2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: aleksandar-gospodinov-koychev
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, колеги! Регистрирани 156 народни представители. Има кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.) Ще Ви запозная с програмата за работа на Народното събрание за периода 18 – 20 юни 2025 г.: „1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители са Атанас Зафиров и група народни представители от 12 декември 2024 г. и Министерският съвет от 28 май 2025 г. 2. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по труда и социалната политика от 13 февруари 2025 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносител е Министерският съвет от 4 март 2025 г. Приет е на първо гласуване на 17 април 2025 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Вносител е Министерският съвет на 7 май 2025 г. 5. Второ гласуване на Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица. Общ законопроект, изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 3 април 2025 г. законопроекти с вносители: Борислав Гуцанов и група народни представители от 22 ноември 2024 г.; Кирил Петков и група народни представители от 12 декември 2024 г.; Министерският съвет от 30 декември 2024 г. – точка първа за четвъртък, 19 юни 2025 г. 6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Вносител е Костадин Ангелов от 7 февруари 2025 г. Приет е на първо гласуване на 12 февруари 2025 г. – точка втора за четвъртък 19 юни 2025 г. 7. Второ гласуване на Законопроекта за пазарите на криптоактиви. Вносител е Министерският съвет от 31 декември 2024 г. Приет е на първо гласуване на 15 май 2025 г. – точка първа за петък, 20 юни 2025 г. 8. Парламентарен контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 208 народни представители: за 156, против 51, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към предложенията, постъпили по реда на чл. 47, ал. 3 – по реда на тяхното постъпване. Първото, което ще подложа на гласуване, е от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, а именно да се проведе изслушване на министъра на околната среда и водите – господин Манол Генов, относно драстичното увеличение на продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване, включително компоненти за фотоволтаични системи, с което се очаква значително увеличение на цените от 1 юли 2025 г. и което води до сериозни последици за бизнеса и потребителите, както и за осъществявания контрол от МОСВ върху дейността на предприятията за оползотворяване и възможните мерки за гарантиране на конкуренцията и адекватността на размера на таксите. На Председателския съвет беше обсъдено предложението да бъде предложено като точка първа за петък. Моля, режим на гласуване. Гласували 212 народни представители: за 100, против 30, въздържали се 82. Предложението не е прието.
#2 · speech
ПП-ДБ, от място
Прегласуване с мотивация.
#3 · speech
Прегласуване – заповядайте.
#4 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Ние би трябвало да се интересуваме от проблемите на обществото и увеличението между 800 и 1000% на екотаксите, за което няма никакво обяснение. МОСВ са дали една неадекватна позиция, в която казват, че това нямало да доведе до повишаване на цените. Това е абсурдно, колеги! Също така МОСВ са обяснили, че нямали кога и нямали време да контролират този сектор, и Вие сега отказвате дори да има изслушване, дори тези горещи въпроси да бъдат зададени, защото това има опасност да доведе до поскъпване на много електроуреди между 20 и 50 лева. И затова ще търси сметка българският народ, а Вие дори отказвате министърът на околна среда и водите да дойде тук и да отговори на всички тези въпроси. Така че, дами и господа, това не е инфлация, това е неосновано, необосновано повишение на екотакси, което не се е случвало. Така че, уважаеми дами и господа, призовавам Ви да подкрепите това предложение, ако се интересувате от проблемите на хората. Ако имате друг дневен ред, това вече е отделен въпрос. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#5 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Моля режим на прегласуване. Гласували 210 народни представители: за 94, против 32, въздържали се 84. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение с вносители Костадин Костадинов и Коста Стоянов за изслушване на министъра на вътрешните работи Даниел Митов и министъра на здравеопазването Силви Кирилов относно действията на органите на МВР и на „Спешна медицинска помощ“ при смъртния случай с Явор Георгиев от Варна и побоя на младежите в Хасково. Предложението е направено да бъде включено като точка първа за 19 юни четвъртък. Моля, режим на гласуване. Гласували 213 народни представители: за 96, против 32, въздържали се 85. Предложението не е прието. (Народният представител Костадин Костадинов иска думата.) Заповядайте, господин Костадинов, за искане за прегласуване с мотивация.
#6 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Назарян. Предложението, което ние имаме, е изключително важно и с много голям обществен интерес, защото тук става въпрос, за съжаление, не за изолиран случай вече, а за рецидив. Това го коментирахме миналата седмица, темата продължава да е актуална и сега. И нещо, което ние предлагаме и което е още по-важно, е изслушването и на министъра на здравеопазването, защото стана ясно и видно, че и самата „Бърза помощ“ очевидно не е постъпила достатъчно добре според изискванията на закона и според техните правила и норми. Нещо повече, въпросът, който ние поставихме миналата седмица и който е най-важен от всичките тези въпроси, е как така вече приемаме за нормално някакви хора да припадат по улиците от употреба на наркотици. Защото тук въпросът с полицейското насилие и превишаването на правата на полицаите, както казахме, е рецидив, но още по-опасният рецидив е, че ние приемаме за нормално някакви хора да се друсат по улиците на България и това на никой не му прави впечатление. Големият проблем е точно откъде този човек е намерил наркотиците, които после са били открити в него? Кой му ги е доставил? От колко време? Как и така нататък? От полицията излезе информация, че той е бил отдавна известен за това, че е ползвал наркотици. Добре, отдавна е известен, а кой му ги дава тези наркотици? Опредено не си ги е купил в супермаркета. И точно поради тази причина изслушването на министъра, който миналата седмица очевидно лъсна като министър на Пеевски, а не на ГЕРБ, е изключително важно, защото този въпрос е въпрос, който касае всеки един от нас. Всички имаме деца. Знаем какво се случва в момента в училищата и по улиците на България. Това е най-големият проблем! Защото ние го знаем, полицията го знае и същевременно нищо не се случва, а се ритат паднали хора по улиците или се бият деца, както в Хасково. Призовавам Ви за преосмисляне на позицията – тези, които не подкрепихте изслушването, защото този въпрос наистина е много важен, той касае абсолютно всеки един българин.
#7 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Моля, режим на прегласуване. Гласували 211 народни представители: за 95, против 31, Въздържали се 85. Предложението не е прието. Следващото предложение за включване на точка в дневния ред на Народно събрание е Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Славчо Крумов с № 51-554-02-236, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г Предложението е да бъде включено като точка първа за днес, 18 юни. Моля, режим на гласуване. Гласували 212 народни представители: за 80, против 42, въздържали се 90. Предложението не е прието. (Народният представител Байрам Байрам иска думата.) Заповядайте, господин Байрам.
#8 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Поредна седмица, поредно гласуване и всички виждаме кои са пазителите на руското ОПГ, на руските престъпници. Те говореха, че се правят внушения от трибуната.
#9 · speech
Господин Байрам, въздържайте се. Въздържайте се с езика, иначе ще трябва да Ви взема думата.
#10 · speech
Нека всеки да види кой пази европейските ценности. Нека всеки види кой пази руското влияние и да видим кои са техните пазители. Не Ви ли е срам?! Поредна седмица пазите ето тези престъпници. (Посочва парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#11 · speech
Господин Байрам, ще взривите залата с изказа, който използвате. Недопустимо е. Правите ли искане за прегласуване, или не? Господин Байрам, не чух да правите искане за прегласуване. (Реплика от народния представител Байрам Байрам: „Казах, че искам.“) Не чух, не казахте, че искате прегласуване. Моля, режим на прегласуване. (Шум и реплики в залата.) Моля за тишина в залата. Гласували 211 народни представители: за 81, против 42, въздържали се 88. Предложението не е прието и няма да влезе в дневния ред за тази седмица. Продължаваме със следващото предложение, направено от народния представител Искра Михайлова-Копарова, а именно за включване като точка трета в дневния ред на Народното събрание за 18 юни, сряда – Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Тодоров с № 51-554-02-238, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Същото не е допустимо и няма да го подложа на гласуване, тъй като не е изтекъл срокът по член 47, ал. 3, изречение 5, а именно – един месец от отхвърлянето. Същото предложение е било подложено на гласуване на 11 юни за включване в програмата на Народното събрание и е било отхвърлено, предвид на което срокът, след който може да бъде направено отново това предложение за включване в програмата, е 11 юли 2025 г. Следващото предложение е от народния представител Халил Летифов за включване като точка втора в дневния ред на Народното събрание за 18 юни, сряда – Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Ивайло Чорбов с № 51-554-02-237, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 83, против 42, въздържали се 86. Предложението не е прието. Господин Анастасов, заповядайте. Господин Анастасов, само преди да започнете, имам огромна молба към Вас. Моля Ви да се въздържате от изразните средства, които ще използвате. Нека да не разваляме реда в залата. Имаме много тежък дневен ред и е за хората. Редно е. Моля Ви, бъдете учтив. Заповядайте. (Шум и реплики в залата.) Моля за тишина в залата.
#12 · speech
ДПС – Ново начало
Разбира се, госпожо Председател, ще дам най-доброто от себе си да се позова само на това, което е очевидно за всички в залата. Няма да се спирам на това, че залата очевидно защитава едни хора, които са тясно свързани с режима в Москва, но не мога да не споделя и учудването си, когато част от залата защитава тези хора, които са единствените тук в тази зала, които защитават режима на аятоласите в Иран. Единствените. За кодош на цялото това Народно събрание. Отделно от това, госпожо Председател, аз наистина не разбирам защо тук специално за господин Чорбов, за който в момента гласуваме, има искане за задържане освен искане за възбуждане на наказателно преследване, по каква причина Събранието продължава да пази тези хора тук и този човек конкретно и вместо той в момента да бъде задържан, както е поискала прокуратурата, ние го държим тук в тази зала, позорейки тази зала и превръщайки залата в... и аз не знам в какво. Каква е тази зона? Вие ми кажете. Искам прегласуване, госпожо Председател.
#13 · speech
Господин Анастасов, разбрах Ви мотивацията.
#14 · speech
Искам прегласуване и искам залата да се осъзнае какви хора държи тук. Тези хора са опасни не само за демокрацията, не само за Европа, опасни са и за самите себе си, защото с глупостите, които правят, госпожо Председател, позорят страната ни.
#15 · speech
Благодаря Ви. Колеги, моля, режим на прегласуване и за тишина. (Шум и реплики.) Господин Анастасов, не влизайте в диалог. Колеги, моля да не се обаждате от място. Господин Летифов, господин Хамид, покажете доброто възпитание във Вас. Преустановете гласуването, посочете резултата. Гласували 211 народни представители: за 82, против 42, въздържали се 87. Предложението не е прието. Господин Ганев, заповядайте.
#16 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Когато от трибуната се позволява на служителите на Пеевски, като Байрам Байрам, да става и да говори за руски престъпници и председателят мълчи и не казва нищо и не го наказва, е съвсем нормално след това да стане един от еничарите на Пеевски – Анастасов, и да говори поредните си наколенки, които е сложил пред Пеевски, да се доказва. Това е разбираемо. Единият му е служител, другият е еничар и са си продали душите за пари.
#17 · speech
Господин Ганев, моля Ви, въздържайте се. Направих забележка на всеки един, който прекрачи границите на добрия тон.
#18 · speech
Сега, те са разбираеми – долнопробни служители и еничари. Но по-важно е друго – защо за поредна седмица, за поредна седмица, в тази срамна коалиция на Пеевски дейно участие взима МЕЧ? Защо в коалицията на Пеевски, защо служат за пореден път в коалицията на Пеевски? Защо там е и БСП? Защо там е и ПП-ДБ? Защото в случая се иска...
#19 · speech
Господин Ганев, процедурата Ви не е по начина на водене.
#20 · speech
Да, Вие го мълчите и не давате по никакъв начин сигнал, че се използват епитети за групата на ВЪЗРАЖДАНЕ.
#21 · speech
Напротив, ще видите в стенограмата, че съм взела отношение към всеки един.
#22 · speech
Защо тези служители в коалицията на Пеевски, БСП и МЕЧ, и ПП-ДБ искат сваляне на имунитети, за да отидат депутатите на ВЪЗРАЖДАНЕ в прокуратурата на Пеевски за хвърляне на боя. Защо сте такива подлоги на Пеевски?
#23 · speech
Господин Ганев, въздържайте се с езика.
#24 · speech
Персонално да кажа – тези от БСП, тези там горе от МЕЧ, служителите на Пеевски. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)
#25 · speech
Господин Василев, заповядайте.
#26 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Ганев, вземам тази процедура по начина на водене към председателя, но тя всъщност е и към Вас. Ние от МЕЧ сме записали в програмата си отпадане на имунитета на народните представители. Ние от МЕЧ трайно, систематично поддържаме тезата, че когато е поискан имунитет, дали от прокуратурата на Пеевски, на Гешев или на Сарафов, той трябва да се дава този имунитет, защото в противен случай отстрани хората гледат как ГЕРБ, Доган и Вие си пазите имунитетите и Ви е страх от наказателна отговорност. Нямам нищо против Вашите колеги, нашите колеги депутати, но когато някой е чупил с чук и е палил врата на сграда в София, той трябва да си даде имунитета и на него да му се търси наказателна отговорност. Мотивите може да са валидни, господин Ганев – защита на българския лев или там, както Вие ги формулирате, но начините, по които Вие достигате до тези мотиви, е много грешен. Вие искате с насилие, с агресия, с бунтове и метежи вероятно да ги постигнете. Ако бяха поискали имунитетите на някой от „Има Такъв Народ“, ние щяхме да ги дадем доброволно, нямаше да се крием. Относно... (Продължителни ръкопляскания и смях в залата.) Прощавайте. Грешка на езика.
#27 · speech
Моля за тишина.
#28 · speech
Любовта ми, любовта ми към „Има Такъв Народ“ е непреходна. (Ръкопляскания и смях в залата.) Любовта ми към „Има Такъв Народ“ е непреходна и всичко това го казвам, защото Тошко ме гледаше много влюбено и се върнах в едни други времена, когато той беше още привързан към мен, а не протестираше моята присъда. Между другото, вчера Христинчето и прокуратурата на Пеевски протестираха срещу оправдателната ми присъда, да Ви кажа – заради това направих този лапсус. Но колкото и да се смеете на това нещо…
#29 · speech
Господин Василев, времето Ви за процедура изтича.
#30 · speech
Секунда само, не ме прекъсвайте, моля Ви.
#31 · speech
Само Ви напомням. Не Ви прекъсвам, а Ви напомням.
#32 · speech
Да. Колкото и да искате да обяснявате, че някой е на Пеевски, друг е бил на еди-кой си, истината е, че ние с Пеевски нямаме нищо общо, ние на Пеевски поръчки не изпълняваме, но не може да се каже същото за Вас, господин Ганев, когато става въпрос за ГЕРБ. И е много тъжно да Ви гледам тук на амбразурата в една тиха война – между Пеевски и Борисов, Вие да заемате някаква позиция като някакъв трол, който излиза и атакува Пеевски по поръчка на Борисов. Аз Ви казвам, че Пеевски и Борисов са едно цяло за МЕЧ и те трябва да бъдат отстранени заедно – не може поотделно. Благодаря Ви много.
#33 · speech
И аз ви благодаря. Колеги, преминаваме към последното предложение за включване. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Костадинов, може ли за тишина да помоля. Ако е удобно да замълчите.
#34 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Може.
#35 · speech
Последното предложение е от народния представител Ертен Анисова да се включи като точка четвърта в дневния ред на Народното събрание за 18 юни, сряда – Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Никола Димитров с № 51-554-02-239, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 81, против 40, въздържали се 90. Предложението не е прието.
#36 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване!
#37 · speech
Господин Славчев, заповядайте. Госпожо Михайлова, Вие ли? Заповядайте.
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Обръщам се през Вас, госпожо Председател, към народните представители, които подкрепят Делян Пеевски в искането му на имунитетите на честните и достойни българи от ВЪЗРАЖДАНЕ (викове: „Ууу!“), представляващи по най-добрия начин своите избиратели и защитаващи правата им от Делян Пеевски, който към днешна дата е санкциониран по „Магнитски“. Службата за контрол на чуждестранни активи…
#39 · speech
Госпожо Михайлова!
#40 · speech
…обявява многобройни мотиви…
#41 · speech
Това не касае проекта на решение, искането от главния прокурор, изпълняващият функциите главен прокурор.
#42 · speech
Обявява многобройни мотиви за решение.
#43 · speech
Придържайте се към предмета на точката.
#44 · speech
Това е предметът на точката, госпожо Председател.
#45 · speech
Не е това предметът на точката.
#46 · speech
Сред мотивите са: редовно, директно и индиректно участие в корупция, използване на влияние и подкупи, упражняване на контрол върху институции…
#47 · speech
Госпожо Михайлова, предупреждавам Ви, че ще Ви отнема думата.
#48 · speech
…и сектори, негативно влияние…
#49 · speech
Не е по предмета на точката.
#50 · speech
…върху политическия процес, осигуряване на политическа подкрепа и положително медийно отразяване, корупция, съпътстваща продажба на български документи, подкупване на държавни служители, незаконно присвояване на държавни активи…
#51 · speech
Госпожо Михайлова, ще Ви отнема думата, предупреждавам Ви за трети път!
#52 · speech
Госпожо Председател!
#53 · speech
Мотивирахте вече искането за прегласуване.
#54 · speech
В момента имунитетите на ВЪЗРАЖДАНЕ се искат от престъпници, които доказано чрез документи купуват политици! Днес можем да направим следния извод: Делян Пеевски е напазарувал „Продължаваме Промяната“ и МЕЧ. (Възгласи: „Еее!“ Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#55 · speech
Еее, госпожо Михайлова! Колеги, моля, режим на прегласуване. Гласували 204 народни представители: за 80, против 39, въздържали се 85. Предложението не е прието. Едно съобщение ще Ви направя, колеги, след което ще дам възможност за декларации. На 13 юни 2025 г. в Народната събрание от Конституционния съд е постъпил препис от Решение № 7 от 12 юни 2025 г. по конституционно дело № 26 от 2024 г. С Решението си Конституционният съд обявява разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 от Наказателния кодекс (обн. в „Държавен вестник“, бр. 26 от 1968 г., последно изменение бр. 42 от 2024 г.) за противоконституционна. Имаше заявена декларация от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Дренчев – имате думата.
#56 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще използвам възможността, че министърът на правосъдието е тук, да обърна внимание за прокурорския син в Перник. Стегнете Вашите хора, господин Министър – нека да решим този случай. Точно преди една седмица Министерството на финансите даде брифинг, на който оповести данни от платени от самото министерство две социологически проучвания, проведени с цел да докажат нарастваща подкрепа за отмяна на борда и унищожаването на лева. Сред направените изводи от проучванията, така както те бяха анонсирани, са, че гражданите и бизнесът се нуждаят от повече навременна, пълна и вярна информация относно това, което предстои пред България. Цитирам министър Теменужка Петкова: „Правителството работи целенасочено в посока да предостави обективни данни, за да разсеем всички притеснения и да кажем истината за ползите от въвеждането на еврото, за да не се поддават гражданите на манипулации и невярна информация.“ Ироничното е, че правителството направи точно обратното. Министерството на финансите наруши една повече от 20-годишна традиция и забави публикуването на окончателните данни за изпълнението на бюджета за месец април. Още по-тревожно е, че Министерството, макар и да не е длъжно по закон, не споделя предварителните оценки за бюджетния дефицит към края на месец май. От години твърдим, че не е в изгода на България да приеме еврото, но събития от последните седмици показват, че България съвсем реално не е и подготвена да приеме еврото. На първо място, нямаме устойчива фискална стабилност, а в Договора от Маастрихт ясно е записано, че страните кандидатки трябва да демонстрират устойчиво изпълнение на критериите. Твърдим това, защото изпълнението на тазгодишния бюджет още преди края на първото полугодие вещае да приключим с дефицит от над 3% спрямо брутния вътрешен продукт. Първият аргумент в полза на това твърдение е, че такъв дефицит ще имаме, ако се изпълнят приходите, но те съвсем не се изпълняват по план. Това се вижда ясно от данните за изпълнение на бюджета, които сочат, че изпълнението на данъчните постъпления трябваше да е около 33% спрямо годишния план, а то е едва 25%, колкото трябваше да бъде в края на март. Криенето на информацията по наши данни се дължи на лошите резултати, които ще последват оттук нататък. Април месец приключи успешно, благодарение на приходи с еднократен характер, като вноската на БНБ от 550 милиона. Но от май нататък неизпълнението на постъпленията и извършването на разходите по план ще раздуват превишението на разходите над приходите. Информацията, с която разполагаме, сочи, че Министерството на финансите ще отчете бюджетен дефицит в размер на 2,9 млрд. лв. за май и юни и така общо с натрупване от началото на годината отрицателното салдо ще стигне 4,8 млрд. лв., което е близо 2,4% от брутния вътрешен продукт. А до края на август или през септември дефицитът ще стигне прага от 3%, след чието преминаване ще се приеме, че България е в състояние на свръхдефицит. На брифинг в Министерството на финансите миналата седмица журналисти попитаха финансовия министър и той не отрече, че се водят разговори с Асоциацията на банките в България те да внесат авансово данък за очакваните си печалби от 2026 г., тоест за отчетен период, който не е започнал. Това няма да са приходи от тази година и ще е пример как се манипулират бюджетните данни, за да изглежда България подготвена за еврозоната, без реално да изпълнява устойчиво изискванията за фискална стабилност. За това как НСИ стъкмиха данните за инфлацията сме говорили достатъчно, но те не будят доверие у никого и се приемат с насмешка от гражданите на България. Обръщаме също внимание на факта, че миналата седмица Българският енергиен холдинг изтегли облигационен заем за 800 млн. евро, което съвпада почти 100% с дивидентите, които Асен Василев като финансов министър в правителството на Николай Денков изтегли от холдинга. Още през лятото на 2024 г. анализатори сигнализираха, че така проблемът се скрива от бюджета и се прехвърля в баланса на държавната компания. Днес се вижда, че парите, които държавата изтегли от БЕХ, са необходими на холдинга и затова той ще тегли заем, но ще плати по-висока лихва, отколкото, ако самото правителство беше изтеглило въпросния заем. Това стана, защото потребност от още 800 млн. евро дълг в допълнение на 18 милиарда, заложени в самия бюджет, биха изглеждали като още по-стряскаща сума. Може да се прилагат различни обяснения за потребността от заема: преструктурирания в БЕХ, вадене на компании от състава му и уреждане на формалната раздяла, рефинансиране, но това са като ръкомахания на фокусник. Който следи предмета на фокуса, трябва да не забравя, че БЕХ разполагаше с парите, нуждаеше се от тях, но те му бяха отнети, за да си спасят изпълнението на бюджета. Днес БЕХ продължава да се нуждае от тези пари, дори и повече, и се принуди да ги изтегли като заем. Миналите две години правителството избегна свръхдефицит, като обезкърви Българския енергиен холдинг. Тази година се опитва да избегне, като си събере данъка от банките за години, които още не са започнали. Това поведение може да се определи единствено като доказателство, че България няма устойчива фискална стабилност. Министър Петкова се оправда, че и предходното служебно правителство също е поискало от банките да внесат данъка си авансово и вече има прецедент, на който да се опре. Аз обаче ще Ви напомня друго. В отплата за това, че спасиха бюджетния дефицит през 2024 г., банкстерите поискаха и получиха от Министерството на финансите отмяна на готовия за въвеждане еднократен данък върху свръхпечалбите на банките. Те направиха отлична сделка заради фетиша еврозона – служебното правителство тогава замени кон за кокошка. Големият въпрос е: какво ще поиска банковото лоби сега? Нови и още по-високи такси, да не се закача картела, който държи лихвите по депозитите ниски, да се свалят праговете за плащане в брой. Те имат хиляди начини, по които могат да ограбят гражданите и фирмите. За какво ще си отворят очите тази година от КЗК и от Комисията за защита на потребителите? Щом твърди, че работи в посока да предоставят обективни данни, да казва истината и да разсейва съмненията на гражданите, Финансовото министерство нека да започне с истината за инфлацията в страната, за бюджетния дефицит, за реално поетия дълг, за това ще има ли актуализация на бюджета? Ще се вдигнат ли още данъците? Кога ще се разплатят тези 4 млрд. лв. към АПИ и към общините, останали от миналата година? Ще се разплатят ли в срок инвестиционните разходи за тази година? Защо се бавят умишлено проектите по Програмата за развитие на регионите и още много други? Как ще се навакса изоставането в приходите при данните за промишленото производство, износа, преките чуждестранни инвестиции, които отиват стръмно надолу? Кой ще връща дълговете, които сега безогледно се взимат, за да се помпа потреблението единствено чрез заплатите на администрацията и на сектор „Сигурност“? Нали нямаше да приемате фалшив бюджет? Всички Вие съзнавате, че България не е подготвена да приеме еврото! Съзнавате, че ако влезем в еврозоната, това ще е резултат от компромис и пренаредени геополитически приоритети на така наречената Стара Европа и крие множество рискове, които всячески избягвате да коментирате и дебатирате! Криете истината с надеждата да мине това прословуто гласуване на 8 юли, пък после ще му мислите! С ясно съзнание искате да извършите необратим акт, за който нямате легитимен демократичен мандат и е срещу волята на мнозинството от българските граждани! И отново с ясно съзнание сте готови да извършите съшита с бели конци измама спрямо тези, които наричате свои партньори, а дори и свои началници. А това не е честно спрямо българите! Не е честно и спрямо всички останали европейци! Това е фалшификация, а не прозрачност, и подвеждане на българското общество! И нека всяка политическа сила, която твърди, че е за демокрация, суверенитет и върховенство на закона, да застане до ВЪЗРАЖДАНЕ в тази борба! А на останалите един ден – по-рано или по-късно, ще Ви бъде потърсена отговорност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#57 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Имаше заявено желание за декларация от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Заповядайте – имате думата, господин Михайлов.
