2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dimitar-plamenov-pashev
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро, колеги! От 240 народни представители са регистрирани 191. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, има предложение на основание чл. 48, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в седмичната Програма за работата на Народното събрание да се включи следната допълнителна точка: Проект на декларация относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Колеги, предлагам точката да се разгледа като т. 2 в днешното пленарно заседание. Обратно становище има ли? Няма. Подлагам на гласуване предложението за включване като т. 2. Гласували 192 народни представители: за 170, против 20, въздържали се 2. Предложението е прието. Заповядайте за декларация, господин Гюров.
#2 · speech
Продължаваме Промяната
Господин Председател, колеги! Това, което се случи тази нощ, беше един фарс – това нямаше нищо общо с парламентаризъм, това беше една подигравка, в която всички маски паднаха и чиято единствена цел беше една – да се подмени вотът на българските граждани. Това беше нападение срещу демокрацията. (Възгласи: „Еее!“) Дотук с улесняването на гласуването (ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“), как по-лесно хората да дадат своя глас. Дотук със загрижеността за висока избирателна активност, колеги! Вчера Ви казахме: „Бдете, сега е моментът!“ И покушението срещу демокрацията се случи – премахване на район „Чужбина“, вдигане прага на нужните заявления за откриване на секции. Това няма да навреди на добре смазания модел в Турция с удобно извозване на избиратели с автобуси на фирми от обръчите на ДПС. Това ще е атака срещу българските граждани, прогонени от Вашето управление, за да търсят един по-добър живот в Европа. След 15 часа битка в Комисията хартиената мафия мина през Изборния кодекс, за да премахне Обществения съвет към Централната избирателна комисия, да премахне район „Чужбина“, за да премахне на практика машинното гласуване. Не си правете илюзии. Вече нищо не гарантира Вашия вот. Машините няма да пазят никакви данни. Те са превърнати в принтери на бюлетини – печатат бюлетината и после ГЕРБ и ДПС броят, премахвайки неудобните бюлетини – толкова, колкото са им необходими, толкова, че да излезе сметката. Защото те са измислили тази схема – старите партии, партиите от статуквото, към които от вчера официално се завърна и Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Уважаеми български граждани, тази битка не приключи тази нощ, нито ще приключи при гласуването тук в залата. Тя ще продължи и по улиците, защото няма български гражданин, който да приеме тази гавра. Благодаря. (Народните представители от „Продължаваме Промяната“ ръкопляскат и напускат пленарната зала.)
#3 · speech
Заповядайте, господин Карадайъ.
#4 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Мафията напуска (бурни ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС), защото от тази трибуна неведнъж, господин Председател, сме Ви призовавали да правите забележки на всички народни представители, които си позволяват да правят квалификации към своите опоненти. На народни представители, които чрез явно нарушение на Конституцията на Република България са се настанили на терена на политиката, да им позволявате да наричат своите опоненти мафия, господин Председател, не е позволено, не е добре. Господин Председател, народни представители, които в явно нарушение на закона пребиваваха във властта и си мислеха, че властта им се полага барабар с машинациите на машините, да ограничават правото на българските граждани да могат да гласуват и според тях това е демокрация, а тези, които се опитват да въведат един нормален ред, който съществува в цял свят, в цяла Европа, в Европейския съюз, този модел да го наричат мафия?! Господин Председател, най-малкото е да се прави забележка на такива народни представители. Дори нещо повече – би трябвало да се наложи най-тежкото наказание – отстраняване от залата за няколко заседания, на тези, които се самоокачествиха какви са терена на политиката, те си заминаха. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
#5 · speech
Благодаря Ви, господин Карадайъ. Съжалявам, но няма на кого да направя забележка. (Смях.) Колеги, минаваме към точка първа от седмичната Програма за днес: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА РОСЕН ХРИСТОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ДОСТАВКИТЕ НА ГАЗ В БЪЛГАРИЯ ОТ 27 АПРИЛ 2022 Г. ДОСЕГА. ЦЕНИ, КОНТРАГЕНТИ, ТРЪЖНИ ПРОЦЕДУРИ. Вносители: Десислава Атанасова и Делян Добрев от 21 октомври 2022 г. Продължение от заседанието на Народното събрание от 9 ноември 2022 г. Колеги, продължаваме с въпроси към министър Христов от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. (Възгласи: „Ооо!“ и ръкопляскания при влизането в залата на народния представител Кирил Петков.) Заповядайте, господин Георгиев.
#6 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър! С писмо от 1 април „Газпром Експорт“ уведомява „Булгаргаз“… (Шум и реплики.)
#7 · speech
Колеги, ще Ви помоля за тишина в залата! Много Ви моля да изслушаме колегата. (Народният представител Кирил Петков напуска залата. Възгласи: „Ууу!“) Заповядайте, колега. (Шум и реплики.)
#8 · speech
Може ли първо да помолите за тишина, иначе няма да се чуе.
#9 · speech
Колеги, моля за тишина! (Реплики от народния представител Пламен Тачев.) Ще Ви отстраня от залата! Много Ви моля! (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Господин Манев, много моля, не подвиквайте в залата. Престанете да се държите като деца! Има човек, който ще говори и има думата в момента. Господин Манев, след това ще Ви дам думата. Имате думата, господин Георгиев, заповядайте.
#10 · speech
Благодаря. С писмо от 1 април „Газпром Експорт“ уведомява „Булгаргаз“ за настъпили форсмажорни обстоятелства, поради които се изисква отваряне на нова сметка за плащанията по доставките на природен газ, ако страната получател е предприела враждебни действия. Припомням, че това се случи в продължаващия и в момента период на безпрецедентни икономически санкции срещу Руската федерация, които България чинно подкрепя. На 13 април се предполага, че е проведено оперативно съвещание на Министерския съвет, от което обаче няма нито протокол, нито стенограма – абсолютно нищо. На него обаче е взето решение да не се изпълни предложението на „Газпром“ за разкриване на нова сметка, по която да се извършват съответните плащания за доставките на природен газ от страна на „Газпром“. Любопитен факт е, че решението съвсем официално е взето на базата на препоръките на американската правна кантора. Коментарът тук като че ли е излишен. На 7 юли по време на изслушване на тогавашния министър-председател Кирил Петков той самият заяви, че решението е взето, подчертавам, единодушно от коалиционните партньори. Някои от тях, например БСП, вече не бяха толкова убедени в правотата на своите думи и действия по време на предизборната кампания. После последваха месеци на шоково увеличение на цените на природния газ и на, меко казано, странни комбинации за осигуряване на доставките на българския пазар. Уважаеми господин Министър, доведе ли решението на Министерския съвет до рязко повишение на цените на природния газ за българския бизнес и за българските потребители? Благодаря.
#11 · speech
Благодаря Ви, колега. Заповядайте, господин Министър, имате думата.
#12 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С това решение де факто са спрени доставките на газ от „Газпром Експорт“, които по това време са най-евтиният газ, който България закупува по дългосрочен договор, заедно с договора по доставките от Азербайджан. Всички последващи доставки, алтернативни, са на цена, по-висока от тази на договора с „Газпром“. Така че невъзможността да се доставя газ от „Газпром Експорт“ на практика остава единственият избор на алтернативни доставки, всяка от които е на цена, по-висока от тази по договора с „Газпром Експорт“. Благодаря Ви.
#13 · speech
Благодаря, господин Министър. Има думата парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте, колеги.
#14 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, мисля, че дадохте доста информация тук в парламента, доста информация предоставихте и на следствието. Не знаем вече какви въпроси да Ви питаме, защото стана ясно, че договорът с „Газпром“ е прекъснат, без да има официално решение на Министерския съвет. Странно е, разбира се, как така частна компания резервира капацитет вместо „Булгаргаз“, защото това означава, че те са имали нужната информация предварително и затова трябва някои хора да отговарят. Нашият въпрос е следният. Тъй като ние виждаме, че на пазара на електроенергия в крайна сметка има подкрепа за небитовите потребители и с оглед на това как се менят цените на природния газ, като министър Ви питам: смятате ли, че е необходимо и за пазара на природен газ да има подобна схема, тоест да има таван на цената, така че да се подпомагат и тези небитови потребители, които, виждайки, че няма подкрепа от страна на държавата, преминават на електроенергия, вместо да ползват количествата природен газ? Благодаря Ви.
#15 · speech
Благодаря, господин Стойнев. Господин Министър, имате право на отговор.
#16 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз многократно съм заявявал, че в идеалния вариант за битовите потребители отоплението на газ, парно и електроенергия при един идеален сценарий трябва да бъде приблизително на една цена, така че да не се налага тези битови потребители, които се опитваме да защитим с тези регулирани цени, да не се налага те да инвестират в оборудване, което струва хиляди левове, за да преминават от един източник на енергия към друг. Сега, въпросът как да се структурират тези компенсации, колко са нужни, е въпрос на решение и въпрос на възможности откъм бюджетни средства. Чисто стратегически и социално моето мнение е, че би трябвало всички потребители да са еднакво защитени. Преминаването към отопление на електроенергия предизвиква, естествено, по-интензивна консумация и натоварва електроразпределителната мрежа, така че това също е фактор, който трябва да избягваме. Благодаря Ви.
#17 · speech
Благодаря, господин Министър. Парламентарната група на „Демократична България“ – заповядайте.
#18 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, останали малко депутати в залата! Беше форма на голяма дискусия при предното правителство дали има посредници при вноса на газ в България, на втечнен природен газ, дали се внася руски газ. Дълго време се обсъждаше каква била молекулата и нейният химичен състав – дали молекулата е руска, дали молекулата била американска. И основната критика към предното правителство беше дали са използвани посредници, които работят под някаква форма с „Газпром“. И сега, господин Министър, докато тече това изслушване, на терминала в Ревитуса, в Гърция, се разтоварва един танкер с втечнен природен газ. Танкерът се казва „Велики Новгород“. Този танкер е на „Газпром“ и от него, ако гледаме на „Булгартрансгаз“ информационната система, ясно се вижда, че в България има изключително засилен внос на газ. Моят въпрос към Вас е тези посредници, с които се сключиха сделки, в случая е „Митилинеос“, тъй като те не са производители на газ и такъв гръцки газ няма, а са търговци, възможно ли е, господин Министър, от този руски танкер, а не само от него, всъщност в България в момента ние да си ползваме пак руски газ от „Газпром“ – това, срещу което още в началото всички се бореха, нещото, срещу което всички се бяха обединили, че не трябва да става по този начин? Най-вероятно сега Вие ще ми отговорите, че си имате сертификат, че газът не бил руски, само че всъщност единственият танкер, който се разтоварва на Ревитуса, е руският, собственост на „Газпром“. И пак да кажа, той се казва „Велики Новгород“. Благодаря.
#19 · speech
Благодаря и аз. Господин Министър, имате право на отговор. Заповядайте.
#20 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Както многократно вече беше изяснявано, няма химичен или технологичен път, който да доказва произхода на молекулите газ. Това, което ние искаме от компаниите, с които търгуваме и купуваме втечнен газ, е да гарантират произхода и той да не бъде руски. Танкерът, който в момента се разтоварва, може би е руски и мога да Ви кажа, че ние от него не получаваме газ. Газът, който ние получаваме, е от танкер, който беше разтоварен на същия този терминал преди няколко седмици, включително и в мое присъствие на терминала, и танкерът беше от Норвегия. България няма възможност да вземе цял танкер и да го изконсумира в рамките на няколко дена или да го складира в газовото хранилище. Всички наши покупки на втечнен газ се извършват чрез така наречените суап сделки, тоест някой взема газа от танкера наведнъж, а прави равномерно подаване през целия месец според нашите нужди. Така че този газ, който в момента се разтоварва, той не идва при нас, той влиза в газопреносната мрежа на Гърция. Към нас се подават стабилни количества на ежедневна база. Няма как ние да гарантираме тези молекули, но има как да гарантираме, че ние не плащаме за руски втечнен газ, като искаме сертификати за произход. Благодаря Ви.
#21 · speech
Благодаря, господин Министър. Има думата парламентарната група на „Български възход“. Заповядайте.
#22 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вчера на Енергийната комисия, господин Министър, Вие ясно заявихте за суаповите сделки, които изпълнявате с Република Турция. В тази връзка моят въпрос е свързан с... тъй като суаповите сделки са два вида в газа – едните са таймсуап, което ще рече, че те разтоварват танкера за около 15 дни в тяхната газопреносна мрежа и след това подават през интерконектора равномерно количествата от този танкер на нашата страна. Вторият вид суапови сделки са така нареченият локейшън суап. Това ще рече, че контрагент, който участва на два пазара, просто заменя количествата от единия на другия пазар. В първия случай, ако визирате таймсуапа, ние нямаме подписано сътрудничество Нетуърк агриймънт с Турция, както вчера се уверихме и такова подаване на газ, общо взето, е малко, не малко, а е направо извън правилата. Във втория случай, за локейшън суап, който е вторият вид суапова сделка, „Боташ“ няма участие на българския пазар. Въпросът ми е какъв суап точно изпълняваме – този, който потенциалният участник не участва на нашия пазар, или този, който нямаме необходимата нормативна документация? Буквално, ако е първият вид – таймсуап, вероятно това нещо минава като газ за технологични нужди, което не може, съгласете се, в дълъг период да задоволява нуждите ни. Благодаря.
#23 · speech
Благодаря Ви, колега. Право на отговор, господин Министър.
#24 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като аз не съм експерт в търговията с газ, а тук влизаме в много технически термини и структура на трансакцията, ще предоставим писмен отговор и обяснение по този въпрос с това точно какъв тип е сделката, какъв е договорът, как го получаваме. Но газ се получава от Турция, нямаме проблеми. Няма нарушение на законодателството нито от наша страна, нито от турска, в това мога да Ви уверя. Относно точната структура ще го предоставим в писмен вид. Благодаря.
#25 · speech
Благодаря, господин Министър. Колеги преминаваме към втори кръг от въпроси в същия ред. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС – моля, заповядайте, госпожо Петкова.
#26 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, в хода на Вашето изслушване станаха ясни няколко неща. На първо място, разбираме, че доставките на природен газ за България от 27 април до август 2022 г. са извършвани в грубо нарушение на Закона за енергетиката – чл. 176, ал. 3. Извършвани са, без да се провеждат публични, прозрачни търгове, в резултат на което са платени в повече по информацията, която Вие ни предоставихте, 200 млн. лв. на месец „Булгаргаз“ е плащал повече. Нали така, уважаеми господин Министър? Надплатени са всъщност 200 милиона повече. Тоест увредени са финансовите и имуществените интереси на „Булгаргаз“ с тези 200 млн. лв. на месец. Анализирайки всички тези факти и обстоятелства, става ясно, че са налице всички предпоставки за търсене на пълна имуществена отговорност от виновните лица, които със своите действия или бездействия са създали възможност за причиняването на тези вреди на държавното дружество „Булгаргаз“, респективно ощетили са и интереса на българските потребители, на българския бизнес. Налице са всички предпоставки по реда на чл. 21 от Закона за държавната финансова инспекция за търсене на пълна имуществена отговорност от виновните лица. Налице е виновно причинена вреда, налице е противоправност на деянието, тоест имаме нарушение на закон и е налице причинно-следствена връзка, която обуславя причинената вреда. В този ред на мисли моят въпрос към Вас е: уведомихте ли компетентния орган – Агенцията за държавна финансова инспекция, за да потърси пълна имуществена отговорност от виновните длъжностни лица, и ако не сте уведомили Агенцията за държавна финансова инспекция, кога възнамерявате да направите това? Защото тук става дума за причинени вреди в особено големи размери – от информацията, която Вие ни предоставихте в рамките на това изслушване, това става ясно, ние добиваме представа за тази ситуация. Затова моят въпрос е: информирахте ли вече компетентните органи и ако не сте, кога възнамерявате да направите това? Моля да информирате съответно и българския парламент за предприетите от Ваша страна действия, защото тук става дума за защита на публичните интереси на страната ни и на едно 100% държавно дружество. Благодаря.
#27 · speech
Благодаря, госпожо Петкова. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#28 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Както вече споменах, много от компетентните институции вече извършват проверки в различен аспект по действията на „Булгаргаз“ за определения период. Агенцията за държавна финансова инспекция също мисля, че извърши такава проверка и трябва да проверя дали е приключила и дали има доклад. Но такива проверки се извършват и от прокуратурата, и от ГДБОП, и от ДАНС – много от тях всъщност са се самосезирали, така че не се налагаше да предоставяме, тоест специално да ги подканваме. Ние разбрахме по исканията за документи към нас, така че сме предоставили всичката необходима информация и продължаваме да отговаряме на допълнителни въпроси и искания за документи. Очаквам в скоро време да започнат да излизат и различните доклади, с които своевременно ще бъдете запознати. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря, господин Министър. „Продължаваме Промяната“ отсъстват – не виждам. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ имат ли въпрос? Господин Аталай, заповядайте.
#30 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Темата е много широка. Явно, че в последните дни министърът е постоянно или в Комисията по енергетика, или е в залата. Опитваме се да разберем за състоянието на енергетиката, господин Министър. Моята загриженост е накрая оттук да излезете с едно послание към обществото, че зимата няма да е толкова студена, осигурени са доставките на газ за зимата и за 2023 г. След като правим това обсъждане, би трябвало да се чуе в обществото каква е ситуацията, свързана с газа в енергетиката. Иначе много въпроси има, които мога да Ви задам, но основното, което все пак мен ме интересува: след като Лена Бориславова и Асен Василев бяха на посещение в Америка, оттам ни обещаха, че ще ни докарат много евтин газ – разбрахме от Вас, че газът, който е дошъл, не е евтин. Но когато ще изразя отношението си, ще кажа още няколко неща. Другият въпрос, който мен ме интересува: след като се разбра, че с 200 милиона повече е платила българската общественост за доставките на газ, преди интерконекторът да беше влязъл в експлоатация, имаше изявление от страна на господин Асен Василев, че ако интерконекторът не е в експлоатация от 1 октомври, има съответни неустойки. И моят въпрос е: запознати ли сте и колко са неустойките, дали сте ги предявили тези неустойки към строителя на интерконектора? Защото по едни сметки според мен те са някъде около 20-ина милиона. Благодаря Ви.
#31 · speech
Благодаря Ви, господин Аталай. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#32 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Договорът със строителя на интерконектора – гръцката компания „Авакс“, още не е приключил. Продължават строителните работи по така наречените фаза 2 и 3 и така нататък обеми, които бяха изведени от основния обем, за да може интерконекторът да бъде пуснат на 1 октомври. По договор има неустойки във връзка със закъснението, максимумът на които отдавна вече е достигнат, и ние подготвяме юридическо становище по какъв начин тези неустойки трябва да бъдат изискани и взети. Проверяваме също и юридическата правна основа за допълнителни щети – дали въобще имаме някакво основание да предявим допълнителни претенции. Компанията „Авакс“ също ни е информирала, че има претенции към оператора, който е контрагентът – съответно ние подготвяме и защита на решенията на оператора да не приема тези искове. Така че – да, работим по въпроса и в най-подходящия от юридическа гледна точка момент възнамеряваме да предявим претенции в пълен размер. Благодаря.
