Официален източник: parliament.bg
Уважаеми колеги, добро утро! Виждам, че залата е пълна в потенциалния последен ден на това Народно събрание. Моля за регистрация. Имаме регистрирани 132 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Госпожо Анастасова – за процедура, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за пренареждане на Програмата от последния ден на дейността на Четиридесет и седмото народно събрание. Предлагам в днешния пленарен ден първа точка да бъде продължението от вчера на Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията с вносители Костадин Костадинов и група народни представители; Владислав Панев и група народни представители; Снежанка Траянска и група народни представители. Точка втора да бъде Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка. Точка трета да бъде Законопроектът за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Точка четвърта да бъде Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Точка пета да бъде Законът за здравето, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. Точка шеста да бъде Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители. Точка седма да бъде Първо гласуване на законопроекти за допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители; Настимир Ананиев и група народни представители. Точка осма да бъде законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Освен това предлагам да се отмени провеждането на парламентарния контрол в днешния пленарен ден и последния един час от работата на Народното събрание да бъде посветен на заключителни обръщения – декларации от името на парламентарни групи, които пряко да се предават по БНТ и БНР. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Колеги, следва да подложа на гласуване отделно няколкото направени от госпожа Атанасова предложения. Първо, ще подложа на гласуване предложения ред за Програмата за днес, както беше изчетена от госпожа Атанасова. Гласували 217 народни представители: за 204, против 5, въздържали се 8. С това предложението е прието. Сега подлагам на гласуване направеното процедурно предложение последния един час от днешното пленарно заседание да бъде предавано по БНТ 1 и да бъде излъчено по БНР. Гласували 216 народни представители: за 194, против 8, въздържали се 14. С това предложението е прието. Сега подлагам на гласуване направеното процедурно предложение в днешния ден да не се провежда парламентарен контрол. Гласували 217 народни представители: за 196, против 11, въздържали се 10. С това предложението е прието. Колеги, следва да Ви изчета две съобщения: 1. На 28 юли 2022 г. в Народното събрание от Икономическия и социален съвет е постъпило становище на тема „Актуализиран вариант на Споразумението за партньорство. Програми за програмен период 2021 – 2027 г.“. С писма на ИСС материалът е адресиран и предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по въпросите на Европейския съюз, Комисията по енергетиката, Комисията по земеделието, храните и горите, Комисията по икономическа политика и иновации, Комисията по образованието и науката, Комисията по околната среда и водите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по транспорт и съобщения. 2. На 28 юли 2022 г. в Народното събрание от Икономическия и социален съвет е постъпило становище на тема: „Анализ на участието на младите хора в процесите на взимане на решения в България и в Европейския съюз, в това число с акцент върху „зелените“ решения и дигитализацията“. С писма на ИСС материалът е адресиран и предоставен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по въпросите на Европейския съюз, Комисията по образованието и науката, Комисията по околната среда и водите, Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество и Комисията по труда, социалната и демографската политика. С резолюция на председателя на Народното събрание становището е предоставено на Комисията по икономическа политика и иновации, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по електронно управление и информационни технологии. Колеги, продължаваме с точка първа от днешния дневен ред, а именно: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – продължение. Колеги, тук бяхме започнали дискусия. Има ли желаещи за изказване? Господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Изказването ми ще бъде кратко, с оглед търсената днес експедитивност в работата на последния пленарен ден. Изказването ми е по отношение на внесения от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ Законопроект за промени в Закона за устройство на територията. Както посочихме и в становището си, с него целим да изпълним разпоредбите на чл. 33 от Директива (ЕС) 2019/944 и правим две промени в Закона за устройство на територията, които да позволят собствениците на паркоместа в общи гаражи на жилищни сгради да могат да си поставят при по-лесен административен ред частни точки за зареждане на електромобили. За тази цел правим две промени в Закона. Първата е, че елиминираме необходимостта от единодушно съгласие на всички живущи, на всички съсобственици, което знаете, че това е една изключително невъзможна за постигане хипотеза в повече от 90% от случаите. Това нещо ние го елиминираме, като посочваме, че това ще става, без да е необходимо съгласие от останалите собственици. Тъй като в момента сме на първо гласуване – по духа на Законопроекта, ако го приемем на първо гласуване, склонни сме да направим веднага и редакционна поправка, с която вместо да не е необходимо съгласие от останалите съсобственици, все пак да направим да е необходимо съгласие от две трети от останалите съсобственици. Считам, че това е едно компромисно решение, с което хем общото събрание на съсобствениците да разреши поставянето на такава частна зарядна точка за зареждане на електромобили, така и да даде все пак практическо приложение на тази разпоредба на чл. 183, ал. 5 от Закона за устройство на територията. Втората промяна, която правим със Законопроекта, е да посочим, че за изграждането на такава зарядна точка, която представлява едно малко табло и кабели, вече няма да е необходимо разрешение за строеж с промени в чл. 144, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията. Така че призивът ми към Вас е да го подкрепим на първо гласуване, след което ще направя и процедурно предложение съответно да го разгледаме веднага и на второ гласуване със съответната промяна в § 1, която да отрази желание за вземане на съгласие от мнозинството от общото събрание на етажната собственост с две трети, след това да го приемем и на второ гласуване. Считаме, че с този законопроект ще направим възможно по-голямото приложение на електромобилите в България, тъй като ще улесним значително административния ред – ще го скъсим, ще го направим по-евтин за всички собственици на паркоместа в общи гаражи в жилищни кооперации, да могат да си поставят съответните точки за зареждане. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики? Не виждам. Господин Георгиев, заповядайте за изказване.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Живеем във време, в което предстои пренареждане на световния ред и в което, за съжаление, това се отразява върху опазването на околната среда. За още по-голямо съжаление, живеем във време, в което някои народни представители, използвайки дори елемента на суматоха, пишат и предлагат закони без реални аргументи, което при всички положения ощетява хората. Като човек, посветил над 30 години от своя съзнателен живот на опазването на околната среда, и считайки, че в центъра на природата трябва да бъде поставен човекът и след това животинските твари, аз съм убеден, че промените в Закона за устройство на територията ще позволят на заинтересовани лица да обжалват решение за строежи и такива за ползване, като дават възможност за употреби. В тази връзка като народен представител от парламентарната група на коалиция „БСП за България“ и като представител на „Екогласност“ изразявам категоричната си позиция против приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от господин Александър Дунчев. Смятам, че предложените изменения и допълнения ще доведат до ограничение на инвестиционните намерения заради неопределено проточване на съдебните процедури при обжалване на тези намерения. Този законопроект въвежда специфични норми от Закона за опазването на околната среда, които са характерни единствено за екологичното законодателство. По същество с приемането на предложенията всеки български гражданин може да бъде легитимиран като заинтересована общност, без да има правен интерес от обжалване на издадени разрешителни за строеж и въвеждане в експлоатация на обекти по списъка на Приложение № 1 и Приложение № 2 към чл. 99 и чл. 93 от Закона за опазване на околната среда. Ето го списъка – единият е с 25 позиции, който може, да го изчете за половин час, а другият е с още 11 позиции. Казано по друг начин, всеки, на който му харесва, оттук нататък с приемането на тези предложения може да обжалва и да изпълнява – защо не, и чужди поръчки. За да бъда по-ясен, с § 3, чл. 215 се прилага нова редакция на обявената с Решение № 14 от 2020 г. на Конституционния съд в „Държавен вестник“, брой 92 от същата година за противоконституционна ал. 6, с която се допуска обжалване на Общия устройствен план или изменението на такъв, а обжалването безусловно спира действието на Общия устройствен план или неговото изменение. Погрешна е практиката с материалния закон да се приемат специални процесуални норми, както е в § 3, чл. 215, и се прилагат с изменението на ал. 7. В заключение с предложените изменения в Закона за устройство на територията се счита, че се нарушава при всички положения обществения интерес, създават се непреодолими трудности и за гражданите, и за икономиката. Затова аз се обръщам към Вас и предлагам да не се приемат тези предложения, предложени от господин Александър Дунчев. Що се отнася до предложението на господин Панев, считам, че в условията на сериозна енергийна криза е актуално да се приеме това предложение. Към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, с цялото уважение към тях – явно не са наясно какъв хаос ще настъпи с въвеждането на техните предложения. Не знам дали си дават сметка, че с утвърждаването на такива точки за зареждане на електромобили ще се създава хаос и пренатоварване на електропреносната мрежа в една жилищна кооперация. Фактът, че са поставени непреодолими условия, тоест желания на някои хора да въведат такива инсталации, означава, че експертите са преценили възможностите за нарушения на електрическата система в една жилищна кооперация. И лично, ако ме питате мен, защото твърдя, че добре съм запознат заради проблемите на потребителите до какъв хаос може да се стигне, считам, че не е редно да се подкрепи този законопроект. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Георгиев. Има ли реплики? Не виждам. За изказване? Не виждам. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Изчаквам малко само за да се върнат колегите, които може би не очакваха толкова бързо да приключим с дискусията. Подлагам на гласуване един по един законопроектите, а ако трябва, ще направим прегласуване, ако някой не е успял да гласува. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 47 254 01 64, внесен от Костадин Костадинов и група народи представители. За колегите, които влизат на бегом – гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от Костадин Костадинов и група народи представители. Гласували 187 народни представители: за 27, против 107, въздържали се 53. Предложението не е прието.
Прегласуване.
Моля? Добре, прегласуване, но аз не вярвам един-два гласа да решат изхода. Моля, прегласуване. Гласували 186 народни представители: за 27, против 96, въздържали се 63. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 47 254 01 77, внесен от Владислав Панев и група народни представители. Сега ще получите и актуалната програма, че много промени станаха в нея. Гласували 184 народни представители: за 128, против 51, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля, прегласуване. Колеги, мисля, че няма нужда да си причиняваме това при такива разлики в гласуването, но моля, прегласуване. Гласували 182 народни представители: за 126, против 52, въздържали се 4. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване…
Процедура!
Заповядайте за процедура, господин Панев.
От името на парламентарната група искам 15 минути почивка. Благодаря.
Аз не мога да направя друго освен да дам 15 минути почивка, но точно след 15 минути започваме. (След почивката.)
Колеги, продължаваме заседанието. Гласувахме два от законопроектите, остават още два. Предстои гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 47-254-01-78, внесен от Александър Дунчев на 24 юни 2022 г. Гласували 156 народни представители: за 6, против 88, въздържали се 62. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията № 47-254-01-91, внесен от Снежанка Траянска и група народни представители на 7 юли 2022 г. Гласували 170 народни представители: за 106, против 60, въздържали се 4. Предложението е прието. Искане за прегласуване? Не виждам. С това са приети два от законопроектите. Има ли някой, който иска да мине на второ четене някой от законопроектите? Не виждам. (Реплики.) Е, поне ги приехме на първо. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТНОСНО ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ НА ЕС МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА. Вносител: Министерският съвет на 15 юли 2022 г. Има Доклад на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, и Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Яйджиев. Целта на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между Правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка е да се осигури основата за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка по Европейските фондове за програмен период 2021 – 2027 г. Съгласно Меморандума подкрепата за проекти ще бъде осъществявана от Европейската инвестиционна банка въз основа на индивидуални споразумения, които ще бъдат подписани с бенефициенти и/или управляващи органи/органи по Европейските фондове. Потенциалните сфери, в които Европейската инвестиционна банка ще осигурява техническа помощ, са: подкрепа за изпълнение на проекти; развитие на институционален капацитет; подкрепа за разработване на секторни стратегически документи. Меморандумът е одобрен с решение на Министерския съвет на 13 юли 2022 г. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, 1 „против” и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г.“
Благодаря, господин Каримански. Доклад на Комисията по въпросите на Европейския съюз ще представи ли някой? Тя не е водеща, така че може и без доклад. Предлагам да ускорим темпото, защото доста работа ни чака днес. Ако прецените, можете даже да го представите съкратено. Заповядайте.
Извинявам се за закъснението. Просто исках да кажа: „Здравей!“, на колежката Алекс Милчева и да я поздравя за Софѝя. (Ръкопляскания.)
Поздравления от всички!
„Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерски съвет на 15 юли 2022 г. На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите. В заседанието взе участие и господин Иван Иванов – директор на Централно координационно звено към администрацията на Министерския съвет. Проектът на закон цели да се осигури основата за сътрудничество с Европейската инвестиционна банка по Европейските фондове за програмен период 2021 – 2027 г. След подписване на Меморандума с Европейската инвестиционна банка ще могат да бъдат сключвани двустранни споразумения за техническа помощ въз основа на образец на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти с Европейската инвестиционна банка, който е приложение към Меморандума. В Меморандума, предложен за одобрение с настоящия проект на Решение на Министерския съвет, са обобщени потенциалните сфери, в които Европейската инвестиционна банка ще осигурява техническа помощ, а именно: подкрепа за изпълнение на проекти; развитие на институционален капацитет; подкрепа за разработване на секторни стратегически документи. Меморандумът за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка е одобрен като основа за водене на преговори от Министерския съвет на 6 юли 2022 г. и е подписан за правителството на Република България от заместник министър-председателя по еврофондовете и министър на финансите и за Европейската инвестиционна банка – от вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка, на 7 юли 2022 г. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага, с 13 гласа за и 1 глас против, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г.“
Благодаря, госпожо Апостолова. Откривам дискусия по Законопроекта. Закривам дискусията. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г. Гласували 126 народни представители: за 117, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Каримански, по този въпрос? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47 202-02-23, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. Подлагам на гласуване предложението на господин Каримански Законопроектът да се гледа на второ четене сега. Гласували 141 народни представители: за 132, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански, да представите Законопроекта.
„Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка. Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на Европейския съюз между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, подписан на 7 юли 2022 г. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.
Откривам дискусия по Законопроекта. Закривам дискусията. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, член единствен, наименование на подразделението и параграф единствен. Гласували 141 народни представители: за 133, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка в дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПАРТНЬОРСТВО И ПОДКРЕПА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ. Заповядайте, господин Сабрутев.
Благодаря, господин Председател. Първо бих искал да направя процедура за допуск. Моля на основание чл. 43, ал. 2 да бъдат допуснати в залата господин Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, и господин Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Подлагам на гласуване предложението за допуск. Гласували 137 народни представители: за 95, против 39, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля да поканите Ивайло Яйджиев и Иван Иванов в залата. А Вие, господин Сабрутев, имате думата, за да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите, и Иван Иванов – директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Яйджиев, заместник-министър на финансите. Ратифицирането на Рамковото споразумение осигурява основата за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) по европейските фондове, включително Плана за възстановяване и устойчивост, за програмен период 2021 – 2027 г. Рамковото споразумение е одобрено като основа за водене на преговори от Министерския съвет на 13 юли тази година. Съгласно него, МБВР ще предоставя подкрепа (техническа помощ) за осъществяване на структурни реформи в България и за ефективно и ефикасно управление на средствата от Европейския съюз за програмен период 2021 – 2027 г. Финансирането ще е в рамките на съответните европейски фондове в България. Ратифицирането на Рамковото споразумение ще се изпълнява чрез двустранни споразумения за техническа помощ между МБВР и публични органи, които управляват проекти, финансирани със средства от бюджета на ЕС. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 15 гласа „за“, 1 глас „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Доклад на Комисията по въпросите на Европейския съюз? Заповядайте да го представите.
„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2022 г. На съвместно заседание с Комисията по бюджет и финанси, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно подкрепа за проекти на ЕС между правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2022 г.“ Тук би трябвало да има грешка, „Международната банка за възстановяване и развитие.“. Предполагам, че е останало от предишния доклад.
Най-вероятно да.
„Законопроектът беше представен от господин Ивайло Яйджиев – заместник-министър на финансите. В заседанието взе участие и господин Иван Иванов – директор на Централното координационно звено към администрацията на Министерския съвет. Целта на Рамковото споразумение е да се осигури основата за сътрудничество с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) по Европейските фондове за програмен период 2021 – 2027 г. След ратифициране на Рамковото споразумение с МБВР ще могат да бъдат сключвани двустранни споразумения за предоставяне на консултантски услуги въз основа на образец на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги с МБВР, който е приложение към Рамковото споразумение. Съгласно Рамковото споразумение МБВР се очаква да бъде предоставяна подкрепа за осъществяване на структурните реформи в България и за осъществяване на ефективно и ефикасно управление на средствата от ЕС за програмен период 2021 – 2027 г., така че да допринесат максимално за развитието на страната. Съгласно Законопроекта се предвижда подкрепата за проекти да бъде осъществявана от МБВР въз основа на индивидуални споразумения, които ще бъдат подписани с публични органи, които инициират или изпълняват проекти, финансирани от Европейските фондове. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по въпросите на Европейския съюз предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26 юли 2022 г.“
Благодаря, госпожо Симеонова. Откривам дискусия по Законопроекта. Закривам дискусията и подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за ратифициране на рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 47-202-02-24. Моля, режим на гласуване. Гласували 132 народни представители: за 124, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Сабрутев, за процедура.
Благодаря, господин Председател. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на рамковото споразумение между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа, № 47-202-02-24, внесен от Министерския съвет на 26.07.2022 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 133 народни представители: за 125, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Сабрутев, да представите Законопроекта за второ четене.
Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за партньорство и подкрепа между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 21 юли 2022 г. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Откривам дискусия по Законопроекта. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване на Законопроекта на второ четене. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението и параграф единствен. Гласували 132 народни представители: за 125, против 7, въздържали се няма. Предложението е прието. С това приключихме и с тази точка от дневния ред. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН. Доклад на Комисията по конституционни и правни въпроси. Заповядайте да представите Доклада.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Борислав Ганчев – заместник-министър, и госпожа Галина Димитрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателството“, от Министерството на иновациите и растежа: госпожа Полина Гочева – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“, от Висшия адвокатски съвет: професор д.ю.н. Ангел Калайджиев – член, от Агенцията по вписванията: госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор, и от BESCO – Българската стартъп асоциация: господин Добромир Иванов и господин Недялко Дервенков – изпълнителни директори, и господин Виктор Токушев – член на Управителния съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Петър Кьосев, който посочи, че с него се цели да се модернизира действащата нормативна уредба на търговските дружества в Република България и да отговори на спецификите на иновативните и ориентирани към растеж стартъп компании. С него се въвежда нов правен институт на дружество с променлив капитал, за което не е предвиден минимален размер. Предвижда се създаването на глава в Търговския закон, която да уреди общите разпоредби на дружеството, чийто капитал не подлежи на вписване в Търговския регистър. Развити са основните изисквания при отчитането на капитала и дружествените дялове, като се акцентира върху свободата при договарянето между съдружниците. Законодателната инициатива предвижда възможността дружеството да може да придобива собствените си дялове. Уреждат се правата и задълженията на съдружниците, включително задължението за личен принос към дружеството, правото на глас в общото събрание и неговото свикване, като се допуска присъствено, неприсъствено, както и осъществено чрез електронни средства участие на съдружниците в общото събрание. Регламентира се дейността на управителния съвет или управителя, като и в двата случая се допуска това да бъде и юридическо лице, включително натоварено с правомощия да представлява дружеството. Уреждат се правилата при преобразуване и прекратяване на дружеството с променлив капитал, както и прехвърлянето и наследяването на дружествените дялове. Законопроектът дава възможност за въвеждане в устава на дружеството на специфични механизми като правото на привличане, правото на предимство, правото на присъединяване, възможност за сключване на договори за конвертируем заем, улеснено прехвърляне на дружествени дялове и други условия. С него се цели намаляване на първоначалните разходи по регистриране и управление, улесняване на възможностите за привличане на висококвалифицирани служители и автономност при определянето на броя, състава, функционирането и компетентността на органите на управление. Със Законопроекта се очаква намаляване на административната тежест, гъвкавост и достъпност при създаването и управлението на малки стартъп компании, което ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат. В подкрепа на Законопроекта са постъпили писмени становища от Българска стартъп асоциация BESCO, „Вирчуъл Спейс“ ЕООД, „Сайънт“ АД, BlackPeak Capital, „Антхил“ ООД, „Бика Сървисис“ ООД, „БрайтКап Инвестмънт Адвайзор“ ООД, „Сайт Граунд Хостинг“ ЕООД, Сдружение „Ендевър България“ и „Фикс“ ЕООД. В становищата се изразява подкрепа към Законопроекта, като се посочва, че въвеждането на правната фигура на дружество с променлив капитал дава възможност за решаването на важни предизвикателства, като възможността за издаване на опции на служители, гъвкаво управление и регламентирани отношения между предприемача и инвеститора. Посочва се, че новата дружествена форма ще допринесе за по-силен инвеститорски интерес и ще повиши конкурентността на българския бизнес. Постъпили са писмени становища от Министерството на иновациите и растежа, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията. От Министерството на иновациите и растежа подкрепят Законопроекта и посочват, че предлаганата правна форма представлява модернизация и актуализация на нормативната уредба, която отразява необходимостта от уреждане на обществените отношения, свързани със стимулиране на предприемаческата дейност. В становището се правят конкретни предложения за прецизиране на разпоредби от Законопроекта. Министерството на правосъдието подкрепя по принцип създаването на новия вид търговско дружество. Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията изразяват необходимостта от отлагане на влизането в сила на разпоредбите и уреждането на подходящ срок, за да може да се актуализират подзаконовите нормативни актове, уреждащи търговската регистрация. В становищата са отправени конкретни препоръки за прецизиране и детайлизиране на уредбата. Дискутира се систематичното място на нормите, кръгът от лицата, които могат да бъдат учредители и управители, необходимата форма за прехвърляне на дружествени дялове, осигуряването на публичност на запора и залога върху дружествен дял, както и неговата противопоставимост на трети лица. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие господин Борислав Ганчев, госпожа Полина Гочева, професор д.ю.н. Ангел Калайджиев, госпожа Даниела Митева и господин Добромир Иванов, които се обединиха около становището за подкрепа на внесения законопроект. Господин Ганчев отбеляза, че в представеното писмено становище на Министерството на правосъдието са отразени всички предложения за правно-технически редакции на предложените разпоредби. Госпожа Гочева посочи, че предложеният законопроект е важен от гледна точка на Плана за възстановяване и устойчивост. Професор Калайджиев отбеляза, че Висшият адвокатски съвет подкрепя Законопроекта, като акцентира върху детайлната уредба, която се предлага. Той заяви подкрепа за възприетия подход за максимална свобода на уреждане на вътрешните отношения в дружествата с диспозитивни норми. Госпожа Митева отбеляза, че е необходимо да се предвиди определен срок за технологичното обезпечаване на Търговския регистър. В обсъждането на Законопроекта взе участие народният представител Петър Петров, който заяви, че приветства вносителите на Законопроекта, предвид предложените промени, и допълни, че с него се премахва една съществена трудност за бизнеса. Той отбеляза, че е необходимо да се направят промени, които да позволят максималното приложение на този вид дружество в практиката. След проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г.“
Благодаря, господин Кьосев. Следва Докладът на Комисията по икономическа политика и иновации. Заповядайте, господин Димитров.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон. Със Законопроекта, представен от народния представител Александър Ракшиев, се създава правна рамка, съответстваща на нуждите на иновативните и базирани на знания малки компании, разработващи и внедряващи продукти и услуги с висока добавена стойност, чрез въвеждането на дружество с променлив капитал. То ще се базира на принципа на договорната свобода при определяне на структурата, компетентността и функционирането на органите на управление на дружеството, съответно при определяне на отношенията между съдружниците, ползвайки се от финансовата възможност на акционерните дружества. Капиталът на дружеството не подлежи на вписване в Търговския регистър и поради това е определен като „променлив“. Изрично е предвидено, че това ще е правна форма, подходяща за реализиране на предприемачески проекти, доколкото в тази форма могат да съществуват само микро- и малки предприятия. Посочено е минималното съдържание на дружествения договор и минимален набор от права и задължения на съдружниците, които могат да бъдат доразвити в дружествения договор. Писмени становища, изразяващи принципна подкрепа на Законопроекта, са постъпили от Министерството на правосъдието и Министерството на иновациите и растежа, като са направени конкретни препоръки за прецизиране на уредбата на дружествата с променлив капитал, в това число и относно търговската им регистрация. В хода на дискусията народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и на „Демократична България“ изразиха становища в подкрепа на Законопроекта. Те изтъкнаха, че създаването на този вид търговско дружество ще доведе до насърчаване на предприемаческата дейност чрез улесняване на възможността за привличане на инвестиции и набиране на капитал, намаляване на разходите по регистрация и на административната тежест при управлението му. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12 народни представители, „против“ – 3, без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г.“
Благодаря, господин Димитров. Господин Митев, заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя процедура обсъждането и гласуването на Законопроекта, който разглеждаме в момента, да стане след точка осма, която е в Програмата за днес.
Благодаря, господин Митев. Аз не съм убеден, че е необходимо, но все пак предлагам да гласуваме това малко разместване, защото има нужда от някои допълнителни уточнения по Законопроекта. Да не даваме излишно почивки – просто да използваме времето, през което колегите да уточнят текстовете, за да отхвърлим и другите точки от дневния ред. Моля, режим на гласуване по така направеното предложение. Ако бъде прието предложението, ще продължим със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Ще се върнем към Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, след като приключим с точка осма, която е Гражданският процесуален кодекс. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО. Раздаден Ви е Докладът на Комисията по здравеопазването. Заповядайте да го представите.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. На основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от ПОДНС моля да бъде допуснат в пленарната зала доцент доктор Любомир Бакаливанов – заместник-министър на здравеопазването.
Моля, режим на гласуване по така направеното процедурно предложение за допуск. Гласували 93 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля да поканите заместник-министъра. А Вие продължете с Доклада, господин Пенев.
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 47-254-01-115, внесен от Десислава Вълчева Атанасова, Костадин Георгиев Ангелов и Деница Евгениева Сачева на 27 юли 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 47-254-01-115, внесен от Десислава Вълчева Атанасова, Костадин Георгиев Ангелов и Деница Евгениева Сачева на 27 юли 2022 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доцент доктор Любомир Бакаливанов и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди Законопроекта по същество, извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на ПОДНС. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор доктор Костадин Ангелов, който информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели предотвратяването на масовото разпространение и употреба от непълнолетни лица на диазотен оксид, известен като „райски газ“, който се продава свободно и легално и е особено актуален сред непълнолетните. Те се снабдяват с пълнителите с райски газ с различни аромати, като след това със специална помпа изкарват от устройствата самия газ и го вдишват. Професор Ангелов поясни, че употребата на райски газ системно и безпрепятствено се практикува в дискотеки и клубове, а водещи лекари – педиатри, изразяват мнение, че той е изключително опасен особено когато се използва в комбинация с други вещества, наркотици или алкохол. Основната опасност е, че райският газ създава нереална представа за действителността, като след неговата употреба има рискове за изпълнение на рутинни действия – ходене, качване на стълби и други. Има опасност от халюцинации и изпадане в психоза, дори води и до стимул за самоубийство. Според наличните данни употребата води до състояние на силен световъртеж, гадене и повръщане. Особено при децата райският газ влияе върху имунната система и може да доведе до остър недостиг на кислород към органите. Съобщава се за случаи на изтръпване и частична парализа на крайниците, като има данни за диагностицирани с аксонална полиневропатия, както и с дегенерация на гръбначния стълб. Следва да се има предвид, че лицата, които са го употребили, са опасни не само за себе си, но и за околните. Употребата на райски газ води до пристрастяване и отваря вратите за още по-тежки наркотици. Във връзка със Законопроекта се предлага създаването на национални програми за недопускане продажбата на деца и употребата от тях на диазотен оксид (райски газ), изготвени от министъра на здравеопазването, включващи широко обществени информационни кампании. Предлага се общините също да приемат и изпълняват общински регионални програми и мерки за недопускане продажбата и употребата на диазотен оксид. Нормативните промени предвиждат забрана на продажбата на диазотен оксид и пълнители с него, включително и онлайн, на лица под 18 години, на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици и лечебните заведения, на спортни прояви, организирани за деца и ученици, на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици, и в закритите обществени места. Забранява се и употребата на диазотен оксид на прилежащите терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца, площадките за игра, на които са организирани мероприятия за деца и ученици, както и в закритите обществени места. Предлага се и въвеждането на административно-наказателна разпоредба при нарушение на горепосочените забрани, а именно глоба за физическите лица от 800 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1500 до 3000 лв., а когато нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лв. Със Заключителните разпоредби се правят и съответните изменения и допълнения в Закона за закрила на детето, като в чл. 5б, ал. 4 се урежда забрана на употребата на диазотен оксид от деца. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 7 от ПОДНС са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на зъботехниците и Националната пациентска организация. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от ПОДНС в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето и от Омбудсмана на Република България. На основание чл. 73, ал. 10 от ПОДНС на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на съсловните и пациентските организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. (Шум и реплики.)
Господин Пенев, може ли само за секунда да спрете. Колеги, изключително шумно е в залата. Този фон от шум, мисля, че е много вреден за здравето. Нека не си го причиняваме. Продължете господин Пенев.
Българският лекарски съюз, Българският зъболекарски съюз, Българската асоциация на зъботехниците и Националната пациентска организация подкрепят Законопроекта, тъй като той отговаря напълно на фактическата обстановка и ще спомогне за опазването живота и здравето на българските деца. Всички организации се обединяват около становището, че предлаганите нормативни промени трябва да бъдат приети във възможно най-кратки срокове. Становището на Министерството на здравеопазването беше представено от доцент доктор Любомир Бакаливанов, който изрази принципна подкрепа за предлаганите нормативни промени. Той обърна внимание, че въвеждането на забрана за продажбата, включително и онлайн, и употребата от деца на диазотен оксид е достатъчно за постигане целите на законодателната инициатива, а именно намаляване на рисковете за здравето на непълнолетните лица, като подчерта, че предложените промени са извън приложното поле на чл. 53 от Закона за здравето и националните програми, чрез които се ограничава разпространението на рискови за човешкото здраве фактори. Доцент Бакаливанов поясни, че диазотният оксид се използва като анестетик и аналгетик в денталната медицина и хирургията, както и в хранителната индустрия като пропелентен газ и предвид това, така общо формулираната забрана за продажба на диазотен оксид в закритите обществени места би могло да възпрепятства снабдяването с диазотен оксид на професионалните потребители за осъществяване на тяхната дейност. В заключение доцент Бакаливанов отбеляза, че Министерството на здравеопазването подкрепя извършването на нормативните промени, целящи предотвратяване на масовото разпространение и употреба от непълнолетни лица на диазотен оксид чрез изменения и допълнения в Закона за закрила на детето. Държавната агенция за закрила на детето и Омбудсманът на Република България подкрепят Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването поставиха конкретни въпроси във връзка с липсата на легално определение на „закрити обществени места“ и включването на лечебните заведения в обхвата на забраната. Народните представители се обединиха около становището, че законодателните промени са изключително навременни и необходими, поради което следва да бъдат приети във възможно най-кратки срокове. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 15, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 47-254-01-115, внесен от Десислава Вълчева Атанасова, Костадин Георгиев Ангелов и Деница Евгениева Сачева на 27 юли 2022 г.“
Благодаря, господин Пенев. От името на вносителите заповядайте, господин Ангелов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да представя нашите мотиви, искам да благодаря на председателя на Комисията по здравеопазване доцент Тонев, на колегите от Комисията по здравеопазване, на всички парламентарни групи, които подкрепиха вчера Законопроекта. Предварително искам да кажа, че ще се съобразим с направените забележки вчера по време на първото четене и направените такива в становището на Министерството на здравеопазването и ние ще ги внесем като поправки между първо и второ четене на Законопроекта, така че всички да бъдат удовлетворени и да изпълним всички казани тези, за да обогатим нашия законопроект. Целта на Законопроекта на практика е да направим всичко възможно да прекратим употребата от непълнолетни лица на диазотен оксид, известен като райски газ. Излишно е да представям мотивите си, само ще кажа, че в много държави това е решено нормативно, където са предприели действия за неговата продажба. Така например в Ирландия е криминализирана продажбата на райски газ, датското правителство през 2020 г. след редица обезпокоителни инциденти е предприело пакет от мерки за ограничаване на продажбата на диазотен оксид на непълнолетни. От месец юни 2021 г. във Франция е забранена продажбата на диазотен оксид на непълнолетни, независимо от опаковката във всички магазини, публични места и интернет, а заслугата за този законопроект, държа да кажа, че е на Омбудсмана на Република България – госпожа Диана Ковачева, която стартира законодателна инициатива със законопроекти, които да бъдат променени в Закона за закрила на детето, но ние считаме, че систематичното място на тези законодателни промени е в Закона за здравето, където се намират всички забрани за алкохола, тютюнопушенето, наркотиците. В нашия законопроект предвиждаме създаване на национални програми за недопускане продажбата на деца и употребата от тях на диазотен оксид – райски газ, изготвени от министъра на здравеопазването, включващи посочените по-горе широки информационни кампании. В допълнение се предлага общините да приемат и изпълняват общински регионални програми и мерки за недопускането на продажбата и употребата на райски газ. Създаваме в Закона за здравето нов чл. 54а, с който се забранява продажбата на диазотен оксид – райски газ и пълнители с него, включително и онлайн, на лица под 18 години на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебни заведения, на спортни прояви, организирани за деца и ученици, на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици, в закритите обществени места. Забранява се употребата също на райски газ на прилежащи терени и тротоари на детските ясли, детските градини, училищата, ученическите общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца, площадките за игра, на които са организирани мероприятия за деца и ученици, както и в закритите обществени места. Предвиждат се сериозни наказания за нарушения на чл. 54а, а именно: глоба на физически лица от 800 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1500 до 3000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лв. С нашия законопроект предлагаме и изменение в Закона за закрила на детето, като в чл. 5б, ал. 4 се забранява употребата на диазотен оксид – райски газ от деца. Благодаря на всички колеги, благодаря за подкрепата и се надявам днес да приемем Законопроекта и на второ четене. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Ангелов. Откривам дискусия по Законопроекта. Има ли изказвания? Няма. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване на така представения Законопроект на първо четене. Ще подложа на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 47-254-01-115, внесен от Десислава Атанасова, Костадин Ангелов и Деница Сачева, на 27 юли 2022 г. Моля, режим на гласуване. Ще изчакам малко по-дълго. Гласували 144 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Заповядайте, доцент Тонев. (Реплика: „Прегласуване!“) Изчакайте. Преди процедурата трябва да направим прегласуване, доцент Тонев. Моля, прегласуване. Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.) Вижте колко бързо и оперативно върви работата днес. Заповядайте, господин Тонев. Заповядайте за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Убеден съм, че някои колеги вече започват да завиждат на работата на Комисията по здравеопазване, че работи с такъв консенсус. Уважаеми господин Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде подложен на второ гласуване в едно заседание.
Благодаря, господин Тонев. Подлагам на гласуване предложението. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Можете да продължите, господин Тонев.
