Официален източник: parliament.bg
Уважаеми колеги, добър ден! Моля за регистрация. Регистрирани 165. Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. Колеги, бяха изчетени текстовете от чл. 63 до чл. 106 включително. Продължаваме работа с разискванията по така представените текстове. Господин Гьоков, заповядайте за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Пак започваме със социална политика, с демография. Аз няма така да Ви очертавам демографското катастрофално положение на България в демографията, но няма как да не спомена, че сме на челно място в Европейския съюз и на предно място в света по застаряване и намаляване на населението, смъртността сред децата и по всички други показатели, които пряко или косвено се отнасят до демографията. В бюджета няма никакви мерки, а само приказки, ама демографската криза с приказки не се бори. Трябват комплексни действия, които да правят младите хора сигурни, че хората спокойно да раждат и отглеждат деца. Няма и човек в България, който да не знае, че сме най-бедни в Европа. Статистиката сочи, че у нас всяко шесто дете на възраст до 6 г. живее в бедност заради мизерните доходи на родителите си. Първи сме по смъртност в Европа, а раждаемостта в страната намалява значително. България е на второ място със 7,8 промила по детска смъртност от страните на Европейския съюз, а рискът детето да не навърши пет години е с 55% по-висок пак в сравнение със средния риск за страните от Европейския съюз. Да не говорим, че този риск не е разпределен регионално и равномерно, а и в Северозападния, и в Югозападния район тези стойности са доста по-високи от останалите. На този фон идва предложението на БСП за увеличение на семейните помощи за деца и облекчаване на достъпа до тях. Това е чл. 63, в който се уреждат условията и размерите на семейните помощи за деца и става въпрос за така наречените детски надбавки. Моето убеждение е, че държавата не трябва да пречи на тези, които могат да се справят сами, но задължително трябва да помага на тези, които не могат. Една държава е силна, социална, отговорна, когато помага адекватно на онези, които не могат да се справят сами с живота, а не отбива номера. Част от подкрепата на държавата към младите хора са семейните помощи за деца и чрез тях държавата подпомага отглеждането на децата в семейна среда. Предоставят се 11 категории помощи, като за всяка една от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Част от тези семейни помощи се отпускат на семействата независимо от техния доход, но за друга част са въведени специфични критерии съобразно тяхната насоченост или законово определение за доход за съответната година на член от семейството. Изключение има за децата с трайни увреждания, сираците и така нататък. Размерът на семейните помощите се определя със Закона за държавния бюджет. Сега, ние от БСП предлагаме помощите за деца – по чл. 4, ал. 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 от Закона за семейните помощи за деца, да се увеличат с 10%. Това няма да доведе, разбира се, до някакво реално увеличение на тази подкрепа, но поне да компенсира инфлацията от предходната година, която по официални данни е 9,1%. Предлагаме и завишение с 10% на средномесечните доходи по чл. 4, ал. 1, 2 и 3 от Закона за семейните помощи за деца за достъп до тези така наречени детски надбавки. Аз мисля, че не е необходимо и обяснявам защо, но ще спомена, че нарастването на средния осигурителен доход през предходната година е 10,9%, което означава, че голяма част от младите хора, които са имали право да получават такива детски надбавки, намаляват драстично заради този подоходен критерий заради увеличаване на доходите им и излизане от възможността за подкрепа, защото минават максималния праг, който ги допуска до тези помощи. Далеч съм от мисълта, че тези хора са забогатели кой знае колко много, а просто инфлацията ги принуждава, провокира повишаване на доходите и те минават, излизат извън възможността за подкрепа. Става въпрос по-скоро за 1 милион български деца, а необходимата сума по експертна оценка е около 15 милиона месечно, защото е доста трудно да се изчисли, без да разполагаш с конкретните данни и точната оценка на подкрепата. Сега аз призовавам Народното представителство – след като отхвърлихте необходимите 130 милиона, които предложихме по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за безплатните лекарства за децата до 14-годишна възраст, които са необходими за лечението им и щяха да направят достъпа им равен до всички семейства с малки деца, сега имаме шанс като Народно събрание да подкрепим младите хора! Имайте предвид, че приемането на това наше предложение най-значимо ще се отрази на семействата с най-ниските доходи, които наистина се нуждаят от подкрепа. Последното, което казвам, е, че си заслужава да се подкрепи едно такова предложение най-малкото заради очакванията на българите да направим някоя подкрепа за тях в тези времена на инфлация, така че благодаря и очакваме подкрепа.
Благодаря. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Дренчев.
Господин Председател, колеги! Аз искам да обърна внимание на нашето предложение по чл. 102. Става въпрос за следното нещо: в така предвидения Закон за държавния бюджет 100% от печалбата на държавните дружества се предвижда да бъде иззета. Ние предлагаме да бъде иззета само половината от печалбата, доколкото изземането на 100% от печалбата на държавните дружества ще даде една съвсем грешна мотивация на техните директори, тъй като те вече няма да бъдат по никакъв начин заинтересовани предприятията да реализират каквато и да била печалба. Освен това тази мярка ще има само краткосрочен ефект за бюджета в 2024 г., но дългосрочно ние ги поставяме в едно неравностойно състезание с частния бизнес и като цяло декапитализираме държавните предприятия. Считам, че изземването на цялата печалба е неправилно действие. Благодаря.
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Господин Тодоров, заповядайте за изказване.
Господин Председател, в допълнение на това, което господин Дренчев каза по чл. 102, искам да допълня, че всъщност българската енергетика за пореден път ще бъде скритият държавен дълг на този бюджет. Всички ние знаем, че най-голямата част от държавните дружества, които разпределят дивиденти, са всъщност тези от енергийния отрасъл, защото не може само да експлоатираме, а в даден момент ще трябва и да инвестираме в нашата енергетика. И когато нямаме готови събрани пари, защото продължавате да източвате парите от Българския енергиен холдинг, тогава ще трябва да прибегнем до вземането на държавни заеми и това ще стане много скоро. Знаете, че има редица важни инфраструктурни проекти, които трябва да бъдат започнати, завършени – като разширението на газовото хранилище в Чирен, например, а защо да не помислим и за ново газово хранилище. Трябва да се развива електропреносната мрежа и вече знаем, че ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“ ще струва стотици милиони. Без съмнение най-големият разход, който трябва да посрещнем в следващите години, е изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. В тази посока взехте едно решение преди няколко дни, ако не сте забравили, във вторник. Когато говоря за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, винаги коментираме цената, която ще платим за технологията, която сте поръчали за изграждането им – AP 1000 на американската компания Wеstinghouse. В началото или по-скоро в средата на следващата година, между другото, ще излязат официалните данни за два енергоблока, които бяха построени в САЩ от Wеstinghouse – отново със същата технология, на площадката на АЕЦ „Вогъл“, и ще бъде интересно да ги прочетем. Но според предварителните разчети на щатската енергийна администрация, или както там точно се казваше тази администрация на щата Джорджия, тези два енергоблока са стрували на американските данъкоплатци 35 млрд. долара за двата, което прави около 32 млрд. лв. за всеки един от тях – цена, която мисля, че съм казвал няколко пъти от тази трибуна и която за пореден път се потвърждава. Между другото, първоначално разчетената цена през далечната 2009 г. е била за 15 млрд. долара за двата енергоблока общо, общо за двата. При случая на САЩ имаше едно голямо забавяне в изграждането от около 6 – 7 години заради фалита на Wеstinghouse през 2017 г., но такова значително увеличение на крайната стойност не е нещо рядко срещано в толкова дългосрочни договори. Неслучайно в тях има един много важен параметър, който се казва „ескалация на цената“. Никой не може да ни гарантира, че при нас също няма да има забавяне и също няма да има такава значителна ескалация на крайната стойност, която ще платим за нашите два енергоблока, които трябва да бъдат изградени. Аз винаги съм подкрепял идеята, че ние трябва да развиваме своята ядрена енергетика на всяка цена, защото енергийната сигурност и националната сигурност на страната ни няма такава. България има много богат опит при управлението и експлоатацията на ядрена електроцентрала, имаме служители, които имат много богат практически опит, а именно този техен опит и човешкият ресурс като цяло също са толкова безценни. Най-логичен е изборът да продължим да развиваме този свой отрасъл, но това продължаващо обезкървяване на българската енергетика, на източването на парите на българската енергетика според мен означава, че 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“ най-вероятно няма да видят бял свят. Най-вероятно ще бъдат поредният крупен корупционен проект, поредната корупционна яма, която ще зейне и ще поглъща милиарди в следващото десетилетие! (Реплики от ПП-ДБ: „Времето! Времето!“) Надявам се да греша, наистина се надявам да греша, но спрете да източвате парите от българската енергетика, спрете да водите политики на парче и без ясна визия за развитието на българската енергетика! Благодаря Ви.
Благодаря, господин Тодоров. Има ли реплика? Други изказвания дали има? Заповядайте, господин Стоянов.
Благодаря, господин Председател. Моето изказване е по чл. 91, по който има предложение неусвоените към 31 декември 2023 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи да се възстановят в централния бюджет не по-късно от 31 май 2024 г. Аз искам да попитам министъра на финансите или някого от Министерството на финансите за колко средства всъщност става въпрос към днешна дата? Защото на запитване на група народни представители от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ ние получихме справка за наличните средства по бюджетите на общините към 31 декември 2022 г. по източници, от които са формирани, и в тази справка се установи, че към края на миналата година всички наличности по бюджетите на общините са над два милиарда лева, а в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление дори стана въпрос, че сумата е над три милиарда лева. Тук по разбивки към 31 декември 2022 г. трансферите за други целеви разходи от централния бюджет са в размер на около 190 млн. Въпросът ми е: каква е точната сума, за да разберем за инвестиционната програма на общините, която всички рекламират за един милиард, че ще се дават, всъщност колко пари ще се вземат реално от общините, за да се напълни тази инвестиционна програма? Ще помоля тук наистина за конкретен отговор, защото ние трябва да гласуваме нещо, с което сме запознати, за което имаме реални данни. Благодаря. Господин Министър?
Благодаря, господин Стоянов. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Ако няма други изказвания, колеги, закривам разискванията. Заповядайте, господин Министър, за изказване.
Благодаря, господин Председател. Става въпрос за около 300 млн. лв., които не са във функция „Образование“ – останалите от милиардите, за които говорите, са във функция „Образование“, и това са средства, които са били целево отпуснати било за социални дейности, било за здравни дейности, било за нещо друго – общините не са ги използвали в продължение на няколко години и те подлежат на възстановяване, или другото, което е – средства, отпуснати с ПМС-та за определени обекти, които така и не са започнати и не са се случили. Всъщност болшинството от тези 300 млн. са този тип преходни остатъци.
Благодаря, господин Министър. Колеги, преминаваме към гласуване. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Процедура!“) Заповядайте за процедура.
Всъщност и от място мога да го кажа. Моля да поставите чл. 80 на разделно гласуване.
Заповядайте на трибуната, за да може да влезе в стенограмата.
Господин Председател, моля да поставите чл. 80 на разделно гласуване. Благодаря.
За да сме коректни, това е текстът на вносителя: „Бюджетните организации, настанени в сгради – собственост на държавата или на общините, не заплащат наеми.“ Това ли е?
Да.
Добре. Благодаря Ви. Първо ще подложа на гласуване неподкрепените предложения. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители относно чл. 63. Гласували 200 народни представители: за 60, против 129, въздържали се 11. Предложението не е прието.
Прегласуване.
Прегласуване по искане на господин Гьоков. Гласували 200 народни представители: за 59, против 127, въздържали се 14. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, неподкрепено от Комисията, относно чл. 65. Гласували 198 народни представители: за 8, против 185, въздържали се 5. Предложението не е прието. Предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Йордан Тодоров относно чл. 102, неподкрепено от Комисията. Гласували 201 народни представители: за 45, против 135, въздържали се 21. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване чл. 94 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен – това е стр. 174 от Доклада – подлагам текста на вносителя, с предложение на Комисията да се отхвърли. (Реплики от народния представител Корнелия Нинова.) Страница 174, госпожо Нинова. Гласували 203 народни представители: за 1, против 198, въздържали се 4. Отхвърля се текстът на вносителя. Сега ще подложа на гласуване отделно чл. 80, така както беше предложен от Йордан Тодоров. Подкрепено е от Комисията, господин Тодоров предлага да го гласуваме отделно. Гласували 202 народни представители: за 199, против 3, без въздържали се. Чл. 80 е приет. Подлагам на гласуване членовете 63, 64, 65, 66, 67, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77 по вносител, 78 по вносител с редакция на Комисията, 79 и 80 по вносител, 81 по вносител, 81 по вносител с редакцията на Комисията, 80 го гласувахме, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90 по вносител, 91 по вносител с редакция на Комисията, 92 и 93 по вносител, 95, 96, 97, 98, 99, 100, 101, 102, 103, 104, 105 и 106 по вносител, които след отпадането на чл. 94 се преномерират с едно число назад. Гласували 202 народни представители: за 138, против 64, без въздържали се. Тези членове до 106, респективно 105 след преномерацията, са приети. Заповядайте, господин Цонев, от чл. 107 до края.
Благодаря, господин Председател. По чл. 107 има предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители (№ 49-354-04-314): „В чл. 107, ал. 1 числото „9 988 003, 7“ се заменя с числото „9 604 828, 3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов, което е подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Мартин Димитров, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, също подкрепено от Комисията. Предложение на народния представител Бойко Борисов и група народни представители. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, също подкрепено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 106, като: „1. В ал. 1 числото „9 988 003,7“ се заменя с „9 994 003,7“. 2. В ал. 5 думата „индикативен“ се заменя с „прогнозен“. 3. В ал. 6 думата „индикативния” се заменя с „прогнозния.“ 4. Създава се ал. 9: „(9) Министерският съвет по взаимно предложение на първостепенните разпоредители с бюджет може да променя отговорните институции по приоритетните проекти, включени в приложение № 2, за което уведомява Народното събрание.“ Сега е целият текст на чл. 107. Преди малко беше редакцията на подкрепено предложение. Комисията подкрепя текста на вносителя за следната редакция на чл. 108, който става чл. 107 обаче. Тук нещо не ми е ясно на мен. (Уточнения между председателя Росен Желязков, докладчика Йордан Цонев и референтите.) Ще прочета и следващия текст – на чл. 108, който ще стане чл. 107. Мисля, че е текстът за общините. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108, който става чл. 107: „Чл. 107. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва с кметовете на общините споразумения, със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г., за финансиране на проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция на: 1. нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях; 2. нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях; 3. водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост; 4. сгради, публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги, в това число такива, в които се осъществяват дейности в областта на културата, с изключение на обекти, представляващи недвижими културни ценности; 5. обекти на общинската спортна инфраструктура; и 6. благоустройствени строежи и дейности в населените места, в това число площади, пешеходни и велосипедни алеи и зони, обществени паркинги, озеленени площи за широко обществено ползване и гробищни паркове. (2) Средствата за финансиране на споразуменията по ал. 1 се предоставят от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. (3) Споразуменията по ал. 1 се сключват и финансирането на проектите се извършва, при условие че за съответния проект е налице: 1. при проекти с предмет инвестиционно проектиране – валидна виза за проектиране или становище на главния архитект на община с подробно описание на инвестиционното намерение, когато за извършване на проектирането не се изисква виза за проектиране съгласно Закона за устройство на територията; 2. при проекти с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция: а) одобрен инвестиционен проект; и б) валидно разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно Закона за устройство на територията; или в) становище на главния архитект с подробно описание на инвестиционното намерение, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква съгласно Закона за устройство на територията.“ (4) Допустими за финансиране са следните видове разходи: 1. разходи за инвестиционно проектиране; 2. разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи; 3. непредвидени разходи в размер до 10 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2; 4. разходи за строителен надзор в размер до 2 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2; и 5. разходи за авторски надзор в размер до 1 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2. (5) Недопустими за финансиране са следните видове разходи: 1. разходи за дейности, изпълнени преди сключването на споразумението по ал. 1; 2. възстановяването на разходи, заплатени преди сключването на споразумението по ал. 1; 3. разходи, за които е осигурено финансиране със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейските фондове при споделено управление, чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства (в това число и собствени средства на общината бенефициент) или със заемни средства; 4. разходи за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация по смисъла на чл. 117а от Закона за обществените поръчки; 5. разходи за екипи, отговорни за организация, управление и изпълнение на проекта; 6. разходи за информация и комуникация; 7. разходи за придобиване на земя и/или ограничени вещни права върху земя; 8. разходи за текущ ремонт и поддръжка. (6) Общата максимална стойност на разходите за 2024 г. по сключените споразумения по ал. 1 със съответната община се определя в зависимост от категорията на общината съгласно заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, както следва: за общини с категория 1 – до 50 млн. лв.; за общини с категория 2 – до 30 млн. лв.; за общини категория с 3 – до 15 млн. лв.; за общини с категория 4 – до 10 млн. лв. и за общини с категория 5 – до 6 млн. лв., с изключение на общините с население над 180 000 души по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2022 г., за които общата максимална стойност на сключените споразумения по ал. 1 може да бъде до 100 млн. лв. (7) Общините финансират за собствена сметка разходите за дейности, надвишаващи общите максимални стойности по ал. 6 и 7 за категориите общини. (8) В случай че в периода между 1 януари 2024 г. и 31 декември 2026 г. проект, за който е сключено споразумение по ал. 1, е допустим за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз, по други международни програми и договори, както и по други национални програми, като Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища; Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища; Програмата за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд, съответната община подава заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и рефинансиране на извършените разходи по съответната програма, механизъм или договор. (9) По споразуменията по ал. 1 се предоставят авансово средства в размери, определени, както следва: 1. при споразумения с предмет инвестиционно проектиране – аванс в размер до 50 на сто от предвидените разходи за проектиране по споразумението, платими при сключен договор на общината с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към общината съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки; 2. при споразумения с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция аванс в размер до 20 на сто от предвидените разходи за строително-монтажните работи по споразумението, платими при издадено валидно разрешение за строеж, сключен договор на общината с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към общината съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки. (10) Междинни плащания по споразуменията по ал. 1 се извършват текущо на базата на достигнат етап от фактически извършени дейности. (11) Документацията по споразуменията по ал. 1, включително документи, доказващи извършваните плащания, се подават от общините в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН). (12) Правилата за верифициране и отчитане на допустимите разходи и за извършване на плащанията по споразуменията по ал. 1 се уреждат с акт на Министерския съвет. (13) Определят се приоритетни проекти по Инвестиционна програма за общински проекти с прогнозен размер и обхват съгласно приложение № 3. (14) Народното събрание може да извършва промени в приложението по ал. 13 по предложение на Министерския съвет, въз основа на предложение на кметове на общини, в срок до 31 март, до 30 юни и до 30 септември 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, който става чл. 108. Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев за създаване на нов член. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 109: „Чл. 109. Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването възлага проектиране за изграждането на „Национална многопрофилна детска болница“ в град София след създаване на необходимите условия и предпоставки за това.“ Тук има две редакционни предложения по чл. 80, които искам да направя. Сега ли да ги направя, или след гласуването? (Уточнения между докладчика и народния представител Костадин Ангелов.) Една редакция има в новия член: „Министерският съвет организира“. След „Министерският съвет“ да добавим думата „организира възлагането по предложение на министъра“. Тоест „Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването организира, възлага проектиране за изграждането“. Значи, думичката „организира“ е след „здравеопазването“ и преди „възлагането“. (Уточнения.)
Благодаря, господин Цонев. Откривам разискванията от чл. 107 по номерация на вносителя, който е чл. 106, до чл. 109 нов в редакция на Комисията заедно с направеното току-що редакционно предложение. Заповядайте за процедура, господин Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е следната. Моля да ни осведомите как ще бъде коментарът в момента по членовете. Приложение 2 и 3 отделно ли ще се коментират – всяка една точка, или всичко, което е в тези приложения 2 и 3, което е съответно съставна част на новите членове 106 и 107, ще бъдат коментирани в момента? Благодаря Ви. (Реплики.)
В момента гласуваме текстовете, които Ви изчетох. След това преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби, след това отиваме в Част трета, което е съответното приложение. Има ли желаещи за изказване? Госпожо Митова, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Аз също искам да направя едно редакционно предложение към новия чл. 109, тъй като ние искаме да подкрепим това предложение на господин Бойко Борисов и група народни представители. Искам да направя редакционно предложение и текстът да свършва с „град София“, точка. Без продължението след „създаване на необходимите условия и предпоставки за това“, тъй като това е доста тълкувателно като понятие. Какво означава след създаване на необходимите условия и предпоставки за това? Това може никога да не се осъществи. Ние искаме да се създаде тази Многопрофилна болница, бих искала това да бъде редакцията: „град София“, точка. Благодаря.
Благодаря, госпожо Митова. Заповядайте, господин Министър.
Благодаря, господин Председател. Какво се има предвид под конкретния текст, който Вие визирахте и който искате да отпадне? За момента още няма избран терен за болницата, тоест няма как да започне проектиране, без да е избран терен, и когато свърши общественото обсъждане за избиране на терен, осигурят се вещните права върху терена, може да започне проектирането и да се издаде виза за проектиране. Това е смисълът на края на този текст, защото иначе вменяваме задължения, но ако не се избере терен, няма да тръгне и проектирането.
Благодаря, господин Министър. Други изказвания? Господин Дренчев.
Господин Председател, колеги, така предложената редакция на чл. 109 за мен е вкарана чисто с популистка цел и наистина няма никакъв ангажимент. „След създаване на необходимите условия и предпоставки за това“ означава точно никога. Апелирам към управляващите: стегнете се малко, изберете го този терен и да започваме да я строим тази болница, защото това, което сте вкарали, е дървен популизъм. По-интересен е чл. 109 по вносител, вкаран в края на бюджета. Имаме един ангажимент от 1 млрд. и 600 млн. лв., за който дори и да не са реално извадени пари от бюджета, бих искал да се възползвам от това, че и министърът е тук, практически Министерският съвет ще придобие заедно със задълженията на „Топлофикация“ към БЕХ и контрола над нея. Възнамерявате ли по някакъв начин да промените управлението и тя да спре да трупа тези многомилиардни дългове, защото това продължава повече от две десетилетия, и както виждам, ще продължи и следващите десетилетия? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
Благодаря, господин Дренчев. Министерският съвет, това, че ще придобие задълженията, които се дължат към БЕХ, не означава, че ще придобие контрола, и както БЕХ в момента няма контрол над „Топлофикация“, така и Министерският съвет няма да има контрол над „Топлофикация“. Тя остава в контрол на Софийска община, която би следвало да я управлява.
Заповядайте, господин Цонев, за реплика към изказването на господин Димо Дренчев.
Благодаря. Моята реплика към господин Дренчев е свързана с ангажимента в чл. 109, с който искаме ясно да покажем, че държавата се ангажира с изграждането на тази болница поетапно и докрай. Защо не можем да запишем конкретния текст? Защото не става въпрос за това, че определени действия трябва се извършат от Министерството на здравеопазването или от някой друг държавен орган. За тази болница е създаден организационен комитет или нещо такова, в който има NGO-та, министерства участват и така нататък. В момента това се явява правният субект, който се е ангажирал да определи терена, да започне действията и така нататък. Започнати са някакви действия по отношение на един терен, вървят някакви отчуждителни процедури и така нататък, а може би ще бъде добре професор Ангелов да обясни, но искам да обясня на господин Дренчев, че ангажиментът на държавата е твърд и неотменен и затова записваме този текст. За да го запишем конкретно, както Вие предлагате, това трябва да го върши Министерството на здравеопазването и например да кажем: задължаваме Министерството на здравеопазването да извърши, първо, да намери терен и да извърши отчуждаванията, да подготви нещата за проектиране, да внесе виза за проектиране, да се финансира, после, трето, четвърто и пето. Там има някакъв организационен комитет, който не подлежи на наши санкции, нали разбирате, а ние с този текст просто се ангажираме да кажем, че когато се извършат там дейностите, ние, държавата, се ангажираме да финансираме и да стоим докрай финансово зад този проект.
Друга реплика има ли? Заповядайте, господин Ангелов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Процесът по строителството на Детската болница има много стъпки. Преди седмица направихме среща с конституирания обществен съвет, който е консултативен орган към министъра на здравеопазването по отношение на защитаването на обществените интереси в процеса на изграждането на Детската болница, заедно със Съвета на директорите на търговското дружество, което разполага със средствата за нейното проектиране и изграждане. Към настоящия момент имаме терен, който е ясен и консенсусен. Разбрахме се, че няма да отваряме темата за отварянето на терена. Теренът се намира в Горна баня. В момента е проведена обществена поръчка по доклад на изпълнителния директор, която обществена поръчка е свързана със събарянето на сградите, които са там. Към настоящия момент, след като бъдат съборени тези сгради, трябва да се обяви процедура за проектирането на новата детска болница. Аз Ви преразказвам разговора, който беше проведен на тази среща, и след като бъде проведена тази процедура и имаме проект, ще се обяви обществена поръчка за изграждането и строителството. Ако ме питате мен кога би могло да завърши всичко това, аз не го виждам да стане по-рано от 4 – 5 години в съвсем реалистични законови срокове. Този текст, който е вкаран в Закона за държавния бюджет, има една-единствена цел и на тази среща Общественият съвет и съответно Съветът на директорите имаха отправен към нас апел да се вдигне проблемът със строителството на Националната детска болница на ниво над министър. Заради факта, че има много процеси, свързани с отчуждаването на терените, изграждането на довеждащата инфраструктура, които зависят от различни министерства – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, имаме процедури, които са свързани със Закона за устройство на територията, и този текст в момента позволява целия процес по проектирането и изграждането, да дадем ясен знак, че Министерският съвет ще бъде органът, който ще създава тази взаимовръзка между отделните институции, над ниво Министерството на здравеопазването, за да може процесът да продължава гладко и да завърши все някога. Да, тук може да говорим много за строителството на Детската болница и тя в края на 2024 г. можеше да бъде готова, но дойдоха различни времена и нейното строителство беше спряно, много приказки се изприказваха, но в крайна сметка сега има някакъв консенсус както на Обществения съвет, така и на политическото представителство в Народното събрание. Аз мисля, че по-скоро трябва да търсим консенсус, вместо да политизираме този въпрос, защото той е свързан с най-ценното, което имаме всички ние в тази зала. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ангелов. Заповядайте, господин Пандов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, до голям степен професор Ангелов описа това, което се случва. В тази нова разпоредба на чл. 109, приета в Комисията, с редакционната поправка, която мисля, че е уместна, възлага на Министерския съвет като най-висшия орган на изпълнителната власт да наблюдава пряко процеса по изграждането на Детската болница. Този текст нито ще промени начина на структуриране на процеса, а по-скоро поставя на ниво, както казах, на най-висшия орган на изпълнителната власт контрола и прякото наблюдение върху процеса. В момента съществува инвестиционна компания, на която собственик е Министерският съвет, която е ангажирана с изграждането на Детската болница. За да не се спекулира за необходимите средства, защото този текст не посочва някаква финансова стойност, тази инвестиционна компания с предходни бюджети и постановления на Министерския съвет има в момента на разположение близо 90 млн. лв. по доклад на нейния съвет на директорите. Тоест средствата, които са необходими за следващата година за проектирането, тя притежава във всички случаи. На тази среща, която се осъществи, се стигна до извода, че и Общественият съвет, който включва представители на неправителствените организации, Инициативата за Детска болница, Националната мрежа за децата и други, те също са на мнение, че финансово дейността е обезпечена и няма нужда в държавния бюджет ние да предвиждаме допълнителни средства за това. Това е мнение и на Обществения съвет, както и на самото ръководство на инвестиционната компания и на Министерството на здравеопазването, и стъпките, които вече са извървени, а те не са малко, по структуриране на имота, върху който ще се изгради Детската болница, не трябва да бъдат игнорирани, тоест не трябва да се връщаме, както Общественият съвет посочи, на стъпка нула. Тоест тепърва да променяме мястото, където ще се строи Детската болница, и да започваме процеса отначало. Това, което искам да кажа, е, че всички тези действия са в синхрон с това, което искат Общественият съвет и неправителствените организации, между другото, те казаха нещо много важно. Ние не искаме това да стане бързо, защото бързото построяване означава, че отново може да нямаме накрая болницата, която искаме. Те искат, и в момента вече го имат, да участват в тези процеси и ние като народни представители също да участваме и да сме обединени около обща цел. Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Дренчев.
Уважаеми господин Председател, колеги! Като софиянец и като родител на три деца, честно казано, сериозно ме разтревожихте. Министърът каза, че не може да запишем нищо конкретно, защото няма терен, а председателят на Здравната комисия казва, че теренът е определен. Виждам, че се получава нещо като в добрата българска поговорка – Много баби, хилаво дете. Срокът, който казах, ще е най-малко 5 години, което е твърде много според мен за строителството на една сграда в крайна сметка. Съжалявам, че я няма действителната силна фигура в това правителство – господин Пеевски, да апелирам директно към него. Намалете влиянието на тези NGO-та и нека правителството да си влезе във функцията и държавата най-накрая да я построи тази болница, защото сагата продължава наистина безкрайно дълго. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли други изказвания? Господин Стоянов.
Благодаря, господин Председател. Искам да направя редакционна поправка към втора част на бюджета от раздадените ни материали – приложение № 2, на страница…
Ще Ви прекъсна, защото това ще го разглеждаме после – предложенията в конкретика. Други изказвания? Господин Ченчев.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Слушах внимателно дискусията и съм провокиран от нея, затова си позволих да взема изказване, без да съм член на Комисията по здравеопазването. Това, което казват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, и това, което получиха като отговор, наистина ме провокира да се изправя пред Вас и да Ви кажа следното: сега тепърва ще отчуждаваме терени за Детската болница. Това е спешен въпрос. Вие не си ли спомняте, че в предходни народни събрания ние говорихме за терени за болница, имаше различни идеи. Аз съм чел поне 20 интервюта на здравни специалисти в България с най различни идеи и сега, разбирате ли, тепърва ние научаваме, че имало терен, който бил консенсусен, ама след пет години щял да стане, имало отчуждителни процедури. Защо сте избрали този терен? Може да има консенсус с друг терен, става въпрос за Детска болница. Тези там в Обществения съвет колко години още ще вземат заплати, ще имат шофьори?
Нямат заплати и шофьори.
Няма значение какво имат или нямат, а какво вършат. (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Какво вършат, господин Ангелов? Аз, като гледам, още пет години няма да имаме Детска болница. Има ли държава?! Консенсусен бил теренът, който тепърва ще отчуждаваме в държавата. И става дума за Детската болница! Това не е ли възмутително? Колко години ще говорим в тази зала за Детска болница? (Шум и реплики.) Колко години? Има си специалисти да я направят? Имаше най-различни идеи. Казах Ви, чел съм поне 20 интервюта. Горна баня – добре ли е в Горна баня?
Не.
Не е добре в Горна баня. Ето, ето, признание от ГЕРБ, и то от здравния им специалист професор Ангелов. Не е добре в Горна баня, ама теренът бил консенсусен. Хайде сега ми обяснете какво правим с тази болница? Аз, доколкото знам от здравни специалисти, професор Ангелов, добре е Детската болница, и тя затова е била предвидена да е тук в центъра, да е близо до „Пирогов“. Ние ще я забием в Горна баня, и то след пет години. Е, извинявайте, ама! И как тук така някак си си дебатираме, минава си, заминава си, гласуваме си и още пет години чакаме за Детска болница, колеги?! Е, хайде малко да се събудим и да намерим решението. Чухте признание, че не е добре в Горна баня. Как ще го заметем под килима този въпрос? Извинявайте за емоцията, но наистина бях провокиран от това нещо. Ще си говорим ние десет години в българския парламент за Детска болница, и още нямаме идея какво ще правим. Господин Министър, моля Ви се, направете нещо. (Реплика от министър Асен Василев.)
Реплика – господин Ангелов.
Уважаеми колеги! Господин Ченчев, всичко, което казахте, аз съм съгласен с Вас. Дали теренът, който е отреден, дали е най-доброто място за Детска болница, със сигурност не е, но ние това го изговорихме с този Обществен съвет и със Съвета на директорите. Ще Ви кажа какво казаха всички. Всички казаха ясно следното: моля Ви, не започвайте коментарите отново за ново място за Детска болница, защото това означава да отложим процеса с още две години. Ние сега тук може да си говорим до утре сутринта за Детската болница, всеки може да се изкаже по пет минути, няма никакъв проблем. Въпросът е, че решение няма да има. Това, което е направено – в момента се входира в Деловодството на Народното събрание Проект на решение, което е подписано от политическите лидери, с което се задължава министърът на здравеопазването да направи одит на всичко, което е свършено до момента, и да го представи на Народното събрание. Да представи план за ускорено изграждане на Детската болница и всеки месец да докладва пред Комисията по здравеопазването, респективно пред Народното събрание, за всичко онова, което е свършено. Дали ни харесва, дали не ни харесва, ние няма да вземем това решение, тоест Народното събрание няма да вземе решение за мястото. Взели са го обществените организации, другите, които имат отношение към изграждането му, са съгласни, постигнат е някакъв консенсус. Със сигурност има големи проблеми теренът. Трябва да се изгради довеждаща инфраструктура до този терен, тъй като има проблем с пътищата, задръстването, околовръстното шосе, хеликоптерни площадки. Всичко това е така, но това в процеса на изграждането ще бъде направено. В момента с районните кметове, които са там, се обсъжда как да бъде разширен пътят и така нататък. Всичко, което казвате, е факт. Имайте предвид, че освен нашето огромно желание това да се случи, има и закони, които трябва да спазваме. Отчуждителните процедури имат две възможности, с колегите това сме го обсъждали. Едната е чрез одържавяване, другата е чрез закупуване на терените, тоест изкупуване на терените. И двете процедури имат законови срокове. След това има законови срокове, свързани със Закона за обществените поръчки, има жалене, има минаване на различни инстанции. Каквото и решение да вземем Народното събрание, то трябва да бъде синхронизирано с тези закони. Иначе, прав сте, съгласен съм, имате право да сте емоционален. Аз имам може би по-голямо право да бъда по-емоционален от Вас, защото, ако беше започнало нейното строителство, ако не беше спряно с едно писмо, тя вече щеше да бъде факт в центъра на София. Но това е, реалността е тази. Ето, ние сме тук, пак си водим разговора след три години. През 2021 г. пак водихме същия разговор. Кои са причините, след време ще бъдат ясни. (Реплика.) Аз мога да ги кажа. Един служебен министър дойде през 2021 г. и с писмо спря строителството на Детската болница. (Реплика.) Стойчо Кацаров, той. (Реплика от „БСП за България“: „А защо?“) Не ме питайте мен. (Реплики.) Няма, нищо не е станало. Ако намеквате, че има някакви нередности, всички проверки приключиха, няма констатирани нередности. Затова Ви казвам, водим едни и същи разговори. Сега в момента, ако политизираме този разговор, няма да е след пет години, ще е след десет. Благодаря Ви.
Други реплики? Господин Пандов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, първо, искам да се спра на една част от Вашето изказване, което малко може да засегне организациите, които участват в Обществения съвет, че, видите ли, това била някаква държавна структура, която имала коли, шофьори, заплати. Не, в Обществения съвет никой няма коли, шофьори и заплати. В смисъл, неправителствените организации, които участват там, нямат коли, шофьори и заплати. (Реплика от „БСП за България“: „Не е вярно!“) Целта, с която беше създаден този обществен съвет от министъра на здравеопазването, беше именно да гарантира участието на неправителствените организации в Обществения съвет. Поне на мен не ми е известно, Общественият съвет не е орган, в който да получават заплати или да имат шофьори. На следващо място, с тази тема може много да се спекулира. Фактът е един – първоначално избраното място, на което да се строи Детската болница, срещна неодобрението както на Камарата на архитектите в България, така и на неправителствените организации, в резултат на което беше спрян процесът на този етап. На следващо място, мястото, за което сега става дума, не е вярно, господин Ченчев, че сега започва отначало проектиране и отчуждаване. Изминат е много път, променена е регулацията, отчуждени са имоти, в момента е на етап вече премахване на сгради, тоест не започва отначало процесът. И това, което стана дума и което и преждеговорившият посочи, че в момента процесът върви по начин, който е с участието на обществеността и са ангажирани експерти от Европейската инвестиционна банка, които са готови с предварителния доклад за заданието за строителството на Детската болница. Може да не стане веднага, но да говорим по един начин, който бих нарекъл популистки, защо това не е готово, мисля, че не е от полза за строителството на Детската болница, както и да политизираме темата. Благодаря.
Благодаря, господин Пандов. Господин Симидчиев, искате ли реплика? Отказвате се, добре. Заповядайте за дуплика, господин Ченчев.
Уважаеми господин Председател, аз Ви благодаря, че малко преди да закриете дебата, ми дадохте думата. Радвам се, че събудихме народните представители за това, което се случи, след като ВЪЗРАЖДАНЕ получиха, разбира се, отговор, който не ги удовлетвори. В този смисъл няколко неща, които ми направиха впечатление и сега в дискусията. На първо място, получихме тук уверението от представители на ГЕРБ, че отчуждителният процес не е завършил. Кога е започнал, няма значение, важно е, че не е завършил и още пет години няма да имаме Детска болница – това, което признаха всички. Второ, никой не е казал да се заобикаля законът, само че ние десет години тупкаме топката. За тези десет години можеше да се направи много. Трето, може ли да ми кажете, уважаеми народни представители, как за една година никне частна болница, и те никнат като гъби, а държавна болница – детска, десет години трябва да се бави? А частните не спазват ли закона?! Тук изначално изборът на терен за мен е грешен. Самият професор Ангелов каза, че преди това е бил избран друг терен. Четвърто, от това, което стана ясно: служебното правителство е спряло строежа на Детската болница – министър Кацаров под опекунството на президента Румен Радев, тъй като той е началник на служебния кабинет, и ние искаме да получим отговор защо се е получило така? Какво е това писмо, с което е спрян процес за строеж на Детска болница? Кой си го е позволил – ясно, разбрахме, Стойчо Кацаров, и защо? Ние имаме право да питаме и ще го направим, и го правим от трибуната на Народното събрание. Тъй като, ако въпросът за Детската болница не е важен, ако всички ние… Даже, уважаеми колеги, ако ние бяхме водили този разговор всеки ден в продължение на последните пет години, днес нямаше да го водим по този начин, сигурен съм. Щяхме да имаме вече със сигурност най-малкото основи на тази болница, да не говоря, че сигурно щеше сградата да е готова, като имаше и предложение в готови сгради. Спомняте си, аз съм сигурен, че си спомняте дебатите. И вече ни идва малко в повече на нас от БСП да продължаваме да водим този дебат, когато става дума за Детската болница. А този Обществен съвет, за който говорихте, и това е пето, слушах едно предаване по радио „Хоризонт“, в което се каза, че едни организации не са допуснати от други НПО-та в този обществен съвет, и че там единственото, което има, е фонд „Работна заплата“.
Инвестиционната компания. Общественият съвет не ги допуска.
Инвестиционната компания, ме поправя колегата. Какво има тук повече да добавим?! Какво има да добавим повече?! Който не го е слушал, може да си го извади. Затова въпросът вече смятам, че започва да става не наболял, а много, много наложителен. Имаме нужда от Детска болница, взели сте някакви решения, сега ще чакаме още пет години.
Благодаря, господин Ченчев. Има ли други изказвания? Господин Цонев, след това господин Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще направя кратко изказване не за друго, а защото текстът, който предизвика дебата, причината за него е ДПС и председателят на парламентарната група господин Пеевски. Той поиска, лично той, да има държавни гаранции, че този процес ще се движи бързо. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Да, лично той го направи. Това не Ви ли харесва?
Не, не ми харесва.
И на мен много работи не ми харесват, но съм длъжен да ги търпя.
И ние не Ви търпим.
И ние много не търпим, видяхте. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Ако имате нещо да кажете, заповядайте, ако не, аз ще дойда до Вас да ми го кажете.
Ами, ела. Ела, ела! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Госпожо Нинова, изявяват такова желание. Ние никога не отказваме такова нещо. (Реплика.) Каквото и да е – спор, бой, каквото и да е, щом е за доброто на хората. Да се върнем на темата. Извинявам се за отклонението, тъй като председателят не направи бележка на колегата Костадинов, се наложи аз да му я правя, да си превишавам правата като изказващ се. Искам да кажа, че желанието на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ е да стане ясно на българската общественост, че парламентът е ангажиран с тази тема, ангажиран е финансово, ангажиран е и организационно. Този текст, който предизвика вълнение, слава богу, което означава заинтересованост, загриженост, е по повод на нашето намерение, желание, което е изразено в този текст. Затова аз пак казвам, самият текст предполага да се оптимизират действията по намиране на терен, проектиране и изграждане на Националната детска болница. Нищо в този текст не пречи, а тъкмо обратното – допринася всички заедно да сме ангажирани и поставя проблема на ниво ангажимент на Министерския съвет, който е върховният орган на изпълнителната власт. Повече от това към този момент не можем да направим тук, в тази зала. Можем, разбира се, да политиканстваме.
Цончо Ганев за реплика.
Това, което се каза, е изключително важно да се знае. Защо? Защото се разбра, че текстът в бюджета, който фиксира, че трябва да има и се ангажира правителството да има Детска болница, е по изричното искане на ДПС. Тук това е важно да се знае не за друго, а защото тези, които години наред развяват знамето за Детската болница, тези, които вкараха въпросните НПО-та в проекта за Детска болница, тези, които, техни бивши депутати, раздаващи в сградата на парламента клетви и анатема за депутати на ВЪЗРАЖДАНЕ, бяха много възмутени, че на първо четене това нещо го нямаше, защото ПП-ДБ подминаха Детската болница. За тях не е никакъв приоритет това нещо. Трябваше да стане обществен скандал и въпреки това въпросните самообявили се розови демократи пак не го вкарват. Сега разбираме, че това е по искане на ДПС. Осъзнават ли розовите демократи колко са жалки дори пред техните НПО-та?
Стига бе, ти си розов.
Осъзнават ли колко са жалки тези, самообявили се за демократи, че дори и проект като Детската болница нямат кураж да застанат и да искат това нещо да бъде фиксирано в бюджета? Осъзнават ли колко са жалки, че трябва лицето Пеевски да го вкара вместо тях? Жалки сте! Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Васил Пандов иска думата.)
Реплика ли?
Процедура по начина на водене.
Друга реплика има ли? Няма. Господин Цонев, дуплика?
Не.
Не искате. Процедура по… (Народният представител Ивелин Първанов иска думата.) Господин Първанов, Вие?
Реплика.
Реплика? (Народни представители от различни парламентарни групи стоят прави пред трибуната.)
Аз отказах дуплика. Как реплика?
Колеги, заповядайте по местата си, мисля, че е по-удобно на седалките. Не сме изчерпали още процедурата. Имаше реплика, господин Цонев се отказа от дуплика, има процедура по начина на водене, междувременно господин Първанов реши да вземе реплика, след това ще минем към процедурата по начина на водене, след това ще дам думата на господин Зафиров…
Как след дуплика ще вземе реплика?
Няма как да вземе реплика – разбирам. Аз Ви казвам какво се случва в залата. Имаме процедура по начина на водене. Господин Първанов, няма как – приключихме. Господин Цонев се отказа от дупликата. Тази процедура е изчерпана.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Действително темата за Детската болница започна в дебат, в който определени колеги се опитват може би да извлекат някакъв политически дивидент от това.
Стига глупости бе! Какви политици сте? Въпросът е, че когато говорим за Детската болница, да използваме определения като „жалки“, мисля, че това трябва да попадне във Вашето внимание – да използваме определение за „жалки“ и други подобни, „розови демократи“ и така нататък…
Розови фашисти, не сте демократи.
…е най-малкото неуместно заради темата, за която говорим. Убеден съм, че в момента обществото ни гледа, ние знаем какво иска обществото. За разлика от тук присъстващите многократно сме говорили с организациите в този обществен съвет. Самото пренебрежение, с което се отнасят част от говорившите към публичното мнение и организациите в тях, като Националната мрежа за децата, Инициативата за истинска детска болница, мисля, че най-малкото не подхожда на този дебат. Както стана дума многократно, средствата за проектирането на тази болница са осигурени отдавна от предходни бюджети. Тази разпоредба, която в момента се добавя в бюджета, по-скоро има програмен характер, но по никой начин не може да се каже, че от днес с тази разпоредба започва изграждането на Детската болница, каквото внушение се прави тук, то не започва от днес. Направени са много стъпки дотук, но аз отново се връщам на дебата. Мисля, че процедурата ми беше ясна и се надявам, че колкото по-малко политизираме и се обединим, както каза и професор Ангелов, има Проект на решение, което е внесено в Деловодството на Народното събрание, което именно ангажира Народното събрание с текущи доклади относно развитието на Детската болница и с доклади от министъра на здравеопазването. Надявам се по тази тема вече дебатът да спре.
