#1 · speech
Председател Росен Желязков
Добро утро, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 169 народни представители, има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Заповядайте, госпожо Атанасова.
Петдесет и шесто заседание
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ, София, петък, 6 октомври 2023 г. Открито в 09,06 ч.
Дата06.10.2023
Събития362
Разпознати говорители356
Точки с гласуване18
Официален източник: parliament.bg
1. Гласувания
2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: ramadan-bayram-atalay
· намерени изказвания: 1
#2 · speech
Десислава Атанасова
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Правя процедурно предложение от днешното пленарно заседание да отпадне парламентарният контрол по чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно блицконтролът. Смятам, че днешното пленарно заседание трябва да бъде посветено на обсъждането на промените в българската Конституция, които внесохме три парламентарни групи. Затова, господин Председател, моля да подложите на гласуване това процедурно предложение.
#3 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Свиленски – за обратно предложение.
#4 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Атанасова! Точно преди 24 часа имаше Председателски съвет и вие не знаехте ли, че днешното заседание трябва да бъде посветено на Конституцията, преди 24 часа, когато приехме на Председателския съвет програмата и когато след няколко минути в тази зала беше гласувано? Отменихте първата сряда в деня на опозицията – два пъти! Не приемате никакви предложения на опозицията, свързани с решаване на проблемите на българските граждани! Скрихте премиера Денков, който първо пусна писмо, че го няма от четвърти до шести, след това от пети до шести, сега май само на шести го няма, и госпожа Габриел е дошла, и искате този контрол да отпадне. Не може ли, като мислите програмата, поне за 24 часа да я измисляте? Айде, явно за три дни не можете, това стана ясно, но поне за 24 часа! Вчера по това време гласувахме програмата с блицконтрол с госпожа Габриел. Госпожа Габриел е дошла, уважила е българския парламент, народните представители са се подготвили с въпроси, българското общество очаква отговори на тия въпроси. Станахте сутринта, събудихте се и се сетихте, че няма да има парламентарен контрол! Не е сериозно! Благодаря Ви.
#5 · speech
Председател Росен Желязков
Моля, режим на гласуване. Гласували 149 народни представители: за 88, против 61, въздържали се няма. Предложението е прието. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуване!“) Прегласуване. Гласували 152 народни представители: за 91, против 61, въздържали се няма. Предложението е прието. (Заместник министър-председателят Мария Габриел напуска залата.) Благодаря, госпожо Габриел. За декларация – господин Стоянов.
#6 · speech
Коста Стоянов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! На 4 октомври 2023 г. се навършиха 49 години от първата копка за изграждането на автомагистрала „Хемус“. Дълги години, изпълнени с надежда от страна на живеещи на север от Стара планина, че чрез построяването на магистралата ще се подобри стандартът им на живот чрез осигуряването на свързаност между големите градове в Северна България, разположени между София и Варна. Реалността обаче е друга. За съжаление, почти половин век и повече от 34 години след прехода българските управляващи така и не могат да построят 420 км трасе, като от него остава да бъде изградено повече от половината от общата дължина. За сведение 70 км от магистралата е построена преди 1989 г. Простите сметки показват, че ако на година се изграждаха по 10 км, досега автомагистрала „Хемус“ трябваше да бъде построена. Да, ама не! Дали сте се замисляли защо автомагистрала „Хемус“ не се построи за толкова много години и как така автомагистрала „Тракия“ беше довършена само за няколко? Отговорът, макар и малко странен на пръв поглед, е напълно логичен. На водещите западни държави автомагистрала „Тракия“ и съответно автомагистрала „Марица“ бяха нужни, за да развиват стокооборота с Азия и Ориента. Това си е чисто в техен интерес, а автомагистрала „Хемус“ е нужна единствено и само на България. Управляващите така и не успяха да вкарат тази магистрала в някои от трансграничните транспортни коридори, за да получат европейско финансиране, а е имало много възможности това да се случи, стига, разбира се, да е имало желание от наша страна, тоест от страна на управляващите през всички тези години. Като конкретно предложение например може да се предвиди трасето на магистралата да минава в близост до Русе, като по този начин ще се включи в транспортен коридор в комбинация на отсечките Русе – Шумен – Варна на коридора Букурещ – Истанбул и Русе – Плевен – Ловеч на коридора Букурещ – София – Солун, оформяйки естествено магистрала „Хемус“ като трасе София – Русе – Варна, чиито две части – източна и западна, го определят като трасе с регионална и европейска значимост. Тази значимост дава основание за търсене на финансова подкрепа както от Европейските фондове, така и от частните капитали. Ако погледнем простата математика, ще разберем, че за тези вече над 30 години единственото, което Западът прави в България, е да ѝ затваря производствата, мощностите, да ѝ присвоява пазарите и да ѝ унищожава инфраструктурата, а за всички несгоди постоянно чуваме как нещо не се случва в България заради корупция. А като е така, защо Европейският съюз толерира корумпирани политици? Отговорът е един – за да се изпълняват техните планове, плановете на Европейския съюз, а именно България да бъде разрушена и разграбена! Но дали всъщност в действителност не е това планът на Европейския съюз?! Жалко е да го кажем, но Европейският съюз ни излъга с обещания за достоен живот, а всъщност получихме грабеж, разпад и разруха – не и без любезното съдействие на родоотстъпниците и майкопродавците, които за 30 сребърника се продадоха! Реално Европейският съюз продължи и продължава да се държи с нас като враг от времето на Студената война и това е видно от всичките му действия до момента! Без автомагистрала „Хемус“ Северна България замира. Автомагистралата е от изключителна важност за изоставащия район на север от Стара планина. Със завършването на автомагистрала „Хемус“ се очаква повишаване на брутния вътрешен продукт, покачване на инвестициите в районите около магистралата и поне частично наваксване на изоставането спрямо Южна България. В момента съотношението на живеещите в Северна България спрямо Южна България е 1 към 2, освен това по официални данни Южна България е значително по-богата от Северна България. Какво ни остава? Ако сами не се захванем и не си отвоюваме държавата наново, нито магистрали, нито жп система, нито енергетика, нито работни места, нито население ще остане в България! Единственото ни спасение си остава в самите нас! Няма смисъл да се надяваме, че някой отвън ще ни помогне. От нас зависи дали можем да хванем последния влак на дълго прокламираното геостратегическо положение на България, или ще градим стратегия на приказките, а в действителност всички стратегически трасета ще ни заобикалят и ще останем самотен и пуст остров в широкия океан на развитието и просперитета! Крайно време е да приоритизираме изграждането на автомагистрала „Хемус“ и ако правителството не може да привлече европейски средства за изграждането ѝ чрез включването към някой от трансграничните коридори, то нека целево да бъдат предвидени средства от бюджета за 2024 г. и в следващите бюджети да се поставят конкретни срокове за завършването ѝ. Аз и останалите народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ ще работим за срочното довършване на автомагистрала „Хемус“ и ще се възползваме от всякакво питане, обсъждане, изслушване за насочване на вниманието именно към това. Призовавам и останалите народни представители, без значение от коя политическа сила са, да се присъединят към тези действия и да покажем, че наистина се интересуваме от просперитета и подобряването на жизнения стандарт на хората на север от Стара планина, за да може тази част от страната ни да догонва развитието на останалата, а не да наблюдаваме миграционни процеси от тези райони. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#7 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Стоянов. Уважаеми колеги! Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Съобразно правилата, приети с Решение на Народно събрание, за процедурата по обсъждане и приемане ще започнем с Доклада на Комисията, след което вносителите в рамките на 20 минути ще могат да представят Проекта. Обсъждането ще бъде по принцип и в цялост, като времето за обсъждане на парламентарните групи се удвоява. Заповядайте, господин Чолаков.
#8 · speech
Докладчик Радомир Чолаков
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, „ДОКЛАД относно Проект на закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 49-354-01-83 от 28 юли 2023 г., внесен от 166 народни представители На свое заседание, проведено на 3 октомври 2023 г., Комисията по конституционни въпроси разгледа предложение за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, представено от 166 народни представители от Четиридесет и деветото обикновено народно събрание под формата на Проект на закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 49-354-01-83 от 28 юли 2023 г. В началото на заседанието председателят на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков информира членовете на Комисията и присъстващите гости за някои аспекти на процедурата и за мястото на Комисията по конституционни въпроси в нея. Инициативата за изменение и допълнение на Конституцията на Република България е подкрепена от 166 народни представители, с което е изпълнено изискването на чл. 154, ал. 1 от Конституцията. Предложението се поставя за разглеждане два месеца след постъпването на Законопроекта в Народното събрание, с което е изпълнено изискването и на чл. 154, ал. 2 от Конституцията. Господин Чолаков обърна внимание, че съгласно чл. 5, ал. 2 на Конституцията тя има непосредствено действие, поради което процедурата ще се провежда по реда на чл. 155 от самата нея. В съответствие с установената парламентарна практика Народното събрание със свое решение от 25 септември 2023 г. е приело уточняващи Правила за процедурата по обсъждане и приемане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, в които Комисията по конституционни въпроси е определена за водеща комисия. Господин Чолаков добави, че съгласно чл. 21, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по конституционни въпроси е сред комисиите, които се формират на паритетен принцип и следва да се състои от 12 народни представители. Парламентарните групи са излъчили общо 9 членове на Комисията, като една парламентарна група е излъчила само един член, а друга парламентарна група не е излъчила свои народни представители за членове на Комисията. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по конституционни въпроси има за задача да разглежда и дава становища по проекти за изменение и допълнение на Конституцията, като ал. 2 на същия член на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание задължава Комисията при осъществяване на своите функции да провежда обсъждания с участието на представители на науката, граждански и професионални организации. Председателят на Комисията подчерта, че в светлината на така съществуващите нормативна база и фактическа обстановка, както и поради спецификите на процедурата за изменение и допълнение на Конституцията от обикновено Народно събрание, Комисията по конституционни въпроси следва да бъде разглеждана като форум, който ще организира, координира и обобщава изводите и заключенията от обществения и професионалния дебат върху направеното предложение от 166 народни представители в Четиридесет и деветото обикновено народно събрание. Конституцията и Правилата, приети от Народното събрание, не предвиждат Комисията да взема други решения, освен да представи на Народното събрание доклад становище, в което да са отразени изказаните мнения и съображения по предложението, като за водещи следва да се приемат мненията и съображенията на представителите на науката, гражданските и професионалните организации. В края на заседанието Комисията може да препоръча на Народното събрание да разгледа предложението, внесено от народните представители по формата на Проект на закон, като вземе предвид изказаните в това заседание и представените в писмен вид становища и мнения. Допълни, че съгласно чл. 21, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание постоянните комисии могат да създават обществени съвети, които да ги консултират. Комисията по конституционни въпроси е създала обществен съвет, в който влизат: професор доктор Пенчо Пенев, професор доктор Екатерина Михайлова, професор доктор Пламен Киров, професор доктор Надежда Йонкова, доцент доктор Наталия Киселова, Румен Ненков, Благовест Пунев. Комисията изказва благодарност на всички други представители на академичната общност, които доброволно и по своя инициатива са изявили желание да подпомогнат нейната работа със своите знания и експертиза. За участие в заседанието на Комисията са изпратени писмени покани до 14 организации, както следва: Висшия съдебен съвет; Администрацията на президента; Върховния касационен съд и Върховния административен съд; Прокуратурата на Република България; Инспектората към Висшия съдебен съвет; Омбудсмана на Републиката; Висшия адвокатски съвет; Националния институт на правосъдието; Института за държавата и правото при БАН; Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“; Съюза на юристите в България; Съюза на съдиите в България; Българския институт за правни инициативи. Всички те са изпратили свои представители и участваха в настоящото заседание и общественото обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Присъстваха на заседанието и представители на: Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Българския институт за правни инициативи, Българския хелзинкски комитет, Инициативата „Правосъдие за всеки“, Обединение на свободните адвокати, Центъра за приложно-правни изследвания и практики, Асоциацията за международни отношения, адвокат Валя Гигова, главен асистент доктор Орлин Колев, господин Георги Пирински, професор доктор Райна Николова и граждани. Писмени становища са представени от: Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Съюза на юристите в България, Съюза на юрисконсултите, Българския хелзинкски комитет, професор доктор Райна Николова, господин Румен Ненков, господин Георги Пирински, Върховната административна прокуратура, Националния институт на правосъдието, професор доктор Пенчо Пенев, професор доктор Екатерина Михайлова, професор доктор Ирена Илиева – директор на Института за държавата и правото при Българската академия на науките, професор доктор Мария Нейкова – декан на Центъра по правни науки на Бургаския свободен университет, Омбудсмана на Република България, Инициативата „Правосъдие за всеки“, доцент доктор Наталия Киселова, Съюза на съдиите, от Сдружение „Справедливост за България“, Българската съдийска асоциация и Камарата на следователите. Становища продължават да постъпват и в момента. Всички релевантни материали са качени на сайта на Комисията по конституционни въпроси и следва да се считат за неразделна част от настоящия доклад. На електронната поща на Народното събрание са постъпили и редица други писма, становища и мнения от граждани, които са на разположение на народните представители. В края на встъплението господин Чолаков подчерта, че Комисията по конституционни въпроси с удовлетворение констатира, че общественият дебат по предложението за изменение и допълнение на Конституцията на Република България вече е започнал в публичното пространство и се води интензивно и с ангажираност. Това само доказва, че всички разбират, че изменянето на Конституцията не е обичаен акт на законодателния орган, а действие, което засяга самите устои на държавата, и в този смисъл е от изключително значение. Целта на едно изменение на Конституцията не може да бъде удовлетворяването на субективни хрумвания да се подчинява на конюнктурни съображения или да бъде правено от гледната точка на тяснопартийни интереси. При обсъждането на предложенията за изменение и допълнение на Конституцията трябва да бъдат изоставени всякакви разсъждения, основаващи се на идеята за това, кое е политически целесъобразно в дадения момент, а изказваните мнения следва да се основават само и единствено на raison d’Etat, на това кое е добро за държавата и обществото. Понеже е твърде вероятно до десет години повечето от участниците в настоящия дебат и в настоящия законодателен орган да не са на позициите, на които са в момента, то въпрос на дълг на всички е да мислят не за това, какво ни се иска или ни се струва полезно за нас днес, а какво е наследството, което ще оставим на следващите поколения. Дали това ще е една по-добре организирана, по-ефективна и по-справедлива държава, или напротив, Третата българска държава ще бъде тласната по пътя, който е довел до края на Втората, като хлабав сбор от уж единородни, но всъщност свободни феодални княжества – някогашни институции на залязващата държавност, понякога конкуриращи се една с друга, а понякога дори договарящи се една срещу друга с външни сили. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България от името на вносителите беше представен от господин Никола Минчев и госпожа Надежда Йорданова. Господин Минчев посочи, че водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект, се отнасят до функционирането на съдебната власт в България. Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Господин Минчев подчерта, че с осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена. Той отбеляза, че със Законопроекта се предлага в прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като замисълът на това е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, приложен към кадровия орган на съдиите, не е приложим по отношение на прокурорския съвет. Отбеляза се, че прокурорският съвет се предлага да бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. В заключение господин Минчев добави, че Парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в периода на предизборната кампания. Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът да има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност. Госпожа Йорданова допълни, че ключов елемент от предложените изменения в Конституцията е реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото и нейната ефективност. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата чрез измененията в чл. 126 от Конституцията на Република България. Тя посочи, че предложенията в Конституцията целят укрепване правата на гражданите чрез разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, като се дава възможност на всеки съд, независимо от това на каква инстанция се намира съответното дело, да повдигне въпрос за съответствие на действащ закон с Конституцията на Република България. В заключение заместник-председателят на Комисията акцентира, че за първи път се предлага уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията. В обсъждането взеха участие всички гости, присъствали на заседанието, като думата беше дадена приоритетно на институциите съобразно тяхното конституционно установено положение. Становището на Президента на Република България беше представено от професор доктор Емилия Друмева. Тя на първо място изрази несъгласие с предложението по чл. 99, ал. 5, касаещо механизма за назначаване на служебно правителство. Госпожа Друмева посочи, че предназначението на служебното правителство е да преодолява криза на мнозинството в Народното събрание и правителството, като в тази ситуация именно президентът назначава служебно правителство, разпуска парламента и определя дата за предсрочни избори, защото президентът е пряко избиран от народа и като демократична легитимация е абсолютно изравнен с народните представители. Според професор доктор Друмева, когато се предприемат изменения в тази посока, самата Конституция изисква те да се осъществят чрез Велико народно събрание, защото засягат формата на държавното управление. Тя допълни, че неслучайно наричаме тримата големи по този начин, защото те са върховите позиции в съдебната власт. Ако се понижи тяхното правно положение, това ще намали изобщо тежестта на съдебната власт в разположението на демократичните власти. Сложният фактически състав по избирането им, както е обяснено и в Решението на Конституционния съд от 2002 г., подчертава тяхната голяма тежест – избор от Висшия съдебен съвет и указ от президента. Намаляването на техните мандати на пет години ги приравнява на всички останали административни ръководители от по-ниските нива на съдебната власт. Тази продължителност във всички демократични държави е винаги сравнително голяма. Във всички демократични държави се подразбира, че мандати под пет години подлежат на повтаряне, а такива над 5 години не подлежат. Госпожа Друмева уточни, че разширяването на парламентарната квота в прокурорския съвет ще отдалечи този съвет от съдебната власт. Съветникът на президента по правни въпроси приветства въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, но само при предвиждане на критерии за допустимост, редовност и конкретност на правата и свободите, тоест изискване за правен интерес. Констатира се, че при функциите на Инспектората се предвижда отпадане на правомощието за проверка на имуществените декларации, както и проверка на конфликт на интереси, което би накърнило независимостта и самостоятелността на съдебната власт. Представляващият ВСС, господин Магдалинчев, посочи, че относно промените в § 2 би било добре да се обърне внимание на Решение № 2 от 2017 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 13 от 2016 г. Според него изискването на чл. 126, ал. 1 от Конституцията структурата на прокуратурата да е в съответствие с тази на съдилищата, означава задължително създаване на прокуратури, съответстващи по вид и степен на изброените в чл. 119 от Конституцията съдилища. Със Законопроекта се предвижда прокуратурите да съответстват на съдилищата, които разглеждат наказателни дела, но прокуратурата няма отношение единствено и само по наказателното производство, а има отношение върху други редица въпроси, които са подминати от измененията. Той подчерта, че може да се мисли, че вносителите целят автоматичното закриване на Върховната административна прокуратура, защото на практика тя не се занимава с наказателни дела. Господин Магдалинчев посочи, че ВСС подхожда с разбиране към стремежа на законодателя да редуцира правомощията на главния прокурор, но подчерта, че законността и методическото ръководство, което главният прокурор осъществява върху дейността на всички прокурори, има предназначение да осигурява точното и еднакво прилагане на законите от всички прокурори при извършените проверки и процесуално-следствени действия до съдебната фаза на наказателното производство във връзка с постигането на обща конституционно закрепена цел. Той акцентира, че в Проекта на закон липсват мотиви, обосноваващи разделянето на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, като се поставят доста въпроси, които трябва да намерят своевременно отговор, когато се преустановява дейността на определени органи. Подчерта, че съществуват сериозни неясноти, свързани с правните последици, породени от възможни фактически затруднения при разделянето на ВСС на два органа, като например кой орган ще взема решенията, които са общи за системата, финансовите, информационните, битовите и други, свързани с повишаване професионалната квалификация на магистратите. Създаването на две отделни юридически лица би довело до повишаване броя на заетите в съдебната администрация. Представляващият ВСС изрази категорично несъгласие относно предложението по чл. 129, ал. 2 и чл. 130б, ал. 1 за повторност на мандатите, като акцентира, че предложенията на законодателя за разделяне на ВСС на два органа и намаляване на мандата му, както и на тези на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор не съответстват на задължителното тълкуване на Конституционния съд. Отбеляза, че е нарушен балансът между властите с лишаването на Президента на Републиката от правомощието да назначава и да освобождава тримата на най-високите позиции в съдебната власт. Господин Магдалинчев изрази притеснение към предложението в § 10 на Законопроекта за изменение на чл. 130, ал. 2 на Конституцията относно избора на петима от членовете на ВСС от Народното събрание, като изрично е посочено, че тези лица не могат да заемат длъжността съдия, прокурор или следовател към момента на избора. Той се позова на решение на Конституционния съд от 1994 г., според което единственото условие е наличието на 15 години юридически стаж и високи професионални и нравствени качества, а предлаганите изисквания биха били дискриминационни. Присъстващите на заседанието представители на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобщиха, че съответните пленуми на двете върховни съдилища ще приемат свои нарочни становища, поради което на това заседание те няма да правят изказвания. От името на Върховната касационна прокуратура госпожа Павлова изрази становище, че ръководството на прокуратурата, както и действащите прокурори и следователи вярват, че е назрял моментът за реформи, но считат, че те трябва да бъдат добре обмислени и подложени на широко обществено обсъждане. Тя подчерта, че част от направените предложения не са съобразени с Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд и не могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание, тъй като касаят формата на държавното устройство и държавното управление, като на първо място това се отнася за предложението за разделяне на ВСС като единен орган на съдебната власт и създаването на два напълно самостоятелни органа. Предлаганото изменение за създаване на два напълно самостоятелни съвета без пленум, който да решава общо бюджетни, организационни въпроси, евентуални промени в съдебната карта, квалификацията на магистратите и други строго лимитирани правомощия, означава коренно различен модел в структурата на съдебната власт, а оттам и във формата на държавно управление, поради което ВКП счита, че такава промяна може да извърши само Велико народно събрание. Тя подчерта, че преминаването на активите на съдебната власт на разпореждане на министъра на правосъдието ще накърни независимостта на съдебната власт и биха се блокирали проекти, като ремонт на сградата на Европейската прокуратура или строителството на нова съдебна палата във Варна – нещо, което обществеността на град Варна чака повече от 20 години. Заместникът на главния прокурор посочи, че в Проекта прави впечатление усиленото влияние на законодателната власт, която излъчва шестима от членовете на прокурорския съвет, и на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието, който го председателства и предлага кандидатура за главен прокурор, което нарушава конституционно залегналия принцип за равнопоставеност и независимост на трите власти. Подчерта, че само при трима действащи магистрати в прокурорския съвет за сметка на шестима членове, избрани от Народното събрание, които според Проекта не трябва да са действащи прокурори и следователи, силно ще намали професионалния капацитет на този ръководен орган и ще го политизира ненужно. Акцентира се на двойния превес на парламентарната квота, която е политически избрана квота и която придобива решаваща роля по отношение на кадровите и организационните въпроси. Подчерта се, че главният прокурор ще се избира от прокурорски съвет, а не от Пленума на Висшия съдебен съвет, като отговорността за избора му се премества от най-представителния орган в съдебната власт върху орган, в който решителен превес имат избрани от парламента членове. Госпожа Павлова посочи, че министърът на правосъдието може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи и така предложен, текстът води до извода, че се създава възможност за заобикаляне на конкурсите с цел кадровите въпроси да зависят от преценката на представител на изпълнителната власт. Тя акцентира, че липсват огледалност и правна симетрия при тези правомощия спрямо съдиите, доколкото в чл. 131, т. 3 на Проекта изрично е посочено, че министърът на правосъдието може да прави предложения единствено за освобождаване на съдии. Отбеляза се, че липсват сериозни мотиви за изменение на разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от предлагания проект, касаещ отнемане на правомощия на главния прокурор за осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, като с отпадането им би възникнала невъзможност при констатиране на пропуски в работата на определен прокурор или при слабости в работата на цяло звено от системата на Прокуратурата на Република България да се назначи проверка и да се предприемат конкретни действия за отстраняване на възникналите неправилни третирания на закона. Методическото указание, издавано от главния прокурор, предполага всеобхватно и задълбочено наблюдение и познаване на прокурорската практика, анализ на положителните и отрицателните ефекти и констатирани различни подходи при еднотипни казуси. Изтъкна се, че предлаганата промяна – прокурорският съвет да издава тези указания, следва да бъде преосмислена, доколкото в същия се предвижда участие само на четирима магистрати, в това число и главния прокурор, и на шестима други членове, избрани от Народното събрание. Като се има предвид, че последните не трябва да са действащи прокурори и следователи и че това силно ще намали професионалния капацитет на този ръководен орган, не е ясно как ще се сезира органът за необходимостта от такива указания и в какъв срок ще ги изготвя. Госпожа Каракашева от Върховната административна прокуратура допълни становището на госпожа Павлова, като подчерта, че предлаганото изменение в чл. 127, т. 5 и 6 от сега действащата Конституция би довело до закриване на Върховната административна прокуратура и съответното заличаване на функционалните ѝ звена в окръжните прокуратури. Тя подчерта, че законосъобразността на административните актове е присъщ фокус на работата на прокуратурата като орган за законност в държавата от момента на създаването ѝ, без значение на организационното ѝ устройство. Заместникът на главния прокурор отбеляза Решение на Конституционния съд № 5 от 2003 г. по конституционно дело № 5 от същата година, според което правомощието на прокуратурата да предприема действия по отмяна на незаконосъобразни актове е предвидено като средство за защита на обществения интерес, като допускането на ограничение на това правомощие би означало да се допусне ограничена или непълна защита на обществения интерес в случаите, когато той е застрашен или накърнен. От името на Инспектората към ВСС главният инспектор Теодора Точкова посочи, че промените в правомощията на Инспектората, които предвиждат извършване на проверки по сигнали за нарушаване на закона и съдопроизводствените правила и случаите на груби и системни нарушения на закона и съдопроизводствените правила са изключително спорни и Инспекторатът не ги подкрепя. Според госпожа Точкова се създава впечатление, че задачата на Инспектората би била да се проверяват по същество съдебните актове като поредна съдебна инстанция, което противоречи на принципа за независимост на съдебната власт. Тя допълни, че натоварването на Инспектората с нови и нови правомощия затормозява осъществяването на основната дейност на Инспектората, а именно да извършва проверка на организацията на административната дейност, организацията по образуването, движението, приключването на делата, да анализира най-вече и обобщава практиката по влезлите в сила съдебни актове и когато установи противоречива такава, да сезира компетентните органи за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления. Позицията на омбудсмана беше изразена от госпожа Христова, а именно, че въпросът за изменението на Конституцията е изключително важен и трябва да бъде внимателно обсъден и подложен наистина на обществен дебат, като подкрепя въвеждането на индивидуалната конституционна жалба и смята, че важна част от правото на защита на българските граждани е възможността им да се обърнат пряко към Конституционния съд. Председателят на Висшия адвокатски съвет, господин Дерменджиев, изрази позиция, че фигурата на председател на Конституционния съд е в известен смисъл неподходяща за избор на министър-председател на служебно правителство, тъй като той има определени функции към Изборния кодекс и като министър-председател би влязъл в конфликт. Той отбеляза, че има възможност да се стигне до блокиране на работата на Конституционния съд във времето, в което биха се изпълнявали функциите на служебен министър-председател, тъй като няма да има ръководство на Конституционния съд. Господин Дерменджиев призова за повече деликатност и спазване принципа на стъпаловидност при въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, като изрази подкрепа за разширяване правомощията на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет по отношение на юридическите лица и по отношение на искания за тълкуване, които биха могли да се искат от Конституционния съд. Висшият адвокатски съвет ще представи допълнително писмено становище. Госпожа Миглена Тачева, директор на Националния институт на правосъдието, посочи, че с оглед спазване на основополагащите принципи на Решение № 3 на Конституционния съд изразява несъгласие с формалното създаване на два съвета. Така предложените правомощия на двата съвета са огледални и са сведени само до системата на съдилищата и системата на прокуратурите. Тя подчерта, че следва да се предвиди създаването на колективен орган за управление, който да отговаря за съдебното обучение и взаимодействието на съдебната власт, с примерно наименование Национален съвет на съдебната власт и с правомощия, свързани с изготвянето на консолидирания бюджет и други общи въпроси. Отбеляза се, че може да се помисли за различен състав, който да не е механичен сбор от членовете на двата съвета – прокурорския съвет и съвета на съдиите. Госпожа Тачева подчерта, че може съставите на тези съвети да бъдат изцяло от професионална квота и квота на професионалните съсловни организации, защото във всичките над 10 становища на Венецианската комисия Република България е критикувана точно по съставите на Висшия съдебен съвет. Тя подчерта, че ако представители на парламента ще избират не само главния прокурор, а всички прокурори, то това би представлявало политическа намеса в работата и накърняване на независимостта на магистратите. Госпожа Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите в България, уточни, че тяхната организация подкрепя основната концепция на Законопроекта касателно съдебната власт, че предвижданите промени могат да се извършат от обикновено Народно събрание и макар Проектът да има недостатъци, те са отстраними. ССБ подкрепя внесените предложения за структуриране на съдийската част на Съвета, но смята, че трябва да има общ формат на взаимодействие между двете колегии или камари и механизъм, по който съдийската и прокурорската част да работят заедно, когато трябва да взимат решения по общи стратегически въпроси. Такива въпроси са програмно бюджетиране, приемането на обща учебна програма или обща учебна стратегия, както и изборът на главния прокурор. Според ССБ избирането на председателите на ВКС и ВАС само от съдийския съвет е добро решение. Те са на мнение, че избирането на главния прокурор от Пленума на двата съвета би било друго добро решение, доколкото съдиите имат цялостната и професионалната преценка за качествата на държавното обвинение и тяхната преценка не бива и не може да бъде пренебрегната. ССБ подкрепя съотношението на квотите съдийска/обществена в съвета на съдиите, но има резерви срещу предлаганото разпределение 6 към 3 в прокурорския съвет. Според тях превесът на политическата квота в прокурорския кадрови орган би означавало, че прокурорите, включително главният прокурор, ще бъдат не избирани, а назначавани от политическата власт. По отношение на избора на квотата от Народното събрание тяхното мнение е, че е добре да се запази квалифицираното мнозинство от две трети, но за да се предотвратят нови такива ситуации като сегашната, когато Народното събрание не може да избере своите представители в съдийския и в прокурорския съвет, може да се предвиди компенсаторен механизъм със спадащо мнозинство. По отношение мандата на кадровия орган ССБ счита, че той може да бъде намален дори и на три години, защото досегашният мандат е с голямо откъсване от работата и води до деквалификация на членовете на съдебния съвет. Освен това тяхното мнение е, че не е проблем да се съвместява мандатът на член на Висшия съдебен съвет с осъществяване на правораздавателните функции. Съдебният и прокурорският съвет следва да се разтоварят от функции, които не са свързани с кадровата им дейност, например с управление на сгради, имущество или да организират обществени поръчки, като това може да остане в правомощията на министъра на правосъдието, а кадровият орган да се занимава с подбора и кариерното израстване на съдиите и прокурорите – това, което са му основните функции. Не среща подкрепа намаляването на мандатите на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Предлага се мандатите да останат седем години или да са пет години, без право на повторно избиране. По отношение на правомощията на главния прокурор мнението на ССБ е, че пълното отпадане на надзора за законност, който осъществява главният прокурор, е прекалено, както и че методическите указания трябва да останат в компетентността на главния прокурор, включително и правото му да сезира Конституционния съд. ССБ поддържа тезата, че прокуратурата трябва да остане централизирана. Безспорно главният прокурор към настоящия момент е една свръховластена личност и трябва да се търсят механизми за намаляване на неговата дисциплинарна и кадрова власт вътре в прокуратурата, за да може прокурорите да се чувстват вътрешно автономни и да работят наистина според закона и съвестта си, но това е въпрос на фините настройки в законодателството. По отношение на Инспектората ССБ смята, че неговото място не е в Конституцията, а уредбата трябва да се върне в Закона за съдебната власт. По отношение на индивидуалната конституционна жалба от гражданите трябва да има много сериозен филтър. По отношение на правомощията на президента в процедурата по избиране на председателите на върховните съдилища ССБ напълно подкрепя становището на президентската администрация, като смята, че отпадането на участието на президента в назначаването на главния прокурор и председателите на върховните съдилища не е добро законодателно решение, защото по този начин те губят легитимност. Освен това участието на президента е още една възможност да се извърши един задълбочен дебат и преценка за техните професионални и нравствени качества. Членът на Обществения съвет към Комисията по конституционни въпроси професор Екатерина Михайлова застъпи мнението, че премахването на Пленума на ВСС би представлявало нарушение на Конституцията. Същото се отнася и за премахването на балансиращата роля на президента в процедурата по избор на ръководителите на трите органа на съдебната власт. Тя подкрепя повишаването на самоуправлението на съдиите, като смята, че има нужда от подобряване на текстовете. Тя има притеснения относно отнемането на правомощия от главния прокурор, например отнемане на правомощието за сезиране на Конституционния съд. Според нея, ако бъде отнет надзорът за законност, ще се наложи да бъдат изменени над осемдесет закона и препоръчва ограничаването да стане чрез делегация към закон. По отношение на разпоредбата за регулаторите професор Михайлова смята, че тази материя изобщо не бива да бъде уреждана в Конституцията. Тя споделя идеята за постоянно работещ парламент, но изразява резерви по отношение на предложената формула за състав на служебното правителство. Професор Михайлова смята и че трябва да се обмислят внимателно нормите, уреждащи индивидуалната конституционна жалба. Профeсор Пенчо Пенев, също член на Обществения съвет, обяви, че е представил писмено становище, части от което ще представи устно. Според него отграничаването на двете колегии в структурата на съществуващия Висш съдебен съвет е максималната граница, до която може да се стигне при установения настоящ конституционен модел на устройство на съдебната като част от държавната власт. Той поддържа схващането, че съдът трябва да бъде абсолютно независим, а прокуратурата трябва да бъде повече отчетна, но това не означава, че трябва да бъде лишена от елементите на самоуправление. Той има опасения, че по начина, по който в Проекта се предвижда да бъде рекрутиран съставът на прокурорския съвет, неговият професионален капацитет може да бъде сведен до минимум. Професор Пенев предлага да се помисли за дисперсирано участие на други институции при определяне на извънсъдебната квота, защото по досегашния ред се отваря вратата за политическо влияние. От друга страна, той пледира за възможност за съдийската квота да участва в избора на главния прокурор. В правото на министъра да предлага кандидатура за главен прокурор той вижда опасност от политизация. За него като цяло сепарирането на прокурорския съвет създава опасност от политическо влияние върху прокуратурата. Решението според професор Пенев е в Пленума, който е спойката, която придържа двете части на съдебната власт и решава още проблеми, които са много важни: независимост, бюджет и други. Професор Пенев възразява срещу пълното отрицание на йерархичността на прокуратурата и идеите за децентрализация, като прави редица предложения за регулиране на йерархичната намеса и гарантиране на прозрачност. Методическите указания според него са оръжието на прокуратура, част от правовата държава, защото уеднаквяват практики, но смята, че регулацията не е добра и препоръчва въпросът да се сведе на законово ниво. По отношение на правото на главния прокурор да сезира Конституционния съд той смята, че не бива да се ограничава. Професор Пенев препоръчва при избора на членове на Инспектората кандидатурите да се представят в разширена листа, изготвяна от професионалния състав на ВСС, след конкурс или след избор, тоест да се приеме друг да номинира, а Народното събрание да избира от разширена листа. Професор Пенев обаче настоява, че Инспекторатът трябва да може да извършва проверка на качеството на правораздавателната работа по свършени дела. По отношение на индивидуалната конституционна жалба професор Пенев поддържа виждането, че параметрите на този институт трябва да се очертаят в самата Конституция. Смята, че предложението за механизъм за назначаване на служебно правителство представлява отнемане и маргинализиране на правомощия на президента и трудно може да бъде защитено, че това може да се извърши от обикновено Народно събрание.“ (Докладчиците се сменят.)
#9 · speech
Докладчик Никола Минчев
„От името на Асоциацията на прокурорите господин Владимир Николов изрази позицията, че от практическа гледна точка българският конституционен модел на устройство на съдебната власт е много добър и че проблемите идват от това, че може би отделните власти не са на висотата на конституционните разпоредби, от неудачна кадрова политика и от това, че конституционните норми не се изпълват със съдържание. Висшият съдебен съвет в този му вид според него трябва категорично да бъде запазен. Прокурорите са за съдийската независимост и подкрепят в съдийската част от самоуправлението на системата да преобладават членове на тяхната колегия – съдии, избрани от съдии. Господин Николов постави обаче въпроса дали е добре толкова тежко и брутално да бъде дебалансирана прокурорската подсистема на съдебната власт? Ситуацията с квотите, които са предвидени, ще доведе според него до поставянето на прокуратурата и Следствието пред възможност за тотален контрол от страна на една друга власт. Силната прокуратура е необходима не за да осъществява произвол, не за да прави нещо незаконно, а за да гарантира публичния и обществения интерес, за да има инструментариума да защитава правата на гражданите. Тежкото неразбиране какво представлява надзор за законност от страна на главния прокурор, надзора по отношение на незаконосъобразни актове ще доведе до изключително вредни последици. От името на УС на Камарата на следователите господин Ясен Тодоров изрази изключителната си подкрепа за становището на Пленума на Висшия съдебен съвет, като застава зад всяка дума в това становище. Господин Тодоров постави въпроса дали вносителите на Законопроекта са направили анализ на ефекта, който произведоха промените на Конституцията от 2015 г. по отношение функционирането на съдебната власт и дали смятат този ефект за положителен? Според него лишаването на членовете на Съдийската колегия от правото да номинират кандидат за главен прокурор, респективно на членовете на Прокурорската колегия да номинират кандидати за председател на ВКС и на ВАС, съчетано с премахването на тайното гласуване, е довело до един предопределен избор, който е критикуван от всички. Смята, че премахването на конституционно установен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, и замяната му с два други органа – абсолютно самостоятелни, без никаква връзка помежду им, е промяна във формата на държавно управление, каквато може да бъде направена само от Велико народно събрание. Проектът фактически изважда прокуратурата от съдебната власт и я поставя в много голяма зависимост от изпълнителната и най-вече от законодателната власт. Макар че юридически това не се официализира, но фактически се получава с предлаганите промени. На практика главният прокурор ще бъде избиран от Народното събрание опосредено чрез неговите представители в прокурорския съвет. Изразява мнение, че някои от другите предлагани промени в Конституцията извън главата „Съдебна власт“ могат да доведат до ново, още по-голямо разделение в българското общество. Госпожа Вегертседер отбеляза, че разделянето на Висшия съдебен съвет ще спре вътрешната комуникация и ще доведе до много силно капсулиране и затваряне най-вече на съдийското съсловие. Тя изрази позицията, че мястото на прокуратурата е в съдебната власт и изложи примерни критерии за допустимост на частната конституционна жалба. Господин Велислав Величков от Инициатива „Правосъдие за всеки“ посочи, че в Проекта има добри и работещи идеи, но предложенията трябва да се ревизират. Той призова Инспекторатът да остане към Висшия съдебен съвет и подкрепи увеличаване на правомощията му. Господин Величков изрази необходимостта от създаването на критерии за допустимост на индивидуалната конституционна жалба. Емил Георгиев подкрепи предложението за начина на конституиране на непрофесионалните квоти в двата съвета и обоснова необходимостта от участието на адвокатите в органите на съдебната власт. Господин Георги Пирински в изказването си отправи критика, че предложенията за измененията на Конституцията подменят обществения договор, така както е бил формулиран от Седмото Велико народно събрание. Професор Райна Николова призова народните представители за нормотворческа сдържаност. Тя изрази възмущението си от предложението за отпадане на изискването за само българско гражданство на народните представители, като обърна внимание, че това рефлектира и върху гражданството на бъдещите министри и президенти на страната. Според нея, ако това изменение се приеме, то ще означава приключване на българската държавност. Тя изрази несъгласие с предложението за независимите контролни регулаторни органи и обобщи, че по този начин се променя генерално концепцията за изпълнителната власт. Госпожа Николова посочи, че промяната на ролята на главния прокурор ще нанесе непоправими щети в обществения живот. Тя изрази подкрепата си към предложението за невъзможност на инспекторите и на главния инспектор да се завръщат в съдебната система, след като вече е приключил техният мандат. Госпожа Атанаска Дишева се изказа като член на ВСС, изразил особено мнение по колективното становище на Съвета, представено от господин Магдалинчев. Като лично мнение тя посочи, че споделя предложението за разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета и добави, че не вижда проблем за конституционно установения баланс между властите. Тя изрази подкрепата си към идеята за усилване на независимостта на съда чрез разделянето на Висшия съдебен съвет и предложените структурни промени в състава и в начина, по който се избират членовете. Госпожа Дишева изложи виждането, че мястото и правомощията на главния прокурор следва да бъдат запазени в съответствие със съществуващата уредба в Конституцията и изрази несъгласие с ограничаване правомощията на главния прокурор до даване само на методически указания. Господин Румен Ненков се изказа от името на останалите членове на Обществения съвет към Комисията по конституционни въпроси. Той посочи, че проектът има позитивни идеи, които могат да са приложими, и призова народните представители към прагматизъм, скромност и пестеливост. Той акцентира върху необходимостта от спешни промени и особено от нуждата от промени по отношение надзора за законност, който упражнява главният прокурор по отношение на всички прокурори. Господин Ненков постави въпроса за йерархията вътре в самата прокуратура и вътрешния контрол, като изрази мнение, че правомощията на главния прокурор следва да се ограничат единствено до даване на методически указания. Той особено наблегна на факта, че Венецианската комисия не е законодател и не може да настоява за разделянето на Висшия съдебен съвет, като същевременно мотивира необходимостта от балансиране на квотите в него. Господин Ненков посочи като предизвикателство предложението за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Той коментира положително предложението за въвеждане на механизъм за непрекъсваемост на дейността на законодателния орган – Народното събрание. Министърът на правосъдието господин Атанас Славов отбеляза, че предложенията за нова конституционна регулация са на общественото внимание от поне десетилетие, като през 2020 г. и 2021 г. също е имало конституционни проекти, предвиждащи разделяне на Висшия съдебен съвет. Той добави, че очаква Венецианската комисия да предостави становище по законодателната инициатива и обоснова необходимостта и възможността за извършване на предвижданите конституционни промени, като подробно изложи аргументи в подкрепа на направените предложения. Господин Славов благодари на председателя на Комисията по конституционни въпроси за организирания широк обществен дебат и представителен форум за дебатиране на Конституцията и добави, че Министерството на правосъдието ще вземе под внимание всички отправени критики и направени предложения, както и ще участва активно при прецизирането на предложените конституционни текстове. Извън заседанието, както беше отбелязано в началото на Доклада, в Комисията по конституционни въпроси постъпиха над 20 писмени становища от държавни институции, граждански организации и авторитетни представители на академичната общност. По време на заседанието писмените становища бяха на разположение на народните представители – членове на Комисията по конституционни въпроси. За нуждите на изчерпателността на Доклада и предоставянето на възможност на всички останали народни представители да си изградят информирано мнение по-долу в систематизиран вид ще бъдат представени основните тези на ангажираните институции, общности и академични личности, следвайки структурата на Проектозакона за изменение и допълнение на Конституцията. 1. По § 1 от Проекта – чл. 23 от Конституцията; определяне на образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство за приоритети. От Института за държавата и правото на БАН приветстват предложението, като препоръчват да се предвидят и така необходимите правни механизми и инструменти за гарантирането на неговата реализация. Членът на Обществения съвет към Комисията Румен Ненков не възразява срещу текста по принцип, но изразява съмнение дали такава политическа декларация има място в конституционния текст. Професор Екатерина Михайлова смята, че текстът трябва да бъде прецизиран и синхронизиран с останалия текст на същия член. Предложението се подкрепя от Българския хелзинкски комитет с изключение на термина „културно-историческо наследство“, в който те виждат опасност от широко тълкуване в светлината на възраждащия се шовинизъм и национализъм. 2. По § 2 от Проекта – чл. 64 от Конституцията; непрекъсваемост на законодателната власт. Предложението като цяло не среща възражение от страна на участниците в дебата. Професор Екатерина Михайлова подкрепя предложението и дори обръща внимание, че прекъсваемостта на законодателната власт противоречи на чл. 1, ал. 1 на Конституцията, като препоръчва редакционни изменения. Доцент Наталия Киселова смята, че би имало противоречие с практиката на конституционната юрисдикция – Тълкувателно решение № 5 от 2001 г., ако не се редактира терминът „конституиране“. Господин Георги Пирински обръща внимание върху несъвършенства на редакцията на предложението, които могат да доведат до възможни колизии между мандатите на предходното и новоизбраното Народно събрание. Професор Емилия Друмева от Администрацията на президента оспорва изменението на текстовете на чл. 64. 3. По § 3 и § 7 от Проекта – чл. 65, ал. 1 и чл. 110 от Конституцията; пасивно избирателно право за лица с двойно гражданство. Предложението се оспорва от професор Екатерина Михайлова, която посочва, че то рефлектира и върху Президента на Републиката – посочва Решение № 15/1995 г. Румен Ненков поставя въпроса дали с това няма да е налице забранено от Конституцията неравноправно третиране, доколкото за определена категория граждани ще се създаде възможност да заемат позиции във властовите структури едновременно на две държави. Професор Райна Николова, която изрази отрицателното си мнение по време на заседанието, го е развила подробно в писмено становище. Пита дали вносителите целят Президентът на Републиката да бъде лице с двойно гражданство и определя предложението като „нормативен експеримент, който ще взриви и разруши директно и окончателно българския национален суверенитет“. Господин Георги Пирински намира, че с това предложение се пренебрегва обстоятелството от изключителна важност, а именно, че гражданството предполага и налага ред определени задължения към държавата и на първо място – задължението за лоялност към нея и нейните институции. Наталия Киселова вижда противоречие на предложената редакция на чл. 65, ал. 1 със съществуващия текст на чл. 26, ал. 2 от Конституцията, който казва, че чужденците в България имат всички права и задължения освен правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. От Института за държавата и правото категорично се противопоставят на предложението за промяна в чл. 65, ал. 1 от Конституцията и също посочват, че измененията рефлектират върху разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от върховния закон, съгласно която за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната, и че ако бъдат приети по този начин, те ще допускат президентът да може да бъде лице с двойно или множествено гражданство. 4. По § 5 от Проекта – чл. 91б нов; механизъм за избиране от Народното събрание на регулаторни органи. От Института за държавата и правото намират за недопустимо този въпрос да се урежда в Основния закон и препоръчват да се прецизира терминологичният апарат с оглед изясняване на понятията за независими регулаторни и контролни органи. Считат, че тази уредба, съдържаща ненужна казуистика, следва да е предмет на специалното законодателство. Потенциалното приемане на текста ще наруши според тях разпоредби на правото на Европейския съюз и международни задължения на България. Професор Екатерина Михайлова има концептуално възражение, че мястото на това предложение не е в Конституцията, а в обикновеното законодателство. Според нея предложението по ал. 2 – право на Народното събрание да преценява адхок кои закони да приема с квалифицирано и кои с обикновено мнозинство – категорично не може да се приеме и критикува едно скорошно законодателно решение на Четиридесет и деветото народно събрание в този смисъл. Румен Ненков проблематизира редакцията на предлаганата норма от гледна точка на съдържащите се определения и нейния обхват. Според него решението на адресирания от предлаганата норма проблем трябва да се търси в обикновеното законодателство и в подобряване на политическата култура. Професор Райна Николова обръща внимание, че в българското право не съществува понятието „регулаторен орган“ и пита защо са изпуснати надзорните органи. Според нея Конституцията институционализира конкретни административни органи, а не работи с родови понятия. Смята, че предложението „принизява функцията на Народното събрание по конституирането на определени административни органи“ и препоръчва материята да бъде уредена, ако това се налага, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Георги Пирински обръща внимание, че принципите на субсидиарност и стабилност предпоставят изискването за независимост на регулаторните и контролните органи да се съчетава с не по-малко важното изискване за тяхната прозрачност и подотчетност, като смята, че материята следва да се урежда на законово, а не на конституционно равнище. Доцент Наталия Киселова вижда в Проекта противоречие между предложението на чл. 91б, ал. 2, тоест възможността Народното събрание да се обвърже с квалифицирано мнозинство при конституирането на някои други органи, когато такова квалифицирано мнозинство не фигурира в Конституцията, и съществуващия текст на чл. 81, ал. 2. Тя също съзира в предложения текст на чл. 91б, ал. 1 стесняване на конституционните правомощия на Народното събрание, както са разписани в чл. 84, т. 8, което ще породи противоречива практика. Доцент Киселова също смята, че терминът „независими регулаторни и контролни органи“ не е присъщ на юридическата лексика, а изразите „квалифицирано мнозинство“ и „ограничаване на броя на последователните мандати“ са неясни. Относно понятието „мандат“ и броя на последователните мандати тя счита, че текстът следва да е съобразен с практиката на конституционната юрисдикция – Тълкувателно решение № 13 от 2010 г. Българският хелзинкски комитет подкрепя предложението и препоръчва текстът на новия член 91б да се трансформира като точка в чл. 84 за по-добра систематизация. Препоръчва прецизиране на термините и въвеждане на указание как да се процедира, когато Народното събрание не избира органи с изтекъл мандат. 5. По § 6 от Проекта – чл. 99, ал. 5; механизъм за назначаване на служебно правителство. Администрацията на президента изказва несъгласие с мотивите на Законопроекта. Фигурата на служебното правителство според нея обслужва парламентарния конституционен модел. Предназначението на тази фигура е да преодолява кризи, които възникват типично за този модел, каквато е кризата на мнозинството в Народното събрание. Тази криза се решава чрез обръщане към избирателите и затова Конституцията възлага точно на президента като демократично избран и легитимен орган да подсигури процеса по разрешаването ѝ до създаването на ново парламентарно мнозинство. Друго изказано съображение от страна на Администрацията на президента е, че предвидените трима кандидати за служебен министър-председател ще бъдат в хипотеза на несъвместимост според действащата Конституция. Не е ясно и защо Народното събрание ще утвърждава състав на служебния кабинет: ако Събранието има мнозинство да утвърди служебно правителство, защо не може да избере редовно такова? Твърди се, че предложената промяна засяга формата на държавното управление, затова може да се реализира само от Велико народно събрание. С тази промяна се засяга и демократичната основа на държавата посредством обезвластяването на един демократично избран и легитимен орган. От Института за държавата и правото на БАН се противопоставят на измененията в чл. 99, ал. 5 относно служебния кабинет. Това проектопредложение реципира според тях частично начина на формиране на правителство от гръцката конституционна система, но тя е различна от установената в Република България, респективно правното положение, закрепено в чл. 37 от Конституцията на Гърция, е неприложимо за българския модел на управление поради разлики във формата на държавно устройство и държавно управление. Предложеният текст води до несъгласуваност на конституционните норми в българската Конституция. Професор Екатерина Михайлова смята, че предложението ограничава правомощията на президента и е неприемливо в този му вид. Предложенията за това кой може да е служебен министър-председател са юридически и политически проблематични. Румен Ненков препоръчва цялостно прередактиране на предлагания текст и проблематизира избора на служебен министър-председател да става ex lege измежду посочените лица, като препоръчва да се обсъдят опции с председателя на ВКС и омбудсмана. Георги Пирински подозира, че скритите мотиви на това предложение са да бъдат ограничени конституционните правомощия на президента, в резултат на което се стига до нарушаване на стабилността на цялостната конституционна конструкция. Наталия Киселова посочва, че определянето на председателя на Конституционния съд за служебен министър-председател влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 147, ал. 5 от Конституцията на Република България, която установява несъвместимост. От Сдружение „Справедливост за България“ са против орязването на президентските правомощия при съставянето на служебните кабинети за сметка на Народното събрание. Според тях би възникнала хипотеза едно и също Народно събрание да предлага редовен и служебен кабинет. От Българската съдийска асоциация казват, че разпоредбите за назначаване на служебното правителство са част от определения от Конституцията ред за формиране на основна конституционна институция, както и регламентират дейността и правомощията на друга такава – президента, като установяват необходимия и желан баланс между правомощията на президента и Народното събрание. Те могат да се променят по начина, по който е предвидено в Законопроекта, единствено от Велико народно събрание. 6. По § 8 и § 9 от Проекта – чл. 126, ал. 1 и чл. 127, т. 5; структура и правомощия на прокуратурата. Висшият съдебен съвет изразява резерви по отношение изменението на чл. 126, ал. 1 по аргумент от Решение на Конституционния съд № 13/2016 г. Изразяват несъгласие с изменението на чл. 127, т. 5 и отмяната на т. 6. От Института за държавата и правото считат, че действащата формулировка на чл. 126, ал. 1 от Конституцията е релевантна и следва да бъде запазена. Разпоредбата на чл. 127, т. 5 и 6 също не следва да бъде изменяна. Според Румен Ненков в предлагания вид новата ал. 1 на чл. 126 може да има негативен ефект, защото ще изключи възможността в рамките на задачите на прокуратурата да бъдат създадени структури, съответни на евентуални бъдещи специализирани съдилища, които няма да разглеждат наказателни дела, например за малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви. Той споделя идеята, заложена в предложената т. 5 на чл. 127, но има забележки към прецизността на редакцията – според него от текста излиза, че общественият интерес е на лицата, които се нуждаят от закрила. Доцент Наталия Киселова намира редакцията на чл. 127 за противоречаща на практиката на конституционната юрисдикция, която е задължителна за Народното събрание – Решение № 3 от 2023 г. От Сдружение „Справедливост за България“ се опасяват, че Върховната административна прокуратура ще бъде закрита. Създава се опасност актове на прокурори на по-ниско ниво да не могат да бъдат обжалвани от гражданите. Подобна промяна ще заздрави връзката между политици и прокурори на местно ниво в ущърб на българските граждани. Професор Михайлова оспорва изменението на т. 5 и отпадането на т. 6 в чл. 127. Професор Пенчо Пенев е против закриването на Върховната административна прокуратура и иска вносителите да обяснят мотивите си за това решение. От Българската съдийска асоциация смятат, че разпоредбата на чл. 126 е част от определения от Конституцията ред за формиране на основно конституционно установено звено на съдебната система и може да се промени по начина, по който е предвидено в Законопроекта, единствено от Велико народно събрание. Предложението за изменение на текста на чл. 126, ал. 1 се подкрепя от Инициатива „Правосъдие за всеки“, които смятат, че то съответства на настоящия смисъл на Конституцията и помага за избягване на дуалистичното тълкуване на разпоредбата. 7. По § 8 от Проекта – чл. 126, ал. 2; статут и функции на главния прокурор: а) статут на главния прокурор ВСС изразява резерви по отношение на принизяването на статута на главния прокурор и смята, че тази фигура е неотменна за правилното функциониране на правовия ред в България като единен специализиран орган. От Института за държавата и правото считат, че действащата формулировка на чл. 126, ал. 2 от Конституцията е релевантна и следва да бъде запазена. От Камарата на следователите в България смятат, че не съществува мотивирана необходимост от промяната в чл. 126 ал. 1, така както е формулирана в Законопроекта. Според тях посоченото предложение не отчита обстоятелството, че конституционно установената функция на прокуратурата да следи за спазване на законността съвсем не се изчерпва с наказателните съдопроизводства, като се позовават на скорошното Решение 3/2023 г. на Конституционния съд. Предложената „децентрализация на прокуратурата“ пък се намира в очевидно противоречие с Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд. Ограничаването на функциите на главния прокурор само до административен ръководител на върховната прокуратура ще създаде условия всеки административен ръководител да издава различни методически указания и да упражнява надзора за законност без съобразяване с общите насоки за действие и развитие на цялата система. Професор Пенчо Пенев поддържа, че прокуратурата трябва да остане йерархична. Професор Михайлова изказва опасение от създаването на местни феодални прокурори. Тя също поддържа йерархичността в изграждането на прокуратурата. Според Румен Ненков би било грешка главният прокурор да бъде превърнат в парадна фигура, която не носи отговорност за дейността на прокуратурата като цяло, а само на върховната прокуратура, която ръководи като администратор. Главният прокурор не само не трябва да е ограничен, а следва да бъде задължен да наблюдава дейността на прокурорите, като в обхвата на цялата страна констатира случаи на нееднакво и неточно прилагане на закона. Главният прокурор не може също да бъде лишен и от възможността да сезира върховните съдилища, когато установи противоречива или неправилна съдебна практика във връзка с упражняване на конституционните функции на прокуратурата. От Сдружение „Справедливост за България“ казват, че орязването на правомощията на главния прокурор отваря вратите за децентрализация на прокуратурата и създаването на „местни главни прокурори“, подвластни на олигархични интереси, основно базирани на местни зависимости. От Българската съдийска асоциация поддържат становището, че разпоредбите на чл. 126, ал. 2 и на чл. 127, т. 5 и 6 уреждат основна функция на конституционно установено звено на съдебната власт и баланса между властите и държавните органи и могат да се променят по начина, по който е предвидено в Законопроекта, единствено от Велико народно събрание. Администрацията на президента намира по принцип за уместна идеята правомощията на главния прокурор да бъдат ограничени до рамките на най-висшето ниво в прокурорската йерархия или както е предвидено в Проекта – до върховната прокуратура. Инициатива „Правосъдие за всеки“ смята, че предложената редакция е противоречива и двусмислена и трябва да бъде преразгледана при второто гласуване. Те подозират, че предложеният текст съзнателно казва, че главният прокурор е и ръководител на Върховната прокуратура, без да уточнява, че това е само Върховната касационна прокуратура, следователно главният прокурор би могъл да съвмести отново две ръководни длъжности и с това да получи прекомерно влияние в системата на прокуратурата. Тук те съзират риск да не се постигне декларираната цел за частична децентрализация на държавното обвинение. ИПВ поддържа своето принципно становище, че фигурата на главния прокурор трябва да отпадне изцяло. БХК приветства ограничаването на правомощията на главния прокурор. Критикува се запазването на монопола на прокуратурата върху наказателното обвинение и се предлага с такива правомощия да бъде снабден и съдът. б) надзор за законност Отпадането на правомощието за упражняване надзор за законност се критикува от Висшия съдебен съвет и от професор Пенчо Пенев, както и по-умерено от граждански организации. Съюзът на съдиите смята, че е необходимо надзорът за законност да бъде ограничен в рамките на наказателното производство, изпълнението на наказанията, задължителното и принудителното лечение. в) методически указания Запазването на правомощието на главния прокурор да издава методически указания се подкрепя от Висшия съдебен съвет и от повечето експерти и представители на институции, които вземат отношение по въпроса. ССБ също смята, че правомощието на главния прокурор да издава методически указания не трябва да бъде ограничавано, тъй като по този начин се уеднаквява практиката в досъдебната фаза за цялата страна.“ Заповядайте, господин Чолаков, до 32 страница.