Уважаеми господин Председател! „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравето § 1. В чл. 53 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „алкохол и недопускане“ се заменят с „алкохол, недопускане“ и след думата „вещества“ се добавя „както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години“. 2. В ал. 2 думите „алкохол и недопускане“ се заменят с „алкохол, недопускане“ и след думата „вещества“ се добавя „както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години“. 3. В ал. 3 думите „алкохол и недопускане“ се заменят с „алкохол, недопускане“ и след думата „вещества“ се добавя „както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години“. 4. В ал. 4 думите „алкохол и недопускане“ се заменят с „алкохол, недопускане“ и след думата „вещества“ се добавя „както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години“. § 2. Създава се чл. 54а: „Чл. 54а. Забранява се продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: 1. на лица под 18 години; 2. на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3. на спортни прояви за лица, организирани за деца и ученици; 4. на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици; 5. в закритите обществени места.“ § 3. В чл. 56а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1; 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) Забранява се употребата на диазотен оксид (райски газ) на откритите обществени места по ал. 1, т. 1 – 3. (3) Забранява се употребата на диазотен оксид (райски газ) в закритите обществени места.“ § 4. В чл. 218 се създава ал. 2а: „(2а) Който наруши чл. 54а, се наказва с глоба от 800 до 1500 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 1500 до 3000 лв. Когато нарушението по чл. 54а е извършено от едноличен търговец или от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 3000 до 6000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – от 5000 до 12 000 лв.“ „Заключителни разпоредби“ § 5. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5б, ал. 4 думите „изделия и изделия“ се заменят с „изделия, изделия“, а накрая се добавя „диазотен оксид (райски газ)“. § 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник.“
Благодаря, господин Тонев. Откривам дискусия по Законопроекта. Заповядайте, господин Ангелов, за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следните редакционни предложения: т. 1 в § 2 в чл. 54а, т. 5 накрая да се добави „с изключение продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост“; т. 2 в § 3 в чл. 56а, ал. 3 накрая да се добави „с изключение продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост“. Предложенията ми са във връзка със становището на Министерството на здравеопазването и на изказванията на колегите народни представители в хода на дискусията по Законопроекта в Комисията по здравеопазване. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Ангелов. Има ли реплики към това изказване? Не виждам. За реплика? За изказване? Господин Тонев, за изказване имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 2, изречение второ от ПОДНС правя следното редакционно предложение: в § 2, в чл. 54а, т. 3 думите „за лица“ да отпаднат, като мотиви – с това предложение се отстранява техническа грешка в текста на вносителя, без да се променя смисълът на разпоредбата. Благодаря.
Има ли реплики? Вносителят е съгласен. Има ли други изказвания към този законопроект? Не виждам. Закривам дискусията и ще преминем към гласуване. Предлагам да направим така: първо ще направя три гласувания по така направените редакционни предложения и след това, ако няма възражения, всички параграфи заедно в цялост – едно гласуване. Подлагам на гласуване предложението на професор Ангелов по § 2 в чл. 54а, т. 5 да се добави „с изключение продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост“. Гласували 151 народни представители: за 150, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението на доцент Тонев в § 2, в чл. 54а, т. 3 да отпаднат думите „за лица“, което всъщност е техническа грешка. Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма. Предложението е прието. И последното предложение за допълнение в § 3, в чл. 56а, ал. 3 накрая да се добави „с изключение продажбата за медицински цели и за хранително-вкусовата промишленост“, предложението на професор Ангелов. Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. И сега подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, § 1, параграфи 2 и 3 с вече приетите поправки и допълнения, § 4, наименованието на подразделението, § 5 и § 6. Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма. Предложението е прието, тоест Законопроектът е приет и на второ четене. (Ръкопляскания.) Продължаваме с: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2022 Г. Вносители са Десислава Атанасова и група народни представители на 28 юли 2022 г. Заповядайте за процедура, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение по чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата професор Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса, и доцент Васил Пандов – председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. Моля, режим на гласуване по процедурата за допуск. Гласували 122 народни представители: за 110, против 8, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля да поканите господин Салчев и господин Пандов. Господин Каримански, а Вие имате думата да представите Законопроекта.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение и изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за № 47 254 01-118, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 28 юли 2022 г. На извънредно заседание, проведено на 29 юли, днес 2022 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха професор доктор Петко Салчев – управител на Националната здравноосигурителна каса, и доцент Васил Пандов – председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Законопроектът беше представен от професор Костадин Ангелов. С него се предлага да се създаде в § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., ал. 6, съгласно която управителят на Националната здравноосигурителна каса в срок до 10 август да определи еднократно, увеличен с еднаква числова стойност за всеки служител, нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на НЗОК, без да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, смятан от 10 юли 2022 г., в рамките на разходите за персонал, предвидени по бюджета на НЗОК за 2022 г. Законопроектът запълва празнота относно прилагането на чл. 1, ал. 2, ред 1.1.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2022 г., с който са предвидени допълнителни 6 100,0 хил. лв. за разходи за персонал, включително и за допълнителни 100 щатни бройки за системата на НЗОК. Тези средства са необходими за увеличаване на основните месечни заплати на служителите на Националната здравноосигурителна каса във връзка с преминаването от 1 юли 2022 г. към НЗОК на дейностите по администриране на процесите, свързани с договаряне, отпускане, заплащане, предоставяне и контрол на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания. Предложената допълваща разпоредба урежда начина, реда и срока за увеличение на основните месечни заплати на служителите на НЗОК, във връзка с изпълнението на посочените по-горе нови дейности, без да оказва финансово въздействие върху бюджета на НЗОК. В писмените си становища Министерството на финансите и Националната здравноосигурителна каса подкрепят Законопроекта. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47 254 01 118, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 28 юли 2022 г.“. Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. Откривам дискусия по Законопроекта. Закривам дискусията, тъй като няма желаещи за изказване, и преминаваме към гласуване. Изчаквам още десетина секунди. Моля, квесторите, да поканят колегите, които са пред вратите. Подлагам на гласуване Закон за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански, за процедура.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетия на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-254-01-118, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители на 28 юли, да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. Подлагам на гласуване така направеното предложение. Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Каримански, да го представите за второ четене.
„Закон за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Параграф единствен. В § 15 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 6: (6) Управителят на Националната здравноосигурителна каса в срок до 10 август 2022 г. определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати на служителите на Националната здравноосигурителна каса, увеличен с еднаква числова стойност за всеки служител, без да надхвърля максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен, смятан от 10 юли 2022 г., в рамките на разходите за персонал, предвидени по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. Откривам дискусия по Законопроекта. Заповядайте за изказване, господин Каримански.
Колеги, няма да изневеря на принципите си и тъй като, ако си спомняте, само преди по-малко от месец аз и госпожа Митева внесохме един закон като народни представители за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет, който нямаше финансови измерения. И тук, за съжаление, не виждам господин Крум Зарков, може би да е на консултации някъде, не знам, но не е в залата, за да види как гласуваха всички в залата за този законопроект, тъй като и там ставаше дума, че трябваше да се изправи една несправедливост в § 17, свързана с образованието. А, както знаем, висшето образование заслужаваше още по-рано да бъде дофинансирано, така както бяхме предвидили с госпожа Митева в този законопроект. Когато изменяме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса по предложение на народен представител и видяхме, че има такъв прецедент в миналото, а не само сега, както гласуваме, то е съставна част от Закона за държавния бюджет. И като съставна част би трябвало да означава само едно – че и Законът за държавния бюджет може да бъде променян по предложение на народен представител, когато не се касае до финансовите параметри, залегнали в бюджета, и няма разместване, което е съществено важно, вътре в държавния бюджет. И малко ми се струва някак си недотам искрено за част от колегите в залата, които тогава гласуваха против, а сега за този гласуват за. Но това е въпрос на лична чест. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Каримански. По принцип това при първото четене трябваше да го направите, защото сега вече сме на второ четене и има конкретен текст пред нас, но не Ви прекъснах. (Реплики от народния представител Любомир Каримански.) Има ли реплики към изказването на господин Каримански? Заповядайте за реплика, господин Матеев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина извинете ме, но не мога да не взема реплика. Господин Каримански, противоконституционни са промени, предложени от народни представители, на Закона за държавния бюджет. Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е съвсем различен закон. Благодаря.
Благодаря, господин Матеев. Други реплики има ли? Не Ви насърчавам – заповядайте за дуплика, господин Каримански.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Матеев! Ние не внасяме като народни представители Закон за държавния бюджет. Ние допълваме Закона за държавния бюджет. И казах точно това, което трябва да залегне и е залегнало и в този бюджет – че ние не променяме финансовите параметри, което е съществено важно. Но само да Ви кажа, че в Закона за държавния бюджет, вътре в съставните му части са и бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. Е как, като променяте една съставна част, не променяте Закона за държавния бюджет?! Много странно каква логика се проявява тук. Не виждам да е юридическа. И нека да Ви напомня, че Вие не може да говорите от името на Конституционния съд. Вие не може да твърдите нещо, че е противоконституционно, защото Конституционният съд доказа на Вас какво правите противоконституционно. Благодаря Ви.
Господин Каримански, опасявам се, че ако не спрем дотук размяната на реплики и отклоняването от темата, ще стигнем до ситуация като вчерашната може би. Затова предлагам, ако няма други изказвания, да закрия дискусията. Закривам я и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта и параграф единствен. Докато гласуваме, да кажа, че към 11,30 часа ще дам почивка. Затова ще започнем следващия законопроект, да изчетем докладите и тогава може би да направим почивката. Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1. Законопроектът е приет и на второ четене. И сега преминаваме към следващата точка от дневния ред, както го променихме: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ. Два са всъщност – от Ивайло Мирчев и група народни представители; Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова. За доклад – заповядайте. (Реплики.) За доклад или за процедура? (Реплики.) Първо да представим докладите. Заповядайте да представите Доклада на Комисията.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители и Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова На извънредно заседание, проведено на 26 юли 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 16 юни 2022 г. и Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова на 19 юли 2022 г. На заседанието присъстваха господин Андрей Цеков – заместник-министър на финансите, господин Ивайло Стайков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, представители на Агенцията за обществени поръчки, на Камарата на строителите, на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. От името на вносителя Законопроектът, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители, бе представен от народния представител Зарко Маринов. Законопроектът предвижда ограничаване на инженеринга в строителството, като той се прилага за изграждане на обекти само в изрично определените от закона случаи. Това са изграждане на национални обекти, за които в страната не са налични познания и опит за тяхното проектиране или технология за тяхното изграждане, изграждане на общински обекти от трета, четвърта и пета категория със срок на изпълнение до една календарна година и строителна стойност до 120 хил. лв. без ДДС, както и при изграждане или възстановяване на обекти във връзка с отстраняване на последици от аварии, природни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Законопроектът, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова, бе представен от народния представител Настимир Ананиев. Законопроектът предвижда да бъде изработена методика, одобрена от Министерския съвет, въз основа на която да се извършва индексация на договорите за обществени поръчки. В резултат на инфлацията значително са увеличени цените на основни стоки и материали, в резултат на което редица фирми са в невъзможност да изпълняват договорите, сключени с държавата и общините, в резултат на което страната е изправена пред опасност да загуби значителни средства по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз. В хода на дискусията изказалите се народни представители, както и представителите на Министерството на финансите, на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Камарата на строителите, на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, подкрепиха Законопроекта, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова, като подчертаха необходимостта от неговото приемане. Становище в подкрепа на Законопроекта е предоставено в Комисията и от Националното сдружение на общините в Република България. В подкрепа на Законопроекта, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители, се изказаха народни представители от парламентарните групи на „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и „Демократична България“, както и от представителите на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Народните представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта, като изложиха и съответните аргументи. Отрицателни становища по Законопроекта са предоставени в Комисията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Националното сдружение на общините в Република България и от Камарата на строителите в България. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление: - с 8 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители. С 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова.“
Благодаря, господин Петков. Има и доклади на Комисията по конституционни и правни въпроси. Заповядайте, господин Матеев. И двата доклада ли ще представите? Добре.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16 юни 2022 г. На заседанието присъстваха: от Агенцията по обществени поръчки госпожа Галя Манасиева и представители на Националното сдружение на общините в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Славов, който посочи, че с него се цели осигуряването на финансова независимост на проектанта и строителния надзор от строителя, като уточни, че действащото законодателство урежда дейностите по проектиране и упражняване на строителен контрол като част от процеса по строителството, въпреки че представляват различни по отговорност дейности. Предлага се прецизиране на случаите, в които инвестиционното проектиране и строителството могат да се изпълняват чрез инженеринг, за да се гарантира независимост между различните участници в строителния процес при реализиране на общински и държавни обекти. Народният представител отбеляза, че водещата роля на строителя като участник в обществени поръчки му дава преимущество пред проектанта и строителния надзор, и допълни, че чрез финансовата независимост на проектанта и на упражняващия строителен надзор от строителя ще се постигне изготвянето на по-качествени проекти и по обективен контрол върху изпълнението на строителните дейности. По Законопроекта са постъпили писмени становища. Камарата на строителите в България и Националното сдружение на общините в България изразяват несъгласие към предложения проект на закон и посочват аргументи против приемането му. Отбелязва се, че предложенията противоречат на целите на Закона за обществените поръчки, и се отправят конкретни коментари към предложените текстове. Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране изцяло подкрепят Проекта на закон и изтъкват, че с приемането на предложенията ще се постигне ефективност при разходването на публични средства. Председателите на управителните съвети на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в България заявиха, че подкрепят изцяло внесения законопроект и уточниха, че приложението на сега действащата уредба на инженеринга може да доведе до лошо изпълнение, тъй като проектантът се явява подизпълнител на строителя и в работата си ограничава своите решения до възможностите на строителя. Архитект Милков добави, че с инженеринга се обръща реда в инвестиционния процес, тъй като начело трябва да бъде инженерът или архитектът, след това строителят и накрая приемането на обекта от проектанта под формата на авторски надзор. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16 юни 2022 г.“ Доклад за първо гласуване: „На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова на 19 юли 2022 г. Законопроектът беше представен от народния представител Богомил Петков, който посочи, че с него се цели преодоляване на инфлационния риск и посочи, че епидемичната обстановка, нарушените канали на доставка на суровини и военният конфликт между Руската федерация и Украйна са причина за инфлационния процес, който в средногодишен план за промишлеността е 16,36 на сто. Той добави, че Проектът на закон създава правна възможност за изменение цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация и обхваща изпълнени и предстоящи дейности с предмет строителство, ремонт, реконструкция, модернизация, доставки и услуги. Предвижда се индексацията на цените по договорите да се извърши по методика, одобрена от Министерския съвет. Националното сдружение на общините в Република България подкрепя законодателната инициатива и посочва, че предлаганите промени са наложителни и ще допринесат за регулиране на правоотношенията в сектора на обществените поръчки. Камарата на строителите в България изразява своята пълна подкрепа към Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки, като отчита, че предложената уредба е необходима и навременна. В хода на общественото обсъждане взеха участие от Агенцията по обществени поръчки, Националното сдружение на общините в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в България. Участниците в дебата единодушно изразиха пълната си подкрепа към Законопроекта, като посочиха, че предложенията са наложителни. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев, Богомил Петков и Юлия Иванова на 19 юли 2022 г.“
Благодаря, господин Матеев. Уважаеми колеги, ще дам почивка до 12,00 ч. В 12,00 ч. ще продължи колегата Мирослав Иванов, затова позволете ми няколко последни думи от тази трибуна и от мен. Първо, искам да Ви благодаря за съвместната работа в този мандат. Искам да пожелая на тези, които ще се кандидатират отново, успех в изборите. Тези, които няма да се кандидатират, успех в професионалното развитие. А на тези, които бъдат избрани и отново влязат в тази зала в следващия мандат на Народното събрание, нека да пренесат и позитивното, каквото безспорно имаше, но да не забравят и научените уроци. Благодаря Ви и хубаво лято! (Ръкопляскания.) Почивка до 12,00 ч. (След почивката.)
