Осемдесет и първо заседание

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ОСЕМДЕСЕТ И ПЪРВО ЗАСЕДАНИЕ, София, петък, 26 януари 2024 г. Открито в 9,01 ч.

Дата26.01.2024

Събития92

Разпознати говорители90

Точки с гласуване4

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

№	Тема	Час	За	Против	Възд.	Резултат
1	Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 26-01-2024 09:01	09:01:00	0	0	0	—
2	ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс - първо гласуване - процедура за допускане в зала	09:20:00	122	43	6	—
3	ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс - първо гласуване	10:19:00	164	0	0	—
4	ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс - първо гласуване - процедура от Марин Маринов за намаляване на срока за предложения	10:23:00	118	65	1	—

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: boyko-iliev-rashkov · намерени изказвания: 1

#1 · speech

Председател Росен Желязков

Добро утро, колеги! Регистрирани 178 народни представители, има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Господин Костадинов – от името на парламентарна група.

#2 · speech

Господин Председател, ще прочета в началото четири имена, за които съм сигурен, че на огромната част оттук присъстващите нищо няма да говорят, но са изключително важни – Михаил Цонков, Николай Петков, Никола Костов, Живко Петков. Това са четирима български граничари – бивши вече граничари, за които миналата седмица Турция издаде червена бюлетина за издирване и за предаване, екстрадиране в границите на Турция, за да бъдат съдени. Червената бюлетина се издава в Република Турция, пък и не само там, разбира се, в рамките на световната полицейска организация Интерпол, когато става въпрос за особено опасни терористи, за хора, които представляват заплаха не само за съответната държава, но и за човечеството като цяло. Тези хора всъщност имат едно-единствено престъпление обаче – Михаил Цонков, Николай Петков, Никола Костов и Живко Петков са виновни за това, че са защитавали българската граница. През 2008 г. при инцидент в акваторията на България, близо до устието на река Резовска, след като биват нападнати от незаконно влизане на българска акватория турски рибари, при инцидент загива един от турските рибари. Това е причината след това да бъде заведено дело както в България, така и в Турция срещу българските граничари затова, че те са изпълнявали своя служебен дълг. В крайна сметка те са оправдани. Това обаче коства страшно много нерви, страшно много усилия. На няколко пъти българската държава се поддава на сериозен турски натиск и въпросът за тяхната екстрадиция виси. Няколко пъти Турция изисква тези граничари да бъдат предадени на турското правосъдие, България отказва. Чест прави все пак на остатъците от българската държавност, че нашата държава е отказала да ги екстрадира. Това обаче не спира опитите на Турция да продължава да иска тези български граждани да ѝ бъдат предадени, просто защото са изпълнявали своя дълг като служители на Министерството на вътрешните работи. По-интересното е друго. По-интересното е, че в момента вече повече от една седмица няма никаква официална реакция от страна на българската държава за подобно нагло нарушаване на правилата вътре в Интерпол, защото това представлява злоупотреба, и то много тежка злоупотреба, с процедурите за издирване на опасни криминални престъпници в световен мащаб. Турция злоупотребява с това свое право. Българската държава обаче мълчи. Същевременно тези наши четирима достойни български мъже и бивши граничари са превърнати на практика в домашни затворници, защото за тях е почти невъзможно да напуснат територията на България, тъй като някъде, някога може да се наложи в някое преминаване на граница да бъдат задържани и чуждите гранични служби да ги екстрадират в Турция, където за тях е ясно каква ще бъде съдбата. Всичко това рязко контрастира, между другото, с факта, че всяка година в България се извършват десетки катастрофи от страна на граждани на Турция, при които биват убивани както български граждани, така е чужди граждани. Много малък е процентът, завършил с осъдителни присъди на тези казуси в нашата страна. В 90% от случаите извършителите на тези катастрофи бягат, в останалите 10% има случаи, в които те биват пускани под гаранция, след което бягат. Как точно напускат територията на Републиката не е много ясно, но така или иначе успяват да напуснат България и са извън обсега на българското правосъдие. Досега няма нито един случай, в който България да е обявила за издирване такъв турски гражданин, който нагло извършва престъпление в България, след което бяга от българското правосъдие. Направихме такава проверка – няма нито един случай, освен ако нас не са ни заблудили, но това е информацията, която получихме. Последният такъв случай, между другото, е от 24 януари. Всеки един от Вас може да си направи много бърза проверка на телефона си, защото гледам, че много голяма част от Вас в момента точно това правят – ровят си в телефоните, проверете, напишете в Google: „Турски тираджия уби…“ и ще видите колко новини ще Ви излязат – десетки, през годините назад във времето, да не кажа стотици. Какво обаче прави нашето българско правителство в този случай? Реагира?! Не. Защитава българските граждани?! Не! Иска тези турски граждани да бъдат предадени на българско правосъдие?! Не! Нашето българско правителство взема следното решение: вчера правителство на България, на тройната коалиция – на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ, взе решение да се одобри проект за меморандум, с който ще се даде възможност турски изтребители да навлизат необезпокоявано на територията на Република България. Формално, разбира се, ние също ще имаме същото право – нашите изтребители да влизат в турското въздушно пространство, само че ние, както е добре известно, вече почти нямаме изтребители и това е причината. Изключително позорно решение. Между другото, то далеч не е първият такъв опит да се вземе подобно решение. Още през 2018 г. имаше проекторешение на правителството на ГЕРБ тогава, да се даде достъп на турски военни изтребители до българското небе. Тогава обаче това нещо не се случи, вдигна се шум. Сега няма шум. Поне освен от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ, не съм забелязал някой друг да протестира срещу това нагло поругаване на българския суверенитет. Да не говорим, че това далеч не е първото подобно споразумение, защото ние имаме такива споразумения и с други държави. Всъщност вече почти няма държави около нас, които да нямат легален достъп до българското въздушно пространство, но когато става въпрос за Турция, българското общество е изключително чувствително, много чувствително, защото ние имаме историческа памет и помним какво се случи последния път, когато дадохме такъв достъп преди няколко века. Позадържаха се, както се казва, нашите гости – пет века. Впрочем, влизането на турците през XIV век на Балканския полуостров е точно така, по този начин. Те идват като наемници, не идват като врагове, идват като съюзници. Нека да не забравяме, в началото ние сме съюзници с тях, пък и не само ние, повечето от балканските държави. И всички ние знаем какъв беше резултатът – петвековно турско робство, изоставане на българската народност, буквално поставянето ѝ на прага на оцеляването. Това, което се случва в момента, е крупно национално предателство, и то в рамките на една седмица. Наистина изключително грозно и позорно за нас като народ, защото съвпада, случайно или не, с искането на Турция да екстрадира четиримата български граждани. България се държи като васал на Турция в момента, българското правителство поставя под въпрос оцеляването на българския народ и на българския държавен суверенитет по изключително престъпен начин, което идва да ни каже, че един ден, когато започнат да се разследват престъпленията на това правителство и на този парламент, очевидно ще бъде наложително създаването на специален трибунал, защото престъпленията не са едно, не са две и за тях ще трябва да има наистина специален закон. Това, което се случва в момента, не е безпрецедентно. И друг път се е случвало да има предателства, и друг път се е случвало България да губи своя суверенитет, но истината е, че пътят, по който това така наречено правителство води българската държава, е път за никъде, или всъщност път към смъртта, път към гроба на българската държавност и на българската народност. Затова ние поставяме сега началото на този разговор по темата, защото все пак говорим все още само за проект за меморандум. Настояваме българското правителство да преосмисли позицията си, този проект за меморандум да не бъде приеман. И в крайна сметка това, което трябва да се направи, ако действително все пак има някаква макар и хипотетична, теоретична вероятност да има някой човек в мнозинството, който да мисли за българския национален интерес, е да се предприемат спешни действия за подобряването на националната отбрана с национални сили, защото в българската Конституция е записано, че единственият гарант на българската държава, на нейната териториална цялост и на нейната независимост е българската войска. Разбира се, както видяхме, Конституцията много лесно и много бързо може да се смени. И тук почваме да си задаваме въпроса дали скоро няма да станем свидетели на следващата седма поправка в Конституцията, в която да се запише, че българските граници и българската териториална цялост се бранят от войските на Турция примерно, или, хайде, войските на НАТО – да ги сложим в по-голям и по-общ порядък. Това позорно решение трябва да бъде отменено и ВЪЗРАЖДАНЕ ще настоява за това и ще работи за това, и ще направим всичко необходимо българските граждани да разберат и да не допуснат всячески поредното предаване на българския национален суверенитет. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#3 · speech

