2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: andrey-atanasov-gyurov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро, колеги! Има кворум – регистрирани са 174. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, ще имате възможност, които не са успели при гласуването, да бъдат отчетени. Позволете ми да започна с две съобщения. На 14 юни 2023 г. е постъпил Общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, приети на първо гласуване на 9 юни. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание на чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. На 14 юни 2023 г. е постъпил Общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Търговския закон, приети на първо гласуване на 9 юни. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание на чл. 78, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. Колеги, продължаваме. От името на парламентарна група – заповядайте за декларация.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Конвенцията за Черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., по която Република България е страна и същата е в сила, е международен акт, регламентиращ режима на преминаване на военни и търговски кораби през Босфора и Дарданелите. По силата на Конвенцията Република Турция събира такси от преминаващите кораби, базирани на нуждата от покриване на разходите за навигацията през корабоплавателните пътища. В нарушение на Конвенцията и с едностранен акт на президента на Република Турция през миналата 2022 г. бяха повишени таксите за преминаване на търговските кораби през проливите. Става дума най-малко за петкратно увеличение. С повторен едностранен акт от тази година и без провеждане на обсъждане със страните от Черно море на 1 юли Турция налага допълнителен ръст от близо 9%. Всяка промяна подлежи на съгласуване с останалите страни, подписали Конвенцията, сред които е и България. Такова съгласуване не е искано и не е давано. Турция няма правно основание на този самостоятелен акт, тъй като Конвенцията не предвижда съседна страна да генерира печалба при управлението на Черноморските проливи. Точно това обяви, че ще се случи турският министър на транспорта и инфраструктурата, който съобщи, че се цели увеличение на притока чуждестранна валута в нестабилната икономика. Досега приходите на Турция от тези такси бе в порядъка 160 – 170 милиона долара годишно, а след увеличението им се очакват постъпления от близо 1 млрд. долара. (Шум и реплики.)
#3 · speech
Колеги, моля за тишина!
#4 · speech
Този процес идва на фона на наложената от Европейския съюз забрана за влизане в българските пристанища на кораби, плаващи под флага на Руската федерация, както и кризата със зърното и допуснатия безконтролен износ през Черно море от Украйна. От наложената отвън мярка за руските кораби, както и след ръста на таксите за проливите най-губещи са българската морска индустрия и икономика. Морският сектор у нас генерира огромни постъпления за брутния вътрешен продукт на България и е основополагащ за местните регионални икономики на Варна и Бургас. В пристанищата, кораборемонтните и корабостроителните заводи, както и в съпътстващите ги други на синята икономика, са пряко заети десетки хиляди българи, а непряко тази индустрия дава работа на стотици хиляди сънародници. Ефектите от тези процеси, оставени без реакция от страна на българското правителство, с изпратени писма до Турция, на които няма отговори, и още по-малко от институциите на Европейския съюз, които са напълно незаинтересовани, вече доведоха до преки негативни ефекти за цял индустриален сектор. От началото на годината е намалял общият брой кораби, посещаващи българските пристанища, като терминалите отчитат спад и при обработените товари. С 200 по-малко са корабите, посетили пристанищата във Варна и Бургас, спрямо периода преди наложените забрани за руски кораби и ръста на таксите за проливите. Отворена е огромна икономическа пробойна у нас. И докато през пристанищата ни все още не се изнася с обичайните темпове вече залежалата родна земеделска продукция заради наводнения международен пазар с украинска реколта, за отглеждането на която не са прилагани разпоредбите на Европейския съюз, в сериозна опасност е създаващият висока добавена стойност за българската икономика сектор „Корабостроене и кораборемонт“. Незаконната турска акция с проливите за справяне с икономическата криза там поставя българските заводи в изключително неконкурентно положение. За да достигнат до България, плавателните съдове, които обичайно се ремонтират от нас, средно наложеното от Турция увеличение в таксите е над 30 хил. долара. Това пряко облагодетелства турските и гръцките заводи за сметка на нашите. На практика отвън и поради чужди интереси е създаден риск от загуба на работни места най-малко на 3500 заети и поне още толкова непряко заети в кораборемонта в България. Този негативен икономически и социален ефект ще бъде прибавен към предприятията, които свиха дейността си заради забраната на руски кораби. Миналата година над 200 кораба със среден брутен тонаж около 20 хил. тона всеки са посетили българските кораборемонтни заводи. Общото увеличение само от заплатени допълнителни такси е над 6 млн. долара за Турция. Отчитайки средната цена на един ремонт, наложеното от турците увеличение на таксите за преминаване през проливите прави разлика от 5 – 10% в полза на турските и гръцките заводи, като за да са конкурентни, българските трябва да поемат тази разлика. Тази сума вероятно не изглежда голяма, но ако доведе до отлив на ремонтираните у нас кораби, може да видим намалени постъпления от близо 250 млн. лв. само от сектор „Корабостроене и кораборемонт“ или да отпишем поне 500 млн. лв. приходи от всички сектори на морската ни индустрия за икономиката на България. При тази ситуация, в която е очевидно, че нашите европейски партньори нехаят за икономическите трудности, пред които е изправен морският сектор, не ни остава нищо друго освен да си помогнем сами. В тази връзка призоваваме правителството да вдигне таксите на преминаващите през нашата сухопътна граница турски тирове със същата стойност, с която са вдигнати таксите за преминаване на кораби през Босфора и Дарданелите, да бъде наложена ясна и точна система за подпомагане на морския сектор от така постъпилите средства от вдигането на тези такси. Благодаря Ви.
#5 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Чобанов – за процедура.
#6 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Предлагам процедура за допуск на заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. Доколкото останалите колеги ги допуснахме по същата точка, мисля, че не е необходимо да гласуваме отново допуск. Благодаря Ви.
#7 · speech
Благодаря Ви, господин Чобанов. Предлагам да гласуваме допуска на заместник-министъра на финансите. Гласували 161 народни представители: за 129, против 23, въздържали се 9. Предложението е прието – поканете заместник-министъра. Господин Чобанов, да продължим. Продължаваме с дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2022 г. и бюджетите на общественото осигуряване и на Здравната каса за 2022 г. Господин Димитров.
#8 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, дами и господа! Без съмнение днес трябва да приемем този удължителен закон, за да гарантираме спокойствието на българските граждани, да са наясно, че държавата е в добро финансово състояние. Специално внимание искам да Ви обърна върху т. 3 от § 1. Става въпрос за тези еднократни помощи за ученици, записани във 2., 3. и 4. клас.
#9 · speech
Един момент, господин Димитров. Господин Нанков, да помоля Вашия квинтет, ако може по-тихо. Благодаря. Продължете, господин Димитров.
#10 · speech
Господин Председател, искам да започна с предложението в § 1, като бъде гласуван, т. 3 да бъде гласувана отделно, която представлява еднократната помощ за ученици, записани във 2., 3. и 4. клас по чл. 10а от Закона за семейните помощи за деца за учебната 2023 – 2024 г., и искам да се аргументирам пред Вас. Вчера имаше няколко изказвания на колеги от БСП, които се притесняваха кой е авторът на предложението, а истинският проблем е друг. Истинският проблем е ефектът за децата. Няма смисъл и няма добра икономическа логика да се дават помощи, то се казва помощ, на всички граждани независимо от техните доходи. Макар че ще кажете, че в Закона, който се цитира, за семейните помощи за деца чл. 10а, ал. 2 е казано, че доходът не е от значение. Колеги, ако внимавахте в изказването на колегата Гьоков вчера, той каза, че трябва да има доходен критерий и че е бил махнат през годините. Колегата Гьоков от БСП беше прав. Ние какво правим в момента? Има ли смисъл на всички деца да дадем по 300 лв.? Няма смисъл, колеги, защото хората с високи доходи, например Вие, народните представители, не трябва да получавате такава помощ. Не, не трябва. Не, не трябва да получаваме. Трябва да получават хората, които са бедни, които нямат необходимите доходи, на които тези 300 лв. ще им помогнат в отглеждането на децата. Искам да Ви напомня, че в миналия парламент заедно с „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и колеги от ГЕРБ, които подкрепиха, и ние задължихме Националната агенция по приходите да създаде една база данни за бедните хора. Тоест, като се съберат всички облагаеми и необлагаеми доходи, НАП да може да определи лицата, които са бедни в България.
#11 · speech
Колеги, моля за тишина в залата!
#12 · speech
Точно тези лица трябва да получават подобни помощи. Хора, които имат ниски доходи, които попадат в категорията бедност, те трябва да получават подобно подпомагане, защото големият проблем е следният: не може да правим социална политика за цял народ, хора, това не работи и никъде не е работело, и никога не може да работи. Трябва да бъде фокусирана и таргетирана към бедните хора в нужда. Колеги, това решение трябва да го вземем заедно, този път трябва да го извървим заедно. Когато даваме 300 лв. на хора с високи доходи, това не изправя никакви неравенства, колеги от БСП, никакво неравенство не се изправя по този начин. Тези 300 лв. трябва да отиват към семейства с ниски доходи. Колегата Вълчев от ГЕРБ също беше прав. Той каза така: тези 300 лв. не са обвързани по никакъв начин за какво се харчат и има опасност тези, които са недобросъвестни родители, да вземат тези средства и да си купят каквото искат, и те да не отидат за децата. Това е вторият въпрос, който не е решен. За какво се харчат тези средства и за какво отиват? В момента просто ги получава семейството и тези родители, които са добри родители, така или иначе ще ги похарчат по правилния начин, но тези, които са недобросъвестни, ще продължат, каквито лоши практики има. Уважаеми колеги, предлагам Ви следното: освен т. 3 да бъде гласувана отделно, независимо как приключи гласуването, се обръщам към Министерството на финансите и към основните парламентарни групи. Знам, че няма да стане наведнъж, няма да стане за един ден, колеги, но това, което започнахме миналата година, първо, да определим чрез НАП кои са хората в нужда в България. Второ, да започнем да помагаме точно и конкретно на тях, защото не може да бъде по дефиниция, както Ви казах, успешна социална политика, която се опитва на цял народ, без всякакви критерии, да раздаваме пари. Това никога не е вършило работа. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#13 · speech
Благодаря Ви. Господин Димитров, по т. 3 направете процедурно предложение за разделно гласуване. Постъпили са искания за няколко реплики от господин Гьоков, Александър Иванов и Цончо Ганев. Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
#14 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, в изказването си сте принципно прав, че социалното подпомагане не може да се разпростира върху всички. То не е подпомагане, а е нещо друго, и можем да му измислим име, ако трябва, и да го прилагаме в този вид. В случая Вашето изказване не е по тази тема – удължаването на удължаването на бюджета. Ние сме приели миналата година в края на Народното събрание този законопроект. Сега с този законопроект за удължаване на удължаването ние само осигуряваме пари за онова, което бяхме решили в предното Народно събрание. Ако искате да отворим дебата, може да го направим – дали да има подоходен критерий и да подпомагаме малка част, но с повече средства, дали да подпомагаме повече хора с по-малко средства, кои имат нужда от тези средства, справедливо ли е спрямо очакванията на българския народ. Българският народ, както в случая Вие казвате, за еднократната помощ за започване на учебната година за 1., 2., 3., 4. и 8. клас, но става въпрос също и за така наречените детски. Затова Ви казвам, че дебата сигурно може да го направим, но сега не е моментът. Ние предлагаме тази помощ, която приехме за учениците от 2., 3. и 4. клас да не е по-малка и да не е по-голяма от тази за учениците от 1. и 8. клас. Дебатът по критериите кой да я получава може да го отворим например с бюджета, ама не сега, не в този момент, защото не знам какво ще направим с дебата, няма да отпуснем пари за нещо, което сме решили, че трябва да го прилагаме, а с бюджета е друг въпрос. Благодаря Ви.
#15 · speech
Благодаря Ви. Александър Иванов за втора реплика.
#16 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Димитров, репликата ми към Вас е в следната насоченост: първо, не разбрах защо, когато се обръщахте към залата, и казвахте Вие народните представители, доколкото знам и Вие сте народен представител, така че може да заявявате съвсем спокойно от тази трибуна – ние народните представители, когато визирате присъстващите в тази зала. Странно впечатление ми направи фактът, че се обръщахте през цялото време към колегите от БСП по направеното предложение, а именно за помощите за деца във 2., 3. и 4. клас при съществуващото такова за 1. и 8. клас. Вие спокойно можете да се обърнете към колегата, който седи отляво на Вас, господин Ганев, защото той е вносител на Вашето такова предложение, което наподобява в голяма степен това, дискутирано вчера предложение на госпожа Корнелия Нинова и на колегите от БСП, да не кажа, че е идентично. В Комисията споменах, че щом подкрепихте това Ваше предложение, трябва да се запише в Доклада, че и предложението на Корнелия Нинова е подкрепено. Не мога да се съглася с Вас за следното: Вие не можахте да убедите залата и предишните бюджети, надявам се в следващия бюджет да има такъв дебат, а и господин Вълчев, от моята парламентарна група много добре формулира идеята за тези помощи. Помощите наистина трябва да бъдат насочени до това да достигат до децата, за учащите се и да подпомагат тяхната дейност и да могат да бъдат разходвани тези средства не по усмотрение на родителите, защото със сигурност ще има родители, които не обръщат достатъчно внимание на децата си, и тяхната ангажираност в учебния процес, и тяхното образование, а по-скоро биха използвали средствата за решаване на някакви техни лични нужди. За да избегнем такъв тип злоупотреби, защото тази помощ трябва да бъде насочена, първо, по някакъв доходен критерий, защото, съгласявам се с Вас, че не всички родители имат нужда от тази помощ за учащите се деца, а да достигат до тези, които имат нужда. Второ, да достигат до това да подпомагат децата да се чувстват добре, комфортно в училище по време на учебния процес – дали с дрехи, дали с помагала, дали с учебни материали, или с учебници за тяхното образование. Благодаря Ви.
#17 · speech
Благодаря, господин Иванов. За трета реплика – Цончо Ганев.
#18 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Димитров, аз също ще Ви обърна внимание, че не е лицеприятно да обяснявате Вие депутатите, говорейки от трибуната на парламента. Не е лицеприятно и да казвате Вашите деца. Тук е важно да подчертая, че аз нямам ученик, моят син вече е пълнолетен гражданин и нямам интерес за това. Второто изключително важно. Не прави добро впечатление, когато заставате в 99% от случаите и обяснявате за европейските практики колко са хубави и колко са важни, колко са основополагащи и ние трябва да ги спазваме, и да се водим от тях, когато не Ви изнася, това да го забравяте. Практиката, за която искате да има някакви критерии, в Европа не е така. В Централна и Западна Европа дори и в Източна Европа не е така – парите се дават за всички деца. Точно Вие и Вашата група да говорите за критерии, при положение че раздавахте пари и компенсации за литър гориво и тогава финансовият министър, както и сега – Асен Василев, когато го призовавахме това да не се прави на калпак, а да се прави спрямо определени критерии, той отказа и Вашата група го подкрепи. В момента имаме ситуация, в която обяснявате един критерий, за да не получават богатите пари 300 лв. за началото на годината. Извинявайте, имате ли представа, че ако взимате 1300 – 1400 лв. заплата, не се водите беден, а знаете ли колко струва един ученик, за да го изпратите на училище? Аз ще Ви кажа – между 400 и 500 лв. стартово, а иначе е безплатно обучението в България. Вие обяснявате как хора евентуално дори и с такъв доход са толкова богати, че не трябва да получават тези велики 300 лв. Не е лицеприятно да го казвате. Див популизъм е. Даже по-голям популизъм, отколкото обвинявате БСП, но те поне са се обявили за лява партия и е нормално да предлагат такива решения, а Вие като десен да развивате такъв популизъм, не Ви прави чест.
#19 · speech
Времето, господин Ганев!
#20 · speech
Още повече цялото това нещо не отговаря на европейските практики. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
#21 · speech
За дуплика – господин Димитров. (Реплики от народния представител Иван Ченчев: „Да не дава оценка на целия парламент!“) Господин Ченчев, моля за… Аз знам, че се казвате господин Ченчев. Моля Ви, господин Ченчев, запазете самообладание. Ако имате нещо да кажете, ще Ви дам думата от трибуната.
#22 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, дами и господа! Моля, поне тези, които направиха реплики, да чуят дупликата, ако имат желание. Колеги, нямахме и България не разполагаше с база данни, която да каже кои са лицата в нужда, затова изменихме Закона и задължихме Националната агенция по приходите миналата година да започне да създава такава база данни с облагаемите и необлагаемите доходи на българските граждани. Това не е съществувало до момента, сега се изгражда, и това е пътят за получаването на фокусирани помощи. Имайте предвид следното нещо: когато наречеш нещо еднократна помощ за ученици и започнеш да я даваш дори на хора, които имат високи доходи, примерно взимат 10 хиляди на месец, колеги, това не им помага на тези хора, а просто води до неефективност на разхода. Какъв да бъде прагът, уважаеми колеги, това можем да решим с един дебат, който започваме в момента. Нека да се чуят всички доводи, всички идеи по тази тема, но ние трябва да вървим в посока фокусиране, само фокусираната помощ е истинска помощ. Само когато се опиташ да помогнеш на наистина бедните в една страна и таргетираш и фокусираш средствата върху тях, наистина им помагаш. Когато се опитваш да даваш пари на всички деца и да помагаш на всички хора едновременно, това никъде и никога не е било ефективно, уважаеми дами и господа, така че много добре стана, че този дебат започна днес. Чуха се всички гледни точки – чуха се левите гледни точки, чу се една разумна дясна гледна точка, така че нека парламентът да реши и да избере. Ако сега прецените да гласувате тези текстове, това не означава, че с редовния бюджет, който ще бъде приет, живот и здраве, след един месец, ние при всички положения ще имаме възможността тази тема да я обсъдим отново. Въпросът е: дали се движим в посока това, което наричаме помощ, да отива за тези, които имат нужда, или ще продължим лошата практика в България да го наричаш помощ и да го раздаваш на калпак, така че ефектът от цялата работа да бъде нисък, защото ти, давайки пари на всички и опитвайки се по този начин да помогнеш на нуждаещите се, постигаш много, много слаба ефективност. (Шум.) Господин Председател, разбрахте, настоявам за отделно гласуване и да реши Народното събрание. Благодаря.
#23 · speech
Благодаря. Господин Вигенин за изказване.
#24 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, тъй като не успях да направя реплика, ще се опитам да го направя в рамките на изказване. Първо, понеже в рамките на изказването на господин Димитров беше направена процедура, правя обратно предложение – да не бъде гласувана отделно точка трета, защото всички точки трябва да бъдат разглеждани в тяхната цялост и се опасявам, че отделно гласуване на точка трета може да доведе до решения, които да противоречат на вече взети от Народното събрание решения по друг закон. (Шум.) Бих искал, уважаеми колеги народни представители, да кажа, че за нас има, естествено, теми и помощи, по които трябва да се търси подоходният критерий, и голямата част от тази подкрепа, която се дава на хората с по-ниски доходи, се намира в редица закони…
#25 · speech
Моля за тишина, колеги!
#26 · speech
…и това е логичен подход. Има обаче, уважаеми колеги, теми, по които не може да прилагаме тази, бих я нарекъл даже на моменти безчовечна икономическа ефективност, защото за Българската социалистическа партия всички деца са равни. Когато става въпрос за образование, мисля, че поне в тази посока, в тази тема, по тази политика трябва да покажем, че не трябва да делим децата на деца на бедни родители, на деца на богати родители, сякаш богатите родители и хората с по високи доходи, които и без това плащат данъци на държавата, нямат правото поне веднъж да почувстват някаква конкретна подкрепа от държавата. (Шум.) Второ, тези, които считаме, че са хора с високи доходи, както беше отбелязано и в една от репликите, в края на краищата не са хора, на които такава помощ в рамките на 300 или 350 лв., както предлагаме, би била излишна, защото подготовката на един ученик е предизвикателство и за хората с ниски доходи, и за хората с относително високи доходи. Да, сигурно има начини да помислим как тази помощ да бъде…
#27 · speech
Колеги, моля за тишина!
