Председател Росен Желязков
Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) За декларация от парламентарна група – заповядайте, господин Маринов.
Официален източник: parliament.bg
Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) За декларация от парламентарна група – заповядайте, господин Маринов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди 147 години в Балкана над Враца загива Христо Ботев – поет, революционер, българин, титан с несломим дух и непречупена воля за борба. С живота и с подвига си Ботев извиси себе си до върха на пантеона на българските национални герои. Със смъртта си постигна безсмъртие! Той вечно ще бъде пример за това как трябва да се живее и за какво има смисъл да се умре. Следвайки библейската повеля, че няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за ближните, Христо Ботев жертва себе си за по-добрия живот на другите, за това да ни има и нас днес тук. Не търси нищо, „стига му тая награда да каже нявга народът: „Умря сиромах за правда, за правда и за свобода!“ Затова е и толкова велик, затова остава недостижим морален съдник и светъл пример – пример, който трябва да следваме и в ХХI век. Да молим Бог да не ни изпраща изпитания като тези от онова време, но и да ни дава сили да преминаваме с достойнство през сегашните трудности. Нека, когато изпадаме в дребнотемие, в ежби помежду си и когато вместо да обединяваме хората, ги противопоставяме, да се сетим за строгия поглед на поета и сами да си дадем присъда. Нека не съдим никого, дори и тези, които пред герба, пред знамето, пред целия български народ превърнаха тази най-висока трибуна в България в гладиаторска арена на низки страсти. Присъдата им е дадена. От кого ли? От Ботев! „Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви и немеем, и се смеем пред народни свети жертви.“ Днес много хора ще упражняват красноречието си по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Би било достойно обаче и да замълчим – не само заради традицията да почитаме паметта на героите с минута мълчание, не само заради невъзможността с думи да опишем подвизите на предците си, а и заради това, че много често се оказваме неспособни да повторим техните дела, неспособни да направим компромиси със своето его, със своите тясноличностни и тяснопартийни интереси в името на България. Не бива да си задаваме въпроса какви жертви не може да сторим днес, а напротив – да се запитаме какви жертви трябва да бъдат направени, за да може поне малко да се доближим до духа на онези велики българи! Нека всички ние осъзнаем високата си отговорност в днешното нелеко време и да докажем, че дедите ни не са се борили напразно, да докажем, че не сме недостойни техни потомци. Ще си позволя да завърша със строфа от химна „Юнаци, лека нощ!“, който обикновено звучи при отдаване на най-висока почит пред загиналите: „Българийо, за тебе те умряха! Една бе ти достойна зарад тях! И те за теб достойни, Майко, бяха!“ Вечна да е паметта на героите! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)
Уважаеми колеги, ще направя процедурно предложение – точка четвърта от вчера „Проект на решение – задължава Министерският съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за промени в Плана за възстановяване устойчивост“, която в седмичната програма е номер четири, да бъде точката след блицконтрола и преди разглеждането на Закона за съдебната власт. Има ли различно предложение? Ако няма, режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 160, против 4, въздържали се 47. Предложението е прието. Господин Костадинов – декларация. Още не сме в блицконтрола – ако е свързана с днешния тържествен повод?
Господин Председател, днес е денят, в който ние почитаме паметта на всички, паднали за освобождението и обединението на България. Тъй като за добро или за лошо вече са минали доста години от Освобождението на нашата Родина, много хора са забравили това, което е било във времето преди Освобождението, и обикновено тълкуванията са доста субективни и изкривяват реалността. Аз затова сега ще си позволя да прочета думите на един свидетел на епохата: „В какво се състои болестта на нашия народ? „Да работим, да работим, трябва да работим!“ – се чуват гласове от всичките краища на нашето отечество, а народът ни, който и досега още не е можал да разбере разликата между думите „работя“ и „робувам“, озърта се около себе си и пита: „какво да работя, как да работя и защо да работя? В продължението на цели пет столетия аз съм заприличал на скот от работа, а вие все още ми пеете старата песен, все още ме карате да робувам и все още ме подканяте като вол. Кажете ми какво да работя и аз ще да послушам вашите искрени гласове; само, знаете ли, аз искам такава работа, която да облекчи моите страдания, която да възнагради моят труд и която да ме извади из това гнусно робско състояние.“ – „Работи! – обаче отговарят нашите патриоти, – защото твоите потреби са грамадни, твоите обществени болки са безбройни, твоите учебни заведения са неуредени, твоите ученолюбиви заведения, Народе, са презрени, твоите общини са разнебитени, твоето економическо състояние е лошаво и всичко у тебе е подложено под произвола на една несносна и проклета съдба. Работи, за да достигнеш до точката на своето умствено, нравствено и веществено възвишение, и ти ще да заприличаш тогава на народ и ще да бъдеш достоен за почит и за уважение.“ Колкото и да е глупаво и безсъвестно да отговаря човек на прави и искрени въпроси с голи и изтъркани фрази, ние виждаме, че почти всичката наша журналистика и днес даже се не занимава с друго нищо, освен да приглаша на плачевната песен на народа, да му казва какви са симптомите на болката му и да му говори: „Потърпи, то ще да ти премине.“ За да се убеди човек, че тая маневра на убеждения и тая метода на лечения не принася никому никаква полза, то е достатъчно да хвърлим един кратък поглед връз днешното състояние на народа, да преброи годините, откакто той е влязъл в пътя на прогреса, и да направи аналогия между неговото минало и настояще. Никой не може да откаже, че в продължението на няколко десетки години той не е преминал едно доста голямо разстояние в своето нравствено и умствено състояние, че не е работил, за да развие своите материални сили, и че не е направил жертви, за да излезе из положението на робите; но никой не може да ни докаже, че неговият живот и неговото економическо състояние не са днес още по-безотрадни и още по-плачевни, отколкото са били преди десет или петнайсет години, и че той не върви от ден на ден се по-бързо и по-бързо към своето съвършено изпадвание. Коя е причината на това? Българският народ се намира под натискът на едно такова несносно и безчовечно иго, което му не позволява да се развие нито в умствено, нито в нравствено, нито в материално отношение. Неговите училища не отговарят на обществените му потребности и на своето назначение затова, защото по причина на лошавото економическо състояние на населението, тие нямат и не могат да имат достатъчни материални средства за поддържание и защото освен варварските преследвания от страната на турският деспотизъм тие страдаят още и от това, че оние, които добиват своите познания в тях, не могат да употребят тие познания за никаква и нечия полза. Търговията в България не може да прави конкуренция със систематическото разбойничество на правителството и не може да съществува и да се развива при несигурността на живота и на имота, при баснословните данъци връз произведенията на страната и при оние неразбрани права и привилегии, които се дават на чуждестранните експлоататори пред производителният труд на робовете. Разбира се, че при такова състояние на търговията или, по-правилно да кажем, на разменението на трудът и на услугите, никакъв занаят, никакво изкуство и никакво материално благосъстояние е немислимо и невъзможно в България. Даже земледелието и скотовъдството, които според плодородието на земите на Балканския полуостров са главният поминък на нашият народ, са много в по-лошаво състояние, нежели дето и да е на друго място в Европа. А там, дето на човека са вързани и ръцете, и краката, дето той не намира в какво да употреби своите знания и познания, то образованието, което въобще служи за лост на човешкото щастие и благосъстояние, не преминува през границите на една проста и безполезна грамотност и не служи за друго нищо, освен за това, за каквото служи всяка една мода и всека една разкош. И наистина, кажете ни, молиме ви се, какви са кариерите, които може да има един образован и развит човек у нас? Но преди да ни отговорите на тоя въпрос, ние ще да кажем на нашите учители, журналисти, литератори, попове и на нашето поколение и ще да ви попитаме: не висят ли всичките тие господа на шията на народът така също, както висят гирите на часовника, които ако и да го карат да върви и да се движи, но не могат да го изведат из състоянието на машината и из състоянието на робството? Каква полза са принесли и могат да принесат на народът ни голите думи: наука, знание, образование и просвещение, при онова диво угнетение и при онзи безчовечно варварски деспотизъм, който е обградил нашето отечество от влиянието на всяка една здрава и нова човешка идея, и който, като вампир в тъмнината, смучи нашата топла кръв, нашия живот и нашите даже мозъци из главата? Ние виждаме, че резултатите на нашият 50-годишен прогрес са сиромашията, пиянството, развратът и всичките други атрибути на прехласнатата европейска цивилизация. А това не е ли болест? За да отговорим по-нататък, ние ще да продължим своето скръбно, неприятно, но нужно и интересно за нашата партия обозрение.“ Вестник „Знаме“, брой 10 от 2 март 1875 г. Това са думи на Христо Ботев. Неслучайно Ботев е наречен геният на българската литература, неслучайно този човек, чиято памет всъщност почитаме днес като символ на всички, загинали за свободата и за обединението на България, защото геният може да прескочи границата на времето, защото геният познава толкова добре своя народ, че това, което той пише за него днес, може да бъде валидно и след 100, и почти след 150 години, защото това е текст, който е писан преди 148 години. Както виждате, състоянието на българския народ тогава не е кой знае колко по-различно от състоянието на българския народ сега. Няма да повтарям думите на великия поет и революционер, просто ще кажа следното: днес ние не почитаме само паметта на героите, днес не трябва да забравяме, че голяма част от нашите герои бяха предадени не от кого да е друг, а от собствения си народ. Днес не трябва да забравяме, че дори все още не е ясно къде е гробът на Ботев и за много голяма друга част от българските национални герои също не се знае това. Да, може би за тези герои един обикновен гроб на един обикновен човек е прекалено малък и тесен, за да ги побере и затова техен гроб става цялата българска земя, но въпреки всичко е тъжно. Тъжно е, защото, когато Ботев минава Дунав, към него се присъединява един-единствен човек. Тъжно, е защото, когато той минава през селата, мъжете се крият от него, за да не се включат в неговата чета. Тъжно е, защото робите са изпитвали по-голям страх от освободителите си, отколкото от поробителите си, защото, когато е трябвало да избират между робството и свободата, когато е трябвало да избират между това дали да изберат смърт като свободни хора, или живот като поробени хора, те са избирали робския живот. Тъжно е, защото малко преди последната битка на Ботев един от овчарите, които дават овце на Ботевата чета, за да се нахрани преди последното сражение, когато вече четниците са били изнемощели, виждайки че черкезите идват, настоял войводата да плати, защото казва: Вас ще Ви убият, няма да има кой да ми плати. Това са тъжните неща, които днес също трябва да помним, защото днешният ден не е просто ден на памет за героите, днес е ден, в който ние правим вътрешно – всеки един от нас за себе си, своя избор като какъв ще живее и като какъв ще умре – като герой или като предател. В кръвта на нас, съвременните българи, тече както кръвта на Ботевите четници, така и кръвта на предателите на Ботевите четници. Всеки един от нас всекидневно с живота си, с делото си, с борбата, която води в живота си, избира дали да бъде следовник на героите, или да бъде последовател на предателите. Нека всеки един от нас българите да си направи тази равносметка и когато в 12 ч. засвирят сирените, да се замисли за това. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 105 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ДЕЙНОСТТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Днес в контрола ще участват заместник министър-председателят по социални политики и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, заместник министър- председателят по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, заместник министър-председателят по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев. Министър-председателят Гълъб Донев няма да участва заради участие в народното поклонение на връх Околчица по случай Деня на Ботев и поради командировка извън страната. Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов също няма да вземе участие в днешния контрол. Първи въпрос от ГЕРБ-СДС към вицепремиерите има ли? Няма. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Мирчев.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, господа вицепремиери, очаквахме премиерът да бъде тук, а можеше да съчетае и поклонението на Околчица и присъствието си в парламента. Много държахме, така, да го попитаме защо вече 10 месеца му отнема като време да подмени държателя на държавната, на златната акция в „Лукойл – Нефтохим“, но очевидно и господин премиерът, както казваме в Армията, е подкарал на уволнение. Затова въпросът ми ще бъде към вицепремиера господин Демерджиев. Господин Вицепремиер, навярно сте запознат с един придобил скандална известност случай, свързан с руския гражданин Александър Стоцки, на когото му е отказано убежище в България от Държавната агенция за бежанците. Решението е обжалвано във Върховния административен съд, а в резултат на обжалването Върховният административен съд се позовава на Държавната агенция за бежанците и отказва убежище на господин Стоцки. Проблемът е, че той е избягал от Русия в първите дни на войната, участва във всякакъв тип подкрепа по отношение на Украйна и знаем много добре какво се случва с хората, които се превръщат според една или друга форма във враг на режима на Путин. Защо е било такова решението на Държавната агенция за бежанците за нас е изненадващо и аз сега ще Ви прочета тяхната аргументация за състоянието на демокрацията в Руската федерация. Какво ни казват от Държавната агенция за бежанците? Положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия. Въпреки някои по-строги политики, целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия, има изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото. Въпросът ми, господин Вицепремиер, е: очевидно, че Държавната агенция за бежанците все още има усещането, че Брежнев е на власт на някои места, но Вие дали сте съгласни с тези констатации, без да коментираме по никакъв начин решението на съда? Тук говорим за Държавната агенция за бежанците. Съгласно ли е Външното министерство с тези констатации и това ли е мнението на българското правителство по отношение на ситуацията в Русия? И на последно място, какво ще предприемете по отношение на Държавната агенция за бежанците, ако считате, че това тяхно твърдение не отговаря на реалността? Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте за отговор, господин Демерджиев.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Това, което коментирате, е акт на Държавната агенция за бежанците, който акт е преминал съответния контрол. Този контрол, както знаете, не е пред мен като вицепремиер, нито пред мен като министър на вътрешните работи. Той е предсъдебна инстанция и Вие току-що споменахте какъв е резултатът. Коментирайки това, което Вие искате да коментирам, на практика трябва да коментирам съдебния акт и да се произнеса по неговата правилност. Не мога да направя това и трябва да знаете, че аз не съм участвал във вземането на това решение на Държавната агенция за бежанците. Никой не ми го е докладвал, никой не го е съгласувал с мен и не е нужно всяко решение да се съгласува, така че решението е такова, каквото е постановено. Минало е през надлежния контрол и съдът се е произнесъл, а аз нямам какво да коментирам повече по тази тема. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Реплика, господин Мирчев? Заповядайте.
Съвсем набързо. Господин Вицепремиер, аз с това уточнение започнах, че Държавната агенция… всъщност Върховният административен съд се позовава на аргументите на Държавната агенция за бежанците и аз въобще не искам да коментираме съдебното решение. Разбирам, да, минава на контрол пред съда, само че той се позовава на нейните аргументи, разчита под определена форма на тази агенция и на експертите там, и на заключенията, до които те стигат. Само че те Ви казват, че в Русия има демокрация, че там всичко е цветя и рози. Ние си заравяме главата в пясъка и отговаряме: ами той съдът така реши, а съдът казва: Държавната агенция по бежанците ми го каза. Съдът не е политически орган, който да Ви обясни какво е състоянието в Русия, и когато българска агенция, институция очевидно така дава възможност да бъде екстрадиран, не казвам, че той ще бъде, но дава възможност един руски гражданин, който в случая се превръща във враг на путинския режим и тази държавна агенция с аргументите, които дава, и дава възможност това да се случи, ние казваме: съдът така реши. Моят въпрос към Вас е: дали Вашето мнение е такова и дали ще предприемете нещо, а не да ми потвърдите това, което е казал сега? Аз знам съдът какво е казал. Благодаря.
Благодаря, господин Мирчев. Заповядайте, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Както предполагам, добре знаете, че съдът не се позовава на едни или други мотиви, той ги преценява. В случая съдът е преценил мотивите на Държавната агенция за бежанците и преценявайки ги, е стигнал до крайния си съдебен акт. Аз никога не съм си позволявал по същество да коментирам актовете на съда, така че в този случай няма какво да коментираме тук. А за действията, които ме питате, ако актът на Държавната агенция за бежанците беше незаконосъобразен, можеше да предприема действия. В момента няма какви действия да предприема в рамките на моите правомощия. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Демерджиев. Продължаваме със следващия въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря, уважаеми господин Председател! Господин Вътрешен министър, въпросът ми е свързан с украинските бежанци, които всъщност не бяха бежанци, а бяха превърнати в туристи в един много доходен и скъпоплатен бизнес, който обаче ощети държавата и бюджета неимоверно. Доколкото знаем от официални изказвания, само от началото на войната за първата половин година, когато започна настаняването на тези украински туристи, бяха дадени 540 милиона, от които 365 милиона от държавния бюджет, а от Европейския съюз дойдоха около 176 милиона. Това прави към днешна дата поне един милиард за хора, които се оплакват от това, че някъде бил слаб безжичният интернет или въобще няма такъв по хотелите. Не говорим за бедстващи хора, а говорим за хора, които наистина са превърнати в туристи, както казах и по-рано. Вие изнесохте едни скандални данни, които показват, че за съпоставим период, за който тогава редовното правителството е изхарчило три пъти и половина повече пари, отколкото е изхарчило служебното сега. В този ред на мисли казахте, че е започнала проверка по случая, която да установи защо има такава грандиозна кражба, защото единственият начин, по който това може да бъде, е квалифицирана кражба и защо са потънали нали над 100 милиона незнайно къде. В този ред на мисли е редно да зададем няколко въпроса, които всеки един български гражданин си задава, като слуша Вашите изявления, като гледа новините и като се запитва защо за определени неща постоянно се казва, че няма пари в бюджета, а отиват милиони, и то стотици милиони за корупция, а именно: колко са на брой тези мъртви души, имате ли някаква приблизителна бройка поне, ако нямате точна такава? Местната власт по общини помагала ли е, областните управители помагали ли са това нещо да стане и тази корупционна схема да се осъществи в такъв грандиозен размер? Къде, в кои общини е съсредоточен този корупционен бизнес? Къде са най-много злоупотребите и евентуално от кого са извършвани, ако имате информация? Всичко това са въпроси, които българските граждани си задават, и мисля, че заслужават отговори. Благодаря Ви.
Благодаря за въпроса, господин Георгиев. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, всъщност когато встъпихме в мандат и поех контрола върху тази дейност, установих, че има редица пропуски – пропуски по отношение на упражняването на контрол. Тези пропуски позволяваха да се стига до големи несъответствия – ще цитирам част от тях. Над 50% са дублираните регистрации в хотелите. Това означава, че по едно и също време, на едно и също място, един и същи човек се е намирал в повече от един хотел. Понякога се касае за няколко хотела, собственост на един и същи човек, който няма как да не знае, че тези бежанци – в момента условно ще ги нарека, се намират на три различни места едновременно, които са под негов контрол. Оттам насетне се стига до парадокса в хотели, които имат пълен капацитет, да има настанени лица над един път и половина повече от максималния капацитет на хотела. Следващото, което ме шокира, е, че има настанени на места деца, които не са се родили към момента на настаняването им. И последното, което ще кажа, е, че има настанени лица, които, видно от системата на „Гранична полиция“, не са пребивавали в България. Това, което направихме в съвместни разговори, включително и с украинския посланик, е да идентифицираме и да разграничим бежанците – хората в нужда, от туристите, дошли да почиват в България. И когато това се случи, броят на хората, които получават закрила – и те трябва да получават закрила, и българското правителство им осигури такава за максималния период, предвиден в рамките на Съюза, рязко намаля. Ще кажа само, че при първата физическа проверка, която извършихме по хотелите, установихме приблизително 3 хиляди души по-малко от 12 хиляди, които трябваше да се намират там, така че изводите всеки може да си ги направи. Има материали. Повод за проверката беше това, че Министерството на туризма беше задържало няколко плащания и искаше да изчисти въпросите кои от хотелиерите имат право да получат парите. Направи се работна група там. Националният оперативен щаб, който ръководя, също направи проверка, така че и двете проверки стигнаха до идентични заключения, които цитирам в момента пред Вас. Трябва, естествено, да се установи дали в тези процеси са участвали само хотелиери. Установява се, че има известно взаимодействие с представители от украинска страна по повод на – аз ще го нарека, за съжаление, бежански туризъм. Въпросът е дали в тези практики има замесени държавни служители, или представители на държавата на по-високо ниво. Това трябва да се установи внимателно и прецизно. Всички материали са предадени на компетентните органи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Георгиев, имате възможност за реплика.