#10 · speech
Докладчик Радомир Чолаков
Благодаря за помощта, господин Минчев. „8. По § 4 и § 10 от Проекта – чл. 129 до чл. 130в, включително чл. 84, т. 16; Висш съдебен съвет; разделяне, начин на избиране, компетенции: а) разделяне на ВСС на два съвета“ – внимавайте, колеги. „Идеята за разделяне на ВСС на два отделни съвета е особено проблематична, излиза извън мандата на обикновено Народно събрание и би била противоконституционна според Висшия съдебен съвет, Администрацията на президента, Националния институт за правосъдие, Българската съдийска асоциация, професор Екатерина Михайлова, професор Пенчо Пенев, доцент Наталия Киселова, господин Румен Ненков, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите. Съюзът на юрисконсултите също отхвърля идеята за разделянето на ВСС на два отделни съвета, като поставя въпроса: дали това е решение, продиктувано от рационални подбуди, или е каприз? Категорично против е Институтът за държавата и правото при БАН. От Съюза на съдиите в България считат, че пълното разделяне на ВСС на съдебен и прокурорски съвет без предвиден формат за съвместна работа ще доведе до капсулиране на двете съсловия и няма да допринесе за укрепване на върховенството на правото. Становището на ССБ е да се запази настоящият модел на интегриран ВСС с две отделни колегии/камари. Българският хелзинкски комитет подкрепя разделянето на ВСС на два отделни органа. б) мандати на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор Висшият съдебен съвет предупреждава, че намаляването на мандатите на длъжностите в съдебната власт може да е противоконституционно. Същото се отнася и по отношение на повторност на мандатите. Институтът за държавата и правото смята, що се отнася до промяната в мандатите на конституционно установени органи и длъжности, че те трябва внимателно да се обмислят в контекста на мотивите на Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд. Намаляването на срока на мандатите се подкрепя от професор Екатерина Михайлова, професор Пенчо Пенев и други. Възможността за втори мандат се критикува в голямата част от представените писмени становища. Инициатива „Правосъдие за всеки“, въпреки че приветства намаляването на продължителността на мандатите на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС, изразява неодобрението си за въвеждането на възможността за повторен мандат. БХК подкрепя намаляването на мандата на главния прокурор, но не и на председателите на ВКС и ВАС. Съюзът на съдиите изразява положително становище относно намаляването продължителността на мандатите на членовете на кадровия орган, като счита, че той следва дори да е по-кратък – 3 години. Препоръчително е съвместяване на съдийската длъжност и членството в кадровия орган, тоест по време на мандата си членовете на кадровия орган, които са съдии, да продължават да правораздават. в) състав на съдебния съвет Предложението за увеличаване на броя на представителите в професионалната квота за сметка на обществената се подкрепя от Висшия съдебен съвет, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и практически всички граждански организации и болшинството от членовете на Обществения съвет към Комисията по конституционни въпроси. От Съюза на съдиите в България смятат, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор имат различна функция и тежест в съдебната система, поради което търсенето на правна симетрия в уреждането на статута им е не само ненужно, но и разместващо баланса вътре в системата. Съюзът на съдиите в България споделя разбирането на вносителите, че председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд трябва да се избират само от съдебния съвет. Българският хелзински комитет настоява още по-ясно да бъде изведено, че в съдийския съвет съдиите ще бъдат избирани от съдии от различните нива на съдебната власт. Висшият съдебен съвет изразява притеснения относно възможността членовете на обществената квота в съдийския съвет да нямат нищо общо със съдебната система. Господин Румен Ненков смята, че ако бъде възприето предложението, ще се формира съдийска номенклатура. г) състав на прокурорския съвет Дисбалансът в полза на обществената квота за сметка на професионалната се критикува от: Висшия съдебен съвет, Главната прокуратура, Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите, професор Екатерина Михайлова, професор Пенчо Пенев и други. Според Института за държавата и правото предложеният текст на чл. 130в, ал. 2, който предоставя компетентност на Народното събрание да избира шест от десетте членове, засилва политическото влияние върху прокурорския съвет. Намират за целесъобразно увеличаване на професионалната квота за сметка на избраните от парламента членове. Съюзът на съдиите критикува предложеното решение главният прокурор да се избира само от прокурорския съвет, доминиран в съотношение 6 към 3 от парламентарната квота, и при отпадане на ролята на президента. Съюзът на съдиите в България смята, че по същество това е пряко назначение на главния прокурор от Народното събрание, което ще доведе до силна политизация на прокуратурата. Според Инициатива „Правосъдие за всеки“ доминацията на парламентарната квота в прокурорския съвет, каквато предвижда проектът, ще установи политически контрол върху прокуратурата, което е доказано през десетилетията, че е нежелателно. Българският хелзински комитет настоява в обществената квота на прокурорския съвет да не бъдат избирани политици, настоящи и бивши прокурори и следователи. Възразява срещу неучастието на министъра на правосъдието в гласуванията в прокурорския съвет. Съюзът на съдиите в България предлага главният прокурор да не влиза в състава на прокурорската колегия/камара. д) избор на главен прокурор Повечето коментатори са на мнение, че главният прокурор следва да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет както досега, за да могат и съдиите да участват в този процес. Според Инициатива „Правосъдие за всеки“ в интерес на провеждането на наказателната политика на държавата е главният прокурор да се избира от Пленума или от съвместно заседание на двата съвета, ако Пленумът отпадне. От сдружение „Справедливост за България“ изразяват опасението, че изборът на нов главен прокурор по предвидения в Проекта ред ще бъде политическо решение – предложение ще може да прави и министърът на правосъдието. Главният прокурор ще може да се избира хипотетично с 6-те гласа на назначените от политиците членове на новия прокурорски съвет. От Камарата на следователите също заявяват, че на практика главният прокурор ще бъде избиран от Народното събрание, опосредено чрез неговите представители в прокурорския съвет, които ще имат достатъчно мнозинство да бъде избран политически желан кандидат. От Съюза на съдиите също считат, че трябва да се запази правомощието на Пленума на Висшия съдебен съвет да избира главен прокурор. е) отговорност на главния прокурор Висшият съдебен съвет припомня своето отрицателно становище по механизма за разследване на главния прокурор и не вижда мястото му в Конституцията. Нормата е неясна според професор Екатерина Михайлова, а Камарата на следователите смята, че е неуместно в Конституцията да се коментира възможността главният прокурор да извършва престъпления. Същото се споделя и от Румен Ненков. По механизма за ангажиране на наказателна отговорност на главния прокурор Администрацията на президента счита, че той може и трябва да се уреди в обикновен закон, а не в Конституцията. ж) президентът и съдебната власт Отпадането на правомощието на президента да издава укази при назначаването на председателите на върховните съдилища и главния прокурор се отхвърля от всички институции и експерти, коментирали темата. Без изключение мнението е, че това ограничаване на правомощията на президента би било сметнато за противоконституционно, а освен това е нецелесъобразно и ненужно. Според Българската съдийска асоциация по този начин отпада уредено със създаването на Конституцията от Великото народно събрание основно правомощие на основен конституционен орган, свързано с установяване на баланс и контрол между конституционно установените органи, поради което тази промяна е в компетенциите единствено на Велико народно събрание. Според Администрацията на президента премахването на указа на президента от фактическия състав по назначаването на тримата големи ще създаде и правни проблеми. Ако те се назначават от двата съвета, тогава актовете ще бъдат обжалваеми по съдебен ред и тогава Върховният административен съд ще определя кой ще бъде окончателно назначен за председател на Върховния административен съд/Върховния касационен съд и главен прокурор. Особено при избирането на председател на Върховния административен съд е абсурдна хипотезата изборът му да се обжалва пред самия Върховен административен съд. 9. По § 11 от Проекта – чл. 131 нов; правомощия на министъра на правосъдието. Висшият съдебен съвет критикува липсата на мотиви към предложенията за ревизия на чл. 131. Същата критика отправя и доцент Наталия Киселова. Според Висшия съдебен съвет правомощията са разписани неясно, а правомощието на министъра да прави предложения за образуване на дисциплинарно производство не следва да бъде ограничавано или премахвано. Предложението управлението на недвижимите имоти на съдебната власт да се върне към министъра според Висшия съдебен съвет връща отхвърленото положение от периода преди 2015 г. От Института за държавата и правото отхвърлят формулираните предложения за правомощията на министъра на правосъдието като нецелесъобразни. В така предложения текст на чл. 131 според тях се нарушава принципът за разделение на властите. Националният институт по правосъдие препоръчва да се запазят правомощията на министъра в сферата на обучението на кадрите в съдебната власт. От Съюза на съдиите в България поддържат тезата, че правомощието на министъра на правосъдието, закрепено в чл. 130в, т. 4 от действащата Конституция – да участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, изразяващо се в правото му да излъчва член на Управителния съвет на Националния институт на правосъдието, следва да се запази. Професор Екатерина Михайлова смята, че с редакцията на промените не се разширяват, а на практика се ограничават правомощията на министъра. Румен Ненков не вижда причина участието на министъра на правосъдието в процедурата по назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност на магистрати, както е по действащата конституционна разпоредба, да бъде диференцирано – стеснено за съдиите и в голям обем за прокурорите и следователите, доколкото става дума само за внасяне на предложения, а не за решаване по същество на кадровите въпроси. Възразява управлението на недвижимите имоти да бъде върнато у министъра. Българският хелзински комитет оспорва присъствието на фигурата на министъра на правосъдието в конституционния текст по отношение на съда и препоръчва да бъде запазен в текста, отнасящ се само до прокурорския съвет, като подкрепя идеята министърът да се ангажира с управлението на имотите на съдебната власт. 10. По § 12 от Проекта – чл. 132а на Конституцията; Инспекторат. Висшият съдебен съвет възразява срещу ал. 2 и ал. 3, изречение второ и ал. 6, т. 3 и 4 на чл. 132а. Твърди се, че с предлаганите редакции Инспекторатът се превръща в извънредна съдебна инстанция. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет подкрепя единствено промяната на названието на органа, а именно Инспекторат на съдебната власт. Към останалите редакции на чл. 132а Инспекторатът е критичен и ги намира за неправилни и нецелесъобразни. Обратно на това мнение, редица експерти смятат, че изваждането на Инспектората от Висшия съдебен съвет и дефинирането му като Инспекторат на съдебната власт представлява създаване на нов орган в структурата на съдебната власт, което противоречи на Конституцията. От Института за държавата и правото обръщат внимание, че предложената регламентация на правното положение на Инспектората следва да бъде уредена в Закона за съдебната власт. Неговото нормативно детайлизиране не може да бъде предмет на Върховния закон. Те намират сега действащите правила, регламентирани в Конституцията по този въпрос, за добри. Съюзът на съдиите в България казва в становището си, че новият орган, който се предлага да бъде създаден, е изцяло политически и че трябва да се запази качеството на Инспектората като помощен орган към съдийския, съответно прокурорския съвет (колегия или камара). Като помощен орган Инспекторатът трябва да бъде уреден на законодателно, а не на конституционно ниво. В този смисъл считат, че би следвало да се възстанови конституционната уредба отпреди изменението ѝ от 2006 г. Камарата на следователите в България изказва съмнение дали учредяването на новия Инспекторат не представлява промяна във формата на държавно управление и смята, че със създаването му ще се наруши концепцията на механизъм за вътрешен контрол в рамките на съдебната власт. Администрацията на президента изразява съображение, че текстът създава риск от ненужно дублиране на функции и конфликти на компетентност между Инспектората и инстанционния контрол, когато става дума за констатирането на нарушения на съдопроизводствените правила от страна на магистрати. Проблематизира се отпадането от функциите на Инспектората на проверките на имуществените декларации и конфликта на интереси на магистратите. Инициатива „Правосъдие за всеки“ смята, че Инспекторатът следва да остане орган към Висшия съдебен съвет, да се намали мандатът от пет на четири години и да не се допускат два последователни мандата за членовете му, за да не се позволи капсулирането му и превръщането му в избирателно работещ бюрократичен орган. Румен Ненков възразява Инспекторатът да бъде отделен от Висшия съдебен съвет и критикува някои от формулировките на правомощията му съгласно проекта. Професор Екатерина Михайлова смята, че въпросът за пенсионирането на инспекторите следва да се уреди в Закона за съдебната власт, а не в Конституцията. Професор Пенчо Пенев препоръчва Инспекторатът да бъде снабден с правото да извършва проверка за качество на свършените съдебни актове, каквато е била традиционната практика в България. Професор Райна Николова енергично подкрепя забраната за инспекторите да се връщат в магистратурата след изтичането на мандатите им. 11. По § 13 и § 14 от Проекта – чл. 147, чл. 150, ал. 1, 5, 6 и 7; Конституционен съд; индивидуална конституционна жалба а) индивидуална конституционна жалба Въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба се подкрепя по принцип от всички коментатори, но отново всички имат сериозни забележки по редакцията на текстовете и особено по възможните последствия за дейността на Конституционния съд. Всички възразяват срещу това регламентирането на съществени аспекти на този институт да се уреждат в Правилника за дейността на Конституционния съд. Омбудсманът на Република България госпожа Диана Ковачева подкрепя предложението за въвеждане на индивидуална конституционна жалба и подчертава, че този въпрос очаква своето разрешение отдавна. Инициатива „Правосъдие за всеки“ подкрепя предложението за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но прави уточнението, че индивидуалната конституционна жалба следва да бъде обвързана с наличието на две предпоставки, разписани още на конституционно ниво: субсидиарност спрямо предвидената за долуинстанционните съдилища възможност да сезират Конституционния съд и наличие на правен интерес на жалбоподателите. Съюзът на съдиите в България изразява положително становище относно измененията, целящи разширяване кръга на лицата с право да сезират Конституционния съд, а именно да се предостави възможност на всеки съдия да сезира Конституционния съд във връзка с дела, които разглежда. Това правомощие на съда ще кореспондира с правомощието му да сезира Съда на Европейския съюз при съмнение за противоречие на национален нормативен акт с правото на Европейския съюз. От друга страна, правото на индивидуална конституционна жалба би било оправдано единствено в случаите, при които конституционно закрепено право е нарушено и последното не би могло да бъде защитено в производство пред съд, тоест само в подобна хипотеза гражданинът би имал реална нужда от конституционно правосъдие. Наталия Киселова намира за необходимо да се синхронизира новата ал. 6 на чл. 150 със съществуващата ал. 2, касаеща правомощието на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да сезират конституционната юрисдикция. Синхронизация трябва и на ал. 7 с алинеи 3 и 4, касаещи правомощието на омбудсмана и правото на Висшия адвокатски съвет да сезират. Нужно е и съобразяване с практиката на конституционната юрисдикция, която е задължителна за Народното събрание, що се отнася до ограничаването на правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд (Тълкувателно решение № 11 от 2020 г.). По отношение на новата ал. 7 тя напомня още, че Конституционният съд не е част от съдебната власт. (Тълкувателно решение № 18 от 1993 г.). б) избор на конституционни съдии Институтът за държавата и правото и Румен Ненков предупреждават за възможността за блокиране на избора на конституционни съдии от парламента при завишаване на мнозинството за избор. в) отпадане на правото на главния прокурор да сезира Конституционния съд Отпадането на правото на главния прокурор да сезира Конституционния съд се критикува без изключение от всички институции и експерти, които са взели отношение по въпроса. Изразява се учудване от опита в това отношение главният прокурор да бъде приравнен на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет. 12. По § 15 и § 16 – чл. 170 нов; Национален празник С две-три изключения участниците в публичното обсъждане и в устните си, и в писмените си становища се въздържат да коментират тази тема. След запознаването с устно изказаните мнения от гостите на заседанието и запознаване с представените становища от институции, академични кръгове и граждански организации думата за обсъждане на Проекта на закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България беше предоставена на членовете на Комисията по конституционни въпроси. В обсъждането взеха участие народните представители Екатерина Захариева, Мая Димитрова и Златан Златанов. Госпожа Захариева изрази несъгласие с призивите да се оттегли Проектът на закон, като подчерта, че едва ли ще се намери проект, който да бъде одобрен единодушно от всички. Тя подчерта, че въпреки критиките, които получава внесеният проект, той би бил добра основа за дебат и изрази убеждение, че когато приключи конституционната процедура, ще имаме един текст, който ще направи съдебната система такава, че доверието от обществото в нея да бъде по-високо. Народните представители Мая Димитрова и Златан Златанов подчертаха, че няма да подкрепят така предложените промени в Конституцията на Република България. В заключение Комисията по конституционни въпроси реши: с 5 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа предложението на 166 народни представители – Проект на закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 49-354-01-83, от 28 юли 2023 г., направено по реда на чл. 154, ал. 1 от същата, да го подложи на разглеждане в срока, посочен в нейния чл. 154, ал. 2, и да го подложи на гласуване по реда на чл. 155 от Конституцията.“ Благодаря Ви.
#11 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Благодаря Ви, господин Чолаков. Изслушахме Доклада на Комисията. Сега думата имат вносителите. Кой желае да вземе отношение?
#12 · speech
Христо Проданов
БСП за България, от място
За процедура.
#13 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Заповядайте за процедура.
#14 · speech
Христо Проданов
БСП за България
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е за пряко излъчване на дебата по БНТ и БНР. Все пак Конституцията е Основен закон, така че ние трябва да дадем възможност на хората, които са заинтересовани от този дебат, да имат възможност да го проследят. Другата важна причина, поради която предлагаме и настояваме за пряко излъчване по БНТ и БНР, все пак, колеги, да не забравяме, че Конституцията беше параванът, зад който погребаха всички морални ценности и задръжки, така че да направите сглобката, която в момента управлява България. Така че настояваме за пряко излъчване по БНТ и БНР.
#15 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Има ли обратно становище? Тогава гласуваме, уважаеми колеги, след като няма обратно предложение, гласуваме предложението на господин Проданов да се излъчва по БНТ и БНР днешното заседание. Гласували 155 народни представители: за 54, против 4 и въздържали се 97. Предложението не е прието. (Реплики: „Прегласуване!“ от „БСП за България“.) Прегласуване по предложение на колегите от БСП. Заповядайте, господин Проданов.
#16 · speech
Христо Проданов
БСП за България
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Господин Чолаков, вчера в дебатите Вие тук станахте и се възмутихте от това, че това мнозинство сътворява абсолютна вакханалия в законодателството, което прави в момента. Това същото мнозинство в момента е тръгнало да променя Основния закон на държавата, именно Конституцията. Точно поради тази причина ние настояваме за прозрачност, защото наистина е важно Основният закон и промените в него да бъдат достояние на българските граждани. Така че, уважаеми колеги, още веднъж Ви призовавам поне сега за някаква откритост, почтеност и честност, така че наистина всеки, който има желание, да има възможност да наблюдава дебатите, тезите, които се изказват от различните политически сили, това, което всеки един от нас ще защитава с изказванията си от тази трибуна, защото наистина промените в най-важния закон трябва да бъдат достояние на българските граждани и всеки, който има желание да наблюдава този дебат, да има възможността да го направи. Така че още веднъж Ви призовавам – моля да гласувате за това предложение.
#17 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Господин Чолаков – втора процедура.
#18 · speech
Радомир Чолаков
ГЕРБ-СДС
Аз за лично обяснение на господин Проданов, колеги, понеже ме спомена. Вчера това, което казах, господин Проданов, е, че управляващите създават законодателно блато – не мнозинството, а управляващите, и цитирах заглавие от вестник.
#19 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Прегласуване по молба на парламентарната група на БСП на господин Проданов.
#20 · speech
Георги Свиленски
БСП за България, от място
За процедура.
#21 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Първо прегласуване и след това. Режим на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 65, против 24 и въздържали се 105. Предложението не е прието. Продължаваме с позицията на вносителите.
#22 · speech
Георги Свиленски
БСП за България, от място
За процедура.
#23 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Отново ли процедура? Заповядайте, господин Свиленски.
#24 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Наистина ли искате да скриете дебата за българската Конституция от българските граждани? И това ли искате да скриете от българските граждани? Конституцията, която се променя със 160 народни представители, искате да бъдат изключени камерите? Искате ли да закрием заседанието? Предлагам, уважаема госпожо Председател, да закрием заседанието, за да не може българските граждани да чуят нелепите предложения на управляващото мнозинство. Госпожо Председател, сериозно, предложението ми е днешното пленарно заседание да се излъчва по Канал 1 на Българската национална телевизия. Различно предложение от това, което беше гласувано преди малко. Колеги, осъзнайте се. Цяла България сега вази гледа, а Вие искате да се скриете от това, което правите.
#25 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Благодаря, господин Свиленски. Това вече е гласувана процедура. Няма как да я подложа отново на гласуване.
#26 · speech
Георги Свиленски
БСП за България, от място
Това е предложение за Канал 1.
#27 · speech
Председател Филиз Хюсменова
Добре. Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски. Гласували 197 народни представители: за 63, против 59 и въздържали се 75. Предложението не е прието. (Реплики: „Прегласуване!“ от „БСП за България“.) Прегласуване по предложение на парламентарната група на БСП. Гласували 198 народни представители: за 65, против 62 и въздържали се 71. Предложението не е прието. Преминаваме към становищата на вносителите. Кой ще вземе думата от вносителите? Заповядайте, имате думата. (Шум, реплики: „Най-големият правист.“, възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания.)
#28 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми колеги, като един от вносителите ми позволете в началото на дебата, който ни предстои, да се опитам да предложа няколко тези. На първо място, да поговорим за големите цели – политическата цел на измененията, които се предлагат, за да може да знаем откъде тръгваме. Мисля, че политическите цели, които си поставяме пред нас, трябва, като ги дефинираме, да изхождаме от една древна сентенция, която казва, че правосъдието е основа на държавността. Правосъдието е основа на държавния суверенитет, способността на една политическа общност да гарантира справедливото прилагане на закона е във фундамента на нейната субектност като държава. Когато в сърцевината на измененията, които ние предлагаме, стоят въпросите, свързани със статута на съда, статута на органите на съдебната власт и на съдебната система, това е, защото ние трябва да завършим консолидацията на българския суверенитет и на стабилизацията на парламентарната република и парламентарната демокрация в България. Това не са просто думи, защото, ако погледнете положението на България на международната сцена и в Европа специално, Вие ще забележите, че доскоро страната ни беше обект на три инструмента за мониторинг по отношение на правовия ред в страната. Това е абсолютно безпрецедентно в Европейския съюз. България влезе в Европейския съюз със специално създадения за нея механизъм за наблюдение по отношение на върховенството на закона. Наред с това подлежим на общия механизъм за наблюдение на състоянието на върховенството на правото и единствена членка на Европейския съюз – България продължава да бъде под така наречения постмониторингов диалог от страна на Съвета на Европа, тоест организацията, която трябва да гарантира, че България отговаря на Копенхагенските критерии, за да може да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, продължава години след започването на преговорите и присъединяването ни към Европейския съюз, продължава да ни наблюдава по теми, свързани със състоянието на правосъдието и върховенството на правото в България. Нещо повече, и пак искам да подчертая, България е единствената страна членка, която е подложена на този механизъм. И се чуват гласове, че това може не просто да не бъде прекратено, а да прерасне в пълноценен мониторинг върху България. Фактически нашите най-близки партньори в Европейския съюз и в Съвета на Европа продължават да изказват загриженост и препоръки относно състоянието на правосъдието и върховенството на правото в България. Нещо повече – България е страната с най-много санкции, наложени по „Магнитски“. Това не е личен казус на един или друг. Това е проблем на суверенитета на България. Това означава, че нашите партньори нямат доверие в способността на нашите институции, които гарантират прилагането на закона – българското правосъдие да го прилага по ефективен начин, който отговаря на общите стандарти. Това е огромен проблем за страната не само от гледна точка на нейния престиж, което не е малко, но и от гледна точка на нейната инвестиционна привлекателност, на това каква е стойността на активите в страната. Има своите икономически ефекти. На второ място, не по значение, разбира се, това, която трябва да направим, е да затворим един източник на дългогодишна политическа нестабилност в България, защото, когато в една страна няма доверие – вътрешно и външно, в способността ѝ да налага закона и да въздава независимо и обективно правосъдие, това се изражда в постоянни политически кризи. Това минава през делегитимация на основните органи на политическата система като цяло и води до постоянна нестабилност и постоянни кризи и ние го виждаме. Виждаме го не само в последния период, в последните години, виждаме го в цялата история на така наречения демократичен преход. Българската политическа система е преследвана и така да се каже – можем да кажем карма, но постоянна неспособност да се реши проблемът със съмнения за корупцията по системен начин, е по една проста причина. Ние тук злоупотребяваме с взаимните обвинения в корупция. Всички сме го правили и ще продължим да го правим, но ние нямаме обективен механизъм, който се ползва с доверие от цялото общество, който да ги разрешава тези въпроси. Когато някой каже, че Христо Иванов е корумпиран, аз не мога да кажа: осъдете ме и като не сте ме осъдили, недейте да твърдите това нещо повече! Точка! Защото не може да се приключи това нещо по начин, който се ползва с обществено доверие. Докато ние не завършим изграждането на българското правосъдие като институционална рамка, която се ползва с високо обществено доверие, ние не можем да постигнем базова политическа стабилност и легитимност на всички институции и процеси на взимане на решения в страната. Затова казвам, че освен изграждането, доизграждането и консолидирането на нашия суверенитет от гледна точка външна ние днес правим много важна стъпка в посока на това, имаме много важен отворен прозорец по посока на това да стабилизираме българската политическа система по отношение на съмненията в това дали тя изобщо е способна да взима решения, които са изцяло подчинени на обществения интерес и на закона, а не отвлечени от корупционни интереси. Трябва да опитаме да създадем предпоставка да имаме институции, които да решат този въпрос веднъж завинаги и да го изчистват от политическия терен, за да може политическият терен да премине в нормално системно институционално действие. Правим и нещо, което има своето огромно цивилизационно значение. Днес прогласяваме и правим пореден опит да прогласим една проста истина и тя е, че в основата на правосъдието стои независимият безпристрастен съд. За да имаме независим безпристрастен съд, ние трябва да уредим едни институционални конституционни гаранции за тази независимост, за една проста реалност, когато някой влезе в съдебна зала, независимо от това кой е – той или тя, дали е политик, дали е лице, облечено във власт, дали е могъщ бизнесмен, или бизнесдама, или гражданин, законът ще бъде приложен по един и същи начин. Законът ще бъде приложен без оглед на това кой си, какъв си, а единствено и само от гледна точка на фактите и на правото. Това е във фундамента на европейската цивилизация. В някакъв смисъл цялата история на европейската цивилизация може да бъде разглеждана като реакция, като продължение на два несправедливи съдебни процеса – процеса срещу Сократ и процеса срещу Исус Христос. Ако се замислите как несправедливостта на тези два процеса продължава хиляди години да стои във фундамента на нашите представи за справедливо обществено устройство, ще видите колко е важна стойността на това, което днес се опитваме да направим – да прогласим фундаменталната стойност на съдебната независимост, всички останали елементи на съдебната власт и на съдебната система. Тяхната мяра на автономия и независимост обслужва съдийската независимост. Има смисъл и се остойностява дотолкова, доколкото в крайна сметка са част от гаранциите за това, че когато човек застане пред съда, той или тя ще бъде абсолютно сигурен, че просто ще бъде насаме със закона, обективните факти и вътрешното отговорно убеждение на съдията и всички останали участници в процеса. Това е нашата фундаментална задача днес. Разбира се, в последните две години изникна още един въпрос – това, че се оказа, че уредбата на служебните правителства позволява преминаването на българската държава, на българското устройство – държавно и република, в един, както се оказа, резервен режим, непредвиден всъщност изрично в Конституцията, на някакво полупрезидентско управление, което се случва извън нормалната система от противовеси и баланси на управление на държавата. Това е проблем, който се видя в своята пълнота в последните две години по време на политическата криза и ние днес също поставяме тази тема за нейното разрешаване. От гледна точка на тези цели Проектът, който стои пред Вас, конкретно си поставя за задача да реши следните въпроси: да постигнем европейския стандарт на независимост на съда. Има множество препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право – Венецианската комисия, на Съвета на Европа, на Европейския съд по правата на човека, на Европейската комисия, на множество други авторитетни международни органи, които в своята сума ни казват едно просто нещо: България продължава да не е постигнала пълната мяра на европейските институционални стандарти за независим съд. Дори само това да беше нашата задача, ние трябва днес да разбираме нейната първостепенна значимост за фундамента на Републиката. Свързано с това, ние трябва да решим проблема за прокуратурата, за това да имаме една деполитизирана, независима, отчетна, демократична и ефективна прокуратура, държавно обвинение. Не, няма война срещу прокуратурата и прокурорите, има грижа за това държавното обвинение да заеме своята подобаваща роля и да изпълнява своята функция от огромна обществено-политическа значимост, за това в България да има законност и усещане за законност. Така че независимост за съда по европейски стандарт, ефективна и отчетна прокуратура – това са фундаменталните ни задачи, и намиране на правилното решение при разглеждане на модела на служебните кабинети, така че да не позволяваме възникването на подобни президентски режими на управление на държавата. Разбира се, свързано с необходимостта в България да се гарантира пълна мяра на защита на правата на човека, на достъп до правосъдие и на достъп до конституционно правосъдие са предложенията, свързани с въвеждането на индивидуалната конституционна жалба. Трябва да ги спомена, но те са подчинени на онази голяма цел, за която говоря. Оттам нататък имаме конкретни текстове. Какво е нашето отношение към тях, към тези текстове? Тези текстове са покана за дебат. И аз искам тук да благодаря на Комисията по конституционни въпроси и лично на нейния председател господин Чолаков за проведените дискусии. Искам да кажа, че след като, надявам се, днес преминем прага на първото четене и Народното събрание се ангажира с това, че Конституцията наистина ще бъде променяна в тези насоки, които очертах и които Законопроектът очертава, всъщност ще започне работата по уточняването на текстовете. Няма текстове, които самоцелно ще бъдат налагани. Всички добронамерени и конструктивни критики, дори да не са добронамерени, ако са конструктивни и съдържателни, трябва да бъдат чути и ще бъдат чути. Искам изрично да се обърна и към институциите на съдебната власт, към двете върховни съдилища, към адвокатурата, към прокуратурата: да работим по конкретни текстове, по конкретни решения по темите, които бяха поставени в дискусиите, така че да се изработи проект, който наистина да се ползва с широк консенсус, и разбира се обаче, решително да постига целите, които очертах в началото, защото ние с целите не можем да направим компромис. С текстовете – ще чуем, ще слушаме със скромност и уважение всяко мнение, за да изработим възможно най-добрите решения. Искам да кажа и още едно нещо за процеса, който продължава оттук нататък. Направи впечатление, че започнаха общи становища и становища, които се допълват и имат общи теми между представителите на организациите на съдиите и организациите на прокурорите. Това вече е изключително добър знак, че реформата започва да намира правилния път, защото всъщност ние започваме да виждаме обединение на професионална общност около тези и около позиции и ние с особено уважение ще се отнесем към такъв тип становища. Реформата започва с промяната в Конституцията, но тя няма да завърши с нея и не може да завърши с нея. Това е теза, която особено колегите от ГЕРБ много години са с споделяли, тук аз искам изрично да се съглася с тях. След промените в Конституцията, които ще дадат голямата рамка, ще трябва да се промени Устройственият закон за съдебната власт. След това ще трябва да бъдат избрани новите състави на органите на съдебната власт и заедно с тях ще последва работа по процесуалните закони – най-вече по НПК. Защото, след като вече сме постигнали, надявам се, нов стандарт на възможност за обществено доверие в прокуратурата на база на това, че тя ще бъде по един по-добър начин включена в системата на демократичен контрол и отчетност, което пък да гарантира нейната ефективност. След като това е постигнато, вече можем да започнем разговора за внимателното ограничаване на формализма в наказателния процес, защото това също е разговор, който трябва да се случи внимателно. Едва тогава ние можем да говорим за завършване на законодателната част. Прокуратурата тепърва ще трябва да изгражда своя вътрешноорганизационен модел и ние тук много внимателно ще чуем всички гласове по отношение статута на главния прокурор, по отношение на призивите да се помисли да се запази някаква форма, някаква роля на тази фигура по отношение на стандартите в прокуратурата. Трябва много внимателно да се намери този баланс. Този баланс на конституционно ниво ще бъде предвиден, но той ще бъде доуреден подробно и окончателно на законово ниво. Така че пълният обем от реформи включва в себе си освен конституционната рамка, ЗСВ, НПК, избора на нови органи, които вече да започнат на организационно ниво да прилагат мандата, който ще им бъде даден от обществото, отново да повторя, за независим съд по европейски стандарти и за отчетна и ефективна прокуратура, също по европейски стандарт. Искам предварително да благодаря на всеки един от Вас и за критиките, и за предложенията, които ще направи. Знам, че този дебат се случва на прага на местните избори и се надявам, че все пак ще помним, че това, което днес тук ще бъде казано, ще остане в аналите на българското конституционно устройство, ще бъдат четени тези протоколи далече отвъд местните избори, каквото и да стане накрая. В този смисъл искам да благодаря всеки един от Вас, който прояви и необходимата държавна отговорност днес в дебата – да говорим по същество и да говорим за това наистина да изработим едни възможно най-добри решения, защото нашата воля е това. Искам да благодаря отново на Конституционната комисия и отново на всеки един от вас за това, че сте тук днес и ще участвате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#29 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря за становището, господин Иванов. Откривам дискусията на първо четене на Законопроекта за промени в Конституцията на Република България. Колеги, имате думата за изказвания. Госпожо Нинова, имате думата. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата!
#30 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Уважаеми български граждани! Днес се случва абсолютен прецедент, откакто съществува Народно събрание в България. Конституцията е променяна пет пъти, четири пъти в съдебната ѝ част, но днес е прецедент, защото се чуха близо 50 отрицателни становища по този законопроект и нито едно положително. Отрицателни от всички професионални гилдии, които тази съдебна реформа засяга, и Вие ги чухте. Прокурори, следователи, адвокати, юристи, учени, конституционалисти – бивши и настоящи, над 50 или близо 50 преброих отрицателни становища и нито едно позитивно! Няма такъв законопроект, обсъждан и приеман в българското Народно събрание, откакто то съществува! Господин Чолаков тук ли е? Съжалявам, че се падна на него, защото той е грамотен човек, да изчете този позорен доклад с всичките отрицателни становища. Този доклад представлява предварителна осъдителна присъда, преди да е влязъл обвиняемият. (Шум и реплики.) Той Ви отряза главите – на съдебната реформа и на авторите на този текст. Нито един Ваш колега, наш колега, от нито една гилдия не казва нито една добра дума за това, което сте сътворили. Изненадана съм, че в Доклада господин Чолаков се позова на една концепция, която се казва raison d’Etat. Уважаеми колеги, зад това френско словосъчетание стои много древна правна концепция. Това е така наречената реалистка школа в международното право и в международните отношения. По същество тя означава защита и отстояване на националния интерес – това е raison d’Etat и съществува от времето на Ренесанса. Да се позовавате в този текст на защита на националния интерес, е подигравка с интелигентността на българските граждани, с тежестта на българското Народно събрание и ще Ви кажа защо. Не защита, а посегателство върху националния интерес представлява допускането от Вас народни представители, министри, президент да са хора с двойно гражданство. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това не е защита на националния интерес, а отказ от национален суверенитет. Това са наши убеждения, но аз ще Ви го прочета и казано професионално от университетски преподаватели, професори, учени, юристи, които са Ви го казали по време на дискусията, но ще извадя само една част от този цитат, защото той е интересен и конкретен: „Ако погледнем в най-близък регионален план, ще се окаже, че членове на изброените централни органи на държавната власт, за които длъжности до този момент се изисква притежаването единствено на българско гражданство, след приемане на това Ваше предложение ще могат да бъдат едновременно български граждани и такива на: Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Гърция, Република Турция, на Грузия, на Руската федерация, на Украйна и на Румъния“ – университетски преподаватели, и накрая те казват: „Това представлява пряка заплаха за българската държавност с този нормативен експеримент, който ще взриви и разруши директно и окончателно българския национален суверенитет.“ Никога няма да подкрепим висши държавни и политически постове да се заемат от хора с двойно гражданство, защото това означава, че българските ръководители и държавници ще служат на двойни интереси. Това означава, че хора, които са се клели в конституциите на две държави, ще трябва да съчетават интересите на две държави – както на такива от Европейския съюз, такива и извън него. Европейско ли Ви се вижда това? Национално отговорно ли Ви се вижда? (Реплика: „Не!“) Не. Никой не споменава, вероятно от срам или защото ще го оттеглите, че raison d’Etat, тоест в интерес на националния интерес сменяте Националния празник. Текстът стои в Конституцията, която предлагате, текстът стои и защо мълчите? Един от вносителите поне да излезе и да каже, че между първо и второ четене ще го оттеглите. Такива подсказки се чуха от Борисов – къде е, да дойде и да каже?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Националният празник няма да се пипа – излезте и го кажете, че между първо и второ ще го оттеглите, защото това също е посегателство върху национален суверенитет. Втората част – служебното правителство. Тръгнахте с голямата кошница да ограничите правомощията на служебното правителство, водени от обективни причини. Служебните правителства на президента Радев минаха всякакви граници и това, че този въпрос не е уреден в Конституцията, е празнота, но тръгнахте с голямата кошница и приключвате с празни ръце. Защо? Предлагате само служебният министър-председател да бъде избиран измежду БНБ, Конституционен съд и Сметна палата. Колеги, работата на един служебен кабинет не зависи от това кой е министър-председател, тя зависи от неговите правомощия, а Вие там не правите нищо. Дори и такъв министър-председател, избран измежду тримата големи, има правомощия да подписва дългосрочни договори за 30 години напред, като например да купи нови осем F-16, каквото направи Радев. Има правомощия да уволни седем хиляди административни държавни служители, има правомощия, да не ги изреждам всичките, и това не е решение. Истинското решение е в Конституцията да бъде записано, че правомощията на служебния кабинет се определят със специален закон за служебния кабинет. И тогава да седнем и да обсъдим докъде може служебният кабинет и откъде нататък той да бъде ограничен. Сега какво правите? Определяте кой е да министър-председател измежду трима, и какво от това? Това не е реформа в основите на държавността, както каза господин Иванов, това е имитация. И вече по същество за съдебната реформа – две трети от професионалистите и от хората, които ще засегне тази реформа, Ви казват в Доклада и в дискусиите, че тя не е работа на това Народно събрание, че се изисква Велико народно събрание, а с какви претенции на велики юристи тръгвате, че правите промени в Конституцията, че целите правова държава, че целите справедлив процес, след като тръгвате с нарушаване на Конституцията. Някой ще ми отговори ли? Приемате поправки, които са тема на Велико народно събрание, които някои ще оспорят, сигурно ще оспорим, и Конституционният съд ще Ви каже, че са противоконституционни. Кого лъжете? На какво си играете? Конституционна реформа на думи, а по същество абсолютна юридическа неграмотност, която ще вкара и съдебната система, и структурата на държавните институции в още допълнителен хаос от това, което направихте досега, защото досега правехте съдебна реформа. Какъв ѝ е резултатът? Кюлчетата и Барселонагейт са закрити на Борисов (шум и реплики), а вчера и делото на Кирил Петков за двойното гражданство е прекратено. Ами Вие си постигнахте целта – пералнята работи няколко месеца, и изобщо това с двойното гражданство го махнете, защото, ако целта е била да преперете Кирил Петков, той вече е изпран. Няма казус с двойното му гражданство. Прокуратурата му прекрати делото. Продължавам по съдебната реформа. Първо, тръгвате с фалстарт, защото предлагате неща, които са работа на Великото народно събрание, противоконституционни са и ще бъдат обявени за такива. Второ, тук представящите предложението обърнаха изключително внимание на мониторинга, на списъка „Магнитски“, на външните фактори и не толкова на вътрешния ни проблем. Пак ли ще обслужвате външните фактори и ще действате под външен натиск? Кое от тези предложения – едно ми кажете, прави процеса по-бърз, по-справедлив, изключва всякакви гаранции, че богатите, близките до властта, обръчи от фирми и така нататък ще получат справедливост? Кое предложение решава темата справедливост в българското правосъдие и стига до всеки български гражданин? Кое? Нито едно. Тези предложения представляват поредния опит да се овладее съдебната система, а не да се решават нейните проблеми. Господин Иванов казва, че ще се търси консенсус и ще се чуят всички разумни предложения. Искам да Ви питам какъв консенсус ще намерите с прокуратурата, която казва следното: демонтирането и разграждането, което предлагате, ще е в тежък ущърб не само на съдебната система, но и на обществото като цяло. Става въпрос за децентрализацията на прокуратурата и разхвърлянето ѝ на 28 прокуратури. Прокурорите сме с нескрито недоумение и виждаме, че всички промени, които се правят, само засилват формализма в наказателния процес. Господин Иванов говори за намаляване на формализма, ама Вие го увеличавате, по думите на тези, които разбират от тази работа и за които уж го правите. Следващо от прокурорите. Неминуемо ще се появят случаи на местен феодализъм – и това нали знаете какво значи, 28 гнезда на корупция, увеличаване на източниците на корупция, вместо намаляване. Как ще постигнете консенсус с учени, конституционалисти, цитирам само едно: „Предложените промени в Конституцията не са от компетенциите на това Народно събрание, а са на Велико народно събрание.“ Вие ще ги приемете и след това ще каните тези хора да дискутирате нещо, което не е от обема на работа на това Народно събрание. Много ми хареса едно изказване на господин Славов: влакът не отминава, а идва срещу нас с тази реформа – още една професионална оценка за това, което правите в съдебната система. Камарата на следователите. Не сме съгласни да има два отделни съвета – на съдии и на прокурори, и така нататък. Съюзът на съдиите – срещу промените в Инспектората. Инспекторатът – срещу промените за самия Инспекторат и така нататък. В Доклада се видяха 41 страници осъдителна присъда на тази конституционна реформа. Сега, сигурно не знаете, това е Конституцията (показва), колеги, конституция идва още от римско време, това е латинска дума – constitutio, и означава учредявам, основавам. Конституциите по света са учредителните актове на държавата и са основанието за обществен договор, за договор между управляващи и управлявани. С това, което предлагате Вие, не учредявате, Вие разграждате. Това, което предлагате, няма елемент на обществен договор, защото нито една гилдия, нито една професионална и гражданска структура не го подкрепя, тогава защо се гаврите с думата Конституция? Не просто с игрите, които тук си играете. Това е Конституция (показва), а това е нищо! Това е юридическа неграмотност, политическа нищета, която води до разграждане на държавността. Естествено, нито един глас от „БСП за България“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#31 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Нинова. Реплики? Имате думата, господин Атанасов.
#32 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. В рамките на две минути едва ли мога да отговоря на всички въпроси, които бяха поставени от госпожа Нинова. Като за начало просто искам да кажа, когато един човек иска да свърши една работа, намира начин, а когато иска да не свърши тази работа, намира причини. Народното събрание е висшият орган на държавна власт и основната му дейност е законодателна, а Конституцията е висшият закон. Тук бих искал да кажа, защото това е важно, когато разглеждаме промени в Основния закон на страната, цитирайки Монтескьо от неговия труд „За духа на законите“, че: „Разделението на властите означава относителна самостоятелност и взаимен контрол“, а иначе това, което е предложено и внесено като Законопроект за изменение на Основния закон, както каза и колегата Христо Иванов, е рамка, върху която всички трябва да дискутираме, и впоследствие на следващото четене да обсъдим конкретно кое ще бъде прието от мнозинството, и то от това мнозинство, което се изисква, а не от обикновеното мнозинство. Не бих искал да влизам тук в дискусия по всички становища, които са изразени, това е хубаво, че са взети становища на различни гилдии, на професионални организации, но има един такъв принцип, че особено когато обсъждаме позициите на прокуратурата, да го имаме предвид, че една администрация, създадена веднъж, основно се занимава с доказване на нуждата от нейното съществуване. Ние трябва да имаме предвид тези пристрастия в крайна сметка именно на базата на разделението на властите. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#33 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Атанасов. Втора реплика? Господин Минчев.
#34 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Нинова, аз също четох от Доклада. Мен не ме съжалихте, но това ще… (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) А, благодаря Ви, госпожо Нинова, за това мило отношение. Само че ми се струва, че от начина, по който подредихте приоритетите, които сме изложили всички вносители в тази зала – 166 народни представители, че погрешно сте разбрали това, което ние предлагаме със Законопроекта. Защото Вие започнахте, и ще кажа в каква подредба, на първо място, с текста за двойното гражданство – чл. 65, след това за Националния празник, едва тогава промените, касаещи служебния кабинет, и най-накрая съдебната власт. Акцентите в Законопроекта са точно наобратно. На първо място са промените, които предлагаме в съдебната власт. Това е публичният дебат, който се води най-отдавна. Това е акцентът на предходната конституционна реформа, която постави едни основи, на които ние днес се опитваме да надградим. Именно тук най-вече си проличава това, за което говорихте Вие, а именно raison d’Etat. Защото България е правова държава, и това е записано в Конституцията, а ние с настоящите изменения, които предлагаме на вниманието на народното представителство, се опитваме да закрепим именно този принцип и да осигурим, че точно по този начин ще работи българската държава, като установим по безспорен начин независимостта на съда, която виждаме осигурена през даването на възможност за съдийско самоуправление, и също така независимост, но и отчетност на българската прокуратура. Това е акцентът, който ние сме задали, който търсим и предлагаме на Вашето внимание най-вече. Именно затова и в становището, което направи господин Иванов като вносител, акцентира точно върху това. Вие в тази част ни обвинихте за несъответствие с Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд. Но Решение № 3 и критиките, които се чуха по отношение на настоящия законопроект, свързани с Решение № 3 в частта „Съдебна власт“, могат да бъдат отнесени най вече към въпроса трябва ли да има Пленум, трябва ли да има, така да се каже, една шапка на двете колегии, или може да има окончателно разделяне. Това впрочем е въпрос, който подлежи на дебатиране оттук нататък и може да се намери точната формула, така че хем да сме сигурни, че сме осигурили независимостта на съда и отчетността на прокуратурата, тоест не сме отстъпили от философията, заложена в Законопроекта, но също така не подлагаме на риск и бъдещите изменения с евентуално несъответствие с Решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г. Понеже това са неща по философията, те си заслужават да бъдат подкрепени на първо четене, а детайлите – затова има и второ, и трето. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#35 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Минчев. И за трета реплика – господин Иванов, имате думата.