#28 · speech
…предоставена по начин, който да гарантира, че тя отива за децата. Но, уважаеми колеги, нека все пак, когато говорим за образование, поне в тази тема да се опитаме да дадем равен шанс на всички деца, независимо от доходите на техните родители. Това е част и от отношението на държавата към това каква държава искаме да изградим, искаме ли полека-лека да затваряме тези противоречия и пропасти, които се развиват. Поне да дадем чрез образованието възможността на всяко едно дете, без значение от дохода на родителите, да се почувства равно, да има този равен шанс и една малка стъпка в това отношение всяко едно дете да получи тази помощ, тоест родителите на всяко едно такова дете да получат тази помощ. Аз Ви призовавам, този дебат не знам дали изобщо трябва да го отваряме, когато разглеждаме бюджета, но да не го отваряме сега, да си действаме така, както е решено и планирано, да гарантираме тази помощ за есента, а ние имаме още други стъпки, които можем да обсъдим и които можем да решим като парламент, така че да въведем допълнителни мерки, които да гарантират този равен шанс, за който говоря. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря, господин Вигенин. Андрей Гюров – първа реплика, Красимир Вълчев – втора реплика, Манол Пейков – трета, ако няма от друга парламентарна група.
#30 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, наистина много интересна тема. Тема, която ще трябва да дискутираме отново и отново в следващия месец, когато обсъждаме големия бюджет на страната, и дори в посока, гледайки бюджета за следващата година. Забелязвам интересна тенденция тук в последните седмици по студия и от трибуната, в която различни парламентарни сили и политически партии започват да говорят от името на избирателите на техните опоненти. Малко трудно ми е да разбера господин Вигенин. Вие в момента точно кои хора защитавате и с кои хора говорите, защото Вашата заявка е, че ние трябва от социална гледна точка да подкрепим хората с ниски доходи, с по-малки възможности. Тук съм абсолютно съгласен с Вас – българските деца трябва да имат еднакви възможности. Точно това е целта, която искаме да постигнем тук, и именно на тези деца, които имат по малки възможности, да могат те и техните родители да си позволяват нещата, които хората с по-големи възможности могат да си позволяват. Това може да стане само с една целенасочена политика, която позволява така да се оптимизират разходите в бюджета, че те да стигнат до хората, които най-много се нуждаят, до децата, които най-много се нуждаят от тези средства, за да могат и те да се чувстват равнопоставени на другите деца в класовете и в училищата. Що се отнася до хората, за които Вие говорите, че хората с по големи възможности също имат необходимост от тази подкрепа. Мога да Ви уверя, и аз постоянно си говоря с тези хора, това са хора, които имат своите възможности не защото са получили социални помощи, не защото са на държавни позиции, това са хора, които са постигнали този висок стандарт на живот чрез предприемчивост, чрез своите способности, доказани на конкурентния пазар на труда. Те имат тези високи възможности и тези хора всеки ден ни се обаждат и ни казват: „Моля Ви, на нас тези пари не са ни необходими. Насочете ги там, където те могат да свършат работа.“ Така че моля, нека всеки да говори от името на своите съмишленици и симпатизанти и да не използваме доводите на други политически сили, за да оправдаем своите действия в защита на бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#31 · speech
Красимир Вълчев – втора реплика.
#32 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Вигенин, разбирам желанието Ви – на Вас и на Вашата парламентарна група, да кажете, че сте гарантирали една помощ, която беше гласувана в Закона за семейни помощи за деца. Там е нормативното основание. Всеки един родител може да кандидатства в момента за тази помощ. Доколкото знам, са направени промените и в Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца. Няма никаква причина в удължителния бюджет ние да регламентираме размер. Обърнете внимание, помощта се предоставя на записано дете. Статутът на записано дете ще се установи след 15 септември, а ние предлагаме този закон да важи до 31 юли. (Реплика.) Да, и на два пъти ще се предоставя. С годишния Закон за бюджета ще бъде регламентиран размерът на помощта. Това, което правите в момента, е единствено и само политически маркетинг, да може да ходите Вие и Вашата парламентарна група да се хвалите, че сте гарантирали размера на помощта. Това е единствената причина. (Реплики от „БСП за България“.) Нито е за деца, защото един родител може да вземе помощта и да я изхарчи за алкохол и за хазарт. (Шум и реплики „БСП за България“.) Тя е помощ за деца единствено заради това, че е обвързана със статута на учащ, но формата, под която се предоставя, е обща подоходна подкрепа. Ако искате да подпомогнете децата, трябва да се увеличат разходите за образование. Защо се налага и в момента училища да купуват обувки, дрехи, учебни помагала на ученици? Защото родителите са взели тези средства и не са ги изразходвали за децата. Така или иначе училищата го правят. Най-добрата подкрепа е чрез училищата, която се предоставя, и това беше направено с една промяна в Закона за семейни помощи за деца. Учителите са тези, които понякога действат като родители или като заместник родители, така че нищо не правите с това. Нито гарантирате, нито правите за децата, единствено и само популизъм. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#33 · speech
Манол Пейков – трета реплика. Уважаеми колеги, от началото на заседанието виждам, че за част от залата дискусията не е интересна, но дискусията е изключително интересна за нашите гости от пенсионерските клубове от район „Нови Искър“ и район „Надежда“. Да ги поздравим. (Ръкопляскания.) Заповядайте, господин Пейков.
#34 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми пенсионери от райони „Надежда“ и „Нови Искър“! Господин Вигенин, изключително съм щастлив, че най-накрая вместо да се дракаме на лична основа, говорим за истински политики и за спектъра ляво-дясно. Само че искам да кажа, че според мен да даваш на всички поравно, не е лява политика и е странно, че ние, които седим в центъра, трябва да го кажем. Имах открита приемна през изминалата седмица и се срещнах с хора от музея в Пловдив, които от 18 хил. лв. приход за пет години са вдигнали прихода на 520 хил. лв. Това е Природонаучният музей в Пловдив, и тези хора са на 800 лв. заплата и не могат, не могат да разчитат на по-голяма. След това дойде човек от Кукления театър, който каза, че правят изключително много на брой представления, три-четири пъти повече, отколкото залата им позволява, пътуват непрекъснато и средната им нетна заплата е между 800 и 1000 лв., а директорът взема бруто 1400 лв. Имаме страшно много места, където да се дава. Тези 45 милиона, мисля, че за толкова става дума в момента, могат да са животоспасяващи за друг сектор. Ние с Вас тук нямаме нужда децата ни да получават тези пари, господин Димитров много точно го каза, и не само ние с Вас. Има доста по-богати хора от нас в тази страна. Това трябва да става по някакъв разумен принцип. Не може да става поравно. Да не говорим, че това, от което наистина имат нужда българските деца, както колежката Белобрадова спомена, са детски градини, не са пари на ръка. Може би там трябва да вложим усилията си, но това, разбира се, е друг дискурс и то не е реплика към Вас. Предлагам да го преосмислите, защото има едни 3%, в които трябва да влезем, Шенген ги иска от нас, но дори и да ги нямаше, трябва да подхождаме разумно с бюджета и с ресурсите, с които разполагаме. Тези 45 милиона, част от тях, могат да бъдат насочени например към заплатите на оркестрантите от Българското радио, които също вземат някъде между 800 и 900 лв. заплата.
#35 · speech
Времето, господин Пейков.
#36 · speech
С най-голямо уважение го казвам, разбира се. С уважение както към Вашите ценности, така и към Вашето предложение. Благодаря Ви.
#37 · speech
Дуплика – господин Вигенин.
#38 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз бях доста учуден от някои от репликите. Да започна от последната. Господин Пейков, само да уточня, тези 3% ги искат не от Шенген, а заради еврозоната. Шенген иска други неща, ама не ги давате, тъй като си пазите престъпниците. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) За 3-те процента за Шенген, а всъщност еврозоната, ето още едно доказателство защо не трябва да се бърза в еврозоната и че трябва да подхождаме така, че да не страдат хората и да не страдат основните политики, които ние трябва да реализираме като парламент, тъй като те зависят от нас, а Министерският съвет ги изпълнява. Въобще да се противопоставят едни средства за деца, за да отидат за оркестранти и въобще – това да Ви кажа е една политика, която сме виждали в предишни години. Аз съжалявам, че „Продължаваме Промяната“ във Ваше лице започва да действа по същия начин. Това години наред го гледахме от ГЕРБ, когато едни хора се противопоставяха на други, едни гилдии на други, само и само да сме над тях – разделяй и владей. Моля Ви се поне да пощадим децата в случая. Аз въобще не искам БСП да се хвали с някакви политики, въобще не ни е намерението да обикаляме и да обясняваме, че сме постигнали нещо. Защото, ако постигнем нещо, то няма да е с нашите гласове само, то ще е с гласовете на всички нас. Ние като парламент ще покажем отношение към българските деца и не просто към българските деца, а от учениците, които са записани за училище и очакваме от тях да получават знания. Да, разбира се, въпросът за качеството на образованието, за достъпа до образователната система е много по-голям и ние ще го водим, естествено, но когато говорим за нещо толкова дребно, нещо толкова малко, да покажем отношение към всеки един български ученик, към всяко семейство, което изпраща ученик в училище, мисля, че не е тук поводът да се правим на политически интересни и да си правим реклама на идеологиите. Господин Гюров, аз съм безкрайно учуден от самочувствието Ви. Аз, доколкото разбрах от Вашето изказване, за „Продължаваме Промяната“ гласуват богати хора, които не искат тези пари. Има механизъм, по който те просто могат да не ги вземат, ако не ги искат, тъй като никой не им ги праща насила в сметките. Това са средства, които могат да бъдат поискани и тогава ще бъдат получени. Ние сме длъжни да дадем този шанс, а нека родителите да си преценят. Тези, които са толкова богати, имам предвид тези около 7 – 10%, които по принцип биха гласували за „Продължаваме Промяната“, без ала-бала с президента, нека те да не ги взимат тези пари и да останат като резерв в бюджета. Винаги има за какво да ги изхарчи Министерският съвет в края на годината, както често се случва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
#39 · speech
Благодаря, господин Вигенин. Цончо Ганев – за изказване.
#40 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател! За съжаление, присъстваме на пълен фарс, абсолютен фарс. Малко фактология. В предложенията между първо и второ четене народните представители Венко Сабрутев и Георги Ганев правят предложение, завършващо на 32, в което ясно и точно предлагат това, което предлага и БСП, за 300 лв. за децата. В Комисията по финанси предложението на БСП беше подкрепено от ВЪЗРАЖДАНЕ и не мина. Малко по-късно предложението на ПП-ДБ – важно е, не само ПП, а и ДБ, правят аналогично абсолютно същото предложение и то минава. Показно хората, които казват, че са леви, са потъпкани и не им се дава да мине тяхното решение. Сега в зала станаха трима представители на коалицията ПП-ДБ, за да не ги изброявам – видни лица на тази коалиция, и разгромиха тяхното предложение, смазаха го и обясниха как това е пълен популизъм, как не трябва да става, как не му е сега времето, как не трябва това да се случва, защото ние сме много десни, много центристи. Реплики се правеха тук – да, знаете от кого, и разгромиха, разгромиха собственото си предложение. Цялото това нещо е пълен абсурд, за да ставам аз и групата на ВЪЗРАЖДАНЕ да защитаваме предложението на ПП, а те си го громят. Оттеглете го, кажете, че не е правилно, че сте сгрешили, че не го искате, въобще задраскайте го, отречете се, декларирайте се или поне седнете и си говорете във Вашата коалиция. В същото време ГЕРБ също стават и Ви громят. Вносителите седят и – поставям се на тяхно място, гледат в земята, малко неудобно им се получава от страна на вносителите в ПП-ДБ. Какво искате в крайна сметка и какви са Ви намеренията за този бюджет? Правите едни и същи предложения като БСП, после идвате в зала и ги громите, за да може да станете и да обяснявате, че сте много леви и предлагате социални политики. В същото време едни уж десни обясняват колко това е пагубно и вредно и не трябва да го правим, става трети и обяснява как трябва да вземе парите на децата, да ги дадем – в приемната му кой, какво му бил казал. Седнете и се разберете. Не е нормално ВЪЗРАЖДАНЕ да защитава Вашите предложения в зала. Ние сме опозиция на Вашето подставено правителство. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#41 · speech
Има ли реплики? Заповядайте, господин Ганев.
#42 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Само да внеса едно малко уточнение. Нашето предложение с господин Сабрутев не е да се въвежда помощ на калпак за 2., 3. и 4., в допълнение към 1. и 8. клас. Нашето предложение е да няма усмотрение на Министерския съвет при определянето на размера на тази помощ. Текстът в момента по вносител е: „се определя от Министерския съвет“, нашето предложение е 300 лв., тоест ние само целим да махнем усмотрението, а дали изобщо да има такива помощи и как те да са формулирани, ние с Венко Сабрутев нищо не сме предлагали. Благодаря.
#43 · speech
Благодаря, господин Ганев. Друга реплика? Заповядайте за дуплика, господин Ганев.
#44 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Ганев, много ясно и точно знаете какво сте предложили и това, че в момента се опитвате да – щях да кажа „замажете“ това, което правят Вашите колеги, от Вашата група, меко казано, дори и на Вас не Ви прави чест. Просто в тази ситуация може би като господин Сабрутев подминавате цялото това безумие, което спретнаха Вашите колеги, от Вашата група, защото Вие фиксирате и посочвате точната сума, БСП не посочва сумата. Абсолютно едно и също предложение, което наказателно бяхте направили в Комисията по финанси да не мине на едната парламентарна група, а Вашето да мине, за да можете, както беше казано преди малко, по студиата да обикаляте и да обяснявате колко сте социална коалиция и колко много мислите за хората, а в същото време пък други представители на Вашата група да обясняват на своите си избиратели колко са десни, за да може, когато отново отидете на избори, едни-други да се прецакате с преференции. Грозничка е цялата тази ситуация, и то е на гърба на децата.
#45 · speech
Благодаря, господин Ганев. За изказване – господин Сабрутев.
#46 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Колеги, видимо е необходимо да се внесе уточнение за предложението, което е внесено от мен и от господин Ганев. Искам ясно да подчертая, че подоходният критерий е отпаднал още през 2021 г. със, забележете, решение на Народното събрание като изменен Закон за семейните помощи за деца. Тук уточнявам важно нещо. Това не е социална помощ, а е семейна подкрепа. Това са много различни неща. Трябва да правим разлика в терминологията. Различни закони дефинират тези различни подходи. Условията за ползване са регламентирани във въпросния закон за семейните помощи за деца. И към момента има подадени заявления от деца, но Агенцията за социално подпомагане не могат да изплатят тези помощи, защото не е определен размерът. Нашето предложение всъщност има за цел да регламентира конкретна стойност от 300 лв. за учебна година или, ако трябва да сметнем, в периода на валидност на удължаване на вече Удължения закон за държавния бюджет, реално децата ще получат по 150 лв., дори не става въпрос и за 300 лв. на дете. Бих искал да отправя апел към залата. Естествено, трябва да се въведе критерий за това дали едно семейство трябва да получи помощ от държавата, ако то има високи доходи. Логично е да не получи. А ако има ниски доходи, естествено, там трябва да е фокусът. Към момента ние знаем, че държавата, първо, няма цялостна готовност за това нещо. Второ, подчертавам, че тук в момента разглеждаме предложение, което ще е валидно в следващите месец и половина – до 31 юли. И не на последно място, може да прозвучи малко популистко, но става въпрос за 150 лв. за децата на България. Тук не става въпрос ние да подарим на някакви крупни компании, някакви схеми да се правят. Става въпрос за 150 лв. за българските деца. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП.)
#47 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Красимир Вълчев – реплика.
#48 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Сабрутев, предполагам, че някой Ви е подвел. В Закона за държавния бюджет за 2022 г. има определен размер. Ние в момента гледаме удължителен закон, което означава, че този размер е в сила до приемането на нов закон, или до 31 юли, ако приемем едно от предложенията. С годишния закон за бюджета, предполагам, че всички ще подкрепят определянето на размер. В момента няма никаква нужда в Удължителния закон ние да определяме размер. Единствената причина я казах и ще я повторя – да може една парламентарна група, или една и половина, да ходите да се хвалите, че са гарантирани едни плащания. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#49 · speech
Благодаря, господин Вълчев. Има ли друга реплика? Няма. Господин Сабрутев, ще ползвате ли дуплика? Заповядайте.
#50 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Господин Вълчев, благодаря за репликата. Имах възможност да проверя дали случайно не съм аз в грешка с колегите от Министерството на финансите. Потвърждавам, че всъщност в текуща разпоредба не е определен размерът за децата от 2. до 4. клас. И отново подчертавам, че тук става въпрос за определяне на конкретен размер за деца от 2. до 4. клас. Вие сте прав, там го има за 1. и за 8. клас, но няма за 2. до 4. Предложението, което ние правим, е за децата от 2. до 4., за да може Агенцията за социално подпомагане да може да изплати тези пари. Благодаря.
#51 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Ирена Димова – за изказване.
#52 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, позволете ми наведнъж да представя нашите предложения относно общините и да укротим страстите за дечицата. Предложенията на ГЕРБ-СДС относно общините в чл. 6 цели осигуряване на условията за нормално осъществяване дейността на общините в срока до приемането на нормален бюджет за 2023 г. както за местните, така и за делегираните от държавата дейности. В първото ни предложение с отпадането на думите „местни дейности“ общините ще имат нормативна възможност да реализират държавни политики, за които по местните бюджети се представят субсидии и трансфери. На Комисията обясних, че такива дейности са продължаване на националните програми, като например тези в системата на образованието, чрез които се финансират редица дейности, предоставяне на механизма „Лична помощ“, осигуряване към трансфер от бюджета на АСП, изпълнението на програмите за заетост, субсидиране на читалищата в рамките на определения размер на разходните стандарти, субсидирането на обществения превоз на пътници и други подобни. Искам да дам малко повече конкретика и в двете предложения. Знам, че Министерството на финансите не е съгласно с тези предложения, но нека да вземем разумното решение. В първото предложение, в промяната в трето изречение на чл. 6, ал. 1 относно отпадането на думите „за местни дейности“, както казах, се изравняват условията за финансиране на всички разходи на общините за времето на удължаването на закона. При сега действащата уредба, ако по бюджета на социалните услуги или на училищата, делегирани от държавата дейности, са налични преходни остатъци или се налага общината да дофинансира определена делегирана дейност, общините нямат подобно правомощие заради ограничение на третото изречение. Тоест, ако е необходимо да се ремонтира или закупи специализирана апаратура за работа в център за социална рехабилитация и за този разход ще се използват средства от преходния остатък, но той не е достатъчен, то тогава общината няма право да осигури необходимото дофинансиране от реално постъпили собствени приходи, тъй като то се отчита отделно от местните дейности. Искам да Ви подчертая, че тук отново не става дума за искане, а за използване на местните приходи на самите общини. Паралелно с това начинът на изчисление и прилагане на съответните ограничения, съответно проверката за това дали се превишава ограничението съгласно Закона, трябва да се осъществява диференциално. За делегираните дейности – до определеното с нормативен акт и не повече от заплатите и много малка част от текущата издръжка, всички онези, за които няма договор с фиксирана месечна сума, а именно за ток, за вода, за мобилни услуги, за телефони, а за местните дейности – до размера им за същия период на предходната година и не повече от собствените приходи, субсидиите, заемите и преходните остатъци от местни дейности. При тези различни изисквания за спазване на ограниченията, съответно прилагането на изключение, както и поради липсата на легални дефиниции в законодателството за понятието „ангажименти с незабавна реализация“ се увеличава и рискът от неправилно прилагане и тълкуване на Закона в тази му част. Още повече че сегашният текст на чл. 6, ал. 1 не отчита това, че общинските бюджети по Конституцията са самостоятелни решенията във връзка с разходите на общините и се вземат от общинския съвет, които съответно осъществяват и необходимия контрол. Тоест съществуващият текст ограничава прекомерно и детайлно диференцира правомощията на общините за извършване разходи по видове дейности при едни условия за местни дейности, при други – за делегираните от държавата. С една дума, след две години, ако влезе АДФИ или Сметната палата, всяка една от общините, която е решила текущ проблем на хората или на потребителите на детски ясли и градини, социални услуги, извън плащането за ток и вода, заплати, ще бъде наказана от проверяващи органи заради този диференциран начин на прилагане на разпоредбата на чл. 6, ал. 1. И сега да Ви представя и втората част на нашето предложение. В частта на промяната на чл. 6, ал. 3 – тук отново не става въпрос за допълнително финансиране, единствено за изразходване на парите от местни приходи на собствените си пари. В частта за промяна на чл. 6, ал. 3 по действащата забрана основните месечни заплати на всички бюджетни организации не могат да се променят, ако не е налице изменение в размерите, определено с нормативен акт. Поради това, че в общините за разлика от държавните органи – всички знаете, съществуват така наречените общински предприятия, различни от администрацията структури, финансирани изцяло от собствените приходи на общината, за заетите в тези предприятия също не е възможно по никакъв начин да се променят заплатите, освен да се достигне минималната работна заплата. Тези общински предприятия осъществяват самостоятелно своята стопанска дейност на общините в определени сфери с обществено значение въз основа на правилник, който е приет от общинския съвет. Такива са: БКС, „Обредни дейности и гробищни паркове“, „Озеленяване“, „Паркинги и поддържане на териториите“ и други. Поради наличието на тази забрана след определянето на новия размер на минималната работна заплата от 1 януари бяха променени само заплатите на лицата с по-ниско възнаграждение от 780 лв., а на останалите, заети в тях лица, остават непроменени. При тази ситуация ножицата във възнагражденията се сви и ако ръстът на минималната работна заплата на един общ работник – ако е получавал 710 лв., а счетоводител на такова предприятие – 780 лв., заради въведената забрана по чл. 6, ал. 3 техните възнаграждения през изминалите седем месеца са изравнени. Това обстоятелство демотивира по-добре квалифицираните хора от персонала на тези предприятия, като на много места вече има и много напуснали. Предложението, отново повтарям, не изисква допълнителни средства, тъй като за общинските организации и дейности съгласно чл. 21, ал. 1, т. 5 средствата за работна заплата на персонал от общинския бюджет се приемат от общинския съвет по предложение на кмета на общината в рамките на разполагаемия ресурс. С ПМС № 7 е дадена компенсация за ръста на минималната работна заплата само за заетите в делегираните дейности, и то само за лицата с по-ниска от 780 лв. заплата.