Председател Росен Желязков

Искрен Митев.

#4 · speech

Искрен Митев

ПП-ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както видяхме и преди малко, словото е оръжие. То може да бъде оръжие на доброто или на злото, да съгради или да разруши, да вдъхнови или да унищожи, да даде надежда или да посее страх, да обединява или да разделя, то е сила, която трябва да се използва разумно, за да направи света по-добро място – пише дядо Вазов в стихотворението си „Словото“, публикувано за първи път преди 142 години. 142 години по-късно словото се използва срещу интересите на обществото, срещу българските граждани под формата на зловредна дезинформация – подвеждащо, невярно съдържание, разпространено с цел измама за икономическа и политическа изгода. Дезинформацията за еврозоната звучи така: да спасим българския лев, защото България може да избере да не приема еврото с референдум. Приемането на еврото е унищожаване на националната валута, загуба на независимост, загуба на суверенитет. Ще бъде катастрофа за икономиката, спестяванията и доходите ни. Цените на стоките и услугите ще се вдигнат рязко, а гражданите ще обеднеят. Сега ще разсеем тези лъжливи твърдения едно по едно. България може да избере да не приема еврото с референдум. Лъжа! А ето и фактите. Референдум против еврото е незаконен – те го знаят, и го използваха само за да гласувате за тях, напълно осъзнавайки, че Ви подвеждат. Използваха любовта Ви към един национален символ, за да заблудят малко над 400 хиляди граждани. Референдум против еврото е незаконен – те го знаят, и противоречи на Закона за пряко участие на гражданите, който описва необходимите условия за провеждане на национален референдум – чл. 9, ал. 4: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация.“ Референдум против еврото е незаконен – те го знаят, и е в разрез с Конституцията, чл. 85: „Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменени или денонсирани само по реда, посочен в самите договори.“ Референдум против еврото е незаконен – те го знаят, и България не е единствената държава, която е провела референдум по темата. Това е лъжа! Никоя от двадесетте членки на еврозоната не е свикала специален референдум за еврото. Приемането на еврото е загуба на независимост и суверенитет. Лъжа! А ето и фактите. Не се налага българският лев да бъде спасяван, няма от какво. Левът беше независим между 1990-а и 1996 г. и всички помните какво се случи тогава. Благодарение на това, че днес има Валутен борд, той запази своята стойност. Независимост би означавало да има свобода да определяме паричната си политика, а това отдавна е в ръцете на Европейската централна банка. Лихвената ни политика се решава от ЕЦБ, ние внасяме лихвения процент и от 2020 г. сме в Банковия съюз или в така наречения Надзор над надзора. Трите най-големи банки в България се наблюдават директно, а останалите – чрез БНБ, и всяко тяхно действие се следи и контролира. Ако сега сме зависими от нещо, то е именно защото не сме част от еврозоната. Причината е, че паричната политика на БНБ се определя от ЕЦБ, като се вземат под внимание само 20-те страни членки, които са част от еврозоната, без участието на България. Истината е, че благодарение на Валутния борд българският лев е силен и едва след като станем част от еврозоната, ще можем да участваме във взимането на решения за паричната политика. И още нещо! Можем само да се гордеем, че по този начин и кирилицата, и българските символи на евромонетите ще бъдат използвани и разпространявани в Европейския съюз и всички страни от еврозоната и по света. Приемането на еврото ще бъде катастрофа за икономиката и доходите. Лъжа! А ето и фактите. Благосъстоянието на гражданите в последно приетите държави в еврозоната расте по-бързо от това на българите. Според данните влизането в еврозоната води до увеличен икономически растеж, повишена производителност и доходи. По-високата стабилност носи доверие, а то води след себе си повече чуждестранни и местни инвестиции, по-евтино кредитиране на държавата, компаниите и домакинствата. Що се отнася до спестяванията, те автоматично ще се превалутират за сметка на държавата. След приемането на еврото цените на стоките и услугите ще се вдигнат. Лъжа! А ето и фактите! От петте държави в Европа с най-висока инфлация четири са извън еврозоната. Инфлационната драма в Хърватия се оказа 0,2% (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Пак лъжете! Отново!“), 1200 от основните стоки в Хърватия запазиха цените си от годината преди приемане на еврозоната. Гражданите не обедняха (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Спрете да лъжете!“), а дори 80% от тези, които използват еврото, смятат, че въвеждането му е улеснило бизнеса и е направило пътуването по-лесно и по-евтино. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Лъжльо!“) Животът на хърватите се подобри дотолкова…

#5 · speech

Председател Росен Желязков

Господин Ганев, „забележка“ Ви налагам.

