Официален източник: parliament.bg
Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, преминаваме към първа точка от днешната Програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕДИАЦИЯТА. Вносител е Министерският съвет на 28 октомври 2022 г., № 48-202-01-20. Колеги, кой ще ни запознае с Доклада? Заповядайте.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 48-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 ноември 2022 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 48-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието господин Крум Зарков – министър, госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, госпожа Донка Аврамова – държавен експерт към дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия съдебен съвет госпожа Даниела Марчева – член; от Софийски градски съд господин Александър Ангелов – съдия, и господин Евгени Георгиев – съдия; от Български институт за правни инициативи: госпожа Биляна Гяурова-Вегертседер – директор, госпожа Лилия Симеонова – адвокат и медиатор, господин Михаил Бояджиев – адвокат, и доцент Петя Неделева – хабилитиран преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Юлия Ковачева, която посочи, че с него от 1 януари 2024 г. се въвежда задължителна съдебна медиация по определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. Тя отбеляза, че Законопроектът е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост със срок на изпълнение в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. Заместник-министърът посочи, че въвеждането на задължителната съдебна медиация ще доведе до облекчаване на работата на съда, административната тежест за магистратите, натовареността на съдилищата и ще спомогне за по-бързото и ефективно разрешаване на споровете между страните. Тя отбеляза, че задължителната съдебна медиация няма да доведе до ограничаване на достъпа до съд, тъй като ще се развива в самия процес и няма да забави съдебното производство. Госпожа Ковачева обърна внимание, че процедурата по медиация ще започва по разпореждане на съда, като задължението на страните ще бъде да участват в срещата с медиатор, но не и да постигнат споразумение. Тя добави, че страните ще могат да се споразумеят по всички въпроси, включително и по въпроси, които излизат извън предмета на конкретния съдебен спор и по които съдът не би имал процесуална възможност да се произнесе. Със Законопроекта се определят изискванията към лицата, които ще могат да осъществяват медиация, специфичните им функции и задължения, както и самата процедура. Процедурата ще се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към съдебен център по медиация. За медиатор в съдебен център може да бъде прието лице, което отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 1 от Закона за медиация и е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение. Основните промени, предлагани в Гражданския процесуален кодекс, са свързани с определянето на делата, по които ще се провежда задължителна медиация или медиация по преценка на съда, като задължително препращане на спора към медиация може да се извърши само веднъж. Предвижда се процедурата по медиация да се провежда след приключване на размяната на книжа в определен от съда срок, който не може да бъде по-дълъг от три месеца. Госпожа Ковачева посочи, че основните промени в Закона за съдебната власт са свързани със създаването на съдебните центрове, в които ще се провежда съдебната медиация. Тя отбеляза, че се предвижда съдебните центрове да функционират към окръжните съдилища и да се администрират от съдии и съдебни служители, а координатори ще осигуряват качественото провеждане на медиацията. По Законопроекта са постъпили становища от Омбудсмана на Република България и от Българската стопанска камара. Омбудсманът госпожа Диана Ковачева изразява становище за категорична подкрепа на предложението за въвеждане на задължителна медиация по делата, в които се засягат интереси на деца. Тя изразява съгласие, че с предложените промени ще се даде възможност на широк кръг лица, които често са и с ниски доходи, да участват активно в намирането на решение на своя проблем. От Българската стопанска камара възразяват срещу предвидената задължителна медиация по спорове за защита на правата на интелектуалната собственост за защита на членствени права в търговско дружество, както и за отмяна на решение на Общото събрание на дружество по чл. 74 от Търговския закон. Възразява се срещу предвидените допълнителни изисквания и критерии за подбор на медиаторите, както и срещу прекомерното разширяване на възможностите за насочване от съда към медиация. В хода на общественото обсъждане госпожа Марчева посочи, че със Законопроекта се изпълняват препоръките на Европейската комисия за въвеждане на алтернативни способи за разрешаване на спорове и допълни, че Законопроектът е съобразен с практиката на Съда на Европейския съюз. Господин Александър Ангелов отбеляза, че предвидената задължителност на медиацията в съдебното производство е обусловена от необходимостта за институционална подкрепа на медиацията. Госпожа Биляна Гяурова посочи, че Законопроектът надгражда положените усилия от българската държава за създаване на алтернативни способи за разрешаване на правни спорове, като създаването на Закона за медиация е било едно от условията за присъединяването на България към Европейския съюз. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители: Златан Златанов, Цвета Рангелова, Бранимир Балачев, Марин Маринов, Надежда Йорданова, Рена Стефанова, Рая Назарян, Милен Матеев, Людмила Илиева и Радомир Чолаков. Народният представител Златан Златанов посочи, че със създаването на центрове по медиация ще се натовари бюджетът, включително и на съдебната власт, като независимо от намаляването на работата на съдиите, техните възнаграждения няма да бъдат намалени. Той отбеляза, че със Законопроекта се администрира правото и се отнема възможността за активна легитимация в процеса. Народният представител Цвета Рангелова заяви, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи Законопроекта, като възрази срещу предвиденото задължително напътване на страните по определени спорове да уреждат доброволно предмета на спора. Тя посочи, че по този начин се нарушава основният принцип на медиацията тя да е доброволна, като това нарушение противоречи и на общностните правила. Госпожа Рангелова изрази становище, че предвидената задължителна медиация ще забави разглеждането на делата в разумен срок и няма да гарантира постигането на справедлив процес. Тя възрази и срещу предложението за санкциониране на страната по делото, която не е участвала в доброволната задължителна медиация. Госпожа Рангелова изрази притеснения относно степента на уреждане на отношенията между страните при участие в процедура по медиация, както и дали медиационното споразумение ще бъде със силата на присъдено нещо, както едно съдебно решение, и допълни, че споразумението решава спора само за момента и в минимална степен. Народният представител Бранимир Балачев отбеляза, че законите, които се приемат, трябва да обхващат всички обществени отношения и припомни, че медиацията е въведена отдавна, като в някои съдебни райони са правени многократни опити тя да бъде прилагана. Господин Балачев посочи, че задължителната медиация не трябва да бъде пречка за съдебното разглеждане на даден спор, нито да води до забавяне на нормалното му разглеждане и предложи процедурата по медиация да се провежда преди разпоредителното заседание, определянето на тежестта на доказване на всяка една от страните или между първото и второто съдебно заседание по същество. Той заяви своята принципна подкрепа за Законопроекта, като изтъкна, че медиацията може да бъде полезна за хората и да спомогне за разтоварването на съдебната система, като акцентира върху необходимостта от прецизиране на разпоредбите относно задължителната медиация, начина на осъществяване, лицата, които ще я извършват, и сроковете за осъществяването ѝ, като изтъкна, че освен юрист, медиаторът трябва да бъде и психолог. Народният представител Марин Маринов посочи, че медиацията е най-добрият начин за приключване на един правен спор, но изрази съмнение, че въвеждането на института на задължителната медиация е в унисон с принципите, заложени в гражданския процес, както и че ще бъде в полза на гражданите, които са отнесли своя правен спор към съда. Той изрази становище, че от финансова гледна точка задължителната медиация би затруднила достъпа до правосъдие. Господин Маринов отбеляза, че остава неизяснен въпросът относно случаите, при които след проведена медиационна среща спорът се внася за разглеждане от съда, като постави и въпрос относно необходимостта от провеждането на нова процедура по медиация. Народният представител Надежда Йорданова посочи, че за да се подобри правната среда и способите за решаване на спорове, усилията трябва да бъдат съсредоточени към извънсъдебната медиация и подобряването на качествата на медиаторите. Тя отбеляза, че обхватът на разглеждания законопроект е по-тесен от разбирането ѝ за комплексно уреждане на извънсъдебната медиация, но заяви своята подкрепа за Законопроекта, като допълни, че с него ще се постигнат поставените цели. Госпожа Йорданова посочи, че споровете по делата, които са включени в Законопроекта, са породени основно от междуличностни конфликти, поради което медиацията е добър способ, при който страните с една професионална помощ могат да си изяснят становищата и да постигнат съгласие, като при успешна медиация се спестяват разноските за следващата инстанция. Госпожа Йорданова обърна внимание върху необходимостта от допълнително обсъждане на въпросите, свързани с обхвата на задължителната медиация и поетапното ѝ въвеждане, готовността на съдилищата и срока за въвеждането ѝ. Госпожа Йорданова заяви своята подкрепа за Законопроекта, като направи предложение за удължаване на срока между първо и второ гласуване. Народният представител Рена Стефанова заяви, че от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ ще подкрепят Законопроекта, тъй като с него се прави опит да се подобри качеството на общуване на българските граждани, и допълни, че делата, по които се предвижда задължителна медиация, са дела, в които има личен елемент, поради което е добре да се запази личният контакт между хората. Тя посочи, че медиаторът има задължението да изследва действителните интереси на страните, които нерядко стоят встрани от правната страна на проблема. Госпожа Стефанова изрази своето съгласие по отношение на предложената задължителна медиация в съдебното производство, като отбеляза, че медиацията няма да удължи срока на производството. Народният представител Рая Назарян обърна внимание върху правната природа на споразумението, което винаги съставлява взаимни отстъпки и дух на разбирателство. Тя посочи, че медиацията е много добър алтернативен способ, който обаче не работи поради липсата на доверие между медиатора и страните, и добави, че това се дължи именно на липсата на необходимия професионален и житейски опит на медиатора, който не би могъл да изрази становище, което да убеди другата страна. Госпожа Назарян отбеляза, че е почти невъзможно да се създаде доверие в медиатора след провеждането на една среща в процедура по медиация и допълни, че е необходимо да се инвестира в кадрите, които ще провеждат медиацията, за да могат да спечелят доверието на страните. Тя акцентира върху необходимостта от повишаване на критериите, на които да отговарят медиаторите, и изрази несъгласие със задължителния характер на медиацията. Госпожа Назарян възрази и срещу предвиденото наказание за страната, която не се е съгласила да участва в процедура по медиация. Народният представител Милен Матеев отбеляза, че в продължение на седемнайсет години медиацията в България не работи, поради което е наложително тя да стане задължителна, за да могат гражданите да се запознаят със самия процес и за да има медиация в българското правораздаване. Той изрази съгласие по отношение на всички представени аргументи относно ролята на медиаторите и ценза, който те трябва да имат. Господин Матеев изтъкна, че е необходимо да бъдат изработени ясни критерии за избор, изпит и назначаване на медиатори, както и да се помисли за контрола върху тяхната дейност. Той посочи, че може да се мисли и за предсъдебна медиация, в случай че задължителната медиация даде добри резултати, и заяви, че от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ ще подкрепят Законопроекта, като между първо и второ гласуване ще предложат прецизиране на текстовете. Народният представител Людмила Илиева отбеляза, че много често страните в един съдебен спор не могат да преценят техния конкретен интерес, и допълни, че постигането на съдебни спогодби до момента се е осъществявало благодарение на усилията на съдията. Тя посочи, че Законопроектът следва да бъде подкрепен, тъй като ще даде възможност на страните да излязат от напрежението в съдебните зали и да успеят да се спогодят, и изрази мнение, че медиаторите трябва да имат авторитет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 48-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г.“
Благодаря, господин Чолаков. Господин Министър, като вносител желаете ли да добавите нещо?
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За мен е чест от името на вносителя Министерски съвет да представя един изключително важен Законопроект. Освен че той е част от законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост, за които често говорим, той е залегнал в идеята за съдебна реформа от много дълго време, той е част от пътната карта за изпълнение на актуализирана Стратегия за продължаване на реформа в съдебната система, приета в далечната 2016 г., той е част от докладите на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета на Европа, по-известни като мониторинговия механизъм, той е част и от разработки на Висшия съдебен съвет. Между другото, този законопроект е изготвен във Висшия съдебен съвет на работна група, която функционираше там дълго време и включваща високи професионалисти. Медиацията е изключително важен способ по две причини. Първата причина е важна за самата система. Знаете, един от големите проблеми на българската съдебна система е натовареността на съдилищата или по-скоро неравномерната им и прекомерна натовареност, но той е изключително важен и за българските граждани, защото осигурява бързо, евтино и ефективно средство за решаване на спорове. През последните пет години населението на България е намаляло, докато броят на постъпилите дела в съдилищата се увеличава и тази тенденция може да бъде проследена далеч в годините назад. Доказано е, че медиацията е един от способите за преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата. Трябва да се види в кои видове дела тя е най-ефективна и ние сме предложили въвеждането на така наречената задължителна медиация, което, както стана ясно от Доклада на председателя на Правната комисия, не е задължително постигане на споразумение, но е задължителен опит за него в определени граждански и търговски дела, в които считаме, че ще се постига висока степен на успеваемост. Кои са те? Това са разводите по чл. 49 от Семейния кодекс – разрешаването на спорове относно упражняването на родителски права; измененията на мерките, свързани с упражняването на родителски права; разрешаването на разногласия по повод упражняването на тези права; определяне на мерките за лични отношения в семейството, в това число с бабите и дядовците; разпределяне на ползване на собствената вещ по Закона за собствеността; парични вземания по същия закон; делбата и други дела, които много често се проточват в съдилищата без особен успех. В търговското право сме предвидили изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон също задължително да минава през медиация. Същото важи и за отговорността на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон. Освен това предвиждаме съдът да има възможността да задължи страните да участват в такава процедура, когато е предявен иск за парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощия. Този списък може да бъде допълван или съкращаван съгласно волята на народните представители. Законопроектът е много добре изготвен, но винаги може да бъде направен по-добър и аз съм сигурен, разбирайки важността на Проекта, че Народното събрание ще се заеме, ще направи нужните промени между първо и второ четене, за да може да го приеме в цялост. Благодаря Ви за вниманието и се надявам на позитивен изход от днешния дебат.
Благодаря, господин Министър. Изказвания, колеги? Изказвания има ли някой? Добре. Преминаваме към закриване на разискванията. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 48-202-01-20, внесен от Министерския съвет на 28 октомври 2022 г. Гласували 164 народни представители: за 138, против 26, въздържали се няма. Предложението е прието. Поискахте прегласуване! Гласували 179 народни представители: за 154, против 25, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Чолаков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поради относителния консенсус, с който приемаме този законопроект, и факта, че имаме готовност с изменения между първо и второ четене, ще Ви предложа срокът между първо и второ четене за предложения да бъде три дни. Благодаря Ви.
Има ли различно мнение? Няма. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 113, против 60, въздържали се 7. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към втора точка от днешната програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение. Внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г., № 48-254-01-35. Колеги, продължаваме с дискусията. Изказвания има ли? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде кратко, тъй като ние вече проведохме обсъждането на този законопроект. Като цяло ние посочихме, че го подкрепяме, но има един, как да кажа, може би пропуск, който между първо и второ четене според мен трябва да бъде отстранен, а именно относно местната подсъдност за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по § 5 на вносителя, или чл. 411. Предвидено е, че при най-важната група, или най-масово срещаните заповеди за изпълнение – именно въз основа на нотариално заверени споразумения, записи на заповед, нотариални актове, местната подсъдност е по постоянния или настоящ адрес или седалището на заявителя, което препятства достъпа до тези производства на заявители, които са установени в друга държава, а има много такива случаи. Говорим за чужди финансови кредитни институции, както и за физически и юридически лица, така че нашата позиция е, че ние ще подкрепим Законопроекта, но считаме, че между първо и второ четене трябва тази уредба да се прецизира, за да не се нарушава неоправдано достъпът до тези производства на заявители, установени в друга държава, какъвто и до момента е режимът. Предполагам, че е било някакъв пропуск, който не е целенасочен и няма някакви мотиви в него. Благодаря.
Реплики? Няма. Някой друг иска ли думата да се изкаже? Още веднъж призовавам, ако някой иска да се изкаже по този важен Законопроект, да каже, ако не, пристъпваме към гласуване. Само да съобщя кой се е изказал в предишното обсъждане: народният представител Чолаков, народният представител Балачев, народният представител Мирослав Иванов, народният представител Петър Петров от ВЪЗРАЖДАНЕ и госпожа Цвета Рангелова от ВЪЗРАЖДАНЕ. Всички други имат право да се изкажат. Няма желаещи. Прекратявам дебатите. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 48-254-01-35, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители на 27 октомври 2022 г. Гласували 176 народни представители: за 148, против 27, въздържал се 1. Предложението е прието. Процедура? Заповядайте, господин Добрев.
Срокът за предложения!
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване на приетия вече Законопроект за изменение и допълнение на ГПК да бъде намален на три дни.
Обратно становище? Господин Петров, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Моето становище е в обратна посока. Считам, че би следвало да запазим нормалния седемдневен срок за предложения между първо и второ четене на този законопроект, който в никакъв случай не е кратък, не е маловажен. Той засяга доста интереси. За съжаление, в по-голямата си част засяга положително интересите на монополи, на картели, като цели да улесни тяхната работа. Именно за това той е внесен, затова беше и приет на първо четене с такова голямо мнозинство, но все пак Ви призовавам да погледнете и да помислите внимателно какво приехме току-що, как увеличихме и подпомогнахме бързината, с която тъй наречените кредитори или хора, които твърдят, че в тяхна полза има определено вземане, ще могат по-бързо да се снабдяват с изпълнителни листи и по-бързо да запорират имущество на други лица, за които твърдят, че са им длъжници. Така че Ви призовавам да гласуваме против това предложение и да запазим нормалния седемдневен срок за предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Моля, режим на гласуване. (Реплики.) Гласуваме предложението за съкращаване на срока. Гласували 184 народни представители: за 99, против 29, въздържали се 56. Предложението е прието. Прегласуване, поискано от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Гласували 181 народни представители: за 100, против 30, въздържали се 51. Предложението е прието.
Процедура.
Господин Добрев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Точка трета в днешния дневен ред е Проект на решение задължаване на Министерски съвет да предприеме всички необходими действия за съставяне на нов Национален план за възстановяване и устойчивост с вносители парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Вчера след многочасово заседание и тази сутрин народните представители от цялата Енергийна комисия успяхме да се обединим около текст на такъв Проект на решение. В тази връзка има Доклад от Комисията, който е входиран. Предлагам да отпаднат двата проекта на решение – на ВЪЗРАЖДАНЕ и на ГЕРБ, и да бъдат заменени с Проекта на решение, който е синхронизиран с цялата Енергийна комисия.
Благодаря. Обратно становище? Няма. Пристъпваме към гласуване по така направеното предложение. Гласували 191 народни представители: за 190, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ПРОМЕНИ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ В ЧАСТ ЕНЕРГЕТИКА. Вносители: Делян Добрев и група народни представители на 12 януари 2023 г. Пристъпваме към общото решение, което ще бъде четено и ще бъде гласувано предложение по предложение, след което ще пристъпим към гласуване на целия текст, който да бъде приет или отхвърлен, респективно. Господин Добрев, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ задължава Министерски съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Решение на Народното събрание от 31.01.2020 г. (ДВ, бр. 11 от 7.02.2020 г.), Решение на Народното събрание от 8.11.2022 г. (ДВ, бр. 90 от 2022 г.) и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
I. 1. Задължава Министерския съвет чрез заместник-министър председателя по управление на европейските средства и министъра на енергетиката в срок до 31 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия и на основание чл. 21 „Изменение на плана за възстановяване и устойчивост“ от Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г., включително и в редакцията му след постигнатото на 14 декември 2022 г. политическо споразумение между Съвета и Европейския парламент относно изменения Регламент, въз основа на промяна в обективните обстоятелства, невъзможността на България да изпълни поетия ангажимент и с цел постигане на приоритетите на плана REPowerEU да отправи обосновано искане до Комисията, като направи предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от Европейската комисия относно изменение на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България в следните раздели:“ Моля да подложите на гласуване текста дотук.
Откривам дебатите по така изчетения текст. Желаещи за изказване? Няма. Закривам дебатите. Подлагам на гласуване така изчетения текст. Гласували 185 народни представители: за 185, против и въздържали се няма. Продължете, господин Добрев.
„1.1. В раздел 2.Б. „Зелена България“, 2.Б.1. Нисковъглеродна икономика, реформа 10 „Декарбонизация на енергийния сектор“ (стр. 113), да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г., Министерският съвет следва да предприеме такива действия, с които да гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в реформа 10 на Националния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работата на централите на въглища без ограничение поне до 2038 г.“
Това ли е точката, господин Добрев? Откривам дебатите. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам дебатите. Моля, процедура по гласуване. Гласували 183 народни представители, за 180, против няма, въздържали се 3. Продължете, господин Добрев.
„1.2. Всички тестове от Националния план за възстановяване и устойчивост и съпътстващите документи и законодателни инициативи, свързани с поетия ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електрическа енергия с 40% до края на 2025 г., взимайки изходните нива от 2019 г., отпадат.“
Откривам дебатите. Желаещи за изказване? Няма. Моля, процедура по гласуване. Гласували 189 народни представители: за 188, против 1, въздържали се няма. Продължете, господин Добрев.
„1.3. Във връзка с преговорите Министерският съвет да договори максимално добри условия за Република България в сектор „Енергетика“ в съответствие с мерките и възможностите за финансова подкрепа по Регламент на (ЕС) 2021/241 за създаване на механизъм за възстановяване и устойчивост на новия план на ЕС – REPowerEU.“
Откривам дебатите. Желаещи за изказване? Няма. Прекратявам дебатите. Моля, процедура по гласуване. Гласували 184 народни представители: за 183, против няма, въздържал се 1. Продължете, господин Добрев.
„II. 1. В раздел 2.Б. „Зелена България“, 2.Б.1. Нисковъглеродна икономика, Реформа 10, Инвестиция 8 Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ /RESTORE/ (стр. 115) да се преработи в грантова схема за батерии за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%. 2. Развитие на електропреносната и електроразпределителните мрежи. 3. В раздел 2.Б. „Зелена България“, 2.Б.1. Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 7: Развитие на използването на геотермална енергия в България за производство на електрическа и топлинна енергия 50% от сумата да се пренасочи в раздел 2.Б. „Зелена България“, 2.Б.1. Нисковъглеродна икономика, Инвестиция 1: Енергийна ефективност в сграден фонд – за многофамилни жилищни сгради, а останалата сума да се преформулира като грантова схема за физически и юридически лица с интензитет на помощта 50%.“
Откривам дебатите. Госпожо Михайлова, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим така изчетената допълнителна точка към Проекта на решение, въпреки че на нас като първите вносители на Решение, което касаеше отварянето на Плана за възстановяване и устойчивост, което днес оттеглихме в името на общия консенсус и на запазването на въглищните централи, ни се наложи да направим един много тежък компромис за нас. Ние смятаме, че в отварянето на Плана трябваше да присъства коментар за още едни текстове, които касаят либерализацията на пазара за битовите потребители. Ние се отказахме от този текст, тъй като около него нямаше общ консенсус в Комисията по енергетика, а в крайна сметка сметнахме за крайно необходимо да намерим този общ консенсус помежду ни. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ призовахме при откриването на дебата миналата седмица да си запазим въглищните мощности, които в момента обезпечават една огромна част от електроенергията в България и правят поносим живота на българите, които в една огромна част са енергийно бедни. Дори и да нямаме такава дефиниция все още ние знаем, че нашите съграждани, за съжаление, в огромната си степен са в такова положение. В тази връзка ние до момента в Комисията гласувахме въздържал се на допълнителните точки в § 2 на Проекта за решение, защото трябваше все пак да направим този компромис и в името на общия консенсус да ги допуснем. Въпреки всичко ние смятаме, че предложените текстове, около които късно снощи се обединихме, са добри и към момента ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим както тях, така и Проекта за решение в цялост, въпреки че те излизат от обхвата на така коментираното предложение, което касаеше само и единствено въглищните централи. Смятаме, че този проект на решение трябваше да бъде широко отворен, за да даде възможност на Министерския съвет и на заетите с темата министри да имат възможността за широки преговори в Европейската комисия, които да ни дадат възможност за успех, защото ние сега с този проект на решение даваме волята на Народното събрание към Министерския съвет, но оттук нататък това означава те да започнат преговорите и борбата за постигане на тези цели, които ние назоваваме в Проекта на решение. На нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни се искаше да дадем колкото се може по-голяма възможност за тези преговори. Смятаме, че Раздел II малко намалява този обхват и слага малко повече ограничения, но в крайна сметка текстовете са полезни за българските граждани и ние ще подкрепим всичко в цялост. Благодаря.
Реплики? Няма. Други изказвания? Прекратявам дебатите по така изчетения текст. Моля, процедура по гласуване. Гласували 177 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 38. Предложението е прието. Прегласуване, поискано от „Продължаваме Промяната“. Гласували 184 народни представители: за 138, против 1, въздържали се 45. Предложението е прието.
„4. Възлага на Министерския съвет чрез заместник министър председателя по управление на европейските средства, чрез Централно координационно звено и в съответствие с чл. 21 на Регламент 2021/241 да осигури пренасочване на всички текущо спестени средства при изпълнение на проектите от НПВУ, включително при тяхно приключване и/или прекратяване към „Зелена България“, компонент 4. Нисковъглеродна икономика, Проект подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд. 4.1. Възлага на Структурата за наблюдение и докладване по НПВУ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството да преразгледа за следващи приеми по компонент 4. Нисковъглеродна икономика, Проект подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, както следва: – бюджетните лимити на териториално ниво (общини) с оглед осигуряване провеждането на балансирана регионална политика; – допустимостта на еднофамилните жилищни сгради; – самоучастието на крайните бенефициенти, включително предвид предстояща реформа, дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата в Закона за енергетиката. 5. Реформа 11 „Подобряване на корпоративното управление на държавните компании в енергийния сектор“, свързана с отделянето на собствеността на двата оператора – „Булгартрансгаз“ ЕАД и ЕСО ЕАД, от корпоративната структура на Български енергиен холдинг да отпадне.“
Откривам дебатите по така изчетените текстове. Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Стойнев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Считам, че това е важна точка – особено точка 5, относно структурата на Българския енергиен холдинг, защото евентуалното отделяне на „Булгартрансгаз“ и ЕСО би застрашило функционирането и въобще съществуването на Българския енергиен холдинг като цяло, а и разбира се, знаем, че облигационните заеми, които са теглени, могат да бъдат и предсрочно изискуеми. Така че считам, че Комисията направи добре и насърчавам всички да подкрепят тази мярка, с оглед съществуването на Енергийния холдинг като подобна структура. Все пак искам и аз да изразя задоволство от името на БСП за проведената Комисия – за консенсуса, който постигнахме, тъй като рядко се е защитавал така националния интерес и може би ние показваме как се защитава националният ни интерес. Разбира се, още по-доволни сме, че след решението от 2020 г. за защита на въглищните централи сега българският парламент отново ще защити със свое решение въглищните централи и българската енергетика. Разбира се, през годините всеки е давал своя принос за миньорите, за всички, които работят в комплекса „Марица изток“ за всичките централи на въглища. Някои, като нас например, два пъти са увеличавали цената на въглищата, увеличавали са заплатите на миньорите, правили са съответно инвестиции в закупуване на нови багери, след което пък друго правителство е сглобявало тези багери, но в крайна сметка всички сме работили именно за защита на българския национален интерес. Факт е, че в момент, в който има война близко до границите на Европейския съюз, е немислимо ние да провеждаме подобна политика, която да ограничава производството на електрическа енергия. Снощи в Енергийната комисия присъстваше енергийният министър и аз заявих, че за нас е неприемливо референтната година в Плана да бъде 2019 г. Защо е неприемливо? Защото в Европейския закон за климата, а и във всички документи, които касаят промените в климата, референтната година, колеги, е 1990 г. Нещо повече. Съгласно Доклада на Европейската комисия по отношение на напредъка в борбата с климатичните промени от 2021 г. България, забележете, е постигнала намаляване на емисии с 48% към 2020 г. Сега сме 2023 г., разбира се, че емисиите са намалени допълнително, така че тези ограничения, които се налагат да изпълним, са необосновани, защото тази цел ние отдавна сме я изпълнили. Това, разбира се, изисква един много силен лобизъм в положителния смисъл от страна на България в Европейката комисия, и е хубаво, че зад този национален интерес застава целият парламент и съответно ще бъде много по-лесно на преговарящите, но няма да е достатъчно. Необходимо е всички други държави членки от бившия Източен блок да се обединят, защото, давам пример – една Румъния, там намалението на емисиите е 59%, в Словакия 49%, в една Естония 72%, тоест държавите от Източния блок са допринесли много повече, отколкото развитите държави за постигане на европейските цели. Така че се радвам, че постигнахме консенсус, че се обединихме, че определени политически сили направиха отстъпка в името на общата цел, защото в крайна сметка колкото и да има противопоставяне между нас, всеки е дал своя принос наистина за защитата и за развитието на българската енергетика през годините. Благодаря Ви.
Реплики? Заповядайте, господин Добрев.
Господин Стойнев, аз съм съгласен с всичко казано от Вас. Искам обаче, тъй като Вие скромно пропуснахте имената на колегите, които бяха вносители на Решението от 2020 г., искам да кажа, че това бяха колегите от БСП – Таско Ерменков и Жельо Бойчев. Тогава на тяхното предложение се обедини цялата пленарна зала, както правим и днес, то беше подкрепено от всички народни представители. Тоест ние можем да кажем, че по отношение защитата на Маришкия басейн и на въглищните централи в България в това Народно събрание винаги е имало единодушие – почти единодушие. А причината да имаме единен проект беше твърдата воля и настояване на колежката Искра Михайлова, която ние не успяхме да разубедим, и по нощите се наложи да направим този общ проект, което в момента се подкрепя от цялата пленарна зала, така че благодаря и аз.
Господин Стойнев, дуплика? Не. Господин Табутов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Точка пет от така направеното предложение е във второ римско, където според мен сме описали в Енергийната комисия доста тесни рамки за предоговаряне на целите по Плана за възстановяване и развитие. Принципно ние се обединихме около една тема, а именно запазването на мощностите в Маришкия басейн. Това е най-високият приоритет и както председателят на Енергийната комисия господин Добрев сподели, това е темата, по която безспорно има обединение на всички политически партии. По второ римско, не само по т. 5, а и предходните, от Политическа партия „Продължаваме Промяната“ изразихме опасение, което беше споделено и от министъра на енергетиката, че много от заложените цели във второ римско, в това число т. 5, са прекалено тесни за изпълнение и евентуално биха били трудни за предоговаряне, могат да компрометират и успеха на предоговарянето за целите на Маришкия басейн, което, пак повтарям, пък е най-големият приоритет. От „Продължаваме Промяната“ внесохме и предложение за регионално предоговаряне на целите заедно с Румъния и Гърция, където успехът според нас би бил гарантиран, имайки предвид променената геополитическа обстановка и войната в Украйна. В тази връзка, както изразихме и мнение, и гласувахме в Енергийната комисия, ние няма да подкрепим повечето от промените, както и гласувахме, във второ римско, но още веднъж заявявам, че общата цел за предоговаряне на емисиите в Маришкия басейн е цел и на нашата политическа партия и ние ще подкрепим решението в тази му част. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Табутов. Реплики? Няма. Изказване – господин Добрев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да внеса малко яснота по отношение на второ римско, тъй като колегата го засегна. Това, което каза министърът, е, че второ римско не променя целите, тоест ние отново ще инвестираме в батерии, отново ще инвестираме в геотермална енергия, отново ще инвестираме в останалите мерки, за които говорим във второ римско. Единственото, което е сменено, е подходът. Вместо държавата да купува държавни батерии, ние променяме схемата – батериите остават, обаче те са грантова схема 50 на 50 за бизнеса, за да няма съмнение, че някой се е договорил за… да не развалям добрия тон. Така че сменен е подходът, целите остават същите и те ще бъдат постигнати дори двойно, защото, когато дадеш 50% грант, ти ангажираш и частния сектор, индустрията да даде още толкова пари и инвестицията става двойно по-голяма. Тоест по този начин насърчаваме инвестициите в сектора. Ще спра дотук. Не мисля, че точка второ римско е проблемна, по-скоро притесненията на министъра бяха по отношение на точка първо римско и дали ще успее да постигне високите цели, които сме му наложили. Разбира се, в Енергийната комисия уточнихме, че ако все пак се постигне някаква отстъпка, която да е близо до това, което ние сме поискали, той може да дойде отново в Народното събрание и ние евентуално да изменим нашето решение, ако сме съгласни да направим това. Благодаря.
Реплики? Заповядайте, господин Табутов.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Добрев, едно от опасенията ми е именно това, което сподели и министърът, че във второ римско, т. 3, където вече развитият от нас план, който включва инвестиции в геотермалната енергия, има средства, които ще се разпределят в други сектори на икономиката. Вие знаете, и министърът сподели, че се опасява, че едно такова прехвърляне на средства би било добре прието от Комисията и това може би ще е предпоставка като цяло да не погледне добре на така направените предложения. Това имах предвид. Иначе прехвърлянето на инвестицията от ЕСО в частни инвеститори е нещо, което ние също подкрепихме. Благодаря.
Други желаещи за реплика? Няма. Господин Добрев.
Господин Табутов, конкретно в т. 3 геотермалната енергия е записана в Плана в момента и инвестициите в нея са за сума от 343 млн. лв. Това, което ние правим в Плана, е да кажем, че те няма да са вече 343 млн. лв., изхарчени за държавно предприятие с един търг, с един бенефициент, с един конкретен някой, който ще прави и ще получи тези 343 милиона, а казваме, че половината от тези средства ще бъдат грантова схема с 50% интензитет на помощта, тоест 171,5 милиона, които ще бъдат публичната инвестиция. В същото време обаче, като изчислите частната инвестиция, тя не може да бъде по-малко от 171,5 милиона. Тоест общата инвестиция за геотермална енергия ще бъде точно толкова, дори повече, отколкото е заложена в Плана. По отношение на този индикатор – ако индикаторът е да инвестираме 343 милиона в геотермална енергия, този индикатор също ще бъде постигнат със схемата, която ние предлагаме. Ако все пак се окаже, че след два месеца наистина някоя от точките във второ римско е проблемна, аз като част от вносителите, заедно с колегите от ГЕРБ сме готови да променим решението в тази част, стига да бъде постигнато първо римско. Благодаря.
Господин Петков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Радвам се за тона, в който днешната дискусия протича. Това, за което също се радвам – виждаме, че имаме общи приоритети и за въглищните централи, максимално каквото България може да направи да бъдат запазени, както и открихме заедно, че наистина е важно да опитаме геотермалите да ги експлоатираме максимално. Това е чиста българска енергия, която е и базова, така че всъщност е един добър приоритет. Искам да кажа отново, въпреки че не беше включено в предложеното решение – понеже знаем как се случват тези преговори в Брюксел, наистина е много добре в тези преговори да влезем не сами. Въглищните централи са важни не само за българската енергийна система, но и за целия регион. Това, което от вчера се дискутира, мисля, че дори да не е в решението, трябва да го сложим като приоритет. Единственият възможен начин ние да успеем да направим предоговаряне е, ако влезем регионално в тази дискусия с Брюксел. Какво означава това? Означава да поканим колегите от Гърция, да поканим колегите от Румъния, да поканим даже колегите от Западните Балкани. Заедно да кажем колко е важно за нас като регион – не само като страна, такова предоговаряне, особено във време на война. Дерогацията, която ни беше дадена за петрола, под същия формат да се опитаме да поискаме дерогация и за тези критерии. Така че моят призив е, след като това решение бъде взето, и аз съм съгласен с колегите тук, че първо римско е това, което наистина ни обединява, второ римско не толкова. Понеже е толкова важно за българската и за регионалната енергетика, ние до голяма степен ще подкрепим това решение. Но пак искам да заявя – за да стане работещо, а да не бъде само вътрешнополитически важно, трябва да направим работни групи с региона. След вчерашния ден продължих не само с гръцките, но и с румънските партньори да влизаме в дискусия – всички казаха: да, готови сме да седнем на масата заедно. Така че, колеги, нека след това решение да призовем и нашия енергиен министър да направи тези стъпки, защото това е единственият начин да постигнем реален резултат. А фактът е, че войната смени до голяма степен обстановката в региона и в Европа, е наистина факт. Затова, когато взехме решението, ние още вярваме, че то беше правилното решение тогава. В новата обстановка сме готови да бъде преразгледано, особено ако може да доведе до успех, който да не е само български, а регионален. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Заповядайте, госпожо Михайлова, за реплика.