#53 · speech
Времето, госпожо Димова.
#54 · speech
Аз затова помолих, за да не излизам на два пъти, ще представя и двете. Имайки предвид действието на Удължителния закон – не по-късно от 31 юли 2023 г., и намерението до този срок да има приет закон за спазването на процедурата по приемането на общинските бюджети технологично ще бъде необходим още минимум един месец. Това означава, че реално възнагражденията на заетите в местните дейности, включително в общинските предприятия, ще могат да се увеличат чак от месец септември. Тук е въпросът да си отговорим: ще издържат ли хората с по-добра квалификация да получават същата заплата като нискоквалифицираните работници за тези два-три месеца. Благодаря Ви и се надявам на разумно решение.
#55 · speech
Реплики? Не виждам. Теменужка Петкова – за изказване.
#56 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз бих искала да взема отношение по две от разпоредбите на предложения законопроект. Те са свързани, на първо място, със срока на действие на този закон. На второ място, този мой коментар ще бъде свързан с така наречения Сребърен фонд и използването на тези средства в рамките на предложението на вносителите на този законопроект. Помним, че на 8 юни 2023 г. всички ние взехме решение, с което определихме допълнителен срок, в който ще продължим да работим без основен закон за бюджета за 2023 г. и този срок съгласно Решението на Народното събрание по предложение на Министерския съвет е 31 юли 2023 г. Видно от разпоредбите на внесения законопроект в него не е определен подобен срок. Записано е, че срокът му е не по-дълъг от три месеца. В тази връзка е налице противоречие между Решението на Народното събрание и внесения законопроект, поради което ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС сме направили предложение между първо и второ четене да бъде ясно дефиниран срокът на действие на Законопроекта, който е 31 юли 2023 г., така както предвижда и нашето решение. В тази връзка апелирам към Вас да подкрепите направеното предложение, тъй като Законът за публичните финанси е много ясен по отношение на случаите, в които до началото на съответната бюджетна година не е приет закон за държавния бюджет. Тогава законодателят казва, че не повече от три месеца може да има състояние, в което няма такъв бюджет и се работи в рамките на приходите и разходите от предходната година. Но в този период от време законът е казал, че не може да бъде по-дълъг от три месеца. Ако има някакви чрезвичайни обстоятелства и в рамките на тези три месеца няма приет законопроект, то тогава Народното събрание по предложение на Министерския съвет удължава този срок. По този начин заложено в предложението на вносителя тази разпоредба означава, че този законопроект ще действа още три месеца, което на практика е невъзможно и противоречи на нашето решение от 8 юни. По отношение на Сребърния фонд, по отношение на забраната, въведена с § 15 на Удължителния закон, тя ясно посочва, че не дава възможност за разходване на средства от единната сметка. Въпреки че чл. 154 от Закона за публичните финанси дава право на министъра на финансите да използва този ресурс, който се намира в единната сметка. Ние считаме, че е добре да бъде разрешено на правителството да борави с тези средства с изключение на средствата от Сребърния фонд. Правим това предложение, имайки предвид това, че е налице необходимост от това да се гарантира целевото предназначение на средствата от Сребърния фонд и искаме да бъдем сигурни, че никой няма да посегне на тези средства. Така че нашето предложение е по § 3 в тази посока и аз апелирам към Вас то също да бъде подкрепено, тъй като смятам, че по този начин защитаваме и обществения интерес. Благодаря Ви.
#57 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Реплика – господин Сабрутев.
#58 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим тези две предложения. Всъщност ние сме направили абсолютно аналогични на Вашите предложения. Съгласни сме с това, че направеното предложение от служебния кабинет удължаване на вече удължения бюджет да бъде за следващите три месеца, ние също вярваме, че трябва в максимално кратки срокове да имаме изцяло нов бюджет. Затова сме дефинирали датата 31 юли като дата, до която да важи въпросното удължаване. Така че Народното събрание да има месец и половина спокойно време, за да разгледа и приеме новия бюджет, който се изготвя в момента от новия Министерски съвет. Относно второто Ви предложение, както казах – имаме абсолютно аналогично. Идеята да се създаде неснижаем минимум на фискалния резерв, така че да се гарантира Сребърният фонд, отново от подхода на служебния кабинет на президента Радев – да не се залага такъв неснижаем минимум, а всъщност се предоставяше възможност да се харчат парите от Сребърния фонд. Ние искаме да запазим тези пари и затова сме направили аналогични предложения. Ще гласуваме и ще подкрепим и Вашите. Надявам се, и Вие – нашите. Благодаря.
#59 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Друга реплика дали има? Не виждам. Дуплика – госпожо Петкова, ако желаете, заповядайте.
#60 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз благодаря за подкрепата, уважаеми господин Сабрутев. Смятам, че наистина тези две предложения на практика, от една страна, гарантират яснота по отношение действието на този законопроект – удължаване на Удължителния закон за бюджета за 2022 г., което наистина е важно, определят един краен срок, който дава сигурност, че наистина до 31 юли 2023 г. ние ще имаме закон за държавния бюджет за съответната година. Що се отнася до Сребърния фонд, да, ние също смятаме, че както вече споменах в изказването си – чл. 154 от Закона за публичните финанси дава право на министъра на финансите и в момента, в който ние приемем основния закон за 2023 г. за бюджета, тогава министърът на финансите ще има това право да се разпорежда с тези средства, както винаги е било на практика. Радвам се, че ще подкрепите нашето предложение. Това все пак е да има сигурност, защото тези средства имат особен целеви характер. Важно е наистина те да бъдат гарантирани и да не се дава възможност в тази все още несигурна ситуация да се посяга на тези средства. Благодаря.
#61 · speech
Благодаря, госпожо Петкова. Румен Гечев – за изказване.
#62 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, към момента ние дискутираме сигурността на фискалния резерв, касаеща фондове, които са от изключително значение за сигурността не само за фискалната система и на социалната система на Република България, защото в Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. пише: „За финансиране на разходите и трансферите Министерският съвет не може да използва средствата по единната сметка на Държавен фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система и средствата по програми и проекти на Европейския съюз“. Ние от „Българската социалистическа партия“ предложихме да отпадне предложението за отпадането на това ограничение да не може Министерският съвет да прави такива трансфери, именно от гледна точка на сигурността на българската фискална и социална система. Защото, уважаеми колеги, тук се прави опит, първо, казва се, че Сребърният фонд – 3 млрд. и 700 млн. лв., няма да бъде пипан, но се прави опит да се освободят средства, които са необходими по осигуряване реализация на средствата, които идват от Европейския съюз по различни програми, финансирани от Европейската комисия, в това число и съфинансирани от Република България. Посягането към тези средства крие изключителна опасност, защото ние имаме прецедент във фискалната история на България. През 2010 г. 1,4 млрд. лв. са взети от НЗОК и са прехвърлени към НОИ за изплащане на пенсии. Познайте от първия път дали тези средства са върнати обратно по перото на НЗОК във фискалния резерв! Не са върнати! И за да се предотврати този прецедент, ние искаме да се посочи изрично да отпадне този текст, който дава възможност на Министерския съвет, който и да е той, да използва тези средства не по предназначение. Защото ние от БСП се оказахме прави, колеги! От официалната информация, която получихме от БНБ, се вижда, че през месеците март и април са похарчени около 4 млрд. лв. от фискалния резерв. В единия месец 2 милиарда и нещо, в другия – милиард и нещо, общо към 4 млрд. лв. Фискалният резерв към януари 2023 г. е бил 14 млрд. лв., сега е слязъл на нива, поне от онзи ден, към 10 млрд. лв. Така че ние трябва да бъдем изключително внимателни, поради което приканвам колегите народни представители да гласуват нашето предложение – подобно предложение беше направено и от други колеги, няма значение, че тук има копиране, важно е да предотвратим такава възможност. Защото фискалният резерв в Република България трябва да расте. Взимането макар и временно на средства, по пера както ги наричаме, които поставят под риск определени програми, особено тези по съвместните програми с Европейския съюз, е недопустимо. Що се отнася за обсъжданията, които бяха тук, по отношение на средствата за децата, за учениците, искам да Ви кажа – не искаме да се заяждаме, но все пак става дума за около 22 млн. лв. Уважаеми колеги, трябва Националната агенция за приходите да се понапрегне и да осигури тези средства, особено при положение че примерно тук става дума за десетки хиляди български деца. Не може примерно на едно дете в Барселона да му се осигурят 5 млн. евро. По 2 – 10 млн. лв. Значи две такива деца правят тези 20 милиона. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Приятен ден!
#63 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплика? Не виждам. Петър Чобанов – за изказване.
#64 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, ние имаме серия от предложения, които се отнасят към местната власт и възможността тя да работи по-гладко по отношение на финансовите си разчети и по отношение осигуряването на благосъстоянието за хората. Знаем, че поради политическата криза и немощ през последните две години общините са, образно казано, на фотосинтеза, тоест нямаме бюджети, те не могат да си приемат бюджетите навреме и в Закона за публичните финанси се оказва, че има известна празнота за подобна ситуация. Да припомним, че има Конституция и че тя трябва да се спазва, че има и власт, наричана местна власт – властта, която е най-близо до хората и която осигурява ежедневието им, и заради това ние трябва да направим всичко възможно, включително и с предложения днес, да осигурим проектите, капиталовите разходи да се движат навреме и да се изпълняват, останалите дейности също да се осигуряват и поради тази причина сме направили тези предложения. Знаем, че най-вероятно до края на юли ще имаме бюджет и че може би заради това нашите предложения не бяха подкрепени в Комисията, но това не означава, че не трябва да им обърнем сериозно внимание от гледна точка на това, че се опитваме, и то в движение, учейки се от самата практика, да направим, да създадем един нов модел на Удължителен закон, тоест виждаме, че се налага да го оправяме. Миналата година имахме Удължителен закон, тази година имаме Удължителен закон и удължаване сега на Удължителния закон и през цялото време стремежът е да осигурим в него такива норми, които да могат да се изпълняват и които да позволят, както казах, местната власт да си върши работата. Тъй като общините нямат бюджети в момента, тук изрично сме споменали и сме го записали, че те могат да си приемат, тоест трябва да одобряват разчети за финансиране на капиталовите разходи. Виждате, че мина половин година, докато се приеме бюджетът, ще мине още един месец, а после, докато се приемат бюджетите, също ще мине време. Поради тази причина смятаме, че оттук нататък, ако има подобни удължителни закони, ако, не дай си боже, се наложи отново да работим с подобна материя, трябва да сме съобразили всичко това и то да е разписано от самия момент на влизане в действие на Удължителния закон. Тук неслучайно сме записали и е много важно целевата субсидия за капиталови разходи да може да бъде трансформирана при определени условия в трансфер за други целеви разходи на общините в момента. Обикновено се чака след средата на годината това да се случи, но тогава пък може да се окаже, че времето няма да стигне и тези средства да не могат да бъдат оползотворени именно в подкрепа и полза на по-добрия живот на хората и поради тази причина сме ги посочили тук. Предложили сме и създаването на нов параграф, в който да се обърне внимание на компенсирането на финансовия недостиг, който се появява по някои проекти, поради високата инфлация в последните години вече. Тоест оттук нататък, когато правим подобен удължителен закон, да имаме предвид, че това трябва да бъде съобразено и че тази методика, която е за актуализиране на цените, също трябва да бъде изпълнявана, и то да бъде изпълнявана навреме. Това ще е нашият апел при представянето на нашето внимание на бюджета за тази година, тоест много бързо всички тези неща, които сега сме предложили за общините, да влязат в сила с новия закон за бюджета, да сме сигурни, че много бързо общините ще могат да разполагат със своите средства и много бързо ще могат да реализират проектите, които са насочени за подобряване на условията на живот и по-доброто благосъстояние на хората. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Чобанов. Има ли реплика? Не виждам. Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Ще Ви прочета едно съобщение. На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника съобщавам на народните представители, че на 15 юни 2023 г. е постъпил Указ № 90 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 2 юни 2023 г. Закон за изменение и допълнение на Закона съдебната власт се връща за ново обсъждане. Възложено е на Водещата комисия – Комисията по правни въпроси, да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него. Уважаеми колеги, ще преминем към гласуване на наименованието на Законопроекта, § 1, § 2 и § 3, като първо ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение от Мартин Димитров за разделно гласуване на т. 3 от § 3 в редакция на Комисията, срещу което господин Вигенин имаше възражение да не се подлага на разделно гласуване. След това ще преминем към гласуване на неподкрепените от Комисията предложения и след това ще гласуваме текстовете по Комисията и по вносител. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за разделно гласуване на т. 3 от § 1. Гласували 190 народни представители: за 132, против 56, въздържали се 2. Предложението е прието. Като стигнем до § 1, ще преминем тогава и на гласуването. Първо ще подложа на гласуване неприетото предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията, за редакция в § 1. Режим на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 59, против 62, въздържали се 73. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Петър Чобанов, сигнатура 04-30. Режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 84, против 3, въздържали се 107. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение за нов параграф на народния представител Ирена Димова, сигнатура 04-29. Моля, режим на гласуване. Гласували 198 народни представители: за 87, против 6, въздържали се 105. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Петър Чобанов, сигнатура 04-30. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Какво гласуваме сега?“) Отменете гласуването. Отново ще подложа на гласуване предложението, направено от народния представител Петър Чобанов, със сигнатура накрая 04-30 на страница пета за създаване на нов § 2а, с който в чл. 6 се създава нова ал. 2 с текст, започващ с трансферите за целевата субсидия за капиталови разходи и завършващ накрая с акт на Министерския съвет. Моля, режим на гласуване. Гласували 197 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 97. Предложението е прието. Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, сигнатура № 04-24, с което в § 3 т. 2 отпада. Предложението не е подкрепено от Комисията. Режим на гласуване. Гласували 195 народни представители: за 87, против 55, въздържали се 53. Предложението не е прието. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Искаме прегласуване!“) Поискано е прегласуване. Режим на прегласуване. Гласували 195 народни представители: за 80, против 62, въздържали се 53. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението от народния представител Петър Чобанов, сигнатура 04-30, за изменение и допълнение в § 3, неподкрепено от Комисията. Гласували 165 народни представители: за 24, против 7, въздържали се 134. Предложението не е прието.
#66 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Прегласуване.
#67 · speech
Прегласуване. Гласували 197 народни представители: за 43, против 6, въздържали се 148. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 1. Първо ще подложа на гласуване т. 3, за която решихме да се гласува разделно. Подлагам на гласуване т. 3 от § 3 в редакция на Комисията. Гласували 184 народни представители: за 79, против 11, въздържали се 94. Точка 3 не се приема. (Реплики.) Прегласуване ли поискахте? Беше смутено някак си това желание. Прегласуване. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.) Това е прегласуване, господин Свиленски. Прегласуване на т. 3. Беше поискано разделно гласуване на т. 3 от § 1, прие се. Господин Вигенин не беше съгласен да се гласува разделно. Ние гласувахме, един път не се прие. Поискано е прегласуване. Сега сме в режим на прегласуване. Гласували 185 народни представители: за 75, против 50, въздържали се 60. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, § 1, § 2 и § 3 в редакция на Комисията. Гласували 200 народни представители: за 200, против и въздържали се няма. Предложенията са приети. Господин Чобанов, заповядайте.
#68 · speech
По § 4 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-24: „В § 4 т. 3 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Теменужка Петкова и група народни представители, № 49-354-04-28. Предложението е оттеглено. Следващото предложение също е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Законът влиза в сила от 10 юни 2023 г., с изключение на: 1. параграф 2, т. 1, който влиза в сила от 1 юли 2023 г.; 2. параграф 5, т. 1, който влиза в сила от 1 юни 2023 г.“. Благодаря.
#69 · speech
Благодаря, господин Чобанов. Откривам разискванията по параграфи 4, 5, 6 и 7 – наименованието на подразделението и неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители; две предложения на Теменужка Петкова с № 49-354-04-28 и № 49-354-04-28, които съответно са оттеглени. Има ли изказвания? Няма. Закривам разискванията. Подлагам първо на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, № 49-354-04-24, за отпадане на т. 3 от § 4, неподкрепено от Комисията. Гласували 184 народни представители: за 57, против 57, въздържали се 70. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 4 по вносител – наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфи 5 и 6 по вносител, и § 7 в редакция на Комисията. Гласували 190 народни представители: за 186, против няма, въздържали се 4. Предложенията са приети. Заповядайте за уточнение, господин Чобанов.
#70 · speech
Благодаря, господин Председател. Тъй като малко се смесват съответно точките и какво точно гласувахме. Ако се върнем на този параграф, който беше за еднократната помощ за учениците, там се създават нови точки 2 и 3 и предложението на господин Мартин Димитров касаеше само новата т. 3. Тоест това, което не беше подкрепено всъщност в залата, е само новата т. 3. Това е уточнение за стенограмата. Иначе т. 2 си остава, а именно: разходите и предоставените трансфери на първостепенните разпоредители с бюджет и така нататък – тази точка остава. Не е подкрепена разликата спрямо Доклада на Комисията. За стенограмата да уточним, че не е подкрепена само тази т. 3, която е най-долу на страница 3. Благодаря.
#71 · speech
Господин Чобанов, благодаря за уточнението. С това Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. Доклад от Комисията по правни въпроси.