#6 · speech

Искрен Митев

…че годината с приемането на еврото валутата получава с 20% по-висока подкрепа сред тях. И какво се оказа? Лъжа е всичко, което Коцето каза. Българският лев не е застрашен, а референдумът не е законен. При цените няма драма, от инфлацията няма и спомен. Доходите растели от добре – по-добре, а хората в Европа били предоволни, бизнесът получил повече пари, лихвите по кредитите – скромни. И вместо икономика, катастрофира това, което пропагандата срещу еврото сътвори, а за стотиците милиони, спестени от превалутиране, не остана време да поговорим дори. Какво да Ви кажа? Дезинформация от фабрика за фалшиви новини. Какво ще направим ние? Ще се постараем истинската информация и фактите от приемането на еврото да достигнат до Вас, а съмненията да бъдат разсеяни. Кампанията вече започна. Вчера Министерският съвет даде съгласие на националното ни знаме да бъде част от логото. България ще е деветата държава, която ще премине през процеса и ще вземем най-добрите практики. Взимаме мерки и ще се намесим решително във всички опити за злоупотреба. Всички цени ще бъдат обозначени едновременно в евро и в лева, за да се избегнат спекулации. Държавата ще наблюдава цените на основните стоки в големите вериги и ще ги публикува в специална информационна система в реално време. Така интересите на гражданите ще бъдат защитени. Некоректните търговци ще влизат в черен списък, така честните търговци ще получат подкрепа. Приехме Закона за БНБ, а с приемането на Закона за еврото ще изясним и абсолютно всички факти, обстоятелства и технически детайли покрай приемането им. Нека да не позволяваме на дезинформацията да ни разделя и поляризира. Нека се обединим около националните цели, които движат България напред. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво!“, от ПП-ДБ. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#7 · speech

Председател Росен Желязков

Колеги! Преминаваме към точката от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС. Вносител – Министерският съвет, № 49-302-01-55. Има постъпили доклади от Комисията по правни въпроси, от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Кой ще представи Доклада на Комисията по правни въпроси? Господин Маринов.

#8 · speech

Докладчик Марин Маринов

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще представя Доклада на Правната комисия. Преди да започна, моля на основание чл. 44, ал. 2 от ПОДНС да подложите на гласуване залата да допусне господин Емил Дечев – заместник-министър на правосъдието. Правя такова процедурно предложение.

#9 · speech

Председател Росен Желязков

Моля, режим на гласуване. Гласували 171 народни представители: за 122, против 43, въздържали се 6. Предложението е прието. Продължете с Доклада.

#10 · speech

Докладчик Марин Маринов

„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Георги Николов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Милена Коцева – директор на дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, госпожа Миряна Илчева – правителствен агент в дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, госпожа Катя Панова – държавен експерт в отдел „Сътрудничество по наказателноправни въпроси“, и госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на правосъдието господин Георги Николов, който посочи, че основната цел на предлагания законопроект е пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство. Господин Николов отбеляза, че в приложното поле на Директива 2012/13 ЕС се включват не само обвиняемите, но и лицата, които не са привлечени като обвиняеми, но са задържани по подозрение за извършено престъпление от съответните оправомощени органи по националното законодателство. Акцентира се, че с § 1 от Законопроекта, в чл. 55, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс се предвижда изрично правото на правна помощ на обвиняемия, както и правото да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ, като информацията относно правата на обвиняемия следва да му се предостави на разбираем език и по разбираем начин след отчитане на специфичните му потребности. Заместник-министър Николов уточни, че във връзка с това със Заключителните разпоредби се предвиждат изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция, както и в Законa за Държавна агенция „Национална сигурност“ с оглед на еднаквото регламентиране на предоставянето на достатъчни гаранции за защита на правата на задържаните лица. Добави се, че за да бъдат отчетени в пълна степен стандартите на Директивата и разпоредбата на чл. 4 от нея, се въвежда декларация-приложение по образец в Закона за митниците, Закона за военната полиция и в Законa за Държавна агенция „Национална сигурност“ с цел осигуряване на възможност на лицата, които са задържани по специалните закони, да имат правото да получат писмена декларация за правата си, като им се даде възможност да я прочетат и да я запазят през целия период на задържането. В отговор на изразени констатации от Европейската комисия за липса на достатъчно ясни разпоредби относно предоставянето на необходимата информация на задържаните лица се въвежда изрично предоставянето на обвиняемия и на неговия защитник на възможността за запознаване с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение „задържане под стража“, като по този начин се гарантира предоставянето на информацията, която е необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството. Заместник-министър Николов изтъкна, че промяната в чл. 118 от НПК е свързана с изпълнението на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитър Митев срещу България“ от 8 юни 2018 г., както и от доклади на правозащитни институции – европейски и международни партньори на Република България. С решението си по делото „Димитър Митев“ съдът е приел, че чл. 6, параграф 3, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е приложима към разпит на задържания в полицията преди повдигане на обвинение и преди формалното образуване на наказателно производство по реда на НПК, като е установил нарушение поради това, че на жалбоподателя е бил отказан достъп до адвокат, а впоследствие осъждането е основано на предоставената от него информация пред двама полицейски служители по време на задържането му по Закона за Министерството на вътрешните работи. Прави се и констатация, че ефектът от допускането на свидетелските показания на полицаите е от практическа гледна точка допускане на самопризнанието като доказателство, като се заобикалят всички процесуални права на жалбоподателя. Посочи се, че във връзка с това с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото. Предвижда се да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извънпроцесуална беседа със заподозряното лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения. В заключение се допълни, че високите изисквания на Директива 2012/13 ЕС налагат и допълнението в чл. 122, ал. 2 от НПК, с което се предоставя възможност на свидетеля да се яви на разпит с адвокат, както и да се осигури присъствието на адвокат в случаите, когато свидетелят пожелае да има такъв по време на разпита. Уточни се, че това предложение е в допълнение към предвидената към настоящия момент консултация с адвокат по въпроси, които засягат правата на свидетеля по чл. 121 от НПК, като неявяването на адвоката без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпита. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 74, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане. В обсъждането взеха участие народните представители Бойко Рашков, Рая Назарян, Петър Петров и Бранимир Балачев. Господин Рашков изрази опасения за утежняване на наказателния процес с предложението в § 4 относно чл. 122, ал. 2 от НПК и правото на свидетеля да разполага с адвокат, тъй като в Конституцията има вече такава регламентация. Господин Рашков допълни, че е необходимо да се направят терминологични уточнения в Законопроекта, за да се отговори на действащата нормативна уредба. Народните представители изразиха принципна подкрепа за предлагания законопроект, като отбелязаха, че между първо и второ гласуване следва някои разпоредби да бъдат прецизирани. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г.“ Благодаря.

#11 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви, господин Маринов. Доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения? Заповядайте, господин Дренчев.

#12 · speech

Докладчик Николай Дренчев

Господин Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г. На заседание, проведено на 12 октомври 2023 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Присъстваха Емил Дечев, заместник-министър на правосъдието, който представи Законопроекта, и служители на Държавна агенция „Национална сигурност“. Със Законопроекта се цели пълното транспониране на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. В нейното приложно поле се включват не само обвиняемите, но и лица, които не са привлечени в това процесуално качество, но са задържани по подозрение за извършено престъпление от компетентните органи по националното законодателство. В този смисъл е от изключителна важност редът и условията за задържане да отчитат в пълна степен стандартите на Директивата и да се въведат необходимите законодателни гаранции за защита на правата на задържаните лица. В чл. 3, параграф 1 Директивата предвижда, че на заподозрените или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно правото на достъп до адвокат, на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване, правото на информация относно обвинението, правото на устен и писмен превод и правото да запазят мълчание с цел ефективно упражняване на процесуалните им права. Информацията по параграф 1 се предоставя устно или писмено на достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрените или обвиняемите. Предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс рефлектират и върху Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. В съответствие с чл. 4 от Директивата, с параграф 9 от Проекта се въвежда декларация-приложение по образец в Държавна агенция „Национална сигурност“. По този начин лицата, задържани по специалните закони, ще имат право да получат писмена декларация за правата си, като им се даде възможност да я прочетат и да я запазят през целия период на задържането. Чрез въвеждането на този унифициран документ ще се създадат достатъчно гаранции за правата на задържаните лица. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г.“ Това е Докладът. Ако ми позволите, една забележка, господин Председател. И днес, както и вчера в залата четем доклади от Комисията за контрол над службите, с което за пореден път доказваме, че тази комисия е работила абсолютно правилно и в съответствие с необходимостта на Народното събрание. Благодаря.

