Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 22-05-2026 09:00 | 09:00:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 2 | Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности – първо гласуване - процедура за допускане в зала | 09:11:00 | 168 | 7 | 3 | — |
| 3 | Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности – първо гласуване | 10:14:00 | 153 | 13 | 0 | — |
| 4 | Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности – първо гласуване - процедура от Даниела Кършева за намаляване на срока за предложения на 4 дни | 10:17:00 | 158 | 20 | 2 | — |
Уважаеми народни представители, добро утро! Моля за регистрация. Регистрирани 191 от 240, има кворум. Откривам днешното заседание на Петдесет и второто народно събрание. (Звъни.) За декларация от името на парламентарната група на „Демократична България“ – заповядайте, госпожо Бодакова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В последния работен ден преди 24 май искам да Ви пожелая: Честит празник на българската писменост! Да имаш своя азбука, означава да имаш знаци, чрез които невидимото става видимо – мисълта, паметта, вярата, знанието. Азбуката е убежище на паметта, мост между поколенията и доказателство, че една култура може да се съхрани, да се развива и да говори отвъд времето. Делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици дава на славянските народи не само азбука, а пространство за култура, за книжнина, за образование и за самостоятелно историческо присъствие. България заема ключово място в тази история. Именно тук, чрез Преславската и Охридската книжовна школа, словото намира своя дом и се превръща в основа на българската духовност и държавност. Затова 24 май е толкова дълбоко български празник. В нашата история езикът никога не е бил само средство за общуване. Той е бил начин да оцелеем като общност, да помним кои сме, дори и когато държавата ни отсъства от картата. Достойнството на един народ е пряко свързано със способността му да назовава себе си със свои думи, да разказва своята история, да пази паметта си и да не бъде принуден да съществува само чрез чуждия поглед и език. Паисий е разбирал това, когато пише „История славянобългарска“, която връща самочувствието на българския народ и поставя начало на движение, по-голямо от всички от нас. Разбирали са го и хилядите учители, книжовници, преводачи, писатели, читалищни дейци, библиотекари и хора на духа, благодарение на които българският език е останал жив. С постоянство, с труд, с вяра, че народ без слово е народ без памет. Езикът не живее само в тържествените слова, живее в класните стаи, в книгите, в читалищата, в библиотеките и в семейните истории. В думите, които сме запомнили от бабите и дядовците си, в първото стихотворение, което сме научили наизуст, в първата книга, която ни е накарала да разберем, че светът е по-голям от непосредственото ни ежедневие. Живее в диалектите, в местните думи, в изразите, в особената музика на различните краища на България. Те пазят паметта на семейства, села, градове и цели общности. Това наследство не може да ни бъде отнето, но може да бъде занемарено, превърнато в шум, в грубост, в безразличие към смисъла. 24 май е както празник, така и напомняне. Напомняне, че езикът е жив. Той не може да бъде поставен под стъклен похлупак. Езикът се променя, защото хората, които го говорим, се променяме. Той има нужда от внимание, от добро образование, което подкрепя и тези, които прекрачват училищния праг, без да го владеят, от достъп до книги, от библиотеки, които не са оставени да оцеляват сами, от училища, които учат децата не само да пишат правилно, а да мислят самостоятелно, от уважение към съвременните български автори, преводачи, редактори, издатели, учители и културни институции. Книжовността не се поддържа само с благи думи по празници. Тя има нужда от условия, от финансиране и от уважение към хората, които всеки ден работят със словото. Българските писатели, поети, преводачи, редактори, издатели, библиотекари, читалищни дейци пазят езика всекидневно. И често го правят въпреки държавата, а не заради нея. Ако наистина вярваме, че българският език, просвета и култура са основа на идентичността ни, то тогава това уважение трябва да се усеща не само в декларациите на 24 май, а и в бюджетите, в законите, в отношението към образованието и културата, в това дали младите автори имат среда да пишат, дали учителите имат подкрепа, дали библиотеките имат средства и дали българската книга стига до децата. Когато говорим за българския език, трябва да мислим и за българите зад граница, за семействата, които всяка седмица водят децата си в българските неделни училища, и за учителите, които далеч от България събират деца около българската писменост и култура. Грижата за българския език е въпрос на това каква общност искаме да бъдем. Тук идва отговорността ни в тази зала. Не можем да подминем начина, по който самите ние използваме думите тук, в Народното събрание. Те могат както да задават тон, така да успокояват или да насъскват, могат да носят смисъл или да го подменят. Политическото говорене има преки последствия. Когато е използвано за внушения, за обиди, за страх и разделение, то разрушава доверието не само към институциите, а и между хората. Езикът, който сме наследили, е преживял бездържавност, забрани, войни, бедност, раздели и емиграция. Останал е жив не защото някой го обявил за ценност, а защото поколения са го пазили – в училище, в църквата, в книгите, в домовете и в разговорите помежду си. Нашата задача днес не е да го сведем до лозунг, а да го пазим всеки ден в политиките в образованието, в културата, в публичния разговор и в начина, по който се обръщаме един към друг, в първата дума на децата ни, да го предадем на следващите поколения жив, богат и свободен български език. Честит празник! (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви. Следваща декларация е от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Госпожо Пехливанова, заповядайте!
Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми сънародници! В навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се прекланяме пред делото на двама просветители, чието духовно наследство надживява своето време. Светите братя Кирил и Методий не просто създават писменост, те дават на народите право на слово, право на духовност и право на принадлежност. Те доказват, че всеки народ има право да чува Божието слово на своя език и да гради своята култура върху собствена писменост и идентичност. Именно затова тяхното дело не остава само исторически факт, а се превръща в основа на цивилизационното развитие. България е държавата, която съхранява и продължава това дело. Историята свидетелства, че след идването на учениците на Кирил и Методий в България, нашата държава се превръща в духовно средище на славянския свят. Съществуват исторически сведения, че около Плиска започва утвърждаването на книжовната традиция, която по-късно достига своя разцвет в Охрид и Велики Преслав. Именно на този ден град Велики Преслав отбелязва своя празник на града. Там словото се превръща в държавна сила. Там писмеността се превръща в основа на държавността, защото не може да има държава, без да има писменост и духовна памет. Мъдростта на нашите предци е била именно в това – да разберат, че силата на народа не е само в меча, а в знанието, в книгите и в духовното единство. Благодарение на тази мъдрост България не просто оцелява през вековете, а оставя своя културен отпечатък върху цели народи. Днес наш дълг е да пазим своето наследство, да възпитаваме бъдещите поколения в уважение към езика, към знанието и към историческата ни памет. Защото народ, който пази своя език, пази и своята свобода. Честит празник! (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви. Преди да пристъпим към точката, да Ви изчета едно съобщение: На 22 май 2026 г. е постъпил Общ проект, изготвен въз основа на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приети на първо гласуване на 20 май 2026 г. Проектът е изготвен от Временната комисия по правни въпроси на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. Преминаваме към първа точка от дневния ред за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА СРЕД ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ПУБЛИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Вносител – Министерският съвет, 30 април 2026 г. За доклад, госпожо Тянкова, имате думата да представите доклада на Временната комисия по правни въпроси.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Преди да премина към общия доклад, то моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласувате допуск в залата на гостите по точка първа от дневния ред: госпожа Ива Кечева – заместник-министър на правосъдието, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
Благодаря Ви. Подлагам на гласуване така направената процедура за допуск в залата на госпожа Кечева и господин Талев. Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 168, против 7, въздържали се 3. Предложението е прието. Продължете с доклада, госпожо Тянкова.
„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет, както вече казах, на 30 април 2026 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – господин Любомир Талев – директор дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Кристина Лазарова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, и господин Георги Божинов – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от господин Талев, който посочи, че той е в изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост, както и на препоръките на Европейската комисия с оглед на цялостното отчитане и изплащане на средствата в рамките на второто и на третото плащане по Плана. Той уточни, че до момента поради неудовлетворително изпълнение на антикорупционната реформа Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 млн. 228 хил. 948 евро. Предвижда се създаването на петчленна Комисия за противодействие на корупцията, като един от членовете ѝ ще се избира от Народното събрание, един ще се назначава от президента на републиката, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, а един ще се избира от Висшия адвокатски съвет. Предлага се мандатът на комисията да бъде пет години, без право на преизбиране, като председателят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип чрез жребий. Допълни се, че на всеки шест месеца комисията ще се отчита пред Народното събрание и ще внася годишен доклад за дейността си. Господин Талев отбеляза, че Законопроектът определя 52 категории лица, заемащи публични длъжности, които попадат в неговия обхват, като едни от тях са президентът и вицепрезидентът, народните представители, членовете на Министерския съвет, конституционните съдии, заемащите ръководни длъжности в съдебната власт, членовете на Европейския парламент от Република България, българските еврокомисари и други лица. Предлага се работата на Комисията да бъде в няколко направления – превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информацията, разработване и предлагане на антикорупционни мерки, разкриване и разследване на така наречените корупционни престъпления, сред които длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, търговия с влияние, изпиране на пари и други престъпни състави. Предвижда се Комисията да проверява декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, както и да установява конфликт на интереси на същите. Господин Талев допълни, че органите на Комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и разследващи правомощия, като оперативно-издирвателната дейност ще се извършва от специално назначени служители при получаване на информация за корупционно престъпление, извършено от лицата, заемащи публични длъжности, при констатирани несъответствия между декларирано и реално имущество. Разследването ще се осъществява от разследващи инспектори при условията и по реда на НПК. Посочи се, че Комисията ще може да обжалва пред съда откази на прокурора да образува досъдебно производство. Въвежда се задължителен съдебен контрол върху прекратяването и спирането на досъдебни производства, разследвани от служители на Комисията. Със Законопроекта се предвиждат и настъпилите последици след конституирането на Комисията и преминаването на антикорупционните функции от Сметната палата в нея. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и неговото публично обсъждане. По Законопроекта има постъпило становище на Съвета за развитие на гражданското общество. В обсъждането взеха участие народните представители Рая Назарян, Петър Петров, Надежда Йорданова, Елена Нонева и Стою Стоев. В отговор на поставения въпрос от госпожа Рая Назарян господин Талев и господин Божинов посочиха, че по отношение на избора на състава на Комисията се предвижда да бъде в едномесечен срок от приемането на Закона, а по отношение на етапа на цел 218 е удържано плащане от 214 млн. 544 хил. 232 евро. Народният представител Рая Назарян изрази подкрепа към Законопроекта и добави, че между първо и второ гласуване ще следва да се прецизират предложените разпоредби, като уточни, че в него е предвидено при трима избрани членове тя да може да започне да функционира, което следва да се подложи на дискусия, тъй като тя трябва да действа в цялостен състав. Господин Петър Петров посочи, че като представител на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да участва в гласуването, но не защото не подкрепят борбата с корупцията, а защото считат, че действията на Комисията не са довели до ефективна борба срещу нея. Той отбеляза, че в случай на приемането на Законопроекта на първо гласуване, ще бъдат направени предложения между първо и второ гласуване. Госпожа Йорданова посочи, че от парламентарната група на „Демократична България“ ще подкрепят Законопроекта, като добави, че поддържат изцяло начина на избора на състава на Комисията. Тя допълни, че не подкрепят въведените разследващи функции на Комисията, като уточни, че между първо и второ гласуване ще предложат изменения относно регистъра и електронното подаване на декларациите. В хода на дискусията госпожа Назарян отправи въпрос към представителите на Министерството на правосъдието относно отпадането на разследващите функции. В отговор господин Талев посочи, че при отпадане на разследващите функции на Комисията мярката няма да бъде изпълнена. Госпожа Елена Нонева заяви, че подкрепя Законопроекта. Господин Стою Стоев посочи, че ще подкрепи Законопроекта, като допълни, че Комисията трябва да се конституира така, че да не зависи от това кой я ръководи. В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 20 гласа „за“ – от които 12 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „Демократична България“ и 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“; 2 гласа „против“ – от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“; без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.“
Благодаря Ви. Господин Министър, имате думата за становище от името на вносителя.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! След представянето на подробния доклад на Временната комисия по правни въпроси, в който се посочиха основните акценти на Законопроекта, бих искал да Ви обърна внимание защо всъщност е важно приемането му. В ретроспективен план от 2023 г. до настоящия момент се случиха две основни, противоречащи си като концепция, законодателни реформи в областта на борбата с корупцията. В края на 2023 г. беше създадена самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията, а в началото на 2026 г. същата беше закрита и функциите ѝ бяха разпределени между Националната следствена служба, Министерството на вътрешните работи и Сметната палата. И двете реформи, които се случиха, не изпълняват поетите ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост. Основната цел на настоящия законопроект е създаването на ефективен орган за борба с корупцията. Това създаване е необходимо както с оглед на неговата обществена необходимост, така и с оглед на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост. Основното му изискване – на Плана за възстановяване, е създаването на политически независим орган, избиран чрез прозрачни и публични процедури. Именно това изискване е изпълнено с настоящия проект. Предвижда се Комисията да се състои от петима членове, чиито процедури за избор за пръв път се уреждат детайлно на законово ниво. Установяват се публични процедури при избора на членове с широко участие на неправителствени организации, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на член на Комисията от президента на републиката. Предвижда се съдебен контрол върху всички решения за избор, независимо от органа по избор или назначаването. Наред с това мандатът от пет години без възможност за подновяване, както и изчерпателно изброените основания за прекратяване на правомощията на членовете на Комисията без възможност за субективна преценка, също са допълнителни гаранции за независимостта на този колективен орган. Следващото изискване на Националния план за възстановяване и устойчивост е Комисията да разполага с правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционната дейност и престъпление. Основните последици от тези престъпления са вредата за обществения интерес и най-вече разрушаването на доверието в държавните институции. Това означава, че в новата Комисия трябва да се концентрира анализаторски, оперативен и разследващ потенциал. Със Законопроекта се предлагат и редица промени в други закони с оглед създаването на самата комисия като колективен орган. В заключение, бих искал да отбележа, че противодействието на корупцията следва да бъде безусловен национален приоритет, защото единствено чрез утвърждаване на върховенството на закона, прозрачността и справедливостта може да бъде възстановено доверието на обществото в институциите и укрепена вярата на гражданите в демократичния ред и правовата държава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Откривам