Това си беше изказване по същество. Господин Чорбанов, след това господин Зафиров.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Министър! В никакъв случай не искам темата да бъде политизирана. Детска болница трябва да има и мисля, че това е едно общо решение и имаме съгласие по този въпрос, само че въпросът… (Реплика: „Бюджет гледаме.“) Да, именно за бюджета, за тази година. За болницата влизаше бюджет няколко години поред. Защо нищо не се случи? Голяма част от Вас – хората в залата, бяхте управляващи толкова години. Чухме, че министър Кацаров е спрял строежа. Кой строеж? Нищо не се правеше, нищо не се случваше в тази болница години. Този паметник в центъра на София, който стоеше, смятате ли, че нещо се правеше в него – загиваха хора и бездомници, които ходеха да се качват?! Всъщност нас това ни притеснява в момента, че гласувайки бюджета, давайки парите, дали това дава гаранция, че ще се случи нещо отново, след като не държавата го организира, не държавата прави цялата инициатива, а НПО-та? Дали това е нормално? Дали е нормално да говорим за четири-пет години? Да, господин Ченчев каза за частните болници, които се правят за много по-кратки срокове, спазвайки явно законовите нормативи. Няма да споменавам една болница в Китай, която я направиха за една седмица, но това е друг случай, друга държава и вероятно друг парламент. Въпросът е: защо това не е инициатива на Министерството на здравеопазването с неговите структури и да се организира всичко това? Говорейки за терена – добър и лош, господин Председател, ще си позволя лукса да Ви обърна внимание за един терен, който е собственост на Народното събрание – става дума за Резиденция „Лозенец“, която беше дадена на Народното събрание за стопанисване. Прекрасен обект в центъра на София, като видно място, необлагородено в парка извън Резиденцията. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Теренът на резиденция „Лозенец“ не е предоставен на Народното събрание. Предоставена е само сградата. (Народният представител Андрей Чорбанов разговаря с министър Асен Василев.) Ще помоля колегите на господин Чорбанов да му предадат това, което го уведомих в момента. Господин Зафиров, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да се включвам в тоя дебат. Аз не знам какви са тия обвинения, че се политизирал, след като става въпрос за парите на данъкоплатците. Няма политика в тия неща. Понеже от тая трибуна се казаха някои неистини, обвинения, искам да Ви кажа, че никакви НПО-та не сме засягали, те самите НПО-та не могат да се разберат кой да е в тоя обществен съвет, кой да не е. Нека първо те да си решат проблемите, а после ни вменявайте такава вина. Важно е тук да се каже от тая трибуна, че разбира се, че се харчат много пари за заплати. Става въпрос за съществуващата организационна структура на дружеството „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД. Това е мястото, където се харчат многото милиони и където явно ще продължат да се харчат много милиони, без абсолютно никакъв резултат. Само да Ви кажа каква е структурата на това дружество. То има съвет на директорите, има изпълнителен директор, има финансов контрол, има отдел „Финансово-счетоводна и стопанска дейност“, има отдел „Обществени поръчки“, Правен отдел, отдел „Вътрешен одит“, технически сътрудник – казвате нямало, има, имат дори пиар – отдел „Връзки с обществеността и протокол“, отдел „Информационно обслужване“. Какво правят тези хора? За какво получават тези пари и да им даваме още пари? Каква работа са свършили? Господин Министър, как така вкарваме в бюджета пари за нещо без разрешение за строеж, а в същото време от кметовете изискваме разрешение за строеж. (Шум и реплики.) Обяснете го този парадокс! Ето я структурата на това кухо държавно предприятие, което години наред източва парите на данъкоплатците без никакъв резултат. Тия хора, вместо да се засрамят… Вместо да се засрамят и да обяснят какви ги вършат, ние сега тук водим дебат, спор – има ли, няма ли шофьор. Ами не само шофьор, оказа се даже, че и пиар имат. Благодаря Ви.
Благодаря. Заповядайте, господин Министър.
Благодаря за пламенното изказване, господин Зафиров. Пари няма предвидени в бюджета, защото те са дадени с предишни бюджети, но това, което ще Ви прочета сега, е чл. 109, както е предложен: „Чл. 109. Министерският съвет, по предложение на министъра на здравеопазването, възлага проектиране за изграждането на „Национална многопрофилна детска болница“ в град София, след създаване на необходимите условия и предпоставки за това.“ Тоест, като има виза за проектиране и всичко останало – същият стандарт, както и към кметовете и тогава, ако има нужда от допълнителни средства, те, разбира се, ще бъдат осигурени. Това, което тук се слага в този текст, не раздава пари. Това, което този текст казва, е, че най-накрая тази работа трябва да се свърши, за да бъдат дадени допълнителните средства вече за самото изграждане, освен тия, които са дадени за проектиране.
Спрете им заплатите на тия.
Има Комисия по здравеопазването, има министър на здравеопазването, там е мястото да се проведе този дебат.
Предложете изслушване. (Обръща се към „БСП за България“.)
Има ли реплика към направеното изказване на господин Зафиров? (Шум и реплики. Народните представители Иван Ченчев и Георги Ганев разменят реплики помежду си.) Заповядайте за реплика, господин Гечев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Репликата ми е следната… (Народните представители Иван Ченчев и Георги Ганев разменят реплики помежду си.) Колеги, внимавайте малко. Защо има напрежение в залата? Колега Зафиров, трябваше да подчертаете това, което бегло споменахте в краткото време. Първо, защо обсъждаме в Закона за бюджета нещо, което го няма като сума? Стоте милиона ги няма – какво обсъждаме? Обсъждаме, че след сто години правителството на България ще може да се размърда и да направи тази детска болница. Министърът на финансите – колега Василев, Вие казахте, че тия пари са били в предни бюджети, нали така? Къде са тия пари? Докога ние ще се занимаваме в законите за бюджета с министри, които не си изпълняват задълженията? Вчера Ви поставих тоя въпрос: докога в законите за бюджета, които ние тук денонощно обсъждаме, правителството на Република България, министри, които и да са те, не носят никаква отговорност – сто милиона в бюджета, петдесет милиона, петстотин милиона – изнизват се и тук се занимаваме с години? Докога членове на правителството няма да изпълняват Закона за бюджета на Република България – основния закон? Докога министри на финансите – планира 100 милиона за болницата, харчи ги сигурно за организация на циркове и панаири?! Как така?! Коя държава позволява такова нещо? Затова да прекратим дебата – да се възложи на правителството, никакви НПО-та и други, правителството на Република България да отговори: ще направи ли болницата, или няма да я прави? Това е въпросът. Иначе тука ще си губим времето – 100 милиона ги има, 100 ги няма, тука има, тука няма. Пълна безотговорност! Колеги, ние не можем да допускаме от догодина правителството да не изпълнява Закона за бюджета. Нали виждате какво става? Тука гласуваме едно, а те правят каквото си искат. От години, не сега! Така че правителството, предайте на премиера и на правителството, запретвайте ръкави и правете болницата без никакви извинения повече. Благодаря Ви.
Господин Ченчев, втора реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Зафиров, Вие пропуснахте две неща. Първото, това, че и според мен, а и това, което споделихме с Вас сега, е, че е възмутително отношението на някои народни представители, които едва ли не казват, че се политизира от трибуната на Народното събрание един въпрос, който е влязъл на обсъждане в Народното събрание, не е отвънка на площада. Поради тази причина аз съм доволен, че се случи този дебат, а предполагам, че и повечето от Вас. Да, този дебат след малко ще свърши – дали пет минути или десет минути, не мисля, че е проблем, който трябва да Ви възпалява, колеги. По-скоро проблемът е, че няма Детска болница. Ще използвам случая да Ви кажа, господин Председател, че най-вероятно ние от „БСП за България“ ще предложим една временна комисия, която да следи всичко, свързано с изграждането на Детската болница. Мисля, че това ще бъде една от най-полезните временни комисии, която ще бъде създадена, не само в рамките на Четиридесет и деветото народно събрание. Предполагам, че нито един от Вас няма да има против да се случи това, за да се следи какво се случва там, кой за какво се кара, какви НПО-та. Никой не подценява ролята на никого, но в крайна сметка има и държава, която трябва да контролира процеса. За това става дума. Нищо повече, но и нищо по-малко. Ние като едно загрижено Народно събрание трябва да сме отговорни, да знаем и да сме спокойни, че процесът се случва гладко и че все пак ще се случи възможно най-скоро. Какво толкова има тука – всеки да подвиква или нещо друго? Аз мисля, че интересите в този случай са общи и те са на всички. Затова, добре, ще прекъснем дебата, разбира се, когато каже председателят на Народното събрание, но моля Ви, най-вероятно ще предложим да създадем една временна комисия, за да може да се следи всичко това. И аз Ви благодаря. Вярвам на това, което ни казаха професор Ангелов и професор Чорбанов. Те са специалисти, те са експерти, чуйте ги. Имаха съгласие и по много от това, което казахме ние, репликиращите или изказващите се преди мен. Така че, хайде вече да свалим емоцията, но час по-скоро да ни се случи на България, на Републиката, да ни се случи Детската болница. Благодаря Ви.
Искате ли дуплика, господин Зафиров? Не. Господин Първанов, ще се изказвате ли? Не. Има ли други изказвания? Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепено предложение на Павела Митова относно чл. 107. Режим на гласуване. Гласували 161 народни представители: за 40, против 98, въздържали се 23. Поискано е прегласуване. Режим на прегласуване. Гласували 201 народни представители: за 43, против 133, въздържали се 25. Предложението не е прието. Ще подложа на гласуване чл. 107 по вносител, с редакционни бележки на Комисията, който става с новата преномерация чл. 106. Режим на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 139, против 63, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, госпожо Петкова.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедура за редакция в чл. 107, ал. 7 като думите „и 7“ да се заличат. Благодаря.
Благодаря, госпожо Петкова. Това е на страница 189 от Доклада: „(7) Общините финансират за собствена сметка разходите за дейности, надвишаващи общите максимални стойности по ал. 6 за категориите общини.“ Това е редакцията, която ще придобие текстът след отпадане на думите „и 7“. Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение за отпадане на „и 7“. Режим на гласуване. Гласували 208 народни представители: за 166, против 10, въздържали се 32. Редакцията е приета. Ще подложа на гласуване чл. 108 по вносител, който става чл. 107, заедно с приетото току-що редакционно предложение, както и чл. 109 по вносител, който става чл. 108 след преномерацията. Режим на гласуване. Гласували 209 народни представители: за 166, против 43, въздържали се няма. Тези текстове са приети. Преминаваме към чл. 109. Има направени две редакционни предложения. Първото редакционно предложение е на Йордан Цонев – в текста на Комисията за нов чл. 109 глаголът „възлага“ да бъде заменен с израза „организира възлагането на“. Режим на гласуване. Гласували 210 народни представители: за 164, против 26, въздържали се 20. Предложението е прието. Прегласуване. Гласували 206 народни представители: за 151, против 36, въздържали се 19. Предложението е прието. Следващото редакционно предложение е на Павела Митова за отпадане на текста след „град София“, да отпадне текстът „след създаване на необходимите условия и предпоставки за това“. Режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 45, против 138, въздържали се 24. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване нов чл. 109 с приетата редакция. Режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 203, против 2, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“. Госпожо Петкова, за процедура.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедура за редакционна поправка. С оглед на приетите изменения в чл. 11 се налага и промяна в приетата вече редакция на чл. 1, като в чл. 1, ал. 2 „II. Разходи“, на ред „1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия“ сумата се намалява с 200 хил. лв., а на ред „1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“ сумата се увеличава с 200 хил. лв. Благодаря.
С оглед синхронизиране на текстовете на вече приетите членове и систематичното им отразяване в ал. 2 подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение за отразяване във второ римско 1.2.1 – минус 200 хил. лв. и 1.2.2 – плюс 200 хил. лв. Режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 206, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към „Преходни и заключителни разпоредби“.
„Доклад относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г., приет на първо гласуване на 1 декември 2023 г. Второ гласуване Проект, част II „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В Преходни и заключителни разпоредби, § 2 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 числото „6 000“ се заменя с „6 600“; б) в т. 2 числото „12 000“ се заменя с „13 200“; в) т. 3 числото „18 000“ се заменя с „19 800“. 2. В ал. 2 числото „12 000“ се заменя с „13 200“. 3. В ал. 4: а) в т. 1 числото „500“ се заменя с „550“; б) в т. 2 числото „1 000“ се заменя с „1 100“; в) в т. 3 числото „1 500“ се заменя с „1 650“; г) в т. 4 числото „1 000“ се заменя с „1 100“. 4. В ал. 10: а) в т. 1 числото „150“ се заменя със „165“; б) в т. 2 числото „300“ се заменя с „330“; в) в т. 3 числото „450“ се заменя с „495“; г) в т. 4 числото „300“ се заменя с „330“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 е постъпило предложение на народните представители Владислав Панев, Делян Добрев и Ивайло Мирчев: „1. § 3 от Преходните и заключителните разпоредби отпада. 2. Останалите разпоредби следват настъпилата промяна.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова и Тошко Йорданов със сигнатура № 320: „От Преходни и заключителни разпоредби § 3 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев със сигнатура № 360. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като в ал.14 се създава изречение второ: „Компенсация за покриване на разходите за електроенергия в детски ясли, детски градини, яслени групи в детските градини, училища, детски спортни школи, читалища, молитвени домове, храмове и манастири на регистрирани вероизповедания, вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 на Закона за вероизповеданията, се предоставя до регулираната цена за крайни битови потребители, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране и приложима за съответния период.“ По § 4 е постъпило предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Йордан Тодоров: „Параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Постъпило е предложение на народния представител Кристина Петкова и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. По § 8 има постъпило предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители със сигнатура № 331: „В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 8а: „§ 8а. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г., изм., ДВ, бр. 98 и 107 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., изм., ДВ, бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., … изм., ДВ, бр. 84 от 2023 г.) в чл. 171, ал. 3 се създава изречение второ: „Размерът на стипендията се определя на база 50 на сто от месечното възнаграждение на стажантите, назначени на изпълнителска длъжност.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10, като в т. 13 думите „форматът на бюджет“ се заменят с „понятие“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. По § 12 е постъпило предложение на народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова и Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В Закона за обществените поръчки се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 116: а) се създава нова ал. 3: „(3) Ограничението по ал. 2 не се прилага при изменение на цената на договор за обществена поръчка или рамково споразумение при условията на чл. 117а. В този случай общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не може да превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение.“; б) създава се ал. 7: „(7) Всички документи, свързани с изменения на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения, както и за изменения на договори, сключени в рамките на изключенията по чл. 13 – 15, се публикуват в платформата по чл. 39а, ал. 1 в срок от 7 дни от изменението. Предходното изречение се прилага и при изменения по реда на чл. 117а.“ 2. В чл. 117а: а) алинея 1 се изменя така: „(1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс. Изменението се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет.“; б) създава се ал. 3: „(3) В случай че публичен възложител няма одобрено финансиране за изменение на всички сключени договори за обществена поръчка и рамкови споразумения, които отговарят на изискванията съгласно методиката по ал. 1, договорите, които се изменят, се определят съгласно методика за приоритизация, приета от Министерския съвет.“ 3. В Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 88 от 2023 г.) в преходните и заключителните разпоредби се създава § 93а: „§ 93а. (1) Предоставянето и освобождаването на гаранции по чл. 111, които обезпечават изпълнението на договора и/или авансово предоставените средства по сключени договори за обществени поръчки до 31 декември 2023 г., както и за сключени договори след 31 декември 2023 г., ако възлагането на поръчката е започнало преди 1 януари 2024 г., се уреждат по досегашния ред. (2) Разпоредбата на чл. 116, ал. 3 се прилага и за договори за обществени поръчки или рамкови споразумения, сключени до нейното влизане в сила. (3) Изменение на цената на договор, сключен в хипотезите на изключенията по чл. 14, ал. 1, т. 5 – 7, се допуска в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, и се извършва съгласно методиката по чл. 117а.“ По § 13 е постъпило предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова и Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението, като същото е отразено на систематичното му място в нов § 13, т. 3.“
Дотук – до § 14. Колеги, само ще Ви прочета нов § 6 – текстът не беше изчетен. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за социалните услуги (обн., ДВ, бр. 24 от 2019 г., изм., бр. 101 от 2019 г., изм. с Решение № 9 на Конституционния съд на Република България от 14 юли 2020 г. – бр. 65 от 2020 г., изм. и доп., бр. 71 и 110 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г.), в § 36, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби думите „31 декември 2023 г.“ се заменят с „31 декември 2024 г.“ Това е по Доклада. Откривам разискванията от наименованието до § 14. Заповядайте, господин Гьоков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, за да Ви кажа, че цялостната ни визия за подкрепа на младите семейства с деца чрез бюджета за 2024 г. се оформя и с предложението ни за увеличение на размера за 2024 г. на данъчното облекчение за деца. Това е в Преходните и заключителните разпоредби, § 2 – това е ползването на данъчно облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предлагаме едно увеличение с 10% на доходите, които се освобождават от данъци заради децата. Ние го обясняваме това десетпроцентно увеличение не че то ще даде някакъв съществен прираст на парите, които ще остават в хората, но е като една своеобразна компенсация на инфлацията, която е 9,1%, и нарастването на доходите – средният осигурителен доход в България през изминалата година нарасна с 10,9%. Сега аз няма да развивам теории, но на всички трябва да им е ясно, че до момента, ако за едно дете, защото данъчната основа се намалява с 6000 лв., което означава 60 лв., ако тези 60 лв. са имали някаква покупателна способност преди една година, както беше с бюджета за 2022 г. и 2023 г., в момента тяхната покупателна способност е намаляла съвсем сериозно. Аз не се наемам да казвам с колко процента е намаляла покупателната им способност, но е доста смъкната от това, че има инфлация, и в същото време ние оставаме на същите нива на това данъчно облекчение, както бяха и през миналата година. Това няма никаква логика и ако ние искаме наистина да подкрепяме тези млади семейства, трябва да направим някаква индексация на това данъчно облекчение. И отново казвам – то няма да бъде такова, че да увеличи доходите на тези млади семейства по някакъв начин, но поне да има някаква компенсация за инфлацията. Ако не го направим и оставим прага на данъчното облекчение на миналогодишните нива, това ще означава допълнително натоварване на тези млади семейства, а всички тук в тази зала декларираме, че се борим с демографията, че мислим за младите хора, защото те са бъдещето на България, и какво ли още не можем да чуем в политическите изказвания и речи, но когато дойде време за действие на практика да направим някакво облекчение за тези хора, не се сещаме и забавяме тази подкрепа към тях. Няма да изглежда добре на общия фон, всъщност то защо да не изглежда добре, то цялото замразяване на подкрепата и към младите хора, и към социално слабите, и тези групи, които не могат да се оправят сами с живота, тази подкрепа ние я замразяваме на миналогодишните нива, а в същото време инфлацията върви напред и няма спиране. Колкото и да се говори от икономистите, че тя намалявала, овладява се и така нататък – няма такова нещо – инфлацията върви напред, а ние замразяваме подкрепата. Струва си, уважаеми народни представители, да направим този не жест, ами да изпълним това задължение към младите хора и да направим едно увеличение на данъчното облекчение за деца, предвидено в Закона за доходите върху физическите лица, за да докажем, че мислим за младите българи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Има ли реплика? Няма. Йордан Тодоров – за изказване.
Господин Председател, моето изказване засяга § 3 и § 4 от Преходните и заключителните разпоредби, които касаят компенсациите за небитовите крайни клиенти във връзка с високите цени на електрическата енергия. Още в самото начало искам дебело да подчертая, че ние напълно подкрепяме компенсациите за малкия и средния бизнес. Дори и лично мое мнение е, че тази част от потребителите, които нямат електромери с почасово измерване, а са на така наречените стандартизирани товарови профили, изобщо нямат място на свободния пазар, защото идеята му е съвсем друга, но това е друга тема. Ние подкрепяме компенсациите за малкия и средния бизнес, но сме против компенсациите за големите, промишлените потребители, на които се раздават компенсации на калпак без ясен анализ дали всъщност имат нужда от тези компенсации. Защото видяхме във финансовите отчети за миналата година, че голяма част от тези потребители бяха на свръхпечалби и част от причината се корени именно в раздадените компенсации, без да имат нужда от тях. Защото стоките, които произвеждат, или ресурсите, които добиват на световните пазари или на българския вътрешен пазар, цените са се повишили достатъчно, за да покрият напълно допълнителния разход, който тези фирми правят за закупуване на електрическа енергия. Против сме и тавана на цените на производителите. В тази връзка предлагаме § 4 да отпадне. С отпадането на § 4 парите по така наречения Фонд SAFE ще останат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ именно за бъдещи компенсации, ако се наложи, за малкия и средния бизнес. Същият § 4 го имаше в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета за 2023 г. Там направихме същото предложение. То, разбира се, беше отхвърлено и финансовият министър ще прибере 800 млн. лв. в бюджета, но нашето виждане е, че тези пари трябва да останат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ като един капиталов буфер за едни бъдещи покачвания на цените на електрическата енергия. Когато говоря за таван на цените, аз съм го казвал многократно може би, но няма да Ви го спестя и този път. Свободен пазар с таван на цената няма. Това не е свободен пазар, но очевидно и регулиран пазар не е. Всъщност това, което правите, е, че взимате най-лошото от свободния пазар и най-лошото от регулирания пазар, тоест пазарните рискове на свободен пазар и регулираната цена на регулиран пазар, и правите някаква комбинация, за която още няма име и определение. Това страшно много влошава инвестиционната среда за изграждане на нови производствени мощности. Защото срива доверието в свободния пазар и в свободната търговия с електрическата енергия. Хората, които тук излизаха и защитаваха именно изкарването на битовите потребители на свободен пазар с аргументите, че пазарът трябвало да определя, ами то вече няма свободен пазар, Вие го рушите по този начин. В тази връзка най-вероятно не Ви интересува нито свободния пазар, нито свободната търговия, нито дори битовите потребители, а единствената цел беше да оберете за пореден път парите на българските домакинства, този път през сметките им за ток. Между другото, сметката за ток е най-сигурният и най-събираемият данък, който може да съществува – за хората, които, разбира се, искат да живеят нормално. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Тодоров. Реплика дали има? Не виждам. Йордан Иванов – за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам това изказване, за да направя редакционно предложение в § 12, който става § 13, и за да изразя принципното отношение на „Демократична България“ по отношение на индексациите в резултат на инфлация. Започвам от общото и ще вляза конкретно към текстовете и какво те предлагат. Нашата пълна убеденост е, че ако е имало някаква причина – икономическа, инфлационна, в резултат на ковид или на други причини да има индексации през 2021 г., за да не блокираме големите проекти – ако въобще е имало такава причина, държа да подчертая, няма нито една причина 2024 г. и напред тези индексации да продължат. Няма причина за това поради простата причина, че не е редно, не е правилно държавата да носи стопанския риск на частноправните субекти и на компаниите, които строят, които доставят и които извършват услуги, за това, че дадени материали и услуги ще поскъпнат. За щастие, имаме убеденост и виждам, че се формира мнозинство за това догодина да вкараме законопроект, за да можем да премахнем индексациите занапред като неправилни. Защото, колеги, в последните шест месеца ние наблюдаваме дефлация на материалите. И сега аз искам да попитам: налице ли е тази реципрочност в обществените отношения – държавата да дава тогава, когато има поскъпване на материалите, а фирмите да връщат тогава, когато има дефлация? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не е налице. Това го няма. И нещо повече. В началото на изказването ми казах, че ако въобще е имало причина през 2021 г. за индексации, защото преди няколко десетилетия – преди няколко десетилетия! – законодателят е въвел института на стопанската непоносимост, който урежда достатъчно ясно този въпрос. Какво сочат данните днес и какво предлага Законопроектът? Държа да подчертая най-първо, че тези изменения в Закона за обществените поръчки касаят всички възложители в България – първостепенни, второстепенни, третостепенни разпоредители на изпълнителната власт, български кметове и прочее. По-конкретно, що се касае за строителните данни, днес има заявени индексации – тези, които попадат в закона, в размер на 1 млрд. 26 млн. лв. Министерството е уважило до днес 250 млн. лв., защото няма повече пари. Министърът е длъжен да плати тези пари, но как избира на кого да плати? Законодателството не разгръща отговора на този въпрос и доколкото, ако в това правителство кажем, че няма министри, за които има съмнения за корупция, практически няма и една такава статия – ние трябва да разглеждаме този въпрос от гледна точка на това, че ковем законодателство за 5, 10 и 15 години напред и не трябва да стои въпросът някой министър сам да решава на кого да плати. Защото априори това, колеги, крие корупционен риск. Нещо повече, в частта: бяха ли нужни индексации? Някой може ли да посочи един подизпълнител, един строител, който е извършил същинската работа на обектите, а не фронтменът, не собственикът на дружеството, който взима парите и намира подизпълнители? Някой може ли да посочи един подизпълнител, който да е взел получената от главния изпълнител индексация? Не, не можете да посочите и това е най-големият аргумент за това, че занапред индексациите трябва да отпаднат. Какво правят поправките? Днес индексациите са задължителни за държавата, тоест текстът е с императивен характер и държавата трябва да плати, което крие риск за фиска. Това коментирахме и с финансовия министър, това е и нашата убеденост. Но как разрешаваме този проблем? Първото нещо, което се прави, въвежда се поправка, че държавата ще плаща тогава, когато има пари. А на кого ще плаща? На коя фирма ще плати, когато има пари? Тоест, ако две дружества при равни условия са изпълнили 100 км път и са получили 100 единици за това и има пари за индексация само за един, кой ще получи тази индексация? Това, колеги, крие корупционен риск и това е проблем. Затова с господин Божанов обсъждахме и той направи една поправка, която ще разясни малко по-късно и която дава отговор на този въпрос. (Реплики.) Имам редакционни поправки. На следващо място, хем няма пари, хем ще плащаме на този, който изпълнителната власт реши, но отваряме индексацията за ин хаусите – онези ин хауси, които са непрозрачни, несъстезателни, неконкурентни, вече ще могат да бъдат индексирани. На следващо място, не само че за частните компании ще се плаща, когато има пари, а за ин хаусите винаги. Но към момента така предложеният текст прави така, че те могат да бъдат индексирани безпределно. Затова редакционната ни поправка, господин Председател – казах, че ще Ви я дам, разрешава този проблем. И сега, забележете, могат да се индексират безпределно ин хаусите, зад които стоят, разбира се, частни компании. Нали, господин Нанков? Те ще получават тези индексации, могат да се индексират безпределно и държавата е длъжна да ги плати в 100% от случаите. За разлика от това, когато сключи конкурентен, състезателен, публичен договор по реда на ЗОП, тогава не е длъжна да плати. За нас, колеги, това е проблем и в рамките на новия сезон на Народното събрание, след Нова година ще търсим изменение на тези проблеми в Закона за обществените поръчки. Изразяваме критичното мнение на „Демократична България“ към тези разпоредби. Завършвам с това, че сякаш след приемане на Конституцията наближава политическият момент, колеги, когато ние трябва да започнем да говорим за всеобхватността на централната власт в България. Започваме да говорим за това, че което и да е правителство има власт над кметове, над институции, може да подчинява, което и да е правителство може да се събира в залата на Бюджетната комисия в този парламент и да решава коя община да получи и коя да не получи, това е в пълен противовес с идеята за правова европейска държава. Колеги, наближава моментът, когато трябва да говорим за това дали структурата на публичните финанси в България не е авторитарна и дали не трябва да я изменим. Поради всичко изложено ние, колеги, ще се въздържим на тези поправки, като, разбира се, ще подкрепим редакционните предложения, които имаме. А сега конкретно редакционното предложение в редакцията на § 12, който става § 13. Предлагам редакция в чл. 93а, ал. 3 – след думите „по чл. 117а“ се добавя „и при спазване на ограниченията по чл. 116, ал. 3“. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ганев, за реплика.
Господин Иванов, не знам дали си давате сметка, че изпаднахте в ситуацията, в която, откакто го има Вашето коалиционно правителство, ГЕРБ обикновено са в ролята на управляваща опозиция. В момента Вие сте управляваща опозиция, която става, громи индексациите за строителните фирми, които всички знаем, че са близки до ГЕРБ и години наред строят всички пътища и магистрали. Изтъквате като довод как тази индексация не трябва да се прави – порочна, грешна, минали са всички основания за това нещо, имаме дори дефлация. Подкрепям Ви, съгласен съм, само че пропускате тънкия момент, че не сте опозиция като нас, а сте управляващи. Пропускате, че министърът на регионалното развитие е предишен депутат на „Продължаваме Промяната“. Бъркате ситуацията, в която се изказвате. Аз нямам нищо против, ще Ви подкрепим, само че по този начин показвате, че Кирил Петков и Атанас Атанасов не са се разбрали с Бойко Борисов, направили са бюджета, Вие в момента им скачате. Как да го разбираме сега?! Ако искате, отидете при лицето Пеевски, вземете по едно джезве кафе и седнете да се разберете какво точно ще предлагате. Тук от ГЕРБ направиха реплика, че Кирил Петков ще Ви дърпа ушите и ще Ви се скара за това предложение. Сигурен ли сте, че го правите? Преди един месец лицето Лорер тръгна да прави едно предложение, Йордан Цонев му се скара и той го оттегли. Чисто приятелски Ви съветвам да станете в момента и да оттеглите всичко, което направихте, тъй като ГЕРБ имат претенция към Вашето предложение, искат си индексациите, пък и Вие намекнахте, че министърът на регионалното развитие по този начин – с неясни правила, ще има основания за корупция. Пак ще припомня: господин Цеков е Ваш министър, Ваша номинация, депутат на „Продължаваме Промяната“. Седнете и се разберете, отидете при Пеевски да Ви направи ясен и точен разбор какво предлагате, имате ли право. Борисов не е съгласен също.
Има ли друга реплика? За реплика ли, господин Нанков? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, няколко основни неща трябва да спомена и да не се съглася с голяма част от мотивите на Вашето изказване. Но понеже ме споменахте и поименно, и лично, че съм знаел нещо, съжалявам, че говоря преди тези изказвания с Вас и Ви давам тези, които Вие после много… (Шум и реплики.) Ами по време на почивката, по време на заседанието, трябва да Ви давам тези, с които Вие злоупотребявате и впоследствие не доказвате същността на проблема. Проблемът, господин Иванов, не е единствено и само поради факта, че заради ковид кризата и нарушените вериги на доставки, а и след войната в Украйна – говорим за цялата 2022 г., имаше значително поскъпване на основни стоки и материали, свързани не само със строителството, а и с много обществени икономически сектори. Но нека да си припомним малко хронология как стартира този процес. В 2022 г., когато председател на Регионалната комисия беше Настимир Ананиев, Вие също бяхте член на Комисията. Вие, уважаеми господа, предложихте промените в ЗОП, за да може да бъде допустима индексацията. Тогава ние – ще Ви извадя и стенограми, и протоколи – предупреждавахме с тези текстове, които в момента действат, до какви порочни субективни последици ще доведат и ще бъдат ощетени десетки български фирми, милиони български граждани, тъй като от фиска обективно ще се плаща на едни фирми, а на други няма да се плаща, господин Иванов. Вие приехте заедно с Министерския съвет и Вашите министри, и разбира се, служебните министри по това време, една методика. Вие актуализирахте тази методика, която не просто е субективна, а тя дава отговор на въпроса Ви, който Вие искате в момента ние да решим с нормотворческо решение. Субективният момент по отношение на това кой ще получава индексации и кой не, го създадохте Вие с Вашите съответни грешни решения. Да, сега ние с предложенията, които сме внесли, с редакционното предложение, което с колегата Божанов се разбрахме да бъде направено, а не това, което Вие споменавате, ще бъдат изчистени тези субективни моменти и ще бъде изчистена тази несправедливост. А по отношение на това трябва или не трябва да продължи този тип на индексация, категоричното ми мнение – на мен, и на цялата група, е, че по този начин не трябва да продължава индексацията. С тези промени, колеги, трябва да бъдат уредени онези отношения, които бяха породени на база… (Реплика от народния представител Йордан Иванов.) И колегата Иванов говори повече. Изчакайте малко, ако обичате! … онези отношения, които бяха породени от непреодолими сили – отново казвам, нарушените вериги на доставки от ковид кризата, впоследствие войната в Украйна, всички онези договори, които бяха сключвани преди 2021 г. с извършваните дейности по тях – 2021 г., 2022 г. Занапред, разбира се, че рискът трябва да остане във възложителя и респективно в стопанския субект, фирмата, която участва в обществената поръчка, и това са договорените отношения между двете страни. Промените, които в момента ще приемем, живот и здраве, след няколко минути, ще решат всички онези каши, повтарям се, които Вие надробихте – веднъж, с неадекватните промени в ЗОП месец юли 2022 г., и на второ място, с неадекватната методика, която приеха Шишков и компания, служебните кабинети на Радев, а Вие в момента доовапцвате с актуализацията преди две седмици. Благодаря Ви, колеги. (Скандирания от ГЕРБ-СДС: „Браво!“ Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Друга реплика? (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Господин Ганев, моля Ви! Дуплика – господин Иванов, заповядайте.
Господин Председател, колеги! Първо, към господин Ганев. Господин Ганев, Вие пак не сте разбрали! В рамките на следващата година – началото, ще разрешаваме този проблем през законопроект, който е отделен, защото той не може да бъде разрешен през Закона за държавния бюджет. И най-естественото е в условия на плурализъм, в условия на демокрация някакви хора да са на различно мнение. Това е напълно естествено! И не е нужно да търсите проблем там, където няма. Господин Нанков, това, което Вие направихте, е, че практически Вие се солидаризирате с мен за това, че има проблем, и за това, че трябва да го разрешим. (Шум и реплики.) Вие казахте, че аз тогава съм бил народен представител. Това не е вярно – в името на фактите държа да го кажа, но е добре, че в рамките на другата година ще търсим решението. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Румен Гечев – за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с изводите на колегите, които се изказаха, че има риск за корупция. Няма никакъв риск, направо са си текстове за корупция – и от досегашния текст, и от новия текст. Тук колегите обясниха как така ще решава някой министър или правителството кой ще бъде компенсиран и кой няма да бъде компенсиран, като винаги такива разговори са започвали и най-вероятно и ще започват с въпроса: сега какво правим, особено когато става дума за проекти, които – някои от тях са за десетки милиони левове. Тук също от поправките, които са направени – само това искам да фокусирам, тъй като другите недостатъци и възможности, законови, за корупция бяха обяснени, но вижте какво пише – това, което предлага Експертната група, и което предлага Бюджетната комисия в крайна сметка: в чл. 116 се създава нова ал. 3 – става дума за § 13: „в този случай общото увеличение на всички изменения на цената в резултат на инфлация не може да превишава с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение“. Вие давате ли си сметка за какво става дума?! Става дума, че с този текст Вие отменяте на практика всякакви публични търгове, конкурси, преговори, защото и за децата е ясно, че 50 на сто разлика значи, че Вие ще вземете, ще уредите предложения с най-ниската цена, след което можете да увеличите цената с 50%. Какви конкурси, какви търгове? За какво става дума? Вие тук с този текст отменяте директно пазарните принципи и конкуренцията! Тук ще печелят фирми с мними оферти, с по-ниски оферти, след което ще може до 50% да се променя цената на договора. Ами тогава къде отиват прогнозите на правителството за инфлация около и 5% за 2024 г.?! Как така ще променяте Вие с до 50%?! Тук даже не пише с инфлацията на НСИ. Тези текстове са пълна уйдурма. Ще гласуваме против, тъй като това са текстове, които създават законови възможности да се краде с милиони. Твърдо не! Благодаря Ви.
Има ли реплика? Господин Божанов.
Благодаря, господин Председател. Професор Гечев, тук пише до 50% и това е при прилагане на методиката. Ако някой сключи договор днес и утре поиска изменение, методиката се прилага върху разликата между вчера и днес в инфлацията. Така че не сте прав в това подозрение.
Друга реплика? За дуплика – господин Гечев.
Благодаря Ви. Колега, тук пише съвсем ясно – до 50%. Тук не пише това, което Вие казахте: инфлацията отпреди и днес. Затова Ви казах, че в текста няма инфлацията на НСИ. Има ли я? Няма я! Кой преценява инфлацията? Министърът хикс с неговите приближени! Така че Вие нищо не опровергавате. Тук пише до 50%, тук не пише инфлацията на НСИ – това първо. Второ, методиката. Ние тук – пак парламентът, трябва да подписваме празен чек. По коя методика? Ще приеме Министерският съвет методика! Ама ние не виждаме методика! Вие искате да ударим гумения печат за… Пак Ви казвам, най-страшното на този текст е: никакви конкурси и никакви търгове. Едно е решил търгът и конкурсът, друго ще решават тези, които управляват с до 50%. Тук има проекти за милиони, така че това нищо не променя. Нито пише каква е инфлацията и кой я измерва, нито методиката. Подписваме празния чек и те си правят каквато искат методика – кой да получи парите, кога да ги получи, кой ще получи 100%. Даже не засягам, колеги, юридическия въпрос. Ами ако се свършат парите, които са резервни – 500 милиона, а трябва да се компенсират един милиард? Нали е ясно, че другите фирми веднага ще заведат дела. Не е ли ясно, че те ще спечелят тези дела, тъй като всички са поставени при равни условия, и пак ще трябва да платим тези пари. Така че това са текстове, които узаконяват корупцията пряко. Аз такива текстове не бях виждал, така че няма как те да бъдат подкрепени.
Други изказвания? Господин Божанов.
Благодаря, господин Председател. Аз ще направя процедурните предложения, които бяха споменати вече няколко пъти, без да влизам по същество в дебата за рисковете. Винаги, като има рискове, ги адресирам с повече прозрачност, така че затова ми беше и едното от предложенията. Но предлагам, когато подложите на гласуване тези разпоредби, в § 13, т. 2, буква „в“ относно ал. 3 на чл.117а, да се гласува разделно. Мотивирам това: с въпросната алинея предложих да се създаде методика за приоритизация, но тъй като тя е твърде широко разписана, и с консултация с Министерския съвет стигнахме до извода, че тази методика следва да бъде разписана от Министерския съвет в действащата методика за индексация. Така че, без да отпада духът на разпоредбата, предлагам да подложите разделно на гласуване. И втората редакция: срокът за публикуване на документите в т. 1, буква „в“, отново на § 13, „7 дни“ да стане „30 дни“, за да синхронизираме сроковете с останалите по Закона. Благодаря.
Благодаря, господин Божанов.
Декларация!
Има ли реплики и дуплики? Няма. Заповядайте за декларация.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Декларацията не е по приятен повод. Отново поводът е Паметникът на Съветската армия, отново поводът е… (Смях.) Смейте се, смейте се. Сега ще Ви покажа неща, от които ще се срамувате, и тези, които ги правят, и тези, които ги подкрепят, защото, мислейки си, че с незаконното рязане на Паметника час по час ще приключи лудостта и дивотията на управляващите. Явно тя няма да приключи с рязането на Паметника, явно няма да приключи с коледните тържества, а ще продължи и напред. И сега ще показвам отново снимки, както го направих в „Панорама“, за да може и лидерите на партиите, които подкрепяте тези, които с Вашите гласове, господин Борисов, Общинският съвет взе това решение, да видите какво подкрепяте и какво се случва след това, до какво водят тези действия. Ето, вижте, уважаеми колеги, торта (показва снимка) с отрязана глава на българско дете. Това напомня ли Ви нещо? Войник, крак… Тези хора от „Да, България“ така се забавляват, така празнуват Коледа. Това им е най-успешният акт през годината. (Реплика от народния представител Иван Ченчев: „Детето е българче!“) „За унищожителите на МОЧА!“ Уважаеми колеги, тази торта е поздрав към унищожителите на МОЧА. А унищожителите на МОЧА, както го наричате Вие, сте самите Вие – част от това мнозинство, което подкрепя тези хора, „Да, България“! Тези хора искат да управляват София. Същата торта вече с вилички и с ножчета (показва втора снимка), да могат да я хапнат. Питам: кой изяде главата на това българско дете? Тук има присъствали колеги. Кой посмя да изяде главата? Вижте, уважаеми колеги, срам, срам и позор за България, срам и позор за българската политика, срам и позор за всички тези, които са били там снощи и са се радвали, и са се забавлявали. Мислех си, че не е истина, мислех си, че е някакъв монтаж. Нарочно попитах колеги тук дали са присъствали. Потвърдиха го, че е имало такова нещо. На другото тържество (показва трета снимка), на ДСБ – Паметникът на Съветската армия. Доволна демократка реже отново главата на войника. Така празнуват „Демократи за силна България“ своята едногодишна работа през годината, режейки Паметника, режейки ръката, главата на детето, на войника, на жената. Така празнуват те. Това им доставя удоволствие. Това им доставя душевен мир, спокойствие за изпълнен дълг. „Весели празници от ДСБ!“ (Показва.) Ето това им е коледната картичка. Пак торта. „Весели празници от ДСБ!“. Не Ви ли е срам, господин Атанасов? Не. Уважаеми български граждани, във всяка една европейска държава това поведение, този акт, щеше да доведе до национални протести, оставка на всички тези, които са присъствали там. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов: „Направете протестите!“) Всички, които са присъствали там! Срам и позор за Вас, за Вашите организации! Излезте, извинете се, разкайте се за това, което сте направили снощи. Лудостта Ви няма край. Когато казахме, че тези действия са варварство и фашизъм, това имахме предвид, господин Борисов. До това ще доведат. Ще продължат и до по-тежки неща, ако не се вземат мерки, ако българското общество не ги изхвърли от политиката, а сега кандидати да управляват София. От пет месеца управляват България, а представяте ли си, ако останат само те да управляват държавата?! Уважаеми български граждани, уважаеми политици, останали с разум в тази зала! Трябва да сложим край на това беззаконие, на този срам. Погледнете още веднъж (показва снимките) на какво се радват тези. Както каза – няма да цитирам, Ботев, за да не бъда наказан (реплика от народния представител Иван Ченчев: „Политически канибали!“), но сте такива. Но сте такива, уважаеми колеги! Нямам повече думи. Наистина, засрамете се! Вие сте новите варвари на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Други изказвания? Господин Панев. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Панев, ти торта яде ли?“)
Вземам думата по отношение на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби. Заедно с колеги от Енергийната комисия – от всички парламентарни групи от парламентарното мнозинство, внесохме предложение за отпадането на параграфа по няколко важни причини. Този параграф касае ценовите тавани за производителите на електроенергия както от възобновяеми източници, така и от лигнитни въглища, от ядрена енергия и така нататък. Той беше въведен и от Европейския съюз – позволението на Европейския съюз, във времената след войната в Русия, когато цените на електроенергията експлодираха и достигнаха нечувани досега нива от 800 лв. на мегаватчас, че и повече. Пазарът е нормализиран, затова и този параграф вече противоречи и на националното, и на европейското право. Нещо повече, той е срещу свободната конкуренция на пазара на електроенергия и би намалил значително инвестициите в нови мощности, нови чисти, включително енергийни мощности на пазара на електроенергия, най-вече по отношение на съхранението на енергия, където всъщност е тясното място в бутилката на българската енергетика, тъй като какъв е пазарният смисъл от съхранението на енергия? Той е да купуваш енергия тогава, когато цените са ниски или нулеви, каквито периоди наблюдавахме през тази година, и да ги продаваш на високи цени. Когато правителството, забележете, не Народното събрание, а правителството определи ценови тавани, този икономически стимул за инвестиции в съхранение на енергия изчезва, тъй като всяка печалба от това, от разликата между ниската цена, при която пълниш батериите, да кажем, и високата цена, на която продаваш и която всъщност балансира пазара на електроенергия, икономическият смисъл изчезва. Оттам нататък ние ще загубим през 2024 г. вероятно стотици милиони левове инвестиции в най-ключовия сектор от българската енергетика, а именно съхранението на енергия. Там, където е ахилесовата пета на този сектор. От „Демократична България“ винаги сме били за свободната конкуренция, за иновациите, особено в секторите, които ще дърпат българската икономика и всъщност ще я направят по-конкурентоспособна през следващите години, така че за нас, за мен поне, този параграф е излишен и би създал доста сериозни проблеми в този сектор. Благодаря.
