Председател Костадин Ангелов
Добро утро, дами и господа народни представители! Моля за регистрация. Регистрирани са 139 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.)
Официален източник: parliament.bg
Добро утро, дами и господа народни представители! Моля за регистрация. Регистрирани са 139 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.)
По групи!
Моля, покажете регистрацията по групи. Благодаря Ви. Започваме с проекта на програма за работата на Народното събрание за 19 – 21 ноември 2025 г.: 1. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 30 октомври 2025 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 214 от 11 ноември 2025 г. на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България. 2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вносители са Снежанка Траянска и група народни представители, на 8 октомври 2025 г. 3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България. Вносител е Министерският съвет на 30 юли 2025 г. – продължение. 4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“. Вносител е Министерският съвет на 3 юни 2025 г. 5. Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал. Вносител е Министерският съвет на 7 май 2025 г. 6. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля, режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 120, против 51, въздържали се 36. Предложението е прието. Преминаваме към постъпилите предложения за включване в седмичната програма в дневния ред съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото предложение е с вносител народния представител Байрам Байрам. На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи като точка първа в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември, сряда, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Ивайло Чорбов с № 51-554-02-237, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Предложението е недопустимо, тъй като същото предложение е отхвърлено от Народното събрание на 5 ноември 2025 г. и не е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 47, ал. 3, изречение 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Същият срок изтича на 5 декември 2025 г. Следващото предложение от народния представител Ертен Анисова е на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да се включи като точка втора в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември, сряда, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Тодоров с № 51-554-02-238, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Същото предложение е недопустимо на същото основание. То е отхвърлено на 29 октомври 2025 г. и не е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 47, ал. 3, изречение 5 от ПОДНС. Срокът изтича на 29 ноември 2025 г. Следващото предложение по реда на чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от народния представител Елван Гюркаш. Предлагам да се включи като точка трета в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември, сряда, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Никола Димитров с № 51-554-02-239, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025. Предложението е недопустимо. Същото предложение е отхвърлено на 5 ноември 2025 г. и не е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 47, ал. 3, изречение 5 от ПОДНС. Срокът изтича на 5 декември 2025 г. Следващото предложение по реда на чл. 47, ал. 3 от ПОДНС е от народния представител Халил Летифов. Предлагам да се включи като точка четвърта в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември, сряда, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Славчо Крумов с № 51-554-02-236, внесен от Хамид Хамид на 4 юни 2025 г. Предложението е недопустимо. Същото предложение е отхвърлено на 5 декември 2025 г. и не е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 47, ал. 3, изречение 5 от ПОДНС. Срокът изтича на 5 декември 2025 г. Следващото предложение от народния представител Хамид Хамид е на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предлагам да се включи като точка пета в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември, сряда, Проект на решение по искането на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България с вх. № 51-527-00-3 от 4 февруари 2025 г. за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Джейхан Хасанов Ибрямов с № 51-554-02-74, внесен от Хамид Хамид на 26 февруари 2025 г. Предложението е недопустимо. Същото предложение е отхвърлено на 22 октомври 2025 г. и не е изтекъл едномесечния срок по смисъла на чл. 47, ал. 3, изречение 5 от ПОДНС. Срокът изтича на 22 ноември 2025 г. Следващото предложение е от народните представители Хамид Хамид, Ертен Анисова, Халил Летифов, Байрам Байрам и Елван Гюркаш. На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарната група „ДПС – Ново начало“ предлагаме да се включи като точка 6 в дневния ред на Народното събрание за 19 ноември 2025 г., сряда, Законопроект за закриване на Комисията за противодействие на корупцията, № 51-554-01-139, внесен от Делян Пеевски и група народни представители на 30 юли 2025 г. Същото предложение е недопустимо на основание чл. 47, ал. 3, изречение 5 от ПОДНС. Това предложение е отхвърлено от Народното събрание на 5 ноември 2025 г. и не е изтекъл едномесечния срок по смисъла на текста от Правилника. Следващото предложение е допустимо и ще бъде подложено на гласуване и е от народните представители Цвета Валентинова Рангелова, Петър Николаев Петров, Никола Ангелов Димитров, Емил Янков Янков, Георги Хрисимиров Иванов. На основание чл. 111, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване в пленарна зала на министър-председателя Росен Желязков и на министъра на околната среда и водите Манол Генов, подлежащи на парламентарен контрол от Народното събрание, относно действията и бездействията на правителството на Росен Желязков във връзка със Споразумение от 1995 г., подписано между България и Гърция за водите на река Места, влязло в сила от 1996 г., и със срок на действие до 2031 г. Конкретният повод за изслушването е формата на участие и позицията на Република България през септември 2025 г. в гръцкия град Като Неврокопи на проведена конференция „Водата обединява“ – на основание чл. 47, ал. 3 от ПОДНС изслушването да се включи като първа точка за сряда, 19 ноември 2025 г., от програмата за Народното събрание. Моля, режим на гласуване. Гласували 213 народни представители: за 62, против 76, въздържали 75. Предложението не е прието. Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, темата на това изслушване е изключително важна за Югозападна България, особено за земеделците в Гоцеделчевско. Имаме информация, че през септември на този форум в гръцката община Като Неврокопи българската държава не е била представлявана официално. Изпратен е бил служител от Басейнова дирекция – Благоевград, който единствено е прожектирал филм, направил е презентация как България се бори с безводието. Изключително важно е да дойдат тук и министър-председателят, и министър Генов, за да дадат отговор докога ще продължава това безхаберно отношение от страна на българската държава, докога няма да поискаме нито веднъж да се преговорят и преосмислят постигнатите с тази спогодба отпреди 30 години параметри, които към днешна дата предвид кризата с безводието ние не можем да си позволим. Ето защо аз ще Ви моля да си преосмислите позицията. Обръщам се към всички народни представители от Югозападна България – това е тема изключително важна за земеделците от Гоцеделчевския край. Не е необходимо да ходите само да се снимате и да бъдете добре посрещани там всички от Вас, които сте народни представители – покажете грижа за тези хора дотолкова, доколкото им го дължите. Моля за прегласуване.
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Режим на прегласуване. Гласували 215 народни представители: за 61, против 88, въздържали си 66. Предложението не е прието. Следващото предложение по реда на чл. 47, ал. 3 е допустимо и ще бъде поставено на гласуване в залата от народния представител Божидар Божанов: „На основание чл. 111, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на министъра на вътрешните работи господин Даниел Митов във връзка с информация за институционален чадър върху престъпна дейност, включително наркоразпространение, свързана с представители на „ДПС – Ново начало“, както и за дисциплинарни действия спрямо служители на МВР, които са участвали в разкриване на престъпната дейност. На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка първа от програмата за работата на Народното събрание за четвъртък, 20 ноември 2025 г.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 213 народни представители: за 92, против 89, въздържали се 32. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Рашев.
Уважаеми господин Председател, правя процедура по прегласуване и във връзка с предстоящо прегласуване – проверка на кворум. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Рашев.
Обратна процедура!
Обратна процедура? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Странна процедура, знам, но като не ми дадохте за прегласуване да мотивирам, ще използвам това, че не следва да проверяваме целия кворум сутринта, за да може да си тръгнете, но по същество за точката. Колеги, това е изслушване на министъра по много сериозни твърдения, изнесени от БОЕЦ. В единия случай става дума за наркоразпространение… (Шум и реплики от ИТН и ГЕРБ-СДС.)
Каква е обратната Ви процедура?
Обратната е да няма проверка на кворума.
Не искате да има проверка на кворума?
Да.
Разбрахме.
А по отношение на прегласуването, става въпрос за наркоразпространение от хора, които…
Процедурата по прегласуване вече беше дадена от народния представител Рашев, Вие имате думата да направите обратна процедура. Направихте я, разбрахме Ви.
Направих я, но ако позволите, имам две минути все пак и ако може да се изкажа. (Шум и реплики от ИТН и ГЕРБ-СДС.) Става въпрос за наркоразпространение от хора, свързани с „ДПС – Ново начало“ и Вие не искате да бъде изслушан министърът и освен това дори не ми давате думата да обясня на българските граждани за какво е това изслушване. И освен това, освен наркоразпространението, има случаи на черна каса и тефтерът, в който се води черната каса, е тефтер на Народното събрание. Смятайте за каква гротеска става дума и Вие се опитвате по процедурни начини тук да скриете тази информация. Няма да стане. И при прегласуването Ви призовавам всички да подкрепим това изслушване, за да разберем защо, освен че се покровителства това, след това срещу служителите на МВР, които са разкрили това нещо – честните служители на МВР, има дисциплинарни производства и част от служителите са уволнени. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Божанов. Не Ви разбрах какво имате предвид, когато ми казахте, че не Ви давам думата да обясните, при условие че в същото време говорихте от парламентарната трибуна. В тази връзка беше поискана процедура за проверка на кворума от името на парламентарна група. Моля, режим на регистрация. Регистрирани са 174 народни представители. Има кворум. Сега поставям на прегласуване по чл. 47, ал. 3 искането на народния представител Божидар Божанов за изслушването на министъра на вътрешните работи господин Даниел Митов. Гласували 217 народни представители: за 96, против 79, въздържали се 42. Предложението не е прието. Следващото предложение е от народния представител Петър Петров: „На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включено в дневния ред на пленарна зала на предстоящата седмична програма на Народното събрание за периода 19 ноември 2025 г. – 21 ноември 2025 г. като първа точка за сряда, 19 ноември 2025 г., разглеждане и гласуване на внесеното от президента на Република България Румен Радев със сигнатура № 51-501-00-6 от 12 май 2025 г., предложение за произвеждане на национален референдум, направено на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с въпрос: Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г. чрез взимане на решение на Народното събрание по чл. 84, ал. 5 от Конституцията на Република България? Същото предложение няма да бъде подложено на гласуване, тъй като е недопустимо. Искането на президента за провеждането на националния референдум, направено с № 51-501-00-6 от 12 май 2025 г., е върнато с Разпореждане на председателя на Народното събрание, № 51-550-01-301 от 13 май 2025 г., като е оставено без разглеждане, предвид което процедурата по внесеното предложение е приключила и няма предложение, което да се разглежда от Народното събрание.
Процедура по начина на водене!
Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Петров.
Благодаря, господин Председател. Аз вече почвам да разбирам защо Рая Назарян седи на мястото на председател днес. Това предложение, което е внесено, Ви помолих на Председателския съвет да ми посочите кога е върнато от Деловодството на Народното събрание и от кого е върнато от Деловодството на Народното събрание, защото поне според мен Вие подценявате нашата възможност ние да проверяваме къде се намира един или друг документ – документ, надлежно внесен в Деловодството на Народното събрание на 12 май 2025 г., тъй като ние имаме, как да кажа, склонността да се съмняваме във Вашите думи, господин Председател, че това нещо е напуснало Деловодството на Народното събрание и е върнато на Президентството. Поне според мен, господин Председател, все още този документ е в Деловодството на Народното събрание, затова, както Ви попитах и на Председателския съвет, ще Ви помоля и сега да посочите, или когато имате възможност да посочите, разбира се, ако може да проверите като председателстващ парламента: кога е напуснало Деловодството това предложение на парламента и е изпратено към Президентството и кой е разпоредил това нещо? Тъй като ние се съмняваме, че документът е тук, и в момента се прави една процедурна хватка, за да не бъде предложено за гласуване. Знаете много добре, че ние в рамките на няколко дни ще разберем какво се е случило и тогава рано или късно ще бъде предложено точно в дневния ред да бъде включена тази точка. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Тъй като беше направена процедура по начина на водене, ще се възползвам от правото да Ви отговоря, за да не губите време от няколко дни и за да разсея всички съмнения, които изказахте. Разпореждането на Председателя на Народното събрание и връщането физически на искането на президента се е случило на 13 май 2025 г. с Разпореждане на председателя на Народното събрание № 51-550-01-301. Този документ е в Деловодството на Народното събрание и могат народните представители да се запознаят с него. Следващата процедура – искане по реда на чл. 47, ал. 3, е допустима и ще бъде поставена на гласуване от народния представител Десислава Танева, а именно да бъде включено като точка първа в дневния ред на пленарното заседание на 20 ноември 2025 г. за четвъртък – Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На практика това ще бъде включено като точка шеста от седмичната ни програма – точка първа за четвъртък. Моля, режим на гласуване. Гласували 219 народни представители: за 136, против 61, въздържали се 22. Предложението е прието. Заповядайте за процедура за прегласуване.