Уважаеми колеги, моля да заемете местата си, възобновявам заседанието. Ще има ли становище по вносител по тази точка? Господин Ананиев. (Реплика от народния представител Зарко Маринов.) Господин Маринов, след господин Ананиев ще дам думата и на Вас, за да представите Вашия законопроект. Господин Ананиев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички, които следите динамиката какво се случва в пътния сектор и в строителството като цяло, знаете, че преди около месец пробвахме вариант, за да решим индексацията, която е нужна, имайки предвид инфлационния натиск и това, което се случва в цял свят, разбира се, усеща се много осезаемо и в българския строителен бранш. Ние от „Продължаваме Промяната“ също така имахме и среща с Камарата на строителите, където обсъдихме различни варианти. С колегите Петков и Иванова внесохме това предложение, което смятаме, че е най-удачното за момента. Де факто даваме всъщност мандат на Министерския съвет да изготви методология, за да може да реши различните казуси по строителните проекти, като поне от моя гледна точка фокусът и най-важното е европроектите, еврофинансирането, което се получава от различни инфраструктурни проекти, ако се окаже, че то не може да бъде завършено заради новите инфлационни икономически процеси, които се случват и у нас, и в Европа. Тогава всъщност България ще трябва да връща доста голям обем от финансов ресурс – говорим за милиарди, ако не успеем да завършим проекта, знаете по какъв начин работят проектите с европейско финансиране. Разбира се, това оставяме на Министерския съвет – да предложи такава методология, да види дали тази методология по някакъв начин ще направи разлика между различните видове строителни обекти и проекти, които са по ЗОП, или ще предложи една методология, но тя е нужна и смятам, че трябва да я приемем на две четения днес в залата. Така че, това е от мен. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ананиев. Господин Маринов, заповядайте, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Инженерингът е процедура, при която проектиране и строителство се осъществяват от един и същи изпълнител, съответно негови подизпълнители. Логиката на възложителите при обявяване на обществена поръчка в режим на инженеринг е бързина и гъвкавост при изпълнението. За съжаление, в действителност този ефект не се постига, дори е точно обратното. Проектирането и строителството представляват независими дейности, които следва да са взаимосвързани при условията на взаимен контрол – проектирането задава параметрите, строителството изпълнява тези параметри без възможност да ги променя, а строителният надзор контролира изпълнението, съобразно Закона. Когато изпълнителят отговаря и за проектантските дейности, и за строителството, то същият може по всяко време да измени проекта, да промени параметрите, често за сметка на качеството. Така се получават характерните за българската действителност ремонт на ремонта, корупция и възлагане на обществени поръчки, в които проектирането създава толкова много проблеми на строителната фирма, че тя не може в срок да изпълни заданието на възложителя. Често се случва така, че проектирането не свършва навреме, удължава се неговият срок и така имаме редица случаи, в които губим европейски средства заради това, че не може строителната фирма, която трябва да изготви проекта, да получи и съответните разрешителни за строеж. Изразходването на публични средства чрез процедури по възлагане на обществени поръчки е обвързано с идеята за най-ниска цена, породена от конкуренцията между участниците, да се извърши възложената работа при спазване на подходящ стандарт за качество, съгласно чл. 63 от Закона за обществените поръчки. Основният проблем при процедурата, възложена чрез инженеринг, е създаването на финансова зависимост на проектанта и авторския надзор от строителя, а би трябвало строителят да се съобразява с проектанта. Аргументът, че процедурите по инженеринг скъсяват сроковете, е несъстоятелен, доколкото общественият интерес изисква качество, забава в сроковете, често е налице и при инженеринг. С предложения Законопроект инженерингът се допуска като процедура само в определени случаи, които са отбелязани в Закона, когато обществените предпоставки и интерес го изискват. Едното е, когато на национално ниво липсват опит и познания в тази област, когато се отнася за малки проекти и къс срок на изпълнение до една година и при възстановяване на последици от бедствия и аварии. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Маринов. Колеги, откривам дискусията. Има ли изказвания? Господин Шишков, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз бих искал да коментирам Законопроекта, внесен от колегите Ивайло Мирчев и група народни представители относно премахването на инженеринга, като се постарая днес да говоря малко по-бавно и по-ясно, въпреки дикцията си, защото се оказа, че колегите инженери от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране не са ме разбрали правилно и поведоха една много остра битка срещу мен персонално. По време на Комисията казах много ясно, повтарям го и сега. Колеги, ние не сме против инженеринга, не сме и твърдо за него. Ние поддържаме една позиция, че трябва да се направят ревизии, така че да бъдат отсети позитивните страни на инженеринга и да бъдат премахнати отрицателните. Такива безспорно има, има достатъчно примери в едната и в другата посока. В никакъв случай не бих си позволил да застана в подкрепа на едната Камара или срещу другата. Напротив, смятам, че ние трябва да намерим едно балансирано решение. Колегите от Камарата на инженерите, които аз дълбоко уважавам, независимо че някои от тях, както казах, искат да ми отнемат правоспособността, се разсърдиха, защото казах, че този законопроект най-вероятно не е писан нито от архитекти, нито от инженери, нито от юристи. Изглежда, че е писан от IT-та на PowerPoint. Това, което ни се предлага, е по-скоро един художествен разказ, а мотивите към него са презентация за предизборна кампания. Терминологията е хаотична и не съответства по никакъв начин на действащото законодателство. Концептуално Законопроектът е тотално объркан. Защо? Защото дефиницията на понятието „инженеринг“ е изключително объркваща. Предложено е едно дълго и неясно изречение. Единственото, което липсва в това изречение, е накрая някой да добави: „Последният да затвори вратата!“ По отношение на предвидените случаи, в които се допуска инженеринг според вносителите. Какво означава, че не са налични познания и опит за проектиране и изпълнение на обекти от национално значение? Как се доказва това? Вероятно ще трябва да се направи допитване до всички няколко хиляди, може би десетки хиляди инженери, да ги попитаме лично дали могат да изпълнят, или да проектират съответния обект. Това е абсурдно, колеги, и една такава теза винаги ще бъде уязвима в съда. По отношение на ограничението относно изграждането на общинските обекти. Вие предвиждате една сума от 120 хил. лв. плюс едногодишен срок за изпълнение. Обаче в Законопроекта сте записали – ако финансирането е общинско или от европейски средства. А какво се случва, ако е държавно, питам аз, което е много честа практика, и защо не е предвидено в Законопроекта това? Какво се случва с обектите, които надвишават с един лев тази граница от 120 хил. лв., която по неясни причини е определена? Някой е гледал в тавана и е казал: „120 хил. лв.“. Кой ще носи отговорността, ако станат 121 хил. лв. примерно? Какво ще се случи, ако обектът бъде изпълнен за една година и един ден, каквото е ограничението в Законопроекта? Тогава кой ще носи отговорността за това, че има забавяне от един ден? Каква е отговорността? Не става ясно в предвидените текстове, които Вие сте ни предложили. По ал. 3 – да задължаваш изчерпателно със закон изпълнителят да извършва дейности, които са предмет на договаряне, е абсурдно, колеги. Ами, ако част от тези документи вече са изготвени, какво правим с тях? Изхвърляме ги в коша и възлагаме да се направят нови – същите, но по нова процедура?! Това наистина е пълен абсурд, което е записано. Най-големият абсурд обаче е изискването за изготвянето на устройствени планове. Колеги, смятам, че вече трябва да сте наясно, че условието за стартиране на инженеринг е това да има изготвен устройствен план. Вие в момента не предлагате § 2, а предлагате „Параграф 22“. По ал. 4 – предлагате за строежи, които не са инженеринг, задължително да се изпълняват конкурси или търгове. Това означава ли, че санитарен възел в центъра на някое село, който струва 20 хил. лв., ще трябва да се провежда търг за неговото изпълнение? По този начин Вие дерогирате цял един раздел в Закона за обществените поръчки. И последно, по тялото на Законопроекта, въпреки че не ми се струва да му отдавам такова внимание, но смятам, че е важно, колеги, защото понятието „контролен инженер по част „Конструкции“ в българското законодателство няма. Да, този аргумент е маловажен, но той пък показва нивото на колегите, които са писали този законопроект. И няколко думи за презентацията, така наречена, мотиви. Вие наистина ли твърдите, че ще борите корупцията, като включите още един търговски субект във взаимоотношенията между отделните контрагенти? Тоест, ще има още едно лице, на което ще бъде договорирано някакво плащане с възложителя. Това е несериозно, колеги. Тезата за ниското качество на проектите също е несъстоятелна. Компетентността на инженерите не може да бъде обвързана с трудовите им правоотношения. Качеството на проектите, колеги, зависи, на първо място, от прилагането на нормите, а не от това дали инженерът е подписал договор с архитектурно бюро, строителна фирма или директно с възложителя. Прилагането на нормите не се контролира само от строителя, а и от техническия контрол, от инвеститорския контрол, от строителния надзор, от общинската администрация и от ДНСК. Абсурдно е обвързването на качеството на проектите с трудовите правоотношения. По отношение на тезата за липса на опит и квалификация, в немалко случаи едни от най-добрите инженери в България, да знаете, колеги, работят в най-големите строителни фирми. По този начин придобиват и повече опит. Същото важи за новите, младите колеги, които работят също в такива фирми. Те също благодарение на работата си с по-опитните придобиват повече самочувствие и по-голяма квалификация. Колеги, за трети път повтарям: нямам нищо против да бъдат изчистени негативите на инженеринга, дори е наложително. Като инженер, напълно разбирам колегите, които искат изцяло да бъде премахнат и инженерингът, но като политик се противопоставям остро. Немалко колеги, между другото строителни инженери, включително и бивши депутати са правили опити да атакуват съвестта ми с думите: „Ти си инженер, как може да не мислиш за бъдещето си?“ Да, аз съм инженер, но преди всичко се занимавам с обществена дейност и няма как да не поставя обществения интерес над личния, както направиха немалко колеги в това Народно събрание между другото. А в случая общественият интерес всъщност е ясен. Всичко, което се строи в полза на българските граждани, трябва да се случва по възможно най-бързия начин, разбира се, без да се правят компромиси с качеството. Подкрепям идеята за детайлното обследване на проблемите и бих подкрепил законодателни инициативи по отстраняването им, но това, което в момента е предложено, не отговаря на обществените потребности. Колеги, заради камъчето в обувката ние се опитваме да изхвърлим цялата обувка. И ако все пак Законопроектът бъде приет на първо гласуване, ние ще направим своите предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря, господин Шишков. Колеги, има ли реплики? Заповядайте, господин Маринов – имате думата.
Господин Шишков, понеже Вие, както казахте, сте проектант с дългогодишен опит, бих искал да Ви попитам: ако сте възложител на обществена поръчка и трябва да определите стойността на едно строителство с инженеринга, как ще прецените на каква първоначална стойност да обявите тази обществена поръчка? Вие нямате проект, имате ли количественостойностна сметка? Или както казвате, ние сме гледали в тавана с въпросните 120 хил. лв. А възложителите не гледат ли в тавана без проект, когато обявяват обществени поръчки за строителство?
Благодаря Ви, господин Маринов? Колеги, има ли други реплики? Няма. За дуплика – господин Шишков? Няма. Госпожо Траянска, желаете ли изказване все още? Заповядайте, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, в последния пленарен ден ще се опитам да се изкажа със сдържан тон, въпреки че ми е трудно. Ще обобщя хронологията на събитията – законодателни, ако мога така да ги нарека, свързани със строителния бранш. В началото на месец април всички бяхме наясно, че проблеми в строителния бранш стоят с огромна сила. Няма да засягам проблемите и кой ги е причинил. На Регионална комисия на едно от първите заседания, в които засегнахме тази тема, всички колеги гласувахме единодушно, че, имайки предвид инфлацията, трябва да направим възможно промяна в Закона за обществените поръчки, така че да може възложителите да индексират цените към онзи момент. Това предложение беше внесено и на 8 юни в зала не беше прието. Няма да нападам никого с оглед това, че наистина е последният ни пленарен ден – който го интересува, може да провери кой как е гласувал. Месец и половина по-късно правим същото предложение със същите мотиви, за да може наистина всички народни представители да разберат, че това е наложително. Периодът, месец април – месец юни, който цитирах в началото, беше използван от така наречените наши коалиционни партньори да ни нападат с това, че сме свързани с фирмите изпълнители, с това, че сме мафия, с всички останали неща, които даже ми е обидно да ги кажа от тази трибуна. Трябваше да се обясняваме на всяко едно телевизионно изказване на нашите, пак казвам, така наречени коалиционни партньори, че няма такова нещо, че проблемът бе заложен от друг и ние трябва да го решим, и това не е свързано с нови договори и поръчки, а тези договори и поръчки са от 2018 – 2019 г. Може да Ви се стори, че съм подробна, но искам да се чуе от възможно повече и колеги, и зрители, и от хората, за да може в следващите два месеца да знаем кой какво е направил и кой къде е сгрешил. Поне аз така да изразя моето становище, тъй като сега имам възможност. Казах за оправдателния ни режим. Днес се надявам това предложение да бъде гласувано и това да не бъде използвано отново за това колко сме свързани и така нататък, пак казвам, с мафията, колкото и да ми е обидно да го изрека и да отпушим инвестиционния процес в страната, а не да се нападаме кой кого и така нататък. Използвам това си изказване, за да кажа и друго – в момента стои още един огромен проблем, който председателят на Регионалната комисия уж се опитва да го реши в последните няколко дни, защото, да, може да имате лично обяснение – даже ще се радвам, каните, тоест обявявате заседание на Регионална комисия с ясното съзнание, че колегите от БСП няма да се явят. Това измиване на гузната Ви съвест ли е, господин Ананиев? Предизвиквате заседание, което от снощи до днес сутринта в 8,20 ч. в 3 ч. без 20 мин. – няма значение. Проблемът, който стои с така непроведеното заседание на Регионална комисия, е огромен. Решението на 20 април, което всички взехме, и пак го взехме коалиционно, пак казвам – трудно за нас, заложихме един огромен проблем, който в следващите месеци не знам как ще бъде решен. Хората отвън стачкуват, не знам доколко ще може да се реши, след като Народното събрание няма да работи, тоест не може да се реши. Знам, че не може да се реши. Ясно искам да кажа от тази трибуна, че от 1 октомври държавата няма да има активни договори с фирми изпълнители за текущ ремонт и поддръжка, поради което – цитирам хората от Сдружение „Пътища“, че мантинела, счупени стъкла, каквото се случи, не дай боже, по пътищата, няма кой дори да ги изчисти. Говоря с много може би непрофесионални термини, защото аз съм икономист, но наистина познавам – смея да кажа, че познавам проблемите, въпреки краткото ми пребиваване в Регионална комисия и срещите ми с хората, хората от браншовите организации, които непрекъснато искаха срещи с всички парламентарни групи и в момента, в който да не бъде извършена каквато и да е инициатива в тази посока, ние се притеснявахме, за да не бъдем наречени пак мафия. В заключение ще кажа само, че ние ще подкрепим тази промяна в Закона за обществените поръчки с ясното съзнание и със съжалението, че това не се случи още преди месеци, защото, както каза и господин Ананиев – много пари са подложени в риска, дано не сме закъснели, колеги. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Траянска. Колеги, има ли реплики? Заповядайте за реплика, госпожо Митева.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, много се чудих дали да взема думата. Реших като реплика, за да не правя изказване – видях болката в гласа и очите на госпожа Траянска, и наистина на 9 юни ние отхвърлихме, всъщност една парламентарна група от коалицията, бивша, отхвърли този законопроект – не гласува за него, и това е „Демократична България“. Затова аз искам да се обърна сега с тази реплика към „Демократична България“ и да попитам: какво промени нещата от 9 юни до днес и Вие така обърнахте на 180 градуса Вашето становище, след като още тогава законът можеше да бъде приет, да се даде правна възможност за индексиране на договорите за обществени поръчки съгласно Методиката, а в момента трябва да променяме закона в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за който Вие от 45-ия парламент твърдите, че трябва да спазваме всички принципи на правовата държава и да работим по нов начин. В момента този закон няма никакви изменения с този, който е внесен на 13 май. Единствената разлика е, че Методиката ще се приема вече от Министерския съвет, а не да е одобрена с Правилника за прилагане на закона. Няма никакви промени в мотивите в категорично нарушение на чл. 78 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – не е минал и 3-месечният срок след отхвърлянето му. Затова, колеги от „Демократична България“, се обръщам към Вас: какво се промени за тези два месеца? Ние категорично ще подкрепим този законопроект, който беше внесен от нас, от колегите от „Продължаваме Промяната“ и колегите от БСП. Само заради това ли не го подкрепихте, защото Вие не бяхте вносители?
Госпожо Митева, правите изказване по същество.
Не, не правя изказване по същество.
Напротив, отлично го знаете.
И затова ли, защото…
Отлично го знаете.
…трябваше да ни наричате мафия в този период, а сега искате да сте в бяло и искате да правите и да приемате популистки решения, за да изглеждате добре в очите на избирателите. Мисля, че този закон е урок за всички нас, че политиците трябва да мислим на първо място за хората и за бизнеса, а не за това да правим популистка политика. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Митева. Както казах, Вие направихте изказване, това не беше реплика. (Реплика на народния представител Ива Митева.) Сега колегите от „Демократична България“ ще трябва и те в реплика да Ви отговарят.
Нека, нека! Аз искам.
Отделно от това напомням, че на Председателски съвет днес взехме решение да спазваме добрия тон, да няма политически нападки.
Нека отговорят, за да се знае.
Вашето изказване всъщност беше в разрез с това решение, което постигнахме днес на Председателски съвет. За реплика – господин Христо Иванов. Заповядайте.
Господин Иванов, благодаря Ви. Както се оказа, добрите обноски са много тънък слой, който много лесно се губи, нали виждаме. Госпожо Митева, можеше да ме попитате лично и да Ви отговоря на този въпрос. Това, което се промени, са политическите обстоятелства. Май месец все още имахме надеждата, че някакъв рационален процес на взимане на по-добри решения може да бъде изграден. Сега този прозорец се затвори политически и трябва да взимаме решения, които в момента може да не са оптимални, но сега са единствено възможни. Защото политиката освен спазване на Правилника, което е много важно, е и отчитане на реалностите и няма как да избягаме от това нещо. Ние сме в една поредица от кризи, които изискват сложни и застъпващи се екстремни и екстремални решения. Част от кризата е политическа, тежка криза на това, че ние просто сме неспособни като политическа класа и тук съвсем не се опитвам да се разгранича от това да произвеждаме добри решения. Създаваме грешки с ужким решения – всяко решение създава нов проблем и така нататък, и сме затворени в това нещо и като гледам, по никакъв начин нямаме воля да излезем от него. В тази ситуация днес, в последния ден на парламента, това вероятно е възможното решение, макар и да не е станало по-оптимално от май месец. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Трета реплика ще има ли? Господин Каримански, заповядайте – имате думата.
