Гласуване №19

1. Контекст от стенограмата

ини. Този параграф касае ценовите тавани за производителите на електроенергия както от възобновяеми източници, така и от лигнитни въглища, от ядрена енергия и така нататък. Той беше въведен и от Европейския съюз – позволението на Европейския съюз, във времената след войната в Русия, когато цените на електроенергията експлодираха и достигнаха нечувани досега нива от 800 лв. на мегаватчас, че и повече. Пазарът е нормализиран, затова и този параграф вече противоречи и на националното, и на европейското право. Нещо повече, той е срещу свободната конкуренция на пазара на електроенергия и би намалил значително инвестициите в нови мощности, нови чисти, включително енергийни мощности на пазара на електроенергия, най-вече по отношение на съхранението на енергия, където всъщност е тясното място в бутилката на българската енергетика, тъй като какъв е пазарният смисъл от съхранението на енергия? Той е да купуваш енергия тогава, когато цените са ниски или нулеви, каквито периоди наблюдавахме през тази година, и да ги продаваш на високи цени. Когато правителството, забележете, не Народното събрание, а правителството определи ценови тавани, този икономически стимул за инвестиции в съхранение на енергия изчезва, тъй като всяка печалба от това, от разликата между ниската цена, при която пълниш батериите, да кажем, и високата цена, на която продаваш и която всъщност балансира пазара на електроенергия, икономическият смисъл изчезва. Оттам нататък ние ще загубим през 2024 г. вероятно стотици милиони левове инвестиции в най-ключовия сектор от българската енергетика, а именно съхранението на енергия. Там, където е ахилесовата пета на този сектор.
От „Демократична България“ винаги сме били за свободната конкуренция, за иновациите, особено в секторите, които ще дърпат българската икономика и всъщност ще я направят по-конкурентоспособна през следващите години, така че за нас, за мен поне, този параграф е излишен и би създал доста сериозни проблеми в този сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Има ли реплика?
Не виждам други изказвания. Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Процедура – господин Тодоров.
ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Господин Председател, правя процедура за разделно гласуване на параграфи 1, 2, 10, 11. В § 3, ал. 14 – също на разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Алинея 14 по Комисия или по вносител? На страница 9 е редакцията на Комисията за ал. 14. (Реплика от народния представител Йордан Тодоров.)
Добре. Разбрах Ви.
Процедура ли, господин Панев?
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ПАНЕВ (ПП-ДБ): Пропуснах да заявя разделно гласуване на § 3. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Първо ще подложа на гласуване неподкрепените предложения.
Неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова касателно § 2, № 49-354-04-331.
Гласували 191 народни представители: за 52, против 136, въздържали се 3.
Не е прието предложението.
Относно § 3 предложение на Владислав Панев и група народни представители; и Павела Митова и група народни представители за отпадане на § 3.
Гласували 194 народни представители: за 32, против 104, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ-СДС): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Прегласуване.
Гласували 194 народни представители: за 32, против 112, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
МИНИСТЪР АСЕН ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да благодаря на парламента, че не подкрепи това предложение, защото, ако това предложение беше подкрепено, щяха да отпаднат таваните за всички български индустриални производители на ток, които в момента са на 200 лв.
Всички български фирми щяха да са изложени на риск за това да плащат над 200 лв. индустриален ток и това да отключи отново инфлацията и да провали членството в еврозоната.
Това е причината този параграф да бъде включен, така че силно се надявам колегите, които гласуваха за отпадането на този параграф, да преосмислят позицията си в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Ц