Господин Председател, ще Ви моля във връзка с точката, която гласуваме, да я прегласуваме и да проверим преди това кворума. Благодаря Ви.
Поискана е втора проверка на кворума по искане на парламентарна група. Моля, режим на регистрация. Регистрирани са 173 народни представители. Има кворум. Моля режим на гласуване за прегласуване на направеното предложение от народния представител Десислава Танева. Гласували 216 народни представители: за 123, против 59, въздържали се 34. Предложението е прието. Следващото предложение е от народния представител Деница Николова: „На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да бъде включено като точка втора в дневния ред на пленарното заседание на 20 ноември 2025 г., четвъртък, Първо гласуване на Законопроекта за бюджет на Националната здравна осигурителна каса за 2026 г. с № 51-502-01-64, внесено от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“ Предложението е недопустимо, регистрирано е в Деловодството на Народното събрание в 18 ч. и 32 секунди. Следващото предложение е по искане на заместник- председателя на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, господин Петър Петров: „На основание чл. 47, ал. 3 от ПОДНС предлагам от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ да бъде включено като точка в дневния ред на пленарната зала на предстоящата седмична програма на Народното събрание за периода 19 ноември 2025 – 21 ноември 2025 г. – като първа точка за сряда, 19 ноември 2025 г. – Разглеждане и гласуване на внесеното от президента на Република България Румен Радев със сигнатура № 51-501-006 от 12 май 2025 г. предложение за провеждане на национален референдум, направено на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление с въпрос: Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута евро през 2026 г. чрез вземане на решение от Народното събрание по чл. 84, ал. 5 от Конституцията на Република България? Същото е недопустимо. Регистрирано е в деловодството на Народното събрание в 18 ч. и 34 секунди. Уважаеми колеги, постъпило е искане от Председателя на Комисията по бюджет и финанси на основания чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с внесеното предложение от председателя на Комисията по бюджет и финанси и след консултация между парламентарните групи на Председателския съвет предлагам в приетата програма за работата на Народното събрание да се включат следните допълнителни точки: Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. като точка втора за четвъртък 20 ноември 2025 г. Гласували 218 народни представители: за 126, против 60, въздържали се 32. Предложението е прието. Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
Уважаеми господин Председател, моля процедура по прегласуване за включване на точката в програмата на Народното събрание за тази седмица. И във връзка с това – преди гласуването, проверка на кворума.
Благодаря Ви, господин Иванов. Поискана е трета проверка на кворума – по искане на парламентарна група. Моля режим на регистрация. Прекратете регистрацията. Регистрирани са 175 народни представители – има кворум. Поставям на прегласуване включването като точка втора за четвъртък, 20 ноември 2025 г. – Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. с вносител Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. по реда на чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Гласували 215 народни представители: за 124, против 59, въздържали се 32. Предложението е прието. Заповядайте за процедура по начина на водене, господин Петров.
Благодаря Ви, господин Председател. Взимам процедура по начин на водене заради това, което обявихте преди малко, че предложението, внесено от името на парламентарна група, е регистрирано от Деловодството в 18 ч. и 34 секунди. Държа да Ви посоча, господин Председател, че според разпоредбите на чл. 70, ал. 1, предложение второ от нашия правилник – предложения могат да бъдат внасяни от народните представители в електронен вид, чрез квалифициран електронен подпис. Именно това съм направил, господин Председател – имейлът, който съм изпратил в 17,54 ч., тоест шест минути преди крайния срок на Деловодството на Народно събрание. Кога ще бъде регистрирано в деловодната система на Народното събрание, господин Председател, това е процес, върху който аз не мога да въздействам и да влияя, но дали ще подам по имейл едно предложение, господин Председател, или ще го внеса лично в Деловодството в 17,54 ч., няма абсолютно никакво значение. Затова моля да обясните на залата: защо посочихте, че предложението от името на парламентарна група, което надлежно изчетохте, е регистрирано в 18 ч. и 34 секунди, при положение че същото е изпратено в 17,54 ч. следобед, тоест шест минути преди края на срока, който е посочен по нашия правилник? И на какво се дължи това? Питам Ви, господин Председател, защото искам да посочите на всичките 240 народни представители: те могат ли да използват електронната форма за внасяне на предложения в Деловодството на Народното събрание, или не могат? Тъй като очевидно има разнопосочно тълкуване, което се счита после от Ваша страна, в случая от Ваша страна като председателстващ заседанието в пленарна зала. Затова моля да отговорите на този въпрос – надлежно ли е внесено или не е надлежно внесено това предложение?
Благодаря Ви, господин Петров. Ако не беше надлежно внесено предложението, нямаше да го изчета от парламентарната трибуна и щеше да бъде на друго основание – нямаше да бъде подложено на гласуване. По направеното предложение пленарната зала вече се произнесе под името на народен представител, така че мисля, че това, което казвате, отговорът вече е даден и волята на народните представители по този проблем е отчетена. А каква е причината да бъде регистрирано в Деловодството на Народното събрание в 18 ч. и 34 секунди – трябва да извърша проверка, за да Ви информирам по-подробно. Поемам ангажимент да Ви информирам, след като бъде извършена такава проверка. Следващото гласуване по реда на чл. 47, ал. 5 е – Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с вносител Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. като точка осма в програмата за работата на Народното събрание, преди точката за парламентарния контрол. Гласували 206 народни представители: за 120, против 56, въздържали се 30. Предложението е прието. Народният представител Асен Василев има думата за процедура по прегласуване. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, господин Ангелов. Колеги, в момента сме на път да приемем да разглеждаме държавен бюджет, който не е изпълнил изискванията на Закона за публичните финанси, а именно не е минал през тристранката. Работодателите не се появиха в тристранката, тъй като бюджетът е ужасно лош, но докато не завърши социалният диалог, аз не мисля, че парламентът трябва да се занимава с този бюджет, така че Ви призовавам да отхвърлим разглеждането на този бюджет.
Благодаря Ви, господин Василев, за направената процедура по прегласуване. Прегласуваме включването като точка осма в програмата на Народното събрание – Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с вносител Министерския съвет. Гласували 213 народни представители: за 123, против 62, въздържали се 28. Предложението е прието. С това изчерпахме предложенията по реда на чл. 47, ал. 5. Преди да преминем към точка първа от дневния ред, ще направя едно съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на чужди въоръжени сили и средства. Уведомленията са с входящи номера – от номер 51-503-09-148 до номер 51-503-09-150, и са предоставени на Комисията по отбрана. Заповядайте, господине Янчев, за декларация от името на парламентарна група.
Господин Председател, госпожи и господа народни представители, вчера една калифорнийска компания със сървъри и мрежова инфраструктура в десетки държави срина достъпа до множество страници и услуги в интернет. Сривът не подмина и България. Множество новинарски сайтове, като „24 часа“, „Сега“, и чуждестранни медии, като „Дневник“, Mediapool, OFFNews, спряха за няколко часа, ПИК също. Два часа без клюки е едно добро начало. От ВЪЗРАЖДАНЕ нямаше да се обръщаме днес с декларация по този въпрос, ако само изброените бяха спрени, както и големите социални мрежи. Спря достъпът обаче и до един голям британски електронен дневник, който би трябвало да обслужва ученици, учители и родители – 70% от българските училища, половин милион български ученици, както и един милион български родители. И това за нас е проблем. Голям проблем. Защото Ви предупредихме и Ви го казахме преди две години още. През януари 2024 г., преди близо две години, от ВЪЗРАЖДАНЕ предупредихме, че продажбата на компания, която има достъп до личните данни на стотици хиляди български деца и родители е недопустима, независимо дали е британска тази компания или мадагаскарска. Щом не е българска, е проблем. Всъщност проблемът е, че въобще частна компания оперира с данни и образователни резултати на българските деца. Особено след като има българска държавна Национална електронна информационна система за предучилищното и училищно образование, която работи добре и стабилно, разработена от български дружества, собственост е на Министерството на образованието и науката, чиито сървъри също са собственост на МОН. И данните на българските деца – техните двойки и шестици, забележки и похвали, съобщения и други, са в сървърите в мазето отсреща – образно казано, на сигурно. Вчера два-три часа срив на глобална мрежова инфраструктура, който спря работата на 1700 български училища, достъпа на хиляди български учители до училищна документация за стотици, хиляди ученици и родители, е едната страна на проблема. Защото можеше да не бъде 2 часа, можеше да бъде 20 часа, 2 дни, 20 дни или повече, да не дава господ, за който бяхте предупредени от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ, още преди две години. Бяхте предупредени! Другата страна на въпроса е: защо тази небългарска компания изпълнява български правителствени функции? На този въпрос нормален и логичен отговор няма, особено след като е изграден и успешно функционира Държавен електронен дневник от МОН. Защо български бюджетни средства трябва да се заплащат на вече британската компания „Школо“, и то на солени цени, след като съвършено безплатно българските училища могат да използват напълно безплатния за тях, за училищата, дневник на МОН? Знаете ли какви са годишните цени на британския дневник „Школо“? От 1749 лв. за училище с под 100 ученици, което, благодарение на така наречения делегиран бюджет, едва свързва двата края, до 22 609 лв. за мастодонти и творение на образователната реформа „парите следват ученика“ за училища с по над 2000 ученици. Тези цени, разбира се, са без ДДС, а училищата, които въобще са регистрирани по ДДС, се броят на пръсти. Според Годишния финансов отчет за 2024 г. британският дневник „Школо“ има активи в размер на 4 млн. 333 хил. лв. – повече от 4 милиона бюджетни средства, изсмукани от българската образователна система при наличието на безплатно правителствено решение. Годишният финансов отчет на „Школо“ е публикуван в търговския регистър точно преди 6 дни и числото, което посочих, е абсолютно точно оттам. През август 2024 г. Министерството на образованието и науката предложи с изменение на наредба да се спре възможността българските училища, които са български разпоредители с български бюджет, да наливат бюджетни средства в шареното, визуално погледнато, британско дневниче. В българското Министерство на образованието има здрави сили, които се грижат за българския интерес, защото въпросът за данните и оценките на учениците е въпрос на национална сигурност – нищо че ДАНС не го оцени така преди продажбата на данните на половин милион български ученици на британска компания. Само че, буквално след три дни след това предложение на Министерството на образованието от миналата година и под натиска на загрижени в кавички директори, учители, организации, чуждестранни агенти и прочие планктон, МОН се огъна и дори изтегли по унизителен начин поставеното на обществено обсъждане тогава предложение. От ВЪЗРАЖДАНЕ насърчавахме тогавашния министър Галин Цоков да не се отказва, че българската Електронна информационна система е проверена и надеждна, само че не толкова дразнещо шарена като „Школо“, но не, не се получи. Подобно е положението и с друго компютърно приложение, масово залегнало в учебниците по компютърно моделиране за малките ни ученици от трети и четвърти клас. Независимо от изявленията, въпросите и писмата, които от ВЪЗРАЖДАНЕ направихме и изпратихме на една американска друга платформа от Масачузетс – така наречения Скрач, продължава тази американска платформа при регистрация да пита българските деца дали са мъже, дали са жени, дали са небинарни, или от друг пол. Това беззаконие МОН се опита да санира единствено и само с писмо до училищата учениците да избягват регистрация в приложението, за да не се нарушава забраната за трансджендърска пропаганда, която произтича от нашия закон и нашето предложение на ВЪЗРАЖДАНЕ. Нелепо, непохватно и неработещо решение на Министерството на образованието, защото – отново, тази платформа Скрач не е българска, не е под контрола на МОН и не ни е известно МОН да прави постъпки да се справи с този мизантропски мракобесен проблем, който проблем очевидно все още не е стигнал и до администрацията на президента Тръмп. Предвид изложеното и по повод вчерашния срив на британския електронен дневник в българските училища – така нареченото Школо, от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме за нормативна забрана държавни и общински училища да използват електронни информационни системи, съдържащи и оценяващи лични данни на българските граждани от частни системи и особено от небългарски такива. Не вярваме на българското правителство и го призоваваме към незабавна оставка. Но още повече не вярваме на правителството на британския крал и на пакистанската му министърка на вътрешните работи. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Янчев. Няма други постъпили заявки за декларации от парламентарни групи? Няма. (Шум и реплики.) Колеги, само ще моля без подвиквания в залата! Моля, колеги, без подвиквания в залата! Преминаваме към първа точка от приетия дневен ред: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 30 ОКТОМВРИ 2025 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 214 ОТ 11 НОЕМВРИ 2025 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Кой от Комисията по отбраната ще представи доклада? Заповядайте!
