2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: pavlin-ivanov-naydenov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, уважаеми колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 153 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, след консултации между парламентарните групи на Председателския съвет, предлагам допълнителни точки в днешното заседание – ще Ви запозная кои са те и след това ще ги подложим на гласуване. Предложение за включване на: Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който беше приет от Народното събрание на 17 юли 2025 г. и беше върнат от президента с Указ № 114 от 24 юли 2025 г. на основание чл. 101 от Конституцията – да бъде точка трета. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката да бъде точка четвърта. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката – като точка пета, и Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост – като точка шеста в днешната програма.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Обратно предложение!
#3 · speech
Заповядайте, господин Петров – имате обратно предложение. И четирите допълнителни точки са внесени от председателите на съответните комисии, които са разгледали законопроектите на второ гласуване. Заповядайте.
#4 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Така, като кажете, че имало консултации между парламентарните групи, излиза, че сякаш е имало някакво съгласие между тях тези четири точки да бъдат внесени в дневния ред. Всъщност това, което се случи, е, че мнозинството на ГЕРБ, „Ново начало“ на Пеевски, БСП и „Има Такъв Народ“ Ви накараха Вие лично да внесете тези точки. И Вие за пореден път нарушавате Правилника – не Ви прилича това да го правите и в последния работен ден за тази сесия, защото, като изключим точката за ветото на президента, няма абсолютно нищо извънредно и не са налице основанията по нашия правилник – по чл. 47, ал. 5, на които основания Вие да предлагате тези точки да бъдат включени в програмата. Това, че има изготвени доклади от председатели на комисии, не означава, че те внасят нещо. Единственият, който внася точки, това сте Вие, госпожо Председател, и Вие за пореден път нарушавате Правилника. Но нека все пак да направя обратно предложение – да не бъдат вкарвани тези точки в дневния ред. Защо? Защото не е ясно докога това мнозинство ще бъде подкрепяно от „Ново начало“ на Пеевски, тъй като вчера видяхме в Правната комисия – не му мина предложението за закриване на КПК, ГЕРБ гласуваха против. И нека най-накрая този фарс вече да приключи и да отиваме на избори. Благодаря Ви.
#5 · speech
БСП – Обединена левица, от място
Процедура!
#6 · speech
Заповядайте, господин Дечев. Господин Петров, предложенията са внесени отделно от докладите от председателите на комисии и пленарната зала решава дали да влязат в дневния ред, а не председателят. Заповядайте, господин Дечев.
#7 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, госпожо Председател. Моля, преди да направим гласуването, за проверка на кворума.
#8 · speech
Уважаеми колеги, беше поискана проверка на кворума. След това ще подложа на гласуване предложенията – от точка 3 до точка 6 за днес. Очаквах господин Петров да ме подкрепи, че ще работим цял ден, но явно няма такова желание – той бърза преди всички. Проверка на кворума! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Проверка на кворума. Благодаря Ви. Преминаваме към гласуване за допълване на днешния дневен ред. (Реплики.) Моля, покажете по групи. Не може едновременно и да се гласува, и регистрацията да се показва по групи. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението за включване на нови, допълнителни четири точки, а именно: 3. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. 5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката. 6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Моля, режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 120, против 77, въздържали се 10. Предложението е прието. Заповядайте, господин Гаджев. За процедура ли?
#9 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Тъй като имаше колеги от нашата парламентарна група, които не успяха да гласуват, искам прегласуване на Вашето предложение. В тази връзка – и проверка на кворума от името на парламентарната група.
#10 · speech
Заповядайте, госпожо Бориславова, за процедура.
#11 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е към Вас, както и към колегите в тази зала. Колеги, спрете да злоупотребявате с парламентарните процедури. В момента в много кратък срок от време ще видим три процедури за проверка на кворума, защото това е максимално допустимият брой, и когато бъдат изчерпани с цел да се регистрират максимално нисък брой народни представители, за да може да Ви падне мнозинството, ще си прокарате безчовечните закони, с които искате да унищожите българската природа, както и други спорни текстове в Закона за държавната собственост тази седмица. (Оживление, шум.) Действително абсолютно нищо не налага да се бърза с тези закони посред лято, за да може да мине така под сурдинка, набързо-набързо, поредното осакатяване на българската природа, поредното осакатяване на българското законодателство. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#12 · speech
Не разбрах – Вие обратно предложение ли правите за нещо, или само… (Оживление, шум, реплика: „Няма обратно предложение!“) Добре. Уважаеми колеги, проверка на кворума. Благодаря Ви. Имаме кворум. (Реплика.) За декларации – ще бъдете трети. Прегласуване на проекта за програма – за допълване на дневния ред с точки от трета до шеста. Моля, режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 117, против 79, въздържали се 10. Програмата за днешния пленарен ден е допълнена. Преди да дам думата за декларация на господин Пандов (реплика: „Процедура!“), заповядайте, господин Рашев.
#13 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, правя процедура за удължаване на работното ни време до изчерпване на всички точки от днешния дневен ред, а преди това – проверка на кворума. Благодаря Ви.
#14 · speech
Уважаеми колеги, две процедурни предложения. Първото е за проверка на кворума, второто е за удължаване на днешния пленарен ден до окончателно изчерпване на предложения дневен ред. Моля, проверка на кворума.
#15 · speech
ВЕЛИЧИЕ, от място
Процедура! Процедура!
#16 · speech
Гласуваме, госпожо Катинчарова, ще Ви дам… (Реплика.) Напротив, регистрираме се – то е идентично. Има кворум. Беше направено предложение… Изчакайте, изчакайте, господин Пандов.
#17 · speech
ПП-ДБ, встрани от микрофоните
Аз ще чета по-късно, не сега.
#18 · speech
Не сега, добре. …госпожо Катинчарова, във връзка с удължаване на работното време. Беше направено процедурно предложение за удължаване на работното време. След това ще Ви дам думата за процедурно предложение. Моля, гласуваме дали да бъде удължен днешният пленарен ден до изчерпване на шестте точки, които току-що приехме. Гласували 207 народни представители: за 121, против 77, въздържали се 9. Предложението е прието. Заповядайте за процедура. Тъй като колегите се отказаха от декларация, заповядайте и за декларация от името на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ – който колега ще представи декларацията. Първо е процедурата, след това – декларацията. Докато идвате, да направя едно кратко съобщение: „На 30 юли 2025 г. е постъпил Общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, приети на първо гласуване на 25 юли 2025 г. Проектът е изготвен от Комисията по здравеопазването на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.“ Заповядайте за процедура.
#19 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Госпожо Председател, колеги народни представители, сигурно сте забелязали, че от известно време не добавям думата „уважаеми“ отпред. (Шум и реплики.) Това, което се случва в тази зала, това, което се случва в тази зала, е скандално и, госпожо Председател, обръщам се към Вас, Вие сте съучастник в един водевил. Тази проверка – три пъти проверка на кворума, е с цел изчерпване на възможностите за парламентарния ден. Уважаеми данъкоплатци и граждани, които слушате по интернет, защото нашите камери обикновено не са включени за Българската национална телевизия, така, Вие, моля да чуете, целта да има нисък брой регистрирани, е да се вземат решения с по-малко мнозинство и целта е народните представители да си тръгнат за Гърция малко по-рано днес. (Шум и реплики.) А Вие, госпожо Председател, Вие сте съучастник в това, защото при пълна зала Вие прекратявате регистрацията в момента, в който цифрата се доближи до 121. Трябва да Ви кажа, че това е прозрачно, недостойно поведение. Вие наричате опозицията глупава, неподготвена и така нататък, когато имаме да кажем своите аргументи, а когато участвате в тези неща, не проявявате същото достойнство и същия критерий. Така че срам за депутатите в тази зала. Срам и за Вас, госпожо Председател, че участвате във всичко това. (Шум и реплики.)
#20 · speech
За декларация от името на група – заповядайте, господин Михайлов. След тях декларация от името на група – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
#21 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Много български граждани задават едни и същи въпроси, като примерно защо не се гасят пожарите и защо не сме подготвени за тях. Вчера разбрахме отговора, две министерства се карат и няма как да се реши този спор. Това е нещо много трудно, продължава повече от две години. Питат защо напоителните системи не се изграждат и защо министърът на околната среда и водите казва: спрете да поливате доматите и краставиците си, оставете ги да изсъхнат, за да има вода за обикновените хора. И тук хората задават въпроса: защо пък не се поддържат язовирите? Защо не се поддържа ВиК мрежата при всички тези милиарди, които отиват там? Пак разбрахме, че ситуацията е сложна. Ремонтите са сложни и всъщност в момента още няма точен отговор, но вярвайте – рано или късно нещата ще се оправят. Питат хората защо толкова се бави увеличението на заплатите на медицинските работници и отговорът е: няма достатъчно време между двете четения, трябва да го удължим, има хора, които не са много доволни. А бе, общо взето, наистина има много важни процедури, които пречат да се изпълнят тези неща. Питат хората защо не се решават проблемите със сметищата. Това, което казват хората отново, тук управляващите, това е спорно в чия юрисдикция е – дали е на кметовете, дали е на Министерството на околната среда и водите, или е на Министерския съвет. Поради тази причина ще изчакаме още около 35 години, за да разберем кой отговаря, и тогава ще почнем да се справяме с тях. Питат защо не се реши проблемът с незаконното строителство, и тук отново казват: въпросът е много сложен, трябва за момента да чакаме още един милион човека да живеят феодално. Също така питат защо не се оправят железниците и сега лятото българските граждани, които нямат възможност, трябва да пътуват във вагони без климатици с 60 км средна скорост. Пак въпросът е сложен и няма отговор. Също хората питат защо, след като на изборите имаше видеонаблюдение и се видя кои хора, от кои партии извършваха престъпление, след като се доказаха престъпленията, няма хора в затвора за нещо толкова важно, което променя цялото управление в страната. И отново се казва: ами вижте, по камери и по видеонаблюдение всъщност, ако някой заснеме убийство, това не се приема за доказателство в съда и поради тази причина престъпникът може да стреля, стига да не го видят на живо. Питат защо кражби от милиарди, които се доказват – от държавния бюджет, по никакъв начин не се отразяват и се неглижират, също много са сложни законовите разпоредби. Хората питат защо животните на бай Рибан продължават да стоят затворени, въпреки че са здрави. Това са въпросите на обикновените граждани. Тук ще кажат: ние решаваме големи въпроси, а не на обикновените граждани, но всъщност без обикновени граждани, когато дойдат избори, молят се всички за гласа на всеки един гражданин или го заставят, а в другия случай, както сега бай Рибан и неговите 2000 овце нямат значение, те трябва да бъдат избити за назидание. Какво обаче се случва? Трябва да се вземат набързо, да се приемат закони, за да може ПВУ да се изпълни. И виждаме колко бързо, с каква скорост се осигурява кворум, работи се докато трябва, набързо се приема всичко и дори бойците от ВЪЗРАЖДАНЕ не могат да спрат тази лавина, въпреки че стоят до 3 часа сутринта – някои пъти до 6, 7 и до 8, или излизат от залата на Народното събрание. Също чудят се бизнесите и хората, които ги репресират, как, без да има в закона някакъв правилник – как трябва да се мачка бизнес или как трябва да се унищожи някой човек, който е неудобен на властимащите, и без да има процедура и синхронизация на институциите, те работят като часовник. Удушават го като боа и го поглъщат, без да се види по никакъв начин как този човек въобще е съществувал. Чудят се хората как десетки хиляди животни са избивани, и когато искаш от органите да ти дадат някакви документи, за да покажат защо това нещо се случва синхронизирано – полиция, БАБХ, медии, местни структури – кметски, всичките изведнъж синхронизирано не знаят и просто казват: стига бе, човек, ти си толкова дребнав, толкова прост, ти си като партия ВЕЛИЧИЕ в Народното събрание, по никакъв начин не знаеш процедурите и сега идваш да ни питаш такива обикновени неща. А бе, недей гледа документи, трябва да се избият овцете и козите там и другите неща, давай, няма никакъв проблем. Чудно е как се арестуват ферарита пред Народното събрание и Министерския съвет без никаква причина и без законово основание. Министър-председателят е тук, те ги арестуват долу, той казва: не знам. И те могат да хвърлят атомна бомба на центъра (ръкопляскания от МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ) и той ще каже: то няма нищо, но в същия момент всички институции и медии работят заедно – пълна синхронизация – 100%. Отговорът е един – нали, още много други неща. Тази Конституция, отзад стои една председателка, която я цитира, чете нечии разни философии, говори кое е правилно и кое – не. Госпожо Председател, господа народни представители, дайте да сменим Конституцията и да кажете на хората, че в България има две касти: едната каста е на управляващите, които имат 100% права и нула задължения; втората каста е на обикновените хора, които имат 100% задължения и нула права. Защото с това, което се случва в момента, ние объркваме хората, ние ги смачкваме. И както едни се борят уж днеска да няма евро, утре приемат мерки, за да намалят ефекта от това евро. Вчера щяха да умират, днеска те са борците за това – да смекчат мерките, или в тази зала се играе цирк и от управляващи, и от опозиция, който обърква хората и ги кара да емигрират. Така че – срам за управляващите! (Ръкопляскания от ПП МЕЧ и ВЕЛИЧИЕ.)
#22 · speech
За декларация от името на парламентарна група. Заповядайте, господин Славчев.
#23 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Киселова. Уважаеми български граждани, настоящото правителство начело с министър-председателя Росен Желязков системно не успява да провежда политика за справяне с безводието и управлението на ВиК сектора в България. Налице е тотален провал на министрите и липса на мерки спрямо управлението на водоснабдяването и канализацията, както и тотална неспособност да адресира водните кризи, засягащи региони като София, Перник, Бургас, Омуртаг, Ловеч, Плевен, Пловдивска област, Хасковска област, Свищов, Севлиево, Смолян, Кюстендил, Силистра, Добрич, Котел, Попово, Своге и още много други, въпреки наличието на значителни водни ресурси, именно 52 комплексни значими язовира и над 6000 малки завирени обеми, а страната ни страда от перманентни водни режими и влошаване на качеството на питейната вода. Тези проблеми са резултат от неправилно управление, липса на заложени финансови средства в националния бюджет, неефективно разходване на личните финансови средства, които имаме в момента. Това води и до стопиране и забавяне на готови проекти, което има тежки социални, икономически и екологични последици. Финансовата нестабилност на българския ВиК холдинг и неправилното управление, и неспазването на европейските изисквания задълбочават кризата, застрашавайки здравето на българските граждани, икономиката и устойчивото развитие на страната. Провалът на правителството със загубата на над 300 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост във ВиК сектора е изключителен провал на това правителство, и то точно в момент, когато страната ни се нуждае най-много от средства за водоснабдяване. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда явно липсва капацитет, с който да изготвят план за справяне с безводието в страната. Народното събрание създаде Временна комисия за безводието, която за шестте си месеца работа успя да генерира един доклад, който, на практика, не знам изобщо има ли някаква стойност. Последното заседание на тази комисия беше на 3 юли. На 3 юли ние приехме и доклада на тази комисия – 28 дни по-късно, днес, този доклад още не е влязъл в пленарната зала, за да бъде гласуван и да бъде предаден по надлежния ред към Министерския съвет и изпълнителната власт и мерките от него да бъдат взети предвид. Аз ще ви кажа и защо. Управляващите в момента управляват заедно от 16 години под различни форми – тройни, четворни коалиции, компромиси и така нататък. За тези 16 години България няма изготвена стратегия за управление на водата, а водата е стратегически ресурс. И правителството на Росен Желязков за времето до момента не може да изготви нито един стратегически документ, с който да посочи къде са най-уязвимите точки за управление на водните ни ресурси. Още от момента на избор на този кабинет непрестанно се разкрива информация за населени места, оставени без вода с дни. Към момента населените места на воден режим са над 500, от които над 200 им карат води с водоноски, защото няма водопроводи. Финансовата нестабилност във ВиК холдинга и неговите 27 дружества, които отчитат милиони загуба всяка година, превръщат тази структура в бездънна финансова яма, където парите се харчат, без някой да носи отговорност за неправилно изразходваните средства. Създава се усещане, че настоящото правителство не просто е приело безводието за нещо нормално, но и го толерира. Стотици населени места седят дни и седмици без вода, а управляващите нехаят. За последните пет години са похарчени над 5 млрд. лв. за ВиК сектора и забележете какъв е резултатът – хвалят се, че са намалили загубата на вода от 82% на 72%. Това правителство извършва тежко политическо престъпление спрямо хората. Много тежко! Невъзможността и нежеланието на министър-председателя Росен Желязков и министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов да се справят с очевидни корупционни практики и публично известни злоупотреби във финансирането и изграждането на нови водопроводни съоръжения застрашава националната сигурност на България и поставя под съмнение цялостната ефективност на провежданите от Министерския съвет политики. Създава се усещане, че настоящото правителство не просто е приело корупцията за нещо нормално, но я толерира, или може би корупцията за тях е проблем само когато не участват в нея. Конкретен пример за безхаберието Ви, господа управляващи и неуважавани от никого, е аварията през изминалата седмица на шуменския водопровод, чиято лента бе прерязана преди осем месеца – след пет години строителство и 68 милиона инвестиции. Пак напомням, сегашните управляващи са същите от 16 години. Те не са се променили. Това, че е имало временни правителства, няма никакво значение. На 21-ви и на 22-ри станаха две големи аварии именно по този шуменски водопровод, от които пострадаха Велики Преслав и областният център. Това е тръбата, която доставя вода от язовир „Тича“ и трябва да реши десетилетното местно безводие. Шуменци неведнъж алармираха за съмнителното строителство – именно че по документи новите тръби са с диаметър 800 мм, а старите тръби са били с 1000 мм, което според работещи във ВиК сектора създава големи проблеми. Какво да кажем за ситуацията в Хасковска и Пловдивска област? Кабинетът Желязков не предприема никакви действия относно влошаването на качеството на питейната вода. Качеството на питейната вода в Пловдивска и Хасковска област е компрометирано от замърсяване с манган, уран и нитрати, а в Бургаска област – от високите нива на манган в язовир „Ясна поляна“. В Хасковска област замърсяването с уран е под наблюдението от Европейската комисия и Евратом, което подчертава сериозността на проблема. Не знам дали знаете, но в град София през месец юни тази година поради неподходящи реагенти в пречиствателните станции „Панчарево“ и „Бистрица“ населението беше изложено на здравни рискове, включително стомашно-чревни заболявания и дългосрочни ефекти от токсични вещества. Водните режими непропорционално засягат уязвимите групи, като възрастни хора, семейства с ниски доходи и жители на малки населени места, които нямат достъп до алтернативните водоизточници. Правителството не успява да се справи с водните кризи, което предизвиква нарастващо недоверие към държавните институции. Обществото недоволства, общественото недоволство се изразява в протести. Но какво ги интересуват протестите, те си имат своите бухалки! И сега ще Ви разкажа една ситуация, кратка история, разбира се, за един от кметовете на ГЕРБ в Костинброд. Жителите на селата Понор и Чибаовци излязоха на протест точно преди две седмици, защото нямат вода дългосрочно. Кметът им каза, че за 20 човека няма да прави нов довеждащ водопровод, а те му казаха, че ще протестират и ще блокират главния път. Обаче кметът на ГЕРБ имаше друго решение. Още на другия ден е разпоредил да се направят проверки на всички протестиращи дали имат незаконно строителство в селските си дворове. И сега питам: кой няма барака, навес или нещо друго в селския си двор? Но това е бухалката на местното управление, на кметовете, които искат да мачкат хората, които искат да изразят своята позиция и най-вече да изразят своето право на съществуване, защото водата е право на съществуване. Чували ли сте за Сдружение „Омуртаг“ – „Вода за Омуртаг“, които от години се борят Омуртаг да има питейна вода, но правителството на Росен Желязков с неговите подчинени министри не правят нищо за тези населени места. Тук безхаберието е още по-голямо, имайки предвид че водопроводът от язовир „Ястребино“ е готов, а правителството със своето бездействие възпрепятства местната икономика, както и малкия бизнес, и домакинствата са принудени да разчитат на скъпи алтернативни решения, като бутилирана вода или цистерни. Тези събития подкопават социалната стабилност и доверието в управлението, като гражданите възприемат правителството като неспособно да осигури основната жизнена необходимост, а именно правото им да имат достъп до вода. И проблемът не е в сушата, проблемът е в безхаберието. Икономическите последици и загуби в земеделието са огромни и отново причина за тях са неадекватното управление на водните ресурси. Липсата на вода за напояване в земеделските региони като Пловдивското поле и Хасковска област, Бургаска област води до значителни загуби на фермерите. На фона на всичко изброено до момента Росен Желязков подписва декларация с Република Гърция за водите от река Арда, с което на практика постави отново България в подчинено положение. Документът предостави на Гърция достъп до водите на река Арда, определена като стратегически национален ресурс, за период от пет години. Основното възражение е липсата на ясно дефинирани условия за контрол и защита на българските интереси и използването на каскадната система „Арда“ за нуждите на Гърция, което може да доведе до изчерпване на водните ресурси, необходими за българското земеделие, енергетика и водоснабдяване. На практика това правителство падна на колене пред гърците и им подписа каквото пожелаха. Липсата обаче на национална стратегия за адаптация към климатичните промени, включително засушаване, увеличава риска и от екологичните кризи. Настоящото правителство демонстрира системна неспособност да се справи с водните кризи в региони като София, Перник, Бургас, Омуртаг, Ловеч, Плевен, Пловдивска област, Хасковска област, Свищов и други, което води до тежки социални, икономически и екологически последици. Хиляди граждани са лишени от достъп до чиста вода, земеделският сектор търпи загуби, а екосистемите са застрашени от замърсяване и неустойчиво управление. Нефинансирането на проекти, съчетано с финансовата нестабилност на „Български ВиК холдинг“ и фрагментацията в управлението, подкопават доверието във всички държавни институции. И това Вие всички много добре го знаете. От всичко изброено досега става ясно, че настоящият Министерски съвет е неспособен да се справи с безводието и управлението на ВиК сектора в Република България. Ако Росен Желязков има поне капчица достойнство, трябва да депозира оставката на това правителство час по-скоро. Проблемът с безводието не е липса на вода, а неадекватно управление на водните ресурси. И както казах, проблемът не е сушата, а безхаберието. Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#24 · speech
Има ли други колеги, желаещи да представят декларации? Не виждам. Преминаваме към точка първа от нашата програма днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#25 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Първо ще направя процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да бъдат допуснати в залата от Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър, и Христина Пендичева; от Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева, Николай Петков и Милен Милев.
#26 · speech
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за допуск в залата на експерти. Моля, режим на гласуване. Гласували 138 народни представители: за 93, против 45, въздържали се няма. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Добрев.
#27 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 51-502-01-3, внесен от Министерския съвет на 17 февруари 2025 г., приет на първо гласуване на 15 май 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в т. 1 ал. 6 думите „(ОВ, L 2631/1 от 30 ноември 2023 г.)“ се заменят с „(ОВ, L 2023/2631 от 30 ноември 2023 г.)“, а думите „на изискванията по чл. 10 – 15, 18, 19 и 21 от същия регламент от емитентите“ се заменят с „от емитентите на изискванията по чл. 10 – 15, 18, 19 и 21 от същия регламент“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в т. 2 ал. 4 се изменя така: „(4) Извън случаите по ал. 3 Комисията вписва в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор дружеството и издадената от него емисия акции, едновременно с одобряване на проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар на емисията акции.“ Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 212а ал. 5 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като навсякъде думите „чл. 212а3“ се заменят с „чл. 212а4“, в т. 8 след думите „устойчиви по“ се добавя „смисъла на“, след думите „устойчивостта по“ се добавя „смисъла на“ и в т. 15 думите „от 1“ се заменят с „от една“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7, като думите „чл. 212а3“ се заменят с „чл. 212а4“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8: „§ 8. В чл. 213 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „212а, ал. 2, т. 3“ се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212а4 по отношение на инициатори“. 2. В ал. 3 след думите „212а, ал. 2, т. 3“ се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212а4 в случаите по чл. 8, ал. 7“. 3. В ал. 4, изречение първо след думите „212а3, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212а4 по отношение на инициатори“, а в изречение второ след думите „чл. 212а2“ се поставя запетая и се добавя „както и по чл. 212а4 в случаите по чл. 8, ал. 6“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 9 и 10 „9. член 10 – 15, 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631 или на актовете по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 50 000 лв. или до размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен; 10. член 21 от Регламент (ЕС) 2023/2631 или на актовете по прилагането му и чл. 100е1, се наказва с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. или до размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 2. В ал. 2 се създават т. 9 и 10: „9. за нарушения по ал. 1, т. 9 – от 2000 до 100 000 лв. или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен; 10. за нарушения по ал. 1, т. 10 – от 1000 до 100 000 лв. или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 3. В ал. 6 след думите „чл. 212а1“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думите „чл. 212а2“ се добавя „и чл. 212а4“. 4. Създава се нова ал. 12: „(12) За нарушения по ал. 1, т. 9 и 10 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 лв. или 0,25 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган, или до размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, а при повторно нарушение – от 20 000 до 1 000 000 лв. или 0,5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган, или до двойния размер на реализираната печалба или на избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен.“ 5. Досегашната ал. 12 става ал. 13. 6. Досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея думите „ал. 9 – 11“ се заменят с „ал. 9 – 12“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 222а се създава ал. 4: „(4) При определянето на вида и размера на административните наказания по чл. 221, ал. 1, т. 9 и 10, ал. 2, т. 9 и 10 и ал. 12 заместник-председателят взема предвид обстоятелствата по чл. 50, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Предложение на народните представители Йордан Цонев, Елван Гюркаш u Байрам Байрам. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създават т. 60 и 61: „60. „Европейска зелена облигация“ е облигация, която отговаря на изискванията на чл. 3, съответно на чл. 16, от Регламент (ЕС) 2023/2631. 61. „Инициатор“ е понятие по смисъла на чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации и за изменение на директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО и 2011/61/ЕС и регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (OB, L 347/35 от 28 декември 2017 г.).“ 2. В § 1г, ал. 2 се създава т. 5: „5. Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (OB, L 2023/2631 от 30 ноември 2023 г.).“ 3. Параграф 1д се отменя.“ „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 17: „§ 17. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, вписани към датата на влизане в сила на този закон в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, които извършват дейност в трета държава, уведомяват Комисията за финансов надзор за тези държави.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2: а) в т. 5 след думите „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/23“ съюзът „и“ се заличава и накрая се добавя „и Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2023/2631 от 30 ноември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2631“; б) в т. 6 накрая се добавя „и във връзка с изпълнението на изискванията по Регламент (ЕС) 2023/2631“. 2. В чл. 12, ал. 1: а) досегашната т. 29 „29. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 по отношение на лицата, посочени в чл. 46, букви „в“ – „ж“, „и“ – „м“, „о“ и „п“ от същия регламент;“ става т. 30; б) досегашната т. 30 става т. 31; в) създава се т. 32: „32. е компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2631 в предвидените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа случаи.“ 3. В чл. 13, ал. 1: а) досегашната т. 47 „47. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 5 – 7 от Регламент (ЕС) 2020/852;“ става т. 48; б) досегашните т. 48 – 51 стават съответно т. 49 – 52; в) създава се т. 53: „53. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631 и прилага принудителните административни мерки, които са в изричната компетентност на комисията.“ 4. В чл. 15, ал. 1: а) в т. 1 думите „43 – 51“ се заменят с „43 – 53“; б) в т. 6 и 7 след думите „Регламент (ЕС) 2023/1113“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) 2023/2631“; в) в т. 16 думите „и Регламент (ЕС) 2023/1114“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/1114 и Регламент (ЕС) 2023/2631“; г) досегашната т. 24 „24. упражнява правомощията на компетентен орган по Регламент (ЕС) 2022/2554 по отношение на лицата, посочени в чл. 46, букви „в“ – „ж“, „и“, „й“, „о“ и „п“ от същия регламент, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията;“ става т. 25; д) досегашните т. 25 и 26 стават съответно т. 26 и 27; е) създава се т. 28: „28. упражнява правомощията на компетентен орган по смисъла на чл. 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2631 в случаите по чл. 8, ал. 7 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“ 5. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 3 след думите „Регламент (ЕС) 2023/1114“ се поставя запетая и се добавя „Регламент (ЕС) 2023/2631“. 6. В чл. 19, ал. 2, т. 1 думите „и Регламент (ЕС) 2023/1114“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2023/1114 и Регламент (ЕС) 2023/2631“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 10: „10. правомощията по чл. 44, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2023/2631 от 30 ноември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/2631“, когато инициатор е кредитна институция.“ 2. В чл. 103 се създава ал. 19: „(19) Когато установи, че банка, в качеството си на инициатор, нейни администратори или други служители на банката са извършили нарушение на Регламент (ЕС) 2023/2631, БНБ може да приложи мерките по ал. 2 и/или мярка по чл. 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/2631.“ 3. В чл. 152г: а) създава се нова ал. 2: „(2) При извършено нарушение по чл. 10 – 15, 18 и 19 от Регламент (ЕС) 2023/2631 на нарушителя се налага: 1. когато е физическо лице – глоба в размер до левовата равностойност на 50 000 евро; 2. когато е юридическо лице – имуществена санкция в размер до левовата равностойност на 500 000 евро или 0,5 на сто от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет, приет от управителния орган.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „нарушението“ се добавя „по ал. 1 и 2“. 4. В § 4, ал. 2 от допълнителните разпоредби след думите „(ОВ, L 347/35 от 28 декември 2017 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая и накрая се добавя „и на Регламент (ЕС) 2023/2631 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. относно европейските зелени облигации и незадължителното разкриване на информация за облигации, предлагани на пазара като екологично устойчиви, и за облигации, свързани с устойчивостта (ОВ, L 2023/2631 от 30 ноември 2023 г.)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като след думите „бр. 70 от 2024 г.“ се добавя „и бр. 54 от 2025 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като т. 1, 2 и 3 се изменят така: „1. В чл. 294: а) в ал. 1 се създава т. 3: „3. клон на застрахователен посредник от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс“; б) в ал. 3 се създава т. 4: „4. клон на търговец от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс или извършващ дейност без регистрация по реда на чл. 295, ал. 1.“; в) в ал. 4 се създава т. 3: „3. клон на презастрахователен брокер от трета държава, регистриран по Търговския закон, и при условията и по реда на този кодекс.“ 2. В чл. 296: а) в ал. 1 след думите „застрахователните агенти“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думите „допълнителна дейност“ се добавя „както и клоновете на застрахователни посредници и търговци от трети държави, регистрирани по Търговския закон“; б) в ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и по чл. 323и, ал. 3, изречение второ и ал. 4“. 3. В чл. 297, ал. 1 след думите „глава тридесет и първа“ съюзът „или“ се заменя със запетая и накрая се добавя „или глава тридесет и втора „а“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 5 думите „или на територията“ се заменят със запетая и накрая се добавя „или на държава, която се е присъединила към Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“. 2. В чл. 9, ал. 1, т. 6 думата „членки“ се заличава. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 10 думата „членки“ се заличава. 4. В чл. 22, ал. 8 думата „членка“ се заличава. 5. В чл. 24 след думите „държава членка“ се добавя „или на държава, която се е присъединила към Кодекса за либерализация на движението на капитали на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие“. 6. В чл. 31, ал. 1, т. 4 думата „членка“ се заличава.“ Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 19: „§ 19. Параграф 5, § 12, т. 3 и § 15 влизат в сила от 1 януари 2026 г.“ Благодаря, госпожо Председател.
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад на Комисията по бюджет и финанси за второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Имате думата. Заповядайте, господин Дренчев.
#29 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Този път нямаше обичайната бодрост от председателя на Комисията. Малко успя да приспи залата с четенето на доклада. Този закон за публично предлагане на ценни книжа засяга европейските зелени облигации. Това са екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта, каквато и да е разликата между двете. ВЪЗРАЖДАНЕ е категорично против този тип насочване на бизнеса от политиката в някакви определени рамки. Цялата идея за тези европейски облигации идва още от Парижкото споразумение от 2018 г. Сега сме 2025 г., компасът се завъртя. В момента зелените облигации не са такава тема, но всъщност те никога не са и били, доколкото те са под 5% от облигациите в Европейския съюз и 0% от облигациите в България. Тоест интересът към тях клони към нищожен или никакъв и като цяло въвеждането на този регламент е напълно закъснял. Но в този законопроект има още две интересни неща. Едното е възможността на акционерните дружества със специална инвестиционна цел да инвестират в трети държави. Тоест това дава някаква вратичка да изтичат капитали от България и да инвестират в недвижими имоти, тоест е възможно инвестиционни дружества със специална цел да инвестират в имоти в Израел, в Турция или във Великобритания. Също така дава възможност на застрахователни посредници от трети държави – това е свързано с нашето присъединяване – евентуално бъдещо към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, да работят на българския пазар, което ще отвори българския пазар отново за застрахователни и презастрахователни посредници, например от Турция, от Израел, от Великобритания и от други държави от тази организация. Считаме, че трябва да се подходи по-внимателно към такъв тип мерки, защото не е много ясно как ще повлияят. Естествено, и български презастрахователи биха могли да оперират на чужди пазари, но по-скоро вероятността тук да нахлуят други мощни фирми и да преразпределят пазара, не е за пренебрегване. Мнението на ВЪЗРАЖДАНЕ за зелените облигации, за облигациите, свързани с устойчивостта, е ясно – това са глупости. Мнението и на бизнеса е такова, доколкото в момента в България няма нито една такава емисия. Благодаря.
#30 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. За изказвания? Заповядайте, господин Койчев.
#31 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Както каза и преждеговорившият Димо Дренчев, предложените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа касаят предимно европейските зелени облигации. Тук се транспонира Регламент 2023/2631. Цели се и успешно приключване на прегледа на страната пред Инвестиционния комитет на ОИСР. Относно самите европейски зелени облигации, те като цяло генерират допълнителни разходи от проверка на документи. Използват се предимно за възобновяема енергия, енергийна ефективност на сгради, чист транспорт и така нататък, и така нататък – все евроклишета, които звучат много добре, но на практика, видяхме докъде ни докара тази зелена политика на Европейския съюз, точно преди няколко дни, при подписване на търговското споразумение, по-скоро капитулация, с президента на САЩ Доналд Тръмп. Те са също така основен инструмент за подпомагане на прехода за въглеродна неутралност и могат да се емитират от европейски институции, държави членки, корпорации и банки. Както каза и Димо Дренчев, към момента интересът у нас клони към нулата. Той на европейско ниво не е много богат, така че ние смятаме, че тези промени са напълно излишни и няма да ги подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#32 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, госпожо Илиева.