Господин Петков, радвам се, че сте преосмислили позицията си – Вашата група. Трябва да бъдем коректни към обстоятелствата и да кажем, че, да, когато Планът се писа, нямаше такава военна обстановка наблизо, но когато той се съгласуваше, вече имаше. Тоест имаше възможност това, което ни отне на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ четири месеца да говорим от всяка възможна трибуна, пред всяка възможна медия и с всеки един от Народното събрание, да го спестим още тогава. В крайна сметка, за да продължим конструктивния тон, наистина не очаквах – до последно очаквах някаква изненада от Вашата група, но това, че и Вие като водач на групата си заявявате, че ще подкрепите запазването на въглищните мощности, наистина много ме радва. В крайна сметка това беше, от една страна, и морален Ваш дълг, при положение че попаднахме в тази ситуация благодарение на решение, което Вие и партньорите Ви от БСП взеха. Благодаря.
Други желаещи за реплика?
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Петков, аз няма да навлизам – ние от ДПС мисля, че достатъчно сме говорили за това какво е направено по Плана от Вашето правителство, но една молба – дипломацията изисква тишина и спокойствие. Кой какво е говорил, с кого е говорил – повярвайте ми, ДПС също много работи е свършило, но превръщането на всичко в пиар на практика компрометира абсолютно всички дипломатически усилия. Нещо повече, говоренето и хваленето с кого сме говорили и с какво сме се разправяли ни превръща в ненадежден партньор, с който никой не желае да говори. Така че моля Ви оттук нататък да си мерим много действията и да не превръщаме усилията си в пиар. Можем да бъдем и държавници, без да сме на първите страници по вестниците. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)
Желаещи за трета реплика? Няма. Господин Петков, заповядайте.
Уважаеми народни представители! Да продължим с добрия тон. Всъщност това, което ние през цялото време сме правили – сме били изцяло от страната да защитим нашата енергетика и въглищните ни централи. Аз съм много горд, че в момента, когато имаше очаквания за реално затваряне на физическия капацитет, ние успяхме тогава, въпреки че истинските дискусии бяха преди започването на войната, да удържим възможността днес да имаме тази дискусия. Защото, ако имаше ангажимент с физически капацитет и затваряне на тази дискусия, щеше да е много, много по-трудно. Така че от тази гледна точка нашата политика никога не се е променяла. Ние сме били винаги адекватни, с висок приоритет за българските централи и българската енергетика, да направим всичко, което е по силите ни. Съгласен съм също и с коментара, че дипломацията е много важна. Но искам също ясно да заявя, че подходът, който тук трябва да се направи, трябва да бъде базиран на дипломация, трябва да бъде базиран на осъзнаване, че каквото и да приемем в тази зала, ако сме сами в Брюксел, то трудно ще бъде прието. Това осъзнаване трябва да бъде общо, за да можем да направим нещо реално. Защото ако всички излезем днес и се чувстваме добре, но нямаме краен работещ резултат, няма никакъв смисъл от тази дискусия. Обединяваме се всички около тези приоритети. Правим най-доброто, което можем да правим, но трябва да осъзнаваме и реалностите в Брюксел, за да не залъгваме и хората отвън какви са шансовете. Единствените шансове, които аз виждам, ако се подходи регионално, национално тясното договаряне едва ли ще донесе добрия резултат. Така че съгласен съм за дипломацията, но нека да я използваме като инструмент, а не да бягаме от нея. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Аталай, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, решението, което днес ще приемем, задължава Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“. Искам да започна с благодарностите за работата, която свърши Комисията по енергетика вчера. Искам да поздравя колегите, които отстъпиха от някои крайни изисквания, и особено госпожа Искра Михайлова, която постави началото на едно общо решение. Днес може би за пръв път, откакто поне аз съм народен представител, има внесено решение, което е подписано от всички политически формации със загриженост и с идеята да постигнем крайната цел. Крайната цел, колеги, е да направим така, че онези задължения, които са приети в Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с енергетиката, да ги отложим във времето, но в това обозримо бъдеще, където ще влезем в рамките на изискванията на нашите европейски партньори. Идеята също така беше подета – и не би трябвало да пропуснем и синдикатите. Синдикатите, може би с упорития си труд от първия ден, откакто се постави декарбонизацията, с всички онези усилия се опитват във всяко правителство да направят така, че да изпълнят онези проекти, които са необходими за въглищните региони – как да направим така, че да се развиват плановете за зелената енергетика, за зелената сделка, за плана за справедливия преход. Колеги, днес не би трябвало да забравим и за това – крайната цел, за да бъде постигната, трябва да бъдем така единни, както и днес ще гласуваме това решение. Какво се опитахме да направим? Философията на решението – опитахме се да бъде поставено така, че нашите европейски партньори да не ни възприемат като аборигени, които са тръгнали да отричат всичко онова, което дотук правителствата са правили в България. Не искам да говоря за ГЕРБ, че не внесоха Плана навреме. Не искам да говоря и не ми е днес времето, можех да говоря, че Промяната приеха едни задължения, които са абсолютно против България. Не искам да говоря за всички онези вини или пропуски, които направихме – и Народното събрание, като не успяхме да контролираме всичко това, което беше необходимо, за да се случи всичко това, което да постигнем, за да усвоим онези средства, за да бъдем в помощ на декарбонизацията на енергетиката в България. Смятам, че в първо римско категорично всички сме съгласни, че въглищните рудници не могат да бъдат затворени – нито капацитетно, както го казва господин Петков, нито пък без да е инвестирано и да е създадено нова базова мощност и нови предприятия в този район. Тези неща би трябвало да се случат. И затова е необходимо онова време, през което ще се направят тези инвестиции, необходими в тези райони. А във второ римско ние подпомагаме министъра на енергетиката или преговарящата комисия да могат все пак да дадат алтернативата, което е необходимо, за да се съгласят нашите европейски партньори. Имайки предвид всичко това, още веднъж „Движение за права и свободи“, както сме били последователни, и сега ще подкрепим това решение. Още веднъж благодаря на всички, които взеха участие в съставянето на това решение, и съм убеден, че с общи усилия ще направим онова, което е необходимо, за да постигнем резултатите, необходими за страната. Благодаря Ви.
Реплики? Няма. Господин Славов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя изказване по това важно решение, което предстои да вземем, за да опровергая един целенасочено насаждан скептицизъм по отношение на позицията на „Демократична България“, многократно изявявано от трибуната, че ние сме против въглищната енергетика. Не! „Демократична България“ е част от консенсуса, постигнат на заседанието на Комисията по енергетика. „Демократична България“ гласува всяка точка от това решение. Аз лично като депутат, избран от Стара Загора, многократно съм заявявал, че въпросът за бъдещето на въглищните централи е въпрос и на национална, и на енергийна сигурност, и не можем с лека ръка да се откажем от този национален ресурс. И всъщност днешното гласуване на „Демократична България“ в подкрепа на предложеното решение ще докаже именно това. В същото време трябва да си даваме сметка, че предизвикателствата не само пред националната сигурност, а пред енергийната сигурност на страната, войната, която Русия води в Украйна, не бива да бъде подценявана. Трябва да направим всичко възможно, за да укрепим нашата енергийна сигурност – това правим с днешното решение, но трябва да направим възможното следващите месеци и години да елиминираме всякаква зависимост от руските енергийни ресурси. Виждам, че в това Народно събрание има воля да се направи тази крачка, тя ще бъде подкрепена от „Демократична България“. И накрая искам да завърша с това, че всички днес след това гласуване ще излезем с открити лица пред нашите избиратели и спокойно ще можем да кажем, че свършихме нещо полезно за България. Надявам се този дух следващите седмици да доминира в Народното събрание, а не всички неща, които сме виждали напоследък. Така че „Демократична България“, пак казвам, е част от консенсуса, ние ще подкрепим в цялост предложеното решение. Благодаря Ви.
Реплики към господин Славов? Няма. Господин Таслаков, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Свидетели сме на безпрецедентно съгласие и консенсус по тази тема и искам да поздравя тук всички партии за национално отговорното поведение, но искам да отдам и заслугите на човека, заради когото се случи това. Снощи заседавахме до изключително късно в Енергийната комисия, но причината за това беше една жена, която ни обедини, която успя да убеди всички партии да си оттеглят предложенията, успя да убеди всички да излезем с един общ текст, с един общ документ, успя да убеди всички сутринта да дойдем по-рано да направим извънредна комисия и да приемем едно решение да спасим централите и да предоговорим Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се казва Искра Михайлова и отдавам заслугите изцяло на нея, защото съм работил месеци наред заедно с нея и с експертите на ВЪЗРАЖДАНЕ по енергетика и знам какво ни е коствало, и знам, че сън не я ловеше, докато не намерим решение да спасим централите в „Марица изток“. Така че поздравления към всички и поздравления към госпожа Искра Михайлова за това, че обедини всички седем партии, както каза господин Аталай – за седем мандата прецедент, не е виждал нищо подобно. Ако сега президентът гледа и се чуди на кого да връчи третия мандат, ето един пример, една фигура, която успя да обедини всички в парламента (шум и реплики) по една изключително важна тема – дори да е само тя. Благодаря.
Реплики? Няма. Господин Рибарски, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Аз съм изключително доволен, че днес не си говорим за предстоящи избори, а намерихме тема, която да ни обедини, и основата на това е Енергийната комисия, и това са именно въглищните централи. Ние винаги сме се стремили да ги запазим – това ни дава независимост, с това стартира дори и първата ни кампания. Това, което направихме като решение, наистина намерихме обединение – първо римско задава конкретната цел, а второ римско от това решение до някаква степен намалява маневреността, която се очакваше при едни преговори, но наистина уговорката остава, че ако нещо не може да се предоговори, решението ще бъде променено. Целта е основно запазване на въглищните централи, тези 40% да бъдат предоговорени въз основа на новите реалности, които имаме – войната в Украйна, икономическата ситуация и новия механизъм REPowerEU. Ние веднага, щом видяхме тази възможност, я подкрепихме през декември месец и синдикатите в техните искания, след това входирахме и предложение как това да стане. Радваме се още веднъж, че намерихме общ текст – без авторство, без да претендираме следващите избори за някакви – кой спасил и кой не. Колеги, мисля, че това е важното за деня – тези хора, които днес са се събрали отвън, да видят, че това обединение може да се постигне дори и в този парламент. И се надявам това да е заразително за работата ни занапред. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Реплики? Няма. Господин Самандов, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм горд от това, което вчера постигнахме в Енергийната комисия – едно безапелационно обединение върху темата с въглищните централи, която, както редица пъти от близо десетилетие аз лично повтарям, че те дават една безценна услуга и тази услуга ние ще запазим, давайки мандат на изпълнителната власт да преговаря безсмислените условия за намаляване на така или иначе вече намалените от нашата държава емисионни изисквания, така че аз няма да поздравявам отделни личности, а ще поздравя всички Вас с решението и със символа, който кичи тази сграда, а именно „Съединението прави силата“. Благодаря.
Реплики? Няма. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Първо искам да изразя задоволството си от решението, което ще вземем днес, защото след работата в Комисията по енергетика видях желание във всички колеги да решим един проблем, който е важен за цялото българско общество. Трябва да сме наясно обаче, че Планът за възстановяване и устойчивост е важен, затова защото може да налее средства в българската икономика и освен решението, с което ще променим параметрите, с което даваме възможност на Министерския съвет и на правителството да предоговорят условията, това, което трябва да се случи е, да има съгласие от страна на Европейския съюз, за да може това, което предлагаме, и това, за което даваме подкрепа на правителството, да бъде реализирано. В този смисъл сериозната работа тепърва предстои. Радвам се, че българското общество, в лицето на българския парламент, показа, че можем да бъдем обединени по една такава тема, че можем да вземаме решение, което е в полза на всички, и искрено се надявам да останем обединени и в следващите месеци, когато ще се водят преговори по тази рамка, която задаваме с решението, защото то е важно да бъде доведено докрай и да постигнем наистина успех. Европа ще види, че българският парламент и българските политици са на нивото, на което да се обединят около национални цели и приоритети. Това показваме с днешното решение. Аз благодаря на всички колеги в Енергийната комисия за това, което успяхме да направим в рамките на вчерашния и на днешния ден, и се надявам, че залата ще остане обединена така и по други важни национални приоритети и цели. Благодаря Ви.
Реплики? Няма. Госпожо Петкова, заповядайте.
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз на свой ред също бих искала да благодаря на всички колеги от Енергийната комисия, на всичките колеги в залата, които днес ще подкрепят това решение, защото то наистина е изключително важно за България. Решение, което е пряко свързано с нашата национална и енергийна сигурност. Връщайки се назад във времето, мога да посоча още няколко такива случая, в които българският парламент е заставал твърдо зад българската енергетика и е вземал решения, които са били изцяло в нейна подкрепа и в нейна защита. Днешното решение е точно такова и това не е случайно. Радвам се, че за всички в тази зала вече е пределно ясно, че именно въглищните централи са един от стожерите на българската енергетика. Въглищните централи са тези, които гарантират производството на електрическа енергия за България – 46% от производството на енергия за България идват точно от тези централи. През зимата този процент достига над 60, уважаеми колеги. Радвам се, че всички вече са наясно с това и че за никой от нас, пред никой от нас не стои въпросът за това да направим компромис и да затворим своите въглищни централи. Те ни дават независимост, те ни дават сигурност. Опитвам се да разбера и колегите от „Продължаваме Промяната“, тъй като и тяхната позиция и тяхното решение очевидно не е взето лесно, тъй като именно те бяха хората, които договориха с Европейската комисия тези условия в Реформа 10 – „Декарбонизация на енергетиката“, и на практика поеха ангажимент за намаляване на емисиите с 40% до 2025 г., с базова година 2019 г. Разбирам ги, но въпреки всичко трябва да отдадем заслуженото и на тях – не е лесно, когато само преди няколко месеца си взел такова решение, което не е в интерес на България, за всички вече е ясно това, след това да промениш позицията си. Но все пак им прави чест, че намериха сили за това. Още веднъж бих искала да благодаря на всички за конструктивния диалог, за конструктивното отношение и за това, че енергетиката отново беше секторът, който успя да обедини българските народни представители. Благодаря Ви, колеги.
Желаещи за реплика? Няма. Господин Станков, заповядайте.
Имаме ли правителство днес? Това си коментирахме с госпожа Петкова в кулоарите, защото толкова обединени в един сектор, всички политически сили до момента рядко сме виждали, да не кажа в този парламент не сме виждали. Конкретно по решението – реално погледнато, основополагащата цел на решението се съдържа в първата му точка, чиято цел е да отменим поет ангажимент, не да го разсрочим във времето, не да го прехвърлим в дата 2026 г., а изцяло да отпадне ангажиментът за 40% намаляване на емисиите в електроенергетиката, произведена от въглища на база 2019 г. Ако погледнем от 2007 г. до момента европейското законодателство, което България стриктно спазва, няма нито една цел, която Европа да е поставила специфично обвързваща, като намаляване на емисии на национално ниво. Точно в тази връзка е правилно и в съответствие на европейското законодателство Европа да даде крачка назад и да се съгласи да отпадне този ангажимент на страната. Още повече, ако погледнете целите, които са си поставили, на европейско ниво България винаги ги е преизпълнявала и ако се спрем на целта 55% намаляване на емисиите на общоевропейско ниво и хванем специфично само България, ще видите това, което и господин Стойнев каза в Комисията, че България вече е намалила с 48% емисиите си на парникови газове. Ако хванем пък данните за въглеродни емисии, то ще видите, че ние сме ги намалили – специално въглеродните емисии – даже и с 55% към днешна дата. Така че ние проблем с емисиите никога не сме имали, не виждам шанс и да имаме. Още повече, когато говорим за емисии, особено за две от емисиите, много често колегите си позволяват да кажат, че тези емисии са вредни емисии. Колеги, никъде в европейското законодателство не е казано, че тези емисии са вредни. Това са емисии, които Европа се старае да намали, но по никакъв начин не е доказано, че са вреди. Да не забравяме фотосинтезата как се случва – CO2, със слънчевите лъчи. Искат да спрат фотосинтезата част от колегите. Но да се върнем към сериозната част. Основният ни аргумент да се отвори Планът в частта Реформа 10 е следната – Европа в момента с REPowerEU директно казва, че държавите членки трябва да избягват ползването на изкопаеми горива, природен газ по специално, особено доставен от Изток, визирайки Руската Федерация. С поемането на този ангажимент единственият начин толкова бързо да има балансиращи мощности е да повишим консумацията на газ дали чрез газоразпределителните дружества, защото повече хора ще почнат да се отопляват на газ, а не на ток, защото токът ще стане дефицитна стока. Обаче вижте къде е проблемът? В доклада на Международния енергиен институт във Франция директно е записано, че Европа ще страда от 57 млрд. кубични метра газ недостиг само в следващата година. С мерките, които си е поставил в законодателството да съкрати консумацията на газ с 30 милиарда, все още Европа виси с липса на 27 млрд. кубични метра газ. Ако България изпълни поетия ангажимент и намали с 40% парниковите газове, означава, че ние ще ощетим държавата с много средства, на първо място, и, на второ място, ще предизвикаме нужда на газ на територията на страната с още 3 млрд. кубични метра газ, или ще повишим недостига в Европа на газ с още 10%, с още 10%! В тази връзка първо римско казва – мандатът на министъра, преговаряй и отмени този поет ангажимент, преведи го в съответствие с европейските такива, но втора точка, ако щете нещото, което нашата държава е готова да даде насреща с отмяната на този ангажимент от страна на Европа. Какво сме готови да дадем? Готови сме да подсилим целите си за енергийна ефективност и за ВЕИ, колеги, защото именно в тази връзка REPowerEU казва, че трябва да бъде отворен Планът за възстановяване и устойчивост не само на България, а на всяка една държава. С други думи, средствата, от които хората имат нужда за енергийна ефективност, за саниране на техните многофамилни жилищни сгради, да върнем на картата в Плана за възстановяване еднофамилните жилищни сгради, да може не само да инсталираме на покривите на еднофамилните жилищни сгради фотоволтаични или слънчеви панели за топла вода, които да бъдат на 100% финансирани по Плана за възстановяване, а да можем тази енергия да я съхраним да остане в сградата. Това казва второ римско. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това казва второ римско, ние сме готови да подсилим, да насочим към хората, да намалим енергийната бедност, да имаме намалена консумация на електроенергия, на природен газ, на топлоенергия, от което хората имат нужда, и инвестицията е именно в енергийна ефективност в момента, и колегата Добрев, беше я сметнал, се изплаща в рамките на четири-пет години. Така че най-добрата инвестиция, която можем да направим по Плана за възстановяване и устойчивост, е колкото може повече средства за енергийна ефективност, насочени към многофамилните жилищни сгради и еднофамилните жилищни сгради. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Реплики към господин Станков? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Искам да помоля групата на БСП за малко търпение. Предполагам, че ще има време да разгледаме минималната заплата, затова нека да оставим колегите да се изкажат.
Нека се изкажат, но да не нарушават Правилника.
Господин Вълчев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! И аз, разбира се, искам да започна с поздравления за Комисията по енергетика, която е успяла да постигне този консенсус в решението. Разбира се, днес имаме основание да бъдем оптимисти дотолкова, доколкото има общо осъзнаване, че въглищните централи са важни, че енергийната ни система не може без тях поне още 15 години, ако не и 20, че това е един от най-ценните ни национални ресурси. В момента бихме казали, че въглищната ни енергетика е една от златните кокошки, благодарение на която отчитаме и ръста в индустриалното производство. Разбира се, обаче не можем да бъдем крайни оптимисти, защото днешното решение не означава, че ангажиментът е предоговорен. Днешното решение само задължава Министерския съвет да започне преговори, но остава да се надяваме, че то няма да бъде нарушено, както беше нарушено решението от 2020 г. отново на Народното събрание с поемането на ангажимента в Плана. Тоест остава да се надяваме, че ние ще имаме правителства, министри на енергетиката, преговарящи с Европейската комисия, които ще бъдат достатъчно национално отговорни и ще осъзнават важността на въглищната енергетика, на въглищните мощности, ще осъзнават разумността на прехода или разумния период, в който ние можем да постигнем изпълнението, на която и да е национална цел. Да, ние трябва да бъдем солидарни с общоевропейската, със световната цел да намалим въглеродните емисии, но този преход трябва да бъде разумен, той не може да бъде разумен за три или четири години. Трябва ясно да кажем всички, че тази цел, която беше поставена в Плана, е нереалистично амбициозна, невъзможна. Ние днес не сме стартирали никакви инвестиции в междинни технологични решения, които да удължат живота на въглищните мощности при намаляването на емисии. В тази връзка, аз много моля колеги, които последните седмици, месеци защитаваха поетия ангажимент в Плана за възстановяване и устойчивост, да си променят риториката. Надявам се, че днес не го правят само чисто политически, а осъзнават, че този ангажимент до 2026 г. по никакъв начин не може да бъде изпълнен. Чухме много пъти, че централите могат да работят сезонно. Това го чух от представители на бившето правителство – лично, по-точно от вицепремиера Асен Василев. Не, централите не могат да работят.
Къде е този, който го казва?
Централите, не го казвам аз, казаха го всички експерти, с които съм разговарял, които съм чул, без да съм разговарял с тях, централите не могат да работят сезонно. Централите не могат да бъдат консервирани всяка пролет и съответно отваряни всяка есен. Има основно постоянни разходи, които трябва да бъдат финансирани, има така наречената реактивна енергия – напрежението, което трябва да бъде осигурено в системата. Само ТЕЦ „Марица изток 2“ осигурява половината, може би, на половината пръстени или мрежа реактивната енергия, така че централите не могат да работят сезонно. Спрете да го говорите това нещо, защото хората, които са специалисти по темата, се изсмяват и си мислят, че Вие си мислите, че токът извира от контакта. Второто, което чух, че ще се горят боклуци. Това го каза същият този човек преди една година. Миналата седмица пак го повтори, че ще смесва горива и по този начин ще намали емисиите с 40%. Да, възможни са хибридни горивни технологии, без да се сменят реакторите – това го казват отново специалистите, професорите, академичните среди, но тези хибридни, горивни технологии, без да се сменят реакторите, могат да намалят с пет, седем, максимум 8% емисиите на въглероден диоксид. Така че спрете и това да говорите, че ще смесвате горива и по този начин ще постигнем ангажимент. Защо го казвам това? Защото ние всички категорично, най-вече, разбира се, преговарящите с Европейската комисия трябва да са достатъчно убедителни пред Европейската комисия. Да кажат, че този ангажимент е невъзможен за изпълнение, и да спрем да се самозаблуждаваме, че решението, което някой е взел, има технологични оправдания за него. Не, няма технологични оправдания за него. Ясно е, че то беше взето заради други причини и че никой не е имал намерение да инвестира в междинни технологии за намаляване на емисиите с 40, което на практика е над 55%. Това е молбата ми – ако искаме да постигнем оттук нататък краен успех и да сме крайни оптимисти, ние трябва да имаме единна риторика по отношение на това. Припомням, че беше създаден институт за устойчиви технологии, който се ангажира – той е към Тракийския университет, но се ангажира към множество висши училища допълнително – не множество, а още няколко: Техническия университет – София, Минно-геоложкия университет. Община Стара Загора се включи в проекта за изграждането на водородни долини като една крайна технология. Оттук нататък това, което също трябва да искаме от Министерството на енергетиката, е да има ясния модел, стратегия за енергиен преход по години както за междинните, така и за крайните технологии. Вероятно в тази стратегия трябва да има за изграждането или доизграждането, надграждането на ПАВЕЦ мощностите – нещо, за което се говори отдавна по отношение на Проекта „Яденица“, ремонта съответно на ПАВЕЦ „Чаира“, за мини ПАВЕЦ се говореше на територията на „Марица изток“. Всички тези неща трябва да се обсъдят, но нито едно от тях не може да стане в амбициозния срок от три години. Ако не успеем да предоговорим ангажимента, няма да имаме нито разумен, нито справедлив преход, въпреки че така сме кръстили териториалните планове. Благодаря Ви.
Реплики? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател! Господин Вълчев, обръщам се към Вас, както и към колегите от ГЕРБ, които се изказаха преди Вас. Тази дискусия започна добре с това, че се съсредоточихме върху решенията, които трябва да се вземат. Последните три изказвания приличат на предизборни изказвания. Молбата ми е: спрете този подход, защото цялата дискусия ще отиде в съвсем друга посока! Има какво да кажем и ние за предишни решения, имаме какво да кажем и за технологии. Нека да не продължаваме в тази посока, защото ще се изгуби целият смисъл на дискусията, която провеждаме в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)
Госпожо Петкова, заповядайте. (Шум и реплики.) Госпожо Петкова, ще репликирате ли?
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вълчев, репликата ми е към Вас и тя е свързана с – Вие сте скромен човек и затова не обяснихте каква роля изиграхте за това да защитим професията „енергетик“. Аз използвам случая да Ви благодаря от името на колегите в енергетиката – те знаят кой какво е направил. А що се отнася до репликата на колегата Денков, бих казала: господин Денков, ние сме изключително добронамерени. Ние сме изключително добронамерени, просто нека да не разваляме добрия тон. Изказахме благодарност към всички. Нека да продължим да бъдем конструктивни. Наистина това е едно важно стратегическо решение. На път сме да се обединим по него. Просто нека да дадем един хубав знак към българските граждани, че когато става дума за важните неща, ние намираме сили да се обединим. Благодаря Ви.
Господин Добрев, заповядайте.
Уважаеми господин Вълчев, и аз Ви моля да запазим добрия конструктивен тон, защото всъщност този, който записа четиридесетте процента, така или иначе го няма в залата. Те, останалите колеги, нямат никаква вина за това, което е записано в Плана, и Ви моля наистина да не влизаме в тази тема, защото изведнъж ще вземем пак да се изпокараме, като всеки път. Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Вълчев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги репликиращи, аз започнах с поздравления към всички Вас, в това число и към колегите от „Продължаваме Промяната“, макар че сме стартирали разговора от различни позиции. Няма нищо политическо, но, господин Денков, Вие сте водили разговори с Европейската комисия и аз съм водил, Вие може би малко повече от мен, и знаете колко трудно е да се преговаря. Така че самите разговори с Европейската комисия ще бъдат малко или повече политически. Ако ние не осъзнаем ясно, че не можем да постигнем този ангажимент в каквито и технологии от днес да започнем да инвестираме, от днешната дата и нямаме единно говорене, няма да постигнем крайния успех, защото това решение в момента само задължава Министерския съвет. То ще бъде изпълнено от Министерския съвет и от Европейската комисия и мисля, че нямаме никакви противоречия по отношение на това, което говорим. Благодаря.
Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Ненков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, естествено, няма как и аз да не съм доволен от това, което се случи вчера в Енергийната комисия. Мисля, че това беше правилният подход. Всеки, разбира се, стигна до някакъв компромис и затова днес вярвам, че цялата зала ще подкрепи това решение. Само че няма как да съм доволен, всъщност че се стигна до този момент, защото може би, ако се върнем назад в историята, тъй като не трябва да оставаме безучастни и с къса памет, ще си спомните много добре, че този План беше толкова дълбоко крит. Аз си спомням, че за първи път с колегите го четохме тогава, когато беше публикуван, когато господин Кирил Петков го подписа в Министерския съвет. Дотогава нямаше нито обществени обсъждания, нито някакви анализи, нито беше ясно изобщо тези цели, тъй като тогава ние се запознахме с тези цели, а и миньорите, и хората, които ще протестират днес, също се запознаха тогава. Може би изобщо нямаше да стигнем до този дебат, защото, колеги, съжалявам, че аз може би ще съм лошият пророк, но този ентусиазъм, това, че ние днес ще вземем едно правилно решение, не означава абсолютно нищо. И на всеки един в тази зала му е ясно, че шансът да се случи нещо наистина позитивно е много минимален. Сега аз чувам за някакъв общ подход, господин Кирил Петков визира Гърция, Западните Балкани, Румъния. Добре, господин Петков, ама това преди шест месеца не беше ли ясно?! Това не беше ли пак същият проблем?! Друг аргумент, който чух – войната в Украйна. Ама войната в Украйна започна на 24 февруари, а ние сме подписали Плана на 1 август. Тогава цената е 350 евро на мегават – днес си направих труда да погледна колко е на електроенергията. Ами тогава нямаше ли същият проблем? Не бяхме ли изправени пред същата угроза евентуално при затваряне на мощности да изпаднем в тази наистина ситуация и България от един нефтен износител да се превърне в един обикновен консуматор?! Не е ясно на какви цени?! Не го казвам заради нещо друго, не искам да се заяждам, но просто това е грешният подход, който доведе всъщност ние днес да дебатираме и да се опитваме да се хванем, не на последния вагон да се качим, а да се хванем отзад на буфера, както навремето се возихме на трамваите. И пак не е ясно дали това нещо ще успее или не. Грешният подход направи така, че ние днес наистина да се опитваме да замазваме някак си очите дори и на хората, които са отвън, че, видите ли, с едно решение, независимо дали е прието от 240 депутата или не, ще доведе до това те да не си загубят работните места и България да не загуби едно от най-златните си предимства през последните десетилетия, а именно, че сме лидер в енергетиката изобщо като цяло в целия Балкански полуостров. Съжалявам за което. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Господин Ненков, аз съм съгласна с огромна част от Вашето изказване. Факт е, че в момента се налага да правим това обединение благодарение на взети грешни решения – системно, методично в годините. Но не съм съгласна с Вас в едно – Вие казвате: „Няма за какво да се радваме, шансът е минимален.“ Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ повдигнахме темата за отваряне на ПВУ и за предоговаряне на условия, всички, включително Вие от ГЕРБ, говорихте, че това е невъзможно. Всички! Малко по малко с течение на времето с разговори и с министерствата, и вследствие на това предложение, което ние внесохме, започна да става възможно. Факт е и че Вие първи припознахте, че това е възможно. До последно обаче колегите от „Продължаваме Промяната“ твърдяха, че е невъзможно. В момента се чуват всякакви други странични, включително снощи, докато писахме този общ Проект за решение, се чуваха такива становища, че това е невъзможно. Само че то беше невъзможно да се обединим всички около общ текст – това също беше невъзможно. Затова имаше три проекта на решение. Единият не беше написан достатъчно адекватно и не можа да влезе в залата. Другите два, единият беше отворен и на дебат – нашият, вашият, който внесохте впоследствие. И така всичко беше невъзможно, най-накрая се оказа, че всичко е възможно. Възможно е, когато има политическа воля, възможно е, когато има разум. И ние имаме още едно предимство, че вчера, докато всичко това ни се случваше на Комисия, там присъстваше и министърът на енергетиката, който няколко пъти пое ангажименти. За съжаление, нямаше другия ресорен министър, който е ангажиран по темата – Пеканов, за който ние знаем, че има обратно становище. Това може би би затруднило нещата, защото той просто не е на позицията на Народното събрание. Но нали това беше аргументът на служебното правителство – да не отваря Плана, че нямат моралното право да го правят. Ето сега ние даваме моралното право, даваме го с пълно мнозинство това морално право. В тази част не съм съгласна с Вас – има шанс за всичко, просто трябва да го решим.
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ненков (шум и реплики), беше отправено към Вас едно обвинение, че Вие не сте подкрепяли и сте казвали, че е невъзможно и не сте приемали решението на ВЪЗРАЖДАНЕ. В моята реплика към Вас искам да адресирам тази лъжа, понеже се говореше за морал. Само искам да припомня, че Решението на ВЪЗРАЖДАНЕ, чета го, ето тук е: „...всички необходими действия да се състави нов Национален план“, а не да се отвори точката по Енергетика, не да се спаси нещо друго, а да се състави нов Национален план, който вярвам, с цел да запазя добрия тон на залата и всички сме на едно мнение, че това не е възможно. Възможно е предоговаряне, но съставянето на нов План не е възможно. И ние много ясно обяснихме, многократно обяснихме всъщност какви са предпоставките за това, колко време отнема да се състави един такъв План, колко много преговори трябва да се случат, как това застрашава възможността изобщо да има такъв План. Моля Ви в дупликата си просто да отговорите: каква е разликата между изцяло нов План, което беше предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, и това, което се разбира днес в Народното събрание? Благодаря.
Други реплики? Няма. Господин Ненков, заповядайте за дуплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, отзад напред – господин Митев, да, прав сте по принцип. Ние имахме конкретни забележки относно предложенията на ВЪЗРАЖДАНЕ, но е факт, че тяхната парламентарна група бяха първи, които поставиха този въпрос. Госпожо Михайлова, ние не сме били против, напротив, ние още в момента, в който видяхме заложените цели в Плана, знаехме, че това е катастрофа за българската енергетика, респективно за българската икономика. Просто бяхме несъгласни с идеята, че целият План може да се претрансформира, тъй като това граничи наистина с невъзможното. Даже самият факт – преди малко казах, че ние вземаме такова решение с пълен консенсус надявам се, пак не означава нищо. Да, ние даваме мандат на правителството, което при всички положения е голям аргумент в ръцете на министрите, които ще трябва да отидат да предоговарят или да се мъчат да убедят Европейската комисия да се променят целите, поставени в сектор „Енергетика“. Но знаете ли кое е най-тъжното? Най-тъжното е следното, госпожо Михайлова, че всъщност Планът за възстановяване беше механизъм на Европейската комисия, на Европейския съюз за това икономиките бързо да се възстановят след ограниченията от Ковид 19, от това, че икономиката блокира. Вместо ние тук да черпим ресурси да си развиваме икономиката, енергетиката, да направим прехода, за който говорим, вместо да черпим позитиви от тези ресурси, от тези възможности, в момента се оказваме в ситуация, че нашата енергетика е изправена пред колапс благодарение на това, че сме приели уж план, който трябва да ни помогне, а той се превръща във воденичен камък. Ето това е тъжното! Все пак се надявам, че българското правителство – дали сегашното, или следващото, наистина ще се опитат да дадат всичко от себе си на базата и на нашето решение, което ще бъде някакъв политически гръб – нищо повече, но ще им даде възможността да намерят някакъв по-добър балансиран подход и да се променят поне част от някакви параметри, които за никой в тази зала не е тайна, че са пагубни. Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Благодаря, господин Председател. Взимам изказване, защото имаше адресиран към мен коментар и към нашата парламентарна група в реплика към друг колега от друга парламентарна група. Нашето предложение за нов план беше обяснимо, което означава нов план, защото самият текст надолу в предложението, ако го бяхте чели докрай, колеги от „Продължаваме Промяната“, щяхте да разберете какво означава, тъй като текстовете са не само в една реформа, а има съпътстващи текстове в други такива. В крайна сметка ние отворихме дискусия върху този проект на решение, който внесохме, и поканихме всички парламентарно представени партии да разговаряме и да направим всяка една промяна, бяхме готови дори да го оттеглим и да пишем общ Проект за решение още тогава в името на общия консенсус и на запазването на въглищните централи, които, за съжаление, предходното правителство постави в огромен риск. Аз Ви предлагам да спрем дотук, да се поздравим, че стигнахме до това споразумение да дадем мандат на служебното правителство да работи и да даде аргумент на Европейската комисия, че българският народ иска запазването на въглищните централи, защото това е най-представителният орган в държавата. Ние сме избрани от българските граждани и това означава, че ние представляваме една огромна част от тях и можем да говорим по този начин. Ако Европейската комисия не може да се съобрази с това, ние трябва да се замислим кои интереси искаме да спазваме – тези на българските граждани или нечии други? Предлагам Ви да прекратим дебатите по тази точка, да гласуваме предложението в цялост и да помагаме с каквото можем като Народното събрание, колкото и кратък да му е животът, като хора, които се занимаваме с политика, на правителството, което и да е то, да се бори за българските национални интереси. Благодаря.
Реплики? Първо, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Михайлова! Отчитаме това, че Вие първи повдигнахте въпроса, но това, което отчитаме, е също, че днес, използвайки тази хубава тема, една тема, по която всички са се разбрали, Вие не пропуснахте възможността даже и в последното си изказване да кажете няколко неща, които не са верни. Тях ще адресирам, без да се опитвам по никакъв начин да е към Вас. Просто това, което казахте, не е вярно. Първото, което казахте, е, че не сме чели добре Плана, ето Вашето решение. Аз съм го прочел няколко пъти, подчертал съм си и много ясно става от това, което сте написали Вие, какво искате и то е да се промени целият план, да се прекратят проучванията за геотермална енергия и така нататък, което не се случва. Надявам се да не се случи и с това решение, което днес ще бъде прието. От друга страна, Вие казахте, че предишното правителство е поставило под огромен риск, ако мога да се опитам да Ви цитирам, въглищните мощности на България, което не е вярно, госпожо Михайлова, защото Вие не взимате предвид, че в Плана за възстановяване и устойчивост, който ние заварихме, беше заложено затварянето на мощностите, а ние направихме така: създадохме възможност и фиксирахме квотите да бъдат намалени по-малко, отколкото беше обещал господин Борисов. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Шарлатани!“)
Не е вярно!