#13 · speech

Председател Росен Желязков

Заповядайте, господин Тончев, да представите Доклада на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.

#14 · speech

Докладчик Валентин Тончев

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха представители от Министерството на правосъдието: господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Катя Панова – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Законопроектът беше представен от господин Талев, който посочи, че основната цел на предложените разпоредби е пълното транспониране на изискванията на Директива 2012/13 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство. Той отбеляза, че в приложното поле на Директивата се включват не само обвиняемите, но и лицата, които не са привлечени като обвиняеми, а са задържани по подозрение за извършено престъпление от съответните оправомощени органи по националното законодателство. С предложенията за промени в § 1 от Проекта се предвижда изрично правото на правна помощ на обвиняемия, както и правото да му бъде предоставена информация за условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ, като информацията относно правата на обвиняемия следва да му се предостави на разбираем език и по разбираем начин след отчитане на специфичните му потребности. Господин Талев уточни, че във връзка с това със Заключителните разпоредби се предвиждат изменения в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за митниците, Закона за военната полиция, както и в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ с оглед на еднаквото регламентиране на предоставянето на достатъчни гаранции за защита на правата на задържаните лица. Той допълни, че за да бъдат отчетени в пълна степен стандартите на Директивата и разпоредбата на чл. 4 от нея, се въвежда декларация-приложение по образец в посочените закони с цел осигуряване на възможност на лицата, които са задържани по специалните закони, да имат правото да получат писмена декларация за правата си, като им се даде възможност да я прочетат и да я запазят през целия период на задържането. Господин Талев подчерта, че в отговор на изразените констатации от Европейската комисия – за липса на достатъчно ясни разпоредби относно предоставянето на необходимата информация на задържаните лица, се въвежда изрично предоставянето на обвиняемия и на неговия защитник на възможност за запознаване с доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение „задържане под стража“, като по този начин се гарантира предоставянето на информацията, която е необходима, за да могат те да подготвят защитата си и за да се гарантира справедливостта на производството. В този смисъл е от изключителна важност редът и условията за задържане да отчитат в пълна степен стандартите на Директивата и да се въведат необходимите законодателни гаранции за защита на правата на задържаните лица. Другата промяна, която господин Талев посочи, е свързана с изпълнението на осъдителното решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитър Митев срещу България“ от 8 юни 2018 г., както и от доклади на правозащитни институции – европейски и международни партньори на Република България. В заключение допълни, че високите изисквания на Директива 2012/13 ЕС налагат и промени, с които се предоставя възможност на свидетеля да се яви на разпит с адвокат, както и да се осигури присъствието на адвокат в случаите, когато свидетелят пожелае да има такъв по време на разпита. В хода на заседанието участие взе госпожа Надя Шабани, която представи становище на Обществения съвет, в което се изразява принципна подкрепа за Законопроекта. Тя подчерта, че между първо и второ гласуване следва някои разпоредби да бъдат прецизирани, като изрази готовността на членовете на Обществения съвет да подготвят конкретни предложения, които да бъдат обсъдени от народните представители. След проведената дискусия и последвалото гласуване Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 49-302-01-55, внесен от Министерския съвет на 14 септември 2023 г.“

#15 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви, господин Тончев. Откривам дебатите по Законопроекта. Господин Петров, заповядайте.

#16 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! На първо място, доколкото Законопроектът визира и предоставянето на адвокатска защита, включително и чрез правна помощ, декларирам частен интерес, тъй като са вписани в бюрото и предоставям такава. Както постъпихме и в Правната комисия, ще подкрепим на първо гласуване този законопроект, внесен от Министерския съвет, поради няколко съображения. Считаме, че е целесъобразно в чл. 55, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс да бъде посочено изрично правото на правна помощ на обвиняемия, както и информацията за нейното получаване, а също и предвиденото изрично посочване в чл. 122, ал. 2 – възможността на свидетеля да се явява с адвокат на разпит и респективно да се консултира с адвокат. Това ще реши според нас доста проблеми, свързани, да го кажа, с по-свободното тълкуване на Наказателно-процесуалния кодекс от страна на разследващите, и разбирайте доста проблеми със стриктното спазване на подобни указания, спуснати от наблюдаващия прокурор. Надявам се да съм правилно разбран. Считаме за положителна промяна и премахването на възможността в чл. 118 – свидетели да бъдат оперативните служители на Министерството на вътрешните работи и проведените тъй наречени разузнавателни беседи по смисъла на Закона за МВР, а в по-ранен етап с лицата, впоследствие привлечени като обвиняеми. Доколкото в живота си лично аз нямам случаи да съм подхождал безкритично и безрезервно към подобни свидетелски показания на оперативните служители – не за друго, а защото никога не съм чел, че те са в насока, оневиняваща обвиняемия, респективно и подсъдимия, наречете го каръщина, но ето тук има по-опитни професионалисти от мен в тази зала, да излязат и да споделят какъв е техният опит. Наред с подкрепата, която ние ще дадем към този законопроект, не можем да не изразим и някои критики към него, които издават поне според мен, че е писан от хора, които нямат пряк досег с провеждането на наказателното производство поне в неговата досъдебна фаза. Така например посоченото право за запознаване с доказателствата, събрани до момента на разглеждане на искането от прокуратурата за постоянна мярка за неотклонение, по чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс, считам, че не може да бъде ограничено само до доказателствата, въз основа на които се определя мярката за неотклонение „задържане под стража“, а следва да бъде разширено до материалите, въз основа на които задържаният е привлечен като обвиняем. Защо? Защото, на първо място, първата кумулативна предпоставка за вземане на постоянна мярка за неотклонение е именно наличието на обосновано предположение, че лицето е именно извършителят. Затова би следвало, поне според мен, защитата да има достъп и до материалите, които не подкрепят обвинението към конкретното лице, а напротив, го оборват. На второ място, на този ранен етап – до 72 часа от задържането на лицето, все още не е събран чак толкова голям обем от материали и аз питам: в момента кой решава кои точно материали да бъдат предоставени на защитата като такива, свързани с мярката „задържане под стража“, и с какво това променя сегашното положение, с какво го подобрява? Според мен с нищо! Има и трета предпоставка, за която според мен вносителите от Министерския съвет не знаят, защото не са работили по този процес. След пълен анализ на всички материали по делото защитникът би могъл да ангажира в това производство по чл. 64 от НПК и доказателства или, както понякога аз ги наричам, контрадоказателства, защото не често такива доказателства биват ангажирани и това производство по чл. 64 не се изчерпва само с пледоарията на страните. А има и четвърта предпоставка. Да не говорим, че когато един адвокат е запознат с всички събрани до момента материали в съответното производство, той би могъл да направи една доста по-обоснована пледоария, защото някои хора говорим не само тук в пленарната зала, а говорим и в съдебната зала с цел да убедим съдебния състав в правотата на изложената от нас теза. Всъщност това конкретно предложение за запознаване с определен кръг доказателства поне според мен е повече приложимо на практика в следващия чл. 65, когато се иска промяна на една вече взета мярка, а с оглед на обстоятелството, че това е един много по-късен момент и са събрани вече един по-голям обем от доказателства, тогава би могло да се приложи и то се прилага и понастоящем запознаването с тези доказателства, които имат отношение към мярката за неотклонение. Не знам защо вносителите не са погледнали следващия чл. 65, където поне според мен би могло такова ограничение към кръга на доказателства да намери място вместо чл. 64. На следващо място, по отношение на законодателната процедура по приемането на Законопроекта разгледах сайта на Народното събрание и поне към момента аз не виждам становища от Висшия адвокатски съвет и от Националното бюро за правна помощ, макар че този законопроект визира работата на адвокатите по предоставянето на защита. Аз винаги съм призовавал Висшия адвокатски съвет да следи законодателните актове, които се внасят – законопроектите, и когато има такива, които са свързани с работата на адвокатите, да изразява становище. Затова ще отправя искане към председателя на Правната комисия, която е водещата комисия по този законопроект, да изиска становище както от Висшия адвокатски съвет, така и от Националното бюро за правна помощ, а и не само. Считам, че както Министерството на вътрешните работи, както Националната следствена служба, както прокуратурата следва да предоставят становища по този законопроект, доколкото се визира работата по разследването и даването на указания по разследването, а и не само. Считам, че би следвало да бъдат изисквани и становища от съдебните органи, които контролират законосъобразността на действията, които са извършени във фазите на наказателния процес, които са засегнати от тези промени. На последно място, и с това приключвам, господин Председател, вносителите са вкарани в текста на Законопроекта. Аз преборих три броя обемни по текст декларации. Аз считам, че е необходимо да бъде усъвършенстван техният текст, ако те останат в текста на Законопроекта и респективно в Наказателно-процесуалния кодекс. Моето лично мнение е, че не трябва да усложняваме текста на Наказателно-процесуалния кодекс с такива обемни декларации. Считам, че тяхното наличие ще утежни Наказателно-процесуалния кодекс, а не от уточнението, което се прави в чл. 122, а именно, че свидетелят има право да се яви със свидетел. Доколкото подобна теза беше изявена на заседанието на Правната комисия от Бойко Рашков, считам, че по-големият проблем за Наказателно-процесуалния кодекс е наличието на тези изключително обемни по текст декларации, които поне според мен би трябвало да бъдат променени, ако ги оставим в текста на Законопроекта, което поне според мене е ненужно. Благодаря.