Има ли реплика? Не виждам други изказвания. Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Процедура – господин Тодоров.
Господин Председател, правя процедура за разделно гласуване на параграфи 1, 2, 10, 11. В § 3, ал. 14 – също на разделно гласуване.
Алинея 14 по Комисия или по вносител? На страница 9 е редакцията на Комисията за ал. 14. (Реплика от народния представител Йордан Тодоров.) Добре. Разбрах Ви. Процедура ли, господин Панев? Заповядайте.
Пропуснах да заявя разделно гласуване на § 3. Благодаря.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепените предложения. Неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова касателно § 2, № 49-354-04-331. Гласували 191 народни представители: за 52, против 136, въздържали се 3. Не е прието предложението. Относно § 3 предложение на Владислав Панев и група народни представители; и Павела Митова и група народни представители за отпадане на § 3. Гласували 194 народни представители: за 32, против 104, въздържали се 58. Предложението не е прието.
Прегласуване!
Прегласуване. Гласували 194 народни представители: за 32, против 112, въздържали се 50. Предложението не е прието.
Благодаря, господин Председател. Първо, искам да благодаря на парламента, че не подкрепи това предложение, защото, ако това предложение беше подкрепено, щяха да отпаднат таваните за всички български индустриални производители на ток, които в момента са на 200 лв. Всички български фирми щяха да са изложени на риск за това да плащат над 200 лв. индустриален ток и това да отключи отново инфлацията и да провали членството в еврозоната. Това е причината този параграф да бъде включен, така че силно се надявам колегите, които гласуваха за отпадането на този параграф, да преосмислят позицията си в бъдеще.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Цончо Ганев за отпадане на § 4. Гласували 200 народни представители: за 39, против 144, въздържали се 17. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова за създаване на нов чл. 8а относно изменение на Закона за МВР, неподкрепено от Комисията. Гласували 201 народни представители: за 56, против 144, въздържал се 1. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 1 по вносител, поискано е разделно да се гласува. Гласували 203 народни представители: за 180, против 23, въздържали се няма. Параграф 1 е приет. Подлагам на гласуване § 2 по вносител, също е поискано разделно гласуване. Гласували 204 народни представители: за 197, против 2, въздържали се 5. Параграф 2 е приет. Подлагам на гласуване § 3 по вносител, с редакционните бележки на Комисията. Отменете гласуването. Поискано е разделно гласуване на ал. 14. Първо ще подложа на гласуване в редакция на Комисията от § 3. Гласували 202 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 41. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 3 и в останалата част – по вносител. Гласували 211 народни представители: за 145, против 22, въздържали се 44. Параграф 3 е приет. Подлагам на гласуване параграфи 4 по вносител; 5 по вносител; нов § 6; § 6 по вносител, който става § 7 с преномерацията; § 7, съответно § 8; и § 8, съответно § 9 по вносител; § 9, съответно § 10 по вносител, с редакционни бележки на Комисията. Подлагам на гласуване и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Гласували 206 народни представители: за 164, против 42, въздържали се няма. Параграфите са приети. Подлагам на гласуване § 10 по вносител, съответно § 11 след преномерацията. Гласували 210 народни представители: за 187, против 6, въздържали се 17. Параграф 11 е приет. Подлагам на гласуване § 11 по вносител, респективно § 12 след преномерацията. Гласували 210 народни представители: за 186, против 21, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към § 13. Има няколко редакционни предложения. Първото редакционно предложение беше направено от Йордан Иванов в редакцията на § 12 по вносител, който след преномерацията става § 13. Гледаме текста по Комисия. В т. 3, ал. 3, § 93а, ал. 3, на страница 16. В края на изречението да се добави текстът „и при спазване на ограниченията по чл. 116, ал. 3“ – предложение на Йордан Иванов, направено в залата. Гласували 212 народни представители: за 183, против 27, въздържали се 2. Редакционното предложение е прието. Подлагам на гласуване редакционното предложение на Божидар Божанов – в същия параграф, т. 1, буква „б“ – създава се ал. 7. В ал. 7 „срок от 7 дни“, „7 дни“ да се замени с „30 дни“. Гласували 213 народни представители: за 187, против 25, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване отделно от § 13 т. 2, ал. 3. (Шум и реплики.) Отменете гласуването! Гласуваме в § 13, отделно от текстовете на § 13, гласуваме в т. 2, ал. 3: „в случай че публичен възложител няма одобрено….“ – това е текстът, който го гласуваме отделно. Режим на гласуване! Гласували 206 народни представители: за 60, против 119, въздържали се 27. Тази алинея не е приета. (Народният представител Цончо Ганев иска думата.) Господин Ганев, Вие участвахте във формираното мнозинство, така че няма как да направите обяснение. Вие гласувахте за текста на ал. 3. Заповядайте за отрицателен вот.
Няколко дни една част от групата на ПП-ДБ обиколи всички медии, всички национални медии, включително слушах господин Иванов вчера или онзиден по БНР сутринта да обяснява как ще спрат, как трябва да се спрат всичките индексации за строителните договори, защото това са стари корупционни схеми на предишни управляващи. Тактично не спомена ГЕРБ, но знаем всички какво става. Тук се разигра една мелодрама, отново описа това нещо как трябва да стане, защото има дори и дефлации, как не трябва да има индексации, правиха предложения. Ние казахме, че го подкрепяме, защото трябва да се спрат тези неща. И накрая какво се оказа: гласуваме и цялата им група от розови демократи не гласува заедно, напротив – 21 човека гласуваха „въздържал се“. Да приемем, че 21 човека са явни корупционери със строителите и искат индексации. Така ли да го тълкуваме? Аз го тълкувам така и за мен е точно така! Но не сте 21, всички сте корупционери. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики. Народният представител Йордан Иванов иска думата за лично обяснение.)
Не бяхте засегнат поименно.
Господин Председател, колеги! Ще бъде много кратък. Господин Ганев, това не е вярно, че съм казал, че трябва да се спрат всички индексации. Казах много ясно, че те трябва да останат в договореност между възложителя и фирмата, така както е обявена обществената поръчка, и да има такава опция. Въобще не сте ме слушали и не сте ме разбрали. Нещо повече. Най-нормално е в демокрация, в условия на плурализъм да имаме от „Демократична България“ различа позиция. Това не е конфликт! Това не е проблем! Затова, моля Ви, не търсете проблем там, където няма. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)
Подлагам на гласуване § 13 заедно с приетите редакционни промени. Гласували 206 народни представители: за 123, против 62, въздържали се 21. Параграф 13 в редакция на Комисията с приетите редакционни промени е приет. Комисията е подкрепила по принцип текста на вносителя за § 13, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място във вече приетия § 13, т. 3. Така че ще подложа на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста, а текстът гласи: „Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 13, т. 3.“ Режим на гласуване! (Шум и реплики.) Отменете гласуването! Един път го разказах и един път го прочетох дословно. Комисията предлага текстът на вносителя да бъде отхвърлен, тъй като вече текстът на вносителя е включен в приетия от нас § 13. Затова ние трябва да гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне, иначе ще имаме дублиране на текстове. (Реплика от народния представител Десислава Трифонова.) Госпожо Трифонова, заповядайте да обясните какво не разбрахте. Колеги, разбирам откъде идва объркването, но няколко пъти подчертахме, че Комисията предлага, защото систематичното му място вече е отразено в друг текст. Тоест ние сме приели вече един текст и за да няма дублаж, а по съдържание, по същество и по философия, затова предлагам гласуването да започне сега. Гласували 201 народни представители: за 147, против 54, въздържали се няма. Предложението за отхвърляне е прието. Продължаваме с Доклада.
Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. От Преходни и заключителни разпоредби предлагаме § 14 да отпадне. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Предложение на народните представители Антоанета Цонева, Тома Биков и Фатме Рамадан. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 23а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 1 буква „г“ се отменя. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) С акта на Министерския съвет по ал. 3, т. 1, по предложение на министъра на културата, се определя ред за преизчисление на средствата от държавния бюджет и техния размер, както и на средна цена от продаден билет за спектакъл или концерт.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“ Предложение от народния представител Павела Митова и група народни представители: „Създава се нов §…: „ §…(1) През 2024 г. министърът на енергетиката не може да разпределя като дивидент печалбата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и на дружествата, в които „Български енергиен холдинг“ ЕАД притежава повече от 50 на сто от капитала. (2) През 2024 г. министърът на енергетиката не може да предприема действия за предоставяне на безвъзмездни средства от „Български енергиен холдинг“ ЕАД и от дружествата, в които „Български енергиен холдинг“ ЕАД над 50 на сто от капитала, на държавния бюджет.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители: „Създава се нов §... „§ … В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в чл. 42, ал. 9 на края се поставя запетая и се добавя следният текст: „като след събирането му той се разпределя по следния начин: 1. 90 на сто в държавния бюджет; 2. 10 на сто в бюджета на общината, на чиято територия е постоянният адрес или седалището и адресът на управление на платеца на данъка.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители: „В Закона за данък добавена стойност в § 15д от Преходните и заключителни разпоредби т. 2 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители: „Създава се нов параграф ... със следното съдържание: „Дължимите вноски за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, отнасящи се за месеците на 2024 г., се отчитат и превеждат от сметка на ДЗПО по сметка на ДОО.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Йордан Тодоров: Създава се нов параграф 15 в Преходните и заключителните разпоредби: „§ 15. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. Чл. 7 се променя по следния начин: „Чл. 7. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. (2) Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от възнаграждението на председателя на комисията. (3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.“ 2.Чл. 28 се променя по следния начин: „Чл. 28. (1) Комисията има самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България. (2) Народното събрание приема бюджета на комисията като самостоятелна част от републиканския бюджет. (3) Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджет на комисията, а само изразява становище по него пред Народното събрание. (4) Бюджетът на комисията се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. (5) По бюджета на комисията постъпват приходите от: 1. продажбата на периодични издания, издавани от комисията, и от продажбата на формуляри; 2. субсидия от централния бюджет; 3. други източници и дейности, разрешени от закона. (6) Приходната и разходната част на бюджета се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет. (7) Председателят на комисията или определен от него заместник-председател е първостепенен разпоредител, а ръководителите на териториалните поделения са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Росен Желязков. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В Закона за „Държавен вестник“ в чл. 16 думите „Печатното издание“ се заменят с „Изданието“, а накрая думите „и ръчна продажба“ се заличават. Предложение на народния представител Красимир Вълчев (№ 49-354-04-329 ). Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет актуализира програмите по § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2023 г.) за периода 2024 – 2027 г., както следва: 1. програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 2. програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 3. програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, с бюджет до 200 млн. лв..“ Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-333): В „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § ... със следния текст: „§ … Осигуряване на необходимото допълнително финансиране за ремонт на язовирната стена на язовир „Огоста“ е от общия размер на капиталовите разходи по чл. 107, ал. 1.“ В „Преходни и заключителни разпоредби” се създава нов § ... със следния текст: „§ … Осигуряване на необходимото допълнително финансиране за Министерството на вътрешните работи е от общия размер на капиталовите разходи по чл. 107, ал. 1 .“ В „Преходни и заключителни разпоредби” се създава нов § ... със следния текст: „§ … Осигуряване на необходимото финансиране за създаването на Фонд за подпомагане на икономическото развитие на областите в Северозападна България Видин, Враца и Монтана е от общия размер на капиталовите разходи по чл. 107, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Гечев (№ 49-354-04-347): „В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов §...: „§ … Осигуряване на необходимото допълнително финансиране и персонал за ефективното функциониране на Агенцията за публични предприятия и контрол в размер на 2 милиона лева.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-352 и № 49-354-04-354): „В „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § ... със следния текст: „Осигуряване на необходимото допълнително финансиране до размер на 40 997 385 лева за дейностите по основни ремонти и изграждане на нови сгради на съдебната власт, за които има поети ангажименти по сключени договори, е от общия размер на капиталовите разходи по чл. 107, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-355 и № 49-354-04-356): „1. В „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § ... със следния текст: „Осигуряването на необходимото допълнително финансиране за увеличението на заплатите на служителите в Главна дирекция „Охрана“ и в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието е от общия размер на капиталовите разходи по чл. 107, ал. 1.“ 2. В „Преходни и заключителни разпоредби“ се създава нов § ... със следния текст: „В разходите на държавния бюджет е предвидена сума в размер на 2 000 000,0 (два милиона лева) за осигуряване на необходимото допълнително финансиране и персонал за ефективното функциониране на Агенцията за публични предприятия и контрол, като средствата следва да бъдат осигурени от получен през 2024 г. дивидент за участието на държавата с 30% в капитала на БМФ АД.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев (№ 49-354-04-360): Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. В Закона за хазарта се правят следните изменения: 1. В чл. 14, ал. 1: а) в т. 2 думите „съответно за заплащане на корпоративен данък за игрите, организирани онлайн“ се заличават; б) създава се нова т. 4: „4. заплащане на корпоративен данък за организираните хазартни игри след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3;“; в) досегашната т. 4 става т. 5 и думите „т. 1, 2 и 3“ се заменят с „т. 1, 2, 3 и 4“. 2. В чл. 30: а) алинея 3 се изменя така: „(3) За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от еднократна такса в размер на 300 хил. лв. и променлива част в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони.“; б) в ал. 4 думите „100 000 лв.“ се заменят с „400 000 лв.; в) в ал. 5 думите „издаване и“ се заличават, думите „100 000 лв.“ се заменят с ,300 000 лв.“, а думите „200 000 лв.“ се заменят с „600 000 лв.“; г) алинея 6 се изменя така: „(6) За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители,…“
Някъде да прекъснем, госпожо Димова. Довършете и да прекъснем някъде.
„… и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители.“; д) алинея 7 се отменя; е) в ал. 8 думите „таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4“ се заменят с „променливата част от таксата по ал. 3 и ал. 4“; ж) в ал. 10 думите „Еднократната част от таксата по ал. 4, 5 и 6 се внася“ се заменят с „Еднократната част от таксите по ал. 3 и ал. 4, както и таксите по ал. 5 и ал. 6 се внасят“; з) в ал. 11 думите „Таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4“ се заменят с „Променливата част от таксите по ал. 3 и ал. 4“. 3. В чл. 36, ал. 3 думите „таксата за издаване на лиценз“ се заменят с „таксите за издаване и поддържане на лиценз“. 4. В чл. 92 думите „таксата по чл. 30, ал. 3 или променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4“ се заменят с „променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4“. 5. В § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби думите „таксата по чл. 30, ал. 3 и променливата част на таксата по чл. 30, ал. 4,“ се заменят с „променливата част от таксите по чл. 30, ал. 3 и 4“.“
Ще четем до § 19 и § 23, защото са свързани текстовете, това е страница 31.
Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 19 – 23: „§ 19. (1) Организаторите на хазартните игри, посочени в чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 3, изчислена по следната формула: А=B/C х D, където: А е дължимата еднократна част от таксата; В е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 3; С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз; D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. (2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец. (3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. по реда и условията на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г. § 20. (1) Организаторите на хазартни игри за онлайн залагания с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула: А=(B-C)/D х E, където: А е дължимата еднократна част на такса; В е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4, която е в сила от 1 януари 2024 г.; С е еднократната част от таксата по чл. 30, ал. 4, която е била в сила до 1 януари 2024 г.; D е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз; Е е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. (2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец. (3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. по реда и условията на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г. § 21. (1) Организаторите на хазартни игри в игрално казино с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 5 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула: А=B/C х D, където: А е дължимата такса; В е таксата по чл. 30, ал. 5; С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз; D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. (2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1, се закръглява надолу до края на предходния календарен месец. (3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. по реда и условията на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г. § 22. (1) Организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, изчислена по следната формула: А=B/C х D, където: А е дължимата такса; В е таксата по чл. 30, ал. 6; С е общият брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз; D е броят месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. (2) В случай че срокът на действие на лиценза в месеци след 1 януари 2024 г. не изтича в края на календарен месец, определянето на общия брой месеци от срока на действие на издадения на организатора лиценз за целите на изчисляване на дължимата еднократна част от таксата по ал. 1 се закръглява надолу до края на предходния календарен месец. (3) Дължимата еднократна част от таксата, определена по ал. 1, се декларира и внася в срок до 28 февруари 2024 г. по реда и условията на чл. 92 от Закона за хазарта. Образецът на декларацията се утвърждава от министъра на финансите в срок до 31 януари 2024 г. § 23. За образуваните и неприключени производства по подадени искания за издаване и продължаване на лиценз по Закона за хазарта до 31 декември 2023 г. се дължат таксите по чл. 30 от Закона за хазарта в размерите, които са в сила от 1 януари 2024 г.“ Предложение на народния представител Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев (№ 49-354-04-360). Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24: „§ 24. В Закона за корпоративното подоходно облагане се правят следните изменения: Член 176а се отменя. В чл. 245, ал. 1, т. 1 думите „500 лв.“ се заменят с „800 лв.“.“ Предложение на народния представител Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев (№ 49-354-04-360). Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 25: „§ 25. (1) Функциите и дейността на Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт и техните администрации, определен с Постановление № 385 от 30 декември 2015 г. за дейността на Централния орган за обществени поръчки за нуждите на органите на изпълнителната власт, преминават от министъра на финансите към министър-председателя считано от 1 февруари 2024 г. (2) В срок до 1 април 2024 г. Министерският съвет приема промени в подзаконовите актове, уреждащи дейността на Централния орган за покупки по ал. 1.“ Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 26: „§ 26. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. ...) в преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 21: „§ 21. (1) Месечните обезпечения и отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци. (2) Дължимите месечни отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2023 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2024 г. (3) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2023 г. и 2024 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.“ Предложение на народния представител Елван Гюркаш, направено по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 27: „§ 27. В Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 92, ал. 3, т. 3 думите „по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ и на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, до приключване на изграждането им“ се заменят с „финансирани с бюджетни средства или средства, предоставени по програми на Европейския съюз“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 29: „§ 29. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на § 13, който влиза в сила от 22 декември 2023 г.“
Благодаря Ви, госпожо Димова. Откривам разискванията по параграфи от 14 до 29 включително. За процедура – заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! С настоящото бих искал да направя процедура да направим редакционни промени по текстовете, които изчетохме. В параграфи 19, 20, 21 и 22 – във всеки един от тези четири параграфа, да се създаде ал. 4 със следното съдържание, идентично за четирите параграфа: „(4) За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“ Допълнително в § 18, чл. 14 в ал. 3 думите „по ал. 1, т. 4“ се заменят с „по ал. 1, т. 5“. Благодаря Ви.
Има ли възражения? За изказване или за процедура? (Реплики от народния представител Петър Петров.) Имате реплика ли, господин Петров? Заповядайте.
По отношение на направените предложения за добавки на нови разпоредби, моля народното представителство да има предвид следното: разбирам, че конкретно народният представител Венко Сабрутев си е създал една специална за него процедура – не знам по какъв правилник за работа на Народното събрание, която той стартира със Закона за корпоративното подоходно облагане, където в три параграфа от Преходните и заключителните разпоредби предложи едни съвсем, съвсем нови разпоредби, и в момента я възпроизвежда в Преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет. Но държа да Ви кажа следното: уважаеми господин Сабрутев, разбирам, че този, който е писал този законопроект, е пропуснал да включи текстове, визиращи санкции за лицата, които попадат под Закона за хазарта. Обаче държа да Ви кажа, че в Закона за хазарта си има конкретни административнонаказателни разпоредби, които са в неговата Глава пета. Там би следвало и досега там са уредени всички санкции за лицата, които не са изпълнили задълженията по този закон, част от които Вие в момента се опитвате да създавате с Преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет. Не може да създавате нови алинеи към така предлаганите параграфи на Закона за държавния бюджет. Систематичното им място не е там. Те е следвало да бъдат направени най-късно между първо и второ гласуване, където да се напише, че в Глава пета в административнонаказателните разпоредби и санкции по Закона за хазарта, там да се създадат тези нови алинеи, които Вие изчетохте – за неподаване на декларация, така, така, така, по тези четири параграфа, а не там, където в момента предлагате. Това не е законосъобразен процес, който не отговаря за Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Ще призова народното представителство да не подкрепя това поредно безумие, което се прави за втори път след ЗКПО. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има ли други реплики? Няма. Господин Сабрутев, дуплика?
Благодаря Ви, господин Председател. Всъщност това беше процедура, но нека да го приемем като изказване с реплики и дуплики. Господин Петров, единствената причина, която аз виждам Вие да защитавате това да не приемем тези добавки към Законопроекта, е, че лобирате за хазартните босове. (Силен шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото, господин Петров, Вие се славите (шум и реплики), Вие се славите като много добър юрист и най-вероятно сте обърнали внимание на това, че действащите разпоредби в Закона за хазарта, да, има наказателни разпоредби, но те не касаят точно това, което току-що предложих. Тъй като целта е да не оставим дупка в българското законодателство, да не оставим възможността някой да спекулира и да не си подаде декларацията, най-логичното е да се добави текст: ако той не направи това нещо, да получи глоба. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Искате процедура ли, господин Ганев? Госпожо Цонева, Вие отпреди това искате процедура, след това Цончо Ганев. (Реплики от народния представител Антоанета Цонева.) За изказване ли? Първо тогава господин Цончо Ганев за процедура.
Господин Председател, процедурата е по начина на водене, но Вие в този момент не бяхте. Тъй като господин Сабрутев направи нещо, с което излъга най-нагло, и председателстващият към онзи момент не му направи забележка, важно е да кажем какво се случи. Адвокат Петров каза ясно и точно: това, което предлагате Вие, е добро и ние ще го подкрепим, само че е незаконно в този момент и в този вариант. (Реплики.) Кое точно, господин Сабрутев, не разбрахте от това? (Реплики.) Ако искате, можем да го нарисуваме. Това, че не сте окомплектували всички предложения, това, че предложението на Йордан Цонев дойде в края на Комисията, допълва също неправилно и незаконно, това, че Вие в момента допълвате на допълването, показва едно-единствено нещо: неподготвени, неможещи и най-вече нарушавате с ясното съзнание закона. (Реплики.) Нарушавате го! Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е с ранг на закон и Вие цялото това нещо го правите съзнателно. Председателят на Народното събрание към този момент не Ви направи забележка. Това е процедурата. Нямате право да правите незаконосъобразни предложения. Или пък, когато ги направите, той трябваше да Ви санкционира и да каже, че нямате право. Това Ви казваме ние: нямате законово право, а не какво е самото предложение. Самото предложение, да, за, как точно искате да стане ясно, че нямате законово право на това нещо?! Адвокат Петров Ви го обясни. В тази ситуация чисто човешки беше най-добре да го подминете, а не да ставате и да показвате арогантно отношение – за лобизъм и не знам си какво. Това, че не сте подготвен и текстовете, които Ви пишат, Вие даже не ги пишете, Вие ги четете: заместник-министър, директор на дирекция Ви пускат текстове и Вие ги четете – каквото Ви дадат. Само че олеквате, Вие предлагате незаконосъобразни текстове. Това Ви казваме.
Госпожо Цонева, заповядайте за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искала да направя редакционно предложение, свързано с новия § 15 в Преходните и заключителните разпоредби, който засяга промените в Закона за закрила и развитие на културата. Моето предложение, което е консултирано с моите колеги, с които сме вносители на такова предложение, е следното. „В чл. 32а да се направи следната редакция: „В ал. 3, т. 1, буква „а“ числото „105“ става „120“. Създава се изречение второ „При наличие на финансов ресурс прагът от 120 може да бъде надхвърлен.“ Буква „г“ се отменя.“ Това е целият текст, като ал. 4 се запазва.
Госпожо Цонева, на § 15, така ли?
Новият § 15 по Доклада, който засяга Закона за закрила и развитие на културата. Ето предложението. Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма. Петър Петров – за изказване.
Дами и господа народни представители, и Вие, Венко Сабрутев, макар че не Ви виждам. Господин Министър, надявам се, че слушате. Изказването ми визира промените в § 19, който се отнася до преуреждане на дължимите такси от операторите на хазартни игри, които вече имат издаден лиценз до 1 януари 2024 г. На първо място държа да кажа, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, и го казвам, за да е ясно, ще подкрепи предложените промени, защото таксите трябва да бъдат високи, и още по-високи, и в това няма никакво съмнение, за да не ни обвини някой като Венко Сабрутев в някакъв несъществуващ лобизъм. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи тези промени, но държа да Ви кажа как са направени тези промени и каква законодателна техника е използвана. Уважаеми господин Министър, Законът за хазарта, който е влязъл в сила през 2012 г., досега за 11 години е бил променян 20 пъти. Точно 20 пъти! Забележете, почти половината от тези 20 промени са били свързани или по време на приемането на държавния бюджет, или около, и пак свързани с държавния бюджет. Какво говори това? Това говори това, че Законът за хазарта е неизменно свързан с приходите в държавния бюджет. Това говорят фактите. Административнопроцесуалният кодекс, който урежда материята в Закона за хазарта, и издаването на лицензиите, които такси в момента променяте, от 2006 г. е променян 28 пъти. Тоест колкото пъти променяме Административнопроцесуалния кодекс, забележете, толкова пъти променяме и Закона за хазарта, обикновено със Закона за държавния бюджет. Защо Ви го казвам това? Производството по издаване на лицензи за хазартна дейност е административно производство, а даже така се казва и разделът, с който започва чл. 23 от Закона за хазарта, който се нарича административно производство. По това производство заявителят за лиценз за хазарт трябва да отговаря на определени законови условия и критерии. Когато производството се развива пред изпълнителния директор на НАП, в случая господин Спецов, и когато завършва с едно решение, което, след като влезе в сила, му се издава и удостоверение за извършване на хазартна дейност, това означава, че съответният заявител към този момент е отговарял на всички законови критерии. Какво прави сглобката в момента с държавния бюджет? Тя казва следното: вие хубаво към този момент сте отговаряли на всички законови изисквания, обаче ние решаваме, че вече не отговаряте и само по един критерий, на който сте отговаряли досега, и той е именно таксата. Таксата вече ние Ви я правим пропорционално по една формула, и по тази формула Вие ще дължите от 1 януари нов размер на таксата – по-висока такса занапред, въпреки че Вие досега сте отговаряли на законовите критерии. За съжаление, в административния процес формулите не работят. Уреждането на обществените отношения, от една страна, между императивен държавен орган и лице, което е заявител за издаване на лиценз, не могат да бъдат уреждани с формули. В административния процес има най-различни принципи. Това е принципът на законност, на равенство и на съразмерност. Всички тези принципи са нарушени с тези формули в § 19. Защо? Защото е недопустимо, когато си отговарял в един момент на определени законови изисквания, част от които е бил и размерът на таксата, която ти си платил, за да получиш лиценз, някой да реши след това, в случая Законът за държавния бюджет и неговите Преходни и заключителни разпоредби, че ти вече няма да отговаряш на тези критерии и че трябва пропорционално да заплатиш една много по-различна такса. Уважаеми господин Министър, именно затова с формули не може да се администрира този процес, който е административният процес по издаването на лицензии, и той не може да бъде преуреждан по отношение на държавната такса, която Вие правите пропорционална занапред с формули. Нещо повече. Ако това бъде прието, макар че, пак повтарям, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим, и това означава, че ще се поставят в неравнопоставено положение, първо, тези лицензирани оператори, които до 1 януари 2024 г. вече са имали лиценз, и от друга страна, тези, които тепърва ще кандидатстват за лиценз. Защото за едните ще важат едни условия, а за другите ще важат други условия. И само да вметна нещо – по чл. 23, ал. 7, ако не ме лъже паметта, тя урежда и регистрацията на оператори, които имат издаден лиценз в друга държава – членка на Европейския съюз, и те също ще бъдат поставени в едно неравноправно положение, защото не може да си отговарял, господин Министър, до 1 януари на едни условия и да ти е издаден лиценз при една държавна такса, и сега в момента ние да преуреждаме тези отношения само по отношение на таксата и да ги поставяме в по-неблагоприятно положение от тези, които кандидатстват например за нов лиценз. Господин Министър, ще Ви дам пример как трябва да се направи това нещо – пример с любимото ми Министерство на спорта, понеже говорим за лицензии. Когато искаха да лицензират наново всички спортни федерации, какво направиха, и така се прави по принцип – малко по-тежък е законодателният процес, господин Министър, но така трябва да бъде направено. Те приеха законодателни промени в онзи случай с един нов Закон за младежта и спорта и казаха така: лицензиите на всички изтичат до една година и до една година всички трябва да се пререгистрират и да им се издадат нови лицензи при вече новите условия. Какво означава това? Господин Министър, трябваше лицензиите на всички, които вече в момента имат такива, при тези условия и при тази такса, което е било едно от условията за издаване на лиценз, да им дадете срок, че важат до еди-коя си дата, а след това всички да кандидатстват за нов лиценз, господин Министър, по новите условия. Сега за едните са по новите условия, а на другите Вие с една табличка и формулка им казвате пропорционалната такса занапред. Така, както беше направено това с онзи законопроект, с онзи закон, така трябваше да бъде направено и тук. Не знам кой Ви е писал това предложение и кой Ви го е подавал, но така не се прави законодателна дейност в този случай. Това не е добре, което правите, защото, когато това влезе в сила, аз съм силно притеснен, че тези оператори, които са поставени в по-неблагоприятно положение да заплащат…
Времето, господин Петров!
…много по-различна и вече промоционална такса, те ще оспорят тези нови условия в съда и съдът ще се произнесе, че са нарушени основни принципи на законодателния процес – равенство, съразмерност и законност на административния процес.
Времето, господин Петров!
Приключвам, господин Председател, с последно изречение. Затова силно се надявам много скоро, пак казвам, ние ще подкрепим промените, защото ние искаме да има по-високи такси за хазарт. Навсякъде сме заринати с реклами за хазарта. Ако помните, преди две години държавата каза, че тя ще преурегулира отношенията, тя ще се занимава с контрола върху това и какво се промени с рекламите за хазарт? Нищо. Отвсякъде ни заливат. Така че ние ще подкрепим по-високите такси, но господин Министър, не се прави законодателен процес по този начин. Трябва да направите промени, с които да направите така, че каквото е равно за едни, да е равно за всички. Благодаря.
Господин Цонев, заповядайте за реплика.
Благодаря ви, господин Председател. Уважаеми господин Петров, казах го в Комисията по бюджет и финанси, да го кажа и тук. За някои облагането на хазартните оператори е сложно, и то не е по ДОПК. За част от тях данъчното им облагане фактически е през лиценза с такси и те нямат друго данъчно облагане. Затова казах в Комисията по бюджет и финанси, че промяната на облагането е същата, както, ако от догодина сложим данък 20% вместо 10%. Това е решение на държавата, прави го, но въпросът е то да е еднакво от момента на приемане и да няма ретроактивно действие. А как ще се нагодят данъчните субекти, си е техен проблем. Държавата решава, че тези такси, които представляват данъчно облагане, защото няма друго за някои от операторите, да бъдат осъвременени, тъй като една голяма част от тях не са пипани повече от 10 години. А колкото до методиката, дадена с формула, тя е за тези, които до този момент са платили определена такса, и тя, между другото, се плаща по време на целия лиценз. И оттук нататък как ще я платят, за да няма ретроактивно действие, тоест лицензът е 5-годишен, от тези 5 години 2 са минали, остават 3. Тези 2, които са минали, са по старите такси, а новите 3 са по новите. Затова е методиката и аз смятам, че тук не бихме могли да имаме някакви кой знае какви различия. Колкото до обжалването, ами нали адвокатите трябва да имат работа, а Вие сте адвокат.
Други реплики има ли? Заповядайте за реплика, господин Ганев.
Тъй като има някакво неразбиране или по-скоро отказ за разбиране, да го кажем пак ясно и категорично. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че тези такси трябва да бъдат вдигнати в много повече пъти и сме за. Ако министърът внесе в пъти по-високи такси, ние ще ги подкрепим. В бюджета трябва да влязат тези пари. Изключително тежки данъци върху хазарта – категорично за, и сме твърдо за. Нещо повече. Ние имаме внесен Законопроект, който в момента е разпределен по комисии, но не се гледа по комисии, точно за хазарта и ограничаване работата на всички тези оператори на хазартни игри. Цялото това наше изказване – и преди, и сега на адвокат Петров, иска да каже едно-единствено нещо. Направете го качествено и законосъобразно, за да не падат тези неща в съда, за да не стане така, че фискът да ги обложи, те да обжалват и съдът да се произнесе в полза на ищците. Това казваме. Направете го качествено. Ако искате, месец януари първо това внесете, промени в други закони, които да фиксират тези неща, за да не загубим парите. Защото смятаме, че операторите на хазартни игри трябва да плащат в пъти повече. В пъти! А не в момента да приемаме на крак, председателят на Бюджетната комисия на крак прави предложения, консултирани най-вероятно, или той ги е решил, че са такива. Ние ги одобряваме и гласуваме за, а в момента излиза друг представител на ПП-ДБ, и още една педя предложения на крак. Нашите юристи стават и казват, че имаме съображения за законосъобразност, а не, че сме против тях. Как по-точно и ясно да го кажа? Това е целият разговор и дебат в момента – да стане така, че да не паднат в съда, когато някой обжалва тези такси, които искаме да наложим, и тези лицензии, които да са по-скъпи.
Благодаря, господин Ганев. Трета реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Петров.
Господин Цонев, казвате, че облагането е сложно. Не, напротив, аз смятам, че не е сложно, а е доста опростено. Описано е подробно в Закона за хазарта и съм сигурен, че Вие сте участвали в неговото приемане. Не разбирам даже защо чл. 30, който урежда държавните такси, сте го преписали и сте го набутали в чл. 14, но не искам да обсъждам законодателната техника на мнозинството на сглобката. Казвате, че трябва да е еднакво и да няма ретроактивно действие това облагане. Тогава да насоча Вашето внимание към току-що предложения от Вас § 23 в Бюджетната комисия, където да обърна внимание на господин Министъра, че се обръща надолу целият административен процес. В този § 23 той казва, че неприключилите производства – в тях вече ще се прилагат новите такси. Господин Министър, поправете ме, ако греша. Това сте написали и искам да ми посочите и ще Ви кажа, че никъде няма никое административно производство, уредено в закон, и в никой закон, който урежда някакви административни производства, където да пише, че започнали и неприключили производства вече трябва да вървят по новия ред. Знаете ли защо? Защото няма как правните субекти да са знаели, когато преди един месец, да кажем, са направили старта на това административно производство конкретно, че Вие след един месец ще промените в случая Закона за бюджета и таксите. Именно затова във всички закони, където се уреждат административни производства, се записва: започналите, но неприключили производства, тоест условията, при които са били, си продължават по досегашния ред. Тук е написано точно обратното и аз твърдя, че почти никъде в законодателството няма такава хипотеза, каквато сте уредили в § 23 – започналите и неприключили производства по издаване на лицензии или по подновяване на лицензии да продължат с новите такси. На следващо място, господин Цонев, казвате, че две години са заплащани едни такси. Вие сега ще направите така, че те ще заплащат по-други такси. Тогава да Ви попитам, господин Цонев, сключвате договор за финансов лизинг на автомобил, две години заплащате една такса. След тези две години, ако лизингодателят реши, че ще Ви направи таксата три пъти по-голяма, нарушават ли Ви се правата, или не Ви се нарушават? Първоначално уговорените права и условия променят ли се, господин Министър, или не се променят? Напротив, променят се. Само казвам принципа за прозрачност, законност, равнопоставеност и се опитвам да Ви дам примери, с които трябва да е ясно следното: първоначалните условия, които са имали валидно действие, не може да се променят по този начин впоследствие, дори и Вие да смятате, че тази форма, която сте създали, тя пропорционално казва: да, за следващите години, месеци, ето, толкова ти остават, толкова пари ще заплащаш. Но това не е било, когато те са заявили искането за лиценз. Тогава те са се съгласили на едни условия и според мен не е редно по този начин да се прави това нещо. Казах Ви какъв е начинът, и с това приключвам, тъй като времето ми изтече, трябва за всички да е равен един принцип – приключват им лицензите на всички до даден момент и след това им казвате: ако искате нов лиценз, по новите правила. Ето, това трябва да се направи, и Ви казах как са го направили по същия начин в Министерството на спорта.
Благодаря Ви, господин Петров. Искате думата ли, господин Министър? Заповядайте. След това процедура от Атанас Атанасов.
Благодаря, господин Петров. Няма да споря за законодателна техника, не съм експерт. Това, което искам да кажа – че ефектът, който се постига с тези промени, е, че всички от 1 януари, независимо дали са по стар, по нов и по лиценз в процес на издаване, ще заплащат новите такси, а до 31 декември всички ще заплащат старите такси, така че от икономическа гледна точка всички оператори са абсолютно равнопоставени, няма неравнопоставеност. Това е първото, което искам да кажа. Второто, което искам да кажа, е, че тук няма договорни отношения между държавата и хазартните оператори. Това е все едно да кажете, че на тези, които са влезли на пазара да продават примерно цигари, не може да им се вдигне акцизът. Е, може. Същото нещо е и с таксите за хазартните оператори – могат да се вдигнат и точно това прави парламентът. Това е вид данъчно облагане, което може да бъде променено с решение на парламента. Ограничението, което Конституционният съд е наложил, е да не се прави със задна дата. Не се прави със задна дата, от 1 януари влиза в сила. Живот и здраве, надявам се преди 1 януари да приемем бюджета. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. За процедура – Атанас Атанасов.
Благодаря, господин Председателю. Предлагам и моля да поставите на гласуване удължаване на работното време до изчерпване на дневния ред. Благодаря Ви.
На всички точки от програмата?
Да.
Добре. Обратно становище има ли, колеги? Не виждам. Уважаеми колеги, поставям на гласуване предложението на Атанас Атанасов работният ден да продължи до изчерпване на всички точки от програмата. Уточнявам, в момента сме на втора точка, а точките са 12. (Шум и реплики.) Заседанието да продължи до изчерпване на програмата, това е. Гласували 171 народни представители: за 115, против 54, въздържали се 2. Предложението е прието. Продължаваме с изказванията. Следващото изказване е от господин Вълчев. Заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да направя редакционно предложение по § 17. Последното такова е направено от народния представител Венко Сабрутев по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2. Предложението, което правя, напълно запазва смисъла и целта на разпоредбата, но предлагаме една по-добра правна техника. Със следното съдържание е предложеният параграф: „В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет актуализира програмите по § 42 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. за периода 2024 – 2027 г., както следва: 1. програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 2. програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лв.; 3. програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, с бюджет до 200 млн. лв.“ Това предложение по същество беше подкрепено от всички народни представители в Комисията по бюджет и финанси. (Шум и реплики.)
То вече е в Доклада на Комисията.
Да, да, министърът на финансите обръща внимание, че то вече е включено в Доклада на Комисията, така че ще го гласуваме по Доклада на Комисията. Само да си завърша изречението – че това предложение беше подкрепено от народните представители от всички парламентарни групи в Комисията по бюджет и финанси. Благодаря.
Господин Вълчев, може ли само за секунда? (Уточнения между председателя Никола Минчев и народния представител Красимир Вълчев. Шум и реплики.) Благодаря Ви, господин Вълчев, то е идентично с текста, предложен от Комисията, така че той така или иначе ще бъде подложен на гласуване. Реплики има ли към Красимир Вълчев? Отказвате се? Добре, има още пет човека преди Вас. Андрей Чорбанов е следващият записан за изказване. След него записани за изказване са Димо Дренчев, Мартин Димитров, Бранимир Балачев и Георги Ганев. Беше и Румен Гечев, но се отказа.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за § 14 и моето предложение да отпадне. Мисля, че коментирахме вече този параграф. Става дума за текста, при който се учредяват стипендии по един вариант, или безлихвен заем, по мнение на министъра, на българи, които ще получат своето висше образование в чуждестранни университети, и както е записано в добавката: и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в България. Изобщо нямам представа как може да се реализира според този текст тяхната професионална реализация на пазара на труда. Не са много завършилите Кеймбридж и Оксфорд, които се реализират на пазара на труда. Не виждам и никаква необходимост те да получават тази стипендия под формата на безлихвен заем, имайки предвид условията и реда за изучаване в тези престижни висши заведения. Именно затова беше нашият мотив да настояваме този параграф да отпадне. Разбира се, има и вариант той да бъде променен, защото допускам, че залата ще се съгласи с мен, така че господин Йорданов ще направи предложение за промяна на параграфа. Благодаря.
Благодаря Ви, Професоре. Заповядайте, господин Йорданов, за реплика.
Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, предполагам сте наясно, че сглобката ще направи каквото си иска, така или иначе, независимо ние какво кажем. На създателя на универсалното блокче сапун това му е отдавнашна идея. Явно има някаква идея как да усвоява парите, или кой човек да прати да учи навън. Затова аз ще предложа редакционно предложение, за да може поне малко да се минимализират щетите. Тъй като мотивацията е, че там ще учат българи, които след това ще се върнат да работят в България, затова предлагам следното редакционно предложение. Текстът става на финала на § 14: „и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел – и тук започва редакцията – задължителна професионална реализация на пазара на труда в Република България за срок от шест години.“
Имате го напечатано, нали?
Имам го писано на ръка, ама се чете.
Ще го разчета. Дайте да видим. Благодаря. „…и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел задължителна професионална реализация на пазара на труда в Република България за срок от шест години.“ Разбрах, това е в края на § 14.
Да.
И аз благодаря. Други реплики има ли към Андрей Чорбанов? Заповядайте, господин Вълчев, за реплика.
Благодаря. Уважаеми господин Чорбанов, аз подкрепих Вашето предложение на Комисията по бюджет и финанси, защото по съществото си то представлява една концептуална промяна в действащия модел на финансиране, според който държавата изпълнява обществената си функция да финансира висше образование чрез системата на българските държавни висши училища. Дори не и чрез българските частни. В случая отваряме възможността за финансиране на висше образование в чуждестранни частни висши училища, което най-малкото ще даде повод на българските частни висши училища също да искат промяна в модела на финансиране. Това беше предложението, което срещна най-остра реакция от страна на академичните среди на заседание в Комисията по образованието и науката. На фона на намаления бюджет за висше образование в последните три години – 0,75 на 0,6% от брутния вътрешен продукт, думите им буквално бяха, че едва ли не това издава някакво ненавистническо отношение към българската система на висше образование. Да, изглежда, че е съвсем малко, но това е открехване на вратичката вероятно за една по-голяма промяна. Ние трябва да финансираме международно измерение, но Европейският съюз сме решили как да го правим – по линия на европейските университетски мрежи. Тоест български университети се включват с мрежа с други университети и издават диплома от европейския университет. Ние не можем да направим европейски университет, като ги съберем всички на едно място, в един кампус, но можем да направим мрежи от университети. Вече имаме 9 български висши училища, включени в такива мрежи, като един студент, който учи в тях, придобива диплома за висше образование във всички тези университети. И към господин Йорданов, ако позволи, въпреки че репликата ми е към господин Чорбанов. Скептичен съм, че това ще проработи, ще Ви кажа защо. Защото нито можем да съберем частно държавно вземане, тук не се предлага да е публично държавно вземане. Плюс това, ако някой се реализира в чужбина, зад Океана, много лесно ще плати тази сума. Начинът да ги задържаме е да инвестираме в европейски университетски мрежи, да инвестираме в специалности, както примерно софтуерно инженерство. Аз, когато връчвах така наречената национална диплома на пълните отличници от матурите, половината се бяха записали в специалност „Софтуерно инженерство“ в Софийския университет. Начинът е да се привличат след това и в научна работа, в институти. Отидат ли зад Океана, общо практиката показва, че няма връщане. Тоест ние трябва да стимулираме европейското измерение. Жалко, че тези аргументи не се чуха от вносителите. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вълчев. Заповядайте за реплика, господин Цонев. Това е трета реплика към Андрей Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Кратка реплика, защото най-малкото има неяснота, макар че в Комисията по бюджет и финанси подкрепихме това предложение, защото чухме какъв е моделът, по който той ще бъде направен. Безлихвен кредит на студенти, които учат там, срещу което те подписват договор за изплащане на кредита чрез реализация в България. Какво финансираме тук и как нямало да си съберем публичните вземания, ако не дойдат? Това означава, господин Вълчев, че ние поначало публичните вземания ги поставяме под съмнение, независимо в коя държава са длъжниците.
