Официален източник: parliament.bg
Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Ще започнем с декларация от група. Имате думата за декларация – заповядайте, господин Георгиев, от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ.
Госпожо Председател! Вчера станахме свидетели на безпрецедентна груба, системна и нагла намеса във вътрешните ни работи от страна на немския канцлер Олаф Шолц. Политик с падащ рейтинг си позволи безпардонно да наруши всички европейски принципи, като се намеси във вътрешните работи на България, но и това не бе достатъчно за него. Оглавяващият федералното правителство на Германия си позволи да изземе компетентност от страна на Европейския съюз и да влияе грубо върху двустранните отношения между България и Република Северна Македония, както и да изкриви естествените присъединителни процеси на югозападната ни съседка. След като за пореден път от страна на Германия бе призната македонската идентичност, език и история, бяха направени необективни оценки на реформите, извършени в Република Северна Македония. Беше извършена директна и груба кражба от българската история, но и това не се видя достатъчно на бундесканцлера. Той си позволи грубо да наставлява и заповядва на България, че не трябва да бъдат поставени нови условия за преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Следва да се запитаме с такива съюзници дали имаме нужда от врагове. След като Германия признава така наречения македонски език, дали Германия не трябва да признае и баварски, австрийски, швейцарски езици например? Тук е мястото да кажем, че категорично се противопоставяме на езиковото инженерство и създаването на отделни езици по чисто политически причини. Това са езици, които нямат историческа и лингвистична обосновка и основа. Дотук представихме фактологията относно едната страна от предателството спрямо историческата истина и справедливост и спрямо всички тормозени, бити, малтретирани и потискани наши сънародници в Република Северна Македония. Тази страна на предателството е немската. Другата страна обаче е управляващата в България коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. За да онагледя и тази страна, ще дам пример с една заета предателска позиция, може би под европейски натиск, от българския външен министър Мария Габриел. На среща на госпожа Мария Габриел, която е заместник министър председател, и господин Жозеп Борел – върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, която среща е проведена на 20 юни тази година в Брюксел – цитирам, госпожа Габриел реферира конкретно и към новата ескалация на говора на омраза и антибългарска реторика от последните дни, непосредствено след встъпването ѝ в длъжност на новата позиция, включително абсолютно неверни и неприемливи квалификации за български фашистки окупатор и други подобни, които са показателни за рязко влошената среда в Република Северна Македония по отношение на България и са контрапродуктивни за процеса на европейска интеграция на съседната ни страна. Дотук добре, но дебело подчертавам следващия момент: тя увери, че като външен министър ще се стреми към конструктивен подход и насърчаване на положителна динамика в отношенията и сътрудничеството. И още по-дебело подчертавам: без да отговаря на тези явни провокации, за да може да се подпомогне установяването на подходящ климат за очакваните конституционни реформи в Република Северна Македония, макар да беше скептична относно скорошната им реализация. Или – резюмирам, Мария Габриел е уверила, че няма да отговаря на явните провокации, а именно: ескалацията на говора на омразата, антибългарската реторика и квалификациите за българския фашистки окупатор. Единственият начин госпожа Габриел да разсее съмненията за извършено от нея национално предателство под европейски диктат и одобрение, би бил да извика незабавно немския посланик у нас за консултации заради нарушение на двустранните отношения между трети суверенни държави и вмешателство във вътрешните ни работи. Точно това бихме направили ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, ако управлявахме. Редно е българската външна политика, особено по отношение на нашите сънародници в Македония, да се ръководи от хора с изправени гръбнаци, а не вечно преклонени такива пред поредния европейски чиновник. Наблюдаваме пълна пасивност на управляващия политически псевдоелит в България. Министерството на външните работи на практика е подарено и предадено на Европейския съюз и работи под диктат и командване, докато министър-председателят е под командването на американския посланик и ходи в Брюксел съответно за последващ инструктаж. Редно е на немската страна да бъде обяснено ясно и категорично от страна на Министерството на външните работи, че за нас темата Македония е толкова важна и болезнена, че всяко вмешателство в нея е способно да застраши и да навреди на българо немските отношения. Също така трябва да стане достояние на германската държава и печално известните факти, че в Република Северна Македония по българските клубове се стреля, те се палят, хвърлят се камъни, създава се нарочно ретроактивно дискриминационно законодателство спрямо тях. Българи се бият по улиците на страната по всяко време на денонощието, не само когато е тъмно, дори и на обяд се случва това, както наскоро видяхме, като същевременно биват обиждани заради това, че са българи по произход. После се налага да бъдат транспортирани за лечение у нас с правителствени самолети – да напомня случая с Християн Пендиков и зверският побой, който му беше нанесен. Дори и по време на лечението си същите българи продължават да получават обиди и заплахи за живота си, при това множество такива. Крайно време е българската дипломация да се окопити и да вземе необходимите мерки, за да спре България да бъде превръщана в заложник на политическите интереси на Европейския съюз, които налагат разширяването на Съюза на всяка цена, дори и в нарушение на демократичните принципи и норми. На лице е координиран дипломатически натиск спрямо България, който цели да вкара Република Северна Македония в Европейския съюз, само че през задния двор на Съюза, потъпквайки българския национален интерес и напук на всякакви правила и европейски ценности, напук на очевидната истина. Правата на човека в Северна Македония не важат за гражданите, които ясно афишират българския си произход. Там е налице ярка дискриминация спрямо всеки, който се афишира като българин, като целта е ясна – българите в страната да мълчат за произхода си. Категорично осъждаме зачестилите случаи на побои и малтретиране на граждани на Северна Македония с българско самосъзнание и призоваваме Европейския съюз да обърне особено внимание на тези симптоматични случаи, показващи, че в Северна Македония има агресивна дискриминационна кампания срещу българите. Ясно се вижда, че говорът на омразата е превзел мнозинството от медиите в съседната държава и е превърнат в целенасочена държавна политика. В момента Европейският съюз е приел подхода да тика, бута и подпира Република Северна Македония, дори и с цената на това тя да не изпълнява така нареченото френско предложение – и тук да кажа на език, който е разбираем за евроатлантическата част от залата – няма така наречения феърплей, само и само да може Република Северна Македония да влезе в пакет с Албания. Редно е лидерите на Европейския съюз да се замислят дали евентуалното отделяне на Албания не би довело до по-бързото ѝ присъединяване и не би успокоило и без това напрегнатата обстановка в Република Северна Македония. Така на югозападната ни съседка няма да се налага да догонва скоростта на Албания и тя ще има достатъчно време, за да може да се реформира наистина, да започне да спазва правата на човека и принципа на недискриминация и чак след това да започне преговорният процес, както е редно. Завършвам с два цитата. Първият е на Гоце Делчев, който все още е изключително актуален и в днешно време. Гоце Делчев казва: „Другари, не виждате ли, че сега вече не сме роби на разпадащата се турска държава, а сме роби на европейските Велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин! Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещото им присъединяване към общото българско Отечество.“ Време е да спрем гаврата с българите и българската история, език и култура. Те не са разменна монета за политически цели. Време е да прославим историческата истина по света, за да знаят всички думите на Апостола на свободата Васил Левски, който казва: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки. Да бъдем напълно свободни в земята си, там, където живее българинът – в България, Тракия и Македония.“ Да живее Македония, да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Преминаваме към точка тринадесета от дневния ред: НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 2 ЮНИ 2023 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 90 ОТ 14 ЮНИ 2023 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Първата фиксирана точка за днес. Имате думата, господин Стоев, да прочетете Доклада на Комисията във връзка с обсъждането.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Указ № 90 на Президента на Република България, постъпил на 15 юни 2023 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 2 юни 2023 г., и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 27 юни 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 90 на Президента на Република България, постъпил на 15 юни 2023 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 2 юни 2023 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха – от администрацията на Президента на Република България: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и госпожа Иванка Иванова – съветник по правни въпроси. Професор Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията по правни въпроси Указа на Президента на Република България и мотивите към него. Тя посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на параграфи от 3 до 10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 2 юни 2023 г. Госпожа Друмева добави, че президентът приветства усилията на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока превенция и противодействие на корупцията в съдебната власт. От президентството приемат, че разпоредбите на параграфи от 3 до 10 от Законопроекта са приети без установените гаранции за откритост, съгласуваност и предвидимост на законодателния процес. В оспорените параграфи се предвижда предоставянето на независим статут на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата, като по този начин се възстановява едно положение, което вече е съществувало в органите на съдебната власт, но е изоставено. Президентът сочи, че сега действащата уредба относно статута на следствените органи е приета със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт през 2009 г. и тази законодателна инициатива е била ангажимент, който Република България е поела в преговорите за членство в Европейския съюз. В мотивите е отбелязано, че промените от 2009 г. са отразени от Европейската комисия като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза и приемането на параграфи от 3 до 10 от Законопроекта, с които се ревизира статутът на следствените органи, ще намали доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки. С Указа се отчита, че при приемането на разпоредбите на параграфи от 3 до 10 от Законопроекта са допуснати нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ПОДНС. Изтъква се, че оспорените разпоредби са от законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване в Комисията и в пленарната зала, като впоследствие същите са направени като писмени предложения по друг приет на първо гласуване законопроект, но поради противоречие с Правилника не са допуснати за разглеждане по същество и не са гласувани на заседание на водещата комисия. Отбелязано е, че гласуването на параграфи от 3 до 10 от Законопроекта в пленарната зала при тези нарушения на законодателната процедура не е съобразено с изискването на чл. 88, ал. 1 от Конституцията на Република България за обсъждане и приемане на закони с две гласувания.“ (Шум.)
Моля за тишина в залата!
„На следващо място в мотивите се подчертава, че водещата комисия в противоречие с ПОДНС не е изискала становища по направените писмени предложения от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от Висшия съдебен съвет. Посочва се, че обособяването на самостоятелни следствени служби и промяната в статута на Националната следствена служба засяга функционирането на съответните органи на съдебната власт и тези промени на основание и на Закона за съдебната власт налагат даването на становище от Висшия съдебен съвет. В Указа се отбелязва, че оспорените разпоредби имат бюджетни измерения и са свързани с управлението на имуществото на съдебната власт. Добавено е, че в процедурата по приемане на нормите липсва финансова обосновка, становище на Пленума на Висшия съдебен съвет или становище от министъра на правосъдието, което би могло да доведе до заплаха за независимостта на съдебната власт, както и за нейната способност ефективно да изпълнява своите конституционни функции. Изтъква се, че липсата на мотиви към писмените предложения не позволява да се прецени целесъобразността на приетите предложения, отразени в гласуваните от § 3 до § 10 разпоредби на Законопроекта, въпреки че ПОДНС изисква предложенията на народните представители между първо и второ гласуване да бъдат аргументирани. Посочва се, че видно от изказванията в пленарната зала, целта на мнозинството се изразява във възстановяване на независимия статут на следствието и изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата. От президентството отчитат обаче, че начинът на приемането на измененията противоречи на принципа на правовата държава, който изисква от законодателя да бъде последователен и предвидим и да създава съгласувана правна уредба, когато се урежда статутът на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби и тяхната функционална зависимост от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Госпожа Друмева допълни, че връщането за повторно обсъждане на Президента на Република България е инструмент за взаимодействие между институциите и механизъм за по-добро законодателство. Госпожа Друмева и госпожа Иванова уточниха, че оспорените разпоредби и промените в статута на следствените органи не са съпроводени с функционални изменения в статута, структурата и правомощията на Следствието в другите нормативни актове и следствените органи остават в зависимост от прокуратурата. В обсъждането взеха участие народните представители Стою Стоев, Надежда Йорданова, Бойко Рашков, Радомир Чолаков и Хамид Хамид. Госпожа Йорданова и господин Стоев посочиха, че от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепят връщането за повторно обсъждане на президента и няма да подкрепят Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в оспорената му част. Господин Рашков приветства съдържателната дискусия, като добави, че приемането на оспорените разпоредби е направено прибързано, но отчете необходимостта от промени, които да гарантират независимостта на следствените органи от прокуратурата. Народният представител Радомир Чолаков отбеляза, че още с приемането на разпоредбите относно съдебната власт през 1991 г. остават дискусионни въпросите за статута на Висшия съдебен съвет, както и структурата и статута на Следствието и взаимодействието му с органите на държавна власт. Той посочи, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще се въздържат от подкрепа на параграфи от 3 до 10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Господин Хамид обсъди мястото на следствените органи като част от съдебната власт и заяви, че няма да подкрепят Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и ще подкрепят връщането за повторно обсъждане на президента. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси без гласове „за“, 7 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 2 юни 2023 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоев. Откривам дискусията по второто обсъждане на Закона за съдебната власт, върнат от Президента на Република България съгласно чл. 101 от Конституцията на Република България. Има ли изказвания? Заповядайте, госпожо Йорданова.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим ветото на президента, а именно Указ № 90 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет в Четиридесет и деветото народно събрание на 2 юни 2023 г. Искам да засегна три много важни въпроса в този дебат. На първо място, ние считаме, че ветото трябва да бъде подкрепено, защото оспорените изменения в Закона за съдебната власт бяха приети при един недобър законодателен процес. Бяха основно, в голямата си част, предложения между първо и второ четене – пренесени текстове, които бяха отхвърлени по принцип на първо четене. Това противоречи на всички принципи на добър законодателен процес, който изисква открито обсъждане, включващо обсъждане, преценка на всички възможни влияния върху едно или друго законодателно решение. Това не се случи. Пороците на законодателния процес, които ние виждахме в поредица народни събрания, водят до ниско доверие в Народното събрание. Това е практика, която най-сетне трябва да съберем сили и да преустановим, защото липсата на дебат, липсата на добър законодателен процес води до лоши законодателни решения. Аз няма да се спирам върху това дали сега е моментът да преосмисляме ангажиментите, които сме поели в предприсъединителния процес към Европейския съюз, дали тогава сме взели добро или лошо решение. Преосмислянето на това дали през 2006 г. българският парламент е приел добро решение за промяна на статута на Следствието трябва да бъде направено след един широк обществен дебат. В сряда ние обсъждахме промяна в статута на разследващите полицаи. Явно въпросът за разследващите органи в България има нужда от ново решение. Това обаче трябва да се случи след комплексен дебат. Абсолютно неудачно решение е преди два дни да обсъждаме статута на разследващите полицаи – как да бъдат организирани, как да се случва разследването в МВР, два дни по-късно да обсъждаме какво да правим със Следствието, без да имаме ясна концепция за това как да бъдат структурирани разследващите органи, какви да бъдат техните функции и как точно да се управлява тази система. Струва ни се, че този дебат е удачно да се проведе след измененията в Конституцията, за които ние говорим в този парламент. Защо е необходимо да се подходи така? Защото въпросът за Следствието, неговото място, управление е и конституционен въпрос. Така че нека за този важен елемент в съдебната власт и въобще за това как се случва наказателното правосъдие в България да подходим систематично правилно. Първо да постигнем консенсус на конституционно ниво – какво точно ще се случи, и след това да преминем към дебатите на законодателно ниво – как точно да бъде структурирано Следствието, как точно да бъде управлявано и съответно какви правомощия да има. Да, съзнавам, че това е по-дългият път, но това е по-правилният и по-устойчивият път. Именно затова ние ще подкрепим ветото, наложено от президента, на част от измененията в Закона за съдебната власт и призовавам колегите от останалите групи да го направят, за да можем да проведем качествен, задълбочен дебат и да вземем едно добро решение. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Има ли реплики? Господин Нанков, за реплика ли сте? Не. Има ли други изказвания? Господин Балачев, имате думата. Виждам, че и господин Петров е готов с картата в ръка.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разглеждайки мотивите, с които президентът наложи вето на Закона и го върна обратно, аз не споделям всички негови аргументи, но има няколко, които са важни. За съжаление, ние трябва да признаем, че в желанието си да ускорим съдебната реформа като че ли прибързахме малко. Тук съм съгласен с госпожа Йорданова, че въпросът с функциите на разследващите органи – в момента те са два: разследващи полицаи, които са към полицията, от друга страна, Следствието, което пък е към прокуратурата – би следвало да бъдат обсъдени и да бъдат прецизирани в действително по-спокойна обстановка, в дебат. Моето мнение винаги е било, че Следствието трябва да бъде единно. То трябва да бъде равно раздалечено, от една страна, от полицията, защото там критериите за правилно и неправилно са малко по-различни от критериите, които Наказателно-процесуалният кодекс дава на това кое е законно и кое не; и от друга страна, да бъдат пък и равно отдалечени от процесуалния представител на държавата, какъвто се явява прокуратурата, от една страна, в съдебните процеси и от друга страна пък, ръководството, което настоящият Наказателно-процесуален кодекс дава върху Следствието. Така че нека да използваме – аз ще подкрепя ветото на президента именно поради няколкото аргумента, с които той го върна – действително да проведем един много широк, много сериозен дебат относно това по какъв начин ще структурираме разследващия орган; да го направим така, че той действително да спомага за разкриване, от една страна, на обективната истина, а от друга страна, да не е фактор за забавяне на делата, защото знаете, че в момента има изключително много дела, има нужда от поправка на много други текстове в Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи сроковете, в които трябва да се извърши едно досъдебно производство. Казвал съм го, ще го кажа и сега, че прекалено забавеното правосъдие е равно на липса на такова. Така че има доста неща, които трябва да бъдат обсъдени и да излезем с единно становище. Сега, дали ще чакаме промяна на Конституцията, както предлагат колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, мен ми се струва, че Конституцията е тежък закон, няма да можем да го подредим така бързо не само заради мнозинството, което изисква, а защото променяйки който и да е текст от Конституцията, променяме и едни от основните правила, по които се ръководи държавата. Пак казвам, нека да използваме ветото на президента, за да можем да проведем един много сериозен дебат и да направим разследващите органи действително, от една страна, независими и подчинени на закона, от друга страна, спомагащи за един по-добър наказателен процес, от какъвто очевидно България има нужда. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Балачев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Едно нещо все пак ме радва, че законодателната дейност на ВЪЗРАЖДАНЕ вече се обсъжда в поредно Народно събрание, особено първият законопроект, който ние внесохме. Предполагам, на всички Вас е ясно вече, че независимостта на Следствието ще бъде постигната чрез нашия законопроект за промени в Закона за съдебната власт – дали сега, дали на следващ етап, но това ще стане. Дали преди вето, дали след вето, този законопроект очевидно ще бъде приет, дори и да бъде модифициран в една или друга насока. По отношение на ветото на президента в Указ № 90 от 14 юни, с който се връщат § 3 до §10 на Законопроекта за Закона за съдебната власт, аз бих желал да се спра на т. 1 от мотивите към ветото, тъй като те са доста интересни и, да кажем, че не са и правни мотиви. Защо? В тях четем, че чрез приетия законопроект се възстановява едно положение, което вече съществува в органите на нашата съдебна власт и е било изоставено, тъй като Четиридесетото народно събрание през 2009 г. е направило тогавашната промяна, с която е подчинило Следствието на прокуратурата, с цел – цитирам: „ефикасното и прозрачно функциониране на досъдебното производство и поради общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функциите на следствените органи в Република България“. На следващо място, в мотивите към т. 1 от ветото, приетият с решение на Народното събрание Законопроект от 2 юни: „би уронило доверието на органите на Европейския съюз и останалите държави членки, както способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и в…“ – забележете – „ефективността и безпристрастността на националната наказателно-правна система“. Тук държа да Ви кажа няколко неща. На първо място, този екип на президента, който е писал тази част от мотивите, е изпуснал да посочи, че по отношение подчиняването на Следствието, което бе приключено през 2009 г., и цитирам: „по този начин приетият през 2009 г. Закон за съдебната власт става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България в Европейския съюз и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по договора за присъединяване“. Тоест тогава Народното събрание е направило нещо само и само да не се активират някакви предпазни клаузи и да не изпуснем това членство, което сме получили в Евросъюза. И тук държа да Ви напомня още нещо. Освен че през 2009 г. под давление на Евросъюза Народното събрание е подчинило Следствието на прокуратурата, да Ви напомня, че малко по-късно, отново под давлението на Евросъюза, бе създадена и Специализираната прокуратура, и Специализираният съд, и то отново с мотиви на Европейската комисия, които отново ще Ви зачета: „Първият доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването към Европейския съюз е акцентирано в него върху очакванията на Европейския съюз в България да бъдат създадени устойчиви структури на ниво Следствие и правоприлагане, които да създадат възпиращи сигнали.“ През 2010 г. в Доклада на Европейската комисия е записано изрично: „Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и се провалят в съда.“ И под давлението на този доклад на Европейската комисия какво прави българското Народно събрание? През 2011 г. – в „Държавен вестник“, бр. 1, съответно и бр. 13, създава Специализирана прокуратура и Специализиран съд. И за 12 години кое се промени, след като Европейският съюз тогава ни е критикувал и ни е накарал да направим специализирани и устойчиви структури по отношение на разследването? Кое се промени и кое се усъвършенства по отношение на досъдебното производство? „Процедурите не станаха прекалено формални ли…“ – цитирам Доклада на Европейската комисия – „…не се проваляха в съда ли, повиши се инициативата и професионалният капацитет ли? Нищо подобно!“ Нищо подобно, защото само миналата година, краят на март месец, именно Четиридесет и седмото народно събрание, в което бяха една голяма част от Вас, закри Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Така че лицемерието на европейските институции, от една страна, и наведеността на българските държавни власти към тях, към техните променящи се критики и указания – всъщност държа да посоча само едно нещо – очевидно е, че в тази си част ветото съдържа единствено политически мотиви и е насочено само и единствено срещу законодателната дейност на ВЪЗРАЖДАНЕ. Защо? Защото с последните изменения през 2009 г. Следствието бе подчинено на прокуратурата и резултатите ги видяхме всички ние. Следствието, за съжаление, бе използвано за политически поръчки, бе използвано като инструмент срещу неудобните и бе използвано за нуждите и целите на щенията на ръководните органи на прокуратурата. И ние именно това се опитвахме да променим, когато с параграфи от 3 до 10 за съдебната власт възстановихме независимия статут на Следствието. И забележете, в мотивите не се казва, че това нещо е незаконосъобразно, казва се, че то било изоставено, тъй като ние сме поели едни ангажименти след едни критики от страна на Европейската комисия! Държа да напомня на президентската институция, тъй като съм сигурен, че в момента и президентът гледа, и неговият екип настоящата дискусия – уважаеми господин Президент, мисля, че твърде скоро забравихте, ще се навършат скоро три години, откакто екип на Специализираната прокуратура влезе в президентството, само да Ви напомня, уважаеми господин Президент, че тогава освен специализирани прокурори имаше и военен следовател, защото едно от двете досъдебни производства се водеше от Военната окръжна прокуратура. И, уважаеми господин Президент, независимостта на Следствието означава ние да обезпечим едно наистина безпристрастно разследване в рамките на правомощията, които то има като независим орган по смисъла на Конституцията на Република България, и да прекъснем тези процеси, които в последните вече 14 години правят така, че българското следствие да бъде използвано като една маша. И държа да посоча конкретно по отношение на мотивите в т. 1, тъй като те са единствено политически мотиви, обвързани с някакви ангажименти към евроинституции, аз не мога да коментирам екипа на президента, но специално по отношение на т. 1 за мен изглежда, че мотивите са писани от хора, които са виждали Националното следствие само когато са минавали по „Г. М. Димитров“, возейки се в служебната кола на президентството. Ще помоля Народното събрание, когато обсъждаме днес този законопроект, да се съобрази с мотивите на вносителя на Законопроекта, да гласува по съвест. И нека да направим така, че да не оправдаваме липсата на съдебна реформа с необходимост от обществен дебат от някакво обсъждане, защото тези, които говорят за обществен дебат в Четиридесет и деветото народно събрание, не са внесли нито един законопроект за съдебна реформа, а сляпо гласуваха законопроектите, внесени от служебното правителство. Те изоставиха съдебната реформа, но преди малко тук Ви говореха за необходимост от широк обществен дебат на съдебната реформа, каквато те не са внесли в Четиридесет и деветото народно събрание досега. Внесе я ВЪЗРАЖДАНЕ. Затова се надявам българските граждани, които гледат тези дебати, да преценят как се гласуват законопроектите, свързани със съдебната реформа в България – дали с оглед справедливост за тях, или само и единствено като плод на политическата уговорка, която ще видите след малко при резултатите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Петров. Реплика – господин Иванов, имате думата, и втора реплика – господин Рашков.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, вярно е, че това е политическа трибуна преди всичко, но все пак е добре в изказванията си да се придържаме към тесния предмет на точката, по която говорим. Всичко, което наведохте като аргументи в частта „Европейска комисия“, е напълно несъстоятелно към предмета на точката, защото големият разговор е днес…
Написано е в мотивите. Не си ги чел!