#17 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, госпожо Рангелова.

#18 · speech

Цвета Рангелова

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ сме подкрепяли и ще подкрепяме всички добри инициативи, независимо дали те са такива, на която и да било от останалите парламентарни групи, или на Министерския съвет, каквато е настоящата с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Както каза и колегата Петров, отделно от качеството ни на народни представители, ние сме и адвокати и като такива имаме и моралното, и законовото призвание винаги да приветстваме всяко разширяване на правата на физическите лица, още повече когато се касае до правото им на защита в наказателния процес. Непрецизна е техниката, която е ползвана в този законопроект. Очевидно показва едни теоретични постановки, които не се покриват с практиката в действителност. Това се вижда и от неправилната терминология, която използва този законопроект. Надяваме се на конструктивен диалог между първо и второ четене, за да могат да бъдат изчистени и тези неточности, които съществуват в предложението на Министерския съвет така, както се случи на първо четене в Правната комисия. Всъщност това предложение е мотивирано с транспониране на една директива и с една санкция по едно осъдително на Европейския съд по правата на човека решение спрямо България – това е решението „Димитър Митев срещу България“. В заключителния абзац обаче на това решение се извеждат и други две решения, които са изключения, и са цитирани хипотези от тях – това са решенията „Симеонови срещу България“ и „Ибрахим и други срещу Обединеното кралство“. За тези, които тясно ще работим с тази материя, знам, че това ще представлява интерес, Вие ще ги погледнете, но там неслучайно се касае за едни изключителни хипотези, в които общественият интерес, или особен род престъпления, какъвто е тероризмът, заради което е и делото „Ибрахим и други срещу Обединеното кралство“, следва да се намери онзи баланс между абсолютното конституционно гарантирано право на защита на всяко обвиняемо лице или подсъдим, и обществения интерес. В тази посока също има какво да коментираме в Правната комисия. По отношение на самия законопроект. Извън това, което каза колегата ми – адвокат Петров, няма да преповтарям възраженията му, които аз също поддържам, какво имам предвид за непрецизната техника? Коментира се в целия законопроект, че се гарантират правата на лица в стадиите на наказателното производство, а непрекъснато се използват „арестувано“ и „задържано лице“. Стадиите на наказателното производство няма съмнения, че са два – досъдебен и съдебен такъв, и лицата, които респективно участват поотделно в тях, са само обвиняем и подсъдим, така че има какво да се желае. Пак казвам, намеренията са добри и като такива ние ще ги подкрепим, въпреки че директивите се транспонират, дават основни насоки за правата и не бива да преписваме, особено с Google Translate, това, което пише в тях. Ще подкрепим Законопроекта, като се надяваме на конструктивен диалог между първо и второ четене. Благодаря.

#19 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, госпожо Рангелова. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Вълчев