#58 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Благодаря Ви за думата, госпожа Председател. В един разговор с моя колега Мустафа Емин, с който разговаряхме за това как да помогнем на помашките райони в Родопите, където има наистина голяма бедност – много хора се налага да отиват да работят в чужбина, и го попитах: какъв е проблемът на хората там? Това, което той ми каза: „Те са много уплашени“, и ми каза, че това е, защото над 100 години 13 пъти са се опитвали да им сменят имената. 13 пъти! Това е нещо, което наистина ме накара да се замисля и да съчувствам, защото винаги, когато някой се опита да смачка по-слабите, е проява на липса на човечност, липса на хуманизъм, липса на някаква демокрация и култура. И се замислих какво беше положението на българските мюсюлмани преди 1989 г. Моят дядо беше учител в турско училище в Китанчево, това е в Исперих. Защо отиваше там? Дядо ми беше родолюбец и искаше да даде най-добро образование на българските мюсюлмани. Спомням си, че държавата плащаше 500 лв. заплата на учител в мюсюлманско село, за разлика – 200 лв. беше заплатата в нормалните училища – казвам „нормалните“, в градовете. Или тогава държавата се грижеше тези хора да бъдат образовани, да бъдат достойни членове на обществото. Другото, което си спомням. Имаше поминък от тютюн в Родопите, където българските мюсюлмани бяха едни от най-богатите хора в България. Това не е само в Родопите. Казвам го, защото аз лично съм ходил в село Китанчево – хората имаха триетажни къщи, живееха в изобилие, имаха много спестявания и това, което се случи, когато наистина извършиха позорния акт да им сменят имената, тези хора продадоха триетажните си къщи за кола или за ремарке, за да могат да натоварят вещите си и да отидат в Турция на едно място, където ще бъдат по-свободни. Спомням си, че тогавашните български мюсюлмани имаха голямо сърце. В село Златарица имаше опашка от 2,5 км. Там имаше един чекръкчия – бай Митю – 2,5 км хора, които се бяха борили с най-силната армия, след тази на СССР по времето на Варшавския договор, бяха се борили наистина със страшна полиция и служби и тези хора бяха готови да дадат всичко, само да запазят честта, вярата и имената си. Това е нещо, което се случи 1989 г. Виждаме как са живели тогава българските мюсюлмани. Безспорно са били хора с имотни възможности, с отношение и с уважение в обществото, но едно наистина позорно събитие ги е накарало да въстанат. Какво се случи 1989 г. и малко след това? Създаде се „Движение за права и свободи“ като организация, която да не позволи повече да се случи такава репресия с хора, както се случи по време на Възродителния процес. Тези хора, които тогава бяха готови да дадат живота си, които се изправиха с телата си да защитят свободата, се организираха в една партия, която трябваше да защити всички хора, които по някакъв начин са низвергнати и на които са им отнети човешките права. 2007 г. влязохме в Европейския съюз. Тогава ние подписахме споразумение, че ние сме съгласни с целите на Европейския съюз и те ще се прилагат за всички членки на Европейския съюз, като едната е осигуряване на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници като същевременно се предприемат подходящи мерки по външните граници за регулиране на предоставянето на убежище и миграция за предотвратяване и борба с престъпността. Или Европейският съюз се е ангажирал да има свобода и защита на хората, които са по някакъв начин репресирани и защита на законността без граници, независимо дали тази държава се казва България, Гърция, Германия, Италия, или която и да е държава – членка на Европейския съюз. Неусетно след влизането ни в Европейския съюз ДПС заедно с ГЕРБ се превърнаха именно в организациите, които репресират хората. Това, което се говори за европейски ценности и за отнемане на имунитетите, тук съм съгласен с хората от ВЪЗРАЖДАНЕ, че не може да се дадат имунитетите на една прокуратура, която по никакъв начин не може да гарантира законност и справедливост и…
#59 · speech
Господин Михайлов, влизате по тема, която в дневния ред беше, така че в декларация не би трябвало да е включена.
#60 · speech
Продължавам. …и декларацията… Продължавам с декларацията. Това, в което се превърнаха ДПС, са именно организацията, която прави с целия български народ това, което преди години беше направено срещу българските мюсюлмани, и това е нещо, което не знам защо българските мюсюлмани го търпят. Какво се случва? Ще Ви покажа (показва) това е една снимка на българската мюсюлманка Емине от Менгишево, защото репресираните не са само християни, не са само атеисти, а са и български мюсюлмани. На тази жена ѝ е отнет социалният патронаж отново от ДПС, защото по някакъв начин е гласувала различно в района – това е община Върбица, гласувала е различно от общо установения ред, който ДПС са установили с терор. Това, което се случи днес, е, че българските мюсюлмани този път позволиха не да им отнемат имената, не да им отнемат вярата, а да отнемат душите им – техните, и на техните деца. ДПС се превърна от една партия за защита на онеправданите в основен агресор заедно с ГЕРБ и това, което призоваваме, е българските мюсюлмани да намерят сили, както намериха тогава, отново да се изправят срещу репресиите и заедно по някакъв начин да върнем справедливостта в българското общество. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#61 · speech
Колеги, преминаваме към точка първа, от дневния ред:
#62 · speech
Първо Гласуване На
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Вносители – Атанас Зафиров и група народни представители на 12 декември 2024 г., № 51-454-01-34; и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Вносител – Министерският съвет на 28 май 2025 г., № 51-502-01-19. Госпожо Александрова, заповядайте за доклада на Комисията по конституционни и правни въпроси.
#63 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-454-01-34, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 12 декември 2024 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-502-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди горецитираните законопроекти. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Георги Георгиев – министър, госпожа Донка Аврамова, госпожа Даниела Белчина и господин Филип Савов – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство“; от Върховния административен съд – господин Николай Гунчев – съдия; от Висшия Адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова – заместник-председател; от работната група по медиация към Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева – член на Висшия съдебен съвет, господин Марин Маринов – председател на Апелативен съд – Варна, господин Калин Баталски – председател на Окръжен съд – Перник, господин Александър Ангелов – съдия в Софийския градски съд, госпожа Десислава Манасиева-Жекова – съдия в Окръжен съд – Варна, и госпожа Янита Тончева – адвокат в Софийска адвокатска колегия. Законопроект № 51-454-01-34 беше представен от народния представител Владимир Георгиев, който посочи, че с него се предлага преодоляване възможността за нееднакво тълкуване на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс и избягване на опитите за различно прилагане в практиката. С приемането на Законопроекта се цели създаването на единен подход при изчисляване размера на секвестируемата част от дохода и се внася яснота в съответствие с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2005 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Той допълни, че промените ще допринесат за подобряване на отношенията между участниците в изпълнителното производство и до икономия на време и труд. Законопроект № 51-502-01-19 беше представен от министъра на правосъдието, който посочи, че с него се предвижда въвеждането на задължителна информационна среща за процедура по медиация за определени граждански и търговски дела, подсъдни на районните, окръжните и апелативните съдилища. Той заяви, че целта на закона е да намали натовареността на съдилищата чрез използването на медиационната процедура и добави, че въвеждането ѝ като задължителен етап от производството ще доведе до повишаване на ефективността на гражданското и търговското правораздаване чрез бързо и евтино решаване на спорове между физически и юридически лица, както и до намаляване на административната тежест за магистратите. Министърът на правосъдието допълни, че въвеждането на задължителната съдебна медиация е било предмет на законодателна инициатива през 2023 г., като с Решение № 11 от 1 юли 2024 г. по конституционно дело № 11 от 2024 г. Конституционният съд обявява част от промените в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс за противоконституционни. Законопроектът е в отговор на поставените с Решението на Конституционния съд критерии и с него се предлага съдът да задължава страните по висящи съдебни дела да участват в информационна среща за процедура по медиация, предхождаща медиацията по 12 конкретно определени в Закона групи граждански и търговски дела. Господин Георгиев уточни, че производствата са определени след анализ на европейската практика и след преценка на възможността за постигане на споразумение между страните. Предлага се въвеждане на задължителна медиационна процедура при спорове по: семейноправни въпроси, съсобственост, спорове в етажна собственост, делби, трудови спорове, търговски и облигационни спорове. Избраните производства са между страни, които се познават, имат интерес от по-бързо и по-икономично разрешаване на спора и може да се разчита, че провеждането на процедурата ще доведе до доброволно уреждане на спора между тях. Министърът допълни, че очакванията са една трета от случаите да приключват със споразумение след проведена медиация. С цел обезпечаване на интересите на страните е предвидено, че при насрочена задължителна информационна среща за медиация производството по делото не се спира и съдопроизводствените действия продължават, като страните са длъжни да участват в информационната среща само веднъж в производството пред първа инстанция. За обезпечаване провеждането на производството се предлага в случаите, когато страна не се е явила без уважителна причина или е отказала да участва в информационна среща, да се налага глоба, като при одобряване от съда на споразумение, постигнато в резултат на процедурата по медиация, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца. В допълнение се прецизират критериите за заемане на длъжността медиатор към съдебен център по медиация, като лицето трябва да е завършило висше образование и да е преминало допълнителен подбор и специализирано обучение по ред, определен в наредба. Министърът на правосъдието заяви, че Законопроектът е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост и в изпълнение на ангажиментите по плана са издадени две наредби за прилагането на закона, като са направени и съответните промени в Правилника за администрацията на съдилищата и Класификатора на длъжностите в съдебната администрация. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроект № 51-454-01-34 е постъпило отрицателно становище от Министерството на правосъдието и Софийски адвокатски съвет. По Законопроекта, внесен от Министерския съвет, са постъпили положителни становища от Висшия адвокатски съвет и Сдружение „Национална мрежа за децата“. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното им обсъждане. Министърът на правосъдието уточни, че Законопроектът е включен в Плана за възстановяване и устойчивост и приемането му ще допринесе за намаляване броя на съдебните спорове. Господин Георгиев добави, че съдът задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, когато прецени, че спорът е подходящ за този способ, като в преценката си съобразява всички обстоятелства, свързани със спора по подробно разписани критерии. Адвокат Гигова заяви, че подкрепя положените от Министерството на правосъдието усилия и допълни, че представеният законопроект заслужава подкрепа. Тя дискутира част от предложенията във връзка с налагането на имуществена санкция при неявяване на информационна среща, изискването за лично явяване и установените критерии за преценката на съда да задължи страните да участват на информационна среща. Госпожа Марчева и господин Маринов заявиха, че със Законопроекта страните се задължават по посочените производства да участват на информационна среща, а не на медиация. Госпожа Марчева уточни, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 3 септември 2024 г. съдът приема, че постановеното от Конституционния съд решение не е съобразено с Директива (ЕС) 2008/52 на Европейския парламент и на Съвета. Господин Маринов добави, че медиацията при търговските спорове е благоприятен способ и приложението ѝ ще доведе до спестяване на ресурси на страните. В обсъждането взеха участие народните представители Александър Рашев и Владимир Георгиев. Господин Рашев заяви, че от парламентарната група „Има Такъв Народ“ ще подкрепят и двата законопроекта. Той добави, че внесеният от Министерския съвет Законопроект е балансиран и ще допринесе до икономия на съдебен ресурс. Народният представител Владимир Георгиев посочи, че от парламентарната група „БСП – Обединена левица“ ще подкрепят Законопроекта на Министерския съвет, като между първо и второ гласуване ще предложат промени за прецизиране на текстовете. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси: - със 6 гласа „за“, от които: 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“, от които: 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ и 1 от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-454-01-34, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 12 декември 2024 г.; - с 13 гласа „за“, от които: 5 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 гласа от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 глас от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ и 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ – 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-502-01-19, внесен от Министерски съвет на 28 май 2025 г.“
#64 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Становище на вносител по Законопроекта, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители – заповядайте, имате думата.
#65 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което направи нашата парламентарна група още в началото на Петдесет и първото народно събрание, беше с цел да се икономиса съдебно време и труд на хората, които участват в целия този процес. По същество с тези промени се предлага прецизирането на разпоредбата най-вече на чл. 446, ал. 1, като предложението ни е текстът да бъде допълнен и така да се преодолее възможността за нееднозначно тълкуване и да се избегнат опитите на некоректно прилагане в практиката на тези алинеи. Считаме, че по този начин ще бъдат изчистени отношенията между взискател, съдия-изпълнител и длъжник, като се внася яснота при изчисляването на секвестируемата част от дохода, което е обективирано, между другото, и в точката на Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2024 г., като това е направено по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. Считаме, че по този начин се постига яснота и спокойствие в отношенията между участниците в изпълнителното производство, като промяната, както казах и в началото, ще означава и ще доведе до значителни икономии на време и труд. Благодаря Ви, госпожо Председател.
#66 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Министър, имате думата да представите законопроекта, внесен от Министерския съвет.
#67 · speech
Министър Георги Георгиев
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, в допълнение към казаното от госпожа Александрова, позволете ми да обърна внимание на няколко обстоятелства. На първо място, този законопроект трябваше да бъде приет до края на 2022 г. Защо не е приет? Носят политическа отговорност, определени лица и политически групи, заради които сме на това положение днес. Впоследствие срокът бе удължен до 30 юни 2024 г. В изпълнение на ангажиментите ни по Националния план за възстановяване и устойчивост в крайна сметка приетите промени на Закона през 2023 г. бяха в голямата им част отменени от Конституционния съд с решение от миналата година – от 1 юли 2024 г., поради което се намираме в почти изходна позиция. Въпреки това, стъпвайки на труда на работната група към Висшия съдебен съвет от магистрати от различни съдилища и след решителната намеса на колеги от научните среди – професор Мингова, доцент Цолова и доцент Станева, на които благодаря публично и тържествено, успяхме да преработим проекта в степен, в която, от една страна, да отговаря на изискванията на Конституционния съд, които са без съмнение задължителни, но и поставят едни допълнителни изисквания към законодателя. Наред с това обаче да се опитаме да изпълним ангажимента, който държавата е поела по Националния план за възстановяване и устойчивост. Какво всъщност предвиждаме обаче? Това е по процедурната, административната част. Този закон не се пише заради Брюксел, той се пише заради българската съдебна система, заради, на първо място, необходимостта от разтоварването и предвид обстоятелството, че 680 153 са били делата за разглеждане през изминалата година от държавните съдилища. Включваме всички съдилища тук. Какво целим всъщност? Въвеждаме едно задължение на страните да участват в информационна среща за процедурата по медиация по 12 конкретно определени в Закона групи граждански и търговски дела. Тази задължителна информационна среща ще се провежда преди първото по делото заседание или между заседанията, така че да не става повод за тяхното отлагане и забавяне в разглеждането на делото, разбира се. Срещата се насрочва еднократно в хода на делото. Целта ѝ, видно от името на информационната среща, e страните да бъдат информирани за това какви са възможностите за медиация, включително по конкретния спор. Изясняват се ползите и последиците от отражението съответно на медиацията, в случай че се постигне съгласие по отношение на производството. На практика целта е да се направи реклама на този извънсъдебен начин за уреждане на споровете, за да може да се опитаме част от спорещите страни да се помирят, което в най-голяма степен ще е от полза за тях самите. На първо място, защото 75% от държавната такса ще бъде възстановена на съответната страна. На второ място, защото по същество с взаимни компромиси ще бъде постигнато решение, което да е очевидно приемливо за двете страни, вместо години наред да продължават съдебните дела. По никакъв начин не се ограничава правото на достъп до правосъдие, разбира се, но по така определените от нас 12 категории дела – ще Ви зачета само някои от тях, се касае за дела, в които страните по принцип имат отношения – трайни. Какво имам предвид? Делбата на имот или разпределяне на ползването на собствена вещ. Обикновено съсобствеността, когато имаме съсобственост, тя е в повечето случаи, особено при нас, следствие от наследяване. Наследници, роднини, далечни братовчеди и прочее да продължават осем години производството пред първа инстанция по делба е нещо, което очевидно нито една от страните няма интерес. Отделно не е добра референция за работата на системата. Поради което, от една страна, вечните производства, когато се касаят за съсобственост, разпределяне на ползването на съсобствената вещ, тоест ние заедно имаме един имот и трябва да се разберем кой, как и в каква степен ще го ползва. Втората голяма категория дела са семейните такива – разводът по исков ред, споровете по отношение на упражняване на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения на родителите с детето, издръжката, разногласията по повод упражняването на правата, отношенията с бабата и дядото и прочее. В общия случай, без значение от дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ако е било такова налице, и развода, тоест когато са разведени родителите на детето, в общия случай обаче упражняването на родителски права в крайна сметка трябва да става преди всичко, като се държи сметка за интереса на детето. Няма кой по-добре от родителите сами, напътени от медиатора, подпомогнати от специалист, да се опитат в крайна сметка да уточнят режима и да решат всеки от изброените въпроси. Наред с това, трудовите дела – обжалването на уволнение, обезщетенията за незаконно уволнение и прочее, процедури, при които в по-силната страна – без съмнение работодателят, се дава възможност в рамките на преговори да се постигне някакво споразумение. Наред с това облигационните спорове за вземания до 25 000 лв., които имат различен произход, и търговските спорове без ограничение, тъй като идеята ни там е, че очевидно търговците знаят повече от гражданите – по-добре, как да преговарят, особено след като им се обърне внимание на плюсовете, които ще имат, и на минусите със сравнително времеемкото производство, отлагането, натрупването на лихви и разноски и се надяваме това да доведе до по-голям интерес към медиацията по същество. Разноските за информационната среща и за процедурата по медиация с обща продължителност до три часа да се изплащат от бюджета на съда, предвиждаме в размери, които се определят в наредбата на Висшия съдебен съвет. Като страната, която не се е явила без уважителна причина или е отказала да участва в информационната среща, се предвижда налагане еднократно на глоба от 50 до 300 лв. Идеята е, че тук налагането на глобата е в пряка причинна връзка с поведението на страната и е с ясно определени от Закона граници. По повод възражения, които сме получили, и намеци за евентуално атакуване пред Конституционния съд на същата разпоредба правим им анализ и комуникираме с Европейската комисия дали ще се счита за изпълнен ангажиментът, ако тази глоба отпадне. Така че това е въпрос, който в голяма степен ще бъде предрешен, с оглед на ангажиментите, които България вече е приела по Плана за възстановяване. Така че се надявам на Вашата подкрепа за това да приемем днес една важна стъпка не само за изпълнението на Плана, но и стъпка по посока на подобряване качеството на българското правосъдие, на работата на правораздавателната система, включително чрез въвеждане на модерни европейски практики, утвърдени във всяка развита не само европейска държава, по извънсъдебно уреждане на споровете. Чрез това задължително подтикване към информационната среща се надяваме промотирането на този нов начин, разширяването – по-скоро възможностите за решаване чрез медиация на споровете, да има реален ефект, който не просто да разтовари системата, а да подобри качеството на услугата, от една страна. И на второ място, вместо четири години, сравнително огорчени, и двете страни след Решението на първата инстанция да приключат спора в рамките на няколко месеца с помощта на квалифицирани медиатори. Запазват се правата на всички лица, които са придобили такива междувременно, тоест няма да правим стъпки назад, въпреки някои не съвсем удачни решения. Искам да благодаря още веднъж на всички, които имат заслуга да излезем от блатото, в което бе попаднала задължителната медиация. От януари досега мисля, че резултатите са обнадеждаващи. Моля и за кратък срок за разглеждане между първо и второ четене. Имаме един конкретен по същество спор, по който ще дадем допълнително становище, и се надявам в кратки срокове да можем да се похвалим с тази изпълнена задача. Това зависи, разбира се, основно от Вас – народните представители. Благодаря Ви.
#68 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Госпожо Рангелова, заповядайте.
#69 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ще взема отношение по законопроекта на Министерския съвет с предвиждани изменения в Гражданско-процесуалния кодекс по отношение на въвеждането на съдебната медиация, която понастоящем услужливо, за да заобиколим Конституционното решение по дело № 11 от 2024 г., вече не наричаме задължителна медиация, а съдебна медиация, но ще видите в текстовете, че на практика, принуждавайки спорещите страни в едно висящо производство да провеждат задължителна медиационна среща, това на практика си е една задължителна медиация. Уважаеми господин Министър, в становището на вносител Вие гордо заявихте, че този законопроект не се пише заради Брюксел, а се пише заради съдебната система и българските граждани, но аз смятам, че или са Ви подвели, или грешите, или така бихте искали да го поднесете като информация пред обществото, защото всъщност и двамата знаем, че истината е съвсем различна. Така наречената задължителна медиация е едно от чудесата, чудатите хрумвания на Асен Василев, тъй като за мен и до днес е неясно по коя точно причина, с какви мотиви се реши да се включи тази задължителна медиация в Плана за възстановяване и устойчивост, освен ако, разбира се, точно този човек по принцип има само един мотив, и то е усвояване на средства. Така че, нека да кажем ясно на българските граждани, че нищо в тяхна полза няма да направим със закона, с това изменение на Гражданско-процесуалния кодекс по отношение частта за медиацията, но ще услужим на едни НПО-та, които още от 2023 г., когато за първи път разглеждахме този законопроект и срещу който ние и тогава – от ВЪЗРАЖДАНЕ, имахме същите съображения против неговото въвеждане, но от 2023 г. едни НПО-та започнаха да усвояват едни пари, да провеждат едни изключително несериозни обучения от порядъка на няколко часа и да произвеждат от хладилни техници, помните я тази шега, с цялото ми уважение към тези хора, да правят от хладилните техници медиатор. Това никак не е евтино, уважаеми народни представители, защото обучението на един съдебен медиатор варира от порядъка на около 600-800 лева на обучаващ се. Отделно от това, Висшият съдебен съвет през 2023 г. си разпредели няколко стотин хиляди лева за работна група, която трябваше да изработи едни подзаконови нормативни актове, едни наредби към този закон за медиацията, които всъщност не стигнаха доникъде и които въпреки предупрежденията към онзи момент на Висшия адвокатски съвет да не го правят, защото са внесли искане за противоконституционност на този закон, на тази разпоредба и ще се похарчат просто едни пари. Ами никой не ги чу, защото целта не е да услужим на българските граждани, както отново заявих, а да усвоим едни пари. Така че когато Асен Василев предлага нещо в Плана за възстановяване и устойчивост, то знайте, че винаги става дума за пари. Сега конкретно по законопроекта. Медиацията за всички юристи безспорно е един доброволен, алтернативен способ за уреждане на един висящ спор. Повтарям, доброволен и алтернативен. С тези мотиви Конституционният съд обяви за противоконституционно предходното разглеждане и приемане на този абсурден закон за медиацията във формата ѝ като задължителна такава, защото досега, по действащото българско законодателство, всеки от Вас, който е имал досег с едно гражданско производство, независимо от неговия предмет, ще се сети, че в разпореждането на съда, в който изпраща размяната на книжа между двете страни, фигурира и досега текст, с който съдът напътства страните към медиация. Защото това е единственият законосъобразен начин да подтикнеш някой да използва алтернативен – извънсъдебен вариант, начин за уреждане на висящия спор. Няма никаква правна възможност там, където страните доброволно не желаят по извънсъдебен ред да уредят отношенията си, това да се случва под така наречения институционален натиск. Още по-абсурдно е, когато лице, което не желае да се възползва от този доброволен начин за уреждане на спорт, пък да бъде и глобявано, тоест да търпи санкция за това, че е избрало законовия път да води съдебно дело. На следващо място, ако страните бъдат принуждавани да участват в тази задължителна информационна среща, преди да бъдат запознати с доклада по делото – това е етапът, в който съдът на практика дава рамката на висящия процес и казва кой какво трябва да доказва, кое приема за безспорно и за кое не се сочат доказателства, питам се какво ще правят страните в тази информационна среща, освен че ще си водят лежерни разговори или ще се карат помежду си в присъствието на един хладилен техник, който има сертификат със съмнителен произход за медиатор и който, разбира се, ще получи пари за тази среща?! На практика това няма да произведе абсолютно нищо, особено ако медиаторът не трябва да бъде задължително лице с юридическо образование. Тук ще отворя една много кратка скоба и ще кажа, че всички юристи и адвокати в залата съм напълно убедена, че преди да образуват каквото и да било дело, полагат нечовешки усилия да спогодят страните, първо, защото така е по-професионално, по-евтино за страните и в огромна част от случаите – не по-малко по важност, за да съхранят те помежду си нормалните си човешки взаимоотношения, особено когато говорим за съделители роднини или за бивши съпрузи, които уреждат правата и задълженията, които ще изпълняват спрямо ненавършилото си пълнолетие дете. Това сега вече няма как да се случи, уважаеми български граждани, защото лицата, които ще провеждат задължителната медиационна среща, не само че не следва да бъдат юристи задължително – това се предвижда само по изключение, но ще видите в текстовете на Законопроекта, че има още по-притеснително нещо по отношение на медиаторите – те могат да бъдат съпрузи, роднини на една от страните, които подлагат на медиация, но видите ли, с една декларация, като декларират, че са напълно безпристрастни, всичко ще бъде наред. Това е безкрайно несериозно, безкрайно, как да кажа, опасно дори затова, че след тази среща тези страни и този медиатор ще разполагат с информация една за друга, преди на практика да е стартирал съдебният процес. Ето защо под тези общи съображения ние на първо четене няма да подкрепим този законопроект. Ако все пак той бъде подкрепен от залата, разбира се, ще направим съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря.
#70 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики към изказването на госпожа Рангелова? Не виждам. Други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Златанов. имате думата.