Големият разговор е днес и е следният: може ли да приемаме законопроект, както каза колегата Йорданова, с радикални изменения между първо и второ гласуване? Може ли да приемаме изменения, правени на коляно? Според нас това не е правилно, а всъщност е и по-малкият проблем. По-големият проблем, колеги, се свежда до това, че в момента се води обществен разговор между повече от три групи в Народното събрание за това как следва да се структурира българската прокуратура, за това какви правомощия следва да има Следствието, какви правомощия следва да има главният прокурор, каква ще е структурата на Висшия съдебен съвет? И в навечерието на този процес ние да приемаме тези изменения, според нас не е правилно. Завършвам с това, господин Петров, че всъщност ние оценяваме идеята за по-голяма самостоятелност на Следствието, не е задължително да е лоша, напротив, но начинът, по който се случва този процес, не го одобряваме. Това не е правилният начин да се движи законодателният процес. Благодаря Ви.
Кой е правилният?
Правилният е ГЕРБ да Ви диктува.
Сега ще гласувате с ГЕРБ! (Шум и реплики.)
Моля, не от място!
Сега ще гласувате заедно с ГЕРБ. (Шум и реплики.) Сега ще гласувате заедно с ГЕРБ!
Господин Ганев, ще чакам да се успокоите. И чуйте следващата реплика на изказването си, господин Петров. (Шум и реплики.) Имате думата, господин Рашков.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз искам да обърна внимание само на няколко момента. Може би колегата Петров не трябваше да пропуска това, че въпросът за Следствието интересуваше много политически сили преди доста години – преди 15 години. И всички можем да си зададем въпроса, защо такова голямо внимание върху следствените органи къде да бъдат…
Защото е важно!
…за да постигнем това, което всички сега разбрахме – позорното явление „дела на трупчета“, колеги, уважаеми народни представители. Тази част на Народното събрание (народният представител Бойко Рашков посочва централния блок на залата) не е взела участие в сливането на следствените органи в нашата страна с прокуратурата и ерго, косвено не е взела участие, този отрязък от Народното събрание, (народният представител Бойко Рашков посочва централния блок на залата) в това позорно явление „дела на трупчета“, което бие пряко върху принципа на справедливост в нашата страна. За усещането на липса на справедливост. И за тези, които направиха тази промяна в Конституцията, вливане на следствените органи в съдебната власт, и по-конкретно в прокуратурата, сега трябва да дадат отговор пред цялото общество за делата на трупчета, за техния бивш главен прокурор вече, слава на Бога! Защото чувството за липса на справедливост се дължи точно на тази институция – на прокуратурата, в която се положиха огромни усилия да се инсталират удобни за някои политически сили ръководни длъжностни лица.
Следствието.
Следствието и можете да продължите нататък, уважаеми господа от другите политически партии и групи. Можете да присъедините към прокуратурата, когато си инсталирате друг подобен на Гешев главен прокурор и на Цацаров, и полицейските разследващи органи, защото за тях се забравя. Можете да инсталирате към прокуратурата, да ги аташирате и разследващите инспектори от митниците. Можете също така да сложите в прокуратурата на пряко подчинение на такива като Гешев и разследващите органи във военните подразделения, така наречените военни полицейски разследващи органи, всичките да можете да ги командвате от едно-единствено място, тъй като очевидно се оказа в практиката в последните години, че това е много лесно и политически много удобно. Така че тук аз съм съгласен в много голяма степен с онова, което започна господин Петров, което беше обсъждано доста внимателно и доста професионално в Правната комисия. Лично аз съм много удовлетворен и го изразих съвсем откровено, но тук има сериозен политически проблем, сериозен политически въпрос. Тези, които направиха това в нашата страна, да кажат защо са го направили. Каква е била целта – дали да укрепят принципа на справедливост у нас, или да го разрушат тотално с делата на трупчета. Благодаря Ви.
Браво!
Благодаря Ви, господин Рашков. Има ли трета реплика? Не виждам. Дуплика – господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. По ред на репликиращите. На първо място, уважаеми господин Иванов, трудно ми е да направя дуплика на човека, който не е прочел точка първа от мотивите на Указ 90 от 14 юни, където изрично е записано следното: „След приемането на ЗСВ от 2009 г. Европейската комисия отбелязва, че внедряването на служителите в Националното следствие, прокуратурата може да се възприеме като стъпка за постигането на по-ефикасно използване на ресурсите в досъдебната фаза. По този начин приетият през 2009 г. ЗСВ става част от законодателните промени, с които приключват първите три години от членството на България и отпада рискът от активиране на предпазните клаузи по Договора за присъединяване. Сегашното положение, ако бъде прието, би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите държави членки, както способността на страната да изпълнява пълноценно своите ангажименти, така и ефективността и безпристрастността на националната наказателноправна система.“ Половин страница оправдания с европейски комисии, доклади, регламенти и каквото се сетите още. Съжалявам, че Вие, господин Иванов, след малко ще гласувате именно заедно с Вашите коалиционни партньори от ГЕРБ и ДПС за това, че българското следствие към момента не може да придобие независим статут. Съжалявам, че Вие толкова много говорихте срещу президентската институция и срещу служебното правителство – Вие и ГЕРБ, и сега ще подкрепите това вето, защото това е единствено плод от една конюнктура, повтарям, в мотивите, които са по точка първа. Все пак за пълнота държа да посоча, че ако бъде прието ветото, когато се разглежда този закон ние, ще се съобразим с мотивите в точка четвърта, които касаят както финансовата обосновка, така и уреждане на имуществото на съдебната власт и в тази насока държа да посоча, че ние ще се съобразим и ще преработим нашия законопроект, така че Следствието наистина да получи своята финансова обезпеченост като независима институция, а също така и по отношение на имуществото, което следва да управлява, което ще му се даде от съдебната власт. По отношение на господин Рашков. На първо място, уважаеми господин Рашков, радвам се, че някой все пак е слушал тези девет минути и половина, които говорих, разбрал е какво казвам. Ще Ви помоля да си вземете и изказване, тъй като поне за една част от средната част от залата е удоволствие да слуша това, което говорите. Уважаеми господин Рашков, хубаво е, че и Вие дадохте пример, тъй като сте и практик с дългогодишен опит, и умеете да боравите със словото и не само в пленарната зала, да чуят останалата част от народните представители отново, че наистина, за съжаление, Следствието беше използвано вече 14 години с тези промени и 2006 г., и 2015 г. – последната, за да се създадат тези дела на трупчета, които са удобна маша срещу неудобните в България. Това нещо трябва да приключи. Единственият начин това нещо да приключи, за съжаление, на всички евроатлантици и верни поклонници, кланящи се на различни евроинституции, е като възстановим независимия статут на българското следствие. Благодаря Ви.
Какво значи независим? Кой е независим?
Благодаря Ви, господин Петров. Други изказвания? Госпожо Рангелова, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз разбирам, че от 2 юни, когато приехме този законопроект до днес политическата обстановка изключително много се промени, затова виждам, че и настроенията в залата са коренно променени. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господата вляво, ако обичате, моля за тишина.
Моля обаче, когато обсъждаме сериозни теми, да се опитате да забравите за политическите си договорки, които в рамките само на две седмици Ви люшкат от ляво вдясно, в център, по различни мотиви сте принуждавани да приемате или да отхвърляте различни законопроекти. Истината е, че този законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ не е някакъв нов законопроект, който ние сме си измислили сега, нито пък е просто някаква самостоятелна инициатива просто за да изменим Закона за съдебната власт. Това е Законопроект, който последователно внасяме от Четиридесет и шестото народно събрание до настоящето. Това е Законопроект, който Вие много добре знаете, че беше част от така наречения пакет законодателни промени, касаещи разследването на главния прокурор. Когато Вие, уважаеми политически партии – част от управляващото мнозинство ПП, ДБ, ГЕРБ, ДПС, нямахте механизъм, нито бяхте успели да се договорите, да намерите съответните хора от Висшия съдебен съвет, които да сменят неудобния Ви вече главен прокурор, изключително радушно приемахте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ, с което се дава възможност за разследване, респективно отстраняване фигурата на главния прокурор. Когато ние говорехме, че това е един работещ механизъм и привеждахме в редица заседания, както на Правната комисия, така и в пленарната зала продължили n на брой часове, само и единствено последователни, аргументирани юридически аргументи защо това е възможно и защо това винаги е било възможно, дори и по действащата Конституция, която Вие искате да променяте, тогава Вие някак си се съгласявахте, защото това беше и мотивът Ви, уважаеми колеги от ГЕРБ, да гласувате на 2 юни в подкрепа на този законопроект, за да имате възможност, алтернативна възможност, с която да отстраните господин Гешев от поста на главен прокурор. Това е истината. Сега виждам огромна промяна във Вашето настроение и аз я разбирам – Гешев вече не е главен прокурор, очевидно настоящият Вас лично не Ви тревожи, нямате нужда от някакъв механизъм за разследването му. Когато се говорят мотиви, госпожо Йорданова, защо трябва да връщаме нещо старо, как това не можело да се случи по този начин, ами аз ще Ви напомня, че това, което Вие сега искате да променяте като конституционна реформа, да ограничавате правомощия, първоначално искахте да махате фигурата на главния прокурор, това не е ли връщане към нещо, когато назад в годините не е имало такава фигура? Значи да връщаме нещо старо очевидно е налице някаква обществена необходимост, някаква промяна в обществените отношения. Не може, когато на Вас Ви е удобно да връщаме нещо старо, то да е целесъобразно, да е обществено необходимо, а не самоцел, а когато друга парламентарна група изложи сериозни аргументи защо е необходимо да се възстанови предшестващ, съществуващ обществен ред, то за Вас вече да бъде окачествявано с етика самоцел. Не, не е самоцел и Вие много добре знаете. Когато се защитават от тази трибуна едни изключително рехави аргументи, каквито са в мотивите на президента по отношение на това как бил минал на бързо четене този законопроект, как не бил придружен със становища, били минали като редакционни технически поправки, защитаваните от колегата предложения, аз ще Ви моля, уважаеми народни представители, да си спомните няколко неща. Спомняте ли си как в Четиридесет и осмото народно събрание приехме Изборния кодекс? Спомняте ли си как първоначалните предложения на вносителите бяха 18 параграфа, но господин Стоев – помните Вие, тъй като бяхте член на Правната комисия, и тогава в 18-часово заседание на Правната комисия Вашата парламентарна група, парламентарната група тогава на „Демократична България“, парламентарната група на ГЕРБ и ДПС от 18 параграфа ги направихте, ако не ме лъже паметта, между 60 и 80.
Само 90 предложения имаше на Кирил Петков.
Общо всички, да. Значи тогава беше възможно. Спомняте ли си, колеги, как в пленарната зала от 60 станаха 90 и кусур параграфа точно по метода технически и правно-технически редакционни поправки? Помните ли как върнахме нещо старо? Върнахме хартиената бюлетина, но тогава това не беше проблем за Вас. Просто защото, когато Вие целите нещо като мнозинство, то е обществено необходимо и полезно. Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме нещо последователно в продължение на три народни събрания, когато то е подкрепено с достатъчно сериозни аргументи, изведени от действащото ни законодателство, то обаче вече е проблем, защото противоречи на Вашите политически интереси. Тук е мястото да Ви припомня и че когато се е взело решение през 2009 г. Следствието да стане част от Прокуратурата на Република България, отново е имало същия дебат, който е стигнал и до Конституционния съд, че и тогава не е минало на две четения. Но тогава, уважаеми колеги от Демократична България, това също не е било проблем за Вас, защото е било Ваше предложение, както не е било проблем и за Конституционния съд. Трябва да Ви кажа, че тази промяна, която за кратко даде надежда в очите на следователите, се посрещна изключително добре от тях, тъй като не отговаря на истината, изложена в мотивите на президента, че тази промяна щяла да доведе и нейната цел била да се даде възможност за едно по-широко, обхватно, прозрачно разследване, тъй както каза и господин Рашков, тя единствено доведе до дела на трупчета, защото следователите от оперативно самостоятелно разследващи органи, които имаха възможност сами да ръководят разследването и да дават заключителни становища, различни от прокуратурата, с промяната от 2009 г., бяха лишени от това. Те се превърнаха в едни разследващи полицаи, които трябваше да изпълняват нарежданията на прокуратурата, каквато очевидно е била целта на промяната на Закона през 2009 г.
Същите реформатори.
Когато се говори, че това трябва да бъде дебат в спокойна обстановка и в сферата на широка съдебна и конституционна реформа, моля, първо, да ни кажете каква е конституционната реформа, която Вие предлагате, тъй като до момента нямате такава, поне не е написана, не е с ясни параметри? Аз считам, че това говорене отново цели едно изключително шиканиране на смислени поправки в законодателството само за да можете да имате тема, с която да грабнете Вашите избиратели, че предстои нещо уникално, нещо изключително, което обаче ние не знаем какво е. Аз ще Ви моля да намерите ветото и по-скоро мотивите в него са абсолютно бланкетни и неправилни, и несъстоятелни, и преосмислите начина си на гласуване, и потвърдите позициите, които имахте само преди две седмици. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Реплика.
Процедура ли, господин Ганев? Реплика, първо, госпожа Йорданова, господин Стоев, и Вие сте трета реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема колега Рангелова, вземам реплика за да уточня фактите. Вие обичайно не бъркате във фактите, но явно този път се налага да Ви поправя. Позицията на „Демократична България“ на колегите от „Продължаваме Промяната“ относно това как трябва да изглежда законодателният процес винаги е била последователна. Аргументите Ви от 18-часовото заседание за изменения в Изборния кодекс са неправилни. Ние през цялото време и в Правната комисия, и в пленарната зала, се противопоставяхме на този подход. Не само в дебата, внесохме и конституционна жалба, оспорвайки голяма част от тези новосъздадени параграфи между първо и второ четене. Така че аз не виждам никаква разлика от поведението ни тогава и сега. Що се отнася до измененията през 2009 г., колеги, може би трябва да припомня, че „Демократична България“ беше създадена през април 2018 г. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Втора реплика – господин Стоев, имате думата. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата!
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Рангелова, Вие неправилно правите паралел между процеса, който се случи с приемането на Изборния кодекс, и процеса, който се случи с приемането на промените в Закона за съдебната власт. Защо? Защото предложенията, които се направиха между четенията за изменение и допълнение на Изборния кодекс, бяха извън предметния обхват на Закона. Ще Ви прочета какво гласи нашият правилник – чл. 80 не е променян и в Четиридесет и деветото народно събрание в тази му част: „Предложенията, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася с решение.“ По-надолу, в чл. 81 се казва, че това решение се препотвърждава и от пленарната зала. Когато обаче едни норми са отхвърлени в законопроект на първо четене, имаме друга норма, за която нашият правилник казва, че тези предложения не могат да бъдат внасяни между четенията на друг законопроект, и това е в чл. 79, ал. 2: „Разпоредбите на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не могат да бъдат внасяни и разглеждани повторно.“ Така, „с изключение“, така, „предложенията, направени по реда, които са отхвърлени от Народното събрание, не могат да бъдат внесени и разглеждани повторно като законопроект.“ Тук обаче нямаме норма, в която се казва, че Комисията или пленарната зала се произнася с решение. Между другото, тук трябва да отбележим грешката на председателя на Народното събрание, че в нарушение на Правилника, тъй като той направи аналогия с предложения, които излизат извън предметния обхват на Законопроекта, а не по чл. 79, тук грешката на председателя на Народното събрание беше, че изобщо допусна до гласуване допустимостта на тези предложения, защото такъв ред по нашия правилник няма. Не може да се прави аналог. Госпожа Йорданова каза, че ние винаги сме казвали, че предложенията, които са направени извън предметния обхват на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, са недопустими и сме гласували против. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоев. Господин Цончо Ганев – за трета реплика. Няма го в залата. Дуплика – госпожо Рангелова. Има ли други желаещи за изказвания?
Колеги, тъй като репликите Ви в значителна степен се припокриват, ще използвам правото си в един отговор да отговоря и на двамата. Може би неправилно съм била разбрана, когато се обърнах към Вас във връзка с 18-часовото заседание. Дадох пример, тъй като Вие бяхте участници тогава в Правната комисия и много добре си спомняте какво се случи с параграфите, които се удвоиха, и така нататък, как в пленарната зала значително набъбнаха. По отношение на нашите предложения, които бяха залегнали в Закона за съдебната власт и бяха отхвърлени на Правната комисия, трябва да Ви напомня, колеги, че те касаеха механизма за разследване на главния прокурор. Спомняте си, че на 2 юни в пленарната зала огромна част от нашите предложения по този законопроект бяха оттеглени от колегата Петров именно поради настроенията на залата. Не е като да не се е случвало и най-малкото се случи онзи ден – в сряда, на Правната комисия, когато Вие, в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, обсъждайки Общия законопроект по Наказателния кодекс, внесохте предложение, което по никой начин не кореспондираше с никой от текстовете на вносителя. Не е като да не реагирахме от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, но тъй като Вие имате мнозинство както в пленарната зала, така и в съответните комисии, разбира се, погазихте Правилника, когато за Вас е угодно, допуснахте предложенията на госпожа Йорданова, които не кореспондираха с какъвто и да било текст на вносител, така че, колеги, да си говорим, че това не се е случвало и какво пише в Правилника, не е етично и коректно.
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Лично обяснение – господин Стоев, имате думата. След това – изказване от парламентарната група на „БСП за България“, госпожа Мая Димитрова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Рангелова, не е лошо, когато казвате факти, да ги казвате докрай. Аз отчетох факта, че Вие имахте възражения срещу това, че тези предложения са постъпили извън предметния обхват на Законопроекта. Нашият правилник какво гласи тогава – че се подлага на гласуване от Комисията? Аз като председател съм спазил Правилника и мнозинството е решило, че те са допустими. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така, както беше и в Изборния кодекс. Но пак трябва да повторим: това е процедурата в нашия правилник при предложения, които излизат извън предметния обхват на Законопроекта. Когато са предложения, които са отхвърлени на първо гласуване, нашият правилник не познава процедура, която Комисията или Народното събрание да допусне отново да се гледат като предложения по законопроект между двете четения! Моля Ви, не бъркайте двата реда, защото във Вашите изказвания си личи, че ги смесвате, а те са съвсем различни. (Шум и реплики.)