#33 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това, което се случва с този закон, това, което на нас ни прави впечатление е, че той е много лобистки закон. Предложения от „ДПС – Ново начало“ – и тъй като е лобистки, става въпрос за нещо, което лобистите обикновено… Първото нещо, което иска да се види в една община, това е балансът и на общинското дружество да се види кой стои зад него, как се краде от там, по какъв начин се правят предложенията и отмяната на задълженията на общински фирми, които се занимават с енергетика, ВиК, транспорт или други регулиращи дейности. Да отпадне от отчетите на Комисията за финансов надзор, е нещо, което първо е в противоречие с изискването за прозрачност на европейските регламенти, второ, е в противоречие с Конституцията. И освен това всички възможности за издаване на така наречените зелени облигации имат изискване за прозрачност и за това – данъкоплатецът да знае къде отиват неговите средства. Предложението, така както е внесено, няма особени мотиви и липсата на тази прозрачност и отчетност, и да излезе този контрол от Комисията за финансов надзор, означава, че всички разходи, свързани с това какви кредити са взети от Общината, какви обществени поръчки са минали, по какъв начин са се случили те, каква е загубата и как се покрива и какво е участието, съфинансирането на държавата, остават в мъгла за данъкоплатеца и откриват възможности за корупционни схеми и така да се каже, се окрупнява корупцията по общините. Основно става въпрос за ВиК проекти и всякакви такива, при които най-често оттам изчезват средства. И тяхната проследимост е нещо, което е важно за обществото, но с тази промяна не може да се случи. Освен всичко останало европейското изискване тук е чл. 20 на новия Регламент 2023/2631 – изисква прозрачност, надзор върху всяко дружество, което емитира зелени облигации или други публични дългови инструменти, и точно такива са общинските фирми. Тоест ние тук имаме нарушение, първо, на това изискване, второ, имаме нарушение на Конституцията. Член 20 казва, че стопанската дейност на държавата и общините трябва да се води в интерес на обществото и чл. 57 задължава всяко ограничение на права да е разумно, като отнемането на достъпа до информация възпрепятства подобна оценка и информация, която обществото трябва да знае. За нас това отново е една схема, в която ще се източват едни пари от едни общински фирми, и прехвърляне на отговорността и надзора от Комисията за финансов надзор към общини и кметове и министерства, където ние знаем колко общини са на „ДПС – Ново начало“, колко общини и кметовете са на ГЕРБ, означава, че всички тези източвания на пари, обществени поръчки, финансирания, съфинансирания и така нататък, по най-големите и крупни проекти, в които най-много се източват средства, се прехвърля на тези кметове, за пълна… и оставя в неведение обществото. И Комисията за финансов надзор е освободена от това задължение, което е абсолютно недопустимо и е в нарушение на поне три основни, както казах – Конституция, Европейски регламент и ние сме против. И тук направо да си кажеме, ако ние не искаме да има никакъв надзор…
#34 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кажем, а не кажеме.
#35 · speech
…никакво следене на никакви пари, кой колко е загубил, откъде е взел кредитите, как са се случили обществените поръчки – направо да ги закриеме тея институции…
#36 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Закрием, а не закриеме.
#37 · speech
…и да бъдат затворени Сметната палата и всякакви други, да няма такива и да напишеме, че всички тези поръчки…
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Напишем, а не напишеме. Напишете го това в протокола…
#39 · speech
…всички тези финансирания се случват в пълна тайна от данъкоплатеца. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#40 · speech
Има ли реплики към изказването на госпожа Илиева? Въздържате се – добре. Има ли други желаещи да се изкажат?
#41 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Щях да направя една филологическа реплика, ама…
#42 · speech
Заповядайте, господин Костадинов.
#43 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не, не, който е пропуснал часовете по български език…
#44 · speech
Не желаете – добре. Заповядайте, господин Манов.
#45 · speech
ПП МЕЧ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! И каква стана тя бе, господа и дами управляващи? Късахте си ризите тук в Закона за еврото и слагате тотален контрол върху бизнеса, а сега се разпасахте тук и развързвате ръцете на общините. Над 200 общини се контролират от ГЕРБ и от ДПС. Значи тотален контрол върху бизнеса, а върху Вашите кметове нула контрол – премахвате контрола, няма да се подават отчети в Комисията за финансов надзор. Както правилно отбеляза и колежката, разпасвате се до n-та степен, не искате да Ви контролират. Само преди няколко дни си гласувахте над 8 милиарда и 200 милиона – някъде там, мисля, че беше сумата, които разпределяте по общините – огромната част в общини, контролирани от Вашите кметове. И сега какво ще правим? Няма да ги контролираме. Нали така, господин Цонев? Той го няма, господин Цонев. Ние вече всяко нещо, което се предлага от Цонев, от Делян Добрев – ами това е жив лобизъм тук! На какво прилича това нещо?! Министрите, там от Министерството на финансите – господин Методиев, за какво Ви гласуваме допуск тук в залата? Няма ли да излезете да кажете нещо? Мисля, че въпросът е съвсем резонен. Пълен контрол на бизнеса – нали така, господин Методиев? А общините? Отказвате се. Комисията за финансов надзор – няма ли да вземете отношение? На какво прилича това нещо?! 8 милиарда без никакъв контрол?! 90% от проектите са Ви за ВиК, за пътища и така нататък. Значи ще прикриваме нашите кметове да крадат спокойно, а бизнеса ще го мачкаме. Българският народ трябва да знае за какво става въпрос. И дори да не ни давате по Националната телевизия, ние ще го казваме от трибуната, ще го пускаме в медиите, в които можем, да се знае, че Вие сте откровени крадци. Това е това нещо, което тук се опитвате да вкарате. Ще отменяте § 11, т. 3. Няма такиви, няма такиви... Не знам какво да Ви кажа…
#46 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Такива, не такиви. Манов, стига бе, човек.
#47 · speech
…да не каже председателката, че Ви обиждаме. Няма такиви като Вас.
#48 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Такива!
#49 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Такива!
#50 · speech
А бе, стига с това „такива“, ще ми правиш забележка! Айде, моля ти се. Гледайте си Вие слугинажа на ГЕРБ. Благодаря Ви.
#51 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Манов? (Народните представители Костадин Костадинов и Красимир Манов разменят реплики помежду си.) Моля, моля Ви, господин Костадинов, без диалог през...
#52 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Направете му забележка, нали сте учителка.
#53 · speech
Това е богатството на българския език. Всеки български гражданин може да прецени как да говори. (Реплики.) Има ли реплики към изказването на господин Манов? Не виждам. Има ли други, желаещи да се изкажат?
#54 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има реплика.
#55 · speech
Желаете реплика? Разбира се, че ще Ви дам думата. Заповядайте, господин Костадинов.
#56 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Като се абстрахираме, господин Манов, от това, че се казва такива, не „такиви“, да Ви питам, понеже заговорихте за ГЕРБ: защо не подписахте вота на недоверие срещу ГЕРБ? Можеше да бъде внесен днес. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Защо МЕЧ не подписа? Пет подписа не ни достигнаха. Пет! Говорите за септември. Може и септември да бъде внесен още един – втори вот. Само че нищо не пречеше да имаме сега. Бъдете така добър да обясните Вашата позиция – защо не искате в момента да има вот, при това за тема, за която и Вие сте говорили, а Вие, като се абстрахираме от това, че допускате някои елементарни грешки в говоренето на български, все пак имате професионална квалификация. По темата за безводието сте говорили добре. Вотът е за безводието, за това, че имаме в момента 92, някой даже каза 95, общини, които са на постоянен воден режим. Близо 300 хиляди души, 284 хиляди от тях са на воден режим също. Обяснете: защо не подписвате вота на недоверие?
#57 · speech
Не знам дали това беше реплика към изказването на господин Манов, защото се отклонихте от темата на Законопроекта. Не виждам други колеги, които искат да Ви направят реплика. Желаете ли дуплика, господин Манов? Има ли други колеги, желаещи да се изкажат по Законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Тъй като, както чухте в доклада на Комисията, направените предложения са станали част от предложенията на Комисията, затова ще си позволя да групирам предложенията по отделните параграфи. Поставям на гласуване наименованието на Закона по вносител, а именно „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“ ; § 1 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 2 по вносител; § 3 по вносител; § 4 по вносител заедно с предложението на Комисията; създаване на нов § 5 в редакция на Комисията; § 5, който става § 6 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 6, който става § 7 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 7, който става § 8 в редакция на Комисията; § 8, който става § 9 в редакцията на Комисията; § 9, който става § 10 в редакцията Комисията; § 10, който става § 11 по вносител; § 11, който става § 12 в редакция на Комисията. Гласували 163 народни представители: за 113, против 47, въздържали се 3. Параграфи от 1 до 12 включително са приети. Поставям на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“; § 12, който става § 17 в редакция на Комисията, с оглед систематичното му място; § 13 в редакция на Комисията; § 14 в редакция на Комисията; § 15 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 16 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 17, който става § 18 в редакция на Комисията, и създаването на нов § 19 в редакцията на Комисията. Гласували 165 народни представители: за 114, против 47, въздържали се 4. Параграфи от 12 до 19 са приети, а с това и Законът на второ гласуване. Има ли желаещ да изрази различно становище? Не виждам. Преминаваме към точка втора за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА ФИНАНСОВО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ. Заповядайте, господин Добрев.
#58 · speech
Благодаря, госпожо Председател.
#59 · speech
Допуск ще има ли, господин Добрев?
#60 · speech
Заместник-министърът е вече в залата. Може да подложите на гласуване, ако обичате, единствено Калоян Симеонов и Мария Боева – експерти от Министерството на финансите.
#61 · speech
Моля, колеги, допуск в зала на колеги от Министерството на финансите – режим на гласуване. Гласували 160 народни представители: за 112, против 47, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете колегите от Министерството на финансите. Заповядайте, господин Добрев.
#62 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение, № 51-402-01-28, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г., приет на първо гласуване на 25 юни 2025 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 1 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „и обхвата и действието на приключващото нетиране“. 2. В ал. 2 накрая се добавя „и на извършването на приключващо нетиране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в т. 1, букви „б“ , „в“ , „е“ и „и“ се изменят така: б) точка 4 се изменя така: „4. кредитна институция съгласно чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“ , както и субектите по чл. 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB, L 176/338 от 27 юни 2013 г.);“ в) точка 5 се изменя така: „5. финансова институция съгласно чл. 4, параграф 1, т. 26 от Регламент (ЕС) № 575/2013;“ е) в т. 8 накрая се добавя „съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране; и) в т. 11 накрая се добавя „съгласно чл. 2, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257/1 от 28 август 2014 г.)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 6, в заглавието накрая се добавя „на договор за финансово обезпечение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. който става § 8, като в т. 2, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „финансово обезпечение с предоставяне на“ се заличават. 2. В ал. 4 след думата „следващия“ се добавя „работен“. 3. В ал. 5 думите „спрямо обезпечителя обезпеченото лице“ се заменят с „или при прилагане на оздравителна мярка спрямо обезпечителя или обезпеченото лице, се“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11, като: 1. В чл. 12б: а) в ал. 1, т. 2 думите „без значение“ се заменят с „независимо“; б) в ал. 3 думите „този член“ се заменят с „ал. 1“, а след думите „чл. 7, ал. 2 и при“ се добавя „извършване на“. 2. В чл. 12в, ал. 1, т. 4 думите „силата на специален“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12, като в т. 2, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текстът преди т. 1“, а думите „(2)“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13, като: „1. В текста преди т. 1 думите „и допълнения“ се заличават. 2. В т. 1 думата „определени“ се заличават. 3. В т. 3 думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14, като в заглавието думата „определени“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 16 се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Други случаи на неприложимост“. 2. В ал. 2 думите „чл. 8, 10 и 11“ се заменят с „чл. 8, 10, 11 и 13“, думите „клауза за“ се заменят с „уговорка за приключващо“ , а думите „по силата на глава петнадесета“ се заменят със „съгласно чл. 152 от Закона за публичните финанси, глава шеста, петнадесета“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17. „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18, като: „1. В т. 1 думите „по отношение на“ се заменят със „за“. 2. Точка 2 се изменя така: „2. В чл. 58 се създава ал. 6: „(6) При прилагане на ал. 1 синдикът спазва и изискванията на Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за 18, който става § 19, като: 1. В т. 1 думите „ал. 8“ се заменя с „ал. 11“. 2. Точка 3 се изменя така: „3. В § 1, т. 69 от допълнителните разпоредби думите „разпоредби за приключващо нетиране“ по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение и „нетиране“ по смисъла на глава осма от“ се заменят с „договор с уговорка за приключващо нетиране“ по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране и „нетиране“ но смисъла на § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 274а, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за договорите за финансово обезпечение“ се добавя „и за приключващото нетиране“. 2. В чл. 644 се създава ал. 6: „(6) При прилагане на ал. 1 синдикът спазва и изискванията на Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране.“ 3. В чл. 646 се създава ал. 9: „(9) Алинея 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 3 не се прилагат за договор с уговорка за приключващо нетиране по смисъла на Закона за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране.“ Предложение па народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. В Закона за пазарите на криптоактиви (обн. ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 35а: „Чл. 35а. (1) С решение на Комисията по предложение на заместник-председателя се оповестяват интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на услуги, свързани с криптоактиви, от лица, които нямат право да предоставят на територията на Република България такива услуги. С цел преустановяване на нарушенията на този закон и Регламент (ЕС) 2023/1114 на интернет страницата на Комисията се поддържа актуален списък на интернет страниците по изречение първо. (2) Решенията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на Комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези решения се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на услуги, свързани с крипоактиви, от посочените интернет страници. (3) Когато в тридневен срок от публикуването на решението по ал. 2 лицето не преустанови нарушението, за което е взето решението, Комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници или да показват изрично предупреждение до клиентите и държателите на криптоактиви при достъпа до тях. (4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. (5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Комисията в деня на получаването му. Комисията поддържа в машинночетим формат актуален списък на интернет страниците, за които има издадено разпореждане от съда. (6) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници, съответно да показват изрично предупреждение до клиентите и държателите на криптоактиви при достъп до тях в срок до 24 часа от публикуването на разпореждането на съда.“ 2. В чл. 36, ал. 1: а) точка 3 се отменя; б) в т. 4 след думите „онлайн интерфейс“ се добавя „да премахне съдържание или“.“ Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24: „§ 24. Параграф 4, т. 1, буква „н“ влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря, госпожо Председател.
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Дренчев – имате думата.
#64 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи закона, по-скоро ЗИД-а на Закона за договорите за финансово обезпечение, защото въвеждането на правната уредба на приключващото нетиране, така както го виждаме ние, дава един автоматизъм в случаите на фалит на банка или на друг тип финансова институция, определя доста – регламентира, ролята на акционерите, на съдружниците, на кредиторите. И това, което е положително за нас, е, че с този автоматизъм и с това даване на право на свободно договаряне между страните всъщност се намалява ролята на съдебната система и на синдиците в случай на фалит и ще се предотврати в някаква степен разграбването на една банка от чакалите от съдебната система, които се контролират от някакви невидими, или по-скоро твърде видими, кадровици. Тези промени ние оценяваме като положителни. България беше последната страна в Европейския съюз, която няма такова приключващо нетиране. Дали това е въпрос на немарливост, или е било напълно умишлено заложено и държано по този начин, няма значение. Приветстваме факта, че сега това нещо ще бъде въведено и в нашата правна уредба, и ще подкрепим така предложените ни промени. Благодаря.
#65 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Койчев за изказване.
#66 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. С предложените промени в Закона за договори за финансово обезпечение се въвежда механизмът за приключващо нетиране, което по своята същност е механизъм за управление на кредитния риск. При приключващото нетиране обичайно две страни встъпват в множество сделки помежду си, например за деривати, репо заем на ценни книжа и така нататък, по силата на рамково споразумение, договор при общи условия или друг договор, като в случай на неизпълнение от една страна или при настъпващо определено събитие по отношение на една страна, така нареченото изпълнително събитие, другата страна има право да прекрати изцяло договора и всички отделни сделки, сключени на основание на този договор. След извършване на приключващото нетиране всички сключени сделки между страните се прекратяват и заместват от едно нетно задължение. Важно е да се спомене, че то трябва да е посочено изрично – самото приключващо нетиране, трябва да е посочено изрично при сключване на договора, за да може самите страни да го използват при възникване на така нареченото изпълнително събитие – да изпълни функцията си, а и да е необходимо то да може да породи действия съгласно националното право на всяка една от страните по договора. Аз тук ще кажа, че основният член, който е изключително важен, е § 10, чл. 12б, ал. 1, като тук се посочват по отношение на какви финансови задължения може да се използва механизмът на прикриващо нетиране. Това са като дериватни договори, репо сделки и други. И в чл. 12в пък се посочва кой може да е страна по механизма на приключващо нетиране, което е особено важно. Приключващото нетиране е една от добрите практики, които досега липсваха в България, а се използват на световните финансови пазари. Това ще спомогне за развитие на българския финансов пазар, както и за достъпа на българския участник до чуждестранните финансови пазари. Както каза и преждеговорившият, в Европейския съюз още няма правна рамка относно самото приключващо нетиране. Това ни дава възможност сами да преценим как да го уредим в нашето законодателство – България може би е единствената страна в ЕС, която още няма такъв механизъм, и се надявам сега с това гласуване да го приемем, и ние ще го подкрепим. Благодаря.
#67 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Нека госпожа Илиева преди Вас – записвам Ви, господин Ганев.
#68 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, България остана единствената държава, която трябваше да приеме тези поправки, но въпреки доброто намерение, предвид факта, че или сроковете са били кратки, или отново се бърза прекалено много и не са огледани много неща в този закон, това, което ние забелязваме в него, са няколко неща, които може би трябва да бъдат адресирани. Първо, защо се предлага регулиране на приключващо нетиране, без да има хармонизационен подход в Европейски съюз и при отсъствие на сериозна оценка за въздействието на пазара? Тоест това не е ли много сложен механизъм без предварителна оценка за неговата необходимост за мащабите на местната икономика? Някои от конкретните участници на българския финансов пазар – кои от тях са поискали да има такава уредба, и предвидено ли е обществено обсъждане с небанковите участници, което аз тук не виждам – инвестиционни посредници, хедж фондове, пенсионни фондове и останалите участници в банковия пазар? Когато сме страна по договор с клауза за нетиране и когато тази страна е в процедура по несъстоятелност, това създава риск може би – този механизъм може би създава риск да превалира общите принципи на конкурентно производство и да се застраши равнопоставеността на кредиторите. Това също тук не е изчистено както трябва. Също така се създава една изкуствена симетрия между професионални финансови институции и малки участници на пазара, които нямат еднакви възможности за оценка на риска, и условията при предсрочно прекратяване на договорите. Огромна разлика има при оценка на риска на малки, големи и средни участници на този пазар. Тоест ще има ли някакъв контрол на условията за предлагане на нетирането и когато едната страна е небанкова институция, например, малки инвеститори или някакъв нов участник на този пазар? И понеже няма единна правна рамка в Европейския съюз, как се гарантира признаването на българските клаузи в нетиране на трансгранични договори? Тук също не е ясно. Те ще бъдат ли валидни при конфликти на юрисдикция? Например, ако става въпрос за Великобритания или Швейцария, ако говорим за рамките на Европа. Освен това има още някои тук – смесване на документи, регламенти, криптовалути, доста е усложнено всичко. А регулиране на посредниците, на третите страни, финансови обезпечения? Там също според мен се изисква самостоятелно обсъждане и анализ как те могат да бъдат съвместими с този закон. В случая изглежда, че те са някак си вмъкнати в предходни текстове на този законопроект и според нас са с различен предмет в случая. Така че има много какво да се работи върху този закон и това е поредният закон, който влиза много бързо, без съответните обсъждания, и очевидно е притиснат пак от някакви срокове, но това не е законът, който ние бихме искали да видим в неговата цялост. Благодаря.
#69 · speech
Има ли реплики към изказването на госпожа Илиева? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Ганев.
#70 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Този законопроект е един от примерите, в които има, разбира се, добри неща, които ние ще подкрепим, без значение, че не сме ние вносителите. И няма да действаме на принципа – щом не е внесено от ВЪЗРАЖДАНЕ, категорично против. Разбира се, има и лоши неща, които не са от полза на никого, няма да ги подкрепим. И това би трябвало да е резонната политика на всяка една политическа партия в парламента, а не просто сляпо и едностранчиво да се казва: всичко против, само защото сме се обявили за опозиция. Както и от управляващите – когато има срамни моменти, коалиционно да подкрепят неща само защото са предложени от ГЕРБ или от някоя от другите партии в управлението, няма значение. Сега, това, което е важното, което ще подкрепим – ще го кажа с един конкретен пример, за да е достъпен за всички тези, които в момента ни гледат. Преди няколко години умишлено и целенасочено в България беше фалирана Корпоративна търговска банка – КТБ. Банка, която, в интерес на истината, няколко дни преди да я фалират, умишлено и целенасочено излязоха международни рейтингови компании, които обясниха колко е стабилна и как няма мърдане. И тук отварям една скоба. Преди дни, преди една седмица Бойко Борисов обявяваше – и правителството, като цяло, обявяваше и се гордееше с поредния лъскав и много добър кредитен рейтинг, който България е получила само заради конвергентния доклад и последващото евентуално влизане на България в еврозоната. Нека не забравят, че тези доклади са толкова важни и толкова значими, колкото докладът на аналогична рейтингова международна компания, която излезе с доклад за КТБ и няколко дни по-късно същата банка я фалираха. По отношение на тези компании толкова. Сега, когато КТБ фалира, се получи ситуацията, която в момента този закон се опитва и ще направи всичко възможно – разбира се, винаги нещата могат да се оптимизират, да урегулира процесите, които следват оттук нататък. Примерът е следният. КТБ дължи, защото, пак отварям втората скоба – помежду си банките имат различни разплащания заради техните клиенти, заради различни сделки, които сключват между себе си, и това е нещо съвсем естествено по цял свят – междубанковите задължения, една към друга банка. Когато една банка фалира, респективно тя е имала и други взаимоотношения с други банки. Към днешна дата, преди приемане на този законопроект евентуално и неговото влизане в сила, ситуацията в българското законодателство е такава, че примерно КТБ дължи пари на сегашна банка, която е действаща в България, същата банка дължи други пари пък на КТБ. В момента законодателството регулира това нещо, като синдиците на фалиралата банка, в случая на КТБ, почват да изискват едни пари, които дължи съответната банка, респективно съдебната система почва да взима едни решения, които по същия начин, когато същата съдебна система е директно зависима от Пеевски, а в следващите дни може да е зависима от някой друг, защото, както показва историята, никой не е вечен и само хора като него – самозабравили се, смятат и живеят с мисълта, че ще векуват и че ще правят винаги това, което те си решат. Та това нещо, за да се избегне, този закон дава ясно и точно ситуация, в която регулира – изчистват се двете финансови взаимоотношения между двете банки и в зависимост от тази банка, която дължи повече, се дават пари. В случая, ако КТБ, след като на банка Хикс, действаща в момента, дължи повече пари, респективно синдиците ще трябва да изплатят съответната сума на тази банка, а не просто с решение на съда или по искане на синдиците действащата банка да изплати всичко на фалиралата банка, а тя да няма никакви правни задължения да връща пари на реално чистата и коректна банка спрямо тях. Така че този законопроект в тази си част ние ще го подкрепим. Той регулира процеси, които да не са субективни, а да станат обективни, за да изпаднем в ситуация, в която предварително да се знае изчистването на тези задължения между банките, когато има фалирала банка. Защото един от големите митове и една от големите лъжи е, че в Европейския съюз и в частност в еврозоната няма фалирали банки. Нагла лъжа! Само стойте и гледайте! Те се случват постоянно. Само преди седмици имаше поредна фалирала такава банка. Така че никой не е застрахован, дано никога да не стане, но този законопроект изчиства точно тази част във всичко това, което има като взаимоотношения между банките и когато едната фалира.
#71 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Не виждам. Има ли други желаещи колеги да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Тъй като по-съществената част от параграфите са по вносител, ще ги групирам, както предвижда Правилникът. Уважаеми колеги, поставям на второ гласуване: наименованието на Закона по вносител, а именно „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за договорите за финансово обезпечение“; § 1 по вносител; § 2 в редакцията на Комисията; § 3 по вносител; § 4 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 5 по вносител; създаването на нов § 6 в редакция на Комисията, § 6, който става § 7 по вносител; § 7, който става § 8 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 8, който става § 9 в редакция на Комисията; § 9, който става § 10 по вносител; § 10, който става § 11 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 11, който става § 12 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 12, който става § 13 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 13, който става § 14 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 14, който става § 15 по вносител; § 15, който става § 16 в редакция на Комисията; и § 16, който става § 17 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 20. Параграфи от 1 до 17 са приети. Поставям на гласуване: наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ по вносител; § 17, който става § 18 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 18, който става § 19 по вносител заедно с предложението на Комисията; § 19, който става § 20 по вносител; § 20, който става § 21 по вносител; § 21, който става § 22 в редакцията на Комисията; създаването на нов § 23 в редакция на Комисията; и § 22, който става § 24 в редакцията на Комисията. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Искаме разделно гласуване за § 23!“) Можехте да го кажете това в изказването. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не съм Ви дала думата, господин Дренчев. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля? Заповядайте.
#72 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще искаме предложението на Комисията в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за криптоактивите да се гласува разделно.
#73 · speech
Имате предвид създаването на нов § 23?
#74 · speech
Точно така.
#75 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така, както докладвах: наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ по вносител; § 17, който става § 18; § 18, който става § 19; § 19, който става § 20; § 20, който става § 21; и § 21, който става § 22. Моля, режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 149, против 9, въздържали се 25. Параграфите са приети. Поставям на гласуване създаването на нов § 23 в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 137, против 10, въздържали се 38. Параграф 23 е приет. Поставям на гласуване § 22, който става § 24 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 148, против 9, въздържали се 27. Приет е § 22, който става § 24, а с това и Законопроектът на второ гласуване. Желаещ да изрази различен вот? Не виждам. Преминаваме към следващата точка: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 17 ЮЛИ 2025 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 114 ОТ 24 ЮЛИ 2025 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Заповядайте, господин Ангелов, да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
#76 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Указ № 114 на президента на Република България, постъпил на 25 юли 2025 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет от Народното събрание на 17 юли 2025 г. и мотивите към Указа На свое извънредно заседание, проведено на 30 юли 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Указ № 114 на президента на Република България, постъпил на 25 юли 2025 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет от Народното събрание на 17 юли 2025 г. и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса – господин Явор Пенчев, управителят на Националната здравноосигурителна каса – доцент доктор Петко Стефановски, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите, пациентски и неправителствени организации. Председателят на Комисията по здравеопазването представи пред членовете на Комисията съдържанието на Указа и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, като оспорва § 5. В мотивите се изтъква, че президентът принципно подкрепя законови мерки, които насърчават по-ефективно планиране на средствата за финансиране на медицинската помощ и тяхното подходящо разпределение, като същевременно се отбелязва, че това е допустимо само ако не води до резултат, който противоречи на Основния закон. Съгласно изложените мотиви към Указа с разпоредбата на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване императивно се установява изрична задължителност на стойностите, определени по реда на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за съответната година. Задължителността на тези стойности ще е както по отношение на съдържанието на договорите за оказване на медицинска помощ, сключени между директорите на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), така и директно спрямо изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според президента чрез законово закрепеното задължение на НЗОК да заплаща медицинска помощ на изпълнителите в рамките на стойностите, определени в договорите между директорите на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, законодателят лимитира заплащането на медицинска помощ за конкретен изпълнител, което, от своя страна, ще доведе до ограничаване на достъпа на пациентите. Подчертава се, че с оспорваната разпоредба законодателят не въвежда изрично абсолютна забрана за заплащане на медицинска помощ на осигурените, но на практика поставя абсолютно условие за заплащането ѝ, което е насочено към конкретния изпълнител, а именно да не бъде надвишен лимитът на договорите по чл. 55 от Закона за здравното осигуряване. По този начин законодателят установява като критерий за предоставяне на медицинска помощ достигането на определените в договорите лимити и обеми. Това директно поставя определени здравноосигурени лица в несигурно положение от гледна точка на възможността да се лекуват в лечебното заведение, което са избрали. По този начин за предоставянето на медицинска помощ ще е от значение освен реалната нужда, но и перспективата дали ще бъде надхвърлен установеният финансов лимит. Така, ограничавайки възможността изпълнителите да извършат медицинска услуга, когато същата попада извън установените лимити, се засяга конституционното право на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1 от Конституцията. От друга страна, със законодателните промени прогнозните обеми и стойности се превръщат в императивни с фиксиран максимум, което противоречи и на Решение № 6 на Конституционния съд от 2024 г. по конституционно дело № 15/2023 г. В мотивите се посочва, че ефектът на § 5, т. 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване за изпълнителите на медицинска помощ и за здравноосигурените лица ще бъде същият, както на вече обявеното за противоконституционно правило за поведение, тъй като и новоприетите разпоредби съдържат идентичен потенциал да ограничат достъпа до медицинска помощ на здравноосигурените лица, независимо дали би се стигнало до реална забрана за плащане. Уточнява се, че стойностите, определени по реда на Закона за бюджета на НЗОК и разпределени към съответната РЗОК, са съобразени и съответно задължителни за даден район от страната, а не директно спрямо конкретния изпълнител. Самите договори с изпълнителите на медицинска помощ включват отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО, а „обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ“, от своя страна, са част от задължителното съдържание на националните рамкови договори по чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване. Поради това, президентът счита, че се създава противоречие между допълнението на чл. 59, ал. 7, изречение първо, новосъздадената ал. 7а в чл. 59 и самия чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Президентът обръща внимание и на начина, по който е приета разпоредбата на § 5. Предложението е направено по време на заседание на Комисията по здравеопазването на основание и по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като то не е свързано с първоначалния обхват на Законопроекта и е прието без необходимата публичност и без възможност за становище на заинтересованите страни. На заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Указа на президента. Българският лекарски съюз и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ изразиха принципна подкрепа за разпоредбата на § 5, а Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и Сдружението на общинските болници в България не подкрепят въвеждането на лимити при заплащането на медицинската помощ, гарантирана от бюджета от НЗОК. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса представиха писмените си становища, с които подкрепят оспорената разпоредба на § 5. В хода на дискусията бяха представени подробни мотиви и аргументи за повторното приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Нямаше изказвания от членове на Комисията в подкрепа на ветото на Президента на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати – 11 гласа „за“, 9 гласа „против“, без „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет на 17 юли 2025 г.“ Благодаря Ви.
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Ангелов. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад на Комисията, в който бяха изложени мотивите на президента за връщане на Закона за ново обсъждане. Имате думата. Заповядайте, госпожо Махаева, за изказване.
#78 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Напълно очаквано вето и правилно според мен. Радвам се, че върнахме дебата, за да можем поне тук да обсъдим дали има и някакви други начини за излизане от тази ситуация. Аз няма да се спирам на мотивите на президента дотолкова, доколкото в предходното ми изказване, когато гледахме Закона на второ четене, ги изтъкнах същите, и разбира се, споделям напълно аргументите му, че § 5 повтаря обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване и ако сега се приеме отново, и тази разпоредба ще падне в Конституционния съд. Първо искам да кажа, че напълно разбирам мотивите на вносителите, без те да са излагали такива на практика. Когато НЗОК достигне такъв тежък дефицит, и то в средата на годината, действително трябва да се предприемат неотложни мерки. Разбираме, че заплащането на стойностите за извършената дейност не може да бъде неограничено и е регулирано в рамките на предварително определени обеми и цени. Разбираме, че в тази ситуация най-лесният изход е да се посегне на резерва. Разбира се, има такова законово основание, уредено е в чл. 26, ал. 2 от ЗЗО. Тази алинея гласи, че със средствата от резерва могат да се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Да, може. Всъщност не знам дали си давате сметка, дали някога сте го обсъждали дори помежду си има ли някакъв друг изход от тази ситуация. Ние не сме обсъждали други варианти – дотолкова, доколкото § 5 ни дойде като гръм от ясно небе в Здравната комисия на второ четене, без да бъдат изложени мотиви към него, без да сме поискали становище от Сметната палата на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за Сметната палата, без да обсъдим дали има други начини за справяне с тази криза. Защо например, колеги, вместо да ограничаваме разходите, не предприемем някакви мерки в посока увеличаване на приходите? Без да съм финансист, мисля че това е обикновена житейска логика. Ако се извършват ефективни проверки в лечебните заведения и се разкрият злоупотреби с фиктивни хоспитализации, каквито определено не липсват почти никъде, не мислите ли, че частично тези пробойни могат да бъдат запушени, като се налагат глоби на тези лечебни заведения, които източват Здравната каса именно с фиктивни хоспитализации? Законът ни дава тази възможност, уредена е в чл. 23 от ЗЗО. Глобите и наказателните лихви също са част от приходите на НЗОК. Или пък защо не обсъдихме възможността да се вземе безлихвен кредит от държавния бюджет, което също е уредено пак там, и този кредит евентуално вече да се възстанови при преизпълнение на приходите? Не знам, нека да го кажат финансите – възможно ли е това нещо, защо не разгледахме всички останали варианти? Защото, съгласете се, че ако се предвидят едни солени глоби за тези фиктивни хоспитализации – примерно 20 хил. лв. глоба за една такава фалшива хоспитализация, ами ето ти ги – на 1000 такива глоби 200 хиляди отиват към бюджета, и то без да се пипа резервът изобщо, защото този резерв, съгласете се, и той не е неограничен. И няма никакво значение, че бюджетът на Касата вече е разпределен по пера, ние сме законотворците, както се казва, в нас е хлябът, в нас е ножът, можем да правим промени и там, така че да можем да излезем от тази криза по някакъв начин. Защото всички тук сме наясно, че най-големият теч на Касата идва именно от тези фиктивни хоспитализации. В частните болници е направо нещо страшно. За едно заболяване един пациент може да стъпи на две, даже и понякога на три клинични пътеки, за АПр-тата и за клиничните процедури въобще не искам да говоря. И всички уж това го знаем, и все пак няма достатъчен контрол. ПП-ДБ имаха скоро доста добри предложения за засилване на контрола. За съжаление, не минаха в залата, защото не бяха подкрепени от мнозинството. Между другото, колеги от ПП-ДБ, имате понякога наистина доста добри предложения, тъжното е, че се сещате за тях, когато сте в опозиция, а не когато сте били управляващи, въпреки че имахте двама Ваши министри и можехте да наложите тези неща. Това сега обаче не е от значение. По-важното е, че тази нова разпоредба категорично ще ограничи правото на медицинска помощ – дотолкова, доколкото ще се приемат само спешни пациенти, защото няма как да ги върнеш, и тежко болните, които и тях няма как да върнеш, но всички те са един значителен разход. Какво ще се случи обаче с плановите пациенти? Допускам, че те… Какво да правят? Те ще стискат зъби до следващата година, защото никой няма да ги приеме, понеже не са спешни. И ето поради тези причини, които изтъкнах, ние и днес няма да подкрепим тези текстове. Благодаря Ви.
#79 · speech
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Има ли реплики към изказването на госпожа Махаева? Заповядайте, господин Чорбанов.
#80 · speech
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Махаева, Вие сте като цяло против увеличаването на административната тежест, увеличаването на администрацията във всички държавни структури. Смятате ли, че „Медицински надзор“ или която и да е надзорна структура има капацитета да проверява абсолютно всички, отново ще повторя, най-големия брой болници на човек от население – 400 в страната, и да се провери абсолютно всяка хоспитализация? Всяка година се установяват много такива, нека да ги кажем, лоши практики, има наказани хора за това нещо, но действително ли смятате, че този контрол може да бъде наложен в степента, в която да бъде абсолютно ефективен, и има ли възможност държавната администрация да контролира този, нека да кажем, преразход? Що се отнася до плановите операции – не вярвам да има болница, която да откаже планова операция поради надхвърлен лимит. Благодаря.
#81 · speech
Има ли други реплики? Заповядайте, господин Ангелов. И трета реплика – господин Адемов.