#72 · speech
Уважаеми колеги, предоставям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 7 юни 2023 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, от дирекция „Съвет по законодателство“ госпожа Даниела Белчина – директор, госпожа Светла Стойкова и госпожа Галина Димитрова – държавни експерти; от Агенцията по вписванията госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор; от Висшия адвокатски съвет адвокат Златимир Жечев – член; от Асоциацията на банките в България госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт, господин Велко Джилизов и господин Йордан Мишев – членове на Правния комитет към Управителния съвет на Асоциацията; от Висшия адвокатки съвет господин Златомир Жечев – член; от администрацията на Омбудсмана на Република България госпожа Чонка Стоянова – началник-отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“.“
#73 · speech
Колеги, малко по-тихо! Извинявайте.
#74 · speech
„Проектът на закон беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че с него се въвежда производството по несъстоятелност на физическите лица в съответствие с обществените очаквания, особеностите на националната правна система и изискванията на актовете на Европейския съюз. Заместник-министърът отбеляза, че Законът защитава добросъвестния длъжник и с него се цели справедливо удовлетворяване на всички кредитори. Проектът на закон изисква от длъжника да упражнява предоставените му права добросъвестно, като предвижда критерии за добросъвестност и регламентира подробни хипотези, които изключват наличието на добросъвестност. С цел осигуряването на жизнените потребности на длъжника се определя имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и се предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство. За откриването на производството се заплаща проста такса, като съдът сам подготвя първото заседание на кредиторите и по свой почин може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника. Възнаграждението на синдика се заплаща за конкретно извършени действия, а при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. Синдикът представлява длъжника, управлява активите му, уточнява кредиторите, проверява техните вземания, издирва имуществото на длъжника, събира паричните вземания, предлага план за погасяване на задълженията и осребрява имуществото от масата на несъстоятелността. Кредитори в производството по несъстоятелност са лицата, чиито вземания са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания. Производството се образува по молба на длъжника, в която се представят доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията. Предлага се окръжният съд да прогласи неплатежоспособност, когато длъжникът не е в състояние да изпълни парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати за период от повече от 6 месеца. След обявяване на неплатежоспособността съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Като последица от откриване на производството се спират съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу длъжника, установяват се вземанията на кредиторите, издирва се имуществото в масата на несъстоятелността и се съставя опис на недвижимите и движимите вещи. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото, се предоставя възможност за доброволно изпълнение чрез утвърждаване на план за погасяване. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото и постановява започване на осребряване на имуществото. Законопроектът предвижда подробно условията и последиците за прекратяване на производството и неговото възобновяване, като непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от датата на първия опис на имуществото на длъжника. Предвижда се публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност, стабилизация и погасяване на задълженията в Министерството на правосъдието и в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Омбудсмана на Република България и Камарата на частните съдебни изпълнители. Омбудсманът изразява принципната си подкрепа към Законопроекта, както и необходимостта от прецизиране на текстовете, като разисква целите на Закона, неговия обхват, както и размера на разноските, които трябва да поеме задълженото лице в производството. От Камарата на частните съдебни изпълнители представят подробно становище и предлагат подобряване на дефиницията за неплатежоспособност на физическо лице и прилагане на института, когато общият размер на паричните задължения е над 30 минимални работни заплати. Със становището се прецизират основанията за допустимост на института, критериите за недобросъвестност, извършването на служебна проверка от съда, процедурата по приемане на плана, конкуренцията на производството с индивидуалното изпълнение, погасяването на вземанията и се обсъжда уреждането на ограничения в правата на длъжника, както са останали неудовлетворени кредитори. От Висшия адвокатки съвет подкрепиха принципно Проекта на закон, но посочиха нуждата от уреждането на допълнителни институти, като референтните и отменителните искове, както и реда за оценка на имуществото. От Асоциацията на банките в България изразиха резерви към внесения законопроект и уточниха, че ще представят писмено становище. Заместник-министърът на правосъдието посочи, че Законопроектът цели постигането на баланс между интересите на длъжника – физическо лице, и кредитора, като допълни, че Европейската комисия изцяло подкрепя законодателната инициатива. В обсъждането взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Людмила Илиева, Рая Назарян, Бранимир Балачев и Цвета Рангелова. Народните представители се обединиха около предложението за създаването на работна група, която да обсъди Проекта на закон и да предложи балансирани и прецизирани текстове. Госпожа Йорданова и госпожа Илиева изразиха своята подкрепа към Законопроекта и необходимостта от търсене на баланс между интересите на длъжника и на кредиторите при съобразяване с потребителския характер на задълженията. Господин Балачев и госпожа Назарян посочиха, че със законодателната инициатива се търси решение на обществената дискусия относно вечния длъжник и уредбата следва да намери баланс на интересите. В отговор на поставените въпроси от Министерството на правосъдието уточниха, че предвиденият ред за удовлетворяване на вземанията отчита охраняваните интереси, както и че длъжникът е физическо лице. Госпожа Стойкова добави, че вземането за издръжка е вид привилегия, която се нарежда след обезпечените вземания. Народният представител Цвета Рангелова посочи, че подкрепя по принцип законодателната инициатива и добави, че следва да обсъдят множество въпроси и да се прецизират текстове. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“
#75 · speech
Благодаря Ви, господин Кьосев. Има постъпил Доклад и от Комисията по въпросите на Европейския съюз. Господин Таслаков, заповядайте да представите Доклада.
#76 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД Относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2023 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха господин Крум Зарков – служебен министър на правосъдието, госпожа Юлия Ковачева – служебен заместник-министър на правосъдието, госпожа Даниела Белчина – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Лиляна Гюрова – държавен експерт към дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Служебният министър на правосъдието господин Крум Зарков представи Законопроекта, като посочи, че Законът е обсъждан в предходната легислатура и единодушно подкрепен от народните представители както на водещата Комисия по правни въпроси, така и на Комисията по въпросите на ЕС на първо гласуване. Два пъти са проведени обществени дискусии. Законът за несъстоятелност на физическите лица е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, Реформа № 11 „Разрастване на България“, етап 252. Подготвен е съвместно с Министерството на иновациите и растежа. Министър Зарков подчерта, че такъв тип законодателство има във всички други страни – членки на ЕС, така нареченото законодателство на втория шанс на човек, попаднал в затруднение не по своя вина и представящ достатъчно гаранции за добросъвестност и желание да изплати дълговете си. Стремежът е да бъдат максимално защитени интересите както на длъжника, така и на кредитора – чрез организиране на производство под давлението на съдия, с помощта на професионален синдик да се разработи и реализира план, който в максимална степен да задоволява кредиторите, без да бъде задушаван длъжникът. Към Законопроекта са приложени: Мотиви към Проекта на закон за несъстоятелност на физическите лица; Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на предложение за въвеждане на института на несъстоятелност на физическите лица; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации; Справка за отразяване на становищата, получени при съгласуване на Проекта за закон за несъстоятелност на физическите лица по реда на чл. 32, ал. 1 от УПМСНА; Резюме на цялостна предварителна оценка на въздействие; Становище на администрацията на Министерския съвет; Справка за съответствие с правото на Европейския съюз; Становище на група на Световната банка. Министър Зарков отбеляза, че в становището си групата на Световната банка приветства въвеждането на такъв закон, като отчита отразените добри практики в Законопроекта. Въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 49-302-01-11, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.
#77 · speech
И аз много Ви благодаря, господин Таслаков. Откривам дискусия по Законопроекта. Заповядайте, госпожо Махаева.
#78 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Колеги, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ разбираме необходимостта от приемането на този законопроект, приветстваме изцяло приемането на един такъв закон. В последните години особено въпросът с вечния длъжник излезе отново на дневен ред. Сами виждаме как масово се появиха фирми, които отпускат бързи кредити. Нарасна броят на лошите кредити. Нароиха се много колекторски фирми, особено покрай така наречената пандемия във връзка с COVID-19, много хора бяха освободени от работа и цялото това нещо доведе до едно напрежение в обществото и затова считаме, че е крайно време този проблем да намери своето решение. Освен това тази задлъжнялост на физическите лица в един момент започва да уврежда не само длъжника, но и кредитора, а косвено уврежда и бюджета на държавата, поради простата причина, че когато един човек осъзнава, и то по трудния начин осъзнае, че през целия си съзнателен живот работи, за да изплаща стари задължения, той започва да работи на черно, без да декларира доходите си, без да плаща данъци, без да плаща осигуровки и по този косвен начин уврежда и бюджетните приходи на държавата. Ето защо като цяло ние подкрепяме концепцията и философията на Закона, но има няколко момента, на които следва да се обърне внимание, като, разбира се, няма да ги подреждам по важност. Да вземем предвид ограничението, което е предвидено, по отношение на общия размер на дълговете, посочено в чл. 8, ал. 1 от Законопроекта. Става дума за размера, който не може да бъде по-малък от 10 минимални работни заплати, тоест това са 7800 лв. Това предполага, че длъжниците, които дължат суми по-малки от 7800 лв., не могат да се ползват по този закон. Добре! Какво да правят тогава пенсионерите, които имат задължения към Топлофикация, към ВиК дружество, към електроразпределителни дружества и които задължения са по-малки от 10 минимални работни заплати? Тези хора с пенсиите, които получават, нали разбирате, че те никога не могат да ги погасят тези задължения, защото, като им се удържат по 50 лв. от пенсията, тези 50 лв. отиват само за лихвите и всъщност главницата по никакъв начин не се засяга. Това са хора, които са обречени, колеги. Техните дългове ще бъдат наследени от техните наследници просто защото те никога няма да могат да ги изплатят и те ще оставят една наследствена маса, която представлява права, задължения, фактически отношения. В повечето случаи настава един ужас за наследниците и те на практика прилагат всевъзможни схеми, включително и отказ от наследство, само и само тези задължения да не легнат на техните плещи. Мисля, че е редно да се преосмисли този праг от 7800 лв. именно заради хората, които имат по-малки задължения, но които са също толкова трудно платими. На следващо място, бих искала да обърна внимание на реда, по който се удовлетворяват вземанията, посочени в чл. 17 от Законопроекта, като разбирам, че вземанията обезпечение с ипотека се ползват с висока степен на доверие, създават правна сигурност. Но според мен издръжката на трети лица следва да бъде поизместена нагоре като привилегировано вземане, тъй като самият дух на Закона е в защита на обикновения човек, който в примера с издръжката е кредитор в крайна сметка, но нали целта на Закона е да създаде баланс между кредитора и длъжника. Още нещо. Редно е да се помисли как ще се защитят правата на длъжника по отношение на посоченото в чл. 89, ал. 1, т. 4 от Законопроекта, а именно, че задълженията се погасяват, когато масата на несъстоятелността е изчерпана. Колеги, какво ще стане с длъжника, ако масата на несъстоятелността не е изчерпана, но имуществото му е непродаваемо? Нали идеята на Закона е да бъде в крайна сметка прекратена фигурата на вечния длъжник. Ето още една възможна ситуация, която следва според мен да бъде обсъдена по-детайлно. В обобщение, разбира се, не мога да не спомена още едно добро качество на Законопроекта, а именно, че с неговото приемане, разбира се, необходимите корекции, най-накрая ще бъде разрешен и въпросът с вечния длъжник. Не на последно място с него ще бъдат пресечени своеволията от страна на колекторските фирми, които както всички знаем, доста често използват противозаконни, понякога дори брутални способи за събиране на вземанията си. Аз ще подкрепя на първо четене този законопроект, като, разбира се, ще направим и съответните предложения за изменение на някои от текстовете. Благодаря Ви.
#79 · speech
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Има ли реплики? За реплика, господи Златанов, заповядайте.
#80 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Махаева, за съжаление, Вие сте абсолютно права във връзка с това, че този закон е необходим и трябва да се приеме. Права, защото урежда една материя, която касае, да го кажем директно с български думи, бедността – бедността на нашите сънародници. Съгласно официалната статистика за 2017 г. 24% от нашите сънародници са на прага на бедността, а за 2022 г. са около 23% – 22,9. До това положение се стигна обаче след поредица от други законопроекти, приети от предходни Народни събрания, а именно приемането на Закона за частните съдебни изпълнители през 2006 г., приемането на новия ГПК, влязъл в сила от 2008 – 2009 г., в който ГПК се прокара възможността за редица колекторски фирми, за монополисти – доставчици на услуги, да изкарват по съкратената процедура изпълнителни листи, с които превърнаха милиони наши сънародници в професионални длъжници на появили се предварително частни съдебни изпълнители. Логиката на тази хронология сама по себе си показва, че е имало един замисъл, замисъл, който е бил прокаран в поредица от предварителни Народни събрания за създаване на законодателни предпоставки за обедняване на българина и за трансформирането на наличната имуществена маса в нашите сънародници в други ръце. За съжаление, в момента този законопроект идва след няколко опита той да бъде приет, като държа да отбележа, че лицето Мая Манолова, която беше деен апологет за приемането на ГПК през 2008 г., който създаде предпоставки за облагодетелстване на монополи, през 2020 г. се опита чисто фарисейски да внесе и подобен законопроект. Считате ли, че така създаденият законопроект, който се вкарва в Народното събрание, не е с цел да се заметат следите от предварителното безхаберие на предходните законодателни органи, които доведоха до това положение, в което изпаднаха милиони наши сънародници?
#81 · speech
Благодаря, господин Златанов. Друга реплика дали има? Няма. Заповядайте за дуплика, госпожо Махаева.
#82 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Златанов, не мога да отговоря на Вашия въпрос, но се надявам, че с приемането на настоящия закон това положение повече няма да бъде допускано. А във връзка с представеното от Вас не мога да отговоря.
#83 · speech
Благодаря Ви, госпожо Махаева. За изказване – Надежда Йорданова. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#84 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще подкрепя на първо четене представения Проект на закон за несъстоятелността на физическите лица. Той е необходим, и макар и позакъснял, считам, че е навременен. Той решава съществено изключително важен проблем за нашето общество, а именно урежда възможността за втори шанс на физическите лица, които поради една или друга причина са изпаднали в неплатежоспособност, тоест не могат да посрещат задълженията, който те добросъвестно са поели. Много години наред се говори за така наречения проблем вечен длъжник. Преди няколко години Народното събрание се опита да реши този въпрос с изменения в Закона за задълженията и договорите относно давностните срокове и се въведе така наречената абсолютна погасителна давност. Защо този инструмент не е достатъчен, за да реши проблема с вечния длъжник? Защото, колеги, давностните срокове до голяма степен как те да се случват, как те да бъдат упражнявани, от една страна, оставят проблема в ръцете на кредиторите, от друга страна, задължават, поставят голяма тежест въз основа на длъжника, защото той трябва да упражнява активно това право. И не само това, всяко едно задължение трябва да бъде реализирано в отделно производство, тоест за съответното физическо лице решаването на този проблем се разпилява във времето, изисква голяма активност и подготовка от негова страна. Много често тези хора нямат нито специалното познаване на законодателството, нито имат ресурсите да ангажират за толкова дълго време и по толкова много въпроси адвокат. Именно затова възможността да се създаде едно производство, което да събере и да реши съответно бързо и еднозначно всички тези въпроси с висящите задължения на физическото лице е добро решение. Именно от гледна точка на това, че засяга длъжници, които са обикновени граждани, е много важно това производство да бъде бързо, да бъде улеснено. От тази гледна точка аз приветствам предложенията на вносителя за по-силно служебно начало на съда в това производство. Същевременно обаче считам, че все още има какво да направим за подобряване на производството, то да стане още по-бързо, още по-ясно за длъжника и да има още по-добър баланс между интереса на кредитора и длъжника, защото трябва да приемем, че кредиторите, които упражняват стопанска дейност, и за тях трябва да може да има достатъчно ясна рамка за реализиране на техните права, защото не може рискът да бъде изцяло прехвърлен в тяхното поле, и трябва да направим по-добър баланс. Също така приветствам реакцията на вносителя на дебата, който имахме в Четиридесет и осмото народно събрание по същия този законопроект, и към настоящия момент в него има подобрения. Например урежда се хипотезата, тоест включват се в обхвата до този закон и случаите, при които добросъвестният длъжник няма имущество, което да покрие съответните задължения, така че включително и на тези хора, които нямат имущество, което да покрие задълженията, които влизат в масата на състоятелността, също се дава втори шанс. Съгласете се, че това е изключително важно, за да могат хората, изпаднали в затруднение, гражданите, изпаднали в затруднение, да им се даде шанс отново да стъпят на своите крака. Значението на този дебат, който ние водим, и подобренията, от които се нуждае този законопроект между първо и второ четене, имат изключително голям ефект върху нашето общество, защото потенциално могат да засегнат всеки един български гражданин. Колеги, този законопроект, който ние в момента обсъждаме, е един от малкото законопроекти, които всъщност ще засегнат милиони български граждани. Благодаря.
#85 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Има ли реплики към Надежда Йорданова? Не виждам. Следващо изказване – Петър Петров. Заповядайте, господин Петров.