Това, че сме шарлатани, не Ви измива ръцете и не Ви прави по-бели, скъпи приятели от ГЕРБ! (Смях от ГЕРБ-СДС.) Госпожо Михайлова, това искам да адресирам в моята реплика към Вас без никакви лоши чувства. Поздравявам Ви за успеха, който цялото Народно събрание днес ще гласува тази точка, но Ви моля, недейте да използвате добрите неща, за да вмъквате обвинения, които не са верни. Благодаря.
Заповядайте.
Репликата ми е към Вас, госпожо Михайлова. Ние сме от един и същи регион, от един и същи град. Миньорите, които са отвън, ги познаваме вече лично – по лице, по имена всички, но единственото нещо, с което не съм съгласен с Вас, е да спрем. Защо да спираме, като има все още хора като този колега, който беше тук преди малко, които могат да родят такива бисери? Нека всички да ги чуят, нека тези хора, които пътуват от пет часа сутринта, за да дойдат пред парламента, да ги чуят, да ги видят, да ги познават. Няма защо да спираме. Състезанието кой свърши работата спря снощи, когато Енергийната комисия се обедини, взе решение и свърши страхотни неща. Неща, за които Вие, и аз, и много от нашите колеги в тази зала мечтаехме някога да могат да станат, да могат да се случат. Сега се раждат хорица, които излизат тук, съпровождаха едни други хора, които ходиха в Раднево, там на колене да се подписват, да убеждават и накрая подписаха нещо съвсем различно, нали така беше? Това е историята, това е истината. Защо днес трябва да си ги припомняме, след като, ако цитирам Жечо Станков, трябва да кажа, че снощи направихте уникални неща в Енергийната комисия и правителство може да направите? Нали така каза господин Жечо Станков? Колеги, тези хора, които дойдоха отвън и които наистина трябва да чуят и да видят много неща, може би пропуснаха и сутрешните блокове. В сутрешния блок пак им обясниха, че изключваме през лятото и ще включваме през зимата. Така ли беше, господин бивш премиер? Така беше. Нека всеки да си изкаже всичко, да стане ясно за последно, да приключим този въпрос и, дай боже, да се реши. Благодаря.
Трета реплика за Стоян Таслаков.
Госпожо Михайлова, аз ще Ви помоля да подходите със снизхождение към колегата Искрен Митев, той не знае какво говори, той е паднал от Марс, но това няма значение. (Смях.) Действително снощи в Енергийната комисия Вие свършихте чудесна работа, всички колеги успяхте да убедите дори и неговите колеги от „Продължаваме Промяната“. Те си отчетоха грешките, за което искам да Ви поздравя. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че проявете снизхождение. Вие сте един пример за консенсусна фигура, която би могла да обедини дори и около третия мандат да се състави правителство.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Благодаря, господин Таслаков, че върнахте част от доброто настроение, с което тази сутрин влязохме всички от Енергийната комисия в тази зала. В дупликата си няма да отговарям на един по един на никого, просто ще призова отново. Да, бяха допуснати грешки, сега в момента се налага да правим действия и постъпления за поправянето им. Това, което зависи от нас, на финала на Четиридесет и осмото народно събрание, смятам, че ние можем да го свършим. Отвън хората, които бяха коментирани, може би някои от колегите в залата трудно могат да разберат техните проблеми, но ние, които сме от региона, ги разбираме, защото това от 10 години да не знаеш дали утре ще бъдеш на работа и колко време ще бъдеш на работа, и под каква форма ще бъдеш на работа, особено в България, не е лесен въпрос за отговаряне, и това е едно емоционално състояние, което познават хората, които са го изживявали. Тези, които не са го изживявали, няма как да го разберат. Затова призовавам да спрем да си говорим, ясни са нещата, свършихме добра работа, ще завършим Народното събрание с добър финал. Да подкрепим решението, което всички заедно написахме и всички имат заслуга за него, и да дадем едно спокойствие, че вече ще има морално право служебното правителство, което очевидно, че ще работи още известно време, да работи по тази тема. Благодаря.
Заповядайте, господин Добрев.
Благодаря, господин Председател. Проверих аз, че на 17 ноември от тази парламентарна трибуна направих декларация от името на парламентарна група точно по тази тема. Искам да Ви припомня някои факти от тази декларация, тъй като и господин Кирил Петков е тук, хубаво е да знае и той какъв е ефектът, без да се заяждам, това е чиста статистика. През 2019 г., която се ползва за базова в Плана, кондензационните електроцентрали, които са изцяло на въглища, са произвели 17 млн. 356 хил. 780 мегаватчаса електроенергия. Това много лесно може да се провери, това е историческа справка. Според страница 113 от Националния план за възстановяване и устойчивост декарбонизацията на енергийния сектор е с акцент върху намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г., трябва да бъде постигната до 2025 г. Тоест ако от тези 17 млн. 356 хил. 780 мегаватчаса ги намалим с 40%, получаваме 10 млн. 414 хил. 068 мегаватчаса – това са 10,4 тераватчаса, за да ни е по-лесно. През 2022 г. въглищната енергетика в България произведе 22,5 тераватчаса, тоест ние сега трябва да намалим производството от 22,5 тераватчаса, на 10,4 тераватчаса, тоест трябва да намалим с 12,1 тераватчаса – повече от половината, или трябва да намалим производството на електроенергия от въглища с 53,78%. Тези 10,4 тераватчаса, които ще ни останат, са 1190 мегавата инсталирана мощност, натоварена на 100%, имаме приблизително 5 хил. мегавата въглищни електроцентрали. Значи от 5 хиляди мегавата трябва да останат около 1200. Тоест бихме могли да кажем, че ще затворим 76,2% от въглищните централи в България, за да постигнем Плана, който днес се опитваме да изменим. Припомням Ви, че I-ви до IV блок на АЕЦ „Козлодуй“, които затворихме, бяха 1760 мегавата. Сега ще затворим 3810 – повече от двойно по-голяма мощност, но с това решение няма да ги затворим. Износът на електроенергия на България за тази година е 12,5 тераватчаса, тоест това, което е сигурно, е, че ако не променим Плана, България няма да е износител на електроенергия повече. Ако отчетем ръста на консумацията на електроенергия всяка година, ще се окаже, че до няколко години ние ще се превърнем на вносител на електроенергия. Ако вземем средната цена на електроенергията за миналата година 254,05 евро на мегаватчас, ще видим, че тази енергия, която ние трябва да не произведем, ако спазим Плана, се равнява на 3,2 млрд. евро – 3,2 млрд. евро електроенергия няма да произведем, ако спазим страница 113 от Плана. Тази сума е приблизително равна на около 4% от брутния вътрешен продукт на България, тоест проблемът не е само за тези региони, в които има мини, в които има въглищни централи, а проблемът е за цялата държава, защото 4% свиване на брутния вътрешен продукт е равностойно на световната финансова криза и нейното отражение в България през 2009 г. или ковид кризата през 2020 г., когато държавата беше блокирана. В тази връзка, колеги, с оглед на данните, които Ви изложих, е изключително важно да гласуваме това решение, както е и важно служебният кабинет или следващ редовен, ако има такъв, да постигне максималното, за да предоговори този план, дори с цената на неполучаване на част от средствата от Плана. Проблемът, който ще си създадем, ако все пак спазим този ангажимент за 40% намаляване на декарбонизацията, е много по-голям от това, което биха могли да ни отрежат от европейските средства. Искам да Ви дам още една перспектива какъв е въглеродният отпечатък на България в сравнение с Европейския съюз. Нашият въглероден отпечатък е едва 1,5% от Европейския съюз. Нормите, както казаха вече колегите, се сравняват и Планът към 2030 г. взема за база 1990 г. Ако погледнем колко е замърсявала България 1990 г. и колко замърсява днес, ще видим, че България е абсолютният шампион в Европа по намаляване на въглеродните емисии. Абсолютният шампион! Ние сме на първо място в Европа по намаляване на въглеродните емисии. При положение че сме на първо място в Европа и вече сме постигнали целта към 2030 г., забележете, сега сме 2023 г., от гледна точка на общите европейски цели сме постигнали целта към 2030 г., тоест, при положение че сме отличника на Европа, не разбирам защо трябва – тези аргументи се надявам да бъдат използвани и от служебния или редовен кабинет при предоговарянето на Плана – допълнително да намаляваме с 40% въглеродния отпечатък на България? Казвайки това, колеги, не бива да гледаме назад, но все пак трябва да знаем какъв би бил ефектът от изпълнението на Плана в тази част за България. Благодаря.
Реплики? Заповядайте, господин Вълчев.
Уважаеми господин Добрев, Вие до някаква степен засегнахте, но не много ясно каква е разликата между ангажимента 40% намаление на емисиите от въглищни мощности спрямо 2019 г. и 55% общо намаление на въглеродния отпечатък спрямо 1990 г. Тъй като колегите от „Продължаваме Промяната“, в това число и днес господин Искрен Митев, продължават да говорят, че Борисов като премиер или кабинетът Борисов е поел някакъв ангажимент за затваряне на централите, моля да им разясните каква е разликата между общ въглероден отпечатък и намаляване на въглищните мощности. Вие, включително и колегата Драгомир Стойнев, казахте, че към днешна дата, или по-точно към 2020 г. вече имаме 48% намаление на емисиите. Тоест ние сме страната, която, без да закрива въглищни мощности, ще изпълни тази междинна цел. Друг е въпросът, че нямаме такава индивидуална или национална цел. Обяснете това. Съжалявам, че Ви карам да обяснявате разликата между компютър Apple и компот от круши. Защото не е ябълки, ами круши, не е компютър, ами компот, но очевидно се налага, защото колегите от „Продължаваме Промяната“ продължават да манипулират с тази теза. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Няма, господин Ананиев, такава междина цел, поета. Нищо не е подписвано. Господин Борисов дори е гласувал въздържал се на самия Съвет. Няма национална цел. Става въпрос спрямо 1990 г. Направете разликата – 1990 г. и 2019 г. са различни години. Дори са две различни хилядолетия, ако трябва да сме по-точни. Направете тази разлика между общ въглероден отпечатък и затваряне на въглищни мощности. Разбирам, че днес трябва да оправим поразиите на „Продължаваме Промяната“, но поне да спрат да манипулират. Благодаря. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Господин Рибарски, заповядайте. (Шум и реплики.)
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля да запазим добрия тон до завършване на тази дискусия. Наистина почнахме добре. Малко се изпуска редът. Ние също направихме нашите калкулации подобно на господин Делян Добрев, но те бяха за Плана, който заварихме. Тогава това, което видяхме, е, че едни 10 милиона мегаватчаса буквално за година-две трябва да изчезнат от годишното производство на електроенергия в България. 1,4 гигавата извеждане от експлоатация, ясно заявени там. Ако този ангажимент беше поет, означава за две-три години голяма част от блоковете в Маришкия басейн, поне шест или седем от тях, да изчезнат. Това са близо 10 милиона мегаватчаса. Оттам не ми се иска в сегашната ситуация, тогава цената на електроенергията беше различна, но ако сметнем сега каква е щетата за българската икономика, мисля, че цифрите са несъпоставими една с друга. Днес основно е обединението около запазване на комплекса и на въглищните мощности, но това не е само функция на това решение, което ще вземем. Тепърва трябва да се преговаря, докато тези хора, които са отвън и са заети в тези комплекси, очакват реален ангажимент на държавата в инвестиции, ремонтни програми, те да видят, че тяхното работно място има значение за тези, които определят какво ще се инвестира и как тяхната работа ще продължи занапред. Заявяваме – в решението 2038 г. тези мощности не могат да функционират по начина, по който функционират сега. Трябва да имат резервни части, ясно разчетени годишни инвестиции, нови инвестиции не само в техника, но в резервни части и тяхното работно място да изглежда по по-различен начин, както е сега. Каквото и да си говорим, намаляването, което беше подписано април месец, виждаме, че не води до никакво затваряне и нямаме ангажимент за затваряне, докато ясното поемане на ангажимент за извеждане от експлоатация минава през конкретни мощности за всяка година и извеждането от експлоатация е необратимо. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Станков, заповядайте.
Господин Добрев, не съм съгласен с Вас, затова вземам тази реплика. Няма как да не гледаме назад и няма как да не коментираме. Опитах се днес и Вие на Комисията да им подадем ръка на всички, обаче те направо, дето се казва, не ръката ни изядоха, а ни глътнаха целите. Искам правилно да ме разберете. Целта, поставена в Плана за възстановяване и устойчивост, е единствената обвързваща цел на национално ниво за намаляване на емисии. В европейското законодателство никъде не пише, че трябва да се затварят емисии или трябва да се намаляват емисиите от електроенергетиката. Напротив, към днешна дата въглищните централи, с които се спекулираше, че са работили на загуба, след месец ще изплатят цялото си задължение към Българския енергиен холдинг. Както и госпожа Петкова каза, в момента ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, въобще електропроизводството с въглища е като златната кокошка, което осигурява, колеги, всяка втора лампа в тази зала да свети. Всяка втора лампа! Днес слушах господин Добрев и бившия премиер Кирил Петков, който също в национален ефир каза, че има ангажимент на държавата и затова трябва да го предоговорим. Отделно ако погледнете и текста в решението, който подкрепих господин Рибарски да вкара, е: възлагаме на Министерския съвет да договори най-добрите условия. С други думи по тяхно време не са договорени най-добрите условия, поне така го разчитам. Аз така го разчитам. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Така че, колега, подадохме Ви ръката, излизате и говорите неща, които са неистина. Бях оторизиран да водя разговорите с Еврокомисията по Плана в сектор „Енергетика“. Нямаше нито парогазови централи в последната ни версия, в следваща версия на първото служебно правителство имаше такива. Нямаше ангажимент, поеман за затваряне на каквато и да е мощност. Единствената причина да не изкарам официалния документ е, че работната група с Еврокомисията беше конфиденциална и аз съм лоялен към колегите от Еврокомисията, но нямало е никога поемане на ангажимент затваряне дори на един киловат инсталирана мощност, не на един мегават. Пак казвам, снощи бяхме смирени, опитахме се и си мислехме, че днес и Вие ще сте смирени да не навлизаме в този разговор. ТЕЦ-овете са златната кокошка. Те трябва да работят до 2038 а, както сме го заложили в Плана „Енергетика-климат“, както беше направено публичното обсъждане и както беше прието от обществото, а не на тъмно, господин Петков, без да направите обществено обсъждане в последния вариант на Плана, изпратихте го и после го публикувахте последен. Аз винаги съм се чудил кой носи тази отговорност, че се случи това нещо?! Смирение, да се преборим, да се преборим, да си върнем енергетиката на България – това искаме. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Добрев, за дуплика.
Господин Вълчев, 55% с база 1990 г. е много по-различно, отколкото 40% с база 2019 г., защото 1990 г. са работили редица замърсители в България, например като „Кремиковци“, и не само „Кремиковци“, а редица други такива предприятия. Ние от голям замърсител през 1990 г. в края на комунизма до 2019 г. се превръщаме в държавата с един от най малките въглеродни отпечатъци. Проблемът е, че ако поемаш ангажимент да намалиш с 55% от онази, голямата база, не е проблем, защото този резултат вече сме го постигнали. Тоест ние вече сме постигнали 55% намаление от 1990 г. Постигнато вече! Но не можем да постигнем 40% с база 2019 г., защото 2019-а е година, в която нашият въглероден отпечатък е дори по-малък от средния. А защо е по-малък? Защото цените на електроенергията са ниски, ТЕЦ овете са работили малко и са произвели едва 17 тераватчаса електроенергия, а не 22,5 – близо 23, както през 2022 г. Ето в това се състои проблемът. Господин Рибарски, Вие бяхте отчасти прав, обаче укрихте част от информацията, а тя е много съществена. Преди Вие да се заемете с Плана, или по-скоро по времето на ГЕРБ, когато господин Дончев отговаряше за този план, имаме три версии на Плана: Версия 1, 1.1. и 1.2. Това са версиите на ГЕРБ. Тази, последната версия, е от 16 април 2021 г. и в нея няма една думичка за намаляване на въглеродния диоксид или за затваряне на централи, или за намаляване на мощности, или каквото и да било друго, нито има някакви парогазови централи, за които говорите Вие по телевизиите. (Реплика.) Вие не сте. Ваши колеги, които явно не четат. Но ето към версия 1.2. от 16 април няма никакви такива ангажименти, така че да бъдем съвсем откровени един към друг и да върнем отново добрия тон в залата. Надявам се, колеги, все пак стана 11,30 ч., час и половина водим дебат по същество по всички текстове, а не по трите последни текста, които прочетох, та се надявам да преминем вече към гласуване. Благодаря.
Преди да дам думата на господин Панев, едно съобщение. От 11,30 ч. във фоайето на Европейски кът, каквото и да означава това (смях), ще бъде представена фотоизложба на тема „Минералните бани на София – символ и спасение“. Идеята на изложбата е да се акцентира вниманието върху минералните бани като национално термално наследство, съчетаващо в себе си история, култура и ресурси. Събитието е по инициатива на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Всички народни представители са поканени на събитието. Господин Панев, заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, ще бъда кратък, тъй като разбирам, че синдикатите вече са пред парламента и можем да гласуваме. (Смях.) Сега сериозно. Темата е изключително важна. Ясно е, че конюнктурата е променена през последната година, откакто Русия нападна Украйна. Съответно ясно е, че до 2025 г. въглищните централи, поне 40% от тях, трудно могат да бъдат заменени с други български мощности, така че решението може би е необходимо. Поздравявам колегите от Енергийната комисия, вчера свършихме отговорна работа. Решението не е перфектно, но нищо не може да гони изцяло перфектност. Искам да наблегна на това, че за да бъдат успешни преговорите с Европейската комисия, ние трябва да сложим нещо на масата, и това трябва да бъде според мен ускорени инвестиции в нисковъглеродна енергетика и икономика като цяло, ускорени инвестиции в енергийната инфраструктура, в съхранение на енергия, зелен водород и така нататък, тъй като в един момент, ако това не направим, само след няколко години по чисто пазарни причини ще бъдем нетен вносител на електроенергия, и то не защото ще сме си затворили въглищните централи, а защото електроенергията на съседните държави ще бъде по-евтина от нашата. Ако не сме подготвени за този енергиен преход в цяла Европа, вероятно и 2038 г. няма да бъде достатъчно като срок за затваряне на въглищните централи. Това, което мога да призова, по-скоро правителството, е да сложи на масата в преговорите с Европейската комисия ускорени инвестиции в нисковъглеродна икономика, така че да имаме шанс за успех при предоговарянето. Благодаря.
Реплики? Заповядайте. Само преди това – господин Панев, поздравявам Ви, все пак сте представител на зелено движение – ще гласувате за запазване на ТЕЦ-овете. Похвално е това. (Реплика от народния представител Владислав Панев.) Аз Ви поздравявам.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Панев, аз наистина се удивявам на това как всяка една тема Вие я обвързвате с конфликта в Украйна и Русия. Но, както казах и по-рано, на тази сграда пише: „Съединението прави силата“. Нека ние, депутатите, да се съединим, да дадем мандат на българската изпълнителна власт да преговаря за запазването на социалния и енергиен феномен, „ТЕЦ Марица изток 2“ специално, и да загърбим тяснопартийните си интереси. Благодаря.
Искате ли дуплика? Заповядайте.
Първо, дуплика, а после по начина на водене. Господин Самандов, точно така е. Комплексът „Марица изток“ е безценен, тъй като има инфраструктура, която може да послужи за това той да се превърне в бъдеще и след 2038 г. – в българската силициева долина. Все пак там са изградени далекопроводи, има терени, които стават за ограничен брой неща. И така. А по отношение на начина на водене, господин Председател, първо, не мисля, че имате право да коментирате мое изказване по този начин и, второ, не знаете как ще гласувам. Благодаря.
Други желаещи за изказване? Няма. Процедура по гласуване по текста, изчетен от господин Добрев преди близо един час. (Шум и реплики.) Второ римско.
Да, това са точки 4, 4.1 и 5 от второ римско, както каза председателят.
Прекратете процедурата по гласуване. Гласували 198 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 49. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Прегласуване.“) От групата на ГЕРБ-СДС – моля да пуснете още едно гласуване. (Реплика от народния представител Жечо Станков.)
Уважаеми колеги, искам да обоснова… (Силен шум и реплики.)
В процедура сме, аз го обявих. В режим на гласуване сме. Моля, който иска да гласува, да го направи. Моля, прекратете гласуването. Гласували 208 народни представители: за 159, против 1, въздържали се 48. Предложението е прието. Заповядайте за процедура по начина на водене.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Процедурата ми е към Вас, тъй като не дадохте възможност на моя колега Жечо Станков да обоснове искането на нашата парламентарна група за прегласуване. Беше важно от парламентарната трибуна, ако може да се въздейства на разумните хора в „Продължаваме Промяната“ да преосмислят своя вот, а не два пъти да гласуват за излизането…
Глупости, ти не знаеш какво гласуваме.
Не, знам много добре какво гласуваме.
Господин Ананиев, моля не от място. (Силен шум и реплики от „Продължаваме Промяната“. Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Господин Ананиев, моля, не от място.
Гласувахме четвърта и пета точка, направих току-що консултация с Делян Добрев. Защото, уважаеми колеги, когато аз направя грешка, имам силата на това да си я призная и да се извиня. В този случай обаче Вие направихте огромна грешка. Аз разчитах на колективния разум в тази зала по отношение на цялото решение, разчитах, че партията на Промяната днес е станала партия на покаянието и е осъзнала всичко, което е направила през последните две години (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), че е грешно решение. Вие правите обратното. Хората, които сега са отвън, не са отвън поради причина, че някоя от която и да е от другите партии е вземала грешни решения, а поради причина, че сте го правили Вие на тъмно, без обществено обсъждане, без анализ, с риск за цялата българска енергетика, икономика и над 20 хиляди работни места. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)
Госпожо Атанасова, не знам точно аз как трябваше да повлияя на „Продължаваме Промяната“ за това, което споменахте, но в крайна сметка приемам, че мога да го направя. По начина на водене – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене, към Вас. Имах право да обоснова повторното гласуване. Целта ми беше да се обърна към колегите от „Продължаваме Промяната“, в лицето на техния водач в момента в залата – господин Кирил Петков. Господин Петков, четвърта точка гласи – повече средства за енергийна ефективност за саниране на сградите, четвърта точка гласи – еднофамилните сгради да бъдат добавени, пета точка гласи – да не изкарваме дружества от „Българския енергиен холдинг“, които по-късно – не знам дали сте имали предвид да ги приватизирате, или нещо друго, но ще доведе до крах на енергетиката, защото ще има предсрочно изискуеми най-малко един милиард от енергетиката. Знаете, една облигация, като се емитира, че най-важните дружества в един холдинг са тези, които притежават инфраструктурата. Това са четвърта и пета точка. Апелирам в цялост, когато гласувате решението, да ги подкрепите тези две точки, защото са изключително важни за хората, за стабилността на държавата и за енергетиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Реплика от народния представител Кирил Петков.)
Господин Петков, за какво? Лично обяснение.
Уважаеми народни представители, мисля, че времето за политическите реклами свърши. Ние поехме приоритетно също да се съгласим, че с оглед на новото обстоятелство и войната, че продължава, ще подкрепим и да видим дали българското правителство може да предоговори условията за 40-те процента. Затова се съгласихме, защото са нови обстоятелства, с регионалния подход може и да имаме шанс, но нека да не използваме тази трибуна само за политическа риторика. Също не бихме се съгласили в момента да подкрепяме схеми за саниране или каквото и друго да било. Фокусирали сме се само за запазване на работните места в мариците. Ето защо нека да запазим добрия тон и да отидем в гласуването на цялото решение, за да можем заедно да напреднем и да продължим за другите важни точки на деня. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“)
По начина на водене. Заповядайте.
Господин Председател, по начина на водене. Какво беше това лично обяснение, господин Председател? Кой му спомена името на този господин, че да излиза тук и да иска лично обяснение? (Шум и реплики от „Продължаваме Промяната“.) Ма всичко е там – на гласуването, всичко е там на гласуването. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) И не ми говори оттам. Ако имаш да ми казваш нещо, ела и ми го кажи, господин Настимир Ананиев. Вашият глас също е там – и хората в Стара Загора, и в регионите, освен Стара Загора, ще го гледат, ще го виждат и по списъци ще Ви получат имената, разбирате ли го това. Защото лъжите от тази трибуна, лъжите по телевизиите днес приключиха с гласуването. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Различен вот. Заповядайте. (Силен шум и реплики.)
Благодаря, господин Председател. (Силен шум от ГЕРБ-СДС.) Моля Ви се да укротите колегите от ГЕРБ, за да можем да се чуем.
Господин Ананиев, спрете да провокирате от страна на ГЕРБ реплики към Вас. Вие сте причината за цялото това недоразумение в момента и за целия този хаос. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“ Силен шум. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) През целия дебат не спряхте да говорите от място. Много Ви моля – и в момента продължавате, укротете се, не е нужно цялото това нещо. Не сте се изказвали. Елате, изкажете се, а не през цялото време да провокирате всички други в залата. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Заповядайте.
Господин Председател, с цялото ми уважение, оставам с впечатлението, че не може да овладеете залата, но аз все пак искам да обясня защо гласувах различно от болшинството в залата. Колеги, гласувах различно, защото в четвърта точка току-що дадохме отново възможност да се харчат, да не казвам друга дума, пари за стиропори и за пасивна енергийна ефективност. Искам да кажа, че толкова много пари се похарчиха при предишните управления на ГЕРБ точно за стиропори и за пасивна енергийна ефективност, а никой не помисли за активните действия и за активна енергийна ефективност на производствените ни предприятия. Искам да попитам: какво направиха в Стара Загора и в региона колегите и какво мислят да направят с тези пари за стиропори по отношение на това да има центрове за преквалификация на хората, които рано или късно ще напуснат Маришкия басейн, да има възможност за рекултивация на земята, да има възможност за нови енергийни източници там? Затова гласувах въздържал се по тази точка, а иначе в цялост решението ще го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Вълчев беше преди Вас за процедура. Заповядайте, господин Вълчев.
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене. Както направихте забележка на господин Настимир Ананиев, така следваше да направите забележка и на господин Кирил Петков, че няма ново обстоятелство. Решение № 203 на Министерския съвет е от 7 април 2022 г., а войната започна, доколкото си спомняме, на 23 или 24 февруари. Няма ново обстоятелство. Разбирам, че си търсите оправдание, разбирам, че трябва по някакъв начин да замажете това, което сте направили, но няма ново обстоятелство. Спрете и това да говорите. Благодаря.
Заповядайте, господин Свиленски. Каква е процедурата само? (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Не, трябва да кажете предварително.
Ааа, предварително?! (Смях. Шум и реплики.) Няма, така не пише в Правилника. Предварително ще чуят народните представители. Процедурата ми, уважаеми колеги, е: от името на парламентарна група 30 минути почивка.
Тридесет минути почивка. (След почивката.)
Дами и господа народни представители, предстои да гласуваме в цялост Решение за задължаване на Министерски съвет да предприеме план да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част „Енергетика“. Моля, процедура по гласуване. Гласували 184 народни представители: за 175, против 2, въздържали се 7. Предложението е прието. Продължаваме със следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Вносители са Делян Добрев и група народни представители. Заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Гласувах против не защото мисля по-различно от Вас, а защото абсолютно не вярвам, че България не може да се справи с постигане на климатичните цели на Европейския съюз и тези, които ние сме обещали. Абсолютно не вярвам, че не могат да се спрат течовете, както започнахме да го правим в горите. Щом може в горите, значи и в енергетиката може. Абсолютно не вярвам, че фирми, свързани с партиите, не източват и ТЕЦ-ове, и енергетика, не карат дървесина от горите ни да ги горим в ТЕЦ-овете и да замърсяваме въздуха. Защо ТЕЦ „Брикел“ замърсява въздуха с 30 пъти над нормата по фини прахови частици и 16 пъти над нормата серен оксид? Защо трябва да го допускаме това? Защо не можем да се променим? Не искаме да се променим, защото всички сме в схемата. Ето затова не искаме да се променим, затова не искаме да постигнем климатичните цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Дунчев, явно Вие сте в схемата – не всички. Моля Ви недейте да поставяте всички под общ знаменател. Поискано е прегласуване от групата на „Демократична България“. Моля, процедура за гласуване. Гласували 198 народни представители: за 187, против 2, въздържали се 9. Предложението е прието. Друг малцинствен вот някой иска ли да изкаже? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, колеги, аз също гласувах против, защото вярвам, че намаляването на емисиите е стъпка в правилната посока, стъпка към ограничаване на климатичните промени и последствията от тях. И когато говорим за социален ефект, трябва да взимаме предвид и социалния ефект от климатичните промени, и факта, че климатичните промени застрашават един милиард деца. Факта, че ние обричаме децата на Югоизточен район да растат в нездравословна околна среда и това се потвърждава от осъдителната присъда, която имаме от Европейския съд, че България системно нарушава европейските норми по отношение на емисиите и това застрашава нормалното развитие на децата в тези райони, застрашава техните права – правото им на здравословен начин на живот, правото им да пораснат здрави, и аз не мога да приема това. Благодаря.
Други за малцинствен вот? Няма. Продължаваме към така изчетената следваща точка от дневния ред. Моля господин Добрев да изчете Доклада на комисия.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Може би да изчетете няколко параграфа, господин Добрев.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 2, като в т. 2 думата „разпределение“ се заменя с „разпределението“ и думата „съхранение“ се заменя със „съхранението“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 21, ал. 1 се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 13а: „13а. Определя мерки за достъпа до мрежата на съоръжения за съхраняване на електрическа енергия, включително отстраняване на пречки, които възпрепятстват достъпа до пазара на електрическа енергия на операторите на тези съоръжения и на производителите на енергия от възобновяеми източници.“ 2. В т. 19а накрая се добавя „и на съоръжения за съхранение на електрическа енергия“.“
Предлагам да представите и следващия параграф.
По § 4 има предложение от Делян Добрев и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4: а) в т. 1 думите „5 MW“ се заменят с „20 MW, включително“. б) създава се т. 7: „7. съхранение на електрическа енергия, освен в случаите по чл. 90а, ал. 2, т. 2, когато операторът на съоръжението извършва търговия с електрическа енергия, за което се изисква лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.“ 2. Създава се ал. 7: „(7) Лицето, на което е издадена лицензия за организиране на борсов пазар за електрическа енергия, организира борсов пазар на гаранции за произход.“
Благодаря, дотук, господин Добрев. Откривам дебат по така представените текстове. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Закривам дебата и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване следните текстове: наименование на Законопроекта, § 1 по вносител; § 2, 3 и 4 в редакция на Комисията. Гласували 172 народни представители: За 172. Против и въздържали се няма. Предложението е прието. Продължете, господин Добрев.
По § 5 има предложение от Владимир Табутов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Може би трябва да го изчетете, тъй като не е подкрепено.
Господин Табутов иска да го оттегли.
Може би да му дадем възможност да го оттегли първо, защото иначе ще трябва да го изчетете. Заповядайте, господин Табутов.
Благодаря, господин Председател. Оттеглям предложението си по § 5, тъй като работната група не подкрепи предложението, и по § 9 поради същата причина. Благодаря.
Добре. Господин Табутов оттегля параграфи 5 и 9. Продължете, господин Добрев.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 5, като в т. 2 думите „с изключение на случаите по т. 8“ се заменят с ,,т. 1 – 7“. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 6. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 8.
Продължете, няма смисъл, тъй като няма предложения.
Това е оттегленото предложение на Владимир Табутов току-що. По § 9 има предложение от Ивайло Мирчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9. § 9. В глава девета, раздел III се създава чл. 87а: „Чл. 87а. Операторът на електропреносната мрежа няма право да притежава, разработва, експлоатира или управлява съоръжения за съхранение на енергия.“
И § 10 представете.
По § 10 има предложение от Ивайло Мирчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: § 10. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Операторът на електроразпределителната мрежа няма право да притежава, разработва, експлоатира или управлява съоръжения за съхранение на енергия.“
Дотук. Откривам дебат по така представените текстове. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам дебата и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване § 5 в редакция на Комисията; § 6, 7 и 8 – по вносител, § 9 и 10 – в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 176, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
По § 11 има предложение от народния представител Ивайло Мирчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В глава девета се създава раздел IVа, с чл. 90а – 90в: „Раздел IVа Съхранение на електрическа енергия Чл. 90а. (1) Съхранението на електрическа енергия се осъществява от оператори на съоръжения за съхранение. (2) Съхранението на електрическа енергия се извършва в съоръжения за съхранение, които се изграждат: 1. към нов или съществуващ обект за производство или потребление на електрическа енергия, с изключение на обектите по чл. 25а от Закона за енергията от възобновяеми източници; 2. като самостоятелно съоръжение; (3) Операторът на съоръжение за съхранение на електрическа енергия: 1. съхранява собствена и/или закупена електрическа енергия и сключва сделки с електрическа енергия и/или за предоставяне на допълнителни услуги; 2. експлоатира, поддържа и развива в пазарни условия сигурни, надеждни и ефективни съоръжения за съхранение на електрическа енергия; 3. предоставя на оператора на електропреносната мрежа и/или на операторите на електроразпределителни мрежи информация, за да се гарантира, че съхранението на електрическа енергия става по начин, съвместим със сигурната и ефективна експлоатация и управление на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа. (4) Сделките се сключват при спазване на правилата на чл. 91, ал. 2. Чл. 90б. (1) Съоръженията за съхранение на електрическа енергия имат равнопоставен достъп до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 и равнопоставен достъп до пазара на електроенергия и механизми за балансиране на капацитета. (2) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на съответната електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането и предоставянето на допълнителни услуги. (3) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия дължат цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 и цени за пренос и достъп през/до съответната мрежа за производители и крайни клиенти, определени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3, за разликата между количеството закупена електрическа енергия от участници на пазара на електрическа енергия и количеството обратно отдадена електрическа енергия в съответната мрежа. Чл. 90в. (1) Операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия са длъжни да спазват нормите за качество и надеждност на електрическата енергия, съхранявана в съоръжението, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 с оглед гарантиране сигурността на електроенергийната система. (2) Съответният оператор на мрежа може временно да преустанови достъпът на оператор на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, който не спазва нормите за качество и надеждност по ал. 1, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5, до отстраняване на несъответствията.“ Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12. По § 13 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 100 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „крайните клиенти“ се добавя „операторите на съоръжения за съхранение на електрическа енергия“. 2. В ал. 5 накрая се добавя „и за сделки, сключени от оператори на съоръжения за съхранение на електрическа енергия, присъединени след 1 февруари 2023 г.“ Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 14. Предложение от Георги Самандов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В чл. 111, ал. 1, т. 4 накрая се добавя „и предоставя на участниците окончателните резултати ежеседмично“.“ Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 15, който става § 16.
Откривам дебат по така представените текстове. Има ли желаещи за изказвания? Няма. Закривам дебата и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване следните текстове: § 11 в редакция на Комисията; § 12 по вносител; § 13 в редакция на Комисията; § 14 по вносител; нов § 15 в редакция на Комисията; и § 15 по вносител, който става § 16. Моля, режим на гласуване. Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Продължете, господин Добрев.
