Гласуване №187

1. Контекст от стенограмата

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че съм напълно съгласен с госпожа Караянчева. Даже част от това, което щях да кажа, тя го каза, за което съм й благодарен.
Другото, вече за моралната страна на въпроса, бих искал да Ви кажа две-три думи.
Относно Конституцията няма какво да се каже освен това, че някои хора я четат като дявола чете Евангелието – където му изнася, чете, където му изнася – пропуска определени решения на Конституционния съд.
За да участват във властта хора чрез правото си на избор, те трябва да допринасят и за благото на съответната община: първо, да допринасят за благото, а също така да живеят в съответната община и да са съпричастни към проблемите и живота в общината.
Не е нормално, когато живееш цял живот, от дълги години си се изселил преди повече от 20 или 30 години в съседна държава, дори не община, да идваш тук да определяш как да живеят останалите, след което да си тръгваш. От морална гледна точка това е недопустимо и ненормално просто. Това е ненормално!
От друга страна, чисто финансово, понеже и за финансоватастрана на въпроса се говори, че не би трябвало да има дискусия. Има дискусия явно, след като не сме на едно мнение, защото освен данък сгради и данък смет, тези граждани не плащат абсолютно никакъв данък не само в общината, а и в държавата, така че те не би трябвало да имат право да гласуват изобщо в държавата. Това са хора, които не допринасят за общото благо.
Тоест, когато майката и бащата носят бюджета в едно семейство и съответно определят неговото преразпределяне за разходи, не може да дойде някой отнякъде си, да иска да участва в деленето и да каже: „Дай сега, това ще е така, това ще е по друг начин!”
Хайде малко спрете с Вашите интереси, погледнете как би трябвало да бъде от човешка гледна точка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Надявам се, няма реплики?
Господин Панчев, Вашият ред дойде.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Драги колеги, очаквано чл. 396 и чл. 397 предизвикаха дискусия, в която взеха участие парламентарните групи със свои нови предложения. Тъй като почти всичко се каза, и преди това по въпросите за уседналостта говорихме много, предлагам да прекратим дискусията по тези два члена и да преминем към гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Обратно предложение? Няма.
Гласуваме процедура за прекратяване на дебатите по обсъжданите текстове.
Гласували 136 народни представители: за 116, против 10, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин председател, Вие приехте всички предложения по текстовете, заповядайте. Аз не бих се оправил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, ще започнем да гласуваме текст по текст, за да може многото редакционни промени, които са предложени, да преминат през гласуване.
Първо, подлагам на гласуване текста за наименованието на Глава осемнадесета, подкрепен от комисията, и Раздел І. Нека да ги гласуваме заедно, няма предложения по тях.
Гласували 139 народни представители: за 103, против 5, въздържали се 31.
Предложенията са приети.
Преминаваме към гласуване на чл. 396.
Има предложение за отпадане на чл. 396, което разбрах, че оттегляте, господин Карадайъ? Естествено, след като предлагате толкова редакции.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Оттеглям го.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Подложете го и него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, и него ще го подложа на глас