#71 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Когато говорим за измененията в ГПК, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да не вземем отношения по онези теми, по онези парливи социални теми, които касаят българските граждани. Ще поздравя народните представители от БСП във връзка с предложението им по отношение на изменянето на чл. 446 от ГПК, касаещ секвестируемостта. Явно това е един опит да отмият петното от подкрепата им за влизането на България в еврозоната. Ние ще подкрепим това предложение, защото то наистина е социално предложение. И когато говорим за изменянето на секвестируемостта, не можем да не кажем някои неща, които са от значение, а именно, че за 2025 г. линията на бедност за България е 638 лв. Това беше по решение на правителството. Стойността на линията за бедност се повиши, забележете колеги, с рекордните 112 лв., което е с 21,3% увеличение на база за 2024 г. И това го направи под претекст, че новият размер на линията за бедност щял да окаже благоприятно въздействие върху уязвимите и най-ниско доходните групи от населението. Същевременно по статистика е налице, че в България лошите кредити са 900 000, а между 450 000 и 500 000 души са със запорирани заплати и имущество, всъщност може би те са много повече. За 2019 г. статистиката показваше – по данни на КНСБ, на които нямаме основание да даваме много голямо ухо, цитирам: „че линията за издръжка на човек от 4-членно семейство е 618, 15 лв. Същевременно шест години по-късно тази статистика казва, че за 3-членно семейство – двама възрастни с едно дете, което е на 14 години, доходът за издръжка на един работещ човек е 1454 лв., а за 3-членното е 2616 лв., или 872 лв. на човек. За разлика от шест години излиза, че необходимостта от минимална издръжка на един човек реално по тези данни се е повишила с приблизително около 250 лв. – по данни на синдикатите. Нали разбирате, че това само по себе си е нонсенс. И ето тук идваме и на въпроса с вътрешната задлъжнялост, която по статистика казва, че всяка трета компания в България отлага плащане към свои клиенти и доставчици, като основна причина за това е именно отлагането на плащане от нейни клиенти и от там липсата на достатъчно финансови средства. Това е проучване, което е направено на база на 249 юридически лица с приходи между 100 000 и 5 млн. евро. При това наличие на огромна вътрешна кредитна задлъжнялост, на лоши кредити, е наложителна промяна, която да касае именно несеквестируемостта. Защото, ако изходим от термина какво означава минимална работна заплата, ами минимална работна заплата, достопочтени служителите на народа, това е онзи трудов доход, който трябва да гарантира екзистенц минимума на един човек, който да покрие неговите нужди, които са част от потребителската кошница. За София за миналата година средната работна заплата беше 3040 лв., обаче всички знаем, че София не е България. В дълбоката провинция, за която много от Вас тук изобщо са забравили, че съществува, и са далече от тегобите на хората, които живеят там, един доход от 1000 лв. е таванът, който много хора – работещи хора, могат да реализират, защото именно в провинцията са налице и феодални порядки. Няма да говорим същевременно за сивата икономика, за недекларираните доходи и така нататък. Но именно една такава промяна в чл. 446 ще даде една голяма глътка въздух по отношение на стотици хиляди наши сънародници, които ще могат да отдъхнат, след като секвестируемостта на техните доходи реално бъде наложена върху горницата от минималната работна заплата. Тематично е все пак това нещо. Явно с опита на управляващите да прокарат този закон се опитват да заметат някои проблеми под килима, които ще възникнат от евентуалното въвеждане на еврото, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да позволим да се случи с всички възможни средства. В залата тази седмица ще влезе и Законът за несъстоятелността на физическите лица. Изобщо тук виждаме едни незаконодателни инициативи, които касаят социалния статус на нашите сънародници, и по някаква форма да се опитвате да отпуснете социалното напрежение, което няма да успеете да го направите. Но така или иначе, тази законодателна инициатива е добра и ние като истинска социална политическа сила, загрижена за добруването на нашите сънародници, ще я подкрепим. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#72 · speech
Благодаря Ви, господин Златанов. Има ли реплики към изказването? (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Златанов казах. Господин Костадинов, моля да не се обаждате от първия ред. Заповядайте на трибуната, ако желаете. Други изказвания, колеги? Господин Петров, заповядайте за изказване.
#73 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Ще взема отношение и по двата внесени законопроекта – както този на Министерския съвет, така и този на групата на „БСП – Обединена левица“. По отношение на Законопроекта на Министерския съвет. Той представлява всъщност ремонт на ремонта на задължителната медиация – дали заради Плана за възстановяване и устойчивост, дали, както посочи и адвокат Рангелова в нейното предходно изказване, на която идеята е едни НПО-та да вземат един пари за обучение. Ако погледнете мотивите на вносителите от Министерския съвет, ще видите, че за последните две години – 2023 г., са проведени общо 323 процедури по медиации. Само ще вмъкна тук в скоба, че делата, които обхващат възможностите за медиация, са може би около 50 хиляди – около 50 хиляди дела са проведени, с баснословните 323 процедури по медиация, от които са завършили успешно 55 броя със споразумение при медиатор. За миналата година – 2024 г., са проведени 286 медиационни процедури, отново 55 споразумения, отново делата, по които е възможно и са били уведомени от съда, както посочи адвокат Рангелова, с разпореждането за насрочването на първото заседание по делото, са може би над 50 хиляди. Виждате какво е голямо приложението на един институт, който в момента се опитва Министерският съвет да направи като задължителен чрез задължителната информационна среща. Статистиката сочи за последните две години, че точно 16% или една шеста от проведените колосални около 300 медиации общо в България за година, са били успешни. Очевидно е неприложението на този институт и от 55 споразумения ние да се опитваме да направим задължителна медиацията, при положение че българските граждани очевидно не желаят да се възползват от нея… Тази възможност вече няколко години им е предоставена, на никой не му е отказвано, ако има желание да проведе медиация, но очевидно е, че този институт не действа. Не разбирам мотивите на Министерския съвет, след като вече веднъж Конституционният съд се е произнесъл, че част от разпоредите на вече приетия закон са противоконституционни, не разбирам това желание да бъде въведено чрез тяхното преправяне и въвежданото, забележете, на тази задължителна информационна среща. Какво представлява този законопроект на Министерския съвет? Означава, че нещо, което може доброволно ние като страни в производството да извършим и нещо, което ние не желаем да извършим, се оказва, че то трябва да стане задължително, ние трябва задължително да преминем през него и ако не го направим, ни очакват и глоби. По-абсурдно нещо аз в гражданския процес не съм чувал и се опасявам, че ако това бъде въведено, то няма да изпълни целите на вносителите от Министерския съвет да облекчи гражданските съдопроизводства, напротив, то ще ги затрудни като време и ще ги направи по-тежки и по-трудоемки. Това е единствената последица, защото, ако погледнете Законопроекта, ще видите, че в доста от случаите вече се въвежда тази задължителна процедура, която започва и със задължителната информационна среща. В мотивите изрично Министерският съвет е записал, че много било важно да се проведе информационна среща, на която страните да се запознаят и да разберат какви биха били неблагоприятните финансови последици за тях, в случай че делото се разреши от съд – например държавна такса, която е върху стойността на поделяемото имущество, това е при исковете за делба, оценки за експертизи, такси в изпълнителното производство. Този законопроект е обида както за българските граждани, така и за практикуващите адвокати, защото, когато клиент дойде при мен като адвокат, той има два въпроса – първият въпрос е: какво може да направим? И ние му отговаряме: да заведем дело. Вторият му въпрос е: колко ще струва? И на двата въпроса ние като адвокати отговаряме на клиентите, на българските граждани, които търсят справедливост през съда, още преди провеждането на тази информационна среща. Задължително е провеждането на тъй наречената адвокатска информационна среща под формата на адвокатска консултация. Знаете ли защо е задължително? Защото, ако не бъде проведено, няма как да се заведе дело. Няма как да се внесе искова молба, защото нито ще са внесени държаните разноски, нито ще бъде избран съответният вид процедура, която в Законопроекта е залегнала като задължителна за извършването на медиация. Именно затова считам, че Законопроектът е обиден към българската адвокатура със задължителните процедури, чрез които вносителите от Министерския съвет се опитват да изземват всъщност работа, която така или иначе извършват адвокатите предварително – да обяснят на клиентите си какви са позитивите и негативите от провеждането както на съдопроизводство, така и на медиация, за което отново ще посоча, както каза и адвокат Рангелова, ние сме уведомени, страните са уведомени, с призовката за насрочване на първото съзнание по делото. И ако клиентът не разбира какво означава медиация или медиационна процедура, той ще хване тази призовка, ще отиде при адвокат и ще каже: господин Адвокат – на който съм платил – защо ми дават тази възможност по чл. 140 и новосъздаваните вече по Законопроекта за провеждането на тази медиация? Не е необходимо да утежняваме Гражданския процесуален кодекс с нещо, което и в момента го има, и то няма никакво широко приложение. И с това ще завърша – от около 50 хиляди дела годишно, по които е възможно да се прави медиация в България, по около 300 са извършвани медиационни процедури, по една шеста от тях, или 16% от тях, в колосалните 55 дела, разбирате ли, са постигнати споразумения. С тези 55 дела от 50 хиляди сме олекотили, образно казано, тежестта върху съдопроизводствата. Не може да бъдат това сериозни мотиви на вносителите от Министерския съвет, които желаят да въвеждат изцяло нови процедури в Гражданския процесуален кодекс. Не е това идеята и ние съответно няма да ги подкрепим на първо гласуване. По отношение на Законопроекта, внесен от „БСП – Обединена левица“, считаме, че е редно да го подкрепим поне на първо гласуване, защото той създава една яснота, която, нека си го кажем честно, ще намали случаите на неблагоприятно въздействие от страна на частните съдебни изпълнители върху налични пари по банкови сметки на длъжници със запорирано имущество. Или най-общо казано, ще попречи на възможността, или най-малкото – ще намали тази възможност несеквестируемо имущество под формата на парични средства в банкови сметки да бъде запорирано от частните съдебни изпълнители. Примерите за това не са един или два, примерите за това не са 100 или 200 – просто трябва да погледнете статистиката. Ако този законопроект бъде приет на първо гласуване, ние ще го подкрепим, ще извадя изрично статистика колко такива действия, незаконосъобразни, на частните съдебни изпълнители са били обжалвани по съдебен ред през последните, да кажем, две години. Това ще Ви даде яснота, че наистина е важно да подкрепим този законопроект, колкото и да е ограничено действието му по чл. 446, ал. 1 от ГПК, с уговорката, че наистина е редно да се направи прецизиране. Тук ще се обърна и към Министерството на правосъдието по отношение втората част от тяхното внесено становище и направени много прецизни изчисления. Лошото е, че така са направени изчисленията и така са удебелени цифрите, че имам чувство, че Министерството на правосъдието работи за частните съдебни изпълнители и цели да обезпечи паричките, които те ще могат да вземат от длъжниците с така направените калкулации. Именно затова ние считаме, че трябва да направим промени между първо и второ гласуване, но ще подкрепим този законопроект. Само да се обърна към вносителите: ако сте забелязали, липсва становище от Камарата на частните съдебни изпълнители. Знаете ли защо няма становище от Камарата на частните съдебни изпълнители? Защото трябва да напишат, че Вие сте прави и че този законопроект наистина ще спре възможността за хиляди нарушения при запор на банкови сметки! Благодаря Ви.
#74 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Господин Министър, искате да вземете думата? Заповядайте.
#75 · speech
Министър Георги Георгиев
Благодаря, госпожо Председател. По съвет от моя политически ментор и скъп вече приятел – госпожа Фандъкова, се опитвах да се държа на ниво, над нещата, и да не се – тук вече собствено се оказвам, но Вие си ме дърпате, колега Петров, в казана на дивия български парламентаризъм и сега ще стане по-цветущо. По същество. Първо, казахте си притеснението – страх Ви е, че ще намалее работата за адвокатите. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Така казахте. Като колега адвокат Ви го казвам. Като народни представители трябва да се грижим за това да бъдат осигурени равни възможности на българските граждани за защита на техните права, включително правото да бъдат информирани за възможностите за извънсъдебно уреждане на споровете и тяхното разрешаване, и за положителните последици от това. Това е част от задачата. По същество. Иначе има ли проблеми? Има, разбира се. То, ако беше хубаво, нямаше да се падне на нас. Трябвало ли е в ПВУ да бъдат предвиждани като условия за 10 млрд. лв. да бъдат включени, налети в българската икономика, използвани за обновяване на училище, за изграждане на образователна инфраструктура, за бизнес паркове, по-скоро за икономически зони, за ремонт – над 300 милиона – на домовете за възрастни хора? Отидете в Казанлък да видите какво става там – и двата дома се ремонтират благодарение на парите по ПВУ. Та трябвало ли едни немного политически далновидни люде да включват, събирайки от кол и въже, закони със спорна понякога предвидимост и полезност? Не, разбира се. Но Pacta sunt servanda – знаете какво означава това. Поет е ангажимент от страна на България. Този ангажимент, който е поет, е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Колкото и да го критикуваме, сме заели вече другата позиция, да вземем да свършим работа. Това се случва в момента. Гласувате решение по същество, което Ви дава възможност да казвате, че не работи в момента медиацията. Така е. Затова 30%, впрочем от около 180 дела миналата година, 180 процедури по медиация, 30% от случаите са приключили с медиация. Тоест ако с една трета от делата успеем да разтоварим системата и гражданите да си стиснат ръцете óвреме, то това е успех. Дали тези 180 дела –цитирани над 680 хиляди от мен – са значим резултат? Не, разбира се. Именно затова е полезен Законът. Именно затова предвиждаме информационната среща. И да ме прощавате, но информационната среща – само тя е задължителна, а не медиацията изобщо. Информационната среща има за цел да Ви каже сега какво ще се случи, какви са принципите, какъв е смисълът от медиацията, как ще си върнете 75% от таксите, ако се споразумеете, и прочее, и прочее. Ние не правим задължителна самата медиация – това е много важно да се знае. Пише го в чл. 13 от Закона. По отношение на казаното от колегата Рангелова. На първо място, след четирикратното позоваване за хладилните техници, колега Рангелова, не дай боже да Ви се развали хладилника, не знам след това отношение дали ще има някой, който да дойде да го ремонтира – квалифициран такъв, защото сте му отрекли правото да бъде медиатор. Нека обаче да сме коректни. По същество – има изискване за висше образование, и то е за съдебните медиатори. Нали така? За съдебните медиатори. Да, не е за висше юридическо образование, имахме спорове по темата, аз самият също имах колебания, но възможността психолози, хора със специални знания и умения, също да се опитат да помирят страните не следва да бъде изключвана. Противното би било твърде тясно като подход. Поради което не мисля, че е удачно да възприемаме критиките в тази посока. По отношение на останалите бележки. Казахме вече за изземване на работата на адвокатите. Колега Петров, нещо друго се чудя – Вие казахте: като дойде клиент, и аз му давам съвет да се съди. Ама Вие сте добър адвокат.
#76 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не съм казал такова нещо!
#77 · speech
Министър Георги Георгиев
Точно това казахте, запомних го. И си казвам сега: този печалбарски подход не е типичен сигурно за колегата Петров, защото добрият адвокат ще даде съвет и за възможност за споразумение, ще каже, че може да се споразумеят страните. Именно това е смисълът от медиацията, колеги. Информационната среща – да сте задължени да отидете на нея е едно, това е една консултация, на която Ви се обяснява нещо. Задължителна медиация е нещо различно, което ние не предлагаме, съобразявайки се със задължителното за всички ни решение на Конституционния съд. Благодаря Ви.
#78 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Лично обяснение!
#79 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Петров, заповядайте за лично обяснение.
#80 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Вземам лично обяснение, защото министърът на правосъдието неправилно интерпретира моето изказване. На първо място, не съм лобирал за никаква работа за адвокати, господин Министър. Посочих, че нещо, което ние адвокатите правим, така или иначе, задължително, в момента Министерският съвет със законопроект се опитва да направи и да го вкара в самия съдебен процес под претекста и твърдейки, че досега това не е било посочено на гражданите до момента, до тази стъпка. Даже Ви посочих и пак ще се повторя, господин Министър, че ние адвокатите провеждаме задължителна информационна среща със своите клиенти, на която им разясняваме правата и задълженията; неблагоприятните финансови последици, които Вие сте посочили като мотиви за този законопроект; възможностите да се договорят и дори провеждаме такива преговори – Вие го знаете много добре – извънсъдебно, преди да се стигне до делото. И това го правим ние, така или иначе, преди въобще да се стигне до съдебен ред. Така че не съм посочил и това е второто нещо, което неправилно сте интерпретирали, че задължително сме съветвали клиентите да се съдят. Напротив, посочваме на клиентите какви ще бъдат възможностите. И пак ще кажа това, което казах преди малко – когато един български гражданин, който смята, че правата и интересът му са нарушени, той задава на адвоката два въпроса: какво може да се направи и колко ми струва? Това е задължителната адвокатска информационна среща, на която му се казва: може да съдиш, може да се опиташ да преговаряш с оглед финансовите последици. Именно по тези групи дела, които Вие сте вкарали сега, от Министерския съвет имам предвид, задължително в този законопроект и се опитвате да направите така, че да занимаваме страните с някакви глупости, при които хора с висше образование – ще Ви напомня, господин Министър, че именно ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме да има висше юридическо образование за хората, които да бъдат медиатори, но Вие, и Вие лично, гласувахте против това наше предложение и не бе прието. В тези процедури, които, пак ще кажа, от 50 хиляди дела за 2023-а и 50 хиляди за 2024 г. са проведени съответно 323 и 286 медиационни процедури…
#81 · speech
Времето, господин Петров.
#82 · speech
…само 16% са завършили с медиация. Благодаря, госпожо Председател.
#83 · speech
И аз Ви благодаря. Колеги, други изказвания по законопроектите има ли? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-454-01-34, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 12 декември 2024 г. Гласували 198 народни представители: за 104, против 12, въздържали се 82. Предложението е прието. Сега поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 51-502-01-19, внесен от Министерския съвет на 28 май 2025 г. Гласували 197 народни представители: за 150, против 15, въздържали се 32. Предложението е прието, с това и първа точка. Господин Министър, искате ли думата? Благодаря Ви, господин Министър, за днешното участие. Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ И ПОДУПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Госпожо Сачева, заповядайте за доклада на Комисията по труда и социална политика.
#84 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД На Комисията по труда и социалната политика относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2025 г., Комисията по труда и социалната политика обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт. Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нови управител и подуправител на Националния осигурителен институт с оглед изтеклите мандати на господин Ивайло Иванов на 19 септември 2021 г. и на госпожа Весела Караиванова на 21 юли 2024 г. По време на дискусията народният представител Илиана Жекова направи предложения за допълване на правилата от правно-технически характер, които бяха приети. След проведеното обсъждане Комисията по труда и социалната политика с 10 гласа „за“ (от които 6 – от ГЕРБ-СДС, два – от „БСП – Обединена левица“, един – от ДПС-ДПС и един – от ИТН ), 8 гласа „против“ (от които един – от ПП-ДБ, три – от ВЪЗРАЖДАНЕ, три – от „ДПС – Ново начало“ и един – от МЕЧ) и без „въздържали се“, предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 89, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
#85 · speech
Реши
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт и представяне на документите им. 1. Предложения за управител и подуправител на Националния осигурителен институт се правят от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по труда и социалната политика чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила от Народното събрание. 2. Предложенията за управител и подуправител на Националния осигурителен институт се придружават с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец – Приложение № 1 към Решението; б) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 2 към Решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; д) декларация от кандидата, че за него не са налице обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от Кодекса за социално осигуряване, по образец – Приложение № 3 към Решението. 3. Обстоятелството по чл. 39, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се установява служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите. 1. Предложенията, заедно с приложените към тях документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация и с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по труда и социалната политика становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масова информация може да изпращат в Комисията по труда и социалната политика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. 5. Въпросите, изпратени от лицата по т. 3 и 4, се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. 6. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 7. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисията по труда и социалната политика или по електронен път на e-mail: [email protected]. 8. Становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, както и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по труда и социалната политика. 2. Резултатите от проверката се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите. 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда и социалната политика проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността. 2. Изслушването е публично и се провежда в открито заседание на Комисията по труда и социалната политика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки кандидат представя концепция за дейността на Националния осигурителен институт с оглед длъжността, за която са предложени – до 20 минути. 5. Комисията по труда и социалната политика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за управител и подуправител по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по труда и социалната политика представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответен компетентен орган. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията на основание чл. 89, ал. 5, изречение второ и ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването. Към него се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решения за избор на всеки кандидат за управител и подуправител на Националния осигурителен институт. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати. V. Избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по труда и социалната политика. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно управител и подуправител на Националния осигурителен институт. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Когато някой от кандидатите за съответната длъжност се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. 11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията. 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраните управител и подуправител на Националния осигурителен институт подават декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията във връзка с чл. 39, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване по образец – Приложение № 3 към Решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 управителят и подуправителят на Националния осигурителен институт подават декларация по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията по образец – Приложение № 4 към Решението.“ Следват четири приложения. Това е.
#86 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Откривам разискванията. Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за изказвания. Заповядайте. Господин Георгиев, имате думата.
#87 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Когато става въпрос за избор на управител и подуправител на НОИ трябва изключително много да се внимава. Защо го казвам? В последните няколко месеца наблюдаваме едно и също нещо – избор на ръководни органи на различни регулатори от страна на управляващите, чиито срокове са изтекли по закон и те наистина трябва да бъдат подменени, но се забелязва и една тенденция, която виждаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, а именно на политически назначения, не толкова професионални. И когато става въпрос за регулатори, които в повечето случаи са незначителни, или въобще не трябва да съществуват, като Комисията по дискриминация и още няколко други, за които ние тук ясно изразихме позиции по тези регулатори, които като цяло не трябва да съществуват въобще. Тук става въпрос за управителя на тъй важната институция на НОИ. И тъй като, както и подуправителят, естествено, тъй като тази институция се занимава с всеки един гражданин от неговото раждане до неговата смърт, включително и след това, така че дори и преди това, нали, когато става въпрос за управлението на ресурс от 27 милиарда, това е най-големият ресурс в държавата, който се управлява от този управител и подуправител, трябва изключително много да се внимава. Ако на някои места е допустимо да има политически назначения, дори и министърът на труда и социалната политика може да е изключително политическо назначение, както видяхме в момента – господин Гуцанов, той е изключително политическо назначение, няма професионален опит, нито стаж в сферата на социалното осигуряване, завършил е военно образование, по спомен така го казвам, може да има и друго образование човекът. Тук става въпрос за управителя на институция, която ръководи 27 милиарда. И този човек трябва да е изключителен професионалист. Затова е хубаво, когато правим правила за избор на даден кандидат, в тях точно и ясно да се упоменават някои неща. И тук, когато погледнем правилата – за да не кажете, че съм многословен, които са дадени от управляващите и са приети в Комисията, на която ние гласуваме против, можем ясно да видим, че в I, т. 2 са изброени изискванията към съответния кандидат. Тук виждаме дали не е принадлежал към Държавна сигурност, естествено, писмено съгласие, подробна автобиография, декларация от кандидата по образец на чл. 39 и също така, естествено, заверено копие за висше образование. Но тук е тънкият момент. Какво висше образование? Може ли човек, който е завършил спортно образование, да кажем, и има опит като ръководител на спортна академия, да застане и да бъде управител на НОИ? Смятате ли, че е удачно? Или примерно човек, който е завършил строително образование и никога не е работил в тази сфера? Правилата, когато се правят, особено за такава важна институция, смятам, че трябва ясно да е записано, че този човек трябва да има някакъв управленски опит и съответно е хубаво да има опит в съответната сфера. Тоест да е бил служител поне на НОИ няколко години, защото в противен случай се получава следното – получава се, че всеки един може да застане и да управлява тази тъй важна, отговорна система, която, между другото, можем да кажем със забележки, че това е една от добре работещите системи в държавата. В противен случай щеше има огромни социални недоволства, тъй като тя управлява цялата осигурителна система в държавата, така да се каже. И ако там на тази длъжност има политически назначения, които нищо не разбират от това, което се прави в НОИ, ще настане, да кажем, хайде не вакханалия, но да кажем, че може да обърка доста сериозно нещата. И точно заради това се учудвам, че този важен регулатор – тоест не регулатор, а този важен осигурителен институт беше оставен някак си на края на всичките тези процеси. Може би коалицията се караше досега кой да поеме управлението на НОИ и какво политическо назначение да бъде направено. И затова след толкова месеци правилата се разгледаха – мисля, че месец февруари някъде в Комисията по труда и социалната политика, а чак сега влизат за разглеждане в пленарната зала. Явно доста дълги дебати е имало по въпроса кой да поеме този институт. Но съображенията, че трябва човекът да има опит, са много важни и трябва да ги разгледаме всички много внимателно, защото мога да дам пример с един друг такъв важен орган в нашата държава, който се управляваше няколко пъти от хора, които, да кажем, нямат опита да водят тази институция – ами Националната здравноосигурителна каса се казва тази институция. Там виждам, че в продължение на десетилетия се смениха страшно много управители и подуправители и се измислиха всякакви политически формули и назначения. Така че нещо друго важно трябва да се каже, че все пак в НОИ работят над 3500 служители, от които над 80%, или около 80% от тях по-точно, имат висше образование. Има страшно много експерти в тази система. Така че малко ще е глупаво да се вкара човек, който е извън системата, обаче е политически угоден. И точно затова е хубаво да има в правилата изисквания – примерно за опит и стаж в системата или ръководен опит, за да може тази институция да работи правилно. Не правете грешката, като съвет Ви давам, не правете грешката, която правите със Здравноосигурителната каса, както и с други ръководни органи, или регулатори. Благодаря.
#88 · speech
Благодаря Ви. Реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте. Господин Иванов, имате думата.