разискванията. Господин Петров, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател, по време на първото Ви водене. Дами и господа народни представители, господин Министър! Аз лично не съм вярвал, че само четири месеца, след като бе закрита Комисията за противодействие на корупцията – един неработещ орган с фиктивна дейност, който целеше да избегне реална справедливост и осъществяване на осъдителни присъди за корупция срещу лица, заемащи публични длъжности, само четири месеца по-късно той ще бъде възкресен, и то от „Прогресивна България“, ГЕРБ и ПП-ДБ, както се вижда от резултатите от доклада на Комисията. Предполагам, на всички е ясно, че този законопроект е писан под натиск за усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и няма никаква идея, и няма никаква нагласа за борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Защо го казвам? Защото, както бе посочено и от други изказващи се по време на заседанието на Комисията, текстът на настоящия законопроект на 80 или 90% преповтаря текста на предходния действал закон, който бе отменен на 16 януари тази година. Запазват се абсолютно същите правомощия на Комисията, начинът на действие и функциониране на Комисията, и разбира се, това ще доведе до абсолютно същите резултати, които, за съжаление, не са никак добри. Мен ме учудва, че при внасянето на Законопроекта и мотивите от страна на Министерския съвет не са взети предвид резултатите от дейността на предходно действалата подобна Комисия, която смятате да възкресите. Аз, разбира се, през декември месец се снабдих, както от тогавашната Комисия за противодействие на корупцията, с подробна статистика за резултатите от нейните дейност или съответно бездействие, също така се снабдих със същата информация от тогава изпълняващия функциите главен прокурор, за да засека, разбира се, не че не вярвам на тогавашната Комисия за противодействие на корупцията. Държа да Ви кажа защо това, което в момента смятате да възкресите, което ще работи по абсолютно същия начин, по който работеше в кавички предходната комисия, няма да доведе до абсолютно никаква борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Годишно Комисията за противодействие на корупцията, която смятате да възкресите с абсолютно същите правомощия и разследващи функции, е получавала около 800 сигнала за корупция. Забележете, че по тях са били образувани само по около 400 – 450 проверки през последните две години – 2024-а и 2025-а, в които тя е работила по този закон, който беше отменен, сега ще бъде и възкресен в по-голямата си част. Къде е проблемът? Първо, половината от тези сигнали са потопени, защото проверките са наполовина, образуваните проверки са наполовина по-малко, и след това един много важен момент. Нали идеята на тази Комисия за противодействие на корупцията е да се стигне до обвинителни актове, съдебни процеси и осъдителни присъди за корупция? Ами, Комисията всъщност от тези 400 – 450 проверки е получила около 300 – 350 отказа от прокуратурата за образуване на досъдебно производство. И годишно са образувани, да кажем, около 80, а те намаляват през 2025 г. и до 70 досъдебни производства, и сега в предлагания нов чл. 213б Вие възстановявате правото на Комисията да обжалва откази на прокуратурата. Да кажем, те ще бъдат отново около 300 – 350 отказа годишно, но никой от Министерския съвет, пък и от народните представители, не се е поинтересувал, че всъщност, забележете, тогава действащата Комисия за противодействие на корупция за тези две години не е обжалвала нито един отказ. От 300 отказа на прокуратурата за образуване на досъдебно производство годишно нито веднъж не е обжалвала подобен отказ, така че и да ѝ възстановявате това право, че тя може да обжалва откази за образуване на досъдебни производства срещу лица, заемащи публични длъжности, абсолютно нищо не правите. И ако този законопроект премине първо гласуване, ние заявяваме намерение да внесем множество предложения между първо и второ гласуване, едно от които ще бъде да направим задължителния съдебен контрол, така както сте го предложили в новия чл. 243б, който, между другото, заслужава да бъде подкрепен и ние ще го подкрепим на второ гласуване – там е по отношение на прекратяването. Това е поне според мен едно от малкото хубави неща в този законопроект. Защо? Казах Ви, че годишно Комисията, чрез своята дейност или всъщност бездействие, е постигала средно, за съжаление, прекратяване по 80 досъдебни производства. Всички Вие знаете защо 80 досъдебни производства срещу лица, заемащи публични длъжности, са били прекратявани от тази комисия. Интересен факт е, че и от тях нито едно за последните две години не е било обект на обжалване – това ми е отговорил изпълняващият функцията главен прокурор. Именно затова аз считам, че създаването на този задължителен съдебен контрол е изключително важно. Аз вече съм посочил и преди, че поне според мен този задължителен съдебен контрол върху прекратяването на такива досъдебни производства, което най-често е свързано с корупция на прокурора, който го прекратява, би следвало да обхваща и други случаи на тежки престъпления, но това е друга тема на разговор. Когато предлагате да се възкреси тази комисия, би следвало да се поинтересувате какъв е ефектът от нейната дейност по отношение на наистина внесените обвинителни актове в съда и постиганите ефективни присъди, осъдителни присъди, за да сме коректни. Ами за последните две години тя е внесла по 10 – съответно 8, обвинителни акта в съда. Забележете, половината са върнати след това от съда за процесуални нарушения. Имаме постановени по две споразумения и другите дела са все още висящи, а през последните две години имаме по една осъдителна присъда срещу лица, заемащи публични длъжности. И това, което в момента се опитвате да приемете като реално възкресите един неработещ орган, няма да доведе до абсолютно никаква борба срещу корупцията, поне такава е статистиката. Тя е интересна и по отношение на сигналите, които са за отнемане на незаконно придобито имущество от другата комисия, интересна е и по отношение на действията и бездействията на прокуратурата по отношение на проверките за корупция и също така за конфликт на интереси, тъй като в този закон, който смятате да възкресите, една голяма част от него е реципирано от стария неработещ такъв. Наистина би било интересно да се чуе и статистиката по отношение на конфликта на интереси – установен, неустановен, проведени проверки и така нататък. Това евентуално ще го разгледаме на второ гласуване в детайли, текст по текст, ако Законопроектът премине първо гласуване. Но е важно да се каже, че с така предлагания закон, който почти изцяло възприема разпоредбите на стария закон, по никакъв начин няма да се противодейства на корупцията, още повече че, ако сте прегледали текста на Законопроекта, ще видите, че Народното събрание няма почти абсолютно никаква възможност да упражнява контрол върху дейността на тази комисия, просто защото механизмите за отчетност на Комисията пред Народното събрание са изключително занижени. А би следвало Народното събрание да упражнява по-голям такъв контрол, защото все пак народните представители ще изберат членовете на тази комисия. Там е единственият момент, където има една по-сериозна и съществена разлика с предходния закон, тъй като много повече организации ще могат да излъчат представители за членове на тази комисия, но това, за съжаление, няма да доведе до ефективна борба с корупцията. Съветът ми е да се информирате къде са проблемите в този законопроект, къде са били проблемите в дейността на Комисията за противодействие на корупцията, която смятате от „Прогресивна България“ с ГЕРБ и ПП-ДБ да възкресите. Разбира се, аз се надявам, че няма все пак, тъй като ще възкресите стария закон, да върнете на поста председател господин Антон Славчев. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Други изказвания? Госпожо Йорданова, заповядайте.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, използвам тази възможност, първо, да Ви пожелая успешен мандат. Вашият успех ще е успех за България. Ние ще Ви помагаме и чрез критики, и чрез подкрепа, разбира се. Уважаеми колеги! Днес може би провеждаме отново дебат за трети или четвърти път в рамките на няколко години относно това какъв да бъде единният орган, който безспорно трябва да има, за противодействие на корупцията в България, как да бъде формиран, с какви правомощия да бъде и по какъв начин неговото съществуване, функции и правомощия да допринесат за ефективно противодействие на корупцията в България, проблем, който, за съжаление, съгласете се, че е ендемичен за нашата страна. Ние от нашата парламентарна група „Демократична България“ ще подкрепим на първо четене така предложения законопроект за противодействие на корупцията на лицата, които заемат високи публични длъжности. На първо място, ние подкрепяме начина на структуриране на този орган. Предлага се, първо, да бъде петчленен, да бъде формиран с един член, избиран от Народното събрание, един, избиран от Върховния касационен съд, един от Върховния административен съд, един от Висшия адвокатски съвет и един, назначаван от президента. Предлага се също председателството на този орган да се упражнява на ротационен принцип – по една година от всеки един от членовете в рамките на петгодишния мандат. Считаме този подход за балансиран, който гарантира по-висока политическа неутралност на този орган, подход, трайно защитаван от представителите на „Демократична България“ в годините назад. На второ място, считаме за добро решение проверката на съответствието на декларациите или проверката на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на съдии, прокурори и следователи, да бъде извършвана от тази комисия. Също така това е да е органът, който да извършва проверки и да установява конфликт на интереси. Считаме, че разрешението, което беше предприето от Петдесет и първото народно събрание, това да се извършва от Сметната палата е неудачно. Запазваме си обаче нашите възражения и скептицизъм относно това Комисията за противодействие на корупцията да има разследващи функции. Многократно сме заявявали следното: без реформа, без ефективно действаща и демократично отчетна прокуратура ние не можем да имаме ефективна борба с корупцията. Напротив, какъвто и орган да създадем, той се превръща или в безгласна буква – един автор на анализи, или в бухалка, или в банка на компромати. За съжаление, тези наши изводи получиха нова подкрепа в констатациите и извода на доклада „Корупционни престъпления: тенденции, отговори и превенция“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието, публикуван на сайта на Министерството неотдавна. И тук искам да поздравя екипа, който е работил по него: доцент доктор Ива Пушкарова, професор доктор Георги Перунов, съдия Иван Стойчев и прокурор Сава Петров. Данните и изводите в него са обезпокоителни. Разбира се, корупцията на длъжностните лица е многопластово социално-правно-институционално поведение, което в криминологията се определя като злоупотреба с поверена власт, доверие или институционално положение за частно облагодетелстване от публичния ресурс. Това е специфичен начин на функциониране на властта и вземане на решения относно публични ресурси и в отклонение на нормативно установените цели и процедури в частна полза. Всъщност корупционните механизми използват властта за извличане на неправомерна облага. За съжаление, обаче, статистическите данни показват, че или в България корупцията намалява, или пък органите за нейното противодействие стават все по-малко ефективни. Какво сочат данните? Докато през 2015 г. има 312 осъдени за корупция, 79 оправдани, през 2024 г. осъдените са 224, 44 са оправданите. Тенденцията на намаляване се наблюдава във всички етапи на досъдебното и съдебното производство. Наблюдаваните досъдебни производства през 2015 г. са 2976, а през 2024 г. са с 200 по-малко. Внесените обвинителни актове в съда през 2015 г. са 485, а през 2024 г. са повече от 200 по-малко. Само да Ви припомня числата, които изнесе колегата Петров за работата на Антикорупционната комисия. Прави впечатление, че внесените обвинителни актове в резултат на работата на Антикорупционната комисия са по-малко от 10% от общия брой на корупционните престъпления, за които ние имаме осъдителни присъди. Нека това съотношение да говори само по себе си. На какво се дължи това? Аз ще си позволя да Ви обърна внимание към част от констатациите и изводите в доклада: „Хаотични обвинителни стратегии; продължително разследване и слабости на обвинителните тези в съдебна фаза; пропуски в планирането и анализа, както устойчиви институционални практики и като ефект от процесуалния модел, който едновременно концентрира събирането на доказателства в досъдебна фаза и допуска това да ограничава процесуалната динамика на обвинението в съдебна зала; недостатъчна подготовка на обвинителната теза в съдебна фаза. Изглежда, че става въпрос за системен проблем, който се проявява едновременно при организацията на разследването и стратегията на обвинението. Преувеличено използване на предварителните проверки. Използва се стратегически минимализъм. Избират се по-лесно доказуеми престъпления, вместо да се изследват корупционните практики в цялата им сложност. Забелязва се недостатъчна активност на прокурорите по изследване на имущественото състояние на разследвания и близките му. Извършване на финансов анализ на активите за установяване на произхода им и за обезпечаване на евентуални бъдещи наказания. Ограничено използване на финансово-аналитичните инструменти, които могат да установят имуществена трансформация. Самоограничават се прокурорите до консервативни стереотипи. Най-сложните форми на корупция остават с най-висока степен на латентност. Имаме сляпо петно. Сложните и социални значими форми на корупцията остават извън обхвата на наказателното преследване“. Какво имаме в резултат – и примерите са отново в доклада. Докато в Италия имаме осъдени длъжностни лица за избор на доставчици на медицинско оборудване, системно, което е извършено чрез формални законосъобразни процедури, но неформално, решенията били предварително координирани срещу процент от договорите, в България имаме осъден за това, че е получил подкуп от 200 лв. за решение на ТЕЛК. Докато в Хърватия имаме министър-председател, осъден за корупционни схеми, свързани с публични средства и стратегически държавни ресурси, в Германия имаме осъден министър за приватизация на държавна компания, която управлява предоставянето на държавни социални жилища, у нас имаме осъден полицейски служител за невръчена призовка, което е дало възможност да изтече давността за носене на отговорност, имаме осъден районен кмет, имаме областен управител. Изводите в този доклад, колеги, са доста тревожни, защото казват, че чрез административни мерки за борба срещу корупцията ние постигаме обратния ефект. Без ефективна прокуратура, без системен подход ние стигаме до концентрация на власт, корупционно завладяване на държавата, мафиотизация. Именно затова миналата година, когато ние настоявахме за закриването на Антикорупционната комисия, която се беше превърнала в една бухалка и никаква ефективност, в нашия законопроект настоявахме Правителството на Република България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в тази му част, а именно разследващите функции на тази комисия да се заменят с мерки за ефективна работа на прокуратурата по този тип престъпления. За съжаление, това беше отново пропусната възможност, защото не беше направено. Както заявих, ние ще подкрепим на първо гласуване Законопроекта, на второ гласуване няма да подкрепим разследващите функции, ще предложим текстове за подобрение на Закона между първо и второ четене. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли реплики към така направеното изказване? Господин Петров, заповядайте.
Госпожо Йорданова, с едно нещо не съм съгласен. От една страна, споделяте, че едва 10% са внесените обвинителни актове от общия брой досъдебни производства. (Реплика от народния представител Надежда Йорданова.) От друга страна, казвате, че ще подкрепите този законопроект, въпреки че той ще работи по същия начин, по който е работил предходният и по който имаме бездействие на КПК по отношение на лицата, заемащи публични длъжности. Това, което Вие не споделихте, а трябваше да изнесете като информация, са всъщност броят на осъдителните и оправдателните присъди и след този изключително малък брой обвинителни актове, половината от които, както казах, и са върнати на всичкото отгоре за процесуални нарушения. Тъй като прокуратурата, респективно разследващите от КПК, не са си свършили работата, през 2024 г., само три лица са осъдени с влязла в сила присъда, които са по чл. 6, ал. 1 от тогава действащия закон, за 2025 г. само едно лице... Интересно е за оправдателните присъди. По шест наказателни производства за 2024 г. имаме такива – две производства са срещу лица, заемащи публични длъжности, да почерпят. През 2025 г. отново четири наказателни производства за корупция са приключени с оправдателна в сила присъда. Отново лицата по две производства срещу лица, заемащи публични длъжности, отново трябва да почерпят за оправдателните присъди. Отново, госпожо Йорданова, ще Ви посоча, че няма как да стигнем до осъдителни присъди, до внесени обвинителни актове, до непрекратени досъдебни производства, ако такива не биват образувани. И отново ще Ви посоча фактите, че годишно, ако се внасят 800 сигнала, половината биват хвърлени в кошчето. От тези 400 – 450 проверки годишно, които се очаква да има, имаме откази по 300 – 350 проверки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Тези откази въобще не се обжалват от Комисията, кой да следи тогава да се стигне въобще до образувани досъдебни производства, та те да прераснат в обвинителни актове? По тази процедура няма да стане. И затова не разбирам защо ще подкрепите този законопроект.
Благодаря Ви, господин Петров. Други реплики? Няма. За дуплика, госпожо Йорданова?