За изказване – първо госпожа Димитрова има думата, след което сте Вие, господин Василев. (Шум и реплики.) Моля да се изслушваме! Имате думата, госпожо Димитрова.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В днешното заседание като точка от дневния ред ние разглеждаме Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който беше приет от Народното събрание на 2 юни 2023 г. Това обсъждане се налага заради наложено вето на президента с Указ № 90 от 14 юни 2023 г. Ние от БСП подкрепяме ветото на президента. На 2 юни, когато в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, беше внесен този законопроект изненадващо, поне за парламентарната група на БСП, още тогава казахме, че така не се приемат закони, че е недопустимо законопроект, който не е гледан на второ гласуване в Комисията по правни въпроси, да влезе на второ гласуване в залата. За съжаление, не бяхме чути и този законопроект стана факт. Мнозинството прие Законопроекта и резултатът е налице. В случая хубавото е, че част от колегите от мнозинството, което прие този законопроект, са склонни да обмислят и да предложат текстове. Да, вероятно Следствието трябва да е независимо, вероятно Следствието не трябва да бъде към прокуратурата, но това ли е начинът да се правят съдебни реформи?! Не би ли следвало, когато се приемат такива законопроекти, обстойно да бъдат обмислени, да бъдат дискутирани първо в Правна комисия, след това да бъдат предложени в залата. Ние от БСП сме последователни – както, когато беше предложен Законопроектът, така и сега ще бъдем такива. Ние гласувахме против този законопроект и сега ще подкрепим ветото на президента. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Има ли реплики? Не виждам. За изказване – Радостин Василев, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, държа да ми направите после реплика и да кажете дали съм излъгал. За българското общество в момента не става много ясно какво се случва след ветото на президента, но, господин Петров, случва се това, че за един месец – от 2 юни, ГЕРБ ще преживеят жесток катарзис и ще гласуват за ветото на президента, за да не мине Вашият законопроект. Спомням си много добре моето изказване, то беше единствено и само по Правилника – че не е това начинът, по който трябва да се гласува. Бих подкрепил едно нормално изваждане на следствието от прокуратурата. Спомням си изказванията на ГЕРБ тогава. Това за тях беше единствената спасителна лодка, за да атакуват Гешев и да търсят вариант за неговото отстраняване. Използваха Вашия законопроект. Поздравявам Ви за това, че три парламента го пускате неотменимо един след друг, но истината е, че катарзисът вече е ясен – ГЕРБ не ги е страх от Гешев и не им трябва Вашият законопроект. Господин Балачев изведнъж трябва много да разсъждава, сериозно да обмисля този проект, с широко обществено обсъждане, а на 2 юни много бързо Ви подкрепиха без никакво обществено обсъждане и в противоречие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предполагам, че дотук не е изненада това, което става. За съжаление Вашият законопроект ще се превърне в конюнктурна жертва на отвратителните мнозинства в това Народно събрание, които не искат да правят законопроекти, господин Петров, а искат да упражняват политиката по един превратен начин – да си пазят имунитетите, да използват парламента като параван за прикритие на тежко организирана престъпност. Това е истината! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Василев. За реплика – господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, на репликата би трябвало да изразя несъгласие с Вас, аз обаче съм съгласен, че наистина имаме само за един месец коалиционен катарзис в групата на ГЕРБ-СДС. Очевидно е от рокадите на върха на прокуратурата. Разбира се, това гласуване, което след малко ще бъде ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС – коалиционно, и БСП, то ще бъде плод на политическа конюнктура, а не на едни правни и юридически доводи, които би следвало да бъдат посочени в законодателната ни дейност. Не съм съгласен за едно нещо с Вас, господин Василев – защо забравихте БСП, които заявиха преди малко, че те са принципни и последователни? Държа да Ви зачета стенограмата от първото разглеждане на този законопроект на 26 януари 2023 г. – тази година, когато бе приет на първо гласуване. По-точно изказването на госпожа Корнелия Нинова, която е изключително последователна, така: „По отношение на мястото и ролята на следствието в годините са приемани решения – кое за добро, кое за зло, ролята и мястото на Следствието са местени ту в изпълнителната, ту в съдебната власт. Предложението на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ в този закон ние определяме като добро. Това Ви казвам не само като депутат в момента, а като бивш следовател, който е водил реални разследвания. Работили сме с господин Рашков в Следствието по едно и също време и напълно подкрепям това, което той каза, трябва да уважим тази юридическа експертиза. Обръщам се към депутатите от „Продължаваме Промяната“, които продължават да оспорват закона на ВЪЗРАЖДАНЕ, въпреки че техният депутат и може би най-подготвен по тази тема – господин Рашков, им каза, че предложението е добро. Отделянето на следствената служба като независим орган ще гарантира по-добрата, по-обективната работа без зависимости, с реален резултат. Ето защо ние този законопроект ще го подкрепим.“ Уважаеми господин Василев, не говорете единствено за катарзиса на ГЕРБ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето, господин Петров.
Кажете и за катарзиса на БСП, който се случи най-вероятно, не мисля, че се случи най-вероятно след една среща с вече бившия главен прокурор по отношение на първия мандат. (Шум и реплики.) Това Вие искам да го кажете, а не аз. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има ли други реплики по изказването на господин Василев? Не виждам. Дуплика – заповядайте, господин Василев.
Господин Петров, думата катарзис явно ще стане интересна за това Народно събрание. Заради смисъла на тази дума и нейното семантично значение аз съм независим народен представител, най-отзад в залата съм, самостоятелен, защото цели парламентарни групи, господин Петров, изживяват брутални катарзиси в рамките на няколко месеца, самоунищожавайки се, наричат тези, които спазват своята принципност, предатели. От опит Ви го казвам, да го знаете. Относно БСП – сигурно е така. Това е стенограма, предполагам от заседание на Правна комисия.
От пленарната зала е.
Да, от пленарната зала. Сигурно трябва госпожа Нинова да отговори. Истината е, че няколко пъти споменахте Бойко Рашков. В тази връзка неговата позиция и преди, и сега е за подкрепа на излизането на следствието от прокуратурата. Много професионално е аргументирана. Самият аз съм жертва на един прокурор, който заповядва на един следовател да ме занимават с глупости в следствието. Но извън тази тема, чудя се Бойко Рашков как можа да се наведе толкова много и да направи коалиция с ГЕРБ – ей това не мога да разбера! Питах го в залата – професионалист, с опит, на достолепна възраст, постигнал доста неща, натисна бутона на коалицията ПП, ДБ и ГЕРБ! Това е по-важният въпрос.
Има ли други изказвания? Господин Йорданов и госпожа Нинова. Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, госпожо Председател. Ще чакаме отговор от госпожа Нинова и на мен ще ми е интересно какво ще каже. Ние от „Има Такъв Народ“ не си променяме мнението за разлика от ВЪЗРАЖДАНЕ, колкото и странно да звучи в тази зала, те са последователни. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Следствието трябва да бъде отделено от прокуратурата, то е ясно на всички, както е ясно на всички, но е хубаво да е ясно на българските граждани, защото ние тук в залата си знаем какви игрички се играят. Не е тайна кой кога приглася на някоя партия, кога прикляка, кога излиза от залата, включително и от ВЪЗРАЖДАНЕ сте правили този номер на моменти. Истината е, че българските граждани трябва да знаят, че това с отделянето на Следствието от прокуратурата беше страх на ГЕРБ от Иван Гешев. В момента, в който Гешев не е главен прокурор, това не е необходимо и те трябва по някакъв начин да дундуркат коалиционния си партньор от ПП-ДБ, защото иначе сглобката, както се изразява великият юрист във вселената Лена Бориславова, може да се разпадне. БСП – те са много добър политически ветропоказател, защото, както госпожа Нинова си късаше ризата, образно казано, излизайки от залата, за въвеждане на машинното гласуване, така и след това си скъса ризата и се хвърли като Матросов на амбразурата за хартиеното гласуване. За ПП-ДБ е излишно да говорим, защото при тях желанието за власт на техните лидери, ще ги накара да гласуват всичко с всички, за всичко, с всеки, особено с ГЕРБ и ДПС. Другото доказателство, което е за това, че този закон вече не им е нужен, тъй като няма страх от Гешев, е това, че председателят на парламента най-накрая се сети, че има Комисия за имунитетите и е назначил там служебен временно, как да кажа, председател, който най-накрая да събере тази комисия и да започнат да правят този цирк с имунитетите, за да може да дундуркат, както казва, не, да мотат, или как беше, шест месеца процедурата, за да може Бойко Борисов да има имунитет. Вече не им трябват шест месеца, защото Гешев го няма. В крайна сметка ще си направя сам опровержение за нещо. Другата последователна група в това Народно събрание са ПП-ДБ, които това, което заявиха на записа, че ще нарушават законите, абсолютно последователно го правят. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ИТН.)
Има ли реплики към изказването на господин Йорданов? Заповядайте, господин Петров, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Една кратка реплика. Уважаеми господин Йорданов, моето лично убеждение е, че последователността на ВЪЗРАЖДАНЕ е странна, тъй като специално този закон ние го внасяме още от Четиридесет и шестото народно събрание, в което дори не участвахме. Тогава го изпратихме на парламентарните групи и винаги сме гласували за този законопроект, който е внесен от нас. Не така стои въпросът с другите парламентарни групи, които менят подкрепата си за този законопроект, включително и БСП, според политическата конюнктура и разпределението на мандатите. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли други реплики? Господин Йорданов, не желаете дуплика. Госпожо Нинова, имате думата за изказване.
Дами и господа народни представители, разбирам защо сте се обединили всички днес да се занимавате и да плюете по БСП без аргументи, разбира се. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото останахме единствената алтернатива на цялата тази сглобка (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ), уйдурма, или както искате го наречете.
Тишина в залата!
Така че разбираемо е защо. Това не може да ни притесни като едни последователни хора, депутати и партия, които сме били в такава позиция по времето на ГЕРБ – 12 години, не можете Вие да ни уплашите, както веднъж казах, това са аматьорски опити в сравнение с тези тежки професионалисти вдясно, които могат наистина да бият като хората, когато решат и имат власт. Така че вие има още какво да учите. Сега по отношение на казаното. Беше даден пример, че БСП си променя мнението за машинното гласуване. Навремето ние участвахме в предложението да се въведе, а след това да се направи смесено гласуване – и машинно, и хартиено, а не да се премахне машинното. Това е първата корекция. Втората корекция, мисля, че времето и онази стенограма или запис от събранието на ПП-ДБ показва правотата на БСП и ще я цитирам: „Направихме ала-бала схема за изборите с президента, ако не беше така, щяхме да сме между 7 и 10%“, или нещо такова. Е, това са машините. Това е онзи разговор в ъгъла на Кирил Петков с нас, когато каза: оттеглете си предложението за хартиеното гласуване и ще Ви дадем достъп до кодовете. Е, и какво? БСП да гледа как се извършва престъпление, което подменя вота на хората, и да продължава да мълчи и да казва: не, машините са най-хубавото нещо, при положение че вижда, че това е престъпление и при положение че времето го доказа – ала-бала схема на изборите с президента. Толкова с машините. По отношение на отделянето на Следствието от прокуратурата. Да, ние подкрепяхме този закон на първо четене и ще Ви припомня защо не го подкрепихме на второ с думи от стенограмата на второ четене в залата. Ето, вижте как се гласува съдебна реформа на коленце – ГЕРБ диктува, а ВЪЗРАЖДАНЕ пише и предлага от трибуната. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Помните ли я тази сцена? На мен ми е абсолютно дежа вю. Аз бях отново тук, говорех отново тук по време на второто четене, тук беше Радо Чолаков, а тук Петър Петров на колене долу клечеше (ръкопляскания от „БСП за България“) и между първо и второ четене ГЕРБ диктуваха на Петър Петров какви поправки да внесе адхок в залата, негласувани изобщо на първо четене, тоест Вие нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Конституцията и каквото се сетите, че текстовете се приемат в това Народно събрание на две четения. Без да са приети на първо четене, на коленце, продиктувани от ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ внесоха текстовете. Това е един от аргументите на президента да върне днес Закона и то е правилно. Е, какво искате от БСП? Когато грубо нарушавате законодателството на България, правилата, по които работи Народното събрание, приемате текстове на едно четене, пишете ги по поръчка на ГЕРБ, а Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ ги предлагате оттук и искате БСП безропотно да натиска зеления бутон – е, няма как да стане. Ще се научите как се пишат и правят закони. И следващия въпрос, който поставям: защо ГЕРБ диктуваше на ВЪЗРАЖДАНЕ в движение текстове ето тук – има запис, има стенограми, има журналисти? (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има мое изказване и аз Ви го посочих. Вижте как се приема съдебна реформа на коленце. ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Сериозно?
И да имате наглостта да обвинявате БСП, че не е последователна, при положение че изпълнихте поръчката на ГЕРБ, нарушихте Конституцията и законите на страната, приемайки текстове на едно четене, без да са минали на първо, приехте ги на второ, да очаквате от сериозна, последователна, принципна и професионална партия за приемане на закони като БСП, да Ви подкрепя безропотно, много сте се объркали, колеги. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, госпожо Нинова. За реплика – господин Йорданов, госпожа Рангелова и господин Ананиев.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Нинова, благодаря Ви за това, което казахте, поне за една голяма част от него. Сега се чудя, след като прокуратурата вече не е тази, която беше, кога най-накрая ще се задейства прокуратурата, за да разследва фалшификацията на изборите. Вие няма ли да отидете да пуснете поне сигнал, защото Кирил Петков с Вас го е водил този разговор, а записът беше публичен? Кога най-накрая тази новореформирана прокуратура… (Реплика от „БСП за България“: „Сезирали сме я.“)
Сезирали ли сте я, супер. Кога най-накрая ще се задейства за фалшификацията на изборите? А иначе що се отнася до машините, проблемът не е до машинното гласуване, а във вида машини, който се използва. Тези могат да бъдат бъзикани и са правени, и са Ви го признали. Има машини, знаете, които са съвсем на друг принцип, сканират хартиената бюлетина, вотът се отчита веднага и избягваме цялата друга щуротия, която се случва с хартиите, където се пазаруват на кило едни квартали, едни хора, дето нямат пари за ток и вода. Наистина призив от трибуната на Народното събрание към новореформираната българска прокуратура – вземете и започнете разследване на грубата фалшификация на изборния процес, извършена от ПП, Кирил Петков, Асен Василев и цялата плеяда слабо… хайде ще го кажа, накажете ме, некадърници.
Втора реплика – госпожа Цвета Рангелова.
Благодаря Ви. Госпожо Нинова, благодаря за емоционалното и артистично изказване. Не съм видяла и не си спомням Петър Петров да е стоял на колене и не знам (шум и смях от „БСП за България“) дали Вие си спомняте, тъй като не присъствате често в пленарната зала, че този наш законопроект беше част от законодателен пакет, касаещ разследване на главния прокурор. И този наш законопроект, както вече няколко пъти казвам, но го повтарям за Вас, тъй като преди малко дойдохте, е внасян от ВЪЗРАЖДАНЕ в Четиридесет и шестото народно събрание и не, не е писан под диктовката на който и да било от ГЕРБ. Но не това е важно, това са фактите. Интересно е за нас и бих искала да ни отговорите защо Вие бяхте единствената парламентарна партия, която нямаше предложение за механизъм за разследване на главния прокурор, пък който и ще да Ви го беше писал. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. За трета реплика – Настимир Ананиев.
Уважаема госпожо Нинова, виждам, че с ВЪЗРАЖДАНЕ си обменяте удари и закачки, но няма нужда да замесвате „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в цялото това нещо, особено с тази дъвка и опорка за кода на машините, където всички разбрахме, че просто няма такъв код. Ясно е, че Вие двете формации имате нещо общо и това не е ала-бала, а това е бала-ала, но не е Алла Пугачова, а Алла Митрофанова. Благодаря. (Шум и смях.)
Моля за тишина в залата! Госпожо Нинова, ще направите ли дуплика? Имате думата.
Ще направя дуплика на единственото смислено нещо, което се каза оттук, или поне смислените въпроси, които се зададоха, и са от колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ. Да, Вие сте внасяли този закон в Четиридесет и шестото народно събрание, но това, което приехте последно, няма нищо общо с онзи закон.
Отново лъжеш!
Извадете си текстовете, сравнете си ги, ще Ви дадем и стенограмата, за да видите как тук между първо и второ четене адхок променихте много текстове, които изобщо не са обсъждани и приемани на първо четене, затова президентът го връща. Вижте мотивите. Там пише, че един от мотивите е, че са приети текстове на едно четене. Вие сте уважаван юрист, професионалист и ще видите, че този аргумент е силен. Така че това, че сте го внесли още в Четиридесет и шестото народно събрание, не означава, че така, както е внесен тогава и сега, така излезе на изхода. Просто под диктовката на ГЕРБ го променихте адхок между първо и второ. Защо не сме предложили ние отделен механизъм? Защото част от законите, които влязоха в комисии и в зала, са писани по времето на правителството на Кирил Петков. По този закон ние като министри работихме с Надежда Йорданова и ние подкрепяме това, което навремето сме изработили като редовно правителство. Няма нужда сега БСП да го внася отделно като партия. Ние тогава писахме този закон заедно, дали сме своите становища и бележки, те бяха отразени и подкрепихме един готов продукт от времето на Кирил Петков, който след това Надежда Йорданова пренесе в Народното събрание. Ето затова не сме внесли отделен законопроект. Това не означава, че сме били пасивни по тази материя, защото и ние като Вас още преди няколко събрания работим по съдебната реформа. На останалите реплики не намирам за необходимо да отговоря. Твърде обидно е за Народното събрание. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, госпожо Нинова. По начина на водене – заповядайте, господин Йорданов. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) След това лично обяснение от господин Петров.
Госпожо Председател, ако може, освен председателите да наказвате, когато тук, от трибуната, говорим някакви неща, които не са за говорене, предлагам Ви и да поощрявате, когато депутати говорят смислено. Ето например аз бих Ви предложил да поощрите Настимир Ананиев за това безкрайно смислено изказване (смях) и затова ще продължа в неговия стил, защото тралалала, брала–драла, лекичко запяла, мала-ала. Благодаря. (Смях.)
Ще Ви поощря с мълчание, господин Йорданов. Лично обяснение – господин Петров. Бяхте ли засегнат в изказването?
Не, не!
Е как не?! Тя го обяви 63 пъти. (Шум и реплики.)
Имате възможност, заповядайте.
След тези процедури и като цяло изказването с репликите и дупликите бих желал да взема лично обяснение, тъй като се спомена тук от парламентарната трибуна, че съм стоял на коленца пред ГЕРБ, които диктували как да правим и да пишем законопроект. (Реплики от „БСП за България“.) Първо, няма как ГЕРБ да ни диктува да пишем законопроект, който сме изготвили още по време на Четиридесет и шестото народно събрание – Закона за съдебната власт, и който внасяме последователно три Народни събрания.
Променихте го!
А обяснения, че ГЕРБ диктували нещо на ВЪЗРАЖДАНЕ, всъщност целят да прикрият диктовки за избор на председател на Четиридесет и осмото народно събрание, за връщане на хартиената бюлетина в Четиридесет и осмото народно събрание и още куп други бели, които се сътвориха и които българското общество, за съжаление, в момента страда и носи. Тъй като съм в процедура на лично обяснение, държа да заявя нещо. Уважаема госпожо Нинова, не знам каква е тази карма Ваша. Поне моето лично убеждение е, че, за съжаление, в обществото не оставате с някакви приети законодателни инициатива на БСП, а с Ваши изказвания от трибуната. Например първо имаше фиксация към личността на Бойко Борисов да се разбирате като мъже, сега фиксацията към моите колена очевидно пак ще стане някакъв такъв оксиморон. Но държа да кажа и да се обърна към групата на БСП. Президентът на Република България в последните две години четири пъти Ви даваше мандата, говори се, че ще Ви го връчи и пети път, за да продължи да Ви унижава като парламентарна група и Вие четири пъти го връщахте на коленца, защото не можахте да го изпълните.
Господин Петров!
Може би така ще го върнете и пети път на изпроводяк за последно в Народното събрание. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Петров, това беше лично обяснение ли? (Реплика от народния представител Петър Петров: „Да.“) Мисля, че беше и изказване. Моля да се въздържаме от подобни. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Атанасов. Господин Ганев, Вие оставате ли записан за изказване?
Да
Благодаря Ви, госпожо Председател. Да се върнем на предмета, защото твърде много политически изказвания нямат нищо общо с предмета на точката. Става въпрос за наложено вето от президента върху приет законопроект от Народното събрание. Един от аргументите, който е изключително сериозен и важен, е това, че немалка част от текстовете са приети на едно четене. Както не могат да бъдат приемани текстове на едно четене, така не могат да бъдат приемани на три четения, така че тези допуснати нарушения не могат да не бъдат забелязани. Но по същество за какво става дума? Аз бих се спрял тук основно върху един аспект. Говори се за самостоятелност на следствените органи. За каква самостоятелност става въпрос? Това, което е предложено в Законопроекта, общо взето има някаква връзка с организационната и донякъде финансовата самостоятелност на следствените органи, но вижте, открай време, поне откакто аз се занимавам с право и това, което съм чел, следствените органи са процесуално подчинени на прокуратурата, прокурорът е господар на досъдебното производство и в това отношение промяна няма никаква. Иначе това, което Вие сте предложили тук, има нещо общо с единния следствен апарат, който съществуваше преди 89-а година, но тогава Следствието беше в Министерството на вътрешните работи – нещо съвсем различно. Но да се върна отново на самостоятелността. Във всеки един момент прокурорът е този орган, който може да образува, след което да дава указания. По време на разследването във всеки един момент може да дава указания. В края на разследването, когато приключи то и бъде предоставено на прокурора, този е органът, който може да вземе решение дали да прекрати, дали да спре производството, или да внесе обвинителен акт. За каква самостоятелност говорим тук? И в това отношение няма никаква промяна и няма как да се промени, защото в Конституцията е посочено кой е органът, който може да повдига и поддържа обвинението – това е прокуратурата. Общо взето този законопроект не върши никаква работа и правилно е върнат в крайна сметка. А сега това, че е използвано конюнктурно в момента, когато имаше битка между бившия главен прокурор и неговия заместник, това нещо го видяхме всички и наистина този законопроект беше използван конюнктурно, за да може да бъде оказан натиск върху Гешев да си подаде оставката. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Атанасов. Има ли реплики? Не виждам. За изказване – господин Ганев.
Госпожо Председател! Всеки един, който е чел мотивите на президента за връщане на този законопроект – а тук в тази зала, за мое съжаление, не са много тези хора, ясно и точно се вижда, че става дума за изключително политическо решение, което представя и обосновава, и подписва в крайна сметка президентът. Тук не става дума въобще за никакви юридически казуси, нито за някакви колизии с Конституцията. Точно заради това дебатът по това, което е направил президентът, е чисто политически, и точно заради това трябва да си кажем малко факти. Фактите са следните. В момента ни управлява коалиция между ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ – коалиция, която преди и когато се приемаше този законопроект, я нямаше видно и беше направено така, че да има вариант, в който да бъде свален Гешев. Гешев беше свален с гласовете не заради това, че сме в механизма за Плана за възстановяване и устойчивост, а защото ГЕРБ и ДПС решиха да го сменят. Тогава ПП и ДБ седяха кротко отстрани. Сега, когато Сарафов е там, всички са доволни. Само привидно от ДБ и ПП играят някакъв театър, че ще правят предложения за отстраняване на временно изпълняващия тази длъжност. Пълни, пълни циркове за пред обществото. Това са фактите към днешна дата. Сега наблюдаваме катарзис от страна на ГЕРБ. Отново вече след като си имат удобен изпълняващ длъжността главен прокурор, след като ще си изберат постоянен нов главен прокурор, те не са по никакъв начин против този механизъм, който беше заложен, отделяне на Следствието, за да може да бъде разследван ефективно главният прокурор. Това е задкулисието, което ни управлява 33 години. Това е, което имаме в момента. Имаме ясно и точно обосновано мнозинство – ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, които в момента играят такива постановки – скачат и подкрепят в момента президента. Само да отбележа – ПП и ДБ само преди година и половина бяха пред президентството и паднаха на коленце, за да го молят да направи определени неща. Преди това обаче бяха против него по време на кампанията, след това го молеха, след което станаха отново против, сега в залата отново го защитават. Нищо ново за ПП и ДБ, разбираемо е. Същото нещо разиграва БСП. БСП го издигат първия път за първия му мандат, одобряват го, след което против него години наред, сега го подкрепят. Не ме учудва и там цялото това нещо, което се наблюдава. Това е политическо решение. Това че искате да подчините отново Следствието на прокуратурата, напълно е разбираемо – ще си имате удобен главен прокурор, за да го използвате – както Следствието, така и него, като бухалка за репресии спрямо политическите си опоненти. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Не виждам. Други изказвания има ли? Няма. Прекратявам дискусията.