#89 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Две неща правят впечатление, като слушам доклада, а пък за хората, които за първи път го чуват, за хората, които са го чели, и хората, които сме били на Комисията – две неща ни правят впечатление. На 12 февруари беше проведено заседанието и се проведе гласуването точно за тези правила в Комисията по труда и социалната политика. Тогава правилата в Комисията минаха с гласовете на управляващите – ГЕРБ, ИТН, БСП и АПС. „ДПС – Ново начало“ тогава гласуваха против. Сега ми е интересно – четири месеца по-късно, дали са преживели политически катарзис и същите тези правила, които не са им се понравили на 12 февруари, сега ще гласуват „за“. Естествено въпросът е риторичен. „ДПС – Ново начало“ ще подкрепят управляващите, с които управляват заедно с ИТН, с ГЕРБ и с БСП, ще си наложат тези правила, които са толкова вяли, че няма докъде. Господин Георгиев загатна, че човек завършил, да кажем, НСА – със спортно образование, пък и с техническо, може да стане управител на НОИ. След това ще излезе Тошко Йорданов, Балабанов и ще обясняват как те не управляват с „ДПС – Ново начало“, няма намеса на Пеевски в управлението и чиста случайност е, че отново ще гласуват заедно определени назначения. Четири месеца, повтарям, минаха от това заседание. Избрахме за много по-кратък период регулатори, които са с изтекъл мандат, защото и управителят, и подуправителят на НОИ са с изтекъл мандат. Така че трябваше в спешен порядък да изберем новите назначения. Явно в управляващото мнозинство няма съгласие кои да вземат тези два поста. Стигаме до момента, в който представените ни правила са крайно недостатъчни, и да кажем, че имат широк избор от кандидати, които могат да вземат тези длъжности. Затова, господин Председател, правя процедурни предложения за промяна в правилата, като в I, т. 2, буква „г“ след думите „диплома за завършено висше образование“ се добавят думите „в специалността икономика, право, публична администрация и управление, социални дейности“, за да може, когато се кандидатства и избираме управител и подуправител на НОИ, това да са хора, които да са с нужния ценз, за да управляват толкова голям ресурс, какъвто е бюджетът на НОИ, или инвестициите, които правят НОИ, ако има излишъци съответно по определените фондове. И второто ми предложение е – в I, т. 2 се създава нова буква „е“ със следното съдържание: „минимум 5 години професионален опит в системата на НОИ и минимум 5 години на управленска длъжност“, за да може да няма някакви парашутисти, които са партийно угодни, да застанат начело на НОИ, а да бъде човек, запознат със системата и да има управленски опит. Защото, пак повтарям, НОИ е специфична институция, която има нужда от добро познание. Господин Георгиев каза, че има достатъчно специалисти в системата на НОИ, които могат да вземат тази длъжност, а 5 години управленски опит е напълно нормално, защото и в частния сектор, когато се кандидатства за ръководна длъжност, съответно компанията изисква управленски опит. Аз не помня в някоя позиция, за която съм кандидатствал в качеството ми на човек от частния сектор, да не са ми изисквали управленски опит или съответно аз да не съм изисквал управленски опит, когато набирам хора за екипите ми. Така че, господин Председател, заповядайте предложенията. (Подава на председателя предложенията.)
#90 · speech
Благодаря.
#91 · speech
Моля да ги подложите на гласуване и да стане ясно дали управител и подуправител на НОИ ще бъдат политически назначени, или ще бъдат експерти. Благодаря.
#92 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики? Няма. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Илиева, имате думата.
#93 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това, което ние от Политическа партия ВЕЛИЧИЕ искаме да попитаме относно управителите, които предстои да се избират, процедурите за тяхното назначаване, подуправителите на Националния осигурителен институт: какво би било тяхното отношение и дали те са наясно, че с една поправка, която е направена – буквално ще я цитирам, през 2010 г. в Кодекса за социално осигуряване чл. 10, по чл. 4, или 4а, който казва: „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължимите осигурителни вноски, или те са дължими, или внесени и които продължават до прекратяване на взаимоотношенията с работодателя“ и служителите и работниците са осигурени, ако са на трудов договор, и те са дължими, но може да бъдат неплатени. Това е тълкуванието на тази промяна. След което започва едно безпрецедентно източване на държавата от пенсионните осигуровки – осигурителните осигуровки. В момента, към 30 април, по последни списъци, обявени от НАП, задълженията възлизат на 14 млрд. 517 млн. 386 хил. 458 лв., общо задължени юридически лица – 88 612, официални данни на НОИ. Искам да попитам: как с тази поправка, в която се осигуряват лица, които имат дължими вноски, но те не са платени и има вероятност те никога да не бъдат платени, тъй като в около 44 хиляди фирми в момента, когато се натрупат подобни задължения, те се прехвърлят на други фирми, налагат се запори, но в тези фирми няма нищо, което да бъде взето? И как управителите на НОИ и заместник-управителите на НОИ смятат да възстановят в държавата и в държавния бюджет тези огромни суми, за които става въпрос, и да предотвратят изтичането на средства? Защото в това време се ползват ресурси от НОИ. Използват се за болнични и здравни осигуровки и се източват под формата на детски и всякакви други, за които всъщност няма подсигурен приход. Това е главният въпрос, а не дали има 5 години стаж, или няма 5 години стаж. Разбира се, че това е важно също така, но за тези поправки – това се е случило в 2010 г. А оттогава насам има огромно количество несъбрани осигуровки и никой тук, в тази зала, не говори как това ще се случи. Затова може би във всички правила, които се обсъждат за управител и подуправител на НОИ, е важно тези хора да дадат някакъв план, някаква стратегия какво ще се направи и ако трябва, да се случат законодателни мерки в Кодекса за социално осигуряване. Благодаря.
#94 · speech
Благодаря Ви, госпожо Илиева. Реплики? Заповядайте за първа реплика, господин Георгиев. Втора реплика?
#95 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Госпожо Илиева, трудно разбрах това, което изрекохте от трибуната. Честно казвам, почти нищо не разбрах. Ако може, в дупликата си да го повторите всичкото това нещо. Осигурителни осигуровки на НОИ, дали знаят как се събират парите от НАП? Защото НАП се занимава с тая дейност. Не знам дали знаете – НОИ не се занимава със събирането на осигуровки. И тук се изговориха страшно много неща. Аз разбирам, че се увличате обикновено по общите приказки и дрънкането на разни тъпотии в социалните мрежи. Но когато обяснявате нещо или искате да кажете нещо, когато става въпрос за законопроектите, се опитайте малко експертно да говорите. Или поне това, за което са Ви пратили. Там някакви Ваши консултанти или сътрудници да Ви изпратят информацията, написана като за Вас. За да може Вие да го кажете правилно поне от трибуната на Народното събрание. Явно трябва да се говори някак си по-елементарно, да Ви го напишат, защото иначе се получава голям качамак – това се получава. Но това е нормално за Вашата политическа формация. Вие освен да правите бъркотии, нищо друго не правите като цяло. То и работата Ви в Народното събрание е такава. Така че опитайте се в дупликата отново да ни обясните това нещо, което изрекохте – за осигурителните осигуровки. Какво е това нещо – не знам. Благодаря.
#96 · speech
Втора реплика? Няма. За дуплика, госпожо Илиева, заповядайте.
#97 · speech
ВЕЛИЧИЕ
За колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, който не е разбрал: не се случва за първи път. Чета буквално Кодекса за социално осигуряване, чл. 10, предишен член чл. 10 от „Държавен вестник“, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1 януари 2011 г.: „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими“ е ключовата дума „осигурителни вноски и продължава до прекратяването“, което значи, че дори работодателят да не внася дължимите осигуровки служителите, работниците са осигурени. Вследствие на което имаме дължими вноски към 30 април – 14 милиарда, и другите да не ги изреждам до края – несъбрани, и няма как да се съберат. От тези средства, които не са влезли в държавата... (Реплики.) Да, НАП ги събира, но те не са влезли. Няма как да се осигурят всичките пенсионери по начин, по който е нормално – когато има приходи, да има и разходи. Понеже няма приходи, понеже те не са събрани, а само дължими, парите не влизат и пенсиите се плащат в момента от държавния бюджет, в който има дупка от 11 милиарда за пенсии. Ако това не Ви интересува – осигурителни вноски, здравни осигуровки, източване на Националния осигурителен институт и парите за пенсии, не знам какво Ви интересува. Ако пак не сте разбрали, пак ще Ви обясня. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#98 · speech
Благодаря Ви, госпожо Илиева. Господин Койчев, имате думата.
#99 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Първо, да започна с две пояснения. Осигурителна осигуровка е като осигуровка, само че осигурителна. И второ, да се обърна към преждеговорещата. Тази дупка, както тя я нарича, в бюджета на държавното обществено осигуряване се осигурява от държавния бюджет. То така е по модела на пенсионното осигуряване. Сега, по правилата за избор на подуправител и управител на НОИ. Очевидно е, че пазарлъците или така наречените преговори между управляващата коалиция след четиримесечно протакане най-накрая са стигнали до успешен край. Правилата за избор на управител и подуправител на НОИ са аналогични с тези на регулаторите, само че тук говорим за много по-важен институт, който управлява бюджет от 27 милиарда, докато за регулаторите бюджетите вървят между 5 и 25 милиона и не са чак толкова важни, а някои от тях – дори излишни. Тук, както казаха преждеговорещите, е изключително важно човекът, който ръководи НОИ, да бъде експерт, защото в неговите ръце се поверява пенсионното осигуряване, както и социалните осигуровки. Да, социалните осигуровки са по-малко. Примерно те са около 3 милиарда – в сравнение с 23 милиарда пенсионно осигуряване, но те са важни и те засягат най-вече хората, които са в нужда, с ниски доходи. Там е важно също така да подеме инициатива за борба с измамите в ТЕЛК. Не знам дали ще има воля, който сте избрали, да подеме тази инициатива. Друг ключов момент, който можем да отбележим тук, е, че предложенията за избор на управител или подуправител могат да се правят само от народните представители, което прави самите кандидатури изцяло политически. Те ще бъдат предложени от някоя партия или най-добрия случай – от някои независими депутати, но както знаем, те са пак към „ДПС – Ново начало“. Така че е изключително важно и за самите кандидати, които ще бъдат избрани, да могат да казват „не“ на модела Пеевски – Борисов, в което ние лично се съмняваме. Така че с оглед на всичко, което казах преди малко, ние няма да подкрепим Правилата за избор на управител и подуправители на НОИ. Благодаря.
#100 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Реплики? Заповядайте, госпожо Илиева, за реплика.
#101 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Много правилно отбелязахте, че става въпрос за държавния бюджет и когато не достигат парите в НОИ, държавният бюджет трябва да попълни тази дупка. И той го попълва от заемни средства. Тази година знаем колко е дългът, взет от държавата. И да, става въпрос за Правила за избор на управител и подуправители на НОИ. Но на първо място, тези хора трябва да знаят какви средства постъпват, подсигурено ли е тяхното събиране, за да могат да изпълняват длъжността, която заемат, по правилния начин. Благодаря.
#102 · speech
Втора реплика? Не виждам. Дуплика – господин Койчев.
#103 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Илиева, боя се, че не сте ме разбрали. Казах Ви, самият модел на приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване идва както от осигуровки, така и от държавното финансиране. Просто няма как държавата да поеме самите осигуровки, да поеме цялата тази тежест от 24 млрд. лв. А това, което говорите Вие, това което имате предвид, тези фирми, които злоупотребяват с процедурата, те регистрират, че ще платят осигуровките, но не ги плащат. Това е съвсем отделен проблем. Да, цифрата най-вероятно е такава. Имаше и 15 милиарда несъбрани, но единствено това вече е отговорност на изпълнителната власт – по-строго да се отнесе към проблема и да си повиши събираемостта. Този въпрос е по-скоро към министър Теменужка Петкова и НАП. Благодаря.
#104 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Господин Дренчев, Вие за какво? Той Ви направи дуплика, няма как. (Реплики.) Господин Дренчев, заповядайте.
#105 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. До някаква степен имаме повторение в момента на тези дебати, които се разиграха по време на избора за Националната здравноосигурителна каса. По всяка вероятност с тези правила накрая ще бъде изваден само един кандидат – ще имаме състезание с един кон. И тук аз не съм склонен да се съглася с някои от моите колеги от моята парламентарна група, които казаха, че е много важно с какво образование ще бъде кандидатът. Точно така, както и за управителя на НЗОК, всъщност най-важно е човекът, който ще бъде избран, да бъде смел и да има смелостта да проведе реформите, които са необходими, защото истината е, че НОИ като система е изправена пред изключително сериозни предизвикателства. Случката, която се разигра, когато избрахме управителя на НЗОК, който тръгна да взима думата, но тук едно момче от първия ред с пръстчето така му направи (прави знак с пръст) и той си седна на задните части обратно, много ми се иска да не я гледаме, когато избираме управителя на НОИ. Защото НОИ разпределя огромни средства, от него зависи бъдещето на всеки един работещ в България, а проблемите са наистина сериозни. Съотношението работещи спрямо пенсионери в България е двойно по-лошо спрямо средното за ОИСР. В страните от ОИСР и в Европейския съюз на 100 работещи се падат 35 пенсионери. В България това съотношение е 72. Тоест имаме двойно по-лоша структура на съотношението работещи –пенсионери. Друг много сериозен проблем, който е тема, по която винаги взимаме отношение ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, това са инвалидните пенсии. За първи път миналата година – през 2024 г., броят на инвалидните пенсии надхвърли броя на редовните пенсии. Има проблем с ТЕЛК-овете и управителят на НОИ трябва да адресира тези проблеми, трябва да предложи законодателни проблеми и тази дупка трябва да бъде затворена. За това, че става въпрос за корупция, особено лесно може да се види, ако се види структурата на инвалидните пенсии, тъй като примерно в област Силистра те са двойно повече от средното за страната – те са около 40%, при средно за страната 20%. Очевидно е, че има проблем с ТЕЛК-овите комисии там и някой трябва да го реши, защото вече нещата стават безогледни направо. Не може инвалидните пенсии да са повече от редовните пенсии. Друг сериозен проблем е това, че все по-малко личният принос има някакво значение за това какъв ще бъде доходът, който ще получат пенсионерите. Това демотивира хората да се осигуряват на реалните си доходи. Това, което е заложено във фискалната програма на правителството – да се вдигнат осигурителните вноски с 2% следващата година и с още един процент по-следващата година, допълнително ще засили стимулите на хората да не се осигуряват на реалните си доходи, при положение че пенсията им много слабо зависи от това за какъв период и на какви доходи се са осигурявали. Последният проблем, който ще трябва да бъде решен от човека, който ще избере тази зала, надявам се той да има смелостта и сърцето да го адресира, защото колкото пъти от ВЪЗРАЖДАНЕ го повдигаме, той остава глас в пустиня. Нито медиите, нито някой друг поема това нещо. Това е проблемът с УПФ-тата. Частните пенсионни фондове в България взимат твърде големи такси за управление на парите, които събират от пенсионерите. Вноските, които се плащат към тях, трябва да бъдат в Националния осигурителен институт. Там има сериозен проблем, проблем за който се мълчи. Истината е, че това, че две пенсии, сборът от двете пенсии ще бъде по-малко от една е нещо, за което не може да се мълчи. А управителят на НОИ трябва да адресира този проблем. Когато избирахме управители на КФН с ресор УПФ-тата, с ресор осигурителна дейност, дамата, която избрахме за пореден мандат, обясняваше, че тя много искала да предложи някакви реформи по въпроса, обаче аха-аха – мандатът изтекъл и тя не успяла да се справи с това. Трябва да се действа бързо, защото наистина предизвикателствата, и то предизвикателства е такъв един евфемизъм – много сериозни проблеми предстоят и начинът, по който правителството, по който коалицията се опитва да ги реши като просто вдигне пенсионните осигуровки, е неправилен. Ние трябва да решим въпроса веднъж завинаги и за това ни е необходим смел човек, който може да реши това. Песимист съм, че ще ни предложат такъв, най-вероятно ще бъде поредната марионетка, която като ѝ махнат така с пръстчето, ще си седне и ще си мълчи.
#106 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. За реплика? Реплика ли, господин Адемов? Заповядайте.
#107 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дренчев! С някои от нещата, които казахте, съм съгласен, но има някои неща, които няма как да ги приема, по отношение на това Националният осигурителен институт и управителят да правят реформи. Реформи прави правителството, реформи правят управляващите, реформи прави Народното събрание, но вярно е това, че управителят на Националния осигурителен институт трябва да подсигури с експертни актюерски разчети тези реформи, за които става въпрос, друго не може да направи. Това, което може да се направи в системата на Националния осигурителен институт, управителят да предложи реформи, които са свързани примерно с въвеждане на информационни технологии. Не знам дали знаете, че Националният осигурителен институт е една от публичните институции с най-много въведени електронни услуги. Това няма как да не се отчете на управителя и на цялата структура на Националния осигурителен институт. По отношение на ТЕЛК-овете. Господин Дренчев, ТЕЛК-овете не са структура на Националния осигурителен институт, нито на Социалното министерство. Здравното министерство е ангажирано с това. Тези от Националния осигурителен институт – колегите, плащат само това, което им предлага системата на здравеопазването. Сега, че трябва да има реформа в ТЕЛК това е друга тема, но Националният осигурителен институт по никакъв начин няма как да влияе на ТЕЛК-овете и експертизата по работоспособността. На следващо място, осигурителните вноски. Това, което Вие казахте, разбира се, че е публична дискусия и тя е свързана с мнение на работодателските организации, изобщо на социалните партньори, на бизнеса и така нататък, защото ние трябва да намерим онзи тънък баланс между конкурентоспособността на бизнеса, от една страна, и състоянието на устойчивостта на публичните финанси, в това число и на бюджета на държавното обществено осигуряване. Така, че тази дискусия е тежка, трудна и тя трябва да бъде проведена. Това, което искам да кажа като изискване към бъдещия управител и към всеки управител на Националния осигурителен институт да има познания, да има знания, да има опит в социалното осигуряване това е най-важното нещо. Ако нищо не разбира от социално осигуряване, няма работа като управител на Националния осигурителен институт.
#108 · speech
Благодаря Ви. Господин Петров, за втора реплика – заповядайте.
#109 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Аз не мислех да взимам реплика, но бях провокиран от това, което каза господин Адемов. Той каза, че ТЕЛК-овете и системата, която ги издава, имали нужда от реформа. Господин Дренчев, аз в репликата си ще кажа, за да може да обясните Вие в дупликата си, че тази система няма нужда от реформа. Тя има нужда от изначално преосноваване, има нужда от изначални комисии, които да направят абсолютен анализ на всички хора, които имат ТЕЛК-ове в страната, защото това е свързано с много други неща – свързано е и с икономиката, с работните места и тук именно е причината, за да кажа всичко това. Защото, господин Адемов, когато Вие бяхте едно ДПС в началото, Вие сте от идеолозите на всичко това и аз няма да забравя как, когато с един законопроект резнахме една схема за разни пенсионни усвоявания на пенсии от чужбина, каква врява надигнахте тук в залата. Аз виждам всеки един ден, всяка една седмица в селата хора –прави, здрави, които се возят на едни електрически колички, и когато им свърши токът, тръгват да тичат по улиците. Тези хора взимат ТЕЛК-ове, плащат си, не знам какво правят, но това не са хора нетрудоспособни. Това са хора, които са пиявици на гърба на системата и държавата им плаща пари. Моля, господин Дренчев, развийте този въпрос, защото наистина това е много болен, тежък проблем на страната.
#110 · speech
Благодаря Ви. За трета реплика? Не виждам. Господин Дренчев, за дуплика – заповядайте.
#111 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ще отговоря в обратен ред. Господин Петров, да, огромна дупка отварят пробитите ТЕЛК-ове. Знаем за случая със слепите шофьори на такси в Плевенско, които бяха с ТЕЛК, затова че не могат да виждат, а същевременно караха такси. Честно казано, огромна част от шофьорите на таксита и в София са с ТЕЛК-ове, които едва им позволят, но ще се съглася с господин Адемов, защото неговата експертиза наистина е огромна, че е извън възможностите на управителя на НОИ да реши проблема с ТЕЛК, но това, което казах аз, е, че очакваме от него да адресира проблемите, да ги покаже, да подскаже къде точно е проблемът, къде е тяхното място, за да може тук ние като законодатели да решим тези проблеми. Другото, което е, разбира се, че има проблем и може да се види по това, че разходите за инвалидни пенсии растат по-бързо от разходите за пенсии въобще. Ако примерно разходите за пенсии в последните пет години, са нараснали около два пъти и половина, тези за инвалидни пенсии са нараснали около четири пъти, тоест вижда се, че има проблем. Примерът, който казах и преди малко с това, че броят на инвалидните пенсии се колебае двойно в различните области също подсказва, че има какво да се желае. Относно покачването на осигуровките с още три процента в следващите две години. Да, разбира се, че това не зависи от управителя за НОИ, но стимулите, които създават това покачване, повишава отговорността, която има управителят на НОИ, те да се разпределят по справедлив начин и да се запушат дупките, откъдето изтичат нашите осигуровки. И на последно място. Това, с което не се съгласих и с моите колеги, няма да се съглася и с Вас, господин Адемов, естествено, че е нужно човекът да разбира с какво се занимава – да бъде експерт, но кел файда, че той е експерт, ако той няма смелостта да приложи реформите, и да адресира проблемите, така че те да бъдат решени. Имаме много експерти, които са назначени в различните регулатори, и които просто си чакат да им изтече мандатът, без да правят нищо. Примерът, който дадох с КФН, където четири години били аха-аха, ей сега да предложат едни реформи, но не им стигнал мандатът, та го оставиха за сегашния мандат да ги предложат, но те още не са дошли с частните пенсионни фондове, е твърде показателен. Същото е и в Здравноосигурителна каса. Предпочитам да изберем външен човек за системата без опит, но човек, който иска да реформира, защото наистина предизвикателствата, пред които е изправена пенсионната система, а и не само нашата, са огромни и не можем да изберем човек, който просто ще стои и ще си получава заплатата.
#112 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Други изказвания? Господин Шопов, заповядайте.
#113 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Говореше се много, че изискванията не са достатъчни в тези процедурни правила – и това е така. Единственото изискване, разбира се, е да има висше образование този управител или подуправител. Господин Дренчев засегна нещо и каза, че тези фигури, тези лица, трябва да имат смелост, и това е така, но тази смелост трябва да се е доказала в предишни сфери в миналото. И как ние можем да преценим дали този човек е смел? Разбира се, ако този човек има опит и могат да се видят неговите действия в миналото, затова е необходимо да има и такъв критерии като опит. Дори и този човек да има петгодишен опит и да се коментира какъв е бил той, как е работил, залата ще гласува политически и това е ясно на абсолютно всички. Някои тук партии ще си изберат управител и подуправител и няма абсолютно никакво значение какъв опит, какво образование и дали той е подходящ за тази позиция. Благодаря.
#114 · speech
Благодаря, господин Шопов. За реплики? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми дами и господа народни представители, ще подложа на гласуване предложението на господин Иванов от ВЪЗРАЖДАНЕ – редакционни предложения, които са допустими и ще ги подложа на гласуване. Първото предложение е в I, т. 2, буква „г“ след думите „диплома за завършено висше образование“ се добавят думите „специалността „Икономика“, „Право“, „Публична администрация и управление“, „Социални дейности“. Моля, режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 48, против 29, въздържали се 97. Предложението не е прието. Второто предложение на господин Иванов е в I, т. 2 се създава нова буква „е“ със следното съдържание: „е) „минимум пет години професионален опит в системата на НОИ и минимум пет години на управленска длъжност“. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 49, против 30, въздържали се 105. Предложението не е прието. Господин Иванов, заповядайте за прегласуване.
#115 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Изненадващо беше мълчанието в тези дебати от страна на ПП ДБ. Очаквах от тях да видим и подкрепа на нашите предложения, защото те превентират слагането на случайници и хора, които не са подготвени, на позицията за управител и подуправител на НОИ. Уж сте се заявили, че искате да се борите с това порочно управление на ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, ИТН и БСП, а в гласуванията това нещо не го виждаме. Така че, моля, процедура по прегласуване, за да може борците със статуквото от ПП-ДБ да се поправят.
#116 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Прегласуване. Гласували 182 народни представители: за 50, против 29, въздържали се 103. Предложението не е прието. И сега подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда и социалната политика, както и процедурата за избор от Народното събрание, заедно с приложенията към Решението.
#117 · speech
Гласували 183 народни представители: за 117, против 56, въздържали се 10. Предложението е прието. С това е приета и точка втора от днешния дневен ред. Преминаваме към точка трета: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет на 4 март 2025 г., приет на първо гласуване на 17 април 2025 г. Господин Манев, заповядайте за доклада. (Уточнения между председателя Рая Назарян и народния представител Маноил Манев.) Колеги, обявявам 15 минути почивка, тъй като е необходимо време представител на Министерския съвет да дойде в пленарната зала. (След почивката.)
#118 · speech
Колеги, възобновявам заседанието. Ще Ви направя първо едно съобщение. От 12,30 ч. в Мраморното фоайе ще бъде представена фотоизложба „Катастрофата на мечтите“ – експозицията, представяща артистичен аспект на украински и японски артисти, който психологически, естетически и етично осмисля двете големи технологични катастрофи на съвремието – Чернобил и Фукушима. Изложбата е организирана от народните представители Христо Гаджев и Любен Дилов-син. Всички народни представители са поканени на събитието. Господин Манев, заповядайте за доклада.