#82 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Махаева, уважаеми колеги! Госпожо Махаева, приемам политическата нотка в изказването Ви. Тя е нужна тогава, когато опозицията прави изказване, което да бъде свързано с отхвърляне мотивите на управляващите. В изказването Ви имаше доста екстравагантни тези и идеи, а и поставихте въпрос от трибуната – защо не обсъдихме нито една от тях? Отговорът е ясен – защото по време на заседанието на Комисията по здравеопазването, на което Вие присъствахте, не поставихте нито една от тези тèзи. Ако бяхте поставили всяка една от тях, ние щяхме да ги обсъдим с удоволствие, щяхме да вземем най-доброто решение. По отношение на тегленето на безлихвен заем – решава го единствено и само Народното събрание, защото то може да даде такова право и трябва да го разпише изрично в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Няма как такова нещо да се случи. А Вие сте били, дано не бъркам, юрист в лечебно заведение и знаете, че болните не са нито много тежки, нито леки. Има спешни и планови пациенти. Спешните пациенти – редът на постъпване в лечебно заведение е регламентиран в Наредба № 25, която е утвърден документ в годините и той съответно казва как един спешен пациент постъпва в лечебно заведение. По отношение на плановите пациенти – това, което коментирате, че би довело до намаляване на правата на пациентите, свързани с техния достъп. Хайде сега да разгледаме една хипотетична ситуация, в която имаме определен бюджет на Националната здравноосигурителна каса, определен от нас. Той зависи от здравноосигурителните вноски на тези, които се осигуряват. Този бюджет на Здравната каса трябва да гарантира… 30 секунди и свършвам. …трябва да гарантира правото на достъп на всеки един български гражданин – било то осигурен или неосигурен, заради солидарния модел на нашата здравеопазна система. Тогава, когато е безконтролно харченето, безконтролен лимитът на средствата, нека да си представим, че те ще свършат. И ако следваме темпа на техния разход, те биха свършили някъде през средата на октомври. От средата на октомври до края на финансовата година остават около три месеца. В тези три месеца ние ще нарушим ли правата на достъп на пациентите, ако няма да можем да плащаме за техните услуги, които се полагат в основния пакет на медицинска дейност? Отговорът е: категорично да, тоест законодателят съзнателно ще е направил това, а именно да наруши правото на достъп на пациентите, като не е регламентирал в закон да гарантира тяхното право на достъп. Благодаря Ви.
#83 · speech
Трета реплика – заповядайте, господин Адемов.
#84 · speech
АПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Махаева, с по-голямата част от нещата, които казахте по отношение на загрижеността за това бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да се използва рационално, съм съгласен, но по отношение на Вашата теза за така наречените фиктивни хоспитализации – вярно е, че всяка година хоспитализациите в лечебните заведения за болнична помощ се увеличават, но преди малко професор Ангелов Ви каза, че има наредба, която гарантира начина и реда, по който се хоспитализират съответните болни. От друга страна, в алгоритъма за изпълнение на клиничните пътеки има конкретни изисквания, конкретно разписани текстове, които се отнасят до това кои са пациентите, които могат да бъдат приети в лечебното заведение. И когато всички тези изисквания са изпълнени, Здравната каса няма как да не плати това, което е изпълнено от изпълнителите на лечебната помощ. Затова, когато говорим за фиктивни пациенти, трябва да говорим много внимателно, тъй като Националната здравноосигурителна каса след проверка на изпълнението на клиничната пътека е задължена да плати. Задължена е да плати това, което е извършено. Но посланието, което прави тази дискусия, е малко по-различно. Посланието казва на управителите на лечебните заведения: вижте там, дайте възможност да увеличим приема, защото така и така, така или иначе той ще бъде гарантиран. Тоест тези 270 милиона, които в момента Националната здравноосигурителна каса предвижда като преизпълнение на приетия в Народното събрание бюджет, ще бъдат изплатени с лихвите. Това е големият проблем, това е посланието на тази дискусия, защото оттук нататък приемът по никакъв начин няма да бъде ограничен, тъкмо обратното – ще бъде засилен.
#85 · speech
Благодаря Ви, господин Адемов. Желаете ли дуплика? Заповядайте.
#86 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Аз не съм сигурна дали има в случая нужда от дуплика, защото по-скоро тези реплики ми прозвучаха като изказвания, но все пак ще опитам. Професор Чорбанов, ако държавата не може да осигури контрола на 9,5 млрд. лв., за какво говорим оттам нататък? Колко администрация според Вас е необходима, за да може да се защити този ресурс по някакъв начин от злоупотребите, които се извършват в лечебните заведения? По отношение на планови пациенти, планови операции – разбрахме се долу, че става въпрос за лапсус, за което се извинявам. Професор Ангелов, аз, извинявам се, но пак не можах да разбера какво ще стане с плановите приеми. Дали ще има някаква промяна за тях? Ако има, да речем, не е ли това ограничаване на достъпа до медицинска помощ? Какво имам предвид? Достигнали сме, лечебното заведение е достигнало до някакъв лимит. Просто го изяснявам, за да стане ясно и на мене, и на българските граждани. Лечебното заведение е достигнало своя лимит. Има обаче пациент, който страда от дискова херния, от камъни в бъбреците и така нататък. Нито е спешен, нито нищо. Може да изчака, просто има болка и страдания. Такъв един пациент ще бъде ли върнат?
#87 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Не, просто ще го изпратим… Болката е спешно състояние.
#88 · speech
Така е, но тази болка може да се компенсира по някакъв друг начин, с някаква манипулация – става и си тръгва. (Реплики.) Не е хоспитализиран? Как да не е? Разбира се, че е...
#89 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Ако има болка, е спешно състояние.
#90 · speech
Но това невинаги води до хоспитализация, нали така? Съгласявате се с това нещо. Посещава спешно звено с болка, прави му се съответната манипулация, съответното обезболяващо, и е изписан. Така че тези пациенти според мен – и вярвам, че така ще стане, и дано аз да бъркам, а Вие да сте прав, смятам, че това значително ще ограничи достъпа до медицинска помощ на голяма част от пациентите, които не са спешни, но също се нуждаят от лечение. И ако няма да има промяна, е другият ми въпрос, ако може в изказване или някак си да обясните: ако няма да има промяна – няма да има в медицинското обслужване промяна, нито в броя пациенти ще има някаква промяна, тогава какво налага тази реформа? Кое точно ще се промени? И следващото нещо, което искам да питам: бюджетът за болнична помощ е 4,2 млрд. лв., нали така? Ние сега ще компенсираме с резерва, който е малко над 270 милиона. Според Вас тези 270 милиона за колко време биха стигнали, при условие че 4,2 милиарда приключиха в средата на годината? Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря Ви. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Василев. Господин Симидчиев също заяви изказване.
#92 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Киселова. Колеги, ветото на президента ни дава шанс още веднъж да помислим по същество дали тази разпоредба е добра, или не. И тук искам да се обърна към господин Ангелов, тъй като той има доста опит в системата. Господин Ангелов, с тази разпоредба, както беше приета, единственото, което се постига, е парите на болниците – надлимитната дейност, да не бъдат платени тази година, а да бъдат платени след решение на Конституционния съд, най-вероятно догодина, с 10% лихва. Тоест това, което се постига, е тази година да няма потенциално проблем за бюджета на НЗОК от това естество, този проблем да бъде със сигурност преместен догодина, тъй като вече има решение на Конституционния съд, че този текст е противоконституционен. Ние просто ще го повторим и догодина да създадем проблем в размер, който е 10% по-голям от проблема, който имаме тази година. Затова според мен логичният подход е този проблем да бъде трайно решен по нов начин – както имаме механизма за лекарствените средства, да се направи подобен механизъм за болниците, който не е противоконституционен, който да реши трайно и истински проблема. Защото в момента това, което мисля че и господин Адемов каза, това, което, ако отхвърлим ветото и останем с този текст, това, което казваме на частните болници, е: правете си надлимитната дейност, тя ще Ви бъде заплатена догодина с 10% лихва, която не може да вземете от нито една банка в момента. Така че им правим услуга и правим много сериозна щета за бюджета на Здравната каса догодина. Ние тук обсъждаме има ли 300 или 400 милиона за заплатите на медиците, а сега ще дадем едни поне 270 милиона надлимитна дейност с 10% лихва – едни 300 милиона, директно ще дадем на частните болници заради това, че няма приет адекватен механизъм. И това според мен е неразумно действие на Народното събрание, което нанася щета на всички български граждани и данъкоплатци. И после есента като дойде, ще кажем: леле-мале, ама то ще има решение на Конституционния съд, дайте да вдигаме здравните вноски! Което е абсолютно неразумно също. Почти съм сигурен, че ще се повдигне дискусия за здравните вноски на принципа – няма да ни стигнат парите, защото сега сме взели лошо решение. И моята молба е: наистина преосмислете Вашата позиция – да не се приема този механизъм в този му вид, а да се изработи и да се приеме истински механизъм, който няма да падне в Конституционния съд и наистина ще ограничи плащанията към болниците с надлимитна дейност.
#93 · speech
Първа реплика заяви господин Ангелов. Има ли други желаещи да направят реплики?
#94 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Василев, с удивление наблюдавам как в различни изказвания казвате различни неща. Тук, от тази трибуна, Вие казахте, когато смятахме възнагражденията на лекарите: 1,2 милиарда плюс 1,2 милиарда.
#95 · speech
ПП-ДБ, от място
Аз това не съм го казал. Вие го казахте.
#96 · speech
Вижте стенограмата, аз ще я изкарам и ще видите: 1,2 милиарда плюс 1,2 милиарда. Сега говорите за 300 милиона. Нито едно от тези числа не е вярно. Говорите да се направи механизъм по начина, по който е направен с лекарствата. Ами при лекарствата механизмът за устойчивост е следният: имаме бюджет, който е хикс, и ако този бюджет бъде надхвърлен, съответните притежатели на разрешение за употреба връщат това, което е надвишено. Как да го приложим този механизъм при лечебните заведения? Лечебните заведения да връщат средства, ако те случайно са използвали? Предложения от Вас механизъм, виждам, че и господин Адемов много го харесва – с намаляването на цените тогава, когато надхвърлим обемите – който беше предложен от Вас, този механизъм не става въпрос за харесване или за мразене. Тези емоции в тази зала не водят до нищо добро. Става въпрос, че този механизъм противоречи на основни прокламирани в Закона за здравето традиции, утвърдили се във времето – осигуряване, традиции по договарянето на цени и обеми – и те са между Надзорния съвет на Касата и Българския лекарски съюз. Ние какво ще направим, ако приемем този механизъм? Ще кажем, че Народното събрание изхвърля Българския лекарски съюз и ликвидира процеса на договарянето ли? Това ли ще направим? Ами то не получи никаква обществена подкрепа това предложение. Как искате то да бъде подкрепено от нас само защото е фискално допустимо и правилно, а противоречи на Закона за здравното осигуряване? То може да е било по вносител, но не означава, че е правилно. То е предложено и от господин Станимир Михайлов. Аз след малко в изказването ще Ви демонстрирам тази политическа мимикрия – тогава, когато си в управлението, какви мотиви подписваш, и тогава, когато си в опозиция, какви предложения правиш. Ще го направя заради всички български граждани, заради здравноосигурените лица и заради всички онези медии, които следят дебата. Да видят какво значи да си управляващ – министър на финансите, на здравеопазването, управител на НЗОК или на здравеопазването, и какво значи да си депутат в опозиция. И тогава ще попитам кога един човек казва истината и по кой начин мисли.
#97 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Василев? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
#98 · speech
ПП-ДБ
Господин Ангелов, по същество. Милиардите от тази трибуна ги говорихте Вие. Сметката, която аз Ви направих по време на дебата, е, че ако с 1500 лева се вдигне заплатата на всяка една медицинска сестра в болниците и на всеки един лекар в болниците, сумата би била 540 милиона лева на година. Като предложеното от нас увеличение – 150% от средната и 125% от средната за медицинските сестри и други здравни специалисти, няма да бъде 1500 лева за всеки. В това число и нощният труд, ако се включи, и всичко останало. Защото по закон нощният труд е 40 часа, по 4 лева е увеличението от 1 на 5 – 160 лева на месец.
#99 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Нощният труд не е 40 часа реално.
#100 · speech
За това говорим. Реално това, което искате да кажете, е, че болниците нарушават закона.
#101 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Да.
#102 · speech
Точно така. И трябва да бъдат санкционирани за това.
#103 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Кой ще лекува болните тогава?
#104 · speech
За да могат да се лекуват болните, господин Ангелов, трябва да се вдигнат заплатите, за да има достатъчно лекари и медицински сестри, а не да се нарушава законът от болниците. Ето тук е голямата разлика във философията на двете предложения. Вие казвате: дайте да нарушаваме закона, да накараме едни хора да работят три пъти над извънредния труд, който е позволен от закона, да са изнервени, да не могат да се грижат за пациентите и накрая и да не им плащаме този извънреден труд. Ама това е подигравка с всички работещи в системата на здравеопазването! Така че числото, което аз казах, е максимум горна граница – 540 милиона, ако се направи болница по болница, човек по човек, както сме го правили 2022 г., значително по-малко ще бъдат средствата. И ще бъдат съпоставими с това, за което говорим тук. Що се отнася до това: може ли да се направи механизъм с намаление на клиничните пътеки? Отговорът е: може. Може да се сложат ограничения как те се намаляват. Може да се направят по групи, където има надлимитна дейност – само цените на тези пътеки да бъдат намаления, а не да се пипат другите. Има всякакви варианти, които могат да се договорят предварително с Българския лекарски съюз, така че всъщност да се постигне устойчивост на заплащането в болничните заведения. Единственият проблем защо това е неприемливо, е, защото има едни болници, които работят на скъпи пътеки, правят огромни количества надлимитна дейност. И ако погледнете къде е концентрирана надлимитната дейност, тя е концентрирана в 20 болници, една немалка част от които са частни болници, които не предоставят пълния набор от услуги, а работят само в най-скъпите пътеки. И с това, което Вие правите, Вие пазите тези болници да си получат парите с 10% лихва догодина. Като казвате благовидния предлог, че тази година сме щели да спасим бюджета на НЗОК. А догодина какво ще го правим този бюджет на НЗОК, като излезе поредното решение на Конституционния съд? Благодаря Ви.
#105 · speech
Заповядайте, господин Ангелов. Да редуваме групите, господин Симидчиев, да не е от една и съща парламентарна група в две последователни изказвания.
#106 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя изказване от името на нашата парламентарна група, с което искам да разсея всички онези твърдения, които бяха изказани преди малко. Господин Василев, ще се обърна към Вас и Вие съответно ще направите реплика, няма никакъв проблем. Аз разбирам, че искате да внушите от тази трибуна, че всички болници нарушават закона тогава, когато изплащат часове, които са над 40 часа регламентирани по закон, по отношение на извънредния труд. Само че, господин Василев, фактите, които Вие не знаете, са следните: има много лечебни заведения, които нямат персонал, и поради липсата на персонал… (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.) Господин Сабрутев, знам, че разбирате от всяка една област в българската политика. Репликирайте ме, няма никакъв проблем, ще Ви отговоря с удоволствие. Разговорът с Вас винаги е съдържателен. В тази връзка, ако ние започнем да наказваме болниците, ще стигнем дотам, че няма да има кой да дава дежурства в тези лечебни заведения. Както и да го въртим, каквото и да го правим, ние няма откъде да измислим допълнителен персонал за тези лечебни заведения. Дали сега е времето за дебата за нуждата от толкова лечебни заведения в страната – сигурно и това време ще дойде. Дали лечебните заведения са много – този дебат предстои и аз считам, че много скоро ще дойде неговото време. По отношение на другото твърдение, което се опитвате да прокламирате, че надлимитната дейност е само в частни лечебни заведения, то категорично не отговаря на истината. Надлимитната дейност се наблюдава както в частни, така и в държавни лечебни заведения с превес на държавните лечебни заведения – ако говорим за надлимитна дейност, тъй като по смисъла на приетото конституционно решение такава не трябва да съществува, но тя реално чисто бюджетно съществува. Именно във всички тези лечебни заведения трябва да бъдат извършени и планови, и извънредни проверки, за да се установи дали това е било правилно, или неправилно. Но, господин Василев, как предлагаме две взаимоизключващи се неща?! Вие предлагате да увеличим възнагражденията на българските медици – нещо, което ние ще подкрепим и ще постигнем онзи консенсус, за който говорихме в Комисията по здравеопазване. В същото време предлагате механизъм, който да намали цените на клиничните пътеки и да намали прихода на лечебните заведения – тези, които трябва да увеличават трудовите възнаграждения. Това е все едно да дадете една лодка на някого, да я сложите на жълтите павета тук, отпред пред парламента, и да му кажете: плувай за Бургас. Няма как да стане! Необходимо е да има водоем, за да има плуване на тази лодка. Тоест трябва да има приходи в лечебните заведения, за да могат да се увеличат разходите им. И сметките, които правите – няма да използвам термина „бакалски“, за да няма обида, но ще кажа нещо друго: Вие смятате само абсолютната стойност на увеличението на тези трудови възнаграждения. И днешният дебат не е този! Но ако сте наясно с механизма за формиране на работната заплата, абсолютното увеличение на тези трудови възнаграждения рефлектира върху всички производни от него, като почнете: класове квалификация, нощен труд, извънреден труд, всички онези проценти, които са свързани с тази заплата. И именно това води до разход, който е над милиард. Затова казвам, че когато говорим за разход, той трябва да бъде сметнат правилно. Не е въпросът само да вземете броя на лекарите, медиците, да умножите по увеличението и да кажете: това е разходът. Не е това разходът, той е умножен по три, като сложите всички производни, като сложите данъците, като сложите осигуровките. Всичко това ще бъде разход за лечебното заведение. Сега, по същество за ветото със законодателните мотиви. Неоснователно е твърдението в мотивите на президента, че оспорената разпоредба е несъвместима с Конституцията на Република България и ще доведе до ограничаване на конституционния принцип на достъпност на медицинската помощ. Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Както е отбелязано в мотивите на Решение № 32 на Конституционния съд от 1998 г. по конституционно дело № 29 от 1998 г., понятието „достъпна“ по смисъла на тази разпоредба означава възможност за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия и еднакви възможности за ползване на лечението. Специалният закон, който урежда обществените отношения в областта на здравното осигуряване, е именно Законът за здравното осигуряване. При изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите – чл. 52, ал. 3 от Конституцията, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика. В своето Решение № 2 от 2007 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд е приел, че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно. Не се засяга и конституционното право на здравно осигуряване, тъй като съгласно действащите разпоредби на ЗЗО задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирано от бюджета на НЗОК. Равенството на всички граждани пред закона, прогласено в Конституцията, е спазено от законодателя, тъй като няма разпоредба в специалния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от медицинска помощ лица. В подкрепа на това твърдение е и следният цитат от мотивите на Решение № 2 на Конституционния съд от 2006 г. по конституционно дело № 12 от 2006 г.: „Няма разпоредба в Осигурителния закон, която да третира по различен начин нуждаещите се от здравна помощ лица“. Тъкмо напротив, чл. 5, т. 5 от ЗЗО прогласява равнопоставеност при ползването на медицинската помощ. Трябва да се има предвид, че средствата по бюджета на НЗОК се формират основно от здравноосигурителните вноски на всички български граждани. В този смисъл закупуването на неограничени по обем здравни услуги с ограничени и предварително определени бюджетни средства е икономически неосъществимо, поради което нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК, които няма основания да се определят като противоречащи на конституционните разпоредби. Публичните средства по бюджета на НЗОК трябва да се управляват по начин да се обезпечи оптимизацията на тяхното разходване с най-голям ефект за опазване здравето на осигурените лица – Решение № 9 на Конституционния съд от 2010 г. по конституционно дело № 4 от 2010 г. Обстоятелството, че медицинската помощ е регулирана от държавната дейност, както е посочил Конституционният съд в мотивите на Решение № 9 от 2010 г. по конституционно дело № 4 от 2010 г., още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Следва да се отбележи, че България е една от държавите, която осигурява на своите граждани най-улеснен и бърз достъп до медицинска помощ в Европейския съюз, доказателство за което е и липсата на листи на чакащи. Неоснователно е и твърдението, че съдържанието на приетите разпоредби е несъвместимо с редица действащи текстове на ЗЗО. Разпоредбата на чл. 54, ал. 6 от ЗЗО изрично посочва, че националните рамкови договори по чл. 53, ал. 1, съответно анексите по чл. 53, ал. 2, трябва да са съобразени с бюджета на НЗОК за годината, за която се отнасят. Обемите, цените и методиките за остойностяване и закупване на видовете медицинска помощ са предмет на договаряне и се съдържат в Националния рамков договор за медицинските дейности съгласно чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. В този смисъл стойностите, които се определят по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, са в резултат на проведено договаряне между представителите на НЗОК и Българския лекарски съюз и определените в НРД обеми и цени. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено и се осъществява в рамките на утвърдени предварително определени чрез договорен процес обеми и дейности. Законодателно въведеният регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерил отражение именно във включените индивидуални договори. Следва да се има предвид, че и до момента в индивидуалните договори винаги са се посочвали стойностите, определени по реда на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК. С приетото допълнение на чл. 59, ал. 7 единствено се прецизира съдържанието на индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ, което отговаря на фактическата обстановка. Чрез законовото регламентиране, че в договорите се посочват и стойностите на изпълнителите на медицинска помощ, определени в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, се постига кореспонденция между текстовете на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК. Не на последно място, в Закона за бюджета на НЗОК е предвиден механизъм, който създава възможност за коригиране на стойностите на разходите на тримесечие за лечебните заведения, надвишили или съответно недостигнали определените в договорите им стойности след извършен анализ и с решение на Надзорния съвет на НЗОК. С приетата разпоредба на чл. 59, ал. 7а за първи път на законово ниво се урежда, че при определянето на стойностите на разходите за здравноосигурителни плащания се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т 7. Държа да отбележа, че до момента никога на законово ниво не е предвидено отчитането и на дела на резерва при определянето на стойностите за здравноосигурителни плащания. Тази норма кореспондира и с разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК, в който има ясно разписан ред как се разходват средствата от резерва и в какви срокове. Този процес в никакъв случай не може да бъде определен като бъдещо несигурно бюджетно събитие, както е посочено в мотивите на президента, а съвсем ясно е определено в законови норми. Следва да се има предвид, че средствата от резерва на бюджета на НЗОК се използват целево там, където е отчетен недостиг на средствата по отделните видове здравноосигурителни плащания след извършване на анализ на съответните разходи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване. Във връзка с изложените аргументи считам, че Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване трябва да бъде приет повторно и да бъде отхвърлено ветото на Президента на Република България. Сега, уважаеми колеги от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, аз Ви обещах, че ще запозная народните представители, всички, които ни гледат, граждани, здравноосигурени лица с Вашите становища, които сте подписали. Чета становище, подписано от академик Николай Денков като министър-председател, свързано с визираните текстове, преди те да бъдат отменени от Конституционния съд. Ще зачeта само някои важни неща: „Предвид изложеното не може да бъде споделено от твърдението на ВАС, че след като е създадена забрана за заплащане на лечебните заведения за оказаната от тях медицинска помощ над утвърдените им в договорите лимити, те следва да отказват извършването на такава помощ и това, от своя страна, да поставя здравноосигурените лица в неравностойно положение“ – това е мнението на академик Денков. Тази финансова рамка е очертана от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, в която е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените за съответния период разходи. Тоест заплащането на стойностите на извършената медицинска дейност не е неограничено, а регулирано. А сега преживявате катарзис! В рамките на административно разпределени обеми и това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги. Тоест това, което правим ние в момента, не намалява правото на лицата на достъп до медицински услуги. Месечните стойности, посочени в индивидуалните договори за всяко лечебно заведение, са съобразени с договореностите в Националния рамков договор, както и със заложените в Закона за бюджета на НЗОК. И сега, говорим за същата разпоредба, която в момента предлагаме, по смисъл: „Предвид изложените съображения считаме, че с въведената разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, според която НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и дейности, не се накърнява правото на достъпна медицинска помощ, визирано от чл. 52, ал. 1 от Конституцията, и не се нарушава принципът на равнопоставеност на здравноосигурените лица, поради което искането на тричленния състав на ВАС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.“ Министерство на финансите – становище, подписано от министър Асен Василев, който казва: „Определените от законодателя условия и ред за заплащане на медицинска помощ не накърняват основни права на гражданите. По същество се касае за бюджетна техника, с прилагането на която волята на законодателя е да определи размера на финансовите взаимоотношения, в случая самостоятелния бюджет на НЗОК, с оглед гарантиране конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантирано им, и достъпна медицинска помощ. Нещо повече…“ – това го казва господин Асен Василев. Радвам се, че си признавате. Това са документи, които са подписани от Вас. „Нещо повече, ако се разгледа обратната хипотеза – на несъобразяване на заплащаните от НЗОК цени и обеми с финансовата рамка на тази солидарна осигурителна система, е възможно преди изтичане на годината публичните финансови ресурси на НЗОК да бъдат изчерпани, което, от своя страна, би довело до ограничаване на правата на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. А в този смисъл делегираните в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България права на гражданите могат да се реализират единствено чрез системата на задължителното здравно осигуряване, което се изразява в рамките на бюджета на НЗОК и е в съответствие с принципа на равнопоставеност, прокламиран в чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Оспорената разпоредба осъществява пряката взаимовръзка между приходната и разходната част на бюджета на НЗОК. Допълнително обръщам внимание, че медицинската помощ по смисъла на чл. 52 от Конституцията на Република България не е неограничена, доколкото по вид обем и средства за финансиране е в рамките на определения пакет от дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В същия обем съобразно здравноосигурителните приходи е и правото на задължително осигурените лица да получават медицинска помощ в обхвата на пакета.“ „В случай – господин Василев, това са Ваши думи – в случай че дадено лечебно заведение е изчерпало месечния си лимит за определена медицинска дейност, осигурените лица са свободни да изберат всеки един от останалите изпълнители на болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за същата дейност.“ Тоест Вие казвате, че ако някоя болница не може да приеме пациент, той спокойно може да отиде в съседната болница. „В случай че здравето на лицето не изисква незабавна медицинска помощ и същевременно по субективни причини не желае да избере друг изпълнител, то може да отложи ползването на медицинска помощ до началото на следващия месец, като избраният от него изпълнител ще разполага с лимит за съответната медицинска дейност.“ Отново казвате, че предложените текстове не са противоконституционни! Да, ето, чета Ви: „Предвид изложеното, моля на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да постановите решение, с което да отхвърлите като неоснователно и необосновано искането на тричленния състав на ВАС за установяване на противоконституционност“. Подпис – Асен Василев. В същото време от тази трибуна преди малко Вие казахте, че предложените текстове ще бъдат отменени от Конституционния съд, защото са противоконституционни. Аз не мога да разбера на какво се дължи промяната на Вашата позиция и мислене. Или това е израстване в духовен аспект и промяна на мнението? Аз лично никога не мога да си променя мнението в хода на времето – тогава, когато то почива на принципи, в които вярвам. Следващото нещо. Становището на Станимир Михайлов е много интересно, но няма да го чета. Който има интерес, бих му го дал. То потвърждава всички онези неща, които казвам до момента, и защитава тезата, че предложените от нас текстове не са противоконституционни. Той казва следното нещо: „Следователно определянето на месечни стойности в договорите с изпълнителите в едногодишен период съобразно заложените средства за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по приет от Народното събрание Закон за бюджета на НЗОК е средство, чрез което правото на достъп до медицинска помощ се гарантира за всеки здравноосигурен в обема, който обществото (държавата) може да си го позволи на съответния етап от икономическото си развитие“. И накрая има нещо, което също е доста интересно: „Неоснователно е твърдението, че оспорената разпоредба води до ограничения в конституционния принцип“. И накрая становището на министъра на здравеопазването, който отново казва, че предложените текстове не са противоконституционни. Уважаеми колеги, предложението, което предлагаме, има за основна цел да може да осъществи контрол върху разходите по бюджета на Националната здравноосигурителна каса и да гарантира правото на достъп на всеки един здравноосигурен и здравнонеосигурен български гражданин до помощ в лечебно заведение. В този текст, който предлагаме, за първи път е включен и разходът, свързан с разходването на резерва на Националната здравноосигурителна каса – нещо, което беше в мотивите на Конституционния съд за противоконституционност на текстовете. Именно в тази връзка считаме, че новото решение няма никакъв елемент на противоконституционност, тъй като сме се съобразили с всички онези мотиви на Конституционния съд, които са използвани при връщането на предходното решение. Чрез това решение, отново повтарям, гарантираме достъпа на всеки български гражданин до медицинска помощ, до болнична медицинска помощ и вярваме, че народните представители ще отхвърлят ветото на президента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#107 · speech
Благодаря Ви, господин Ангелов. Първа реплика – господин Денков, втора реплика – господин Василев. Трета реплика? Имате думата, господин Денков.
#108 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Цялото това дълго изказване от 23 минути имаше за цел да покаже, всъщност да скрие две неща. Едното е, че има решение на Конституционния съд, и всички дълги пасажи, които прочетохте, господин Ангелов, са преди това решение на Конституционния съд. След като е излязло решението на Конституционния съд, ние вече сме в друга ситуация. Така че това няма никакво отношение към същината днес. Разбира се, Вие може да имате възможност да промените решението на Конституционния съд. Ще видим. Тогава ще се разбере дали Конституционният съд изпълнява това, което искат ГЕРБ и „Ново начало“. Второто, което искате да скриете, е, че години вече наред – поне от три години, ние се опитваме системно да решим проблема със заплатите на лекарите и медицинските специалисти. Вие, след като се хвалите какъв експерт сте в тази област, защо толкова години, след като управлявахте, не успяхте да решите проблема? Защо през последните три години системно пречите на този проблем? И защо днес отново търсите оправдания защо той не може да бъде решен, а не как да бъде решен? Защото аз съм отрасъл с тази мисъл: ако искаш да направиш нещо, намираш начини, ако не искаш – намираш оправдания. Днес чух оправдания.
#109 · speech
Благодаря Ви. Господин Василев – втора реплика.
#110 · speech
ПП-ДБ
Господин Ангелов, преди няколко седмици професор Фотев в „Лице в лице“ каза нещо, което беше доста цветисто. Искам да Ви го повторя: „Мисленето изисква мисъл“. Това е по повод всички пасажи, които изчетохте. И до ден днешен аз вярвам, че това, написано в тези пасажи, е така. За съжаление, това – в какво аз вярвам, или това – в какво Вие вярвате, няма абсолютно никакво отношение към проблема, който дискутираме, защото има решение на Конституционния съд, който е решил друго. Той е казал, че тази разпоредба е противоконституционна, въпреки всички аргументи, които и до ден днешен аз поддържам – че тя не трябва да бъде такава. Но моето мнение спрямо мнението на Конституционния съд по този въпрос няма никакво отношение. Нито Вашето мнение. Нито мнението на здравния министър. Така ни е устроена държавата, че когато има решение на Конституционния съд, това е мнението, което има значение в тази държава по този въпрос. Именно затова ние продължаваме да търсим решение на този проблем, а именно как да стигнат парите на Здравната каса, за да се заплатят дейностите в здравеопазването, но това решение трябва да бъде ново и да не противоречи на решението на Конституционния съд. Не знам толкова ли е трудно за схващане! Първо. Второто нещо, което казахте, е, че ние искаме да ограничим парите за болниците и затова те няма да могат да вдигнат заплатите на лекарите. Ама Вашето предложение прави точно това – по най-грубия начин, противоконституционен. То казва: болницата, като си стигне лимита, повече не ѝ плащаме. Тоест Вие искате да ограничите парите на болниците, за да не им стигнат парите за лекарите. Само че го правите по начин противоконституционен, който най-вероятно няма да постигне Вашия желан ефект. Значи или Вие не искате да ограничите парите на болниците и ясно приемате текст, който знаете, че ще падне в Конституционния съд и ще се дадат едни пари, само че догодина, на някои болници, или Вие искате да ограничите парите на болниците, но го правите толкова некадърно, че няма да се получи. Изберете си едно от двете, трети вариант няма! И пак да Ви повторя мисълта на професор Фотев: „Мисленето изисква мисъл“. Аз такава във Вашето изказване не видях, съжалявам. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#111 · speech
Трета реплика? Не виждам. Дуплика.
#112 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми репликиращи! Това, което се опитвате да направите, е да твърдите, че Вие сте единствените хора в тази държава, които искат да увеличат заплатите на лекарите. Но трябва да стане ясно, че в това Ваше желание Вие се провалихте. И сега ще Ви кажа къде се провалихте. Първият човек от Вашата коалиция, тогава началник на кабинета на министър-председателя – госпожа Бориславова, на 1 април 2022 г. в bTV обяви, че от 1 април се увеличават заплатите на всички работещи в системата. И един лекар ще получава 2000 лв., една сестра – 1500, и така нататък. Напишете си: 1 април 2022 г., Лена Бориславова, bTV, заплати на лекарите и ще Ви излезе линкът в Google – понеже знам, че имате афинитет към Google. В тази връзка – до ден днешен тези нива не са постигнати в 50% от българските болници. От 2022 г. „Продължаваме Промяната“ управляваше близо две години. Две години, в които Вие бяхте финансов министър, Денков – премиер, Кирил Петков продължи тогава също до края на годината да бъде министър-председател. Защо не намерихте начини, академик Денков? (Реплика от народния представител Николай Денков.) Напротив, имахте всичко. Не намерихте тогава пари, когато бяхте управляващи, и отхвърлихте тогава предложения от ГЕРБ Законопроект за увеличаване заплатите на медиците в сектора. Отхвърлихте! Това наричам аз политическо лицемерие. По отношение на твърдението на господин Асен Василев тук в репликата. Господин Василев, тогава, когато на един човек му липсват аргументи – липсват аргументи, той автоматично бяга в посоката на личностната атака. Дали на мен ми липсва мисъл, или не ми липсва мисъл? Това са го преценили много хора преди Вас, много уважавани български професори. За мисленето освен мисъл е необходим и субстрат, за да има функция на органа – физиологична функция, е необходимо органичната система отдолу да дава възможност за проявата на тази висша корова функция на мозъка. Нещо, което отличава нас като бозайници от всички останали бозайници, е именно проявата на висша корова дейност и развитието на неокортекса в главния мозък. Уважаем господин Василев, ще завърша отново с основната Ви идея, свързана със заплатите. Николай Хайтов в „Мъжки времена“ казва: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го постигнеш“. Пожелавам на Вас и на Вашата коалиция да дойде ден, в който да поискате да реализирате дадена политика и да успеете поне веднъж. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#113 · speech
Благодаря Ви. Господин Симидчев, за изказване – заповядайте.
