2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: ivan-velichkov-minev
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, уважаеми колеги. Моля за регистрация. Регистрирани са 159 народни представители. Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, преди да дам думата за декларации от името на групи, ще Ви представя едно съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е уведомил Народното събрание за издадената от него заповед, с която е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства. Уведомлението е с входящ № 51-503-09-94 и е предоставено на Комисията по отбрана. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, бяхте заявили декларация – заповядайте, господин Славчев.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Декларация на парламентарната група на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ относно пожарите в община Костинброд и бездействието на българското правителство. Уважаеми съграждани! Днес се обръщам към Вас с дълбоко възмущение и гняв, породени от поредния пример за неспособността на българската държава да защитава своите граждани. Пожарите, които опустошиха няколко населени места в община Костинброд през последните дни, не са просто природно бедствие, те са трагедия, предизвикана от безхаберието, некомпетентността и пълното бездействие на управляващите. Държавата, която би трябвало да бъде наш защитник, се оказа безсилна, неадекватна и безразлична към страданията на хората, чиито домове бяха погълнати от пламъците, трагедия, която можеше да бъде предотвратена. В последните дни селата Опицвет, Безден, Богьовци, Понор от община Костинброд бяха сполетени от опустошителен пожар, който изпепели множество къщи и застраши живота на стотици хора, но това, което прави тази трагедия още по-непоносима, е фактът, че можеше да бъде спряна. Тя е резултат от систематичен провал на държавните институции, които не само не успяха да предотвратят бедствието, но и не реагираха адекватно, когато това можеше да бъде факт. Сега ще Ви кажа и няколко факта на база спътникови изображения. Според медиите сигналът е подаден в 15,20 ч. за пожара на 21 юли (показва на видеостена). На снимка 1, която може да видите на таблото, това е наблюдение на Земята от Космоса чрез програмата „Коперник“, която показва опожарена площ още в 12,30 ч. на 21-ви на северозапад от село Безден. Същата информация се потвърждава от друг спътник – „Сентинел 2“, на снимка 2, която също може да видите в момента за същото време. За тези три часа изгарят над 75 декара. Сега ще цитирам един очевидец: „Облакът от дим беше толкова голям, че се вижда сякаш е през няколко къщи, а всъщност е на километри. В Безден димът бе като слънчево затъмнение буквално. Отивайки натам, се разминах с една пожарна, която беше малко по-голяма от камионче за сладолед. За щастие, общините имат и други пожарни автомобили, помислих си аз. Само пет минути по-късно обаче видях другия пожарен автомобил малко преди отбивката за село Богьовци. Някакъв ЗИЛ, който беше отбил на Ломско шосе с вдигнат капак – била му прегряла водната помпа и го поливали с вода, за да я охладят. След това разбирам, че пожарната, пратена от Драгоман да помогне в борбата с огъня, е друг ЗИЛ, който също обаче не се е отзовал, тъй като му се запекла задната спирачка. И какво излиза? Къщите на хората, градени с години труд, любов и немалко средства, изгарят, изгарят им мечтите, изгаря им животът, и това заради мърлявото отношение на държавата и общините ни, чиято единствена цел е да инвестират възможно най-малко, за да откраднат най-много.“ Тук ще спра с цитата, тъй като той продължава по начин, който напълно споделям, но пък и не е редно от тази трибуна да наричам измет управляващи и тяхното бездействие, въпреки че хората, на които им изгоряха къщите, и обещаните 1000 лв. помощ от държавата си мислят точно това. Местните жители споделиха, че пожарните екипи са пристигнали с часове закъснение, оставяйки хората да се борят с кофи, лопати и импровизирани средства. Един от жителите на село Безден сподели: „Подадох сигнал още следобед, но пожарните не дойдоха навреме. Започнах да гася сам, защото нямаше кой друг.“ И тук започват въпросите: как е възможно в страна – член на Европейския съюз, да няма достатъчно пожарни коли, за да се реагира своевременно на подобна криза? Как е възможно в община, намираща се на броени километри от столицата, да липсват основни ресурси, като вода и противопожарна техника? Закъснението на пожарните служби не е просто административен пропуск, то е престъпление срещу хората, които загубиха домовете си. Местните жители разказват, че огънят е бил забелязан още в ранния следобед на 21 юли, но първите пожарни коли са пристигнали едва след часове, когато пламъците вече бяха погълнали вилни зони и частни имоти. В село Безден, където поне 10 къщи бяха напълно унищожени, хората бяха принудени да се евакуират сами, без помощта от правителството. Доброволци, въоръжени с каквото намерят, се опитваха да спасят домовете си, докато институциите отсъстваха. И тук е въпросът: къде бяха управляващите, когато хората в село Безден викаха за помощ? Къде беше правителството, когато пламъците обгръщаха домовете на българските граждани? Вместо да координира бърза и ефективна реакция, държавата се оказа, по-точно правителството се оказа парализирано, оставяйки обикновените хора да се справят сами с бедствието. Това е не само неспособност, но и морален провал на управляваща класа, която се е самозабравила в своите кабинети, докато гражданите страдат. Изпепелените домове са огледало на доверието в политиката – изпепелено доверие. Хората, които загубиха домовете си, не загубиха само материалните блага, те загубиха сигурност, спомени и години труд. Една от пострадалите – Зоя, сподели пред медиите вчера: „Отпускат ми 1000 лв. Какво мога да направя с тях? Един покрив струва над 20 хил. лв. Тази мизерна помощ от 1000 лв., обявена от държавата, е подигравка с болката на хората. Това не е подкрепа, това е унижение.“ Правителството, което би трябвало да бъде стълб на сигурност в трудни времена, се оказа неспособно да осигури дори нормална компенсация за пострадалите. Вместо да предложи реална помощ, то се крие зад празни обещания и бюрократични оправдания. Това е правителство, което не само не предотвратява кризите, но и не може да се справи с последствията от тях. Доверието е изпепелено точно както домовете в Безден. Политическата отговорност ли? Кой ще понесе вината? Тази трагедия не е случайност. Тя е резултат от години на лошо управление, корупция и пренебрегване на нуждите на обикновените хора. И сега ще Ви разкажа още една история от вчера, отново от община Костинброд, но този път от село Градец, където се е запалила къщата. Селото е с нов водопровод, изграден с държавни пари и направен абсолютно, подчертавам, некачествено. Новите хидранти, откъдето трябва да се вземе вода за гасене на пожарите, не работели. Къщата изгоряла, въпреки че пожарната кола е била на центъра на селото. Правителството на България носи пряка отговорност за липсата на инвестиции в противопожарна техника, за недостига на обучени кадри и за липсата на адекватна инфраструктура. Сегашните управляващи не могат да се оправдаят с нищо, защото всички те са от над 15 години в националното и местното управление. Виновни са. Докато управляващите разпределят обществени средства за проекти, които обслужват тесни интереси, пожарните служби в страната работят с остарели машини и пожарникарите често сами си осигуряват предпазните средства, а хората остават беззащитни пред стихиите. Къде са средствата от европейските фондове, предназначени за превенция на бедствията? Къде са обещанията за модернизация на противопожарните служби? Защо в страна с толкова горски пожари всяко лято липсват хеликоптери, водоноски и достатъчно пожарникари? На една от снимките можеше да видите с какво гасят хората – водоноска, теглена от трактор, който е поне на 60 години. Отговорът е ясен. Нека бъдем ясни. Правителството на България е виновно за трагедията в костинбродските села. То е виновно, защото не осигури достатъчно пожарни коли, то е виновно, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и аз в лично качество като народен представител от София-област алармирам Министерството на регионалното развитие четири пъти в рамките на една година относно проблема в село Градец, където вчера изгоря къща, а министърът на регионалното развитие вдига ръце и буквално мънка всеки път от тази трибуна. Правителството е виновно, защото не реагира навреме, то е виновно, защото остави хората да се борят с огъня с голи ръце. И най-вече то е виновно, защото пренебрегва нуждите на обикновените българи, докато защитава интересите на своите приближени, какъвто е случаят с кмета на Костинброд. Ние, свободните българи, не можем повече да толерираме това безобразие. Искаме отговорност. Искаме правителството да признае грешките си и да подаде оставка. Искаме държава, която да защитава своите хора, а не да ги оставя на произвола на съдбата. Искаме инвестиции в модерна противопожарна техника, в обучение на кадри и в превенция на бедствия. Искаме правителство, което да работи за нас, а не срещу нас. Уважаеми съграждани! Пожарите в Костинброд не са просто природно бедствие. Те са резултат от политическия провал на това правителство. Държавата ни се провали, защото не беше там, когато имахме най-голяма нужда от нея. Нека тази трагедия бъде повратна точка, нека изискваме правителство, което работи за хората, а не срещу тях. Моята мечта е да изградим България, в която никой няма да бъде оставен сам срещу огъня, защото ние българите заслужаваме държава, която ни защитава, заслужаваме бъдеще, в което домовете ни няма да изгарят заради нечия некомпетентност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ).
#3 · speech
За декларация от името на група – заповядайте, господин Пандов.
#4 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Единственият начин да преодолеем болестите е чрез хората, които се посвещават на лечението им. Когато тези хора липсват, губим битката. Последните седмици в страната има множество протести. Част от тях са на различни групи студенти, както виждаме в момента и пред тази сграда. Ще Ви разкажа една притча. Имало една държава, в която нямало достатъчно лекари и сестри. Нямало, защото държавата ги гонела да работят в чужбина за 500 долара. Защото младите лекари полагали робски труд по 24 часа на ден за цената на едно хранене. Нямали думата за нищо. Управляващите не ги уважавали. Системата ги учела, че трябва безропотно да се подчиняват, да нарушават правилата, защото нямат право да лекуват пациентите. Но нощно време и когато началниците ги нямало, пациентите разчитали изцяло на тяхната помощ и на сестрите в болниците. Сблъсквали се с корупцията, създаване на фалшиви документи за лечение, за да получат болниците им повече пари, с омерта да не смеят да кажат това, което обществото вече знае. Да бъдат уверени и добри. Да приемат за даденост обиди и унизително отношение. Ако искали да се научат на медицинска наука и да станат специалисти, трябвало да обикалят, да се молят, да дадат рушвети, за да ги приемат за втора категория в професията. Те били принудени да обясняват на пациентите защо няма лекари и сестри. В много случаи те били човешкото същество, което е с пациентите в тежки моменти, да им кажат добра дума, да им обяснят или само да поговорят с тях и с близките им, да им подържат ръката. Те били образа на надеждата, защото те носели добрината и светлината в себе си. Един ден младите лекари и сестрите се запитали защо светът е такъв. Защо тези, които полагат клетва да помагат на другите, са подложени на страдания и нещастие. Защо им обясняват, че трябва да страдат, ако искат да помагат. Че трябва да жертват семействата си, личните си връзки и даже принципите си на справедливост и на добро, на които са ги учили родители и учители, за да работят най-благородната професия. Може ли да станеш истински благороден, ако те карат да се отречеш от себе си? Ако ти казват: светът не е справедлив. Ти сам си го причини. Ти искаше да помагаш на хората, а можеше да станеш стражар или шофьор и да изхранваш семейството си. Оказало се, че светът не е такъв. Съседните държави оценявали по-високо труда и по-високо призванието на младите лекари и сестри. Смятали ги за най-важна част от обществото, за темели, на които се крепи общественият договор. Отнасяли се с тях не като с роби и парии, а като с достойни и добри хора. Давали им високи заплати, давали им право да учат не по връзки и произход от правилния клан, а по познания и умения. Не им обяснявали, че медицинската професия е вечна болка. Тогава младите лекари и сестри се събрали. Един казал: те нямат нужда от нас – казаха ни го. Отиваме в други държави, където ни уважават и ценят. Други казали: ние обичаме нашата родина, обичаме семействата и децата си. Искаме да останем, да лекуваме нашите родители и деца. Ще опитаме да ни чуят управляващите. Написали прошения, никой не ги чул. Излезли по улиците и пред дворците на властта. Направили се, че ги няма. Хората обаче ги видели и започнали да говорят. Оказало се, че целият народ е с тях. Управляващите били принудени да ги приемат и изслушат. След като им обяснили, че нищо не разбират и светът е така устроен, народът се възмутил. Управляващите решили да обещаят, че ще им увеличат заплатите, и то скоро. След това извикали старейшините в медицината им казали: трябва да увеличим заплатите на лекарите и сестрите. Без тях не можем, а и хората са ядосани. Старейшините им казали: не може, младите лекари и сестри са роби – помощен персонал. Ще вземат да се почувстват свободни. Утре ще искат да вземат колкото нас, а ние получаваме десетки пъти повече. Отстъпим ли малко, цялата система ще се срути. Няма къде да ходят. Ще протестират, ще мрънкат, ще пратим хора да им кажат, че не са били прави от самото начало, че няма пари за тях, че държавата не е бащиния. Те са лекари, не са стражари или шофьори. Ако не слушат, ще приложим и малко заплахи, ще мине време, ще се примирят. Да не са първите, които протестират за повишение на заплати на лекари и медицински специалисти. Вие ще го измислите, казали старейшините на управляващите. Тогава управляващите свикали народа и казали: даваме им по две жълтици повече. Няма откъде. Държавата не е способна на повече. Такъв е светът. Младите лекари и сестри се почувствали отново унизени. Този път публично и пред всички. Започнали да се питат: къде сбъркахме, защо трябва да водим битка срещу всички? Нали утвърдени лекари ни казаха, че сме прави?! Къде са сега? Спомнили си мъдрите думи на колегите им, че единственото решение е да отидат в чужбина, където и без това ги пращат. Тук ще оставя притчата недовършена. Все още има време и възможности тя да завърши според принципите на справедливостта и доброто управление или да крушира в безвремие и обричане на България на това да няма кой да лекува, да продължаваме да бъдем първи в Европейския съюз по показатели, като детска смъртност и смъртност от незаразни болести, да бъдем последни по средна продължителност на живота, да затварят детски и АГ отделения в цялата страна, пример има от тези дни, да няма екипи за линейките и пациентите да издъхват по улиците. Болниците, пълни с модерно оборудване, финансирано от ПВУ, да стоят празни, без достатъчно медицински персонал или с такъв само на хартия, да няма трансплантация и медицинска грижа за възрастните хора, да няма патронажна помощ за деца и възрастни. Защо избрах формата на притча за тази декларация? Не защото имам импулс към художествената литература. Защото всички финансови, медицински и политически доводи не успяват да убедят управляващо мнозинство, че не е решение на проблема увеличението на възнагражденията със суми, които вече се получават в повечето болници. Защото в Националната здравна стратегия е записано, че до 2030 г. държавата ще увеличи заплатите на лекари и сестри значително и ще преодолее кадровата криза. Това е гласувано от всички парламентарни групи в тази зала, но ще остане едно красиво обещание засега. По делата ще ги познаете, не по думите. Посланието за момента от измененията на Закона за лечебните заведения е: по-добре ще живееш, ако си ватман вместо лекар или сестра. Очевидно е, че правителството няма да спази обещанието си от тази най-висока трибуна, че до края на месец юли ще има приет закон с достойни начални основни възнаграждения на лекари и сестри. Правителството излъга обществото, младите медици и сестрите. Но времето за празни обещания ще свърши. Вече не е на дневен ред оправданието: правната и финансовата рамка не го позволяват, или, кратко казано, нищо не можем да направим. Ще завърша с един цитат на доктор Фауст от Гьоте. „Да, аз съм този, който някога сияеше във висините, а сега съм в праха и се стремя към нищото.“ Това не трябва да бъде посланието на държавата ни към младите лекари, сестрите и другите медицински специалисти. Време е за промяна. Време е за държавност. Време е не за политика, а за надпартийно обединение. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#5 · speech
За декларация ли, госпожо Катинчарова? Заповядайте.
#6 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Благодаря, госпожо Председател. Колеги народни представители, моята декларация ще бъде емоционална и в допълнение на това, което колегата Славчев от ВЪЗРАЖДАНЕ сподели с Вас по повод трагедията на хората, които живеят в община Костинброд. Наистина, господин Славчев, Вие описахте добре какво се е случило в последните два-три дни от 21 юли насам. Но има въпроси, които трябва да бъдат повдигнати. Първият от тях е защо никой не разследва и не проверява твърденията на местните доброволци, които са свършили голяма част от работите по гасенето на пожара, който е бил с километричен фронт, че пожарът е тръгнал от няколко места едновременно. Другото нещо, което е много важно, е: освен сателитните снимки, които показват в колко часа точно е тръгнал, откъде, колко бързо се е разпространил? Защо не се споменава и не се търси връзка, а тя съществува и е очевадна – потвърдена от практиката още от миналата година, че хората от община Костинброд нямат вода от доста време. Хората от Костинброд, които са организирани в инициативен комитет, протестираха само преди месец заради плановете да се изградят 900 дка фотоволтаичен парк в община Костинброд заедно със завод за зелен водород. Хората протестираха заради това, че на фона на безводието производството на зелен водород чрез електролиза ще потребява много, много количество вода. Те се чувстват застрашени от този планиран разход. Защо никой не задава въпроса, че на фона на старите пожарни, една от която е била със счупена спирачката, а на другата ѝ бил скъсан ремъкът на водната помпа, е имало все пак пожарни автомобили, но те не са могли да заредят от хидрантите в селото и в града – в Костинброд и в селата, а се е наложило да черпят вода от източник, който е бил отклонен за трамбоване на депо за отпадъци. Защо? Защо никой не задава тези въпроси? И ако те не са резонни, нека да се добият отговори, които ще отхвърлят причината да бъдат задавани. Мястото, където е планирано да се изгради 900 дка фотоволтаичен парк, само преди месец, преди няколко седмици дори, преди пожара всъщност, е било пълно с шипки, трънки, дренки и дива подивяла растителност на височина до метър-два. Сега този терен е идеално разчистен за инвестиционното намерение. Защо правим този извод? Защото още от миналата година от Ямболско тръгнаха такива случаи, в които се гаси пожарът от едната страна, а се пали от другата, а после идва предложението за фотоволтаичен парк. Така ли ще градим фотоволтаични паркове? Знаете ли каква площ от територията на държавата в момента се изкупува от фирми, които проектират фотоволтаични паркове? Кога правителството, което е така загрижено за страната ни, ще обяви истинските планове за мащаба на зелената ВЕИ индустрия, която се гради в момента? Кога някой ще каже истинските цифри за това, че България вече се превърна в сметище, а сега ще стане и частна ВЕИ електроцентрала? Кога и кой ще го направи? Тези въпроси искат отговор. И дори всички общини да бъдат обзаведени с нови пожарни автомобили, кой ще ги кара, след като обезлюдихте селата? Кой? Вие изгонихте младите хора от тая държава! Това са въпроси, които, ако сега не им бъде отговорено, отговорите вече крещят от обезлюдените села, от запалените сметища, от тоталната липса на възможност и капацитет да се управляват водите на тази държава, от това, че върху земеделска плодородна земя се строят фотоволтаични паркове, от това, че двуметров дебел слой хумус се бетонира, за да се издигнат 300-метрови ветрогенератори, от това, че Вие няма да мирясате, обръщам се към управляващите и към всички, които ги поддържат в тази зала, Вие няма да се успокоите, докато не плячкосате държавата. България заслужава повече, включително във Ваше лице. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ и МЕЧ.)
#7 · speech
Не виждам други желаещи да представят декларации. Преминаваме към точка първа от днешната ни програма: ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ И ПОДУПРАВИТЕЛ НА НОИ. Ще ви запозная с раздел V от Решението на Народното събрание от 18 юни за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт от Народното събрание: „V. Избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по труда и социалната политика. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно управител и подуправител на Националния осигурителен институт. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Когато някой от кандидатите за съответната длъжност се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. 11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.“ Заповядайте, госпожо Сачева, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика от изслушването на кандидатите заедно с проектите на решения в цялост. Имате думата.
#8 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Първо една процедура за допуск в залата. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за Весела Николова Караиванова-Начева и Ивайло Стоянов Здравков.
#9 · speech
Уважаема колеги, моля да гласуваме допуск в залата на представените от госпожа Сачева кандидати. Моля, режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 129, против 45, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете кандидатите. Заповядайте, госпожо Сачева.
#10 · speech
„ДОКЛАД относно изслушване на предложените кандидати Весела Николова Караиванова-Начева за управител и Ивайло Стоянов Здравков за подуправител на Националния осигурителен институт На открито извънредно заседание, проведено на 17 юли 2025 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по труда и социалната политика проведе изслушване на предложените кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт по реда на раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание – ДВ, бр. 50 от 20 юни 2025 г., наричани по-нататък процедурни правила. Изискванията за оповестяване на документите са спазени съгласно процедурните правила. С писмо изх. № КИ-К-2510016/9 юли 2025 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия информира Комисията по труда и социалната политика, че при извършената от нейна страна проверка не са открити документи, удостоверяващи принадлежността на Весела Николова Караиванова-Начева към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно разпоредбите на чл. 25 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Що се отнася до Ивайло Стоянов Здравков, който е роден след 16 юли 1973 г., съгласно чл. 26, ал. 4 от горецитирания закон той не подлежи на проверка. Кандидатурите бяха представени последователно по азбучен ред на собствените им имена от името на вносителите на предложенията от Деница Сачева – председател на Комисията. Кандидатурата на Весела Караиванова-Начева за управител на Националния осигурителен институт е предложена от народния представител Деница Сачева и група народни представители. Госпожа Весела Караиванова-Начева има висше икономическо образование от Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводна отчетност“. Професионалната си кариера стартира като икономист през 1989 г. От 1992 г до 2004 г. работи в данъчната администрация на различни позиции. В Тридесет и деветото народно събрание е избрана за народен представител от Пловдив-област – 17. изборен район. С Решение на Народното събрание е избрана за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбирана през 2009 г., 2016 г. и 2020 г. Наред с дейността си на подуправител в периода 2011 – 2016 г. тя изпълнява и функциите на директор на фонд „Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя“. През годините подпомага управителите на институцията в организацията и ръководството на дейността на НОИ. От 2017 г. до момента отговаря за дейността и координацията на специализираната администрация в Централното управление във връзка с осъществяването на държавното обществено осигуряване. Госпожа Караиванова е член на Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система и на Националния съвет за закрила на детето. През годините се утвърждава и доказва като професионалист и ръководител, който познава в детайли процесите и структурата в Националния осигурителен институт, търси най-добрите подходи за усъвършенстване и промяна, търси консенсусни решения и поддържа високо ниво на междуинституционални взаимоотношения. Всичко изложено досега дава увереност на вносителите, че Весела Караиванова-Начева притежава впечатляващ професионален опит и високи нравствени качества да бъде успешен управител на Националния осигурителен институт. Кандидатурата на Ивайло Здравков за подуправител на Националния осигурителен институт е предложена от народния представител Деница Сачева и група народни представители. Господин Ивайло Стоянов Здравков е завършил икономика в Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов“ в град Свищов и право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Професионалния си път като магистър по право започва през 2000 г. в сферата на консултантската дейност. През 2002 г. е съдебен кандидат към Окръжния съд – Велико Търново, а от 2003 г. до 2010 г. заема различни ръководни позиции в Агенцията за държавни вземания с месторабота изнесено работно място в гр. Велико Търново към Регионалната дирекция – Русе. В качеството си на публичен изпълнител, държавен публичен изпълнител и ръководител осъществява принудителното изпълнение във връзка със събирането на публичноправни вземания. Осъществява процесуално представителство за делата, образувани от и срещу Дирекцията. От 2010 г. до 2023 г. е част от екипа на Националната агенция за приходите в териториалната ѝ дирекция в град Велико Търново, която успешно ръководи в периода от началото на 2016 г. до юли 2023 г. От 2023 г. е областен управител на област Велико Търново. Според вносителите с натрупания управленски опит в синхрон с лидерските качества господин Здравков ще продължи уверено развитието на Националния осигурителен институт в качеството му на подуправител, поради което е направено настоящото предложение. След представяне на кандидатурите се премина към концепциите на кандидатите за дейността на Националния осигурителен институт. Кандидатът за управител на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова-Начева представи концепция за развитие на НОИ до 2030 г. Тя направи обзор на обществената задача на НОИ; хората, за които работи системата, и обема на работа в нея; хората, които работят в НОИ; потреблението на електронните услуги и напредъка в последните четири години; адаптирането на счетоводните и информационните системи за въвеждане на еврото. След това госпожа Караиванова-Начева представи приоритетите за развитие на Националния осигурителен институт до 2030 г., а именно: - Националният осигурителен институт да остане желано място за работа, кариерно и професионално развитие; - да се постигне висока удовлетвореност от предоставяните от НОИ услуги чрез разнообразяване на каналите за информиране на потребителите за техните осигурителни права и задължения и увеличаване използваемостта на електронните услуги; - прилагане на системен подход в контролната дейност, основан на данни и доказателства, чрез изготвяне на стратегия за управление на рисковете от грешки, злоупотреби и измами с осигурителните плащания и използване на прогностично моделиране и анализ за превенция на злоупотреби и измами; - Националният осигурителен институт да бъде динамична и отговорна организация и надежден партньор чрез намиране на трайно решение на въпроса за електронния обмен на документи в рамките на координация на системите за социална сигурност и центриране на аналитичната дейност на НОИ върху предизвикателствата пред системата за социално осигуряване; - възможните решения да са основани на принципите на стабилност, динамизъм, дигитализация и иновация. Кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт господин Ивайло Здравков, подкрепяйки казаното от госпожа Караиванова-Начева, акцентира върху запазването и повишаването на доверието на българските граждани в осигурителната система и осигуряване на безпроблемна работа на системите за обслужване на гражданите и бизнеса след въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. Внедряването на съвременни информационни и комуникационни решения предпоставя повишаване на качеството и обхвата на предлаганите електронни услуги и подобряване на процесите по отпускане и изплащане на пенсии и обезщетения. Заявено беше намерението за полагане на усилия за повишаване на компетентностите и мотивацията на служителите за прилагане на гъвкави форми на работа и спазване на високи стандарти на поведение и ценности в тяхната работа. Особено внимание следва да се отдели на поддържането на информационната система на НОИ в актуално състояние при спазване на изискванията за сигурност на информацията чрез прилагане на високотехнологични и иновативни решения за надеждна защита на данните и осигуряване на висококвалифицирани експерти по киберсигурност. Заедно с представянето на концепциите си кандидатите за управител и подуправител отговориха на поставените им писмени въпроси от различните организации. След представяне на концепциите на кандидатите последва задаване на въпроси от страна на народните представители Илиана Жекова, Севим Али, Галя Василева и Деница Сачева, на които кандидатите за управител и подуправител отговориха. Председателят на Комисията по труда и социалната политика информира народните представители, че в Комисията са постъпили становища и въпроси от Българската стопанска камара, Икономическия и социален съвет, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт. В заключение, Комисията по труда и социалната политика прие, че двамата кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане на длъжността управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Националния осигурителен институт. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури на Весела Николова Караиванова-Начева и Ивайло Стоянов Здравков за управител и подуправител на Националния осигурителен институт по реда на раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за всеки един кандидат за съответната длъжност.“ Сега ще прочета двата проекта на решения: Първият: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на управител на Националния осигурителен институт Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
#11 · speech
Реши
Избира Весела Николова Караиванова-Начева за управител на Националния осигурителен институт за срок от четири години.“ Вторият: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
#12 · speech
Реши
Избира Ивайло Стоянов Здравков за подуправител на Националния осигурителен институт за срок от четири години.“ Преди да приключа, искам само да отбележа, че към тези решения трябва да се добави редакционна поправка – чл. 84, т. 8 от Конституцията. Това е допълнение от правно-технически характер. Да се има предвид при финалното формулиране на решенията. Благодаря.
#13 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Вие ли ще представите кандидатите? Няма да се възползвате от възможността.
#14 · speech
Кандидатите бяха представени в доклада, така че мисля, че не е необходимо допълнително представяне.
#15 · speech
Добре. Уважаеми колеги, откривам разискванията по процедурата за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Заповядайте за изказване. Имате думата, господин Предов.
#16 · speech
ИТН
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Разглеждаме предложението за управител на Националния осигурителния институт. За мен водещо е да подкрепяме доказани кандидати с ясен професионализъм и експертност. Аз имам високи изисквания към експертите в социалната дейност и конкретно тези в социалната политика на България. Затова подкрепата ми е към хора с реален опит, ефективност и отдаденост. В Четиридесет и деветото народно събрание ми направиха впечатление само двама човека от експертите, имащи отношение към социалната политика, от изпълнителната власт в кабинета Денков – Габриел. И единият от тях е Весела Караиванова. Весела Караиванова е дългогодишен служител и експерт в системата на Националния осигурителен институт. Тя притежава богат професионален опит и задълбочени познания в областта на социалното осигуряване и пенсионната система. Като човек от системата тя осъзнава всички специфики и възможности пред НОИ и има конкретен план за тяхното подобряване, който ни беше подробно представен в Социалната комисия. Весела Караиванова показва последователен подход за повишаване на ефективността на институцията и качеството на услугите, които НОИ предоставя на гражданите. Също така се ангажира с подобряване на условията на труд на служителите, защото вярва, и това е така, че мотивираният екип е успехът на всяка една организация. За мен като социален експерт и ръководител е изключително важно кандидатът освен професионални и експертни способности да притежава и още едно качество, а това е отношението и загрижеността към екипа, който ръководи. НОИ е една от малкото системи в социалната сфера, където напрежението върху служителите е сведено до минимум. Такива кандидати заслужават нашата подкрепа, защото не е политически компромис или външен партиен кадър, а доказан професионалист с дългогодишен опит и отдаденост към развитието на институцията като ефективност. Именно такива предложения следва да бъдат всички кандидати – доказани експерти, професионалисти, а не само политически или партийни назначения. Затова за пореден път изразявам подкрепата си към кандидатурата на Весела Караиванова за управител на Националния осигурителен институт. Благодаря Ви.
#17 · speech
Благодаря Ви, господин Предов. Има ли реплики към изказването на господин Предов? Не виждам. Заповядайте, господин Али, за изказване.
#18 · speech
АПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за управител и подуправител на НОИ! Днес, уважаеми колеги, сме изправени пред важен избор, който наистина ще определи посоката на развитие на Националния осигурителен институт през следващите четири години. Факт е, че съгласно процедурните правила предложения за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт се правят от народни представители. Това според нас ограничава, първо, правото на социалните партньори да правят предложения, както и неправителствения сектор – например пенсионните организации, за да правят предложения за избор на ръководни органи на обществена организация, която по закон е призвана да защитава техните интереси. И вероятно на това се дължи фактът, че състезанието е с по един участник. Този избор според нас се провежда в много сублимен момент за осигурителната система в България, тъй като управляващото мнозинство изготви така наречената Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в България. Защо споменавам този стратегически документ? Защото той пряко е свързан с експертните качества както на управителя, така и на подуправителя. В този ред на мисли кандидатурата на госпожа Весела Караиванова за управител на Националния осигурителен институт, макар и единствена, мога да кажа, че е респектираща с експертиза, с опит и задълбочени познания в сферата на общественото осигуряване, като в нейно лице ние обсъждаме кандидат с дългогодишен опит, изграден именно в тази институция. Бих казал, че е експерт, който познава в дълбочина всички аспекти от дейността на Националния осигурителен институт, като се започне от пенсионното осигуряване и паричното обезщетение и се стигне до дигиталните услуги и административната ефективност. Нейната визия, уважаеми колеги, за развитие на Института беше представена по време на изслушването в Социалната комисия. Можем да кажем, че тя е реалистична. Стъпила е здраво на разбирането, че доверието в осигурителната система се печели с прозрачност, с последователност и с фокус, обърнат към нуждите на всички български граждани. В този смисъл управителят има основното задължение да контролира изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване и стриктно да спазва своите правомощия, разписани в Кодекса за социално осигуряване. Нямаме съмнение, че госпожа Караиванова има знанията, има опита, има мотивацията и рутината да се справи с всички предизвикателства и проблеми през нейното управление, с които ще се сблъска. Ние от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, уважаеми колеги, по принцип имаме решение да не подкрепяме избор на управленски структури, в това число и така наречените регулатори, защото очевидно става въпрос за разпределение на позиции на партиен принцип. Но в този случай, при този избор обаче надделява разбирането, че тук се разчита както на приемственост, осигурителна памет и експертиза, така и на доказан професионален опит, а не на ярко партийно оцветен кандидат, готов да изпълни всички искания на управляващите, които и да са те. По отношение на кандидатурата на господин Ивайло Здравков – кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт, ние от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ нямаме сериозни възражения, още повече че по време на неговото представяне в Комисията направи впечатление, че познава задълбочено материята и е със сериозен опит както в данъчната система, така и с познания в областта на държавното управление. Тук е мястото, разбира се, да благодарим и на бившия вече управител господин Ивайло Иванов за експертизата и професионализма, с които управляваше НОИ през последните години. И в заключение искам да кажа, че от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ ще подкрепим двете кандидатури с надеждата, че те ще продължат традицията Националният осигурителен институт да бъде опора и надежда за всички български граждани. Благодаря за вниманието.
#19 · speech
Благодаря Ви, господин Али. Има ли реплики към изказването на господин Али? Заповядайте за изказване, господин Хрисимиров.
#20 · speech
Георги Хрисимиров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Когато става дума за НОИ, хората, гледащи този дебат, трябва да знаят, че ресурсът, който управляват от НОИ, е близо 28 милиарда и работата на НОИ се отнася до всички български граждани независимо от тяхната възраст. Затова е толкова важно да бъдат сложени хора, които знаят системата отвътре, знаят как се работи, знаят, че са експерти. Затова и когато приемахме процедурните правила за избор на управител и подуправител, от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме критерии кандидатите да имат професионален опит, управленски опит – да бъдат в системата, и съответния образователен ценз, който да позволява да не се правят партийни назначения, а хората, които заемат тези длъжности, да бъдат експерти. Разбира се, политическата конюнктура е такава, че предложенията, които направихме от ВЪЗРАЖДАНЕ, не срещнаха подкрепа в залата, но пък положително е да кажем, че все пак управляващите са се съобразили с тях, като и госпожа Караиванова-Начева, и господин Здравков имат нужните качества в своите биографии, които отговарят на изискванията, които ние предложихме в правилата. С опита на госпожа Караиванова-Начева в НОИ, в системата, дълги години като подуправител от ВЪЗРАЖДАНЕ ще очакваме, защото знаем, че този избор е предрешен, управляващото мнозинство ще си избере и двамата предложени кандидати, повече законодателни инициативи от Вас като експерт, господин Здравков със своя опит също може да допринесе за законодателната част, така че ще очакваме от Вас инициатива в тази насока. И ако предложенията са разумни, предполагам, че ще срещнат подкрепа и в залата. От ВЪЗРАЖДАНЕ имаме принципна позиция, която ще продължим да поддържаме, и това е, че предложени кандидати от това мнозинство ние няма как да подкрепим. Господин Али каза, че е сублимен момент, защото Пътната карта за промяна в пенсионната система е важна, така че очакваме от бъдещия управител и подуправител на НОИ да направят така, че да вземат правилните решения, да си дадат своето мнение и да се надяваме, че пенсионната реформа ще бъде в интерес на българските граждани. Затова, както казах, нашата позиция – на ВЪЗРАЖДАНЕ, е, че няма да подкрепим предложените кандидати от това управляващо мнозинство.
#21 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Хрисимиров? Не виждам. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Илиева.
#22 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Тук от тази трибуна аз поне два пъти съм говорила за Националния осигурителен институт. Знаем с какъв ресурс те разполагат. Това, което искам да попитам тук, е: дали хората, които в момента гласуваме да оглавят тази институция и този огромен ресурс, знаят влошаващото се състояние на Националния осигурителен институт и повишаващите се суми, които държавният бюджет отделя, за да може те да изплащат пенсиите? Да, нарастват и пенсиите, но нараства и огромната дупка в Осигурителния институт. Аз мога да цитирам цифри, за да може да стане ясно: - 2010 г. общо приходи и трансфери от бюджета: 8 милиарда 375, от които 2 милиарда са дошли от държавния бюджет; - 2011 г.: 8 милиарда 248 – 2,5 милиарда от държавния бюджет; - 2012 г.: 8,5 милиарда – 4,5 милиарда от държавния бюджет; - 2013 г.: 9 милиарда, от които 4, близо 5 милиарда от държавния бюджет; и да отидем директно на 2024 г.: 24 милиарда 343 милиона от общо приходи и постъпления в бюджета, от които 11 милиарда 459 милиона от държавния бюджет. Само за първите четири месеца на 2025 г. разходи за пенсии – 7 милиарда и 700 милиона, което представлява в процентно отношение… Постоянно този процент нараства и няма никакъв изглед в скоро време да се разбере по какъв начин този гаф в бюджета на НОИ би могъл да се покрие. И искам да задам въпрос. Тази известна поправка, която няколко пъти цитирам оттук, в Кодекса за социално осигуряване, в която всички, това е – момент, само да цитирам члена – чл. 10, която е в сила от 2011 г.: осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на трудовото взаимоотношение, което означава, че дори работодателят да не внася дължимите осигуровки, служителите и работниците са осигурени. Най-големият длъжник на държавата „Бобов дол“ има 2500 служители, всички са осигурени. Тези вноски са дължими, но не се плащат от фирми, които нямат откъде да съберат средства по наложените запори. Много от тях се ликвидират много преди да може да се събере каквото и да е. И няма никаква законодателна промяна, никаква инициатива нито от НОИ, нито откъдето и да е. Аз тук за трети път го поставям този въпрос по различни казуси. Надявам се Вие като управител и подуправител, които очевидно ще бъдете избрани, тъй като мнозинството Ви е предложило и това е политическо назначение, много скоро да излезете със становище по какъв начин тази точно промяна ще настъпи в законодателния орган, така че да спре източването на държавата през Националния осигурителен институт, и Вие като лично отговорни в тази връзка да можете да успокоите и пенсионерите, и всички нас за това по какъв начин този огромен ресурс ще бъде управляван лично от Вас. Надявам се това да се случи в много скоро време. Ако не, си запазваме правото да задаваме такива въпроси както към Вас, така и към управляващите, които са Ви назначили, защото очевидно този сериозен пропуск в законодателството или нарочно направена промяна води до едни огромни липси в него и запълване от бюджета, а ние всички знаем, че бюджетът се запълва в случая със заемни средства – 19 милиарда за тази година, и голяма част от тях отиват точно за този недостиг и за заплати освен това, което по никакъв начин не подпомага да се развива икономиката в България. Така че ние няма, разбира се, да подкрепим кандидатурата, защото това наистина е политическо назначение, но това, което ще продължаваме да правим, е да държим отговорни и Вас, и тези, които са Ви назначили, за промените, които да спрат с това безочливо източване на пари от Националния осигурителен институт. Благодаря.
#23 · speech
Има ли реплики към изказването на госпожа Илиева? Не виждам. Други желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, преди да пристъпим към приемането на решенията бяха направени две редакционни допълнения от госпожа Сачева, така че, преди да гласуваме окончателно Проекта на решение, ще гласуваме допълване на нормативното основание.
#24 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Процедура!
#25 · speech
Процедура желаете? Заповядайте. Още не е започнало гласуването. Заповядайте за процедура, госпожо Сачева.
#26 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е за проверка на кворума преди предстоящото гласуване.
#27 · speech
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за проверка на кворума. Моля, режим на проверка. Благодаря Ви. Имаме кворум. Преминаваме към редакционно... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуване!“) Няма как да има прегласуване при проверка на кворума. (Шум, реплики, смях.) Уважаеми колеги, беше направено редакционно предложение. То е идентично. Предлагам Ви с едно гласуване да го направим – в Проекта на решение за избиране на управител на Националния осигурителен институт и Проекта на решение за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт след „Народното събрание на основание“ да се добави „чл. 84, т. 8 и“ – продължава текстът „чл. 86“, това е в двата проекта за решения. Моля, режим на гласуване. Гласували 197 народни представители: за 133, против 45, въздържали се 19. Предложението е прието. Преминаваме към първия проект за решение, като ще го изчета заедно с нормативното основание, което добавихме: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на управител на Националния осигурителен институт Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
#28 · speech
Реши
1. Избира Весела Николова Караиванова-Начева за управител на Националния осигурителен институт за срок от четири години.“ Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 193 народни представители: за 142, против 47, въздържали се 4. Предложението е прието. (Народният представител Александър Рашев иска думата.) Заповядайте, господин Рашев.
#29 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, правя процедура по прегласуване. Преди това проверка на кворума. Благодаря Ви. (Шум, реплики: „Браво!“, ръкопляскания.)
#30 · speech
Бяха направени две процедурни предложения. Моля, проверка на кворума. След това ще има прегласуване. Имаме кворум. Преминаваме към прегласуване. Няма да изчитам Проекта на решение, само ще напомня, че избираме управител на Националния осигурителен институт за срок от четири години – госпожа Весела Николова Караиванова-Начева. Моля, режим на гласуване. (Реплики.) Прегласуване на управителя. Гласували 193 народни представители: за 141, против 48, въздържали се 4. Решението е прието. Преминаваме към следващото решение. Изчитам го: „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
#31 · speech
Реши
Избира Ивайло Стоянов Здравков за подуправител на Националния осигурителен институт за срок от четири години.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 116, против 70, въздържали се 16. Предложението е прието. (Реплики: „Прегласуване!“) Ще има прегласуване. Заповядайте, госпожо Димитрова, за процедура.
#32 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, госпожо Председател. И във връзка с исканото прегласуване предлагам проверка на кворума.
#33 · speech
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Първо, проверка на кворума, след това ще има прегласуване за подуправител. Моля, регистрация. (Шум и възгласи: „Еее!“) Благодаря Ви. Имаме кворум. Моля за тишина в залата! Беше поискано прегласуване. Подлагам на гласуване Решението за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт. (Реплики: „По групи!“) По групи, моля. Но не може да има едновременно и гласуване, и представяне по групи, така че ще изчакате. Поставям на гласуване: „РЕШЕНИЕ за избиране на подуправител на Националния осигурителен институт Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
#34 · speech
Реши
1. Избира Ивайло Стоянов Здравков за подуправител на Националния осигурителен институт за срок от четири години.“ Гласували 205 народни представители: за 118, против 71, въздържали се 16. Предложението е прието. Има ли желаещ народен представител да изрази различен вот? Не виждам. Преминаваме към следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Заповядайте, господин Чорбанов, да представите доклада на Комисията по образованието и науката. Успех на управителя и подуправителя, които току-що избрахме!
#35 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 51-554-01-122, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 27 юни 2025 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Фатима Йълдъс и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Николай Денков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 4. Комисията не подкрепя предложението по ал. 5: „(5) За целия срок на обучение на студента за съответната образователно-квалификационна степен този размер по ал. 4 не може да се увеличава с повече от 20 на сто спрямо определения през първата година от обучението, независимо от получения размер на таксата по посочения по-горе ред.“ Предложение на народния представител Ангел Янчев. „В § 1 в чл. 95 ал. 4 на Закона за висшето образование се изменя така: „(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ се определя с решение на академичния съвет на съответното висше училище, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от средствата за издръжка на обучението, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1 и 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 95 ал. 4 се изменя така: „(4) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ не може да бъде по-нисък от 60 на сто от средствата за издръжка на обучението, определени по чл. 91, ал. 2, т. 1 и 3, и добавения размер на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 5 не може да бъде по-нисък от 60 на сто от средствата за издръжка на обучението, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1 и 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. В § 5 от заключителната разпоредба на Закона за допълнение на Закона за висшето образование (обн., ДВ. бр. 51 от 2025 г.) думите „1 януари 2026 г.“ се заменят с „учебната 2025 – 2026 г“.“ Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Николай Денков и група народни представители: „Създават се преходни и заключителни разпоредби с параграф единствен.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николай Денков и група народни представители: „Създават се преходни и заключителни разпоредби с параграф единствен: „§... Размерът на таксите за обучение за учебната година 2025 – 2026 във висшите училища се определя по реда на този закон. В случай на надвнесени такси висшите училища ги приспадат от следващи дължими плащания от студенти или докторанти или ги възстановяват по определен от тях ред.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. Студентите, които са приети за обучение срещу заплащане до учебната 2024 – 2025 г. включително, заплащат такси за срока на обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ в размер, определен от висшите училища в съответствие с § 1 от този закон, като размерът на таксите за обучение не може да бъде по-висок от 20 на сто от определения за учебната 2024 – 2025 г.“ Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.
#36 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Имате думата. Заповядайте.