Благодаря, господин Председател. Колега Петров, благодаря за репликата. Всъщност моята прогноза, че 10% от осъдителните присъди се дължат на работа на КПК, се оказа силно оптимистична, то даже и 1% няма. Извън рамките на шегата – ние ще подкрепим Законопроекта, защото вярваме, че трябва да има силен орган, който да проверява имуществото на публичните лица, трябва да има силен орган, който да прави проверка и съответно установяване на конфликт на интереси. Това трябва да бъде извършвано от един независим орган, който не е Сметната палата. Ние сме внасяли законодателно предложение в тази посока. Именно затова ще подкрепим на първо гласуване Закона, а съответно на второ гласуване част от текстовете няма да бъдат подкрепени от нас. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Следващият записан за изказване е госпожа Нонева – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на правосъдието, уважаеми колеги! Считам, че този орган, който е свързан с разследването на лицата, заемащи висши длъжности в държавата, трябва да бъде подкрепен, защото със сега действащото законодателство, Законът за МВР дава възможност само да се разследват лицата, които заемат нисши длъжности, по-нисши длъжности в изпълнителната власт. В действащия Закон за ДАНС след отпадането на ал. 4 в чл. 4 изобщо няма отдел, който да се занимава с корупцията. Тоест оказва се, че в държавата няма нито комисия, нито орган, който да разследва конфликта на интереси, както и лицата, които заемат висши държавни длъжности. Внесеният законопроект с предложения състав, в който трябва да бъдат избирани членовете на Комисията, дава възможност наистина да бъде независим политически орган. Защо? Защото политиката няма място във функциите, които трябва да се изпълняват от органите, които разследват, част от народните представители, като влизащи в тази сфера. Защо трябва в тази комисия да има разследващи органи? Може би това беше спорният въпрос, който се повдигна във Временната комисия по правни въпроси. Защото само аналитичната дейност не е достатъчна за работата на този орган. Фактически, когато имаме разследване от страната на този орган, той няма в същото време да дублира действията и функциите на други органи в страната. Защо? Защото това дава възможност събраната информация, която е класифицирана, да бъде обработвана с бързина и оперативност от разследващите инспектори, да има цялостно разследване, което да се извършва от един екип и под ръководството на едни и същи ръководители, като в тази връзка контролът може да бъде извършван по-ефективно, тъй като на разследващите инспектори съгласно закона ще има възможност да им бъде търсена наказателна отговорност. Същите могат да бъдат отстранявани и от заеманата длъжност в определени срокове, ако нямат необходимите качества да се справят със своята длъжност. Докато в същото време, ако оставим само едни аналитични функции на тази комисия и трябва да се извършват разследващите действия от следователи, тогава вече има възможност за изтичане на информацията, която е класифицирана. Тогава делата, които се разглеждат в Комисията, ще трябва да бъдат разнасяни на различни точки в страната. В същото време, има възможност също за… Необходимо е също така сградите, в които работят, да бъдат сертифицирани, тъй като, за съжаление, в момента такава само е сградата на „Врабча“, която всъщност е бившият Специализиран съд в София. Има и други предпоставки, които показват, че разследващите функции, така както са предвидени в закона, трябва да останат. Да, наистина съдебният контрол е наложителен. Защо? Защото до момента изнесените данни от колегите показват, че все пак прокуратурата като орган, който досега наблюдаваше и контролираше дейността на комисиите, които работиха, не беше ефективна. Защо? Защото този орган беше превърнат не само в бухалка, но орган за разчистване на сметки, за събиране на информация, която да се ползва в определени направления и да се ползва там, когато е необходимо. Ние нямаме нужда от такъв орган и затова считам, че Законът следва да бъде подкрепен във формата така, както е представен, и между двете четения да бъдат обсъдени прагматично всички предложения, които ще се направят, така че ние за пореден път – не, а за последен път да изберем една комисия, която наистина да работи ефективно. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, госпожо Нонева. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващият записан за изказване е господин Мирослав Иванов – заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Тази дискусия, убеден съм, може да продължи не с часове, а с дни, защото има изключително много неща, които могат да бъдат казани за работата на Комисията за противодействие на корупцията във формата, в който съществуваше преди да бъде закрита от предишното управляващо мнозинство, за нейните бездействия, за чадърите, които опъваше, за безобразните акции, които правеше срещу представителя на опозицията през годините – не визирам само миналото Народно събрание, напротив, визирам последните десет години. Дали България трябва да има орган, който трябва да работи по тази тема? Да. Безспорно трябва да има институция, натоварена със съответните правомощия, която да работи по всички случаи за корупционни практики по високите етажи на властта и не само, защото обществена тайна е, че те са, ако не стотици, то със сигурност десетки. Колегите изнесоха много подробна информация за това колко сигнали са подавани, по колко от тях е работено, по колко от тях има реален резултат като крайна мярка срещу лицата, които са се облагодетелствали, по един или по друг начин, незаконосъобразно с държавен ресурс. И ако се върнем през годините, можем да си спомним: получаване на апартаменти на безценица; получаване на луксозни джипове, очевидно за свършени услуги. Може да си спомним сериозно и фрапантно разминаване между имуществено състояние на едно лице, което от собственик на един стар Опел изведнъж се превърна в милионер и тази институция си беше затворила широко очите и не свърши нищо. Може да си спомним фалирали банки, кредитни милионери, не само от 90-те години, но и в по-ново време. Всички тези случаи бяха оставени встрани от Комисията за противодействие на корупцията и това се случи, защото управляващите тогава, вместо да се борят с корупцията, бяха решили да участват в нея и да ѝ поставят много удобен, защитен чадър. Множество случаи на корупционни практики, на кметове, на общински съветници, на ръководители на общински и държавни дружества, агенции и други организации, много случаи за корупция на такива лица бяха разкривани не от Комисията за противодействие на корупцията, а от организации, които са част от неправителствения сектор. И тук трябва да се отчете едно – как ще бъде формирана Комисията. Има различни предложения, ще бъде обсъдено на второ четене, но всичко ще зависи от това дали управляващото мнозинство ще има наистина волята да се бори с корупцията, или да ѝ поставя чадър. Историята го показа. И тук много бизнесмени, много хора, заемащи важни длъжности, ще поискат, колеги от „Прогресивна България“, Вашата протекция и от Вашата воля зависи дали този орган ще работи по нов начин, каквито са заявките тук и които аз адмирирам, или ще работи по стария начин – едни ще бъдат защитавани, а други ще бъдат атакувани. Помним акцията срещу Десислава Иванчева, която приличаше на нискобюджетен филм, в който изпълняващият впоследствие функциите на председател на комисията Антон Славчев ехидно се подсмихваше и вдигаше палец към Иван Гешев, ако не бъркам, който тогава също много удобно реши да си прави пиар. Помним и акцията срещу Благомир Коцев, Никола Барбутов, помним как съпругата на Благомир Коцев беше подложена на претърсване в дома си с двумесечното си бебе на ръце, защото, видиш ли, тя сигурно става и си ляга с документи, с пачки с пари, прибрани вътре в дрехите, с които стои у дома си. Това бяха позорни действия, които едни политически формации се опитаха да си припишат като акции срещу борбата с корупцията. Те не бяха нищо друго, освен фарс. И напомням за едни джипки, които едни колеги подкараха след една услуга за Турски поток, понеже има коментари тук, от дясната част на залата. Тонове документи събира Комисията за противодействие на корупцията. Тонове декларации! 50 групи лица попадаха, сега се предвижда 52 групи лица да бъдат част от наблюдението за това дали те са част от корупционни практики. От ръководството на тази комисия зависи дали оперативните служители ще си вършат работата. А ръководството на тази комисия ще се води от това дали управляващите ще дадат воля за действителна борба с корупцията, или не. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващият записан за изказване е господин Любен Иванов. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Предложеният Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, е в изпълнение на ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост. С него се цели повишаване на резултатите в борбата с корупцията, повишаване на доверието в публичната власт и, естествено, създаване на по-добра среда за икономическо развитие. Ние от „Демократична България“ сме резервирани по отношение на въведените разследващи функции на Комисията, като смятаме, че всъщност те трябва да бъдат съпроводени с въвеждане на необходимите гаранции за неправомерно политическо влияние върху този орган. Това, което показа историята, както колегата Мирослав Иванов каза, че има предпоставки тази комисия без действаща прокуратура да се превърне в бухалка и в начин за институционален натиск. В насока ограничаване на неправомерното политическо влияние добра стъпка е въвеждането на новия механизъм за избиране на членовете на Комисията, който предвижда по един член в нея да се определя от Народното събрание, от президента, по един от състава на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и един от Висшия адвокатски съвет, както и ротационният принцип, който се въвежда за председател на Комисията. Подкрепяме и измененията, които се предвиждат в Наказателно-процесуалния кодекс с въвеждане на задължителния съдебен контрол върху постановлението за прекратяване и спиране. Действително има известни резерви върху този механизъм, но той е положителен и смятам, че е насочен към повишаване на доверието в съдебната система при контрола върху корупционните престъпления. В тази насока смятам, че добро решение е въведеният механизъм за определяне на главен прокурор чрез възможността да се определи прокурор, разследващ престъплението, извършвано от главния прокурор, като това е разумно решение и дава възможност за един институционален контрол и повишаване на независимостта на процедурата. Мога в заключение да кажа, че ще подкрепим на първо четене този законопроект, като между първо и второ четене ще дадем съответните предложения за повишаване на политическата независимост на органа. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Не виждам. Последният записан за изказване е господин Велислав Величков. Господин Величков, имате думата.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност днес обсъждаме и трябва да приемем този законопроект, защото онзи, който се прие, не изпълни това, което се искаше от нас, а именно политически независима Комисия с гарантирана прозрачност върху работата и възможност за ефективен съдебен контрол при бездействие на прокуратурата при нейни разследвания. Препоръките на Групата държави срещу корупцията на Съвета на Европа ГРЕКО именно това казва: недопускане на неправомерно политическо влияние върху избора на членовете на този орган и избор в рамките на прозрачен процес, гарантиращ политическа независимост. Нямаше прозрачен процес, нямаше политическа независимост. Господин Мирослав Иванов разказа историята. Аз няма нужда да я повтарям. Но както се казва, ние не сме на поправителен изпит, защото сме ново Народно събрание. Изпита не го издържа миналото Народно събрание. Надявам се ние да направим така, че да изпълним изискванията и да подпомогнем с това преди всичко собствената си държава, тъй като корупционните престъпления са най-голямата язва на обществото, оттам недобре работещото правосъдие, избирателно работещата прокуратура и накрая става така, че където няма борба с корупцията и няма независимо ефективно правосъдие, има форма на организирана престъпност. Това го е казал професор Живко Сталев, не аз. Надявам се да не влизаме в тази форма и да си свършим работата така, както трябва. За мен положителното в Законопроекта е, че се установяват наистина публични процедури при избора на членове с широко участие в процедурата, включително на гражданското общество, висшите училища, научните организации, неправителствените организации и адвокатурата. Това е предвидено и при назначаването на член на Комисията от президентската квота. Мандатът от пет години е без възможност за подновяване – това също е положително, и са изчерпателно изброени основанията за прекратяване на правомощията на членовете на Комисията, но без възможност за субективна преценка. Това са едни добри допълнителни гаранции. Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание – ей това пък с две ръце го подкрепям, но да има реален парламентарен контрол, а не формално – четем един доклад, довиждане и това беше. Въвеждането сега на разследващи органи. Аз мисля, че ако няма разследващи функции тази комисия, тя ще е заприлича на една, имаше там за борба с корупцията – БОРКОР. Някакви превенции, някакви анализи, някакви доклади, свършихме сериозна работа. Накрая, вместо това, се създадоха специализираните съдилища и прокуратури. Знаем какъв беше резултатът и от този експеримент. Изрично определяне на видовете престъпения, които ще се разследват, когато са извършени от лица, заемащи публични длъжности, като при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство след завършване на разследването на практика, потвърдено от по-горе стоящата прокуратура, имаме задължителен съдебен контрол. И това е следващата гаранция, че няма да е безсмислено това разследване, защото ще трябва да се произнесе съдът, като при отмяна на постановлението за отказ, съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания по прилагането на Закона. А потвърждаването на постановлението от съда пък не е пречка след това за съответния прокурор при наличие на нови данни и обстоятелства отново да продължи разследването. Тоест съдебният акт не затваря възможността за работа на прокурора и бъдещо внасяне на обвинителен акт. В същото време имаме съответния контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. В НПК обсъждахме – днес дойде Общият законопроект. Ясно е, че и там ще имаме, първо, контрол от адхок прокурора, второ, съдебен контрол. Предвижда се едновременно с това назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, когато бъде привлечен като обвиняем или прекратява наказателното производство, вторият контролиращ адхок прокурор да е съдия от ВКС – Наказателната колегия, възможно най-високият ранг. Постановлението за прекратяване на наказателното производство също подлежи на задължителен съдебен контрол и се предлага производството да е двуинстанционно. Още една засилена възможност за съдебен контрол във всичко, което се случва. Също така се предлага да има възможност за искане и за ускоряване на разследването, по което да се произнася съответният първоинстанционен съд, предвиждайки съдебен контрол върху действията на прокурора. Така че за мен опасенията на госпожа Йорданова – адресирам, са в известна степен неоснователни, защото механизмът, който е уреден, е доста различен от това, което беше в предвидения закон, и тук винаги решаваща дума ще има съдът. Затова аз категорично подкрепям в тази част. Най-голямото достойнство е петчленната комисия, която обаче не е избрана по политически признак. Ние избираме само един представител. Не може да обвиним, че Общото събрание на съдиите от ВКС или ВАС след работата на конкурсна комисия преди това, Висшия адвокатски съвет – аз тук ще се върна на предложението това да е Общото събрание на адвокатите от страната, така както ВКС и ВАС провеждат Общо събрание, така да проведе и адвокатурата, съответно да излъчат и с президента по една и съща процедура, с едни и същи възможности за контрол и въпроси, създавани от гражданските организации към всеки един кандидат, да се излъчат най-стойностните хора. За мен това, заедно с мандатния принцип и ротационния – тези хора чрез жребий на една година, доколкото разбирам, да поемат председателството, а да няма еднолично ръководене на Комисията в стил Антон Славчев. Това за мен е другото много голямо достойнство на Законопроекта. И накрая, само за да маркирам все пак и някои слаби страни, за второ гласуване да се помисли. Контролът върху оперативно-издирвателната дейност е непълен, тъй като само използването на СРС минава през съд. Най-така твърдите възможности за ефективно разследване способи, а именно внедряване, събиране от технически канали за комуникация, се уреждат с вътрешна инструкция на Комисията, но без осигурен външен контрол, а границата между СРС и способ според инструкцията не е ясно прокарана. Най-добре е това да се уреди в Закона, включително с възможност за съдебен надзор, контрол или парламентарен, както е при СРС, и това да бъде част от изричната отчетност на Комисията пред парламента. Другият за мен слаб момент е стартирането в непълен състав. Може да тръгне Комисията да се учреди, да се конституира с трима от петима членове, ако някоя квота не бъде запълнена, което пък ще обезсили много внимателно балансирания надпартиен модел. Приключвам. Всъщност ние знаем как някои органи си излъчват или не си излъчват представителите, включително умишлено го правят. Моят апел е Комисията да се конституира и да започне работа само в пълен състав, за да имаме гаранция за нейната ефективност и независимост. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам дискусията. Да дадем малко време на колегите да дойдат в залата. Поставям на първо гласуване Законопроект за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, със сигнатура № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 166 народни представители: за 153, против 13, въздържали се няма. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. Ще има ли процедура за скъсяване на срока? Заповядайте.
Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Моля, на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложенията между първо и второ четене по току-що приетия на първо четене Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, № 52-602-01-3, внесен от Министерския съвет, да бъде скъсен от седем на четири дни. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли обратно предложение? Не виждам. Поставям на гласуване така направеното предложение срокът за предложения по току-що приетия законопроект да бъде скъсен на четири дни. Гласували 180 народни представители: за 158, против 20, въздържали се 2. Предложението е прието. Уважаеми колеги, давам почивка до 11,00 ч., когато ще започне Парламентарният контрол. (След почивката.)
Уважаеми народни представители, възобновявам пленарното заседание. Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 92 –104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Ще Ви съобщя получените писмени отговори на въпроси и питания. Писмени отговори от: - министър Велислава Петрова-Чамова на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; - министър Георги Вълчев на два въпроса от народния представител Анна Бодакова; - министър Георги Пеев на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Чило Попов; - министър Евтим Милошев на въпрос от народния представител Анна Бодакова; - министър Ива Петрова на въпрос от народния представител Мартин Димитров; - министър Иван Демерджиев на въпрос от народния представител Любен Иванов; на въпрос от народния представител Христо Терзийски; - министър Катя Ивкова на въпрос от народния представител Свилен Трифонов. Заповядайте за декларация.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! 24 май е много значима дата в календара на България. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост и книжовност е празникът, който определя нашата значимост на картата на света. Духовният и културен заряд, който дава българската писменост на тогавашната Първа българска държава, продължава да е жив единадесет века по-късно, запазен през всевъзможни трансформации на държави, граници, културни движения и геополитически сблъсъци. Днес над 250 милиона души в света използват кирилицата в ежедневието си. Принос на нашата държава към световната цивилизация и културен прогрес. 24 май е денят, в който да сведем глава и да благодарим на всеки учител в България, на всеки библиотекар, на всеки работник в музей, университетски преподавател, архивен работник и всички, които са свързани със създаването на култура – художници, творци, артисти, родители и български учени. Всички те ежедневно пресъздават искрата на делото на светите братя Кирил и Методий и придават нов смисъл и съдържание. 24 май е ден да си спомним и за всички онези наши хора, онези хора в нашия живот, които са ни научили на първото А и Б, които са ни дали криле, чрез четмото и писмото, да обикаляме земното кълбо и да опознаем света чрез книгата, без да ставаме от чина в читалнята. Нещо повече, благодарение на светите братя днес голяма част от християнския свят чете Светото писание на разбираем свой език и по-лесно се свързва с Бога. Благодарение на България 350 милиона души в Европа и още много други по света, които не знаят нашата азбука, носят кирилицата всеки ден със себе си, на нашите парични знаци, без дори да разбират, продължават да разпространяват делото на светите братя Кирил и Методий. Уважаеми колеги, 24 май е денят, в който трябва да си напомним едни на други, че сме длъжници на тези хора, които в последните десетилетия съхраниха българския дух и книжовност с цената на много лишения. През последните години тези своеобразни ученици на Св. св. Кирил и Методий бяха недооценявани, подценявани, неглижирани и понякога дори забравяни. Последното ние от ДПС го казваме със съжаление и чувство за неизплатен дълг – дълг не към грешките на миналото, а към бъдещето. И следващите поколения след нас, които трябва да имат същите равни шансове в живота, дори и по-добри, за всяко дете в родината ни, независимо в какво семейство е родено и как се казва. Това е заветът, който ние трябва да следваме и пазим, за да пребъде България! Пожелавам Ви светъл празник от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря, госпожо Вели. Постъпило е питане към министър-председателя на Република България Румен Радев от народните представители Георги Николаев Георгиев и Борис Димитров Аладжов относно политиката на правителството, свързана с бежанците в Република България. Давам думата на народния представител да развие питането. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър-председател, с Решение на Министерския съвет № 196 от 18 февруари 2026 г. отиващият си кабинет на Желязков, гласува да се предоставят на Държавната агенция за бежанците имоти, собственост на Министерството на отбраната, за изграждане на лагери от затворен тип, за лица, търсещи международна закрила, в град Средец, община Средец, област Бургас, и град Симеоновград, община Симеоновград, област Хасково. Естествено, жителите на съответните общини в момента са изключително притеснени, защото Държавната агенция за бежанците работи сериозно в посока за реализиране на точка две от цитираното от нас решение, а именно за изграждането на лагери от затворен тип върху предоставените имоти. Самите имоти се намират в градската част на град Средец и град Симеоновград, в непосредствена близост до живущите в града. В момента и в двете населени места тече събиране на подписки за местен референдум по темата, защото бившите управляващи от ГЕРБ и ДПС никога не са се допитвали и не са се интересували от мнението и страховете на гражданите по този въпрос. В тази връзка, господин Радев, като човек, който многократно в хода на предизборната кампания декларирахте, че ще въведете нов морал и нов модел на управление и също, че за Вас мнението на гражданите е важно и те трябва да бъдат питани за жизненоважни теми, които засягат тяхното ежедневие, техния живот и спокойствие, искам да Ви попитам следния въпрос: каква политика ще предприеме правителството във връзка с бежанския проблем отсега нататък в Република България? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Давам думата на министър-председателя на Република България господин Румен Радев да отговори на така поставеното питане.