Уважаеми господин Председател, колеги! В духа на добрия тон можеше, когато дискутирахме тази тема юни месец, ако не ме лъже паметта, в предния внесен законопроект, да имаме много ясни изказвания и категорични изказвания за това какво прагматично куца на закона, който ние внесохме. Тук не е въпрос само за политика, господин Иванов. Тук е въпрос на прагматичност и на аргументи наистина. Ако имаше такива аргументи, такава цялостна аргументация на това защо не приемате закона или поне да бяхте изказали отрицателен вот. Защото, забележете, в залата няма нито едно изказване – нито едно изказване от „Демократична България“ или от тези, които са гласували против закона, как мотивирахте Вие Вашето отрицателно гласуване, с какви мотиви? Никой не видя един мотив за това нещо. Аз отново казвам: тук не е въпрос на промяната на политическата ситуация, тук е въпрос да решим проблемите на хората не от политическата призма, а от призмата на прагматичността. Благодаря.
Благодаря, господин Каримански. За дуплика, госпожо Траянска.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще започна отзад напред с дупликата и може би това ще изчерпи и трите реплики. Господин Каримански, ще Ви отговоря каква е прагматичността. Тя се състои в лицемерието. Защото, когато бяхме в коалиция и колегите коалиционни партньори спираха всяко едно разумно наше предложение с мотивите, пак ще повторим за n-ти път мафия, и това беше опорка, която изтече и в записа, че едните са бели, а едните са мафия – тя, тази опорка, приключи, видя се кой кой е. Това всъщност изчерпва прагматичността. Тоест, възползването от един проблем, пак казвам – заложен във времето, не е моя работа да кажа кой, какво. Има други институции, които да кажат чий е проблемът, кой е заложил проблема. Проблемът е на всички, на цялото ни общество. Това беше използвано, за да може два месеца – не знам колко, да бъдем обвинявани, обиждани и така нататък, пак казвам, от така наречените ни коалиционни партньори. Към днешна дата стоя, мога да кажа, с гордо вдигнато чело, че ние от „Има такъв народ“ нямаме гузна съвест – който я има, да си търси причините. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Траянска. Изказвания? Господин Йорданов, моля Ви, и към Вас, и към всички колеги, все пак да спазваме днес може би на последното заседание добрия тон. Заповядайте.
Господин Председател, благодаря, първо, за това, че ми давате думата. Второ, дали е първо, или последно заседание, няма никакво значение, важно е какво се казва от тази трибуна. Искам като последно заседание и последен ден на този парламент да Ви приветствам: добре дошли при мафията, ДБ и ПП! Защото нещо, за което обясняваха, че е мафиотска сделка, сега я предлагат отново, тоест те я предлагат с голям ентусиазъм и ще я подкрепят, така че добре дошли при мафията – 100% бели!
Благодаря Ви, господин Йорданов. Колеги, има ли реплики? Няма. За изказване? Заповядайте, господин Георгиев.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! По темата за индексацията на цените в строителството само на 500 м от сградата на Народното събрание се намира един обект, който беше финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“, и една колежка от тук присъстващите направи първа копка, а бившият министър-председател отряза лентата. Проектът беше за четири милиона, беше финансиран с 2 млн. 600 хил. лв. и беше завършен. Ситуацията е идентична. Само да кажа, че повечето проекти ще бъдат завършени некачествено, с неизпълнени строително-монтажни работи и с много пиар. Така че индексацията е необходима и още от месец октомври, когато в ИТН я поставяхме като нещо задължително за строителния бизнес, но нейното неприемане не означава, че няма да бъдат завършени обектите, означава, че ще бъдат завършени некачествено. По отношение на инженеринга най-яркият пример за корупция с инженеринг беше така наречената Програма за енергийна ефективност на ГЕРБ, където някои от цените достигаха до може би 200 – 300% печалба и ние сме правили достатъчно предавания по тази тема. Въпреки това инженерингът е създаден като един механизъм, който оптимизира време. Това исках да го кажа, защото в предварителното и в предпроектното проучване се дава достатъчно информация, а проектирането е едва на третия етап. Аз лично считам, че инженерингът не трябва да бъде ограничаван толкова крайно, защото това означава да разчитаме, че инвестиционният проект е с много високо качество, а то на практика не е така. Тъй като предходните етапи в България се подценяват, се достига до етап, в който в един момент проектантите и строителите трябва да работят в по-добър синхрон, а когато те са в отделна обществена поръчка, това невинаги е така. Така че по отношение на инженеринга не трябва да се отписва, то такова е мнението и на Камарата на строителите в България, че той по-скоро е един практичен механизъм, отколкото теоретичен. Разбира се, аргументите за срокове в строителството, сроковете се определят от една съвкупност от ЗОП, от ЗУТ и по-скоро от Наредба № 3 към нея, така че премахването или ограничаването на инженеринга няма да реши проблема със сроковете в строителството, нито с качеството. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Колеги, има ли реплики? Няма. Други изказвания? Няма. Прекратявам дискусията. Уважаеми колеги, моля да заемете местата си. Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-73, внесен от Ивайло Николаев Мирчев и група народни представители на 16 юни 2022 г. Гласували 110 народни представители: за 27, против 55, въздържали се 28. Предложението не е прието. Прегласуване искате ли, колеги? Прегласуване. Гласували 114 народни представители: за 25, против 64, въздържали се 25. С това Законопроектът не е приет на първо гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 47-254-01-104, внесен от Настимир Ананиев и група народни представители на 19 юли 2022 г. Гласували 148 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 8. Предложението е прието. Ще има ли прегласуване? Няма.
Процедура по начина водене.
Процедура по начина на водене, господин Йорданов, да чуем. Господин Матеев и Вие ли искате думата? Добре, след това. Заповядайте, господин Йорданов..
Искам по начина на водене, господин Председател. Направихте забележка на цялата зала, че това е изключително мафиотски закон и Вие трябва да ни вкарате в правия път, особено Вашата парламентарна група. Така че, ако може, да се коригирате сега, защото това е изключително мафиотско – по думи на Вашата парламентарна група, Вашия бивш министър-председател...
Господин Йорданов, процедурата каква е?
…Вашия бивш министър на финансите и бившата говорителка на премиера.
Добре. Господин Матеев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника Законопроектът да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
Благодаря Ви, господин Матеев. Обратно становище? Няма. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 147 народни представители: за 140, против 3, въздържали се 4. Предложението е прието. Колеги, кой ще ни запознае със Законопроекта на второ гласуване? Господин Матеев, имате думата, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. „ЗАКОН за допълнение на Закона за обществените поръчки § 1. Създава се чл. 117а с наименование „Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация“. Чл. 117а. (1) В случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерски съвет. (2) Когато в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1 възложителят предвижда клауза за изменение на цената във връзка с инфлацията по ал. 1, той може да обвърже тази клауза с методиката по ал. 1. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Методиката по чл. 117а, ал. 1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови споразумения на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 и 3, сключени преди влизането в сила на този закон. § 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Благодаря Ви, господин Матеев. Колеги, отривам дискусията. Има ли изказвания? Колеги, следва да се уточни нещо за нанасяне на редакционна поправка. Госпожо Митева, заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, само искам една правно-техническа корекция да направя – § 1 да бъде: „Създава се чл. 117а:“. Да се сложат две точки и „Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка при инфлация“ да бъде заглавието на чл. 117а, да започне членът преди кавичката направо.
Тоест след наименованието...
„Създава се чл. 117а:“ и преди това се слага заглавието „Методика за...“, както е предложено.
Отпада текстът с наименованието, а след 117 има две точки.
Да, има две точки и текстът пада долу, преди чл. 117а.
Добре. Колеги, други изказвания има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията. На първо място подлагам на гласуване направената от госпожа Митева редакционна поправка, а именно: § 1 да се измени и да изглежда по следния начин: „§ 1. Създава се чл. 117а:“. Отпада текстът с наименованието и текстът, който следва, се пренася на нов ред. Гласуваме редакционната поправка на госпожа Ива Митева. Гласували 143 народни представители: за 136, против 4, въздържали се 3. Предложението е прието. Поставям на гласуване: наименованието на Законопроекта; § 1 с вече приетата редакция; наименованието на подразделението; § 2, както беше изчетено от господин Матеев и както е по вносител; и § 3 също както е по вносител. Същото важи и за наименованието на Законопроекта, и наименованието на подразделението, които също са по вносител. Гласували 145 народни представители: за 139, против 5, въздържал се 1. Предложението е прието. Приет е и Законопроектът на второ гласуване. Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Вносители: Министерският съвет на 1 юли 2022 г.; и Петър Кьосев на 5 юли 2022 г. Постъпили са два доклада от Комисията по конституционни и правни въпроси. Предполагам по двата законопроекта са отделни докладите? Господин Стоев, заповядайте, имате думата да ги представите. Колеги, докладите не са особено дълги.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-35, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-35, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър, госпожа Галина Димитрова и госпожа Диана Боева – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателството“; от Висшия съдебен съвет господин Боян Новански – член; и от Висшия адвокатски съвет доктор Ивайло Дерменджиев – председател. Законопроектът беше представен от госпожа Ковачева, която посочи, че с приемането му ще се осигури изграждането и поддръжката на електронна информационна система на запорите в Република България. Предлага се въвеждането на единна входна точка, предоставяща централизирана информация в реално време за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори. Тя добави, че изграждането на информационната система ще обезпечи своевременното уведомяване на заинтересованите страни при налагане или вдигане на запор, както и при промяна на вписаните обстоятелства, като по този начин ще повиши сигурността в гражданския оборот и ще оптимизира принудителното изпълнение върху движимите вещи. Подкрепата на Законопроекта ще осигури предоставянето на електронни административни услуги на всяко лице при спазване на изискванията на Закона за електронното управление и ще предостави безплатен достъп по служебен път на държавната и общинската администрация, както и на лицата, осъществяващи публични функции. Предвижда се информационната система, обслужваща запорите, модулът за електронна публична продан и електронният обмен на информация с другите регистри да функционират на основата на обща информационна система, условията и редът за дейността на която ще се уреждат в наредба на Министерството на правосъдието. По Законопроекта е постъпило писмено становище от Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е изразена подкрепа към законодателните предложения. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта доктор Ивайло Дерменджиев изрази положителното становище на Висшия адвокатски съвет към законодателните предложения. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси, с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-35, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2022 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоев. Втория доклад Вие ли също ще го представите? Заповядайте.
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-254-01-87, внесен от Петър Василев Кьосев на 5 юли 2022 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 юли 2022 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-254-01-87, внесен от Петър Василев Кьосев на 5 юли 2022 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Юлия Ковачева – заместник-министър; госпожа Галина Димитрова и госпожа Диана Боева – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателството“; от Висшия съдебен съвет господин Боян Новански – член; и от Висшия адвокатски съвет доктор Ивайло Дерменджиев – председател. Законопроектът беше представен от народния представител Петър Кьосев, който посочи, че с него се предлага отлагане на действието на влезлите на 30 юни 2021 г. в сила разпоредби, с които се предвижда задължение за съдилищата да издават и връчват актове, да извършват процесуални действия и изявления, както и да осъществяват комуникация в електронна форма. Той уточни, че към настоящия момент Единният портал за електронно правосъдие не предоставя техническа възможност за сигурно, надеждно и достъпно електронно връчване и допълни, че сигурността, надеждността и ефективността на Единната информационна система на съдилищата е пряко свързана с функционирането на Единния портал. Господин Кьосев отбеляза, че Проектът на закон осигурява необходимото време на Висшия съдебен съвет за въвеждане на Единния портал за електронно правосъдие, за да се гарантира правна сигурност при постановяването на съдебни актове, връчването на съобщения и книжа, както и сигурността на процесуалните изявления на страните в електронна форма. По Законопроекта е постъпило писмено становище от Министерството на правосъдието в подкрепа на предложените изменения. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие госпожа Ковачева, доктор Дерменджиев и господин Новански. От името на Висшия адвокатски съвет господин Дерменджиев изрази положително становище към Законопроекта. Господин Новански посочи, че Висшият съдебен съвет подкрепя предложеното отлагане на изискването за електронно връчване и електронна кореспонденция с адвокати, търговци и юридически лица чрез Единния портал за електронно правосъдие. Той изрази резерви към предложеното спиране на работата на Единната информационна система на съдилищата, като уточни, че Единната информационна система на съдилищата се ползва само от съдии, внедрена е и работи ефективно. Господин Новански добави, че чрез нея се разпределят делата, отчита се натовареността на съдилищата и се осъществява деловодната система, както и комуникацията с 38 модула. Той допълни, че работата на Единната информационна система на съдилищата е условие за кандидатстването на Висшия съдебен съвет по Плана за възстановяване и устойчивост и по други европейски проекти. Госпожа Ковачева посочи, че подкрепя предложеното отлагане на процеса по въвеждане на електронното правосъдие, за да се осигури правна сигурност на съдебните актове. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси, с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-254-01-87, внесен от Петър Василев Кьосев на 5 юли 2022 г.“
Благодаря Ви, господин Стоев. Уважаеми колеги, становище по вносител ще има ли по някой от законопроектите? Заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Много кратко по отношение на внесения от мен Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Колеги, ноторно известен факт е, че Единният портал за електронно правосъдие в момента не функционира според своето предназначение. Същият към настоящия момент не позволява извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления, липсва идентитет между хартиеното – електронното досие по делата, както и не осигурява предвидения достъп до връчване на съобщения и призовки по надлежния ред. Истината е, че модулът, който свързва Единния портал за електронно правосъдие и Единната информационна система, още не е готов. Въпреки това през месец юни тази година влязоха в сила промени в ГПК, които предвиждат задължения за приемане на процесуални заявления в електронна форма, както и задължително електронно връчване чрез ЕПЕП – Единния портал за електронно правосъдие, като всички съобщения се считат за завършени, независимо дали те са изтеглени от профила на адвоката. Същевременно обаче, пак повтарям, системата не е технически обезпечена и това може да създаде изключително голям риск за правния мир. Така че тези технически дефицити – както на Единния портал за електронно правосъдие, така и на ЕСС, не позволяват на участниците в процеса да упражнят предоставените им професионални права и поставят в риск правния ред с оглед сигурността на осъществяването на електронна форма на годни процесуални изявления. С оглед на всичко гореизложено представям пред Вас настоящия законопроект ведно с предложения за изменение на свързаната нормативна уредба, който да отложи действието на свързаните с Единния портал за електронно правосъдие разпоредби за отстраняване на проблемите. Същевременно излишно в § 5 на Законопроекта се предвижда, че всички правни процесуални действия, извършени до влизането в сила на Законопроекта, запазват своето действие. С оглед на изложеното, моля за Вашата подкрепа на представения законопроект. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Кьосев. Колеги, откривам дискусията. Има ли изказвания по някой от двата законопроекта? Госпожо Александрова, заповядайте. Радвам се да Ви видя в залата и се надявам, че сте в добро здравословно състояние. Заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви, че сте тук. Моето изказване ще бъде много кратко. По отношение на първия законопроект, внесен от Министерския съвет, нашата парламентарна група – ГЕРБ-СДС, ще подкрепи така внесения законопроект. Тъй като още в Четиридесет и четвъртото народно събрание именно ГЕРБ-СДС стартира Единната входна точка. По отношение на този законопроект работата продължава и ние сме щастливи от този факт. По отношение на Законопроекта на колегата Кьосев. Няма да подкрепим така внесения законопроект, и то именно във втората му част, и бих искала да изразя от тази трибуна, че времето няма да стигне, но най-вероятно в следващото Народно събрание ще внесем предложение за отпадането му, защото Единната информационна система на съдилищата работи добре, ползва се от съдии, внедрена е и работи ефективно, както изрази и господин Новански по време на Правната комисия, в която, за съжаление, аз не успях да присъствам. Именно поради тази причина, в тази част на предложението, това ще спъне работата на голяма част от съдиите, съдебната система и всички, които участват в процеса. Поради тази причина нашата парламентарна група няма да подкрепи този законопроект на първо четене. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Има ли реплики, колеги? Няма. Други изказвания? Госпожо Министър, желаете ли думата? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя се обръщам към Вас с молба да подкрепите внесения законопроект от Министерския съвет за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Той е малък като обем, но същевременно ще има голямо въздействие върху стопанския оборот, тъй като ще даде възможност и прозрачност в реално време да се виждат запорите, които са наложени върху движими вещи с регистрационен режим, тоест автомобили, камиони и други превозни средства. Защо настоявам това да стане бързо, защото софтуерът всъщност е готов. Той беше разработен заедно със софтуера за електронните търгове и всъщност това, което се чака, е Народното събрание да приеме тази поправка, за да може да стартира реално използването на тези нови възможности. Искам да използвам трибуната и да благодаря на колегите от Министерството на електронното управление, които много съдействаха, за да има един прецизен текст пред Вас. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Колеги, изказвания все пак да попитам за последно? Няма. Прекратявам дискусията. Уважаеми колеги, на първо място ще поставя на гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-202-01-35, вносител Министерският съвет на 1 юли 2022 г. Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма. С това предложението е прието. Поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 47-254-01-87, внесен от Петър Василев Кьосев на 5 юли 2022 г. Гласували 125 народни представители: за 69, против 35, въздържали се 21. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. Прегласуваме, колеги! Гласували 110 народни представители: за 54, против 37, въздържали се 19. С това предложението не е прието. За процедура – Милен Матеев, заповядайте, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника да бъде обсъден и гласуван на второ гласуване току-що приетият Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Благодаря Ви, господин Матеев. Обратно становище? Няма. Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение. Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. С това предложението е прието. Господин Стоев, имате думата да ни запознаете с текста на Законопроекта за второ гласуване.