#37 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Гледаме този законопроект, за да можем да решим проблема с таксите. Може би само хората, които сме в Комисията по образованието, университетските преподаватели, студентите са наясно и са запознати какъв е проблемът, но държавната издръжка, скачайки, държавната издръжка, която държавата отпуска на един студент, се доведе до това, че таксите за платено обучение станаха изключително високи и България не е конкурентна дори със страните от Вишеградската четворка. Затова, след като студентите, представителите на университетите, ректорите проведоха разговори с нас, ние трябваше да се обединим около едно число – колко процента от държавната издръжка да е таксата. Първоначално се говореше за 25 – 30, очевидно намаление за 70% от издръжката. Очевидно ректорите и голямата част от залата се обедини около 60% от тази издръжка, но аз искам да кажа няколко думи за нашето предложение, което не беше възприето от Комисията. Докато течеше дискусията, част от представителите на ректорите казаха нещо, което лично за мен беше много интересно – дори и при 60% от издръжката тя може да е висока за някои специалности, и това беше ректорът на НАТФИЗ. Затова нашето предложение беше ние в тази част да дадем академична автономия на всеки един университет да решава, защото в тази ситуация можеше специално в НАТФИЗ таксата да бъде намалена. Думите, които бяха казани, както и становищата срещу нас, че това ще доведе до... Едва ли не ние нарушаваме Конституцията, но аз винаги съм смятал, че държавата може да повлияе особено чрез прием. Когато държавният план-прием е заложил приемането на определена бройка студенти, това няма как да се случи. И радвам се, че ние ще намалим таксите, но искам да кажа за хората, които гледат или поне се интересуват – на практика отново тази година ще има увеличение на таксата – поне 20% от това, което е било миналата година. Не искам да влизам в повече полемика особено с Министерството за нашето предложение, но аз продължавам да смятам, че ние трябваше да дадем наистина, и това щеше да е най-чистата форма на автономия, която ние бихме могли да дадем. Защо се случи това? Защото 30 години на полето на платеното образование държавата остави частните университети да завземат тази ниша и ние сега трябва да го поправяме. Благодаря.
#38 · speech
Благодаря Ви, господин Папов. Реплики към изказването на господин Папов? Не виждам. Господин Денков, имате думата.
#39 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги, имаме нужда от този закон. Той трябва да бъде приет. Това, което виждаме обаче, че отново той решава възникнало противоречие, проблем, и го решава само за конкретния случай. Така, както се предлага текстът, той не решава трайно и стабилно проблема. Ако до година отново повишим субсидията рязко, отново ще трябва да обсъждаме какво ще направим, за да не изпаднем в тази ситуация, което е още по-неприятно. Решението, което се предлага, не решава проблема с нестабилността на таксите, които ще получат студентите, приети в тази или следващите учебни години. Това, което се предлага, е само ограничаване на растежа на таксите за студентите, които са приети в предишните учебни години, а ако някой студент бъде приет сега – 2025 – 2026 г., следващата година отново няма да има ограничение на тези такси. Затова ние предложихме в Комисията текст, който слага ограничение – таксата за даден студент, който е при определен ред, да не може да нарасне за етапа на обучение и срока на обучение с повече от 20% за целия този срок. Призовавам народните представители внимателно да прегледат този текст и по възможност да го подкрепят, защото студентите трябва да знаят какви ще бъдат условията по време на целия период на тяхното обучение още когато кандидатстват и още когато искат да бъдат приети в България, защото алтернативата за тях е да отидат и да се учат в чужбина. Никой няма полза от това. Ние имаме нужда от нашите студенти тук, в България, и трябва да им създадем точно тези условия и стабилност, които да ги направят уверени, че тяхното бъдеще е тук, а не в чужбина. Благодаря Ви.
#40 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. Реплики към изказването на господин Денков? Заповядайте, господин Чорбанов, първа реплика.
#41 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Денков, дискутирахме го това надълго и нашироко, със сигурност е хубаво да се чуе от всички народни представители. Разбира се, това би било от полза на студентите, но няма да бъде възможно според мен за университетите да бъде фиксирана тази такса за целия период. Направих си труда да попитам има ли такива клаузи в договорите в европейски държави, където се обучава. В почти всички няма такава клауза и се актуализират таксите постоянно. Даже всички са свидетели – в някои държави скочиха прекалено много, което направи отказ за студентите. За Англия става дума. Ще бъде непосилно за университетите да поемат риска, който идва от инфлация, който идва и надявам се с увеличените бюджети, които ще получат университетите през идния период от 5 години. И една такава такса според мен би била непосилна за сметка на увеличаващата се такса за държавна издръжка, защото, ако ние в този момент сме я фиксирали на 60% с един увеличен бюджет, с един увеличен, да кажем, процент, който ще бъде… Процентът, разбира се, не се променя, но се променя общата сума, която ще бъде държавната издръжка, по този начин ще държим изкуствено средствата, които плащат платеното обучение, на още по-ниски нива в периода на тези 5 години, което не мисля, че ще бъде възможно за университетите. Даваме си сметка, че това, което предлагаме със задържането на таксата – 20% само за следващата година, и едно такова плавно движение, ще даде възможност на университетите да повишават постепенно с малко таксата, без тя да бъде непосилна със скок наведнъж – това, което всъщност се получи с увеличаването на бюджета на университетите. Благодаря.
#42 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Втора реплика? Не виждам. За дуплика, господин Денков, заповядайте.
#43 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Точно това, което чух, са логическите противоречия, които чух и по време на самата комисия. Нека да кажем отново какво предлагаме – с 20% най-много през целия срок на обучение. Това означава, че за един типичен курс от 4 години обучение бакалавър това са по 5% на година. Това е, което можем да очакваме. И Вие казвате – ние очакваме плавно те да увеличават. Това е плавното, което биха могли да увеличават. Още повече че по 4 – 5% на година са горната граница на прогнозите за инфлация, които очакваме. Така че целта, която Вие поставяте, се решава по начина, по който ние предлагаме. Второ, примерът с английските университети е изключително неудачен. Ударът върху системата на висшето образование след промените в начина на финансиране, начина на оценяване на висшето образование във Великобритания е изключително лош. Това се отчита от самите власти във Великобритания. Аз съм чел няколко доклада по този въпрос, така че, моля, не давайте Великобритания за пример. Трето, това, което се случи тази година, се случва вече няколко пъти в България. Само преди две години или три години имаше увеличение с около два пъти на студентите по медицина. Така че периодично може да се появява този проблем и както казах, за един студент, който кандидатства, ние, ако искаме да бъдем стабилни партньори в процеса на обучение, ако искаме тези студенти да искат да учат в България, ние трябва да им предложим някаква разумна стабилност. Така че тези 20% съответстват точно на прогнозите, и то даже в горната граница на това, което очакваме като увеличение от инфлацията.
#44 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте, имате думата, господин Министър.
#45 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представи! Аз преди всичко искам да благодаря на ръководството на Народното събрание, на ръководството на парламентарните групи, че този законопроект е приоритизиран в дневния ред на пленарните заседания на Народното събрание. Факт е, че ние решаваме един непосредствен, относително спешен проблем с този законопроект, а не трайно, дългосрочно да обмисляме решение по отношение на финансирането на системата на висшето образование и заплащането на такси. Още през пролетта имах разговор с ректорите на медицинските висши училища и те индикираха, че спазвайки Закона за висшето образование, конкретната разпоредба, която днес се променя, българските медицински висши училища, българското медицинско висше образование става неконкурентоспособно, ценово неконкурентоспособно, спрямо страните около нас, страните от Централна Европа. И колегите от Комисията – народните представители от Комисията по образованието и науката, ще потвърдят, че ние имахме разговор още преди въпросът да стане публичен и преди да имаме протести или заявени протести от страна на студентите. Така че се радвам, че този въпрос ще бъде решен. Що се отнася до това трябва ли да имат предвидимост. Да, студентите трябва да имат предвидимост. Факт е, че в момента Законът за висшето образование не дава такава предвидимост и той оставя формирането на таксите на свободата на висшите училища, като изключим това ограничение. От друга страна обаче, ако сложим едно ограничение от 20%, рискуваме то да не бъде разходосъобразено. Държавните висши училища все пак са държавни висши училища и те са, как да кажа, в един режим на частична регулация. От една страна, имат автономия, от друга – са регулирани. Знаете, всички такси за администрацията са разходооправдани, те са регулирани. При държавните висши училища имаме известна свобода, но тя не е колкото при частните висши училища. Защо? Защото те изпълняват обществена задача с възлагането на план-приема, изпълняват ангажимента за осигуряване на достъп до висше образование именно чрез държавната поръчка, а платеното обучение е един по-свободен сегмент, но все пак има известна регулация и тя е в това да не се допуска кроссубсидиране, или преливане на средства, които са дадени за финансиране на държавна поръчка, към студенти на платено обучение. Ние осъществяваме и важни политики чрез таксите. Тези политики са за преструктуриране на приема, за насърчаване на обучението в определени специалности, защитени специалности и в приоритетни професионални направления. Това, което бих искал да кажа на господин Денков, е, че ние принципно приемаме тези думи и в хода на обсъждането на Проектозакона за изменение на допълнение на Закона за висшето образование, който сега готвим с всички заинтересовани страни, това ще бъде един от въпросите, които ще обсъдим и ще засегнем. Защото, от една страна, трябва да осигурим справедливост, от друга страна, тези такси трябва да съответстват на ръста на разходите на висшите училища. А какви са разходите, които стоят срещу тези такси? Те са, грубо, условно казано: 70% за възнаграждения и осигуровки, 30% за издръжка. Ако приемем, че издръжката расте приблизително с инфлационния индекс, то заплатите средно трябва да растат с ръста на средната работна заплата в страната. Какво имаме за последните 10 години средно? Вие знаете, 12 – 13% средногодишен ръст на средната работна заплата и да кажем 3 – 4% инфлация. Но имаме години като 2022 г., в която имахме много висок ръст. Знаете, тогава инфлацията беше, колкото си спомням, 17 или 18%, може и 16% да е била, средната заплата нарасна с 16 или 17, тоест ние за една година можем да ги достигнем тези 20%. Ние ще обсъдим с ректорите, със студентите един такъв механизъм за прогнозируемо нарастване, обвързано с индекс. Тоест, ако има ръст на средната работна заплата, той е със 70% тежест, да се формира един такъв индекс и съответно с 30% – ръста на инфлацията. Това само го казвам като идея, то не е обсъдено предложение, държа да уточня, но принципно сме съгласни с Вас, че трябва да обсъдим траен механизъм за индексация, но моля Ви той да не е с фиксирано число, защото пък има и обратната опасност – ако ние кажем 20%, те да се стремят към 20% при ниска инфлация. Знаете, когато има някой репер, имаме и стремеж да се следва този репер, а ние може да имаме за 4 години 5% инфлация или по-нисък ръст на средната заплата. Така че нека да намерим едно по-обосновано решение, обвързано с ръста на средната заплата и с ръста на инфлацията, които кореспондират и с ръста на разходите съответно за възнаграждение и за издръжка на висшите училища. Благодаря.
#46 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. За изказване – госпожа Петя Цанкова. Заповядайте.
#47 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ние от Коалиция „БСП – Обединена левица“ смятаме, че днес е един добър ден за българските студенти и за българското висше образование. Днес с окончателното приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование ние даваме ясен знак към българското общество, че когато положим съвместни усилия, когато работим заедно, наистина можем да достигнем до реални и разумни резултати, касаещи живота и развитието на българските граждани. Искам да изкажа своята удовлетвореност от усилията на почти всички парламентарни групи, които направиха своите предложения, и на база на диалогичност в Комисията по образование достигнахме до консенсусни решения, които се надявам, че днес ще бъдат приети и от пленарната зала. За нас от „БСП – Обединена левица“ образованието, и то качественото и достъпното, винаги е било и ще продължава да бъде приоритет, защото ясно осъзнаваме, че фундаментът на една силно икономически развита и просперираща нация трябва да бъде именно образованието на българските граждани в нея. Да, днес с § 1 ние даваме възможност на младите хора в България да могат да се обучават независимо от доходите на техните семейства именно защото всеки млад човек има право да се учи и да се развива и да бъде поставен на равен старт в една конкурентоспособна среда. Нека днес да добавим, че ние удовлетворяваме и желанието на българските студенти да има предвидимост и устойчивост, особено за тези, които са започнали своето висше образование. Именно промените в § 2 позволяват това да се случи. Както казаха и колегите преждеговорящи, ние гарантираме, че през последващите им години на образование и обучение в академична среда техните такси няма да се увеличават с повече от 20%. Нека да маркираме и § 2, в който ние за пореден път подаваме ръка на българския бизнес и заявяваме, че образователните институции и българският бизнес трябва да работим в синхрон, за да успеем да запълним нишата на дефицитните специалности, които са така необходими за пазара на труда. И на последно място, нека да припомним, че преди около месец-два промените в Закона за висшето образование позволяват на всеки български гражданин, който е придобил бакалавърска или магистърска степен, да придобие втора такава на държавна издръжка в специалности, които са защитени, и професионални направления, които са приоритетни. С промяната в § 4 ние даваме възможност това да се случи още от следващата академична година. Това трябва да бъде знак към българското общество, че наистина ние в единни усилия, с много диалог и разбирателство можем да постигаме това, което очакват от нас българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#48 · speech
Благодаря Ви, госпожо Цанкова. Има ли реплики към изказването на госпожа Цанкова? Не виждам. Господин Чорбанов, заповядайте за изказване. След него да се готви господин Пандов.
#49 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Ще бъда кратък и просто трябва да направя може би някои уточнения към Законопроекта, така, за яснота на народните представители. Разбирам, че не всичко е абсолютно ясно от разговорите в залата. В потвърждение на думите на госпожа Цанкова ще кажа, че в последната година ние няколко пъти занимавахме пленарната зала със Закона за висшето образование, изобщо с проблеми на висшето образование. Направени бяха няколко промени, всички те бяха в полза на университетите и студентите. Не сме въвели рестриктивна мярка, не сме направили нещо, с което да ограничим свободата и възможността на гражданите – било българските, било чуждестранните, желаещи да се образоват в България. Първата голяма промяна, която направихме, беше държавният бюджет – увеличихме действително с много големи суми бюджетите на университетите и разбира се, на научните организации, които обучават докторанти, което беше голяма стъпка. Разбира се, това увеличение на държавния бюджет доведе и до проблема, който възникна с увеличаването на таксите, защото те са свързани, така или иначе. Увеличаването на бюджета доведе косвено и до увеличаването на таксите. Естествено е, че няма как всички да бъдат 100% удовлетворени от тези промени. Но ще кажа следното: при така възникналия проблем имаше много тежки дискусии с всички заинтересовани страни – и със студентските съюзи, разбира се, и с висшите учебни заведения. Трябва да се каже, че този законопроект, който предлагаме, беше подкрепен и от Съвета на ректорите, беше подкрепен и от студентските организации. Така че това не е импровизация, която е напук на университетите или на студентите. Че ситуацията не е толкова проста, колкото изглежда, ще кажа, че когато възникна проблемът с таксите, някои от най-големите държавни университети казаха, че няма проблем. Проблем възникна за конкретни университети, възникна с конкретни специалности и ние бяхме принудени да реагираме, защото те са изключително атрактивни специалности, които на всичкото отгоре дават и възможност българското образование да се популяризира в чужбина. И когато става дума пък за частните университети, ще кажа отново същото, тъй като частните университети протестираха, че по този начин, чрез този закон, сваляйки таксите, ги правим неконкурентни по отношение на държавните такива, пак ще кажа, че част от частните университети казаха, че няма проблем с това от самото начало. Именно за това трябваше да се намери балансиран подход и балансирано решение, което да удовлетвори всички страни. Смея да кажа, че предложеният законопроект, одобрен от Комисията, в най-голяма степен удовлетворява всички страни с цялата презумпция, че не е перфектен, не е идеален и както спомена министър Вълчев, работи се върху изцяло нов Закон за висшето образование, който да реши всички проблеми перспективно, трайно и стабилно във времето, за да не се налага да правим промени всеки път във връзка с адекватността спрямо ситуацията, която възниква. Благодаря.
#50 · speech
Благодаря Ви. Реплики към изказването на господин Чорбанов? Не виждам. Господин Пандов, имате думата, заповядайте.
#51 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моето изказване е продължение на изказването ми при първото гледане на Закона. Както казах и тогава, тази промяна е необходима и факт е, че в момента тя е малко кризисна. Доколко можеше да се предвиди от миналата година досега, че ще се стигне до тази ситуация, е друга тема. Моето изказване е фокусирано върху това, което вече се коментира от част от преждеговорившите, а именно предложението да има предвидимост и правна сигурност относно нарастването на таксите за срока на обучение. Да не е както в момента се предлага и е прието от Комисията в § 4 – да бъде адхок инцидентно само за тази учебна година, а да бъде като правило, което да е абстрактно и общо. Както казах и при изказването за първото гласуване, правото на достъп до образование е гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – чл. 2 от Протокол 1 към нея. Има практика на Съда по правата на човека, която залага няколко принципа. Разбира се, Съдът по правата на човека не казва какъв трябва да е размерът на таксите и как те да растат. Но той залага няколко принципа. Тези принципи са свързани, на първо място, с предвидимост и правна сигурност. Тоест едно нарастване на таксите, което не отговаря на тези критерии и което е функция на, както видяхме, разходите и издръжката, но не и на самото качество и същността на обучението и достъпа до него, не отговаря на критериите за предвидимост и правна сигурност. На следващо място, всяко едно увеличение, включително и ограничението, което ние предлагаме, трябва да преследва легитимна цел. В случая увеличенията не преследваха някаква легитимна цел. От самото начало ние знаем, че тези увеличения са функция на увеличенията на възнагражденията на академичния състав. Тоест нямаше някаква друга легитимна цел, а самата формула по начина, който определя таксите на студентите, по никакъв начин не отговаря на това каква е конкуренцията, каква е услугата, колко струва тя и всъщност какъв е достъпът. И тук идват сега конкретните въпроси. В момента се казва от няколко вече изказващи се, че не се приема общото правило, което ние предлагаме – за повече от 20 на 100 като ограничение на ръста, по няколко причини. В същото време то се приема за тези, които са записани до учебната 2024 – 2025 г. На правен език това означава нещо много просто и се нарича с една дума: дискриминация. Дискриминация по социален критерий и по публичен критерий. Защото ние казваме на тези, които вече са записани, до края на обучението им – предвидено е за срока на обучението, че ще се ползват от тази привилегия. Но защо тези, които са приети следващата, по-следващата година и така нататък, няма да имат подобна гаранция? Тоест ние в момента създаваме една привилегия, една дискриминация, или, казано по-просто: който учил – учил, или който се записал – записал, за тези нататък няма правна сигурност. И тук няма обяснение защо се прави правилото, ако е толкова лошо, защо се приема адхок за момента? Ако е добро, защо не се приема по принцип? Това са двата въпроса, които са във вътрешно противоречие и които нямат отговор. На следващо място, имаше аргументи, че има гаранции, че ръстът няма да бъде в следващите години – даже и без такова общо правило няма да бъде повече от двадесет на сто. Първо, трябва да кажем, че други от изказващите се пък обосноваха обратното, че няма такива гаранции, тоест част от управляващите казват, че няма проблем, ръстът не се предвижда да бъде повече от 5% на година. Други казват, ама не се знае – може да има инфлация, може да има ръст на доходите, може да бъде повече от 5%. Тоест тук отново има едно противоречие между тезите. Също трябва да посочим, че някои от висшите училища, което стана и публично, няма да назовавам кои, се оказа, че са изчислили грешно тези такси в момента. И всъщност когато имаме едно такова ограничение, ние залагаме и някаква гаранция, че няма да се достигне до подобни грешки. Няма да казвам кое беше висшето училище, стана публично известно, имаше различни позиции, че част от висшите училища не са изчислили правилно таксите в момента с това драстично увеличение. Относно аргумента, че като сложим някакъв предел, по принцип той ще стимулира висшите училища да го използват винаги до неговата крайност, тоест до достигане на тази такса, трябва да кажа, че не е така. Висшите държавни училища, декларирам като конфликт на интереси, че съм преподавател в Софийския университет, всъщност те се конкурират помежду си. И те не увеличават таксите в никой случай, даже обратното, повечето висши училище се стремят, държавните висши училища, да запазват таксите и да не ги увеличават, когато няма обективни предпоставки за това, именно за да привличат студенти и да се конкурират, казвам го като преподавател от висше училище. Относно медицинските висши училища, там действително ситуацията може да е малко по-различна, но трябва да кажем, че в момента тези медицински висши училища имат стотици милиони по сметките си и те нямат никакъв проблем с приходите и с покриването на разноските за обучение. В заключение ще завърша с тези две неща. Приемайки правилото адхок, ние казваме: то е добро, но създаваме дискриминация, и това трябва да е ясно. Единственият начин да избягаме от тази дискриминация е до края примерно на тази година, или министърът тук спомена, че с отворения, така да го кажем на парламентарен жаргон, Закон за висшето образование, евентуално който ще се отвори, да има ясен ангажимент, че правилото, което е адхок в момента само за учащите, които са записани до учебната 2024 г., ще се превърне в едно трайно правило, което ще дава сигурност и предвидимост и ще избегне тази дискриминация, която в момента създаваме. Благодаря.
#52 · speech
Благодаря Ви, господин Пандов. Първа реплика – госпожа Кузманова. Втора реплика – господин Чорбанов.
#53 · speech
ИТН
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Пандов, аз съм убедена, че сте наясно в детайли какво значи терминът „дискриминация“ по отношение, тоест в частта му относно неблагоприятното положение, в което се поставят определени категории лица. Убедена съм обаче, че правите много ясна разлика между дискриминация, от една страна, и уреждане на висящи правоотношения във връзка с променен закон, от друга. Уреждането на висящите правоотношения, което всъщност е Преходната разпоредба, която определя каква точно ще бъде таксата на заварените студенти, гарантира на тези студенти, че няма да се променят в крачка условията, при които те са започнали своето образование. Що се отнася до създадената разпоредба, тя всъщност уведомява всички следващи желаещи да кандидатстват за студенти при какви условия ще бъде пък тяхното образование, така че смятам, че наблягането на термина „създава се дискриминационно положение“ е юридически абсолютно некоректно и по-скоро се използва с политическа конотация. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#54 · speech
Благодаря Ви, госпожо Кузманова. Втора реплика, господин Чорбанов. Трета реплика ще има ли?
#55 · speech
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Доцент Пандов, няма как да не реагирам на тези становища. Имам чувството, че не сте ме чули какво говоря. Ставаше дума, че това предложение решава въпроса за тази година. Нямахме претенции, че това ще бъде трайно решение, и нямаме претенции, че това урежда въпроса по принцип, и затова се работи много здраво за създаването на трайно решение, но тази година трябваше да бъде решен този проблем. Що се отнася до дискриминацията – Ректорският съвет е съгласен с Проектозакона, Студентският съвет е съгласен с Проектозакона, пропуснах да кажа, синдикатите са съгласни с Проектозакона, а Вие казвате, че има дискриминация. Кой е дискриминиран, не мога да разбера, след като всички участници в този процес са съгласни с Проектозакона? Къде видяхте дискриминация? Благодаря.
#56 · speech
Благодаря Ви. Господин Пандов, за дуплика – заповядайте.
#57 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател! Относно направените дуплики. Уважаема доцент Кузманова, може да водим правен спор и аз няма да се съглася с Вас. Мисля, че тук и двамата няма да претендираме кой познава по-добре практиката на Съда по правата на човека как се изтъква дискриминация. Имал съм не едно и две производства пред Комисията за защита от дискриминация. Ако ставаше дума за заварено положение, което например за една година се изчерпва – да, тук става дума за студенти, което е за целия курс на обучението, хипотетично за четири години обучение. И всъщност какво казваме ние с правилото адхок? Казваме, че за тези, които сега са подали и са записани, примерно тази учебна година, за следващите четири години им даваме правна сигурност и предвидимост. А за тези, които догодина ще кандидатстват, нямат правна сигурност и предвидимост, ами ето Ви разликата в третирането. Ето Ви разликата в третирането и мисля, че не е необходимо да обосновавам повече. Когато на една група даваш правна сигурност и предвидимост, а на друга не даваш, това е ясна разлика в третирането. И мисля, че не сме тук органът, кой ще го каже, а с времето ще го кажат други органи, ако се стигне дотам. Относно дупликата на професор Чорбанов, тя беше сходна и аз отговарям следното: нямаме правна сигурност и предвидимост за тези, които ще се запишат от догодина. И ако Вие казвате, че има ангажимент, че това правило ще се превърне в трайно решение вместо aдхок решение в момента, което е в Заключителната разпоредба, това е хубаво, но аз не го чух този ангажимент.
#58 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Министърът го каза!
#59 · speech
А относно... Може да го потвърди, разбира се, господин министърът винаги може да вземе думата. Може ли, госпожо Фандъкова, да не ме апострофирате от място? Въпрос на парламентарна култура, винаги ще го казвам от тази трибуна, независимо дали е министър, бивш кмет или който и да е. Аз никога не съм си...
#60 · speech
Много Ви моля, господин Пандов, не влизайте в диалог със залата.
#61 · speech
Ама тя влиза, господин Председател, това е Вашата роля. Мисълта ми е следната: уважаеми колеги, тук затварям скобата, аз лично никога не си позволявам от място да коментирам когото и да е, който се изказва. Относно това, че са били съгласни синдикатите, висшите училища и Студентският съвет . Те може да са съгласни, но фактът е обективен. За тези, които ще се запишат от следващата година, няма правна сигурност как ще им нарастват таксите, няма и предвидимост по смисъла на критериите на Съда по правата на човека, и това е факт. Това, че в момента са съгласни тези участници, на нас като законодатели ни дава много по-широка подкрепа, защото утре може същите тези страни да са съгласни за нещо друго, и означава ли, че ние тук ще го гласуваме механично? Не. Нашата роля е по-голяма. Нашата роля е ние да виждаме общата картина и съответствието с основните права и добрата уредба за в бъдеще да е стабилна и предвидима. Всъщност това е заложено и в Конституцията, няма нужда да го обяснявам. Така че, ако има ясен ангажимент за в бъдеще и той да бъде ангажимент, който да не става дума за догодина отново юни месец с извънредни заседания в края на юли това да се преодолява, ще бъде добре. Благодаря.
#62 · speech
Благодаря Ви, господин Пандов. Господин Проданов, имате думата за изказване.
#63 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Както стана ясно от изказването на моя колега Папов, ние ще подкрепим Законопроекта в по-голямата част от текстовете, тъй като в момента Народното събрание няма особено голям избор и трябва в спешен порядък да направи така, че таксите да придобиват малко по-нормални размери. Няма как да избегнем изцяло увеличението, но това, което се случва, в крайна сметка се налага заради необходимостта най-вече да спадне напрежението сред студентите в момента. По време на първото гласуване споменах и някои от причините да стигнем до това положение, което малко ни прави по-скоро пожарникари, отколкото законотворци в случая, но споменах каква е отговорността през годините, няма да се връщаме назад в момента. Споделяхме и споделяме все още голяма част от притесненията на браншовия синдикат „Висше образование и наука“ при КНСБ, които бяха изразени в становището още преди първо четене в Комисията. Искрено се надяваме, че ще направим като Комисия по образованието в бъдеще всичко, което е по нашите възможности, след като се приеме днес този законопроект, или по-точно поне неговата основа, както и да бъде приета, след това да може да бъде започнат един спокоен и ползотворен разговор, който да доведе в крайна сметка до дългосрочна работеща стратегия в сферата на висшето образование, което, разбира се, да урежда и едни ясни работещи правила относно формирането на таксите в университетите. Колкото повече се фокусираме така или иначе и върху образованието, разбира се, и в здравеопазването, и в социалните системи, толкова по-възможно ще бъде в крайна сметка да увеличим, да вдигнем малко доверието в Народното събрание, което през годините очевидно е загубено много отдавна и е на много ниски нива. Комисията по образованието е едно от малкото места, където през годините се вижда, че е възможно да няма политически нападки, да няма боричкания на партийна основа, а да се върши работа. В момента няма нужда да повтарям повече това, което се чу няколко пъти. Това, което се прави, е спешно, буквално урежда проблема за следващата академична година. Така че нека да подкрепим текстовете, за да свалим напрежението сред студентите и преподавателите, изобщо като цяло в системата, и да продължаваме работата по дневния ред на Народното събрание. Благодаря.
#64 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Реплики към изказването на господин Проданов? Не виждам. Уважаеми народни представители, други ще желаят ли да се изкажат? Госпожо Илиева, запоявайте за изказване.
#65 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. Идвайки днес тази сутрин на работа, спирайки на паркинга, аз бях посрещната и всички ние видяхме студентите, които са вляво и които скандираха с плакати: „Ние искаме да учим!“ Всички те бяха там и очакваха подкрепата на Народното събрание, на народните представители и заявиха огромното си желание да останат в България, обясниха, че таксите, такива, каквито са предложени, са непосилни за тях. И аз си спомням за времената, когато ние знаехме, че една от основните ценности във всяко българско семейство беше детето да се изучи. Може би родителите и по-възрастните хора спестяваха средства от всякакви други разходи само и само за да се натрупат достатъчно средства, за да могат да изучат децата. Това беше символ на просперитет, това беше символ на успех за децата в тяхното бъдеще и добре изпълнен дълг на родителите им. Това невинаги е било така във всички държави. Аз лично съм обикаляла по много места в чужбина и там въобще нямаше такъв стремеж за висше образование. Много малка част от хората там – може би 10 – 15% от младите хора, завършваха висше образование, което в България беше доста по-различно, процентът беше много по-голям. В днешно време, 21 век, когато консумацията и потреблението са много по-големи от всеки друг момент в историята на България, ние след 35 години управление в свободна демократична държава стигаме до момента, в който младите хора ни посрещат пред Народното събрание с молба и желание да останат в България и да учат в България. Това за мен лично беше един много голям шамар, за който си дадох сметка, че ние тук си говорим, и аз слушах всички други и затова се опитах да взема думата накрая, за да чуя всички коментари – говорим си за 20%, за 60%, за някакви проценти. Само искам да Ви кажа, направих си труда да извадя всички платени такси от всички студенти за една година в България, 2024 – 2025 г. Представляват 152 млн. лв. 152 млн. лв., което като процент от брутния вътрешен продукт на България е 0,08%, което означава, за да е по-ясно, е все едно 8 стотинки на 100 лева брутен вътрешен продукт. Като част от 19 милиарда, които тази държава смята да вземе и вече е усвоила част от тях, 19 милиарда дълг, това е пренебрежимо малка цифра – 0,30%. Кажете ми сега как Ви се струват тези цифри на фона на една огромна демографска криза, в която младите хора излизат и се чудят дали да останат в България, или да отидат да учат в чужбина, когато таксите, които се предлагат от това Народно събрание и загрижените народни представители, се предлага почти да се изравнят с тези в държавите в Европа. Това ли е грижата за младите хора? Това ли е решаването на демографския фактор? Ние тук – и аз няколко пъти, и нашата Политическа партия ВЕЛИЧИЕ, сме чели изказвания за насилието върху деца, за педофилия, за злоупотреби и какво ли не. Говорим за възпитание на млади хора, говорим за бъдещи поколения и стигаме дотам, че тези, които не са се отдали на наркотиците, на алкохола и на насилието, младите хора, които искат да учат, имат желание да завършат образованието си тук, отново ги поставяме в ситуация, в която да се чудят тази година, ако се запишат, догодина ще успеят ли да съберат средствата по-напред да плащат данъци и такси или да плащат квартири, или как да се издържат. Преди две седмици имахме дискусия в Комисията по здравеопазването за младите лекари, на които им се предлагаше 800 лв., за да си плащат обучението, да си плащат квартирите. Пак младите хора, прекрасни, млади, талантливи, можещи, знаещи, искащи да останат в България. Призовавам всички народни представители. Мога да говоря тук много за това доколко, и то беше казано, затова няма да го повтарям, дали е предвидимо, дали е прозрачно, дали е достъпно дори и цялото образование. 152 милиона на година – в държавните университети говоря, тук частните са изключени, да се покрие от държавата. Това е 8 стотинки на 100 лв. Срамота е да водим такива дискусии за такива средства при всичките пари, които се крадат ежедневно в тази държава по всякакви начини и по всякакви схеми. Всички Вие, народни представители, ако наистина сте избрани от народа, за да представлявате интересите на младите хора, които са единственото бъдеще на България, трябва много сериозно да се замислите върху всичките закони, които се предлагат тук, и дали наистина подкрепяте бъдещето на държавата, което е в лицето на тези млади хора. Моля Ви, не ги разочаровайте и нека останат в България. Ние лично ще направим всичко възможно това да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#66 · speech
Благодаря Ви. Тъкмо затова сте тук, госпожо Илиева, да давате предложения. Аз не виждам Ваши предложения по Законопроекта. Заповядайте за реплика.
#67 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Илиева, репликата ми е към Вас. Искам да Ви задам един въпрос. Да ми дадете обяснение дали знаете какво ние сме предложили между първо и второ четене, с мотивите ни и какво ще се случи след тези предложения? Другата ми реплика към Вас беше това, което каза господин председателят. Благодаря Ви за което. Пет минути Вие тук ни говорите по философията. Ние сме на второ четене, госпожо Илиева. Затова Ви питам: какво според Вас ние сме предложили и дали с тези наши предложения ще се увеличат таксите, или ще се намалят? Благодаря.
#68 · speech
Благодаря Ви, госпожо Георгиева. Втора реплика – госпожа Цанкова.
#69 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Илиева, мисля, че не е редно на икономист да обяснявам разликата между цифри и числа, но въпреки това нека да Ви обърна внимание, че разликата е огромна. На второ място, аз не можах да разбера и затова мисля, че е добре да разясните позицията си по отношение на това дали частните университети в България трябва да изучават студенти 100% държавна поръчка? И след като в едно такова популистко изказване с много емоция и плам Вие говорихте за образованието на нашите деца и студенти, къде бяхте по време на Комисията, когато се обсъждаха всички предложения, и защо не направихте нито едно предложение?
#70 · speech
Трета реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, госпожо Илиева.
#71 · speech
ВЕЛИЧИЕ
И към двете преждеговоривши мога да кажа, че след като сте в Комисията, знаете, че ние нямаме представител в тази комисия, тъй като сме 10 човека и имаме 20... (Шум и реплики.)
#72 · speech
Много Ви моля, има право на дуплика госпожа Илиева.
#73 · speech
Да, прочели сме Закона, знаем какво се предлага, ние ще го подкрепим. Но тук изказването беше в смисъл такъв, че ние говорим през цялото време за проценти за една година. Всички чухме, че това са временни мерки. Не повторих всичко, което беше казано преди това, точно защото става въпрос за липса на предсказуемост, за временни мерки, няма горен таван на таксите. Това е само за една година, затова не говорих. Всичките тук го казаха преди мен. Можех да повторя всичките недостатъци на това, което чухме, затова не си направих труда да го направя. Но така или иначе това е временно предложение, това не е крайният закон, и говоря в смисъл такъв, как той се очаква и би следвало да изглежда оттук натам.
#74 · speech
Процедура – господин Ганев.
#75 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Илиева, само да Ви кажа, че в момента не снимате клипче за ТикТок, а говорите от парламента, и има голяма разлика. И се отнасяйте с уважение към институцията, която е основополагаща за републиката. Лъжейки най-нагло както вчера и днес, за втори път, най-нагло, ще го отдам, че сте незапозната и че сте некомпетентна. Защото ей там на последния ред от Вашата групичка, щях да кажа шайка, но нека да е група, Любиша Блажевски е член на Комисията по образованието. Да Ви е ясно това. Не го знаете, но да Ви кажа. И когато лъжете оттук и го играете многострадалната Геновева колко нямате членове и колко сте онеправдани, имате. Проблемът знаете ли какъв е? Нито един от Вас, и Вие включително, не четете материалите, не сте запознати с нищо, не работите и когато ние заседаваме тук и като опозиция се борим срещу управляващите, Вие си тръгнахте, включително снощи, и си отидохте и си легнахте. Ние седяхме тук до късни доби, за да гласуваме и да работим. Вие не знаете дори кои са Ви членовете на Комисията. Вие имате член на комисия, който не е направил нищо, не е говорил, не е чел, в момента не се изказва. Вие ставате, говорите общи приказки, Многострадалната Геновева го играете, но пак да Ви кажа: не сте в ТикТок, в парламента сте. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#76 · speech
Благодаря Ви. Господин Василев, имате думата за изказване.
#77 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Стойнев. Моето изказване ще има две части. Едната е по-скоро свързана с философията на Закона, другата е с конкретните текстове.
#78 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Второ четене е.
#79 · speech
Знам. Философията е изключително важна, за да се обоснове защо определени текстове трябва да бъдат приети. И това, което виждаме в момента с този закон, е извънредно действие, което е абсолютно излишно, господин Министър, тъй като имаше повече от една година време от приемането на последните промени в Закона да бъдат подготвени нормално текстовете и да не трябва в последната минута да се приемат някакви извънредни мерки. Още когато се гласуваха тези текстове в Закона за висшето образование с увеличаването на възнагражденията, които бяха подкрепени от голяма част от „Продължаваме Промяната“, имаше дискусия, че това няма как да не се отрази на таксите в учебните заведения. Спомняте си, че паралелно на това ние бяхме внесли законопроект за достъпност до висшето образование, който да направи таксите или нулеви, или значително да ги намали, за да не се стига до този момент. Много добре си спомняте. И беше тогава оценен на около 100 млн. лв. целият разход, ако всички такси станат нулеви или силно намалени, а не само тези в защитените специалности. Вие гласувахте против този законопроект. Не го допуснахте в залата. Не уредихте проблема с таксите преди една година, когато му беше времето – да се проведе принципна дискусия, да има време тази принципна дискусия да се уреди и да се проведе и да нямаме сега този проблем със студентските такси. Една година по-късно, точно както Ви казахме, сме в ситуация, в която Вие се опитвате с някакви спешни мерки да решите проблем, който е доста сериозен, и това е проблемът с достъпа до висше образование в България за всички студенти. И нека да видим какво е Вашето решение в момента. (Смях и оживление сред народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, колеги, разбирам, че може би е много смешно за някои от Вас,…
#80 · speech
Много Ви моля за тишина, ако обичате, колеги!
#81 · speech
…но решението, което ни се предлага с този законопроект, колеги, води до обедняване на българските граждани. Този законопроект вдига таксите с 20% при ръст на средната работна заплата 11%. Това е обедняване. Студентските такси се увеличават два пъти по-бързо от средната работна заплата. С този законопроект, ако го приемем – не за четири години, този законопроект казва 20% на година. Това е, което е записано вътре. Това, което ние сме предложили, и тук идваме до нашето конкретно предложение, 20-те процента наистина да са за четири години за всички студенти. И тогава няма да говорим за обедняване, защото увеличението ще бъде 5% тази година, а не 20%, и ще бъде наполовина на увеличението на средната работна заплата. Затова Ви призовавам в залата, когато стигнем до гласуване, да подкрепите нашето предложение и наистина да е 20% за всички студенти, за целия курс на следването, за да може това увеличение да бъде по малко от увеличението на доходите на българските граждани. Знам, че сме в режим на спешност. Това не е добро и трайно решение. Доброто и трайно решение – ще трябва явно тази дискусия да я започнем отначало, но поне в този режим на спешност да приемем едно решение, което е по-добре за българските студенти, а не да им вдигнем таксите два пъти по-бързо, отколкото се вдигат доходите на техните родители. Благодаря Ви.
#82 · speech
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте.
#83 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Василев, обръщам се към Вас, тъй като съм провокиран от Вашите думи. За последните 10 години таксите за студентите държавна поръчка са намалели от 100 на 46% от средната брутна работна заплата. Говоря за последните 10 години. Преди 10 години са били точно една средна брутна месечна работна заплата, сега са 46% от средната брутна месечна работна заплата. Тоест те са станали достъпни. Висшето ни образование е станало по достъпно за студентите, които са държавна поръчка. Студентите, които са държавна поръчка, в момента приемът е 75% от завършващите училищно образование. Една от най-честите критики е, че ние имаме прекалено отворен прием. До какво води този прекалено отворен прием, той беше още по-отворен – води до избуяване в това число и на нерационалното търсене на висше образование. Аз смея да твърдя, че ние нямаме проблем с достъпа до висше образование, имаме проблем със структурата на търсенето, че нямаме връзка между търсенето на пазара на труда и потребностите на обществото, от една страна, от друга страна, търсенето на образование. И колкото повече увеличаваме процента на приема от завършващите гимназия, толкова повече се увеличава нерационалното търсене. Нерационалното търсене е търсенето на диплома – не да бъдеш знаещ и можещ човек, а просто да получиш диплома. Това нерационално търсене избуява в социалните, стопанските, правните науки и националната сигурност. Затова преди десет години ние възприехме политика да преструктурираме приема, да обвързваме с потребността на пазара на труда и на обществото. Част от тази политика, инструмент на тази политика, е включително и освобождаването от такси, включително и допълнителното финансиране за приоритетни професионални направления за защитени специалности. Защо нямаме проблем с приема на студентите с достъпа до държавна поръчка? Защото имаме бройки, които, от една страна, са повече, отколкото е това рационално търсене на висше образование, а от друга страна, средната такса е 1050 лева. 1050 лева за някой може и да е проблем, но от друга страна, Вие знаете, че имаме и система за студентско кредитиране и кредити, които не изискват поръчител или гаранция, тоест всеки има достъп до кредит и този кредит е малка част от бъдещите доходи на един студент – погасителните вноски са малка част от тези бъдещите доходи. Равният достъп до кредит е проекция на равния достъп до висше образование. Това го пише в учебниците по икономикс. Казано с други думи, ние сме осигурили достъпа чрез държавната поръчка. Оттам нататък премахването на тези минимални такси ще бъде контрапродуктивно от гледна точка на това, че ние ще ампутираме тези инструменти, които имаме в момента. Благодарение на освобождаването от такси ние увеличихме, макар и недостатъчно, приема в хидроинженерство, увеличихме приема в ядрена енергетика, увеличихме приема във всички тези специалности – „Математика“, „Физика“, „Педагогика на обучението по…“, където имаме остър очакван недостиг. Нашият голям проблем е, Вие знаете, че годишно се пенсионират, грубо казано, 100 хиляди души, а 60 хиляди млади хора ги заместват в масата на работната сила, но особено остър е този недостиг за технически кадри, за инженери. Под 45% е заместването на техническите кадри. Ние ще загубим в най-голяма степен като общество, ще имаме обществено-икономически загуби, ако не осигурим с кадри индустриите, и точно това е смисълът на тази политика, която провеждаме. И смея да твърдя, че тя не е в противоречие с всичко това, което казвате. Нямаме проблеми с достъпа, имаме проблеми да обезпечим най важните ни индустрии. По същия начин нямаме достатъчно студенти в природо-математическите професионални направления. Нямаме дори достатъчно в аграрните професионални направления. От друга страна, имаме един голям брой студенти в социалните, стопанските и правните науки, в това число и в частните висши училища. Така че моята молба е – не се заигравайте с таксите на студентите държавна поръчка. Знаете, че тези студенти са 95% от общия брой студенти в държавните висши училища. Едва 5% са студентите платено обучение. Това са студенти, които са направили сами избора да се обучават в дадени професионални направления. Въпреки че като цяло имаме незапълнени места, ние не можем да запълним този прием, който имаме в момента, най-вече заради техническите и инженерните професионални направления, което е още един показател, че ние имаме достатъчно висок прием. Моделът на споделено финансиране на висшето образование е предложен преди повече от 25 години от правителството на Иван Костов. Този модел има и своите теоретични основи. Те са, че студентите носят минимална финансова отговорност за обучението си и стават по-отговорни. Да, той създава известни ограничения на достъпа, но както Ви казах, ние, от друга страна, имаме инструменти, които подпомагат достъпа. Имаме и стипендии, имаме и освобождаване от такси при определени условия, имаме студентски столови, общежития, субсидия за студентски столови, общежития, така че целият този комплекс от политики осигурява достъпа. Беше необходимо да се увеличи субсидията за висше образование, беше необходимо да се увеличат възнагражденията на преподавателите във висшите училища, още повече че няколко години бяха изостанали спрямо ръста на средната брутна работна заплата. Беше поизоставена и политиката за обвързване с комплексна оценка за качество и реализация. Това е една от причините в някои висши училища да се получи по-висок ръст на таксите. Системата на висшето образование е единствената система, която има обвързване с качествена оценка. Може да не е перфектна тази качествена оценка, но тя е един добър инструмент за преструктуриране на системата и ние го използваме чрез приема и чрез финансирането. Така че всички тези политики имат своята логика, те са подкрепени до голяма степен от академичната общност, от ректорите, от социалните партньори в системата и аз пак казвам моето мнение, че премахването на таксите за студентите държавна поръчка ще ни лиши от тези политики, от инструментите на тези политики и рискува да има повече негативи, отколкото позитиви. Да, от гледна точка на бюджета те са минимален разход, Вие казахте 100 милиона, но от друга страна, ще ампутираме политиката за преструктуриране на приема и мотивиране на студенти да учат в определени професионални направления. Благодаря.
