Петдесет и осмо заседание

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПЕТДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ, София, сряда, 21 май 2025 г. Открито в 9,03 ч.
Дата21.05.2025
Събития173
Разпознати говорители165
Точки с гласуване28

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 21-05-2025 09:01 09:01:00 0 0 0
2 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. 09:06:00 159 44 4
3 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Костадин Костадинов 09:08:00 96 29 86
4 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Костадин Костадинов - прегласуване 09:11:00 98 32 80
5 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Васил Пандов 09:13:00 99 30 83
6 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Васил Пандов - прегласуване 09:16:00 98 34 76
7 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Явор Божанков 09:18:00 67 46 91
8 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Явор Божанков - прегласуване 09:20:00 66 41 96
9 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Любен Иванов 09:21:00 67 42 99
10 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Любен Иванов - прегласуване 09:24:00 66 40 101
11 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Кристина Петкова 09:27:00 64 45 100
12 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Кристина Петкова - прегласуване 09:31:00 66 48 97
13 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Атанас Атанасов 09:33:00 88 40 81
14 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Атанас Атанасов - прегласуване 09:37:00 83 41 80
15 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Елисавета Белобрадова 09:39:00 64 43 102
16 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Елисавета Белобрадова - прегласуване 09:42:00 65 43 100
17 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Петър Петров 09:44:00 52 47 107
18 Програма за работата на Народното събрание за 21 – 23 май 2025 г. - предложение от Петър Петров - прегласуване 09:48:00 52 71 78
19 Решение за прекратяване на правомощията на член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Комисията за противодействие на корупцията 10:05:00 125 49 0
20 Ратификация на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро … 10:20:00 90 35 2
21 Ратификация на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро … 11:03:00 124 40 10
22 Ратификация на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро … 11:08:00 137 41 10
23 Ратификация на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Киргизката република, от друга страна - процедура за допускане в зала 11:13:00 88 40 0
24 Ратификация на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Киргизката република, от друга страна - първо гласуване 11:51:00 157 4 7
25 Ратификация на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Киргизката република, от друга страна - първо гласуване - процедура от Йорданка … 11:55:00 130 37 5
26 Ратификация на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна и Киргизката република, от друга страна - второ гласуване - наименование, член еди… 11:57:00 155 6 8
27 ЗИД на Закона за храните – първо гласуване 12:32:00 166 0 9
28 ЗИД на Закона за храните – първо гласуване - процедура от Костадин Ангелов за удължаване на срока за предложения на три седмици 12:36:00 114 42 22

2. Стенограма и изказвания

#1 · speech

Председател Наталия Киселова

Добър ден, колеги. Регистрирани са 170 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)

#3 · speech

Председател Наталия Киселова

Моля, по групи. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с проекта за програма на Народното събрание за периода 21 – 23 май 2025 г.: „1. Прекратяване на правомощията на член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Комисията за противодействие на корупцията. Подадена е молба от Силвия Къдрева – член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Комисията за противодействие на корупцията на 16 май 2025 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро или 195 583 лв. между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г. Вносител е Министерският съвет. Приет е на първо гласуване на 13 март 2025 г. 3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна. Вносител е Министерският съвет на 14 март 2025 г. Законопроектът е за първо гласуване. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител е Министерският съвет. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Вносител е Министерският съвет – точка първа за четвъртък, 22 май 2025 г. 6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители са Божидар Божанов и група народни представители, и Драгомир Стойнев и група народни представители – точка втора за четвъртък, 22 май 2025 г. 7. Законопроект за ратифициране на писмата за изменение на Анекса към Споразумението между Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение на Парижкия протокол. Вносител е Министерският съвет – точка трета за четвъртък, 22 май 2025 г. 8. Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение относно създаване на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране. Вносител е Министерският съвет – точка четвърта за четвъртък, 22 май 2025 г. 9. Избор на председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 13 февруари 2025 г. – точка първа за петък, 23 май 2025 г. 10. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 159 против 44, въздържали се 4. Проектът за програма е приет. Сега преминаваме към предложенията за включване в дневния ред за седмичната ни програма на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото по реда на постъпване е от народните представители Костадин Костадинов и Георги Георгиев. На основание чл. 111, ал. 1 и 2 от Правилника предлагат да се проведе изслушване в пленарната зала на министъра на вътрешните работи господин Даниел Митов относно убийството на 18 годишната Магдалена от Хасково и неадекватните действия на полицията по случая, както и във връзка с нанесен побой над протестиралите пред сградата на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Хасково, младежи на 1 май 2025 г. Предложението е за включване като точка първа за четвъртък, 22 май. Колеги, искам да Ви обърна внимание, че ако точката влезе, има постъпило писмо от министъра, че може да участва в заседанията на Народното събрание в четвъртък след 12,30 ч. и в петък сутринта. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 96, против 29, въздържали се 86. (Народният представител Георги Георгиев иска думата.) Заповядайте, господин Георгиев.

#4 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Искам прегласуване. Нека на народните представители от управляващото мнозинство да им стане ясно за какво става въпрос, защото повечето от тях явно не знаят. Става въпрос за убийството на едно момиче и за това, че майката на това момиче в национални медии, в местни медии каза, че има списъци с деца. Списъци с деца за склоняване към проституция. Списъци с деца, на които са налагани определени неща – създавано е порно съдържание. Става въпрос за наркоразпространение. Тези неща се казаха в медиите и министърът е длъжен да отговори на цялото общество в Хасково за какво става въпрос. Този случай не може да бъде покриван и Вие втора седмица не давате възможност да се изслушва министърът на вътрешните работи по този въпрос. Става въпрос за това, че се покриват мрежи за разпространение на порно съдържание в тъмни мрежи – това задават въпрос, тези въпроси изникват от ситуацията, която се случи и тежкото убийство на едно младо момиче в Хасково и Вие това нещо го покривате втора седмица. Министърът трябва да дойде тук и да отговаря. И затова, ако трябва и в петък, госпожо Председател, да дойде министърът, нямаме нищо против. Въпросът е, че той дължи отговори на цялото българско общество и на гражданите на град Хасково. Става въпрос за протести, които се организираха от роднините на убитото момиче и от младежи, които познават това момиче – нейни приятели, и тези протести завършиха с бой от полицията върху младежи. Трима младежи има пребити в Хасково от полицията по нареждане на областния директор и на районния началник, както най-вероятно и от министъра, защото няма откъде да дойдат тези нареждания и тези неща – Вие дължите като отговори на българското общество. Единият младеж е припаднал при побоя, свестен е в Бърза помощ.

#5 · speech

Александър Иванов

ГЕРБ-СДС, от място

Малко се засрами, че използваш трагедията на хората.

#6 · speech

Георги Георгиев

Върнат е в Районното управление и отново бит.

#8 · speech

Георги Георгиев

Разбирате ли за какво става въпрос? Насилие…

#10 · speech

Георги Георгиев

…за това става въпрос – над деца и над младежи и целият случай се покрива от Вас. Прегласуване!

#11 · speech

Председател Наталия Киселова

Господин Георгиев поиска прегласуване с уточнението, че желаят в петък сутрин, ако бъде допуснато искането, да бъде включено в дневния ред. Моля, колеги, режим на прегласуване. Гласували 210 народни представители: за 98, против 32, въздържали се 80. Предложението не е прието. Следващото искане за включване в седмичната програма е на основание чл. 111 от Правилника и е внесено от народния представител Васил Пандов и група – да се проведе изслушване на министъра на вътрешните работи относно противодействие и превенция на действията на организирани групи от лица, извършващи на територията на град София и на страната действия, грубо нарушаващи обществения ред, по хулигански подбуди, така наречените локали. Предложението е за включване в периода 21 – 23 май, ако бъде включено, правим уточнението за четвъртък след 12,30 ч. или петък сутрин. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 212 народни представители: за 99, против 30, въздържали се 83. Предложението не е прието. (Народният представител Васил Пандов иска думата.) Заповядайте, господин Пандов.

#12 · speech

Васил Пандов

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване – мотивите са очевидни. Видно е, че министърът на вътрешните работи има възможност да участва в тази форма на парламентарен контрол – и четвъртък, и петък. Виждаме, че същевременно приоритет на законодателната програма на Народното събрание тази седмица в петък е избор на Комисия за защита на конкуренцията. Аз не виждам причина да не може, вместо да избираме – то не пречи да се избере Комисия за защита на конкуренцията, да се изслуша министърът на вътрешните работи по тази изключително сериозна и актуална обществена тема. В момента общественото внимание е насочено към това явление – млади хора, които се събират и извършват подбуди, които могат да се квалифицират като хулигански. Проблемът не е в стигматизирането и целта на това изслушване не е да стигматизираме тези млади хора, а точно обратното – да чуем компетентните органи какво правят, за да се, най-малкото, ако не преустанови, то поне да се намалят вредните последици от това явление. Това, което виждаме от поредица от журналистически разследвания и миналата седмица, и много други, е, че всъщност няма адекватна институционална реакция. От страна на Министерството на вътрешните работи имаше изявление, че става дума за няколко групи в центъра на София, които са идентифицирани. Журналистическите разследвания обаче показват, че става дума за много по-голямо явление, което в момента набира сила – не само за центъра на София, става дума за всички части на София, и това е явление, което е свързано с бъдещето на нашите деца, защото същите тези непълнолетни деца, които извършват в повечето случаи тези деяния, нарушаващи обществения ред, трябва да бъде работено с тях. Трябва да бъде работено, за да няма насилие. Да не говорим за жертвите на тези групи, които много пъти, както стана дума в журналистическите разследвания, са извършвани спрямо тях действия, които грубо засягат тяхното достойнство, като бой, принудително подстригване и какви ли не други действия.

#14 · speech

Васил Пандов

Пак повтарям – призовавам народните представители да не крият министъра на вътрешните работи за пореден път и да се проведе това изслушване. Благодаря.

#15 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, господин Пандов обосновава прегласуване. Моля, режим на прегласуване. Гласували 208 народни представители: за 98, против 34, въздържали се 76. Предложението не е прието. Следващото предложение в седмичната ни програма като точка първа в дневния ред за сряда, 21 май, е да бъде включен Проект на решение по искането на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България, с входящ № 51 527-006 от 27 февруари 2025 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Славчо Ангелов Крумов, народен представител в Петдесет и първото народно събрание, с вносител господин Явор Божанков. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 204 народни представители: за 67, против 46, въздържали се 91. Предложението не е прието. Следващото предложение…

#17 · speech

Председател Наталия Киселова

Моля? (Реплика от народния представител Явор Божанков.) Заповядайте, господин Божанков, за прегласуване, да го мотивирате – извинявайте. (Реплики.) Да, да – прегласуване ще има. Заповядайте, господин Божанков.

#18 · speech

Явор Божанков

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, моля залата да обмисли отново своето решение и това срамно положение, в което „Граждани за европейско развитие на България“ пазят имунитетите на проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, която пък подписва споразумение с партията на Путин… (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#20 · speech

Явор Божанков

…трябва да бъде разрешено. Между другото, за да видят от тази руска отломка ВЪЗРАЖДАНЕ, че съм човек, аз и за тях мисля – да Ви спася от унизителното положение, в което точно ГЕРБ Ви държат заложници, държат Ви в зависимост и пазят Вас от наказателно преследване, каквото всъщност заслужавате. Моля залата отново да помисли и да прегласуваме, защото никой в България не бива да бъде над закона. Никой не трябва да бъде безнаказан. Никой не трябва да напада полицейски служители, да атакува европейска институция и това да остава без санкция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

#21 · speech

Председател Наталия Киселова

Моля, колеги, режим на прегласуване дали да бъде включен проектът на решение, по искане на изпълняващия функциите главен прокурор. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Моля, господин Ганев, за тишина в залата. Уважаеми колеги, моля за тишина, в режим на гласуване сме. Гласували 203 народни представители: за 66, против 41, въздържали се 96. Предложението за включване не е прието. Следващото предложение за включване като точка 2 в дневния ред за сряда, 21 май 2025 г. – Проект на решение по искането на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България, вх. № 51-527-00-7 от 27 февруари 2025 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Ивайло Георгиев Чорбов, народен представител в Петдесет и първото народно събрание. Вносител е господин Любен Иванов. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 208 народни представители: за 67, против 42, въздържали се 99. Предложението не е прието. Прегласуване – господин Анастасов желае да мотивира.

#22 · speech

Станислав Анастасов

ДПС – Ново начало

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ние от „ДПС – Ново начало“ сме ясни, винаги сме принципни особено когато става дума за искани имунитети на хора, които са нарушили закона грубо, погазили са обществения ред, но не разбираме колегите от ПП-ДБ как така правят тази диференциация между ВЪЗРАЖДАНЕ, които нарушават закона, и онези хора там, които не представляват никого вляво, със светещите ръчички, със светещите парички, които продължават на всичкото отгоре да извършват закононарушения от предното гласуване на имунитетите досега. Как така те Ви се сториха толкова симпатични и ги забравихте? Ето това не мога да разбера.

#25 · speech

Председател Наталия Киселова

Прегласуване. (Шум и реплики. Реплики от ПП-ДБ.) Желаете процедура или прегласуване? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Чакайте, не е започнало прегласуването. Вие не сте вносител и господин Анастасов не е вносител на проекта. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля за тишина в залата! Заповядайте – по начина на водене.

#26 · speech

Даниел Лорер

ПП-ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Нека се обърна още веднъж към колегите от ГЕРБ. Уважаеми колеги, хората, за които е внесена процедура да им се отнеме имунитетът, ги видяхме да палят София, видяхме ги да упражняват насилие върху униформени служители. Колеги от ГЕРБ, не ги крийте от българското правосъдие, имате възможност да се поправите.

#27 · speech

Председател Наталия Киселова

Режим на прегласуване. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вече обявих прегласуване – прегласуване. В момента сме в режим на прегласуване. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Ще Ви дам, господин Костадинов, изчакайте. Благодаря Ви. Гласували 207 народни представители: за 66, против 40, въздържали се 101. Предложението не е прието. Заповядайте за процедура по начина на водене. Преди да започнете: честит имен ден, господин Костадинов! Заповядайте.

#28 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря за пожеланията, обаче, госпожо Киселова, не може да правите това, което, за съжаление, правите постоянно в този парламент. Бяхте обявили процедура на прегласуване и излиза тук неосъденият престъпник Лорер и Вие му давате думата в процедура по прегласуване, след което ние на свой ред искаме същото нещо и Вие отказвате – или не давате думата на неосъдения престъпник Лорер, или не давате думата и на мен.

#30 · speech

Костадин Костадинов

А не на него да му давате думата, а на нас – не. Да не говорим, че самото допускане на това гласуване в момента е абсолютно против Правилника, защото много добре знаете, че трябва да мине един месец от предишното. ПП-ДП понеже, хайде, те не четат, то е ясно там, те са неграмотни, ама Вие поне четете, преподавател сте, нали знаете какво пише в Правилника. Просто не допускайте системно нарушение. Понякога залата го изисква, за да се уталожат страстите, обаче Вие в момента, още в самото начало на заседанието, започвате с нарушения, които разгарят страстите. Не го правете! Просто не го правете!

#31 · speech

Председател Наталия Киселова

Преминаваме към следващото предложение за включване в дневния ред. Като точка 4 в дневния ред за сряда, 21 май, на основание чл. 47, ал. 3 – Проект на решение по искането на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България, вх. № 51-527-00-9 от 27 февруари 2025 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Никола Ангелов Димитров, народен представител в Петдесет и първото народно събрание, със сигнатура № 51-554-02-222, внесено от народния представител Кристина Петкова. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 209 народни представители: за 64, против 45, въздържали се 100. Заповядайте, господин Иванов.