Частните, частните…
Частните не ги подлагаме на съмнение, също като публичните. Да, частните държавни също подлежат на събиране и тук, ако има някой в тази зала, който смята, че механизмът за събиране на частни държавни вземания не е добър, моля да предложи да го подобрим. Това е една опция – на хората, които отиват да учат там – деца, да им предложим вариант за издръжка, някаква стипендия, тя, разбира се, няма да покрие цялата им издръжка, срещу договор да се върнат тук. Това никой не го казва. Тук се казва какво щяло да се финансира и как. Колегите в Комисията по бюджет и финанси го чуха много ясно, че това ще бъде безлихвен заем, който трябва да бъде изплатен чрез работа в България след това. Затова ние го подкрепихме. Станах само за да кажа това, което чухме в Комисията по бюджет и финанси, и ние пак ще го подкрепим сега в залата.
Благодаря, господин Цонев. Професоре, заповядайте за дуплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Йорданов, много трудно такъв тип договори могат, въпреки че това е една чудесна идея, много трудно могат да издържат, доколкото всеки, който работи в чужбина и изкарва пари, ако щете в и Научния фонд, ако щете и реализиран в частна компания, след като е завършил такъв престижен университет, той няма да има проблем да не се върне в страната, да не изпълни договора, но да изплати тази сума. Дотук, господин Цонев, се съмнявам доколко упражнението има смисъл. Разбира се, не можем да го кажем наизуст това предварително. Може да се окаже, че след десет години няма нито един човек, завършил престижен университет, който се е върнал.
Може да се окаже, че има.
Може да се окаже, че има. Лошият ми опит показва, тъй като аз работя в тази сфера, че на всеки един човек, който работи в нашата лаборатория, имаме по няколко, които работят навън и дори не смятат да се върнат под никаква форма. Хора, работещи за 10 – 12 хиляди долара на месец, няма как да успеем да убедим да се върнат. За тях изплащането на един такъв кредит и каквито и да е обезщетения по договорите няма да бъдат направени.
Благодаря Ви, Професоре. (Народният представител Красимир Вълчев иска думата.) Вие направихте изказване преди малко. (Реплика от народния представител Красимир Вълчев.) Току-що направи реплика, само че предишното, когато си дадохте редакционното предложение, беше изказване. Под някаква друга форма ще се намери начин да Ви включим в дискусията, може би процедурно. На ръба на Правилника, но може да си го позволим. Димо Дренчев е следващият записан за изказване.
Искам да изкоментирам няколко наши предложения. Първото и може би най-важното, което предлагаме за втори път през тази година, въпреки ясното съзнание, че няма как да бъде прието, защото засягаме твърде сериозен проблем, това касае дължимите вноски за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Нашето предложение е за срок от една година – за дванадесет месеца, те да отидат в бюджета на ДОО. Идеята на това нещо е да повдигаме темата за ефективността на тези фондове, за начина, по който управляват пенсионните вноски, и за начина, по който определят таксите си, тъй като считам, че те са твърде високи, и изобщо за бъдещето на цялата система. Знаем, че имаме един пример с Унгария, която се отказа от този модел. Кой е безспорният пример за това, че системата е сбъркана и че не работи както трябва? Това е, че ние имаме феномена две е по-малко от едно, а именно, че ще имаме пенсионери, за които пенсията, която получават от допълнителното осигуряване, и пенсията, която получават от държавното – съвместно двете пенсии ще бъдат по-ниски, отколкото ако се осигуряват само в държавното обществено осигуряване. Ясно е, че имаме проблем. С това предложение, ние за втори път искаме да го адресираме, искаме дебатът да тръгне, искаме да направим кардинални промени там. Второто ни предложение, което също вкарваме за втори път тази година, е свързано с начина, по който се определят заплатите в Комисията за финансов надзор. Тук сме го разписали как трябва да бъде. Знаете, че в началото на тази година ние приехме едни закони за централния контрагент, дадохме им възможност те да събират глоби в размер буквално на стотици милиони левове потенциално. Тъй като техният фонд „Работна заплата“ се определя на базата на глобите, които събират, считаме, че това изкривява мотивацията им и считаме, че трябва да поставим някакъв таван. Темата също е доста важна. Отново говорим за събиране на повече средства в държавния бюджет. Относно предложенията, които коментира господин Вълчев за така наречения фонд „Стамболов“. Наистина звучи много добре. Любопитен съм да видя в наредбата как ще бъде разписано това нещо, дали ще се селектират университетите, какво означава престижни университети, в коя чужбина – дали в Бангалор някой университет ще бъде достатъчно престижен и ако някой учи там, ще може да получи безлихвен заем. Дали, ако учи там задочно от София и се води по документи, че учи в Бангалор, ще може да получава също безлихвени заеми? Просто дяволът е скрит в детайлите и искам да го видя как ще работи. За момента няма да го подкрепим по този начин. Последната тема, която искам да засегна, това са таксите за хазарта. Естествено хазартът е такъв бранш, който всъщност е порок. Ние трябва да го ограничим. Ние сме внесли законопроект да ограничим неговите реклами. Министерството на финансите счита, че ще успее да събере някъде около двеста милиона лева с новите мерки. Много се надявам, че те ще са пресолили манджата, ще има много, които ще се откажат да подновят лицензите. Това ще доведе до по-малко приходи, но също така и до затваряне на хазартни оператори в някои от населените места, особено в по-малките населени места, където те не могат да правят достатъчно оборот. Всъщност това ще бъде полезен, макар и не търсен, полезен за обществото ефект. Иначе съм съгласен и с председателя на Бюджетната комисия, съгласен съм и с министъра на финансите, че по този начин не се нарушава равнопоставеността на икономическите субекти. Да, тази нова такса ще бъде еднаква за всички. В едно проучване, което излезе сега в края на годината сред предприемачите в България, те поставят регулаторната тежест, бюрокрацията, административния натиск, липсата на предвидимост в нормативната уредба като най-сериозни проблеми в бизнес средата в България. Прав е Йордан Цонев, че по този начин държавата е в позиция на силата и тя има право да променя таксите така, както има право да променя данъците, не давайки някакъв преходен период, започвайки така рязко, още повече, че тук говорим за едно драстично повишаване, говорим в пъти – два, три, четири пъти повишаване на таксите, считам, че увреждаме тъканта на бизнес средата и не е правилен подходът, по който го правим, и естествено, хазартът е бранш, който политиците обичат да ритат с удоволствие. Наистина е много удобен. Ние ще подкрепим тези промени. Една забележка искам да направя – почти всички такси се вдигат между два, три, четири пъти, единствено това, което е предвидено за един брой игрален автомат, по някаква причина е пощадено. Дали е пропуск, дали е някакъв вид лобизъм в последния момент, но там се променя само с някакви проценти – от 500 на 800 лв., може би е добре да направите една корекция и да го променим, защото някак си липсва консистентност на предложенията – вдигаме 400% едните такси и само 30% другите. Не виждам логиката. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики? Заповядайте за реплика, господин Шопов.
Благодаря, господин Председател. Господин Дренчев, аз не съм съгласен с Вашето изказване. Не съм съгласен с твърдението на Асен Василев, че ще успее да събере двеста милиона с тези промени. По моите скромни изчисления, според мен ще са около сто милиона в най-добрия случай. Тук има от вносителите, за съжаление, господин Василев го няма, но ако може вносителите да ни дадат някаква разбивка от кои промени точно какви пари ще получат – от лицензите какви средства, от вдигането на данъка за автоматите, от таксите върху печалбата по чл. 30, ал. 3 какви приходи ще получи държавната хазна, защото аз тези двеста милиона не ги виждам. Другото, което е, пак не смятам, че малките хазартни организатори ще фалират. Приходите на този бранш за миналата година са над четири милиарда. Над четири милиарда! Моля Ви за коментар, господин Дренчев.
Благодаря, господин Шопов. Други реплики има ли към Димо Дренчев? Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Господин Шопов, може би човекът, който трябва да отговори, все пак е финансовият министър, едва ли съм достатъчно компетентен, но погледнато по՛ на едро, ако браншът прави четири милиарда на година, а тези лицензи, както знаем, някои са с продължителност пет години напред, мисля, че има и по-дълги даже, да, има и десетгодишни лицензи. Очевидно е, че тези средства, които се очаква Финансовото министерство да събере, няма да ги свалят на колене и няма да са фатални за тях. Може би и така е било разчетено предварително. Пак ще кажа това, което казах в изказването си. Дори да постигнем обратен ефект, да сме пресолили манджата и да доведем до закриване на някои от тези оператори, мисля, че за обществото като цяло това ще е по-добре.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Записах Ви, господин Чолаков. Преди Вас са Мартин Димитров, Бранимир Балачев, Георги Ганев, Климент Шопов и след това сте Вие, господин Чолаков. Заповядайте, господин Димитров.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Решили сме с колегата Георги Ганев винаги, когато има предложение за национализация или квазинационализация на частните пенсионни фондове, да не оставяме тази тема без дебат в Народното събрание. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ са направили такова предложение и доста експертно (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ), за втори път, точно така – искам да Ви обърна внимание върху голямата проблемност, която създавате, и неконсистентност вътре във Вашето предложение. Колегата Димо Дренчев каза следното нещо, дами и господа: понеже таксите на фондовете – на частните пенсионни фондове, според тях са високи, което може и да е вярно, затова служебно ние като парламент ще решим вместо хората да прехвърлим насилствено техните партиди от частните пенсионни фондове, тоест от допълнителното задължително пенсионно осигуряване за 2024 г., в НОИ. И Вие бихте задали въпроса: „Те, хората, могат ли да направят сами това нещо?“ Да, могат, всяко лице самостоятелно. Примерно лицето Димо Дренчев или всеки от ВЪЗРАЖДАНЕ, всеки в тази зала, който има допълнително задължително пенсионно осигуряване, може сам да реши и да си прехвърли средствата към НОИ и някои са го направили с мотиви, каквито са намерили за правилни. ВЪЗРАЖДАНЕ казват така, че за тези, които не са го направили, които са преценили да имат частен пенсионен фонд и са останали в частния сектор, искаме държавата, чрез парламента, да вземе служебно решение и насилствено да им вземе парите и да им ги прехвърли. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) За това става въпрос. Колеги, чуйте ме, 2024 г. – като те няма да получават по техните индивидуални партиди повече средства… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това казвате Вие – взимате ги и ги пращате в НОИ, правото на избор Вие им го отнемате за 2024 г. Вие отнемате на тези хиляди хора правото на избор. Тук идва претенцията, че Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ казвате следното нещо: „Не, тези хора не могат да преценяват, те не знаят какво е добро за тях. Ние като парламент ще решим вместо тях да им вземем парите и да ги пратим в НОИ“, което вече е опасно твърдение, което граничи с квазинационализация и граничи със следното: отиваме в дома на човека, взимаме му телевизора и ще му го върнем след една година, защото смятаме… (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Колеги, ще вземете реплики след това, моля Ви.
Направете ми реплика, заповядайте. …защото смятаме, че по този начин постъпваме по-добре. Тук има няколко много големи проблема. Първият много голям проблем, колеги, това са индивидуални партиди, за които има решение на Конституционния съд, че те не могат и не трябва да бъдат принудително изземвани. Второ, ако в България допуснем такива казуси, а искаме по-добра инвестиционна среда, искаме да привличаме инвеститори, искаме да идва бизнес в България, хората ще си кажат: „Тука, ако се прави някаква квазинационализация, те ще го направят и другаде – днеска ще им вземат частните пенсионни фондове, утре ще решат, че нещо друго трябва да им бъде иззето, третия ден – трето.“ Затова, колеги, искам да Ви насоча в следната посока: ако Вас Ви притесняват таксите, които наистина може да са високи, които се получават от тези фондове, усилията да ги насочим там. Помислете, да работим заедно, максималният праг за тези такси може да бъде преразгледан, преосмислен – това е смислено. Ако Ви притеснява друго нещо, свързано с тези фондове, насочете се към сърцевината на проблема, а не се опитвайте да накажете хората и техните индивидуални решения и да решите служебно вместо тях, тоест опитайте се да се насочите към това, което сами казвате, че Ви притеснява, а не да наказвате и да изземвате права при избора на хората. Друго нещо. Какво може да направи държавата, вече конструктивно от нас към Вас? Има логика да има информационна кампания, хората да знаят, че имат право на избор, че могат да си сменят фонда, ако не им хареса, доходността е ниска. Има много фондове, трябва да има конкурентен режим между тях. Да, такава информационна кампания има смисъл. Има смисъл от информационна кампания, защото Вие казвате, че може в определени случаи две пенсии да са по-малко от една. Добре, нека и този разговор да го има, но лицето да може само да прецени дали иска неговите пари през 2024 г., както Вие казвате, да отиват в частен пенсионен фонд, или да отидат в НОИ, тоест нямате право, уважаеми колеги, да отнемате индивидуалния избор на българския гражданин, защото смятате, че знаете по-добре от него. Не знаете, не знаете по-добре от него, не може да отнемете правото на човека сам да решава. Това изказване е, защото знам, че ще предложите това предложение трети и четвърти път, и се опитах да бъда конструктивен и да Ви насоча. Ако виждате проблеми в таксите, да решим, колеги, проблемите, а не да наказваме хората. Благодаря за Вашето внимание. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря, господин Димитров. Господин Георгиев има реплика първо. (Реплика от народния представител Димо Дренчев.) Вие, господин Дренчев? Обиди ли Ви?
Не.
Тогава вземете реплика, ако не Ви е обидил. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря, господин Председател. Да, повдигаме го този въпрос, господин Димитров, защото едно време по същия начин никой не питаше хората дали искат част от техните пенсионни вноски да отидат в пенсионни фондове. Кой е питал хората тогава? Правихте ли референдум, статистика, анализи? Не, просто едно правителство реши, че процент от тези вноски трябва да отидат в пенсионните частни фондове. Това е истината. И тези фондове 20 години не трябва да плащат нищо, и след 20 години, когато дойде време да се пенсионират тези хора, евентуално може би ще платят, ако не са фалирали. Само че данните, анализите и инфлационните процеси показват, първо, че инфлационните процеси изяждат тези средства на хората, които се спестяват там. И ще стане – едно време, ако си спомняте, в началото на 90-те имаше един такъв момент, където нашите майки и бащи имаха спестявания в банките и в подобни фондове, а накрая се оказа, че си купиха по един чифт обувки с тези пари, а цял живот са спестявали. Отгоре на това, което Вие казвате: ние щели сме да влезем в къщите на хората и да вземем техния телевизор, дадохте, нали, пример за сравнение. Не, ние не правим това. Ние връщаме справедливостта, тоест тези пари трябва да отидат там, където им е мястото. А затова законодателят е предвидил – има частни фондове, който иска, може да отиде и да се осигурява в частния фонд. Никой не Ви спира да отидете да си направите доброволно пенсионно осигуряване. Никой не Ви спира, кой Ви спира? Но да се отнема – едно време, без хората да бъдат питани, без никой да ги информира, директно да се отнеме, да се дават милиарди в продължение на 20 години – повече от 20 години вече, милиарди на частни компании, които утре ще фалират евентуално, като им дойде зор да плащат, защото най-вероятно са източени през всякакви схеми голяма част от тези пари. (Шум и реплики.) А да не говорим за кризата 2008 г., която беше предизвикана в Щатите. И там имаше замесен пенсионен фонд, помните ли това нещо? Благодаря.
Без подвиквания от място. Заповядайте, господин Дренчев, за втора реплика. Има ли трета реплика? Господин Гьоков за трета реплика.
Господин Димитров, с огромно удоволствие бих влязъл в дебат с Вас, но ще изтощим цялата зала, не е сега моментът. Само ще маркирам две или може би три неща. Първото е, че да, има проблем с таксите. Те са около десет пъти по-високи от тези на сходни фондове, които оперират с частни капитали и управляват изцяло частни инвестиции – едното е около 4%, другото е около 0,04%. Считам, че държавата е в правото си, когато види, че има, да кажем, зараждаща се пирамида, или че има проблем, да посочи проблема и да предупреди своите граждани, защото, ако се случи да изгърми някой от тези фондове, което аз считам за напълно вероятно, и то не в много далечно бъдеще – има индикации, че има фондове с проблеми, ние в крайна сметка – всички данъкоплатци, не само тези, които са вкарвали парите си там, ще покрием тези загуби, както става в последните десетилетия, когато има системен проблем. Считам, и това вече е съвсем така теоретична либертарианска вметка, че всъщност, ако държавата има право да изземва парите от хората в пенсионен фонд, независимо дали частен, или държавен, тя има право и да насочва парите, защото ние не ги взимаме от хората, а само ги насочваме в едно или друго място, но така или иначе държавата задължително ги изземва. Ако ние казваме, че държавата има право задължително да ги изземва, значи тя има право и да ги насочва. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Дренчев. Третата реплика е от Георги Гьоков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Извинявайте, но разпалихте тука един дебат, който въобще няма нищо общо с текста, който е предложен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Аз не искам да развиваме дебата, защото този дебат е обществен дебат, не е на Народното събрание, защото едно такова мнозинство няма как да реши този въпрос, а трябва широк обществен консенсус дали да ги има пенсионните фондове за допълнително задължително осигуряване, или да ги няма. Този дебат върви от много време и досега няма единно решение по въпроса. Но в случая става въпрос за предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които аз не знам защо са го направили това предложение, не разбирам мотивите им. Вие знаете ли механизма на допълнителното пенсионно осигуряване? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не, не го разбирате наистина. Част от парите на хората, които са родени след 31 декември 1959 г., отиват в частен фонд. Този частен фонд натрупва някакви пари, с които ще им изплаща допълнителна пенсия. За сметка на това от основния фонд на държавното обществено осигуряване се редуцира тяхната пенсия с процента, с който влизат в частните фондове. В момента Вие казвате, че само за 2024 г. ние ще вземаме парите на хората от частните фондове и ще ги вкарваме в държавното обществено осигуряване. В същото време нищо не казвате за редукцията. Значи тези пари – Вие казвате, че не ги вземате от хората, а всъщност Вие ги вземате от хората, защото ги вземате от сметките на хората. Точно това правите с това предложение, без да го развивате впоследствие. Аз бих разбрал, ако Вие казвате, че вземате парите от частните фондове и ги вкарвате в държавното обществено осигуряване, но за сметка на това редукцията по Кодекса за социално осигуряване за този човек няма да се смята тази година за вноски в тях, а в държавното обществено осигуряване, но Вие не го правите. Мисля си, че е излишно да продължаваме този спор. Нека да мине гласуването и кой каквото е решил, да гласува, а ако искате да повдигате този въпрос в публичното пространство, дайте да направим някаква среща и да повдигнем въпроса с участие на всички заинтересовани страни в този процес. (Реплики: „Времето, времето!“)
Времето, господин Гьоков.
Иначе предложението Ви въобще е в сериозен ущърб на хората и по никакъв начин не вредите на частните пенсионни фондове, а вредите на хората.
Господин Гьоков, репликата трябваше да е насочена към Мартин Димитров. Заповядайте, господин Димитров – за дуплика, след това Йордан Цонев за процедура. Забавихме се във времето, господин Цонев, защото изчерпваме пълния кръг.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз съм съгласен с господин Гьоков по тази тема. Действително това предложение не е срещу частните пенсионни фондове, то е срещу хората. То е срещу хората, които са избрали да имат допълнително задължително пенсионно осигуряване, на които е дадена възможност, ако желаят, да си прехвърлят партидата в НОИ, и те не са го направили. На хората, които са избрали да имат частен фонд, Вие казвате така: „Вие сте избрали да имате частен фонд, обаче ВЪЗРАЖДАНЕ преценява, че насилствено, по служебен път трябва да дойдем да ги изземем насилствено тези пари и да Ви ги пратим в НОИ, защото ВЪЗРАЖДАНЕ знае по-добре от всеки български гражданин какво е добро за него.“ Това е подтекстът, уважаеми дами и господа, на Вашите думи. А такива предложения, ако се развият и покълнат, са опасни и затова Ви обръщам внимание върху тях. Ако искате да направите системата по-справедлива, да бъдат намалени таксите, хората да бъдат по-добре информирани – това са теми, по които заслужава да се работи и можем да работим заедно, но когато искате и смятате, че Вие знаете по-добре от българските граждани какво е доброто за тях, каква е перспективата за тях – може да има хора, които искат да имат две пенсии – една от НОИ и втора от допълнителното задължително пенсионно осигуряване, и Вие им казвате така: „Не може да имате две, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че тази идея не е добра и затова искаме с решение на парламента, независимо Вие какво сте решили, независимо Вие какво мислите, независимо от фонда, който сте избрали, идваме, взимаме Вашите пари и ги прехвърляме. Колеги, комунизмът така е започнал в началото. Малко по малко и накрая се е оказало, че няма частна собственост. Започнали са с една, две, три стъпки и накрая нищо не е останало. Колеги, предлагам Ви, понеже това е второто Ваше предложение по темата, предлагам Ви третото да бъде насочено към намаляване на таксите, към информиране на хората, към един дебат как тази система да стане по-конкурентна, да функционира по-добре, а не към упражняване на насилие над българските граждани, от което никой няма полза. Самата претенция, колеги, че смятате, че знаете по-добре от хората, които са направили своя избор, е опасна. Благодаря Ви.
Благодаря. Записвам и Георги Георгиев за изказване. Йордан Цонев – за процедура.
Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е след изчерпване на списъка със заявилите се за изказване да прекратим дебатите. Смятам, че от всяка група се изказаха достатъчно хора и нека и тези, които са се записали, също да се изкажат, но след тях да не записвате други, а да подложим на гласуване това предложение сега. Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, господин Цонев. Обратно становище има ли? Няма. Подлагам на гласуване процедурата за прекратяване на дебата, след като бъде изчерпан настоящият списък със записали се за изказване, който ще прочета – Бранимир Балачев, Георги Ганев, Климент Шопов, Радомир Чолаков, Георги Георгиев. (Възгласи в залата: „Еее!“) Ще редактирате ли процедурата си, господин Цонев?
Някой може да реши да се откаже. Разбира се, ако някой прецени да оттегли желанието си за изказване, е друг въпрос. Режим на гласуване. Гласували 163 народни представители: за 123, против 38, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към изказването на господин Балачев. Колеги, пак Ви обръщам внимание. Има петима записали се за изказване, повече няма да бъдат записвани, след това дискусията е прекратена.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по § 18 до § 23 от така направените предложения между първо и второ четене. Подкрепям предложенията, които бяха направени от господин Борисов и една голяма част от нашата парламентарна група и подкрепени от още две сериозни формации, които осигуряват едно много значително мнозинство. Защо го казвам това нещо. Защото промяната на данъците, тоест вдигането на данъците, по принцип е един неприятен факт както за хората, така и за обществото като цяло. Почти всички ние сме казвали, че няма да вдигаме данъците и за съжаление обаче, ето, че днес се налага да гласуваме параграф, в който по предложение на едно много сериозно политическо мнозинство се взима решение данъците да бъдат вдигнати пет пъти – не четири, по отношение на таксите и близо 60% по отношение на така наречените акцизи, което действително е едно много сериозно вдигане на дължимите към държавата такси в този бранш, и очевидно че няма да пляскат с ръце над 30 000 души, работещи в него, както и не съм много убеден, че след приемането на тези такси – аз в Комисията гласувах за – ще има някакъв значим положителен ефект в това. Защо казвам това? Защото такъв голям ръст на вдигане на таксите едва ли ще бъде поносим за една голяма част от тези юридически лица, които се занимават с тази дейност. Така или иначе обаче това предложение е факт и аз смятам, че то има за цел да направи необходимото, за да може да постигнем по-голямата цел, а по-голямата цел е да запазим трипроцентния дефицит и оттам да можем успешно на 1 януари 2025 г. да влезем в еврозоната. Това може би си струва да се гласува за, положително, на това предложение, което Борисов и останалите направиха. Пак казвам – какъв ще е ефектът от това нещо, ще разберем, за съжаление, след една година и дълбоко се надявам, че това предложение не се прави в интерес на няколко големи оператора в този бизнес, а се прави по причините, които изтъкнах аз лично и които аз съзирам в това предложение. И може би всичко щеше да бъде наред, нямаше да има никакви дебати, ако това предложение за вдигане на тези две задължения на операторите в хазарта към фикса не беше направено в последната Комисия по бюджет и финанси по реда на чл. 80, ал. 7, т. 2 и не беше направено предложение от господин Цонев всъщност за начина, по който тези такси ще бъдат плащани. По принцип законът винаги изисква, че таксите – увеличаването на какъвто и да е било вид такси, в изключителни случаи само се позволява тогава, когато законът влезе в сила и е публикуван в „Държавен вестник“, не е бил обжалван, и така нататък. Господин Цонев ни предлага на нас нещо, с което аз не съм съгласен, както и не съм съгласен и с това, че държавата можела винаги да си прави каквото си иска, тоест да вдига всякакъв вид такси и да определя начина на тяхното събиране. Именно тук е разминаването, има различия между мен и уважавания от мен господин Цонев като човек, който разбира от данъчна политика, защото издаването на едно разрешение, уважаеми колеги, е сложен фактически състав. След като се запознах с тези предложения, аз се постарах като един човек, който обича да чете и да знае какво гласува, направих едно проучване на това възможно ли е и какво представлява всъщност издаването на разрешение, или лиценз, което е едно и също. И веднага трябва да кажа, че примерът, който беше даден за това, че ако се вдигне акцизът на цигарите, трябва ли да се вдигне и лицензът за тяхната продажба, е неуместен, защото лицензът се издава за продажба и не зависи от това какъв ще бъде акцизът на тези цигари. При хазарта е малко по-различно. Всъщност налице е един договор, тоест държавата в Закона за хазарта – последното му издание, което, както каза колегата Петров, е от 2012 г., дава една рамка. Тази рамка всеки един, който иска да се занимава с този бизнес, приема или не я приема. Тоест има налице един договор между юридически лица, които се занимават, или търговци, които се занимават с определена дейност, и държавата, от друга страна. Държавата казва: ако ти изпълниш тези правила, които ние сме посочили в наредбите, в закона, ти получаваш лиценз да упражняваш тази дейност за срока, за който сме подписали този договор, защото крайният акт на получаването на това разрешение е издаването на този лиценз, който се подписва от шефа на НАП. Тоест процедурата на този сложен, от една страна, административноправен, а от друга страна, договорен състав приключва, тоест страните са се разбрали в момента, в който шефът на НАП е подписал разрешението, защото към този момент всички такси, дължими предварително по издаването на този лиценз – и не само за хазарта, а и за всички останали разрешителни режими, е факт. Подмяната му едностранно от страна на държавата според моето разбиране и според практиката, и според съдилищата е невъзможна. Да, възможно е и аз затова казах, че тук подкрепям, независимо че няма да гласувам, защото могат да ме обвинят в конфликт на интереси, но подкрепям това, че държавата би могла да иска повишаването на тези такси и акцизи. Но да направим така, че този, който е приел при едни условия да подпише договор с държавата да получи този лиценз, да си плати всички такси, и на половината или още в самото ѝ начало държавата да му каже: ти няма да дължиш примерно 15 000 лв., а ще дължиш 75 и трябва да ги платиш останалите пари, е недопустимо.
Времето, господин Балачев.
И това е незаконосъобразно. Затова аз считам, че тези промени – макар може би да носят някакви дивиденти на държавата, може би ще съберат допълнителни приходи – са незаконосъобразни и те ще бъдат обжалвани най-вероятно от заинтересованите лица и пред Конституционния съд, но ще създадат и един хаос в този бранш, който ще доведе и до множество административни дела, от което мисля, че и Министерството на финансите няма полза. Защото няма в данъчната практика – колежката, която винаги е специалист и не се е изказвала, от Министерството на финансите, такъв термин – за поддържане на лиценз, няма. За издаване на лиценз има, но за поддържане – такава терминология се предлага само. В тази връзка, господин Председател, правя предложение да отпадне от § 18, т. 3, където изрично е написано, че таксите за издаване и за поддържане на лиценз – това е § 18, т. 3. А ако ще подлагате на гласуване приетите предложения, въпреки че те са копи-пейст пресъздадени в § 19, 20, 21 и 22 на господин Цонев, и аз предлагам тези параграфи 19, 20, 21 и 22 да отпаднат. По отношение на § 23. Спорен е въпросът дали заварените положения биха могли да променят…
Времето, господин Балачев.
Приключвам, господин Председател. Но аз приемам, че би било допустимо сегашните положения да продължат и да бъдат лицензирани с новите такси, при положение че те не се откажат, защото може да има случай, в който просто стопанските субекти ще решат, че това не ги устройва, ще изтеглят своите документи и ще приключат процедурата по лицензиране. Благодаря Ви.
Господин Балачев, Вие предлагате § 19, 20, 21 и 22 да отпаднат, а по § 18 да отпадне т. 3. Добре, тогава тях ще ги гласуваме отделно. Разбрах, благодаря. Има ли реплики? Заповядайте за реплика.
Господин Балачев, аз не съм съгласен с Вас, че вдигането на тези такси е непосилно за хазартния бизнес. Значи за един автомат тримесечната такса в момента е 500 лв., а искате да я вдигнете на 800 лв. Няма лошо, добре, да се вдигне тази такса, но искам да Ви напомня, че в рамките на пет минути един автомат може да глътне 800 лв., защото с едно натискане на копчето, с едно дърпане на ръчката могат да заминат 400 лв., и ако играчът играе отново, пак 400 лв. Така че тези пари организаторите на хазарт могат да си ги вземат в рамките на пет минути, а тази такса е за тримесечие. Така че не съм съгласен изобщо, че тя е непосилна за хазартните организатори. Благодаря.
Благодаря, господин Шопов. Други реплики има ли? Няма. Желаете ви дуплика, господин Балачев? Заповядайте.
Репликата ми ще е съвсем кратка. Колега, очевидно неразбирането на този бизнес Ви води до такива заключения. Който познава спецификата на работа, ще знае, че няма хазартен автомат или дейност, в която, за да бъде лицензирана, трябва да има 89% възвръщаемост, и тези 4 млрд. лв., за които си говорите, не бъркайте направените залози с крайния резултат, защото това са две различни неща. Така че колко може да глътне и колко може да върне – има си институт, който следи за тези неща. Те така са устроени, че трябва да върнат минимум 89% от залозите, които са направени в тях.
Благодаря, господин Балачев. Госпожа Петкова? Заповядайте, госпожо Петкова, след това господин Ганев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искала да внеса едно разяснение по отношение на таксите, тъй като може би малко се смесват нещата. Таксите за разглеждане на документи и за издаване на лицензии са регламентирани по чл. 30, ал. 1 от Закона за хазарта в тарифа, която се издава от Министерския съвет. Таксите, които са заложени в ал. 3, 4, 5 и 6, това са такси, които заместват данъчното облагане. Подобно облагане съществува във всички държави – членки на Европейския съюз, и се въвеждат такси, тъй като по отношение на онлайн хазарта, както и на някои други хазартни игри не могат да бъдат обложени, тъй като, ако сървърът не е разположен на територията на Република България, не формира място на стопанска дейност и не може да се облага с корпоративен данък. Затова таксите в чл. 30 заместват данъчното облагане, независимо че са формулирани като двукомпонентна такса с една постоянна величина, и другото, което е разликата между залозите и изплатените печалби. Всичко, което е включено в тези алинеи, е данъчно облагане и не е такса за издаване на лиценз. Така че тези формули, които се предлагат в § 19, 20, 21 и 22, всъщност те изравняват режима на облагане за всички оператори, независимо дали имат издадени лицензии преди 1 януари 2024 г., дали са в процес на издаване на лиценз, или примерно ще бъдат издадени на един по-късен етап. С формулите се изравнява данъчното облагане за абсолютно всички организатори на хазартни игри. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Заповядайте, господин Ганев. Само за секунда да прочета две съобщения, преди да Ви дам думата: Уважаеми колеги, Разпореждане на председателя на Народното събрание: „На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам при обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, приет от Народното събрание на 12 декември 2023 г., да бъде отстранена допусната техническа фактическа грешка, като в § 16 навсякъде думите „§ 12“ да се четат „§ 11“, а „§ 15“ да се чете „§14“. Както и Разпореждане на председателя на Народното събрание: „На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам при обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, приет от Народното събрание на второ гласуване на 18 декември 2023 г., да бъде отстранена допусната фактическа грешка, като в § 16, ал. 2 думите „§ 11, ал. 1“ да се четат „§ 15, ал. 1“. Заповядайте, господин Ганев.
Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. Ще се изкажа по предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ за пренасочване за една година на средствата, предназначени по допълнителното задължително пенсионно осигуряване, към индивидуалните партиди на хората към Националния осигурителен институт и държавното обществено осигуряване. Ще кажа следния проблем, който аз виждам в това предложение, и той е, че то изглежда, поне в моите очи, е в пряко противоречие с Решение № 7 от 2011 г. по конституционно дело № 21 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България. Диспозитивът на това решение започва със следното изречение: „Прехвърляне на средства от професионален фонд – в случая, понеже ставаше въпрос за професионалните фондове тогава, във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, може да става само с волеизявлението на осигуреното лице, а не чрез законова императивна уредба.“ По-нататък в диспозитива: „Така в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Конституцията – тоест знаем точно кой член, коя конституционна разпоредба се нарушава – се накърнява резултатът, включително и доходността от дейността на пенсионноосигурителните дружества по инвестиране на средствата на тези лица, като се елиминира много съществен механизъм на допълнителното задължително обществено осигуряване, а именно инвестиционната политика на дружеството и капитализирането на средствата по индивидуални партиди с прибавяне на доходността“. С други думи, прочитайки, стъпвайки на това решение на Конституционния съд, за мен въпросът поначало има проблем с втория стълб на пенсионното осигуряване. Затова дайте да вземем едни средства и да ги насочим към по-добрия очевидно според Вас първи стълб – не може да стане. Има едно-единствено решение, като прочете човек и мотивите към това решение, което остава след това решение на Конституционния съд. Това е едно-единствено решение, ако искате да постигнете резултата, за който говорите, е просто тук да се приеме законодателна промяна и да се премахне изцяло вторият стълб на пенсионното осигуряване, без да могат да се пипат вече натрупаните партиди. Само оттук вече няма – всичко отива, това може да стане. Но никакви други мерки не могат да бъдат приети на конституционно ниво. Ако ние тук решим, че ще премахваме на хората втория стълб, това можем да правим по Конституцията, но разпоредбата, която предлагате като преходна и заключителна в Закона за бюджета, не може да стане. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ганев. Господин Дренчев – за реплика. Господин Костадинов – за втора реплика.
Господин Ганев, съвсем кратка реплика, тъй като обещах да не се изказвам повече по темата, понеже дебатът е безкраен. Всъщност ние постигнахме нашата декларирана цел с това, че отворихме отново темата за проблемите в частните пенсионни фондове, така че това, което сме искали с нашето предложение, мисля, че вече е постигнато след тези дебати.
Благодаря, господин Дренчев. Заповядайте, господин Костадинов.
Господин Ганев, с Вас тук сме водили няколко пъти спор по темата за пенсионния модел в България и мисля, че сме на едно мнение за това, че на практика той в този си вид не може да продължи да съществува поради простата причина, че НОИ е в практически фалит, тъй като демографската пирамида в нашата страна е със силно подронена основа и има все повече пенсионери и все повече нови пенсионери, все по-малко работещи хора. Само за тази година индексът на заместване беше, за разлика отпреди 20 години, когато беше 110:100, сега е 60:100. Иначе казано, да обясним на хората, които не са наясно – на 100 нови пенсионери има 60 нови работници. Това нещо означава, че за нас оттук насетне първостепенно трябва да бъде мисленето за цялостна реформа на пенсионния модел и като казвате „А“, кажете и „Б“. Ние с Вас имаме идеологически различия – мисля, че никога няма да имаме идеологически виждания в определени посоки по един и същи начин, но по този проблем смятам, че трябва да мислим еднакво и да действаме еднакво поради една много проста причина. След 10 – 15 години няма да има кой да плаща пенсиите на пенсионерите, ако продължаваме по този начин сега. Просто защото, ако така продължава демографското развитие на България, което включително и заради Вашето управление в момента е изключително така увредено, след 10 години просто няма да има кой да плаща пенсиите на пенсионерите. Такива са реалностите. Заради това трябва да се помисли дали да не се направи цялостна реформа на пенсионния модел и да се даде възможност на хората в крайна сметка да минат не към това, което Вие предлагате сега като предложение, което си мислите, че идва от нашето, защото нашата логика е съвсем различна, а по-скоро в това, което Вие може би бихте насочили Вашите мисли за изцяло доброволен пенсионен модел. Защото има такива държави и те не са никак малко. В този случай вече ние премахваме тази тежест, която съществува върху нашето общество сега, в момента. Разбира се, това няма как да стане толкова бързо и лесно. Има една-единствена държава, която го е правила радикално, и това е допринесло за изключително много сериозни проблеми за пенсионерите. Това не е добър модел, никак не е добър модел. Ако искаме да действаме в тази посока, трябва да мислим в перспектива, ако ще се прави някаква реформа, тя да започне след 10 години, но да я подготвим отсега, защото пенсионната система е изключително консервативна. Но трябва, като говорите специално за пенсиите и като говорите за пенсионния модел, да го казвате това нещо. Защото Вие казвате само половината от нещата и мисля, че сега в дупликата ще дадете възможност и на хората в парламентарната зала да обясните всъщност какво точно имате предвид.
Благодаря. Дали има трета реплика първо? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Ганев.
Благодаря Ви, господин Председател. Ще изразя съгласие и с двете реплики, които ми бяха направени. Наистина темата е изключително голяма. Няма как тук да успеем да засегнем всички важни нейни аспекти. Наистина съм съгласен, че има сериозни проблеми с първия стълб. Разбира се, като всяко човешко нещо, има проблеми и с втория стълб. Дайте да видим какво става с третия, който е изцяло доброволен. Наистина си струва да се направи този дебат, да се направи пълна ревизия на българската пенсионна система като модел, да се види в годините имало ли е нещо, което работи или не. Аз примерно мога да Ви кажа личния ми опит с моята си партида в избрания от мене пенсионен фонд, който, между другото, не съм сменил вече 20 години, и съм изключително доволен от резултата, който имам – следя си партидата всеки ден, знам какво става с нея. Знам каква доходност получавам въпреки таксите – съгласен съм, че са високи, но съм доволен, не искам да си го прехвърлям към НОИ. На други хора сметката излиза другояче. Аз това напълно го разбирам, затова е въведена възможността, както каза и господин Георгиев – първоначално имаше този недостатък, да не може хората да изберат да останат само в НОИ, сега вече могат, и който иска – отива там, да, защото се оказва, че едно е повече от две. В моя случай две е много, много, много повече от едно, повярвайте ми, гледам си всеки ден. Така че съм съгласен, че дебатът си струва и трябва да се мисли за по-далечното бъдеще, защото наистина при намаляващо и застаряващо население разходопокривният стълб е несъстоятелен по дефиниция. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Ганев. Господин Шопов – за изказване. Радомир Чолаков и Георги Георгиев.
Благодаря, господин Председател. Моят коментар ще бъде по отношение на § 18 и 19 – Законът за хазарта и Законът за корпоративното подоходно облагане, промените в тях. Ние ще подкрепим, както сме казали, тези промени, защото е за увеличаването на таксите. Но считаме, че политиката по облагане на хазартните игри е сбъркана и тя е сбъркана още от доста време – сбъркана е от предложение на ДПС и на БСП още от 2014 г. Считаме, че хазартът в най-добрия случай може да бъде окачествен като развлекателна услуга. Всички други развлекателни услуги са обложени с 20% ДДС, но хазартът не е, защото Европейският съюз не го позволява това нещо. Затова считаме, че трябва да се върне старият режим, който беше, че данъчната база е била залозите и данъчната ставка е била 15%. Така е било за всички видове игри и технически средства, чрез които се осъществяват, освен игралните зали и игралните казина. Ние сме внесли Законопроект за промени в Закона за хазарта и в Закона за корпоративното подоходно облагане, където точно това се случва. Точно това променяме – променяме базата и променяме ставката да бъде 15% върху залозите, и считаме, че това ще въведе една справедливост. Защото в момента данъците, които плаща хазартът, не са достатъчно големи да обезщетят вредите, които той причинява. Затова считаме, че трябва да се вдигнат данъците много повече, отколкото са предложени сега. Министърът каза, че ще получи 200 млн. лв. от тези увеличения, а аз считам, че ще получи по-скоро към 100 млн. лв., но с нашите промени, които предлагаме в Закона за хазарта, данъците, които могат да се приберат в хазната, са около 1 млрд. лв. Благодаря.
Благодаря, господин Шопов. Има ли реплики? Не виждам реплики. Радомир Чолаков – заповядайте, господин Чолаков.
Благодаря, господин Председател. Господин Цончо Ганев се шегува, че вчера не съм казал нищо за Конституцията и затова пък днеска ще кажа за образованието, струва ми се по-важно. Колеги, заинтригува ме § 14 и се замислих. Нали това е известният Фонд „Стефан Стамболов“? Замислих се, че Стефан Стамболов е учил две години в Одеската семинария, не я е завършил и е избягал оттам с писъци, така че едва ли това е най-подходящото име. Знаете ли какво се замислих? Преди малко време една умна жена в разговор ми каза: има неща, които трябва да се случват навреме и ако не се случат навреме, се случват много по-късно, може да не постигнат необходимия ефект, а даже може и да се окажат вредни. Идеята да се дават стипендии на български деца, които да учат в чужбина и след това да се връщат в България, щеше да е прекрасна, ако беше реализирана в 1990 г. Тъй като не е била реализирана тогава, българските родители 30 години продават имоти, за да изучат децата си в чужбина и те да се превръщат в имигранти. Тоест обучението на българските деца в чужбина беше предоставено на семействата, то се превърна в масова емиграция и затова говорим сега за демографска катастрофа. Ако сега със закъснение от 33 години българската държава започне да дава стипендии на още български деца, които да учат в чужбина, това ще помогне и на тези, които не са имали средства, за да учат в чужбина, и те да заминат да учат в чужбина, и те да останат там, така че за мен това е един пример, в който една закъсняла мярка може да се окаже вредна, и си мисля, и с господин Вълчев разменихме две думи одеве по този въпрос, ако не се лъжа, но може би той ще бъде по-точен. През 2020 г. българската държава е била приела мярка за даване на стипендии на българските деца да учат в България и да остават в България, а тя май до ден днешен още не е реализирана, но ще очаквам той да каже нещо малко повече по този въпрос. Така че защо сега не се опитаме да вдигнем нивото на българското висше образование, за да могат нашите деца да остават в България, а трябва да даваме възможност и на тези, които не са заминали за чужбина, и те да заминат? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Чолаков. Господин Вълчев за реплика
Уважаеми господин Чолаков, прав сте! През 2020 г. Народното събрание тогава гласува промени в Закона за висшето образование за обвързване на финансирането на придобиването на висше образование с реализация в стратегически предприятия. Госпожа Анастасова може би е останалият представител от тогавашната Комисия по образование и наука. Тя е участвала в заседанията и знае колко трудно стигнахме до тази формулировка, тъй като трябваше да се съобразим с общо европейско законодателство и тогава формулировката „стратегически предприятия“ е тази, която реши проблема. Ние днес можем да задържим между 300 и 400 лекари годишно, ако приложим тази разпоредба. Тя трябваше да бъде приложена в 2021 г. с план-приема. Аз бях подготвил решение за план-приема, но тогава като служебен министър-председател застъпи Николай Денков и той отмени това. Той го отмени, защото тогава трябваше да дойде една промяна или едни хора, които трябваше да отрекат всичко, което беше направено дотогава. За този текст бизнесът апелираше много години да се случи, то и в момента го има в Закона за висшето образование, но не е активиран. Сега това, че се връщат тези, които ще бъдат в програмата „Стефан Стамболов“, е по-скоро оправдание за реализацията на тази програма, която беше замислена така или иначе и едни хора много държат да се случи. Прав сте, че може би Стефан Стамболов не е най-добрият пример, защото ситуацията оттогава се е променила и може би е много по-подходящо тази програма да се казва „Николай Денков“ или „Кирил Петков“. Благодаря. (Шум и реплики.)