#84 · speech
Благодаря Ви. Тъй като не сме довършили процедурата към господин Василев – има ли реплики към изказването господин Василев? Заповядайте, господин Чорбанов.
#85 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Василев, без да бъда по никакъв начин адвокат на Министерството на образованието и науката, в Комисията обсъдихме няколко много важни неща. Нека не забравяме, че Законопроектът не касае студентите, приети по държавен прием, касае студентите платено обучение. Всичко, което коментираме в момента, е платеното обучение, което е най-важното и определящо в случая. Именно за това не забравяйте, че Законът има няколко параграфа. Параграф 1 е най важният, защото лимитира 60% от таксата на цената на обучението на държавен прием. Иначе казано, ако тя се движи през годините, тя ще се движи в корелация с инфлационния индекс, в корелация с увеличените разходи, но се фиксира 60% максимум, който може да се има от тази такса по отношение на новоприетите студенти. Дори да приемем, че това се оставя на времето, казахме, че няма да бъде така, че ще има приет нов закон и прочее. При всички случаи това решение касае ограничение, при което няма как таксата на студенти, приемани в платена форма на обучение, да надхвърли тези 60%. Няма как, каквото и да бъде, а не може по никакъв начин да бъде ограничен начинът, по който университетите формират цената на обучението на своите студенти. И най-важният проблем, господин Василев, Вие бяхте министър на финансите – ако аз съм министър на финансите и един университет ми каже, че обучението на студента струва 100 лева, как да убедя министъра на финансите, че ще мога да обуча студент платен прием за 40 със същото качество? Много трудно. Няма ли да го пита който и да е: тези 100 лева, които са сметнати за издръжка на обучението, не са ли прекалено много, след като можете да фиксирате във времето да не променяте изобщо таксата за платено обучение? Не е логично. И като добавка да кажем – нямали сме една година да работим по този закон, защото правителството работи от януари месец. Благодаря.
#86 · speech
Втора реплика? Не виждам. Дуплика, господин Василев – заповядайте.
#87 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Стойнев. Ще започна с дуплика към господин Чорбанов. Господин Чорбанов, една от причините да сме тук сега и да има това рязко увеличение на таксите, е увеличението на заплатите на всички, работещи във висшето образование, което се случи преди малко повече от година и беше подкрепено от почти всички в залата. Паралелно с това увеличение беше внесено предложение за таксите и държавна поръчка и по принцип как да бъдат уредени таксите, за да не се стига до този момент, в който ние по спешност за една седмица трябва да решаваме този проблем. Тогава въобще даже не беше разгледан въпросът с таксите. Тогава беше поставен за първи път въпросът с таксите успоредно с въпроса за увеличаването на заплатите на университетските преподаватели, защото беше ясно, че увеличавайки заплатите, ще се вдигнат разходите на университетите, а оттам няма как да не се вдигнат и таксите. Когато се вдигнат разходите на едно учреждение, както са университетите, няма как да не се вдигнат таксите. Знаем, че таксите за платено образование са процент от таксите за държавната поръчка. Те са свързани в текущия закон и когато се променят едните такси, се променят и другите такси. Това е една от причините да сме тук сега и уреждайки таксите за държавната поръчка, може да се уредят таксите и за платеното образование. Не на последно място – с това, което правим в момента, ние правим точно това, което министърът каза, че не трябва да се прави, а това е кроссубсидиране от държавната поръчка към платеното образование. Де факто това правим. Имайки предвид, че сме в ситуация на спешност, никой няма да се възпротиви на това, но ако си говорим за принципи на финансиране на висшето образование, това е основен принцип, който току-що изхвърлихме през прозореца. (Реплика от министър Красимир Вълчев.) Сега, що се отнася до достъпа и качеството на образованието, това, което виждаме, е, че има проблем с достъпа. И този проблем с достъпа е свързан, тъй като имаме не само таксите, които плащат студентите, а и това, че голяма част от тях трябва да работят, за да могат да се издържат, за да могат да си купуват пособия, за да могат да си купуват учебници. Тези хора не живеят на фотосинтеза. И трябва да се помисли не само за таксата, която се плаща към университета, а за цялостния пакет за издръжка, което е далеч над студентските заеми, които могат да вземат, първо. И второ, таксата, бидейки компонент от това, трябва да се види дали не може по някакъв начин поне този компонент от заплащането, което правят, да отпадне или да бъде намален. Това е въпрос на истински дебат, не е сега въпрос на второ четене на този законопроект. Но ако ще говорим за преструктуриране – начин на формиране на такси, начин на оценка на качеството и достъпа до университетското образование в България, този дебат трябва да се случи и той трябва да се случи и за държавната поръчка, и за платеното образование. И да се намери очевидно ново решение, защото това, което приемаме в момента, пак казах, конкретното ни предложение, заради което въобще станах да правя изказване, е тези 20% да важат за целия курс на следването, за да не стигнем до сегашната ситуация да се вдигнат таксите два пъти по-бързо, отколкото се вдигат заплатите. Благодаря Ви.
#88 · speech
Благодаря Ви. Процедура, господин Сабрутев. Съжалявам, госпожо Комитова, след това е Вашият ред.
#89 · speech
ПП-ДБ
Господин Председател, от името на парламентарна група, моля за 20 минути почивка. Благодаря.
#90 · speech
Петнадесет минути почивка. (След почивката.)
#91 · speech
Уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме работа. Госпожа Комитова беше заявила изказване. Други желаещи за изказване? Госпожо Комитова, имате думата за изказване. Заповядайте.
#92 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм член на Комисията по образование и искам да взема отношение по тази толкова важна тема, от която почти няма българско семейство, което да не е засегнато. Първо, искам да кажа, че съм съгласна с всички аргументи и съображения, които бяха изказани дотук – за и против увеличаване на таксите за платена форма на обучение. Не съм съгласна с едно твърдение, че издръжката на университетите е довела автоматично до увеличаване на таксите за платена форма на обучение. Тук много колеги пропуснаха да кажат, че таксите се получават въз основа на една методика, зададена от Министерството, която методика със своите коефициенти, формули и прочее доведе до тези крайни резултати с двукратно и трикратно увеличаване на таксите за платена форма на обучение. Следователно, ако се промени методиката, щяха да се получат други резултати, други числа на таксите за платена форма на обучение. Но това е по-малкият проблем, по-големият, генерален проблем е, че политиката на нашата държава в сферата на образованието повече от 30 години да открива все нови и нови университети при видима демографска криза днес ни постави в проблем, в ситуация, при която имаме около 60 университета – половината държавни, половината частни, много университети и малко студенти. И именно този проблем – много университети и малко студенти, провокира и тази ситуация, в която се намираме днес. Лично аз считам, че чрез увеличаване на таксите за платената форма на обучение ще получим още по-малко студенти, тоест ние няма да решим големия проблем, който имаме – многото университети и малкото студенти. И това усещане, че с новите увеличени такси на платената форма на обучение ние ще получим по-малко студенти и ще си задълбочим проблема, наречен много университети, малко студенти, е не само мое виждане. Това опасение изказаха и ректорите, те неслучайно поискаха да се намалят таксите. Това опасение изказаха и студентите, които все още протестират за намаляване на тези такси. Но защо се налага това увеличаване на таксите платено обучение? Очевидно за финансово подпомагане на държавните университети. Очевидно, защото е недостатъчна издръжката, която МОН осигурява на държавните университети. И не на последно място, защото образованието е последна грижа на нашето управление и последна грижа на нашия бюджет. Затова днес не е престижно да си университетски преподавател. Много университетски преподаватели не могат да се нарекат дори средна класа. Голяма част от преподавателите са направо в категорията „бедни“, имаме влошено качество на образованието, и това са факти, които никой не може да оспори. Затова считам, че за нас от МЕЧ образователната стратегия е най-важната стратегия преди всичко за справяне с бедността и след здравеопазването може би най-много пари в бюджета трябва да се влагат в образование, в инвестиция за младите хора на България, защото това е най-ценното богатство, което има нашата държава – младите хора, които не искаме да отиват да работят в чужди икономики. Затова ние от МЕЧ считаме, че в държавните университети изобщо не трябва да има платена форма на обучение. Затова има достатъчно частни университети, казах, те са наполовина – 30 държавни срещу 30 частни, там има такси, там може, който иска да се обучава в платена форма, може да учи в тези университети. И за да не бъде голословно това предложение, затова бихме искали в държавните университети да се увеличава годишната издръжка на студентите, които имаме, също така да се увеличава план-приемът, разбира се, по приоритети, както каза господин министърът, липсващи инженерни специалности и преобладаващи много други излишни специалисти, и с постепенни мерки, които предприемаме всяка година, да преминем към премахване на платената форма на обучение в държавните университети. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#93 · speech
Благодаря Ви, госпожо Комитова. Реплики към изказването на госпожа Комитова? Няма. Други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване наименованието на Закона по вносител. Гласували 176 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 17. Прегласуване. Гласували 187 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 18. Предложението е прието. Параграф 1 – поставям на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Николай Денков и група народни представители по ал. 5, по ал. 4 е прието. Поставям на гласуване неподкрепеното предложение по ал. 5. Гласували 196 народни представители: за 57, против 84, въздържали се 55. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Денков.
#94 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! В хода на обсъждането и в Комисията, и днес в залата всъщност имахме съгласие, че трябва да се търси устойчиво решение. Това, което чухме от министър Вълчев, е, че в момента се работи в Министерството на образованието и науката и се търси решение, което след това да бъде добавено в следващи разглеждания на Закона за висшето образование. В Комисията това, което предложих, е, докато няма готово друго решение, да приемем това и след това би могло да бъде заменено с устойчивото решение, което все още не съществува. Така че аз отново бих Ви призовал да гласувате „за“ това решение, а алтернативното е министър Вълчев да поеме ангажимент, че в рамките на няколко месеца ще бъде внесено такова предложение. Защото на Вас Ви е лесно – някои от Вас да викате от публиката тука, защото в момента тази роля изигравате, а студентите отвънка чакат, за да чуят какво ще бъде тяхното бъдеще. Така че Ви моля да се отнесете по-отговорно и внимателно, защото това е проблемът, който засяга децата на Вашето поколение и Вашите деца.
#95 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. (Шум и реплики.) Да, разбирам, че имате проблеми с пултовете. За съжаление, както снощи късно, знаете, голяма част от пултовете бяха блокирани. Необходимо е системата да се рестартира отново, затова ще дам 10 минути почивка, преди да прегласуваме предложението на господин Денков. Благодаря Ви. (След почивката.)
#96 · speech
Уважаеми народни представители, продължаваме работа по Законопроекта. Уважаеми народни представители, ще прегласуваме неподкрепеното от Комисията предложение по ал. 5 на господин Денков. Гласували 180 народни представители: за 49, против 73, въздържали се 58. Предложението не е прието. Поставям на гласуване предложението на народния представител Ангел Янчев, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 185 народни представители: за 37, против 99, въздържали се 49. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 1 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Поставям на гласуване текста на § 2 по вносител; § 3 в редакция на Комисията и създаването на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Параграф 4. Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Денков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 185 народни представители: за 82, против 83, въздържали се 20. Предложението не е прието. Поставям на гласуване създаването на § 4 в редакция на Комисията и създаването на § 5 в редакция на Комисията. Гласували 188 народни представители: за 171, против 1, въздържали се 16. Предложението е прието. С това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Преминаваме към следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. Общ законопроект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 3 юли 2025 г. законопроекти за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесени от Александър Рашев и група народни представители на 6 декември 2024 г.; Министерския съвет на 10 юни 2025 г.; Иван Минев, Николай Братованов и Георги Кръстев на 18 юни 2025 г. Госпожо Александрова, заповядайте – имате думата.
#97 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект, № 51-553-37-40, от 9 юли 2025 г. на приетите на първо гласуване на 3 юли 2025 г. Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-454-01-18, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители на 6 декември 2024 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-502-01-23, внесен от Министерски съвет на 10 юни 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 51-554-01-118, внесен от Иван Величков Минев, Николай Иванов Братованов и Георги Николаев Кръстев на 18 юни 2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „В § 1, т. 1 накрая се добавя изречение второ: „Редът и начинът на обявяване на информацията се определят с наредбата по чл. 5а, ал. 1 от Закона за администрацията.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Органите осигуряват достъп до подробна информация за възможността да се подават искания, предложения, жалби и сигнали в електронна форма на интернет страницата си и на видно място в съответната сграда.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“ По § 2 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „В §2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1, думите „електронната преписка по издаването на акта“ се заменят с думите „преписката по издаването на акта в електронен вид“. 2. В т. 2 буква „а“ се заличава, а в буква „б“ се създават т. 5 и 6: „5. електронен адрес на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща; 6. електронен адрес за обмен на електронни документи по ред, определен в наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление.“ 3. Точка 4 се изменя така: „4. Създават се ал. 11 – 13: „(11) Задължението по ал. 5 се смята за спазено в следните случаи: 1. административен орган участва в обмен на електронни документи по ред, определен в наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление; 2. лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, имат профил в Системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. (12) При неизпълнение на задължението по ал. 5 при извършване на съобщения по реда на ал. 7 – 9 органът уведомява лицата за техните задължения за наличие на електронен адрес. (13) Съобщенията се смятат за връчени на лицата по ал. 11, т. 2 в деня на получаването им в Системата за сигурно електронно връчване, като в случай че лицето няма регистриран профил, такъв се създава служебно. Когато лице по ал. 11, т. 2 регистрира профил в Системата за сигурно електронно връчване, то получава достъп до всички връчени до момента съобщения в служебно създадения за него профил.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 18а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Когато жалбата или протестът се подават по електронен път чрез органа, издал оспорвания акт, те се подават по реда на Закона за електронното управление, като в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща на съда жалбата или протеста заедно с електронната преписка по издаването на акта, като уведомява подателя за това. В случай че органът не изпълни задължението си, жалбата или протестът може да се подадат пред съда по електронен път по реда на Закона за съдебната власт, като съдът изисква преписката служебно от органа, издал акта.“ 2. В ал. 4: а) точка 2 се отменя; б) точка 3 се изменя така: „3. мобилен телефон, който позволява получаването на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от Системата за сигурно електронно връчване, когато е посочен в персоналния профил по т. 1;“; в) създава се нова т. 4: „4. профил в единния портал за електронно правосъдие – само за съдебните производства.“ 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения: 1. чрез информационната система за сигурно електронно връчване – в производствата пред административен орган; 2. чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез информационната система за сигурно електронно връчване – в производствата пред съд.“ 4. Създава се нова ал. 11: „(11) Когато лицето по ал. 5 не е посочило електронен адрес и не е възможно да бъде призовано по реда на ал. 7 – 9, административният орган, съответно съдът, поставя съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от поставянето на съобщението. При неизпълнение на даденото указание се прилага ал. 10.“ 5. Досегашната ал. 11 става ал. 12. 6. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея числото „11“ се заменя с „12“.“ По § 3 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „В § 3 думите „или не са длъжни да посочат такъв“ се заличават, а думите „административният орган снема“ се заменят с думите „се снема“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „§ 4 се изменя така: „§ 4. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават искането си писмено като електронен документ.“ 2. Създават се ал. 7 – 9: „(7) Подаването на искания за издаване на индивидуални административни актове по електронен път се извършва денонощно. (8) Задълженията за административните органи по Закона за електронното управление по отношение на предоставянето на електронни административни услуги се прилагат и по отношение на други производства за издаване на индивидуални административни актове. (9) Административните органи водят преписките по производствата за издаване на индивидуални административни актове в електронен вид.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. По § 5 – текст по вносител, има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Параграф 5 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 29а: „Подаване на искане по електронен път Чл. 29а. (1) Искането за издаване на индивидуален административен акт може да се подава и като електронен документ по електронен път. (2) Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, подават исканията си по електронен път. (3) Административните органи са длъжни да приемат искането по електронен път, когато са спазени изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на Закона за електронното управление. (4) Административните органи осигуряват възможност производствата по издаване на индивидуални административни актове да се извършват по електронен път, освен когато поради естеството на производствата или актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършването на отделни действия или издаването на съответните актове. (5) Установяването на интегритета и авторството на подаденото по електронен път искане за издаване на индивидуален административен акт се извършва по реда на чл. 22, ал. 3, 4 и 6 от Закона за електронното управление. (6) Подаването на исканията за издаване на индивидуални административни актове по електронен път може да се извършва 24 часа в денонощието. (7) При направено искане по електронен път административният орган изпраща официално потвърждение за получаването на искането във форма на електронен документ, което съдържа информацията по чл. 34, ал. 2 от Закона за електронното управление, както и указание, че съобщенията в производството ще бъдат връчвани по електронен път. В този случай подателят на искането е длъжен да приема по електронен път изявленията от административния орган, освен когато оттегли изрично съгласието си. Лицата по ал. 2 не може да откажат връчване по електронен път.“ По § 6 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Параграф 6 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Създава се чл. 29б: „Електронна преписка Чл. 29б. (1) Административният орган създава електронна преписка при всяко искане за издаване на индивидуален административен акт, както и при започване на производство по инициатива на органа. (2) Електронната преписка е съвкупност от свързани електронни записи, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и административните органи, както и данни за документите и доказателствата, съставени или представени на физически носител, техни електронни образи и други данни, обработвани от административния орган във връзка с производството. Електронните записи се подреждат по реда на постъпването им и съдържат кратки наименования относно съдържанието на електронните документи и електронните образи. (3) Когато искането за издаване на индивидуален административен акт постъпи на хартиен носител, то се въвежда в електронната преписка чрез снемане на електронен образ от него и от приложените към искането документи във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. Пълното и точното съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява от служители, определени от ръководителя на администрацията на органа, чрез полагане на подпис върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис. (4) Административните органи осигуряват поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. (5) Административният орган осигурява съхраняването на доказателствата на материалния носител, на който са представени. Изявленията, документите и другата информация, постъпили пред административния орган на хартиен носител в хода на производството, се въвеждат в електронната преписка по реда на ал. 3. При изпращане на електронната преписка изявленията, документите и информацията се съхраняват от административния орган, освен ако не бъдат изискани от другия орган или от съда.“ По § 7 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Параграф 7 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Създава се чл. 29в: „Връчване на електронни документи Чл. 29в. (1) Връчването на електронни документи от административния орган се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационната система за сигурно електронно връчване. Документите се смятат за връчени с изтеглянето им. (2) Когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, документът се смята за връчен в първия ден след изтичането на този срок. (3) Изпращането и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в системата по ал. 1.“ По § 8 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 30 се създава ал. 4: „(4) Когато приложените към искането електронни документи са нечетими или са във формат, различен от установения в Закона за електронното управление, на заявителя се изпраща съобщение, че получаването на приложенията не се потвърждава и причините за това, както и за възможността да ги представи отново до изтичането на срока за произнасяне. Срокът за произнасяне започва да тече три дни след получаването на съобщението, а когато документите бъдат представени в четим вид и в установения формат по-рано – от представянето им.“ По § 9 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) Страните имат право да преглеждат преписката и да си правят бележки и извадки по всяко време на производството. При наличие на технологична възможност страните имат право на достъп до преписката по електронен път, както и да си правят копия на хартиен и технически носител за своя сметка. След приключване на производството страните имат право на достъп съгласно Закона за националния архивен фонд.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 6 и 7: „(6) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. (7) Когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че то не подлежи на обжалване, срокът за обжалване се удължава на един месец.“ 2. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9 и 10.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 83 ал. 3 се изменя така: „(3) Прокурорът може да подава протест при упражняване на надзор при изпълнение на принудителни мерки.“ По § 12 Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и 2, а по т. 3 го подкрепя по принцип и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 84, ал. 2 думата „едномесечен“ се заменя с „двумесечен“, а думата „двумесечен“ се заменя с „шестмесечен“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 14 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да бъде предлага отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 16 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 19 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 22 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 23 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 24 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 25 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Създава се § 25а: „§ 25а. В чл. 114 се създава ал. 9: „(9) Подателят на сигнала има право да получава актуална информация за напредъка по изясняването на случая.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владимир Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Владимир Георгиев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 128, ал. 1 се създава т. 10: „10. защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган.“ По § 26 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Параграф 26 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 15. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 28 и предлага да бъде отхвърлен. По § 29 има предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 16: „§ 16. В чл. 142б се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) В съдебно заседание участниците в производството извършват процесуални действия устно, а в останалите случаи – в писмена форма, включително в електронна форма чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване. Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Когато законът предвижда те да бъдат изпратени на участници в производството, за които не е приложимо електронно връчване, съдът ги възпроизвежда заедно с приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса като за фотокопие, определена с тарифа на Министерския съвет.“ 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Когато електронното изявление до съда се подава от пълномощник, към изявлението се представят: 1. пълномощно, подписано от упълномощителя с квалифициран електронен подпис и с удостоверяване на времето на подписване с квалифициран електронен времеви печат, или 2. електронен образ на пълномощно на хартиен носител, заверен от пълномощника с квалифициран електронен подпис; в този случай при оспорване от страна или при поискване от съда лицето следва да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него, или 3. данни за овластяването в регистъра по чл. 29, ал. 1 от Закона за електронната идентификация. (5) В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност съдът, съответно страната, извършваща действието в електронна форма, уведомява незабавно за възникналата пречка, като посочи друг начин за уведомяване.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 6.“ По § 30 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 17, като в ал. 3 в изречение второ думите „в тези случаи“ се заменят с „в този случай“, а в изречение трето думите „рамките на“ се заличават. По § 31 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Параграф 31 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 18: „§ 18. Създава се чл. 142г: „Процесуални действия на съда в електронна форма Чл. 142г. Съдът може да издава актове и да извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.“ По § 32 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 19: „§ 19. В чл. 143 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „издаден административен акт“ се добавя „или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2“. 2. В ал. 2 накрая се добавя „както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 20. По § 34 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „В § 34 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. В т. 2 след думите „електронен адрес“ се добавят думите „по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. В т. 4 накрая се добавят думите „по чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 21: „§ 21. В чл. 150, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „или електронен адрес, ако има такъв“ се заменят с „или електронен адрес за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване“. 2. В т. 4 накрая се добавя „за връчване чрез единния портал за електронно правосъдие по Закона за съдебната власт или чрез информационната система за сигурно електронно връчване“.“ По § 35 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 22, като в него: „1. В ал. 2 след думата „цялост“ се добавя „на съда“. 2. В ал. 4 думата „Административният орган“ се заменя с „Органът“, а думите „със следното съдържание“ с „който съдържа“.“ По § 36 има предложение на народния представител Владимир Георгиев. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 23: „§ 23. Създава се чл. 154а: „Спиране, възобновяване и прекратяване на производството Чл. 154а. (1) Съдът спира производството: 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на делото се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора; 8. при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора; 9. в изрично предвидените в закон случаи. (2) Определението за спиране по ал. 1, т. 1 – 8 подлежи на обжалване с частна жалба, а по т. 9 – по определения в съответния закон ред. (3) Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на ал. 1 т. 2 – 8 и сам взема необходимите мерки. След възобновяването производството продължава от последното процесуално действие, извършено преди спирането. (4) Определението, с което се отказва възобновяване на производството, подлежи на обжалване с частна жалба. (5) Спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 24. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 38 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 39 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 25. По § 41 има предложение на народния представител Александър Рашев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 26, като в него думите „изричен или“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 27, като предлага в него: „1. В заглавието думата „Изменяне“ се заменя с „Изменение“. 2. В ал. 2 думите „исканото допълване или изменяне“ се заменя с „искането по ал. 1“. 3. В ал. 4 думите „наличието на“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 28. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 45 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 46 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 29. По § 48 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 30: „§ 30. В чл. 204, ал. 1 накрая се добавя „или установяването на незаконосъобразността по чл. 193, ал. 2“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 31. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 50 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 217, ал. 3 изречение трето се изменя така: „При открито заседание в предвидените със закон случаи, в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по преценка на прокурора при условията на чл. 16, делото се разглежда с негово участие.“ По § 51 има предложение на народния представител Владимир Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 33: „§ 33. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване.“ 2. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 34. По § 53 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „В § 53 думите „системата за електронен обмен на съобщения“ се заменят с думите „система за обмен на електронни документи по ред, определен в наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 35: „§ 35. В чл. 252, ал. 2 се създава изречение второ: „Данните се изпращат до съда чрез информационната система за сигурно електронно връчване или единния портал за електронно правосъдие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 36. По § 55 има предложение на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 37: „§ 37. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите от „200 до 2000“ се заменят с „500 до 4000“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) При неизпълнение на задължение на административен орган по чл. 173, ал. 5 на длъжностното лице се налага глоба в размер от 2000 лв. до 8000 лв.“ 3. Досегашна ал. 2 става ал. 3 и в нея числото „500“ се заменя с „1000“.“ Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „Навсякъде думите „квалифицирана електронна препоръчана поща“ се заменят с думите „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 56 има предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 56 и предлага да бъде отхвърлен. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 57 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 38: „§ 38. Министерският съвет и органите на местното самоуправление и местната администрация осигуряват технологична и техническа възможност за изпълнението на задълженията по чл. 152, ал. 2 в срок до 30 юни 2026 г.“ По § 58 има предложение на народните представители Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 39: „§ 39. Административните органи се регистрират в единния портал за електронно правосъдие и в информационната система за сигурно електронно връчване до 1 април 2026 г.“ Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. Неприключилите производства пред административния орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 42. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 43: „§ 43. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр….) в чл. 63 ал. 9 се изменя така: „(9) Споровете за подсъдност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се решават от състав, включващ петима съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, определени, както следва: съдия докладчик – избран на принципа на случайния подбор чрез равномерно електронно разпределение между съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, двама съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд, чието определение е окончателно.“ По § 61 има предложение на народните представите Георги Кръстев и Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 44: „§ 44. Законът влиза в сила три дни от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. Параграфи 38 и 39, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 2. Параграфи 12, 20, 26, 37, 41 и 42, които влизат в сила един месец от обнародването му в „Държавен вестник“. 3. Параграфи 14 и 43, които влизат в сила от 1 януари 2026 г. 4. Параграфи 1 – 9, 15 – 18, 21, 22, 24, 25, 28, 31, 34, 35 и 36, които влизат в сила от 1 юли 2026 г.“
#98 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад на Комисията по конституционни и правни въпроси. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
#99 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Докато миналата седмица негодувахте по промените за вещите лица, то днес конкретно за Администативнопроцесуалния кодекс и промените, които се правят по него и ще бъдат приети на второ гласуване, държа да посоча някои от полезните неща, които поне ние от нашата парламентарна група виждаме с тези промени. На първо място, една темите, която беше дебатирана на заседанието на Правната комисия, беше за така наречения мълчалив отказ и мълчаливо съгласие, респективно и за възможностите за тяхното обжалване, и най-важното какво се случва след това. На първо място, в § 33 ние ще подкрепим промените, с които се увеличава едномесечният срок на двумесечен, за мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие просто защото този срок позволява на засегнатата страна да се осведоми за самата преписка съобразно промените, за които се надяваме, че днес ще бъдат приети и ще влязат в сила, а на второ място, да организира своята защита по съдебен ред срещу мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие в чл. 149, ал. 2. Свързана с нея е промяната и в § 41, като на заседанието на Правната комисия бе дискутирано какво ще се случи, след като съдът отмени един мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, и аз виждам от редакционната поправка, която ми е представена, че в случаите тогава, когато съдът е намерил жалбата за основателна и е отменил мълчаливия отказ и мълчаливото съгласие и е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на акта със съдържанието, поискано от заявителя, то тогава при ново непроизнасяне от страна на административния орган ще се счита, че имаме съгласие за издаването на този акт. Тоест заявителят на един акт в случаите, когато първо административен орган отказва да го издаде, имаме мълчалив отказ, след това жалбоподателят обжалва този мълчалив отказ в съда. При провеждането на делото съдията установява, че всички изискуеми документи по закон са били представени в административното производство, но административният орган незаконосъобразно е отказал просто да издаде този акт с неизричен мълчалив отказ, то тогава при ново непроизнасяне, което може да се очаква, тъй като административният орган, да кажем, кметът, като не Ви харесва и Вие не сте му аверче, образно казано, и първия път като не Ви е издал искания документ, той няма да Ви го издаде и втория, след като съдът му върне решението, но тогава вече с промените в § 41 ще се счита, че актът е издаден просто защото имаме две предпоставки, които се реализират вече с тази редакционна поправка. На първо място, съдът в рамките на съдебното производство и с влязло в сила решение е установил, че Вие като заявител и жалбоподател сте представили в хода на проведеното административно производство всички изискуеми от закона документи, тоест налице са материалноправните предпоставки да Ви се издаде такъв документ, и втората задължителна кумулативна изискуема предпоставка, това е, че след връщането от съда на преписката на органа, той отново е бездействал, ако правилно съм разбрал редакцията. Мисля, че правилно съм я разбрал вече, ако не съм, някой да ме поправи. В тези случаи вече ще се счита, че след изтичане на допълнителния срок на бездействия на същия този – дали ще е кмет, дали ще е директор на дирекция и така нататък, ще се счита, че актът е издаден. И тогава вече ние ще поправим едни от многото досегашни недостатъци на Административнопроцесуалния кодекс, които, за съжаление, бяха във вреда на гражданите, на заявителите по административни преписки. И в тази връзка, като говорим за изпълнение на съответното съдебно решение, държа да посоча и § 55, който става § 37, когато административният орган не изпълнява едно влязло в сила съдебно решение, тук вече увеличаваме и глобите – от 200 до 2000, скачат двойно от 500 до 4000, и съответно досегашната минимална глоба от 500 се заменя с минимум от 1000 лв. Ние считаме, че когато административните органи не изпълняват влезли в сила съдебни решения, те трябва да бъдат санкционирани доста по-строго и затова са и тези предложени увеличения на глобите. Всички знаем, че те са лични, не ги плаща институцията, в която работи този орган, а ги плаща той лично от джоба си. Това е начин да дисциплинираме органите на изпълнителната власт наистина да изпълняват влезлите в сила съдебни решения, защото, за съжаление, понякога се наблюдават такива случаи на неизпълнение на съдебни решения. И ето тогава, когато искаме вече от съда, който е издал съответния акт, който не е изпълнен, тогава вече да може той да наложи една по-голяма глоба и която вече да бъде претендирана за заплащане от съответния орган на изпълнителната власт. Считаме, че всичко това в съвкупност ще направи административния процес по-полезен и по-справедлив за гражданите, които го инициират в повечето случаи. Благодаря Ви.
#100 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Заповядайте, господин Рашев, за изказване.
#101 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На първо място, благодаря на колегата Петров, че така представи всъщност предложенията на „Има Такъв Народ“ в Законопроекта и в Общия доклад, които ние предложихме, съответно те са инкорпорирани в Общия доклад, който ние днес разглеждаме. Действително моето изказване ще бъде съсредоточено върху тях – параграфи 12, 33, 41, 55, 59 и 60, а именно параграфите, които касаят така нареченото мълчаливо съгласие. На първо място, да, прав сте, колега Петров, че ние правим нещо наистина полезно и революционно, бих казал аз, в административното производство, което цели всъщност да преустанови грешните практики във връзка с бездействието на държавната администрация. На първо място, сроковете за обжалване на така наречения мълчалив отказ до настоящия момент бяха едномесечни. Българските граждани и юридическите лица много често пропускаха този срок, тъй като държавните служители често се оправдават, да кажем, с отпуски, с това, че се очаква произнасяне на някой директор в администрацията и така нататък, съответно гражданинът или юридическото лице пропуска този едномесечен срок и вече няма възможност да се защити както пред по-горестоящия административен орган, така и по съдебен ред пред административния съд, съответно после и пред Върховния административен съд. Вече с нашето предложение, което беше подкрепено в Комисията на второ гласуване, този срок става двумесечен, а когато, забележете, гражданинът не е бил уведомен за образуване на преписката, този срок е шестмесечен, в който срок гражданинът или юридическото лице може да предяви така наречената си жалба срещу мълчаливия отказ. На следващо място, идва същината на предложените от нас текстове, а именно какво става, когато този мълчалив отказ, обжалван пред по-горестоящия административен орган, впоследствие обжалван пред съда, пред административен съд и Върховния административен съд – Върховният административен съд излиза, постановява решение, с което обявява мълчаливия отказ за незаконосъобразен, и връща преписката за ново произнасяне обратно на административния орган. С това връщане той, съдът, дава и задължителни указания на административния орган как да се произнесе. Всъщност с нашето предложение и с редакционната добавка, която, предполагам, след малко колегата Кръстев ще направи в залата, касае, че когато са доказани всички материалноправни предпоставки за издаване на този акт и съдът връща преписката за ново произнасяне, административният орган е задължени ако той пак не се произнесе, това вече ще се счита за мълчаливо съгласие. Разбира се, тук идва въпросът какво става, когато, да кажем, ние искаме издаване на документ от административен орган и не може да се замести самият подпис на държавния служител, какво става в тази хипотеза? Тогава ние предлагаме текста в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който текст всъщност вкарваме нова хипотеза, с която всеки гражданин и юридическо лице може да търси своите имуществени и неимуществени вреди, претърпени вреди, вследствие на неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 174, а именно да се произнесе в срока, който съдът му е предоставил. Или, с други думи, гражданите и юридическите лица могат да предявят такава претенция и да бъдат удовлетворени техните вреди, които са понесли вследствие на такива действия на административен орган. И разбира се, вследствие на действията на административния орган държавата ще следва да плати за тези вреди. Считам, че текстовете, които предлагаме в Административнопроцесуалния кодекс, са изключително полезни и се надявам както в Комисията, така и в залата да бъдат подкрепени. Благодаря Ви.
#102 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Рашев? Не виждам. Други желаещи колеги да се изкажат? Заповядайте, госпожо Рангелова, за изказване.
#103 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Моето становище е, че като цяло действително успяхме в голямата си част да направим добри текстове в Административнопроцесуалния кодекс, и предполагам, че в повечето от текстовете ще срещнат подкрепа у народните представители. Аз също бих искала да започна с положителните аспекти в този законопроект, такива, каквито отдавна гражданите, които са зависими от администрациите по своите населени места, са ставали нерядко заложници на чувства, като симпатия и неприязън от страна на общинските администрации. Смятам, че в голяма степен с предложенията, които обсъдиха и колегите, които говориха преди мен, даваме разрешение на тези проблеми, които касаят бездействието на администрацията, най-общо казано, което е породено понякога от нежелание да работят, а понякога от чисто субективни причини да не придвижат преписката на едно лице, да не удовлетворят, макар че същата е придружена от изискуемите документи, и следва да получи съответния административен акт от тази администрация, но тя не го прави. Ето защо в този смисъл, от една страна, отчитам като изключително полезни предложенията, с които повишаваме сроковете, в които всяко засегнато и заинтересовано лице може да обжалва така наречения мълчалив отказ, или бездействията на администрацията, и от друга страна, съответно санкцията, която води след себе си, когато съдът бъде сезиран за отмяна на такъв мълчалив отказ, съдът върне преписката на административния орган да се произнесе, указва му какво трябва да извърши и всички колеги практици в залата знаят, че нерядко същата тази общинска администрация например продължава да не се съобразява с указанията на съда. Ето тогава текстовете, които обсъдиха и колегите преди мен, дават възможност, от една страна, това като санкция да се счита за съгласие, а от друга страна, да влече и до лична, персонална имуществена отговорност на съответния служител в определените от закона случаи. Това са положителните аспекти, които и аз приветствам, и благодаря на всички практици, които чуха аргументите на вносителите и намериха подкрепа за това те да останат в доклада. Не така обаче според мен стои въпросът с текста на § 30 по вносител, който касае извършването на процесуални действия чрез видеоконференция, като вносителят предвижда това да се случи в две хипотези. Първата е съдът служебно да разпореди такава видеоконференция вместо открито съдебно заседание. И в другата хипотеза е по искане на една от страните или друг участник в производството. Изключително тревожно според мен е предоставянето на един текст, който дава възможност на съда служебно, забележете, при съображения за сигурност или други важни причини. Какви биха могли да бъдат тези съображения за сигурност, ако ние говорим за едно съдебно административно производство? Каква е тази липса на сигурност то да бъде проведено в отрито съдебно заседание, какъвто е духът на всичките ни процесуални закони, а именно непосредственост, устност, в открито съдебно заседание, публично, на което да могат да присъстват и граждани, които не са страни в този процес? Не намирам дефиниции и такива не бяха изтъкнати, липсваха и в мотивите към този законопроект, но смятам, че ако направим такива отстъпки от тези основни принципи за процесуалното ни право като цяло – било административно, гражданско или наказателно, бихме допуснали една възможност, която от прецедент би се превърнала в практика, и което на практика ще обезсмисли съдебните производства или откритите съдебни производства. И тук само съвсем кратка скоба ще отворя – ще обезсмисли и разходите, които всеки път гласуваме и предоставяме през бюджета за капиталови разходи на Висшия съдебен съвет за модернизация на съдебните палати, за строеж на такива и така нататък, ако приемем за напълно нормално съдебните производства да се водят чрез видеоконференция, всеки да стои в някакъв кабинет или у дома си и да провеждаме съдебни процеси. Този текст нашата парламентарна група няма да подкрепи. И на първо четене на Законопроекта изложих опасенията си, както и в Комисията, но така или иначе мнозинството по една или друга причина реши да остави. Смятам, че не бива да допускаме подобна практика, която да се превръща действително вече в закономерност. Благодаря.
#104 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики към изказването на госпожо Рангелова? Не виждам. Заповядайте за изказване, колеги. Заповядайте, господин Златанов, след това господин Кръстев.
#105 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, народни представители! Това е много сериозно изменение в уредбата на Административнопроцесуалния кодекс, което говори все пак за стъпки в една положителна посока, за желание да се уредят положения, които са от значение за цялото общество. Още през 2006 г. беше приет първият Административнопроцесуален кодекс, тогава от експертното мнение на комисия начело с покойния вече професор Кино Лазаров, и оттогава България излезе като една от страните в Европейския съюз с най-голяма бързина на административното производство, на административния процес, което е от съществено значение за гражданите и по отношение на правосъдието. Но тъй като административният процес все пак касае регулиране на отношенията между граждани и органи на изпълнителната власт, то следва да се внасят промените много внимателно. В сегашните промени, които касаят примерно така наречената електронна преписка, чл. 29, следва да отбележим, че не навсякъде в Законопроекта присъства фигурата на квалифицирания електронен подпис, което е от съществено значение, тъй като именно чрез квалифицирания електронен подпис може да се валидира волята, да се идентифицира авторството на подадените волеизявления. Това е от съществено значение особено през призмата на Регламент 910 от 2014 г., а към настоящия момент администрацията и изпълнителната власт не са приложили единни критерии по отношение именно на изграждането на действащи електронни комуникации. Именно фигурата на квалифицирания електронен подпис може да играе положителна роля точно в регулирането на тези отношения. Именно поради това би следвало да се допълни чл. 29а, като се вкара текст, който да гласи, че примерно при заличаването на електронния адрес преди потвърждаването изпратеното потвърждение се счита за връчено, тъй като се отваря едно поле за спекулации. Настоящите промени на Административнопроцесуалния кодекс, една част от тях, са породени също така и от предходните промени в Конституцията, за които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ гласувахме „против“, имайки предвид чл. 127 от Конституцията. И именно поради нашата принципна позиция няма да подкрепим или ще подкрепим с резерви евентуалните изменения в АПК, които касаят точно фигурата на прокуратурата, тъй като, макар и прокуратурата да е една нереформирана структура, която е обект на влияние, самата тя е необходима като един имунитет на държавния организъм, който гарантира и държавния интерес. Всъщност с промените в Конституцията, премахвайки фигурата на Върховната административна прокуратура, се нанесе удар и върху цялата архитектура на така наречената съдебна власт на административното производство. Има един друг момент в Законопроекта, който касае също така и отговорността на държавата, която е една много щекотлива тема в нашето общество. Знаем по колко дела е осъдена българската държава по Закона за отговорността за причинени вреди. С предложените промени се предлага решение на въпроса, но частично. Защото примерно, ако следва, че държавата е осъдена за вреди и един държавен служител отговаря с една до три заплати в зависимост от това дали е на ръководна длъжност, или не, излиза, че ако държавният служител причини вреди на гражданин, съгласно ал. 2, чл. 101 от Закона за държавния служител гражданинът не може да осъди държавния служител за пълния размер на вредите, тъй като ограничение има само за отговорността на държавните служители към държавата. Но ако гражданинът осъди държавата, а не държавния служител, държавният служител ще носи ограничена отговорност до една или три заплати, което не е справедливо, не е съразмерно и дори бих могъл да кажа, че е дискриминационно. Прави се и грешка по отношение на глобите, които се смесват с изпълнителните глоби, които съдебните изпълнители налагат, акцента до изпълнение на задължението. Двата вида глоби се прилагат паралелно, като всъщност един вид съдът изземва функциите на съдебен изпълнител. Освен това, глобите, налагани на граждани и на длъжностни лица при неизпълнение, следва да са унифицирани, тоест би следвало да се въведе имуществена санкция и срещу юридически лица, в чийто състав е съответният административен орган. Ясно е, че въпросният законопроект ще претърпи промени и в бъдеще. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим онези предложения, които са в полза на суверена, на българския народ, на данъкоплатеца, като изходим от принципа за бързина в процеса, прозрачност в процеса и равнопоставеност в процеса.
#106 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Златанов? Не виждам. Само, господин Златанов, да Ви обърна внимание, че Административнопроцесуалният кодекс е един от 2006 г., а не е първият. И също така гледаме текста на второ гласуване, а не на първо. Има ли други изказвания? Господин Георгиев, заповядайте.
#107 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, като член на Правната комисия аз лично съм удовлетворен от дискусията, която се получи в самата комисия. Тук е мястото да благодаря и на председателката на Комисията, и на състава, защото според мен там се чуха много важни, съществени мнения и от административните съдии, и от прокуратурата. А и като цяло съм удовлетворен, защото покрай това, което и Министерството на правосъдието чрез Министерския съвет внесе като предложение, като изменения, се направиха много важни и много наистина, ще споделя и ще подкрепя и преждеговорившите колеги, че се направиха много важни допълнения в Административнопроцесуалния кодекс, които ще окажат съществено влияние – за такива пропуски, като мълчаливия отказ, като това да се дигнат глобите, трябва да Ви кажа, че нашата група категорично ще го подкрепим и го споделяме. Разбира се, през последните години, колеги, се направи много в този сектор. Не може да отречем, че административните съдилища работят по съвсем различен начин. И тук искам да кажа, че това, което е предвидено от страна на Министерството на правосъдието, за да може да се подобри административното обслужване като цяло, за да може да се въведат и електронните документи и да може да се улеснят като цяло всички, които ползват тази система, за да може чрез електронен достъп да се довърши цялата тази реформа, според нас е от съществено значение. Затова исках да взема отношение и да кажа, че като цяло групата ни подкрепя тези предложения и затова направихме и съответно нашите предложения в Комисията, които се радвам, че голяма част от колегите споделиха. Затова ще подкрепим като цяло предложението и доклада, който е на второ четене. Благодаря Ви.
#108 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Не виждам колеги, желаещи да направят реплика. Госпожо Йорданова, заповядайте за изказване.