#36 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Госпожо Нинова, с уважение към Вашето изказване, въпреки че употребихте кампанийна лексика, но все пак по същество. Външните фактори – това е много важен въпрос. Много лесно свикнахме да делим европейска България на тук, географски, това, което се намира в България, и Европейския съюз и неговите институции като някакви външни, често пъти едва ли не враждебни. Вчера от тази трибуна ми беше обещано, че с един закон ще бъдат отменени всички европейски директиви и регламенти. (Шум и реплики.) Член на Народното събрание го обеща, не казвам, че Вие сте го обещали. Не казвам това нещо, но това се чува тук и вече не предизвиква нищо. Хайде да си припомним, госпожо Нинова. Аз знам, че Вие сте отговорен политически лидер и затова именно на Вас отговарям, защото знам, че ще ги чуем тези неща, ще се леят до премала. Наш е Европейският съюз, той не е външен фактор. Това е нашата общност, в която всички ние искаме заедно с нашите цивилизационни братя и сестри в голяма Европа да гарантираме общ стандарт на правосъдие, законност, човешки права и правдини. И когато неговите институции, които са наши институции, правят подобни констатации и препоръки, това не е външен фактор. Това е най-вътрешният възможен фактор, това е нашата Европа. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Нашата Европа! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е по темата за външния фактор, защото, вижте, България е Европа и Европа е България, и ние нямаме право да отстъпваме от тази позиция. По отношение на Решение № 3. Вие правилно казахте, че 80% от критичните становища са свързани именно с позоваване на това решение. Ще позволите да направя една ремарка. Четенето на Решение № 3 не е върхът на юриспруденцията и на юридическата компетентност и позоваването на него. Не е това решението, с което Конституционният съд има кой знае колко основания да се гордее. То е факт и с този факт ние трябва да се съобразяваме. Има обаче и други решения, които показват, че Конституционният съд е коригирал своята позиция по отделни елементи, които са факт от Решение № 3. Самото Решение № 3, ако го четете внимателно, ще видите, че в неговите мотиви има много сериозно позоваване на политическия и историческия контекст към онзи момент преди 20 години, включително с това, че се пристъпва към едно по-ограничително тълкуване на разделението на правомощията и компетенциите между обикновено и Велико народно събрание с оглед на това, че България към онзи момент още не е член на Европейския съюз. Част от текстовете, които сме предложили, са предложени със съзнанието, че ще предизвикат подобна дискусия, защото искаме да тестваме наличието на готовност за консенсус, по някои от тези текстове да се придвижим нанякъде. Ако няма такъв консенсус, както каза и господин Минчев, да, ние ще обсъдим запазването под някаква форма в детайли на Пленума. И тук аз искам да предизвикам Вас. Вие казвате: отрязахте си главите и така нататък. Ама, госпожо Нинова, и Ваша позиция е, че трябва да има реформа – конституционна, на структурата на Висшия съдебен съвет и на положението на главния прокурор. Дайте конкретни предложения как да стане това. Аз например харесвам това, което Вие предлагате по отношение на служебното правителство. Факт е, че текстовете и изобщо идеите по отношение на служебното правителство са незрели, защото това е нова тема. Има съмнения дали това, което Вие предлагате, също няма да се натъкне на определени конституционни възражения, но то трябва да бъде разгледано със сигурност. Дайте и други предложения какво да правим с главния прокурор. Да, и аз казах, ние ще трябва да намерим начин да предотвратим притесненията за това, че разпарчетосването на прокуратурата ще доведе до 28 отделни главни прокурори. Това е валидно и ние ще търсим начин да излезем от това и да намерим начин не само на законово ниво, но и на конституционно ниво да отговорим на тази критика. И критиките в огромната си част изхождат от загриженост за това как да стане по-добре. Нека да се държим в този талвег, включете се и Вие и ще направим нещо, което ще работи добре за всички. Уверен съм за това. Благодаря Ви.
#37 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Иванов. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) Ще Ви помоля да се опитате да се придържате към времето.
#38 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ, встрани от микрофоните
Извинете!
#39 · speech
Председател Росица Кирова
Госпожо Нинова, имате думата за дуплика. Заповядайте.
#40 · speech
Корнелия Нинова
БСП за България
Благодаря. Господин Атанасов първо. Господин Атанасов изрази съмнения в безпристрастността на мнението на прокуратурата. Конкретно, от 50 отрицателни становища се спряхте точно на това, добре. Ще Ви отговоря с въпрос: нали Вие си го избрахте Сарафов? Нали Вие направихте тази промяна в Закона за съдебната власт, която да смени главния прокурор, и Висшият съдебен съвет в този си състав, същият, да избере господин Сарафов? Сега казвате: ама, това, което господин Сарафов ни препоръчва, не е добро и то е пристрастно от прокуратурата. Е, търсете си причината при Вас.
#41 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ, от място
Не го познавам Сарафов.
#42 · speech
Корнелия Нинова
Критикувате себе си за това, което направихте. След това, и при Вас, и при господин Иванов се чува един и същи аргумент: ами, ние предлагаме идеи, очакваме дебати и тези идеи накрая ще ги обобщим, ще ги променим между първо и второ четене. Да, уважаеми колеги, но като предложите негодна основа, не можете да очаквате годна надстройка. Какво очаквате, след като всичко от това, което давате като предложения, просто е разкостено? От професионални гилдии, от общество, то си противоречи, то е в противоречие с Конституцията. Как върху нещо създадено, родено негодно, очаквате да се роди нещо страхотно и действащо, и работещо в името на справедливостта? Няма как да стане това. На господин Минчев – защо съм подредила така приоритетите и съм говорила първо за гражданството и след това съдебната система накрая. По няколко причини, колега. Сигурно не знаете, формалната причина е, че в Закона, който сте предложили, двойното гражданство стои преди реформата в съдебната система, то е в началото. Та формално започнах с началото, което Вие сте предложили, но неформално реших да Ви пожаля малко и да оставя недомислиците в съдебната система накрая. Колега Минчев, Вие говорите за правова държава, съдийско самоуправление, добре. За пореден път казвам, че правова държава не може да се гради върху нарушаване на Конституцията. Съдийско самоуправление, добре, но прокуратура, зависима от избора на народните представители в парламента? Някакъв дисбаланс не виждате ли? Съдиите самостоятелно да се избират и регулират, и контролират, а народните представители избират по-голяма част от прокурорската квота. Това е политическо решение как ще се изберат тези прокурори. Ето Ви го дисбаланса. Между другото, този дисбаланс е отбелязан в доста от становищата, които са предоставени на Конституционната комисия. Така че добре е, че искаме съдийско самоуправление, но допускате дисбаланс в системата. Христо Иванов. Господин Иванов, по всички признаци – и по поведение, и по разговори с Вас, знаете, че Българската социалистическа партия е проевропейска партия, недейте да злоупотребявате с това – от самото ни приемане в Европейския съюз та до ден днешен. Имам обаче една принципна бележка към Вас, които си слагате постоянно такива едни кавички – „проевропейски“, „проатлантически“. Мислете, с действията, които понякога предприемате, се превръщате в най-големите антиевропейци и увеличавате евроскептицизма в България. Ставате причина за нарастване на евроскептицизма с някои решения, които опаковате като европейски, и ги налагате, като че това е модерното, това е важното и така нататък. Мислете върху това. Това е сериозно и Вие го знаете. С някои от Вас сме го говорили, че с натиск и с опаковане на глупостите Ви като проевропейски и проатлантически събуждате обратна реакция в обществото. Това не е европейско. Това е антиевропейско поведение. Искам да Ви питам, някой да стане да ми каже от европейците в кавички, в колко държави – европейски, президентът, министър председателят и народните представители в техните парламенти са хора с двойно гражданство? Знае ли някой? Хайде, излезте и ми кажете: има ли една държава – европейска, с което Вие се кичите…? Какви европейци сте Вие? Аз твърдя, че ние сме европейци, защото съчетаваме европейско поведение със защита на национален интерес и национален суверенитет. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#43 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Нинова.
#44 · speech
Корнелия Нинова
Само довършвам. Само още едно нещо имаше от господин Христо Иванов – да дадем предложения между първо и второ четене как да се коригират нещата, които предложихте. Когато се подписвахте под тези 166 подписа и ги мислехте тези недомислици, що не питахте какво подписвате? А сега казвате: ама, дайте, БСП между първо и второ се включете да си оправим собствените глупости. Що не питахте, когато ги подписвахте?! (Реплики.) Сега ни каните да оправяме тази каша. Ще си помислим. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#45 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря, госпожо Нинова. За следващо изказване – Гроздан Караджов, след което записвам Радостин Василев. Имате думата, господин Караджов.
#46 · speech
Гроздан Караджов
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Винаги на най-трудните дебати Вас слагат да водите (обръща се към председателя Росица Кирова), не знам защо така се случва – дали е случайност.
#47 · speech
Председател Росица Кирова
Да.
#48 · speech
Гроздан Караджов
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо искам да Ви кажа и да си призная, че се вълнувам и съм изключително пристрастен към тази тема. За по-младите от Вас, едва ли имате представа и едва ли си спомняте, но все пак някои от Вас вероятно си спомнят, че през 2015 г. – преди девет години, подадох оставка като председател на Транспортната комисия в Четиридесет и третото народно събрание заради опраскването на съдебната реформа от ГЕРБ и ДПС, които не спазиха така наречения исторически компромис за дълбока правосъдна реформа, която обаче ние обещахме тогава на нашите избиратели, а в замяна на това обещание влязохме в коалиция с ГЕРБ. Вероятно сега Ви звучи познато, особено на онези от Вас, които, ако се огледате около себе си, са участници в така наречената некоалиция. Както всички знаете, тогава компромисът не се оказа нито исторически, нито компромис, защото на практика нищо не се промени в правораздавателната система, иначе днес нямаше отново да се занимаваме с този въпрос. Аз искрено се надявам, че този път няма да станем свидетели на поредното отмятане, а ще направим първата стъпка към дълбока реформа на българското правосъдие. За съжаление обаче, това е почти единственото позитивно нещо, което мога да кажа за предлаганите ни днес промени в Конституцията. Днес сме на първо четене на шестия ремонт на Основния ни закон. Затова няма да влизам в детайли за недъзите на този продукт, като орязани правомощия на държавния глава в назначаването на висшите фигури в съдебната власт, при формирането на служебното правителство, за обезсмислянето на длъжността на главния прокурор, за поредната промяна в квотите на ВСС, за намаляването на мандатите на председателите на ВАС и ВКС, за безпределната конституционна жалба и така нататък, и така нататък. С болка в сърцето трябва да Ви споделя, че горните промени няма да решат нито един от основните проблеми на съдебната система, за съжаление. Неслучайно нито една компетентна страна – нито съдиите, нито анализаторите, нито научните работници, я подкрепят. На заседанието на Конституционната комисия преди няколко дни не се чу нито една добра дума в подкрепа на реформата на Основния закон. Петдесет и една страници, които изчетоха колегата Чолаков и колегата Минчев тук, са изпъстрени с критика на абсолютно всички компетентни заинтересовани страни. Даже и вносителите, между другото, не бяха там да защитят идеите си. Нещо повече, те отсъстваха от заседанието. Защо ли? Защото дори те си дават сметка, че това е Конституция за един човек или в най-добрия случай – за няколко души. Защо? Не ни харесва президентът например – ами окастряме му правомощията по отношение на служебния кабинет, назначаването на висшите съдии, за регулаторите. Ами нищо, че утре, когато сегашният президент се яви със свой проект и поеме изпълнителната власт например, а новият президент е един от Вашите – точно на вносителите, хора – ще плачете с крокодилски сълзи за окастрените президентски правомощия. Защото, колеги, нали принципът уж е власт власт възпира. Не ни харесва главният прокурор – добре, ами ще го направим нещо като церемониал майстор на прокуратурата, нищо, че утре, като стане поредното зверство като в казуса с Дебора и обществото настръхне в справедлив гняв срещу опита на местните блюстители на закона, на местните феодали, да потулят този казус, точно сегашните вносители ще сочите с пръст тогавашния, бъдещия скопен главен прокурор и ще искате от него да разпореди на друг прокурор да изземе и провери случая и да внесе обвинителен акт в съда, както се случи сега, само че тогава няма да можете да го направите, уважаеми вносители. Не ни харесват и членовете на ВСС – ами добре, разпарчетосваме го този ВСС, започваме да джуркаме квоти. После, като не ни харесват и квотите, започваме да закриваме Пленума на ВСС и правим два нови капсулирани професионални органа. Това ще върши ли работа? Кого го интересува, важното е да направим тук едни промени в Конституцията. Утре, когато няма кой да координира общата политика на правораздаването в България между прокурори и съдии, точно сегашните вносители пак ще сочите с пръст върховните съдии и прокурори и ще ги обвинявате, че им липсват качества да се справят с работата си. Не ни харесват председателите на ВАС и на ВКС – ами давайте да им намалим мандатите. Ама, чакайте, преди десетина-петнадесет години, когато ги създавахме, говорехме за система на постепенно освобождаване на тези органи, че тази система ще се спазва с десетилетия напред – не, сега ще ги намаляваме. Утре пак ще ги връщаме. Не ни харесва и сериозният дебат по тези въпроси. Предлагаме веднага и нещо несериозно, като например да сменим датата на Националния празник на Републиката. В предложените промени в Конституцията, уважаеми колеги, няма никаква логика. Уж щяхме да съкращаваме мандата на главния прокурор, а на практика го удължаваме. Нали така? Даваме му право да се кандидатира и за втори мандат – от седем години станаха на десет. Стига се и до още по-големи абсурди – повечето от предложените промени в Конституцията изобщо не са за обикновено Народно събрание, а за Велико. Други са противоконституционни и затова има ясни тълкувателни решения на Конституционния съд. Обаче въпреки това си се предлагат, въпреки това ще ги гледаме, едва ли не ще ги поправяме, а те няма как да минат. Ако случайно, не дай боже, залата наистина гласува със затворени очи и минат, после Конституционният съд ще ги отмени. Какво правим? Правим ремонт на ремонта и после ще правим нов ремонт на ремонта – това е толкова характерно за тази некоалиция. Извинете, господин Хамид, понеже ми правите жестове, и аз към Вас да се обърна с жест, към некоалицията… (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Всичко, което ни се предлага, даже не мога да го нарека имитация. Това си е тотална абдикация както от съдебната реформа, така и от реформата в държавата изобщо. Тези промени няма да направят правораздаването ни нито по-бързо, нито по-ефективно, а делата ще продължават да се точат по цяло десетилетие. Хората ще продължат да се оплакват от липса на справедливост и от протакане на делата, от връзкарство и субективно правораздаване, от потулване на казуси и дела на трупчета. Или да се изпере някой висш политик, който е излъгал за двойното си гражданство, който дори няма да бъде порицан за тази измама, а обикновеният човек ще бъде съден и осъден за подобно прегрешение. Уважаеми български граждани, предложените промени не са за обикновения човек, те са за висшите политици, които ги предлагат, и за техните олигарси, за мафиотите, които впиха мишци и нокти едни в други в борба за разпределение за обществени и частни ресурси. Промените обслужват тях и целят да се възцари крехък мир помежду им. Какво общо има обикновеният човек с главния прокурор, с членовете на Висшия съдебен съвет или с председателя на ВАС или с председателя на ВКС? Ами нищо общо няма и никога няма да има общо с техните функции. Тези са важни за олигарсите и за кукловодите. Тези промени са важни за тях! Гражданите са мачкани от общинска и държавна бюрокрация, от бавни административни съдопроизводствени процедури. Тези промени, които предлагате, не решават техните проблеми, проблемите на българските граждани. Каква тогава е целта Ви? Какво целите с тези промени? Ами пределно ясно е каква е – да се отчете някаква дейност преди местните избори и да си оправдаете съществуването на сглобката, която, откакто се сглоби, всеки ден аха да се разглоби, да се намери алиби за по-нататъшното оставане във властта на всяка цена, независимо от множеството скандали, които ежедневно, ежечасно ни засипват, да се проправи пътят и за нови умалени сглобки по общини след местните избори. Да се готви столицата, където голямата сглобка вече са се разбрали за една по-малка софийска сглобка, а след нея очаквайте и сглобки в другите градове. Е, ние от ИТН няма да бъдем алиби за подобна абдикация от проблемите на хората, защото прогнилата правораздавателна система не иска зрелищен пиар и конституционни фойерверки, а сериозен анализ и решителни действия, които да разбият статуквото – статукво, което получи нов разцвет в условията на Вашата сглобка. Благодаря.
#49 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Караджов. Има ли реплики? Заповядайте, госпожо Йорданова.
#50 · speech
Надежда Йорданова
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Караджов, разбирам необходимостта от това да използвате всяка минута от тази трибуна в предизборна риторика, но нека все пак да се ограничим в съществото на дебата. Не сте прав във Вашето твърдение, че дебатът, който водим днес, че измененията в Конституцията не засягат българските граждани. Напротив! Засягат всеки един от нас, засягат всеки един български гражданин, където и да се намира. Защо? Нека да Ви дам един пример. Има съдия в определен съд, който седем години не се произнася с решение. Кой трябва да му търси отговорност? Висшият съдебен съвет, съответно Съдийската колегия, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Много други такива случаи има, за съжаление. Нима това как ще се структурира и ще функционира съответно органът, който е кадровият орган на съдиите, или пък Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е важно, не засяга българските граждани? Напротив – засяга всеки един от нас! Само преди няколко години, ако погледнете Доклада на СЕПЕШ, това е комисията, органът, който периодично прави оценка на ефективността на действието на съдебните системи, констатира, че в България даже няма статистика колко досъдебни производства продължават над шест години. Това да не би да не засяга българските граждани? Засяга ги, разбира се. Кой го решава това? Органът. Кой отговаря за това? Органът, който е кадровият орган за прокурорите и който организира тяхната дейност. Не на последно място трябва да припомним и друго. България е сред държавите – членки на Съвета на Европа, които отделят най-много от бюджета си за функциониране на съдебната власт. Да не би на този висок процент да отговаря високата степен за усещане на справедливост в България? Не! А същевременно всеки български гражданин плаща от своя джоб за това. Кой е отговорен? Разбира се, процесуалните закони и много други неща, но основният отговорник е органът, който отговаря за решаването на основните въпроси в съдебната власт, кадровите въпроси, включително управлението на бюджета. Благодаря.
#51 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Таслаков – имате думата.
#52 · speech
Стоян Таслаков
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Господин Караджов, една кратичка реплика. Само ако може да припомните, когато подадохте оставка като председател на Транспортната комисия, след това кой Ви наследи на поста и какво свърши той? Благодаря.
#53 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Таслаков. Трета реплика има ли? Не виждам. Господин Караджов, имате думата за дуплика.
#54 · speech
Гроздан Караджов
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Директно към въпроса за това – аз не правя политическо изказване, свързано с някакви избори. Винаги, когато се каже нещо критично от тази трибуна, нещо съществено и дълбинно, но казано с политически думи, както хората искат да ги чуят, тук излизате от ПП и останалите да ми обяснявате как е свършило времето, как нещо сме говорили политически, а не експертно, сякаш ние тук сме се събрали професори по някакви дисциплини. Да, изказването ми е политическо, защото е дълбока, дълбочинна и сериозна грешката, дефектът в предлаганите промени. И няма друг начин да се разкаже така, че да го чуят хората и да го разберат, че е внесен поредният брак, поредният бракуван проект на документ, който тепърва ние ще оправяме, представете си, между четенията, но той изначално не става за оправяне. И аз Ви казах защо, каза Ви го и Корнелия Нинова преди това. Така че няма как да не е политическо. А пък, ако сте искали между другото да оправяте нещо, днес можеше да позволите да има телевизионно излъчване. Защо да не чуят хората тези думи? Или Ви притеснява това? Притеснява Ви хората да чуят, че има критики, че има 50 становища на професионалните организации, които са помилащи за този проект. И какъв е този дебат? Иначе аз съм се изказвал предизборно. Аз на избори не се явявам, госпожо Йорданова, няма за какво да се докарвам пред хората. Вие тука се докарвате, така че изключително безсмислена беше първата забележка. Като, с извинение, нещо не Ви харесва, хайде по процедура. По отношение на примерите, които дадохте, за това дали се интересували българските граждани. Давайте да караме по списъка на всичките Ви промени. Коя от функциите на главния прокурор, която отнемате, касае обикновения български гражданин? Никоя. Касае олигарсите, които са се хванали за гушата тук от десетина-петнадесет години и… (Реплики: „Времето!“) Да, знам, че времето... Ако искате, ме прекъснете.
#55 · speech
Председател Росица Кирова
Все още не е изтекло. Продължете, господин Караджов, ако обичате.
#56 · speech
Гроздан Караджов
Има го този трик, знам. Той е променкаджийски трик: „Времето Ви изтече. Не ни харесва каквото чуваме. Извинете, ние сме принцеси.“ (Шум и реплики.) Та, за обикновените граждани. ВСС – ВСС и сега ги има тези функции. Защо не се взима отношение по този съдия? Много Ви благодаря за този казус, но Вие като народен представител какво направихте този казус да се придвижи нататък? Седем години и няма кой във Висшия съдебен съвет да вземе мерки към него. Е, като се издигне до някакъв абсолютен връх, до Джомолунгма като се издигне съдийската независимост, ето Ви ги резултатите. Ама кой ги направи тези неща? Няма да влизам натам. Следващото, мандатът на председателя на Върховния административен съд – от седем години на пет години. Кажете ми, какво обикновеният човек разбра от тази промяна? Даже аз сега предполагам, че като става тази промяна, пред Върховния административен съд ще се съберат най-малко 50 – 60 хиляди души да протестират, толкова им е важна тази промяна, разбирате ли, и всички останали, извинявайте, малоумия, които се предлагат в този законопроект.
#57 · speech
Председател Росица Кирова
Времето, господин Караджов.
#58 · speech
Гроздан Караджов
Аз нямах никаква представа каква тотална катастрофа е този законопроект, докато не чух специалистите в Конституционната комисия. Умрях от срам, умрях от срам! То това не е Проект! И излизате тука да ми правите реплика, че едва ли не обикновените хора ще изкярят от тази работа. Нищо няма да изкярят. Скарали са се Вашите олигарси – и те ще изкярят.
#59 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кажи за Транспортната комисия.
#60 · speech
Гроздан Караджов
За Транспортната знаете много добре кой ме наследи – Насти Ананиев. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#61 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Караджов. Моля Ви, не влизайте в дебати със залата, ако обичате. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Преминаваме към следващото изказване. Думата има господин Радостин Василев – имате думата, господин Василев.
#62 · speech
Радостин Василев
Нечленуващ в ПГ
Благодаря, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги, тръгнахме много грозно днеска, отменихме незаконно блицконтрола и скрихте от българските граждани излъчването на дебатите за най-важния български закон – Конституцията, и това с гласовете на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“ предимно. Предложенията за изменение на Конституцията наподобяват терминологично, по юридическа техника и по цялост на невнятност всички законопроекти, свързани с „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в този парламент. Наподобяват терминологията на Законопроекта за интимната връзка, на тези законопроекти, на които за трети път ще се налага да правим поправки, и тази Конституция е абсолютен позор. Тя е абсолютен хаос. Преди няколко години точно Вие от „Демократична България“ се подигравахте на Данаил Кирилов, обиждахте го, че той пише Конституция, цитирахте членове от тази Конституция, а днес Вие сте в още по-страшна ситуация. Изменението на Конституцията, уважаеми колеги от „Демократична България“, господин Иванов, не е кръжок по либерални политики и усвояване на грантове, това не е ала-бала, позорно предложение на некомпетентни явно хора, които 10 години присъстват на политическата сцена в България с тази мантра – конституционна и съдебна реформа. Христо Иванов говори за Европейския съюз в дебат за нашата Конституция. Нашата Конституция е върховният закон на нас, българите. Няма никакво значение какво мисли Европейският съюз за нея и никакви пазари нямат отношение към това, което приемаме ние днес тук. Ако си спомните за Истанбулската конвенция, именно нашата Конституция ни спаси от това Европейският съюз да ни наложи определени правила, които бяха в противоречие с общото разбиране на българите за морал. Господин Иванов, Вие казвате, че не сте корумпиран. Намръщих Ви с моето изказване. Аз съм сигурен, че не сте корумпиран, но от действията, които правите, изглеждате като директно купен човек. Защо да корумпират някого, когото притежават? В последните години не изглежда да защитавате българския интерес. Този проект бил покана за дебат. Ама Вие дебата го получихте още в обсъждането в Комисията – 50 становища, аз по-ужасяващи коментари в тези становища – Радомир Чолаков го спомена, не съм чувал. Вие нямате едно положително становище, с изключение може би на Българския хелзинкски комитет, който сигурно е съавтор на конституционните промени. Абсолютен срам! Всички становища са унищожителни, господин Иванов. Как искате да правим дебат, като Вие не се съобразявате със становищата на засегнатите страни, като скривате от българския народ дебата за Конституция. Половината промени в тази Конституция са от компетенцията на Великото народно събрание – в становищата поне на 15 места се казва, другата половина са противоконституционни. Искам да Ви дам малко примери. В чл. 65 предлагате двойно гражданство – премахвате една дума и става възможността президентът на България да е двоен гражданин. Ние видяхме един министър двоен гражданин с неговите действия до какво доведе – омаскари и президентската институция, и авторитета на цялата държава. Аз Ви предлагам да направите и апатрид да може да бъде кандидат за народен представител и президент, защото изглеждате като хора, които сте безродници. Така изглеждате в очите на българските граждани. Това е огромна грешка, това е национален суверенитет. Великото народно събрание, когато е приемало тази Конституция, е защитавало именно националния суверенитет. В тази либерална Европа, която е нашата Европа – да, ама ние говорим за нашата Конституция, такава либерализация българското общество не трябва да допуска. Огромна грешка е разделението на Висшия съдебен съвет. За мен е огромна грешка. Това ще предизвика непоправими последствия, освен това е противоконституционно. Госпожа Йорданова е сигурна, че това е противоконституционно, нека ми направи реплика. В чл. 91б – говорите за регулаторите в българската Конституция. Ама Вие сериозно ли?! Освен това давате легални определения, които не съществуват в правния мир, тези регулатори трябва да са обект на закон, а не на българската Конституция. Какво означава „разумен срок“? Може ли такива общи понятия да присъстват в българската Конституция? Каква е тази юридическа техника – „разумен срок“? Член 99 – абсолютно безсмислен член. Гръцкият модел, нали така беше? Алинея 5 – служебен министър-председател, говорим за БНБ, Конституционен съд и председател на Народно събрание. Ама Вие чували ли сте за несъвместимост? В десет от становищата пише, че председателят на Конституционния съд е в несъвместимост. Вие намесвате по такъв брутален начин различни правомощия на различни органи, че се получава нещо, което аз наистина, ако се приеме чл. 99, ал. 5, не съм сигурен, че ще може да функционира държавата, ако падне това правителство. (Реплики: „Времето!“) Има време, двойно ми е времето. И после ще имам още повече време – на ГЕРБ, дето подвикват отзад, да им кажа.
#63 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Василев, моля Ви.
#64 · speech
Радостин Василев
Член 126 – премахвате надзора за законност. Аз съм също за ограничаване на правомощията на главния прокурор, на слугата на мафията Гешев и на неговия слуга сега Сарафов. Ама Вие се прегърнахте с тях и си го избирате, за да спасят Кирил Петков, както спасиха Борисов. Надзора за законност го махаме и какво правим: превръщаме главния прокурор в един омбудсман. Така изглежда. Методическото ръководство. Кой ще ръководи прокурорите? Това е субординационна структура. Вие с Вашите изменения правите така, че България да има 25 – 30 главни прокурори, подвластни на различни олигархични структури, които да създадат мини главни прокуратури по места и да направят във времето това, което правеше един главен прокурор – беззаконие. Възможност за повторен мандат на председателя на ВКС и ВАС – абсолютно неприемливо! Удължавате срока на мандата на главния прокурор. Защо бе, колеги? Защо предвиждате министър на правосъдието да може да предлага главен прокурор? Да Ви кажа ли защо? Защото според Вашите промени министърът на правосъдието има такова правомощие, той е избран от Народно събрание, което има преимущество в прокурорския съвет, който Вие предвиждате да бъде създаден, и на практика Вие си избирате главен прокурор чрез законодателния орган. Разбирате ли? Назначава се вече главен прокурор на Република България, а бяхте критици на това, че главният прокурор трябва максимално да бъде отдалечен от всички. Вие шегувате ли се, това някаква шега ли е да назначаваме главния прокурор по този начин? Чл.130б – увеличавате мандата на главния прокурор и за сметка на това му правите и последователност на избиранията. Инспекторатът, колеги, Инспекторатът на съдебната власт. Това е особена юрисдикция според мен. Вие създавате нова особена юрисдикция в рамките на българската Конституция, което е абсолютно противоконституционно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) За 3 март няма да говоря, защото и ГЕРБ толкова ги е срам от това, което направихте, че няма смисъл да го коментираме Националния празник, но един приятелски съвет към всички Вас – по-добре това да го махнем, да го оттеглите между първо и второ четене, да не работим върху него и с професионалните организации да се седне и да се работи сериозно върху нов вариант на Конституция, ако искате наистина да приемате такава. Това е подигравка спрямо парламента и спрямо българското общество. Благодаря.
#65 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли реплики към изказването на господин Василев? Господин Ганев, имате думата.
#66 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Василев, споменахте само нещо, което всички тук знаем, че една част от тези промени в Конституцията, които се предлагат, са именно директно написани, между другото, от така наречения Хелзинкски комитет. Друга част, разбира се, са написани от едно от посолствата, по-скоро най-важното посолство за управляващите, но това, което се знае за Хелзинкския комитет, е, меко казано, притеснително. Ако имате информация, моля да я споделите, тъй като би била интересна.
#67 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли втора реплика? Не виждам. Имате думата за дуплика, господин Василев. Ако обичате, в рамките на времето, с някакъв толеранс, разбира се.
#68 · speech
Радостин Василев
Нечленуващ в ПГ
Господин Ганев, някой Ви е дал жокер, струва ми се, от Министерския съвет. Аз имам един спомен – ще Ви го споделя, ще изглежда нагласено обаче. Когато приемахме на Министерския съвет определени решения, когато бях министър, имаше някакви неправителствени организации, които кандидатстваха за финансиране пред държавата и се одобряваха съответно списъци с техните имена. И когато се изчиташе от министър-председателя Кирил Петков Български хелзинкски комитет, и изведнъж ги нямаше министър Денков, Даниел Лорер, половината от ДБ излизаха от залата, защото били в конфликт на интереси. И на нас с колегите от БСП това ни беше много странно, когато бяхме министри, че когато гласувахме „Америка за България“ и Български хелзинкски комитет, пет-шест човека от Промяната и от ДБ излизаха, защото са в конфликт на интереси. Та това си спомням аз. Благодаря. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#69 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Василев. Процедура – господин Гаджев, имате думата.
#70 · speech
Христо Гаджев
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Искам да направя следната процедура, а именно точка осма – парламентарният контрол, който е предвиден, да започне след приключването на дебатите и гласуванията по точка седма. Тоест, като приключим дебатите и гласуваме промените в Конституцията, тогава да започнем парламентарния контрол.
#71 · speech
Председател Росица Кирова
Разбрах Ви, господин Гаджев, благодаря. Колеги, има процедура за отлагане на точка осма – парламентарен контрол, която да започне веднага след приключване на обсъждането на промените в Конституцията. Моля, режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 126, против 36, въздържали се 5. Предложението е прието. Господин Вигенин, имате думата за следваща процедура.
#72 · speech
Кристиан Вигенин
БСП за България
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз знам, че правилата и процедурите са нещо, което вече системно нарушаваме, но предлагам прегласуване – да отхвърлим това решение, което току-що беше направено, предложено и взето, тъй като в 11,00 ч. трябваше да започне парламентарният контрол. В момента сме в нарушение, няма как да санираме това нарушение с подобно гласуване, така че моля на прегласуване да го отхвърлим, да започнем парламентарния контрол и след като мине, трябва да продължим с този дебат. Така би трябвало да бъде по Правилника. Благодаря.
#73 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Вигенин. Вие обосновахте прегласуването. Колеги, режим на прегласуване. Гласували 185 народни представители: за 134, против 47, въздържали се 4. Предложението е прието, залата се произнесе – продължаваме с дебатите по изменението и допълнението на Конституцията. Следващото изказване е на господин Петър Петров. Имате думата, господин Петров.
#74 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Дойдохме и до този момент, в който ще говорим на първо гласуване по философията на внесения законопроект за промени в Конституцията, както бе отбелязано и преди малко – шести по ред промени в нашия органичен закон. Наистина не е лесно да се обсъжда промяна в Конституцията. Това, което мога да заключа от проведеното обсъждане до момента, е, че Конституцията като върховен закон на Република България е приета в едни времена, които поне според мен не се отличават много от днешните времена на социално-обществено разделение, времена на недоимък и липса на социална и правна сигурност, времена на замяната на един външнополитически съюз с друг. В тази връзка, отношенията, които е започнала да регулира българската Конституция през 1991 г., не се различават от отношенията, които тя регулира и понастоящем. Но дами и господа народни представители, има една-единствена разлика от България през 1991 г. и България днес и знаете ли каква е тя? Българската нация намалява и не просто намалява, тя е най-бързо изчезващата нация в света. Многократно сме говорили, че над три милиона българи вече ги няма за тези 33 години и това за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е най-големият проблем, с който се сблъсква модерната българска държава. Не корупцията, не съставът или мандатът на ВСС, не смяната на Националния празник. Ние очаквахме от вносителите на настоящите промени в Конституцията, която е един обществен договор по своето същество, да предложат такива промени, с които да се реагира спешно, да се реагира адекватно на продължаващото изчезване на българската нация, а не да преиначават този огромен и унищожителен проблем в бутафорните мотиви към тези промени, наричайки го – цитирам, „тридесетгодишно свободно придвижване и трайно установяване зад граница на голям брой български граждани“ и същевременно признавайки, че една трета от българските граждани живеят зад граница. Как не Ви беше срам, дами и господа вносители, да напишете унищожението на българската нация като свободно придвижване зад граница и трайно установяване на една трета от българските граждани в чужбина? Това е изключително голям срам в мотивите. Също така очаквахме да видим промени, които да защитят и приобщят и онези над два милиона наши сънародници, хора с българско самосъзнание и хора с български произход, които все още нямат българско гражданство и живеят в българските диаспори в чужбина. Нищо от това не видяхме. Също така ние от ВЪЗРАЖДАНЕ очаквахме да видим в тези промени засегната и темата за независимостта и суверенитета на българската държава, която също е от първостепенно значение за нас и дори бе засегната бегло в дебата досега. Хиляди пъти ни е било обяснявано от тази трибуна от наведените изпълнители на заръките на чужди държави и на чужди посолства, че няма как българската държава да действа по един или друг начин, включая и народното представителство тук, защото, видите ли, било или противоконституционно съответно, или противоречало на международни ангажименти, при което българското законодателство се превърна в подчинено не на върховенството на Конституцията, което върховенство, за съжаление, остана само на книга, а подчинено на регламентите и директивите, които отнемат, и то целенасочено, парче по парче от нашия национален суверенитет и потъпкват нашия органичен закон, за съжаление. Считаме, че би следвало да бъдат предложени такива конституционни промени, които да възстановят върховенството на Конституцията и тя да стане реален, а не формален гарант на независимостта и суверенитета на българската държава, които смело смея да заявя, че в момента липсват. Същото така, водейки се от основната роля на Конституцията, която би следвало да защитава гражданите, а досегашната ѝ версия прави точно обратното – защитава държавната власт срещу гражданите, то следваше да има конституционни промени в насока създаване на механизми за по-добра защита на българските граждани от посегателства и механизми за противодействие на престъпността по отношение правоохранителните и правораздавателните органи; реална, а не формална защита, включително и на частната собственост; ефективни мерки за справедливост за българските граждани съобразно критиките на тъй наречените евро-атлантически партньори, за корупция и пороци в държавното управление и в съдебната власт. Но какво видяхме ние, внесено от сглобката насреща ни? Точно обратното. Текстове, които могат да се тълкуват като национално предателство, създаващи възможности в чл. 65 и чл. 110 на Конституцията за лица с двойно гражданство, тоест лица, клели се във вярност към друга държава, да заемат най-висшите държавни постове. Текстове, поддържащи настоящата линия на пожелания от страна на Конституцията вместо императивни повели в доста нейни части, като например предложенията по отношение на чл. 23 и чл. 95. Текстове, които обръщат с главата надолу досегашната формула на противопоставяне и контрол между властите, като промените в чл. 130 например, и предложение за промени, дерогиращи досегашната роля на президента като балансьор между трите власти в чл. 99 и чл. 130 по отношение на председателите на върховните съдилища. Не на последно място и текстове, които създават едно опасно, но целено разделение и противопоставяне в българското общество, като промяната на Националния ни празник от 3 март на 4 юли. Показателен за силовото налагане на тези промени е фактът, че тъй наречените вносители на тези конституционни промени в нито един момент не намериха за необходимо да ги обсъдят с третата по големина парламентарна група в настоящото Народно събрание. Шум и смях.) Разбирам, че Ви е смешно. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не бяхме потърсени за диалог, за преговори, за становища или за евентуална подкрепа на така популяризираните промени сред обществеността преди тяхното внасяне, което показва само едно, че философията, която следва сглобката ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, е едно продължаване на противопоставянето и деленето в обществено-политическия хоризонт на България, тъй като именно от това делене тези три парламентарни групи осмислят своето съществуване в момента. В заключение, нека всички български граждани се замислят и какво точно им донесоха последните конституционни промени през 2015 г. по модела ГЕРБ и ортаци с техния министър на правосъдието Христо Иванов, съсредоточени в частта съдебна власт. Цитирам мотивите им тогава – създадоха ли „независим и ефективен Висш съдебен съвет, ползващ се с доверието на обществото“; „превентираха ли конфликтите на интереси и търговията с влияние“ – край на цитата? И още – дадоха ли „повече справедливост на гражданите“, разшириха ли „достъпа им до Конституционния съд“, укрепиха ли „взаимния контрол и възпиране на властите“, направиха ли България по-независима от хомота на регламентите и директивите, пребориха ли корупцията и престъпността по високите етажи на властта? Нищо подобно! Промените тогава през 2015 г. по модела ГЕРБ и ортаци единствено парцелираха съдебната власт с цел нейното овладяване чрез поръчкови и лобистки назначения, командирования и така нататък и създадоха пречки за извършването на реален и ефективен текущ контрол върху нейната дейност, с което бетонираха възможностите за произвол, възможностите за корупция и безнаказаност сред магистратите в съдебната система. И като ефект тук отново ще цитирам дословно мотивите за бутафорните промени тогава: „извършените до този момент конституционни промени в устройството и организацията на съдебната власт са ограничени по своя обхват и не постигат цялостен ефект, така че независимостта на съда да е гарантирана, а прокуратурата да е ефективна и отчетна пред обществото“. Между другото, господин Иванов, вносителите на сегашните промени, между които сте и Вие – подписали сте се на първо място, сте си мислили, че ние няма да прочетем мотивите Ви при предходните бутафорни промени, та този сапунен мехур с отчетността на прокуратурата направо сте го преписали в настоящите мотиви. И ако си мислите, че ГЕРБ и Христо Иванов правят нещо по-различно в момента – и тук държа да посоча, господин Славов, че Вие сте били съветник на тогавашния правосъден министър Христо Иванов – ако мислите, че тези хора правят нещо по-различно в момента, то се лъжете и ние отново имаме дежавю. Отново сърцевината на предлаганите конституционни промени е съсредоточена в съдебната власт, като се цели едно продължаващо овладяване и парцелиране на ръководните постове в съдебната система. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да участваме в тази поредна симулативна конституционна реформа. Защо? Защото това е Конституция, а това, което е предложено тук, е деструкция. Благодаря Ви.
#75 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики? Господин Ганев, имате думата за реплика.
#76 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Управляващите в лицето на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ нямат легитимно право да предлагат промени в Конституцията. Никакво легитимно право нямат. Защо? Защото нито един от техните избиратели не е гласувал за сегашните им коалиционни партньори. Аз дълбоко се съмнявам, че избирателите на ПП, на ДБ, на ДСБ са дали и един глас, за да изпълняват поръчките на Пеевски. Аз дълбоко се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ са дали и един глас, за да са в коалиция с ПП и ДБ в какъвто и да е било вариант за съвместно управление. Точно заради това те са нелегитимни пред своите избиратели. За ДПС няма какво да коментираме – техните избиратели са спрямо това, което техните ръководители поемат, и те нямат проблем, нямат никакъв проблем. Но другите нямате никаква легитимност, не пред когото и да е било, пред Вашите си избиратели. Вие сте нелегитимни. Затова, господин Петров, много Ви моля, когато пропуснете този важен момент да го коментирате, тъй като в момента имаме едно конституционно мнозинство евентуално за второ четене, евентуално, което няма никаква легитимност пред своите избиратели, най-малко пред тях, а през цялото ни общество те са нелегитимни въобще да са в парламента.
#77 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Ганев. Втора реплика? Не виждам. Имате възможност за дуплика, господин Петров.
#78 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ганев, аз съм сигурен, че избирателите на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ не са гласували за тях, за да могат да правят реформа заедно с ГЕРБ и ДПС по отношение на Конституцията. Сигурен съм, че избирателите им не са им дали доверието си, за да могат понастоящем заедно с Бойко Борисов да се подпишат под този проект и Никола Минчев – номер десети, Стою – номер дванадесет, Миро – номер тринадесет. Считам, че подобни напъни за промени в Конституцията не прилягат на хора, които са се борили да влязат в това Народно събрание именно с лозунгите, че те няма да позволят управление на ГЕРБ и на ДПС, господин Христо Иванов. Между другото, господин Ганев, да Ви кажа, че откакто разбрах, че изпълнявам критериите за заемане на длъжността главен прокурор, малко по-отвисоко гледам на Стою, но се надявам те да не променят Конституцията в насока, която да забрани на опозицията да заема подобна длъжност и да снижи критериите само до три години юридически стаж за длъжността главен прокурор, тъй като ние можем да се опасяваме и от подобни еквилибристики, след като с настоящите конституционни промени се премахва взаимният контрол и независимостта на всяка от трите власти, като например създадената възможност – някой спомена тук за министър на правосъдието по тези предлагани промени да предлага председателите на върховните съдилища, но забравихте да споменете, че по тези промени той ще има възможност също така да предлага за освобождаване или назначаване съдии и прокурори, което е изключително притеснително, тъй като министърът на правосъдието по своята същност, независимо кой е – дали е господин Кирил, дали е господин Славов, дали е господин Христо Иванов – между другото, достатъчно големи ерудити, ако ме разбирате какво искам да кажа – независимо кой е той, той е политически орган и не би трябвало той да предлага за назначаване или освобождаване съдии и прокурори, защото и тримата, които цитирах, имат еднакъв опит в съдебна зала, в прокуратурата, в наказателните производства, тоест – никакъв. И дами и господа народни представители, не трябва да позволяваме тези промени да влязат в сила, защото те ще съсипят това, което, макар и малко, е едно от добрите неща, които е създала Конституцията от 1991 г., едно от малкото хубави неща, които са противодействие между трите власти. Тези промени ще го дерогират и не трябва никога да допускаме това да се случи, ако искаме българската държава да продължава да съществува поне още малко, докато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ дойдем на власт и поправим всички тези небивалици, които се случват в момента и които се налага да дискутираме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#79 · speech
Председател Росица Кирова
За следващо изказване думата има господин Бранимир Балачев. Заповядайте, господин Балачев.
#80 · speech
Бранимир Балачев
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин Министър! Аз съм един от вносителите на тези промени, които всъщност инициират и днешния дебат. Подписал съм това предложение с пълното съзнание за това, че проблемите, които се опитваме да решим чрез предлаганите от нас промени, са на дневен ред на обществото. Това не са измислени нито от ГЕРБ, нито от някоя друга политическа партия проблеми, а това са проблеми, които битуват, някои от тях от десетина години, някои по-рано от няколко години, но те стоят на дневен ред, защото обществото от сутрин до вечер вижда, че има неща, които във функционирането на държавата и държавните органи определено не отговарят на вижданията на обществото и на гражданите, както и на тези, които работят например в съдебната система. Така че този дебат беше необходим, за да може всеки един от представителите на различни политически партии да каже своето мнение по повод на решаването на тези проблеми, а не само на неговото критикуване. Най-лесно е да критикуваш, важното е да намериш изход и да намериш правилното решение за това какви промени са необходими и доколко тези промени биха могли да станат от Народното събрание, каквото представляваме ние, а именно обикновеното Народно събрание. И затова аз искам да поставя пред Вас в чисто професионален план – аз няма да говоря политически, защото каквото е трябвало да се каже политически, то е направено в мотивите, има колеги, на които това е тяхната сила – аз ще се опитам да говоря професионално. Изключително важно е да можем да направим, и търся този дебат от всички участващи в този дебат в Народното събрание, да решим кое е възможно, което ние можем като обикновено Народно събрание да направим, и кое е невъзможно, за да можем да хвърлим усилията си върху това, което можем да направим, и да го направим по този начин, по който да не нарушим основните принципи на нашата Конституция. Да, вярно е, Конституцията е основен закон на България и нейното нарушаване е недопустимо, още по-малко от народни представители, каквито сме ние. Желанието да променим тези сектори, които са посочили в нашето предложение, отправено до Народното събрание за промени в Конституцията, са теми за дебат и теми за това по какъв начин тези проблеми да бъдат решени. Затова аз няма да се позовавам на Венецианската комисия и на нейни съждения в тази насока, защото нейните – знаете, че Венецианската комисия всъщност е един консултативен орган, тя даже не дава препоръки, а дава само мнения, които са, бих казал, в никакъв случай не са задължителни за изпълнение от държавата, която ги е поискала, тоест и самата държава трябва да ги поиска. За разлика от нейните препоръки или теоретични разработки по повод на държавното устройство на определена държава, защото там участват една камара държави, включително ЮАР, Алжир, Казахстан и кой ли не още друг, нашият Конституционен съд е органът, който всъщност дава тълкувание по какъв начин трябва ние да спазваме и да прилагаме нормите на Конституцията. И тук аз отварям дебата за това кое е възможно и кое не е. Черпя основание в няколко нормативни акта на Конституционния съд, като първият от тях е Решение № 3 от 10 април 2003 г. Мисля, че тези колеги, които малко или много се занимават с право, това решение им е известно, защото то слага определени рамки и дава определени тълкувания относно това какво може и какво не може да се пипа в Конституцията, и ако може да се пипа, кой може да го прави. Наред с това бих посочил още едно тълкувателно решение на Конституционния съд, това е № 14 от 1995 г., в което всъщност се прогласява ненакърнимостта на материалните предпоставки за осъществяване на дейността на основните структури. Конституционният съд не само в тези две решения, а и много други пъти е имал възможност да се произнася относно това, че всъщност държавата се крепи на няколко основни структури на държавата. Това сме ние – Народното събрание, като законодателен и контролен орган, това е Министерският съвет, това е президентът и вицепрезидентът, това е Конституционният съд и това са органите на съдебната власт. Това е очертал Конституционният съд като висшите органи на държавна власт и понеже те са такива, боравенето с тяхното учредяване, преместване, реконструиране, модернизиране или каквато дума искате употребете, е много внимателно и той дава тълкуване на това кое може всъщност и кое не може да се пипа по отношение на тези институции. Защото, казва Конституционният съд, именно чрез тези институции се гарантира, от една страна, демократичният процес в България, политическият плурализъм, суверенитетът, правовата държава, независимостта на съдебната власт. Същевременно в същото това решение, когато преминава към тълкуването на чл. 158, ал. 3 от Конституцията, Конституционният съд се позовава на преамбюла. Това са мотивите, казано така на юридически език, които народните представители във Великото народно събрание през 1995 г. са имали предвид, когато са гласували тези правни норми и са определили тази последователност и тази досегаемост или недосегаемост на определени държавни органи. В тях изрично казва Конституционният съд, че определени от конституционния ред за формиране на основните конституционни институции, мястото им в държавната йерархия, спецификата за всяка една от тези дейности установяват необходимия и желан баланс помежду им. Тоест гарантира се балансът между властите – изпълнителна, законодателна и контролна власт, и по този начин те считат, че тези промени, ако биха били направени, те трябва да бъдат направени само и единствено от Велико народно събрание. В същите тези нормативни актове на Конституционния съд се казва: „затова в чл. 158 на Конституцията изрично е посочено, че нова Конституция и най-важните промени в действията са от прерогативите само и единствено на Велико народно събрание. Създадените от него върховни институции, мястото, формирането, структурата и техните органи, както и предоставянето на основни правомощия, установени с тях при този баланс, трябва да бъдат балансирани“. Освен баланса между властите той дава и изрично казва – и с това ще приключа по отношение на теоретичната част, премахването, сливането, преминаването на някои от основните конституционни органи или заменянето им с други, както и създаването на нови конституционни органи, е също така промяна на формата на държавното управление и може да бъде извършено само от Великото народно събрание. Затова аз искам да чуя Вашето мнение по този въпрос относно това кое може и кое не. Аз считам, че има определени предложения, които няма как ние като обикновено Народно събрание, без значение дали това ще бъде със 166 гласа на три гласувания или със 180 гласа на две – да приемем някои от тези промени, защото това ще бъде противоконституционно и ние не трябва да допускаме такава грешка, но смятам, че бихме могли при спазване на тези основни принципи да реформираме една голяма част от тези предложения, които ние сме направили. Аз ще посоча само два примера, за да мога да дам възможност на моите уважаеми колеги да направят други предложения по повод на всички предложения за промени, които сме направили. Много се спори по отношение на това, като тук се изказа и колегата Минчев преди малко относно това можем ли ние да създадем нов Висш съдебен съвет, тоест прокурорски, или не можем. Моето виждане е, че един нов Висш съдебен съвет – това ще бъде промяна, която е недопустима съобразно нашата Конституция, но бихме могли да отделим много ясно и отчетливо прокурорската колегия и съдийската колегия с абсолютна, пълна автономия по отношение на взиманите от тях решения, касаещи дейността на съда, от една страна, и на следствието и прокуратурата, от друга. Можем ли да запазим Пленума на Висшия съдебен съвет? Да, според мен Пленумът на Висшия съдебен съвет е необходим, но той трябва да се разтовари от несвойствените му действия. С никакви имотни задължения не трябва да се занимава Пленумът на Висшия съдебен съвет. Той трябва да се занимава с бюджета, трябва да се занимава с кариерното развитие и обучението на съдии и прокурори. В тази връзка, аз приемам идеята всички тези обременяващи Висшия съдебен съвет дейности да бъдат прехвърлени към Министерството на правосъдието, което да се занимава с подобен род функции. Според мен избирането на тримата големи също трябва да става от Пленума на Висшия съдебен съвет, защото по този начин ще дадем възможност да чуем с техния глас мнението както на съдии, така и на прокурори по повод на избора им за някои от големите. По този начин ние бихме могли да направим тази съдебна реформа, без да противоречим на Конституцията. Две думи по отношение на служебното правителство и с това приключвам. Трябва да кажа, че за съжаление, това, което аз чета от Конституцията и от произнасянето на Конституционния съд, е, че за съжаление, премахването на служебното правителство като институт – след невъзможността да се формира правителство от Народното събрание, би било противоконституционно. Но това, което виждаме в последните две години и половина, беше една безконтролна, еднолична власт на президента и според мен тя не може да остане такава. Аз бих предложил между първо и второ четене ние да направим така, че да оставим тази възможност, която Конституцията от 1991 г. е дала на президента – да прави, да съставя служебни правителства, но това да стане под контрола на Народното събрание, тоест, докато не се избере новото Народно събрание и то не влезе в своите функции, старото Народно събрание да извършва двете си основни функции. Първо, може да създава закони, защото, ако има нагласа и има мнозинство, могат да се приемат закони през тези около два месеца, и най-важното е контролът. То може да осъществява много ефективен контрол и може да дава препоръки на президента при констатиране на нарушение – било за смяна на министър-председателя, било то за смяна на определени министри. В този ред на мисли ще трябва да мислим, когато разсъждаваме в детайли по отношение на промените, които сме предложили. Благодаря Ви.
#81 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Балачев. Има ли реплики към господин Балачев? Заповядайте, господин Иванов.
#82 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Господин Балачев, понеже поставихте изказването си във въпросителна форма и ни поканихте за дебат, искам първо да благодаря за задълбоченото изказване, което направихте, и наистина да потвърдя, че двете теми, които повдигате – възможността за запазване на някаква редуцирана форма на пленум и оглеждането наистина на идеите по отношение на служебното правителство, са едни от темите, по които ще търсим дебати и уточняване. Сега, изборът на върховните съдии дали да става с участието на прокурори със сигурност ще бъде част от този дебат, но със сигурност тези дебати предстоят и ще бъдем отворени за тяхното обсъждане, така че благодаря Ви за изказването.
#83 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли втора реплика? Не виждам. Господин Балачев, ще вземете ли дуплика? Заповядайте.
#84 · speech
Бранимир Балачев
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Иванов, аз се радвам, че вие приемате хвърлената ръкавица да приемете тези дебати относно това точно по какъв начин да приложим Конституцията и да намерим вярната рамка, в която бихме могли да правим действително изменения. Радвам се, че очевидно ще намерим и общи идеи по отношение на това как да структурираме Висшия съдебен съвет. Най-вероятно в дебата нататък ще говорим конкретно и по другите предложения, които са направени. Благодаря.
#85 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Балачев. За следващо изказване – господин Хамид, имате думата.