Натиснете бутона за гласуване.
Натиснат е бутонът за гласуване. Ще изчакам една минутка, за да се съберат колегите в залата, след което ще преминем към гласуване. През това време искам да Ви напомня, че гласуваме повторно Закона, и ако за него…
Процедура.
Да, заповядайте за процедура. Нека да довърша. И ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители, поне 121, ако са гласували за, тогава Законът за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е приет.
Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател.
Нямате време.
Вече сме в процедура на гласуване, мога да я направя и след като гласуваме, ще бъде същата. Преди известно време обещах от тази трибуна всеки път да съобщавам, когато залата е празна и се налага ръководещият Народното събрание да натиска звънец, за да събере народните представители, които по принцип би следвало да работят и да са тук в залата. И особено днес, когато разискваме много разгорещено един законопроект, за който всички тук парламентарно представени партии късат ризи, искам да отбележа за българските граждани, които избират тези народни представители, че те отново бяха по кафетата и в кулоарите и трябваше да ги събираме със звънец, включително Надежда Йорданова, включително Калина Константинова, включително Корнелия Нинова.
Понеже процедурата, може ли все пак да отговоря, е по начина на водене? Госпожо Михайлова, разбирам Ви и все пак Вие много добре знаете, че парламентарната работа не е само в залата. Тя се върши и извън залата – както в комисии, така и в групите, където народните представители следят дебата и имат възможност да се включат за гласуване. Процедура – заповядайте, господин Свиленски.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Нарочно изчаках да се закрие дебатът и процедурата да е по начина на водене, за да може да влезе коректно в стенограмата, тъй като е по темата, но е във връзка с господин Петров. Господин Петров, не разбрахте ли, че останахте излъгани от ГЕРБ? Разбрахте го вече, значи да сме спокойни. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Използваха Ви, приехте го на първо и на второ гласуване и сега Ви изоставят. Сега, за стенограмата, ще Ви кажа, тъй като господин Петров оспорва, че е бил на коленце тука. И сега чета стенограмата от колегите, които пишат. (Силен шум и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.) Спокойно де, спокойно! „ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСИЦА КИРОВА“: – същият председател… (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Свиленски…
„За изказване ли, госпожо Нинова? Заповядайте, имате думата за изказване. Господин Чолаков, ще прецизирам въпроса – и в скоби записват стенографите, не Нинова: „Народният представител Петър Петров с лаптоп приближава банката на докладчика. Реплики с докладчика Радомир Чолаков.“ За това става въпрос. На коленце – Радомир Чолаков Ви казва, а Вие пишете. Това не е казано от Корнелия Нинова, не от Георги Свиленски, а от стенограмите, които записват фактите, господин Петров и госпожо Кирова. И следващото…
Господин Свиленски, моля Ви. Само да Ви обясня, че не разбирам в какво се състои процедурата Ви в момента. (Силен шум. Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.) Нека да преминем към гласуване, господин Свиленски. (Силен шум и реплики.) Ако обичате, моля Ви. (Силен шум.) Колеги, предлагам да се успокоим. Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 2 юни 2023 г. Който ме е слушал, е разбрал, че гласуваме Закона, а не гласуваме за ветото. Който гласува „за", гласува за оставане на Закона в сила. Моля, гласувайте. Гласували 204 народни представители: за 46, против 67, въздържали се 91. Предложението не е прието. Прегласуване по искане на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Гласували 206 народни представители: за 47, против 66, въздържали се 93. С това Законът се връща за ново разглеждане. Процедура – господин Маринов, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законът за съдебната власт е основополагащ закон, регулиращ важни обществени отношения. Предвид това и предвид отзвука, който предлаганите изменения имаха в обществото, считам, че е необходим по-дълъг срок за правене на предложения между първо и второ четене. В този смисъл предлагам да вземем решение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене и същият да бъде четири седмици. Благодаря Ви.
Има ли обратно предложение? Господин Маринов предлага срокът между първо и второ четене на Закона за съдебната власт да бъде четири седмици. Режим на гласуване, моля, гласувайте предложението му. Гласували 199 народни представители: за 135, против 63, въздържал се 1. Предложението е прието. С това срокът между първо и второ четене става четири седмици. Господин Ченчев – процедура по прегласуване. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Искате да я аргументирате, слушам Ви.
Искам да я мотивирам – да, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Ето това направихте и се видя много добре – ето, тази част на залата. Нали бързахте, нали писахте на коляно тук този закон, а сега изведнъж максималният срок – четири седмици. На всички става ясно вече какво правите, защо го правите и кой точно го предлага, коя парламентарна група, но на хората също им става ясно – тези всичките машинации и сглобки. Правя процедура по прегласуване.
Правите процедура за прегласуване. Режим на гласуване, моля. Гласували 198 народни представители: за 133, против 63, въздържали се 2. Предложението е прието. Окончателно срокът е четири седмици между първо и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Сега давам десет минути почивка – до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Първата част от контрола ще бъде: РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ КИРИЛ ВЪТЕВ ОТНОСНО ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА РАЗВИТИЕ И ЗАЩИТА НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО В БЪЛГАРИЯ, ОСИГУРЯВАЩО ХРАНИ ОТ ПЪРВА НЕОБХОДИМОСТ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО, КАТО ХЛЯБ, МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, ТЕЛЕШКО И СВИНСКО МЕСО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ. На питането на народния представител Джевдет Чакъров е отговорено на заседанието на 23 юни 2023 г. На същото заседание 56 народни представители от парламентарните групи на ДПС, ГЕРБ-СДС и на „Има Такъв Народ“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с проект за решение. Разискванията са насрочени. Предложението за разисквания по питането и проектът за решение са изпратени на всички народни представители в електронен вид на 23 юни 2023 г., петък. Внесен е и проект на решение, който следва да се гласува след разискванията. Господин Чакъров, имате думата да ни запознаете с питането си и с проекта на решение.
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми министър Вътев, отговорът Ви на мое питане за политиката на правителството за развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост за населението като хляб, мляко и млечни продукти, телешко и свинско месо, плодове и зеленчуци потвърди тревожните тенденции за състоянието на селскостопанското производство в България. За съжаление, от традиционен производител и износител на селскостопански продукти България през последните години се е превърнала във вносител. Ще си позволя да припомня Ваше, като на дългогодишен професионалист в сферата, скорошно изказване, в което отбелязахте, че България има потенциал да изхранва около 30 милиона души, а разчита на внос. Ние от ДПС от години настояваме селското стопанство да се превърне в национален приоритет. Особено настоятелно поставяхме този въпрос по време на ковид кризата. Тогава нарушаването на доставките на всякакъв вид стоки в целия свят на практика показа, че осигуряването на продоволствието на населението със собствено производство е елемент на национална сигурност. Тогава ние от ДПС нееднократно с всички парламентарни средства се опитахме да инициираме дискусия за проблемите в селското стопанство с цел да бъдат набелязани и предложени мерки за преодоляването им. Представихме на вниманието на правителството на ПП-ДБ, БСП и „Има Такъв Народ“ примери за предприети от другите страни – членки на Европейския съюз, пакети от мерки за намаляване на негативното влияние на ковид кризата и последвалите ценови кризи на горивата, електроенергията върху селското стопанство, а именно субсидии за горива, торове, данъчни облекчения, включително въвеждане на минимални изкупни цени на млякото във Франция, Гърция, Испания, на месото във Франция и така нататък. За съжаление, управляващите не само че направиха всичко възможно, за да избегнат такава дискусия в парламента, но и не приложиха съответните мерки. Разбира се, ние знаем, че проблемите в селското стопанство не са от периода на ковид кризата и последвалите кризи, породени от войната в Украйна. Повече от 30 години в страната ни се провежда така нареченото преструктуриране на селското стопанство и днес, като се основем на фактите, резултати: разруха с изключение на зърнопроизводството. По официална информация на Селскостопанската академия 85,5% от обработваемата земя у нас е заета от зърнени култури. Само върху около 11% се отглеждат култури, различни от зърнените култури, но това не е достатъчно за задоволяване на потребностите в страната. В резултат на това над 80% от плодовете и зеленчуците са внос. В никакъв случай не можем да виним селскостопанските производители. Отговорността е на управляващите – тези, които формират и прилагат съответните политики. И още факти за разрухата. Близо 60% от месото, господин Министър, Вие знаете, че е вносно. В отговор на моето питане Вие посочихте, че за период от 10 години – от 2010 г. до 2021 г., общият брой на животновъдните обекти за отглеждане на едри преживни животни е намалял от 150 947 на 40 344, тоест със 110 603, или със 75%, а броят на животновъдните обекти за дребни преживни животни е намалял от 195 000 на 41 000, тоест близо със 150 000. Традиционни продукти от първа необходимост като млякото и млечните произведения поскъпнаха през последната една година с 40 на сто по официалната статистическа информация и са по-скъпи от тези стоки в страни като Германия и Швеция, че страната ни е с най-ниските доходи в Европейския съюз. Същевременно според официална информация на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство изкупната цена на кравето мляко в България е сред най-ниските в Европейския съюз. По изчисления на Националния съюз на говедовъдите в България годишната загуба на един животновъд от една крава е от 400 до 800 лв., което води естествено до фалити. Цените на българското сурово мляко се подбива от внос на евтино мляко от Полша, Унгария, Румъния и от внос на сухо мляко от Украйна. Не стига, че плащаме едни от най-скъпите млечни продукти в Европейския съюз, но и не ядем сирене и кашкавал, произведени по българските стандарти. Наскоро експерт от Българската агенция по безопасност на храните – мога да бъда и по-конкретен, доктор Любомир Кулински, директор на Дирекция „Контрол на храните“, публично обяви, че немалка част от кашкавала на нашия пазар се произвежда от калиата – млечен полуфабрикат, внасян от няколко държави в Европа и от Европейския съюз като евтин продукт, от който по-бързо става кашкавал, но той не отговаря на българските държавни стандарти. Добре е в тези случаи компетентните органи да следят за съдържанието и за етикетите, които трябва да показват коректно на нас като потребители дали това е най-качественото и най-доброто. През тези 30 години, само ще спомена, че бяха, за съжаление, разрушени напоителните системи, а без адекватно поливно земеделие знаем какви добиви и какви резултати и доколко може да се развие зеленчукопроизводството и овощарството. Вашата заявка, господин Министър, че амбицията Ви е Вие и екипът Ви да работите за превръщането на земеделието в национален приоритет е обнадеждаваща. Затова Вие ще имате подкрепата на парламентарната група на ДПС. Инициирахме тези разисквания именно за да направим така, че Народното събрание да бъде максимално полезно за постигането на тази цел. Надяваме се на надпартийна и продуктивна дискусия. Уважаема госпожо Председател, позволете ми да представя и: „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разисквания по питането от народния представител доц. д-р Джевдет Чакъров към министъра на земеделието господин Кирил Вътев Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 102, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ 1. В срок от два месеца Министерството на земеделието и храните да представи пред парламента Проект за преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г. с цел постигане на по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции и инвестициите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, претърпяло през последните години сериозни щети и застрашително намаляло като дял от селскостопанското производство. Проектът да бъде изготвен въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 г. в Четиридесет и осмото народно събрание Решение за промяна на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023 – 2027 г., приложение към настоящия проект за решение. 2. Възлага на Министерството на земеделието и храните и на Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България 2023 – 2027 г. да подготвят съответните промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г. и да ги внесат за одобрение в Европейската комисия. Промените да бъдат изготвени въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 г. в Четиридесет и осмото народно събрание Решение за промяна на Стратегическия план за Развитие на селските райони 2023 – 2027 г., приложение към настоящия проект за решение. 3. В срок от един месец Министерството на земеделието да представи пред парламента План за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими и приемливи цени. 4. В срок от един месец Министерството на земеделието да представи пред парламента конкретни мерки за национално подпомагане на секторите „Мляко“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“ и „Пчелен мед“, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.“ Това е Проектът на решение, уважаема госпожо Председател и уважаеми господин Министър. Само това бих искал да добавя, че в разговор с колегите от парламентарната група на ПП-ДБ, по-точно господин Костурков има разумно предложение, но нека те да си го представят, относно срока за т. 3. Очакваме по време на разискването да чуем техните предложения. Благодаря засега за вниманието.
Благодаря Ви, господин Чакъров. Колеги, първо искам да обявя времето, разпределено на парламентарните групи. Дискусията ще бъде в рамките на един час, времето за изказване на министъра е извън този един час. Групата на ГЕРБ-СДС имат 14 минути; „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – 13 минути; ВЪЗРАЖДАНЕ имат 9 минути за изказвания, „Движение за права и свободи“ – 9 минути; „БСП за България“ – 7 минути; „Има Такъв Народ“ – 5 минути, и нечленуващият в парламентарна група има три минути. Общо 60 минути. Колеги, нямаме право на удължаване на времето на групите по тази процедура, така че бъдете кратки и ясни в изказванията си. Откривам дискусията. Има ли желаещи за изказване? Имате думата, господин Костурков – заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, господин Министър! Аз ще се опитам да бъда кратък след изложението на господин Чакъров, няколко думи само. Досегашната структура на земеделието, каквото се случва в България, наистина е крайно неудовлетворителна. България използва земята си, за да произвежда възможно най-евтиното, което тя може да произведе, и на практика в последните 20 години се превърнахме в монокултурна държава. Говоря за – господин Чакъров го каза, че по-малко от 15% от българската земя се използва за производството на продукти, които са с по-висока добавена стойност, като плодове, зеленчуци. Трайните насаждения са крайно малко и са необходими, а пък поливното земеделие на практика изчезва – тука сме категорични. Тази тема ние я разисквахме в Четиридесет и седмото и в Четиридесет и осмото народно събрание в Комисията по земеделието, като в Четиридесет и осмото народно събрание това, което видяхме от Министерството на земеделието в лицето на служебния министър и неговия кабинет, е абсолютно нежелание и невъзможност да промени нещо в политиката на държавата по отношение на земеделието. Разбира се, едно служебно правителство не може да направи кой знае какви големи политики по принцип и затова в Четиридесет и осмото народно събрание в Комисията по земеделие единодушно направихме доста подробно предложение към министъра на земеделието за промяна на Стратегическия план, защото във вида, в който ни беше представен, на практика не решава никакви проблеми на земеделието, а по-скоро ги задълбочава. На базата на това Решение, което даже не е решение, аз не знам как да го нарека, то просто е едно предложение към Министерството на земеделието, на базата на това предложение, което наистина е доста подробно разписано и знам от министър Вътев, че го имат в Министерството и са запознати с него, ние настояваме да се поиска промяна на Стратегическия план от Европейската комисия, за да можем да синхронизираме това, което се случва в нормативната база и подпомагането на земеделието, така че да излезем или поне да тръгнем да излизаме от тежкото положение, в което сме се наврели в последните години. По отношение на Решението, което сега ще предложим и ще подложим на гласуване, аз имам известни забележки и си позволявам да направя предложение за редакционни поправки. В т. 3 на Решението срокът от един месец ми се струва доста, доста кратък. Аз знам, че в Министерството ще се справят и ще предложат някакъв план за един месец, но той ще е като план, приготвен за един месец, а знаем, че нещата в „Поливни системи“ в последните 15 години са наистина много зле. Там се иска по-задълбочен анализ, по-детайлен план как да се излезе от положението. Знаете, че „Поливни системи“ е едно от местата, които от Министерството на земеделието бяха обявени за доста сериозна корупционна среда и злоупотреби. По Плана за възстановяване и устойчивост ни бяха върнати едни 800 милиона от Европейската комисия, които бяха предвидени за „Поливни системи“ – точно като опасност от корупционни практики и неправилно използване на тези средства, и затова си позволявам да предложа редакционна поправка в т. 3 и думите „в срок от един месец“ да се заменят с думите „в срок от шест месеца.“ Бих искал в т. 4 също да направя редакционна поправка – думите „в срок от един месец“ да се заменят с думите „в срок от три месеца“. Точка четвърта касае мерките за национално подпомагане на секторите. Това са секторите в държавното подпомагане. Знаем, че още нямаме приет държавен бюджет, така че това нещо трябва да бъде съобразено с държавния бюджет. Затова си позволявам да поискам и удължаване на срока, но по принцип съм съгласен с вносителите на това предложение. Ние трябва да вземем мерки за промяна на Стратегическия план и – ще го кажа популярно, за оправяне на бакиите в „Поливни системи“, за да може най-бързо да си увеличим поливното земеделие и да обърнем повече внимание на зеленчукопроизводителите, трайните насаждения, както и на реалните животновъди, за да намалим поне тежестта на вноса на продукти, в които допреди 20 години бяхме традиционни производители. Благодаря.