Уважаеми Господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, уважаеми господин Аладжов, правителството отчита чувствителността на темата и сериозните обществени притеснения в засегнатите общини. В тази връзка следва да се има предвид, че към настоящия момент строителството на двата центъра е в процес на анализ за последващите действия, като окончателно решение не е взето. Това дава възможност за допълнителни технически и екологични оценки, широко обществено обсъждане и прецизиране на всички мерки, така че да бъдат гарантирани както ефективността на процедурите, така и сигурността, общественият ред и интересите на местните общности. Институциите ще действат с пълна прозрачност, тясна координация с местните власти и българското общество. Приоритетът ни остава сигурността на българските граждани и защитата на националния интерес. От края на 2023 г. е налице устойчива тенденция за намаляване на миграционния натиск по нашите граници. На годишна база намалението през 2025 г. е около 70% в сравнение с предходната година. За първите четири месеца на настоящата година опитите за незаконни преминавания на границата са наполовина по-малко от същия период за 2025 г. Процентът на запълване на настанените лица в центровете на Държавната агенция за бежанците е 8,1%, а в домовете на Дирекция „Миграция“ на МВР е 21,5%. Следим внимателно процесите във връзка с конфликта в Близкия Изток, като до момента няма данни за увеличаване на миграционния натиск към страната. България подкрепя подход, насочен към стабилен контрол, предотвратяване на незаконната миграция и ефективна процедура по връщането. Мога да Ви уверя, че нашата политика ще бъде насочена към укрепването на граничната сигурност, ефективното противодействие на мрежите за контрабанда на хора, ускоряването на процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила и подобряването на ефективността на връщането. Цялостно засилване на сътрудничеството с агенциите на Европейския съюз и със съседните трети страни, подобрение в областта на дигитализацията и информационните системи за сигурност. Това е общият отговор. Но конкретно на Вашия въпрос за двата центъра в Средец и в Симеоновград. Въпросът не е само до притесненията на хората, въпросът е да е ясно кое е наложило изграждането на такива центрове, как това е било планирано и защо е било планирано по този начин. Така че аз разпоредих една по-детайлна проверка между отделните министерства и агенции, за да изясним генезиса на този въпрос и ще Ви запозная малко по-подробно с това. През 2023 г. България е била подложена на сериозен миграционен натиск. Помним тези времена. При наличния тогава капацитет 3500 места за настаняване на бежанци е възникнал въпросът за разширяване на наличния капацитет. Към онзи момент такива са били и препоръките на Европейската комисия. В резултат на това Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет предлага на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция да бъдат изградени два нови центъра от затворен тип с капацитет, всеки от които до 400 места за настаняване. Предложението е прието от същия Национален съвет и влиза като задача за изпълнение в Националния план за изпълнение на Пакта на Европейския съюз за миграция и убежище. Планът е приет с Решение на Министерския съвет № 883 от 19 декември 2024 г., като координатор за България за подготовката на Пакта на Европейския съюз е дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“ към Министерството на вътрешните работи. Мероприятията от Плана са нотифицирани към Европейската комисия, включително за изграждането на двата центъра от затворен тип, един от които да бъде в състояние за провеждане на процедура за убежище на границата. На това основание, и това е важно, Европейската комисия отпуска по 7 млн. 669 хил. евро с ДДС за изграждането на всеки един център. Сега, тук може да си направите извода кой има интерес да се строят тези центрове и кой няма интерес да се строят. Разходите за изграждане на центровете в размер на общо 15 млн. 338 хил. евро с ДДС са по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Тук има два сценария, които разпоредих да се разгледат. Първи сценарий – изграждане на два нови центъра. Първо, ще се повиши капацитетът допълнително с до 800 места за настаняване. Второ, ще бъдат назначени още 160 човека персонал на Държавната агенция за бежанците. Трето, ще бъде необходим ресурс за охрана от МВР около 120 души общо за двата центъра. По предварителни разчети месечната издръжка за режийни разходи на един център възлиза на около 114 хил. и 565 евро. За заплати на персонал за двата центъра на годишна база сумата възлиза на около 4 млн. и 500 хил. евро. Само за заплати. Винаги съществува риск от подклаждане на гражданско недоволство в местното население, за което апелирате и Вие. Изводите по този първи сценарий. Като минуси това е, че необходимите 7 млн. и 249 хил. евро на година ще бъдат за сметка на държавния бюджет. В средносрочен и дългосрочен план необходимостта от поддържането на инфраструктура и сградния фонд на двата центъра ще води до значителен ресурс от бюджетни средства, който към настоящия момент не може да бъде определен. Знаете, проблемите какви са с бюджета. Плюсове – ще се повиши капацитетът и готовността на Държавната агенция за бежанците при евентуален засилен миграционен натиск. Повишаването на капацитета ще осигури възможност за обработване на по-голям брой молби в процедура за убежище на границата, което ще доведе до възможност за превенция на последващите вторични движения на незаконни мигранти във вътрешността на Европейския съюз. Ще се усвоят средствата, предоставени от Европейската комисия – за което, между другото, някои общини и кметове имат интерес. Втори сценарий. Двата центъра не се изграждат и финансовият ресурс за изграждане – общо 15 млн. 338 хил. евро – се пренасочва за реновиране на настоящите центрове. Първо, капацитетът на съществуващите центрове ще се повиши с около до 2300 места за настаняване. Второ, ще се ползват наличният терен, сграден фонд и персонал. Трето, ще се спестят средства от държавния бюджет за допълнителни режийни разходи и охрана. Четвърто, ще се подобрят битово-материалните условия. И пето, в този случай Транзитният център в село Пъстрогор, вече изграден, ще поеме функциите за извършване на процедура на границата. Пъстрогор е до Свиленград. Изводи. Минуси – не се повишава допълнително капацитет чрез нови сгради, а плюсовете са, че възстановен капацитет ще бъде изграден на съществуващите центрове. Спестен ще бъде сериозен финансов ресурс на държавния бюджет за издръжка на нови центрове; подобряване на условията на живот в съществуващите центрове; избягване на напрежение в местното население в планираните територии за нови центрове – това е въпросът, който Вие повдигате; и покриване на условията за извършване на процедура за убежище на границата в центъра в село Пъстрогор. Европейската комисия е определила за всички държави – членки на Европейския съюз, общ капацитет 30 хиляди места за настаняване. За България са определени общо 585 места за провеждане на гранична процедура за убежище, която се извършва от Държавната агенция за бежанците, и за гранична процедура за връщане – извършва се от МВР. Към настоящия момент България покрива изискванията за адекватен капацитет. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Радев. Давам думата за уточняващи въпроси. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря за отговора. Сега, ние чухме доста неща от Вас. Чухме два варианта за действие от страна на Министерския съвет и на правителството на Република България, което е добре. Това е добре, че правите анализи, правите вариации, разглеждате различни варианти, но не казахте кой от двата варианта сте избрали. Поне аз не чух, може и да бъркам. Сега, в момента, тъй като не знаем кой вариант сте избрали, ние, а пък и Вие до онзи ден не бяхте така да се каже министър-председател на Република България, се действаше по вариант за изграждане на тези лагери. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ започнахме процедура по референдум – местен референдум, за това дали за тези лагери жителите на съответните общини да се изкажат, дали имат желание да се построят тези лагери в техните населени места. Така би трябвало да е редно – да се питат тези хора, защото хората са изключително притеснени. И точно и затова господин Борис Аладжов в момента не е в пленарната зала, за да зададе някой от въпросите към Вас, защото в момента е в град Средец и внася подписката, която е събрана – около 1500 подписа от местни граждани, които искат да има местен референдум по въпроса и категорично не са съгласни с изграждането на лагер от затворен тип в град Средец. Сега, аз ще напомня и едно Ваше изказване, което бяхте направили като кандидат-президент през 2016 г. в град Велики Преслав, в което…
Господин Георгиев, моля да спазите разписаното в Правилника и да формулирате до два уточняващи въпроса, тъй като нямате време.
Това казвам, това правя, господин Председател. Не ме прекъсвайте, защото част от въпросите, изложението по въпросите, е важно. Иначе как да задам въпроса? Просто да изляза и да кажа тук един въпрос ли? Между другото, в момента нарушавате процедурата. Вие не го знаете. Отскоро сте председател на Народното събрание, заместник-председател, извинявам се, и предполагам, че още не сте в час с процедурите в Народното събрание. Надявам се скоро да ги изучите. Това е един от начините. Народен представител, когато задава въпрос от трибуната на Народното събрание, има възможност в две минути да направи изложение към въпроса. Така, по този начин, в момента Вие се държите, както досега ГЕРБ и ДПС се държаха към нас в предходни Народни събрания – прекъсваха ни, вземаха ни думата, не ни даваха възможност да се изкажем. Това ли е новият модел и морал?
Господин Георгиев, според Правилника имате до две минути да формулирате до два уточняващи въпроса.
Господин председател, Вие ме прекъснахте. Ако не бяхте ме прекъснали, досега отдавна щях да съм свършил с изложението си и да задам въпроса. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега, всичко това рефлектира върху Вас в момента. Не правете стари практики, които са се случвали, и ние сме се борили от ВЪЗРАЖДАНЕ да защитаваме позициите на демокрацията и това народните представители да се изказват свободно от трибуната на Народното събрание в ограниченото за това време. И ние за това сме се борили с ГЕРБ и ДПС години наред – Вие, когато стояхте на дивана вкъщи удобно. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, ако обичате, не ме прекъсвайте. Сега ще ме оставите ли?
Спазвайте добрия тон, ако обичате, и се придържайте към правилата, разписани в Правилника.
Спазвам го постоянно. Не сте в Софийския университет пред студенти. Имайте го предвид и Вие това. „В обществото“ – цитирам господин Радев от 2016 г., там ме прекъснахте – „вече се прокарват тези, че в области на България с проблеми в демографията ще се застроят центрове, където да се настаняват бежанци. Аз съм против подобна политика по отношение на мигрантите.“ В тази връзка моят уточняващ въпрос е, господин Радев: каква ще бъде Вашата политика в конкретния случай? Ще се спре ли изграждането на бежанския лагер от затворен тип в град Средец, където има тежък проблем с демографията? Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Георгиев. Господин Радев, заповядайте да отговорите на така поставения уточняващ въпрос.
Уважаеми господин Георгиев, искрено Ви благодаря за Вашето усилие да опреснявате моята памет, защото, повярвайте ми, не ми остава време да мисля какво съм казал през 2016 г., но аз заставам зад тези свои думи. Бъдете сигурен. Не съм Ви казал кой от двата варианта избираме, защото тези варианти ми бяха представени снощи след моето настояване и разпореждане да бъде събрана и обобщена цялата информация, защото тя е пръсната между различни ведомства и тук имаме нужда и от институционална памет по тези въпроси. Ще вземем решение. Не искам да бъде еднолично – тук да Ви кажа: сега аз решавам така. Не. Това решение ще го вземем там, където му е мястото, след оценка на всички факти и обстоятелства. Но мога да Ви кажа, че аз лично съм привърженик на втория вариант – парите, които ни се отпускат, да отидат за създаване на едни добри условия, да разширим капацитета там, където вече има утвърдени традиции, там, където има взаимодействие с местните общности. И искам да споделя нещо важно. Да, тези центрове са проблем за хората – това, което става в Средец, аз го отчитам, но те са възможност и за трудова заетост, и то немалка. Така че хората на място ние ще искаме да си кажат думата. Искат ли, не искат ли? Но пак казвам: моето лично виждане е да се вложат средствата във вече съществуващи центрове, защото тези седем милиона и половина издръжка на година за нов, новоназначен персонал, са сериозно перо от бюджета. Така че ние ще мислим и ще работим в тази посока, но за решението, което вземем, ще Ви уведомя. Що се отнася до политиката по отношение на миграцията, вече заявих ясно: това е укрепване на контрола на външните граници, продължаване на диалога с Европейския съюз за отпускане на още средства и още по-голяма солидарност за защита на външните граници на Европейския съюз. Мога да Ви уверя, че по тази политика и в това направление аз винаги съм работил, включително по времето, в което представлявах България в Съвета на Европейския съюз, и когато се вземаха решения, аз инициирах именно създаването на новата визия за укрепване на външните граници, по която България получи значителни средства. Те в момента са в процес наистина на пристигане в нашата страна, така че ние технологично ще развиваме способностите за по-надеждна защита на външната граница. На второ място – ускоряване на проверките там, където има влизане и проникване на територията на България. Трето – засилване на политиката на връщане. И това е вече тенденция, която произтича и от пакта на Европейския съюз, който ще бъде приет на 12 юни тази година. Така че бъдете спокойни, че ще има такава политика, която да отстоява националния интерес, да гарантира сигурността на българските граждани, разбира се, при зачитане на всичките правила за хуманно отношение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Радев. Заповядайте, господин Георгиев, за отношение към отговора.
Процедура по начина на водене.
Нека да дадем първо думата на господин Георгиев, ако иска да вземе отношение към отговора, и след това.
Господин Радев, вземайки предвид това, че Вие казвате тези думи сега, ще отбележа още няколко факта, които има. Надявам се Министерският съвет да вземе правилното решение от тези два варианта, които казахте. Първо, специално ще говоря за изграждането на лагера от затворен тип в Симеоновград. Първо, става свръхконцентрация в областта на лагери. Както знаете много добре – Вие сте от област Хасково, от село Славяново, община Харманли – в град Харманли има такъв лагер от отворен тип за бежанци, в Любимец има лагер от затворен тип, както казахте, и в село Пъстрогор, Свиленградско, има от затворен тип. Сега, ако се построи такъв бежански център в Симеоновград, ще стане поредният лагер в съседна община, в която има демографски проблеми, в община, която не е подготвена да поеме такъв голям капацитет, както Вие сам казахте, около 400 човека ще бъдат настанени в такъв тип лагер, затворен тип. Този капацитет е много над 10% от самото население на самия град, над 10% от самото население, и хората са изключително притеснени. Точно затова и там инициирахме референдум и в момента ще внесем над 770-780 подписа в Общинския съвет. Между другото, и в двете общини общинските съвети са направили декларации против изграждането на тези лагери. Също така в Симеоновград Общинският съвет, Общината, е изпратила подписка от 3000 подписа. Между другото, можете да го проверите това нещо дали е така, защото те така твърдят – над 3000 подписа към Държавната агенция за бежанците срещу изграждане на лагера. Така че в тази връзка аз мога още много аргументи да изкажа тук, но надявам се, че ще предприемете вариант две и да не се изградят тези лагери в тези градове. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Георгиев. Господин Ганев – за процедура.
Господин Председател, чисто конструктивно се обръщам към Вас. Не правите услуга на министър-председателя, когато по този начин прекъсвате изложение и въпроси, преди дори да е изтекло времето. Опитвайки се да пришпорвате и да давате максимално припряност на цялото това нещо, нищо добро няма да постигнете. Има един такт по отношение на това да хванете духа на закона, в случая на Правилника. Ако проявите 15-20-30 секунди толеранс, няма да направите нищо лошо, нито нещо страшно ще се случи. Когато нагнетявате напрежението в залата – ето, в момента господин Георгиев говори 3 минути, за да влиза в диалог с Вас, сега ставам аз за процедура, съкратихте парламентарното време ли? Направихте услуга на министър-председателя ли? Какво направихте точно в случая? Призовавам Ви за толеранс. Ако решите да спазвате буквата на закона, а не духа на закона, то тогава трябваше на министър-председателя веднага да му спрете времето и да му направите забележка, а той говори двойно повече, с основание... Защото беше изключително важно да чуем това, което каза той. Ако искате да спазвате буквата на закона, в момента, в който му изтече времето, му отнемате думата, и му казвате – господин Министър-председател, толкова, повече няма да говорите. Иначе спазвате духа на закона, в случая на Правилника. Проявихте толеранс към него. При нас, преди да изтекло времето, решихте да почвате да водите диалог и да казвате – спирайте! Ма, чакайте малко! Вие не сте човекът, който да определите дали ще има предисловие на въпроса. Виждате, че сме изключително конструктивни в цялата си комуникация към Вас. И в момента и моята комуникация към Вас е не да Ви съдя, не да правя проблем, напротив, по никакъв начин. Разбирам, че тепърва ще влизате в духа на воденето на парламента, защото има наистина ситуации, в които трябва крачка настрани, не назад, да се направи крачка настрани. Мачкайки опозицията, нищо не се получава, абсолютно нищо добро. Напротив, скандали, разправии, ненужни на никого, и ние не го искаме. Надявам се да разберете съвсем конструктивно това, което Ви казвам в момента.