#20 · speech

Ивайло Вълчев

ИТН

Благодаря, господин Председател. Ще споделя нашите бележки точно с идеята и с надеждата за конструктивен диалог между двете четения. Предложението за предоставяне на обвиняемия на всички доказателства, на които се основава искането за задържането му под стража, виждаме, че създава известно противоречие в правилата на наказателния процес. Това е така, защото към момента на привличането на лицето като обвиняем, което предхожда искането по мярка, разследващият орган сега няма задължението да осигури възможност за запознаване с доказателствата, на които се основава привличането като обвиняем, и поради това с предложенията по § 2 ще се създаде тази възможност само за една категория обвиняеми – тези, за които се иска налагане на мярка за процесуална принуда „задържане под стража“. Ако обаче на обвиняемия не се взема никаква мярка за процесуална принуда или се определи друг вид такава мярка – „подписка" или „гаранция", той ще може да се запознае с доказателствата по делото едва когато досъдебното производство стигне до етапа на предявяване на разследването. В мотивите – на страница 31 от Проекта, се посочва, че това предложение, съответно на изискването, е по трета точка от Директивата и както самият вносител посочва: „Тя изисква предоставяне на документите по конкретния случай, с които разполагат компетентните органи и които са съществено подчертани, за ефективно обжалване съгласно националното право, на законосъобразността на ареста или задържането.“ Тоест в случая самата директива задава един стандарт, който и в момента е възприет от НПК – до етапа на предявяване на разследването разследващият орган няма задължението да представя всички събрани доказателства. Затова предложението в тази част би следвало да се преосмисли по начин, който наистина да е съответен на установения в Директивата минимален стандарт за правото на информация на наказателното производство. На следващо място, идеята на предложението в § 3 – тя е ясна: „Лицата, които са извършвали разузнавателна беседа с обвиняемия, да бъдат изключени от кръга на възможните свидетели в наказателното производство срещу този обвиняем.“ Изпълнението на тази идея, така описана, за нас не е юридически издържано, защото се предлага уредбата да се включва в чл. 118, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, която визира участници в наказателното производство независимо от тяхното процесуално качество. Разузнавателната беседа обаче не е процесуално действие по НПК, а способ за извършване на оперативно-издирвателна дейност по Закона за МВР, тоест извънпроцесуална дейност, и на това основание систематичното място на предложената уредба би трябвало да отиде в чл. 118, ал. 1, а не както е предложено. Ще припомним историческия факт, че предложението на вносителя за участието на адвокат на свидетеля в наказателното производство е било предмет на обсъждане при създаването на действащия Наказателен кодекс. Предложението за въвеждането е било тогава на народния представител Филип Димитров. Идеята е била модифицирана в действащия вариант – консултация с адвокат, за да съответства на философията на българския наказателен процес. Защитникът на обвиняемия, респективно подсъдимия, е самостоятелна страна в процеса, има собствени процесуални права и задължения наред с тези на неговия подзащитен. Предложението на вносителя не ни дава отговор на въпроса какво качество има адвокатът на свидетеля сега, ако последният е решил да се възползва от правото си да се яви с него на разпит. За този адвокат не може да се приложи по аналогия уредбата за защитника, защото свидетелят е само участник в процеса, а не субект на функцията по защита, поради това дори и да се приеме предложението на вносителя, практическото приложение на тази уредба ще бъде различно само в една посока. Де факто адвокатът ще стои физически до свидетеля по време на разпита, а свидетелят ще може само да се консултира с него намясто, а не да излиза от помещението, в което се провежда разпитът му. Адвокатът пък от своя страна няма да може да участва по никакъв друг начин, защото НПК не съдържа уредба какво може и какво е длъжен да прави като адвокат на свидетел. Очевидна е идеята да се въведе единен стандарт на декларацията, която задържаното лице подписва при задържането си от органите, които според действащото законодателство могат да задържат, не става ясно обаче защо вносителят не предлага образеца на тази декларация и като приложение към Закона за МВР, въпреки че такава декларация се изисква по чл. 74, ал. 3. Не го казваме за заяждане, а просто не намираме отговора в сега действащата уредба. Иначе с всички тези бележки, по които се надяваме да работим между двете четения, нашата група ще подкрепи така предложения законопроект.

#21 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Вълчев. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Господин Рашков, господин Балачев след това.

#22 · speech

Бойко Рашков

ПП-ДБ

Благодаря. По Проекта, струва ми се, има консенсус и вероятно ще бъде гласуван и на второ четене, но тъй като сме на първо четене, искам да разискваме относно философията на Проекта. Аз най-напред – и в Правната комисия казах, сега ще го повторя, искам да кажа, че нашият Наказателно-процесуален кодекс е на доста високо ниво, включително ще подчертая, че някои европейски чиновници, които пишат директивите, не познават нашия Наказателно-процесуален кодекс – ще се опитам дори да посоча онова, което ми дава основание за подобен извод, но преди това. В Правната комисия нямаше противници на Проекта, нямаше отрицание. Напротив, обсъждаше се Проектът в един колегиален дух, защото всички виждаме, че той е насочен към усъвършенстване на някои части от Наказателно-процесуалния кодекс, включително от законите, касаещи действията на някои изпълнителни органи – ДАНС, Военна полиция, и така нататък – да не ги изброявам. Ще спра вниманието Ви само по три пункта. Първо, относно участието на адвокат в държавните учреждения. Нека да не забравяме това, което пише в чл. 56 от Конституцията, но въпреки всичко ще цитирам: „Гражданите могат да посещават държавните учреждения с адвокат“, но първото изречение се отнася до тогава, когато има опасност за техните права и интереси, когато ще се засягат техните права и интереси. Това има доста съществено значение тогава, когато ние искаме да ползваме тази основна процесуална норма, да я преведем на езика на Наказателно-процесуалния кодекс и да я въведем там. Ще кажа, че в практиката тази норма се прилага по простата причина, че Конституцията предвижда пряко и непосредствено приложение на нейните разпоредби, така че тя намира приложение в практиката. Оплакването на колегите защитници, колегите адвокати се изразява в общи линии в това, че някои от разследващите, тъй като най-често те са онези, с които те имат контакт в тази хипотеза, не ги допускат на мястото, където се провежда съответното действие – най-често разпит, а ги оставят навън с оглед, ако възникнат проблеми при разпита, ако се затруднява свидетелят да отговори на някои