#33 · speech
Благодаря, господин Министър. Колегите от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте.
#34 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! На 31 декември тази година приключват споразуменията за доставка на природен газ от „Газпром Експорт“. Предвид факта, че към настоящия момент тези споразумения не се изпълняват, възникват редица въпроси, като един от тях е: уредено ли е по някакъв начин прекратяването на договора за доставка на природен газ между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“, или се очаква това да се случи чрез съдебни дела? И съществува ли опасност да бъдем санкционирани като неизрядна страна по този договор? Благодаря.
#35 · speech
Благодаря. Господин Министър.
#36 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Към момента комуникацията с „Газпром Експорт“ е, мога да кажа, прекратена или не съществува от тяхна страна. Така че това, което ние правим, е да се държим като добросъвестна страна по договора с необходимите комуникации, с необходимата позиция, така че да бъдем защитени от всякакви евентуални претенции от тяхна страна. От друга страна, да усилим нашата позиция за възможни претенции от нас към тях. За момента това е, което можем да направим, при положение че ответната страна просто не отговаря на нашата комуникация. Естествено, вървим с юридическо съпровождение в целия този процес, тъй като, както знаете, сумите са големи и потенциален арбитраж, както е предвиден по договора, с неясен резултат, не е желана опция. Така че в момента това, което правим, е да бъдем максимално изрядни и добросъвестни по договора, което да засили нашата позиция при евентуални разбирателства чрез или извън арбитраж. Благодаря Ви.
#37 · speech
Благодаря, господин Министър. „БСП за България“ – заповядайте.
#38 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, едно от най-големите газонаходища беше край Варна – „Галата“, което – за жалост, след изчерпването му бяха останали около 300 млн. кубика – беше затопено по един безпрецедентен начин, вместо да бъде използвано като газохранилище. Има още три сондажа – предполагам, сте запознат. Би ли могло да стане така, че ако не е възможно голямото газонаходище – затопеното, да бъде използвано като газохранилище, другите три сондажа могат ли да се използват за такова, тъй като „Чирен“ не е с достатъчен капацитет, а на „Галата“ имаше възможност да се стигне до 1 млрд. и 500 милиона, което е едно изключително сериозно газохранилище? Ще се потърси ли отговорност на хората, които са взели решение за затопяването на това газонаходище, вместо то да бъде превърнато в газохранилище? И още един допълнителен въпрос, независимо че нарушавам Правилника. След като еднолично се взе решение от министър председателя Петков, без решение на Министерския съвет, да се спрат плащанията в рубли, това нанесе ли щета на българската икономика и на българската държава? Благодаря Ви.
#39 · speech
Благодаря. Заповядайте, господин Министър.
#40 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! По първия въпрос мога да представя само писмен отговор, тъй като е значително извън обема на изслушването, което е предмет на въпроси. Но кратка информация – доколкото знам, в момента има разработен проект от „Девня Цимент“ това хранилище да се използва за съхраняване на въглероден двуокис в рамките на тяхната програма за улавяне и съхранение на въглероден двуокис и намаляване на вредните емисии. Доколкото съм информиран, това е активният проект, който предвижда някакво използване на това изчерпано хранилище. Относно това дали е наводнено, допълнителни сондажи и така нататък, ще направим проверка и ще Ви отговорим писмено. Относно договора с „Газпром“ и решението за спиране – както вече коментирах, всички заместващи доставки на газ са на цена, значително по-висока от тази, която бихме получили при доставките от „Газпром Експорт“ в рамките на действащия договор. Повтарям – действащ, защото той все още не е приключил – приключва в края на годината. Така че гледайки от този аспект – спиране на евтини доставки и преминаване към скъпи, това със сигурност е предизвикало увеличение на цената на газа в България и съответно загуби за „Булгаргаз“ и за българската икономика.
#41 · speech
Благодаря, господин Министър.
#42 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Декларация от името на парламентарна група!
#43 · speech
Заповядайте.
#44 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми Господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Това ще бъде декларация от името на парламентарна група, в която няма да има политика. Предлагам президентът да свика спешно Консултативния съвет по национална сигурност. И ще Ви обясня защо. През 2019 г. кондензационните електроцентрали, които са изцяло на въглища, са произвели 17 млн. 356 хил. 780 мегаватчаса електроенергия. Това може да се провери от официалните справки на ЕСО. Според страница 113 от Националния план за възстановяване и устойчивост, цитирам: „Декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната от 2025 г.“ И правя, колеги, една сметка – 17 млн. 356 хил. 780 мегаватчаса минус 40% прави 10 млн. 414 хил. 068 мегаватчаса, или приблизително 10,4 тераватчаса. През тази година до 13 ноември, откогато имаме официални данни, за 317 дни сме произвели от въглища 19 млн. 546 хил. 556 мегаватчаса. Ако екстраполираме данните за цялата 2022 г., тоест разделим това число на 317 и го умножим по 365, ще получим производство от 22 млн. 506 хил. 287 мегаватчаса, или приблизително 22,5 тераватчаса. Тоест, за да изпълним Плана за възстановяване и устойчивост, трябва да намалим реално произведената електроенергия от въглища от 22,5 тераватчаса на 10,5 тераватчаса. Това е повече от наполовина, или по-точно 53,78%, или 12,1 тераватчаса по-малко произведена електроенергия – 10,4 тераватчаса, толкова, колкото ще ни остане, след като изпълним ангажимента, са 1190 мегавата инсталирана мощност, натоварена сто процента. А ние имаме приблизително 5000 мегаватчаса електроцентрали на въглища. Тоест бихме могли да кажем, че ще затворим 76,2% от въглищните централи в България. Напомням, че I до IV блок на АЕЦ „Козлодуй“, които затворихме, за да влезем в Европейския съюз, бяха 1760 мегавата. Сега ще затворим 3810 мегавата, повече от двойно по-голяма мощност. Това са почти четири реактора, като V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“. Износът на електроенергия на България за тази година е рекорден за всички времена. Към момента 10 млн. 895 хил. 288 мегаватчаса отново до 13 ноември 2022 г. Като екстраполираме данните, получаваме 12 млн. 545 хил. 047,7 мегаватчаса, или приблизително 12,5 тераватчаса за 2022 г., тоест износът през 2022 г. е почти толкова, с колкото трябва да намалим производството на електроенергия до 2025 г. Казано по друг начин, можем да забравим за износ на електроенергия, една от малкото стоки с висока добавена стойност, която изнасяме. Нещо повече, ако вземем предвид нормалния ръст на консумацията на електроенергия в България от около 3% на година, излиза, че до 2025 г. България ще стане вносител на електроенергия. Ако има откъде, тъй като всички наши съседни държави изпитват хроничен недостиг на електроенергия от десетилетия. Средната цена на електроенергията в България до днес включително е 254,05 евро на мегаватчас. Това е цената, на която сме продавали и енергията за износ. И ако умножим изнесената енергия за 2022 г. по цената на тази електроенергия 254,05 евро на мегаватчас, се получават 3 млрд. 187 млн. 69 хил. 368,19 евро. Почти 3,2 милиарда евро е износът на електроенергия за 2022 г. Това е сумата, която България ще загуби на година от липсващия износ след изпълнението на страница 113 от ПВУ. Със същата внушителна сума ще се влоши и търговският ни баланс. Колеги, обръщам внимание, че износът на България за тази година се очаква да е около 45 млрд. евро. Като загубим 3,2 млрд. евро, над 7% от износа на България ще изчезне. И това не е най-лошото. При БВП за 2022 г. от 82,7 млрд. евро ограничаването на производството на електроенергия с 3,2 млрд. евро означава, че икономиката ни ще се свие с почти 4%. Икономиката на България, БВП на България ще се свие с почти 4%! Това е рецесия, подобна по мащаби на ковид кризата и световната финансова криза от 2009 г. Използвам в рамките на тази декларация възможността да се обърна към Президента на Република България: Уважаеми господин Президент, енергийната сигурност е част от националната сигурност. Ангажиментите в Плана за възстановяване и устойчивост застрашават енергийната сигурност и икономиката на страната. Компетентните институции да търсят виновните. Ние сме длъжни да търсим решения, преди да е станало късно. Свикването на Консултативния съвет за национална сигурност не търпи отлагане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#45 · speech
Благодаря, господин Добрев. Моля, парламентарната група на „Демократична България“.
#46 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! Ние чухме от тази трибуна, че преди малко Вие сте изчислили загуби в периода април – август от действия на предишното правителство. Представихте конкретна сметка, която ще бъде анализирана, дали Вашите допускания са точни. Но ние от „Демократична България“ сме изумени, че по отношение на спиране на газа от Москва и „Газпром“ няма сметка. Няма твърдение за вреди, нищо няма. И никой не Ви пита. Тук гледам и другите парламентарни групи Ви задават всякакви въпроси, ама този въпрос никой никога не Ви го задава. А и Вие не сте казали какви са вредите на България от едностранното спиране на газа от страна на Москва. Защото ние си плащахме всяка вноска. Всичко сме си платили. Какви са вредите, които сме понесли, защото, плащайки си всичко, добросъвестно изпълнявайки договора по най-добрия възможен начин, изведнъж ни спират газа и няма как да сме виновни. Разбирате ли? Всичко сме изпълнили по договор, даже сме предплатили, те ни връщат парите и ни спират газа. Ама, господин Министър, сега, ако ми кажете, че не знаете, възниква много важен въпрос: защо за един период смятате загуби, а по тази тема нищо не сте сметнали? Какви са загубите за България? Колко загубихме от това, че Москва реши едностранно да ни прекрати доставките на газ? И е задължително да я представите тази сметка. Не се смущавайте, че другите парламентарни групи не Ви я искат и Ви задават странични въпроси. Това е много ключов въпрос, защото, когато ти си изпълнявал добросъвестно договора и някой ти е спрял газа, естествено, че има вреди за теб. Ама защо никой не ги е сметнал?! Защо Вие не ги сметнахте?! И като Ви питат за вредите април – август, този въпрос не може да бъде пренебрегнат. Сега се опасявам, че Вие ще ни кажете, че такава калкулация не сте направили. Ама това би било крайно смущаващо, господин Министър! И аз Ви призовавам, ако сега не можете да отговорите от тази трибуна на този въпрос, буквално следващата седмица да намерите начин, включително пред Енергийната комисия, да отговорите. Защото така се защитават българските национални интереси. Когато договор, който ние сме изпълнявали добросъвестно, някой е прекратил, естествено, трябва да знаем и да сметнем загубите за България. И естествено, тази информация трябва да е публична тук, пред Народното събрание. Така че Ви призовавам най-добрият вариант е сега да ни кажете. Ако кажете: не знам, ще бъдем много притеснени, но тогава в едноседмичен срок чакаме този отговор. Благодаря.
#47 · speech
Благодаря, господин Димитров. Господин Министър.
#48 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Както вече многократно беше обяснено и дискутирано, отказът на България да направи плащане по предложената от „Газпром Експорт“ схема е причината за спиране на доставките. Това е ясно видно от това, че всички държави, които имат подобни договори и са приели този начин на плащане, продължават да си получават газ от „Газпром Експорт“. Тук говоря за държави от Европейския съюз. (Реплики от ДПС.) За да бъдем конкретни, …
#49 · speech
Не разговаряйте вътре в залата, моля Ви.
#50 · speech
Служебен Министър Росен Христов
…тоест при равни други условия България отказва да направи такова плащане. Анализ на цените на газ от „Газпром Експорт“ за всеки месец досега, сравнени с тези, на които ние придобиваме газ, ще направим в писмен вид и ще Ви го предоставим. Благодаря.
#51 · speech
Благодаря, господин Министър. Парламентарна група „Български възход“. Заповядайте, колега.
#52 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос няма да бъде в миналото, както в момента се опитваме да извличаме някакви политически дивиденти – някои от колегите. Господин Министър, моят въпрос е свързан с договора, който в момента „Булгаргаз“ предлага на небитовите потребители на природен газ, в който колегите от „Булгаргаз“, които българският данъкоплатец и същият този бизнес неколкократно вече измъква чрез заеми и всякакви други финансови инструменти, предлагам, мога да прочета, една надбавка от 11,64 лв. над определената от КЕВР цена. Как точно се изчисли тази надбавка? И ако попаднем в хипотезата на това, че пазарите са волатилни, в даден момент, ако цената на природния газ стане 50 лв., тази надбавка реално ще представлява около 20% от цената, което не е добра търговска практика от гледна точка на монополния характер на „Булгаргаз“. И в тази връзка, какво е Вашето отношение по тази надбавка, какви точно разходи покрива тя? И не минаваме ли на така наречената формула борса плюс – плюс ценова надбавка? Ако е ценова надбавка, нека да бъде някаква процентна, но да бъде ясно артикулирана в пространството, защото при 50 лв. пазар това ще стане 20% увеличение. Благодаря Ви. Само да допълня – това е чл. 12, т. 1 от Договора на „Булгаргаз“. Благодаря.
#53 · speech
Благодаря, колега. Заповядайте, господин Министър.
#54 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! На този въпрос също в писмен ще предоставим разбивка и обосновка на надбавката по този член от Договора. Можем да представим също и цялостната стратегия и логика за структурирането на тези договори. Както Вие казахте, това са предложения, които отсрещните страни коментират, така че подлежат на договаряне и на оптимизация. Но имайте предвид, че „Булгаргаз“ все пак, въпреки че е държавно предприятие, има бизнес план и има търговски характер, така че трябва да печели от своята дейност. Има ангажимент към регулиран пазар и на свободния пазар би трябвало да играе ролята на добросъвестен търговец, без, естествено, да се възползва от своето доминиращо положение на пазара, но и без, от друга страна, да конкурира прекалено агресивно останалите търговци на газ, тъй като все пак и те трябва да имат възможност да играят на този либерализиран пазар. Така че има и за, и против ценовата политика на „Булгаргаз“. В писмен вид ще Ви предоставим логиката и разбивката на тази надбавка. Благодаря.
#55 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Колеги, сега всяка група има право на пет минути за изразяване на отношение към отговорите на министър Христов. Моля, заповядайте, който желае. Няма желаещи. (Реплики.) Добре, колеги, за отношение – заповядайте, господин Добрев.
#56 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В това изслушване, което започна миналата седмица и завърши днес, стана ясно, че в продължение на много месеци България е купувала газ за милиарди без търг, без конкурс, на завишени с около 30% цени, и то отново руски газ. Господин Мартин Димитров го няма, той пита: какво е загубила България от това? Ами загубила е толкова, колкото е спечелил някой друг. България е загубила точно толкова, колкото са спечелили посредниците. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Около 200 милиона на месец! Това е истината. Благодаря на министъра, че изнесе тук данни. Съжалявам обаче, че той не ги изнесе още в момента, в който стана министър на енергетиката. Защо трябваше, господин Министър, да чакате да минат изборите, да се съберем в тази зала, за да кажете на българското общество истината? Не мислите ли, че ако българското общество беше разбрало, че е ограбвано системно със стотици милиони всеки месец в продължение на месеци заради далавери в газа – отново руски газ, отново руски посредници, обаче газ, купуван без търг и без процедура на завишени цени, не смятате ли, че ако българското общество имаше тази информация, щеше да вкара тук толкова много от колегите, които днес напуснаха залата, от Промяната? Защото тях всичко друго ги интересува – по-скоро всичко друго не ги интересува, единственото, което ги интересува, е как да си запазят машините във вида, в който те съществуваха на миналите избори. Защото, колеги, говоря с много хора и те ми казват, че в това Народно събрание има не само представители на народа, а благодарение на машините има представители и на машините. Тоест има една група, която в момента я няма в парламента, която, ако бяха разкрити тези далавери, нямаше да е толкова многобройна. Защото българското общество щеше да знае, че нулевата „толерация“ или „толеранция“ – как беше според техния премиер?
#57 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Толерация!
#58 · speech
Толерация! Нулевата толерация към корупцията всъщност е само на думи, а зад думите стоят далавери с газа на стойност стотици милиони на месец. Единственото, което ги вълнува колегите от Промяната, е как да запазят машините и да продължат да присъстват в Народното събрание, ако може да се докопат отново до властта, за да правят същите тези далавери. Само че тук са сгрешили адреса. Защото наказателна отговорност не знам дали ще понесат виновните, но ще понесат политическа отговорност. Защото истината ние ще продължим да я разкриваме и да я повтаряме, и да я показваме, и да вадим документи, и да пускаме сигнали, и да бъдем безкомпромисни не на думи като „толеранцията“, а на дела. Тоест, господин Министър, аз Ви благодаря за предоставената информация. Все пак съм разочарован от Вас, защото Вие тази информация трябваше да я споделите още в първата седмица, когато я получихте тази информация, за да знае българското общество какви хора са го управлявали. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#59 · speech
Благодаря, господин Добрев. От Промяната не виждам да има хора в залата. „Движение за права и свободи“ – заповядайте, господин Аталай.
#60 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По всяка вероятност целта на изслушването беше Министерството на енергетиката или изпълнителната власт да изнесат онези данни, за които политиците говорим от първия ден, откакто стъпиха на власт Промяната от предишното управление. Уважаеми колеги, на всички още тогава ни беше ясно, че управлението на страната от гледна точка на Асен Василев, на Кирил Петков, на министъра на енергетиката и Лена Бориславова беше вредно за страната. Това, което очаквахме от Вас, господин Министър, няма да кажа, че съм разочарован от Вас – направихте всичко възможно да изнесете пред обществеността, че загубите, които са взели решението тогава в Министерския съвет, възлизат всеки месец на 200 милиона загуби на българската общественост. Стана ясно още, че на оперативно съвещание не са взети никакви решения, а са взети решения еднолично от Кирил Петков. Тези еднолични решения би трябвало да се занимават, както казахте Вие, с тези еднолични решения трябва да се занимават онези институции, които мислят за сигурността и стабилността на държавата. Приканвам оттук онези документи, които са представени от политиците в тези институции, колкото се може по-бързо да бъдат анализирани и да се вземе съответното решение. Уважаеми господин Министър, благодаря Ви, че за сетен път произнесохте оттук, че едностранното прекратяване на дългосрочния договор е едностранно от страна на предишното правителство, реално правителство. Тук днес господин Мартин Димитров, който е уважаван от всички онези, които мразят българската общественост и искат софиянци да се греят на по-висока цена, като употребяват газ, който би трябвало да им се достави на по-висока цена или пък да не се къпят, виждам го, че и днес така провокативно излиза и обяснява как Гърция, Австрия и други държави продължават по дългосрочните си договори да получават газ, а България едностранно си прекрати договора. Още нещо, задаване на въпроси: дали ще има арбитраж и какво ще загуби България от този арбитраж? Уважаеми политици, да престанем да го артикулираме, защото нашето изказване оттук ще се вземе като свидетели или от това, което сме казали оттук, ще се възползва противната страна. При всички случаи, уважаеми колеги, моята молба към министъра е да продължават по този начин, нищо, че е късно, да изнесат данните от срещите в Америка с определени личности как и по какъв начин са договорени. Да се изнесат протоколите от тези срещи. Протоколите от хотела в Солун, протоколите от Азербайджан. Онези протоколи, които при всички случаи трябва да са при Вас, господин Министър. Ако не са при Вас, би трябвало да бъдат в Министерския съвет, за да се изясни на българската общественост, че повече не трябва да допускаме некомпетентни хора да управляват в кризисна ситуация страната.