#119 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 51-502-01-7, внесен от Министерския съвет на 4 март 2025 г., приет на първо гласуване на 17 април 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1806“. 2. В ал. 3 думите „Република България“ се заменят с „държава членка“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 9а, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „която е единна виза съгласно чл. 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ, L 243/1 от 15 септември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 810/2009“. 2. Създава се т. 5: „5. виза с ограничена териториална валидност съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 810/2009.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Член 9д се изменя така: „Чл. 9д. Издаването на визи на външните граници се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 35 и 36 от Регламент (ЕО) № 810/2009. За издадените визи се уведомява незабавно Държавна агенция „Национална сигурност“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 след думите „Република България“ се добавя „или на друга държава – членка на Европейския съюз“. 2. Точка 18 се изменя така: „18. вече е пребивавал на територията на държавите членки 90 дни в рамките на последните 180 дни като притежател на единна виза за краткосрочно пребиваване или при условията на безвизов режим за краткосрочно пребиваване;“. 3. Точка 18а се изменя така: „18а. като притежател на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадено от някоя от държавите членки, вече е пребивавал 90 дни в рамките на последните 180 дни на територията на други държави членки;“. 4. Създава се т. 29: „29. не разполага с разрешение за пътуване, когато такова се изисква.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 има предложение от народния представител Петър Петров: „Параграф 7 от законопроекта се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 22, ал. 1, т. 1 думите „чл. 9а, ал. 2, т. 3 и 4“ се заменят с „чл. 9а, ал. 2, т. 3, 4 и 5“.“ По § 8 има предложение от народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9: „§ 9. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 6 се изменя така: „6. са представители на чуждестранно търговско дружество, представило документи за: данъчна изрядност, за годишен оборот в размер най-малко на 100 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, изчислен по официалния курс на Българската народна банка, валиден в деня на приемане на редовните документи за регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата, придобит за период от всяка от две последователни години преди регистрацията на търговското му представителство; удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице, издадено не по-рано от 6 месеца и с валидност 6 месеца от датата на издаването му от съответния компетентен орган по регистрацията съобразно националното му законодателство; тези обстоятелства се удостоверяват при издаването на сертификат от Българската търговско-промишлена палата в резултат на предоставени от чуждестранното лице официални документи от страната по регистрация на търговското дружество; разрешение за пребиваване на това основание могат да получат до двама представители на чуждестранното търговско дружество; при постъпило искане за продължаване срока на пребиваване на това основание Българската търговско-промишлена палата издава нов сертификат след деклариране от търговския представител на извършената от него дейност в периода на предходното пребиваване и в изпълнение на програмата за дейността на представителството; наличие на доказателства за офис, осъществени представителни действия и/или взаимоотношения с български партньори и удостоверение за актуално състояние на чуждестранното лице с валидност 6 месеца от датата на издаването му; чуждестранното лице е задължено в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата в своята регистрация да представи удостоверение за актуално състояние, издадено не по рано от 6 месеца от съответния компетентен орган по регистрацията съобразно националното му законодателство; търговското представителство е задължено в 7-дневен срок от настъпила промяна в обстоятелствата по регистрацията на представителството да ги декларира писмено в Българската търговско-промишлена палата, която своевременно уведомява за това дирекция „Миграция“; при наличие на данни, че търговското представителство не отговаря на законовите изисквания, компетентните държавни органи информират Българската търговско-промишлена палата с цел предприемане на действия за заличаването му; за извършеното заличаване на търговското представителство се уведомяват органите за административен контрол на чужденците в Република България;“. 2. В т. 13 думите „чужденец, получил международна закрила“ се заменят с „чужденец с предоставено убежище или международна закрила“. 3. В т. 16 думите „желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или“ се заличават. 4. Точка 22 се отменя. 5. Създава се т. 23: „23. са дигитални номади.“ Предложение от народния представител Божидар Божанов: „Създава се § 8а: „§8а. В чл. 24б се правят следните изменения и допълнения: 2. В ал. 2 думите „за срок не по-кратък от една година“ се заменят с думите „за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца“, а в изречение второ думите „от една година“ се заменят с думите „от 24 месеца“. 3. В ал. 3, т. 2 накрая се добавят думите „или адрес на работно място, използван от научноизследователска организация по ал. 1, на който чужденецът може да бъде открит“. 5. Създава се ал. 20: „(20) Чужденецът декларира настоящия си адрес пред службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи най-късно в момента на получаване на разрешението за пребиваване.“ Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 4 и не го подкрепя по т. 2, 3 и 5. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 24б се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“. 2. В ал. 4 думите „чл. 7б, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания“ се заменят с „чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11. По § 10 има предложение от народния представител Божидар Божинов: „В § 10 се правят следните изменения: 1. Точка 2, буква „в“ се заличава 2. Точка 5 думите „работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „чужденецът се явява лично“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Петров: „В § 10 се правят следните изменения: II. Чл. 24и (12) се изменя по следния начин: „В срок до 15 дни от постъпването на преписката по ал. 11 Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда, като при нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява заявителя и дирекция „Миграция“ и този срок спира да тече до получаване на документите или до отстраняване на нередовностите, като се определя 7-дневен срок за представянето им.“ III. В т. 5, думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“, а думите „и да представят“ се заменят с думите „и да представи“. IV. В т. 6, в ал. 19, думите „дирекция Миграция“ се заменят с „отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи“. Комисията подкрепя предложението по т. I и не го подкрепя по т. II. III и IV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. В чл. 24и се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4, изречение второ думите „срокът за подаване на заявлението е до два месеца преди изтичане на пребиваването му“ се заменят със „заявлението се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване“. 2. В ал. 5: а) точка 3 се изменя така: „3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“ б) в т. 9 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“; в) в т. 11 думите „за целия срок на пребиваване, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване – в случаите, когато му е разрешено продължително пребиваване“ се заменят със „за срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване“; г) създава се т. 13: „13. извън случаите по т. 10 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване;“ 3. В ал. 11, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“. 4. В ал. 14, изречение първо думите „ал. 11 и 12“ се заменят с „ал. 12“. 5. В ал. 16 изречение първо се изменя така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да представят към заявлението по ал. 4 копие на страницата от паспорта на чужденеца с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. 6. В ал. 19 се създава изречение второ: „От датата на прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и правото на пребиваване.“ По § 11 има предложение от народния представител Петър Петров: „В § 11 се правят следните изменения: I. в т. 6, ал. 14 се изменя по следния начин: „(14) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от представяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта уведомява в 7-дневен срок по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи“ и определя 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Срокът по ал. 13 спира да тече до отстраняване на нередовностите или до получаване на изискваните документи.“ II. В т. 7, ал. 15 се изменя по следния начин: „(15) Когато в 7-дневен срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“, съответният директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.“ Комисията подкрепя предложението по т. III и не го подкрепя по т. I и II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13: „§ 13. В чл. 24к се правят следните изменения: 1. В ал. 9 думите „териториалните дирекции на“ се заличават. 2. Алинея 18 се изменя така: „(18) В 7-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 7 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“ 3. В ал. 20, изречение първо думите „Столична дирекция на вътрешните работи или“ се заличават.“ По § 12 има предложение от народния представител Петър Петров: В параграф 12 се правят следните изменения: „Вариант 1: Параграф 12 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Петров: „Вариант 2: В параграф 12 се правят следните изменения: I. В т. 2, думите „които поне веднъж са работили на територията на Република България като сезонни работници през последните 5 години.“, се заменят с думите „които са работили на територията на Република България като сезонни работници през предходната година“. II. Точка 4 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14, като в него, в т. 1 думите „на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 15: „§ 15. В чл. 24м, ал. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“. По § 14 има предложение от народния представител Петър Петров: „В § 14, в новосъздадения член 24р, се правят следните изменения: „I. В ал. 2, т. 3 след думите „Република България“ се добавят думите „за период от поне една година“. II. В ал. 2, т. 8, думите „след влизане на лицето на територията на Република България“ се заменят с „в седемдневен срок след получаването на разрешението за пребиваване по ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 16: „§ 16. Създава се чл. 24р: „Чл. 24р. (1) Разрешение за продължително пребиваване до една година могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети като специализанти в Република България. (2) Заявление за издаване на разрешение по ал. 1 се подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по образец съгласно правилника за прилагане на закона и към него чужденецът прилага: 1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ със страниците на снимката, личните данни, визата по чл. 15, ал. 1, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на паспорта или заместващият го документ; 2. доказателства за осигурено жилище; 3. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по Закона за здравното осигуряване; 4. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 5. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението; 6. удостоверение за приемането му за специализация в Република България, издадено от Министерството на образованието и науката; 7. удостоверение, издадено от висшето училище, че чужденецът е специализант през съответната година; 8. доказателства за платена такса за записване във висшето училище, които се представят след влизане на лицето на територията на Република България. (3) Заявлението по ал. 2 се подава в срок до 14 дни след влизането на чужденеца на територията на Република България и се разглежда в срок от 30 дни след неговото подаване. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. Когато допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане. (4) Дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи съгласува всяко заявление с Държавна агенция „Национална сигурност“, която в срок до 14 дни от постъпването му изпраща писмено становище по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. (5) След издаване на разрешение за продължително пребиваване по ал. 1 се издава документ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002. (6) За решенията, взети въз основа на заявленията по ал. 2, чужденците се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. Създава се чл. 24с: „Чл. 24с. (1) В случаите по чл. 24, ал. 1, т. 23 разрешението за продължително пребиваване се издава освен при наличие на условията, предвидени в чл. 24, ал. 2 и правилника за прилагане на закона, и ако чужденецът докаже наличие на средногодишен доход в размер, не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати съгласно законодателството на Република България за предходната календарна година. За целите на определяне на размера на дохода се взема предвид брутната сума на придобитите доходи. (2) Срокът на валидност на разрешението по ал. 1 е една година. Разрешението може да бъде удължено еднократно за още една година. Когато разрешението по ал. 1 изтича, докато е в ход процедура за продължаване, чужденецът има право да пребивава на територията на Република България, докато бъде взето решение по заявлението, при условие че то е било подадено в рамките на срока на валидност на разрешението по ал. 1.“ По § 15 има предложение от народния представител Петър Петров: „В параграф 15 се правят следните изменения и допълнения: I. В т. 1, буква „а“ се прави следното изменение: т. 9 се отменя, а следващите точки се преномерират съответно. II. В т. 2 след думите в края на първото изречение „по ал.1“ вместо точка се поставя запетая и се добавят думите „както и удостоверение за владеене на български език за лица, които не са от български произход и са родени на територията на страната“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 18: „§ 18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 9 думите „по собствено желание“ се заменят със „са освободени от българско гражданство“; б) в т. 11 след думите „ако са пребивавали“ се добавя „законно и“. 2. В ал. 2 се създават изречения пето и шесто: „За предоставяне на постоянно пребиваване се представя и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявление за издаване на разрешение по ал. 1. Когато чужденецът е с предоставено продължително пребиваване на територията на страната, свидетелството за съдимост в Република България се прилага служебно от дирекция „Миграция“ или отдел/сектори/групи „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“ 3. В ал. 7, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „внесени по негова платежна сметка“. 4. В ал. 11 се създава изречение трето: „След изтичане на срока от 5 години чужденците с предоставено право на постоянно пребиваване в Република България имат право да прекратят или да променят своята инвестиция, без това да засяга предоставеното право на постоянно пребиваване.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 20: „§ 20. В чл. 25г се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“. 2. В ал. 3 думите „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“.“ По § 18 има предложение от народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 21: „§ 21. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 числото „19“ се заменя с „18“. 2. В ал. 2 след думите „24п“ се поставя запетая и се добавя „24р и 24с“. 3. В ал. 10 съюзът „и“ преди думите „24п“ се заменя със запетая и след думите „24п“ се добавя „и 24с“. 4. Създава се нова ал. 11: „(11) Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване, когато се установи, че предприятието на работодателя е създадено или извършва дейност с основната цел да улеснява влизането и пребиваването на чужденци. В тези случаи дирекция „Миграция“ или отдел/сектор/група „Миграция“ при областната дирекция на Министерството на вътрешните работи сезира Държавна агенция „Национална сигурност“ и органите на прокуратурата.“ 5. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 12 и 13.“ По § 19 има предложение от народния представител Петър Петров. „В параграф 19 се правят следните изменения: I. В текста на ал. 1 и на ал. 2, навсякъде след думите „може да се удължи“ се добавя думата „еднократно“. II. В текста на ал. 5, т. 2, след думите „медицинска застраховка“ се поставя тире.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 22, като в него в ал. 7 накрая се добавя „(OB, L 218/60 от 13 август 2008 г.)“. По § 20 има предложение от народния представител Петър Петров: В параграф 20, думите „30-дневен срок“ се заменят със „седемдневен срок след промяната“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 23. По § 21 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. т. 1 се изменя така: “1. В ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 1 думите “всички видове” се заличават; б) в т. 2 след думата “международна” се добавят думите “или временна”. 2. В точка 3, буква “в” се заличава, а буква “а” се изменя така: “а) в т. 3 накрая се добавят думите “или адрес на работно място, използван от работодателя, на който чужденецът може да бъде открит”.“ 3. точка 4 се изменя така: “4. В ал. 6 думите “придружени от документ за проверка на адреса, ако са налице съмнения, че чужденецът няма да живее на посочения постоянен адрес” се заличават.” 4. В т. 7 думите “работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите “чужденецът се явява лично”.“ 5. създава се т. 8а със следния текст: “8а. В ал. 24 навсякъде след думата “международна” се добавят думите “или временна”.“ 6. в т. 9 навсякъде след думата “международна” се добавят думите “или временна”. 7. в т. 10 накрая се добавят думите “със срок до 21 дни”. 8. В т. 11 след думите “облекчена процедура” се добавят думите “със срок до 21 дни”. 13. Създават се ал. 31 и 32: “(31) Чужденецът декларира настоящия си адрес пред службите за административен контрол на чужденците към Министерството на вътрешните работи най-късно в момента на получаване на разрешението за пребиваване. (32) В случай, че по ал. 5, т. 3 е посочен адрес на работно място под контрола на работодателя до декларирането на настоящия адрес по ал. 31, чужденецът няма право да извършва работа от разстояние на територията на Република България.” Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Петров: „В параграф 21 се правят следните изменения: II. В т. 7 думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“. III. Точка 10 и т. 11 се отменят. IV. Текстът на алинея 10 и алинея 11 на чл. 33к се изменя по следния начин: „(10) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 10 дни уведомява по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“, като определя 10-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Ако Агенцията по заетостта не уведоми в този срок заявителя и дирекция „Миграция“ за нередовности в документите и за необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, се приема, че документите са редовни и няма необходимост от предоставяне на допълнителни документи. Срокът по ал. 9 спира да тече до получаване на изискваните документи. (11) (Изм. ДВ, бр. 8 от 2023 г.) Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ съответно директорът на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1 и уведомява Агенцията по заетостта.“ Комисията подкрепя предложението по т. I и не го подкрепя по т. II, III и IV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24: „§ 24. В чл. 33к се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „всички видове“ се заличават; б) в т. 2 думите „отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и“ се заличават. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Заявление за издаване на разрешението по ал. 1 се подава от работодателя или от упълномощено от него лице или от чужденеца на хартиен носител или по електронен път след създаване на технически условия в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, независимо от адреса на пребиваване на чужденеца. Когато чужденецът има разрешение за продължително пребиваване или има предоставена международна закрила, срокът за подаване на заявлението е не по-късно от два месеца преди изтичането на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Когато срокът на валидност на притежаваното от чужденеца по изречение второ разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението му се издава документ, удостоверяващ това обстоятелство. При първоначално кандидатстване за Синя карта на ЕС не се изисква чужденецът да е извън територията на Република България, ако има разрешено продължително пребиваване в страната. Заявлението за картовия документ се подава по адреса на пребиваване на чужденеца.“ 3. В ал. 5: а) точка 3 се изменя така: „3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Синя карта на ЕС“ съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване.“; б) в т. 7 думите „датата на издаване“ се заменят с „датата на получаване“; в) точка 9 се изменя така: „9. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца или до издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“, когато чужденецът не е осигурен по Закона за здравното осигуряване.“; г) създава се т. 11: „11. извън случаите по т. 8 след влизането на лицето на територията на страната с издадена виза за дългосрочно пребиваване се прилага удостоверение на Националния център за информация и документация за признаване на придобитото от чужденеца висше образование в чуждестранни висши училища, а ако удостоверението е вписано в Регистъра за академично признаване на Националния център за информация и документация в заявлението се посочват номер и дата на издаването му, като удостоверението не се прилага; същото се прилага и при кандидатстване на чужденеца за виза за дългосрочно пребиваване“. 4. В ал. 6 думата „постоянен“ се заличава. 5. В ал. 12 думите „8 и“ се заличават. 6. В ал. 13, изречение първо думите „20 дни“ се заменят с „30 дни“. 7. Алинея 14 се изменя така: „(14) В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 5 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България със срок от поне три месеца – до издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато в срока по изречение първо документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешение по ал. 1.“ 8. В ал. 23 думите „Длъжност, която не е посочена в списъка, съдържащ се в правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“ се заменят с „Длъжност извън тези по чл. 17, ал. 2, буква „б“ от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност“. 9. В ал. 24 думите „чл. 33к“ се заличават. 10. Алинея 25 се изменя така: „(25) Дирекция „Миграция“ уведомява държавата – членка на Европейския съюз, която е предоставила международната закрила, че има подадено заявление за издаване на Синя карта на ЕС в Република България, като отправя искане за потвърждаване дали чужденецът все още се ползва с международна закрила към момента на издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Когато предоставената закрила е оттеглена с окончателно решение, Република България не вписва забележката по ал. 24. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет уведомява дирекция „Миграция“ за настъпило прехвърляне в отговорността за международната закрила на притежателя на Синя карта на ЕС с цел изменение на забележката в документа, издаден съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 в тримесечен срок от прехвърлянето, като в полето „Забележка“ на Синята карта на ЕС се вписва „Международна закрила, предоставена от България на (дата).“ 11. Алинея 27 се изменя така: „(27) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени работодателя си по облекчена процедура.“ 12. Създават се ал. 28 – 30: „(28) В случаите по ал. 27 новият работодател подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 6 и 7. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. Дирекция „Миграция“ уведомява Държавна агенция „Национална сигурност“ за промяната. (29) След изтичане на първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на ЕС може да смени заеманата длъжност в същия сектор по облекчена процедура, като работодателят подава заявление с приложени документи по ал. 5, т. 7 и 8. След положително становище от Агенцията по заетостта по комплекта документи притежателят на Синя карта на ЕС подава заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“. (30) Алинея 1 не се прилага за чужденци: 1. които са подали молба за международна закрила и очакват решение по своя молба или се ползват с временна закрила; 2. които са подали молба за убежище и очакват решение по своята молба; 3. които кандидатстват за пребиваване в Република България в качеството на научни работници с цел провеждане на научноизследователски проект; 4. които имат в друга държава членка статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз и упражняват своето право да пребивават в Република България с цел извършване на икономическа дейност в качеството си на заето или самостоятелно заето лице; 5. чието експулсиране е било временно отложено поради фактически или правни основания; 6. които са командировани за периода на командироването им на територията на Република България; 7. които по силата на споразумения между Европейския съюз и държавите членки, от една страна, и трети държави, от друга страна, се ползват в качеството на граждани на тези трети държави с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Европейския съюз.“ По § 22 има предложение от народния представител Петър Петров: „В параграф 22 се правят следните изменения: „Ал. 7 се отменя, а следващата алинея 8 се преномерира съответно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 25: „§ 25. В чл. 33л се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „разрешение за временно пребиваване на чужденеца“ се заменят с „разрешение за продължително пребиваване за 90 дни“. 2. Създават се ал. 6 – 9: „(6) Дирекция „Миграция“ уведомява заявителя по ал. 4 и първата държава членка за своето решение във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни след датата на подаване на пълното заявление. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства, свързани със сложността на заявлението, срокът за разглеждането му се удължава с 30 дни, за което се уведомява заявителят. В случай на отказ по заявлението по причини, че представените документи са придобити чрез измама или са неистински, или преправени, или, че притежателят на Синя карта на ЕС представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред или общественото здраве, дирекция „Миграция“ посочва в уведомлението си до първата държава членка тези обстоятелства. (7) Притежател на Синя карта на ЕС може да се премести в Република България, след като е пребивавал законно шест месеца в друга държава членка, която е различна от държавата членка, която е издала първата Синя карта на ЕС. (8) Притежателят на валидна Синя карта на ЕС, издадена от друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе и да пребивава в Република България за срок до 90 дни в рамките на период от 180 дни с цел извършване на конкретна служебна работа, без да се изисква друго разрешение за извършване на такава дейност освен Синята карта на ЕС и редовен паспорт. (9) Притежателят на Синя карта на ЕС поема разходите, свързани със завръщането му в Република България, както и на членовете на неговото семейство, когато друга държава членка е отхвърлила заявлението му за пребиваване над 90 дни по смисъла на този член.“ По § 23 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 23, т. 1 накрая се добавят запетая и думите „а след думата „международна“ се добавят думите „или временна“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 26, като в него, в ал. 5 думите „изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954“ и запетаята преди тях се заличават. По § 24 има предложение от народния представител Петър Петров. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 28: „§ 28. В чл. 33о се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато семейството на притежателя на Синя карта на ЕС не се е събрало в първата държава членка, се прилага процедурата по събиране на семейство съгласно чл. 33ф.“ 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Когато притежателят на Синя карта на ЕС, издадена в друга държава членка, се премести в Република България съгласно чл. 33л, ал. 1 или 7 и когато семейството му вече се е събрало в тази държава членка, на членовете на неговото семейство се разрешава да го придружат или да се присъединят към него. В тези случаи е възможно едновременно подаване на заявлението за издаване на Синя карта на ЕС и това на членовете на неговото семейство, като решението на заявлението на членовете на семейство се взема и съобщава едновременно с решението по заявлението за издаване на Синя карта на ЕС. Когато срокът на валидност на притежаваното от тях разрешение за пребиваване изтече, докато се вземе решение по заявлението им, се издава разрешение за продължително пребиваване за 90 дни.“ 3. В ал. 8 т. 2 се изменя така: „2. разрешение за пребиваване в първата държава членка, документите по ал. 3, т. 2 и доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на притежател на Синя карта на ЕС в първата държава – членка на Европейския съюз;“. 4. Създава се ал. 15: „(15) Разпоредбите на ал. 1 – 14 се прилагат и по отношение на членовете на семейство на притежател на Синя карта на ЕС, на когото е предоставена международна закрила, и когато притежателят на Синя карта на ЕС се е преместил в държава членка, различна от държавата членка, предоставила закрилата.“ По § 26 има предложение от народния представител Петър Петров: „В параграф 26 се правят следните изменения: I. думите „е длъжен да се яви с чужденеца“ се заменят с думите „е длъжен да се яви, както и чужденецът“. II. Текстът на алинеи 11 и 12 се изменя по следния начин: „(11) При констатирани нередовности в документите, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи от заявителя, Агенцията по заетостта в срок до 7 дни уведомява по електронен път заявителя и дирекция „Миграция“ и определя 7-дневен срок за отстраняването на нередовностите или за представяне на изискваните документи. Срокът по ал. 10 спира да тече до получаване на изискваните документи. (12) Когато в определения срок нередовностите не бъдат отстранени или документите не бъдат представени, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице прекратява производството по издаване на разрешението за продължително пребиваване на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и уведомява Агенцията по заетостта.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29: „§ 29. В чл. 33п се правят следните изменения: „1. В ал. 4 думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават и думите „до 30 дни преди изтичане на пребиваването“ се заменят с „не по-късно от 30 дни преди изтичане на разрешения срок на продължително пребиваване на чужденеца на територията на Република България“. 2. В ал. 5 запетаята след думите „Дирекция „Миграция“ се заменя със съюза „или“ и думите „Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или“ се заличават. 3. В ал. 6 т. 3 се изменя така: „3. доказателства за осигурено жилище, когато чужденецът има разрешено продължително пребиваване на територията на страната; кандидатът, който няма предоставено право на продължително пребиваване на територията на страната, представя доказателствата за осигурено жилище, когато за първи път подава заявление за издаване на документ тип „Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002; същите се предоставят и при подаване на заявление за кандидатстване за виза за дългосрочно пребиваване;“ 4. Алинея 7 се изменя така: „(7) Когато заявлението по ал. 6 е подадено в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, то заедно с приложените към него документи се изпраща на дирекция „Миграция“. В срок от три дни отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи извършва проверка, когато са налице основателни съмнения, че чужденецът няма да живее на декларирания от него адрес, като протоколът от проверката се изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“.“ 5. В ал. 9, изречение трето думите „10 дни“ се заменят с „три дни“. 6. В ал. 13 думите „9 и“ се заличават. 7. В ал. 15 изречения първо и второ се изменят така: „В 14-дневен срок от влизането на чужденеца на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да се яви с чужденеца в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и да приложат към заявлението по ал. 6 копие от паспорта на чужденеца, съдържащо страницата с положената виза, и задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България за целия срок на пребиваване, когато не е осигурен по Закона за здравното осигуряване. Подадените документи в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи се изпращат незабавно по електронен път в дирекция „Миграция“.“ По § 27 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 27 се добавя изречение второ: „Задължението по предходното изречение не се прилага в случаите по чл. 107з, ал. 8, изречение второ от Кодекса на труда.