#86 · speech
Хамид Хамид
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, в началото искам да се присъединя към думите на господин Христо Иванов за конструктивизъм и за обединение около това да търсим общото, а не да търсим различията в Проекта. Държа да отбележа, че този проект е основан на идеите на три отделни парламентарни групи, които имат свои проекти, които ги представиха назад в годините. Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ представи своя проект в месец февруари 2022 г. в рамките на Четиридесет и осмото народно събрание и тогава го представихме на всички парламентарни групи с предложения да получим подписи от тях. Това не стана и нашият проект не успя да постъпи в Деловодството на Народното събрание. Този наш проект беше сформиран, беше съставен именно след многобройни срещи с нашите избиратели и след обществения отзвук, който гледахме години наред по площадите в София основно, както и на анализа на Решението на Европейския съд за правата на човека. Имахме възможност през последните няколко години често да се виждаме с нашите избиратели и една от темите беше съдебната реформа – кога ще реформираме съдебната система така, че тя да заработи по-добре и в интерес на обществото, и именно затова внесохме нашия проект. Нашият проект беше доста по-кратък и беше концентриран основно върху предложение в Глава 6 от Конституцията на Република България – изменения в механизмите на функциониране на съдебната система. Смятаме, че тези предложения по никакъв начин не променят начина на функциониране и разделение на властите и са изцяло от компетенциите на обикновено Народно събрание, като единият от критериите да намалим обхвата на предложенията беше именно този – да не навлезем в изключителната компетентност на Велико народно събрание. Основното, окончателно разделяне на двете колегии, защото в днешния дебат се чуха думите, че разпарчетосваме Висшия съдебен съвет, разделяме го, сигурен съм, че колегите, които казват това, прекрасно познават разпоредбите на чл. 130а и знаят, че и в момента двете колегии на Висшия съдебен съвет са разделени, и в голяма степен близо 90% от решенията ги взимат самостоятелно двете отделни колегии. Какви решения взима Пленумът? Това са предложенията до държавния глава за избор на така наречените трима големи в съдебната власт, другите са организационни, имуществени въпроси и правилата за кариерно израстване на магистратите. Всичко друго и по сегашните действащи разпоредби се взема самостоятелно в двете колегии, защото, съгласете се, че е възможно да настъпят хипотези, когато съдии се намесват в избора на прокурор или пък прокурори се намесват в избора на съдии. Това не е разпарчетосване, не е капсулиране, това е даване на по-голяма автономия и самоуправление на двете колеги. Искам да поздравя господин Чолаков за изключително добрия доклад като структура и подредба. Чухме, че има много критики. Да, така е. Трябва да има критики, защото преди демократичните промени сме се нагледали на много доклади, които завършваха с бурни ръкопляскания и нито една критика, но от това държавата не работеше толкова добре. Така че, когато се променя една система, когато се нанасят промени в тази система, трябва да се вземат под внимание и критиките от самата система. Това ние го заявихме още при подписването на този проект и разбира се, сме съгласни с част от критиките на представителите на съдебната система и ще се съобразим с тях. Основателни са голяма част от критиките на научната общност и много внимателно ще прецизираме онези текстове, за които има съмнение, че навлизат в компетенциите на Великото народно събрание. От друга страна, има някои спорни предложения, за които при внасяне „Движение за права и свободи“ изрично посочи, че ще ги прецизира или няма да ги подкрепи. Тук търсим общото, а не това, което ни разделя, и с радост бихме приели критики от опозицията, защо да не включим и техни предложения в Проекта за второ четене. Това, което на пръв поглед изглежда безспорно от всички становища и всички вносители, е въвеждането на механизма на индивидуалната конституционна жалба. Това звучи добре, обаче, като се стигне до механизма за прилагането вече на този механизъм, възникват и споровете – как ще функционира с тази разпоредба самият Конституционен съд и какъв филтър или какви механизми за допустимост на конституционната жалба ще бъдат изградени, и мисля, че тук в тези детайли се крие дяволът. В нашия проект ние предложихме механизъм, който изцяло изчерпва вътрешносъдебния контрол, преди конституционната жалба да постъпи в Конституционния съд, и така един жалбоподател, който е страна в евентуален съдебен процес, когато негова жалба за противоконституционност е отклонена на две инстанции, на третата инстанция задължително преди произнасяне на състава неговата жалба ще се гледа от Конституционния съд. Трябва да помислим и дали бихме осигурили възможност на юридическите лица да са страна по такова производство пред Конституционния съд, защото има хипотези и на накърняване на права на юридически лица, които трябва да имат тази възможност. В заключение искам да завърша с едни думи, които като че ли са насочени към основната цел на този проект, казал ги е години назад Питагор. Той казва, че свеждането на множеството към единното е в първоосновата на красотата, така че от нас зависи дали ще направим красив и годен проект или не. Благодаря.
#87 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли реплики към изказването на господин Хамид? Не виждам. Заповядайте, господин Йорданов.
#88 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Ще започна първо с това, че този проект за Конституция не е обсъждан с политическите сили, представени в този парламент, обсъждан е само между политическите сили на сглобката. Имал съм един-единствен разговор с Христо Иванов в коридора на старата сграда, на нормалната сграда на Народното събрание, а не на Партийния дом, в който се намираме, където каза, че ще го обсъждаме и ще ни изпратят предложенията си, и дотам приключи, така че този проект не е обсъждан с представените политически партии в този парламент. После, от 70 хиляди протестиращи срещу Делян Пеевски за шеф на ДАНС в момента сме в състояние, в което Христо Иванов, Делян Пеевски и Бойко Борисов са първите трима, подписали се под Проекта за Конституция. Факт е! По-голямо унижение за Вас от ПП-ДБ трудно мога да измисля, въпреки че аз съм добра гад в това отношение, но Вие тук сте по-добри. Самоунижението при Вас е тотално и бездънно! В момента тримата заедно сте вносители за конституционни промени! Да обясня на хората, ако гледат, а те гледат. Има и интернет, въпреки че спряхте прякото излъчване – да обясня каква е врътката и сделката. ГЕРБ и ДПС практически контролират парите на държавата, всичките им фирми ще се чувстват прекрасно, а на Вас Ви бутнаха този проект за Конституция, който е глупав и вреден, ще Ви орежат половината неща. Всичко, което не им харесва, няма да го има, всичко, което ще им затвърди лостовете в Конституцията, ще остане или ще бъде засилено и Вие сте глупаците, използвани в тази сделка, а после господин Иванов излиза като вносител. Супер е това. Ние двамата с Вас общо взето имаме еднакъв юридически стаж – нула. Вие дори сте си загубили адвокатските права. Затова това, което направихте като вносител, беше някакво изказване, а не защита на това, което предлагате. (Реплики.) Всъщност е хубаво, че излезе този Проект за Конституция, защото години наред Вие внушавахте, че сте – говоря за Вашата формация от ДБ – юристи експерти. Всъщност се оказахте абсолютни юридически скопци с това, което предлагате. И за да не излиза само, че е някакво политическо изказване (реплики), ще Ви цитирам експертите. (Реплики.) Да, точно тези, които се хилите в момента като това, което сте.
#89 · speech
Председател Росица Кирова
Колеги, моля Ви за тишина в залата!
#90 · speech
Тошко Йорданов
Ще Ви цитирам експертите, каквито Вие видимо не сте. В този доклад си направих труда – издържаха ми нервите донякъде, и ето – становището на професор Емилия Друмева. Кой от Вас ще стане и ще каже, че тя не е добър конституционалист?! Кой от Вас, творци на конституции, ще има наглостта да стане и да каже, че професор Друмева не е експерт, какъвто аз не съм?! (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „Знаеш ли при кого работи?“) Да, работи в президентството. Но тя е експерт и прави Вашите предложения на саздърма в този доклад. После, понеже не е само тя, представляващият Висшия съдебен съвет. Във Висшия съдебен съвет правят Вашите предложения на саздърма – за повторността на мандатите, за това, че петима членове на ВСС ще трябва да се избират от Народното събрание – това са експерти, нали така? Продължаваме нататък – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет – инспектор Теодора Точкова прави предложенията Ви на саздърма. (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „Много обичам.“) После, председателят на Висшия адвокатски съвет атакува и обяснява колко са нефелни предложенията Ви в тази Конституция. Излезте и кажете, че не са експерти. После, директорът на Националния институт на правосъдието прави предложенията Ви на нищо и на любимата саздърма на Хамид Хамид. После, Татяна Жилова – председател на Съюза на съдиите в България, прави предложенията Ви на нищо и подкрепя мнението на президентската администрация, като смята, че отпадането на участието на президента в назначаването на главния прокурор и председателите на върховните съдилища не е добро законодателно решение – тя е експерт. После, членът на Обществения съвет към Комисията по конституционни въпроси професор Екатерина Михайлова прави предложенията Ви на нищо – на любимата саздърма на Хамид. И така до края няма нито едно позитивно, с изключение на Вашите. Най-готиното – Вие марширувахте по улиците дълго време пред Съдебната палата заедно с „Правосъдие за всеки“. Вие бяхте част от тях или поне за такива се водехте – и Вие, Христо Иванов и Надежда, бяхте заедно с „Правосъдие за всеки“. Какво казват те? Първо, че се отказаха от Вас. Второ, те, дето с тях марширувахте и заедно влязохте във властта – те смятат, че Вашите предложения за нищо не стават и ще си направя удоволствието да ги цитирам, защото там нали са експерти, господин Минчев, дето се подхилвахте одеве, душичка златна. (Смях.) „Правосъдие за всеки“: „Категорично не приемаме предложението за право на повторни мандати на така наречените трима големи в съдебната власт.“ Те го казват. Тук явно целта е да бъде подсигурен втори мандат на един от тях, а именно на председателя на Висшия административен съд. (Реплики.) Върховния, добре. Аз не съм юрист. Върховния. Но Вашите колеги, с които марширувахте, казват, че Вие правите промяна в Конституцията, за да запазите мястото на Вашия човек. Защо? Защото му изтича мандатът. Вследствие на което ще бетонирате главния прокурор с втори мандат по Ваше предложение. Това те го казват, не съм аз – „Правосъдие за всеки“, с които, да припомня, заедно марширувахте, висяхте пред Съдебната палата срещу Пеевски, страдахте с тях. Същите тези Ваши приятели и експерти казват, че предвиденият в Проекта избор на главен прокурор от прокурорския съвет при съотношение на парламентарната квота две към едно спрямо професионалната предпоставя на практика политически избор на главния прокурор и казват, че ще има политически договорки по начина, по който го предлагате. Те. И анализът им – техният, на Вашите бивши експерти, които си остават експерти, затова казвам, че Вие сте юридически скопци, Вашите, с които марширувахте срещу Пеевски на Съдебната палата, казват, че така всъщност излиза, че главният прокурор ще бъде избиран от управлението в този парламент с мнозинство, тоест от управляващите, и дори всички членове на професионалната квота да са против, ще бъде избран политически. Това е техният извод. Хайде сега, умници такива, вижте си мнозинството и вижте кои са преобладаващите в това мнозинство. Не сте Вие – ГЕРБ и ДПС са. По-долна лъжа към тези, които гласуваха за Вас, няма. Хубаво е, че се обсъждат тези неща, за да се види колко сте юридически некомпетентни, колко сте политически глупави, защото ГЕРБ и ДПС Ви надиграват през собствения Ви Проект и неслучайно господин Хамид се усмихва, защото това е истината. И тук хората, които имат мозък, знаят, че е така, а господин Иванов, който ходеше да лепи – май с Мирчев беше, „Министерство на Шиши“, „Нито глас за Пеевски“, сега му пълзи по корем, защото без него нямаше да има този скапан проект за Конституция. На тях им е добре. Вие сте прецаканите. И българите, разбира се, но на Вас това не Ви пука, защото Вие не сте такива. Трети март. Мога да отворя тази тема, но да Ви кажа, аз искрено се надявам да пробутате това, защото след няколко месеца идва Трети март и ще видите какво ще Ви се случи, какъв празник ще Ви се организира. И за финал. Всичките експерти Ви казват, че повечето Ви предложения ще паднат в Конституционния съд, защото са от компетенцията на Велико народно събрание. Оттук нататък най-хубавото нещо, което можете да направите, е да си ходите при грантовете, защото в живота си един лев не сте изкарали сами със собствен труд, и да престанете да се обаждате на тема право, защото Вашите експерти Ви обясняват колко сте некадърни.
#91 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли реплики към изказването на господин Йорданов? Не виждам. Следващото изказване е на господин Радомир Чолаков. Господин Министър, искате ли думата? (Реплики.) Благодаря. Господин Чолаков, заповядайте, след което господин Славов ще вземе думата.
#92 · speech
Радомир Чолаков
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Откакто сме захванали тази тема – в края на месец юли, и мен, както предполагам, и Вас, много хора ме питат и сега журналистите отвън питат: защо? Защо се занимавате с Конституцията на всичкия хал, на който се намира държавата? Занимаваме се с Конституцията, защото тази тема стои отворена от 8, а преди това от още сигурно 5 години – едно 15 години вече, и е крайно време тази тема да бъде затворена. Дискусията да се проведе, както върви в момента, и да приключим темата. Знаете тази максима: „Има време за разхвърляне на камъни, има време за събиране на камъни.“ Ние напоследък разхвърляме камъни. В последните три години много ги разхвърлихме. В момента сме разхвърлили, образно казано, камъните и на Конституцията – сега, днес. Имаме няколко месеца време, в които можем да ги съберем – да съберем камъните, или наистина да има лоши последици за страната. Знаете константната ми позиция и това винаги съм го казвал, и може би съм Ви станал вече досаден, за което се извинявам, че законите трябва да се приемат бавно и да се обсъждат бавно. За това нещо търпя непрекъснати критики, между другото, включително и от опозицията – защо преча на бързия законодателен процес? Исках да има голяма дискусия в Четиридесет и осмото народно събрание по изменението на Наказателно-процесуалния кодекс, за което понесох редица критики. Госпожа Корнелия Нинова, надявам се, господин Свиленски, че ще ѝ предаде. (Реплики.) Чудесно. Всеки ден тук ме критикуваше защо бавя измененията в Наказателния кодекс – пак в Четиридесет и осмия парламент. Аз ги бавех, защото знаех какво ще стане. Наистина ги бавех съзнателно, защото знаех какво ще стане. Стана това, което стана в Четиридесет и деветия парламент. (Реплики.) Не. Изборният кодекс е друга тема. За измененията в Изборния кодекс един ден ще ни благодарите, но както и да е. (Реплики.) Все едно. Вчера пак имахме тази дискусия, но слава богу, колеги, революционният устрем за промяна – бърза промяна на законодателството, в момента се удари в бетонната стена на Конституцията и Конституцията ще я обсъждаме. В дебата наистина се чуха много критики, но аз съм съгласен и наистина вярвам – тук ще се съглася с господин Христо Иванов, разбира се, всичко е поправимо. Всичко е поправимо. Хубаво беше да се чуят забележките, хубаво беше да се чуят критиките, защото в цялата тази дискусия в момента изкристализира това, което е възможно. А това, което е възможно да направим в рамките на обикновеното Народно събрание, то ще постигне целта, за която говори господин Христо Иванов. Със сигурност има някъде някои увлечения. Ние например от ГЕРБ-СДС в този законопроект сме внесли две предложения. Имаме две неща, за които считаме, че припознаваме авторството им. Едното е за непрекъсваемостта на работата на законодателния орган, което мисля, че среща обща подкрепа, включително и от експертите. Второто е за Инспектората, което, виждате, също среща интензивна критика и сме го отразили в Доклада. Ние си взимаме бележка, отчитаме всички критични гласове, които ни обръщат внимание върху една или друга несръчна редакция, и сами ще го поправим, разбира се, със съдействието на общността. Това, в което съм сигурен, колеги, е, че за да се случат измененията на Конституцията, мисля, че всички са наясно, включително вносителите, тук реферирам към господин Йорданов, няма да има извиване на ръце. Не може да има извиване на ръце – или приемате това, или какво? Всички сме наясно – няма заради това да пострада сглобката. Няма да е заради Конституцията. Аз съм сигурен в това. Между другото, трябва да Ви кажа, че винаги съм си мислел, когато започна процесът, че с гласовете на „Има Такъв Народ“ – преди групата им да бъде напусната от един член, ние имахме точно 180 гласа и моето искрено желание, откровено Ви казвам, беше да бъдат привлечени и други парламентарни групи, защото самата Конституция ни казва, че нейното изменение трябва да е общо дело. (Реплики.) То трябва да е общо дело и наистина трябва да бъде така. Аз го вярвам дълбоко. В края искам да кажа нещо. Радвам се, че господин Славов е тук, защото той довечера отива на заседание на Венецианската комисия, която ще приема становище по нашия проект. Много бих го помолил да отнесе следното послание, което аз бих искал да отправя. И днес се каза, а и в предишните разговори и дискусии много пъти се казваше, че ние изпълняваме изискванията на Венецианската комисия. Аз твърдя, че ние променяме Конституцията заради нас, а не защото някой ни е казал, а още повече че ако ние не знаем кое е добре за нас българите, а трябва някой отвън да ни каже, това би било много лош атестат. Искам да кажа за Венецианската комисия, ние, разбира се, с уважение ще приемем нейното становище, но аз много дълго време се чудех какво е това Венецианска комисия. Защото има една мистика около това понятие. Мисля, че много от Вас имаха възможност да се срещнат и ще Ви кажа – Венецианската комисия така, както ние се срещнахме с нейните експерти, се състоеше от господин Хамилтън, който е бивш адвокат, бивш началник-кабинет на главния прокурор на Ирландия; господин Кирими от Косово – преподавател в Университета в Прищина; Карло Тори е професор в Юридическия факултет на Университета в Хелзинки; госпожа Фрайман – сътрудник явно на Съвета на Европа и резервен член, достойна жена, между другото, Марта Картабия – бивш председател на Конституционния съд на Италия, за девет месеца е била председател на Конституционния съд на Италия и конституционен съдия, разбира се, една година и половина е била министър на правосъдието и е професор по конституционно право в Университета в Милано. Общественият съвет към Комисията по конституционни въпроси на Народното събрание се състои от: Пенчо Пенев – професор, депутат във Великото народно събрание, бивш министър на вътрешните работи, бивш министър на правосъдието, бивш конституционен съдия, професор по конституционно право; Екатерина Михайлова – народен представител хикс броя години, заместник-председател на Народното събрание, професор по конституционно право; Евгени Танчев – бивш конституционен съдия, председател на Конституционния съд, генерален адвокат в Съда на Люксембург, професор по конституционно право; Румен Ненков – бивш наказателен съдия, заместник-председател на Върховния касационен съд, бивш конституционен съдия; Пламен Киров – бивш председател на Правния съвет на президента, бивш представител на България във Венецианската комисия, конституционен съдия, професор по конституционно право, ръководител на Катедрата по конституционно право в Софийския университет; Благовест Пунев – върховен съдия, заместник-председател на Върховния касационен съд, конституционен съдия, член на Висшия съдебен съвет; Надежда Йонкова – професор по конституционно право, заместник-директор на Института за държавата и правото към Българската академия на науките; доцент Наталия Киселова. Ако ние кажем, че вярваме на имената, които прочетох в първия списък, и не вярваме на имената, които прочетох във втория, извинявайте, колеги. Извинявайте! Аз мога да прогнозирам, че Венецианската комисия, едно от нещата, които ще каже в своето становище, е, че ВСС трябва да се раздели на две. Те това са го повтаряли 10 години – така им харесва, по някаква причина. Без да съм разговарял, без да го знам със сигурност, знам, че ще го повторят, защото те, като си хванат една тема, ще си я повтарят така. Двадесет и едно писмени становища, които получихме в Комисията по конституционни въпроси – 20 казват, че това не бива да се прави и няма да се направи и само едно – на Българския хелзинкски комитет, казва направете го. Разбира се, колеги, това е дреболия. В крайна сметка преждеговорившите казаха, мисля, че и господин Христо Иванов даде подавка в тази посока, няма да правим нищо на всяка цена и няма да правим самоцелни неща. Молбата ми към господин Министъра на правосъдието, и с това завършвам, понеже вчера го водихме този дебат по друга тема. Начинът, по който нашите представители в европейските структури комуникират това, което мисли Народното събрание. Комуникирайте, господин Министър, че имаме конституционни лимити, които, с цялото ни уважение към Венецианската комисия и приемайки нейните препоръки, тя със сигурност може да има, между другото, и добри препоръки, които ние с удоволствие бихме приели, но имаме просто конституционни лимити, които не ни позволяват. Нека да не се сърдят, да не обвиняват България, просто нашият конституционен съд, нашите експерти, нашите професори, цялата правна общност, без изключение, казва, че има неща, които не могат да се случат просто и няма никакъв проблем в това. Ще намерим други подходи да постигнем целта. Няма нужда да събаряме сградата и няма нужда да доразхвърляме камъните, които вече сме разхвърляли. Ние просто ще ги съберем. Така че това наистина отправям като молба към Вас, а сега, надявам се, няма да им кажете – а бе ние все пак ще се опитаме дори с цената на Велико народно събрание, защото тогава ще се наложи ние лично да им обясняваме какви последици би имал в българската политическа система един продължаващ натиск да я реформираме по начин, по който, пак казвам, имаме конституционни лимити и не можем да я реформираме, но ще я реформираме по възможните начини. Пак казвам, аз съм сигурен, че с консенсус помежду си, защото няма как да приемем Конституцията, без да имаме консенсус, ние ще имаме добър резултат и целта, която господин Христо Иванов в началото сподели, че преследваме, ще бъде постигната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#93 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплики? Няма. Записани са за изказване Тома Биков, Цвета Рангелова, Никола Минчев, Екатерина Захариева. Преди господин Биков, госпожо Рангелова, заповядайте Вие да се изкажете.
#94 · speech
Цвета Рангелова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, много се говори по тази тема. Голяма част от тези народни представители, които говориха преди мен, казаха доста от нещата, които аз бях направила като бележки по този законопроект, и още по-трудно е да говоря след народния представител Радомир Чолаков, председателстващ и тази комисия, която се занима с този законопроект, абсолютно професионално и обективно отразявайки всички постъпили в Комисията становища, даде комплексна оценка на Законопроекта. Така или иначе ние сме на първо четене на този законопроект и аз трябва да изразя позицията ни, която е по духа на този законопроект. На първо място обаче искам да обърна вниманието Ви по отношение на това как се случи този законопроект. За нещо започна да се говори още в Четиридесет и осмото народно събрание като една необходимост, за да се случи правителство. В края на краищата през лятото на 2023 г. той беше факт, отлежаваше в нечии кабинети. По всички телевизионни студиа представители основно на ПП – ДБ повтаряха, че ще направят широко обсъждане, в което ще се включат както професионалните институции и членове на академичната общност, така и всички парламентарно представени партии. Защото всяка една партия представлява определен брой избиратели – български граждани, които биха искали чрез своите представители да изразят своето становище по най-важния ни закон, по Основния ни върховен закон. Такова обсъждане обаче въобще не се състоя и това не е тайна не само за Вас като народни представители, не е тайна и за българските граждани. В нито един момент, нито един от представителите на политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, независимо от неговите тесни юридически специалисти или който и да било от другите членове на парламентарната ни група не само не беше поканен в какъвто и да било дебат, ние не разполагахме до участието ни в съответната конституционна комисия с никаква представа освен това, което Вие си позволявахте да коментирате в телевизионните студиа какви са Вашите предложения. Още по-малко подозирахме какви са Вашите мотиви. Ето така при закрити врати, на тъмно, обслужвайки някакви лични сделки, договорки, за да се случи този кабинет, за да види бял свят лелеяната от така наречената демократична партия съдебна реформа, Вие представихте на вниманието на Народното събрание този законопроект. Този законопроект беше разгледан, разбира се, съвсем резонно, от цялата професионална общност, както от академичните среди, така и от съответните професионални гилдии, които резонно изразиха своите компетентни становища. Както имаха повод да кажат всички, които преди мен се изказаха, всичките становища 100% са абсолютно унищожителни. Те казват едно – ами не, не става този законопроект, така не се прави. Мотивите са различни, голяма част от тях дори поставят под съмнение компетентността на обикновеното Народно събрание да направи редица от промените, които Вие сте заложили в Законопроекта. Нещо повече. Запознавайки се с част от стенограмите на заседанията, виждам мнения на уважавани юристи в гилдията, които открито Ви казват на вносителите – оттеглете го този законопроект, не само че не става – оттеглете го. Същото ми се ще да Ви кажа и аз, защото наистина вече второ Народно събрание, имам предвид предходното и настоящото, препускате през една изключително отговорна материя. Ежедневно до среднощ ние приемаме на килограм едни абсолютно безполезни поправки на огромна част от законодателството ни, което до Вашата поява на политическата сцена в голяма степен работеше добре и беше устойчиво. Нещо повече. Създаде се практика между първо и второ четене сами да си оттегляте предложенията, да си ги допълвате, да си ги коригирате – нещо, което като законодателна техника е абсолютно недопустимо. Разбира се, те и резултатите са такива. Но ако в огромната си част от законодателната Ви дейност Вие ни убеждавате, че това трябва да се случи непременно, сега и по този начин, защото има някаква европейска директива, която не сме я транспонирали и ще търпим финансови санкции, уважаеми вносители, за Конституцията няма директива, която трябва да транспонираме и няма да плащаме финансови санкции. Спрете се! Не пипайте Конституцията, или не по този начин! Това е процес, който изискваше наистина един задълбочен професионален дебат, не политически, не угоднически, а професионален, който Вие не направихте. Не е късно да си оттеглите предложението и да го направите както трябва, така че наистина да представите завършената съдебна реформа, защото дори вече и Вашият електорат не Ви вярва. Отдавна не Ви вярва и Вашият електорат. Накратко по конкретните предложения. Безспорно липсват мотиви както в Законопроекта, Вие изсипвате едни предложения, не казвате защо, каква е необходимостта това да се случи, нещо, което правим дори за най-дребни поправки в останалата част от законотворчеството, тъй като това е и изискване на Закона за нормативните актове – обществената необходимост да бъде мотивирано, за да бъде променено нещо, в случая не правите това. Липсват каквито и да било мотиви, използвали сте категорично непрецизна техника, абсолютна липса на какъвто и да било юридически изказ. Безспорна е разликата, която Вие демонстрирате много ярко в третирането на съда, от една страна, който за никого в тази зала и за обществото не е тайна, че са Ваши любимци, ограничаване на правомощията и силното политизиране на прокуратурата във вида на нейния орган, който Вие създавате, във Висшия съдебен съвет. Абсолютно за вредна смятаме и мандатността, която въвеждате за членовете на двата органа, тъй като това ще закрепи за ненужно дълъг срок техните представители и ще доведе не до онзи целен ефект, за който Вие се опитахте да репликирате преждеговоривши преди мен, че с тези промени ще се доведе до един по-справедлив и по бърз процес. Защото, ако направим контролните органи, административно методичните органи на съда и прокуратурата едва ли не пожизнени, повярвайте ми, няма да доведе нито до по-качествено, нито до по-бързо правораздаване. Стигаме до любимата ми част, уважаеми вносители. Не вярвах, че е възможно и в Конституцията да намерите място за любимите Ви НПО-та, обаче е факт – и тук намерихте такова място. Предвиждате възможност те да участват в избора на регулаторните органи, да дават становища за членовете на двата органа на ВСС. Когато на няколко пъти, уважаеми народни представители, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се опитвахме да привлечем вниманието Ви с това как има една последователна политика по отношение на неправителствените организации, които, разбира се, Вие дефинирате по различен начин, но всъщност можете да ги наричате обществени организации, каквито и други, но това са всъщност неправителствените Ви любими организации, запомнете, че действително не е далеч моментът, в който ние ще подлежим на атестат от тези неправителствени организации, само че тогава ще бъде късно, ако всичко това ние го допускаме. И неслучайно ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се опитваме да дадем червените сигнални лампи на останалите, извън вносителите, народни представители – хора с разум в тази зала. Защото, ето, вече и в Конституцията на Република България НПО взимат важна роля при атестирането, въобще в даването на становища по отношение на такива изключително важни органи, каквито са двата органа, които се създават във ВСС, и регулаторните органи. Когато стигнем до второ четене, специално ще се спрем на това. На следващо място, както вече казах, силното политизиране на прокурорския съвет много тревожно отдалечава тази професионална гилдия от нейните професионални среди, но вижте колко, абсолютно неслучайно, се приближава все повече тясно до политиката чрез възможността Народното събрание да излъчва по-голям брой членове на този орган. Извеждането на прокуратурата от съдебната власт и поставянето ѝ в зависимост от Народното събрание, повярвайте ми, няма да доведе нито до по-качествено правораздаване в областта на досъдебното производство, нито до по голяма независимост, такава, каквото Вие убеждавате Вашите избиратели, че целите с въпросните реформи, касаещи съдебната система. Напротив, ще направите прокуратурата доста по-зависима от Вас, но ние знаем, че всъщност това е Вашата цел. На следващо място, по отношение на предложенията за отпадане на изискването народните представители да бъдат граждани само на нашата държава. Аз смятам това за абсолютно опасно, доколкото наличието на гражданство винаги свързва едно лице не само териториално и правно с една държава, а и политически, и липсва отговор в мотивите на този проект на кого ще служи, на чия държава ще служи лицето с такова двойно гражданство и може ли то да служи единствено на Република България и интересите на българските граждани. Редица са примерите, които мога да дам в нашето минало с такива видни политици. Без да навлизам в подробности, само ще цитирам няколко имена, знам, че всички в залата ретроспективно ще върнете историческата си памет и ще видите колко полезни бяха те за политиката и за благоденствието на Република България. Това са политиците: Андрей Луканов – роден в Москва, Георги Пирински – роден в Ню Йорк, Симеон Сакскобургготски – по-голямата част от своя живот е живял в чужбина, Жорж Ганчев – с американско гражданство, и не на последно място – Кирил Петков, канадски гражданин. На следващо място, по отношение на заигравката Ви с Националния празник. Ако смятате, че сте експерти в областта на съдебната реформа и там няма нужда да питате никого, очевидно унищожителните становища говорят обратното, но поне тук по отношение на Националния празник – аз знам, че Вие сте абсолютни противници на прякото допитване до Вашите избиратели и нашите избиратели – това е въпрос, който смятам, че следваше да бъде поставен на голямо обществено обсъждане. Наречете го референдум, анкета или както там искате, за да не Ви упрекне някой, че се опитвате като ВЪЗРАЖДАНЕ да печелите електорат, провеждайки референдуми, но трябваше да питате българските граждани. Защото редица социологически агенции попитаха българските граждани и над 54% смятат, че не трябва да бъде променян Националният празник. Или за Вас това няма никакво значение?! Или Вие и тук ще кажете: не ни интересува какво искат българските граждани, няма да ги питаме, защото ние сме доста по умни от тях, щом сме тук. На следващо място, уважаеми колеги, Вие не поискахте този дебат да бъде излъчен по Националната телевизия. Не знам от какво се срамувате, вероятно се срамувате от собствените си предложения. Направи ми впечатление, че като представител на вносителите господин Иванов излезе да говори за духа на Законопроекта. Господин Иванов, Вие през цялото време бяхте с гръб на мое дясно на залата. Кого убеждавахте във високите цели, както сам казахте, които сте си поставили с този законопроект – Вашата парламентарна група или БСП? През цялото време, Вие говорихте около 18 минути, и стояхте ето така – с гръб (показва), защото аз се опитвах, слушах Ви внимателно, да анализирам това, което казвате. Езикът на тялото говори едно, не само че нямахте никакво желание, което безспорно се доказа от фактите, да ни поканите в тези разговори, да чуете и нашето мнение, защото ние представляваме над 360 хиляди български граждани, доста повече от това, което представлява Вашата политическа партия, която е един сбирщайн от над 20 политически формации, Вие не пожелахте да чуете нашето становище. Там, където беше мястото за професионалните дебати, когато влязохте в залата да ни убеждавате за поставените си високи цели, не пожелахте и да ни погледнете. Очевидно е нежеланието Ви да комуникирате с нас, но по тези въпроси, господин Иванов, ще платите висока цена, ако продължавате в същия дух, разбира се, говоря за политическа цена. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#95 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Рангелова. Реплики, колеги? Господин Ганев.
#96 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Рангелова, и аз, и Вие знаем много добре, че немалка част от тези, които ще гласуват за тези промени в Конституцията, реално ги е срам от решението, което взимат хората, които са техни лидери и са им поставили политическата задача да подкрепят тези промени. Но е факт, и Вие споменахте, че абсолютно всички становища на професионалните гилдии – част от гилдиите, са категорично против, абсолютно всички. Не споменахте това, че има едно положително становище. То обрисува цялата ситуация и е много важно. Това е положителното становище на небезизвестния Хелзинкски комитет. Защото това е еманацията в българското общество на всичко, което започва и свършва с евро-атлантическите ценности – прокарване на закони, законопроекти, визии, визионерство, свързано с всичко ретроградно, което би могло да се случи, като започнете от семейството и стигнете през религията. Именно заради хората, които работят вътре, разбира се, спонсорирани от чужди правителства – неприкрито, явно и съвсем откровено, застават и казват, че всичко това, което искат вносителите, е много добро, прекрасно и отлично. Никой не слуша обаче професионалистите, никой не слуша хората, които в лично качество застават и са категорично евро-атлантически ориентирани, но по отношение на тези предложени промени са със съкрушителни коментари. Неудобно се получава за вносителите, дори и в лицето на господин Христо Иванов. И той също не коментира тези хора, професионалисти, професори по право, които се съкрушават от това, под което той си е поставил подписа. Неудобно се получава за него. Аз го разбирам, че избягва да коментира дори професор Екатерина Михайлова, която е, меко казано, дясноориентиран човек, който е работил дълги години в парламента, много законопроекти благодарение на нея са били приемани, един от доайените на някогашното съществуващо реално СДС, което в момента е мимикрия, разбира се, но дори и тя. Коментарите са, меко казано, нелицеприятни, не ги коментират вносителите, тяхно право е, нека се крият. Хубаво е обаче да отбележите Вие това нещо, защото не му обърнахте внимание по отношение на Хелзинкския комитет. Там е еманацията. Звучи малко дребнаво, но в същото време е голяма част от еманацията, защото Хелзинкският комитет, и това, което представлява, е, меко казано, спонсорирано от Държавния департамент на САЩ и те не го крият, това е факт, фактологиите са такива. Така че се вижда кой прозира и кой се крие зад тези представяния и тези промени, които искат. Адвокат Петров предложи, може би вносителите наистина трябва да се замислят, отмяната на 3 март с 4 юли. Това ще обрисува цялата Ви конституционна промяна.
#97 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Димитров – втора реплика.
#98 · speech
Никола Димитров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Рангелова, аз Ви слушах много внимателно. Вие сте един от депутатите в тази зала, който човек може да слуша и наистина да чуе какво искате да кажете и да разбере законите много ясно. Аз искам да обърна внимание, тъй като сме на първо четене, на първо четене е добре да говорим за духа на законите и за това какво те искат да направят, този, който ги е написал, какво послание оставя в обществото с този закон. И тук искам да вметна, че отново виждаме един хаос, както господин Чолаков каза, едно блато. Ние продължаваме да затъваме по-надълбоко в това блато. Аз искам да Ви попитам Вие мислите ли, че тези промени в Конституцията всъщност не са нещото, което обединява тази сглобка? Защото беше много трудно ПП и ДБ, които толкова години говореха за статукво, говореха за корупция, говореха за това, че трябва някакви хора да влизат в затвори, дори ги арестуваха – един от лидерите на тогавашната опозиция, и не мислите ли, че това именно сглобява тази сглобка. Те да кажат: ето, ние предлагаме промени в Конституцията – в най-важния закон на страната. И това не е ли времето, което те си печелят, да продължат да правят този хаос. Ние с Вас доста сме говорили по законопроектите, за това бързане, което е, за да се приемат закони. Приемаме закон, после го изменяме, после, след като го приемем, продължаваме да го отваряме, пак да го приемаме, защото на някой не му е харесала някаква част от текст, съкращаваме времето в рамките на деня, да приемем на първо, второ четене на закона, съкращаваме времето на три дена, на пет дена, въпреки че има предложения да се правят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Прекъсвам, господин Председател. Така че, ако можете, да обърнете внимание на това. Благодаря.
#99 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли трета реплика? Заповядайте, господин Николов.
#100 · speech
Деян Николов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Рангелова, само една лека корекция. Предполагам, че сте подведена от това, което публикуват официално социологическите агенции. Вие споменахте по отношение на датата за Националния празник, че около петдесет и няколко процента не подкрепят смяната на Националния празник. Това са данни, които излизат от някакви социологически агенции, и те не са дори и социологически агенции, които са на абонамент към „Америка за България“ и пишат социологически проучвания на коляно. Сега аз ще Ви кажа по този въпрос какви са реалните нагласи, защото ние имаме проучване и в това проучване – оставям настрана какво мисли целият български народ, тук ще Ви кажа какво мислят софиянците, които са гласували за ПП-ДБ на предишните избори, и това е, преди да им спаднат наполовина гласовете (шум и реплики), а именно: при запитване трябва ли според Вас да бъде сменена датата на Националния ни празник с друга дата 78% от гласоподавателите на ПП-ДБ казват „Не, не трябва“; едва 15% – 15,6%, за да сме точни, казват „Да, трябва“; 6% са без мнение. А софиянци – от цяла София, 90% от тях смятат, че датата на Националния празник не трябва да бъде сменяна; 7% казват „да“; и 3% са „без мнение“. За да сме коректни, и тези хора знаят, че са такива данните и нагласите на хората, и точно затова няма да проведат нито допитване, нито референдум, нито нищо по темата. (Шум и реплики. Частични ръкопляскания.)
#101 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, госпожо Рангелова, да дупликирате тези реплики.
#102 · speech
Цвета Рангелова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ганев, първо на Вашата реплика. Българският хелзинкски комитет е нещо като НПО. Не съм изненадана, че те дават единственото различно, положително към Законопроекта становище. На първо място, отрицателните, унищожителните становища се дават от професионалистите, от хората, които сами са извървели своя професионален път, който да стигне до висотата на конституционни съдии, дългогодишни преподаватели и така нататък. Такива лица не работят в Българския хелзинкски комитет. Там няма никакво изискване за образование и ценз – там има единствено изискване за вярност и лоялност. И Вие ще се съгласите с мен, че това е същият онзи Български хелзинкски комитет, който скалъпи, принуди и накара други общественици, някои от тях известни само с това, че са общественици, да подпишат един пасквил, който се нарича сигнал срещу партия ВЪЗРАЖДАНЕ, и да поискат заличаването ѝ. Огромна част от подписалите този сигнал, Вие си спомняте, че се срамуваха в медиите да го защитят, защото сами не намираха мотиви за подписите си. Това е едно образувание – туморно образувание…
#103 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Тумор!
#104 · speech
Цвета Рангелова
…което има за цел единствено да пречи и да вреди. Примерите са редица, те са назад във времето и във всички сфери на обществения живот. Така че това е причината Българският хелзинкски комитет да дава угодническо и обслужващо интересите на ПП-ДБ становище, които стоят на практика и зад този пасквил, който се нарича сигнал, с искане за заличаване на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Димитров, по отношение на Вашата реплика. Дали тези промени, които са представени в този законопроект, обединяват сглобката – личното ми мнение е, че една безпринципна коалиция, каквато е тази, няма как да роди нещо друго, освен нефелно законодателство. Господин Николов, по отношение на Вашата реплика. Не съм изненадана от факта, че близо 80% от избирателите на ПП-ДБ не са съгласни Националният ни празник да бъде променян. Не съм изненадана от това обстоятелство, защото вече тенденция е политическа коалиция ПП-ДБ да не пита и своите избиратели, не само останалите. Пример за това е и становището на доскорошния техен приятел и партньор „Правосъдие за всеки“, които, след като не бяха питани, не бяха вземани под внимание техните професионални становища, рязко се разграничиха и започнаха да ги шамаросват с унищожителна критика. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#105 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Рангелова. Господин Министър, заповядайте.
#106 · speech
Манол Пейков
ПП-ДБ, на пътеката пред банките
По начина на водене!
#107 · speech
Председател Росен Желязков
Преди или след министъра?
#108 · speech
Министър Атанас Славов
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес имаме изключително важен дебат за бъдещето на страната – дебат за това каква България искаме да бъдем, в каква страна искаме да живеем; дали искаме да сме в страна, която е европейска, правова държава, или сме в страна, която е някакъв хибриден режим – да ползвам този политологичен термин – между демокрация и авторитарен някакъв режим някъде в периферията на Европа. Аз мисля, че по този основен въпрос всички ще кажем, че искаме да живеем в европейска, правова държава. Тази европейска правова държава обаче има своите атрибути, има своите характеристики – нека да използвам тази дума. Ключова характеристика на европейската правова държава е справедливото правосъдие – независим и справедлив съд. Това е една от основните цели на предложението за промени в Конституцията. Другата характеристика на европейската правова държава е, че виновните по справедлив ред биват наказвани, биват повдигнати преди това обвинения, за което е нужна независима, професионална, отговорна прокурорска служба. Това са две от основните цели на този законопроект. И аз вярвам, че по тези две основни цели никой всъщност не спори, целите са ясни – целите са тези и те са такива от доста време. И е крайно време да ги осъществим практически. Спорим по средствата – как да постигнем независим и справедлив съд, как да постигнем отчетна и отговорна прокуратура, как да гарантираме третата основна цел – по-добра защита на правата на гражданите. По първата цел – независим и справедлив съд. Това, което е предложено в Законопроекта, и смея да кажа, в основната си част отговаря на европейския стандарт за независимост на правосъдието – тук не става дума само за становището на Венецианската комисия, става дума за цял европейски модел на организация на правосъдието, така че то да изпълнява своите легитимни конституционни цели. Това се постига чрез структурни промени във Висшия съдебен съвет, с мнозинство на съдийската квота, на съдиите, избрани от съдии, и с по-ограничена парламентарна квота. Обратна е логиката, за да се постигне отчетност и отговорност на прокуратурата – прокуратура, която много пъти се е казвало, че е остатък като структура, като манталитет, като етос от един предходен режим. И за да се постигне тази отчетност и отговорност на прокуратурата и на главния прокурор, трябва да има засилено обществено участие в прокурорския съвет, както е предложено. Това за мен са като цяло безспорни – не само за мен – предложения. Спорът започва по въпроси от втори порядък – колко да е мандатът на председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор; дали да остане седем години, дали да е пет години, или както е предложено, да са две по пет. В разговорите с Венецианската комисия членовете на Комисията изрично изтъкнаха, че втори мандат не е препоръчителен, защото може да доведе до съобразяване на поведението по време на първия мандат с очакването да бъдеш преизбран. Утре ще видим какво е становището на Венецианската комисия. По отношение на прокуратурата. Да, трябва да има отчетност и отговорност, но разбира се, не бива да има политизация. Но уважаеми колеги, политизация имаше и до момента. Да не припомням репликите, като започнем от: „Над мен е само Господ“, после „Плод-зеленчук“, после „Ти си го избра“, после „Правим се на луд“ и „Инструментът на господ“. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Това е анекдотичното описание на прокуратурата в последните 30 години, с едно изключение – трябва да признаем, сериозно изключение. Тоест не можем да твърдим, че нямаме обществен проблем, който да не се опитаме да решим с този конституционен законопроект. Опитваме се, дано да намерим правилната мяра, правилната посока. И затова е важен този дебат. Разбира се, като съмишленик на вносителите на Законопроекта ще го защитавам. Но и като професионалист, като конституционалист ще казвам къде има възможност за подобрение и къде трябва да се съобразим с направените препоръки. Много пъти се цитираше в днешния дебат и по време на заседанието на Конституционната комисия – поздравявам председателя ѝ господин Чолаков за начина на водене, за това, че позволи всички основни становища да бъдат чути, много се цитира, и така е в последните точно 20 години, Решение № 3 от 2003 г. Голяма част от тези, които го цитират, вероятно не са го чели – поне не са чели мотивите, които са вътрешно противоречиви. Може би са забравили контекста, че това Решение № 3 от 2003 г. беше едно от доста конюнктурно взетите решения на Конституционния съд по времето на главния прокурор Филчев и по искане на главния прокурор Филчев, за да запази статута на главния прокурор Филчев и да блокира тогавашната съдебна реформа. В същото това Решение № 3 от 2003 г. има едно много важно особено мнение, което казва действително много. Това е мнението на тогавашния председател на Конституционния съд – съдията Румен Янков, който казва следното, цитирам: „Ако съдът тълкува сега, ако отговори на поставените въпроси, съдът ще влезе в ролята на оракул да раздава политически индулгенции и да запазва статукво!“ Който не е чел това особено мнение, моля да го прочете – вътре има и други подобни много важни формулировки. Председателят на Конституционния съд, колеги – бивш върховен съдия и председател на Върховния съд! Нека, когато боравим с Решение № 3 от 2003 г., да си спомним този политически контекст, да си спомним одиозната фигура на главния прокурор Филчев. Спомняме си делото „Колеви срещу България“, та трябваше да приемаме тази година и закон за ефективно разследване на главния прокурор. Като говорим за Решение № 3 от 2003 г., е коректно да говорим и за Решение № 8 от 2005 г., което казва много ясно: вътрешни преобразувания – структурни, уточнявания на компетенции, разпределения вътре в един от клоновете на властта, в случая съдебната власт, могат да се извършат от обикновено Народно събрание. Затова преди седем-осем години направихме структурното разделение в рамките на Висшия съдебен съвет и аз продължавам да считам, че предложеният модел на пълно разделение на Висшия съдебен съвет, обособяването на два съвета не противоречи на замисъла на учредителната власт, така както е разтълкувана от Конституционния съд. Да, въпроси има, сигурно винаги ще има, но това Народно събрание в момента действа не като обикновен парламент – действа като учредителна власт, когато променя Конституцията, и това не бива да го забравяме. Тоест постоянното цитиране на конституционни решения, вземани въз основа на действащата Конституция, при положение че ние това правим – променяме Конституцията като учредителна власт, е не съвсем коректно. Особено решения от 90-те години – това е вече шеста поправка на Конституцията. Нека да си даваме сметка за процесите и за контекста. Твърди се, че министърът на правосъдието щял да има по-големи правомощия с промените в Конституцията. Не е вярно! Ако отворим действащия текст на Конституцията, ще видим, че министърът на правосъдието може в момента да прави предложения за назначаване на председател на ВКС, председател на ВАС, главен прокурор, всички прокурори, съдии и следователи – назначаване, преместване, освобождаване! В момента това е действащо право! Онова, което е предложено, е редукция на правомощията на министъра на правосъдието – да не председателства вече Пленума, да няма предложения за кариерно израстване на съдиите, само по отношение на реализиране на дисциплинарна отговорност. Тоест нека да четем или най-малкото коректно да цитираме текстовете. Становищата на академичната общност, на гражданските организации, на професионалните организации – много пъти се каза: няма нито едно положително становище или единственото положително е на Българския хелзинкски комитет. Българският хелзинкски комитет, разбира се, е важна и значима организация не само за България – и в международен, и в европейски аспект. Но ако прочетете внимателно становището на Съюза на съдиите, там ще видите много ясно, че се подкрепя предложеното разпределение между професионална и съдийска квота във Висшия съдебен съвет. Да, поставят се въпроси за мандатите по отношение на доминиращото влияние на парламентарната квота в прокурорския съвет, но основната цел на Законопроекта се подкрепя от Съюза на съдиите. В становищата на академичната общност – и на професор Екатерина Михайлова, и на доцент Киселова, становищата са позитивни по основната част от Законопроекта. Изразените становища на конституционния съдия с изтекъл мандат Румен Янков, на Благовест Пунев, също конституционен съдия, също са позитивни по отношение основната цел на Законопроекта. Нека да се придържаме към фактите, а не към това, което бихме искали да видим. Аз вярвам, че всички тези въпроси ще бъдат подробно обсъдени, ще се обърне необходимото внимание между различните гласувания, ще бъдат, вярвам – и такъв ангажимент беше поет и от господин Христо Иванов, и от председателя на Конституционната комисия, ще бъдат внесени текстове, ще се търси по-широк консенсус да се намерят наистина добрите, балансираните решения, но нека по отношение на големия въпрос – къде стои България, как искаме да изглежда България, като водим този дебат, да отчитаме именно това желание на огромното мнозинство български граждани България да е европейска правова държава. Точка. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#109 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Министър. Тома Биков за изказване.
#110 · speech
Тома Биков
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз се радвам, че тази покана за разговор, както я нарече господин Христо Иванов, идва в момент, в който ситуацията не е чак толкова екстремна, защото в българското общество винаги съществува инстинкт в екстремни ситуации Конституцията да бъде първото нещо, с което се захващаме. Конституцията, трябва да кажем, че просто е една форма на определено съдържание. Каквато и да е тази форма, съдържанието остава валидно. И затова аз твърдя, че последната българска Конституция, която беше подложена на тежки критики през последните години, включително някои я обвиняваха за основен виновник за проваления преход, аз твърдя, че това е най-добрата българска Конституция, която някога е произвеждана, и тя е единствената българска Конституция, която е писана от българи за българи. Нито една друга българска Конституция не е писана от българи за българи – като започнете от Търновската конституция, която е писана от юристи, принадлежащи към Руската империя тогава, и която, между другото, е суспендирана на втората година, после практически е суспендирана по време на преврата и контрапреврата срещу Батенберг, след това е неработеща по времето на Стефан Стамболов, чак при Константин Стоилов до балканските войни може да се говори за някакво приложение на тази конституция, след това Първата световна война, в която естествено Конституцията е на заден план, след това режимът на Стамболийски, който не спазва тази Конституция, после превратът и отменянето на тази Конституция, от 1926 до 1934 г. наченки на някаква конституционност, от 1934 до 1944 суспендирана Конституция – това е една Конституция, която практически е работила може би една пета от времето, в което официално се е водила Основен закон. След Димитровската конституция, която е формална, тя няма никакво значение, писана, разбира се, в Съветския съюз. Живковската конституция, в която има участие и на български юристи, но тя например отрича изобщо разделението на властите, а говори за единство на властите и която няма общо с Монтескьо и изобщо с тези принципи, с които настоящата Конституция работи, и 1990 – 1991 г., когато Седмото велико народно събрание успява да изработи – за мен, първата българска Конституция. Затова аз твърдя, че не бива да си позволяваме от позицията на стеченията на обстоятелствата, по които сме попаднали в тази зала всички ние, да даваме оценки на нещо, което работи вече 33 години, и то работи в моменти на политически кризи, на икономически кризи, и тази Конституция постига целите си. България през 1990 г. има няколко цели, които са положени в тази Конституция. Първата цел е да бъде установен демократичен режим, при който властта да се предава по демократичен път, и тази цел едва ли някой в тази зала може да каже, че не е постигната, след като самият той е попаднал по тази линия в парламента. Второ, България да бъде правова държава. Аз не съм съгласен с министъра, че България не е правова държава. България е правова държава. И можете да го видите емпирично – всеки ден или всяка седмица някой български съд например осъжда държавата или някоя държавна институция по някакво дело. Всеки може да бъде съден. Тук се говореше, особено през последните години, ама защо няма осъдителни присъди. Ами може би защото не е имало доказателства, не знам. Може би! Защото в една правова държава човекът е невинен до доказване на противното. И това не е свързано с Конституцията. Никъде в българската Конституция не пише, че трябва някои хора да не бъдат съдени. Няма такова нещо в българската Конституция. И затова аз твърдя, че в основната си част българската Конституция е добра, тя трябва да бъде валидна, а ако има нужда от осъвременяване на определени текстове, то това по-скоро е някаква добавка, но то не трябва да се случва конюнктурно и аз затова излязох и на трибуната. Аз се занимавам със служебни правителства, даже имам публикации, даже имам и книга, която се казва „Политически кризи и служебни правителства“, която беше издадена 2019 г. – много преди да се случат всички революции. Този текст, който е предложен, според мен трябва да бъде преосмислен. Не само от гледна точка на Велико народно събрание, аз самият съм изразил своя скептицизъм към служебните правителства, и то преди тази криза, която се случи, защото проблемът там е, че България от парламентарна република в рамките на няколко часа се трансформира в република с абсолютно президентско управление, и то в момент на политическа криза, когато може да се случи всичко, както се казва. Последните две години, в интерес на истината, донякъде опровергаха някои мои опасения, от друга страна, други опасения ги увеличиха. Какво опровергаха? Че може да се стигне до абсолютна президентска власт, която да продължи не просто в рамките на Конституцията, а да излезе от Конституцията и да се установи като авторитарен режим. Бях опроверган от събитията, които се случиха. В момента, в който видяхме определени опити това по един или друг начин да се формира като настроение на президентската институция, партиите в Народното събрание се събраха и излъчиха редовно правителство, което означава, че Конституцията дори в тази си част работи и всичко, което се случи през последните две години, което беше екстремно, в крайно време не успя да счупи този основен закон. Това, което се предлага обаче, според мен не е решение на проблема. Проблемът не е в наличието на служебно правителство. Проблемът е в това, че има прекъсваемост на парламента. Това, че това правителство, служебно, остава безконтролно. Тук се говори за гръцкия модел. Аз познавам гръцкия модел, но имайте предвид, че гръцкият модел и конституционно е различен. Там президентът не се избира от народа, той се избира от Народното събрание. И ако искаме и във всички останали части да ограничаваме правомощията на президента, тук изобщо не говоря за президента Радев, а по принцип на президента, то ние трябва да имаме смелостта да кажем на българските граждани, че президентът трябва да се избира от Народното събрание, а не на пряк избор. Защото, когато има пряк избор, има друг тип легитимност и ние трябва да се съобразим с този друг тип легитимност. Не може по технически път да се отнемат правомощия, без да се отнема и легитимността на тази институция. Друг е въпросът, че ако тръгнем да променяме тази част на Конституцията, най-вероятно трябва да стигнем до Велико народно събрание. В този смисъл за мен е абсолютно достатъчно предложението за непрекъсваемост на Народното събрание. Тогава ще има гарант, че служебното правителство, каквото и да е то, ще има контрол и няма да може да си позволи определени действия. Надявам се, че тези предложения, които гледаме днес, ще бъдат променени така, че да се постигне максимално широко съгласие. Защото революционното изменение на Конституцията винаги става неадекватно след много кратък срок от време. Само ако се върнем назад, ще видим какви предложения е имало през последните години, включително и от наша страна, за Велико народно събрание и не знам какво би се случило тогава, в онази конюнктура, с протести на улицата и с всякакви екстравагантни идеи, да не говорим, че в парламента имаше доста ексцентрични хора, част от които вече ги няма. Призивът ми е да мислим как това, което ще приемем след няколко месеца, ще изглежда след пет години, след десет години, след двадесет години, така както бащите на нашата Конституция са успели да прогнозират рефлексите на българското общество поне за 33 години напред. И ако не можем да сме на тяхната висота, по-добре там, където не можем, да не пипаме! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#111 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплики на изказването? Заповядайте, господин Петров. Господин Караджов, втора реплика.