#109 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожа и господа народни представители. По време на дебата, когато разглеждахме законопроектите на първо четене, аз изразих положително становище относно Законопроекта за изменение и допълнение на Законът за административно…, извинявате, за кодекс, Административнопроцесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет. Считам, че предложените изменения във връзка с дигитализация на процеса и по издаване на индивидуални административни актове са изменения в правилната посока и в полза на българските граждани и улесняват достъпа след това до правосъдие. Относно терминологичните и други наши бележки в тази част на Законопроекта колегата Божанов ще вземе становище след мен. Но аз искам да изразя своите резерви относно два от параграфите, а именно относно § 43 в Общия законопроект, който обсъждаме сега на второ гласуване. С § 43 от Законопроекта се предлага изменение в Закона за съдебната власт, а именно относно частта, в която се урежда как се формират съдебните състави, които гледат спорове за подсъдност тогава, когато спорът за подсъдност е между Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Колеги, този параграф беше създаден въз основа на устно предложение в Комисията между първо и второ четене. Това предложение на практика изменя възприетото в действащото законодателство положение, което действа от 1994 г. в България, без дебат, без мотиви, без обществено обсъждане, без консултации със заинтересованите страни. Аз мисля, че това е една изключително лоша законодателна практика – между първо и второ четене с устно предложение да се създаде параграф, ново правно положение, което не е просто редакционно, а изменя принципно положение, което съществува, както казах, в българското законодателство от 1994 г. насам. Само да поясня в какво се състои разликата, за какво по-конкретно говоря. От влизане в сила на първия закон за съдебната власт след приемането на действащата Конституция законодателят е възприел, че в случай на спор за компетентност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд тези спорове се гледат от смесен състав, като четирима от съдиите са от Върховния касационен съд, двама от съдиите са от Върховния административен съд. С този параграф, който Комисията предлага да се създаде в Законопроекта, който разглеждаме, се предвижда изменение в Закона за съдебната власт, според което споровете за компетентност между Върховния касационен съд и Върховния административен съд се разглеждат пак от смесени състави, но те се формират по различен начин. Първо се определя председателят на съда по принципа на случаен подбор между всички съдии както във ВКС, така и във ВАС. След това се определят по двама от членовете на състава, двама от ВАС, двама от ВКС. Няма да влизам в дебат за това как се реализира това от техническа страна. Няма да коментирам дали всъщност не става въпрос за спор за надмощие между двете върховни административни съдилища, защото това би било разрушително за съдебната система. Това, което аз настоявам, е това Народно събрание най-сетне да изостави тези порочни практики за лоша законодателна техника. Да спрем да променяме принципни положения без дебат, между първо и второ четене, без да сме чули нито една от заинтересуваните страни. Колеги, съгласете се, че това е срамна практика. Това беше по § 43. По § 60. Тук става въпрос за изменения в Закона за държавния служител, където предложението е в случай, когато чл. 101 от Закона за държавната собственост урежда отговорността на държавните служители, включително имуществена такава. Предвижда в чл. 101 да се създаде ал. 2, изречение второ, което да казва, че тогава, когато държавата е била осъдена от българските граждани за вреди, причинени на тях, по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, държавният служител да носи пълна имуществена отговорност. Аз изцяло споделям становището на професор Иван Тодоров, което беше внесено в Комисията по конституционни и правни въпроси, което критикуваше това законодателно решение, като го съпоставяше и с това, че всъщност общата норма в чл. 101, ал. 3, а именно, че отговорността на виновните държавни служители спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер при условията и по реда, предвиден в Кодекса на труда, остава непроменена. Няма да коментирам колизиите между двете разпоредби, но действително това поставя проблем в положението на държавния служител. Въвеждането на пълна имуществена отговорност на държавния служител е новост за нашия институт, ще създаде проблеми, освен това ще създаде проблеми при тълкуването на самата разпоредба. От друга страна, ние застъпваме тезата, че трябва да се засили отговорността на държавните служители и тяхното внимание. И тогава, когато те незаконосъобразно изпълняват своите правомощия и това вреди на гражданите и юридическите лица, те да носят по-засилена отговорност за това. Поддържам предложението си, което направих в Правната комисия, а именно § 60 да се измени така: „В чл. 101, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите на влязло в сила решение на съд, с което държавата или общината е осъдена да заплати обезщетение за вреди и/или пропуснати ползи на гражданин или юридическо лице по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като изключение от правилото на ал. 3 държавният служител отговаря за пълния размер на присъденото обезщетение, но за не повече от 3 работни заплати, а когато изпълнява функциите на държавен орган или е член на колективен държавен орган, за не повече от 12 заплати.“ Благодаря.
#110 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплика към изказването на госпожа Йорданова? (Народният представител Христо Гаджев иска думата за процедура.) Само да изчерпим процедурата. Дали има реплики към госпожа Йорданова? Не виждам. Заповядайте за процедура, господин Гаджев. (Оживление.)
#111 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще направя една процедура, която мисля, че залата се досеща каква ще бъде.
#112 · speech
Тръпне, тръпне.
#113 · speech
А именно за удължаване на работното време на днешното заседание до изчерпване на дневния ред без фиксираната точка първа за петък. Тоест петте точки, които са ни фиксирани, плюс точки 15, 16 и 17, като завършим със Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм за провеждането на 9-ата глобална конференция за винен туризъм. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#114 · speech
Има ли обратно предложение? Искам да кажа, че в Правилника на Учредителното събрание е имало такъв ред за приемане с ръкопляскане на предложение, но ние трябва да гласуваме. Поставяме на гласуване предложението на господин Гаджев да удължим днешното пленарно заседание до приемането на т. 17, без т. 14, от седмичната ни програма. Моля, режим на гласуване. Гласували 135 народни представители: за 97, против 34, въздържали се 4. Предложението е прието. Господин Кръстев, заповядайте. След това господин Божанов за изказване.
#115 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, за да направя предложение за редакция в Общия законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който разглеждаме в момента. Първото предложение за промяна е в § 41, който става § 26 – думата „върне“ да се замени с думата „изпрати“, а накрая да се добави: „в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя“. Това е въпросната разпоредба за въвеждането на мълчаливо съгласие, което предходните колеги коментираха. Всъщност тази промяна е в чл. 173, където създаваме нова ал. 5. Тя касае правомощията на съда при нищожност или отмяна на административния акт. Тук се намираме в хипотезите, когато съдът отмени изричен или мълчалив отказ и изпрати преписката на административния орган за ново разглеждане и вследствие на това административният орган отново не се произнесе в указания от съда срок. Ние считаме, че това изключително много затруднява и гражданите, и бизнеса и поради тази причина с тази редакция, която прецизира текста по най-правилен начин, целим да поправим всъщност това затруднение – административна тежест, която сме заявили и в политическите си програми. Другото предложение, което правя, е в § 59, който става § 41 – думите „вредите и пропуснатите ползи“ да се заменят с „имуществени и неимуществени вреди“. Това всъщност представлява промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, където създаваме нова алинея, която ще придобие с тази редакция следния вид: „Държавата отговаря за имуществени и неимуществени вреди, причинени на граждани и юридически лица от неиздаване на документ в срок.“ – по чл. 174 от АПК. Този срок е определение на срок за изпълнение на съдебното решение, когато съдът задължи органа да издаде административен акт или документ. Съдът определя и срок за това и ако органът не се произнесе, следва да търпи санкция. Това е отново във връзка с цялостната реформа, която въвеждаме в АПК с мълчаливото съгласие. И последната промяна, която предлагаме, е във връзка с участието на прокуратурата в производствата. Тя касае Глава дванадесета – Касационно производство, от АПК и става дума за промяна в § 32 от Законопроекта относно чл. 217, ал. 3 – изречение трето да се измени по следния начин: „При открито заседание участва прокурор в предвидените със закон случаи в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по негова преценка при условията на чл. 16.“ Предвид дебата за ролята на прокуратурата при административните производства и промените, които бяха приети в Конституцията, Решението на Конституционния съд всъщност чл. 127 остава непроменен. Алинея 5 и особено ал. 6 ни казват, че в предвидените със закон случаи участва прокурорът в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. Така че с тази редакция ние спазваме и Конституцията и бих казал, че се избягва една порочна практика за намаляване на ролята на прокуратурата в административните производства, тъй като, разбира се, е необходимо да се пази този интерес. И една дума за коментара, който госпожа Йорданова направи на предложението, което всъщност аз припознах на Комисията. Не мога да се съглася, че това предложение е направено без абсолютно никакъв дебат и че положението от 1994 г. досега не трябва да се пипа. Разбира се, обществените отношения се променят с времето. Това, което ние въвеждаме, е един по-справедлив принцип на определяне на съдиите. Всъщност в много научни конференции е изказано мнение, че би следвало да има баланс между различните съдии – и от професор Костов, и от други професори, от чиито учебници някои хора сме учили. Благодаря.
#116 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Кръстев? Заповядайте, господин Славов.
#117 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Кръстев, в редакционното предложение, което направихте в частта за участието на прокурора, всъщност влизаме в колизия с логиката на последната конституционна промяна. Неслучайно в промените в чл. 127 в Конституцията изрично бяха записани хипотезите, при които участва прокурорът, за да може именно участието на прокуратурата извън наказателния процес да бъде ограничено в съответствие с много ясни последователни препоръки, които сме получили от Съвета на Европа, от Венецианската комисия, в Доклада за върховенството на правото на Европейската комисия, и се опасявам, че редакцията, която предлагате, широко отваря вратата за участие на прокуратурата напълно избирателно и отива отвъд замисъла на конституционните промени. Моля все пак да преценим до каква степен се постига целта по този начин на Конституцията. Не би следвало според нас поне да има такова широко разтваряне на тази врата за участие на прокуратурата, имайки предвид, че структурата на прокуратурата все пак беше изменена в чл.126 в Конституцията, където се записа, че тя съответства на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. И неслучайно поради тази причина вече няма Върховна административна прокуратура, която преди осъществяваше участието на прокуратурата в касационната фаза на административния съдебен процес. Така че, моля все пак да останем верни на духа на приетите конституционни промени. Благодаря Ви.
#118 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Кръстев? Господин Кръстев, желаете ли дуплика? Не желаете. Заповядайте за изказване, господин Божанов.
#119 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Аз може би ще съм единственият неюрист, кой ще се изкаже по ЗИД на АПК, но предвид че част от него засяга толкова много електронното управление и Закона за електронното управление, ще си позволя да мотивирам нашите предложения и да вплета в тези мотиви и критика към текстовете по вносител. Безспорна е нуждата да бъдат дигитализирани всички административни производства. В този смисъл целта на Закона ние я подкрепяме безусловно. Въпросът е в изпълнението и в рисковете от неговото прилагане и по различни причини, вероятно и заради бързането, то не е толкова добро. На първо място, изпускаме възможността да дадем малко повече удобство на тези, които използват административните производства – например сега ще трябва при всяко заявление да се посочва адрес. При положение че лицата, които имат профил в Системата за сигурно електронно връчване, можем да приемем, че те искат да им бъде връчено там. Това, разбира се, изисква внимателно осмисляне и евентуална работна група. (Шум и реплики.) Тъй като чух коментар от залата, ще си позволя да отговоря, че софтуерът вече е готов, той работи, хиляди хора го използват. Нарича се Система за сигурно електронно връчване. Терминологично също има неизчистени текстове в този закон. Можеше поне терминологично той да бъде чист. Ще дам само два примера. „Квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“ е правилният термин по регламент. Това, което Вие правите в Допълнителните разпоредби, е, че дефинирате нов термин, който препраща към регламента, като изпуска думата услуга. Кому е нужно това?! Ясно е, че става въпрос за квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. Няма нужда да правим тези еквилибристики и да променяме термина от регламент, който разбира се, е с пряко приложение. Между първо и второ четене в Комисията се появи пък предложение за мобилен телефон. Ясно е, че става въпрос за телефонен номер, на който се получават кратки текстови съобщения. Може би трябва да се придържаме към терминологията на Закона за електронните съобщения, а не да измисляме нова, която – да, не води до двусмислие, но създава хаос в законодателството. Дефинирате „електронна преписка“, което е абсолютно ненужно, тъй като електронната преписка е преписка в електронен вид. Тя няма нищо по-специфично от това. Но два са по-големите казуси в това, което в крайна сметка ще бъде прието. Едното е, че се дефинират различни начини на връчване спрямо ГПК, който би следвало да се прилага, когато нещо не е уредено в АПК. Тук обаче ние специално посочваме различни начини, по които трябва да се посочва електронен адрес и да се връчва на тези по ГПК. Сега, ясно е, че двете съдилища – общите и административните, използват различни системи в момента, въпреки че не е била това идеята на законодателя при изменението на ЗСВ преди няколко години, но така или иначе е необяснимо защо трябва да има такива различия. Между първо и второ четене пък стана ясно, че ще бъдат изпращани делата от административния орган към съда през Единния портал за електронно правосъдие. Това е редакция, направена в Комисията. Колеги, ЕПЕП е портал за крайните потребители на административното правосъдие, на общото правосъдие и така нататък. Той не е система за комуникация между органи. Системата, която използва Административният съд – ЕДИС, е тази, която трябва да приема тези дела. Надявам се някой ден административните съдилища да минат към ЕИСС и те да се изпращат към основната система, където всъщност се съхраняват делата. Това може да Ви се струва терминологично заяждане, но всъщност показва, че трябваше малко повече да осмислим какви са процесите, които се залагат под тези законови изменения. Но най-големият казус е, че се създава дублиране на режима на Закона за електронното управление. Законът за електронното управление дефинира редица задължения за всички страни в административния процес – за органите, за гражданите, за юридическите лица, които няма нужда да изреждам сега. С тези изменения се създава копие на този процес в Административнопроцесуалния кодекс, който обаче се отнася до всички производства по издаване на индивидуални административни актове. Законът за електронното управление дефинира тези задължения по отношение на административните услуги, които са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. И въпросът е: защо, както в нашите предложения се предлага, просто не препратихме към Закона за електронното управление, разширявайки задълженията за органите във връзка с всички производства по издаване на индивидуални административни актове, а трябваше да се създава паралелен процес, който, за съжаление, е различен? Той, ако беше просто копиране на задълженията и те да са идентични, щеше да е просто лоша законодателна техника. Сега обаче има разлики. И въпросът ще бъде: кой текст се прилага, когато се стигне до реалното прилагане на този закон? Само два примера ще Ви дам. Единият е задължението за връщане на заявленията на гражданите, които са ги подали. Когато един гражданин отиде и подаде на хартия едно заявление, по Закона за електронното управление то трябва да бъде сканирано и да бъде върнато на гражданина. Сега с тези промени в АПК се оказва, че то трябва да бъде съхранявано от административния орган. Административният орган кой текст ще приложи – текста в Закона за електронното управление или АПК? И ако ще приложи този по АПК, Вие не отменяте ли – неявно, без, разбира се, отменителна разпоредба, текста в Закона за електронното управление? Другият пример е изискването за подпис. Тук всички заявления трябва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис, докато Законът за електронното управление предвижда много специфични хипотези, които приехме в тази зала преди две години, при които такъв не трябва да се изисква, за да бъдат улеснени гражданите. И в заключение, моето опасение е, че с тези промени, които по принцип са в правилната посока, всъщност ще се създаде неяснота, на практика ще се отменят някои от разпоредбите на Закона за електронното управление, без да бъдат отменени изрично, тоест органите няма да ги прилагат. Това ще затрудни повече гражданите. Така няма да постигнем всъщност целите, които са поставени пред Закона. Това, разбира се, е отговорност на управляващите, на мнозинството. Аз съм длъжен обаче да посоча тези рискове сега, преди да приемем тези текстове, че макар целта да е правилна, прилагането на този закон ще срещне затруднения при тълкуването особено когато има разлики с текстовете в Закона за електронното управление. Благодаря.
#120 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Божанов? Не виждам други желаещи колеги да се изкажат. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, часът е 13,50. Ще дам 15 минути почивка… (Реплики.) Изчакайте, не знаете защо. …за заседание на Комисията по образованието и науката.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
О, там ще бъде интересно! Там ще бъде два часа!
#122 · speech
Не, няма да бъде интересно. Няма да бъдат и два часа. (Шум и реплики.) Моля? (Реплики.) Нямам информация Комисията за взаимодействие с гражданите да има заседание от 14,30 ч. (Реплики.) Само не викайте! Председателят на Комисията не ме е уведомил. Има комуникационни средства за общуване. Няма пречка заседанието на Комисията да бъде по-рано. Нали всички сте тук? 15 минути почивка за заседанието на Комисията по образованието и науката. (След почивката.)
#123 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Господин министърът поиска думата. (Оживление.)
#124 · speech
Министър Георги Георгиев
Благодаря. Преди възторжените възгласи от залата второто най-кратко изказване ще бъде това. Благодаря на всички за конструктивните предложения. Припомням на всички целта на промените каква е. На първо място, дигитализация на административното производство. Не само съдебното производство, а начина, по който юридическите лица професионалисти, като адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и прочее, общуват с институциите, от една страна. На второ място, задължението, което въвеждаме, за електронна комуникация между различните институции – държавни такива и съдебни. На трето място, много важна стъпка в битката за това да превентираме, да се опитаме да спешим бавното правосъдие е електронното връчване на книжата. Без да задължаваме българските граждани – единственото изключение остават гражданите, които не са длъжни, но имат възможност да получават по електронна поща всички съобщения. За всички останали участници – тук благодаря на Висшия адвокатски съвет за изявената позиция – превръщаме в правило електронната комуникация със съда, защото много често това е причина за забавяне на делата, връщат се призовки. Имаше един случай с колега адвокат, който в началото на юни беше залепил табела на кантората си, че до края на август е в отпуск, поради което не могат да му бъдат връчени книжа. Сега, давате си сметка, че това не може да бъде ценено като добросъвестно процесуално поведение, поради което елиминираме възможностите за шиканиране, за бавене на делата чрез различни такива трикове. На следващо място, дигитализацията става правило. Тоест електронната преписка в администрацията, колеги – не говорим само за дигитализация на съдебното производство, а електронната преписка се превръща в правило в администрацията. За това предвиждаме достатъчно дълъг вокацио легис от идната година, за да имаме възможност за техническо изграждане на голяма част от необходимите услуги в тази връзка. Какво означава това? От опит споделям, като бивш председател на общински съвет – при решение на общинския съвет, което се обжалва, , с приложение 300 страници – някакъв план, архитектурен най-често, ако човек пропусне две странички да завери при подпис, печат, заверка и прочее, изпращат се книжата, съдът дава указания, най-често се връщат, тоест един месец отива заради тези две пропуснати страници. Чрез електронната преписка цялата комуникация и работата на администрацията става електронна. Това, на първо място, елиминира риска от грешки, на второ място, елиминира риска от корупция и човешкия фактор в тази връзка. По отношение на казаното от колегите за видеоконферентната връзка, за термина „важни причини и съображения за сигурност“. Колеги, ГПК борави с аналогичен термин – „уважителни причини“. Към всички гледам, господин Петров, не само към Вас – просто не мога да се въртя съвсем. Ще изглежда не твърде авторитетно поведението на министъра, ако към всеки от говорещите го адресира, впервайки поглед в него. С две думи, давам пример защо е важна видеоконферентната връзка. От една страна, тя осигурява възможността за бързина и процесуална икономия. Това са основополагащи принципи на административния процес. На второ място, конкретен пример. Имаме затворници, лица, излежаващи присъди при строг режим най-често или при специален режим – конкретен случай Ви давам, не че правим затова цялата промяна, всички съображения вече бяха изложени, които стават най-редовните жалбоподатели в Административния съд – София-град, да речем, поради което всеки божи ден служители на „Изпълнение на наказанията“ в Министерството на правосъдието конвоират редовния, подал стотици жалби, жалбоподател. Злоупотреба с право, та дрънка. Най-важното обаче – примери, които сме изтъкнали в мотивите, които вече обсъждахме заедно с Вас. Ако родител на дете в Силистра кандидатства за лечение в чужбина или възрастен гражданин, който кандидатства за енергийна помощ в Русе, обжалва решението на административния съд по неговото местоживеене, после трябва да се явява пред Върховния административен съд, знаете. Чрез видеоконферентната връзка има възможност, вместо да пътуват родителите на детето от Силистра до София, да се явят в съответния окръжен съд, пред който е било делото по първа инстанция, и през видеоконферентна връзка съдията в София да се увери, че са същите страни, и да продължим напред. Това заедно с промените в НПК, които се надявам да бъдат подкрепени въпреки разискванията, които имахме, е много важна стъпка в битката с бавното правосъдие, защото, когато елиминираме възможностите за злоупотреба с връчването на книжата, на първо място, когато дигитализираме цялата работа на администрацията, за да не пътуват килограми хартия, които се заверяват, и прочее доказателства към тях, и на трето място, чрез видеоконферентната връзка ние ще успеем в много голяма степен да елиминираме най-честите, изглеждащи прозаични, причини за забавяне на делата. По отношение на една промяна, която бе направена между първо и второ четене в текста на чл. 142г, обръщам внимание на следното: действително сме поели задължение за въвеждането на електронни съдебни решения. Това са част от реформите, които сме предвидили в Плана за възстановяване – бяха по шестото плащане. В резултат на предоговарянето бяха изтеглени в рамките на четвъртото плащане, тоест през идната пролет. Предвиждането на текста „може“, който бе предложен от народните представители, дава възможност да се положат усилия за изграждането на такъв технически капацитет, какъвто е необходим. Едва ли до идната пролет това ще се случи. Ние комуникираме с Европейската комисия и в момента доста интензивно, обяснявайки какво е техническото състояние, за да може да се отчете като изпълнена реформата, но и да не поставяме невъзможни изисквания към административните съдилища след анализ на техническия капацитет междувременно за тях. Така че, в кратката версия на изказването, време е за гласуване. Благодаря Ви много. Благодаря Ви, че снощи останахте до полунощ. През последните няколко седмици парламентът отметна огромна по обем работа. Така че поздравления за Вас, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#125 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване наименованието на Закона по вносител: „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“. Гласували 159 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Господин Петров, само да Ви уведомя, че не се жали, а се оспорва пред Конституционния съд. Преминаваме към § 1. Има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Конституционният съд не е съд. Моля, режим на гласуване. Гласували 159 народни представители: за 52, против 68, въздържали се 39. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 1 в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 161 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 5. Предложението е прието. Преминаваме към § 2. Има направено предложение от народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 170 народни представители: за 58, против 73, въздържали се 39. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 2 в редакцията на Комисията. Гласували 166 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 6. Текстът е приет. Преминаваме към § 3. Поставям на гласуване предложението на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията – § 3. Гласували 170 народни представители: за 56, против 77, въздържали се 37. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 3 по вносител. Гласували 174 народни представители: за 162, против 1, въздържали се 11. Предложението е прието. По § 4. В него има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 171 народни представители: за 56, против 80, въздържали се 35. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 4 по вносител. Гласували 176 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 8. Предложението е прието. Преминаваме към § 5. В него има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 173 народни представители: за 59, против 88, въздържали се 26. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 5 в редакцията на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 14. Текстът на § 5 е приет. Преминаваме към § 6. В него има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 173 народни представители: за 29, против 98, въздържали се 46. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 6 в редакцията на Комисията. Гласували 177 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към § 7. В него има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 31, против 98, въздържали се 49. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 7 в редакцията на Комисията, текста на § 8 в редакцията на Комисията, текста на § 9 в редакцията на Комисията, текста на § 10 в редакцията на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 13. Параграфите са приети. Преминаваме към § 11. Поставям на гласуване текста на § 11 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 173 народни представители: за 23, против 96, въздържали се 54. Предложението не е прието. Поставям на гласуване създаването на нов § 11 в редакцията на Комисията и § 12 в редакцията на Комисията. Гласували 175 народни представители: за 133, против 18, въздържали се 24. Предложенията са приети. Сега преминаваме към поредица от параграфи, които е предложено от Комисията да бъдат отхвърлени. Един по един или ще гласуваме общ текст за тяхното групиране? (Реплика: „Заедно!“) Подлагам на гласуване процедурното предложение параграфите, които могат да бъдат групирани за приемане или за отхвърляне, да бъдат групирани, така че моля, подкрепете това процедурно предложение. Гласували 163 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. Поставям на гласуване текстовете съответно на § 13 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 14 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 15 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 16 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 17 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 18 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 19 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 20 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 21 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 22 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 23 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 24 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 25 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 181 народни представители: за 22, против 113, въздържали се 46. Предложенията не са приети. Поставям на гласуване предложението на народните представители Йорданова и Божанов за създаването на нов § 25а, неподкрепено от Комисията. Гласували 181 народни представители: за 61, против 97, въздържали се 23. Предложението не е прието. Преминаваме към създадения нов § 13 в редакцията на Комисията. Поставям на гласуването на нов § 13 в редакцията на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 13. Предложението за създаването на нов § 13 е прието. Преминаваме към § 26 по вносител. Поставям на гласуване предложението на народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 57, против 102, въздържали се 19. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 26, който става § 14 по вносител, и § 27, който става § 15 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 115, против 33, въздържали се 32. Параграфите са приети. Преминаваме към § 28 по вносител. Поставям на гласуване § 28 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 178 народни представители: за 1, против 139, въздържали се 38. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 29, който става § 16 в редакцията на Комисията. (Шум и реплики.) В момента няма гласуване, изчакайте. Не успяхте да гласувате ли? (Шум и реплики.) Моля, един да говори – не се разбира. (Смях.) Не е смешно. Не виждам нещо да е смешно. Няма гласуване в момента, така че, след като изчета текста, тогава се обявява гласуване. (Реплики: „Няма ток.“) Изчакайте, имайте търпение. Не е само на този ред, и на други, да, точно така. Господин Добрев, дали не сте Вие причината? На част от пултовете би трябвало да работят, на други обаче – не. (Смях.) Не виждам какво е смешно. Необходимо ли Ви е време? Правилникът допуска и друг начин за гласуване, но е по-бавен, така че... След като не са обвявани поръчки за закупуване на нова техника и техниката е… (Реплика: „Обявени са.“) Не, не са обявени, имате стара информация. Прекратена е процедурата. И след като пет пъти е обявявана и прекратена, трябвало е някой в предишни мандати може би да я обяви. С техника, закупена преди 10 години – така. Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване текста на § 29, който става § 16 в редакцията на Комисията, и § 30, който става § 17 по вносител, заедно с предложението на Комисията. Гласували 183 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 13. Предложенията са приети. Преминаваме към § 31. В него има направено предложение от народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 57, против 104, въздържали се 20. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 31, който става § 18 в редакция на Комисията, текста на § 32, който става § 19 в редакция на Комисията, и § 33, който става § 20 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 161, против 8, въздържали се 12. Предложенията са приети. Уважаеми господин Кръстев, Вашето предложение е в новия § 32, който систематично идва след § 50 по вносител. Още не сме стигнали до него. В момента гласувахме до § 33 по вносител, който става § 20.
#126 · speech
ДПС – Ново начало, от място
Точно така.
#127 · speech
Благодаря Ви, че ме защитихте. Поставям на гласуване предложението на народните представители Йорданова и Божанов по § 34, неподкрепено от Комисията. Гласували 181 народни представители: за 31, против 88, въздържали се 62. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 34, който става § 21 в редакцията на Комисията; § 35, който става § 22 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 36, който става § 23 в редакцията на Комисията, и § 37, който става § 24 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 14. Предложенията са приети. Поставям на гласуване текста на § 38 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен, и § 39 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 181 народни представители: за 10, против 148, въздържали се 23. Предложенията не са приети. Поставям на гласуване текста на § 40, който става § 25 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 174, против 1, въздържали се 5. Предложението за текста на § 40, който става § 25, е прието. В § 41 по вносител, който става § 26, има направено редакционно предложение от господин Кръстев. Изчитам го: думата „върне“ се заменя с „изпрати“, а накрая се добавя „в случаите, когато съдът е установил, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на акт със съдържанието, поискано от заявителя“. Поставям на гласуване предложението на господин Кръстев за включване в текста на § 41, който става § 26. Гласували 177 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 35. Предложението е прието. Поставям на гласуване текста на § 41, който става § 26 по вносител, заедно с предложението на Комисията и приетото редакционно предложение, което току-що гласувахме; § 42, който става § 27 по вносител, заедно с предложението на Комисията и § 43, който става § 28 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието.
#128 · speech
ИТН, от място
Прегласуване!
#129 · speech
Господин Рашев желае прегласуване. Поставям на прегласуване § 41, който става § 26, заедно с предложението на Комисията и редакционното предложение; § 42, който става § 27 по вносител, заедно с предложението на Комисията и § 43, който става § 28 по вносител. Моля, режим на прегласуване. Гласували 179 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 34. Предложенията са приети. Поставям на гласуване текста на § 44 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен; § 45 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен, и § 46 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 23, против 99, въздържали се 54. Предложенията не са приети. Поставям на гласуване текста на § 47, който става § 29 по вносител; § 48, който става § 30 в редакцията на Комисията, и § 49, който става § 31 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 44. Предложенията са приети. Поставям на гласуване текста на § 50 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 177 народни представители: за 21, против 109, въздържали се 47. Предложението не е прието. Комисията предлага да се създаде нов § 32. Господин Кръстев направи предложение в залата относно § 32. Ще го изчета: „В чл. 217, ал. 3 изречение трето се изменя така: „При открито заседание участва прокурор в предвидените със закон случаи в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила, както и по негова преценка в условията на чл. 16.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 55. Предложението е прието. Поставям на гласуване създаването на нов § 32 в редакцията на Комисията заедно с приетото редакционно предложение; § 51, който става § 33 в редакцията на Комисията, и § 52, който става § 34 по вносител. Гласували 171 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 33. Предложенията са приети. Преминаваме към § 53 по вносител. Поставям на гласуване предложението на народните представители Йорданова и Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 55, против 80, въздържали се 37. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 53, който става § 35 в редакцията на Комисията; § 54, който става § 36 по вносител, и § 55, който става § 37 в редакцията на Комисията. Гласували 178 народни представители: за 169, против 2, въздържали се 7. Предложенията са приети. Момент, колеги, тук има едно предложение, което не мога да видя към кой параграф е. (Реплики.) Моля, за създаването на нов параграф ли е? Извинявайте, госпожо Йорданова и господин Божанов, но не мога да разбера по кой текст Ви е предложението. Заповядайте.
#130 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Предложението е общо редакционно предложение, както е видно от доклада. Не е по конкретен параграф, а във всички параграфи, където е използвана „квалифицирана препоръчана електронна поща“ да бъде заменено със съответния израз, който е по приложимия регламент. Това е. Не е по конкретен параграф, а общо редакционно предложение. Благодаря.
#131 · speech
Уважаеми колеги, ще го подложа на самостоятелно гласуване и ще го изчета, за да бъде ясно за народните представители. Предложението на народните представители Йорданова и Божанов е навсякъде думите „квалифицирана електронна препоръчана поща“ се заменят с думите „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“. Моля, режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 28, против 89, въздържали се 60. Предложението не е прието.
#132 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване с обосновка!
#133 · speech
Заповядайте, господин Петров, за прегласуване.
#134 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Обръщам се към групата на ПП-ДБ. Ние от един час им гласуваме предложенията, а от 36 депутати на ПП-ДБ в залата са само 21, липсват 15 депутати. Те не си гласуват собствените предложения, а техните предложения се крепят на ВЪЗРАЖДАНЕ и с цялата си наглост даже това, което изчетоха сега, не смятаха за редно и уместно да ни го връчат, връчиха го само на Киселова и на ГЕРБ и именно затова ние гласувахме „въздържал се“ и не смятаме да им подкрепяме повече предложенията, тъй като собствената им парламентарна група на ПП-ДБ не е в пълен състав и тя не им подкрепя предложенията. Такъв голям кордон има около тях, че ако не е ВЪЗРАЖДАНЕ, няма да се съберат повече от 21 гласа на техните собствени предложения. Така че да се замислят защо въобще ги правят тези предложения между първо и второ гласуване – да губят тук времето на пленарната зала, да им гласуваме ние предложенията, защото тях ги няма в залата. (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#135 · speech
Моля за тишина в залата! Само да кажа, че предложението го изчитам по доклада на водещата комисия. Моля, господин Петров, Вие сте член на Комисията по конституционни и правни въпроси – това е в доклада. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! Вие, за процедура. Останаха ни няколко гласувания. Законопроектът е важен.
#136 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, тези прегласувания и тази обосновка за прегласуване са, меко казано, странни. Винаги когато ВЪЗРАЖДАНЕ натрупат с ГЕРБ малко по-близки отношения, те им пазят имунитетите. Цяла България говори за това, всички ги виждат и накрая ВЪЗРАЖДАНЕ проведат две гласувания, забележете, по Административнопроцесуалния кодекс по член еди-кой си и казват: ей така ни се лепват, а пък ГЕРБ ги аплодират. И тук гледаме как ГЕРБ тях ги аплодират, те им се радват и после им връщат любовния жест. Малко в повече ни идва, защото, ако има близки отношения, те са между две групи – ГЕРБ – ВЪЗРАЖДАНЕ. Едните ги чака наказателно преследване, а другите ги пазят. Да не го забравяме това.
#137 · speech
ГЕРБ-СДС от място
Стига анализи!
#138 · speech
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за прегласуване. Господин Божанков, възможна ли е любов между юридически лица, или неперсонифицирани субекти? (Смях и ръкопляскания.) Преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване предложението на народните представители Йорданова и Божанов за промяна на думите „квалифицирана електронна препоръчана поща“ с думите „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“. Гласували 181 народни представители: за 31, против 109, въздържали се 41. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 56 по вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 182 народни представители: за 25, против 106, въздържали се 51. Предложението не е прието. Поставям на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; § 57, който става § 38 в редакция на Комисията; § 58, който става § 39 в редакция на Комисията; и създаването на нов § 40 в редакция на Комисията. В следващите текстове има редакционни предложения, затова не ги включвам. Гласували 186 народни представители: за 177, против няма, въздържали се 9. Беше направено редакционно предложение от господин Кръстев § 59, който става § 41 – това е относно промяна в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, думите „вредите и пропуснатите ползи“ се заменят с „имуществени и неимуществени вреди“. Гласуваме редакционното предложение на господин Кръстев. Гласували 187 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 15. Редакционното предложение е прието. Поставям на гласуване текста на § 59, който става § 41 по вносител, заедно с редакционното предложение, което току-що приехме. Гласували 188 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 4. Предложението е прието. Преминаваме към § 60, който става § 42. В него госпожа Йорданова направи предложение – ще го изчета. „В чл. 101, ал. 2 – става дума за Закона за държавния служител, се създава изречение второ: „В случаите на влязло в сила решение на съд, с което държавата или общината е осъдена да заплати обезщетение за вреди и/или пропуснати ползи на гражданин или юридическо лице по чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като изключение от правилото на ал. 3 държавният служител отговаря за пълния размер на присъденото обезщетение, но за не повече от три работни заплати, а когато изпълнява функциите на държавен орган или е член на колективен държавен орган – за не повече от 12 заплати.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 55, против 94, въздържали се 38. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 60, който става § 42 по вносител. Гласували 191 народни представители: за 68, против 121, въздържали се 2. Предложението не е прието. Поставям на гласуване създаването на нов § 42 в редакция на Комисията и § 61, който става § 43 в редакция на Комисията. Гласували 189 народни представители: за 116, против 34, въздържали се 39. Предложението е прието. С това е приет Законопроектът на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка в нашата днешна програма: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЪРГОВСКИ АРБИТРАЖ. Приет на първо гласуване на 11 юли 2025 г. Заповядайте, госпожо Александрова, да представите доклада на Комисията.