Благодаря, господин Костурков. В т. 3 променяме срока – „в срок от шест месеца“, а в т. 4 – „в срок от три месеца“. Има ли реплики към изказването на господин Костурков? Не виждам. Има ли други изказвания? Госпожо Танева, имате думата, господин Иванов е след това. Заповядайте, госпожо Танева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепим Проекта за решение. Няма тайна, че преди това комуникирахме с колеги от другите парламентарни групи. Уважаеми господин Министър, аз ще се спра само на една част от Решението по-детайлно, включително, ако щете и от лична емоция, по отношение на усилията, които аз и моите колеги включително от политическите ни опоненти употребихме в продължение на една година, за да мотивираме служебния кабинет да направи определени промени в Стратегическия план. Няма да употребя цялото време, за да не разочаровам колегите, които искат да свърши по-бързо разискването, но все пак в името на справедливостта трябва да направим необходимото да се знае как бяха разпределени средствата в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за настоящия програмен период. Господин Костурков, който беше председател на Комисията и в предходния мандат, разказа за Решението, което взехме единодушно в Комисията – да предложим на Министерството в абсолютен детайл как трябва да се направят промените, за да не бъдат ощетявани земеделските производители, но нищо от това не произведе ефект. Ние все пак сме парламентарна република, а служебният министър и неговият екип изобщо не отразиха Решението на парламентарната комисия. Накратко, в настоящия програмен период основните цели в общата европейска селскостопанска политика са озеленяването и постигането на съответните зелени цели. Затова в тази връзка 35% от пакета за директни плащания отива в инструментите, които държавата предложи, за да стимулира екологосъобразните земеделски практики. Този бюджет за България за този програмен период е 1 млрд. евро. Какъв беше нашият шок, когато поискахме изрично да ни бъде представен Стратегическият план, защото той не беше качен дори за обществено обсъждане?! Това е първото правителство, макар и служебно, което си позволява да представя за одобрение в Европейската комисия такъв стратегически документ за над 8 млрд. лв. подкрепа за 5 години, без той да бъде на обществено обсъждане. Като народни представители те ни го представиха и тогава, на 28 октомври, по мой спомен го качиха за обществено обсъждане. Какъв беше шокът, когато разгледах подробно инструментариума за директна подкрепа?! Уважаеми господин Министър, 20% от този един милиард, или 200 млн. евро, бяха насочени към непроизводствени площи – абсолютен скандал в изключителна вреда за всеки стопанин, който произвежда продукция. Тук съм си направила една табличка и графика за лесно разбиране, която ще Ви я предоставя. (Показва.) Ето тук в червената пита са средствата, които са за непроизводствени площи или за зелени плащания. За ландшафтни елементи, ако до миналата година съгласно Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г., за да окастриш редица от дървета си получавал 12 лв. на декар, уважаеми господин Министър, по този Стратегически план сега този стопанин, който има редица от дървета до неговото стопанство, може да получи 176 лв. на декар, за да ги кастри, а базовата ставка е 20 лв. на декар. За това говорим – тези, които работят, ще получат базова ставка от 20 лв. на декар, а тези, които имат редица дървета и ги подкастрят, могат да получат до 173 лв. на декар. Казвам, че е най-впечатляващият пример как бюджетът беше разпределен във вреда на производството, във вреда на тези, които произвеждат земеделски продукт, и в полза на всички регистрирани земеделски стопани, които ще ползват подобни площи и могат да се възползват от тези екосхеми. Тези два листа ще Ви ги предоставя по простата причина, че не стигна време да направим среща, а аз Ви ги бях приготвила. Нашата огромна надежда към Вас, към Вашия екип и Министерството е тези несправедливости да бъдат оправени, защото това е във вреда и това ще засили, как да кажа, тенденцията вече две години за намаляване на всички интензивни производства в растениевъдството като овощарство, зеленчукопроизводство, да не говоря за животните и тук може още един детайл да отворя, но знам, че имам само 13 или 14 минути. За млечното говедовъдство – биволи и крави, ставките бяха намалени с 30% в условия на невиждана млечна криза от 2015 г. В 2015 г. Европейската комисия отвори целия инструментариум, за да може фермерите да останат в сектора, а когато правим национални инструменти в Стратегическия план, за да разпределим тези 8 млрд. евро за тези пет години, ние намалихме плановото им финансиране. Никой в досегашната 30-годишна история и по-скоро след 2007 г., когато сме пълноправен член на Европейския съюз, не си е позволявал управление на дадените ни финансови ресурси от Европейския съюз по този начин и в такъв ущърб на хората, които реално произвеждат. Нямаше никаква реакция, когато ни връхлетя кризата с цените на млякото и много малки ферми излязоха от пазара. Тъй като тази кампания така или иначе започна при тази нечуваемост от служебния кабинет, Вие заварихте, разбира се, и много закъсняла административна подготовка за кампанията и много правилно взехте решение за повторното ѝ удължаване. За удължаването днес е излязла и Наредбата, това са нормални неща. Нашата парламентарна група ще подкрепи този проект на решение с идеята, че след близо година опит за някаква чуваемост, за справедливост в разпределението и в инструментариума за подкрепа на това, което има България като пълноправен член на Европейския съюз, да бъде чуто. Не знам, не съм се замислила, нямам такава експертиза какви трябва да са последствията за един министър, включително и служебен, когато има единодушно решение от всички партии, а ти изобщо не го отразиш. Тази година ще е несправедливо. Надявам се за следващата година да проведете процедурите такива, каквито са и да се остойностите правилно, защото в момента на практика земеделските производители дори да приложат инструментариума, който ги мотивира за прилагането на екологосъобразни практики, техните ставки паднаха. Дори при трайните насаждения намалиха ставката за затревяванията с 30% – практика, която беше позната, за да отидат, господин Министър, 200 евра за подкастряне на дървета, поддържане на буферни зони и така нататък, за площи, които не произвеждат. С всички колеги тук се опитвахме, викахме служебния министър, той изкара два или три мандата, но за съжаление, не бяхме чути. Това е основният мотив както, разбира се, мисля, че е безспорна необходимостта и за напоителни системи. Аз си мисля, че беше голяма грешка отпадането от Националния план за възстановяване и устойчивост на големия проект, но така или иначе това са минали събития. Убедена съм, че когато има ясен и конкретен, дори в технически детайл, план за пълна рехабилитация, ще се намери инструментариум, включително отново европейски, за да може това да се направи. Това бяха част от мотивите. Мотивите могат да бъдат 15 детайла и предложения – много подробно, за това какво бе направено със Стратегическия план. Безспорно се появиха две големи групи консултанти, след начина, по който се направи инструментариумът за подкрепа, това беше логично. Във Вас ни е надеждата. Ползвайте Проекта за решение, който ще се гласува, и като подкрепа за това, което ще направите, така че да възстановим една справедливост и тя да бъде в полза на хората, които работят и произвеждат, а не на тези, които се регистрират, поддържат площи и изземват този бюджет. За мен това… Аз такъв скандал просто не помня, в който планираш вземането на 200 млн. евро от хората, които работят. Това е да планираш – не че си го изпуснал, не че някой е направил измама, а ти планираш все едно това. Това за първи път си позволи този служебен кабинет и не чу никой тук от залата, без значение от коя група – мислехме по един и същ начин. Само още един абзац да допълня по-скоро като съвет към Вас, няма да го задам като въпрос. Стартира бюджетната процедура за бюджет 2023. Бюджетът, който е анонсиран, в частта „Земеделие“ е ясен на сектора и на кабинета, тоест около 170 милиона по-малко от миналата година. Ние, разбира се, по приоритетите, аз съм убедена, че и колегите от другите групи – всеки ще постави някакъв приоритет за това в какъв окончателен вид би следвало да се приеме този бюджет. Но изключително полезно според мен би било да дадете анонс в тази рамка към кои инструменти ще се отиде, да има готовност за прилагане до края на годината. Това би било полезно по-скоро за сектора като някакво очакване, нали – какво ще има. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Танева. Искам само да Ви напомня, че разискванията се провеждат само по темата на питането, по неговия отговор, както и по Проекта за решение. Могат да се правят предложения за промени, разбира се. Преминаваме към следващото изказване, господин Иван Иванов, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днешното разискване наистина е важно и искам да подчертая, че въпреки, че не сме се подписали за неговото провеждане днес, ще подкрепим този проект за решение който днес в залата ще бъде гласуван. Този проект за решение е важен и темата, която днес дискутираме, също е изключително важна. Аз ще гледам да бъда изключително кратък, защото госпожа Танева доста обстоятелствено представи немалка част от проблематиката, която ние идентифицирахме като членове на Комисията по земеделието на храните и горите. Пряко бяхме ангажирани като редовни министри с госпожа Танева по изготвянето на този стратегически план. Мога да кажа, че основната философия в него именно в духа на това решение, в което е залегнало да бъдат подпомагани малките и средните производители, тези, които реално доставят храната до трапезата. Защото тези диспропорции, които в момента са налице и бяха наложени през последните години, нашата задача и нашата цел беше именно с новия програмен период да бъдат вече неутрализирани и да се създаде предимство именно на нашия зеленчукопроизводител, на нашия производител на плодове, на тези, които отглеждат животни и съответно преработват тази продукция. Действително с голямо притеснение посрещнахме тези изменения, които служебният кабинет направи, без обществена дискусия и съответно без необходимата обществена подкрепа, защото ние буквално бяхме засипани със становищата на различни неправителствени организации, които обединяват производители от различни земеделски сектори. Този – актуалният, вариант на практика към днешна дата водеше до тяхното ощетяване по отношение на дейностите, които те извършват, за да получат необходимата помощ по първи стълб. Искам да подчертая, че наистина Вие получавате един стратегически план, по който със сигурност трябва да започнете да работите. Аз съм задал и въпрос по тази тематика и вярвам ще можем в повечко детайли да си поговорим какви конкретни действия сте предприели по евентуалното изменение на Стратегическия план на база на предложението от Комисията, защото моят въпрос е точно такъв. Аз знам и Вие ще разберете колко трудно се балансират интересите, отношенията между различните категории земеделски производители. Аз имах възможността, шанса или как да го кажа – такъв момент се падна, че трябваше да се внесе изключително бързо Стратегическият план. Бяха изтървани всякакви срокове. Той трябваше до края на 2022 г. да бъде внесен в Европейската комисия и тогава с общи усилия на Комисията, земеделските производители по райони, с провеждане на тематични работни групи успяхме, като фокусът наистина считаме, че беше спазен. Вярно, имаше забележки, които трябваше обаче да бъдат отстранени в полза на тези земеделски производители, а не в полза на консултантите. И тук наистина подкрепям госпожа Танева, защото беше направен опит не само в Стратегическия план – той тук се реализира, но и в Закона за подпомагане на земеделските производители, включително заложените там лобистки близки текстове, които ние успяхме да преодолеем, разбира се, не се допусна да бъдат ощетени благодарение именно на усърдната работа на всички членове на Комисията, които имаме този интерес. Аз още в първите си думи, когато Вие представихте екипа си на Комисията, казахме, че прекрасно се работи в синхрон както с Вашите подчинени структури, така и с Народното събрание. Защото Вие сте редовно избран министър и носите политическата отговорност както пред партиите, които са Ви подкрепили, така и пред целия парламент, за разлика от служебния кабинет, където отговорността е изключително размита. Затова изключително разчитаме на това, което днес ще бъде гласувано тук в залата, съответно да бъде изпълнявано и контролът ще бъде изключително сериозен, тъй като залогът е много голям – 8 млрд. евро. Пак ще го повторя 8 млрд. евро. Още веднъж по втория стълб знаете, че това е един революционен стратегически план, който за първи път беше подкрепен с 60% държавно съфинансиране, за да можем действително да осъществим тези реформи, който и да управлява това министерство, за да може да се модернизира българското селско стопанство. Да бъде на това ниво, което да бъде конкурентно на тези страни членки, където има изключително напреднало селско стопанство. Господин Министър, ние разчитаме изключително много да вземете под внимание и да изпълните нашите виждания тук в залата, защото те обединяват всички парламентарни групи – изключително всички. На база на идентифицирани проблеми и те да станат пак час по-скоро. Ще подкрепим и предложението на господин Костурков, въпреки че шест месеца са дълъг период да се направят тези промени, но и да сме наясно как върви комуникацията с Европейската комисия. Трябва да се обосноват и тези промени, които се надявам, че Вие ще направите, и вярвам, че ще направите – да бъдат наистина комуникирани със земеделските производители, с нас като народни представители, тоест да има пълната публичност и откритост на действията, които Вие извършвате. Защото наистина разликата между един служебен кабинет, един редовен кабинет или един редовен министър и един служебен министър е изключително голяма и отговорността на избрания тук в залата министър е много по-голяма от този, който е назначен. Мисля, че вече може би го усещате това нещо на гърба си, така че подкрепа ще има, докато Вие представлявате интересите на земеделските производители, включително и от нас като опозиция. Гарантирам, че в момента, в който усетим, че се движи в друга посока, ще бъдем изключително остри и вниманието ще бъде насочено именно към преодоляването на подобни несъответствия. Благодаря.
Благодаря ви, господин Иванов, Благодаря Ви за това, че се вместихте във времето. Следващо изказване от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Петров, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме единодушно в Комисията, при разглеждането, този стратегически план. Ще подкрепим и този проект на решение. От една страна, ние смятаме, че ставките в него бяха изключително нецелесъобразно и несправедливо разпределени по пера. От друга страна, трябва да го преразгледаме, защото ние трябва да покажем, че няма план, който да не може да бъде предоговарян и преразглеждан. Ние доказахме, че можем да предоговорим Плана за възстановяване. Сега трябва да докажем, че можем да предоговорим този план, да го внесем наново. Също така искам да Ви обърна внимание, господин Министър, това, което говорим ние от години, че нашите ставки за субсидиране са изключително неизгодни, което прави и нашите земеделски производители неконкурентоспособни. Забележете само, в една Холандия ставките са над седем пъти по-високи, на какъвто или каквато се сетите единица – дали площ, дали килограм произведена продукция. Смятам, че трябва и е време да обърнем внимание на този факт, той поставя нашите земеделски производители в много неизгодно положение и Вие го знаете. Но това е друга тема и няма връзка с този проект на решение. Друго, на което искам да Ви обърна внимание, през нашата комисия са минали много представители на всички браншове. Голяма част от тях са казвали, че нямат нужда от субсидиране. Вие като човек, идващ от бранша, знаете, че един от огромните проблеми на земеделието е липсата на работна ръка. С изключение на зърнопроизводството всички други браншове, включително и овощарството – производството на плодове и зеленчуци, изискват предимно ръчен човешки труд, а работна ръка няма. В момента използвам възможността да апелирам към Вас като член на Министерския съвет – предизвикайте една голяма дискусия по този голям проблем, а именно демографската катастрофа в страната, защото сектор „Земеделие и селско стопанство“ страдат изключително много от липсата на работна ръка. Това също поставя в много неизгодна ситуация производителите – конкурентите ни от съседните страни. Аз бих се радвал да коментираме по-детайлно тази тема в Комисията. Като начало ще подкрепим Проекта на решение и ще говорим по същество в Комисията. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. За изказване госпожа Яхова, заповядайте – от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Решенията, които днес разискваме по инициатива на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ са всъщност неизбежният отговор на проблемите на малките, и средни земеделски производители в нашата страна, в защита на селскостопанското производство и гарантиране на продоволствената сигурност. Продоволствената сигурност е както осигуряване на достъпна и безопасна храна, така и храна на достъпна цена. Земеделието се намира в криза, да не кажа безпрецедентна криза и данните, които Вие изнесохте пред Народното събрание го показват. Приемането на тези решения днес са изключително важни за най-засегнатите сектори както от пандемията, така и от войната в Украйна – българските животновъди и производителите на плодове и зеленчуци. Според нас от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ стратегическата важност на сектор „Земеделие“ изисква диалог, но изисква и обединение и земеделието да бъде национален приоритет. Целта на нашата парламентарна група днес с това разискване е да се обединим в намирането на решения на проблемите на българските земеделски производители. Последователно през последните години малките и средни земеделски стопанства са приоритет за нашата парламентарна група и за нашата партия. Първото неотложно решение е свързано с промяна в Стратегическия план и аз се присъединявам към колегите, че този стратегически план остава като един план, който е изготвен без диалог и без обсъждане. Действително той не беше представен пред членовете на парламентарната Комисия по земеделие след неговото изпращане в Брюксел. Промените в този стратегически план са неизбежни, като в момента секторът се развива в условията на криза, но и с необходимост от осигуряване на един дългосрочен хоризонт на развитие. Този стратегически план трябва да бъде така променен, че той трябва да бъде максимално полезен за българските производители. Няма да повтарям констатациите на колегите за ставките по екосхемите по отделните интервенции. Искам само да цитирам един сравнителен анализ, който е публикувала Европейската комисия, на одобрените стратегически планове по ОСП. Там е видно, че България е с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектари с полза на земеделска площ. При средно 352 евро годишно на хектар в България интензитетът е под 250 евро на хектар годишно плащане. Според оценката на Европейската комисия относно местността на интервенциите – много ниска интеграция между екосхемите и останалите интервенции. Това е констатацията след анализ на 28 стратегически плана. Финансирането е разпределено върху голям брой интервенции, те са близо 100 – 99 интервенции в българския Стратегически план, като за някои разпределеното финансиране е твърде малко и с това разпределение всъщност рискува да се разпръсне подкрепата и ЕК препоръчва по-нататъшна консолидираност. Действително тези решения днес са и в отговор на исканията на браншовите организации, които също настояват за промяна в Стратегическия план и по отношение на преразпределението между отделните екосхеми, и по отношение на намаления размер на ставките спрямо предходния програмен период. Вторият важен въпрос, който е поставен в днешните решения, това е осигуряване на национално финансиране чрез държавни помощи. Тези държавни помощи ще обхванат особено по-малките ферми, които са извън обхвата дори на някои от интервенциите по Стратегическия план. Запазването на родното ни производство може да бъде постигнато чрез осигуряване на висока ликвидност именно на тези земеделски производители, както и на дофинансиране чрез държавни помощи на част от фермерите, за да бъдат покрити извънредните им разходи. Само искам да цитирам също какво е извън обхвата на подпомагане по така наречената украинска мярка. 213 млн. лв. трябва да са изплатени по Временната рамка, но там извън обхвата на подпомагане остават земеделските стопани, които отглеждат в стопанствата си между 6 и 8 крави. Именно те отговарят и на дефиницията малко земеделско стопанство. Именно на базата данни от Министерството на земеделието и храните за броя на животните означава, че по тази мярка обект, на държавна помощ, на подпомагане с тази държавна помощ са само 26,9% от стопанствата, отглеждащи млечни крави. Останалите 73%, които имат животни в стопанствата си до 9 броя, са извън обхвата на подпомагане, това са близо 1500 земеделски стопани. В края на моето изказване искам да засегна и един много важен въпрос. В последната точка от Решението, което ще приемем днес, държавното подпомагане под формата на държавни помощи, разбира се, означава не само директна финансова подкрепа. Още в началото на миналата година ЕК предложи пакет от мерки, включително включващи данъчни облекчения, като един много важен момент е минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се земеделски производители. И тъй като се засегна въпросът за проекта на бюджета – държавният бюджет за тази година, там е предвидено увеличаване на минималния осигурителен доход от 710 лв. на 780 лв. – точно за тези самоосигуряващи се земеделски производители, които са от секторите „Мляко“, „Месо“ и „Плодове, зеленчуци“ и „Пчелен мед“, тоест малките земеделски стопани. Ако това решение бъде прието, 35 800 самоосигуряващи се български малки ферми ще бъдат засегнати и ние ги обричаме отново на фалит или преминаване в сивия сектор. Това също трябва да бъде част от представянето на мерките за национално подпомагане. В заключение искам да кажа, че подкрепата за тези решения днес ще даде възможност на Министерството на земеделието да внесе до два месеца тези промени в ЕК и като се спази тримесечният срок за разглеждане и одобряване от Комисията, на 1 януари 2024 г. промените в Стратегическия план да бъдат факт и българските земеделски стопани да имат една нормална предвидима кампания Директни плащания 2024. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, госпожо Яхова. Следващо изказване – Антоанета Цонева от парламентарната група на ПП-ДБ. Имате думата, госпожо Цонева.
Госпожо Председател! Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Изключително важна тема обсъждаме днес и не мога да не използвам възможността от това, че сте тук, да обърна внимание на това, на което беше обърнато внимание и преди мен, като подчертая особеното значение на начина, по който ще бъде осъществена Кампанията за директни плащания за 2023 г. с оглед на нейното забавяне, удължения срок, в който биха могли да се подават вече заявления до 21 юли. Избиратели от моя избирателен район, малки и средни производители, се обръщат с апел за това, че е необходимо да бъдат предоставени допълнителни указания на земеделските, областните, общински служби по земеделие за новите условия и възможности за подпомагане на начина на подаване на заявления и очертаване както и начина на реализиране и прилагане на новите интервенции. Освен това има препоръка за предоставяне предварително на указания към земеделските стопани за изискванията, които Държавен фонд „Земеделие“ ще предявява по отношение на изпълнение на всяка от новите интервенции, както и какви документи следва земеделските стопани да предоставят. Тъй като кампанията се забави поради грешки в начина на нейното управление от служебния кабинет, е необходимо да се положат много усилия за осигуряване на прозрачност и отчетност при нейното протичане. И на финала, моля също така да дадете и яснота по въпроса: ще бъде ли осигурено навременно изплащане на субсидиите на земеделските стопани? Всички са вслушани именно в този въпрос, както и в начина, по който политиките, които предвиждате, и в рамките на държавния бюджет, да бъде осигурено адекватно компенсиране на увеличението на торове, препарати и консумативи за нашите производители. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Цонева. Има ли други изказвания? Реплика – заповядайте, госпожо Танева, имате думата. Три минути имате.
Госпожо Председател! Господин Министър, в рамките на процедурите за реплика по-скоро исках да доразвия тезата на госпожа Цонева по отношение на указания на службите, защото и снощи бяхме на земеделско събрание в Перник. Благодаря, че Вашите служители бяха там. Казвам част от темите, които в момента нямат отговор и няма указания за отговор – слоят на наклоните. Масово във всички области фермерите нямат съгласие по това с какъв наклон са им парцелите, а част от дребните земеделски стопани поставят различно изискване, когато то е над 10%. Моля за указания за процедура, когато няма съгласие по слоя на наклоните. Второ, по част от мерките, особено за екосхемите, има изискване за план за пашуване по различните ПЗП-та, които имате. Има план за торене. Хората искат някакъв образец и кое е оторизираното лице, което да ги подпише. Това е най-лесно. Моля за съдействие по тези изисквания, които са допълнителни спрямо досегашната кампания и мерки. Просто ресорните да направят едни образци, точни указания кой ги подписва, защото пише квалифицирано лице – дали е агроном, за да могат хората да си ги правят навреме – сега животните са на паша, снощи имах един такъв случай. Просто като пояснение към разясненията, които госпожа Цонева каза в изказването си.
Благодаря Ви, госпожо Танева. Втора реплика – госпожо Мутафчиева, заповядайте.
Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Само и аз едно допълнение към това, което се каза. По отношение на Наредба № 4. Всъщност в момента са изпуснати от страна на служебното правителство всички биопроизводители и това затруднява изключително много сектора. Така че – и в допълнение на това, което казаха и колегите от ГЕРБ-СДС, и в допълнение на изказването на госпожа Цонева, моля Ви да го имате предвид, защото сроковете са кратки, до средата на месец юли, и биопроизводителите остават забравени. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Мутафчиева. Дуплика, госпожо Цонева? Имате време за това. Няма. Има ли други изказвания? Господин Ганев – заповядайте. Мисля, че има време Вашата група, след което може да дадем възможност на министъра за становище по предложения проект на решение.
От първия ден, в който България влиза в ЕС, и подписването на условията за членство на България в ЕС, България губи поредица важни сектори и ние доброволно, благодарение на нашите управляващи към онзи момент, се отказваме да бъдем активни и да можем да водим политика както в енергетиката, така и в земеделието, така и в тежката и леката промишленост. Условията, които подписваме, са пагубни за поредица от сектори. Един от тези сектори е сектор „Земеделие“. Един от големите проблеми в сектор „Земеделие“ е точно това субсидиране, което вече наблюдаваме през цялото ни членство в ЕС, защото имаме ситуация, в която на хранителните магазини и вериги е по-изгодно да внасят хранителни продукти от другия край на Европа – от Полша – яйца, от Португалия, от Испания – домати, да кажем, и излиза много по-евтино от там, отколкото да купуват от български производител. Защо българският производител дава такава себестойност? Ами много просто, защото субсидирането е така несъразмерно, че един производител, да кажем, на домати в Испания в момента, в който свърши целият му процес по производство, той вече е на плюс и е на печалба. Дали ще продаде доматите с надценка 50 ст., или просто на 1 ст., той е така или иначе на печалба. Това е унищожение на българското земеделие. Това е нещо, заради което нашите управляващи към онзи момент са се съгласили. По-лошото обаче е, че от този момент нататък в тази зала, от тази трибуна, десетки, да кажа стотици хора, са се изказвали и са обяснявали как България няма право, не може, не трябва да повдига въпроса за предоговаряне на каквито и да било условия както за земеделие, така и за енергетика, така и за абсолютно всичко. От тази трибуна, когато преди една година се говореше от ВЪЗРАЖДАНЕ, че трябва България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост, се обясняваше, че не трябва това да се прави, че нямаме право, че няма как да стане. Ефектът от влизането на ВЪЗРАЖДАНЕ в парламента от Четиридесет и седмото народно събрание, Четиридесет и осмото и Четиридесет и деветото народно събрание в момента го виждаме. В момента вече стигаме до ситуация, в която довчерашни политически субекти, които са тук в тази зала, обясняват, че няма как да се предоговаря нищо, че нямаме право, че ВЪЗРАЖДАНЕ иска да изкара България от ЕС, само повдигайки тази тема. Днес вече всички чуваме как те говорят за предоговаряне. И това е национално отговорното поведение – когато нещо не е изгодно в националните интереси, ние трябва да защитаваме националните интереси и трябва да отидем в Брюксел и да кажем, че това не трябва да продължава така и не сме съгласни. Изключително важно е това, което се случва в момента – в момента чуваме как представители на управляващата коалиция стават и казват: да, трябва да го направим. Извинявайте, колко години трябваше да минат, за да стигнете до извода, че България има национални интереси, а не общностни; че България има национални интереси, за да си гарантира хранителния суверенитет?! Защото всички видяхме само преди година и половина, когато се затвориха границите в цяла Европа и в целия свят заради Ковид истерията, какво стана! Ами утре, ако заради войната на 500 км от нас затворим границите, ние как ще осигурим прехраната на българското население?! Аз ще Ви кажа – никак, никак! Защото от нашето членство в Европейския съюз ние имаме унищожено земеделие…
Господин Ганев, по темата на решението, моля.