#112 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Биков, на мен винаги ми е било трудно да говоря по философията на определен законопроект и предпочитам да говоря по същество, затова се радвам, че мога в репликата си да Ви попитам следното. Разбрах какво казвате, че според Вас проблемът е, че нямаме Народно събрание в тези в момента преходни два месеца, тоест служебното правителство не се отчита и не отговаря пред никого. Дотук добре, обаче как ще коментирате тази промяна, която се предлага от вносителите, включително и от Вас, който сте се подписали, в чл. 99, ал. 5, при следната хипотеза според предлаганите промени: за министър-председател се назначава едно лице, което може да бъде председател на Народното събрание, който, без съмнение, е политическа фигура, той е избран от мнозинството от народните представители. След това той предлага на президента състав, проектокабинет. По една или друга причина той също е политически. На президента не му харесва предложеният състав по една или друга причина, може би защото е състав от някакви играчи, които са провалени, може би от членове на техните семейства, които искат да имат някакви назначения, говорим само хипотетично, и президентът отказва да назначи този министерски съвет. Тогава по тези промени, които предлагат Вашите колеги и Вие сте се подписали, служебното правителство се избира от Народното събрание, където отново имаме мнозинство, същото, което е избрало и този председател на това Народно събрание. В противен случай то щеше да го свали, както ние в Четиридесет и седмото народно събрание свалихме господин Никола Минчев, но това е друга тема. Така че, моля Ви да коментирате в дупликата си тези промени специално не означават ли намеса в правомощието на президента да играе ролята на един балансьор между изпълнителната и законодателната власт и в случай, когато за министър-председател е назначен именно председателят на Народното събрание, не означава ли това, че отново имаме един политически кабинет, който няма нищо, ама нищо общо със служебното правителство в класическия смисъл на думата? Благодаря Ви.
#113 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Караджов, заповядайте.
#114 · speech
Гроздан Караджов
ИТН
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, аз съм до голяма степен благодарен, че сам предложихте да навлезем в тази тема, темата за служебното правителство, тъй като на първо четене обикновено наистина се говори за философията на един законопроект. Вие разполагате с достатъчно време – Вашата парламентарна група, така че защо пък наистина да не започнем по този въпрос. Казахте, че сте задълбочен изследовател в тази тема и моята реплика към Вас е – това, което не чух от Вас, е относно правомощията на служебните правителства. У нас това се нарича служебно правителство, но навънка, за да не използвам чуждици, това се нарича грижа полагащо правителство - care taking government, и е със значително ограничени функции. Така че много Ви моля в дупликата си да кажете как биха се структурирали функциите на едно служебно правителство по нашата терминология, защото може би наистина там е разковничето на въпроса, който се опитват така неудачно да решат вносителите, между които сте и Вие. Благодаря.
#115 · speech
Председател Росен Желязков
Искрен Митев – трета реплика.
#116 · speech
Искрен Митев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, не мога да се съглася с Вашето изказване в частта, че Конституцията, написана по начина, по който е написана преди 30 години и приета, отговаря на съвременните критерии за правова държава и осигуряване на правото в България. За това свидетелстват оценките. Вие знаете, че България е на 62 място по индекса, който дава оценка по отношение на правовата държава, и на предпоследно място в Европа. Точно тази оценка, господин Биков, ни дава основание да се опитаме да намерим по-добър начин това да се случва и в България. Благодаря.
#117 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте за дуплика, господин Биков.
#118 · speech
Тома Биков
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Митев, отзад напред ще започна. Съвременните критерии за Конституция са валидни от около 250 години и не са променени чак толкова много. (Народният представител Гроздан Караджов ръкопляска.) Те са от времето на Монтескьо и от времето на Френската революция и после са доусъвършенствани донякъде, но не чак толкова съществено. Нашата Конституция е построена горе-долу на този принцип. Колкото до функциите – това е много важен въпрос. Тук този разговор може да продължи и според мен той задължително даже трябва да продължи. Служебното правителство, ние вече имаме и опит с достатъчно служебни правителства и през 90-те години, и сега. Къде беше проблемът? Например духът на Конституцията не беше спазен. Духът на Конституцията е балансиращ. Затова например службите – и правителството, и президентът едновременно назначават шефове на служби, едновременно назначават посланици. По времето на последните служебни правителства президентът нарежда на служебното правителство да предложи нови служби, нови посланици и практически този баланс, който е търсен по принцип в законите, които са плод на духа на тази Конституция, това нещо беше според мен недобро. Тук можем да сложим някакви ограничения. Например по време на служебно правителство да не се назначават хора, които имат дългосрочни мандати, защото това подменя духа на Конституцията. Около това можем наистина да говорим и е добре да говорим, и то пак не от конюнктурна гледна точка. Колкото до въпроса на господин Петров – настоящите служебни правителства и моделът на служебното правителство, аз подозирам, че донякъде също е част от конюнктурата на онази ситуация през 1990 – 1991 г., когато, между другото, докато се приема Конституцията, управлява правителството на Димитър Попов. Според мен в главите на тези, които са измислили тази Конституция, е стоял този модел, при който основните опоненти по някакъв начин се сближават и решават политическата криза. Тогава СДС и БСП са практически в коалиция, с един експертен, или да кажем независим, неполитически премиер. Според мен от това са се водили. Друг е въпросът, че през годините е имало различни правителства. Имало е политически служебни правителства, каквото безспорно е на Стефан Софиянски, и аз смятам, че е едно добро и успешно служебно правителство в онзи момент. Имало е неполитически служебни правителства на Марин Райков, на Ренета Инджова. Това са неполитически служебни правителства – къде успешни, къде неуспешни в различните теми. Но със сигурност в една ситуация на криза президентът е предвиден като балансьор, като точка, в която може да се намери съгласие между различните политически сили по време на тежка политическа криза. Това е ролята на президента. Само че в Конституцията няма как да запишем как да се държи определен президент – няма как. Това зависи от характера на този президент. Аз винаги съм твърдял, че ние сме имали и по-добри президенти от господин Румен Радев в това отношение. Надявам се, че ще продължим този дебат за служебното правителство. Той не е маловажен и няма да го проведем обаче конюнктурно от гледна точка на настоящата ситуация, в която едни политически сили не харесват Радев, други го харесват. Това не трябва да бъде никакъв мотив, когато правим нещо, свързано с каквото и да било в Конституцията. Благодаря Ви.
#119 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Биков. Господин Минчев, заповядайте за изказване.
#120 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представител! Преди мен министърът представи една сериозна част от философията на Законопроекта, който имаме пред нас, така че аз ще се опитам, разбира се, да не го повтарям, тъй като той е достатъчно голям експерт, за да го направи по-добре от мен. Но нека да видим отново какви са акцентите в настоящия законопроект. Господин Биков спомена преди мен, че настоящата Конституция е добра. Ние с този законопроект не представяме нова Конституция. Ние само правим предложения за изменения на текстове, които смятаме и които практиката ни е показала, че не работят достатъчно добре. На първо място, разбира се, това е съдебната власт. В началото на дебата госпожа Нинова ми отговори, че поредността на измененията в Законопроекта не поставяла съдебната власт на първо място, но какво да се прави, като систематичното ѝ място е в Глава шеста, а законопроектите за изменение и допълнение се подреждат според членовете, чието изменение се предлага. В съдебната власт мисля, че всички ще се съгласим, че необходимост от изменение има, и то има още от самото начало, още след приемането на Конституцията от Седмото велико народно събрание. За това свидетелства и фактът, че това е най-често изменяната глава в Конституцията, именно защото се търси постоянно усъвършенстване. Най-често, разбира се, през фигурата на главния прокурор, която още така в средата на 90-те години вече е установено, че е недобре балансирана в системата на власт, че е като една кръпка, която не отговаря на иначе общата структура, а също така и в кадровия и административен орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, който през годините, за съжаление, се показа не като ефективен орган за справедливо кариерно израстване на магистрати, а по-скоро като орган, който да обслужва послушни магистрати и да наказва такива, които не се съобразяват с нечия повеля. С настоящия законопроект представяме доста кардинална промяна, разбира се, която представлява окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет. Да, разбира се, няма как Решение № 3 да не излезе на преден план в дебата по това дали е в компетентността на обикновено Народно събрание да приеме тази промяна. Ние не се страхуваме от този дебат. Не се страхуваме от разговора, който вярвам, че предстои не само в следващите два месеца, тъй като очевидно няма 180 гласа мнозинство в настоящия момент в пленарната зала, та не само следващите два месеца минимум, както е по Конституция, а и след това, когато трябва да се разглеждат конкретно предложения за промени между първо и второ четене. Акцентът идва от това, че ние търсим независимост на съда, както споменах по-рано, и независимост на прокуратурата, по-скоро автономност и отчетност. Затова предлагаме и различен подход при уреждане на двата органа. От едната страна, имаме съдийско самоуправление, което се постига с мнозинство на съдиите, избрани от съдии, от другата страна, имаме превес на обществената квота пред професионалната такава. Тук не става въпрос само препоръки, инструкции, директиви на международни организации. Въпросът е, че тези препоръки, които ние, разбира се, можем да имплементираме, можем и да не възприемем, както сме правили в годините назад, те задават един добър стандарт, и то не е случаен този стандарт. През годините се е показало, че този стандарт работи и държавите, които уважават този стандарт, могат да се похвалят с високо ниво на върховенство на закона. Наистина са пример за правова държава и затова и ние, бих казал не само ние, дори и страни, които не са членове на Съвета на Европа – Венецианската комисия все пак е орган към Съвета на Европа, също се позовават и на тези стандарти. Самият министър Славов каза по време на дебата в Конституционната комисия, че в Чили в момента изследват и получават препоръки от Венецианската комисия. Това само показва, че това са стандарти, които си заслужават да бъдат разгледани, защото те са белег за качество, а не защото просто някой ни ги налага отгоре. Иначе по отношение на това дали трябва да имат мнозинство съдиите, избрани от съдии, има препоръка 2010-а или 12-а, да, от 2010-а, която е спомената и в становището на съдия Румен Ненков, където се посочва, че трябва да има, поне половината от кадровия орган трябва да бъде попълнен от съдии, избрани от съдии. Това е така, но това е от 2010-а. Оттам нататък има еволюция и вече тази половина от кадровия орган започва да минава в мнозинство на съдиите, избрани от съдии, така както и съдебната практика еволюира, така и виждането, начинът, по който може да бъде осигурена съдийската независимост, също може да еволюира, и то еволюира в тази насока. Също така заслужава си да се спомене и Магна Харта на съдиите, приета от Комитета – Европейския комитет, Асоциацията на съдиите, избяга ми точното име, за което се извинявам, в който се казва изрично, че трябва да има значително мнозинство на съдиите, избрани от съдии. Ние с настоящия проект не предлагаме значително мнозинство. Ние предлагаме 8 от 15, което е точно минимум мнозинство в органа, така че мисля, че спазваме баланс между тези инструкции, и то по един добър начин. По отношение на прокурорския съвет, както е по сега предложения законопроект, да, там имаме мнозинство на парламентарната квота. Но тук е много важно доколко ще можем и в дебата, и след това, живот и здраве, на второ четене да заложим такива критерии, които да осигурят, че тази квота ще изпълнява ролята си на обществена квота, а няма да бъде една политическа маша в самия орган. Защо е необходимо да има различно третиране, от една страна, на кадровия орган на съдиите, от друга страна, на кадровия орган на прокурорите и следователите? Защото не може да слагаме знак за равенство между двете гилдии. Това не е по никакъв начин обида или лошо третиране на прокурорите и следователите. Просто съдът е този орган, единственият орган, който е призван да отсъжда безпристрастно, включително и да пази от евентуален произвол на държавното обвинение. Това е единственото препятствие пред това държавата да злоупотреби с функцията на наказателната репресия. Затова е важно съдът да бъде независим и тази независимост се постига по начина, който сме предложили. Докато при прокуратурата и следствието все пак прокуратурата е органът, който изпълнява наказателно обвинение, нормално е да има един по-засилен обществен надзор и обществен контрол в този орган, който съвсем естествено минава през Народното събрание, тъй като това е демократично избраният орган. Не на последно място, разбира се, при самото разместване на квотите ние също трябва да съблюдаваме и ограниченията, което Решение № 3, защото всички изтъкват Решение № 3, за да критикуват Законопроекта в частта, в която предлагаме окончателно разделяне, но в крайна сметка, съобразявайки се и с тези мотиви, би следвало да се ограничаваме в няколко аспекта, а именно 25 членове на Съвета, 11 членове, избираеми от Народното събрание, 11 членове, избираеми от професионална квота. Именно ако приемаме Решение № 3 по най-буквалния му начин, трябва и това да съобразяваме, което донякъде ни връзва ръцете в това колко можем да бъдем гъвкави с квотите. Затова смятаме, че настоящото предложение, което сме предложили, в най-добра степен отразява философията и целите на Законопроекта. Да, чуха се критики и за това, че се предвижда евентуален втори мандат за председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и за главния прокурор. Умишлено избягвам термина тримата големи, който е създаден още от началото на българския преход, защото между тримата големи няма такова единство, което да обуславя въвеждането на това родово понятие. Има двама председатели на двете върховни съдилища и един главен прокурор начело на различни институции с различни по своя обхват правомощия. Ако това са унищожителните критики, аз съм напълно готов да ги приема и между първо и второ четене възможността за втори мандат за тези трима души на тези три властови позиции да отпадне. По отношение на указа на президента за назначаване на двамата председатели – на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, и главния прокурор, разбира се, това е детайл, който подлежи на обсъждане, и съвсем спокойно, особено ако толкова големи са и притесненията по отношение на Решение № 3, това да бъде върнато като президентско правомощие. Не е това основният акцент на Законопроекта. Историческият преглед показва, че този указ не е пораждал особен ефект, не че заради това го махаме, но не е пораждал. Беше върнат изборът на последния избран главен прокурор Иван Гешев и не бих казал, че това иначе основателно връщане произведе някакъв ефект, при положение че така или иначе повторно взетото решение на Висшия съдебен съвет тогава не изискваше по-високо мнозинство и съвсем очаквано ВСС отново избра Иван Гешев без повторна възможност за връщането му от страна на президента. Най-известното връщане на избор на ВСС, разбира се, е от вече далечната 1998 г. Тогава единственото породило реален ефект откъм това, че впоследствие избраният главен прокурор е различен от първоначалното предложение на ВСС. Надали този избор е нещо, с което си заслужава да се похвалим и да посочим като позитивен пример. Даже в духа на малко критика, но и самоирония си казахме, че ако не се беше стигнало тогава до избора на Никола Филчев след ветото на Петър Стоянов, може би нямаше да се стигне и до Решение № 3 от 2003 г. Това е основният акцент в частта съдебна власт. Не мисля, че правомощията на министъра на правосъдието заслужават чак толкова детайлно да бъдат разглеждани, защото, както каза и самият министър, те не се променят особено. Напротив, в частта относно кадровото израстване на съдиите се орязват правомощия на министъра. Дават му се правомощия относно имотите на съдебната власт. По-скоро това е връщане на предходно правно положение, което смятам – тук в пленарната зала има немалко бивши министри на правосъдието, биха се съгласили, че това е по-добрият вариант, отколкото Висшият съдебен съвет да се събира на пленум често за някои дори бих казал битовизми. Другият акцент, разбира се, са промените, касаещи служебното правителство и непрекъсваемостта на работата на Народното събрание. В първоначалните предложения за промени в Конституцията, които ние от ПП – ДБ представихме, това предложение за изменение в чл. 64 от Конституцията за непрекъсваемост на Народното събрание липсваше, но това е идея, която възприехме, защото смятаме за съответстваща на чл. 1, ал. 1 от настоящата Конституция, съответстваща на формата на държавно управление на България, поради което и за адекватна. Затова в крайна сметка полагаме подписа си всички заедно под това предложение за изменение – защото смятаме, че то работи и ще допринесе за установяване на парламентаризма, за укрепване на парламентаризма в България. Предложението, което касае начина на избиране на служебното правителство. Идеята, философията на това предложение, което имаме пред себе си, е в крайна сметка президентът да няма неограничен избор, когато избира служебния министър-председател, а да избира от няколко длъжности, висши публични длъжности, от които да избере бъдещия премиер на страната. Каква е идеята? В крайна сметка последните две години се каза, да приемем, че това са последните две години, показаха, че в уредбата на служебното правителство има някои дефицити. Да, господин Биков направи доста подробен преглед на служебното правителство, с голямата част от който аз се съгласявам, който въпреки някои опити, в крайна сметка не се стигна до установяване на някаква абсолютна президентска власт в България и слава богу – това е и замисълът на Конституцията. Но идеята е все пак да има някакво ограничение, когато се избира фигурата на министър-председателя и да не се стига дотам хора да слизат от катамарана и да стават членове на изпълнителната власт, а наистина да сме избрали хора, които вече са минали някакъв тест за това дали са пригодни за висша публична длъжност. Дали това са трите най-подходящи фигури, сме отворени за дебат. Аз мога да изразя личното си мнение и да кажа, че председателят на Народното събрание според мен не е най-подходящата фигура за това именно защото се търси някаква по-скоро отдалеченост от политическите партии в момент на политическа криза и невъзможност за съставяне на правителство. Така че председателят на парламента, който безспорно е политическа фигура, най-вероятно е и кандидат за народен представител в изборите, които ще организира, не съответства точно на идеята. По отношение на председателя на Конституционния съд бяха изтъкнати в становищата, постъпили в Комисията по конституционни въпроси, аргументи, че може да влезе в конфликт на интереси, доколкото, от една страна, като премиер би организирал и ръководил правителството, което ще организира изборите, а след това, когато се върне в Конституционния съд, ще бъде обратно в органа, който евентуално може да се произнася по законността на изборите. Валиден аргумент! Съдия Румен Ненков е посочил в становището си до Комисията, че може да се мисли за председателя на ВКС, тъй като това е съд, който няма да се занимава с разглеждането и администрирането на спорове относно законността на изборите, посочил е омбудсмана. Може да се мисли по определени фигури, но цялостната идея е да търсим по-отдалечен вариант, фигура, която е по-отдалечена от политическите партии, да се намери по-балансиран модел на служебен премиер. Иначе през годините безспорно е имало, разбира се, надявам за в бъдеще, когато се случи отново да има служебно правителство, защото е неизбежно в една демокрация да има такива моменти, отново да има качествени правителства, качествени избори от страна на президента. Бих се съгласил с Тома Биков относно служебното правителство – първия служебен кабинет на президента Плевнелиев от 2013 г. начело с Марин Райков. Това, бих казал, че са основните теми. Да, около тях има и допълнителни – текстовете за регулаторите, текстът относно двойното гражданство, по който аз сега няма да вземам подробно отношение. Единствено бих искал да маркирам това, че по отношение на тази възможност е хубаво да имаме предвид, че от 1991 г. насам значително се е променил политическият контекст, социалният контекст, в който е приета Конституцията, съответно и чл. 65 от нея. 32 години след приемането ѝ много по-голям брой български граждани вече имат двойно гражданство. Лично аз не бих ги изключвал априори и не бих ги определял априори като по-нелоялни към българската държава, отколкото сме ние, само заради това, че имат някакво друго гражданство. Впрочем има международни стандарти в тази връзка, дори има виждане, че такова ограничение противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Има практика и на Европейския съд за правата на човека. Това го казвам като тема за размисъл, защото това е тема, по която може да се мисли, без в никакъв случай да е нещо, върху което ние настояваме чак толкова, именно защото акцентът е темата за съдебната власт. Това е темата, по която говорим още откакто завърши предният, ще го нарека опит за съдебна реформа. Все пак, когато една съдебна реформа е завършила с оставката на министъра на правосъдието, очевидно има какво да се подобрява. Това е темата, която сме започнали тогава, това е най-вече темата, върху която се опитваме да надградим. Отворени сме за всякакви дискусии. Даже в тази насока бих се обърнал конкретно към колегите от „Има Такъв Народ“, защото те нямат представител в Комисията по конституционни въпроси. Колегата Гроздан Караджов беше на заседанието във вторник, той е колега юрист. Ще се радваме и той да попълни поне едната квота, която „Има Такъв Народ“ има в тази Комисия, защото това е начинът, по който всички да участваме в дебата по вече внесен законопроект. Приветстваме всяка критика и ще я отразим, ще я имаме предвид. Насреща сме за разговор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#121 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Минчев. Реплики има ли? Господин Чолаков, заповядайте. Втора реплика – господин Йорданов.
#122 · speech
Радомир Чолаков
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Минчев, репликата ми към Вас е по-скоро като въпрос. Ще се опитам да го формулирам внимателно, за да бъда разбран правилно. Понеже мисля, че оттук нататък е много важно как ще текат разговорите между нас в следващите два месеца и до каква степен ще постигаме консенсус, защото това е важно и за финалния резултат. Аз поне съм със съзнанието, че когато изменяме Конституцията, всеки народен представител е сам със съвестта си. Това е надпартиен въпрос. (Реплики.) Да го кажа така: примерно установявам, че както и в изказванията на господин министъра, и във Вашето изказване, пробягва една идея, че Решение № 3 не е свещено и можем да тестваме границите. Сега, ние в последните две години няколко пъти тестваме границите и разбирам това желание да излезем извън сковаващата рамка на Конституцията, на решенията на Конституционния съд, да проявим малко творчество. Между другото, наскоро тествахме границата със Закона за КПКОНПИ, знаете. Чувствам наистина това желание: а бе, дайте да опитаме, не можем ли да отидем отвъд рамките на Решение № 3, да ги разчупим тези сковаващи рамки?! Дайте да си представим с Вас следната ситуация. Вземаме пример: 20 становища от тези, които и Вие сте чели, казват, че ако в прокурорския съвет или в прокурорската колегия лицата, излъчени от парламента, имат превес над професионално излъчените лица, това ще означава, че парламентът започва да назначава главния прокурор, да го избира. Двайсет становища казват това и аз, между другото, съм съгласен, така е, да, това значи. И всички казват – институции, академични общности, професионалисти, че това представлява решително нарушаване на независимостта на магистрати, каквито по Конституция са прокурорите и следователите. Какво правим в ситуация, в която – следващите два месеца ще имаме много разговори, Вие казвате: не, искаме да го направим така! И аз с моята съвест заставам срещу 20 институции и организации, срещу решение на Конституционния съд, срещу конституционната практика, срещу моето разбиране за Конституцията и Вие казвате: ще приемеш моето, защото аз искам да тестваме границата! Какво правим в тази ситуация? В смисъл, искате ли още отсега да си кажем, че наистина ще се опитваме да намираме максималния консенсус и да постигаме консенсус, включително с професионалната общност, защото утре Вие и аз ще излезем отвън и ще сме сред тези хора? И едва ли ще получим разбиране, ако сме се държали като насилници, за да реализираме някакви свои идеи, които може би ще се окажат нереализируеми. Искате ли да се съгласим още отсега, че в следващите два месеца няма да поставяме предварителни условия, ще слушаме професионалните общности, академичните кръгове и ще се опитваме просто да направим най-доброто, без да чупим рамката? Благодаря Ви.
#123 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Йорданов.
#124 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Благодаря, господин Председател. Господин Минчев, шест месеца, шест месеца размахвате Проект за Конституция, водите разговори, и нито веднъж не говорихте с нас, не само с „Има Такъв Народ“, не говорихте с БСП, не сте говорили и с ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега се сетихте да ни каните за разговори. Да влезем в тази комисия, да Ви легитимираме глупостите. Това с глупостите не е някаква обида, защото всички професионални експертни организации казват в прав текст, че Вие сте натворили глупости като Проект за Конституция. Малък въпрос. Президентът Радев точно на Вашата формация Ви беше супер, когато Кирил и Асен бяха служебни министри, уволняваше хора по веригата и служебното правителство беше прекрасно, и Кирил и Асен излязоха от него, и Радев беше супер, и трябваше да подкрепим нашия президент, което и направихте, след това, когато каза, че сте шарлатани, каквито сте, стана сатрап и виновен за това, че парламентът не излъчва правителство. Вие нали минавате за демократ, нали една от основните постановки на демокрацията, по-скоро постулат, е разделение на властите – съдебна, законодателна, изпълнителна. Какво е това малоумно и противоконституционно предложение – служебен премиер да бъде председателят на парламента, върхът на иглата в законодателната власт да бъде начело на изпълнителната. Вие трябва да си скъсате дипломите, да ги заровите и да отидете да копате картофи на село, като не съм убеден, че ще се справите с тази задача, защото не знаете мотиката и лопатата от коя страна се хващат. Така че, ако обичате, спрете с тъпите предложения, защото има елементарни неща, които са разбираеми за всеки български гражданин, който не е юрист, а видимо са тежка материя за Вас.
#125 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли трета реплика? Заповядайте, госпожо Димитрова.
#126 · speech
Мая Димитрова
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Господин Минчев, репликата ми към Вас е във връзка с предложението за двойното гражданство. В мотивите, които сте представили като вносители за промяна на чл. 65, ал. 1 от Конституцията, Вие посочвате, че с тази промяна преодолявате дискриминация по отношение на стотици хиляди български граждани, които са граждани на други страни, и забраната да бъдат избирани за народни представители, министри и министър-председатели. Не смятате ли, че ако преодолявате един вид дискриминация с тази норма, Вие всъщност дискриминирате други български граждани, примерно тези, които са посочени в Изборния кодекс по отношение на уседналост, и тези, които могат да избират всъщност и да бъдат избирани за кметове, общински съветници. Там има едно условие, което, освен че трябва да бъдат дееспособни, трябва да живеят най-малко последните шест месеца в съответното населено място. Би ли следвало с една норма, която според Вас е недискриминационна, да дискриминирате други български граждани? Благодаря.
#127 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Димитрова. Господин Минчев, за дуплика.
#128 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. По ред на дупликите. Първо към господин Чолаков. Господин Чолаков, аз все си мисля, че в изказването си показах, че сме отворени към всякаква дискусия и в никакъв случай идеята не е да чупим рамката, както Ви казах (шум, реплики и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), включително и с ВЪЗРАЖДАНЕ. И ВЪЗРАЖДАНЕ има своите членове в Комисията, и аз не разбирам защо трябва да е повод за смях. Не знам с кое породих точно този тип изказване от Ваша страна, напротив, нашата идея е да чуем становищата, да ги имаме предвид, да видим коя част от тях в крайна сметка е обоснована и може да имплементираме като част от препоръките в становището. Държа да отбележа, че по отношение на Решение № 3 и това, което се чува като критика и се прокарва като линия от становищата, е, че пълното разделяне може да е проблем в светлината на Решение № 3. Това, че обществената квота е доминираща в прокурорския съвет, не е залегнало някъде като критика в някое становище, няма такава критика. Това, че може така косвено Народното събрание през представителството си там да има влияние върху избора на главен прокурор, е друг въпрос, но това не е в светлината на Решение № 3 в никакъв случай. Господин Йорданов, по отношение на това дали председателят на Народното събрание е подходящ възможен избор за служебен министър-председател, точно в изказването си споменах, че не е. Това е мое лично мнение. Позволих си това становище и в качеството си на бивш председател. Така че разбирам тази идея и казвам, че философията на нашето предложение тук е да има конкретен набор от фигури, като вече може да се мисли кои изобщо са подходящите в тази насока. Честно казано, стори ми се, че се заслушахте в моето изказване едва в края, когато споменах Гроздан Караджов и Вашето евентуално участие в Комисията, което не считам за покана към Вас „да ни легитимирате глупостите“ – цитирам Ви, а като покана към Вас да вземете участие в тези разговори, които неизбежно предстоят в рамките на Конституционната комисия, това е нормалният законодателен процес и затова бих се радвал, ако участвате в него. Това породи поканата ми към Вас. Към госпожа Димитрова. Госпожо Димитрова, не съм разсъждавал върху този аргумент, който излагате. Може да се мисли в тази насока, пак казвам, това изменение, което ние сме предложили, не е част от първоначално анонсираните ни предложения, а се появи впоследствие, когато всички тук 166 вносители на Законопроекта установихме текста, под който всички можем да поставим подписа и политическата си воля. Това е основа за разговор и аз Ви благодаря, че го поставяте този аргумент, защото безспорно ние ще го обсъдим, и това в никакъв случай не е основният акцент на предложената от нас реформа. Благодаря.
#129 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Минчев. Само ще информирам кои са записани за изказване – Екатерина Захариева, Атанас Атанасов, Румен Христов, Александър Ненков, Георг Георгиев, Явор Божанков. Оставащото време на групите е, както следва: ГЕРБ-СДС – 40 минути; ПП-ДБ – 39 минути; ВЪЗРАЖДАНЕ – 12 минути; ДПС – 42 минути; БСП – 21 минути; „Има Такъв Народ“ – 1 минута и 30 секунди. Заповядайте, господин Караджов.
#130 · speech
Гроздан Караджов
ИТН
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз бих искал да привлека Вашето внимание към един човек, който сякаш е сред нас в залата, обаче и не е. Отляво, мое ляво, ако погледнете, сред нас е Велислав Величков – председателят на „Правосъдие за всеки“, което като организация положи много усилия, за да се случи съдебната реформа. Тъй като, както казах в моето основно изказване, сърдечно съм свързан с тази съдебна реформа, която все не се случва, и сега е напът пак да не се случи. Господин Председател, дали бихте подкрепили и дали бихте подложили на гласуване да поканим господин Величков, стига и той да иска, да ни каже своето становище по това, което говорим. Да му гласуваме допуск до залата и да се вслушаме, все пак е от онези, които са в основата, в самото начало, в ресурса, източника на нашата съдебна реформа. Днес, каквото и да гласуваме, то е някакво ехо, някакво според мен доста грозно видоизменено ехо на онази съдебна реформа, която се замисляше първоначално. Затова официално каня господин Величков тук на трибуната да сподели в рамките на пет-десет минути вижданията си за предлаганите промени, и по-скоро за частта съдебна реформа, а Вас Ви моля да го подложите на гласуване.
#131 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Караджов. За мое съжаление, няма правно основание да подложа тази процедура на гласуване. Платформата за изслушване на експертно и друго мнение е в Комисията по правни въпроси. Днес е дебатът между представителите на парламентарните групи. Продължаваме с Екатерина Захариева.
#132 · speech
Екатерина Захариева
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Достатъчно дълъг беше дебатът и много различни мнения се чуха. Това, което на мен ми направи впечатление, е, че за съжаление, от опозицията, не мога да отричам, че имаше и доста основателни критики, но като че ли някак не беше поета подадената ръка, която беше подавана няколко пъти, дори и преди днешния ден, от страна на вносителите на Проекта, че не е лошо да проведем този дебат, този разговор и това изменение заедно. Силно се надявам в оставащите два месеца и половина-три до финализиране на конституционната процедура тази подадена ръка да бъде приета. Защо е необходимо това изменение, колеги? Мисля, че всеки един нас, като партии или коалиции, имаше много подробно разписана програма в предизборните си кампании, фокусирана върху реформата в правосъдието, не само в съдебната власт. Колеги, това не беше случайно. Не беше случайно, защото във всеки един момент, във всяка една предизборна кампания всички ние сме усещали, че гражданите нямат доверие в съдебната система, нямат доверие в това как работи правосъдието в България, и го казвам с най-голямо съжаление. Аз съм една от хората, които считам, че не всичко е толкова лошо. Считам, че беше добра стъпка изменението, извършено през 2015 г., въпреки че не се отиде докрай. Разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии беше добра стъпка. Да, не беше до края, но беше добра стъпка. Мисля, че тя повиши независимостта на съда и в същото време трябваше, или поне така беше замислена, да повиши отчетността на прокуратурата. Факт е, че това ниско доверие пречи най-вече на самата система и Вие също го усещате. Народното събрание, за съжаление, е една от институциите и органите, които се ползват също с това ниско доверие, Вие също го усещате. Аз искрено вярвам, че всички ние дължим да направим всичко по силите си, всичко, което позволява Конституцията да се извърши от обикновено Народно събрание, така че да направим така работеща система, в която хората да вярват. Осъзнавам, че това няма да стане автоматично с факта на приемане на шестото изменение в Конституцията на Република България. Осъзнавам, че за това ще трябва време. Осъзнавам, че първо трябва променим законите, да дадем време да бъдат избрани новите членове на двата съвета или на двете колегии, или камари, в зависимост от това, което ще излезе, но аз считам, че процесът на приемане и начинът, по който се развива дебатът, също е част от това да повишим доверието. Няма да влизам в подробности на текстовете. Само искам да се спра на част, разбира се, абсолютно логично в съдебната система, защото, да, това е акцентът на това изменение. Всъщност за тази глава беше внесен този проект. Въпреки че в обществото дебатът се измести, и това беше една от грешките според мен, които допуснахме като вносители, и върху Националния празник, не му беше мястото, но да не се връщаме. Много мнения могат да се чуят. Много дебати, чухме ги в Комисията, повече от шест часа продължила. Всички институции бяха поканени, неправителственият сектор. Затова, господин Караджов, господин Величков имаше възможност, говори, дадоха писмено становище. Между другото, те са една от организациите, които подкрепят като цяло този проект, разбира се, с бележки. Разбира се, с бележки.
#133 · speech
Гроздан Караджов
ИТН, встрани от микрофоните
Дайте му възможност и други депутати да го чуят. Секретни заседания?!
#134 · speech
Екатерина Захариева
Много говорещи казаха, че няма нито едно подкрепящо становище. Напротив, мисля, че има, но факт е, че във всяко становище има и критики, и препоръки. То това е и целта, която според мен всички ние имахме, структурирайки работата на Комисията по конституционни въпроси по този начин – и с Обществения съвет, или Консултативен, и експертите, които привлякохме, и с това да поискаме становище, да дадем възможност да се изкажат максимално широк кръг и от институции, но и от неправителствени организации. Едно е ясно – посоката, която ние като вносители сме предложили на вниманието на обществото, а именно превес на съдиите, избирани от съдии във Висшия съдебен съвет, както сме предложили, и засилване на обществения контрол. Аз съм категорично против да се привързва постоянно, че това е политическа квота на обществения контрол в прокурорския съвет, както сме го кръстили, всички почти становища подкрепят. Друг е въпросът за баланса – нещо, което ние сме водили като спорове между нас, колеги, когато сме писали и сме предлагали тези текстове. Аз си мисля и съм убедена, и вярвам, че когато приключи конституционната процедура, ние ще сме намерили този баланс, така че да не направим тотално безконтролни и безотговорни и съдиите или пък да създадем съмнения за политическо влияние в прокурорския съвет. Не мисля, че трябва да допускаме това в никакъв случай. Неслучайно споменах, че е важна стъпка в изграждане на доверието в обществото и начинът, по който ще протече тук процедурата, и вярвам, че ще успеем, или се надявам да постигнем това. Искам да кажа и две думи по отношение на правомощията на министъра на правосъдието, защото се чуха доста неверни неща. С предлагания проект правомощията се орязват. Аз съм била една от хората, и колегите от „Демократична България“ знаят, че винаги съм била против това правомощията на министъра на правосъдието да продължават. Както се е случвало, между другото, всичките изменения на Конституцията в Глава шеста досега да се орязват. Защо? Защото и изпълнителната власт, което не означава непременно намеса, истината е, че много малко министри на правосъдието досега, почти не си спомням някога да са се възползвали или в изключително редки случаи това е ставало, от правомощията да предлагат повишение, кариерно развитие, назначение и така нататък на магистрати. Но изпълнителната власт има отговорности и задължения в наказателната политика и изобщо в правосъдието в България. Тя е част от тази система. Така че, да, може да помислим за правомощия, може да ги огледаме. Считам, че трябва да се върне правомощие, орязано, между другото, в предложения проект, свързано с обучението на магистратите като цяло, но това са неверни твърдения, колеги. Не се засилват правомощията на министъра, напротив, те се намаляват за пореден път, за съжаление, според мен. И финално ще приключа със служебните правителства като човек, бил в две такива. Дебатът за тези служебни правителства лично между нас е започнал много, много преди служебните правителства на президента Радев. Радвам се, че предложението, което дойде от нашата парламентарна група за непрекъсваемост на мандата на Народното събрание като парламентарна република, срещна такава широка обществена, не само политическа подкрепа на политическите партии, което също е много важно. Но по отношение на служебните кабинети, и го казвам пак като човек, бил в два такива служебни кабинета, в настоящия вид, колеги, независимо кой е президент, е модел, който категорично трябва да променим. Дали сме избрали най-подходящия начин, предстои да обсъдим. Аз също като господин Минчев имам съмнения по отношение на това дали точно председателят на парламента трябва да бъде от институциите или хората, които да избира. Съдия господин Румен Ненков е дал нелоши идеи в своето становище, но мисля, че в голямата си част от институциите, които са дали становища, нямаше толкова остри реакции по отношение на това трябва ли да направим реформа в служебните кабинети, а по-скоро на конкретиката, която сме предложили. И ще приключа с това, че ще сме си свършили добре работата, ако след три-четири години доверието в правосъдието в България е стигнало поне средното европейско такова. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)
#135 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Захариева. Цончо Ганев – първа реплика.
#136 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Гечева-Захариева, казахте още в самото начало нещо, с което съм не само несъгласен, а и фактите подкрепят моето несъгласие. Вие казахте и подчертахте, че като част от вносителите сте подали ръка към другите партии, за да се получи широка подкрепа, да има обсъждане на тези предложения, защото това е изключително важно, и след това развихте тезата си. Фактите обаче са такива, че такава възможност за дискусия с опозиционните партии, аз мога да говоря, разбира се, само за ВЪЗРАЖДАНЕ, не е имало. Абсолютно никой и под никаква форма не потърси контакт да даде предложенията, да каже: да седнем и да ги обсъдим. Да ги представи, ако не друго, чисто колегиално, защото в момента Вашето мнозинство търси подкрепа на доста повече от това, което Вие имате като мнозинство. Нямаше такава диалогичност. И може би трябва да седнете и да го помислите този вариант как точно ще процедирате с опозицията освен само от позицията на силата и на това, което може да налагате като мнение. Същото нещо, между другото, разви и се учуди господин Минчев, защото той също може би в лично качество не го е правил, но представители на ДБ и ПП се надпреварваха по медиите да обясняват как никога при никакви обстоятелства те няма да коментират с ВЪЗРАЖДАНЕ конституционните промени. Това в националните медии. Той най-вероятно не, но представители от първите редове на тяхната коалиция, това е многократно казано. Вижте, когато сядаме да променяме Основния закон в държавата, основополагащия закон, не може да изхождате от позицията: ние сме мнозинство и ще правим каквото искаме, именно защото трябва да има консенсус в обществото. Няма как априори да казвате: тези са стигматизирани, тези са лоши и за Конституцията няма да ги питаме, ще правим каквото искаме. Да, другите закони си ги налагате и си ги приемате, затова сте мнозинство и си носите минусите и разбира се, ако има позитиви, но за Конституцията, меко казано, е нелогично и ненормално това нещо, което направихте. То вече е свършен факт и това се получава.
#137 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли друга реплика? Искате ли дуплика, госпожо Захариева? Не. Следващ записан за изказване – Атанас Атанасов.
#138 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми дами и господа! Промяната на Основния закон от обикновено Народно събрание изисква много високо мнозинство – три четвърти. В някакъв смисъл двете трети е изключение, така наречената бавна писта. Разбира се, когато се търси подкрепа за такъв законопроект, това означава да бъдат събрани подписите от хора, които по някои от текстовете да нямат съгласие. Но за да може да стартира процесът и да бъде очевидно, че може да бъде приет Проектът, някои от нас сигурно са правили компромиси. Аз няма да влизам в детайли, да речем, с какво не съм съгласен. Между първо и второ четене, разбира се, всеки един народен представител ще има възможност да направи предложения. Искам обаче да Ви обърна внимание на сърцевината на Законопроекта за изменение на Конституцията. Сърцевината на този законопроект са промените в Глава шеста, а именно съдебната власт. И тук искам да Ви върна назад в годините. Аз много добре си спомням, защото работех в съдебната система, когато заседаваше Великото народно събрание. Следях много внимателно заседанията, дебатите и приемането на Конституцията, нейното подписване. Искам да Ви припомня, че имаше една група народни представители, бяха 39 на брой, които бойкотираха приемането на Конституцията. Излязоха, напуснаха и впоследствие, между другото, този техен политически акт беше в основата на това СДС да спечели изборите през 1991 г. Но тези хора тогава напуснаха Народното събрание в знак на протест именно заради Глава шеста, защото не бяха съгласни. И ако отидете и прочетете стенограмите от дебатите във Великото народно събрание, ще ги видите тези факти. Те напуснаха тогава Народното събрание в знак на протест заради запазване на съветския модел на управление на прокуратурата. Това беше основният техен мотив и неслучайно всички промени в Конституцията от 1991 г. насам винаги са свързани с Глава шеста – със съдебната власт, и трябва да се намери решение на този въпрос. Сега, разбира се, когато говорим тук за различни идеи, мога да кажа какво мисля по темата за прокуратурата, но това е нещо, което не може да се реши от обикновено Народно събрание. Аз лично считам, че няма нужда от главен прокурор. Така е съществувала българската държава и функционирала до 1947 г. В Царство България така е била устроена съдебната система – прокуратурата е била децентрализирана, прокурорите са били към съдилищата и такова нещо като главен прокурор не е съществувало. Това е заимствано в Народна република България от Съветския съюз и това беше запазено в действащата Конституция и се превърна в един много сериозен проблем за функциониране на съдебната ни система и на прокуратурата в частност. Между другото, понеже тук от БСП днес с госпожа Нинова разменихме реплики, искам да ѝ припомня, че техният министър на правосъдието Червеняков имаше идеи за извеждане на прокуратурата от съдебната власт, но това е нещо съвсем отделно. Та аз имам скромен опит в съдебната система, 35 години съм действащ юрист. Не съм конституционалист, аз съм пеналист, но все пак завършил съм право и познавам Конституцията. Мисля, че тези промени, които се предлагат, са резултат на обществени очаквания, защото и малките деца в България знаят, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. Няма справедливост и това е много сериозен обществен проблем и хората очакват от нас да предприемем действия, някакви усилия, за да може това състояние да бъде променено. И Народното събрание – ние, народните представители, това, което може да направим, е да променим законодателството, тоест Конституцията, и оттам нататък всички последващи промени в законодателството. Тук искам да Ви кажа нещо, което също е мое мнение. Аз между първо и второ четене ще го обсъдя, ще направя това предложение – дали ще мога да намеря подкрепа, не знам, но ще се опитам да убедя всички Вас в това. Става въпрос за служебното правителство. Според мен в Конституцията трябва да бъде записан изричен текст, че Народното събрание трябва да приеме Закон за дейността на служебното правителство и в този закон да бъдат уредени правомощията на това служебно правителство и да се лимитират неговите правомощия, да бъде уредено в този закон какво може и какво не може да прави служебното правителство, за да бъдат отнети една част от тези правомощия, които има редовното правителство. Недопустимо е едно служебно правителство в зависимост от конюнктурата да се занимава с тежки кадрови промени в различни сфери на държавното управление, при условие че неговата задача е да организира провеждането на избори на практика. Аз ще си позволя да спра дотук. Последно искам да кажа, че днес тук беше обсъждано това прословуто решение на Конституционния съд от 2003 г., минаха 20 години оттогава, има еволюция в практиката на Конституционния съд и разбира се, че текстът на чл. 158, т. 3 е много важен, а именно, че Великото народно събрание решава въпросите във формата на държавното устройство и на държавното управление. Едно обикновено народно събрание не може да излезе извън тази рамка. Аз в предложения проект не виждам проблем с този текст на Конституцията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#139 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Атанасов. Реплики има ли? Не виждам. Следващ, записан за изказване – Румен Христов.
#140 · speech
Румен Христов
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземайки повод от това, което каза преди мен господин Атанасов, и аз ще върна лентата малко назад. Кога беше приета Конституцията на Република България? В един бурен период, период, в който силната с влиянието си върху обществото Българска комунистическа партия успя да вкара младата и неопитна опозиция в лицето на СДС в капана Велико народно събрание. (Реплика.) Така е – и да подвиквате, и да не подвиквате – така е! Няма друга източноевропейска държава, която да прие в началото промени в Конституцията. Изчакаха се две-три години, видяха по какъв начин се утвърждават новите обществено-икономически отношения и тогава бяха приети промените в новите конституции в тези държави. Съгласен съм за реакцията, която тогава беше осъществена от тридесет и деветте, а именно срещу Глава шеста и пренасянето на модела на съветската прокуратура и в новата Конституция, която доведе до безнаказаност. Тази безнаказаност даде възможност политическата власт на Българската комунистическа партия да бъде трансформирана в икономическа и това беше изпълнено великолепно. Ще Ви дам пример. Вървете в който и да е областен град в България, вижте първите 20 – 30 фирми по състояние, по богатство, по финанси и ще видите техния генезис. Няма син генезис. Генезисът е на Държавна сигурност и на червената номенклатура. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, след като успяха да овладеят икономическата власт през всичките тези години, посягат към политическата власт, издигайки внук и син на Държавна сигурност. Повярвайте ми, този, който се гласи да стане кмет на София, много се надявам това да не се случи, ако той стане кмет на София, ще бъде новият кандидат за министър-председател. След като овладяха икономическата власт, сега искат да посегнат и към политическата власт. По отношение на промените, които се предлагат. Да, ГЕРБ-СДС ще подкрепи тези промени, независимо че имаме резерви спрямо тях, защото сме казали, че ще бъдем коректни партньори по отношение на тези промени, които да придвижат донякъде реформите, започнати от нас. Имам съмнение по отношение на разделянето на Висшия съдебен съвет, имам съмнение по отношение на правомощията, които касаят служебното правителство. Между другото, ще отворя една скоба. Правителствата преди господин Радев – служебни правителства, нямаха тези проблеми, може би защото президентите, които ги назначаваха, нямаха тези амбиции да управляват еднолично. Бил съм съветник на доктор Желев – бог да го прости, бил съм главен секретар на господин Петър Стоянов, знам как бяха назначени правителствата, знам как работеха. Между другото, и едно сравнение с това, което направи господин Първанов – не съм му фен, не съм гласувал за него, той ми е бил основен опонент през годините. За десет години господин Първанов не допусна служебно правителство, тоест той изпълни онази роля на медиатор между партиите и не допусна служебни правителства. Сегашният президент пожела на кандидата за министър-председател господин Денков да не сформира правителство, за да може той да продължи да управлява. Да, това, което предложи господин Атанасов, може би е най-добрият вариант – да запишем в Конституцията, че със закон определяме функциите на служебните правителства. Само две думи по отношение на Националния празник. Има нужда от дебат, защото ние повече от десетилетие, като казвам ние, имам предвид Съюза на демократичните сили, отстояваме идеята за 22 септември за национален празник. Очевидно е, че има идея за 3 март, за 24 май, за 22 септември. Има нужда от един по-широк дебат, да не прибързваме с промените в празника. В крайна сметка обществото ще трябва да бъде приело с консенсус тази дата за национален празник. Благодаря Ви.
#141 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Христов. За реплика – господин Дилов.
#142 · speech
Любен Дилов
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Христов, че дадохте един друг смисъл на този дебат, в смисъл – поставихте го там, където му е темата, направихте го политически, защото досега аз имах чувството, че има някаква камера обскура, ние се занимаваме с някаква скрита от хората материя и не можех да разбера целия този разговор в съдебната система как касае и как засяга по-обикновените българи. Всъщност темата, която Вие подхванахте в момента и която върнахте от началото, от генезиса на тая Конституция, е изключително важна, защото се касае за лични свободи. Аз питам, някой вероятно ще ми отговори, че не е в правомощията на обикновено Народно събрание да реши въпроса, но някъде или някога ще дискутираме ли правото на българските граждани на индивидуална жалба до Конституционния съд? Аз смятам, че това е изключително важна тема – доста по-важна от това дали ще има главен прокурор, или няма да има. Изключително важна тема. Още нещо искам да кажа и го хващам като реплика към Румен, защото СДС имаха един доста по-радикален и смел проект за Конституция, който може би също трябваше да се сложи на масата, в който изобщо се поставя разговорът за ролята на българския президент. Ние тук се чудим как да му ограничим правомощията по отношение на службите или по отношение на служебното правителство. Вижте какъв парадокс се съдържа изобщо в българския президент и той беше роден тогава на онази кръгла маса. Ние избираме истинско политическо животно по най-трудния начин – в пряк мажоритарен избор, първо в партиите, които го подкрепят, после в пряк мажоритарен избор, национален. И след това на този човек, който очевидно има качества да се класира там, му ограничаваме каквото можем, превръщаме го в нещо като кибика в таблата – има право на две местения и едно обаждане, но за всеки случай му даваме и контрол върху службите. Ами че той Майка Тереза да е, ще се изкуши да се включи в политиката. Този разговор изобщо за характера на българския президент, който беше смислен, и Румен каза може би с основание, че тогава СДС беше подведен, той предстои и е хубаво да го водим. Да, Велико народно събрание трябва да промени формата на управление, но защо да не го поставим и сега. Да се чудим как да му ограничим правомощията при съставяне на служебен кабинет. Въобще фигурата на президента каква е? Ако ще избираме пряко, трябва да има една функция, защо не я избираме от парламента иначе? Третият въпрос за Националния празник – също там е заровено кучето, в онази Конституция, тогава, когато се създаваше. Припомням на незнаещите в залата, може би не знаете – последното Живковско народно събрание вкара 3 март в Конституцията – преди това го нямаше. То определи това за национален празник. Защо въобще в българската Конституция трябва да пише кой е националният празник? В коя друга конституция е отбелязан националният празник? Аз не съм сигурен, не съм конституционалист, но по принцип смятам, че перифразирайки един известен генерал – Конституцията е прекалено сложно нещо, за да се остави само на юристите. Благодаря Ви.
#143 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Дилов. За втора реплика – господин Биков. Господин Дилов, и в настоящата Конституция не е написан националният празник. (Шум и реплики.)
#144 · speech
Тома Биков
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Христов, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Христов, аз по-скоро тази дума „подведени, че са били СДС тогава“ ще изразя несъгласие, защото и според мен не е на място. Тук трябва да си го кажем, знам, че в СДС има по-особена чувствителност по този въпрос, но аз мисля, че трябва все пак да сме обективни. СДС, БСП, ДПС и БЗНС тогава си поставиха за консенсусна цел мирния преход. Никой не е поставял за цел справедливия преход. Мирният преход не гарантира справедливост, това са различни категории. Да не говорим, че справедливостта за разлика от мира е много по-абстрактно понятие. Мирът е конкретен. Между другото, тази цел беше постигната, разбира се, с участието на СДС, които се отказаха да упражняват каквато и да било форма на политическо насилие срещу стария режим. Може би оттам идва усещането пък за несправедливост от страна на тези, които са пострадали от стария режим. Аз твърдя, че това беше добър ход на СДС, защото благодарение на този ход България излезе от един цикъл на политическо насилие, който беше валиден от 1919 г., което е огромно постижение. Който говори тук за провален преход, за неосъществени цели… Да, ние може да не сме доволни от това, което се е случило, но се случи либерална демокрация. Това е либералната демокрация. Може да ни харесва, може да не ни харесва, може да виждаме много кусури, много несправедливости. Никога либералната демокрация не е обещавала безкрайна справедливост – пазарна икономика, демократични избори – едни печелят, други губят, и българската Конституция в този вид гарантира това. Ако търсим прекалено много справедливостта, може да се окаже, че всеки от нас я мисли по различен начин. Тогава за едни справедливостта да бъде – да ни изповкарат всичките в затвора ей тая част (показва), пък другата да управлява, или обратното. Понякога и това се случва. Затова трябва да бъдем внимателни със справедливостта, а мен ако питате, и със свободата, защото свободата също понякога се възприема по повратен начин. Благодаря Ви.
#145 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте за трета реплика, господин Таслаков.
#146 · speech
Стоян Таслаков
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Христов, аз не разбирам защо толкова остро се изказвате против господин Терзиев и червената номенклатура. Не разбирам какво Ви пречат, какъв е проблемът? Техните дядовци и бащи, чичовци са работили в Държавна сигурност за тази държава. Ето тази сграда –¬ в момента на чий стол стоите? (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Погледнете символите, погледнете тези гербове – това всичко е построено от тази червена номенклатура, благодарение на която ние сега стоим тук и заседаваме и се правим на много важни, че взимаме важни решения за българската държава, а всъщност си играем тук на донос – бонус и нищо реално не решаваме от проблемите на българите. Наистина не разбирам какъв е проблемът, господин Терзиев да стане кмет на София. То си е Ваше момче. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Голяма работа, че цялото му семейство – майка му, баща му, са работили в Държавна сигурност. Господин Мирчев – неговият баща и той като е бил партиен секретар и като малък са го возили с волгата, какъв е проблемът? (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Докато нашите бащи и дядовци са карали колело и са ходили да работят обикновена работа, тук на повечето бабите им и дядовците са трето поколение в комунистическата партия. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики.)