#139 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, № 51-502-01-25, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. Общ проект, второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. По § 2 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 2, т. 2 в текста на ал. 2 след думите „решавани с арбитраж“ се добавя „спорове за неустойки по сключени договори между лица, които не са търговци, както и“ и текстът продължава. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Ивайло Чорбов: „Член 3 се изменя, както следва: След думата „учреждение“ се добавя „както и общински дружества“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Член 3 се изменя така: „Чл. 3. Страна в арбитражно производство може да бъде и държава или държавно учреждение.“ По § 4 има предложение на народния представител Петър Петров. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 4 в чл. 4, ал. 4 накрая се прибавят думите „когато страна по спора е лице по чл. 7, ал. 4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 4 се изменя така: „Чл. 4. (1) Арбитраж на територията на Република България може да се осъществява от: 1. постоянна арбитражна институция със седалище в Република България, вписана в Регистъра на арбитражите по реда на глава първа „а“; 2. чуждестранна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България. (2) Международен арбитраж с място на територията на Република България може да бъде образуван и за решаване на определен търговски спор. (3) Арбитражна институция по ал. 1, т. 1 се учредява към юридическо лице, вписано в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в друг регистър, предвиден в закон, и трябва да отговаря на следните изисквания: 1. да е приела правила за устройството и организацията на арбитражната дейност, както и тарифа за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността, и да поддържа списък на арбитри; 2. да поддържа офис, деловодство, архив и интернет страница с връзка към електронната деловодна система; 3. членовете на управителния ѝ орган, ако има такъв, и вписаните в списъка арбитри да отговарят на изискванията по чл. 11, ал. 4. (4) При провеждане на арбитраж по ал. 1, т. 2 и ал. 2 в регистъра по чл. 6а се вписва всяко арбитражно производство, образувано пред тях.“ По § 5 – текст по вносител, има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 6а в текста на алинея четвърта в края на второто изречение след думите ,,за съдебната власт“ се поставя запетая и се добавя изразът „за адвокати“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В§ 5: В чл. 6а ал. 1 се изменя: „(1) Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно: 1. постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност, със седалище в Република България; 2. постоянните арбитражни институции със седалище в чужбина; 3. арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор.“ Ал. 2 се изменя: „(2) Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. Обстоятелствата се вписват и актовете се обявяват без информацията, представляваща лични данни, както и търговска или друга защитена тайна на страните, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.“ Ал. 3 се изменя: „(3) За всяка вписана арбитражна институция по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2, както и за всяко производство по чл. 4, ал. 2 се води електронната партида, в която се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи юридическото лице, към което е създаден арбитражът, а в случаите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 2 – и за арбитрите и страните по арбитражните производства.“ В ал. 4 се заличават думите „за министъра на правосъдието и“. Ал. 6, т. 3 се изменя, както следва: „3. вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор;“. В чл. 6б: В ал. 2 накрая се прибавят думите „когато страна по спора е физическо лице по чл. 7, ал. 4“. В ал. 3 след думите „в чужбина“ се прибавят думите „когато страна по спора е физическо лице по чл. 7, ал. 4“. Ал. 3, т. 3 се изменя: „3. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, избрани или назначени да решат спора;“. Чл. 6б, ал. 2 се изменя: „ (2) Заявление за вписване на арбитраж по чл. 4, ал. 2 се подава от председателя на арбитражния състав по конкретното дело в 7-дневен срок от формирането му.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се глава първа „а“ с чл. 6а – 6д: „Глава първа „а“ Регистър на арбитражите Чл. 6а. (1) Регистърът на арбитражите е структурирана база данни в електронна форма, която съдържа информация относно постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност, със седалище в Република България, както и относно арбитражните производства с място на арбитраж на територията на Република България, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието. (2) Обстоятелствата се вписват и актовете се обявяват при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. (3) За всяка вписана арбитражна институция със седалище в Република България и за всяко производство по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се води електронната партида, в която се прилагат заявленията, документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства, обявените актове и други документи, които могат да съдържат и лични данни за идентифицирането на лицата, представляващи или управляващи юридическото лице, към което е създаден арбитражът, арбитрите и страните по арбитражните производства по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2. (4) Регистърът по ал. 1 е публичен в частта, съдържаща данни относно арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в Регистъра по ал. 1 са достъпни само за министъра на правосъдието и за лицата, на които е възложил воденето на Регистъра, за Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт и за съда. (5) Условията и редът за водене, достъп и съхраняване на Регистъра по ал. 1 се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието. (6) Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за предоставяне на следните услуги от Регистъра по ал. 1: 1. вписване или заличаване на арбитраж като постоянна институция; 2. вписване на промени в обстоятелствата относно вписана постоянна институция; 3. вписване на обстоятелства относно арбитражни производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, както и на арбитри извън списъка на арбитража; 4. издаване на удостоверение за вписана постоянна арбитражна институция; 5. извършване на писмена справка за вписани обстоятелства; 6. издаване на заверено копие на хартиен носител от електронен образ на заявление или приложения към него. (7) Справките и удостоверенията не могат да съдържат лични данни, които не са предмет на публично вписване или обявяване. (8) Всички действия, свързани с Регистъра по ал. 1, се извършват електронно. Услугите по ал. 4 могат да бъдат предоставяни и въз основа на писмено заявление. Чл. 6б. (1) За постоянните арбитражни институции се вписват: 1. единен идентификационен код, наименование и правно-организационна форма на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; 2. седалище и адрес на управление, адрес на офисите, в които се осъществява арбитражна дейност, и интернет страница; 3. имената на членовете на управителните органи на юридическото лице; 4. имена, професия и данни за контакт на членовете на управителния орган на арбитража, ако има такъв; 5. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, чрез които постоянната институция осъществява арбитражна дейност; 6. специализация на арбитражната дейност, ако е приложимо. (2) Ако арбитър по конкретно дело е лице извън списъка на арбитража, за разглежданото с негово участие дело по партидата на арбитражната институция се вписват данните по ал. 3, т. 2 и 3. (3) За арбитражните производства, образувани пред арбитраж, създаден за решаване на определен спор, или пред постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България се вписват следните обстоятелства: 1. дата на постъпване на искането за разглеждане на арбитражния спор; 2. имената, съответно наименованията, и адресите на страните; 3. имена, професия и данни за контакт на арбитрите, избрани или назначени да решат спора, а когато са арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България, се вписват също наименование, идентификационен номер и седалище на чуждестранната арбитражна институция; 4. дата и номер на арбитражното решение. (4) В случаите по ал. 3 се прилагат: 1. искане за разглеждане на арбитражния спор и отговор на искането, ако е постъпил; 2. съобщение за предстоящо открито заседание за разглеждане на арбитражното дело – дата и начин на провеждане; 3. арбитражно решение, което се обявява с оглед на влизането му в сила чрез прилагане в Регистъра по чл. 6а. Чл. 6в. (1) Заявление за вписване на постоянна арбитражна институция се подава от представляващия юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция, или от пълномощник с изрично пълномощно. (2) Заявление за вписване на арбитраж по чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 2 се подава от председателя на арбитражния състав по конкретното дело в 7-дневен срок от формирането му. (3) Заявление за вписване по чл. 6б, ал. 2 се подава от лицата по ал. 1. (4) Заявление за вписване на промени на обстоятелства по чл. 6б, ал. 1, 2 и 3 се подава в 7-дневен срок от настъпването им. По отношение на това заявление се прилагат съответно правилата относно заявлението за първоначално вписване на обстоятелства. (5) Документите, които се прилагат към заявлението, се уреждат в наредбата по чл. 6а, ал. 5. С нея се приемат и образци на декларации и други документи, необходими за вписването. Чл. 6г. (1) Министърът на правосъдието се произнася по заявлението за вписване в 7-дневен срок с мотивирано решение. Когато не са спазени изискванията по чл. 4, 6б или чл. 6в и пропуските не бъдат отстранени в 7-дневен срок, министърът на правосъдието мотивирано отказва вписването. Отказ може да бъде постановен и когато по отношение на арбитража, чието вписване е заявено, са налице фактите и обстоятелствата по чл. 52, ал. 6 или чл. 53. Арбитраж, заличен на основание чл. 6д, ал. 1, т. 3, не може да бъде вписан отново. (2) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 6д. (1) Арбитражна институция се заличава от Регистъра по ал. 1: 1. по искане на представляващия юридическото лице, към което е създадена; искането може да бъде подадено и от пълномощник с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя; 2. при прекратяване на юридическото лице, към което е създадена арбитражната институция; 3. в случаите по чл. 52, ал. 6. (2) В случаите по ал. 1 висящите арбитражни производства се довършват от арбитражен състав, образуван съобразно приложимите за това правила при започване на производството. (3) Архивът на заличената арбитражна институция се предава на Министерството на правосъдието.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 7 се правят следните допълнения: 1. В текста на т. 3, ал. 4, т. 2 изразът „или висше образование“ се заменя с „има висше юридическо образование“. 2. В текста на т. 4 в новата ал. 5 в края на изречението вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст: „както и за лица, притежаващи най-малко три години професионален стаж като съдия“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Арбитър може да бъде и лице, което не е гражданин на Република България, ако правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, както и когато е арбитър към чуждестранна арбитражна институция или е арбитър по спор по чл. 4, ал. 2.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) В случай че правилникът на съответната арбитражна институция позволява това, за арбитър може да бъде посочено и лице, което не е включено в списъка на арбитражната институция, ако отговаря на изискванията по ал. 4.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Арбитър може да бъде дееспособен пълнолетен гражданин, който: 1. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията; 2. има висше образование; 3. има най-малко 8 години професионален стаж; 4. не е лишен от правото да упражнява определена професия или дейност или да заема определена длъжност; 5. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен или не е осъждан за банкрут; 6. притежава високи морални качества и професионализъм.“ 4. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Изискванията по ал. 4 не се прилагат за арбитри към постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България при разглеждане на арбитражно дело на територията на Република България. (6) Обстоятелствата по ал. 4 се установяват служебно по т. 1, 5 и 6 въз основа на документ за завършено висше образование по т. 2 и въз основа на писмена декларация от арбитъра по т. 3 и 4.“ По § 8 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 12 се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. ако страната не избере арбитър в 30-дневен срок от получаване на искането на другата страна да направи това или ако двамата арбитри в 30-дневен срок от тяхното назначаване не постигнат съгласие за третия арбитър, той се назначава по искане на една от страните от ръководителя на арбитражната институция, а при международен арбитраж за решаване на отделен търговски спор – от председателя на Българската търговско-промишлена палата;“; б) в т. 3 думите „органа по предходната точка“ се заменят с „органите по т. 2“. 2. В ал. 3 думите „Председателят на Българската търговско-промишлена палата“ се заменят с „Назначаващият орган по ал. 2, т. 2 и 3“. 3. В ал. 4 думите „председателя на Българската търговско-промишлена палата по ал. 2 и 3“ се заменят с „назначаващия орган по ал. 2, т. 2 и 3“.“ По § 9 има предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 9 в чл. 26 думата „постоянен“ се заменя с „настоящ“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. По § 10 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Петров по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Ако не е уговорено друго между страните, при необходимост арбитражно заседание може да бъде проведено чрез видеоконферентна връзка. Арбитражният съд урежда в правилата си реда за провеждане на такова заседание. (3) Процесуалните действия и изявления на арбитрите, страните, техните представители и на останалите участници в производството се регистрират по подходящ начин, позволяващ съхраняване и възпроизвеждане на информацията.“ По § 11 – текст по вносител, има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 11 в чл. 32 се създават ал. 9 и ал. 10: „(9) Правилата за връчване по ал. 1 се прилагат за страна, която е едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора, ако е уговорено между страните, с изключение на ал. 4 и ал. 5. (10) Правилата на ал. 7 и ал. 8 не се прилагат за страна по спора в качеството ѝ на едноличен търговец, предприемач, съдружник или акционер, управител или член на управителен орган на дружество или прокурист, както и което се е задължило или е дало обезпечение за задължение на търговец или предприемач, което е предмет на спора.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, като ал. 7 се изменя така: „(7) Когато опитите за връчване на исковата молба или на съобщението за насрочване на първото открито арбитражно заседание са неуспешни, включително чрез прилагане на ал. 4 и 5, по искане на ищеца се прави нов опит за връчване в срок до три месеца от последния опит или делото се прекратява по негово искане. При прекратяване на делото поради невъзможност да бъде призован ответникът, ищецът има право да предяви иска пред компетентния съд, като се запазва спирането на давността по време на прекратеното арбитражно производство.“ По § 12 има предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 12, т. 1 чл. 26 се изменя: „(2) Когато всички елементи на спорното правоотношение са свързани с една държава, прилагат се правилата на чл. 3, § 3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) и на чл. 14, § 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II).“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да бъде отхвърлен. По § 13 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „По § 13: Изразът „електронното досие на делото“ да се замени с израза „електронното дело“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В чл. 41 ал. 3 се изменя така: „(3) Решението се обявява с прилагането му в електронното досие на делото, а когато е постановено от арбитраж, образуван за решаване на определен спор, или от постоянна арбитражна институция със седалище извън територията на Република България – в Регистъра по чл. 6а. Решението, подписано от арбитрите, се изпраща на страните. С връчването му на двете страни то влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.“ По § 14 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „По § 14 относно ал. 2: Изречение второ да се измени така: „Деловодството се поддържа в електронна форма, като за всяко дело се образува електронно дело.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 14 в чл. 46а се създава ал. 4: „(4) При прекратяване на дейността на арбитражния съд архивът по ал. 3 се предава на Министерството на правосъдието по ред, определен в наредбата по чл. 6а, ал. 5.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13, като в т. 2 относно ал. 3 думите „за срок до“ се заличават. По § 15 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 15 т. 2 от Законопроекта се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 14, като в ал. 2, т. 1 и 2 след думата „Регистъра“ се добавя „по чл. 6а“. По § 16 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 16, т. 2 се правят следните допълнения: 1. В текста на ал. 2 в края на първото изречение след думите „в размер на“ се добавят думите „една десета от“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16. По § 18 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „По §18 относно ал. 3: Думите „електронно копие на разпореждането“ да се заменят с „разпореждането или копие от разпореждането“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 18: В чл. 51, ал. 1 думите „постоянният“ и „постоянен“ се заменят с „настоящият“ и „настоящ“. Член 51, ал. 2 се изменя, както следва: „(2) Окръжният съд прави служебна проверка в Регистъра на арбитражите и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата по чл. 41, ал. 3, както и дали арбитражът, арбитърът и арбитражното производство са били вписани в Регистъра в приложимите случаи. При липса на съответното вписване съдът отказва издаване на изпълнителен лист до извършване на съответното вписване.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 17: „§ 17. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите „влязлото в сила“ се добавя „и обявено“; б) създава се изречение трето: „Когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение се издава от Софийския градски съд.“ 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Окръжният съд прави служебна проверка в Регистъра по чл. 6а и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата по чл. 41, ал. 3 и чл. 47, ал. 2, както и за връчване на решението на длъжника по изпълнението. (3) Електронно копие от разпореждането, с което съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, се изпраща на министъра на правосъдието.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и накрая се добавя „като молбата се предявява пред Софийския градски съд“. 4. Досегашната ал. 3 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 18. По § 20 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 20, т. 2 се прави следното допълнение: В текста на ал. 5 след думите „на този закон“ се добавя изразът „или извършено умишлено престъпление от общ характер, свързано с арбитражен спор“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов: „По § 20: Вариант 1: В т. 1 да се заличат думите „висящи и“. Вариант 2: В случай че бъде отхвърлено предложението по т. 1, предлагаме да се създаде ал. 7: „(2) При осъществяване на служебен достъп от Инспектората до архива до висящо арбитражно дело страните се уведомяват за това в тридневен срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „§ 19. В чл. 52 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 се създава изречение трето: „За осъществяване на проверките всеки арбитражен съд предоставя постоянен служебен достъп на Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт до електронния архив на всички висящи и приключили дела.“ 2. Създава се ал. 6: „(6) Министърът на правосъдието има право да разпореди заличаване на арбитраж от Регистъра по чл. 6а, в случай че бъдат констатирани системни тежки нарушения на този закон от арбитри или когато институцията, към която е учреден арбитражът, не поддържа условията за създаване на арбитраж по чл. 4, ал. 3 или чл. 46а. Министърът на правосъдието се произнася с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ По § 21 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 20: „§ 20. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Арбитър, който постанови решение по спор, който не може да бъде разглеждан от арбитраж по силата на чл. 19, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и решението е обявено за нищожно на това основание от Върховния касационен съд, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. На арбитражния съд, съответно на юридическото лице, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв.“ 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в Регистъра по чл. 6а в съответствие с чл. 6б, ал. 1, т. 5 или ал. 2 и 3, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв. На юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден арбитражът, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. (3) Когато арбитраж не изпълнява изискванията на чл. 46а или чл. 51, ал. 2, на юридическото лице със седалище в Република България, към което е учреден, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: „(3) При повторно нарушение глобите, съответно имуществените санкции по ал. 1 – 3 са в трикратен размер.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5.“ По § 22 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев: „В § 22 относно § 1a: Точка 1 се изменя: „1. „Международен арбитраж“ е арбитраж с място на територията на Република България, когато в момента на сключване на арбитражното споразумение една от страните има в чужбина обичайното си местопребиваване или съответно седалището.“ Точка 5 се изменя: „5. „Седалище“ е седалището според устройствения акт на лицето. Ако лицето няма седалище според устройствения си акт, счита, че седалището му е държавата, в която се намира действителното му управление.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21: „§ 21. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието „Допълнителна разпоредба“ се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. По смисъла на този закон: 1. „Международен арбитраж“ е арбитраж с място на територията на Република България, когато една от страните има постоянен адрес, обичайно местопребиваване, седалище или местонахождение на действителното си управление извън територията на Република България. 2. „Търговски спор“ е спор по смисъла на чл. 365, т. 1 – 3 от Гражданския процесуален кодекс. 3. „Видеоконферентна връзка“ е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител. 4. „Връчител“ е нотариус, съдебен изпълнител, куриер или пощенски служител, чрез който арбитражът изпраща книжа и съобщения до страните. 5. „Предприемач“ е лице по смисъла на чл. 760а от Търговския закон. 6. „Противоречие с обществения ред в Република България“ е налице, когато са нарушени императивни норми с принципно значение, които имат основополагащ характер за българското право. 7. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. 8. „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени три или повече нарушения на закона в продължение на една година. 9. „Тежко“ е нарушението, което е основание за нищожност или за отмяна на арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 1 – 4 или ал. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 22. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 24 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23: „§ 23. В 4-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“: 1. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието от 1992 г. (обн., ДВ, бр. …) произтичащи от този закон. 2. Министерският съвет приема изменения и допълнения в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс от 2008 г. (обн., ДВ, бр. …). 3. Министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 6а, ал. 5 и създава Регистъра по чл. 6а.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24, като думата „двумесечен“ се заменя с „тримесечен“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов – да се създаде нов параграф: „§... В чл. 112 от Закона за обществените поръчки се правят следните допълнения и изменения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) С договор за обществена поръчка, сключен от публичен възложител, не може да се образува арбитраж за решаване на определен спор.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Анна Александрова и група народни представители за създаване на нов § 28. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) в чл. 372, ал. 1 се създава нова т. 7: „7. проверява законосъобразното учредяване и дейността на арбитражите по Закона за арбитража.“ Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 405, ал. 5 думите „международния търговски арбитраж“ се заменят с „арбитража“.“ Комисията предлага да се създаде § 29: „§ 29. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 74, ал. 1, т. 7 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.“ Комисията предлага да се създаде § 30: „§ 30. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 302, ал. 3, изречение пето думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“. 2. В чл. 306, ал. 2, изречение трето думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.“ Комисията предлага да се създаде § 31: „§ 31. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. …) в чл. 39, ал. 4 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.“ Комисията предлага да се създаде § 32: „§ 32. В Закона за стоковите борси и тържищата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 37, ал. 7 думите „Закона за международния търговски арбитраж“ се заменят със „Закона за арбитража“.“ По § 28 има предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 33: „§ 33. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на: 1. Параграфи 4, 5, § 7, т. 4 (относно чл. 11, ал. 6), § 16, т. 2 и § 24, които влизат в сила в 4-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“. 2. Параграфи 12, §13, т. 2, § 14, т. 2, § 17, т. 1, буква „а“ и т. 2, § 19, § 20, т. 2 и § 27, които влизат в сила в 7-месечен срок след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.“
#140 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Госпожо Рангелова, за процедура.
#141 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. От името на парламентарна група моля за 30 минути почивка, за да може да проведе извънредно заседание Комисията по политиките за българите извън страната. Благодаря Ви.
#142 · speech
Тридесет минути почивка. (След почивката.)
#143 · speech
Уважаеми колеги народни представители, откривам разискванията. Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Кръстев.
#144 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение с две предложения за редакция в Закона за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж, който става Закон за арбитража, които са съгласувани и обсъдени. Благодаря на Министерството на правосъдието за работата в тази посока, включително и за тези редакции. Първото предложение е в § 5 относно чл. 6а, в ал. 8, изречение второ думите „по ал. 4“ се заменят с „по ал. 6“. И второто предложение е в редакция на § 22 по вносител, който става § 21, т. 6 се заличава и досегашните точки 7, 8 и 9 стават съответно 6, 7 и 8. Мотивите за тези предложения са следните: с първото премахваме понятието, което даваме на термина „противоречие с обществения ред“. Както стана въпрос и на Комисията, този термин е такъв, който има динамичен характер. Той се определя от социални отношения, които се развиват във времето, и даването на определение в даден момент, както е в момента, не може да отговори на необходимостта от това, което е указано в Закона за нормативните актове, че като уреждаме една материя в закон, тя трябва да бъде трайно уредена. В случая ние ще създадем по-скоро едно ограничение на този термин, а предвид това, че има богата съдебна практика на ВКС, по-скоро ще създадем проблем при използването на тази терминология, отколкото да улесним нейното използване, което всъщност е направено във връзка с предложението в този законопроект за връщане на т. 3, ал. 1 от чл. 47 на ЗМТА, където са посочени основанията за отмяна на арбитражни решения. Това е изключително важно нещо, тъй като предвид характера на това конвенционално производство много трудно може да има една защита на хората, които страдат от такъв тип решения. Така че с връщането на т. 3, която през 2017 г. беше отменена, ние даваме още една възможност за отмяна на арбитражно решение при производство от ВКС и разбира се, в момента, като премахваме това понятие, което беше дадено в Законопроекта, ще улесним самото прилагане и отмяна на този тип решения. А мотивът за другата редакция, която предложих, е поправяне на техническа грешка, която е била допусната. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#145 · speech
Благодаря Ви, господин Кръстев. Има ли реплики към изказването на господин Кръстев? Няма. Госпожо Рангелова, заповядайте – имате думата.
#146 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Аз също ще съм кратка, защото в голямата си част смятам този законопроект за изключително безспорен и консенсусен. Имали сме възможност да кажем по духа на Закона всички хубави думи за него и няма да се преповтарям. Това, което нас като парламентарна група ни смущава, касае § 16 по вносител, който става § 15 в редакция на Комисията, в ал. 4 касае спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка, като съдът го допуска срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение. Тук веднага ще Ви направи впечатление, че на практика има една абстрактна такса, която ще плати лицето, чийто имот е предмет на арбитражното решение и чието изпълнение това лице иска да бъде спряно от Върховния касационен съд – не само че е неясно, но и предполага всякакви вариации на тълкуване по отношение на размера на тази такса, но и смятам, че противоречи на тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, доколкото тя може да бъде само два вида – или проста такса, или процент от материалния интерес. Имам притеснение, че ако така остане редакцията на тази ал. 4, и съдът ще изпита затруднение какъв да бъде точно размерът, защото какво означава „в размер на интереса от отмяна на арбитражното решение“. Ако предположим, че това е неговата парична равностойност, какъв би бил интересът и съобразно с какъв критерий ние ще го измерим, за да може това лице да го внесе, още повече че в огромната част от случаите обичайно това са собственици на единствени жилища, които най-вероятно нямат и други доходи, които да отделят за едно такова безспорно скъпо производство. Ето защо аз ще апелирам към залата да помислим върху редакционна бележка, доколкото такава е и предложена от колегата ми Петър Петров, с конкретни параметри, която в Комисията не бе възприета, но той предлага това да бъде една десета от материалния интерес, което все пак е някаква обозрима такса, която е предвидима за това лице, което иска спиране на изпълнението, и отделно от това е и такса, която съдът може да изчисли много лесно, без да гадае въз основа на някакви субективни или абстрактни критерии. Това са бележките ми по този параграф. В останалата част ще подкрепим Законопроекта.
#147 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Реплики към изказването на госпожа Рангелова? Не виждам. За изказване – имате думата, господин Министър. Господин Златанов, Вие за реплика или за изказване? За изказване – след господин Петров.
#148 · speech
Министър Георги Георгиев
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, по същество аз Ви го представих на първо четене. Обръщам внимание за всички, които гледат заседанието на Народното събрание – предвиждаме изключително мащабна реформа в областта на търговския арбитраж, която бе инспирирана в голяма степен след журналистическото разследване на госпожа Вероника Димитрова за 90-годишната госпожа Ушколова, която беше на път да изгуби жилището си. Делото все още е висящо по отмяна пред Върховния касационен съд, предстои да бъде разгледано в началото на есента. Така че междувременно така, както следва да се прави в едно цивилизовано общество, когато видим не пробойна, а огромни дупки в законодателството, да предприемаме мерки от конкретния случай наред с предизвикателствата, с отвратителната ситуация, в която тази жена е поставена очевидно от престъпници, да извлечем поука и да си реформираме и модернизираме законодателството. Какво предвиждаме, знаете много добре. По същество – затягане на режима по отношение на арбитражните институции. През последните години в България са се нароили 40 арбитражни институции, за които в общи линии Министерството на правосъдието няма по същество никакви реални правомощия за контрол върху дейността им. Арбитраж сама по себе си не е лоша дума. Напротив, изключително важен начин за извънсъдебно решаване на споровете, за решаване в рамките на арбитражните съдилища, а не в рамките на правораздавателната система. Самият аз имам процесуален опит в арбитражни дела, така че важното тук е да опазим арбитража от бандитите и да опазим гражданите от различните схеми, които престъпниците са използвали. Затова в Закона предвиждаме, на първо място, изключително сериозно затягане по отношение на режима на връчване на физически лица, така както 90-годишната жена – твърди се, че нейният син бил получил книжа, а впоследствие, впрочем преди няколко седмици, бе отменен изпълнителният лист от Софийския апелативен съд, защото няма данни да е връчено изобщо на сина ѝ – на починалия ѝ син, решението. Тоест 40 арбитража постановили 600 решения. Данните, които събрах само за последните три години, показват необходимост в няколко насоки. От една страна, е защитата на физическите лица. На първо място, да не се презумира тяхното съгласие за арбитраж, за наличие на арбитражно споразумение, освен ако не е налице изрично писмено изразено такова при предявяване съответно на насрещен иск или възражението за прихващане. На второ място, затягане драстично на правилата, изключване на фикциите за връчване на физически лица, така че да не може да осъмнете един ден с осъдително арбитражно решение срещу Вас за производство, за което никога не сте знаели, че се води, в арбитраж, който никога не сте знаели, че съществува, от арбитри, за които никога не сте знаели, че имат съответната квалификация. За целта наред с всичко останало повишаваме изискванията към арбитрите. Наред с изискванията за професионален стаж и прочее въвеждаме и конкретни негативни критерии. На следващо място, най-важните гаранции може би са две нови основания за отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен съд. Връщаме „противоречието с обществения ред“ като фундаментално основание, съществуващо в различни юрисдикции и в част от международните актове, по които България е страна. Грешка е било премахването му покрай премахването от компетентността на арбитражните съдилища на потребителските спорове. Наред с това и това основание е премахнато – наше предложение, което се приветства от Върховния касационен съд, и заедно с колегата Кръстев сме подготвили промяна, която да премахне предлаганата дефиниция за обществен ред, за да не въвеждаме първи ние такава. Имаме достатъчно време да видим как ще се развива съдебната практика и да не се злоупотребява с това основание, разбира се. На второ място, имаме и ново основание за отмяна – установяване, че решението се основава на неистински документ, свидетелски показания или заключения на вещи лица. По същество, колеги, в случаите с тези – аз ги наричах арбитражи копърки – виждаме, че най-вероятно е документ, неистински, който е представен, в който се твърди, че възрастният човек е подписал предварителен договор за продажба на жилището си, уж бил получил в брой няколкостотин хиляди евро, като в замяна се задължил да си прехвърли жилището, като в случай че не го направи, се дължи неустойка в размер на около 200%, поне по тези три дела от разследванията на госпожа Димитрова, за които стана дума. За да не е това конкретна адхок промяна, предвиждаме изключително сериозна реформа по отношение на възможностите и правомощията, по-скоро, на съдилищата. Наред с посочените вече за основанията за нищожност на арбитражното решение имаме и ново такова, когато то е постановено от невписан в регистъра арбитър или арбитраж. Предвиждаме задължение за тези институции, които твърдят, че са такива, да отговарят на изискванията, да кандидатстват пред Министерството на правосъдието и ако бъдат вписани в регистъра съответните арбитражи, едва тогава да имат право да правораздават. Защото на практика това си е паралелна съдебна система, която е по същество безконтролна, на която нито Инспекторатът на Висшия съдебен съвет, нито Инспекторатът по ЗСВ към министъра на правосъдието има адекватни и реални правомощия за контрол. Затова се нагледахме на какви ли не случаи. В тази връзка предвиждаме допълнителни правомощия по отношение на окръжния съд при проверка на основанията за нищожност и съответно развързване на ръцете на окръжните съдии за постановяване на отказ за издаване на изпълнителен лист при наличие на основания за нищожност по преценка на съдията, наред с това възможността нищожността на решенията да бъде прогласена безсрочно от Върховния касационен съд. Това е много важна защита. В случая с 90-годишната жена дали е пропуск на процесуалния представител, който е бил препоръчан от някого, или е по друга причина, но има твърдения за пропускане на срока по много от различните производства, който понастоящем е три месеца. Какво допълнително предвиждаме? Възможност на Инспектората към Министерството на правосъдието да извършва случайни проверки на арбитражи без конкретен повод, тоест възможността да се самосезираме, която по същество липсва или поне изрично липсва, и възможността за служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. Наред с това предвиждаме и ВКС да изпраща на министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или за отмяна на арбитражно решение, атакувано, оспорено по съответния ред пред Върховния касационен съд. Наред с различните административни санкции предвиждаме възможност министърът на правосъдието да може да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при наличието на системни тежки нарушения. По същество очакваме да се увеличи търсенето на арбитражите, които спазват правилата, и да се ограничи възможността за напълно безконтролно правораздаване от никого неконтролирани арбитражни институции. Защото извън случаите на измами, за които от имотната мафия се използват и арбитражните производства, с които започнах, имаме немалко случаи на много тежки корпоративни злоупотреби и спорове, които са решени през абсолютно неприсъщия за това арбитражен съд. Впоследствие това, което можем да направим, основно е да констатираме и да даваме препоръки по същество. По повод направените бележки от колегите за това дали е необходимо да се дава на Инспектората възможност за проверки по висящи дела, обръщам внимание на следното: повечето възможни нарушения се извършват, докато делото е висящо, и са предимно свързани със самата процедура. Никой не говори за правомощия на министъра на правосъдието да се намесва в работата на арбитрите – такова няма предвидено в Закона. Възможността обаче да се установят в движение позволява да се реагира бързо, да бъдат дадени указания и съответно да се санира, ако има такъв пропуск, като решението по съществото на спора, с което делото се приключва, няма отношение към тези нарушения, съответно касателство с компетентността на министъра на правосъдието. Така че какво можем да установим в хода на делото? Компетентността на арбитража, дали изобщо е компетентен този арбитраж, дали спорът подлежи на арбитрируемост – наличието на арбитражна клауза и съответно или конклудентно съгласие за арбитраж. На второ място, правилата за призоваване на страните и спазване на новите изисквания по чл. 32 от Закона, прилагането на фикцията съответно за редовно връчване на книжата. На трето място, начинът на формиране на решаващия състав. Това не е намеса в решаване на делото, а как е формиран решаващият състав – дали е по същество от арбитри, които имат право да бъдат такива, служебното назначаване на арбитъра при липса на избор, все обстоятелства, за които, ако ги проверяваме следварително, след като приключи вече производството, очевидно няма да има никаква полза и няма да има никаква възможност за превантивна намеса от страна на държавата. На последно място, провеждането на заседанията и поддържането на самата електронна деловодна система. Сега, понеже стана дума, и с колегата Йорданова, която много уважавам като колега и юрист, слушахме много внимателно и бележките по отношение на дефиницията за обществен ред. Неслучайно заявихме, че предстои да се откажем от нея в залата, тя се появи впоследствие в Законопроекта. По Законопроекта през последните няколко месеца са работили водещи учени практици начело с доцент Станева, на които благодарим, и на госпожа Александрова за интензивната работа в Правна комисия. Обръщам внимание, уважаеми народни представители, върху следното: защо са важни тези правомощия, за които говорим. Не можем да се превърнем само в регистратори на безобразията. В ръцете си държа решение от 10 април тази година – цитирам: „В името на Бог и в името на човечеството“, в който арбитър адхок, едно лице – физическо лице, твърди, че е сезиран от двама български граждани по повод договор за кредит от 2006 г. и в рамките на едни 20 страници той е отменил поне 30 акта на Върховния касационен съд. Разбирате ли за какво говорим?! Не говорим за арбитражна институция, а говорим за арбитър адхок. Седнал човекът и много подробно обяснява как отменя това и това решение на влезли в сила актове на Върховния касационен съд и накрая осъжда освен за една конкретна сума за 82 хил. лв. търговска банка – говорим за дъщерно дружество на международни компании, представете си за какъв инвестиционен климат и правна сигурност говорим – и българската държава да заплатят на лицата съответните суми, четири-пет суми изброени: 80 хиляди, 58 хиляди и прочее, по договора за кредит от 2006 г., след като е отменил и игнорирал цялата практика на Върховния касационен съд. След което осъжда и Република България, и тази банка в условията на солидарна отговорност да заплатят ежедневно начислявана неустойка, в случай че не изпълнят решението за присъдените суми, забележете, в размер на по 10 хиляди евро на ден в полза на ищците, като човекът си е казал, че материалният интерес от арбитражното решение на всички основания се запазва дори и тогава, ако се отмени арбитражното решение. Слава богу, в случая нямаме данни за издаден изпълнителен лист. Сезирани бяхме веднага, извършваме проверка. Какво според Вас по настоящия закон можем да направим? Да дадем указания. И как ще защитим правната сигурност?! Абсурдно, противоречащо на всичко, за което може да се сетите, в българското право като съдържание на решението. По отношение на казаното от народния представител Рангелова. Анализирахме предложенията за обезпеченията, прилагаме аналогичен режим на практика на ГПК. Така че по наше мнение в момента какво може да направи съдът, когато поискате спиране на изпълнението – да се внесе депозит в размер на интереса по делото, тоест това, за което е осъден, понеже стана въпрос какъв е интересът, като Ви осъдят за еди-каква си сума, главница, лихви, разноски, или, на второ място, има, в Закона го предвиждаме, при наличие на убедителни писмени доказателства и без да се внася, колеги, такава гаранция. Това е. С това отговарям и на поставения един въпрос, който вече бе поставен и в Правната комисия. Благодаря Ви.
#149 · speech
Благодарим и ние, господин Министър. Наистина подробно представихте мотивите и целите на Законопроекта, за което Ви благодарим. Господин Петров, заповядайте.
#150 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. По три параграфа имам изказване. Ще започна отзад напред обаче след изказването на министъра. Да, въпросът за размера на обезпечението. Сега, ако го слушахте внимателно, той посочи, че с 40 арбитража и с 600 решения се е запознал и са стигнали до неговото знание. И сега какво се оказа? Ако имаме един подобен такъв случай отново – 90-годишна жена, която с арбитражно решение е изгубила жилището си – и ако имаме едно такова арбитражно решение, с което „В името на Бог и цялото човечество“ жената е загубила своето жилище, ако приемем промените в този вид по отношение на § 16, се оказва, че тази 90-годишна жена, която иска да спре изпълнението на това арбитражно решение, трябва да намери сума, равна на материалния интерес на нейното жилище, и да я внесе по сметката за депозити на Върховния касационен съд или да се снабди с убедителни доказателства за основателността на нейното оспорване на това решение. Сега, аз силно се съмнявам, че един възрастен човек, който не е задължен да има правна култура, може в кратък срок, в кратък срок да намери достатъчно убедителни доказателства, за да спре изпълнението на едно арбитражно решение, което очевидно го е увредило по някакъв начин, издадено „В името на Бог и цялото човечество“. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме това обезпечение да бъде в размер на 10%, една десета от материалния интерес, защото считаме, че не трябва да преграждаме пътя за защита на хората. Напротив, считаме, че 10%, или една десета, от материалния интерес е напълно достатъчно да обезпечи интереса на насрещната страна по това арбитражно решение за периода, за времето, когато спорът бива разглеждан на една инстанция от Върховния касационен съд. И затова ще призова, дами и господа народни представители, да подкрепите нашето предложение. В противен случай ползата да позволяваме на хората да искат да спират изпълнението на решението, като внасят обезпечение в размер на материален интерес, няма, за съжаление, да намери място и няма да бъде прилагана в практиката. Следващото предложение, което ние сме направили, е свързано с видовете спорове, които да могат да се разглеждат в арбитражните съдилища. Ние внесохме едно искане за изключение, а именно да не могат да се разглеждат спорове за неустойки по сключени договори между лица, които не са търговци. Защо? Защото именно такъв пример е този, който даде министърът с 90-годишната госпожа, която как е загубила жилището си – ами оказа се, че имало един сключен договор от нейно име – тя не е търговец, разбира се, и по този договор имало едни огромни неустойки и за неизпълнението на този договор и за претендирането на тези огромни неустойки е сезиран даден арбитраж и той се е произнесъл с едно решение. Ами именно такива случаи не искаме да препятстваме да могат да бъдат разглеждани от тези 40 арбитража, които посочи министър Георгиев. И именно затова в § 2, т. 2 направихме едно изключение – да не могат да се разглеждат спорове конкретно за неустойки, разбирайте в случаите, когато те са прекомерни, между лица, които не са търговци. Ако те са търговци, те, разбира се, могат и са задължени по закон да си имат юрисконсулт или да си назначат адвокат и той, разбира се, да им направи договорите с неустойките вътре и съответно да ги представя впоследствие пред арбитраж. Но когато говорим за случаи, в които поне едната страна не е търговец и са уредени и едни огромни неустойки в договор, който е възможно да е неистински или неподписан от тази страна, то тогава ние трябва да препятстваме възможността тя да влезе в порочния кръг на издаване на едно арбитражно решение „В името на Бог и цялото човечество“, на което впоследствие да бъде издаден, не дай си боже, изпълнителен лист, и тази страна да търси депозит в размер на материалния интерес по това арбитражно решение, за да опита да спре пред ВКС неговото изпълнение. И затова ще Ви призовем да подкрепите и нашето предложение в § 2. И последното, по което искам да се изкажа. То е в § 7, а именно по отношение на изискванията за самите арбитри – така, както е записано в Законопроекта, лица с висше образование, които имат 8 години професионален стаж, могат да станат арбитри. Сега, с оглед на възможностите за оспорване на решението пред Върховния касационен съд ние направихме две предложения. Първо, нека тези арбитри да имат юридическо образование. Защо? Защото ние от тях искаме те да решават един спор между страните, въз основа на който спор да бъде издаден изпълнителен лист и резултатът от който спор, написаното решение, в полза на Бог и цялото човечество, да бъде разгледано от ВКС. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме тези хора, които ще стават арбитри, поне да имат юридическо образование, за да се подсигурим поне в една малка степен, че цялата тази процедура на провеждането на арбитражния спор малко или много ще бъде съобразно Закона. Второто изискване, което ние създадохме като предложение, то е възможността определени лица да могат да бъдат арбитри. Кои са тези лица? Сега, отново ще напомня, че създадохме – вносителите създадоха възможност, арбитри да бъдат лица, които имат висше образование и 8 години професионален стаж. Сега, къде забравихме съдиите? Един съдия, той има висше образование, и ако този съдия, предположим, че има 4, 5 или 6 години професионален опит като съдия, да кажем, в Софийския районен съд, където са му минали стотици, да не кажа хиляди, дела през ръцете, се оказва, че той не може да бъде арбитър, този съдия. Защо? Защото няма 8 години професионален стаж. Разберете ме, аз съм твърдо убеден, че всеки един съдия с професионален опит, поне 3-годишен професионален опит, който работи от 3 години като съдия в български съд, е напълно компетентен да бъде арбитър по арбитражни производства. Именно затова ние сме направили едно изключение, където казваме, че и лица, които са били съдии в български съд, имат поне 3 години професионален стаж, те могат да бъдат арбитри в арбитражни институции. И моля Ви да го подкрепим, тъй като нека да се опитаме да направим наистина тези арбитражни производства законосъобразни и да позволим на хора, които имат професионален опит като съдии, да могат да бъдат арбитри по съответните производства. Благодаря Ви.
#151 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Господин Златанов? Заповядайте, господин Чорбов.
#152 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За изказване.
#153 · speech
За изказване – да, да, заповядайте.
#154 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Министър! Исках от тази трибуна да обърна внимание и да благодаря на човека, който е в основата на разследването за измамите с тази възрастна жена, което стана повод за промени в Закона. Познавам лично човека, това е адвокат – жена, с дългогодишна практика, тя е част от нашата партийна организация, в която съм и аз, в 23-ти МИР. Извън тази политическа хвалба, ако може така да се нарече, искам да обърна внимание на едно предложение, което направих за промени в чл. 3 на Закона. То не е подкрепено от Комисията. Приемам, че може би не е достатъчно добре редактирано, но обръщам внимание на залата за какво става дума. Много често, за съжаление, арбитражите се използват и от общини и кметове като препъникамък за следващите, които биха дошли на този пост. По този начин, когато са заложени дадени договори да бъдат решавани с арбитражни решения, един кмет може да направи спирачка за политиката на следващия, който ще заеме този пост. В тази връзка моята идея за поправка в чл. 3 беше така да бъде направено, че общини да не могат да участват по арбитражни спорове. Предложението ми беше конкретно в чл. 3 да се добави, че по този закон в арбитражно производство могат да участват и общински дружества, тъй като чл. 3 казва, че държавата и държавни учреждения могат да участват по този закон. Логиката е, че след като те са споменати, поне така аз го тълкувам, то тези от публичните субекти, които не са споменати, да не могат да участват по арбитражи. Съответно, ако се добави „и общински дружества“, то тогава по моята логика общините не би трябвало да участват в арбитражни спорове. Това е чисто доктринален въпрос като концепция и като тълкуване. Преценила е Комисията, че моето предложение не е допустимо, не го подкрепя – добре, но насочвам вниманието на залата, че този проблем тепърва може би трябва да бъде разрешен в Закона. Благодаря.
#155 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбов. Реплики към изказването на господин Чорбов? Няма. Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Пандов.
#156 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На първо място, искам да кажа, както и в Комисията го заявих, че арбитражът като извънсъдебен способ за разрешаване на спорове – едно от най-важните неща при него е доверието. Всъщност в България доверието към арбитражните институции беше разрушено именно с недобросъвестни арбитражни институции. И тук не става дума само за примера за госпожа Ушколова, има и много други примери. Част от проблемите бяха свързани включително с изменения в законодателството, примерно основанието за отмяна „обществен ред“, което беше отменено. В този смисъл има основание за законодателна инициатива, която да подобри гаранциите пред страните в арбитражните производства и за такива, които всъщност не са били страни реално, защото няма тяхна воля за участие, но са били жертва на злоупотреба. В този смисъл способите и гаранциите за призоваване на лицата, които се въвеждат със Законопроекта, които са страни в производството, както и за публичност на арбитражите – институционалните, които са вътрешни, които не са международен арбитраж, считаме за уместни. От тук нататък обаче, аз и в Комисията изтъкнах някои предложения, които според мен ще засегнат неблагоприятно международния търговски арбитраж. И тук правя уточнение, първо, че не говоря за случаите, когато става дума за вътрешен арбитраж, защото всички до момента публично известни – може би господин министърът има и други данни, но всички публично известни случаи на злоупотреби бяха с вътрешен арбитраж, а не с международен. Другото, за което трябва да направя уточнение, е, че говорим за международен търговски арбитраж, тоест арбитраж, по който страни са търговци, а не физически лица, които нямат качеството на търговец и предприемач. Международният търговски арбитраж има историческа уредба в множество международни договори и актове и се явява способ за разрешаване на спорове в много други. Имам предвид известните: Нюйоркската конвенция на ООН от 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, Европейската конвенция за външнотърговския арбитраж, двустранните ни договори за правна помощ – в някои от тях, които споменават арбитража, както и разбира се, двустранните спогодби за насърчаване и взаимна закрила на инвестициите, които залагат търговския арбитраж като един от способите за разрешаване на спорове между инвеститори и българската държава. Какви са проблемите според мен в този закон, които изтъкнах и в Комисията? Единият от проблемите е изискването за вписване на международните търговски арбитражи – институции, които са чуждестранни институционални арбитражи и арбитражи адхок. Отново говоря за международен арбитраж, тоест по дефиницията както на Европейската конвенция, така и на нашия закон вече за арбитража – става дума за производства, при които поне една от страните има седалище или обичайно местопребиваване в чужда държава. Тоест тук не говорим за спор например между две български дружества. Едното със сигурност е юридическо лице или търговец, което има седалище или обичайно местопребиваване извън България. Изискването за вписване в регистър и най-вече достъпът до делото, включително исковата молба и отговорът на исковата молба, решението, включително достъпът до цялата преписка на публични институции, като министъра, Инспектората, влиза в колизия с правилата на всички тези арбитражи. Един от основните принципи на международния търговски арбитраж освен бързина, освен съответно гъвкавост за уговаряне на производството е именно конфиденциалността. Това са търговски спорове, при които страните по дефиниция искат те да не бъдат разглеждани от съд. Разбира се, има и много други ползи на арбитража, като по-голямата специализация – това, че те избират кой да реши спора като специалист. Но един бърз преглед на правилата на най-утвърдените поне в Европа, разбира се, има и други – в Сингапур, и на много други утвърдени арбитражни институции посочва, че всички те имат изискване за конфиденциалност. Различни са – Правилникът, чл. 3 на Стокхолмския арбитраж, чл. 30 на Лондонския международен арбитражен съд, чл. 22 на Парижкия арбитраж, чл. 16 на Международния арбитражен съд във Виена към Търговската камара – всичките почти имат изисквания за конфиденциалност на арбитрите и Секретариата, което означава, че арбитрите подписват декларации за конфиденциалност, както и Секретариатът, тоест те не могат да разкриват данни от арбитражното производство. Когато ние задължим те да обявяват в български регистър, до който достъп имат трети страни, публични органи – в случая министърът, Инспекторатът, служители на Министерството, всъщност очевидно е, че тази идея за конфиденциалност се нарушава. И какво ще стане? Аз мисля, че нито един от тези арбитражи няма да си промени правилата за производство, нито устройствените правилници. Тоест те няма да направят така, че да ограничат и да напишат: с изключение на българския закон не важи изискването за конфиденциалност, или че арбитрите ще спрат да подписват декларации за конфиденциалност. Това, което ще се случи, е по-скоро, че мястото на арбитража няма да бъде в България, а ще бъде на територията на държави, които не влизат в нарушение на този основополагащ принцип на търговския арбитраж. На следващо място, изискването тези арбитражи да бъдат вписвани в този регистър, което за вътрешните арбитражи има публичност, а за чуждестранните в 90% от случаите такава публичност не е необходима, но отново ще възпрепятства, ще намали ефективността на международния търговски арбитраж, когато мястото на арбитража е в България. Тоест България ще бъде държава, която ще е известна, че не е добро място за международен търговски арбитраж. Всъщност вписването в регистъра, и тук се връщам отново, че аз подкрепям за всички институции в България – говорим за международния търговски арбитраж. В Комисията по конституционни и правни въпроси стана дума, че може да се създадат някакви арбитражи, които също са в държави, които не са утвърдени, но повтарям пак, тук става дума за търговци и става дума за случаи, когато нямаме две юридически лица от България. Едното е винаги със седалище или обичайно местопребиваване в друга държава. И в такива хипотези да стигнем до изкривяване, подобно на това, което се случи във вътрешен план, според мен е малко или много трудномислимо. На следващо място. Вписването в регистър какво защитава? То не защитава процесуалните права на страните. И в момента има достатъчно гаранции с иска за отмяна на арбитражното решение, които са свързани с недействителност или липса на арбитражното споразумение, неарбитрируемост на спора, нарушение на принципите на състезателното начало, ако страната не е уведомена за производството или е нарушено правото ѝ на защита – няма да ги изброявам, тоест вписването в този регистър по същество не дава никаква допълнителна процесуална гаранция за страните. И нещо, което аз казах и на Комисия. Едно арбитражно решение, което е водено в международен търговски арбитраж с място на арбитража в България по реда на Нюйоркската конвенция, ще стигнем до парадоксалния резултат, че то ще е валидно във всички други държави по света – вече над 120 държави са ратифицирали Нюйоркската конвенция, тоест то ще е валидно и изпълняемо във всички тези държави, но ще е нищожно в България, защото тук не е вписано в регистъра. И обратното, ако имаме двете страни по спора и те имат избор дали мястото на арбитража например да е в Румъния, или в България, ако те изберат да бъде в Румъния, същото арбитражно решение на същия решаващ орган ще бъде допуснато изпълнението му в България по реда на Нюйоркската конвенция, но ако мястото на арбитража е в България, то може да е нищожно, защото не е вписано в този регистър. И приключвам, защото виждам, че и колегите вече са изморени. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В Комисията проведох тази дискусия. Аз уважавам и споделям целта на Закона, целта на министъра – действително трябваше да се проведе реформа, но моето единствено съображение е за международния търговски арбитраж и се надявам, че може би ако днес се приеме това, след време ще седнем на една по-задълбочена дискусия и ще имаме възможност да преосмислим някои от текстовете, които касаят международния търговски арбитраж. И благодаря за това, че бяха възприети доводите за определението – легалното, на „противоречия с обществения ред“, което колегата Кръстев направи. Благодаря.
#157 · speech
Благодаря Ви, господин Пандов. Реплики към изказването на господин Пандов? Не виждам. Заповядайте, госпожо Йорданова. След Вас е господин Златанов.
#158 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратка. На първо място, да благодаря на министъра, че той разви съображения по повод на едно от нашите предложения, а именно нашето възражение за това Инспекторатът към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт да има достъп до висящите арбитражни дела. Аз продължавам да поддържам това предложение, защото считам, че възможността Инспекторатът към министъра на правосъдието да има достъп до висящите арбитражни дела създава риск за нарушаване на правилото за равнопоставеност между страните, от една страна, и от друга страна, по никакъв начин не препятства изпълнението на правомощията на министъра на правосъдието по Закона, включително и засилените такива, които се предлагат. Какво би се случило, ако проверка от Инспектората към министъра на правосъдието влезе по висящо дело? Представете си ситуацията – и аз споделям казус от моята практика, на арбитражен спор, по който страни са министърът на регионалното развитие и благоустройството, а искът е предявен от търговска компания и касае спор, който е свързан с изпълнението на един инвестиционен проект, който се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие. Компетентният съд, който е определен с договора, той беше сключен по ФИДИК, беше Арбитражният съд към Международната търговска камара в Париж. Мястото на производството беше в България. В тази ситуация тогава, когато от едната страна е министърът на регионалното развитие, а от другата страна е например търговска компания, както е в този случай, ако министърът или негови служители всъщност влязат в проверка на делото, констатират едно, друго, второ, трето, всъщност тези констатации кого ще ползват? Те ще повлияят ли на изхода на арбитражното дело? Страните ще бъдат ли равнопоставени? Това са сериозни въпроси, а в случаите, когато пък две страни касаят търговски дружества, ситуацията става още по-сериозна. Аз не считам, че достъпът на инспекторите само до архивите по приключили дела и до вписаните обстоятелства в регистъра ще попречи за упражняване на правомощията на министъра на правосъдието, защото най-силното правомощие, което се създава с този закон, и аз го подкрепям, е възможността на министъра на правосъдието – правомощието му, да се заличават арбитражните институции от съответния регистър тогава, когато има системни, тежки нарушения на този закон от арбитри или от съответната арбитражна институция. Ако погледнем дефинициите за системно, за тежко нарушение, всъщност във всяка една от хипотезите, за да се случи това нарушение, се изисква наличие на арбитражно решение, тоест произнасяне на арбитражния съд. Така че в хода на едно текущо неприключило производство, аз отново казвам, че не виждам основания за упражняване на това най-тежко правомощие на министъра на правосъдието. Беше даден примерът, че биха били дадени указания на страните да бъдат отстранени нарушения във връзка с изискванията за начина на връчване на съобщенията в това производство. Прощавайте, но така или иначе това нарушение е в ущърб на едната страна и ползва другата страна, така че неминуемо подобно указание от страна на министъра на правосъдието ще повлияе върху изхода на делото, и то в хода на това дело. (Реплика от министър Георги Георгиев: „Страна, която е редовно призована, може да бъде осъдена.“) Не говорим за страната – редовно призована, да бъде осъдена. Решението ще бъде произнесено и съответно в хода на проверката в иска за отмяна това ще бъде констатирано, така че това ще означава един арбитражен процес да върви в своя нормален ход. Подкрепяме, както казахме, част от засилените мерки за контрол върху работата на арбитражните институции, но намесата на орган на изпълнителната власт в хода на висящо арбитражно производство аз считам за прекомерна. Благодаря.