#32 · speech

Йордан Иванов

ПП-ДБ

Госпожо Председател, колеги народни представители! Правя тази процедура по прегласуване, за да се обърна не към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ – те са ясни, а да се обърна към колегите от ГЕРБ. Искам да Ви кажа, колеги, че с хирургическа точност може да посочим моментите, в които ВЪЗРАЖДАНЕ са Ви атакували брутално. Във всички други моменти те мълчат. И заради нивото им на култура, тогава, когато Ви атакуват, то прозира, защото го правят с личностни аргументи, с обиди към Вашия лидер, да не ги назовавам сега от трибуната. Единият такъв момент беше, когато Вие заехте европейска позиция и заедно поставихме ВЪЗРАЖДАНЕ в санитарен кордон, чрез декларация на тази зала на Народното събрание, а втория случай, който много ме изненада, беше, когато колегата Гаджев направи една съвършено аргументирана, добра процедура, постави ВЪЗРАЖДАНЕ намясто и тогава отново чувахме викове „сикаджия, мутри“ и така нататък за Вашия лидер. Редно е да заемете позиция отново, въпреки атаките, които правят, защото тази симбиоза между Вас и ВЪЗРАЖДАНЕ прозира и вече я виждат и гълъбите в България. Редно е да заемете позиция и ВЪЗРАЖДАНЕ заради това, че изпочупиха Европейския дом на София, след като лидерът на ВЪЗРАЖДАНЕ каза десет дни по-рано: „Ще Ви запалим“ – отидоха и запалиха. Редно е да поемат отговорност. Това зависи от Вас. Благодаря Ви.

#35 · speech

Председател Наталия Киселова

Прегласуване, добре. По начина на водене – желае господин Ганев. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Когато от ВЪЗРАЖДАНЕ искат процедури, винаги е по-Правилник, когато искат от други групи – не е. Заповядайте, господин Ганев.

#36 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Госпожо Председател, не е нормално да гледате безучастно, когато човек, който, както излезе информация по медиите, е закрилян в момента от прокуратурата на Пеевски заради връзки с контрабандни сигнали, става и говори за морал. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото по медиите се изкара информация, че господин Иванов има директна връзка с хората, които са реализирали контрабандния канал в Пловдив. Нещо повече! По данни, които бяха публикувани, той е част от този канал. И да става точно този, който е вече публично заподозрян, че е част от едрите контрабандисти в страната и да говори за морал, някак си не се връзва, и Вие да го гледате безучастно. После, позволявате на лицето Божанков, който никога, абсолютно никога не е казал една дума срещу Пеевски, в момента да говори за морал. Ама, тези хора са патерици и подлоги на Пеевски – те го обслужват, те го обслужват и Вие да гледате безучастно!

#38 · speech

Цончо Ганев

На база какво позволявате Иванов – заподозрян за контрабанда, да говори за имунитети? Иванов, ти трябва да си свалил имунитета и да искаш разследване, а не Пеевски да те пази. Божанков, ти по какъв повод говориш за сваляне на имунитети? Я кажи за сина ти или детето ти, което е стреляло по друго дете, което се води пък леля на това дете. Кажи, Пеевски пази ли те? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)

#39 · speech

Председател Наталия Киселова

Беше мотивирано прегласуване по искането за включване като точка 4 в дневния ред на Проект на решение, внесен от госпожа Кристина Петкова. Моля, колеги, режим на прегласуване. Гласували 211 народни представители: за 66, против 48, въздържали се 97. Предложението не е прието. Следващото предложение за включване в седмичната ни програма: на основание чл. 111 да се проведе изслушване на премиера Росен Желязков, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ Антоан Гечев и директора на Служба „Военно разузнаване“ Венелин Венев относно шпионския скандал във Великобритания, където на 13 май шестима български граждани бяха осъдени по обвинение в шпионаж в полза на Русия, от Централния наказателен съд – да се включи като първа точка от програмата за работата на Народното събрание за 22 май, четвъртък. Предложението е внесено от народния представител Атанас Атанасов. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 209 народни представители: за 88, против 40, въздържали се 81. Предложението не е прието. Ще Ви дам и на Вас думата, господина Атанасов. Заповядайте, господин Петров.

#40 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля народните представители да преосмислят своето гласуване – ще искам процедура по прегласуване, тъй като считам, че такива въпроси следва да бъдат разгледани и от пленарната зала, въпреки, че конкретният въпрос е несъстоятелен, но доколкото би следвало да направим практика изслушването на Службите на „Военно разузнаване“, наред с това би следвало да поискаме и изслушване – какво се случи и защо бе потулен този сигнал, при който двама служители, двама директори на дирекции на „Военно разузнаване“ се оплакаха, че са били вербувани от Атанас Атанасов да изнасят секретна информация, такава, която не би следвало да бъде с достъп до други лица. Кога ще предизвикаме такова изслушване? Защо този случай се потули? Аз считам, че трябва да извикаме Службите и да ги попитаме защо се покриват лица от ПП-ДБ? Има и още един важен случай, който би следвало да бъде обсъден в Народното събрание – искането за сваляне на имунитета на Никола Минчев от ПП-ДБ, който е избран за евродепутат от ПП-ДБ. Тук нищо не се говори, тук нищо не се говори в българския парламент. Би следвало този случай, той е изключително скандален, да бъде поставен и на разглеждане в българския парламент и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ заявяваме, че следващата седмица ще внесем такова искане и то ще бъде обсъдено в пленарната зала. Това Ви го гарантирам, знаете много добре – гледайте как вървят гласуванията. Но въпроси като българската национална сигурност – те следва да се занимават наистина по отношение на лица, които застрашават българската национална сигурност, но биват покривани само и единствено, защото са политици. Това не трябва да се случва повече в България и ние ще направим всичко възможно. Затова, госпожо Председател, моля Ви – прегласуване.

#42 · speech

Атанас Атанасов

ПП-ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател, че на ръба на Правилника не ми давате думата. Колега Петров, само едно изречение. Знам цялата тази сага, която тук се опитвате да я претоплите. Има произнасяне на прокуратурата с отказ. Вие сте грамотен адвокат, трябва да знаете за какво става дума, макар че всичко това беше измислено. Но по-важно е друго. Това искане е абсолютно основателно, защото освен че имаме шестима български граждани, осъдени за шпионаж в Англия в полза на Русия, по-големият проблем е друг…

#43 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Каква е процедурата?

#44 · speech

Атанас Атанасов

Процедурата е – искам прегласуване. По-големият проблем е друг. Има категорични данни за това, от една страна, че български институции са оказвали логистика на тези шпиони, това едно. И второто, което е, те са извършвали действия на територията на България, като са проследявали български гражданин, за който е събирана информация, за да може да бъде наказан. Става въпрос за Христо Грозев и мисля, че тази работа е известна. Така че е добре министър-председателят, който съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията носи пълната отговорност за работата на службите, а и по негова заповед той отговаря пряко за Службите за сигурност, да дойде в Народното събрание, за да разбере и народното представителство, и българските граждани каква шпионска дейност е развивана на територията на България, а не във Великобритания. Благодаря.

#45 · speech

Председател Наталия Киселова

Моля, режим на прегласуване дали да бъде включено изслушването в седмичната ни програма по предложение на господин Атанасов. Моля, колеги, режим на прегласуване. Гласували 204 народни представители: за 83, против 41, въздържали се 80. Предложението не е прието за включване в седмичната ни програма. Следващо предложение за включване като точка 3 в дневния ред за сряда, 21 май. Проект на решение по искането на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България, с входящ № 51-527-00-8 от 27 февруари 2025 г., за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Христов Тодоров – народен представител в Петдесет и първото народно събрание, със сигнатура № 51-554-02-221, внесен от народната представителка Елисавета Белобрадова. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 209 народни представители: за 64, против 43, въздържали се 102. Предложението не е прието. Господин Манол Пейков желае да мотивира прегласуване. Заповядайте, господин Пейков. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, колеги, за тишина в залата.

#46 · speech

Манол Пейков

ПП-ДБ

Честит имен ден, господин Костадинов! И на Вас, господин Ганев, защото чувам, че освен Константин и Елена днес било и на Пекин националния празник. (Шум, смях и реплики.) Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, депутатският имунитет е измислен и предвиден да ни защитава, за да можем да си гледаме работата. Когато човек извършва варварство, той трябва да му бъде отнет! А ако Вие нямате от какво да се притеснявате, както твърдите, би следвало да вземете пример от, да речем, господин Божанов, който, когато беше заподозрян, си даде имунитета, както и много други колеги. Това е абсолютно в реда на нещата.

#47 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

На кого говориш?

#48 · speech

Манол Пейков

На Вас говоря. Да, на Вас говоря, господа. Не лично на Вас, господин Ганев, защото Вашия имунитет не го искаме, но на Вашите колеги говоря. Господа, нормално е да си дадете имунитетите, ако няма от какво да се притеснявате. Ако не си ги давате, това означава, че Вие се страхувате, че ще бъдете осъдени, което означава, че си признавате, че сте извършили тези престъпления. Помислете, моля Ви внимателно как да гласувате. А Вие, дами и господа от ГЕРБ, ако имате някакъв мотив, за който не се сещаме, да защитавате колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и да им пазите имунитетите, различен от това те да бъдат във Ваша услуга в следващи гласувания и да си ги държите на каишка като пекинезчета домашни, ако имате някакъв друг аргумент, моля Ви, излезте и го аргументирайте, защото ние няма да спрем да Ви го припомняме нито от тази трибуна, нито от медиите.

#50 · speech

Манол Пейков

Това е принципен въпрос. Прегласуване, ако обичате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

#51 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Беше мотивирано прегласуване. Моля, колеги, режим на прегласуване по внесеното предложение за включване в дневния ред от госпожа Белобрадова. Гласували 208 народни представители: за 65, против 43, въздържали се 100. Предложението не е прието. И последното предложение за включване в седмичната ни програма. Да се проведе изслушване на основание чл. 111, ал. 1 и 2 в пленарната зала на управителя на Българската народна банка господин Димитър Радев относно разпространената в медиите информация от него, че той вече се е запознал предварително с конвергентните доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които се очаква да бъдат публикувани, и че според него те са положителни, както и във връзка с моментното общо състояние и актуален размер на резервните фондове, които обезпечават Валутния борд в България. На основание чл. 47, ал. 3 да бъде включено като точка в дневния ред на пленарната зала на предстоящата програма като точка 1 за сряда, 21 май 2025 г. Внесено е от колегите Петър Петров и Цончо Ганев. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 52, против 47, въздържали се 107. Предложението не е прието. Прегласуване желаете. Заповядайте, господин Костадинов, да мотивирате. И други народни представители поискаха прегласуване.

#52 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Това изслушване е изключително актуално особено след вчерашното изказване на лицето Радев, все още заемащо поста управител на БНБ, в което то каза, че има информация, че конвергентният доклад ще бъде положителен. Тоест лицето Радев разполага с информация, с която не би трябвало да разполага. Сега, тук е големият въпрос как точно тази информация е достигнала до него. Дали то разполага с допълнителни канали за връзка. Дали то получава инструкции. Дали то получава може би и други форми на стимули. Не знаем. Но знаем едно със сигурност. Вчера това лице си позволи за пореден път да се изплюе в лицето на българската държавност. Защото не може един от най-високопоставените български...

#54 · speech

Костадин Костадинов

Аха, добре. Кажете как да наречем тогава едно изказване, в което това лице си позволява да говори обидно за символите на българската държава, записани включително и в българската Конституция? Как? Как да го наречем? Кажете ми някаква благовидна формулировка и аз ще я използвам. Та, да повторя. Това лице се изплю в лицето на българската държава вчера. Между другото, ние искаме разговор с това лице Радев още от началото на тази година по този въпрос. Лицето обаче отказа среща с нас. Нещо повече. Когато бяхме в БНБ може би около десет народни представители – не един, не двама, а десет народни представители заедно с мен като председател на парламентарна група – лицето Радев отказа среща. Даже си позволи да извика полиция тогава, въпреки че ние стояхме във фоайето и просто чакахме да бъдем извикани в неговия кабинет, както сме разговаряли вече два пъти с него. Само че лицето Радев тогава отказа. Нещо повече – лицето Радев отказва и да отговаря на нашите писмени въпроси към него, каквито ние сме отправяли. С други думи, това лице Радев показва не просто неуважение към българския народ и към българската държава, но и към българския парламент, дотолкова, доколкото ВЪЗРАЖДАНЕ е една от най-големите политически партии в този парламент.

#56 · speech

Костадин Костадинов

Това лице трябва да дойде и да разговаря с българските народни представители тук, да дава отчет, да дава информация, защото, ако това нещо не се случи още днес, ние ще напишем сигнал до ДАНС и ще искаме разследване на лицето Радев за негови евентуални контакти с чужди държавни и наддържавни институции.

#57 · speech

Председател Наталия Киселова

Само преди да дам режим на прегласуване, съгласно чл. 141 от Правилника народният представител се отнася с дължимото уважение към гражданите независимо от служебното им положение и изразяваното от тях мнение.

#59 · speech

Председател Наталия Киселова

Като народен представител трябва да уважавате всеки. Моля, колеги, режим на прегласуване. Гласували 201 народни представители: за 52, против 71, въздържали се 78. Предложението за включване в седмичната програма не е прието. Да Ви направя и три съобщения. Първото е, че на основание чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 19 май 2025 г. е постъпил Указ № 73 от 2025 г. на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 8 май 2025 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници се връща за ново обсъждане в Народното събрание. Възложено е на водещата комисия – Комисията по енергетика, да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него. Второто съобщение е, че на основание чл. 84, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Божанков оттегля внесените от него проекти на решения по исканията на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народни представители от Петдесет и първото народно събрание със сигнатури съответно 51-554-02-200; 51-554-02-201; 51-554-02-202 и 51-554-02-203. И третото съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства и изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учения и по други причини и съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили на територията на страната. Уведомленията са съответно с вх. №№ 51-503-09-47 и 51-503- 09-48 и са предоставени на Комисията по отбрана. Бяха заявени две декларации. Първа по време е декларацията от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Заповядайте, господин Михайлов, имате думата за декларация.