По § 16 има предложение от Владимир Табутов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ивайло Мирчев: „В § 16, в т. 8 предложеният текст на ал.10 се изменя така: „(10) Производител може да изгради съоръжение за съхранение на електрическа енергия и да добави друг източник на енергия от възобновяеми източници към енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, присъединен към електропреносната или електроразпределителна мрежа.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владимир Табутов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17: „§ 17. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия или на съоръжение за съхранение на електрическа енергия, разположени на съответната територия, за който производителят, съответно операторът на съоръжение: 1. е сключил писмен договор за присъединяване по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3; 2. е изпълнил своите задължения по договора по т. 1 и нормативните изисквания за присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа; 3. има изградени електрически уредби в границите на собствения си имот или на имота, в който има право да строи, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, и 4. е сключил договор за достъп по чл. 84, ал. 2.“ 2. В ал. 3 след думата „производители“ се добавя „или на съоръжения за съхранение на електрическа енергия”. 3. В ал. 4 след думите „производител на електрическа енергия“ се добавя „или оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия“. 4. В ал. 5 изречение второ се изменя така: “Електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, се изграждат от производителя или от оператора на съоръжение за съхранение на електрическа енергия за негова сметка и са негова собственост.“ 5. Алинея 6 се изменя така: „(6) Произведената електрическа енергия, както и електрическата енергия, използвана/отдавана от съоръжение за съхранение на електрическа енергия, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, съответно оператора на електроразпределителната мрежа, като изискванията, на които трябва да отговарят, и мястото им на разположение се определят с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.“ 6. В ал. 8 след думите „производител на електрическа енергия“ се добавя „или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия“ 7. В ал. 9, изречение първо, след думите „производител на електрическа енергия“ се добавя „или ново съоръжение за съхранение на електрическа енергия“. 8. Създават се ал. 10 – 13: „(10) Производител на електрическа енергия може да изгради съоръжение за съхранение на електрическа енергия към енергиен обект за производство на електрическа и/или топлинна енергия, присъединен към електропреносната или електроразпределителна мрежа. (11) В случаите по ал. 10, когато не е необходимо увеличаване на присъединената мощност, производителят подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна мрежа. С допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на производителя се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на съоръжението за съхранение към електрическата уредба на производителя, местата на измерване на електрическата енергия и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане смущения в мрежата. Допълнителното споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж на съоръжението за съхранение, когато това е необходимо, като в този случай не се сключва договор за присъединяване. (12) В случаите по ал. 8 и ал. 9 по искане на производителя операторът на електропреносната мрежа има право да предложи присъединяване при временна схема на достъп на цялата или на част от заявената мощност на обекта, която да бъде приложена до извършване на разширението или реконструкцията в електропреносната мрежа. В този случай операторът предлага присъединяване при временна схема на достъп на всеки от производителите, подали искане за присъединяване при временна схема, за които конкретното техническо решение е приложимо, по реда на постъпване на тяхното искане. (13) С цел гарантиране сигурността на електроенергийната система, за срока на действие на временната схема на присъединяване, операторът на електропреносната мрежа може да налага ограничения при ползването на обекта. В тези случаи операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вреди, претърпени от собственика на обекта в резултат на наложените ограничения.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 116а, ал. 1 след думите „на обекти на производители“ се добавя „съоръжения за съхранение на електрическа енергия“.“ По § 18 има предложение от Владимир Табутов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Владимир Табутов, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 117 се създават ал. 11 – 14: „(11) Клиент на електрическа енергия може да изгради съоръжение за съхранение на електрическа енергия към собствен обект присъединен към електропреносната или електроразпределителна мрежа. (12) В случаите по ал. 11, когато не е необходимо увеличаване на присъединената мощност, клиентът на електрическа енергия подава уведомление до оператора на електропреносната мрежа или до съответния оператор на електроразпределителна мрежа. С допълнително споразумение към договора за достъп и пренос на крайния клиент се посочват техническите изисквания към схемата на свързване на съоръжението за съхранение към електрическата уредба на клиента, местата на измерване на електрическата енергия и се регламентират правата и задълженията на страните с цел гарантиране сигурността на електроенергийната система с оглед недопускане смущения в мрежата. Допълнителното споразумение се сключва преди издаване на разрешение за строеж на съоръжението за съхранение, когато това е необходимо, като в този случай не се сключва договор за присъединяване. (13) В случай че присъединяването на обекта на клиента изисква разширение или реконструкция в електропреносната мрежа, по искане на клиента операторът на електропреносната мрежа има право да предложи присъединяване при временна схема на достъп на цялата или на част от заявената мощност на обекта, която да бъде приложена до извършване на разширението или реконструкцията. В този случай операторът предлага присъединяване при временна схема на достъп на всеки от клиентите, подали искане за присъединяване при временна схема, за които конкретното техническо решение е приложимо, по реда на постъпване на тяхното искане. (14) С цел гарантиране сигурността на електроенергийната система, за срока на действие на временната схема на присъединяване, операторът на електропреносната мрежа може да налага ограничения при ползването на обекта. В тези случаи операторът на електропреносната мрежа не носи отговорност за вреди, претърпени от собственика на обекта в резултат на наложените ограничения.“
Ако искате да спрем дотук, малко и да си починете?
Да.
Откривам дискусия по така представените текстове. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Първо, трябва да подложа на гласуване предложението на народния представител Ивайло Мирчев по § 16, неподкрепено от Комисията. (Реплики.)
Оттеглено е.
Моля? (Реплики.) Не беше съобщено, господин Мирчев. Отменете гласуването. Елате да обявите за протокола, че предложението е оттеглено. Не сте обърнали внимание, че беше прочетено. Заповядайте, господин Мирчев.
Благодаря, господин Председател. Оттеглям предложението. То беше оттеглено още вчера на Комисията. Станала е техническа грешка. Благодаря.
Ясно. Добре. Благодаря, господин Мирчев. Тогава подлагам на гласуване следните текстове: параграфи 16, 17 и 18, които стават респективно параграфи 17, 18 и 19 в редакция на Комисията. Гласували 176 народни представители: за 173, против 2, въздържал се 1. Предложението е прието.
По § 19 има предложение от Георги Самандов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5, изречение първо след думите „производител на електрическа енергия“ се добавя „или оператор на съоръжение за съхранение на електрическа енергия“. 2. Алинея 9 се изменя така: „(9) В случаите на монтирано средство за търговско измерване с дистанционен отчет на данните от измерването по периоди на сетълмент съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 клиентът, операторът на съоръжение за съхранение или производителят на електрическа енергия може да заяви постоянен дистанционен достъп до данни от измерването за интервал не по-дълъг от 15 минути в съответния период за сетълмент. Операторът на електропреносната, съответно на електроразпределителната мрежа, е длъжен в срок до 30 дни от постъпване на искането безвъзмездно да предостави такъв достъп на клиента, оператора или производителя.“ 3. Създава се ал. 10: „(10) Данните от средствата за търговско измерване се предоставят от собственика на средството за търговско измерване на консуматора или производителя, съгласно определения единен формат за обмен на данни от електроенергийния системен оператор. Предоставянето на данните се извършва чрез единна уеб базирана информационна система, администрирана от електроенергийния системен оператор, осигуряваща достъп до данните в реално време.“ По § 20 има предложение от Владимир Табутов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Ивайло Мирчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Господин Председател, следващото предложение е направено по реда на чл. 80 от мое име. Оттеглям предложението.
Така или иначе предложението е подкрепено, но отбелязваме, че е оттеглено.
Аз го оттеглям, за да гласуваме първоначалния вариант на текста. Предложение от Радослав Рибарски и група народни представители. На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение за допускане за разглеждане на гласуване на така направеното предложение. Комисията не подкрепя предложението.
Може би трябва да прочетете предложението?
„В § 20 се създава т. 9 със следното съдържание: „т. 9. Създава се § 1в със следното съдържание: „§ 1в. Работещите като оперативен дежурен персонал в подземни водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи, за които е установено намалено работно време съгласно чл. 137 от Кодекса на труда, могат да полагат труд на смени, като максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, независимо от продължителността на намаленото работно време.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В §1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 23 след думите „с определена мощност“ се добавя „съхранение на електрическа енергия“. 2. Точка 24 се изменя така: „24. „Енергийно предприятие“ е лице, което осъществява една или повече от дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението, доставката и снабдяването с електрическа, топлинна енергия или природен газ, на основата на издадена лицензия по този закон, или лице, което добива енергийни ресурси въз основа на концесия за добив, или лице, което осъществява дейност по производство на електрическа и/или топлинна енергия и/или извършва съхранение на електрическа енергия и/или извършва търговия с природен газ, без да е задължено да получи лицензия за осъществяваната от него дейност по този закон или лице, което осъществява дейност по пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи.“ 3. Създава се т. 26в: „26в. „Инсталирана мощност“ е номиналната променливотокова мощност (АС мощност) на електрическа централа или на съоръжението за съхранение на електрическа енергия, която се измерва в MVA или kVA.“ Изчетох го заради оттегленото предложение.
Разбрах.
4. Точка 34г се изменя така: „34г. „Оператор на съоръжение за съхранение“ е физическо или юридическо лице, което изпълнява функция по съхранение и което отговаря за експлоатацията на съоръжението за съхранение на природен газ или на електрическа енергия. 5. В т. 41 след думите „за осъществяване на дейностите по производство“ се добавя „съхранение“. 6. Точка 61б се изменя така: „61б. „Съоръжение за съхранение на природен газ“ е съоръжение, което се използва за съхранение на природен газ и което е собственост и/или се експлоатира от предприятие за природен газ, включително частта от съоръженията за втечнен природен газ, която се използва за съхранение, но с изключение на частта, която се използва за добивни операции, и с изключение на съоръженията, запазени изключително за оператори на газопреносни системи за осъществяване на дейността им.“. 7. Създава се т. 61в: „61в. „Съоръжение за съхранение на електрическа енергия“ е съоръжение в рамките на електроенергийната система, в което се съхранява енергия, с изключение на съоръженията за съхранение на енергия за собствено потребление на производители или крайни клиенти, което не отдава съхранената електрическа енергия в електропреносната или електроразпределителна мрежа. Електрохимическите съоръжения за съхранение на електрическа енергия представляват преместваеми обекти по смисъла на Закона за устройство на територията.“ 8. Създава се т. 62а: „62а. „Съхранение на електрическа енергия“ е отлагане на крайното ползване на електрическата енергия в рамките на електроенергийната система до момент, който е по-късен от момента на нейното произвеждане или преобразуване във форма на енергия, която може да се съхранява, съхраняването на тази енергия и последващото ѝ обратно преобразуване в електрическа енергия или използване в друг енергиен носител.“ 9. Създава се т. 73: „73. „Борсов пазар на гаранции за произход“ е съвкупността от всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от оператора на борсовия пазар, на които се сключват сделки с гаранции за произход.“
Да спрем дотук. После ще представите текстовете до края. Откривам дискусия по така представените текстове. Има ли желаещи за изказване? (Шум и реплики.) Колеги, в момента се водят – изброих ги, около десетина двустранни и два конферентни разговора в залата. Бих предложил все пак да си заемете местата, тъй като предстои гласуване. Закривам дебата и преминаваме към гласуване на следните текстове: § 19 и § 20, които стават съответно § 20 и § 21, и двата в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. (Реплики.) Извинете. Отменете гласуването. Трябва да подложим на гласуване първо предложението на народния представител Радослав Рибарски и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.) Колеги, наистина много е шумно в залата! Гласували 174 народни представители: за 63, против 70, въздържали се 41. Предложението не е прието. Господин Петков, Вие за прегласуване ли? Заповядайте.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Тази точка е във връзка с това, че засяга около 50 служители на единствените ВЕЦ-ове в страната, които са подземни, а това именно са: ВЕЦ „Пещера“, ВЕЦ „Батак“ и ПАВЕЦ „Чаира“. Тези хора молят да бъдат на работа по 12 часа, тъй като голяма част от тях живеят доста далеч от определените обекти. По Кодекса на труда те няма как да бъдат регламентирани там и затова тяхната регламентация трябва да стане в Закона за енергетиката. Затова наистина Ви умолявам да гласувате за това нещо. Още в началото на 2021 г. господин Жечо Станков като заместник-министър е бил на мястото и е обещал на хората да им помогне. Моля Ви, защото наистина това са хора, които работят в среда с радиация, а по този начин ще могат да работят по-малко време. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петков. Може би имаше смисъл…
За лично обяснение.
За какво? Никой не Ви е засегнал лично.
Нещо някъде съм обещал.
Чакайте малко, господин Станков. Няма такава процедура. Сега трябва да направим прегласуването и след това ще Ви дам думата. Става ли така? Господин Петков, това трябваше да го кажете, когато открих дебат по текстовете, а не сега, но така или иначе е поискано прегласуване. Моля, прегласуване. Гласували 190 народни представители: за 68, против 54, въздържали се 68. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 19 и § 20, които стават съответно § 20 и § 21, и двата в редакцията на Комисията. След това ще дам възможност за лично обяснение и след това ще продължим, господин Добрев, с останалите текстове. Гласували 188 народни представители: за 188, против и въздържали се няма. Заповядайте, господин Станков, за лично обяснение.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега, Вие сте прав – аз посещавах често колегите и сме си говорили с тях по темата, само че ангажиментът ми беше, за да поясня, следният: ще потърсим начин, по който това е възможно. Те са били трета категория труд с определен вид работно време и определени часове. Държавата е помогнала те да бъдат втора категория труд, а в момента искат отново да се върнат към първоначалното работно време, но да не падат на трета категория труд. Сегашният служебен министър на труда и социалната политика тогава беше заместник-министър. Направихме среща с него и човекът пое ангажимент да провери по какъв начин това може да се случи. В последваща среща каза, че трябва да се отвори Кодексът на труда, за да може това да се изчисти. Докато си говорим с Вас, парламентарният секретар на КНСБ плюс един от колегите – Огнян, от КНСБ ми казаха: „Слушайте, колеги, не се занимавайте с неща, които са работа на синдикатите – ние ще си ги изчистим.“ Така че там начин и вариант ще се намери през трудовото законодателство. Няма как да противопоставяте колегите, които работят в ПАВЕЦ-а, с тези, които работят в ЕСО или които работят в АЕЦ „Козлодуй“. Вчера Вие бяхте на Комисията, когато шефът на ЕСО каза в прав текст: „Моите диспечери по какъв начин ще се облагодетелстват също – те работят при същите условия и със същите проблемни ситуации.“ И с господин Рибарски говорихме – подкрепяме това да се случи. Трябва да намерим правилната законова форма и в Кодекса на труда да се направят необходимите изменения, за да се случи това нещо. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Станков. Господин Добрев, предлагам да представите текстовете до края на Законопроекта.
„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение от Ивайло Мирчев по § 21. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 22, който става § 23. Предложение от Георги Самандов и група народни представители: „В преходните и заключителните разпоредби се създава § 23: „§ 23. До синхронизирането на търговските платформи на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД към 15-минутен период на доставка финансовият сетълмент, изготвян от Електроенергийния системен оператор, се извършва на времеви интервал от един час.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24: „§ 24. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 20, ал. 2, т. 4 думата „повърхностни“ се заличава. 2. В чл. 21, ал. 1 думата „повърхностни“ се заличава. 3. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) в точка 8 думите „енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – “, както и думите „енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия“ се заличават; б) създават се т. 43 – 47: „43. „Геотермална енергия“ e енергия, получена от повърхностни или подземни естествено нагрети пари, течности или геоложки образувания, която постоянно се възстановява от естествените процеси и представлява поток от топлина от земните недра. 44. „Геотермалната система“ е технология, извличаща и използваща геотермална енергия за отопление, охлаждане и/или производство на електрическа енергия. 45. „Нискотемпературна геотермална енергия“ е геотермална енергия с температура до 30°C включително. 46. „Среднотемпературна геотермална енергия“ е геотермална енергия с температури над 30°C и до 90°C включително. 47. „Високотемпературна геотермална енергия“ е геотермална енергия с температури над 90°C.“
Откривам дискусия по така представените текстове. Заповядайте, господин Табутов.
Благодаря, господин Председател. В § 23 имам предложение за добавяне на текст. Предложението на Георги Самандов, което е подкрепено от Комисията – не е подкрепено…
Не е подкрепено от Комисията.
Извинявам се. След думите „Българската независима енергийна борса“ ЕАД“ да се добави „но не по-късно от 31.12.2023 г.“
И след това продължава текстът…
„към 15-минутен период на доставка“. Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Самандов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера беше направено едно внушение, което може би подлъга участниците в Енергийната комисия, и затова моето предложение не беше подкрепено. Затова искам да кажа, че намесата в пазара чрез надробяване на периодите на сетълмент, без възможност за търговията им на борсата, предизвиква изкуствен не-баланс във финансовия сетълмент, чийто разход се пренася към крайните клиенти. С предложения от нас текст тази несправедливост се поправя до въвеждането на възможност за търговия на въпросните продукти. Така че аз апелирам търговските участници и всички депутати тук да подкрепят този текст. Благодаря.
Благодаря, уважаеми господин Самандов. Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам дебата и преминаваме към гласуване. Първо, в тази ситуация ще трябва да подложа на гласуване предложението на господин Табутов: към предложението на господин Самандов да се добавят думите „но не по-късно от 31 декември 2023 г.“ след думите „Българска независима енергийна борса“ ЕАД“. Моля, режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 182, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване цялото предложение на народния представител Георги Самандов и група народни представители с така направената поправка. Гласували 183 народни представители: за 183, против и въздържали се няма. По този начин създадохме нов § 24. Сега ще подложа на гласуване така представените текстове с уточнението, че § 24 вече ще стане § 25. Просто правим преномерация. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението по вносител, § 21 и § 22, които стават съответно § 22 и § 23 по вносител и създаването на нов § 25 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 182, против и въздържали се няма. Предложението е прието. С това изчерпахме и тази точка от дневния ред. Преминаваме към следващата:
Господин Председател, ако ми позволите, преди това да направя едно процедурно предложение. Предлагам да удължим днешното заседание до приемането на следващата точка – не на тази, която сега започваме, а на следващата, която е Проект на решение за възлагане на Министерския съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение. Тя е т. 15 в Програмата и т. 6 за днес.
А има ли обратно предложение? Не виждам. Подлагам на гласуване предложението на господин Добрев. Гласували 180 народни представители: за 151, против 26, въздържали се 3. Предложението е прието. Сега преминаваме вече към обявения законопроект. Имате думата, господин Добрев.
Благодаря, господин Председател. „Закон за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Закон за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт“. „Глава първа – Общи разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. По чл. 1 има предложение от народните представители Васил Стефанов и Радослав Рибарски. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за събиране на месечни вноски върху нефтопродукти, произведени на територията на Република България от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия, и разходването на вноските за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт.“
Представете и член втори.
По чл. 2 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Задължени лица по този закон са лицата, които произвеждат нефтопродукти от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия.“
Предлагам да спрем дотук. Откривам дискусия по така представените текстове. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект доби известност като така наречения закон за левчето. Това левче, с което Бойко Борисов по време на предизборната кампания обеща да бъде намалена цената на горивата в България още на 3 октомври – деня след изборите. Това, разбира се, не се случи. Три месеца по-късно, сега, е направен опит от страна на ГЕРБ да прокара този законопроект, с който да се опита да го осъществи. Ние още в началото на този парламент казахме, че ще бъдем конструктивна опозиция, че ще следим за законосъобразен законодателен процес. Затова тук е мястото да отправя няколко предупреждения за Законопроекта, който от „Продължаваме Промяната“ няма да подкрепим. Накратко за хронологията по време на приемането на този законопроект до този момент. Той беше приет на първо четене, след като Министерството на финансите, НАП и още няколко администрации и неправителствени организации бяха категорично против Законопроекта. На първо четене обаче Законопроектът се обсъжда в неговата цялост, а тя беше насочена срещу това на практика една компания да определя цените на горивата в България и да прави големи печалби от това. Поради тази причина от „Продължаваме Промяната“ подкрепихме и Законопроекта на първо четене. Между четенията бяха направени предложения от ГЕРБ, които променят доста от текстовете. След това беше създадена работна група, в която активно участваше заместник-министърът на финансите госпожа Петкова. След работната група допълнително бяха оформени още корекции на текста и го измениха коренно от това, което беше прието на първо четене, най-вече в частта с формулата на вноската. И накрая вчера в Енергийната комисия се наложи да се отложи точката, за да може заместник-министър Петкова отново да работи заедно с експертите към Комисията и да се финализират текстовете. Тоест като краен извод можем да кажем, че какво ще гласуваме в момента знаят само господин Добрев и заместник министър Петкова.
Не е малко!
Не е малко. Любопитното е тук, че Законът до голяма степен създава задължения за министъра на икономиката, който пък обаче вчера не беше при оформянето на текстовете. Ще се въздържа от коментар как беше проведено гласуването в Комисията, няма да говоря за това сега. Накратко по съществото на Законопроекта – основните ни опасения. Рискът, че България ще облага вносът на нефт, беше премахнат. България няма право да определя самостоятелно мита като част от общата митническа политика на Съюза. Останаха обаче основателни опасения, че се създават условия за третирането на голяма част от мерките по Законопроекта като непозволена държавна помощ. Съгласно чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз всяка помощ, предоставена от държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положението на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар. Предложената редакция по чл. 1 от Законопроекта въвежда избирателни критерии за определяне на задължението за внасяне на вноски само от преработватели на нефт с произход Русия или изнесено от Русия на територията на България. Такава формулировка обаче на практика освобождава от такава вноска всички други лица, които осъществяват идентична дейност, само че в други държави, но реализират продуктите на българския пазар. Това води до по-благоприятно третиране на такива лица, което на свой ред означава, че държавата прави своеобразен отказ от приходи. Това би могло да представлява вид държавна помощ, която е изрично забранена по смисъла на Договора за функциониране на Европейския съюз. Горното, за съжаление, се отнася и за предвидените компенсации само за определени групи граждани с по-ниски доходи. Риск Европейската комисия да приеме и това за държавна помощ съществува, тъй като се таргетират определени групи физически лица, но например все още нямаме определение за енергийна бедност. Заместник-министър Петкова вчера ме увери, че това нямало да се приеме за непозволена държавна помощ, но предстои да видим. Отделно от това беше изразено и мнение от НАП и от Българската петролна и газова асоциация, че самата схема за компенсиране на определени потребители и допълнителната база данни за тях, би създала сериозна трудност както за бензиностанции, така и за последващия контрол от НАП, като процесът би отворил доста възможности за злоупотреби и чисто времево ще отнеме доста време. И накрая, според най-новата редакция на чл. 4 формулата в нея е едва 50% от разликата между сортовете петрол и ще бъде събирана като вноска от задължените лица, а не както беше предвидено в първоначалната редакция – 100% от разликата. Това са накратко нашите мотиви да не подкрепяме Проекта. Благодаря Ви.
Благодаря, уважаеми господин Стефанов. (Народни представители разговарят близо до трибуната.) Има ли реплики към това изказване? Уважаеми колеги, много Ви моля, поне тук да не се води разговор, до трибуната. Наистина много е шумно в залата и е малко трудно да се следят и заявките, и изказванията. За реплики нямаше. За изказване ли?
Реплика.
За реплика? Заповядайте за реплика. Господин Сабрутев, Вие за изказване, нали? Добре.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Стефанов! Под прекалено сложните Ви юридически анализи не стана ясно за българските граждани може би, че всъщност това, което разглеждаме днес, е поредният опит на едно провалено обещание, ако може така, за да не го наричаме лъжа, предизборен популизъм или просто някаква фантасмагория на господин Борисов, нека да го наречем едно неизпълнено обещание, неизпълненото обещание за левчето, популярното левче, за което тогавашната опозиция ГЕРБ обвиняваха „Продължаваме Промяната“, че са откраднали едно левче от българите, от всеки литър бензин, тук господин Добрев ги смяташе, от всеки литър бензин по едно левче – колко пари са били откраднали Промяната. После се оказа, че такова левче не съществува, но понеже господин Борисов всячески искаше да материализира това имагинерно левче, той се опита да накара цялата си парламентарна група да измисли какви ли не методи да докаже, че това левче съществува. Истината, и накратко, ако мога да се опитам да обобщя цялото Ви изказване, господин Василев, е, че една лъжа за пореден път беше опровергана…
Стефанов, Стефанов!
…и не знам колко пъти трябва да бъде опровергана тази лъжа, за да разберат българските граждани, че левче няма, а пък господин Борисов е абсолютно неспособен да го намери, пък камо ли да измисли как да го връща на хората. Благодаря.
Благодаря, господин Митев. Други реплики, има ли? Не виждам. За дуплика, господин Стефанов.
Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, господин Митев, за репликата. Аз, както споменах, обещанието на господин Борисов беше на 3 октомври горивата да бъдат намалени с един лев и както казах в изказването, това не се случи. Също така в изказването казах, че ние ще следим за законосъобразен законодателен процес, тук имам сериозни съмнения, че този законопроект беше такъв, но все пак ще следим и за спазване на обещанията впоследствие. Все пак този закон още не е приет, може и да не се приеме, не знаем. Така че предстои да разберем, господин Митев, дали ще бъдат спазени определени обещания или не. До този момент не бяха спазени. Благодаря.
Благодаря, господин Стефанов. За изказване – господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Добрев! Чета настоящия законопроект и виждам, че той е напълно различен от първоначално изготвения от Вас и внесен първо във Фейсбук и впоследствие в Народното събрание. Напомням на залата за крайно негативното становище на Министерството на финансите по разглеждания законопроект. Трябва да бъдем много благодарни на колегите от Министерството, тъй като видях, че няма да стане само със становище, и ще трябва да го пренапишат. Смениха всичко, дори и заглавието, вече дори не се казва „Закон за компенсиране на потребителите на горива“. Единственото нещо, което остана непроменено, е името на вносителя, а може би и това трябва. Господин Добрев, месеци наред заблуждавахте българското общество, че цените на бензиностанциите са завишени с един лев. Казахте, че ще намерите решение и ще внесете законопроект, който ще доведе до ефективно намаляване на цените на горивата с въпросния един лев. Но на практика внесохте съвсем различен законопроект. Давате на залата да гласува закон, който няма да намали цените на горивата и който не защитава интересите на българските потребители. Тъкмо обратното, той защитава интересите на „Лукойл“ като им гарантира стотици милиони левове свръхпечалба. С предложената формула в Законопроекта Вие искате със закон да гарантирате на „Лукойл“ да прибира половината от свръхпечалбата, идваща от разликата между цените на двата сорта суров петрол. Съгласно Вашия законопроект се оказва, че левчето не е левче, а е петдесет стотинки. Оказа се, че тези петдесет стотинки не са отстъпка, а са печалба. И те не са за гражданите, а за „Лукойл“. От Вашия законопроект става ясно кой защитава интересите на „Лукойл“, коя е коалицията „Лукойл“ и това е всъщност ГЕРБ-СДС. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Господин Добрев, ето го Вашето левче. (Народният представител Венко Сабрутев показва две монети по 50 стотинки.) Да покажем на зрителите. Това е Вашето левче. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.) Петдесет стотинки от това левче. Вие със закон искате да гарантирате, че (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) тези петдесет стотинки ще остават в „Лукойл“, а само останалите петдесет стотинки биха могли да се върнат под формата на някакви компенсации за потребителите. И за да бъде още по-интересно, защото Вие всъщност обещахте да намерите законопроект, с който да намалите ефективно цените на горивата, а всъщност сега виждаме, че ще имало таргетирани мерки. Кои са тези таргетирани мерки? Щяло да има карти за градски транспорт. Най-вероятно ще са за общините, където кметовете са избрани от ГЕРБ. Колеги, ние бихме искали да подкрепим настоящия законопроект, но ако бъде изменена формулата. Формулата, която оставя половината от свръхпечалбата на „Лукойл“. Ние ще направим предложение, когато стигнем до разглеждане на конкретния параграф, да се събира 100% от свръхпечалбата, разликата между двата сорта. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Сабрутев. Има ли реплики? Заповядайте, госпожо Петкова, за реплика. Други реплики има ли? След това и Вие, господин Митев, и господин Добрев. Това са.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Сабрутев, разбира се, това, което казвате, няма нищо общо с истината. Още първия ден, след като „Продължаваме Промяната“ излезе от властта, цената на горивата тръгна рязко надолу.
А така! А така! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Така че това, което Вие говорите, и това, което намерихте като акцент във Вашето изказване, абсолютно не отговаря на истината. На второ място. Направихме си труда и сме анализирали цената на горивата по видове, по дни, сравнили сме ги с миналата година, същия ден на 2022 г. и съответно деня на 2021 г., и се вижда, че „Лукойл“ за този период от време е надвзел от българските потребители над три милиарда лева. Това е! И третият въпрос към Вас е – Вие като преговаряхте с Европейската комисия за дерогацията на „Лукойл“, разбрахте ли какво сте договорили? Защото после се оказа, че никой не знае какво е договорено, и трябваше да питаме Европейската комисия няколко пъти и тя накрая писмено да ни обясни какво точно сте успели да извоювате като дерогация за България и в крайна сметка какъв е ефектът от това. Благодаря.
Благодаря, госпожо Петкова. Втора реплика – господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сабрутев! Днес е тъжен ден за България, денят, в който умря една легенда – легендата за левчето. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Стана ясно, че господин Борисов не може да направи математиката така, че да върне левчето, измисленото левче, на българските граждани. Стана ясно, че цялата парламентарна група на ГЕРБ е един заложник (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) на измислените обещания на господин Борисов, които са абсолютно неосъществими – ние сме ги чували и виждали много пъти, но това мисля, че е най-ясният пример за това. Освен това, господин Сабрутев, най-лошото не е, че господин Борисов си измисля разни работи, които обещава и не спазва и не може да спази, а най-лошото е, че мерките, които предложиха „Продължаваме Промяната“ за 25 стотинки компенсация на горивата, които бяха може би една от най-успешните мерки, стигаща до най-много хора (реплики от народния представител Делян Добрев), която беше оплювана тук, от тази трибуна, от господин Добрев как ще свърши за две седмици, а всъщност остана до края на годината – служебното правителство предложи тази мярка да продължи, защото няма в момента адекватна по-добра компенсация, беше отхвърлена тук, в тази зала, от всички групи освен „Продължаваме Промяната“, която гласува за мярката от 25 стотинки. Всички парламентарни групи бях подведени, че има по-добър начин за компенсация на българските граждани. Е, днес го виждаме! И Вие много ясно казахте, господин Сабрутев: няма по-добър начин, просто е невъзможно. Съжалявам, мен ми е тъжно парламентарната група на ГЕРБ, която трябва да ходи и да се опитва да се бори за измислиците на господин Борисов, които са неосъществими. И ще се обърна към тях: крайно време е този човек да го оставите да се пенсионира (шум, реплики и възгласи: „Хайде! Хайде!“ от ГЕРБ-СДС,) за да може тук да се случва нещо в тази държава. Легендата за левчето умря! (Частични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Господин Добрев, за трета реплика.
Господин Сабрутев ние доживяхме и Вие да признаете за левчето. Чухте ли го, колеги, даже и го показа! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Да.
И каза: сега в този закон петдесетте стотинки ще ги връщаме на хората, пък другите петдесет остават за „Лукойл“, тоест ето го левчето – 50 плюс 50 стотинки прави един лев. Сабрутев призна, че има един лев. И затова стана Искрен Митев и вика: няма един лев. Ама Вие вътре в групата се разберете има ли един лев, или няма един лев. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Ама те, българските граждани, го видяха вече този един лев – от деня, в който не сте на власт, до днес то, горивото, бензинът примерно, падна с почти един лев – 90 ст., деветдесет и няколко стотинки. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колкото и да Ви боли, всички несъвършенства на този закон на първо четене бяха отстранени. На първо четене Ви казах, че да, ние имаме колебания в части от Закона дали няма да се счете от Европейската комисия за скрито мито, или дали ще успеем средствата да ги съберем, дали ще успеем средствата да ги таргетираме по най-правилния възможен начин? Какво значи таргетиране? Тук всички, от всички групи говорихте: дайте да дадем само на хората, които се нуждаят, и сега в един момент, като го направихме, за първи път според мен в първия закон се прави такова таргетиране, Вие изведнъж казахте: ама, дайте пак да даваме на всички. Господин Митев, тези 25 стотинки не забравяйте, че бяха от бюджета. Нашите критики бяха за това, че събирате от данъците на хората, от всички, и връщате само на някои 25 стотинки. Така че, колеги, доживяхме господин Сабрутев да признае за едното левче. Има напредък господин Сабрутев. Може би в следващия мандат, в следващия парламент ще стане още по-добър. Поздравявам го, за което.
Ако влезе. (Шум и реплики.)
Надявам се да влезе. Тук ще ни липсва много, ако не влезе случайно господин Сабрутев. (Реплики.) Ако си търсите причина да не подкрепите – не подкрепяйте, няма да Ви трябва причина. Ако пък не мине, каквото зависи от мен съм направил. Ще тежи на Вашата съвест, че този закон не е минал. И последно искам да кажа, всъщност ще взема изказване, че ми свърши времето. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Заповядайте за дуплика, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Благодаря на всички репликиращи. По ред на номерата. Госпожо Петкова, дерогацията само Вие не разбрахте какво е. Благодарение на дерогацията днес Вашият колега Делян Добрев има възможността да разпише този законопроект. Нека той да Ви обясни. (Смях и оживление.) Господин Митев, легендата за левчето, както Вие я нарекохте, всъщност се оказа легендата за 50-те стотинки, които Делян Добрев през закон се опитва да защити за „Лукойл“. Това се оказа. А дали има, господин Добрев, 1 лев, това времето ще го покаже. Ще видим Вашият закон колко реално пари ще събере и колко ще останат в „Лукойл“. Само едно знам, че фиксирайки във формулата коефициента 0,5, Вие гарантирате руски интерес, както го направихте, когато отдадохте нефтеното пристанище на „Лукойл“ на цената на два магазина в мола, както осигурихте 12 години най богатата компания в България да не плати 1 лев данък в държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря, господин Сабрутев. Първо е господин Таслаков, но позволете да прочета едно искане за оттегляне на искане за свикване на извънредно заседание. „Уважаеми господин Председател, във връзка с подадено искане за свикване на извънредно заседание на Народното събрание на основание чл. 78, т. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 41, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание със следния дневен ред: точка единствена – Изслушване на служебния министър на енергетиката Росен Христов на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно „Споразумение за достъп до терминали за втечнен природен газ и газопреносната мрежа на Република Турция“, сключено между „Булгаргаз“ ЕАД и турския газопреносен оператор „Боташ А.С.“ на 3 януари 2023 г. в град София, както и относно сключени договори за доставка на природен газ от правителството в периода 2 август 2022 г. – 3 януари 2023 г., контрагенти, количества тръжни процедури и цени, вносители Васил Стефанов и Калоян Икономов, 3 януари 2023 г., молим искането за свикване на извънредно заседание да бъде оттеглено поради това, че изслушване на министъра на енергетиката на посочената по-горе тема вече беше проведено в Комисията по енергетика на заседание на 11 януари 2023 г.“ Следват подписи на всички вносители. Давам думата на господин Таслаков, след него господин Добрев.
Благодаря, господин Председател. Господин Добрев, Вие си спомняте, че на първо четене ВЪЗРАЖДАНЕ се въздържахме на този законопроект, защото не смятахме, че целта е правилна, и не си го представяхме по този начин. Благодаря на Вас и на Комисията по енергетика, че приехте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, което направих, този закон да има някаква социална функция и вместо да раздаваме пари на калпак безразборно и богатите, естествено, да се облагодетелстват и да зареждат повече, ние така го таргетирахме и дадохме мандат на Министерския съвет да насочи тези средства, които ще ги съберем във Фонда, само за нуждаещите се и за по-бедни хора. Аз Ви благодаря, че приехте моето предложение от името на ВЪЗРАЖДАНЕ. Това е доказателство, че нас не ни интересуват частни интереси на компания, независимо тя дали е руска или друга някаква компания. Нас ни интересува интересът на българските граждани. Ние, ВЪЗРАЖДАНЕ, винаги сме защитавали закони, които са в техен интерес и в този ред на мисли ще подкрепим Законопроекта за левчето. Благодаря.
Благодаря, господин Таслаков. Има ли реплики към това изказване? Заповядайте, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Таслаков, не съм съгласен с нещо, което казахте, и то беше, че Вие винаги гласувате за закони, които са в интерес на българските граждани. Може ли да ми обясните, господин Таслаков, как вчерашното Ви гласуване на Вашата парламентарна група на Правната комисия, където отложихте точката за гледане на контрол върху главния прокурор, гласувате в посока интереси на българските граждани, господин Таслаков? Моля Ви да ми обясните от тази трибуна. Също, господин Таслаков, да ми обясните, когато казвате: ние защитаваме интереса на всички български граждани, защо гласувахте против 25-те стотинки компенсация на потребителите на горива, които са горива от най-ниския клас? Господин Таслаков, ако бяхте малко по запознат с темата, ще знаете, че това е единственият начин, по който може да се насочи някакъв тип компенсация към горивата, защото в държавата няма друг механизъм. Така че, да, господин Таслаков, моля Ви, обяснете ми две неща. Защо Вашата парламентарна група заедно с всички други парламентарни групи без „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ отказаха да влезе на разглеждане в Правната комисия Законът за даване на възможност на контрол върху главния прокурор вчера? Моля да ми обясните как това е в интерес на българските граждани и Вашата партия, която защитава правото? Какво защитавате, кое право? Благодаря.