въпроси, съмнявайки се дали отговорите няма да го уличат него или негови близки в престъпление, да се самоуличи и така нататък, едва тогава той да може да се консултира незабавно и веднага със своя адвокат, който е поканил със себе си. В практиката, повтарям, вече няма колебание относно това, че на конституционно основание защитникът може да присъства при извършването на някои действия с лице, което е поканено, да кажем, да съдейства, свидетел. Това става най-често, когато свидетелят, разбира се, има някакви опасения, в такава една хипотеза. Иначе случайни граждани, които са станали неволни очевидци на извършване на някои престъпления, няма от какво да се опасяват по дефиниция. Въвеждането на този конституционен текст в Наказателно-процесуалния кодекс – аз изразих едно опасение, че започваме да преписваме Конституцията, Основния закон, в един акт, който е една степен по-нисък от Конституцията – в случая Наказателно-процесуалния кодекс. Все пак правото не е стихотворение или разказ, то е система и тази система трябва да се познава. Щом като имаме пряко действаща конституционна норма, която подлежи на изпълнение, аз специално не виждам някаква належаща потребност да препишем тази конституционна норма и в Наказателно-процесуалния кодекс. Но веднага ще кажа: нищо не пречи да направим това. Да направим това с оглед улеснение на практиката или в практиката, в смисъл, когато един гражданин реши, по една или друга причина, да посети едно държавно учреждение, включително разследваща структура в държавата, за спокойствие или пък за по-голяма увереност да покани свой доверен адвокат, с когото да посети това учреждение. Втория въпрос, на който искам да обърна внимание, който е много важен, който е с доста голяма давност – по него се спори с десетилетия, уважаеми колеги народни представители. Какво искам да кажа? Това дали при повдигане и предявяване на обвинение в досъдебното производство трябва да се представят на обвинения и на неговия защитник всички доказателствени материали, с които се разполага при разследването. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Този въпрос стои… Колега Петров, репликирате ме от място – нищо лошо. Този въпрос стои не само при мярката за неотклонение. Преди да има мярка за каквато и да е процесуална принуда, трябва да има обвиняем. Така че ние спираме нашето внимание, първо, на основното, което е – привличането на обвиняемия. Там се решава този деликатен въпрос, но не трябва да забравяме, че в нашия Наказателно-процесуален кодекс има два характерни момента за досъдебната фаза на процеса, в която ние информираме в различна степен, с различен обем информация обвиняемия и неговия защитник, пострадалия и неговия повереник. У нас в България, подчертавам това неслучайно, защото това е законодателна уредба, която касае националното законодателство, е прието, че при повдигане на обвинението не е задължително във всеки един случай да се предявяват всички материали, които са събрани до този момент. Законът предвижда само онези, на които се основава обвинението, и това е достатъчно, счита се за достатъчно, за да може обвиняемият да организира, най-общо казано, своята защита, включително като се запознае с тези материали и неговият защитник. Сега в този проект се иска, когато се пристъпи към предложение за вземане на мярка „задържане под стража“, да се представят всички материали, които са събрани при разследването до този твърде ранен момент в наказателното досъдебно производство. Веднага ще напомня, че следващият момент по нашия закон, който предвижда запознаване на обвиняемия и други заинтересовани от изхода на делото лица с материалите по делото и предявяване на разследване. Тук поздравления за господин Вълчев, който много добре се беше подготвил в своето изказване по проблематиката, тогава вече никой не може да откаже на заинтересованите от изхода на делото лица да се запознае с цялото дело – без изключение. Аргументът, който сега се изтъкна, който само частично мога да приема, че при вземането на мярка „задържане под стража“ пред съда в този минипроцес трябва обвиняемият да познава едва ли не всички материали, които са събрани при разследването, и се акцентира и на тези, които, освен че обвиняват, и оправдават. Там имаме едно задължение. Всички, които се занимават с материята, което лежи върху ръководните държавни органи, че те както в първата, така и във втората конституционна фаза са длъжни да събират всички доказателства, които са в полза на обвинението и естествено, които оправдават или смекчават процесуалното положение на обвиняемия. Те стоят в делото до момента, в който трябва и могат да бъдат предоставени за запознаване. Законът изрично подчертава, че не може да бъде един и той не може да бъде този, когато се повдига и предявява обвинението. Този момент е заключителният етап на досъдебното разследване и това има своето практическо значение. Така че ние в нашия НПК не сме лишили обвиняемия от възможността още в първата фаза да познава всички материали по делото, за да може да организира и проведе по най-успешен начин своята защита. Дълъг е въпросът и ще съкратя – декларацията. За първи път въвеждаме декларация или ще въведем декларация, с която онзи, който е задържан, без значение дали спрямо него има или няма данни за извършено престъпление, ще може да научи за своите права. Добре е това да се предвиди със следната уговорка – съгласно нашите закони държавните ръководни субекти са задължени, особено в наказателния процес, разбира се, да разяснят на всеки гражданин, който има интерес от изхода на делото, неговите процесуални права и да му осигурият възможност да ги упражни. Това на онези, които са по-вътре в материята, е ясно известно, че става дума за една от основните процесуални гаранции за правото на защита, от която държавният орган, който ръководи процеса, в никакъв случай не може да се отклони. Не може да се отклони по простата причина, че в такъв случай, ако го направи, ще ограничи правото на защита, което ще бъде основание за отмяна на съответните процесуални актове по-нататък. Сега се обръща внимание да се документира уведомлението с декларация, която подписва самото лице, което е задържано. Тоест ние с промените, които ще направим вероятно, ще изразим преди всичко едно недоверие към държавните органи, които са оторизирани, оправомощени да осъществяват цялата тази дейност. Все едно ще им кажем – Вие не им разяснявате правата, въпреки че Законът Ви задължава за това, поради което ние ще оставим една следа в делото, като този човек, който е задържан, ще подпише една декларация. Ако това се отнася само за ДАНС, Военната полиция, включително МВР, макар че там, колегата Вълков… трябва да прочетем, като гледаме на второ четене този проект, ще видим, че в Закона за МВР в чл. 73 има изброени толкова много задължения, които се припокриват или припокриват декларацията, която сега четем. Мисля си, че независимо от моите опасения, така да се каже, нищо не пречи да приемем тези указания от европейските чиновници, отразени в съответната директива. Благодаря Ви за вниманието.