#61 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Крадци!
#62 · speech
Сега, дали ще са крадци, или по стечение на обстоятелствата са се облагодетелствали, ще кажат онези институции, на които им плащаме и днес. От тази трибуна не искам да ползвам нито думата „лъжци“, нито думата „крадци“, но само мога да кажа, че тези, които липсват днес тук в тази зала, би трябвало много сериозно да се замислят за държанието си, за възпитанието си, за онова, което и днес отправят като послание към българската общественост. Защото, ако твоето решение не е прието в тази парламентарна зала, не означава, че трябва да приканваш хората да излязат на улицата. Господин Министър, моята молба беше и при предишното ми представяне, когато Ви зададох въпроса, днес, ако вземете отношение, искам оттук ясно да прозвучи: докога България е осигурена с газ? Докога енергийните суровини, необходими за използване от бизнеса в България, са депонирани, има ги? Какво ще бъде оттук нататък? По какъв начин да намалим влиянието на намаляването на производството на енергия? Защото всяко намаляване на производството на енергия влияе върху производителността и оттам към брутния вътрешен продукт. Затова, колеги, мисля, че беше полезно изслушването. Благодаря, че министърът за разлика от предишните много бързо навлезе в темата и всичко онова, което прави Министерството на енергетиката в момента, е в положителна посока. Разговорите, които имаме, да направим всичко възможно да приемем онези закони, които са необходими, за да определим енергийна бедност. Оттам да направим това, което предишния път Народното събрание, въпреки моите послания, направи най-лошото решение, което прие, пак въз основа на предложението на колегата, който е пряк подчинен на Прокопиев. (Шум и реплики.) Трябва да направим всичко възможно, да направим така, че да дадем сигурност на бизнеса, да дадем стабилност на енергетиката...
#63 · speech
Времето!
#64 · speech
...да приемем нова стратегия. Времето ми не изтича, господин Председател, само още две изречения ще Ви помоля. След като приемем определението за енергийна бедност, да направим така, че да разпределим тези помощи не на калпак, а натам, където е необходимо, и да направите всичко възможно да изнесете всички данни, които досега Промяната по време на тяхното управление са взели, включително, разбира се, и техните коалиционни партньори не би трябвало да мълчат – да не би да ги забравим. Благодаря Ви.
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Аталай. Красиво говорите, да не изнервяме ВЪЗРАЖДАНЕ все пак. Заповядайте, колеги.
#66 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър! Хубаво беше, че в този парламент дойдохте да отговаряте на въпроси. Самото изслушване беше изключително важно. Фактите, които изнесохте, сами по себе си се говорят постоянно от ВЪЗРАЖДАНЕ и от други членове на този парламент, но реално медийната машина на кръга „Капитал“, не само тя – и други такива купени медии, постоянно обясняват и казват колко е добре България да скъса договора си с „Газпром“ и да купуваме диверсифицирано от други доставчици. Реалностите са такива, че ние спираме да плащаме, респективно спират доставките. Реалностите са такива и в предишното Народно събрание имаше комисия, която точно и ясно събра всички документи и тези документи са публикувани на сайта на Народното събрание, от което се вижда, че на съвещание към Министерския съвет се взема това решение, на което присъстват, както казва Кирил Петков в стенограмата, а впоследствие заявява, че единодушно вземат решение да спираме да плащаме. Ясно и точно се определя и това, което се отричаше постоянно от всички атлантически представители в нашия парламент, че България щяла да плаща в рубли. Реално не плащаме в рубли, а се иска да плащаме в съответната валута по договора ни. Митове и легенди, които месеци наред се прокарват, докато се стигне вариантът, в който България продължава да купува руски газ, но вече през посредници. Защото вече стана емблематичен случаят, в който имаме ярка диверсификация, купувайки от румънска фирма, която е 100% собственост на швейцарска фирма, която от своя страна е 100% собственост на „Газпром“, и вече сме диверсифицирани – това е пропагандата, която се обяснява. Изключително вълнуващо беше, в кавички казано, когато на предишната част от Вашето изслушване ясно и точно изнесохте данни, в които се доказва не само в пъти по-скъпите цени на купувания газ през танкерите, които идваха в България, а и офертите, които сме получавали – правителството на Кирил Петков, Корнелия Нинова, Христо Иванов, Слави Трифонов – защото нека да не се крият всички зад Кирил Петков, да се знае, че договорените въпросни седем танкера в този си обем и за цена, която беше предложена, е с 10 пъти по-висока от тази, която впоследствие е оферирана. И когато излязат представители на тази четворна коалиция и говорят за национални интереси, е хубаво да говорим с цифри, защото е много хубаво да се обяснява, че сме диверсифицирани с други доставчици, но в крайна сметка се оказва, че тези доставчици така или иначе взимат газ пак от Русия, а просто ние плащаме в пъти повече. Тази медийна пропаганда и това, което се отрича по медиите постоянно, използвайки принципа на нацистка Германия, че една лъжа, повторена сто пъти, накрая става истина, се прилага навсякъде в българското общество. Прилага се по отношение на еврото и приемането му в България, прилага се и по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Както за еврото се обяснява колко е хубаво и каква независимост ще имаме, и колко равноправни ще сме в еврозоната, документите показват, че ще имаме от време на време глас и той няма да е цял, а ще е 0,6. По същия начин за Плана за възстановяване и устойчивост – от тази трибуна, както правителството на Кирил Петков, Корнелия Нинова, Христо Иванов и Слави Трифонов обясняваха, че няма да се закриват и няма да намаляват обема си тецовете в България, така също и сегашният министър – господин Пеканов, категорично отрича, дори от тази трибуна отричаше, че това няма да стане. Медиите това седем месеца го крият и обясняват, когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ го говорим, че това не е истина. Оказа се, че това е истина и преди два дни на срещата с поредния бюрократ, дошъл от Брюксел, той го потвърди. Затова в това изслушване, което Вие изнесохте като данни и като отговори на въпросите, е изключително показателно как се защитават националните интереси от предишното правителство, а дори и към днешна дата, защото истината е, че дори към днешна дата ние не пристъпваме към Договора, който имахме, най-вероятно той ще изтече съвсем скоро, с „Газпром“, и сме пред тежката угроза, ако след един или два месеца отидем на арбитраж, не знам какво ще се случи. Не искам да споменавам какви са угрозите, но ще трябва да плащаме много, ако бъдем осъдени. Не е лицеприятно дори в тази зала да продължава да има хора, които да защитават чужди интереси, защото, когато си съгласен да плащаш нещо в пъти повече само за да спазваш, както се изразяват евроатлантиците в тази зала, общностни интереси и интереси на това, че сме част от Европейския съюз и че трябва да спазваме в крайна сметка това, което е в интерес на целия съюз, а не българския национален интерес, не е лицеприятно тук да излизаш и да казваш, че си национален представител. Защото народен представител, представител на народа, трябва да защитава националните интереси. Мен не ме интересува какви са интересите на Украйна, не ме интересува какви са интересите на Русия, не ме интересува какви са интересите на Турция или на САЩ. Интересува ме какви са нашите национални интереси. Нашите национални интереси са пределно ясни – най-ниска цена на енергоизточници. Най-ниската цена на енергоизточници няма как да идва с кораби от другия край на света, при положение че може да дойде газ по тръба, и цифрите са такива. В крайна сметка в момента другата пропаганда, която върви – ама, много ниската цена. Да, много ниската цена в момента на пазара за газ е поради няколко причини и никой не ги коментира. Първо, в Китай има жесток спад на производството поради нулева толерантност към ковид, което намалява световното потребление, и те пренасочват доставките, които най-вероятно в скоро време ще се възобновят към Китай. Второ, е унищожената производствена сила на целия Европейски съюз, защото редица тежки производства, дори в държави, като Франция и Германия, се изнасят от Европа, отиват в САЩ, това сваля потреблението. При положение че имаме цели сектори, които са унищожени, не само в областта на тежката металургия, но и във фармацевтичната и в химическата промишленост, това води до временен спад в цените на газа, но генералният проблем не е решен. Факт е, че не само ще плащаме скъп газ, факт е, че ще бъдем най-вероятно, дано да не се случи, осъдени заради безумието на четворната коалиция.
#67 · speech
Благодаря, колега. От групата на „БСП за България“? Господин Стойнев, заповядайте.
#68 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър! Да, вие се явихте тук и представихте цялата информация по този дебат. Само че, колеги, не знам защо не се вълнуваме и не влагаме повече енергия за дебати, които касаят бедността в страната и неправилното разпределение на брутния вътрешен продукт, защо България продължава да бъде най-бедната страна, защо не преразпределяме повече от 40% – ето това са реалните дебати, които, за съжаление, ги няма в тази зала. Сега седим и се чудим какво се е случило и как се е случило. В крайна сметка имаме уважение на институциите, имаме си и следствени органи, те да разследват и да преценят какво се е случило – дали са нарушени законите, който е виновен, да си поеме вината, разбира се. Нека не забравяме, че в този период, когато се договаряха, наистина беше един кризисен момент, в който трябваше да се реагира много бързо и даже, бих казал, екстремно. Разбира се, при мен има доста въпросителни – как така частните фирми реагираха по-бързо, отколкото държавните фирми, и тогава, разбира се, следствието трябва да се произнесе. Колеги, ние бяхме в един момент, в който България беше една от първите държави, които наистина започнаха да търпят последиците от конфликта в Украйна. За нито един момент ние не останахме без доставки на природен газ. Въпросът вече е – тук виждаме, че се подхожда може би предизборно, и не предизборно, но в крайна сметка това е работа на следствието да прецени дали всички законови норми са изпълнени. Бих казал, и понеже тук някой много желае да имаме арбитраж, дано да не се случва, не знам каква е тази неистова радост да си причиняваме беди на страната, ние от БСП сме били винаги категорични и винаги сме заявявали, че най-голямата промяна от миналия кабинет бе именно в социалната сфера и това беше благодарение на Българската социалистическа партия. Енергетиката бе тема, която беше, как да кажа, присвоена от Промяната, които едва ли не приемаха и диктуваха какво трябва да се случи, без да се вслушат в мнението на своите коалиционни партньори, и сега виждаме какво се случва. Господин Министър, Вашата задача е да предоставите цялата информация, но също така и да мислите за бъдещето, защото ние може да искаме много хубави неща, но в крайна сметка, уважаеми колеги народни представители, като сме неспособни да създадем правителство в тази зала, какво искате, как да ни гледат хората, какво доверие да имат външните партньори в една политическа среда, където ние вече може би за пореден път отиваме на избори и не можем да донесем политическата стабилност в страната. Има към Вас призиви едва ли не да се разкриват и търговски тайни. Аз смятам, господин Министър, да се въздържите от това нещо. В крайна сметка всеки един министър считам, че се е борил, и вярвам, че е ръководил в името на страната, и когато става въпрос за търговски тайни, те могат да бъдат предоставени на компетентните органи, но не всеки да има право на достъп до тях. Така че Ви съветвам да се въздържате от това. Не смятам, че тук трябва да бъдем и трибунал, който да дава присъди, виждаме, че много народни представители искат да се харесат на българските избиратели, говорейки, обсъждайки, критикувайки и едва ли не произнасяйки присъда, но не това е нашето призвание, нашето призвание е да мислим наистина за живота на българските граждани, как може по-малко да страдат и как да подобряваме живота им, а не постоянно да ги заливаме със заплахи, защото факт е, че някои хора благодарение на страховете искат да се докопат до властта. Господин Министър, Вие в крайна сметка изпълнихте това, за което бяхте призован тук. От Вашето изявление тук и компетентните органи се самосезираха, но оттук нататък ние може би трябва да обсъждаме бъдещето на енергетиката, ако няма Народно събрание, ние трябва да знаем какво ще се случи с Плана за възстановяване, как ще се движат реформите, какви законодателни инициативи ще дойдат от страна на Министерството, така че реформите да бъдат изпълнени. Също така в този парламент трябва да си зададем въпроса дали всичко необходимо в този План за възстановяване и устойчивост може да бъде изпълнено, защото виждаме, че държави, когато са по време на криза, започват да отварят свои мощности именно с цел да подпомогнат своята икономика, да осигурят доставки на евтина електроенергия. В крайна сметка, когато стават кризисни ситуации, а няма нищо по-кризисно от това, което се случва в момента, да има война и всяка държава в рамките на Европейския съюз, разбира се, да бъде координирана с нашите европейски партньори, а ние трябва да мислим и за собствената си икономика и да се възползваме от това, което вече е изградено, казвам изградено отпреди 30 години за всички, които смятаха, че този период е бил наистина пагубен, че едва ли не нищо не се е строило. Цялата ни енергетика, уважаеми дами и господа, е благодарение на тези хора, които между 1945 г. и 1990 г. построиха съвременна България, съвременната енергетика, язовирите, вецовете, ядрената централа и така нататък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, господин Председател. Колеги, ако продължаваме оттук да търсим краткросрочни решения, това до нищо няма да ни доведе. Разбира се, че трябва да намираме и да гласуваме правилните закони, но за съжаление, ние сме длъжници на българските граждани относно борбата с бедността, борбата с неравенството, с увеличаването на доходите. Считам, че през следващия месец евентуално с бъдещия бюджет ще можем да изминем това, което не можахме да свършим до момента, а наистина с конкретни стъпки да покажем, че можем да свършим нещо полезно за българските граждани. Благодаря Ви.
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Стойнев. Заповядайте.
#70 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господин Министър, дами и господа! В началото на тази година България имаше 90% зависимост на вноса на газ от един доставчик – 90%, невиждано за целия Европейски съюз. Никоя друга страна – членка на Европейския съюз, нямаше такава зависимост. Затова, когато се създаваше правителството, първия въпрос, който зададохме, беше интерконекторът с Гърция да бъде завършен в срок. От „Демократична България“ поставихме този въпрос тогава, когато нямаше газова криза, нямаше война, знаейки, че не можеш да бъдеш 90% зависим и да бъдеш сигурен – няма такава възможност, това е опасност. Това го обяснявахме много години на различни министри от ГЕРБ, които по темата с интерконектора с Гърция им отне 10 години, за да стигнем до крайния резултат. Факт! Господин служебен Министър, Вие, когато дойдохте на власт, първото нещо, което виждахте, е много тежка газова криза. Така виждахте нещата. И за тази зима ни обяснявахте, че едва ли не ни чакат лоши работи, а то се оказа, че това не е вярно. Обръщам Ви специално внимание, че служебното или което и да е правителство не трябва да създава неоснователно страхове. Трябва да прави срещи, да предприема решения, но не трябва да създава неоснователни страхове. След това ни обяснихте как интерконекторът с Гърция няма да е готов на 1 октомври – и това се оказа, че не е вярно. Бяха положени усилия, беше завършен и всичко е наред. Така че подобни неща не трябва да се говорят. Друго много важно нещо, което не трябва да се говори, господин Министър, е как тук и Вие, и колеги обясняваха как доставките на газ – даже няма да Ви повтарям, защото това, което казахте, не трябва да се говори, но кой бил виновен за спиране на доставките от газ. Бе, хора, ние имаме договор. България го е изпълнила абсолютно точка по точка, буква по буква, всичко сме си платили. Това не го забравяйте! Не говорете такива работи: що не било направило следващото правителство еди-какво си. Ние стриктно сме изпълнили договора. При това положение, господин Министър, очакваме от Вас, и това го иска само „Демократична България“, виждам, че другите евро-атлантически партии думичка не са казали по темата, думичка, искаме оценка на щетите и вредите от спирането на газа за България. Тези вреди и щети трябва да са ясни, трябва да ги има в един подробен анализ. Това трябва да се оцени, трябва да сме наясно. Това не може да бъде информация, с която да не разполагаме. Сега е моментът, към края на годината, това да бъде направено. Хубаво, направили сте Вашите изчисления, които твърдят, че през посредници в даден период има загуби, това ще бъде тествано, проверено. За всяка вреда, нанесена на България, трябва да се провери и да се потърси отговорност. За всяка една! И още нещо много важно. Тази 90% зависимост от един доставчик на газа как дойде? Тук обяснявахме с години, че на нас Турски поток, Руски поток не ни трябва. Ама нямаше кой да чуе, че тези три милиарда не трябва да се дават. Ама нямаше кой да чуе! И сега, колеги, ние месец по месец, година по година ще Ви питаме какви са приходите от този проект, каква част се връщат, защото ни обяснявахте за едни милиарди там, как ще се изплати пет пъти, десет пъти. Ще питаме всяка година, всяка година какви са резултатите от въпросния Турски, Руски поток, защото нямаше кой да ни чуе, че този проект не трябва да се строи, че той увеличава онази зависимост, не ни върши никаква работа. Никаква диверсификация, нула! Ама кой да чуе?! Кой да ни чуе, като бяхте заслепени в една и съща посока всичките?! Националният интерес, колеги, е в това да имаме алтернативи, много алтернативи, и да купуваме най-евтиното. Това е националният интерес. Това е, което трябваше да направим много отдавна, и това е, което в последните 10 години въобще не се случваше, и затова изпаднахме в тази ситуация април, като основният доставчик спре доставките, да нямаме веднага решение, защото бяхме зависими 90% от него. Това повече на никаква цена не трябва да се повтаря и трябва да си видим нашите интереси. Сега новият голям приоритет трябва да бъде терминалът за втечнен газ в Гърция, в който България е съакционер. Обърнах Ви внимание как Холандия, Германия, Италия имат вече бързи писти за строеж на терминали за втечнен газ. Правят ги за шест месеца в Холандия. Всички смятаха, че това е невъзможно, направиха го. Нашият интерес е алтернативи, за да не се стига никога повече до ситуация, ако някой ни врътне кранчето, ние да не знаем какво правим, да се чудим какво правим и да имаме криза за решаване. Нека това да е последната газова криза за България. Благодаря Ви.
#71 · speech
Благодаря, господин Димитров. Сега следва „Българско възраждане“. Заповядайте. (Оживление.)