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Указ № 214 на президента на Република България, постъпил на 12 ноември 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г., и мотивите към Указа На свое извънредно заседание, проведено на 12 ноември 2025 г., Комисията по отбрана обсъди Указ № 214 на президента на Република България, постъпил на 12 ноември 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: от Администрацията на президента – Димитър Стоянов, секретар по сигурност и отбрана, и Митко Петев, съветник на върховния главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност; от Министерството на отбраната – Атанас Запрянов, министър, и Антон Ластарджиев, постоянен секретар на отбраната. Указът беше представен от Димитър Стоянов – секретар по сигурност и отбрана на президента на Република България. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът упражнява правото си на вето и връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 28, т. 2, § 33, т. 2, § 38, § 40 заедно със свързаните § 39 и § 41, както и § 42 – 45 и § 63, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г. В мотивите към Указа президентът изразява принципна подкрепа за усилията на законодателя да усъвършенства нормативната уредба в областта на отбраната с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като същевременно акцентира върху необходимостта от прецизиране на определени текстове, за да се гарантира баланс между нуждите на системата и правата на личния състав. Положително се оценяват измененията, насочени към насърчаване на академичния състав и разширяването на категорията хабилитирани военнослужещи, които да имат право на по-висока пределна възраст, както и възможността за удължаване на срока на служба на войниците и матросите. Наред с това се изразяват съществени резерви относно прекомерното увеличаване на пределната възраст за висшия офицерски състав, както и във връзка с новите правила за служебно време, компенсации и отпуски. Липсата на изключения, отчитащи особеното положение на военната служба, води до нарушаване на принципите на справедливост и равнопоставеност спрямо общите трудови стандарти и създава риск от допълнителна тежест върху най-натоварените звена. Критично се оценяват и измененията, свързани със съкращаването на срока за повторно постъпване на служба от десет на три години, както и задължителното обучение на сержанти в колежи, които могат да задълбочат кадровия дефицит. Според мотивите на президента измененията на чл. 160, ал. 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не са подкрепени със статистически и финансови аргументи и са приети без необходимите обществени консултации, което поставя въпроси относно съответствието им с конституционните принципи на нормотворческия процес. В обобщение на мотивите си държавният глава подчертава, че макар Законът да съдържа редица полезни изменения, спорните разпоредби следва да бъдат обсъдени повторно с цел постигане на баланс между нуждите на отбраната и защитата на правата на военнослужещите при стриктно спазване на принципите на ефективност, справедливост и равнопоставеност във въоръжените сили на Република България. В хода на дискусията министърът на отбраната Атанас Запрянов изложи аргументи в подкрепа на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като акцентира, че се предлагат изменения и допълнения, чрез които се балансира системата, внася се яснота при прилагането на отделни разпоредби, с което ще се гарантират правата на военнослужещите. В допълнение поясни, че с оглед спецификата на военната служба като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната се налага създаването на уредба, която е специфична и се отклонява от уредбата в Закона за държавния служител и Кодекса на труда по отношение на ползването на отпуските. За разлика от лицата по трудови и служебни правоотношения военнослужещите не полагат извънреден труд, те са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба. В тази връзка отчитането на обективните и субективни различия във военната служба в сравнение с трудовите, респективно служебните правоотношения, изисква различна правна уредба – на законово, съответно на подзаконово ниво. Участие в обсъждането взе председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което: с 11 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ" и 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, без „против“ и без „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г.“ Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Дурев. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Заповядайте.
Госпожо Председател! Президентът и върховен главнокомандващ всъщност с връщането, с наложеното вето на промените, които бяха направени в Закона за отбраната и въоръжените сили, повтори тезата на ВЪЗРАЖДАНЕ – това, което ние говорихме на първо и на второ четене, че всъщност промените, които се правят, в случая ощетяват военнослужещите при отчитането на работното време, при компенсирането, реда за ползване на отпуските. Това е в ущърб на действащите военнослужещи. Допълнително се задълбочава демотивацията на личния състав, командния и редовия, защото това касае всички военнослужещи, всички, които са под пагон. Задълбочава се проблемът с окомплектоването с личен състав. Естествено, че кризата не е преодоляна. Имаме недокомплекти и при командния състав, и при сержантския, и при редовия. През миналия век Шарл дьо Гол, изследвайки проблемите за професионалната армия във Франция и за наборната, посочва кои са основните демотивиращи фактори. По това време Франция изпитва същия демографски проблем, който имаме и ние. Трудно се мотивират гражданите на Третата република да стават офицери и да избират военната професия. В своето изследване той посочва няколко точки. Той казва, че хората, които са активни в обществото, тези, които движат прогреса, са намерили други поприща за реализация, а не военната служба, че има коренна промяна от времето на империята на Бонапарт и последвалите десетилетия. Но тогава все пак Франция като колониална сила е била намерила една ниша, в която военната професия е можела да бъде развивана – действията в отвъдморските територии. Все някакви амбициозни хора, хора, които са пасионарни, които са активни, са можели да се реализират. Със сегашните промени в Закона обаче виждаме едно бетониране на статуквото. Хората, които вече са изкарали доста години служба, на които им предстои да освободят работните места, тъй като трябва да се пенсионират, ще бъдат оставени на служба. Това демотивира младите офицери, тези, които искат да отбележат някакъв кариерен ръст, защото те биват оставени без развитие, без професионална реализация. Не можеш да си 10 години командир на рота или да командваш батальон 7 или 8 години. Тоя проблем ще продължи да се задълбочава. Неслучайно имаме проблеми с набирането на курсанти за военните училища. Повишаването на заплатите, което беше извършено от началото на годината, работи в краткосрочен период – може би за първото, максимум второто тримесечие. Но с направените промени дори този ефект започва да се неутрализира. И неслучайно Комисията, чийто доклад беше прочетен преди малко, беше свикана в 16,10 ч. миналия четвъртък с насрочено заседание за 16,20 ч., след като беше ясно часове преди това, че президентът е върнал указа, но не се спази дори Правилникът на парламента и правилата на Комисията. Нямаше дори 24 часа. Насроченото заседание бетонира една порочна практика – да се свикват комисии, за да се отбие номерът по най-бързия начин, да не бъде чуто мнението на опозицията и тя да бъде елиминирана от дебата и от вземането на решение. Опит за – да го наречем – парламентарна диктатура. Тези, които управляват, трябва да смачкат опозицията, дори нарушавайки собствения правилник. На следващия ден беше свикано ново, редовно заседание на Комисията по отбрана, но час и половина преди неговото начало беше променен дневният ред. Отново самозабравили се действия на управляващите. В дневния ред беше вкаран бързо бюджетът, за да бъде претупан. Относно комисиите и това, което говоря за демотивацията и повишаването на горната граница на военнослужещите, особено от старшия и висшия команден състав, давам за пример точно това заседание от петък, когато на въпрос, който е стенографиран, към министъра на отбраната: какво става с превъоръжаването с нови пистолети за въоръжените сили и за армията, той ми заяви, че такъв конкурс няма, такава процедура не е започната. В същия ден излиза вестник „Българска армия“ с интервю на командващия Сухопътни войски генерал Дешков. На страница 7, т. 2 е написано: „Новият модел пистолет 9х19 мм на Сухопътните войски е спечелил конкурса и е Springfield Echelon 4.5“. Никаква информация министърът не ни даде по време на заседанието и каза, че такава процедура няма, и той не знае нищо за никакъв пистолет. Как ще командваме нашите въоръжени сили, как ще командваме армията, как ще мотивираме военнослужещите да се жертват за държава, управлявана от хора, които лъжат дори в Комисията – при стенограма?! Не знам, генерал Дешков – някакъв произвол ли има, отново го показвам вестника, за да го видите. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Той гледа в бъдещето!“) Да, може би гледа в бъдещето. Или министърът не знае какво става в Сухопътни войски. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В един и същи ден е. Ето, дори е анонсирано на заглавната страница. Точно за това става дума. Щели сме да мотивираме нашите военнослужещи да се жертват за България! Но те все по-често и по-често асоциират България с правителството, което ни управлява! С правителството, което се самодискредитира! Правителство, което дискредитира нашата държавност! Къде е България? Къде са тези, които ни управляват? Това правителство трябва да си иде. Ясно е, че министрите в него не могат да си изпълняват функциите. Но най-лошото е, когато министърът на отбраната безобразно лъже! И това е стенографирано на заседанието на Комисията по отбрана в петък. Въпросът беше изрично зададен. Попитах: кое оръжие на коя фирма е спечелило конкурса? Той ми каза: няма такава процедура. Може би пък генерал Дешков нещо да си е измислил. Кой лъже в случая? Генерал Дешков ли е публикувал нещо?
Господин Първанов, моля да се съсредоточите върху точката, която обсъждаме…
Съсредоточавам се върху Закона, внесен от този човек, който лъже какви промени може да се направят!
…и да се ограничите в квалификациите по отношение на министъра. Благодаря за разбирането.
С измама не можем да мотивираме нашите военнослужещи да си жертват живота за родината. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има ли реплики към изказването на господин Първанов? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Имам реплика по начина на водене!“) Искате процедура по начина на водене ли? Има ли реплики, уважаеми колеги, към изказването на господин Първанов? Не виждам. Господин Министър, заповядайте.