„ЗАКОН за допълнение на Гражданския процесуален кодекс § 1. Създава се чл. 450б: „Единна входна точка за запори Чл. 450б. (1) Министерството на правосъдието изгражда и поддържа информационна система за единна входна точка за запорите на движими вещи, подлежащи на регистрация по силата на закон. Условията и редът за воденето, съхраняването и достъпа до информационната система се определят с наредбата по чл. 501а, ал. 6. (2) Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на земеделието обменят по електронен път с информационната система по ал. 1 информация за движимите вещи, подлежащи на регистрация във водените от тях регистри по силата на закон. (3) Съдебните изпълнители са длъжни ежедневно да въвеждат данни в информационната система по ал. 1. За всеки въведен запор се използва квалифициран електронен времеви печат по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014. (4) Данните може да се подават автоматично от информационните системи, използвани от съответните съдебни изпълнители. Данните се подават по ред и във формат, определен с наредбата по ал. 1. (5) Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, на органите на местното самоуправление и местната администрация и на лицата, осъществяващи публични функции, е безплатен. (6) На базата на съдържащите се в информационната система по ал. 1 данни Министерството на правосъдието предоставя електронни административни услуги за уведомяване за наложен запор и за извършване на справки за наложени запори на всяко лице при спазване на изискванията по Закона за електронното управление. Услугите се заявяват през електронния портал на Министерството на правосъдието. (7) За предоставяне на услугите Министерството на правосъдието събира такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет.“ § 2. В чл. 501а, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „която включва регистър на публичните търгове и система за провеждане на публични търгове“. Заключителни разпоредби § 3. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон: 1. Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, произтичащи от този закон. 2. Министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450б, ал. 1. § 4. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.), в § 72 ал. 2 се отменя. Законът е приет от 47-ото Народно събрание на ………..…... 2022 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“
Благодаря Ви. Изказвания? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние подкрепихме Законопроекта на първо четене, тъй като идеята да има информационна система по подобие на вече съществуващата такава по отношение на недвижимите вещи, в която ние – свободно частноправните субекти, можем да правим справки, да се снабдяваме с преписи, даже от актове, и да получаваме и удостоверения, та идеята за съществуването на такава информационна система и по отношение на движимите вещи в частта да позволява уведомление за наложени запори върху движими вещи, както и направата на справки, е наистина добра. Затова ние подкрепихме Законопроекта. По отношение на приемането му на второ гласуване бих желал да направя една редакционна поправка, която няма да промени по никакъв начин смисъла на Законопроекта. Тя е мотивирана от следното. Докато в ал. 5 на чл. 450б прецизно е уреден въпросът кои публични органи ще имат право на достъп и даже е уредено, че той е безплатен, то не е уредено изрично правото на достъп на всички заинтересовани частноправни субекти, които биха били заинтересовани да си направят справки от тази информационна система. Затова, уважаеми господин Председател, с това изказване бих искал да направя и една редакционна добавка. В § 1 от Законопроекта, в чл. 450б, ал. 1, изречение второ, където в края на изречението вместо точка се слага запетая и се добавя следният текст: „При зачитане правото на достъп до нея и на частноправни субекти с интерес от справки.“ С други думи, когато се създава тази наредба, която да уреди използването и достъпа до информационната система, просто да се съблюдава принципът за правото на достъп и на частноправните субекти, освен на публичните органи, пак казвам, които са заинтересовани да си правят справки. По никакъв начин, смятам, че тази редакционна поправка не променя смисъла на Законопроекта, а просто гарантира правото и на всички граждани, всеки заинтересован да си направи справка за запор и да може да се регистрира, както и понастоящем е възможно в Имотния регистър, в електронната система на Имотния регистър да може да си прави справки. Така че, господин Председател, моля Ви да подложите на гласуване тази редакционна поправка, като се надявам народното представителство да я подкрепи. Благодаря Ви.
Господин Петров, само да уточним: „При зачитане правото на достъп и на частноправните субекти“.
„С интерес от справки.“
„На частноправните с интерес от справки“.
Точно. Само този, който е заинтересован, да си прави справка, той да може да получи достъп, а не всяко лице. Както е и сега в Имотния регистър.
Това как се тълкува обаче, господин Петров? Не съм сигурен, че… Благодаря Ви, господин Петров. Реплики има ли, колеги? Няма. Други изказвания? Други изказвания има ли, колеги? Прекратявам дискусията, колеги. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване на първо място така направеното процедурно предложение на господин Петър Петров: „В § 1, в чл. 450б, ал. 1 в края на второ изречение вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст: „При зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки“.“ Да, господин Каримански. Вече сме в режим на гласуване. Във връзка с това гласуване ли искате процедура? Добре. Преди гласуването да чуем господин Каримански за процедура – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека, когато правим редакционни предложения, тези, които имат частен интерес, да заявят от тази трибуна. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Каримански. Отново повтарям – подлагам на гласуване направеното предложение от господин Петър Петров: „В § 1, в чл. 450б, ал. 1 в края на второ изречение вместо точка се поставя запетая и се добавя следният текст: „При зачитане правото на достъп до нея и на частноправните субекти с интерес от справки“.“ Гласували 125 народни представители: за 112, против 5, въздържали се 8. С това предложението е прието. Сега, колеги, поставям на гласуване наименованието на Законопроекта по вносител, както беше изчетено от господин Стоев, § 1 с вече приетата редакционна поправка и в останалата част, както е текстът по вносител, § 2 както е по вносител и както беше изчетен от господин Стоев, наименованието на подразделението и § 3 и § 4 отново по вносител, както бяха изчетени от господин Стоев. Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма. С това предложението е прието и Законопроектът на второ гласуване. Благодарим Ви, госпожо Министър, за това, че бяхте тук днес. Колеги, само да обявя какво следва оттук нататък. Връщаме се към точка осма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН, където предстои дискусия. След приключване на тази точка, колеги, отново, както говорихме на Председателски съвет и каквото предложение направи госпожа Атанасова в началото на заседанието, ще започнем с декларации от парламентарните групи, ще има заключително слово на председателя и с това ще приключи днешното пленарно заседание. Така, колеги, откривам дискусията по точка осма. Има ли изказвания? Становище по вносител – господин Кьосев, заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Френският поет и общественик Виктор Юго неведнъж е казвал, че няма нищо по-силно от идея, чието време е дошло. Аз бих добавил, че за да дойде времето на една идея, трябва да ѝ се даде шанс. Сега си представете, че имате идея, в която потенциален инвеститор от Италия желае да инвестира чрез закупуване на дялове във Вашето дружество, без да се налага да търси заверка на съдържание на договор за прехвърляне на дялове, каквато правната система на Италия не позволява. Представете си, че имате идея, в която потенциален инвеститор от Франция желае да инвестира, но за която Вие трябва да ползвате тежката и сложна структура на акционерното дружество и нелеката финансова тежест от 50 хил. лв. начален капитал, което много често е почти невъзможно за стартиращите бизнеси. Представете си идея, около която можете да привлечете висококвалифицирани кадри не срещу възнаграждение, а срещу реална възможност за бъдещо участие в това дружество. А сега си представете, че тази идея можете да я развиете не във Великобритания, Полша и Австрия, а в България. Представям на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, който цели да въведе в българския правен мир фигурата на дружество с променлив капитал. Дружеството с променлив капитал съчетава в себе си най-добрите и работещи конструкции на уредбата на дружеството с ограничена отговорност и акционерното дружество, като поставя особено голям фокус на дружествения договор и свободата на договаряне. Фигурата на дружеството с променлив капитал по този начин може да отговори на всички специфики, свързани с дейността на иновативните и ориентирани към стартъп кампании, и по-конкретно конкретните предложения, които се отправят с така предложения законопроект, са да няма изискване за минимален праг на капитала и като такъв той да не подлежи на вписване в Търговския регистър. Това изключително много ще облекчи стартиращите бизнеси и стартъп инициативи. Предвидени са привилегии, особени правила и задължения, както и възможността за сключване на договори за конвертируем заем, които са познати механизми и широко употребявани из Европа и света, и позволяват упражняването на специфичните за рисковете от капиталовото инвестиране права. Въвежда се и реален правен инструмент, а именно опцията, с която висококвалифицирани служители впоследствие могат да придобият дялове в капитала на дружеството. Предвидени са различни форми на управление на дружеството, които максимално много да улеснят бизнеса в избора му на структура и на управление. Предвидено е и задължително преобразуване на дружеството с променлив капитал, когато същото престане да отговаря на изискванията за микро- и малко предприятие по смисъла на Закона за малките и средни предприятия. Това въвежда съответни гаранции, че въпросното дружество няма да бъде основна правна фигура в търговския оборот, а на практика ще бъде правен инструмент реално за стимулиране на инвестиции. Всичките тези нововъведения целят стимулиране именно на иновативните и базирани малки компании. Подобни правни фигури исторически са се доказали като успешни и широко употребявани из цяла Европа, където в сфери като Fintech, BioTech, RegTech са незаменима част от икономиката. Европейският икономически и социален комитет неведнъж е подчертавал, че малките предприятия са гръбначният стълб на европейската икономика и че те са основен източник на работни места, в който разцъфват бизнес идеите. В тази връзка, уважаеми народни представители, Ви моля за Вашата подкрепа на така представения законопроект, за да допринесем ние като законодатели на добрите бизнес идеи в България да им дойде времето и да им се даде шанс да разцъфнат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)
Благодаря Ви, господин Кьосев. Откривам дискусията, колеги. Заповядайте, госпожо Ангелкова. Имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, бих искала да заявя, че ние принципно подкрепяме тази инициатива и създаването на фигурата „дружество с променлив капитал“, така че максимално да улесним и да създадем възможности за учредяване на стартъпи, особено когато говорим за развитието на различни сектори, запазване на интелектуалната собственост и по-специално софтуери и даване на възможности за привличане на нови капитали. Смятам обаче, че е необходимо да се прецизират допълнително текстовете, които са направени в представения законопроект, особено когато говорим за дефиницията за микро- и малки предприятия, която е доста широко описана в закона, и е необходимо, след като създаваме специфичната фигура на дружеството с променлив капитал, да акцентираме и да имаме дефиниция на това какво е микро- и малки предприятия по смисъла на така направеното предложение и съответно на променлив капитал, така че да могат да бъдат избегнати например различни злонамерени действия, най-общо казано. Също така е необходимо да се направят допълнителни промени в така предложения законопроект, свързани с контрола по отношение на обявяването и кога следва да се обяви променливият капитал, така че отново максимално всичко да се извършва прозрачно и в полза на бизнеса и на обществото. За да не губим допълнително време, бих искала още веднъж да заявя нашата принципна подкрепа към законопроекта и сме готови на разговори, за да обсъдим и да намерим такива общи формулировки в предложения законопроект, така че да бъдат от полза за всички. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Ангелкова. Реплики има ли, колеги? Няма. Заповядайте, господин Митев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Революция в Търговския закон! Настоящият законопроект е дълго чаканият отговор на нуждите на българската стартъп индустрия. В сегашния си вид Търговският закон се оказа твърде консервативен, за да удовлетвори нуждите на съвременната бизнес среда и новата реалност и структура на компаниите. С предложените промени се създава изцяло нов тип дружество – дружество с променлив капитал, в което по същество се съчетава част от уредбата на акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност. Предоставя се възможност стартиращите дружества да ползват гъвкави форми за инвестиране, които Търговският закон предвижда за акционерните дружества. Набирането на капитал е основно предизвикателство пред стартиращите компании и наша роля е да създадем законова рамка, която позволява това да се случи ефективно и гъвкаво. Новият тип дружество е регулирано по либерален начин, така че да бъде осигурена необходимата договорна свобода, предвид разнообразието от дейности и вид структури, характерни за стартиращи компании. Този законодателен подход цели и да намали административната тежест на стартъпите, така че да могат да фокусират усилията си върху създаването на устойчив продукт и привличането на инвеститори. Отличителна черта на новия вид дружество е липсата на задължения за вписване на капитала и съдружници в Търговския регистър. Това позволява капиталът и участниците в дружеството да бъдат променяни бързо и гъвкаво спрямо нуждите на бизнеса. Възприети са и част от добрите европейски практики за механизми на разпореждането с дялове, включително и чрез възможността служители на дружествата да придобият дялове. Прехвърлянето на дялове е уредено чрез опростена форма на писмен договор със заверка на подписа. Няма предвидена в закона минимална стойност за дял, както е допустимо да бъдат създадени дялове с различни права и привилегии. Законопроектът беше изготвен в съответствие с нуждите на българските предприемачи с подкрепата на Българската стартъп асоциация. Той позволява да утвърдим ролята на България като център за иновации в Югоизточна Европа. Реформата е част от националния план за възстановяване и устойчивост. Тази реформа е пример за пътя към изграждането на устойчива, работеща и модерна българска икономика. Благодарен съм, че въпреки всички различия на Четиридесет и седмото народно събрание то успя да стигне до съгласие за този толкова важен реформаторски и революционен закон. Закони като този ми дават надеждата, че дори и най-свирепите съперници могат да стиснат ръце в съгласие, когато на масата е общото благосъстояние на българското общество. Пожелавам си в следващите народни събрания да има повече закони като този и повече причини да работят заедно. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Митев. Реплики? Няма. Момчил Иванов – за изказване.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! На нашето внимание в последния ден от работата на Четиридесет и седмото народно събрание е представен един законопроект, който поне според мен в своята същност представлява една от най-сериозните законодателни инициативи, едно от най-сериозните предлагани законодателни изменения в работата на този парламент. Предлагането на създаването на шесто по вид търговско дружество в Търговския закон на практика наистина представлява една революция в Търговския закон. След 1990 г., когато беше възстановен Търговският закон, в неговите германско-правни разрешения през унгарските му редакции, на практика такова сериозно изменение в Търговския закон не е предлагано. Символично е, че такава сериозна промяна на законодателството става в последния ден от работата на Народното събрание. Да, аз съм съгласен с колегата Митев, че най-вероятно е дошъл моментът, в който нашето търговско законодателство би следвало да се поразчупи, би следвало да избягаме от консервативните разрешения, които са залегнали в него, с оглед на новите обществени реалности и икономически процеси, които протичат както в България, така и в световен мащаб. Но, колеги, имайте предвид, че когато говорим за такава сериозна промяна на законодателството, винаги много внимателно би следвало да анализираме всички текстове, които се предлагат. Наистина в предлаганото ново търговско дружество са взети някои от разрешенията, касаещи уредбата на дружеството с ограничена отговорност, и някои от разрешенията на акционерното дружество. Но тук не се каза, че най-съществената промяна, която се прави и се въвежда, на практика е взета от Закона за кооперациите, тъй като разрешението за липса на вписване на капитала на това дружество на практика е взето от Закона за кооперациите. Да, България има нужда от това да бъде променено търговското законодателство. На работните срещи – коалиционните, които проведохме, аз изразих принципното становище на нашата парламентарна група, че ние сме принципно за приемането на такава промяна, принципно за подкрепа на бизнеса и въвеждането на възможности – да се въведат нови форми, с които да се подпомогнат тези стартиращи бизнеси в България. Но аз говорих с някои цивилисти – професори в тази материя, които бяха единодушни по отношение на това, че е спорен въпросът дали такава радикална промяна би следвало да се въведе с приемането и създаването на нов вид търговско дружество, или пък тези промени би следвало да се направят с някои изменения в действащото законодателство, като се пипнат някои от текстовете, касаещи акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност. По отношение на това дали следва да прибързваме в последния ден от работата на това Народно събрание и да прибързаме да предложим тези текстове да бъдат приети и на второ четене. Моето лично мнение е, че това не следва да става. На работните групи – коалиционните, които имахме, аз бях предложил конкретни текстове за промяна, които да бъдат включени в така предложения законопроект – не ги видях да са включени. Но, колеги, мисля си, че не би следвало, и то от гледна точка на това, че не би следвало да превръщаме тази сериозна законодателна промяна като заложник на някакви политически и конюнктурни причини поради това, че днес е последният ден от работата на това Народно събрание – това да бъдат мотивите, поради които ние да прибързаме с подлагането на текстовете на второ гласуване. Само по себе си, мотивирайки едни такива изменения с последния ден от работата на Народното събрание, означава, че ние превръщаме тези сериозни промени в заложник на някаква политическа ситуация или конюнктура. Ето защо смятам, че – да, трябва да дадем знак на бизнеса, трябва да дадем знак към обществото. Затова нашата парламентарна група на първо четене ще подкрепи тези текстове. Естествено, ако днес е последният ден от работата на Народното събрание, няма да има време да правим такива промени и предложения на второ четене, но нашето становище е, че необходимост от такива предложения има, поради което ние ще се въздържим по отношение на това Законопроектът да бъде подкрепен на второ четене. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики има ли, колеги? Няма. Други изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусията. Колеги, ще изчакам няколко секунди все пак, за да се върнат колегите в залата. Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 47-254-01-70, внесен от Петър Василев Кьосев и група народни представители на 15 юни 2022 г. Колеги, след това можем да пристъпим към декларациите от парламентарни групи, като отново обръщам внимание, че на Председателския съвет беше постигнато съгласие декларациите да бъдат направени по реда с оглед размера на парламентарните групи. Ще започнем с „Продължаваме Промяната“, ГЕРБ-СДС, „Движение за права и свободи“, „БСП за България“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4. Законопроектът е приет на първо гласуване. Уважаеми колеги, както заявих, от „Продължаваме Промяната“ – господин Гюров, заповядайте. Господин Гюров, преди да започнете – колеги, ще Ви помоля за тишина в залата. Нека да имаме толеранс към всяка една декларация на парламентарна група – наистина без възгласи, без тропания по банките. Нека последните 40 минути да преминат в рамките и под знака на добрия тон. Господин Гюров, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи сънародници! Животът на този парламент изтече. Беше един от по бурните и драматични парламенти. Все пак Четиридесет и седмото народно събрание беше изправено пред множество кризи – заложените бомби в пътното строителство, високите цени на електрическата енергия, COVID пандемията, войната на Путин и последствията от нея. Българските граждани знаят какво свършихме през тези седем месеца. Хората знаят, че сметките им за ток не се промениха, когато скачаха главоломно в цяла Европа. Знаят, че приехме план за справяне с пандемията, който позволи да не затворим бизнеса и да не претоварим системата на здравеопазването. Знаят, че увеличихме пенсиите, за да може възрастните хора да живеят по-достойно. Знаят, че повишихме заплатите на медицинския персонал и учителите. Знаят, че приехме антикризисен пакет от мерки, за да могат хората да минат по-леко през кризата, предизвикана от войната. Знаят, че успяхме да се справим с невиждан досега брой бежанци. Хората знаят, че тези мерки направиха България първенец по ръст на индустриалното производство в целия Европейски съюз. Хората знаят, че спряхме схемите на „Капитан Андреево“, прекратихме кражбите в пощите. Въпреки най-тежката глобална инфлация, война и политическа криза България се справи добре в тези седем ужасни месеца. Това е малка част от свършеното в извънредна обстановка. Можехме ли да направим повече? Вярваме, че България може много повече. Истината е обаче, че големите промени се правят, когато имаш достатъчно депутати, които искат те да се случат. А имаше ли достатъчно депутати в този парламент, които да искат България да тръгне по пътя на промяната? Нямаше, уважаеми дами и господа. Няма антикорупционно мнозинство в този парламент. Корупцията не намери достатъчно врагове в тази сграда. Говоря за майсторите в занаята тук, в парламента, ненадминатите професионалисти, тези, които не могат да живеят в опозиция, защото тогава излиняват. От парламентарната трибуна те играеха любимата си игра „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“. Чухме какви ли не абсурди, безочливи манипулации, заплахи и лъжи. Чухме и думите: „Не пипайте организираната престъпност!“ Уважаеми дами и господа от опозицията, Вашата неприязън към промяната, Вашата съпротива срещу борбата с корупцията ясно ни показа едно – всичко, което направихме, всичко, което се наложи да изтърпим, си струваше. Но заради Вашите гимнастики тук България продължава да се мъчи, затова все още нямаме реформирана Комисия за противодействие на корупцията, затова няма ефективна прокуратура, затова я няма и така очакваната справедливост. Затова повечето регулатори тънат в некадърност и са символ на обслужване на мафията и картелите. Вчера влезе в сила закриването на бухалката, наречена Спецправосъдие, за съжаление, не и преди в последния си работен ден да изпере за пореден път Пеевски. Гласувахме промените в Закона за съдебната власт, с които беше осигурена независимата работа на европейските прокурори. Внесли сме още редица важни законови промени. Всеки ден на този парламент беше шанс да свършим нещо добро за България, но вече стана ясно, че в рамките на този мандат няма как да осъществим изцяло това, за което хората ни изпратиха тук – да сменим модела Борисов – Гешев и да върнем законността. Но от друга страна, отиваме на избори с натрупан опит, с научени уроци, със знания срещу какво ще се изправим, с идеи как да бъдем по-успешни и по-ефективни. Вероятно и следващият парламент ще бъде труден, но ние няма да отстъпим от това да спираме корупционните кранчета и да насочваме средствата към българските граждани, към българския бизнес, към българските пенсионери, лекари, сестри и учители, към хилядите съвестни полицаи, пожарникари и държавни служители, каквито в България има много. Отново ще потърсим подкрепа от хората за всичко това. Вярваме, че в следващия мандат ще можем да постигнем още, много повече за свободна и просперираща България. Затова се обръщаме към българските граждани – скъпи сънародници, гласувайте на предстоящите избори! Всичко дотук беше само първа стъпка от борбата за изтръгването на държавата от ръцете на мафията. Демокрацията не е спринт, тя е маратон. Демокрацията си струва. Демокрацията е единствената гаранция за просперитета на България. Тази битка е на всеки български гражданин тук и в чужбина и ние можем и трябва да я спечелим заедно. Имаме нужда от Вас да завършим съдебната реформа, да има независими регулатори и да спрем кражбите, за да имаме силна, богата държава, с която да се гордеем! Помогнете ни да върнем нормалността, да върнем смисъла на думи като морал, честност и почтеност. Дължим го на децата си. Продължаваме промяната! (Народните представители от „Продължаваме Промяната“ стават. Продължителни ръкопляскания.)