Господин Демерджиев, данните, които изнесохте, са скандални, но тук искам да питам и друго нещо. Има ли образувано до момента досъдебно производство, защото не казахте нищо в тази насока, а знаем, че сте сезирали прокуратурата? Защото не е редно прокуратурата да действа светкавично за много по-малки престъпления, а тук говорим, че до момента по груби сметки само от нашия бюджет над 740 милиона са откраднати. Българският народ е ощетен. Тези средства е можело да бъдат дадени за каузи, за нещо, което да допринесе за развитието на България, а не постоянно да слушаме как нямало средства в бюджета, но очевидно за корупция има средства в бюджета. Само до момента са над 740 млн. лв. по данните, изнесени от Финансовото министерство, като съответно умножим периода по две, така че това са въпроси, които са изключително сериозни и които показват, че тези, които дойдоха на власт с лозунга: „Нулева толерантност към корупцията“, всъщност правителството на Кирил Петков може би дори е надминало по корупция предишните правителства. Тези, които… (Смях от народния представител Настимир Ананиев.) И не е смешно, господин Ананиев, никак даже. Говорим за 740 милиона кражба от бюджета, подчертавам, а не европейски средства, както Вие лъжехте навремето, че нищо не се давало едва ли не или много малко се давало от българския бюджет, а парите идвали от Европа. Напротив. Нищо смешно няма тук. Виждаме как тези, които дойдоха да спрат корупцията, не само че се прегърнаха с нея, не само че достигнаха още по-високи нива на корупция, ами и правителство ще правят с нея, така че е редно всичко това да бъде разследвано и отговорните хора да бъдат вкарани там, където им е мястото – в затвора, защото не може така да продължава да се крадат милиарди, милиони, всеки ден. Говорим за около 300 хил. лв. на ден. Просто това трябва да спре и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се ангажираме да спре, когато ние поемем управлението на страната. Благодаря.
Лично обяснение!
Имате възможност за дуплика… Лично обяснение – заповядайте, господин Ананиев. С какво се почувствахте засегнат? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Уважаеми колеги! Личното обяснение е, тъй като господинът попита какво е смешното. Смешно е, когато има блиц на вицепремиер, задава се въпрос. Той идва подготвен с всички данни, с документи, координацията е много видна, но проблемът е друг. Когато едно служебно правителство е управлявало много повече от последния редовен кабинет и в един момент – преди няколко дни, решава и се сеща да проверява нещо, което едва ли не било проблем, когато се опитва да се търси под вола теле…
Господин Ананиев, какво е личното обяснение?
…и затова, да, смешна е цялата работа, затова взех и лично обяснение. Благодаря. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Аз не разбрах с какво се почувствахте засегнат. Господин Демерджиев, имате думата за дуплика – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да кажа, че нямам обратна връзка от прокуратурата по повод на сигнала, който внесох. На второ място искам да кажа, че тече проверка от няколко месеца в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – не от вчера, и не е завършила. На трето място искам да кажа, че данните, които обявявам, са плод също на работа на две работни групи – Националния оперативен щаб и работна група в Министерството на туризма, които не работят в последните няколко дни, а в последните няколко месеца. Искам да кажа също така, че още с встъпването си направих възможното и необходимото този процес да се оптимизира, и мисля, че това спести много милиони на държавата. А по отношение на изнасянето на факти. Оставам с впечатлението, че никога не е удобно да се изнасят факти. В една ситуация сме в предизборна кампания. Там влияем на изборните резултати. След това сме в следизборна ситуация, в която влияем на възможността да се съставя правителство. Аз не правя нищо различно от това да изнасям факти. Винаги съм изнасял факти и до момента нямам спомен някой да е опровергал тези факти. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Имате думата за процедура по начина на водене, господин Йорданов.
Благодаря, госпожо Председател. Моля Ви, наистина бъдете, как да кажа, по-твърда и спазвайте Правилника, защото всички знаем кога е лично обяснение и кога някой е споменат. Тук фразата беше: „Кое е смешното?“ И Вие, давайки лично обяснение, господин Ананиев стана на „Кое е смешното?“, и смешното излезе за лично обяснение. (Смях.)
Благодаря Ви, господин Йорданов. Оценявам чувството Ви за хумор. Аз не мога да предположа от какво се е почувствал засегнат народният представител, въпреки че зададох този въпрос. Нека да продължим с процедура – господин Костадинов, заповядайте.
Процедурата ми е към Вас, госпожо Председателстващ. Вижте, в този случай беше нарушен Правилникът. Вие изчакахте да се изкаже говорещият народен представител. Надявам се, по същия начин следващия път, когато ние огледално и реципрочно нарушим Правилника по същия начин, да бъдете също толкова толерантна, защото, след като може за едни, трябва да може и за други. Когато законът се нарушава от едни, трябва да може да бъде нарушаван от всички други, без да има каквото и да било неравноправно отношение, защото в крайна сметка това означава, че тук някои хора си мислят, че са по-равни от другите, а Правилникът трябва да важи за всички. Щом го нарушава Настимир Ананиев, ще го нарушаваме и ние.
Продължаваме със следващия въпрос от групата „Движение за права и свободи“. Има ли въпрос? Няма. От „БСП за България“? Заповядайте, госпожо Нинова.
Уважаеми български граждани! За нас от „БСП за България“ днес най-важният въпрос е този за бюджета и как да осигурим спокойствие на държавата, и на Вас – за функциониране на икономика, на общини и за Вашите заплати и доходи. Ние сме в тревожно състояние и си има отговорност за това състояние. Поне две причини има днес да няма бюджет по средата на годината. Първата е, че миналата служебното правителство на президента Радев въпреки настояването на БСП отказа да внесе бюджет за 2023-а. Тогава казахме, че това е голяма грешка. Времето го доказа. Втората е, че ГЕРБ и „Продължаваме Промяната“ загубиха месец и половина на държавата, вместо да гледаме бюджета, да се чудят как да направят правителството на омертата и на страха, за да спасят кожата на Бойко Борисов и да уредят с постове представители на ПП и ДБ. Та по тези две причини днес сме в това състояние – да нямате гаранции какво ще се случи в следващите месеци. Служебният кабинет, виждайки вече грешката си, внесе удължителен бюджет до края на 2023-а. И тук въпросът ми е към министър Лазаров. Сигурно вече знаете тревожната новина, че във внесения проект на служебния кабинет е предложено да отпадне забраната за използване на Сребърния фонд и средствата по програми и проекти на Европейския съюз. Тази забрана беше наложена с миналия удължителен бюджет да не могат тези средства да се използват. Само да припомня. Сребърният фонд е създаден през 2006 г. от БСП. Той е специализиран, той е целенасочен и е уреден в закона само за гарантиране на устойчивост на пенсионната система и за нищо друго. През всичките години, в които Борисов и ГЕРБ си играеха с финансите на държавата, дори Дянков не си позволи да пипа Сребърния фонд. Да, той взе парите от Здравната каса – изхарчиха ли ги, откраднаха ли ги, не ги върнаха до ден днешен в Здравната каса, но дори и той не си позволи да вземе пари от Сребърния фонд. Сега служебното правителство иска тези пари да бъдат размразени и използвани, и то вижте за какво. Министърът на финансите казва: „Парите за пенсии са осигурени“, тоест пари от Сребърния фонд не им трябват. Тогава за какво? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И, господин министър Лазаров на труда и социалната политика, Вие сте участвали във вземането на това решение на Министерския съвет, моля да ми отговорите: за какво са Ви парите от Сребърния фонд, които не са пипани от 2006 г.? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) При това с обяснението от министъра на финансите: ние няма да ги използваме, ама Вие ни ги размразете, ей така за всеки случай. За какво са Ви тези пари? За какво ще бъдат използвани? Ще бъдат ли откраднати и те като онези от Здравната каса?
Благодаря за въпроса, госпожо Нинова. Господин Министър, имате думата за отговор.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, благодаря за зададения въпрос. Както се казва, да направя и аз реклама. В рамките на 2006 г., когато беше приет Законът за Сребърния фонд, аз бях един от участниците, които създадохме тези регламенти. Сребърният фонд е част от фискалния резерв съгласно законодателството и онова, което е предложено в Удължителния закон, е за по-голяма гъвкавост при ползването на тези средства, така че да не се прибягва до тегленето на държавен заем. Така или иначе, в рамките на дискусията, която е проведена и в Комисията по бюджет и финанси в рамките на първото гласуване на този законопроект, е постигната договореност тази част, по-специално средствата от Сребърния фонд, да не бъдат засегнати. Иначе ще има съответни изменения между първо и второ гласуване, но на практика онова, за което са необходими тези средства, е не само за покриване на разходите в областта на държавното обществено осигуряване, а в абсолютно всички публични финанси. Краткият отговор на въпроса е: не, средствата няма да бъдат откраднати. Благодаря.
Благодаря за отговора, господин Министър. Госпожо Нинова, имате думата за реплика.
Господин Министър, спестих Ви го в задаването на въпроса – щях да Ви припомня, че и тогава бяхте част от екипа на Емилия Масларова – през онези години, когато се създаде Сребърният фонд и затова сте двойно и тройно по-отговорен сега, когато се опитвате да го употребявате. Уважаеми народни представители, предложението на служебния кабинет предвижда да се размрази възможността, така да го кажа по-популярно, да се използват средствата от Сребърния фонд и да се възстановят някой ден от излишък в бюджета, но нито за тази, нито за следващите три години служебното правителство предвижда да има излишък. Тоест няма да се възстановят сигурно в близките години и пак казвам, ще стане като със Здравната каса. Дянков също обещаваше да ги възстанови и до ден днешен не са възстановени. Много е тревожно това, което казвате, господин Лазаров, че парите от резерва ще се използват не само за общественото осигуряване, а и за всички други публични разходи от публични финанси. Това е абсурд! Имам сега в репликата конкретен въпрос към Вас: знаете ли, че като направихме разбивка на резерва, от нея се вижда, че още през март и април сметката е отрицателна, което означава, че още през март и април служебният кабинет – в разрез със закона, с който им забраняваме да го правят, са ползвали този фонд и сега с това предложение искат със задна дата да им узаконим беззаконието. Моля депутатите да обърнат внимание на това, което казвам! През март и април, въпреки забраната в Закона за бюджета, който ние сме приели, те са харчили тези пари. И в момента не го казват, не си го признават и трябва доста да се позадълбае човек, за да го види. Те са ги ползвали за плащане на текущи разходи въпреки забраната на Закона. Питам: кой от Вас сега ще натисне копчето да узакони със задна дата това беззаконие, защото ние ще сезираме правораздавателните органи дали служебният кабинет е нарушил Закона за бюджета и още през март и април е харчил от парите от резерва, включително от Сребърния фонд за текущи разходи, въпреки че Законът им го беше забранил?
Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Ще видим дали между първо и второ четене ще си оттеглите предложението за Сребърния фонд? Ако не го направите, ние от „БСП за България“, гарантирам, ще гласуваме против това да се крадат парите от Фонда, който трябва в бъдеще да гарантира устойчивост на пенсионната система. Това са пари само за пенсии, а не да си ги харчите за каквито разходи Ви хрумне.
Благодаря. Господин Министър, имате възможност за дуплика и в дупликата да отговорите на поставения въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, никога, по никакъв повод не съм се срамувал от кабинетите и екипите, в които съм бил и съм работил. Винаги съм изпълнявал добросъвестно, експертно и отговорно своята функция, така е и сега. Категорично мога да отговоря, че тук се насаждат различни субективни възприятия, стремейки се да бъдат представени като заплахи. Опровергавам това и твърдя, че служебният кабинет във всичките си действия се е ръководил от законите на страната и интересите на народа. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. От групата на „Има Такъв Народ“? Заповядайте, господин Петров.
Процедура.
Господин Ченчев, каква е процедурата? (Реплики от народния представител Иван Ченчев.) Дадох думата на „Има Такъв Народ“. След като приключи процедурата с тях, ще Ви дам думата. Извинявайте, господин Петров.
Уважаеми господин Демерджиев, през последните дни изнесохте шокиращи данни и отправихте сериозни обвинения към госпожа Калина Константинова, свързани със съмнителни деяния и усвояването на средства за украинските бежанци. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Взет предвид фактът, че именно политическата формация на госпожа Константинова базира цялата си платформа върху почтеността и борбата с корупцията, а защитата на засегнатите от военни действия граждани, намерили убежище в нашата страна, е тема, върху която основно наблягат, според Вас има ли основание да се търси персонална отговорност на госпожа Константинова за откритите от Вас злоупотреби? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, имате думата за отговор.
Госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, не съм отправял персонални нападки към госпожа Константинова в нито един момент. Ясно съм изнесъл факти, които според мен говорят, че средствата, които са изплащани за издръжката на украински граждани в България, не са управлявани добре. Оттук нататък не съм аз органът, който трябва да се произнесе по отношение на това кой трябва да носи отговорност. Както казах, има проверка от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ – МВР, която мисля, че е на финала, а също така има и материали, всички които съм предал в прокуратурата още преди седмица. Очаквам и двете – и проверката, и материалите, които са предадени, след като компетентните органи ги разгледат, да отговорят на въпросите, които поставяте. Аз нямам отговор на тези въпроси към днешна дата. Към днешна дата е ясно къде са отишли средствата. Те са отишли в хотелиери. Аз съм посочил кои са, колко са и как. Ще повторя отново, както отговорих и на предишния въпрос, компетентните органи трябва да отговорят дали са участвали държавни служители, или представители на държавата. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Демерджиев. Имате думата за реплика, господин Петров. Имате ли такава? Заповядайте.
За лично обяснение.
С какво се почувствахте засегната, госпожо Константинова? (Реплики.) Ще Ви дам възможност за лично обяснение, но нека да довършим процедурата.
Уважаеми господин Министър, аз питах за Вашето лично мнение – има ли наистина данни госпожа Константинова да е извършила това?
Заповядайте – имате думата, господин Министър. Репликата беше много кратка и имате възможност за дуплика.
Аз също ще Ви отговоря кратко. Нямам данни лично госпожа Константинова да е извършила това, но ще поясня малко. Разплащанията на сумите за украинските бежанци са ставали през цялото време през Министерството на туризма, а вицепремиерът, отговорен за тази дейност, организира най-общо и контролира дейността. Така че това мога да Ви кажа. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Ще Ви дам думата за лично обяснение, госпожо Константинова, само моля да не злоупотребяваме с процедурата.
Ще се придържам. Благодаря Ви, госпожо Председател. Името ми беше споменато безброй пъти и се опитва да бъде обвързано с така да се каже, недоказани престъпления, които искам да изясним. Дори да има разкрития и сигнали за злоупотреби, няма как това да има нещо общо с мен. Тази координирана атака, която се опитва да бъде проведена в последните няколко дни срещу мен персонално, е изключително безпочвена. Първо, абсолютен факт е, че аз ръководех щаба – това значи ръководител на конструирането, стратегията, нормативната рамка, създаването на правилата и процедурите по проверка и всичко останало. Практическото случване на Програмата с хотелите и сега, и преди се е ръководило изцяло от министъра на туризма, само че в подхода и начина на разплащане на средствата винаги са се проверявали дублажи между хотели – дали един личен номер на чужденец е регистриран на повече от едно място, и помните, че имаше изключителни забавяния, за да сме сигурни, че това не се случва, за което ние бяхме непрекъснато гонени от хотелиерите. Не мога да си представя формат, в който неродено дете е регистрирано някъде, защото, ако то няма карта за временна закрила и личен номер, не мога да си представя как се е направило разплащането. Поне това е по процедурите и правилата, които ние сме приели на Министерски съвет и които сме разписали. Ако е ставала някаква злоупотреба на някакво ниско ниво – също не мога да си го представя, но това не съществува в нормативната рамка, която е заложена, разработена и координирана с щаба. Колкото до подмятанията на всички колеги по тази тема и навързването на неща, няма подобна тема като 740 милиона. Какви са тези абсолютни нелепици?! Инсинуацията, която се опитва да се направи за това, че се сравняват 100 милиона изхарчени за първите пет месеца, сравнени с около 30 – 40, изхарчени от служебния кабинет след това, е изключително безпочвена, защото говорим за май миналата година – 68 хиляди човека, настанени в места за настаняване, а сега за 8 хиляди човека. Припомням Ви, че в зимния сезон, когато стартира войната и дойдоха опашките от автобуси…
Времето, госпожо Константинова.
…с бежанци, търсещи закрила в България, тогава говорихме за Програма, която стартира с 40 лв. на месец за първите три месеца, след което преминахме към 10 – 15 лв., което и сега е в Програмата.
Времето, госпожо Константинова.
Сравняването на тези домати с портокали е абсурдно. Искам да Ви кажа, че това, което направи редовният кабинет, е да преустанови една хуманитарна криза. Ако има някакви нередности, надявам се, че органите ще си свършат работата, но държа да благодаря на министъра, че изясни ситуацията накрая – моето име да не бъде замесвано по абсолютно нелегитимен и безпочвен начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.)
Разбрахме личното Ви обяснение, госпожо Константинова. Държите ли, господин Ченчев, за процедура по начина на водене? (Реплики.) Заповядайте. След това преминаваме към втория кръг от въпроси. На тези, които не са получили изчерпателен отговор, Ви казвам, че ще можете да зададете въпросите си. Имаме още време от процедурата. Имате думата, господин Ченчев.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Към Вас, госпожо Председател. Преди малко лидерът на нашата парламентарна група зададе въпрос – по-скоро в репликата си, но не получи конкретен отговор от вицепремиера Лазаров. Вие не потърсихте такъв, не му обърнахте внимание. Ние знаем, че той е уважаван и дългогодишен експерт в неговата сфера, но във въпроса изобщо не ставаше дума с какво се гордее или не се гордее, какво се е случило или не се е случило. Всъщност ставаше дума за това, че се чуха факти, както каза преди малко господин Демерджиев, факти, че Сребърният фонд май е източван незаконно от или по време на управлението на служебния кабинет и сега искат това беззаконие да се узакони. И тъй като въпросът е много важен, очаквах Вие да го призовете да отговори конкретно на въпроса. Именно поради важността на този въпрос, господин вицепремиер Демерджиев, Вие, като чухте какво се е случвало, сега ще сезирате ли прокуратурата, че в служебното правителство, или че Ваши колеги…
Господин Ченчев, процедурата Ви към мен?
…явно май пипкат с пръстчета там, където не трябва? Така се е случвало.
Господин Ченчев, въпросът и процедурата Ви трябва да са към мен.
Искайте отговор на въпроса.
Разбрах Ви. Разбрах Вашата процедура. Все пак трябва да сме наясно, че блицконтролът се провежда по общата политика на правителството и въпросите, които задаваме, не трябва да съдържат искане за предоставяне на подробни числови данни. Това е причината, поради която не направих забележка. Преминаваме към втория кръг от въпроси. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС има ли въпрос към присъстващите министри? Няма въпрос. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Лорер.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан до известна степен с българската Конституция. Той беше към господин премиера, така че ще го обърна към всеки един от Вас, на когото днес са делегирани правата да отговаря от негово име на въпроси на народни представители. Член 105 на нашата Конституция казва ясно, че Министерският съвет е този, който определя и изпълнява външната политика на страната. Искам да Ви дам три примера от историята на служебното правителство. Единият е от вчера – президентът ще представлява България на Втората среща на върха на европейската общност. 23 март – президентът в Брюксел представлява България на заседанието на Европейски съвет. 6 декември – президентът в Тирана представлява България на срещата на върха на Европейски съюз – Западни балкани. Нашият въпрос е прост, ако Министерският съвет по Конституция е този, който определя и изпълнява външната политика на страната, как бихте обяснили засиленото присъствие на президентството на тези срещи? Не противоречи ли това на духа на Конституцията? Благодаря Ви на този от Вас, който ще поеме отговора.
Благодаря, господин Лорер. Към кого точно… Адресирайте към някого въпроса, за да може да получим отговор.
Към онзи, който премиерът е делегирал да го представлява на днешния блицконтрол.
Заповядайте, господин Демерджиев, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лорер! Както стана ясно в началото на заседанието, премиерът отсъства и не е делегирал на нито един от нас да го представлява, защото няма основание да делегира. Знаете при какви основания се посочва заместник министър-председател, който да представлява премиера, така че в случая не е налице нито едно от тези обстоятелства, не е налице оправомощителна заповед и няма кой от нас да отговори на въпроса Ви, тъй като нито един от нас не е оправомощен да го направи. Съответно мисля, че въпрос към отсъстващо лице в залата не попада в хипотезата на блицконтрол, но това вече ще прецени председателят на Народното събрание и водещият заседанието. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Лорер, имате възможност за реплика.
Благодаря за отговора на вицепремиера Демерджиев. Госпожо Председател, оставям на Вас да определите ден и час, в който да получим отговор на въпроса. Благодаря.
Ще бъде определен до края на заседанието. Благодаря Ви, господин Лорер. Няма дуплика предполагам. Преминаваме към следващия въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, имате думата.