Господин Първанов, Вие попитахте: има ли проект за превъоръжаване на Българската армия и въоръжените сили с нов пистолет? И такъв проект аз пак потвърждавам, че няма. Има рамков договор за доставка на пистолет за Сухопътните войски, и то не за цялостно превъоръжаване на Сухопътните войски. И потвърждавам това. По този рамков договор няма алокирани средства за доставяне дори по тази поръчка. Така че нека да бъдем коректни. Нямаме проект за тотално превъоръжаване и решение. Вие попитахте: „Макаров“ във въоръжените ни сили с какво ще бъде подменен? Не говорим за проект за въоръжените ни сили. Говорим за договор, който Сухопътните войски имат за частична доставка на пистолета, за който Вие говорите и за който, ако има средства, тези количества ще бъдат доставени. Така че аз потвърждавам, че ние нямаме решение за тотална подмяна на „Макаров“ от нашите въоръжени сили с нов пистолет, от която и да е друга фирма. Това беше разговорът. Така че нека да бъдем коректни. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по новото обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Аз също ще започна оттам, където господин Първанов преди мен бегло засегна темата с Комисията, свикана за 11 минути. Точно за 11 минути всъщност. Ако си спомняте, в този ден ние бяхме разпуснати още в 14,00 ч. – свършихме доста рано. Нормално е тези, които нямат комисии, съответно да напуснат сградата на парламента. Дали се прибират, дали отиват по други места – това си е тяхна работа. Въпросът е, че в 16,09 ч. ние получаваме съобщение за Комисия, която се свиква в 16,20 ч.! Имаме 11 минути да се придвижим. Съгласете се, че и на Батман ще му е трудно в трафика в София да се придвижи за толкова кратко време обратно в Народното събрание. Обаче интересното тук е, че имаме пълен състав на управляващата коалиция – всички от ГЕРБ, всички от ДПС, към тях и АПС. Единствено липсва опозицията. Знаете ли, когато излизаме на тази трибуна, много от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ – излизаме не само като представители на политическа формация. Излизаме като народни представители, излизаме като отговорни хора, които си вършат работата към целия български народ, независимо дали гласува за ГЕРБ, за ДПС или за която и да е друга политическа формация. И не разбирам тук защо трябва да се процедира по такъв – наистина не знам как да го нарека, начин, по който управляващата коалиция наистина мачка. Просто мачка, без да дава абсолютно никакъв шанс на опозицията, само защото може да го направи. Аз съм получил имейла в 16,21 ч. с документите, с материалите за Комисията, която, между другото, започва в 16,20 ч. Как да се подготвя за тази Комисия? Как аз да бъда адекватен в тази Комисия? Имам ли време да изчета това, което президентът е върнал? Между другото, много интересно също е как съветникът на президента е присъствал на тази Комисия. Това означава, че все пак това нещо се е обсъждало, това нещо се е знаело. За да бъдат тези хора тук и да участват в тази Комисия, говоря за хората от управляващата коалиция, те са знаели, че ще бъде назначена такава Комисия. Защо не сте казали на опозицията? А иначе тези доводи, които, между другото, президентът сега върна, още на първо и на второ гласуване ги казахме. Аз ще прочета само един. Значи: „Измененията по чл. 160, ал. 4 не са статистически или финансово аргументирани“. Това казва президентът. „Направени са по реда на чл. 79 от ПОДНС, за да бъде заобиколено провеждането на процедура на обществени консултации.“ Ето това мисли и президентът за Вашия закон, господин Министър. Наистина трудно е да говориш адекватно, трудно е да говориш градивно, когато тази политика, която в момента Вие ни предлагате като управляваща коалиция, няма нищо общо с демокрацията. Казвате: да се придържаме към Закона. Кой закон? Та Вие погазвате всеки следващ закон, който Вие пишете! Казахме вече какво мислим за този Закон за отбраната и въоръжените сили. Постоянно ще продължаваме да го натъртваме: стъпка по стъпка отдаване на повече и повече, и повече от нашия суверенитет. Превръщаме се не във васали, превръщаме се в една наистина слугинажна държава, която козирува всеки път, когато ѝ свирнат отгоре. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Димчев. Има ли реплики към изказването на господин Димчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили? Не виждам. Уважаеми колеги, закривам разискванията и пристъпваме към гласуване. Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Петдесет и първото народно събрание на 30 октомври 2025 г. Гласували 194 народни представители: за 128, против 50, въздържали се 16. Законът е приет повторно. Съгласно чл. 101, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 82, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Народното събрание приема Закона, ако за него са гласували повече от половината народни представители. Ветото е преодоляно. Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет повторно и ще бъде изпратен на президента на републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията. С това приключихме първата точка от дневния ред. Преминаваме към следващата точка, уважаеми колеги: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ. Заповядайте, господин Манев. Вие ли ще представите доклада на Комисията? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за достъп разкриване на документи и за обявяване на принадлежност н български граждани към държавна сигурност разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-554-01-181, внесен от Снежанка Траянска и група народни представители на 8 октомври 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 22 октомври 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-554-01-181, внесен от Снежанка Траянска и група народни представители на 8 октомври 2025 г. Законопроектът беше представен от народния представител Маноил Манев. Господин Манев посочи, че според действащата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Закона за всяко заседание на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия трябва да се изготвя стенографски протокол. Към настоящия момент има недостиг на стенографи и такъв не може да бъде намерен за нуждите на Комисията по досиетата. С направеното предложение не се засяга процесът на удостоверяване на съдържанието на заседанията, тъй като и към момента фонографските записи от заседанията се съхраняват заедно с протоколите при условия и ред, предвидени в Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“ – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 глас от парламентарната група на АПС); без „против“; 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 51-554-01-181, внесен от Снежанка Траянска и група народни представители на 8 октомври 2025 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря, господин Манев. От вносителите за представяне? Заповядайте, госпожо Траянска.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Мотивите за настоящото предложение са породени от това, че този закон е приет през 2006 г., когато стенографският протокол е бил единственият възможен начин за осигуряване на точност и протоколиране на заседанията на въпросната комисия. Наред с това, към момента намирането на лица, които да владеят стенография, е невъзможно. Получихме уверение от Комисията, че в последно време са провеждали два конкурса, на които не са се явили абсолютно никакви кандидати. Затова е наложително да отпушим работата на Комисията, като приемем това предложение. Благодаря.
Благодаря, госпожо Траянска. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения проект. Заповядайте, господин Златанов.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим така предложения законопроект, защото този законопроект, макар и една козметична промяна в Закона, представлява един способ да се съдейства по отношение на дейността на една комисия, която е създадена със закон, съгласно който се урежда редът за достъп, разкриване, използване и съхранение на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Искам да наблегна на думата „разкриване“. Надали има друга държава в света и в бившия соцлагер като България, където да се разкрият, да се осветлят хора, които са жертвали най-добрите си години и живота си в защита на националната сигурност. Това, което започна на 4 февруари 1992 г., когато лидерът на тогавашното ДПС Ахмед Доган след посещение в турското посолство предостави списък, списък от 38 страници, съдържащ над 1300 имена, като се започне от посланици, служители и шофьори в посолства, които са хора, работили по отношение на разузнавателните органи на България, списък, след който бяха осветлени редица български агенти, български агенти, продължи по-късно с едно недомислено приемане на Закона през 2006 г. – Закона, по който сега в момента ще се внася поправка. Едно недомислено приемане, което сложи знак за равенство между хора, които са били провокатори, които са работили за политическа репресия, но и между такива, които са работили по отношение на националната сигурност. Няма държава в света, уважаваща себе си държава, която да не поддържа агентурен апарат. Вземете за пример дори Америка, където има в момента такъв апарат, за какъвто и Държавна сигурност и Щази биха завидели, включително и като способ на действие. Ние считаме, че този законопроект не бива да бъде приеман, но така или иначе сме наясно със съществуваща към момента сглобка от четворната коалиция, която е яхнала държавата, и поради това ще се възползваме да направим процедура, съобразно която да заявим, че ще направим предложения между първо и второ четене по отношение на този законопроект, така щото да бъдат избегнати в максимален план негативните последици по отношение на националната сигурност от евентуалното му приемане. Заявяваме, че ще направим такива предложения, госпожо Председател.
Благодаря, господин Златанов. Има ли реплики към изказването на господин Златанов? Заповядайте, госпожо Траянска. (Реплики.) След като приключим обаче процедурата по репликите. (Реплика от народния представител Димчо Димчев.) Вие за реплика ли искате – на изказването на господин Златанов? Заповядайте.
Благодаря Ви. Господин Златанов! Да, съдържателно изказване. Всъщност това, с което не съм съгласен с Вас, е, че Вие изпуснахте нещо. И то беше пак свързано с работата на Комисията, или по-точно изнасянето на доклада от тази комисия. Значи, четем: гласували са и са приели с пълно мнозинство – „за“, 11 души, от които 6 от ГЕРБ, 2 от „Ново начало“, 1 от ИТН, 1 от АПС. Кой е единадесетият? Значи, вижте само какви хора, какви законопроекти внасят, по какъв начин – и после ние ще си пазим разузнавачите! Е, как да го направим?! Вие споменахте Америка. Помните Сноудън, който разкри доста неща отвътре, от кухнята на Америка. В момента този човек все още се укрива в Русия, защото ако отиде някъде другаде, той ще бъде застигнат от техните служби и убит. Обаче ние какво правим? Човекът, който отиде с данните на разузнавачите, които после бяха изтрепани като кучета, не само е на свобода, той си има партия и участваше в управлението. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ, възгласи: „Браво!“ от народния представител Златан Златанов.)
Благодаря, господин Димчев. Има ли други реплики към изказването на господин Златанов? Не виждам. Господин Златанов, желаете дуплика? Заповядайте.
Господин Димчев, напълно съм съгласен с Вас и ще допълня Вашата реплика със следния факт, който е печално известен на залата, но аз ще го заявя от тази висока трибуна, да го знае цялото българско общество. Този законопроект за промяна на Закона е разпределен на Комисията по вътрешен ред и сигурност, а не на Комисията за контрол над службите, чието председателстване в момента се пада на ВЪЗРАЖДАНЕ – в лицето на мен, грешния. Именно тук е тенденциозният момент, който разкрива скрития замисъл на управляващата четворна хунта. Те много добре знаят, че ако беше попаднал в Комисията за контрол над службите, там щеше да се проведе един смислен, задълбочен дебат, а не да се претупват така нещата. Щяхме да анализираме аспектите въз основа на историческия опит и въз основа на визии по отношения на бъдещето на националната сигурност, но уви, това не се състоя. И все пак ние ще се възползваме от всички инструменти на парламентарната демокрация. Както заявих, ще направим предложения между първо и второ четене. И ако трябва, дори ще изготвим и прошение до Конституционния съд, в случай че намерим за необходимо. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Златанов. Заповядайте за процедура, госпожо Траянска.
Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене, за да мога да лиша колегата Златанов от продължаване на неговата излагация от трибуната на Народното събрание. Господин Златанов, Вие въобще не знаете за какво става въпрос. Правим козметична поправка, която улеснява работата на Комисията. А Вие отидохте в разузнаване, разузнавачи, трепане и прочее, господин Димчев. Така че, моля Ви, госпожо Председател, обръщайте внимание, когато дебатите не са по темата. Благодаря.
Благодаря, госпожо Траянска. Приемам бележката. (Реплики.) И Вие ли процедура по начина на водене?
Сега, изказване ли беше, или процедура?
Това беше процедура по начин на...
Това беше изказване!
Пишеше „Изказване“!
Беше процедура по начина на водене. Това, че са отчели изказване, в случая е технически проблем.
Златанов, обръща се към теб!
Процедура по начина на водене към председателя!
Заповядайте, господин Златанов, с процедура по начина на водене.
Госпожо Председател, правя процедура по начин на водене, като ще Ви помоля, да стегнете дисциплината в редиците на парламентарната група на ИТН, които си позволяват тук да бъркат изказвания с процедури, да правят някакви нелепи лични нападки. Знаем много добре за какво става дума – за корекция в чл. 8. Вие искате да се прави фонографски запис, като мога да Ви кажа, че дори мотивите са неграмотно написани. Почвате с комисията – дори не пишете за коя комисия става дума. Едва в края на мотивите пишете, че става дума за комисия за разкриване на еди-какви си документи, нали, поне малко по-грамотно. В мотивите пишете и „намиране на лица“ – туй да не е да намерите, примерно, краставици на пазара, или нещо такова. Тук става дума за национална сигурност бе, госпожо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И това, което го правите, е козметична поправка в закона, която цели да се премине по един друг технически начин на работа на въпросната комисия, а именно чрез фонография, но Вие казвате, че не може да се намерят лица, които да овладеят стенограмата. Имало направени конкурси. Ами как смятате, като в тази държава се знае как се провеждат конкурси, като се започне дори от чистачката в една община, пък камо ли до служител в Народното събрание, как смятате, че ще се явят хора тук, след като всичко, което е качествено, което е специалист, вече избяга? И то благодарение на управлението, част от което сте и Вие, защото точно това четворно управление запушва кадровото развитие на държавата. Точно това управление, което лансира само свои верни, удобни на него хора. Лансира именно некадърници, които скапват държавата.
