Гласуване №4

1. Контекст от стенограмата

Тази дата слага началото и на единодействието на свободомислещите хора от различни политически сили и течения срещу онова уродливо явление, което десетилетие по-късно ще смаже цяла Европа под ботуша на фашизма.
За първи път в новата ни история политическата омраза, противопоставянето и произволът вземат връх над институциите на държавата.
Това не е единственият преврат в следосвобожденската история на България, но за първи път той е белязан с кръвта на хиляди невинни български граждани. Зверски убит е не само земеделецът министър-председател Александър Стамболийски, не само стотици земеделци – негови сподвижници, тръгнали да бранят крехката българска демокрация, жертва на този преврат е самата демокрация, политическият морал и устоите на новата българска политическа класа.
Девети юни 1923 г. дава началото на политическата поквара, на подмяната на волята на народа, на цинизма, който преследва българската политика десетилетия след това и става идеология на много други режими.
Добре би било днес, в дните между 9 и 14 юни, когато всъщност е физическото убийство на Александър Стамболийски, да се запитаме дали сме надживели тези последици, дали съвременната ни демокрация е достатъчно стабилна и имунизирана срещу тази поквара, дали сме научили урока от пропилените десетилетия и пропуснатите възможности? Само така бихме могли да продължим напред, да пренесем политическия дебат в сферата на идеите, полезни за развитието на страната и просперитета на народа.
Колкото до Александър Стамболийски, неговото послание е много просто и е написано със собствената му кръв на стената в къщата в с. Славовица. Добре би било историците, които днес се опитват да пренапишат историята на Деветоюнския преврат, да постоят пред тази глинена стена, изцапана с кръвта на четиридесетия министър-председател на България. Малко преди да издъхне, той успява да изпише една дата, която се превръща в символ и раздел в българската история. От тогава започва летоброенето на омразата и продължава вече прекалено дълго.
Време е, преди да изтече този век на разрухата, да започнем едно ново летоброене – това, на съзиданието, така както с енергията на целия български народ се опитваше да го прави Александър Стамболийски.”
Уважаеми народи представители, сега Ви моля с минута мълчание да почетем паметта на министър-председателя Александър Стамболийски и на всички загинали в събитията около Деветоюнския преврат.
Благодаря Ви. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Йончев.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме за допускане в пленарната зала на господин Иван Искров – управител на Българска народна банка, и господин Цветан Гунев – кандидат за подуправител на Българска народна банка.
Гласували 175 народни представители: за 175, против и въздържали се няма.
Моля да поканите господин Иван Искров и господин Гунев в пленарната зала.
Господин Искров, заповядайте на трибуната, за да представите предложението, което сте направили на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за Българска народна банка.
Заповядайте, уважаеми господин Искров.
ИВАН ИСКРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като това е моето първо появяване в Четиридесет и второто Народно събрание, позволете ми от името на Управителния съвет и от мое лично име да Ви пожелая успешна работа, успешен мандат! Искам да Ви уверя, че както винаги досега можете да разчитате на доказаната експертна подкрепа и знания на Българска народна банка. Вярвам, че тук няма човек, който да не осъзнава важността за продължаване на финансовата стабилност като предусловие за по-добър живот на всички наши граждани.
Уважаеми господин председателю, ако позволите, бих желал в рамките на няколко минути да обърна внимание, по-скоро кратко да напомня как точно се ръководи Централната банка и как тук моето предложение днес се вписва в тази структура.
Многократно съм присъствал и виждал как някой път – говоря за тази висока тр