#159 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Реплики към изказването на госпожа Йорданова? Не виждам. Други желаещи? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител и текста на § 1 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 163 народни представители: за 157, против 2, въздържали се 4. Предложението е прието. По § 2 има предложение на народния представител Петър Петров – Комисията не подкрепя предложението. Режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 39, против 80, въздържали се 57. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 2 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 43. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението по § 3 на народния представител Ивайло Чорбов, което не се подкрепя от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 32, против 72, въздържали се 74. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване текста на § 3 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 134, против 31, въздържали се 13. Предложението е прието. Поставям на гласуване предложението по § 4 на народните представители Васил Пандов, Лена Борислава и Стою Стоев, което не се подкрепя от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 33, против 100, въздържали се 47. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 4 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 148, против 7, въздържали се 25. Предложението е прието. Параграф 5. Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Петров, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 179 народни представители: за 29, против 76, въздържали се 74. Предложението не е прието. Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 177 народни представители: за 37, против 97, въздържали се 43. Предложението не е прието. Сега ще подложа на гласуване редакционното предложение на Георги Кръстев, а именно: „В § 5 относно чл. 6а в ал. 8, изречение второ думите „по ал. 4“ се заменят с „по ал. 6“.“ Гласували 181 народни представители: за 136, против 8, въздържали се 37. Предложението е прието. Поставям на гласуване текста на § 5 в редакция на Комисията с току-що приетото редакционно предложение на господин Кръстев. Гласували 178 народни представители: за 150, против 8, въздържали се 20. Предложението е прието. Поставям на гласуване текста на § 6 по вносител. Гласували 175 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Параграф 7. Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Петров, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 179 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 61. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 7 в редакция на Комисията. Гласували 178 народни представители: за 133, против 31, въздържали се 14. Предложението е прието. Поставям на гласуване текста на § 8 в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Параграф 9. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 177 народни представители: за 60, против 105, въздържали се 12. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 9 по вносител и… Моля? Прегласуване на неподкрепеното предложение от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 66, против 109, въздържали се 4. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 9 по вносител и текста на § 10 в редакция на Комисията. Гласували 183 народни представители: за 168, против 2, въздържали се 13. Предложението е прието. Параграф 11. Поставям на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението Гласували 181 народни представители: за 31, против 111, въздържали се 39. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 11 по вносител заедно с предложението на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. Параграф 12. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 183 народни представители: за 36, против 97, въздържали се 50. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 12, който не се подкрепя от Комисията. Гласували 185 народни представители: за 38, против 115, въздържат се 32. Предложението не е прието. Параграф 13. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов. Комисията не подкрепя предложението. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 32, против 94, въздържали се 50. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 13, който става § 12 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. По § 14, който става § 13. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 33, против 96, въздържали се 49. Предложението не е прието. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 176 народни представители: за 33, против 109, въздържали се 34. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 14, който става § 13 по вносител, заедно с предложението на Комисията. Гласували 176 народни представители: за 140, против 23, въздържали се 13. Предложението е прието. По § 15 подлагам на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 177 народни представители: за 38, против 103, въздържали се 36. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 15, който става § 14 по вносител, заедно с предложението на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 142, против 3, въздържали се 34. Предложението е прието. По § 16 подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Петров по т. 1, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 175 народни представители: за 38, против 80, въздържали се 57. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 16, който става § 15 по вносител, и текста на § 17, който става § 16 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 45. Предложението е прието. По § 18 подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 36, против 109, въздържали се 37. Предложението не е прието. Предложение на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 183 народни представители: за 35, против 108, въздържали се 40. Предложението не е прието. Поставям на гласуване текста на § 18, който става § 17 в редакция на Комисията, и текста на § 19, който става § 18 по вносител. Гласували 176 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. По § 20 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 180 народни представители: за 38, против 76, въздържали се 66. Предложението не е прието. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов, което не се подкрепя от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 30, против 110, въздържали се 42. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 20, който става § 19 в редакция на Комисията, и текста на § 21, който става § 20 в редакция на Комисията. Гласували 181 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 35. Предложението е прието. По § 22 подлагам на гласуване предложението на народните представители Васил Пандов, Лена Бориславова и Стою Стоев. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 179 народни представители: за 33, против 111, въздържали се 35. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване редакционната поправка на господин Георги Кръстев, а именно: „В § 22 т. 6 се заличава и досегашните точки 7, 8, и 9 стават съответно точки 6, 7, и 8.“ Гласували 170 народни представители: за 155, против 7, въздържали се 8. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на § 22, който става § 21 в редакция на Комисията, заедно с току-що гласуваното предложение на господин Кръстев. Гласували 177 народни представители: за 164, против 7, въздържали се 6. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на § 23, който става § 22 по вносител; наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител; текста на § 24, който става § 23 в редакция на Комисията; текста на § 25, който става § 24 по вносител, заедно с предложението на Комисията; текста на § 26, който става § 25 по вносител; текста на § 27, който става § 26 по вносител. Гласували 170 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на народните представители Надежда Йорданова и Божидар Божанов за създаване на нов параграф. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 173 народни представители: за 34, против 102, въздържали се 37. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване: създаването на нов § 27 в редакция на Комисията; създаването на нов § 28 в редакция на Комисията; създаването на § 29 в редакция на Комисията; създаване на § 30 в редакция на Комисията; създаване на § 31 в редакция на Комисията; създаване на § 32 в редакция на Комисията, и § 28 – това е номерацията по вносител, който става § 33 в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. С това приехме и Законопроекта на второ гласуване. Господин Министър, имате думата. (Оживление.)
#160 · speech
Министър Георги Георгиев
Само две изречения. Преизпълнихте петилетката. Промените, които направихме – изключително мащабни реформи, с които прерязахме през последните пет години няколко организирани престъпни групи, които са използвали и от имотната мафия, и от арбитражите. Това стана благодарение на Вашите усилия. Благодаря Ви много от сърце. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)
#161 · speech
Благодаря Ви. Преминаваме към следващия законопроект: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ. Представяне на доклада на Комисията по конституционни и правни въпроси. Господин Минев, Вие ли?
#162 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснете до пленарната зала госпожа Веселина Терзийска – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
#163 · speech
Благодаря, господин Минев. Колеги, процедурно предложение за допускане в залата на госта, посочен от господин Минев. Моля, режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 110, против 43, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете госта. Заповядайте, господин Минев, за представянето на доклада.
#164 · speech
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 51-554-01-124, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 10 юли 2025 г., и Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 51-502-01-35, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 юли 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 51-554-01-124, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 10 юли 2025 г., и Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 51-502-01-35, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: доцент доктор Анна Станева – съветник към политическия кабинет на министъра, господин Георги Стоянов – съветник към политическия кабинет на министъра, и госпожа Горяна Тодева – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Веселина Терзийска – заместник-министър, госпожа Богиня Маноилова – директор на дирекция „Държавна собственост и търговски дружества“, и госпожа Десислава Ганева – директор на дирекция „Правна“; и от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков –изпълняващ функциите председател. От името на вносителя Законопроект № 51-554-01-124 беше представен от господин Кръстев, който отбеляза, че с изменението на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост от 2019 г. е променена подсъдността при обжалване на решенията на Министерския съвет при отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждане на национални обекти, като компетентен да гледа делата е административният съд по местонахождението на имота. Той посочи, че във връзка с приетото изменение се наблюдава противоречива практика при определяне на размера на равностойното парично обезщетение по отношение на използваните пазарни аналози и изключването на определени сделки от пазарните аналози. Господин Кръстев допълни, че практиката на различните административни съдилища показва прилагане на критерии, които не се съдържат в Закона, но чието приложение е обосновано със съображения, посочени в мотивите на съдебните актове. Беше посочено, че в Конституционния съд на Република България е постъпило искане на Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“ от Закона за държавната собственост. По искането е образувано конституционно дело № 4 от 2025 г., което е допуснато до разглеждане до същество с Определение от 22 май 2025 г. на Конституционния съд. С цел да не се стигне до забавяне по останалите дела, подсъдни на Върховния административен съд, и прекомерна натовареност, е предвидено в срок до 1 януари 2026 г. Висшият съдебен съвет да обезпечи необходимия брой съдии във Върховния административен съд. Законопроект № 51-502-01-35 беше представен от госпожа Терзийска, която посочи, че с него се предлага отмяна на Раздел III в Глава трета „Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии“, както и § 1а, т. 1а от Допълнителните разпоредби, като по този начин ще се спази принципът за равнопоставеност на гражданите при провеждането на отчуждителните производства, както и за поддържане на оптимален размер държавни земеделски земи, необходими за изпълнение на произтичащите от разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото прилагане. Тя допълни, че се предвижда извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната да се осъществява чрез областните управители по местонахождение на имотите или чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството в случаите по чл. 45, ал. 4 от Закона за държавната собственост, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол. Така се създава възможност за засилване и укрепване на административния капацитет на Министерството на отбраната чрез насочването му изцяло към реализирането на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбрана инфраструктурни проекти. Промяната ще допринесе и за намаляване на административната тежест при продажбата на имотите в управление на ведомството. В заключение госпожа Терзийска отбеляза, че в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол с цел унифициране на режима за продажба на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната. Предвижда се отпадане на забраната за приватизационна продажба от страна на Агенцията за публичните предприятия и контрол на имоти в управление на Министерството на отбраната. Предлага се отпадане на необходимостта от решение на Народното събрание при приватизацията на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Регламентира се и императивен режим при продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, което води до задължителната им продажба на електронната платформа за продажба на имоти. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане. По Законопроект № 51-554-01-124 са постъпили становища в подкрепа от Министерството на правосъдието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В хода на дискусията господин Чолаков изрази отрицателно становище по Законопроект № 51-554-01-124, като посочи, че в случай на неговото приемане би се стигнало до забавяне на производствата и до затрудняване работата на Върховния административен съд. Господин Георгиев отбеляза, че Министерството на правосъдието подкрепя Законопроект № 51-554-01-124 с цел ускоряване на съдебните производства при изграждането на стратегически обекти. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Петър Петров и Златан Златанов. Народните представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ посочиха, че не подкрепят Законопроект № 51-554-01-124. Те допълниха, че мотивите не са аргументирани с наличие на конкретни данни за броя производства и как това би се отразило на натовареността на Върховния административен съд, както и изразиха опасения за влошаване достъпа до правосъдие на българските граждани и юридическите лица. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: с 8 гласа „за“ – от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 7 гласа „против“ – от които 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ, без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 51-554-01-124, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 10 юли 2025 г.; и с 8 гласа „за“ – от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 4 гласа „против“ – от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ, и 3 гласа „въздържал се“ от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 51-502-01-35, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2025 г.“
#165 · speech
Благодаря, господин Минев. По отношение на Законопроекта, внесен от народния представител Николай Нанков и група народни представители – заповядайте, господин Нанков, да представите като вносител.
#166 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Знаем добре, че с изменението на Административнопроцесуалния кодекс през 2018 г. стартира една реформа, част от която бяха измененията в Закона за държавната собственост, а именно в чл. 38, ал. 1, с което се промени подсъдността при обжалване на решенията на Министерския съвет при отчуждаване на имоти или части от тях – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, и делата по тях от 1 януари 2019 г. се гледат по местоположението на имота в административните съдилища по местонахождението на оспорвания имот. Тук трябва да стане ясно, че Законът е предвидил хипотеза с акта по оспорване да се оспорва единствено и само размерът на обезщетението, не самият акт на отчуждаването, а присъдената съгласно нормативната уредба и разбира се, на база на нея направена оценка, присъдената стойност, която публичният възложител, в случая държавата, тъй като визираме национални обекти по смисъла на § 1 от Закона за държавната собственост, присъжда на собственика на имота. След измененията на чл. 38, ал. 1, тоест от 1 януари 2019 г., за съжаление, се наблюдава противоречиво тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 32 на Закона за държавната собственост във връзка с § 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителните разпоредби на същия закон от различните административни съдилища в страната – 28 на брой, което води до противоречива съдебна практика по приложението на чл. 32 от ЗДС и в частност до разнородно по своя характер прилагане от страна на различните административни съдилища на легално дефинираните в Закона понятия, като „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени“, „имоти, намиращи се в близост до отчуждаваните“ и така нататък. Като резултат е формирана противоречива практика по отношение на периода, посочен в § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, при определяне на размера на равностойното парично обезщетение по отношение на използваните аналози – пазарни аналози, и сключването на определени сделки от пазарните аналози. Десетки са тези примери на противоречива съдебна практика. Имам списък с всички тях, но аз мога да цитирам няколко дела: например Решение № 101 от 2023 г. на Административния съд – Монтана; Решение № 162 на Административния съд – Русе, от 2025 г.; решения № 364, 365 и 370 от 2019 г. на Административния съд – Сливен, и десетки други. Може би в изказванията си в последващия дебат ще се спра детайлно на тях. Практиката на различните административни съдилища показва прилагане на критерии, които не се съдържат в Закона, но чието приложение е обосновано със съображения, посочени в мотивите на съдебните актове, за съжаление, отново повтарям, изключително противоречива съдебна практика с разнопосочни, разнородни решения по идентични казуси. Като се вземе предвид и обстоятелството, че делата по този ред са едноинстанционни и съдебен контрол за правилност на съдебните актове не се извършва предвид целената от законодателя бързина в решаването на тези спорове, както и че се разглеждат от еднолични съдебни състави в тези 28 административни съдилища в страната, се налага изводът, че при сегашната нормативна уредба и при спецификата на тези производства противоречивата съдебна практика ще продължи. Уеднаквяването на констатирана съдебна практика и идентифицирането на всички противоречия не може да бъде осъществено посредством тълкувателно решение предвид множеството различни хипотези при определянето на обезщетенията и спецификите за всеки казус. От друга страна, в Конституционния съд на Република България, знаете, колеги, е постъпило искане от Министерския съвет за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 в частта „пред административния съд по местонахождението на имота“. Нещо, което ние с нашето предложение променяме. По искането е образувано конституционно дело № 4 от тази година, което е допуснато, неслучайно е допуснато до разглеждане по същество с Определение от 22 май 2025 г. на Конституционния съд. С оглед на всичко гореизложено и съображенията, които изразихме, с предлаганите изменения на Закона за държавната собственост ще бъдат решени и двата съществуващи проблема. Важно е да отбележим, че с цел да не се достигне забавяне по останалите дела, подсъдни на Върховния административен съд, и прекомерната му натовареност е предвидено в срок до 1 януари следващата година Висшият съдебен съвет да обезпечи необходимия брой съдии във Върховния административен съд. И още нещо, колеги, с което ще завърша – да си дадем ясна сметка, че предлаганите изменения в нашия законопроект визират единствено и само случаите на отчуждаване на частни имоти или част от частните имоти за изграждането на национални обекти така, както националните обекти са дефинирани в § 1 на Закона за държавната собственост, а именно обекти, които са обявени за национални по силата на закон, или такива, свързани с изграждането на инфраструктура, определени с решение на Министерския съвет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#167 · speech
Благодаря, господин Нанков. Министър Иванов, желаете ли да представите Проекта на Министерския съвет? Заповядайте.
#168 · speech
Министър Иван Иванов
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви представя по-подробния вариант – ако някои колеги не са разбрали, все пак да знаят точно за какво ще гласуват днес. С настоящото изменение на Закона за държавната собственост (ЗДС) се предлага отмяна на алинеи 4 и 5 на чл. 15, регламентиращи дейността на Комисията за разпределяне и използване на административни сгради – държавна собственост (КРИАС). Към настоящия момент практиката по предоставянето на имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомства се отклонява от разпоредбите на Закона за държавната собственост и на Правилника за неговото прилагане, предвиждащи участие на множество ведомства и подпомагащите ги администрации и спомагателни структури, като КРИАС, като Комисията не заседава, а функциите ѝ практически се осъществяват от министъра на регионалното развитие и благоустройството, подпомаган от администрацията към него, с което се постигат административна и процедурна икономия и бързина. С предложения Проект на закон за изменение на Закона за държавната собственост се предвижда цялостна отмяна на Раздел ІІІ „Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии“ на Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни нужди“ на Закона за държавната собственост, както и на § 1а, т. 1а от Допълнителните разпоредби на ЗДС, съдържащ легална дефиниция на понятието „равностойно имотно обезщетение“. Предложените законодателни изменения са продиктувани от относимата съдебна практика, според която определянето на различни по вида си обезщетения поставя засегнатите собственици в условията на нееднакво третиране, като някои от тях ще бъдат обезщетени в натура, а останалите – чрез паричен еквивалент, без ясно установени критерии при такъв подбор. Още повече при изпълнението на такива големи инфраструктурни проекти, каквито са изграждането на национални обекти по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, е практически невъзможно обезщетяването на всички правоимащи лица чрез предоставяне на равностойни обезщетения във вид на поземлени имоти. Относно обезщетяването с имоти, представляващи горски територии – държавна собственост, следва да се има предвид, че инфраструктурните обекти обикновено засягат малки площи от конкретен имот и обезщетяването съответно ще доведе до формиране на много на брой малки по площ имоти в горски територии. Подобен подход би бил икономически неизгоден за собствениците, които трябва да бъдат обезщетени, тъй като спазването на изискванията на Закона за горите относно планиране на дейности, стопанисване и опазване изисква ресурс, който не би могъл да се компенсира с приходите от евентуално ползване. В подкрепа на това е и сериозният интерес на собственици на гори, възстановени по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, при процедури за изкупуване от държавата на горски територии с цел комасация. Освен това е възможно в съответното землище да не са налице подходящи за обезщетение имоти, което, от своя страна, също може да затрудни собствениците при дейностите по стопанисване. Според действащите разпоредби на чл. 45, ал. 5, чл. 47, ал. 3 и чл. 48, ал. 1 от Закона за държавната собственост министърът на отбраната извършва разпоредителни действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, чиято данъчна стойност надхвърля 500 000 лв., след решение на Министерския съвет, като същият се явява единствен ръководител на ведомство, извън министъра на регионалното развитие и благоустройството – в случаите на замяна по чл. 45, ал. 4 от ЗДС, областните управители – в случаите на продажба и замяна по чл. 44, ал. 2 и чл. 45, ал. 3 от ЗДС, и Агенцията за публичните предприятия и контрол – в случаите на продажба по чл. 44, ал. 1 от ЗДС, определени от законодателя като компетентни органи да извършват тези разпоредителни действия. За последните пет години от министъра на отбраната на основание на съществуващата към момента негова компетентност по ЗДС и Правилника за прилагане на ЗДС да извършва продажба на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната, са продадени 88 имота, от които само 10 имота са били с данъчна оценка до 10 000 лв. За този период областни управители са извършили разпоредителни действия с четири имота в управление на Министерството на отбраната, от които три продажби, както и една замяна на държавен имот с имоти – собственост на физически лица, с цел прекратяване на съсобственост на основание на съществуващата и към момента тяхна компетентност по Закона за държавната собственост за извършване на замени на държавни имоти с данъчна оценка под 500 000 лв. Предвид изпълнението на специфичните функции, за които са били предоставени, по-голямата част от имотите – частна държавна собственост, които вече са с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, са с данъчни оценки над 10 000 лв., тъй като представляват големи терени, застроени с много сгради. Поради тази причина и с оглед на компетентността по Закона за държавната собственост на Агенцията за публичните предприятия и контрол да извършва продажби на имоти – частна държавна собственост, с данъчни оценки над 10 000 лв. предлаганите изменения в Закона за държавната собственост не предполагат сериозна бъдеща натовареност на областните администрации с извършването на разпоредителни действия с имоти в управление на Министерството на отбраната. С оглед на необходимостта от унифициране на режима за продажба на тези имоти с Преходните и заключителните разпоредби на настоящия законопроект се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като разпоредбата на чл. 1, ал. 4, т. 3, буква „а“ се отменя, а други норми се допълват и прецизират. Предлага се в разпоредбата на чл. 58, изречение второ на ал. 4 от ЗДС, уреждаща възможността за учредяване на безвъзмездно право на строеж в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица в случаите, предвидени със закон, за трайно задоволяване на обществени потребности, думата „търговска“ да се замени с „икономическа“, тъй като същата е изрично дефинирана в Закона за държавните помощи и е по-широка като понятие. С настоящия законопроект се поставят следните цели: Отмяната на чл. 15, ал. 4 и 5 от Закона за държавната собственост цели процедурна икономия и бързина при разглеждане на исканията за предоставяне на имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомства. Предложените законодателни изменения, касаещи имотното обезщетение при принудително отчуждаване на земеделски земи и горски територии – частна собственост, за държавни нужди за изграждане на национални обекти, са с оглед спазване на принципа за равнопоставеност и коректно отношение към всички засегнати собственици, както и за поддържане на оптимален размер държавни земеделски земи, необходими за изпълнение на произтичащите от разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Правилника за прилагане на същия дейности, както и за опазване, гарантиране и поддържане на екосистемните, социалните и икономическите функции на горските територии – държавна собственост. С предложеното изменение на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗДС се цели нейното прецизиране, като в изречение второ на ал. 4 думата „търговска“ се заменя с „икономическа“, както казах по-рано. Цел на предложените промени е извършването на разпоредителните действия по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната да се осъществява по регламентирания в Закона за държавната собственост общ ред, а именно чрез областните управители по местонахождение на имотите, министъра на регионалното развитие и благоустройството в случаите по чл. 45, ал. 4 от ЗДС, съответно от Агенцията за публичните предприятия и контрол. В резултат на законодателната промяна ще бъде създадена възможност за засилване и укрепване на административния капацитет на Министерството на отбраната чрез насочването му изцяло към реализирането на дейности, свързани с изпълнение на изключително важни за националната сигурност и отбрана инфраструктурни проекти, и ще се намали административната тежест при продажбата на имотите в управление на ведомството. С Преходните и заключителните разпоредби на настоящия законопроект се предвиждат изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Предложението за изменение на чл. 1, ал. 5 от този закон е свързано с необходимостта от регламентиране на императивен режим при продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Настоящата правна уредба е диспозитивна и дава възможност на приватизиращия орган по своя преценка да проведе приватизационната продажба чрез електронен търг или чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, като не са нормативно разписани точните критерии и условия, които биха могли да обосноват конкретния избор на метод за приватизация. Създава се нова ал. 6 в чл. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, която предвижда, че продажбата на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала може да се извършва чрез електронна платформа. Промяната ще отрази и досегашната практика на Агенцията за публичните предприятия и контрол, създадена след 2019 г., при приватизационната продажба на обособени части от нейната компетентност, а именно продажбата им само на електронната платформа за продажба на имоти. В продължение на това изменение и с цел избягване на вътрешни противоречия в нормативния акт са и предложените изменения и допълнения в чл. 32, ал. 3, съответно в ал. 4 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които уреждат методите за продажба на обособените части. Нормата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол предвижда решение за приватизация на обособените части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от същия закон, така наречения забранителен списък, да се приема от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. С промяната на разпоредбата през 2018 г. фактически приватизационната продажба на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от ЗПСК – така наречения забранителен списък, се затрудни значително предвид необходимостта от задължителна санкция на Народното събрание. Досегашната практика по прилагане на разпоредбата сочи, че посочените държавни дружества следва да проведат сложна и дълга процедура, която да доведе до решение на Народното събрание, и едва след това да се осъществи реалната продажба. В съществена част от случаите става въпрос за обекти с отпаднала необходимост, които с времето влошават състоянието си и са основно източник на значителни разходи за дружествата. Следва да се посочи, че в случай че законодателят определя конкретна обособена част за особено важна и цели да ограничи нейната приватизация, същата може да бъде включена в забранителния списък и да не бъде обект на приватизация. Допълнението в чл. 3 чрез създаването на ал. 8 е мотивирано от необходимостта органите, упражняващи правата на държавата в капитала на конкретното дружество с над 50 на сто пряко или опосредено участие в капитала, да бъдат ангажирани в процеса на приватизация на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗПСК, като представят предложение за конкретната приватизация. Посоченият подход ще осигури по-успешното провеждане на държавната политика при продажбата на обектите, подлежащи на приватизация съгласно Закона. И резултатите, които се очакват: Отмяната на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗДС ще способства за намаляване на административната тежест при разглеждане на исканията за предоставяне на имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомства. Промяната в Глава трета на ЗДС чрез отмяна на имотното обезщетение при принудителното отчуждаване на частни земеделски земи и горски територии за изграждане на национални обекти и обезщетяване на всички засегнати собственици с паричната равностойност на отчуждените им земи, определена в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план за изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, ще доведе до еднаквото им третиране от законодателя и поставянето им в равностойно положение, което в пълна степен ще доведе до изпълнение на конституционно установените изисквания и принципи за равенството на гражданите пред закона при провеждането на отчуждителните производства по ЗДС. С прецизиране на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗДС същата ще се синхронизира с терминологията, използвана в Закона за държавните помощи. В крайна сметка този законопроект ще доведе до прецизиране на ЗДС и ЗПСК и унифициране на режима по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната. Същото се отнася и за продажбата на тези обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала. Благодаря.
#169 · speech
Благодаря, министър Иванов. Уважаеми колеги, откривам разискванията и по двата законопроекта. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#170 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моето изказване ще бъде относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост със сигнатура 51-554-01-124, внесен от колегите Николай Нанков и група народни представители от ГЕРБ. Колеги, с този законопроект на практика се предлагат две изменения. От една страна, компетентният съд, който да разглежда жалби във връзка с отчуждаване на имоти – частна собственост, за изграждане на национални обекти, да не бъде административният съд по местонахождението на имота, както е в настоящия момент, а компетентен да бъде Върховният административен съд. Това е едното. И другото изменение е съкратените срокове за разглеждане на тези производства да отпаднат. Във връзка с тези изменения се предвижда на практика да бъде увеличен съставът на Върховния административен съд. Ние не можем да подкрепим това предложение. От една страна, то нито е в полза на българските граждани, нито ще ускори процеса за разглеждане на тези жалби. На първо място, защо ще затрудни българските граждани? Защото, от една страна, спорът няма да се гледа най-близо до тях, а те ще трябва да пътуват до София – това е време, това са средства, това е затруднение на вещите лица, които в някои случаи, даже би трябвало във всички случаи, да правят оглед на място, за да направят своите заключения относно наведените възражения. Обикновено споровете са за стойност на имота във връзка с обезщетението, което се изплаща, което са допълнителни разходи в хода на това производство. Няма да направи това производство по-бързо, защото Върховният административен съд е натоварен, защото падат съответните съкратени срокове за разглеждането на тези жалби. Така че нито ще е бързо, пак казвам, нито е в полза на гражданите, напротив, в тяхна тежест е. Навежда се като основен аргумент наличието на противоречива съдебна практика. Колеги, всички юристи знаят, че наличието на противоречива съдебна практика – с този проблем се справяме по два начина – чрез инстанционния контрол, тоест, ако е необходимо, да въведем двуинстанционно разглеждане на тези жалби, и с тълкувателно решение. Аз не мога да приема, че в този случай, тъй като имало много различни казуси, е невъзможно тълкувателно решение. Напротив, в много по-сложни казуси върховните съдилища са съумявали, формулирайки критерии, да насочват по какъв начин да се уеднаквява съдебната практика. Така че аз считам, че тези изменения обслужват цели, различни от посочените в мотивите, и не са добри за правото в България и за уредбата на административен процес, който да гарантира добра защита на правата на гражданите и юридическите лица. Що се отнася до другия законопроект, който е внесен, на Министерския съвет, за съжаление, той се разглежда при такава спешност, при такава бърза процедура, че подробните аргументи за това текстовете, които няма да подкрепим, ще развием на второ четене. Благодаря.
#171 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Има ли реплики към изказването на госпожа Йорданова? Не виждам. Други народни представители, които желаят? Заповядайте, госпожо Рангелова.
#172 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз също ще взема отношение накратко по Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, възнесен от народния представител Николай Нанков и група народни представители. Уважаеми господин Нанков, няколко неща ме смущават. Както правилно отбелязвате в мотивите към Вашия законопроект, досегашният път, по който тези решения на Министерския съвет са оспорвани, считано от 1 януари 2019 г. с изменението на Закона за държавната собственост е делегирано на административните съдилища по местонахождение на имота. Направих си труда да се запозная с мотивите, които тогава са наложили тези дела да бъдат предоставени за разглеждане на административните съдилища, и тогава мотивите са били да се разтовари Върховният административен съд. Съгласна съм, че Върховният административен съд трябва да се занимава, както се казва не на юридически, а на български език, с по-сложни, по-тежки казуси и така нататък и приветствам мотивите, които са мотивирали вносителите на законодателното изменение към 2019 г. Сега обаче предлагате да върнем на същия този Върховен административен съд всичките тези дела, колкото и да са те, честно казано, не знам, не посочвате и статистика какъв е броят на решенията, които, да кажем, годишно се издават от Министерския съвет, които подлежат на съдебен контрол по този ред, но фактът, че внасяте Вие това законодателно предложение по така наречената бърза писта, тоест без съответното обществено обсъждане, което евентуално би могло да сондира мнението както на Върховния административен съд, така и на, да кажем, различните административни съдилища, които биха могли да вземат отношение във връзка с предложената от Вас законодателна промяна, е малко смущаващ, защото мотивите Ви са противоречивата съдебна практика, която безспорно е един от най-големите проблеми на съдебната ни система. И тук трябва може би, ето, това е един от начините, по който всички да започнем да мислим как да работим в посока това да се преодолее, без, разбира се, да се намесваме като законодателен орган в съдебната власт, нали, за да не допускаме смесване на властите, но да, това е един от най-големите проблеми на съдебната система – противоречивата съдебна практика. Само че във Вашите мотиви самите Вие посочвате, че практиката на различните административни съдилища показва прилагане на критерии, които не се съдържат в Закона, но чието приложение е обосновано със съображения, посочени в мотивите на съдебните актове, тоест приемате, че тези съдебни актове на различните административни съдилища, макар и противоречиви помежду си, са обосновани и законосъобразни, тоест, че са приложили критерии, които към съответния индивидуален казус са приложими. Ето защо този Ви извод смятам за противоречив с мотивите, че именно по тази причина не може да бъде издадено тълкувателно решение предвид множеството различни хипотези при определянето на обезщетенията и спецификите за всеки казус. Да, колкото и на пръв поглед два казуса да изглеждат идентични и да предполагат идентично произнасяне от съд, отчитайки спецификите, като, разбира се, тук говорим както аз – общо, така и Вие, защото няма как да навлезем в конкретика на определени казуси, няма как да не допуснем различно произнасяне, отчитайки спецификите на всеки казус. Ето защо ми се струва, че по-скоро прозират други мотиви зад законодателната Ви инициатива и липсата на обществено обсъждане, както и липсата на конкретно посочване. Пишете, че не се предвиждат разходи и административна тежест вследствие на законодателните Ви предложения, но на практика задължавате в § 3 ВСС да обезпечи Върховния административен съд с необходимия брой съдии, което, разбира се, неминуемо ще доведе както до разходи, така и до вероятно някакви административни неудачи за съдебната система. На този етап ние не бихме подкрепили това предложение по изложените от мен съображения. Иначе – да, съгласна съм с Вас, че голям проблем е противоречивата съдебна практика, но не бихме могли по този начин да преодоляваме този проблем, защото противоречива съдебна практика се наблюдава и на ниво районни съдилища по редица граждански казуси, както и по редица наказателни. Но това, разбира се, не би могло да ни мотивира да изземем делата от районните съдилища и да ги дадем на Върховния касационен съд. Благодаря.
#173 · speech
Благодаря, госпожо Рангелова. Има ли реплики към изказването на госпожа Рангелова? Заповядайте, господин Стоев.
#174 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги народни представители! Госпожо Рангелова, да допълня Вашето изказване относно противоречивата практика. На заседанието на Правната комисия присъстваше председателят на Върховния административен съд, изпълняващият функцията председател на Върховния административен съд към онзи момент, и той всъщност даде много категорично становище, защо мотивите абсолютно не отговарят на действителната цел на Закона. Относно противоречивата практика. Противоречива практика е изследвана на решенията на административните съдилища с предишната практика на Върховния административен съд, но не се вземат предвид едни решения на Европейския съд за правата на човека, които всъщност обуславят задължителност на решенията след това конкретните съдилища да се съобразяват с Конвенцията за правата на човека и тълкуването, което са направили по повод точно това как се обезщетяват хората, когато им се отчуждава имотът. Така че това за отчуждаването, за противоречивата практика, е един мотив, който е абсолютно несъстоятелен. Да кажем, че ще уеднаквяваме практиката, като преместим просто всички дела в един съд, няма как да се съгласим с това нещо като юристи. Това се прави с инстанционен контрол, не по този начин. Те, между другото, и в Закона за общинската собственост по същия начин премахнаха едната инстанция, предишни легислатури. Оттам също се нарои доста противоречива практика от това как трябва да се обезщетяват хората, но не чухме, между другото, там да се притесняват точно за… Дали тези промени не са свързани с едни 4400 имота, които трябва да се продадат? Също, между другото, във връзка с другия законопроект, който се предлага от Министерския съвет, също е един интересен въпрос. И всъщност трябва да видим какви са действителните мотиви. И тук действителните мотиви са посочени в § 3 – да си назначат колкото си искат съдии във Върховния административен съд без абсолютно никакви критерии за обезпечаване. Но никъде обаче не видяхме нито една цифра, нито една статистика на Върховния административен съд как тези промени ще окажат влияние върху хората Нито бързината, която е посочена, ще се случи, ще разкарваме вещи лица по страната, нито противоречивата практика ще бъде премахната от гледна точка на това, че имаме решения на Европейския съд за правата на човека, с които съдилищата трябва да се съобразяват. Благодаря Ви.
#175 · speech
Благодаря, господин Стоев. Има ли втора реплика към изказването на госпожа Рангелова? Не виждам. Госпожо Рангелова, не желаете дуплика. Благодаря. Има заявено друго изказване. Заповядайте. И след това, господин Петров, ще Ви дам думата на Вас.
#176 · speech
АПС
Госпожо Председател, господин Министър, аз ще взема отношение по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с вносител Министерският съвет. Този проектозакон касае точно тези 4400 имота, които трябва да бъдат продадени, и ние ще внесем предложения между първо и второ четене. Впечатлението, с което останахме ние, е, че областните управители ще могат да проведат търгове на одобрените имоти от Регионалното министерство, които ще бъдат предадени и тези търгове ще бъдат електронни, а няма да са като общинските търгове с явно надаване и с тайно надаване примерно, в реално време. Ако тези търгове бъдат електронни, по този начин ще бъде великолепно и това ще бъде едно от нашите предложения. Също сроковете на електронните търгове – вече станахме свидетели на един търг за 40 милиона на Министерството на образованието, който беше обявен в четвъртък и в петък беше затворен – само за едно денонощие, и по този начин елиминираха възможността други участници да участват. Ако бъдат по този начин продадени тези имоти, не би било редно и би било редно да се даде поне едномесечен срок, както се дават във всички търгове в онлайн платформата. Затова ще внесем предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.
#177 · speech
Благодаря, господин Найденов. Има ли реплики към изказването на господин Найденов? Не виждам. Реплика не можете, министър Иванов, но заповядайте, имате думата. Но не и като реплика – като отношение. Заповядайте.
#178 · speech
Министър Иван Иванов
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм малко изненадан от подобно тълкуване, което чух преди малко за това изменение на Закона за държавната собственост, внесен от Министерския съвет, защото мога да Ви уверя, и аз умишлено прочетох много внимателно, близо над 10 минути, целта на Законопроекта с продажбата на каквито и да е било списъци с държавни имоти, които са публикувани на страницата на Министерството на регионалното развитие, които, още веднъж искам да подчертая, дори не са тръгнали да се продават. Тези, които не са разбрали, ако не са ме слушали, господин Найденов, и мен ме изненадва, че Вие не харесвате електронния търг. Не знам каква форма, може би трябва да бъде с хартии, с такива, които се наддават и се разменят пари по джобовете, за да се откаже единият, другият – практика, която виждаме в момента. Най-чистата работа при продажбата на недвижими имоти е тази процедура, която е през АППК – с електронни търгове, където единият наддаващ не вижда другия, дава най-високата цена, естествено, и не могат да се разбират помежду си и да ощетят държавата по този начин. По същия начин се извърши търговията с дървесина, нещо, което аз съм регулирал, когато бях и министър на земеделието. Там наддаващите не се знаят кой е, срещу себе си кой седи и естествено, печели този, който е с най-високата цена. И винаги сме се борили за електронизация и съответно улесняване на участниците, това е. Този закон в момента дава такава възможност наистина участниците в покупката на държавни имоти, когато се стигне до- там, да не могат да бъдат ощетявани и държавата да не бъде ощетявана най-вече. Благодаря.
#179 · speech
Благодаря, министър Иванов. Господин Петров, заповядайте за изказване.
#180 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Ще взема становище и по двата внесени законопроекта и ще започна с този на Министерския съвет, внесен на 17 юли, за който министърът преди малко твърди, че не е свързан с продажбата на тези 4418 имота. Надявам се да не каже, че въобще няма отношение към продажба на държавни имоти и още по-малко пък към продажба на държавни имоти на Министерството на отбраната, защото точно обратното пише в мотивите и аз си направих труда да ги прочета. И ако вносителите от Министерския съвет са написали, че става въпрос за програма за управление за собствеността на държавата, то всъщност това не е програма за управление за собствеността на държавата, дами господа народни представители, господин Министър, това е схема за разпродажба на собствеността на държавата, и то по електронен път, цифровизирано, както бихме казали лаишки, на имоти, които трябва да бъдат придобити от правилните хора. Това се цели с тази законодателна промяна, която е внесена. Още по-фрапантно беше за мен, като прочетох идеите за този законопроект, за тази процедура. Министър-председателят е заявил, че парите, които ще се акумулират от продажбата на държавните имоти по този закон, ще бъдат събирани в един специален фонд, от който ще се придобива и изгражда публична социална инфраструктура. Мерси, ние на специални фондове не вярваме. Един такъв специален фонд е фондът за пътна безопасност, с акумулирани над 500 милиона лева. За съжаление, всички Вие знаете, че от него бяха направени обществени поръчки за икони и балони, а пътната безопасност, която уж трябваше да бъде финансирана впоследствие от този фонд, никъде я няма. За съжаление, последната катастрофа със загинал е от онзиден край Плевен. Така че ние на специални фондове, които уж щели да събират парите от продажбата на имоти чрез този прословут електронен търг и после да правят някаква обществена инфраструктура, социална инфраструктура, това са залъгалки за наивници – не и за наистина народни представители, които би трябвало да защитават обществения и държавния интерес. Именно затова ние няма да подкрепим този законопроект. Още повече че заявеното от вносителите е, че това щяло да се случи по ясен, планиран и прозрачен начин, недопускащ изкушения или злоупотреба. Сега, извинете ме, но малко съм скептичен към тези заявления, които са направени към мотивите на Законопроекта. На всички нас е ясно, че причината да се внесе този законопроект е за да може по-бързо да се разпродават държавни имоти и получените пари да бъдат използвани за запушване на все по-растящата дупка в приходната част на бюджета. Това е идеята – главната. Разбира се, другата е имотите да попаднат в правилните хора. И като говорим за разпродажба на държавни имоти, не мога да не спомена това, което каза и предходно изказващият се относно тези 4400 имота, това е и целта те да бъдат обявени за продажба. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ днес внесохме едно решение за мораториум върху изпълнението на тази програма на правителството за разпродажбата на тези имоти. И ние също между първо и второ гласуване на този законопроект на Министерския съвет, ако бъде приет, ще внесем предложения, с които да спрем тези бъдещи процедури, които да се правят от Агенцията за публични предприятия и контрол, и тази разпродажба – електронно, на имоти – държавна собственост, защото според нас това ще става непрозрачно. Целите не са такива, каквито са обявени, и като цяло държавният, общественият и публичният интерес ще бъде увреден. По отношение на втория законопроект, който е внесен от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, няма да подкрепим този законопроект. Аз лично не съм съгласен с мотивите и ще Ви кажа защо. Посочено е, че имаме разнородно по своя характер прилагане от страна на различни административни съдилища на легално дефинираните понятия – „равностойно парично обезщетение“, „пазарни цени“ и „имоти, намиращи се в близост до отчуждавани“, и тъй нататък. Всъщност това, което според мен вносителите не ни казвате, е, че заради липсата на общоприета и уеднаквена методология при изготвянето на пазарните оценки от вещите лица, които пазарни оценки се приемат от съдилищата, се получава една разнопосочна практика по отношение на размера на обезщетението, което следва да се присъди на жалбоподателите по тези дела. И не съм съгласен заради тази причина да твърдим, че има разнопосочна и разнородна практика на административните съдилища – 28 на брой, и ограничително да съсредоточаваме делата във Върховния административен съд, както посочи и Стою Стоев, и тогава изпълняващият функциите председател не беше съгласен тази дейност да се връща във Върховния административен съд. Ако ще действаме така, да попитам вносителите: господин Нанков, защо не го съсредоточим в едно отделение на Върховния административен съд тогава, за да сме сигурни, че ще има еднакво прилагане и няма да има разлика при равностойно парично обезщетение и при пазарните цени? Да кажем, четвърто отделение на ВАС, което ние наричаме „Ново начало“. То разглежда изборните дела. Да Ви кажа ли защо го наричаме „Ново начало“, или ще се сетите? Още по-ограничително условие. Защо не ги съсредоточим в един-единствен съдия от Върховния административен съд да ги разглежда тези дела, за да сме сигурни, че всички тези дела ще бъдат разглеждани еднакво и ще бъде прилаган еднакъв критерий? По пътя на логиката и на разбирането за справедливост би трябвало това да се случи. Но виждате, че тези мотиви не би трябвало да бъдат споделени, или поне от нас от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да бъдат споделени, заради мотивите няма да подкрепя този законопроект. Ако вносителите представят някакви основания, които правно поне според мен биха показали, че има наистина основания, има надежда за по-добро съдопроизводство и произнасяне по отношение на жалбоподателите, ако делата преминат във Върховния административен съд, то тогава наистина бихме преразгледали позицията си, но поне на първо гласуване в този вид на Законопроекта ние няма да го подкрепим. И по отношение на него, разбира се, би трябвало на второ гласуване просто да не го подкрепим, но ще обсъдим с парламентарната група дали да внесем предложение между първо и второ гласуване в този конкретен законопроект. Фрапантното е, че и по него, и по другия законопроект няма писмени становища от съдилищата, които би следвало да прилагат и двата закона. Имайте предвид, дами и господа представители, тази липса на становища.
#181 · speech
Благодаря, господин Петров. Реплики към изказването на господин Петров има ли? Заповядайте.
#182 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Господин Петров, всъщност аз не съм съгласен, че от Министерството не са много прави с техните мотиви, защото те казват, че ще бъдат използвани тези обекти за социална дейност, ще бъде направен фонд. Но аз предполагам, Вие сте разгледали какви са тези обекти. Може би обектите за почивни бази на децата, на българските деца, ще бъдат продадени, за да могат да станат частни, за да могат да бъдат настанявани български деца, които да си плащат на някого, който ги е придобил по някакъв начин, на определена цена, и то може би добра цена. Същото може би е и за болниците, които продават своите имоти, за да могат да бъдат направени частни болници, които да смучат от Здравната каса и които да продават здравеопазване или по-скоро да извършват просто икономическа дейност за българските граждани. Благодаря.
#183 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има ли втора реплика към изказването на господин Петров? Заповядайте, господин Шопов.
#184 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, Виe споменахте за намерението, което министър-председателят Росен Желязков заяви на 8 май, че ще създадат такъв фонд за социална инфраструктура. Това обаче си остана само намерение, защото той заяви, че с промени в Закона за държавната собственост ще създадат този фонд. В този законопроект няма такова нещо. Този законопроект е внесен с цел по-бързата разпродажба на военни имоти. (Реплики от министър Иван Иванов.) Точно така – прочетен е. (Реплики от министър Иван Иванов.) Знаем, точно така.
#185 · speech
Моля, без диалог с министър Иванов, господин Шопов.
#186 · speech
Господин Иванов, Вашите предшественици са строили България, а Вие сега разпродавате всичко, което са строили. Господин Петров, ние сме съгласни да се разпродадат имоти, които са с отпаднала необходимост, но с тези средства да се изгражда нещо ново, нещо, което е потребно за българските граждани, нещо, което ще подобри тяхното качество на живот. Но тук няма такива гаранции. Ще се разпродадат тези имоти само да се запълни дупката в бюджета, която те създадоха.