#72 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Минутите за обобщение не мисля, че трябва да ги използваме за втърдяване на твърдия си електорат и готвене за избори, както направи преждеговорившият. Радвам се, че от тази трибуна останалите колеги все по-често повтарят думи, които използвам от първия ден в това Народно събрание, че трябва енергийна стратегия, че трябва да се подпомогне бизнес, домакинства, че се прави реален анализ на това, че имаме едно богатство, което сме напът да загубим. В тази връзка, не мога като господин Добрев да говоря за едни стотици милиони, които липсват, но пък мога да добавя към тях едни тридесетина милиона, които ние платихме за капацитет, който въобще и не използвахме, за периода от април до октомври. Ето още един анализ, който колегата преждеговорящ не искаше да чуе. И като говорим за анализи, те имаха прекрасното време от два месеца да си направят анализите за това какво надробиха в енергетиката и какво всички ние ще трябва да поправяме, в най-лошия случай да сърбаме. В тази връзка искам да поздравя господин министъра, който в тези времена се нае с нелеката задача и който, както вчера беше в Енергийната комисия, днес е тук на изслушване, чест му прави за това нещо. Но имам и една забележка, която е към неговата администрация, която се носи по инерцията, която се носи, господин Министър, от десетки години. Знам, че Вие нямате техническото време, за да се справите с нея, но може да дадете едно добро начало на това нещо. Защото в момента най-важното, което и много пъти съм казвал, е да преведем страната през зимата, която идва, и отоплителния сезон, който предстои, защото химерата с евтиния газ, как цените падали, това нещо ще е още кратък период. Твърдя го от над 10 годишния си опит в тази сфера по ред причини. По ред причини го твърдя това нещо. Така че, господин Министър, наистина се надявам Вие да имате куража да накарате тази администрация да започне да работи в изпълнението на малки стъпки. Не да правим гигантските скоци на Стефка Костадинова, а да правим мънички стъпчици и една такава малка стъпчица е Регламент 1854, за който говоря и за който се радвам, че цялото Събрание почва да говори. Защото по изчисленията, които правих до късно снощи, при правилно облагане, а не неправилното, което Ви се предлага в момента, на всички ВЕИ производители и въобще производители на електрическа енергия, което Регламентът изисква, ще има едни свободни дори при сега действащите мерки на намаления таван от 200 лв., ще има едни свободни три милиарда, от които ще могат да се възползват най-нуждаещите се, а именно домакинствата. Не е правилно да се крием зад евтиния ток от АЕЦ „Козлодуй“ на регулирания пазар, защото в Гърция минималната заплата е 700 евро, в България знаете колко е. И при тази спираловидна инфлация ние трябва да измислим стимули, които Ви споделих и миналия път от трибуната. Затова Ви призовавам, господин Министър, и всички трезвомислещи в тази стая – в тази зала, извинявам се, организирайте една работна група и нека да направим един мозъчен тръст от хората, от експертите, които сме тук, и Вашите експерти, които, между другото, се крият зад гърба Ви. Да направим един мозъчен тръст и да помислим наистина какво можем да направим за предстоящите проблеми, защото за достигането на големия скок ни трябват малки стъпки, които да се явяват един вид тренировки. Благодаря Ви.
#73 · speech
Благодаря Ви, колега. Малко понякога бъркам възраждане и възход, но и двете думи са много хубави. За един български парламент отиват и сигурно желанието ми е това да бъде така понякога. С това, колеги, приключваме изслушването, за което да благодарим… (Реплика: „Министърът иска думата.“) Господин Министър, искате да отговорите? Заповядайте, имате тази възможност.
#74 · speech
Служебен Министър Росен Христов
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за коментарите и препоръките и ще се възползвам от Вашите насоки за бъдещите действия. Започвам отзад напред. Приемам и съвета на колегата Самандов, казвам колегата, тъй като той е с опит в енергетиката, и в най-скоро време ще предложа състав на работна група, която да прегледа и предложи оптимизиран подход или алтернативи на съществуващите компенсации. Имаме ресурси не само по тази програма, но има Норвежка програма, чакаме ресурси и по Плана за възстановяване и устойчивост, така че има нужда от такъв мозъчен тръст, който по оптимален начин да разпределя тези ресурси. Съгласен съм и с колегата, който каза, че България не трябва да е 90% зависима от доставчика на газ. За да се случи това обаче, някой трябва да търси алтернативи и да подписва алтернативни договори. И за съжаление, днешната ситуация е предизвикана от факта, че до август месец това са само приказки и няма никакви действия за реална диверсификация. Няма преговори, няма дългосрочни търгове, предвид това, че доскоро имахме редовно правителство и редовно действащ парламент. Първите такива търгове и търсене на някакви дългосрочни алтернативи за системни доставки на газ бяха обявени от служебното правителство преди месец може би и така сме го структурирали, че решението да се вземе от редовно правителство. Търгът за 14 месеца, тоест за доставките през последните месеци на тази година и цялата следваща, резултатите ще излязат към края на ноември, буквално след някоя и друга седмица, и ще видим как да увлечем в обща дискусия, доколкото е възможно, да направим това решение все пак да не е изцяло на служебното правителство. Търгът за 10-годишния договор – резултати трябва да излязат следващата пролет, така че надяваме се, че дотогава със сигурност ще имаме действащо редовно правителство и парламент. Много хубаво е да се правят изявления, още по-хубаво е да има действия. Именно така ще постигнем диверсификация, като си вършим работата съгласно закона и съгласно световно приетите търговски практики, които доказано носят добри икономически резултати. Благодаря на всички и Ви пожелавам приятен ден!
#75 · speech
И ние благодарим, господин Министър, за отделеното време и за информацията, която ни предоставихте. Благодарим. Колеги, преминаваме към следваща точка. Заповядайте, господин Желязков.
#76 · speech
Преминаваме към следващата точка: ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ШЕНГЕНСКОТО ПРОСТРАНСТВО. Внесен е от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 ноември 2022 г. Моля, кой ще представи становището на Комисията по външна политика? Госпожо Захариева, заповядайте.
#77 · speech
Господин Председател, уважаеми колеги! „На заседание, проведено на 16 ноември 2022 г., Комисията по външна политика разгледа Проект на декларация относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, № 48-254-03-2, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 10 ноември 2022 г. В заседанието участваха министърът на външните работи господин Николай Милков и представител на Министерството на вътрешните работи, които изразиха становища в подкрепа на Проекта на декларация. Мотивите към Проекта на декларация бяха представени от Кристиан Вигенин. С тях вносителите на Проекта подчертават, че Шенгенското пространство е едно от най-значимите достижения на европейската интеграция и припомнят многократно потвърждаваната от европейските институции готовност на България да се присъедини към него. В тази връзка допълват, че към момента България прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, с изключение на издаването на шенгенски визи. България е свързана и обменя информация в Шенгенската информационна система. Налице е отлично полицейско сътрудничество с партньорите. България споделя отговорностите по обезпечаване на нормалното функциониране на Шенгенското пространство и допринася солидарно за високото ниво на сигурност на европейските граждани, без все още да е част от Шенген. Налице са всички предпоставки България да стане пълноправен член на Шенгенското пространство в началото на 2023 г. с единен акт, отнасящ се до всички граници – сухопътни, въздушни и морски. Това би имало незабавен ефект по отношение на облекчаването на транспортните връзки за целия Европейски съюз. Министерството на външните работи и Министерството на вътрешните работи приветстват приемането на Декларация на Народното събрание относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, в подкрепа на усилията на българското правителство и единството на българските институции в процеса. Присъединяването на България към Шенгенското пространство се ползва с висока обществена подкрепа, както и широко политическо съгласие. Подкрепа за Проекта на декларация беше изразена от представителите на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и „Български възход“. Народните представители от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ изразиха отрицателна позиция. В рамките на проведеното обсъждане бяха направени предложения за редакционни промени в текста на Проекта на декларация, подкрепени от Комисията по външна политика, както следва: Предложение на народния представител Даниел Митов – в т. 2 на Проекта за декларация думата „равенство“ да бъде заменена с „равноправие“; Предложение на народния представител Георг Георгиев – в т. 3 след запетаята изречението добива следната редакция: „с което да гарантира премахването на проверките по всички граници на страната със страните – членки на Шенгенското пространство“. Въз основа на проведеното обсъждане в Комисията и направените предложения за изменение и допълнение в Проекта на декларация Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, 2 гласа „против“, без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на декларация относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, № 48-254-03-2, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 10 ноември 2022 г., с направените и подкрепени редакционни промени от Комисията.“ И сега, господин Председател, ако позволите ще изчета…
#78 · speech
Да, благодаря, госпожо Захариева.
#79 · speech
…текста на Декларацията с приетите в Комисията редакционни поправки. „Проект! ДЕКЛАРАЦИЯ относно присъединяването на Република България към Шенгенското пространство Народното събрание на Република България, - като изразява позицията, че Шенгенското пространство е едно от най-значимите достижения на европейската интеграция; - като отчита факта, че България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенгенското пространство още през 2011 г. и готовността ѝ е потвърждавана многократно от Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия и Европейския парламент; - като обръща внимание на заключенията на мисията експерти на държавите членки под координация на Европейската комисия тази година, която потвърди готовността на България да прилага успешно последните достижения на правото на Шенген; - като подчертава значението на присъединяването към Шенгенското пространство за българските граждани, за бизнеса и за околната среда, с незабавен ефект върху облекчаването на граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция и Румъния и улеснени транспортни връзки за целия Европейски съюз: 1. Декларира пълна подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на Европейския съюз за членството на България в Шенген до края на 2022 г. 2. Обръща се към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването на България към Шенгенското пространство, с което ще утвърдят принципите на равноправие и недискриминация в Европейския съюз. 3. Призовава Съвета на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на Република България, с което да гарантира премахването на проверките по всички граници на страната със страните – членки на Шенгенското пространство.“ Благодаря, господин Председател.
#80 · speech
Благодаря, госпожо Захариева. От името на вносителя. Господин Вигенин, заповядайте.
#81 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще представя кратко мотивите на вносителите за Декларацията на Четиридесет и осмото народно събрание. Шенгенското пространство е едно от най-значимите достижения на европейската интеграция, което позволява свободно движение на хора без граничен контрол по вътрешните междудържавни граници. България започна работа по присъединяването си още през 2008 г., а през 2011 г. бе призната готовността ѝ да прилага изцяло достиженията на правото на Шенген. По различни причини присъединяването на България и Румъния беше забавено до момента повече от 10 години. В този период готовността на България да се присъедини към Шенгенското пространство е потвърждавана многократно от различни европейски институции – Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент, като Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на България и Румъния на 18 октомври тази година. Много категорична е резолюцията в тази посока. Междувременно мисия от експерти на страни членки под координацията на Европейската комисия посети България в средата на октомври и заключенията ѝ са категорични – страната ни е готова за Шенген. Към момента България на практика изпълнява изцяло достиженията на правото на Шенген, с изключение на издаването на шенгенски визи, което е свързано с изискването за формално членство в Споразумението. От 2010 г. България е свързана и обменя информация в Шенгенската информационна система, като от 1 август 2018 г. се използва и последната функционалност на системата – сигналите за отказ за влизане на граждани на трети страни. Налице е отлично полицейско сътрудничество с партньорите. Независимо че все още не е пълноправен член на Шенген, България споделя отговорностите по обезпечаване нормалното функциониране на Шенгенското пространство и допринася солидарно за високото ниво на сигурност на европейските граждани. Налице са всички предпоставки България да стане част от Шенгенското пространство от началото на 2023 г. с единен акт, отнасящ се до всички граници – сухопътни, въздушни и морски, което би имало незабавен осезаем ефект по отношение на облекчаването на транспортните връзки за целия Европейски съюз и конкретно на преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове с Гърция и Румъния. По този въпрос има също висока обществена подкрепа, както и широко политическо съгласие, което следва да бъде потвърдено още веднъж от Четиридесет и осмото народно събрание. С това ще се дадат допълнителни аргументи в усилията на правителството да постигне положително решение на Съвета на Европейския съюз преди края на тази година. Ще добавя, че в момент, когато Европейският съюз има нужда от единство и от консолидация, присъединяването на България, както и Румъния, и Хърватия към Шенгенското пространство, би имало силен знак към всички европейски граждани. И финално, въпреки ситуацията, свързана с промените в Изборния кодекс, аз все пак призовавам колегите от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“ да влязат в залата и да подкрепят тази декларация, защото вярвам, че така, както го направиха и в Комисията по външна политика, трябва да можем да правим разлика върху важните национални цели, които са свързани с нашето участие в Европейския съюз, и вътрешнополитическите спорове, които може и да намерят позитивно решение, но пропускането на шанса да покажем солидна парламентарна подкрепа за тази декларация може да има висока цена по отношение на шанса на България да постигне позитивно решение преди края на годината. Благодаря.
#82 · speech
Благодаря, господин Вигенин. По отношение на редакционните поправки и изменение и допълнение на декларацията като вносител имате ли бележки, или приемате така направения текст.
#83 · speech
БСП за България
Само да добавя. Ние обсъдихме тези предложения в Комисията по външна политика, подкрепяме ги, те не променят, а уточняват смисъла на Декларацията. Така че приемаме текста, който беше представен от председателя на Комисията по външна политика. Благодаря.
#84 · speech
Благодаря, господин Вигенин. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. (Народният представител Ангел Георгиев иска думата.) Господин Георгиев, за изказване? Реагирайте, преди да съм закрил разискванията. Заповядайте.
#85 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, от ВЪЗРАЖДАНЕ сме против влизането в Шенген, защото въпреки неговата шумна реклама от евро-атлантическото мнозинство в парламента, което, държа да отбележа, че вчера на Комисията по външна политика беше представлявано от вносителите от БСП, ГЕРБ, „Демократична България“, ДПС и „Български възход“, тоест единствено ВЪЗРАЖДАНЕ не е част от това евро-атлантическо мнозинство. Ние сме против това България да влезе в Шенген, защото това по никакъв начин няма да допринесе за по-добър контрол на нашите граници и ще направи така, че може да пострадаме от много сериозна бежанска вълна – бежанци, които при влизането в България се регистрират тук и след това, ако бъдат засечени в друга европейска държава, например Германия, където те често се стремят към нея, подлежат на връщане обратно в България. Ние нямаме ресурса да изхраним собствените си пенсионери, държавата е в цялостна криза, стандартът на живот е крайно нисък, представете си какво би станало, когато трябва допълнително да се натоварим с издръжката на няколкостотин хиляди или дори милион бежанци, които трябва допълнително всички ние да издържаме – да им осигурим покрив над главите, храна и минимални условия за живот. Така че това по никакъв начин не е нещо положително за България, напротив, това е една тиктакаща бомба със закъснител. Поставихме го вчера като въпроси на Комисията по външна политика, получихме уверението съответно от ГЕРБ, че щели да се извинят, ако някой ден тази хипотеза, която ние поставяме, се реализира. Но без значение дали имаме такова извинение от ГЕРБ или която и да е друга евро-атлантическа формация, това няма да поправи щетата, която ще бъде нанесена върху България, както искам да припомня, по същия начин беше вдигнато ветото спрямо Македония и нито една евро-атлантическа формация до момента не се извини за щетата, която е нанесла спрямо България, и за това, че по този начин на практика спомогна българофобията в Македония да се утвърди и да се разпали още по-ожесточено. Така че ние не виждаме никакви съществени плюсове от това, че ще влезем в Шенгенското пространство, напротив, минусите са много повече и държа да отбележа, че тук имаше друг аргумент, че едва ли не сме щели да разтоварим охраната на границата Румъния – Гърция. Тази охрана и без това в момента е минимална, по никакъв начин няма да спомогне на това, дори още по-трудно ще бъде да охраняваме граница с Турция, пък и със Сърбия, и дори и със съседната така наречена Северна Македония, много по-трудно ще бъде за нас, и нашата охрана на границата в момента далеч не е адекватна, натискът спрямо България ще бъде много по-сериозен. Така че трябва да мислим много внимателно, държавно отговорно и държавно творчески, и да не следваме сляпо всяко нещо, което ни бива рекламирано от евро-атлантическото мнозинство в парламента. Благодаря.
#86 · speech
Благодаря, господин Георгиев. (Народният представител Ивелин Първанов иска думата.) За реплика ли сте? Има ли реплика към изказването? Не виждам. Заповядайте за изказване.
#87 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, достопочтени служители на народа! Тази декларация всъщност показва какво постигна България за 33 години, какъв е нейният рейтинг, отношението на останалите нации към нея. България през цялото това време, независимо от кого е управлявана, въпреки че върхушката е една и съща, макар и разпределена в различни отбори, облекли различни потници по цветове, както би казал един треньор, всъщност тя изпълняваше едно и също нещо – безпрекословно подчинение на чуждите интереси, безпрекословно. България безпрекословно влезе в НАТО, не проведе никакъв референдум, нямаше значение какво мисли народът, какво мислят пълноправните граждани, важно беше върхушката да се хареса на чуждите сили и тя се харесваше. България не проведе референдум, за да влезе в Европейския съюз. България не проведе референдум да има ли чужди бази на нейна територия. Собственият си суверенитет нашата върхушка не го отстоява в продължение на 33 години. Сега България пак, без да защитава своя интерес, в лицето на своята върхушка, смята да влезе и в еврозоната. Какво стана през всичкото това време? Без да ценим собственото си мнение, собствения си интерес, ние приучихме всички други, представящи се за наши партньори, за наши съюзници, да не ни ценят и ето какъв е резултатът от всички тези усилия. Оказа се, че за 33 години, в огромния си напредък при евроинтеграцията, България е неравноправен член, дискриминирана. Петнадесет години България чака да получи равни права като останалите нации. Никой няма да ѝ ги даде, защото вече са свикнали да получават нашето съглашателство без никакви усилия. И това, че говорите, че след време ние ще сме влезли в Клуба на богатите, прощавайте, но този, който сам се предлага и не цени собствената си чест и достойнство, няма как да влезе като пълноправен в Клуба на богатите. Той може да влезе там само като слуга и като лакей, като обслужващ персонал. Никога на нас няма да гледат като на равни и това го показваме точно днес с тази декларация, защото ние нищо не значим за тях. Проблемът тук не е ВЪЗРАЖДАНЕ – не трябва да убеждавате ВЪЗРАЖДАНЕ, трябва да убедите Вашите приятели на брега на Атлантическия океан, че имате равни права с тях, само че те вече са Ви поставили оценката. Те и Вас не ценят! Колкото и да предавате българския интерес, колкото и да предавате българската нация, Вие вече нямате стойност за Вашите партньори – каквито и услуги да сте готови да изпълните, да отваряте вратите, да носите ливреи, Вие не сте пълноправни в Клуба на богатите. В Клуба на богатите можете да бъдете само прислуга, но тази декларация показва, че дори и за прислуга не Ви искат. Обръщам се към цялата върхушка, която 33 години угнетяваше българския народ и го лиши от правото му на самостоятелен глас сред европейските нации.
#88 · speech
Има ли реплика? Заповядайте, господин Георгиев
#89 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Първанов, доста тежки думи казвате от тази трибуна, думи, които не кореспондират по никакъв начин с реалността. А тя е такава, че още през 2007 г., когато България се присъединява към Европейския съюз, тя се присъединява с всички последващи отговорности, ангажименти, но и права. Наше право като държава е да бъдем част от Шенгенското пространство и това по никакъв начин не ни поставя нито в унизителна, нито в подчинена позиция. Бих допълнил, че избирателите, симпатизантите на ВЪЗРАЖДАНЕ, също ще се ползват с привилегиите и правата, които Шенгенското пространство предоставя. Свободното движение на хора, стоки и капитали в рамките на Европейския съюз е изконно право на всеки европейски гражданин. Така че това ние да бъдем равноправни се възстановява именно с присъединяването ни към европейското пространство, но и към Шенген. Това да бъдем част от Шенген и да можем да пътуваме без ограничения, е инвестиция в достойнството на българските граждани, ако искате го разглеждайте и по този начин. Защото в момента Вие добре знаете, когато български гражданин стъпи на европейско летище, той застава в една буферна зона, в една транзитна зала и не му се позволява да премине и да се качи на следващия полет, ако той е за шенгенска държава, без да бъде третиран по начин, по който останалите държави – членки на Шенгенското пространство, са третирани. Така че, надявам се, Вие като човек патриот, човек, който милее за българското, не искате да виждате българи да са поставени в подобно положение. Именно поради тази причина и точките от Декларацията призовават за това – българското национално самочувствие да бъде възстановено по отношение присъединяване към Шенгенското пространство, защото ние като европейски граждани следва да се ползваме с всички привилегии, които ни предоставя това членство. Така че, моля Ви, опитвайте се и Вие от позицията, която защитавате, да уплътнявате с мисъл и съдържание нашето членство в Европейския съюз, вместо да се опитвате да ни лишавате от нещо, което така или иначе ни се полага. Благодаря Ви.