И аз благодаря, господин Вълчев Има ли други реплики? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Чолаков? Имате редакционна поправка ли? Извинявам се, няма да ми се сърдите, ако не я подложа на гласуване. Георги Георгиев – последно изказване, колеги.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Моето изказване беше провокирано от изказването на господин Мартин Димитров за пенсионните фондове, защото това явно е някаква стратегия на „Демократична България“ по принцип, защото, когато излезете на тази трибуна, Вие се опитвате да правите внушения какво от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да направим и какво ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да кажем на българските граждани, и така нататък. Аз Ви съветвам да се въздържате от това да квалифицирате или да правите внушение от тази трибуна по начина, по който Вие го правите редовно – какво ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да кажем и да направим. Първо това. Второ, така както пламенно защитавате частните пенсионни фондове, имам чувството, че имате много приятели в борда на тези фондове, а най-вероятно близки дружки от близкото минало и последните 20 години. Като цяло средствата и една от лъжите, които изрекохте от тази трибуна, и внушението, което направихте, е, че ние искаме да вземем парите на хората. Ами не, не е така! Държавата взима този процент пенсионно осигуряване! Този процент пенсионно осигуряване, тези средства отиват за старините на хората! Така ли е? Така е! Държавното обществено осигуряване плаща ли пенсиите от вноските на хората в момента? Плаща ли пенсиите на хората в цялата държава? Плаща ги! Така ли е? Така е. В частните фондове обаче се отделят отделни партиди. Ние не ги взимаме тези пари на хората. Ние казваме: оттук нататък всичко трябва да отива в държавата, за да можем да покрием дефицита – дефицита, който е създаден от Вашите управления, в които Вие участвате в последните 25 години! Това е истината – 11 милиарда дефицит в държавното обществено осигуряване! Факт. Факт ли е това? Факт е! Ние се опитваме да покрием този дефицит и Вие всеки път излизате на тази трибуна, когато някой от ВЪЗРАЖДАНЕ направи някакво предложение, и казвате: ами кажете откъде да дойдат тези пари. Ето, от 2,4 милиарда от държавата в момента отиват в частни пенсионни фондове, вместо да влезнат в ДОО. Това е истината. Факт ли е? Факт е! (Шум и реплики.) А в крайна сметка какво ще се получи? Какво ще се получи в крайна сметка? Вие редовно се опитвате да внушите на хората, че ние едва ли не ще им вземем парите ето така. Не става по този начин – отведнъж! Няма как да се случи, когато имат персонални индивидуални сметки. Няма как да стане това нещо! И господин Ганев го каза, че не е необходимо да откриваме топлата вода! Да, ще направим промени в КСО, но го няма физическото време за това. Вие виждате, бюджет – избори – бюджет. Кога да се направи това нещо? Знаете колко трудно законодателство е това нещо – КСО да се променя. Не трябва с лекота ей така да щракнем с двата пръста и да правим промени, както Вие правите! И после си правите поправки на поправките на поправките! Вие казвате, че ние искаме да национализираме нещо. Не, Вие го правите това нещо. Наскоро цяла компания искахте да национализирате, „Лукойл“ се казва. Нали знаете, помните го това нещо, не сте го забравили, защото бързо забравяте вашите грешки. Много ми е интересно как например пък частните пенсионни компании покриват инфлационните процеси. Това ми е много интересно да ми го обясните. Това е друга тема, широка тема и ще говорим някой ден, когато го предложим нашия закон. Иначе сте прав за таксите. Да, но частните пенсионни компании наскоро предложиха да се увеличат двойно таксите. Не знам дали сте пропуснали тази новина, или се правите на разсеян, но те предложиха двойно увеличение на таксите. Така че не съм много сигурен дали осъзнавате колко надълбоко отиват нещата, ако продължаваме в този стил – от 700 милиона преди 20 години вече 2,4 милиарда потъват в тези частни пенсионни фондове, за които никой не знае кога и дали ще си получи тези средства. Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Има ли реплики? Не виждам. Преминаваме към гласуване и ще започнем с неподкрепените предложения. Първото неподкрепено предложение е на Андрей Чорбанов и група народни представители на страница 17 от Доклада и е за отпадане на § 14. Предложението на Андрей Чорбанов и група народни представители е неподкрепено от Комисията по бюджет и финанси. Подлагам го на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 43, против 122, въздържали се 16. Предложението не е прието. (Реплики: „Прегласуване!“) Прегласуване, без мотивация, разбрах Ви. Режим на гласуване.
За процедура!
Господин Йорданов, давам директно прегласуването. Имаме страшно много гласувания, моля Ви се! Достатъчно мотиви чухме и в рамките на дискусиите. Господин Йорданов, имате право на обяснение на различен вот. Ако, разбира се, бъде отхвърлено, а Вие гласувате за, ще имате право на обяснение на различен вот, за да си кажете аргументите още веднъж, тъй като не сте правили изказване. Гласували 181 народни представители: за 43, против 122, въздържали се 16. Предложението не е прието. Не различен вот, а процедура – заповядайте.
Митев, ти не беше ли женен, бе, че се обаждаш за адреналинки? (Шум и реплики.)
Моля за ред в залата! Господин Йорданов, по-уважително към колегите! Колеги, не се обаждайте от място.
Той тука пита за някакви адреналинки, които на всичкото отгоре са при Халваджиян. Човекът бърка телевизионни предавания освен всичко останало в главата си! Та, господин Председател, от вчера си позволявате председателите, когато има прегласуване, да не пускате депутат до трибуната, за да обясни защо го иска и да се мотивира. В момента, ако мотивацията Ви е била да стане по-бързо, сега ще Ви загубя много повече време, отколкото от онези 15 секунди, с които щях да се мотивирам. (Шум и реплики: „Времето!“) Просто го обръщате и сега ще си запълня времето. Обръщате го тука на бащиния, позволявате си да нарушавате Правилника, изживявате се като по-равен от равните, но да Ви припомня, че когато някакви са се мислили за по-равни от равните, и вярно са ги изравнявали, и тук ще цитирам господин Цонев – „с гилотината на мнозинството“! Това е негов израз и понеже той е, как да кажа, цветно изказващ се човек, с удоволствие ще го цитирам. Имам още минута и три секунди, а и пет секунди. (Смях.) По-малко от минута, не, имам по-малко от минута, но практика трябва…
Две минус минута и 10 секунди е 50 секунди!
Да, тази практика трябва да престане, в която председателите си позволяват да нарушават Правилника, защото така им е кеф или защото изкривеното им чувство за време им подсказва, че така ще стане по-бързо. Освен това ние от опозициите не сме длъжни да се съобразяваме с Вашите идеи колко време се приема бюджетът! Ако имахте малко разум и как да кажа, отговорност към българите, този бюджет финансовият министър, който стои на първи ред, трябваше да го внесе преди местните избори, както е по закон.
Отклонявате се от процедурата, господин Йорданов.
…Но понеже вътре беше набутано с увеличаване на данъците при общините и щяха да ядат големи шамари на изборите – по-големи, отколкото ядоха, затова забавихте целия бюджет и сега тук прибирате! На всичкото отгоре Народното събрание го мързи да работи,...
Отклонявате се от процедурата!
...е решило да работи в четвъртък, а да не работи в петък (реплики от ПП-ДБ: „10, 9, 8, 7, 6, 5… Времето!“), а някакви от ПП са се научили да броят, което е идеално, защото стават за абитуриенти, или от ГЕРБ, или от ДПС. Кой се е научил да брои бе, колеги, най-накрая от Вас и е надскочил първи клас математика?
Господин Йорданов, отклонявате се от процедурата. Подлагам на гласуване предложението на Павела Митова и група народни представители за създаване на нов параграф на страници 19 и 20, недподкрепено от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 196 народни представители: за 10, против 189, въздържали се 7. Предложението не е прието. Прегласуване! Прегласуваме предложението на Павела Митова и група народни представители за създаване на нов параграф, което е на страници 19 и 20. Гласували 200 народни представители: за 9, против 183, въздържали се 8. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване следващото предложение на Павела Митова и група народни представители – на страница 20, за създаване на нов параграф, касаещ Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предложението е неподкрепено от водещата Комисия, № 49-354-4-314. Гласували 195 народни представители: за 8, против 135, въздържали се 52. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване следващото неподкрепено предложение от водещата Комисия, отново на народния представител Павела Митова и група народни представители. Касае изменение в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност, № 49-354-4-314. Гласували 196 народни представители: за 19, против 126, въздържали се 51. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване следващото неподкрепено от водещата Комисия предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители – на страница 20, № 49-354-4-317 и № 49-354-4-318. Гласували 201 народни представители: за 44, против 154, въздържали се 3. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване следващото неподкрепено предложение от Комисията на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Йордан Тодоров, на страници 20, 21 и 22, № 49-354-4-321. Гласували 202 народни представители: за 43, против 141, въздържали се 18. Предложението не е прието. Следващите неподкрепени предложения от Комисията по бюджет и финанси са на страници 24 и 25. Първото от тях е на страница 24 – предложение на народния представител Петър Петров, № 49-354-4-333. Гласували 197 народни представители: за 18, против 174, въздържали се 5. Предложението не е прието. Следващото неподкрепено предложение е на народния представител Румен Гечев. Предложението е на страници 24 и 25, № 49-354-4-347. Гласували 199 народни представители: за 18, против 175, въздържали се 6. Предложението не е прието. Заповядайте, професор Гечев.
Господин Председател, колеги! Използвам процедурата, тъй като и министърът на финансите е тук. Става дума за Агенцията за приватизация. Той пое ангажимента и искам да потвърди, че ще намери начин тези 2 млн. лв. да отидат в Агенцията за публичните дружества, тъй като тя само преди месец осигури 36 млн. лв. от неизрядни приватизатори и иска да разшири дейността си и да увеличи постъпленията в Агенцията. Ще бъде в интерес на всички и мисля, че колегата Василев ще потвърди, че той ще намери начин да бъдат осигурени тези средства. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър.
Благодаря. Господин Гечев, наистина поех ангажимента. Ако Агенцията подаде искане, то ще бъде уважено. Разбира се, тя трябва да подаде искане.
Благодаря. Прегласуване, колеги! Гласували 199 народни представители: за 51, против 142, въздържали се 6. Предложението не е прието. Преминаваме към предложението на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията, № 49-354-4-352 и № 49-354-4-354. Гласували 194 народни представители: за 43, против 135, въздържали се 16. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията по бюджет и финанси, № 49-354-4-355 и № 49-354-4-356. Гласували 197 народни представители: за 45, против 133, въздържали се 19. Предложението не е прието. С това изчерпахме неподкрепените предложения. Преминаваме към редакционните, които бяха направени в залата. Първото е по § 14. Предложението е от народния представител Тошко Йорданов и гласи следното: „С цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България“ да се замени с „с цел задължителна професионална реализация на пазара на труда в Република България за срок от 6 години“.“ Гласували 203 народни представители: за 60, против 110, въздържали се 33. Предложението не е прието. Следващото редакционно предложение е от народния представител Антоанета Цонева и касае § 15. То е следното: „1. Изменение на чл. 23а, ал. 3, т. 1: „Текстът на т. 1 да се измени така: „1. В ал. 3, т. 1, в буква „а“ числото „105“ става „120“. Създава се изречение второ: „При наличие на финансов ресурс прагът от 120% може да бъде надхвърлен,“, а буква „г“ се отменя.“ Гласували 201 народни представители: за 153, против 42, въздържали се 6. Предложението е прието. Следващото редакционно предложение касае § 18. Предложението на Венко Сабрутев е следното: § 18… Господин Сабрутев, това е изцяло нов текст на § 18, така ли е? (Уточнения встрани от микрофоните.) Уважаеми колеги, всичко е ясно, както се казва. Всъщност предлага се нова редакция на § 18, т. 1, като на практика до съществуващата буква „а“ се създава нова буква „б“. Ще го изчета за всеки случай. Точка 1 на § 18 придобива следната редакция: „В чл. 14, а. в ал. 1: аа. в т. 2 думите „съответно за заплащане на корпоративен данък за игрите, организирани онлайн“ се заличават; бб. създава се нова т. 4 „4. заплащане на корпоративен данък за организираните хазартни игри, след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3;“ вв. досегашната т. 4 става т. 5 и думите „по т. 1, 2 и 3“ се заменят с „т. 1, 2, 3 и 4“; б. в ал. 3 думите „по ал. 1, т. 4“ се заменят с „по ал. 1, т. 5“.“ Това е редакционното предложение, което подлагам на гласуване. Гласували 195 народни представители: за 150, против 44, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Йорданов.
Предлагам прегласуване, защото не съм сигурен дали гласувах правилно, тъй като не се ориентирах точно какво предлага господин Сабрутев. Затова предлагам да излезе на трибуната той, а не референтите, и да обясни тези промени как се отразяват на бюджета. Какви ползи се получават? Какъв е смисълът от тях – от „а“, дето става буква „б“, и 47 на 48? Тъй като наистина не разбрах, а искам да гласувам правилно, ще помоля господин Сабрутев да излезе и да аргументира какво точно се променя и как се отразява това на бюджета. Но той, а не референтите.
Веднага обяснявам – създадената нова буква „б“ (реплики от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ: „Вие ли сте Сабрутев? Не Вие, той да обясни.“), коригира препратка, която се налага заради друго изменение. Прегласуваме предложението на Венко Сабрутев. Гласували 192 народни представители: за 148, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. Следва предложението на Бранимир Балачев т. 3 да отпадне – гласуваме. Гласували 193 народни представители: за 42, против 148, въздържали се 3. Предложението не е прието. Прегласуване. Гласували 185 народни представители: за 43, против 138, въздържали се 4. Предложението не е прието. Остана предложението на Венко Сабрутев за създаване в § 19, § 20, § 21 и § 22 – и в четирите параграфа да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание: „За неподадена в срок декларация по ал. 3 се дължи имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.“ Това е редакционното предложение на Венко Сабрутев. Гласували 178 народни представители: за 156, против 8, въздържали се 14. Предложението е прието. На последно място беше направено предложение от господин Балачев за отпадане на параграфи 19, 20, 21 и 22 включително. Подлагам го на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 3, против 175, въздържали се 16. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Свиленски.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Колеги, господин Балачев направи изказване около седем минути, по три текста, и в момента от групата на ГЕРБ няма нито един за и по трите му предложения. Господин Балачев, правя тази процедура, колеги, за да видите в каква ситуация работим и какво правим. Ставате, агитирате ни 15 минути какво трябва да направим.
Това за прегласуване ли е процедурата?
Не, проста процедура за бъдеща по-лека работа на парламента. След това Вие самият не си подкрепяте предложението. Да се съобразяваме друг път, когато правим предложения от тази зала. Поне този, който ги прави, да е убеден в това, което предлага, защото иначе ставаме смешни.
Благодаря, господин Свиленски. Дано работата да тръгне по-леко след тази процедура. Подлагам на гласуване § 14, който е в редакция по вносител; нов § 15…
Дай разделно гласуване на § 14.
Добре, гласуваме § 14 в редакция по вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 197 народни представители: за 136, против 61, въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване анблок следните параграфи: нов § 15 в редакция на Комисията, с вече прието редакционно предложение на Антоанета Цонева; нов § 16 в редакция по Комисията; нов § 17 в редакция по Комисията; нов § 18 по Комисия, с вече прието редакционно предложение в залата; нов § 19, § 20, § 21, § 22, в редакция по Комисията са и четирите, с прието редакционно предложение в залата от Венко Сабрутев; нов § 23, който е в редакция по Комисията; нов § 24, който е в редакция по Комисията; нов § 25, който е в редакция по Комисията; нов § 26, който е в редакция по Комисията; нов § 27, който е в редакция по Комисията; § 16 по вносител, който става § 28 в Доклада на Комисията и е в редакция по вносител, подкрепен от водещата Комисия; § 16 по номерацията на вносител, който става § 29 в редакция по Комисията. Гласували 200 народни представители: за 141, против 45, въздържали се 14. Предложението е прието. Продължаваме с Доклада: приложение № 1 към чл. 53, т. 1. Заповядайте, господин Цонев.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложение № 1, като на ред „В2“ думите „и бр. 75 от 2016 г.“ се заменят с „бр. 75 от 2016 г. и бр. 98 от 2018 г.“ Предложение на народния представител Никола Димитров, № 308: „§ 1. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се правят следните допълнения: 1. Създава се нов ред с № … В колона 2 „Приоритетен проект“ се изписва „Довършване на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол, чрез увеличаване на дружествения дял“, в колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.)“ се записва числото „9 336,002“, в колона 4 „Отговорна институция“ се записва „Министерство на здравеопазването“. § 2. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се правят следните допълнения: 1. Създава се нов ред с № … В колона 2 „Приоритетен проект“ се изписва „Медицинска апаратура, оборудване, образна диагностика за Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в град Ямбол, чрез увеличаване на дружествения дял“. В колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.)“ се записва числото „34 996,632“, в колона 4 „Отговорна институция“ се записва „Министерство на здравеопазването“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Никола Димитров, № 309. „§ 7. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се прави следното допълнение: 1. Създава се нов ред с № ... В колона 2 „Приоритетен проект“ се изписва „Изработване на ТП за основен ремонт на път III-555 от км 35+600 до км 44+700“, в колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.)“ се записва числото „240“, в колона 4 „Отговорна институция“ се записва „Министерство на регионалното развитие и благоустройството /Агенция „Пътна инфраструктура“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павела Митова и група народни представители, № 314: „В приложение № 2 към чл. 107 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се правят следните изменения: „9.1. Номер поред 67 „Инвестиция К12.И06 от НПВУ: „Подобряване на националната система за спешни комуникации на номер 112“, в размер на 55 984,6“, се заличава. 9.2. Номер поред 70 „Инвестиция К04.И08 от НПВУ: „Национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕЕ (RESTORE)“, в размер на 151 691,4“, се заличава. 9.3. Номер поред 71 „Инвестиция К04.И06 от НПВУ: „Подкрепа на нови мощности за производство на електроенергия ~от възобновяеми източници и съхранение на електроенергия“, в размер 79 680,2“, се заличава. 9.4. Номер поред 72 „Инвестиция К04.И07 от НПВУ: „Проучвателни дейности и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници“, в размер на 76 814,8“, се заличава. 9.5. Номер поред 73 „Инвестиция К04.И02 от НПВУ: „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“, в размер на 65 796,9“, се заличава. 9.6. Номер поред 74 „За инвестиции на електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор, финансирани със средства от Модернизационния фонд“, в размер на 52 807,5“, се заличава. 9.7. Номер поред 90 се изменя така: „90. За изграждане на Център за лъчелечение с протонна терапия 102 000,0“. 9.8. Номер поред 461 „За комплексна аудио-визуална система за пленарна и конферентни зали“ в размер на 2 400,0“ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Кръстьо Врачев и група народни представители, № 326: „§ 1. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се правят следните допълнения: 1. Създава се нов ред с № ... В колона 2 „Приоритетен проект“ се изписва „Изграждане на паметник на ген. Никола Иванов в гр. Калофер“, в колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.)“ се записва числото „120“, в колона 4 „Отговорна институция“ се записва „Министерство на отбраната“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Драгомир Стойнев, № 330: „В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се създава ред 243а: „243а. Път III-3703 Пазарджик – Добровница от км 2+500 до км 6+500, 2 500,0, Министерството на регионалното развитие и благоустройството/Агенция „Пътна инфраструктура“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 331: „В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5 „Индикативен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се редове 90а и 90б: „90а. За закупуване на медицинска апаратура – апарат за хемодиализа за нуждите на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, 205,0, Министерство на здравеопазването. 90б. За закупуване на медицинско и немедицинско оборудване и медицинска апаратура за нуждите на МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – гр. Ямбол, 30 293А, Министерство на здравеопазването. На ред 125 в колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.)“ числото „20 000,0“ се заменя със „70 000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, № 333: „1. В приложение № 2 към чл.107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. 475: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „За ремонтни дейности на язовир „Огоста“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 30 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Държавна консолидационна компания“. 2. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. 47б: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „За създаване на Фонд за подпомагане икономическото развитие на областите в Северозападна България Видин, Враца и Монтана“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Министерски съвет“. 3. В приложение № 2 към чл.107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, част „Министерство на вътрешните работи“ в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ....: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „За дейности по ремонт и модернизация на помещения в районни управления“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 20 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Министерство на вътрешните работи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител… Моля?
Само споменете подкрепените.
Предложение на народния представител Коста Стоянов, то е подкрепено. Предложение на народния представител Красимир Вълчев, също подкрепено. Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-352 и № 49-354-04-354):…
Неподкрепено.
Това предложение не е подкрепено.
Затова моля да го изчетете.
Предложение на народния представител Петър Петров (№ 49-354-04-352 и № 49-354-04-354): „1. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... „Колона 2 „Приоритетен проект“; „Основен ремонт и преустройство на сграда, бул. „Драган Цанков“ № 6, гр. София, за нуждите на органите на съдебната власт и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.):, 3 525,1“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 2. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Проектиране, основен ремонт и преустройство на част от имот публична държавна собственост, находящ се бул. „Александър Стамболийски“ № 282, за нуждите на специализираните органи на съдебната власт – съд и прокуратура, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 9 727,7“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 3. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Преустройство и ремонт на съществуваща сграда ГМ83510.674.453 в сграда с пристройка за нуждите на Районен съд и Районна прокуратура – Шумен и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 5 834,4“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 4. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Проектиране и изграждане на съдебна палата за нуждите на Административен съд – Пазарджик, Окръжна прокуратура и Районна прокуратура – Пазарджик, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 2 600,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 5. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изготвяне на инвестиционен проект за преработка по чл. 154 от ЗУТ на одобрен инвестиционен проект, извършване на авторски надзор и изпълнение на СМР за обект: „Реконструкция и ремонт на аварирала пристройка и основна сграда на Съдебна палата гр. Карлово, ул. „Димитър Събев“ № 24“ и за съпътстваща дейност за строителен надзор и инвеститорски контрол“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 755,3“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“.“ Колеги, да се сменим, че текстовете са дълги. Който от колегите от Бюджетна комисия е свободен в момента, моля да заповяда. „6. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „ Основен ремонт и реконструкция на съществуващата сграда на Съдебната палата в гр. Пещера и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 294,7“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“.“
На стр. 107.
„7. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт по преустройство на част от обществена сграда на пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 8 в гр. Асеновград за нуждите на съдебната власт и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 400,0“, колона 4 „ Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 8. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт по преустройство на част от обществена сграда на пл. „Акад. Николай Хайтов“ № 8 в гр. Асеновград за нуждите на съдебната власт и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 400,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 9. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Плащания по сключени договори за приети и платени СМР по съставени актове 19 съгласно Методиката, приета с ПМС № 290/27 септември 2022 г. и решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 14 от протокол № 3/2 февруари 2023 г. в размер до 15%, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 3 300,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 10. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Извършване на СМР на Съдебна палата – гр. София, бул. „Витоша“ № 2, включващ фасади към вътрешни дворове, покрив на сградата, настилки на вътрешни дворове и проходи и втори етаж на сградата (откъм ул. „Лавеле“), стаи № 26, 27, 28 и 29 на 1-ви сутерен (откъм ул. „Алабин“) и преустройство на две гаражни клетки в работни помещения“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 2 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 11. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт и преустройство на съществуваща пететажна сграда, находяща се в гр. Луковит, ул. „Милин камък“ № 2, за нуждите на Районен съд – гр. Луковит, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 963,0“, колона 4 „ Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 12. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Проектиране и СМР по изграждане на пристройка към Съдебната палата за нуждите на Административен съд – Силистра, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 13. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „СМР по преустройство и основен ремонт на сгради за нуждите на Прокуратура на РБ, находящи се на ул. „Монтевидео“ № 21 и ул. „Народно хоро“ № 89б, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 2 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 14. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изграждане на външна газова връзка и изпълнение на мерки по EE на сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Георги Атанасов“ № 2, за нуждите на Окръжна следствена служба – Варна, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 1 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 15. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. … със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изграждане на нова административна сграда за органите на съдебната власт гр. Бяла, УПИ 1Х-951, 952, кв. 176 по действащия регулационен план на гр. Бяла /ПИ с идентификатор 07603.501.2813 по КККР“ и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 1 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 16. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изграждане на нова административна сграда за органите на съдебната власт гр. Бяла, УПИ 1Х-951, 952, кв. 176 по действащия регулационен план на гр. Бяла /ПИ с идентификатор 07603.501.2813 по КККР“ и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 1 000,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 17. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Реконструкция и ремонт на имот, находящ се в гр. Банкя, за нуждите на НИП, съпътстващи дейности по проектиране, авторски надзор, строителен надзор и инвеститорски надзор“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 400,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „ Висш съдебен съвет“. 18. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт на Съдебна палата – гр. Дупница, и съпътстващи дейности за проектиране, авторски надзор, строителен надзор и инвеститорски надзор“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 19. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст; „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Проектиране и основен ремонт на сграда на Районен съд – гр. Тутракан, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 20. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт и преустройство на административна страда, находяща се в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 134, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 21. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изготвяне на инвестиционен проект за изграждане на Съдебна палата – Варна“, проектиране и аксесорни дейности и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 2 187,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 22. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Проектиране и изпълнение на строително-монтажни работи за основен ремонт, преустройство и достъпна среда на Съдебна палата – Пловдив, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 100,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 23. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Инвестиционен проект за изграждане на нова съдебна сграда на недвижим имот, гр. София, ул. „Майор Векилски“ № 4, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 210,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 24. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Инвестиционен проект за изграждане на нова съдебна сграда на недвижим имот, гр. София, ул. „Майор Векилски“ № 4, и съпътстващи дейности“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 210,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 25. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Основен ремонт на Съдебна палата – Кърджали“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 210,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 26. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова т. ... със следния текст:“ Колона 2 „Приоритетен проект“: „Изготвяне на инвестиционни проекти и основни ремонти на съдебни палати в гр. Несебър, гр. Тетевен, гр. Ловеч, гр. Разлог, гр. Лом, гр. Враца, гр. Самоков, гр. Бяла Слатина и гр. Казанлък и почивна база „Юндола“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 3 700,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 27. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова точка със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Модернизиране на хардуер и друга техника на съдебната власт чрез придобиване на ДМА“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 19 900,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“. 28. В приложение № 2 към чл. 107, ал. 5, раздел „Индикативен размер на капиталови разходи на Инвестиционна програма за национални проекти“, в колона „Номер поред 1“ се създава нова точка със следния текст: „Колона 2 „Приоритетен проект“: „Модернизация на софтуер в съдебната власт чрез закупуване на НДА“, колона 3 „Индикативен план за 2024 г. (хил. лв.): 4 300,0“, колона 4 „Отговорна институция“: „Висш съдебен съвет“.“ Комисията не подкрепя предложението.
Продължете.
Има ли още неподкрепени?
Не, това е последното. Предложение от Борисов, Кирил Петков – подкрепено.
Предложение на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев със сигнатура 360. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на приложение № 2.
Ще четем ли приложение № 2? Само приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 – съгласно приложена таблица.
Приложение № 2 към чл. 106, ал. 5: „Прогнозен размер на капиталови разходи по Инвестиционна програма за национални проекти“ в редакция на Комисията.
Няма да изчитаме таблицата – тя е огромна.
Колеги, нужно ли е да изчетем таблицата? (Реплики: „Не!“)
Не е нужно. Таблицата е приложена, спираме дотук. Откривам дискусията по приложение № 1 и приложение № 2. Първото изказване е на господин Вигенин. Имате думата, господин Вигенин.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Надявах се министър Василев да е тук, за да чуе това, което имам да кажа, но сигурно ще му предадат. Искам да обърна внимание на предложението, което сме направили от името на нашата парламентарна група по отношение на болницата в Ямбол. Няколко уточнения. Тук едва ли има някой, който да не знае какъв е проблемът с новата болница в града – Многопрофилната болница „Свети Пантелеймон“. Знаете, че дълги години се започваше реновиране, свършваше, отлагаше се, започваше се наново. Най-после сме в ситуация, в която краят горе-долу се вижда. За съжаление, процесът върви доста мъчително. Нещо, което можехме да свършим лятото на миналата година, заради инфлацията, заради смяната на правителствата, смяна на законодателството в последния момент, стана така, че не можа да се реализира. Всъщност едва вчера най-после Министерският съвет успя, взе решение да бъдат отпуснати последните средства по самото строителство. Тоест самата сграда вече е готова и тук трябва специално да отбележа приноса на народния представител от Ямбол Мирослав Иванов, който положи много усилия това да се случи. Разбира се, благодарности и към министъра. Освен че това му е работа все пак, прояви разбирането това да се случи. Сега обаче, след като сме на етап, в който самата сграда вече е готова, трябва да ускорим работата по закупуването на апаратурата, медицинското и немедицинското оборудване, защото има известен риск, ако не ускорим този процес сега, ако продължим с отлаганията и отбутванията във времето, да се окаже, че в един момент трябва пак да правим ремонт на ремонта, което много ми се иска да не се случва. Отправям призив и към Министерството на здравеопазването, и към Министерството на финансите, и на съответните администрации и отговорни хора там – заместник-министри и директори на дирекции, да проявят разбиране, разбира се, и ръководството на болницата, да ускорим работата, за което ще има пълна политическа подкрепа от опозиция и от управляващи, струва ми се. Да вземем да си свършим работата докрай. Моето притеснение е, че всъщност в бюджета за следващата година изрично тези средства никъде не са предвидени. Затова сме направили това предложение. Сигурно има и други начини за финансиране, но честно казано, винаги предпочитам, когато нещо е важно и е приоритет, то да си намери мястото в бюджета и да е записано. Бих призовал да подкрепим това предложение. То се базира на реалните прогнозни данни и проучвания от страна на ръководството на болницата за сумите, които би трябвало да бъдат достатъчни, за да се приключи най-после тази сага. Знам, че има идеи по друг начин да се осигури финансирането. Пак да кажа, за мен е по-добре тези средства да бъдат включени. Като казвам, че ще има пълна подкрепа, само да припомня, че все пак тук първото изказване на лидера на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков в Народното събрание беше за ямболската болница. Нееднократно Бойко Борисов е обещавал и отпускал и той преди години в предишни правителства средства. Ние сме работили в предишното редовно правителство също доста по този въпрос. Наистина да вземем да си довършим нещата. Още един аргумент искам да дам в подкрепа на това, че трябва да ускорим работата по финализирането на болницата. Извън най-важното, естествено, че условията за лечение в момента продължават да са неадекватни на 21 век, да не кажа и на 20-и. Да кажа, че условията за работа на лекарите са трудни и те трудно се задържат там, особено млади хора. Допълнителен аргумент е, че в момента болницата се състои от 15 или 16 сгради, дано да не бъркам. Ако ги съберем под един покрив, в една топлоизолирана сграда, с модерно отопление, разходите особено през зимния сезон ще бъдат значително по-малко. Затова се надявам новата болница да може да заработи още през септември, октомври и да може да бъде извършено пренасянето. За тази цел трябва да се закупи и новата апаратура, тъй като една част от апаратурата не може да бъде преместена от старата болница в новата. И така, призовавам да подкрепим това предложение. Ако има някакви други идеи, ако министърът чува отнякъде, виждам, че още са му тук папките, да излезе и да каже, че има други начини за финансиране и да поеме публично ангажимент за това. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Вигенин. Има ли реплики, колеги? Имате думата, господин Иванов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Вигенин, действително темата, която поставяте, е изключително важна за жителите на област Ямбол. Действително сагата около ямболската болница вече четири десетилетия тормози няколко поколения наши съграждани в Ямбол и областта. Действително са положени изключително много усилия от страна на много хора по време на правителството на господин Кирил Петков, в негово лично качество, във Ваше лице също, господин Вигенин. Вие имате не по-малък принос към това да бъдат отстранени редица административни пречки по отношение продължаване и завършване на строителните работи по вече пуснатата обществена поръчка. Както споменахте, нейното изпълнение по строително-монтажните работи е към своя край. Там вчера с Постановление на Министерския съвет е взето решение за отпускане на последната необходима сума от почти 6 милиона – 5 млн. 840 хиляди, ако не бъркам точната сума. Действително предстои да се отпусне сума от около 30 милиона за обзавеждане и оборудване. Убеден съм, че за нея ще се намери политическа воля. Водили сме разговори в тази посока и с колегата Димитър Иванов, който също е заявявал политическата си подкрепа за това да се намери това финансиране. Трябва да се подготвят всички административни процедури, които към момента, за съжаление, не са изпълнени. Имаше едно забавяне на пускане на обществените поръчки за обзавеждането и оборудването от страна на ръководството на болницата. Забавяне, което се е наложило поради изрично настояване на служебния министър, който изрично е посочил на ръководството на болницата да не пускат тези обществени поръчки, тъй като няма осигурено финансиране и не могат да подсигурят такова. За съжаление, тази една година забавяне се дължи точно на това – или липса на воля за намиране на тези средства, или липса на такива. За това трябва да се попита служебният министър на здравеопазването. Така или иначе има опции за получаване на европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. В това съм уверен от министъра на финансите Асен Василев. Няма го да потвърди. Надявам се с всички колеги от област Ямбол – с господин Димитър Иванов, с Ваше съдействие, господин Вигенин, на Никола Димитров, да успеем да намерим най-подходящия начин за намиране на тези средства, да успеем да ги осигурим и завършим този проект. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Иванов. За втора реплика – Димитър Иванов. Имате думата, колега.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вигенин, прав е господин Иванов, като казва, че трябва да се извървят всички административни процедури. Предстои обявяването на обществените поръчки. Цените за обзавеждането и оборудването са актуализирани, така че според мен е редно да се проведат процедурите за избор на изпълнител на това оборудване и обзавеждане. Както казахте и Вие, септември, октомври, когато вече има пълната готовност, да се заплатят и да се осигури финансовият ресурс от Министерството на финансите. Във вчерашния ден имаме постановление за последните средства, които са за ремонта, така че според мен е редно да бъдат проведени процедурите и тогава да се финансират. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли трета реплика? Не виждам. За дуплика, господин Вигенин, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа Мирослав Иванов и Димитър Иванов, благодаря за тези уточнения! Сигурен съм, че Вие също разбирате колко е важно това за жителите на областта и ще направите всичко възможно нещата да се случат, но понеже идва един момент, когато решенията вече зависят от изпълнителната власт, и аз все пак, макар да имам някои уверения, и Вашите също, бих искал по възможност в рамките на тази дискусия и преди да сме приключили работата по бюджета да чуя тези уверения от министъра на финансите, когато се върне, защото това е важно даже не толкова за мен самия, колкото до хората…
Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, моля Ви за тишина!
Да, мисля, че е важно това. Имаме колега и от ВЪЗРАЖДАНЕ – Никола Димитров, който също се вълнува от тази тема. Исках да кажа, че не толкова за мен самия или за нашата парламентарна група, колкото за гражданите на областта и на град Ямбол е важно да чуят тези уверения, за да бъдат спокойни. Ще дам пример. Да, наистина средствата бяха отпуснати и когато коментирахме предишния бюджет, отново беше поставен въпросът и тогава министърът на финансите каза: не се притеснявайте, ще се отпуснат тези средства, не е необходимо изрично да се записват в бюджета. Когато в тези месеци всеки път ни питаха какво става, нямаше как да кажем: не се притеснявайте, ето тук в бюджета е записано за болницата в Ямбол еди-какви си средства. От тази гледна точка ми се искаше и на мен, независимо че не са проведени още всички обществени поръчки, някои вече стартираха, да бъде фиксирана някаква сума. Тя ще бъде съобразена с резултата от тези поръчки, но ако няма такава готовност, виждам, че Комисията все пак е отхвърлила това предложение, да чуем тези уверения. Това ще бъде моята молба, когато се върне министър Василев. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вигенин. Заповядайте за процедура.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя редакционно предложение: В приложение № 2 ред 56 да се заличи, тъй като правя и обосновка. Този ред, вече касаещ ремонт на сградата на Висшия ислямски институт в град София, ул. „Илиянско шосе“ № 12, е включен в Постановление на Министерския съвет № 320 от 20 декември 2023 г. Благодаря.
Благодаря Ви. Госпожо Митова, заповядайте за изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще говоря по предложението ни на страница 101, като искам да оттегля предложението ни в т. 9.5, това е номер поред 73, и също така да помоля да се гласува отделно предложението ни в т. 9.7, или номер поред 90, където сме предложили вместо 1 милион за проучване за създаване на Център за лечение с протонна терапия да се отделят 102 милиона за осъществяването на този Център за лечение с протонна терапия, като считаме, че това предложение може да бъде подкрепено от мнозинството, и също разделно да се гласува и т. 9.8, или номер поред 461. Останалите предложения, които имаме, са свързани с проекти по капиталовата програма, които са свързани със сектор „Енергетика“. Считам, че има доста предложения, които са, меко казано, налудничави. Това са болните амбиции на финансовия ни министър по отношение на енергетиката. За пример ще Ви дам „Проучвателни дейности и разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлинна електрическа енергия от термални източници“. Всеки един нормален човек, който някога се е занимавал с енергетика, е наясно, че в България няма геотермални източници, които да извират на тази температура, която е необходима за производството на топлинна енергия. Асен Василев има тази амбиция да прави подобни неща, като геотермална енергия. Единственият енергетик, когото познавам и който най-вероятно ще скочи сега на амбразурата като лъвица, за да защитава предложенията на Асен Василев, е Венко Сабрутев, но тъй като той отсъства в момента от залата, най-вероятно ще си спестим това. Благодаря.
Благодаря, госпожо Митова. Има ли реплики? Заповядайте, господин Йорданов.
Госпожо Митова, може да обясните само за двете предложения, едното от които е Център за лъчелечение с протонна терапия. Да припомня на колегите, че това първо беше вкарано от финансовия министър, който пак липсва, в ПВУ и оттам щяха да дойдат парите. След това го изтегли с обещанието да влезе в бюджета, вкара го в бюджета, и като лъсна тази глупост с двата милиарда от газ, го махна. Затова ние предлагаме поправка на сумата и това да се случи, тъй като става дума за лечение на хора, и то е нещо изключително важно, и Вие всички го знаете. Колеги, предлагам да го подкрепите, защото с тези 100 милиона ще бъде направено, то струва толкова, пак казвам, беше подкрепено от всички, финансовият министър го беше вкарал в ПВУ, откъдето парите щяха да дойдат, след това направи един куп неща, които никой не разбра защо ги прави. И още нещо. Под ред 461 има отделени 2 млн. и 400 хил. лв. за комплексна аудио-визуална система за пленарна и конферентни зали на Народното събрание. Извинявайте, сега не давате 20 хил. лв., вчера отказахте за Босилеград, а сега ще си дадем сами на себе си два милиона и половина, за да сложат тук едни видеоекрани и едни пултове, за които има два варианта – единият струва пет пъти по-евтино от другия, ама като знам как разсъждават тук тези, които взимат обществените поръчки, знам какво ще се случи. За лечения на някои болести, за лекарства, тук всички също бяха против, а на себе си ще дадем два милиона и половина. Цинично е. Просто е цинично! Предполагам, че тук тече жестока драма, като гласуваме с тези пултове, или, ако аз сега говоря, или, ако ме гледате на огромна видеостена, няма да Ви е гот. Така че мислете за себе си егоистично и дайте това да не го приемаме изобщо.
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Госпожо Митова, ще направите ли дуплика?
Да, господин Йорданов, точно това имам предвид. Тази програма за създаването на този център за протонна терапия беше предвидена да бъде финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост. Господин Асен Василев след това обеща, че ще я финансира през бюджета, но тъй като бяха предвидени едни приходи, които не може да си набави заради таксата върху руски газ, се установи, че тази програма след това той я е преименувал и вътре е написал в капиталовата програма, че ще се прави проучване за създаването на такъв център. Такова проучване вече е направено. Тоест в момента ще хвърли един милион, за да направи поредното проучване, което ние вече имаме. Ясно е как ще се направи този център и това, което трябва да бъде предвидено в момента, са тези 102 милиона, които са необходими за изграждането на самия център, защото проучването вече съществува, има такова, тоест не е необходимо. Или да махне цялата точка, която е заложил на ред 90, или да приемат нашето предложение за изграждането на самия център за лечение с протонна терапия. Това са двете опции. Не може просто да хвърля във въздуха един милион, при положение че отказва доста по-малки средства за други неща.
Благодаря, госпожо Митова. Следващото изказване е на господин Коста Стоянов. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Аз искам да благодаря на всички членове на Комисията по бюджет и финанси от всички политически сили за това, че подкрепиха в Комисията моето предложение и то беше включено като приоритетен проект в приложение № 2 под № 267 – „Изграждане на пътен възел (връзка) на автомагистрала „Хемус“ при пресичане с път VAR 2021 – Игнатиево“. Сумата от милион и половина, която е заложена, е само за стартиране на Проекта, като общата сума на целия обект възлиза на 7 млн. и 800 хил. лв. Надявам се при стартирането тази година и през следващата година средствата да бъдат заложени в бюджет 2025-а за довършване на този проект. Проектът е от важно значение за развитието на бизнес зоната във Варна и Аксаково. Също така е от значение за намаляване на трафика в град Варна и е потенциален вариант за връзка на автомагистрала „Хемус“ с бъдещия скоростен път Варна – Добрич. Правя една редакционна поправка, госпожо Председател. На страница 146 – Приоритетен проект № 350 „Изготвяне на задание за изработване на технически проект за обект „Основен ремонт на Аспарухов мост“, в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на зададен от мен въпрос се оказа, и лично министърът на регионалното развитие потвърди, че тук става въпрос за допусната техническа грешка. Проектът следва да бъде: „Изработване на технически проект за обект „Основен ремонт на Аспарухов мост“, под № 350, на страница 146. От „Изготвяне на задание за изработване на технически проект“ да стане: „Изработване на технически проект за обект „Основен ремонт на Аспарухов мост“ в размер на 150 хил. лв. Вие също присъствахте на тази комисия, но ако трябва, ще предоставя и стенограма от заседанието на Комисията в потвърждение на това, което казвам в момента.
Да, разбрах Ви, господин Стоянов. То е логично, че всъщност е проект, а не е задание.
Няма как за задание да се дадат 150 хил. лв. Доволен съм, че най-накрая ще има средства за проектиране на Аспарухов мост, защото това е изключително важно съоръжение не само за Варна, а и въобще за региона. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Има ли реплики, колеги? Не виждам. Следващото изказване е на господин Тошко Йорданов. Имате думата, господин Йорданов.