Благодаря, господин Митев. Все пак да се придържаме и към темата на обсъжданията. Заповядайте, господин Петров, за втора реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Таслаков, ще Ви помоля в дупликата си да обясните на народните представители, които явно не са запознати с внесените от нас законопроекти, че ние имаме касателно не само енергетиката, касателно и съдебната реформа. Ние имаме Законопроект, който беше първият внесен както в Четиридесет и седмото, така и Четиридесет и осмото народно събрание, внесен беше от нас преди още да сме народни представители, преди въобще ВЪЗРАЖДАНЕ да е в парламента, който позволява макар и временен контрол върху главния прокурор, позволява и разследване върху него. Та молим, господин Таслаков, напомнете на някои незапознати народни представители или народни представители с къса памет, че същият закон не беше допуснат от самите техни парламентарни групи, на първо място, за девет месеца за разглеждане в пленарната зала в Четиридесет и седмото народно събрание и беше допуснат за разглеждане вчера на Правната комисия. За разлика от други парламентарни групи ВЪЗРАЖДАНЕ не приема законопроекти по нощите. Моля Ви, господин Таслаков, това нещо да го обясните много подробно на цялата зала – че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ не приема законопроекти по нощите. И обяснете на народните представители в своята дуплика, че за разлика от ВЪЗРАЖДАНЕ, които не приемат законопроекти по нощите, други парламентарни групи, които доскоро управляваха, гласуваха нещо противно. Те искат да приемат по нощите, когато им изнася, а когато не им изнася, като промените в Изборния кодекс, гласуваха коренно обратно. Когато не им изнася, не искат по нощите, когато им изнася, искат да приемат законопроекти по нощите, само че и в двата случая ВЪЗРАЖДАНЕ гласува против, а определени парламентарни групи обърнаха палачинката като цялостното си поведение, което бавно и полека ги води към небитието на политическата история. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Петров. Господин Сабрутев – трета реплика.
Благодаря, господин Председател. Господин Таслаков, абсолютно сте прав, че последната версия на Закона – тази версия, която ни се предоставя днес в залата да гласуваме, всъщност има социална функция. Нещо, което искам да адресирам, е това, че ние получавахме обещания, че ще се намери начинът, по който цените на горивата да бъдат намалени с 1 лев. Ефективно да бъдат намалени с 1 лев! Сега нека да кажем какво се случва. Ако съществува наистина този 1 лев, 50 стотинки от този 1 лев остават в „Лукойл“ със закон, благодарение на Законопроекта на господин Добрев, а другите 50 стотинки отиват за каквито и да е други таргетирани мерки. Реално какво правим? Ние вземаме от потребителите на горива, те ще си платят високите цени на горивата, за да правим социална дейност, за да даваме карти и за градски транспорт. Истината е, че Социалното министерство има бюджет за социална дейност и ако толкова много ГЕРБ се бяха загрижили за социалната политика на държавата, може би в разглеждането на държавния бюджет на 23 декември, Вие си спомняте, те гласуваха против вдигането на минималната работна заплата, гласуваха против повишаването на пенсиите, гласуваха дори против децата. Вие си спомняте – те гласуваха против увеличаването на кредита за работещи родители. Ето това е социална дейност и тя минава през държавния бюджет. Когато говорим за закон, цитирам: „Закон за компенсиране на разходите на потребителите на моторни горива“, какви карти за градски транспорт?! Нали ще намаляваме цените на горивата, нали съществува този 1 лев? Нали това ни го набиваха в главите?! Сигурно 100 хил. км навъртя господин Добрев да обикаля телевизионни студия, да ни убеждава в това нещо, и днес – карти за градски транспорт! Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Имате думата за дуплика, господин Таслаков.
Благодаря. Господин Сабрутев, благодаря и на Вас, че признахте, че има социална функция този закон, пък Искрен Митев каза, че няма. Все пак се разберете помежду си има ли, няма ли социална функция. Държавно отговорното поведение е да бъде социална мярката от този закон и ние затова ще го подкрепим. Относно репликата на господин Митев, мисля, че му стана ясно от репликата на Петър Петров. Господин Митев, мога да Ви обясня всичко, което ме питахте. Мога да Ви обясня, ако искате, и за глобалното затопляне. Едно нещо обаче не мога да си обясня – кой Ви кара да излизате на тази трибуна да говорите глупости? Благодаря. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Таслаков. Нека да се придържаме към добрия тон все пак. Има думата господин Добрев за изказване.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, толкова е просто, че аз все още имам надежда, че дори и господин Сабрутев ще го разбере. Толкова е просто. (Реплики.) Всички останали в тази зала го разбраха, само господин Сабрутев още не го е разбрал. Като започна войната на 25 февруари, петролът сорт „Урал“ – руският петрол, тръгна надолу заради санкциите и се търгува с огромна отстъпка, докато „Брент“ ът – другият вид суров нефт, тръгна нагоре. Тази разлика в момента е над 50%. 37 долара струва барелът на руския нефт, 78 долара струва „Брент“ ът. За да могат да купуват от „Лукойл“ такъв евтин руски нефт, вицепремиерът Асен Василев, който цял ден днес се крие някъде, защото той подписа 40-те стотинки, той вероятно лапа от левчето, и го казвам, тук го питахме, един вдигна ръка, помните ли? Ей там, един колега отзад, че не лапа Асен Василев от левчето. (Смях и оживление.) Та, Асен Василев ходи и се влачи по корем, в Европейската комисия по корем се влачи, за да получи България дерогация. Всъщност каква беше целта на Асен Василев? За какво ходи той в Европейската комисия? Да може „Лукойл“ да купува евтин руски петрол и да печели милиарди. И знаете ли, колеги, това левче, те го казаха, Центърът за изследване на демокрацията, доказаха го с калкулации, само че господин Сабрутев не чете. Казаха го служебният кабинет на срещата с „Лукойл“. Казаха го от самия „Лукойл“. От самия „Лукойл“ отидоха и казаха: да, ние печелим по 1 лев на литър, защото ще платим догодина 700 милиона данък, при 33% данък. И като направите обратната калкулация, 700 милиона умножаваме ги по три пъти и се получава, че те печелят 2 милиарда и 100 милиона. Тоест всички в тази държава разбраха, че има левче. Господин Сабрутев, той малко има раздвоение на личността, първо, идва тук показва един лев на две по петдесет и после вика, ама чакайте той този лев го няма. Господин Сабрутев, има го лева, затова сте прави. По същество обаче продължавам да питам къде е Асен Василев и защо няма нито за четиридесетте процента, нито тук като говорим за лобизма за „Лукойл“, защото той беше този, който лобира за „Лукойл“ без българските потребители да спечелят нищо от това. През цялата минала година „Лукойл“ прибраха 3 млрд. по Швейцария, по Холандия и напред назад, а българският потребител ги плати. Българският шофьор ги плати тези три милиарда, надписани горива за три милиарда и ако разделите тези три милиарда надписани горива на 2 млн. и 500 хиляди активни шофьори, ще получите, че над 1000 лв. от джоба на всеки български шофьор са излезли, без колегите от Промяната да опитат по какъвто и да е начин да компенсират тази несправедливост. Тоест трите милиарда за миналата година си отидоха за „Лукойл“. Те изтекоха. И сега Сабрутев ми вика, ама Вие искате да оставите 50 стотинки на „Лукойл“. Ми, дайте да им вземем 100% и да го направим държавно направо. Ето тук колегите, Вашите партньори от „Демократична България“ едва ли ще се съгласят, обаче дайте да го национализираме направо този „Лукойл“ и тогава 100% от печалбата може да я връщаме, защото той ще стане едно държавно предприятие, което може да работи и на нула. Господин Сабрутев, Вие пак не четете, защото 50 стотинки вземаме с този закон, а с другия закон – за свръхпечалбата и Ви го обясних, преди да излезете на трибуната, за да не се излагате, обаче Вие настоявате да си кажете опорките, защото миналия път Ви писаха на пето място и сега се надявате да Ви пишат някъде по-напред в листите, барем влезете по-лесно. (Смях и реплики.) Ами това е цялата работа – натягате се тук пред началниците, за да могат да Ви изберат пак. От останалите 50 стотинки, за които Вие говорите по Закона за свръхпечалбата, от тях им вземаме 33% от петдесет стотинки плюс корпоративен данък още 10%, само че дали ще вземем 33% и 10%, зависи от молива на счетоводителя на „Лукойл“, защото, ако той пише печалба, ще ги обложим, ако пише нула, ще обложим нулата, да не кажа нещо друго. Тоест ако тяхната печалба е 3 милиарда на година, с този закон от тяхната печалба ще вземем милиард и половина лева. От останалите милиард и половина лева ще вземем 500 милиона по Закона за свръхпечалбата, като ги обложим с 33%. Дотук разбирате ли ме, господин Сабрутев? Ясна ли е сметката дотук? Вие бавно, трудно разбирате, затова обяснявам бавно.
Няма да го разбере.
Пак ще го повторя, ако не го разбере. Аз сто пъти го казвам, но все не разбира и не разбира, ама аз Ви казах, то не е, защото не се разбира, то е за това – петото място, да не е пето следващия път, ами да е трето примерно. От останалите 500 млн. вземаме от данъка свръхпечалба и като остане 1 млрд. на „Лукойл“, вземаме 10% корпоративен данък, тоест от хипотетичните 3 млрд. на тях им остават 900 милиона. Разбирате ли? Тоест колко им взема държавата – 70%. Може ли държавата да им вземе 100? Ми сигурно може. Дайте тогава направо да ги национализираме, защото кой е този частен субект, който продължава да извършва дейност, при положение че ти го облагаш със 100%. И още нещо искам да Ви питам – Вие като искахте да обложите Лукойл 100%, като гласувахме онези 33% свръхпечалба, те са минимум 33%, защо не предложихте там в закона да им вземем 100%? Защо не предложихте? Тоест хората, които дадоха на „Лукойл“ 3 млрд. да се налапат за миналата година и които сега саботират приемането на този закон, са тези, които работят в полза на Путин и на неговите олигарси. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ-СДС.)
Нека да изчерпаме репликите и дупликите и ще Ви дам процедура. Георг Георгиев – първа реплика. Господин Сабрутев – втора реплика. Трета реплика ще има ли? Искрен Митев иска трета реплика.
Благодаря Ви, господин Желязков. Господин Добрев, аз съм крайно несъгласен с Вашата изключителна наивност. Вие знаете какво пише в комедията на Данте „Ад“ отгоре над ада: „Надежда всяка тука оставете“. Та същото и с господата от „Продължаваме Промяната“. Как могат хора, които защитават Кирил Петков в проведения му с гръцки партньори разговор и се кълнат пред лист хартия с черни букви, написан текст на страница 113 в Плана, че са поели ангажимент да не затварят мощности, да не съкращават въглеводородни емисии и се кълнат и го защитават всичко това, сега да си признаят и да приемат, и да разберат това, което им казвате? Ами тези хора единственото, което можаха да измислят тогава, когато горивата тръгнаха нагоре, беше, че младежката организация на ГЕРБ е виновна за това. Това беше единственото обяснение и оправдание на всичко, което можаха за няколко месеца мислене да сътворят. И сега Вие заставате пред тях и казвате – господин Сабрутев, толкова е просто, че дори Вие ще го разберете, няма как. Аз съм сигурен, че дори колективният разум на цялата парламентарна група да се събере, пак няма да може да го осъзнае. Защото тогава, когато правиш нещо с абсолютното зло намерение то да се реализира в определена користна посока, ти си наясно с това, което става. То не е случайно. Да, една част от него има наивници, които не знаейки за какво става въпрос в темата, защитават тук, четат листа, каквото е написано, ако им вземеш очилата, ще блокират, но има други, които са го направили с пълното и ясно съзнание. Така че, господин Добрев, моля Ви разделете се с илюзиите. Подхождайте към тях като към хора, които едните, да, по един или друг начин трябва да го проумеят, но другите нарочно са го направили, така че те трябва да понесат пълната наказателна отговорност за действията си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Господин Сабрутев.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Добрев, аз ще запазя ниво в моята реплика, няма да слизам на нивото, на което се слиза.
За разлика от изказването две по петдесет. Толкова Ви е акълът.
Господин Добрев, лобизъм в полза на „Лукойл“ да излиза от Вашата уста, при условие че в този момент предлагате Законопроект, който гарантира 50% от свръхпечалбите със закон им ги гарантира, да остава в тях, да бъдат взети от българския потребител, от три милиона активни шофьори и бъдат дадени на „Лукойл“. Е, просто е нелепо да го казвате Вие?! Относно репликата на господина, дето целува ръчички, няма смисъл. (Смях и реплики: „Ехе!“ и „Браво бе!“ от ГЕРБ-СДС.)
Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, аз Ви слушах много внимателно, записвах си. Нещата, които ги казахте и днес, Вие сте ги повтаряли много пъти, те са като една народна песен – само където групата на ГЕРБ не се хвана на хорото тук да се завърти, то беше ясно. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Но аз ще Ви попитам нещо друго сега. След като вече легендата за левчето умря, Вие ще отидете ли при господин Борисов и да му кажете да се извини на българските граждани, да каже – извинявайте, бях превъзбуден на тази пресконференция, приказвах, без да знам. Мислех, че ще Ви дам едно левче, и обещах, че като спечелим изборите, ще Ви върнем левчето, обаче то така стана, че аз не мога да го измислям, моите експерти не могат да го измислят, Министерството на финансите не може да го измисли, световните пазари се опитаха да ми помогнат, като малко намаля цената на петрола в световен мащаб и паднаха цените на горивата, аз ще се опитам да кажа, че това е наш принос.“ За да не ставам голословен и многословен, господин Добрев, ще отидете ли при господин Борисов да му кажете – абе излез като човек, ето госпожа Деси Атанасова днес каза тук – ние, като правим грешки от ГЕРБ, се извиняваме – излезте и кажете – излъгахме, не можахме, няма как да стане това, няма как да вземем печалбата на една частна компания и да компенсираме с нея един лев, защото този лев не съществува, грешка на езика, объркахме се. Всички ще Ви разберат, ще Ви ръкопляскат и може би ще тръгнете и в една по-добра посока. Благодаря.
Господин Добрев – за дуплика.
Аз да Ви кажа почвам да губя всяка надежда. Господин Митев, и Вие ли бяхте на петото място?
На седмо място.
А, на седмо място, да. Ами, ето това обяснява много неща. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Аз разбирам защо се опитвате тук, пак Ви казвам, да се докажете пред началниците, като говорите тези глупости. Защото ми се струва, не мога да повярвам, че не може да го разберете. Не мога да повярвам, че не може да го разберете?! Обясних Ви го по хиляда различни начина. „Лукойл“ си признаха, че печелят над 2 млрд. лв., признаха си и казаха – ще преместим дейността в България и догодина, като ги спечелим тези 2 млрд. лв., ще Ви внесем 700 млн. лв. данък, признаха си. Разделете я тази сума – 2 млрд. лв., и я разделете на литрите, които продават в България, и ще го получите левчето. То е много лесно – две, като разделиш на две, се получава едно, разбирате ли? Две делено на две е равно на едно, това е. Но аз по-просто не знам как да Ви го обясня и затова просто няма да Ви го обяснявам повече, защото сякаш в дебата с Вас загубих всяка надежда, че може да се проведе някакъв конструктивен разговор, а ние все още сме на първите членове на Закона и формулата, която Вие споменавате с петдесетте процента, още не сме я стигнали. Но, хайде да Ви простим, че дебатирате заглавието, със заглавието дебатирате текстове, които са далеч по-назад в Закона. Ако все пак държите нашата група, тъй като не обичаме да ни обвинявате за каквото и да било руско влияние, или нещо, ще подкрепим Вашите 100%. Ще изземем цялата печалба на „Лукойл“, няма да им оставим една стотинка със стоте процента. Ако обаче те спрат да внасят суров руски петрол, почнат да внасят полуфабрикати, така, както правят други рафинерии в България, защото те няма да печелят нищо така или иначе от суровия петрол, разбирате ли? Тогава в този фонд ще влязат нула лева. Искам тук в протокола и със златни букви някъде в това Народно събрание да запишем, че благодарение на Венко Сабрутев по този закон влязоха нула лева, защото България загуби бизнес в рафинирането на нефт. България повече няма да рафинира суров нефт, защото Венко Сабрутев каза, че този, който рафинира суров нефт в България, не може да печели. Тоест, като не можеш да печелиш, защо да рафинираш? Няма да рафинираш! Тоест, ако предложите 100%, аз тук не съм го коментирал с групата, обаче казвам, че ще Ви подкрепим. „Да България“ и те ще Ви подкрепят и казваме на „Лукойл“ зануляваме Ви. Ако „Лукойл“ решат да затварят, ще се надяваме на Закона на господин Мирчев за особения управител, дано са подготвили такъв особен управител, веднага да назначим такъв и следващата стъпка е да ги национализираме. Така че, ако искате 100%, приемаме 100%, за да сте доволни, тогава това означава, че цялото едно левче ще отива. Обаче, забележете, нещо друго – ако господин Сабрутев беше чел много добре текста, щеше да види, че това 0,5 то не е само за горивата, които се разпространяват в България, то е и за горивата, които се изнасят, за всички горива. От всички горива, които произвежда „Лукойл“, ние ще вземем 0,5, тоест петдесетте стотинки, а вътрешният и външният пазар са 50 на 50, разбирате ли? Тоест като вземе 50 стотинки от вътрешния пазар и като вземем 50 стотинки от външния пазар, 50 стотинки плюс 50 стотинки прави един лев, господин Сабрутев, разбирате ли? Както две делено на две прави едно, така и 50 стотинки плюс 50 стотинки прави един лев. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Добрев. Първа процедура – господин Стойнев, втора процедура – Рамадан Аталай.
Нали първо бях аз?
Преди Вас поиска по време на първата реплика господин Стойнев. Вие по време на втората реплика.
Точно така. Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Процедурата е към Вас. Аз разбирам колегите от „Продължаваме Промяната“, че са се организирали добре, искат да дадат една мощна атака към господин Делян Добрев. Но, колеги, това трябваше да го направите на първо четене. В момента сме на второ четене. Дайте да си вървим, както е по процедурата за второ четене. На първо четене единствено ние от БСП, даже господин Рамадан Аталай ми направи забележка, че толкова много цитирам Министерството на финансите, че този законопроект де факто трудно може да проработи. Тогава трябваше тези изказвания, трябваше да са на първо четене. Сега за заглавието ние 45 минути спорим по съществото на този законопроект. Това е процедура за първо четене. Затова, господин Председател, предлагам да прекратим дискусията, да гласуваме заглавието и да започне една нормална работа, а именно гласуване на второ четене на конкретен законопроект. Дали ни харесва или не, това си зависи вече от волята на народните представители, но този дебат в момента трябваше да се проведе на първо четене. Сега просто, колеги, е излишен. Затова предлагам да прекратите дискусията и да започнем наистина гласуване по Законопроекта. Благодаря Ви.
Господин Аталай, Вие имате ли различна процедура, или е същата? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател, ще се опитам да е по-различна процедурата и то също трябва да бъде по начина на водене. Колеги, намираме се в § 1 на Законопроекта, а изказванията ни са като за философията по Законопроекта. Интересното, господин Председател, е, че падна една борба тук между бивши младежи на ГЕРБ, които са се отделили от тях, и сегашни народни представители от ГЕРБ. Тази борба си я водете, господин Сабрутев, изберете в коя – от партията, в която сте били, там застанете и си я водете тази борба, тук да гласуваме или да водим дебат по заглавието и по § 1 и следва да можем да вземем думата, за да обясним на господин Стойнев за съмненията, които ги имахме тогава. Министерството на финансите имат отрицателно становище по този законопроект. Те направиха всичко възможно да измислят тази формула, която е необходима за България. Дори и „Лукойл“ са съгласни, за да може по тази формула и те да могат да преведат законно онези средства, които таргетирано ще бъдат раздадени към хората. Дайте да навлезем по същество в дебата и тогава ще разберете. Убеден съм, че в залата няма да остане нито един, който да е против този законопроект. Няма да остане. А тези, които ще бъдат против, те по всяка вероятност пак ще бъдат тези, които са излезнали от ГЕРБ. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Аталай. По същество двете направени процедурни предложения са за прекратяване на дебата по наименованието, чл. 1 и чл. 2 в редакция на Комисията. За обратно становище? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, смятам, че още с първото си изказване господин Сабрутев обясни защо е необходима тази напоителна дискусия. Защото този закон разглежда на второ четене и изобщо няма нищо общо със Закона на първо четене. Стана ясно, че всички предложения са несъстоятелни и е трябвало да бъдат многократно преработвани. Стана ясно, че единственото, което се повтаря със стария закон, е името на вносителя и ние искахме чистосърдечно, най-добронамерено да дадем възможност на господин Добрев да смени името, да не е той вносител, за да не може такъв професионалист като него да внася такъв закон. Също така в този напоителен дебат стана ясно и защо ВЪЗРАЖДАНЕ и господин Таслаков, първо, че не знае какво са гласували вчера на Правна комисия и, второ, че има два аргумента, които каза техният представител на Правна комисия – Петър Петров, който заяви от тази трибуна, че те са гласували против възможността да има контрол над Главния прокурор със следните два аргумента – било е късно вечерта – аргумент едно, и аргумент две – защото това не е нашият законопроект, който ние внесохме. С една дума, ако е късно вечерта, те не могат да се борят срещу един от най-големите въпроси в държавата…
По темата, господин Митев.
…и ако не е техният законопроект, а ако е друг законопроект, който решава този проблем, не може да го разглеждат. Това стана ясно, така че смятам, че беше много смислен дебат. Благодаря.
Благодаря, господин Митев, разбрах обратното Ви предложение. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за преустановяване на разискванията по наименованието, чл. 1 и чл. 2 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 171 народни представители: за 57, против 86, въздържали се 28. Предложението не е прието. Прегласуване по искане на парламентарната група на ДПС. Гласували 187 народни представители: за 57, против 102, въздържали се 28. Предложението не е прието. Поискано е лично обяснение от народния представител Петър Петров – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще се възползвам от правото си на лично обяснение, защото бях едва ли не обвинен от представител на една парламентарна група, която девет месеца в миналия парламент спираше законопроекта, който първи беше внесен в Четиридесет и седмото народно събрание и позволяваше временно отстраняване на главния прокурор, та представител на същата тази коалиция, която не допусна това да влезе в пленарната зала, ме обвини, че като заместник-председател на Правната комисия снощи едва ли не съм спрял съдебната реформа. Държа все пак да обясня на всички Вас, че за съжаление на много псевдоборци за съдебна реформа, ВЪЗРАЖДАНЕ не приема проекти по нощѝте. За съжаление, когато ВЪЗРАЖДАНЕ гласува против приемане на законопроекти по нощѝте, една друга политическа група, а именно „Продължаваме Промяната“, в различни случаи, когато ѝ изнася, гласува разнопосочно. За Изборния кодекс гласуваха против. Снощи обаче, незнайно по какви причини гласуваха, за да бъдат приемани законопроекти по нощѝте, и то, забележете какви законопроекти – законопроекти, които са изключително важни в областта на наказателното правораздаване – Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за съдебната власт и Законът за специалните разузнавателни средства. Не би трябвало да има нещо особено в това, макар че материята е изключително сериозна, но все пак държа да отбележа, че в цялата Правна комисия, доколкото на мен ми известно, четирима членове практикуваме в областта на наказателното правораздаване. Затова е редно, когато се отправят тук обвинения към мен от господин Искрен Митев, той най-малкото да се поинтересува, че нито един член на Правната комисия от неговата група на „Продължаваме Промяната“ не практикува в областта на наказателното правораздаване, да не кажа, че хал хабер си няма от наказателно правораздаване и конкретно от материята на шестте законопроекта, които се гласуваха снощи. Така че, ако обичат, да не отправят обвинения, да не отправят обвинения за неща, които са много далеч от техните представи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Анастасов, заповядайте.
Лично обяснение.
Не мога да Ви дам обяснение на лично обяснение. Господин Анастасов, заповядайте.
Процедура по начина на водене.
Нека да мине изказването и ще Ви дам по начина на водене.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Колеги, за съжаление, наистина прав е господин Стойнев по същество, че ние тук водим дебат като за първо четене, но този дебат не беше започнат от вносителя на Законопроекта – нека да започнем оттам. А веднъж, щом е започнат, няма как да не се отговори на някои твърдения. И хубаво е да върнем лентата назад да видим как въобще стигнахме до такъв законопроект, защото, ако имаше функциониращ Министерски съвет към онзи момент, който защитаваше българския интерес, въобще нямаше да стигаме дотук. Първо, нека да не се правим на ударени, въпреки че Законът за защита на класифицирана информация ни задължава – ние няма как да изнасяме данни, но тук има достатъчно много хора, включително от групата на ПП, които са запознати с докладите за „Лукойл“ и за какво става дума. Няма как да пропуснем и факта, че тогавашният министър на финансите Асен Василев, който днес много удобно отсъства от тази зала, продължително и последователно защитаваше интереса на една 100% руска компания, и то след като Руската федерация нападна Украйна. Много добре знаем за това. Правеше това с такъв плам, забравяйки, че има още две български рафинерии, които бяха тотално пренебрегнати в процеса на консултации, преди да се искаше от Европейската комисия тази дерогация. На практика, колеги, грозното, което трябва да си го кажем днес в тази зала, е, че българската държава от тогавашното правителство беше употребена в защита на интересите на една 100% руска компания, която, между другото, ползва абсолютно всички законови, трябва да подчертая, практики, офшорно да изнася печалбите си от България. И това се знаеше много добре – три милиарда лева само за времето, за което се протакваше прилагането на този законопроект! Това е щетата за българския фиск, за българските граждани и за всичко онова, което можеше да се ползва като компенсация, дори и да бъде частично. Защото, искам да Ви напомня само, че 25-те стотинки, за които говорите, бяха приети тук, в тази зала, по инициатива на тази зала и въпреки желанието на тогавашното Министерство на финансите и тогавашния министър – беше прието против неговата воля. Да, механизмът не беше добър, не беше перфектен по-точно и затова наистина, аз наистина приветствам също колегите, че са възприели идеята да има социален елемент при изплащането на тези компенсации, защото така е и редно. Но нека да не спираме дотам. Ние вярваме ли наистина в тази зала, че някой е защитавал интереса на руска компания, няма да се уморя да го повтарям, която е направила 3 млрд. лв., защото тук всеки ден протакване за тях е плюс и бонус, и още някой лев в касичката – pro bono? Защото теорията ни дава две възможности: или го е направил по идеологически съображения, защото дълбоко вярва, че руската страна заслужава подкрепа, или го е направил срещу някаква друга мотивация, която ние тук в тази зала дотук си спестявахме, преди Вие да започнете с Вашите атаки защо ни е нужен този законопроект. Ами, ето затова ни е нужен. И тъй като говорим, че някой е успял да реализира печалба от 3 млрд. лв. с помощта на тогавашното правителство и министъра на финансите, виждам, че господин Сабрутев заяви реплика, аз искам да го попитам в този контекст как той ще коментира думите на Кирил Петков от юли миналата година, а именно: „Ние разбрахме, че корупцията и руското влияние в България са едно и също нещо.“ Моля да се спрете на тези думи.
Благодаря, господин Анастасов. Заявени са две реплики – от господин Сабрутев и от Искрен Митев. Има ли други? Делян Добрев – трета.
Благодаря, господин Председател, колеги! Господин Анастасов, във Вашето изказване се чете едно – пълна подкрепа за лобисткия законопроект на коалицията „Лукойл“, а това е коалицията ГЕРБ-СДС. Това е много тъжно, господин Анастасов. Моля във Вашата дуплика да адресирате отговор на следния въпрос: Вие сте опитен парламентарист, бил сте член на няколко народни събрания, ние сме млади и неопитни. Моля да разкажете като опитен парламентарист може би и от името на Вашите колеги, които са най-опитните парламентаристи в тази зала – защо 12 години, господин Анастасов, парламентът не намери сили и инструменти да върне бизнеса на „Лукойл“ в България? Защо 12 години огромните данъци на най-богатата компания в България бяха изнасяни в Швейцария? Защо и Вие като парламентарна група – все пак сте евроатлантическа партия, нали, не инициирахте нещо, с което да върнете бизнеса на „Лукойл“ в България? Това, което направихме ние от „Продължаваме Промяната“ – първата политическа сила в настоящия парламент, която внесе истинското решение за намаляването цените на горивата, което включва връщането на бизнеса на „Лукойл“ в България, за да може „Лукойл“ да си плаща данъците в България, за да може с последния еврорегламент да можем да съберем и свръхпечалбите, за да може всичките тези допълнително събрани пари да ги дадем на кой? – на потребителите на горива? А какво казва текущият законопроект? Ще оставим половината от свръхпечалбата в „Лукойл“, а другата половина ще я вземем и ще я дадем за карти за градския транспорт?! Благодаря.
Искрен Митев – втора реплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Анастасов, преди да отвърна на Вашата реплика, аз поисках лично обяснение, но не ми беше дадено, така че ще използвам една секунда само за да кажа, че в крайна сметка не стана ясно, не получихме добри аргументи от господин Петров, различни от тези, които той по-рано заяви, така че си остават старите. Сега към репликата към Вас. Вие питахте каква би могла да бъде причината да се поиска дерогация, така че да може да работи тази рафинерия. Господин Анастасов, аз днес, като излязох, за да видя хората, които протестират, Вие бяхте един от първите народни представители там, и смятам, че Вашият мотив да отидете при тези хора и мотивът, който Вашата парламентарна група изрази в тази зала, беше, за да защити техния интерес. Вие казахте: „Ако затворят мините, 3000 човека ще останат без работа“, нали така! Господин Анастасов, може ли в дупликата си да кажете – ако не беше поискана дерогация за тази рафинерия, колко човека щяха да останат без работа в Бургаския регион – ако тази рафинерия не работи. Когато обяснявате това, може ли за момент да си помислите, че може би това е бил мотивът, с който е поискана тази дерогация, а не една компания, която не е внасяла печалба, да бъде по някакъв начин мотивирана. Благодаря Ви.
Господин Добрев – трета реплика.
Господин Анастасов, аз се надявам да наречете нещата малко по-директно. В тази зала днес на обсъждането на този законопроект виждаме, че само една от партиите се бори срещу приемането на този законопроект. Тази партия се казва „Продължаваме Промяната“. Вашият въпрос беше много хубав: какво мотивира „Продължаваме Промяната“ да се съпротивлява срещу закон, който ще изземе печалбите на „Лукойл Нефтохим“ гарантирано, без значение къде са регистрирани те – в Швейцария, в Холандия, ако искате и на Луната да са регистрирани, ние пак ще им вземем печалбите и от 3 милиарда печалба, ще вземем над 2 милиарда, ще вземем в бюджета. Тези 2 милиарда няма да са за карти на градския транспорт, колкото и пъти да го повтори господин Сабрутев – едва ли някой му вярва, те ще бъдат за различни мерки за компенсация, които ще определи Министерският съвет. Над 90% от средствата ще отидат за директни компенсации за горива с ваучери – с ваучер от схема. Надявам се обаче да ги питате, така по-пряко, по-директно – Вие го загатнахте, ама някак не се разбра: те имат идеологически причини да подкрепят Путин и неговия режим и най-голямата руска фирма в България „Лукойл“ или „Таско“ и така нататък, или вземат пари, за да го правят? Кое от двете? Вземат пари, от тия 3 милиарда са взели една част и затова тук си късат ризите и стават на 10 изказвания по заглавието – забележете, по заглавието! – по заглавието, на 10 изказвания. Не са пропуснали и реплика, разбирате ли? Ако е по идеологически причини, трябва да им признаем, че няма по-проруска партия от „Продължаваме Промяната“ в българския парламент. Няма! Ето, вижте – тръгваме да изземваме пари от руската компания „Лукойл“ или „Таско“ и тук един депутат на петото място и на седмо място излизат и от трибуната си късат ризите, за да не се случи тая работа. Те обичат Русия. Хайде, така ще го поставя – даже не Русия, защото Русия може да се обича, това не е лошо, обичат режима на Путин и неговите олигарси (реплики от „Продължаваме Промяната“), или получават от милиардите? Ето, това е въпросът: защо са против този законопроект – милиардите или любовта към Путин? Няма друга опция! Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Заповядайте за дуплика, господин Анастасов.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Ще започна отзад напред. Господин Добрев, аз съм сигурен, че те имат над 3 милиарда причини…
Три милиарда – да, точно така.
…за да защитават интереса на „Лукойл“. Само че въпросът дали са идеологически мотивирани да защитават интереса на най-голямата руска компания, която оперира в цяла Европа, или някаква част от тези 3 милиарда отиват за мотивиране на групата на ПП, отговорът ни го е дал самият Кирил Петков. А той ни казва: „Руското влияние и корупцията са едно и също нещо.“ (Ръкопляскане от докладчика и единични ръкопляскания от ДПС.) Така че какъв ще е отговорът, е все едно. Така или иначе става дума за инструмент на режима на Путин и на руската държава – дали го е реализирал по един или друг начин, това вече е въпрос за някои други специализирани органи, Народното събрание не се занимава с това. Господин Митев, за пръв път чувам да говорите за работните места в „Лукойл“. За пръв път! А поинтересувахте ли се от другите работни места в другите рафинерии, в другите две български рафинерии? Поинтересувахте ли се „Лукойл“ с това огромно предимство, което Вие им подсигурихте, осигурявайки им политически гръб и през държавата тогава, защото имахте възможност, колко много работни места убива в други компании? Сега ще кажа още едно нещо. По времето, когато Вие им осигурихте тази дерогация и след това, и това е написано черно на бяло, Вие позволихте експанзия на „Лукойл“ на пазара на дребно. На практика изгонихте всички други търговци, почти всички други търговци, които могат да бъдат тяхна конкуренция. Който не разбира за какво говоря – изгубили сте си наистина година и нещо, защото това е написано черно на бяло. На практика позволихте на „Лукойл“ да влезе в пазара, да го направи зависим от себе си и днес да се използва като плашило: „Ама, какво ще стане!“ Господин Мирчев и „Демократична България“ са предложили решение, така че днес нямате оправдание да заплашвате от името на „Лукойл“. Много Ви моля да не го правите. Дори да решат да направят против българския интерес, българската държава вече има инструментариум – утре ще го гласуваме, с който да защити българския интерес и българските работни места, а не руските 3 милиарда в офшорни сметки. Затова става дума. Господин Сабрутев, Вие малко скромничите – и Вие имате доста опит в енергетиката, не обичате да говорите за него, но това е факт, повече от моя – аз може да съм бил повече време в парламента, Вие сте повече в енергетиката. Но каквито и етикети да лепите по съвет на Вашите пиари, защото Вие това се опитвате да правите, факт е какво говорят Вашите действия. Вие сте защитавали интереса на „Лукойл“, Вашето правителство е защитавало интереса на „Лукойл“, Асен Василев го е защитил пред Европейската комисия. Няма друг такъв бонус. Проверете другите държави какъв тип дерогация са получили! Тук е изцяло в интереса на една компания и на една 100% руска фирма, която се използва за икономическо влияние, нали, да не се лъжем. И до ден днешен продължавате да биете по този законопроект, който по някакъв начин ще бръкне в джоба на „Лукойл“, само и само да не отиде нещо в джоба на българските граждани и във фиска. Защото аз искам да Ви питам: колко Вие събрахте от „Лукойл“ за това време? Колко данъци Вие събрахте от „Лукойл“ за времето, в което финансовият министър беше Ваш? Промени ли модела си на работа „Лукойл“ – от процесинг тук да минава всичко? Не, не го направи! (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Опитахте ли се да направите нещо? Аз Ви говоря за тогава, когато отговорността и властта беше във Вас! Вие в момента не сте в тази позиция. Вие сте в момента в позиция единствено да атакувате този законопроект и това правите, само и само да се защити този интерес. Така и не разбрах – ами, разликата знаете ли каква е в 12-те години? Тук вече не съм в позиция да отговоря от името на колегите, те могат да Ви отговорят, но след агресията на Русия в Украйна няма абсолютно никакво оправдание за практиките на руските компании в България. Комисията Ви го каза, западните партньори Ви го казаха, но Вие удобно се правихте на ударен. И пак не разбрахме: идеологическа ли е причината…
Времето.