#90 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Друга реплика? Господин Георгиев – втора реплика.
#91 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Първанов, тук е много важно да подчертаем, че минималните ползи, които бяха изтъкнати от говорещия преди мен Георг Георгиев от ГЕРБ, са нищо в сравнение със сигурната щета, която ще бъде нанесена, а именно какво се случва. В момента всеки нелегален имигрант, който стъпи на територията на Европейския съюз, трябва да се регистрира в първата държава от Шенгенското пространство. Съответно после може да пътува из Европа, но бъде ли засечен от властите в някоя друга държава – Австрия, Германия, без значение коя, отново подлежи на връщане в държавата, в която се е регистрирал. Към момента той няма как да подлежи на връщане в България просто защото България не е част от Шенген. И това държим да стане много ясно, особено на групата на ГЕРБ, които пропускат тази наглед малка подробност, но всъщност изключително значима, поради която България може буквално да бъде залята, както казах преди това, от няколкостотин хиляди, защо не и милиони бежанци. Бъдем ли част от Шенгенското пространство, първата държава, в която всичките тези бежанци или, иначе казано, нелегални имигранти ще се регистрират, е България, и съответно ще подлежат на връщане точно в нашата родина. Това ще доведе дотам ние да трябва да търсим те къде да живеят, да трябва да им осигурим условия за живот, да трябва да заделим огромни средства в бюджета за тях. Видно е, че към момента България не се справя с изхранването, издържането на собствения си народ и българският народ няма нормални условия за живот, такива, каквито има в останалата част от Европейския съюз, какво говорим за след влизането в Шенген, тоест това е нещо, което е много опасно за нас. И не бива с лека ръка да казваме, че ето, щели сме да пътуваме по-лесно, да разтоварим няколко КПП-та на две граници с Румъния и с Гърция, а същевременно да бъдем залети от бежанска вълна. Така че много внимателно трябва да мислим. Тук от ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път алармираме за грандиозната опасност, която стои пред нас. Не бива с лека ръка просто защото мнозинството така било решило или защото така ни казват по телевизията, или защото така казват евро-атлантическата фракция, да позволяваме това, щом не е в интерес на българския народ. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, ще гласуваме против, без значение какво е мнението на останалите партии в нашия парламент и какво им е продиктувало някое друго посолство. Благодаря.
#92 · speech
Благодаря. Трета реплика? (Народният представител Георг Георгиев иска думата за лично обяснение.) Споменат ли бяхте поименно? Лично засегнат ли се чувствате? Заповядайте.
#93 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Възползвам се от процедурата на лично обяснение, за да разясня за втори път – вчера се опитах веднъж в Комисия, но втори път – на господин Георгиев. Това, което цитирате, не се касае до Шенгенското пространство, това касае Дъблинските регламенти, Споразумението за реадмисия, което беше направено. Влизането в територията на държава и ако от нейна територия се пренесе към друга нелегален мигрант, той се връща там, но това е по Дъблинския регламент. Това не е по Шенген. Шенгенското пространство няма такова изискване, няма такова условие. Така че, моля Ви, не заблуждавайте българските граждани. Те имат право да знаят истината. Бъркате двете понятия. Навлизането в Шенгенското пространство не третира въпроса и проблема, за който Вие говорите. Шенгенското пространство е просто една свободна зона, от която българите имат право да се възползват. Българите не са нито втора скорост, нито трета категория, нещо, за което и Вие като патриоти се борите. Така че, моля Ви, нека да изтъкнем фактите такива, каквито са – Шенген е само и единствено облагодетелстващ свободното пътуване и придвижване на българите. Не се касае, трети път го казвам, за това, което Вие говорите. Няма да ни върнат нелегални мигранти…
#94 · speech
Благодаря, господин Георгиев.
#95 · speech
…няма да ни залеят с нелегална миграция. Това са различни неща. Моля Ви, не ги бъркайте, не заблуждавайте хората.
#96 · speech
Трета реплика? Няма. За дуплика?
#97 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Бяха изтъкнати огромните предимства, които тепърва ще предстоят за българската нация, но аз искам да посоча нещо друго интересно, което и двамата господа Георгиеви засегнаха – емигрантския поток. Дори сега всеки емигрант, който дойде без документи от Близкия изток или от Африка и излъже, че е жертва на сирийския конфликт, без проблем стига до която и да е шенгенска страна, за разлика от българските граждани, които от 15 години са членове на Евросъюза, граждани на Евросъюза, но нямат това право. Може би бежанците от Африка и от Близкия изток имат повече права и това свободно движение да касае тях, но българите все още нямаме тези права и оценката не е наша, оценката е точно на Вашите западноевропейски партньори. Те считат, че българите не са удовлетворили стандарта, който удовлетворява един ужким бежанец от Близкия изток.
#98 · speech
Благодаря, господин Първанов. Други изказвания? Заповядайте, господин Костадинов.
#99 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, аз искам да направя едно допълнително отношение за това, което коментираме в момента, защото може би не стана достатъчно ясно. Ние гледаме на Шенгенското пространство и на Шенгенското споразумение изключително прагматично. Истината е, че към настоящия момент всички ние, българските граждани, на практика се ползваме с правата, които това пространство ни дава, защото в момента, в който влезем в него, съвсем спокойно се разхождаме из него без абсолютно никакъв проблем – преминаваме без граници, без граничен контрол, без митнически контрол и така нататък, и така нататък. Единственият проблем, който съществува пред нас в момента, са трите КПП-та на границата с Румъния и четирите КПП-та на границата с Гърция, нещо, което не бих казал, че е кой знае каква голяма болка за умиране. От друга страна обаче, има и основание доводът за това, че действително е унизително за нас, защото хем сме в Европейския съюз, хем ние заедно с румънците и хърватите не сме точно, както се казва, с всички останали държави от Европейския съюз на една нога поставени. Само че ако трябва да говорим конкретно и точно от гледна точка на българския национален интерес, трябва да кажем следното нещо: да, безспорно Дъблинският регламент е този, който регламентира начина, по който се урежда статутът на бежанците, или по-скоро нелегалните имигранти в Европейския съюз. Но да, същите тези нелегални имигранти много добре знаят каква е разликата между това да бъдат регистрирани в България, която не е в Шенген, и да бъдат регистрирани в която и да било друга шенгенска държава, която е вътре в Шенген. Точно поради тази причина България не е привлекателна за нелегалните имигранти. Точно поради тази причина, когато преминат през България, когато преминат през българо-турската граница, те по най-бързия начин искат да напуснат страната ни и да отидат в която и да било шенгенска държава. Точно поради тази причина и напливът срещу Гърция беше толкова голям, а не толкова срещу България, въпреки че и двете държави са в Европейския съюз. В момента, в който обаче България стане член на Шенгенското пространство, тази необходимост на нелегалните имигранти да преминават още две, три, четири държави след България по пътя си, за да влязат в първата шенгенска държава, без значение дали ще е Унгария, Австрия или Словения, идвайки от изток на запад, тази необходимост за тях отпада. И точно за това говореше господин Ангел Георгиев от ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че едната и другата страна са прави в изнасянето на своите аргументи, защото Дъблинският регламент е този, който урежда статута на бежанците, но Шенгенското пространство е това, което интересува бежанците. От тази гледна точка да кажа още веднъж – в момента, в който България влезе в Шенгенското пространство, нелегалните имигранти няма да си бият оттук насетне труда да пътуват до Централна Европа, просто се регистрират тук. След това те, разбира се, ще продължат на Запад, няма какво да се лъжем, България не ги привлича. Само че в момента, в който направят първата крачка накриво или леко престъпят закона някъде, а европейските държави спазват закона за разлика от нас, тези нелегални имигранти ще бъдат върнати в България. Това говореше господин Ангел Георгиев и затова алармираме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ. Иначе да, безспорно не е правилно това, че България е третирана по друг начин в Европейския съюз, но да кажем, че в тази ситуация ние трябваше досега да сме направили необходимото, за да въведем достатъчно, ако щете, адекватни политически контрамерки, защото същото нещо важи с казуса за визите за Съединените американски щати. България от години, от повече от две десетилетия, едностранно е премахнала визите за Съединените американски щати, но Съединените американски щати поддържат визовия режим за България. И сега, ако ние като държава имаме достатъчно самоуважение, вместо да се молим унизително да бъде премахнат този визов режим за нас, трябва да възстановим визовия режим за американците. Така правят уважаващите себе си държави. Само че ние не го правим, това имаше предвид в своето изказване преди малко господин Първанов, като говореше за това, че не бива да се молим. Ако претендираме за това, че България е равноправна държава в Европейския съюз, ние трябва да поставяме нашите искания със самочувствието на равноправен участник в един уж равноправен съюз, само че, както се вижда, май не е толкова равноправен и някои в този съюз са по-равноправни от другите. Благодаря.
#100 · speech
Благодаря. Реплика има ли? Не виждам. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, във връзка с предстоящото гласуване и на основание чл. 47, ал. 3 ще подложа на проверка кворума в залата, но преди това ще прочета едно съобщение. От 11,30 ч. в северното фоайе ще бъде представена здравната кампания „Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика“ и отбелязване 15 години от учредяването на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“ по инициатива на председателя на Комисията по здравеопазване. Уважаеми колеги, подлагам на проверка кворума в залата. Има кворум – благодарение на господин Стойнев. Подлагам на гласуване Декларацията относно присъединяване на Република България към Шенгенското пространство с направените в текста на Проекта на декларацията изменения и допълнения, приети от Комисията по външна политика и изчетени от трибуната от нейния председател. Гласували 124 народни представители: за 106, против 18, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – точка трета за днес. Вносител е Министерският съвет. (Шум и реплики.) Половин час почивка, колеги. (След почивката.)
#101 · speech
Уважаеми колеги, да продължим работа с обсъждане на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет. Моля да поканите министъра. Добър ден, господин Министър. Моля да бъде представен Докладът за първо гласуване на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Господин Гьоков, имате думата за представяне на Доклада.
#102 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, № 48-202-01-14, от 24 октомври 2022 г., внесен от Министерския съвет Комисията по труда, социалната и демографската политика проведе редовно заседание на 9 ноември 2022 г., на което обсъди цитирания Законопроект. В заседанието взеха участие от Министерството на труда и социалната политика: господин Лазар Лазаров – министър, и госпожа Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър, и експерти. Законопроектът беше представен от министър Лазар Лазаров. С предлаганите промени в Закона се цели създаване на необходимите нормативни условия за изпълнение на препоръките на Европейската комисия, както и недопускане на рискове във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост; съобразяване на политиката за социално подпомагане с общата европейска политика в областта на социалната закрила и оптимизиране на системата за социално подпомагане. За реализиране на предлаганите промени ще са необходими за периода до 2025 г. съответно: 37 млн. 740 хил. лв., заложени в бюджета за 2022 г.; за 2023 г. – 87 млн. и 800 хил. лв.; за 2024 г. – 126 млн. 440 хил. лв., и също толкова – 126 млн. 440 хил. лв., за 2025 г. Тези средства са предвидени с Постановление № 286 на Министерския съвет от 2022 г. за определяне на размера на линията на бедност за страната за 2023 г. и предложените разчети са изцяло съобразени с нея. Средствата се осигуряват от държавния бюджет. С предлаганите промени действащата нормативна уредба ще се приведе в съответствие със заложените общи европейски приоритети в областта на социалната закрила и борбата с бедността. Така България ще изпълни своя ангажимент като държава – членка на Европейския съюз, ще се изпълнят препоръките на Европейската комисия и условията за активиране на Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани със схемите за минимален доход, и ще се създадат необходимите условия за оптимизиране на системата за социално подпомагане както технологично, така и по отношение на постигането на по-висока ефективност – разширяване на обхвата на подпомаганите лица и семейства и увеличаване на размера на помощите. Предложените промени в Закона за социално подпомагане не са свързани с изпълнение на задължения на Република България за въвеждане в националното законодателство на правото на Европейския съюз. В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи изразиха разбирането, че предлаганите промени са добри и следва да бъдат подкрепени. След проведените разисквания с 15 гласа „за“, без „против“ и 2 „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, с № 48-202-01-14, от 24 октомври 2022 г., внесен от Министерския съвет.“
#103 · speech
Благодаря, господин Гьоков. Господин Министър, искате ли от името на вносителя да кажете нещо? Заповядайте.
#104 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Лазар Лазаров
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът изпълнява две цели. От една страна, той е в основата на стартиралата реформа в областта на минималните доходи. Това е първата законодателна стъпка, която ще позволи адекватна система на социално подпомагане, която да създаде три основни цели. От една страна, създаване на възможност за увеличаване на броя на подпомаганите лица, от друга страна, увеличаване на размера на получаваните помощи и не на последно място, създаване на ефективен механизъм за тяхната актуализация. Това са препоръки, които България е получавала от Европейската комисия в рамките на няколко поредни доклада и този законопроект адресира тези препоръки, като в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена и реформа в областта на минималните доходи, така че целта на този законопроект е такава. От една страна, отговор на предизвикателства, свързани с членството на България в Европейския съюз, от друга страна, с поети ангажименти в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Най-важното е, че в крайна сметка онова, което ще е резултат, е по-висока степен на социална закрила на лицата, които имат необходимост от подкрепа. Законопроектът съдържа и поредица от разпоредби, които в резултат на неговото прилагане са доказали, че имат необходимост от усъвършенстване. Онова, което е по-важно, е свързано с намаляване на административните изисквания във връзка и по повод производството по отпускане на социални помощи. Предстои след евентуална подкрепа да бъдат развити в законодателството по неговото прилагане, така че лицата да получават по-бързо, като процесът от анкетиране до отпускане на помощите да бъде съкратен. Законопроектът е обсъден на всички възможни форуми за диалог. Обсъден е и от Националния съвет за тристранно сътрудничество и е получил своята подкрепа. Така че апелирам към Вас да подкрепите Законопроекта. Благодаря.
#105 · speech
Благодаря, господин Министър. Господин Иванов, за декларация.
#106 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, бих искал да направя съгласувано изявление от името на двете парламентарни групи на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“.
#107 · speech
БСП за България, от място
Вие направихте вече.
#108 · speech
ДБ
Чуйте. Благодаря! Това Народно събрание започна с клетви за диалог и за изграждане на доверие и изглеждаше, че това е сериозно намерение. Изглеждаше, че това почива на осъзнаване на това до какви нива е достигнало разделението и противопоставянето в нашето общество и политическият блокаж, до който сме се докарали. Истината е, че всяка една от парламентарните групи направи своите усилия да даде принос за това да се установи някаква крехка атмосфера на диалогичност в този парламент. Това е факт! Ние успяхме да прокараме решения – важни, стратегически решения, въпреки че не можеше и не се очертаваше възможност да се формира правителство, но започна да хваща някакъв корен усещането, че може да се говори и че има смисъл да се говори, и че говоренето произвежда действия. Защото диалогът не е просто въпрос на имитации на действия, въпросът е накрая да има резултат. За огромно съжаление, процесът на разглеждане на измененията в Изборния кодекс така, както беше конструиран, постави под съмнение и е напът да счупи този процес от наша гледна точка – на „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Вчера, в нарушение на Правилника, не просто беше върната възможността алтернативно да се използват хартиени бюлетини, а беше направен един доста голям пакет от изменения в Кодекса, който може да бъде характеризиран като доста амбициозна реформа на изборния процес. Това се случи без диалог! Това се случи без необходимото обсъждане на всички аспекти, които бяха приети вчера на Правна комисия – някои от тях очевидно излизащи извън предмета на първоначалния законопроект, очевидно отменящи неща, които се обсъждат в българското общество от много време, и сега в рамките на едно среднощно заседание със силата на едно мнозинство, което отказва да дебатира – с ритник буквално, бяха премахнати, като например район „Чужбина“. Може да има всякакви критики, въпросителни около идеята за район „Чужбина“, но район „Чужбина“ е нещо, което в българското общество се обсъжда от много години. То не може да бъде изхвърлено през прозореца за една нощ! Просто не се прави така! И след което да се казва, че сме за диалог и ще имаме диалог. Просто не се прави така! Искам наистина съвсем с уважение към всички аргументи по всички отделни текстове и предложения, които бяха направени, защото за всяко нещо има някакви аргументи или някакви съображения и аз мисля, че те трябва да се чуят и внимателно да се слушат, но искам да Ви обърна внимание на това, че ние наистина се намираме на кръстопът относно това дали наистина ще можем да установим някаква атмосфера на диалог, или просто ще се състави поредното мнозинство, което ще си прокарва каквото то си реши, както сме го виждали многократно досега. (Реплики от „БСП за България“.) Вижте, оръжието за Украйна беше дискутирано многократно – понеже от залата ми подвиквате, и не е имало никакъв отказ да се дискутира. Стигнахме до точка, в която има съгласие, и бяха приети с огромно мнозинство – огромно мнозинство, което излиза от всякакви други политически разделителни линии. Нито е имало някакви прибързани процедури, нито нищо в това решение, което ми давате като пример. И също така нека да правим разлика между изборното законодателство и изборния процес, които са дългосрочна основа изобщо за това как функционира българската държавност, и едно все пак частно решение по един конкретен въпрос. (Реплики от „БСП за България“.) Ако позволите – да не влизаме в размяна на реплики и да довърша това, което бих искал да Ви кажа. Намираме се на кръстопът: накъде продължаваме? Ще има ли диалог наистина – смислен и съдържателен, или просто ще има поредното мнозинство, което ще налага каквото си реши? Последваха след тази безумна нощ, наистина безумна нощ – последваха призиви и от страна на господин Карадайъ, и от страна на господин Борисов, за диалог. Сами разбирате, че при положение че този наистина изненадващо голям обем от промени е докаран до процедурна точка, в която той е до голяма степен необратим – диалогът няма кой знае какъв смисъл и призивите на този етап изглеждат като призиви ние да станем смокиново листо, зад което Вие да направите това, което така или иначе сте решили. Ние няма как да участваме в такъв диалог. Ние искаме диалог и смятаме, че наистина по това как ще изглежда изборната система в България трябва да се проведе сериозен разговор. Този сериозен разговор трябва да се проведе, без да се фетишизира нито хартията, нито конкретен вид машини. Дайте да обсъдим всички аспекти, както се правят големи реформи – внимателно да се обсъди, да се чуят всички гледни точки и накрая, който си влезе в мнозинство, да си поеме отговорността, но да е имало обсъждане. От тази гледна точка ние заявяваме, че сме готови да участваме в такъв разговор – публично, с участието на всички, с чуване на всички аргументи, с обсъждане на всички алтернативи. Но за да може това нещо да има някакъв смисъл и да се случи, призоваваме госпожа Нинова и групата народни представители от БСП, които са вносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който тази нощ беше разгледан на второ четене в Правната комисия, да оттеглят внесения от тях законопроект, като внесат по реда на чл. 82 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение за решение на Народното събрание в този смисъл – за оттегляне на Законопроекта, което да се разгледа и гласува още утре в пленарната зала. Напомням, че в чл. 82 изрично се допуска възможността с решение на Народното събрание вносителите да оттеглят законопроект, приет вече на първо четене. Ние съответно, понеже сме другите вносители на Законопроекта, който е разглеждан на първо четене, от „Демократична България“ заявяваме, че също сме готови да оттеглим нашия законопроект и да започнем диалог на чисто – да започнем диалог, който наистина да обсъди всички аспекти. (Реплики на народния представител Георги Свиленски.) Това не е сериозно. Това е абсолютно несериозно. Ние Ви призоваваме… Ако искате да разговаряме за Изборния кодекс и да има диалог, сме готови. Ако искате да си намерите повод да участвате в мнозинство на реванша, Ваше право! Благодаря Ви за вниманието. (Реплики от „БСП за България“.)