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В § 27 след думите „чужденецът подава“ се добавят думите „не по-късно от 7 дни от възникването на това ново обстоятелство“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31: „§ 31. Член ЗЗф се изменя така: „Чл. ЗЗф. (1) За получаване право на продължително пребиваване с цел събиране на семейството чужденецът с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България подава в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага: 1. копие на редовен паспорт или заместващ го документ на члена на семейството със срок на валидност не по-малко от 6 месеца, считано от датата на подаване на заявлението със страниците на снимката и личните данни; 2. доказателства за осигурено жилище; 3. доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка за членовете на семейството, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 4. свидетелство за съдимост на члена на семейството, издадено към датата на подаване на документите от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване – при първоначално подаване на заявлението; 5. удостоверение за брак или удостоверение за раждане; 6. документи относно обстоятелствата за издръжка на членовете на семейството и необходимостта от полагане на лични грижи поради здравословни причини в случаите по чл. 2, ал. 4. (2) За установяване на фактите и обстоятелствата по чл. 26, ал. 4 службите за административен контрол на чужденците изготвят мотивирано становище, което се прилага към заявлението за предоставяне право на продължително пребиваване. (3) Заявлението по ал. 1 се разглежда и решава в срок до един месец след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“, която предоставя становището си в срок до 15 дни. (4) За взетото решение за събиране на семейството директорът на дирекция „Миграция“ или директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощените от тях длъжностни лица уведомяват писмено заявителя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) За взетото решение за събиране на семейството директорът на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице уведомява дирекция „Миграция“, като представя мотивирано писмено становище, съдържащо списък с приложените от чужденеца документи, справки за наличието или липсата на принудителни административни мерки, информация за задграничното представителство, където ще бъде подадено заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и основанието или липсата на такова за събиране на семейството. (6) Положителното решение по заявлението за събиране на семейството е основание на чужденеца – член на семейството, да бъде издадена виза по чл. 15, ал. 1 по облекчена процедура. Чужденецът подава заявление за виза пред задграничното представителство на Република България в държавата по постоянното му местоживеене или в задграничното представителство, акредитирано за държавата на постоянното му местоживеене, в срок до 6 месеца от уведомяването му. (7) Събирането на семейство на чужденци по чл. ЗЗо, ал. 2 и чл. ЗЗр, ал. 1 не е обвързано с необходимостта титулярят да е пребивавал определения минимален срок по ал. 1. (8) Когато компетентната служба за административен контрол на чужденците откаже да признае документ по гражданско състояние, който е представен пред нея, заинтересованото лице може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.“ По § 29 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 29 се правят следните изменения: 1. В чл. 40, ал. 1, т. 5, думите „в едногодишен срок“ се заличават. 2. Създава се нова т. 23 със следния текст: „23. са събрани доказателства и е представена писмена декларация от лицето, предоставило жилище за пребиваване на чужденеца, че същият вече не обитава посочения от него адрес.“ 3. В ал. 6, в края на изречението, вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст „и за заличаването му от адреса на пребиваване“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32: „§ 32. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, 24р, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8,13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, ЗЗг, ЗЗк, ЗЗл, ЗЗп и ЗЗт, както и когато в срока по чл. 25, ал. 11 инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице или, ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване;“ б) точка 6 се изменя така: „6. се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25г; срокът на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;“ в) в т. 22 думите „чл. ЗЗф, ал. 1“ се заменят с „чл. ЗЗл, ал. 8“; г) създава се т. 23: „23. е отнето правото на достъп до пазара на труда.“ 2. Създава се ал. 7: „(7) Освен при обстоятелствата по ал. 1, т. 14 и 17, издадената от Република България Синя карта на ЕС не се отнема, когато чужденецът е подал заявление в друга държава членка за пребиваване над 90 дни и тя все още не е взела решение по заявлението.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага следната редакция на § 32, който става § 35: „§ 35. В чл. 43 ал. 3 се изменя така: „(3) Забранява се напускане на Република България на малолетни и непълнолетни лица с обичайно местопребиваване в Република България, за които има съдебно разпореждане или решение за налагане на забрана за напускане на страната по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага следната редакция на § 33, който става § 36: „§ 36. В чл. 44в се създава ал. 5: „(5) Сигнал за забрана за напускане по чл. 32, параграф 1 буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (OB, L 312/56 от 7 декември 2018 г.) се въвежда в ШИС въз основа на съдебно разпореждане или решение, постановено по реда на чл. 127б от Семейния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 35, но предлага § 35 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 25 като ал. 9 на чл. ЗЗл. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36 и предлага следната редакция на § 36, който става § 38: „§ 38. Създава се нов чл. 51а: „Чл. 51а. (1) Наказва се с глоба от 100 до 500 лв. чужденец, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. ЗЗк, ал. 3, чл. ЗЗо, ал. 5 и чл. ЗЗп, ал. 4. (2) Налага се имуществена санкция от 200 до 1000 лв. на работодател, който не изпълни задължението си да подаде заявление в срока, предвиден в чл. 24и, ал. 4, чл. ЗЗк, ал. 3 и чл. ЗЗп, ал. 4. (3) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лв. (4) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени повторно, се налага имуществена санкция от 400 до 2000 лв. (5) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.“ По § 37 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 37 се прави следното допълнение: В текста на чл. 51б, ал. 1, в края на изречението, вместо точка се поставя запетая и се добавя следния текст: „както и когато не е изпълнил задължението си да поддържа задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, докато се намира на територията на страната“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 39, като в ал. 2 думите „Наказва се с имуществена санкция от 500 до 2500 лв. работодател“ се заменят с „Налага се имуществена санкция от 500 до 2500 лв. на работодател“, а в ал. 4 думата „глоба“ се заменя с „имуществена санкция“. По § 38 има предложение на народния представител Божидар Божанов: „В § 38, в ал. 1 се правят следните изменения: 1. след думите „пребиваване по“ се добавят думите „чл. 24б“ и запетая; 2. след думите „чл. ЗЗп“ се добавят думите „на чужденци, както и на членовете на техните семейства“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 38 да бъде отхвърлен. По § 39 има предложение на народния представител Божидар Божанов: „В § 39 се правят следните изменения: 1. Точка 1 се заличава 2. В т. 2 относно т. 32 се изменя така: „32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт, справка в електронната система на Имотния регистър или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал, заверени с квалифициран електронен подпис или с нотариална заверка на подписите, с изключение на справката в електронната система на Имотния регистър, която се извършва служебно.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В § 39, т. 1 се прави следното изменение: Думите „удостоверение подпис и съдържание, извършено едновременно“ се заменят с „нотариално удостоверен подпис“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39 и предлага следната редакция на § 39, който става § 40: „§ 40. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 20 се изменя така: „20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва: а) нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота; документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите; б) декларация от собственика на имота за предоставен адрес на пребиваване; в случай че декларацията не е подадена лично от собственика или от упълномощено от него лице, тя следва да бъде с нотариално удостоверени подпис и съдържание, извършено едновременно.“; б) създават се т. 26-36: „26. „Служител-стажант“ е лице, което има висше образование и е преместено в приемащото предприятие с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане за периода на трансфера. 27. „Специалист“ е лице, което работи в поделение на предприятието или в предприятие, принадлежащо към същата група от предприятия, със седалище или адрес на управление на територията на Република България и което притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащото предприятие. 28. „Стажант“ е чужденец, който има висше образование или който участва в образователен курс за придобиване на висше образование в трета държава, и който е приет на територията на Република България в рамките на програма за стаж за придобиване на знания, практически умения и опит в условията на професионална среда. 29. „Студент“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж. 30. „Ученик“ е чужденец по смисъла на чл. 173, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който е приет на територията на Република България в програма за ученически обмен или в образователен проект, осъществявани от училище. 31. „Специализант“ е чужденец по смисъла на чл. 66, ал. 4 от Закона за висшето образование, който се обучава в редовна форма на обучение, което може да включва предварителен подготвителен курс и/или задължителен стаж. 32. „Доказателства за офис“ са нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота. Документите, доказващи ползването на имота, следва да бъдат представени в оригинал или с нотариална заверка на подписите. 33. „Държави членки“ са държавите – членки на Европейския съюз, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и Исландия, Княжество Лихтенщайн, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария. 34. „Вътрешни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). 35. „Външни граници“ е понятие по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). 36. „Дигитален номад“ е чужденец, който: 1. е нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии. В случай че трудовият договор е сключен за определен срок, то оставащият срок на договора трябва да е не по-малък от срока на действие на разрешението за продължително пребиваване, издадено на това основание, или 2. е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България, или 3. предоставя в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България.“ 2. Създават се § 2в и 2г: „§ 2в. Този закон въвежда изисквания на Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (OB, L 94/375 от 28 март 2014 г.) и Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (OB, L 382/1 от 28 октомври 2021 г.). § 2г. Държавна агенция „Национална сигурност“ предоставя становища по заявления, подадени на основание чл. 24и, 24к, 24л, 33к и 33п единствено в автоматизираната информационна система „Единен регистър за чужденци“ по чл. 54, ал. 1.“ Предложение от народния представител Петър Петров: „II. Навсякъде в законопроекта думите „посочения адрес“ се заменят с „декларирания от него адрес“ (в § 26).“ Комисията не подкрепя предложението. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42. Комисията предлага да се създаде нов § 43: „§ 43. До две години от влизането в сила на този закон регистрираните търговски представителства на чуждестранни лица привеждат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с него, което включва годината на промяната и една година до изпълнение на изискванията.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 42 да бъде отхвърлен. По § 43 има предложение от народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 44: „§ 44. В Закона за убежището и бежанците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 29 ал. 7 се изменя така: „(7) Правата по ал. 1, т. 3 и 4 не се предоставят на чужденец с допусната последваща молба за международна закрила, с изключение на лица, които принадлежат към уязвима група. Тези права не се предоставят и на членовете на семейството на чужденец с предоставена международна закрила, пристигнали в Република България на основание разрешено събиране по този закон, когато заявлението за събирането е подадено повече от 6 месеца след предоставянето на международната закрила на молителя.“ 2. В чл. 34: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Чужденец с предоставена международна закрила има право да поиска да се събере със семейството си на територията на Република България, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната. Към заявлението се представят официални писмени доказателства за семейната връзка и копия от личните документи на членовете на семейството или документите им за пътуване в чужбина. Когато заявлението за събиране на семейството е подадено повече от 6 месеца след предоставяне на международна закрила се прилагат и: 1. доказателства за осигурено жилище; 2. доказателства, че чужденецът, получил закрила, е здравно осигурен по реда на Закона за здравното осигуряване, както и задължителна медицинска застраховка, валидна за срок от поне три месеца на територията на Република България – до регистрацията по чл. 61а, ал. 1 за членовете на неговото семейство; 3. доказателства за стабилни и редовни трудови доходи или други финансови средства за издръжка на себе си и членовете на своето семейство, без да се прибягва до системата за социално подпомагане в размер, не по-малък от еднократния размер на минималната месечна работна заплата за страната.“; б) в ал. 3 се създава т. 3: „3. когато се установи, че чужденецът използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание или умишлено, в устна или в писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно членовете на семейството си.“; в) алинея 5 се изменя така: „(5) Когато чужденец със статут на бежанец не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. Когато чужденец с хуманитарен статут не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, но е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни, бракът и родството могат да бъдат установени чрез провеждане на интервю и други подходящи проучвания. Предоставяне на доказателства по ал. 1, т. 1-3 не се изисква от непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила.“; г) алинея 7 се изменя така: „(7) Визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал. 2 от българските дипломатически или консулски представителства. Визи на членовете на семейството или на другите лица, отговорни по силата на закона или обичая за непридружен или разделен малолетен или непълнолетен чужденец, се издават от българските дипломатически или консулски представителства след разрешението по ал. 4 и след представянето на документите по ал. 1 и декларация за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането.“; д) създава се ал. 10: „(10) Решенията по ал. 2 и 4 се издават в срок до три месеца от образуването на производството за събиране на семейството.” 3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 20: „20. „Доказателства за осигурено жилище“ е понятие по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 45: „§ 45. В Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 от и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г. и бр. 67 и 106 от 2023 г.) чл. 127б се изменя така: „Съдебно производство по молба за налагане на забрана за извеждане от страната на дете в риск Чл. 127б. (1) Районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба от родител, настойник или попечител за налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в Република България при риск съгласно чл. 32, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията (ОВ, L 312/56 от 7 декември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1862“. (2) Незаконно е извеждането на дете, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина на детето в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали на основание съдебно решение, закон или споразумение. (3) С образуване на делото по ал. 1 и когато съдът установи, че е налице риск по чл. 32, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862, районният съд незабавно се произнася с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното съдебно решение. Когато наложи забрана за напускане на страната, съдът незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. Разпореждането може да се измени от съда, който го е постановил, при констатирана промяна на обстоятелствата. (4) Съдът изслушва другия родител, освен когато не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. (5) Съдът постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото, като може да наложи забрана за напускане на страната за срок до една година. (6) Решението по ал. 5 може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. В едномесечен срок от постъпването на жалбата окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно. (7) Препис от влязлото в сила съдебно решение се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система. (8) Забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по настоящия адрес на детето по молба на родител, настойник или попечител, когато се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал. Съдът разглежда молбата за отмяна по реда на ал. 4 и уведомява компетентните органи съгласно ал. 7.“ По § 45 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 45, т. 1 думите „4в и 4г“ се заменят с думите „4в, 4г и 4д“, а накрая се добавя т.4д: „4д. чуждите граждани, на които е издадено разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 246 от Закона за чужденците в Република България“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 47: „§ 47. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14: а) в ал. 3 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“. б) в ал. 4 думите „удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ се заменят с „документ за пребиваване на гражданин на Съюза“. 2. В чл. 16 се създава ал. 7: „(7) Биометричните данни на лицето, които се съхраняват в електронния носител на информация в българските лични документи, се използват само от органи, определени с акт на министъра на вътрешните работи, съобразно законовите им правомощия и с цел проверка на: 1. автентичността на личната карта или на документа за пребиваване; 2. самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или документ за пътуване се изисква по закон.“ 3. В чл. 30: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Лична карта на българските граждани от 14- до 18-годишна възраст се издава със срок на валидност 4 години, а на навършилите 18-годишна възраст – със срок на валидност 10 години. На лицата, навършили 70-годишна възраст, може да им се издаде лична карта със срок на валидност 30 години.“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) При временна физическа невъзможност за снемане на биометрични данни – пръстови отпечатъци от лицето, се издава лична карта със срок на валидност 12 месеца.“ 4. Член 396 се отменя. 5. В чл. 55, ал. 5 думите „удостоверение за пребиваване“ се заменят с „документ за пребиваване“. 6. В чл. 59: а) в ал. 3: аа) в т. 1 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 5 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/ЕО“; бб) в т. 2 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване“, а след думите „до 10 години“ се поставя запетая и се добавя „съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/ЕО“; б) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 думите „удостоверения за пребиваване“ се заменят с „документи за пребиваване“; бб) в т. 1 след думите „ненадвишаващ 5 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“; вв) в т. 2 след думите „валидност 10 години“ се поставя запетая и се добавя „като в поле „Забележка“ се изписва „Директива 2004/38/ЕО“. 7. В чл. 76, т. 9 думите „нотариално заверено писмено“ се заличават. 8. В чл. 80, в текста преди т. 1 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“. 9. В чл. 81: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 числото „20“ се заменя с „50“ и числото „150“ се заменя с „250“; б) в ал. 2, в текста преди т. 1 числото „30“ се заменя с „80“ и числото „200“ се заменя с „300“; в) в ал. 3 числото „50“ се заменя със „120“ и числото „300“ се заменя с „500“. 10. В чл. 82: а) алинея 1 се изменя така: „(1) За административни нарушения, установени в момента на извършването им, на мястото на нарушението може да бъде наложена с фиш глоба: 1. за нарушение по чл. 80 – в размер на 80 лв.; 2. за нарушение по чл. 81, ал. 1 – в размер на 30 лв.; 3. за нарушение по чл. 81, ал. 2 – в размер на 50 лв.; б) създава се нова ал. 2: „(2) Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: самоличността на служителя, наложил глобата; самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволно заплащане. Фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата. Образци на бланки на фиш се утвърждават от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2.“; в) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. 11. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 18 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48: „§ 48. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение (OB, L 188/67 от 12 юли 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2019/1157“. 2. В чл. 12, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 10 ДИР 2004/38/ЕО“. 3. В чл. 13, ал. 1 думите „карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване по чл. 12“. 4. В чл. 27, ал. 1 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. 5. В чл. 34 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от компетентни длъжностни лица, оправомощени от директора на дирекция „Миграция“ или от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР. (2) Въз основа на съставените актове директорът на дирекция „Миграция“, съответно директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ или оправомощени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.“ 6. В допълнителните разпоредби: а) в § 1: аа) в т. 4 думите „Карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 10 ДИР 2004/38/ЕО“; бб) в т. 5 думите „Карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157, като в поле за данни /10/ се изписва „Член на семейството ЕС, член 20 ДИР 2004/38/ЕО“. б) в § 1а, ал. 11 думите „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „карта за пребиваване, издадена съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157“. 7. Навсякъде в закона думите „удостоверение", „удостоверения“, „удостоверението“, „Удостоверение“ и „Удостоверението“ се заменят съответно с „документ“, „документи“, „документът“, „Документ“ и „Документът“.“
#120 · speech
Господин Манев, моля да ме извините, бихте ли прекъснали само за момент представянето на Доклада. Господин Иванов поиска процедурно предложение. Благодаря. Заповядайте, господин Иванов.
#121 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване процедурното ми предложение за удължаване на днешното пленарно заседание до приключване на обсъждането и гласуването на настоящия законопроект – т. 3, а именно Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България. Благодаря Ви.
#122 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаема колеги, беше направено процедурно предложение за удължаване на пленарното заседание днес до приемането на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците. Моля, режим на гласуване. Гласували 160 народни представители: за 116, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме с представянето на Закона. Господин Манев, заповядайте.
#123 · speech
По § 48 има предложение от народния представител Божидар Божанов: „В § 48 се правят следните допълнения: а) създава се т. 3а: „3а. В чл. 10 се правят следните изменения: а) Алинея 1 се изменя така: „(1) Националната агенция за приходите предоставя служебен достъп в реално време до данните от регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда за наетите лица от трети държави на упълномощени длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Агенция по заетостта и ги уведомява служебно за получени уведомления за сключени трудови договори с такива лица.“; б) Алинея 2 се заличава; в) Създава се т. 11а: „11а. В чл. 76, ал. 3 числото „2500“ се заменя с числото „200“, а думите „от 2500 до 5000“ се заменят с думите „3000 до 6000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 49: „§ 49. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, ал. 2 се създава т. 4: „4. шест месеца – след изтичането на срока на командироването по чл. 41, ал. 1 и 4.“ 2. В чл. 7, ал. 1, т. 1 думите „с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца“ се заменят с „наети по трудово правоотношение от местния работодател в предходните 12 месеца“. 3. В чл. 8, ал. 1: а) точка 1 се отменя; б) в т. 2 съюзът „и“ се заменя със запетая и след числото „20“ се добавя „и 23“. 4. В чл. 17, ал. 2, т. 1 букви „б“ и „в“ се изменят така: „б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на Европейския Съюз, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите; в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“ 5. Член 23 се отменя. 6. В чл. 24: а) в ал. 1 след думите „изпълнителния директор на Агенцията по заетостта“ се добавя „или оправомощени от него длъжностни лица“; б) създават се ал. 3 и 4: „(3) Регистрацията по ал. 2 се прави по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са извършвали сезонна работа до 90 дни на територията на Република България през последните 5 години. (4) Условията и редът за регистрацията по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.“ 7. В чл. 41: а) в ал. 1 думите „по чл. 40, ал. 1“ се заменят с „на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 1“, а думите „до една година“ се заменят с „до 12 месеца“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Разрешението за работа на лицата по чл. 40, ал. 2, т. 2 се издава за срока на валидност на документа за продължително пребиваване, издаден от Министерството на вътрешните работи. Когато срокът на трудовия договор е по-кратък от срока на разрешението за продължително пребиваване, разрешението за работа се издава за срока на трудовия договор.“; в) създава се нова ал. 3: „(3) Срокът по ал. 2 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначалното издаване.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „с до 12 месеца“ се заменят с „до 6 месеца“ и накрая се поставя запетая и се добавя „при условие че са изпълнени изисквания на наредбата по чл. 5, ал. 3“; д) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. 8. В чл. 42, ал. 1 т. 3 се отменя. 9. В чл. 43, ал. 1 т. 4 се отменя. 10. В чл. 47, ал. 1 т. 6 се отменя. 11. В чл. 49, ал. 2, т. 10 думата „съпрузи“ се заменя с „лица“. 12. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точка 1 се изменя така: „1. „Висококвалифицирана заетост“ е наемане на работа на лице, което притежава висока професионална квалификация, представляваща: а) придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг официален документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три академични години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава, или б) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на Европейския Съюз, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите; в) когато се отнася за длъжности извън буква „б“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“; б) точки 27 – 28б се изменят така: „27. „Служител-стажант“ е лицето по смисъла на § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България. 28. „Специалист“ е лицето по смисъла на § 1, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България. 28а. „Стажант“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България. 28б. „Студент“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“; в) точка 28д се изменя така: „28д. „Ученик“ е чужденецът по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.“; г) точка 35 се изменя така: „35. „Висока степен на професионални умения“ е: а) когато се отнася за ръководители и специалисти в областта на осигуряването на информационни и комуникационни технологии – знания, умения и компетентности, удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за съответен професионален опит на длъжност, изискваща завършено висше образование, придобит най-малко три години в период на седем години преди подаването на заявление за Синя карта на ЕС, които имат отношение към длъжността, посочена в трудовия договор, и които принадлежат към Група 133 „Ръководители в областта на информационните и комуникационните технологии“ или Подклас 25 „Специалисти по информационни и комуникационни технологии“ от Националната класификация на професиите и длъжностите; б) когато се отнася за длъжности извън буква „а“ – знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, за поне 5 години професионален опит на длъжност, изискваща придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или със сектора, посочени в трудовия договор.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50, като в него, в ал. 9 думите „са длъжни“ се заменят с „те са длъжни“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 51: „§ 51. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 72, ал. 1: а) създава се нова т. 7: „7. установено като незаконно пребиваващо на територията на страната;“ б) досегашната т. 7 става т. 8. 2. В чл. 76, ал. 1, т. 2 думите „6 и 7“ се заменят с „6 и 8“. 3. В чл. 81, ал. 1, т. 1 думите „6 и 7“ се заменят с „6 и 8“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 52: „§ 52. В Закона за туризма (обн., ДВ., бр. …) в чл. 116 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 т. 1 се изменя така: „1. за туристи – граждани на Република България, на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария – пълният брой имена и административен идентификатор на физическото лице, посочени в документа за самоличност, вид, номер и дата на издаване на документа за самоличност, дата на регистрация и дата на отпътуване.“ 2. В ал. 7: а) в т. 4 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“; б) в т. 6 след думите „по ал. 5“ се добавя „съгласно Закона за защита на личните данни“.“ Предложение от народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 53: „§ 53. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда правилника за прилагане на закона в съответствие с него.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 54: „§ 54. (1) Параграф 47, т. 4 и 11 влизат в сила от 9 декември 2025 г., а § 52 влиза в сила от 1 октомври 2025 г. (2) Параграфи 47, т. 1, буква „б“ – относно чл. 14, ал. 4, т. 5 – относно чл. 55, ал. 5, т. 6, буква „б“ – относно чл. 59, ал. 4 и § 48, т. 7 влизат в сила след създаване на технически и организационни условия за издаване на документ за пребиваване на гражданин на Съюза.“
#124 · speech
Благодаря, господин Манев.
#125 · speech
Госпожо Председател, ако ми позволите, има няколко технически, редакционни поправки.
#126 · speech
Разбира се.
#127 · speech
В § 7, в чл. 18, ал. 1, първата част на изречението да се измени така: „При влизане в Република България чужденецът обявява целта на посещението си и в тридневен срок от влизането си посочва писмено адреса, на който ще пребивава“ и нататък остава същият текст. Давам Ви текста – да го имате при Вас.
#128 · speech
Благодаря, господин Манев.
#129 · speech
В § 50, който става § 51: 1. В т. 2 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“; 2. В т. 3 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“. Това също е техническа редакция. (Подава текста на председателя Николета Кузманова.)
#130 · speech
Благодаря, господин Манев.
#131 · speech
В § 48, който става § 49, относно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се създава нова т. 5, а следващите точки се преномерират. (Подава текста на председателя Николета Кузманова.)
#132 · speech
Благодаря.
#133 · speech
В § 43 думите „което включва годината на промяната и една година до изпълнение на изискванията“ да отпаднат. И става: „§ 43. До две години от влизането в сила на този закон регистрираните търговски представителства на чуждестранни лица привеждат обстоятелствата по регистрацията си в съответствие с него.“
#134 · speech
Благодаря Ви, господин Манев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България – по Доклада, който беше представен от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Заповядайте, господин Божанов.
#135 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Със Законопроекта се правят редица облекчения, поради което го подкрепихме на първо четене, ще го подкрепим и сега. Той е готвен от няколко правителства, внасян е в няколко парламента – ясно е, че по-скоро има консенсус по него. Пропуснахме обаче с този законопроект да направим няколко неща. Пропуснахме да облекчим лицата с временна закрила за това да преминат към друга форма и друг вид на разрешение за пребиваване. В момента административната тежест върху тях, включително изискваща излизане от територията на страната, отиване извън Европейския съюз, след това – връщане, е абсолютно излишна и можехме да си го спестим. Няма да правя сега редакционни предложения – направих такива в Комисията, те не бяха подкрепени. Но, пак казвам, пропуснахме да поправим тази, дори бих я нарекъл, несправедливост. Призовавам Ви за подкрепа на измененията в Закона за здравното осигуряване – на предложенията, които сме направили, за да дадем възможност и задължение на научните работници от трети страни да подлежат на задължително здравно осигуряване. В момента те са изключени от обхвата на Закона за здравното осигуряване, което пък създава проблеми при тях. Те са тук дългосрочно и според мен, ако искаме да развиваме нашата наука, тя да бъде подпомагана и от висококвалифицирани научни работници от трети страни, което се случва например в сферата на изкуствения интелект, е редно и тях да ги включим към всички останали, които подлежат на здравно осигуряване. И на последно място, системата за електронно кандидатстване и получаване на разрешения за работа, за пребиваване и така нататък. Министерският съвет внесе такъв параграф. Този параграф е отхвърлен от Комисията. На практика, ако пленарната зала не промени това, ще се получи така, че парламентът, мнозинството бламира своя министър на електронното управление. Казва: Вие не сте се справили, Вие не сте изградили добре системата. Да, тя има своите дефицити, има своите проблеми, които бяха посочени в работната група и от МВР, и от ДАНС, но разумният подход би бил, ако имате доверие, че правителството ще се справи, да дадете едно отлагане от шест, девет месеца, ако трябва, за да могат да се отстранят тези – аз бих ги нарекъл по-скоро дребни проблеми. Ако отхвърлим този параграф, това ще означава, че Вие като мнозинство не вярвате, че това правителство ще се справи да приведе системата в необходимия вид. Бизнесът очаква тази система, бизнесът очаква да може изцяло по електронен път да се свърши работата при всички видове заявления за такъв тип разрешения. И очаквам дори да бъде отхвърлен този параграф, работата по тази система да бъде приключена и да бъде въведено това електронно кандидатстване, защото това е нещо, което наистина се чака от много, много години, и е редно да го дадем на бизнеса. Благодаря.
#136 · speech
Благодаря, господин Божанов. Заповядайте за реплика, господин Костадинов.
