Гласуване №3
ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс - първо гласуване
1. Контекст от стенограмата
Многократно – има много дела, включително и аз имам такива дела, с които сме осъждали полицията за това, че формално всъщност не е дала възможност на лицето, което е било заподозряно, въпреки че такава правна фигура няма в нашия Наказателно-процесуалния кодекс, в извършеното престъпление да ползва адвокатски услуги.
Би се решило, поне 70% от проблемите в наказателното производство, ако още от самото начало обвиняемото или заподозряно лице, включително и свидетелите, защото много от заподозрените се разпитват в качеството на свидетели поради липсата на правната фигура на заподозрения, се явят със защитник. Тогава, и това трябва да е ясно на всички, когато едно действие с едно лице е извършено в присъствието на неговия защитник, той впоследствие не може, което е – как да кажа, традиционно, да се оправдае с факта, че полицията е оказала, или разследващите, са оказали върху него някакъв нерегламентиран натиск и оттам да се саботират тези обяснения, те да падат в съда, и оттам всъщност в съдебната фаза започваме делото отново, защото, да не кажа 100%, но 80% от свидетелите се отказват от своите обяснения, още повече че има една норма 121 в Наказателно-процесуалния кодекс, която казва, че имаш право да не даваш обяснения за това, което би могло да те уличи в престъпление.
Тези декларации са неефективни. Под натиска на определени длъжностни лица, най-вече в досъдебното производство и в полицията, те се подписват – не искам, не искам адвокат, не искам кръвна проба, не искам не знам какво и тъй нататък, просто защото няма как това нещо да се случи. Аз считам, че тук бихме могли да разсечем гордиевия възел, ако направим тази защита задължителна. По този начин ще помогнем и на досъдебното производство, ще помогнем и на всеки един български гражданин.
По отношение на свидетелите – да, господин Рашков каза, че има такава правна норма. Според мен, и аз винаги съм успявал да консултирам, ако мога така да кажа, свидетели, имали сме проблем – досъдебните не искат да има адвокат, защото той ще им пречи те да запишат или да изкоментират нещо, което е по-изгодно за тях, но с решение на прокуратурата, мисля, че този проблем се изчиства. Но е добре, защото, както каза един колега, някои колеги, работещи в системата, не четат НПК, какво остава да четат Конституцията.
Така че нека между първо и второ четене в един максимален срок спокойно да направим така, че нашият и Наказателен кодекс, и Наказателно-процесуален кодекс да бъдат по-добри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител е Министерският съвет на 14 септември 2023 г.
Гласували 164 народни представители: за 164, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
МАРИН МАРИНОВ (ГЕРБ-СДС, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Заповядайте за процедура.
МАРИН МАРИНОВ (ГЕРБ-СДС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 8, ал. 1 срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде намален на четири дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Заповядайте за различно предложение.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ): Не знам дали тук по-голямата част от залата страда от амнезия, но неведнъж сме гледали поправката на поправката, на поправката, на поправката на Наказателно-процесуалния кодекс. Тук е и господин Емил Дечев, той може да го потвърди, тези поправки се правят, забележете, все от едни и същи политически партии.
Считам, че когато променяме Наказателно-процесуалния кодекс, а и не само, променяме и редица други закони, които изискват да бъдат подписани едни много обемни декла