#60 · speech

Ивелин Михайлов

ВЕЛИЧИЕ

Правим декларация за защита на българския бизнес и българското предприемачество, което, за съжаление, различни групи тук, в Народното събрание, успяха да приравнят до олигархичната върхушка и да накарат българските граждани да вярват, че всеки човек, който се занимава с бизнес в България, е човек, който по някакъв начин краде и работи с държавни пари. Има един спорен въпрос за едни 15 млн. лв., които се дадоха на Столична община, и много хора смятат, че ги е дал Бойко Борисов. За съжаление, той не разполага с такива пари. Казвам „за съжаление“ – ако бяха негови, щеше да е добре. Откъде идват тези пари? Значи това е Конституция на Република България – чл. 19 гласи, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Не на управление на държавен музей, не на работа в Народното събрание, а на свободната стопанска инициатива. Или хората, които рискуват от свое име, за своя сметка, които всеки ден от сутрин до вечер работят, борят се, залагат живота си и семейството си и техния просперитет, са хората, които вкарват пари в държавата. Парите в държавата не идват с рекет, те не идват от някъде, от другаде, от заеми или да ни ги дава Европейският съюз. Никой в света не дава пари! Парите идват от свободната стопанска инициатива! Оттам се изхранват пенсионерите, оттам се дават заплатите на държавните служители и оттам чиновниците във фирмите и в държавните дружества си получават парите. Какво се случва обаче в България? Тук има чл. 19, ал. 2 – законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви права за свободна стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Виждаме, че от една страна, хората от ВЪЗРАЖДАНЕ, които явно по някакъв начин се кооперират с ГЕРБ и може би ПП-ДБ с някой друг се кооперират, имат различни издания, чрез които се опитват да смазват навсякъде всеки един човек, който проявява свободна стопанска инициатива, и там отиват и по всякакъв начин правят така, че да се унищожават хората, които наистина произвеждат пари за България. Но какво се случва в действителност, каква е обратната страна на медала? В Добрич има един координатор на „ДПС – Ново начало“, Люцкан Малджиев се казва. Човекът в неофициално съдружие с Галин Димов Господинов – това, което прави, е да създава фирми, да трупа дълг на тях и после да ги прехвърля на малоимотни лица, като общата сума, която е натрупал, е над 500 хил. лв. Но не виждаме „Бърд“, „Капитал“ или някои други издания да отидат и това нещо да го показват. Също шефът на НАП дължи около милион и половина със своя фирма, която е продал на малоимотно лице, обаче това не пречи той да е на тази позиция. Всяка седмица ни излиза публикация в интернет, която показва, че този човек е по някакъв начин държан от властта, а това, което се случва, редовните предприемачи в страната са ограбвани безскрупулно от данъчните служители и правят така, че всеки ден при тях влизат служители, които намират за какво да направят глоба. Това го знаят всички предприемачи в България. Защо? Защото бюджетът не достига, понеже Бойко Борисов и Делян Пеевски раздават по 15 – 20 милиона, все едно са им някакви джобни пари, а никой не се грижи за предприемачеството. Какво се случва, когато тази основна свобода, този двигател на българския бюджет и на българската икономика – свободната стопанска инициатива, са убити? До какво води кражбата на бизнеси, до какво води рекетът на фирмите, до какво води безнаказаността на мутрите в малките населени места и навсякъде в страната? Защото за тези хора – за тях законът не важи, за тях няма да излязат и от ПП-ДБ да им искат по някакъв начин прокуратурата да свърши някаква работа, а това, което се случва – хората в страната са оставени безнаказано да бъдат мачкани, убивани буквално някой път, да им се вземат бизнесите и те да напускат страната. Един случай ще напомня, това е случаят с къщите за гости. Над 300 български семейства решават в западнали райони да направят къщи за гости по европейски програми. Това, което се случва, дори има запис, в който Бойко Борисов казва – ще вземем 200 – 300 къщи, и тези хора продължават да имат ходене по мъките. Голяма част от тях напускат България със семействата си. Те не произвеждат повече пари за българското общество. Това се случва всяка година, поне с 20 – 30 хиляди човека. Всяка година! От България напускат 20 – 30 хиляди предприемчиви човека, които дават прехрана на тази страна, които дават парите, с които биха се увеличили истински заплатите на шофьорите, биха се увеличили истински пенсиите, заслужените пенсии на хората, които изградиха страната. Но това нещо няма да стане, защото ние не поставяме тук, на трибуната на Народното събрание, истинските въпроси, които тормозят българското население. Това, което правим, е цирк и шоу, с които да покажем, че има някаква опозиция и тя се кара помежду си, и измисляме всякакви процедурни хватки, за да изкараме някой некомпетентен, който говори истината, и да отидем и да станем запленени от собствената си неповторимост. Какво също пише в Конституцията? – Инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица се закрилят от закона. Това обаче, което се случва, е, че никой не закриля инвестициите на българските граждани. В Калофер животновъди са мачкани и тормозени, не им дават възможност да отидат до вода, да си напоят животните, стара българска порода – Белчо и Сивушка, където присъстват в разкази. И това, което се прави: тази земя им се отнема, без да е реално отнета, без да им се замени с някоя друга, а само единствено решават близките на „ДПС – Ново начало“ да могат да правят животновъдство, а всички останали да бъдат смазвани. И аз мога да Ви кажа: догодина не заради еврото, заради още по-разрушената икономика в България няма да има пари за абсолютно нищо. Това, което се случва и в България, благодарение на замърсяването на цялата страна, ние не можем да имаме туризъм. Виждаме, нашият туризъм е единственият, който крета, а в целия свят всяка година той нараства с двуцифрени числа, някъде и с по-големи. Виждаме Хърватска, Турция – от сравнително изостанали туристически държави станаха направо феномени, а ние имаме много повече предпоставки от тях. Тук мога да предложа на ВЪЗРАЖДАНЕ, понеже знам, че те ще си дадат живота, но евро няма да приемат – 500 камиона с боклук на 31-и да изсипят на площадите с техните 100 хиляди човека само в София, и по този начин да покажат, че изравнителният доклад не е истински. Защото няма как с толкова боклук в България ние да сме изравнени към Европейския съюз. Това са разходи, които са скрити и които не са направени, за да се скрие боклукът. Така че очакваме на 31-и това, което да се случи. ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепиха вота на недоверие за боклука, но ще го покажат навсякъде в страната. Тях не ги е страх. Това, което се случва в България, че истинските, честни и доблестни хора нямат желание да работят и да произвеждат за мафиоти. Както има в една книга на Джордж Оруел „Фермата на животните“ – не може прасе да управлява орел. Това, което се случва, е, че стъпка по стъпка ние тук, в Народното събрание, унищожаваме свободните хора, които искат да се развиват, прокуждаме младите българи от България, кадърните, и няма защо да се учудваме, че дишат райски газ и нещо друго. На тях им трябва някаква паралелна реалност, различна от кочината, която създадоха прасетата. Свобода за българския бизнес! И нека заедно свалим прасетата от властта! (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

#63 · speech

Председател Наталия Киселова

После ще бъде. Благодаря Ви. (Реплики на народния представител Цончо Ганев към народния представител Ивелин Михайлов.) Моля! Господин Ганев! Преминаваме към точка първа от програмата: ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО И НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА. Подадена е молба от Силвия Русанова Къдрева – член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и на Комисията за противодействие на корупцията, внесена на 16 май 2025 г. Запознавам Ви с молбата на госпожа Къдрева: „Уважаема госпожо Киселова, моля на основание чл. 11, ал. 1, т. 2, буква „а“ и във връзка с § 7, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията да ми бъдат прекратени правомощията като член на Комисията за противодействие на корупцията и като член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество“. Ще Ви запозная и със служебния: „Проект! РЕШЕНИЕ за прекратяване на правомощията на член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и член на Комисията за противодействие на корупцията Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 11, ал. 1, т. 2, буква „а“ във връзка с § 7, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията

#64 · speech

Реши

Прекратява правомощията на Силвия Русанова Къдрева като член на Комисията за противодействие на корупцията и като член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представената молба и служебен проект на решение. Моля, заповядайте. Има ли изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Поставям на гласуване служебния проект на решение за прекратяване на правомощията на член на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и член на Комисията за противодействие на корупцията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 125, против 49, въздържали се няма. Прекратяването на пълномощията е факт. Заповядайте, господин Костадинов, за декларация от името на парламентарна група.

#65 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Малко хора разбраха, че вчера в Европейския парламент мина буквално по търлъци обсъждането на поредния доклад за напредъка на Република Северна Македония към членство в Европейския съюз. Този доклад за пореден път се оказа, че е много по-добре познат в средите, които подкрепят членството на Македония, или Северна Македония, както тя е известна през последните години, отколкото в нашата страна. За пореден път се оказа, че интересите на страна – кандидат-членка на Европейския съюз, са по-добре защитени на европейско ниво, отколкото тези на страна – членка, в случая България. Какво имам предвид? Докладчикът, който е по темата за Македония, се казва Томас Вайц. В разговори с него българските евродепутати са получили информация, а и той самият публично го заявява това нещо в хода на обсъжданията и приемането на доклада, забележете, че той е в постоянен контакт с делегацията на Република Северна Македония в Брюксел. И нещо повече, предварително е дал копие или по-скоро чернова на доклада, която предстои да бъде обсъждана – нещо, което българските евродепутати нямаха толкова бързо. Оказва се, че отново нашите народни представители там, представителите на България – и то далеч не всички, а само няколко от тях, водят неравна битка на неравен терен в защита на основните права на самоопределящите се за българи в Република Северна Македония, които никак не са малко. Както е добре известно, имаме между 150 и 200 хиляди българи, които са с българско гражданство, а радващото е, че вече имаме и българин от Македония в нашия парламент, което наистина е една добра новина. Но какво от това, след като в рамките на последните няколко месеца министърът на европейските въпроси на Македония – Орхан Муртезани, беше три пъти в Брюксел, включително беше и миналата седмица, само и единствено по този въпрос? България, която е единствената държава, защитаваща определени и много важни за нашите национални интереси позиции в този доклад, не е изпратила нито веднъж делегация, повтарям, нито веднъж конкретно по този повод. Не че не са ходили български държавни представители, но както е добре известно, те ходят в Брюксел просто за да бъдат потупани по гърба, да се снимат в общата масовка някъде на четвъртия ред, близо до фикуса, и след това си заминават, като пътьом обясняват на българските медии колко добре са били приети и как нашата позиция е тежала в Брюксел. Нищо не тежи! За сравнение ще кажа, че мнозинството в Европейския парламент, което включва най-вече представители на Европейската народна партия, където има и представители на управляващата в момента партия в България – ГЕРБ, в момента същото това мнозинство вместо да защитава заключенията на докладите на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, които абсолютно недвусмислено показаха с факти и с документи, че в Македония има репресия и дискриминация спрямо българите, също така и по самия доклад на Европейската комисия за 2024 г., мнозинството в Европейския парламент е по-загрижено дали въобще ще се говори за българите в Република Северна Македония и колко пъти те ще бъдат споменати в доклада. Това е абсолютно унизително, защото нашите позиции са много по-сериозни и те трябва да бъдат защитавани в много по-голям мащаб от нашата страна, но как да се случи това? Как да се случи, като имаме липсващо Министерство на външните работи? Как да се случи, когато министърът на външните работи Георг Георгиев се държи като украински, понякога израелски, а понякога като украински и израелски посланик едновременно, но никога като български министър на външните работи? През това време, докато нашият министър на външните работи – Георг Георгиев, защитава абсолютно самоотвержено украинските интереси, защитава израелските интереси – отварям една скоба, че все още не сме получили официално извинение за убития от израелската армия български капитан Марин Маринов. Все още не сме получили! Българската държава по никакъв начин не е настоявала и очевидно България не просто физически, но и символично погреба паметта на Марин Маринов, забравяйки за него! Е, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме забравили и ще направим така, че един ден Израел ще поднесе своите извинения, ако иска да има нормални отношения с България, разбира се, а ако не иска, няма да ги поднесе. Но докато Георг Георгиев защитава украинските интереси, докато защитава израелските интереси, през това време неговият колега македонският министър на външните работи овърша света. През това време колегата на Росен Желязков Християн Мицкоски – министър-председателят на Северна Македония, беше в Мюнхен. Говори там, а български държавен представител там не беше допуснат да говори. Беше на най-голямата консервативна конференция в света във Вашингтон – СРАК. Говори и там! Български официален държавен представител нямаше. Имаше представители само от две български политически партии в парламента – от ВЪЗРАЖДАНЕ и от „Има Такъв Народ“. Нещо повече, Мицкоски говори на Атлантическия съвет във Вашингтон. Български държавен представител там не говори. Нашият външен министър и нашият министър-председател липсват и все едно ги няма, а тук, пак повтарям, говорим за най-големия външнополитически приоритет на България, неизменно защитаван през последните 35 години – Македония! Македонските делегации по традиция посещават Брюксел особено когато се гледа доклад за страната им. По традиция българските делегации не посещават Брюксел, независимо какви доклади се гледат, освен ако, пак повтарям, не бъдат привиквани там, за да служат просто като масовка в общата снимка. Проблемите със защитата на самоопределящите се за българи в Северна Македония съществуват и стават все по-сериозни, но биват замитани под килима в името на лобизма. Директен лобизъм! Видяхме как се прави този лобизъм. Видяхме го с обвиненията, които ще бъдат повдигнати срещу един от народните представители, които са изпратени от ПП-ДБ в Европейския парламент – Никола Минчев, чийто имунитет беше поискан от Брюкселската полиция. Но това, което виждаме, е само върхът на айсберга, защото нямаме представа как и по какъв начин върви лобирането на много по-маститите европейски депутати, които решават много по-важни въпроси, като примерно, да кажем, Томас Вайц. Ние не знаем дали Вайц е взел тези решения и е дал тази информация абсолютно чистосърдечно и добронамерено, или е бил стимулиран по някакъв начин. Присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз трябва да е базирано единствено и само на заслуги към общата общност, а мерило за това е спазването на договора за добросъседство заедно с протоколите към него, както и заключението на Съвета на Европейския съюз от 18 юли 2022 г. Само че Македония не спазва договора за доб-ро-съ-сед-ство! Непрекъснато разгръща кампания срещу нас, което, между другото, е изключително омерзително на фона на постоянно проявяваната помощ от страна на България, включително и само преди броени дни, когато в Македония енергийната система се срина, а България беше тази държава, която първа помогна, и то така помогна, че в крайна сметка в Македония нямаше много сериозни проблеми в огромен мащаб, каквито могат да се случат. Да не говорим за случая – трагедията в Кочани, когато България беше една от първите, да не кажа, първата държава, която се притече на помощ. Помагали сме и винаги ще го правим, защото Македония е втората българска държава на Балканския полуостров, защото в Македония огромната част от населението е с български произход, говори български, има българска култура, традиции, обичаи и е част от нашия народ. Така че ще помагаме, независимо от това какво прави неговият еничарски елит, но все пак трябва да го отчитаме, когато говорим за международни отношения, защото отношенията между населението в едната и в другата държава са си едно, но когато говорим за държавни институции, за държавни отношения, е нещо съвсем различно. (Шум и реплики.) Демокрацията не е просто управление на мнозинството, а това е система, която трябва да защитава правата на всички. Така пише в учебниците по политология. Дали обаче това се случва в Македония? Не, в никакъв случай не се случва това. Там има една общност, няма да я нарека малцинство, защото българите в Македония не са малцинство, а са мнозинство, но там има една общност от хора, които се определят явно като българи, която е постоянно малтретирана и тероризирана със съдебни дела тип шамари или бухалки, както ги наричат в българската правосъдна система, с побоища, с палежи, с изстрели, със заплахи за убийство и всичко останало, за което се сетите. За всяко едно от тези събития нашата държава в най-добрия случай е реагирала еднократно. Ние нямаме система, с която постоянно да настояваме за защита на правата на българите в Македония, а имаме огромен мост. Нали сме член на Европейския съюз? Защо не използваме това? В интерес на истината, за съжаление, нищо не се е променило. През 2008 г. аз представих първата българска книга в Европейския парламент. България беше влязла в Европейския съюз през 2007 г. Малко преди Гергьовден през 2008 г. представих „Алманах Македония“ в Европейския парламент, която е една уникална книга, издадена през 1931 г. Аз я преиздадох и вътре в нея са включени абсолютно всички основни сведения за Македония – население, култура, традиции, обичаи, география, икономика към онзи момент, абсолютно всичко в географските предели на Македония – не само Вардарска, но Пиринска и Беломорска Македония. Невероятен труд! Вътре се говори за всички, които живеят в Македония към този момент – българи, турци, албанци, гърци, власи, цигани, евреи. Към този момент македонци няма! А когато представихме книгата, ме попитаха, между другото, защо липсват македонците и ние отговорихме: „Все още не са измислени.“ (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) През 1934 г. е първото споменаване на македонската нация. Знаете ли обаче какво се случи, когато тръгнахме да представяме тази книга? От Министерството на външните работи тогава ми звъняха сигурно 100 пъти, изключително притеснени за това, което ще кажем – да внимаваме какво ще кажем, да не създадем някакъв проблем, да не би случайно да предизвикаме някакъв скандал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това, което ние им казахме, е, че представяме една книга. Те искаха да им предоставим копие от тази книга. Предоставихме им копие от книгата и знаете ли какъв беше отговорът: „Тази книга ще предизвика проблем.“ Да кажеш историческата истина, означава да предизвикаш проблем според българското външно министерство през 2008 г.! Сега, 17 години по-късно, през 2025 г. ситуацията е абсолютно същата. Почти 20 години сме членове на Европейския съюз, а се държим като помияри, които са вкарани вътре по милост!

#67 · speech

Костадин Костадинов

Това трябва да бъде просто прекратено веднъж завинаги! Народните представители на ВЪЗРАЖДАНЕ, които са в Европейския парламент, ще направят всичко необходимо поправките, които ние сме внесли, да бъдат внесени и призоваваме да бъдат приети. Призоваваме също така представителите на ГЕРБ и особено Андрей Ковачев, който е доста активен в тази област, и той да помогне, защото е сравнително влиятелен.