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, става дума за предложението на Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова и Венко Сабрутев, разбира се, със сигнатура 360. Две неща. По това, първо, едното ни редакционно предложение е т. 1 да се гласува разделно. Става дума за, забележете, закупуване на представителни автомобили за НСО за 2,5 милиона близо, 2 милиона и 300. Имам едни спомени как на горските им купиха едни джипове и после отидоха в НСО, за да возят Бойко Борисов, и изпитвам съмнения относно тези пари, така че предлагам да се гласува разделно това. И другото е т. 6. Става дума за теренни археологически проучвания и теренна консервация на недвижими археологически имоти. Тук са изредени. Мога да Ви изчета, но подозирам, че не ги знаете, и то така е нормално, затова ще Ви дам малко обяснение за какво става въпрос. От всички изброени в списъка за целево държавно финансиране вероятно донякъде заслужено са сложени два обекта – Хераклея Синтика и Рациария. И двата обекта имат тежка за консервация римска архитектура, което наистина изисква средства. При Рациария е налице и друг проблем – обектът е тотално разбит от иманяри с багери и тепърва започва археологическо проучване. Хераклея Синтика пък има нелош екип, който вече започна да публикува резултати от разкопките. И там също е започнала консервация. Това не Ви е специалност, но там е разумно да се дадат пари. Обаче другите обекти са по-, как да кажа, съмнителни. Перперикон – не мога да си спомня дори откога се усвояват пари по Перперикон. Обаче в момента там, като изключим и пиара, който се прави около Перперикон, няма указателни табели, няма алеи, тепърва се строи посетителският център, а консервацията е бетон, почти изцяло бетон. Това е недопустимо. На всичкото отгоре при усвояване на подобен тип средства от години трябва да има някакъв научен труд на цялото нещо, което е направено там, такива са изискванията. Само да Ви кажа, че в случая има един луксозен албум с картинки. Този луксозен албум с картинки нито става за туристи, нито е научна дейност. Случаят Търговище и крепостта „Мисионис“. Перперикон, археологът Овчаров, който е близък до археолога Борисов, и изпитвам съмнение, че поради тази причина вървят толкова пари. Случаят „Мисионис“ пак е на археолога Овчаров, близък на археолога Борисов, там той е консултант, и сега, крепостта „Мисионис“ представлява една редова късносредновековна крепост, каквито има в Стара планина много. С нищо не се различава от останалите. Няма никакви запазени архитектурни паметници там и разбира се, няма никакви научни публикации по тази тема. Единственото, което се прави там, е да извадят някоя находка и да я размахват пред медиите, но там няма нужда от тази дейност, при положение че има много повече други обекти, които имат нужда от тези пари. „Солниците“ – сама по себе си една селищна могила не би могла да гълта ежегодно толкова много пари в продължение на десет години, защото толкова се дават за „Солниците“ всяка година, включително сега се предлагат, защото това е ограничено пространство. Тя е важна, но до голяма степен там потенциалът е изчерпан и каквото трябва да е направено, е направено. Сега се предвижда пак една торба пари за нещо, което няма нужда, при много други археологически обекти, които имат нужда от консервация. Изпитвам съмнение, че е заради този, който ръководи проекта, защото той пък е близък до онзи, дето преди малко го казах, но това да приемем, че са спекулации, но там няма нужда от тези пари. Последните два обекта, които са посочени – остров Свети Иван до Созопол и манастирът на чъргубиля Мостич край Преслав. И двата обекта така безобразно се копаят в момента, измъкват се и не се отчитат от редовните сесии на Археологическия институт. Археологическият институт ги вади, защото това, което се прави там, е безобразно, и за да не се излагат, те дори не ги обсъждат. И двата обекта нямат стартирала консервация, прави се само теренна, като зидовете се заливат с геотекстил. Не ми е ясно защо трябва да отидат парите в тези два проекта. И пак да вметна – за тези проекти няма грам публикация също. Това е изключително необходимо изискване. Аз смятам, а и е редно държавата ни да поема финансов ангажимент по археологическите обекти, но трябва да има нещо насреща – или научен труд, или туристически обект, който да е посещаван. В случая половината, които ги изчетох, вече са направени, други са загробени, трети дори не са за научен труд и за посещение.
Господин Йорданов, само да уточня. Вие искате разделно гласуване на т. 1 от предложението…
На двете точки, да. А за тази точка, последната, която говорих по обектите, за да са наясно колегите, затова имам и редакционно предложение.
Само изчакайте първо. Тъй като предложението на господин Борисов, Кирил Петков и останалите народни представители е прието и то е инкорпорирано в таблицата, ще Ви кажа, че то се намира на ред 471 в таблицата и ще го подложа разделно на гласуване, само трябва да ми кажете за следващото предложение, което е т. 6.
В т. 6 предлагам редакционно предложение – да отпаднат „Античен и средновековен град Мисионис“, Праисторически култов център „Солниците“, Античен и средновековен град Перперикон“. За манастира „Св. Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван в Созопол също да отпадне финансирането, както да отпадне и за манастира на чъргубиля Мостич край Велики Преслав. Това са обектите.
Ако може, писмено да ми го дадете, а аз ще го намеря къде е в таблицата.
Ще ми го разчетете ли това, или да го напиша по-красиво? Ще Ви го напиша по-красиво.
Благодаря.
Колеги, хубаво е да се дават пари за археология, но разберете ме правилно. Знам, че вносителите най вероятно са подведени за това, защото не им е работа да са археолози, затова си има уж експерти и така нататък. Но това, което Ви изчетох, са експертни мнения на хора, които работят точно това. Ще ви помоля да проявим малко, как да кажа, скръндзливост към обществените пари – да не се раздават просто ей така.
Има ли реплики, колеги? Имате думата за изказване, господин Димитров.
Благодаря, госпожо Председател. Ще говоря по две от моите предложения, като първото, ако можем да започнем с една редакционна поправка. Или после ще направим редакционната, нека първо да се изкажа по самото предложение. Става дума за новата болница, където и господин Вигенин има предложение. Нарочно не взех реплика преди малко, исках да забавя малко времето, за да видим дали финансовият министър ще дойде, за да може да ни отговори ясно на въпроса, който постави и господин Вигенин. Господин Василев го няма в залата, така че няма какво да чакаме повече. Господин Вигенин каза колко е важна новата болница за Ямбол. Мисля, че тук и четиримата народни представители от Ямбол сме категорични, че болницата трябва да се завърши. Започната е преди 44 години, но надяваме се до края на 2024 г. да започне да приема хора. Тъй като разбрах, че са отпуснати парите, които са нужни за довършване по СМР, искам и редакционната поправка – да отпадне § 1 от моето първо предложение за болницата. В § 2 искам да направя редакционна поправка – сумата „34 996“ да се замени с „30 270,8“. Това е актуалната сума, която е нужна за оборудването, което е нужно за болницата. Това, което аз съм дал, ми беше отговорено преди три месеца на въпрос на здравния министър. Наложила се е корекция на сумите, затова и аз правя редакционна поправка. Искам да се обърна и към господин Мирослав Иванов, който каза каква е причината миналата година да не се довърши болницата, а именно, че парите ги е нямало заложени в бюджета. Министърът на здравеопазването така е отговарял – че няма пари. Ето затова и ние с господин Вигенин правим тези предложения, да бъде ясно, че тези пари ще ги има. Че дори и правителството да се смени, дори и здравният министър да не е същият, дори и финансовият министър да не е същият, да се знае, че пари ще има за болницата и тя ще бъде довършена. Все пак нека не забравяме, че самата таблица се казва „приоритетни проекти“. И ако това не е най приоритетният проект на Ямбол, то не знам кой е най приоритетният. Приемете го чисто градивно от наша страна. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим предложението на господин Вигенин. Надяваме се да подкрепите и това предложение, за да дадем ясен знак на хората от Ямбол, че болницата ще я има. Много съжалявам, че господин Василев го няма тук, тъй като той няколко пъти беше казал по време на дискусията на бюджета, че тези приложения се правят, за да бъде ясно на всички какво ще правят както общините, така и министерствата. Наистина съжалявам, че го няма господин Василев, да чуем и неговото мнение относно новата болница. Благодаря.
Господин Димитров, бихте ли само повторили в предложението с № 308 каква е редакцията? (Уточнения.) За реплика, господин Иванов, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Димитров, за да не излиза пред гражданите на Ямбол, че ние сме против средствата за оборудване, аз го казах и в репликата към господин Вигенин. Законът за обществените поръчки позволява провеждане на процедурите с финансиране, след като бъдат проведени поръчките за избор на изпълнител, за оборудване – медицинско и немедицинско. Затова и молбата ми към Вас е – оттеглете това предложение. Има волята и на управляващите партии, и на Министерството на финансите, видно от Постановлението на Министерския съвет от вчера с осигуряване на средствата за индексация на проекта, за да бъдат спокойни гражданите на Ямбол, тъй като и четиримата народни представители, които сме от област Ямбол, имаме единомислието, че този процес по болницата трябва да бъде завършен. Никой тук не засегна темата, но се обръщам и към Вас пак. Тук се говори за залагане на едни средства, които ще бъдат необходими август или септември месец, но най-важното е в момента законосъобразното провеждане на поръчките за оборудване и за обзавеждане и ремонтните дейности на Спешния медицински център. Затова, уважаеми господин Димитров, още веднъж се обръщам към Вас, за да не излиза така, че Вие сте за това оборудване, това обзавеждане, молбата ми към Вас е – оттеглете предложението. Има волята на политическите партии, има волята на Министерството на финансите да се проведат процедурите и финансирането ще бъде факт за ямболската болница. Благодаря Ви.
Благодаря Ви господин Иванов. Има ли други реплики? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, аз го казах ясно, мисля, че стана ясно на цялата зала. Мисля, че и хората в Ямбол го знаят, че всичките четирима депутати ще направим всичко, което зависи от нас, болницата да я има, без значение кои са на власт, кои са в опозиция. Това е най-консенсусната тема в района. Но аз не мисля да си оттегля предложението. Ще оставя залата да реши какво ще се случи с него. Предполагам, че господин Вигенин няма да оттегли своето и ние ще подкрепим и тяхното. Ненапразно изчаках, не направих реплика на господин Вигенин, въпреки че той каза голяма част от нещата за болницата, но силно се надявах финансовият министър да бъде тук, да каже и той своето мнение, но явно бюджетът и приоритетните проекти на министерствата в момента не са неговата тема. (Шум и реплики.)
За следващо изказване е записан професор Чорбанов. Имате думата, професор Чорбанов, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз искам да внеса някои допълнения относно предложението за финансиране на Центъра за лъчелечение с протонна терапия. Това, че той беше включен в Плана за възстановяване, навежда на мисълта, че в Плана за възстановяване са включени проекти, които да изглеждат достатъчно престижно и отговорно, за да получим тези пари, след което, изваждайки го от Програмата и не вкарвайки го в бюджета, излиза, че този център не е приоритетен. Ясно е, че забавянето, което се предлага от Комисията със стартиране на проект, който ще бъде разработван бавно и упорито, независимо че структурите имат готовност за много по-бързото провеждане на всички тези процедури, много по-експедитивни, включително с готовност и за обществени поръчки по отношение най-вече за закупуването на апаратурата, която е и голямата сума, разбира се, във всичко това. Именно затова предполагам, че ние никога няма да разберем какви са били мотивите на финансовия министър да махне финансирането на този център както от Плана за възстановяване, така и от бюджета за следващата година. Лично аз смятам, че забавянето на тази процедура със стартирането само на този проект ще направи така, че Националната здравноосигурителна каса ще продължи да плаща огромни суми за лечението на онкоболни в чужбина, най-вече деца. Трябва да се има предвид, че много голяма част от хората се лекуват със собствени средства или с кампании, които набират средства за такова лечение, за които дори националната статистика няма информация за това лечение. Именно затова аз горещо препоръчвам на залата да подкрепи това предложение за финансиране на Центъра за лъчетерапия. Благодаря.
Благодаря Ви, професор Чорбанов. Има ли реплики? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Ще Ви помоля да заемете местата си за гласуване – прекратявам разискванията по приложение № 1 и приложение № 2. Колеги, моля по-бързо да заемете местата си. Колеги, преминаваме към гласуване. Първо ще гласуваме приложение № 1, текста на вносителя, подкрепен от Комисията, като на ред „В2“ думите „и бр. 75 от 2016 г.“ се заменят с „бр. 75 от 2016 г. и бр. 98 от 2018 г.“ Режим на гласуване, моля. Гласували 168 народни представители: за 125, против 12, въздържали се 31. Предложението е прието. Преминаваме към приложение № 2. Първо ще гласуваме неподкрепените предложения. Първото неподкрепено предложение е от народния представител Никола Димитров с № 49-354-04-308. Режим на гласуване, моля. Гласували 170 народни представители: за 60, против 104, въздържали се 6. Предложението не е прието. Господин Димитров, няма как да подложа на гласуване редакциите Ви. Следващото неподкрепено предложение също е от Никола Димитров с № 49-354-04-309. Гласували 179 народни представители: за 62, против 112, въздържали се 5. Предложението не е прието. Следващото предложение, което ще подложа на гласуване, е на народния представител Павела Митова и група народни представители, № 49-354-04-314. За него госпожа Митова оттегли точка 9.5 и помоли за разделно гласуване на 9.8 и 9.7. Първо ще подложа разделно на гласуване: „9.8. Номер поред 461 „За комплексна аудио-визуална система за пленарна и конферентни зали“ в размер на 2 400,0 се заличава.“ – това е предложението, подлагам го на разделно гласуване, както поискахте. Гласували 181 народни представители: за 11, против 150, въздържали се 20. Предложението не е прието. (Реплика от ИТН: „Прегласуване!“) Заповядайте да мотивирате, господин Йорданов.
Колеги, не Ви ли е неудобно… (Реплики от ГЕРБ-СДС, ПП-ДПС и ДПС: „Не! Не! Не!“) Я по-хорово кажете, че не Ви е неудобно да дадете два милиона и половина, за да има тук видеостени и нови тонколони. (Шум и реплики.) Уважаеми български граждани в залата, в хор, защото там няма микрофони, за да не може камерите да записват, залата от сглобката в хор каза, че не ѝ е неудобно да вземе два милиона и четиристотин хиляди от Вашите пари от данъци, за да си направят нови микрофончета и видеостени тук. (Шум и реплики.)
Процедура!
Нека да прегласуваме, господин Цонев, може ли? Колеги, режим на прегласуване. Прегласуваме предложението на госпожа Павела Митова, касаещо ред 461, разделно. Гласували 188 народни представители: за 43, против 124, въздържали се 21. Предложението не е прието. Следващият ред, който е предложен за разделно гласуване, е № 90, ¬ 9.7 от предложението на госпожа Митова. Гласували 187 народни представители: за 44, против 89, въздържали се 54. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Павела Митова в останалата част. Предложението не е подкрепено от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 42, против 116, въздържали се 24. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Кръстьо Врачев и група народни представители, № 49-354-04-326, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 181 народни представители: за 42, против 122, въздържали се 17. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение от народния представител Драгомир Стойнев, № 49-354-04-330, неподкрепено от Комисията, на страница 102. Режим на гласуване, моля. Гласували 179 народни представители: за 31, против 115, въздържали се 33. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото неподкрепено предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-331. Господин Министър, преди да гласуваме, искате да поясните нещо.
Да, благодаря, госпожо Водеща заседанието. Разбрах, че е имало въпроси относно болницата в Ямбол, колеги. Както знаете, деветте милиона за довършване на изграждането бяха отпуснати с акт на Министерския съвет, както беше поето като ангажимент при приемането на предишния обект. Доколкото знам, за болницата има нужда от средства за оборудване. Ако погледнете приложение № 2, ред 82, там са предвидени 48 милиона за модернизиране на болничните заведения, което е част от общо 400 милиона по Плана за възстановяване, за закупуване точно на оборудване за болнична техника. Така че, когато е готова поръчката и Министерството на здравеопазването отвори процедурата, болницата ще има възможност да кандидатства. Ако има нужда от допълнителни средства за неща, които не са техническо оборудване, от типа на легла, чаршафи и така нататък, това вече може да го изговорим и също с постановление на Министерския съвет да бъдат отпуснати тези средства, които са в доста малък размер.
Благодаря Ви, господин Министър. Колеги, да преминем към гласуване на предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 331, на страница 103 от Доклада, неподкрепено от Комисията. Режим на гласуване, моля. Гласували 184 народни представители: за 60, против 113, въздържали се 11. Предложението не е прието. Следващото неподкрепено предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Петър Петров, № 333, на страници 103 и 104 от Доклада. Режим на гласуване, колеги. Гласували 176 народни представители: за 53, против 114, въздържали се 9. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото неподкрепено предложение на народния представител Петър Петров, № 49-354-04-352 и 354. Колеги, режим на гласуване. Предложението е от страница 106 до страница 111 в Доклада. Гласували 179 народни представители: за 44, против 118, въздържали се 17. Предложението не е прието. Господин Йорданов, Вие направихте предложение за разделно гласуване на предложението на народните представители Бойко Борисов, Кирил Петков и останалата група от народни представители, което е инкорпорирано в основното предложение. Тъй като то е прието, ще започна с гласуването на приложение № 2. Ще подложа на разделно гласуване онези части, които бяха предложени в зала. Други предложения имаше ли? (Реплика от народния представител Тошко Йорданов.) Да, ще подложа и това Ваше редакционно предложение, разбира се. Даже ще започна с него, то беше № 110 в таблицата, в приложението, на страница 122, колеги. Ще Ви прочета предложението на господин Йорданов. Той предлага от текста на № 110 да отпаднат: Античен и средновековен град Мисионис, Праисторически култов център „Солниците“, Античен и средновековен град Перперикон, манастир „Св. Йоан Кръстител“ на остров Св. Иван край Созопол, манастир на чъргубиля Мостич край Велики Преслав. Това е предложение за отпадане на тези археологически разкопки от ред 110, за който той иска разделно гласуване. Така че първо подлагам редакционното му предложение на гласуване. Тошко Йорданов направи такова предложение. Подлагам на гласуване редакционното предложение. Режим на гласуване, моля. Гласували 177 народни представители: за 8, против 162, въздържали се 7. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, госпожо Председател. Понеже залата не беше тук и съм сигурен, че не разбира какво гласува… (Силен шум и реплики. Възгласи: „Еее!“) Добре, залата беше тука, а тия дето трябваше да са вътре, ги нямаше, така е. И понеже наистина според мен не знаете какво гласувате – знам, че Ви е подадено на вносителите, но тези обекти, които предлагам да отпаднат, на единия от тях каквото е свършено, е свършено от 10 години и сега да се продължава да се наливат пари, е безсмислено. На другия – на Перперикон пък, от 10 години се наливат пари и нищо не е свършено, освен да го заливат с бетон, няма нищо и тия пари са безсмислени. Другите два обекта са стандартни средновековни крепости, които нямат почти никаква стойност. Има десетки такива в Стара планина, те дори нямат научни трудове по тази тема, а за някои от обектите пък, където са сложени вътре, Археологическият институт ги вади от отчет, защото го е срам да покаже какво се случва там. Това наистина са пари във – хайде да не употребявам един термин, за какво ще отидат, по-добре е за други обекти да отиват. (Шум и реплики.) Моля? Не чух. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Обектите, да. Обектите са – едно по едно ги казвам набързо: Античен и средновековен град Мисионис. Това е обект…
Господин Йорданов!
Това е средновековна стандартна крепост, има много такива в Стара планина. С нищо не се отличава от останалите, няма нито една научна публикация по темата на този обект. Всяка година там вадят по един камък и го размахват пред медиите, но реално няма никаква научна стойност на това нещо, което се върши. (Силен шум.) Моля, малко тишина, обяснявам на вносителя – господин Цонев. (Силен шум и реплики.)
Разбираме Ви. Господин Йорданов, разбрахме Вашето предложение. Ще прегласуваме.
Не, господин Цонев искаше да му кажа обектите. „Солниците“ – от 10 години само се наливат пари, там е свършено каквото е свършено, защото обектът е изчерпан. Перперикон – там пък от години се наливат пари и няма дори табели, консервира се с бетон, което е недопустимо. (Реплики.) Ходил съм, няма.
Господин Йорданов, разбрахме Ви, Вие го направихте в изказване.
Спокойно, спокойно! (Силен шум и реплики.)
Хайде да приключите. Времето Ви изтече, господин Йорданов.
А „Св. Иван“ до Созопол и на чъргубиля Мостич на Преслав, там пък ги вадят от Археологическия институт, защото нещата, които правят, няма нито едно изследване и нещата, които вадят… (Реплики: „Не е вярно!“) Как да не е вярно, вярно е. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
Времето Ви приключи – две минути и двадесет секунди. (Силен шум и реплики.) Бях достатъчно толерантна. Колеги, режим на прегласуване – редакционното предложение на Тошко Йорданов. Гласували 183 народни представители: за 9, против 163, въздържали се 11. Сега подлагам на разделно гласуване текста на ред 110 от страница 122, както поиска господин Йорданов, без приетата редакция, защото нея не приехме. Текстът е по Доклад на Комисията. (Реплики.) Да, по вносител. Цялата таблица е в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 143, против 43, въздържал се 1. Предложението е прието, така че ред 110 е в редакция на Комисията, в състоянието, в което го виждате в Доклада. Господин Йорданов поиска да бъде гласуван разделно ред 471, на страница 158 – това е последната страница от приложението. Подлагам го на разделно гласуване. Гласуваме ред 471, в редакция на Комисията, както е предложен в приложението. Режим на гласуване, моля. Гласували 185 народни представители: за 161, против 9, въздържали се 15. Предложението е прието. Подлагам на разделно гласуване ред 350, където господин Стоянов направи една редакционна поправка. В ред 350 вместо „изготвяне на задание за изработване на технически проект“ текстът трябва да се чете „изработване на технически проект“. Това е редакцията на господин Стоянов, тя е приета и от Комисията по регионално развитие. Моля, режим на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 185, против и въздържали се няма. Предложението за редакция е прието. Подлагам на гласуване и редакцията, която предложи госпожа Гюркаш, ред 56 да бъде заличен, тъй като е включен в Постановление на Министерския съвет от 20 декември 2023 г. Режим на гласуване, колеги. Гласуваме предложението на госпожа Гюркаш за заличаване на ред 56 в Доклада. Гласували 189 народни представители: за 154, против 35, въздържали се няма. Предложението е прието. Нямаше направени други редакции. Обръщам се към залата, ако някой смята, че съм пропуснала редакцията му, да се обади сега. Подлагам на гласуване приложение № 2 – текста на вносителя с редакцията на Комисията и тези, които приехме в залата.
И 84-ти ред за разделно гласуване.
РОСИЦА КИРОВА: Това сега е нова процедура. Ще подложа и ред 84 на разделно гласуване, след като желаете. Отменете гласуването. Подлагам на гласуване разделно ред 84 на страница 120 от Доклада – „Изграждане на Многопрофилна болница за активно лечение на детски болести „Света Анастасия“ в град Бургас чрез бюджета на Община Бургас“. Това е редът, това е текстът на вносителя в редакция на Комисията. Предполагам, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ искат точно това предложение да подкрепят. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на Комисията и редакционните предложения, които приехме в залата, за приложение № 2 в останалата част, която не сме гласували. Режим на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 144, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. С това приключихме с приложение № 2. Господин Цонев, ще продължите ли с Доклада?
Уважаеми колеги, госпожо Председател, искам да помоля нещо залата, особено тези, които са внесли предложения по приложение № 3. В Бюджетната комисия, тъй като имаше такива предложения, приехме решение и дадохме още 24 часа на общините да внесат тези предложения през Министерството на финансите и те да попаднат в приложение № 3. Това беше извършено с цел да не гласуваме отделни предложения на народни представители, тъй като почти всички обекти, да кажем и всички, които отговаряха на условията и лимитите, бяха приети – затова и тази програма е толкова голяма, като се уговорихме, че народните представители, които са направили такива предложения, ще ги оттеглят преди гласуването на приложение № 3. Сега има някои предложения, които не са приети, но не са и оттеглени. Аз ще ги чета, ако колегите искат да ги оттеглят, ще бъде добре, ако не искат – имат това право.
Изчакайте, господин Цонев. Господин Чорбов, заповядайте да кажете кои са Вашите предложения.
Просто да кажете кои са тези, които ги оттегляте, за да не четем неприети предложения.
От името на вносителите оттегляме предложение № 49-354-04-311 и следващото № 49-354-04-312. Благодаря.
И аз благодаря. На страница 78 предложения, завършващи на 311 и 312, са оттеглени. Освен това от групата на ИТН оттеглят предложението, което завършва на 313, нали така, господин Богдански. Добре, благодаря. То е на страници 78, 79. Заповядайте отново, господин Чорбов.
Оттегляме още едно предложение, № 49-354-04-325.
Благодаря, на страници 80 – 82 е то. Остана и още едно неподкрепено на 105 – 107 страница, завършващо с № 336. Заповядайте, господин Георгиев.
Господин Председател, оттеглям предложение № 49-354-04-336.
Благодаря, господин Георгиев. Мисля, че с това оттеглихме всички неподкрепени предложения. Заповядайте сега за Доклада, господин Цонев.
Всички неподкрепени са оттеглени, останали са подкрепените – това е цялото приложение № 3 – „Индикативен размер на капиталовите разходи по инвестиционна програма за общински обекти“. Трябва ли да Ви чета приетите предложения? Те са отразени, има няколко, които са приети по принцип, затова питам, не за друго. Да прочета, че има прието предложение от Вас примерно, а не самото предложение. Сега разбрахте ли ме?
Мисля, че за стенограмата е редно да го има.
За стенограмата ще прочета тези, които са подкрепени. На народния представител Димчо Димчев – № 301, подкрепено по принцип; на народния представител Константина Петрова – № 307, подкрепено по принцип; на народния представител Никола Димитров – № 310, подкрепено по принцип; на Никола Димитров – № 323, подкрепено по принцип, и на народния представител Даниел Петров – то е таблица – № 322, подкрепено по принцип. Колеги, има ли други, за да не пропуснем някого?
На Петър Петров –подкрепено по принцип; на Драгомир Стойнев на страница 107, сигнатурата завършва на № 343 и то е подкрепено по принцип; на Валентина Димова – завършва на № 345, подкрепено по принцип; на Коста Стоянов – № 348, подкрепено по принцип; на Иван Иванов и Борислав Гуцанов – № 353, подкрепено по принцип; на Бойко Борисов, Кирил Петков, Делян Пеевски, Йордан Цонев, Теменужка Петкова, Венко Сабрутев – № 359, подкрепено по принцип, което е на страница 261. След това на страница 262 има още няколко и сме готови.
Там са на Красимир Вълчев по реда на чл. 80, ал. 7 – подкрепено по принцип; на същата страница на Мартин Димитров по същия ред – подкрепено; на Ирена Димова по същия ред – подкрепено; на народния представител Румен Гечев на същия ред – подкрепено, и с това се изчерпват. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на приложение № 3, която всички имате. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Цонев. Откривам дискусия по приложение № 3. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване приложение № 3 към чл. 108, ал. 10 – „Индикативен размер на капиталови разходи по инвестиционна програма за общински проекти“ в редакция по Комисията. Режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 166, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Прегласуваме, защото имаше колеги, които не успяха да гласуват. Прегласуване, колеги. Гласували 178 народни представители: за 178, против и въздържали се няма. Предложението е прието единодушно. (Продължителни ръкопляскания.) Заповядайте за процедура, господин Цонев.
Благодаря, господин Председател. Искам да използвам процедурата и това прекрасно гласуване, което ознаменува много важна част от този бюджет, за да поздравя всички колеги и цялото Народно събрание за участието в много ползотворния дебат по бюджета и на първо четене, и в Комисия, и сега на второ и финала, да поздравя колегите от Бюджетната комисия специално, разбира се, министърът на финансите и целия му екип, които работиха много усилено в продължение на месеци. И да кажа няколко думи за бюджета. Ще започна от това последно гласуване. Практически това е първият бюджет за целия преход, който има абсолютно 100% програмно бюджетиране на инвестиционната програма. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.) Много министри и много депутати говориха за това, но то не беше осъществено досега. Второто нещо, което е много важно, е, че цялата капиталова програма е направена така, че може да се допълва, може да се променя и може взаимно да се заменя в зависимост от нивото на усвояемост на националната приоритетна или на общинската приоритетна. Ние силно вярваме, че тази иновация в инвестиционното планиране и бюджетиране ще доведе до много добри резултати, ще спре капиталовата програма на бюджета да бъде буфер, а ще започне да бъде двигател на икономическия растеж. Затова поздравявам още веднъж министъра и екипа, и всички Вас. Този бюджет наистина е в този смисъл исторически – ако тази програма се и осъществи по начина, по който е замислена, тогава ще стане наистина исторически. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.)
Благодаря, господин Цонев. Заповядайте, господин Министър.
Благодаря, господин Минчев. Колеги, искам изключително много да Ви благодаря за това, че от три години насам имаме приет бюджет преди годината, в която той трябва да бъде изпълняван, и мисля, че това заслужава да се отбележи. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.) Също така искам да Ви обърна внимание на последното табло – 178 от 178, което показва, че когато се работи прозрачно и се даде възможност на кметовете и на местната власт да кажат какво е важно за тях и техните съграждани, всички в това Народно събрание, независимо колко сме различни, можем да се обединим и да подкрепим тези им усилия и искам да Ви благодаря за това. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.) Този бюджет е реалистичен, но няма да е лесен за изпълнение, както немалко от Вас казаха. И в приходната част, но също така и в разходната част с напълно прозрачното капиталово бюджетиране, което беше направено, така че да се види, че НСО ще купуват коли за 2,5 млн. лв. или че ще се строи болница за детско лечение в град Бургас, абсолютно всеки капиталов разход, който държавата прави, е записан ред по ред в тази програма и съответно на месечна база ще можем да следим реално как се изпълнява тази програма. С приемането на тази капиталова програма ние даваме ресурс да се случат тези проекти, но за да станат те реалност, трябва много министерства, агенции и общини да си свършат работата, да проведат поръчките, да направят проектите, да проконтролират изпълнителите, така че всъщност в края на 2024 г. да имаме България, която е по-модерна, по-съвременна, по-европейска, и държава, в която инфраструктурата не е останала от римско време, а може би само историческата такава е добре да бъде от това време, и също така един бюджет, който доста силно подкрепя доходите, защото това е изключително важно – най-накрая да спрем да казваме, че нашето конкурентно предимство са ниските заплати и да започнем да казваме, че нашето конкурентно предимство е доброто образование, доброто здравеопазване, добрата инфраструктура и инициативността на нашите предприемачи. Благодаря Ви много за подкрепата за бюджета. Продължаваме, доколкото знам, с още 11 точки в дневната програма. (Оживление и смях. Ръкопляскания от ПП-ДБ и ДПС.)
Процедура ли, господин Йорданов? Заповядайте. По точка 11 се налага министърът ли да присъства? (Реплики.)
Процедура. Просто това е периодът на благодарностите, видимо. Искам да кажа, че аз също съм благодарен, но благодарностите, които слушах между ДПС и Асен Василев – отивам да поплача, трогнаха сърцето ми и изключително съм щастлив към 8 млрд. лв. допълнителен дълг. Изключително съм щастлив, че се насочват пари къде ли не, за какво ли не, без да има нужда. Така че за първи път съм учуден и същевременно вдъхновен от любовта между Асен Василев и ДПС, която придоби такава публична форма. Така че отивам да изроня една мъжка сълза насаме, за да не ме гледате как се радвам и плача. (Реплики от ДПС.)
Колеги, изчерпахме тази точка от дневния ред. Преминаваме към следващата трета точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ФИНАНСИРАНЕ ПО МЕХАНИЗМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ МЕЖДУ КОМИСИЯТА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет. Господин Сабрутев, заповядайте за Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Благодаря, господин Председател. Докладът не е много дълъг, но има достатъчно време господин Йорданов да отиде да поплаче някъде. Като за начало бих искал да направя процедура – моля на основание чл. 44, ал. 2 от ПОДНС да гласувате в залата да бъде допуснато следното лице, а именно Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите.
Процедура за допуск. Режим на гласуване. Гласували 135 народни представители: за 88, против 46, въздържал се 1. Предложението е прието.
Прегласуване.
Прегласуване. Гласували 138 народни представители: за 92, против 45, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Набързо: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 49-302-02-29, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 19 декември 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Георги Клисурски – заместник-министър, и Ивайло Яйджиев – съветник на министъра на финансите. Законопроектът беше представен от господин Яйджиев, който посочи, че в съответствие с изискванията на Закона за международните договори и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, подписано в София на 12 декември 2023 г. и в Брюксел на 14 декември 2023 г. Основната причина за това кратко споразумение е актуализацията на българското прехвърляне на средства – алокация, по Плана за възстановяване и устойчивост вследствие на по-добро от очакваното представяне на нашата икономика. Известно е, че подобни актуализации доведоха до намаление на ПВУ на 22 държави членки, сред които и България. От своя страна, това налага актуализация и на сумата във вече подписаното и ратифицирано през 2022 г. Споразумение за финансиране, което е правната база за изплащането на грантово финансиране от Европейската комисия към България. Конкретната ратификация не засяга по никакъв начин съдържанието на Плана за възстановяване и устойчивост, неговите реформи или проекти. Според Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост – Регламент (ЕС) 2021/241, е необходимо измененото споразумение да влезе в сила преди 31 декември 2023 г. В противен случай Европейската комисия няма да може да поеме ангажимент да предостави на България 1 млрд. 52 млн. 735 хил. 263 евро по Плана за възстановяване и устойчивост, които биха били безвъзвратно загубени за страната ни. От друга страна, не е било възможно започването на ратификацията преди решението на Съвета по икономически и финансови въпроси – Съвета ЕКОФИН, от 8 декември 2023 г. за актуализирането на бюджетните линии по Националния план за възстановяване и устойчивост. След решението на Съвета ЕКОФИН изменението на Споразумението за финансиране между Комисията и Република България е одобрено като основа за водене на преговори с Решение № 874 на Министерския съвет от 12 декември 2023 г., подписано е от постоянния представител на Република България към Европейския съюз на 12 декември 2023 г. и от комисаря по икономиката на Европейската комисия на 14 декември 2023 г. То е сключено въз основа на прието на 8 декември 2023 г. Решение за изпълнение на Съвета за изменение на Решение за изпълнение на Съвета от 4 май 2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България, с което съгласно член 20, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2021/241 максималното финансово участие за Република България е установено в размер на 5 млрд. 688 млн. 778 хил. и 600 евро. Съдържанието на документа по същество е идентично за всички държави членки и регулира единствено финансовите аспекти. В съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България подписаното на 4 юли 2022 г. предишно финансово споразумение е ратифицирано със закон от Народното събрание, oбн., ДВ, бр. 57 от 22 юли 2022 г. В тази връзка на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България изменението на Споразумението за финансиране също подлежи на ратификация. Предвид посоченото, за да получи сумата в размер на 1 052 735 263 евро, Република България следва да ратифицира изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, да го обнародва, същото да влезе в сила и за това Европейската комисия да бъде уведомена официално до 31 декември 2023 г. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, № 49-302-02-29, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2023 г.“
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Становище на вносител има ли? Не. Откривам дискусия по Законопроекта. Господин Петров, заповядайте за изказване.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Нека все пак да уточним за залата нещо, което забелязваме като практика, и аз не смятам дори, че това е случайно, когато се налага да се ратифицира някой международен договор, в програмата за седмицата да се пропуска, че това всъщност е първо гласуване на съответния законопроект, с който се ратифицира международният договор. Разбира се, причината това да се прави – абсолютно умишлено да се пропуска посочването ѝ в програмата, както чухте и от този, който в момента води заседанието, да се пропуска уточняването, че става въпрос за първо гласуване, причината е много прозаична и тя е, че сглобката иска да приеме такива ратификационни законопроекти на две гласувания в едно заседание. Това се прави, за да се попречи на опозицията да прави своите предложения по тях. Настоящият случай не е изключение и тези, които са си направили труда да прочетат този законопроект и мотивите към него, може би са установили, че идеята на този законопроект е да се ратифицира едно международно споразумение, с което България да получи по-малко пари от Плана за възстановяване и устойчивост, по-малко – в размер на 1 млрд. 52 млн. 735 хил. 263 евро (шум и реплики), и това трябва да бъде скрепено с положителна санкция от българското Народно събрание! Ние, разбира се, сме опозиция и не можем да диктуваме дневния ред на българското правителство, но поне можем да посочим на Народното събрание и на българската общественост чрез законодателните актове, които приемаме, какво всъщност прави, как се отнасят Европейският съюз и Европейската комисия към България. Затова считаме, че е редно в този законопроект, който ние гледаме на първо гласуване, да направим предложения между първо и второ четене, с които да посочим в неговите клаузи, пак повтарям – на Законопроекта, а не на международния договор, да посочим сумата, с която ще бъде намалено плащането към България по Плана за възстановяване и устойчивост. Затова, господин Председател, ние правим заявка, че ще направим предложение и ще го внесем между първо и второ гласуване, с което в член единствен да направим добавка – предложение, с което да допишем и текстът да стане така: „Ратифицира Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, подписано в София на 12 декември 2023 г. и в Брюксел на 14 декември 2023 г., с което плащането към България по Плана за възстановяване и устойчивост се намалява със сумата от 1 млрд. 52 млн. 735 хил. 263 евро до размера на 4 млрд. 636 млн. 43 хил. 337 евро.“ Държа да се знае от народното представителство, за да го има в стенограмата, че ние ще направим предложение между първо и второ гласуване на този законопроект. И сега най-интересната част, господин Председател, надявам се да не Ви изненадам, като Ви кажа, че дори и в законопроектите, с които се ратифицират други международни договори, подписани от Република България, народните представители могат да правят предложения между първо и второ гласуване. Това не съм го казал аз, господин Председател, а го е казал Конституционният съд в Решение № 5 от 29 септември 2015 г. по конституционно дело № 4 от 2015 г., което, познайте защо е образувано – защото е било попречено на народни представители да направят предложения в законопроект, с който се ратифицира един международен договор. Затова бих желал да Ви кажа няколко изречения какво смята Конституционният съд за практиката на сглобката да пречи на народни представители да правят предложения между първо и второ гласуване на ратификационни закони и да ги приема в противоречие с Конституцията на Република България на две гласувания в едно пленарно заседание. Конституцията според Конституционния съд е гарантирала правото на всеки народен представител да прави предложения за неговото изменение и допълнение, същото се отнася и за ратификационните закони, защото те също са закони, макар и с по-особено съдържание. Не е възможно по законопроект за ратификация на международен договор текстът на договора да бъде изменен чрез гласуване на предложение на второ четене, но забраната засяга единствено предложенията относно текста на международния договор, но не и законопроекта за неговата ратификация. При това не става въпрос само за предложение за промени от технически характер, станали впрочем при приемането на въпросния атакуван закон, а могат да се правят и други предложения за изменение и допълнение на самия законопроект, с който се ратифицира международният договор. Примерите са различни според Конституционния съд и така нататък, и така нататък.
Има още и Венецианска комисия!
Така че, уважаеми господин Председател, моля Ви да се съобразите с Решението на Конституционния съд № 5 по конституционно дело № 4 от 2015 г., а ако не желаете, може да се съобразите с Решение № 8 от 2010 г. по конституционно дело № 2 от 2010 г., които ни казват, че като народни представители можем да правим предложения по законопроекти, с които се ратифицират международни договори – предложение, каквото сега и аз заявих, че ние ще направим, даже Ви цитирах какво ще бъде предложението относно сумите. Казвам го, за да бъде записано в стенограмата, защото, господин Председател, може би ще Ви изненадам, но ако приемете този законопроект на две гласувания в днешното пленарно заседание, мога да Ви обещая, че както двата законопроекта, които бяха приети по същия начин миналата седмица, така и този ще отиде в Конституционния съд, и може да очакваме конституционните съдии да повторят своята практика, да я затвърдят. Отново Ви повтарям, това е Решение № 5 от 29 септември 2015 г. по конституционно дело № 4 от 2015 г. Защо Ви повтарям три пъти това решение? За да не излизате с тази мантра, с която излизаше друг председателстващ Народното събрание, че видите ли, когато се отнасяло до ратифициране на международен договор, народните представители нямали правото да правят предложения по законопроекта. Напротив, господин Председател, дами и господа народни представители, народните представители имат право да правят такива предложения и това е тяхно конституционно право независимо от глупостите, които може да бъдат казани от трибунката зад мен, от президиума, каквито са били говорени. Държа да Ви уведомя, че ние като народни представители веднага ще сезираме Конституционния съд, ако Вие нарушите Конституцията на Република България – и по-точно чл. 81, ал. 1 по отношение на процедурата на приемане на законодателните актове в Народното събрание! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към Петър Петров? За реплика ли? Заповядайте за реплика.
Господин Петров, изчетохте доста подробно това решение, което е на Конституционния съд, обаче някак си забравихте да споменете, че всъщност това решение беше в сила и предишния път, когато тук от тази трибуна беше суспендирано конституционното право на български народни представители да могат да правят предложения във всеки един законодателен акт, който се приема от Народното събрание. Тогава това решение на Конституционния съд също беше в сила, но тук присъстващите от управляващата коалиция ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ просто решиха, че в случая това няма абсолютно никакво значение, защото какво тук значи някакво си решение на Конституционния съд?! Тези хора, които извършват беззакония, които впрочем вчера поругаха Конституцията, тези хора, които вчера сложиха кръст на българската държава, давайки възможност от вчера вече българска държава да не е българска, защото, господин Петров, с националното предателство, извършено от тези доказани престъпници, според българския съд, а не според мен, от вчера насам българската държава може да бъде управлявана от чужденци съвсем законно! И тук е моментът да припомним, че в нашата Конституция все още не пише думата „депутат“, а пише „народен представител“, сиреч представител на народа. От вчера представителите на престъпната тройна коалиция – ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, дадоха възможност да бъдем управлявани от представители на чий народ – на друг народ, други народи, други държави, само не и на българския народ! Така че, господин Петров, Вие се уповавате на реда, на законността, на решенията на Конституционния съд, но истината е, че в тази зала има хора, които превръщат беззаконието в своя норма, и те си мислят, че тази норма могат да я превърнат едва ли не в свещен закон! Сега аз бих искал да им обясните в своята дуплика как е възможно всъщност да си мислят, че в крайна сметка ще се разминат с една следваща, подобна процедура в Конституционния съд, защото решението, което Вие коментирахте, е изрядно. Сега имаме огледален казус по предишен случай и вероятно в момента се опитват по същия начин да го направят, защото всички ние знаем какъв е проблемът и къде ги стяга чепикът управляващото мнозинство! Чакат ги самолети за Малдивите, за Сейшелите и един господ знае още закъде и за кой точно екзотичен остров! Гледате, че опразниха тук в момента от ГЕРБ залата, ДПС също ги няма – башибозукът изчезна, така че ще ми е много задължително да видя и да чуя Вашето обяснение на моята реплика във Вашата дуплика! Благодаря.
И аз благодаря. Други реплики има ли към Петър Петров? Няма други реплики. Заповядайте за дуплика.
Благодаря за репликата, господин Костадинов. Аз бих желал да Ви върна още по-назад, а именно през пролетта на 2022 г., и двамата с Вас бяхме в пленарната зала, даже и господин Минчев се надявам да си спомни, когато се приемаше един законопроект на първо гласуване за промени в Закона за регистъра на Булстат. Тогава лично аз три пъти завих от трибуната, че ще направя предложения между първо и второ четене, защото има нужда от такива, но тогава, за съжаление, председателстващият, същият господин Минчев, реши, че ще приеме предложение за приемане на този законопроект на второ гласуване в същото заседание. Тази практика има и доста други ярки примери, които, както посочих и в изказването си, че последните от тях бяха миналата седмица, когато два ратификационни закона за помощ за Украйна, а единият беше вторият, по който Николай Дренчев направи изказване за предложения между първо и второ гласуване – беше за 26 млн. и 900 хил. лв. безвъзмездна помощ. Тогава ни бе обяснено, че ние, народните представители, видите ли, сме нямали право да правим предложения на ратификационни закони, но държа, господин Костадинов, да Ви посоча какво каза Конституционният съд. Той каза следното: няма пречка, когато международният договор допуска, да се правят и резерви към него, даже предложеният текст на законопроекта да бъде променян и допълван. Парламентарната практика у нас познава не един случай, в който след приемането на закон за ратификация на международен договор Народното събрание гласува и закон за неговото изменение, забележете, когато се отнася например до резерва в договора. По аргумент на по-силното основание няма пречка това да не може да стане и в хода на обсъждането на законопроект за ратификация на международен договор, което предложение е от народен представител, изказано по време на дискусията на първо гласуване. Единственото, което трябва да се съобразява, отбелязва Конституционният съд, когато се правят предложения за изменение и допълнение на законопроекти за ратификация на международни договори, е, че те не трябва да засягат текста на самия международен договор. Специално наличието на изискване за второ гласуване предопределя и извода, че между двете гласувания по всеки законопроект, който вече е приет в цялост, и по принцип Конституцията ни е гарантирала правото – на мен и на Вас, господин Костадинов, като народни представители, да правим предложения за неговото изменение и допълнение. Същото, казва Конституционният съд в това Решение от 2015 г., се отнася и за ратификационните закони, защото те също са закони, господин Костадинов, макар и с по-особено съдържание. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Това не е сигурно!“) Правилото, че не е възможно текстът на договора да бъде изменян, не означава, че не може да правим изменения в самия законопроект, каквито изменения аз заявих, че ще направя. Затова се надяваме поне този път председателят на Народното събрание да спази Конституцията, защото в противен случай ние ще отнесем въпроса до Конституционния съд наред с ратифицираните миналата седмица два законопроекта. И впоследствие не знам как ще се обяснявате, ако все още това Народно събрание не е приключило своя живот, как ще се обяснява тогава, че са нарушили Конституцията, ако го направят. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „А, сефте!“)
Благодаря Ви и аз, господин Петров. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Костадинов, за изказване.