#137 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Божанов, добре известна е Вашата страст към електронното управление. Вие сте бивш министър на това абсолютно излишно за България министерство. И искам да Ви напомня нещо, което всъщност може би не знаете. Сградата на Министерския съвет се помещава в сградата на бившето министерство на тежката промишленост, когато България имаше индустрия и когато имаше специално министерство, чиято цел беше да изгражда нови и нови индустриални производствени мощности, които докараха България до двадесет и първата позиция в света като индустриална производствена сила и като една развита индустриална държава до 1989 г. В момента ние нямаме такова министерство, защото нямаме никаква тежка индустрия, нула, нищо не е останало. Имаме някаква остатъчна лека индустрия. За сметка на това обаче на нас редовно ни се налага да слушаме одити дитирамби за електронното управление. Това е нещо, което е хубаво, нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ приветстваме, но нещо, което в никакъв случай няма нужда да има отделно министерство за него. Но това е, да кажем, концептуалната страна на въпроса. Аз искам да Ви питам, защото Вие споменахте за това как едва ли не трябва да има специален подход към работниците, които са в сферата на високите технологии – инженери, софтуерни специалисти и така нататък: не смятате ли, че това нещо всъщност на практика убива в зародиш българския пазар на труда в този му сектор? Защото това, което преди години ние предупреждавахме, че ще се случи, вече се случва на пазара на труда дори за ниско квалифицирани работници, където в момента в България има 60 хиляди свободни места. Имаме огромен проблем с туристическия сектор, където имаме близо 40 хиляди незаети места. Защо? Защото през годините назад на тези хора се гледаше като на някакъв работен добитък, а не като на хора, в резултат на което те избягаха в чужбина. И сега работодателите плачат за непалци, бангладешци и всякакви още други екзотични националности, екзотични за нас, иначе съвсем нормални хора, но те идват тук да работят за по няколко месеца, след което бягат в Западна Европа. Така че това, което Вие предлагате е нещо, което категорично противоречи на националния ни интерес. Вие самият, доколкото знам, сте специалист в сферата на високите технологии: защо не поискате да се развива нашият пазар на труда в тази област? Откъде накъде трябва да даваме специално и допълнително, едва ли не привилегировано третиране на хора, които се занимават с такава работа? Категорично не съм съгласен с това нещо. И смятам, че нашата работа като народни представители трябва да бъде такава, че да развива нашия пазар на труда и нашите специалисти, а не да правим всичко необходимо хем да убиваме българския сектор, хем после да се чудим как да вкараме отвън чужденци, които да заместват нашите специалисти.
#138 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Други реплики към изказването на господин Божанов има ли? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Божанов.
#139 · speech
ПП-ДБ
Господин Костадинов, аз не говорих по темата с висококвалифицираните експерти. Системата, за която говорих, се прилага за всички видове разрешения, а не само за Сините карти. Между другото, Министерството на електронното управление не е излишно, то е насочено навътре, към администрацията. То контролира администрацията и води въвеждането на електронното управление. Това, за което Вие говорите, е в момента ситуирано в две министерства – Министерството на икономиката и индустрията, говорейки за индустрия, и Министерството на иновациите и растежа, където би трябвало да бъдат стимулирани по-иновативните бизнеси. Министерството на електронното управление няма отношение към този въпрос. По отношение на висококвалифицираните кадри. България имаше особено много нужда, и продължава да има нужда, от привличане на такива кадри не защото не трябва да развиваме местния пазар, а защото на него има недостиг. Целият IT сектор, казват – и това съм го виждал от първа ръка, търси хора по шест месеца, идват двама на интервю. И след това се оказва, че и двамата например не са достатъчно компетентни. Как българският бизнес да задоволи търсенето на международния пазар, защото този бизнес е изцяло на международния пазар, когато, като пуснеш обява, идват двама човек?
#140 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Като се наблегне на образованието!
#141 · speech
Да, дългосрочното решение на този проблем е в образование, във висшето образование, включително подкрепата и за частни университети, школи – има такива примери в България, но краткосрочни. За да може този бизнес да остане конкурентен, е нужно да може облекчено да привлича и такива специалисти. Пак казвам, разбира се, дългосрочно трябва да се фокусираме върху това – българските граждани да могат да запълват именно тези позиции. Благодаря.
#142 · speech
Благодаря, господин Божанов. Други народни представители, които биха искали да се изкажат? Господин Петров вдигна ръка, след това ще дам думата и на Вас. Заповядайте, господин Петров.
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Групирал съм многото внесени от мен предложения в 16 групи и ще говоря съответно по 16-те отделни параграфа, в които е сърцевината на тези предложения. На първо място, в § 9 и предложението, което внесохме от ВЪЗРАЖДАНЕ, и бе прието – за режима на разрешението за пребиваване, тогава когато имаме до двама представители на търговско представителство в България. Ще подкрепим така или иначе променения вече с нашите предложения текст на вносителя, защото е редно търговските представителства да имат малко по-тежък режим. Защо го казвам? Защото направих справка, взех справка от МВР, докато дойде време Законопроектът да влезе на второ гласуване в планарната зала, и се оказва, че през последните няколко години имаме регистрирани и съответно продължени такива разрешения за пребиваване в порядъка около 2500 до 3200 през 2024 г. Тук отварям скоба, това включва, разбира се, и подновените разрешения за пребиваване на това законово основание, но все пак очевидно е, че ако говорим за ежегодна регистрация на около хиляда, най-малко, търговски представителства, то такива търговски представителства очевидно не извършат и представителната дейност, за която са уж регистрирани. Именно затова считаме, че режимът трябва да стане малко по-строг и ще го подкрепим и на второ гласуване. Тук обаче в същия § 9 държа да насоча Вашето внимание към така изникналото от нищото между първо и второ гласуване ново основание за разрешение за пребиваване, именно на така наречените дигитални номади. Това не беше в Законопроекта, внесен от Министерския съвет, и се появи не знам откъде между първо и второ гласуване, забележете, ново основание по Закона за чужденците в България, а именно продължително разрешение за пребиваване на така наречените дигитални номади. Дори се появи впоследствие в Допълнителните разпоредби и определение какво са това дигитални номади. От така даденото определение става ясно, че това са хора, които или работят за фирма, която е извън Европейския съюз, и предоставят някакви информационни и електронни услуги не в Република България, уточнявам – не в Република България, и не на територията на Република България, или са хора, които са членове на управителен орган на такива дружества, или съответно притежават поне 25% от капитала на такива фирми. Нещо повече, в един от следващите параграфи – § 17, чл. 24с, ал. 1, т. 2, се създават и изисквания кога да се дава такова разрешение за пребиваване на така наречените дигитални номади. Тук обаче считаме, че има едно голямо недоразумение, което е направено в Законопроекта на второ гласуване, а именно, че е посочено освен изпълнение на изискването за жилище, за постоянен адрес, е посочено, освен тези изисквания, че се предоставя възможност на дигиталните номади да получат разрешение за пребиваване и ако за последната една година те са получили брутно възнаграждение 50 хил. лв., с други думи, месечно възнаграждение 2200 евро. Тоест по начинът, по който е използван словоредът при тази законодателна промяна, пак ще кажа, незнайно откъде появила се между първо и второ гласуване, се оказва, че или трябва да имате доказателства за жилище, адрес и медицинска застраховка, или трябва да имате 2200 евро годишна заплата за последната една година. Тоест всеки един човек, който работи в чужбина за някаква фирма, и да кажем, поддържа и сайта и получава поне 2200 евро заплата месечно, той може и отговаря съгласно това предложение, той отговаря на изискването да получи разрешение за пребиване до една година и след това да го удължи за още една година като дигитален номад. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това нещо. Именно затова, госпожо Председател, моля Ви, когато дойде гласуването, да подложите на разделно гласуване, забележете, в § 9, т. 5, тъй като ние няма да подкрепим създаваното ново разрешение за пребиване. Тук държа да посочи и че за разлика от почти всички други разрешения за пребиване, които са свързани с извършването на някаква трудова дейност, посочена в Закона за чужденците, дори и чрез промените – изключително много условия за ценз, за квалификация, за професионален опит и така нататък, забележете, че за дигиталните номади няма изискване дори и за диплома, за образование, като в сферата на информационните технологии. Тоест всеки един човек, без значение какво образование има, може да получи разрешение за пребиване като дигитален номад, стига да е получавал някъде в чужбина, за някаква чужда фирма, и не е имал връзка с никакви услуги на територията на Република България, да е получавал поне 2200 евро. Така. На следващо място, на няколко места в Законопроекта, забележете, е създадено задължение, когато чужденец кандидатства за разрешение за пребиване въз основа на извършена от него трудова дейност в България, е предвидено изключително странното и неразбираемо за нас задължение, той да се яви в съответния регионален отдел или сектор „Миграция“, заедно, тоест под ръчичка, с работодателя или негов представител. Сигурно ще си помислите, че те ще представят един голям наръч от документи, голям набор от документи, които са много важни, и работодателят трябва да удостовери и тези документи, за да се приеме, че работата не е ефективна. Нищо подобно. Законодателното предложение, което са внесли от Министерския съвет, казва, че работодателят и чужденецът трябва да се явят едновременно в сектор „Миграция“, за да представят, забележете, копие от страницата на паспорта на чужденеца с положената виза и полица за медицинската застраховка. Само това. За тези два простички документа се налага работодателят или да упълномощи някой да отиде заедно с чужденеца. Именно затова ние предложихме, и сме внесли предложение, това да не става по едно и също време. Да, нека се види работодателят, нека се види чужденецът, но те да не трябва да се явяват заедно, защото, при положение че ги караме да ходят заедно за такава една глупост, мога да я нарека, за какво електронно управление говорим, за каква помощ на работодателите, за каква бързина на процеса – за едно копие от страница на паспорт и за полица медицинска застраховка, които биха могли даже да бъдат изпратени по електронен път от работодателя на сектор „Миграция“, но това е приел законодателят. Отхвърлиха нашето предложение, то е на няколко места в Законопроекта. Ние, за съжаление, няма да подкрепим текста на вносителя. На следващо място, на някои места в Законопроекта се посочва, че при процедурата за подаване на разрешение за пребиваване се посочва какво трябва да направи заявителят, но никъде не е посочено, ако имаме нередности в документи или има нужда от допълни документи, никъде не е посочена конкретна процедура, която трябва да бъде извършена от дирекция „Миграция“ или съответно от Агенцията по заетостта. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме предложения между първо и второ гласуване, с които уреждаме каква да е тази процедура. Създаваме един седемдневен срок, през който Агенцията по заетостта уведомява и сектор „Миграция“, и заявителя какви документи трябва да бъдат представени. Общият срок за издаване на разрешението тогава спира да тече. Но след изтичането на този седемдневен срок, ако няма съдействие от страна на заявителя и не бъдат представени съответните документи, тогава сме създали възможност, разбира се, процедурата да бъде прекратена. Считаме, че е редно да има прозрачност и е редно да бъде уредена процедурата тогава, когато документите са нередовни, или когато има нужда да бъдат представени допълнителни документи, тъй като поне според мен в момента има неяснота и празнота в Закона, затова сме направили и съответните предложения. Сега – в § 10, в чл. 24, ал. 19 има задължение на работодателя да уведомява, забележете, дирекция „Миграция“ в случаите, когато има промени в обстоятелствата по отношение на работещия вече чужденец или прекратяване на неговото трудово правоотношение. Сега – за нас е изключително неразбираемо следното: когато се заявява разрешение за пребиваване и се подават съответни документи, това става в регионалните сектори или в отдел „Миграция“. Неразбираемо защо, при положение че ти подаваш документи в сектор „Миграция“ в някой областен град в ОДМВР, някъде в страната, обаче при промяна на обстоятелство ти си задължен да уведомиш дирекция „Миграция“ в столицата. За нас това е неразбираемо и за това бяхме внесли предложение. Там където е подадена първоначалната регистрация от страна на работодателя, който вносителите на Законопроекта са принудили под ръчичка да дойде със заявителя, там той да уведомява съответните служби на областна дирекция при промяна на обстоятелствата. Не е нужно да се уведомява и Дирекция „Миграция“. Всеки един, който е минавал покрай „Мария Луиза“, може да види ежедневните опашки там, където дали с въведените преди няколко години номерчета за ред, дали преди това, винаги дирекция „Миграция“ е изключително претоварена и нас поне ни се искаше като вносители на някои от предложенията между първо и второ гласуване да опитаме да облекчим дейността на дирекция „Миграция“ в София и да я разтоварим, като прехвърлим част от нея към областните дирекции на МВР. Виждаме, че този подход, за съжаление, не е приет на доста места от вносителите на Законопроекта, но все пак ще гласуваме за това наше предложение. На следващо място, в § 15, където вносителите на Законопроекта създават облекчени процедури за сезонни работници за хора – чужденци, които желаят да работят в Република България за втори и последващ път, като е създадена възможност да се ползват от тази облекчена процедура лица, които са работили за последните 5 години на територията на Република България. Сега, встрани от европейските директиви и регламенти, които позволяват тази възможност, държа да кажа, че ако един чужденец е работил за 3 месеца в България като сезонен работник преди около 5 години, то оттогава би могло много да се сменят, както неговата криминална история, така и въобще обстоятелствата около него. И аз не считам, че те би следвало да се ползват от тази облекчена процедура. Именно затова ние предложихме от нея да се ползват хората, които са работили през последната една година на територията на Република България като сезонни работници. Защо? Защото тези хора биха били заинтересовани да работят отново на територията на Република България и са запазили в най-прясна степен своята квалификация, опит, придобит стаж и така нататък за съответната професия, за която желаят да работят като сезонни работници. За съжаление, това не беше прието на заседанието на Комисията. Тук държа да Ви посоча, че изисках справка през миналата година – колко от сезонните работници са удължили своето пребиваване, тъй като от миналата година, от 1 май , действа с бр. 39 от „Държавен вестник“, 2024 г., една възможност сезонните работници да удължат своята работа при техния работодател. Колосалните 122 души са получили разрешение за удължаване на работата като сезонен работник, а през тази година – до 1 май, те са 56. Считаме, че това са изключително малко на брой хора, които са заинтересовани да продължат да работят в България като сезонни работници. Именно затова и не считаме, че е редно да създаваме облекчения за малък брой хора като сезонни работници, които да могат да кандидатстват за втори, или трети път за подобна дейност. Считам, че Република България би следвало да се насочи към вътрешния трудов пазар, тъй като, виждате, няма хиляди, десетки хиляди, сезонни работници, които да са заинтересовани да продължат да работят в България. Пак ще повторя, само 122 души са поискали подобно нещо миналата година. На следващо място, в § 12 сега обсъждахме и на първо гласуване, и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред едно така лично за мен неразбираемо законово изискване и правило – всъщност създаването на една нова ал. 15 в чл. 24л, която казва, че когато разрешението за пребиване не е издадено по вина на работодателя, той дължи обезщетение на чужденеца по реда на българското гражданско законодателство. Сега, по принцип, общата разпоредба на ЗЗД на чл. 45 и на чл. 49 от ЗЗД, уреждаща деликното право, те така или иначе съдържат подобна хипотеза. Но да плашим, да сплашваме работодателите с изрична клауза в Закона, която тепърва се създава с този законопроект, че видите ли, ако разрешението за пребиваване с цел работа не бъде издадено по някаква тяхна вина, дори няма и определение в кои случаи това ще се прилага, то те дължели обезщетение на чужденеца заявител. Ами, как стимулирате българските работодатели тогава да наемат работници от чужбина, ако изрично им поставяте подобни заплашителни разпоредби в Закона? Именно затова аз не знам защо точно този текст остана и след второ гласуване във Вътрешната комисия, въпреки че общият консенсус бе, че това е просто неразумно да бъде записано в Закона, защото плаши местните работодатели, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепим. Именно затова в §12 създаваната нова ал. 15 ще Ви помоля, госпожо Председател, да я подложите на разделно гласуване. Говорим за новосъздаваната ал. 15 в чл. 24л, за да гласуваме против нея. Сега в § 14, в чл. 24р, създаденият чл. 24р, ал. 1, т. 3 по отношение на медицинската застраховка – да, записано е, че кандидатите за специализанти трябва да имат медицинска застраховка. За нас обаче и забележете, това е един от малкото текстове в Законопроекта, където няма срок на медицинската застраховка, навсякъде другаде е записано какъв трябва да бъде срокът – минималният срок на действие на сключваната задължително полица за медицинска застраховка на чужденците. Тук обаче няма такъв срок. Именно затова ние предложихме този срок да бъде поне една година, тъй като се очаква специализацията във висше учебно заведение да продължи поне една година и считаме, че трябва да бъде подкрепено това наше предложение. Тук държа да посоча, че внесохме предложение между първо и второ гласуване, където едномесечният срок от вносителите от Министерския съвет на медицинската застраховка бе увеличена на три месеца. Това бе възприето от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Залегнало е и в доклада. Надявам се да бъде и подкрепено, тъй като в някои случаи произнасянето по разрешенията за пребиваване може да продължи доста дълго време, а и ако бъде отказано, то тогава се оказва, че чужденецът пребивава в България без медицинска застраховка и българската здравна система чрез службите за спешна медицинска помощ лекува чужденците, а сметката плащаме всички ние. Именно затова считаме, че същият критерий трябва да бъде приложен и към желаещите да са специализанти, защото и пак ще повторя, това е един от малкото случаи в Закона, където няма минимален срок на действие на тази медицинска застраховка. Тя трябва да бъде поне една година. По отношение на § 15, в чл. 25, ал 1 и понастоящем има една точка 9, която казва, че постоянно пребиваване в Република България, отварям скоби, то е едно и от етапите по пътя на получаване на българско гражданство, могат да получат лица, които, забележете, са родени на територията на Република България, но не са от български произход, освободени са от българско гражданство, а също и същите, когато са отказали по двустранни спогодби. И тези лица имат възможност да получат и към настоящия момент разрешение за постоянно пребиваване в България. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ тази и сега действаща точка 9 от ал. 1 на чл. 25 не трябва да съществува в Закона за чужденците, защото, пак повтарям, даваме разрешение за постоянно пребиваване на лица, които са родени в България, не са от български произход, не владеят очевидно български език и могат да получат разрешение за постоянно пребиваване, а впоследствие и българско гражданство. Тук отново изисках и получих справка от Министерството на вътрешните работи. И се оказва, че около хиляда на година е броят на разрешенията за постоянно пребиваване на такива лица. Ние считаме, че това не трябва да бъде допускано, именно затова сме предложили два варианта за гласуване или т. 9 от ал. 1 на чл. 25 да отпадне, или, ако остане, то тогава да бъде създадено задължително изискване, което има и на други места в Закона за чужденците, задължително изискване за владеене на български език. Лица, които са били родени на територията на Република България, но не са от български произход, за да получат разрешение не за продължително, а за постоянно пребиване, така както се иска от вносителя на Законопроекта, трябва задължително да владеят български език в тази конкретна хипотеза. Надявам се да го подкрепите, тъй като, пак ще повторя, това е един от етапите за последващо получаване на българско гражданство само на основание пребиване в България. След това, § 19 – при удължаването на 90-дневния срок, говорим в чл. 27, в ал 5, т. 2, направихме едно техническо предложение защо в така предложената от вносителите разпоредба, така предложеният текст, има създадени условия, на които трябва да отговаря желаещият да удължи с нови 90 дни пребиваването на основание издадена му виза. Посочено е съответно той да има средства за пребиваване, трябва да има осигурено жилище и трябва да има медицинска застраховка за срока на пребиваване. Считаме, че е направена грешка в текста на Законопроекта – или трябва да се постави след медицинска застраховка едно тире, и тогава да се посочи за желания срок на удължаване на пребиваването, или да се размени словоредът на текста на тази разпоредба и той да започва по следния начин „за срока на пребиваването чужденецът трябва да представи вече… и текстът продължава „доказателства за жилище, доказателства за доходи и доказателства за медицинска застраховка“. Не знам защо нашето предложение не срещна разбиране в Комисията. Ние считаме, че трябва да се избегне разнопосочно гласуване, разнопосочно прилагане на разпоредбата, извинявам се, тъй като поне в сегашния ѝ текст разпоредбата визира единствено медицинската застраховка, като условие за удължаване на срока до 90 дни след вече разрешение с туристическата виза. На следващо място, в § 20, в чл. 28 се добавя една нова ал. 5, която казва, че, забележете, и при трите вида разрешения за пребиване – дългосрочно, продължително или постоянно, при смяната на адреса в 30-дневен срок след възникването на това обстоятелство едва тогава чужденецът трябва да уведоми службите на МВР. За нас това е непонятно. Създаваме възможност на чужденци, които сменят първоначално деклариран от тях в сектор „Миграция“ адрес, след като отидат в друг град, имат по така внесения законопроект 30 дни след това да уведомят сектор „Миграция“. През тези 30 дни държавата ще е в неведение къде са тези чужденци. Отново ще посоча – създавате го и за трите вида пребиваване, тоест за почти всички хипотези и за разрешително, и за дългосрочно, постоянно и продължително. Именно затова ние предложихме срокът да бъде 7 дни – до 7 дни от възникването на обстоятелството. Считаме, че 30-дневният срок поставя българските служби за сигурност в неведение къде е чужденецът. Тук не трябва да бъде допускано 30 дни държавата да не знае къде е този чужденец. Именно затова се надяваме да подкрепите нашето предложение. На следващо място, § 22, в т. 2, уважаема госпожо Председател, моля Ви да подложите на разделно гласуване. (Уточнения между председателя и народния представител Петър Петров.) Не за редакции, за разделно. След това ще Ви ги дам. За всеки случай ще го кажа за стенограмата, че искаме ал. 7 и ал. 8 да бъдат гласувани разделно, защото няма никакви условия към чужденеца, който притежава Синя карта от друга държава в Европейския съюз и желае да се премести на територията на Република България, никакви изисквания не се създават към него, за да получи той разрешение за пребиваване – абсолютно никакви изисквания. Аз също така си направих труда и изисках справка от МВР – колко на брой годишно са разрешенията за пребиване, тази високо квалифицирана заетост, за да има разрешение за работа, тип „Синя карта“. Конкретно – Синя карта са малко над 900 разрешения годишно, като тук, отварям скоба, влизат и продължаването на този тип разрешения. Очевидно е, че няма наплив на високо квалифицирани кадри, които на основание Синя карта да желаят да работят в нас. Пак ще повторя, малко над 900 разрешения за последните три години, включително и тези, които са за продължаване. Именно затова считам, че не би трябвало да бъдат подкрепени тези промени в ал. 7 и 8. Сега да насоча Вашето внимание към § 31. Параграф 31 изменя текста на чл. 33ф от Закона, където позволява на член на семейството на чужденец да може да получи той разрешение за пребиване. Там вносителите на Законопроекта от Министерския съвет са направили един пропуск. Направили са пропуск, защото не са включили като изискване задължителната медицинска застраховка. Да, посочили са, че се представя доказателство за доходи на члена на семейството, който желае да получи разрешение. Да, посочили са, че се представя свидетелство за съдимост. Да, посочили са, че се представя и доказателство за адрес на този член на семейството, но са пропуснали да посочат изискване въобще за медицинска застраховка. И се получава така, ако приемем текста в сегашната му разпоредба, че на първо място, когато се подаде заявление за разрешение за пребиваване на член на семейството, първо, няма изискване той да представи полица за медицинска застраховка за една година и на второ място, тъй като той няма и да си направи, българската здравна система през центровете за спешна медицинска помощ ще лекуват и безплатно, всъщност за сметка на българските граждани, на всички български граждани, членовете на семейството на чужденеца, който желае да има събиране със семейство. Отново ще посоча, това е пропуск на вносителите на Законопроекта – не са включили въобще изискване за медицинска застраховка в чл. 33ф. На следващо място – § 29. Сега, има една административно наказателна разпоредба – прекратява се разрешението за пребиваване. Забележете, със Законопроекта се създава възможност в едногодишен срок чужденецът да не се установи на територията на страната. Аз не мога да разбера защо трябва да чакаме една година и да даваме възможност на този чужденец, получил първоначално разрешение, една година да преценява дали да се установи на територията на република България или не. Тоест дали му харесва в някоя друга държава от Шенгенското пространство, където вече няма граници, и българските служби за сигурност в лицето на Министерството на вътрешните работи – дирекция „Миграция“, не могат да прекратят разрешението за пребиваване, ако не изтече една година. Защото е заложено условие в едногодишен срок чужденецът да не се е установил. Ако го няма шест месеца в България, няма никакъв проблем, разрешението за пребиваване, независимо какво е то, си стои валидно и никой не може да му го отнеме. Ние затова считаме, че думата „едногодишен“ трябва да отпадне от текста на Закона и сме внесли подобно предложение. Не беше подкрепено, надявам се сега да бъде подкрепено, тъй като не може българската държава, освен че го чака 30 дни, ако си смени адреса, да я уведоми, една година да го чака да реши дали да се установява на траекторията на страната, или да не се установява и едва след това да може, да ѝ е позволено, да предприеме стъпки за прекратяването на разрешението за пребиваване. Още едно нещо предлагаме в същия параграф. Тогава когато са събрани доказателства в тази нова т. 23, която предлагаме с внесените от нас предложения между първо и второ гласуване, да се прекратява действието на разрешението за пребиваване в случаите, когато от страна на сектор „Миграция“ са събрани доказателства, че чужденецът не пребивава на декларирания от него адрес. Държа да Ви кажа, че в много случаи от практиката ми се получава така, че чужденци декларират един адрес и или пребивават на друг адрес, или не пребивават на територията на Република България. И в случаите, когато се събрат доказателства от страна на органите на реда, на дирекция „Миграция“, на ДАНС, че чужденецът не пребивава на адреса, който е декларирал с декларация, която в Закона сте въвели, че трябва да е и също нотариално заверена и така нататък, в тези случаи би следвало да се прекратява действието на разрешението, като сме добавили едно кумулативно изискване, а именно една декларация от лицето, което му е предоставило адреса, в която декларация това лице да посочи, да декларира, че чужденецът вече трайно не обитава този адрес. Тоест имаме две кумулативни предпоставки, но трябва да има такава възможност за прекратяването на разрешението, защото когато този чужденец не обитава трайно адреса, който е декларирал, очевидно е, че този човек не спазва нито правовия, нито обществения ред в страната и би трябвало да му бъде прекратено разрешението за пребиваване. В тази връзка сме предложили и сме внесли предложение в случаите, когато се прекрати действието на разрешението за пребиваване. В сегашната разпоредба е посочено, че се уведомява общината по адреса на местоживеене. Ние направихме една добавка и се заличава чужденецът от посочения от него адрес, защото крайната цел на цялото това упражнение – образно казано, на цялата тази процедура е именно чужденецът да бъде заличен от този адрес. Не знам защо точно тази добавка не бе приета на заседанието на Комисията. Надявам се все пак народните представители да преосмислят и да можем да направим така, че наистина ГРАО по-лесно да дерегистрира чужденци, на които разрешението за пребиваване е било прекратено. В § 37 – административнонаказателните разпоредби. Ние считаме, че е редно и според мен това е отново пропуснато от вносителите от Министерския съвет, редно е да има наказание, което там е предвидено – от 100 до 500 лв., да се налага и в случаите, когато чужденецът, който вече пребивава на територията на Република България, вече е тук, когато той не е спазил задължението да поддържа валидна медицинска застраховка за здравни рискове. Именно тогава той трябва да бъде санкциониран, ако бъде установено, че той не поддържа такава застраховка. Защо? Защото се получава така, че когато той се разболее и има нужда от медицинска помощ, тогава българската здравна система го лекува, а сметката плащаме всички български граждани. Именно затова, тъй като, забележете, изискването за медицинска застраховка като цяло е за чужденците, които работят на територията на Република България, имено тези хора трябва да бъдат и глобявани, да им бъде налагана и глоба във вече определения от Закона размер от 100 до 500 лева, да им бъде налагана глоба в случаите, когато е установено, че те не поддържат такава застраховка. На следващо място, в § 39, в Допълнителните разпоредби – § 1, т. 20, забележете, вносителите в т. „а“ имат изискване за нотариална заверка на подписите на документите, които се представят, а в следваща точка – „б“, в декларацията, която е посочена там, се иска нотариално удостоверение освен на подписа и на съдържанието. Тоест създава се още една административна тежест, още една нотариална заверка. По никакъв начин не виждам смисъл освен подписа на тази декларация да се заверява и съдържанието на декларацията. По принцип в практиката се заверява съдържанието на документ, който обективира една двустранна сделка – покупко-продажба, и така нататък. В случая няма логика, поне според мен, и не е нужно. Досега дирекция „Миграция“ е работила изключително добре и с нотариална заверка на подписа под декларация. Защото нотариалната заверка на подписа удостоверява, че лицето, което се е явило, и чиито данни са описани в началото на декларацията, е именно лицето, което си е посочило подписа. Къде е логиката да искаме още една такса и още една нотариална заверка и на съдържанието на тази декларация? Аз поне не виждам никакъв смисъл. Именно затова ние внесохме предложението да отпадне. Предложението не беше прието в Комисията незнайно защо – не знам дали има лобисти за нотариусите и нотариалните им такси, но поне от правна гледна точка и от практическа гледна точка няма никакъв смисъл, освен че искаш да му заверяваш подписа на декларатора, да му заверяваш и съдържанието на тази декларация, при положение че в предходното изречение ти искаш нотариална заверка само на подписа на представените документи. И едно последно нещо искам да кажа по § 44 в новото производство, което е по чл. 127а от Семейния кодекс. Там забележете, че със съответната разпоредба е посочено, че от завеждане на делото съдът се произнася в 14-дневен срок с решение. Тоест създаваме една съдебна процедура, която да продължи в общ срок от 14 дни. Аз нямам критики, дами и господа народни представители, но утре сутринта ще разгледаме Закона за несъстоятелност на физическите лица, където по отношение на обжалванията пред Въззивния съд ние отново предложихме едни съкратени срокове за образуване на делото, за разглеждането му в залата и за произнасяне с решение. И защо го казвам? Защото тук сега ще приемете след малко, че едно производство, съдопроизводство, може да продължи и да приключи само в рамките на 14 дни, след като е образувано делото, а утре ще спорите с мен от тази трибуна, че няма как съдът да насрочи дори заседание в 14-дневен срок по въззивна жалба в производство по несъстоятелност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Моля Ви само за... (Шум и реплики.) Господин Петров, чувате ли ме? За това, което искате – разделно, да Ви помоля, като ги напишете, да посочвате текста по вносител, параграфа по вносител, защото първото предложение за разделно, което сте посочили, то реално е § 8 по вносител, който става 9 в редакция на Комисията, а ми казвате § 9, който пък става 11. Затова – по вносител, който се променя, за да няма грешка. (Уточнения между председателя и народния представител Петър Петров.) Реплики към изказването на господин Петров има ли? Не виждам. Следващият записан за изказване е госпожа Лариса Савова. Заповядайте, имате думата.