#147 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
#148 · speech
Румен Христов
ГЕРБ-СДС
Прав сте, господин Таслаков, не ни пречи, помага ни издигането на такава кандидатура. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Бяха много интересни репликите, но аз ще се фокусирам само върху това, което каза Любен Дилов-син, по отношение на правомощията на президента. Вижте, ние апелираме многократно, но ние сме малка партия. Разбира се, след като няма съгласие между политическите сили, Велико народно събрание скоро няма да има най-вероятно, но това трябва да се случи. Може би моето поколение няма да стигне до Велико народно събрание, но такова трябва да има. Има много въпроси, които трябва да бъдат обсъдени: дали да бъде избиран пряко президентът, има ли нужда от вицепрезидент, имаме ли нужда от горна камара на парламента, трябва ли да има второ ниво на самоуправление, трябва ли да остават по-голяма част от данъците в общините? Изобщо много въпроси, които предстоят да бъдат обсъдени. Освен това аз смятам, че Великото народно събрание е един анахронизъм. Този институт трябва да бъде разпуснат, да се запише за сложността при промяна на текстове, които касаят Велико народно събрание от обикновено Народно събрание по един – дали три четвърти, или по-голямо мнозинство, но така или иначе трябва да стигнем до дебата, до свикване на Велико народно събрание, до разглеждане на многото въпроси, които предстоят пред обществото ни. Вижте, ние сме в съвсем нова ситуация – до 2007 г. беше едно, след 2007 г. сме член на Европейския съюз. Животът е динамичен, той предлага и изисква промени, така че нека да мислим и в тази посока, особено по-младите колеги да мислят за едно Велико народно събрание, в което да обсъдим всички тези въпроси, да вземем най-разумното за България решение. Благодаря Ви.
#149 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Христов. Процедура – господин Митев.
#150 · speech
Искрен Митев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Това е много сериозна тема и академик Таслаков, който излезе няколко пъти тук да пита кой е заместил преждеговорившия в еди-коя си комисия или да говори за кметските избори в София, разбирам, че на Политическа партия ГЕРБ, чийто бивш член е майката на кандидата на ВЪЗРАЖДАНЕ за София – Сузана Николова, майка на господин Николов, който е кандидат за кмет от ВЪЗРАЖДАНЕ (силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), разбирам, че Ви отърва да атакувате кандидати за кметове от тази трибуна, но не Ви прави чест. Затова Ви моля, когато дебатът излезе извън рамките на темата, да прекъсвате изказващите се. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Стоян Таслаков.)
#151 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Таслаков, разбирам, че искате лично обяснение. Аз Ви предлагам да не слизаме по този начин и да симплифицираме дебата. (Силен шум. Реплика от народния представител Стоян Таслаков.)
#152 · speech
Стоян Таслаков
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател, че все пак ми дадохте думата за лично обяснение. Аз конкретно към задъхания господин Искрен Митев. Да му кажа, че ние не нападаме Вашия кандидат. Изключително много се радваме, че точно той е кандидат за София. Всички се радваме – ето, и от СДС се радват, и от ГЕРБ се радват, най-много се радваме ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ (смях), защото нашата кандидатура изключително е подходяща като профила на кмет на София, а пък Вашето момче, нали, да е жив и здрав, дано да стане, да е един символ на Държавна сигурност, да си продължи да управлява София. Благодаря.
#153 · speech
Председател Росен Желязков
Явор Божанков за изказване. (Силен шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, моля Ви за ред в залата.
#154 · speech
Явор Божанков
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Реформите имат такова свойство, ако не винаги, то почти винаги, раждат съпротива. И тук говорим за реформи, които се правят с обикновено мнозинство и с обикновени закони – дали ще бъдат в енергетиката, дали в транспорта, дали в БДЖ, недоволни винаги има. С още по-голямо основание това важи за реформи, които се правят със специално мнозинство. Затова нашата Конституция, която в тази част е направена не добре, а изключително добре, предвижда такова квалифицирано мнозинство – мнозинство от две трети, което предполага консенсус. И такъв е нашият подход в тази ситуация. Безпочвени са тезите на „Има Такъв Народ“, на ВЪЗРАЖДАНЕ, че не са търсени за разговор. Разговор по стаи, разговор в коридори на такава тема не могат да се водят. Има специална комисия, има ресорна комисия и в тази комисия се води този разговор. Ако някой е отказал участие в съответната комисия, то може винаги да обвинява себе си, но не и някой друг, защото там се води този дебат и неслучайно тя е на паритетен принцип. Еднакво участие има „Има Такъв Народ“, точно толкова има и най-голямата парламентарна сила. Това е нормалният процес. Няма на кого да се сърдят колегите, че някой не ги бил търсил за разговор. Консенсусът изисква поне по тази тема да няма ляво и дясно, да няма бяло и синьо и кафяво, други нюанси и други цветове. Трябва да има национален консенсус, национален дебат. Затова ние протегнахме ръка, независимо дали става въпрос за служебния кабинет, за съдебната система, за националния празник, чуваемост има и ще има в тази комисия. Като мина по аргументите на различните парламентарни групи, започвайки от БСП, те отправиха критика, че тази реформа не прави процеса по-бърз. По-бърз процесът става с процесуалните закони. Конституционната реформа няма за цел да прави правораздаването по-бързо, тя задава само конституционната рамка. Също колегите от БСП отправиха критика, че това е опит да се овладее съдебната система. Това е система, която даде всички възможни сигнали, че вече е овладяна. И в тази посока няма как да очакваме, че същата тази система, независимо дали е бившият главен прокурор Гешев, независимо дали са отделни членове на ВС, те сами казаха, че са политически избрани, повлияни, контролирани. Няма как да очакваме оттам положително становище за готвена реформа, която цели точно да пресече едно такова влияние по върховете на системата. „Има Такъв Народ“ също се включиха, и то не един-двама, а имам чувство, преобладаващо с критики, че тази реформа – и то, между другото, с общи аргументи се обръщам към колегите от „Има Такъв Народ“, защото нищо конкретно не казаха. Нека им припомня, че те бяха в няколко последователни парламента и в предишен имаше специална комисия, която обсъждаше промени в Конституцията. Аз бях член на тази комисия и помня, че техният кандидат за министър-председател Пламен – не помня неговата фамилия, но той сам започна инициатива да променя Българската конституция. Нека си припомнят „Има Такъв Народ“ в коя част събраха подписи и търсеха консенсус да променят преамбюла на Конституцията. Беше абсолютно несъстоятелна инициатива. Никога и по никакъв повод те не са водили професионален дебат, политически дебат на тема съдебна система. Те искаха да включат принципа, че България изповядва ценностите на Апостола на свободата Васил Левски. Тогава колегата Пламен – пак съжалявам, че не помня неговата фамилия, това искаше да направи той. Обяснявахме му, че няма конституционен принцип, който може да се закрепи. Казахме му защо Турция, защо Гърция има конкретни личности, защото например Кемал Ататюрк е въвел принципа на светската държава, който, естествено, заляга в Конституцията. Дотук се изчерпва работата на „Има Такъв Народ“ в няколко последователни парламента. Именно затова те не могат да отправят унищожителна критика, че виждате ли, сега тия промени някак си не били много добри. Ами Вашата роля като парламентарно представена партия каква е? Да направите именно тези добри предложения – и вратата е отворена, и ръката е подадена да ги направим заедно, в името на българската държава. ВЪЗРАЖДАНЕ изразиха теза, че видите ли, президентът имал роля на балансьор. В нашата Конституция президентът няма такава роля. Той има конституционни задължения, свързани с външната политика. Той има и конституционно задължение и конституционен принцип да бъде обединител на нацията. Ако ние атакувахме президента заради самия президент, ние бихме се насочили може би към ролята му на обединител, която не изпълнява, може би към ролята му във външната политика, която е всичко друго, но не и полезна за България. Именно защото няма значение кой ще е президент, а защото този президент показа системен проблем, той показа пропуск в Конституцията, той показа, че със служебна власт може да бъде злоупотребено, държавната власт може да бъде узурпирана, именно затова ние предлагаме системно решение, без оглед на неговата личност. ВЪЗРАЖДАНЕ изразиха и аргументи, които нямат връзка с Конституцията. Казаха, че влачим хомота на регламенти и директиви. Тук е като крайна проруска партия, нормално е те да атакуват въобще европейското бъдеще на България. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Върнете стенограмата. За тях директивите и регламентите са хомот. Това са, между другото, директивите, които казват, че трябва да имаме чиста околна среда; това са тези директиви, които защитават работниците; тези директиви, които защитават социалната справедливост; това са тези директиви, които искат върховенство на закона; това са тези директиви и регламенти, които искат чиста околна среда и европейска България. Това за ВЪЗРАЖДАНЕ е хомот. Тук няма някаква изненада. Казаха обаче с политически аргумент, че нашите избиратели не били гласували за това ние да правим конституционна реформа с колегите от ГЕРБ-СДС и колегите от „Движение за права и свободи“. Нашите избиратели искат точно конституционна реформа в Глава „Правосъдие“, искат върховенство на закона. Ние вървим към тази цел, намерили сме нужната подкрепа, готови сме да разговаряме с всяка една група в рамките на институцията обаче. Ако искате, бъдете конструктивна част от това, ако искате, рушете, това е Ваш избор, историята ще Ви запомни с ролята ви в този процес. Ние ще направим обещаната конституционна реформа на нашите избиратели и ще я доведем до успешен край. Тука, и то вече абсолютно без никакво основание, атакуваха участието на неправителствения сектор, на професионалните гилдии в избора на членове на Висш съдебен съвет, въобще участието им в процеса. Трябва колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да изяснят кога искат пряка демокрация, кога искат народът да участва във вземането на държавни решения – когато на тях им харесва, или по принцип. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Кога за ВЪЗРАЖДАНЕ неправителственият сектор е лош и кога добър? Когато са НПО-та на Лидл и нечия съпруга получава грантове от тях, или когато е Хелзинкският комитет, който очевидно не им харесва? Защото атаката срещу неправителствения сектор е характерна за най-мракобесните години на едни други режими (шум, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), характерна, между другото, очевидно и за ДНК-то на ВЪЗРАЖДАНЕ. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По отношение на Проекта за Конституция – той е добра основа, той е добра основа, която може да стане още по-добра и да даде краен добър резултат. (Шум.) Господин Председател, малко е шумно в залата. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#155 · speech
Председател Росен Желязков
Съгласен съм. Господин Божанков, и Вие имате принос за това веселие. (Смях. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, моля Ви за ред в залата. Имаме още много работа, много записани за изказване.
#156 · speech
Явор Божанков
Един проект, който дава добра основа и който с общи сили и общо участие може да даде един наистина добър краен резултат. Участието на неправителствения сектор е не просто добро, то е задължително. Давам аргумент от миналото. Последният Висш съдебен съвет беше избран на тъмно, никой не разбра как, кой, на какъв принцип избра тези кандидатури. Сега се въвежда прозрачност. И за да има прозрачност, не трябва просто обществено обсъждане в Народното събрание, трябва участие именно на професионалните гилдии, именно на неправителствения сектор, процес, в който всички силни и слаби страни трябва да бъдат изяснени и трябва да е ясно кой, защо и как предлага тези кандидати. Точно това постига и сегашният проект на Конституция – въвежда механизъм, вече и на конституционно ниво, който цели разследване на главния прокурор, ако престъпление е извършено от него. Изборът на самите прокурори. И тук БСП много време е работила върху конституционен проект, проект за промени в Конституцията, който цели парламентарната квота да има друг характер и това е едно огромно достойнство на този проект за промени на Конституцията. Проблемът на парламентарната квота е в това, че досега тя избираше същите съдии и прокурори, същите хора, от същата гилдия, които са лоялни на своето кариерно развитие, защото то ще продължи по същия път. Затова нямаше особена разлика дали тези хора са избрани от парламента, или са избрани от Висшия съдебен съвет от квотите на съдиите и прокурорите. Сега се предвижда те да имат съвсем различен характер и Народното събрание да не може да избира действащи прокурори за членове на Прокурорската колегия. Ако ще правим разлика, ама не персонална, а системна, ако ще правим дълбока конституционна реформа, ние трябва да променим принципите, по които се избира и функционира Висшият съдебен съвет, и точно това се предлага с този проект. На последно място, и с това ще приключа, колеги, е принципът за сезиране на Конституционния съд. Широко беше обсъждано и в Правната комисия, и в Конституционната комисия, и в предишни легислатури може ли всеки гражданин да сезира Конституционния съд. Има аргументи да не се разширява чак дотам тази възможност, но сегашният проект на Конституция дава доста по-широки възможности – всеки съд, а в предвидени и в закона случаи, да може Конституционният съд да се сезира и това е огромна крачка напред за върховенството на закона. Това ще бъде огромна победа, между другото, за всеки български гражданин, защото Конституционният съд ще бъде далеч по-ефективна институция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#157 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплика към изказването? Няма. Следващ за изказване – Александър Ненков.
#158 · speech
Александър Ненков
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, вярно, все пак няколко часа вече дебатираме, но все пак е хубаво да запазим концентрация, да не минаваме границата на добрия тон, тъй като говорим за Конституция и трябва да се държим на висотата, на която трябва да бъде, тъй като ако всеки един друг закон подлежи на такава корекция в краткосрочен план, то Конституцията е един основополагащ закон и при всяко едно положение трябва да сме на необходимата висота. Искам да започна първо с една реплика, въпреки че министърът на правосъдието го няма, надявам се, че е било, хайде не лапсус, а по-скоро аз съм го разбрал грешно. Репликата ми към него затова дали България е, или не е правова държава, аз мисля, че еднозначният отговор на това е, че България е правова държава. България за тези тридесет години на преход е извървяла много дълъг, нелек път и смятам, че е достигнала едно много добро ниво на това що се казва правова държава. Дали трябва да се усъвършенстват законите, Конституцията? Разбира се! То в противен случай нямаше да има нужда и от Народно събрание. Дали има съвършен модел, по който да вървим, или по-скоро, който да следваме? Не, няма такъв. Ако имаше, вече да сме го преписали от някоя друга държава, но в крайна сметка всяка една държава си има своите специфики, своето настроение, своята история и ние трябва да се съобразяваме с тези факти. Искам първо да благодаря на Комисията, тъй като не знам дали някой го направи, но искам да ги поздравя заради това, че са свършили много сериозна работа. Успели са да селектират и да изслушат, и да чуят мненията на различни експерти и на всички заинтересовани страни – това е много важно. И тук искам да поздравя господин Минчев. От неговото изказване аз разбирам, че, говоря специално за тяхната парламентарна група, се съобразяват с някои препоръки и са готови на дебат. Защото в крайна сметка вносителите и първичният може би инициатор за тази Конституция в голямата си степен е Вашата парламентарна група, но ми хареса това, че Вие всъщност говорите за това, че сте готови да правите корекции. Така и трябва да бъде. Тук апелирам и към колегите от опозицията. В крайна сметка грешка е било, че не сте поканени – грешка е. Защото един ден никой няма да си спомня – не, то ще се знае, но както ние казваме, Великото народно събрание прие, това не означава, че всички във Великото народно събрание са били за тази Конституция или са нямали своите обструкции – един ден ще се казва, че Четиридесет и деветото народно събрание е приело съответните изменения в Конституцията, в това число, макар и от опозиционна гледна точка, всички участваме в този процес и смятам, че е било грешка, че не сте били поканени. Днешното гласуване и дебат не е краят на този процес, това е началото на този процес и аз апелирам към Вас Вие да участвате с Вашите експерти и с Вашето мнение, за да може един ден да се гордеем с това, което сме направили. Аз не Ви моля, разбира се, това е Ваше право, никой няма да Ви оспори правото да гласувате против, но това не означава, че Вие не трябва да участвате в този процес и аз го разбирам – Вие сте опозиция, факт. Сега за самия проект за Конституция. Виждам, че сме се приземили на земята, не сме на тезата, че трябва да се правят някакви революционни промени, но трябват промени – факт, което може би е предпоставка наистина за сериозна работа следващите месеци и наистина с качествени текстове. Бих искал да се спра на някои от тези текстове, които аз, въпреки че съм подписал Проекта за Конституция, не съм съгласен и смятам, че там трябва наистина да се работи по-сериозно. Първата тема е разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета. Нямам против. Факт е, логиката е съдебната система в частта съдийската колегия да е по-независима. Това е логично, това е европейски стандарт, трябва да вървим натам. Разбира се, прокуратурата малко или много по-скоро е близка до изпълнителната власт, това все пак е държавно обвинение и логиката е такава, така че там може би трябва да има повече граждански контрол – съгласен съм и за това. Не съм съгласен обаче, колеги, с това ние автоматично да изключваме при подбора и в двете колегии членовете на Висшия съдебен съвет, експерти с дългогодишен опит, които са живели в тази система, които са тръгнали от най-ниското до най-високото стъпало, и ние на тези хора им казваме: извинявайте, ама Вие не сте способни да взимате кадрови решения или не сте способни да извършвате реформи в системата, която най-добре познавате. И за мен, тъй като и аз все пак съм от такова семейство, за мен това не е добър атестат. Една държава трябва да си уважава хората, кадрите, които си е произвела тя сама. Не може само, извинявайте, НПО-та или някакви други организации, знайни и незнайни, просто така, защото звучи добре или защото някой ни е казал, ние с лека ръка да го приемаме. Това са хора, които имат експертизата. Неслучайно тези становища, които преди малко се четоха и от Чолаков, и от други колеги, са на хора, които цял живот това са правили, и становищата са им коректни. Те не оспорват примерно философията на закона, оспорват конкретни текстове точно поради причината, че са имали този необходим опит години наред да се занимават с тази система. И аз мисля, колеги, че тук трябва много внимателно и да си преосмислите позицията. Що се касае до това дали президентът трябва, или не трябва да издава указ за назначаването на тримата големи. Аз тук бих направил една аналогия с ветото. Аз лично смятам, че това не е правилно – да се премахва тази възможност на президента. Не защото харесвам Румен Радев, напротив, аз съм го критикувал много пъти и тук не става въпрос за неговата личност, а за президентската институция. Това е все едно да кажем ами хайде да махнем тогава и ветото, защото, когато парламентът приеме един закон и президентът го върне, ние тук отново, ако мнозинството е преценило, отново го гласува и приключва темата, нали така! По същата логика и примерно с избора на тримата най-важни в съдебната система. Това е политически акт, колеги. Той не спира процеса. Той не предвещава крайния резултат. Той просто дава своето мнение. И аз мисля, че това е абсолютната логика и духът на предшествениците, които са правили Конституцията през 1991 г. Това е логиката. Ние не му даваме, той няма такива правомощия, че да спре нашия избор. Ако иска, парламентът може да приеме каквото си пожелае, той просто дава, да кажем, една сигнална лампа и после, естествено, на втория тур той е длъжен да издаде този указ. Така че смятам, че това не е необходимо и мисля, че се прави по конюнктурни причини. Аз се изказвам абсолютно обективно с цялото си съзнание, че работим върху нещо наистина сериозно, а не просто защото ни харесва някой или не ни харесва. Третата тема, която бих искал да обсъдим, е темата с българското гражданство. За мен това е много опасно. Неслучайно повечето държави, ако не и всички в Европейския съюз, са много консервативни по тази тема. Това може да бъде причина за проникването на хора, които не служат на нашата държава. Това е една спирачка. Никой не ги спира да гласуват. Никой не ги спира да имат своите права. Тук става въпрос за хора, които да заемат висши държавни длъжности. И аз мисля, че тук трябва да сме изключително внимателни. Не казвам, че ще стане, но има голяма вероятност тази възможност да се използва недобросъвестно. И в желанието си да кажем на хората, които живеят в чужбина, които имат двойно гражданство, видите ли, ние много мислим за Вас, да не се окаже, че вместо да си изпишем веждите, да си избодем очите. И аз мисля, че тук трябва наистина много, много внимателно да прецизираме своята позиция. Що се касае, и приключвам по основните теми, по които си бях набелязал да се изкажа, за празника. Извинявайте, колеги, ако трябваше да го правим, не трябваше да бъде с проект на промяна за изменение на Закона за Конституцията. То това трябваше да бъде крайният ефект, крайната фаза, когато вече обществото е дебатирало по тази тема. Когато обществото, хайде не консенсусно, но поне в голямата си част да е убедено, че това е правилното решение. Да налагаме промяна сега на Националния празник, смятам, че абсолютно не отговаря на целите, заради които сме се събрали днес и изобщо това правителство. Аз имам своето мнение кой трябва да е националният празник, но не искам да Ви занимавам с това, но не мисля, че това е начинът – чрез силата на мнозинството просто да наложим някаква тема, която няма връзка със същината на въпроса. Така че, моля Ви, наистина по тази тема също да помислим внимателно. Истината е, че ние сме след почти тригодишна политическа криза. По ирония на съдбата, господин Биков преди малко каза, цитирам жив класик, разбира се, каза, че Конституцията е свършила своята задача за тези 30 години. Тя свърши по ирония на съдбата сега още една много голяма задача, разреши много голям въпрос – тя е всъщност и спойката, и причината да имаме днес правителство, мнозинство и работещ, редовен кабинет. И аз мисля, че Конституцията наистина си е свършила докрай своята работа, затова трябва с уважение към нея, с мъдрост, обективност, без излишни емоции да направим така, че утре да се гордеем с това, което сме гласували. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#159 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Ненков. Има три реплики. Госпожо Цонева, първа реплика, след това господин Николов, ако няма друга парламентарна група, трета реплика господин Божанков.
#160 · speech
Антоанета Цонева
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам правото си на реплика съвсем накратко по отношение на темата с двойното гражданство. И в крайна сметка нещо, което дебатът някак си заобикаля, освен да говорим за заплахите, ние трябва да говорим, надявам се това да стане между първо и второ четене, много повече в детайл за така нареченото пасивно избирателно право. България е страна, в която е позволено двойното гражданство, и в този смисъл не е точно, господин Ненков, Вашето обосноваване, че в европейските страни много стриктно и ограничително се гледа на тази възможност. Една справка, която е правена във връзка с дело, което гражданин на Молдова води срещу Молдова, с оглед на това, че му е възпрепятствано правото като двоен гражданин да гласува, е направена справка за страни от Европейския съюз и такива, които са членове на Съвета на Европа. От 27-те страни на Европейския съюз в 16 е позволено двойното гражданство, пет го забраняват и го допускат при изключителни обстоятелства, в шест го позволяват при определени условия в различна степен. Но сред тези, които имат двойно гражданство, само България е страна, която все още не е обсъдила и решила темата с пасивното избирателно право, тоест възможността на наши съграждани да се кандидатират. Няма да изнасям повече статистика. Надявам се, между първо и второ четене ще има по-задълбочен дебат да се разгърне тази тема. Само ще отбележа това, че когато говорим за институционалните връзки, които държавата майка изгражда със своята диаспора, има няколко подхода, които се използват. Разбира се, на първо място, хората имат право да гласуват в избори. Разбира се, има държави, които са минали много по-напред, и има специални институции, които се избират пряко, и посредством тях диаспората участва в обществения дебат. Има страни, в които е развита много силно практиката за райони „Чужбина“, в които пряко политическите представители могат да бъдат излъчвани. Разбира се, подходът за това, че могат да се кандидатират, когато имат двойно гражданство. Пледирам да обсъдим детайлно това, не да извеждаме напред страхове, не да оспорваме лоялността. Разбира се, тя трябва да съществува, така както ние полагаме клетва към българската държава, но лоялността се охранява с други способи. Благодаря.
#161 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, госпожо Цонева. Заповядайте, господин Николов, за втора реплика.
#162 · speech
Петър Николов
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Искам да започна с това, че ако има нещо хубаво в този конституционен дебат, то е, че като че ли вдигна нивото в тази зала. Ние водим малко по-отговорно и по-малко, как да го кажа по-меко, просташки – както обикновено, този разговор, което е добре и показва, че сме способни да го правим. По повод изказването на господин Ненков искам да направя един акцент и той е свързан с датата на Националния празник. Над мен и над уважаемия председател на Народното събрание стои един герб. Това е гербът на България. Гербът на България беше избран 1997 г. от тогавашния парламент с мнозинство на СДС, което имаше достатъчно мнозинство да наложи герба, който искаше. Не този герб, а този на третото българско царство, практически разработен от художника Георги Липовански. Но тогава СДС и мнозинството започна разговор с опозицията и в крайна сметка прие този герб, който е консенсусен, който в момента се приема от цялото българско общество – от лявата, от дясната част на залата и прочие. Защо го казвам това? Защото символите на една страна – гербът, химнът, знамето, са неща, които трябва да се решават с консенсус. Аз съм един от хората, които предложиха, мисля по-миналия парламент, 24 май да бъде националният празник на България. Тази дата беше избрана тогава, следвайки логиката, че датата на националния празник трябва да бъде консенсусна и тъй като тази тема очевидно пада от дневния ред на българския парламент, аз искам да кажа две думи, защото един ден тя отново ще бъде повдигана. Моля Ви всички Вие тук, когато определяте мнението си за символ на България, водещо не трябва да бъде какво на Вас Ви харесва най-много, а водещо трябва да бъде кое е допустимо, кое харесва, с кое могат да се идентифицират Вашите политически опоненти. Защото, колкото и да не ни се иска на нас тук, понякога всички ние – леви, десни, консерватори, либерали, евроатлантици, русофили, русофоби, проевропейци, антиевропейци, сме част от една нация. Символите на нацията, нещата, свързани дълбоко с идентичността на една нация, трябва да се решават с консенсус. Национален празник, национално знаме, химнът на държавата – всички тези неща трябва да ни обединяват, а не да ни разделят. Това е причината ние да се оттеглим от тази позиция, която защитавахме. Не защото смятаме, че тя е неправилна, а защото смятаме, че ако 54% от нацията мислят едно, а 46% друго, това е нещо, което ни разделя, а не нещо, което ни обединява. Само едно изречение, преди да завърша, по повод двойното гражданство. Двойното гражданство по принцип, всеки специалист по международно право, анализатор, политолог ще Ви каже, че е аномалия в международното право. Двойното гражданство означава, че един човек е лоялен едновременно към две страни, че той подлежи, ако щете, на неща, като военна служба, в две страни. Пълен абсурд е една суверенна държава да приеме принцип, че върховните ѝ държавници могат да бъдат граждани на чужда държава. Това е моето, така да го кажа, категорично и убедено мнение по въпроса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#163 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Божанков за трета реплика.
#164 · speech
Явор Божанков
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Ненков, съгласен съм с повечето неща, които казахте, и най-вече с тона, с който го направихте. Моята реплика е в частта за двойното гражданство. Много наши сънародници – значителен брой, имат двойно гражданство и някои от тях искат да участват в политическия живот на България, според мен им го дължим. Аз заставам зад това предложение. Крайно преувеличени са тези страхове, че с двойното гражданство те, видите ли… Не, те ще положат клетва. Ясно е, когато всичко е декларирано, че този човек има двойно гражданство. Колко пъти в България проводници на чужди, руски и всякакви интереси са били с двойно гражданство? Да си зададем този въпрос – как действа чуждата агентура? Как действат тези механизми на влияние? Дали обявяват публично – аз съм двоен гражданин и привлича с табела вниманието към себе си, пък после, видите ли, защитава чужди интереси. Тези, които защитават чужди интереси, никога не разбираме кога, по какъв канал и откъде идва това. Това е въпрос на друг механизъм, на служби, на реформа в службите за сигурност, които трябва да следят за това. Със сигурност един процес, когато е публичен и когато е ясен, носи много малък риск, но ние на нашите сънародници извън България, тези българи, които живеят в чужбина, дължим им да им дадем тази възможност. Благодаря.
#165 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Божанков. Заповядайте, господин Ненков, дуплика.
#166 · speech
Александър Ненков
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Божанков, много силно изказване – „дължим“. Не знам кой на кого и какво дължи. Аз имам роднини, които имат двойно гражданство, които повече от 30 години не са в България. Живеем в отворен свят, който става все по свободен, всеки може да отиде да живее, да работи, да учи, да прави семейство където и да било. Ние сме част от една голяма европейска общност и всеки има право да бъде щастлив където намери за добре, но никой на никого не дължи нищо. България е, според мен – моето разбиране, развита държава. Тук може свободно да правиш бизнес, тук свободно може да правиш семейство, както Вие, аз и много други хора сме тук и работим, и се трудим – кой успешно, кой по-малко. България е държава, която ти дава възможността, затова казвам, че ние за 30 години сме постигнали много. Просто някак си се опитваме да намачкаме самите себе си абсолютно неоснователно. Не че няма къде да ходим – има, но сме тук. Това не ми хареса – дължим на някого. Госпожо Цонева, тези хора имат право да гласуват. България е много либерална в отношението си към тези хора. Има други държави, където например не отварят никъде секции извън представителствата си, в консулствата си и в дипломатическите служби. Има държави, които изобщо не разрешават отварянето на секции извън собствената си държава, казват – ако искаш да гласуваш, заповядай, гласувай. Така че България е изключително либерална. Ние няма тук от какво да се притесняваме. Направили сме възможността, всеки път даже се разправяме по тази тема, колко секции, къде ще ги отваряме… Напротив, даже е прекомерно според мен и усложнява процеса, но както и да е, така сме решили, може би е правилно да дадем тази възможност на хората да гласуват. Факт. Тук става въпрос, колеги, единствено и само за заемане на висши държавни длъжности и националната сигурност е приоритет. Прав е Николов, тук се размива отговорността един човек към коя държава е по-лоялен. Не искам да се връщам към конкретния пример, не говоря за конкретния пример, даже не искам да казвам името на колегата. Тук говорим за това, че ние все пак трябва да си пазим националния суверенитет. Ако един български гражданин работи за чужда държава, то тогава затова има служби, затова има институции – тези органи трябва да следят това нещо. Единственото, което апелирам, е да сме много, много внимателни. Да не разрешаваме един въпрос, а всъщност да развалим цялата картина, за да решим само един частен случай. Ето това е моята молба. Благодаря Ви.
#167 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Ненков. Записан е за изказване господин Пандов.
#168 · speech
Васил Пандов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Дискусията днес мисля, за наше удовлетворение, отговаря на очакванията в голяма степен, има някои изключения, разбира се, на дебата – за една реформа или промяна на Основния закон. Това, което трябва да кажем, е, че промяната в Конституцията не е панацея за всички проблеми в обществото, но тя е в основата на решението на всички проблеми в обществото. Да вземем един пример отпреди няколко месеца, когато същата легислатура разглеждаше промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, а именно така наречения механизъм за разследване на главния прокурор. Много пъти тогава се изказаха мненията, че промените в тези закони са свързани с границите, които Конституцията ни поставя, и че промените в Конституцията са не само належащи, а те са към настоящия момент на развитие малко или повече неизбежни. В годините много пъти се постави тази тема и днес е натрупана значителна обществена енергия и очакване за тези промени в Конституцията. Както казаха преждеговорившите колеги, имаме включително няколко заявки за проекти за цели, нови от съдържателна страна текстове на Конституция. Различни промени в годините колегите от „Движение за права и свободи“ бяха внесли като техен проект и други. В този смисъл дискусията и общественото обсъждане на това, което днес ние ще разгледаме и гласуваме на първо четене, не мога да се съглася, че не е поставена на вниманието на обществото и на специалистите, включително на академични среди, граждански, професионални и социални организации. Всички знаят какви са насоките на тези промени, те се обсъждат от много време и това не е тайна за никого. Безспорно според практиката на Съда по правата на човека, както и становищата на Съвета на Европа, както и на така наречената Венецианска комисия, всяка промяна в основен закон – и не само в основен закон, но с още по-голяма сила в основен закон, трябва да е съпроводена със съответния обществен дебат, оценка на въздействието и по този начин да отговаря на стандартите за предвидимост и правова държава. Аз мисля, че това, което ние провеждаме днес като дискусия и което се състоя в Комисията по конституционни въпроси, в никой случай не можем да го оценим, както започнаха днешните дебати с някои метафори, като неблагополучен резултат. Аз мисля, че това е един нормален път, който трябва да се премине, за да се стигне до промяната в Конституцията. Конституцията, както казахме, и промените в нея, които днес обсъждаме, безспорно са свързани със стабилност и предвидимост във функционирането на всички държавни органи. Защо? Защото знаем, че съдебната система е в основата на контрола и възпирането между различните власти, между трите власти. В този смисъл излишният драматизъм и патос – имаме 50, 20 или 30 отрицателни становища. Както стана ясно в дискусията, всъщност тези становища не са еднозначни. Много от тях посочват едни положителни страни на промените, други от тях посочват критики, но всъщност има няколко основополагащи разпоредби, които всички ние очакваме и за които мислим, че ако бъдат приети, това ще е достатъчен резултат за нашите усилия, като механизмът за разследване на главния прокурор, който безспорно се решава като тема дали трябва да бъде конституционно закрепен с промените. Относно правомощията на главния прокурор – да, за главния прокурор бяха изказани в годините много мнения, включително за премахване на функцията и фигурата на главния прокурор. Аз мисля, че този проект, запазвайки фигурата на главния прокурор, се движи в рамките, както бяха наречени, пределите, или граници, или рамка на правомощията на обикновеното Народно събрание в светлината на Решение № 3 от 2003 г. Относно ограничаването на функциите му, това обаче е нещо съвсем различно, като според вносителите и според моето мнение Проектът не надвишава компетентността на обикновеното Народно събрание. На следващо място, разглеждането на компетентността и функциите на прокуратурата извън нейната наказателна функция, а именно привличането към наказателна отговорност и поддържане на обвинението, ограничаването на участието на прокуратурата в административни и граждански спорове, също мисля, че е значителна промяна, която е очаквана както от обществото, така и от редица заинтересовани страни в годините, които са изразявали мнение. Мнозинството на съдиите във Висшия съдебен съвет, тоест постигането на стандарта на съдийската независимост, което многократно беше изтъкнато, наличието на пряка конституционна жалба с условностите, които бяха посочени за нейната допустимост, които между отделните четения, разбира се, могат да бъдат прецизирани. Това, което трябва да имаме предвид, е, че една съдебна система по дефиниция е консервативна, макар и неделима безспорно, както е и по нашата конституция, тя е консервативна. В този смисъл е нормално становищата на различните организации – на прокурорите, на съдиите, на Висшия съдебен съвет, да бъдат предпазливи към каквито и да било промени в начина на функциониране на съдебната система. Тук по-рано беше казано обаче, че това, което постига този проект, е много важно, че в част от становищата на различните части елементи на българската съдебна система вече се припокриват, което не е малко. Това е началото на осъзнаването от българската съдебна система, че тази реформа е необходима. Между другото, много пъти на форуми на различните елементи на съдебната система е отбелязано, че тази реформа не може да бъде извършена отвътре, а самата съдебна система не може да се самореформира. Необходимо е това да бъде направено по начина, който е предвиден в Конституцията, и е именно това, което ние правим днес. На следващо място, както казахме, функциите на прокуратурата. В Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд изрично се посочва, че промените, които Великото народно събрание може да осъществи във функциите на прокуратурата и изобщо на различните елементи на съдебната система напълно, и по-специално решението се фокусира върху прокурорите, са допустими, доколкото се урежда по-целесъобразна и ефективна организация на прокурорските органи. Аз мисля, че с прекъсването на наследството от един отминал период на функциите на прокуратурата за участие в административни и граждански спорове, мисля, че безспорно ние фокусираме прокуратура върху нейната основна функция и достигаме една по-целесъобразна и ефективна организация на прокуратурата. Относно обединяващото звено в много от изказванията, които бяха насочени по-скоро негативно, те водят до генералния извод – ние нищо не можем да променим. Аз не съм съгласен с това! Както беше посочено и от министъра на правосъдието, Решение № 3 от 2003 г. има редица елементи в него, които казуистично изброяват пределите на компетентност на обикновеното Народно събрание, но има и някои вътрешни противоречия. В този смисъл аз не мисля, че тук ние изпитваме рамката или искаме да счупим рамката и ние правим това, което смятаме, че е възможно със зададената рамка. Относно противопоставянето между Съвета на Европа – в частност Венецианската комисия, Европейския съюз и българската академична мисъл и изобщо българския конституционен ред, аз мисля, че това е един дебат, който е присъщ за всички легислатури, а не само за нашата, но в крайна сметка процесът не е ние да се самозатворим и самоограничим в международния ред. Процесът е обратен и ние сме част от тези международни организации и никой не казва, че ни налага. Ние трябва да направим активните стъпки, за да бъдем пълноправен член на тези международни организации, като говоря за Съвета на Европа, Европейския съюз като регионална икономическа общност, и тук не мисля, че става дума за елементарно противопоставяне. Относно становището на българската академична мисъл. Ами аз мога да кажа също като представител на академичните среди, че това е съвсем нормално за академичната мисъл да има вътрешен дебат и да няма мнения, които да са еднозначни. В този смисъл аз не мисля, че тук цитираните становища опровергават нашето усилие. И накрая, няколко неща са безспорни. Промените в Конституцията, освен че, както беше казано, поставят началото на една по-мащабна промяна, а именно промените в Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и други, всъщност общото ниво на правосъзнание на българското общество и убеждението, че правовата държава и върховенството на закона са цели, които няма да бъдат постигнати само с промяната в Конституцията, а това е работа на всички нас! Всъщност с този дебат ние трябва да допринасяме за това. Това се посочва в не едно и две становища на други международни организации, че която и нормативна промяна да бъде осъществена от формална страна, от същностната страна тя няма да постигне своя резултат. В този смисъл аз мисля, че историческият момент е различен както през 2003 г., така и от момента на приемане на Конституцията, така и от 2015 г. Надявам се, че това, което ще поставим като начало на този процес, който трябва да бъде доведен докрай, ще надхвърли очакванията и резултатите от последните промени. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#169 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Пандов. Реплики? Не виждам. Колеги, има записани народни представители за изказване. Времето на ГЕРБ-СДС е 4 минути, ПП-ДБ – 4 минути, ВЪЗРАЖДАНЕ – 7 минути, ДПС – 42 минути, БСП – 21 минути. Следващ записан за изказване е уважаваният Георг Георгиев.
#170 · speech
Георг Георгиев
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Аз ще се постарая да бъда максимално кратък, защото дебатът, който се разви днес, се придържа към това, което казаха вече колегите, че беше изключително експертен. Не е само експертен, но той демонстрира способността на тази зала по много възпитан начин да артикулира въпроси и да налива в тях съдържание. Ако това съдържание беше експертно, то смятам, че причините, поради които се стигна до тази промяна на Конституцията, са изключително политични. Те са политични във всеки един смисъл и тук най-вече искам да поздравя опозицията за това, че се включи в този дебат по конструктивен начин, макар с изразни средства, които, разбира се, аз не подкрепям, но по същество, ако се замислим, тази промяна в Конституцията е именно за да защити и правата на опозицията. Какво имам предвид? Причините, поради които в момента правим тези изменения, са опасностите, които стояха пред нашата демокрация – опасности, които в последните две години развиха изключителен и неподозиран потенциал. Много страни на процеса бяха засегнати, но ми се струва, че една беше пропусната, а именно какви са видовете демокрация. Какви видове демокрация познава съвремието и какви са разликите между тях? Българската демокрация е консенсусен тип демокрация. Консенсусната демокрация, както е видно и от името ѝ, цели именно постигането на известна степен на единомислие, която да реализира управленски потенциал, тоест да имаме възможността да стигнем до някакво базово съгласие в името на държавата, така защото да се излъчи стабилно управление. Тези възможности в последните две години, уважаеми колеги, бяха осуетени. България по-скоро се превърна в Уестминстърски тип демокрация, в която една партия се опитва да демонизира всички останали, изтласквайки правото на малцинството също да се изразява и да взима решения. Смятам, че днешният дебат и реформата в Конституцията, която правим, в голяма степен връщат разговора към това защо в България ние трябва да търсим консенсус и защо в тази зала има толкова много политически партии, а причината е плурализмът на общественото мнение. Причината е, че българското общество е многоизмерно, то въплъщава в себе си много и различни по тип схващания – такива, които имат право да бъдат претворени в управление и взимане на управленски решения в тази зала. Именно поради тази причина считам, че това, което правим в момента, независимо от критиките, които някои от реформите в Конституцията търпят, има за крайна цел именно това – да гарантира, че опитите за торпилиране на демократичния процес в държавата, които видяхме, че могат да се случат, независимо че бащите основатели на тази Конституция не са ги предполагали към времето, когато са я писали в началото на 90-те, трябва да бъдат осуетени. Това е причината, поради която се налагат известен тип норми в това как да бъде излъчвано служебно правителство. Служебното правителство не може и не бива да бъде инструмент на еднолична власт, то не може и не трябва да бъде начин, по който една-единствена фигура да упражнява цялата власт в държавата, така както се случи благодарение, разбира се, на тази нестабилност, която се насади в последните две години, към която обаче съпричастност имат и политическите партии. Поради тази причина аз се радвам, че може би за някои е конюнктурно осуетяването на концентрация на такова голямо управление, но в крайна сметка философията, която седи зад това, е правилна и вярвам, че ще произведем позитивен резултат. Затова казвам, че се обръщам с благодарност към опозицията, независимо от това кой стои в нейните обувки към настоящия момент, защото в утрешния ден ние гарантираме именно нейното право да се изразява и да взима решения. Ние гарантираме това никой никога в тази държава под формата на някакво институционално извинение да може да извива ръцете на останалите политически играчи, да елиминира или да се опитва да елиминира политически субекти, не съобразявайки се с това какво именно седи в основата на консенсусния тип демокрация. Демокрацията не е терор на мнозинството над малцинството, макар че някои така го схващат. Но в крайна сметка тогава, когато ние осъзнаем, че Конституцията, да, тя е основа, тя е фундамент – макар че много добре знаете, че има държави, и то развити държави, в които няма конституция или поне писана такава, и Великобритания е пример за подобна държава, но тя е една норма. Тя е система от норми, тя е система от норми и мерки, които да не позволяват да се узурпира демократичният управленски процес и по този начин да се пречи на управлението на държавата да се придържа към някакъв съвременен модерен вид, в който не се допуска налагането на мнение или поне насилствено, така както са се правили опити от една част на политическия спектър върху друга. Така че поради тази причина аз смятам, че днешният разговор, който проведохме, със своите много аспекти и векторите, по които той се проведе, е важен, защото ще ни даде поне едни отправни точки за това как в следващи моменти трябва да разсъждаваме по отношение на властта. Да, много пъти с известна доза клише казваме, че властта не е самоцел. Тя трябва да произтича от и за народа, но и го забравяме. Така че тогава, когато продължим с дебата по настоящите изменения в Конституцията, моля, нека не забравяме, че причината, поради която се стигна до този дебат, е именно опитът демокрацията да бъде узурпирана, но народното представителство намери в себе си силите да не позволи това да се случва. Поздравявам всички, които се включиха днес, и за това, че решенията, които ще взимаме, отново ще бъдат плод на консенсус. Благодаря Ви.
#171 · speech
Председател Росен Желязков
Реплики? Няма. Госпожо Йорданова? Господин Костадинов?
#172 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател! В не толкова ясните мотиви към този конституционен законопроект за двойното гражданство в общи линии се изтъкват два аргумента. Първият е, че в изборите за членове на Европейския парламент и за местни органи на властта е допустимо да се кандидатират лица с двойно гражданство и такава е била уредбата в повечето държави – членки на Европейския съюз. Вторият е, че според вносителите на това ограничение то е въведено за първи път в Конституцията от 1991 г., при това без дебати при второто гласуване. Тези мотиви, естествено, са неоснователни и неграмотни. Развитието на националните конституционни и законодателни традиции относно двойното гражданство винаги се основава на исторически и национални специфики. Например след Втората световна война и най-вече след процеса на деколонизация има обща тенденция към допускане на двойно гражданство в повечето държави от Европа. Това се отнася особено за отношенията в бившите колониални империи, където двойното гражданство се ползва като инструмент за запазване чувството за общност в полуосвободените народи с някогашната метрополия. Най-често това се урежда на договорна основа, както е между Великобритания и страните от Британската общност, между Франция и Канада – специално за франкоканадците, или Испания и държавите от Южна и Латинска Америка. Наред с това повишената мобилност в резултат от глобализацията прави двойното гражданство често явление за големите държави, създадени от притока на емигранти, основно от страните от така наречения англосаксонски кръг – САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Трябва да се знае обаче – и с това много се спекулираше днес, и не само днес, в много от изказванията, че всяка държава разглежда двойния гражданин само като собствен гражданин по отношение на неговите права и задължения. Това може да доведе до така наречения конфликт на лоялности. Израел и Китай например напълно изключват двойното гражданство – понеже бяха дадени много примери как в Европа имало държави с двойно гражданство, макар че тук ние говорим не за двойното гражданство по същество, а за двойното гражданство като възможност на хора да изпълняват определени, и то висши държавни позиции. Израел и Китай напълно изключват двойното гражданство и при натурализация изискват отказ от друго гражданство, стига такъв отказ да е допустим от националния закон на другата държава. Германия – основната държава в Европейския съюз, допуска двойно гражданство, но при положение че другото гражданство е на държава от Европейския съюз или Швейцария, а за всички останали се изисква специално разрешение. Тоест не се припознава по принцип това право, а се дава възможност само и единствено с разрешение. В Австрия двойно гражданство е допустимо само ако е по рождение, иначе също се изисква специално разрешение. Такива практики има във всички останали държави в Европейския съюз. Днес много често се говореше на килограм по темата как, видите ли, в по-голямата част от държавите имало двойно гражданство. Да има, но то не е безусловно. Съвсем друг е обаче въпросът с допускането на лица с двойно гражданство до заемане на висши държавни длъжности. Тук вече става интересно. Много държави, България също, изрично забраняват на лица с друго гражданство да се кандидатират за парламент или в президентски избори. Изрично! САЩ например, длъжен съм да дам този пример, защото знам, че една голяма част от депутатите тук гледат на САЩ като на своя истинска родина. Там президент може да е само американски гражданин, и то по рождение. Ще Ви припомня случая с Арнолд Шварценегер, който не можа да се кандидатира за поста президент на Съединените щати, въпреки че е американски гражданин от десетилетия, защото не е роден в САЩ. Един от американските сенатори – Тед Круз, пък беше принуден да получи сертификат от Канада, че вече не е канадски гражданин, за да може съответно да продължи да заема длъжността в американския парламент. В Австралия е изрично забранено лица с двойно гражданство да са членове на парламента. В някои държави наистина, все пак, за да бъдем коректни, няма пречка двойни граждани да заемат публични постове – така е например в Канада, в Нидерландия, в Дания, но в повечето има – било в конституционна уредба, било в законодателството за изборите, или в гражданството, или в съдебната практика. Не е вярно твърдението, че в България тази забрана е въведена с действащата Конституция. Това не е вярно. Още през 1880 г. има такъв голям скандал с тогавашния народен представител Димитър Греков, а един от най-големите български филантропи и дарители – Евлоги Георгиев, е лишен от правото да заема мястото си в българския парламент, защото е притежавал и румънско гражданство. Оттогава, между другото, остава известната реплика на Стефан Стамболов: „Аз Евлогия в парламента го не ща.“ Смисълът на забраната да се дава възможност на лица с двойно гражданство да заемат висши държавни позиции трябва да бъде разбран в дълбочина – с нея не се нарушават права, не се ерозира всеобщото избирателно право, а се защитава основният обществен интерес – държавният суверенитет да бъде цял и непокътнат. Конституционният съд изтъква, че осъществяването на публична власт е достатъчен критерий за въвеждане на квалификации за пасивното избирателно право като липсата на друго гражданство в кандидатите за народни представители, министри, президент и вицепрезидент – това е Решение № 15 от 1995 г. Общественият интерес, националният интерес налага при осъществяването на публичната власт от посочените висши конституционни органи и длъжности да бъде надлежно олицетворен и защитен държавният суверенитет, националната сигурност, териториалната цялост и единството на българската нация. Забраната лица с второ гражданство да заемат такива постове е продукт на нашата национална специфика, формирана в много сложни геополитически и регионални условия. Приемането на гражданство на друга държава е личен житейски избор, в който няма нищо укоримо, но с този избор освен с индивидуалните ползи идват и ограничения, които произтичат от обществения и държавния интерес. На кого точно ще бъдеш лоялен, при условие че двете държави, на които си гражданин, влязат във война една с друга? Това е един много важен въпрос, на който никой не отговаря. Впрочем всеки един от двойните граждани може да допринесе за родината си по много други начини, ако желае това, а не е задължително като депутат, министър-председател, министър, президент или вицепрезидент. Ще Ви припомня още нещо: има изрично указание в Наредба № 13 от 2015 г. за специфичните изисквания за служителите на ДАНС. Изрично е казано, че те нямат право да имат двойно гражданство. Какво правим, ако, да кажем, шефът на ДАНС има и друго гражданство – примерно турско или американско, или каквото и да било? Това нормално ли е?! Ще го приемем ли? Естествено, че не. В един момент може да се окаже така, че може да си двоен гражданин и да си президент на Републиката, пък не можеш да заемаш поста председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Накрая да припомня следното: ако някой толкова много иска и желае да бъде на някоя от тези висши държавни позиции, той може съвсем спокойно да се откаже от двойното си гражданство, за да заеме някоя от тези позиции. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#173 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Костадинов. Реплики има ли? Господин Ганев, заповядайте за реплика.
#174 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Костадинов, аз, честно казано, не разбрах защо посочихте ДАНС, посочихте и други държави, обаче не коментирахте въпроса, че България имаше близо осем месеца министър-председател – гражданин на Канада? Друг, тогава изпълняващ длъжността министър, известен повече с това, че търсеше постоянно работа – високоплатена държавна служба, на съпругата си и в медиите се говори, че той е също гражданин на друга държава. Коя е тя, сам да излезе да каже, но така или иначе, много Ви моля, вземете отношение и за канадското гражданство, тъй като в нашата група имахме канадски гражданин, който се отказа и чак тогава стана депутат.
#175 · speech
Председател Росен Желязков
Друга реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Костадинов.
#176 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Абсолютно сте прав, господин Ганев. Аз ще дам отново примера. Ние, между другото, с нашия народен представител Климент Шопов, който е представител на Сливенски избирателен район, много пъти сме го давали. Климент Шопов е роден в Канада, за разлика от Кирил Петков – бившият министър-председател, който е отишъл в Канада, натурализирал се е като канадец, положил е клетва пред Кралицата, защото Канада все пак е конституционна монархия. Климент Шопов е роден в Канада и когато трябваше да се кандидатира за народен представител, той имаше избор дали да остане като канадски гражданин, или да се откаже. Той започна една сложна процедура, която за него отне повече от година, а за Кирил Петков доста по-малко, разбира се, там са се обаждали от няколко посолства, то е ясно. Но в крайна сметка той направи този избор и за него няма съмнение, той е лоялен само и единствено на България и на българската държава, въпреки че е израснал в чужбина, роден е в чужбина. Той е второ поколение емигрант, не е ходил дори на българско училище, за разлика от Кирил Петков, но всички виждаме, че той доста по-добре говори български език. Така че, когато някой иска да бъде лоялен на една държава, той може да покаже как да стане това. Тук няма как да не се обърна в своята дуплика и към Тошко Йорданов: господин Йорданов, искам да ми отговорите специално защо така някак си доста неубедително защитавате една или друга позиция по отношение на двойното гражданство? Преди две години Вие бяхте първите, които внесохте Проект за промяна на Конституцията и искахте тогава двойното гражданство да бъде премахнато като изискване. Тоест липсата на двойно гражданство да бъде премахнато като изискване на висша държавна позиция. Не ми е много ясна сега Вашата позиция – струва ми се е малко двояка, да не кажа лицемерна, за да не Ви обидя. Ако се обиждате, поискайте ми лично обяснение. (Реплики.) Предполагам, ще ми отговорите по подобаващ начин. (Реплики.) Обидих ли Ви? (Реплика от народния представител Тошко Йорданов: „Да.“) Да, виждам, че сте обиден. Има за какво да се обиждате. (Реплики.) Така че в тази ситуация – ние можем да се смеем сега, но това наистина е много сериозен проблем. Въвеждането на хора във висшите държавни институции, които не са лоялни само и единствено на българската държава, е много сериозен проблем. Този проблем ще става все по-сериозен и по-сериозен, защото бройката на хората, които имат двойно гражданство, става все по-голяма заради демографската катастрофа в страната, заради факта, че може би всеки трети българин в момента в реална възпроизводствена и фертилна възраст е извън България, което означава, че в един момент може да се окаже, че имаме колкото двойни граждани, толкова и само монобългарски граждани. Това в един момент ще превърне самия фундамент за съществуване на българската държавност и държава под въпрос, защото фундаментът на българската държава сме ние българите. Ние българите само с българско гражданство. Какво ще се случи, ако в един момент хората, които притежават най-различно двойно гражданство, станат мнозинство? Само искам да припомня, че никой не знае колко е броят на българските граждани в Турция. Хора, които отдавна са скъсали всякаква българска връзка и дори не знаят български, и дори не знаят номиналните си формални адреси по лична карта. Някои твърдят, че са над половин милион. Какво ще се случи, ако всички тези хора отидат да гласуват в един момент? Да не се окаже, че ще имаме хора, избрани за президент, за министър-председател, за министри от Турция, които не могат да намерят България на картата?! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#177 · speech
Председател Росен Желязков
Други изказвания? (Шум и реплики.)
#178 · speech
Тошко Йорданов
ИТН, от място
Много съм обиден. Искам лично обяснение. (Реплики.)
#179 · speech
Председател Росен Желязков
Да Ви наложа „забележка“ тогава, ако много сте го обидили? (Реплики.) Заповядайте за лично обяснение, господин Йорданов.