Госпожо Председателстващ, дами и господа народни представители, господин Министър – обръщам се конкретно към господин Алексиев! До мен достигна притеснителна информация относно начина на работа на мобилните екипи на ДАИ. Когато те работят на терен, обикновено изпълняват определена акция – занимават се с проверка и контрол на определен вид транспорт, тоест ако има акция да спират и да проверяват тирове например, не проверяват автобуси и други. Също така има сигнали за турска фирма „ВИП Арда Тур“, която има и българска версия – „Арда Тур“ ЕООД, чийто собственик е с двойно гражданство и извършва вътрешни превози на територията на България, като използва автобуси с турска регистрация, турски регистрационни табели и табели, оказващи посоката на движение не на български. Има твърдения, че въпросният собственик е бил член на две политически партии – ДПС в последствие ДОСТ, също така, че добре познава обръчите от фирми и добре си върши работата, според това което е стигнало до мен. Какво прави въпросният човек? Превозва безплатно туристи до България и обратно до Турция в едни определени моменти, всички се сещате кои са те, по време на избори. Дали може да дадете по-конкретна информация, дали това е така? Също и конкретно за работата на ДАИ – дали процедира по този начин? Какво ще предприемете, за да промените тази порочна практика? Все пак ДАИ, както и българската полиция освен да контролира, трябва да служи на обществото. Благодаря. Господин Алексиев, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е доста конкретен въпрос. Това, което искам да знаете, е, че и към момента се извършват много проверки от страна на ДАИ. Ще цитирам по памет, но по отношение на превоза на пътници само миналата година са наложени около 1200 акта за различен тип нарушения. Имаше казуси с такива табели, мисля, че има наложени някакви наказания, но понеже в момента сме на блицконтрол, аз нямам конкретна информация за конкретната фирма и юридическо лице, което споменахте. Мога да го проверя и да Ви отговоря допълнително на този въпрос. Това, което е важно да се знае, че към момента се извършват и съвместни проверки – на органи на Министерството на туризма, на МВР, на Гранична полиция и на ДАИ, а по отношение на екскурзиите на автобусите, които влизат в страната, и съответно излизат от страната, има и други акции, които се извършват на база заповед на директора на Автомобилна администрация. Мисля, че дейността на Агенция „Автомобилна администрация“, да, може да бъде подобрена. И пак казвам, за конкретния случай не мога да Ви дам допълнителна информация, но мога да ви предоставя писмено такава. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Има ли реплика? Заповядайте.
Господин Алексиев, на мен ми е ясно, че няма как да ми дадете конкретика по този въпрос, но моята цел беше да насоча вниманието Ви към тази нерегламентирана практика. Ще Ви задам писмен въпрос с конкретни данни, съответно разполагам и с Булстат на фирмата, регистрационни номера на автобуси, така че бих искал да проверите тази нерегламентирана практика. Също така не ми отговорихте дали ДАИ работи по начина, по който споменах, когато има определена акция да спира автобуси, да речем, не спира никакъв друг вид транспорт. Тоест, ако спира тирове, не спира автобуси, защото по този начин според мен се осигуряват безпрепятствени коридори на определени групи транспорт, а това е силно притеснително. Благодаря.
Благодаря за репликата, колега. Заповядайте, господин Алексиев, за дуплика и моля да отговорите на въпроса изчерпателно.
Благодаря, госпожо Председател. Пак казвам, ще Ви подготвя информация за конкретната фирма, ако ми предоставите информация. Известна ми е тази практика, стигала е до мен подобна информация. Тези практики, които са порочни, които не отговарят на изискванията на закона, са проверявани. Пак казвам, за миналата година има наложени 1200 акта, може би фирмата, която споменавате, има наложено наказание, но в момента нямам такава конкретна информация. Когато има изрична акция на Автомобилна администрация, да, тя е на базата на изрична заповед, но аз нямам информация, ако например акцията е за автобуси, да не са спирани и камиони. Когато има такава акция, тя не се прави случайно, прави се, защото имаме определена информация, която е притеснителна – затова с нарочна заповед се организира и такава акция. Това не изключва контрола върху друг тип превозни средства. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от „Движение за права и свободи“? Няма въпрос. Въпрос от „БСП за България“, господин Свиленски, имате думата.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа вицепремиери! Въпросът ми е към господен Алексиев – министър на транспорта. Господин Алексиев, вчера на заседание на Транспортната комисия стана ясно реалното и фактическото състояние на „Български пощи“ – водени целенасочено към фалит последните десет години, да кажем. Там ясно заявихте, че е приложен или ще бъде предложен оздравителен план, за който „Български пощи“ ще вземе 50 млн. лв. заем. Въпросът ми е, ако заемът – той вече е взет, бъде реализиран, но „Български пощи“ не осъществи оздравителния план, какво ще се случи с дружеството, което всички знаем, че е едно от най-големите държавни дружества, с над може би 10 000 души служители, клонова мрежа – над 3000 клона. Тоест какво ще се случи с дружеството „Български пощи“, ако то не успее да реализира успешно оздравителния план? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Свиленски. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, да, вчера на Комисията по транспорт и съобщения подробно представихме състоянието на „Български пощи“, разисквахме и основите параметри на този план за оздравяване. „Български пощи“, пак заявявам, са в доста тежко финансово състояние. Причините са доста – натрупани с години назад, заявих че само хакерската атака, която се случи миналата година, е довела до директни загуби на „български пощи" в размер на 17 млн. лв. Другият основен проблем е, че „Български пощи“ бяха тотално избутани от пазара на куриерски услуги и при тях останаха само едни недокомпенсирани услуги, като универсалната пощенска услуга, разпространение на печата и така нататък. Всичко това във времето е довело до доста тежко, сериозно финансово състояние на „Български пощи“. Точно поради това ние трябваше да предприемем мерки, защото това финансово състояние на „Български пощи“ не им позволява да получат средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Поради тази причина е много важно „Български пощи“ да излязат от това финансово състояние, за да могат да получат допълнителни средства, които са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост. Точно поради тази причина беше изготвен и този План за оздравяване – тези 50 милиона, които бяха нотифицирани от Европейската комисия, които бяха одобрени от Европейската комисия и са насочени към дигитализация, за да може „Български пощи“ да подобри като цяло своите услуги и да започне да работи на пазара за куриерски и финансови услуги. Аз смятам, че ако планът, който е в процес на подготовка, не бъде изпълнен, това ще доведе до ликвидация на „Български пощи“, поради това че аз не виждам, ако този план не бъде изпълнен, друг вариант те да бъдат спасени. Това е съвсем откровен отговор на Вашия въпрос.
Благодаря за отговора, господин Министър. Господин Свиленски, имате възможност за реплика.
Благодаря уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Аз благодаря за откровения отговор, защото това, надявам се, българските народни представители да го чуят – какво каза вицепремиерът в момента – че ако не дай си боже, този оздравителен план се окаже неуспешен, „Български пощи“, уважаеми колеги, трябва да бъде ликвидирано. Тук вече е ангажиментът на народните представители, тъй като чухте, че през годините дружеството също е недофинансирано от страна на ангажиментите, които държавата му е възлагала да изпълнява, ще се абстрахирам от другите аспекти за това дружеството да бъде доведено до това състояние, но това, което зависи от държавата – да си компенсираме дружеството толкова, колкото е необходимо, работата, която възлагаме, работата, която върши. Когато гледаме бюджета, средствата за компенсация трябва да бъдат заложени толкова, колкото са необходими на дружеството, защото днес чухме от най-високото място – парламентарната трибуна, от вицепремиера на държавата и министър на съобщенията каква ще бъде съдбата на „Български пощи“, ако оставим дружеството само да се опита да се спаси и не получи съответната помощ и от българския парламент, а аз се надявам и от следващия Министерски съвет. Благодаря Ви още веднъж за отговора, господин Алексиев.
Благодаря Ви, господин Свиленски. Господин Алексиев, заповядайте за дуплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, да, такова е състоянието. Ние предприехме необходимите стъпки. Пак казвам, има програма за преструктуриране и оздравяване, която се изготвя в много тясна комуникация с Европейската комисия. Но както и Вие казахте, е крайно необходима и подкрепа на държавата, за да може този план за оздравяване да бъде изпълнен. Той има няколко компонента. От една страна, е финансирането, за да може да се оздрави финансовото състояние. От другата страна е дигитализацията на „Български пощи“, защото те са в XX век със сигурност. Вчера споделих с Вас, че все още работят на Windows XP, което не се ползва може би от 15 години в нормалните компании и държавни институции. Така че – да, много е важно това да бъде поставено на вниманието на всички и всички тези мерки да бъдат предприети, защото смятам, че това е последен шанс на „Български пощи“ те да бъдат спасени. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Алексиев. Преминаваме към въпросите от страна на „Има Такъв Народ“. Заповядайте, господин Предов.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Лазаров, въпросът ми е към Вас. Предвид това, че българското общество е изключително чувствително и притеснено по отношение на приемане на Истанбулската конвенция в нейната цялост, както и частични откъси, бих искал да Ви попитам: намирате ли отражение на текстовете от Конвенцията в двата законопроекта за защита от домашното насилие, входирани в Деловодството на Народното събрание? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Предов. Имате думата, господин Лазаров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Предов, българското правителство и в частност Министерството на труда и социалната политика във всички формати, в които е участвало, във връзка и по повод Истанбулската конвенция винаги е отстоявало националната позиция, а именно против ратифицирането на Конвенцията с оглед изпълнението и на Решението на Конституционния съд във връзка с приемането единствено и само на биологичния пол. Що се отнася до конкретните текстове, които касаят борбата и преодоляването на домашното насилие и насилието във всичките му форми срещу жени, каквото е истинското наименование на Истанбулската конвенция, ние упорито твърдим, че в българското законодателство има достатъчно гаранции, които да направят така, че да бъдат изкоренени тези прояви. Разбира се, със законопроектите, които са внесени в Народното събрание, тези принципи се надграждат и както вече няколко пъти се случва, има консенсус по това те да бъдат приети и да бъдат доразвити. Така че от тази гледна точка ние твърдим, че някои от основните принципи, които касаят борбата с насилието и предотвратяването му, са част от българското законодателство, други ще бъдат доразвити. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Лазаров. Имате думата за реплика, господин Предов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, господин Лазаров. Възможността за участие на определени национално представителни и неправителствени организации, които твърдят точно обратното и желаят да се приеме Истанбулската конвенция, които ще имат възможност при приемането на определен законопроект, какво смятате като част от Министерството на труда и социалната политика и дългогодишен служител, как това нещо би могло да се ограничи? Примерите са ясни – имаме достатъчно организации, които твърдят и желаят точно приемането в цялост на Истанбулската конвенция. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Предов. Господин Лазаров, ще направите ли дуплика? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Предов, по принцип темата с домашното насилие и насилието срещу жени не е чисто функционално определена към министъра на труда и социалната политика. Той заедно с министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи и министъра на образованието и науката имат отделни отговорности. Онова, което Министерството на труда и действащото законодателство предвиждат, е партньорство и участие на неправителствените организации в процеса на формиране на политиките, в процеса на нейното изпълнение, в процеса на мониторинг и контрол. Така че това, което ние ще направим, е да продължим да прилагаме този партньорски подход, който е в обединение на една обща цел, а именно да разпознаваме всички форми на насилие, да бъдем нетолерантни към него и да дадем възможност на всеки да разгърне своя потенциал. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Лазаров. Колеги, с това парламентарният контрол по чл. 105 от Правилника ни приключи. Да благодарим на служебните заместник министър-председатели господин Лазаров, господин Христо Алексиев и господин Демерджиев за участието им. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ИЗГОТВИ ДОКЛАД ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ЗАДЪЛЖАВАНЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ДА ПРОМЕНИ ПЛАНА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И УСТОЙЧИВОСТ В ЧАСТ ЕНЕРГЕТИКА, ПРИЕТО НА 12 ЯНУАРИ 2023 Г., ОБН., ДВ, БР. 6 ОТ 20 ЯНУАРИ 2023 Г. Вносители – Искра Михайлова и Даниел Проданов. Имаме Доклад на Комисията по енергетика. Господин Добрев, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на Решение за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.), № 49-354-02-40, внесен от Искра Михайлова и Даниел Проданов на 9 май 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.), № 49-354-02-40, внесен от Искра Михайлова и Даниел Проданов на 9 май 2023 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на енергетиката: госпожа Ива Петрова – заместник-министър, и господин Еленко Божков – заместник-министър. Мотивите към Проекта на решение бяха представени от народния представител Искра Михайлова. Промените в Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, свързани със запазване на минно-енергийния комплекс „Марица-изток“ и свързаните с него работни места в региона, които трябва да се договорят от служебното правителство по силата на Решение на Народното събрание, прието на 12 януари 2023 г., са предмет от високо обществено значение и тяхната достъпност е в интерес на обществените очаквания за публичност и контрол върху дейността на изпълнителната власт. Именно затова с настоящото предложение за изготвяне на доклад за всички планирани, предприети и извършени действия от Министерския съвет във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.), цели да бъде предоставена информация за напредъка в преговорите с Европейската комисия. Към днешна дата все още няма официална информация нито относно броя и формата на проведените срещи и разговори, нито за изготвени предложения, планове или проекти, свързани с преговорния процес. Няма яснота и по отношение на участниците в преговорните екипи от двете страни – от тази на Република България и от тази на Европейската комисия, както и конкретика на условията, които се поставят в преговорите. Тази липса на прозрачност поражда съмнение по въпроса дали служебните министри Христов и Пеканов са защитили българския национален интерес и взетото с пълно мнозинство решение на Четиридесет и осмото народно събрание за запазване на въглищните мощности в Маришкия басейн, водейки преговорите за изменения в ПВУ. От друга страна, в публичното пространство се тиражират обезпокоителни новини за инициирани от служебния министър на енергетиката мероприятия, на които открито поставя темата за изграждане на фотоволтаични мощности на терени в комплекса „Мини Марица-изток“ от частни инвеститори, и по-конкретно за изработени проекти на пътна карта за осъществяване на мерки в минно-енергийния комплекс и меморандум за сътрудничество и взаимодействие с цел реализацията на обекта за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници върху имоти на „Мини Марица-изток“, които са използвани за въгледобив. Тази противоречива информация създава несигурност както в бъдещето на десетки хиляди работни места в Старозагорския регион, така и за енергийната независимост на България като цяло. В последвалата дискусия народният представител Теменужка Петкова изказа становище да се обмисли допълнение на предложеното решение в посока предоставяне на информация за новоучреденото дружество „Национален енергиен оператор“ под шапката на БЕХ ЕАД от Министерството на енергетиката. Народният представител Делян Добрев направи редакционно предложение срокът за изготвяне на доклада по т. 2 да бъде променен от 7 на 10 работни дни. При последвалото гласуване предложението беше подкрепено единодушно. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.), № 49-354-02-40, внесен от Искра Михайлова и Даниел Проданов на 9 май 2023 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за задължаване на Министерския съвет да изготви доклад във връзка с изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.) Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
1. Задължава Министерския съвет да изготви и представи в Народното събрание на Република България доклад за всички планирани, предприети и извършени действия по изпълнението на Решение на Народното събрание за задължаване на Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика, прието на 12 януари 2023 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 20 януари 2023 г.), който да включва информация относно: – хронологично представяне на предприетите стъпки от Министерския съвет чрез ресорните служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства и служебен министър на енергетиката, в това число – срещи, разговори, предложения, планове, проекти и решения, свързани с преговорния процес, заедно с цялата съпътстваща документация към тях за срока от 12 януари 2023 г. до изготвяне на доклада; – цялата налична кореспонденция между Европейската комисия и Република България, свързана с изпълнение на гореописаното решение на Народното събрание, включващо всички съпътстващи позиции, отправени въпроси, дадени насоки и поставяни условия от 12 януари 2023 г. до изготвяне на доклада; – всички изработени и/или в процес на изработка проекти, заедно с цялата съпътстваща документация към тях, свързани с територията на комплекс „Марица-изток“, заложени като условие за предоговаряне на ПВУ, поставено от Европейската комисия, включващи ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници; – всички документи, изготвени и свързани с евентуално изграждане на фотоволтаични системи и/или индустриални паркове в имоти, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД, и които се използват за въгледобив, в това число – проекти на меморандуми за сътрудничество, изготвени схеми и/или карти на разположение на площи, подходящи за реализация на ФЕЦ, или други инвестиционни намерения в земи, собственост на „Мини Марица-изток“ ЕАД; решения и/или проекти на решения на ресорните министерства, свързани с разпореждане на недвижими имоти и/или изпълнение на задълженията на „Мини Марица-изток“ ЕАД по сключения 2005 г. концесионен договор; – списък с наименованията на фирми, с които са осъществени срещи разговори във връзка с осъществяване на инвестиционни проекти за ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници на терени, находящи се в Източномаришкия басейн, както и резултатите от проведените разговори, в това число и сключени под каквато и да е форма договори или поети писмени ангажименти; – всички изработени и предоставени на Европейската комисия проекти, заедно с цялата съпътстваща документация, свързани с Плана REPowerEU. 2. Докладът да бъде изготвен и внесен в Народното събрание в срок до 10 работни дни от приемане на настоящото решение.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Добрев. Помогнахте малко и на вносителя с изчитане на Решението. Вносителят за становище? Заповядайте, имате думата, госпожо Михайлова.
Благодаря, госпожо Председател. Проектът на решение беше изчетен от председателя на Комисията. Аз бих се обърнала само към колегите народни представители. За всички нас е ясно, че това е точка, която просто изисква отчет по вече взето решение на Народното събрание от предходното Народно събрание, Четиридесет и осмото, и е най-нормалното нещо, след като има едно взето решение, има възложена задача към Министерския съвет, съответно ние, след като е изтекъл вече срокът за свършването на тази задача, да получим отчет на работата на министрите, които са се занимавали с това, което Народното събрание им е възложило. В Комисията по енергетика изключително консенсусно беше прието това, тъй като, както казах, е най-логичното нещо. Използвам обаче трибуната да се обърна към настоящия министър на енергетиката и по управление на европейските проекти, които вероятно още един ден може би ще са министри, или нещо в този дух. Ние сме наясно, че през повечето време, което е и до някаква степени нормално, тяхната администрация, която няма да бъде сменена толкова бързо, се занимава с изготвянето на тези въпроси и доклади, които всъщност ние сме поискали в момента. Апелираме към тях още днес да възложат изготвянето на този доклад, тъй като аз вярвам, че сега ние ще приемем точката, и всъщност в този десетдневен срок, който сме дали от Народното събрание, в крайна сметка да получим някакви отговори, тъй като те така или иначе са забавени с месеци. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Откривам дебатите по Проекта за решение. Има ли изказвания? Заповядайте, господин Стойнев, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами господа народни представители! Ние от БСП ще подкрепим така направеното предложение, защото считаме, че е необходимо наистина да има отчетност. Само че, колеги, замислете се, ако наистина сме в една нормална парламентарна република, най-нормалното нещо е, дори с едно телефонно обаждане от председателя на Комисията по енергетика, министърът да бъде помолен да представи първо на членовете на Комисията по енергетика именно подобен доклад, където колежката иска в момента да подкрепим, и да не се налага гласуване в парламента. За мен е странно защо наистина такъв доклад не ни бе предоставен, при положение че наистина единодушно ние всички взехме решение наистина да запазим комплекса „Марица изток“. Нещо обаче много важно има в това предложение, на което трябва да се обърне внимание, колеги, защото улисани тук – не бих казал, че е ежедневие, но в препирни, в дрязги, в обиди, ние изгубихме де факто контрола върху служебния кабинет, защото започнаха да се случват някакви много странни неща – първо, създават се предприятия, след това бяхме свидетели на Комисията по енергетика, че се закриват предприятия, нещо, което е неприсъщо за един служебен кабинет, но също така се иска, разбира се, в този доклад да знаем какво се случва в комплекса „Марица изток“. Това наистина е много важно, колеги, защото, спомням си, преди няколко дни едва ли не като че ли имаше много фирми, които имат апетит по-скоро към терените, но се оказва, че май фирмата е само една. И затова е хубаво да знаем на тези хора по какъв начин ще бъдат предоставени тези имоти, защо само на една фирма, защо няма конкурс, какви ще са намеренията на тази фирма? В крайна сметка това е стратегическо предприятие, държавно предприятие и нещата не могат да се случват така и не знам дали един служебен кабинет може да си позволи именно да предприема подобни действия. Затова е важно да подкрепим това решение на парламента, защото трябва да има прозрачност, да се знае какво се случва именно в Комплекса, какви мощности – говори се за 300 мегавата, говори се за още 30 мегавата или 50 водород, няма нищо лошо, но като че ли това не е прозрачно или поне никой не е информиран. Затова е хубаво наистина този доклад по най-бързия начин да бъде предоставен на народните представители, да се запознаят и всякакви спекулации каква била фирмата, на кого била наистина да отпаднат. Но в крайна сметка нека да е ясно какво се случва в Комплекса, защото, пак казвам, улисани в работа тук, ние забравихме да контролираме служебния кабинет. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойнев. Има ли реплики? Заповядайте, госпожо Михайлова.
