Гласуване №2

1. Контекст от стенограмата

Стари снимки са запазили ликовете на пет от тях: Димитринка, Надежда, Иван и близначките Ценка и Цветанка. Шестото дете – Стойне, бил само на седем години и негова снимка няма.
Днес, 70 години по-късно, българските деца не знаят за тях, а поколенията, които вече знаят, почти са ги забравили, но в Ястребино са останали техните домове, които се рушат. Останали са техни близки, които не могат да забравят дори и след толкова години и пазят паметта за тази трагедия. Забвението, на което са осъдени ястребинчетата, спекулациите и опитите за подмяна на фактите около разстрела им са недостойни и срамни.
Когато историята се използва за идеологическо противопоставяне и разделение, когато един народ забравя миналото си, той не може да гради достойно бъдеще.
Човешкият живот е най-висшата ценност и никаква идеология не може да оправдае насилственото му отнемане, а убийството на деца е най-жестокото и нечовешко престъпление. Затова трябва да помним – не, за да обвиняваме и да отмъщаваме, а за да не допускаме никога повече проливането на невинна кръв, заради идеологически различия.
Омразата и безсмислената жестокост са най-големите заплахи за всяко общество, но за да се научим да живеем без омраза трябва да помним и почитаме нейните жертви и да не забравяме уроците на историята. Трябва да превърнем в част от българските традиции европейските принципи за единство в многообразието в името на живота и, за да отречем омразата, призоваваме народните представители от всички парламентарни групи да почетем заедно паметта на шестте ястребинчета и другите жертви на черния декември 1943 г. с едноминутно мълчание.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, колеги! (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Куюмджиев.
Да преминем към седмичната програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Председателят на комисията господин Янко Янков – да докладва.
Заповядайте, уважаеми господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
Позволете ми, господин председател, преди да преминем към доклада да направя процедурно предложение на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на господин Неджми Али, заместник-министър на отбраната на Република България, и госпожа Георгица Стоянова – директор на дирекция „Нормативно-правна дейност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Гласуваме процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 137, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля, поканете представителите на вносителите за участие в дискусията.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(Обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г. и бр. 15, 66 и 68 от 2013 г.)
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„§ 1. В чл. 50, ал. 1 се създава т. 12:
„12. Комендантство – МО.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
„§ 2. В чл. 57, т. 2 след думата „инфраструктура” се поставя запетая и се добавя „за което може да се сключи договор със заинтересуваните лица, както”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Изказвания по заглавието на закона,