#114 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Измежду финансите и биологията реших и аз да се пробвам в една област, в която не съм специалист. Тя се нарича история. Ако погледнем назад във времето, защото аз съм съвременник от създаването на НЗОК до момента, ще видим, че Националната здравноосигурителна каса, освен че промени начина, по който функционира здравната система в България, започна от време на време да избива финансово в различни области. До неотдавна това беше областта на лекарстволечението и след като се прие механизъм за контрол на преразхода при лекарствата, този проблем престана да е проблем. Но се появи проблемът с болниците. И то е проблем, който въпреки усилията на договорния процес между договорните партньори не може да бъде решен и въпреки опитите да се реши с налагане на лимити, той продължава да не може да бъде решен. И понеже освен залата тук съм сигурен, че и много хора отвън слушат, а в дискусията не стана много ясно какво точно се случва, освен че има един преразход, ми се щеше да улесня малко хората, като им обясня на прост език какво всъщност представлява проблемът, който трябва да решим. Подобно на задачите по математика от ранните класове, ако приемем, че Националната здравноосигурителна каса е един басейн, който се пълни от една тръба, наречена Приходи, и се празни от втора тръба, която се нарича Разходи, приходите могат да се увеличат по два начина: едното е, когато се увеличат вноските, тоест да се вдигне осигурителната вноска; второто е, когато се увеличи събираемостта, която в момента е около 80% от това, което би могло да бъде. Но и двата механизма, ако се увеличи вносът, а не ограничим прекомерното и несъобразно разходване, няма да доведат до това, че басейнът ще се напълни повече. Просто ще имаме повишаване на вноски без особен ефект върху здравната ни система. Какви са механизмите за намаляване на излизането на този ресурс извън басейна, за който говорим? Намаляването на разходите минава през няколко неща. Едното е договорният процес, който справедливо, смислено да разпределя този ресурс там, където той върши максимална работа. И в тази връзка за повечето от хора не е ясно, че вътре в Националната здравноосигурителна каса има няколко големи сегмента, от които всеки един трябва да бъде финансиран, но за да работи добре, те трябва да работят като оркестър. Това са първичната извънболнична медицинска помощ, специализираната извънболнична медицинска помощ, медико-диагностичните дейности, лекарстволечението и болничната помощ. Те трябва да работят като оркестър, без някой в този оркестър да реши, че на него му трябва повече от тази течност, и да почне да бута всички останали. Тоест ако една част от всички тези участници в хармонията реши да злоупотребява в системата – това, което се случва, е, че цялата система започва да страда и всъщност достъпът и качеството, и всичко, което ние искаме да постигнем в резултат на функцията на тази система, се нарушава. Това е нещото, което виждаме с болничната помощ от исторически план не за първи път. И затова е необходимо да се вземат адекватни мерки, и тези мерки трябва да са ефективни, тоест да могат да работят. Видя се в предходна легислатура и с предходни опити, че лимитите не постигат този ефект. Виждали сме други механизми, по които преразход вътре в системата може да се направи, така че да няма такъв преразход, и този механизъм се нарича договорно начало. Нещо, което беше предложено – договорно да се стигне дотам, че когато болниците, на които им е определен финансов ресурс, който е съответен на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, преразходят това, да има механизъм, по който те да почнат да получават по-малко или да не получават, защото вече са преразходили това, което е нормативно определено за тях. И това не би трябвало да намалява заплатите им, защото в рамките на бюджета, който им е делегиран, те имат достатъчно ресурс и за заплата, и за всичко останало. А всичко, което те правят като преразход всъщност, извлича от другите ресурси, които има в Касата, за да може оптимално да работи тази система като система, а не като откъснати, отделни играчи. За оптимизиране на тази система мога да кажа, че парламентарната група, към която принадлежа от много отдавна – не от тази легислатура, не от последната, а още от Четиридесет и петото народно събрание, апелираме, работим и дискутираме по тези въпроси, включително и със законодателни промени. Такъв беше Законът за обществените поръчки, който оптимизира разходите в цялата система или се стреми към това. Такъв беше Законът за SMS известяването, който да включи всички пациенти в това да може да има обратна връзка от системата. Такъв беше и проблемът с дигитализацията и с телемедицината в сектора. Все процеси, които водят до оптимизиране на вътрешното функциониране на здравната система и намаляване на общия разход, тоест ограничаване на преразхода, защото всъщност проблемът не е за ограничаване на разхода, а за ликвидиране на преразхода, защото бюджетът на НЗОК винаги се реализира. Проблем е, когато той се преразходи, защото това изземва от необходимите неща – например от първична, извънболнична, или от другите елементи. По времето на управлението на премиера Денков приехме едно увеличаване на първичната извънболнична медицинска помощ с 30% при общия ръст на разходи на Касата – 16%, първичната извънболнична получи 30%, специализираната получи 25%, болничната получи 7%. Защо? Защото първичната извънболнична и специализираната извънболнична, както и амбулаторните процедури, са бент срещу това да има свръххоспитализации. Те служат за това пациентът да не трябва да влиза в болница, когато ефективно може да свършим работа извън болницата. И това доведе до своите положителни ефекти. В момента нямаме проблем в първичната извънболнична медицинска помощ и в специализираната извънболнична такава, защото те бяха финансирани адекватно в рамките на постигане на общия резултат от тази система. В тази връзка бих искал да кажа, че аз лично не бих подкрепил – и се надявам и колегите ми да не подкрепят, такова твърдо решение на проблема, като въвеждането на лимити по средата на годината, след като вече някои от болниците са си направили преразхода и в исторически план догодина, по време на договорния процес, ще кажат: ама ние миналата година имахме хикс брой хоспитализации, значи дайте ни ги и тази година. Миналата година преразходихме, ами дайте и тази година да може да си направим нов, по-голям бюджет, защото ние успяхме да прецакаме системата миналата година. В тази връзка трябва да се намери договорен механизъм, който да не преразходва бюджета, а да позволи системата да работи като един хармонично свирещ оркестър, а не с индивидуални изпълнения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#115 · speech
Благодаря Ви, господин Симидчиев. Реплики към изказването на господин Симидчиев? Няма. Господин Папов, заповядайте. След това господин Адемов и след него господин Пандов за изказване. Имате думата, господин Папов.
#116 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Искам да започна с едно изречение – този преразход се превърна в един обичай, за съжаление, и когато миналата седмица и по-миналата обсъждахме и за назначаването на подуправител на Националната здравноосигурителна каса, когато говорихме, аз започнах моето изказване с това, че тази система е родена с вроден порок на сърцето. Не съм прав – вече съм убеден, че тя е мъртвородена. Тя не проработи в тези 26 години като хората и ние се въртим в един омагьосан цикъл всяка година. Тази година – 9 милиарда и половина, 4,2 милиарда за болнична помощ – идва средата на годината или най-късно месец октомври, ние вече трябва да даваме допълнителни пари, защото са стигнати лимитите. Парите ще се получат другата година. И както каза и доктор Симидчиев, ние отново догодина, когато предоговаряме, ще даваме пари. Къде е изходът от тази ситуация? За съжаление, госпожи и господа, изход няма, защото наистина тази система не сработва. Ще се въртим постоянно в този омагьосан кръг и не знам наистина къде ще излезем от този параграф 22. Относно клиничните пътеки – да, всички ние знаем, някои са го виждали с очите си, някои дори да не го признават, че има надписване на клинични пътеки. Но не искам да обвинявам болниците, че го правят умишлено. Много често те го правят не защото не искат да забогатеят за себе си, а защото те трябва да изкарат ресурса, трябва да изкарат заплатите си тези хора. И когато говорим, че в София и в България това се случва по два различни начина, ако една болница в София върне човек – тук има къде да отидеш. Обаче говорим, че София не е България. Казвал съм го и друг път, и други хора са го казвали от тази трибуна. Много често в малките градове ти имаш една болница. Имаш 40 – 50 км до следващата голяма такава, която може да те поеме, да работи по съответната пътека. Какво правим тогава? И когато ние казваме, че ние подкрепяме ветото и не подкрепяме тези текстове, които обсъждаме днес, ние се притесняваме. Един пациент да остане без медицинска грижа, е лошо. Ние трябва да мислим и за този един малък човек от малкото село, от малкия град, от областния град, в който в болницата работят един клиничен лаборант на 75 години примерно или един рентгенов лаборант на 65 години. Той е принуден да работи 24/36 часа и ние – да, нарушаваме, той нарушава, но иначе оставаме без кръвна картина, оставаме без снимка. И докторът как да поеме работата? Така че този омагьосан цикъл идва само и единствено от системата, защото тази система не работи. Къде ще излезе краят – не знам, но трябва да се отвори наистина разговор за тази система, как да се поправи. И този разговор трябва да започне от управляващото мнозинство, а не ние да предлагаме идеи и да бъдат отхвърляни постоянно. И отново искам да завърша своето изказване, че за нас и единият пациент е важен и трябва да има медицинска грижа за всеки един човек в България. Благодаря.
#117 · speech
Благодаря Ви, господин Папов. Реплики към изказването? Не виждам. Господин Адемов, имате думата.
#118 · speech
АПС
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По начина, по който върви тази дискусия, оставам с впечатлението, че желаният и налаганият през последните години така наречен надпартиен консенсус в сферата на здравеопазването е подложен на сериозни изпитания. Тук основният въпрос е не да виним този или онзи, тук според мен основният въпрос е да дадем отговор на въпроса: защо Народното събрание приема с мнозинство предложените от управляващите, които и да са те, лимити, а Конституционният съд ги отменя? Това е основният въпрос: защо Конституционният съд отменя приетите от Народното събрание законодателни текстове? И аз искам да свържа тази тема с ветото на президента, с всичко това, което беше казано в тази зала по отношение на това дали се нарушава достъпът до здравеопазване. Очевидно е, че достъпът не се нарушава, но се нарушава още едно нещо, което е казано в Закона за здравното осигуряване – своевременното оказване на медицинска помощ. Защото очевидно е, че има възможност, когато едно лечебно заведение е изчерпало лимита и обема за оказване на медицинска помощ, пациентът да може да отиде в друго лечебно заведение, където има възможност да получи такава помощ. Другият начин е лечебното заведение да трупа задължения. Третият начин е да има листа на чакащи, каквато, за радост, все още в България няма. Но според мене решението на въпроса е в друга светлина. По друг начин трябва да бъде решен този въпрос с лимита. Кой например определя цените на клиничните пътеки? Има ли методика за определяне на цените на клиничните пътеки? (Реплики.) Господин професор Ангелов, заплатите се определят с вътрешните правила в лечебните заведения, а не със закон. Със закон се определят заплатите само в публичната администрация. Заплатите в лечебните заведения се определят съгласно вътрешните правила за определяне на работната заплата.
#119 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Защо към мен?
#120 · speech
Обръщам се към Вас, защото Вие преди малко казахте, че сте предложили закон за заплатите в лечебните заведения. Оттам нататък, по отношение на договарянето на цени и обеми в рамките на Националния рамков договор. Разбира се, че Лекарският съюз защитава интереса на съсловието. Това е съвсем нормално. Но от другата страна е Надзорният съвет, който трябва да защитава публичния интерес. Тоест има ли възможност при увеличаване на обемите да се тръгне към търсене на възможности за намаляване на цените по определени клинични пътеки, за които има преразход? Това е практика, която съществуваше в Народното събрание, когато беше министър Кирил Ананиев и при много други министри. Така че търсенето на възможности в рамките на определяне на правила за устойчиво изразходване на финансовия ресурс трябва да продължи и трябва да се търси решение в тази посока. Защото, вижте, аз съм последният човек, който ще защитава Станимир Михайлов или когото и да е. Той е предложил законопроект, в който съществуваше възможност за устойчив механизъм за намаляване на цените. Само че управителят на Националната здравноосигурителна каса, който и да е той, предлага бюджета. Този бюджет минава през различни процедури, през Надзорния съвет, минава и през министъра. Националният рамков договор се подписва от министъра. Така че, ако искаме тази процедура да бъде спазена – възможности за регулиране на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, все още в действащото законодателство има механизми. Въпросът е дали ще изберем най-лесния начин да наложим лимити, които ще ги отмени и ги отменя Конституционният съд. По отношение на това, което прочетохте – за практиката на Конституционния съд през годините. През годините практиката е била във връзка с действащото законодателство към онзи момент. Бяха отменени лимитите на извънболничната помощ в едно от решенията на Конституционния съд. Така че всички тези решения на Конституционния съд преди последното – от месец април миналата година, са взети предвид от Конституционния съд, който е отменил лимитите. Така че според мене решението на въпроса е в методика за определяне цените на клиничните пътеки. Защото, знаете, че цените на клиничните пътеки са определени сега в зависимост от това коя специалност е имала по-силно лоби в Надзорния съвет и в Лекарския съюз. Това са субективно определени цени на клинични пътеки. Ясно трябва да заявим: трябва да вървим към това да има методика за определяне цените на клиничните пътеки.
#121 · speech
Благодаря Ви, господин Адемов. Реплики към изказването на господин Адемов? Не виждам. Господин Пандов, имате думата. След Вас – господин Георгиев.
#122 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В дискусията много неща се споменаха от различните преждеговоривши, донякъде проблемът беше изчерпан. Аз искам да се спра на няколко елемента. В становището за ветото на вносителя от тази трибуна бяха изчетени едни дълги цитати от практиката на Конституционния съд. На първо място, искам да попитам: защо нямаше никакви мотиви, когато беше направено това предложение? Как беше направено то? То беше направено на един хвърчащ лист като редакционна поправка без никакви мотиви, без оценка на въздействието, без финансови разчети, без нищо, в абсолютно нарушение на Правилника. Да, в Комисията гласува мнозинството, че е допустимо това предложение, но реално погледнато, то е в нарушение на Правилника, защото гласовете на мнозинството не санират проблема с Правилника. Всичката тази практика на Конституционния съд, която беше изчетена от трибуната, написана от юристи на Комисията или от юристи на Министерството на здравеопазването, е един доста слаб юридически опит да бъде аргументирано това, което се случва, което е в противоречие с Конституцията. Защо? Вече няколко души казаха, че всичките тези цитати и пасажи от решения на Конституционния съд не са нещо ново за Конституционния съд. Мислите ли, че миналата година, когато Конституционният съд отмени лимитите, той не е познавал собствената си практика – според вносителите? Тоест той не е могъл да прочете всичките собствени решения, които днес тук бяха подробно цитирани, което беше абсолютна загуба на парламентарно време. Всъщност то не беше загуба на парламентарно време, беше опит да се мотивира нещо, което Конституционният съд е отхвърлил, защото той познава собствената си практика и миналата година посочи, че всичко това, което беше изчетено и в комисии, и тук, вече не е относимо. Един от мотивите на вносителите, който беше също прочетен от трибуната днес, е, че ако пациентът се обърне към лечебно заведение, което е с изчерпан лимит, той може да отиде в друго и няма да му бъде отказан достъп. Да, но според мотивите на Конституционния съд от миналата година това е точно примерът за отказ на достъп до лечебно заведение. Тоест Конституционният съд каза в прав текст: не може да принуждавате пациента да смени лечебното заведение, защото на това лечебно заведение му е изчерпан лимитът. Това, което днес тук беше подробно обосновано – защо не е в противоречие с решението на Конституционния съд, а то е в очевидно противоречие. На следващо място. Говореше се тук кой наказва лечебните заведения. Всъщност това, което стана ясно, е, че лимитите, ако говорим за някакво наказание, ги наказват. Точно това, което в момента се подържа. Всъщност този законопроект беше спуснат от Министерството на финансите, да си кажем истината, като една кризисна мярка да се ограничи дефицитът и да се прехвърли в следващата година. Всъщност това, което се предлага с настоящия текст, той е толкова, бих казал, юридически калпав, че всички болници знаят – вече има ред за конституционна жалба, всеки един съд може да сезира Конституционния съд, и те знаят, че вече има, така да го кажем бърза писта, по която Конституционният съд ще разгледа този текст. Аз го казах още при приемането на Закона – че първото дело, което бъде заведено от болница, всеки един съд може да сезира Конституционния съд. Тоест не е толкова далече моментът, когато ще бъде отменен вероятно този текст. И тук бих казал една разлика с начина, по който се разглежда, защото днеска се намеси и темата за възнагражденията на медицинските специалисти, младите лекари и сестрите. Искам да покажа една разлика как се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание по волята на управляващите. Когато става дума за кризисно и вероятно противоконституционно изменение на Закона, е възможно то да бъде изчетено на хвърчащ лист, да няма становище от никого, нито една организация на болници да не е запозната. Съсловните организации пред мен дойдоха да питат разтревожени: ама какво се случва в момента?! Тоест никой не знае и е прието в нарушение на изискването на Конституцията да има две четения, когато се приема. Тук има много хора с богат парламентарен опит и знаят, че Конституцията изисква две четения и дебати. За сравнение, какво става със законопроекта на младите лекари? Там подхождаме по обратния начин. Един месец измина, откакто се проведе кръглата маса – почти един месец, в Народното събрание. През това време можеше по същата логика и без да се нарушава така фрапантно Правилникът, да се направят две четения, да има финансови анализи, които не са толкова трудни, и да се приеме, както обеща от тази трибуна вицепремиерът, Законопроектът за лечебните заведения. Тоест това, което искам да кажа накрая, е, че начинът, по който се прилага Правилникът, защото тук днес управляващите говориха за политическо лицемерие и за политическа мимикрия, всъщност начинът, по който ние прилагаме Правилника тези няколко седмици, е политическо лицемерие. Благодаря.
#123 · speech
Благодаря Ви, господин Пандов. Реплики към изказването на господин Пандов? Да, заповядайте, господин Симидчиев – първа реплика.
#124 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Пандов, благодаря за това, че направихте юридически поглед, но искам да направя една препратка към това, което каза преди малко и доктор Адемов. Ако ние не променим механизмите, дори да имаме законодателна рамка, която да е правилна, този проблем всеки път ще бъде един и същ и всяка година ще имаме този проблем. Защото в клиничните пътеки като методика освен между различните специалности вътре в клиничната пътека няма предвиден лекарски и сестрински труд, поради което е оставено на дискрецията на всяка една болница да си решава колко да плаща на лекарите. Тоест тези проблеми са взаимосвързани. Ако ние не мислим за здравеопазването като система, ще продължаваме всяка година тук да взимаме антикризисни мерки за поредния пожар. Благодаря Ви.
#125 · speech
Благодаря Ви. Има ли втора реплика? Не виждам. За дуплика – господин Пандов? Благодаря Ви. Господин Георгиев, имате думата за изказване. Други желаещи за изказване?
#126 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Интересна евролиберална драма се разиграва във връзка с функционирането на здравната ни система. Щях да кажа евро-атлантическа, но вече не сте евроатлантици. Това го знаем. Сега, опитвате се да оправите нещо, което ние отдавна Ви казваме, че не работи правилно и че Вие трябва като управляващи – преди това от ПП-ДБ, сега от ГЕРБ, които заедно управляваха с тях съответно и в сглобката, се опитвате много години да решите. Още в началото на тази година, тоест не в началото, а когато се приемаха бюджетите на България, включително на Здравната каса, ние ясно Ви казахме, че парите няма да стигнат. Аз го казах от тази трибуна, както и моите съратници от ВЪЗРАЖДАНЕ. Казахме Ви, че Здравната каса функционира, даже някои от тях използваха израза „като продънена каца“, и колкото и пари да наливате вътре в тази каца, никога няма да достигат, защото моделът е измислен така. Наистина е хубаво тук да се обсъждат, да Ви гледаме как се опитвате да поправите един заложен неработещ модел, първоначално заложен неправилно да работи. Тоест изтичат средства поради много причини. Между другото, интересна беше логиката на господин Симидчиев, която изрази преди малко: ами да направим да функционира доболничната помощ по-добре, тогава няма да има толкова много пациенти за болниците. Така е, съгласен съм, напълно съм съгласен с това нещо, само че тогава още по-малко средства ще има в болниците, защото така е направена системата. Тя е направена да има максимален брой пациенти, тоест клиенти, и така функционира. Така че разбирате ли в какъв кръг се въртите? И това е една от причините да не можете да намерите работещ механизъм за тази система. Сега обаче да се върнем и на нещо друго. Какво се случи и защо се стигна до този момент, за да се предлагат някакви решения на тази ситуация? Ами два месеца по-късно след бюджета, когато ние Ви обяснявахме надълго и нашироко, че парите няма да стигнат отново, въпреки че се увеличи този бюджет с около милиард повече, се получи едно писмо. На 19 май постъпи писмо от управителя на Здравноосигурителната каса до председателите на Финансовата и Здравната комисия, който съобщава, че трябва да се вземат спешни мерки, за да не се стигне до огромна задлъжнялост на Касата. Значи имаме бюджет, и то специално в болничната помощ – спешни мерки, защото имаме 4,155 милиарда бюджет за болнична помощ, с 580 милиона повече от миналата година, и пак не стигат парите. Чудо! Въпреки това от Здравната каса твърдят, че и разходите се увеличават главоломно. Тоест колкото повече наближаваме към края на годината, все повече скачат и разходите за болнична помощ. Защо? Ръководството на Здравната каса в писмото каза ясно: така е направено законодателството, че е отворена дупка, през която да изтича всичко, което налеем вътре. Вътре в писмото го пише. Аз го перифразирам в момента, но вътре ясно е записано, че законодателството е оформено така. Тоест самата Здравна каса казва и признава, че колкото и пари да налеем в тази система, те ще изчезнат, защото не работи правилно системата. И сега на мен ми харесват тук напъните, които се правят за решаване на този проблем. Хубаво е, че търсите решения, защото отдавна казваме, че Вие трябва да намерите, защото евролибералите, така да се каже, трябва да намерите решение на тази система и на този модел на функциониране на Здравната каса и на нашето здравеопазване, защото ние не подкрепяме този модел. Според нас не трябва да функционира по този начин. Няма защо да предлагаме решения ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ, при положение че не сме съгласни въобще по този начин да функционира целият този модел на здравеопазване в България, тоест пациентът да е клиент. Но 2000 г. така го направи Костов, защото трябваше да се въведе модел за източване на здравеопазването ни. Това е истината. И сега правим, след толкова години… Вижда се, че не работи системата, вижда се, че винаги, като се налеят пари… И тук говорим, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поне: увеличете контрола. Даваме Ви съвети в тази посока: увеличете контрола. Направете механизми за контрол, поне да можете да проверявате болничните заведения. Ако го направите, и Вие това го знаете много добре, тези болнични заведения ще започнат да фалират. Голяма част от тях, при това точно тези, които най-много ни болят – общинските и държавните болници, те ще започнат първи, защото частните знаят какво да правят. И интересното е, че решението какво е на управляващите? Предлагат нещо, което е, хайде, аз няма да казвам противоконституционно, защото все пак Конституционният съд още не се е произнесъл, ама да кажем на ръба на Конституцията. Когато си на ръба на Конституцията и на закона, сега, доколко Конституционният съд ще се произнесе, че това е противоконституционно, ще видим. Защото аз като знам как работи Конституционният съд и кой го управлява, и кой му дърпа конците, малко се съмнявам, че може да се произнесе по тази тема, че е противоконституционен Законопроектът и решението по тези текстове. Но щом Вие можете да си позволявате да вървите по ръба на закона, ами дайте да вървим докрай. Да направим едни, така, леки промени в Конституцията и да направим така, че частните болници да не получават субсидиране от държавата. Тогава няма да има никакъв проблем. Ще има два пъти повече поне пари както за всички държавни и общински болници, както и за лекарите и медицинските сестри в тях, ще има персонал достатъчен, ще се обслужват всички пациенти както трябва. Тогава ще има пари, няма да има проблем. А частните болници да си увеличат таксите и който иска, да ходи там, няма проблем. Ето Ви едно решение, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че е по-добро от Вашите механизми. И то се вижда ясно, че е по-добро, защото Вие толкова години не можете да решите проблема. Интересното е, че и ПП-ДБ сега се опитват да подскачат тук на доскорошните си коалиционни партньори, които управляват в момента. Само че и те не намериха решение през годините, през които управляваха, въпреки че много ги разбират нещата. Така че продължавам да се наслаждавам на Вашите напъни и опити. Аз отсега мога да Ви кажа, че и догодина ще имате същия проблем. Ще се опитам пак да бъда пророк в това отношение. Надявам се да ме опровергаете. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#127 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Реплики към изказването на господин Георгиев? Не виждам. Господин Чорбанов, запоявайте. Има ли други желаещи за изказване?
#128 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще бъде кратък, уважаеми дами и господа народни представители. Ще се съглася с част от опозицията, че здравната система не е такава, каквато на нас би ни се искало, като цялостна организация. От друга страна обаче, другата част от опозицията харесва точно такава здравна система, защото действително при две управления, които бяха под техен контрол, не промениха нищо в цялостната организация. Какво не ни харесва? Не ни харесва това, че болниците са търговски дружества и затова пациентите всъщност са клиенти; не ни харесва това, че имаме само една Здравна каса; не ни харесва това, че има клинични пътеки под тази форма, и така. Разбира се, какво е важно да се каже? Ако имаме повече от една Здравна каса, ще има Здравна каса, която да обслужва частните болници, и те няма да ползват всъщност такъв тип ресурс. Но ясно е, че в този момент системата е такава, каквато е, и нямаме силите и възможността като участници в този процес да я променим. Затова това, което може да се направи, е здравната система да работи по максимално добър начин във вида, в който е. Естествено, че тук има и доста коментари по отношение на ветото спрямо тези текстове. Ще трябва да се каже, че президентът в неговото вето, резонното, което той прави, е да се съобразява с предишното решение на Конституционния съд. Обаче тук, естествено, е и най-важният момент. Като орган Конституционният съд какво трябва да съблюдава, какво трябва да прави? Призван ли е Конституционният съд задължително да се бори за обществения интерес? Конституционният съд има за основна роля да синхронизира законодателството с Конституцията. Така че идеята, че сме на ръба на Конституцията, разбира се, е малко пресилена, но действително търсим такива текстове и такова решение, което да не бъде оборено в Конституционния съд. Тук, разбира се, е и важен момент дали някой е запитал омбудсмана при една такава ситуация колко оплаквания има от граждани, че не са получили здравно обслужване поради достигането на тези лимити. Аз лично смятам – от това, което се коментира навсякъде, че на практика, няма граждани, лишени от здравна грижа, въпреки че това като решение – текстовете, които се предлагат, са начин и форма да се контролира това ограничение на преразходите. Защото е факт, че всяка година се увеличава бюджетът за болнична помощ и всяка година пропорционално с това се увеличават, разбира се, и преразходите. Така че това е единственото решение, което в момента би могло по някакъв начин да сработи, все пак за контрол върху здравните заведения и техните преразходи. И накрая ще завърша, няма как да пропусна момента, биологизира се в много голяма степен с примери всичко, което се случва в здравната система. Аз ще дам един пример с паразитите. Какво са паразитите? Паразитите никак не е задължително да са по-висши от гостоприемника, в който живеят. Напротив, те са винаги по-нисши, по-елементарни, по-примитивни, но са перфектно адаптирани към живота в този гостоприемник. Идеята на паразита е не да убие гостоприемника, а да черпи ресурса му толкова, колкото му се позволи. Благодаря. (Шум и реплики.)
#129 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Има ли реплики? (Шум и реплики.) Много Ви моля за тишина в залата! Има ли реплики? Не виждам. Други желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги народни представители, подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, приет от Народното събрание на 17 юли 2025 г. Гласували 212 народни представители: за 124, против 85, въздържали се 3. Предложението е прието. По този начин, уважаеми народни представители, ветото е преодоляно и Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е приет повторно и ще бъде изпратен на президента на републиката за обнародване в „Държавен вестник“. Заповядайте – процедура, господин Пандов.
#130 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура – така обявеният днес Общ законопроект на Закона за лечебните заведения, срокът за предложения между първо и второ гледане да бъде три дни. Знаете, че предстои ваканция на Народното събрание, през която сроковете не текат. Считаме, че този срок е достатъчен, той ще изтече на 3 септември, за да може още първата седмица Народното събрание след това прекъсване да разгледа и в Комисия направените на второ четене вече законопроекти и предложения. Считам, че със скоростта, с която днес се разглеждат няколко точки, не само ветото, но и Законът за държавната собственост, Законът за енергетиката и другите, е напълно възможно със същата експедитивност да подходим и към Закона за лечебните заведения, още повече че, знаете, имаше ангажимент това да се случи юли месец. Няма как да се случи вече юли месец и за да няма такова различно третиране на различните предложения, предлагам тридневен срок, който, повтарям, ще изтече всъщност след повече от един месец. Благодаря.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Пандов. Има ли обратно предложение? Няма. Подлагам на гласуване предложението на господин Пандов. Гласували 212 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 118. Предложението не е прието. Преминаваме към следващата точка…
#132 · speech
ПП-ДБ, от място
Прегласуване с мотивировка.
#133 · speech
Моля? Прегласуване? Господин Василев, имате думата.
#134 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Стойнев. Искам прегласуване и специално искам да се обърна към колегите от БСП. Колеги, господин Зафиров – вицепремиерът, излъчен от „Българската социалистическа партия“, от тази трибуна заяви, че този законопроект ще бъде приет до края на юли.
#135 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Малко е излъгал.
#136 · speech
За съжаление, той не беше приет до края на юли, но нека поне имаме един месец и три дни да се внесат предложенията, да бъде приет септември, а не декември. Така че, моля Ви, гласувайте за тридневния срок, за да може бързо да се придвижи Законопроектът за заплащането на младите медици.
#137 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Той не е уточнил коя година – юли 2026 г.
#138 · speech
Благодаря Ви. Моля, режим на прегласуване. Гласували 209 народни представители: за 90, против 9, въздържали се 110. Предложението не е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Госпожо Митова, имате думата.
#139 · speech
Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 51-554-01-116, внесен от Павела Митова и Делян Добрев на 12 юни 2025 г., приет на първо гласуване на 23 юли 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители: „1. Параграф 1 се изменя по следния начин: „§ 1. В чл. 6 се създават нови ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 със следното съдържание: „(4) Кметовете на общини правят при необходимост мотивирани предложения до оператора на електроразпределителната мрежа, действащ на територията на съответната община, и до Комисията за енергийно и водно регулиране за включване на конкретни обекти в инвестиционните програми на оператора с приоритет за населени места или части от тях с проблеми в снабдяването с електрическа енергия. (5) Операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да предостави писмен, мотивиран отговор по всяко предложение по ал. 4 преди представянето на инвестиционната програма пред Комисията за енергийно и водно регулиране. (6) Комисията за енергийно и водно регулиране създава и поддържа публичен електронен регистър, в който се публикуват: постъпилите предложения по ал. 4, отговорите по ал. 5, мотивите за отказ, както и информация за напредъка и изпълнението на включените обекти. (7) Министърът на енергетиката приема наредба, с която се определят критериите и минималното съдържание, на които следва да отговарят предложенията по ал. 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 6 се създават ал. 4 и 5: „(4) Кметовете на общини при необходимост правят предложения до съответния оператор на електроразпределителна мрежа на територията на общината за включване в инвестиционните им планове на населени места или части от тях с проблеми в снабдяването с електрическа енергия. (5) Кметовете на общини и операторите на електроразпределителни мрежи създават специален комуникационен канал, който се посочва в общинските аварийни планове за защита при бедствия.“ По § 2 има предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители: В § 2 относно чл. 21, ал. 1, т. 30б текстът се допълва с думите „включително на обектите по чл. 6, ал. 4“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Радослав Рибарски и Васил Стефанов: „1. В § 2 новосъздадената т. 30б се изменя, като след „конкретни съоръжения и обекти“ се постави точка и се добавя следното изречение: „При извършване на контрола Комисията отчита конкретни технически и експлоатационни индикатори за качество и непрекъсваемост на електроснабдяването, включително средна продължителност на прекъсване на системата и средно време, през което крайните потребители в лицензионната територия за разпределение претърпяват прекъсване на захранването през съответния регулаторен период“. 2. В чл. 21, ал. 1 се създава нова т. 30г със следното съдържание: „утвърждава с решение годишната инвестиционна и ремонтна програма на лицензираните оператори на електроразпределителни мрежи. Решението съдържа конкретни дейности, срокове и показатели за техническа и експлоатационна надеждност на услугата“. 3. В чл. 21, ал. 1 се създава нова т. 30д със следното съдържание: „прави оценка на изпълнените инвестиционни и ремонтни програми за предходния регулаторен период, като взема предвид ефективността им при утвърждаване на инвестициите за следващия регулаторен период“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 21, ал. 1 се създават т. 30б и 30в: „30б. утвърждава и контролира изпълнението на инвестиционните планове на операторите на електроразпределителни мрежи, включително за поддържането и модернизацията им, с които се гарантира сигурността и качеството на доставките на електрическа енергия; 30в. утвърждава за всеки регулаторен период минимален размер на планираните от операторите на електроразпределителни мрежи инвестиционни разходи и разходи за ремонт, свързани с реконструкцията и модернизацията на съществуващи електроенергийни обекти с цел гарантиране сигурността и качеството на снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, който е не по-малко от 30 на сто от общия размер на предвидените разходи за инвестиции и ремонти;“.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Дължимата такса по ал. 4 се заплаща до 31 март на следващата година.“ 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 30 се създава ал. 13: „(13) При регулиране на цените за достъп до и/или пренос през електроразпределителните мрежи Комисията взема предвид резултатите от предоставения доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция по чл. 80а, ал. 14.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1. Предложение на народните представители Станислав Анастасов и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 51, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „включително при условията и по реда на чл. 55а“.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Станислав Анастасов и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 55, ал. 1 се създават т. 5 и 6: „5. при неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 5; 6. при условията и по реда на чл. 55а.“ Предложение на народните представители Станислав Анастасов и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. Създава се чл. 55а: „Чл. 55а (1) С решение Комисията може да измени лицензия за разпределение на природен газ, като я прекрати за част от обособената територия на лицензията, когато на тази част от територията няма изградени елементи на газоразпределителна мрежа за период от пет години, считано от издаване на лицензията за разпределение на природен газ. (2) Министърът на енергетиката изважда от описа по чл. 4, ал. 2, т. 6 частта от обособената територия, за която е прекратена лицензията по ал. 1, като същата се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. (3) Комисията установява обстоятелствата по ал. 1 с извършване на проверка от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на Комисията. (4) За резултатите от проверката по ал. 3 се съставя констативен протокол, който се подписва от проверяващите лица и от лицензианта, а при отказ – от двама свидетели на отказа. В срок от три дни от връчването на констативния протокол лицензиантът може да даде писмени обяснения и възражения. (5) Лицензиантът е длъжен да осигури всички условия за нормалното протичане на проверката по ал. 3 и да оказва съдействие на длъжностните лица. (6) С решението, с което Комисията по ал. 1 изменя лицензия за разпределение на природен газ, съответно се изменя и издадената на същия лицензиант лицензия за снабдяване с природен газ от краен снабдител. (7) Титуляр на лицензия за разпределение на природен газ на обособената територия по ал. 2 се избира по реда на Глава четвърта.“ По § 5 има предложение на народния представител Даниел Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8. По § 7 има предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. В чл. 73 се създава ал. 4: „(4) В случай че продължителността на прекъсването или ограничението по ал. 1, т. 1 – 7 надхвърля общо 48 часа за период от 72 часа, операторите на електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, заплащат на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа в размер, определен в общите условия по чл. 104а. В случаите на въведен ограничителен режим неустойка не се дължи.“ По § 8 има предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Радослав Рибарски и Васил Стефанов: „В § 8. новосъздадената ал. 3 се изменя, като в края на изречението се поставя запетая и се добавя следният текст: „като съдържат информация за: 1. списък на реализираните проекти; 2. стойност на извършените разходи по обекти; 3. технически резултати от внедрените мерки; 4. експлоатационни индикатори за качество.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 10: „§ 10. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Операторът на електроразпределителна мрежа предвижда в годишния си инвестиционен план дейности за реконструкция и/или модернизация на конкретни съоръжения и въз основа на направени предложения от кметове на общини по чл. 6, ал. 4. (3) Информация за съоръженията по ал. 2 се публикува на интернет страницата на оператора.“ По § 9 има предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В чл. 104а, ал. 2, т. 4 накрая се добавя „както и срок за уведомяване в случаи на претърпени вреди от действие или бездействие на оператора, който срок не може да бъде по-кратък от 15 дни от узнаване на вредите“.“ Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Предложение на народните представители Станислав Анастасов и Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 81: „81. Обособена част от територия на издадена лицензия за разпределение на природен газ“ е административно-териториална единица, съставна административно-териториална единица и/или териториална единица по смисъла на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 14: „§ 14. В § 26 от преходните и заключителни разпоредби ал. 3 се отменя.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“. По § 11 има предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15, като думата „комисията“ се заменя с „Комисията за енергийно и водно регулиране“. Предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители: „В Заключителните разпоредби се създават параграфи 12 и 13 със следното съдържание: „§ 12. Комисията за енергийно и водно регулиране предприема необходимите действия за създаване и поддържане на публичен електронен регистър по чл. 6, ал. 6 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон. § 13. Министърът на енергетиката издава наредбата по чл. 6, ал. 7 в срок до три месеца от влизането в сила на този закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16: „§ 16. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В глава пета наименованието на раздел II се изменя така: „Потребление на биогорива, биогаз за транспорта, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса“. 2. В чл. 45, ал. 3 след думите „Биогоривата и техните производни по ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „биогазът за транспорта, течните горива от биомаса, газообразните и твърдите горива от биомаса и биогазът“.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В Закона за подземните богатства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 20: а) в ал. 5 се създава т. 3: „3. от концесионери по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ;“; б) в ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „или не е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ“. 2. В чл. 21: а) в ал. 3 в текста преди т. 1 след думите „за проучване на подземни богатства“ се добавя „или по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ“; б) в ал. 4, изречение първо думите „титуляря на разрешение за търсене и проучване или за проучване“ се заменят с „лицата по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3“; в) в ал. 5 след думите „от титулярите на разрешения“ се добавя „а за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 – от концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4“; г) в ал. 7 навсякъде думите „титуляря“ се заменят с „лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3“; д) в ал. 8, т. 2 думите „титуляри“ се заменят с „лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3“. 3. В чл. 25 се създава ал. 6: „(6) За прехвърляне на права и задължения по предоставена концесия за добив по право на основание чл. 39, ал. 2, т. 6 и чл. 57б се изисква съгласието на концесионера по предоставената концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, в границите на която е регистрирано находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, при спазване на условията и реда на ал. 1 и ал. 2, т. 2.“ 4. В чл. 29: а) в текста преди т. 1 думите „Титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване“ се заменят с „Лицето по чл. 20, ал. 5, т. 2 или т. 3“; б) в т. 1 накрая се добавя „или по предоставената му концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8“; в) в ал. 4 думите „или минни отпадъци“ се заменят с „по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4“, а думите „на ал. 1, 2 или 3“ се заменят с „на чл. 39, ал. 2, т. 6“. 5. В чл. 39, ал. 2 се създава т. 6: „6. по право на концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4, който е получил удостоверение за направено търговско откритие – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ.“ 6. В част втора, глава втора, раздел III се създава чл. 57б: „Чл. 57б. (1) За предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8 по право на основание чл. 39, ал. 2, т. 6 се подава заявление до министъра на енергетиката, включително по електронен път, което съдържа информация за: 1. трите имена, съответно наименованието на кандидата, данните за контакт, включително електронен адрес, единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът е установен; 2. изпълнение на условията по чл. 39, ал. 2, т. 6, включително номер и дата на удостоверение за търговско откритие; 3. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на концесионната площ; 4. информация относно начина и датата на плащане на таксата, дължима при подаване на заявление; 5. необходимата информация, изисквана по чл. 60 от Закона за водите за дълбоки хидрогеотермални ресурси; 6. изготвени от концесионера план за разработка на находището със съдържание съгласно чл. 54, ал. 2, т. 2 и финансово-икономическа обосновка; 7. декларациите по чл. 23, ал. 3 и документите по чл. 23а, че концесионерът притежава необходимите за извършване на добива финансови, технически и професионални възможности. (2) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26, ал. 1, т. 1 и преценява целесъобразността и законосъобразността съобразно условията по чл. 56, ал. 1, т. 1 и 2 на предложението за предоставяне на концесия за добив и внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия. (3) Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия по право на лицето, което е концесионер по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 и което е определено за титуляр на удостоверение за търговско откритие на находище на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8. Решението е със съдържанието по чл. 54а, ал. 3. (4) Министърът на енергетиката и определеното за концесионер лице сключват отделен договор за концесия в срок до три месеца от влизането в сила на решението по ал. 3.“ 7. В § 1 от допълнителните разпоредби, в т. 19 след думите „за търсене и проучване или за проучване“ се добавя „или по предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4 – само за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 8, открити в резултат на дейностите по добива на подземни богатства в границите на предоставената концесионна площ“.“ Предложение на народните представители Павела Митова и Делян Добрев. На основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС Комисията прие решение да допусне за разглеждане и гласуване така направеното предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат § 18 и § 19: „§ 18. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения: 1. В чл. 62, ал. 6 се създава т. 3: „3. линейни енергийни обекти на операторите на преносни и разпределителни мрежи.“ 2. В чл. 63, ал. 8 се създава изречение трето: „Договор не се сключва в случаите по чл. 62, ал. 6, т. 3, а сервитутните права се вписват от лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, в службата по вписванията по местонахождение на имота, на основание влезлия в сила административен акт по ал. 4 и документи за извършени плащания на сумите по него.“ § 19. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни производства за учредяване на сервитут върху поземлени имоти в горски територии – държавна и общинска собственост, за изграждане и/или обслужване на линейни енергийни обекти на операторите на преносни и разпределителни мрежи, се довършват по досегашния ред.“ Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители. Предложението е оттеглено.“ Благодаря, господин Председател.