…както и животновъдство, така и растениевъдство! Всичко това, което казвам в момента, е свързано точно с решението, което трябва да се приеме. И ние ще го подкрепим ясно и точно, защото предоговаряне трябва да има, задължително! И то е съдбоносно за нашите земеделци! Защото не трябва да се учудваме, че ядем всякакви видове зеленчуци и плодове, внос от други държави, а не само български! Защото нашият земеделец е съсипан, смазан. Стигнало се е дотам, че една от най-важните институции в тази държава е Фонд „Земеделие“, който преразпределя милиарди на едни фирми, на едни посредници, на едни консултанти! И се стига дотам, че в обществото да се знае, да се говори, че не е нормално 80% от субсидиите в земеделието да отиват само в един сектор! Този сектор е овладян от 10 фирми или 10 човека, които държат поредица от фирми. Точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим това решение, защото е национално отговорно и няма значение кой го предлага. Всички трябва да отидем и да предоговаряме не само тези условия – и всички други, които не са изгодни на нашата държава. Това е ефектът на ВЪЗРАЖДАНЕ – затова стигате до тези изводи, защото сами се убеждавате, че в крайна сметка рано или късно, и по-добре късно, отколкото никога, трябва да застанете зад националните интереси, а не зад общностните – тези, заради които сте в тази зала.
Разбрах, че имате реплика – господин Костурков, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, даже не знам откъде да започна репликата след всичките глупости, които наговорихте. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако погледнете малко числата, проблемите в българското земеделие започват 1994-а, 1995-а, хайде след 1996 г. Ние сме член на Европейския съюз от 2007-а. По отношение на Стратегическия план. Съжалявам, че трябва да го кажа, с Вашите хора в Комисията по земеделието – Комисията по земеделието, между другото, в Четиридесет и седмото, Четиридесет и осмото и Четиридесет и деветото народно събрание, ако не друго, е известна с това, че вътре се работи спокойно, консенсусно, с много разговори, с много експертиза и никакво политическо говорене, каквото Вие си позволявате да правите от трибуната. Това, което направихте преди малко, просто излага Вашите колеги, които са в Комисията по земеделието. Стратегическият план беше внесен от служебното правителство буквално месеци преди ние да искаме да бъде променен. Никой никога не ни е забранявал и не ни е убеждавал, че той не може да бъде променян или че Европейският съюз не ни дава да предоговаряме. Въобще не става въпрос за предоговаряне – става въпрос за внасянето на един стратегически план, който беше променен от служебното правителство, с много лобизъм в него, с избягване на важните неща от това, което има нужда земеделието, за да бъда по-мек, от един служебен министър и един служебен кабинет, които си гледаха собствения интерес и интереса на лобистите. В момента, в който го внесоха и стана публичен, ние поискахме – не ВЪЗРАЖДАНЕ, не ПП, не ГЕРБ, а Комисията по земеделието, което е нещо общо и нещо, което на Вас Ви е непонятно – как може да се работи, без да се караме и без да правим политически изказвания, Комисията по земеделието в Четиридесет и осмото народно събрание единодушно поиска промяна на Стратегическия план! И върху тази промяна стъпва това решение, което сега вземаме, защото въпреки че застанахме зад служебното правителство и казахме: ние ще Ви подкрепим, ние – имам предвид Комисията по земеделието, и в нашия парламент, и в Европейската комисия, защото, не знам дали знаете, не, със сигурност не знаете, но българският парламент е един от малкото, който не взема отношение по европейско законодателство. Единствено Земеделската комисия взема отношение по европейско законодателство официално! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние застанахме зад тази идея да се промени Стратегическият план с цялата сила на българското Народно събрание – да подкрепим евентуална инициатива на министъра на земеделието за промяна на Стратегическия план в правилната посока – и служебният министър на земеделието не направи нищо! Сега го казвам тук за редовния министър: ние сме пак там – ако имате нужда, когато имате нужда, Комисията по земеделието, независимо от изказванията на хора, които не разбират нищо по темата (реплика от народния представител Цончо Ганев), винаги би застанала зад българския земеделец и зад това българското земеделие да излезе от кризата, в която беше вкарано в последните 30 години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря.
Благодаря, господин Костурков. Желаещи за други изказвания има ли? (Народният представител Цончо Ганев иска думата.) Нямате време за дуплика вече, господин Ганев. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Заповядайте. Моля Ви обаче без политически изказвания – нека да се придържаме към решението, защото след малко трябва да го гласуваме.
Госпожо Председател, това, което чухме като реплика, ще го приема от човек, който е бил добронамерен, но не е слушал нищо от онова, което казах. Няма да коментирам дали той е компетентен или не, няма да коментирам неговите знания в областта на земеделието. Само ще му обърна внимание, тъй като не е слушал, и в целта си да стане и нещо да се изхрачи – просто не му прави чест, защото това, което казах, е, че най-после…
Правя Ви забележка.
…в парламента има искане и ще бъде подкрепено от всички, за да отидем да предоговаряме определени условия. Не знам точно какво и как е слушал господин Костурков, вдигнал краката си на първия ред, но това е нещо, което казах. Обясних ясно и точно, че откакто сме член на Европейския съюз, включително и неговата политическа партия – коалиция, извинявам се, те нямат партия, обясняват постоянно, че България няма право, не иска, не трябва да предоговаря каквото и да било. Ето че в момента ще отидем и ще предоговаряме условия, които са национално отговорни. И това казах, че няма значение кой ги предлага, трябва да застанем зад националния интерес. В случая имаме точно такова решение, което трябва да бъде подкрепено, и ние ще го подкрепим – точно в духа на конструктивизъм го казах. Това, че някои хора седят с вдигнати крака на първия ред и не чуват какво се говори, е една друга тема и няма нищо общо с онова, което казах. Но в крайна сметка е крайно време в тази зала да забравят общностните интереси, да забравят съгласуването с посолствата, а да отидат и да гледат какъв е националният интерес. Да отидат и да говорят с всички, свързани в областта на земеделието, и да ги чуят как всички условия, всички фондове – всичко това, което получаваме от Европейския съюз, е пагубно за българското земеделие, тъй като то е унищожено в огромната си част. Да, има един или два сектора, които не са. Но отидете да видите и нека министърът в момента да стане и да каже в областта на животновъдството за какво става дума. Нищо, нямаме – нямаме нищо! Ние всичко внасяме. Да отидем да поговорим, че сме един от най-големите вносители на сухо мляко, че сме един от най-големите вносители на изкуствени мазнини, че цялото това нещо, което се наблюдава, е пагубно – години наред със съгласието на тази зала, заради такива политици като него, които са обяснявали, че нямаме право да предоговаряме, че не трябва да предоговаряме нищо, защото това ще наруши общностните интереси. Това казах, че е една добра стъпка като начало – да застанем всички зад едно решение, което в крайна сметка е добро. Това, че правителството на Радев е продължило предишната политика, когато те управляваха, отново в коалиция, но тогава ресорният министър беше от БСП, нищо не променя! В момента имаме решение, което е добро, и ние ще го подкрепим. Това беше казано. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но седейки на първия ред, с крака на банката, няма как да го чуеш.
Господин Ганев, не искам да използваме изрази, с които вредим както на авторитета на Народното събрание, така и на народните представители. Вие използвахте няколко такива в речта си. Така че най-учтиво Ви правя забележка, без да Ви налагам наказание „забележка“, и се надявам да не го правите занапред. Има ли други изказвания? Няма. Господин Министър, имате думата.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров и всички останали, които се изказаха по темата! Предлагам Ви темата за вътрешното потребление от местно производство да я подминем – ако много държите, подготвен съм с числа, но мисля, че ги казахме и миналия път, днес господин Чакъров ги повтори, а пък аз винаги се замислям за цената на времето. Затова Ви предлагам да минем по втората точка, която е свързана с изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. и преразпределение на средствата за интервенциите. На 5 юни тази година се проведе първото заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план. На 6 юни всички бяхте тук, знаете какво се случи. На заседанието започна обсъждане на постъпилите предложения на браншови организации, както и заинтересовани страни и решението на Комисията по земеделието, храните и горите на Четиридесет и осмото народно събрание за приемане на предложения за промени в Стратегическия план. Компетентен за изготвяне на предложенията за изменение на Стратегическия план е Управителният орган на Програмата. Стъпките, които ще бъдат предприети за изменение на Стратегическия план, ще бъдат в съответствие с правителствената програма за развитието на България: 1. Ще бъде актуализиран SWOT анализът за състоянието на земеделието и селските райони и ще бъде изготвен анализ на заявените за подпомагане интервенции от прилагането на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. 2. Вземайки предвид постъпилите становища и предложения на Комисията по земеделието, храните и горите, ще бъдат изготвени актуализирани методики за размера на подпомагането. 3. С цел по-добър контрол, управление на финансирането чрез субсидии на база площ, превенция и по-добро управление при оценка на селскостопанските дейности и практики ще въведем автоматизация на процесите и доразвиване на системата за мониторинг на площта, както и системи за допълнителна идентификация и проследимост на животните. 4. След актуализация на анализите и методиките ще бъде изготвено предложение на Управителния орган за изменение на Стратегическия план в съответствие с изискванията на чл. 124 от Регламента за стратегическите планове по Общата селскостопанска политика. Предоставените промени ще бъдат обсъждани в рамките на заседанията на Комитета по наблюдение. По отношение на националното подпомагане на секторите „Мляко“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“, „Пчелен мед“, които са тежко засегнати от последиците на войната в Украйна, през 2022 г. Европейската комисия прие временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката. Министерството на земеделието и храните използва този инструмент през 2022-а и през 2023 г. като подкрепа за осигуряване на достатъчна ликвидност на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство. Финансирането за 2023 г. е в размер на 213 млн. лв., осигурено с решение на Министерския съвет, и е предназначено за компенсиране на повишените цени на енергоносителите, фуражите, препаратите за растителна защита, горивата и торовете. Бюджетът на схемата е общо в размер на 213 милиона и представлява 50% от планираното за годината подпомагане на мярката в размер на 426 млн. лв., както беше през 2022 г. От Министерството е поставен въпросът за отпускане на останалите средства към Министерството на финансите, за да се подпомогнат земеделските стопани и през втората половина на 2023 г. Министерството на земеделието и храните разработи нотифицирана пред Европейската комисия схема за държавна помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури съгласно разпоредбите на временната рамка. Схемата е одобрена от Европейската комисия на 14 юни 2023 г. Предвижда се помощта да покрива до 80% от разходите на земеделските стопани за вода за напояване за поливен сезон 2023 г. Финансовият ресурс по Мярката е в размер на 16 млн. лв. Сега искам да Ви кажа няколко неща във връзка с всички зададени въпроси. Най-големият ни проблем не е субсидирането. Имаме много резерви в производителността и в ефективността. Затова, както и миналия път споделих, нашият екип в момента структурира агрохранителната верига по абсолютно всички продуктови групи. Анализът на агрохранителната верига ще извади точно тези звена, които са най-слаби, които имат нужда от подпомагане, за да може тези звена да повишат обезпечаването на крайните продукти с български суровини и българските земеделски производители наистина да бъдат и по-добре заплатени, и трудът им да бъде овъзмезден по правилния начин. По отношение на най-малките земеделски производители. Госпожо Яхова, по отношение на най-малките земеделски производители, има една програма „Лидер“, която ще активизираме на макс и още следващата седмица ще направим среща с всички заинтересовани общини – това са така наречените местни инициативни групи, МИГ-овете, те стимулират точно най-малките земеделски производители. Така че не пропускаме и този въпрос. И още нещо за „Напоителни системи“. Екипът, който в момента се намира в Министерството на земеделието и храните, се впечатляваме от доста неща, които някак си в годините са затихнали, други са със затихващи функции. Например няма дирекция „Хидромелиорации“. Е, като няма дирекция „Хидромелиорации“ кой да прави политиките за напояване? Така че възстановяваме тази дирекция. Събираме кадри, които са хидроинженери, инженери, експерти в областта, и наистина имаме за цел максимално да вдигаме поливните площи. Относно биоземеделието. Има един много интересен парадокс. За конвенционалното земеделие се субсидира на площ без значение на добива. Обаче в биоземеделието на първо място е добивът и след това субсидията за площ. Ами, хайде да направим абсолютно всичко – освен субсидия за площ да имаме критерии и за добив, за да нямаме виртуални животни, да нямаме виртуални площи, да нямаме пари, които са предназначени за производството на продукт, а те отиват в небитието, в нечии джобове. Това е накратко. Ако имате други въпроси, бих отговорил с удоволствие. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Тъй като изчерпахме времето на парламентарните групи, обявявам разискването за приключило. Имаме две редакционни поправки, направени от Росен Костурков – в т. 3 срокът да бъде променен от един месец на шест месеца и в т. 4 срокът от един месец да бъде променен на три месеца. Първо ще подложа на гласуване редакционните поправки, след което ще Ви прочета Решението и ще го подложа на гласуване. Режим на гласуване на т. 3 и т. 4, моля. Разбира се, ще изчакаме и колегите. Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега ще Ви прочета Решението с редакцията и ще го подложим на гласуване. „РЕШЕНИЕ във връзка с разисквания по питането на народния представител доцент доктор Джевдет Чакъров към министъра на земеделието господин Кирил Вътев Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 102, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
1. В срок от два месеца Министерството на земеделието и храните да предостави пред парламента Проект за преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г. с цел постигане на по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, инвестициите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, претърпяло през последните години сериозни щети и застрашително намаляло като дял от селскостопанското производство. Проектът да бъде изготвен въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделието, храните и горите на 21 декември 2022 г. в Четиридесет и осмото народно събрание Решение за промяна на Стратегическия план за развитие на селските райони 2023 – 2027 г., приложение към настоящия проект за решение. 2. Възлага на Министерството на земеделието и храните и на управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България 2023 – 2027 г. да подготвят съответните промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г. и да ги внесат за одобрение в Европейската комисия. Промените да бъдат изготвени въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделието, храните и горите на 21 декември 2022 г. в Четиридесет и осмото народно събрание Решение за промяна на Стратегическия план за развитие на селските райони за периода 2023 – 2027 г., приложение към настоящия проект за решение.“ С направените редакционни поправки: „3. В срок от шест месеца Министерството на земеделието и храните да представи пред парламента План за възстановяване на „Напоителни системи“ и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени. 4. В срок от три месеца Министерството на земеделието и храните да представи пред парламента конкретни мерки за национално подпомагане на секторите „Мляко“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“ и „Пчелен мед“, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.“ Колеги, преминаваме към гласуване на Решението. Гласували 152 народни представители: за 151, без против, въздържал се 1. Обявявам Решението за прието. С това приключихме разискванията и приемането на Решението. Имате думата, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители, много Ви благодаря за това гласуване. Явно ще има сила, щом има обединение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Ние Ви благодарим за участието. Преминаваме към парламентарен контрол. Постъпили писмени отговори на въпроси и питания за периода от 23 юни 2023 г. до 29 юни 2023 г. от: – министъра на електронното управление Александър Йоловски на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков на въпрос от народния представител Борис Аладжов, на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Любен Иванов, на въпрос от народния представител Мюмюн Мюмюнов, на въпрос от народния представител Николай Нанков, от народния представител Петър Кьосев, на въпрос от народните представители Стоян Таслаков, Кръстьо Врачев и Димитър Гюрев; – министъра на финансите Асен Василев на въпрос от народния представител Борислав Гуцанов, на въпрос от народния представител Стела Николова, на въпрос от народните представители Мартин Димитров и Георги Ганев; – министъра на правосъдието Атанас Славов на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на образованието и науката Галин Цоков на питане от народния представител Кристина Петкова, на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на два въпроса от народния представител Иван Белчев; – министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Мартин Димитров, на въпрос от народния представител Петър Кьосев; – министъра на младежта и спорта Димитър Илиев на въпрос народния представител Борис Аладжов на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на туризма Зарица Динкова на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Стела Николова; – министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Георги Гьоков; – министъра на вътрешните работи Калин Стоянов на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Иван Ченчев, на въпрос народния представител Иван Белчев; – министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на културата Кръстю Кръстев на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – заместник министър-председателя и министър на външните работи Мария Габриел на въпрос от народния представител Божидар Божанов, на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; – министър-председателя Николай Денков на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на енергетиката Румен Радев на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Георги Гьоков, на три въпроса от народния представител Ивайло Мирчев, на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – министъра на отбраната Тодор Тагарев на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов; – министъра на здравеопазването Христо Хинков на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на три въпроса от Иван Белчев, на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; – министъра на околната среда и водите Юлиан Попов на въпрос от народния представител Антоанета Цонева, на въпрос от народния представител Божидар Божанов, на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Христо Проданов, на въпрос от народния представител Любен Иванов на въпрос от народния представител Стела Николова. Господин Андрей Цеков – министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на питане на народните представители Александър Ненков и Николай Нанков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на програмите за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради. Имате възможност, господин Ненков, да развиете своето питане.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър – добре дошли! Нашето питане с колегата Нанков е продиктувано заради една несправедливост, мога така смело да заявя. На 23 май тази година по предложение на предишния служебен министър господин Шишков на практика се сложи край на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. С този край обаче 52 многофамилни жилищни сгради останаха на практика излъгани, тъй като по думите на господин Шишков, финансовият ресурс не е достигнал за тези 52 сгради, на практика той ги излъга, защото темата беше коментирана и преди, затова че ще се намери по какъв начин тази несправедливост и тези добросъвестни граждани, които са успели да се сдружат, да подпишат договори с Банката за развитие, някои от тях вече с проведени процедури за избор на изпълнител на мерките по енергийна ефективност, останаха извън Програмата и по-лошото, което е, Вие много добре знаете темата, защото сме дискутирали в неформален порядък, че тези хора на практика нямаше как да участват по първия прием по Плана за възстановяване за устойчиво енергийно развитие на жилищните сгради, съответно те няма да имат възможността да кандидатстват и по сега действащата отворена програма за втория етап, където има 80% национално и европейско финансиране и 20% съфинансиране, тъй като тези 52 сгради вече имат подписани такива договори. Заради това, господин Министър, питането ни е: какво е Вашето виждане оттук нататък? По какъв механизъм тези многофамилни жилищни сгради, които вече са кандидатствали и които са извървяли целия този труден път, а той не е много лек, тъй като много добре знаете какви са отношенията в една етажна собственост и колко усилия изисква, за да се стигне до някакво съгласие и тези хора са извървяли този дълъг път и е редно според мен те да бъдат компенсирани заради това? Заради това нашето питане е да ни дадете информация, първо, къде са тези 52 сгради, в кои българските градове? Какво е Вашето виждане относно Националната програма за енергийна ефективност? Дали ще предприемете действия за отмяна на това Постановление № 18, което е от 23 май? По какъв начин Вие ще се ангажирате с това тези 52 блока да не останат извън която и да била възможност от програмите, за да не се чувстват излъгани? Благодаря, господин Министър.
Благодаря, господин Ненков. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ненков, Вие сте прав. Това е една тъжна история за добросъвестните граждани и недобросъвестната държава, която не е вчерашна – тя започва още от 2016 г. Наистина става въпрос за 52 жилищни сгради, за които няма в момента финансов ресурс, предвиден в някоя от програмите, за да бъдат извършени дейностите за мерки за енергийна ефективност. Тези сгради са в Столична община, Пловдив, Хасково, Каварна, Добрич, Русе и Тутракан. Сред тези 52 сгради има шест такива, които имат и значителни конструктивни проблеми, които трябва да бъдат отстранени преди реализирането на мерките за енергийна ефективност и които са, така или иначе, извън целите и дейностите на Националната програма за енергийна ефективност и там трябва да се търси и това решение. Историята е следната – кандидатстването е през 2015 г. Вие вероятно знаете и по-добре от мен тези факти. Всъщност през 2016 г. 22 от тези сгради попадат в обхвата на ПМС № 23 от 4 февруари 2016 г., когато в крайна сметка е взето решение, че финансиране за тях ще бъде отпуснато, след като бъдат реализирани проектите от 2015 г., тоест сключените споразумения през 2015 г. и осигуряването на допълнителен финансов ресурс. За съжаление, тези две условия не са били изпълнени и в крайна сметка в периода 2017 – 2019 г. в МРРБ са получени над 10 писма от Министерството на финансите и от Българската банка за развитие, които предупреждават, че парите няма да стигнат. Отпуснатите 2 милиарда по Програмата няма да достигнат за всички сгради. В крайна сметка до настоящия момент финансов ресурс не е бил осигурен. Сега, естествено, търсейки спасение някои от въпросните общини са решили, че в крайна сметка ще прекратят договорите за целево финансиране и ще кандидатстват по Програмата за устойчиво и енергийно обновяване на жилищния фонд – етап 1, по Националния план за възстановяване и устойчивост. Осем са тези. Разбира се, няма гаранция, че проектите им ще бъдат одобрени, тъй като все пак има методика. Моето намерение относно постановлението, с което се прекратява Програмата, аз мисля, че Програмата е изпълнила целите си, които си е поставила и че общо взето тя трябва да приключи. Същевременно мнението ми е, че въпросните общини и живущите най-вече в тези сгради не трябва да бъдат жертва на невъзможността на държавата да се справи с един относително лесен казус. Договорените средства към 2016 г., които са били, са били 40 милиона. По днешни цени трябват 72 милиона, грубо, 72 млн. и 500 хил. лв. Доколкото въпросните сгради вече са преминали някакъв конкурсен процес, считам, че финансирането им трябва да бъде приоритетно със средства на националния бюджет, с бюджета на МРРБ и моето намерение е тези средства да бъдат предвидени в бюджет 2024. Честно казано, малко късно дойде казусът за Проекта на бюджета 2023. Разбира се, ако постигнем икономия, аз съм сигурен, че имаме такива възможни икономии в бюджет 2023, ако бъде приет, ще има средства за тези сгради. Алтернативно, но не искам да отивам към тази алтернатива, подготвяме разработването на един допълнителен инструмент за финансиране на проекти за енергийна ефективност, съвместно с Министерството на околната среда и с Министерството на енергетиката, МИР също мислим да включим в процеса, но това е вероятно към края на годината – подобна конструкция ще бъде готова. Най-лесното решение е бюджет 2024 в момента и моят ангажимент, който мога да поема е, че това ще бъде осигурено.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Нанков, Вие ли ще зададете уточняващите въпроси? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за коректния отговор. Две неща правят сериозно впечатление. Първото е фактът, че Вие като министър изразихте току-що готовността, стратегическата визия да реализирате Програма за енергийна ефективност, което е много важно и не знам дали е новина за българските граждани, но помним две години какви бяха тезисите и опорките на всички, чегъртащи ГЕРБ назад във времето, такива програми не трябва да се реализират, стереопорите и така нататък, какви квалификации имаше по отношение на програми и мерки за енергийна ефективност в жилищни и административни сгради. Това е първата ми констатация, за което Ви благодаря искрено. Наистина най-добрата политика за енергийна независимост е свързана с намаляването на енергопотреблението в административните и жилищните сгради. На второ място, без да репликирам и да се опитвам да изяснявам в детайли защо се стигна дотук с конкретните сгради - в тези 52, аз само ще кажа, че в последните две години, когато се промени подходът на МРРБ по отношение на реализирането на мерки за енергийна ефективност, със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, въпросните сгради отпаднаха от бъдещото финансиране по един или друг механизъм, тъй като идеята, когато ние залагахме мерките в Националния план 2020 –2021 г., беше всички онези сгради, които имат сключени споразумения с ББР – около 2000 на брой, тъй като механизмът, който въведохме при стартирането на Програмата, беше първи по време и първи по право, най-адекватният такъв, включително тези 52 сгради да получат приоритетно финансиране от бъдещия Национален план за възстановяване и устойчивост. Промени се методиката, подходът по време на редовния кабинет 2022 г., да има конкурентен подбор, нуждите са много по-големи – около 4 милиарда само по първия прием са заявени, при милиард налични, малко над един милиард, налични средства ще имаме 25% удовлетвореност на нуждите на кандидатствалите. Тук наистина молбата и уточняващият ми въпрос е какъв именно механизъм, Вие споменахте през бюджетно финансиране, през волята на народните представители, които в този или друг формат на Народното събрание ще гласуват бюджета за 2024 г.? Как Вие виждате през каква програма – целева програма, капиталови разходи, или как ще гарантирате на живущите в тези сгради, оставете общините, че техните жилища, техните многофамилни жилищни сгради ще бъдат включени – такъв ангажимент, какъвто е поет към тях, и към десетки други, ще бъдат включени със стопроцентова гаранция, за стопроцентово публично финансиране на мерките за енергийна ефективност в техните сгради? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Нанков. Заповядайте за допълнителен отговор, господин Министър.