Тъй като господин Златанов направи процедура по начина на водене, възползвам се от предоставената ми възможност от Правилника да дам отговор. Уважаеми колеги, някак си мисля, че процедурата по начина на водене е процедура, насочена към това да обърнете внимание на председателстващия съответното заседание, ако е допуснал някаква грешка или отклонение. Процедурата по начина на водене обаче не е способ, с който да се замести изказване на народен представител по съдържанието на Законопроекта, така че, господин Златанов, от Вашето изказване аз не разбрах какъв упрек отправихте към мен като председателстваща в момента, но убедено смятам, че се произнесохте по същество на обсъждания законопроект. Уважаеми колеги, има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по обсъждания законопроект? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия със сигнатура 51-554-01-181, внесен от народния представител Снежанка Траянска и група народни представители на 8 октомври 2025 г. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 122, против 39, въздържали се 14. Законопроектът е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТНОСНО СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ДЕЙНОСТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Вносител – Министерският съвет, на 30 юли 2025 г. – продължение. На пленарното заседание на 22 октомври 2025 г. е представен доклада на Комисията по бюджет и финанси. Така че, уважаеми колеги, разглеждането на тази точка е продължение.
За процедура.
Разбира се, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. На предходното заседание гласувахме достъп, но тъй като има промяна в лицата, които имат предоставен такъв, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание да гласуваме отново да бъдат допуснати в залата следните лица – Галя Димитрова, заместник-министър на финансите и Росица Димитрова, държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите. Благодаря.
Благодаря, госпожо Николова. Уважаеми колеги, направено е процедурно предложение за допускане в залата. Моля, режим на гласуване за гостите, предложени от госпожа Николова. Гласували 153 народни представители: за 112, против 35, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта. Има ли народни представители, които биха желали да вземат отношение? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, тъй като самото споразумение беше изчетено в предишно заседание, може би не си спомнете за какво става дума в това, което ни се предлага да приемем днес. Всъщност този законопроект за ратифициране на Споразумението между България и Европейската банка за развитие относно дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в България – всъщност тази европейска банка все още е регистрирана на Bank Street London, тоест не е особено европейска по линия на Европейския съюз. Ние даваме привилегии на служителите на банката, равни с тези на дипломатите. Практически приравняваме техния статут като дипломатически. Пред централата, която те имат, ще трябва да стои кабинка на жандармерията. Всичките техни автомобили могат да се движат безпрепятствено –няма да бъдат спирани. Това нямаше да е особен проблем, ако тук говорим само за няколко служители на тази банка. Но всъщност тяхната цел, така както ни беше анонсирана, е те да открият някакъв колцентър в България. Във въпросния колцентър ще работят около стотина човека – предполагаемо може би индийци, или не знам какви ще намерят, които да работят в този колцентър, но абсолютно никаква нужда няма ние да им даваме дипломатически статут. Всичките тези служители ще се ползват с имунитет срещу всяка форма на правен процес в Република България. Архивите им ще са неприкосновени. Всичките помещения и всичките превозни средства ще са неприкосновени. Никое българско длъжностно лице няма право да влиза в помещенията на тази банка без разрешението на нейния управител. България трябва да им осигури статут и стандарт на защита, не по-нисък от този на дипломатическите мисии. Банката и всички нейни активи се освобождават от всякаква форма на данъчно облагане. Аз не разбирам откъде накъде ние ще даваме привилегия на някакъв колцентър, дошъл тук от банка, регистрирана в Лондон, да бъде освободен от данъчно облагане, при положение че изтискваме като лимонче българските фирми. Всички нейни служители, но не само служителите, но и членовете на техните семейства, могат да влизат и да излизат безпрепятствено от Република България. Само ще напомня, че последният случай, в който беше хванато много голямо количество кокаин на „Капитан Андреево“, беше станало точно с някакви такива –служители с дипломатически паспорти на някаква служба в Брюксел. Абсолютно излишно! Нито от банката имат нужда, нито ние като хора, уважаващи себе си и своята родина, трябва да разрешаваме такова нещо. И не на последно място, въпросните около 100 служители в този колцентър, ако някога има нужда, ще бъдат и освободени от военна служба в България. Абсолютно не разбирам защо трябва да се дават такива привилегии – категорично против. Предстои да бъде гледано още едно такова споразумение с още една такава институция, а ако ние имаме поне малко самодостойнство, не трябва да подписваме такива споразумения. Благодаря.
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност Димо Дренчев каза голяма част от нещата, които ще кажа и аз. Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано на 12 май в Брюксел и в член единствен във въпросния законопроект от Народното събрание се иска да го ратифицира. Напомням, че България е член на Европейската банка за развитие от създаването й от 1990 г., като основната цел на това споразумение – така нареченият технологичен център, който се създава по искане на банката, както беше споменато, в него ще работят 100 човека, които ще бъдат наети в рамките на 18 месеца. Допълнително се уреждат имунитети и привилегии на служители на банката, като висшето ръководство има имунитет, съпоставим с дипломатическия, а въпросните служители имат два вида привилегии – едните са фискални, тоест те ще бъдат освободени от данъци, които се плащат в България като физически лица. Те плащат някакъв данък, който е вътрешен за банката – неясно по каква система е изчислен, а също така са освободени от данък на превозните средства. Ние смятаме, че това ги поставя в неравнопоставено положение спрямо българските граждани и това е една от причините, поради която няма да подкрепим тази ратификация. Другото, което ни притеснява в самата ратификация на това споразумение – новата петгодишна стратегия на Европейска банка за възстановяване и развитие за България, в която се акцентира като приоритет и като зелен преход и насърчаване на иновациите. Аз доколкото си спомням последната голяма иновация в Европейския съюз беше капачката, която става към бутилката, така че с оглед на тези две причини ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които биха желали да вземат отношение по Законопроекта за ратификация? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2025 г. със сигнатура 51-502-02-21. Гласували 163 народни представители: за 121, против 39, въздържали се 3. Законопроектът е приет на първо гласуване. Заповядайте, госпожо Николова, за процедура.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Предвид липсата на предложения в проведеното обсъждане на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България, № 51-502-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2025 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното заседание.
Благодаря, госпожо Николова. Уважаеми колеги, направено е процедурно предложение да разгледаме Законопроекта и на второ гласуване в рамките на днешното пленарно заседание – моля, режим на гласуване. Гласували 165 народни представители: за 126, против 39, въздържали се няма. Предложението е прието. Госпожо Николова, заповядайте да представите Законопроекта за второ гласуване.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие относно сътрудничеството и дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие в Република България, подписано на 12 май 2025 г. в Брюксел.“ Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Николова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по второто гласуване на Законопроекта за ратификация. Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам. Закривам разискванията, пристъпваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител и член единствен по вносител. Гласували 170 народни представители: за 130, против 40, въздържали се няма. Законът за ратификация е приет и на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОУЧВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕКА ДУНАВ“, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, И РЕЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ ЗА ДОЛЕН ДУНАВ – ГАЛАЦ, РУМЪНИЯ, ЗА СЪВМЕСТНО ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ПО ПРОЕКТ „ПОДОБРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА КОРАБОПЛАВАНЕ В ОБЩИЯ БЪЛГАРО-РУМЪНСКИ УЧАСТЪК НА РЕКА ДУНАВ – FAST DANUBE 2. Господин Добрев, заповядайте за представяне на доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
Първо да направя една процедура. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъде допуснат Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Уважаеми колеги – процедурно предложение за допускане в залата. Моля, режим на гласуване. Гласували 146 народни представители: за 106, против 38, въздържали се 2. Предложението е прието – моля, квесторите, поканете гостите. Заповядайте, господин Добрев.
„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, № 51-502-02-15, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 3 юли 2025 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, № 51-502-02-15, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г. На заседанието присъстваха господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията. При представянето на Законопроекта господин Забуртов поясни, че необходимостта от реализирането на Проекта произтича от международни задължения на Република България, както и от разпоредби на вътрешното законодателство. Съгласно чл. 3 от Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в град Белград на 18 август 1948 г., ратифицирана с Указ № 11 на Президиума на Великото народно събрание от 3 януари 1949 г., „Дунавските държави се задължават да поддържат своите участъци на Дунава в плавателно състояние за речните и, на съответните участъци, за морските кораби, да извършват необходимите работи за обезпечаване и подобряване условията за корабоплаване, а също така да не създават препятствия или спънки за корабоплаването по плавателните пътища на Дунава“. Със Споразумението между правителството на Народна република България и правителството на Румънската народна република относно поддържането и подобряването на фарватера в българо-румънския участък на река Дунав, подписано в София на 29 ноември 1955 г., утвърдено с акт на Министерския съвет от 13 февруари 1956 г., са определени участъците от реката, които ще се поддържат от съответните компетентни органи на двете държави, както и дейностите, които следва да се извършват. Съгласно чл. 77, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ организира, ръководи и контролира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с вътрешното и международното право. За изпълнение на своите ангажименти двете държави са изготвили съвместен проект за подобряване на корабоплаването по река Дунав – FAST Danube 2, който е одобрен от Европейската комисия, и в тази връзка е подписано Споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Ares (2024)7212701 от 10 октомври 2024 г. между Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда, от една страна, и Речната администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, и Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, от друга страна. Предвижда се финансовите ангажименти на българската страна да са в размер 111 млн. 831 хил. 421 евро, в това число безвъзмездни средства в размер до 95 млн. 56 хил. 707,85 евро – до 85%. Финансовите ангажименти на страните по проекта са разпределени съобразно участъците от река Дунав, за които отговарят. На 24 април 2025 г. е подписано Споразумение между Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речната администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“. Споразумението подлежи на ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, тъй като съдържа финансови задължения за Република България и се отнася до действието на закона – предвидено е съвместното възлагане на обществените поръчки да се извърши съгласно румънското законодателство. Господин Забуртов уточни, че ратифицирането на Споразумението не налага изменения в действащото в страната законодателство и не съдържа разпоредби, противоречащи на законодателството на Република България. В дебатите по Законопроекта взеха участие народните представители Никола Димитров и Богомил Петков. След проведените разисквания и изказаните мнения Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, № 51-502-02-15, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.“
Благодаря Ви, господин Добрев. Давам думата на представител на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на Комисията. Заповядайте, госпожо Николова.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, № 51-502-02-15, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г. На заседание, проведено на 10 юли 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта и съобщенията: Любен Нанов – заместник-министър, и Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“. В своето изложение господин Нанов заяви, че съвместният проект за подобряване на корабоплаването по река Дунав – FAST Danube 2, е подготвен в партньорство между Република България и Румъния. Целта на предвидените инженерни мерки в общия участък на реката е да подобрят условията за корабоплаване и безопасността на трафика, както и свързаността на Дунавския регион с останалата част на Европейския съюз по отношение на транспортна инфраструктура, системи и свободно движение на товари и хора по основната Трансевропейска транспортна мрежа. Формулярът за финансиране по Механизма за свързване на Европа, сектор „Транспорт“ 2021 – 2027 г. е подаден на 30 януари 2024 г. Той е представен пред Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда съвместно от българското Министерство на транспорта и съобщенията и румънското Министерство на транспорта и инфраструктурата. Инвестиционният проект е подготвен с финансовата подкрепа и техническата помощ по Механизма за свързване на Европа 2014 – 2020 г. Координатор по Проекта е Речната администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния. От българска страна партньор е Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, а свързан субект е Министерството на транспорта и съобщенията с оглед осигуряване на необходимия капацитет за изпълнение на предвидената интервенция от подобен мащаб. На 16 юли 2024 г. Европейската комисия одобрява Проекта за изпълнение по Механизма за свързване на Европа и е подписано Споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № Ares 2024/7212701 от 10 октомври 2024 г. между Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда, от една страна, и Речната администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, и Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав. Одобреното финансиране на Проекта е в размер 229 999 786,00 евро без ДДС. Предвижда се финансовите ангажименти на българската страна да са в размер 111 831 421,00 евро, в това число безвъзмездни средства в размер до 95 056 707,85 евро, което представлява до 85% от цялото финансиране. Финансовите ангажименти на страните по Проекта са разпределени съобразно участъците от pека Дунав, за които отговарят, и напълно се покриват от средствата във финансовата обосновка към Решение № 131 на Министерския съвет от 2024 г. По отношение на разпределението на предложените дейности като част от Проекта румънската страна е координатор по Проекта и има водеща роля при съвместно възлагане на три обществени поръчки: мониторинг на околната среда, проектиране и строителство, както и упражняване на строителен надзор. Всеки от партньорите по Проекта самостоятелно ще възложи изпълнението на мерките за публичност и финансов одит, за верификация на направените разходи по Проекта за всяка от страните, респективно съгласно българското и румънското законодателство. Споразумението подлежи на ратифициране на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България. В дебата взеха участие народните представители: Александър Койчев, Мартин Димитров и Димо Дренчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 14 гласа, „против“ – 3 гласа, и „въздържал се“ – 3 гласа. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по Проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, № 51-502-02-15, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Представител на вносителите от допуснатите в пленарната зала желае ли да представи Законопроекта от името на вносителя? Не. Откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи народни представители? Заповядайте.