#23 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря Ви. Има ли реплики? Не виждам. Господин Балачев.

#24 · speech

Бранимир Балачев

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме едно според мен необходимо изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и на Наказателния кодекс, тъй като сигналите, които получаваме от Европейския съюз за правата на човека и от други институции, които се занимават с охраната на правата на всички граждани в Европейския съюз, са, меко казано, тревожни. Според мен още по-тревожна е статистиката на делата, които граждани водят срещу българската прокуратура за това, че не са спазени техните правомощия, за това, че тя е превишила правомощията си, включително такива дела има срещу полицията за извършени от тях нерегламентирани или противозаконни действия, свързани най-вече със задържането на българските граждани. Затова аз считам и ще подкрепя, предполагам и цялата ни парламентарна група по принцип ще подкрепим на първо четене предложения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на тези два закона. За съжаление обаче, с внасянето на тези изменения и допълнения ми се струва, че малко в тези промени са внесени проекти, които надхвърлят указанията, които сме дали, и Директивата, за която става дума, от една страна. Второ, те според мен са в противоречие на постоянната практика всъщност на съдилищата и на установената трайна практика в Република България. Например аз съм скептично настроен по отношение на това, че давностният срок по отношение на определени престъпления трябва да започва от датата на откриването, а не от датата на извършването. Очевидно това би направило и би амортизирало всъщност, и би било в противоречие с всички останали текстове на Наказателния кодекс за определен вид престъпления, независимо доколко те са с висока степен на обществена опасност, да се предлага нов давностен срок. В края на краищата давностният срок представлява по своята същност невъзможност на държавата да упражни своите репресивни действия по отношение на хора, които са извършили престъпления. И ако ние направим така, че всъщност възможността на държавата да образува дела да бъде безгранична, по този начин ние, от една страна, ще ощетим – ще бъде в противовес на всички български граждани. От друга страна, което е по-важно, ние ще им дадем възможност те да мързелуват. В практиката, между другото, почти всички наказателни съдилища приемат, че прекалено дългият срок от извършване на престъплението до налагане на наказанието е от съществено значение за неговия размер, защото едно наказание има своята същност тогава, когато то е наложено в обозримо кратък срок. Няма как ние да разширим този давностен срок и да дадем възможност на органите на досъдебното производство, на прокуратурата, на частните ищци и така нататък да водят тези дела. Между другото, давностните срокове никак не са малки и ако за едно деяние примерно 15 години не е възбудено наказателно производство, не виждам какъв ще бъде смисълът след тези 15 или 20 години да бъде възбудено. Какъв ще бъде ефектът от това възбуждане и какъв ще бъде ефектът от наказанието, което ще се наложи? В тази връзка смятам, че между първо и второ четене действително трябва да се помисли много сериозно относно това дали е необходимо въобще давностните срокове по така предложеното предложение да бъдат променяни. Що се отнася до увеличаването на наказанията за определени дела, не знам защо, но Народното събрание години наред, когато счита, че по отношение на едни деяния има повишена степен на обществена опасност, първото, което прави, е да вдигне наказанията. Статистиката обаче и ежедневните доклади и на прокуратурата, и на Върховния касационен съд показват, че всъщност това деление на наказания не води до намаляване на престъпленията от определена група престъпни деяния. Което значи, че нещо ние не сме на прав път, като разчитаме само на повдигане на наказателната репресия по отношение на определен вид наказания. Очевидно трябва да помислим за нещо друго, защото в края на краищата целта е не някой да лежи прекалено дълго, а той да се поправи и да излезе отново в обществото, за да бъде полезен гражданин на българското общество. Така че тук също би могло, между първо и второ четене, да се помисли много сериозно върху това. На Комисията казах и тук ще го кажа, че в предложението има едно несъответствие между това какво представляват блудствените действия и какво представляват действията по съвкупление. Изрично има, затова са и разделени на определени текстове, и опитът в чл. 151 да се вкарат обстоятелства, които засягат блудствени действия, а не изнасилване, тоест не полов контакт – съвкупление между мъж и жена, определено не могат да намерят разбиране не само моето, а предполагам, че на всички юристи, които са със стаж. Така че тук трябва действително да не го приемаме. По отношение на останалите предложения, пак казвам, е въпрос на прецизиране между първо и второ четене. И аз, господин Председател, правя предложение второто четене да бъде в максималния допустим от Правилника срок, за да може действително в спокойна обстановка всичките тези детайли да бъдат разгледани и в Правната комисия, и в другите комисии, на които ще бъде разпределен. По отношение – няколко думи само, защото вече колеги се изказаха в тази насока, по отношение на това какви доказателства трябва да бъдат давани при повдигане на обвиненията. Колеги, сегашният действащ чл. 219 дава възможност на разследващите органи да не дават абсолютно никакви доказателства, дори и това, което и колегата Рашков, и останалите колеги повдигнаха, необходимият екзистенц-минимум, който да докаже въз основа на какво всъщност се повдигат обвинения. Според мен това е една грешна практика и аз считам, че тя води до забуксуване на досъдебното производство, което, между другото, е циреят на наказателния процес от досъдебното производство до влизане на присъдата в сила, защото обикновено обвиняемият казва: няма да дам обяснения, защото Вие не сте ми казали въз основа на какво ме обвинявате, и така делата се точат години наред. Имам дела, които са с 15-годишна давност и още не са приключили. Така че според мен тук трябва действително да задължим, ако не всички, то поне екзистенц-минимума доказателства, които да дадат основание и да дадат възможност на защитата по-бързо да организира своята защита и оттам делото да стигне по-бързо до съда. В тази връзка е хубаво да се помисли и за тези производства, които се развиват в полицията. Многократно – има много дела, включително и аз имам такива дела, с които сме осъждали полицията за това, че формално всъщност не е дала възможност на лицето, което е било заподозряно, въпреки че такава правна фигура няма в нашия Наказателно-процесуалния кодекс, в извършеното престъпление да ползва адвокатски услуги. Би се решило, поне 70% от проблемите в наказателното производство, ако още от самото начало обвиняемото или заподозряно лице, включително и свидетелите, защото много от заподозрените се разпитват в качеството на свидетели поради липсата на правната фигура на заподозрения, се явят със защитник. Тогава, и това трябва да е ясно на всички, когато едно действие с едно лице е извършено в присъствието на неговия защитник, той впоследствие не може, което е – как да кажа, традиционно, да се оправдае с факта, че полицията е оказала, или разследващите, са оказали върху него някакъв нерегламентиран натиск и оттам да се саботират тези обяснения, те да падат в съда, и оттам всъщност в съдебната фаза започваме делото отново, защото, да не кажа 100%, но 80% от свидетелите се отказват от своите обяснения, още повече че има една норма 121 в Наказателно-процесуалния кодекс, която казва, че имаш право да не даваш обяснения за това, което би могло да те уличи в престъпление. Тези декларации са неефективни. Под натиска на определени длъжностни лица, най-вече в досъдебното производство и в полицията, те се подписват – не искам, не искам адвокат, не искам кръвна проба, не искам не знам какво и тъй нататък, просто защото няма как това нещо да се случи. Аз считам, че тук бихме могли да разсечем гордиевия възел, ако направим тази защита задължителна. По този начин ще помогнем и на досъдебното производство, ще помогнем и на всеки един български гражданин. По отношение на свидетелите – да, господин Рашков каза, че има такава правна норма. Според мен, и аз винаги съм успявал да консултирам, ако мога така да кажа, свидетели, имали сме проблем – досъдебните не искат да има адвокат, защото той ще им пречи те да запишат или да изкоментират нещо, което е по-изгодно за тях, но с решение на прокуратурата, мисля, че този проблем се изчиства. Но е добре, защото, както каза един колега, някои колеги, работещи в системата, не четат НПК, какво остава да четат Конституцията. Така че нека между първо и второ четене в един максимален срок спокойно да направим така, че нашият и Наказателен кодекс, и Наказателно-процесуален кодекс да бъдат по-добри.

#25 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет на 14 септември 2023 г. Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване.

#26 · speech

Марин Маринов

ГЕРБ-СДС, от място

Процедура.

#27 · speech

Председател Росен Желязков

Заповядайте за процедура.

#28 · speech

Марин Маринов

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 8, ал. 1 срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде намален на четири дни. Благодаря Ви.

#29 · speech

Председател Росен Желязков

Заповядайте за различно предложение.

#30 · speech

Петър Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Не знам дали тук по-голямата част от залата страда от амнезия, но неведнъж сме гледали поправката на поправката, на поправката, на поправката на Наказателно-процесуалния кодекс. Тук е и господин Емил Дечев, той може да го потвърди, тези поправки се правят, забележете, все от едни и същи политически партии. Считам, че когато променяме Наказателно-процесуалния кодекс, а и не само, променяме и редица други закони, които изискват да бъдат подписани едни много обемни декларации с по десет точки, ако не ме лъже паметта, беше всяка от тях. Мисля, че е редно да дадем един по-дълъг срок на народното представителство, което да може да внесе такива предложения между първо и второ четене, които да могат да усъвършенстват тези промени в Наказателно-процесуалния кодекс, съответно и в Преходните и заключителните разпоредби, а и не забравяйте, че няма абсолютно никакви становища на Законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, няма никакви становища, получени до момента. Считам, че е редно такива да бъдат изискани и получени. Затова, уважаеми господин Председател, моето предложение е срокът да бъде увеличен – обратно предложение, срокът да бъде увеличен с още две седмици над стандартните седем дни, а именно да стане 21 дни. Благодаря Ви.

#31 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Петров. Ако първото процедурно предложение не събере мнозинство, ще подложим Вашата процедура. Подлагам на гласуване процедурата, направена от господин Маринов. Гласували 184 народни представители: за 118, против 65, въздържал се 1. Процедурното предложение е прието. Почивка до 11,00 ч., когато ще започне парламентарният контрол, който ще продължи три часа. (След почивката.)

#32 · speech