#86 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Новият закон за несъстоятелност на физическите лица се очаква да разреши един дългогодишен проблем и това е проблемът с вечния длъжник. Още в мотивите е записано, че целта е да се премахне тази фигура и се посочва, че до момента няма подобно законодателство в България. Но някак си свенливо не е посочено, че България всъщност е една от малкото държави в Европа, където не е решен проблемът с вечния длъжник. В доста европейски държави, включително и тези, които водим за най-развити, както например и в САЩ, има такова законодателство. В тези държави има две линии на защита – едната линия защитава в по-голяма степен длъжника, така например при някои процедури в Съединените щати срокът за фалит на физическо лице и за неговото освобождаване е при някои процедури до четири месеца, доколкото се запознах. Другата алтернативна линия, която е застъпена в по-консервативните правни системи, а именно тези в Европа, това е линията, която защитава кредиторите. Аз специално виждам в този нов законопроект възпроизвеждане на втората линия, а именно по-голяма защита на кредиторите, макар че се очаква да бъде защитен длъжникът. Защо до момента в България не е имало подобен закон? Именно защото в България си имаме картели и монополи. Картели и монополи, които се възползват от изрично уредените в тяхна полза, и преди малко беше посочено от господин Златанов, изрично уредените в тяхна полза различни производства и съдопроизводства, които да обезпечат тяхната търговска печалба и техните приходи. И отново трябва да споменем, че имаме и едно заповедно производство, което беше въведено през 2008 г. с новия ГПК, което позволи за срок от три дни кредиторите да претендират едни свои вземания, да получат заповед за изпълнение, изпълнителен лист и да отидат при частния съдебен изпълнител. От цялото това упражнение, законово уредено в полза на кредиторите, доста добросъвестни длъжници, физически лица, които попадат в предмета на този законопроект, от едно обикновено задължение накрая имаха на гърба си, образно казано, няколко чувала с пари, които дължат на кредитор, на съд, държавна такса, адвокатски хонорари, такси на частен съдебен изпълнител, лихви – мораторни, законови, за неизпълнени и така нататък, в зависимост от режима, който е приет, договори, общи условия, ипотеки, запори. Всичко това за последните около 20 години доведе до една ситуация, която ние в момента се опитваме да разрешим с този нов законопроект. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме идеята за несъстоятелност на добросъвестните физически лица, които попадат под обхвата на този закон, и това са всички тези наши сънародници, които са взели отнякъде кредит или имат някакво задължение към кредитор в един момент, но са попаднали под угрозата да не могат да го върнат, да не могат да изпълняват задълженията си за връщане на това задължение и поради най-често независещи от тях причини те са останали в един по-продължителен и траен период без доходи, които периоди дори са уредени в този законопроект. Тъй като доста често ние правим половинчати работи, редно е да споменем и проблемите, които създава този законопроект и които силно се надявам да бъдат разрешени до разглеждането му на второ гласуване в комисии и в залата, и мисля, че е редно да ги посочим. Дами и господа народни представители, на първо място, с този законопроект несъстоятелността, която се урежда, преминава през едни дълги и продължителни съдебни процедури, пък и след това вече, и редно е да знаем, че има в момента десетки хиляди българи, които чакат от нас да им кажем кога, в кой момент те вече ще бъдат свободни от своите задължения, които не могат да покриват с години. Това, което е уредено в Закона като срокове, са съответно три години за хората с имущество или пет години за хората без имущество, но забележете, след като се извърши първи опис на имуществото, евентуално, или изпълнението на другите условия, които се случват след цялото съдопроизводство, което няма уредена алтернативна бърза процедура в този законопроект. Тоест всички, които ни гледат в момента и чакат да чуят кога ще бъдат освободени, образно казано, от своите задължения, които не могат да изпълняват, трябва да знаят, че това ще се случи след шест или седем години, ако този законопроект, евентуално, бъде приет в най-скоро време. Между шест и седем години, в най-лошия случай. Това трябва да е ясно. Тук обаче е нашата роля, ние трябва да направим така, че хората, които имат безспорно установено, че в един продължителен период назад във времето, да кажем, последни три години не са имали никакви постоянни доходи, няма изглед те да имат доходи в най-скоро време, също така за този отминал период, тригодишен, те не са могли да си покриват задълженията, да си връщат заемите, най-нормалното нещо е тези хора да се ползват от едни по-опростени процедури, като например тези, които Ви посочих в САЩ – там има срокове до 4 месеца за освобождаване и за фалит на физическо лице, та редно е тук така, както е дадена защита на кредитора със заповедното производство, в тридневен срок той да получи изпълнителен титул и да отиде при ЧСИ-то и да запорира сметките на длъжника. Така е редно за десетките хиляди длъжници, които нямат доходи и от един дълъг продължителен период не са могли да си изпълнят задълженията. Разбира се, е ясно, че те няма откъде да намерят пари, да не чакат тези шест или седем години тепърва да занимаваме съда и да слагаме тежест върху съдебните органи да провеждат едни производства по несъстоятелност, които в момента се правят за търговските дружества, но физическите лица, добросъвестни длъжници, не са търговци и не е редно те да попадат под същия режим. Би трябвало за няколко дни или седмици те да могат да се освободят от своите задължения. Защо е нужно да чакат няколко години за това нещо, дори и да приемем този закон? Та по отношение на срока и тази защита считам, че е редно ние да диференцираме процедурите за най-бедната част от населението – вече бе посочено от преждеговорившите, че 25% от хората в България са под прага на бедност. И нали разбирате, че по-голямата част от тези хора са именно длъжници на някого. И е редно да направим в рамките на този нов закон между първо и второ гласуване някакви диференцирани процедури, които да помогнат именно на тези хора, защото именно тези хора най-много очакват нашата помощ в кратък срок. На следващо място, бе посочен и преди малко в чл. 17 редът за удовлетворяване на кредиторите. Аз лично не мога да разбера защо местният селски лихвар, който си е учредил ипотека върху имота на длъжника, е на първи ред, а пък държавата е чак на четвърти ред. Това за мен е неразбираемо. (Реплики.) Да, и издръжката. Да, и се надявам да променим този ред, тъй като държавата все пак би трябвало да бъде на по-предно място. Това аз не го разбирам. Друго нещо, което не разбирам, е например държавната такса, дори да е 20 лв. за длъжника. Ами човек, който от години няма пари да си връща кредита, ние го караме да инвестира в съдебна такса, за да може да се ползва от едно производство, което най-накрая трябва да каже: ами, да, той няма една стотинка, нека да се освободи от всички задължения, нека да обяви фалит. Дори да има такава такса евентуално, нека тя да бъде събирана накрая на производството и да бъде възлагана в края на производството, не да караме длъжника тепърва да търси и съдебна такса, за да може да се освободи от задълженията. На следващо място, в Закона считам, че поради заетата линия за защита повече на кредиторите и на синдиците, отколкото на длъжниците, а би трябвало да е обратното, поне според мен. Не виждам достатъчно разпоредби, които да защитават членовете на семейството на длъжника в рамките на тези процедури, а и след тях. Държа да отбележа, че повечето от кредитите, които се вземат, задълженията, които се вземат от по-бедната част от населението, се вземат, за да покриват нужди на семейството, включително нужди на непълнолетни негови членове. Когато този длъжник евентуално бъде освободен, съответно давностните срокове са прекъснати в рамките на срока на това ново производство по несъстоятелност, редно е според мен да създадем законова възможност да се ползват от разпоредбите на Закона не само длъжникът, ами и непълнолетните членове на неговото семейство, най-малкото те също да могат да получат някаква защита или да могат да се ползват, при положение че са започнали такива процедури, които на всички е ясно как ще завършат, а именно, образно казано, с фалита на длъжника, да могат да се ползват с някаква държавна защита или държавна помощ, или да могат да кандидатстват впоследствие, не да чакат три години или пет години, докато баща им или майка им наистина по разпоредбите на Закона бъдат освободени от своите задължения. На следващо място, не чух до момента да обсъждаме, а е редно да обсъдим какви ще бъдат последствията върху гражданския оборот от приемането на Законопроекта. Какво имам предвид? Имам предвид, че ако този законопроект бъде приет, предполагам за всички Вас е ясно, че всички банки, финансови институции, колекторски фирми и така нататък неминуемо ще вдигнат лихвите върху потребителските кредити. Защо? За да калкулират в тях риска от обявяването на физическото лице длъжник в несъстоятелност, което вече ще бъде възможно по този закон. Имайте предвид, че тези последици трябва някак да ги регулираме, защото знаете, че банките, финансовите институции, колекторските фирми са търговски дружества, акционерни дружества, които целят своята печалба. И върху кого ще е, кой ще поеме риска от калкулирането на тази задължителна печалба? Ами обикновеният потребител, всички нас, всички български граждани. Защо? Защото знаете, че България е малък пазар, никой не разчита на потребление, всеки разчита да натовари потребителя, купувача и длъжника с всякакви възможни такси, лихви и така нататък, по най-различни общи и индивидуални условия, договорчета, анекси и така нататък. Всичко това ще започне с една много по-голяма сила да бъде прилагано в България, след като приемем този закон. Да не говорим, че той пряко рефлектира върху различни лобита, върху различни монополи и различни картели. Именно поради това не искам да бъда лош пророк, но личното ми очакване, за съжаление, този законопроект да не бъде приет и на второ четене, преди да разпуснем това Народно събрание. Пак казвам, дано не съм лош пророк. Благодаря Ви.
#87 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Удължихме времето на групата Ви. Реплики към Петър Петров? Заповядайте за реплика, госпожо Рангелова.
#88 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, репликата ми към Вас е в духа на становището, което изразихте – че смятате, че предложеният законопроект в недостатъчна степен охранява интересите на членовете на семейството на длъжника, както и евентуално на неговите наследници. Законопроектът има разпоредба, съгласно която производството, в което длъжник почине, не се прекратява, а се спира. Смятате ли, че е възможно наследниците на длъжника да станат несъстоятелни в това производство и смятате ли, че по този начин се охраняват интересите на членовете на семейството на длъжника? Благодаря Ви.
#89 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Други реплики към Петър Петров има ли? Не виждам. Заповядайте, господин Петров.
#90 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви за репликата, госпожо Рангелова. Всъщност Вие засягате един въпрос от гражданското и наследственото право, касаещ преекспонирането и прехвърлянето на дълга върху наследниците. За тези народни представители, които не се занимават с материята на наследственото право, държа да отбележа, че в България по принцип дълговете се наследяват, не само правата, наследяват се и задълженията от наследниците. Поради тази причина, защото линията, която засегна този законопроект – и преди малко го отбелязах, е да защитава повече кредиторите, отколкото длъжника, евентуално и неговите наследници. Именно поради това е уредена конкретната процедура. Считам, че тя би следвало да бъде прекратена, не би следвало да бъде прехвърлена върху наследниците, тъй като ние няма как да знаем в момента на приемане на наследството от тяхна страна, ако те въобще го приемат, дали те биха били обявени също в несъстоятелност, и то в това производство, което за мен като юрист е недопустимо. Отново ще повторя призива си между първо и второ гласуване да направим така, че длъжниците, за които е доказано, че нямат пари от доста години и че от доста години не са си покривали задълженията, да не се налага те да минават през тази дълга процедура на несъстоятелност, в хода на която евентуално да починат, че ние да ангажираме и техните наследници с тази процедура само и единствено да защитим кредиторите. Горките кредитори! Всеки един в тази зала трябва да знае, че така наречените кредитори трябва да поемат така наречения търговски риск. Този търговски риск не трябва да преминава върху длъжника, както е в момента, пак казвам, с договори при общи условия, при индивидуални условия, с таксички, лихвички, неустойки за неизпълнение и така нататък. Всичко това в момента е върху длъжника. Защо? Защото България е малък пазар, ние, разбира се, нямаме развита икономика и при потреблението всеки един гледа да натовари купувачите, потребителите, длъжниците, за да ги смуче, да може да ги смуче продължителен период от време, което е и причината понякога да чувате в реклами: тук се дава един кредит без лихва за първия кредит. Да де, без лихва, ама като не го върнете, се започва цялата тази поредица от такси, които преди малко цитирах. И от 1000 лв. накрая какво става със законовата лихва? Около 3, 4, 5 хил. лв. Теглиш чертата – толкова е приходът за този, който Ви е обещавал 1000 лв. без лихви. За съжаление, ние в България нямаме работещи регулаторни органи. Имаме само проформа регулаторни органи, независими регулаторни органи и това се допуска, но ето в такива моменти е нашата роля като народни представители да ограничим тези процедури и се надявам да го сторим въпреки натиска на лобитата на кредитори, на монополи и на картели, за да помогнем на тези български граждани, които очакват това от нас. Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Следващо изказване – Петър Кьосев.
#92 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Преждеговорившите споменаха, но и аз ще повторя, че наистина Законопроектът е забавен. Казвам забавен, защото действително България остава да бъде една от малкото държави в Европейския съюз, които нямат реален и всеобхватен механизъм за личния фалит на физически лица. Поради тази причина българският бизнес, макар и защитен, имайки възможността, предвидена в Търговския закон, българските потребители продължават да бъдат поставени в риск да бъдат доживотни длъжници. Беше спомената и десетгодишната абсолютна давност. Да, помните тогава дебатът беше доста тежък, наистина се коментираше как ще се вдигнат лихвите, трусове в търговския оборот, риск за правния мир, но истината е, че и до ден днешен този институт натежа на мястото си, използва се и нямаше такъв тип последици. Тук изцяло споделям визията на вносителя относно адресатите на този закон, именно същият обхваща и адресира добросъвестните длъжници, изпаднали в неплатежоспособност поради неблагоприятни събития извън техния контрол. Тук, колеги, ковид кризата е абсолютен пример за това нещо. Много бизнеси фалираха, редица служители останаха без работа и изпаднаха наистина в тежко финансово положение, така че да не могат да покриват своите разходи и да обслужват своите кредити. Те не са причинили умишлено своя фалит, поемали са ангажиментите и задълженията си спрямо тяхното текущо състояние в онзи момент и доходи. Впоследствие обстоятелствата са се променили. Затова е важно именно с този законопроект да им дадем втори шанс. Извън непосредствените видими резултати, господин Петров спомена нещо в тази посока, тук трябва да коментираме и другите ефекти на този законопроект, а именно намаляване на сивата икономика – категорично, на лихварството, на широката употреба на примамливи бързи потребителски кредити с високи лихви и неясни такси. А защо не намаляване дори на разпространения вече твърде много сред населението хазарт?! Защото тези, същите хора, ако имат втори шанс, няма да бъдат притиснати да се обръщат към тях, а ще си имат реално право на втора икономическа реализация в живота. Не на последно място, следва да се отбележи, че наистина това е ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Поради това – беше споменато и от госпожа Йорданова преди това, ние ще подкрепим този законопроект, естествено, между двете четения ще предложим промени в неговото съдържание така, че да го подобрим. Благодаря Ви.
#93 · speech
Благодаря Ви, господин Кьосев. Има ли реплики към Петър Кьосев? Няма. Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Балачев.
#94 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Като представител на най-голямата парламентарна група ние приемаме, че настоящият Закон за фалита на физическите лица е необходим. Необходим е, защото в българското законодателство има голяма празнина и вече придоби народственост терминът „вечният длъжник“. Очевидно, че на това нещо трябва да се сложи точка. Предложеният законопроект по принцип има добри намерения и затова ние ще го подкрепим на първо четене. Между първо и второ четене обаче – затова и в Комисията, и днес пред Вас ще кажа, че е необходимо да се създаде една работна група, която текст по текст, внимателно да направи този баланс между интересите на физическите лица и интересите на кредиторите, за да не стане така, че този закон да стане пример за злоупотреба с право, както казваме юристите, а от една страна, да защитава интересите на физическите лица, от друга страна обаче, да не дава възможност да се злоупотребява с него. Затова по принцип няма да навлизам в детайли, защото всички изказали се колеги преди мен посочиха само една част от тези несъвършенства, които има в предложения Закон за фалита на физическите лица. Има и много други, които трябва много внимателно да се огледат. Затова, ако приемем на първо четене този закон, а казах, че нашата парламентарна група ще го подкрепи, между първо и второ четене ще направя предложение за максималния срок за създаване на работна група към Комисията по правни въпроси и текст по текст да изчистим съдържанието, за да направим полезен за обществото закон. Пак казвам, за пореден път ще го кажа от тази трибуна: няма бързо законодателство – има качествено законодателство и законодателство, което не е изпипано както трябва. Аз съм привърженик на качественото законодателство, а то се прави бавно и внимателно. Имайте предвид, че в Правната комисия, на която и аз съм член, има достатъчно много законопроекти. Именно една от причините ние да галопираме през тях е това, че сроковете са много кратки и не ни дават възможност не само на мен, на всички Вас, да погледнем с нужната сериозност на тези промени, които трябва да се направят между първо и второ четене, за да добие този закон вид, който, пак казвам, да бъде полезен за обществото, а това е идеята всъщност на нашата законодателна дейност. Благодаря Ви.
#95 · speech
Благодаря Ви, господин Балачев. Има ли реплики към Бранимир Балачев? Не виждам. Други изказвания има ли? Заповядайте за изказване, господин Гюров. Колеги, в 12,00 ч. ще има почивка.
#96 · speech
ПП-ДБ
Господин Председател, надявам се, че няма да влезем във времето на почивката. Доколкото виждам, има разбиране в залата, че това наистина е един важен законопроект, който трябва да бъде приет от Четиридесет и деветото народно събрание. Тук даже бих си позволил да поправя колегата Петров. България не е една от малкото страни в Европа, а единствената страна в Европа, която не урежда личния фалит на физическите лица в Европейския съюз. Освен това Законопроектът е и част от Плана за възстановяване и устойчивост, но не това е най-важното. Най-важното е, че ние като общество и като икономика имаме нужда от този закон, защото той наистина има въздействие върху цялата икономическа дейност в страната и наистина това, което ние трябва да направим между първо и второ четене в работна група или с удължаването на срок, или с правене на правилните предложения, е да потърсим и да намерим този баланс между интересите на различните части от общество. Аз затова ще оставя правната дискусия на колегите специалисти в тази област. Но от икономическа гледна точка, ако трябва да подчертаем защо е толкова важен да се приеме този закон сега, на първо четене, и да се върви към неговото окончателно приемане, на първо място, трябва да изясним една неяснота и в обществото една стигма, наложена на институцията „фалит“, които някои хора считат, че е така нещо наложено, нещо, което цели да постави длъжника в неравностойно положение, да го унижи и всъщност това е точно обратното. Това, което цели този закон, всъщност е да предпази длъжника от неговите кредитори и да му даде възможност за втори шанс да си стъпи на краката и отново да стане един пълноправен член на обществото. От друга страна, това, което също е важно да се знае, е, че този фалит не е наложен външно, а той всъщност е по искане на длъжника. Така че само хората, които са добросъвестни и искат да излязат от тази ситуация и да намерят нов път за себе си, могат да се възползват. Тоест това е една възможност, а не задължение и по никакъв начин не натоварва длъжниците. А от гледна точка на икономиката, естествено, трябва да се знае, че тази възможност за втори шанс всъщност позволява на хората да бъдат по-предприемчиви, да се опитват да реализират идеи. Някои от най-големите предприемачи в света, които са създали мултимилиардни компании, всъщност са минали през няколко неуспешни идеи, преди да успеят да реализират своята най-успешна идея. Точно това, тази възможност на мрежа, която да обхване хората, които по собствени решения или по стечения на обстоятелствата изпадат в несъстоятелност, да могат да имат повече смелост да пробват идеи и да осъществяват тези идеи. Естествено, улесняването и правилните механизми, по които се определя масата на несъстоятелност, редът, по който са изплащани тези неща и изобщо цялата процедура, също ще намали тежестта за икономиката от това да има по-тежки такси, да има колекторски фирми, които упражняват неправомерен натиск, и така нататък. Така че във всички случаи това е добре за икономиката и особено за това, че едни хора вместо цял живот да бъдат длъжници и да се чудят как да закърпят положението, те всъщност ще могат отново да станат пълноценни участници в икономиката и да създават добавена стойност. И не на последно място, нещо, което също трябва да се знае. Притеснението на много хора, че всъщност от гледна точка на кредиторите това би било неизгодно за тях. Това също не би трябвало да е така. От една страна, тази процедура, която е уредена в Закона, ще позволи бързо и ясно да бъдат реализирани активи и доходи, които лицата имат, и по този начин самите кредитори ще могат да получат по-голяма част или по-бързо от тези вземания, които иначе не биха могли да получат. И всъщност другото нещо, което вече споменах, за тази добросъвестност – не могат хората, които са недобросъвестни длъжници да се възползват от тази институция. Така че има ясни критерии, които са заложени – юристите ще преценят дали те са достатъчно добре регламентирани, но това ще гарантира, че само тези хора и физически лица, длъжници, които са добросъвестни, ще могат да се възползват. И не на последно място да спомена, че, да, възползването от правото на личния фалит не е нещо, което е безплатно. Тоест не може да стане така, че един човек ще отиде, ще вземе кредит, после ще се обяви в несъстоятелност и по този начин ще избегне да си върне заемите. Това не е така. Фактически виждаме, че дори исторически погледнато хора, които имат право да направят това в други развити икономики, не го правят съвсем съзнателно, защото знаят какви са последиците от това действие – как в бъдеще те няма да могат да имат достъп до кредитиране на подходящи цени и така нататък. Така че тук притесненията от гледна точка на кредиторите наистина не биха били на място. Затова, както казах, между четенията трябва да се намери най-правилният баланс за всички страни. Защото този закон би бил изключително полезен за всички участници в икономическия живот в страната, затова е изключително важно да го приемем в това Народно събрание. Благодаря.
#97 · speech
Благодаря Ви, господин Гюров. Има ли реплики към Андрей Гюров? Преди да Ви попитам за следващи изказвания, да поздравим учениците от Средно училище „Петко Славейков“ от град Трявна (ръкопляскания), които са на гости по покана на народния представител Надежда Йорданова. Други изказвания има ли? Заповядайте за изказване, господин Пандов.
#98 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Настоящият законопроект безспорно е предмет както на оживени дебати в юридическата професия, така и в обществото, тъй като безспорно развитието на обществените отношения налага приемането на подобен акт. Формално, колегите преди мен изтъкнаха, че това е част от изискванията, които имаме във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост, но всъщност примерът, който даде и колегата Гюров, че такава уредба съществува в другите държави – членки на Европейския съюз, е факт. Мога да кажа, че в Нидерландия закон за личния фалит има отпреди векове. Има известни исторически личности, които още в ХVII и ХVIII век са били обявявани в личен фалит в холандските специализирани съдилища по несъстоятелност. И към момента на територията на България се изпълняват решения за откриване на производства по несъстоятелност спрямо физически лица. Има много такива случаи в практиката – граждани на други държави, които са включително извън Европейския съюз, както и на територията на Европейския съюз установени, които имат имущество на територията на България и спрямо които е открито такова производство в други държави. Решенията за откриване на производства спрямо тях се допуска изпълнението им и се признават на територията на България. Това поставя въпроса защо българските граждани нямат тази правна възможност. Безспорно има много аргументи за приемането на този законопроект. Аз бих дал и още един, при който, разбира се, акцентът не е върху него, че с този законопроект се преодолява неспазването от страна на България на ангажимента, който имаме по Регламент 2015/848 относно презграничната несъстоятелност за свързване на българските регистри – търговския регистър относно обстоятелствата за несъстоятелност, производствата за стабилизация, които България има ангажимент много отдавна да изпълни, и включително има производства за нарушение на правото на Съюза срещу България в тази част. Относно по същество самия текст на Законопроекта, съгласен съм с колегите, че както всеки един законопроект между първо и второ четене могат да бъдат внесени в него някои качествени подобрения, в някои случаи да се прецизира според мен понятието за добросъвестност в определени хипотези. Тъй като в момента може да даде възможност за противоречива практика, както и в други насоки, търсейки баланс между кредитори и физически лица. Моето становище е, че посоченият законопроект трябва да бъде подкрепен. Благодаря.