Благодаря Ви. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, няма да подкрепим тази срамна ратификация, защото не знам колко от Вас са си направили труда да прочетат мотивите към тази ратификация, но там е написано, както беше казано и в докладите, че Румъния и България ще бъдат равноправни партньори. Само че който е вникнал в детайлите на самите мотиви, може би е разбрал, че всъщност възлагането на обществените поръчки по този договор ще бъде по румънското законодателство. Компетентен съд, ако се наложи да се произнася, също ще бъде румънският съд. И аз, честно казано, се чудя в тази зала, тъй като всяка седмица ние транспонираме някакви европейски директиви, регламенти и така нататък, дали скоро пък няма да започнем да транспонираме и румънското законодателство в българско законодателство, за да може да се оправдае някой и да каже: ето, и по българското законодателство е точно така, както следва, защото все пак господин Забуртов каза в Комисията, че не се налага промяна в законите, но в същото време то няма как и да е нужно да се променят закони, защото те са излишни. Българските закони няма да се спазват за тази срамна ратификация. Защо казвам, че е срамна ратификация? Защото нашият финансов принос към нея – навсякъде в мотивите е написано, че ние ще платим 20%, а всъщност не е така, защото трябва да платим и ДДС. Сумата е 77 млн. лв., което е 40% от стойността на Проекта, която се пада във финансовата част на българската страна, за съжаление. Това ще е първият път, в който България ще плати за един такъв проект, а това, което ще спечели, всъщност това, което ще загуби българската държава, е акватория. Това не е първият случай, в който България губи акватория. Акватория сме загубили край Резово. Не знам колко от Вас са запознати с тогавашното бездействие на българската държава, когато турската държава на устието на река Резовска засипва камъни – фракция, и по този начин измества и самото речно корито на Резово. Само че тогава ние сме били безучастни свидетели на това действие, но този път освен да бъдем безучастни свидетели на това действие, ние ще заплатим 77 млн. лв. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ призоваваме тази ратификация да не бъде приета, да бъде отхвърлена и да бъде изготвен нов проект, който да защитава и националните интереси на българската държава.
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Никола Димитров? Няма реплики. За следващо изказване – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, ние няма как да го подкрепим. Взимам изказване, защото аз съм представител на една от засегнатите общини, а именно община Оряхово в област Враца. Малко историческа справка, съвсем кратка. Имали сме дългогодишни проблеми, докато се установи къде трябва да е границата между двете държави – Румъния и България, докато тя е установена. Когато бях дете, си спомням, че румънците упорито с драги копаеха и, подкопавайки по този начин талвега на реката, те се опитваха да вземат част от островите. Този проблем се реши, докато границата се заби и стана статична, но те в момента имат възможност да вземат акватория от Дунава. Същевременно град Оряхово е град, който е на високата част, а физическата география казва, че винаги единият бряг е полегат, другият остър – при нас се е паднал високият бряг. Докато не видях тази ратификация, знаех, че в град Оряхово има стотици свлачища, а се оказаха около 300. Ако някой от Вас е ходил там, където се събираха трите пътя – речният, железопътният към село Сараево, това навремето бяха изключително много лозя, които точно вследствие на това подкопаване на брега се свлякоха в Дунава. Тоест ние губим територия, хората загубиха своята вилна зона. Така че ние няма как да не сме против. Даже си спомням, че навремето там имаше пункт на СБА за годишни технически прегледи, който също отиде в Дунава, и това е само единствено пряка последица на работата на румънците, така че ние сме против. И още едно нещо искам да кажа: в Община Оряхово – Общинският съвет за последните две години има може би едно-единствено решение, което е взето с абсолютно мнозинство от всички политически партии, а именно това е, че те не подкрепят тази ратификация, защото всички жители на град Оряхово знаят какво ще се случи. Ние в момента искаме, водени от това добросъседство, да го наречем, макар че никога това добросъседство не е било в наша полза, но то е вредно за община Оряхово и за жителите на град Оряхово. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Папов? Не виждам. Има ли други за изказване? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този законопроект. Дори призовавам председателя на Транспортната комисия да не прибързва и да не го вкарва за гледане на второ четене, тъй като според нас този законопроект трябва да бъде оттеглен. А самият инвестиционен проект за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав трябва да бъде много сериозно ревизиран и преработен. С този проект ние, тоест Вие управляващите – тези, които ще гласувате за ратификацията на този проект, реално ще гласувате доброволно намаляване на акваторията на България, тъй като Проектът предвижда изместване на талвега, или най-дълбоката част, който съвпада с границата между Румъния и България към нашата територия. И това категорично можем да го определим като национално предателство. Тоест, който от народните представители гласува за ратификация на този проект, спокойно може да бъде обявен за национален предател. Освен това преместването на фарватера се прави на поне четири места – при село Орсоя, община Лом, област Монтана, измествайки се непосредствено до остров Добрина; при Оряхово област Враца, измествайки се непосредствено до брега; при село Попина, община Ситово, област Силистра; и при Белене, област Плевен. Обръщам внимание на факта, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерският съвет назад във времето в писмо потвърждават, че не са давали съгласие за изместване на държавната граница по река Дунав. Въпреки това вместо да бъде спрян, Проектът е предложен за финансиране в Европейската комисия. Нещо повече, миналата седмица на изслушване в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление попитах министъра на регионалното развитие – господин Иванов, дали има някакво друго становище от това, което е дадено през годините от страна на Министерството. Той каза, че няма и че потвърждава становището, дадено в годините назад от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тоест той потвърждава, че от Министерството на регионалното развитие и благоустройството не са съгласни с изместването на границата по този проект, тоест те не са съгласни и със самия проект. За изместване на границата са сезирани ДАНС и прокуратурата, сезирана е и Европейската комисия. ДАНС от своя страна е образувала преписка и по запитване на Община Оряхово тя отговаря, че по вече събраните данни по преписката на ДАНС е образувана прокурорска преписка в Софийска градска прокуратура, към която са присъединени всички материали, събрани по сигнала в хода на извършената от служителите на ДАНС проверка. Освен това от особено голямо значение е и фактът, че изместването на талвега крие сериозни опасности за българския бряг. Това вече беше споменато от народния представител Ивайло Папов, който е от този район. За разлика от румънския, българският бряг е висок и това е предпоставка за възникване на свлачищни процеси. Тези обстоятелства са потвърдени от учени в България, които са експерти в областта. В тази връзка дори има взето решение на Община Оряхово, което беше споменато и от народния представител Ивайло Папов, в което единодушно и категорично е заявено несъгласието срещу изпълнението на Проекта в частта му – преместване на фарватера към българския бряг при критична точка Оряхово – Бекет, поради ясен риск от възобновяване на свлачищни процеси в град Оряхово. Тъй като най-дълбоките хлъзгателни повърхнини достигат до акваторията на реката и при изместване на фарватера ще се активизират регистрираните свлачища в района, за което Община Оряхово е уведомила ДАНС, че ще си потърси правата по всички възможни начини, включително чрез гражданско неподчинение и блокиране на международния път Оряхово – Бекет. Свлачището в Оряхово е активно и в момента. В официално писмо Министерството на регионалното развитие и благоустройството посочва, че скоростта му на придвижване е 7,9 см в година, площта му е над 30 хиляди квадратни метра, обхваща най-източната част на града, точно над ферибота Оряхово – Бекет, промишлената зона и двата пътя, единият от които е опасен и затворен за движение. Последното активизиране на свлачището е било през 2015 г., когато преместването на земните маси в тази част от града е било над 1 метър. Много къщи и имоти тогава са пострадали и хората на практика са се изселили от района. Само в Оряхово и около града са регистрирани официално над 40 свлачища, 13 от които активни и в момента, две са потенциални, а 19 се водят неизвестни и само забележете, шест са стабилизирани. Освен това районът е и сеизмичен, а въобще не е изследван този ефект в инвестиционния проект. А комбинацията от земетръс и свлачищни процеси ще е пагубна за целия район. Другото голямо свлачище, което е застрашено, е през село Орсоя, община Лом, и квартал „Боруна“ в град Лом, област Монтана. За разлика от Оряхово, където свлачищата са идентифицирани от МРРБ като много и активни, при Орсоя те са седем и са отбелязани като периодично активни, а за периода 2022 – 2023 г. преместванията са от 5 до 7,5 см годишно. Село Орсоя е почти обезлюдено именно вследствие на голямо свличане на земни маси в края на 80-те години на миналия век. Друг сериозен проблем с реализирането на Проекта е удълбочаването на река Дунав. Естествено, ще бъде и екологичен. Удълбочавайки реката, подпочвените води ще спаднат драстично, което ще има огромен ефект върху кладенците на хората, земеделието, риболова, както и на защитените зони по „Натура 2000“. Поради всички тези фактори и множеството отрицателни становища в края на 2023 г. министърът на околната среда и водите връща доклада по ОВОС на този проект. Въпреки това министърът на транспорта в началото на 2024 г. внася Проекта за европейско финансиране заедно с румънския отговорен министър с обяснението, че след осигуряване на финансирането на този проект всички становища ще бъдат взети предвид при самото проектиране в проблемните участъци по река Дунав. Решението по ОВОС е обжалвано, не е влязло в сила, за което има определение на Върховния административен съд от 6.10.2025 г., а съгласно Закона за устройство на територията, или по-точно чл. 144, ал. 1, т. 5, не може да бъде издадено разрешение за строеж на инвестиционен проект, за който няма влязло в сила решение по ОВОС. Участъците от свлачищните процеси не са обследвани, не са взети предвид, не е направен и анализ на процесите, които ще възникнат по време и след реализиране на Проекта, както и мерки за предотвратяването на тези процеси. Проектът и неговата реализация са в нарушение на чл. 143 от Закона за водите. Признание за всичко това, че не е взето предвид, е направил лично изпълнителният директор на Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ инженер Ивелин Занев към протокол от Върховния административен съд по делото за ОВОС, в което господин Занев признава, че всички изисквания, които са от експертната група в доклада по ОВОС и в решението по ОВОС, са записани и няма да бъдат предприети абсолютно никакви мерки, преди да се направят описаните проучвания. Тоест какво правите Вие в момента? Предлагате за ратифициране едно споразумение по инвестиционен проект, който тепърва ще трябва да обследва вероятни свлачищни процеси и тепърва ще трябва да се преработва Проектът. Затова ние настояваме тази ратификация да не бъде разгледана днес на второ четене. Имало е достатъчно време. Спомням си, че за първи път попаднахме на този проект в Комисията по околната среда и водите през 2023 г. Тогава също не бяха предприети никакви действия. За две години спокойно е можело инвестиционният проект да бъде преработен, да се осигурят средства за брегоукрепване на българския бряг и затова предлагаме това да се направи в момента. Тъй като все още процедурата по решение на ОВОС не е приключила, ще има достатъчно време до произнасяне на съда – изтеглете Проекта, преработете го и защитете българските национални интереси.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Има ли реплики към изказването на господин Стоянов? Заповядайте за реплика.