#140 · speech
Благодаря Ви, госпожо Митова. Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Имате думата, господин Рибарски – първи вдигна, след това госпожа Михайлова.
#141 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Стойнев. Уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път разглеждаме промени в Закона за енергетиката – промени, които очаквахме да ни бъдат представени от министъра на енергетиката, след това да минат обсъждане през Министерския съвет и бяха породени от прекъсване на електрозахранването през коледните празници. Десетки хиляди крайни потребители останаха без електрозахранване в дните между Коледа и Нова година и тогава отново се търсеха най-различни решения, като винаги стигаме в такива моменти до промени в законодателството. Такива промени обеща и министърът на енергетиката, които щели да внесат ред в инвестиционните програми на електроразпредителните дружества, така че да няма населени места, които всяка година да остават без електрозахранване. Общо взето, през годината виждаме едни и същи бедствия, които ни сполетяват. Първо, през зимата са прекъсванията на електрозахранването заради сняг и паднали клони, след това се борим с наводнения, след това с безводие, сега с пожари. И това се повтаря всяка година и винаги се предлагат някакви законодателни промени, които уж трябва да решат проблема. Проблемите обаче си остават, както виждаме в момента, и с бушуващите пожари. Министерският съвет обаче не е вносител на този законопроект. Той не е минал обществено обсъждане, но малко по-късно ще разберем и защо най-вероятно не стига до такова обществено обсъждане. Единственото, което се прави с този законопроект, е да се прехвърли част от отговорността на кметовете на общини – дава им се право да дават мотивирани предложения за ремонт или поддръжка, модернизация на конкретни обекти, намиращи се на територията на общината им. Дава им се това право и те трябва да мотивират къде точно искат да бъдат направени тези инвестиции, но впоследствие пък никой не им дължи мотивирано обяснение защо се отказва да се направят тези инвестиции в конкретните ремонти. Така че едни кметове най-вероятно ще пишат предложения – това наподобява и онези информационни центрове, които приехме в Закона за енергията от възобновяеми източници, които уж трябва да улесняват инвестиционния процес, но най-вероятно ще си останат записани единствено в Закона, както и това право на кметовете, които ще трябва под някаква форма да склонят електроразпределителните дружества да се съобразят с техните предложения. По-нататък в Законопроекта под никаква форма не се взимат предвид предложенията, а и КЕВР от своя страна не може да изисква от електроразпределителните дружества, както беше в първата версия на Законопроекта, да направят съответните ремонти. За сметка на това, пише, че ще се утвърждават и контролират инвестиционните процеси, модернизацията и ремонтните дейности. Как точно това ще се случва, не става ясно от този законопроект. Ние предложихме това да се утвърждава, внесохме такова предложение с решение и впоследствие дадохме и конкретни предложения как тези инвестиционни програми да имат и някаква целенасоченост, някакви критерии, по които те да бъдат измерени като ефективност, и дали подобряват реално електропреносната мрежа, която засяга всяка година едни и същи райони и крайни потребители. Тези предложения бяха отхвърлени в Комисията. Ние предложихме да се заложат някакви технически експлоатационни показатели, които да следят дали реално се редуцират прекъсванията на електрозахранването, дали намаляват потребителите, които стоят без електроенергия. Това не беше прието, но за сметка на това пък кметовете ще си имат записан в Законопроекта „специален канал за комуникация с електроразпределителните дружества“. Какъв ще е този специален канал, надявам се господин Жечо Станков, който виждам, че се присъедини към дебата, да обясни какво точно те разбират под „специален канал за комуникация с електроразпределителните дружества.“ Та, решението, което най-вероятно ще възбуди най-голям дебат, и промяната, която е най-фрапантна според мен, е в чл. 73. В чл. 73 се създава нова ал. 4 – в случай на продължително прекъсване на електрозахранването, надхвърлящо 48 часа за период от 72 часа, на клиентите се дължи неустойка само за времето след 48-ия час, и когато вече пък се въведе ограничителен режим, неустойка не се дължи. Към момента – и това, което може би много от тези засегнати потребители разбраха при прекъсването през зимата, е, че им се дължи неустойка след 24-тия час на прекъсване. Този законопроект увеличава двойно периода на прекъсване – 48 часа, в които те могат да стоят без електрозахранване. Така че с този законопроект, както винаги пък ставаме свидетели при промяна в Закона за енергетиката, се внасят и един куп други промени в други законопроекти като Закона за подземните богатства. Тук има промени, касаещи лицензиите на газоразпределителните дружества – вече ще може да се отнемат частично лицензии по териториален принцип. Това също става въз основа на тези промени, които трябваше да гарантират надеждност и да доведат до минимизиране на тези прекъсвания, на които сме свидетели всяка зима. Нищо от думите, които чухме от господин Жечо Станков през януари месец, аз не виждам реализирано в този законопроект. И може би точно затова този законопроект не мина по каналния ред – от Министерството на енергетиката през обществено обсъждане и в Министерския съвет, а буквално от днес за утре се появи в Комисията по енергетика с вносители Делян Добрев и Павела Митова и днес, последния ден на Народното събрание, преди да приключи сесията, той ще бъде приет ударно. А мисля, че ясно ще се видят пък какви са точно целите, с които уж се улеснява и се подобрява ситуацията краен снабдител и краен потребител. В крайна сметка се правят законодателни изменения в Закона за подземните богатства, а и Закона в тази си част, която касае лицензионните режими. Мисля, че ако наистина целѝте развитие на газопреносната мрежа, много по-добре е да създавате конкуренция при разпределителите на природен газ. Конкурирайте дружества, които и към момента смятат, че могат да изградят мрежа и тази мрежа да е икономически целесъобразна за този конкретен район. Вие вместо това решавате да прекратявате лицензии частично, и то за територии, където няма изградена пет години газоразпределителна мрежа, което пък най-вероятно ще доведе и до някакви ретроактивни действия. Така че очакваме след приемането на тези законодателни промени избирателно едни райони да имат нови лицензианти за разпределяне на природен газ. Благодаря.
#142 · speech
Благодаря Ви, господин Рибарски. Има ли реплики? Господин Тодоров, заповядайте за първа реплика.
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Рибарски, може би то не стана и много ясно в Комисията, защото министърът не беше в Комисията на първо четене, а на второ четене също мина доста набързо Законопроектът и може да не е станало ясно точно в тази част за неустойките как точно ще се изчисляват, или по-скоро за какво време ще се изчисляват тези неустойки. Тази ал. 4 от чл. 73 се отнася за случаите тогава, когато има обективно прекъсване на електрозахранването. Тоест обективно прекъсване може да бъде, че се застрашава човешки живот или че има риск от срив в електроенергийната система или нещо подобно – те са седем точки, които са изброени. Ако погледнете по-внимателно, ще видите в същия този член, че ал. 3 в момента също си я има и дава право на ЕРП-тата да прекъсват електрозахранването в рамките на 48 часа, но в сегашното законодателство не пише, ако случайно нарушат ал. 3, какво точно се случва. Тоест, ако минат тези 48 часа и те все още не са възстановили електрозахранването на потребителите, какво се случва. И точно тази ал. 4 допълва всъщност какво точно следва, ако нарушат тези 48 часа, които са им дадени по закон. А всъщност за тези 24 часа, които Вие споменахте, след които се изплащат неустойки или компенсации, или както там искате ги наречете, те всъщност произтичат тогава, когато прекъсването на електрозахранването е по вина на ЕРП-то и те са по общите условия на самите ЕРП-та. И всъщност се оказа – нека и министърът да вземе отношение точно по този въпрос с размера на компенсациите, с тези 24 часа, за да може да се избегне от тази вратичка, която е оставена – с тези автоматични повторни включвания на електрозахранването по няколко минути, ЕРП-тата да бягат от финансова отговорност за изплащане на компенсации, но се оказа, че всъщност през законодателството няма как да бъдат променени общите условия на ЕРП-тата и остава изцяло в ръцете на КЕВР да променят общите условия, защото те се одобряват, приемат се и се утвърждават от Комисията за енергийно и водно регулиране. И нека наистина – и министърът е тук, да стане и да даде повече информация – КЕВР ще се нагърбят ли с тази задача, защото това в крайна сметка беше едно от нещата, които всички ние, включително и министърът и цялата зала, поне с такова усещане останах в началото на годината, че всички се обединихме около това, че тези неща трябва да бъдат променени. Сега се оказва по становище на Министерството на енергетиката, че през законодателството не може да бъде променено, и аз съм склонен в случая да се съглася с тях как точно оттук насетне ще бъдат променяни точно тези клаузи по общите условия на ЕРП-тата.
#144 · speech
Благодаря Ви. Има ли втора реплика? Няма. Дуплика, господин Рибарски, заповядайте. (Реплика от министър Жечо Станков: „Искам да отговоря.“) След малко, господин Министър. Нека да приключим процедурата и тогава. Вие може да вземате думата по всяко време, но ние сме в режим на реплика, дуплика. Не, Вие не можете да репликирате.
#145 · speech
ПП-ДБ
Ще изчакам и разясненията на господин Жечо Станков. Януари месец, ако си спомняте, се прие и решение, с което държавата в крайна сметка изплати от бюджета тези компенсации. Тогава беше взето решение тези компенсации да бъдат предявени към електроразпределителните дружества. За да не изпадаме отново в тази ситуация следващата година, господин Жечо Станков обеща, че ще бъдат направени законодателни промени. Освен това, че кметовете ще трябва да станат и специалисти по електрозахранване и да ходят по жиците преди сезона да проверяват къде и какво трябва да се направи, нищо повече аз не виждам в този законопроект. Санкции и компенсации – малко са увеличени санкциите, но абсолютно всичко останало… Дори предложенията от самите кметове няма да получат някакъв мотивиран отказ или някакъв отговор от тези електроразпределителни дружества. В крайна сметка, аз мисля, че след тези законодателни промени ние ще сме в същата ситуация зимата да трябва да се обясняваме и да взимаме спешни решения – било то за компенсации или, както тогава и някои поискаха, и за смяна на председателя на КЕВР. Благодаря.
#146 · speech
Благодаря Ви. Господин Министър, желаете ли да вземете отношение? Имате думата.
#147 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е изключително важен ден за българските граждани, що се касае до случката през изминалата зима и по-специално по време на светлите празници. Поех ангажимент към Вас, народното представителство, и към всички български потребители, че ще има промени в Закона за енергетиката, които да поставят електроразпределителните дружества в ъгъла, и да не се налага българските потребители да ги гонят, а напротив, електроразпределителните дружества да са поставени в тази позиция. Какво имам предвид? Ангажиментът е спазен, за да скъсим сроковете. И след като изготвихме текстовете съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране и ги представихме в Енергийна комисия, които бяха припознати от народни представители, и днес, за моя радост, са на второ четене в залата, което означава, че ще решим всички проблеми на българските граждани. На първо място, от какво бе предизвикана аварията по време на светлите празници през изминалата година – именно на база на това, че електропроводи, които назад във времето са дефектирали, не са обгрижвани по начина, по който е необходимо да бъдат обгрижвани. Точно в тази връзка се въвежда възможността кметовете да участват в инвестиционните програми на електроразпределителните дружества, защото те знаят най-добре чрез жителите на тези региони къде и какви аварии има. Това е изрично записано. Понеже, когато се стигне до авария, кметовете и общинските администрации също се опитват да се свържат с електроразпределителните дружества по горещите телефони, сме вкарали и задължението на електроразпределителните дружества да имат специален канал на комуникация. Дали ще е изричен горещ телефон, дали ще е друг начин на комуникация, когато клетките на джиесем операторите не работят след дълго изключване на електрозахранването, то това е задължение на електроразпределителното дружество да намери начина, да направи инвестицията, за да се случи това нещо. Задължаваме също електроразпределителните дружества да са отговорни и да изпълняват инвестиции, които да са в реално изпълнение в повишаване на сигурността на мрежата. Безспорно тук искам да кажа, че няма намаляване на нито един от сроковете, в които хората могат да бъдат оставени без електрозахранване поради каквато и да е техническа причина. По общи условия на електроразпределителните дружества 24 часа е срокът, който е позволен, и оттам нататък те дължат неустойка. По закон, за да предотвратим това, което правеха назад във времето, а именно – след като останат дълго време без електрозахранване битовите потребители, с цел да избегнат компенсации електроразпределителните дружества примигваха или пускаха за под пет минути електрозахранването и нулираха часовника. И започваше отново да тече времето, което имат право да продължат да работят, без тези потребители да са захранени. Тук им поставяме ясна бариера, като казваме, че в рамките на 72 часа, ако хората не са имали 48 часа ток, то се дължи ясна неустойка, защото електроразпределителните дружества не са си изпълнили задължението. По този начин байпасираме тази възможност, която се използваше години наред от електроразпределителните дружества, така че битовите потребители да бъдат обезпечени и спокойни. Що се касае за сроковете, още веднъж искам да подчертая, че няма увеличение на срока, в който могат да останат битовите потребители без захранване, така че трябва да бъдат спокойни. Що се касае за измененията на Закона за енергетиката в Преходните и заключителните разпоредби, които касаят и друго законодателство, те са по две основни теми, които Министерството на енергетиката подкрепя, и те са свързани специално с наказателната процедура, господин Рибарски, която по време на Вашите правителства бе докарана до ниво съд, а именно на последна инстанция, и за всеки един ден, в който не сте транспонирали Директивата, българската държава дължи по 1800 евро на ден. А що се касае след осъдително решение, тази глоба ще набъбне до близо 10 хиляди евро на ден. Така че този текст, който е вкаран вътре, след като нашият екип успя да се справи със срок от под три месеца, за да транспонира Директивата, се оказа, че има едно изречение, което трябва да бъде добавено, и ще бъда благодарен този въпрос също да бъде приключен в днешния законопроект. Законът за подземните богатства касае специално концесионирането на термална енергия, което е вкарано в Закона за подземните богатства в предходни парламенти. Има административна неточност, която при прилагането в Закона е установена от експертите в Министерството. По този начин също отстраняваме и тази неточност. Така че ще бъда благодарен и съм сигурен, че и всички български граждани, ако народното представителство в грижа на потребителите приеме Законопроекта за изменение на допълнение на Закона за енергетиката. Благодаря Ви.
#148 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Предполагам, че лично обяснение. Процедура ли, господин Рибарски? Заповядайте за процедура.
#149 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Само да уточня в процедурата – дали с господин Жечо Станков четем един и същ текст. Това, което казахте, е, че ако се прекъсне електрозахранването на хората за 48 часа, им се дължи неустойка. Аз чета в ал. 4: „на засегнатите крайни клиенти неустойка за времето над 48 часа – над 48 часа! – в размер“, което означава, че 48 часа не им се дължи неустойка, след 48-ия час се дължи, чак след 48-ия! Вие казахте, че при тези прекъсвания 48 часа те ще получат неустойка, което означава – моето разбиране, 48 часа те могат да седят без електрозахранване и няма да имат неустойки за времето над 48 часа. (Реплики на министър Жечо Станков.) Така е записано в текста, който чета пред мен. (Реплики на министър Жечо Станков.) Текстът е пред мен в доклад за второ четене. Ако сте имали нещо друго предвид, когато сте обсъждали – хубаво беше наистина тези законодателни промени да дойдат от Министерството на енергетиката. Ние ги виждаме, внесени от госпожа Павела Митова и Делян Добрев. Казахте, че са искали да съкратят срока. Всеки път това се случва. Но текстът, който виждам, е: „неустойка не се дължи до 48-ия час“. Благодаря.
#150 · speech
Заповядайте, господин Министър! Нека не го превръщаме в диалог – госпожа Михайлова чака да се изкаже.
#151 · speech
Госпожо Михайлова, приключвам – изключително бързо ще отговоря. Още веднъж, колеги! Имаме общи условия на електроразпределителното дружество, където е ясно, че след 24-тия час се дължи неустойка, но колегите от електроразпределителните дружества си играеха с разпоредби, в които премигваха с тока и го възстановяваха за под 5 минути и по този начин нулираха часовника. Така че с изрична разпоредба в Закона това физически вече няма да е възможно. По общи условия те си дължат за изключване след 24-тия час, но в Закона се разглежда, ако за 72 часа общо събраното време е 48 часа, за да не могат да играят с тези включвания и изключвания, да е ясно, че байпасираме този прозорец или тази пролука, която са открили колегите, и оттук нататък това няма да се случва – да видите, че след като Ви е дошъл токът за 2 – 3 минути, отново нямате дълго време електрозахранване. От тази гледна точка трябва да сме наясно. И благодаря на народните представители, които разпознаха Законопроекта. Той на първо четене, доколкото съм запознат, мина изцяло с подкрепа от народното представителство. Сигурен съм, че и на второ четене ще е така, защото този закон обслужва единствено и само българските потребители. Благодаря Ви.
#152 · speech
Благодаря Ви. За изказване? Процедура – заповядайте, господин Тодоров.
#153 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, макар че осъзнавам, че най-вероятно злоупотребяваме с процедурите, но е важно да разберем всички какво точно ще гласуваме и какво ще бъде прието. Защото, щом аз се обърках, най-вероятно и хората, които евентуално ни гледат, и те няма да го разберат. Имаме две хипотези. Едната хипотеза е тогава, когато електрозахранването се спира по обективни причини – не по вина на ЕРП-то, а по обективни причини. Такива причини са изброени от т. 1 до т. 7 и те могат да бъдат риск за електроенергийната система, риск за живота на човек, риск за пожари и така нататък. Тогава ЕРП-то без неустойка може да спре електрозахранването до 48 часа. И в момента се добавя една допълнителна клауза, която казва какво се случва за времето, ако се просрочат тези 48 часа. И тази допълнителна ал. 4 ни препраща към общите условия на ЕРП-тата, където се казва, че те дължат някаква неустойка. Втората хипотеза е тогава, когато по вина на ЕРП-тата има спиране на електрозахранването. (Реплика на министър Жечо Станков.) За над 24 часа – такъв, какъвто беше случаят от края на миналата година. Дотук добре. Когато има такъв случай, неустойки се дължат за всеки час след 24 часа, като тя е фиксирана на първите 12 часа – 30 лева, след това – по 20 лева. Това се дължи по общите условия от договорите на ЕРП-тата. И сега от това, което министърът каза, че този проблем се решава с тези пускания по една-две минути на електрозахранването и по този начин ЕРП-тата имат основания да не плащат неустойките, стигаме до това, което министърът каза, как точно се решава този проблем. И конкретен пример. Ако даден потребител е бил без електрозахранване не 48 часа, но над 24, тоест например 25 часа, той не попада в хипотезата, за която Вие казахте, че ако сумарно времето без електрозахранване е над 48 часа в рамката на 72, не попада в тази хипотеза, но е стоял 25 часа без ток – с 2 минути пускане на захранването, той отново няма да получи компенсация. Аз затова казвам, че двете неща явно се смесват и се бъркат или аз се бъркам – не знам, моля да го уточните това нещо. Но според мен това е нещо, което трябва да бъде променено в общите условия на ЕРП-тата, да бъде прецизиран текстът. И освен това, нещото, което остана също, пак казвам, като поет ангажимент, е да бъдат увеличени компенсациите. Защото тези компенсации са абсолютно неадекватни на фона на ежегодното увеличение на цените на тока. Тази година цените на тока се увеличиха два пъти – от първи януари и от първи юли, и това е също нещо, което зависи от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тези две неща са неща, които зависят от Комисията за енергийно и водно регулиране…
#154 · speech
Господин Тодоров, моля Ви, защото Ви дадох думата, но то стана изказване.
#155 · speech
Приключвам! …да бъдат инициирани от страна на Комисията, да бъдат одобрени, да бъдат договорени преди това и утвърдени от Комисията. (Реплики между народния представител Йордан Тодоров и министър Жечо Станков.)
#156 · speech
Госпожо Михайлова, имате думата за изказване.
#157 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Ще говоря по няколко параграфа. Идеята на Законопроекта, както беше казано и до момента от моите колеги, възникна миналата година покрай критичните ситуации, които бяха се създали заради метеорологичните условия в редица населени места и тогава проведохме кръгли маси, обсъждания и изслушвания и стигнахме така до много консенсусно – от всички парламентарни групи и Министерството, становище, че трябва да се отвори Законът за енергетиката и да се променят условията. В настоящия закон, който приемаме, за съжаление, както беше отбелязано и аз сега няма да преповтарям, защото подробно беше отбелязано какво липсва, но за щастие все пак правим няколко неща, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че са правилни, необходими, били са и наши предложения и се радваме, че те в крайна сметка намират място в законодателството. Едното е повишаването на глобите към ЕРП-тата и то не е минимално, а четири пъти. Защото това създава предпоставка те сами да искат и да извършват по-голяма превенция, тъй като всички знаем, че по-скоро ние не целим рестриктивен характер с този закон спрямо каквото и да е търговско дружество, а по-скоро това да има превенция и да не се стига до там, че да има хора в нужда, чиито компенсации в момента да обсъждаме или рестрикции, които да бъдат налагани на търговските дружества. Тоест ние смятаме, че това е един механизъм, който, от една страна, би допринесъл до по-съвестното отношение от страна на енергоразпределителните дружества, от друга страна, дава и някаква сигурност на контролните органи да могат да си извършват функциите. От другата страна, това, което беше един от проблемите, които в критичните моменти стана ясно и всъщност то е ясно от много години назад във времето, е достъпът до линейните трасета на ЕРП-тата в горски терени – общинска и държавна собственост, които по друг ред имаха достъп до сервитути за ремонти. Сега, по време на първия текст на Закона имаше според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ един много сериозен пропуск. Там, където се облекчаваше ремонтът на линейното трасе, по някаква причина в текстовете, които бяха внесени, попадаше и облекчаване на процедурата за присъединяване на ВЕИ. Ние това сметнахме за техническа грешка, но после се оказа, че всъщност това е било предмет на дебати и дискусии между няколко министерства и в крайна сметка е останало така. Аз не бих искала да предполагам, че има нещо общо в момента със субсидирането за изграждане на нови ВЕИ с повече от 100 хиляди субсидии към определени фирми и че това е било един опит да бъде облекчена процедура по присъединяване, която, за щастие, благодарение на редица разговори, които проведохме и в Комисията, и в работната група, в момента по предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ и със съдействието на останалите народни представители, които бяха съгласни с нас в Комисията, се изчисти – този риск в момента е отстранен, тоест горските терени в момента не са в риск да изпаднат в облекчена процедура за присъединяване на ВЕИ, което е много важно да се каже, защото това беше една от огромните слабости на Закона, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Въпреки че така консенсусно тръгна разговорът по отношение на Законопроекта и ние се опитахме – и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, и други, от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ също имаше внесени доста добри предложения за подобряване на текстовете, които касаят прозрачността при подаване на обекти от общините, ние се опитахме през текстовете, които предложихме от ВЪЗРАЖДАНЕ, специално да работим за прозрачност и за създаване на един регистър, който да гарантира равнопоставеност между различните общини – първо, в една област и между различните области, което би позволило сравнение и наблюдение от страна на контролните органи, а и на самите граждани и институции, които се интересуват от това, включително народните представители, по какъв критерий, по какъв начин се избират въпросните обекти. От друга страна, ние много държахме на това да има, както беше записано първоначално – мотивираните предложения от общините да имат общи критерии, за да може да има равнопоставеност в предложенията, както и обаче енергоразпределителните дружества да имат задължението да отговарят защо и как избират въпросните обекти. За съжаление, този наш текст, който беше допълнен впоследствие и от предложение на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, беше станал така съвсем приличен текст, който би могъл да заработи още след три месеца, когато влиза в сила Законопроектът, и да се получи една прозрачност и надграждане на текста на вносителите, за съжаление, не само че не бяха приети текстовете, но и първоначалните текстове бяха орязани, тоест това участие с предложения на общините аз бих нарекла – остана бутафорно. Да, някаква крачка. Да, има 30% възможност за тези предложения, което остана в Закона, но пък толкова безкритично и без критерии, че по-скоро ние можем да сметнем, че оттук нататък всеки един кмет може да предложи близки до него кръгове за попадане в тези списъци на ЕРП-тата, така че няма как да се съгласим с тази редакция на текста, която остана. И на финала няма как да не отбележа две неща, които са според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ изключително лоша парламентарна практика. Първо, от една страна, внасянето на текстове, очевидно изготвени от Министерството, и това е признато в редица комисии от народни представители, точно с единствената цел да се забързат сроковете и да се пропусне общественото обсъждане. И второто, което е, да се правят предложения между първо и второ четене извън обхвата на Законопроекта, които касаят коренно различни теми, в случая лицензиите за газ, и се отваря Законът за подземните богатства, което лишава от възможност, тъй като срокът беше изключително съкратен – тези предложения влязоха преди два дни, лишава от възможност засегнатите страни въобще да коментират и да има каквото и да било обсъждане по внесените текстове. Аз дори не коментирам текстовете по същество. Смятам, че трябваше да бъдат отхвърлени в Комисията по енергетика, и го предложих вчера за гласуване. За съжаление, мнозинството прие, че няма никакъв проблем с това. Ние не виждахме никаква причина това да не се случи от септември – да подлежи на обществено обсъждане, всеки да има възможност да предложи своите изменения към първоначално направените предложения. Това е изключително лоша парламентарна практика. Няма как да я подкрепяме, ще гласуваме всичко това „против“, но апелираме силните на деня да не забравят, че тези неща стоят и всъщност всички засегнати – хората, които в крайна сметка са потърпевши от тези решения, които се взимат, са и техни избиратели и това не е правилният и коректен начин да се прави законодателство. Като минимум, когато ние изискваме и говорим всеки ден от тази трибуна как законът в Република България трябва да се спазва, ние сме първите хора, намирайки се в институция като Народното събрание, които трябва да го правим. Днес, за съжаление, това ще бъде нарушено с гласуването на мнозинството и на управляващите в Народното събрание. Благодаря.
#158 · speech
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Реплики към изказването на госпожа Михайлова? Няма. Други желаещи има ли? Заповядайте, господин Манов.
#159 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък, няма да повтарям всичко това, което колегите засегнаха преди мен. Единственото ми притеснение – и аз го казах вчера на Комисията, е към вносителите господин Добрев и господин Анастасов за този нов чл. 55а, за прословутите отнемания на лицензи за разпределение на природен газ. Все ми се струва, господин Добрев, че трябваше да го махнете това нещо. Много лобистки звучи и като че ли се прави за някакъв определен разпределител на природен газ, за някаква определена лицензия. В крайна сметка инвестициите и всичките процедури и докато се стигне до разработване на една газопреносна мрежа или система и така нататък, независимо колко голяма е, е обвързана с един куп други закони. По същество това е инженерна и строителна дейност и е много трудно дори и за този период – като се знае как работи администрацията в България и как се взима едно разрешително за строеж, колко години минават това нещо да се осъществи. Би било логично това да го обсъдим по-добре, но щом сте решили да го приемате, ще видим какво ще се случи. В крайна сметка все ще изпищи някой от тези оператори на газоразпределителни мрежи и да видим докъде ще стигнете. И другото, което ме притеснява, е да не би някой в България да е открил някое геотермално находище на вода. Как така бързо го вкарахте това нещо и пак изменения, които касаят други закони! Хубаво нещо е геотермалната енергия, но в крайна сметка би било логично това да се обсъжда в другия законопроект – там има специални текстове по тази тематика. Дано да ме опровергаете! В крайна сметка ще се разбере, ако някой е открил такова находище. Благодаря.
#160 · speech
Благодаря Ви, господин Манов. Реплики към изказването? Господин Добрев – първа реплика, втора реплика – господин Анастасов.
#161 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Манов, отзад напред – първо, текстовете за геотермалната енергия са редакционни. Те не създават някакъв нов режим, за да се притеснявате, че се опитваме едва ли не някой да уредим. Дадоха ни ги експертите от Министерството на енергетиката, а аз съм просто вносител. Вчера това беше казано по време на Комисията от самия министър, тоест те са забелязали пропуск в Закона на Министерството, като че ли нещо не им позволява да си изпълняват процедурите и затова искат редакция в този закон, и затова я правим. А за една редакция, при положение че ние не създаваме някакъв нов режим или нови процедури, не си заслужава да се вкарва изцяло нов ЗИД и да върви тук на първо, на второ четене. Затова ползваме тази лоша, съгласен съм с Вас, порочна практика – през един закон в Преходните и заключителните да оправяме друг закон. По отношение на газоразпредителните дружества Вие самият знаете, че България е газифицирана на около малко над 3% – малко над 3%, при средно за Европа десетки пъти по-високо ниво на газификация, а на тези компании лицензите са им раздавани преди 15 – 20 години. Ние не сме били – нито един от кабинетите на ГЕРБ не е давал такива лицензи или ако е давал, е било за някакво по-малко населено място, а то не ги дава и правителството, а ги дава КЕВР, дава ги регулаторът. Само че тези компании вчера се оправдаха, че едва ли не е било трудно проектирането, много време отнемало разрешението за строеж – какви ли не извинения. Извинявайте, няма разрешение за строеж, което да не може да се извади за 15 – 20 години! Да, може проектирането да отнеме шест месеца, една година да отнеме това проектиране, разрешението за строеж да отнеме по закон седем дена, ама хайде, върнато е 2 – 3 пъти и ще отнеме още един месец или година и половина. Ние чакаме 15 – 20 години и текстът казва следното: този лицензиант е получил лицензия за 30 населени места. От тези 30 е газифицирал едно или половин населено място за 20 години, а в следващите 10 години едва ли ще газифицира останалите 29 и половина населени места, за които има дадена лицензия. С тези темпове на газифициране на България, казах Ви го и на Комисията, ще отнеме около 1300 г., за да достигнем необходимото ниво на газифициране, ако продължаваме по същия начин. То няма и 1% на година, а с 0,1% нараства газификацията на година и затова нещо трябва да се направи. Текстът, който ние сме предложили, е КЕВР да разгледа всички тези раздадени лицензии, да види всеки един от тези лицензианти докъде е стигнал в своята инвестиционна програма, какви са му плановете, кога ще успее да газифицира тези населени места и ако види, че този лицензиант не може да се справи, му даваме свобода да определи 29 населени места или 10 от тези населени места и да каже: ето с тези не може да се справи този лицензиант, затова отделям тази територия и стартирам наново конкурсна процедура. Даже не я провежда Министерският съвет, а я провежда КЕВР – конкурсната процедура, с която да се избере нов лицензиант, който ще знае, забележете, че за 5 г., защото там срокът е 5 г., че за 5 г., ако той не е газифицирал въпросната територия, може да му се случи същото и на него. Така че просто се опитваме по някакъв начин да принудим тези газоразпредителни дружества – казах Ви, които 20 и повече години не газифицират с необходимото темпо тази държава, да си свършат работата. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря Ви и аз, господин Добрев. Само напомням, че бяхте в режим на реплика към господин Манов. Господин Анастасов, заповядайте.