#99 · speech
Благодаря Ви, доцент Пандов. Реплики към господин Пандов има ли? Няма. Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Златанов.
#100 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда кратък. В края сме на дискусия по отношение на така предложения ни законопроект, който, както казах преди малко, урежда точно бедността на нашите сънародници като тяхно качество. (Шум и реплики.) При наличие на 23% българи, живеещи на прага на бедността, ние трябваше да направим един добър анализ на причините, довели до тази бедност. Защото с настоящия законопроект, който в момента се разисква и който ние ще подкрепим, все пак държа да кажа, че се решават не причините, а симптомите на проблемите. Може би беше добре да се спомене, че при наличие на стотици хиляди дела, да не кажа милиони дела, частни съдебни изпълнителни дела, почти всеки втори наш сънародник е длъжник по такова производство, бяха генерирани десетки милиарди левове задължения, които бяха генерирани по спекулативен път. (Шум и реплики.) Ноторно известен факт е, че присъдените разноски за адвокатски възнаграждения при по-голяма част от делата юрисконсултски възнаграждения никога не са били плащани. В продължение на близо 15 години беше надут един балон по абсолютно спекулативен път, чрез който се утежни и финансовото бреме на милиони българи. Така че, след като приемем този законопроект, за да се реши този въпрос, който дискутираме, е наложително да се пристъпи и към промяна в други законови сфери. Защото с този закон няма да се изчерпа въпросът в дълбочина, както каза преди малко господин Петров. Защото този закон няма да бъде ефективен. Би било добре да се избегнат спекулативните възможности за лихвите, с които кредитните институции де факто печелят.
#101 · speech
Колеги, моля Ви за малко тишина в залата!
#102 · speech
Да се коригира Законът за задълженията и договорите, Законът за адвокатурата и редица други нормативни актове, чрез които се създават предпоставки за спекулативно генериране на капитали, посредством които се създаде и нова професия – професията „длъжник“.
#103 · speech
Благодаря, господин Златанов. Реплики има ли? Други изказвания? Закривам дискусията. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Гласували 169 народни представители: за 163, против няма, въздържали се 6. Предложението е прието. Заповядайте за процедура, господин Стоев.
#104 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Две са процедурите за удължаване на срока на изчетените по-рано от председателя на Народното събрание два общи законопроекта, които са постъпили в Деловодството на Народното събрание. Първо, на основание чл. 80, ал. 1, изречение последно правя предложение за удължаване на срока по Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост със сигнатура, № 49-353-03-17, с две седмици, и срокът да стане общо три седмици за предложения. Другата процедура за удължаване на срока е отново на основание чл. 80, ал. 1, изречение последно – удължаване на срока по Общ законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 49-353-03-18, отново срокът да бъде удължен с две седмици и да стане общо три седмици. Благодаря.
#105 · speech
Благодаря Ви, господин Стоев. Имаме две направени процедурни предложения. Едното е за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Другото процедурно предложение е идентично и касае Закона за изменение и допълнение на Търговския закон. И в двата случая срокът се удължава с две седмици и той става общо три седмици. За обратно становище по някои от процедурите? Заповядайте.
#106 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е свързана с току-що приетия Закон за несъстоятелност на физическите лица. От няколко парламентарни групи се чу, че в този нов закон има доста несъвършенства, и пак от няколко групи се чуха становища, че ще направим предложения между първо и второ гласуване, с които да усъвършенстваме доста от процедурите по този чисто нов закон. Поради това и с оглед на досега направените предложения, които бяха за удължаване с две седмици на вече приети общи законопроекти, считам, че тази чисто нова законодателна материя, каквато е несъстоятелността на физическите лица, има нужда от подобно удължаване. Уважаеми господин Председател, поради това Ви моля да подложите на гласуване предложението за удължаване с още две седмици над 7-дневния срок по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така че да стане срокът за внасяне на предложения на приетия днес нов закон общо три седмици. Благодаря Ви.
#107 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Обратно становище на тази процедура има ли? Няма. Преминаваме към гласуване на процедурните предложения по реда на постъпването им. На първо място е процедурното предложение за удължаване на срока за предложения между двете четения по Общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост. Гласували 181 народни представители: за 181, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към второто процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между двете четения по Общия законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 179, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към последното процедурно предложение, а то е за удължаване на срока за предложения между двете четения по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица срокът да се удължи с две седмици и да стане общо три седмици. Режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 178, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Колеги, преди да преминем към следващата точка от дневния ред – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, давам почивка 30 минути, до 12,20 ч. (След почивката.)
#108 · speech
Колеги, моля, заемете местата си и да възобновим заседанието. (Председателят пуска сигнала за поканване на народните представители в пленарната зала.) Колеги, даваме лош пример на децата, които са ни дошли на гости. Техният звънец след междучасието по-кратко бие, така че ще моля да заемете местата си в залата, за да може да продължим със заседанието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА. Вносители – Димитър Найденов и група народни представители на 12 май 2023 г. Доклад на Комисията по туризъм. Кой ще представи Доклада от Комисията? Има ли представител? Господин Ганев, заповядайте. (Реплика.) Ще ги поздравим, разбира се. Може ли да ни се представите? Вие сте от София. От кое училище? (Реплика от балкона: „Частно средно училище „Българско школо“.) Привет! Много се радваме, че сте ни на гости. (Ръкопляскания.) Господин Ганев, имате думата.
#109 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Докладът трябваше да го чете господин Божанов, но няма го така или иначе. Елате, заповядайте.
#110 · speech
Заповядайте, господин Божанов.
#111 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за туризма, внесен от Димитър Найденов и група народни представители На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроектa за допълнение на Закона за туризма, внесен от Димитър Найденов и група народни представители. На заседанието присъстваха: доктор Илин Димитров – министър на туризма; Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Мария Иванова – директор на дирекция „Държавни разходи“, и Цветомира Заркова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; Георги Николов – изпълнителен директор на Агенцията по обществени поръчки; Петя Николова – държавен експерт, и Илияна Георгиева – отново държавен експерт. От името на вносителите Законопроектът беше представен от Димитър Найденов. Той изтъкна, че прилагането на процедурите по Закона за обществените поръчки силно ограничава възможността за ефективна национална туристическа реклама чрез големи онлайн платформи, като Facebook, YouTube, Twitter и други. Въвежда се задължение за използване на посредник, тъй като големите онлайн платформи нямат практика да участват в процедури по ЗОП за реклама. Посредниците от своя страна често обвързват комисионата си с размера на рекламния бюджет, което намалява ефективността на националната туристическа реклама за наличния бюджет, който има Министерството. С предложените изменения не се създава изключение за други дейности, свързани с рекламата, като подготовка и управление, а позволява на министъра на туризма да възлага тези дейности отделно от разходите за самата реклама, необвързвайки свързани услуги с рекламния бюджет. Със Законопроекта се предлага изключването на конкретния процес от процедурите по ЗОП, което е целесъобразно предвид три обстоятелства: 1. Кръгът на компаниите, които попадат в обхвата, е изключително ограничен и се определя от Европейската комисия по смисъла на съответния регламент. 2. Предвидените средства ще могат да бъдат изразходвани именно за таргетиране на рекламата на страната. 3. Предвидената разпоредба за прозрачност както на средствата, така и на ефективността на рекламата съответства и дори надвишава прозрачността по Закона за обществените поръчки. В Комисията по туризъм са постъпили становища на Министерството на финансите и Министерството на туризма. Становището на Министерството на финансите беше представено от заместник-министър Людмила Петкова. Със Законопроекта за допълнение се предлага отмяна на изключенията от приложното поле на Закона, които не са предвидени в директивите в областта на обществените поръчки. Целта е изпълнение на ангажиментите на България по процедура за нарушение № 2018/2268 по описа на Европейската комисия, образувана по повод установено от Комисията наличие в националното законодателство на изключения, които не съответстват на предвидените в европейските директиви. Според Комисията и съгласно утвърдената практика на Съда на Европейския съюз въвеждането на изключения, извън посочените в европейските актове, е недопустимо, а изрично предвидените следва да се тълкуват и прилагат строго. Предвид това считат за недопустимо едновременно с изпълнението да се въвеждат нови изключения, независимо че предложените за приемане изменения са в друг нормативен акт. В мотивите към Законопроекта са представени съображения по целесъобразност за обосноваване на предлагания подход, които от гледна точка на заместник-министъра на финансите не са приемливи от гледна точка на законодателството по обществени поръчки. Освен прозрачността, за която се твърди, че ще се постига в по-голяма степен, в основата на разходването на публични средства чрез процедури по ЗОП са принципите за конкуренция, за свободен и равен достъп на стопанските субекти до поръчките, чрез които се разходват публичните средства. Ограничаването на тези принципи чрез изключване на определени дейности от Закона следва да е обвързано с неприложимост на правилата поради същността и спецификите на тези дейности, което в случая не е подкрепено. Становището на Министерството на туризма беше представено от министър Илин Димитров. Той изтъкна, че предложеното законодателно решение отчита не само потребностите за онлайн национална туристическа реклама във връзка с общата степен, тежест и системност на навлизане на дигиталните технологии в ежедневието на световното население, но също така е напълно съобразено с достиженията на общностното право. По данни на официални и водещи източници, например Национален статистически институт, Евростат, Агенция Блумбърг, Агенция Statista, използването на нови, съвременни и алтернативни източници за получаване и обмен на информация, търговски съобщения, продуктово позициониране, информационни кампании и други, нараства експоненциално както на локално, така и на глобално ниво, като например по данни на НСИ населението в България използва интернет, включително чрез различни платформи, както следва: телефонни или видеоразговори по интернет (чрез Viber, WhatsApp, Skype, Facetime) – 63%; участие в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram и други) – 60%; размяна на съобщения в реално време – 56%, и така нататък. Същевременно по данни от изследване на Евростат относно статистически данни за използване на социални медии от икономически оператори към месец юни 2022 г. над 80% от същите използват активно различни платформи, като преимуществено се използват социални мрежи и специализирани уебсайтове за мултимедийна обмяна на съдържание. Изразена бе подкрепа относно направеното предложение за създаването на ред за наблюдение на ефективността на разходваните средства на база на данни от самите големи платформи и тяхното публично оповестяване. Това гарантира спазването на принципите на публичност, прозрачност и ефективност при разходване на публичните средства. Същевременно в тази връзка следва да се има предвид, че възможностите в онлайн средата позволяват получаването на директни отчети и препоръки от самите онлайн платформи и търсачки, които разполагат с модули за проследимост и отчитане на реализациите, измерване на видимост, посещаемост, ангажираност, поведение и други показатели, определящи ефективността на дадено действие и/или кампания с необходимата степен на достоверност. В дискусията се включиха и народните представители Красен Кралев и Цончо Ганев. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и с 14 гласа „за“, единодушно, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за туризма, № 49-354-01-38, внесен от Димитър Найденов и група народни представители.“
#112 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Становище на вносител?
#113 · speech
ПП-ДБ
Ако позволите, и като вносител да взема думата.
#114 · speech
От името на вносителя, заповядайте.
#115 · speech
Колеги, в Доклада беше казано достатъчно по темата. Аз само ще подчертая, че това е Законопроект на Комисията по туризъм. Има пълен консенсус, както видяхте и от проведеното гласуване. Той е искане и на туристическия бранш, и на редица ръководства на Министерството на туризма, а именно да може ефективно, прозрачно да се провежда националната туристическа реклама. Всички имаме полза от това. Туристическият бранш в страната има полза от това и смятам, че трябва да подкрепим този законопроект. Моята роля и това, че моят подпис стои като вносител там, беше единствено да подпомогна чисто терминологично колегите от Комисията по туризъм, които оформиха като цяло концепцията за това предложение, и затова го представям аз като вносител, но той е Законопроект на практика на цялата комисия. Благодаря Ви.
#116 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Откривам дискусията по предложения законопроект. Колеги, имате думата за изказване. Заповядайте, госпожо Кабак.
#117 · speech
ДПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Поради прилагането на разпоредбите на Закона за обществените поръчки към момента се налага необходимостта, когато Министерството на туризма рекламира България в много големи онлайн платформи, това да се осъществява чрез посредници, защото всъщност тези онлайн платформи нямат практиката да участват в обществени поръчки. Комисионите, които посредниците получават, са част от бюджета за реклама и това намалява ефективността на нейното провеждане, така че нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта на първо четене и ако той бъде приет, между първо и второ четене ще внесем предложения, с което да сме сигурни, че наистина елиминираме участието на посредниците в целия този процес. (Ръкопляскания от ДПС.)
#118 · speech
Благодаря Ви, госпожо Кабак. Има ли реплики, колеги? Други изказвания? Заповядайте, господин Дилов.
#119 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Скъпи колеги, вишегласието, с което и двете комисии подкрепят предлагания законопроект и предлаганото изменение, ясно Ви говори, че тук сме обединени около нещо, което е много важно за бранша, важно е за цялата индустрия. И особено е важно, ако ние ще се опитаме да направим наистина някаква по-смела крачка по посока на създаване на единен бранд „България“, защото нещото, от което особено много страдаме не само в областта на туризма, а изобщо в представата на света за нас, е, че няма единен център, който координира усилията за създаване на общ образ на България по света. Ето например събитие от последния месец, което ние не използвахме достатъчно, това е получаването на наградата „Букър“ от наш сънародник. Една по-умела администрация в един такъв момент би се възползвала от този факт да направи голяма пропаганда на България. Специално този законопроект обаче засяга нещо друго, което според мен е много по-важно. И във всеки един законопроект оттук нататък, когато мислим и когато го свързваме със Закона за обществените поръчки, би трябвало да бъдем по-критични и да виждаме къде е възможно този закон, в добрия смисъл на думата, да бъде заобикалян. Защото самите Вие сте свидетели на хиляди, може би милиони случаи, в които този закон се явява изключителна трудност пред функционирането на държавата, на бизнеса и така нататък. Или казано по-афористично, ако Законът за обществените поръчки съществуваше по времето на Микеланджело, Сикстинската капела щеше да бъде мината с две ръце вар от фирмата, дала най-ниска цена. Невинаги Законът за обществените поръчки, когато го прилагаме и се стремим да ограничаваме евентуални нарушения при процедурите, е полезен. Много често той е напълно вреден или безсмислен. И в този конкретен казус, който тук разглеждаме, е – не бих го нарекъл вреден, но заобикалянето му със създаване на извънреден ред, ще облекчи изключително много дейността на Министерството на туризма, както и на евентуално клъстер, който ще се занимава с рекламирането на единен образ на България. Така че моят апел е да подкрепим Законопроекта и да вървим напред. Благодаря Ви.
#120 · speech
Благодаря Ви, господин Дилов. Има ли реплики? Няма. Други изказвания? Имате думата, господин Ганев, а след това колегата от БСП.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, не знам колко от присъстващите в залата знаят, но Комисията по туризъм е много специфична комисия. В тази комисия се избягва и по никакъв начин не се политизират решенията, които се обсъждат, взимат, или казусите, които са на дневен ред. В Комисията по туризъм има приемственост както в този парламент, така и в предишните парламенти, вътре се правят неща, които да са изцяло от полза на бранша. Този законопроект е пример точно за това, което казвам в момента, защото, за да стигне до зала, в предишния парламент той беше вкаран през различни варианти на няколко пъти и беше подписван от абсолютно всички членове на Комисията по туризъм, заедно с министъра по туризма, който беше по времето на кабинета Петков – господин Проданов от БСП, впоследствие служебният министър на туризма също изигра изключително голяма роля – Илин Димитров. Това нещо в предишния парламент все пак не достигна в зала, но така или иначе сега в момента е в зала. Аз се радвам, че го обсъждаме, ще се радвам да го приемем. Даже, ако може да мине и на две четения веднага, още днес, ще е най-добре, тъй като той засяга възможността България да бъде рекламирана – нищо повече и нищо по-малко, възможност, с която да се избегне тромавата и продължителна процедура за обществени поръчки. В крайна сметка става дума за нищожни средства, наистина нищожни средства. От тази реклама ще има полза цялата ни държава, целият туристически бранш и като цяло образът на България в социалните медии. В лично качество, благодаря на членовете на Комисията, благодаря на предишните министри на туризма. Надявам се новият министър на туризма да има същата отзивчивост и професионален поглед върху бранша. Да се опитаме, ако може, това, което правим в Комисията по туризма, да го прехвърлим и в другите комисии, тъй като има моменти, в които политическото говорене може да се избегне, може много компромиси да се направят в името на това да се обединим върху общи цели.
#122 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли реплики? Няма. Имате думата, господин Проданов. Заповядайте.
#123 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Първо, искам да се присъединя и аз към казаното от господин Ганев, че наистина Комисията по туризъм работи така, както трябва да работи една комисия – без да политиканства, в посока наистина да се случи нещо добро, което е за бранша. Специална благодарност и към господин Божанов, с който няколко пъти сме правили – с неговото съдействие, промяна на текстовете, така че те да съответстват на европейските изисквания. Така че аз се присъединявам към всички колеги, които говориха преди мен, за да кажа, че това е един изключително важен закон за българския туризъм. Искам да кажа няколко думи във връзка със становището, което имаме от Агенцията по обществени поръчки, защото то не е съвсем в положителна посока. Логиката на Закона за обществените поръчки, уважаеми колеги, е наистина обществените средства да се изразходват по максимално прозрачен и честен начин. Така че в тази връзка рекламирането чрез големите социални платформи е най-честният, най-прозрачният и най-истинският начин. Защото, знаете, няма смисъл да Ви убеждавам, че никой от гигантите в социалните мрежи, като Facebook, Twitter и така нататък, няма да дойде да се занимава тук и да прави някакви опити да получава някакви проценти комисиони. В същото време обаче тези платформи са изключително важни за рекламата на българския туризъм, но за съжаление, те за такива малки пари – става въпрос за около 5 милиона бюджет, който може да отдели Министерството на туризма за реклама в социалните мрежи, изобщо не участват в такива обществени поръчки. Какво се случваше досега? Решаваме да рекламираме летния сезон в България. Започваме и стартираме една процедура примерно, след като бъде приет бюджетът януари, февруари месец. Знаете процедурите по обществените поръчки – те обикновено се протакат по четири, пет, шест месеца. Не дай си боже, някоя от фирмите да обжалва провеждането на обществената поръчка – провежда се нова обществена поръчка и ние отиваме септември, октомври месец. Какво да рекламираме септември, октомври месец, когато са изтекли всички срокове, когато вече евентуално някой е спечелил, сезонът вече е отминал и ние сме извън реалностите? Другото, което е важно да се знае, че примерно, аз Ви казах, общо бюджетът на Министерството на туризма – последният бюджет, който, между другото, трябва да бъде драстично увеличен, но това е разговор, когато приемаме държавния бюджет, е 18 милиона. Тези средства се използват за телевизионна реклама, за участие на Министерството и на държавата в различните щандове и изложения, които са по света, и остават едни средства в размер на около 5 млн. лв., които се използват за реклама по социалните мрежи. Когато кандидатстват посредниците, тоест някакви частни фирми, най-нормалното нещо е тази фирма да си заложи десет, петнадесет, двадесет процента от средствата, които получава, за собствена печалба, защото те, нормално е, работят за печалба. Само че това е за сметка на бюджета, който има Министерството на туризма, който, както казах, и без това е смешен. Тоест ние правим обществена поръчка за 5 милиона, фирмата евентуално, която спечели, изразходва най-много 4 милиона за целта, за която са предназначени тези пари, като, забележете, в много случаи не дават истинската картина, истинския отчет за това как са изразходвани тези пари. Но като приемем този закон, един екип от добри IT специалисти – четири, пет човека, който е в Министерството на туризма, може по един изключително ефективен начин да използва всичките тези пари, за да ги насочва към места, където България има за цел и приоритет да рекламира туристическия продукт и това, което предлагаме. И по всяко едно време министърът, народен представител, или който и да е гражданин, може да отиде и да изиска точна справка как са изразходвани тези средства. И веднага примерно Ви дават от Facebook точна справка до колко човека е достигнала тази реклама, колко клика има, колко хора са я видели и изключително по прозрачен начин може да се следи това. Това наистина е един изключително важен закон, закон, който би развързал Министерството така, че то да бъде адекватно и да рекламира, както казах, летния сезон през април и през май – преди да започне сезонът, и зимата – септември, октомври, а не когато излезе обществената поръчка, да можем да рекламираме летния сезон през септември, защото тогава сме адекватни, и губим време, губим пари и всъщност целта, която сме си поставили, не я постигаме. Благодаря и аз на всички колеги от Комисията по туризма, че сме били единни и сме работили така, че това да се случи.