Благодаря. Напълно съм съгласна с Вас, господин Стойнев. По принцип не би следвало да искаме с решение на Народното събрание да се отчете една работа, която трябваше да бъде свършена преди два месеца, но факт е, че това се налага, тъй като не получаваме не само информация към Комисията изобщо, а и частично, искайки тази информация като народни представители, тя буквално ни се отказва от настоящия министър на енергетиката. В контекста на това, което се случва, и Вие назовахте, в парламента, ние затова и по време на Комисията, знаете, удължихме срока за въпросния доклад, защото може да се наложи този доклад да го прави друг министър на енергетиката, който и да е той, избран от едно евентуално ново правителство. Всъщност на него ще му се наложи да спази този срок. Надяваме се, че за разлика от предния министър, този, който в момента функционира, той ще реши и ще се съобразява с решенията на Народното събрание, които са с ранг на закон, така че затова апелирам днес да приемем и да си проследим днес 10-дневния срок и дали най-накрая ще разберем какво се е случило на тези преговори и дали изобщо имаме нещо положително, излязло от тях.
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Господин Стойнев, дуплика? Няма.
Процедура!
Има ли други изказвания? Не. Прекратявам дебатите. Слушам процедурата Ви.
Благодаря, госпожо Председател. Една много бърза процедура за техническа поправка в самото решение. В т. 2 – „10 работни дни“, както е предложението на Комисията, да стане „15 работни дни“ – 10 с 15 заменям. Това ми е процедурата. Благодаря. (Шум и реплики.)
Аз де факто прекратих дебатите. Ще подложа на гласуване процедурата, защото аз избързах. Колеги, първо ще гласуваме предложението, което току-що беше направено, за удължаване на срока за Доклада от 10 на 15 дни и след това ще гласуваме Решението в цялост. Моля, заемете местата си. Гласуваме първо удължаването на срока от 10 на 15 дни в т. 2 на Решението. Гласували 204 народни представители: за 182, против 22, въздържали се няма. Променяме срока от 10 на 15 дни. И сега гласуваме Решението в цялост. Колеги, моля, гласувайте. (Председателите се сменят.)
Гласували 209 народни представители: за 199, против 5, въздържали 5. Предложението е прието. Уважаеми колеги, ще направя процедурно предложение да удължим работата на днешното заседание до края на законодателната програма по приетата седмична програма и да няма днес парламентарен контрол. Имаме Закон за съдебната власт, Законопроект за ратифициране Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество, Проект на решение за участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие, Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Има ли различно предложение? Не виждам. Моля, режим на гласуване. Гласували 204 народни представители: за 180, против 18, въздържали се 6. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преди да дам 20 минути почивка, искам да съобщя своето решение, което беше взето вчера във връзка с мое разпореждане към квесторите за… (Реплики: „По-високо!“) По-високо? Аз ще помоля за тишина в залата. Моето решение за налагане на дисциплинарната санкция „порицание“ на основание чл. 154, т. 3 във връзка с чл. 157 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на следните лица, които вчера участваха в нарушаването на обществения ред. Тъй като Вие сами бяхте свидетели на тази масовост, на това нарушаване, което най-образно може да се опише с понятието на нашите западни съседи като тепачка… (смях, реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Мала тепачка.“) Давам си сметка, че една част от тях може да са били в ситуацията на защита…
Самозащита!
…така че има възможност и това да бъде оспорено, но лицата, на които налагам порицание, са: Явор Божанков, Николай Дренчев, Светослав Тодоров, Славчо Крумов, Ангел Георгиев, Златан Златанов, Цончо Ганев, Климент Шопов, Константин Бачийски, Манол Пейков, Искрен Митев, Веселин Вешев, Йордан Тодоров, Настимир Ананиев, Станислав Стоянов, Виолета Кърпачева и Емил Янков.
Още трима… (Шум и реплики.) Господин Петров, Вие бяхте в ролята на квестор. (Шум, реплики, смях.) Двадесет минути почивка от председателя. (След почивката)
Уважаеми колеги, ще продължим работа с разглеждане на: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. и приет на първо гласуване на 19 май 2023 г., № 49-302-01-18.
По начина на водене.
Аз не съм започнал да водя, че по начина на водене, господин Митев. Заповядайте по начина водене.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, искам да Ви поздравя, че взехте решение да накажете хората, участвали във вчерашното сбиване. Също така искам да изразя и моето лично мнение, че според мен наказанията не са пропорционални. Имаме хора, които са с различна позиция от другите народни представители, хора, които системно са нарушавали реда в залата. По тези хора, хора, говоря точно за Цончо Ганев, който вчера си позволи да наплюе Вас, да наплюе квесторите и да наплюе хората, които са тук с нас всеки ден, така че смятам, че аз приемам моето наказание и ще го понеса, и смятам, че така е редно – всеки трябва да си поеме отговорност за действията. Смятам, че е редно господин Цончо Ганев да бъде наказан спрямо позицията му на заместник-председател на Народното събрание, която изисква от него по-различен вид поведение, така че, моля Ви, преразгледайте частта в наказанието на господин Цончо Ганев. Той трябва да получи по-сурово наказание поради две причини. Първо, че това е системно поведение, което той проявява от първия ден на Народното събрание. Второ, че той си позволи да направи нещо, което не е правено, не само към свой колега, но и към другите. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Трето, към него трябва в позицията му на заместник-председател аршинът за мерене да е по-висок, както е и заплатата му. Благодаря.
Аре бе, доносник, голям доносник си.
Разбирам Ви, господин Митев, процедурата е в чл. 160, ал. 3. Нека да преминем към нашата работа за Доклад на Комисията по правни въпроси.
За процедура.
Господин Петров, надявам се да не е обратно на господин Митев. За процедура, господин Петров.
Благодаря Ви, господин Председател. Във връзка с разглеждането на настоящата точка от дневния ред – Доклад за второ гласуване, относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 49-302-01-18, бих искал да направя едно процедурно предложение между първо и второ гласуване. В срока сме направили редица предложения, които Комисията на заседание на Правната комисия е преценила, че те са идентични с отхвърления на първо гласуване Законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ, касаещ механизма за разследване на главния прокурор, но въпреки това тези предложения са включени в Доклада на Комисията и в момента са на разположение и пред Вас, и на всеки един народен представител. Доколкото приехме вече, всички народни представители са наясно, че приехме алтернативен, ще го нарека, механизъм за разследване на главния прокурор и доколкото тези предложения, направени от мен в Закона за съдебната власт, са различни от тази тематика и те касаят структурни промени. Уважаеми господин Председател, бих желал да подложите за включване в Доклада на днешното пленарно заседание за разглеждане и гласуване така описаните предложения, направени от нас между първо и второ гласуване, като се мотивирам, че ако залата прецени да ги допусне до разглеждане, обсъждане и гласуване, то ще оттегля една значителна част от тях, която не касае структурните промени, които тези предложения визират. Считам, че е редно същите да бъдат разгледани именно в контекста на настоящия законопроект, затова моля да подложите на гласуване допускането на предложенията, упоменати в Доклада, направени между първо и второ гласуване от Петър Петров и група народни представители. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Има ли различно становище? Господин Стоев, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Петров, ясно още в самото си изложение каза, че това негово предложение е извън правилата и извън законодателния процес и е в нарушение на чл. 79, ал. 2. Точно заради това ние не сме ги гледали и на Правната комисия, и лично аз смятам, че с това нарушение на законодателния процес ние единствено вредим на авторитета на институцията. За мен не би следвало да допускаме в пленарната зала едни предложения, които реално не са обсъдени на второ гласуване. Дали тези предложения са добри, дали не са добри, аз не искам да влизам в конкретика, защото смятам, че някои идеи, може би, са ползотворни, но чисто от законодателен процес няма как да се съглася, поне аз и моята парламентарна група, че следва по този начин да процедира Народното събрание. Затова моля, господин Председател, да не го подлагате на гласуване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Аз ще го подложа на гласуване, защото има две хипотези, при които на второ гласуване се разглеждат. Едната е, когато излиза извън принципите и предметния обхват. Другата е, когато Комисията е приела, че става въпрос за разпоредби, които са отхвърлени със законопроект на първо гласуване. Това са така наречените самоограничения на Народното събрание. В първата хипотеза Народното събрание е допуснало да ги разглежда, освен ако не реши друго. С аргумент за противното Народното събрание може да реши да ги разглежда, ако реши това. Затова аз ще подложа на гласуване и каквото залата реши. Подлагам на гласуване процедурното предложение на Петър Петров за допускане на разглеждане на включените в Доклада предложения. Гласували 207 народни представители: за 135, против 47 и въздържали се 25. Предложението е прието. Господин Чолаков, Вие ли ще четете Доклада? Заповядайте.
По молба на господин Стоев, ако нямате нищо против, колеги. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 49-302-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г., приет на първо гласуване на 19 май 2023 г. Проект второ гласуване: „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Продължете, господин Чолаков.
Предложение от народния представител Петър Петров по § 1. Това всъщност Комисията гласува да го приемем, така че да го чета, или ще го оттегляте, господин Петров?
Оттеглям го.
Оттегля се.
Господин Петров каза, че оттегля § 1. Параграф 1 по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага в т. 2 думите „т. 21“ и „21“ да заменят съответно с „т. 23“ и „23“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Параграф 3 на Петър Петров.
Господин Петров, поддържате ли предложението?
Да, поддържам.
Значи четем. Предложение на народния представител Петър Петров за създаване на нов § 3. Създава се нов § 3 „§ 3. В чл. 148 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 текстът след „окръжните следствени“ се заличава и се добавя „служби“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Създава се нова ал. 2: (2) Окръжни следствени служби се създават във всеки административен център на област на територията на Република България, а за София – и следствена служба „София-град“.“ Предложение на народния представител Петър Петров за създаване на нов § 4
Господин Петров, поддържате ли предложението?
Да.
Да, четем. Създава се нов § 4: „§ 4. В чл. 150 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „се ръководи от“ се добавя „директор“, а останалата част се заличава. 2. В ал. 2 след текста „осъществява административно“ се поставя запетая и добавя „методическо“, след текста „Националната следствена служба и“ се добавя „следователите и служителите в Окръжните следствени служби“, а останалата част се заличава.“ Предложение от Петър Петров за нов § 5.
Поддържате ли?
Да.
Нов § 5. Създава се нов § 5: „§ 5. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „отдели в окръжните прокуратури“ се заличават, а след думите „Окръжните следствени“ се добавя „служби“. 2. Алинея 2 се отменя.“ Предложение от Петър Петров за създаване на…
Господин Чолаков, аз предлагам да спрем дотук.
Добре.
Откривам дебатите. Заповядайте, господин Петров, по наименованието на Законопроекта до § 6, включително § 5.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Според това, което четящият Доклада изчете, предложенията засягат, както може би разбрахте възстановяване на независимия статут на Следствието. Изваждането му, образно казано, от йерархическа, методическа, организационна и евентуална друга зависимост от прокуратурата. Това е израз на политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ, проповядвана още преди да бъде сформирано и Четиридесет и седмото народно събрание, а именно, че за да се осигури адекватна съдебна реформа, следва да позволим на следствието да си възвърне, повтарям, да си възвърне този статут, който имаше преди 2006 – 2009 г., когато то бе изцяло подчинено на прокуратурата, а резултатът от това цялостно подчинение го видяхме всички. Именно в тази насока са и предложенията, които са направени с параграфите, които съм предложил като вносител. Уважаема госпожо Председателстващ, в тази насока и в тази връзка с оглед така предложените разпоредби бих желал да направя и една, забележете, техническа, редакционна поправка, която е във взаимовръзка с изчетените параграфи, а именно предлагам следната редакционна поправка в чл. 136, ал. 4 на Закона за съдебната власт и ще я мотивирам.
Кой параграф от Доклада?
Касателно § 148.
Нов?
Той ще бъде нов, да, нов параграф. Тъй като, ако ги приемем, ако ги гласуваме параграфи от 1 до 5, включително ще стане необходимо в чл. 136, ал. 4 от Закона за съдебната власт да заличим думите „и следователите“. Това е моята редакционна поправка. Пак повтарям, тя е техническа и зависи от приемането на параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 и ако ги приемем, ще се наложи да заличим думите „и следователите“ от текста на ал. 4 на 136, която ал. 4 ще придобие следния вид: „(4) Прокурорите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура.“
Точка.
Още една редакционна поправка правя в тази насока, добавяме ново изречение в тази ал. 4 със следния текст: „Указанията, които те получават, се мотивират“. Благодаря Ви, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Няма. Други изказвания?
Искам процедура.
Имате възможност за процедура, господин Петров. Господин Рашков, за изказване ли сте? Заповядайте, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като народните представители решиха все пак да се гледа Законопроектът, въпреки възраженията, които направиха представители на „Продължаване Промяната“, аз искам да взема накратко отношение към Проекта, като искам да заявя предварително, че по принцип приемам – приемам днес, приемах го и в Четиридесет и осмия парламент, когато подобни текстове бяха обсъждани. Трябва да имаме предвид, че сливането на следствените органи в нашата страна с прокуратурата стана през 2009 г. Искам да кажа едно изречение какво постигнахме тогава с това, което направихме, в общ план какво беше. Ние от 1989 г. получихме една съветска прокуратура, която изцяло заработи в новите демократични условия. Със сливането на следствените органи в нашата страна с прокуратурата направихме следствено-прокурорска съветска система, която за изминалото време – около 14 години, не показа, че това е било добро решение като резултати. Затова сега се налага да се върнем към едно предишно решение, което, убеден съм, тъй като аз съм работил в онзи период, е по-добро, несъмнено по-добро, и в контекста на някои от основните принципи на Конституцията, един от който е визиран в член 117, а именно принципът на независимостта. Там изрично се подчертава, че не само съдиите и прокурорите, а и следователите са независими. В Проекта, който предлагат колегите – а, извинете, аз съм забравил картата, в Проекта, който предлагат колегите, още в началото забелязвам обаче, че се предлага, ако стои това предложение въобще, в чл. 16 да се направи нова ал. 3 – нали така, и ал. 5 нова? Ако е така, искам да обърна внимание на колегите, че имам опасение да не би тези промени, ако се приемат, не биха били противоконституционни?! Ще припомня, че преди доста време Конституционният съд се произнесе по искане за тълкуване дали адвокатите, които могат да бъдат членове на Висшия съдебен съвет, и предвиждането им като възможност в Закона за съдебната власт не противоречи на Конституцията. Бяха направени едни опити да се промени Законът, така че адвокатите да бъдат изключени от юристите, които биха могли да бъдат членове на Висшия съдебен съвет. Тогава Конституционният съд се произнесе, че Конституцията, основният закон, предвижда юристи – затова попитах дали стои още.
Оттеглен е.
Ако сте оттеглили, преустановявам веднага коментара. Радвам се, че колегите са съобразили тази практика на Конституционния съд. Другото, което виждам в Проекта, е, че се възстановява съществуването на окръжните следствени служби – точно така са наречени, които ще бъдат сегашните следствени отдели към прокуратурата. Няма нищо по-нормално и естествено от това, така че аз по съвест ще подкрепя това предложение на колегите. Винаги съм застъпвал тезата, че следствените органи трябва да бъдат отделно от прокуратурата, независимо от едно решение на Конституционния съд, което също се произнесе по въпроса могат ли да бъдат следствените органи в прокуратурата, или не могат. Тогава се каза, че не би било противоконституционно, и по тази причина това сливане се и реализира. Пак ще повторя в заключение и обратното, да, така че сега бихме взели едно правилно решение с цялото съзнание, че ние не правим пълна съдебна реформа, правим на парче – това трябва да е ясно, защото по-натам ще трябва неминуемо да отидем, уважаеми колеги, към промени в самия Наказателно-процесуален кодекс, в който да преуредим процесуалните взаимоотношения между ръководителя на досъдебното производство – прокурора, наблюдаващия прокурор, и разследващите органи, които и да са те. Защото в момента по действащия НПК разследващите органи са безгласни букви в наказателния процес. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Рашков. Има ли реплики към изказването на господин Рашков? Няма. Други изказвания? За процедура – господин Петров, заповядайте. С какво е свързана процедурата Ви?
За редакционни поправки, но аз нямам право на изказване вече. Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се възползвам от правото си на процедура, за да направя редакционни добавки в предложенията, които са в Доклада, а именно в § 4, току-що изчетен.
Предложен от Вас.
Предложен от нас, да. Правя редакционни добавки във вече предложените от мен параграфи. В новия § 4, който предлагам, в т. 2, в ал. 2 след текста „осъществява административно“ се поставя запетая и се добавя „методическо“. След текста „националната следствена служба и“ се добавя „следователите и служителите в окръжните следствени служби“, а останалата част са заличава. И правя следната редакционна добавка. И се добавя в края на изречението следният текст „и назначава служителите в Националната следствена служба“. Това е първата редакционна добавка, която желая да направя в § 4.
Само секунда.
Да, разбира се, ще изчакам.
Слушам.
Втората редакционна добавка касае изчетения § 5, предложен от мен, и по-конкретно т. 2, ал. 2 се отменя и редакционната ми добавка е: „и се създава ал. 2 със следния текст“, който ще изчета: „(2) Следователите към следствените отдели се ръководят методически от директора на Националната следствена служба.“ Като правя тези две редакционни добавки за смислово допълнение на така направените предложения от мен между първо и второ четене. Моля да подложите тези редакционни поправки на гласуване.
Благодаря Ви, господин Петров. Само да повторя, към § 4 в т. 2, ал. 2…
Да, в края на изречението.
В края на изречението след „Националната следствена служба и“ заличаваме останалата част и добавяме „и назначава служителите в Националната следствена служба“.
Всъщност да.
А що се отнася до § 5, ал. 2 се отменя, създава се нова ал. 2 с текст „Следствието към следствените отдели се ръководи методически от директорите на Националната следствена служба“.
Всъщност „Следователите към следствените отдели“.
Следователите.
„Следователите се ръководят методически от директора на Националната следствена служба“. Имате думата, господин Чолаков.
Чисто технически, госпожо Председател, предполагам, че и господин Петров няма да възрази – току-що направеното от него предложение „ал. 2 се отменя и се създава ал. 2“ според законодателна техника трябва да звучи „ал. 2 се изменя така и се прочита новият текст“. Същото предложение, между другото, в неговия параграф 3, точка 3 не се създава нова ал. 2, а ал. 2 се изменя така.
Точка трета в § 3.
Параграф 3, да.
Алинея 2 се изменя така.
Не се създава нова ал. 2, а ал. 2 се изменя така, защото тя си съществува.
Разбрах Ви, господин Чолаков, благодаря. Има ли други изказвания? Прекратявам дебатите по наименованието на Законопроекта, параграфи 1, 2, 3, 4 и 5, като трети, четвърти и пети са по предложението на господин Петров, които ние приехме в залата и допуснахме до разглеждане. Така, първо ще гласуваме наименованието на Законопроекта. Колеги, моля, гласувайте. Гласували 199 народни представители: за 199, против и въздържали се няма. Преминаваме към гласуването на § 1, който е предложен от Комисията. Гласували 203 народни представители: за 202, против няма, въздържал се 1. Преминаваме към § 2 – също подкрепен от Комисията. Гласували 201 народни представители: за 201, против и въздържали се няма. Ще гласуваме първо новия параграф, който променя чл. 136, ал. 4 от ЗСВ – заличаваме думите „и следователите“ и създаваме ново изречение в ал. 4: „Указанията, които те получават, се мотивират“. Гласували 202 народни представители: за 138, против 7, въздържали се 57. Предложението е прието. Връщаме се на § 3, който става § 4. Първо ще гласуваме редакционната поправка, която е техническа и касае т. 3: „ал. 2 се изменя така:“. Гласували 202 народни представители: за 139, против 6, въздържали се 57. Предложението е прието. Сега гласуваме § 3, който става § 4, с нанесената редакционна поправка. Гласували 205 народни представители: за 139, против 6, въздържали се 60. Първо ще гласуваме предложената редакционна поправка, която касае т. 2 в § 4, който става § 5. След текста: „Националната следствена служба“ останалата част се заличава и се добавя: „и назначава служителите в Националната следствена служба“. Още веднъж ще я прочета, за да стане ясно, каква е добавката. „В чл. 150, ал. 2: „(2) Директорът на Националната следствена служба осъществява административно, методическо и организационно ръководство на следователите и служителите в Националната следствена служба, следователите и служителите в окръжните следствени служби и назначава служителите на Националната следствена служба.“ Колеги, да се опитаме да бъдем на висотата на подвига на Ботев и всички, които загинаха за свободата и Освобождението на България. (Всички стават, за да отдадат почит по случай Деня на Ботев и на загиналите за Освобождението на България – 2 юни.) Преминаваме към гласуване на редакционната поправка, така както беше направена от господин Петров – § 4, който става § 5. Гласували 209 народни представители: за 143, против 6, въздържали се 60. Предложението е прието. Гласуваме в цялост § 4, който става § 5 по предложението на господин Петров. Гласували 207 народни представители: за 141, против 8, въздържали се 58. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 5, който става § 6. Първо редакционната поправка на господин Петров, която касае чл. 151: „Следователите към следствените отдели се ръководят методически от директора на Националната следствена служба.“ Това е съдържанието на ал. 2, и редакционната поправка, която направи господин Чолаков – не „ал. 2 се отменя“, а „създава ал. 2 с текст“ и продължава „следователите към следствените отдели“.