#187 · speech
Благодаря, господин Шопов. Има ли трета реплика към изказването на господин Петров? Не виждам. Дуплика ще желаете ли, господин Петров? Заповядайте.
#188 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Димитров, благодаря за репликата. Всъщност Вие ми напомнихте да посоча, че и в момента са подготвени за разпродажба апетитни имоти, като дадем пример със сгради в центъра на София, крайбрежни имоти, ниви и огромни застроени площи, ако говорим за списъка с тези 4418 имота. Понеже министърът на регионалното развитие каза, че дори не са започнали търговете, преди малко влязох в един блог, блога на Юруков мисля, че се казва, където има карта, интерактивна карта. Той е посочил, че за шест от тези имоти вече са започнали търгове – за шест имота, и ги е посочил даже кои са, и ги е изброил. Нямайте съмнение, че разпродажбата на държавни имоти се прави с една-единствена цел – те да попаднат в правилните частни ръце, по възможност срещу комисиона под масата, да не кажа едни заветни думи: мене трябва да ме предвидиш с една къща, за да получиш имот на Министерството на отбраната. И тези имоти след това, като преминат в частни ръце, там да имаме едни наистина апетитни, скъпоструващи сгради. Това е идеята и за съжаление, Вие ще се окажете прав и наистина ще стане така, че разпродаваме нещо, което наистина се е ползвало със социална функция от обществото, за да спечели частният интерес пред държавния. Господин Шопов, говорите за този фонд. Да, разбира се, никъде не е посочен в Законопроекта. Знаете ли защо? Защото това не е фонд за изграждане на социална инфраструктура, това е специален фонд за попълване на все по-растящата дупка в приходната част на бюджета, заради която все по-растяща дупка в приходната част на бюджета всеки месец закъсняват данните от Министерството на финансите. То ги публикува с месец и половина закъснение вече, защото трябва да признае как все повече и повече расте тази дупка, тъй като не се изпълняват първоначално заложените приходи. Именно за да попълнят по някакъв начин тази дупка, да намалят размера на бюджетния дефицит, който ще се увеличава и ще се увеличава, именно за това те ще използват придобитите пари – поне да ги покажат на хартия: ето ги, те са в този фонд, имаме бюджетни приходи. Това е истината. Няма да се построят с парите, получени от тези продажби, никакви социални сгради за обществено ползване, никаква инфраструктура, така както и отново ще се повторя, с парите от глобите, които постъпват във Фонда за безопасност на движението, не се прави абсолютно нищо за безопасност на движението. Просто тези пари си стоят там и ако може да се направи някаква обществена поръчка, правилните фирми да получат някакви пари, тогава се разходват за абсолютно всякакви глупости. Същото ще бъде и тука. Именно затова ние не трябва да подкрепим тези два законопроекта на първо гласуване, да направим предложения, които поне малко, тъй като виждам общата нагласа на коалицията между ГЕРБ, ДПС на Пеевски, БСП и „Има Такъв Народ“ да си приеме тези законопроекти, да направим така, че поне малко да защитим държавния интерес, защото не може да очакваме подобно нещо от вносителите, господин Шопов. Това е!
#189 · speech
Благодаря, господин Петров. Заповядайте, министър Иванов.
#190 · speech
Министър Иван Иванов
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако ми позволите, Правилникът ми дава право, но все пак искам Вашето позволение да изчета още веднъж мотивите, защото очевидно тук колегите не са разбрали какво гледат в момента и по кой законопроект дискутират народните представители. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото нито пише тук, че се продават някакви имоти, нито пише, че ще се инвестират някъде. Все пак могат да си извадят телефоните, да ги призова да следят и Закона за държавната собственост – какво се изменя. Така че, с Ваше позволение, ако мога, още веднъж да изчета мотивите.
#191 · speech
Не, господин Министър. От името на вносителите представихте подробно мотивите. Моля да вземете отношение само накратко, ако обичате.
#192 · speech
Министър Иван Иванов
Защото тук се говори нещо, което не е внесено. Просто коментарите и диалогът, който се води в залата, не са по Законопроекта.
#193 · speech
Народните представители споделят своето виждане по тези мотиви. Няма нужда да ги прочитате отново.
#194 · speech
Министър Иван Иванов
Ама те не са по тези мотиви, по нещо друго е.
#195 · speech
Моля, господин Иванов, нека не влизаме в този разговор.
#196 · speech
Министър Иван Иванов
Да, да, просто по нещо друго говорят, госпожо Председател, и аз наистина не мога да хвана духа на това, за което те разговарят. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#197 · speech
Моля, господин Иванов, министър Иванов, благодаря Ви за изказването. Господин Петров, заповядайте по начина на водене.
#198 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател, за тази възможност. Едно изречение, госпожо Председател. Последна страница от мотивите: „Предложеният проект ще доведе до прецизиране на ЗДС и ЗПСК и унифициране на режима по продажба и замяна на имоти – частна държавна собственост, в управление на Министерството на отбраната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#199 · speech
Благодаря, господин Петров. Не разбрах кое е точно по начина на водене, но ще размишлявам по въпроса, докато господин Расташки говори. Заповядайте господин Расташки – със заявено изказване. (Шум и реплики.) Колеги, моля само за тишина в залата. Вече имах повод да споделя и за акустиката, която тази зала има. Чувам съдържанието на преобладаващата част от разговорите, които се водят на по-висок глас. Благодаря за разбирането.
#200 · speech
ПП МЕЧ
Колеги, Законопроектът, който е внесен от народния представител Николай Нанков, и неговите юридически затруднения с отчуждаването на държавни имоти няма да ги подкрепим, няма да ги коментираме, защото той в скоро време ще има юридически затруднения от наказателен характер и тогава ще коментираме повече. Във връзка със Законопроекта на Министерския съвет, който е внесен тук, бих казал, че в България наистина е много трудно човек да си купи хубав имот, ако не познава добър брокер. А знаете ли кой се оказа най-добрият брокер в републиката, топброкерът?! Това се оказа министър-председателят Росен Желязков, който ще продава 4400 държавни имота. Обаче само той може да Ви продаде комина на „Пирогов“ или част от амфитеатъра на антична Сердика, или пък стадион „Академик“ заедно с плувния басейн.
#201 · speech
Господин Расташки, напомням, че предмет на точката са два законопроекта, така че моля да се ограничите по предмета.
#202 · speech
Да, да, знам предмета на точката. Предметът на точката на този законопроект е да минат по-лесно всички схеми, имотни измами на ГЕРБ, които са се опитвали да направят през последните 20 години и по някаква причина не са успели. И сега с държавните имоти, понеже господин Желязков, освен че е брокер, явно е мързелив и иска да стане и по електронен път. (Реплики.) Всички схеми, които сте опитали да направите, сега ще ги направите, ще ги пробутате измежду тия имоти. То вече започва да излиза и започва да се вижда. И, господин Иванов, Вие като министър не Ви ли е срам да разпродавате българските имоти, на българската държава? Не Ви ли е срам да служите на Росен Желязков като някакъв обикновен търговец и да правите това нещо? Аз ще Ви кажа, че ние от МЕЧ няма да подкрепим нито един от двата законопроекта и ние искаме българската държава да запази своите имотите. Тепърва тя ще става все по-силна, с все повече имоти. Това, което Вие правите, е срам и позор – да се опитвате да пълните бюджета, като разпродавате държавните имоти. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#203 · speech
Благодаря, господин Расташки. Има ли реплики на изказването на господин Расташки? Не виждам. Заповядайте, министър Иванов.
#204 · speech
Министър Иван Иванов
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За тези, които не познават Закона за държавната собственост, да кажа – Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма законовите правомощия да продава никаква недвижима собственост. Моля, народните представители, които гласуват закони и правят закони, да ги прочетат първо и след това да ги изменят. Благодаря. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#205 · speech
Благодаря, министър Иванов. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
#206 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих искал да взема отношение по Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Между другото, господин Министър, аз Ви наблюдавах, докато се изказваха народните представители, Вие не се усмихвахте, Вие се смеехте, което е изключително, крайно неуважително към народните представители. Искрено Ви пожелавам в един момент да застанете в обратната ситуация. Искахте да четете тук няколко пъти мотиви, които мотиви, аз искрено се надявам, още повече поради факта, че сте били и земеделски министър – бяхте в Четиридесет и седмото народно събрание, искрено се надявам да не сте участвали в писането на тези мотиви, защото, меко казано, нямат нищо общо или поне 50% не се припокриват с това, което пише в този законопроект. С едно от предложенията Вие предлагате да отпадне цял раздел от този закон – Раздел III, който регулира компенсациите при отчуждаване. За отчуждаването се казва в тези мотиви, че това касае много на брой малки по площ имоти. И заради това искате да отпадне един цял раздел?! Това, първо на първо, ще отвори една огромна правна пропаст в този закон, защото в една от алинеите – ал. 2, пише всичко за тези малки имоти и ако наистина това Ви е проблемът, ами дайте да променим тази ал. 2 в чл. 42. Първото, което е. Второто, което е, с отпадането на този раздел от Закона един дълбок процес ще остане неурегулиран. Вие питали ли сте тези собственици – тук те влизат на уведомителен режим? Държавата решава за един национален обект, който никой не знае какъв е този национален обект, защото Вие все още не сте дали списък с тези национални обекти, Вие да бъдете отчужден. На първо място, това е може би и противоконституционно и най-вероятно президентът ще Ви го удари това, ако мине. Да, защото в чл. 17 от Конституцията в ал. 5 пише: „принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само основа на закон – който Вие сега ще премахнете с § 2 от Вашия законопроект – при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение“. Къде, в кой закон се определя какво ще бъде обезщетението – дали ще бъде в натура, или ще бъде с финансови средства? Искам да го обясните това, защото и Вие знаете като бивш министър на земеделието, че в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи никъде не се регулира този процес. Изолират се изцяло решенията, тези, които преди се правеха с Министерството на земеделието и МРРБ. Тук те се изолират изцяло и всичко минава на един уведомителен режим, защото Вие така сте решили – че дадени обекти ще бъдат национални. Кои ще бъдат тези обекти като национални, един бог знае. Може би Вие знаете – в някой списък там. Това няма как да бъде подкрепено и може би ще призовем и президента, ако го прокарате, да му сложи вето.
#207 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат, от други парламентарни групи? Не виждам. Заповядайте, господин Златанов.
#208 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Прави са историците, че основен крайъгълен камък на всяка нова власт е статутът на публичната собственост. Това е аксиоматично правило, то е валидно и за събитията от 1944 – 1947 г., когато имаме национализация, и за събитията след 1990 г., когато имаме приватизация, и за събитията в по-ново време, когато имаме откровен грабеж. Така, още в Правната комисия на 17 юли заявих директно в реплика на колегата Петров, че тези законопроекти, които сега влизат в залата, са законопроекти, с които фактически се скрепява чрез един грабителски съюз новата четворна коалиция, която е интелектуален продукт на нейния архитект Делян Славчев Пеевски. И как се скрепява? Скрепява се, като се пускат тези два законопроекта, чрез които фактически управляващите – все още управляващи, които предстои да бъдат сменени много скоро, пометени от събитията, които дори не подозират, че се задават, като управляващи си развързват ръцете за трансформация на публични активи, за трансформация на държавна собственост и за трансформация на частна собственост. На частна собственост чрез отчуждаване и отнемане обаче на правото, конституционното право за защита на това частно право на собственост, като изместват, стесняват компетенцията да са подсъдни тези дела на Върховния административен съд, който, забележете, трябвало да се обезпечи със съдии. Какви ще бъдат тези съдии, как ще бъдат изкадрувани, кой ще ги изкадрува, на кого ще бъдат задължени, след като встъпят в длъжност, и как ще съдят те? И тези дела, които ще се гледат по отчуждаване, много е интересно дали няма да бъдат само един и същи кръг от лица – от вещи лица и от съдии, които в края на краищата, задължени към хората, които са им подпомогнали кариерното израстване, ще съдят съответно както трябва. Всъщност е ясно какъв е планът на управляващите. Планът е, от една страна, да се освободят ударно от тези 4418 имота, за които стана известно на 8 май тази година, че предстои да бъдат разпродавани под евфемизма Програма за управление на държавна собственост и публична продажба. Какъв евфемизъм само! Всъщност чрез постъпването на пари от тези продажби те да се завъртят в инфраструктурни проекти, които да бъдат усвоени от какво – от черни партийни каси, които да удължат живота на обречената четворна коалиция, но аз имам една новина за Вас и тази новина е, че ВЪЗРАЖДАНЕ ще поеме управлението и когато ВЪЗРАЖДАНЕ поеме управлението, дами и господа, предстои ревизия на целия преход, предстои ревизия на всички сделки, които сте направили, на всички сделки от 1990 г. насам…
#209 · speech
И все пак да Ви помоля, господин Златанов, да се фокусирате в предмета на двата законопроекта.
#210 · speech
…предстои одържавяване на всичко, което е раздържавено в ущърб на българския национален интерес, без компенсация за онези, които нанесоха тези вреди. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#211 · speech
Благодаря, господин Златанов. Реплика имате на господин Златанов, предполагам. Заповядайте.
#212 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо председателстваща. Господин Златанов, както от Вас, така и от преждеговорившите не чух за интересите на българския гражданин. Неговите интереси са да има достъп до едно правосъдие, и то едно справедливо правосъдие. По този начин чрез изместването на съда от местната подсъдност – от собствения му град в столицата, във Върховния административен съд, това ще го затрудни, ще създаде допълнителни разходи – адвокати, пътувания, време. Всъщност за това има няколко решения както на Европейския съд за правата на човека, така и на СЕС. И всички тези икономически затруднения и териториални затруднения са в противоречие със съдебната практика и не трябва да се допуска такова изменение. Благодаря Ви.
#213 · speech
Благодаря господин Иванов. Има ли втора реплика към изказването на господин Златанов? Не виждам. Господин Златанов, заповядайте за дуплика.
#214 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Не мога да не взема дуплика на адвокат Любен Иванов, който обаче явно не е слушал внимателно изказванията на колегите ми от моята парламентарна група, на съратниците ми – Петър Петров, Цвета Рангелова, които развиха подробно какъв е интересът на гражданина. И аз ще заостря пак вниманието Ви. Примерно в община Русе в землището на град Мартен има 17 имота, които предстои да бъдат отчуждени. Те мисля, че ги извадиха от този списък за строежа на втори Дунав мост. Ами няма как един жител на град Мартен да бие път чак до София, до Върховния административен съд, да дава хонорари на софийски адвокати, които знаем, че са в пъти по-големи от тези, които са в провинцията, измествайки фокуса на правораздаването именно тук. Същевременно друг пример. Магистралата „Русе – Велико Търново“, която е ясно, че това правителство няма да построи, тя ще бъде построена от правителство на ВЪЗРАЖДАНЕ, за което имаме доста амбициозни инфраструктурни проекти, но как един жител на община Ценово ще отиде до София, ще се яви пред Върховния административен съд във връзка с отчуждаване на имот, който е свързан с евентуалния строеж на магистралата, която Вие така и не почвате, защото явно не можете да се разберете там за комисиони или не знам за какво, нали? Но така или иначе тези два закона развързват ръцете на управляващата четворна коалиция за трансформация на публични и частни активи, трансформация, от която да се напълнят черни партийни каси и да удължат малкото си оставащ живот.
#215 · speech
Благодаря, господин Златанов. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по двата законопроекта? Господин Кръстев, заповядайте.
#216 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение по Законопроекта на Николай Нанков и група народни представители, който касае процедурите по отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, по Закона за държавната собственост – по чл. 34, ал. 1 е тази процедура, от която знаем, че това отчуждаване се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, което е ключово. Сега ще развия пред Вас една хипотеза, а аз не мисля, че някой в тази зала трябва да обявява някоя процедура дали е противоконституционна, или не, но когато приемаме закони, когато правим изменения и допълнения в даден закон, ние трябва да разсъждаваме дали съответните текстове, които приемаме, отговарят на Конституцията. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд е съдът, който се произнася по спорове на актове на Министерския съвет и на министрите, разбира се. Точно това, което казах и аз – в чл. 34 може да видите, че това е акт на Министерския съвет. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 2018 г. по конституционно дело № 13 от 2017 г. може да видите чрез граматическо и систематично тълкуване на Глава шеста от Конституцията, че Конституционният съд стига до следното заключение: Върховният административен съд е задължен да се произнася като първа инстанция, що се касае до актовете на Министерския съвет и на министрите, когато става дума за осъществяване на конституционно възложени правомощия и функции при осъществяване на държавното управление. Безспорно отчуждителните процедури за изграждане на национални обекти би следвало да се разглеждат такива по силата отново на Конституцията, и по-скоро чл. 17, който говори за частната собственост. Там знаем, че частната собственост е неприкосновена – в ал. 3, а в ал. 5 знаем, че отчуждителни процедури за държавни и общински нужди могат да се извършват със закон, разбира се, това в случая е Законът на държавната собственост. В тази връзка ние много добре трябва да размислим особено предвид ал. 8 на същия чл. 38 от Закона за държавната собственост, който казва, че решението на административния съд по местонахождението на имота е окончателно. Това означава, че ние нямаме по абсолютно никакъв начин висш контрол от Върховния административен съд. Тезите, че видиш ли, защитата на гражданите е такава, че делата не трябва да се разглеждат във Върховния административен съд, мен считам, че е изключително неуместна, тъй като Върховният административен съд е върховната форма на административно правораздаване в държавата и никакви конюнктурни обстоятелства не би следвало да променят това трайно уредено правомощие и положение всъщност на Върховния административен съд като такъв. По отношение на противоречивата тълкувателна практика, ами давам прост пример – има участъци от национални обекти по § 1 от Допълнителните разпоредби на същия закон. Тук не става дума за абсолютно всякакви обекти и за n на брой дела, които, видиш ли, много щели да забавят правосъдието. Та, когато става дума за тези процедури, сме свидетели, че има конкретни дела, за които с колегата Нанков имаме справка как от един и същи участък на национален обект, който може да попадне в рамките на различни поземлени имоти съответно с парцели, как цената, когато се определя пазарната цена на сходни имоти, е изключително различна. Разбира се, тези имоти могат да имат различни характеристики, но на практика в много от случаите при идентични имоти ставаме свидетели на изключително голяма разлика в това, което съдът постановява. В крайна сметка едночленен състав на административен съд по местонахождението на имота не може да защитава държавния интерес и интереса на гражданите в същата степен, в каквато това прави Върховният административен съд в тричленен състав, както е било до този момент. Преди малко приехме промени в Административнопроцесуалния кодекс, които по много начини регламентираха ускоряване на иначе и без това бързото административно правораздаване в България. По отношение на притеснението за вещите лица, знаете, разпоредбите, които приехме, и за възможността за видеоконферентни връзки, и за това, че в момента се изготвя законопроект за вещите лица, така че ние имаме изключително много мерки, които в момента работим и които в момента приемаме, за бързината на административното производство. Разбира се обаче, ние трябва да помислим и за сигурността на тези процедури и защита както на обществения, така и на държавния интерес. Така че с оглед на изложените аргументи, с оглед на духа на Конституцията, с оглед на противоречивата съдебна практика аз мисля, че този законопроект трябва да бъде подкрепен днес на първо гласуване. Благодаря.
#217 · speech
Благодаря, господин Кръстев. Има ли реплики към изказването на господин Кръстев? Заповядайте, господин Петров.
#218 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Кръстев, аз Ви слушах и Вие се опитахте да се изкажете мъдро, да звучите като юрист с огромен стаж, но в същото време един от разделите, който искате, казвам искате, защото Вие имате управляващо мнозинство, да отпадне. В него има текстове, които са били противоконституционни, и те светят в червено. Един от тези текстове е в най-важния чл. 42а и е обявен за такъв през 2019 г., когато Вие сте били може би абитуриент. Тогава Конституционният съд го е обявил за противоконституционен, което означава, че това е най-важният чл. 42а от този раздел, и с отпадането на този член един процес остава в правна дупка и впоследствие над 50% от делата, водени и заведени от граждани, ще падат в съда. Това означава цялата тази работа, която ще стане, ако приемете § 2 от Законопроекта на Министерския съвет.
#219 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли втора реплика към изказването на господин Кръстев? Не виждам. Господин Кръстев, желаете ли дуплика? Не желаете. Благодаря. Има ли други народни представители, които искат да се изкажат по двата законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост с вносители народният представител Николай Нанков и група народни представители на 10 юли 2025 г. Гласували 167 народни представители: за 105, против 58, въздържали се 4. Законопроектът е приет на първо гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 51-502-01-35, внесен от Министерския съвет. Гласували 166 народни представители: за 104, против 62, въздържали се няма. И вторият законопроект е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАПАСИТЕ ОТ НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ. Докладът на Комисията – заповядайте, госпожо Митова.
#220 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 51-502-01-16, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г., приет на първо гласуване на 25 юни 2025 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като след думите „чл. 7“ се добавя „ал. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 7а: „Чл. 7а. (1) Агенцията води Единен електронен регистър, включващ: 1. регистър на задължените лица; 2. регистър на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти; 3. регистър на създадените и поддържаните запаси за извънредни ситуации; 4. регистър на създадените и поддържаните целеви запаси. (2) В регистъра на задължените лица се вписва следната информация: 1. дата или регистрационен номер; 2. задължено лице (фирма, правна форма); 3. единен идентификационен код; 4. основание за възникване на задължението. (3) В регистъра на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти се вписва следната информация: 1. дата на вписване; 2. регистрационен номер на склада; 3. съхранител; 4. единен идентификационен код; 5. регистрационен номер на съхранителя; 6. адрес на складовата база; 7. номер на склада по технологична схема на базата; 8. регистрирана проектна вместимост (m3); 9. регистрирана действителна вместимост (m3); 10. регистрирана неоперативна вместимост (m3); 11. регистриран за съхранение на: а) автомобилни бензини; б) газьоли; в) реактивни горива от керосинов тип; г) гориво за дизелови двигатели; д) котелни горива; е) газ пропан-бутан; ж) нефт; 12. дата и номер на заповедта за вписване; 13. номер и дата на удостоверението за вписване; 14. номер и дата на заповедта за заличаване; 15. забележки. (4) В регистъра на създадените и поддържаните запаси за извънредни ситуации се вписва следната информация: 1. регистрационен номер на склада, регистриран по чл. 38; 2. съхранители: а) съхранител със складове, регистрирани по чл. 38; б) агенцията; в) енергийните предприятия, които поддържат запаси от нефтопродукти по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката за тяхна сметка; г) оперативни запаси на задължени лица; д) чуждестранен икономически оператор и/или централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз; 3. адрес на складовата база; 4. номер на склада по технологична схема на базата; 5. вид на съхранявания запас за извънредни ситуации: а) автомобилни бензини; б) газьоли; в) реактивни горива от керосинов тип; г) гориво за дизелови двигатели; д) котелни горива; е) газ пропан-бутан; ж) нефт; 6. съхранявано количество запас за извънредни ситуации в тонове; 7. съхранявани на територията на страната запаси за извънредни ситуации: а) на задължено лице; б) на агенцията: аа) в складове, регистрирани по чл. 38; бб) в петролни бази, управлявани от агенцията – общо по вид запас за извънредни ситуации; в) на чуждестранен икономически оператор и/или централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз; г) общо в склада, регистриран по чл. 38; д) по буква „г“ за ежемесечното докладване, във връзка с чл. 25, т. 6 и 7, делени на коефициент 0,9; е) общо запаси от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, поддържани от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката за тяхна сметка; ж) общо оперативни запаси по чл. 2, ал. 1, декларирани от задължените лица в справките – декларации по чл. 4, ал. 1, т. 2; 8. съхранявани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз: а) запас за извънредни ситуации на задължено лице; б) запаси за извънредни ситуации на агенцията; в) общо на територията на друга държава – членка на Европейския съюз; 9. забележки. (5) В регистъра на създадените и поддържаните целеви запаси се вписва следната информация: 1. регистрационен номер на склада, регистриран по чл. 38; 2. съхранители: а) съхранител със складове, регистрирани по чл. 38; б) агенцията; в) друга държава – членка на Европейския съюз; 3. адрес на складовата база; 4. номер на склада по технологична схема на базата; 5. вид съхраняван целеви запас: а) автомобилни бензини; б) газьоли; в) реактивни горива от керосинов тип; г) гориво за дизелови двигатели; 6. съхранявано количество целеви запас в тонове; 7. съхранявани на територията на страната целеви запаси: а) на агенцията: аа) в складове, регистрирани по чл. 38; бб) в петролни бази, управлявани от агенцията – общо по видове целеви запаси; б) на централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз: аа) в складове, регистрирани по чл. 38; бб) в петролни бази, управлявани от агенцията – общо по видове целеви запаси; в) общо в склада, регистриран по чл. 38; 8. съхранявани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, целеви запаси на агенцията; 9. забележки. (6) Регистърът по ал. 1 се поддържа чрез Информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри по чл. 52а от Закона за електронното управление. (7) Информацията в регистъра по ал. 1 е публична с изключение на информацията по ал. 4, т. 3, т. 7, буква „а“, буква „б“, подбуква „аа“, буква „в“, буква „д“, т. 8, букви „а“ и „б“ и ал. 5, т. 3, т. 7, буква „а“, подбуква „аа“, буква „б“, подбуква „аа“. (8) Председателят на агенцията определя длъжностни лица, които извършват вписвания, актуализации, заличавания на информация и техническа поддръжка на регистъра по ал. 1. Определените длъжностни лица осъществяват достъп до регистъра чрез квалифициран електронен подпис.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Предложение от народния представител Павела Митова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нов § 4 и § 5 – 8: „§ 4. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „задълженото лице“ се добавя „на съхранител“ и се поставя запетая. 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 след думата „запаси“ се добавя „включително тези по ал. 7“. 3. Създават се нова ал. 7 и ал. 8: „(7) Когато запасите за извънредни ситуации са собственост на съхранител, отношенията между него и задълженото лице се уреждат с договор при спазване на следните изисквания: 1. запасите по чл. 2, ал. 1 – предмет на договора, да са заделени за изпълнение на задълженията на задълженото лице; 2. съхранителят издава всички необходими документи по този закон, за да може задълженото лице да удостовери създаването на запаса за извънредни ситуации пред агенцията; 3. съхранителят няма право да се разпорежда със запасите по т. 1, освен при издадено разпореждане за ползване от председателя на агенцията по чл. 48. (8) В случай на отпускане на запаси за извънредни ситуации задълженото лице може да: 1. закупи от съхранителя цялото количество запас по чл. 2, ал. 1, заделен за изпълнение на задълженията му по този закон, и да го предостави на вътрешния пазар съгласно чл. 51, ал. 2 и ал. 3, или 2. възложи на съхранителя отпускането на определените му видове и количества запаси за ползване на вътрешния пазар съгласно чл. 51, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 от негово име. Съхранителят удостоверява пред агенцията предприетите действия за отпускане на запасите за ползване от името на задълженото лице съгласно изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3.“ 4. Досегашната ал. 7 става ал. 9. § 5. В чл. 35, ал. 2 думите „регистрираната си вместимост“ се заменят с „регистрираната вместимост на всеки отделен склад“. § 6. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Задължените лица, икономическите оператори, централните структури за управление на запасите и съхранителите може да преместват запаси по този закон в складове, регистрирани по чл. 38, от една складова база в друга складова база само с писмено разрешение от председателя на агенцията въз основа на мотивирано писмено искане.“ 2. Създават се нова ал. 6 и ал. 7: „(6) Задължените лица, икономическите оператори, централните структури за управление на запасите и съхранителите може да преместват запаси по този закон, като уведомяват председателя на агенцията: 1. при заличаване на регистрация на склад; 2. в случай на бедствие, авария или друго непредвидимо събитие, което може да доведе до унищожаване или повреждане на нефт и нефтопродукти, за което незабавно се уведомява председателят на агенцията; 3. при всяко преместване на запаси по този закон от един склад в друг склад, регистриран по чл. 38, разположен на територията на същата складова база. (7) За всяко преместване се издава нов складов запис, копие на който се представя от задълженото лице в агенцията най-късно в работния ден, следващ деня на издаването му. В същия срок съхранителят отправя уведомление за влагане и изтегляне по реда на ал. 2.“ 3. Досегашната ал. 6 става ал. 8. § 7. В чл. 61, ал. 1 след думите „ал. 1 – 4“ се добавя „и 7“. § 8. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 33: „33. „Преместване на запаси“ е: а) влагане на нови запаси от същия вид и количество в друг склад, регистриран по чл. 38, разположен на територията на същата или в друга складова база, с последващо издаване на уведомление за изтегляне от първоначалното им място на съхранение, или б) изтегляне на запаси от първоначалното им място на съхранение и влагането им в друг склад, регистриран по чл. 38, разположен на територията на същата или в друга складова база. Изтеглянето в друга складова база се осъществява на партиди, гарантирани със същия по вид и количество запас.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на § 4, който става § 9. „§ 9. Параграфи 1, 2 и 3 влизат в сила в тримесечен срок след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря, госпожо Председател.
#221 · speech
Благодаря, госпожо Митова. Уважаеми колеги, откривам разискванията за второто гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Има ли желаещи народни представители, които искат да се изкажат? Заповядайте.
#222 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще съм кратък. В общи линии, в този законопроект между първо и второ четене са вкарани доста промени. Но това, което споделих и когато беше в залата на първо четене, беше, че когато се прави една информационна система, е редно да мине и през Комисията по електронно управление. За съжаление, тази комисия или не заседава, или до нея не достигат тези законопроекти. Този законопроект го няма в нея – не е разпределен към Комисията по електронно управление, където трябваше да го разгледаме по подробно, тъй като, за мое огромно съжаление, в това Народно събрание доста малко се разбира от електронно управление, сигурност на информацията и така нататък, и това е единствената комисия, която би трябвало да разглежда такива законопроекти или поне да е съпътстваща. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим така направения законопроект. И пак ще дам своята препратка, че е редно този законопроект и всякакви такива системи, които се вкарват в законодателството и се задължава изпълнителната власт да ги създава, е редно да минават през Комисията по електронно управление, тъй като най-малкото тя си комуникира, общува си с Министерството на електронното управление, има Обществен съвет към Комисията, където в него участва целият IT бранш или по-голямата част от него е представена. И всичко това ще може да даде и малко по-различен поглед върху този законопроект. От една информационна система се превърна впоследствие в съвсем различно нещо и в тази връзка няма да го подкрепим. Благодаря.
#223 · speech
Благодаря, господин Славчев. Има ли реплики към изказването на господин Славчев? Заповядайте, госпожо Митова.
#224 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега, аз не разбрах какви са Вашите доводи, за да не подкрепите този законопроект, освен довода, който изложихте, че председателят на Народното събрание не е разпределил този законопроект на Комисията по електронно управление като водеща. В случая аз съм водещата комисия и ние сме го разгледали, получени са всички възможни становища, те са разгледани, направена е работна група. Да, разпределен е и на Електронно управление, просто не е влязъл в момента за разглеждане, тъй като беше предвиден за тази седмица, но в момента, тъй като водещата комисия го е разгледала, се гледа в залата, така както му е редът. Във Вашето изказване не виждам аргументите Ви по същество защо не подкрепяте Законопроекта. Благодаря Ви.
#225 · speech
Благодаря, госпожо Митова. Има ли втора реплика към изказването на господин Славчев? Заповядайте, господин Тодоров.
#226 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Славчев, няма да се съглася с Вас, защото Вие доста – как да кажа, по дипломатичен начин описахте това. Няма как законопроект, който... Какъв е смисълът изобщо да имаме парламентарни комисии? Можете ли да обясните? Нали смисълът на тези парламентарни комисии е да се разглеждат законопроектите по същество, в тези комисии да има хора, които са специалисти в съответната област, и те да могат да направят така, че този законопроект да бъде максимално полезен, максимално полезен и за българското общество, и за държавните агенции, и той да работи максимално добре. Когато един законопроект се разглежда в комисия, в която хората трудно си правят акаунти в платформи, а не да правят единни електронни регистри, това с нищо не допринася един законопроект да придобие по-добър вид, а в същото време комисията, която е ресорна в случая и която може да даде някакво експертно становище по него, в същото време не заседава. И не заседава, защото председателят, доколкото аз знам, без да претендирам, че съм по добре запознат с дейността на Комисията по електронно управление, председателят не е свиквал тази комисия от месец март.
#227 · speech
от място
Не е вярно!
#228 · speech
В същото време тази комисия има нов председател от може би месец-месец и половина, тоест вече новият председател в лицето на госпожа Петя Димитрова можеше да свика комисия, този законопроект да бъде разгледан. Ако старият председател, който беше от ДПС, не е искал да си върши работа, те трудно идват на работа – и в момента ги няма в пленарната зала, камо ли да свикват комисии и да работят, то вече с новия председател можеше да се свика комисия и да се разгледа Законопроектът. А иначе какви са ни доводите да не го подкрепим? Мисля, че са повече от ясни. Между другото, този законопроект, разпоредбите в него, те действат и в момента, само че действат със заповед на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. В момента това, което се прави, е, че нещата, които са уредени с една заповед на председателя, се прехвърлят в закон. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Така че не виждаме нещо, което да се променя по същество, освен това, че трябваше да бъде направен този единен електронен регистър, за да има най-малкото по-голяма прозрачност, но за да бъде направен, той трябва (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да си мине през ресорната комисия. И за да си мине през ресорната комисия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), госпожо Председателстваща, предайте председателя на Народното събрание госпожа Киселова, че трябва да започне да разпределя законопроектите не само като им прочете заглавията, а като прочете по същество (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) тяхното съдържание, техния предмет и ако не като водеща комисия, то поне като съпътстваща комисия можеше да бъде разпределен към Комисията по електронно управление.
#229 · speech
Три пъти Ви напомних, господин Тодоров, че времето Ви приключи, моля да приключите изказването.
#230 · speech
Така че предайте това на госпожа Киселова – да започне не само да ни връща въпросите за парламентарен контрол за всяка точка и запетая, а да започне по по адекватен начин да разпределя… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
#231 · speech
Вероятно това трябва да е знак и към мен, че при отнемане на думата на народен представител отнемам и собствената си дума – ще си взема бележка. Има ли трета реплика към изказването на господин Славчев? Не виждам. Господин Славчев, Вие желаете ли дуплика в рамките на трите минути, в които трябва да направите дуплика? Моля, заповядайте.
#232 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ще започна от госпожа Митова – защо няма да подкрепим Проекта. Защото ние сме политическа партия, която има мнение по въпроса, и смятаме, че този законопроект не е добър, и няма да го подкрепим. Това е най простият отговор и е наше право. Не виждам защо трябва да Ви се обяснявам защо няма да подкрепим даден законопроект. Господин Тодоров, на Вашата реплика. Освен че новият председател на нашата комисия по електронно управление прави, между другото, всичко възможно последния месец да свиква заседания, но поради ред причини то нямаше, този законопроект не е влязъл в нашата комисия. Аз на предходното изказване на първо четене правих няколко забележки на председателката Киселова, но така и не е стигнал. Най големият парадокс, господин Тодоров, е, че миналата седмица от ПП-ДБ са вкарали Законопроект за риболовните билети, че трябвало да станат електронни, и изведнъж в Комисията трябваше – днес отложихме заседанието, но трябваше да разглеждаме риболовните билети дали да бъдат електронни. А пък този законопроект, който влиза на второ четене, не можа да стигне до комисия. Това обаче не е най-големият проблем. Най-големият проблем е, че забелязвам онзи ъгъл горе, вляво от мен, където трябва да седи част от опозицията, или така наречената опозиция, както и пред мен, че залата отново е празна. Часът в момента е осем без пет и в залата виждам изключително малко народни представители. Много ми е интересно така наречената опозиция къде е, за да дойде да говори по законопроектите, по които работим и по които се изказваме. Единствените, които сме в тази зала от опозицията, сме ВЪЗРАЖДАНЕ. Всичко останало...
#233 · speech
Господин Славчев, моля да се съсредоточите върху второто гласуване…
#234 · speech
Това ми е репликата.
#235 · speech
…на Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти и Вашата дуплика към отправените към Вас реплики по съдържанието на Законопроекта.
#236 · speech
Много Ви благодаря. Това ми е дуплика, така че мога да се изкажа на въпросите, които ме попитаха. Господин Тодоров засегна и тази тема, така че отговарям на него. За мен е изключително голям въпрос къде е опозицията. Или това е една контролирана опозиция на Пеевски с разни Гелове и разни други измислени герои (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), които в момента са отишли да си вечерят по ресторантите и да си спят. Те преди малко спяха и на банките на Народното събрание. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Така че, госпожо Председател, по-скоро това е големият въпрос: къде са народните представители?
#237 · speech
Благодаря, господин Славчев. Има ли други изказвания на народни представители по съдържанието на обсъждания за второ гласуване законопроект? (Реплики: „Няма!“) Не виждам. Закривам разискванията. (Ръкопляскания.) Следва да пристъпим към второто гласуване на Законопроекта. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване: наименованието на Закона по вносител; § 1 по вносител с предложената редакция от Комисията; § 2 по вносител в редакцията, предложена от Комисията; § 3 по вносител; предложението на Комисията за създаване на нов § 4; предложението на Комисията за създаване на параграфи 5, 6, 7 и 8; наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“; и § 4 по вносител, който става § 9 в редакция на Комисията. Гласували 144 народни представители: за 107, против 37, въздържали се няма. С това Законът е приет на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ. Заповядайте, господин Добрев, за да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#238 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Първо правя процедура за допуск на Надя Даскалова, Калоян Симеонов и Мадлен Минчева.
#239 · speech
Уважаеми колеги, направена е процедура за допускане в залата. Моля, режим на гласуване. Гласували 136 народни представители: за 99, против 37, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите. Заповядайте, господин Добрев, за представянето на доклада.
#240 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 51-402-01-27, внесен от Министерски съвет на 20 декември 2024 г. и приет на първо гласуване на 11 юни 2025 г. – второ гласуване „Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди буква „а“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в т. 1 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди буква „а“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в т. 1 след думите „дъщерно дружество“ се добавя „на банката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като думите „от доставчик на платежни услуги се изисква“ се заменят с „доставчик на платежни услуги трябва“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в т. 1 и 2 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 83 ал. 5 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 18 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 99, ал. 4 думите „лицензиран от БНБ“ се заменят с „лицензиран в Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. По § 25 има предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Борис Аладжов. Комисията не подкрепя предложението. „В § 25, чл. 120а, ал. 1 т. 2 се изменя така: „ 2. Потребителят ежемесечно може да инициира общо до тридесет кредитни превода, включително чрез системите за онлайн банкиране на обслужващата банка, и общо до тридесет операции по теглене на пари в брой от терминално устройство ATM или ПОС на обслужващата банка, за които не се начисляват такси.“ Предложение на народните представители Атанас Атанасов и Драгомир Стойнев. Комисията не подкрепя предложението. „В § 25 в новото съдържание на чл. 120а в ал. 1, т. 2 думите „общо до три“ в тяхната втора употреба се заменят с „неограничен брой“.“ Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители – § 25 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, като се създава следното заглавие: „Услуги по платежна сметка за основни операции, предлагани безплатно“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, като: „1. В ал. 2: а) в т. 2 след думите „(ЕС) 2016/1011“ се добавя „(ОВ, L 333/1 от 27 декември 2022 г.)“, а думите „свързани с“ се заменят с „по отношение на“; б) в т. 3 след думата „прекратяване“ се добавя „на дейността“. 2. В ал. 3 след „използване на“ се добавя „услугите в областта на“, а думите „посочени в“ се заменят с „по“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, като в ал. 1, т. 1 думата „страната“ се заменя с „Република България“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, като: „1. В т. 2, ал. 2: а) в текста преди т. 1 абревиатурата „РИНГС“ се заменя с „RINGS“; б) в т. 1 думите „територията на страната“ се заменят с „територията на Република България“. 2. В т. 4 абревиатурата „РИНГС“ се заменя с „RINGS“, а думите „параграф 1, чл. 35а“ се заменят с „чл. 35а, параграф 1“. 3. В т. 5 абревиатурата „РИНГС“ се заменя с „RINGS“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, като думите „т. 1 – 3“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, като т. 2 се изменя така: „2. В т. 5 думите „лицензирани от БНБ“ се заменят с „лицензирани в Република България“, а думите „от БНБ“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, като думата „задължение“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, като думата „него“ се заменя със „същия регламент“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, като: „1. В ал. 1 думата „спрямо“ се заменя с „(Eurosystem oversight framework for electronic payment instruments, schemes and arrangements) върху“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато установи нарушения в дейността на лице по ал. 1, в зависимост от характера и тежестта на установените нарушения БНБ може да: 1. отправи писмено предупреждение и/или да даде задължителни указания; 2. задължи лицето да преустанови и да отстрани нарушенията в предварително определен срок; 3. изиска извършването на промени във вътрешните правила и процедури; 4. забрани извършването на дейност, докато не се отстранят констатираните нарушения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, като думата „него“ се заменя със „същия регламент“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49: „§ 49. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: „1. В § 1: а) точка 15 се изменя така: „15. „Институция“ е: а) участваща/участващ в система с окончателност на сетълмента и отговорна/отговорен за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на системата: аа) банка по смисъла на чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции, кредитна институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително институциите, изброени в чл. 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB, L 176/338 от 27 юни 2013 г.); бб) инвестиционен посредник съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 4, параграф 1, т. 1 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.), с изключение на институциите, посочени в чл. 2, параграф 1 от същата директива; б) участваща/участващо в система с окончателност на сетълмента, чиято дейност се състои в изпълняването на нареждания за превод, и отговорна/отговорно за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от нареждания за превод в рамките на тази система: аа) платежна институция съгласно чл. 5 от закона и чл. 4, т. 4 от Директива (ЕС) 2015/2366, с изключение на физическо или юридическо лице, за което се прилага освобождаване съгласно чл. 32 или 33 от същата директива; бб) дружество за електронни пари съгласно чл. 36, ал. 1 от закона и чл. 2, т. 1 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (OB, L 267/7 от 10 октомври 2009 г.), с изключение на юридическо лице, за което се прилага освобождаване съгласно чл. 9 от същата директива; б) точка 24а се отменя. в) създава се т. 24б: „24б. „Незабавен кредитен превод в евро“ е кредитен превод съгласно чл. 2, т. 1а от Регламент (ЕС) № 260/2012.“; г) в т. 45 навсякъде думите „плащания с платежни инструменти“ се заменят с „платежни операции“. 2. В § 2а се създава т. 8: „8. Регламент (ЕС) 2024/886 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 260/2012 и (ЕС) 2021/1230 и на директиви 98/26/ЕО и (ЕС) 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (OB, L 2024/886 от 19 март 2024 г.).“ „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 50 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 50, като: „1. В т. 1 и 3, в текста преди т. 1 думите „§ 1, т. 11 от Допълнителните“ се заменят с „§ 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните“. 2. Точка 4 се изменя така: „4. В § 2а от допълнителните разпоредби: а) създава се т. 3а: „3а. Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) (OB, L 352/1 от 9 декември 2014 г.);“; б) създава се т. 10: „10. Регламент (ЕС) 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции, и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете (OB, L 80/1 от 20 март 2023 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 51. Предложение на народните представители Делян Добрев и Александър Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 52: „§ 52. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 46, ал. 1, т. 6 думите „Фонд на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“ се заменят с „Фонд на фондовете и Холдинговия фонд по реда на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление“ и накрая се добавя „и споразумения за финансиране по чл. 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (OB, L 231/159 от 30 юни 2021 г.), включително за възстановени средства; това не се прилага за доставки, различни от доставки, свързани с управление на специални инвестиционни фондове, определени като такива в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз“.“ По § 53 има предложение на народните представители Атанас Атанасов и Драгомир Стойнев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53: „§ 53. (1) Параграфи 1, 3, 4, 9, 12, § 13, т. 1, § 14, 16, 18, 19, 23, 28, 30 – 33, § 41, т. 3, § 46 и § 49, т. 2 влизат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. (2) Параграф 7, т. 1, § 27, 29, § 34, т. 1, буква „б“ и т. 2 – 6, § 35, 45, 48 и § 49, т. 1 влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. (3) Параграф 13, т. 2 влиза в сила от 9 януари 2027 г. или в едногодишен срок от датата на въвеждане на еврото в Република България, посочена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в зависимост от това, коя от двете дати ще настъпи по-рано. (4) Параграф 25 влиза в сила в срок два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря, госпожо Председател.