#69 · speech

Костадин Костадинов

В Европейския парламент не трябва да има разделение между партиите. Там има единствено и само български народни представители и те са по-малко от 20. Ако те не защитят българския национален интерес, след като българската държава в лицето на нейната изпълнителна власт не го прави, за пореден път ще бъде извършено тежко национално предателство спрямо Македония и вече, честно казано, и аз не знам кое по ред е за последните повече от 100 години! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#70 · speech

Председател Наталия Киселова

Преминаваме към: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В РЕГИОНАЛНАТА ПРОГРАМА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ ЗА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА С ДОБРОВОЛЕН ФИНАНСОВ ПРИНОС В РАЗМЕР НА 100 000 ЕВРО (195 583 ЛВ.) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, ОТ ДРУГА, СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА ПИСМА ОТ 31 ЯНУАРИ И 23 ФЕВРУАРИ 2024 Г., СЪС СИГНАТУРА № 51-402-02-1. Внесен е от Министерския съвет на 9 декември 2024 г. Приет е на първо гласуване на 13 март 2025 г. Заповядайте, госпожо Фандъкова, да представите доклада на Комисията по външна политика.

#71 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря, госпожо Председател. Преди да представя доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с разглеждания законопроект да бъде допуснат господин Петьо Върбанов – началник-отдел на дирекция „Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие“.

#72 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, допуск в залата на колега от Министерството на външните работи. Гласували 127 народни представители: за 90, против 35, въздържали се 2. Моля, поканете колегата в залата. Заповядайте, госпожо Фандъкова, имате думата.

#73 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям Ви „Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро или 195 583 лв. между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г., № 51-402-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2024 г.“, приет на първо гласуване на 13 март 2024 г. „Закон за ратифициране на Споразумението за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро или 195 583 лв. между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Член единствен.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен. „Заключителна разпоредба.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. „Параграф единствен.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.

#74 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения доклад за второ гласуване относно Споразумението. Заповядайте.

#75 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Това, което трябва да кажем, е, че има изключително шумна реклама как едва ли не при едно членство в ОИСР България ще се присъедини към „клуба на богатите“. Какво обаче показват всъщност фактите? Става въпрос за доброволен финансов принос в размер на 100 хил. евро или 195 583 лв., които България ще даде на ОИСР. И тук аргументът, че нямало средства в бюджета издиша в един момент, защото виждаме как те се пилеят нагледно. Това е един може би идеален пример как се пилеят средствата от българския бюджет – дават се за подобни безсмислени плащания в ОИСР, които няма да допринесат за нищо друго. Може би следващата стъпка е да се дадат отново едни, както е и пропагандната кампания за еврото, щедро спонсорирана с 10 милиона от българския бюджет, след това може да се дадат нови 10 милиона за реклама на ползите от членството в ОИСР като буквално говорим за реклама. Реални аргументи няма. Има просто една напоителна кампания, чрез която удобни на властимащите медии прибират едни доста добри комисиони, за да рекламират нещо, което всъщност не води до нищо. Може да е абсурдно, но звучи точно така, като, забележете, че необходимите средства, които са свързани с плащането на доброволния финансов принос на Република България по изпълнение на това споразумение, са за сметка на одобрените средства за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ по бюджета на Министерството на външните работи. Иначе казано, дават се средства, които могат да се ползват за много смислени инициативи и сега ще Ви кажа някои от тях, защото официалната помощ за развитие има няколко важни цели, като например да утвърждава България на международната сцена като последователен, надежден и предвидим партньор и да защитава националните интереси. Как се защитават националните интереси ние от ВЪЗРАЖДАНЕ знаем, но управляващото мнозинство не знае, и членството в ОИСР не просто няма да защитава националните интереси, а ще е последният слугинаж на българските управляващи. Също така официалната помощ за развитие има за цел да подпомага развитието на добросъседски и приятелски отношения със съседните страни, да активизира икономически връзки с традиционни и нови партньори на България в Близкия изток, Азия и Африка. Точно тези направления са сериозно занемарени от българската външна политика и членството в ОИСР по никакъв начин няма да помогне за това, защото, ако имаше такова желание, Министерството на външните работи може да активизира връзките по тези направления и без да членуваме в ОИСР. Същевременно официалната помощ за развитие има за цел да активизира икономическите връзки с традиционни и нови партньори, да подпомага преодоляване на бедността и неравенствата вътре и между страните, и не на последно място, да утвърждава принципа на мултилатерализма в международните отношения и спазване на международното право, ценностите на демокрацията и правата на човека. Все неща, които в България на практика са потъпкани. Реално, вместо тези средства да бъдат дадени за нещо смислено като това, което изброих, ще дадем една вноска към ОИСР и после ще имаме много широка пропагандна кампания и реалната полза ще бъде, ако не нула, то поне близка до нула. Трябва да кажем, че тук става въпрос и за това, че Регионалната програма на ОИСР е платформа за тясно сътрудничество между правителствата, частния сектор и гражданското общество. Или иначе казано, ще напомпате Вашите антибългарски НПО-та с едни 100 хиляди, като тук се твърди, че ще се преодоляват икономически и други съвременни предизвикателства, обаче примери няма. Програмата – на ОИСР, разбира се, имала силно положително въздействие – отново няма примери, подпомагала икономиките от региона – отново няма примери, тоест всичко това, което казвам, много ясно илюстрира, че реално членството в ОИСР няма да доведе до нищо положително, ще се използва като поредния пропаганден лозунг, също както беше членството в НАТО и членството в Европейския съюз, които до нищо добро в крайна сметка не доведоха просто защото управляващите са решили да унищожат нашата страна и няма никакво значение къде членуваме. Благодаря.

#77 · speech

Ангел Янчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Георгиев, не разбрах от Вашите думи наистина ли тези 100 хил. евро хуманитарна помощ за имащата се за „клуб на богатите“ Организация за икономическо развитие и сътрудничество организация, са най-важното? Защото, ако наистина един ден тази първостепенна цел, обявена на българската външна политика, стане факт, а именно пълноправно членство в тази организация, то никъде не е посочен какъв ще бъде членският внос там, а и според мен върху това, на първо място, трябва да се концентрираме. От това, с което се запознах от страницата на Организацията, най-вероятно ще става дума за около 3,6 млн. евро, или казано на български около 7 и повече от 7 млн. лв. Между другото, 7 млн. лв. е необходимата сума българските журналисти от Националната телевизия да получават достойни възнаграждения и вероятно от тях ще се очаква – през тази година се очаква да бъдем приети в тази организация, с ентусиазъм да отразят това ново членство в „клуба на богатите“, който се нуждае от хуманитарна помощ. Та, в тази връзка, господин Георгиев, наистина няма ли по-подходящи хуманитарни цели, за които тези 100 хиляди от хуманитарния фонд на Министерството на външните работи да бъдат разходвани?

#79 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря. Господин Янчев, да, разбира се, че има за какво да бъдат изразходвани. Тук виждаме поредния пример, когато без значение е дали вноската ще е 7 милиона или 100 хиляди, както имаме сега, реално се пилеят средства. Имаме много такива примери – Комисия за досиетата – 5 милиона, Комисия за защита от дискриминация – също горе-долу толкова, при положение че имаме съд, имаме прокуратура, съдебна система, които трябва да се занимават точно с това. Реално имаме една устойчива политика от управляващите евроатлантици на пилеене на средства, средства, които се дават за неща, които просто после потъват в определени кръгове, които са близки до тях. След това обаче, когато трябват средства в бюджета за нещо наистина смислено – без значение дали ще е за болни деца, или за нещо друго, те казват: няма пари и държавата е в едно много тежко положение, разберете ни. Много интересно как държавата е в тежко положение, при положение че същата държава е член на Европейския съюз и на НАТО, тоест това е едва ли не мечтата на всички държави по света? Ние сме част от избраниците, които са богопомазани, които са членове на Европейския съюз и НАТО, тоест автоматично ние трябва да сме толкова богати само от това членство, че въобще да не се притесняваме нито за бюджета, нито някакви много сериозни проблеми да имаме. Би трябвало да имаме някакви дребни проблеми, които сравнително лесно да решаваме, само че виждаме, че пропагандата и реалността са две много различни неща. Същото е и с членството в ОИСР, което бива шумно рекламирано, но оставаме само с рекламата. Тук се казва: чрез стандартите и практиките на ОИСР и чрез реформите се цели подобряване на конкурентоспособността, привличане на повече и по-жизнеспособни инвестиции, повишаване на стандарта на живот на гражданите. Какви инвестиции привлякоха досега управляващите с помощта на ОИСР, на никого не става ясно? Какви инвестиции ще привлекат с помощта на ОИСР? Ами аз мога да Ви кажа: никакви повече от това, което иначе биха могли също да привлекат. Просто това абсолютно са едни пропагандни клишета, които се повтарят по цял ден до втръсване. Целите на програмата на ОИСР до голяма степен съвпада ли с приоритетите на България за развитието на региона на Югоизточна Европа и страните от Западните Балкани – и това е именно защото управляващите евроатлантици имат абсолютно фалшиви приоритети. Докато нашите приоритети са Македония, Южна Бесарабия, Западните покрайнини, техните приоритети са да влязат в някаква имагинерна структура, да обясняват на българските граждани колко по-добре живеели, докато те живеят все по-зле всеки изминал ден, и след това да усвояват едни средства, които отиват към техни НПО-та, към лица, свързани с тях…

#81 · speech

Ангел Георгиев

Не съм свършил, госпожо Киселова. Тук се казва: че участието на България в Програмата на ОИСР за Югоизточна Европа ще предостави допълнителни възможности за българските експерти от различни области за обмяна на опит, експертиза и засилено сътрудничество с техни колеги…

#83 · speech

Ангел Георгиев

…като също не става ясно как ще се случи това. И постигането…

#85 · speech

Ангел Георгиев

Завършвам, завършвам, госпожо Киселова. Постигането на пълноправно членство на България в ОИСР било един от основните ни външнополитически приоритети, забележете. Ами аз мога да Ви кажа – никакви – повече от това, което иначе биха могли също да привлекат. Просто абсолютно това са едни пропагандни клишета, които се повтарят по цял ден до втръсване. Целите на Програмата на ОИСР до голяма степен съвпадали с приоритетите на България за развитието на региона на Югоизточна Европа и страните от Западните Балкани. И това е именно, защото управляващите евроатлантици имат абсолютно фалшиви приоритети. Докато нашите приоритети са Македония, Южна Бесарабия, западните покрайнини, техните приоритети са да влезнат в някаква имагинерна структура, да обясняват на българските граждани колко по-добре живеели, докато те живеят все по-зле всеки изминал ден. И след това да усвояват едни средства, които отиват към техни НПО-та, към лица свързани с тях.

#87 · speech

Ангел Георгиев

Не съм свършил, госпожо Киселова. Тук се каза, че участието на България в програмата на ОИСР за Югоизточна Европа ще предостави допълнителни възможности за българските експерти от различни области за обмяна на опит, експертиза и засилено сътрудничество с техни колеги.

#91 · speech

Ангел Георгиев

…и постигането… Завършвам, госпожо Киселова. Постигането на пълноправно членство на България в ОИСР било един от основните ни външнополитически приоритети. Забележете! Ами мога да Ви кажа на управляващото евро-атлантическо мнозинство, че имате абсолютно фалшиви приоритети. Защото членството на България в ОИСР няма да реши нито един от сериозните проблеми на българските граждани.

#94 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви! Спирам Ви микрофона. Има ли други желаещи да се изкажат? И ще Ви помоля да спазвате времето. Заповядайте, господин Първанов. Господин Петров, гласът Ви се чува от предпоследния ред до председателското място. Моля ви!

#95 · speech

Ивелин Първанов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Госпожо Председател, изслушахме доклада, който обсъждаме вече няколко пъти на Комисия, просто започна да става скучно на всички народни представители, защото имам чувството, че сме на някакво комсомолско събрание отпреди 40 години. Изтъкват се някакви приоритети, някакви постижения, казани по 10 или 20 различни начина, с различни метафори, с различни синоними. През цялото време беше наблягано точно едно нещо – какви ползи ще имаме и какви инвестиции ще бъдат постигнати. Господин Георгиев преди мен посочи, че все пак 10 милиона не са били проблем да бъдат дадени на нашите медии, за да бъде популяризирана идеята за присъединяването към еврозоната – какви огромни ползи това би ни донесло. И че всъщност, ако погледнем тази сума, едни 100 хиляди евро някак си изглеждат много малко. Аз тук не съм, за да започна да се заяждам за всяка стотинка. Знаете каква е позицията на нашата партия. Нека държавата да харчи колкото се може повече и да ги харчи точно за българските граждани. Ние нямаме някакви такива притеснения примерно, за да запазим нисък инфлационен индекс. Нека да има харчове и тези харчове да не бъдат само за въоръжение. Те да бъдат за българските граждани. Тъй като вече беше споменато – за членуването, в тази международна организация, в която дори в нейния състав влизат и държави като Австралия, не знам ние какви досега отношения сме развили с тази държава, с почти цялото земно кълбо. В едно от заседанията на Външната комисия господин Биков навремето много така интересно ни апострофира и каза – Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ искате да излезете от всички международни организации. Не искате да членувате никъде, може би ще остане само ООН-то. Аз поемам тази задочна, да я наречем щафета, имаме едно предложение. Примерно членуването на България в Европейската космическа агенция. Оттам наистина може да се получат инвестиции и точно за развитие на високите технологии. Нещо, което на нас ни е нужно. Нещо, което ние сме развивали, нещо, за което сме имали традиции. Парадоксалното е, че докато бяхме членка на СИВ и на Варшавския договор, България беше една от водещите страни при космическите изследвания и при развойната дейност за космически технологии. Да не забравим, че ние сме една от малкото държави в света, които са изпратили свои космонавти на орбита. Това, което искам да Ви кажа. Имаше няколко правителства досега на ГЕРБ. Никое от тях обаче не посмя да прежали годишната вноска за членство в Европейската космическа агенция. Държави, като Италия и като Германия, които членуват там и които имат доста солидни икономики, обикновено получават обратно реинвестиране в съотношение едно към едно. Но други държави с по-малки икономики като нашата, често пъти получават възвръщаемост от четири-пет пъти повече отколкото е вноската. И аз тук още веднъж искам да акцентирам точно върху това, че евентуалното ни членство там би насърчило международния обмен точно при развитието на космическите технологии, изграждането на кадри за развитието на българската космическа наука и дори индустрия. Тъй като инвестициите, които могат да се получат на година при добро управление, могат да варират от 20 до 50 млн. евро. Това е при добро управление. Дори да е посредствено, ние ще получим пак едни сносни суми. Имаме нужда от това развитие. И тук си мисля, че поредният път да влезем в някаква структура, където просто някой да ни потупа по рамото, за да може някакви чиновници да ходят по форуми, където да им се плащат хотелите, да им се плащат транспортните разходи. Само и само да се отчетат, че са били на някакъв международен форум, че са се снимали с представители на други държави, с хора, които те наричат свои колеги. За сметка на нашия държавен бюджет в момента не изглежда нито перспективно, нито далновидно. Предлагам Ви да мислим стратегически, напред и още веднъж казвам, България би имала много повече ползи, ако стане член на Европейската космическа агенция. Да, вноската ще е по-голяма, но възвръщаемостта ще бъде неколкократно по-голяма. Нека мислим стратегически и занапред. Стига с тези комсомолски активности и с това вдигане на ръка – другарко, вижте ма, забележете ма кой съм аз.

#96 · speech

Председател Наталия Киселова

Има ли реплики към изказването на господин Първанов? Няма. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Шопов.