Благодаря, господин Председател. Нека започнем от заглавието на Споразумението, както е записано в точката – „Споразумение за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България“. Между другото, в това изречение има три правописни грешки. Не знам кой го е писал, но явно е някой, който е изключително неграмотен, което не е изненада, защото в Народното събрание виждаме, че цари тотална юридическа неграмотност, а какво да говорим за обикновена филологическа такава. Въпросът е коя точно е тази комисия? За каква Комисия става въпрос? Комисията с главно К. Тази комисия по някакви, какви точно въпроси, какво коментира, какво регламентира въобще? Докъде сме се докарали и колко е унизително това, което в момента коментираме тук, че всъщност една наднационална институция дори не се споменава като такава. Просто смята, че всеки човек би трябвало да знае. Както в България преди 1989 г. имаше една партия и затова беше известна като Партията. Сега явно има една Комисия и затова е известна като Комисията. Нека да кажа все пак за българските граждани, които не са длъжни да се запознаят с брюкселския новоговор на управляващите от фашистко-башибозушката коалиция, че става въпрос за Европейската комисия. Но все пак нека да не забравяме за какво всъщност става въпрос, защото ние коментираме тук, ратифицираме някакви неща ей така на конвейер – е, понякога се оказва, че не е баш на конвейер, защото помним всички случая, който се разигра преди две седмици, когато геройски нашето правителство реши, че трябва да наложи една такса на „Газпром“ за преноса на газ през България и по този начин ние щяхме да поставим злокобния кремълски режим на Путин на колене. Обаче се оказа две седмици по-късно, че на колене беше поставен Сорос-Денков по един изключително, за съжаление – като държава или все още държава, известна като държава за нас, беше поставен на колене нашият министър-председател Сорос-Денков от Виктор Орбан, който директно му заповяда, че ако ние не премахнем това брутално закононарушение, просто те ще ни наложат вето за Шенген. И точно така и стана, в интерес на истината. И само преди няколко дни нашите геройски борци с Русия тук в крайна сметка се наложи така тихичко, на изуйгащи, да махнат собственото си предложение, защото са такива – нещастни неможачи. Но въпросът е в друго все пак. Тук говорим за един план за възстановяване и устойчивост, който вече много хора са забравили всъщност, че става въпрос за План, който трябва да ги обезщети за щетите, нанесени от политиката на самата Европейска комисия по отношение на политиките, свързани с така наречения COVID-19, или вече не знам как трябва да го наричаме, защото сме 2023-а година все още – COVID-23 може би, не знам. Всъщност става въпрос за едни обезщетения, за които ние трябваше отдавна да сме получили вече финансовите средства, но все още нищо не сме получили, а не сме получили поради простата причина, че това беше един удобен инструмент, с който на практика да се изнудва българската държава. „Ще Ви дадем парите, ако направите това. А, не, сега трябва да направите и второ. Всъщност трябва да направите и трето. Не, не, направете и четвърто.“ И в един момент се оказа, че „Няма да Ви дадем тези пари, които сме Ви обещали, защото ще ги намалим с малко. После с още малко. После с още малко и после се оказа, че ще ги намалим с един милиард.“ Не е ясно дали, тъй като ние така или иначе пари все още не сме получили, дали тези пари няма да бъдат намалени с още един милиард, с още два милиарда и така нататък, и така нататък. Всичко това показва едно много простичко нещо. България се управлява от хора, които са изключително антиевропейски настроени, защото тук преди известно време стават някакви хора от управляващото мнозинство на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ – тройната коалиция, и повтарят как всъщност те били проевропейски и така нататък. Нищо подобно. Това са възможно най-антиевропейски настроените политически субекти в нашата страна, които правят всичко необходимо, за да могат да отслабват не само България, но и Европа, тъй като политиките на Европейския съюз като цяло са най-голямата заплаха за Европа и за европейската цивилизация. Точно поради тази причина и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това ратифициране и този законопроект поради простата причина, че става дума за поредното извиване на ръце от страна на Комисията. То, като се замислим, всичко вече е в единствено число – Комисията, посолството и така нататък, всичко е ясно, както партията преди 1989 г., та ние няма да го подкрепим, защото в крайна сметка това е унизително за нас. Унизително е за нещо, което по принцип отдавна трябваше да ни е дадено, защото ни се дължи, ние в момента на всичко отгоре да го приемем безкритично, дори това намаление от един милиард, което беше така някак си, между другото, споменато съвсем, съвсем тихичко и кротичко. „Един милиард по-малко.“ А иначе, между другото, тук по време на дискусиите за бюджета се водеха титанични спорове за 20 хил. лв., ако помните, за Културния център в Босилеград, които в крайна сметка не бяха дадени, за едни 200 хил. за български военни гробища в Македония, и какво ли още не. И какво ли още не! И какво ли още не! Но това, че няма да ни бъде даден един милиард лева, не е проблем. Никакъв проблем не е! Никакъв, защото Комисията така е решила, а Комисията е нещо свещено, нещо, което е над нас, и нещо, на което ние трябва да му се кланяме. Да, ама тази работа няма да стане. Догодина идват европейски избори. Ние ще направим така, че в крайна сметка Комисията – или каквото е там всъщност останало нея, защото ще видим какви ще бъдат резултатите догодина, може би няма да са добри за Комисията, да започне да се съобразява най-накрая с нас. Не само с нас българите, въобще с всички европейски държави, с всички суверенни национални държави, с европейските народи, защото, ако искаме въобще България, пък и Европа да продължат да съществуват като държава, държави, национални култури и въобще, ако щете, като цивилизация, просто трябва тотално да преобразим Европейския съюз. Иначе Европейският съюз ще унищожи и Европа, и европейската цивилизация, или България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Първо колегата отзад вдигна ръка за реплика, после Петър Петров. Колеги, придържайте се към общоприетия език от парламентарната трибуна… (Реплика от народния представител Петър Петров: „Не съм казал нищо!“) А Вие, господин Петров, нищо не сте казали, и аз нищо не съм казал. Третата реплика е от Радомир Чолаков.
Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, аз всъщност искам да Ви напомня нещо, и то е, че всеки път, когато Европейският съюз има средства, които трябва да отпусне към България, те подлежат на преразпределение. Единственото обаче, което не се преразпределя, е квотите, които ние имаме към Европейския съюз. И тук само ще Ви напомня, че ние продължаваме да купуваме ваксини. Ваксини, които, между другото, даряваме. Даряваме на Босна, даряваме на доста африкански държави. Та, чудя се, защо реално преразпределението не е двупосочно? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Димчев. Петър Петров за втора реплика. Желаете ли, господин Петров? (Реплика от народния представител Петър Петров.) Добре. Не желае. Радомир Чолаков за следваща реплика – заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Аз малко късно се включвам в дискусията, но мисля, че разбрах основната идея. И си мисля, господин Костадинов, не е необходимо винаги задължително да се упражняваме в антиевропейска реторика, но това, което си мисля, и във връзка с предишното изказване на господин Петров, ние наистина може би трябва да започнем лека-полека да се приучаваме на институционална култура и да се приучаваме как се постига авторитет на държавата в международните отношения. Има тук нещо, с което бих искал да Ви заостря вниманието. Представете си в момента правителството нещо преговаря с Брюксел, с Европейската комисия нещо договарят. Внася се тук ратификация и се казва: ами ние го договорихме, Народното събрание да го гласува, с което Народното събрание се поставя в позицията да гласува нещо, в което не е участвало, не познава, не знае. И се казва: ние вече сме го договорили. Очевидно това е една такава административна култура в България, която не е отсега. Тя винаги е била такава, но представете си какво би станало, ако българското правителство, преговаряйки с Брюксел нещо, каквото и да е, накрая на преговорите каже: сега няма да казваме да, няма да казваме не. Ние първо ще попитаме българското Народно събрание и след като чуем мнението на българското Народно събрание, тогава ще Ви кажем окончателното ни решение. Нали разбирате, колеги, колко по-силна става позицията на държавата? Това е държава. (Реплика от народния представител Петър Петров: „Така ще управляваме ние!“) Не съм се занимавал, между другото, с американско конституционно право, но напоследък покрай нашите конституционни занимания – слагам го просто в скоба, ми направи впечатление нещо, което би трябвало да знам сигурно от 20 – 30 години, но не съм го знаел – че в Съединените щати правителството няма законодателна инициатива изобщо, въобще. Там, за да внесе правителството закон, трябва да помоли конгресмен да му го внесе. Разбирате ли какво значи разделение на властите? (Реплика от народния представител Петър Петров: „Ние да!“) При нас изпълнителната власт, разбира се, има много по-силна позиция благодарение на Конституцията, но пак казвам – това е въпрос на култура, включително култура на водене на международни отношения, на международни преговори. Ако нашето правителство някой път по изключение каже: хайде да не бързаме да взимаме решение, нека първо да чуем какво мисли нашето Народно събрание, колко по-силна институционална позиция би имала нашата държава! Пак казвам – това е въпрос на култура, която, надявам се, да започнем да формираме. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Чолаков. Има ли трета реплика? Няма. Дуплика, господин Костадинов.
Започвам отзад напред. Първо, господин Чолаков, къде чухте и видяхте антиевропейска реторика? Напротив. През цялото време говоря и между другото, е крайно време да почнем да правим разликата – ще имаме месеци сега, между другото, в които да обясняваме на гражданите на нашата страна разликата между Европа и Европейския съюз. Европа е континент, цивилизация и култура. Европейският съюз е заплаха за цивилизацията, за културата и е една административна проява на бюрократизма на Германия, Франция и някои други европейски държави от края на XX и началото на XXI век в този си вид. Това са две различни неща. Не бива да ги бъркаме. Пак повтарям, Европейският съюз е заплаха за европейската цивилизация. И когато защитаваме европейската цивилизация, ние няма как да не се борим със сегашните политики на Европейския съюз, които унищожават нашата цивилизация, която ние българите сме създавали, на която ние сме създатели, особено на източния ѝ клон. Неслучайно Кирил и Методий заедно със Свети Патрик от Ирландия са покровители на Европа, така че антиевропейска реторика няма. Това – първо. Второ, Вие сте абсолютно прав. Така трябва да се преговаря и така трябва да се води. Това е много по-силна позиция, много повече защитава и много повече отбранява националния интерес. Дори и когато нашите преговарящи не са в силна позиция навън, те могат да бъдат в силна позиция у дома и да излязат и да кажат: „Ние дори и да искаме да се съгласим с Вас, не можем, защото народът не ни позволява.“ И това е тактика, както се казва, измислена още в Античността. Това нещо обаче в момента не се прави. И затова на мен ще ми е интересно да видя, въпреки че Вие това, което казахте, напълно го споделям. Дали ще направите това, което би трябвало да направите в момента, а именно да гласувате против. Е, не, разбира се… Защото, вижте, много често при Вас се получава – не при Вас персонално, при вас като група, говорите едно, а правите друго. Така е. Това е истината. Трето нещо, казахте „договорихме“. Какво сме договорили? Договорът означава: сядаш, преговаряш и получаваш условия, които са добри за теб. Ние не сме договаряли нещо, господин Чолаков. Това не е договор. Това е диктат. Диктатът означава: отиват нашите чиновници и чиновнички, застават в поза партер, подхвърлят им някакви трошички. Те се връщат тук вече и почват да обясняват как това, което всъщност са им подхвърлили като трохи, са планини. Ами не е така. Самите Вие знаете, и го казахте, или някой друг, вече не мога да си спомня, това всъщност е редуцираният вариант на първоначалния план. Да не говорим, че тук се носиха едни – защото те нулите вода и хляб не искат, както знае добрият български народ, дали ще са 10, или 20, или 30 милиарда, или 30 трилиона, все тая. Тук се говореха едни високи приказки преди време. После се оказа, че ако искаме да вземем парите, трябва да си орежем въглеродните емисии, трябва да ограничим енергетиката, трябва да направим не знам си какво си, трето, пето и така нататък. В крайна сметка виждаме докъде я докарахме – хиляда и сто условия изпълнени, и пак ни орязаха. Така че това не е договор, нищо не сме договаряли. Това е диктат. Нашата позиция, на ВЪЗРАЖДАНЕ, е принципна и затова ще гласуваме против този диктат, и затова ще говорим. На диктата трябва да се сложи край. България не е подчинена територия, поне на думи или на теория, макар че на практика е. На фона на това, че ние следващата година, господин Димчев, имаме заложен таван на външния дълг до 11 милиарда, Вие говорите за ваксини на стойност няколкостотин милиона лева, които, между другото, продължихме да купуваме, въпреки че никой не ги ползваше. Това е престъпление. Поредното престъпление на хората, които в момента извършват поредица от престъпления. Най-странното обаче е, че престъпниците говорят от тази трибуна, легитимирайки по този начин всяко едно от престъпленията си. Неслучайно господин Петров каза преди малко: последната ни надежда, която ние имаме в момента, е да се обърнем към Конституционния съд, за да можем там да намерим евентуално подкрепа сред последната останала крепост на българската държавност и на българската законност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Костадинов. Други изказвания има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията. Заповядайте за процедура, докато дойдат колегите, дискусията е прекратена.
Господин Председател, процедурата е по начина на водене. Причината да я насоча към Вас е единствено защото Вие в момента седите на трибуната. Мисля, че имаме един прецедент, ако не в най-новата ни парламентарна история, то поне в Четиридесет и деветото народно събрание. На 12 декември бе приет на второ гласуване един законопроект за изменение и допълнение в Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет. Ще Ви опресня паметта, господин Председател, че по време на преходните и заключителните параграфи народният представител Венко Сабрутев направи изменения и допълнения на Закона, които нарече редакционни поправки. Ние се възпротивихме, посочихме, че същите са недопустими, но въпреки това те бяха гласувани и приети. Проблемът, господин Председател, е, че девет дни след приемането на този законопроект финалният му текст все още липсва от уебсайта на Народното събрание. Не е публикуван финалният текст на Законопроекта, пак повтарям, девет дни след неговото приемане. След около 10 минути приключва работата на деловодство „Финални текстове“, разбира се, същият все още не е изпратен и за обнародване в „Държавен вестник“. Аз не разбирам, господин Председател, каква е причината да се крие вече девет дни този законопроект – финалният му текст, от българската общественост и от нас като народни представители, тъй като от утре нататък Народното събрание няма да работи и очевидно няма да има кой да го изпрати за обнародване този законопроект. Аз не знам каква е причината той да отсъства вече девети ден и да не бъде публикуван на съответния уебсайт на Народното събрание, само мога да предполагам, че в него има очевидно проблеми, на които никой не може да намери решение. Имам предвид проблеми в законодателната дейност по приемането на този законопроект и ги насочвам и към второ гласуване, затова, моля Ви да извършите проверка защо девет дни и докога ще се бави публикуването на този законопроект и изпращането му за обнародване в „Държавен вестник“. Това е единствената причина да насоча процедурата по водене към Вас. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Не съм запознат с казуса, но може да се провери. Уважаеми колеги, поставям на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България. Първо гласуване на Законопроекта. Гласували 163 народни представители: за 112, против 41, въздържали се 10. Предложението е прието. Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, както изчетох в Доклада на Комисията по бюджет и финанси, от ратифицирането на това споразумение зависи дали България ще вземе 1 млрд. 52 млн. 735 хил. 263 евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са 2 млрд. лв. Срокът за ратифициране и информиране на Комисията е 31 декември тази година. Това ми дава куража да изляза днес пред Вас и да Ви помоля да направим процедура на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България с № 49-302-02-29, внесен от Министерския съвет на 18 декември 2023 г., да бъде приет и на второ гласуване на днешното пленарно заседание. Колеги, отново апел – става въпрос за 2 млрд. лв. грантови средства за България. Аз мисля, че това е защита на националния интерес, и моля да подкрепите процедурата. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Петър Петров.
Аз разбирам, че за парламентарната група на господин Сабрутев през изминалата една седмица до днешния ден беше изключително важно да се занимава с рязането на Паметника на Съветската армия, да уточним – незаконосъобразното според българския съд рязане на Паметника на Съветската армия, и Ви уверявам, че съответната наказателна отговорност ще бъде потърсена от лицата, които са се занимавали с тази дейност и които са я допуснали, а не са я възпрепятствали. Държа да Ви посоча на Вас, господин Сабрутев, и на всички народни представители, че когато говорим за орязване на парите към България с един милиард лева и с това, което българските настоящи йесмени в лицето на правителството на два пъти са подписали – веднъж в България, веднъж в Брюксел преди десетина дни, то трябва да посочим, че това не бива да погазва Конституцията на Република България. Обратното ми становище затова е в насока, че не трябва да погазваме принципите на тази правова държава, които са залегнали в Конституцията. Отново ще посоча, че ако гласувате да бъде ратифициран този законопроект на второ гласуване, ще нарушим и ще противоречи това на конституционно дело № 4/2015 г., по което има Решение № 5 от 29 септември 2015 г. Също така ще противоречи и на конституционно дело № 2/2010 г., така че, дами и господа народни представители, изберете дали да спазвате Конституцията на Република България, или да се водите по акъла на господин Сабрутев. Благодаря Ви.
Колеги, без обиди от трибуната. Господин Сабрутев.
Господин Председател, само да бъдем сигурни, че правилно разбираме нещата. В Доклада на Комисията ясно се каза, че няма как по-рано това споразумение да беше ратифицирано, защото първо трябваше решение на ЕКОФИН. То се случи на 8 декември и всичко това нещо се случва в този момент. Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Венко Сабрутев. Гласували 179 народни представители: за 125, против 47, въздържали се 7. Предложението е прието. Тошко Йорданов желае да обоснове искането за прегласуване.
Колеги, имаше ясно изказване, че ще има предложение между първо и второ четене, дори беше посочено. По кой закон го предлагате на второ четене в момента? А и като толкова Ви се работи и е спешно, къде бяхте миналия петък? На банкетче на ДПС, но в момента беше ясно казано…
Нали беше при нас.
Да, да, имаше скеч за Вас. Точно така беше – по случай банкета Ви, да. Точно така беше – със Снежанката Асен Василев и Дядо Праз, точно така беше. Нямате право, нарушавате и Конституцията, и всичко, което сме правили в тази зала – когато има предложения между първо и второ четене, да го подлагате на второ, и го знаете много добре. Това после, естествено, ще бъде атакувано в Конституционния съд и ще стане по-голямо мазало, отколкото трябва. Така спазете просто Закона.
Господин Йорданов, Ваше право е, разбира се, да отнесете въпроса до Конституционния съд, но все пак, когато изказвате това си заявление от трибуната на Народното събрание, използвайте учтив що-годе език към колегите. Прегласуване. Гласували 174 народни представители: за 122, против 48, въздържали се 4. Предложението е прието. Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ЗАКОН за Ратифициране на Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Комисията и Република България, подписано в София на 12 декември 2023 г. и в Брюксел на 14 декември 2023 г.“ Колеги, предлагам да се създаде Заключителна разпоредба и § 1: „§ 1. Законът влиза в сила от 20 декември 2023 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Господин Сабрутев, 20 декември е вчера. Да бъде ли днес поне – 21-ви? Добре, четем го 21 декември. Откривам, Митев, Вие за процедура? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже има още много точки да гледаме, чухме аргументите на опозицията, които се оказаха абсолютно несъстоятелни, предлагам прекратяване на дебата. Моля да го подложите на гласуване. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Колеги, моля за ред в залата! Моля за ред в залата! Аз още не бях казал формално откривам дискусията и затова няма да го подложа на гласуване. Откривам дискусията. Господин Петров – изказване? Правите ли изказване? Редакционно предложение имате! Има ли изказвания, колеги? Няма. Прекратявам дебата и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване редакционното предложение на Венко Сабрутев да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен в подразделението. Законът влиза в сила от 21 декември 2023 г. Гласували 172 народни представители: за 123, против 48, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване целия Законопроект – наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението и параграф единствен от подразделението, анблок. Гласували 170 народни представители: за 121, против 45, въздържали се 4. С това Законопроектът е приет и на второ гласуване. Изчерпахме точка трета от програмата. Преминаваме към следващата четвърта точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОГОДИШНА ПОДКРЕПА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ЗА ОЦЕНКА НА ПРОГРАМА „ОБРАЗОВАНИЕ“ 2021 – 2027 Г. МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОГРАМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО НА 25 ЮЛИ 2023 Г. Постъпил е Доклад от Комисията по образованието и науката. Заповядайте, госпожо Белобрадова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г., № 49 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г. Предложеното за ратифициране споразумение цели да осигури основа за сътрудничество и подкрепа с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие във връзка с необходимостта от извършване на оценка на Програма „Образование“. С оценката се очаква да бъде създадена серия от критерии и набор от резултати, които ще дадат обективна информация за състоянието на изпълнението на Програма „Образование“ и ще начертаят насоки за бъдещите предвидени мерки във връзка с финансираните от Програма „Образование“ дейности. Общата стойност на подкрепата е в размер на 4 млн. 345 хил. евро. Те ще бъдат осигурени от Европейския социален фонд плюс национално съфинансиране от Програма „Образование“, за което ще се използват средства от Европейските фондове. След проведено гласуване с 21 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г., № 49 302-02-21, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г.“
Благодаря, госпожо Белобрадова. Становище от вносител няма как да има. Откривам дискусията. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте за изказване.
Благодаря, господин Председател. Става дума за едно споразумение с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която според управляващата сглобка е една основна наша външна политическа цел – ние да станем членове на тази организация, само че тази организация от доста време бави този процес, защото не сме много достойни според тях. Защо? Ще се върна само малко назад, за да припомним все пак на зрителите и на другите в залата, които може би не са се интересували какво представлява тази организация. От 1948 г. до 1961 г. Организацията, която днес наричаме ОИСР, се нарича Европейска организация за икономическо сътрудничество и развитие, като единствената ѝ цел е да борави със средствата по Плана „Маршал“, който, както знаем, представлява предоставянето на едни огромни средства от САЩ за европейските държави, естествено, напълно безвъзмездно, добронамерено, както обикновено правят империите. Не се съмнявам в това, госпожо Белобрадова, но все пак имаме някои резерви към ОИСР. Давам пример от този месец: в началото на този месец излезе изследването PISA, което, както знаете, се организира именно от ОИСР по целия свят и се занимава с неща, като например четивната грамотност на учениците. В деня, в който изследването беше публикувано, по-скоро резултатите от него бяха публикувани, всички големи български телевизии или поне на книга български, излязоха с една основна новина – 50% от българските деца на 15 г. не могат да четат. Понеже близо 10 години съм бил в образователната система, дълбоко се усъмних в този факт, тъй като, уважаеми колеги, това не е вярно. Напълно невъзможно е над 50% от 15-годишните български ученици да не могат да четат. Затова поискахме от МОН информация в кои училища е проведено изследването на PISA, организирано от ОИСР, през изминалата 2022 г. Поискахме тази информация по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като беше спазен срокът от Министерството на образованието, но информацията ни беше отказана, тъй като била поверителна. Българските народни представители нямат право да разберат в кои училища е правено изследването на ОИСР, според което над 50% от 15-годишните българчета са неграмотни! Как може едно изследване в училищата да бъде толкова поверително?! Какво толкова поверително има?! Давам един бърз пример защо съмненията ни са много големи. Провеждат се не само изследвания на ОИСР, госпожо Белобрадова, а и други американски изследвания, като например PIRLS. То се занимава с уменията за четене.
Това е темата, нали господин Проданов?
О, да. Темата, господин Председател, ако не сте прочели, е Споразумение с ОИСР и аз говоря за ОИСР в момента. Ако това не е по темата, не знам кое.
Темата е предметът на Споразумението с тях.
С тях! А кои са те, господин Председател? Те са тези, които твърдят, че над 50% от 15-годишните българчета са неграмотни. Но според американското изследване PIRLS през 2016 г. 10-годишните българчета са на 14-о място в света по четивни умения, преди САЩ, Канада, Франция, Израел, Белгия. През 2021 г. – същото изследване, американското изследване PIRLS, твърди, че българчетата по четивни умения са на 10-о място в света, преди Франция, Германия, Италия, Испания, Дания, Белгия, Нидерландия и Австрия. Но ОИСР казват чрез американските медии, че нашите деца са неграмотни. Според друго изследване, също американско, това изобщо не е така, напротив. Доста странно! Е, в този смисъл ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме основание да се съмняваме в целите на ОИСР в нашето образование и по-конкретно в това дали трябва да ни помагат с оценката на Програма „Образование“ 2021 г. – 2027 г. Затова със сигурност ще се въздържим да подкрепим Ратификацията и вероятно ще направим предложение впоследствие.
Благодаря Ви, господин Проданов. Има ли реплики към това изказване? Ангел Георгиев – за реплика.
Господин Председател! Да започна оттам, откъдето господин Проданов завърши. Държа да подчертая, че ще направя предложение между първо и второ гласуване на Законопроекта. Да не повтарям всички мотиви, които господин Петров Ви изложи, да не повтарям решението на Конституционния съд. Твърдо вярвам в правовата държава, поради което ще се възползвам от възможността да направя – втори път го казвам, за да го има и в протокола и да съм сигурен, че и Вие сте го чули – предложение между първо и второ гласуване. По отношение на казаното от господин Проданов, тук трябва да подчертая нещо изключително важно. Членството в ОИСР е нещо, което много широко ни се рекламира, особено от страна на сглобката, едва ли не един вид клуб на богатите, и автоматично влизайки там, България ще постигне нещо много значимо. Защото, вижте, те, след като използваха тази мантра един път за членството в НАТО, след като използваха друг път за членството в Европейския съюз, а целият български народ вижда, че реално подобрение на живота от членствата в тези структури няма, сега използват тази мантра трети път, колкото и да е изтъркана, за членството в ОИСР. Естествено, пределно ясно е, че това няма да се случи, от самото членство няма как да дойде манна небесна и да се случи нещо, което да подобри грандиозно живота на българите, просто защото сглобката не може да направи това, то зависи от управляващите, а именно от сглобката. Но основното, което е, че ОИСР ще ни оценява, тоест за пореден път ние имаме предаване, доброволно отказване на частица от нашия национален суверенитет спрямо някаква чужда организация, която ще ни дава оценки, ще ни поучава, ще ни обяснява как българските деца не можели да пишат, четат, учат, смятат и прочее, докато в същото време те печелят медали по олимпиади. Това е просто позорно, но за сглобката е нещо нормално. Те предпочитат да обслужват чужди интереси, да получат потупване по рамото от техните началници от други държави – дали са зад Океана или не – без значение, и да обслужват чужди интереси, съответно да получат някакво финансиране, което вече да потъне по сглобкаджийски начин в определени чекмедженца, куфарчета и прочее. Така че това, което трябва да отбележим, е, че реално ОИСР освен да поставя някакви оценки на чиновници, които въобще не са разбрали каква е българската образователна система, колко са способни нашите деца, освен отново да се опитват да ни поучават…
Времето!
… и реално да крадат от нашия суверенитет (реплики от ПП-ДБ: „Времето!“), нищо положително няма да доведе това за България.
Кой блее така, бе?
Времето!
Недейте да подвиквате за времето. Единственото, което изтича, е времето на сглобката.
Друга реплика дали има, колеги? Господин Проданов, дуплика? Заповядайте.
Господин Георгиев, тази организация… Между другото, преди малко пропуснах да кажа, ако някой си направи труда да отвори картата, нейните страни членки съответстват 90% с тези на НАТО и ОИСР не се занимава единствено с военна дейност, с отбрана. Съответно тази организация е напълно или почти напълно доминирана и финансирана от Съединените щати, и пак казвам – дадох примера с образователните изследвания, тъй като този въпрос е доста неясен в момента. Тъй като след Нова година ще очакваме поверителната информация къде ОИСР са правили изследвания, тъй като ние имаме право да виждаме все пак и поверителна информация като народни представители…
Не е сигурно.
…и тогава ще кажем дали са подбирани тенденциозно училищата, където са правени изследванията или не. Защото, ако това е вярно, тогава с ОИСР би трябвало да имаме голям проблем, особено ако имаме управление с гръбнак. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Проданов. Други изказвания има ли? Костадин Костадинов за изказване.
Благодаря, господин Председател. Все пак, за да стане ясно какво точно гласуваме – защото има хора тук, които, освен че са функционално неграмотни, са и най-вече правно неграмотни, да стане ясно, че всъщност в чл. 3 на Споразумението между нашата държава и ОИСР е записано, че ще се направи от наша страна доброволна вноска от 4 млн. 345 хил. евро на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за покриване на всички разходи във връзка с дейността. Иначе казано, това са 9 млн. лв., почти…
Девет.
Добре – хайде 8, да не са 9, които ние ще дадем доброволно на организация, която обединява най-богатите държави в света, без изключение. Най-богатите държави в света. Нашата изключително богата държава ще даде, ще подари – още веднъж да повторя, сумата, ще я кажа в български левове, почти 8 млн., и малко повече даже от 8 млн. лв. – защо, за да може Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да оценява българските ученици, впоследствие и българската образователна система до 2027 г., като след това какво ще получим ние, уважаеми сънародници, ще получим консултации от ОИСР. Всичко това, което в момента коментираме, е толкова абсурдно, че въобще дори не би трябвало да бъде допускано за разглеждане. Защото първото нещо, което трябва да кажем, е, че нашата държава в крайна сметка има сама своя собствен потенциал да прави това. Второто нещо. Добре известен факт е, че всяка една държава има няколко основни отбранителни линии и основополагащи камъни на своята суверенна държавна система и на първо място сред всички тях е образователната система. Защото без училище няма държава. Защото образованието е това, което изгражда нацията, защото училището е това, което създава държавата. Неслучайно нашата така наречена държава, казвам „така наречена“, защото ние нямаме държава, имаме колониална подмандатна територия, в последните 34 години води дивашка изтребителна война срещу българската образователна система с една-единствена цел – да затъпи българския народ. Сега, то се вижда, между другото, качеството на народните представители тук. Защото в крайна сметка какъвто народът, такива и представителите. И би следвало да се зададе въпросът – ако 50% от българските ученици са функционално неграмотни според изследването, което Даниел Проданов от ВЪЗРАЖДАНЕ много ясно преди малко разкритикува, би следвало да очакваме, че и 50% народните представители също би трябвало да са функционално неграмотни. Което не е някаква новина, имайки предвид, че една част от тях трудно говорят на български дори. Така че всичко това, което в момента коментираме, е наистина едно позорно, изключително позорно и престъпно съглашение от страна на нашата престъпна власт с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. България имаше някога една от най-добрите образователни системи, която след 1989 г. беше подложена на един мащабен държавен терористичен акт, който, между другото, продължава и в момента. В нея бяха инфилтрирани, в нашата държавна образователна система, десетки, да не казвам стотици, най-различни неправителствени организации – 95% от тях прикрити разузнавателни структури на чужди държави, най-вече на Съединените американски щати, разбира се, и на първо място, злокобната Фондация „Америка за България“ с нейната притурка Фондация „Заедно в час“. Аз бих се радвал, между другото, господин Проданов, Вие сте един от хората, които са били част от – да кажем, един експеримент, провеждан в българската образователна система за индоктриниране на българските преподаватели за пропагандиране на чужди ценности за създаване на една чужда образователна среда в българската образователна система, която има за цел да сегрегира българските деца и да създава от тях наистина един аморфен продукт без национално самосъзнание, който много лесно да бъде изтикван извън държавните граници и превръщан в една основа за изграждане на други нации. Защото това е целта, която в крайна сметка преследват всички тези образователни политики през последните десетилетия – да превърнат нашите деца в една аморфна маса без национално самосъзнание, готова бързо да се асимилира в чужда езикова, национална и културна среда, която няма никаква връзка с територията, държавата и родината си, от която е произлязла, освен личната карта. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не просто няма да подкрепим това срамно споразумение, но и предлагаме – господин Председател, предполагам, че разбира се, това за Вас няма да има никакво значение, защото какво значат тук някакви предложения от страна на някакви си народни представители, в крайна сметка важно е какво ще каже посолството и съответният там супервайзър на нашия Сорос-Денков, но това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме, е: ще направим предложение между първо и второ четене, като конкретното предложение за допълнение на чл. единствен, след датата 2023 г. да се добави „във връзка с направата на доброволна вноска от Агенцията в размер на 4 милиона 345 хиляди евро“. Така че това, което ние предлагаме, искаме да бъде обсъдено и гласувано на второ четене. Надявам се да не нарушите Конституцията за втори път днес, макар че, както сте я подкарали от вчера насам, то всъщност май нямаме и Конституция от вчера насам, не би ме учудило и това нещо, което най-вероятно ще направите. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Реплика от Петър Петров. За реплика след това господин Проданов.
Репликата е несъгласие, господин Петров.
Точно така, сега ще ти го демонстрирам. Да научиш нещо от парламентаризъм малко.
На Вие, господин Петров.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа, народни представители! Уважаеми господин Костадинов, с Вас сме си говорили надълго и нашироко за родолюбието, идеите за родолюбието аз признавам, че повечето съм ги възприел от Вас, откакто се занимавам с политика, затова изразявам несъгласие да описваме сумата в евро. В България официалната валута е българският лев и ние с Вас, с парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, се борим за запазване на българския лев, наред с поне 640 хиляди български граждани, които се подписаха за референдум за българския лев. Затова, тъй като не съм съгласен с Вас, господин Костадинов и господин Иванов, да записваме сумата в евро, в предложението, уважаеми господин Председател, което ще направим между първо и второ гласуване, имаме такова желание, да направим такова предложение, предложението, което ще направим, е сумата да бъде не 3 млн. 345 хил. евро, а да бъде записано, че „доброволната вноска от страна на Българската агенция в ОИСР, която ще бъде направена, ще бъде в размер на 6 млн. 542 хил. 251 лв. и 35 ст.“
Точно така! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Считаме, че трябва да уважаваме българския лев. Все още българският лев е единствената валута в Република България. И нека да спазваме Конституцията, законите на страната и, господин Иванов – Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Надявам се някой ден наистина да го научите. Ако не успеете, заповядайте, с удоволствие ще Ви помогна в това начинание. Благодаря Ви.
Първо трябва да го прочете. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Откъде тази сигурност, че го знаете по-добре от господин Иванов, не ми е ясно. Заповядайте, господин Проданов, за втора реплика. (Шум и реплики.)
Благодаря, господин Председател. Репликата е несъгласие, разбира се. Господин Костадинов, не съм съгласен, че нашата образователна система е напълно разрушена през последните 30 години, защото преди малко цитирах американски изследвания, според които нашите деца са доста по-добри в четенето с разбиране от американските, френските, немските и много други. Така че все още има нещо за запазване, за щастие. За нещастие обаче, това, което споменахте, това, което правят „Америка за България“ и „Заедно в час“ е много мащабно, много добре организирано и между другото, ето сега PISA им вдига топката с новината, че сме, видиш ли, толкова неграмотни (реплики), депутатите не знам, но децата със сигурност според тях…
А, не знаеш?!
…след което ще дойдат „Заедно в час“, ще дойде господин Денков, ще дойде господин Цоков, който е министър на образованието и е кадър на „Америка за България“ също, дълги години работи с тях, и тогава те ще започнат да ни обясняват какво трябва да правим с учебните програми например. Това ще се случи. То вече на практика се случва. Така че, господин Костадинов, не всичко е разрушено, има надежда и тя е в добрите учители и в талантливите ни деца. А в управлението и в „Америка за България“ надежда няма, никаква, за нас.
Благодаря, господин Проданов. Господин Георгиев, Вие за реплика ли бяхте, или за изказване?
За изказване.
Добре. След това Ангел Георгиев за изказване. Тошко Йорданов за трета реплика.
Господин Костадинов, присъединявам се към господин Петров и ще Ви помоля, когато дойде второ гласуване, тъй като Вие сте по-активната група по този законопроект, Ви предлагам тези 6 млн. 542 хил. 251 лв. и 35 ст. да предложите в залата да гласуваме всеки лев разделно. (Шум, смях.) Разбира се, тези 35 ст. можем да ги закачим към някой лев, няма да издребнявам, защото сумата е голяма и трябва всеки лев да минава през санкция на Народното събрание.
Благодаря Ви, господин Йорданов. И за дуплика господин Костадинов.
Господин Петров, Вие сте абсолютно прав – наистина това е нещо, което всъщност е показателно за отношението на нашата държава и нейните държавни органи към собствените, както се казва, към собствената ѝ държавна система, защото българската валута в крайна сметка е основополагащият камък на финансовата система, която пък е основополагащата държавна такава система за функциониране на българската държава. Така че сумата действително трябва да бъде 6 млн. 542 хил. 251 лв. и 35 ст., и това трябва да бъде записано, така че в този случай, господин Председател, правя корекция, като това, което ще предложим между първо и второ четене, е след 2023 г. да се сложи запетайка и да продължим: „във връзка с направата на доброволна вноска от Агенцията в размер на 6 млн. 542 хил. 251 лв. и 35 ст.“ Защото това, което всъщност се случва тук за пореден път, е, че никой не обръща внимание на символите на държавността. Една държава има символи, които са знаме, химн, герб, включително и национална валута и още много други неща. Никой не им обръща внимание. Дори и в тази зала, в тази сграда, в която се намираме, тя стои вече повече от 34 години без герб отпред. Старият герб със сърп и чук, между другото, даже не е гербът на България, тогава отпред е имало такъв, той е унищожен, обаче не е направено както трябва и съответно при малко по-лошо време се вижда, защото отдолу прозира. Съответно това е нещо, което е показателно за отношението на хората, които управляват държавата.
Договорът е на английски.
Да, освен това Договорът е на английски и на български, да. По отношение на това, което Вие казахте, господин Проданов. Вие казвате, че образователната ни система не е напълно разрушена. И е така, и не е така. Тя е тежко увредена, тежко ранена, защото последните 34 години, Вие много добре знаете, бяха закрити повече от 1700 училища. И реално погледнато, основното човешко право, за което ние българите сме се борили по време на нашето Възраждане – нашите деца да имат възможност на равен достъп до образование, в момента не е гарантирано. В момента децата ни нямат такава възможност. Има деца, които пътуват километри, километри пътуват, за да могат да получат образование, при това не в най-добрите условия. Защо? Защото им бяха закрити училищата. Защо? Заради хей такива съветници, които идват и казват: трябва да закриете училищата, защото в тях няма добро образование. След което идват и казват: ама то и в другите няма добро образование. Закрийте всичко и накрая тук да останат едни хора, които, ако въобще могат нещо да правят, най-много да могат да четат криво-ляво и да броят до 10. Така че не сте прав. Има някакви острови, оставени в момента, на добро и качествено образование, но тези острови са не заради усилията на държавата, а въпреки усилията, особено като имаме предвид какъв министър на образованието имахме, който остана и ще остане в историята с позорния си прякор Сорос-Денков. За съжаление, същият този Сорос е и министър-председател.
Господин Костадинов.
Така че никак не сте прав… Господин Минчев…
Внимавайте в обръщенията към колегите! Господин Денков не ни е колега, де.
Господин Минчев, само да Ви припомня и мога, между другото, да Ви припомня със стенограма. От тази трибуна, на истинското Народно събрание, самият Сорос-Денков каза, че се гордее с това, че го наричат Сорос, защото той уважава Сорос и го смята за най-големия филантроп. Така че за него това не е проблем. (Шум и реплики.) Така, на финала това, което Вие казахте...
Изтече Ви времето!
Господин Йорданов, Вие искахте разделно гласуване?! Не съм сигурен, че Асен Василев ще се съгласи. Човекът цепи стотинката. Вие казахте, че 35 стотинки можело да се прехвърлят. Въобще не съм уверен, че той ще се съгласи на това нещо. Този човек е доказал, че за него всяка стотинка е от значение, и го видяхме как в обсъждането на бюджета дори му се досвидяха да даде 20 хиляди лв. за българския културен център.
Прехвърлихте с една минута дупликата! Господин Георгиев – за изказване. И Кристиан Вигенин е за изказване.
Като говорим за проблемите в образованието, те наистина са сериозни, но това е абсолютно логично за една държава, която от серия некомпетентни управления, образно казано, върхът на сладоледа е това на сглобката, буквално е доведена до това, че нейното съществуване е заплашено. Тази държава е нашата държава България. Това нещо трябва да го казваме, за да става ясно и да не бъде подминавано от сглобката, която се опитва да ни пробутва фалшиви новини и теории как едва ли не ние живеем някакъв много прекрасен живот и част от този прекрасен живот, разбира се, е нашето членство в ОИСР, което ще доведе до някакъв страхотен, невиждан прогрес. Всъщност реалността е малко по-друга и чета Доклада: „Предложението за ратифициране цели да осигури основа за сътрудничество и подкрепа с ОИСР“. Основа?! Тоест да разбираме, че до момента няма такава?! „...и развитие във връзка с необходимостта от извършване на оценка на Програма „Образование“. Тук моля някой от сглобката да излезе и да обоснове каква е тази необходимост от извършване на оценка на Програма „Образование“. Тоест разбираме, че нашето министерство до момента не е правило оценки ли, не е правило прегледи на образователната система, не е мислило какво да се подобри, какви са слабите страни, какви са силните страни и така нататък?! Това ли трябва да разберем? Каква е тази необходимост, в какво се изразява по-точно? „С оценката се очаква да бъде създадена серия от критерии и набор от резултати, които ще дадат обективна информация за състоянието на изпълнение на Програма „Образование“?! Тоест какви са тези серии от критерии и набор от резултати? Това български критерии ли са, или са някакви чужди критерии? Резултатите – също така какви резултати се целят? Тук наистина трябва някой от сглобката, най-вече ПП-ДБ, защото те в крайна сметка са мандатоносителят, министър-председателят е техен, да излязат и да кажат: какви са тези серии от критерии, набор от резултати? В какво се изразяват? Резултатите за кого са полезни? За някоя друга държава, членуваща в ОИСР, за самата ОИСР ли са полезни, за България ли са полезни?! За всичко това трябва да получим отговори, защото и българският народ в момента се чуди какво му се пробутва буквално. Тези серии от критерии и набор от резултати ще дадат обективна информация за състоянието на изпълнението на Програма „Образование“ и ще начертаят насоки, подчертавам, за бъдещите предвидени мерки във връзка с финансираните от тази програма дейности. Тук отново трябва да кажем какви ще бъдат тези насоки за бъдещи предвидени мерки. Какви ще са тези мерки? Може би ще имаме отново някакви опити за прокарване на ЛГБТ обучение, може би ще имаме отново опити за прокарване на чужди фалшиви ценности, може би ще имаме опити да се влияе негативно на българските деца?! Всеки родител си задава тези въпроси. (Реплики.) Какви са тези предвидени мерки във връзка с финансираните дейности? Нищо от това не става ясно и забележете, никой от сглобката не си прави труда да излезе и да го аргументира. (Шум и реплики.) Поставих серия от въпроси и е абсолютно нормално, след като Асен Василев не е тук, няма никой от Министерския съвет, ПП-ДБ да излязат, знаем, че те са умни, красиви, знаещи и можещи и не са от тези 50%, които не могат да пишат и да четат, да излязат и да отговорят на всички тези въпроси аргументирано, да ги защитят, защото иначе виждаме как опозицията в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ поставя въпроси и буквално логически аргументирано нокаутира управляващите, които не могат да си защитят предложението. И не просто че не могат да го защитят, възползват се от това, че имат за момента някаква бройка в Народното събрание, натискат копчето, както се инструктирани от Министерския съвет, и дори не знаят какво се случва. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Реплики към Ангел Георгиев? Няма реплики. Други изказвания има ли? Извинявам се, господин Вигенин, забравих – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. (Шум и реплики.) Разбирам, ама все пак досега ние не сме се изказвали, така че моля за търпение, няма да бъда твърде многословен – само няколко неща. Първо, от гледна точка на процедурата според мен, когато има такъв сериозен документ, редно е министър или поне заместник-министър – не разбрах дали има тук, на когото може да зададем въпроси и да обясни някои от нещата, които справедливо зададоха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ. Бързаме да ги дадем тези пари. Знам горе-долу как функционира системата и да сме си наясно – това е една значителна сума. По същия начин даваме пари на консултанти от Европейската банка за възстановяване и развитие, от Инвестиционната банка. Общо взето си купуваме спокойствие и тая система си работи по тоя начин от много години. Сега в нея включваме и ОИСР. По този начин се поставяме и в по-благоприятна светлина пред ОИСР от гледна точка на амбициите ни за членство там. Да си го кажем директно, нали – общо взето така работи системата. Това, което все пак ме притеснява мен и го поставям във връзка, пак да кажа, и с други подобни неща, които правим преди, в годините, сигурно и занапред ще се правят. Никой не задължава все пак българската страна тази оценка на програмата да се прави от външни експерти, те могат да бъдат и национални, стига да са функционално независими от системата, на която правят оценка. Понякога говорим как не може да си задържим кадрите, ниско е заплащането, а сме готови тези пари да ги дадем на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и нали знаете как функционира след това?! Те ще си наемат български експерти, които да им помагат, те ще изготвят докладите, накрая ще се сложи печатът на ОИСР. За съжаление, така функционира. И да сме наясно, че това, което сега ще гласувате, ще доведе точно до това. Освен това от дейностите, които са записани тук, може би са по-подробни, може би има по-подробна мотивировка, но това, което виждам в Доклада, не мога да видя все пак дейности, които да заслужават тези средства, които ще заделим, първо, и второ – не мога да разбера какъв е експертният капацитет, който ще бъде ангажиран за извършването на тези оценки. Защото все пак, когато се дават така тези пари, трябва да знаем колко хора ще работят, горе-долу все пак какво по-конкретно ще правят. Тези неща ги няма тук. Аз бих искал да попитам министъра, за да съм сигурен, като гласуваме, дали го правим правилно. На база на това, което има тук, да кажа, че за мен не е нормално в случая да има Доклад само от Комисията по образованието и науката, защото съвсем справедливо председателят е насочил това Споразумение към Комисията по бюджет и финанси, защото все пак става дума за немалко пари, към Комисията по икономическа политика и иновации и Комисията по правни въпроси. Защо те не са намерили време да се съберат, да направят доклад, да го обсъдят? Смятам, че тези дефицити в това, което ни предлагате в момента, са достатъчно основателна причина парламентарната група на БСП да не подкрепи това споразумение, въпреки че по принцип ние много бихме искали нашето образование да работи и да показва по-сериозни резултати, но това, което ни предлагате, няма да доведе до това. Иначе, колеги от Възраждане, да не си затваряме очите пред факта, че българската образователна система е прогнила. Тя не произвежда нужните за обществото ни резултати. И това, че има деца, които наистина печелят състезания, въобще не е оценка за общото равнище на качеството, което създава нашата образователна система, и то е част от дълбоките проблеми на обществото. Защото разделението в обществото, което възникна в последните 20 – 25 години, се проявява и в образованието. Имаме един високообразован елит, високоподготвени деца, елитни, и огромната маса, които, за съжаление, изследванията, които се правят, са факт и те показват, че нашите деца изостават значително от своите връстници – в масовия случай говоря. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, господин Вигенин. Има ли реплики към Кристиан Вигенин? Не виждам. Други изказвания има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България и Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г., внесен от Министерския съвет. Първо гласуване на Законопроекта – режим на гласуване. (Шум и реплики.) Гласували 167 народни представители: за 120, против 39, въздържали се 8. Предложението е прието. Заповядайте, господин Вълчев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя предложение да отпаднат от днешния ни дневен ред т. 7: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалните квалификации; т. 8: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, и т. 9: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. (Шум и реплики. Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, господин Вълчев. Обратно становище има ли? Преминаваме към гласуване процедурното предложение на Красимир Вълчев, а именно да отпаднат точки 7, 8 и 9. (Шум и реплики.) Режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 134, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. Прегласуване – заповядайте да го мотивирате, господин Проданов. (Шум и реплики.) Колеги, тишина в залата!