#109 · speech
Благодаря Ви. Господин Гьоков, искахте процедура – заповядайте.
#110 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Вицепремиер! Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск на госпожа Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика.
#111 · speech
Благодаря. Моля, режим на гласуване за допуск. Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме с разискванията. Има ли желаещи за изказване? Госпожо Желязкова, като дама имате предимство.
#112 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Вицепремиер! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС смята, че промените в Закона за социално подпомагане кореспондират в голяма степен с текстовете и препоръките от Европейската комисия към България, свързани с повишаването на ефективността на социалното подпомагане за хората, изпаднали в трудно състояние. В контекста на това смятам за правилно да се промени базата за определяне на социалните помощи, като се премахва величината гарантиран минимален доход, който не е обвързан с конкретни икономически показатели, а се определя от Министерския съвет и да се стъпи на основна база линия на бедността. В момента гарантираният минимален доход е 75 лв., а линията на бедността за 2023 г. се очаква да бъде 504 лв. Обвързването на социалното подпомагане с линията на бедност ще увеличи както обхвата на подпомагането, така и размера на помощите. Така ще се гарантира, че много по-голям брой нуждаещи се деца, възрастни хора, хора с увреждания, безработни и техните семейства ще могат да получат подкрепа от държавата. Същевременно се ограничава и възможността от социално изключване на посочените групи лица. Политиката за промяна на величината за определяне на социалното подпомагане и социалните помощи трябва винаги да бъде в посока и да цели ползвателите да се реализират на пазара на труда, за да могат да се образоват и да бъдат квалифицирани, за да може да се минимизира ефектът от това да се създава поведенчески модел, който живее изцяло и само на помощи и на подпомагане. Относно промените в § 5, т. 1, както изразих и на комисия, промяната в чл. 12б, която касае санкциите на лице, получило месечна социална помощ, което откаже да участва в програмите за заетост, в момента е една година. Предложението в Законопроекта е да се промени на 6 месеца. Тук е необходимо много внимателно да се прецизира и да се направи връзка със Закона за насърчаване на заетостта и с Правилника за прилагането му, където е казано, че лице, отказало да участва в програма за заетост, няма право да има регистрация в бюрото по труда в период от 6 месеца, а наличието на регистрация в дирекция „Бюро по труда“ за най-малко 6 месеца преди подаване на заявлението за месечна социална помощ съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е едно от условията за достъп до такава помощ. Тоест определените промени наистина трябва да бъдат внимателно огледани, за да има ефект и върху стимула на лицата да бъдат реализирани качествено и адекватно на пазара на труда. Приветствам и оптимизирането на текстовете в § 5, т. 2. Накрая, в заключение, искам да кажа, че считаме, че е много важно да се обмисли едно обединяване на законодателството в сферата на социалните помощи, услуги и трудова заетост. По този начин ще се гарантира една целенасочена политика, която ще цели да намали броя лица, зависещи от социални помощи. Системата за социалното подпомагане е достатъчно гъвкава и при наличие на финансови възможности в моменти като този, в който се намира нашата страна – криза във всеки един сектор, екипът на Министерството на труда и социалната политика има възможност да предприеме и допълнителни действия, за да компенсира хората, изпаднали в трудно положение и имащи най-ниски доходи поради нарастване цените на енергоизточниците и увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост. Нашата основна роля е да работим в насока повишаване благосъстоянието на населението чрез адекватни и навременни решения. По този начин по естествен път ще намалим броя на лицата, които преживяват от социални помощи. Мисля, че това е една кауза, по която можем всички да се обединим. Благодаря Ви.
#113 · speech
Благодаря, госпожо Желязкова. Реплики? Не виждам. Заповядайте за изказване.
#114 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър на труда и социалната политика, госпожи и господа народни представители! В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерския съвет, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ виждаме някои добри и положителни тенденции. Замяната на текстове, чрез които се изменя базата, на която се начисляват видовете социални помощи, е подход, който е справедлив от социална гледна точка. Защото съществуват български граждани, които не получават социални помощи по ред причини, но нямат и никакви доходи. А това означава, че ние сме длъжни, нашата държава е длъжна на тези граждани да гарантира минимален доход. В § 5 позитивен подход е намаляването на санкциониращите срокове при определени действия на физическите лица, като например отказа от участие в програми за заетост. Разширяването на кръга, за които включването на програми за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане може да се възприеме като облекчаване на условията за родители, които отглеждат сами децата си, като лица, които полагат грижи за дете до 3-годишна възраст по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и за осиновители. Същевременно ние изразяваме много съществени опасения относно текстовете, в които се говори за използването на личните данни. Включването на законова възможност на политическото лице – министър на труда и социалната политика, и други, упълномощени от него лица, да имат достъп до лични данни на уязвими граждани, включени в социално подпомагане, представлява едно немотивирано разширение на пълномощията на министъра на труда и социалната политика. Не става ясно какви и кои са тези лица, които министърът ще упълномощи. Същевременно не става ясно и какви данни ще се събират. Не е изяснено какви мерки за сигурност ще се приложат за защита на тези данни, а ние имаме горчив опит от течовете на НАП от хакерски атаки, затова сме особено скептични във връзка с режима на ползване на лични данни, а те трябва да бъдат изключително внимателни. Друга притеснителна подробност за нас е вземането на социални помощи, ако лицето живее единствено с тези средства. Това за нас е абсолютно нехуманно. Налице са случаи на запори заради елементарни причини – грешки на обмен на данни между дирекциите на социалното подпомагане и Министерството на образованието и науката например. Затова парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържи на предстоящото гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Благодаря.
#115 · speech
Благодаря Ви, господин Папов. Реплики? Не виждам. Господин Али, заповядайте за изказване.
#116 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи предложения на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, тъй като той е едно от задължителните условия на Европейската комисия за стартиране на Плана за възстановяване и устойчивост. Той е подготвен на база на специфичните препоръки на Европейската комисия, акцентиращи върху подобряване обхвата и адекватността на системите за минимални доходи. Уважаеми колеги, към сега действащата нормативна уредба в България социалното подпомагане е базирано на гарантирания минимален доход, който от години, господин Министър, е 75 лв. и не е променян. С този законопроект се предлага социалните плащания като цяло и социалните помощи да се определят на база прага на бедност, който се определя в нашата страна с постановление на Министерския съвет, а от 1 януари 2023 г. се очаква, тъй като има и постановление на Министерския съвет, прагът на бедност в България да бъде 504 лв. Това обстоятелство е по-благоприятно за българските граждани, затова ние от парламентарната група на ДПС на първо четене ще подкрепим предложения законопроект на Министерския съвет. Другата важна промяна е свързана с предоставяне право на дирекции „Социално подпомагане“ да имат безплатен достъп до информация, предоставена от първичните администратори на данни, които се осигуряват чрез споразумение между Агенция „Социално подпомагане“, ГРАО, Агенцията по вписванията, Агенцията по заетостта, Министерството на образованието и науката, НОИ, НАП и от други държавни и общински органи, както и физически и юридически лица. Тук парламентарната група на „Движение за права и свободи“ си запазваме правото да внесем предложения между първо и второ четене на Законопроекта – тази информация да бъде единствено и само от професионалната компетентност и функционални характеристики на дейността на Агенция „Социално подпомагане“. Ние от „Движение за права и свободи“ считаме, че чрез предлаганите промени действащата нормативна уредба ще се приведе в съответствие със заложените общоевропейски приоритети в областта на социалната закрила и борбата с бедността. Така България ще изпълни своя ангажимент като държава – членка на Европейския съюз, създавайки необходимите условия за оптимизиране на системата за социалното подпомагане както технологично, така и по отношение на постигането на по-висока ефективност, разширяване обхвата на подпомаганите лица и семейства и увеличаване размера на помощите. Благодаря.
#117 · speech
Благодаря Ви, господин Али. Има ли реплики? Не виждам. Колеги, има ли други изказвания? Господин Петров, заповядайте.
#118 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Разбира се, не за първи път ни се предлагат законопроекти, в случая от страна на Министерския съвет, че целта е по-широко и по-мащабно социално подпомагане, а всъщност прозират едни тесни икономически интереси. За какво иде реч? Ако погледнете така внесения Законопроект от Министерския съвет, ще видите, че в чл. 29, ал. 2 от Закона се създава нова точка 9, а именно социалното подпомагане, което ще се извършва чрез съответен фонд, който си има Управителен съвет, и сега вече на този управителен съвет ще му създадем за първи път възможност да сключва договори с външни изпълнители. Подобно право се създава и в чл. 29а, ал. 2. Това, дами и господа народни представители, е основната цел този законопроект да бъде внесен, а не увеличение и по-мащабно социално подпомагане. Главната цел на Министерския съвет е да се създаде възможност да се сключват вече договори с външни изпълнители и подизпълнители и Вие знаете как се наричат в практиката – наши фирми, които да усвояват средства. Самият факт, че тази възможност се създава за първи път в Закона, би следвало да Ви светне червената лампа, че най-вероятно целта, която се преследва, не е точно обявената и не е точно желанието да се подпомогнат социално българските граждани, особено когато и преди малко от преждеговорившите бе изразена тезата, че приемането на този закон е необходимо, за да се получат средства от Фонда за възстановяване, развитие и устойчивост. Да, те ще се получат и вече знаете къде ще отидат – в сключените договори с външни изпълнители. Така че, дами и господа народни представители, много добре се замислете дали да подкрепите този законопроект. Ако евентуално същият бъде подкрепен и бъде приет на първо гласуване, то със сигурност ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще внесем промени, които, ако не премахнат тази възможност за сключване на безгранични договори без съответните условия и параметри, поне да редуцират тази възможност до изключително долни и ниски граници, защото не е редно държавата да бъде използвана просто като един посредник за едни пари, които да дойдат от Европа и да отидат в едни конкретни външни изпълнители – ненаименувани към настоящия момент, но очевидно известни в обществото. Ние не трябва да допускаме като народни представители това да се случва дори когато бъде поднасяно под формата на законопроекти, внасяни от служебното правителство, и затова Ви моля в този вариант Законопроектът да не бъде подкрепен. Благодаря Ви.
#119 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплика? Не виждам. Други колеги за изказване? Заповядайте, господин Гьоков.
#120 · speech
БСП за България
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър и госпожо Пачеджиева! Аз излизам на трибуната съвсем накратко да подкрепя Законопроекта. Аз се радвам, че ние ще приемем този законопроект, той беше подготвен още от предното правителство. Не знам за тези користни подбуди, които подозират колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че има в Законопроекта. Аз не съм мислил по този въпрос какво се отваря за първи път като възможности и какво не, защото това не е била идеята на Законопроекта, както се опитвате да го представите. Нещата стоят по по-различен начин. В България социалното подпомагане е малко хаотично в момента, за мое съжаление, защото ние подпомагаме много големи групи хора с много малка подкрепа. Този законопроект на служебното правителство, който внася Министерският съвет, се работи от доста време, още от предходното правителство, а сега е финализиран. Между другото, той беше финализиран и в предния парламент – Четиридесет и седмото народно събрание, и беше внесен в Деловодството на Народното събрание, но не стигна до разглеждане дори от Комисията по труда и социалната политика, което за мен беше странно, но е факт. Сега, когато този законопроект вече е в залата на първо гласуване, аз смятам, че трябва да го подкрепим, защото той внася някакъв ред в социалното подпомагане и създава възможност като условие за стартиране на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост за реформиране на социалната система. Видяхте милионите, които са предвидени до 2025 г., да се похарчат в тази посока. С тях ще се правят много неща, включително в Националния план за възстановяване и устойчивост има 12 милиарда и нещо, а около 1 млрд. и 200 млн. лв. са за социална политика и тези пари ще доведат до подобряване на социалната политика в България. Сега изразявам задоволство от това, че този законопроект е вече факт и е в Народното събрание – не заради това, че той е бил едно от условията на Европейската комисия за стартиране на Националния план за възстановяване и устойчивост особено в социалната му сфера, а за това, че българите, които наистина се нуждаят от помощ, не говоря за подпомагане на такива, пак казвам, големи групи, а на българите, които се нуждаят наистина от помощ, като помощта ще достигне до тях и тази помощ ще бъде адекватна и съобразена с други дадености, като линията на бедност. За разлика от това, което беше до момента – гарантираният минимален доход, който създаваше ниски социални подкрепи и генерираше все по-голяма бедност, но целта на подпомагането е да изважда хората от бедност, а не да задълбочава тяхната бедност. Това е едно от основните достойнства на този законопроект. Аз мисля, че трябва да го подкрепим всички. Мисля, че ще бъде консенсусно, но за мое съжаление, ще има разлики, но затова сме народни представители – да представляваме интересите на различни групи хора и да имаме различни виждания по различните законопроекти. Силно се надявам, че ще се формира мнозинство, което да приеме този законопроект и да стане факт на първо гласуване, а между първо и второ гласуване всеки да си направи предложенията, с които смята, че ще усъвършенства този законопроект. Благодаря Ви.
#121 · speech
Благодаря, господин Гьоков. Други изказвания има ли? Няма. Реплика – господин Петров.
#122 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Гьоков, напълно съм наясно, че Вие като бивш социален министър може би сте запознат с текста на този законопроект и не мога да се съглася с Вас, че разходването на държавни средства чрез външни изпълнители не е основната цел. Да, наистина привидната цел на този законопроект е описана в неговото начало, а именно в чл. 4 и в чл. 6 – да се създаде възможност социалните служби да използват данните, и като цяло администрацията на ГРАО при осъществяване на своята дейност. Та, зад тази очевидно сериозна законодателна промяна и сериозна законодателна нужда, развята на първите две страници в Законопроекта, реално прозира след това създаването на такава възможност, а именно сключването на договори от страна на Управителния съвет на Фонда за социално подпомагане, който ще разходва тези сериозни средства, с външни изпълнители за обезпечаване на дейността на Фонда и при необходимост, който ще решава еднолично кой е министър на труда и социалната политика чрез Управителния съвет на Фонда. Именно това е основната цел на този законопроект, така че не мога да се съглася с Вас, че основната цел е първоначално обявената, а именно в чл. 4 и чл. 6 да се създаде възможност за ползване на гражданските регистри, регистрите за гражданско състояние от страна на ГРАО. Благодаря Ви.
#123 · speech
За реплика ли? Заповядайте.
#124 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз се обръщам към Вас, защото Вие не обяснихте достатъчно добре каква е целта на този законопроект. Целта на този законопроект е да започнем да даваме социални помощи, които се определят не на базата на гарантирания минимален доход от 75 лв., а които ще се дават оттук нататък на базата на линията на бедност, която ще бъде 504 лв. Това е в чл. 12, ал. 3 – той се изменя и това е основният законопроект, а благодарение на този текст с 22% ще нараснат социалните плащания следващата година. А това, което се визира до момента за Фонд „Социална закрила“, нека да кажем ясно, че Фонд „Социална закрила“ разполага единствено и само с 6 млн. лв. годишен бюджет. Този фонд и в момента има право да сключва договори с външни изпълнители и граждански договори, като той това прави през последните години, така че тук става въпрос за редакционни бележки и в никакъв случай не е за изместването на акцента на този законопроект. Така че, господин Гьоков, трябваше да обясните тези неща от трибуната и затова се обръщам към Вас. Благодаря Ви.
#125 · speech
Благодаря, госпожо Сачева. Господин Гьоков, заповядайте.
#126 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Сачева, уважаеми господин Петров, уважаеми народни представители! Госпожо Сачева, благодаря Ви. Аз мисля, че успях да обясня това, което казвате, но ако трябва, да го повторим. Сега в момента гарантираният минимален доход, върху който се базират и се основават всички социални плащания и социална помощ, е 75 лв. и той е 75 лв. от дълги години. Няма да коментирам поради какви причини не е променян и сигурно си има такива причини. През тези години имаше натиск от Европейската комисия за по-адекватна подкрепа на българите, които се нуждаят от социална подкрепа. Ето, сега дойде моментът да направим тази подкрепа и тя да стане базирана на линията на бедност – 504 лв., само че е странно защо – господин Лазаров сигурно ще обясни, линията на бедност от 504 лв. ще влезе в сила от 1 юни 2023 г., като българите сега се нуждаят от сериозна подкрепа – особено преди зимата. Да напомня още веднъж на народните представители каква е основната цел. Това е основната цел, господин Петров, а всичко друго, което казвате, може да го подозирате. Аз няма как да Ви накарам да се съгласите по никакъв начин с мен, а просто Ви казвам какви са идеите на този законопроект. Това е истинската идея. Иначе другото, за което казвате Вие, БСП винаги е била за това да има повече държава във всички дейности, включително и в социалните дейности. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз казвам, че БСП е за повече държавност във връзка с това, което казвате, че ще се отдават на частни фирми, на фондации с решение на министър, но това, между другото, го има от доста време в Закона за социалните услуги и така нататък. Въпросът е, за да не се създават тези аномалии, за които говорите Вие, ако можем да ги наречем аномалии или изкривяване, за което подозирате, когато гласуват хората, за да избират тези хора, които няма да допуснат министър-председател или министър на труда и социалната политика да стане човек, който би се възползвал от това. Иначе нормалната европейска практика това е, както е модерно да се казва, за аутсорсване на услуги. Въпросът е ние да направим така, че това аутсорсване да бъде в рамките на нормалното и да не звучи на българския народ като отклоняване на средства или като кражби. Това е отговорът ми на Вашите въпроси. Благодаря Ви.
#127 · speech
Благодаря, господин Гьоков. Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преди да пристъпим към гласуване, господин Вицепремиер, заповядайте.