#97 · speech

Климент Шопов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Надявам се, че днес сте в добро настроение и няма да ме прекъснете. Обсъждаме вноската към ОИСР от 200 000 лв. Още една международна евро-атлантическа организация, в която се бутаме да влезнем, но от която ползите за България са абсолютно неясни. Организацията цели да допринесе за икономическото развитие, високата заетост, ръст на жизнения стандарт на населението на страните членки. Аз не мисля, че влизайки в тази организация, точно това ще се случи за България. Най-малкото е, защото организацията ще изисква България да хармонизира своето данъчно законодателство с другите страни. Знаем, че в България данъците за фирмите – корпоративният данък е доста по-нисък от страни, като Германия, Австрия, Франция, което, ако хармонизираме с тяхното законодателство, ние ще трябва да вдигнем корпоративния данък, ще трябва да вдигнем и другите данъци и това ще ни направи по-малко конкурентоспособни спрямо тези държави. И как точно с това нещо ще привлечем повече инвестиции, на мен не ми става ясно. Но за да привлечем инвестиции в България, това, което трябва да направим тук, в българския парламент, и това, което трябва да направи изпълнителната власт, е да се изчисти корупцията по различните етажи на властта. За какво става въпрос? Българските инвеститори и не само българските, и чуждестранните не идват в България. Те бягат от България, защото им се налага страхотен административен натиск, ако не си плащат на съответните хора. Ще Ви дам един пример за един въпрос, който зададох на госпожа Петкова преди време – още не е отговорено, защото отменихме парламентарния контрол миналата седмица. Става въпрос за една схема в Агенция „Митници“. По вътрешното законодателство, подзаконовите нормативни актове на Агенция „Митници“, когато един вносител внесе стока, неговият профил е проверяван. Ако той попадне като рисков профил, се проверяват продуктите, които е внесъл. И съответно стойността, на която ги е обявил. Ако Агенция „Митници“ счете, че стойността, която е обявил, е много по-ниска, от която е реалната – справедливата цена, както се казва, те взимат един депозит от разликата. Пускат му...

#99 · speech

Климент Шопов

Въобще не се отклонявам. Слушайте това, което искам да кажа. Говоря за корупционните схеми в България и това, че ако ги предотвратим, ще привлечем...

#101 · speech

Климент Шопов

Ще ме оставите ли да се изкажа, или ще продължим пак същата игра като миналия път? Така, в тази връзка, когато един вносител внесе депозита си, който е изискван от Агенция „Митници“, Агенция „Митници“ пуска продуктите му, обаче задържа депозита, докато митническото разузнаване не се произнесе, а няма срок, в който митническото разузнаване трябва да се произнесе. Може да е безкрайно. И така се случва, че на много фирми се задържат едни суми месеци наред, те са лишени от тези оперативни средства и съответно някой служител на Агенция „Митници“ иска там малко пари под масата, за да отпусне депозита на тази фирма. Ето това е пример за корупционна схема, която, ако я премахнем, можем да привлечем повече инвеститори в България. Това е само един малък пример на нещо, което тук в България можем да направим, за да си подобрим качеството на живот, да подобрим икономиката и да привлечем инвеститори съответно. Именно поради тази причина ние няма да подкрепим тази ратификация, защото смятаме, че България, за да подобри икономиката, трябва да предприеме действия вътрешно. Благодаря.

#103 · speech

Стоян Таслаков

ВЪЗРАЖДАНЕ

Уважаеми господин Шопов, аз бях провокиран да взема тази реплика. Не ми дължите отговор, но все пак бях длъжен да кажа, че не съм съгласен изцяло с Вас, че България нямало да има ползи от членството си в този съюз. Напротив. Както ни обещаваха и преди влизането ни в Европейския съюз, така се казва и сега, че пак ще има икономически ползи от влизането ни в този съюз. Помните, че след като влязохме в Европейския съюз, реки от мед и масло потекоха към България, а инвеститорите се нареждаха на опашки да влизат и да инвестират в българския бизнес, и да вкарват капитали тук, така че смятам, че по същия начин ще е и този път. Ефектът ще е много голям и отново реки от мед и масло ще потекат към българите, така че не съм съгласен с Вас.

#104 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Има ли други реплики към изказването на господин Шопов? Не виждам. Заповядайте за дуплика. Не желаете дуплика. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Димчев.

#105 · speech

Димчо Димчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Всъщност, преди да говорим за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ние трябва да погледнем историята назад и да видим редица други подобни съюзи, които са възникнали и все още съществуват. Една от тях е Организацията за европейско сътрудничество, която възниква в 1948 г. и която всъщност след това е вече наследена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, когато в нея влизат и вече страни извън Европа. Тук обаче се припокриват доста от функциите с Европейския съюз. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не виждаме защо трябва да членуваме в поредния клуб на богатите, където да плащаме доброволна вноска. Да, само от 100 000 евро, но реално погледнато тези държави в момента, които членуват, плащат членски внос и бюджетът на тази организация е над 360 млн. евро, което не е никак малко. Поредният съюз, който всъщност ще даде работа на партийните калинки, които трябва да влязат и да пропагандират не икономически, а политически ценности, защото в този член на Законопроекта може да говорим само и единствено за доброволната вноска, но в мотивите ясно е записано, че основната цел е икономическо сътрудничество, но задълбочаване на диалога на експертно и високо политическо ниво. Политическо ниво! Говори се за доближаване към стандартите и ценностите на ОИСР и Европейския съюз. И Европейския съюз. Защо? Всъщност вкарваме и Европейския съюз. За кои всъщност ценности говорим? Развитие на демократичните общества. Кои общества, дами и господа народни представители? Тези, които дават мило и драго за Украйна, но затварят очите си за случващото се в Палестина? Или демократичното отстраняване на политически опонент в Румъния? А може би забраната на „Алтернатива за Германия“ – в може би най-силната икономика в Европейския съюз? ОИСР е нищо повече от просто поредната организация, която ще даде работа на всички тези паразити – политически, които не са намерили своето място в обществото. Благодаря.

#106 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Димчев. Има ли реплики към изказването на господин Димчев? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Дренчев.

#107 · speech

Димо Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Регионалната програма за сътрудничество на ОИСР, която включва освен България и Хърватия, и Румъния, всъщност е само една от може би над 25 работни групи и комитети, в които България ще членува или работи вече във връзка с предстоящото ни присъединяване към тази организация. Аз ще се съглася с преждеговорившия, че всъщност ОИСР в голяма степен дублира функциите на Европейския съюз и сякаш нямаме нужда да членуваме в две организации с горе-долу сходни параметри, но тези средства, които сега ще заделим еднократно, тези 100 хил. евро, може би не изглеждат чак толкова много на фона на милиардите, които управляващата коалиция всяка седмица хвърля в различни посоки, най-вече за оръжие към Съединените щати. Но всъщност България дава пари по много други пера, по много други точки на ОИСР, например в Министерството на правосъдието има една работна група за борба с подкупите на чужди длъжностни лица, където плащаме по 40 485 лв.; в Министерството на финансите плащат 176 730 лв.; в Министерството на труда и социалната политика имат перо 83 000 лв.; в Министерството на околна среда и водите имат Комитет по екологична политика към ОИСР – 26 404 лв.; Международната програма по климата към ОИСР – 39 117 лв.; Програмата за управление на химикалите към ОИСР – 6845 лв. В Министерството на енергетиката имат Агенция за ядрена енергия към ОИСР, абсолютно дублираща функция към МАЕ и към другите, забележете – 223 915 лв. Като сумираме само това, което на пръв поглед намерих, тази година България ще плати 800 хил. лв. за присъединяване към ОИСР. Ние сме страна кандидат-членка вече четвърта година, тоест това са едни много сериозни разходи за членство в Организация, която дублира Европейския съюз. Но има един сериозен проблем и това е може би най-главното, заради което аз считам, че България не трябва да се присъединява към тази организация, а това са идеите на ОИСР за данъчна хармонизация. За да можем да станем ние развита държава, ние трябва първо да догоним развитите държави, ние трябва да достигнем средното ниво на покупателна способност, развитието на икономиката, конкурентоспособността на фирмите ни да бъде същата като тези в страните от Западна Европа. Чак тогава ще можем да се присъединим към еврозоната евентуално или към страни като ОИСР, и чак тогава ще можем да хармонизираме данъчното си законодателство. Защото, ако данъците в България станат равни на данъците във Франция или на данъците в Германия, няма абсолютно никаква причина някой чужд инвеститор да дойде в България вместо да отиде във Франция или в Германия. Ние ще загубим едно много сериозно предимство и ще останем вечно – с десетилетия, ако не и завинаги, в позицията на догонващи. Затова нашата позиция е, че няма нужда да се върви и да се правят крачки в тази посока. Благодаря.

#108 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте.

#109 · speech

Емил Янков

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Дами и господа народни представители! Когато говорим за поредното споразумение с такава паразитна организация, каквато е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, идва ред да кажем и за въпросните 100 хил. евро, които според мен са абсолютно ненужен разход за българската държава. Аз като член на Комисията по превенция и противодействие на корупцията в няколко Народни събрания съм свидетел на това как на нас ни се обяснява, че чакаме една методология, една методика за борба с корупцията от въпросната ОИСР. Защо е необходимо ние да получаваме нещо подобно от външна организация? Това е обида към българските специалисти, това е обида към хората, които работят в така наречената борба с корупцията! Проблемът не е в липсата на методология, а проблемът е в зависимостта на тези комисии, които работят. Председателят – временно изпълняващият длъжността, от няколко години, поне от три години, господин Славчев, нееднократно е идвал при нас в парламентарната комисия да обяснява как тези правила се чакат и как едва ли не, въпреки това, че те ги нямат, донякъде ги изпълняват. Това на мен не ми е точно ясно как се получава – ти нямаш правилата, нямаш методологията, но почти изпълняваш критериите. Това наистина е нещо необяснимо! На всичкото отгоре става въпрос, че има твърдения за борба с корупцията. Ами как така се борим с корупцията?! Аз лично при така създалата се вътрешнополитическа конюнктура в последните години и в последните няколко правителства, доминирани от Пеевски, не смятам, че тези правителства се борят с корупцията. Това, което на нас ни се излага като доклади, са изфабрикувани данни, стъкмени, стъкмистика, която на пръв поглед създава впечатлението, че се води някаква реална борба с корупцията, но всъщност такава абсолютно липсва. Ако имаше такава борба с корупцията, хора като лицето Иванов нямаше да се разхождат спокойно в Народното събрание, да се изказват и да искат имунитетите на други депутати, а щяха да гният по затворите и да изкупват греховете, които са натрупали с времето и с участието си в такива контрабандни канали. Относно ОИСР. Да Ви кажа, че ОИСР въобще не е бедна организация и въобще няма нужда от нашите 100 хил. евро. Годишният бюджет на ОИСР е над 700 млн. евро, а вноските, които за 2024 г. са платени, са около 230 млн. евро. Нашите сто хиляди обаче са като кандидат-член. Тук чух от други хора, споменаха други изказващи се преди мен, че ние реално не знаем точната сума на вноската, когато евентуално станем член. Ами ние от 2000 г. сме кандидат-член. Според мен няма абсолютно никакъв смисъл да продължаваме да бъдем кандидат-член. Трябва да прекратим отношението с тази паразитна структура и да спрем да осигуряваме на евробюрократите допълнителни работни места, които не знам колко са работни места, просто заемат едни бюра и едни кабинети. Това е, което мога да кажа. Моето предложение е да не се подкрепя. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#111 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Янков, тази методика за борба с корупцията, на която ОИСР ще ни учи, Вие как мислите: ОИСР заедно с Бойко Борисов и Делян Пеевски ли ще борят корупцията?! Какви са методите, които използват? Може би ще има отново чекмеджета, пачки и така нататък, суджуци и всякакви такива неща, които са добре познати. Тук по-скоро не мислите ли, че даже България, нашите евроатлантици ще допринесат много сериозно с нови методи, непознати за другите страни, членуващи в ОИСР, за уж борба с корупцията или всъщност утвърждаване на корупцията по-скоро? Защото много ми е интересно наистина как ОИСР ще направи така, че да няма корупция в България?! Доколкото съм наясно, това трябваше вече да се е случило, защото ние сме член на Европейския съюз и на НАТО. Следователно само със самото членуване в Европейския съюз и НАТО корупцията трябваше да се уплаши и сама да си тръгне, да избяга. Всички корупционери трябваше да си тръгнат. Какво се случва обаче – управляват Бойко Борисов и Делян Пеевски. Да не забравяме и ПП-ДБ, и те имаха фамозни изпълнения, лица, като Кирил Петков, Асен Василев, които също не остават много по-назад в класирането. Така че много наистина ми е интересно как точно ОИСР ще направи така, че да няма корупция в България и дали по-скоро няма България да допринесе с ноу-хау относно утвърждаването на корупцията, така че малко и останалите страни в ОИСР да могат да почерпят от иначе солидния български опит, утвърден от нашите евроатлантици. Благодаря.

#113 · speech

Емил Янков

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Господин Георгиев, въпросната методика или методология, която ние очакваме от ОИСР, както вече казах, никой не я е виждал, никой не я е чувал, никой не знае дали съществува, никой няма реална представа тя дали и въобще с какво би допринесла за борбата с корупцията в България. Относно другите неща, които споменахте, да, всички си спомняме Суджукгейт, всички си спомняме Чекмеджегейт, всички си спомняме всичките контрабандни истории, канали и контрабандисти в нашата скорошна близка история. Да, изключително вярна е Вашата констатация, че би могло, вместо те да ни научат на борба с корупцията, ние да ги научим как умело да прикриват корупцията, как да я маскират под формата на държавно управление, как да обясняват, че всичко е прекрасно, а всъщност корупционните схеми, корупционните сделки да си вървят и всичко да е прекрасно. Така че това, което ще направим, е вместо ние да се научим да се борим с корупцията, ще ги научим те да работят по въпросните корупционни схеми. Между другото, колкото и да изглежда, как да кажа, че европейските институции работят без корупция, това въобще не е така. Това с времето се доказва, това го вижда и българският народ. Вие сам споменахте, че със самото си влизане в Европейския съюз, в НАТО и в разни други подобни структури, трябваше в България корупцията да престане, изведнъж да изчезне, да потекат реки от мед и масло, но за съжаление, се случи точно обратното. Видя се, че Европейският съюз е пропит от корупция и работи в една прекрасна симбиоза с управлението на България вече почти 20 години. Така че мисля, че това ще продължи и за съжаление, лошият пример, който нашите управляващи дават, ще се задълбочи и ще се разшири като зараза в целия Европейски съюз, а и извън него. Благодаря.

#114 · speech

Председател Наталия Киселова

Има ли други изказвания по така представения за второ гласуване законопроект? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Поставям на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за участие на Република България в Регионалната програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за Югоизточна Европа с доброволен финансов принос в размер на 100 000 евро (195 583 лв.) между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от друга, сключено чрез размяна на писма от 31 януари и 23 февруари 2024 г., със сигнатура № 51-402-02-1, внесено от Министерския съвет на 9 декември 2024 г, приет на първо гласуване на 13 март 2025 г. Поставям на гласуване наименованието на Закона, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен по вносител, подкрепени от Комисията по външна политика. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 124, против 40, въздържали се 10. Законопроектът е приет на второ гласуване.

#117 · speech

Председател Наталия Киселова

Прегласуване. Желаете да го мотивирате? Заповядайте, на Вашите услуги. Господин Георгиев, само да Ви напомня, че се изказвате за трети път по този толкова важен законопроект.

#118 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ, встрани от микрофоните

И какво от това?!

#120 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Няма значение за кой път се изказвам. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#122 · speech

Ангел Георгиев

Въпросът сега е, че трябва да има прегласуване, защото имам чувството, че голяма част от уж народните представители, особено тези от сглобката…

#123 · speech

Председател Наталия Киселова

Няма думата „уж“, не се използва в този смисъл. (Оживление, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, ако обичате, дръжте се прилично.