Не, не. „Алинея 2 се изменя така:“
Моля да гласуваме. Гласували 208 народни представители: за 142, против 8, въздържали се 58. Предложението е прието. Сега гласуваме целия § 5, който става § 6, с направеното редакционно предложение. Гласували 202 народни представители: за 135, против 9, въздържали се 58. Предложението е прието. Господин Чолаков, може да продължите с Доклада.
Създава се § 6: „§ 6. В чл. 152 думите „следствени отдели в окръжните прокуратури“ се заличават, след думите „Следователите в окръжните следствени“ се добавя „служби“ и след думите „възложени им от административния ръководител на съответната“ се добавя „прокуратура“ се заличава и се добавя „служба по реда на случайното разпределение“. Тоест се заличава „прокуратура“ и се добавя „служба по реда на случайното разпределение“. „§ 7. В чл. 153 се правят следните изменения и допълнения; 1. В ал. 1 текстът след израза „които се назначават от“ се заличава, като се добавя „директора на Националната следствена служба“. 2. В ал. 2 думите „в окръжните прокуратури“ се заличават, а думите „завеждащи отдели“ се заменят с „директори на окръжните следствени служби“, текстът след израза „които се назначават от“ се заличава и се добавя „директора на Националната следствена служба“. 3. В ал. 4: а) думите „завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури“ се заличават и вместо него се добавя „и директорите на Окръжните следствени служби“; б) в т. 1 в края на изречението се добавя „и следствената служба“; в) в т. 2 думите „съответният административен ръководител на прокуратурата“ се заличава и вместо него се добавя „на директора на Националната следствена служба“; г) в т. 3 след думите „дейността на отдела“ се добавя и „следствената служба“, а думите „съответния административен ръководител на прокуратурата“ се заличават и вместо него се добавя „директора на Националната следствена служба“. Параграф 8 се оттегля. „§ 9. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Върховния административен съд“ се премахва „и“, а след думите „главен прокурор“ се добавя „директор на Националната следствена служба“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Предложения за кандидатури за директор на Националната следствена служба могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.“ Параграф 10 е оттеглен. Господин Петров поддържа § 11. „§ 11. Член 174 се отменя.“ Параграф 12 е оттеглен.
Господин Петров, поддържате § 13, така ли?
Оттеглям го.
Аз предлагам да спрем дотук. Да гласуваме до § 12 и след това ще продължим. Откривам дискусията по параграфи от 6 до 12. Всичките са по предложение на господин Петров, които допуснахме в залата да бъдат разглеждани. Имате думата за изказване, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. В изказването си бих желал да направя една техническа поправка, касаеща номерацията. В § 9, който стана § 10, нали така, който се преномерира…
Параграф 9 остава § 9.
Да, така. В чл. 173, т. 2 по първоначалното мое предложение съм посочил, че ал. 4 се изменя така и със съответния текст. Редакционната поправка, която касае номерацията на алинеите и засяга единствено номерацията на алинеите, в момента предлагам да има нова ал. 4а с този текст. Нова ал. 4а с този текст. Да не изменяме ал. 4, а да я номерираме като 4а, и ще Ви изчета и текста, за да покажа, че е идентично: „Предложения за кандидатури за директор на Националната следствена служба могат да правят не по-малко от трима от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието.“ Пак казвам, поправката ми е към номерацията – не ал. 4, а се създава нова ал. 4а. Това е.
Разбрах Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров или други редакционни предложения? Няма. Приключваме с дебатите по тези параграфи. Госпожо Нинова, имате думата за изказване.
Уважаеми народни представители, някой от Вас знае ли какво гласува в момента? Току що господин Петров попита Десислава Атанасова: „Ама, той този текст изчете ли го?“ А сега да Ви кажа и няколко цитата в последните две минути: „Ние правим техническа поправка, а не редакционна, но предлагаме редакционната да стане техническа.“ „А на мястото на редакционната нова ал. 4а вместо досегашната 4.“ „Ал. 2 отпада.“ „Не, не отпада, а да се чете по следния начин…“. Суетите се тук на първия ред, връщате гласувания. Някой знае ли какво става в залата? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Борисов, гледате в другата посока. Може ли да излезете и да ни обясните каква съдебна реформа правите в момента? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Господин Борисов да излезе да обясни. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е един от най-сериозните въпроси – съдебната реформа. Текстове, които вчера сте ги отхвърляли с Вашите гласове в Комисията, днес спешно ги вкарвате. Никой от Вас според мен не знае какво гласува в момента. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Правите паузи, включително и четящият Доклада. Господин Петров в рамките на три минути шест пъти каза: оттеглям, поддържам; оттеглям, поддържам и от всички страни на залата се чува: „за“, „против“, „за“, „против“. Така ли се прави съдебна реформа? (Шум и реплики.) То е ясно за какво е вече и на децата. Виждам, че от „Продължаваме Промяната“ ме подкрепят, дори и само с жестове на главите. Госпожо Йорданова, та Вие правихте цялата тази работа. Станете и кажете нещо. Какво е това в момента? Под формата на редакционни и технически поправки се пренаписва целият закон. Авторите уж на съдебната реформа от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ гласуват „против“. Някакво ново мнозинство между ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ пренаписва цялата стратегия на съдебната реформа. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ама недейте само така кима с глави от ПП и ДБ одобрително на думите ми, станете и го кажете. Резултатът от това ще е пълна каша. Вместо да подобрим правораздаването, вместо да има справедливост, бърз и честен процес (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), ще направите такъв хаос и такава каша очевидно само с една задача – на този човек на първия ред да му спасите кожата и имунитета. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Ама резултатът за народа къде е?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли други изказвания? Няма. Господин Василев, имате думата за изказване, след което ще закрия дебата, ако няма други изказвания по същество по Законопроекта.
Уважаема госпожо Председателстващ, аз няколко пъти поисках по начина на водене да взема отношение. Не искам да Ви обиждам, но в Закона за съдебната власт по-скоро трябва да води някой друг председателстващ, защото колегите, освен че в голямата си част не са юристи и не са запознати какво гласуваме, Вашият начин на водене допълнително изключително много усложнява работата на Народното събрание. Съжалявам за това. Днес сме свидетели за пореден път как не трябва да се прави съдебна реформа. В течащата битка между главния прокурор и Борислав – Боби Сарафов, ние правим следствието независимо днес, колеги, и аз съм изключително изненадан, че колегите от „Продължаваме Промяната“ и госпожа Надежда Йорданова до този момент не е взела думата, за да обясни най-малкото, че това, което прави, е наистина едно новосформирано мнозинство между първо и второ четене. Това не са никакви редакционни поправки, това е пренаписване изцяло на Законопроекта. Това е изключително грешно и единствената му цел в момента е да даде повече сили на ортака на „Осемте джуджета“ (реплики от ГЕРБ-СДС) и на този, какъв е там, който го преследват сега и го гони полицията – Борислав, Боби, Сарафов, да има по-голяма независимост в защитата си на Бойко Борисов, на когото трябваше да му търсим отговорност. И с НПК, и със Закона за съдебната власт така се осра това Народно събрание в момента (шум и реплики), че от една добра идея (силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС), от един нужен законопроект – колкото и да крещите, господа от ГЕРБ, това е истината – борбата на „Продължаваме Промяната“, преди това на „Има Такъв Народ“, отиде в кофата, защото този законопроект за НПК и ЗСВ ще се използва за защита на Бойко Борисов от наказателно преследване и това трябва да го знаят всички граждани. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) И ПП стана патерица в момента на ГЕРБ. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
Господин Василев, правя Ви забележка за езика, който използвате. (Шум и реплики.) Преминаваме към гласуване на параграфите от 6 до 12. (Шум и реплики.) Колеги, гласуваме първо § 6, който става § 7. Гласували 198 народни представители: за 124, против 11, въздържали се 63. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 7, който става § 8. Гласували 202 народни представители: за 129, против 10, въздържали се 63. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 9. В § 9 имаме поправка, която беше предложена от господин Петров, нова ал. 4а. Предложението в т. 2: „Алинея 4 се изменя така“, да бъде четено като нова ал. 4а.
Ако ме питате, госпожо Председател, трябва да бъде нова ал. 4, останалите се преномерират.
Добре, нова ал. 4, останалите се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 206 народни представители: за 143, против 10, въздържали се 53. Предложението е прието. Сега гласуваме § 9 с направената редакционна поправка. Гласували 204 народни представители: за 132, против 11, въздържали се 61. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 11. Гласували 207 народни представители: за 132, против 13, въздържали се 62. Предложението е прието. Параграф 12 е оттеглен, нали така, господин Петров?
Оттеглен е.
Господин Чолаков, може да продължите с Доклада.
Параграф 13?
Оттегля се.
Оттегля се и § 13, госпожо Председател. Параграф 14?
Поддържам.
Създава се § 14: „§ 14. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „изборен“ се заличава и думите „по предложение на дисциплинарния състав съответната колегия на“ се заличават. 2. Създава се нова ал. 2: (2) В случаите на предходната алинея, когато дисциплинарното производство е образувано срещу: 1. съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител – съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност за срок до три месеца по предложение на дисциплинарния състав; 2. член на ВСС – Пленумът на ВСС го отстранява от длъжност за срок до три месеца по предложение на вносителя на предложението за дисциплинарно освобождаване от длъжност; 3. председателите на върховните съдилища и Главния прокурор или негов заместник – Пленумът на ВСС ги отстранява от длъжност за срок до три месеца по предложение на вносителя на предложението за дисциплинарно освобождаване от длъжност.“ Параграф 15 – господин Петров, § 15?
Поддържате ли § 15, господин Петров?
Да.
„Създава се § 15: „§ 15. В чл. 308 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 3: „3. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност.“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Дисциплинарните наказания по ал. 2, т. 1 и 2 се налагат и на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, когато установените дисциплинарни нарушения са извършени в качеството им на административни ръководители на ВКС, ВАС и ВКП.“ 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.“ Параграф 16.
Поддържате ли, господин Петров?
Да.
„§ 16. В чл. 311, т. 4 след текста „срещу главния прокурор или негов заместник“ се добавя „председателите на върховните съдилища и главния прокурор“.“ Параграф 17.
Господин Петров, поддържате ли? Поддържате, да.
„§ 17. В чл. 312 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се добавя „както и от министъра на правосъдието“. 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за извършено нарушение по чл. 308, ал. 3 от Закона за съдебната власт във връзка с чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията от председателите на върховните съдилища и главния прокурор в качеството им на административни ръководители могат да правят органите по чл. 173, ал. 2, с изключение на пленумите на върховните съдилища, както и петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет.“ 3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“
Господин Петров? (Реплика от народния представител Петър Петров.) Добре, нека спрем дотук. Откривам дискусията по параграфи 14, 15, 16 и 17 включително – по предложения на господин Петров, имате думата. Господин Петров има думата, след което госпожа Йорданова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих желал да направя редакционна поправка в § 14 в така изчетения текст. Бих искал да изменя предложението, което съм направил, с редакционна поправка в този параграф. Редакционната поправка, която Ви предлагам, е със следния текст: „В чл. 232 се добавя нова ал. 2: „(2) Ръководител на Националната следствена служба може да бъде временно отстранен от пленума на ВСС по реда на чл. 230а и по предложение на поне трима членове на пленума или на министъра на правосъдието, а заместник-ръководителят на Националната следствена служба – по предложение на неговия ръководител, на поне трима членове на пленума или на министъра на правосъдието.“ Това е редакционната поправка, която предлагам в § 14, а именно добавянето на ал. 2. Така изменям своето предложение между първо и второ четене.
Бихте ли повторили, господин Петров.
Създава се нова ал. 2 в чл. 232 с този текст, който изчетох и който мога да Ви предоставя.
Ако обичате да предоставите текста. (Уточнения между председателя и народния представител Петър Петров.) Благодаря Ви, господин Петров.
Благодаря Ви за търпението, госпожо Председател. В духа на приетите до момента предложения в досегашните разпоредби, касателно следващия § 15, държа просто да заявя, че оттеглям точки 2 и 3 в § 15. Моля да не ги подлагате на гласуване. Това е на страница десета от Доклада. Госпожо Председател, държа да направя едно уточнение: навсякъде, където говорим за „ръководител“ на Националната следствена служба – да, той е административен ръководител, но да се чете „директор“, защото реално позицията му е „директор“. В § 15 – пак ще повторя за улеснение на залата, че оттеглям точки 2 и 3. Последно, госпожо Председател, в останалата единствена точка първа на § 15 правя една редакционна добавка: в края на изречението, което ще прочета, в ал. 2, т. 3: „3. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност“ – правя редакционна добавка – „за срок до две години“.
Благодаря Ви, господин Петров. Приключихте ли? Да. Има ли реплики към изказването на господин Петров и неговите редакционни поправки? Госпожо Йорданова – имате думата за изказване, след като няма реплики.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно се налага в днешния петъчен ден от тази трибуна да се обърна към парламентарната група от ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, ДПС и част от колегите от ИТН. Колеги, така не се прави. В момента ние между първо и второ четене променяме принципно два важни момента в Закона за съдебната власт – организационната структура на Националното следствие и производството за дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, след като сме го отхвърлили на първо четене по принцип. И в момента ние между първо и второ четене пренаписваме две важни части от Закона за съдебната власт. Мислите ли, че така ние утвърждаваме съдийската независимост и професионалната самостоятелност на прокурорите и следователите? Не, не мисля. Даваме ли добър сигнал към българското общество този парламент как мисли да работи, да повиши качеството на законодателния процес и съответно доверието в това, което правим? Не, не мисля. Нашата парламентарна група много ясно показа какво мисли за този подход. Ние гласувахме против предложението да бъдат разглеждани тези предложения между първо и второ четене. В момента поддържаме много ясна позиция на гласуване. Така че, моля нито един колега от тази зала, нито един народен представител да не ни слага думи в устата или политически действия, които ние не сме направили. Така че, колеги, това, което правите, времето ще покаже какви плодове ще даде. Аз не съм оптимист. Очаквам при следващи важни, пък и дори и не по важни, въпроси да се придържаме към добрите практики за законодателния процес, защото те не са теоретични, а са направени именно за това, за да имаме адекватно законодателство, което освен да има ясно и непротиворечиво съдържание, да може да бъде прилагано добре и в интерес на обществото. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Господин Балабанов, имате думата за реплика.
Мисля, че вносителят току-що оттегли § 16.
Господин Балабанов има думата. Заповядайте, господин Балабанов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Йорданова, много пламенно беше Вашето изказване, заставайки зад тезата, че Вашата група по някакъв начин не е съгласна с тези предложения и е гласувала против, но фактът е следният – половината Ви група я няма в залата. Значи, Вие гласувате 30 човека, или там 40 човека, къде са Ви другите колеги? Ако бяха в залата другата част „Продължаваме Промяната – Демократична България“, тези предложения нямаше и да минат. Плюс това, доколкото съм запознат, на Правна комисия не са обсъждани тези предложения, обсъдени са на една маса с Делян Пеевски и Бойко Борисов някъде, в някоя стая, за да може да Ви е удобен този Закон за съдебната власт. Така че другия път като говорите, позовавайте се на фактите, моля Ви се, защото Вие го допускате с Вашата уйдурма с ГЕРБ. Благодаря Ви.
Госпожо Атанасова, имате думата за втора реплика.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема колега Йорданова, а и макар да нямам основание – да се обърна и към колегата Балабанов. Уважаеми колега Балабанов, моля, не говорете от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС как ще гласува текстовете, които предстоят да се подложат на гласуване, както и направените редакционни предложения в пленарната зала. Моля, говорете от името на Вашите парламентарни групи. Доскоро бяхте в коалиция ПП-ДБ и ИТН. Може би знаете детайли от тази коалиция и кой как осъществява съдебната реформа. И Вие, госпожо Нинова, макар, че не сте в залата, а много бранейки правата на прокурори, съдии и отстоявайки държавността. Това ми е репликата: не говорете от наше име, преди да видите резултата от гласуването. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
За трета реплика – господин Василев.
Благодаря, госпожо Председателстващ. Госпожо Йорданова, действително Вие гласувате „въздържал се“ или „против“, но аз ще Ви кажа какво виждам аз и какво вижда българското общество от това гласуване. Вие водите преговори с ГЕРБ за правителство, нали така, коалиционно правителство? В същото време ГЕРБ си осигурява мнозинство извън Вас – с плаващи мнозинства ще работи този парламент, това е ясно, и поставя под съмнение целия законопроект – Вашия и на господин Зарков, изобщо Закона за съдебната власт. И това знаете ли как изглежда на обществото? Като едни глупаци, които станаха патерица на ГЕРБ и те ще ги правят на маймуни вътре в Народното събрание. Така изглежда, извинявайте! (Шум и реплики.)
Госпожо Йорданова, имате възможност за дуплика – заповядайте. (Шум.) Ще Ви помоля, господин Василев, да се уважаваме в зала. Това не беше подходящо изказване. Имате думата, госпожо Йорданова.
Уважаеми колеги, много внимавах да съсредоточа своето изказване по съществото на Законопроекта и по качеството на законодателния процес. Той е в общ интерес на всички. Всякакви други политически теми мисля, че трябва да бъдат оставени настрана. Независимо от политическите страсти и високия градус на политическото напрежение, ние не трябва да бъдем по никакъв начин изкушавани да нарушаваме законодателния процес и да го правим по-лош. И всъщност никога не съм си позволявала да говоря от името на парламентарните групи за бъдещи действия, а просто коментирах гласувания досега. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Господин Петров има процедура – иска да оттегли. Имате думата, господин Петров.
Едно изречение, госпожо Председател. Във връзка с разразилите се дискусии в § 17 просто да заявя, че оттеглям точка 2 и точка 3 и ако не сте ме чули – § 16, но преди малко го заявих. Точка 2 и точка 3 на § 17 ги оттеглям. Моля да не ги подлагате на гласуване, както и целия § 16. Заявявам изрично от трибуната, че го оттеглям.
И целия § 16 оттегляте. Така ли е?
Да.
Добре, във връзка с разразилата се дискусия господин Петров оттегли § 16 и точка 2 и точка 3 на § 17. Заповядайте, госпожо – имате думата за процедура, след което господин Йорданов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас и чрез Вас към колегите. Госпожо Председател, а и Вие, уважаеми колеги народни представители, даваме ли си сметка какво правим в момента в тази зала? Приемаме един законопроект абсолютно в противоречие на закона и в противоречие на Правилника за дейността на Народното събрание. И защо? Защото всъщност този законопроект, който в момента приемаме на второ четене, първо, не е гледан на второ четене в Комисия и ние всъщност го приемаме на второ четете, без да е минала процедурата по Правилника. Госпожо Председател, чрез Вас към колегата Петров. Той казва, че прави изменение на предложение между първо и второ четене, което всъщност не отговаря на истината. Няма как да се прави предложение между първо и второ, при положение че Комисията не е гледала на второ четене. И много Ви моля наистина, крайно време е да спрем този фарс и ако действително ще правим съдебна реформа, която да е наистина съдебна реформа и да промени начина на работа и на съдебна власт, и на прокуратура, и на следствие – нека действително да спазваме закона, защото в крайна сметка ние сме тези, които правим законите. Благодаря Ви.
Благодаря ви, госпожо Димитрова. Господин Йорданов, държите ли на процедурата – по начина на водене, предполагам? Процедурно предложение. Имате думата.
От името на парламентарната група на „Има Такъв Народ“ искаме половин час почивка – да може парламентарните групи да си намерят центъра на морала и да си съберат хората.
По искане на група обявявам 15 минути почивка. (След почивката.)
Колеги, продължаваме работата. Процедурно предложение – господин Петров, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Видно е от така проведените до момента дебати, че докато разисквахме структурата на следствието – дали ще е независимо, дали ще е зависимо, как ще работи, чувахме конструктивни предложения и общо взето работата вървеше нормално. В момента обаче, в който засегнахме дисциплинарните производства срещу председателите на върховните съдилища и членовете на Висшия съдебен съвет, се разразиха едни дискусии в зала. С оглед да намерим подкрепа за приемането на Законопроекта, формално оттеглям, уважаема госпожо Председател, и моля да не подлагате на гласуване § 14; от § 15 оттеглям т. 2 и 3; оттеглям § 16 и моля да не го подлагате на гласуване; оттеглям § 17 и оттеглям след това § 18; § 19 и на стр. 13 от Доклада оттеглям и § 21. Доколкото волята ни като парламентарна група е да се съсредоточим върху приемането на днес предложените промени в ЗСВ, касателно структурата на следствието и на неговата работа и да се ограничим до тази тематика на Законопроекта. Така че правя тези формални предложения и моля да не подлагате посочените параграфи, респективно части от § 15 на гласуване. Благодаря Ви.