Благодаря Ви. Господин Стоянов, с едно не съм съгласен – че не трябва да се бърза между първо и второ четене на тази ратификация. Сега е моментът и мястото, в което може да бъде отхвърлена тази ратификация още на първо четене. Така би постъпила една националноотговорна зала, която да гледа, да настоява и да спазва интересите само и единствено на държавата, които интереси трябва да отстоява, а не, естествено, на румънската държава. Българските граждани са изпратили всеки един от народните представители в тази зала, за да може да взима най-добрите решения за българската държава и за нашето развитие, и за запазване на териториалната ни цялост. Но виждаме, че на огромна част от народните представители явно това не им е проблем, и сега тук е моментът и мястото, в което ще се отличат националноотговорните политици и тези, които изпълняват чужди заповеди, господин Стоянов. Това е моята критика.
Благодаря Ви. Има ли друга реплика? Желаете ли дуплика, господин Стоянов? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, прав сте. Аз призовах да не се гласува и на второ четене, защото знам, и от парламентарната практика е доказано, как действат управляващите в момента. Те внасят един законопроект, който го гласуват на първо, веднага след това – на второ четене. Аз все пак призовавам залата и народните представители, които слушат в момента и са слушали нашите аргументи, наистина да гласуват против тази ратификация. Има предостатъчно време Проектът да бъде преработен. Ние не сме против защитата на българските интереси, под това имам предвид защитата на българския бряг. Напротив, с приемането на това решение днес в този му вид и на Проекта, който е към днешна дата, отново казвам, че това ще бъде национално предателство, и всеки един от народните представители, които гласуват „за“ в момента, спокойно може да се счита за национален предател.
Господин Стоянов, ще Ви помоля да не използваме квалификации и набеждаване на народните представители в престъпления. Давам думата на заместник-министъра на транспорта и съобщенията господин Ангел Забуртов. Заповядайте, господин Заместник-министър.
Благодаря, господин Представител. Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът за плавателния път на река Дунав е изключително важен. Ние знаем, че логистично имаме проблем в определени периоди на годината, когато нивото на реката е ниско, така че това е един много важен логистичен проект. Река Дунав е може би един от най-перспективните коридори за връзка с Европа, също и по долното течение на река Дунав. Ние имаме традиции в корабоплаването по река Дунав, дълги и с постоянни линии, които сме обслужвали. Към днешна дата има желание това да бъде един надежден транспортен коридор, така че Проектът „FAST Danube 2“ за подобряване на плавателния път в смесения българо-румънски участък е изключително важен логистичен проблем. Изключително важен! Той беше определен тук като само румънски проект, че едва ли не само румънската държава ще има ползи от този проект. Не, той е еднакво важен за румънската държава и за българската държава. По отношение на аргументите, които бяха посочени за укрепване на бреговете, нашите учени положиха усилия и дадоха препоръки как нашият интерес по отношение на брега да бъде защитен и те ще бъдат включени в техническото задание. И ние очакваме в техническото задание всички препоръки да бъдат отстранени, така че това смятам, че ще бъде решено. Всички учени, които се занимават по отношение на брегоукрепване, ерозии, досега се включиха в Проекта и очакваме това да бъде отразено в техническото задание. А по отношение на границата, аргументите, които бяха посочени, говорим за талвег и за фарватер. По отношение на драгажните неща, те ще се осъществяват само по фарватера, а фарватерът и талвегът не е едно и също нещо. Така че по отношение на държавната граница също аргументите не са в посока, че ние ще загубим част от държавната граница. Ние ще имаме единствено и само драгаж и корекция само по фарватера на река Дунав, в смесения българо-румънски участък. Така че се надявам това да не е аргумент и да говорим за промяна на държавната граница. Държавната граница е определена още с една конвенция от 2009 г. – 1908 г., съжалявам. След това няколко пъти е правен опит да се направи корекция по метода на определяне на държавната граница. С процеса на подобряване плавателния път няма да бъде нарушена държавната граница на Република България. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по разглеждания законопроект? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г. с входящ № 51-502-02-15. Гласували 175 народни представители: за 134, против 38, въздържали се 3. Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура!
Процедура – заповядайте, господин Добрев.
Процедура!
След това на Вас ще Ви дам...
Процедура по прегласуване.
Вие за прегласуване ли искате процедура?
Не.
Не. Вашите процедури за какво са?
За прегласуване.
Заповядайте процедура за прегласуване.
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е за прегласуване, тъй като, видно и от казаното от представителя на Министерството на транспорта, се потвърждава това, което говорих досега и голяма част от Вас не чухте. В отговор на запитване на народен представител през 2018 г. Министерството на вътрешните работи отговаря, че с Ньойския договор от 1919 г. се установява, че за граница по река Дунав служи не средата на реката, а нейният фарватер – главното плавателно течение, средната линия на главния плавателен канал на реката и по този начин се потвърждава това, че всеки един, който гласува в момента, гласува за изместване на фарватера, тоест гласува за изместване на държавната граница в ущърб на нашата държава. И още веднъж, господин Председател, съжалявам, че пак ще го кажа, но за мен това е национално предателство и затова моля на прегласуване да си промените решението и да отхвърлим този законопроект за ратификация.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Направена е процедура за прегласуване – моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 131, против 39, въздържали се 2. Предложението е прието. Господин Добрев, имате думата за процедура.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроект за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2025 г. с входящ № 51-502-02-15, да бъде подложен на второ гласуване.
Благодаря Ви, господин Добрев. Направена е процедура от председателя на Комисията по транспорт и съобщения да подложим разглеждания днес законопроект на второ гласуване в едно заседание. Моля, режим на гласуване. Гласували 171 народни представители: за 131, против 38, въздържали се 2. Предложението е прието. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада.
„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“ Член единствен. Ратифицира Споразумението между Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“, Република България, и Речна администрация за Долен Дунав – Галац, Румъния, за съвместно възлагане на обществени поръчки по проект „Подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав – FAST Danube 2“, подписано на 24 април 2025 г. в София.“
Благодаря Ви, господин Добрев. Откривам разискванията по доклада на Комисията за второ четене. Имате думата за изказвания. Уважаеми дами и господа народни представители, има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията и подлагам на второ гласуване докладвания законопроект, наименованието на законопроекта и член единствен. Гласували 170 народни представители: за 131, против 38, въздържал се 1. Предложението е прието – Законопроектът е приет на второ гласуване.
Процедура!
Процедура за какво? (Реплика от народния представител Ангел Славчев.) Заповядайте.
Господин Председател, ще Ви помоля за 30 минути почивка от името на парламентарна група, за да можем да обсъдим какво да правим с хората, които подкрепиха предишното гласуване – 30 минути почивка.
Благодаря Ви, поискана е почивка от името на парламентарна група. Петнадесет минути почивка. (След почивката.)
Уважаеми колеги народни представители, възобновявам днешното заседание след направената почивка. И преминаваме към последната точка от днешния дневен ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И НЯКОИ ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ, ИЗВЪРШВАНИ НА БОРДА НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИТЕ СРЕДСТВА, ПРИЕТ НА 4 АПРИЛ 2014 Г. В МОНРЕАЛ Вносител – Министерският съвет. Имате думата за процедура, господин Петров – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Вчера внесох две предложения за точки в дневния ред – едното като народен представител, което е регистрирано в 17,55 ч. в Деловодството на Народното събрание, и второто, от името на парламентарна група, на която съм заместник-председател, регистрирано в 18,00 ч., макар че имейлът, който съм изпратил с това предложение, е изпратен в 17,53 ч. И с двете предложения поисках да бъде включено като точка в програмата за тази пленарна седмица предложението на президента на Република България, което е внесено в Народното събрание на 12 май. Сутринта, господин Председател, на Председателския съвет Вие ми заявихте, че това предложение е върнато обратно в Президентството. Това не е истина, господин Председател. И по-рано в предходна процедура от тази трибуна аз Ви заявих, че ще направим надлежна проверка в Деловодството на Народното събрание. Вие ни подведохте на Председателския съвет, първо, и след това, когато изчетохте предложенията за внасяне в дневния ред, Вие отказахте да подложите първото мое предложение, внесено като народен представител в 17,55 ч., като недопустимо с мотив от Ваша страна, че предложението на президента е върнато обратно в Президентството. Това не е истина и не е така, господин Председател. Оригиналът на предложението на президента на Република България все още се намира в Деловодството. Сигнатурата му е 51-500-006 от 12 май 2025 г. Ние се снабдихме, както Ви обещах, господин Председател, с документ от Деловодството на Народното събрание. Единственото, което е изпратено към Президентството, това е разпореждането на тогавашния председател, което разпореждане впоследствие беше обявено от Конституционен съд за недопустимо. И така се получава, господин Председател, че Вие в нарушение на Правилника не допуснахте за гласуване, не подложихте на гласуване надлежно внесено от мен предложение за точка в дневния ред, даже две – едното от мен като народен представител, другото от името на парламентарна група. Затова Ви призовавам, господин Председател, да поправим този дефект, а именно да свикате Председателски съвет, на който да бъде обсъдена тази ситуация, след което да подложите на гласуване направените от мен две предложения. Можете да ги подложите за гласуване както по реда на ал. 3, по която те са направени, така вече имате възможност с оглед на така създалата се ситуация, в която не търсим да обвиняваме някой все пак, да ги подложите на гласуване по реда на ал. 5 в ролята на изключителност, каквато има в настоящия момент. Така че това е призивът ми с процедура по начина на водене, господин Председател, за да поправим този дефект, който се получи с недопускане на тези две предложения. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Само ще Ви помоля да аргументирате от парламентарната трибуна изключителността, за да мога да... Да, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Българската конституция казва – две са нейните разпореди, по които народният представител може да участва в работата на Народното събрание. Едното – по чл. 84, а другото по чл. 86 от Конституция, където той има право, разбира се, на законодателна инициатива. По ролята на тези разпоредби всеки един народен представител, господин Председател, има право да внася предложения, участвайки в работата на Народното събрание – предложения за включване в дневния ред. И когато той ги е направил надлежно, господин Председател, те не могат да бъдат, как да кажа, отклонени с едноличен акт на председателя на Народното събрание. Напомням Ви, това е предметът на вчерашното решение на Конституционния съд, а именно с един такъв едноличен акт, какъвто Вие извършихте в началото на днешното пленарно заседание, такъв подобен едноличен акт беше обявен за противоконституционен. Защото, господин Председател, не може да изземвате правомощия на Народното събрание като един колективен орган, тъй като, според вчерашното решение на Конституционния съд по Дело № 8 от 2025 г., не разполагате с еднолични права и не сте едноличен държавен орган, поне така смята Конституционният съд. Аз се солидаризирам с това мнение. И именно затова, господин Председател, изключителността по реда на ал. 5 на чл. 47 от нашия правилник е налице, когато имаме толкова грубо нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е препятствало народни представители от възможността да участват в дейността на парламента, която им е конституционно гарантирана по две разпоредби, отново ще повторя – по чл. 84 и по чл. 86 от Конституцията. Именно тази изключителност на това нарушение – толкова тежко, за съжаление, пак казвам, което ограничава конституционно гарантирани правомощия на народния председател, Ви позволява, господин Председател, да свикате Председателски съвет, да обсъдим тази ситуация, след което да подложите на гласуване двете надлежно направени по нашия правилник предложения, с което мисля, че и останалите парламентарни групи биха се съгласили на този Председателски съвет, но нека да не гадаем предварително. Благодаря Ви за разбирането.