#163 · speech
ДПС – Ново начало
Уважаеми господин Манов, точно тук е мястото да проверим доколко газоразпределителните дружества наистина са изпълнили тази инвестиция. Няма да повтарям статистиката, която господин Добрев Ви цитира. При средно за Европейския съюз 30% потребление на газ от домакинствата в България този процент е малко над 3,5%, на което, между другото, се дължи и чистотата на атмосферния въздух, включително в града, в който ние работим – София. В повечето средни и големи населени места въздухът е мръсен, защото хората се топлят на твърди горива, а те се топлят на твърди горива, защото или електрическата мрежа не им позволява, или, което е по-лошо, че те нямат достъп до газ, или достъпът до газоразпределителната мрежа е при абсурдни условия, които за тях се явяват абсолютно безсмислени. Кое обаче е по-страшното? Ние за това искаме да дадем правомощия на КЕВР да установи дали наистина се правят тези инвестиции. Знаете много добре, че всички тези инвестиции се планират в бизнес плановете на съответните дружества, които КЕВР утвърждава, а след това тези разходи, така да се каже, се начисляват в цената на абсолютно всички потребители, включително таксите, които са увеличени четири пъти от последния състав на КЕВР – говоря за предишния, преди да изберем настоящия, по абсолютно необясними за нас причини. Как така изведнъж става четири пъти по-скъпо да се отчита показанието на един дебитомер? Наистина искаме да разберем доколко са направени тези инвестиции, доколко хората, които ползват газ, реално плащат за едно разширяване на мрежата, което очевидно не се случва, и най-вече искаме да предоставим възможността, ако някой не може да се справи с територията, ако иска пак да кандидатства, само че вече с малко по-сериозен подход, за да си реализира инвестициите, така че домакинствата да имат достъп до газ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател. Много по-страшното е, че има огромни предприятия и огромни инвестиции, които не искат да идват в България, защото достъпът до газоразпределителната мрежа, знаете много добре, е едно от основните им условия, за да бъдат тук и за да бъдат там, и стигаме до абсурди, когато предприятия сами са изградили и лицензирали собствената си газоразпределителна мрежа, защото операторът, който е съвсем близо до тях, просто няма никакво желание да им предоставя газ и да прави нормален бизнес, какъвто се прави в целия Европейски съюз.
#164 · speech
Благодаря Ви. Трета реплика? Не виждам. Дуплика? Заповядайте, господин Манов.
#165 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, господин Председател. Много ще се радвам, уважаеми колеги, ако това, което казвате, наистина е така. В крайна сметка много скоро ще се разбере, нали, ако започнат да излизат в медиите различни информации от подгонени лицензианти. Няма как да се скрие това нещо, но понеже стана въпрос и Вие говорите непрекъснато за контрол на инвестиции, хубаво би било този контрол да се пренесе не само върху газоразпределителните мрежи, а върху електромрежите и особено тези за ниско напрежение. В крайна сметка говорим точно по същата тема за прословутите ЕРП-та и затова ние няма да го подкрепим Законопроекта, защото от опит знаем и през годините се доказа, че тези – концесионери ли са, лицензианти ли са, или каквито и да са, не си вършат работата, особено ЕРП-тата, и затова искаме да ги одържавим. Това е основна точка от програмата на МЕЧ, но дано да ме опровергаете. Благодаря Ви.
#166 · speech
Благодаря Ви. Други желаещи за изказване? Господин Тодоров, заповядайте.
#167 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, ще се опитам да бъда кратък, така или иначе, взех няколко минутки от платформата за процедури. Ще се присъединя напълно към всички, които изказаха мнение, че това, което се случи в края на миналата година, беше абсолютно недопустимо и пълно безобразие в 21 век – дни наред хората да стоят по най-светлите християнски празници без ток, на тъмно и на студено. Както казах и на първо четене, най-важната поправка според мен в този законопроект и изобщо в законодателството беше да се задължат ЕРП-тата да инвестират повече в реконструкция и рехабилитация на съществуващата мрежа и съоръженията и да имат долен праг, под който да не падат инвестициите като размер за ЕРП-тата, така че да може да се повиши качеството на електрозахранването, защото в страната ни има такива райони, които буквално имат хроничен проблем с електрозахранването, и то през цялата година, дори тук не говорим само за зимните месеци. Така че за мен най-важната поправка беше като превенция за бъдещите години и най-вероятно ще стане с натрупване. Проблемите няма да се решат отведнъж, но с натрупване през годините напред – тази поправка е в § 2, където се залага такъв минимален праг на инвестициите, които да бъдат направени за реконструкция и рехабилитация на електроразпределителната мрежа от страна на ЕРП-тата, защото… То не че и в момента не се прави, напротив, дори не мога да кажа подобно нещо, ЕРП-тата и в момента го правят, но явно не е достатъчно, като вземем предвид факта, че проблемите с електрозахранването започват да засягат вече не само малките населени места, но все по-често започват да се случват и в големи населени места, областни градове, включително и в някои квартали на София. Така че не може да се инвестира само и единствено в развитието на мрежата, а в капацитета за присъединяване на ВЕЦ и основно фотоволтаици, защото виждаме, че от това започват да страдат, защото няма какво да се лъжем – там са парите в момента и оттам се наливат многото пари от Европа, но от това започват да страдат всички потребители. Също искам да поздравя Даниел Петров и Искра Михайлова от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, които успяха да се преборят разпоредбите на § 5 по вносител да отпаднат. По предложение на Даниел Петров текстовете бяха оформени от Агенцията по горите и ще бъдат внесени нови текстове, които вече напълно отразяват това, което искахме да постигнем във връзка със сервитутните зони. Искам да се спра и на нещо, което вече повдигнахме като въпрос, то не намери място в този законопроект, защото по становище на Министерството на енергетиката няма как да бъде променено през законодателството. Става въпрос именно за общите условия на ЕРП-тата, клаузите. Защо ги засягам? Защото в началото на годината, мисля, че цялата зала – и министърът включително, пое ангажимент някои от нещата да бъдат променени, които се оказа, че през законодателството няма как да станат. Давам пример с компенсациите – с размера на компенсациите, които се изплащат тогава, когато електрозахранването е било спряно по вина на електроразпределителното дружество, какъвто беше случаят всъщност от края на миналата година. Тези компенсации са абсолютно неадекватни на фона на ежегодното увеличение на цената на тока. Тази година, вече казах, два пъти се увеличи – от 1 януари и от 1 юли, така че тези компенсации трябва да бъдат актуализирани, но това е в прерогативите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Друго такова нещо е това, за което вече стана въпрос, с тези включвания за по една-две минути, с които ЕРП-тата бягат от финансова отговорност към своите потребители, своите клиенти. Трябва тези клаузи от общите условия да се променят, така че да може също да се смята общото време, за което даден потребител е останал без електрозахранване, в рамките на общото време, което е било необходимо за отстраняване на аварии. По този начин ще се затвори тази вратичка в общите условия на ЕРП-тата, но това отново е в прерогативите на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото тя е тази, която договаря, одобрява, утвърждава тези общи условия, които всички ние приемаме, когато подписваме да станем клиенти на едно или друго ЕРП. Разбира се, не на последно място е КЕВР да си влязат в ролята малко от малко на регулатор, да започнат да следят как точно се изпълняват инвестиционните програми на ЕРП-тата, защото стана въпрос по какви начини се раздуват разходите на ЕРП-тата – по изкуствен начин. Дори беше даден пример, си спомням, от някой как дадено съоръжение, което е изградено със средства на инвеститор, след това се дарява на ЕРП-то, защото просто трябва да бъде собственост на ЕРП-то. Това се прави с цел да бъдат съкратени сроковете на ЕРП-тата. След това ЕРП-то си отчита това дарение като свой разход. И ако някой не знае, всички тези инвестиционни разходи ги плащаме всички ние през сметките си за ток, защото те се утвърждават от Комисията за енергийно и водно регулиране, влизат в ценовото решение и това ни влиза пък по един или друг начин, да не обяснявам надълго и нашироко, но ни влиза в общата сметка за ток, която всеки един от нас плаща. Ние с този законопроект със сигурност няма да решим абсолютно всички проблеми, дори напротив, далеч съм от тази мисъл. Със сигурност е една добра първа стъпка, която се прави в тази посока, и тук вече ще следим и какво точно ще направят от Комисията за енергийно и водно регулиране – дали ще се опитат и дали ще защитят интересите на българските граждани и на държавата. Комисията от няколко месеца има нов председател, на когото сега му се отваря чудесната възможност да докаже в чий интерес ще работи в неговия мандат – дали в полза и в интерес на българските граждани, или в интерес на защита на корпоративните, частни корпоративни интереси, така че това нещо също ще го следим и при нужда ще реагираме с поправки в законодателството. Искам да коментирам и всички текстове, които бяха вкарани между първо и второ четене, предложения между първо и второ четене, които нямат нищо общо с духа на Законопроекта, с неговия предмет – по начина, по който беше приет той на първо четене. Някои от тях са смислени, логични, други са, честно казано, абсолютно лобистки, но няма никакво значение. Ние няма да подкрепим нито едните, нито другите предложения. Това е една порочна практика, на която трябва да бъде сложен край. Тези предложения се правят по незаконосъобразен начин, в разрез с правилата за организацията и дейността на Народното събрание, които правила, всички знаем, че имат ранг на закон. Тази практика трябва да бъде прекратена, защото бързото законодателство никога не е добро законодателство. И това го потвърждават вече, не знам, десетките случаи, в които се налага да правим поправка на поправката, на поправката, на поправката – точно заради такова законодателство, което е било прието набързо, набързо. Благодаря Ви.
#168 · speech
Благодаря Ви, господин Тодоров. Има ли реплики към изказването? Реплика? Заповядайте, госпожо Митова.
#169 · speech
ИТН
Благодаря, господин Председател. Лека корекция, господин Тодоров. Аз не съм нов председател на Комисията по енергетика. Аз съм единственият такъв в Петдесет и първото народно събрание. По отношение на Вашето изказване. Аз съм напълно съгласна с Вас, че това е порочна практика – да се променят други законопроекти през Преходните и заключителните разпоредби. В случая мисля, че господин Добрев Ви отговори доста коректно на въпросите, които Вие си задавате, както и министърът на енергетиката. Имаше два проблема, които бяха създадени предходно. Единият е във връзка с дело на Европейската комисия и сигнал от Европейската комисия във връзка с приетия Законопроект на Закона за енергията от възобновяеми източници, вторият е този за геотермията. Това са два проблема, които ние се опитваме да разрешим преди текущата ваканция на Народното събрание. Сега Вие ми казвате, че няма как да подкрепите всички едни предложения, които са направени през Преходните и заключителните разпоредби, които променят други закони чрез този законопроект. Искам да Ви напомня, че по Ваше искане бе направена работна група в Комисията по енергетика за обсъждане на предложенията между първо и второ четене, като на тази работна група аз поканих и хора от Министерството на земеделието, и от Агенцията по горите. С този законопроект ние по Ваше искане и с моето съгласие като председател на Комисията по енергетика изменяме през Преходните и заключителните разпоредби Закона за горите. Означава ли това, че Вие, като няма да подкрепяте такъв тип практика, няма да подкрепите също така и собственото си предложение, около което се обединихме почти цялата зала, като изключим стрелящите с лък, които нямат електричество, и тези, които искат да национализират цялата държава? Това е въпросът ми към Вас.
#170 · speech
Благодаря Ви. Втора реплика? Няма. Дуплика, господин Тодоров.
#171 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Митова, благодаря Ви за тази реплика. Ако наистина съм казал Комисията по енергетика към Народното събрание, съм направил лапсус, просто съм допуснал неволна грешка. Разбира се, че имах предвид Комисията за енергийно и водно регулиране. Пак ще повторя, Комисията за енергийно и водно регулиране е тази, която договаря, одобрява, утвърждава правилата, общите условия към договорите на ЕРП-тата, и затова казах, че всъщност тези три неща, които изброих – за компенсациите, за тези автоматични повторни прекъсвания, за следеното на инвестиционните програми – да бъдат извършвани реални проверки, а не само такива по документи, заедно с примерите, които бяха дадени на едно от изслушванията – не помня дали беше тук в залата, или в Комисията по енергетика, но за всичко това е отговорна Комисията за енергийно и водно регулиране. Затова казвам, че от няколко месеца тази комисия има нов председател, на който сега му се отваря чудесна възможност, ако направи тези неща, да докаже, че всъщност ще работи във и ще защитава интересите на българските граждани, а не частните корпоративни интереси. И по никакъв начин не съм искал да намеся председателя на Комисията по енергетика, който в случая сте Вие. Това мисля, че го уточнихме. По отношение на предложенията, които са между първо и второ четене, които нямат общо с духа и с предмета на договора, приет на първо четене. Тук мисля, че трябва да бъде направено разграничение на нещо много важно. Няма как да избягаме от това в Преходните и заключителните разпоредби да се правят промени на други закони, когато тези поправки в други закони имат касателство към предмета, който се разглежда във вече отворения закон – в случая Законът за енергетиката. В Закона за горите, както Вие дадохте пример, в случая със Закона за горите там се урежда въпросът със сервитутите, тоест сервитутите за линиите, които минават през гори. Тоест това има вече касателство към Закона за енергетиката и към това, което се опитваме да ограничим, а именно такива паднали клони, които предизвикват аварии и така нататък – господин Петров, сигурен съм, че ще го обясни много по-добре от мен, но това е нещо, което има касателство с темата, с духа на Законопроекта, с предмета на Законопроекта. Да променяш Закона за подземните богатства, вече това няма нищо общо с това, което се опитваме в момента да направим, с всичко, което изговорихме. Да не започвам отначало да го говоря с ЕРП-тата, нали? Това са две различни неща и ние трябва да правим много ясно разграничение между едното и между другото. Няма как да избягаме от това да променяме други законопроекти през Преходните и заключителните разпоредби, но само тогава, когато има свързаност между текстовете. Иначе аз нямам нищо против. Никой не може да отнеме правото на народните представители да правят предложения между първо и второ четене или изобщо на законодателна инициатива – да вкарват нови законопроекти, но това трябва да става по канален ред. Нека да се пусне един закон за изменение и допълнение, да си мине през комисия, да има становища на заинтересовани страни, да ги изчетем, да направим между първо и второ четене, ако се стигне дотам, поправки на текстовете, те да бъдат изгладени, да звучат по-добре и наистина да се приеме един по-добър закон от това, което… Освен това няма никаква спешност, между другото. Господин Добрев и в Комисията го каза, че този проблем – специално с чл. 51 ли беше, или чл. 54, който се създава, няма значение, свързан с газоразпределителните дружества, отлежава този проблем 10 години. Ами сега за още месец или два едва ли ще стане кой знай какъв проблем, ако си мине по каналния ред. Толкова ще се забави – не повече от месец-два. И затова казваме, че няма да подкрепим тези предложения, които, пак казвам, нямат, не са свързани с предмета на разглежданата тема в съответния законопроект, който в момента разглеждаме – Закона за енергетиката.
#172 · speech
Благодаря Ви. Други желаещи? Заповядайте, господин Проданов. След господин Проданов други желаещи за изказване?
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Съвсем накратко по § 1 е изказването ми и по-конкретно, защото ние имахме предложение за създаване на публичен електронен регистър относно предложенията, които кметовете ще правят към ЕРП-тата. Това беше отхвърлено на комисия, не събра подкрепа, но ще призова сега в крайна сметка в залата да бъде подкрепено, тъй като единствената му цел е да има по-голяма прозрачност в цели процес. Тъй като от текстовете отпадна и малката подробност, че предложенията на кметовете трябва да бъдат мотивирани, ние имахме предложение и отговорите да бъдат мотивирани, а всъщност нищо такова няма да има в сегашния текст на закона. Това ни притеснява и някак си опорочава целия смисъл на изменението в закона, което ще се приеме. Ние не виждаме никаква причина някой да се притеснява от това да има публичен регистър на тези предложения към инвестиционните програми, тъй като много по-лесно и много по-спокойно ще бъде за гражданите, ако щете, те да могат да видят всяко едно предложение, да могат да видят мотивиран отговор на това предложение от съответното дружество и в крайна сметка също така да стане ясно и какви мерки са предприети. Това до някаква степен би ограничило политическия елемент в целия процес, тъй като много добре знаем – и няма какво да се лъжем, кметовете обикновено са политически лица, представители на някоя партия или коалиция, и те биха могли да бъдат пристрастни, когато взимат решение кой обект точно да предложат на съответното енергийно дружество да бъде ремонтиран. Ако всичко това се вижда в публичен регистър, най-вероятно ще се замисли всеки кмет дали да злоупотреби със своите правомощия, които ще му бъдат дадени сега, днес, през този закон, който наесен ще влезе в сила, така че призовавам нашето предложение към § 1 да бъде подкрепено в зала, за да може да имаме една доста по-добра яснота от това какво се случва – дали кметовете, дали ЕРП-тата, се отнасят коректно към целия процес. Благодаря.
#174 · speech
Благодаря Ви. Реплики към изказването на господин Проданов? Няма. Господин Петров, имате думата.
#175 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Стана добре, че Комисията по енергетика припозна нашето предложение § 5 да отпадне, защото той създаваше, ако беше минал, надявам се и залата да го припознае, де, защото, ако той мине и не бъде подкрепено нашето предложение, ще могат да възникват сервитути и по един друг ред, което създава огромен хаос. Показателно за това е хаосът, който имаме с възникналите сервитути, по стария отменен закон за енергетиката. Сега щеше да се случва по същия начин, но да не се преповтарям, което – имаше го, казахме по време на първото четене на Законопроекта в залата, с тази разлика, че аз предложих след месец и половина-два, когато отворим Закона за горите, там да направим тези предложения, тъй като в този закон има цели седем члена, които касаят именно сервитутите в горските територии. В случая вносителите са предпочели да го направят през Преходните и заключителните разпоредби, което също е вариант. В този случай почти със сигурност ще има някакви малки пропуски, но е добър и когато дойде време да отваряме този закон, да го разглеждаме, ще ги допълним там. В случая аз бих искал да взема отношение повече по § 14, който е предложен между първо и второ четене. Като цяло съжалявам, че никой от вносителите не е в залата, да ме чуе какво ще кажа, но с началото на своето изказване министър Станков каза, че Законопроектът цели да поставим ЕРП-тата в ъгъла. С този § 14, който е предложен между първо и второ от народните представители госпожа Митова и господин Делян Добрев. Не само че не ги поставям в ъгъла тези ЕРП-та, ами напротив, ние им отменяме едни задължения и ангажименти, които имат. И аз бих искал да го обясня сега, като се надявам този § 14 да не бъде приет, защото той ще създаде същия хаос, какъвто създаваше старият закон за енергетиката, а именно сервитутите в горски територии. Всички ние искаме държавата ни да има една стабилна мрежа, електропреносна мрежа, и когато има нужда от нейното уширяване, това да става бързо, по бърз, правилен, канален ред. Но този параграф казва, че сервитутите, които са възникнали по стария закон за енергетиката, операторите нямат вече ангажимент да ги вписват, което е грешно. Защо? Защото, естествено, че тези същите оператори искат едно – бързи сервитути, не за друго, а защото да могат да минават ПУП-овете и да получават бързи разрешения за строеж. Но тези сервитути имат още една функция, именно по отношение на горите, на стопанисването на горите, когато те касаят горски територии. Защото, когато възникне този сервитут в горски територии, след това има още няколко законови стъпки, които се регулират от Закона за горите. Като например маркиране, няма да ги изреждам всичките, но най-общо казано, са: маркиране, позволително за сеч, извоз и така нататък. Това как става? Един служител отива на място с техника, която има връзка със спътник, има GPS координати, нещо като геодезист. Този служител на горското предприятие, да речем, когато са държавни гори под сервитута, който е възникнал, той трябва да маркира дървесината, за да може тя да се изсече. Но как разбира той докъде достига сервитутът, каква е границата на сервитута, след като този сервитут не е вписан? С този параграф искате да отпадне и задължението на ЕРП-то, сервитутите да не се вписват, но след като не е вписан този сервитут, как този служител ще разбере докъде е? Ами ако съм аз собственик и този служител – същият, маркира дървесина извън сервитута, че аз мога да го осъдя! И това създава едно допълнително утежнение за държавната администрация. Нека ЕРП-тата да си имат техните ангажименти, да си впишат сервитутите, защото ние всички знаем, че те имат едни виртуални карти, на които са им нанесени тези сервитути, но заради това, че ще им създаде допълнителна административна тежест, те не желаят да ги вписват в Агенцията по вписванията. А тогава следващите процедури, след възникването, как да се свършат без граници? Как да се случат? Тогава тези горски служители, които в момента протестират, защото получават 1200 лева заплата, те ще бъдат глобявани, ще бъдат наказвани, защото са нарушили граници. Те работят с техника, издават протоколи. Когато издадат едно позволително за сеч, този служител издава протокол. Този протокол, ако е излязъл от този сервитут, той е с невярно съдържание. Какво им казваме? Маркирате седем метра от едната и седем метра от другата страна. Но как се мерят тези седем метра? Кой ще ги мери? С крачки ли ще ги мерят? С лакти ли ще ги мерят? Те имат техника, с която се случва по принцип. Ето един пример. Например тези, които сте викали – геодезист, ако този геодезист, след като Ви нанесе точките на двора, издаде протокол с невярно съдържание, той носи наказателна отговорност. Тоест и държавният служител, който маркира дървесината, също носи наказателна отговорност след отпадането на тази ал. 3 в § 26 от Закона за енергетиката. Друго нещо. Тези ненанесени и невписани сервитути носят тежести на имотите. Тези тежести на имотите не са вписани никъде. Когато един имот, защото всеки имот си има собственик, собственикът му иска да го продаде, той го продава, без никъде да е вписан този сервитут. Това е тежест върху имота. Ако аз закупя имот без вписана тежест, а всъщност я има и искам да строя, тогава какво правим? Още едно нарушение. Този параграф трябва да отпадне. ЕРП-тата трябва да си впишат всички сервитути законно, както всеки един друг собственик е длъжен да го направи по останалите закони. Защо да го няма в горските територии? Това носи само наказания за държавната администрация и така нататък. Знам, че всички искат да бъде бърза процедура и бързата писта, но по този начин облекчавате ЕРП-тата. Напротив, не ги поставяте в ъгъла.
#176 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Други желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител. Гласували 179 народни представители: за 159, против 10, въздържали се 10. Предложението е прието. По § 1 има предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 187 народни представители: за 73, против 90, въздържали се 24. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 1 в редакция на Комисията. Гласували 191 народни представители: за 115, против 51, въздържали се 25. Предложението е прието. По § 2 има предложение на народните представители Искра Михайлова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 190 народни представители: за 73, против 83, въздържали се 34. Предложението не е прието. По § 2 има предложение на народните представители Радослав Рибарски и Васил Стефанов. Комисията не подкрепя предложението. Гласували 190 народни представители: за 73, против 109, въздържали се 8. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване текста на § 2 в редакцията на Комисията; създаването на нов § 3 в редакция на Комисията и § 3, който става § 4 в редакция на Комисията. Гласували 190 народни представители: за 146, против 19, въздържали се 25. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста на § 4, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 191 народни представители: за – няма, против 144, въздържали се 47. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване: създаването на нов § 5 в редакция на Комисията; създаването на нов § 6 в редакция на Комисията; създаването на нов § 7 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 115, против 74, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване текста в § 5, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 8, против 173, въздържали се 6. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване: текста на § 6, който става § 8 по вносител; текста на § 7, който става § 9 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 166, против 16, въздържали се 6. Предложението е прието. В § 8 по вносител – предложение на народните представители Радослав Рибарски и Васил Стефанов. Комисията не подкрепя предложението. Режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 75, против 110, въздържали се 2. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване: текста на § 8, който става § 10 в редакция на Комисията; § 9, който става § 11 в редакция на Комисията; § 10, който става § 12 по вносител; създаването на нов § 13 в редакция на Комисията.
#177 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
До § 12.
#178 · speech
Докъде, госпожо Михайлова? Бихте ли излезли на трибуната, за да го кажете? В крайна сметка не че аз решавам от мое име. Имате думата, госпожо Михайлова.
#179 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Моля, господин Председател, § 8, който става § 10; § 9, който става § 11; § 10, който става § 12 и оттам нататък разделно.
#180 · speech
Оттам всеки един разделно?
#181 · speech
Да, докрая.
#182 · speech
Разбрах Ви. Подлагам на гласуване: текста на § 8, който става § 10 в редакция на Комисията; § 9, който става § 11 в редакция на Комисията; § 10, който става § 12 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 147, против 18, въздържали се 24. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаването на § 13 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 112, против 65, въздържали се 9. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаването на § 14 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 114, против 50, въздържали се 25. Предложението е прието. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 158, против 24, въздържали се 5. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 11, който става § 15 по вносител заедно с редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 169, против 16, въздържали се 2. Предложението е прието. Предложение на народния представител Искра Михайлова и група народни представители за създаване на § 12 и § 13 в Заключителните разпоредби. Комисията не подкрепя предложението. Режим на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 75, против 97, въздържали се 16. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване създаването на § 16 в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 112, против 51, въздържали се 23. Предложението е прието. Подлагам на гласуване създаването на § 17 в редакция на Комисията. Режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 117, против 50, въздържали се 22. Предложението е прието. И подлагам на гласуване създаването на § 18 и § 19 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 145, против 29, против 14. Предложението е прието. Едно съобщение, уважаеми народни представители. Днес наши гости са младежи от няколко европейски държави. Те са в българския парламент по покана на народния представител от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ Габриел Вълков. Нека да ги поздравим с добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Благодаря Ви. Уважаеми народни представители, ще дам 30 минути почивка. Комисията по превенция и противодействие на корупцията има заседание. 30 минути почивка! Благодаря Ви. (След почивката.)
#183 · speech
Уважаеми колеги, възобновяваме нашата работа. Преминаваме към следващия законопроект в програмата ни: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА, приет на първо гласуване на 29 май 2025 г. Заповядайте, господин Кънев, като председател на Комисията по икономическа политика и иновации да представите доклада.
#184 · speech
Колеги, докладът е технически, три страници е, така че много разчитам да преминем бързо. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-89, внесен от Делян Добрев и Николай Нанков на 9 април 2025 г., приет на първо гласуване на 29 май 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народния представител Петър Кънев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 думите „5-годишен“ се заменят със „7-годишен“, а думите „5-годишната“ се заменят със „7-годишната“. 2. Създава се т. 16: „16. изгражда и поддържа информационна система „Единна входна точка“ за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13 се създава ал. 10: ,,(10) С подписването на годишен финансов отчет, подаден чрез системата по чл. 7, ал. 1, т. 16 от Закона за статистиката, автоматично се подписват декларацията по ал. 4 и декларацията по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от наредбата по чл. 31.“ 2. В чл. 15: а) създава се нова ал. 4: „(4) Обявяването в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на актовете по чл. 6, ал. 3 се заявява чрез системата по чл. 7, ал. 1, т. 16 от Закона за статистиката.“; б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6; в) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 6“. 3. В чл. 19: а) в ал. 4 думите „когато това се изисква по закон“ се заменят с „включени в обхвата на ал. 8“; б) създава се ал. 8: „(8) Обявяването на годишните финансови отчети, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството и докладите, постъпили през системата по чл. 7, ал. 1, т. 16 от Закона за статистиката, се извършва автоматично по партидите на търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на юридически лица с нестопанска цел, с изключение на акционерните дружества и дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството.“ Предложение от народния представител Петър Кънев: „В § 5 числото „2026“ се заменя с „2027“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.“ Благодаря Ви.
#185 · speech
Благодаря Ви, господин Кънев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад по Законопроекта. Заповядайте, господин Божанов, за изказване.
#186 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Ние, разбира се, ще подкрепим Законопроекта и на второ четене. Няма как да не подкрепим законопроект, който е в нашата предизборна програма. Нашите опасения бяха споделени на първо четене, че може би ще се наложи последващо изменение, тъй като някои от важните неща, които управляващите тогава отхвърлиха в нашия законопроект, все пак ще се окажат необходими. Ще ги щрихирам сега, дето се казва, за стенограмата. По отношение на финансовите отчети, които са изготвени по международните счетоводни стандарти, се опасявам, че ще има неясноти. Можехме да предвидим спестяване на подаването на годишен отчет за дейността по ЗКПО. Може би трябваше да уредим конкретно чия е отговорността за подаване на достоверни данни, защото те се подават от изготвилите ги, от упълномощени лица, от законни представители на юридическите лица и така нататък. Важно според мен беше да уредим и облекчения за подписване. За да не изискваме от всеки един, включително от малкия търговец, да ги подава с квалифициран електронен подпис, можеше да бъде предвидено подписване, включително с ПИК на НАП например. Това може да се уреди само в закон, така че, надявам се, като напредне работата по системата, това да бъде уредено като възможност за малкия бизнес. Редът за упълномощаване и преупълномощаване също е изключително важен. Част от него може да бъде уреден на подзаконово ниво, разбира се. Но включително по отношение на нотариалните заверки, на електронното упълномощаване, на преупълномощаването, на счетоводители, на счетоводни кантори и така нататък – също са важни детайли, за които се притеснявам, дано не съм прав, че няма да могат да бъдат уредени на подзаконово ниво. Дали в търговския регистър обявяването може да стане от лице, което е упълномощено, но не е съставител на финансовия отчет – тъй като в момента това е хипотезата, той се обявява от законен представител или от съставилия отчета? Може би трябва това да се допълни също. И на последно място, възможността за поетапно въвеждане на това задължение, тъй като промяната – тя е позитивна, тя е в правилната посока, именно затова я и подкрепяме, но всяка такава промяна води до известни сътресения. И затова може би беше добра идея да има някаква поетапност, не толкова плавна, както при SAF-T докладването, разбира се, но все пак да бъдат оставени например по-малките за една-две години по-нататък. Въпреки всички тези неща, които може би са пропуснати, надявам се част от тях да бъдат уредени на подзаконово ниво, ние ще подкрепим всяка една разпоредба на Закона на второ четене. Благодаря.
#187 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Божанов? Не виждам. Други колеги, желаещи да се изкажат? Няма. Закривам разискванията. Трябва да преминем към гласуване. Ако при тази отправена звукова покана не се явят, ще дадем почивка. (Оживление, реплики.) Няма, няма, добре. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Тъй като има само едно направено предложение, ще го подложа на гласуване отделно. Поставям на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката – първо, наименованието на Закона по вносител, § 1 в редакцията на Комисията, § 2 по вносител, наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ в редакцията на Комисията, § 3 по вносител и § 4 в редакцията на Комисията. Гласували 119 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 9. Предложенията са приети. Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Кънев, неподкрепено от Комисията, в § 5. Оттегляте го. Няма да се подлага на гласуване. Благодаря Ви, господин Кънев. Поставям на гласуване § 5 по вносител. Гласували 151 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 32. С това Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за статистиката е приет на второ гласуване. Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ. Заповядайте, госпожо Александрова, да представите доклада.
#188 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект № 51-553-37-48 от 25 юли 2025 г. на приетите на първо гласуване на 24 юли 2025 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 51-554-01-124, внесен от Николай Нанков Нанков и група народни представители на 10 юли 2025 г., и Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 51-502-01-35, внесен от Министерския съвет на 17 юли 2025 г. Общ проект. Второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 6а: „§ 6а. В чл. 54 се създава ал. 7: „(7) В исканията за безвъзмездно прехвърляне по ал. 1 се посочват мотиви за необходимостта от придобиване на имота за изпълнение на функции на общините или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Предложение на народните представители Станислав Анастасов и Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В § 1 от допълнителните разпоредби след думите „разполагането им“ се добавя „както и обекти за изграждане и преустройство, необходими на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон административни дела в административни съдилища се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Предложение на народните представители Делян Добрев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Хамид Хамид, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 13: „§ 13. В Закона за насърчаване на инвестициите (обн., ДВ, бр….) в глава четвърта се създава раздел III с чл. 22к и 22л: „Раздел III Други разпоредби, приложими при инвестиционни проекти Чл. 22к. (1) При реализация на приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност, по смисъла на Закона за опазване на околната среда, и за индустриални паркове със стратегическо значение по Закона за индустриалните паркове, централните и териториалните органи на изпълнителната власт извършват административно обслужване или съгласуват, или се произнасят по Закона за опазване на околната среда, както и разрешават/одобряват реализацията на същите инвестиционни проекти по реда на специален закон, в срокове, с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт. (2) За реализация на проект по ал. 1, при необходимост от положително становище или при провеждане на консултации по Закона за опазване на околната среда със специализираните ведомства, във връзка с уведомление за инвестиционно предложение, план, програма, свързани с проект по ал. 1, при оценяване на информацията относно необходимостта от екологична оценка (ЕО) или оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), на доклад по ЕО или ОВОС, централните и териториалните органи на изпълнителната власт се произнасят или изразяват становище в срокове, с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт. Срокът за произнасяне или изразяване на становище започва да тече от датата на получаване на искането от възложителя или компетентния орган. Непроизнасянето или неизразяването на становище в срок се смята за мълчаливо съгласие. (3) Когато не е предвиден срок за произнасяне по ал. 1 и 2, компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в срок 14 дни. Когато не е предвиден срок за осигуряване на обществен достъп до информация чрез интернет страницата на компетентния орган или предоставяне на копие от информацията на съответната община/район/кметство, такъв се осигурява в тридневен срок от постъпване на информацията. (4) Алинеи 1 – 3 не се прилагат при проектиране и изграждане на слънчеви фотоволтаични преобразуватели и генератори за енергия от вятър по смисъла на Закона за енергията от възобновяеми източници. Чл. 22л. (1) При необходимост от корекция/допълнения на инвестиционното предложение, план, програма сроковете по чл. 22к, ал. 1 и 2 спират да текат от датата, на която е изпратено писмо или акт на компетентния орган или оправомощено от него длъжностно лице, до предоставяне на допълнителната информация. (2) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква не повече от два пъти допълнителна информация по внесено инвестиционно предложение, план, програма. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите по чл. 22к, ал. 3, изречение първо и второ.“ По § 12 има предложение на народния представител Христо Расташки: „Параграф 12 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Павлин Найденов и група народни представители: „В § 12 се правят следните допълнения: 1. В т. 1: а) в буква „б“ накрая се добавя „електронен търг, обявен минимум 30 дни предварително, чрез явно или тайно наддаване“; б) в буква „в“ накрая се добавя „електронен търг, обявен минимум 30 дни предварително, чрез явно или тайно наддаване“. 2. В т. 4: а) в буква „а“ накрая се добавя „обявен минимум 30 дни предварително, чрез явно или тайно наддаване“; б) в буква „б“, в т. 3 накрая се добавя „обявен минимум 30 дни предварително, чрез явно или тайно наддаване“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14, като в т. 1, буква „в“ накрая се добавя „по чл. 3а“.“ Предложение на народния представител Александър Рашев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 15: „§ 15. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр…) се създава чл. 105а: „Чл. 105а. С решение на Министерския съвет върху имоти -– публична и частна държавна собственост, може да се учредяват по реда на Закона за държавната собственост, без търг или конкурс, ограничени вещни права в полза на държавни лечебни заведения за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.“ Предложение на народните представители Делян Добрев и Станислав Анастасов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16: „§ 16. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 88, ал. 4 думите „подадени до 1 юли 2024 г.“ се заличават. 2. В чл. 93, ал. 10, в изречение второ думите „подадени до 1 юли 2024 г.“ се заличават. 3. В чл. 95 се създава ал. 6: „(6) Компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в срок до 30 дни по заданието за обхват на ОВОС по ал. 2.“ 4. В чл. 99, ал. 9 думите „подадени до 1 юли 2024 г.“ се заличават. 5. В § 1, т. 76 от допълнителните разпоредби след думите „в периода до 2030 г.“ се добавя „както и проект, за който е взето решение на Народното събрание за реализацията му“.“ Предложение на народния представител Христо Расташки: „Създава се § 14: „§ 14. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.“ Комисията не подкрепя предложението.