#124 · speech

Ангел Георгиев

Няма проблем – ще викам повече, щом не се чува. Особено на тези от сглобката да им напомня, че тук гласуваме буквално за хвърлянето в кошчето за боклук на 100 хил. евро от българския бюджет. Средства, които биха могли да бъдат използвани много по-рационално, те искат да ги дадат за вноска към ОИСР и съответно да си правят реклама. 100 хил. евро за една абсолютно безсмислена реклама, вместо да се дадат за нещо, което е полезно за българските граждани! Няма нужда от това да се пилеят държавни пари! Абсолютно няма нужда. То е безумно да се пилеят държавни пари! Затова всеки един, който иска да се харчат разумно средствата, всеки един депутат – народен представител, който иска да се харчат разумно средствата от българския бюджет, трябва да гласува „против“, а ние виждаме, че залата гласува „за“! Затова искаме прегласуване, за да може да напомним на евроатлантиците и на тези, които уж не са евроатлантици – да речем като БСП, защото те нали не бяха евроатлантици, пък виждаме, че гласуват най-евро-атлантически от всички формации в залата, че тук става въпрос наистина за унищожаването на едни 100 хил. евро по абсолютно най-безсмисления начин, за да може после управляващите да си правят реклама. Няма нужда от такава реклама.

#126 · speech

Ангел Георгиев

Рекламата биха могли да си я направят, като ги дадат тези средства за нещо смислено в полза на българските граждани. Затова призовавам всеки, който иска да се дадат тези средства за нещо смислено, да гласува „против“ и да отхвърлим това предложение, което е абсолютно ненужно и безсмислено. Благодаря.

#127 · speech

Председател Наталия Киселова

Прегласуване на Законопроекта на второ гласуване – наименованието на Закона, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен по вносител, подкрепени от Комисията. Моля, режим на прегласуване. Гласували 188 народни представители: за 137, против 41, въздържали се 10. Законопроектът е приет. Кой ще благоволи да изрази отрицателен вот? Не виждам. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много се разсейвате, ами, хайде, заповядайте. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Трима народни представители се чудят кой от тях да вземе думата за отрицателен вот – за различен. Заповядайте, заповядайте, не бързайте.

#128 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ, встрани от микрофоните

Естествено, животът е пред нас, ама как.

#130 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова – много сте мила днес. Сега, в хода на дискусията, в която участвахме само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път, стана ясно нещо, което го няма в това решение и което би трябвало да се повтори още веднъж – с подобни, уж безобидни, не кой знае колко скъпи споразумения, ратификации, решения и всякакви още други неща лека-полека тихо и кротичко се източва държавният бюджет. Общата сума, която ще изхарчим тази година по всички подобни партньорски програми с ОИСР, е почти 1 млн. лв. Почти 1 млн. лв.! В София стана огромен проблем заради заплатите на шофьорите в градския транспорт. Хората протестираха, и то с право протестираха. Само че далеч не е единствено и само проблемът в София, не е само и единствено в градския транспорт – почти няма сфера в обществения сектор, която да не се нуждае от – най-малкото, което е – коригиране на заплатите в посока нагоре. Макар че е много интересно – всъщност на фона на пропагандираните от българските официални медии проценти на инфлацията, даже в интерес на истината в последния месец според Националния статистически институт имаме дефлация, тоест поевтиняване на живота с почти 1% – 0,8%, на базата на какво примерно някои искат да увеличават заплатите си, след като според официалната държавна пропаганда даже би трябвало заплатите да се режат надолу? И аз бих искал в това отношение да дам една хубава идея на нашите управляващи – нека да дадат пример, нека да си намалят заплатите, нека да се намалят заплатите и на нас включително – народните представители! Нали инфлацията е ниска, нали няма инфлация даже? Би следвало така да бъде – реално. Като оставим настрана иронията по отношение на фалшификацията, за която и децата в България знаят, че се случва, всичко това, което преди може би около час, в последния час и половина коментирахме, е едно огромно лицемерие. Беше споменато от моите съмишленици от ВЪЗРАЖДАНЕ, че влизането на България в тази организация няма да доведе до нищо, освен до изпразване на бюджета. Тези пари, ако ние решим да ги „хвърлим“ примерно за градския транспорт във Варна, защото там също има такъв проблем, или в Пловдив, или в Плевен, или в Хасково, или в Търново, или в който и да бил друг областен град, ще бъдат много пó на място, отколкото да бъдат подарени на организация, в която България, дори да влезе евентуално, няма да получи нищо, а напротив, само ще дава. Защото последните…

#132 · speech

Костадин Костадинов

Довършвам, госпожо Киселова. Не, времето ни тепърва започва. Но това, което всъщност е важно да се каже, е, че във всяка една от организациите, в които сме членували, единственото нещо, което сме правили, е да плащаме пари и на практика дори в момента ние сме нетен донор на Европейския съюз.

#134 · speech

Костадин Костадинов

Нещо, което само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казваме и което няма да спираме да го повтаряме. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#135 · speech

Председател Наталия Киселова

Има ли други желаещи да изразят различен вот? Не виждам. Преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ЗАСИЛЕНО ПАРТНЬОРСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И КИРГИЗКАТА РЕПУБЛИКА, ОТ ДРУГА СТРАНА. Заповядайте, госпожо Фандъкова, да представите доклада на водещата Комисия по външна политика.

#136 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля преди това на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с разглеждания законопроект в пленарната зала да бъде допуснат Иван Павлов – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“.

#137 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, моля да гласуваме допуск в залата на посочения от госпожа Фандъкова експерт. Гласували 128 народни представители: за 88, против 40, въздържали се няма. Моля, поканете господин Павлов. Заповядайте, госпожо Фандъкова.

#138 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г. На редовно заседание, проведено на 10 април 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г. Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, беше представено от Иван Павлов – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“ в Министерството на външните работи. То е от ново поколение споразумения, които Европейският съюз подписва със свои партньори, трети страни от региона на Централна Азия. С него се цели установяването на засилено партньорство и сътрудничество въз основа на споделени ценности, общи интереси и засилване на отношенията във всички области, в които взаимната полза е най-голяма. Този тип споразумения включват разпоредби, които са насочени в множество области, като: засилване на сътрудничеството в регулирането на техническите бариери в търговията и осигуряване на прозрачност; свободната конкуренция и спазването на нейните принципи; митническото сътрудничество, включително унифициране на действащите митнически процедури; подобряване на митническото законодателство и митническите операции в съответствие с международните стандарти. Споразумението включва разпоредби, които предполагат развитие на сътрудничеството с оглед уеднаквяване на политиките за възлагане и управление на обществени поръчки и тяхното привеждане в съответствие със стандартите на Световната търговска организация. Съдържат се и разпоредби, които се отнасят до области, като противодействие на разпространението на оръжия за масово унищожение, борба с тероризма, сътрудничество между различни държавни служби, както и сътрудничество в областта на климатичните политики, здравеопазването, управлението на публичните финанси. Друга основна цел на тези споразумения е насърчаването на взаимодействието с държавите от Централна Азия, като се поставя акцент върху утвърждаването на демокрацията, върховенството на правото и правата на човека. Те съдържат разпоредби, които ангажират партньорската страна със зачитане на правата на човека на всички общности, етнически малцинства или други малцинствени групи. С влизането си в сила настоящото споразумение ще замести предходното Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, подписано на 9 февруари 1995 г. и влязло в сила на 1 юли 1999 г. Споразумението е подписано от Европейския съюз на 25 юни 2024 г. Ратифицирането му в Европейския парламент е подкрепено с много голямо мнозинство. Като споразумение от „смесен тип“, за да влезе в сила, то трябва да бъде ратифицирано от държавите – членки на Европейския съюз, и от Киргизката република съгласно вътрешнодържавните им процедури, както и одобрено от Европейския съюз. Към момента Споразумението е ратифицирано от Чешката република. Още три държави са в напреднала фаза на техните процедури на ратификация. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото обсъждане и проведеното гласуване Комисията по външна политика с 11 гласа „за“, от които 3 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 глас от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ – ДПС – Ново начало“; 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 1 глас от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ – ДПС; без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г.“

#139 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Господин Гърдев, заповядайте да представите доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – имате думата.

#140 · speech

Докладчик Димитър Гърдев

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание: „ДОКЛАД Относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 май 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г. На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи: 1. Господин Иван Кондов – постоянен секретар на МВнР; 2. Госпожа Десислава Парушева – началник-отдел „Кавказ и Централна Азия, дирекция „Източна Европа и Централна Азия“. Законопроектът беше представен от господин Иван Кондов. Господин Кондов информира членовете на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, е подписано на 25 юни 2024 г. Документът е в съответствие с общата рамка на отношенията с Бишкек, очертана в Стратегията на Европейския съюз за Централна Азия от 2019 г, глобалния портал и Европейския зелен пакт, както и с традиционно приятелските отношения между Република България и Киргизката република. Това Споразумение на Европейския съюз (ЕС) с трети страни за засилено партньорство и сътрудничество надгражда върху постиженията на предходните споразумения като дава нова, актуална и по-амбициозна правна рамка за по-ефективен двустранен ангажимент между ЕС и съответната трета страна, в случая Киргизката република, и за укрепване на политическия диалог и икономическото взаимодействие. С влизане в сила настоящото споразумение ще замести предходно такова с Киргизката република, подписано на 9 февруари 1995 г., и е влязло в сила през 1999 г. С него се разширява рамката на сътрудничество, дава възможност за работа както по отношение на околната среда, правните въпроси и други области. Господин Иван Кондов и госпожа Десислава Парушева отговориха на въпроси на народни представители. Стана ясно, че това споразумение не третира въпроси, свързани с визовия режим, включително облекчени условия за работни визи. Госпожа Парушева обърна внимание, че Споразумението има политическа и по-скоро геополитическа стойност. А на въпрос на господин Гърдев как ще се осигурява двустранно изпълнението на Споразумението, след като България няма посолство в Бишкек, господин Кондов отговори, че това най-вероятно ще става чрез акредитирания посланик за Киргизстан в Астана, Казахстан. Господин Кондов изрази становище, че ратифицирането от Народното събрание на Република България на Споразумението ще препотвърди трайната политическа ангажираност на България като държава – член на Европейския съюз с една от страните партньори в региона на Централна Азия, а именно Киргизката република. Въз основа на проведеното гласуване с 15 гласа „за“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ, 1 от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ПГ на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „Движение за права и свободи“, 1 от ПГ на ИТН, 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ, „против“ и „въздържал се“ – няма, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г.“

#141 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, господин Гърдев. Уважаеми народни представители, откривам разискванията по Проекта за ратификация. Заповядайте.

#142 · speech

Димчо Димчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Навярно доста от Вас в залата се чудите защо и какво ще правим в Киргизстан. Киргизката република добива своята независимост малко след нас – 1991 г., но все още там са години на преход, както, между другото, и при нас. В страната е редно да отбележим, че след тази независимост няколко пъти президенти са сменяни по пътя на размириците. Тоест там все още геополитически има доста силно руско влияние, което, разбира се, Европейският съюз, явно виждайки заплаха, се опитва да хвърли своите пипала и в далечната Киргизка република. Нищо чудно, разбира се, защото в Киргизстан има и руска военна база. Само че, какъв ще е нашият интерес? В Комисията по европейски фондове и въпроси, както господин Гърдев отбеляза, ние попитахме дали увеличаването на сътрудничество с Киргизстан ще означава облекчен визов режим, или допълнителна договорка за улеснена процедура за издаване на работни визи, тъй като, естествено, киргизстанците могат да влеят свежи сили в нашата икономика, може би и в земеделието, където, между другото, в Киргизстан един на всеки четири от заетите в тази държава е именно в този сектор. Беше ни отговорено – обаче отрицателно, така че всъщност тези въпроси трябва да се уреждат допълнително. Да, България има нужда от провеждане на външна политика, която да търси нови пазари, да търси нови сътрудничества с държави не само, които са близко географски, но и доста далеч. Нужно е да търсим пресечни точки с държави дори като Киргизстан, където двата говорими езика са руски и турски. Имаме доста пресечни точки с тях, но ние не трябва да оставяме всичко на случайността и на инициативата на други държави, които да извлекат ползи от това споразумение, а наистина трябва да се работи с визия, която, за съжаление, в момента не виждаме управляващата коалиция да има. При все ние ще подкрепим това сътрудничество, защото вярваме, че в бъдеще ще можем да поправим това. Благодаря Ви.

#143 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря Ви, господин Димчев. Има ли реплики към изказването на господин Димчев? Не виждам. Има ли народни представители за изказване? Заповядайте, господин Петров, за следващото изказване.

#144 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Следва все пак да посочим, че Законът за ратификация ще ратифицира Споразумение, което е между Европейския съюз, от една страна, и неговите държави членки, и ще бъде ратифицирано от всяка една от тях. Както бе посочено и при прочитащите доклада, общо четири държави членки са в момента в процеса на ратификация на това споразумение с Киргизката република, която е най-интересна от икономическа гледна точка държава в Азия. Аз само имам – как да го кажа, не критика, а може би забележка, една лека забележка към мотивите както по отношение на изразените мотиви във внесения законопроект от страна на министър-председателя, където се говореше, че Споразумението е от ново поколение, всъщност то се разбра така, както е посочено и в доклада на водещата комисия, една от седемте на която е бил разпределен този законопроект, че всъщност то е едно общо споразумение за разбирателство и за сътрудничество в много различни сфери, без да се уточнява конкретно в какви насоки ще се работи, или ако има отношение, то е по-общо и е било направено най-вече, като са посочени формата и природата на подобни споразумения, които се сключват. Това, което е записано в мотивите, е, че то ще надгради върху постиженията на предходното, влязло в сила на 1 юли 1999 г. Аз, да Ви кажа честно, не знам какво точно е постигнало предходното споразумение за Европейския съюз, от една страна, и за държавите членки, от друга, че следва да бъде надградено. Да, разбира се, ние подкрепяме както развитието на демокрацията и защитата на човешките права в Киргизката република, с което е обосновано това споразумение, както сътрудничеството в търговията и в икономиката, макар и доста общо да е посочено, все пак мисля, че когато ние ратифицираме като Народно събрание едно споразумение, което пряко ще обвърже нашата държава, защото е посочено и в заглавието, че то е между държавите членки, ние би следвало да имаме една по-сериозна визия какво точно се опитва да постигне българската държава чрез едно двустранно сътрудничество, по-точно с продължаването на двустранното сътрудничество, с насрещната страна по Споразумението. Разбира се, както бе посочено и от моите колеги, в Киргизката република е застъпено и се развива земеделието. Тя е богата и на ресурси – доколкото се запознах, има живак, олово и цинк, които биха помогнали за развитието на българската индустрия. Все пак, когато сключваме такива споразумения, трябва да има една по-ясна визия, една по-ясна идея кои области точно ще развиваме. Преди малко господин Димчев спомена за обмена на работна ръка. Трябва все пак да посочим, че поне засега политиката на България по отношение на имиграционното право и на работната сила е строго консервативна за мен, и така трябва да остане, за да може, на първо място, да ползваме работна ръка от България, а пък в някои отделни ограничени случаи, като сезонните работници, тогава единствено да взимаме работници, включително и от Азия. Даже вече има наложили се примери в България, когато сезонни работници биват вземани от бившите съветски републики. Разбира се, щом това устройва и работодателя, и работника, няма никакъв проблем, но аз мисля, че това не е фокус на Споразумението с Киргизката република, или поне не явен такъв. Да се надяваме, че наистина ще произлезе нещо от сключването на Споразумението, след като и България го ратифицира. Нямам идея кога ще бъде ратифицирано от всички държави – членки на Европейския съюз. Разбира се, ще го подкрепим, и да се надяваме, че наистина ще бъде задълбочено сътрудничество между двете държави, защото, така, както е посочил и министър-председателят, налице са настъпили събития и промени и в страната, и в регионален и глобален план, тоест все повече хора виждат, че България има нужда от азиатските пазари и може би такъв вид споразумения ще подпомогнат впоследствие за двустранни спогодби и за външнотърговски споразумения между отделни субекти от двете държави, за да имаме наистина полза от киргизкия пазар. Доколкото се осведомих, това е една държава с почти двойно по-голяма територия от българската и население колкото България. Така че не е за подценяване възможността наистина да можем най-малкото да развием търговията с Киргизката република. Благодаря Ви.