Благодаря, господин Ганев. Продължаваме със следващата точка, а именно – постъпил е въпрос от народния представител Елисавета Димитрова Белобрадова относно стратегия и непосредствени задачи на стратегическото развитие и координацията на политики. Давам думата да представите въпроса.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, преди няколко дни Вие сам определихте ресора си като човешко развитие. Ще си позволя цитат: „Моят ресор е образованието, културата, туризмът и спортът“. Това, което в по-напредничавите страни се нарича понятието „човешко развитие“. Това е понятие от системата на ООН и ресорът включва в това си понятие подобряването на качеството и продължителността на живота чрез образование, здраве и социална сигурност. На практика, това е определение за демографска стратегия и координиране на демографските политики на правителството заедно с миграцията и човешкия капитал. При представяне на предизборната програма на „Прогресивна България“ беше заявено, че темата за демографията трябва да се разглежда като резултат от политики за младите хора, оставането им в България, доходите, образованието и перспективите за развитие. Вашият ресор и министерствата, които координирате, се свързва с политиките за младите хора, образованието, перспективата и бъдещето в страната – все теми, които попадат в логиката на човешкото развитие. Затова ние го разглеждаме като комплексен ресор с хоризонтални политики, които отговарят пряко за демографските процеси. И тъй като Комисията по демографска политика беше закрита, тоест ще бъде закрита с новия правилник и няма да присъства вече, затова ние се интересуваме, поради изключителната значимост на темата, кога да очакваме първите стратегически документи, адресиращи тази толкова сериозна тема като демографската криза? И не просто документи, а кога да очакваме и първите конкретни действия и стъпки. Ще се радваме да ни посочите конкретните цели, заложени за 2026 г., за да могат да бъдат проследени. И тъй като проблемите са били многократно анализирани, то Вие имате изключително много документи, с които можете да се запознаете, за да може да начертаете бързи и ясни стъпки в тази посока. Благодаря Ви за конкретния отговор.
Благодаря, госпожо Белобрадова. Заповядайте, господин Христов, да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Белобрадова! Тази седмица медиите бяха информирани за ресорите на заместник министър-председателите. Премиерът Радев ми е разпоредил да координирам работата на министрите на образованието и науката, културата, туризма, младежта и спорта, както и взаимодействието на правителството с Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионално образование и обучение, Държавната комисия по сигурността на информацията, Държавната агенция за бежанците и Държавната агенция „Архиви“. Стратегическите цели, по които ще работим с екипа ми, са ясно дефинирани в предизборната програма на „Прогресивна България“ и ще залегнат и в управленската програма, чието изготвяне също ми е възложено. Нашето кредо е свободна, демократична и просперираща европейска България. Идеите ни получиха подкрепата на милион и 400 хиляди българи и „Прогресивна България“ ще работи неотклонно за тяхното осъществяване. Благодаря Ви за вниманието. (Възгласи: „Браво! Браво“, и ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Христов. Давам думата за уточняващите въпроси – заповядайте, госпожо Белобрадова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за този отговор, но той не съдържа никаква конкретика. Предполагам това се дължи на това, че ресорът досега не е бил, не е съществувал – нека така да го кажем, и той все още няма никаква яснота всъщност къде се позиционира. Доколкото разбирам от изключително краткия отговор, Вие всъщност все още нямате представа точно кои политики ще координирате. В тази връзка остава ли първоначалното Ви заявление, че всъщност Вие ще координирате политиките по развитие на човека? И ще имате ли определени ресори, в които в края на краищата ще имате конкретни цели, които трябва да постигнете? Бихте ли дали някаква конкретика за работата си и някакви конкретни цели, които Вие самият сте си заложили в рамките на правителството, кои да постигнете? Защото в момента, в който Вие ми отговаряте толкова общо, обществото не успява да се ориентира всъщност каква е пряката Ви задача и какви са преките цели за постигане, най-малкото в рамките на 2026 г., така че ще съм благодарна за конкретика.
Благодаря, госпожо Белобрадова. Заповядайте, господин Христов, да дадете отговор.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа нови представители! Уважаема госпожа Белобрадова, както правилно отбелязвате, ресорът се структурира в момента и Ви благодаря за разгърнатия въпрос, който зададохте в началото, тъй като той много точно дефинира рамките, в които ще работим. Що се отнася до сроковете за изработването и огласяването на управленската програма, допускам, че в рамките на месец и половина ще бъдем готови с нея и ще можем да Ви съобщим конкретика. Що се отнася до целите на човешкото развитие, радвам се, че намираме общ терен за разговор с Вас, тъй като дълги години в българската политика и в неолибералния свят икономическият растеж беше единственият параметър, по който се оценяваше успехът или провалът на общество. Човешкото развитие е комплексен индикатор на ООН, който, както правилно отбелязвате, обединява множество демографски параметри, но не само. Вътре се включва и достъпът до образование, и средната продължителност на живота, и много други фактори. Реално икономическият растеж винаги се разпределя неравностойно в едно общество. Нещо повече, той често задълбочава неравенствата, което наблюдаваме в последните години драматично и в България, и другаде. А човешкото развитие е параметър, който ясно показва на какъв етап е човекът в едно общество, доколко той е образован, здрав, доколко той има пълноценни старини, дългосрочна житейска перспектива, доколко той живее в благоустроена среда и така нататък. Мисля, че това е много стратегически и дългосрочен проект – една заявка за лява политика по същество и се радвам, че в нея се срещаме хора от различни хоризонти, включително и Вие, която сте представител на българската десница, както и аз, който идвам от кръговете на българската левица. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Христов. Постъпил е въпрос от народните представители Ангел Жеков Георгиев и Георги Николаев Георгиев към министъра на отбраната господин Димитър Стоянов относно това дали Министерството на отбраната ще разреши удължаване на срока на престой на американските самолети на летище София. Давам думата, за да се развие въпросът.
Благодаря, господин Председател. На 19 февруари 2026 г. на летище София – „Васил Левски“, кацнаха американски самолети цистерни, след като на 17 февруари министърът на отбраната е разрешил кацането и престоя им. При проведено изслушване в Народното събрание, няколко дни след кацането им, на цялото българско общество беше обяснено как самолетите участвали в учения на НАТО и в никакъв случай нямало да подпомагат американските и изрелските въздушни удари срещу Иран. Искам да уточня тук, че това е министърът на отбраната в служебното правителство. След като стана ясно, че такива учения няма, служебното правителство продължи да твърди, че те не подпомагат операция в Близкия изток. На 18 март 2026 г. България получи официална нота от Иран с призив да се въздържа от действия в подкрепа на САЩ, иначе Иран ще предприеме всички необходими мерки и действия за защита на своя суверенитет. Разрешението за престой на въпросните американски военни самолети на летище София е до 31 май 2026 г. тоест до края на месеца. Какъв планирате да бъде Вашият отговор – на Министерството на отбраната, ако получите искане за удължаване на престоя, господин Министър? Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Господин Стоянов, заповядайте да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев – Ангел Георгиев и Георги Георгиев! Към настоящия момент все още в Министерството на отбраната няма постъпила нота с отправено от САЩ искане за удължаване на престоя на американските военни самолети на летище „Васил Левски“ – София. При постъпването на такава нота ще бъде извършен задълбочен и всеобхватен анализ, оценка на риска и на заплахите, като това нещо вече е поставено като задача на Служба „Военно разузнаване“. В зависимост от резултатите от анализа ще последва следващата процедура, съобразена с разпоредите на Закона за преминаването през и пребиваването на територия на Република България на съюзническите и чужди въоръжени сили. Към момента, пак повтарям, няма постъпила нота. Очакваме такава нота да постъпи днес или във вторник, така че сме в процес на очакване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Стоянов. Давам думата за реплика – заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря за отговора, ако може да се каже, че това е отговор, господин Министър. Разбирам, че след като постъпи съответна нота, Вие ще правите анализ. Въпросът е, че българските граждани са силно притеснени. Обществото ни явно беше излъгано от служебния министър на отбраната тук, в тази зала – в храма на лъжата, когато пред цялото общество той каза, че тези самолети участват в учение на НАТО. Впоследствие всички ние разбрахме, че не е така. Марко Рубио го заяви. Изрично каза, че тези самолети са участвали в операция по презареждане на самолети, нанасящи удари по Иран, тоест ние автоматично сме станали мишена, всички ние български граждани. Защото Иран, както знаете много добре, нанесоха удари по различни държави, които по същия начин само съдействаха. Не са участвали директно в операциите на Съединените щати, а съдействаха. И бяха ударени самолети в летища в Саудитска Арабия, в други държави от Близкия изток. И не мога да разбера как тепърва ще правите анализ на съответната нота. Българското общество не желае тези самолети там, защото се превръщаме в мишена. Ясно трябва да кажете в момента тук от трибуната, да кажете на всички български граждани дали ще откажем такава нота, или сте се споразумели за нещо, защото и в общество излезе, че едва ли не ще паднат американските визи за български граждани – имаше такова изказване. Не знам дали е вярно. Но, между другото, и Вие в предизборната си кампания казахте, че не сте съгласен – в разговори с граждани от Симеоновград, те ми казаха, че на среща, която сте направили на улицата с тях, сте казали изрично, че и Вие не сте съгласен тези самолети да бъдат там на това летище. Така че ясно трябва да успокоите българските граждани в момента дали ще бъдат премахнати самолетите цистерни от летище София след 31 май? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Георгиев, в действителност аз пък не разбрах какъв е Вашият уточняващ въпрос. Няма как Министерството на отбраната да работи с хипотези. Министерството на отбраната работи с конкретни документи. Затова Ви казах, че очакваме тази нота. Ние ще спазим духа на закона такъв, какъвто е разписан в парламента. Ще получите и информация впоследствие за решението на Министерството на отбраната на база получена нота, анализ и съответното решение на Министерството на отбраната, на Министерския съвет или на парламента. Това зависи само и единствено от съдържанието на тази нота. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Постъпило е питане от народния представител Ангел Василев Янчев относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на закриването на училища в Република България. Заповядайте да представите питането.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, за последната учебна година министърът на образованието и науката по предложение на кметове на общини закри 11 български училища. Осем от тях бяха единствени в населените места. Изброявам ги – Аврен, Скалак, Тодорово, Новград, Зелена морава, Драгановец, Долно Ботево и Памукчии. Над 5000 български граждани, живеещи в тях, останаха без възможност да изпълняват конституционното си задължение да осигуряват задължително обучение на децата или внуците си в училище в населеното място по постоянния им адрес. От ВЪЗРАЖДАНЕ от години настояваме да се преустанови закриването на държавни и общински училища, особено когато са единствени в населеното място, но според Регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование на МОН, над 1000 училища вече са останали само в историята. От друга страна, от февруари тази година чрез проверки на Министерството на образованието и науката и Държавната агенция за закрила на детето стана известно, че частното училище „Космос“ в село Осоица, община Горна Малина, системно и тежко е нарушавало десетки изисквания на Закона за предучилищното и училищното образование по отношение на регистрирането на присъствията и отсъствията на учениците, стриктното водене на училищната документация, както и документацията за годишните изпити на ученици в самостоятелна или индивидуална форма на обучение. Независимо от това лицензът му все още не е отнет и то продължава да получава финансиране от държавния бюджет в размер на стотици хиляди левове годишно и месечно. Създава се основателно впечатление, че независимо от промените в политическото ръководство на Министерството на образованието и науката българската държава с готовност закрива собствените си държавни и общински училища, но в никакъв случай не санкционира, не дерегистрира, а продължава щедро да финансира частни такива. Предвид изложеното и тъй като в края на този месец май изтича срокът за внасяне от общините на предложения за закриване на училища към министъра на образованието, бих искал да получа отговор на следното питане: каква ще бъде политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на закриването на училища в Република България, особено в малките населени места?
Благодаря, господин Янчев. Господин Министър, заповядайте да дадете отговор на така поставеното питане.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Янчев, уважаеми дами и господа народни представители! Това е изключително болезнен въпрос и благодаря за този въпрос, тъй като той действително касае и има много измерения. Най-общо мога да кажа следното: ще подхождаме с изключително внимание и ще полагаме всички усилия да запазваме малките училища, които са застрашени от затваряне. Същевременно има два проблема. Те са свързани с решенията на местните общности. Знаете, сам казахте, че решенията първоначално се приемат от общинските съвети. И второ, има един праг, отвъд който ние не предлагаме качествено образование. Тогава, когато има паралелки, които наподобяват старата взаимоучителна метода от II до V клас, до VI клас да учат заедно, това е проблем за качеството на образованието. Искам да Ви уверя обаче, че съзнаваме този проблем. На нито един министър, на нито един Общински съвет, на нито един кмет не е приятно да се закриват училища. Ще направим среща с всички общини, които в момента имат затруднения, ще положим всички усилия, за да запазим училища, и това ще бъде трайна политика на Министерството на образованието в следващите години. Разбира се, тя трябва да бъде последвана и от множество други мерки, които да повишат възможността за икономическа заетост в регионите, да намерим допълнителни механизми, които да компенсират. Знаете, имаме региони, където на практика семействата отсъстват, децата са поверени на баби и дядовци, които нямат този авторитет. Ще предприемем комплекс от мерки, които да спрат тази негативна тенденция на закриване на училища. Ако някъде това се случи, това ще бъде при невъзможност да удържим дадено училище на дадено място, и най-вече, че то няма да може да предлага качествено образование. Съгласен съм. Това е проблем, който е свързан и с тежката демографска криза. Ние обаче трябва да дадем качествено образование и шанс на всяко едно българско дете, което има желание да се развива, има и необходимия интелект, полага необходимите усилия, а не просто до образование. Така че мога да гарантирам, че с изключително внимание ще подхождаме към този сложен въпрос и дано да сведем до минимум такъв тип неприятни закривания на училища. Що се отнася до частното училище „Космос“. Изпратени са материалите от проверките в прокуратурата. Очакваме да видим какво ще е решението на прокуратурата. Да не изпреварваме. Това е направено от екипа на професор Игнатов, който беше служебен министър на образованието и науката. И съобразно констатациите на прокуратурата ще предприемем необходимите мерки. Няма да допуснем частното образование да не спазва правилата за обучение в българската образователна система, да се прикриват нарушения, от което да страдат децата, така че надявам се в скоро време ще имаме резултати от прокуратурата и ще Ви запознаем с предприетите действия. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Вълчев. Заповядайте, господин Янчев, за уточняващи въпроси.
Мога да Ви задам и един след друг двата уточняващи въпроса, но според мен по-добре е, и така сме го правили досега, един по един, господин Председател. Господин Министър, от една страна, е много добре, правилно, последователно. Образователната система, особено в частта средно образование, училищната, да бъде консервативна и да няма големи разлики в политиката на министрите на образованието, но от друга страна, това, което казахте, е абсолютно идентично с отговорите, които тук в тази зала от ВЪЗРАЖДАНЕ сме получавали на сходни въпроси от, да кажем, министъра на образованието на ГЕРБ Красимир Вълчев. В какво е сходността? Сходността е: ще бъдем внимателни, то от общините започва процедурата, те не вземат никакво решение. Решението всъщност е на министъра на образованието. И миналата година поне на три пъти – и в Комисията по образованието, и тук, призовахме министъра на образованието Красимир Вълчев да отправи сигнал към общините, че закриването се преустановява, но той не го направи по категоричен начин. Затова изчетох единадесетте населени места, в които вече няма училища. А това не помага по никакъв начин за развитието на икономиката нито на тези населени места, нито на общините и на регионите, в които са. И в този смисъл по отношение на общинските училища ще Ви дам и обратния друг пример. Професор Галин Цоков примерно категорично отказа тук от трибуната да закрие Основното училище „Христо Ботев“ в село Ореш, Свищовско. Поради тази причина това училище и до днес продължава да функционира. Да, няма изрична държавна помощ за това да се справя с финансовите си затруднения, но Общината дори и с нежелание, продължава да го финансира… Господин Председател, ей сега задавам въпроса. Та в тоя смисъл, професор Вълчев: въпреки отговора, който дадохте, ще дадете ли сигнал към българските общини да преустановят тази практика, тъй като това по никакъв начин не помага нито за демографията на тези населени места, където ще направят предложение, нито за икономическото им развитие?
Благодаря, господин Янчев. Заповядайте, господин Министър, да дадете отговор на така поставените уточняващи въпроси.
Уважаеми господин Янчев, разбира се, че ще дадем такъв сигнал, разбира се, че ще направя среща с местните общински ръководства, разбира се, че тази политика, за която казах, ще бъде линия на поведение на Министерството на образованието и науката в следващите години. Все пак ние сме на една седмица, дето се казва, правителство, но вече има и общини, които са заявили срещи на тази тема. Ще се срещна с всички тях. Няма да пренебрегнем никого, защото съзнаваме колко важен въпрос е този. Повярвайте ми, ще положа всички усилия в следващите години, ще дадем и ясни знаци, че трябва да удържаме училища. Разбира се, това няма как да се случи без подкрепата на общините. Ще водим разговор и с тях и ще настояваме да намираме решения, за което, разбира се, ще търсим подкрепа и при финансирането, и всички останали елементи, които са необходими за удържането на тази мрежа. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря, господин Вълчев. Постъпил е въпрос…
Отношение!