…или е чисто от финансов характер – от тази свръхпечалба, която Вие им осигурихте, така, може би по тимуровски. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Георг Георгиев. (Реплики от „Продължаваме Промяната“.) Следващи записани за изказване – Искра Михайлова, Рамадан Аталай и Явор Божанков. (Народният представител Венко Сабрутев иска лично обяснение.)
На дуплика няма лично обяснение.
Засегнат от това, че призна опита му за енергетиката?
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Ще Ви дам лично обяснение, после ще Ви дам лично обяснение – нека мине изказването. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря Ви. Човешкият ум така е устроен, че да забравя лошото. Може би това обяснява защо господин Сабрутев е толкова паметлив. Но аз ще направя една ретроспекция. Това означава поглед в миналото, за да си обясним някои процеси в настоящето. Не го търсете! Как започна цялата история около въпросния лев, как се разви и докъде ни доведе? Защото ние в момента виждаме само повърхността на айсберга, но не отчитаме, че днес „Евробарометър“ излезе със статистика, че 96% от българите живеят в страх от обедняване – страх от обедняване, обоснован именно от това, което „Продължаваме Промяната“ и по-точно Кирил Петков и Асен Василев, докато бяха на власт, докараха. Какво показват цифрите? Господин Добрев неведнъж го каза, но тогава, когато сорт „Брент“ беше 90 долара, а сорт „Уралс“ между 50 – 70, цените на горивата в България надхвърляха 3 – 3,5 лв. За сравнение, когато сорт „Уралс“ беше между 70 и 80 по времето на ГЕРБ, цените на горивата бяха между 1,50 – 2,00 лв. По моя скромна сметка това формира разлика повече от лев, но нека оставим това на страна. Как резултира и как се отрази на живота и благосъстоянието на българите всичко това? Инфлация – най-високата в еврозоната! Хората се редяха, за да си купуват олио. Тогава един друг титан на мисълта направи nasty коментара, че купували, защото искали да се презапасяват, а това бил поредният сценарий на ГЕРБ – заедно със световните търговски вериги, да вдигнат цените на олиото. Но какво стана с цените на брашното, на хляба, на яйцата, на стоките от първа необходимост в магазините, така че в момента ние да се намираме в състояние, в което – казвал съм го и преди, българите да не знаят как ще живеят днес, не дори утре, не дори след месец, докато гледат Вашите самодоволни лъжливи физиономии тук, от тази трибуна, да им обяснявате как те живеели преспокойно и добре осем месеца, обаче понеже Вие сте умни и красиви, те не Ви разбират и как ГЕРБ била партия на малкия селски човек, защото успява да достигне до всеки, за да му обясни какви всъщност са далаверите, които правехте в продължение на повече от година и половина, ако сумираме с времето на служебните правителства. За да стигнем до онзи момент, в който Кирил Петков – от вчера по-известен като Кисинджъра (смях от ГЕРБ-СДС), и Асен Василев, по-известен като Асен Василев (смях от ГЕРБ-СДС), се събраха, за да обяснят на хората как всъщност се повишили цените на горивата: дошъл лошият М-ГЕРБ, дошли тези лоши младежи и посредством кампания направили така, че всички търговски вериги за горива в държавата да ощетят горката, невиждала добро от света, „Продължаваме Промяната“, злепоставяйки я с високи цени. Няма значение „Таско“ ли, няма значение това, че сме преработвали евтин петрол, продавайки го скъпо на българските граждани! Няма дори значение, че сме използвали посредници в газа. Ами къде в този дебат са цените на електроенергията? Може би пак Младежи-ГЕРБ, господин Аталай, участваха и в този заговор. Но тези, които от тази трибуна опитваха с графични средства да изобразят това, което имат предвид, знаете къде се озоваха! Там, където неотдавна господин Митев искаше да позиционира доклада за Gemcorp. Но аз разбирам, че така работят някои умове. Трябва нещо да им се покаже наглед – стотинчица, камионче, кофичка, лопатка, за да могат да разберат останалите какво имат предвид, защото с думи очевидно не става. Доказа го и Вашият лидер вчера в преговорите си – отново ще сложа едни огромни кави, с гръцкия енергиен министър, та се наложи настоящият министър на енергетиката да обяснява какво е искал да каже авторът. Ами, авторът иска да каже онова, което нас осем месеца ни тревожи – „Киро вика Киро“, това се превърна в най-страшната и опасна реплика за тая държава. След нея не последва нищо друго освен една тежка беля и вреда за тази държава, за да може отново Вие тук с написаните Ви предварително листа, неспособни да формулирате едно самостоятелно изречение и ако Ви напиша нещо друго, тук няма и имената да можете да си прочетете повечето от Вас, да наглеете в очите на хората пред тия камери за това какво се било случило по време на Промяната. Еми, на тая Промяна, колеги – не, благодаря Ви, тя струва много повече от лев. Тя, за съжаление обаче, ще струва на тази държава във времето напред достойнството, защото това беше най-тежката щета за имиджа – и вътрешния, и външнополитическия на България. Халал да Ви е! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Първа реплика – Александър Иванов, втора – Алгафари, трета – поискана е от Искрен Митев. (Реплики.) Разберете се.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, позволете ми да не се съглася с Вас и с колегите, преждеговоривши, които говореха за един лев. Господин Георгиев, с графични методи ще се опитам да покажа още веднъж на залата – след сериозен и задълбочен анализ дни по дни на управлението на Промяната, че не става въпрос за един лев, господин Георгиев. Искаме да попитаме, колеги от Промяната: къде са тези 3 млрд. 635 млн. лв., които по време на тяхното управление беше разликата между цената на продаваното гориво, и тази, която трябваше да бъде съответстваща с петрола, който министър Василев отиде да защити пред Европейската комисия – за дерогацията? Тоест всички български граждани спонсорираха руската държава и „Лукойл“ с 3 млрд. 635 млн. лв., а не само шофьорите. Говорим за кражбата на века, колеги! Всеки, който се изказва против този законопроект, трябва да е много наясно и да излезе пред своите гласоподаватели, пред всички български граждани, за да обясни къде отидоха тези 3 млрд. 635 млн. лв., които Вие иззехте, да не кажа, откраднахте, от българските граждани само в сферата на нефтопроизводството и горивата на дребно, защото не говорим за един лев, а говорим за милиарди, колеги! Вие дължите това обяснение, така че, господин Георгиев, когато говорите друг път за един лев, моля Ви – на база на сериозен анализ, а не на колички и какви бяха кофички, които тук развяваха едни колеги от предишни парламенти, става въпрос за милиарди. Когато обаче говорим за тези милиарди, трябва да прибавим иновацията, за която управляващите тогава в лицето на „Продължаваме Промяната“ се чудеха как да дадат още пари на „Лукойл“. Ще Ви кажа как. По време на всички бюджети, които гледахме, помните какво измислиха „Продължаваме Промяната“. Те решиха от всички български граждани да изземат още едни 150 милиона и да ги дадат на „Лукойл“, а за да закръглим тези 3 милиарда и 600 милиона – почти 4 милиарда кражба. Това направиха от Промяната, господин Георгиев, в сферата на горивата на дребно. И затова може България да се похвали в кавички, придържам се към Вашите изказни средства кавичките, които – „Продължаваме Промяната“, оставиха рекордна инфлация в България, рекордни цени на горивата и рекордна печалба на „Лукойл“. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Поискана е реплика от Николай Алгафари, но е поискана реплика и от ДПС. Понеже изказването е на Георг Георгиев, ще я дам на Станислав Анастасов, а след това Искрен Митев иска трета реплика. Заповядайте, господин Анастасов.
Уважаеми господин Председател! Господин Георгиев, тъй като в изказването си споменахте, че наистина след началото на руската агресия в Украйна, на практика правителството на Кирил Петков и Асен Василев са подкрепяли една руска компания и пряко са им наливали пари. Между другото, аз си спомням, че им отказаха военна помощ, а им предложиха одеяла, каски, бронежилетки и чорапи. Дали сте си задавали въпроса – срещу тези 3 милиарда и 600 милиона, за които говори Вашият колега, подкрепа за руската страна, на каква стойност хуманитарна помощ е предоставило правителството на Кирил Петков на Украйна? Това ще постави истинското отношение в този конфликт. Благодаря.
Искрен Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, Вие казахте, че голяма част от българските граждани изпитват страх от обедняване. Искам да Ви припомня кои бяха хората, които в последната една година разказваха за огромния дефицит и поредица от небивалици, които не се случиха. Вие бяхте хората, които плашиха българските граждани, Вие като част от младежкия ГЕРБ и така нататък – за горивата, за олиото, и във всичко това прозираше Вашия черен пиар. Но за да не говорим за миналото, искам по-скоро да поговоря, а Вие казахте каква партия е била и как ние се опитваме да рисуваме ГЕРБ, и че тя била на обикновения човек или нещо друго казахте. Според мен ГЕРБ е една партия на зависимите – партия на зависимата администрация, партия на зависимите фирми, които гласуват за Вас, но най-тъжното е, че по някой път виждаме и партия на едни зависими народни представители. Знаете ли, че когато едни народни представители не са свободни, те няма как да създават закони и да направят българските граждани свободни! За Вашето сравнение на господин Кирил Петков с Кисинджър – смятам, че това беше много лош избор от Ваша страна точно това сравнение за Кисинджър. Благодаря.
Искам думата за лично обяснение!
Ще Ви дам за лично обяснение. Нека да чуем Георг Георгиев – дуплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, малко разбъркано ще отговоря на репликите Ви. Господин Митев, аз не разбрах какво искате да кажете, честно Ви признавам. Просто наблюдавам театралния Ви спектакъл вече пореден ден, но честно казано, на театър на мен не ми се иска от парламентарната трибуна да отговарям с театър. Надявам се „Продължаваме Промяната“ да има достатъчно дълготраен живот, за да създаде младежка организация и да разбере с какво и как се занимава тя. Искрено Ви го казвам като на млад човек! Но театърът не води до това, а театърът води до онова, което преди известно време изкарахте на тази трибуна, за да онагледите на колегите си какво имате предвид – от картинки разбират. Господин Анастасов, ако не ме лъже паметта, малко над 300 хил. лв. беше хуманитарната помощ (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), която правителството откъсна от сърцето си, за да даде на Украйна, докато беше впримчено и вклещено в онази мъртва хватка, в която неговите коалиционни партньори го държаха, докато разкарваха министъра на външните работи – Кулеба, в кулоарите на този парламент. Вие сте абсолютно прав, правейки тази сметка, аз не се бях се замислил върху нея – 300 и няколко хиляди срещу милиардите, които са отишли в различни направления, имам предвид различни от държавния интерес и бюджет. Но за да обвържа отговора на Вашата реплика с отговора към господин Иванов – попитахте къде са отишли тези 3 милиарда и 600 милиона, ами в криптобанката Nexo най-вероятно, господин Иванов! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Най-вероятно са в криптобанката Nexo, която пере руски пари и която днес стана обект на разследване от страна на специализираните служби и прокуратурата! На народното представителство ще оставя да провери кой е съосновател и управляващ партньор на тази групировка Nexo, с кой той е бивш съпартиец, другар, съратник и съмишленик? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Кой е той? Кой?“) Кой е този, за който се оказа, че в бизнеса му има намесени партньори от Руската федерация?! Така че най-вероятно, господин Иванов, 3 милиарда са отишли при онези други милиарди в офшорните сметки в Nexo, в „Литаско“, в „Мед“ и във всички компании директно, господин Анастасов, свързани с Руската федерация, клонове на „Газпром“ в различните държави, на които „Продължаваме Промяната“ и Кисинджъра бяха дали българската енергетика. Както казах, халал да Ви е! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Господин Алгафари – лично обяснение.
Уважаеми господин Председател, като става дума за младежки ГЕРБ, няма как и другите представители на младежката организация да не вземем думата. Спомената е младежката организация, на която също съм член (шум и реплики от „Продължаваме Промяната“), но все пак искам да Ви попитам – дали всъщност Вие като морални стожери в парламента няма да накарате Вашите лидери Кирил Петков и Асен Василев да се извинят на младежката организация в някакъв момент, тъй като се видя, че абсолютно нелепо е обвинението, което демонстрира некомпетентността на тогавашното правителство?! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Всъщност какво показва това обвинение? Това показва, че тогавашното правителство е абсолютно некомпетентно, за да обвини младежката организация или най-вероятно се опитва да прикрие някаква чутовна далавера, която господин Добрев и ние разкрихме, и говорим за нея в продължение на половин година вече. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Ще Ви дам процедура и след това ще обявя прекъсване, за да могат комисиите по вътрешен ред и сигурност и по бюджет и финанси да проведат заседание и да вземат решение по точки от дневния ред за тази седмица. Господин Сабрутев, заповядайте.
Господин Председател, моята процедура е към Вас по начина на водене. Процедурата лично обяснение е, когато народен представител е назован по име. Не може да давате процедура за това, че някой си се асоциира с нещо си, което е споменато в залата. (Реплики.) Господин Председател, знам, че Вие няма да наложите глоба на Вашия съпартиец, защото сте от една партия и нямате тази вътрешна сила. Все пак Ви призовавам, ако искате да се докажете като добър председател на това Народно събрание, най-малкото променете процедурата, по която е водил, да не е лично обяснение, а да бъде изказване, защото той можеше да си вземе изказване и да си каже какво мисли по въпроса. Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Прекъсваме до 16,00 часа. (След почивката.)
Колеги, ще продължим работа. Ще Ви изчета за утре, 13 януари 2023 г., парламентарния контрол, докато се съберат народните представители в залата: – служебният министър на младежта и спорта Весела Лечева ще отговори на един въпрос от народния представител Даниела Дашева; – служебният министър на образованието и науката Сашо Пенов ще отговори на четири въпроса от народните представители Екатерина Захариева и Красимир Вълчев; Гален Монев; Стоян Михалев; и Ивайло Папов; – служебният министър на външните работи Николай Милков ще отговори на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин, който ще бъде може би отложен; – служебният министър на отбраната Димитър Стоянов ще отговори на едно питане от народния представител Николай Дренчев; – служебният министър на културата Велислав Минеков ще отговори на шест въпроса от народните представители Виолета Комитова; Христо Петров; Джевдет Чакъров; Ивелин Първанов; Димо Дренчев; и Петър Петров и на едно питане от народния представител Любен Иванов; – служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на 11 въпроса от народните представители Росица Кирова; Джевдет Чакъров; Илина Мутафчиева; Стоян Таслаков, Десислава Георгиева и Даниел Петров – три въпроса; Настимир Ананиев; Стефан Шилев; Христо Даскалов, Александър Дунчев и Венцислава Любенова; Петър Петров; и Димитър Николов и на едно питане от народните представители Иван Манев и Иван Христанов. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: служебният заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев и служебният министър на енергетиката Росен Христов. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: служебният заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев; служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков; служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева; служебният министър на електронното управление Георги Тодоров; служебният министър на правосъдието Крум Зарков. Продължаваме, уважаеми колеги, с разискванията по наименованието, чл. 1 и 2 от Законопроекта за компенсиране разходите на потребителите на моторни горива. Записан е господин Рамадан Аталай за изказване. След него е записан Явор Божанков. Господин Аталай, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. С тези почивки от по два-три часа забравихме за какво се водеше дебатът. Колеги, много интересен дебат се води. Дебат, в който вместо да вникнем по текстовете, по параграфите, за да може да сме полезни на хората, които очакват от тази зала да излезе този законопроект, въз основа на който след дълги послания, отправяни от различни политически формации – едните настояват да докажат колко пари са отклонени в този период от дерогацията досега, а другите, които защитават, че потокът от пари, които са потекли, е без значение дали са отишли при хората, или в сметките на „Лукойл“. Достигам до извода, че като че ли най-важен излиза този, който държи златната мотичка за отклоняване на ручейчето от паричните средства – към кого ще отидат. Нали знаете, на нивата взимаш мотичката, вадичката я отклоняваш, поиш моята нива. Златната мотичка обаче при „Лукойл“ е отклонена така, че парите не са отишли така доказано и по мнение на всеки един народен представител, че тези средства, които са отклонени, не са стигнали до хората, които през този период от време са зареждали с горива. Колеги, ние бяхме политическата формация, която настояваше от трибуната да се иска дерогация, защото в момента, когато се случи с войната и санкциите, които Европейската комисия приеха тогава, се оказа, че България е в една такава позиция, че, ако няма дерогация, ние няма как да получим нефт и нефтени продукти. Тогава добре, че се искаше дерогацията, получи се обаче, тъй като нашите тогавашни ръководители не знаеха за какво става въпрос, не можаха да вникнат в дълбочина, че дерогацията се иска, за да може печалбите, които ще се случат от дейността на това предприятие, трябва да останат в България. Допуснахме, че този с мотичката да отклони чрез ишлемето парите да отидат в „Литаско“. Дотук мисля, че на всички ни стана ясно за какво се борим. И сега стремежът ни е да намерим начин как тези средства – дали са един лев, защото по едни сметки понякога те бяха и повече от един лев, как да направим така, че – както по схемата за парите от свръхпечалбите, от ядрената централа и от държавните предприятия за производство на електроенергия намерихме начин да се подпомогне бизнесът, църквите, джамиите, така да намерим начин как да вземем тези пари. Аз бях големият скептик. Дълго съм говорил с господин Добрев, че няма как да се случи, няма как да отклоним от едно частно предприятие без тяхно съгласие или без да се намери законовата формула да се взимат тези средства. И сега, колеги, намерена е тази формула, намерен е подходът. Подходът дали е правилен или не, това днес трябва да обсъдим тук. Формулата, която е дадена, ясно показва, че от печалбата на „Лукойл“ би трябвало определени пари да се вземат и да се дадат на хората таргетирано. Всъщност да се дадат на уязвимите семейства, на уязвимите хора, които нямат и не могат да си посрещнат необходимите нужди, а не на народните представители. Имам чувството, че днес големият спор тук е защо не е таргетирано, защо социалната част изостава? И затова, колеги, ако не погледнем назад, ако не се обвинявате, защото ние никога не сме управлявали през тези 12 години, ако Вие спорите кой е с мотичката и искате пак да назначите Вие този човек, който ще отклонява паричния поток, откажете се от този дебат. Но, ако искате да помогнем на хората, да седнем да гласуваме § 1, да минем към § 2, където може вече по същество да влезем да разискваме дали да бъде 0,5 или 0,3, или 0,4 от гледна точка на полза към избирателя, а не от гледна точка на това кой по колко ще отклони. И затова, господин Председател, завършвайки моето изказване, предлагам още веднъж да спрем дебатите по заглавието и по § 1 и да гласуваме, за да минем към втория параграф. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Аталай. Реплики има ли? Не виждам. Не виждам и господин Божанков в залата. Следващо изказване – Цончо Ганев. Има записано изказване, след това ще подложа процедурата Ви за прекратяване, господин Аталай.
Господин Председател, за пореден ден наблюдаваме изключително, щях да кажа лицемерно поведение на много от партиите, да не кажа всички партии в тази сграда, защото е нелицеприятно години наред да градиш политическото си битие на яростна политика спрямо Русия, Путин и всички неща, свързани с тази държава, в същото време да правиш така, че да прокарваш бизнес интересите на същата тази държава. Миналата седмица обсъждахме и коментирахме в тази зала Доклада за аферата Gemcorp, в която ясно и точно стана дума, че предишното правителство съставено от кой от кой по-голям евроатлантик и кой от кой по-голям критик на Русия и на Путин в частност, в крайна сметка са подготвили и са направили така, че да има вариант, в който същите тези фирми, близки до Руската федерация, да овладеят изцяло нашата енергетика. Стана ясно без никаква капка съмнение заради докладите, написани от ДАНС, че именно тогава в правителството на „Демократична България“, на БСП, на „Продължаваме Промяната“ са знаели за всичкото това нещо и въпреки това са прокарвали въпросните икономически интереси. Нелицеприятно е да градиш цялото си съществуване на база русофобия, в същото време да прокарваш бизнес интереси на тамошните олигарси. Нелицеприятно е цялото това нещо, което наблюдаваме и към днешна дата – обсъждат се неща и се гласуват неща, за които съвсем логично е да кажеш, че българският народ трябва да получи част от свръхпечалбите, както вложихме фирмите, произвеждащи електроенергия, така трябва изземем част от свръхпечалбите на „Лукойл“. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим това нещо. Не мога да разбера отпора, който дава една от другите яростни антируски, анти-Путин настроени партии, каквато е „Продължаваме Промяната“. Те днес направиха всичко възможно да не бъдат изземвани тези печалби. Къде точно и кой по-точно е най-големият лицемер при прокарването на тези бизнес интереси, свързани с руски олигарси? Нима това не е свързано и с това, че тук присъстващи депутати, както стана ясно от Търговския регистър, какъвто е господин Ананиев – партнира и има бизнес интереси с руски граждани?! Това, което става ясно в тази сграда, е, че върховенството на лицемерието няма граници. Пред медиите и пред евро-атлантическите си началници всички са против руските олигарси и Путин, в същото време се прокарват бизнес интересите. Градим си цялото политическо битие на антируска риторика, в същото време защитаваме в момента свръхпечалбите на „Лукойл“ и не искаме да ги изземем. Говорим и правим всичко възможно, за да се докажем пред американското посолство как ще прокараме руски интереси, обаче парите не искаме да вземаме?! След една точка имаме гласуване за това да строим американски атомни реактори. В същото време казваме: руските са много скъпи, нищо, че ще платим за американските три пъти повече. Преди малко в Комисията по финанси Министерството на транспорта казва, че е безумие да се отнема концесията на пристанище „Росенец“, обаче много странна симбиоза между ДПС и „Демократична България“?! Странна за тези, които не са запознати с политическата обстановка и реалност, защото „Демократична България“ е директна проекция на ДПС и това не е тайна за никой. Прокарването на всичките интереси минават и през „Демократична България“, въпреки че олигархът Прокопиев в неговите си медии атакува Пеевски. Но това е пак за пред публиката, защото в крайна сметка те са заедно в лодката да се доказват кой е по-голям евроатлантик. Докато ДПС имат ясна и последователна политика в цялото това отношение 30 години, за „Демократична България“ по никакъв начин не може да се каже това нещо – пред публиката е едно, бизнес интересите и прокарване на руски интереси и на олигарси по-точно са категоричен факт. Нищо ново за тях, лицемерието е тотално! Лицемерието е тотално – прокарват план за възстановяване и устойчивост, в същото време месеци наред отричат, че това нещо няма как да се предоговори, днес част от тяхната зелена коалицийка, зелена отвътре, гласува за и продължаваме да дълбаем дъното на лицемерието. Затова именно в крайна сметка трябва да сме ясни, точни и последователни. Добри, лоши решения, но нека да са последователни, не да говорим едно, а да правим друго. Защото една голяма част от партиите в този парламент правят точно това – пред медиите се говори едно, пред избирателите се говори едно, в същото време се прокарва съвсем друго. Никой не обяснява на избирателите от Двадесет и четвърти и Двадесет и пети район, че защитават руските интереси. Много лицеприятно е да обясняваш колко хубаво е да громиш руски интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви.
Благодаря, господин Ганев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания ще има ли? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към гласуване на наименованието с предложената от Комисията редакция на същото, чл. 1 от Законопроекта в редакция на Комисията и чл. 2 от Законопроекта в редакция на Комисията, както и наименованието на Глава първа. Гласували 170 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Господин Добрев, продължете с Глава втора.
„Глава втора – Набиране на средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора, като думите „набиране на средства“ се заменят със „събиране на вноски“. По чл. 3 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Събирането на вноските по чл. 1 се извършва по реда на този закон от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, наричан по-нататък „фонда“. (2) Вноските, дължими от лицата по чл. 2, се внасят по банкова сметка на фонда.“ По чл. 4 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Размерът на месечната вноската по чл. 1 се определя от министъра на икономиката и индустрията по следната формула: МВ = 0,5 х (СРМЦСБ-СРМЦСР) х КИДСНМ Количество л/кг за барел МВ е месечната вноска. СРМЦСБ е средномесечната цена на суров нефт сорт „Брент“ за барел. СРМЦСР е средномесечната цена на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия за барел. КИДСНМ е количеството нефтопродукти с код по КН 27 10, изведени от данъчен склад за календарен месец, които са произведени от нефт с произход от Русия или изнесен от Русия. (2) Министърът на икономиката и индустрията ежемесечно определя за целите на изчислението по ал. 1 средномесечните цени за предходния месец на суров нефт сорт „Брент“ и на суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия за барел на база цената, на която се търгуват на три водещи световни стокови борси за съответния месец или по друг подходящ начин. (3) Директорът на Агенция „Митници“ до 5-о число на текущия месец подава информация до министъра на икономиката и индустрията за количеството внесен в страната за предходния месец суров нефт по сорт и произход. (4) Министърът на икономиката и индустрията ежемесечно в срок дo 15-о число на текущия месец определя и публикува на интернет страницата на Министерство на икономиката и индустрията размера на вноската по чл. 1.“ По чл. 5 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. В срок до 15-о число на текущия месец Агенция „Митници“ предоставя на фонда информация за количеството в литри нефтопродукти с код по КН 27 10, произведени от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия за предходния месец.“ По чл. 6 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) В срок до 20-о число на текущия месец лицата по чл. 2: 1. подават във фонда декларация по образец, утвърден от Управителния съвет на фонда за количеството в литри нефтопродукти с код по КН 27 10, изведени от данъчен склад за календарен месец, които са произведени от суров нефт с произход от Русия или изнесен от Русия и за размера на дължимата месечна вноска за предходния месец; 2. внасят във фонда вноската по т. 1 за предходния месец. (2) Когато декларираните количества по ал. 1, т. 1 са в по-малък размер от количествата, за които е подадена информация по чл. 5, фондът уведомява задълженото лице да подаде коригираща декларация за по-голямото количество произведени нефтопродукти и дължимата месечна вноска. (3) За целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността. (4) За невнесените в срока по ал. 1 вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Вноските са публични вземания, които подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларацията по чл. 6, ал. 1, т. 1 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Фондът предоставя информация за невнесените в срок вноски на Национална агенция по приходите до края на текущия месец за предходния. (3) Средствата и операциите на фонда се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет. (4) Средствата на фонда са несеквестируеми и по отношение на тях не може да бъде извършено прихващане от трети лица със задължения на фонда.“
Благодаря, господин Добрев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Глава втора, наименование, чл. 3, 4, 5, 6 и 7 в редакция на Комисията. Има ли изказвания? Господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Това, което изговорихме с референтите, че в чл. 6, ал. 1 се изисква рафиниращите компании да подават във фонда декларации по образец, а в същото време няма текст, който да дефинира какво става, ако не се подаде въпросната декларация. Разбрахме се с референтите да изготвят текст, който да предложим. Ако искате да подминем чл. 6 и да продължим нататък с разглеждането на Закона, докато не се изготви конкретен текст, който да бъде предложен.
Добре, господин Сабрутев. Има ли реплики? Заповядайте, господин Добрев.
Господин Сабрутев, това е резонен въпрос. Сега ще го уточним с колегите в Комисията, защото вероятно има глоби, но вижте чл. 6, ал. 4, която казва, че за невнесените в срока по ал. 1 вноски се дължат лихви. Тоест след установяването на размера на тези вноски, които не са декларирани, ще им бъдат начислени и лихви, а те нямат интерес да крият тази информация, но след малко ще Ви кажем и кой член от наказателните разпоредби е това. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Добрев. Колеги, има ли други реплики по така направеното предложение? Не виждам. Други изказвания? Господин Добрев, заповядайте.
Господин Председател, тъй като по време на дискусията на чл. 1 – 4 се зададе въпрос защо е 50%, а не е 100%. Аз мисля, че разяснихме. Ако е 100, то тогава няма кой да функционира. След проведени консултации с колегите и с цел да получим максимална подкрепа в пленарната зала за този иначе не лош проект, обсъдихме да направим корекция в чл. 4, ал. 1, като „0,5“ във формулата да стане „0,7“. Така че правя това редакционно предложение в чл. 4, ал. 1 във формулата.
Във формулата, вместо „0,5“ да стане „0,7“. Това го приемам като изказване. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Ще подложа на гласуване редакционното предложение, направено от господин Добрев в чл. 4, ал. 1 във формулата след знака равенство числото „0,5“ да бъде заменено с „0,7“. Гласували 163 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. Референтите ме увериха, че по отношение на чл. 6 съдържателната част ще бъде отразена в чл. 11. Господин Сабрутев?
Окей.
Господин Сабрутев, Вашето предложение за отлагане на чл. 6 също ще намери системно място в чл. 11. Подлагам на гласуване: наименованието на Глава втора; чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 7 в редакция на Комисията; заедно с редакционната поправка, която беше приета в чл. 4, ал. 2. Гласували 164 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 13. Предложенията са приети.
„Глава трета – Разходване на средства за компенсиране на потребители на моторни горива“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Глава трета да се измени така: „Разходване на вноските за компенсиране на потребителите за транспорт“. По чл. 8 има предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Събраните вноски по реда на Глава втора се разходват по програми, одобрени от Министерския съвет за финансова подкрепа на физически лица за транспорт. (2) Условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1, както и лицата, които имат право на подпомагане, се определят с постановление на Министерския съвет, по предложение на министъра на икономиката и индустрията и министъра на труда и социалната политика. (3) Фондът ежемесечно до 25-о число предоставя информация на министъра на икономиката и индустрията за събраните вноски по чл. 3. (4) Министерският съвет може да преустанови програмите за финансова подкрепа по ал. 1 при липса на средства. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица предоставят необходимата информация за правоимащите лица въз основа на данните, с които разполага.“ По чл. 9 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 9 и предлага да бъде отхвърлен.
Откривам разисквания по наименованието на Глава трета, чл. 8 в редакция на Комисията и предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 9. Не виждам желаещи. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета и чл. 8 в редакция на Комисията. Гласували 161 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети. Относно чл. 9 има редакционно предложение за ал. 4, има предложение на народния представител Делян Добрев за отменяне на целия чл. 9 и има предложение на Комисията да не се подкрепи текста на чл. 9 и да бъде отхвърлен. Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на чл. 9. Гласували 164 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието, с това и Глава трета.
„Глава четвърта – Контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. По чл. 10 има предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9: „Чл. 9. (1) Неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми по програмите по чл. 8, ал. 1 се възстановяват ведно със законната лихва от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. (2) Вземанията за възстановяване са публични вземания, като обжалването на актовете за установяването им не спира изпълнението.“
Откривам разискванията по наименованието на Глава четвърта „Контрол“ и чл. 10 в редакция на Комисията, който става чл. 9. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Бих искал да направя редакционна поправка. Това е преди малко, което дискутирахме, свързано с възможността компания да не подаде своята декларация. Бих искала да направя в чл. 11, ал. 1 следната поправка: след думата „информация“ да се добави следният текст „включително декларация по чл. 6“. Това е. Благодаря.
Ние не сме го изчели това нещо, но ще го съобразим. Ако няма други изказвания, колеги, закривам дебатите. Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта „Контрол“ и чл. 10 в редакция на Комисията, който става чл. 9. Гласували 164 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 11. Предложенията са приети.
„Глава четвърта – Административнонаказателна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12, който става чл. 11, и тук е редакционната поправка в чл. 11 на колегата Сабрутев.
Има ли изказвания? Закривам разискванията. Първо подлагам на гласуване направеното редакционно предложение от народния представител Венко Сабрутев. Гласували 160 народни представители: за 152, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. Подлагам на гласуване: наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета „Административнонаказателни разпоредби“; чл. 11 в редакция на Комисията, който става чл. 10; чл. 12 в редакция на Комисията, който става чл. 11; заедно с приетото редакционно предложение. Гласували 163 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 10. Предложенията са приети.
„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е приет в друг закон. Предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. Първата вноска по чл. 1 се начислява за месеца, следващ месеца, през който законът е влязъл в сила, и се декларира и заплаща в сроковете, посочени в чл. 6.“ По § 4 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2: „§ 2. (1) Законът влиза в сила три дни след: 1. приключване на процедурата по нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (ОВ, L 241/1 от 17 септември 2015 г.) и 2. получаване на положително становище от Европейската комисия по процедура по нотификация за съответствието на закона с правото на Европейския съюз и с правилата в областта на държавните помощи. (2) Министърът на икономиката и индустрията в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ изготвя необходимите документи за нотификациите по ал. 1.“
Благодаря Ви, господин Добрев. Откривам разискванията по: наименованието „Заключителни разпоредби“; предложението на Комисията за отхвърляне на параграфи 1, 2 и 3 по вносител; създаването на нов § 1; и § 2 в редакция на Комисията. Има ли изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Първо ще подложа на гласуване отхвърлянето на § 1 по вносител, така както е предложено от Комисията. Гласували 159 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 32. Предложението за отхвърляне на § 1 е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 2 по вносител. Гласували 157 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 3 по вносител. Гласували 156 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 7. Предложението е прието. Подлагам на гласуване наименованието „Заключителни разпоредби“, нов § 1 и § 2 в редакция на Комисията. Гласували 164 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието и с това Законопроектът. Процедура, господин Добрев.
Благодаря, господин Председател. Благодаря на всички колеги, които въпреки първоначалните разногласия и кавги в пленарната зала, в крайна сметка с голямо мнозинство приеха Законопроекта за компенсация на потребителите на моторни горива с ново наименование „потребителите на транспортни услуги“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Господин Гюров, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ моля за 30 минути почивка.
Двадесет минути почивка. (След почивката.)
Господин Добрев, днес като основен солист Ви се пада удоволствието да прочетете Доклада.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерски съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000, № 48-354-02-2, внесено от Делян Добрев и група народни представители на 4 януари 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 януари 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за възлагане на Министерски съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000, № 48-354-02-2, внесено от Делян Добрев и група народни представители на 4 януари 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Росен Христов – министър на енергетиката, и господин Любен Маринов – изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Делян Добрев. След инвазията на Русия в Украйна „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД извърши анализ на възможностите за имплементиране на платеното и доставено оборудване – възможно ли е „Росатом“ и неговите дъщерни дружества да бъдат използвани в по-нататъшна реализация или да бъдат заместени. След срещи се достигна до извода, че единствената адекватна възможност за продължаване на Проекта е с друга ядрена технология, а именно АР1000. Европейски партньор на страната – Полша, вече сключи междуправителствено споразумение за изграждане на три блока АР1000. Диверсификацията на енергийните ресурси е основен приоритет за Република България, в това число диверсификацията на технологиите в областта на ядрената енергетика. Това от своя страна налага необходимостта от търсене на възможност за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключване на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР1000. За изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ има проектна готовност в напреднал етап. Вземането на решение от страна на най-висшия орган ще гарантира ядреното бъдеще, енергийната сигурност, диверсификацията и устойчивото развитие на икономиката на България и региона в дългосрочен план. Господин Росен Христов – министър на енергетиката заяви, че има меморандум между държавното дружество и Westinghouse да се водят преговори, и се изказа в подкрепа на Проекта на решение. Господин Любен Маринов – изпълнителен директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД, изрази подкрепа на Проекта на решение и заяви, че площадката има капацитет и са проведени необходимите процедури като Подробен устройствен план, Оценка на въздействието върху околната среда и други. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: господин Ивайло Мирчев, господин Делян Добрев, госпожа Теменужка Петкова, господин Радослав Рибарски, господин Драгомир Стойнев и господин Георги Самандов. Народният представител Радослав Рибарски направи предложение за редакционна поправка, която след гласуване бе отхвърлена с 6 гласа „за“ и 13 гласа „въздържал се“. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика, с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на Министерски съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология AP1000, № 48-354-02-2, внесено от Делян Добрев и група народни представители на 4 януари 2023 г.“
Моля да прочетете и Проекта на решение.
„Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй" с технология АР1000 Народното събрание на основание чл.86 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като взе предвид, че: а) са налице: – Междудържавно споразумение между Република България и Съединените американски щати за мирно използване на ядрената енергия, сключено на 21 юни 1994 г.; – Споразумение между Агенцията за ядрено регулиране и Комисията за ядрено регулиране на САЩ от 2018 г. и Меморандум за разбирателство между двете страни за стратегическо сътрудничество в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели от 2020 г.; б) енергийната сигурност на страната е елемент от националната сигурност, а АЕЦ „Козлодуй“ е доказан гарант за осигуряване на енергийната сигурност; в) ядрената енергия като чист нисковъглероден енергиен източник е възможност и инструмент за постигане на целите на енергийната и климатичната политика на ЕС; г) удължаването на срока на експлоатация на съществуващите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ заедно с изграждането на нова ядрена мощност на площадката е част от икономическия живот на атомната централа и допринася за повишаване на енергийната сигурност на страната; д) налице е Решение на Министерството на околната среда и водите за одобряване на инвестиционното предложение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ на площадка № 2 и същата площадка притежава Заповед за утвърдена площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа от Агенцията за ядрено регулиране.