#180 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Благодаря, господин Председател. Господин Костадинов, обвинявате ни във, как да кажа, непоследователност, което не е така. Ние смятаме, че българи с двойно гражданство трябва да могат да изпълняват обществени длъжности. Да, разбира се, смятаме, че трябва да са от държави от Европейския съюз, не от всички държави по принцип. Ще Ви дам пример – заместник-министър Велислава Петрова в Министерството на външните работи може би беше единственият читав човек в това министерство. И неслучайно сега беше уволнена от сглобката. Освен това тук много хора си позволяват да говорят по отношение на ИТН и ако Вие поне сте последователен в разбиранията си, има хора в тази зала, които като едни малки розови пеперудки прелитат от цвят на цвят – политически, и спрямо на кое цветче са кацнали, говорят различни неща. Ето една такава розова пеперудка (реплики), не знам дали е Божанков, но една такава розова пеперудка ще Ви цитирам какво е казала само преди една година: „ГЕРБ са първи, това го признаваме. Ние ще сме опозиция – няма нищо драматично в това, били сме достатъчно време така. Ние няма да подкрепим правителство на ГЕРБ и ДПС.“ По повод изказване на господин Чолаков, който днес цял ден говори за Конституцията, че ГЕРБ са готови да водят преговори с „Демократична България“ за съдебна реформа, казва следното: „Смешно беше Чолаков да говори за съдебна реформа. Най-добре да извикат Данаил Кирилов да представи проект за нова Конституция.“ Ами пеперудке любима, те Ви докараха Делян Пеевски да Ви прави Конституцията. Хубаво е хора, които нямат морален компас и танцуват от една партия в друга, или да си отрежат крилцето, както заявяват, или да им изсъхне крилцето, или да си затварят крилцата, защото са жалки и нямат моралното право да говорят. Да, политически противнико, който има определена визия и си спазва линията, логично е да има сблъсък на идеи и мнения, включително и на по-резки реплики. Но извинявайте, такива транссексуални политици в политическия смисъл по-добре да не се появяват на трибуната.
#181 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Лорер, за изказване.
#182 · speech
Даниел Лорер
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, нека да върнем днешния дебат там, където му е мястото, а именно конституционните промени, които предстои да гласуваме. Смисълът на тези промени е да лекуваме. Да лекуваме един стар вроден недъг на Българската конституция от 1991 г. Срастването между политика и правосъдие, това е, което този проект лекува първо и преди всичко. Сърцевината на българското правосъдие, което се опитваме да оправим, е именно Висшият съдебен съвет. Това е органът, който избира всички висши съдии и магистрати. Политическото влияние в него е това, което изкривява съдебната система и създава болезнено чувство за корупция и несправедливост. Ако не вярвате на европейските съдилища, които ни го казват, ако не вярвате на Венецианската комисия, попитайте всеки един българин. Всеки един българин в България чувства ли се справедливо у нас? Попитайте всеки един българин в чужбина защо е заминал? Той ще Ви каже същото. Кои са основните проблеми на българското правосъдие? Безотчетната прокуратура – държавното обвинение не е отговорно пред никого какво прави, освен пред господ, ако цитирам правилно предишния му ръководител. Това, за което се борим с този проект на конституция, е да няма дела на трупчета за приятели, да няма дела на стероиди за нашите врагове. В настоящия проект на Конституцията предлагаме разделянето на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска колегия. Именно така чрез повишеното обществено надзираване избора на прокурори ще знаем, че те правят това, което трябва да правят – държавно обвинение в интерес на всички български граждани. Вторият ключов проблем, който искаме да разрешим, е независимостта на съда. Съдиите трябва да отсъждат безпристрастно, без изкушения за корупция или страх от политически натиск. Ето защо Проектът за конституция предвижда изборът на съдии да се доминира от тяхна квота, иначе казано, съдии да избират съдии. Това е европейската практика. Това е световната практика, която гарантира независим съд. Днешният дебат се надявам да е изяснил това не само за тази зала, а и за всички български граждани. Всичко останало са подробности в Проекта, което, както се изразихме многократно, сме готови и отворени за обсъждане от всички парламентарни групи. Благодаря.
#183 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Лорер. За реплика, госпожо Петрова, заповядайте.
#184 · speech
Мирослава Петрова
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Репликата ми е към Вас, господин Лорер. Много благодаря, че успяхте по елегантен начин да върнете дебата, където му е мястото. Аз от своя страна вземам тази реплика, за да изкажа от тази трибуна една благодарност, която гражданското общество на България заслужава в процеса на разговора за дълбока съдебна реформа, тази, която ще промени всичко останало. За първи път тези думи се чуха на първото гражданско събитие – „Гражданският глас срещу корупцията и за правосъдието – кой чува“, което се проведе през 2015 г. Почти 10 години по-късно ние сега сме тук с Вас и отговорността за първи път в тази зала да направим дълбоките промени, които тогава се коментираха единствено от гражданското общество. Това е изключително важно и за мен е радост, че го споделям в момента с Вас. Тогава си казахме, че за голямата кауза на справедливостта е достатъчен един човек и аз се надявам, че всеки един от Вас в тази зала, или поне всеки един от Вас с много малки изключения, го чувства така и носи отговорността за просперитета и утвърждаването на справедливостта в нашето общество. Благодаря Ви.
#185 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Има ли друга реплика? Не виждам. Искате ли дуплика, господин Лорер? Не. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и обявявам 15 минути почивка. (След почивката.)
#186 · speech
Председател Росен Желязков
Уважаеми колеги, продължаваме работа. Ще Ви предложа една процедура… (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Да, за точка е, господин Ганев. …по чл. 48, ал. 5 – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. Важно е днес да се вземе. Професор Ангелов мисля, че е консултирал с това нещо всички политически групи. Става въпрос за един текст, така че ще подложа на гласуване днес да го разгледаме. Моля, режим на гласуване. Гласували 208 народни представители: за 159, против 49, въздържали се няма. (Искане за прегласуване.) Прегласуване! Гласували 215 народни представители: за 161, против 54, въздържали се няма. Предложението е прието. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата.) Процедура ли, госпожо Атанасова? Заповядайте.
#187 · speech
Десислава Атанасова
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Предлагам процедура за намаляване на срока между първо и второ четене на приетия вчера Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 49-354-01-104, внесен на 28 септември 2023 г., на три дни.
#188 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли различно предложение? Не виждам. Режим на гласуване. Гласували 215 народни представители: за 159, против 56, въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Позволете ми едно кратко разяснение. Ако Законопроектът получи по-малко от три четвърти от гласовете на всички народни представители, се счита, че не е приет на първо гласуване. Ако получи не по-малко от две трети, може да бъде поставен за разглеждане за първо гласуване не по-рано от 2 месеца считано от днес. Моля, режим на гласуване. Гласували 218 народни представители: за 161, против 57, въздържали се няма. Не събира три четвърти, предложението не е прието, но понеже събира повече от две трети – казано не по-малко от две трети, а събира 161 гласа, така че на първо гласуване може да бъде предложено не по-рано от 2 месеца считано от днес. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС.) За процедура – господин Иванов.
#189 · speech
Христо Иванов
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас. Моля да ми позволите да злоупотребя с процедурата, като искам от тази трибуна да благодаря на политическите сили по техния размер, които подкрепиха Законопроекта, на първо място, на колегите от ГЕРБ, колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и колегите от „Движение за права и свободи“. Това гласуване показа, че българският парламент има воля, макар и по така наречената бавна писта, важните въпроси, които днес разгледахме, да бъдат решени. Това е историческа възможност. Днешният дебат показа, че зад тази историческа възможност има и зрялост, и експертиза, включително и извън тази зала. Тези два месеца, които ни остават до следващото първо четене, ще бъдат използвани за допълнителен дебат, допълнително търсене на съгласие около всички теми, които днес обсъдихме, тъй че днес е един добър ден. И затова искам да Ви благодаря на всички. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#190 · speech
Председател Росен Желязков
За процедура – заповядайте.
#191 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Благодаря, господин Председател. Искам като Христо Иванов да злоупотребя с процедурата и да изкажа искрените си благодарности към господин Христо Иванов за унизителните благодарности, които изказа към ГЕРБ и към ДПС. Чувствам се морално удовлетворен и овъзмезден след всички глупости, които изприказва точно господин Христо Иванов за нас, след всички неща, които изприказва за Делян Пеевски и за Бойко Борисов. Така че аз съм изключително щастлив в личен план от този ден след тази унизителна и жалка благодарствена реч, която Вие произнесохте. (Ръкопляскания от ИТН.)
#192 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, преминаваме към: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НЗОК. Внесен от Костадин Ангелов и Васил Пандов. Има постъпил Доклад от Комисията по бюджет и финанси и Доклад от Комисията по здравеопазване. Вторият Доклад може да бъде представен в резюме. Кой ще представи Доклада на водещата Комисия? Господин Цонев, възразявате ли да представите Доклада? Ако искате, аз ще го изчета от уважение, бяхте рожденик вчера. Постфактум приемете този дар. (Оживление.) „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-354-01-105, внесен от Костадин Ангелов и Васил Пандов на 29 септември 2023 г. На заседание, проведено на 5 октомври 2023 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-354-01-105, внесен от Костадин Ангелов и Васил Пандов. На заседанието присъстваха: управителят на НЗОК господин Станимир Михайлов и господин Аркадий Шарков – съветник на министъра на здравеопазването. Законопроектът беше представен от господин Ангелов, който посочи, че същият е в отговор на създалото се напрежение от приемането на разпоредбата на чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване и постъпилите становища в Народното събрание от лечебни заведения и производители на лекарствени продукти. Със Законопроекта се предлага удължаване до 31 януари 2024 г. включително на срока, в който Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса да приеме условията и реда по чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване за предоставяне на информацията от изпълнителите на болнична помощ. По този начин със Законопроекта се отлага прилагането на разпоредбата на чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване до 31 януари 2024 г. включително. Предлаганата нормативна промяна ще гарантира достъпа до лекарствени продукти на всички нуждаещи се пациенти в Република България и ще осигури по-добра финансова предвидимост и стабилност на лечебните заведения до намирането на по-балансиран подход при определянето на цената, на която НЗОК да заплаща лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, извън стойността на оказваните медицински услуги. Премахва се опасността пациенти с онкологични заболявания да останат без необходимите им животоспасяващи лекарства, както и значително да се увеличи задлъжнялостта на лечебните заведения. Законопроектът премахва риска пред изпълнението на договорите, подписани след проведени обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки. С оглед важността на Законопроекта народните представители се обединиха около предложението същият да бъде разгледан и гласуван на две четения в едно пленарно заседание. След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-354-01-105, внесен от Костадин Ангелов и Васил Пандов на 29 септември 2023 г.“ Комисия по здравеопазване? Господин Ангелов – заповядайте. Вие не сте имали скоро рожден ден, така че моля да прочетете в резюме Доклада.
#193 · speech
Докладчик Костадин Ангелов
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-354-01-105, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и Васил Христов Пандов на 29 септември 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 5 октомври 2023 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49 354 01 105, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и Васил Христов Пандов на 29 септември 2023 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването професор Илко Гетов, управителят на Националната здравноосигурителна каса господин Станимир Михайлов, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор доктор Костадин Ангелов. Представителите на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и на съсловните и пациентските организации изразиха подкрепа за разглеждания законопроект. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., № 49-354-01-105, внесен от Костадин Георгиев Ангелов и Васил Христов Пандов на 29 септември 2023 г.“ Благодаря Ви.
#194 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, господин Ангелов. Откривам разискванията. Желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. (Шум и реплики.)
#195 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има! Има!
#196 · speech
Председател Росен Желязков
Като кажа: откривам разискванията, това е покана. Извинявайте, господин Ганев – заповядайте.
#197 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Позната ситуация за този парламент – така наречената сглобка, както обикновено, изпълнява това, което има да се изпълнява, за да се изпълнят нещата, спуснати от ДПС и от ГЕРБ. Преди няколко месеца и на Комисията по бюджет и финанси, и в залата от ПП конкретно, включително и Сабрутев, включително после в залата и Пандов, и кой ли не дойде и прокара пътека до групата на ВЪЗРАЖДАНЕ да ни обяснява как трябва задължително да спрем ГЕРБ в тяхното предложение, което в момента ще се гласува, защото се отваря врата за кражба от 120 до 150 милиона, а по някои разчети и за 200 милиона – от лекарства! Тогава предложението беше на ПП-ДБ. Имаше обратно предложение на ГЕРБ. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ на база нашите анализи и на база препоръките на нашите консултанти подкрепихме решението на ПП-ДБ. Тогава точно се видяха принципните позиции! Тогава точно се видя кой какво прави! Сега обаче ситуацията е коренно различна. По искане на ГЕРБ, за ДПС нямам представа дали имат интереси в тази сфера, предишните вносители – същите тези, които прокараха пътека да обясняват как ще бъдат откраднати едни 150 – 200 милиона и всякакви такива суми, в момента виждам, че са съвносители с ГЕРБ! Това е, щях да кажа политическа шизофрения, но нека да го оставим на това, че е нещо нормално за сглобката, за управляващите, защото тогава се говореше друго. Тогава на Комисията по бюджет и финанси лично Сабрутев дойде при нашата група в Комисията и обясняваше точно това – да не го правим, да не ги подкрепяме, защото е врата за кражба – за колосална кражба, и че не трябва това нещо да се случва, защото са „схемите на ГЕРБ“ – цитирам! И същият този човек има наглостта вчера на Комисията по финанси да обясни, че ние не сме били гласували тогава за спирането на тази кражба! Извинявайте много. Това, че Вие нямате памет, политическа памет, не значи, че ние сме като Вас! Ние нямаме нищо общо с Вас! Ние нямаме допирни точки с Вас! И за разлика от Вас, ние сме последователни! Когато нещо сме казали, че го правим, го правим и няма значение, ако е предложено от друг! Важно е да се спазват поетите ангажименти. В случая обаче имаме едно, щях да кажа – слагачество, не, имаме едно навеждане пред ГЕРБ!
#198 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли реплика? Няма. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. Гласували 180 народни представители: за 135, против 41, въздържали се 4. Предложението е прието. Процедура – господин Цонев.
#199 · speech
Йордан Цонев
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата е свързана с това, че вчера на Бюджетна комисия решихме да предложим на пленарната зала процедура за второ гласуване в едно заседание на току-що приетия законопроект, тъй като разбрахте, че там има срокове и е важно от гледна точка на работата на НЗОК. Благодаря Ви.
#200 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря. Различно предложение? Не виждам. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на Законопроекта. Гласували 182 народни представители: за 137, против 44, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване…
#201 · speech
Десислава Атанасова
ГЕРБ-СДС, от място
Половин час почивка от името на група!
#202 · speech
Председател Росен Желязков
Поискана е почивка от името на група... (Реплики: „От коя група?“) ГЕРБ-СДС. 20 минути. (След почивката.)
#203 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, продължаваме работа. Второ гласуване на Закона за бюджета на НЗОК…
#204 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ, от място
Процедура.
#205 · speech
Председател Росен Желязков
Заповядайте, господин Минчев.
#206 · speech
Никола Минчев
ПП-ДБ
Почивка от името на група.
#207 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, почивка от името на група – 20 минути. (След почивката.)
#208 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, продължаваме работа. Второ гласуване на …
#209 · speech
Делян Добрев
ГЕРБ-СДС, от място
Процедура.
#210 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Добрев.
#211 · speech
Делян Добрев
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В петък вечер в почивката Енергийната комисия успя да се събере на извънредно заседание. (Ръкопляскания от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.) Приехме решение по отношение на Пътната карта за енергийна неутралност и сме внесли доклад, затова моля да припознаете точката и да я включите като следваща в днешната програма.
#212 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура.
#213 · speech
Председател Росен Желязков
Госпожо Михайлова, тук въпросът не е в предложение, защото господин Добрев не прави процедура, той предлага аз да припозная, и аз ще го припозная, защото цялото това…
#214 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Искам процедура.
#215 · speech
Председател Росен Желязков
Да, нека го припозная и ще направите процедура. На основание чл. 48, ал. 5 предлагам да разгледаме днес допълнителната точка – Проект на решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България. Вносители са Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев, като предлагам това да е следваща точка след гласуването на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса – второ гласуване.
#216 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
По начина на водене.
#217 · speech
Председател Росен Желязков
По начина на водене – заповядайте, госпожо Михайлова. Имате възможността да вземете отношение.
#218 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Желязков, с цялото ми уважение към Вас, през времето, в което сте били председател на Народното събрание, към Вас са отправени искания да припознавате точки в дневния ред, далеч по-прецизно подготвени от това, което се случва в момента. Ако Вие не сте информиран, държа да Ви информирам, че това, което в момента Вие включвате в дневния ред, като припознавате предложението на председателя на Енергийната комисия господин Добрев, беше разгледано току-що в Комисията. Ние 15 минути чакахме, за да получим текста, който разглеждахме. Той включва актуализация на Пътна карта за климатична неутралност, който текст не смятам, че е изключително елементарен и нещо, което можем да направим от сега за веднага, за пет минути. Самата Енергийна комисия беше прекратена поради започването на заседанието в пленарната зала, тоест половината от народните представители изобщо не можаха да изкажат притеснения, опасения, похвали или там каквото и да е към вносителите, които всъщност разписаха и внесоха Проекта на решение, докато ние вече бяхме събрани в Комисията. Господин Председател, свеждам до Вашето знание тази информация. Ние стояхме в Комисията, когато господин Венко Сабрутев и господин Ивайло Мирчев разписаха предложението, Проекта на решение, и отидоха да го внесат в Деловодството. И ние сега, в момента, предложението на Сабрутев и Мирчев ще го гледаме в залата. И Вие, господин Желязков, това нещо го припознавате! Исках да Ви обърна внимание, за да преосмислите решението си.
#219 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Пред мен е Докладът. Гледам, че решението е взето със 17 гласа „за“ и 3 гласа „против“. Подлагам на гласуване включването на точката като точка, следваща на настоящите. Гласували 148 народни представители: за 109, против 39, без въздържали се. Предложението се приема. Продължаваме с Доклада за второ гласуване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г.
#220 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ, от място
Да го представя.
#221 · speech
Председател Росен Желязков
Господин Сабрутев, ще го представя, те са няколко изречения. „Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 15: а) в текста преди т. 1 думата „методики“ се заменя с „методика“; б) точка 1 се отменя. 2. Създава се § 15а: ,,§ 15а. (1) В срок 1 февруари 2024 г. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса приема методика по чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване. (2) От 1 февруари 2024 г. Националната здравноосигурителна каса заплаща лекарствените продукти по цена, равна на цената, определена по реда на чл. 45, ал. 29а от Закона за здравното осигуряване.“ Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила от 1 октомври 2023 г.“ Откривам разискванията по наименованието, § 1, § 2 и наименованието „Заключителна разпоредба“. Има ли желаещи за изказване? Няма. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване наименованието „Заключителна разпоредба“, § 1 и § 2. Гласували 153 народни представители: за 115, против 37, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПЪТНА КАРТА ЗА КЛИМАТИЧНА НЕУТРАЛНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 49-354-02-170. Внесен от Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев на 6 октомври 2023 г. Господин Добрев, за становището на Комисията.
#222 · speech
Докладчик Делян Добрев
Благодаря. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България, № 49-354-02-170, внесен от Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев на 6 октомври 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 6 октомври 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Проект на решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България, № 49-354-02-170, внесен от Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев на 6 октомври 2023 г. Гости на заседанието бяха Пламен Димитров – президент на КНСБ, Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“, Красимир Ненов – заместник-министър на енергетиката. Решението бе представено от народния представител Венко Сабрутев. В последвалата дискусия изказвания направиха следните народни представители: Искра Михайлова, Йордан Тодоров, Теменужка Петкова, Павела Митова, Рамадан Аталай, Драгомир Стойнев, Делян Добрев, Васил Стефанов и Венко Сабрутев. Бе предложена редакционна промяна в текста на решението от народния представител Рамадан Аталай, която въз основа на проведеното гласуване със 17 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ бе приета.“ Всъщност редакционната поправка беше на госпожа Искра Михайлова. „Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 14 гласа „за“, 4 гласа „против“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България, № 49-354-02-170, внесен от Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев на 6 октомври 2023 г. „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 85, ал.1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание
#223 · speech
Реши
1. Подкрепя Пътната карта за климатична неутралност на Република България, актуализирана от Министерския съвет в съответствие с Решение на Народното събрание от 4 октомври 2023 г. във връзка със Споразумение между министър-председателя, членове на Министерския съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор „Енергетика“, сключено на 3 октомври 2023 г., Решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г. и Решение на Народното събрание от 12 януари 2023 г. 2. Приема Пътната карта за климатична неутралност на Република България, съгласно която електрическа енергия от въглища се произвежда без ограничения поне до 31 декември 2038 г. като крайна дата.“ Благодаря.
#224 · speech
Председател Росен Желязков
Откривам разискванията. От вносителите някой иска ли да вземе отношение? Не. Господин Стойнев, след това госпожа Михайлова, след това господин Гьоков, след това господин Стефанов, след това госпожа Митова, след това господин Панев, след това господин Гуцанов. (Шум и реплики.)
#225 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Днес може би Народното събрание ще приеме нещо скандално, нещо, което не се е случвало от години. След като вчера приехме един законопроект, който е изцяло безсмислен и който обрича на фалит българската енергетика, сега приехме и Плана, за да закрием българските мини. Това е нещо скандално и единствената цел е не да се мисли как ще работят миньорите, не да се мисли за доходите на миньорите, а просто да се усвоят поредните средства от Плана за възстановяване. (Шум и реплики.)
#226 · speech
Председател Росен Желязков
Колеги, моля Ви за тишина. Колеги! Да не Ви правя бележка, моля Ви.
#227 · speech
Драгомир Стойнев
Ще говоря с факти. На 13 септември Министерският съвет приема решение, което гласи: „1. Приема доклади със сценарии и препоръки за декарбонизацията на енергийния сектор, който е част от Националния план за възстановяване и устойчивост. 2. Предлага на Народното събрание да приеме Пътна карта за климатична неутралност.“ В тази Пътна карта ясно се показва как от 2024 г. започва закриването на базови мощности, произвеждащи електроенергия от въглища. Разбирайки това, което са вкарали в българския парламент, и неслучайно, когато обясних на министър-председателя какво е приел, изведнъж Министерският съвет се събира, на подпис приема актуализирана пътна карта. Само че, колеги, тази пътна карта не отговаря на вече приетия доклад със сценарии и препоръки. А този доклад със сценарии и препоръки трябва да събере Комисията по енергиен преход и Консултативния съвет към Министерския съвет, тоест, без да се питат участниците в тази комисия, се приема една пътна карта, която не променя абсолютно нищо – абсолютно нищо, освен таблици и годините, в които ще се закриват въглищни мощности. Това е! И ако Вие приемете това решение днес, Вие де факто обричате българската въглищна енергетика на смърт. Това е истината. Каквото и друго споразумение да ми говорите, то не касае тази Пътна карта. Тук няма нито механизъм за капацитет, нито помощи за държавните предприятия. Няма абсолютно нищо. След това Вие сами обричате с това решение, казвайки, че до 2038 г. като крайна дата. Извинявайте, какво означава това? Нали щяха да работят на пазарен принцип? Нали щяха да работят всеки кой колкото може? Само че Вие де факто отричате това нещо и за разлика от една Германия, която отваря своите въглищни мощности, Вие в момента пишете некролога на българската въглищна енергетика. Това трябва да е ясно на абсолютно всички. Тези, които го приемат това нещо, Вие с подписите си, с гласуването си де факто обричате на гибел енергетиката. Затова ние от БСП не го подкрепихме това решение и да е ясно – единствено и само на база на нов доклад, на база нови сценарии може да има нова Пътна карта. Не може докладът и сценарият да са ти старите, а Пътната карта, видите ли, тя трябва да бъде нова. Просто няма такова недоносче. Ако не може да се справите, по-добре си взимайте багажа, напускайте тази сграда, но оставете поне българската енергетика на мира и хората да работят на спокойствие, защото Вие явно не можете да се справите. И защо? Защото трябва да се вземат едни пари. Това е цялото бързане в момента. Не е бързане за доходите на миньорите. Не е бързане за нов план или сценарии, които да помогнат на хората. Не е бързане за подпомагане, за конкретни инвестиции – единственото Ви бързане е едни пари да се усвоят, да ги вземете. Това е истината. Затова ние Ви призоваваме да не гласувате това решение. Ако някой ми каже противното – да ми покаже конкретния сценарий, как именно той отговаря на Доклада, аз лично ще се радвам. Но Вие с изречението до 38-а, крайна дата, де факто отговаряте на първоначалния сценарий, така че ние една подобна лъжа, едно подобно лицемерие не може да подкрепим. Считаме, че прекалено се бърза. Това, че не сте готови, си е изцяло Ваш проблем, но недейте да лъжете хората, че решавате някакви проблеми. Вие замитате проблемите, а не давате никакво конкретно решение. Благодаря Ви. (Реплики: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
#228 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря, господин Стойнев.
#229 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ, от място
За реплика.
#230 · speech
Председател Росен Желязков
За реплика ли, господин Сабрутев? Заповядайте.
#231 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Стойнев, аз ще се опитам да намаля тона, защото вярвам, че крещенето от тази трибуна не върши никаква работа. За да свършим работа, да намерим компромисен вариант между интересите на работещите в мините и ТЕЦ-овете и това какво предстои в енергетиката като трансформация всъщност, трябваше да се направи кръгла маса, на която да се дискутира с всички заинтересовани страни. Както знаете, такива преговори се проведоха преди няколко дни. Вас не Ви видяхме. Вие бяхте единствената парламентарно представена партия, която не присъстваше на тези преговори. Преди малко в Енергийната комисия Вие казахте нещо много интересно. Аз го запомних, че всъщност Вие дори не сте получили покана – сиреч, синдикатите не вярват на Българската социалистическа партия, че може изобщо да им реши какъвто и да е проблем. (Реплики: „Еее!“ от „БСП за България“ и ръкопляскания от ПП-ДБ.) Бих искал да адресирам една тежка лъжа, която Вие изрекохте от тази трибуна, а именно „обричате въглищната енергия на смърт“. Господин Стойнев, надявам се, че ще имате възможност да чуете всъщност Проекта на решение, но ще си позволя да цитирам извадка от т. 2, а именно, че „електрическа енергия от въглища ще се произвежда без ограничение до 31 декември 2038 г.“, или още казано, освен че не обричаме въглищната енергетика, ние даваме възможност тя да продължи да работи – спокойствието до 31 декември 2038 г. Имаме 15 години до този период. Ако нещо се промени в енергетиката драматично за тези 15 години, в Енергийната комисия беше даде примерът, ами какво ще стане, ако се смени ръководството на Европейската комисия и политиката на Европейската комисия се смени през това време. Ние ще имаме възможност Народното събрание да си смени решението. Но с това решение ние реално казваме много ясно послание на работещите в мините и в ТЕЦ-овете – Вие имате абсолютната възможност да продължите да работите без ограничение, цитирам „без ограничение поне до 31 декември 2038 г.“ – 15 години напред. Единственото нещо, което би могло всъщност да попречи ТЕЦ-овете и мините да работят, то това ще е пазарът. Нека да Ви припомня, Вие сте енергиен експерт, бивш министър, който отговаря за този ресор, знаете, че цената на електроенергията, която в момента се произвежда от ТЕЦ-а, е около 400 лв., докато свободният пазар е под 200 лв., битът ползва около 120 лв. и пазарният принцип на работа е единственото нещо, което би могло да накара тези ТЕЦ-ове да спрат да работят, а не Проектът на решение, който в момента приемаме. Моля да не заблуждавате обществото. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ).
#232 · speech
Председател Росен Желязков
Госпожо Михайлова, втора реплика.
#233 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Стойнев, ще Ви помоля в дупликата си да припомните на господин Сабрутев как точно протекоха нещата в Енергийната комисия, защото той отчасти ги каза, но ги каза малко както дяволът тълкува евангелието. В първоначалния проект на решение в т. 2 беше записано – „енергия от въглища се произвежда до 2038 г.“ с категоричност. Предложението, което той цитира около 10 пъти от тази трибуна „без ограничение поне“ беше моето предложение, във връзка само с това, че ние трябва да цитираме дословно Решението на Народното събрание, както е написано по-горе в т. 1, за да няма разминаване между т. 1 и т. 2, но това беше само една от многобройните грешки, които бяха допуснати в така набързо скалъпеното решение, което те разписаха, докато Енергийната комисия течеше, защото в т. 1 „подкрепя Пътна карта за климатична неутралност на Република България“ и съответно приложената Пътна карта сама по себе си прави т. 2 невъзможна за изпълнение. Ние направихме предложение единствено и само като коректност към текста, цитирайки Решението на Народното събрание от месец януари 2023 г. Самото това, че Решението подкрепя Пътната карта, противоречи на т. 2, защото в Пътната карта в последващия дебат ще стане ясно, че няма как да се изпълни Решението на Народното събрание.
#234 · speech
Председател Росен Желязков
Има ли трета реплика? Господин Ананиев.
#235 · speech
Настимир Ананиев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател! Господин Стойнев, тъй като много се вълнувахте за докладите и за Пътната карта – всъщност Пътната карта продължава да е базирана на Доклада, защото Докладът освен въглища покрива много други различни неща, които много добре знаете – ВЕИ, ПАВЕЦ, ВЕЦ и други. Но другото нещо, което е важно – Вие толкова много хвалите Германия, а всъщност Германия също има краен срок за затваряне – 2038 г., така че няма нищо по-различно от това. Ето, щом хвалите Германия – те също са преценили, че така трябва да направят. Благодаря.
#236 · speech
Председател Росен Желязков
Благодаря Ви. За дуплика – господин Стойнев.
#237 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Сабрутев, мисля, че на Комисията Ви обясних – Вие сте тези, които организирахте тази кръгла маса с партиите, подкрепящи правителството. Неслучайно синдикатите казаха, че искат да присъстват и всички други политически сили. Ние не бяхме поканени на тази кръгла маса и затова не дойдохме. Поне имаме такова възпитание. Ако Вие ходите там, където не Ви канят, си е изцяло Ваш проблем. Колеги, с това се обръщам и към Искра Михайлова, която е напълно права – Вие в този доклад, разбира се, към господин Ананиев, Вашата Пътна карта, как да Ви го обясня по-ясно, се базира на база сценарии и препоръки за декарбонизация, приети от Министерския съвет. Новата Ви Пътна карта не отговаря на този доклад.
#238 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не може да бъде.
#239 · speech
Драгомир Стойнев
Това е истината. Така че или не приемайте това решение на Министерския съвет, направете си изцяло решение на Народното събрание, но недейте да лъжете хората. Понеже не можете да направите един доклад като хората, може би липсва професионализъм – и аз вече не знам какво, но Вие не може по този начин да се гаврите с хората. Това не е просто така от днес за утре да се взима едно толкова важно решение. Там не са събрани случайни хора. Това е Комисия по енергиен преход, която е институционализирана и тя готви доклада и сценариите. Така че това, което Вие показвате в момента, е една заблуда. Нещо повече, пак Ви казвам, от 2035 г. Вие не казвате кои мини ще рекултивирате, а казвате „мините“. Следователно 2035 г. всичко трябва да бъде затворено – точка. Това не го ли разбирате? Поне да бяхте чели и да знаете какво трябва да махнете от тук, а не само таблицата и въглищните мощности. Това е истината. Защото това се прави на юруш, както се прави цялото Ви некадърно законодателство. Съжалявам, че го казвам, защото наистина и Вие сам знаете, че е некадърно, защото ще се наложи след няколко месеца отново да гледаме Закона за енергетиката, защото наистина е пълен с глупости Дори министърът не излезе и го беше срам да защити този законопроект. Така ли беше? (Реплика: „Не.“) Същото е и с това, което го правите в момента. Целта е не да решите проблема на миньорите, не да дадете нова визия на въглищната енергетика. Целта Ви е единствено и само да покажете пред Брюксел, че е направена една Пътна карта, следователно дайте ни парите. Вие не управлявате, за да вземете едни пари. Вие управлявате, за да подобрите системата. Разберете го това.
#240 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Бъркаш.
#241 · speech
Драгомир Стойнев
Вие обаче правите точно обратното. Вие влошавате системата с решенията, които взимате, и това е поредният пример за аматьорщина.
#242 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Аматьори.
#243 · speech
Драгомир Стойнев
Поне да го бяхте изчели и поне да бяхте махнали това, което трябва. Благодаря.
#244 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Стойнев. Следващото изказване е от…
#245 · speech
Явор Божанков
ПП-ДБ, от място
Процедура.
#246 · speech
Председател Росица Кирова
Процедура – господин Божанков, имате думата за процедура. Изчакайте, госпожо Михайлова.
#247 · speech
Явор Божанков
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, процедура по начина на водене към Вас. Тъй като аз не съм експерт в енергетиката, следя този дебат с интерес, за да формирам мнение. Опитвам да придобия информация, слушам всички изказващи се и от управляващото мнозинство, и от опозицията, но изказванията са, първо, твърде емоционални. Имам една забележка – Вие не ги прекъсвате, те нямат и връзка към дебата. Не е работещ вариант да плашиш Народното събрание и българското общество. Чували сме сценарии, че държавата щяла да фалира. България щяла да остане на студено и тъмно без руски газ. Сега пък енергетиката умира – това било смърт. Когато хиперболизираш и казваш нещо, то след един месец не става, казваш следващото нещо – то след две седмици не се случва. Ти олекваш и това е критика към хората, които се изказват – олеквате, защото то също не се случва, и когато веднъж насаждаш страх, втори път го насаждаш, трети път плашиш българското общество и то все не става, ти олекваш. Оттам нататък никой не те слуша. (Народният представител Цончо Ганев репликира изказващия се.) Моля Ви, госпожо Председател, направете забежка на Цончо Ганев, кипна му гела от първия ред, аз не мога да си чуя мисълта, защото той продължава да вика от място.
#248 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Ганев, моля без пререкания от място.
#249 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Той прави изказване – не процедура.
#250 · speech
Явор Божанков
Госпожо Председател, моля Ви да насочвате народните представители да говорят по същество и да не плашат българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#251 · speech
Председател Росица Кирова
Разбрах процедурата на господин Божанков. Следващата процедура е на господин Сабрутев. Само че ще Ви помоля, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, няма нужда от подвиквания в залата. Късно е вече, всички сме уморени. Извинявайте, господин Сабрутев. Имате думата.
#252 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е към Вас по начина на водене. Моля, госпожо Председател, когато народни представители се изказват от името на синдикатите, да ги прекъсвате, както самите синдикати помолиха същите тези народни представители да не говорят от тяхно име. Благодаря.
#253 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли желаещи за друга процедура? Господин Стойнев – трета процедура. Имате думата. След което предлагам да върнем дебата по същество.
#254 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата е да не приемате такива изказвания, защото те подкрепят аматьорщината, която цари в тази зала. Ако някой не е разбрал досега какви глупости се готвят да се гласуват, които не съответстват на Решението на Министерския съвет, да Ви имам и юристите. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
#255 · speech
Председател Росица Кирова
За следващо изказване думата има Искра Михайлова. Госпожо Михайлова, заповядайте. Колеги, ще помоля да се уважаваме – запазете тишина в залата!
#256 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се опитам да върна наистина дебата по същество, тъй като, за съжаление, в Енергийната комисия нямаше възможност да приключим обсъжданията – нещо, което бяха заявили голяма част от народните представители. В Проекта на решение има противоречия от гледна точка на това, че в самата Пътна карта има текстове, които изключват т. 2 по отношение на решенията на Народното събрание. Казах го и преди малко в репликата си към господин Стойнев. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много държахме да е записано така, защото се надяваме, при положение че имате мнозинство, да си приемете този вид решение, как да кажа, да спестим един риск и да се позовем после на тази колизия. Това, което се случва днес с Проекта на решение, който приемаме, няма нищо общо с Пътната карта, няма нищо общо с някакви пожелателни промени в настроението на управляващата коалиция на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС. С това, което се прави в момента, се следва една целенасочена и тенденциозна политика, започната от ГЕРБ преди години и взривена буквално с внесения План за възстановяване и устойчивост с процентите и с текстовете, които буквално унищожават въглищната електроенергия в България, производството на въглищна електроенергия. Оттам нататък следващото, което ескалира напрежението на хората, заети в сектора, и би трябвало да го направи за всички българи, защото това ще касае всяко едно домакинство, бяха внесените териториални планове за уж справедлив преход. След това изтече един документ, който показа защо е цялото това бързане, защо са всички тези поредици от внасяни документи. Това беше разпределението на тези пари, които очакваме – няколко милиарда, по джобовете на конкретни, определени фирми, близки до управляващата в момента коалиция. Това е причината в момента магистралата, Прохода на Републиката и още няколко точки на България да са блокирани от хора, заети в сектора, защото те първи осъзнават какво всъщност се случва в държавата. Скоро това можем да очакваме и в цяла България, когато останалите българи осъзнаят какво им причинихте Вие вчера с гласуването на Енергийния закон и днес продължавайки това с Проекта на решение и Пътна карта, която тук обосновавате по някакви конкретни начини, но всъщност тя е записана на страница 90 на въпросния План за възстановяване и устойчивост. Тя е задължение по Плана за възстановяване и устойчивост, който План Вие все още не сте предоговорили, въпреки решението на Народното събрание. Тоест ние сега трябва да Ви повярваме, че с този Проект на решение, в който Вие се позовавате на две поредни решения на Народното събрание, с третото такова вече ще спазите това, което по закон трябва да правите, и да изпълнявате решенията на Народното събрание. Ами не, господа! Не Ви вярваме! Вие няма да го направите! И най-малко начинът, по който си внесохте с категоричното решение, че до 38-а приключваме всички въглищни мощности в България, и трябваше ние да Ви поправяме, Вие показахте Вашето отношение. Вашето отношение се показва през Плана за възстановяване и устойчивост по начина, по който го написахте, защото е същият състав; териториалните планове по начина, по който ги написахте, и въпросната Пътна карта за климатична неутралност, която написахте, след това променяхте с измислената си комисия – Консултативен съвет за Европейската зелена сделка, напълнена със зелени НПО-та и лобистки интереси, които половината декларират конфликти на интереси, излизат, когато се гласува нещо, защото просто там са набутани хората, които трябва да прилапат парите. Това е ясно на абсолютно всички, ясно е на цяла България. Не знам кого заблуждавате с тези комисии и доклади?! Както тези доклади бяха задължителни за Министерския съвет, рязко снощи по някое време през нощта, както Вие сами сте написали в прессъобщение на неприсъствено заседание на Министерския съвет, Вие си позволявате да променяте Пътната карта, но как я променяте?! За някой, който може да чете трудно или осмисля трудно, каквито хора Вие имате в групите си. Ама моля Ви се, не съдете по Вашите групи за другите групи. (Реплики.) Ние четем с разбиране и можем да разберем как това, че сте изтрили две графики и сте променили няколко думи, а пък сте забравили да промените други, е променило смисъла на този документ. Ами не, смисълът на този документ не е променен. И Вие го приемате не защото е много важно и съобразено с решението за уж споразумението със синдикатите, а защото в ПВУ се изисква, за да прецапате, прилапате и усвоите паричките, както сте свикнали да правите 16 години под различни форми – било едните, или другите, защото ние не правим разлика между Вас. В Пътната карта още в хронологичната рамка е записано с какво се съобразяват ключовите етапи от развитието на електроенергийния сектор. Тук има всичко друго, но не и Енергийната стратегия на Република България. С Консултативния съвет за Европейската зелена сделка се съобразява, с Националния план за възстановяване и устойчивост, от ковид се съобразява и с всякакви там какви ли не документи. На всичко отгоре в Доклада, който сте приложили към Пътната карта, дори не сте си направили труда да преведете на български таблиците, защото, както е видно, един от сценариите е правен от Американската търговска камара, другото е от Центъра за изследване на демокрацията – пак поредното НПО от американската държава, и разни други такива бизнеси, обвързани около ГЕРБ, едри капитали и така нататък. На база на цялото това нещо Вие какво си въобразявате? Толкова щастливи по коридорите и Владислав Панев беше толкова щастлив и се радваше преди малко пред вратата, че ВЪЗРАЖДАНЕ нещо се вързали и предложили редакционна промяна, после в медиите ще изкарват, че ВЪЗРАЖДАНЕ нещо подкрепяла. Ами не! Знаете ли какво? Хората не са глупави! Повтарям Ви го трети, четвърти, пети ден, не знам кой месец, коя година на Вас, господа и дами управляващи: хората не са глупави, българите не са глупави! Вие нищо не успокоявате, взривявате! Взривявате обстановката с поредния си трик ала-бала, шашма, мошингия, с която се опитвате да излъжете не знам кого. Не си позволявам да говоря от името на синдикатите, говоря като българка, като старозагорка: не минава, няма да Ви мине номерът! Не мина предния път, и сега няма да мине. По-скоро оттегляйте тези глупости, които внасяте, и престанете да обиждате интелекта на българските граждани, не Ви се получава. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#257 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. За реплика, господин Стойнев, имате думата.
#258 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Реплика към госпожа Михайлова. За да илюстрирам правната мощ на управляващите, госпожо Михайлова, какво означава това, което е внесено от Венко Сабрутев и Ивайло Мирчев? Решение за приемане на Пътна карта за климатична неутралност на Република България! Ама коя Пътна карта, бе колеги?! Коя? Първа, втора, трета?! Поне да бяхте написали, че е решение на Министерския съвет, поне това, че е одобрена от Министерския съвет?! Ето за тази немощ, която има при Вас, говоря. Какво означава Народното събрание подкрепя Пътната карта за климатична? Какво означава? То трябва да я приеме! Това показва какво Ви е нивото, за това говоря. Въпросът и репликата ми към Вас е: какво смятате наистина за тази сила, в която има правна мисъл, на господата Сабрутев и Ивайло Мирчев?
#259 · speech
Председател Росица Кирова
Втора реплика – господин Искрен Митев, имате думата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Трета реплика – господин Сабрутев. Колеги, много моля само да запазим тишина в залата, за да се изслушваме!
#260 · speech
Искрен Митев
ПП-ДБ
Уважаема Госпожо Михайлова, уважаеми колеги! Когато казвате, че някой подценява интелекта на хората, смятам, че сте Вие, които го правите. Защото много ясно стана в залата вчера как госпожа Десислава Атанасова се скара на Костадин Костадинов и той промени вота на цялата ви група. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Когато ставаше ясно за големите пари по обществените поръчки, тогава много така слугински ѝ послужихте на ГЕРБ. (Силен шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#261 · speech
Председател Росица Кирова
Колега, моля Ви за тишина в залата! Ще Ви изчакам да се успокоите, защото наистина е редно да се изслушваме. Моля Ви! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не е необходимо да викате. Имате думата, господин Митев.
#262 · speech
Искрен Митев
Днес на Закона, който гледахме преди това, Цончо Ганев стана и каза как този закон бил много лош, как ние сме ходили да ги молим за нашата подкрепа, обаче не направи предложение между четенията и Законът беше приет на две четения, господин Ганев. Защо не направихте предложение между четенето на предния закон? Госпожо Михайлова, изтегляйте си хората – кандидати за общински съветници, от протестите, спирайте да ги храните със сандвичи със сирене и да се свършва този цирк, който Вие предизвиквате. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#263 · speech
Председател Росица Кирова
Това нямаше отношение. Господин Сабрутев, може ли да ни върнете в дебата? Имате думата за трета реплика. (Шум и реплики.) Разглеждаме предложение за приемане на Пътната карта за климатичната неутралност. Слушам Ви, господин Сабрутев.
#264 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Наистина отстрани изглеждаме изключително жалко. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Циркът, който правят ВЪЗРАЖДАНЕ, е наистина на високо ниво. Както и да е. Госпожо Михайлова, ще се опитам конструктивно да отговоря на Вашето изказване. (Шум, реплики и викове от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Искам да адресирам едно конкретно нещо, което Вие казахте, Вие реално адресирате коя е причината за тези протести. Истината е, че причината за тези протести са един проблем, който с години е замитан под килима, който е скриван, който, за да бъде скрит, политически партии като Вашата е излизала и казвала: Вие не се притеснявайте, никога няма да затворят ТЕЦ-овете, пазарът никога няма да падне под Вашата себестойност. Всъщност след години на заблуда днес ние като Народно събрание трябва да вземем решение, което е тежко решение, но е факт в резултат на ужасно много отлагане на решението на този конкретен проблем. (Шум и реплики.) Истината е, че протестът е политизиран. Да, там са, на улицата са както синдикатите, както миньорите, както работещите в ТЕЦ-а, така и 25% от разписалите се над шестте искания за среща с академик Денков са членове, по-скоро не членове, ами кандидати за общински съветници. Има разследване на БНТ. (Реплики.) Извинявам се, но ще използвам възможността, че съм на трибуната, да направя кратка реплика към господин Стойнев. Господин Стойнев, подкрепя и приема. Първа точка е подкрепя, втора е приема. Народното събрание изказва изключително ясна воля, че подкрепя и приема Пътната карта. Естествено, Вие отново не предлагате някакви конкретни решения, само крещите. Нека да минем към гласуване и да се приключи тази агония.
#265 · speech
Председател Росица Кирова
За дуплика, госпожо Михайлова, имате думата. (Народният представител Драгомир Стойнев иска процедура лично обяснение.) Изчакайте да приключим процедурата и ще ви дам възможност за лично обяснение. Също така ще се възползвам, докато дойде госпожа Михайлова, да предупредя господин Златанов и всички останали като него, които, влизайки в залата, без да знаят за какво изобщо иде реч в дебата, влизат и започват да крещят: „Времето!“ (Реплики.) Не е необходимо, благодаря. Ако искате да ми асистирате, има друг начин за това. Госпожо Михайлова, имате думата.
#266 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Да, господин Стойнев, абсолютно сте прав. Ние видяхме по какъв начин беше внесено решението, но все пак знаем, че цяла нощ бяха променяни – около 10 – 15 варианта през това време, и ние очаквахме с нетърпение да видим какво са измислили колегите от „Продължаваме Промяната“. Ами това са успели, това са направили, това са им възможностите! Само че използвам възможността в дупликата да кажа няколко много конкретни неща. Всъщност не мисля, че в момента протестиращите ще искат да гледат шоу, надприказване и някакви политиканствания. Мен не ме интересува кой от какви листи е там. След спекулациите на министър-председателя – формалния министър-председател Денков, ние сме изтеглили публичните си лица от протестите. Подкрепяме ги по начина, по който трябва. Тук от трибуната на Народното събрание, както смятаме, че трябва да го правят всички народни представители, всички общински съветници и така нататък. Кой друг е там и кой не е там – протестът е на хора, които се борят за работните си места. За съжаление, са единствените, които се борят за енергийната сигурност на всички българи. И Вие това нещо го показахте вчера как Вие го виждате като управляваща коалиция на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС, каквато е коалицията Ви. По отношение на либерализирания пазар. В тези времена, в които ние се намираме, на изключително нестабилна обстановка, в която другия петък вече това правителство може да не е то, нямаме право да взимаме такъв вид решения, защото те са нелегитимни, и има вот за недоверие към правителството. След една година има избори в Европа. Ние очакваме, че спрямо настроенията, които има в цяла Европа по тези безумни така наречени климатични политики, ще има голяма промяна. В тази връзка ние като държавници, като хора, гледайки напред в бъдещето, а не за след един месец, за след два месеца, преди да бъдете свалени от българския народ, да откраднете някой лев, би следвало не да говорим за либерализацията на пазара, която наистина ощетява централите. Факт. Това е една по-дълга тема, която вчера чухте от колегата Тодоров, а трябва да се мисли за държавната подкрепа на този вид производство на електроенергия от затворен цикъл и даже за развитието му, защото би следвало като политици с визия напред да виждаме и тази възможност. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ правим това, вярваме, че това е възможно и никого не подвеждаме. Това, което Вие казахте, че партии като нашата нямат и година. Господин Сабрутев, извинявайте, но ние няма и две години, откакто сме в Народното събрание, а тези проблеми са отпреди 15 години, започнали задълбочаване по времето на Вашето управление, преди ние да бъдем в Народното събрание, а вече ние като бяхме, Вие просто прекалихте с грешките, които допускате в частна полза. Пак Ви казвам, тук имате точки – погледнете си какво сте допуснали и сте забравили да махнете от Пътната карта – разполагаме въглищни мощности съгласно ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост. Но Вие първо трябва да имате резултат при предоговарянето му, преди да правите този текст и той да значи нещо, защото това тук вече към момента, по начина, по който е внесен Планът за възстановяване и устойчивост, той ни унищожава. Тоест Вие отново се позовавате на нещо, което не сте променили. Отделно, териториалните планове са друго нещо, върху което Картата се позовава, но за тях ние също искаме предоговаряне, дори искаме изтегляне. Тоест ние имаме две неща, с които не сме съгласни с тях, задължили сме Ви едното да го предоговаряте, а другото искаме да го изтеглите, но Вие продължавате в тази Пътна карта да се позовавате на тях, без върху тях да има промяна. Това е скандално. За 2035 г. сте записали изпълнение на мерки по рекултивация на мините. Всички знаем какво означава това, че мини няма, и ние само рекултивираме. Съжалявам, това е истината. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#267 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. За следващо изказване – господин Гьоков. Заповядайте за лично обяснение, господин Стойнев.
#268 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Благодаря, госпожо Председател. Искам пак да обясня, защото явно на някои хора трябва по два пъти да им се обяснява. Идеята е следната, че когато се приема Пътна карта за климатична неутралност, не е ясно от кой? (Шум и реплики от ПП-ДБ.) След това подкрепя Пътната карта, но в крайна сметка ние трябва да знаем, че когато се приема тази Пътна карта, че е приета от Министерския съвет, и се обръщам към юристите – кой носи отговорност за тази Пътна карта – Министерският съвет или Народното събрание? Кой носи отговорност за това?
#269 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Стойнев!
#270 · speech
Драгомир Стойнев
Като не можете да го обясните, ще Ви оставим да си го редактирате на спокойствие. Благодаря.
#271 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Стойнев, но Вие току-що злоупотребихте с процедурата. Това не беше лично обяснение, а част от изказване или от реплика. (Шум и реплики.) Имате думата, господин Гьоков.
#272 · speech
Георги Гьоков
БСП за България
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители от мнозинството! Разбира се, че ще използвате суматохата със създадената ситуация – има ваканция, няма ваканция, стана Ви практика, и приехте да гледаме Пътната карта за климатична неутралност в нощните часове. Вашето правителство я прие на среднощно заседание на Министерския съвет, без да даде официална информация по това решение, не я представиха на социалните партньори в разумни за реакция срокове. Сега имитирахте заседание на Комисията по енергетика и ще гледаме този оспорван, неприемлив Проект на пътна карта. Освен че излъгахте надеждите на онези българи, които очакваха да се случи промяната, във всичките си действия продължавате да лъжете кой където сварите. Излъгахте зърнарите, или по-скоро се откупихте с 62 милиона пари на хората, излъгахте миньорите, те дойдоха 10 хиляди човека в София, за да говорят с Вас, а Вие ги излъгахте, после ги повикахте, за да ги доизлъжете, после се споразумяхте едностранно с тях и мнозинството от Народното събрание го ратифицира. Вместо да се вслушате в това, което Ви казват, днес ще погребете и последната им надежда с тази недоносена Пътна карта за постигане на въглеродна неутралност. Каква Пътна карта, като нямате Енергийна стратегия? Каква Пътна карта, като не сте обсъдили и не сте чули тези, които пряко ги касае, не сте чули енергийните експерти, социалните партньори? Или пак някоя чуждестранна консултантска фирма Ви писа също като териториалните планове за справедлив преход. Бръмчите по телевизиите и говорите опорки. От Брюксел го искат, ама с кого говорихте от Брюксел и какво му казахте, че да твърдите, че го иска в този угоднически вид? Кажете на хората. Говорите, че цената на тока от въглищните ТЕЦ-ове е четири пъти по-висока от нормалната цена и е непродаваема. Ама защо не казвате, че това правителство на сглобката, на некоалицията няма воля да договори осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи, оставяте ТЕЦ-овете и хората, работещи в тях и в мините, на произвола на пазара. И защо е такава цената на тока им? Естествено заради нелоялната търговия с въглеродни емисии, които се продават на борсата във Великобритания и се спекулира с тях от страна на банки и хедж фондове, и направиха някои милионери. Една трета от цената се формира от реалните производствени разходи, а останалите две три – от квоти за въглеродни емисии. Това ли е лоялната конкуренция на пазара на електроенергия? Ще поставите ли пред Европейската комисия въпрос за преразглеждане на принципа на функциониране на въглеродните квоти? Ако го бяхте записали в Пътната карта това, щяхме да я подкрепим. Европейският съюз заради войната в Украйна реши да предприеме Стратегия за енергийна и климатична сигурност, за да преодолее зависимостта от вноса на изкопаеми горива, а също и да ускори инвестициите във ВЕИ-тата. Какво общо има това с България? Единственият ни местен енергиен ресурс са въглищата, а инвестициите във ВЕИ-тата са толкова напреднали към момента от разрешителни за Ваши хора, че някои от тях вече се чудят как да се освободят от тази инвестиция, защото не им носи очакваните огромни печалби. Протестът на миньорите е политически – така твърдите в опорките си и продължавате и от тази трибуна. Да, политически е, но не е партийно политически, а конкретно срещу безумните Ви политически решения, които нямат нищо общо с интереса на хората, включително и тази карта е против техните интереси. Наясно сме, че тя трябва да представлява действия, чрез които трябва да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с договорената от неясно кого цел за намаляване с 80 – 95% на емисиите спрямо 1990 г. Ама наясно ли сте, че към тази година вече сме на повече от 50% намаление след 1990 г.? Наясно ли сте, че тази Пътна карта е свързана с политически предизвикателства, потребности от инвестиции и какво ли още не? Как така на крак за 30 минути в Комисията по енергетика решихте и предизвикателствата, и инвестициите, и работните места, които ще се загубят? Наясно ли сте, че това, което си поставяте като цели, да постигнем климатична неутралност до 2050 г., изисква сериозна трансформация на националната ни енергетика с акцент към инвестиции в нисковъглеродни източници? Готови ли сме за това? Наясно ли сте, че трябва устойчива енергийна инфраструктура, разбира се, и разумно и умерено използване на ВЕИ-та? Инвестиции в иновативни технологии, включително и за безвъглеродна експлоатация на въглищата. Трябва и премахване на правните административни пречки пред енергийното производство, но не с вандалски актове, като приетите промени в Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите източници. Наясно ли сте с въздействието на промените, които направихте в Закона за енергетиката и които ще направите с приемането на тази Пътна карта, върху цените на енергоносителите и как това ще се отрази на хората? Ясно е, че нямате визия за Национална енергийна стратегия как ще постигнете тази сериозна трансформация в енергетиката. Преди 24 – 25 години на едни ей такива като Вас национални предатели им казаха от Европа: закривайте блоковете в ядрената централа, че ядрената енергетика е заплаха за сигурността, и Вие погребахте III и IV блок на Козлодуй. Днес пак Ви казват оттам: ядрената енергетика е зелена енергия, ама няма как да си върнем III и IV блок и на всичкото отгоре пак тия Ви казаха да подарите двата реактора за Белене и бързичко го решихте, както сега набързо приемате Пътната карта. Имате ли Енергийна стратегия, или ще се криете зад Брюксел и Стратегията ни в енергетиката ще е каквото кажат от Брюксел? В тази Пътна карта за климатична неутралност отпаднаха ли набелязаните намаления на базовите мощности на въглища? Да Ви напомня, че това е в пълен разрез дори с подписаното позорно Споразумение, с което Министерският съвет се ангажира да не допуска в дългосрочен план прекратяването, функционирането и ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали. В тази Пътна карта за климатична неутралност има ли поети ясни ангажименти за изграждане на устойчива енергийна инфраструктура, широко използване на ВЕИ инвестициите в иновативни технологии и премахване на правните и административните пречки пред децентрализацията на енергийното производство? Не знам дали сте коалиция, но едно е сигурно – Вие сте престъпна група за унищожаване на българската енергетика, на националната ни сигурност и спокойствие, за унищожаване на държавата като цяло. Вредни сте като мнозинство, хвърляйте оставката! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#273 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря, господин Гьоков. Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Няма реплики. Следващото изказване е на госпожа Митова. Имате думата, госпожо Митова.