Разбрах Ви, господин Петров. Благодаря за направеното предложение. Вие оттегляте всички свои предложения, с изключение на остатъка от § 15. Ако няма повече изказвания, закривам дебатите. Моля да преминем към гласуване.
Аз имам изказване.
Имате думата, господин Чолаков.
Исках да дойде госпожа Йорданова, колеги, за да кажа няколко думи. Госпожо Йорданова, Вие, разбира се, бяхте съвършено права, когато обърнахте внимание, че втората тема може би е излишна в момента. Понеже обаче се казаха няколко неща тук, бяха направени упреци пак защо се бърза и защо се приемат тези изменения, просто наистина ми позволете наистина да кажа две думи, за да е ясно на колегите и на аудиторията. Колеги, въпросът с независимостта на следствието, знаете, че го дискутираме поне от два парламента. Всъщност в Правната комисия не е била отхвърлена идеята по принцип. Ние винаги сме казвали, че идеята е разумна, струва си да се занимаем с нея, може би не му беше времето. Но сега времето му дойде и ще Ви кажа защо. Знаете, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе искане до Конституционния съд за тълкуване на Конституцията – чл. 149, ал. 1, т. 1, с въпрос – в независимостта на органите на съдебната власт включва ли се независимост на следствието? Знаете, че Конституционният съд не е допуснал нашето искане, и така няколко медии побързаха да злорадстват. Но Вие сте сериозни юристи и сте прочели мотивите на Конституционния съд, Определение № 5 от 27 април, дето се вика, няма и един месец, в което Конституционният съд много ясно казва, че законът е на законодателна целесъобразност. Както реши законодателят – ако иска, може да подчини следствието на прокуратурата; ако иска, може да го разкачи. Сега и по този въпрос вече има Определение на Конституционния съд, тоест това, което правим, е съвършено в духа на Конституцията. Даваме си сметка, колеги, като разумни хора, че ние в последните две седмици се намираме във война, истинска война вътре в съдебната система. Това главен прокурор и неговият заместник, който в случая е и директор на Националното следствие, да се заплашват и да се обвиняват кой кого ще убива, това е абсолютно нетърпимо положение и законодателният орган не просто може, а той е длъжен да разтърве тези хора. (Шум и реплики.) Извинявам се за израза, но точно това се прави в момента. Значи, ние имаме една идея за отделяне на Следствието и прокуратурата, която сме обсъждали многократно, имаме Определение на Конституционния съд, който казва, че това е напълно допустимо и е на преценка на законодателя, и имаме в момента форсмажорна ситуация, в която тези взаимни нападки, тези взаимни обвинения между прокуратурата и Следствието трябва да бъдат спрени. Това е съображението, иначе пак казвам: Вие бяхте съвършено права, че не бива днес да излизаме от рамките на така поставения мандат. Благодаря на господин Петров, който оттегли всички останали предложения. Благодаря Ви. Това исках да кажа само.
Благодаря Ви, господин Чолаков. Има реплика към изказването на господин Чолаков. Заповядайте, господин Василев.
Уважаеми господин Чолаков, Вие казвате, че в Правната комисия сме разглеждали въпроса да извадим Следствието от прокуратурата и сме постигнали принципно съгласие за това. Това не е вярно! Напротив. Ние отхвърлихме на първо гласуване Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, което включваше всички тези членове, които днес влизат по втория начин в зала. Това, което се случва днес, господин Чолаков, не знам как го определяте като конституционно нормално, но то е противозаконно, защото в залата влизат текстове, които дори не са разглеждани на второ четене в Комисията, поради причината че те на първо четене са отхвърлени. Не знам Вие с кого сте обсъждали, че изваждането на Следствието от прокуратурата е нещо нормално, но това най-вероятно се е случило последните 24 часа. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Василев. Напомням на всички, че сме на второ четене на Законопроекта и би трябвало да се изказваме по същността на текстовете, които се предлагат. Заповядайте, господин Караджов, имате думата за изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата съвсем принципно по това, което се случва днес в залата. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „По кой член?“) По кой член? Казвам, че е принципно. По § 14 конкретно. Въпреки че той беше оттеглен, бих искал да дам някои разяснения за опита за опраскване на съдебната реформа. Какво означава това ние да правим съдебна реформа? Това не означава да се надлъгваме в залата какво е съдебна реформа и какво е независимост на съдебната система. В момента по втория начин наистина се внесоха предложения, които на практика обезсмислят един от елементите на независимостта на съда, на прокуратурата и на Следствието. Увеличаването на правомощията на административните ръководители е в пряк разрез с онова, към което ние сме тръгнали, а именно към повишаване независимостта, особено на съдиите. Защото съдиите са най-чувствителното и най-уязвимото място в цялата ни съдебна система. Да, когато ставаше дума, и тук ще кажа от името на нашата парламентарна група, че когато ставаше дума да дадем малко по-голяма самостоятелност на Следствието, ние се съгласихме и гласувахме за, но сега, когато наистина се посяга на независимостта на съда, на прокуратурата и на Следствието, да дадем на всеки един от следователите повече самостоятелност, повече независимост, ние оттук нататък, ако се появят такива текстове – и по втория начин и които вредят на независимостта в съдебната система, ние ще гласуваме против. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Караджов. Искам да отбележа, че тези текстове бяха допуснати с гласуване в пленарна зала да бъдат разгледани.
Те ги оттеглиха! Оттеглиха ги!
И § 14 беше оттеглен, както и повтарям: § 16, 17. (Реплики.) Моля за тишина в залата! Както § 16, 17, 18, 19 и 21 по предложение на господин Петров. Моля, ако няма повече изказвания, приключваме дебатите и преминаваме към гласуване на § 15, т. 1, с оттеглени т. 2 и 3. Моля, режим на гласуване. Гласували 205 народни представители: за 99, против 17, въздържали се 89. Предложението не е прието.
Прегласуване!
Прегласуване. (Народният представител Георги Свиленски иска думата.) Да мине прегласуването.
В смисъл гласуваме сега само § 15, т. 1.
Само § 15, т. 1. Всичко останало беше оттеглено. Ако искате, ще Ви го прочета още веднъж. (Реплики от „БСП за България“.) „В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 3: „3. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност за срок до 2 години“. (Народният представител Георги Свиленски иска думата.) Само да мине прегласуването, защото сме в процедура по прегласуване.
Искам да обясня защо. (Реплики.) Те викат от залата.
Да, мотивите за прегласуването. Слушам Ви, господин Свиленски.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, знаете, че когато се иска прегласуване, трябва да има все пак някаква мотивация. (Викове: „Еее!“)
Не е задължително, но имате думата.
А не подвикване от залата. Колеги от „Демократична България“, поставяте в много интересна ситуация бъдещата коалиция. Наблюдавам гласуванията Ви цял ден по този законопроект. Вие гласувате против, а ГЕРБ и ВЪЗРАЖДАНЕ гласуват за. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, нова коалиция ли се случи през тези няколко часа? (Силен шум, смях, оживление.)
Да, ГЕРБ ни станаха патерица.
Ново мнозинство ли? Госпожо Атанасова, нови кабинети ли ще правите? Обяснете го на българските граждани. (Силен шум и реплики.) Спокойно, спокойно!
Моля! Моля за тишина!
Има общо с прегласуването. За да могат колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да се координират в политическата система, а колегите Ви от коалиционния Ви партньор – „Продължаваме Промяната“, да Ви подкрепят. Затова го правя, за да не станете после да кажете: „Свиленски, не си прав!“ Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, гласувате с ГЕРБ от час и половина. Благодаря Ви.
Те гласуват нашите. Предложението е наше.
Благодаря Ви, господин Свиленски. (Шум и реплики.) Процедура по прегласуване! Господин Свиленски мотивира прегласуването. Моля, режим на гласуване. Гласували 210 народни представители: за 131, против 55, въздържали се 24. Предложението е прието. Имате право на малцинствен вот – различен вот, заповядайте, госпожо Йорданова. (Оживление от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз гласувах против този текст, защото той е противоконституционен. (Реплики от ДПС.)
Така ли! ? Я да видя!
Това е моето становище. Считам този текст за противоконституционен. Не може ти в рамките на това дисциплинарно производство да лишиш някой за в бъдеще да упражнява своя професия. Просто не можеш! Надявам се следващите Ви гласувания да са по-мъдри. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Параграфи 16 и 17 са оттеглени. Продължете с Доклада, господин Чолаков.
И § 18 е оттеглен.
Отиваме на „Допълнителни разпоредби“. Параграфи 18 и 19 са оттеглени.
И § 21 е оттеглен.
„Допълнителни разпоредби“ е на стр. 12.
Така че четем: „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. „Преходни и заключителни разпоредби“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 21 е оттеглен.
Да, § 21 е оттеглен. Така че свършихме. Мога ли да направя изказване, за да направя предложение?
Имате думата за изказване, господин Чолаков.
Във връзка с очевидно някаква неяснота, която се е създала с току-що публикувания в „Държавен вестник“ Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и за да няма неясноти, предлагам да въведем, колеги, нов параграф между § 3 и § 4, който се пада поред – тук, при мен, е § 4, но ще бъде с друг номер, със следния текст: „§ 4. Всички неприключили процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет се прекратяват, считано от датата на влизане на този закон в сила“. Това е, за да се избегне неяснота какво пише в току-що публикувания текст. Благодаря Ви.
Може ли текстът, господин Чолаков?
Разбира се. (Реплики.) Председателите ми обръщат внимание, че трябва да уточня: става дума за току-що публикувания в „Държавен вестник“ Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс с изменението в Преходните разпоредби на Закона за съдебната власт.
Благодаря Ви, господин Чолаков. Открита е вече дискусията. По наименованието на „Допълнителни разпоредби“; § 3; нов § 4; § 4, който става § 5; и § 5, който става § 6, подкрепени от Комисията. Ще Ви изчета текста на предложението на господин Чолаков за нов § 4: „§ 4. Всички висящи неприключили процедури за избор на членове на Висшия съдебен съвет се прекратяват, считано от датата на влизане на този закон в сила.“ Това е предложението за нов § 4.
Няма да е § 4, ще е с друга номерация.
Референтите ще преномерират, ако е необходимо. Има ли дискусия? Няма изказвания.
Има! Има! (Народният представител Мая Димитрова иска думата.)
Ама Вие… (Реплики от „БСП за България“.) Току-що прекратих дискусията. (Силен шум и реплики.) Заповядайте, не Ви видях, а и Вие не реагирате! Имате думата. (Реплики.) Моля за тишина в залата! Моля за тишина в залата!
Вляво от Вас също има народни представители. Благодаря.
Не Ви видях, госпожо Димитрова.
Благодаря, госпожо Председател. Изказването ми е във връзка с новопредложения § 4. Просто искам, преди да вземем решение дали да го подкрепим или не, господин Чолаков, да обясните дали на избраните, на всички избрани към настоящия момент членове на Висшия съдебен съвет им се прекратяват правомощията? Ако това е така, означава ли това, че Висшият съдебен съвет остава без членове? Или може би трябва да прочетете отново текста на § 4, който предложихте. Благодаря Ви.
Имате думата, господин Чолаков – заповядайте текста, който ми подадохте.
Госпожо Димитрова, с цялото ми уважение към Вас! Нека наистина да спрем с интригите! Ама наистина да спрем с интригантстването, защото много стана. Никой не оставя Висшия съдебен съвет без членове! Висшият съдебен съвет функционира и Висшият съдебен съвет по аналогия с решение на Конституционния съд, касателно Инспектората, е в пълните си правомощия. Искате ли да прекратим повече тези, как да кажа, изказвания, които само създават шум в цялата система? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Много е ясен текстът, който прочетохме. Моля Ви, престанете! Наистина!
За изказване ли, госпожо Нинова? Заповядайте, имате думата за изказване. (Възгласи: „Еее!“)
Господин Чолаков, ще прецизирам въпроса. (Народният представител Петър Петров с лаптоп приближава банката на докладчика и разговаря с докладчика Радомир Чолаков.) Това, което предлагате, означава ли… Сега си говорят дали ал. 2 да стане ал. 3, или редакционната поправка да стане техническа. Ето така се приема съдебна реформа – на коленце, до трибуната! Та, господин Чолаков, това, което предлагате, означава ли, че новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от професионалните колегии няма да влязат като членове на ВСС и тепърва съдии и прокурори ще си избират нови от тяхно име за членове на ВСС? Това ни е въпросът. Ние сме наясно, че няма как да спре работата на ВСС, ще продължи да работи в този състав. Но това, което предлагате, означава, че вече новоизбраните от професионалните гилдии не са избрани и че всичко ще започне отначало. Това го обяснете на съдиите и на прокурорите, които на свои общи събрания са си избрали представители и заради това, че едно некадърно Народно събрание не си е излъчило неговите представители, сега тези, избраните, ще ги изключите и всичко ще започне отначало. Може би, за да се изберат по-удобни!
Реплики към госпожа Нинова? Господин Хамид, имате думата за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Добре водите днес, така че не приемайте забележки от други колеги. Уважаема госпожо Нинова, в НПК, който днес е обнародван вече, има такъв текст – текстът е уточняващ, че всички производства започват наново, записахме в НПК. Това е уточняващ текст в ЗСВ, така че нещо прието не го драматизирайте толкова. Ние така сме го записали, то е обнародвано. Така че не виждам какъв е проблемът.
Не виждам други реплики. Има ли дуплика, госпожо Нинова?
Не знам защо приемате толкова емоционално просто задаването на въпроси и го превръщате, че било нещо драматично. Да сте видели драма? Тук някъде тече драма, не при нас. Освен това не смятате ли, че не е логично, след като едно нещо е записано в един закон, да го записваме втори път в друг закон? Ако сме го приели в НПК, ако сте го приели в НПК, защо трябва да го повтаряме в Закона за съдебната власт?! За да е по-сигурно ли, че целта, която се гони с тези промени, ще бъде постигната два пъти – един път през НПК и един път през Закона за съдебната власт? Казвам Ви, това не е съдебна реформа! Създавате хаос, подчинен на една цел, която е лична, която са интереси, но не е и за целта, за която се събрахме, да правим истинска съдебна реформа – бързо правосъдие, справедливост, който е престъпник, да отива в затвора, хората да се чувстват спокойни и защитени. Не това гоните с тази реформа! Ние сме за тази, която току-що казах. Мисля, че целият народ вече разбра Вие за какво сте.
Не виждам други желаещи за изказване. Прекратявам дебатите. Преминаваме към гласуване на наименованието „Допълнителни разпоредби“. Моля, режим на гласуване. Гласували 215 народни представители: за 210, против 2, въздържали се 3. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване предложението с новия § 4 така, както беше прочетен от господин Чолаков. Моля, режим на гласуване. Гласували 217 народни представители: за 148, против 35, въздържали се 34. Предложението е прието. Подлагам на гласуване: § 3, който става § 4 по Доклад; наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“; § 4, който става § 5; и § 5, който става § 6, всичките подкрепени от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 217 народни представители: за 214, против 1, въздържали се 2. С това текстовете бяха приети и съответно приехме изменението и допълнението на Закона за съдебната власт. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА АВТОМАТИЗИРАН ОБМЕН НА ДНК ДАННИ, ДАКТИЛОСКОПИЧНИ ДАННИ И ДАННИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРИЛАГАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА АВТОМАТИЗИРАН ОБМЕН НА ДНК ДАННИ, ДАКТИЛОСКОПИЧНИ ДАННИ И ДАННИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И НА ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА ЗА АВТОМАТИЗИРАН ОБМЕН НА ДАННИ, ДАКТИЛОСКОПИЧНИ ДАННИ И ДАННИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА. Вносител е Министерският съвет на 13 април 2023 г. Сега виждам, че няма представител на Министерския съвет. Моля да чуем докладите. Има два доклада – Доклад на Комисията за правата на човека и Доклад на Комисията по вътрешна сигурност. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Доклада относно Законопроект за ратифициране на Споразумението, което беше изчетено подробно като заглавие. „На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумение между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС, № 49-302-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: Емил Ганчев – заместник-министър на вътрешните работи, Дора Згуровска – началник-отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“, и Веселин Петров – главен експерт в дирекция „Международно оперативно сътрудничество“. Законопроектът за ратификация беше представен от заместник-министър Емил Ганчев. Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС е подписана от общо 12 държави, от които 6 държави – членки на Европейския съюз, и 6 държави извън рамките на Съюза. Конвенцията е в сила за България от 1 март 2009 г. Подписана е през 2006 г. с цел укрепване на сътрудничеството между договарящите страни в борбата с международната престъпност и заплахите за обществения ред и сигурността. Тя въвежда стандарти на сътрудничество, аналогични на тези, предвидени по Шенгенското законодателство. Насочена е към подобряване на полицейското взаимодействие в региона, с цел постепенно достигане във всички държави от Западните Балкани на съответствие с нормите на Европейския съюз в областта на полицейското сътрудничество. Споразумението за обмен на данни между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа и прилагащото споразумение са подписани на 13 септември 2018 г. във Виена като израз на волята на участващите държави за засилване на трансграничното полицейско сътрудничество в борбата с престъпността, тероризма и незаконната миграция. Основната му цел е укрепване на сътрудничеството при противодействие на заплахите за сигурността и обществения ред, както и при превенцията, разкриването и разследването на престъпни деяния. В съответствие със стандартите на Европейския съюз то предвижда анализ и обмен на информация и по-специално обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС. Добавената му стойност по отношение на полицейското сътрудничество е във възможността за обмен на посочените данни с трети страни, които все още не са част от Европейския съюз, но са страни по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа. Протоколът за изменение на Споразумението за автоматизиран обмен на данни е договорен и подписан в отговор на образувани от Европейската комисия наказателни процедури срещу четири от участващите държави, които едновременно с това са и държави – членки на ЕС – Австрия, България, Румъния и Унгария. Измененията предвиждат, че в отношенията помежду си държавите членки прилагат правилата на Европейския съюз, доколкото такива са приети в разглежданата област, както и че Споразумението няма за цел да удостоверява дали дадена трета за ЕС страна осигурява адекватно ниво на защита на личните данни по смисъла на Директивата за защита на личните данни. Очаква се с влизането на Протокола в сила Европейската комисия да прекрати образуваните наказателни процедури, тъй като разпоредбите на разглежданите международноправни актове са приведени в пълно съответствие със закрепения в учредителните договори принцип за лоялно сътрудничество. Компетентен орган за прилагане на споразумението от българска страна е Министерството на вътрешните работи. С оглед на това и на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България Споразумението, прилагащото Споразумение и Протокола за изменение на Споразумението са предложени за ратификация от Народното събрание. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с единодушие Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на МПС, № 49-302-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“
Благодаря Ви, господин Маринов. Постъпил е Доклад от Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите. Господин Стефанов, заповядайте да ни представите Доклада в резюме.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, № 49-302-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, № 49-302-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите с 8 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, № 49-302-02-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.
И аз Ви благодаря, господин Стефанов. По обективни причини становище на вносител няма да има, може би са субективни по-скоро. Откривам дискусията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте за изказване – Костадин Костадинов.
Господин Председателстващ, никъде в тази конвенция – и в момента, в който беше коментирана на Комисия, не стана ясно какво се случва с една особена категория случаи – случаите, в които става въпрос за обвинени лица в извършване на престъпления, от които се взема ДНК проба и се събират биометрични данни, след което обаче се окаже, че тези лица са невинни. По нашето законодателство сега тези данни трябва да се ликвидират, обаче както е добре известно, неофициалната практика, за съжаление, в системата на МВР е те да се пазят. Неофициалната казвам! Но хайде, да кажем, пак за България има някакъв смисъл, все пак те остават на родна територия. Какво се случва обаче с тези данни, които ние сме споделили вече с другите партньорски служби, институции, органи и така нататък извън България, уведомяваме ли ги, за да ги заличат и от тяхната база данни? Защото си представете следното нещо: един човек, който е обвиняем, след това се оказва, че е невинен, доказал го е, но неговите данни стоят и в базата данни в някоя от другите държави, към която ние вече ще имаме отношение с тази конвенция, този човек продължава да бъде в тази категория. На този въпрос отговор не получихме. Това е основната причина, поради която ние няма да подкрепим тази конвенция – ратификацията, разбира се, защото в този случай не е помислено за една част от хората. Вярно е това – не са кой знае колко голяма част, но все пак не говорим за изключения. Говорим за правило. Ако някой може да даде отговор на този въпрос, може да си преосмислим позицията, но досега такъв не сме получили. Благодаря.
Благодаря, господин Костадинов. За реплики? Заповядайте, господин Златанов, за реплика.
Уважаеми господин Костадинов, в контекста на глобалните скандали на Едуард Сноудън и Джулиан Асанж – скандалът „Уикилийкс“, които се разразиха през последните години, се установи, че съществува един глобален план за борба и унищожение на демокрацията в световен мащаб, който се осъществява чрез шпионаж, събиране на всякакви данни и мимикрия на ценностната система и на установените понятия като свобода и граждански права. Считате ли, в случай че ние приемем този предложен законопроект, че съществува реална заплаха за нашия национален суверенитет и за свободата на българските граждани?