Благодаря Ви, уважаеми господин Петров. Сега да направя и аз няколко уточнения във връзка с всички обвинения, които бяха отправени към мен.
Аз изрично казах, че нямам обвинения към Вас.
Ами, казахте, че съм нарушил Правилника, и аз трябва да се аргументирам защо не съм го нарушил. Първо, тази извънредност, за която говорихте, свързана с Решението на Конституционния съд – вероятност или изключителност, вероятно е така. Само че Вие като юрист много добре знаете, че решенията на Конституционния съд влизат в сила след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. Към настоящия момент все още нямаме влязло в сила решение на Конституционния съд, чисто формално. По отношение на физическото присъствие на документите в Народното събрание сте абсолютно прав. Нормално е всеки документ, който е постъпил в деловодството на дадена институция и има входящ номер, да се намира в деловодството, за да може винаги, когато трябва да бъде извършена проверка, този документ и този номер да не стои празен. Трябва да има папка с този номер. По отношение на това, което казах, че тази процедура няма как да бъде допусната – тази точка до гласуване, поради простата причина, че имаме разпореждане на председателя на Народното събрание с връщане на президента на Република България и от юридическа гледна точка нямаме предложения за разглеждане. Мисля, че чисто формално всички юристи, които са към кабинета на председателя и които са ни консултирали, са на едно мнение – това, което Ви казах: ако нещо трябва да бъде разгледано, президентът на републиката има правомощията да внесе това искане отново в Народното събрание. А по отношение на физическото присъствие – мисля, че вече Ви дадох ясен отговор. Заповядайте за процедура.
Господин Председател, държа да Ви посоча, че отново, за съжаление, говорите неточности от тази трибуна, и ще Ви покажа в какво се изразяват те. На първо място, няма юридическо връщане, или както Вие го наричате – на внесеното предложение от президента, и такова връщане никога не е правено. Знаете ли защо? Това, което не са Ви дали да прочетете, господин Председател, е едно писмо, което реално е изпратено, и това е единственото тъй наречено връщане, което са Ви посочили, но не са Ви дали да го прочетете, господин Председател. Аз мога да Ви дам да го прочетете. То е със сигнатура 51-550-06-140 от 13 май, подписано от Наталия Киселова, в което, забележете, адресирано е до президента, в него се посочва, че му се изпраща разпореждане на председателя относно внесеното. Това, което е върнато, изпратено или както искате го наречете – юридически, физически или така нататък, господин Председател, е просто едно разпореждане на председателя на Народното събрание с придружаващо писмо. Нищо друго не е връщано и не е излизало от Деловодството на Народното събрание, господин Председател. И Вие отново, пак да кажа, може би сте подведен, не мога да преценя, но към момента имаме в Деловодството на Народното събрание, първо, предложение от президента. То се намира в Деловодството в оригинал. На второ място, господин Председател, имаме две внесени предложения то да бъде включено като точка в дневния ред по реда на чл. 47, ал. 3. С различни мотиви те не бяха допуснати до гласуване. Именно затова Ви помолих да бъде свикан Председателски съвет, на който тази ситуация да бъде обсъдена и след това да бъдат подложени на гласуване. Благодаря Ви.
Уважаеми господин Петров, отново, тъй като подценявате институцията на председателя на Народното събрание, никой няма как да подведе председателя на Народното събрание, защото всеки си изпълнява добросъвестно задълженията. (Реплика на народния представител Петър Петров: „Явно! Явно!“) И в тази връзка ще Ви прочета разпореждането на председателя на Народното събрание, а именно: „Връщам на президента на Република България предложението за произвеждане на национален референдум с входящ номер… като недопустимо.“ В тази връзка след този акт (реплика на народния представител Петър Петров), след този акт (реплика на народния представител Петър Петров) няма кое да подложим на разглеждане. (Реплика на народния представител Петър Петров.) Така. Мисля, че изчерпахме това, което коментираме по тези точки. Преминаваме към последната точка от дневния ред. Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения да представи доклада на Комисията. Заповядайте, господин Добрев.
Благодаря Ви, господин Председател. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание в пленарната зала да бъде допуснат господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията. Всъщност той просто трябва да влезе, защото миналия път го гласувахме. Да.
Така е, господин Добрев. Направена е процедура за допуск. Моля режим на гласуване. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Няма нужда.“)
Няма нужда, ние го гласувахме.
Няма как да няма нужда, тъй като за всяка точка допускът е конкретен и индивидуален. Такъв е текстът в Правилника. Моля, режим на гласуване. Гласували 85 народни представители: за 50, против 34, въздържал се 1. Предложението не е прието. (Реплики отляво: „Прегласуване! Прегласуване!“) Поискано е прегласуване от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“. Моля, режим на прегласуване. Гласували 147 народни представители: за 105, против 39, въздържали се 3. Предложението е прието. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на Комисията.
„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, № 51-502-02-9, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 17 юли 2025 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, № 51-502-02-9, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, и госпожа Анелия Маринова – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна агенция“. При представянето на Законопроекта господин Забуртов заяви, че Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приета в Токио на 14 септември 1963 г., наричана по-кратко Конвенцията, определя държавата на регистрация на въздухоплавателното средство като компетентна да упражни юрисдикцията си по отношение на престъпления и други действия, извършвани на борда на въздухоплавателното средство. Протоколът за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, наричан накратко Протоколът, допълва това правило, като предвижда при определени условия държавата на кацане и държавата на оператора също да имат компетентност да упражняват юрисдикция при престъпления и незаконни действия, извършвани на борда на въздухоплавателното средство. Установяването на такава компетентност върху нарушенията е задължително, ако са изпълнени критериите, посочени в Протокола. По този начин се отстраняват пропуските в Конвенцията, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на престъпленията, извършени на борда на въздухоплавателни средства, обслужващи международни полети. С Протокола се прецизират и разпоредбите, касаещи както правомощията на служителите по сигурността на полета, така и правната им защита по дела, заведени от лица, срещу които са предприети превантивни мерки, което съществено подобрява сигурността на въздухоплаването в световен мащаб. Протоколът също така съдържа разпоредби, регламентиращи координацията между държавите, правото на справедлив съдебен процес и справедливо отношение, както и правото на авиационните оператори да търсят обезщетение за вреди, причинени от лице, спрямо което са предприети превантивни мерки. През 1989 г. Република България е страна по Конвенцията, но към настоящия момент все още не е подписала и ратифицирала Протокола. Господин Забуртов посочи, че на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7 от Конституцията на Република България Народното събрание следва да ратифицира със закон Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, № 51-502-02-9, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Добрев. Господин Заместник-министър, желаете ли да представите Законопроекта? Не. Благодаря Ви. Откривам разискванията по Законопроекта. Заповядайте за изказване.
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Искам да започна по същество с това каква е нашата позиция по предложеното за ратифициране Споразумение. Всъщност това е Протоколът, който изменя Конвенцията за престъпленията, а самата конвенция е още от 1964 г. Ние ще подкрепим Протокола, но по този повод искам да обърна внимание на няколко елемента. Самият начин, по който ние го правим тук, показва, че общо взето Народното събрание е изчерпило възможността да изпълнява ролята си такава, каквато е замислена в истинската парламентарна република. Не може 240 души да се занимават с един доста специфичен документ, който така или иначе на практика се прилага и се спазва от България, а именно Международната конвенция за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, защото това споразумение, на практика този протокол, по който всички авиокомпании в света действат, е от поне 40 години. През 2016 г. имаше промени, които позволяват по-детайлен контрол на престъпленията и най-специфичното е това, че още държавите ще имат право на компетентност спрямо регистрацията на операторите, които ползват самолетите, и така или иначе има неща, които в процеса на практиката са се появили като нужда, за да бъдат регулирани. Ние като народни представители, тоест Народното събрание, сме длъжни да ратифицираме този документ поради простата причина, че по него споровете, които се отнасят до Конвенцията, се решават пред международни арбитражи, в частност арбитража на ООН. Поради тази причина – да, нормално е Народното събрание, и по Конституция е задължено, да извърши такова гласуване. Но както видяхме и преди малко, нашата държава, която трябва да бъде парламентарна република, в момента на практика не спазва основния дух на парламентаризма. Ние сме се задълбали в непрекъснати формалности, детайли, издребняване, които са изчерпали духа на парламентаризма. Неслучайно затова казах, че ще използвам просто този момент, за да кажа защо от ВЪЗРАЖДАНЕ и да подчертая, че ние наистина твърдим и смятаме, че трябва да се преустрои изцяло държавното управление, механизмите, по които държавата взема решения, да се намали броят на народните представители, защото 240 души – да, те са необходими при други обстоятелства, когато трябва да се говори идеологически, когато трябва да се разсъждава, когато трябва да избираме между различни идеи и идеологии. Случаят не е такъв и точно заради това използвам да го подчертая. В тази връзка искам да използвам момента, за да поздравя нашата представителка в Международния арбитраж на ООН Мира Райчева. Тя току-що е избрана и това е наш български представител в този арбитраж – мисля, че е с най-високия успех на конкурса, който е трябвало да бъде издържан, а връзката е това, че в този арбитраж евентуално ще се гледат и спорове по тази конвенция. Това исках да подчертая за последен път, въпреки че на пръв поглед не са свързани нещата, а всъщност те са много показателни. Всички знаем какво става в Народното събрание – само дреболии и само формалности! Благодаря.
Благодаря Ви, господин Чорбов. Има ли реплики към изказването на господин Чорбов? Не виждам. Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал с вх. № 51-502-02-9, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г. Гласували 119 народни представители: за 110, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Добрев, давам Ви думата за процедура.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Законопроект за ратифициране на протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършени на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал, № 51-502-02-9, внесен от Министерския съвет на 7 май 2025 г., да бъде подложен на второ гласуване.
Благодаря Ви, господин Добрев. Направена е процедура за второ гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 120, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада.
„ЗАКОН за ратифициране на Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал Член единствен. Ратифицира Протокола за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства, приет на 4 април 2014 г. в Монреал.“
Благодаря Ви. Откривам разискванията по второто гласуване на Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Поставям на второ гласуване докладвания законопроект, наименованието на Законопроекта и член единствен. Гласували 135 народни представители: за 127, против 8, въздържали се няма. Законопроектът е приет на второ гласуване. Сега, уважаеми колеги, изчерпахме тази точка от днешния дневен ред и би следвало да преминем към нефиксираната т. 8 от седмичната ни програма, но предвид това, че Законопроектът за държавния бюджет за 2026 г. е взаимосвързан със законопроектите за бюджета на държавното обществено осигуряване, за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и с оглед предоставянето на трансфери същият не е разгледан и съответно не са постъпили доклади по него от постоянните комисии на Народното събрание и водещата Комисия по бюджет и финанси не е обобщила техните становища, както изисква чл. 85 от глава 7 „Приемане на бюджетите“ от Закона за публичните финанси, не може да започне разглеждането на следващата нефиксирана в програмата точка, а именно Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Също така неслучайно процедурното предложение за включването ѝ като точка беше с уточнението, че същата ще се разгледа преди точката за парламентарния контрол и съответно след приемането на двата малки бюджета. В тази връзка и поради изчерпване на дневния ред за днес закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е утре, четвъртък, 20 ноември от 9 часа. Благодаря Ви за днешния ден. (Звъни.) (Закрито в 14,35 ч.) Заместник-председатели: Костадин Ангелов Николета Кузманова Секретари: Габриел Вълков Иван Белчев