#274 · speech
Павела Митова
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Няма да мръдна оттук, не, шегувам се. В случая аз пледирам да прекратим дебатите по тази точка, изненадващо от моя страна, зная, защото няма никакъв смисъл от всичко, което ще кажем, поради простата причина че първо, никой не чува. В по-голямата част на моите изказвания например забелязвам, че единственият човек, който ме слуша, е господин Аталай, който в момента не ме слуша. Така че аз нямам никакво намерение да продължавам да повтарям едни и същи неща всеки път от тази трибуна. В последните два месеца обсъждаме териториални планове, Закона за ВЕИ-тата, Закона за енергетиката, сега и Пътна карта, която трябва да се приеме на юруш с някаква образувана ад хок комисия, в някаква комисия, която така се създава изведнъж, в която дори господин Делян Добрев не подлага на гласуване предложение от Теменужка Петкова, което е абсолютно смислено, и естествено, колегите от БСП отчитат пропуска в този проект за решение, че вътре пише „подкрепя“. Защо Народното събрание трябва да подкрепя тази Пътна карта? Нали сега ще я приемем? То е ясно, че ще я приемем. Имате всичките гласове. Каквото и да кажем ние от тази трибуна, няма никакво значение. Приемаме я! Ясно е. Следователно защо я подкрепяме? Госпожа Теменужка Петкова каза, че няма никакъв смисъл да има две точки. Тя предложи в Комисията по енергетика, не знам, надявам се, пак да го предложи, защото е смислено, да пише: приема Пътна карта за климатична неутралност и т.н., докато стигнете до 12 януари 2023 г. – запетайка, съгласно която електрическа енергия – и се продължава от втора точка нататък. По този начин решава този проблем, за който ние да не се заяждаме от опозицията. Аз не мога да разбера защо Министерският съвет не може сам да си предлага пътните карти, а трябва всеки път да бъдат… Първия път бяха група народни представители, сега е друга група народни представители. На 26 септември се предлагаше същата пътна карта с последващи изменения, които са въведени, които не са почти никакви изменения, от Владислав Панев. Тогава в Комисията аз казах, че на мен не ми харесва в текста да пише: „най-късно до 2038 г.“ Следователно как го променяте? Вече не пише „най-късно до“, а пише само „до“. Искра Михайлова направи предложение това също да бъде променено. Радвам се, че това поне беше гласувано в тази адхок Комисия по енергетика. Сега не мога наистина да разбера защо Министерският съвет не се появи и да си вкара Пътната карта самостоятелно в Народното събрание, така че да се знае, че Министерският съвет е решил нещо през нощта неприсъствено и ние сега го приемаме. Не го подкрепяме – приемаме го просто. В момента ние някак си сме свикнали. Имаше едни периоди, в които Кирил Петков беше Венко Сабрутев, сега може би трябва да възприемаме Венко Сабрутев като Денков или като госпожа Габриел в случая, защото това е второто решение на Министерския съвет, което, разбира се, отново се базира върху доклад, в който фигурират 48 страници от неправителствени организации, естествено. Поставили сте като крайна дата 2038 г., а какво ще стане, ако тези централи издържат на пазара? Представяте ли си какво ще стане, ако издържат на пазара? (Реплика: „Затваряме ги!“) Затваряме ги. Ама знаете ли защо е написано така? Защото всички в тази зала, не мога да кажа, че са всички, защото голяма част от залата няма никаква представа какво гласува в момента, но поне енергетиците от Комисията по енергетика много добре знаят, че с приемането на т. 8 от § 2 от вчерашния закон ще затворят централите още догодина, максимум още две години да им дадем. Всичко се прави, защото трябва да усвоите Плана за възстановяване и устойчивост, в който да предположим, че едни 700 милиона трябва да бъдат дадени на американските централи, а останалата част трябва да бъдат раздадени на фирми, които са близки до „Продължаваме Промяната“. Добре, приемаме го. Така да бъде. Така или иначе ще го приемаме, ама няма да го подкрепяме. Нали така? Надявам се, госпожа Петкова да си направи предложението. Смятам, че се бърза с всичките тези неща. Занимавате вече един месец цялата държава само с енергетика, и то само не за да се направи нещо градивно за българската държава и българската енергетика, а да се унищожат базовите ни мощности, което е единственият ни местен енергиен източник, за да могат да се нахакат всичките терени с ВЕИ-та, да бъдем всичките щастливи. Евентуално да направим някой завод. Можем да го наричаме, между другото, завод за автомобили, като сложим ВЕИ-тата, най-добре ще бъде. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Така или иначе никой няма да пита дали е завод за автомобили, а там ще бъде заводът за батерии. Господин Панев, който е предложил тази пътна карта, първата ѝ версия, предполагам, че ще бъде много щастлив от завода за батерии, защото са адски зелени тежките метали кадмий, литий. Няма значение наистина. Аз прекратявам да се изказвам на тема „Енергетика“ дълго време. Няма да Ви окупирам повече трибуната. (Шум и реплики.) Съжалявам наистина. Радвам се, господин Митев, че този път и Вие ме слушате, внимавате в това, което казвам, за първи път, когато не говоря в конкретика, а когато говоря политически. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#275 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Митова. Има ли реплики? Имате думата, господин Сабрутев. (Шум и реплики.) Моля, кратко.
#276 · speech
Венко Сабрутев
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще взема възможността за реплика, за да разведря малко залата. Госпожо Митова, искам да Ви уверя, че в залата имаше поне един човек, който Ви слуша, и това беше стенографът. (Възгласи: „Еее!“ и силен шум. Ръкопляскания.)
#277 · speech
Председател Росица Кирова
Това не беше нужно. Господин Таслаков, Вие реплика ли имате? Имате думата. (Шум и реплики.)
#278 · speech
Стоян Таслаков
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Митова, с почти всичко съм съгласен с Вас, само с едно нещо не съм съгласен – че няма смисъл от дискусии. Ето, току-що…
#279 · speech
Председател Росица Кирова
Това е реплика.
#280 · speech
Стоян Таслаков
Реплика, да.
#281 · speech
Председател Росица Кирова
Да, разбрах.
#282 · speech
Стоян Таслаков
Извинявайте! Да, реплика. С всичко съм съгласен, само с това, че няма смисъл от дискусии, не трябва. Ето, господин Сабрутев току-що показа, че трябва, за да може да види българската общественост какви наглеци ни управляват, които се подиграват на Вашето изказване, което беше изключително компетентно. Но няма как да го разбере, защото в Пътната карта са махнали картинките и графиките, а те не разбират текстове. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#283 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Добрев, имате думата за реплика.
#284 · speech
Делян Добрев
ГЕРБ-СДС
Госпожо Митова, аз Ви слушах внимателно, както и голяма част от тази зала. Вие имахте право в част от своите аргументи. И благодарение на аргументите, които Вие, колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, колегите от БСП изказват в продължение на няколко седмици, Пътната карта в момента изглежда много по-добре, отколкото беше в началото, както и този проект на решение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#285 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Добрев. Имате възможност за дуплика, госпожо Митова. Това беше трета реплика, извинявайте, господин Вълчев.
#286 · speech
Павела Митова
ИТН
В такъв случай, колеги, аз благодаря за Вашето внимание. За мен беше удоволствие да изкажа своето мнение. Господин Сабрутев, съжалявам, че Вие не сте ме слушали, защото мисля, че имате определени аспирации да заемете определен пост в „Български енергиен холдинг“. Аз съм служител в този холдинг и ще Ви се налага да ме слушате. (Възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“. Ръкопляскания от ИТН и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#287 · speech
Председател Росица Кирова
Следващото изказване е на господин Гуцанов. Имате думата, господин Гуцанов. (Шум и реплики.) Няма да пропусна никой, спокойно! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#288 · speech
Борислав Гуцанов
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
#289 · speech
Председател Росица Кирова
Моля Ви да запазите тишина в залата, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ!
#290 · speech
Борислав Гуцанов
Не мога да повярвам какво се случва в залата. Уж сте нормални хора – тези от управляващите, а такава арогантност да проявявате. Не знам дали си давате сметка какво се случва. (Шум и реплики.) Можете ли да вкарате в 18,00 ч. на извънредна комисия нещо, което касае целия енергиен сектор, и можете ли така системно да унищожавате българската енергетика? Колко хора са я градили и Вие как мислите, че те биха се чувствали, ако Ви видят какво Вие правите? Не Ви ли е неудобно? Не Ви ли е неудобно от цялото това поведение, което го имате? Успяхте да направите така, че не само, както каза колегата Стойнев, да унищожите и да напишете некролога на въглищните ни централи и ТЕЦ-овете, а да направите некролога на цялата енергетика. Това е пълно безумие, което Вие вършите! И ако поне малко срам имате, и ако поне малко се чувствате български народни представители, а не национални предатели, оттеглете това нещо. Възможно ли е в 18,00 ч. Вие да вкарвате нещо на извънредна комисия и сега да се гледа в 21,00 ч., което касае цялата енергетика? Възможно ли е Министерският съвет да го приема на подпис, а Вие какво правите днес?! Оттеглете, господин Добрев, това, което направихте. Поне Вие знаете за какво става въпрос.
#291 · speech
Делян Добрев
ГЕРБ-СДС, от място
Аз не съм вносител.
#292 · speech
Борислав Гуцанов
След като не сте вносител, направете така, че това да се оттегли. Стига безумия! Стига с унищожаване на енергетиката!
#293 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Гуцанов. Има ли реплики към изказването на господин Гуцанов? Не виждам. Следващото изказване е на господин Стефанов. Имате думата, господин Стефанов.
#294 · speech
Васил Стефанов
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да внеса малко разяснение, със спокоен тон, надявам се, относно какво правим сега в този час. Обсъждаме Проект на решение, което гласи, че Народното събрание приема Пътна карта за климатична неутралност на Република България, изработена и приета от Министерския съвет на базата на Доклад на Комисията за енергиен преход. Настоящият проект на решение цели да изпълни реформа С4.R9 от Плана за възстановяване и устойчивост, съгласно която Народното събрание на Република България следва да приеме Пътна карта за климатична неутралност с решение. Това представлява ключов етап от Плана за възстановяване и устойчивост и означава, че без изпълнението на този етап всяко следващо плащане по Плана в размер на около 10 млрд. лв. грантови средства потенциално може да бъде блокирано. Същевременно при историческо или официално тълкуване на закона действителната воля на Народното събрание и неговите актове се изяснява, като се проследяват дебатите в залата и в Комисията при приемането на актовете. Поради това както в Комисията по енергетика, така и тук за стенограмата държа да отбележа, че волята на вносителите и на народните представители, които потенциално ще подкрепят това предложение, е въглищните мощности на Република България да бъдат запазени до 31 декември 2038 г. На следващо място, следва да бъде посочено, че нито един от актовете на Комисията за енергиен преход, нито самата Пътна карта, направена на основата на Доклада на тази комисия, имат нормативен характер. Това означава, че те нямат правнообвързващо действие. Такова становище изрази господин Димитър Манолов – президент на КТ „Подкрепа“, преди час и половина в Комисията по енергетика, и е напълно прав. Решенията на Народното събрание също представляват ненормативни актове, само че те са със задължителна и обвързваща сила за органите на изпълнителната власт. Това означава, че единственото, с което органите на изпълнителната власт се задължават с настоящото решение, след като бъде прието, ако бъде прието, е да запазят въглищните мощности на Република България до 31 декември 2038 г. Днешният проект на решение изпълнява както ключовата реформа С4.R9 от Плана за възстановяване и устойчивост, така и спазва всички взети решения на Народното събрание от 2020 г., от януари 2023 г. и от 4 октомври 2023 г. И накрая, всички действия и мерки, насочени към преминаване към нисковъглеродно производство на електроенергия, се правят с цел да запазим живота и здравето на българските деца. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#295 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Стефанов. Има ли реплики? Господин Стойнев, имате думата.
#296 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Уважаеми господин Стефанов, щом като този доклад няма никакъв обвързващ характер или сила, и както е казал господин Манолов, тоест според Вас това, че Министерският съвет, колеги, приема сценарий, препоръки за декарбонизация на енергийния сектор, не означава нищо, това означава ли, господин Стефанов, че там са просто едни идиоти?! (Реплика: „Да!“) Те си приемат нещо, което, разберете, нищо не означава. Тогава защо Министерският съвет го приема? Отговорете ми.
#297 · speech
Председател Росица Кирова
Втора реплика – госпожа Искра Михайлова. Имате думата.
#298 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Стефанов, моля пак да помислите. Всъщност в полза на кои деца е това решение – на българските деца или на Вашите деца? (Смях и оживление. Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#299 · speech
Председател Росица Кирова
Трета реплика? Не, няма. Ще има ли дуплика, господин Стефанов? Заповядайте.
#300 · speech
Васил Стефанов
ПП-ДБ
Госпожо Михайлова, аз смятам, че тези мерки, които казах, а не решението. Всички мерки към преминаване към нисковъглеродно производство на електроенергия, всички мерки в света, които се правят именно с цел да се намалят въглеродните емисии от тези мощности. Не говорим за България даже. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Както и да е. За всички деца.
#301 · speech
Председател Росица Кирова
Моля, не разговаряйте от място!
#302 · speech
Васил Стефанов
Това беше единственото емоционално изречение, което си позволих да използвам. Аз също имам дете. Това е. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А правнообвързващото действие, няма такова, Пътната карта е прогнозна. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#303 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Стефанов. Следващото изказване е на господин Владислав Панев. Имате думата, господин Панев.
#304 · speech
Владислав Панев
ПП-ДБ
Колеги, пазарните реалности са ясни. Тази година намалението на производството на електроенергия от въглища е над 50% спрямо миналата. Вярно е, че миналата беше особена, началото на войната в Украйна, много високи цени на природния газ, съответно много високи цени на електроенергията и тогава производството на енергия от всякакви източници беше изключително печелившо, включително знаете, че гласувахме компенсации и какво ли още не. Тази година се връщаме към нормалността и ако сравняваме производството на въглища спрямо 2019 г., която е базова в Плана за възстановяване, намалението за деветте месеца спрямо деветте на 2019 г. е вече 33%. Тоест големият дебат, който беше от тази зима за 40% намаление, ние можем ли да го изпълним или не можем, ние сме на прага вече да го изпълним, като имаме предвид, че договорът с едната американска централа приключва февруари месец 2024 г., с другата – 2026 г. По отношение на Пътната карта имам сериозно колебание по отношение на записа, който не ми се струва много логически издържан, отделно т. 2 е: „Приема Пътната карта за климатична неутралност, съгласно която електрическа енергия от въглища се произвежда без ограничение поне до 2038 г. като крайна дата.“ Чета в същото време актуализираната Пътна карта, която е била приета вчера от Министерския съвет. Всъщност в нея датата 2038 г. въобще не съществува. Нея я има в Доклада, който е изготвен след може би едногодишни и повече усилия от КЕП. Там има ясна графика за извеждане на въглищните мощности. В Пътната карта на Министерския съвет – тази, която днес утвърждаваме, такава графика по години липсва. Затова и аз няма как да я подкрепя в момента в залата. Смятам, че решенията от днес са и крачка назад, каквато беше характерна, между другото, от 2007 г. насам. Подобни крачки назад се правеха често под натиска на улицата. Според мен винаги, когато се предприемат тежки реформи, такъв натиск съществува и е отговорност и признак на едно реформаторско мнозинство дали се поддава на него и в каква степен. Естествено, че част от исканията на миньорите и енергетиците са справедливи. Желанието за до 36 работни заплати при освобождаване според мен беше напълно реално и все още е реално, тъй като за нас е отговорност да запазим доходите на хората, не толкова работните места, доколкото най-вероятно държавата ще трупа огромни загуби, ако продължава да пази работните места за индустрии, които работят очевидно на загуба, и заради въглеродните емисии, разбира се. Така че няма как да подкрепя този доклад в момента. Благодаря.
#305 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Панев. Има ли желаещи за реплика? Имате възможност за реплика, господин Тодоров – имате думата.
#306 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Панев, единствената причина тази година производството от ТЕЦ-овете да е с 50% по-малко, е фактът, че миналата година те работиха на пълна мощност. Работиха на пълна мощност затова, защото в Западна Европа нямаха достатъчно ток и ние изнасяхме към Западна Европа. Ако не бяха нашите тецове тук в България и в Източна Европа, западноевропейците нямаше да имат ток дори с какво да се изкъпят. Аз съм виждал в Германия упътване как да се къпят хората, кои части на тялото да си къпят, за да могат да пестят топла вода и електричество, и това е съвсем сериозно (шум и реплики), и единствената причина в края на миналата година енергията от ТЕЦ-овете да не се разпродаде, е само и единствено облагането на така наречените свръхпечалби на търговците на електрическа енергия. Аз това съм го казвал. Това е единствената причина. ТЕЦ-овете пускаха доста търгове и енергията просто не се разпродаде, защото търговците, след като ще им бъде взета печалбата, която евентуално могат да направят, купувайки тока от ТЕЦ-овете, те нямаха стимул да го правят. Защо да понасят целия пазарен риск на една такава сделка, като след това държавата ще им вземе парите? Всъщност това беше едно много недообмислено законодателно решение, защото единствената му цел беше да прибере приходите от АЕЦ „Козлодуй“ и от държавните тецове. В същото време засегна много тежко и точно тези сделки на свободния пазар, които се сключваха. Моля Ви да бъдете малко по-коректен, когато говорите за ТЕЦ-овете и за това колко се произвежда миналата година и тази година. Единствената причина да не работят тази година или да работят с 50% намалена мощност и да имат по-малко приходи, е законодателна причина, а не пазарна. (Реплики от ПП-ДБ: „Глупости!“)
#307 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Тодоров. Следваща реплика? Имате думата, заповядайте, колега. Има ли трета реплика? Не виждам.
#308 · speech
Росен Костурков
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател! Господин Панев, хващам се за една година, която споменахте – 2007, и оттогава, че се поддаваме на популистичен натиск от всички страни. Истината е, че годината не е 2007 г. , а е 2004 г., когато, преди да се присъединим към Европейския съюз, Европейската комисия разработва план, иновативна стратегия за развитие на Южен централен регион на България, в който много ясно е описано какво се случва със Старозагорския и с Маришкия басейн и с Пловдивска област и Пазарджик. Тук интересното, колеги, и за колегите от тази страна на залата (посочва дясната страна на залата), които са по-млади и не си спомнят тези неща, че още тогава в тази иновативна – между другото, има я публикувана, можете да я прочетете, около 270 страници е, има я и на български, в тази иновативна стратегия се казва, че в Стара Загора трябва да започне поетапно намаляване на въгледобива и добиването на ток от топлоцентрали – говоря за 2004 г., и да се подпомагат инвестиции във високотехнологични производства. Пак към по-младите колеги, някой помни ли какво е ЗЗУ и какво е „Берое“, защото Вие не го знаете?
#309 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не ЗЗУ, а ДЗУ!
#310 · speech
Росен Костурков
ЗЗУ! ДЗУ-то е в Пловдив. Нормално е да не знаеш, защото нямаш нищо общо с индустрията.
#311 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не ми говори на ти, бе!
#312 · speech
Росен Костурков
Искам да кажа нещо на господин Стойнев. Правителството, което не приведе тази стратегия в действие, е правителството на Тройната коалиция. Тази стратегия имаше подготвителен период до 2009 г. и от 2009 г. трябваше да започне да бъде изпълнявана. Правителството на Сергей Станишев от Тройната коалиция не приведе тази стратегия в действие. Има много обяснения за това, едно от които е, че от държавните предприятия се краде много лесно – и на входа, и на изхода от тях. Сега искам да се обърна към всички по-млади колеги. 2004 г., колеги, тези миньори и енергетици, които сега са на магистралата, са били ученици и студенти. Ако тогава това нещо беше тръгнало, тези хора нямаше да са там. Тези хора щяха да имат много по-добри условия на труд, градът нямаше да се обезлюдява и регионът, нямаше да има екологична катастрофа и нямаше да водим този разговор въобще. Ако сега не се предприемат мерките, и аз мисля, че го чух, чух го днес в Комисията от господин Рамадан Аталай – че е крайно време тези мерки да се вземат и да се приведат в действие… (Шум и реплики.) След 15 години този разговор пак ще го водим. Господин Панев, към Вас е репликата, годината не е 2007 – 2004 г. е. (Частични ръкопляскания.)
#313 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря, господин Костурков. Има ли трета реплика? Не виждам. Имате възможност за дуплика, господин Панев.
#314 · speech
Владислав Панев
ПП-ДБ
Господин Тодоров, аз много ясно казах, може би не сте ме разбрали, че всъщност не е логично и не е добре да правим сравнение с 2022 г., тъй като това не беше нормална година за развитието на енергетиката. Наистина тези над 50% спад може би не трябва да ги вземаме. Ако сравняваме 2019 г. с 2023 г., тогава спадът в производството на енергия от въглища е 33%. Той се дължи на пазарни причини, затова, че себестойността на енергия от въглища в момента е около 350 лева на мегаватчас, пазарната цена в момента е около 170 – 200 лева на мегаватчас – двойно по-евтино. Затова и „Марица-изток 2“ е без никакви ограничения от страна на държавата и работи с 15 – 20% от капацитета си в момента. Благодаря.
#315 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Панев.
#316 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България, от място
Лично обяснение.
#317 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Стойнев, къде се почувствахте засегнат, за да искате лично обяснение? (Шум и реплики.)
#318 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България
Въобще не злоупотребявам. Само да кажа на колегата Костурков, че ако не беше Тройната коалиция, България нямаше да бъде член на Европейския съюз – това първо. (Шум и реплики.) Второ, това, което мога да кажа, е, че стратегии много. Над двеста са стратегиите, които са писани, въпросът е, че някои въобще не се изпълняват, което е лошо. Най-лошото, господин Костурков, е в живота, когато собственият ти Министерски съвет приема доклади и сценарии и ги внася в парламента, и Вие им казвате, че те за нищо не струват, че те са факултативни, че те до нищо не водят, че те са за сведение, което показва, че тези хора просто нямат място там. Най-добре просто Министерският съвет да си тръгне. Благодаря Ви. (Реплики от ПП-ДБ: „Какво беше това сега?“)
#319 · speech
Драгомир Стойнев
БСП за България, от място
Как какво беше – лично обяснение.
#320 · speech
Председател Росица Кирова
Следващото изказване е на господин Костадин Костадинов. Заповядайте – имате думата, господин Костадинов.
#321 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Това, което обсъждаме в момента, е поредното, което обсъждаме, защото някой така каза. Честно казано, този парламент, пък и предишните, откакто са започнали работа, 90 и повече процента от времето си губят единствено и само в приемане на закони, решения, защото така казаха. Кой каза така? Европейската комисия каза така. Защо? Защото трябва да имаме климатична неутралност. Ако излезете и питате хората навън по улицата какво означава, по дяволите, климатична неутралност, никой няма да Ви каже. И на Вас не Ви пука тук, разбира се, защото представа си нямате. Вътре в тази Пътна карта се говори за това, че приемането на националната цел за климатична неутралност до 2050 г. ще затвърди ангажиментите, които България поема във връзка с изпълнение на Парижкото споразумение за климата и целите на Европейската зелена сделка. Същото това Парижко споразумение за климата, което не е прието от може да се каже 30% от държавите по света, и точно тези, които са най-големите замърсители. (Реплика от народния представител Йордан Тодоров.) България, включително и в САЩ, където, между другото, както господин Тодоров тук ми подсказва, бившият президент Доналд Тръмп оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение, следващият президент го върна, но всички заявки на новите кандидати, които ще участват в предизборната кампания в Щатите за 2024 г., са за повторно оттегляне на най-големия индустриален производител и замърсител в света – Съединените щати, отново от Парижкото споразумение. Сега като говорим за замърсяване, защото очевидно България е най-големият замърсител на света, ние имаме в общо изражение 1,37% от производството на въглероден двуокис от индустриални източници в Европа. Самата Европа пък на свой ред има 7% от световното производство на въглероден двуокис от индустриални източници. Какво означава това, ако го сметнем в проценти? Нищо! Едно голямо нищо! Означава някакви промили – 0,00000… един господ знае колко точно нули след това. В името на това нещо една шайка хора, няма да ги нарека безродници – хора, които незнайно защо смятат, че като изпълнят тези изисквания, ще получат пари, които после ще откраднат, сега в момента се опитват да ни обяснят, че са били много загрижени за екологично чистото бъдеще, както каза един от преждеговорившите – на нашите деца. За тези 27 000 работници, които ще останат без работни места, някой мисли ли за тях? Ако трябва да говорим, има много други екологично чисти райони в България, които станаха изключително екологично чисти, защото в тях не останаха хора. Не останаха хора, защото им закриха работните места. Закриха, и то унищожиха, между другото, включително и с подобни абсолютно изсмукани от пръстите доводи за това, че били мръсни производства и не знам си още какво, огромни заводи, в които бяха инвестирани милиарди. Нарязаха ги на старо желязо. Нарязаха ги на старо желязо! „Кремиковци“, „Плама – Плевен“, Корабостроителния завод във Варна – цялата бивша индустрия в България. Това, което е останало в момента, е последният остатък. Аз подозирам, че след като Вие тук приключите с въглищните централи и с мините, Вие ще тръгнете след това да режете остатъка от това, което Ви е останало – АЕЦ „Козлодуй“, и тогава България наистина ще се превърне в едно екологично чисто място – направо ще стане резерват. Нали знаете какво е единственото нещо, което липсва в резервата? Да Ви кажа ли? Хора липсват, човеци липсват! Вие сте тръгнали с Вашата античовешка политика да правите точно това, защото България намалява с по сто хиляди души всяка година. И на фона на тези 200 стратегии, за които беше казано тука от господин Стойнев, че се приемат и са приети, и не се изпълняват, ние нямаме най-важната стратегия – стратегия за демографско развитие. Макар че, ако трябва да съм точен, имаме такава. Знаете ли какво пише в нея, че населението на България ще продължи да намалява по план. Е, как няма да продължи да намалява, като Вие го избивате и го изтребвате в буквалния смисъл на думата? Какво ще се случи с тези 27 000 души, които ще останат на улицата? Да Ви кажа ли? Ще емигрират. Техните деца ще страдат, техните деца ще са гладни, а тук някакъв лицемер излиза и обяснява: „И аз имам дете.“ И аз имам две деца. И какво от това? Ние не трябва да мислим за нашите деца, трябва да мислим за децата на България като цяло, защото нашите деца нямат проблеми в това отношение. Но тук това не е представителна извадка на българския народ, това е представителна извадка на 80% на подбора на американското посолство. Точно затова Ви повторих и пак ще Ви кажа: 200% е вероятността догодина Съединените щати да излязат отново от Споразумението за климата. Освен това, извинявайте, обаче като се говори за това, че ние сега трябва да приемем тази Пътна карта за климатична неутралност, това било условие по Плана за възстановяване и устойчивост, дайте да върнем лентата назад. Планът за възстановяване и устойчивост беше приет за компенсации на щетите, които ние получихме от антипандемичните мерки, така наречената психопандемия. Когато някой ти е причинил вреда и след това трябва да ти компенсира щетите, той не трябва да ти поставя условия, а на нас ни поставят поредица от условия, което, извинявайте, просто не е честно и ни поставя в състояние на зависимост и на васалитет. На следващо място, много се говори за въглерода. Въглеродът бил лош, но без въглерод не може да съществува основният дял от всяка една екосистема, фотосинтезата. Ако няма въглероден двуокис, с какво ще се хранят растенията? Извинявайте, това е абсолютно пълна измама. Цялата зелена сделка трябва да бъде преразгледана и ние тук много пъти сме казвали, че трябва да се постави под въпрос това. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ. Смях.) Защото в крайна сметка това, което нас ни интересува, и това, което нас трябва да ни защитава най-вече, е бъдещето на нашата страна… (Силен шум.)
#322 · speech
Председател Росица Кирова
Моля Ви за тишина.
#323 · speech
Костадин Костадинов
…а не някакви измамници да излизат и да ни обясняват колко са били загрижени за бъдещето на света. Същите тези измамници, които не правят разлика между въглерод и въглероден двуокис. Елементарни, неграмотни, неможачи – това сте Вие! Оставка! Оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#324 · speech
Председател Росица Кирова
Първа реплика – Илина Мутафчиева, втора реплика – госпожа Искра Михайлова. Имате думата, госпожо Мутафчиева.
#325 · speech
Илина Мутафчиева
ПП-ДБ
Господин Костадинов, аз само не разбрах Вашите две деца дали живеят в Димитровград? Две седмици слушаме колко са важни работните места, две седмици слушаме за блокадите, две седмици от Вас слушаме как тези хора ще останат без работа. Само че аз ще Ви дам една друга статистика – 607 са преждевременните смъртни случаи в района на ТЕЦ-овете (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) от респираторни заболявания, 473 са случаите на децата с астма в същия този район. Като си говорите за икономика и като си говорите за пари, това е остойностено в брутния вътрешен продукт на държавата... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, спрете да репликирате от място. (Силен шум.) Може ли да въдворим ред?
#326 · speech
Председател Росица Кирова
Колеги, моля Ви за тишина в залата!
#327 · speech
Илина Мутафчиева
Остойностено в пари, колеги, това е над 1 млрд. евро от брутния вътрешен продукт. Така че, когато говорим за работни места и когато говорим за деца, нека спрем да злоупотребяваме в тази сграда. Тази карта е Пътна карта за климатична неутралност. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Данните – може да спрете да репликирате, но са от Европейската агенция по околна среда. (Силен шум от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, да, да – точно така. Само да Ви кажа, че всеки един българин, който милее за тази държава и обича България, би трябвало, първо, да обича природата и хората на България, а след това електоратите си. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#328 · speech
Председател Росица Кирова
За втора реплика – госпожа Искра Михайлова, трета реплика – господин Георгиев.
#329 · speech
Искра Михайлова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожа Мутафчиева си имаше министър – Боби Сандов, който абсолютно нищо не направи за ТЕЦ-овете на Ковачки, разбра се, стисна си ръката с него и всичко стана окей. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“) Така че, госпожо Мутафчиева, сменете си партията, защото ние не сме виновни за грешките на Вашата партия. След това господин Ковачки изключително добре се разбра и се споразумя по средата на преговорите онзиден и с настоящата сглобка, от която Вие сте част. Така че обърнете се към Вашите коалиционни партньори и към лидерите на Вашата партия и се обърнете към тях колко сте доволни и колко не сте доволни. За данните ще отговаряте някъде другаде, защото те изобщо не са такива.
#330 · speech
Председател Росица Кирова
Репликата, госпожо Михайлова, към кого е?
#331 · speech
Искра Михайлова
Да, към доктор Костадинов е репликата. Господин Костадинов, Вие споменахте Парижкото споразумение, само че България по Парижкото споразумение и нивата, които бяха договаряни там, в документи ние сме ги изпълнили като българска държава много назад във времето. Онази година – 1990-а, към която трябваше да изпълняваме задължения, беше подменяна неколкократно в десетилетията, които минаха оттогава досега. И това изглежда много тенденциозно, защото, ако трябваше да спазваме тези норми, ние трябваше да сме ги отдавна, отдавна изпълнили. Защото, ако тук имаше много зелени хора, би трябвало да наблюдават какво се случва със зелените пояси, които в нашия регион имаме около ТЕЦ-овете. Извинявайте, но по Вашето управление, преди около няколко години едни стотици декари гора от рекултивация и залесяване бяха изсечени съвсем законно по управлението на това правителство, за да бъдат залесени в кавички с фотоволтаици, за които Вие чак 2035 г., във въпросната Пътна карта за климатична неутралност, планирате да мислите каква е стратегията за рециклиране. Извинявайте, това е тежко лицемерие. Господин Костадинов, ако това беше Пътна карта за климатична неутралност, там щяха да бъдат включени и други сектори – селско стопанство, транспорт, а тя касае само електроенергията на България. Господин Костадинов, това не е Пътна карта за климатична неутралност, това е Пътна карта за унищожаването на енергетиката на Република България. И това правителство по тази причина заслужава нещо, което ще му се случи другия петък – оставка! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#332 · speech
Председател Росица Кирова
Последна трета реплика – господин Георгиев, имате думата.
#333 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Костадинов, обяснете на госпожа Мутафчиева, че човек, който не разбира от индустрия, който не разбира какво е климатичен преход, климатична зона и климатици, където се опитваше да ни ги обяснява тези неща, а пък тя самата въобще идея си няма за какво става въпрос, че човек, който идея си няма как работи една икономика на една държава, тъй като аз съм работил 16 години в Димитровград – в „Неохим“ АД съм работил, 16 години в тежката химия съм работил и много добре знам как се изхранват (реплики, смях от ПП-ДБ) семействата в този град. Знам как от времето на Костов – от 1998 г. насам, техният гуру, който смаза икономиката на държавата, човек, който приватизира цялата индустрия и беше нарязана, както Вие казахте преди малко, обяснете им на тези хора, че заради това се унищожава българското население. Димитровград намаля двойно заради това нещо, защото там беше закрит завод „Вулкан“, приватизиран и унищожен, защото там бяха закрити мините, защото там спря да работи кариерата, ето заради това се ликвидира бъдещето на държавата ни. И точно ето такива хора, които нищо не разбират от индустрия и от икономика, точно те управляват в момента държавата и казват какъв преход или какви промени трябва да се случат в държавата, за да бъдем по-зелени. Няма нищо такова. Ето и господин Костурков го каза преди малко. От 2004 г. Европейският съюз са искали да ни унищожат, да унищожат нашата енергетика, за да могат да си правят печалбата, за да ни превърнат в консуматор и крушка. Ето това е истината! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#334 · speech
Председател Росица Кирова
Това беше третата реплика. Имате възможност за дуплика, господин Костадинов.
#335 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Започвам отзад напред. Господин Георгиев, благодаря Ви, че се изказахте, защото стана въпрос за Димитровград. Аз знам, че сте работили толкова години в Димитровград. Най-интересното обаче е тук това, което предизвика Вашето изказване за това къде сте работили. Една част тук от радикализираната крайна неолиберална левица от ПП-ДСБ изпадна в просташки смях. За тях е смешно, че България има индустрия, за тях е смешно, че има хора, които работят и си вадят хляба с честен труд, за тях е смешно, че има хора, които знаят всъщност какво означава развитие на индустрия, енергетика, химическа промишленост, въобще промишленост като цяло, нещо, което в България вече почти не съществува, имаме само остатъци. Искам да Ви благодаря много, защото Вие казахте нещо много важно. Аз няма да коментирам числата, които бяха казани от госпожа Мутафчиева, защото просто не знам дали са верни. Възможно е да са верни, нямам представа, няма как да знам. Ние попитахме тук, разбира се, от първия ред, откъде идват тези числа. Тя спомена, че идват от някакъв европейски източник. Какъв? Не знам. Ще направим проверка специално по тези числа, защото, имайки предвид начина, по който управляват държавата, и лъжите, с които непрекъснато заливат българското общество, и лъжите, които тук, от тази трибуна, се отправят постоянно, които са до голяма степен и плод на некомпетентност и на елементарно неможачество (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – възможно е и да лъже, нямам представа, но ще проверим. Но едно мога да кажа със сигурност, всъщност Вие го казахте, а аз ще го потвърдя – два пъти намаля населението на Димитровград. И това, което в момента там все още е останало и се е закрепило, е благодарение на това, че няма все пак цялата индустрия там да е нарязана. Но не се знае какво ще се случи, защото тези хора очевидно, изпълнявайки едно към едно това, което им се заповяда от Брюксел или от Вашингтон, или откъдето – няма значение, важното е да дойдат едни пари, които те да откраднат после, защото на тях това им е целта. На тях не им пука за България, не им пука за българите! Нали помните какво казаха в техния запис, че това, което ние сега ще направим – коалицията с ДПС и с ГЕРБ, ще ни коства нашия политически проект, ама след това всеки ще отиде на един остров. Ние сме им казали на кой остров ще отидат. И няма да се поколебаем да си изпълним заканата, защото правосъдие ще има за всеки. Но по-трагичното от всичко това, което тук в момента коментираме, е наистина един абсолютно просташки неокомсомолски плам, с който те защитават неща, които дори не знаят за какво става въпрос. По време на Културната революция, знаете ли, господин Георгиев, в Китай има едно много интересно явление. За да може да смачка Мао своите опоненти, той издава една своя книжка с цитати. Мао няма книга през живота си, не е написал, но пък за сметка на това има доста статии. Той е бил много интересен полемист. И в тази негова книжка – малката червена книжка, са изкарани основни негови цитати и лозунги. Една голяма част от неговите последователи тогава – червените хунвейбини, така са наричани гвардейците на китайската културна революция, те не са можели да четат, обаче са цитирали Мао. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ. Възгласи: „Времето!“) Редовно са ходели с червената книжка и са казвали (силен шум), че тука пише така, а не са можели да четат.
#336 · speech
Председател Росица Кирова
Моля за тишина в залата.
#337 · speech
Костадин Костадинов
Ето ги сега тези хунвейбини, крушарски тигри и всякакви още други екземпляри от българската политическа фауна, които не могат да разделят на две магарета три копи сено, но управляват държавата. Затова държавата ни прилича на пропаднал резерват без хора. И точно тези хора, тези пропаднали неолиберални хунвейбини, опасни за държавата, опасни за народа, опасни дори за човечеството, трябва да бъдат изчистени от българската политика, трябва да бъдат унищожени като политически фактор. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го направим, ще ги унищожим политически и след това ще направим всичко необходимо, за да понесат своята отговорност пред закона и да отидат там, където им е мястото – в затвора!
#338 · speech
Председател Росица Кирова
Господин Костадинов…
#339 · speech
Костадин Костадинов
Оставка! Съд и затвор, неможачи! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Силен шум.)
#340 · speech
Председател Росица Кирова
Колеги, ако не викате, говорещият ще чуе звуковия сигнал, който му подавам, когато започне да надвишава времето. Но когато викате, той няма и как да го чуе. Имаме записана госпожа Мутафчиева за изказване, тя се отказва. Господин Тодоров, Вие имате думата за изказване. Ще се изкажете ли? Не?
#341 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
А господин Таслаков?
#342 · speech
Председател Росица Кирова
Таслаков? Не съм Ви записала, господин Таслаков. Господин Тодоров, Вие се отказвате от изказването си, така ли? Няма да имате време и Вие, и господин Таслаков едновременно, защото времето на Вашата група изтича. Имате около две минути. Имате думата. След което е господин Маноил Манев, и повече записани няма.
#343 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Това не е Пътна карта за климатична неутралност, това е Пътна карта за затваряне на българските тецове, които имат капацитет да работят още повече от 70 години. Хората, които ще гласуват за това решение и ще го приемат, са гробарите на българската енергетика. Защото затварят ТЕЦ-овете, които са гръбнакът на енергийната система на България. Ако това беше Пътна карта за климатична неутралност, в нея щеше да има засегнати всички други сектори, които отделят не по-малко въглеродни емисии от ТЕЦ-овете. Затварянето на ТЕЦ-овете няма нищо общо с декарбонизацията. Въглеродните емисии според редица научни изследвания нямат нищо общо и с климатичните промени. Въглеродните емисии и по-конкретно така нареченият НСР механизъм, който действа в Европейския съюз, има една-единствена цел – да вдига цените на тока на потребителите. Не знам дали си давате сметка, но най-събираемият и най-неизбежният данък е сметката Ви за ток. Ще Ви дам пример колко точно въглеродни емисии отделят българските ТЕЦ-ове. Изхвърлянето на метал от газохидратите в Черно море отделя в пъти повече въглеродни емисии, отколкото всички ТЕЦ-ове в България, взети заедно. И тъй като знам, че малко хора тук ще си дадат сметка какво означава това, ще Ви дам и друг пример. Българските ТЕЦ-ове, всичките взети заедно, отделят толкова въглеродни емисии, колкото един средноголям град в Китай. Това струва ли Ви се много? Така че целта на цялото това нещо е да се лишим от енергийната независимост на страната ни, а сметките за ток само да растат. Искате да унищожите последните два стълба на българския национален суверенитет, българската енергетика и българската национална валута.
#344 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Тодоров. Реплика? Господин Таслаков, имате думата – репликата Ви трябва да бъде адресирана към господин Тодоров.
#345 · speech
Стоян Таслаков
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Тодоров, абсолютно прав сте. И тук днес не става въпрос за нищо друго освен сглобката да усвоят едни пари. Не ги интересуват интересите на хората и на миньорите. Те си го казаха одеве в Комисията по енергетика – ние чакаме парите и затова бързаме. И затова е това извънредно свикване на Енергийната комисия пет минути по-рано. Затова сега стоим до късни доби. Изобщо не ги интересуват хората и миньорите и тази Пътна карта не кореспондира с исканията. Напротив, даже те им пречат в момента и както ДПС се изразиха преди няколко дни – обещавайте им всичко, за да се махнат тези от пътищата! Защото още с първите абзаци, които са до 2026 г., става ясно с каква измама се опитват да измамят хората. Реализирани политики за пазарна либерализация – точно тази либерализация, която отпадна от първоначалните искания на хората. (Реплики: „Времето! Времето!“)
#346 · speech
Председател Росица Кирова
Времето, господин Таслаков!
#347 · speech
Стоян Таслаков
И тази либерализация, срещу която ние се борим.
#348 · speech
Председател Росица Кирова
Времето, господин Таслаков.
#349 · speech
Стоян Таслаков
За съжаление, не ми остава време, за да разгърна – имах и други неща, които трябваше да кажа. За разполагаемите въглищни мощности и за ангажиментите, които трябва да спазваме по ПВУ, който ПВУ не е предоговорен! За какви ангажименти става въпрос, при положение че Вие не сте предоговорили ПВУ и няма да го направите, защото, когато бяха тук европейските комисари, видяхме колко ниско паднахте, за да им се подмажете? Благодаря.
#350 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли втора реплика? Не виждам. Имате възможност за дуплика, господин Тодоров. Господин Манев, господин Вълчев и господин Аталай са последните трима, записани за изказване.
#351 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Таслаков, Вие сте напълно прав. Цялото това нещо, което се прави в момента, е за да бъдат усвоени едни 2 – 3 млрд. лв. Цялата ни енергетика се продава за 2 – 3 млрд. лв. Цялата ни енергетика! Поставяме под риск цялата ни енергийна система – пак ще го повторя! – за 2 – 3 млрд. лв. Тези хора са такива неможачи, че са се продали на Брюксел за 2 млрд. лв. Ако бяха малко по-големи професионалисти, поне щяха да го направят за 20 млрд. лв. или за 200 млрд. лв., а те за 2 млрд. лв. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Подариха ядрените реактори за АЕЦ „Белене“ на Украйна буквално за без пари.
#352 · speech
Реплика
За 1 милиард.
#353 · speech
Йордан Тодоров
Буквално беше подарък. Чудят се всеки ден как да затворят българските тецове! Всеки ден! Вече не знам дали си давате сметка, но от месеци всеки ден се чудим как да затворим ТЕЦ-овете, тоест те се чудят. И сега, тъй като вече са поръчали от американците безбожно скъпи ядрени реактори, се чудят пък и откъде да вземат пари, за да ги платят. Ами откъде ще ги вземат? От българските домакинства! Като затворим ТЕЦ-овете, като изкараме домакинствата на свободен пазар, като започнат да плащат сметки по 500 – 1000 лв., ето Ви ги парите за американските реактори.
#354 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Тодоров. Следващото изказване е на господин Маноил Манев. Имате думата.
#355 · speech
Маноил Манев
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колеги, госпожо Председател! Ще бъда много кратък в това изказване. Вие давате ли си сметка какво правите? Вие там (към лявата част на залата), дето се хилиш, колега – така, хубаво ми се хилиш оттам, даваш ли си сметка какво правиш през последния половин час? (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Кой е този?“) Той знае за кого говоря! Тоя, дето го изхвърлиха преди няколко месеца, там – от Раднево, едвам го спасиха. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре, давате ли си сметка какви изказвания направихте и давате ли си сметка, че ако не сме тук, Вие наистина ще ги прегазите мините! И аз много пъти съм питал и Делян, и съм питал и други колеги: „Защо ги търпим?“ Ами, търпим ги, защото, ако не сме ние, мините и много други неща ще си идат. Вие прекалихте тая вечер! Прекалихте с всичките си неща, които обяснявахте от тая трибуна! На Вас ще кажа, колеги. (Обръща се към дясната част на залата.) Много е хубаво и е много лесно за сглобки да говорите, само че ако не е тая сглобка, знаеш ли какво ще стане там?! (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Какво?“) Ей тия тримата, дето се изказаха последни, ще загробят и това, което е останало. Това е истината! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ към народния представител Маноил Манев.)
#356 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли реплики към изказването на господин Манев? Не виждам такива!. Следващо изказване – господин Александър Вълчев. Имате думата, заповядайте. (Шум и реплики.)
#357 · speech
Александър Вълчев
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. (Шум.) Много внимателно слушах дебата днес, не само защото съм избран от…
#358 · speech
Председател Росица Кирова
Ако обичате, колеги! Моля Ви за тишина в залата!
#359 · speech
Александър Вълчев
…не само защото съм избран от регион с мини, от Старозагорския регион, а защото просто съм българин и живея тук. Прави ми впечатление измежду всичките изказвания едно много симптоматично изказване. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Симпатично?“) Не симпатично, а симптоматично. То беше на Венко Сабрутев, който сега и мен не слуша – симптоматично, защото точно това правят в момента. Те не слушат, наистина не слушат. Не слушат никакви аргументи, защото те знаят, че просто това ще се приеме. През цялото време ги наблюдавам, езика на тялото им – те стоят, усмихват се, ехидничат, смешно им е, весело им е, защото просто ще тръгнат. Всичко това ще се приеме. Те знаят, че тази Пътна карта е Пътна карта към едни пари, които те ще вземат. Сигурни са, че ще ги вземат. (Реплика: „Откраднат.“) Да, ще ги откраднат, точно така. Точно така. Продължават точно така да се държат – който и да излезе оттук, каквото и да кажат, те се държат точно така. Защото знаят, че парите са им в кърпа вързани, ще ги вземат така или иначе. Надявам се обаче българските граждани да гледат, да четат после стенограми, защото стенографите наистина записват всичко, и след това да си направят изводите. Едно голямо „Браво!“ на хората, които са в момента на барикадите, така можем да кажем – тези хора, които отстояват наистина правата си, тези хора, които показват, че наистина има гражданско общество. Призовавам останалите български граждани да изтърпят малко, да бъдат солидарни с тях, защото те се борят, показват как трябва да се борят хората за своите права. Надявам се да стават повече. Надявам се след това решение, което ще вземат – сигурен съм, и ще си осигурят техните пари, които са ги приготвили вече, да стане още по-ясно за какво става дума. Така че, моля Ви, уважаеми граждани, подкрепяйте ги, бъдете силни! Само ние можем да свалим това правителство! Оставка!
#360 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли реплики? Не виждам. Последното изказване, надявам се, е на Вас, господин Аталай – може да ни върнете в темата с Пътната карта.
#361 · speech
Рамадан Аталай
ДПС
Благодаря Ви. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вече повече от два чáса слушахме изказващите се, но в нито един от тях не видях загриженост към онези, които са на барикадите. Защото всеки един, който излезе тук, защити собствената си теза за политическата си формация. Започвам от ляво, за да стигна вдясно. И всеки един, който излизаше на тази трибуна, се опитваше да каже какво е казало „Движение за права и свободи“ на миньорите. И сега ще Ви кажа какво казва „Движение за права и свободи“. Моля Ви да намерим онзи баланс, който е необходим, за да свалим напрежението в енергетиката на България. Всеки, който се занимава с енергетиката, му е ясно, че ситуацията в България не е лека. Ние от „Движение за права и свободи“ защитаваме протестиращите миньори и сме готови да направим всичко възможно, за да ги върнем на работните им места. Освен това трябва да направим и онова, което не е направено от всички правителства досега, защото, когато се започна да се говори за парични средства, винаги опозицията говори, че тези, които управляват, крадат – не минава една година, идват на власт, другата част започва да говори, че сега започнаха тези да крадат. От тези кражби, само мога да Ви кажа, че от 2018 г. досега от Плана за справедливия преход – 1 млрд. 270 милиона не са усвоени. От Плана за справедливия преход от 2018 г., ако тези средства бяха усвоени и преквалифицирани работници в Маришкия басейн и в другите работещи места, днес ситуацията нямаше да бъде чак толкова тежка. Разбира се, има много глупости, които свършихме в последните два месеца, особено в енергетиката, с голяма част от които и аз не съм съгласен. Но имайки предвид, ако не направим онова, което е необходимо – да намерим баланса, и ако Вие постоянно подканвате и обяснявате колко деца са умрели и колко ще се родят оттук нататък, което не е свързано с енергетиката, а свързвате онази вечер, когато са говорили от ПП, че „Движение за права и свободи“ са казвали, че няма да работят с тях и няма да влязат в коалиция с тях, бъдете убедени, че и там няма нито едно изречение за „Движение за права и свободи“. Колеги, лошо ли е „Движение за права и свободи“ да търси баланс в отношенията на политическите формации в парламента? Лошо ли е днес да се опитваме да намерим изход от създалата се ситуация в енергетиката? Лоши сме само защото сме от „Движение за права и свободи“, това ли е? Какво ли не чухме оттук! Като започнете от демократската криза, но нито един не стигна до тази ситуация, която е в момента с Плана за възстановяване и устойчивост, който трябваше да бъде представен в Европейския съюз още преди три години! Лошо ли е днес, че се опитваме по някакъв начин да излезем от ситуацията, когато са поети ангажименти от сега управляващите, които не са свързани с реалностите в енергетиката. Е, с какво сме лоши „Движение за права и свободи“?! Може ли да ни кажете! Лоши сме само заради това, щото искаме да има ред и дисциплина в тази държава! Колеги, в живота си никога не съм се взимал на сериозно, но „Движение за права и свободи“ винаги върши сериозни неща. Благодаря Ви. (Силни ръкопляскания и възгласи от ДПС: „Браво! Браво! Браво, браво, браво, браво!“)
#362 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Аталай. Не виждам желаещи за други изказвания. Прекратявам дискусията. Колеги, преминаваме към гласуване на Проекта за решение, който ни беше предложен и изчетен от председателя на Народното събрание господин Желязков в началото на дискусията. Няма да го чета отново. Моля, режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 120, против 46, въздържал се 1. Предложението е прието. (Реплика: „Прегласуване!“) Прегласуване – по искане на господин Ганев. Отказвате ли се? Няма нужда от прегласуване. Решението е прието. С това днешното заседание приключи. (Ръкопляскания и подсвирквания.) Следващото заседание ще бъде на 12 октомври 2023 г., четвъртък, от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 21,22 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Филиз Хюсменова Секретари: Александър Ненков Стоян Таслаков