Благодаря Ви, господин Златанов. Други реплики към Костадин Костадинов дали има? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
Господин Златанов, заплаха винаги има и Вие го виждате в момента не само в България, но в световен мащаб. Въпросът, който ние трябва да поставим обаче, е наистина много сериозен, тъй като, ако обмяната на биометричните данни в момента така или иначе се осъществява в някаква степен заради международния полицейски обмен, пък и в крайна сметка България е част от Европейския съюз, сътрудничим с Шенгенското пространство, и тъй като нашите документи за самоличност вече – повече от десетилетие, са с включени биометрични данни, това до някаква степен не е чак такъв грандиозен проблем. Тук има обаче един още по-сериозен въпрос – тук става въпрос за обмяна на ДНК данни, а ДНК данните се взимат само и единствено при криминална регистрация. С оглед на практиката в нашата страна, която е показала, че през последните години се правят криминални регистрации понякога и по политически причини – тук в залата има хора, между другото, с криминална регистрация, и те най-вероятно ще стават все повече и повече, интересно става как така в един момент други държави ще разполагат с ДНК данните на български народни представители. Но да оставим народните представители на една страна. Те не се различават с нищо от всички останали. На практика България ще споделя ДНК данни на свои невинни в перспектива граждани. И пак повтарям още веднъж, няма механизъм, по който ние да накараме другите институции, служби извън България, да премахват тази база данни, с която те ще разполагат. Ние дори на собствената си територия не го правим, въпреки че по закон трябва да го правим, но не го правим и това е публично известен факт, обществена тайна, та какво да говорим за навън? Ето това е само един, разбира се, от малките симптоми за това, за което Вие споменахте, защото демокрацията се разминава с тоталния контрол. Разликата между демокрацията и тоталитаризма е, че при тоталитаризма имаме тотален контрол. Той заради това е тоталитаризъм. Означава следене, контролиране, репресиране, цензуриране, стигматизиране на чуждото мнение, пропагандиране на една-единствена гледна точка, презумпция за виновност и невинност от гледна точка на това, че щом го казва тоталитарният източник, това е вярното, а всичко останало не е вярно и така нататък, и така нататък. Това, което в момента се случва тук, аз като гледам, не събужда особено голям интерес в средите на народните представители, но повярвайте ми, тепърва ще има с много сериозни проблеми да се сблъскват, особено, пак казвам, с оглед на тенденцията, че броят на криминално регистрираните в този парламент, пък и в следващите, ще се увеличава.
Благодаря. Друго изказване има ли, колеги? Не виждам. Прекратявам дискусията. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, на Споразумението за прилагане на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства и на Протокола за изменение на Споразумението между страните по Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа за автоматизиран обмен на ДНК данни, дактилоскопични данни и данни за регистрация на моторни превозни средства, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Гласували 163 народни представители: за 132, против 31, въздържали се няма. Предложението е прието, с това Законопроектът е приет на първо гласуване. Явно няма да има процедура да го гледаме и на второ четене. Може да постъпят предложения между първо и второ четене. Не се знае. Преминаваме към следващата точка: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В УВЕЛИЧЕНИЕТО НА КАПИТАЛА НА БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА. Вносител е Министерският съвет на 12 май 2023 г. Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Сабрутев, да представите Доклада.
Благодаря, господин Председател. Ако ми позволите, първо да направя процедура за допуск. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от ПОДНС да гласуваме в залата да бъдат допуснати следните лица от Министерството на финансите, а именно: Методи Методиев – служебен заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“.
Благодаря, господин Сабрутев. Обратно становище по процедурното предложение? Няма. Поставям на гласуване процедурното предложение, направено от Венко Сабрутев, за допуск в залата на посочените лица. Режим на гласуване. Гласували 125 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 8. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят в залата лицата, на които гласувахме допуск. Заповядайте, господин Сабрутев, за Доклада.
Благодаря, господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Проект на решение за участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа, № 49-302-03-7, внесен от Министерския съвет на 12 май 2023 г. На редовно заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха: Методи Методиев – служебен заместник-министър на финансите, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“ в Министерство на финансите. Проектът на решение беше представен от господин Методи Методиев. Банката за развитие на Съвета на Европа е многостранна банка за развитие с изключително социален мандат и представлява основен инструмент на политиката на солидарност в Европа. Участва във финансирането на социални проекти, реагира при извънредни ситуации и допринася за подобряване на условията на живот на най-неравностойните групи от населението. Банката финансира основно държавни проекти, проекти на местни власти и банки и посредници. В края на 2022 г. е приета нова Стратегическа рамка за развитие на Банката за периода 2023 – 2027 г., в която основните линии на действие са: инвестиране в хора и подобряване на човешкия капитал; насърчаване на приобщаваща и устойчива жизнена среда; подкрепа за работни места и икономическо и финансово включване. Основните фактори, оказващи влияние върху параметрите на Стратегическата рамка, са икономическото възстановяване от COVID-19, последиците от войната в Украйна и нейното присъединяване към БРСЕ, както и необходимостта за финансиране на социално значими проекти в страните членки, особено в тези от така наречената целева група, част от която е и България. Посочените фактори водят до повишено търсене на заеми от Банката и последващо увеличение на кредитните обеми, което предизвиква натиск върху капиталовите показатели на банката. В тази връзка аргументите за увеличение на капитала се свързват с осигуряването на възможности за Банката да продължи да изпълнява ефективно мисията си, активно да работи за насърчаване на социалното сближаване и укрепването на социалната интеграция в Европа, както и да осигури заеми за социални проекти в Украйна и да спази ангажиментите си да насочва повече финансови ресурси към целевата група страни, включително България. Република България е страна членка от 28 май 1994 г., като в Банката членуват държави, които са членове на Съвета на Европа. Размерът на записания капитал на Република България е 1,140% от капитала на Банката. Банката започва своята дейност в България през 1996 г., като е отпуснала заеми за финансиране на проекти за над 680 млн. евро. Финансираните проекти са в областта на здравеопазването, опазването на околната среда, изграждането на жилища за ромското население в София и Пловдив, подкрепа за бежанци, както и финансиране на банки за реализиране на проекти в подкрепа на създаването и запазването на работни места в микро-, малки и средни предприятия. Банката частично финансира изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в България и предоставя структурен програмен заем за частично осигуряване на бюджетния ресурс за изпълнение на проектите от оперативните програми, изпълнявани със средства от фондовете на Европейския съюз през периода 2014 – 2020 г. На 2 декември 2022 г. Управителният съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа прие Решение № 463 от 2022 г., с което одобрява увеличението на записания капитал на банката с максимум 4,25 млрд. евро. Делът на платимия капитал за всяка записваща се държава членка е 28,24% – съответстваща на максимум 1,2 млрд. евро платим капитал, който да бъде внесен на четири равни годишни вноски. Срокът за записване на сертификати за участие е от датата на приемането на решението до 31 декември 2023 г. Увеличението на капитала влиза в сила в края на календарния месец, в които са записани най-малко 67% от предлаганите сертификати за участие. България следва да запише нови сертификати за участие на стойност 48 465 000 евро. Делът на платимия капитал за това увеличение е в размер на 13 686 516 евро. Чрез участието си в увеличението на капитала на Банката България ще запази процентното участие на страната в записания капитал на Банката, ще подпомогне финансовата ѝ стабилност и ще я подкрепи в изпълнението на мисията ѝ за социално сближаване в Европа. Съгласно чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България Народното събрание на Република България следва да приеме решение за даване на съгласие за участието на страната в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа. Народните представители настояха и от Министерство на финансите приеха до внасяне на Проекта на решение в залата да получат справка по години, финансов ресурс и области на обществения живот за получените от Република България средства от Банката. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа, № 49-302-03-7, внесен от Министерския съвет на 12 май 2023 г. „Проект! РЕШЕНИЕ за участие на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България
Дава съгласие за участието на Република България в увеличението на капитала на Банката за развитие на Съвета на Европа чрез записване на нови сертификати в размер на 48 465 000 евро при условията, определени в Решение 463 (2022) на Управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа, като частта на платимия капитал е в размер на 13 686 516 евро.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Откривам дискусията по предложения проект за решение. Има ли изказвания? Заповядайте.
Госпожо Председателстващ! Уважаеми колеги, това можеше да бъде едно сравнително рутинно решение – да включим България в увеличаването на капитала на Банката за развитие към Съвета на Европа, може би, ако годината беше 2019-а и бяхме в предния период, и съответно стратегическите цели на Банката бяха това, което всички ние считахме за нормално преди ковид. Тогава Банката по отношение на България подпомогна енергийната ефективност, някои социални проекти – общо взето, прилични цели и приоритети. За съжаление, годината е 2023-а – оттогава изтече доста вода, и както много други институции, и тази банка преобърна изцяло своите приоритети и ценности. От тази гледна точка не можем просто да разглеждаме финансово-техническия аспект на нещата, който със сигурност е в полза на България, предвид че това, което ние ще имаме като разход по отношение увеличението на капитала, е доста по-малко от това, което потенциално ще получим в новия период. Проблемът тук обаче се състои най-вече в приоритетите и целите за новия стратегически период. Именно няколко основни проблема виждам аз. Единият е по отношение на това, че Банката си е поставила за цел да подпомага и финансира зелената сделка, която в средносрочен и дългосрочен план на практика ще създаде енергийна криза в цяла Европа. Тук съответно можем да дебатираме доста, но нашата позиция мисля, че е пределно ясна. Второто нещо, което няма как да подкрепим, е позицията и стратегията на Банката по отношение на това, което се случи около така наречената ковид пандемия. Тази банка съответно беше един от елементите, които спомогнаха за целия този цирк, който се разигра преди две години. Към днешна дата другият основен приоритет, който си поставя Банката, е по отношение на Украйна – конфликта там. Тя се намесва и, както чухме и сутринта, на практика, ако ние се включим в увеличаването на този капитал, ще подпомогнем така наречените бежански туристи, за които чухме по време на парламентарния контрол. Така че от тази гледна точка, господа евроатлантици, както Вие обичате да казвате, тук е въпрос на цивилизационен избор да не подкрепим участието на България в увеличаването на капитала на една банка, която работи срещу човечеството. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Николов. Реплики? Заповядайте, господин Дренчев, имате възможност за реплика.
Господин Николов, искам да допълня само, че въпреки че Банката е раздала като кредити в България над 600 млн. евро, всъщност за периода от 27 години, откакто тя съществува в България, това прави около 25 милиона на година, или практически под 1% от банковия сектор в България – говорим за съвсем незначителна банка. Дали ние ще увеличим дела си от 1% – 1,14%, или не, няма никакво значение. Тези политики, които Банката финансира в България, ще продължат да бъдат финансирани без всякакво съмнение. Говорим, че тя приоритизира проекти, като: помощ за бежанците, изграждане на жилища за социално слаби, зелен преход, климатични промени. Сега това увеличение на капитала става с цел набиране на средства за възстановяване на Украйна. Абсолютно не зависи от българското правителство или българския парламент дали тези политики ще продължат да бъдат финансирани. От тази гледна точка тези 26 милиона, които сега ни искат да дадем, спокойно можем да си ги спестим. Можем да сме сигурни, че Банката ще продължи да работи в България дори с по-голяма интензивност. Благодаря.
Има ли други реплики? Дуплика имате ли, господин Николов? Други изказвания? Заповядайте, господин Сабрутев, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Ще бъда много кратък. Разбирам, че залата е нетърпелива да свърши работният ден. Бих искал само да кажа, че от името на парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ние ще подкрепим този проект на решение за участие на Република България в увеличаване капитала на Банката за развитие. Както стана ясно от Доклада, България се е възползвала от над 680 млн. лв. кредитна линия за годините от 1996 г. – откогато членува в тази банка. Изобщо не може да става дума за похарчени пари, както току що се спекулира от ВЪЗРАЖДАНЕ. България се е възползвала от много повече финансов ресурс, отколкото е дала. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Други изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Гласували 141 народни представители: за 108, против 33, въздържали се няма. Предложението е прието. Прегласуване по искане на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Гласували 147 народни представители: за 113, против 34, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към последната точка от дневния ред на днешното заседание: ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2022 Г. Вносител: Министерският съвет от 13 април 2023 г. Господин Гаджев, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! „ДОКЛАД относно Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2022 г., № 49-302-03-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседание, проведено на 17 май 2023 г., Комисията по отбрана разгледа посочения доклад. Докладът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната, който поясни, че същият е разработен на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той представя на Народното събрание и българското общество отчет за постигнатите резултати в сферата на отбранителната политика през 2022 г. и е част от демократичния и гражданския контрол над въоръжените сили. През 2022 г. отбранителната политика се осъществява в съответствие с Конституцията, законите и стратегическите документи в областта на сигурността и отбраната. Продължава изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 г., на Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г. и на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. Осигурена е приемственост в националните цели и приоритети и в изпълнение на поетите ангажименти в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Усилията на Министерството на отбраната са фокусирани върху: изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили; изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности и попълване на техния дефицит; изпълнение на Целите на способностите на НАТО; превъоръжаване и модернизация; изграждане на предното присъствие на НАТО в региона; попълване на вакантните длъжности във въоръжените сили; окомплектоване и подготовка на доброволния резерв. Започналата в пълно нарушение на международното право неоправдана война в Украйна беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план. Тя е основният фактор за дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност. Фундаментално променената среда на сигурност в резултат на войната на Руската федерация против Украйна поставя повишени изисквания към отбранителните способности на българските въоръжени сили и налага ускоряване на процеса на превъоръжаване и модернизация. Изграждането на предното присъствие на НАТО в Черно море е важно за сигурността и отбраната на страната. Създаването на Бойната група за изпълнение на дейности по усилена бдителност на Алианса с рамкова държава Италия, с потенциал за по-нататъшно нарастване при необходимост, заедно с изграждането на Военноморския координационен елемент във Варна като съюзна структура, е важно за защита на националните интереси и е израз на последователната политика на страната като отговорен и ефективен съюзник. Забелязва се тенденцията въпреки увеличаването на възнагражденията в сектора със средно 15% некомплектът от военнослужещи да нараства, достигайки 19,7%. Въпреки положените усилия за комплектуване на въоръжените сили с доброволен резерв, заетите длъжности са едва 13%. Финансовите ограничения, некомплектът от личен състав, малкият брой летателни часове и дни на море, физически и технологично остарялото въоръжение и техника продължават да влияят негативно върху изпълнението на мисиите и задачите, подготовката, постигането на оперативна съвместимост и изпълнението на целите на способности за НАТО. Нарастващото технологично изоставане на въоръжените сили се отразява негативно на оперативната им ефективност в контекста на колективната отбрана. Изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на въоръжените сили се оценява като незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективно изпълнение на задачите, особено по основната мисия на въоръжените сили – мисия „Отбрана“. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на Република България към колективната отбрана на НАТО. Налице са значителни затруднения при покриване на изискванията към целите на способности на НАТО. Най-голямо е изоставането в изграждането на механизираната бригада от тежък тип и свързаните с нея способности за бойно осигуряване и поддръжка основно поради забавянето в реализацията на проекта за придобиване на нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски. С оглед променената среда на сигурност, направените изводи в Доклада открояват необходимостта от завишаване на изискванията към отбранителните способности на българските въоръжени сили, което налага ускоряване на процеса по изпълнението на основните проекти за превъоръжаване и модернизация на въоръжените сили, с реализацията на които се създават базови предпоставки за преодоляване на дефицита от критично необходими способности. На базата на направените изводи Докладът очертава основните направления за работа на Министерството на отбраната през 2023 г. и в средносрочен план, с фокус върху реализиране на ефективна отбранителна политика. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители Христо Гаджев, Атанас Зафиров и господин Дренчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 19 гласа – „за“, 0 гласа – „против“, и 0 гласа – „въздържал се“ се прие следното становище: Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме с решение Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2022 г., № 49-302-03-1, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“
Благодаря Ви, господин Гаджев. Ще Ви изчета Проекта за решение, преди да дам възможност на вносителя. „РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2022 г. Решението е прието от 49-ото Народно събрание на 2 юни 2023 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Това е Проектът за решение. Откривам дискусията. Господин Министър, искате ли становище на вносител? Не. Има ли изказвания? Няма такива. Господин Дренчев, заповядайте, бяхте много бърз, при условие че е напълно консенсусно това решение съгласно Доклада на Комисията – заповядайте.