#189 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения проект. Заповядайте, господин Рашев. Господин Иван Белчев и господин Павлин Найденов.
#190 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам това изказване, тъй като искам да направя една редакционна поправка в § 15, а именно това е моето предложение, което беше подкрепено в Комисията на второ гласуване, а именно след думата „учредяват“ се добавя думата „възмездно“, или текстът на § 15 придобива следния вариант: „Чл. 105а. С решение на Министерския съвет върху имоти – публична и частна държавна собственост, може да се учредяват възмездно по реда на Закона за държавната собственост, без търг или конкурс, ограничени вещни права в полза на държавни лечебни заведения за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите.“ Благодаря Ви. Давам Ви предложението в писмен вид.
#191 · speech
Благодаря Ви, господин Рашев. Реплики към изказването на господин Рашев? Не виждам. Заповядайте, господин Белчев, за изказване.
#192 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз днес няма да говоря всъщност за Закона за държавната собственост. Ще говоря за Закона за опазване на околната среда. Ще говоря и за Закона за насърчаване на инвестициите и Вие, госпожо Председател, ще кажете: е, господин Белчев, седнете си, Вие не говорите по същество.
#193 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Еее, стига бе, човече!
#194 · speech
Да, обаче има няколко предложения, които засягат точно тези закони, и въпреки че излизат от обхвата на разглеждания законопроект, те днес ще бъдат приети. А за какво говоря? Говоря за тези важни, приоритетни проекти, които са с регионално и национално значение. Говоря за всички тези нови мостове, които ще се построят на Дунава. Говоря за тези ядрени реактори, които очакваме. Говоря за пътища, които не са строени десетилетия. И тук идват едни предложения, които целят да се намали наполовина, вижте, какво е екологична оценка и оценката за въздействие върху околната среда. Защо наполовина, при положение че говорим за грандиозни проекти? За такива проекти са нужни два пъти от това време, за да се разгледа и да се прецени нужна ли е такава оценка, да се чуят всички мнения, становища, да се вземе мнението на гражданите, да се вземе мнението на институциите. Намалявайки времето на институциите да се изкажат, те всъщност не могат да се подготвят. Знаете ли колко документация трябва да се прочете? Знаете ли какви решения, какви експерти трябва да се поканят, за да се вземе правилното, окончателното решение дали има нужда от екологична оценка? Не ме прекъсвате, госпожо Председател, въпреки че не говоря по същество. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Обаче продължаваме нататък. Знаете ли какво обаче допълнително се предлага? Предлага се, че когато институциите не се произнесат, тогава изведнъж получаваме едно съгласие – мълчаливо съгласие. Значи, говорим пак за тези проекти, които са толкова важни, и в един момент за две седмици институциите не могат да се подготвят и получаваме съгласие за този проект. Все едно всеки ден ние правим нови ядрени мощности. Все едно всеки ден строим мостове на Дунава. Не е така. Процесът по оценка на въздействие върху околната среда е сложен процес. Той може да засегне природата, здравето на хората. Той има нужда от много повече време и когато се изкажат – или не се изкажат, институциите за тези две седмици, естествено, има право на оспорване на решението. Но това оспорване се предлага да бъде на не повече от една инстанция. Къде сме го видели това нещо? Първо, намаляваме срока за изказвания и за мнения, и за становища. След това имаме намаляване и на съдебните инстанции. Може би не само на мен ми прилича тук, че има нещо гнило, въпреки това то ще бъде прието, така както беше прието и вчера в Правната комисия. Но днес, уважаеми дами и господа, които ще гласувате „за“, се замислете много добре, когато натискате зеления бутон, дали по този начин не унищожавате природата и не увреждате здравето на хората, гласувайки за намаляване на времето, в което могат да се изкажат институциите, гражданите за това да има една инстанция. и И не на последно място, тези приоритетни проекти, те са описани в Закона за опазване на околната среда, но се дава и една друга възможност – дава се възможност на Народното събрание да добавя нови проекти чрез гласуване в залата в бъдеще, така че ние не само отваряме вратата на Пандора, ами се връщаме и една година назад, когато абсолютно същите текстове бяха разглеждани в залата, бяха приети и след това се получи вето от президента и бяха върнати в Народното събрание. Днес отново се прокарват тези текстове, този път през друг законопроект. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще гласуваме „против“. Благодаря Ви.
#195 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Белчев? Моля, колеги, доколкото разбрах, господин Белчев говори по §16. Има разлика в ударението от гледна точка на деепричастността. Заповядайте, господин Георгиев.
#196 · speech
БСП – Обединена левица
Госпожо Председател, от името на парламентарна група искаме 15 минути почивка. Благодаря Ви.
#197 · speech
Уважаеми колеги, от името на група бяха поискани 15 минути почивка. Сега е 15,52 ч. – 15 минути почивка. (След почивката.)
#198 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Открихме разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Изказа се господин Белчев. Нямаше реплики към неговото изказване. Заповядайте, господин Найденов, за изказване.
#199 · speech
АПС
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на спринтьорски закон, приет по възможно най-най-бързата процедура, която съм виждал аз досега. Ако има златни медали, този трябва да е със 100-процентов златен медал. Така или иначе, Законът ще бъде приет и 4400 имота ще бъдат пуснати за продажба.
#200 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Не е този закон.
#201 · speech
Този касае точно продажбата на тези имоти – продажба с електронна платформа и с електронен търг. Начинът, по който беше приет – Комисията заседава, обединява два закона: Закона за приватизацията и Закона за държавната собственост. Прави един общ проект. На другия ден заседава в 8,30 ч. сутринта след първо четене. Три дена срок за предложения. След това влиза отново в пленарната зала. Точно шест-седем дена бяха необходими, за да се стигне до второто четене. Въпросът, който поставям, е, че тези имоти трябва да бъдат продадени по честен и нормален път, рекламирани, публикувани на сайта, 30 дни да седят на електронната платформа, за да се напълни хазната, а не да се напълнят джобовете на някои собственици, които ще ги купят без пари. Второто, което ме притеснява, е, че се дават права на областните управители да ги пускат за продажба. Областните управители август месец спокойно могат да пуснат по 20 – 30 имота едновременно и 28 областни управители да пуснат 500 – 600, да не казвам и повече, имота по едно и също време. Това е моето предупреждение към властимащите: съобразете се, така че тези имоти да бъдат продадени по нормален, честен и законен начин, да се напълни хазната и да се попълнят дупките, които са толкова много в бюджета. Благодаря Ви.
#202 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Найденов? Не виждам. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
#203 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
В последното ми изказване през тази сесия ще се стремя да бъда кратък. Така както обявихме и на първо гласуване при разглеждането на двата законопроекта, които са обединени в един общ, няма как да ги подкрепим. Според нас те няма да подобрят по никакъв начин нито управлението, нито разпореждането с държавни имоти, нито пък ще подобрят съдопроизводството, ако изместим подсъдността от административните съдилища във Върховния административен съд, което е и § 2 от Общия законопроект. Разбира се, нищо от това, което е предложено от ДПС, няма да го подкрепим. Никога досега това, което е било предложено от ДПС, не е било добро за българския народ и не сме го подкрепяли. (Реплики от „ДПС – Ново начало“.) Само ще напомня, че на тази дата преди две години успяхме да спрем Закона за горите на ДПС, макар и с един глас разлика. Това за нас е знаково, че тогава, когато успяваме да спрем законодателните опити на ДПС, правим нещо хубаво за българския народ. Сега в момента очевидно, че има ново мнозинство, което е контролирано от ДПС на Пеевски. То ще приеме тези промени, които реално са претоплени. Преди една година пак беше правен опит да бъдат прокарани. С нищо няма да подобрят нито Закона за приватизация и следприватизационен контрол, нито Закона за насърчаване на инвестициите и прословутия чл. 22, който всяко едно правителство променя досега, в § 12. Именно затова позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ остава непроменена. Това, което се прави, единствено уврежда държавната собственост. Преди малко се чу, че този закон не е за тези 4418 имота и за тяхната продажба. Очаквам да чуя, че и Законът за приемане на еврото не е всъщност за приемане на еврото и е всъщност за двойното етикетиране още от 3 август, а не от 3 септември. Но всичко това идва да Ви покаже как се разграбва българската държава, как се разграбва държавното имущество, включително и с тези промени, които днес се разглеждат на второ гласуване и срещу които ние ще гласуваме „против“. Благодаря Ви.
#204 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте за първа реплика, господин Анастасов.
#205 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Петров, аз ще Ви помоля да прецизирате с кое точно не сте съгласен от предложенията на „ДПС – Ново начало“. Не сте съгласен с това, че полицейските управления и участъците трябва да се строят по бърза процедура; не сте съгласен с това, че пожарните управления, които в момента виждате, че са критично важни, трябва да се отчуждават по ускорена процедура; не сте съгласен с това, че трябва да бъде спрян зеленият рекет и да се дострои магистрала „Струма“, ПАВЕЦ „Чаира“, нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“, нов мост над Дунав, където има задръстване?! С коя част точно не сте съгласни? Или с това, че пътят от Враца до Монтана трябва да бъде отчужден по ускорена процедура, за да стане скоростен път?! Питам Ви, защото знам, че Вие сте избран точно от този избирателен район. На Вас явно Ви харесва екорекетът в момента и го защитавате или аз не съм Ви разбрал правилно?! Моля да се прецизирате.
#206 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте за дуплика.
#207 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Анастасов, може би, ако досега – през последните седем месеца, ДПС не беше правило така, че всякакви съкратени срокове да означават избирането на наши хора на съответните зависими от нас регулатори, хора да са независими, може би нямаше да буди толкова недоверие това, което сте предложили – да се съкращават сроковете за становища и по този закон, и сега удобно да ги използвате, че видите ли, сме били против изграждането на инфраструктурни проекти и отчуждаването на сгради за изграждането на подобни държавни учреждения. Всъщност на цялото българско общество е ясно, че когато в момента тази четворна коалиция предлага едни съкратени срокове, това най-вероятно означава прокарване на лобистки интереси. Понеже давате примера за пътя между Враца и Монтана – Е 79, ами вижте сега, и при съкратени срокове да се прави отчуждение, за да се ремонтира, ако ще го правят фирмите на ДПС и ще слагат по 2 см асфалт, както сме гледали навсякъде в България, то не виждам това с какво ще подобри положението на пътуващите. Това трябва да е ясно, господин Анастасов. Ако ще го правим с корупционни механизми и тук ще се изтеглят едни 53 млн. лв. в чували и ще се дадат на каса на банка на един човек, който е безимотен, и след това парите ще изчезнат и никой няма да знае къде са отишли тия пари за ремонт на този път, какъв е смисълът да правим съкратени срокове за отчуждаването на този път?! Това е простата истина. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим подобно порочно законодателство, което очевидно обслужва лобистки интереси. И двата законопроекта обслужват лобистки интереси. Това трябва да е ясно на българските граждани. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да ги подкрепим.
#208 · speech
За изказване – господин Георги Кръстев. Господин Шопов, за да редуваме групите, след това ще Ви дам думата. След господин Шопов е госпожа Надежда Йорданова. Заповядайте.
#209 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, аз ще се изкажа по § 2 и свързаните с него § 11 и 12. Обикновено в правото се преследва или принципът на правната сигурност, или този на процесуалната бързина. Колкото по-силно се акцентира върху единия, толкова пò страда другият. Разбира се, когато е възможно и необходимо, се търси баланс между двата принципа. Уважаеми колеги, съгласно сега действащите разпоредби от Закона за държавната собственост, уверявам Ви, че нито постигаме правна сигурност, нито процесуална бързина по делата при отчуждаване на имоти или части от имоти – частна собственост, за изграждане на национални обекти. За да докажа тезата си, ще използвам противоречивата съдебна практика, която е налице от влизане в сила на промените в Закона през 2019 г., които днес ние целим да поправим. Заедно с колегата Николай Нанков изследвахме съдебната практика и подготвихме конкретни решения, които ще представя на Вашето внимание. Противоречията всъщност се проявяват в три направления. На първо място, установихме, че става дума за прилагането на едногодишния срок, регламентиран в разпоредбата на § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона. Става дума за срока, в който следва да се вземат предвид относимите пазарни аналози. Практиката на Върховния административен съд е константна и непроменена. Тъй като предния път не знам от кого имаше критика, че не показваме конкретна съдебна практика, сега ще Ви цитирам решения, публично да могат да се проверят. Такова са: Решение № 6768 по административно дело № 11268 от 2018 г.; Решение № 8130 по административно дело № 4844 от 2018 г.; Решение № 6752 по административно дело № 1012 от 2014 г.; Решение № 4747 по административно дело № 5609 от 2014 г.; Решение № 6546 по административно дело № 7468 от 2014 г.; Решение № 2504 по административно дело № 1372 от 2014 г. на ВАС и много други. Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе в мотивите си по аналогични съдебни производства, и тук цитирам какво казва той: „Съдът не кредитира и третия вариант на посоченото заключение, тъй като в него са включени пазарни аналози за сделки, изповядвани в периоди, различни от посочения по-горе релевантен период. Изисквания във връзка с определяне на датата на възлагане на оценката са установени в нормата на чл. 34а, ал. 4, т. 3 ЗДС, поради което периодът на изследване на пазарните аналози, в случая от 13 септември 2011 г. до 13 септември 2012 г., и съдът не е компетентен да определи друг период на изследване на пазарните аналози.“ В контраст, административни съдилища считат, че съдът би могъл да игнорира регламентирания в §1а, т. 2. от Допълнителните разпоредби едногодишен срок с оглед определянето на равностойното парично обезщетение, като този срок следва да е максимално близо включително и до датата на приемане на оспореното решение. Отново цитирам решения: № 267 по административно дело № 184 от 2023 г. на Административен съд – Монтана; Решение № 189 по административно дело № 129 от 2023 г. на същия съд; Решение № 265 по административно дело № 155 от 2023 г. – отново на същия съд; Решение № 229 по административно дело № 120 от 2023 г. – отново на същия съд; Решение № 217 по административно дело № 276 от 2022 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение № 220 по административно дело № 290 от 2022 г. – отново на същия съд; Решение № 228 по административно дело № 354 от 2022 г. – отново на същия съд, и така нататък, и така нататък, и така нататък. Второто противоречие, което констатирахме в съдебната практика, е относно определяне размера на паричното обезщетение при отчуждаване на имоти – земеделски земи. Тук става дума за това, че разпоредбата на § 1а, т. 4, буква „в“ от Допълнителните разпоредби приема за относими пазарни аналози само сделки, имащи за предмет земеделски земи, които се намират в едно и също землище, в което се намира и отчуждаваният имот. И такава е константната практика на Върховния административен съд с решения, които също мога да изброявам в следващите няколко минути. За контраст, другите административни съдилища приемат, че равностойното парично обезщетение при отчуждаване на имоти и части от имоти, които са земеделски земи, следва да се определя, като се вземат предвид както сделки с предмет имоти, намиращи се в едно и също землище, в което се намира отчуждаваният имот, и сделки с имоти земеделски земи, намиращи се в съседни землища. Третото противоречие, което ние наблюдаваме, е относно ползването като относими пазарни аналози на сделки и изповядване на данъчна оценка или на цена, близка до данъчната оценка. В своята практика при определяне размера на равностойното парично обезщетение при прилагане метода на пазарните аналози Върховният административен съд приема, че тази разпоредба, която казах, не изключва като относими пазарни аналози сделки и изповядване на данъчна оценка или на цена, близка до данъчната оценка. Отново за контраст, други административни съдилища считат, че сделките, сключени на данъчна оценка или на цена, близка до данъчната оценка, следва да се игнорират като относими пазарни аналози, тъй като не дават обективна представа за пазара на недвижими имоти. Уважаеми колеги, това са така посочените в нашите мотиви прилагани критерии, които са извън рамката на Закона, но всъщност съдилищата по свои съображения ги аргументират в мотивите на Законопроекта. А проблемът с това е, че несъобразяването със законовите разпоредби и противоречивата съдебна практика в доста от случаите става въпрос за едни много съмнителни сделки, едни фиктивни сделки, извършени с користната цел да се вдигне максимално размерът на паричното обезщетение, което уж трябва да бъде равностойно. И аз за това не чух абсолютно нито една парламентарна група да се изказва предния път. Това го коментираме само с колегата Нанков. А, уважаеми колеги, това няма нищо общо с правото и справедливостта. В заключение, това, което искам да кажа, е, че постъпи онзиден становище на Асоциацията на българските административни съдии в пълна подкрепа на нашия законопроект. Това е браншовата организация на съдиите, така че аз Ви призовавам да подкрепите тези разпоредби от Закона. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#210 · speech
Първа реплика към господин Кръстев беше заявена от господин Петров. Заповядайте.
#211 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Кръстев, не съм съгласен с твърдението Ви, че разнопосочната практика на административните съдилища е по отношение на пазарните механизми на оценка на имотите. Това всъщност е проблем при оценяването и използваната методика от страна на вещите лица, а не от страна на правоприлагането от административните съдилища. Аз го бях заявил и в изказванията на първо гласуване, че имаме проблем с начина, по който вещите лица оценяват имотите, а не проблем със съдебните решения на различни административни съдилища. Но ще Ви дам възможност в дупликата да доразвиете своята теза, да доразвиете своите твърдения. Смятам, че може още по-пълно да представите своето изказване, тъй като виждам, че на първия ред Вашата парламентарна група липсва. Може би имат важна работа. Нека да им осигурим още малко време за нея. Така че давам Ви възможност за дуплика, господин Кръстев. Заповядайте.
#212 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Кръстев? Вие желаете ли реплика? Не, добре. Заповядайте за дуплика. Не желаете. Господин Климент Шопов – за изказване.
#213 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще направя своето изказване по отношение параграфи 5 и 6, където се улеснява процедурата по продажбата на имоти, с които се разпорежда Министерството на отбраната. Разбира се, няма как да се съгласим с това ние от партия ВЪЗРАЖДАНЕ, защото сега се отменя задължението, когато един имот, собственост на Министерството на отбраната, е на стойност повече от 500 хил. лв., той да се продава след решение на Министерския съвет. Това е, защото имотът е стойностен, ценен за националната сигурност и е нужно решение от Министерския съвет сега. С предложения параграф тази алинея от чл. 47 от Закона за държавната собственост се заличава. Още повече, с § 6, чл. 48 от Закона се маха необходимостта от заповед на министъра на отбраната за продажба на какъвто и да е друг имот, собственост на Министерството на отбраната. Това сега ще се случва само след заповед на областния управител на съответната област. Както споменахме на първо четене, виждаме едно изключително противоречие с това, че правителството обявява, че ще увеличи харча за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт, за да увеличи, разбира се, отбранителния капацитет на държавата, с това, че се продават в момента чрез програмата, която същото това правителство обяви, един огромен брой имоти, собственост на Министерството на отбраната. Да, ще се закупува нова техника за отбрана, но в същото време в Сливен поделението, което се е занимавало с ремонта на техника на Трета армия, ще се продаде. Пълен абсурд! Това не е единственият имот в област Сливен, откъдето съм избран, който ще се продаде. Има и други – където са били свързочните сили в Сливен, също така едно секретно поделение, което е в Нова Загора. И всичкото това се прави, за да се запълни дупката в държавния бюджет, защото приходите, които са заложени още с приемането му март месец, са прекомерни, и разбира се, това правителство не може да ги събере. Вследствие на това има една огромна дупка в бюджета и ако не се запълни по някакъв начин, то има риск да има свръхдефицит на бюджета. Затова се продават всичките тези имоти – за текущи разходи. Не за някаква допълнителна инвестиция в социална инфраструктура, както бе заявено още преди няколко месеца, когато се прие това решение за продажбата на тези държавни имоти. Ако беше така, щяхме да видим сега в този законопроект предложението за създаването на Фонда за социална инфраструктура, с който щяха да се инвестират средства в детски градини, училища, болници и други подобни. Но такива предложения няма тук. В момента се продават една голяма част от имотите на Министерството на отбраната. С този законопроект се улеснява цялата процедура и ние считаме, че това е национално предателство. Както преди 20 години една голяма част от техниката на Българската армия се наряза – танковете ни, самолетите ни, ракетите ни се нарязаха, както това беше едно грандиозно национално предателство, за което, разбира се, тези, които са го извършили, ще си платят един ден, сега се продават имотите на Министерството на отбраната. Това е, скъпи съграждани.
#214 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Шопов? Заповядайте, господин Гаджев, за реплика.
#215 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, за да се спрат вече всякакви спекулации, които продължават и от първото четене на Законопроекта, хубаво е, ако някога освен четене има и четене с разбиране. Министерството на отбраната, тъй като аз съм бил от участниците в писането на специфичния ред, който, между другото, е приет 2010-а или 2011 г. – този ред, който Вие защитавате, за единственото министерство, което продава имотите, които са в управление. Те не са собственост на Министерството на отбраната, те са собственост на държавата в управление на Министерството на отбраната. Ако отворите Закона за държавната собственост, след приемането на тези поправки, ако се приемат, ще видите едно нещо, което в правния мир мисля, че го наричат делегация, със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Там изрично се пише, че всеки имот, който е с данъчна оценка над половин милион лева, минава през Министерския съвет. Процедурата е същата, само че вносителят няма да е министърът на отбраната, ще е министърът на регионалното развитие. Това е единствената разлика, тоест няма никаква. В този смисъл нито публичността, нито по някакъв начин процедурата се променя. Маха се по-лекият ред, между другото, който има в момента, в който Министерството на отбраната има възможността да я продава. Той беше въведен тогава в едни тежки за армията години, тъй като по време на световната финансова криза бюджетите за отбрана навсякъде в света бяха едни от първите, които станаха жертва на съкращаване на разходи, с идеята да може с продажбата на имоти да се възстановява по някакъв начин и да се пълни бюджетът за отбрана. То това не противоречи и в момента, тъй като според разбирането, което винаги е имало между Министерството на отбраната и Министерството на финансите, парите, които са генерирани от продажбата на движимо и недвижимо имущество, са възстановявани в бюджета за отбрана и се ползват за капиталови разходи, тоест за придобиване на въоръжение и техника или за ремонт на поделения. В този смисъл нищо такова не се случва от това, което казвате. Колкото до Сливен, където е имало ремонтно поделение на Трета армия. Къде е Трета армия? Няма я. Няма такава. И съответно затова и имотите са с отпаднала необходимост. Защо е нарязана техниката и е съкратена армията? Ами може да проверите и в Уикипедия. Казва се „Договор за обикновените въоръжени сили в Европа“, в края на 80-те години договорен, в който България влиза като Народна република България и поема ангажименти за съкращаване на обикновените въоръжени сили в Европа под диктовката, между другото, тогава от Съветския съюз. Това са от периода края на 80-те – началото на 90-те години поредица от международни договори за съкращаване на обикновените сили в Европа, откъдето всъщност произтичат и ангажиментите на различните държави за намаляване на въоръжението, което притежават. Но да не се разсейвам. Със Законопроекта реално редът не се променя. Става даже още по-сложен, защото минава по-общия ред, който е за абсолютно всички останали институции, а именно с решение на Министерския съвет за тези, които са над половин милион. За тези, които не са под половин милион, пак има процедура от Министерския съвет, а вече се продават и с електронна платформа, защото до момента бяха с търг с тайно надаване. Така че реално системата даже става по-прозрачна.
#216 · speech
Други реплики има ли? Заповядайте, господин Димчев.
#217 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Шопов, аз всъщност исках да Ви допълня с нещо, тъй като Вие споменахте параграфи 5 и 6, но също така и в § 4 нали се правят тези заменки. И другото – участието на областните управители в продажбата на имотите. Тук ще визирам, то не точно имотите на Министерството на отбраната, ами то си има предистория. Забелязахте ли колко областни управители бяха сменени в последните 6 месеца? Предполагам сте го забелязали. Защо не го казахте от трибуната? Ако може, сега в дупликата си да го кажете, но това всъщност според мен си има точен, конкретен отговор. И той е, че тези апетитни наистина имоти, защото тук говорим сега примерно: 175 декара във Варна, район „Владислав Варненчик“, забелязах имоти в Сарафово, в Бургас, в други квартали, където цената на имотите е доста висока. Така че, ако може, да засегнете това в дупликата. Благодаря Ви.
#218 · speech
Трета реплика има ли? Заповядайте, господин Шопов, за дуплика.
#219 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Димчев, да, бяха сменени доста областни управители и бяха назначени такива, които са подчинени на „ДПС – Ново начало“. Разбира се, господин Гаджев не спомена, че в чл. 48 отпада задължението, когато се продава имот, собственост или в управлението на Министерството на отбраната, то да бъде в момента със заповед на министъра на отбраната. Но ако отпадне тази част от алинеята, ще бъде само със санкцията на областния управител. И разбира се, както господин Димчев каза преди малко, голяма част от тези областни управители напоследък бяха сменени с такива, които са подчинени на „ДПС – Ново начало“ или са част от „ДПС – Ново начало“. Процедурата със сигурност се улеснява и не му прави чест на господин Гаджев. Също така не му прави чест да казва, че под диктовката на Съветския съюз се е намалил отбранителният капацитет, но преди 20 години, когато се нарязаха ракетите, когато се нарязаха танковете и самолетите, това не беше под диктовка на Съветския съюз, а беше под друга диктовка. Сега под същата тая друга диктовка – на САЩ, които в момента искат Европа да си увеличи отбранителния капацитет, ще купуваме нова техника. Обаче къде ще я държим? Защо не възстановим Трета армия да отбранява надолу? Защо не ги използваме тези имоти или, когато увеличим разходите, след това ще купуваме нови имоти, обаче на повишени цени, и ще строим нови сгради? И просто ще разпилеем едни пари, защото в момента има едни хора, които са си набелязали едни държавни имоти и ги искат, и областните управители по тази улеснена процедура ще им ги продадат. Това е цялата работа.
#220 · speech
Следващият записан за изказване е госпожа Надежда Йорданова.
#221 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето изказване ще бъде по четири параграфа от Проекта на закон, който разглеждаме на второ гласуване, а именно: относно § 12, относно § 13, относно § 12, който става § 14, и относно § 16. Господин Председател, за да не излизам четири пъти, ще направя общо изказване. Колеги, във връзка с измененията, които се правят в § 2 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, се предлага изменение в родовата подсъдност тогава, когато се разглеждат спорове относно отчуждаването на имоти – частна собственост, за изграждането на национални обекти, а именно от административните съдилища по местонахождението на имотите се предлага споровете да се разглеждат от Върховния административен съд, като съответно се предвижда Висшият съдебен съвет да обезпечи, разбирайте – увеличи, броя на съдиите във Върховния административен съд във връзка с така предложените изменения. Беше аргументирана тезата, че това се прави, за да се преодолее противоречивата съдебна практика, но позволете ми да не се съглася с това. Колеги, знаем, че противоречива съдебна практика се преодолява по два начина – с инстанционен контрол или с тълкувателно решение на Върховния административен съд в случая. Така че преместването на родовата компетентност от един в друг съд не може да реши въпроса с наличието на противоречива съдебна практика, апропо, ние не сме спорили за наличието на такава. Но нека да припомним, нека да разгледаме, всъщност да очертаем картината какво точно се случва около тези промени. Колеги, правилото, точно това правило, което в момента колегите от ГЕРБ предлагат да се промени, е въведено през 2018 г., в Четиридесет и четвъртото народно събрание – тогава, когато ГЕРБ доминира мнозинството, и всъщност колегата Александрова вероятно помни как точно се е случило това – с предложение между първо и второ четене в залата, след това тя го е докладвала, така че това гласуване е станало със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, който е приет на 25 юли 2018 г. и на 13 септември 2018 г., месеци след като излиза Тълкувателното решение № 8 от 4 май 2018 г. по конституционно дело № 13 от 2007 г., което коментира компетентността на Върховния административен съд като първа инстанция по спорове, свързани със законосъобразността на актове на Министерския съвет и министрите. Нещо повече, към настоящия момент точно по тази разпоредба има образувано конституционно дело № 4/2025 г., което в момента е в процес на разглеждане, по което има получени 11 становища, които защитават алтернативни тези. Това производство е образувано по искане на Министерския съвет, взето на 24 март 2025 г. Така че аз се питам с тези изменения, които са внесени през юли тази година, всъщност какво се цели – дали е наистина решаване на проблема с противоречивата съдебна практика, или пък се цели да се изпревари Конституционният съд относно вземането на едно конкретно решение? Също така не мога да се съглася с тезата, която беше изразена, че видите ли, по този начин ние пречим на едни недобросъвестни съдии да прилагат зле закона въз основа на едни недобросъвестни вещни лица, които зле, в полза на определени страни, дават определено заключение. Не че няма такива случаи – за съжаление, има, но този порок не се бори с промяна на компетентността, а с други средства, и Вие това го знаете. Само да припомня, че всъщност компетентността с решение на Министерския съвет да се отчуждават частни имоти за изграждане на национални обекти не се основава пряко на Конституцията. Тя беше въведена през 2003 г. Може би има колеги в залата, които си спомнят как се случи това. Тази процедура беше въведена във връзка с реализирането на линейни инфраструктурни проекти, тогава, когато се въведе фигурата на парцеларния план именно за да се улесни изграждането на този тип обекти. Колеги, до този момент абсолютно всички имоти – частна държавна собственост, за всички обекти, включително и от национален характер, се извършваха от областните управители, така че това са моите аргументи – че прибързано се прави тази промяна, без конкретни изчисления нито за натовареността на Върховния административен съд, нито за това колко ще струва на гражданите, как ще им се оскъпят съответните производства за защита на техните права тогава, когато се отчуждават техните имоти. По § 13 – колеги, мисля, че с този параграф Петдесет и първото народно събрание избива всякакви върхове и рекорди, които са постигнати във връзка с лоша законодателна практика. Колеги, между първо и второ четене, ако подкрепите този параграф, ще създадете изцяло нов раздел в Закона за насърчаване на инвестициите – Закон, който до този момент не беше обект на разглеждания законопроект, и освен това, колеги, този нов раздел беше създаден по устно предложение в хода на заседанието на Правната комисия. Разбирате, че това противоречи на всички изисквания за добра законодателна практика – предвидимост, публичност, обоснованост на законодателния процес. По тези предложения ние нямаме абсолютно нито едно становище на която и да е било заинтересована страна. И всъщност какво се прави с този параграф? Създават се определени особени правила във връзка с реализирането на определени инвестиционни проекти. Това са няколко хипотези – приоритетни инвестиционни проекти с национално или регионално значение и за инвестиционни предложения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и са обекти със стратегическа важност по Закона за опазване на околната среда, и за индустриални паркове със стратегическо значение по Закона за индустриалните паркове. С тези случаи на практика се предвижда съкращаването на определени административни процедури. Доколко това е обосновано, доколко това подобрява предвидимостта, сигурността, инвестиционния климат? Въвеждането на мълчаливо съгласие в тези конкретни случаи е една голяма неяснота, защото ние нямаме адекватен публичен дебат по това. Нещо повече, въпросът с определението, понятието „инвестиционни проекти с национално или регионално значение“ беше въведено миналата година. С измененията в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите този въпрос остана недоразвит. И ако видите в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, там остана само „приоритетни инвестиционни проекти“, но как се обозначава кой е с национално, кой е с регионално значение, как се взема това решение, какви са последиците от това, остава неясно. Относно § 12, който става § 14, и по-точно т. 2 относно чл. 3, ал. 3, т. 1 – с това се изменя Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Колеги, предлага се... Първо да припомня – както знаете, има един така наречен забранителен списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а именно списък от дружества, които не могат да бъдат приватизирани поради тяхното стратегическо значение за държавата без решение на Народното събрание. Настоящата уредба е, че не само целите дружества не могат да бъдат приватизирани без решение на Народното събрание, но и техни обособени позиции, тоест определени имоти, груби сгради, съоръжения или такава съвкупност от вещи и производства, които съставляват обособена позиция, включително и те не могат да бъдат приватизирани без решение на Народното събрание. Ясна е целта на тази разпоредба. Тя цели да гарантира, че тези дружества няма да бъдат изпразнени зад гърба на Народното събрание, докато са в забранителния списък. Е, именно тази гаранция управляващите предлагат да падне. Тоест предвижда се обособени позиции на дружества, които са част от забранителния списък, да могат да бъдат приватизирани и без решение на Народното събрание – отново без никаква аргументация, само че е ставало трудно, сложно и така нататък, но нито са ни казали колко процедури е забавило Народното събрание, колко е удължило, как е ощетен общественият интерес от това, няма никакви аргументации. Само да припомним част от дружествата, които са част от забранителния списък: БДЖ, „Български пощи“, „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ“ ЕАД, пристанище Варна, пристанище Бургас, множество държавни лечебни заведения. Списъкът е впечатляващ и всъщност с тази норма, с това изменение Вие, управляващите, ще дадете възможност обособени части от тези дружества да бъдат продавани без решение на Народното събрание, и така създавате една магистрала за заобикаляне на забранителния списък. Последно, относно § 16 – колеги, отново между първо и второ четене, извън обхвата на разглеждания Законопроект на първо четене, се предлагат изменения в Закона за опазване на околната среда, които най-общо – няма да влизам в детайли, но най-общо са свързани с отпадането на въззивната инстанция, двуинстанционното обжалване на решение на министъра на околната среда и водите, когато са свързани с това дали да се извършва, или да не се извършва екологична оценка, да се извършва или да не се извършва съответно решението по ОВОС и така нататък. Не само че отпада двуинстанционният контрол, но няма и преходна разпоредба, която да казва, че настоящите производства се завършват по досегашния ред, тоест прекратява се всичко. Така че включително и хора, които са се надявали да имат втора инстанция или в момента им тече срокът за въззивно обжалване, ще бъдат лишени от тази възможност. Колеги, наличието на двуинстанционно обжалване… Всъщност това се отнася за обекти от национален интерес, това са обекти със стратегическа важност, означава, че всъщност ние намаляваме стандарта за защита на правата на гражданите във връзка с околната среда, и то в момент, когато световната тенденция е в обратна посока. През април миналата година – 2024 г., Европейският съд по правата на човека (реплика: „Времето!“) излезе с решение, че в чл. 8 от Европейската конвенция по правата на човека, който е свързан със защита на личния и семейния живот, се включва включително и правото на ефективна защита от държавните органи срещу сериозни неблагоприятни последици от измененията на климата върху живота, здравето, благосъстоянието и качеството на живот. Колеги, тогава, когато намалявате стандарта за правна защита относно спазването на екологични права, Вие нарушавате тази защита. И още повече нарушавате в случаи, когато тези процедури трябва да бъдат провеждани от държавата, която се предполага, че има достатъчно капацитет – експерти, финансови и всякакви възможности да осигури най-високо качество на работа и защита на българските граждани. И аз го казвам с пълно съзнание, защото помня например изграждането на магистрала „Люлин“, където на няколко пъти Върховният административен съд връщаше процедурата във връзка с оценка на околната среда. И знаете ли защо? Защото администрацията мърляво вършеше работата си. В момента, в който администрацията спази всички изисквания на закона, обсъди с обществеността предложенията и спази всичко, което е необходимо, ОВОС издържа. Така че, съжалявам да кажа и да направя това заключение, но Вашите предложения не целят да се подобри инвестиционният климат. Напротив, те целят да подпомагат мърлящината на българската администрация. Благодаря.