Благодаря Ви, господин Гюров. Колеги от групата на ГЕРБ-СДС – госпожо Атанасова, имате думата.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Четиридесет и седмото народно събрание приключва своята работа. Правителството на четворната коалиция издържа шест месеца, преди да настъпи неизбежният ѝ разпад. Първото излъчено с парламентарно мнозинство правителство в историята от 32 години насам, издържало шест месеца, и първото свалено с вот на недоверие. Какво оставя след себе си това управление? Ясното и недвусмислено – А отборът доказано са аматьори! Тълпата може да се управлява с есемеси, но тълпата не може да управлява. Аматьорите оставят разбити държавни институции, развихрила се шуробаджанащина, корупционни схеми, парапети, бухалки, дамаджани, опустошен парламентаризъм с решетки, брутално потъпкване на правовия ред и нулева толерантност към Конституцията! Оставят енергийна криза, липса на основни енергийни ресурси, липса на алтернативни доставки на газ, плашещи цени на електроенергия и горива, полуфалирали държавни предприятия за доставка на енергия, разбити вериги за доставки, посредници, инсталирани умишлено, за да се използва целенасочено създадената енергийна криза и да се изстискат и последните пари на българските предприятия и на българските граждани. Оставят енергиен колапс. Енергийната криза води след себе си икономическа такава и ако не се овладее спешно, знаете много добре вероятно какво следва. Следва икономически колапс, с масови фалити на предприятия и хиляди безработни на улицата. След икономическия колапс ще последва и колапс на социалните системи. Наред с това правителството на Кирил Петков оставя нанесените на външнополитическия имидж на България щети, които тепърва ще бъдат изчислявани, а поправянето на последиците ще отнеме години. Да споменем само многократното връщане на Плана за възстановяване и устойчивост и дискредитирането ни пред Европейската комисия, срамните гърчове за военната помощ за Украйна, двойната политика по отношение на Република Северна Македония, спекулативното ангажиране на авторитета на наши външни партньори с вътрешнополитически интриги и корупционни схеми. Напомням Ви за Gemcorp. Обидните за достойнството на държавата ни воаяжи на премиера и неговите сътруднички в чужбина за по една вечеря. Години, години ще са необходими, за да се измие този външнополитически резил и да се възстанови поне малко достойнството на страната ни, което Кирил Петков така безмилостно унищожаваше. Никоя обаче от тези кризи нямаше да се разрази с такъв мащаб, ако над всички тях не се беше извисила ужасната политическа криза, в която страната ни беше хвърлена през последните две години. Тази криза започна, когато Вие, под юмрука решихте, че ще обявите война на Политическа партия ГЕРБ, а партия ГЕРБ трябва да бъде заличена или изчегъртана от политическата карта на България. Преживяхме всичко – омразата, внушението, обидите, чегъртането, арестите, но кой и с какви думи Ви обяви, убеди, натисна, SMS ли Ви написа? Кой Ви каза, че трябва да се изправите срещу 650 хиляди българи и да ги намразите? Ще се опитате ли да си припомните кои са тези лица, кои са тези имена или прякори, които Ви нашепваха как трябва да мразите партия ГЕРБ, да мразите нейните членове, да искате да чегъртате и да унищожавате всеки. Ще си припомните ли кой Ви е внушавал думите, с които да ни обиждате, да ни хулите, да ни клеветите от тази трибуна? И най-важното, дали ще разберете, че омразата към нас прерасна в омраза към самите Вас, прерасна в омраза помежду Ви, в омраза на всеки срещу всеки? Разбрахте ли как тя Ви разяде отвътре – прекрасната коалиция на Промяната? Почувствахте ли нейната опустошителна сила? Да, омразата Ви довърши, не опозицията. И ако не сте го осъзнали, то знайте, че истинският Ви проблем наистина е омразата и тя може да Ви досъсипе. Но, уважаеми, не това е нашето удовлетворение. Нашето удовлетворение ни го даде съдебната система на България, която не допусна беззаконието да властва. Нашето удовлетворение го даде Конституционният съд на Република България и онези съдилища, които отмениха и обявиха за противоконституционни и противозаконни последователно актовете на правителството на Кирил Петков. В правотата държава по-голямо унижение и по-голямо наказание, но и по-категорична оценка за работата на едно правителство и едно мнозинство от тази няма. ГЕРБ устоя, устоя на всички удари и в момента е много по силна, по-сплотена и по-мотивирана да помогне на обществото ни и на България да се измъкне от тази ужасна ситуация, в която се намираме. Благодарим на стотиците хиляди членове и симпатизанти на ГЕРБ-СДС, които въпреки чудовищния натиск, на който бяха подложени, не загубиха вяра в нас и ни даваха силата, която имаме и днес. Заради тях, заради стотиците хиляди наши гласоподаватели, ние не се огънахме и не се пречупихме. А ако се питате, какво е мотивирало нашето поведение в Четиридесет и седмото народно събрание, то отговорът на този въпрос трябва да е очевиден – с всяко наше действие тук, в парламента, ние връщахме себеуважението на нашите избиратели и уважението към Политическа партия ГЕРБ. И от тази трибуна днес искам да се обърна към нашите избиратели и да им кажа: благодаря Ви приятели за силата, която ни давахте. Ние не Ви предадохме, няма да Ви предадем и занапред, няма да предадем и България. На изборите през октомври се надяваме, че ще подкрепите отново мощно ГЕРБ-СДС. Нека ги бием с техните машини, а ние Ви обещаваме, че ще се гордеете с Вашия избор и ще се гордеете с това, което заедно ще направим за България. Благодаря, от името на 59-те народни представители на парламентарната група на ГЕРБ-СДС, които се борихме с всички сили за това България да бъде свободна, демократична и правова държава. Успяхме! Благодаря Ви, колеги. А на Вас, колеги, следващото Четиридесет и осмо народно събрание, ако ГЕРБ-СДС ще трябва да съставя правителство, ще покажем как се работи. Как се работи за доброто, за бъдещето на България и за нейното достойно място в семейството на европейските народи. В следващото Народно събрание ние ще сме тук и ще сме повече. И за тези от Вас, които народът ще прецени да върне отново в тази зала, ще покажем как се работи за целите, които сме си поставили. Защото, уверявам Ви, такава ще е народната воля. А волята народна е свята! Урокът от последната година и половина, дано сте го разбрали, че който се изправи срещу народната воля, ходи на предсрочни избори. Надявам се, колеги, до октомври да сте осмислили как се докарахте дотук, да приемете най-после, че народът ни е мъдър, и да се съгласите, че неговата воля е божията воля. И когато народът отново каже, че предпочита в управлението на страната да участва и ГЕРБ, да се отнесете с разбиране към това послание и да го приемете. Нашият интерес, на парламентарната група на Политическата партия ГЕРБ, е България да е спокойна, свободна и развита страна. А ние, българите, независимо какви политически възгледи изповядваме, да живеем в разбирателство, толерантност, да сме солидарни, да си помагаме, да преодоляваме кризите и да вървим заедно напред. Помислете си още веднъж дали и Вие желаете това да е Вашият интерес, дали желаете това да е общ на силата на съединението интерес, или отново ще опитате да победите собствения си народ. Успех на всички в предстоящата предизборна кампания, бъдете здрави, разумни и толерантни! Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Колеги, едно процедурно предложение ще направя за удължаване на времето на днешното пленарно заседание до изчерпване на декларациите от всички парламентарни групи и до приключване на финалното слово на председателя. Моля, режим на гласуване. Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги от „Има такъв народ“? Заповядайте, господин Николов, имате думата. Колеги, моля да заемете местата си и да запазите тишина, да проявим уважение към останалите парламентарни групи. Заповядайте, господин Николов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Макар и с непълен мандат, Четиридесет и седмото народно събрание остави ярки впечатления за своята дейност у цялата българска общественост за онова, което свърши, и най-вече за онова, което не успя да осъществи. Излъченото от това Народно събрание правителство заяви в началото на своя мандат амбицията да сплотява и гради. За съжаление, шест месеца по-късно то се превърна в олицетворение на всичко онова, което Смирненски обезсмърти в своята „Приказка за стълбата“. Българските граждани станаха свидетели на подли политически игри, неспазени коалиционни обещания и нелицеприятни отношения както между бившите коалиционни партньори, така и между управляващи и опозиция. И ако на последната работата й е да посочва кривиците на властта и да предлага алтернативи, то управляващото мнозинство трябваше да демонстрира единство и експертиза. По една или друга, може би не само политическа, причина първоначално сформираното управленско мнозинство не успя да обърне поглед в една посока и започна да фаворизира едни участници в коалицията за сметка на други. Ние от Политическа партия „Има такъв народ“ никога не бихме се примирили с ролята на безгласна патерица на властта и в никакъв случай не бихме могли да пожертваме националния интерес на Република България, каквито и регламентирани обещания или нерегламентирани изкушения да ни бъдат предлагани. Познали както предателството, така и преминали през катарзиса на лоялността, ние се отправяме по-пречистени и по-мъдри отвсякога към следващото политическо предизвикателство. Нека всички в тази зала направим така, че да забравим колкото е възможно по-скоро невнятната политическа реторика, която доста често звучеше от тази трибуна, и нека си пожелаем в следващото Народно събрание да присъстват освен предимно политически фигури, също и повече първокласни експерти, с помощта на чийто потенциал да успеем да посрещнем предизвикателствата, които стоят в непосредствения дневен ред на държавата. С призив да дадем всичко от себе си, за да не се окаже, че след края на това горещо политическо лято ни очаква най-студената икономическа зима, ние днес се разделяме, за да дадем възможност на българските граждани да изберат най-подходящите управници, които имат способностите и не се боят да поемат отговорността да преведат страната през нелеките времена, които ни предстоят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)
Благодаря Ви, господин Николов. От парламентарната група на „Демократична България“ – господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Има два особени парламентарни дни – в началото и в края, в които сме между острото противопоставяне между управляващи и опозиция, мнозинства и малцинства, както и да се променят и кампаниите, и които са едни процепи в тези режими, в които все пак можем да опитаме да си кажем и нещо малко по-различно от обичайните конфронтационни тези, с които излизаме тук. Иначе тази прекрасна достолепна зверилница, разбира се, изисква от нас и страст, и агресия, и желание за конфронтация, но днес е един такъв ден, в който на мен лично ми се иска, възползвайки се, донякъде, може би, злоупотребявайки с позицията си на председател на групата, да кажа нещо малко по-различно. Да излезем извън тези размахвания на пръсти, извън тези слогани и декларации, с които се замеряме с такава страст иначе, и без това не може, и да си кажем, първо, благодаря едни на други. Работихме в тази мелачка на разум, защото освен зверилница, и това е така, защото тук се сблъскваме и целта трябва да е винаги да излиза нещо повече, отколкото сме ние самите – отделните партии, отделните разуми, да се сблъскваме в своите противоречия, да излиза нещо повече. Та заради това усилие да излиза нещо повече, макар че не беше кой знае колко успешно в този парламент, за пореден път, искам да благодаря на всеки един от Вас. Искам също така да кажа, че ако при цялото ни желание да бъдем любезни и възпитани, някого сме засегнали, прощавайте. Чисто човешки мисля, че са важни тези неща. Извън това, позволете ми да кажа нещо политическо и със сигурност то не е свързано с това, че аз мисля, че мога да поучавам някого. Но ние трябва да си дадем сметка, че отиваме на тези избори или на избори, които да възпроизведат поредната кампания с поредните клишета, или да се опитаме те да са малко по-различни. Според мен, по скромното ми мнение, ако се опитаме да са малко по-различни, те трябва да се опитат да дадат отговор на един въпрос и този въпрос е как да излезем от тази спирала на политическата криза. Има достатъчно други кризи, които ни връхлетяха, в името на които да опитаме да отговорим на този въпрос. Всеки един от нас да даде рецептата не как не, не против какво, не с кого никога, а как ще се управлява нашата република оттук нататък. Ние опитахме да застанем на позицията, че не можем да си позволим тази кампания сега, още един период на неуправляемост, защото времето, в което могат да се вземат определени решения, изтича. Не сполучихме да удържим този парламент. И други се опитаха, не казвам, че само ние сме опитвали, и отиваме на тази кампания. Нека да опитаме да дадем отговор на въпроса как ще се управлява републиката, какво управление ще има. И позволете ми наистина в особения дух на този граничен ден да кажа някои наши или мои наблюдения за това и за какво следващият парламент си струва да опита да бъде малко по-добър, или да кажа няколко съжаления. Аз съжалявам, че ние в този парламент забравихме, че парламентът, или не можахме достатъчно добре да отстоим разбирането, че парламентът съществува заради опозицията. Парламентът не е място, в което се упражнява властта. Властта се дава на избори на някакво мнозинство – то винаги може да се затвори само и да си взема решения. Фактът, че тук сме събрани с опозицията, тя има инструментариума на процедурното бавене, на участието, на изказването и защото парламентът съществува, за да може да спира упражняването на властта, да бъде спирачка върху твърде лесните и твърде бързите решения. Затова е възникнал парламентът. И това нещо ние не можахме в духа на този парламент достатъчно добре да го разберем. Аз искам откровено да кажа, че ние сбъркахме, сгрешихме с това, че не дадохме адекватно представителство в комисиите на опозицията. Звучи като нещо дребно, процедурно, което сега в този ден, в началото на кампанията не е добре да се казва, но аз искам да го кажа. Искам да кажа, че ние забравихме за своето задължение освен да говорим за нашите избиратели като за целия народ, което всички правим и много обичаме да правим, независимо от това дали са 600 хиляди или са 100 хиляди и малко, забравихме, че наистина трябва да представляваме целия народ, а това означава през цялото време да помним, че трябва да сме в състояние освен да повтаряме като курдисани собствените си тези, да сме в състояние да убеждаваме хора, които мислят различно от нас – често пъти, точно обратното на това, което мислим. Това е нашата длъжност. Не просто да се събираме по състояние на това, че мислим еднакво и да се опитваме от това да формираме някакви мнозинства, ние трябва през цялото време да опитваме да правим някакви мостове. И когато говорим за диалогичност в този труден и толкова обичан спорт, който толкова всички се хвалим и се кълнем в него, и толкова лесно се проваляме постоянно, всъщност трябва да помним това – нашата длъжност е през цялото време да събираме тъканта на това общество, не просто тук да формираме някакви мнозинства по един или друг начин. Ние трябва да издигаме нивото на политическия дебат и това опитахме. Колко се справихме, видяхме. Но трябва да помним, че парламентът е, освен всичко друго, роза на времената. Имам предвид една знаменита фраза на Августин Блажени, който казва, че има много времена, не е едно време. Има времето на Наказателния кодекс – онзи часовник, с който всеки, който е сгазил някъде закона, отброява давността. Има процедурно време, времето на нашите процедури, с които се занимаваме. Има бюджетното време – как финансовият ресурс, а парите са време. Те са нечий труд, превърнат в хартийки. Как тече това време? Има геополитическото време – онова време, което така ни връхлетя всички нас, когато на 23 февруари всички бяхме сигурни, че няма да има война, а на 24 февруари се събудихме и Киев беше бомбардиран. И онова геополитическо време, от което ние се опитваме да се скрием, криейки се от реалността на тази война. Та тук в тази зала всички тези времена се събират и се превръщат в национална съдба. Нашите думи, нашите мълчания, нашите действия – всичко това се преплита и се превръща в национална съдба, и особено нашите