#145 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, днес ще говоря от името на всички онези българи в села и забравени градчета, за които чуждестранните доброволци и нестопански организации са единствената човешка грижа, която държавата им е оказала. Точка трета от § 8 по вносител, която предвижда промяна в чл. 24, ал. 1, т.16 е не просто административно предложение. Това е обявяване на хуманитарната солидарност за нежелана. Това е законодателна агресия срещу всички онези, които дават без да взимат – социални мисии, доброволци, фондации, които лекуват, образоват и хранят там, където държавата мълчи. С какво се аргументира отпадането на основанието за пребиваване на чужденци, извършващи нестопанска дейност? С числото 486. Толкова били заявленията! Значи, щом са малко, можем да ги премахнем. Това ли е правната логика? Или това е логиката на онзи, който иска тишина в хуманитарния сектор, защото чуждите очи пречат на вътрешното разграбване? Не, колеги, тези 486 човека не са бройка. Те са хора, които носят лекарства на домове за възрастни, учат възрастни хора на английски, за да могат да комуникират с внучетата си, които живеят в чужбина и не говорят български, дават правна помощ на преследвания. Нека не им кажем: махайте се, не сте ни изгодни. Няма нито едно становище от гражданския сектор, което да подкрепя този текст. Българският център за нестопанско право, всички неправителствени организации и правозащитници – всички са категорично против. България е член на Европейския съюз и когато съборим мостовете към доброволците от други държави, ние предаваме самия дух на Европа, защото Европа е изградена върху помощта, а не върху изолираността. Това предложение е не само лишено от правна логика, но е и недомислено. Какво ще стане с тези 486 чужди граждани, които ще се окажат в заварено положение, като австралийката Марелин в село Младен, която помага на възрастни хора да се сдобият със зъбни протези и възстановява съсипани къмпинги в Стамболийския язовир? Липсват норми, които ще уредят техния статус. Нима ще изгоним и заклеймим тези чужденци, които от години отдават времето и спестяванията си, за да опазят природата ни, да помагат на бедни възрастни хора да правят добро в България, водени не от политически и комерсиални мотиви, а просто от солидарност и състрадателност?! Ние няма да подкрепим тази промяна. Призовавам и останалите народни представители да гласуват против нея. Госпожо Председател, моля да гласуваме разделно четирите точки на § 8.
#146 · speech
Параграф 8 по вносител разделно?!
#147 · speech
Да. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#148 · speech
Реплики към изказването на госпожа Савова? Заповядайте, господин Манев.
#149 · speech
ГЕРБ-СДС
Най-малкото е неправилно, хайде тази дума ще използвам, да говорите такива неща от тази трибуна. Никой не омаловажава нищо от хуманитарните мисии на хора и организации. Никой! Никой не се бори с тях, никой няма нищо против това. Единственото, което се случва в Закона, е да не могат хора да създават неправителствени организации, които са създавали юридически лица с нестопанска цел, които се създават изключително лесно и на територията на България, и навсякъде – за два дни, за един час може да се регистрира такова дружество, и на основанието на такова регистрирано дружество да се иска лесен достъп, лесно пребиваване с олекотени процедури в страната. Има достатъчно предвидени законови възможности всеки чужденец да дойде в България, да получи виза по един или по друг начин, но да имаш само привилегията, че си част от неправителствено дружество, от юридическо лице с нестопанска цел, и това да ти дава преимущество, за да получиш достъп до България и до европейската територия на Шенген, не е основание. Това е едното от нещата, които исках да Ви кажа. Другото е за становището на неправителствените организации, които цитирахте. Нали знаете, че знам колко са? Те са две. Едното е от неправителствена организация, другото е от лице, което извършва неправителствена дейност – цитирам точно обръщението на лицето, което изпрати становището. Това са становищата до Комисията. Благодаря.
#150 · speech
Благодаря, господин Манев. Други реплики има ли? Не виждам. Дуплика желаете ли, госпожо Савова? Не желаете. Колеги, други изказвания има ли? Госпожо Рангелова, имате думата.
#151 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, като цяло, както заяви Петър Петров, ние смятаме, че особено след работата на работната група по този законопроект в огромната си част той наистина придоби редакция на текстовете такива, които следва да намерят нужната подкрепа, просто защото действително с тях се въвеждат облекчаване на административни процедури, улесняване на работодателите, по-добра връзка между различните служби, които упражняват издаването и контролират пребиваването на чужденците на територията на страната. Аз бих искала да спра изказването си на § 44 от Законопроекта. Родителите, които са разделени и имат родено от съжителството си непълнолетно дете, очакваха след като България беше приета първоначално само по въздушен Шенген, а впоследствие и по сухопътен, се получи една огромна празнина за период от около година и половина, в която липсваше в нашето законодателство уредба – какво се случва с липсата на съгласие от двамата родители по отношение на пътуванията зад граница на тяхното непълнолетно дете. В началото имаше един лек граничен контрол, който беше на произволен принцип, на случаен принцип, но това позволи от страната ни без съгласието на двамата родители да бъдат изведени, мисля по спомен, шест деца. Ние сме поставили въпроси и питания към министъра на вътрешните работи към момента на приемането ни по въздушен Шенген, но да, не бяхме готови в тази част да реагираме законодателно и да препятстваме. Говорим за незаконното извеждане на деца от страната ни само придружени от единия от родителите си, или пък дори още по-лошо – с трети лица. Ето защо тази редакция, която сега се предлага в § 44, напълно урежда и запълва тази празнина с едно съдебно производство, което – и тук ще изразя различно становище от това на колегата Петров, вероятно този кратък срок, в който се предвижда съдът да се произнесе, е наистина може би неразумен за съда, но пък в интерес на хората, доколкото се цели бързина при решаването, ако пътуването е в кратки срокове. Аз ще апелирам това да бъде подкрепено, защото в противен случай трябваше да оставим на другия родител, чието дете е изведено, да води едни изключително дълги, изключително сложни производства по Хагската конвенция, за да върне изведеното от страната на обичайно пребиваване дете обратно, така че смятам, че по този начин ние ще допринесем за правната сигурност при пътуванията на деца, които са непридружени или липсва съгласие от двамата родители в тази посока. Благодаря.
#152 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики? Не виждам. Други желаещи за изказване? Заповядайте.
#153 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Безспорно един законопроект, който е необходим, ние ще го подкрепим. Естествено има някои точки, по които ще гласуваме против, но имаме наши предложения, с които господин Петров Ви запозна, предлагам да ги подкрепите. Като народен представител от ВЪЗРАЖДАНЕ, избран от 25 МИР София, в моя район има бежански център. Имах едни срещи със СДВР, за да може да се засили полицейското присъствие там. Там бежанците бяха навсякъде – по улиците, в градинките, в тъмните часове, тормозеха хората, наемаха ги на работа незаконно, не плащат здравни застраховки, никой не ги знае къде пребивават, адрес и така нататък. Затова, пак казвам, Законопроектът е добър и ние ще го подкрепим. Благодаря.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин Крумов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи за изказване? Заповядайте, господин Златанов, имате думата.
#155 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, достопочтени служители на народа! Както стана ясно, ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи по-голямата част от параграфите в Законопроекта. Ще ги подкрепим, защото те не са лоши и са в полза на държавата, а и на все по-оредяващия български народ, за съжаление, оредяващ. Особено впечатление правят параграфите 10, 11, 18, където се визират промени в чл. 24 от законодателната материя, които също са налагащи една дисциплина по отношение на пребиваването на въпросните сезонни работници. И когато говорим за въпросните сезонни работници, бих искал да Ви припомня едни данни, които са от значение, а именно, че чужденците в България, която официално има 6 млн. 447 хил. 710 души население, официално са 83 хил. 715. Това прави 1,2% от населението на страната. Обаче статистиката от Министерството на правосъдието показва, че броят на извършените престъпни деяния от чужденци в България е 6,1% – това прави пет пъти по-висока концентрация на глава от населението, тоест криминогенността при чужденците е пет пъти по-висока отколкото при българските граждани. Ще Ви припомня също така, че през месеците януари – декември 2023 г. бяха задържани осемнадесет хиляди и осем граждани на трети страни, които се опитват да преминат границата – това е по отношение на миграционната обстановка в страната. От ведомството отбелязаха, че спрямо общия брой на задържаните за същия период от предходната 2022 г. се отчита увеличение от 15,4%. В контекста на събитията в Близкия Изток, а и на Североизток, България представлява един оазис на спокойствие и притегателен остров, който наистина ще бъде заселен може би с много хора, търсещи убежище и препитание. Ние като един хуманен народ, който протегна ръка на братята арменци по време на арменския геноцид, който спаси своите евреи, няма да изгоним никого. Ние ще протегнем ръка и ще приемем всеки, който иска да намери подслон, и който иска да намери някаква реализация, но следва да се затягат критериите по отношение на лица, които не съответстват на онова културно ниво, на тези цивилизационни принципи, съобразно които нашето общество е изградено. Ето защо по отношение на по-голямата част от направените предложения ние ще гласуваме за и естествено ще подкрепим предложенията на колегата Петър Петров, които са изключително конструктивни в съзвучие със споменатото вече от мен.
#156 · speech
Благодаря Ви, господин Златанов. Има ли реплики към изказването на господин Златанов? Не виждам.
#157 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Процедура!
#158 · speech
Господин Иванов, имате думата.
#159 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, понеже сме в процедура на второ гласуване, а дебатът се отплесна от темата, и понеже има такива прекрасни хуманисти в залата, предлагам да прекратим дебата. Благодаря.
#160 · speech
Колеги, ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение от господин Иванов за прекратяване на дебата. Гласували 166 народни представители: за 124, против 31, въздържали се 11. Предложението е прието. Колеги, дебатът е прекратен и преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам първо наименованието на Закона по вносител; § 1 в редакция на Комисията; § 2 в редакция на Комисията; § 3 по вносител; § 4 в редакция на Комисията; § 5 в редакция на Комисията; и § 6 по вносител. Моля, режим на гласуване. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Отменете гласуването, ако обичате. Господин Петров, нали § 9 беше първото Ви желание за разделно гласуване? Нали затова Ви казах да ги дадете написани.
#161 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Кратка процедура, госпожо Председател. Моля Ви 1-ви и 2-ри параграф да са анблок, заедно, отделно да подложите на гласуване 3-ти параграф, тъй като ние искаме да го подкрепим.
#162 · speech
Само 3-ти отделно? Така.
#163 · speech
Така. И отделно да подложите на гласуване 5-и и 6-и параграф, тъй като ние тях искаме да подкрепим изрично.
#164 · speech
Тоест само 1-ви и 2-ри заедно, всички останали разделно – до 6-и.
#165 · speech
Да, нека да са така.
#166 · speech
Разбрах Ви. Колеги, подлагам наново на гласуване наименованието на Закона; § 1 в редакция на Комисията; и § 2 в редакция на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 43. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 3 по вносител. Гласували 180 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 4 в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 43. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 5 в редакция на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 6 по вносител. Гласували 186 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Преминаваме към § 7 – предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 35, против 91, въздържали се 60. Предложението не е прието. Беше направена редакционна поправка на § 7 по вносител от господин Манев. Ще Ви я изчета отново: „В чл. 18, ал. 1, първата част на изречението да се измени така: „При влизане в Република България чужденецът обявява целта на посещението си и в 3-дневен срок от влизането си посочва писмено адреса, на който ще пребивава“. И тогава вече целият текст придобива следния вид: „При влизане в Република България чужденецът обявява целта на посещението си и в 3-дневен срок от влизането си посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, освен в случаите на организиран туризъм.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 7 по вносител с току-що приетата редакция на господин Манев. Гласували 185 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаването на нов § 8. Гласували 187 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 8, който става § 9 в редакция на Комисията, като той съдържа пет точки. Беше поискано от народните представители Савова и Петров да бъдат подложени разделно на гласуване. Първо подлагам на гласуване т. 1 на § 8, който става § 9 в редакция на Комисията. Гласували 185 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Подлагам на гласуване т. 2 на § 8, който става § 9 в редакция на Комисията. Гласували 183 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 48. Предложението е прието. Подлагам на гласуване т. 3 от § 8, който става § 9. Гласували 184 народни представители: за 165, против 9, въздържали се 10. Предложението е прието. Подлагам на гласуване т. 4 от § 8, който става § 9. Гласували 177 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Подлагам на гласуване т. 5 от § 8, който става § 9. Гласували 186 народни представители: за 136, против 30, въздържали се 20. Предложението е прието. (Реплика: „Прегласуване.“) Моля, режим на прегласуване. Гласували 175 народни представители: за 130, против 30, въздържали се 15. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено по точки 2, 3 и 5. Гласували 184 народни представители: за 27, против 111, въздържали се 46. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 10 и § 9 по вносител, който става § 11. Гласували 185 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Преминаваме към § 10 – има направено предложение от народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 188 народни представители: за 27, против 121, въздържали се 40. Предложението не е прието. Направено е още едно предложение по § 10 от народния представител Петър Петров, неподкрепено по римски точки II, III и IV. Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 52, против 83, въздържали се 52. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 10, който става § 12 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 18. Предложението е прието. Преминаваме към § 11 – има направено предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено по римски точки I и II. Моля, режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 32, против 90, въздържали се 61. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 11, който става § 13 в редакция на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към § 12. В него са направени две предложения от народния представител Петър Петров. Подлагам първото, озаглавено като „Вариант 1“, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 186 народни представители: за 32, против 91, въздържали се 63. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Петър Петров за § 12, записано като „Вариант 2“. Гласували 187 народни представители: за 36, против 90, въздържали се 61. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 12 по вносител, който става § 14, заедно с предложението на комисията, както и § 13, който става § 15 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 45. Предложението е прието. Преминаваме към § 14 – направено е предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 34, против 88, въздържали се 61. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 14, който става § 16 в редакция на Комисията, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 17. Гласували 186 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 51. Предложението е прието. Преминаваме към § 15 – има направено предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 187 народни представители: за 33, против 92, въздържали се 62. Предложението не е прието. Господин Петров, имате ли разделно гласуване за § 15, защото ще подложа на гласуване четири параграфа заедно – ще групирам няколко текста. Ще подложа заедно § 15, който става § 18, § 16, който става § 19, § 17 по вносител, който става § 20 и § 18, който става § 21. Имате ли тук?
#167 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не.
#168 · speech
Нямате. Добре. Колеги, подлагам на гласуване § 15 по вносител, който става § 18 в редакция на Комисията, § 16 по вносител, който става § 19, § 17, който става § 20 в редакция на Комисията и § 18, който става § 21 в редакция на Комисията. Гласували 184 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 47. Предложението е прието. Преминаваме към § 19 по вносител. Има направено предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 39, против 92, въздържали се 49. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 19 по вносител, който става § 22, заедно с предложението на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 48. Предложението е прието. Преминаваме към § 20 по вносител. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 51, против 87, въздържали се 42. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 20 по вносител, който става § 23. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. Преминаваме към § 21. Има направено предложение от народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 22, против 92, въздържали се 67. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Петър Петров за § 21, неподкрепено от Комисията по т. II, III и IV. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 37, против 96, въздържали се 46. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 21 по вносител, който става § 24 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 48. Предложението е прието. Преминаваме към § 22. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 44, против 106, въздържали се 32. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 22, който става § 25 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 47. Предложението е прието. Преминаваме към § 23. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 23, против 89, въздържали се 68. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване анблок § 23 по вносител, който става § 26, заедно с предложението на Комисията; § 24, който става § 27, и § 25, който става § 28 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. Преминаваме към § 26. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 41, против 90, въздържали се 47. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 26, който става § 29 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 144, против 1, въздържали се 27. Предложението е прието. Преминаваме към § 27. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 65. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване предложение на народния представител Петър Петров за § 27, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 42, против 95, въздържали се 45. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване анблок § 27 по вносител, който става § 30 и § 28, който става § 31 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 133, против 33, въздържали се 13. Предложението е прието. Преминаваме към § 29. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 37, против 108, въздържали се 32. Предложението не е прието. (Шум.) Колеги, може ли за тишина?
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване!
#170 · speech
Моля, режим на прегласуване. Гласували 175 народни представители: за 37, против 110, въздържали се 28. Предложението не е прието. Колеги, подлагам на гласуване анблок следните текстове: § 29, който става § 32 в редакция на Комисията; § 30 по вносител, който става § 33; § 31 по вносител, който става § 34; § 32, който става § 35 в редакция на Комисията; § 33, който става § 36 в редакция на Комисията; и § 34 по вносител, който става § 37. Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Преминаваме към § 35, за който Комисията предлага същият да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 22. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 31, против 131, въздържали се 16. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 36, който става § 38 в редакция на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. Преминаваме към § 37. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Гласували 175 народни представители: за 36, против 108, въздържали се 31. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 37 по вносител, който става § 39 в редакция на Комисията. Гласували 173 народни представители: за 159, против 1, въздържали се 13. Предложението е прието. Преминаваме към § 38. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 177 народни представители: за 28, против 90, въздържали се 59. Предложението не е прието. Желаете ли прегласуване, господин Йорданов?
#171 · speech
ИТН, от място
Прегласуване.
#172 · speech
Прегласуване по желание на народния представител Йорданов. Гласували 173 народни представители: за 17, против 93, въздържали се 63. Предложението не е прието. Сега, колеги, подлагам на гласуване § 38 по вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 51, против 103, въздържали се 24. Предложението не е прието. Колеги, преминаваме към § 39. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Гласували 175 народни представители: за 51, против 90, въздържали се 34. Предложението не е прието. Подлагам сега на гласуване предложение на народния представител Петър Петров за § 39, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 38, против 98, въздържали се 43. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 39, който става § 40 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 43. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване едно предложение от народния представител Петър Петров, което касае навсякъде в Законопроекта думите „посоченият адрес“ да се заменят с „декларирания от него адрес“, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 36, против 104, въздържали се 36. Предложението не е прието. (Шум и реплики.) Подлагам на гласуване анблок следните текстове: наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби по вносител; § 40 по вносител, който става § 41; § 41 по вносител, който става § 42; и предложение на Комисията за създаване на нов § 43. (Шум и реплики.) Колеги, отменете гласуването. Отново ще ги подложа, но без § 43 в редакция на Маноил Манев. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението Преходни и заключителни разпоредби по вносител; § 40 по вносител, който става § 41; и § 41, който става § 42. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 16. Предложението е прието. Сега минаваме към предложение на Комисията за създаване на нов § 43, като преди това подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от народния представител Маноил Манев, което гласи: „което включва годината на промяната и една година до изпълнение на изискванията“ и думите да отпаднат. Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. Сега, подлагам на гласуване новия § 43 с току-що приетата редакция. Моля, режим на гласуване. Гласували 173 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. Преминаваме към § 42. Подлагам същия на гласуване, който е неподкрепен от Комисията и Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 43, против 104, въздържали се 28. Предложението не е прието. Сега, колеги, подлагам анблок: § 43, който става § 44 в редакция на Комисията; § 44, който става § 45 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. Преминаваме към § 45. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 19, против 98, въздържали се 59. Предложението не е прието. Сега, колеги, подлагам на гласуване анблок следните текстове: § 45, който става § 46; § 46, който става § 47 в редакция на Комисията; § 47, който става § 48 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към § 48. Подлагам на гласуване предложение от народния представител Божидар Божанов, неподкрепено от Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 23, против 95, въздържали се 59. Предложението не е прието. Има направено редакционно предложение на народния представител Маноил Манев. Ще Ви го изчета: „В § 48, който става § 49 – относно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се създава нова т. 5, а следващите точки се преномерират. В т. 5 в чл. 20, ал. 1 думите „чл. 33ф, ал. 1“ се заменят с „чл. 33л, ал. 8“.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 44. Предложението е прието. (Шум и реплики: „Прегласуване!“) Моля, режим на прегласуване на редакционното предложение на господин Манев. Гласували 176 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 44. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване анблок: § 48, който става § 49, с току-що приетата редакция на господин Манев; § 49 по вносител, който става § 50, заедно с предложението на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 48. Предложението е прието. Сега преминаваме към § 50. Ще подложа на гласуване редакционно предложение на господин Манев. (Шум и реплики.) Може ли за тишина, колеги? Ще Ви го изчета: „§ 50, който става § 51, в т. 1 и 2 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“ и, второ, в т. 3 думите „6 и 7“ се заменят с „6, 7 и 8“.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 160, против няма, въздържат се 16. Предложението е прието. Колеги, внимавайте, защото подлагам последно анблок следните текстове: § 50, който става § 51, с току-що приетата редакция на господин Манев; § 51, който става § 52 в редакция на Комисията; предложение на Комисията за създаване на нов § 53; § 52 по вносител, който става § 54 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 45. Предложението е прието и с това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. С това, колеги, изчерпахме дневния ред за днес. Утре – 19 юни 2025 г., четвъртък, редовно пленарно заседание от 9 ч. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 16,25 ч.) Заместник-председатели: Рая Назарян Драгомир Стойнев Николета Кузманова Секретари: Галя Василева Искра Михайлова