#128 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Лазар Лазаров
Благодаря Ви, господин Председател. Само няколко уточнения, които са свързани със Закона. Границата на бедност – официалната линия на бедност, е приета от Министерския съвет въз основа на методика, която е съобразена изцяло с действащите принципи и правила в Европейския съюз и европейското изследване за доходите на домакинствата. В този смисъл в следващата година тя ще се повиши с 22 на сто в сравнение с границата на бедността, която имаме сега. Приет е нормативният акт и той има незабавно действие от 1 януари 2023 г. Също така автоматично от 1 януари 2023 г. ще влезе и нов вид повишена подкрепа за хората с увреждания по Закона за хората с увреждания, защото там помощите и подкрепата са обвързани с официалната линия на бедност. Що се отнася до Закона за социалното подпомагане. От миналата година бяха предприети действия, в които, независимо че гарантираният минимален доход не беше променен и е 75 лв., се приеха корекционни коефициенти, които на практика обвързаха достъпа до социални помощи с процент от сегашната линия на бедност за тази година, която е 413 лв. С други думи, предприети са предварителни действия за изпълнение и на препоръки, и на подобряване на системата на социалното подпомагане. Следващата година, ако бъде подкрепен Законопроектът, предстои обвързването на границите на достъп и границите за получаване на помощи с 25 на сто от линията на бедността, което означава 68% нарастване на границата, въз основа на която ще се определя достъпът до социални помощи. Това ще резултира в почти 100 хил. души, които ще бъдат подкрепени със социални помощи. В по-следващата година – 2024 г., се предвижда тази обвръзка да достигне 30% от линията на бедност и повече от 115 хил. души да бъдат подкрепени. Така че границата на бедността влиза от 1 януари 2023 г. и цялата социална система – там, където има автоматични обвръзки, продължава да функционира. По отношение на достъпа за лични данни. Ами, разбира се, че законодателството описва така органа, който е отговорен. Органът на изпълнителната власт, който е отговорен за провеждането и изпълнението на политиката за социална помощ и подпомагане, е министърът, който и да е той, министърът на труда и социалната политика. Ако ние искаме да запазим предоставянето на различни видове документи, които са основание за отпускане на помощи, защото тези помощи не се отпускат само в зависимост от доходите, които имат лицата, те се отпускат и поради други обстоятелства – семейно положение, имоти, доходи, наеми и така нататък.
#129 · speech
Моля да се ориентирате към приключване, господин Министър. Благодаря.
#130 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Лазар Лазаров
Така че, ако ние искаме да запазим хартиения документооборот, няма никакъв проблем да няма осигурен достъп до служебно начало и събиране на документи по служебен път. Разбира се, ще има, и сега в Законопроекта е описана гаранция, че това ще се случва по правила, които ще бъдат прозрачни, ще бъде приета от Министерския съвет съответна наредба и в рамките на тази наредба ще бъде определен редът и условията.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Министър.
#132 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Лазар Лазаров
Законопроектът е съгласуван... Само да кажа, извинявайте. Беше казано, че Фондът „Социална закрила“ е част от нерегламентирани практики. Очевидно не улучихте фонда. Фондът има 10 души персонал и той оказва подкрепа на общините и доставчиците на социални услуги за реновиране на своята база и за подобряване на условията в него.
#133 · speech
Благодаря, господин Министър.
#134 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Лазар Лазаров
Това са аргументи, които са от проверките. Забележете кое се променя – граждански договори. Така че не е релевантно.
#135 · speech
Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане, № 48-202-01-14, внесен от Министерския съвет. Моля, режим на гласуване. Гласували 129 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 23. Предложението е прието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА. Внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г., № 48-202-01-1. Кой ще представи Доклада? Господин Гьоков, за Доклада на водещата Комисия, заповядайте.
#136 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по труда, социалната и демографската политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 48-202-01-1, от 24 октомври 2022 г., внесен от Министерския съвет Комисията по труда, социалната и демографската политика проведе редовно заседание на 9 ноември 2022 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието взеха участие от Министерството на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров – министър, Надя Клисурска-Жекова – заместник-министър, и експерти. Законопроектът на Министерския съвет беше представен от министър Лазар Лазаров. Основният мотив е необходимостта от прецизиране на нормативната уредба, гарантираща правото на месечни семейни помощи за деца с един или двама починали родители. Промените са свързани с ясното и изрично регламентиране, че облекченият режим за отпускане на месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 от Закона за семейните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование и месечни помощи за отглеждане на дете до една година е приложим за децата и от двете възможни групи. За още по-голяма яснота се използва формулировката на сегашния чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца, а именно: „деца без право на наследствена пенсия от починал родител“. Отчетена е и хипотезата, в която децата имат право на наследствена пенсия от починал родител. В Допълнителните разпоредби на Закона за семейните помощи за деца се предлага включването и на дефиниции за двете групи деца в зависимост от това дали имат право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Чрез предлаганите промени ще се унифицира приложението на Закона за семейните помощи за деца по отношение на тази група уязвими деца. Безспорно по-големите трудности при отглеждането на деца с починали родители са породени от обективни обстоятелства. Поради това помощите за тези деца ще продължат да се предоставят в облекчен режим без доходен тест. Предлаганата законодателна промяна ще допринесе не само за по-ясната уредба за подкрепата на децата с починали родители, но и за по-доброто систематизиране на тази подкрепа в Закона. По този начин ще се предотврати различното тълкуване и прилагане на нормативните разпоредби. В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи изразиха разбирането, че предлаганите промени са добри и следва да бъдат подкрепени. Народният представител от ГЕРБ-СДС госпожа Жекова анонсира, че ще внесат предложение между първо и второ четене. Предложението е в защита на самотните осиновители – да получават детски месечни добавки за деца до 18 години или 20 години, ако учат, без да се взема предвид техният доход. Става въпрос за чл. 7 – една нова ал. 3, в която ще се посочи, че при условията на ал. 1 месечната помощ за деца се предоставя на осиновители, които отглеждат сами децата си, независимо от дохода на семейството. След проведените разисквания с 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 48-202-01-1, от 24 октомври 2022 г., внесен от Министерския съвет.“ Благодаря.
#137 · speech
Благодаря, господин Гьоков. Господин Вицепремиер, благодаря. Откривам дебатите. Госпожо Жекова, заповядайте за изказване.
#138 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер! От парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца. Аз ще се опитам да внеса малко яснота по предложените промени. Предложенията в Законопроекта целят да се гарантира правото на месечни помощи за деца с един или двама починали родители и да се предотврати различното тълкуване по прилагането на текстовете, свързани с отпускането на месечните помощи за тях. В Допълнителните разпоредби на Закона се добавят две нови дефиниции: „за дете с право на наследствена пенсия от починал родител“ и „дете без право на наследствена пенсия от починал родител“. Тези формулировки дават по-голяма яснота по прилагането на разпоредбите, които касаят отпускането на месечните помощи за дете до завършване на средно образование и също така месечните помощи за отглеждане на дете до една година. Основната промяна е свързана с отпадане от Допълнителните разпоредби на Закона на понятието „дете с един жив родител“, което по сега действащата редакция на Закона за социалните помощи за деца е ненавършило пълнолетие дете, както и навършилото пълнолетие дете, ако продължава да учи, до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, на което единият от родителите/осиновителите е починал и което се отглежда от другия родител/осиновител, в случай че не е сключил граждански брак. Тоест, ако родителят или осиновителят сключи граждански брак, по силата на сега действащите разпоредби той формира ново семейство и месечните помощи за дете до завършване на средно образование се отпускат по общия ред, като се вземат предвид доходите на семейството. С отпадането на тази дефиниция се предоставя възможност децата с един или двама починали родители да продължат да получават детски добавки, без да се вземат предвид доходите на семейството. Именно в тази връзка се отменя ал. 9 на чл. 7 и се добавя нова ал. 11 към чл. 8е, чрез която се предоставя възможност на родителите и настойниците/попечителите на деца със или без наследствена пенсия от починал родител да могат да получават детски добавки независимо от доходите на семейството. С предложените промени се уеднаквява приложението на Закона за социалните помощи за деца спрямо децата с един или двама починали родители. Детски добавки имат право да получават и настойниците и попечителите, които отглеждат дете. Сега действащата нормативна разпоредба на основание чл. 7, ал. 19 не може да се тълкува еднозначно, което предполага и различно прилагане. Смисълът на разпоредбата е, че право на детски добавки имат настойниците или попечителите на детето, без да се прилага доходен критерий. Това е регламентирано в чл. 22, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, но е необходимо да има изрична разпоредба в Закона. Алинея 11 се поставя към съотносимото място в Закона, което касае отпускането на месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител. Втората съществена промяна е в месечните помощи за отглеждане на дете до една година на основание чл. 8. В ал. 9 отпада понятието един жив родител, като смисълът, който се влага, е същият, който цитирах преди малко, и се отнася за чл. 7. Тоест отново право на месечна помощ имат родители, осиновители, настойници, попечители, които отглеждат дете с един или двама починали родители, без да се взема предвид доходът на семейството. Уважаеми колеги, предложеният законопроект е с основен мотив да урегулира предоставянето на месечни помощи за една уязвима група деца, а именно децата с един или двама починали родители. Същевременно обаче има още една група деца, която остава извън обхвата на облекчен режим на предоставяне на тези помощи без доходен тест, която също заслужава нашето внимание и подкрепа, разбира се. Тук е мястото да анонсирам, че между първо и второ четене на Законопроекта от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще внесем предложение, което да гарантира, че осиновителите, които отглеждат сами децата си, ще получават месечни помощи за деца до завършване на средното им образование, но не повече от 20 години, независимо от дохода. В резултат на това предложение, по-скоро преди да внесем предложението, съм поискала писмен въпрос, на който вече получих отговор от Министерството на труда и социалната политика, за броя на самотните осиновители, тоест на хората, които отглеждат сами децата си. Към края на деветмесечието на 2022 г. този брой е 319 лица. Мисля, че финансовият ресурс можете и сами да го изчислите. Аз съм го изчислила – за една година са необходими по сега действащите разпоредби и средства, които се предоставят за едно дете съгласно Закона за семейните помощи за деца, в размер на 191 400 лв. Мисля, че не е толкова голяма сумата, която можем да отделим и да подкрепим тази уязвима група деца. Благодаря.
#139 · speech
Други изказвания има ли? Не виждам. Вие, господин Министър? Нямате. Колеги, тъй като времето ще бъде удължено до 14,30 ч. заради дадената почивка, обявявам 15 минути почивка. (След почивката.)
#140 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Преди почивката приключи дискусията и стигнахме до гласуването. Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, № 48-202-01-1, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2022 г. Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо четене. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Законопроектът е внесен от народния представител Томислав Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г. Моля, Доклада на Комисията по образованието и науката. Господин Вълчев, заповядайте да представите Доклада на Комисията.
#141 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 48-254-01-47, внесен от Томислав Пейков Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2022 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. На заседанието присъстваха професор Сашо Пенов – служебен министър на образованието и науката, професор Димитър Димитров – главен секретар на Съвета на ректорите в Република България, професор Васил Маринов – заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, доцент Лиляна Вълчева – председател на Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, Даниел Парушев – председател на Националното представителство на студентските съвети, доктор Щерьо Ножаров от Българската стопанска камара и Борислав Петров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии – INSAIT, към СУ „Св. Климент Охридски“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Вълчев, който очерта две групи предложения. Първото предложение дава възможност във висшите училища да се обособяват и създават научни институти като самостоятелни юридически лица. Второто предложение дава възможност на учениците – лауреати и медалисти от международни и национални състезания и олимпиади, проведени по време на втория гимназиален етап на обучението им, да бъдат приемани по право във висши училища извън редовното класиране. Постъпили са становища от министъра на образованието и науката, от министъра на младежта и спорта, от Съвета на ректорите в Република България и от ректора на Софийския университет, които подкрепят предложения законопроект. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта за първо гласуване се проведе и публичното му обсъждане, в което участваха представители на заинтересованите работодателски и граждански сдружения, както и лицата и организациите, представили писмени становища. Основните положения на предлаганите промени бяха подкрепени от всички участници в обсъждането, като бяха направени някои предложения за редакционни допълнения. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Николай Денков и Мукаддес Налбант. Народният представител Мукаддес Налбант поиска разяснения какви проблеми възникват поради липсата на юридическа правосубектност на институтите във висшите училища. Народният представител Николай Денков постави въпроса за наличието на контролни механизми, които да гарантират връзката между институт, придобил юридическа самостоятелност, и висшето училище, в което той е основно структурно звено. Представителите на СУ „Св. Климент Охридски“ поясниха, че предлаганият подход в Законопроекта съответства на моделите, използвани от водещите световни научноизследователски университети, като придобиването на юридическа правосубектност ще спомогне за по-бързото решаване на много административни проблеми, които затрудняват взаимодействието на съответните институти с международните партньори по научни, изследователски и развойни програми. Министърът на образованието и науката подкрепи разглеждания законопроект и посочи, че избраният подход е подходящ, защото запазва академичното взаимодействие, научните резултати на института ще продължават да бъдат неразделна част от научните резултати на висшето училище и спомагат за увеличаването на неговата международна видимост. Той посочи, че е по-добре институтът да бъде юридическо лице във висшето училище, отколкото висшето училище да създава отделно юридическо лице – търговско дружество, което да изпълнява целите и дейностите на института. По второто предложение в Законопроекта министърът на образованието и науката предлага редакционни допълнения за създаване на легални определения на използваните понятия в Законопроекта с цел избягване на неясноти при прилагането му и привеждане на подзаконовите нормативи актове в съответствие със Закона. Народният представител Красимир Вълчев подчерта волята на вносителите да се запази връзката между института, придобил юридическа правосубектност, и статута му като основно звено на висшето училище и съответно произтичащите от това права и задължения. Той заяви, че вносителите приемат всички направени предложения, които съответстват на основните положения на Законопроекта и ще доведат до неговото усъвършенстване. След проведено гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 48-254-01-47, внесен от Томислав Пейков Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г.“
#142 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. От името на вносителите искате ли думата? Заповядайте.
#143 · speech
ГЕРБ-СДС
Да, от името на вносителите ще представя и мотивите. Както чухте от Доклада, две основни групи предложения се правят със Законопроекта. Първото е да се създаде възможност научните институти да имат юридическа правосубектност, да бъдат самостоятелни юридически лица. В момента те могат да създават такива като звена във висшите училища. Целта на предложеното изменение в чл. 26б е да се създадат условия за максимална гъвкавост при структуриране и преструктуриране на институтите, да се облекчи административната им работа. Предложеното изменение не променя по същество структурата на института, но предоставя възможност за формалното му обособяване като отделно юридическо лице с цел по-голяма оперативност и по-голяма самостоятелност в дейността на института. Подобен подход беше поискан и от Софийския университет. Може би знаете, там беше създаден един Институт по компютърни науки заедно с двете най-високо рейтинговани европейски висши училища – политехниките в Цюрих и в Лозана. Четиридесет и шестото народно събрание ратифицира Споразумението за създаването на Института в Софийския университет, който при евентуално приемане на настоящия законопроект ще може да стане и самостоятелно юридическо лице. Втората група изменения – те са в чл. 68, целят да надградят настоящата политика за насърчаване на кандидат-студентите, които са лауреати в национални и международни олимпиади и са носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Накратко, сега лауреатите, които са в XII клас, могат да бъдат приемани по право във висшите училища без приемен изпит. Разширяваме и тази възможност за всички ученици, които са лауреати или медалисти по време на втори гимназиален етап на обучението си. Това обикновено са ученици, които имат повече възможности за кандидатстване в чуждестранни висши училища. Целта е те да бъдат задържани в българската система на висшето образование и в този дух са предложените текстове. Направените редакционни коментари по текстовете ще бъдат отразени между първо и второ четене с цел по-голяма прецизност на Законопроекта. Благодаря.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Откривам дискусията. Желаещи да изразят становище? За изказване – заповядайте.
#145 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Според този проектозакон – в чл. 68, ал. 5, се поставя въпросът за талантливи ученици, лауреати на международни и национални състезания, и възможността те да продължат в нашето или чуждо висше образование. За нас приоритетът е в нашето висше образование. Те са изключително важна част от системата на средното образование, дават възможности на ученици с интереси в дадена област да премерят сили с ученици от цялата страна и средата е силно конкурентна. Често нещата, които влизат в тази учебна програма, са много над задължителната програма. С международните състезания пък нашите ученици имат възможността да сверят своите часовници къде вървим в наднационален план и да покажем, че българчетата са едни от най-умните деца в света, нещо, което винаги съм знаел като учител. Като учител трябва да отбележа, че това е изключителен труд за един учител или за един треньор и така нататък, които, когато ги подготвят, невинаги тяхната роля се вижда, и това е една от големите морални награди на учителите и треньорите. Затова ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепяме този текст, който ще върне нещо добре познато в миналото, което ще даде възможност на наши ученици да продължат във висши учебни заведения. Същевременно според нас текстът за националните и международните състезания трябва да се прецизира – това се обсъди и в Комисията – да не се окаже, че са се явили шест деца и три са лауреати. Благодаря Ви.
#146 · speech
Благодаря Ви, господин Папов. Има ли реплика към изказването на народния представител? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте.
#147 · speech
Български възход
Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Ние от „Български възход“ ще подкрепим този законопроект, особено в първата точка за институтите, които вече ще могат да бъдат самостоятелни звена, но моето предложение, и то ще бъде внесено като предложение към втората точка – чл. 68, към тези олимпиади по други предмети да се оставят и така наречените гимназиади. Това са ученически първенства от ранг световни и европейски ученически спортни първенства, тъй като в Закона за физическото възпитание и спорта това не се третира, тоест те не могат да бъдат приети по съответната специалност. Имам предвид в специализираните университети, като Националната спортна академия в Благоевград, там, където се обучават такива специалисти, така че ние ще направим това предложение, тъй като смятам, че един от начините да се стимулира ученическият спорт, тоест да дадем възможност на тези деца, които участват в такива първенства, и те да могат да постъпват без конкурсен изпит във висши училища, в които има такава специалност. Ето например имахме преди един месец един отбор по баскетбол в едно училище от Самоков. Те станаха световни ученически шампиони, така че това наше предложение ще бъде направено, но иначе ние подкрепяме внесените промени и този законопроект. Благодаря.
#148 · speech
Благодаря, госпожо Дашева. Има ли реплики? Не виждам, няма. За изказване, колега, след това госпожа Налбант.
