Гласуване №18

1. Контекст от стенограмата

ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с това предложение с колегата Цветков сме предложили договор, какъвто и да е, да има своята конкретика. Не мога да разбера, нито той, а и много хора не могат да разберат странната логика да не се приема този текст. Ние искаме да има пояснение в самия договор. Какво имате против в договора да бъде записан общият размер на условията за усвояване на кредита?! Какво против?! Нима не трябва да има каква е стойността на кредита и какви са условията за усвояването му, или срокът на договора за кредит да не бъде описан в договора?! Да ги задължим да ги описват!
Или лихвеният процент по кредита? Или годишният процент на разходите, който трябва да е пояснен с представителен пример? Или общата сума, която дължи потребителят по този договор – освен лихвата, различните такси и неустойки?!
Ето, това предлагаме ние! Не предлагаме нещо, което да наруши банковата система и сигурността й. Ние не по-зле от всички знаем, че сигурността на една икономика се крие в стабилността на банковата система, но искаме да сме ясни – когато се предоставя даден кредит, да е ясно на всеки потребител какво включва и какви са условията вътре в този договор и в този кредит.
Между другото това е в интерес и на банките, за да нямат съответните проблеми, когато се водят дела. Неслучайно загубиха вече четири дела, защото вътре няма такива условия, не са пояснени.
На мен ми е много странна логиката за отхвърлянето на тези клаузи, въпреки че в повечето договори на банките те съществуват. Не мога да разбера странността на комисията, която не ги прие. Най-малкото, разбирам проблемите на банковата система. Защо е против това да има яснота?! Дали са четири условия в началото@ Да продължим с още няколко други условия, които трябва да фигурират в един договор. Тогава потребителят ще има сигурност. За съжаление това минава покрай ушите на много хора в момента, но то касае стотици хиляди хора, които ползват както ипотечни, така и потребителски кредити. Нещата, които не фигурират в тези договори, рано или късно ще бъдат наложени. Въпросът е някой да ги проумее и да асимилира точно какво се изисква в един двустранен договор.
Защо например в Търговския закон е указано какво трябва да фигурира в уставите на съответните фирми, а когато става въпрос за договор между банката и кредитополучателя, да не е ясно какви са точките вътре?! Ето, за това става въпрос в нашето предложение. Надявам се, че ще проявите разум и ще го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков за създаване на нов § 31а. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 35, против 3, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 32 има предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков – в чл. 59 да се създадат ал. 4 и 5:
„(4) При отпускане на кредити банките са задължени безплатно да предоставят на клиента за запознаване, в писмена форма, на хартиен носител или на друг траен носител своите общи условия по кредитите.
(5) Общите условия следва да бъдат подписани на всяка страница и от двете страни, за да породят правно действие.”
Комисията не подкрепя предложенията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по § 32?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): След като отхвърлихте по абсурден начин предишното предложение, сега правим второ предложение – за подписване на всяка страница на общите условия на един договор. Самите общи условия, които са част от договора, т