недостатъци, особено моментите, в които ние се увличаме в лекотата да атакуваме, да унижаваме опонентите си. Нека опитаме – тези от нас, които ще бъдат и в следващия парламент, и ние самите, и аз самият, защото всичко това, което го казвам като свое съжаление, го адресирам и към себе си, никого не искам да поучавам тук, да си го спомняме всичко това. Ние трябва да отговорим на въпроса за това как ще се управлява България и той се подразделя на два много важни въпроса – въпросът за войната и въпросът за корупцията. Въпросът за корупцията не е въпрос ние тук или в политическия дебат да осъдим едни или други лица. Въпросът за корупцията изисква промяна в състоянието на националната политическа система. Той изисква, на първо място, за това каква политическа култура носим ние. Дали е политическата култура на едноличните решения, или е политическата култура на колективните решения, на споделянето на отговорността, на бавното съвместно обсъждане? Ние бяхме много укорявани за това, че се събрахме да обсъдим нещо заедно. Прощавайте, ако някой се е обидил от това, което сме казали помежду си, обсъждайки заедно, но и на нас не ни достига политическа култура на колективно вземане на решения. Не поучавам никого. И аз като лидер винаги си казвам, че не правим достатъчно, но всички ние трябва да правим този избор, защото, ако нямаме в нашите партии автентична култура на колективно вземане на решение, на колективно носене на отговорност с лицата си – тези, които решават, са тези, които стоят отпред и поемат отговорност, ние никога няма да се справим с корупцията. Можем да се сменяме едни или други, да успяваме да окаушим някой или не, но няма да се справим с корупцията. Ако ние не се съгласим, че трябва да реформираме съдебната власт, така че въпросът за това кой е корумпиран и кой не да бъде изваден от политическия дебат и да бъде оставен на независим съд и, да, много се радвам, че стигнахме до това цивилизационно постижение да се радваме, че имаме независим съд в България. Сега остава да имаме и прокуратура, която наистина е неутрална и не служи повече на едни, отколкото на други. И това не означава да я вземем от едните и да я дадем на другите, със сигурност, със сигурност! Трябва да намерим начин да постигнем съгласие да реформираме прокуратурата така, че тя да бъде ничия, освен на закона и освен на националния интерес. Ние трябва да се съгласим, че трябва да имаме институции, които са наистина независими. Това е трудно, това е бавно, това пречи на моменти. Много пъти се изкушихме в този парламент да вземаме решения, в които да се месим на други институции. Имахме оправданието на всякакви кризи, на всякаква екстраординарност със ситуацията и то не беше достатъчно. И това също е нещо, за което съжалявам. Ние, ако искаме да се справим с корупцията, трябва да се съгласим, че отсъждането на това кой е корумпиран и кой не, не е работа на политическия дебат. Нашата работа е да изградим такива институции и такава правосъдна система, която да може да се справя с това. Но това означава също така, когато има политици, които имат много корупционни въпроси, на които да отговарят, да намерим начин, взимайки колективни решения, те да слязат от сцената, за да не става целият национален политически дебат залог на персоналната съдба на един или друг, който гледа оня часовник с наказателното време, кога ще изтече наказателната давност. Няма друг модел за постигане на политическа устойчивост извън тези съгласия. Те не се записват в закони, в Конституция, те са въпрос на политическа култура и ние всички трябва да се опитваме, в тази кампания, включително да работим за нея. И въпросът за войната. Корупцията започва от руския модел. Няма какво да се лъжем. И ние трябва да можем, каквото и да мислим за Русия, и аз мога да кажа много хубави неща за тази страна и нейната култура, да се изправим пред реалността, че ние сме обект на агресия. Целият международен модел, в който България съществува и на който се опира нашата сигурност, нашата стабилност, нашата икономическа интеграция, е обект на агресия и ние трябва да защитим нашия начин на живот, нашата свобода, нашия модел на икономическо развитие. И трябва да отговорим на въпроса как ще управляваме България така, че да се справим с тези две огромни предизвикателства – корупцията, и войната. Това е нашата отговорност в следващата кампания. Иначе ще се наричаме с всякакви прилагателни имена, ще показваме високо ниво на политическа култура, като продължаваме да вадим всякакви твърдения от лични срещи и да злоупотребяваме с доверие, което помежду си сме си оказвали. Тази красота няма да я избегнем, но нека да се опитаме поне и другото. Искам отново да Ви благодаря накрая. Да Ви пожелая преди всичко да сте здрави, да успеете в това безумно време да отделите време за семействата си. Винаги има някой, който има повече нужда от време с Вас, и да го използваме за това да се почувстваме по-добри хора и когато пак се сблъскаме, да можем да се гледаме с малко повече човещина. Всички имаме нужда от това – и аз самият. И да Ви пожелая успех, всеки както си го представя, но винаги в името на това България да бъде малко по-добре. Ние ще се явим на тази кампания, продължавайки да пледираме за здрав разум, защото нищо няма да стане, ако не застъпим на това – здрав разум в политиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви, господин Иванов. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Костадинов, заповядайте, имате думата.
Уважаеми сънародници! Безвремие е думата, която описва най-точно изминалите вече почти осем месеца, период от време, през който нямаше стремежи, идеали и нямаше видимо развитие и прогрес. Време на илюзии и лъжи, фарс и политически машинации. Време на привидна борба с корупцията, а всъщност подмяна на структурата на така наречената политическа бухалка, репресивна бухалка, предадена с недоволство от стария ГЕРБ на новия ГЕРБ в лицето на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, БСП и други. Стремежът за власт и борбата за комисиони от държавни сделки направиха четворната коалиция обаче много бързо тройна. Отстранен беше председателят на Народното събрание, а после и самото правителство с активна помощ от нас, от ВЪЗРАЖДАНЕ. Поведохме битка срещу Вас, защото Вие не само се опитахте да унищожите държавата, но и не спирате да се опитвате да го правите на принципа „след нас и потоп“. Жаждата за власт в комбинация с политическо лицемерие изложи на истински риск физическото оцеляване на милиони българи. Беше ни говорено, че се решават проблеми, а всъщност се задълбочаваха кризите във всички сфери на държавата. Силната заявка за борбата с корупцията приключи до там, че едни корумпирани, замениха други корумпирани. Корумпираните са все там, стоят, получават пари, връщат комисиони, получават комисиони и помагат на добре смазаната машина да работи. Проветриви са само челните места, където старият ГЕРБ беше успешно сменен от новия ГЕРБ в лицето на „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“, БСП и други. Всичко това покрито с добре създавана илюзия, подхранвана от пропаганда, че се борите с корупцията. На 7 декември обаче ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме Законопроект за реформа в съдебната власт. Законопроектът урежда начина, по който може да бъде отстранен главният прокурор. Бяхме го внесли още в предишния мандат на предишното Народно събрание. В нарушение на Правилника обаче той осем месеца по късно все още не е на етап обсъждане и няма да влезе в залата на това Народно събрание, както стана и с предишното. Осем месеца на бюрата на тук присъстващите парламентарни групи стои решението на проблем, поставен в предизборните кампании на почти всяка една от парламентарните партии. Единственото, което успяха да направят управляващите, е да закрият Специализираната прокуратура, но тук е моментът да отбележим, че дори и това се случи благодарение на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото подкрепихме това решение, което днес се представя само като постижение на правителството. Голяма част от законопроектите на ВЪЗРАЖДАНЕ и проекторешенията ни бяха скрити и не достигнаха до залата. Чакаха с месеци и продължават да чакат в нарушение на Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Явно е, че и Вие не бяхте готови за законодателната активност на ВЪЗРАЖДАНЕ и темпото, с което работихме за нашия народ, или просто си мислехте, че като неглижирате дейността ни, тя няма да бъде забелязана. Предполагам, че е първото, което се обяснява от липсата на персонална подготовка и политически умения на управляващото мнозинство. Мнозинството в парламента дойде със заявка, която не беше изпълнена, и то не една, и с обещания, зад които не застана. И законите, и решенията Ви са като Конституцията, която Ви служи само за да я нарушавате. Още през декември ние от ВЪЗРАЖДАНЕ опитахме да Ви провокираме да мислите за друг, освен за себе си – да помислите за българския народ, който е потънал в дългове и е притискан от кредитори. Внесохме законопроект, който защитава задлъжнелите българи, задлъжнели и до някаква степен вследствие на управленските решения. Този законопроект беше отхвърлен, и то решително. И понеже му е малко на бедния задлъжнял българин, управляващото мнозинство и правителството се опита да го въвлече във военния конфликт между Русия и Украйна – да даде оръжия и дава оръжия, да плаща здравни осигуровки на украинците, да прибира бежанци по хотели и в домове, за което Вие щяхте да плащате с европейски средства. Потънахте обаче в хаос по този въпрос. Оставихте доброволците – добросъвестните и честни българи, които отидоха да посрещат на първа линия по границата идващите от Украйна бежанци, без да ги подпомагате, а Вие се хвалехте от телевизионните студия колко добре се справяте. Разбира се, като намаляха помощите, интересът към бежанците на управляващите рязко спадна. Не Ви виним за това, но Ви осъждаме заради факта, че повечето българи живеят като бягащи от войната бежанци в собствената си държава, при това без да има война и, разбира се, без правителството да им обръща внимание. После дойдоха санкциите към Русия, които бяха подкрепени от правителството и всички парламентарни групи без капка жал към бедния изнемогващ българин. Така на глад и студ милиони българи в момента вероятно ще бъдат обречени през зимата, защото думите за газ и други източници са поредната недомислена лъжа, лъжа, на която всички ние ще плащаме цената следващите месеци, защото газ няма и Вие го знаете. Единственият начин към момента да се излезе от кризата е да се преговаря с Руската федерация. Не разбрахте обаче – колкото по-неадекватно се действа и колкото по-необмислени са решенията на управляващите, в толкова по-зависими ни превръщате от една или друга велика сила. По време на управлението на това правителство и работата на този парламент бедните станаха още по-бедни, цензурата в медиите придоби гигантски измерения, стоките поскъпнаха с повече от 40%, горивото мина три лева, а газта поскъпна до момента с над 30 – до момента. Бизнесът се огъва от сметки за ток, продоволственият суверенитет продължава да изчезва заедно със затворените производства, здравеопазването е под натиска на административната тежест, а образованието – то все така продължава да бъде безмилостно овладявано от чужди фондации. За армията няма какво друго да кажем, освен че след покупката на самолетни чертежи, с договор без ясен предмет и срок, се опитахте да прикриете влиянието си, като предоставите договора на министъра на отбраната и на никой друг, за да може той да го променя самосиндикално. Това не се случи, но въпреки това имаше такъв опит. Политическите назначения пък в гражданската ни авиация бяха за сметка на лиценза, който без малко щяхме да загубим. Точно така се овладява държава по класическия американски модел. Сега е вече време да закрием парламента, а някои от Вас утре сутрин могат да отидат да закусят в американското посолство, за да отчетат своите успехи. Поставям успехи в големи кавички, разбира се, защото Вашият успех не е в съответствие с българския национален интерес, следователно не е интерес на България и на българския народ. Потопихте държавата в кризи, но не успяхте да я унижите напълно. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ Ви спряхме и ще продължаваме да Ви спираме, а когато след следващите избори българите ни дадат доверието си, прекрачим следващото Народно събрание като мнозинство, България за първи път от 30 години ще бъде за българите – без маски, без мерки, без ограничения и само в съответствие с интересите на българските граждани. Тогава отново ще внесем и ще приемем всички 29 законопроекта, които създадохме, за да работят за българските граждани, както и всички 23 проекторешения в грижа за българите и за българския народ. Тогава новият и старият ГЕРБ ще са в миналото, а 30-те години от така наречения преход ще бъдат мрачен абзац в българската история. За всичко това се преборихме и ще продължаваме да се борим, защото ние имаме само едно – България и българския народ. Ние сме с него и той е зад нас. Да живее България! (Продължителни ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Костадинов. Уважаеми колеги, няколко думи и от мен. Днес вероятно е последното пленарно заседание на Четиридесет и седмото народно събрание, което след броени минути ще стане част от историята на българския парламентаризъм. Изминаха почти осем месеца от първия звънец. Това бяха интензивни и наситени откъм събития осем месеца. Положихме клетва в разгара на поредната вълна на ковид пандемията. Инфлационните процеси вече бяха в сила. Цените на основни ресурси като газа, горивата и тока нарастваха. На всички тези негативни явления, проявяващи се в световен мащаб, бе даден нов силен тласък на 24 февруари, когато едва на няколкостотин километра от границите на Република България започна война. И не между кой да е, а между две от най-големите държави по територия, население и икономика в света. В тези тежки времена на криза Четиридесет и седмото народно събрание не бе обединено, а какви бяха причините за това, ще дам възможност на времето и на българските граждани да дадат своята оценка. Напрежението от една друга криза, а именно политическата, която властваше през 2021 г., очевидно хвърли своята тежка сянка и върху работата на този състав на Народното събрание. Пленарните заседания често бяха арена на персонални сблъсъци, на използване на вулгарен и циничен език, на език на омразата. Тази най-висша трибуна бе използвана по непристоен начин за постигане на политически цели – поведение, което считам, че противоречи на принципите на парламентаризма. Принципи, които, въпреки че често се повдигаха като тема от отделните парламентарни групи, не бяха достатъчно на почит. Липсваше ни търпение, липсваше ни толерантност към другия, към различното мнение. Липсваше достатъчно уважение между народните представители. И въпреки множеството перипетии Четиридесет седмото народно събрание успя да приеме 78 закона, да получи отговори на 2478 въпроси и питания от представители на изпълнителната власт и да проведе парламентарен контрол в рамките на цели 141 часа и 7 минути. Успяхме да намерим и общи позиции по някои законопроекти, проекти на решения и декларации. Уважаеми колеги, българското общество има нужда от политически елит, в който да има доверие. Българското общество има нужда от сигурност, от спокойствие и стабилност. Българското общество заслужава да живее в по-добра България. Вярвам, че всеки един от нас ще се поучи от грешките си, и Ви призовавам: нека бъдем по-разумни, по-самокритични, по-отговорни и по-честни към себе си, към колегите си и към нашите сънародници независимо дали се намират в страната, или в чужбина. И накрая, благодаря на доцент Силви Кирилов, който с благи думи и хубави пожелания постави началото на работата на Четиридесет и седмото народно събрание. Благодаря на господин Никола Минчев за отличната му по мое мнение работа като председател на Народното събрание. Благодаря на председателите на парламентарните групи и на заместник-председателите на Народното събрание. Благодаря на всички народни представители и на цялата администрация на Народното събрание за това, че Четиридесет и седмото народно събрание все пак даде своите ползотворни резултати. Желая на всички вас успех в бъдещите начинания и на добър час! Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,32 ч.) Председател съгласно чл. 5, ал. 5 от ПОДНС: Мирослав Иванов Заместник-председатели: Кристиан Вигенин Атанас Атанасов Секретари: Юлия Иванова Илтер Садъков