Уважаеми господин Нанков, разбира се, аз мога да поема ангажимент относно предложение, което бих направил по отношение бюджет 2024. Разбира се, волята на народните представители ще е тази, която ще определи механизма. Аз бих предложил тези средства да бъдат предвидени в Програмата за жилищна политика. Да влязат там, да са ясни, че са целево за завършването на тези проекти и това да разреши този казус веднъж завинаги. Това е нещото, което бих предложил аз. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. За отношение, господин Ненков, заповядайте Вие.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм удовлетворен от Вашия отговор, заради това че Вие поехте ангажимент да търсим финансиране през националния бюджет. Неслучайно даже днес си позволихме да поканим и част от българските граждани, които са потърпевши, които осем години чакат да бъдат финансирани техните многофамилни жилищни сгради. Удовлетворен съм и от това, че разбираме, че няма нужда гражданите да поемат щетата, заради това че държавата не си е свършила работата. При положение че сме им дали тази възможност, при положение че бе споменато вече за анатемосването на тази програма, въпреки това тези хора са се събрали и са успели да кандидатстват, да извършат цялата тази процедура, за да стигнат до момента, в който на практика да видят реалните резултати от своите усилия. Така че ние също поемаме ангажимент, когато се гледа националният бюджет да, търсим финансиране именно там, защото ние не виждаме много други варианти на този етап как да бъдат тези 52 блока довършени. Само още едно нещо. Вие казахте за Програмата за многофамилните жилищни сгради, че си е изчерпала един вид своята цел. Ние в момента сме на прага на нещо много грандиозно – само по първия прием по Плана за възстановяване проектите са за близо 4 милиарда, при положение че наличният ресурс е около милиард и 130 милиона, ако не ме лъже паметта. Сега тече вторият етап, в който най-вероятно милиардите ще станат още повече, което означава, че има огромна нужда държавата да мисли как ежегодно да се финансират такива проекти. Да, може да не се казва Национална програма за многофамилни жилищни сгради, за тяхната енергийност, може да се каже по всякакъв друг начин. Само че ние не трябва да я спираме по никакъв начин и европейското финансиране няма да бъде достатъчно. Ако държавата не отделя ресурс всяка година, то тогава може да се окаже, че хиляди, хиляди български граждани с едно очакване кандидатстват, но на практика държавата пак ще се окаже лошият стопанин, който не може да отговори на техните нужди. Затова, господин Министър, мислете в тази насока. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ненков. Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Стоян Таслаков, относно ремонт на пътя Брацигово – Равногор. Заповядайте, господин Таслаков.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, в момента се изпълнява ремонт на пътя Брацигово – Равногор, част от третокласен републикански път 377. В предишните две народни събрания бях запознал на парламентарен контрол от нуждата този път да бъде ремонтиран. Той е високопланински път, силно пресечен терен, който е единственият достъп на селата Равногор и Розово до света. За началото на дългоочаквания ремонт искам да благодаря на предишните министри, че са дали зелена светлина на проекта. Бяха ми предоставени снимки от мястото на ремонта. На тях се вижда недостатъчно водоотвеждане и липсващи канавки – миналата седмица отидох да проверя на място. Тъй като не съм специалист по пътно строителство и не мога да давам компетентна оценка, задавам към Вас следния въпрос: как следите качеството на извършените ремонтни дейности? Като част от републиканската пътна мрежа, Вашето министерство е отговорно да планира, проектира, поддържа и следи качественото изпълнение на ремонтните дейности върху трасето. Колко сантиметра дебелина на асфалта е предвидена и дали се спазва? Ще бъдат ли изградени отводнителни канали в рамките на този ремонт и ще бъде ли направена бетонова отливка на тях, или ще бъде изкопана пръстта около пътя? Спазени ли са всички зададени технически изисквания, така че пътят да устои на тежките метеорологични условия в планината? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, Вашият въпрос, макар и конкретен, засяга пряко една доста болна тема в Агенция „Пътна инфраструктура“, свързана с планирането. Свързана е и с начина, по който се осъществява целият процес по поддръжка и ремонти на републиканската пътна мрежа. Защо тази тема има отношение към Вашия конкретен въпрос се съдържа в моя отговор по отношение най-вече на водоотвеждането и на състоянието на канавките. Безспорно пътят е в изключително лошо експлоатационно състояние – множество пукнатини, слягания, дупки. В крайна сметка през април 2023 г. Агенцията е предприела дейности по ремонта на въпросния път. Това е извършено в рамките на съществуващите договори за текущ ремонт и поддръжка на пътища. Тук отиваме до въпроса за дефицита в контролните механизми и в дефицита по отношение на качеството на изпълнение. Докато продължава практиката да се извършват ремонти, които не се базират на ясен план за ясна картина относно състоянието на пътната мрежа, относно каква е необходимата степен на инвестиционна интервенция, тоест дали е нужен текущ ремонт, просто една пътна козметика, или е необходимо съществено подобряване на състоянието чрез основен ремонт, чрез изграждане на нова система за водоотвеждане, което вече води до нуждата от основен ремонт, за който трябва разрешение за строеж, за който трябват одобрени проекти и при който законът предвижда наличието на строителен надзор. За съжаление, много дълги години това не е правено по този начин. Съответно при договорите за текущ ремонт единственият контрол, който се осъществява, е от служителите на областните пътни управления, които много често, тъй като това не е специфична компетентност, която са развили и която им е нормативно вменена да осъществяват, не са в състояние да гарантират качеството на изпълнение. В тази връзка, за да отговоря конкретно на Вашия въпрос какво се изпълнява в момента, до момента са положени всички асфалтови пластове, неплътен асфалтобетон със средна дебелина от 10 см и износващ слой още 4 см. Възстановяват се канавките и се попълват липсващите банкети. Съоръженията се оглеждат и се прочистват. Това е, което се прави. Контролът се осъществява, както казах, от служители на Областното пътно управление – Пазарджик. Дали това е удачната форма – за мен не е достатъчната форма на контрол. Затова основен стратегически приоритет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да изготви инвестиционна програма най-малко за следващите три години. Разбира се, това трябва да е съпътстващо с нова осемгодишна стратегия за развитие на пътната инфраструктура. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Процесът се нуждае от подобрение категорично!
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Таслаков.
Благодаря Ви, господин Министър. Очевидно е, от Вашия отговор разбирам, че Вие също не сте доволен от осъществявания контрол и явно не става въпрос само за пътя Равногор – Брацигово. Тук важният въпрос е ремонтите, които се извършват, да остават за поколенията и да не се налага да се прави ремонт на ремонта. В случая това, което видях в неделя, когато минах по трасето, беше завършено полагането на асфалта, видимо нямаше машини по пътя, което означава, че ремонтните дейности са приключили или просто защото е почивен ден. Направи ми впечатление също, че канавките са едни изкопи около пътя, около платното, което много лесно при едни дъждове биха могли да бъдат зарити и тази вода да разруши току-що ремонтирания пътен участък, още повече че пътят се намира в планината. Ако това нещо се случи при зимни условия и замръзне, най-вероятно ще компрометира ремонтът като цяло. Затова Вие като министър се надявам да намерите механизъм за по-добър контрол. Още нещо, което ми направи впечатление, е липсата на каквато и да е пътна маркировка. В този участък много често пада мъгла, което означава, че пътната маркировка е от голямо значение за безопасността на преминаващите по пътя, така че, моля все пак да обърнете внимание дали ще бъде, надявам се да бъде положена в най-кратки срокове и зимата това трасе да се експлоатира добре. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Желаете ли дуплика? Добре, благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Мая Димитрова относно буферни зони за престой на тежкотоварните автомобили, чакащи за излизане от страната през Граничен контролно-пропускателен пункт „Кардам“. Заповядайте, госпожо Димитрова.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, това е поредният ми въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството, отнасящ се до преминаването на тежкотоварни автомобили през Граничен пропускателен пункт – „Кардам", и в частност е вторият ми въпрос към Вас като министър. Преди да започна изложението си, ще Ви прочета информация от сутринта, от фейсбук страницата на кметство Кардам. „Кардам за поредна сутрин осъмна блокиран от товарни автомобили, почти 6 км опашка се вие през Кардам до граничния пункт на 30-градусова жега, а решение все така няма. Пътят тъне в мръсотия, няма тоалетни и контейнери за отпадъци. От изчакването на натоварените камиони дясната лента на пътя вече пропада. Докога ще е така?“ Знаете, че през гранично-пропускателния пункт всекидневно преминават много тежкотоварни автомобили. Това, което прави впечатление, е, че на излизане от България през гранично-пропускателния пункт опашките от чакащи товарни автомобили ежедневно са над 2 км в посока село Кардам. Към днешна дата опашката е над 6 км и освен по пътното платно тя преминава почти през цялото село. Тази опашка от тежкотоварни автомобили е ситуирана в едното платно за движение и остава другото, през което трябва да преминат излизащите от България леки коли, влизащите в България тежкотоварни и други автомобили, което е много опасно и е предпоставка за ПТП, още повече, че участъкът не е прав, има и завои. Въпросът ми към Вас е: предвиждат ли се мерки за изграждане на буферни зони или разширение, които да осигурят престоя на тежкотоварни автомобили, чакащи за излизане от страната през Граничния пропускателен пункт „Кардам“, като имате предвид, че всекидневно опашката на чакащите е километри и е блокирала изцяло едното платно за движение, а останалият трафик – влизане и излизане в страната, се извършва само в едното платно? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Димитрова, за да отговоря на Вашия въпрос, ще използвам едно клише, което употребявам достатъчно често, когато става въпрос за инвестиционен процес. В инвестиционния процес само лошите неща стават бързо, особено когато години наред не е имало план какво трябва да се свърши. Напълно споделям притесненията на гражданите и Вашите притеснения относно пътно-транспортната обстановка около Граничния контролно-пропускателен пункт „Кардам“. В крайна сметка една от причините за големите колони и за изчакването на тежкотоварни автомобили са свързани както с военния конфликт в Украйна, който допълнително увеличи тежкотоварния трафик, така и с допълнителния контрол върху миграцията, въведен от румънските власти, които в момента в крайна сметка със сканиращи устройства проверяват наличието на мигранти в камионите. Разбира се, това е обяснение за сегашната ситуация, а не е обяснение за липсата на транспортно решение, свързано с подобни казуси. За да отговоря на Вашия въпрос, изисках от Агенция „Пътна инфраструктура“ ясно да ми представи информация разработвана ли е стратегия изобщо за изграждане на буферни паркинги на територията на страната, базирана на прогнозите за трафик анализ и потенциалните тесни места, които биха могли да доведат до подобни ситуации. Отговорът беше: водени са разговори, не е свършено нищо, не е писана стратегия. Това е проблем на липсата на стратегически подход в развитието на пътната ни мрежа и в управлението на трафика. Стратегия и в момента няма, повтарям отново. От 2015 г. до 2022 г. сме имали стратегия, от 2022 г., тоест от края на 2022 г. насам не е разработен новият стратегически документ. В стария стратегически документ липсват каквито и да са решения относно буферните паркинги. В новия, който трябва да изработим, трябва да влезе отделна стратегия за тези зони. Към настоящия момент решение за изграждането на буферен паркинг от страна на държавата в следващите месеци в Кардам е невъзможно, защото това предполага устройствени процедури. Искам да съм напълно честен, това предполага устройствени процедури, това предполага инвестиционно проектиране, това предполага възлагане на строителство. Да кажем, че това е най-малкият проблем, но всичките тези действия не могат да бъдат извършени в рамките на няколкото месеца, които, дай боже, да ни делят от приемането на България в Шенген, което евентуално би могло да разреши проблема специално на тази граница. Това, разбира се, не означава, че в една следваща стратегия и в инвестиционната програма на Агенцията в следващата година – това е нещо, което можем да направим, е да залегне концепция за изграждането на такива паркинги там, където са необходими (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), включително и около отпадналите граници на шенгенското пространство, най-малкото като зони за почивка. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, госпожо Димитрова.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Разбира се, той не ме удовлетворява и няма как да ме удовлетворява, тъй като, да, действително няма разработена стратегия, но не бива по никакъв начин да се позволява да бъдат поставени под опасност животът и здравето на хората. След като приключа, ще Ви връча и снимков материал, за да не съм голословна за това, което се случва на пътното платно. Шофьорите, които по 24 часа трябва да стоят на опашката, освен че замърсяват, това е едно ръка, но след като вече опашката се простира и до населеното място, те влизат и в къщите на хората, за да търсят вода. Съгласете се, в селото живеят и много възрастни хора, които се страхуват, когато чужд човек влезе в къщата им. Вероятно няма как да бъдат изградени буферни паркинги или буферни зони за толкова кратко време. Може би трябва да се помисли поне за създаване на възможност за леко разширение на пътя, за да има действително възможност за разминаване. Такова беше направено, но то беше направено само в рамките може би на около 100 или 200 м от гранично-пропускателния пункт. За съжаление, и него вече го няма, защото дупките бяха огромни около пътя, беше насипан чакъл и тези уширения вече ги няма. Въпросът за безопасността на пътя е много важен, тъй като към настоящия момент започна и кампанията по жътвата. Освен автомобилите, които се движат единствено и само в едното платно за движение, вече минава и селскостопанска техника с много големи габарити. С оглед безопасността на пътя, предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, както и сигурността на хората от селото е абсолютно наложително да се предприемат някакви мерки. Да, Стратегията вероятно ще стане факт за следващата година, но трябва да се предприемат някакви мерки, които да осигурят престоя на тежкотоварните автомобили и чакащи на излизане от КПП „Кардам“. Благодаря. (Предава снимков материал на министъра.)
Благодаря, госпожо Димитрова. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Уважаема госпожо Димитрова, разбирам Вашата загриженост и апела за чудо. Щеше ми се да бях чудотворец и да мога да дам решението. За съжаление, нито съм чудотворец, нито съм склонен да наруша закона. Разширяването на един път изисква отново устройствено планиране, изисква инвестиционно проектиране и възлагане на строителство. За съжаление, това нещо не може да стане днес и сега. Обективно, колкото и да е бърз процесът, ще отнеме минимум осем, девет месеца. Тоест не мога да обещая бързо решение. Същевременно бих искал да кажа, че отговорността и социалният ангажимент за осигуряване на условия за паркиране не е само на държавата, тя е и на местните власти. Има други зони около граничните пунктове, където съответните общински администрации са предприели действия за изграждане на буферни паркинги и много често това е относително и по-лесният и по-бързият вариант очевидно. Отделно, когато има нужда, тогава има и пазар. Има частни паркинги, които са изграждани. Съжалявам, че дълго време държавата е отсъствала в този процес и е бягала от създаването на решения, които да предотвратят подобни ситуации. Не мога да дам повече от това, освен ангажимента, че буферни паркинги ще бъдат заложени в новата програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за следващата година.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме на следващия въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно действия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството след обявяването на пътя Велико Търново – Русе за обект с национално значение от служебния кабинет на Гълъб Донев. Заповядайте, господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е изключително актуален и е продиктуван от факта, че този участък между Велико Търново и Русе спокойно мога да го нарека участък на смъртта, защото първо е в окаяно техническо състояние, изключително натоварен и възпрепятства нормалното предвиждане на моторните превозни средства и на гражданите от една точка до друга. Подобен въпрос зададох на Вашия предшественик в писмен вид, в който той е докладвал доста оптимистични данни, а именно по-скоро Решението, което Министерският съвет е гласувал, е, че определя обекта автомагистрала Русе – Велико Търново, който ще бъде изграден на територията на Република България за обект с национално значение и за национален обект. Вашият предшественик е докладвал за срокове, че вече дори е възложен за изпълнение и едва ли не в скоро време магистралата ще бъде факт. Аз съм длъжен, тъй като съм избран от Русенския многомандатен район, хората се притесняват и вълнуват, ежедневно стават инциденти, човешки животи се губят, да ми отговорите какво се случва с предстоящото строителство на тази автомагистрала? Има ли такова строителство? Докъде е стигнал процесът по възлагане? Дали то отговаря, аз после ще Ви цитирам, в зависимост от Вашия отговор, надявам се, да не е същият, защото той най-вероятно пак е изготвен от Агенция „Пътна инфраструктура“, да знаят народните представители, а също да знаят и служителите на двете области, и всички, които пътуват по този участък ежедневно, каква ще бъде съдбата му и да очакваме ли в скоро време неговото завършване? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, бих започнал отговора на въпроса с това, че когато сме приели Националната програма България 2020 – 2030, сме си обещали да стане свързана и интегрирана България, да си изградим основните вертикали и основните хоризонтали, които са част от европейските транспортни коридори. Автомагистрала Русе – Велико Търново е един от тези дълго отлагани и неосъществени коридори, който трябва да свърже Русе със Свиленград или с Маказа. Какво е състоянието в момента? Моят предшественик министър Шишков правилно е отговорил, че на 15 септември 2022 г. обектът автомагистрала Русе – Велико Търново е обявен за национален обект и за обект с национално значение, което дава възможност за едни облекчени процедури за отчуждаване на недвижимите имоти, тоест за обезпечаване на бързина в инвестиционния процес, както и за разрешаване на строителството. Проектът е включен в Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Проектният габарит, който е избран, е А-27, тоест 27 м, с по две активни ленти – една аварийна, и банкет във всяка посока, и скорост 120 км. Действително е проведена обществена поръчка. Тя е обявена от месец декември 2020 г. и са сключени договори през месец ноември 2022 г. за проектиране и изграждане на автомагистралата. Договорите са два – единият е за участъка Русе – Бяла, а другият – за обхода на град Бяла. Статутът е такъв към момента, а на 19 декември 2022 г. е стартирало изпълнението на проектантските работи. Като цяло е въведена етапност в изпълнението както на проектирането, така и на строителството. Тук всъщност това е направено, тъй като сме изправени пред ситуацията, в която разрешението по оценка на въздействие на околната среда е издадено през 2018 г. и ще изтече през месец ноември тази година. За да бъде запазено действието на това решение, обектът е разделен на два етапа. Първият от тях е гара Бяла до село Вардим с дължина 6 км и 800 м, за който проектът ще бъде готов в близките два месеца. Целта е да бъде одобрен и да имаме разрешение за строеж през месец ноември, за да запазим ОВОС-а, и изпълнението в този участък да започне веднага. Парцеларният план за целия обект е одобрен, влязъл е в сила в края на миналата година на 3 ноември 2022 г., а на 15 юни тази година Министерският съвет одобри отчуждаването на частни имоти, които са на територията на землището на село Ценово, и в землището на село Долна Студена. Започнали са процедурите по индивидуалните обявявания, а в крайна сметка ние целим индикативно разрешение за строеж месец октомври 2023 г. Междувременно съществуващият път се поддържа по договорите за текущ ремонт и поддръжка. Това е състоянието – дълго забавян проект, но към края на тази година трябва да започне строителството.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, слушах внимателно и до голяма степен това, което съм получил като писмен отговор от служебния министър се повтаря с това, което казахте Вие, но има няколко важни въпроси, които трябва да бъдат уточнени и се надявам да можете да отговорите сега. На първо място, осигурени ли са средствата? Гарантирани ли са и по какъв начин? В новия бюджет ще бъдат ли заложени и има ли опасност за тях, защото единият лот е на стойност 876 млн. 525 хил. лв., а другият е на стойност 660 млн. 425 хил. лв. и нещо? Тази пречка с изтичане действието на ОВОС, за което Вие казахте, какви са рисковете от това изтичане на този документ? Колко ще се забави и ще бъдат ли спазени сроковете на практика, защото за единия лот е за 70 месеца сключен договорът, а за другия за 60 месеца? Имаме ли забавяне към днешна дата и да се чувстват ли спокойни гражданите, пътуващи по този път, че ще бъдат спазени тези срокове? Това е най-важното – средствата, и дали по някакъв начин ще бъдат забавени сроковете, или ще се осуети строежът на тази магистрала? Как виждате стартирането на третия лот, който е най-натоварен и най-дълъг – от Бяла до Велико Търново? Там дали също са осигурени средства и дали ги има, след като се проведат необходимите процедури? Това са много важни въпроси и ние очакваме отговори, защото в противен случай ще се окаже, че това е останало само на хартия. Благодаря.