Припомням на залата и най-вече на господин Вълчев, че в Комисията по образование пред ректорите на повечето големи университети ние поехме ангажимент за този законопроект, знаете за какво става дума, за увеличаване на възнагражденията на академичния състав. Моля Ви този цинизъм да не го допускаме. Става дума за преподавалите във висшите учебните заведения в България. Обръщам се към всички в залата. Пред всички ректори поехме ангажимент за този законопроект и сега явно бързате за някакви почивки, механи, нямам представа и не е това начинът. Ще стане бързо, ще го приемем бързо. Предложението е добро и ще стане много бързо. Призовавам залата да не се гласува по същия начин на прегласуването.
Прегласуване! Гласували 179 народни представители: за 130, против 42, въздържали се 2. Предложението за отпадане на точки 7, 8 и 9 е прието. С това изчерпахме точка четвърта от програмата. Преминаваме към точка пета: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Общ проект, изготвен от Комисията по отбрана въз основа на приетите на първо гласуване на 29 ноември 2023 г. законопроекти с вносители – Министерският съвет на 24 август 2023 г.; Христо Гаджев, Ивайло Мирчев, Красимир Вълчев, Костадин Ангелов, Джейхан Ибрямов, Мюмюн Мюмюн и Калоян Икономов на 27 октомври 2023 г. Заповядайте, господин Гаджев, за Доклада на Комисията по отбрана.
„Доклад относно Общ законопроект № 49-353-232-1 от 6 декември 2023 г. на приетите на първо гласуване на 29 ноември 2023 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-302-01-51, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 49-354-01-112, внесен от Христо Георгиев Гаджев и група народни представители на 27 октомври 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Христо Гаджев: „1. Параграф 1 да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5. По § 7 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6: „§ 6. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Обучаваните във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в редовна форма на обучение за нуждите на Министерството на отбраната и на други ведомства са курсанти.“ 2. В ал. 4 след думата „курсантите“ се поставя запетая, добавя се „военнослужещите, обучавани за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма на обучение и се поставя запетая. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Военнослужещите, кандидатстващи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“/„магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ във военните академии и висшите военни училища, не заплащат такси за кандидатстване.“ 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Правата и задълженията на слушателите, курсантите, военнослужещите, обучавани за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма, и кадетите се определят с правилниците за устройството и дейността на военните академии, висшите военни училища и на професионалните колежи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7. По § 9 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 9. В чл. 145 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) След завършване на обучение за нуждите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия с цел повишаване на квалификацията или придобиване на нова квалификация военнослужещите са длъжни да изпълняват военна служба в срок: 1. десет години – след придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма; 2. пет години – след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“; 3. пет години – след придобиване на образователна и научна степен „доктор“ или на научна степен „доктор на науките“; 4. пет години – след завършване на професионален колеж; 5. пет години – след завършване на курс за професионална квалификация по военно дело; 6. четири години – след придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност; 7. три години – след придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по гражданска специалност; 8. три години – след придобиването на специалност в системата на здравеопазването; 9. две години – след завършване на квалификационен курс с продължителност не по-малка от осем седмици или квалификационен курс, свързан с разходване на финансови средства от Министерството на отбраната на стойност, по-голяма от 3 минимални работни заплати.“ 2. Алинея 3 се отменя.“ По § 10 има предложение на народния представител Христо Гаджев. „§ 10. Думата „преназначават“ се заменя с „преназначат“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага текста на вносителя за § 10, който става § 9, като в него думата „преназначават“ се заменя с „преназначат“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15. По § 17 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 16. „§ 16. В чл. 260 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При виновно неизпълнение на задължението за успешно завършване на обучението в случаите по чл. 145, ал. 1 военнослужещите възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани.“ 3. В ал. 6 думите „ал. 2“ се заменят с „чл. 260а, ал. 1“.“ Предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В Глава VII, раздел дванадесет се създава чл. 260а: „Чл. 260а. (1) Курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за периода, в който са били обучавани. (2) Курсантите, отстранени от обучение поради слаб успех или напуснали по собствено желание, може да бъдат възстановени като курсанти, съответно да бъдат приети повторно по ред, определен в правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища, и не възстановяват разходите за издръжка и обучение по ал. 1. (3) При повторно отстраняване от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, курсантите по ал. 2 възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за целия период на обучение, в който са били обучавани. (4) Лицата по ал. 1, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, може да бъдат приети без провеждане на конкурс на военна служба на длъжности, изискващи войнишки или матроски длъжности, ако отговарят на изискванията за приемане по чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188, по ред определен в правилника за прилагането на закона. (5) В случаите по ал. 4 военнослужещите не възстановяват разходите за издръжка и обучение по ал. 1, ако изпълняват договора за военна служба за срок не по-кратък от 3 години. (6) Военнослужещите по ал. 5, освободени от военна служба преди изтичането на тригодишния срок на договора за военна служба, дължат възстановяване на разходите за издръжка и обучение по ал. 1, освен ако освобождаването е на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 и чл. 164.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.“
Приключихте ли с Доклада?
Господин Председател, имам една процедура. За редакционна бележка именно да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 170, ал. 1 навсякъде думите „чл. 162“ се заменят с „чл. 162, ал. 1“.“ Това се дължи на това, че в чл. 162 се създава ал. 2 през Проекта на закона, за да бъде ясна препратката.
Откривам разискванията по така представения законопроект на второ гласуване заедно с направеното предложение за нов § 12. Господин Гуцанов.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, максимално кратко искам да благодаря на членовете на Комисията по отбрана и на председателя на Комисията за това, че оттеглиха ал. 1, за която имахме остри спорове и с министър-председателя, когато се представяше на първо четене. Всички останали неща са разумни и ще бъдат подкрепени от нас.
Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Дренчев.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки късния час така или иначе това е нещо, което е влязло в дневния ред, което е важно за много хора, важно е за отбраната и трябва да се кажат някои неща. Законопроектът е крачка в правилната посока, но не мога да определя доколко е правилна самата крачка, тъй като тя се прави на парче, прави се, без да е осмислена цялата стратегия за отбраната и без да имаме пълна разписана документация по отношение на това какво ще бъде кариерното развитие на военнослужещите, което създава предпоставки, и това, което правим ние в момента, е нещо хубаво като цяло и консенсусно, минало през Комисията по отбрана поне във втората му част, която не касае състава на Съвета по отбрана към Министерския съвет. Останалите промени в Закона са консенсусни. Това е правилна стъпка и проблемът е, че може да остане една изолирана стъпка. Да, ние подготвяме нашите курсанти и се надяваме да имаме младши офицери, надяваме се да им осигурим развитие в бъдещето, така че да станат и старши офицери и съответно да попълнят и щабовете. За да се случи всичко това, е необходима една дълбока стратегия, която Министерството на отбраната все още няма, за съжаление, и чакаме отдавна. Наистина съжалявам, че го няма министърът и няма представители на Министерството на отбраната, за да чуят това нещо, защото то е важно и защото ние очакваме, че те ще работят в тази посока, така че наистина да направим една система да не се получават дупки в кариерното развитие, така че курсантите, които са се обучавали добре, в един момент да искат да напускат и да оголват цели випуски, и да губим управлението на армията. В крайна сметка, ако загубим управлението на армията, ако нямаме офицери, техника така или иначе отнякъде можем да намерим, офицери няма откъде да намерим. Единственият начин да намерим, това е да ги обучим сами в собствените си училища. Апелирам, липсват представители на Министерството на отбраната, ако по някакъв начин гледат, ако ли не, след Нова година в Комисията по отбраната няма да пропуснем да им напомним ангажиментите, които имат въобще върху стратегическите документи по отношение на развитието и на отбраната, и на кариерното развитие на военнослужещите. Благодаря.
Реплики има ли? Господин Златанов – реплика. (Силен шум, реплики и ръкопляскания, докато народният представител Златан Златанов се приближава към трибуната.)
Господин Дренчев, Вие сте кадрови военен от кариерата, но също така и човек с много широка обща култура. Така написаният закон, който дискутирахме преди малко в кулоарите, ще пресъздаде ли със своите хипотези, с текстовете си ситуации от идиоматичния роман „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър, който е много описателен за бита на военните и отношенията между тях?
Има ли друга реплика? Заповядайте за дуплика, господин Дренчев.
Господин Златанов, благодаря за този въпрос. Наистина съществува този проблем, и той е в това, че военнослужещите, които завършват военните училища, в случай че не продължат като военнослужещи, са длъжни да заплатят своето обучение. Говорим за сериозни суми и ако стане така, че се променят условията, което се случва често, се получа така, че не могат да изплатят тези суми. Тогава те искат да напуснат, от една страна, но от друга страна, не могат да напуснат по собствено желание, и се получа § 22, който не е от полза за никого. Не е от полза за младежите, които завършват военните училища, не е от полза и за Българската армия. Аз не виждам нищо лошо, така или иначе, армията, която дава заплатите и осигурява развитието, именно чрез това стратегическо развитие да може да осигурява кариерата, и от друга страна, да може да освобождава всеки, който в някакъв момент е преценил, че вече това не е за него, да го пускаме свободно. Вярно е, че са похарчени пари за образованието му, но той е български гражданин. Уменията, които е научил, ще може да ги приложи навсякъде в българската индустрия и в българското общество, така че добре трябва да помислим. В армията влизат младежи на 17, на 18 години. Те имат едни идеи, едни интереси; когато завършат, имат други. Впоследствие вече в службата се променят условията – и условията на служба, и ситуацията в обществото. Пресата, с която ги ангажираме да служат в армията, трябва като че ли да я разхлабим повече, именно визирайки този прочут § 22, който е емблематичен и общо взето има място във всички армии, в това число и в нашата. Благодаря.
Други изказвания? Господин Първанов.
Господин Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме няколко забележки след първо четене на Законопроекта, които бяха взети под внимание от вносителите. Те се консултираха с хора от Министерството на отбраната, включително и със заместник-министъра, които им казаха, че направените от нас забележки са напълно резонни и напълно актуални. Те бяха взети под внимание. Да, този закон няма как да разреши големия проблем с отбраната на страната, това е ясно. Ние подкрепяме направените промени, но основният ни проблем няма да го разрешим само със Законопроекта. Няма да го разрешим само с това, че ще позволим, използвайки една такава крачка, която е от миналия век, но която се е доказала, да позволим на хората, които не са успели да покрият нормативите за офицерско звание, които не са успели да издържат 100% изискванията, да не напускат въоръжените сили, а да останат и да служат на отечеството. Тези хора могат да дадат своя дял в отбраната на страната и може да им се даде възможност да продължат своето кариерно развитие. Тази мярка е била възприемана при екстремална ситуация, по време на война. Нашата държава тогава не се е сблъсквала с такава ситуация, но в момента ние сме точно в такова състояние, каквото изпитват големите държави и мощните въоръжени сили по време на дългосрочна война. Имаме проблем с набирането на личен състав, проблем с изграждането на командни кадри и тези кадри не трябва да ги губим по никакъв начин. Тази мярка, която беше одобрена от Министерството на отбраната и от Комисията, е била прилагана по време на Втората световна война от Червената армия и е била ефективна. Хората, които не са могли напълно да попълнят нормативните изисквания за команден състав, да покрият 100% образователните изисквания, са постъпвали във въоръжените сили с по-нисши звания. Примерно вместо лейтенанти са били младши лейтенанти и старшини. Тази мярка беше прилагана и по времето на Варшавския договор, когато България не е имала проблеми с набирането на кадри за въоръжените сили и имаше една от най-големите армии на Балканския полуостров и въобще в Източна Европа. Тази мярка работеше тогава. Сега обаче тя като единствена не може да разреши този голям проблем. Проблемът, както винаги, е във финансите. Днес ние обсъждахме тук бюджета, разискваха се различни неща и през цялото време се обясняваше, че на армията е дадено прекалено много. Прекалено много е дадено на армията. Аз само ще отбележа едно нещо. В бюджета има 2 милиарда за структура, която се дублира с две други, структура, която се появи преди няколко години и която в случая само разду щата и номенклатурата. Два милиарда българските данъкоплатци плащат за Тол полиция, при положение че имаме КАТ и Държавна автомобилна инспекция. Два милиарда бюджет, които, вместо да се използват за сигурността на страната, за инвестиции в образованието, за подготовка на кадри, защото при сегашните стипендии и при материална база от 35 – 40 години във висшите военни училища няма как да стимулираме съвременната младеж да избере военната кариера. Средствата ги имаме в бюджета, заделяме ги всяка година, но не е изработена стратегия за развитие на въоръжените сили, стратегия, която да направи военната професия атрактивна. Още веднъж казвам, че направените промени в случая са подкрепени от нас. Това е първата крачка, както каза и колегата Дренчев. Но без национална стратегия, без разработване на концепция за дългосрочно развитие на въоръжените сили само с тази една крачка няма да успеем да постигнем резултата, който може да си постави една модерна армия, резултата, който да направи… (Реплика: „Времето!“) Време имам достатъчно, това го знам прекрасно. Знам, че имам достатъчно време и ако наистина искахте нещо да направите, миналия петък можехте да бъдете тук. Обръщам се към представителите на Киевския балет, балеринките, които винаги търсят някаква атракция. (Шум и реплики.) Сега излишно в момента помпате диалога. Мога да го продължа. (Силен шум и реплики.) Мога да го продължа. Можете да станете още по-атрактивни. Да Ви попитам: осигурихте ли си мобилни микрофони? (Смях.) Да. (Шум и реплики.) Да, няма нищо чудно. Ние вече сме загрели за това.
Моля в залата да няма ненужни диалози!
Да, може би трябва да овладеете все пак хората. Някаква дисциплина трябва да има тук, нали, господин Председател. (Шум и реплики.) Това, за което говорим, отбраната на страната, и още веднъж Ви казвам: това е сериозен проблем. Ако този проблем не бъде разрешен, това Народно събрание тук повече няма да съществува, защото няма да има българска държава. Още веднъж Ви казвам, че основният гарант на съществуването на държавата са нашите въоръжени сили – въоръжени сили, които са пренебрегвани в продължение на десетилетия. В продължение на десетилетия хората, които са избрали атрактивните професии, са считали служещите с униформа за парии. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви. Чудесно. (Шум и реплики.) Виждам, да, знам, че имам време.
Ориентирайте се към приключване.
Гледайте да използвате Вашето. Ще се ориентирам, естествено. Няма да им слушаме през цялото време магариите, и то на хора, които вече бяха осъдени от съда за престъпления, хора, които защитават престъпниците. Това е – престъпници, които разрушават културното наследство на България, защото унищожавате културен паметник. По същия начин както искате да унищожите Българската армия, така посягате и на миналото ѝ – миналото на нашата нация.
Те го изядоха.
Може и да са го изяли, да, но съдът каза, че това е противозаконно, тоест извършили сте престъпление Вие и подопечните Ви. (Шум и реплики.) Това е – престъпници сте. И по същия начин както предавате паметта, така предавате и въоръжените сили, това го знаем. По същия начин искате да ги лишите от малката материална база, с която можем да разполагаме. Но още веднъж казвам – този законопроект ние ще го подкрепим. (Възгласи: „Браво!“ и продължителни ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Първанов. Господин Димитров, Вие за реплика или за изказване?
Благодаря, господин Председател. Господин Първанов, имам три въпроса към Вас. (Шум и реплики.) Първият въпрос е: дали със Законопроекта ще бъдат решени проблемите с офицерския състав на армията? Вторият ми въпрос е: колко време ще отнеме, за да бъдат решени тези проблеми? И третият ми въпрос е: освен това да бъдат вдигнати парите за студентите за офицери, дали не трябва да се насочи държавата към това да прави тази професия и по-популярна сред младите хора в училищата, за да може да работи с тях, и естествено, те сами да решат, въпреки заплащането, да отидат и да станат офицери? Благодаря. (Народният представител Искрен Митев иска думата за процедура.)
След като изчерпим дупликата. Заповядайте, господин Първанов.
Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, аз вече споменах, че за да стане интересна тази професия, са необходими още средства. Повишаването в сегашната степен на стипендиите не може да разреши дълбокия проблем. След като професията на ТОЛ полицая е по атрактивна от тази на военнослужещ, може би трябва да направим професията на военнослужещите по-атрактивна от тази на ТОЛ полицията – хора, които изяждат всяка година по 2 милиарда от държавния бюджет. Всяка година ги изяждат. (Реплики.) Да, разбирам Ви. И тази функция доскоро се изпълняваше от КАТ, можеше да се поеме и от ДАИ. Това вече веднъж го казах. Още веднъж казвам, че пари в държавата има. Просто те не се използват целенасочено. Изграждането на истински команден състав не става само за периода на обучение във военното училище. Тоест то не може да стане само за пет години. За да получите един ефективен офицер, на Вас Ви трябват 10 – 12 години. Това е периодът, който е необходим за изграждане на истински команден състав на гръбнака на въоръжените сили. Необходими са поне 10 – 12 години, но след като се започне нещо да се работи в тази насока. Ние нямаме стратегия, нямаме разработена доктрина. Беше ми много интересно, когато в предишното Народно събрание зададох на предишния министър на отбраната въпроса каква е нашата доктрина, и той ми каза: ние работим по нея и тя ще бъде готова есента. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Благодаря Ви, че аплодирате, мили балеринки от Киевския балет, и мили мои русалки от Днепър. Благодаря Ви, че аплодирате, мили мои приятелки на всички моряци от Одеското пристанище. (Смях.) Тази ирония, както се казва, смехът невинаги е здраве, а и не се смеете последни.
А балетът?
А и балетът, естествено, ще подскача. Знам, че са Ви направили хубава програма на Вашето шоу миналата седмица. Предполагам, че и на следващото пак ще Ви направят, а и утре е петък – свещен ден за мюсюлманите, нека да загреят. Предполагам, че ще Ви направят нещо много интересно и хубаво. Тези хора го уважават. (Шум и реплики.) Така че можете спокойно на Вашето празненство да ги използвате като ансамбъл. (Смях и оживление.) Те вече, предполагам, достатъчно добре са се представили, а и имат енергия – вчера все пак са яли торта. (Смях и ръкопляскания.)
За процедура – господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Председател, моля, понеже сме на второ гласуване и виждам, че всички парламентарни групи, уважавайки експертизата на колегите, изказващи се, виждаме, че от всички страни на залата се подкрепя Законопроектът, все пак това е дебат на второ гласуване, предлагам да го прекратим и да гласуваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС. Народният представител Ангел Георгиев иска думата.)
Има ли записани за изказване?
Господин Георгиев за обратно предложение – заповядайте.
Господин Председател, записал съм се за изказване. От няколко минути вдигам ръка и Вие се правите, че не ме виждате.
И аз.
Господин Костадинов също вдига ръка. Дайте тези, които вдигаме ръка, от дълго време сме се записали за изказване – дайте възможност, дори и да се приеме процедурата, да се изкажем и след това вече да прекратявате съответно дебата. Относно по самата процедура, след като обсъждаме важни неща, след като самата сглобка е решила да се седи до толкова късно, след като самата сглобка така е сглобила програмата, така я е написала, така я е вкарала в дневния ред, след като сглобката има председател, заместник-председатели, които винаги ръководят, защото аз не съм видял Народното събрание да се ръководи от заместник-председател да речем от опозицията – примерно от ВЪЗРАЖДАНЕ или от „Има Такъв Народ“, или от БСП – няма такова нещо.
Ти си мечтател!
Винаги сглобката ръководи заседанието.
Ти си мечтател! Това да не ти е демокрация?!
Сглобката прави програмата, сглобката решава кой ден какво или по-скоро на сглобката ѝ казват кой ден и какво да се гласува – звънят ѝ, казват ѝ по телефона и тя приема инструкции. След като Вие сте решили, че ще се работи до това време, нормално е да давате възможност за изказване, защото говорим за важни неща. Ако смятате, че българската отбрана не е важно нещо, тогава просто недейте да правите така, че по късни часове, по тъмно да се гласува каквото и да е, свързано с отбраната. (Шум и реплики.) Ако това не е важно за Вас, не го вкарвайте в дневния ред. Ако е важно за Вас, вкарайте го сутринта. Имате достатъчно време. Много пъти дори нямаше парламентарен контрол, както виждаме, което се превръща в практика, само и само да вкарате повече точки, които са угоднически на чужди национални интереси, но не и на българския национален интерес. След това негодувате, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме искали да се изкажем по важни за България въпроси. Разбира се, че ще се изкажем, защото в демокрацията имаме право да се изказваме. Ако нямаме право да се изказваме, то тогава това не е демокрация. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, господин Георгиев. Колеги, ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение, след което ще дам думата на господин Костадинов, който единствен се записа за изказване.
Е как – вдигах ръка пет минути?
Подлагам на гласуване направената процедура за прекратяване на разискванията. Гласували 168 народни представители: за 126, против 42, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Костадинов.
Тук, от тази трибуна преди месец време беше поставен един въпрос към лицето Тагарев, известен като Тагаренко, за това, че в Националния военен университет, първо, няма да коментираме факта въобще, че там има огромен некомплект и на практика по-малко от една пета от щата е зает с курсанти първокурсници тази година. Второ, това, което трябва да отбележим обаче, че дори и тези хора, които в момента са записани, се отписват. Отписват се, защото условията за живот в Националния военен университет са, меко казано, мизерни. Там ги държат като в затвор. Курсантите нямат възможност да се хранят на стол, защото за тях стол няма. Българската държава, която явно не е сметнала за необходимо да храни своите бъдещи офицери, им дава възможност единствено да се хранят от лавката. Забележете – тук не говорим за закуска, говорим за закуска, обяд и вечеря, което означава, че на нашите бъдещи офицери, на нашите бъдещи генерали българската държава им дава избор между това да ядат баници, кифли и айрян и с това се хранят бъдещите командващи на Българската армия. Това сега в момента, което коментираме тук и което ще се приеме, е всъщност едно голямо лицемерие, защото това е може би 0,1 % от това, което трябва да се направи за бъдещето на Българската армия и за офицерския състав. Когато поставихме този въпрос ние от ВЪЗРАЖДАНЕ тук, пред Тагаренко, той си замълча, не отрече. Защото няма как да отрече истината дори и един украински служител като него. Само че какво очакваме да видим, след като примерно сега в момента коментираме тук как ще се приеме този законопроект, с който ще има някаква минимална, частична, да кажем, модификация на сумите, които се дават на българските курсанти. Ще им кажем: вече имате повече пари за повече кифли. Това ще им кажем, защото столът още не работи и защото истината е, че там хората, които са призвани един ден да водят Българската армия, в момента живеят в условия, близки до затворническите. Ето това е истината, която трябва да се каже от тази парламентарна трибуна за пореден път. Кого лъжем сега в момента, че с този законопроект решаваме проблемите? Никакви проблеми не решаваме. Дори не можем да измием и гузната съвест на хората, които все пак вътре в Българската армия, в армията – не говорим за Министерството на отбраната, където има политически назначени търтеи, но в армията все пак има хора, които милеят за нея, искат бъдещето на тази армия в лицето на курсантите все пак да бъде обгрижвано по някакъв начин. Това е просто наистина едно голямо лицемерие. Истината е, че години наред, ние преди малко коментирахме образователната система – срещу всички основни държавни системи на нашата република се води целенасочена агресивна война, дивашка война, която цели нас да ни няма – нас като държава да ни няма, а и нас като народ, разбира се, защото в крайна сметка българският народ е носител на българската държавност. Дали става въпрос за война срещу българската образователна система, дали става въпрос за война срещу българската отбранителна система, дали става въпрос за война срещу българската здравна система, защото това са трите основни фундамента на всяка една държава – образование, сигурност, здравеопазване. Няма никакво значение – и в единия, и във втория, и в третия случай атаките са брутални и целят едно-единствено нещо – разрушаване и унищожаване на всичко, което им е заварено. Българските правителства последните 34 години нищо не градят, те само рушат. Това сега в момента, което коментираме тук, е наистина един голям позор. Ще се вдигнат малко парите за курсантите. Какъв голям успех! Какъв грандиозен възторг трябва да ни обземе от това, което виждаме в момента! Позор за българското Народно събрание, позор за българското правителство, позор за тези, които допускат България да бъде превръщана в една безправна територия, в която дори бъдещите офицери да се стремят всячески да избягат от полагане на военна клетва, защото иначе трябва да плащат обезщетения заради това, че са се отказали от военната служба. Позор, позор и позор – три пъти позор за Вас! (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)
Господин Георгиев, реплика ли ще правите?
Господин Председател! Господин Костадинов, преди три дни какво казва нашият любим военен министър? (Чете от мобилен телефон.) „Ще видим скоро Българската армия преобразена.“ Това звучи изключително хубаво. Точно това искаме всички ние, що се касае до отбраната и въоръжените сили. Нека да видим, да проследим как това негово изказване… всъщност какво вижда той под преобразяването на Българската армия. Преди шест часа, забележете, министър Тагарев: „България обмисля как да допринесе за операцията на САЩ в Червено море.“ Подчертавам втори път, ако някой от сглобката, който попада в петдесетте процента, които според ОИСР не могат да четат и да пишат – министър Тагарев: „България обмисля как да допринесе за операцията на САЩ – подчертавам на САЩ, в Червено море.“ Иначе казано, министър Тагарев работи за САЩ, мисли за САЩ, но не и за Българската армия. Разбира се, той мисли и за Украйна. Това го видяхме. Нормално за човек, който е работил работа в Украйна, служил е на украинската държава, бил е и все още е верен на украинската държава – нещо, което не можем да кажем по отношение на българската държава – на нашата държава. Така вижда министър Тагарев възхода на Българската армия – като допринася за операции на САЩ. Ние имаме едни марионетни управляващи, едни кукли на конци, които работят за чужди държави, и вече са толкова нагли, забележете, че казват това нещо директно. Те не се свенят, не го премълчават, дори напротив, излизат и се бият в гърдите как те работят за други държави, за да може да получат похвала от посолството, от посланика. Това е моделът, който Вие от сглобката наложихте, и тук въпросът е, че нямате капка срам, когато става въпрос за този модел. Продължавате, налагате го постоянно, всеки ден, всеки час (шум и реплики), знаете, да, знаете – точно както са правили тези, срещу които уж Вие се борите, но на практика ни преместихте точно в тяхната сграда. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Така че да, Вашето време изтича, това вредно управление е крайно време да отиде в канала. Крайно време е за оставка! (Шум и реплики от ПП-ДБ. Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Искате ли дуплика, господин Костадинов? Заповядайте за дуплика.
Господин Георгиев, когато преди 14 години, през 2009 г., започна първата голяма криза в Сомалийския залив, тогава имаше предложение от наша страна – ако помните, ние тогава все още бяхме неформална организация – да се изпрати българската фрегата „Дръзки“, защото в крайна сметка тогава имаше нападение, както и сега, разбира се, в Червено море и в Аденския залив срещу кораби с български екипаж. Тогава ни беше отговорено, че няма нужда, защото имало кой друг да се грижи за реда и за сигурността на международните морски пътища. Сега изведнъж обаче се оказва, че когато Съединените американски щати, господин Георгиев, решат да предприемат операция, и Тагаренко е първият, който скача веднага. Разбира се, той е на принципа: патриотът душа дава, ама не своята, братя, а душата на народа. Няма да отиде той, разбира се. Аз се съмнявам, честно казано, дали би отишъл и ако има някаква атака срещу Украйна, която всъщност е неговата държава, защото той е украински държавен служител, той не е български, той не е българин. Въпросът опира до друго – когато се налага да защитаваме българския национален интерес, господин Георгиев, ние не трябва да се колебаем да изпращаме и кораби, и самолети, и каквото друго имаме, за да защитим българите, независимо къде се намират те. Да, ако се налага, ще изпращаме, защото в Червено море, в Аденския залив има действия срещу кораби, които някои от тях са с българи, имаше и пленени такива, включително с българи на борда. Това трябва да се постави като въпрос. Въпросът обаче, който Вие много логично повтаряте няколко пъти, надявам се да са Ви чули, всъщност може да са Ви чули, но едва ли са Ви разбрали. Защо Тагаренко не постави въпроса преди акцията на Съединените щати, а не след? Всъщност, ако го беше направил преди това, щеше да е наше суверенно решение. Това, което всъщност излиза, е, че на него не му пука за българските моряци. На него му пука за това, че американците правят нещо и той трябва да дотърчи като пуделче да покаже колко е верен. Ето това е горчивата истина за хората, които управляват нашата държава. На тях не им пука за нас, те ни мразят, те ни ненавиждат, те ни гледат като паразити нас българите. За тях е много важно какво ще им каже господарят от посолството. В конкретния случай за Тагаренко са няколко посолства, защото освен американско има и английско, има и украинско, разбира се – посолството майка на Тагаренко. Така че това, което всъщност Вие казвате, наистина показва лицемерието на българския политически елит. Тук думата „български“ е в кавички, разбира се, защото Тагаренко наистина не е българин нито по поведение, нито по политическа логика, нито дори, ако щете, по произход, защото в крайна сметка човек, който дълги години е бил на заплата към украинската държава, пък и въобще няма значение коя държава, друга държава, държавен служител, разполагащ с чужди държавни тайни, ние в крайна сметка можем ли да имаме доверие на такъв човек? Българските военни тайни в момента са в ръцете на човек, който всеки момент може да ги изнася на чужда държава. Аз вярвам, че това като нищо е възможно да се случи. Точно поради тази причина такива хора не просто не трябва да бъдат допускани в управлението, трябва да бъдат съдени. Ние тук много пъти сме го казвали – уважаващите себе си държави, Великите сили, специално за държавните изменници, за предателите, имат смъртно наказание – законово смъртно наказание! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 1, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 6, против 163, въздържал се 1. Параграф 1 е отхвърлен. Подлагам на гласуване анблок – наименованието на Законопроекта; § 2, който става § 1; § 3, съответно § 2; § 4, съответно § 3; § 5, съответно § 4; § 6, съответно § 5 – всичките по вносител; § 7, съответно § 6 – по Комисия; § 8, съответно § 7 – по вносител; § 9, който става § 8, в редакция на Комисията; § 10, който става § 9, по вносител с редакционни бележки на Комисията; § 11, който става § 10 по вносител; § 12, който е § 11, след преномерацията по вносител; новият § 12, предложен от Христо Гаджев, със съдържание: „в чл. 170, ал. 1 навсякъде думите „чл. 162“ се заменят с „чл. 162, ал. 1“; след преномерацията, чета следващите параграфи по вносител, респективно 13, 14, 15, 16 – по вносител, § 17 в редакция на Комисията; предложен нов § 17 от Комисията, който става § 18; § 18 по вносител, който става § 19; наименование „Допълнителни разпоредби“; § 19 по вносител, който става § 20; наименование „Заключителни разпоредби“; § 20 по вносител, който става § 21; и § 21 по вносител, който става § 22. Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма. Законът е приет на второ гласуване. Следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ. Вносители – Десислава Атанасова и група народни представители, и Костадин Костадинов и група народни представители. Заповядайте.
Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 30 ноември 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. На заседанието присъстваха: господин Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР; Емил Ангелов – началник на сектор „Контрол на общоопасните средства“ в МВР, и Наталия Граховска – директор на дирекция ,,Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерството на икономиката и индустрията. Законопроектът беше представен от господин Маноил Манев. Законопроектът съдържа два вида изменения. Едното е свързано с режимите на производство, търговия и транспорт на оръжията на територията и внос-износ в Република България, а другото е свързано с притежаваното оръжие от ловци, спортисти и за обучителни цели. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката и индустрията. Със становището на МВР е изразена принципна подкрепа за Законопроекта, като се посочва, че е необходимо прецизиране на някои текстове. Става въпрос за една техническа грешка в Законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 17, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 30 ноември 2023 г.“ Това е по първия законопроект.
Другия доклад.
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-129, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 6 декември 2023 г. На извънредно заседание, проведено на 12 декември 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-129, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 6 декември 2023 г. На заседанието присъстваха: господин Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, господин Емил Ангелов – началник на сектор „Контрол на общоопасните средства“ в МВР, и госпожа Наталия Граховска – директор на дирекция ,,Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерството на икономиката и индустрията. Законопроектът бе представен от господин Даниел Петров. Господин Петров посочи, че основен мотив за предложените промени е наличието в Закона на субективни фактори относно преценката дали е отпаднала необходимостта от притежанието и носенето на огнестрелно оръжие от физически лица при продължаване на разрешителните за притежаване на оръжие. В другите текстове от Закона се предлага същото да се прецени и за притежаването на разрешителните за боеприпаси. Становище по Законопроекта бе изложено от Министерството на вътрешните работи. Посочено бе, че се подкрепя само предложението за промяна в чл. 96, ал. 2, всъщност става въпрос за разрешителните за оръжие и продължаването на техния срок при отсъствие на настъпили промени в условията за притежаване. В последвалата дискусия участие взеха народните представители Маноил Манев, Людмила Илиева, Константин Бачийски, Петър Петров, Атанас Атанасов и Манол Манолов. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 2, „въздържал се“ – 3, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-129, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 6 декември 2023 г.“
Някой ще представи ли Доклада на Комисията по икономическа политика и иновации? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и иновации относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 30 ноември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 декември 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Законопроектът, представен от народния представител Александър Иванов, цели хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели, както и на Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. Със Законопроекта се предлага разделяне на отговорностите и задълженията между Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката и индустрията, което налага усъвършенстване на нормативната уредба с цел намаляване на административната тежест и премахване на двойни разрешителни и уведомителни режими. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15, без „против“, „въздържал се“ – 1. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 30 ноември 2023 г.“ Благодаря.
Благодаря, господин Иванов. Господин Манев, от името на вносителя.
Уважаеми колеги, знам в кой час сме, в кой ден сме и ще бъда изключително кратък. Ще си позволя лукса като вносител по единия законопроект, на който съм вносител, и само едно изречение по другия законопроект, които вървят заедно. По отношение на Законопроекта, внесен от госпожа Десислава Атанасова, господин Томислав Дончев, Маноил Манев и група народни представители, с две думи. В този законопроект има две части. Едната част е свързана само с това, че в България, за наша радост, има едно добро количество инвеститори, които се занимават с производство, също чужди инвеститори. Там трябва да бъдат урегулирани неща в Закона, които не сме предвиждали никога. На фона на приетата преди време директива се получиха ясноти, които регулираме тук. Завишаваме критериите в Закона за контрол на оръжия, които досега не бяха регулирани. Това са оръжия, произвеждани от български майстори, завишаваме контрола за спортните оръжия, завишаваме контрола, но не го правим такъв, че да е недостъпен за гражданите. Просто трябва да има отчетност. Във втората част, която е свързана с производството, търговията, преноса, има две много важни неща. Едното е свързано с правата на хора от дипломатическия корпус да участват в състезания и лов в България. Втората част е свързана с НСО – там има малък проблем, в Закона сме предвиждали варианти как да има оръжие при охрана на делегации от трети страни, но не и от Европейския съюз. Странно, но факт. Това поправяме в Закона. Не на последно място, режимите за пренос и търговия. Кратко, с едно изречение. Сега се налага, когато някой инвеститор получи поръчка в България да произведе елементи на оръжие за пружини и пластмасови капачки, да търси производител, който има разрешение за производство на оръжие. Смешно е, но е факт. И това е риск, който може да изведе тези производители от страната. Това е по Законопроекта. Между първо и второ четене ще имаме възможност да го дебатираме надълго и нашироко. Моля Ви, подкрепете го. По втория закон само две изречения. Предложението на колегите – лирично отклонение, аз имам джентълменска уговорка с колегите, които го внесоха. В Закона – текстът, който те внасят по единия от членовете, е изключително добър за гражданите. Той заслужава да бъде подкрепен. Въпреки ситуацията, в която се намираме в момента, и това, което се случва в залата, аз продължавам да твърдя, че този текст в Законопроекта им трябва да бъде подкрепен. Обръщам се към всички Вас с тази молба. А що се отнася до другите текстове в Закона, колегите са наясно, че те не могат да бъдат подкрепени, защото има основателни причини за това. Благодаря.
Благодаря. От името на вносител ли ще вземете отношение? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Манев, благодаря от свое име за това, че вкарахте и нашите предложения още на първо четене. Само да кажа с две думи какво касаят те. Първите два параграфа са сходни, защото има сходни текстове на две места в Закона. Това е – при изтичане на валидността на 5-годишния срок на разрешително за използване и употреба на оръжие и боеприпаси при липса на провинения и нарушения на Закона през този 5-годишен период разрешителното за употреба на оръжие и боеприпаси да се подновява автоматично. Това го правим с цел и един текст в Закона, който създава субективни обстоятелства и може би субективни помисли в служителите на КОС, когато се подновява. Това са двете предложения в първите два параграфа. За третия параграф се разбрахме, че между първо и второ четене ще го оправим. Това са от наша страна предложенията, моля да ги подкрепите. Благодаря.
Благодаря. С това бяха представени законопроектите от вносителите. Има ли желаещи за изказване? Откривам разискванията. Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, аз също ще Ви апелирам да подкрепите този законопроект, внесен от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, тъй като, както имаха възможност да отбележат и говорещите преди мен, и видно от Доклада, същият законопроект беше подкрепен почти единодушно на Комисия, само с три гласа „въздържал се“. Смятаме, че даваме законодателна уредба на един недомислен текст, който съществува в този законопроект, по отношение на изискванията, на които трябва да отговаря едно лице при подновяване на разрешителното за носене на оръжие, и то в частта, която е абсолютно субективна и даваше възможност тази преценка да бъде предоставена на едно длъжностно лице, което преценява в зависимост от това кой е молителят за подновяване на разрешителното дали този човек трябва да получи документ да му бъде подновено разрешителното за носене на огнестрелно оръжие. Това, което остава в текста и което променяме, са две неща. Това, което остава, са обективните критерии, на които трябва да отговаря всяко лице, за да му бъде продължено разрешителното – свидетелството за психическа пригодност и останалите обективни критерии, които безспорно трябва да останат и да се запазят. Единствената поправка, която правим, е да се премахне възможността, да се лиши издаващият орган от субективната си преценка, която немалко пъти беше и до момента повод за корупционни практики. Смятаме, че с това предложение ще разрешим един проблем, от който се оплакват всички приносители на такова разрешение, и ще дадем възможност то да бъде отнемано само ако са налице обективните критерии, които се изискват при първоначалното издаване и разбира се – и при последващо удължаване на това разрешение. Ето защо аз също ще апелирам залата да подкрепи нашия законопроект като действително полезен за немалка част от нашето общество. Благодаря.
Благодаря. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-125, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 30 ноември 2023 г. Режим на гласуване. Гласували 139 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Подлагам на гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 49-354-01-129, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Режим на гласуване. Гласували 166 народни представители: за 99, против 57, въздържали се 10. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Манев.
Господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура срокът за предложения да е три дни. Три дни предлагам да е срокът за предложения за второ четене.
Благодаря, господин Манев. Това ще се предложи, когато бъде изработен Общият законопроект. Преминаваме към следващата точка: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИE ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ СЪС СИГУРНОСТТА НА МАШИННОТО ГЛАСУВАНЕ Ще Ви прочета Проекта на решение заедно със служебно допълнение в диспозитива и името на Комисията. „Проект! РЕШЕНИЕ за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със сигурността на машинното гласуване с три месеца.“ Вносители – Станислав Балабанов, Тошко Йорданов. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Режим на гласуване. Гласували 169 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към следващия проект на решение с допълнено наименование на Комисията в диспозитива: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИE ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА, ПОДГОТОВКАТА И ОПАЗВАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАЯВЕНИЯ МИРЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ РЪКОВОДСТВОТО НА БФС НА 16 НОЕМВРИ 2023 Г., КАКТО И С УПОТРЕБАТА НА ФИЗИЧЕСКА СИЛА И ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ОТ СЛУЖИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕТО МУ. „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Удължава срока на действие на Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с организацията, подготовката и опазването на обществения ред, във връзка със заявения мирен протест срещу ръководството на БФС на 16 ноември 2023 г., както и с употребата на физическа сила и помощни средства от служители на Министерството на вътрешните работи по време на провеждането му с два месеца.“ Откривам разискванията по Проекта на решение. Не виждам желаещи за изказване. Прекратявам разискванията. Режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 174, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към следващия: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИE ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ПОВОД СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД И ТУРСКАТА ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ „БОТАШ“, ПОДПИСАНО НА 3 ЯНУАРИ 2023 Г. В ГРАД СОФИЯ. „Народното събрание на основание чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Удължава срока на действие на Временната комисия по повод Споразумението между „Булгаргаз“ ЕАД и турската енергийна компания „Боташ“, подписано на 3 януари 2023 г. в град София, с три месеца.“ Откривам разискванията. Не виждам желаещи. Закривам разискванията. Режим на гласуване. Гласували 169 народни представители: за 168, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Процедура, уважаеми колеги! От мое име Ви пожелавам светли празници! Много здраве и успешна 2024 година! (Продължителни ръкопляскания.) Благодаря Ви. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 19,59 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Секретари: Иван Белчев Деян Дечев