Заповядайте, господин Янчев, за отношение.
Господин Министър, в отношението ще направя коментар на думите Ви за частното училище „Космос“. Това с подаването на сигнал в прокуратурата, разбира се, както и Вие посочихте от тази трибуна, предшественикът Ви професор Сергей Игнатов го каза като аргумент, че все още не е дерегистрирал „Космос“ – частното училище в Горна Малина, в което учениците въобще не е известно ходят ли, или не ходят на училище по проверка на Министерството на образованието и официален доклад и думи на председателката на Държавната агенция за закрила на детето. Та това с прокуратурата… Разбира се, щом го е направило Министерството на образованието, значи има съмнение за извършени престъпления, и прокуратурата ще си вземе решението, когато го вземе. Но от друга страна, за административните нарушения, които от тази трибуна бяха четени, изключително тежки, и месеци наред – това от месец февруари вече е ясно, трети министър на образованието практически да не предприема нищо спрямо това училище... Създава се впечатление в обществото, че очевидно собствениците на това училище са изключително мощни, за да действат така, сякаш са извън законодателството на Република България. Това е абсолютно недопустимо! Престъплението е едно, а административните нарушения – съвършено различно. Прокуратурата не може да бъде използвана в този случай години наред да протака и това да е индулгенцията на Министерството на образованието – че не предприема нищо. Към кметовете и общинските училища, с които, разбира се, е отлично да се разговаря. Имах предвид сигналът да бъде: не предлагайте, защото няма, така или иначе, министърът на образованието, който финализира всяка една от тези процедури за закриване на общински училища, да разпише нито една. И другата политика, която можете, ако не веднага, то през следващата година да предложите, е когато някоя община наистина смята, че не може да се справи, защото са различни… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. … е да създадете специална национална програма, обратна на тази, която съществуваше години наред, оптимизация, тоест закриване на общински училища, за подкрепа на такива, които са единствените училища в населените места, със специална държавна подкрепа. Или да промените наистина правилата за защитените училища, където е пълно с училища, които нямат основания да бъдат там, но ГЕРБ така го правиха. Благодаря.
Благодаря, господин Янчев. Постъпил е въпрос от народния представител Коста Георгиев Стоянов към министъра на образованието и науката относно очертаващи се нови пречки пред явяването на НВО и на ДЗИ на ученици със специфични нарушения на способността за учене – дислексия, дисграфия, дискалкулия, диспраксия, дисфазия на речта и езика, нарушения на вниманието със и без хиперактивност. Заповядайте да представите въпроса.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, през последните три години от Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ работихме усърдно за промяна на нагласите към децата със специфични нарушения на учението – дислексия, дисграфия, дискалкулия и други. Предоставихме експертно участие на екип от специалисти, даващи ясни насоки за възможностите за провеждане на изпитните форми. Все пак явяването на НВО и на ДЗИ цели ученикът да покаже своите знания, а не да бъде препятстван на всяка крачка от бюрократични спънки, съмнения в почтеността и административни пречки. В качеството ми на народен представител до мен достигат редица сигнали за проблеми, свързани с явяването на НВО на ученици със специфични нарушения в учението – дислексия, дисграфия, дискалкулия и други. В оповестените от Министерството на образованието и науката правила за информационна сигурност при организацията, провеждането и оценяването на НВО в края на 7. клас през учебната 2025 – 2026 г. в т. 69 е записано, че директорът на училището, в което се провежда НВО, осигурява допустимите разумни улеснения по чл. 107, ал. 2 от Наредбата за приобщаващо образование, както и за учениците с обучителни трудности – дислексия, дисграфия, дискалкулия, асистиращи технологични средства с възможност за четене на текст без тълкуване, като след това е добавен и текстът: „устройствата се използват без връзка с интернет“. Устройствата четци обаче работят без интернет само на английски и на китайски език. Останалите езици за възпроизвеждане на сканиран текст, включително българският, са облачно базирани. На практика с това ограничение в правилата Министерството на образованието е забранило ползването на устройствата четци, разрешени в чл. 107, ал. 2 от Наредбата за приобщаващо образование. Припомням, че с промените в действащата наредба за приобщаващо образование, предложени от ВЪЗРАЖДАНЕ и включени в Наредбата, се целеше да се преодолеят препятствията, а не да се създават нови. В тази връзка Ви задавам следния въпрос: на какво правно основание на учениците със специфични нарушения в способността за учене се отказва предоставянето на достъпно изпитно съдържание при провеждането на НВО? Благодаря.
Благодаря, господин Стоянов. Господин Министър, заповядайте да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, разбира се, че ние ще направим анализ на този важен въпрос при Външното оценяване и при държавните зрелостни изпити, тъй като децата, които страдат от такива заболявания, действително не трябва да бъдат ощетявани. Това, което към момента мога да кажа, е, че на българския пазар съществуват такива устройства, които не са в онлайн режим. Те са достъпни. Това, което са ми подали като информация, е, че такъв тип устройства, разполагащи с необходимите функции, без да са в облачното пространство в интернет или да имат достъп до ChatGPT, струват някъде около 490 евро. Тази година 63 зрелостници с обучителни трудности при дислексия, дискалкулия са заявили желание за разумни улеснения при явяване на ДЗИ, а 32 ученици са заявили такъв тип проблеми при НВО за 7. клас. Към момента не ми е докладвано за конкретни нарушения. Разбира се, ще направя веднага проверка – както твърдите, вероятно е така, и гарантирам, че за следващата кампания такъв проблем няма да съществува, тъй като ще създадем необходимата организация. Трябва да подхождаме с нужното уважение и разбиране към децата и техните родители с такива проблеми. (Ръкопляскания.)
Благодаря, господин Министър. Желаете ли думата за реплика? Заповядайте за реплика.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, аз съм доволен донякъде от отговора, защото Вие обещахте, че ще предприемете съответните действия. Сега, за съжаление, тази година изтървахме НВО и действително до мен достигнаха такива сигнали. Надявам се това да се отреагира. Аз съм Ви донесъл снимки на тези устройства, но след като са Ви запознали, може сами да прецените дали от тях подозренията, че примерно може да се злоупотребява или преписва, са релевантни, защото реално по време на НВО и на ДЗИ всички ученици със СОП са придружени от квестори и асистенти и поради тази причина четецът няма как да се ползва за нищо друго, освен за прочитане на текста. Припомням само, че благодарение на наша инициатива от ВЪЗРАЖДАНЕ, която стартира от Варна, бяха определени две пилотни училища, в които се ползват тези устройства. Тази година те вече са пет и в тях резултатите на такива деца със специфични нарушения са изключително добри. Тоест има смисъл от това Програмата, която беше през изминалите две години – Националната програма за информационни технологии, по която бяха заделени по 150 хил. лв. на година, да продължи. И аз се надявам това да се случи от политиката на Вашето министерство, и да може повече ученици и зрелостници да се възползват от това улеснение, защото все пак в 21 век, във века на дигиталния свят и на информационните технологии, трябва да говорим за равен достъп до образованието на всички деца, на всички ученици. Благодаря Ви!
Благодаря, господин Стоянов. Господин Министър, желаете ли думата за дуплика? Благодаря. Постъпил е въпрос от народния представител Петър Николаев Петров към министъра на образованието и науката относно провеждане на НВО на учениците в края на 4. клас. Заповядайте, господин Петров, да представите въпроса.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми министри! От години българските начални учители, а и хиляди педагогически специалисти, както и някои синдикални организации, апелират и предлагат НВО да бъде отменено. За тези групи – и според тях, за близо две десетилетия Министерството на образованието и науката не успява да обясни и разясни какви цели реализира, каква информация получава и по какъв начин подобрява образователната среда чрез тези изпити по български език и по математика на изхода на началния етап на основната образователна степен. По информация, която получих, например математическите гимназии с прием в 5. клас осъществяват приема си чрез резултатите от НВО в края на 4. клас и за около 1300 места годишно се изпитват около 60 000 четвъртокласници. На следващо място, десетилетният проблем с частните уроци в България също не намира масово и адекватно разрешаване в държавните и общинските училища. Мерките, програмите и средствата, които МОН предоставя за допълнително обучение на ученици, в това число и по български език, и по математика в 4. клас, често не достига до крайния ползвател – родителите на учениците от 4. клас. Подготовката за НВО се извършва за сметка на редовните часове по учебния план. Тъй като не са предвидени допълнителни часове за подготовка за този специфичен логически формат, то учителите са принудени да използват времето, предназначено за усвояване на новия материал по български език и литература, математика и други учебни предмети, сред които физическо възпитание и спорт, за решаване на примерни тестове или в часовете по занималня например, в които децата не успяват да напишат домашните си. Това в доста случаи води до повърхностно преминаване през основни теми от програмата и лишава децата от правото на качествено образование по утвърдения държавен стандарт. Липсват ясни методически указания и примерни логически тестове от страна на МОН, които да служат за реална база за подготовка. И затова Ви задавам следния въпрос: какви специалисти са участвали в изготвянето на формата НВО в края на 4. клас, на какъв анализ се базира включването на логически и приложни задачи, има ли оценка за психологическото въздействие върху учениците и колко учебни часа официално са предвидени за подготовката за НВО след 4. клас? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, господин Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, зная за проблема с НВО след 4. клас. Мога да дам информация към момента. Ние отделно ще направим анализ въобще на тази форма, още повече че в Министерството са предприети някакви стъпки тя да се промени, така че да стане по-работеща и по-малко отразяваща се върху учениците и техните семейства. Към момента обаче организацията е следната: Разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 11 подробно урежда начина, по който се подготвят изпитните материали за НВО и те са пряко свързани със съответните учебни програми. Министърът на образованието и науката със заповед възлага на Института по образование дейности по организиране, подготовка и провеждане на Външното оценяване в 4. клас. Институтът по образование разработва спецификация за всеки изпит, с която се планират видът задачата и разпределението им по познавателни равнища. По този начин се гарантира, че изпитът измерва различни знания, умения и компетентности, а не само механично възпроизвеждане на информация. При съставянето на задачите за НВО в края на 4. клас се формират екипи, в които се включват учители, университетски преподаватели и специалисти с необходимата експертиза в областта на методиката на обучението по български език и литература и по математика. Посочените групи специалисти са с опит в преподаването, в съставянето и оценяването на задачи, както и с познание за формата на НВО. Процесът по съставянето на тестовия формат преминава през следните етапи: подбор на специалисти за съставяне на тестови задачи; експертна оценка на всяка тестова задача от двама оценители; подбор на задачите за Националното външно оценяване; апробиране на задачи; анализ на апробираните задачи; изготвяне на тестове от експертна комисия в Министерството на образованието и науката; и експертна оценка на изпитния тест от двама оценители с научна експертиза. Уточнявам, че целият набор – изпитни материали, тест, критерии за оценяване, ключ с верни отговори и други – се подготвят от комисиите, определени със заповед на министъра на образованието и науката. Цялата подготовка се осъществява по ясно регламентирани нормативни правила, които в смисъла на законосъобразност, професионална обоснованост гарантират съответствието с първичния материал. В този смисъл задачите не са произволни, а са пряко обвързани с учебните програми. Както казах в началото, ще направим анализ на Националното външно оценяване, формите, под които преминава то специално след четвърти клас, и е възможно да предложим необходими промени, така че това да не се отразява стресиращо върху цялата система, върху учениците. Не смятам, че на тази степен проблемът с частните уроци, допълнителните уроци е голям. Това е проблем в горните степени, особено след седми клас, когато се кандидатства в различни по тип гимназии. След четвърти клас, както справедливо отбелязахте, има връзка единствено с кандидатстването в математическите гимназии от пети клас. Но това, което ще направим, разбира се, ще бъде цялостен преглед и вземане на конкретни решения.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Петров, желаете ли думата за реплика? Заповядайте.
Професор Вълчев, доволен съм от това, което заявихте, че знаете за проблема. За мен това е най-важното, очевидно е, че има някакво негативно въздействие така, както споменахте и Вие, както върху учениците от четвърти клас, така и върху техните родители, негативно психологическо въздействие. В какви граници е то и каква трудност им се създава, е въпрос на преценка на експертите и специалистите в ръководеното от Вас ведомство. Очевидно има проблем, който трябва да бъде решен. Обстоятелството за това е, че не отговорихте на въпроса колко учебни часа официално са предвидени за подготовката на този формат. Това е нещо, което развих и във въпроса си. Това създава огромни проблеми както на учениците, така и на техните родители – подготовката за това национално външно оценяване след четвърти клас. Споменахте, че ще бъдат направени и стъпки. Споменахте, че ще бъде направен и анализ. Изключително много ще се радвам, ако, след като завършите този анализ, ни предоставите по реда на парламентарния контрол резултата от него, констатациите от него и разбира се, съответно ще искаме да предприемете съответните стъпки, защото поне според нас следва както подготовката за това национално външно оценяване, така и провеждането му, да бъдат наистина в полза както на учителите, така и на учениците, а не по малко и на техните родители, които наистина влагат и нерви, и средства, за да могат децата им да получат един наистина добър прием в съответното учебно заведение в пети клас. Оттук нататък топката е у Вас, проф. Вълчев, за да предприемете наистина реални стъпки, които очакваме с цялото българско общество. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
Единствено бих казал, че поемам този ангажимент: когато направим анализа, народните представители да бъдат запознати, защото, както и Вие, и аз казах в отговора си, действително имаме проблем и той трябва да бъде решен. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Постъпил е въпрос от народния представител Анна Маринова Бодакова към министъра на здравеопазването Катя Ивкова относно състоянието на Инфекциозното отделение към Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Киро Попов“ – Карлово, и използването на целевото финансиране за инфекциозни отделения. Заповядайте, госпожо Бодакова, да представите въпроса.
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри! Уважаема госпожо Ивкова, в публичното пространство беше изнесена информация от лекар от Инфекциозното отделение към Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Киро Попов“ – Карлово, относно затруднения в кадровото обезпечаване, условията на работа и материалната база на отделението. Според изложеното отделението функционира при недостатъчен лекарски състав. Посочва се още, че дейността се осъществява при затруднени условия, включително ограничени възможности за нормално използване на отпуск, почивни дни и осигуряване на устойчив график на работа. Същевременно е изнесена информация, че за инфекциозните отделения съществува национално субсидиране, като лечебното заведение е получавало средства за дейността на отделението без това видимо да е довело до подобряване на материалната база, ремонтни дейности или кадрово обезпечаване. Многопрофилната болница „Д-р Киро Попов“ обслужва населението на община Карлово, включително и значителен брой населени места, поради което евентуално преустановяване или ограничаване на дейността на отделението би затруднило достъпа на инфекциозно болни пациенти. Въз основа на горепосочената информация моят въпрос е следният: какви мерки ще предприеме Министерството на здравеопазването за гарантиране на кадровото обезпечаване, нормалното функциониране и запазването на дейността на Инфекциозното отделение към Многопрофилната болница „Д-р Киро Попов“ – Карлово?
Благодаря Ви, госпожо Бодакова. Госпожо Ивкова, заповядайте да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Бодакова, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община Карлово, а правата ѝ на такъв се упражняват от Общинския съвет – Карлово. Съгласно издаденото от Министерството на здравеопазването разрешение за осъществяване на лечебна дейност в болницата има разкрито отделение по инфекциозни болести с второ ниво на компетентност, съгласно утвърдения медицински стандарт по инфекциозни болести. Основен източник на финансиране на общинските болници, включително МБАЛ – град Карлово, са договорите с Националната здравноосигурителна каса за изпълнение на дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване, по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури, за които болницата има разрешение за лечебна дейност. В изпълнение на чл. 106а, ал. 6 от Закона за лечебните заведения, по реда на Наредба № 3 от 2019 г. за Медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за извършване на определени дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, в това число за поддържане готовността на клиники или отделения по инфекциозни болести, за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 и 3 от Закона за здравето. На това основание лечебното заведение има сключен договор с Министерството на здравеопазването за субсидиране през 2026 г. за дейности по оказване на консултативна помощ на спешни пациенти по искане на дежурни екипи в центровете за спешна медицинска помощ, за дейността в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, за поддържане на готовността на отделение по инфекциозни болести и за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести и за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК. Съгласно договора Министерството на здравеопазването субсидира отделението по инфекциозни болести за десет броя легла. Финансовият ресурс за дейността на годишна база за 2026 г. е в размер на 143 хил. 162 евро, субсидията се изплаща ежемесечно в размер една дванадесета от годишния размер. Към 31 март 2026 г. отчетеният брой, преминали пациенти през отделението, е 177. През 2024 г. и 2025 г. болницата е получила финансов ресурс за тази дейност в същия размер при отчетени брой пациенти съответно 612 и 652. Като общинско лечебно заведение за болнична помощ, в компетентността на Общинския съвет е да взема решения и да решава въпросите, свързани с управлението на лечебното заведение. В тази връзка болницата има възможност за получаване на финансиране за медицински услуги и от общинския бюджет по договор със съответната община – Община Карлово, за медицински дейности, които отговарят на издаденото на болницата разрешение за лечебна дейност, които не се финансират от НЗОК, Министерството на здравеопазването или друг източник. Уважаема госпожо Бодакова, Министерството на здравеопазването подпомага процеса по придобиване на специалност, но привличането и задържането на персонала е в отговорностите на ръководството на болницата с активното участие на Общината. В допълнение, бих искала да Ви информирам, че на 21 май, тоест вчера, в Министерството на здравеопазването проведох работна среща с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България. Тези кадрови въпроси по отношение на здравеопазването също бяха обсъдени. В срещата участваше и кметът на град Карлово, за което много благодаря. Ще предоставя и допълнителна информация. Изискана е и информация от РЗИ – Пловдив, за актуалното състояние на лечебното заведение и предприетите на общинско ниво мерки за укрепването на тази структура. Благодаря.