#222 · speech
Реплики? Заповядайте.
#223 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря, господин Председател. Госпожо Йорданова, първо ще Ви помоля да не обиждате българската администрация, защото в крайна сметка тя е тази, която предоставя услугите, и благодарение на нея все пак министерствата успяват да свършат някаква работа. Това, че на Вас не Ви харесва, е друга тема. Колкото до предложенията – да, стандартите може да са такива, но действащото законодателство, Вие много добре знаете, че по никакъв начин не подобрява защитата. Нещо повече, все пак единствените, които протестират в тази зала активно, са тези, които извършват зеления рекет. Те бяха Ваши присъдружни партии, напомням Ви. И бяха създадени с една цел, пак ще върна лентата назад, бяха създадени от Прокопиев и неговите кръгове, за да могат да спират чуждестранни инвеститори в зеления сектор. Той ги направи само затова. И именно поради тази причина в България няма нито една голяма фирма, която се занимава със зелена енергия, и каквато и да е друга, която да е направила инвестиции. Може да го проверите – включително най-големия ветропарк те го спъваха дълги години. Въпреки това, тъй като Вие стигнахте дотам, че от фенове на зелената енергия злоупотребихте с предложението ни, че то е за вецове и за ветропаркове, ние сме вкарали прецизираща разпоредба, прецизиращ текст, че тези бързи процедури в момента няма да се прилагат за фотоволтаични централи и за ветропаркове, въпреки че е много близко до акъла, че те няма как да бъдат проекти от национално значение, нито пък стратегически. Но това, което в момента има като разпоредби, знаете, че се злоупотребява брутално, знаете, че с едни 10 лв. бяха забавени делата по магистрала „Струма“ с 6 месеца, абсолютно зловредно и злоумишлено. И ако Вие искате да имаме право, което лишава българските граждани от нормална инфраструктура – да, ние нямаме нищо против да бъдем лобистите на българските граждани и с тези текстове да им позволим да имат нормална инфраструктура – независимо дали става дума за магистрала „Струма“, независимо дали става дума за пътя от Монтана до Враца, защото в крайна сметка важни са процедурите, така че да може да стартират в някакъв разумен срок тези процеси. Това е въпросът. Оттам нататък, особено когато има привлечено финансиране, Вие знаете много добре, че е въпрос на време то да отпадне. Всяко привлечено финансиране е с ограничен срок и за съжаление, зеленият октопод злоупотребява, рекетира и още по-лошото – фирмите си плащат и си мълчат само за да могат да им вървят процедурите, тоест в момента действащата разпоредба създава и предпоставки за корупция извън държавната администрация. И това се случва. И Вие това в момента искате да го защитавате?! Окей, Ваша воля. Тъй като нямам намерение много да говоря, искам да направя две прецизиращи разпоредби, а именно в § 13, господин Председател, да се направят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 22к, ал. 1 думите „съвет и“ се заменят със „съвет или“, а след думите „произнасят по“ се добавя „реда на“. 2. В чл. 22л, ал. 1 думите „корекция/допълнения на“ се заменят с „допълнителна информация за“ и накрая думите „предоставяне на допълнителна информация“ се заменят с „предоставянето ѝ“.“ Допълнително в § 16 се правят следните допълнения: В т. 1, 2 и 4 накрая се добавя: „след думите „Министерски съвет“ съюзът „и“ се заменя с „или“. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Времето, времето!“) Предложенията са с цел прилагане на разпоредбата. Ще спазя времето, скъпи колеги!
#224 · speech
Други реплики има ли? Заповядайте.
#225 · speech
Да не излизам пак, може ли? За разделно гласуване – да не излизам за изказване, да спестим малко време. И § 7 да бъде гласуван разделно, моля.
#226 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Йорданова, взимам реплика не защото не съм съгласна със съществото на това, което казахте, за критиките Ви към Законопроекта, а заради оценката Ви, че това е една лоша законодателна практика, за да прикрие мърлящина. Не. Това е законодателна практика от човекомразство. Защо? Защото няма политическа или обществена логика, която да обосновава тези промени, особено визираните от Вас в § 13 и § 16, свързани с оценката на въздействие върху околната среда. Със сигурност това не е политика за защита на интересите на хората. Аз не знам нито един гражданин на Република България, който да каже: „Искам да дишам мръсен въздух, а не чист въздух.“ Не знам да има нито един гражданин на Република България, който да каже: „Аз искам да ходя на плаж на бетон и асфалт, а не върху чиста, фина природа, пясък и дюни.“ Това със сигурност се оказва, че не е и политика за по-ефикасно крадене от страна на ГЕРБ и ДПС, и по-бързо усвояване, защото те парите по „Хемус“ ги откраднаха още преди да има план как да мине и да се построи магистралата – още преди да отчуждят имотите на частните граждани, камо ли да се извърши оценка на въздействието. Това със сигурност не е и политика, за да се строи по-бързо и ефикасно, защото ГЕРБ управляваха 12 години. За 12 години те не построиха нито една магистрала – не защото им пречеха гражданите, които се борят за правото си на чист въздух, чиста околна среда и частна собственост. Не бяха това причините. Не бяха административни и съдебни срокове, защото те за тия 12 години щяха да минат няколко пъти на няколко инстанции, пак да се върнат и пак да се извъртят. И остава единственото обяснение защо се правят тези промени толкова настоятелно – чисто човекомразство!
#227 · speech
Трета реплика има ли? Няма. Госпожо Йорданова, заповядайте. (Реплика от народния представител Юлиана Матеева.) Изчакайте, госпожо Йорданова. Спокойно, не Ви виждаме оттам. Разбрахме. Заповядайте за трета реплика.
#228 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Йорданова, съгласна съм с всичко, което казахте, но репликата ми е по повод на онова изречение, че не е ясно какви ще бъдат финансовите измерения на новата подсъдност по тези дела. Как да не е ясно? Нали имаме оценка на въздействието. Там пише, че нищо няма да тежи на бюджета. Очевидно тези съдии във Върховния съд, за които всички имаме известни догадки колко струват на бюджета на годишна база, всъщност ще работят pro bono по тези дела. Така че няма никакъв проблем с бюджета.
#229 · speech
Госпожо Йорданова, заповядайте за дуплика.
#230 · speech
ПП-ДБ
Благодаря. Колега Анастасов, Вие всъщност не опровергахте нито едно от моите твърдения. С Вас действително многократно сме коментирали за Вашите твърдения за злоупотреби от така наречения зелен октопод, многократно. И от настоящата трибуна пак Ви приканвам да седнем, да разгледаме конкретните казуси, за да се коригират по адекватен начин. Вярвам, че ако не Вие, голяма част от залата и от българските граждани разбират абсурдността на Вашата теза – дайте да намалим съдебния контрол върху тези актове, защото, колкото е по-малък съдебният контрол, толкова е по-малка корупцията. Абсурдно е това и не може да бъде подкрепено по никакъв начин. Освен това, да, аз ще говоря за това, че българската администрация понякога не си изпълнява добре задълженията. Това даже е наше задължение като народни представители. Същевременно с това аз съм горда, че съм била част от българската администрация, от редовите държавни служители. И знам, че има изключително достойни хора, които работят със сърце и душа в интерес на българските граждани. И винаги с каквото мога, както мога, в рамките на моите правомощия ще отстоявам тяхното право и възможността за адекватни условия да изпълняват тази своя функция. Колега Бориславова, действително тук големият въпрос е за истинските политически цели, които се преследват с тези изменения. Многократно, включително, Вие знаете, и в нашата парламентарна група сме спорили за това какво точно бави реализирането на инвестиционните проекти. И когато се стигне до това, къде са устройствените планове – било то парцеларни, или в зависимост от обекта, къде са подготвените отчуждителни процедури, или пък кое точно докъде жали, справките се оказват липсващи, твърденията се оказват малко на ангро, така че ние трябва да работим с адекватна конкретика. Колега Матеева, съгласна съм, че предварителната оценка на въздействието е, меко казано, озадачаваща. Но освен заплатите на повечето съдии във Върховния административен съд, както казах, липсва оценка на повечето разходи на българските граждани и юридическите лица, които неминуемо ще се повишат при промяна на подсъдността. Също така те трябва да се подготвят, между другото, и публичните власти, че всъщност тези съдебни процедури ще се забавят. Падат съкратените срокове, а освен това знаем, че натовареността на Върховния административен съд е такава, че там всъщност опашката от чакащи дела е много по-голяма от тези в другите административни съдилища. Благодаря.
#231 · speech
Следващият записан за изказване… (Реплика от народния представител Божидар Божанов.) Процедура – заповядайте.
#232 · speech
ПП-ДБ
Господин Председател, виждам, че ще приемаме доста скандални неща, и в тази връзка е добре българските граждани да го видят. Затова предлагам включване на камерите на БНТ. И в тази връзка Ви призовавам да се възползвате от правомощието си за проверка на кворума, тъй като само Вие в момента имате право на това. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Председателят може, а групите – до три пъти. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#233 · speech
Във връзка с предстоящото гласуване – проверка на кворума. (Силен шум и реплики.) В процедура на регистрация сме. (Възгласи: „Времето, времето!“) Очаквам да се пусне. (Реплики.) Обявих я, очаквам да се пусне. (Силен шум и реплики. Възгласи: „Времето, времето!“)
#234 · speech
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата. Отмяна, отмяна. Направени са три... (Бурни реакции в залата.) Чакайте сега, спокойно. Бяха направени три проверки на кворума.
#235 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, това, че Вие не си седите на мястото и не следите дебата, не значи, че можете да прекратявате искането за проверка на кворума, направено от председател, който беше господин Ганев. Председателят не е ограничен от бройката три. Прочетете Правилника. Това, което направихте в момента, е да санирате това, че управляващите не бяхте в залата и че няма кой от управляващите да води заседанието. Нямаше кворум. Прекратихте кворума, така че предлагам да закриете заседанието. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#236 · speech
Господин Анастасов, след това господин Костадинов. Спокойно, всички искат процедури. Видимо е, че има кворум. Видимо е, че сме в добро настроение. Част от колегите снимат, може би трябва всички да видят, че има кворум. Заповядайте, госпожо Димитрова.
#237 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, госпожо Председател. За колегите, които всъщност не са прочели Правилника – чл. 46, ал. 3: „Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или“, колеги, алтернативно, „до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група“. Благодаря Ви. (Бурни реакции в залата.)
#238 · speech
Може ли да не викате и да се изслушваме? Господин Стоев, преди Вас други поискаха. Господин Костадинов, желаете ли думата? Заповядайте. Господин Анастасов се отказа, след това господин Стоев.
#239 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Все сме виждали в този парламент някакви нарушения, обаче такова нещо, ей богу, за първи път виждаме. Няма такава процедура, която да е била прекратявана, досега никога не е била прекратявана такава процедура. И най важното нещо, което е, дори и това, което се опитаха Вашите съпартийци от БСП да Ви помогнат, всъщност показва до каква степен и те самите не познават Правилника. Това не е лимитативно ограничение. Всеки един юрист в тази зала го знае. С други думи, Вие направихте нещо, което всъщност, на практика, представлява едно нарушение на Правилника, много сериозно, да не казвам престъпление, защото все пак Правилникът е със статут на закон. Обаче има и още нещо. Всъщност проверката на кворума е една минута. Вие прекратихте на минута и четиринайсет секунди, когато имаше сто души. Реално няма кворум, така че в момента Вие трябва да обявите почивка и евентуално след това, ако прецените, да поискате нова проверка на кворума, за да видим дали ще успеете да съберете от мнозинството кворум. Защото виждаме, че всъщност май и една част от управляващите партии ги няма в залата и може да се окаже, че нямате кворум, защото просто някои са си хванали самолетите по-рано, и тя затова беше и направена проверката в самото начало на деня с трите проверки, които Вие редовно ги правите от управляващото мнозинство. Затова, все пак Вие сте юрист – добър юрист, надявам се, просто недейте да нарушавате Правилника, наистина това девалвира Вас самата. И наистина призовавам или сега, в момента, да пуснете отново проверка, или просто да прекратите заседанието и да дадете почивка, защото на минута и четиринайсетата секунда имаше сто души регистрирани. Сиреч кворум няма след изтичане на срока от една минута.
#240 · speech
Уважаеми, господин Костадинов, както знаете, престъпление е само онова правонарушение, което е в Наказателния кодекс. Заповядайте, господин Стоев.
#241 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас. Всъщност, госпожо Председател, действително тълкуването, което направи Вашият съпартиец госпожа Димитрова, всъщност е правилно. Да, председателят на Народното събрание може по всяко време да прави проверка на кворума по повод предстоящо гласуване, а парламентарните групи по тяхно искане – само три пъти в едно заседание. А, да Ви кажа сега, за да не стане спор, кой е председател на Народното събрание – нашият правилник това го урежда – в § 3 пише кой е председател на Народното събрание и там пише, че този, който председателства заседанието. Така че, доколкото знам, ако Вие не бяхте в пленарната зала, тогава водеше господин Цончо Ганев, който по силата на нашия правилник тогава е изпълнявал функциите на председателя, и ако Ви трябва стенограма, моля, вижте, че всъщност проверката на кворума беше по негова инициатива. И тъй като е била по негова инициатива, е абсолютно редовно направена по силата дори и на тълкуването на госпожа Мая Димитрова, защото той има право да направи проверка на кворума. Така че Вие на какво основание прекратихте проверката на кворума? Дори не знам – много ми е интересно Вашето правно тълкуване на Правилника.
#242 · speech
Ако желаете, ще Ви отговоря. Господин Ганев не е казал, че е във връзка с предстоящо гласуване – поради тази причина (Шум, реплики и смях.) Господин Кьосев, и Вие ли желаете да се изкажете? Заповядайте.
#243 · speech
ПП-ДБ, от място
Става смешно вече.
#244 · speech
Не, не, не става смешно. Само, моля Ви, не от място.
#245 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Киселова, имаше искане за включване на камери – моят колега Божидар Божанов го направи, и във връзка с това искане за включване на камери беше поискана проверка на кворума.
#246 · speech
От парламентарна група.
#247 · speech
Само да кажа. Не, не. Той покани, изрично покани и призова господин Ганев да поиска проверка на кворума, каквото право той има по силата на чл. 46, ал. 3. И нека да го прочетем: „Председателят...
#248 · speech
Благодаря.
#249 · speech
„...във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно здание по искане на парламентарна група“. Парламентарна група може да иска три пъти, а председателят на Народното събрание може да поиска по своя инициатива по всяко едно време. Благодаря Ви.
#250 · speech
Заповядайте, господин Расташки.
#251 · speech
ПП МЕЧ
Госпожо Киселова, процедурата ми е към Вас. Не Ви ли е срам последния ден да правите такива тарикатлъци с кворума тука, да идвате и да го спирате, да правите селски номера? Вас Ви нямаше в залата, Вие дойдохте и спряхте процедура по проверка на кворума, която вече беше преминала едната минута. Трябваше да има резултат от тази проверка на кворума. Сега прикривате последния ден, последния час, за да може тук да се гласуват закони за продажба на държавните имоти. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#252 · speech
Предлагам всички да излезете и да кажете, че имате по начина на водене, но нека да бъде един по един, а не всички едновременно. Заповядайте, господин Атанасов. Господин Анастасов, Вие вдигнахте след госпожа Бориславова, така че ще бъдете след госпожа Бориславова, четвърти, а Вие, госпожо Катинчарова, пета.
#253 · speech
Атанас Атанасов
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо председател. Процедурата ми е към Вас. Трогателно е как от ПП-ДБ възхваляват действията на Цончо Ганев в качеството му на председател на Народното събрание, но молбата ми е, тъй като е в последния работен ден преди ваканцията, вече напредна времето и се екзалтират емоциите, да въдворите ред в залата и да продължим нашата работа. Колежката Димитрова разясни Правилника. Той е ясен и категоричен, така че нека не си губим времето. Благодаря.
#254 · speech
Прощавайте, госпожо Бориславова, господин Мирчев поиска преди Вас.
#255 · speech
ПП-ДБ, от място
Аз съм кавалер.
#256 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, очевадно има объркване за това какво се е случило в пленарната зала, докато Вие не бяхте горе, а председателстваше друг член от друга парламентарна група. Затова Ви моля да извадим стенограмата, да се консултирате с Вашите служители, които стоят отляво, отдясно около Вас, и да видите в какъв ред, по какъв начин, на основание на кой член от Правилника беше поискана тази процедура за проверка на кворума, за да не ставаме за смях. Следващото нещо, на което трябва да Ви обърна внимание, е, че за първи път – прецедент в работата на Народното събрание – ние достигаме до ситуация, в която няма кворум, рискуваме да продължим работа при липса на кворум – след изтичането на една минута имаше едва сто регистрирани народни представители. Тоест каквото бъде прието оттук нататък, да не казвам, че то е безумно скандално и безобразно нагло, рискува да падне в Конституционния съд заради това, че не е прието от Народното събрание в необходимия състав с кворум.
#257 · speech
Уважаеми колеги, когато е направено искане за проверка на кворума и до една минута не са регистрирани, има ред и този ред е 15 минути почивка. Е, ще дам възможност на всички да се изкажат. Спокойно. Господин Мирчев, ще се изказвате ли? Той беше вдигнал ръка преди Вас. Госпожо Катинчарова, казах Ви, че Вие сте пета. Моля Ви, следете си реда – след господин Анастасов. При девет парламентарни групи от една парламентарна група се изказват повече хора. Не мога да ги спра. Заповядайте, господин Мирчев.
#258 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо председател. Вижте сега как искате да закрием сезона по не най-красивия възможен начин. И ето, госпожо Председател, винаги с разбиране сме подхождали и дори и в лично качество съм Ви защитавал, когато колегата Сабрутев искаше да Ви покаже Правилника, порицахме го и човекът си взе бележка. Обаче днес какво се случва? Излиза Божидар Божанов и предлага да се включат камерите.
#259 · speech
Моля Ви, не смесвайте лицата.
#260 · speech
Не, не, изслушайте ме, ако обичате, не ме прекъсвайте.
#261 · speech
Божанов, а не Божанков.
#262 · speech
Божанов казах.
#263 · speech
Не, не, не, Божанков казахте.
#264 · speech
Добре, връщам лентата назад. Уважаема госпожо Председател, излиза народният представител, съпредседател на „Да, България“, народен представител от ПП-ДБ – Божидар Божанов, който, тъй като е малко болен и гласът му е по-странен, предлага да се включат камерите на БНТ и се обръща към председателстващия в този момент, че може в тази връзка, във връзка с гласуването, да поиска проверка на кворума. Председателстващият иска проверка на кворума. Минава една минута. Няма кворум в залата. Вие бягате по коридора, влизате и вместо да дадете 15 минути почивка, за да се реши този проблем, Вие прекратявате процедурата, госпожо Председател. В момента не трябва да има заседание на парламента. Вие го знаете много добре това нещо. Знаете, че сте нарушили Правилника, знаете, че сте в пълно нарушение. Не само това, дори част от колегите от ГЕРБ са се хванали за главите в момента. И те не искат да излязат да ви защитят. И затова ви предлагам да постъпите достойно – да прекратите заседанието и да не се занимаваме с това позорно последно гласуване, което, така или иначе, с част от хората тук трябва да се случи, и Вие, госпожо Председател, да можете да гледате не само нас, народните представители, но и всички български граждани достойно. Благодаря Ви.
#265 · speech
Ще има петнадесет минути почивка, за да размислят всички как да постъпят, но преди това има още, изчакайте. Господин Анастасов, госпожа Катинчарова тръпнат в очакване да се изкажат. Заповядайте, господин Анастасов. Госпожа Катинчарова е след господин Анастасов. (Шум и реплики.) Три са опитите, след които председателят прекратява заседанието.
#266 · speech
ДПС – Ново начало
Госпожо Председател, преди да направя моята процедура, колеги, ще Ви помоля за малко спокойствие. Първо да проверим дали господин Цончо Ганев е регистриран, за да води това заседание. Регистрирал ли си се днес, когато имаше регистрация – на последната регистрация, така че да бъде въобще в правото си да води това заседание? Може да ми отговорите след процедурата. Колкото до другите неща, госпожо Председател, много нелицеприятна картинка е да гледаме как Иво Мирчев и Божидар Божанов се молят на Цончо Ганев, умоляват го и той им изпълнява желанията. Сега им предлагам на тях да си скъсат онзи проект на решение, за който събираха подписи, да взимат оставката на Цончо Ганев и да пуснат един проект на декларация, в който да го обявят за истинския председател на ПП-ДБ. По принцип съм много критичен към Вас, Вие си заслужавате критиката, колеги, но днес победихте. Днес бяхте признати от ПП-ДБ за техните истински шефове. Това наистина е постижение.
#267 · speech
Заповядайте, госпожо Катинчарова, следваща процедура.
#268 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Госпожо Киселова, колеги народни представители! Нека да оставим шегите настрана, но правото се връзва на всякакви фльонги в тази зала и този акт, госпожо Киселова, на прекъсване на процедурата беше наистина подигравка с всякакви правила. Вие от сутринта се упражнявате върху нервите на всички ни с меренето на кворум за секунди и в момента, в който наближи така цифрата 121, преставате да чакате някой да се регистрира, а сега сте толкова щедра на време. Нека да Ви припомня един случай от Петдесетото народно събрание, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ го помнят много добре, когато беше поискана четвърта проверка на кворума от госпожа Рая Назарян тогава – мисля, че Вие бяхте тогава, когато се окупира трибуната на Народното събрание и когато депутатите от ГЕРБ и въобще от управляващата коалиция, от управляващото мнозинство (реплика от ГЕРБ-СДС: „Тогава не е имало управляващо мнозинство!“), тогава бяха чакани два часа и половина, за да се приберат с хеликоптери от Гърция, където там са заминали. (Реплики от ГЕРБ-СДС. Шум.) Така че, вижте... Вижте поне формално! Поне формално направете изключение: спазете не просто правилата, осланете се, така, оставете се на чувството за справедливост, защото Вие сте преподавател все пак по конституционно право. Бъдете така добра и не правете повече упражнения по правото, просто все едно сме на трудово обучение! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#269 · speech
Моля Ви, не обиждайте – думите „все пак“, почувствах се лично засегната.
#270 · speech
ВЕЛИЧИЕ, встрани от микрофоните
О, моля Ви!
#271 · speech
Уважаеми колеги, Правилникът изисква, когато няма достатъчно регистрирани, да се даде почивка 15 минути. И аз щях да го направя. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Заповядайте, господин Стойнев. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако не желаете почивка, ще преминем към гласуването.
#272 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Председателят на Народното събрание има право да прекъсне и да спре всяка една процедура. Точка! Следователно, госпожо Председател, искам, правя процедурно предложение в момента да прекратим изказванията и да вървим към гласуване. Процедурата ми е да прекратим изказванията. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)
#273 · speech
Господин Стойнев, изказванията са по процедурни въпроси, затова давам думата. Беше направено процедурно предложение за излъчване по БНТ. Правилно ли е?
#274 · speech
Реплика
Да.
#275 · speech
Ама Вие искате от името на група?
#276 · speech
Реплика От Възраждане
Има ли кворум?
#277 · speech
Беше прекратено това.
#278 · speech
Реплика От Възраждане
Има ли кворум? (Шум и реплики.)
#279 · speech
Има кворум, нека да видим.
#280 · speech
Реплика От Възраждане
Колко е кворумът?
#281 · speech
Уважаеми колеги, поставям на гласуване излъчването… Госпожо Бориславова, моля, не подвиквайте от място! Ще Ви дам думата после и тогава ще говорим има или няма кворум. (Реплики.) Поставям на гласуване искането за включване на камерите на БНТ, направено от господин Божанов. Гласували 116 народни представители: за 3, против 95, въздържали се 18. Предложението не е прието.
#282 · speech
Реплика От Възраждане
Прегласуване!
#283 · speech
Заповядайте, господин Костадинов.
#284 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Искам прегласуване, защото има трима души от опозицията, които очевидно са се объркали да не гласуват, защото се вижда, че в залата има кворум от 113 човека. И каквото решение да бъде взето сега в разрез с Правилника, още утре – конституционна жалба, и това нещо ще падне. Аз мисля, че много бързо ще съберем много повече от 48 подписа, които са нужните. Още утре ще я вкараме в Конституционния съд. То все се е случвало, обаче такава брутална гавра с Правилника не се е случвала! Така че искаме прегласуване. На прегласуването опозицията не гласува и се вижда, че имаме точно 113 души от управляващите. Няма кворум. Това е истината!
#285 · speech
Заповядайте за процедура, госпожо Бориславова. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)
#286 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, процедурата ми е по начина водене и се обръщам към Вас. Моля Ви да ми обясните как при гласували 113 или 116 човека ние имаме кворум в тази зала? Кворумът е от 121. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) От 121. Кажете ми как установихте, че има кворум, за да може това заседание да продължи легитимно и да не падне в Конституционния съд всичко, което приемем, след като гласуваме сега?
#287 · speech
Последната регистрация, която е валидна, определя, че мнозинството, с което се приемат решенията, е 64 и повече народни представители. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“ Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуване!“) Затова: има ли други желаещи да кажат нещо? (Реплики от „ДПС – Ново начало“: „Хайде! Хайде!“) Беше поискано прегласуване за излъчване по Българската национална телевизия. Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за 1, против 96, въздържали се 18. Предложението за излъчване не е прието. Има ли други желаещи да се изкажат по Законопроекта? (Реплики: „Не, давай! Прекратявай!“) Закривам разискванията, щом няма. (Шум и реплики.) Извинявайте! Господин Стойнев направи процедура за закриване на разискванията, тя също трябва да се гласува. (Шум и реплики.) Моля за тишина! (Шум и реплики.) Беше направено процедурно предложение за закриване на разискванията. Има ли някой, който да направи обратно предложение?
#288 · speech
ПП-ДБ, от място
Аз!
#289 · speech
Заповядайте, господин Пейков. Колеги, разбирам, че искате да прекараме още време заедно. Моля Ви! Ще имате тази възможност. Заповядайте, господин Пейков.
#290 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички сме наясно какво се случва в залата. И ако някой гледа в момента на някой онлайн канал, понеже не сме по телевизията, искам да изясня за какво става дума. Управляващите са вкарали 4400 държавни имота за приватизация. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Това, което се опитват да направят, е Законът им да мине. Ние смятаме, че това е недостоен закон и не искаме той да мине. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Това е друг закон!“) Процедурата, която задвижихме през господин Цончо Ганев, който беше... (Силен шум, ръкопляскания и възгласи от „ДПС – Ново начало“: „Ооо! Горчиво! Горчиво!“) Да, да, да, да, да, да! Изчаквам Ви. (Възгласите от „ДПС – Ново начало“ продължават: „Горчиво! Горчиво!“)
#291 · speech
Моля за тишина в залата! Моля, колеги, за тишина в залата! Заповядайте!
#292 · speech
Вижте! За никого не е тайна, че с господин Цончо Ганев имаме отдавна емоционална авантюра… (Възгласи от ГЕРБ-СДС и „ДПС – Ново начало“: „Ооо!“ Ръкопляскания.) Така че няма какво да се изненадвате! (Силен шум.)
#293 · speech
Господин Пейков, много Ви моля! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и „ДПС – Ново начало“.) Господин Пейков!
#294 · speech
Колеги, ако обичате!
#295 · speech
Много Ви моля!
#296 · speech
Шегата настрана! Има… (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Горчиво! Горчиво!“) Държавата се управлява с морал и с принципи. В случая единствената причина две партии, които са в двата абсолютни края на българския политически спектър, да са единомишленици, е принцип, който Вие се опитвате да заобиколите. Ако толкова искате този закон да мине, обадете се на своите колеги, които вече са на плажа в Гърция. Чувам, че в гръцкия парламент имало кворум, по-голям от обичайния. Очевидно са там. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето! Времето!“) Ама какво време, като Вие сте тези, които крещят: „Горчиво!“
#297 · speech
Господин Пейков, правите ли обратно предложение…
#298 · speech
Госпожо Председател, обръщам се към Вас!
#299 · speech
…да не се закриват разискванията?
#300 · speech
Моля Ви да ми кажете: кое Ви накара, защото аз Ви имам за принципен човек и Ви уважавам дълбоко, кажете кое Ви накара, искам да чуя просто принципната Ви позиция – очевидно няма да се преборим с тази ситуация; очевидно злото ще победи в тази зала днес, това е ясно, разбираме го. Ние имаме много следващи начини на въздействие и ще се възползваме от тях.
#301 · speech
Благодаря Ви, господин Пейков.
#302 · speech
Но искам да чуя Вас, защото ми е важно да чуя: какво Ви накара да спрете процедурата (реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето! Времето!“) на господин Цончо Ганев, която той има право да направи по Правилник, и защо го направихте? Не заобикаляйте, моля Ви, въпроса ми, отговорете ми и оттам нататък нека продължим заседанието. Благодаря Ви.
#303 · speech
Правите ли процедурно предложение да не се прекратяват разискванията?
#304 · speech
Правя процедурно предложение, обратно на това на колегите отляво, да не се... (Шум и реплики.)
#305 · speech
Уважаеми колеги!
#306 · speech
…да не се прекратяват дискусиите. Можем така да си говорим до довечера. Междувременно…
#307 · speech
Така е.
#308 · speech
…колегите от ГЕРБ масово ще заминат, но Вие и с 12 души да останете, ако няма кой да поиска кворум, те могат с 8:6 да си го гласуват заедно и да приключим.
#309 · speech
Злоупотребявате с процедурата!
#310 · speech
Разбирате ли в какъв фарс участваме в момента?!
#311 · speech
Злоупотребявате с процедурата!
#312 · speech
Благодаря Ви.
#313 · speech
Уважаеми колеги, бяха направени две процедурни предложения. Едното – за закриване на разискванията, другото – да не се закриват. Първо по време постъпи за закриване. (Реплики между народния представител Манол Пейков с народни представители от „ДПС – Ново начало“. Шум и реплики.) Моля! Подлагам на гласуване да се закрият разискванията, както беше предложено от господин Драгомир Стойнев. Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Разискванията са закрити. Вие искахте процедура не по начина на водене, а за обратно предложение.
#314 · speech
ПП-ДБ, от място
Може ли процедура?
#315 · speech
Не, преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител, а именно „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост“; § 1 по вносител; § 2 по вносител; § 3 по вносител; § 4 по вносител; § 5 по вносител и § 6 по вносител – до § 5 и 6 по вносител. (Реплика на народния представител Венко Сабрутев: „Разделно гласуване!“) Моля, режим на гласуване. Закъсняхте, господин Сабрутев! За следващото. (Реплика на народния представител Венко Сабрутев: „Разделно! Разделно!“) Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Предложението е прието. (Реплики на народния представител Станислав Анастасов.) По § 13 имам от господин Анастасов – да, разделно гласуване за § 7, и господин Рашев – за § 15. Поставям на гласуване предложението на народния представител Божидар Божанов за създаване на нов § 6а, което не е подкрепено от Комисията. Гласували 117 народни представители: за – няма, против 112, въздържали се 5. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 7 по вносител, създаването на нов § 8 в редакцията на Комисията.
#316 · speech
Реплики От Герб
Седми отделно! Отделно!
#317 · speech
Добре, § 7 отделно. Поставям на гласуване § 7 по вносител. Гласували 117 народни представители: за 2, против 66, въздържали се 49. Предложението не е прието. Поставям на гласуване: създаването на нов § 8, който става § 9; наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител; § 9, който става § 10; § 10, който става § 11; § 11, който става § 12. Режим на гласуване. (Шум и реплики. Народни представители от ПП МЕЧ излизат на трибуната.) Моля, квесторите. Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма. В § 13 има направени редакционни предложения от народния представител Станислав Анастасов и първо ще поставя на гласуване редакционните предложения. Моля, режим на гласуване на редакционните предложения на господин Станислав Анастасов в §13. Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма. Поставям на гласуване създаването на § 13 в редакцията на Комисията заедно с редакционните предложения, които току-що одобрихме. Моля, режим на гласуване. Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. В § 12 има направени предложения от народни представители. Ще ги подложа поотделно на гласуване. Поставям на гласуване предложението от народния представител Христо Расташки по § 12, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за – няма, против 102, въздържали се 13. Предложението не е прието. Поставям на гласуване предложението на народния представител Павлин Найденов и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 114 народни представители: за няма, против 98, въздържали се 16. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 12 по вносител заедно с предложението на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Поставям на гласуване създаването на § 13 в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.) Моля? Има редакционно предложение в новия § 13. Отменете гласуването. Първо, поставям на гласуване редакционното предложение на господин Александър Рашев в § 15 да се добави думата „възмездно“. Гласували 117 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма. Поставям на гласуване създаването на § 15 заедно с редакционното предложение, което току-що приехме. Моля, режим на гласуване. Гласували 117 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към § 16. Има направени две предложения, като първо по реда на постъпване е на народния представител Христо Расташки – за създаването на § 14 или § 16 систематично, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 117 народни представители: за няма, против 112, въздържали се 5. Предложението не е прието. Направено е редакционно предложение в залата от господин Станислав Анастасов относно новосъздадения § 16. Поставям на гласуване предложението на господин Станислав Анастасов, направено в залата. Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Поставям на гласуване създаването на § 16 в редакцията на Комисията заедно с редакционното предложение, което току-що приехме. Моля, режим на гласуване. Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма. С това Законът на второ гласуване… (Шум и реплики: „Приет е! Приет е Законът!“) Не предлагам някой да даде различен вот, тъй като нямаше против и въздържали се. Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е в сряда, 3 септември 2025 г., от 9,00 ч. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 18,04 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Цончо Ганев Драгомир Стойнев Секретари: Галя Василева Цвета Рангелова