#124 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Реплики? Не виждам. Има ли други изказвания? Закривам дебатите по тази точка. Ще дам възможност на колегите да влязат в залата, за да преминем към гласуване. Моля за проверка на кворума по повод настоящото гласуване. Има кворум. Колеги, моля да преминем към гласуване. Режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Ганев – за процедура, заповядайте.
#125 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение така приетият на първо гласуване Законопроект да бъде разгледан и гласуван в това заседание и на второ гласуване. Налице са предпоставки за това, тъй като не са направени предложения за редакция към Законопроекта.
#126 · speech
Благодаря. Искам първо да попитам, защото чух от изказването на госпожа Кабак, че ще имат допълнения. При условие че има допълнения и предложения между първо и второ четене, няма как да го подложа на гласуване на второ четене, господин Ганев. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ. Вносител е Министерският съвет на 13 април 2023 г. Има Доклад на Комисията по икономическа политика и иновации и Доклад на Комисията по енергетика. Кой ще представи Доклада на Комисията по икономическа политика? (Реплика от народния представител Божидар Божанов.) Процедура? Имате думата за процедура.
#127 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. По току-що приетия законопроект предлагам срок от 3 дни между първо и второ гласуване.
#128 · speech
Процедурата беше за 3 дни между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене Закон за туризма. Има ли обратно становище, колеги от ДПС, които ще внасяте предложения? Няма. Моля да гласуваме направената процедура за срока между първо и второ четене. Режим на гласуване. Гласували 162 народни представители: за 149, против 10, въздържали се 3. Предложението е прието. Срокът между първо и второ четене на Законопроекта за туризма, който приехме, е 3 дни, колеги. Имайте го предвид. Продължаваме със следващата точка от дневния ред. Има Доклад на Комисията по икономическа политика и иновации, водеща Комисия, след което е Комисията по енергетика.
#129 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да бъдат допуснати в залата представителите на вносителя, а именно Ирина Щонова – заместник-министър на икономиката и индустрията, и Асен Асенов – изпълняващ длъжността председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
#130 · speech
Колеги, имаме процедура за допуск. Моля, режим на гласуване. Гласували 131 народни представители: за 88, против 34, въздържали се 9. Предложението за допуск е прието. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата. Продължете, господин Иванов, с Доклада.
#131 · speech
„На свое редовно заседание, проведено на 17 май 2023 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. На заседанието присъстваха Ирина Щонова – заместник-министър на икономиката и индустрията, Иван Маринов – изпълнителен директор на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, Милена Злидолска – началник-отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Живодар Терзиев – председател, и Светослав Бенчев – главен юрисконсулт на Българската петролна и газова асоциация. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката и индустрията Ирина Щонова. „Държавна петролна компания“ е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Предметът му на дейност е създаване, съхраняване, опазване, обновяване и продажба на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти по Закона за държавните резерви и военновременните запаси, създаване, съхраняване, обновяване и продажба на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, както и управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти. Направени са анализи, които показват, че съществуването на „Държавна петролна компания“ е напълно необосновано от гледна точка на защитата на държавния интерес, обществения интерес, икономическата целесъобразност и защитата на конкурентния пазар на горивата в България. Поради тази причина и участието на държавна компания на пазара на горива и плановете да изгражда бензиностанции са необосновани от пазарна гледна точка. Според вносителя икономическата ефективност не може да бъде аргументирана и поради факта, че навлизането на такъв тип пазар е съпроводено с пазарни бариери, за чието преодоляване държавната компания няма необходимата експертиза. В условията на свободен и силно конкурентен пазар, на който оперират международни корпорации с многогодишен опит, държавата трудно ще достигне необходимия мащаб и капацитет. В този контекст целта – повлияване на пазара на горива на дребно, не е икономически издържана и би довела до загуба на публични средства. Същевременно в компанията са концентрирани значителни ресурси и правомощия за управлението им, без да са налице реципрочни механизми за контрол. С решение на Министерския съвет предприятието може да учредява търговски дружества, включително с непарична вноска, представляваща правото на собственост върху предоставеното му имущество – частна държавна собственост, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на нефт и нефтопродукти и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива. Липсват добре обосновани икономически аргументи, които да предполагат по-ефективното упражняване на държавната политика от страна на Държавна агенция „Държавна петролна компания“ в сравнение с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Предвид гореизложеното се предлага Държавна агенция „Държавна петролна компания“ да бъде закрита. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът не въвежда изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, не въвежда технически регламенти и не следва да бъде нотифициран по смисъла на Директива ЕС 2015/1535 на Европейския регламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 10, без „против“ и „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 49-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.
#132 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Кой ще представи Доклада на Комисията по енергетика? Заповядайте.
#133 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 49-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 49-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката: госпожа Ива Петрова – заместник-министър, господин Еленко Божков – заместник-министър; от Министерството на икономиката и индустрията: госпожа Ирина Щонова – заместник-министър, и госпожа Михаела Карадимова – директор на дирекция „Правна“. Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Ирина Щонова. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси се осъществяват част от структурните промени в централната администрация на изпълнителната власт, предвидени в Решение № 892 на Министерския съвет от 2021 г., за предприемане на действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт. Според вносителя пазарът на горива в България оперира в условия на редица дефицити. Те обаче са концентрирани в областта на недостатъчно ефективния и ефикасен контрол, а не в аспекти, свързани с липсата на конкуренция. Поради тази причина участието на държавна компания на пазара на горива и плановете на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ да изгражда и оперира бензиностанции са напълно необосновани от пазарна гледна точка. Направените анализи сочат, че съществуването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ е напълно необосновано от гледна точка на защитата на държавния интерес, обществения интерес, икономическата логика и защитата на конкурентния пазар на горивата в България. Създаването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ не е обусловено от необходимост за удовлетворяване на конкретен обществен интерес, а участието на държавното предприятие на свободния пазар на горивата не е обусловено от идентифициран „провал“ на пазара, който да налага държавна намеса. Не съществуват достатъчно добре обосновани икономически или такива от обществена полза аргументи, които да предполагат по-ефективното упражняване на държавната политика от страна на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ в сравнение с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С оглед на тези съображения се предлага Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ да бъде закрито. В последвалата дискусия изказвания направиха народният представител Венко Сабрутев, народният представител Драгомир Стойнев, народният представител Делян Добрев и народният представител Стоян Таслаков. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 49-302-01-4, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.
#134 · speech
Благодаря, господин Рибарски. Колеги, откривам дискусията по Законопроекта. Имате думата, господин Иванов.
#135 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще бъда кратък, с което ще изразя позицията на групата на „Продължаване Промяната – Демократична България“, а именно, че ние ще подкрепим този законопроект. Това са текстове, които чакаме от много време да бъдат гласувани. В предходните две легислатури в крайна сметка така и не минаха, защото намираме за нецелесъобразно и за неправилно да се вменява такава роля на държавата, а именно да прави над 100 обекта – така беше прокламирано – държавни бензиностанции, като за нас това е част от големия разговор за обхватността на централната власт. Именно поради това, без да влизам в детайли, съвсем без каквито и да е било колебания ще подкрепим тези текстове. Благодаря Ви.
#136 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Други изказвания? Имате думата. Заповядайте, господин Кънев. Имате думата.
#137 · speech
БСП за България
Колеги, ще бъда много кратък. Това е един от най-интересните закони и трети път влиза в парламента. Трети път се опитваме да закрием така наречената Държавна петролна компания. Предните два пъти – а да вземем решението, и правителство си отиваше и парламентът се разпускаше. Много разчитам, че тоя път ще успеем най-накрая да приключим с това чудо – Държавна петролна компания. Сами разбрахте от начина на гласуване – категорично подкрепяме в Комисията решението, което в момента Ви се предлага, и Ви предлагам да пристъпим към гласуване и да подкрепим това предложение.
#138 · speech
Благодаря Ви, господин Кънев. Има ли други изказвания?
#139 · speech
БСП за България, от място
Искам думата за реплика!
#140 · speech
Реплика ли? Имате възможност за реплика, господин Свиленски.
#141 · speech
БСП за България
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Кънев, аз не разбрах наистина, Законът е интересен, но не разбрах – ако не го приемам, ще падне ли правителството, или ако го приемем, ще падне?! Просто да дадете яснота на депутатите как да гласуват, тъй като три пъти явно правителството не е падало.
#142 · speech
Господин Кънев, предполагам, че няма да отговорите на този въпрос, благодаря Ви за което. Има ли други изказвания? Няма други изказвания. С това закривам дебата по този законопроект на първо четене. Ще дам възможност да влязат в залата колегите, които са отвън, и ще преминем към гласуване. Колеги, в режим на гласуване сме. Гласували 147 народни представители: за 127, против 2, въздържали са 18. Законопроектът е приет на първо четене. Господин Иванов, имате думата за различен вот.
#143 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ползвам процедурата си и правото, което ми е дал Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, за да изразя позицията си на различен вот и защо гласувах „въздържал се“, въпреки че на Комисията беше подкрепено. Явно със сигурност така очакваното закриване на Държавната петролна компания ще бъде осъществено, но да припомня на залата, на колегите от медиите и на българските граждани, които следят дебата на днешното заседание, че Държавната петролна компания беше създадена с цел да не се стига до това, което видяхме при управлението на кабинета Петков, това, което се случи с цените на горивата тогава – цените на горивата на дребно. И въпреки че компанията ще бъде закрита, аз само ще отбележа, че тя нямаше време да заработи с капацитета и с намеренията, с които беше предприето нейното откриване и образуване. Аз затова се въздържах. Ако помните тогава – преди няколко месеца, година може би стана, имаше един период в управлението на държавата, когато цените на горивата, цените на масовия бензин гонеха 3,50 лв., без за това да има пазарна обоснованост. Именно идеята за създаването на тази петролна компания в управлението на кабината Борисов – третия кабинет, беше да се разбие монополът, да се влияе на цената на горивата в интерес на българските граждани, а не на някои компании, особено на руски такива. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов, за различния вот.
#145 · speech
ПП-ДБ, от място
Процедура.
#146 · speech
Процедура? Имате думата, господин Иванов.
#147 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият законопроект днес да бъде гласуван и на второ гласуване.
#148 · speech
Има ли заявки за допълнение? Няма. Ще подложа направеното процедурно предложение на гласуване. Гласували 137 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 16. Предложението е прието, което означава, че трябва да приемем Законопроекта и на второ четене. Заповядайте, господин Иванов, да ни запознаете с Доклада на Комисията. Имате думата.
#149 · speech
Госпожо Председател, колеги! Представям Ви: „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси § 1. В чл. 11, ал. 3 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават. § 2. Глава втора „а“ с членове 11а – 11д се отменя. § 3. В чл. 16 ал. 3 се отменя. § 4. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 3 думите „Агенцията и предприятието може да възлагат“ се заменят с „Агенцията може да възлага“. § 5. В чл. 18 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 6. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. Алинеи 3 и 4 се отменят. 2. В ал. 6 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. 3. В ал. 7 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 7. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Съхраняването и опазването на военновременните запаси се извършват от агенцията или се възлагат от нея чрез договори на търговци и организации за възложените им с акт на Министерския съвет военновременни задачи или на търговци и организации, определени от агенцията на конкурсен принцип.“ § 8. В чл. 23 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 9. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. Алинеи 3 и 4 се отменят. 2. В ал. 6 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. 3. В ал. 7 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 10. В чл. 27, ал. 2 и 3 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 11. В чл. 29, ал. 1 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 12. В чл. 31, ал. 4 думата „предприятието“ и запетаята пред нея се заличават. § 13. В § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба думите „в предприятието“ и запетаята след тях се заличават. Преходни и заключителни разпоредби § 14. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 3 думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. 2. В чл. 3, ал. 1 и 2 навсякъде думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. 3. Член 3а се отменя. 4. В чл. 4: а) в ал. 2, т. 6 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“; б) алинея 8 се отменя; в) алинея 9 се изменя така: „(9) Териториалните дирекции на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за целите на статистическото докладване към Европейската комисия, както и за осъществяване на текущ контрол на наличностите подават ежемесечно до 15-о число информация относно действително съхраняваните нефтопродукти в петролните бази, предоставени за управление на агенцията, намиращи се в техния териториален обхват.“ 5. В чл. 6, ал. 1 накрая се добавя „и изпълнява функциите на централна структура за управление на запасите“. 6. В чл. 7, ал. 1: а) създава се нова т. 3 : „3. закупува, съхранява, обновява и продава запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 3, ал. 1 и 2;“ б) в т. 8 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; в) създава се нова т. 13: „13. публикува предварителна информация по категориите продукти по чл. 2 за условията и количествата запаси, за които може да поеме задължение да съхранява за централната структура за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз;“ г) в т. 20 думите „със съответните органи“ се заменят със „с централните структури“; д) създава се нова т. 22: „22. провежда конкурсни процедури за избор на съхранители със складове, регистрирани по реда на чл. 38, за съхраняване на запасите, определени за агенцията, когато нейните съдови вместимости не са достатъчни.“ 7. В чл. 8: а) в ал. 2: аа) в т. 3 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; бб) точка 10 се изменя така: „10. издава заповеди за ползване и заповеди за възстановяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, създадени и управлявани от агенцията;“ вв) създава се нова т. 11: „11. издава заповеди за обновяване на запасите, създадени и съхранявани от агенцията;“ гг) създава се нова т. 13: „13. проучва при необходимост възможностите и предлага на Министерския съвет съхраняване на запаси за извънредни ситуации и на целеви запаси, управлявани от агенцията, на територията на друга държава – членка на Европейския съюз;“ дд) в т. 14 думите „и на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават; б) в ал. 4 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“. 8. В чл. 10, ал. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават. 9. В чл. 12: а) в ал. 1, в основния текст, в изречение първо думите „от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „от агенцията“; б) в ал. 2 навсякъде думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. 10. В чл. 13, ал. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. 11. В чл. 15, ал. 3, т. 2 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. 12. В чл. 17, ал. 3: а) в т. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; б) в т. 3 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“, думите „запасите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, за запасите на задължени лица – със складов запис“ се заменят със „запасите на агенцията“, а думите „с приемателен акт“ се заличават. 13. В чл. 18: а) в ал. 1, т. 1 думите „както и на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават; б) създава се нова ал. 3: „(3) Централната структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз, може от свое име и за своя сметка писмено да предлага на агенцията делегиране на съхраняването на част от определените ѝ нива на запаси, при условие че тя разполага със свободни съдови вместимости за съхраняване на запаси по този закон. При постъпване на две или повече предложения те се разглеждат по реда на постъпването им.“ 14. В чл. 19: а) в ал. 1, изречение първо думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“, а думите „определените му запаси“ се заменят с „определените ѝ запаси“; б) в ал. 2, изречение първо думите „след писмено искане от изпълнителния директор на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават, а в изречение второ думата „Искането“ се заменя с „Предложението“. 15. В чл. 20: а) в ал. 2, изречение второ накрая се добавя „освен в случая на чл. 18, ал. 3“; б) създава се нова ал. 3: „(3) При съгласие за съхраняване и поддържане на запаси по ал. 1 агенцията подава ежемесечно информация на държавата – членка на Европейския съюз, относно съхраняваните и поддържаните за нейна сметка запаси на територията на страната.“ 16. В чл. 26: а) в ал. 1 думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Министерският съвет по предложение на председателя на агенцията съгласувано с министъра на енергетиката определя вида и количеството на целевите запаси, както и срока на тяхното поддържане, който не може да бъде по-кратък от една година.“ 17. В чл. 30: а) в ал. 1 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“; б) в ал. 2, изречение второ думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ за собствени количества в складове, управлявани от него“ се заменят с „агенцията за собствени количества в складове, които са ѝ предоставени за управление“, а в изречение четвърто думите „а за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ – съгласно сроковете му“ се заменят с „а за агенцията – съгласно сроковете ѝ“; в) в ал. 5 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“; г) в ал. 6 думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ е длъжно“ се заменят с „Агенцията е длъжна“, а местоимението „него“ се заменя с „нея“. 18. В чл. 32 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. 19. В чл. 33: а) в ал. 2 думата „разпореждане“ се заменя със „заповед“, а думите „след получаване на писмено искане от изпълнителния директор на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават; б) в ал. 3 думите „запаси на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят със „запаси на агенцията“. 20. В чл. 35, ал. 12, в изречение първо думите „съответно Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ са длъжни да сключат" и запетаята пред тях се заменят с „е длъжен да сключи“ и думата „представят“ се заменя с „представи“, а в изречение второ думите „съхранителят, съответно Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ имат“ се заменят със „съхранителят има“ и думата „съхраняват“ се заменя със „съхранява“. 21. В чл. 36: а) в ал. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават; б) в ал. 2 думите „както и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята след тях се заличават; в) в ал. 4 думите „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават; г) в ал. 5 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята след тях се заличават. 22. В чл. 37: а) в ал. 2 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; б) в ал. 3 думите „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават; в) в ал. 4: аа) в основния текст думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“; бб) в т. 1 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“, а думите „изпълнителния директор на предприятието“ се заменят с „председателя на агенцията“; вв) в т. 2 думите „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „предоставени за управление на агенцията“. 23. В чл. 40, ал. 4 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават. 24. В чл. 48: а) в ал. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят със „заповед за ползване на запасите, управлявани от агенцията“; б) в ал. 2 след думите „извънредни ситуации“ се добавя „и/или със заповедта за ползване на запасите на агенцията“; в) в ал. 3 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и“ се заличават; г) в ал. 5 думите „чл. 55, ал. 4“ се заменят с „чл. 55“. 25. В чл. 49 след думата „разпорежданията“ се добавя „и заповедта“. 26. В чл. 50, т. 2 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. 27. В чл. 51 навсякъде думите „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават. 28. В чл. 53: а) в ал. 1 навсякъде думите „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават; б) в ал. 4 думите „от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „от агенцията“, а думите „разпореждане за възстановяване“ се заменят със „заповед“; в) в ал. 5 след думата „разпореждания“ се добавя „и заповеди“. 29. В чл. 55: а) в ал. 1 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават; б) в ал. 3 думите „запаси на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят със „запаси на агенцията“; в) в ал. 5 думите „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и запетаята пред тях се заличават. 30. В чл. 56, ал. 3 се създава изречение второ: „При необходимост може да бъдат привличани експерти и специалисти от други държавни органи, както и да се осъществява взаимодействие с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз.“ 31. В § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с „агенцията“. § 15. В Закона за акцизите и данъчните складове се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 47, ал. 1, т. 1 думите „както и държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон“ и запетаята пред тях се заличават. 2. В чл. 53, ал. 5 думите „и Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заличават. 3. В глава четвърта се създава нов раздел IIa с чл. 55б – 55з: „Раздел IIа Лицензиране при особени случаи Чл. 55б. Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да осъществява дейността си като лицензиран складодържател, при условие че: 1. притежава лиценз или разрешение или е регистрирана за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон; 2. разполага с предоставени ѝ за управление складови бази за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки; 3. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им. Чл. 55в. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция „Митници“, което съдържа: 1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад; 2. вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се складират; 3. годишния прогнозен обем на складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно информацията по ал. 2, т. 5; 4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз; 5. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад. (2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи: 1. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон, или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път и административният орган на издаване; 2. документ, удостоверяващ предоставените за управление складови бази; 3. актуална скица на недвижимия имот; 4. план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди; 5. информация за: а) вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се съхраняват в данъчния склад, и количествата в мерната единица по чл. 28, ал. 1; б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни стоки; в) максималният складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки; г) средномесечно прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки; д) условията и реда за вътрешна отчетност съгласно нормативните актове, уреждащи дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. (3) С едно искане може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад. (4) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. Чл. 55г. (1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 55в, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на подаването му. (2) Когато представените документи по чл. 55в, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 55в, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението. (3) В срока, определен по ал. 2, председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 55в, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. (4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 55в, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по искането. (5) Когато е необходимо изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза, лицето, подало искането, в срока по ал. 2 може да поиска спиране на производството по издаване на лиценза в срок до три месеца, като посочва причините за спирането. (6) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на лиценза е необходимо становище от друг орган, срокът по ал. 1 се смята за продължен, но не с повече от три месеца. (7) В случаите по ал. 5 и 6 лицето се уведомява писмено. Чл. 55д. (1) В сроковете по чл. 55г директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ. (2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз. (3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на лиценз. Чл. 55е. (1) Лицензът съдържа: 1. наименованието на органа, който го издава; 2. идентификационния номер на лицензирания складодържател; 3. идентификационния номер на данъчния склад; 4. фактическите и правните основания за издаването му; 5. наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател; 6. адреса на данъчния склад; 7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН; 8. имената и ЕГН/ЛНЧ на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“; 9. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза. (2) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза. Чл. 55ж. (1) Лицензираният складодържател е длъжен: 1. да уведомява писмено митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи; 2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършване на проверките; 3. да спазва всички специфични изисквания за складирането и движението на акцизните стоки; 4. да води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки. (2) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз. (3) В случаите по ал. 1, т. 1 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. Чл. 55з. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява: 1. по писмено искане от лицензирания складодържател; 2. при отнемане на лиценза. (2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 55б. (3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 4. В чл. 66, ал. 3 се създава изречение второ: „Лицензиран складодържател по реда на чл. 55в е длъжен да използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им.“ 5. В чл. 77 се създава ал. 4: „(4) Лицензираният складодържател по чл. 55б се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение.“ § 16. В Закона за енергията от възобновяеми източници в чл. 50 навсякъде думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се заменят с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. § 17. (1) Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се закрива. (2) В срок седем дни от влизането в сила на закона министърът на икономиката и индустрията открива процедура по ликвидация на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, освобождава членовете на Управителния съвет, назначава ликвидатор и определя възнаграждението и функциите му. Ликвидаторът представлява предприятието и се вписва в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), където се представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. (3) Процедурата по ликвидация се извършва в срок до 2 месеца от откриването ѝ, като при необходимост определеният срок може да се продължи. Разходите по ликвидацията, включително възнаграждението на ликвидатора, са за сметка на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ в рамките на предвидените по бюджета на Министерството на икономиката и индустрията за 2022 г. предоставени трансфери за Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. (4) След приключване на ликвидацията, с решение на министъра на икономиката и индустрията Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се закрива и ликвидаторът подава заявление за заличаване на предприятието от ТРРЮЛНЦ. § 18. (1) Производствата по издаване на лицензи за управление на данъчни складове на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, започнали до влизането в сила на този закон, се прекратяват с решение на директора на Агенция „Митници“, което не подлежи на обжалване. (2) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ продължава да осъществява дейността си като лицензиран складодържател съгласно издадените и връчени лицензи за управление на данъчни складове. § 19. (1) Активите с изключение на посочените в ал. 2, включително петролните бази, които не са лицензирани, като данъчни складове, пасивите, архивът, в т.ч. ведомости за заплати, както и другите права и задължения на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ преминават към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в срока по § 17, ал. 2. За предаването и приемането на имуществото се съставя предавателно-приемателен протокол. (2) Министърът на икономиката и индустрията, съответно ликвидаторът, предприемат необходимите действия по отношение на предоставените по реда на Закона за държавната собственост на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ държавни имоти, както и по отношение на други дълготрайни материални и нематериални активи, материали и движими вещи с оглед на преминаването им в управление на Министерството на икономиката и индустрията. (3) Областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за имотите или съставят актове за държавна собственост за тях. § 20. Трудовите правоотношения на служителите на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. § 21. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове.“ Благодаря.