Благодаря, госпожо Ивкова. Госпожо Бодакова, желаете ли думата за реплика? Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. На първо място, искам да благодаря много на госпожа Ивкова за изчерпателния отговор. Уточняващият ми въпрос е във връзка именно с тази среща и едно специфично предложение на кмета на Карлово, що се отнася до това младите лекари да работят три години в общински болници. Това предложение вече предизвиква много силно недоволство сред част от младите лекари и специализанти, които смятат, че това противоречи на тяхното право да избират къде и какво да работят и би затруднило пътя им към специализация. С оглед на това, дали бихте могли да кажете какво е мнението на Министерството на здравеопазването по темата, за да може да се поуспокоят нещата?
Благодаря, госпожо Бодакова. Уважаема госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Уважаема госпожо Бодакова, благодаря и за уточняващия въпрос. Доста бяха темите, които бяха обсъдени вчера. Със сигурност това, което беше постигнато накрая като съвместно решение, е всички предложения на Националното сдружение на общините на Република България, включително с придружени анализи, които съответно или са готови на този етап, или ще бъдат направени допълнително, да бъдат внесени в Министерството на здравеопазването. Не е вземано решение по тази тема, която Вие сега подчертахте, защото все пак наистина ние сме част от Европейския съюз, където имаме свободно движение на хора, стоки и услуги, и трябва да оценяваме, съответно и да прилагаме европейското законодателство в пълно съответствие. Благодаря.
Благодаря, госпожо Министър. Постъпил е въпрос от народния представител Мартин Мариов Жлябинков към министъра на здравеопазването Катя Ивкова относно сроковете за приключване на ремонта на Спешното приемно отделение към Многопрофилната болница за активно лечение „Рахила Ангелова“ – град Перник. Заповядайте, господин Жлябинков, да представите Вашия въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, жителите на област Перник са изключително обезпокоени от състоянието на спешното отделение в областната болница и поради тази причина темата на моя въпрос към Вас е именно относно сроковете за приключване на ремонта на Спешното приемно отделение към МБАЛ „Рахила Ангелова“ – град Перник. Ремонтът на Спешното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ е жертва на неуспешни процедури за избор на изпълнител, който да извърши необходимите дейности. От това страдат всички граждани от Пернишка област. Спешният център в Перник продължава да е в изключително тежко състояние – нефункциониращи приемни кабинети и противошокови зали, медицинска техника и болнични легла, които стоят на склад поради липса на елементарни условия за прегледи и лечение. По налична информация през годините са били провеждани поне няколко процедури за ремонт, като част от тях са били прекратявани, а при други се е стигало до частично изпълнение и последващо спиране на дейностите. По информация, достигнала до мен, впоследствие е проведена нова процедура, при която е избран изпълнител и има финален протокол на комисията, но към момента липсва яснота има ли реално сключен договор и кога ремонтът ще бъде довършен. В момента предвидените по проект приемни кабинети и противошокови помещения не функционират. Доставеното медицинско оборудване стои неизползвано и складирано. Болничните легла, кушетки и шкафове са доставени, но не могат да бъдат използвани. Особено тревожно е актуалното състояние на спешното приемно отделение към болницата. Липсват завършени тавани; има стени от гипсокартон с големи кухини и множество дупки; компрометирани плочки и разрушени участъци; съборени стени в помещения, предвидени за шокови зали; недовършени помещения и силно занемарен вид; полуразрушена рампа към отделението; лошо състояние на санитарните помещения; тоалетни помещения в неприемлив вид. Моят въпрос към Вас, госпожо Министър, е: има ли сключен договор с изпълнител към настоящия момент, кога реално ще започнат/продължат строително-ремонтните дейности в лечебното заведение, конкретният срок, в който Министерството на здравеопазването гарантира, че спешното отделение в Перник ще бъде напълно завършено и въведено в експлоатация и осигурено ли е финансирането? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Жлябинков. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Жлябинков, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Министерството на здравеопазването доста отдавна изпълнява този проект за подкрепа за развитие на спешната медицинска помощ по Оперативната програма „Региони в растеж“. За изпълнението на ремонтните дейности в спешното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ в град Перник първият договор, който е сключен, е с № РД 11-463 от 1 септември 2021 г. Малко фактология ще дам, за да бъда наистина изчерпателна. Договорът е бил сключен между Министерството на здравеопазването и изпълнителя „Йорданов Инженеринг“ ЕООД. На 22 ноември 2021 г. е подписан Акт 2 за откриване на строителна площадка на обекта. Изпълнителят започва разрушителни дейности съгласно инвестиционния проект. Впоследствие, поради системно нарушаване на задълженията по договора от страна на изпълнителя и констатираните забави в изпълнението на ремонта на спешното отделение, през есента на 2023 г. Министерството на здравеопазването прекратява сключения договор с избрания изпълнител. Съответно са били предприети мерки за налагане на предвидените в договора санкции и неустойки съгласно приложимото законодателство. През 2024 г. Министерство на здравеопазването обявява обществена поръчка с предмет: „Трето преобявяване на извършване на строително-монтажни работи за нуждите на структурите на спешната помощ“ в изпълнение на същия проект, включваща и спешното отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“. С решение на възложителя от 4 октомври 2024 г. обществената поръчка е прекратена на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки в частта по обособена позиция № 8, тъй като всички подадени оферти не отговарят на условията за представяне, включително за форма, начин и срок или са неподходящи. Впоследствие е обявена нова обществена поръчка, публикувана в Регистъра на обществените поръчки на 18 ноември 2025 г., с предмет: „Извършване на строително-монтажни работи, вътрешно преустройство в обекти от системата на спешната медицинска помощ в град Кърджали и град Перник”. С решение от 4 февруари 2026 г. е определен изпълнител по обособена позиция № 2 – спешно отделение, вътрешно преустройство на част от съществуващата седеметажна сграда на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД в град Перник с класиран изпълнител „Артстрой“ ООД. От месец февруари до момента – проверката, която направих за последната седмица, от месец февруари до момента не е бил сключен договор с класирания на първо място изпълнител. Съответно аз съм възложила на компетентните звена на Министерство на здравеопазването в кратки срокове да предприемат нормативно установените действия по процедурата. В допълнение към гореизложеното, закупена е медицинска апаратура, специализирано медицинско оборудване и медицинско и технологично обзавеждане за спешното отделение на МБАЛ в Перник. Със сигурност много Ви благодаря за така поставения въпрос. Мисля, че съвсем скоро ще може да предоставя допълнителна информация и благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Господин Жлябинков, заповядайте за реплика.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, много Ви благодаря за фактологията наистина, която изнесохте, и начина как са се случвали въобще дейностите и поръчките по отношение на спешното отделение в МБАЛ „Рахила Ангелова“. Вие, разбира се, сте от 10 дни министър, надявам се Вие и Вашият екип, както казахте, в най-кратки срокове да завършите въпросните процедури и жителите на област Перник да имат възможност да посещават наистина един модерен спешен център, защото неминуемо на всеки един от нас се налага да отиде в спешното. Това е лицето на една болница, така че разчитам на Вас това нещо да се случи. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Жлябинков. Госпожо Министър, желаете ли? Не. Добре, благодаря. Постъпило е питане от народния представител Петър Николаев Петров към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение справянето с безводието и с некачественото водоподаване в населените места в страната. Заповядайте, господин Петров, да развиете питането.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми архитект Шишков, надявам се да съгласите с мнението ми, че от десетилетия насам в страна е налице хроничен проблем с безводието. Като резултат то води до масови проблеми с водоподаването в много населени места през летните месеци. Лятото на изминалата 2025 г. бе особено показателно в това отношение, като според различни експертни данни около 300 хиляди български граждани, живущи в около 600 различни населени места в страната, например в областите Плевен, Ловеч, Монтана, Враца и други, бяха на воден режим и имаха проблеми с водоподаването в продължителни периоди от време без никаква насрещна компенсация за това. А общо около 500 хиляди души в около 60 общини – това са една пета от общините в страната, са били застрашени от ограничен достъп до вода. Причините за безводието са комплексни и не са само свързани с все по-голямото засушаване на климата по нашите географски ширини. Една от основните причини за режима на водоподаване е огромният процент на загуби по водопреносната мрежа на ВиК дружествата, почти всички от които са държавни, а това представлява разхищение на воден ресурс. По предоставена ми справка от МРРБ ВиК операторите в областите Търговище, Добрич, Шумен, Перник, Сливен, Монтана и други отчитат загуби в своята водопреносна мрежа в порядъка на около 70 – 80%, което като количество поне според мен е недопустимо. Друга причина е липсата на действия, с които да се постига намаляване на загубите във водопреносните мрежи, несправянето с авариите и липсата на инвестиции в изпълнението на инвестиционните планове на държавните ВиК дружества. През октомври 2025 г. бе публикуван подробен доклад на КЕВР за дейността на държавните ВиК асоциации. Той съдържа 130 страници с унищожителни данни, като например информацията, че 12 от тези ВиК асоциации не намаляват загубите на вода, а ги увеличават в диапазона от 3 до 43%, или пък това, че ВиК дружествата са скрили около 20% от засегнатото от безводие население, като данните са от КЕВР. Ежегодно изпълнителната власт излива стотици милиони в капиталовите програми на общините за подмяна на водопроводи и ефектът е нулев. В някои случаи даже има съмнения за престъпления при разходването на публични средства. За сметка на всичко това обаче цената на водата по искане на много от ВиК операторите в страната бе увеличена от КЕВР от 1 януари. Например в София с 12%, с 14% на различни места като Кърджали, в Габрово с 8,5% и така нататък, и така нататък. За да популяризира някаква имитация на дейност за справяне с безводието, предходното редовно правителство през септември 2025 г. създаде тъй наречения Национален борд за водите и справяне с водната криза, състоящ се от вицепремиер и седем министри. Формирането му бе гръмко прокламирано по медиите, но този борд не направи абсолютно нищо. Веднъж внесе доклад в Народното събрание с едни преписани данни от сайта на МОСВ. На следващия ден внесох въпрос и го зададох към тогавашния министър-председател: какви са тия глупости, които направи този борд? Смислен отговор от тази трибуна аз не получих, уважаеми господин Министър. Така до настоящия момент за българското общество не е ясно дали е свършено нещо за справянето с огромните загуби от 60 до 80% във ВиК дружествата. В страната през последните девет месеца не е ясно и каква е стратегията на МРРБ. Затова Ви задавам следното питане: има ли предприети реални действия през последните девет месеца от Министерството за справяне с безводието в страната и намаляване на загубите на вода по водопреносната мрежа на ВиК дружествата? И каква е политиката и стратегията на ръководното от Вас ведомство по отношение на този проблем? Респективно, какви конкретни действия ще предприемете за разрешаването му за избягването на безводие в населените места през идващите летни месеци и за компенсации на потърпевшите потребители на ВиК услуги? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Министър, заповядайте да дадете отговор на така поставеното питане.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, по отношение на поставения въпрос, свързан с компенсирането на потребителите при възникване на нарушения при водоснабдяването, следва да се отбележи, че обществените отношения между потребителите на ВиК услугите и ВиК дружествата са регламентирани с Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия за получаване на услугата на ВиК. В нормативните уредби са предвидени случаи, в които ВиК операторът може да спре подаването и отвеждането на вода без предварително уведомление на потребителите, както и такива, при които ВиК операторът е длъжен предварително да уведоми засегнатите потребители. Предвидени са и клаузи, които уреждат отговорността на ВиК оператора под формата на заплащане на неустойки на засегнатите потребители в случаи на неизпълнение на своите задължения. По отношение на поставения от Вас въпрос, свързан със справянето с безводието в страната, Ви уведомявам следното: проблемите на водоснабдяването в населените места обхващат все повече райони в страната, с което засегнатото от въведените режими на водоснабдяване население се увеличава. Факторите, обслужващи настоящото положение, са комплексни. Една от страните, все още основната част на водоснабдителните мрежи и съоръжения са значително остарели и амортизирани, като се наблюдава трайно износване в темпа на тяхното обновяване и модернизация. От друга страна, през последните години все по-сериозно се усещат и промените в климата. Това поставя под изпитание съществуваща ВиК инфраструктура, която трябва да бъде адаптирана към климатичните условия. В тази връзка изключително важно е в следващите години да се гарантира непрекъснатост и надеждност на водоснабдяването. В редица населени места недостигът на вода във водоснабдителните системи се дължи на продължителен период на засушаване, респективно на намаления дебит на водоизточниците, както и на повишената консумация през летния период поради големия брой временно пребиваващи и използващи допълнителни водни количества за питейно-битови цели, както и включително нерегламентирано използване на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, пълнене на басейни, миене на улици, моторни превозни средства и други. В края на 2025 г. Българският ВиК холдинг изготви доклад за състоянието на водоснабдителната инфраструктура и предложение за приоритетни проекти. От извършения преглед от Българския ВиК холдинг на състоянието на водоснабдителната инфраструктура, поддържана от 26-те ВиК оператори, които са част от структурата на холдинга, се въвежда, че близо 64% от водопроводните мрежи са изградени от азбестоциментови тръби, които са надхвърлили своя експлоатационен живот. С течение на времето тези тръби губят своята якост, което води до чести аварии, а износването на уплътненията е предпоставка за значителни загуби на вода. Също така близо 14% от водопроводните мрежи са изградени от стоманени тръби. Основен недостатък на тези тръби е, че при липса на адекватна антикорозионна защита те са податливи на корозия. С времето стените на тръбите изтъняват, което води до образуване на течове и допълнителни загуби на вода. Единственият начин за ограничаването на тези загуби на вода и предотвратяването на аварии е подмяната на компрометираните участъци. Сега, разбира се, това, което трябва да се направи – затварям това, което ми е написано, ще Ви го кажа директно. Този анализ е започнал, трябва да се направи анализ за ВиК дружествата по следните критерии. Първо, населени места, които имат проблем с водоизточника, защото част от проблемите са, че има населени места, на които водоизточниците не са им достатъчни. След това населени места, където има проблеми с довеждащ водопровод. Навремето, когато бях регионален министър, беше емблематичен случаят на Омуртаг. Населени места с изключително остаряла ВиК мрежа. Това са три компонента, които допринасят за водната криза в България, която започва наистина да чука на вратата. Сега виждате колко много работа ни предстои в следващите четири години, защото част от тези инвестиции би трябвало да бъдат направени от ВиК операторите в рамките на населени места. Миналата година си спомням, че започна огромна криза за вода в Плевен. Само че дълги години кметовете също не са пожелавали да разкопават улиците си, защото са се борели за избиратели в местните избори. И когато едно управление не може да направи така, че да направи истинска промяна, едно управление не може да постъпи смело, да постъпи отговорно, резултатите, проблемите винаги се наслояват и идва моментът, в който идва кризата. Така че това, което питате, е изключително важен въпрос. Аз благодаря за него. Твърде рано е да Ви отговоря съвсем конкретно. Прочетох анализа. Той е стряскащ. Нали виждате колко процента от водопроводната мрежа в България е в състояние, в което трябва да бъде подменена. Навремето, когато бях регионален министър, заедно с Министерството на околната среда и водите, правихме много сериозен опит да спасим част от проектите, които бяха с европейско финансиране. Основният проблем тогава беше, че нямаше готовност да се строи. Пак нямаше готови проекти, пак нямаше приключени поръчки, пак нямаше всичко, за което си говорим. Това ни предстои, това ще направим. За съжаление, както и в пътищата, проблемите с водата няма да могат да бъдат решени веднага, но ще тръгнат да бъдат решавани по нормалния начин. Тоест не на парче, а ще бъдат направени така, че да бъдат с мисъл, да бъдат със стратегия. Така че аз благодаря за въпроса, но това е състоянието, което наистина е много плачевно. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Петров, да зададете уточняващи въпроси.