#145 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли желаещи народни представители за други изказвания? Заповядайте.

#146 · speech

Ивелин Първанов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Както винаги, монетата има две страни и едно много хубаво ръбче. Аз в момента искам да обърна внимание на ръбчето на тази монета, която се нарича „Взаимоотношения между Европейския съюз и Киргизката република“, или изобщо каквото и да си говорим за Средноазиатските републики. Миналата година външният министър на Великобритания Камерън посети специално Киргизия, отдели специално внимание и наблегна на това, че е подписано Споразумение между Киргизката република и Великобритания за ежегодна доставка на десет хиляди киргизки работници до пазара на труда във Великобритания. Може би за тях това е нещо много интересно, но аз не мисля, че за България това е най-атрактивното, което може да ни предложи Киргизия и на което ние трябва да си градим нашите взаимоотношения. Да не забравяме, че почти 30% от българите живеят извън пределите на нашата страна. В момента в България работят хора от Бангладеш, работят хора от Индия, работят хора от Узбекистан – от демографския резервоар на Средна Азия. Сега може би ще отворим вратите широко и за киргизите. Някой ще каже, че вече присъстват киргизи в България и те са част от нашия трудов пазар. Да, но когато узаконим това, може би те ще намерят начин как да дойдат. Ако погледнете на картата къде точно се намира Киргизия, това е в центъра на Евразийския огромен континент. Там връзка по море няма. Всички морета са максимално отдалечени от Киргизия. Железопътна връзка с там няма. Единствената връзка е по въздух, тоест, ако някой дойде оттам, много трудно ще си иде обратно. Ако тези хора дойдат тук, те ще се заселят трайно. Каква е нашата цел? Да върнем нашите българи, нашите сънародници, които работят в чужбина, да преодолеем демографския проблем с помощта на нашите сънародници или да внасяме чужд генетичен материал, както би се изразил някой? Сега ще кажете, че това би прозвучало някак си расистки. Нека да погледнем културно. Къде се намира Киргизия? Във Ферганската долина. Ако погледнете всеки географски или исторически справочник, Ферганската долина е сърцето, разломът на всеки конфликт в Централна Азия. И така е от столетия. Беше споменато вече, че няколко правителства в Киргизия са падали благодарение на военна намеса и на бунтове вътре. Ферганската долина е този пулсатор на нестабилност в цяла Средна Азия. През Ферганската долина преминава основният наркотрафик. Тя е един от производителите на наркотици традиционно. Навремето, когато Съветският съюз е установял болшевишката власт там, най-много проблеми е имал точно с Ферганската долина. Защото там, където са наркотиците, там е и финансирането. Да си помислим какви кадри с какви роднински връзки ще докараме тук и ще им облекчим пребиваването в България като европейска страна членка. Какво точно може да ни предложи на нас Киргизия? Аз дори бих си помислил защо пък да не докараме хора от Сирия. Там пък вече правителството било демократично. Това, че се е сменила властта, някак си би ли променило настроенията в населението, в хората, които живеят там?! Киргизия дори в момента съществува като две държави, но тя не Ви прилича на Белгия с Валония и Фландрия. Тези два региона, на които е разделена тя, са в постоянна конфронтация. Тия от Юга не признават тия от Севера, тия от Севера не признават тия от Юга. Откъде точно ще доставяме хора и какви ще бъдат тия хора и каква работа ще вършат тук като специалисти, какво точно ще им се заплаща? Защото бизнесът казва: да, те работят много повече от нашите сънародници, нямат организирани профсъюзи, нямат синдикати, които да им защитават правата, може да им плащаме три-четири пъти по-малко. И това е така. Наистина, дори в селското стопанство имаме работници, докарани от Узбекистан, имаме в строителството, докарани от Узбекистан, ще кажете: защо пък да не дойдат и от Киргизия? Аз винаги задавам въпроса: кого ще докараме тук? Защото, след като дойдат тук, много трудно можем да ги върнем – транспортните разходи ще бъдат много големи. Ако Великобритания си е правила някаква сметка там за 10 000 човека, които може да ги качи на самолетите и да ги закара, ние в състояние ли сме да си позволим такива транспортни и други разходи?! Защото, ако тези хора се окажат заплаха за националната сигурност, а те рано или късно ще се окажат, тъй като още веднъж казвам, Ферганската долина е източникът на нестабилност в цяла Средна Азия. От Ферганската долина често пъти дори и талибаните са набирали бойци и са се издържали оттам. Това е източник на постоянна нестабилност. Имаме ли нужда от тази постоянна нестабилност в центъра на нашата столица и в България?

#148 · speech

Златан Златанов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Първанов, позволете ми да не се съглася с Вас. Вие някак си не прозирате дълбокия потенциал на развитието на българо-киргизките отношения. Киргистан е една държава, която е разположена на пъпа на света, граничеща с Китайската Народна Република, с Казахстан, с Таджикистан, с Афганистан. Една територия от 199 хил. 951 кв. км, с население от 7 млн. 37 хил. човека, които не бих казал, че генетически са чужди на нас. Това е една територия, разположена до Памир, Хиндукуш, до Бактрия, откъдето знаем, че са минавали прабългарите, където е цъфтяла цивилизация, където са строили белокаменни градове. Тази територия е богата на петрол, на злато, там се произвежда коприна. Това е един много голям потенциален производствен център, който в синхрон с развитието на българската икономика в бъдеще, когато ВЪЗРАЖДАНЕ поеме управлението на държавата, би могло да има ползи и за двете страни. По отношение на притесненията Ви за логистиката – Вие казвате, че тези хора няма да могат да се върнат там. Не, те няма да могат да дойдат много хора тук. Ще дойдат само тези, които са най-добре подготвени, които са мотивирани да дойдат тук, да изминат това разстояние. Така че монетата има две страни. Моля Ви да преосмислите позицията си и да се опитате да прозрете потенциала на развитието на българо-киргизките отношения.

#149 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, господин Златанов. Има ли други реплики към изказването на господин Първанов? Не виждам. Господин Първанов, желаете ли дуплика? Заповядайте.

#150 · speech

Ивелин Първанов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Златанов, наистина нашите отношения имат перспектива и ако погледнем в миналото, една от люлките на хонорската цивилизация, на която и ние претендираме, че сме наследници, е пък Синдзянския уйгурски район в Западен Китай. Мисля, че там е още по-богато находище на полезни изкопаеми. Предполагам, че развитието на тези отношения също ще има огромна перспектива. Но тук аз искам да акцентирам върху това защо все пак Великобритания набляга на Киргистан и защо ние толкова много искаме да влезем в тази орбита? Ами Киргистан е съставна част от бившия СССР. Сега е в това, което наричат ОНД. Ако забелязвате, има една много хубава тенденция: България през последните години постоянно влиза в някакви съглашения, в някакви договорки със страни от бившия Съветски съюз, когато трябва да се води антируска политика, когато в тези държави се създава анти-Русия: в Прибалтика – анти-Русия, в Украйна – анти-Русия, в Армения – анти-Русия, в Средна Азия – анти-Русия. Аз искам да погледнете към този потенциал – че неслучайно нас ни тласкат към добри отношения с тях, за да може един хубав ден, когато бъде изкопан отнякъде някакъв конфликт, когато почне да се говори за Русия, че е била колониална империя и как тя трябва да компенсира своите бивши жертви, България отново да бъде натикана в антируския фронт. Според мен тази заплаха е много по-голяма. И както сега ни бутат за големи защитници на Украйна да влезем в антируския фронт, очаквам в следващия момент, след някой друг ден, да ни набутат в Прибалтийския антируски фронт, а в перспектива през следващите години може би и в Средноазиатския антируски фронт. Заради това неслучайно ние подписваме споразумения с Казахстан, с Киргизия, може би ще последват такива и с Узбекистан, може би ще последват такива и с Туркмения, но за нас е по-важно да решим проблема тук. И аз още веднъж виждам, че в нашата група имаме народни представители, които все пак се завърнаха в България от чужбина. Те бяха един светъл пример. Нека българската политика бъде такава: да върнем българите, които отидоха немили, недраги да работят зад граница. Защото гръбнакът на нашата икономика, на нашата култура, на нашето бъдеще може да бъде изграден само върху основите на българската нация. Други могат да дойдат при нас като гости, могат да бъдат наши приятели, но не можем да подменяме населението на България. Аз още веднъж казвам, че България е била люлка на европейската цивилизация и не трябва тази люлка да бъде изгубена. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#152 · speech

Стоян Таслаков

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз не знам сега изказване ли да правя, или лично обяснение?! Господин Първанов, след Вашето изказване аз ще се опитам да съм малко по-положителен. Ние с колегите в Комисията по въпросите на Европейския съюз подкрепихме това споразумение, защото смятаме, че е добре България да има засилено партньорство с други страни. Имаме и някакви традиции в отношенията ни със Съветския съюз и в тази връзка най-вероятно сме имали износ към тази държава, въпреки че там не е установено, както разбрахме, няма българско представителство и най-близкият български посланик е този в Астана. За самата република аз си направих труда така да прочета какъв състав е. Там наистина има хора, които живеят номадски начин на живот и са далечни наши братовчеди. Като цяло страната е много слабо заселена, но пък за сметка на това разполага с много природни богатства, с голяма територия. Това, което ми направи впечатление, е, че има голям добив на злато в Киргистан, също така уран и живак се намират там и това би било полезно евентуално както за нашата, така и за европейската икономика. Тук сега обсъждаме едно споразумение, което е инициирано от Европейския съюз и ако за България аз имам положително отношение и смятам, че двете държави трябва да развиват партньорство, то за Европейския съюз винаги имаме едно наум, тъй като знаем кой в момента управлява Европейския съюз, знаем какви користни цели защитават тези хора, които в момента в Брюксел управляват – мислят само за собствените си джобове и как да направят повече конфликти на повече места срещу Русия. Абсолютно нищо друго не ги интересува. В тази връзка аз изразих така притеснение и в Комисията, случайно пък с това споразумение да не вземем да им навредим на хората в Киргизия, например те да изнасят своите ресурси към Европейския съюз, пък ние да им внасяме ценности, да не говоря за какви ценности – може да ги видим на парадите и в пропагандата в училищата, която ние между другото забранихме. Дано такива ценности само да не им внесем в Киргизия. Също така има една тенденция, господин Първанов – тук ще се опитам да вляза и по Вашата тема, трябва да обърнем внимание, че не само Великобритания, а и техните марионетки от Европейския съюз, защото Великобритания е държава, която не ги прави директно нещата, тя използва свои марионетки и винаги стои настрана и го прави по много умен начин, та Европейският съюз създава антируски настроения в много държави, които са около Русия. Мога да разкажа, защото аз познавам много латвийци, какво се случва в прибалтийските държави. Нека да не забравяме в Грузия какви протести бяха организирани пак от Европейския съюз и финансирани там за антируски настроения. В Молдова в момента има такива процеси, опитват се тази държава да я объркат и да настроят населението против Русия. Смятам, че би могло да има връзка и в Киргизия, защото в момента държавата не е в много добро икономическо положение – 30% от хората са заети в земеделието, голяма безработица има. Както навсякъде в тези бивши съветски републики, цари корупция и други проблеми. И когато една държава е разграден двор или е слаба, тогава има най-голяма почва да се вкарват такива злотворни влияния и най-голяма почва за Европейския съюз и други богати държави да развиват своите пропагандни цели. А целта е една – Русия да бъде обградена дългосрочно от всички страни с врагове. Разбира се, тази цел не е от днес, тя е на няколкостотин години, близо на всеки сто години има една такава голяма война, която тръгва, финансирана от Европа, срещу Русия. После малко се успокоява положението, когато руснаците върнат инициативата и когато ги победят, така че смятам, че в тази посока е възможно да се работи. Като цяло аз съм за дружбата между нашите народи и смятам, че между България и Киргизката република има какво да работим и да повишим своето партньорство. Нека да не забравяме и целите на Великобритания и Европейския съюз – все пак бяхме длъжни да обърнем внимание какво се случва. Благодаря Ви.

#153 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, господин Таслаков. Има ли реплики към изказването на господин Таслаков? Не виждам. Има ли желаещи народни представители за изказване по Законопроекта за ратификация? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държавни членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, със сигнатура № 51-502-02-7, внесен от Министерския съвет на 14 март 2025 г. Гласували 168 народни представители: за 157, против 4, въздържали се 7. Предложението е прието, тоест Проектът на закон за ратифициране на Споразумението е приет на първо гласуване. Заповядайте, госпожо Фандъкова.

#154 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря, госпожо Председател. Предлагам на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що приетият на първо гласуване законопроект за ратификация да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.

#155 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, госпожо Фандъкова. Уважаеми колеги, процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 130, против 37, въздържали се 5. Предложението е прието. Пристъпваме към второ гласуване на Законопроекта за ратификация. Заповядайте, госпожо Фандъкова.

#156 · speech

Докладчик Йорданка Фандъкова

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и от Киргизката република, от друга страна Член единствен. Ратифицира Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, подписано на 25 юни 2024 г.“

#157 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, госпожо Фандъкова. Откривам разискванията по второто гласуване на Проекта на закон за ратификация. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Пристъпваме към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за засилено партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, с член единствен, докладван от председателя на Комисията по външна политика. Гласували 169 народни представители: за 155, против 6, въздържали се 8. Законът е приет и на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ. Внесен е от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. Кой ще представи докладите? Заповядайте, господин Ангелов.

#158 · speech

Докладчик Костадин Ангелов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 10 април 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването доцент доктор Силви Кирилов, заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, управителят на Националната здравноосигурителна каса доцент доктор Петко Стефановски, представители на Министерството на земеделието и храните, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди Законопроекта по същество, извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на ПОДНС. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от ПОДНС по Законопроекта са постъпили становища от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Асоциацията на индустриалния капитал в България. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването доцент доктор Силви Кирилов. Той информира народните представители, че с предложените изменения и допълнения на Закона за храните се цели постигане на пълно съответствие и транспониране в цялост на разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, като се предлага въвеждането на легално определение на понятията „находище“, „подземно водно тяло“ и „извор“. Предлагат се и съответните нормативни промени в изпълнение на Мярка № 39 от Приложение № 1 на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модели на административно обслужване и Мярка № 61 на Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. за приемане на план за намаляване на административната тежест. Министър Кирилов уточни, че съгласно разпоредбите на чл. 116 от Закона за храните Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални, минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели по искане на износителя или заинтересованото лице, по реда на чл. 37 от Закона за здравето. Практиката показва, че с действащата уредба в голям процент от случаите здравният сертификат не изпълнява критериите и не предоставя исканата от съответните власти на трети страни информация. Предвид изложеното се предлага изменение и допълнение на чл. 16 от Закона за храните. С цел уеднаквяване на законодателството се предлагат и съответните изменения и допълнения на Закона за здравето в тази област. В заключение, доцент Кирилов подчерта, че в отговор по искова молба на Европейската комисия, заведена в Секретариата на Европейския съюз на 25 юли 2023 г. и връчена на Република България на 1 август 2023 г., е образувано дело № С-462/23 на Европейската комисия срещу Република България пред Съда на Европейския съюз. На 3 април 2025 г. Съдът на Европейския съюз е постановил решение, с което е установил нарушения и по трите твърдения на Комисията, като съдебното решение има задължителен характер от деня на неговото обявяване – 3 април 2025 г. В тази връзка Република България трябва да предприеме всички необходими мерки и действия за привеждане на националното законодателство в съответствие с Решението на Съда на Европейския съюз по делото в двумесечен срок от датата на неговото получаване – 4 април 2025 г. В противен случай нашата държава може да бъде изправена пред сериозни финансови санкции и глоби. В хода на публичното обсъждане Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България и Асоциацията на индустриалния капитал в България изразиха принципна подкрепа за нормативните промени, като конкретните забележки и съответните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. Конфедерация на труда „Подкрепа“ подкрепя предложените изменения и допълнения. В хода на дискусията мнозинството от членовете на Комисията по здравеопазването изрази подкрепа за разглеждания законопроект. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12 (ПГ на ГЕРБ-СДС – 6; ПГ на ПП-ДБ – 2; ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 2; ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 2), без „против“, „въздържал се“ – 3 (ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2; ПГ на ИТН – 1), Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“ Благодаря.