#150 · speech
Аз благодаря за стоицизма и скоростта – 21 минути, бързо четене. Колеги, откривам дискусията по гледането на Законопроекта – второ четене. Имате думата, господин Иванов.
#151 · speech
ГЕРБ-СДС.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз благодаря на колегата, който изчете Доклада. Ще се възползвам от правото ми на едно изказване до пет минути. То пак ще бъде във връзка с идеята на съществуването и образуването на предприятието, което в момента решавате да закриете. То историята е малко от началото на служебния кабинет след последното редовно правителство на Борисов – месец април 2021 г., ако не ме лъже паметта. Държавното предприятие е създадено вече от два-три месеца, няма възможност да функционира и оттогава всякакви ресурси, назначения и въобще дейността му е възпрепятствана по решение на тогавашните управляващи. Идва моментът в миналогодишния бюджет, колеги, към това предприятие да няма ресурс от държавния бюджет, тоест то да не функционира. Сега извършваме едно проформа закриване през Закона за държавния резерв и военните резерви. Знаете, че нито едно предприятие не може да функционира без алокирани средства от държавния бюджет, но да кажа, че закривате компанията, която беше алокирала средства и ресурс именно в тази връзка срещу монопола на „Лукойл“. И Вие, колеги, тогава управляващи всички – от БСП, от „Продължаваме Промяната“, от „Демократична България“, колегите от ИТН тогава, закрихте тази компания, без тя да има възможност да работи. Но аз се радвам, че Комисията за защита на конкуренцията свърши работата и глоби „Лукойл“ със 195 млн. лв. Инициативата, която днес ще приключи, явно, просъществуването на тази Държавна петролна компания беше многократно артикулирана от трибуната от колеги народни представители от „Демократична България“, е, че е създаване на верига държавни бензиностанции, което може би е било един от предметите на съществуването на тази държавна компания, но не основен. Подчертавам още веднъж – основният мотив при създаването и формирането, има стенограми, има решения за образуването на тогавашните министерски съвети на тази Държавна петролна компания, е именно разбиване на монопола на руския „Лукойл“ в съхранението на горива, които да достигат до българските потребителите на най-конкуренти цени, тоест българските граждани и бизнес да плащат най-ниски цени в Европа на течни горива. Благодаря Ви.
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Заповядайте, господин Гаджев, имате думата.
#153 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, доколко е било правилно създаването на петролната компания или не, Вие защитихте Вашата позиция. Сега аз имам само че едни други опасения от така внесения законопроект и от това, което проследих, между другото, април месец да Ви напомня – държавният резерв обяви мегапоръчка за горива на над 300 млн. лв. за закупуване. Съответно, при положение че тогава този законопроект, както и до днес, още не е приет, всъщност това е функция на Държавната петролна компания, защо го прави Държавният резерв април месец, мисля, че трябва да намерим отговор. Второ, § 7 – промяната в чл. 22 отново дава възможността Държавният резерв да си наема акцизни складове и данъчни помещения, където си съхранява тези горива, които закупува. Сега, доколкото всички знаем, основните такива складове за горива, акцизни, са на „Лукойл“, тоест с така предложения ни законопроект всъщност се запазва монополът на „Лукойл“ над акцизните складове, където Държавният резерв да плаща, за да си държи горивата, което аз смятам за грешно. Напротив, трябва Държавният резерв сам да си съхранява горивата, защото в крайна сметка това са военновременни запаси и е хубаво да се съхраняват в национални държавни структури. И затова не разбирам бързината, с която колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ искаха да направят, че да го гледаме днес и на второ четене, защото наистина имаше работа между тях. Аз лично няма да го подкрепя. Благодаря.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. Втора реплика? Заповядайте, госпожо Трифонова. Имате думата.
#155 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Иванов, моята реплика е във връзка с Вашето изказване и по-скоро бих искала да направя няколко уточнения. Вие много добре отбелязахте, че тази компания реално не е имала време да функционира, но пропуснахте да кажете, че всъщност единствената причина, поради която тя се закрива в момента, е, че е идея на ГЕРБ-СДС. И всички в тази зала го знаят много добре. Компанията се регистрира няколко месеца преди изборите 2021 г., след което идва служебен кабинет и никога не ѝ беше даден шанс. Една лъжа, която съм длъжна да изясня в Доклада, е, че има анализ за нейната нецелесъобразност. Такъв анализ, дами и господа, няма. И господин Димитров, който се подсмихва отзад, знае много добре. Защото той беше председател на Икономическата комисия в Четиридесет и осмото народно събрание и тогава на дебата поискахме анализ от Министерството на икономиката и индустрията да предостави този цитиран анализ, който никога не беше предоставен. Знаете ли защо? Защото тя просто не успя да заработи заради смяната на властта. Така че, ако някой е виновен за допълнителното осигуряване на комфорт на компанията „Лукойл“ и монопола над пазара, това е именно Четиридесет и осмото народно събрание и господин Мартин Димитров в частност.
#156 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ааа! Ще взема и аз думата.
#157 · speech
Постоянната смяна на режимите не води до нищо добро и води до намаляване на контрола. Тази петролна компания беше предвидена, така да кажа, да функционира като данъчен склад. Преди това самата държавна агенция функционираше като данъчен склад, беше предвидено един път изменение в режима, осигуряване на измервателни уреди, сега наново променяме този режим и връщаме обратно Държавния резерв да бъде данъчен склад, което води до допълнителни административни тежести и за Агенция „Митници“, и за Държавния резерв, и до допълнителни разходи на тези администрации. Господин Иванов, така че може би трябваше във Вашето изказване да включите и факта, че всъщност единствената причина за закриването на тази компания е, че е идея на ГЕРБ-СДС. Други мотиви няма.
#158 · speech
Благодаря Ви, госпожо Трифонова. Трета реплика – господин Ганев, имате думата.
#159 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател! Днес не знам какво да кажа – какъв ден, вълнуващ, освен законопроектите, в които бяха предложени решенията за бюджета, предложени от ПП, които бяха смазани от ДБ (смях от ПП-ДБ) и там тяхната коалиция, както се казва, в момента разбираме, че един от отявлените борци срещу „Лукойл“ – Мартин Димитров, все пак защитава отявлените си, в кавички казано, врагове в „Лукойл“. Значи, не мога да разбера – сурови васали на Путин, или как точно Вие наричахте господин Борисов, сега явно се оказва, че Вие сте, ако не същите, поне толкова. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Защото не е нормално да защитавате руските интереси! В кой момент точно сте лъгали? Наистина не мога да разбера. И по-важното е защо ставате и лягате с нуждата от анализи, в момента искате неща без анализ? Кога точно лъжете – сега или по принцип? (Реплика от ПП-ДБ: „Процедура!“)
#160 · speech
Господин Ганев! Имате думата, господин Иванов, заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)
#161 · speech
ПП-ДБ, от място
Процедура!
#162 · speech
Нека да приключим първо с процедурата. Имате думата и възможност за дуплика, господин Иванов, след което ще дам процедурата. При това имаше много въпроси към Вас и трябва да им отговорите.
#163 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми и господа, и дами репликиращи. Благодаря Ви за репликите. Господин Гаджев, съгласен съм с Вас, че един от предметите на дейността на Държавната петролна компания беше именно това – да създаде необходимата инфраструктура, която да съхранява българските резерви и военновременни запаси. И сега наистина ми напомняте – радвам се, че обръщат колеги от моята парламентарна група внимание на детайлите в докладите за второ четене – именно вместо да бъде използвана като най-голям инструмент срещу путинизацията на България тази петролна компания, тя сега бива закривана, тя бива закривана и държавните резерви, явно през държавните запаси, дружеството, държавните резерви ще бъдат дадени отново на „Лукойл“. Аз недоумявам защо постъпват по този начин колегите и Министерският съвет, и предишният последен редовен кабинет предприе такава тактика. Имахме възможност да смажем, както се казва, влиянието на петролния пазар в България с тази петролна компания. Пропилян шанс, колеги от ПП и ДБ, казвам го с недоволство. Госпожо Трифонова, съгласен съм с Вас. Още веднъж подчертава и Вашето изказване, репликата, която ми направихте, опасенията, които и аз имах, когато първоначално в Четиридесет и осмото народно събрание дебатирахме въобще начина, предмета на функциониране и как може да бъде използвана тази Държавна петролна компания именно с това – руското влияние в България, също така и конкурентните цени на горивата за българските граждани и бизнеса. За съжаление, фактът е налице, днешен, който ще бъде, ще бъде закрита. Финал. Аз казах още веднъж – тя проформа е закрита, тоест проформално ще я закрием днес. Тя е закрита от миналата година, когато предположението на Министерския съвет – господин Василев, ако не ме лъже паметта, няма алокирани средства за дейността на тази компания, тоест тя е със стихващи функции. Сега ще я закрием документално. (Реплики от народния представител Христо Гаджев.) И прехвърляйки, както ме подсеща колегата Гаджев, още веднъж функцията обратно на държавата, ние ще дадем държавните запаси на България на горива, които надявам се да не ни се налага да използваме по време на война, ще отидат в базите на „Лукойл“ и ще им плаща, българският данъкоплатец ще плаща още веднъж на „Лукойл“. (Шум и реплики: „Времето!“)
#164 · speech
Да му дам възможност да се изкаже.
#165 · speech
Колегата Нанков също е заинтересован от дебата. Аз се радвам, че той го следи, колегите от ПП-ДБ явно не го следят. Призовавам го да се изкаже. И, господин Ганев, за Вашата реплика. Вие направихте проформа на изказване и не беше според мен насочена към мен, но все пак Ви благодаря, че следите дебата. Благодаря.
#166 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Първо процедурата. Вие също ли сте за процедура, господин Димитров?
#167 · speech
ПП-ДБ, от място
Изказване.
#168 · speech
За изказване, добре. Имате думата за процедура, господин Иванов. След това изказване на господин Димитров.
#169 · speech
ПП-ДБ
С оглед на това, че е редно парламентът да си свърши нормотворческата работа, предлагам удължаване на работното време до края на настоящата точка. Благодаря Ви.
#170 · speech
Има ли обратно предложение? Колеги, заповядайте в залата – ще гласуваме удължаване на работното време до изчерпване на настоящата точка от дневния ред.
#171 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Обратно становище.
#172 · speech
Обратно становище? Заповядайте, господин Иванов.
#173 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпреки че колегата направи процедура, която е резонна, аз ще кажа само, че днес, четвъртък, има заседание на постоянни комисии, което – мисля, че може да продължи пленарният ден и при стриктно спазване на времето, което е определено за комисии, гостите, които са в комисиите – да приключим пленарното заседание, доколкото часа е по регламент и по нашия правилник, а утре имаме продължение на законодателната програма. Мисля, че няма да е проблем да разгледаме настоящия законопроект, така че правя обратно предложение да не удължаваме работното време. Благодаря.
#174 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Иванов направи обратно предложение. Ще подложа на гласуване предложението на господин Иванов за удължаване на работното време до изчерпване на настоящата точка от дневния ред. Колеги, в режим на гласуване сме. Моля, гласувайте. Гласували 160 народни представители: за 84, против 45, въздържали се 31. Предложението е прието. Процедура за прегласуване, направено от господин Иванов. (Шум и реплики.) Колеги, моля, в режим на прегласуване сме. Гласувайте, ако обичате! (Шум и реплики.) Ще изчакам всички да гласуват. Колеги, моля, обявете резултата от гласуването. Гласували 157 народни представители: за 55, против 59, въздържали се 43. Предложението не е прието. Моля да продължим с точката от дневния ред. Имате думата за изказване, господин Димитров. (Шум и реплики.) Колеги, моля Ви, заемете местата си или напуснете залата.
#175 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми дами и господа! Имаше няколко сериозни спекулации от страна на колеги от ГЕРБ.
#176 · speech
Имате една минута, господин Димитров.
#177 · speech
Аз ще започна изказването днес, ще продължа утре, госпожо Председател, същото изказване. (Шум и реплики.) Искам да Ви напомня, че колеги от десницата през 2015 г. поискахме от министъра на финансите да каже кой притежава данъчно-акцизните складове в България. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Министърът на финансите от ГЕРБ отказа да отговори. Отказа тази информация, а сега колегите от ГЕРБ казват колко са загрижени дали се намалявал монополът при данъчно-акцизните складове. Вие въобще отказахте на нашите въпроси да кажете кой ги притежава. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“) И ние се принудихме, дами и господа, да спечелим тези дела в съда. Съдът каза, че Вие, ГЕРБ, повече нямате право да криете тази информация.
#178 · speech
Господин Димитров!
#179 · speech
Ние я добихме по съдебен ред. Изяснявам фактите.
#180 · speech
Ще Ви дам възможност да продължите в следващото заседание. 14,00 ч. е, трябва да прочета съобщенията за парламентарен контрол.
#181 · speech
Така че помислете по това, което Ви казвам днес, а утре ще продължим темата.
#182 · speech
Колеги, ще Ви прочета съобщението за парламентарен контрол за 16 юни 2023 г., петък. 1. Министър-председателят на Република България Николай Денков ще отговори на един въпрос от народния представител Даниела Божинова. 2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков ще отговори на 13 въпроса от народните представители Димо Дренчев; Мая Димитрова; Манол Генов; Севим Али, Ешереф Ешереф и Фатме Рамадан – два въпроса; Джейхан Ибрямов – два въпроса; Ангел Георгиев; Димитър Гюрев и Стоян Таслаков – два въпроса; Ангел Георгиев, Емил Янков и Кръстьо Врачев; Борис Аладжов; и Мюмюн Мюмюн; и на едно питане от народните представители Николай Нанков и Александър Ненков. 3. Министърът на правосъдието Атанас Славов ще отговори на два въпроса от народните представители Борислав Гуцанов; и Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев, Ирена Анастасова, Христо Проданов и Деян Дечев. 4. Министърът на образованието и науката Галин Цоков ще отговори на четири въпроса от народните представители Ивайло Папов и Димо Дренчев; Ирена Анастасова; Елисавета Белобрадова; и Смиляна Нитова и на едно питане от народния представител Кристина Петкова. 5. Министърът на здравеопазването Христо Хинков ще отговори на шест въпроса от народните представители Маргарита Генчева, Маргарита Махаева и Георги Георгиев; Джевдет Чакъров; Валери Митов; Хатидже Георгиева; Климент Шопов; и Златан Златанов. 6. Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев ще отговори на четири въпроса от народните представители Климент Шопов; Иван Валентинов Иванов – два въпроса; и Манол Генов; и на едно питане от народния представител Джевдет Чакъров. 7. Министърът на енергетиката Румен Радев ще отговори на три въпроса от народните представители Борислав Гуцанов; Ивайло Мирчев; и Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев, Деян Дечев, Христо Проданов и Ирена Анастасова. 8. Министърът на младежта и спорта Димитър Илиев ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Николаев Петров. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен случай и отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. С това днешното заседание приключи. Следващото заседание е утре от 9,00 ч. Обявявам заседанието за закрито. (Звъни.) (Закрито в 14,03 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Секретари: Тома Биков Иван Петков