Благодаря, господин Иванов. Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Уважаеми господин Иванов, моята дуплика ще се базира отчасти на фактите, които знам, и отчасти на моя опит в инвестиционния процес. Всеки един строителен обект е едно предизвикателство. Общо взето то е един триъгълник, в който имаме, цена, срок и качество. Това, което ме е научил животът в такива проекти, е, че това, което планираме обикновено не се случва точно така, както сме го замислили. Най-малкото, защото инвестиционният процес е наситен с рискове, събития и обстоятелства, които могат да доведат до изменение както на цена, така и на срок, така и на качество. Работата на един възложител е да минимизира тези рискове и да ги държи под контрол през цялото време. По отношение на риска с ОВОС. Ако проектът бъде изготвен в сроковете, които са разписани в договора, изготвен качествено, и приет без възражение от страна на МРРБ, тогава няма риск. Но рискът, доколко качествено ще бъде изготвен проектът, той се носи от изпълнителя. Искрено се надявам, че ние ще можем да издадем разрешение за строеж в рамките на срока на действие на разрешението по ОВОС. Ако това не се случи по вина на изпълнителя, което не вярвам да стане, все пак достатъчно отговорна е ситуацията, тогава трябва нов ОВОС, което ще забави проекта, изключително сериозно. По отношение на бюджета на проекта, милиард и 400 милиона, казано, са необходими за 70-те месеца. Парите трябват тогава, когато са необходими съгласно договор. Доколкото ми е известно, платени са аванси вече и те влизат в бюджет 2023. В бюджет 2023 са предвидени средства, които отговорят на графика за изпълнение на проектирането и строителството, за да обезпечат разплащането на проектирането и тези строителни дейности, които ще бъдат осъществени в рамките на 2023 г. съгласно представения график от строителите, така че тук проблем няма. Следващите средства са въпрос на бюджет 2024, по който започваме да работим още от следващия месец, като проект поне, така че от гледна точка на бюджетиране предвидени са средствата и ще бъдат предвидени необходимите за следващата година. От гледна точка на разрешителни процедури засега големи рискове не виждам. Що се касае за третия участък, очаквам в рамките на тази година да сме в състояние да обявим обществена поръчка.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Коста Георгиев Стоянов относно изпълнението на Проект „Модернизация на културна инфраструктура на град Варна – Народно читалище „Петко Рачев Славейков 1928“, финансиран по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.002-0009-С01 по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ Господин Стоянов, имате думата. Господин Стоянов отсъства. Следващият въпрос е от народния представител Ивайло Василев Папов. Можехте да ме прекъснете в началото, за да не чета целия въпрос. Въпросът на господин Папов е относно състоянието на околовръстен път Враца – част от Е-79, в частта му около местността и язовир „Дъбник“ и възможността му за рехабилитация. Имате думата, господин Папов, да зададете своя въпрос.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, град Враца разполага от няколко години с околовръстен път, който е част от международния път Е-79. С неговото изграждане се облекчи потокът на пътници и товари в няколко направления – от Видин и от Монтана в посока Враца, както и от Оряхово, където може да се обиколи, да не се минава през града, за да се изпуснат тежките камиони. Днес този околовръстен път, особено в участъка около кръговото от булевард „Мито Орозов“ до вливането му в пътя за Мездра, в местността Дъбника и около язовир „Дъбника“, е в много лошо състояние. Има кръпки, затварян е два пъти тази година, лично аз видях, че е затварян за спешен ремонт, обаче се направиха твърде малко участъци и най-компрометираният участък си остана в същото лошо положение. Този път се използва не само от хората, които преминават транзит. Част от вилната зона на град Враца се намира там и за хората, излизайки от черните пътища, има опасност за техния живот, тъй като са избуяли много храсти и дървета. Затова в тази връзка искам да Ви попитам: какво е актуалното състояние на път Е-79 в участъка околовръстен път в местността Дъбника и какви мерки ще се предприемат за спешен ремонт? Благодаря Ви.
Благодаря за въпроса, господин Папов. Господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папов, аз също имам лични впечатления от състоянието на пътя не само на базата на това, което са ми докладвали от АПИ. Аз често пътувам до Северозапада, оттам произхожда семейството ми, така че имам непосредствено впечатление. Да, пътят в местността Дъбника е в лошо състояние – множество дефекти, пропадания, коловози на пътната настилка. В крайна сметка намалена носимоспособност на пътната конструкция и не могат да бъдат адресирани тези повреди чрез инструмента на текущия ремонт. Изисква се основен ремонт. В тази връзка на 31 октомври 2022 г. Областното пътно управление – Враца, в съответствие с решенията на Управителния съвет на АПИ е обявило обществена поръчка за изготвяне на технически проект за основен ремонт на въпросния път. Към момента състоянието е такова, не е приключила оценката на предложенията, което ме навежда на един друг голям проблем за административния капацитет на Агенцията и на областните пътни управления да възлагат бързо обществени поръчки. За мен лично е недопустимо осем месеца след като е стартирала една обществена поръчка, да не е извършено класиране и това е проблем, който съм адресирал веднага. Както казах, постъпили са 14 заявления, отворени на 13 декември, днес в края на юни ние все още нямаме избран изпълнител. Взел съм мерки максимално бързо да приключат всички такива поръчки. Сега оттук насетне ще следва срок за изготвянето на техническия проект, което прави възможно ремонтът на пътя да стартира реалистично, след провеждане на поръчка вече за строителство, в началото на 2025 г. Това е.
Благодаря Ви, господин Цеков. Имате възможност за реплика. Господин Папов, имате ли реплика? Имате думата.
Благодаря, господин Министър. Две години не е малко. Надявам се поне и финансиране да има и да не се отложи. Знаем, че процедурите много често се обжалват, но това по никакъв начин не омаловажава. Ще следя редовно как върви развитието и ще Ви задавам текущи въпроси. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Папов. Следващият въпрос е отново от народния представител Ивайло Василев Папов относно строежа на скоростен път I-1 Ботевград – Мездра. Имате думата, господин Папов.
Благодаря, госпожо Председател. Десетилетия наред Северозападът беше по някакъв начин сегрегиран с пътуването до София точно заради участъка Ботевград – Мездра и част от пътя Е-79. Жизненоважен, наболяло е този път да го видим готов, тъй като освен за хората от Северозапада, оттам минава огромен пътнически и товарен поток, което прави изключително първостепенно изграждането не само за хората от региона. Преди около три години започна изграждането на това ново трасе. Тези 33,4 км са разделени на два лота, доколкото знам. Скоро беше открит 7,5 км – пътят, който обхожда селата Новачене и Скравена, но за мен това беше най-лесният възможен участък, най равният, тепърва предстои тежкото. Както аз, така и останалите жители се надяваме да разберем и с нетърпение очакваме как върви пътят. Самият път, сега обиколният, ще го коментираме по-нататък в други последващи въпроси. Маркировката и пропаданията, тъй като сте пътували, явно знаете какъв беше, затова моля да ми отговорите устно: до каква степен достигна изграждането на път I-1 в участъка Ботевград – Мездра, какво се предвижда да се направи до края на 2023 г. и кога евентуално се очаква да приключи? Благодаря.
Благодаря за въпроса, господин Папов. Имате думата, господин Министър, по една болезнена тема за целия Северозапад.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Папов, да, Вие сте прав, 34 км ориентировъчно е цялото трасе на този проект, на два лота. Единият – 19 км между Лютидол и Ботевград, от него наистина бяха пуснати 7,3 км. Лот 2 е между Мездра и Лютидол. Какво е състоянието? В момента се работи основно по изграждане на пътните платна. Основният проблем, който възниква при изпълнението на този проект, е, че се е наложило препроектиране на пътните възли, които са били решени с кръгови кръстовища. В крайна сметка тези кръгови кръстовища са преценени от предходното ръководство на МРРБ, според мен правилно, че не са удачно решение за такава оживена международна пътна артерия и в тази връзка проектът е преработен, така че да бъде осигурено преминаване на две нива. Става въпрос за пет пътни възли. В крайна сметка това ще даде възможност за безконфликтно пресичане на различните пътни артерии. В момента се изготвят подробните устройствени планове и това, което се очаква, е, че в рамките до края на 2023 г. ще бъдат изградени пътните платна с дължина около 25 км. Разбира се, без пътните съоръжения ние няма да можем да използваме въпросните пътни платна. Самите съоръжения се очаква да бъдат изградени до края на 2024 г., което ще даде възможност тогава да бъде въведено в експлоатация цялото трасе от около 34 км. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Цеков. Господин Папов, имате ли реплика? Не. Преминаваме към следващия въпрос от Стоян Таслаков относно ремонт на път 8004 от село Исперихово до село Огняново. Господин Таслаков, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Път 8004 от републиканската пътна мрежа свързва пътуващите от общините Брацигово, Кричим и Девин с град Пазарджик. По него редовно се движат автобуси, превозващи работници към Пазарджик и други населени места. Пътят преминава през кариерата на село Огняново, по който се движат тежкотоварни камиони, превозващи скална маса и други. В предишните две народни събрания поставих въпроса пред Вас и Вашия предшественик, тъй като състоянието на пътя е изключително лошо, а неговото значение за региона е от съществена важност. Най-големият проблем е безопасността на пътуващите през това трасе. Заради дупките по асфалтовата повърхност, неравностите и липсата на маркировка има много предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Във връзка с изложеното моля да ми отговорите: докъде са стигнали процедурите по възлагането на ремонтни дейности от АПИ и кога местните могат да очакват стартирането на ремонта? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, за да Ви отговоря накратко относно това, което заварих – доникъде не са стигнали процедурите в АПИ и ще Ви кажа защо. Пак причината е липсата на планови подход относно инвестиционната активност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма да се уморя да го повтарям и няма да се уморя да се боря това да се промени, защото наличието на стратегия и на инвестиционна програма предполага да знаем всеки един път от каква интервенция има нужда – дали от текуща поддръжка, или от основен ремонт, и да планираме, и да приоритизираме кое е най важно да бъде свършено. Вие две народни събрания задавате един и същи въпрос и това, което се случва, е, че очевидно има разминаване във виждането на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно степента на инвестиционна интервенция и Вашите виждания и вижданията на гражданите. Това, което Агенция „Пътна инфраструктура“, при положение че не изготвя и не е изготвила досега инвестиционни програми, оценката ѝ за състоянието на пътя е, че то е относително добро и може да бъде подобрено чрез текущ ремонт. Очевидно информацията, която Вие имате, е, че необходимата интервенция е основен ремонт. Дори да излезем от този теоретичен спор, в крайна сметка се налага да бъдат предприети действия. Едните действия могат да бъдат предприети чрез инструментите на текущия ремонт. За съжаление, по времето на предходното ръководство на Агенция „Пътна инфраструктура“ са преценили, при положение че няма инвестиционна програма, че има по-спешни ремонти в същия регион в област Пазарджик и парите, предвидени по този договор за текущ ремонт, са почти изцяло усвоени и в момента липсва финансов ресурс да бъде извършен текущ ремонт на този път. Такъв може да бъде извършен, ако той е необходим, разбира се, а очевидно е необходим, тъй като има изготвен технологичен проект, тогава, когато бъдат възложени новите договори за пътна поддръжка. Кога ще бъдат възложени те? Ще мога да Ви кажа вероятно следващата седмица в Регионалната комисия или в отговор на парламентарен въпрос, тъй като тогава ще имам пълните заключения на назначените одити по новите процедури. Но всъщност ангажиментът на настоящото ръководство на МРРБ е тази порочна практика, при която някой на място преценява, без емпирични данни, как да похарчи парите без утвърдена от Министерския съвет стратегия и без приети инвестиционни програми, в които са ясно идентифицирани приоритетите, това е моят ангажимент да се промени оттук насетне. Благодаря.
Благодаря, господин Цеков. Имате възможност за реплика, господин Таслаков
Благодаря, господин Министър. Защо насочвам фокуса Ви точно върху този път? Не защото няма достатъчно лоши пътища в област Пазарджик, но този е в най-лошото състояние. Другото, че той е пряката връзка на община Брацигово с Пазарджик, без да се налага да се заобикаля през Пещера или Стамболийски, или през някъде другаде. Той е изключително важен път за местната икономика на една община, която значително намалява, в годините е била икономически активна и с много работещи предприятия. В момента са останали няколко хиляди души заради липсата на инфраструктура, заради напускащи млади хора и заради точно това, което Вие казахте, липсата на всякаква планировка. Аз се надявам на това, че за трети път – не за втори, за трети път поставям този въпрос, ще Ви накара да извършите действия в посока да се осъществи най-накрая този ремонт, защото е много важен за община Брацигово и също така, както казах, за Кричим, пък и за Девин, който е една планинска община и няма много връзки до там. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Предполагам, че няма дуплика, господин Цеков? Преминаваме към питане от народните представители Деница Николова и Евгения Алексиева относно осигуряване на капиталови разходи за реконструиране, изграждане и разширяване на ВиК мрежи и пречиствателни станции на територията на четири агломерации в Столична община – Ботунец, Кремиковци – Сеславци, Панчарево – Кокаляне и Волуяк. Имате думата, госпожо Николова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз виждам, че сте навлезли дълбоко в проблематиката на това министерство, което има много предизвикателства пред себе си в пътя напред. Затова ще насоча вниманието Ви към реформата в сектор „Води“. За част от столичани, които имаха възможността през Столична община да получат своята възможност за изготвяне на Регионално прединвестиционио проучване за водоснабдяване и канализация, имаше четири агломерации, които нямат възможност да бъдат финансирани през Плана за възстановяване и устойчивост по редица обективни и субективни фактори, които доведоха дотук. Реално в това регионално прединвестиционно проучване имаме общо 38 агломерации, 14 от тях попадат в един обхват на населени места с население между 2000 и 10 000 еквивалент жители, които не могат да получат финансиране по линия на европейските средства. Към настоящия момент това е основен проблем в провеждането, включително на реформата в сектор „Води“ и посрещането на условията в две директиви – Директивата за пречистване на градските отпадъчни води и Директивата относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека. Доколкото обсъждахме с Вас на предварителен етап проекто-управленската Ви програма и с оглед преговорите, които продължаваме да водим по отношение на финансиранията в Регионалното министерство, Вие анонсирахте възможност за оформяне на една целева програма, която да бъде с ресурс за един четиригодишен мандат от около 2 млрд. лв., в рамките на която предвиждате финансиране за общини, свързани с проекти, които да имат допълваща роля за посоката на развитие, извеждане на икономически потенциал, включително и за намаляване на дисбалансите. В тази връзка е питането ни с госпожа Алексиева: по какъв начин предвиждате включване на такива инвестиции в сектор „Води“, които са свързани с населени места между 2000 и 10 000 еквивалент жители, като по-специфично насочвам вниманието именно към населените места на Ботунец, Кремиковци – Сеславци, Панчарево – Кокаляне, Волуяк, които бяха изключени от Плана за възстановяване и устойчивост, но които инвестиции са със степен на готовност, каквато дава възможност за незабавно изпълнение, в случай че бъде осигурено съответстващо финансиране? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Господин Министър, имате възможност в рамките на пет минути да отговорите на направеното питане. Днес парламентарният контрол ще продължи до 14,00 ч., така че ще имаме възможност за още един въпрос.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Николова, проблемът с отпадналите проекти на агломерацията от 2000 до 10 000 жители от Националния план за възстановяване и устойчивост наистина е сериозен и той няма еднозначно решение. Надявам се една част от него, макар че едва ли е особено реалистично, е да бъде адресирано от последното изменение на Оперативна програма „Околна среда“, където се предвиди при наличие на остатъчен ресурс да бъде пренасочен към общини от 2000 до 10 000. Разбира се, това е решение по-скоро за проекти, които са започнали и които могат да бъдат довършени в рамките на периода за допустимост на разходите. Очевидно е, че за останалите общини, които нямат достъп до адекватни грантови инструменти, те трябва да бъдат фокус и приоритет на националното финансиране. Ние наистина започнахме работа – излъчих една работна група, която да изготви проект за създаването на такъв национален инструмент, изцяло грантов – на този етап говорим, изцяло грантов, който да предвиди по около 500 милиона всяка година за финансирането на проекти на бенефициенти, които имат ограничен достъп от европейски средства. Дали подобни отпаднали проекти, за които има одобрени РПИП-ове ще бъдат, да кажем, конкретни бенефициенти – да не е по конкурентен принцип подборът, е идея, която Вашето питане породи у мен и е съвършено логично в един такъв проект да предвидим и подобна ос. Разбира се, това е работен процес, който започна току-що. Аз лично в него възнамерявам да поканя представители на всички парламентарни групи да се включат, защото смятам, че по въпроса как да се подпомогне финансово на общините на територията на цялата страна е въпрос, по който трябва да има максимален консенсус. Така че следващата ми стъпка, след като приключи това заседание, е да отправя покана за включване в тези работни групи до всички парламентарно представени сили. На този етап, за съжаление, не мога да Ви дам повече конкретика, тъй като сме в началото на работния процес.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, госпожо Алексиева, за уточняващи въпроси.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, аз съм доволна от Вашия отговор, защото за първи път виждаме светлина с колегите и някаква възможност да може да се осигури национално финансиране за населените места между 2000 и 10 000 еквивалент жители. Както спомена и колегата Николова, за тях няма възможност да се включват във финансиране по европейски програми, защото в такива средства могат да се включат населени места с над 10 000 еквивалент жители. Наистина Ви моля да се ангажирате в предвидената от Вас нова програма, така мога да я нарека, за финансиране от държавния бюджет за сектора ВиК, да бъде предвиден конкретен бюджет по методология, която е разработена от Регионалното министерство, а възможно и от други министерства и институции, които да се включат. За Столична община конкретно, както и за другите области, може би на някакъв принцип като големина, население и така нататък, да бъде зададено като методология. Да има един вид като резервирани средства, защото наистина за Столична община мога да твърдя, че тя е готова с проектите за всичките населени места, като изключим РПИП – това е над 10 000 жители, който е стартирал, в момента се работи по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ на стойност около 120 милиона, мисля, че беше. Като изключим този голям проект, за останалите малки населени места е много важно да бъдат включени, защото общините нямат възможност за този финансов ресурс. Дори наскоро в Европейската комисия се заговори за това, че обхватът ще бъде разширен за ВиК инфраструктурата и малките пречиствателни станции до 1000 еквивалент жители, което наистина е проблемът и трябва някак си да се приоритизират и общините с готови проекти, защото тук специално има такава готовност и може да стартира тяхното изграждане. За съжаление, в момента единствено по ПУДООС програмата, която е към Министерството на околната среда и води, има такава възможност, но там средствата са крайно недостатъчни. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Алексиева. Ще добавите ли нещо, господин Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Петър Николаев Петров. (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Отношение? Извинявам се! Заповядайте, госпожо Николова. (Реплика.) Може би в желанието господин Петров да приключи днешния контрол.
Както миналия петък.
Като миналия петък.
Благодаря Ви, госпожо Председател, за предоставената възможност. Аз имам няколко общи коментара, които бих искала да адресирам към Вас, господин Министър. На първо място, наистина се радвам, че говорим на един език по отношение на разбирането си за това, че там, където не е имало възможност до настоящия момент нещо да бъде финансирано с европейски средства, то следва да търсим и механизма за допълняемост по линия на национален бюджет. В тази връзка предвид Вашето желание да поканите всички парламентарни групи за разработването на този механизъм за финансиране на новата национална програма – целева, свързана с финансиране на общините, моето предложение е да поканите повече заинтересовани страни и най-вече общините. Защото общините са най-големият ползвател по отношение на всичко, което се осъществява като дейности на техническата инфраструктура на тяхната територия, а и в немалка степен те са тези, които отговарят за посоката на подготовка на инвестиционните проекти. Така че това е моят първи коментар. По линия на самото финансиране със сигурност това, което можем да отбележим, е, че като цяло в регионалното развитие във всичките компоненти има едно системно недофинансиране в годините и Вие, мисля, че съвсем пряко виждате и в хода на оформяне на новите бюджети как и по линия на жилищна политика, и по линия на изпълнение на регионалната политика, и по линия на изпълнение в сектор „Води“ и „Пътища“ имате системен недостиг на средства. Ако погледнете средносрочната бюджетна прогноза, която беше публикувана от страна на Министерството на финансите тази седмица и предвид това, което е заложено в нея по отношение на линията за разходи за жилищно строителство, благоустройство и околна среда в нея, ще видите, че процентът варира между 1,7 и 2,2% от всички разходи, които са планирани за реализация в хода на държавния бюджет. Ако направите едно сравнение, например със социалното подпомагане, ще видите огромната разлика, защото там разходите са 14%, сравнено с регионалното развитие, където са 2%. В същото време ние говорим за икономическо развитие и растеж, които са основен наш фокус по линия на изпълнение на политиката както на национално ниво, така и по линия на изпълнение на отговорностите в Регионалното министерство. Моят апел би бил към Вас, предвид тази национална програма и този национален инструмент, който предвиждате, да търсите възможност за разширяване обема на разходите по линия на Регионалното министерство, защото политиките в него концентрират в себе си желанието не само за развитие, но желанието за намаляване на дисбалансите между регионите. В същия момент в Столична община Вие знаете, че по линия на европейското финансиране вече имаме доста сериозни ограничения, които са свързани с темпа на развитие на Столична община спрямо останалите населени места. Но все пак ние трябва да предвидим това, че не би следвало финансирането и намаленото европейско финансиране за Столична община да доведе до изоставане на столицата за сметка на развитие на останалите населени места, а в същото време да търсим сближаване на дисбалансите по линия на изоставане на столицата спрямо останалите населени места. Моят апел към Вас е – наистина продължете линията, която сте започнали. Мисля, че в тази посока ще срещнете наше разбиране, но като регионален министър моят апел към Вас е да търсите възможност за разширяване на разходите по линия на регионално развитие и благоустройство на територията на цялата страна спрямо общо бюджетните планирани разходи. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Николова, за отношението. В него се включиха и минутите за отговор на министъра. Аз предлагам с този отговор да дадем един красив завършек на днешния парламентарен контрол и господин Петров да изчака за следващия път, защото имаме няколко минути и няма да имате възможност, господин Петров. С това днешното заседание приключи. Следващото заседание ще бъде в сряда, 5 юли 2023 г., от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Секретари: Александър Ненков Станислав Балабанов