#159 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, господин Ангелов. Доклад на Комисията по земеделието, храните и горите – кой ще го представи? Заповядайте, господин Али, за доклада на Комисията по земеделието, храните и горите.

#160 · speech

Докладчик Севим Али

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 15 май 2025 г., на което обсъди цитирания законопроект. Законопроектът беше представен от Илия Тасев – директор на дирекция „Обществено здраве“ в Министерството на здравеопазването. Първата група промени е свързана с установяването на законово ниво на режима за одобряване на методите за обработка на натуралните минерални и изворни води, предназначени за питейни цели. В тази връзка в Законопроекта подробно е разписан редът и условията за тяхното използване. Втората група промени е свързана с постановеното решение по Дело С-462/23 относно процедура за нарушение срещу Република България за неизпълнение на задълженията, произтичащи от правото на Европейския съюз, с което Съдът на Европейския съюз е установил нарушения и по трите твърдения по искова молба на Европейската комисия. В тази връзка в Допълнителната разпоредба на Законопроекта се създават легални дефиниции на понятията „извор“ и „находище“ и се прецизира дефиницията на понятието „подземно водно тяло“. В заключение, Комисията по земеделието, храните и горите със 17 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“ Благодаря.

#161 · speech

Председател Николета Кузманова

Благодаря, господин Али. Господин Гърдев, заповядайте за представяне на доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.

#162 · speech

Докладчик Димитър Гърдев

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 май 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г. На заседанието от Министерството на здравеопазването присъстваха: доктор Бойко Пенков – заместник-министър на здравеопазването, господин Илия Тасев – директор на дирекция „Обществено здраве“, и госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на здравеопазването доктор Бойко Пенков. Той подчерта, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за храните са във връзка с необходимостта от изпълнението на препоръките на Европейската комисия, постъпили в рамките на нотификационна процедура по Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. относно проекта на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели. Предлаганите изменения се налагат и поради Процедура за нарушение № 2020/4042 за това, че България е нарушила разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Заместник-министър Пенков подчерта, че предложените изменения са в три аспекта, като първият е постигане на пълно съответствие и транспониране в цялост на разпоредбите на Директива 2009/54/ЕО. В тази връзка в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните са въведени определения на понятията „находище“, „подземно водно тяло“ и „извор“, тъй като въведените в националното законодателство чрез Закона за водите определения за „находище“ и „подземно водно тяло“ изпълняват целите на Рамковата директива за водите, но не и на Директивата на Европейския съюз. Законопроектът е свързан и с въвеждане в българското законодателство и на разпоредби от Директива 2003/40/ЕО на Комисията от 16 май 2003 г. за установяване на списъка, границите на концентрация и изискванията към етикетирането за съставките на натуралните минерални води и условията за употреба на обогатен с озон въздух за обработката на натурални минерални води и на изворни води. Предложени са и допълнения на Закона за храните в изпълнение на мярка № 39 от Приложение № 1 на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване и мярка № 61 на Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. за приемане на План за намаляване на административната тежест. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от Закона за храните Министерството на здравеопазването издава здравен сертификат за износ на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, по искане на износителя или заинтересованото лице. Практиката показва, че с така предвидените действия не се удовлетворяват исканията на съответните власти на трети страни и в голям процент от случаите предвиденият по реда на чл. 37 от Закона за здравето и подзаконовата нормативна уредба здравен сертификат не изпълнява критериите и не предоставя исканата от тях информация. Предвид изложеното са и направените предложения за изменение и допълнение на чл. 116 от Закона за храните. С цел уеднаквяване на законодателството се предлагат изменения и допълнения на Закона за здравето в тази област. В тази връзка председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Димитър Гърдев зададе въпрос относно начина, по който Министерството ще осигури валидността на предвидените сертификати и ще гарантира, че те ще отговарят на тези изисквания на всички страни членки. Зададе въпрос и относно изискването за „един извор“ и „една търговска марка“ и попита по какъв начин Министерството ще въведе гаранции, че бизнесът няма да бъде допълнително натоварван и няма да бъдат прилагани подвеждащи практики, тъй като по този въпрос може да има различни интерпретации. Господин Илия Тасев от Министерството на здравеопазването отговори, че в рамките на Европейския съюз няма единен документ, който да въвежда изискване за подобни сертификати и подчерта, че правилото за свободно движение на стоки освобождава от такова задължение. Обикновено това е сертификат, който се изисква от трети страни извън Европейския съюз. Към настоящия момент издаването на такъв сертификат е предвидено в националното законодателство. Трудностите, които се срещат, са, че всяка държава си има собствени изисквания, поради което бизнесът среща затруднения с формуляра, който се издава. Този формуляр е приложение към наредба на министъра на здравеопазването, като с отмяната на това нормативно основание в Закона ще бъде отменена и наредбата. Законът ще предвижда органите на държавния здравен контрол, които осъществяват контрол – това са регионалните здравни инспекции, да издават съответните писмени документи, с които ще удостоверяват пред трета страна всички факти и обстоятелства, които се изискват. Ще има и задължение да бъде представена на други контролни органи информация във връзка със Световната търговска организация. Изискванията на всяка държава ще бъдат съобразени и ще се удостоверяват с документ, издаден от държавен орган. Това ще облекчи процедурата и ще я сведе на ниво област, където са регионалните здравни инспекции, ще намали централизацията и ще съкрати административните срокове. С тази мярка ще се осигури по-голяма гъвкавост по отношение на това бизнесът да може максимално бързо да реализира продуктите си. Членът на Комисията Деница Симеонова зададе въпрос относно промените в Закона за храните, касаещи етикетирането на бутилираната вода. Отбеляза, че когато има някакъв проблем с етикетирането на бутилираната вода, обжалването на дадени мерки не спира изпълнението им и проблемът не може да бъде своевременно разрешен. Тя се поинтересува каква е причината за въвеждането на етикетирането и дали това е изискване на Директивата. Господин Тасев отговори на въпроса, като подчерта, че информацията, която е включена в чл. 71, има за цел да преповтори изцяло изискванията на Директивата, която има ясни условия, свързани с етикетирането, и Министерството се е опитало да направи точно това. На основание на проведеното гласуване с 13 гласа „за“ (от които 4 от ПГ на ГЕРБ, 1 от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ПГ на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „Има Такъв Народ“, 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ), Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 51-402-01-9, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г.“

#163 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Гърдев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект на първо гласуване. Имате думата. Заповядайте, господин Петров, за изказване.

#164 · speech

Даниел Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме били против Европейската комисия и европейските бюрократи, които ни управляват, да ни размахват пръст. В случая това се случва с този законопроект. Когато определено време Народното събрание на България не приеме или не приведе в съответствие някоя част на европейското законодателство в съответствие с българското, един пръст се надига и започва да се размахва как ще бъдем санкционирани, как държавата ни ще бъде вкарана в наказателни процедури, как ще ни бъдат удържани средства по някоя оперативна програма или някой план и още ред други рестрикции. Но за щастие, не всеки от европейските регламенти и законодателства е лошо за нас, каквото е и това в случая. Причината е, че мнозинството в българския парламент е съставено от политически партии, основно които са се самообявили за евро-атлантически и проевропейски, а всъщност са юридически лица, регистрирани по смисъла на друг закон – този за политическите партии, и в голямата част от случаите подкрепят едрия бизнес в България, както и обратното – и лобират за него. И тук този законопроект, който се тътри, съвсем преносно казано, години, е отлаган и замитан под килима, за да могат да се запазят интересите на няколко големи производители на минерална вода. От какво изхождам аз дали трябва да подкрепим такъв законопроект, който е наложен, така да се каже, от европейските бюрократи? В случая като принципен човек, който се е занимавал назад във времето с бизнес, изхождам от следното: може ли един обикновен редови гражданин, който иска да се занимава с бизнес производство, да започне да се занимава с добив, бутилиране и етикетиране на минерална вода? Не може, защото всички извори са заети от няколко големи производители, които сами по себе си са монополисти. Някои от тях работят в договорка с други, някои – самостоятелно, и именно този законопроект касае тях. Не може всеки един гражданин и юридическо лице да започне да се занимава с този вид бизнес, защото трябва да мине през всички държавни бухалки, да бъде отказан, защото правилните хора вече се занимават с това и тези правилни хора в най-общия смисъл имат политическа партийна окраска и са покровителствани. Назад във времето няма нужда да има информация и в мрежата има предостатъчно, и няма нужда тука да спорим по този въпрос, че не са такива – няма две мнения. Във всеки един случай, когато големият монополист бива ограничаван и му биват налагани някакъв вид допълнителни законодателства, допълнителни мерки, с които той да трябва да се съобразява, това работи в полза на малките и като се има предвид, че тези големи монополисти, каквито са не само в бизнеса с вода, а и всички големи бизнеси, повечето са юридически лица, които са регистрирани в други държави, печалбите ни биват изнасяни в други държави, данъци се укриват с фирми, които са регистрирани на офшорни сметки и така нататък. Ние ще подкрепим този законопроект, защото смятаме, че той ще бъде добър и полезен за по-малкия бизнес, защото малко или много ще наложи едни мерки, едни ограничения на този най големия, който аз през цялото си изказване наричах монополен, какъвто и всъщност е. Така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект.

#165 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте – имате думата, господин Вешев.

#166 · speech

Веселин Вешев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Дами и господа народни представители, Проектът за промени в Закона за храните беше входиран още в Четиридесет и деветото народно събрание под сигнатура № 49-302-01-49, после беше входиран и в Петдесетото, и сега отново е на дневен ред. В предишните Народни събрания този законопроект изобщо не стигна дори в комисии да бъде разглеждан. Това е типичен пример как един законопроект може да бъде бавен и той да не бъде приет. Законопроектът за промени в Закона за храните, от една страна, засяга частни интереси, а от друга страна, промените, които се предлагат, са във връзка с въвеждане на евродирективи. Заради неговото неприемане е предприета наказателна процедура срещу България от Европейския съд и ние подлежим на санкция. Тук се вижда много добре как мнозинството в Народното събрание защитава интересите на частните компании и как родните евроатлантици понякога не са чак толкова верни евроатлантици и за тях не са толкова важни европейските директиви. Същите родни евроатлантици, които дават мило и драго, за да приемем еврото, не бързат да въведат европейските директиви, когато те засягат интересите на частни компании, за които те лобират. С промените в Закона за храните се въвеждат понятия, които са важни за добива и бутилирането на минерални, натурални и трапезни води. Въвеждат се изисквания, които регламентират методите им на обработка. Тези изисквания са полезни за потребителите и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще ги подкрепим. Благодаря.

#167 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Вешев. Има ли реплики към изказването на господин Вешев? Има ли други колеги желаещи да се изкажат? Заповядайте.

#168 · speech

Александър Койчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както казаха преждеговорившите, тези законови промени в Закона за храните години наред са отлагани, шиканирани, бавени и така нататък. Аз не съм убеден, че дори и сега да го приемем на първо четене, Законопроектът ще мине на второ и няма да се паркира пак. Това е, както казаха колегите преди мен, изцяло по лобистки причини, ще засегне интересите на няколко големи играчи на пазара на води, като един е имал реална опасност да изгуби голяма част от приходите си. Полученото в тези промени е, че информират по добре потребителите на минерални, трапезни и изворни води, също така улесняват износа към трети страни и ако не беше открита тази наказателна процедура към България, най-вероятно нямаше въобще да се стигне до гледането на този законопроект. И основното, което мога да отбележа от него, е, че се прилага правилото един избор, една марка. Именно тук е разковничето на проблема, като това ще ощети сериозно, както казах, няколко големи производители и затова нашето мнение е, че това се бави толкова години назад във времето. Самият регламент е от 2010 г., така че трябва да стигне, както казах, още веднъж до наказателни процедури, за да може да се приеме. И предвид всичко, което казах дотук, съгласно както казаха и моите колеги, ние ще го подкрепим на първо четене. Това е, което мога да кажа. Благодаря.

#169 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Други желаещи колеги да се изкажат? Заповядайте, господин Георгиев.

#170 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, разглежданият днес от нас законопроект в промяна на Закона на храните, както казаха и преждеговорившите преди мен, е изцяло свързан с минералните води на България, с изворите, които се бутилират от страна на концесионери и частни компании. Естествено, ние няма как да не подкрепим всякакви допълнителни регламенти и допълнителни условия към концесионерите и хората, които добиват такива води и бутилират, защото трябва да има ясни регламенти в тази посока, трябва да има ясни условия, трябва в законодателството ясно да са записани неща, за да гарантираме и здравето, и безопасността на българските граждани. Сега, друг е въпросът, доколко е добре да се дават подземните богатства на България на концесионери. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имаме много специална позиция по този въпрос. Аз лично не съм съгласен много-много да се дават както полезните изкопаеми, така и водите, защото според Конституцията, чл. 18, ал. 1, това е изцяло държавна собственост и само държавата трябва да оперира с нея, а ако се дават такива концесии, трябва да има строги регламенти и държавата да има сметка от това, така да го кажа, тоест да влизат в държавната хазна достатъчно добри приходи, за да могат тези приходи после да се използват в полза на българските граждани. Сега конкретно по самия законопроект. Аз имам една забележка и за съжаление, не виждам представители на Министерския съвет в залата, за да ги попитам – явно ще трябва да ги попитаме на второ четене в Комисията, защото забелязвам, че в новия чл. 75б, ал. 7, който се създава с този законопроект, има следния текст: „При обработката на трапезна вода се използват методи, при които не се образуват остатъци, които могат да предоставят риск за здравето на хората. Допуска се производството на газирана трапезна вода, съдържаща допълнително прибавен натриев хидрогенкарбонат повече от 570 милиграма на литър.“ Тук не съм много сигурен дали този текст е правилно записан. Предполагам, че исках да се консултирам с някой представител от Министерството да обясни, защо е записан така този текст, защото по принцип, когато... Първо да кажа, че натриев хидрогенкарбонат за тези, които не знаят, това е хлебната сода. Това е тривиалното название на хлебната сода и Вие много добре знаете, че когато се слага хлебна сода в големи количества, примерно в чаша вода, се достига до много неприятен вкус. Така записан, текстът означава, че ако се добави повече от това количество, което е записано, това означава, че могат да се добавят много повече количества, тоест може да се предизвика много неприятен вкус в самата вода. Според мен тук е изпуснато едно „не“ – „не може повече от дадено количество“. По принцип така се записват в химически регламенти и така нататък всякакви такива сертификати, подобни стойности. Предполагам, че може да има друга причина и затова ще е хубаво на второ четене да се обсъди точно този текст. Пак казвам, за съжаление, няма кой да попитаме в залата, отсъстват представители на Министерския съвет, което е винаги крайно неприятно при дискусия на такива законопроекти. Естествено, ще подкрепим тези законови промени. Благодаря.

#171 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Георгиев. Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Георгиев? Има ли други колеги желаещи да се изкажат? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните със сигнатура № 51 402-01-9, с вносител Министерският съвет, внесен на 2 декември 2024 г. Гласували 175 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 9. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. (Народният представител Костадин Ангелов иска думата.) Заповядайте за процедура, господин Ангелов.

#172 · speech

Костадин Ангелов

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1, изречение шесто от ПОДНС срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, внесен от Министерския съвет, да бъде удължен с три седмици, тоест да бъде максималният срок от 28 дни. Благодаря Ви.

#173 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Ангелов. Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за удължаване на срока, в който да се правят предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 114, против 42, въздържали се 22. Срокът е удължен – предложението е прието. Други процедурни предложения? Няма. Уважаеми колеги, поради изчерпване на програмата за днешния пленарен ден закривам пленарното заседание. Утре редовно заседание от 9,00 ч. – продължаваме с Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 12,37 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председател: Николета Кузманова Секретари: Галя Василева Иван Иванов