#149 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател! Както каза колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, ние подкрепяме второто предложение, което е свързано с насърчаването на учениците да участват в състезания, да постигат високи резултати, да се състезават със своите връстници от всички части на света и това, естествено, трябва да им улесни достъпа до висшите учебни заведения, но в Законопроекта – първата част от него, тоест в първото предложение, се поставя едно юридическо условие, като се сменя статутът на институтите във висшите учебни заведения, което може да става по предложение на Министерския съвет, по инициатива на министъра на образованието, тоест институтите да придобиват самостоятелна юридическа форма. В самия законопроект обаче, както стана ясно и от дискусията, която се проведе в Образователната комисия, всъщност на този законопроект може би основният му мотив е, че се прави за един институт, който е по компютърните науки, и това би ги улеснило в някаква степен да комуникират с институции от международно ниво, които ще им осигурят финансиране. Имаме частен случай, а пък прилагаме общо законодателство за всички институти в страната. Освен това самият Съвет на ректорите изрази своето негативно становище по въпроса, като погледнем Закона за висшето образование, там ясно е казано, че академичните среди и университетите трябва да имат автономия на управление на своята образователна институция. Не е ясно, ако Министерският съвет предприеме едно такова действие, по какви критерии ще бъде сменен статутът на института да стане юридическо лице. Няма разписани такива критерии, тоест може би ще разчитаме на личната преценка на министъра на образованието ли? Това е един важен въпрос, който не се обсъди в задълбочен план, няма го като мотиви и като конкретни предложения за промени в Закона и субективната оценка става жизнен фактор във взимането на едно такова важно решение. В самия законопроект липсва и механизъм на контрол, не е ясно как държавата ще осъществява контрол върху дейността на конкретния институт, след като стане самостоятелно юридическо лице, отделено от висшето учебно заведение. Тоест тук се появява възможност за едно раздвояване на университетите, на деление вътре в тях на самостоятелни образователни клетки, които не подлежат на никакъв контрол. И аз сега тук искам да попитам – добре, когато става въпрос за институт по точните науки, може да има възможност за някакво финансиране, което да е в подкрепа на развитието на науката и на някакви успешни реализации за общото ни благо. А когато става въпрос за институти в областта на хуманитарните науки, какво ще правим тогава? Дали някой институт, който се занимава примерно с история или с българистика, няма да се окаже, че е в интерес на някои чужди организации или служби да упражнят своето желание да финансират и да не стане, че българският институт ще започне да излиза с научни изследвания, че няма турско робство, което е спорен въпрос, че Гоце Делчев е македонец, че нашата история по този начин може да бъде подменена, че Никола Вапцаров е македонец… Дали няма така да се окаже, дали това не е една доста голяма и широка възможност за оказване на чуждо влияние и на техните финансови възможности върху българската наука, така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще предложим между двете четения това първо предложение да отпадне, като в момента ще се въздържим от подкрепа за второто предложение, което колегата Папов аргументира. Наистина е хубаво, наистина е подходящо, трябва по този начин да се мисли и в такава посока, но за института сме категорично против. Благодаря.
#150 · speech
Благодаря, господин Пашев. Има ли реплики? Господин Вълчев, за реплика.
#151 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Пашев, да Ви обърна внимание, че в момента всички институти на Българската академия на науките са самостоятелни юридически лица и това не поражда проблемите, които казахте – те са бюджетни предприятия. Така, както е предложена разпоредбата в Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, този институт ще бъде част от структурата на висшето училище, което означава, че неговият бюджет ще се консолидира в структурата на висшето училище, че неговият правилник ще се утвърждава от академичния съвет на висшето училище, то ще бъде обект на одит по Закона за одита в публичния сектор, ще прилага Закона за финансовото управление и контрол, тоест всичко, което прави една бюджетна организация, няма да бъде безотчетен. Ако се съмняваме за чуждо влияние, то в момента трябва да се съмняваме за такова за всички институти на БАН. Да, те имат академична автономия, но в същото време и институтите на БАН, и българските държавни висши училища изпълняват обществени задачи, които са им заложени съответно в Закона за БАН, в Закона за висшето образование, и съответните контролни механизми са налице. Единствената разлика ще бъде, че в единия случай директорът ще бъде самостоятелен работодател, възложител и разпоредител. То и сега едно звено, което не е юридическо лице, може да бъде третостепенен разпоредител, тоест да има бюджет на правосубектност, без да има юридическа, но сега с юридическата правосубектност това му се гарантира. Но това, че ще бъде третостепенен разпоредител, не го прави черна кутия, която няма да бъде контролирана по какъвто и да е начин, не го прави само и единствено, разбира се, за Института по компютърни науки, но факт е, че бяхме провокирани от казуса с този институт. Това е един въпрос, който впрочем назад във времето ни е поставян неведнъж от академичните среди, но как да кажа, сега му дойде времето за разрешаване и имаме нужда от такава юридическа самостоятелност, която да направи по-гъвкави, по-оперативни институтите, на които може по всяко едно време Министерският съвет да им възлага изпълнението на национални стратегически задачи, независимо дали са звена, или са самостоятелни юридически лица, бидейки част от структурата на държавните висши училища или на Българската академия на науките. Благодаря.
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли втора реплика? Не виждам. Господин Пашев, за дуплика, заповядайте.
#153 · speech
БСП за България
Втора реплика.
#154 · speech
А, има втора реплика, извинявайте, не Ви видях.
#155 · speech
БСП за България
Уважаеми колеги, и в сега действащия закон, в същия член, ал. 4, която става 5, ясно и категорично е записано, че структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи на управление се определят от академичния съвет на висшето училище. Тъй като институтът остава основно звено на висшето училище, академичният съвет е органът, който упражнява контрола върху работата и върху проектите на висшето училище. А важно е да се знае, че при създаването на центровете за компетентност и центровете за върхови постижения наистина във висшето образование възникна този проблем да има такава структура, която да има своята оперативна самостоятелност при работа и при набиране на проектите. Има малки университети, в които академичните съвети работят много добре и кооперативно с научните институти, но големи структури, като УНСС, като Софийския университет, са много по-тромави. Затова е редно наистина да подкрепим това резонно предложение, а функциите за контрол и в момента в действащия закон съществуват. Благодаря.
#156 · speech
Благодаря Ви, господин Йончев. Трета реплика? Не виждам. Заповядайте, за дуплика.
#157 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Вълчев, нищо не казахте за критериите, по които ще се определя смяната на статута, няма ги разписани и все пак остава у мен усещането, че това ще бъде на база на субективната оценка на министъра на образованието. Това е много важно, което трябва може би между първо и второ четене да прецизирате. Колкото до примера Ви за БАН, знаете, че БАН има малко по различна функция от висшите учебни заведения. Освен това, за съжаление, Българската академия на науките, виждате, през последните години не се развива както би трябвало, което е свързано и с финансирането в голяма степен. Все пак политиката на всяка една институция в голяма степен зависи от финансирането. Това е по отношение и на контрола, който трябва да оказва висшето учебно заведение върху института, който ще става самостоятелно юридическо лице. Тук трябва отново да се помисли по какъв начин ще се осъществи този контрол и от страна на академичния съвет, доколкото ще е възможно, и от страна на държавните институции. Колкото до предложението за насърчаването на учениците, там мисля, че бях пределно ясен. Ще гласуваме въздържал се. Благодаря.
#158 · speech
Благодаря Ви, господин Пашев. Следващото изказване е на госпожа Мукаддес Налбант от парламентарната група на ДПС.
#159 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В текстовете, които са внесени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, има два текста, единият от които ние подкрепяме безусловно. Това е текстът, свързан с приема на ученици във висшите училища на България на държавния прием, ако са лауреати или носители на медали от олимпийски, световни и международни състезания и олимпиади. Тук безусловно подкрепяме. Разликата в досегашния действащ текст е, че се предвижда тези деца ученици да бъдат не само от последния гимназиален клас, но и от последния гимназиален етап. Това, което малко ни беше притеснило по време на заседанието на Комисията, е, че предложението, свързано с даването на юридическа правоспособност на научноизследователските институти, беше свързано с един-единствен такъв представител, на който институт присъстваше по време на заседанието. На моя въпрос, който зададох и за който господин Красимир Вълчев тук спомена, какви проблеми възникват от това, че не са юридически самостоятелни тези институти, отговорът беше, че няма експедитивност и това е условие в същото време за сключване на споразумения с други институти извън страната. Другото, което ни притесни, беше, че даването на такъв статут става по два начина. Единият начин е с предложение на министъра на образованието и науката до Министерския съвет, а вторият вариант – с предложение на академичната общност до министъра на образованието и науката, и така отново до Министерския съвет. Ние предлагаме този първи вариант: „Чрез предложение на министъра на образованието и науката да се внесе в Министерския съвет“ да отпадне, защото винаги е относително, независимо колко е добър, един министър еднолично да решава такива въпроси. Между първо и второ четене ще внесем предложение този текст да отпадне и да остане само възможността академичната общност да предлага на министъра на образованието и науката и той да внася в Министерския съвет. При една такава ситуация ние бихме подкрепили този законопроект. Благодаря.
#160 · speech
Господин Вълчев, за реплика ли? Заповядайте.
#161 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Налбант, уважаеми колеги! Идеята за това министърът да бъде инициатор беше, че ако имаме стратегическа задача, която е много важна, министърът трябва да има правото и инициативата да създаде такъв институт. Съгласен съм с Вас, че ако това е толкова стратегическо, толкова важно, министърът трябва да може да убеди академичния съвет на висшето училище и в съответствие с принципа на академична автономия, и в съответствие с това висшето училище да стане ангажирано с каузата на този институт да остане инициативата само на академичния съвет, респективно да остане обвързаната компетентност. Академичният съвет предлага на министъра, а той внася в Министерския съвет, защото академичният съвет или ректорът няма как да внесе в Министерския съвет. В този смисъл, ако бъде подкрепен Законопроектът, аз лично бих подкрепил Вашето предложение, защото министърът трябва да може да убеди академичната общност на едно висше училище. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли втора реплика? Трета също – има професор Гечев. Вие сте се разбрали – първо професор Гечев. Заповядайте.
#163 · speech
БСП за България
Благодаря Ви. Господин Председател, колеги! Подкрепям също това, което беше направено в предишната реплика, че не би следвало министърът на образованието и науката той да инициира. С колегата, с който сме работили по тези проблеми – Красимир Вълчев, да направя, то не е толкова като възражение, но за съжаление, българската държава до момента, нито едно правителство досега не възложи на съществуващите институти. Какво пречеше на Икономическия институт на БАН, като център, заедно с УНСС, с Варненския университет, със Свищовския най-добре, да разработи една дългосрочна програма на България за развитие? Никой не го направи, макар че говорим тук от 20 години. Тоест не е проблемът това, че ще правим институти и министърът ще възлага. И сега може да възлага, да формира колективи без никакви проблеми. Замисълът е добър, но наистина най-добре е да си оставим на академичната общност – те да си предлагат научен институт, те да си го контролират, и тогава ще изключим субективния фактор и политическата намеса, за да бъдат всички спокойни. Благодаря Ви.
#164 · speech
Благодаря Ви, професор Гечев. Трета реплика.
#165 · speech
БСП за България
Уважаеми колеги, създаването на научения институт има съответните технологични процеси, които трябва да се извървят. Първо, трябва да има такъв приет правилник, който да отговаря на изискванията на висшето училище. И второто, което е най-важното, е, че трябва да има наличие на минимум седемчленен научен състав, който трябва да е от структурата на висшето училище. Така че без съгласуваност с висшето училище няма как министърът самостоятелно да предложи създаването на един такъв научен институт. То технологично не може да се случи. Но може да съкрати процесите при една добра координация заедно с ръководството на висшето училище това нещо да се случи. Но не може да стане без съгласието на висшето училище, тъй като кадрите, които трябва да влязат в този научен институт – най-малко седемчленен състав, трябва да са от самото висше училище. Няма как да бъдат назначени в научния институт, преди той да е създаден. А за да има такова предложение, трябва да има приложени CV-тата и на съответните кадри в съответната научна област. Аз смятам, че министърът еднолично, без взаимодействие с висшето училище, технологично няма как да направи такова предложение, което да мине през Министерския съвет. Благодаря.
#166 · speech
Благодаря, господин Йончев. Госпожо Налбант – за дуплика, заповядайте.
#167 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Към тези, които отправиха реплики към моето изказване, аз наистина съм длъжна да им благодаря за разбирането. Колкото до гъвкавостта, за която стана въпрос преди малко, има едни условия за седемчленен състав, но ако там се преподава или само се изследва. Там коментар няма да правя, просто трябва да бъдем точни и коректни в изказа. Благодаря.
#168 · speech
Благодаря, госпожо Налбант. Следващият записан за изказване е госпожа Ирена Анастасова от парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте.
#169 · speech
БСП за България
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим направените промени. По отношение на възможността институтите като основни звена в структурата на висшето училище да могат да се обособяват, всъщност ние считаме, че по този начин ще има по-голяма възможност за реализиране на конкретна политика за дългосрочна научноизследователска дейност на конкретния институт. Такова обособяване според Законопроекта може да е инициатива, както вече стана ясно и от изказванията, и от репликите на моите колеги, или на министъра на образованието, респективно Министерския съвет, или на академичното ръководство. Същевременно колегите с репликите си преди мен ме улесниха в изясняването на нашата позиция. Ние считаме, че в становището на Съвета на ректорите има логика, има и неща, които са притеснителни. По отношение на това да може единствено по преценка и по инициатива на министъра на образованието да се инициира създаването на такъв институт, аз смятам, че наистина между първо и второ четене трябва да бъде направена тази промяна, което ще обоснове и нашата подкрепа на второ четене. Относно предложението за промяна в Закона за висшето образование, което да даде възможност на лауреатите на национални и международни олимпиади, на олимпийски, световни и европейски първенства, по време на втория гимназиален етап, на по-популярен език, когато са в 11. или 12. клас, да бъдат приемани наши ученици без конкурсен изпит в желаната от тях специалност, разбира се, съответстваща на предмета на олимпиадата или на първенството, ние абсолютно убедено ще подкрепим тази промяна. Считаме, че това е начин да насърчим оставането на талантливите ни деца в България. Дори и тези, които не сте пряко ангажирани в сферата на образованието в живота си извън битността на народни представители, сте наясно, че много от най-талантливите ни деца още в 10. и в 11. клас знаят вече, че са студенти в съответни водещи световни университети като лауреати на международни олимпиади, състезания. Смятам обаче, че може би трябва да помислим между първо и второ четене, да уточним, защото се поставя въпросът от кои състезания, става дума за международните състезания. Не става дума за международните олимпиади. Там няма проблем, там са ясни нещата. Знаете, че нашите деца се явяват на многобройни международни състезания, някои организирани от правителства, други организирани от частни фондации по света и така нататък. Но това е правилна стъпка. Тя трябваше отдавна да бъде направена. Това е правилна стъпка в посока нашите деца да остават тук. Разбира се, това е само една малка стъпка. Трябва още много други условия да създадем, за да сме сигурни, че ще остават в България. Благодаря.
#170 · speech
Благодаря Ви, госпожо Анастасова. Има ли реплики към изказването на госпожа Анастасова? Не виждам. Други изказвания, колеги, по Законопроекта? Също не виждам. Закривам дискусията. Моля, колеги, да призовете колегите от парламентарните групи, които не са в залата, да дойдат за гласуването, защото има вероятност от това, което виждаме оттук, да няма кворум. Ще изчакам малко, преди да обявя начало на гласуването. Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 48-254-01-47, внесен от Томислав Дончев и група народни представители на 2 ноември 2022 г. Гласували 116 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 21. Законопроектът е приет на първо четене. Уважаеми колеги, ще Ви направя съобщение за парламентарен контрол на 18 ноември 2022 г., петък: 1. Служебният министър-председател на Република България Гълъб Донев ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Свиленски, Иван Ченчев и Христо Проданов. 2. Служебният заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров ще отговори на два въпроса от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова; и Георги Георгиев и Ивайло Папов. 3. Служебният заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев ще отговори на два въпроса от народните представители Константина Петрова; и Лилия Недева. 4. Служебният министър на младежта и спорта Весела Лечева ще отговори на шест въпроса от народните представители Иво Атанасов – два въпроса; Радостин Василев – два въпроса; Петър Петров; и Даниела Дашева. 5. Служебният министър на електронното управление Георги Тодоров ще отговори на четири въпроса от народните представители Иван Петков – два въпроса; Гален Монев; и Тихомир Георгиев. 6. Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов ще отговори на два въпроса от народните представители Николай Дренчев; и Джейхан Ибрямов. 7. Служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев ще отговори на 12 въпроса от народните представители Кристиан Вигенин; Джевдет Чакъров и Станислав Анастасов; Васил Пандов – пет въпроса; Петър Петров; Мирослав Иванов; Борис Аладжов; и Йорданка Костадинова – два въпроса. 8. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на 25 въпроса от народните представители Настимир Ананиев – три въпроса; Йордан Терзийски – два въпроса; Деян Дечев; Манол Генов; Николай Нанков; Росица Кирова; Даниел Петров; Младен Маринов, Марин Маринов и Радомир Чолаков; Климент Шопов и Никола Димитров; Младен Маринов, Валентин Милушев и Марин Маринов; Петър Петров – два въпроса; Мая Димитрова – два въпроса; Богдан Боцев; Иван Иванов; Славена Точева; Бранимир Балачев; Николай Денков; Лилия Недева; Димитър Николов; и Стоян Михалев и на седем питания от народните представители Иван Христанов и Иван Манев; Николай Нанков – две питания; Любен Иванов; Стоян Таслаков; Стоян Таслаков и Десислава Георгиева; и Николай Нанков и Петя Аврамова. 9. Служебният министър на образованието и науката Сашо Пенов ще отговори на шест въпроса от народните представители Ирена Анастасова; Мая Димитрова; Димитър Пашев; Гален Монев и Даниела Дашева; Веска Ненчева и Ирена Анастасова; и Елисавета Белобрадова. 10. Служебният министър на културата Велислав Минеков ще отговори на пет въпроса от народните представители Стефан Шилев; Димитър Николов; Иван Петков и Кристиан Вигенин – два въпроса; и Петър Петров. 11. Служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на пет въпроса от народните представители Росица Кирова; Младен Шишков; Димитър Пашев; Климент Шопов; и Димитър Найденов и на едно питане от народните представители Цветелина Симеонова-Заркин и Александър Дунчев. 12. Служебният министър на земеделието Явор Гечев ще отговори на 11 въпроса от народните представители Иван Ганчев; Иван Иванов – три въпроса; Христо Даскалов, Иван Христанов, Татяна Султанова, Стоян Георгиев и Александър Дунчев; Ивайло Чорбов; Петър Куленски, Ивайло Шотев и Александър Дунчев; Стефан Шилев и Десислава Танева; Веска Ненчева; Румен Йончев и Гален Монев; и Вяра Емилова и на три питания от народните представители Иван Иванов и Деян Дечев; Петър Петров; и Николай Табаков. 13. Служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов ще отговори на два въпроса от народния представител Смиляна Нитова и на едно питане от народния представител Корнелия Нинова. 14. Служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева ще отговори на един въпрос от народния представител Красимир Вълчев. 15. Служебният министър на енергетиката Росен Христов ще отговори на един въпрос от народните представители Ангел Георгиев и Искра Михайлова. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва служебният министър на правосъдието Крум Зарков. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва служебният министър на външните работи Николай Милков. Уважаеми колеги, с това днешното заседание приключи. Следващото заседание – утре, 18 ноември 2022 г., петък, от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,11 ч.) Председател: Вежди Рашидов Заместник-председатели: Росен Желязков Йордан Цонев Секретари: Стоян Таслаков Вяра Емилова