Госпожо Председателстващ, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България. Истината е, че Докладът е правдив, проблемът е, че това, което пише в него, не ни харесва. Наистина групата на ВЪЗРАЖДАНЕ се чуди да го подкрепи ли, да се въздържи ли, или да отиде в църква и да се кръсти за това Господ да пази българската държава и българския народ, защото Българската армия би могла да прави това само в комбинацията с някакви имагинерни съюзнически сили. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме казвали, че трябва много да внимаваме със съюзите, защото видяхме как един могъщ съюз – Варшавският договор, се разпадна буквално за седмици и ако тогава България остана със силна и боеспособна армия, то в момента, ако внезапно от уравнението излезе нашето очакване, че съюзници ще ни подкрепят, може да се окаже, че изведнъж сме останали изключително небоеспособни и неадекватни на съвременните заплахи. Ще се опитам да бъда кратък и само да маркирам някои проблемни моменти, въпреки че ние сме ги обсъждали в Комисията и общо взето, разбираме, че това са проблеми, които не са от вчера и не могат да бъдат решени в краткосрочен план. Един от проблемите е модернизацията на Армията, която дълги години е била загърбвана. Сега се говори за това да се увеличат парите на Армията. Имаше една поговорка: „Ако видя как вървиш, ще ти кажа след колко време ще стигнеш.“ Ако видя как харчиш парите на данъкоплатците, ще ти кажа дали ще стигнат за това да направим боеспособна армия. Ако съдим по най-големите разходи, които имахме за самолети F-16, трябва да Ви кажа, че не 2% ами 20% от брутния вътрешен продукт няма да ни стигнат. Просто не похарчихме добре парите на данъкоплатците с тази сделка, но това ще го говорим другата седмица, когато ще имаме повод за пореден път да ремонтираме Закона за придобиване на F-16. Ще прескоча темата с F-16. Искам да маркирам обаче другия проблем в авиацията. В Доклада с гордост се съобщава, че имаме придобит нов лек витлов самолет за нуждите на Военновъздушното училище. Това е чудесно! Това щеше да е новина за среден по размер авиоклуб, но Вие, господин Министър, помните, че във Военното училище имаше пет – не самолета, пет ескадрили, едната МИГ 21 – изтребителна свръхзвукова, на която се обучаваха курсантите 5 курс. Имаше не учебно тренировъчни, а учебно бойни бяха самолетите, в които курсантите започваха от първи курс да се обучават. Сега излизат офицери, лейтенанти, които нямат самостоятелен нальот. Това е… не искам да го квалифицирам. Наистина считам, че Военното училище – Военновъздушното училище, има нужда от много сериозна подкрепа. Ще се върна на това защо мисля така след малко. Искам да поставя още един проблем, който касае модернизацията и големите разходи на пари. Става въпрос за индустриалното сътрудничество. Някак си ние имахме един много горчив опит пак с покупката на F-16, когато индустриалното сътрудничество практически не сработи по никакъв начин. Аз имах въпроси към госпожа Нинова и господин Лорер, които тогава бяха съдружници по неволя и си прехвърляха тези въпроси като горещ картоф – кой да отговори, какво става с индустриалното сътрудничество за F-16. В крайна сметка и двамата ми отговориха, че всичко е наред и както после се разбра, когато падна тяхното правителство, че нищо не е наред. Разбирам, че имате горчив опит с индустриалното сътрудничество за F-16, но не считам, че то трябва да бъде загърбено по принцип. Считам, че то би трябвало да бъде съществен елемент от всички покупки на военна техника, защото, когато имаме индустриално сътрудничество, това позволява военните техники, военните технологии, военната организация така нареченото ноу-хау – типично българска дума, извинете ме за което, но всичко това да влезе в гражданското общество. Ще се върна на Военното училище. Ако ние увеличим капацитета на Военното училище, ако ние подобрим възможностите и нальота, с който излизат курсантите от Военното училище – не само пилотите, но и техниците също така, дори и да ползваме малко количество от тях за военната авиация, другите ще попаднат в гражданската авиация, във всички останали видове и родове войски и въобще авиационни подразделения, технически подразделения. Ние ще имаме един голям успех като общество. Не е задължително да измерваме разходите за отбрана, а само това, което са допринесли за отбраната. Надявам се, че има много сериозна възможност една правилна и внимателна политика на Министерството на отбраната да върне към обществото една немалка част от военния бюджет, който се харчи за модернизация. Аз наистина се надявам, че Вие гледате с добро око въобще на това преливане на военни технологии към гражданското общество. Наистина малко каруцата пред коня в момента обсъждаме този доклад и въобще преди да имаме ясна национална отбранителна стратегия. Един съществен документ, който би трябвало да бъде основополагащ, за да можем да гледаме наистина, да стъпи много здраво и наистина да стане, така че промяната на правителствата да не влияе съществено на падане на капацитета, на отбранителния капацитет, който имаме, за съжаление. В заключение, искам да кажа, че политиката на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на отбраната на страната изисква, очаква коренно преформатиране на начина, по който се осъществява отбраната. Формулата не сме измислили ние, тя представлява въоръжен народ, който обича Родината си и е готов с оръжия в ръка да воюва за нея. Тоест трябва ни наборна армия – нещо, което не може към момента да се постигне по простата причина, че обществото си представя армия – нещо в рода на това, което е останало от Съветския съюз и от Варшавския договор. Нещо, което много отдавна е отминало времето си. Сега ние би трябвало да имаме една малка изключително боеспособна армия, ръководена от изключително добри офицери, която много бързо може да увеличи своята численост със също така подготвени резервисти, опълченци, запасни офицери, които наистина могат да държат оръжие в ръка, които разбират съвременните технологии, съвременните предизвикателства на съвременния бой, така че ако се появи враг, той, първо, да бъде възпрян само при мисълта, че ще срещне нашата съпротива. И второ, ако ни се наложи да воюваме с оръжие в ръка, да не бъдем пушечно месо и да не очакваме евентуално задействане на някакви международни защитни механизми, а именно ние да браним успешно своята Родина. Господин Министър, истина е, че това, което направихте в няколко месеца, докато ръководехте Министерството на отбраната, аз лично го оценявам както за авиацията, така и въобще за цялата армия. Надявам се, че за индустриалното сътрудничество, също провокиран от моите думи, ще вземете думата, но наистина положението на Армията е тревожно и трябва да направим така, че в тези критични обстановки да отговорим на задълженията, които Конституцията стоварва върху Отбранителното министерство. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев, преди да Ви дам думата, господин Министър? Няма такива. Давам думата на министъра на отбраната, след което изказване е заявил господин Гаджев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглежданият доклад обхваща периода на 2022 г. В този смисъл искам да кажа, че две правителства са работили през 2022 г. – правителството на господин Кирил Петков и служебният кабинет, в който аз съм служебен министър на отбраната. По отношение на Националната стратегия. Националната отбранителна стратегия е подготвена в draft – просто не ни стигна технологично времето да бъде довършена и да бъде представена за разглеждане в Министерския съвет. Но първият draft е готов и в момента се работи по втори draft от Националната отбранителна стратегия. Надявам се, че следващото редовно правителство ще може да я подготви и да я представи на Комисията по отбрана. По отношение на индустриалното сътрудничество. Знаете, че с проекта за F-16 имаме включени шест проекта за индустриално сътрудничество. Шестият проект касае Министерството на отбраната пряко – той се развива и върви с необходимите темпове. Тоест ние там проблеми нямаме – проектът е свързан с развитие на способности на Военновъздушното училище. Проблем там нямаме. Проблемите с останалите пет проекта. Три от проектите са прехвърлени на „Авионамс“, другите два даже вече не се знае кой и как ги движи. Просто нещата са тотално изостанали в останалите пет проекта. Необходимо обаче е да се знае, че средствата, които са за индустриално сътрудничество, идват от бюджета на Министерството на отбраната. Тоест Министерството на отбраната чрез покупката на каквото и да е въоръжение заплаща съответно и индустриалното сътрудничество, което се предоставя на България. В момента ние сме заплатили на Съединените американски щати индустриалното сътрудничество, което трябва да ни бъде предоставено. От тяхна страна ние проблеми нямаме. Проблемът е от българска страна. Трите проекта, пак споменавам, са на „Авионамс“. Очаквам в най-скоро време да има развитие от Министерството на икономиката. По отношение на видовете самолети. Крайно необходими са поради простата причина, че един час е изключително евтин на тези видове самолети и са за първоначален тренинг. Това е една стъпка от развитието на тренинга на авиаторите. Какво е било 1989-а, 1991 г., защото след това като че ли Военното училище се обезличи, няма смисъл да коментираме. Това е реалността и ние живеем в реалния свят. Каквото имаме в момента, това се мъчим да направим. Мога да Ви кажа, че във Военновъздушното училище има значителен напредък по отношение на нальота на курсантите именно с тези видове самолети – след това с преминаването на „Пилатус“, на следващия самолет, и впоследствие на L-39. За съжаление, и възможностите на L-39 вече са ограничени. Ресурсът изтича, имаме сключен договор. В момента работим с „Аероводоходи“ за удължаване на ресурса – ремонт на авиационни и на пускови двигатели. Така че се опитваме да правим това, което можем. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоянов. За изказване – господин Гаджев, имате думата. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. След което ще прекратя дискусията.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, нашата парламентарна група ще подкрепи Доклада за състоянието, защото обективно показва какво беше състоянието на въоръжените сили през 2022 г. (реплика от народния представител Цончо Ганев), когато имаше две правителства – едно редовно и едно служебно. Докладът показва и как една сгрешено зададена финансова и управленска политика се отразява на въоръжените сили. Трябва да напомня, че 2022 г. беше втората поред нулева година за модернизацията на армията. Много от проектите не се случиха. Чак в края на годината се забеляза лъч светлина със закупуването на боеприпаси за новите многофункционални кораби и внасянето в Народното събрание на проекта за вторите осем бойни самолета F-16. Нещо, което редовното правителство отказа да направи и по този начин застраши въобще реализацията на този проект. Тук трябва да се отбележи, че въпреки всичките изказвания в този дебат, реално се оказа, че има компенсация за забавянето, която беше в единия договор, който се пое изцяло от американската страна. Проектът за новите бойни машини на пехотата след две години във фризера бе размразен в края на годината с изпращането на нови искания за информация. Надявам се след предприетите действия тази година, като получим различните отговори, той най-накрая да се увенчае с договор и да започне да се изпълнява, защото е крайно време. Проектът е от 2019-а, от 2018 г. насам и още не е завършен, и е крайно време да бъде завършен. Между другото, Министерството на отбраната свърши много работа в последните няколко месеца по темата. За съжаление, през 2022 г. въпреки предупрежденията ни се оказа, че инфлацията, освен модернизацията, изяде и възнагражденията на военнослужещите. Видно е, че въпреки увеличението на възнагражденията, недокомплектът се увеличава и това е голям проблем. Това увеличение на възнагражденията всъщност се оказа по-малко, отколкото инфлацията за годината. Трябва да се отбележи, че увеличението на заплатите се породи не заради управленска политика на правителството, а от натиск оттук – от парламента, при приемането на актуализацията на бюджет 2022 г. Възнагражденията трябва да се увеличат още, ако искаме да прекратим този тренд, а напротив, да има повече хора, които желаят да се включат в Армията. По-притеснителното е разпределението на некомплекта, особено при войнишките и при офицерските длъжности – на това нещо трябва да се обърне внимание. Липсата на адекватно заплащане и липсата на перспектива за придобиване на съвременна бойна техника според мен са едни от основните причини за отлив от военна служба и липса на атрактивност за постъпване. Затова е правилно решението и за създаване на банковата сметка за чужди средства на Министерството на отбраната, в която да се прехвърлят неизразходваните през годината финансови средства за основни инвестиционни проекти за следващата година. В този контекст разходите за отбрана от предвидени 1,73% в Проекта на държавен бюджет са реализирани 1,62%. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“) Въпреки че номинално разходите са запазени, като процент за отбраната от БВП се намалява заради по-високия реализиран вътрешен продукт, отколкото е предвиденият. Но това води до неизпълнение на плана за нарастване на разходите за отбрана до 2% през 2024 г. и е следвало да бъде отразено. „Въпреки увеличените възнаграждения, недокомплектът се увеличи, достигайки 19,7%.“ Това тук, между другото, е цитат от самия доклад. „Ускорената инфлация има негативно отражение върху изграждането на способностите, включително попълването на вакантните длъжности. Независимо от номиналното увеличение на разходите за отбрана, те останаха под целевата стойност като процент от БВП. Необходимостта от ускорена модернизация налага по-висок ръст на капиталовите разходи и търсене на възможности разходите за отбрана да достигнат 2% още тази година.“ Това е хубаво да го знаем тук в тази зала, за да знаем как да приготвим проектите за държавен бюджет 2023-а и 2024 г. (Реплики между народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ и ГЕРБ-СДС.)
Моля, не влизайте в разговор от място! Благодаря Ви, господин Гаджев. (Оживление, смях.)
Това е основна задача пред следващото правителство при готвените от него бюджети и устойчивото реализиране на Програмата за модернизация на Армията – ще бъде следено изкъсо от парламента дали ще се случи. Трябва да отбележа и пасажи от внесената от служебното правителство Програма за приоритетни инвестиционни разходи. Тук се спомена, че тя не е била обсъдена и гласувана. Фактите са, че Програмата беше обсъждана в Комисията и бяха зададени над 20 писмени въпроса до Министерството, на които така и не беше отговорено. Затова Народното събрание излезе през тази година вече с решение, което задължи Министерския съвет да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната, която да включва всички идентифицирани необходими отбранителни способности за придобиване по утвърдени стандарти на НАТО, и финансова рамка, която да позволи реализацията на всички заложени проекти, но и да гарантира безпрепятствения процес за поддръжка на съществуващите способности в рамките на посочения период и която да осигури не само придобиване, но поддържане на придобитите способности и нормален инвестиционен процес в Министерството на отбраната. Такава беше внесена от служебното правителство. Сега да видим, ако има редовно правителство, да я препотвърди или ревизира – вече ще видим какво ще каже новото правителство, ако има такова. Програмата, която да покаже всички разходи, развитието на способности, само за придобиване на техника и така нататък е много важно да се случи. Първата програма се оказа, че всъщност е била с няколко милиарда по-малко, отколкото е тази, която е внесена сега, така че самото решение на Народното събрание е имало смисъл. Инфлацията, неадекватната финансова политика на правителството през 2022 г. се е отразила и на подготовката на Армията, като трябва да се отбележи, че броят на националните учения е намалял с една трета. Единственият отбелязан ръст, който компенсира намаляването, е при международните учения. Това се дължи основно на мероприятията за постигане на пълни оперативни способности от Многонационалната бойна група на НАТО в България, което помага за постигането на съвместимост между Българската армия и съюзниците. За това колко е важно говори следният цитат: „Фундаментално променената среда за сигурност поставя повишени изисквания към отбранителните способности и налага ускоряване на процеса на модернизация. В тези условия изграждането на предното присъствие на НАТО в Черноморския регион е от изключително значение за сигурността и отбраната на страната.“ Притеснителен обаче е и другият посочен мотив – за намалената подготовка, а именно интензивното участие на въоръжените сили по охрана на държавната граница. Напомням, че през март и май миналата година един бивш вътрешен министър бодряшки ни обясняваше как проблемът с границата е решен. Толкова добре е решен, че се е повлияло и на подготовката на Армията. Три хиляди военнослужещи всъщност са участвали в охрана на границата. Между другото, за подобно нещо, въпреки засиления миграционен натиск, българските правителства не договориха допълнителна помощ от страна на Европейската комисия, за разлика от Гърция. Искам да изкажа признателността си към всички военнослужещи, включили се в преодоляване на последствията от наводненията в община Карлово, в потушаване на пожари през годината, в операциите по търсене и спасяване, по медицинска евакуация и транспорт, както и по унищожаване на невзривени бойни припаси. Трябва да обърна внимание и на една любима тема на Народното събрание, а именно неоправданата война на Русия в Украйна. Докладът дава следната оценка и тук я цитирам: „Руската военна агресия беше най-непосредствената заплаха за мира в световен план. Войната на Руската федерация против Украйна беше основният фактор за дестабилизиращо влияние на стратегическата среда, която определяше предизвикателствата пред националната сигурност. Започнатата в пълно нарушение на международното право неоправдана война в Украйна нанесе щети в особено големи размери върху всички и на социално-икономическия живот. Руските въоръжени сили извършиха системни военни престъпления. Този пълномащабен военен конфликт оказа значително отражение не само върху Украйна и региона, но и в глобален аспект. Развитието му и свързаните с това поуки от практиката наложиха редица промени в схващанията и подходите за водене на бойни действия. Войната доведе до разширяване и идентифициране на руската хибридна и подривна дейност против държавите от НАТО и Европейския съюз. Целта на тези действия е насочена основно към създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне, възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал, намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказване навременна и ефективна военна помощ, продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки. В контекста на руската инвазия в Украйна държави от Европейския съюз, включително и България, бяха подложени на многократни продължителни офанзивни кибероперации. Очаква се да продължат кибератаките срещу критичната инфраструктура, съчетани с други хибридни действия, мащабни дезинформационни кампании, опити за провокиране на социално недоволство и миграционни процеси, диверсии и саботажи.“ Това е оценка на служебното правителство на ролята на Руската федерация през последната година. И аз не разбирам защо при така направена оценка служебното правителство и самият президент Радев, който го е назначил, не правят достатъчно, за да се отговори на тези всичките заплахи, които тук самите те са цитирали, че са проблем за България. Не разбирам защо, въпреки тези заключения, всички правителства през 2022 г. не направиха нищо за оказване на военна помощ на Украйна. Широко рекламираното спасяване на Украйна по медиите от едно предходно управление се изрази в предоставяне на 2 хиляди каски и 2 хиляди бронежилетки през април 2022 г. Чак след решението на Народното събрание, което внесохме през октомври, се предостави въоръжение и боеприпаси в определено количество. Да видим сега следващото редовно Народно събрание как ще изпълни волята на Четиридесет и осмото народно събрание. Като цяло направените изводи и направления за работа през 2023 г. са правилни, с изключение може би на едно, което е малко смешно – успешно приключване на дейностите на Българското председателство в процеса на срещите на министрите на отбраната в Югоизточна Европа 2021 – 2023 г. Как да завърши успешно едно Председателство, като на интернет страницата на самото Председателство седи като национален координатор заместник-министър, уволнен през 2021 г.? Малко е несериозно. Задачите, между другото, които са очертани в Доклада, са и задачите, които предстоят пред правителството през тази година. Спешните от тях са няколко – приемане на бюджет за отбрана, който да има поне 1,85% разходи за отбрана, както е заложено в плана – за достигане на 2% до 2024 г.; бюджет, който да включва нарастването на възнагражденията на военнослужещите; спешно да се редактира или потвърди Програмата за инвестиции в отбраната, така че тя да може да бъде приета от парламента и да започне да се изпълнява; и най-накрая да се окаже адекватна помощ на Украйна, и това да доведе до укрепване на собствените ни български отбранителни способности. Благодаря. (Възгласи: „Браво!“, продължителни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)
Благодаря Ви, господин Гаджев. Господин Ганев, за изказване или за реплика? Реплика – имате думата.
Господин Министър, госпожо Председател! Господин Гаджев, аз съм силно разколебан за това, което казахте – изказахте подкрепа и удовлетвореност от работата на Министерството на отбраната. Вашата група категорично беше против цялото това нещо, което се случваше в правителството на президента Радев. От друга страна, виждам, че това вече се е променило. Радвам се, че и Вашите коалиционни партньори припознават добрата работа на правителството и в частност на министър Стоянов – прогрес, добре работите. Коалиционният Ви партньор от ПП-ДБ по същия начин – предполагам, че и те са удовлетворени от работата на Министерството. Това е много хубаво, похвално е – има развитие във Вашата коалиция. Вижда ми се, че коалиционното Ви правителство ще надгражда. Това, което се случва, очакваме – не знам, може би господин Тагарев, това, което се изнесе като информация, ще подари ПВО системи и всякакво друго тежко въоръжение от България на Украйна, но в крайна сметка Вашето евроатлантическо правителство заедно с „Продължаваме Промяната – Демократична България“ е нормално да изпълни тези ангажименти. Всичко върви по план.
Има ли друга реплика? Заповядайте, господин Дренчев. (Шум и реплики.) Имаме право на три реплики, следваме правилата. (Шум и реплики.) Няма друга, да, и се надявам да няма след това. (Шум и реплики.)
Господин Гаджев, Вие изчетохте много детайлно един раздел от Доклада, който аз умишлено пропуснах, защото считах, че просто същността на военните – така, на грижата за Армията в този сектор, е дала данък върху модерната политическа конюнктура по отношение на това какво е Украйна, Русия и така нататък. Твърде много – предозиран е този сегмент, но от всичко това, което Вие изчетохте, на мен много ми се иска, ако може да обясните, как така даването на оръжие, даването на боеспособна авиационна техника, ПВО системи и каквото друго поискат украинците, ще доведе до повишаване на отбранителните способности на страната? Както се казва, ще ги повиши, дърпайки ги с въже, вързани за гърлото! Много ми е интересна Вашата трактовка по въпроса.
Има ли трета реплика? Няма. Господин Гаджев, дуплика ще имате ли? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми репликиращи! Ако бяхте прочели Доклада, господин Ганев, може би щяхте да видите, че Докладът не е цветя и рози, а напротив, той е доста критичен и показва едно доста критично състояние на въоръжените сили. Затова ще го подкрепим, защото е обективен. Той не показва, че са се справили или всъщност, че парите са стигнали, или е било добро управлението, напротив, ще Ви прочета последния абзац от Доклада, който е: „Изоставането на процеса на модернизация и задълбочаването на проблема с незаетите длъжности, както и технологичното изоставяне и неадекватно ресурсно осигуряване водят до нарастващи дефицити. Нивата на тези дефицити и перспективите за тяхното намаляване в средносрочен план са такива, че състоянието на способностите на въоръжените сили се оценява като незадоволително. Това се отразява неблагоприятно върху възможността за ефективното изпълнение на задачите, особено по основата на най-тежката мисия на въоръжените сили – мисия отбрана. Текущото състояние на способностите има директен негативен ефект и върху изпълнението на ангажиментите на Република България към колективната отбрана на НАТО.“ Ако това Ви изглежда позитивно, на мен не. И тук е важно да си ги знаем тези неща в парламента, защото от нас зависи да порешим голяма част от проблемите, а именно гласувайки бюджет 23, когато му дойде времето в залата, и да знаем какви решения взимаме. Защото – да, ситуацията е била критична през 2022 г., беше критична и през 2021 г., между другото, защото една голяма част от работата, която свърши – между другото, служебното правителство, тук няма да си кривя шапката, господин министърът случи особено по модернизацията…
И аз това казах!
…задвижвайки и изваждайки от фризера процеса за бойните машини на пехотата. Реално без модернизация и без нова техника…
Казах го!
… и без адекватно финансиране няма как да имаме въоръжени сили, които да са адекватни на страната. И затова казвам, че ние подкрепяме Доклада, защото е обективен. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Колкото до господин Дренчев – за Вашето трактуване. Ами преди малко Вие развихте една много интересна концепция как да се води отбраната на държавата, но първо, мисля, че трябва да дефинирате, и от тази трибуна би било хубаво, кои са всъщност заплахите за България. Има една стара приказка, че заплахите за България трябва да ги посрещаме там, където са възникнали, преди да дойдат до нашата граница и преди нашите мъже и жени да бъдат афектирани. И затова всяка една помощ на страна, която е в нужда, или страна, която е във война, или страна, която се бори за собствената си независимост и собственото си оцеляване, е крайно закъсняло. И това е нещо, което ние пропуснахме през миналата година да свършим. И да, през миналата година пропуснахме да се възползваме и от всичките възможности за кръгови сделки, за съжаление, а такива се случиха и почти всички страни от Източна Европа се възползваха и успяха да го направят.
И плащат!
Ние, за съжаление, пропиляхме и тази възможност.
Имаш още време – 15 минути!
Благодаря Ви за дупликата, господин Гаджев. Не виждам желаещи за повече изказвания. Прекратяваме дискусията по Проекта за решение. (Ръкопляскания.) Преди малко Ви прочетох Проекта за решение след Доклада на Комисията. Ако искате, мога да го прочета втори път, ако не – предлагам да минем към гласуване. Не.
Дай Доклада! (Шум и реплики.)
Преминаваме към гласуване, колеги. Докладът предполагам, че е четен внимателно в Комисията по отбрана. (Шум и реплики.) Процедура на гласуване. Гласували 137 народни представители: за 103, против 34, въздържали се няма. Предложението е прието. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуване!“) Предложение за прегласуване от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, ако обичате. Прегласуваме. (Шум и реплики.) Колеги, моля всички да гласуват, защото трето гласуване няма да има по тази точка. Гласували 138 народни представители: за 99, против 33, въздържали се 6. Предложението за Решението е прието. С това приключи днешният пленарен ден. Следващото редовно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч., ако няма извънредно, разбира се. (Звъни.) Приятна почивка! (Закрито в 14,52 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Секретари: Дженал Топалова-Яшар Станислав Балабанов