#241 · speech
Благодаря, господин Добрев. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте.
#242 · speech
Алексадър Койчев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще коментирам § 25 от Законопроекта и по-специално чл. 120, ал. 1, т. 2, където ние имаме предложение. Той касае основната платежна сметка за платежни операции и в текста на вносителите гласи: „Потребителят ежемесечно може да инициира общо до три кредитни превода, включително чрез системата за онлайн банкиране на обслужваща банка, и общо до три операции по теглене на пари в брой от терминалното устройство АТМ или ПОС на обслужваща банка, на които не се начисляват такси.“ Нашето предложение е тези три броя операции да станат на 30, тоест да има по една за всеки ден, тъй като три са крайно недостатъчни и ощетяват най-вече хората, които имат ниски доходи, тъй като една трансакция от банкомата възлиза между лев и лев и петдесет. Сами може да сметете, ако правят по 10 – 15 трансакции, това са около 20 – 25 лева на месец, което е около 300 лв. годишно, които влизат в джобовете на банките. Още повече това предложение съвпада с директива 2014/92 на ЕС, която гласи, че това може да бъде срещу приемлива такса или безплатно. Естествено, БНБ е първа на амбразурата и не подкрепя предложението. Тя брани интереса на търговските банки, а също и Асоциацията на търговските банки е изразила отрицателно становище, но това е нормално, тъй като те не биха се лишили от тези печалби. В крайна сметка е крайно цинично, тъй като те за миналата година имат 3,7 милиарда печалба – за 2024 г., като приходите им една четвърт идват от такси за услуги, а другите са от разликата между лихвата по сметките и кредитите. Също така 15 милиарда минимални заложени резерви от БНБ, които ще бъдат освободени заради еврозоната, ще влязат в търговските банки и ще им дадат възможност да правят по-големи печалби чрез раздаване на кредити. Така че няма какво да се притесняват от някакви загуби. По-скоро трябва да помислят за това да се помогне на хората, които са с по-нисък стандарт на живот, и тези пари, които ще ги дават за теглене от банкомати или за преводи, да ги спестят и да могат да ги използват в домакинствата си. Благодаря.
#243 · speech
Благодаря, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте за процедура, господин Костадинов.
#244 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Кузманова, коментираме важни законопроекти тук, а виждаме, че липсват цели парламентарни групи, затова моята процедура е към Вас. Свържете се с остатъците от МЕЧ, ПП-ДБ и разни други – АПС и така нататък, защото все пак е хубаво, като получават заплати, да знаем за какво ги получават. Да дойдат тук, нищо че вече втора поредна вечер ги няма. Или са се прибрали да спят, или да се друсат, или да се алкохолизират, един господ знае какво правят точно в тоя час. Но все пак независимо от собственото им в момента преживяване емоции и страсти, те преди всичко са народни представители и трябва да са тук и да си заслужават заплатите, а не сутринта да дойдат да се регистрират, да направят кворума на управляващите и след това да си заминат. Затова моята процедура е към Вас. Направете необходимото да се свържете с избягалите от час народни представители, защото нали знаете какво ще се случи, ако някой човек се самоотлъчи от работа – има наказание „забележка“, „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“. Тук тарикатите в Народното събрание, когато ги няма и като се регистрират сутринта, даже не им се отнемат и пари от заплатата, защото се води, че са били целия ден на работа. Казвам го за тези, които гледат, макар и да е късно. Към Вас молбата ми наистина е сериозна. Намерете някакъв начин да се свържете с тези народни представители, които в момента липсват тук – от споменатите мечове, риби, щуки, раци и други подобни, и съответно да дойдат и да си бъдат на работните места, да си заработват заплатите, които им плаща българският народ.
#245 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Заповядайте за изказване.
#246 · speech
Атанас Атанасов
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, действително хубаво е всички да идват на работа. Всъщност моето изказване е на същата тематика като това на колегата Койчев и отново засяга § 25 и платежната сметка за основни трансакции. Истината, колеги, е, че това е механизъм, който е приет в предишни легислатури на Народното събрание, и той е с много добър замисъл, а именно хората, които използват една сметка – изключително опростена, без банкиране, без никакви допълнителни услуги, да могат да бъдат освободени от такси, тъй като и тогава влезе законът, който принуждава работодателите с над сто служители да превеждат заплатите по банков път. Тъй като в крайна сметка бенефициентите на тези сметки са стипендианти, пенсионери, хора, които си получават социалните помощи, и действително до три тегления на месец са малко. Защо го казвам? На пръв поглед някои ще кажат: ами, добре, те, при положение че получават по-малки доходи и са от социално уязвими групи, ще ги изтеглят на три пъти. Да, но, колеги, за съжаление, ставаме свидетели и на много битови кражби, които завършват по някой път, за съжаление, и с фатален край за суми от по петдесет до сто лева. Затова след разговор с Банковата асоциация, тъй като тук, в този закон, държа да подчертая, в този ЗИД са въведени всички текстове, които ще накарат тази основна банкова сметка наистина да работи и хората да могат да се възползват в пълен смисъл от нещата, които тя позволява, така че с анализ на ситуацията видяхме колко са максималните тегления от такъв тип сметки – те не надхвърлят десет броя. Затова аз, тъй като имам предложение, госпожо Председател, по същия този член правя редакционно предложение – вместо неограничен брой да стане общо до десет, което смятам, че ще задоволи изцяло нуждите на потребителите. Така че наистина призовавам, колеги, нека да го подкрепим това. По никакъв начин не ощетява никого, а действително ще гарантира едно спокойствие особено на по-възрастните хора в отдалечените места. Благодаря Ви за вниманието.
#247 · speech
Благодаря, господин Атанасов. Реплики към изказването на господин Атанасов има ли? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Дренчев.
#248 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Да, безспорно § 25 и сметката, която е за пенсионери и за студенти, е гвоздеят в този законопроект. На първото четене ВЪЗРАЖДАНЕ изразихме своето отношение за другите промени, които се предлагат – за закриването на системата RINGS в левове и преминаването към системата TARGET2, както и системата за незабавни плащания в евро SEPA. Нашето отношение, естествено, е ясно – ние държим на запазването на независимостта, включително и на ползването на български платежни системи. Притеснително беше и това, че според тези промени БНБ ще предоставя на други страни професионална тайна за лицата на ключови позиции в българската финансова система, което е някаква предпоставка също да бъдат нарушени интересите на българската държава. Но разбира се, ключовото е точно този § 25 и платежната сметка за основни операции. В момента банките не използват, така не способстват хората да откриват такива сметки. Има само около 4000 разкрити, при положение че само пенсионерите са близо два милиона, тоест определено има фалстарт. Много интересно беше изслушването, или по-скоро заседанието на Комисията по бюджет и финанси, където се оказа, че всъщност това число от три тегления не идва от предложение на банките – банките нямаха нищо против тегленията да са и много повече. БНБ се позова на някакво изследване, което казвало, че всъщност три тегления са напълно достатъчни за пенсионерите, тъй като пенсиите им били толкова малки, че само с три тегления те си изваждали всички пари и нямали нужда от повече, което е някаква гавра наистина. Просто не знам как го измислиха, още повече че никой не е чувал за такова изследване и аз съм убеден, че такова изследване няма. Дали Министерството на финансите, или от БНБ са измислили това число, те така и не признаха кой е, но ние имаме предложение да има възможност поне по 30 тегления на месец или 30 превода, тоест да може човек поне веднъж на ден да може да използва сметката си. Банките нямат възражения по темата. Оказа се, че възражение, отрицателно становище са дали от БНБ, защото твърдят, че липсва аргументация относно предложените стойности. Същото ще важи и за Вашето предложение. Защо казахте десет, а не примерно осем? Несериозно е това – колкото повече, толкова по-добре. Предложението за неограничено, естествено, беше най-хубаво, аз не посмях да го предложа, доколкото така или иначе едва ли ще мине дори и това за десет, както и БНБ го отхвърля, защото твърди, че не е ясна целта на това предложение. Какво неясно има в това хората да могат да си теглят без такса собствените си пари от собствената си банкова сметка? Не ми е ясно как БНБ не разбира целта. Единственото, за което се сещам, е, че това становище на БНБ е подписано от подуправителя Радослав Миленков, когото избрахме за втори мандат наскоро, който на мой въпрос в Комисията защо не е направил нищо, за да се намалят банковите такси досега, каза, че е разчитал в първия си мандат на социалната чувствителност на банките. Ама банкерите, това не са социални работници, видяхме, че социалната им чувствителност не е особено висока. Сега го чакаме на втория мандат на какво ще разчита. Може би отново ще мине един мандат, докато изчака банкерите да проявят социална чувствителност. Тук, в тази зала, ние сме хората, които трябва да ги ограничим. Миналата година печалбата на банките е огромна – един милиард и четиристотин милиона са направили само от такси, и сега да им се свидят по три превода месечно за пенсионери, това е безумно. Призовавам да се приеме едно от предложенията на опозицията или като минимум предложението на БСП, което сега направиха за десет, но да остане на три е недопустимо – то е неморално. За останалата част от Законопроекта, естествено, ние сме против.
#249 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които искат да се изкажат? Госпожо Илиева, заповядайте. Да редуваме парламентарните групи, господин Ганев.
#250 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Нашето мнение от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ е, че подобен род трансакции трябва да са с неограничен брой. Първо, защото става въпрос за социално слаби. Прослойките в обществото, които са студенти и пенсионери на най-ниската пенсия, това са социално слаби, не всички пенсионери. И затова там сумите варират по статистиката на БНБ. Първо, са много малко като бройка и с много малко суми, така че дали ще ги сложим 10 или 30, или неограничен брой, когато има 200 или 300 л. общо по сметката, те по 5 лв., по 10 лв. няма да ги теглят, камо ли, когато има пък такса, хептен. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз не знам защо това предложение не мина на Комисия, не знам какви са съображенията. БНБ няма нищо против, абсолютно им е все едно колко са. А търговските банки също няма да спечелят от 3 лв. или от 5 лв., това категорично. Така че тук наистина става въпрос за много малко на брой трансакции на много ниски суми. И да стоим тук един час, два часа – три ли да са, пет ли да са, или десет, няма никакъв смисъл. Така че ние предлагаме да бъде неограничен брой. И да, банките – аз съм сигурна, че няма да имат нищо против заради статистиката, която и те могат да си проведат и много лесно да видят за какъв брой и за какви суми става въпрос. Ако Вие сте имали статистика или някой да я наблюдава тая сметка и за какво става въпрос, ще видите, че наистина става въпрос за нещо пренебрежимо малко, за да му отделяме тук такива часове и на Комисия, и в зала. Наистина е пренебрежимо малко, за много малко суми говорим. Тук са от БНБ – ако могат да кажат нещо, могат да го потвърдят, аз съм сигурна. Същото Ви го казвам – и от търговските банки. Така че аз предлагам да се гласува текстът за неограничен брой, както е предложен – мисля, че от групата на ПП–ДБ, ако не се лъжа.
#251 · speech
Благодаря, госпожо Илиева. Има ли реплики към изказването на госпожа Илиева? Господин Дренчев, реплика ли искате? Заповядайте.
#252 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Илиева, въпреки че не ме споменахте, понеже през цялото време гледахте в мен, се почувствах длъжен да Ви отговоря. (Оживление.) Това, че не сте разбрали – не знам, присъствахте на Комисия, поне телом, редно беше да разберете. Да, отделяме голямо внимание на всеки детайл. Тук за това сме дошли, това е нашата работа. И от изказването Ви в защита на банките – аз стоя от другата страна, в защита на хората. Знам, че говорите като бивша банкерка, казвате го почти при всяко Ваше излизане на трибуната. Едва ли остана някой в тази зала, който да не е разбрал. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но тази платежна сметка за основни операции всъщност не е само за най-бедните пенсионери. Тя е право на всеки европейски гражданин, по европейска директива е. Тя е и за студенти, и за стипендианти и изобщо за всеки, който не желае да бъде одиран от банковата система. Той има право да има сметка, за която не дължи такси, и да има право на някакъв брой преводи, за които също не дължи такси. Тъй като законодателството през цялото време натиска хората да ползват насила услугите на банковата система, точно затова е направена тази директива и точно това се опитваме ние да защитим. Съжалявам, че застанахме в този случай от двете страни на барикадата, и Вие сте от грешната със сигурност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#253 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли втора реплика към изказването на госпожа Илиева? Моля да изчакате, госпожо Илиева, за да приключим процедурата.
#254 · speech
Реплика От Възраждане
Тя иска реплика.
#255 · speech
Е, как ще иска реплика сама на себе си? (Смях и викове от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Колеги, моля. Колеги, моля! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има ли? Очевидно втора реплика към изказването на госпожа Илиева няма, поради което – заповядайте за дуплика, госпожо Илиева.
#256 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Господин Дренчев, Вие очевидно така разпознавате симптоматично в моя поглед къде точно гледам. Дори влизате сега и в моята глава какво си мисля – реплика ли ще правя, или дуплика. (Оживление.) Вие очевидно сте някакъв такъв, много… Може би имате ясновидски способности. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но това, което искам да кажа аз – ако Вие добре ме чухте, че ние говорим за неограничен брой. За какво дране на какви банки говорите тук?! Говорим за неограничен брой трансакции на социално слаби! И споменах: студенти, пенсионери и всякакви други социално слаби лица. Дори и в чужбина за такива трансакции няма никакви такси на банкомати, на сметки. Никакви! Така че аз тук току-що обяснявам как това е в полза на хората, и не 30, и не 10, а неограничен брой! За никакво дране не пледирам и за никакви банкови печалби не пледирам! Значи, може да сте добре с очите и с това, което си представяте, че е в моята глава, но с ушите вероятно не сте добре.
#257 · speech
Госпожо Илиева, много моля да внимаваме с обръщенията към колеги. Следващото заявено изказване е на господин Ганев. Заповядайте, господин Ганев.
#258 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ще е много хубаво, ако Националната телевизия покаже сектора на ПП-ДБ и на МЕЧ, и на АПС къде са. Защото втора вечер парламентът заседава, приема закони и ние като хора, изпратени тук да си заслужим заплатите, трябва да говорим, да защитаваме своите политики, за които смятаме, че са правилни. Тях ги няма, но всеки си носи кръста. Сега, имаме Законопроект, който за пореден път потвърждава максимата, че влизането в еврозоната и всичкото това нещо, което се случва и предстои да се случи в страната, не е просто една смяна на хартийки, на които пише „лев“ и на други, на които ще пише „евро“. Напротив, Законопроектът потвърждава, че за пореден път и като потвърждение на всичко това, което говорим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние губим част по част, капка по капка своята финансова и монетарна независимост. И това е точно така. В момента ще заменим едни разплащателни системи с други, ще забравим едни български, ще почнем да използваме едни много по-добри и по-евролиберални и демократични – такива, каквито има в еврозоната, за да станем по-големи европейци. Това е нещо, което на пръв поглед звучи маловажно – нищо, не му се обръща кое знае какво голямо внимание, но то е част от целия този процес, който има значение. Една част от този процес, който в момента е просто на изчакване, е и българската система БОРИКА, която не знам колко от тук присъстващите в залата знаят, още по-малко най-вероятно и в страната като цяло, че това е една система, която немного държави в света като цяло имат. Защото освен всичко това, което се предоставя като услуги за теглене от банкомат, има възможност и самата система – и България към момента, и БНБ в частност като собственик на БОРИКА да издава собствени дебитни и кредитни карти и въобще да има пълна независимост. Нещо, което се случи, и нещо, което не предизвика срив в Русия, когато започнаха военните действия, когато Русия беше извадена от системата SWIFT; нещо, което използват в Китай – като независими държави. Те абсолютно по свои системи имат банкови разплащания, имат си собствени системи за разплащания, собствени дебитни и кредитни карти. Нещо, което в България много малко българи го знаят и много малко, още по-малко пък българи имат дебитна карта на БОРИКА, която е напълно независима от големите световни компании, каквито са Mastercard и Visa. Нещо, което е изключително важно, защото никой не знае какво ще се случи със страната и какво може да има, да кажем, като финансов срив или колапс, или каквото ще да е със системата SWIFT или с тези две американски компании и когато ние не притежаваме БОРИКА, няма да имаме възможност за собствена независимост. Към момента БОРИКА продължава да е собственост на БНБ и все още официално никой не иска, поне официално, тя да бъде приватизирана, продадена или просто ликвидирана. Това е един от проблемите, с които ние имаме сериозни притеснения, че със следващата стъпка може да се пристъпи към това – с една такова промяна, с един такъв законопроект, с промяна в който и да е било закон или с едно решение на Борда на директорите на БНБ да се пристъпи към продажбата на БОРИКА или просто леко и тихо към ликвидирането на БОРИКА. Защото това е изключително важна част от нашия финансов сектор. Защото в момента никой не се замисля, но в определени обстоятелства това може да се окаже съдбоносно. Така, както се случва в най-големите държави. Така, както това може да гарантира нашата независимост при определени обстоятелства. Да, в момента нямаме такива притеснения. Надявам се никога да нямаме, но никога не трябва да се прави така, че да разчиташ просто, че всичко най-хубаво ще ти се случва винаги и без никакви притеснения. Затова този законопроект не е полезен за българския народ. Този законопроект е нещо повече – той е лобистки, тежък лобистки. БНБ говори половинчато, Министерството на финансите говори половинчато – не отговориха директно на въпросите кой точно изиска да има ограничения за таксите, които да не се плащат, когато теглиш за определени видове сметки и дебитни карти. Никой не отговори, но това е тежък лобизъм върху банките, и то от банките! И това е лобизъм, който засяга не хора като нас в тази зала, дори не и една част от българите. Засяга обаче, за съжаление, по-голямата част от българите, които са бедната част от България. Ние затова сме и най-бедната част и от Европейския съюз, защото има изключително много бедни хора, на които всяка една стотинка им е важна. И когато тежкият лобизъм, включително спрямо тях, засяга техните финансови интереси, се приемат такива закони. Ние ще гласуваме категорично „против“ и е обидно за тези, които се обявяват за опозиция, в този момент да ги няма, да са си по къщите, кой на футболен мач, кой на масата да се черпи.
#259 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Не виждам. Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по Законопроекта? Също не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител; § 1 по вносител с редакцията на Комисията; § 2 по вносител с редакцията на Комисията; § 3 по вносител; § 4 по вносител; § 5 по вносител с редакцията на Комисията, § 6 по вносител; § 7 по вносител; § 8 по вносител; § 9 по вносител; § 10 по вносител; § 11 по вносител; § 12 по вносител с редакцията на Комисията, § 13 по вносител с редакцията на Комисията; § 14 по вносител с редакцията на Комисията; § 15 по вносител; § 16 по вносител, § 17 по вносител и предложението на Комисията за нов § 18. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 112, против 38, въздържали се няма. Изброените параграфи се приемат. Подлагам на гласуване § 18 по вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 150 народни представители: за 33, против 117, въздържали се няма. Предложението не е прието.
#260 · speech
Реплика
Прегласуване!
#261 · speech
Прегласуване, колеги. Моля, режим на прегласуване по предложението на Комисията за отхвърляне на § 18. Гласували 149 народни представители: за 7, против 111, въздържали се 31. Параграф 18 е отхвърлен. Подлагам на гласуване § 19 по вносител; § 20 по вносител с редакцията на Комисията; § 21 по вносител с редакцията на Комисията; § 22 по вносител; § 23 по вносител с редакцията на Комисията и § 24 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 149 народни представители: за 111, против 38, въздържали се няма. Параграфите са приети. По § 25 има предложение на народните представители Цончо Ганев, Димо Дренчев и Борис Аладжов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 151 народни представители: за 40, против 81, въздържали се 30. Предложението не е прието. По същия § 25 има предложение на народните представители Атанас Атанасов и Драгомир Стойнев, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 142 народни представители: за 51, против 39, въздържали се 52. Предложението не е прието. По § 25 има и предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 39, против 97, въздържали се 14. Предложението не е прието.
#262 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване с обосновка!
#263 · speech
Заповядайте, господин Ганев. (Шум и реплики.) Колеги, моля за тишина в залата.
#264 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Надявам се Националната телевизия да покаже ПП-ДБ, МЕЧ, АПС къде са в момента, защото другите депутати сме в залата, работим и гласуваме! Другият въпрос е, че мнозинството приема вредни за страната неща, но в крайна сметка е важно да се обосновеш, когато направиш предложение, и да дойдеш в залата, да го защитиш, да го аргументираш и да се опиташ поне да убедиш другите, които са против тебе, какво искаш да направиш. В случая имаме предложение на Асен Василев и компанията, които и да са там другите с него, и тях ги няма не само да го защитят – няма ги дори да го гласуват и да го подкрепят. (Шум и реплики.) Налага се ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сега за пореден ден, за пореден път да гласуваме…
#265 · speech
Господин Ганев, моля Ви да се съсредоточите върху Законопроекта.
#266 · speech
Естествено, това правя – да подкрепим тяхното предложение. Тяхното предложение само по себе си е точно като нашето и ние затова го подкрепяме, затова го защитаваме и затова искаме да гласуваме „за“, но къде са те и защо ги няма, е отговор, който трябва да дадат не тук на нас, а трябва да дадат на своите избиратели и с какво точно заслужават заплатите си, които взимат. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#267 · speech
Благодаря, господин Ганев. Уважаеми колеги, процедурно предложение за прегласуване. Моля, режим на прегласуване на предложението на народния представител Асен Василев и група народни представители, неподкрепено от Комисията. (Шум и реплики.) Колеги, моля за малко тишина в залата. Гласували 149 народни представители: за 39, против 96, въздържали се 14. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов, направено в залата по време на второто обсъждането за второ гласуване по отношение на предложението по § 25 и вместо „неограничен брой“ става „общо до 10“. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. (Шум и реплики. Ръкопляскания.) Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 25 по вносител с редакцията на Комисията и току-що приетото предложение на господин Атанасов; § 26 по вносител; § 27 по вносител; § 28 по вносител; § 29 по вносител с редакцията на Комисията; § 30 по вносител; § 31 по вносител; § 32 по вносител с редакцията на Комисията; § 33 по вносител; § 34 по вносител с редакцията на Комисията; § 35 по вносител с редакцията на Комисията; § 36 по вносител; § 37 по вносител. § 38 по вносител; § 39 по вносител; § 40 по вносител; § 41 по вносител с редакцията на Комисията; § 42 по вносител с редакцията на Комисията; § 43 по вносител; § 44 по вносител; § 45 по вносител с редакцията на Комисията; § 46 по вносител с редакцията на Комисията; § 47 по вносител; § 48 по вносител с редакцията на Комисията; § 49 по вносител с редакцията на Комисията; наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“. Моля, режим на гласуване. Гласували 151 народни представители: за 112, против 39, въздържали се няма. Предложенията са приети. Подлагам на гласуване § 50 и по вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 149 народни представители: за няма, против 117, въздържали се 32. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 51 по вносител, който става § 50 в редакцията на Комисията; § 52 по вносител, който става § 51; предложението на Комисията за създаване на нов § 52; и § 53 по вносител в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 150 народни представители: за 111, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието, а с това, колеги, приключи и второто гласуване на Закона. (Ръкопляскания.) Преминаваме към последната точка от дневния ред за днес: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТУРИЗЪМ (СОТ КЪМ ООН) ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА 9-АТА ГЛОБАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ВИНЕН ТУРИЗЪМ НА СОТ. Кой ще представи доклада на Комисията? Заповядайте.
#268 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на СОТ, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2025 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на СОТ, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. На заседанието присъства Ирена Георгиева – заместник- министър на туризма. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Георгиева. В изложението си тя изтъкна, че в началото на мандата си Министерството на туризма фокусира усилията си в различните видове туризъм, включително и винения, с цел утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация. Споразумението, което се разглежда, е със Световната организация по туризъм – Винен туризъм. Това е най-голямата организация по туризъм в света към Организацията на обединените нации. Фактът, че на Глобалната конференция за винен туризъм тази година е договорено домакинство, вече е огромен успех за развитието на този вид туризъм и поставя страната ни на тази карта. Споразумението бе подписано на 30 април 2025 г. в Мадрид, Испания, съгласно Решение № 257 на Министерския съвет от 2025 г. В съответствие с проведените преговори със Световната организация по туризъм събитието ще се проведе на 6 и 7 октомври 2025 г. в Пловдив, България. На него ще присъстват водещите експерти от цял свят в този вид туризъм, министрите на водещи страни, включително медии. Да представим нашата страна, да участваме в дебата за развитието на този сектор, като започнем от рекламата, маркетинга и завършим с новите технологии за представяне на този вид туризъм. Деветата Глобална конференция за винен туризъм се очаква да събере представители от 160 държави, членуващи в Световната организация по туризъм. Споразумението се основава на член 32 от Устава на Световната организация по туризъм, който гласи следното: „Организацията се ползва на териториите на своите държави членки с привилегиите и имунитетите, необходими за осъществяване на нейните функции. Такива привилегии и имунитети могат да бъдат определени в споразумения, сключени от Организацията, както и на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните агенции от 1947 г. и Приложение XVIII към нея, приета на седемнадесетата сесия на Генералната асамблея с Резолюция 545, на Резолюция 136 и 662.“ Друго условие, поставено от Световната организация по туризъм, е да бъдат улеснени влизането, престоят и заминаването на участниците от територията на страната независимо от тяхната националност. Организаторите изискват като жест на добра воля към COT и нейните членове без дискриминация да бъдат положени максимални усилия за издаването на необходимите визи безплатно и без забавяне. Във връзка с изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм, подписано в Мадрид, Испания, на 30 април 2025 г., следва да бъде ратифицирано от Народното събрание. В дискусията се включиха народните представители доктор Десислав Тасков и Танер Али. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и единодушно с 12 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на АПС, 1 от парламентарната група на ИТН, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на Политическа партия ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм към ООН за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г.“
#269 · speech
Благодаря Ви, господин Тасков. Заповядайте, госпожо Фандъкова, да представите доклада на Комисията по външна политика.
#270 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на СОТ, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. На редовно заседание, проведено на 17 юли 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на COT, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева. Един от основните приоритети на Министерството на туризма е да развива специализирани видове туризъм с цел утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация. Именно развитието на винен туризъм у нас като един от специализираните видове туризъм с дългогодишни традиции има потенциал да превърне България в атрактивна целогодишна туристическа дестинация. Това ще допринесе за постигането на устойчиво развитие в сектора. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото обсъждане и проведеното гласуване Комисията по външна политика с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм, № 51-502-02-18, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г.“
#271 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#272 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм На заседание, проведено на 10 юли 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. В дебата взеха участие народните представители Венко Сабрутев, Димо Дренчев, Александър Иванов и Мария Илиева. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.“ Благодаря.
#273 · speech
Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения проект. Господин Петров, няма да има дегустация, съжалявам. Имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Дренчев.
#274 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Втора поредна вечер на мен се пада честта да закривам дискусиите. Този път обаче, за разлика от вчера, ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи тази ратификация (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), защото считаме, че такъв тип ратификации, такъв тип събития са нужни на България, нужни са на българския туризъм. Виненият туризъм е туризъм, който може да се развива целогодишно, а не само по морските курорти или само по планинските курорти, в цялата страна. В България има отделени 47 региона, където има качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. А това, че Пловдив беше избран за провеждане на това събитие сега, в началото на октомври – от 5 до 6 октомври, всъщност не е случайно, защото в едно проучване, в което са участвали над 284 хиляди европейци, Пловдив беше избран за най-добро място за винен туризъм. С това се нареди наравно с региони като Тоскана, като Бордо. Сумата, която ще се отдели, може би това е и причината да мине и през Бюджетната комисия тази ратификация, е 490 хил. лв. – смешно малки пари на фона на очакваните ефекти от това събитие, което ще е полезно не само за винопроизводителите, но въобще за цялата българска икономика. Адмирираме такъв тип събития. Нека Министерството на туризма да си върши работата по този начин дори по-често. Призовавам и колегите от ВЕЛИЧИЕ да подкрепят сега на гласуване в залата това нещо, защото на Бюджетната комисия го отхвърлиха неясно с какви мотиви. Считаме, че е добро и нека цялата зала да го подкрепи.
#275 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Има ли други желаещи колеги да се изкажат? Заповядайте, господин Ганев. (Реплика.) Как отрицателен вот? Още не сме гласували.
#276 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Годината, в която туризмът понесе тежък удар от управляващите, защото това е годината, в която в бюджета се вдигна ДДС за туризма, има нещо, което е добро. Да, капка в морето, но изключително добро, защото туризмът не е само хотелиерите, въпреки че в 99% от случаите всеки един средностатистически българин, като чуе туризъм, си представя само един хотелиер, когото иска да напсува и ако може, да фалира. Това разбират хората от туризъм. Реално туризмът е много повече и за съжаление, ще кажем, че нашата държава е с негативен принос за това да печели пари от туризъм, защото нашата държава прави всичко възможно да съсипе, да унищожи, да натовари колкото се може повече туризма, той да не печели, ако може даже да фалира. И примерът с ДДС тази година е емблематичен за това, което се случва. Защото всички държави около нашата държава правят всичко възможно да стимулират туризма не заради омразните в кавички хотелиери, а заради фиска, заради приходите, заради това какво дава туризмът. Защото туризмът извън хотелиерите, които са крайното, събиращото звено, там е и леката промишленост, там е дори и търговията с горива, там е дори и това, което имаме като социална система, защото работят десетки хиляди хора, които, ако имаме туризъм, да кажем, винен туризъм, или много други опции за туризъм, който държавата ни не развива 36 години, ще облекчим и социалната ни система, защото ще има десетки хиляди българи, заети 12 месеца в годината, които не само няма да са на социални помощи – една голяма част от тях, а и ще внасят данъци, ще има увеличено потребление. Но това е визия, която трябва да има управляващ, който има перспектива напред да гледа и да иска да развива нещо, което да му носи пари. Да, имаме предложение, което, пак казвам, е изключително добро. Прави изключително добро впечатление и прави чест на Община Пловдив, защото за пореден път Община Пловдив ще развие винения туризъм, ще развие нещо, което те имат като традиция вече години наред, печели самата община. За мен ресорният заместник-кмет – аз съм присъствал, когато му е връчвана награда, когато бях председател на Комисията по туризъм в Четиридесет и осмото народно събрание, и там е добрият пример, наистина Пловдив е добрият пример, когато съчетава Стария Пловдив с възможността в продължение на една-две седмици да има десетки хиляди туристи, които да отидат там – предимно българи, разбира се, през годините, но сега има възможност това да стане дестинация, която да бъде чута по цял свят, защото имаме ситуация, в която, макар и един град, макар и една малка част от България, да се чуе и да се види по света за това, което имаме. Тук е големият въпрос, който отваряме: какво печелим ние с това – голямата скоба – Европейски съюз? Не знам колко дори оттук присъстващите в тази зала, а аз съм сигурен, че това е емблематично и в цялата ни страна, знаят, че така нареченият златен Европейски съюз има специална европейска програма, която стимулира България да унищожава винените си масиви. Колко от Вас знаят, че има специална европейска програма, която е направена, за да може България да унищожи лозовите си масиви и ние да не отглеждаме лозя? И ние го правим. Вече не можем да задоволим нуждите си, дори и да имаме поръчки за голям износ. Ние не можем да го направим това нещо, защото така лелееният Европейски съюз стимулира български производители да унищожат лозовите масиви и на тяхно място например да има поредният фотоволтаичен парк. Но това е също част от туризма, това е част от системата, в която стигаме, че имаме ситуация, в която едно малко нещо, което се случва, то е малко по мащабите си, не е, за съжаление, периодично, и не е нещо, което да се развива в сферата на туризма, но ние имаме възможност да развиваме такъв вид туризъм. Имаме възможност в момента, макар и в девет и петнайсет и макар че ПП-ДБ, МЕЧ, АПС ги няма в залата, да говорим за туризъм, защото в тази зала се говори изключително малко. На пръстите на едната ръка се броят законопроекти, свързани с туризма, със сектора „Туризъм“, защото всеки един от Вас като народни представители в своя си район, в общината, в която живее, или в общините в неговия район, ако питате кметовете, те сърце и душа ще дадат да имат туризъм и ще има какво да покажат на туристите, които да дойдат в тяхната община, но ние като държава, като правителство, като поредно евро-атлантическо…, не евро-атлантическо, евролиберално мнозинство, защото атлантическо вече за Вас е мръсно, не прави нищо възможно за този туризъм. Стига се дотам цинизмът на един от депутатите на ВЕЛИЧИЕ да гласува против това нещо да се случи в България с довода: аз вино не пия, няма да подкрепя това нещо, на наш въпрос: защо? Госпожа Илиева се подхилва от последните редове, но тя на Комисията по бюджет и финанси гласува против, защото каза: „Няма да подкрепя това нещо, аз не пия вино и не ме интересува.“ Това е цинизмът, това е събирателният образ на всички Вас, защото на бюджет и финанси, когато я обсъждахме, и бюджета на държавата, всички Вие гласувахте – от мнозинството, да вдигнете данъците. А това е ключово, защото в следващия момент се питате защо няма хора, които да работят в туризма.
#277 · speech
Господин Ганев, отклонявате се от предмета на Законопроекта.
#278 · speech
Не ме прекъсвайте, много Ви моля, защото имам време и говоря по темата, свързана точно с това. Знам, че бързате да гледате футбол, но аз съм привърженик на „Левски“ и бързам три пъти повече от Вас (оживление, бурни ръкопляскания, възгласи: „Браво!“), но темата е много по-важна.
#279 · speech
И аз съм за „Левски“ тази вечер.
#280 · speech
Затова ще мълчите. Затова ще мълчите, няма да ме прекъсвате по тази важна тема само защото искате да си тръгнете като нефелниците от МЕЧ и от ПП-ДБ. Ще мълчите и няма да ме прекъсвате!
#281 · speech
Моля Ви, не разваляйте.
#282 · speech
Това, което коментираме е изключително важно. Обидно е за нас, когато хора, които обясняват, че ще гласуват против само защото не пиели вино, и тези, които пък обясняват, че ще дигнат данъците на бранша и ще дигнат ДДС, а после обясняват, ама как така няма хора, които работят в бранша? Ами няма. Туризмът се издържа и тези, които са свързани с него, с три месеца сезон. Как точно да осигурят заплати на хора, които искат 12 месеца. От своя страна, пък тези, които работят там и казват: как да живея после 12 месеца със заплата, която ми даваш 3 месеца? Много са навързани нещата. И когато се питате, защо падат продажбите на производителите, да кажем, на бира, на безалкохолно, на търговците и производителите от леката промишленост – на кърпи, на чаршафи и на всичко това, което имаме като търговия, свързано с туризма, се запитайте. Има хора, които живеят, гласуват против и казват: няма да го подкрепя, защото не пия вино. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#283 · speech
Има ли други желаещи да се изкажат? Желаете реплика? За всички, които се интересуват, първото полувреме е към края си и резултатът е нула на нула в наша полза. (Оживление.) Заповядайте, господин Георгиев.
#284 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Ганев, напълно подкрепям всичко, което казахте, но пропуснахте едно много важно нещо. И това е откъде точно е избрана Мария Илиева от ВЕЛИЧИЕ. Знаете ли? От Пловдив-град е избрана и е гласувала против. Е, това са ВЕЛИЧИЕ, да го знаят и всички пловдивчани, че Мария Илиева, избрана от Пловдив-град, е гласувала против. Не знам дали е ходила в Пловдив, но е гласувала против Пловдив. Това е ВЕЛИЧИЕ.
#285 · speech
Желаете ли дуплика, господин Ганев? Заповядайте. Моля Ви, нека да споменаваме град Пловдив и околностите само с добро.
#286 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ударите срещу българския туризъм са съвсем целенасочени и пак ще го кажа, това не са хотелиерите. Това сме всички ние. Това е българският фиск, това са българските данъци, това са българските приходи, това са по-скоро пропуснатите приходи. Защото, когато има хора, които гласуват само защото са хем от Пловдив, сега разбирам, избрани, изпратени тук, и против това. Нека да кажем какво прави Фараона – техният председател, който на Външна комисия пък гласува „въздържал се“. Същият този и неговата шайка, събрана на последните два реда…,
#287 · speech
Моля Ви, господин Ганев…
#288 · speech
…които обясняват, стават и лягат, водят антикампания срещу туризма ни. Тази година седят и обясняват, че водите на нашето Черноморие са замърсени. Явно работят за турците, явно работят и за всички други, които са наши конкуренти. И нека да го кажем, тези хора имат малък среден бизнес. Тези хора се борят за оцеляване, а Вие, разпространявайки лъжи за мръсни води, разпространявайки лъжи за това в какво състояние са нашите курорти, унищожавате поминъка на малките хора, на бедните хора, хората, които не Ви интересуват. Това е изключително важно и не ме интересува, че бързате тук да си ходите. Тази точка е изключително знакова и емблематична, защото едно е да гласувате едни пари в момента за провеждане на това, което ще има в Пловдив, съвсем друго е, когато дигате данъците на туризма, съвсем друго е, когато не инвестирате в туризъм, който да осигурява 12 месеца приходи. Защото, когато осигурите пари от бюджета дори и под формата на заем за развитие на археология, която след това да води дотам, че да има 12 месеца посещение на тези обекти, имаме ситуация, в която туризмът ще е съвсем друг. Знам, че бързате, но много по-важни неща се обсъждат тук в момента и това, че ще го подкрепим, е една добра стъпка. И аз се радвам, че в залата има в момента поне за това нещо мнозинство, както и каквото и да правят двуличниците.
#289 · speech
Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте за процедура, господин Костадинов.
#290 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Киселова, налага се за пореден път да Ви направя забележка. Просто трябва да разберете, че от това място, което Вие заемате, нито имате право да влизате в някакъв диалог с човека, който говори, който и да е той, нито имате право да се шегувате неуместно, нито пък имате право да обяснявате колко бил резултатът в момента. Не сте футболен коментатор, не сте случайно… Да, не съм от „Левски“, ама вижте, дори Вие в момента повтаряте някакви глупости. Аз направо не мога да Ви разбера, честно Ви казвам. Аз си говоря, тя ми вика: „Ами като не сте от „Левски“, така е.“ Вие чувате ли се какво говорите?! (Оживление.) Ама Вие... Сега, то бива, бива тъпотия в тази сграда, обаче това минава вече абсолютно всякакви граници, нормални мерки. Вземете се в ръце най-накрая! Вие сте председател на Народното събрание. На мен това не ми хареса, но това е ситуацията. Дръжте се нормално, който говори, не го прекъсвайте. Ако искате нещо да кажете, знаете каква е процедурата. Слизайте тук, не се правете на интересна, защото има 33 души в нашата парламентарна група. Ако ние почнем да се правим на интересни, повярвайте ми, не може да се сравнявате с нас. Така че просто се дръжте на ниво, защото все пак сте председател на Народното събрание. Такива шегички, вицове, закачки – като излезете оттук, като се приберете вкъщи, в кухнята.
#291 · speech
Господин Костадинов, господин Ганев се обърна с обидни думи към свои колеги. Затова съм си позволила да го прекъсна. И мисля, че е неуважително да се обръщате към народен представител, който има различно мнение – както искат, така да гласуват. Всяка парламентарна група има своя стратегия. И това, че тя не съвпада с Вашата, не съм аз виновна. Има ли други желаещи колеги да се изкажат по Законопроекта за ратификация? Не виждам. Закривам разискванията, преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм към Организацията на обединените нации за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм. Внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. с входящ № 51-502-02-18. Не бяха направени предложения по така внесения законопроект. Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма. Заповядайте, господин Тасков, за процедура. Господин Тасков е председател на Комисията.
#292 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, на основание чл. 76, ал. 2, от Правилника предлагам да приемем и на второ гласуване Законопроекта, приет на първо гласуване току-що. Благодаря Ви.
#293 · speech
Благодаря Ви, господин Тасков. Има направено предложение за това да бъде приет Законопроектът и на второ гласуване. Моля, колеги, режим на гласуване дали да преминем към второ гласуване. Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма. Моля Ви, изчетете наименованието и текста на Законопроекта.
#294 · speech
Уважаеми колеги, предлагам за второ гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм. Член единствен: „Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ към ООН) за провеждане на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на СОТ, подписано в Мадрид – Испания, на 30 април 2025 г.
#295 · speech
Благодаря Ви, колеги. Има ли желаещи да се изкажат по така представения на второ гласуване законопроект? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Поставям на второ гласуване докладвания законопроект, наименованието на Законопроекта и член единствен. Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма. С това Законопроектът е приет на второ гласуване. Няма да дам различен вот.
#296 · speech
Благодаря Ви! На 6 и 7 октомври надявам се заедно да бъдем на това събитие, което е хубаво и за България. Благодаря.
#297 · speech
Уважаеми колеги, преди да закрия заседанието, да Ви направя съобщение за парламентарен контрол за 25 юли 2025 г., петък, по реда на членове 92 и 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Министър-председателят на Република България Росен Желязков ще отговори на 1 въпрос от народния представител Атанас Атанасов. Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов ще отговори на 6 въпроса от народните представители Ивелин Първанов – 4 въпроса; Димитър Николов; и Веселин Вешев. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов ще отговори на 40 въпроса от народните представители Андрей Цеков; Хюсни Адем; Стоян Таслаков – 3 въпроса; Николай Златарски – 3 въпроса; Елисавета Белобрадова; Петър Петров – 6 въпроса; Байрам Байрам – 2 въпроса; Петър Кьосев – 2 въпроса; Ахмед Вранчев; Ангел Георгиев – 5 въпроса; Любен Иванов – 5 въпроса; Ивайло Шотев; Димо Дренчев; Борис Аладжов и Александър Койчев; Сейфи Мехмедали; Климент Шопов –2 въпроса; Кръстьо Врачев; Никола Димитров; Димчо Димчев; и Надежда Йорданова и на 2 питания от народния представител Емил Янков. Министърът на правосъдието Георги Георгиев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Явор Хайтов и Ивайло Мирчев. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов ще отговори на 8 въпроса от народните представители Константина Петрова; Александър Тодоров и Христо Расташки; Людмила Илиева; Иван Белчев; Байрам Байрам, Айтен Сабри, Елван Гюркаш и Сейфи Мехмедали – 2 въпроса; Лариса Савова; и Петър Петров. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Неждет Шабан и Джем Яменов; Венко Сабрутев; Петър Петров; Георги Хрисимиров; и Ангел Георгиев. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Хюсни Адем; Димитър Гюрев – 3 въпроса; Людмила Илиева – 2 въпроса; Ивайло Чорбов – 2 въпроса; Христо Расташки и Красимир Манов; и Даниел Петров. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Иван Белчев; Климент Шопов; Петър Петров – 3 въпроса; Димитър Гюрев – 2 въпроса; Ангел Георгиев; Биляна Иванова; и Веселин Вешев. Министърът на електронното управление Валентин Мундров ще отговори на 1 въпрос от народния представител Красимир Терзиев. Министърът на финансите Теменужка Петкова ще отговори на 3 въпроса от народните представители Иван Белчев; Явор Хайтов и Димитър Гюрев. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на 1 въпрос от народния представител Николай Златарски. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Иван Герчев; Николай Златарски; Неждет Шабан и Гюнай Далоолу; и Петър Петров – 2 въпроса. Министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще отговори на 13 въпроса от народните представители Явор Хайтов – 2 въпроса; Елисавета Белобрадова; Петър Петров – 2 въпроса; Емил Янков; Стоян Таслаков; Иван Белчев; Лена Бориславова; Димо Дренчев; Георги Хрисимиров; Ангел Георгиев и Ивелин Първанов. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: - министърът на отбраната Атанас Запрянов; - министърът на външните работи Георг Георгиев. На основание чл. 93, ал. 4 и чл. 98, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на: Питане от народния представител Ангел Янчев се към министъра на околната среда и водите Манол Генов; Въпрос от народния представител Красимир Красимиров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Утре, 18 юли 2025 г., петък, редовно пленарно заседание от 9,00 ч. Започваме с Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници с вносител Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 18 декември 2024 г. Приет е на първо гласуване на 15 май 2025 г. Това е продължение на второто гласуване. Благодаря Ви. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 21,32 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Драгомир Стойнев Николета Кузманова Секретари: Петя Димитрова Стилиана Бобчева