1. Възлага на Министерския съвет да проведе преговори с правителството на САЩ за сключване на Междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000 (блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“). 2. Проектът на споразумение по т. 1 да бъде внесен в Народното събрание за ратификация. 3. Задължава Министерския съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 1 март 2023 г. да предприеме всички необходими действия за вземане на решение по чл. 45 на Закона за безопасно използване на ядрената енергия за изграждане на енергиен обект – ядрена централа на утвърдената от Агенцията за ядрено регулиране Площадка № 2 – блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“. 4. Министерският съвет да предприеме всички необходими действия за стартиране на лицензионната процедура съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия и процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда за изграждане на втори идентичен блок на утвърдената от Агенцията за ядрено регулиране площадка (блок 8 на АЕЦ „Козлодуй“). 5. Министерският съвет в Решението си по т. 3 да вземе решение за обявяване на енергийния обект – ядрена централа, за „обект с национално значение“ по смисъла на Закона за устройство на територията и за „национален обект“ по смисъла на Закона за държавната собственост.“
Благодаря, господин Добрев. Като вносител или от името на вносител ще се ангажирате ли със становище?
Аз мисля, че е достатъчно, а и вече е късно, господин Председател. Изчетох Доклада, а там се съдържат мотивите. Имаме 18 страници мотиви, които смятам, че всички колеги народни представители са прочели и затова предлагам да преминем направо към дебата.
Откривам разискванията. Заповядайте за изказване, господин Рибарски.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме към момента не особено успешен опит с поръчката на реактори и цената се оказа към момента, че я виждаме накрая и я плащаме всички. Тези реактори към момента все още – тези грешки, седят под един найлон и може би никога няма да се използват. В сегашната ситуация може би щеше да е най-добре да имаме още два реактора, но към момента този процес е стопирал някъде. Идеята на това решение е да продължи един процес, който ние винаги сме подкрепяли – нови ядрени мощности на площадката в Козлодуй. Наясно сме с всички аргументи в тази посока – решението по Оценка на въздействието върху околната среда, лицензията на площадката, но не можем да приемем, че Народното събрание е органът, който трябва да определи и реактора, и да възложи на Министерския съвет подписване на един такъв договор. Считаме, че инвестиционният процес трябва да върви стъпка по стъпка. Именно това изисква поне да видим цена, някакъв идеен проект, който да разгледаме в Комисията, в работни групи. Редица експерти предполагам, че искат да се изкажат по това нещо, а и всички потребители мисля, че ще ги интересува цената на електрическата енергия, която те ще потребяват от този реактор. Именно тази стъпка, която според мен е логична, следваща в целия процес, който господин Добрев изложи към момента, трябва да се случи и именно затова направихме това редакционно предложение върху решението на ГЕРБ. Трябва да има ясни срокове, ясен график за изграждане на тази мощност. Цената да е ясна и да знаем Министерският съвет точно какви разговори води и за какво точно ще води. Другото, което виждаме, е, че Стратегията, която след няколко дни ще ни обявят, предполага четири нови блока ядрена мощност. Така че ние определено заставаме зад идеята за нови ядрени мощности в България, и то на площадката в Козлодуй. Затова бих желал отново да направя редакционното предложение, което вчера изложих в Комисията, а то е: „Възлага на Министерския съвет да проведе преговори с правителството на САЩ за сключване на междуправителствено споразумение за извършване на предварителни инженерни дейности, включително подробен план, бюджет и график за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ – блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“.“ Без да поясняваме точния модел, нека процесът да определи какво точно трябва да се случи и какъв реактор да се поръча. По всичко останало нямаме редакции, така че нека да подложим на гласуване тази редакция. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви. Има ли реплика? Не виждам. За изказване – господин Гечев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам още веднъж да подчертая нашата принципна позиция, че ние от БСП нямаме нищо против строителството на реактори в Козлодуй. Това би било чудесно. Но не е приемливо ние да разкриваме процедури в Козлодуй за нови реактори, преди принципно да сме си довършили Проекта „Белене“. В Проекта „Белене“ ние българите вече сме инвестирали. До момента активите, които сме изградили в Белене, струват общо към 3 млрд. лв. Няма никаква причина българският народ да се откаже от два реактора, които имат международни лицензи от единствената оторизирана институция – Международната атомна агенция, която се произнася за качеството на реакторите и надеждността на съответните централи. Така че ние категорично искаме този процес да бъде завършен, тъй като вече сме вложили огромната сума от общо 3 милиарда, в това число и над 600 млн. евро, за двата реактора, които, както се казва, стоят в сандъци. Няма как да се съгласим да погребем 3 млрд. лв. на българския народ и да започнем преговори за други реактори, а тези да останат в калта. Така че ние сме за довършването на Проекта „Белене“. Няма нищо лошо да се предприемат съответни стъпки за изграждането на реактори и в Козлодуй, ако съответно отговарят на условия, но в конкретните условия ние имаме проблеми и те са следните: 1. Работа ли е на българския парламент да определя какви видове реактори и кой с кого да води разговори?! Това не е работа на българския парламент. Не е било работа нито на полския парламент, нито на чешкия парламент, нито на китайския да определят такива преговори, които са водени с Westinghouse. 2. Правителството в момента е служебно. На кого ще препоръчваме ние – на един кабинет, който си отива след няколко дни под една или друга форма? Така че няма как служебен кабинет да води разговори за проекти за милиарди евро, най-вероятно за десетки милиарди, за изграждането на допълнителни реактори в Козлодуй. 3. Защо се препоръчват разговори със Съединените американски щати и правителството? Сега ще Ви прочета данните. Ама, тя – Westinghouse, въобще не е собственост на акционери на Съединените американски щати. Тази фирма отдавна не е собственост на United States. Не знам, Вие като предлагате, как американското правителство ще води преговори от името на чужда собственост?! Тука нещо не е така. Тя Westinghouse може да има headquarters в Пенсилвания, но собствеността е коренно различна и няма как да се водят преговори с американското правителство. Освен това парен каша духа – ние подписахме с американското правителство за изтребителите, те ни взеха парите и изтребители няма. Така че какви гаранции? Както няма гаранции за F-16 и няма самолети, така могат да ни приберат парите и да чакаме реактори през 3029 г., тоест тук никакви гаранции не може да има. За Ваше сведение, още през 2006 г. японската фирма Toshiba купува Westinghouse за 4,6 млрд. долара, след което през 2017 г. Westinghouse подава молба в американски съд за банкрут, уважаеми колеги! Намира се в процес на фалит Westinghouse и тогава се изкупува от Toshiba, Brookfield Business Partners от Канада, по-късно се присъединява и „Камеко“ от Канада. Така че в момента собственик на Westinghouse са канадски фирми, а не американски. И тук е голямото недоразумение: как ще се водят преговори с американско правителство, след като собствеността на Westinghouse е в Канада?! Това просто противоречи на здравия разум. За щастие това банкрутство завърши с хепи енд, тъй като, да обясня – това, че една фирма подава молба в съда за защита в процедура на банкрутство не означава, че ще завърши с банкрутство. Те са подали такава молба в съда, тъй като много корпорации по света използват тази юридическа процедура, за да им разрешат да не плащат дългове към кредиторите, тъй като, уважаеми колеги, става дума, че към 2017 г. Westinghouse в строителството на две ядрени станции в Джорджия и в Южна Каролина са направили преразход по строителството – Westinghouse, внимавайте, за 13 млрд. щатски долара! И загубите на Westinghouse са били 9 млрд. щатски долара, поради което искат защита от американския съд, за да не бъдат съсипани от своите кредитори. И тогава влизат канадските фирми, които изкупуват тази собственост. Какви са добрите новини? Аз не коментирам, не съм ядрен физик, за качеството на реакторите, но истината е, че такива реактори AP1000 – четири, два са построени в момента и два – четири, и още четири са заявени от китайската държавна фирма за строителство в Китай. Само че китайците имат близо над 50 ядрени реактора, от които двадесет и няколко в строителство, и те правят диверсификация и по геополитически причини пускат канадски фирми, южнокорейски фирми, руски фирми и така нататък. В заключение, ние от БСП ще гласуваме против, тъй като не е работа на парламента да се занимава с отговорности и права на изпълнителната власт, първо. Второ, пълно объркване има да се водят преговори с американско правителство, което не е собственик, а канадски акционери са собственици на тази фирма. Трето, искаме първо да си довършим, да използваме парите на българския народ – 3 млрд. лв., които вече са вложени в Белене, и тогава ние с удоволствие бихме подкрепили и разширяването на „Козлодуй“, като се спазват всички международни норми, всички бизнес норми, всичко, което е в интерес на българската икономика и на българския народ. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гечев. Реплика? Господин Христов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, защо не на площадката „Белене“? В Седмото Велико народно събрание по инициатива на депутати от БСП, ако не се лъжа – 31 на брой, се изисква подробен доклад от Българската академия на науките за приспособеността на тази площадка за разполагане на ядрена електроцентрала. В заключението на Българската академия на науките, която тогава е доминирина също от Ваши представители, е, че тази площадка е на разломна плоча, която е земетръсна и не се препоръчва изграждането на електроцентралата. Съюзът на демократичните сили повече от 30 години е против изграждането на тази площадка на мощности, но не е против ядрената енергетика. Какво по-добро от това да ползваме площадката в Козлодуй, която освен поддържаща инфраструктура, ОВОС – както казахте и Вие, и така нататък, работи в момента и би станала много по-бързо, отколкото в Белене. Да, загробени са тези 3 млрд. лв., но това означава ли, че трябва да продължим да загробваме още пари, при положение че там нещата не са сигурни? Площадката на „Козлодуй“ е на друга плоча, която не е земетръсна. В този смисъл аз смятам, че дебатът „Белене“ или „Козлодуй“ не трябва да се състои. Нека да видим по какъв начин ще се организира изграждането на тези нови енергоблокове, от които България има нужда, и да престане този дебат, а да вървим към изграждането на тъй необходимите мощности.
Благодаря Ви. Друга реплика? Господин Биков.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Гечев, аз като лаик в ядрената енергетика по-скоро бих Ви задал уточняващ въпрос, отколкото да Ви репликирам, защото казахте, че тези блокове на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да се изградят, след като се завърши АЕЦ „Белене“. Бихте ли ни казали какви са стъпките за завършването на АЕЦ „Белене“? Пращате писмо на „Росатом“, те Ви дават някаква нова оферта, после те Ви пращат работници, после започваме да го строим – колко време ще отнеме това, за да може ние след това да почнем да строим и АЕЦ „Козлодуй“, и дали това няма да рискува изобщо да останем без ядрена енергетика накрая?
Трета реплика има ли? Господин Гечев – за дуплика.
Благодаря Ви. Първо, по отношение на разломите, също не съм специалист, но, уважаеми колеги, няма място за дискусии колко е земетръсно, земетръсно ли е – Румъния, България? Има една организация на Организацията на обединените нации, която е оторизирана от световната общност. Само тя, никой друг – нито Румен, нито Иван, нито СДС, нито БСП може да определи дали е сигурна, или не е сигурна. Името на организацията е Международна атомна агенция. Така. Тя е разрешила в Белене, тя е направила проучване. Второ, Европейската комисия и Европейският съюз категорично са дали разрешение. „Белене“ има всички лицензи и всички сметки. Тука забравят колегите отдясно – имаха един аргумент, че при цена на тока от 65 – 70 евро на мегаватчас няма да може да бъде изплатена. Българското правителство плати 1,5 млн. евро на швейцарска консултантска фирма, която доказа, че и при 65 – 70 евро на мегаватчас „Белене“ ще бъде ефективен. Питам Ви към момента: ефективен ли е „Белене“ при цена от 200 евро на мегаватчас или 300 евро, или 400 евро – да не са 200, 120 да са? Ако беше довършено „Белене“, сега българският народ и българската икономика щяха да разчитат на огромни постъпления. Колега Биков, не съм казал, че трябва да се среже лентата на „Белене“, за да се строи „Козлодуй“, и аз Ви благодаря за този въпрос. Нищо не пречи да се водят разговори между оторизирани страни в интерес на България. Аз казвам, че трябва да завършим „Козлодуй“, а заедно с това нека да се водят преговори. Те сега поляците са подписали предварително споразумение с Westinghouse, аз го прочетох споразумението. Там трябва да започне евентуално строителството 2026 г. и да завършат, да пуснат първия реактор 2033 г. като проект, още не са подписали окончателен документ. Така че Вие сте прав – това отнема време, но да сме погребали 3 млрд. лв. и да тичаме сега да изпълняваме геополитически поръчки, няма как да стане. И ето Ви тука, Вие си спомняте, има различни изказвания на лидера на Вашата партия господин Борисов, но аз много обичам едно негово интервю в „Панорама“, в това число със заглавие „Борисов: Ако до 10 години не построим АЕЦ „Белене“, ще увиснем на кюмюра“. Ето го (показва) – видео, аудио, едно към едно. И аз съм много съгласен с господин Борисов – или ще довършим „Белене“, или „увисваме на кюмюра“ – казва господин Борисов и той е прав. Приятен ден! (Смях. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли други изказвания, колеги? Господин Костадинов, заповядайте.
Господин Председател! Това предложение, което ни е предоставено за решение – от около страница и половина, има мотиви, които са много добре написани, само че мотивите някак си като че ли не са точно на мястото си, защото тук беше казано и преди мен от преждеговорившия, аз няма как да го повторя, ние се намираме в една уникална ситуация, в която разполагаме вече с на практика почти изградени ядрени мощности, за съжаление обаче, почти, а пък когато не се завършат, те така или иначе могат да си останат винаги само недовършени. Имаме два ядрени реактора, за които, между другото, не се говори, което е друг много интересен прецедент. Особено в последната една година, в която, не само България, но и Европа беше на прага да се окаже в енергийна криза, ние някак си срамежливо крием от собственото си население, че разполагаме не с два реактора, а с четири – просто два от тях не работят, а не работят, защото не е довършена АЕЦ „Белене“, АЕЦ „Белене“, която по най-различни оценки между 40 и 45% е готова нейната инфраструктура. Трудно е, разбира се, да се каже колко точно би струвало нейното довършване, особено след като българската държава саботира целенасочено и съзнателно собствения си най-значим геополитически проект за последните 30 години, ако въобще можем да кажем, разбира се, че нашата държава е имала свой собствен геополитически проект, то това е точно АЕЦ „Белене“. За съжаление обаче, нашите държавни ръководители през последните 30 години – тук не можем да кажем, че само едно правителство е виновно, саботираха и унищожиха най-крупната българска инвестиция за последните, бих казал даже 40 години, защото проектът АЕЦ „Белене“ започва в края на комунистическия режим. Това предложение за решение, което тук ни се предлага в момента, странно защо много наподобява на вече други три такива решения, които бяха приемани и с които всъщност някак си нашето Народно събрание започна да прилича на филиал на американския парламент. Защото преди около месец и половина гласувахме едно предложение за закупуване на още осем американски чертежа на стойност близо 3 млрд. лв. – хвърлихме ги ей така, след това второ решение, с което беше дадена зелена светлина за предоставяне на оръжие за Украйна, естествено, отново и изцяло в американски интерес. След това трето решение – отново на Народното събрание, макар че въобще не е работа на Народното събрание, особено пък този конкретен случай да се задължи българското правителство да отвори процедурата за доставка на американско ядрено гориво за нашите български блокове, което е опасно за тях, защото просто те са различен тип, не че самото американско ядрено гориво е опасно – не е опасно, но просто не е за този наш реактор, с който ние разполагаме като тип. И сега това е четвъртото решение, което се предлага. В интерес на истината, това вече тук прилича не просто на елементарен лобизъм, но и на изключително сервилно отношение към една чужда сила, която ни поставя в много тежка робска енергийна зависимост, защото и в момента много често се говореше за енергийна зависимост, особено докато все още имахме някакви отношения с Руската федерация. Такива вече нямаме, обаче забравяме, или по-скоро не забравяме, а крием един друг факт. България се намира в енергийна зависимост в момента, и то много по-сериозна от тази, която бяхме към Русия по отношение на газа от Съединените щати непряко, защото „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“, които са американска собственост, на практика формират в различни периоди от време между 20 и 30% от енергийния микс в България, което е много сериозен проблем, защото не всеки потребява газ, но всеки потребява ток. И сега с това, което се предлага тук, където едва ли не е посочено и името на фирмата, която ще изпълнява поръчката, което вече наистина съвсем прилича на лобизъм, на практика ние не просто създаваме една брутална енергийна зависимост на нашата страна от Съединените щати, но и обричаме България на мизерия, защото истината е, че никой не може да каже колко ще бъде цената на този проект, който в момента коментираме, но можем да кажем отсега със сигурност, че ще бъде доста по-скъп, доста, доста по-скъп. Отделно от това, като говорим в момента за „Козлодуй“, най-добрият вариант за България е да има и два допълнителни реактора – не един в „Козлодуй“, и да довършим АЕЦ „Белене“, защото в перспектива ние би следвало да разширяваме нашето енергийно производство, както би следвало да мислим за увеличаване на българското население и за разширяване на българската икономика, а не да приемаме като нещо, което се подразбира, че българската държава ще продължава да намалява с по 100 хил. души на година, както намалява от десетилетия насам и както, между другото, е написано в демографската стратегия на България, където е записано, че населението на България ще продължи плавно да намалява, само дето не е написано докога и не е написано кога ще спре да намалява, защото просто ще изчезне и вече няма да има нищо, което да намалява. От тази гледна точка ние би трябвало да поставим един елементарен въпрос, който би следвало да се постави от всеки един човек с елементарно предприемаческо и икономическо мислене. Като имаме готови тези два реактора и приемаме примерно ей така на доверие приказките, че АЕЦ „Белене“ се намира в много тежък разлом, но пък Козлодуй се намира на 30 км оттам, той не е в разлом – в никакъв случай, все едно разломът е черта на бяло поле, но както и да е. Приемаме, че е така. В този случай си задаваме въпроса: защо тези двата български реактора, които ние имаме, които са наша собственост не бъдат инсталирани на тази площадка? Приемаме, че АЕЦ „Белене“ не става. Защо тези двата реактора се зачеркват току така? Чуваме, безотговорни приказки: ние сме ги загробили тези пари. Чакайте, това са 3 милиарда. Някои казват, че са и повече. Не броим тук корупционния фактор. Никой не може да каже точно колко пари са изчезнали под масата. Някой си позволява да каже, и то от тук, от тази трибуна, с лека ръка – ами тези пари ги загробихме. България, вярно, че е богата държава, ама не е чак толкова богата, че да може да си позволи подобно разхищение. Защото това вече всъщност е престъпление. От тази гледна точка ние няма как да подкрепим това предложение за решение. Макар че, пак повтарям, мотивите в него, в едната си част звучат изключително разумно. Да, България трябва да развива своята енергийна стратегия в посока увеличаване на атомните си мощности. Само че не по този начин и не по този път. Най-вече не е работа на Народното събрание да решава това. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли реплика? Господин Ганев.
Господин Костадинов, определено смятам, че пропуснахте изключително важна част от историята на последните 32 години по отношение на ядрените ни мощности. Става дума за поредната доза лицемерие в тази зала по отношение на политическите партии, които едно говорят, съвсем друго правят. Истината е, че президентът Първанов се гордееше, че е направил голям шлем. След него дойде правителство или по-скоро по това време горе-долу дойде правителство на БСП и ДПС, които управляваха заедно немалко време. В същото време пристигнаха американски сенатори или конгресмени, или без значение как точно се определят, които ясно и точно наредиха, дадоха една пресконференция и казаха, че България трябва да спре АЕЦ „Белене“. Правителството на БСП и ДПС го спря. След което дойде правителството на ГЕРБ. Последователно и методично те абсолютно съвсем осъзнато бойкотираха цялото това нещо. Факт е, че това нещо 12 години не се реализира. Те това не го крият. Стигаме до момента, в който преди една година, дойде правителството на „Продължаваме Промяната“, БСП вече без ДПС, но с „Демократична България“, нали БСП и „Демократична България“, отново беше повдигнат въпросът на коалиционните им споразумения, които правеха, за да управляват заедно, за тези ядрени мощности. Тогава коалицията им отказа да поднови и не работиха за това нещо. Преди няколко минути чухме „Продължаваме Промяната“ да коментира този факт, че години наред не се е правило това нещо. Те не знаели защо. Факт е, че те също отказаха да подновят нашите ядрени мощности с нови два реактора. Това е пореден етап на политическото лицемерие. Не знам защо от тяхна страна? Може би, защото ГЕРБ ги изпревариха и предложиха американска фирма – конкретна фирма, да направи това нещо. Тук е съревнование кой, какво точно да направи да блесне пред американското посолство. Много Ви моля да изкоментирате цялото това нещо, защото анализът, който направихте, не е пълен, без да коментираме и политическите сили, които реално унищожават българската енергетика методично вече 30 години.
Има ли друга реплика? Господин Таслаков.
Благодаря. Господин Костадинов, Вие казахте, че трябва да използваме реакторите, които сме купили за 3 милиарда, които стоят на площадката в АЕЦ „Белене“. Също така казахте, че партии преди нас тук в предишни парламенти са ги загробили тези 3 млрд. лв. Съмнявам се, че нашите политици биха загробили 3 млрд. лв. Те може да са продажни, може да са изменници, но със сигурност не са глупави и няма как да загробят 3 млрд. лв. Дали случайно пък няма някаква друга причина да не се използват тези реактори, като например преди 10 години тези сандъци или консервирани мощности не са заминали за Германия, например, не са изнесени. Сега тук се правят едни панаири. Всъщност се заблуждават хората и си мислим, че имаме някакви мощности, а пък всъщност там да няма нищо и да са само едни празни сгради. Дали пък така не е? Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте за дуплика, господин Костадинов.
Господин Ганев, Вие сте напълно прав. Един от най-унизителните моменти, които българската държава изживя в най-новата си история, макар че ние имаме доста такива и продължаваме да ги изживяваме постоянно, за съжаление, беше, когато дойде един американски депутат. Вие ги наричате конгресмени, сенатори. Това е американското определение, но това са депутати. Един Ваш колега дойде от американския парламент и буквално нареди на тогавашния български министър-председател Пламен Орешарски да спре както АЕЦ „Белене“, така и Южен поток. Съответно това нещо беше изпълнено. Оттам насетне имахме ситуация, при която в България беше проведен референдум. Референдумът ясно показа желанието на българския народ тогава да се развива ядрената енергетика. Въпреки всичко обаче както Народното събрание, така и тогавашното управление, което беше на ГЕРБ, не се съобразиха с това решение. В резултат, на което стигнахме до ситуация, в която сега да обсъждаме изграждането на допълнителна мощност в АЕЦ „Козлодуй“, при условие че ние имаме в момента два реактора, които вече години наред стоят, без да бъдат използвани по никакъв начин. Това е престъпление. Не е глупост, а е престъпление. Защото, както господин Таслаков каза преди малко, истината е, че нашите управници може да са продажни, може да са всякакви, но не са в никакъв случай глупави. Те това, което го правят през последните десетилетия, не го правят от глупост. Правят го, защото така им се заповядва. Истината е, че наистина през годините, както и господин Гечев каза много правилно – бившият министър-председател Бойко Борисов имаше не едно, а много такива изказвания, господин Гечев, в които той заявяваше, че трябва да се построи АЕЦ „Белене“. До момента, в който обаче не дойде поредният или американски посланик, или депутат, или секретарят на секретаря на помощник- секретаря на посланика, за да му каже как оттук насетне трябва да развива българската политика в областта на енергетиката. Защото истината е следната. България, като една на практика колониална държава без своя собствена самостоятелна политика, изпълнява това, което ѝ каже нейният господар. За съжаление това е правителството на Съединените американски щати. Това не е нещо, което мисля, че откриваме тук топлата вода. Публична тайна е. Що се отнася до това, което господин Таслаков запита. В българското общество битува легендата, че първи, втори, трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, господин Таслаков, са запазени, но консервирани. Мен са ме питали поне 1000 пъти защо не предложим тук да ги пуснем отново, особено в периода, в който имаме очевидно така една очевидно идваща енергийна криза? Истината е, че те бяха нарязани по най-варварския начин. Накараха ни да ги нарежем като между другото ни дадоха и подхвърлиха някакви жалки стотинки. Стотинки на фона на това, което можеше да получим като компенсация. Тоест, ние се отказахме от едни на практика действащи, ремонтирани преди това, сертифицирани, абсолютно безопасни реактори за едно потупване по рамото и за да ни пуснат в Европейския съюз. Това е истината. А след това ни накараха и да ги нарежем. Защото пък нашите европейски господари или партньори, както искате ги наречете, те също не са глупави. Те много добре знаят, че в един момент политиката на България може да се обърне и тогава някой да каже: ние не зачитаме вече решенията на предишните управления и искаме да пуснем отново тези блокове. Затова те бяха нарязани – варварски. Между другото една част от оборудването на тези блокове замина в Чехия. Там то беше, доколкото знам, транспонирано като почти ново, след като на практика беше направен един доста сериозен ремонт. Истината е, че ние се отказахме сами, под натиск, разбира се, от своята собствена енергийна независимост. Това, което имаме в момента все още и което ни държи над водата, и то не е много сигурно, защото на пети и на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ времето им изтича и може да се окаже съвсем скоро, че някой може да ни накара да ги затворим. Макар че може да удължим срока. Имайки предвид обаче ситуацията, в която се намира нашата държава, никак не би било изненадващо, ако не се появи в един момент едно такова обществено явление за затварянето и на пети, и на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ – или заради екологията, или заради нещо друго, някой ще открие разлом сигурно под АЕЦ „Козлодуй“.
Времето, господин Костадинов.
Да, благодаря, приключих.
Благодаря Ви. Господин Генов, само да не е реплика, защото имахте възможност за трета реплика.
Господин Председателстващ, хайде да забраним да се лъже от тази трибуна вече. Говорим тук за референдум. Референдумът кой го организира, знаят и децата – Българската социалистическа партия. Колко подписи бяха събрани също е ясно. Всички, гледам, си чукате на телефоните. Вижте в чичко Гугъл колко са те, кога са и така нататък. Искам да внеса някои разяснения. Обвиненията, които бяха отправени към правителството на Пламен Орешарски, че по това време не е направило нищо за Белене, сенаторите бяха, да кажа на някой колеги, не един, а двама. Но темата беше друга. Темата беше Южен поток, но да не изпадаме в подробности, говорим сега за Белене. Тогава вече руският партньор беше завел дело срещу България за оборудването. България не можеше да направи нищо като държава за Белене.
Гечев каза обратното. Бай Маноле, вярвам на Гечев, не на теб.
Не, просто се правят излишни внушения за референдума. Едва ли не Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ, мисля, че, господин Костадинов, бяхте тогава във ВМРО. Не знам доколко те участваха в събирането на подписи, в което аз лично съм участвал на различни места в Пловдивска област, но резултата от референдума го знаем. Това за разломите е стара версия на някои колеги, господин Председател, понеже е по начина на водене, да им обясните, да се обърна към Вас, че това ще стане.
Не, аз го трансформирах в изказване и може да продължите.
То има и техни представители, които за язовир „Яденица“ говорят, който ще бъде добавка към уникално съоръжение за развиране на вода – за добив на енергия, но това са си техни легенди, хипотезите, те си вярват в тях и не им се сърдете, колеги. Те си го говорят години наред. Господин Гечев преди малко напомни дали е ефективно Белене или не. Ми тук от тази трибуна, казах го преди няколко дни, някой си късаха ризите: какво ще правим 80 евро енергията? На кой ще я продаваме? Ние ще фалираме. Нашата енергетиката няма да я има. Какво се оказа? Не искам да го повтарям с думите му и предложенията, които бяха дадени. За 200 евро примерно. Какво щеше да стане, ако преди 10 години беше задействан този проект? Казвате, той бил корупционна дупка. Не, беше гьол и за риби според някои, после стана перспективен проект, после замина някъде в небитието. Разбирам, че сме в предизборна ситуация. Вие, колеги, отпред винаги сте в предизборна ситуация. Разбирам Ви. Но хайде, господин Председател, призовавам Ви да спрем с лъжите и лъжливите внушения. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря, господин Генов. Заповядайте, господин Костадинов.
Господин Генов, искам да Ви кажа следното нещо – само като реплика.
Моето не беше изказване и не може да правите реплика.
Ами изказване пишеше. Изказване, изказване.
Господин Генов, аз Ви трансформирах в изказване.
Изказване беше, така че затова ще Ви направя реплика. Дори и като процедура пак си беше изказване. Изцяло съм съгласен с това, което каза господин Гечев. От уважение към неговия експертен опит и потенциал няма да Ви репликирам в детайли за това, което говорихме. Имате си право на мнение. Лъжа, истина, няма да коментираме това, пък и половината от думите Ви не можах да ги разбера съвсем точно. Искам да Ви питам едно нещо, защото, като говорим за лъжата, за истината, за това кой какво направил, кога го направил, как го направил. Господин Гечев каза, че Вие няма да подкрепите това предложение. Чудесно. Обаче цялата Ви парламентарна група къде е в момента? (Реплики.) Вие сте девет човека. Ние сме цялата тук. Надявам се цялата Ви група да дойде, за да Ви подкрепи. Защото много пъти се случва така – вие сте против, ама гласувате четири-пет човека против. Така че малко, както се казва, да бъдем коректни. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Генов.
Господин Председателстващ, аз исках по начина на водене, а Вие го трансформирахте в изказване. Ето пак позволявате да се лъже от тази трибуна. Сега, като гласуваме, ще видите колко човека сме и ще видите, че не сме четири-пет, така че, господин Председател, не допускайте отново лъжи и внушения от тази трибуна. Все пак съблюдавайте Правилника и, как да кажа, да има някаква истина и коригирайте колегите, когато си позволяват да спекулират с числа, с внушения. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ясно е, господин Костадинов, искате избори, казахте го, знаем, че се стараете непрекъснато тук, но все пак съобразявайте се с опашатите лъжи, защото всяка лъжа има опашка и тя може да бъде скъсана.
Господин Дилов, заповядайте за изказване.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, аз няма да припомням миналото на ядрената енергетика в България, защото за миналото обикновено се лъже повече, отколкото за бъдещето. Само ще уточня, че този референдум, за който говореше господин Генов, въобще не беше организиран от БСП, а от съвсем други политически формации. Една от тях съм аз, а пък Вашият председател на парламента загуби 380 хиляди подписа. Да, ние ги внесохме в парламента, а той ги загуби, каза, че не знае къде са – 380 хиляди подписа изглеждат като средно голяма стая, пълна с папки. Проблемът е по-интересен, ако го погледнем малко геополитически и видим какво се опитва да направи България в момента с това предложение, внесено от моите колеги. Припомням, че трети и четвърти блок станаха жертва на напъна на европейските държави, на Запада, най-общо да го наречем, по посока на екологията и опасностите на ядрената енергетика. Това беше подсилено от ситуацията с Фукушима, а знаете, че тогава МАГАТЕ взе нови и много строги мерки. Нещата много се промениха и в момента светът е изправен пред една революционно различна ситуация по отношение на ядрената енергетика и тя наистина се промени за три-четири години драстично. Ще Ви припомня, че преди няколко години само доброто възпитание на французите им попречи да излязат с шампанско на „Шан-з-Елизе“ и да празнуват, когато Германия реши да си закрие реакторите, тъй като цялата енергия в момента на Германия или една голяма част се доставя от френските ядрени реактори. Промениха се самите технологии, те станаха много по сигурни. Нещо повече, светът наистина е на прага и става дума да не кажа за месеци, но да кажем за години да създаде хибриден модел между ядрен разпад и ядрен синтез, който да използва вече изработеното гориво от старите ядрени реактори. И още нещо. Последните изследвания точно на МАГАТЕ казаха, че светът е похарчил за намаляване на въглеродния отпечатък около 17 трилиона долара до момента. Ако беше похарчил половината от тези пари в развитие на ядрената енергетика, щеше да е намалил въглеродният отпечатък с 40%. В момента постигнатият ефект с тези 17 трилиона долара е 1% намаление на въглеродния отпечатък. Това са буквално последните данни, тоест ядрената енергетика наистина в момента е на път да преживее голям ренесанс. В този смисъл предложението, което внасям, е не само ненавременно, а е доста закъсняло. По отношение на Белене, Проектът въобще не е загробен. Има поне три или четири варианта – френски, немски, забележете, не руски, с което този проект да бъде завършен, и то с малко финансово участие на България. Наистина това е въпрос на сериозно правителство с дълъг хоризонт, което да започне тези преговори и най-вече да положи основата на българска ядрена доктрина, която да доведе докрай най-после нещо, което да бъде направено умно. С това предложение, което в момента внася нашата парламентарна група, се прави следващата крачка, тя също е много важна и освен VVR – руската технология, да отворим пътя за преговори и за американската технология. Westinghouse е инженерингова компания, а не е компания, която произвежда реактори, тя ги проектира, проектира целия процес, както WorleyParsons – също бивша американска компания, проектираше „Белене“. Припомням, че WorleyParsons беше инженер на собственика. Тя контролираше харчовете, тя контролираше производството и целия процес по лицензиране. Тази роля в момента ние предлагаме да играе Westinghouse за другия клон за възможности за развитие на ядрената енергетика в България, тоест да можем да направим заявка за двата възможни типа реактори, които да имаме, и трябва да го почнем сега, защото процесът на лицензиране е много дълъг. Белене имаше едно огромно предимство пред всички други проектни реактори в Европа. Той беше минал много голяма част от европейското лицензиране и сертифициране на самото устройство. Това е нещо, което отнема много време. Колкото по-рано започнат тези разговори с ясен хоризонт – какъв модел реактори, какъв тип проектиране, какъв тип проектантска компания ще го прави, толкова по-бързо можем да имаме някакъв резултат, тоест някакво стратегическо предимство пред останалите. Нямайте никакво съмнение – не заради войната в Украйна, не заради нещо друго глобално променило се, просто светът е на прага да преосмисли изцяло отношението си към ядрената енергетика, защото потреблението на електроенергия нараства чудовищно, а не е за подценяване и натискът, който екологичните движения оказват в тази посока, и просто ние, ако искаме да имаме по-зелен свят, ние трябва да харчим повече електричество, за да намалим зависимостта от горивата, а за да имаме повече електричество, някой трябва да го произведе. Така че моментът е съвсем подходящ, даже е леко закъснял, не го разглеждайте в елементарното противопоставяне руска технология, американска технология, някой ни нарежда, някой не ни нарежда. Има, разбира се и корейска технология, има и канадска, но те са несравними с VVR и AP. Китай може да си позволи – някой преждеговорящ спомена, да ползва всякакви, а ние трябва да заложим на двете най-сигурни към момента и най-вече тези, които със сигурност ще бъдат ъпгрейдвани към следващия етап от развитието на ядрената енергетика, а именно преходът към хибриден модел между синтез и разпад. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Дилов. Реплика има ли? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Костурков.
Благодаря, господин Председател. Колеги, на мен ми се иска да върнем дебата по така направеното предложение за решение. Това, което видях от досегашните изказвания, за моя най-голяма радост е, че цялата зала е съгласна, че България трябва да развива ядрената енергетика. Това не беше така в съвсем недалечното минало – в този парламент или в тази зала се изказваха доста по-остро други неща, което е супер. Истината е, че за да развиваме ядрена енергетика в момента – и тук съм абсолютно съгласен с господин Дилов, че даже моментът е закъснял, ние не можем да разчитаме на руските технологии по съвсем обективни причини, в които всички живеем от няколко години, така че посоката, в която трябва да гледаме, наистина е в западните технологии и в съвместимостта на западните технологии с нашата площадка „Козлодуй“. Спорът „Белене“ или „Козлодуй“ в момента е безпредметен, а най-бързото и най-ефективното нещо, което можем да направим, е да го направим в „Козлодуй“ и това е факт. Има едно нещо обаче, което много ме притеснява в така предложения ни Проект за решение на Народното събрание, и това е много ясно специфицирания тип реактор от компанията, която ще го произведе. Колеги, аз съм човек, който е от бизнеса дълги години, и трябва да Ви кажа, че това наистина е доста смущаващо – с Решение на Народното събрание ние ще задължим българското правителство да купи едно точно определено до буква съоръжение от една точно определена компания. За мен като бивш търговец – това е щастието на търговеца, а като депутат – това е определението за лобизъм. Имам съмнения, че в този вид, без да имаме предварително зададен бюджет, без да има пазарно проучване, без да имаме горе долу представа, за да може да каже Народното събрание на Министерския съвет и въобще не коментирам факта дали точно Народното събрание трябва да се произнесе по тази тема, но ако бяхме видели едни числа, примерно пет милиарда плюс-минус 5%, може би това щеше да има смисъл. В момента сме в ситуация, в която ние даваме празен чек не на българското правителство, а го даваме на продавача на този реактор и той може да сложи каквато си иска сума вътре. Извинявайте, знаете, че аз не съм много по политическите изказвания, но за мен това противоречи на моите разбирания за правене на бизнес, било то и държавен. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Госпожо Петкова, заповядайте.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, докато вървеше дебатът, аз се постарах да си набележа основните тези на колегите, които говориха преди мен. На първо място, по повод на това, което господин Гечев спомена, защо Народното събрание взима решение по един такъв въпрос, свързан с изграждането на нова ядрена мощност. Много е просто, господин Гечев – Народното събрание взима решение по този въпрос, затова защото съгласно чл. 3 от Закона за енергетиката държавната политика в областна на енергетика се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет. Ще Ви върна малко назад във времето и ще припомня, колеги, че ние взехме решение за това Агенция „Пътна инфраструктура“ на кои фирми колко да плати във връзка с извършените от тях дейности, без това изобщо да е работа на българския парламент, а представете си как не можем да вземем решение за изграждане на нова ядрена мощност. Причината да взимаме решение за нова ядрена мощност са нашите законови ангажименти съгласно чл. 3 от Закона за енергетиката. По отношение на тезата, че сме записали в Решението, че Westinghouse е фирмата, с която трябва да бъдат водени преговори, погледнете добре Проекта на решение, уважаеми колеги, вътре няма нито една дума за Westinghouse. Вътре е записана технологията AP1000, която е американска технология. Само преди няколко месеца, мисля, че беше края на октомври Полша сключи договор с американската компания Westinghouse Electric за изграждането на шест реактора по технологията AP1000, така че тук грешка няма. Искаме да бъде AP1000 по няколко причини, уважаеми колеги, затова защото на първо място желаем да диверсифицираме технологиите в областта на ядрената енергетика. Знаете, че до настоящия момент ние работим само с руската технология VVR1000. Това, което смятаме, че е добро за България, е да можем да диверсифицираме тези технологии и да можем да бъдем сигурни по отношение на производството на електрическа енергия от нова ядрена мощност. Искаме AP1000, затова защото по тази тема ние работим още от 2012 г. Имаме решение на тогавашния Министерски съвет, а то е решение по принцип по реда на чл. 45 от Закона за безопасното използване на ядрена енергия. Имаме извършен ОВОС, който, ако не побързаме с решението, просто ще изтече, а този ОВОС включва технологията AP1000. Имаме лицензирана, одобрена от АЯР площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“, която площадка просто наистина е изключително добра като местоположение и тя би дала възможност за изграждането на една надеждна, нова ядрена мощност. Не бива да забравяме, уважаеми колеги, че за България е невъзможно да постигне целите, заложени от Европейския съюз, за декарбонизация и за това до 2050 г. напълно да сме декарбонизирали нашата икономика, ако ние не използваме ядрената енергия, защото ядрената енергия е беземисионна, ядрената енергия е чиста енергия и е на достъпни цени, както всички се убедихме от последните месеци и последната може би една година, в която виждаме, че електрическата енергия, произвеждана от атомната ни електроцентрала в Козлодуй, е наистина на най-добри цени и това е една чиста енергия. Другото, което също е важно да се знае, е, че България има изключително богат опит в областта на ядрената енергетика. Ще припомня само, че на 1 януари 2021 г. България беше приета за равноправен член на Агенцията за ядрена енергия към ОИСР. Там, уважаеми колеги, членуват 34 държави, в това число и България, и тези държави оперират 90% от ядрените мощности в света. Нашето присъствие там означава висока оценка за българската ядрена енергетика. Висока оценка за нашите колеги, които работят в атомната ни електроцентрала, в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, в нашия ядрен регулатор. Така че, скъпи колеги, всички предпоставки за това България да изгради нова ядрена мощност са налице. И аз ще си позволя от тази трибуна да отправя апел към Вас и наистина да подходим отговорно и да подкрепите нашия Проект на решение, защото той наистина е свързан с това България да гарантира своята сигурност на доставките на електрическа енергия и да гарантираме и нашата национална сигурност. Убедена съм във Вашия мъдър избор. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Петър Петров, първа реплика. Росен Костурков – втора. Делян Добрев – трета.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Петкова, държа да кажа, че енергетиката не е моя силна част. Не разбирам от енергетика, обаче разбирам от закони. И затова не мога да приема изказаното от Вас едва ли не като оправдание, че трябва да приемем сега това решение, тъй като то влиза в правомощията на Народното събрание. И не приемам оправдания с прословутия член 3 в Глава втора, Раздел I „Държавно управление в енергетиката“, така е наречен този раздел, който обаче в чл. 3 казва следното: „Държавната политика в енергетиката се осъществява чрез Народното събрание и Министерския съвет.“ И в чл. 2, в ал. 2 на същия член е посочено единственото правомощие, което има Народното събрание. Народното събрание приема стратегия, забележете, за устойчиво енергийно развитие на Република България, и то по предложение на Министерския съвет, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката. Аз не виждам ние да имаме Проект за решение за стратегия. Моля да ме извините, ако не мога да чета правилно. И в ал. 3 се сочи, че Министерският съвет ръководи енергетиката на страната в съответствие с тази стратегия. Ние в момента не гласуваме стратегия. И моля Ви да погледнете и чл. 4, следващия чл. 4, където за сметка на единственото правомощие на Народното събрание да приема стратегия, Министерският съвет, в частност и министърът на енергетиката, и съм сигурен, че Вие го знаете, има точно 28 правомощия на брой – цели 28, броил съм ги едно по едно. Затова не мога да се съглася с Вас и нека не обясняваме на обществеността, че, разбирате ли, Народното събрание било органа, който трябва да вземе конкретното решение, защото не е точно така. Единственият орган, който трябва да вземе това решение и той го е взел, това е едно чуждо посолство, а тук мнозинството иска да го играе единствено изпълнител на това решение, взето извън границите на България. Благодаря Ви.
Господин Костурков, втора реплика. Делян Добрев – трета реплика.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Петкова, аз няма как да кажа, че не съм съгласен с това, което казахте, дори напротив, с 90% от нещата, които казвате съм абсолютно съгласен – и за развитието на ядрената енергетика на България, и за отношението ѝ към въглеродните емисии, и за това, че даже вече сме закъснели. Това, което мен ме притеснява, и не само мен, а и колегите от парламентарната ни група е, Вие казахте, че е спомената технологията, не е споменат Westinghouse, само че тази технология се ползва само от Westinghouse, тоест ние сме направили доста тесен коридор в този смисъл. И в този смисъл редакцията, която предложи колегата Рибарски, на мен ми звучи доста по-смислено. Нека да задължим, включително и да дадем мандат на правителството да направят проучването, да съберат информацията, да направят предпроектното проучване, да имаме бюджет и да ни го предложат тук и тогава ние вече ще кажем да или не за този реактор или за тази централа. Това, което каза и господин Петров, на практика Народното събрание не е длъжно да го прави. Но е хубаво да бъде направено тук, но не по начина, по който в момента ни се предлага. Вижте, всеки уважаващ себе си търговец, аз съм сигурен, образно казано, че директорът по продажбите на Westinghouse и СЕО-то на Westinghouse в момента ни гледат по телевизията и се чудят ще го гласуваме или не, за да започнат да празнуват. Благодаря.
Господин Добрев. Имаше преди Вас реплики, господин Гечев.
Аз съм трета реплика.
Вече бях определил кои да репликират. Ще Ви дам възможност за лично обяснение, защото бяхте споменати, ако държите.
Уважаема госпожо Петкова, не можаха да Ви разберат колегите. Всъщност изграждането на ядрена централа не е като да си купиш някой продукт, например вафли от магазина и да сравняваш цените и преди да отидеш в магазина да не си определяш вътрешно каква вафла ще купиш. Това решение за АР1000 по нищо не се различава с решението за F-16. И ние в решението за F-16 записахме F-16, а не записахме „Локхийд Мартин“ да измисли за България някакво самолетче, нали така.
Но записахме за колко пари.
Господин Костурков, аз не Ви подвиквах от място, ще Ви обясня и на Вас. Аз всъщност точно затова реших да взема тази реплика, защото, ако прочетете втора точка в Проекта на решение, който ние сме внесли, моля Ви наистина да прочетете тази втора точка, там пише, че след като постигне споразумение, ще внесе в Народното събрание Проекта на споразумение, преди да е подписано. Ще го внесе тук и ще ни каже: толкова струва, така ще бъде платено, в такъв срок ще бъде изградено. Всички тези детайли ние ще ги имаме и ще се произнесем по тях, преди да бъде подписано Споразумението. Тоест ние какво правим сега в момента. Единственото нещо, което правим, е даваме мандат на правителството да преговаря с американското правителство за внедряване на технология в България за АР1000. И пак Ви казвам, в света съществуват няколко технологии. Тази е технологията, заедно с хибридния проект, която е анализирана за площадката на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Никоя от другите технологии не става, разбирате ли. Този проект не започва сега. Този проект е започнал преди 10 години. Там има определена площадка, има ОВОС и този ОВОС е за два вида проекти – хибриден проект с руските реактори и АР1000. Тоест, Вие, ако не искате АР1000, значи искате хибридния проект, така излиза. Само че хибридният проект, разберете ме добре, той вече няма как да се случи, защото той не може да се случи без участието на руските компании. А участието на тези руски компании, след началото на войната в Украйна, е изключено. Включително има кореспонденция между „Нови мощности“, проектната компания в АЕЦ „Козлодуй“ „Нови мощности“, която отговаря за това, която е влязла в комуникация с руските компании, включително е проверила възможността дали могат „Шкода“, защото знаете, че и те имат определена част от лицензите за руските технологии, дали могат вместо руските компании „Шкода“ да направи в България хибриден проект. И са им казали – не. Тоест, единствената алтернатива, която ние имаме, е АР1000 и е същото като F-16, не пишем “Локхийд Мартин“ да измисля едно самолетче за България. Благодаря.
Дуплика, госпожо Петкова.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря на колегите за репликите. Господин Добрев до голяма степен свърши моята работа по отношение на дупликата, затова защото много ясно обясни, че това да се изгради една нова ядрена мощност не е елементарна работа. Това е един дълъг, сложен процес. Процес, по който ние наистина работим от 2012 г. Както вече споменах, има ОВОС, има издадена заповед на Агенцията за ядрено регулиране, която е свързана с това да се определи площадката по отношение на ОВОС, това, което е разработено в него. Аз не смятам, че изграждането на нова ядрена мощност е извън правомощията на Народното събрание. Вече имах възможност да спомена, че Народното събрание взе решение, включително за това на кои фирми да се плати от Агенция „Пътна инфраструктура“. Нали си спомняте – на кои фирми, по колко да се плати, за да могат там да им се покрият разходите. Това беше ли работа на Народното събрание? Не беше. Това наистина е ангажимент на българския парламент. И чл. 3 от Закона за енергетиката не го третирайте само като едно задължение на Народното събрание да приеме енергийната стратегия. Държавната политика е нещо много повече от приемането на енергийна стратегия, нещо много повече. Държавната политика се осъществява, пише в Закона за енергетиката, чрез Народното събрание и Министерския съвет. Точно така! Но Народното събрание по Конституция има право да взима решения, нали така? Това решение, което ние предлагаме днес, е едно такова решение. Смятам, че то е наистина едно добро решение, което ще даде възможност на правителството да има мандат, да влезе в преговори със съответно американското правителство. Имаме подписан Меморандум от 2020 г., споразумение между правителството на България и правителството на Съединените американски щати именно за сътрудничество в областта на ядрената енергетика, така че няма нищо фатално и нищо лошо в това наше решение, което ние предлагаме, и аз още веднъж умолявам да подкрепите. А що се отнася до репликата на господин Костурков. Господин Костурков, ние наистина сме задължили в нашето решение Министерския съвет, след като проведе съответните преговори, да внесе в Народното събрание този Проект на споразумение и задължително да бъде ратифицирано това споразумение. Дали ще го ратифицира Народното събрание, зависи от това какво ще решат народните представители. Така че ние няма да оставим правителството само да решава какво точно да направи по това наше решение. Ние му даваме мандат и очакваме от него да проведе преговори, които да представят най-добрите за България условия, свързани с изграждането на нова ядрена мощност. Така че, уважаеми колеги, аз наистина още веднъж ще си позволя да Ви призова – подкрепете това решение. То наистина е добро за България и смятам, че наистина ще има един много добър ефект върху българската икономика, върху българската енергийна и национална сигурност. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Гечев – за лично обяснение.
Господин Председател, бях споменат от госпожа Петкова по повод на патента. Уважаеми колеги, госпожо Петкова, отваряме Международната патентна агенция, нещо което е абсолютно категорично – патентът се притежава от Westinghouse. Няма практика, колеги, по света Бангладеш, Афганистан или Перу да са собственици на патент. Патентът е собственост на този, който го е разработил и го е регистрирал в съответните международни или национални държавни или междудържавни институции. Точка! Така че никакъв патент, никакви разговори с правителството на Щатите не може да водите. Обясних Ви, не по мнение – ето ги фактите, че компанията е собственост на канадски акционери. От 2006 г. е собственост на японци – първо на Toshiba, не на американци, след това е продадена на канадци. Това е все едно да водите разговори с правителството на Афганистан за реакторите на Toshiba в България. Това просто е нонсенс! Ако някой иска да се натяга да води преговори с американското правителство, те самите американци ще изпаднат в потрес, тъй като те не са собственици на патента, не са собственици на Westinghouse. Аз разбирам да се преговаря, ама канадското правителство не е собственик на частната собственост Westinghouse – това първо. Второ, госпожо Петкова, Вие споменахте – за никаква диверсификация не става дума тук. Тук става дума за следното – нулификация на „Белене“ и монополизация на нов – Вие предпочитате обезателно да е Westinghouse, бяха казали колеги. Ама това, ако стане в Сената на Съединените американски щати, ще арестуват тези, които се изказват, защото това е нарушение на антитръстовото законодателство и нарушение на търговското право на Съединените американски щати. Би било абсурдно да искате Вие от Сената или Конгреса на Америка да Ви посочва – идете и преговаряйте с фирма Иван Петров в България. Това противоречи на здравия разум. Така че Westinghouse не е американска фирма и нямате работа да преговаряте със Съединените щати за канадска фирма с патент, който е собственост на канадска фирма. Така че не може нашият парламент да взима такова решение. Не на нулификацията на „Белене“! Да си довършим „Белене“, нека се развива и „Козлодуй“ – с две ръце сме, но не с тези номера. Благодаря Ви.
По начина на водене, госпожо Петкова.
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене. Господин Гечев, колегата Гечев очевидно не беше в залата. Това, което аз казах, е, че в решението никъде не е споменато името на компанията, никъде не е посочено Westinghouse . Ако не вярвате на мен, може би полският премиер сигурно ще предостави по-достоверна информация, защото преди няколко месеца, в края на октомври, излезе официална информация, че правителството на Полша е подписало споразумение с американската компания Westinghouse Electric за изграждане на шест реактора AP1000. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Господин Божанов, заповядайте за процедура.
Господин Председател, предлагам да изпълним Програмата за днешния ден, като удължим заседанието със следващата точка, която е Законът за електронното управление. Тя наистина е много бърза, кратка, сравнително консенсусен законопроект, по Плана за възстановяване е. Така и така сме тук до шест и половина, още десет минути мисля, че няма да променят нищо фундаментално. Така че, моля ви да добавим и следващата точка към днешното заседание.
Има ли различно предложение? Господин Ганев, заповядайте.
Господин Председател, от името на парламентарната група ще искаме да включим допълнителна точка – Кодекса на труда и минималната работна заплата. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво!“)
Господин Ганев, Вие правите ново процедурно предложение, тоест ние трябва да гласуваме две процедури. Ще задам въпроса: има ли различно предложение от направеното процедурно предложение от народния представител Цончо Ганев за включване на точка пета – Кодекса на труда? Не виждам. Първо ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Божидар Божанов за удължаване на работното време до приключване на разглеждането на точка седма за днес – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронно управление. Моля, режим на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 62, против 59, въздържали се 67. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до гласуване на точка пета от седмичната програма – Кодекса на труда. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 81, против 35, въздържали се 70. Предложението не е прието. Режим на прегласуване! Гласували 190 народни представители: за 83, против 42, въздържали се 65. Предложението не е прието. Господин Самандов, за изказване по разглежданата точка от дневния ред.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз наистина се радвам от така разразилата се дискусия, макар че всички в тази зала сме лаици на ядрена тема. Това е и отговорът защо първо трябва да се случи VII след това и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“? Защото, първо, целият ни научен и оперативен състав е в ядрената централа в „Козлодуй“, второ, имаме лицензирана площадка и, трето, не може да използваме вече платените реактори. Платените реактори ще бъдат използвани и няма да бъдат консервирани, няма да бъдат забравени или всичките Ваши притеснения, които споделихте по-рано. Както стана ясно и от изказването вчера на Енергийна комисия, енергийният министър следващата седмица ще внесе за обсъждане енергийна стратегия, в която ясно се вижда, че АЕЦ „Козлодуй“ и след това АЕЦ „Белене“ са основни пера в нея. Пропуска се един важен момент, че конструкторът „Росатом“ няма да се съгласи настоящите реактори да ги постави в „Козлодуй“. Това нещо може да бъде променено за АЕЦ „Белене“, след като влезем в преговори с чешката „Шкода“. Такава е политическата ситуация. (Реплика на народния представител Костадин Костадинов.) На мен също не ми харесва, господин Костадинов. Така че аз се радвам, че колегите от ГЕРБ внасят този Проект на решение, защото по този начин ние отпушваме ядрената енергетика, която прекалено дълги години беше запушена. Истината е, че дали е AP1000, или WWER, това са ядрените реактори, които са най-сигурни в света. А и поне за един момент трябва да гледаме чисто технически на нещата, да не се делим на някакъв вид -фили. Всички ние съм убеден, че в тази зала сме бългорофили преди всичко. Също така не трябва и да пренебрегваме факта, че нашите конкуренти – специално от северната ни съседка, вече започнаха с предварителните проучвания и стартирането на процедурата за въвеждане на още два реактора към Дунав АЕЦ „Черна вода“ и не е толкова страшно там, където има руски реактори да има и американски. Примерът е Унгария, която, да, наистина са на ниво трактори за изравняване на площадка, но AP1000 ще бъде построен там, Полша, Чехия, така че в случая ние трябва да сме за това ядрената енергетика да бъде развивана по правилен и безопасен начин, а да не се целим в това на кой да се харесаме повече, на коя от големите сили. Благодаря.
Благодаря. Реплика – господин Петров, втора – господин Николов.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Самандов! Само с едно нещо не мога да се съглася във Вашето изказване. Казахте, че няма нищо лошо да има и руски реактори, да има и американски реактори. Добре, ама тогава да попитам: добре ли е едни чисто нови реактори, закупени вече и заплатени от българския данъкоплатец, тоест от нас, над 10 години да стоят неизползваеми и въпреки това ние да взимаме днес конкретното решение, което очевидно е в интерес само на единия вид търговци, така ще го нарека, защото Вие говорихте за различни полюси, различни -фили. Това добре ли е? 10 години стоят неизползвани тези реактори, които аз, Вие и всички тук в тази зала, и тези, които ни гледат и ни слушат, сме заплатили по един или друг начин. Това добре ли е? И това не показва ли всъщност началото на една политика в полза само на едните -фили, която ние днес продължаваме с това решение? Моля да ми отговорите. Благодаря Ви.
Господин Николов, втора реплика.
Уважаеми господин Самандов, репликата ми е към Вас. По мое лично мнение Вие сте един от добрите експерти в сектор „Енергетика“ в това Народно събрание и все пак считам, че наред с експертното говорене в изказването Ви, трябваше да обърнем малко повече внимание и на политическия момент, който касае настоящото решение, защото, уважаеми колеги, Народното събрание е политически, а не експертен орган. И както правилно отбелязаха някои от колегите, Народното събрание е структурата, която следва да има визия, следва да има стратегия, следва да има оценка по един много важен въпрос: къде се намираме и накъде отиваме? И в тази връзка, уважаеми господин Самандов, много моля да обърнете внимание на една много важна дума, която за съжаление не чух днес в залата, и тази дума е модернизация. Каква е ролята на решението, което трябва да вземем днес по отношение на модернизацията на българската енергетика? И на тази модернизация на българската енергетика да дадете Вашата оценка като експерт и политик – ще ни осигури ли предимство в качеството ни на производител и на търговец? И в крайна сметка ще подпомогне ли в средносрочен и дългосрочен план българските граждани, семейните бюджети и развитието на страната? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Николов. Трета реплика има ли? Не виждам. За дуплика, господин Самандов, ако желаете.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, не е правилно това, че не бяха инсталирани двата ядрени реактора и че са на склад, но това е минало. Това е минало! Ако някой от нас може да върне времето назад и промени нещо, нека да го направи, но нито един от нас няма тази свръхсила да го направи, така че шансът вече е пропуснат, но, както казах, по-рано това нещо ще бъде поправено, защото ще може да влезем в предпреговори с „Шкода“, съответно те да инсталират вече закупените реактори на площадката на АЕЦ „Белене“. АЕЦ „Белене“ ще го има, както ще го има и АЕЦ „Козлодуй“, независимо каква ще бъде технологията. Ще има 1000-мегаватови инсталирани мощности. Това е абсолютен факт и това ще бъде предложено следващата седмица в енергийната стратегия, с която, когато държавата вече има одобрена енергийна стратегия от парламент, надявам се, от този или от следващ, ние ще може да развиваме този така важен сегмент, а именно ядрената енергетика. Също така да допълня защо АЕЦ „Козлодуй“? АЕЦ „Козлодуй“ има мрежа от I до IV блок, които бяха WWER 440 мегавата инсталирана мощност, 1760 мегавата, което по оценка представлява стойност – преди две години беше оценката, около милиард лева инсталация за мрежа. Това ще се спести от АЕЦ „Белене“. Така че в случая решението, още веднъж казвам, е правилно и дали сме -фили, -фоби, тук няма абсолютно никакво значение. Има значение единствено и само ядрената енергетика, защото България е ядрена държава и България ще бъде ядрена държава и както виждате, има широк консенсус това да стане. А относно въпроса на господин Николов. Аз съм сигурен, че когато въведем различна технология, ще създадем повече конкуренция и по този начин цените както на самата услуга, така и на съпътстващите ги елементи, като горива, защото, съгласете се, това не е проста технология, това е технология, която е безкрайно сложна, това нещо безспорно ще доведе до подобряване на качеството и понижение на цената на крайната услуга. Също така има заявен интерес от държави, които не могат да бъдат ядрени, като Гърция, да участват в тези проекти. Така че Ви призовавам, колеги, от всички политически партии, без значение от това на коя от големите сили симпатизирате, да подкрепите това решение, защото то дава зелена светлина за развитието на ядрената енергетика, а ако не я развиваме, същата тази ядрена енергетика ще остане в историята и ние никога повече няма да бъдем ядрена сила. Благодаря. (Ръкопляскания от „Български възход“.)
Благодаря Ви. Господин Гуцанов, за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма спор, че развитието на ядрената енергия е най-важното, което трябва да се направи в областта на енергетиката в момента. И се радваме, че този дебат започна да се води положително в Народното събрание, защото БСП събрахме над 780 хиляди подписа на референдум, за да стартираме отново ядрената енергетика в България. За жалост, тогава Политическа партия ГЕРБ направи всичко възможно това да не стане. Добре е, че сега започнахме тази дискусия, но се казаха и много неистини. В света в момента няма работещ реактор с технологията на АР1000, уважаеми колеги. Има единствено в Китай, като са направени 80 хил. промени в Проекта и на практика това вече е китайски проект, а не американски. Така че нека да не коментираме неща, които са твърде далече от истината. Има две централи, едната е в Северна Каролина, като изграждането е спряно преди пет години и 9 милиарда са дадени допълнително, за да бъде възстановено, след което Westinghouse е осъдена за 120 милиона за неизпълнение на договорните отношения. И втората централа е във Вобел, като миналата година започна зарядката на първи блок със свежо ядрено гориво, но няма работеща такава централа в Съединените американски щати, уважаеми колеги. И затова Ви моля, когато говорите от тази трибуна, да казвате това, което е реалното положение, а не това, което Ви се иска, за да убедите някой по един или по друг начин да гласува. Също, ориентировъчната цена на двата реактора според специалисти, които са работили в Westinghouse, ще бъде около 30 млрд. долара. Едно леко сравнение. Завършването на „Белене“ ще бъде под 10 млрд. евро, при положение че цялата апаратура за първи и втори контур се намира на площадката в Белене. Някаква разлика да виждате между 30 и между 10 милиарда? Три пъти е разликата. А колко време ще е необходимо за изграждането в Козлодуй и колко в Белене? Също разликата е твърде голяма. Ние защитаваме интересите на България или някакви чужди интереси? От кое се водим? И на следващо място, още преди 30 години тези междудържавнически споразумения нали бяха прекратени? На какво основание Народното събрание ще предопределя каква да бъде технологията и кой да бъде изпълнителят? Извинявайте, но тук наистина се преминават границите на разумното и на нормалното. Ние можем да дадем зелена светлина за изграждане на ядрените мощности. И да, БСП сме за тази зелена светлина, но не и по този начин, по който се прави в момента. Извинявайте, но това наистина е безумно, уважаеми колеги. Същото стана и с доставките на ядрено гориво за V блок. Държавата за 10 години ще загуби 750 милиона с това, което се случи, и с подписването на договора от служебния кабинет, който многократно надвиши своите правомощия. Първо, кога се е случило АЕЦ „Козлодуй“, тоест българската държава да плати по два договора – единият за 1,5 милиона, вторият за 5 млн. евро на Westinghouse, за да докаже, че тяхното гориво може да бъде ползвано в българската централа? Къде го има това нещо? И това трябваше да стане в средата на 2024 г., а правителството подписва договор за доставки сега. И още нещо. Лицензите изтичат – на V блок 2027 г., 2029 г. на VI блок. С това наше поведение, с това наше държание и с всичко, което правим с доставките на горива, според Вас ще бъде ли увеличен лицензът ни в годините, или не? Защото всички много добре, които се занимават с енергетика, знаят, че това трябва да стане с подпис на главния конструктор, на главния инженер. Как това нещо ще се случи точно? И да не се окажем с доставки за гориво за 10 години на V блок от страна на Westinghouse и на VI блок от страна на руската „Росатом“, и да няма кой да ги експлоатира тези блокове, защото няма да има лиценз, а някой дава ли си сметка какво може да се случи след четири години? Това е нищо в областта на енергетиката. И какво правим в тази зала през последния един месец? Нека наистина да дадем зелена светлина за изграждане на ядрени мощности в България, но не може да имаме „Белене“ готово и да тръгваме да изграждаме VII и VIII блок на „Козлодуй“. Не можем ние да предопределяме кой да бъде изпълнителят и коя да бъде технологията. Колко човека от тези 240 народни представители разбират от ядрена енергетика? Уважаеми колеги, нека да се спрем с това, което правим. Едно добро начало. Но старата поговорка, че пътят към ада е осеян с трупове на хора с добри намерения, мисля, че сме напът да го изпълним. От БСП няма да го подкрепим, разбира се, но нека да се спрем и да направим наистина начало на ядрената енергетика, а не лобизъм.
Има ли реплика? Заповядайте, господин Дренчев.
Уважаеми господин Гуцанов, колеги! Аз си признавам, че съм един от тези 240, които не разбират от ядрени реактори. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Струва ми се обаче, че…
Искате ли удължаване на времето, защото имате 30 секунди?
Да.
Удължете времето.
Струва ми се, че съм натрупал достатъчно житейски опит, за да знам, че не можем да избираме технология и да поръчваме два ядрени реактора с мотиви – тези другите не стават и тези другите не струват. Това може да е на пазара в Димитровград, но не може да бъде в българския парламент. Благодаря Ви.
Друга реплика? Не виждам. За дуплика, желаете ли, господин Гуцанов?
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, абсолютно прав сте. И още нещо, което аз споменах в началото, да го повторя. Тази технология не работи никъде по света, уважаеми колеги народни представители. Има я само в Китай с всичките тези хиляди поправки, за които става въпрос. Не знам накъде сте тръгнали тези, които ще гласувате за? Едно е да се даде зелена светлина за ядрена енергия, за „Белене“, за технология, която не ние да избираме, а специалистите, друго е това, което искате да направите в момента.
Благодаря Ви. За изказване – Георги Георгиев.
Уважаеми господин Председател, дами и господа колеги! Първо, искам да направя ясното уточнение, че моето изказване е лично, а не мнението на парламентарната група, и то изказване на човек, който е бил два пъти избиран в този парламент в качеството си на народен представител от област Враца. Трябва ли да има ядрена енергетика в България? Да, трябва. Някой иска тук да има бюджет. Съвкупността от приходи и разходи формира бюджета или ако трябва да го говоря на по-специфичен език – с терминологията на управление на проекти, това е тъй нареченият „Анализ, разходи, ползи“. Инвестиционният цикъл на един такъв проект е от 10 до 15 години, експлоатационният цикъл на такъв проект е от 50 до 70 години, което означава, че ние трябва да имаме толкова добри експерти, които да ни кажат каква ще е цената на тока след 50 години, след 70, каква ще е остатъчната стойност на цялата тази инвестиция след 50 или 70 години. От личен опит мога да Ви кажа, че няма такива експерти. Такива експерти, които правят такова прогнозиране, са в много малко страни от света и това са технологично най-развитите страни. От тази гледна точка и от гледна точка на човек, който е разработвал такива анализи, разходи, ползи, само мога да кажа, че какъвто резултат някой желае, такъв мога да му го наглася с анализа на риска като финансова, икономическа, нетна, настояща стойност във времето. Ето защо аз считам, че ако трябва да се търси експертно решение, то е в друга посока. Северна България доста изостава от Южна България, а в частност Северозападна България почти изчезва. Много пъти от тази трибуна много хора казват, че за последните десет години сме намалели с 870 хиляди души. Една елементарна интерполация ще ни покаже, че след 2050 г. ние ще бъдем наистина четири милиона и половина. И ако се говори за регионално развитие за Северозападна България, то всеки би трябвало да знае – това, че ще облепваме със стиропор разни сгради или ще строим пътища, няма да възстанови регионите, а трябва да се случи нещо голямо за тези региони. За мен като човек, роден във Враца, този проект за АЕЦ „Козлодуй“ е нещо такова, голямо, което трябва да се случи. В тази връзка аз считам, че именно от гледна точка на регионалното развитие един такъв проект трябва да се случи. Разбира се, спомням си предния парламент, когато беше вкарано решението за АПИ, аз мисля, че бях първият, който каза, че то е в нарушение на Конституцията. Сега за мен също така – чух всички аргументи, но по-скоро едно такова решение е в нарушение на Конституцията. И аз сега съм изправен в странната ситуация, в която един проект, който подкрепям, и в същото време трябва да го гласувам, според мен е в нарушение на Конституцията, какво трябва да правя – дали да търся доброто на родния си град, или доброто в името на държавността? Така че това, което ще направя всъщност, е, че няма да гласувам. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Дали има реплика? Заповядайте, господин Генов, за реплика.
Нямате време!
Ще бъда много кратък, защото ми подсказват, че нямам време. Господин Георгиев, да Ви кажа, че Вие като радетел и поддръжник на тази идея – да, за Враца ще е добре, къде ще загробим отработеното ядрено гориво? И ще лобирате ли Вие това гробище за отработено ядрено гориво да бъде близо някъде край Враца? И да видя дали Вие ще лобирате в бъдеще, когато се прави докладът за оценка за въздействие върху околната среда на това бъдещо гробище, което трябва да бъде изградено някъде в българската държава? Благодаря.
Желаете ли да отговорите? За дуплика – господин Георгиев.
Уважаеми господин Генов, аз Ви благодаря за въпроса, само че, ако сте гледали изчисленията за 2050 г., щяхте да знаете, че ако България ще е към четири милиона и половина, област Видин ще е към 30 хиляди, Монтана към 60 хиляди, Враца и тя там някъде. Така че, ако с едно отработено ядрено гориво не можем да се справим, то тогава нека да продължим в същия дух и да видим 2050 г. дали ще има представители на област Враца, които да кажат нещо подобно.
Благодаря Ви. Други изказвания има ли? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване направеното редакционно предложение в т. 1 от Проекта на решение, а именно след думите „за сключване на междуправителствено споразумение“ текстът се изменя, както следва: „за извършване на предварителни инженерни дейности, включително подробен план, бюджет и график за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ (блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“ )“, направено от Радослав Рибарски. Гласували 191 народни представители: за 46, против 104 и въздържали се 41. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Проекта на решение за възлагане на Министерския съвет за провеждане на преговори с правителството на САЩ относно сключването на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР1000. Гласували 193 народни представители: за 109, против 45 и въздържали се 39. Предложението е прието. (Реплики: „Прегласуване.“) Прегласуване – моля, режим. Гласували 196 народни представители: за 112, против 45 и въздържали се 39. Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Заповядайте за обяснение на различен вот.
Благодаря, господин Председател. Всички знаете, че съм от Зелено движение и като част от Зелено движение искам да кажа, че ние сме част от европейското зелено семейство, които ясно сме се разграничили с мнението против ядрената енергетика. Защо обаче в България трябва да бъдем против? Кой строи в момента ядрени централи? Русия, Китай. Да загробим едни милиарди за много години. Кому е необходимо това? Какво ще се случи след 10 години? Когато става въпрос обаче за сигурност, трябва да говорим и за радиоактивните отпадъци. Нали високоактивните щяхме да ги изнасяме в Русия? Защо не ги изнасяме? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Има още един голям проблем, със сигурност го знаете – отработеното гориво. То съдържа много повече радиоактивност, отколкото радиоактивните отпадъци. България трябваше по 50 тона на година да изнася. Между 2015-а и 2020 г. вместо 250 тона сме изнесли 26 тона. Ами сигурността? В момента в Украйна в Запорожката централа всички ядрени експерти и специалисти са заложници. Това може да се случи и тук. Пък като говорим за сигурност, господа, Белене – площадката е радиоактивна. Това го казва Доклад на Българската академия на науките. (Реплики.) Огромна книга има. Има я дори в интернет. Това го казва и Съветската академия на науките – тогава още. (Ръкопляскания, шум и реплики.) Когато говорим за сигурност, виждате в какво състояние е националната сигурност на България. Оня, дето се бил приземил със самолет, можеше да се прасне в някой от – в Любеново, нали бил се приземил, можеше да се прасне в някой от реакторите на Козлодуй, или моят приятел бомбаджията, прескочи с въздушната си пушка. Затова на ядрената енергетиката изобщо не, не, не – против. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Ананиев. Денят нямаше да е същият без Вас.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всъщност много добре знаете, че… (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви за внимание и тишина! Моля Ви, колеги, господин Ананиев се изказва.
„Продължаваме Промяната“ искаме в България да има ядрена енергетика, но не лобистка ядрена енергетика, която цели само и само един човек да навлезе в списъка Магнитиски и само и само да се докаже пред едно посолство. Ние трябва да работим, да изберем проект, който е изгоден за България – икономически изгоден и който да може България, всъщност българският интерес да бъде защитен. Не на лобизма. Важен е българският интерес. Важно е да има българска ядрена енергетика. Нашето предложение, което направихме като редакция точно това целеше. Не беше подкрепено, за съжаление, от залата, но аз съм сигурен, че ядрената енергетика в България ще се развива и ще помага на България. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Ананиев. Трети различен вот не виждам. С това закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 19,12 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Кристиан Вигенин Цончо Ганев Секретари: Стою Стоев Небие Кабак