Уважаеми господин Министър, ще се хвана за думите Ви, че водната криза наистина чука на вратата. Съгласявам се с Вашето мнение. Стряскащо е, да кажем, за жителите на област Плевен да не чуят от Вас, че за последните девет месеца не е сменен и един метър тръба. Те самите следва да знаят какво да очакват това лято. Най-вероятно ще бъде като миналото лято. Сега аз имам два уточняващи технически въпроси към Вас. Единият е: ще предприемете ли мерки по отношение на дейността както на „Българския ВиК холдинг“, така и на дъщерните му държавни ВиК дружества, защото поне според доклада на КЕВР са необходими вътрешни екипи за откриване на скрити течове? Само две от дружества са предоставили информация за такива, а пък ВиК – Шумен, не е предоставило дори подобна информация. Необходимо е осигуряването на питейна вода на населението в случай на режим, което е задължение на ВиК операторите, но само в 19 от 93 населени места на режим тези ВиК дружества са осигурили доставяне на питейна вода. На следващо място. Нужно е наистина да се направи така, че да се осигурява измерване на постъпващите водни количества, зониране на водопроводната мрежа и да се осигурят данни за минималното нощно потребление, нещо, което е отбелязано от КЕВР, че не се прави от ВиК операторите. Та въпросът ми е: ще направите ли промени в дейността на холдинга, на ВиК операторите, че да могат наистина да работят за своите потребители, а не просто за увеличените сметки за вода? А вторият ми уточняващ въпрос е: можете ли да се ангажирате наистина с посочване къде биха могли в спешен порядък да започнат ремонти на водопроводната мрежа? Наистина, прав сте, има огромни загуби в мрежата на ВиК операторите. Наистина тя е остаряла. Наистина, ежегодно, за съжаление, не намаляват тези загуби, не се изпълняват инвестиционни проекти поради една или друга причина, но можете ли със сигурност на жителите на доста, стотици населени места, поне да посочите някакъв ангажимент къде биха могли спешно да бъдат направени ремонти по водопроводната мрежа от страна на държавните ВиК дружества, подопечни на Холдинга, на който Вие сте принципал, за да може наистина да види обществото, че ще се ремонтира някъде, а няма да чакаме нови девет месеца и няма да водим същия разговор догодина по това време. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Заповядайте, господин Министър, да дадете отговор на така поставените уточняващи въпроси.
Уважаеми господин Петров, първо искам да кажа, че аз дадох за пример, че с годините назад не са правени ремонти на водопроводната мрежа, но не съм казал, че към момента в Плевен не се правят. Нямам представа в момента дали се правят, или не, но защото говорим и за Плевен. На мен ми е ясно, че когато Плевен беше с два пъти повече жители, водоизточниците на Плевен стигаха, нали така? Сега, когато е с два пъти по-малко жители, водата не стига. Това означава наистина, че има огромни течове във водопроводната мрежа. И тъй като знам, че са отпуснати много пари за Плевен за решаването на проблема, или поне повече отколкото на другите населени места, уверявам Ви, тъй както винаги сме го правили, ще направим проверка, ще проверим дали се изразходват правилно средствата, защото когато помагаме на един регион и когато даваме пари на местния кмет заради гражданите, а не заради него, трябва да сме сигурни, че парите отиват там, където трябва. И освен че ще направим финансова проверка, ще поискаме много ясно да бъде даден отчет на изходните средства, но ще поискаме и още нещо – ясен график кога ще бъдат завършени евентуалните проекти, за които са предвидени инвестициите. Защото единственият начин да намалим проблема на Плевен – да започне наистина Плевен да има нормално водоснабдяване, е да започнат да се изпълняват истинските мерки. Аз неслучайно казах, това е отношение между държавата и общините, защото когато общините не са готови, включително да получат пари от държавата, за да подменят част от ВиК мрежата, проблемът започва да става много по-мащабен. А освен това искам да кажа, че премиерът поиска от нас министрите, които имаме отношение към водния проблем, да дадем същия анализ – колко населени места в България са в риск и това правим в момента – какви могат да бъдат краткосрочните и какви могат да бъдат дългосрочните мерки. Това е проблем, който сме го знаели в момента, в който встъпваме в длъжност, проблем, по който вече работим. Да, така е. За съжаление, краткосрочните мерки винаги са да облекчим частично, но това, което ни дадоха хората, за да имаме по-дълъг хоризонт, ни дава спокойствието, увереността, че си заслужава да направим такава програма, че в края на четиригодишния мандат тези въпроси и думата за това, че може да имаме проблеми с водата, просто да започне да изчезва. В годините назад безхаберието, липсата на проекти, липсата на стратегия, и Вие го казахте, и аз съм съгласен, казваме винаги, то е същото, както вместо да правим нови магистрали, както вместо да правим основни ремонти на пътищата, а ние ги кърпим с дупки, същото правим във ВиК сектора. И накрая какво се получава? Най-скъпото е да ремонтираш на парче. Мисля, че ще се съгласите с мен. Което означава, че вместо да харчим безсмислени пари и вместо тези безсмислени пари, освен всичко останало да вдигат цената на водата, което се превръща, политическата немощ дотук се превърна буквално в тормоз на определени населени места. Сега трябва да е по-различно и ще бъде по-различно, а иначе много Ви благодаря за въпроса, защото това наистина е един от основните проблеми, за които даже и да не говорим, ние ги знаем и работим по тях. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Петров, заповядайте да вземете отношение.
Уважаеми архитект Шишков, Вие за мен сте специалист в своята област, а бяхте и служебен министър, така че съм сигурен, че знаете какви са проблемите. Хубаво е и обществото да научи, че ресорното министерство е запознато с наченките на водна криза. Едно от хубавите неща на парламентарния контрол е, че може, както в настоящия случай, да инициира извършването на проверки по разходването на публични средства. Това е нещо изключително важно. Както съм посочил във въпроса си, през есента на миналата година, след като се снабдих с подробна писмена информация от МРРБ, подадох и сигнал до прокуратурата заради, забележете, 4500 аварии за шест години, заради калпава смяна на водопровода в град Лом е образувано и досъдебно производство за разхищението на тези публични средства. Така че се надявам и да не се вторачим само в една област, а да обърнете внимание по отношение на проверките на разходването на публични средства за спешни ремонти и в други области, които са били, съответно се очаква да бъдат застрашени от безводие. Понеже споменахте Плевен, не само мрежата е калпава, там един язовир – мисля, че го разрушиха, вече е земеделска земя, който беше свързан по едно време с водоподаването към жителите на областта, но по-важно е наистина да има не само анализ, а и реални действия, защото има и засушаване, аз го твърдя, Вие го потвърдихте. Има и огромни загуби, има, за съжаление, и неефективно използване на водните ресурси, за което се надявам в отношението си да имате и по-добра, да кажем по-съвършена координация с Министерството на околната среда и водите. И наистина, за разлика от този борд, който не свърши нищо със заместник министър-председател и седем министри за шест месеца миналата година, сега върху Вашите плещи лежи отговорността, тъй като бяха дадени заявки от парламентарната група и нейното ръководство – на „Прогресивната България“, че ще се работи и лятото, да намалим случаите, през които ние с Вас ще се виждаме вече по конкретни въпроси за населени места на режим, месеците юли и август тук от тази трибуна. Да се надяваме, че мерките, които ще вземе правителството, ще отговорят на надеждите на хората и ще направят така, че дори в случай на режим на безводие държавните ВиК дружества да им осигурят питейна вода, защото това е изключително важно, а не хората да обикалят с туби и по пазарите да купуват минерална вода. Разбира се, това всичко е върху Вашите плещи, господин Министър, нашата отговорност е да питаме, да задаваме тези неудобни въпроси и да изискваме обратен отчет, така че очакваме стратегии, мерки, действия и анализи.
Благодаря Ви, господин Петров. Постъпил е въпрос от народния представител Коста Георгиев Стоянов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков относно техническа експертиза за оценка на състоянието и сеизмичното осигуряване на Аспарухов мост, както и изготвяне на техническа спецификация за ремонтни дейности. Заповядайте да представите въпроса.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, на 19 февруари 2026 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и държавното дружество „Национален център за териториално развитие“, чийто принципал е Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше сключен договор за услуга с предмет: „Провеждане на техническа експертиза за оценка на състоянието и сеизмичното осигуряване на Аспарухов мост, както и изготвяне на техническа спецификация за ремонтни дейности“. Основната част от крайните резултати от изпълнение на услугата следваше да бъдат: обобщен технически доклад за състоянието и сеизмичното осигуряване на Аспарухов мост, конструктивен анализ и инженерна оценка, техническа спецификация за ремонтни дейности, които да послужат за изготвяне на техническо задание за проектиране и основен ремонт на Аспарухов мост. За изготвяне на задание за проектиране и основен ремонт на Аспарухов мост би следвало Агенция „Пътна инфраструктура“ и Националният център за териториално развитие да получат информация и данни от страна на Община Варна, тъй като част от съоръженията на моста са собственост на Общината. Във връзка с изтичане на срока на договора на 20 май 2026 г., тоест той вече е изтекъл към днешна дата, задавам следния въпрос: какви са резултатите от изпълнението на договора, изпълнени ли са всички предвидени дейности, получено ли е съдействие от страна на Община Варна и кога се предвижда стартиране на процедурата по проектиране и строителство на основен ремонт на Аспарухов мост, който е от изключително значение за жителите и гостите на морската столица Варна? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Министър, заповядайте да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, обобщеният доклад с резултатите от обследването на инженерната оценка и възможните сценарии за реализиране на ремонтно-възстановителните работи на Аспаруховия мост са внесени от изпълнителя – Национален център за териториално развитие, в Агенция „Пътна инфраструктура“ в договорения срок – 20 май 2026 г. Предстои документацията да бъде разгледана на Експертен технико-икономически съвет към Агенцията, след което ще станат ясни резултатите от техническата експертиза на състоянието на съоръжението и заключенията на конструктивния анализ на инженерната оценка. Приемането на доклада от Експертен технико-икономически съвет е задължителен етап от инвестиционния процес, тъй като разписаното в него е важно за следващия етап в подготовката на проектната документация. То е основа за изготвяне на задание за проектиране и провеждане на тръжна процедура по избор на изпълнител за изработване на технически проект за ремонтно-възстановителни работи на съоръжението. Изработването на техническия проект за основен ремонт на Аспарухов мост е включено в инвестиционната програма на АПИ за 2025 – 2026 г. Индикативните срокове за реализиране на ремонтните дейности ще бъдат определени в зависимост от обхвата и вида на необходимите строително-монтажни работи, установени с изготвения технически проект. В хода на обследването на моста Община Варна е съдействала на АПИ, като е предоставила поисканата налична информация за извършените ремонти. Документацията е предадена на екипа, извършващ обследването на съоръжението.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Стоянов.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър! Доволен съм, че Националният център за териториално развитие си е свършил в срок работата. Надявам се дейностите, които са изпълнили специалистите, да са така направени, че да имаме наистина едно пълно обследване на техническото състояние на Аспарухов мост, за който се оказа, всички знаеха, че 10 хиляди автомобила на ден преминават по моста, но по време на направеното изследване, се оказа, че автомобилите са пет пъти повече, тоест 50 хиляди. Говорим за едно изключително натоварено съоръжение, което, за съжаление, е единственото във Варна и няма алтернатива. Варна е единственият от големите градове – морската столица на България – чийто трафик се набива в центъра на града пред Катедралата. Няма алтернативно решение, няма втори мост. И в тази връзка апелирам към Вас – Вие казахте, че ще има средства за направа на технически проект на основния ремонт на моста – освен това да бъдат предвидени средства и да се помисли за това, което говорим вече дълги години наред, а именно изграждане на автомагистрала „Черно море“, а началото ѝ на изграждането да започне от град Варна, преди отбивката за Варна да се направи отбивка от автомагистрала „Хемус“ и да може да се изгради втори мост над Варненското езеро, който да облекчи значително трафика, и всъщност Аспарухов мост да си остане една вътрешнотранспортна връзка. Ако наистина правителството и Министерството, водено от Вас, работи по този план, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще Ви подкрепим и се надяваме наистина да се предвидят средства още тази година в бюджета за проектиране. Сега, не знам Вие какъв подход ще изберете – дали първо да се направи технически проект и след това да се възложи строителството, или ще минете на подхода инженеринг. Ще е добре да го чуем. Но наистина трябва да се предприемат действия както по основен ремонт на моста, така и по направа на алтернативно съоръжение с втори мост над Варненското езеро. Благодаря.
Благодаря, господин Стоянов. Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
Уважаеми господин Стоянов, дали ще бъде инженеринг, или ще бъде разделено на технически проект и на строителство според мен водещо ще бъде заданието. Ние двамата сме хора, които имаме сходно образование, и затова мисля, че ме разбирате най-добре. Ако наистина има специфики, които ще се наложат във връзка с ремонта на моста, обикновено, когато има специфики, инженерингът е по-подходящ. Когато обаче няма специфични дейности, възможно е да го направим и в две части. Разбира се, другият анализ, който ще бъде направен, е анализът чисто времево. Защото Вие задавате този въпрос, защото проблемът с ремонта на Аспаруховия мост е доста отдавна. Относно магистрала „Черно море“. Знаете, че един огромен приоритет в нашата програма и в нашата амбиция е да проектираме всички магистрали и след като ги проектираме, да започнем да ги строим. Но и нека да е ясно, че можем да достроим тези, които са започнати, и можем да проектираме тези, които не са започнати. Начална фаза е на проектирането. Вие сте задали преди три години този въпрос. Започна много сериозно и може би първите хора, с които ще си говоря, на които са възложени дейности в АПИ, ще бъдат проектантите. Защото по всички обекти, включително и тунелът под Петрохан, магистрала „Черно море“, всичко, което някога поисках да започнем да го проектираме преди три години, разбирам, че не сме напреднали много. Ще трябва колегите проектанти да се забързат, защото за да започнем да строим и да започнем да планираме държавата така, както трябва да бъде, трябва тяхното изключително активно участие. Така че магистрала „Черно море“ също е в приоритетите. Първо да я проектираме и след това, разбира се, да намерим формулата, защото ние трябва първо да намерим икономическата формула и след това да я построим. Но за да намерим икономическата формула, трябва да имаме готов проект.
Благодаря Ви, господин Министър. Постъпил е въпрос от народния представител Георги Николаев Георгиев към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков относно изграждане на вход от магистрала „Тракия“ при село Мало Конаре, община Пазарджик. Заповядайте, господин Георгиев, да представите въпроса.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, село Мало Конаре е най-голямото в община Пазарджик с население от близо 3800 жители. Въпреки че северната му периферия граничи непосредствено с автомагистрала „Тракия“, районът няма достъп до нея. В рамките на област Пазарджик съществуват едва три отбивки, като в участъка от Пазарджик до пловдивското село Цалапица липсва какъвто и да е пътен възел. Тази инфраструктурна изолация принуждава жителите на над 10 села да заобикалят с десетки километри през град Пазарджик, което драстично увеличава времето за придвижване, носи излишни транспортни разходи и допълнително натоварва градския трафик. Изграждането на нов пътен възел при село Мало Конаре ще разтовари пътната мрежа в Пазарджик и селата до Цалапица. Той ще осигури и директен бърз достъп до село Огняново, където функционира ключова зеленчукова борса и кариера за инертни материали. Това е най-прекият маршрут, свързващ общините Брацигово на юг и Стрелча на север. В момента се ремонтира пътят между Мало Конаре и Стрелча, който е много по-пряк и ще бъде предпочитан от пътуващите, но няма вход от магистралата. Съществуват ли планове за изграждане на пътен възел при село Мало Конаре, който да прекрати икономически нерентабилните заобикаляния на десетки хиляди граждани? Бихте ли се ангажирали с проектиране на такъв пътен възел? Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Заповядайте, господин Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев! По информация, предоставена ми от Агенция „Пътна инфраструктура“, не е постъпило и не е разглеждано предложение за изграждане на пътен възел при километър 100+500 от автомагистрала „Тракия“ за връзка с път III-8003, съответно в инвестиционната програма на Агенцията не е планиран за подготовка и реализация такъв проект. Достъп за пътуващите от село Мало Конаре до автомагистралата е осигурен и се осъществява през разклонението за Пазарджик при километър 90, както и Вие казахте, и чрез връзката в село Цалапица на километър 112. И двете връзки са на около 10 километра от населеното място. След постъпилото от Вас запитване експертите в Агенцията ще анализират информация за интензивността на трафика от и към зеленчуковата борса и кариерата в село Огняново. Ще се направи предварителна оценка за стойността на инвестицията за реализирането на допълнителен пътен възел с магистрала „Тракия“ при нейното преминаване под път III-8003. На базата на данните ще се определи целесъобразността и икономическата ефективност от реализирането на такъв проект. Анализът и резултатите ще покажат необходимо ли е предприемане на последващи действия от страна на АПИ. Ще припомня още, че когато бях регионален министър, и това, което е заложено също в нашата програма, е да се направи проект за разширяване на магистрала „Тракия“. Мисля, че всички разбирате, че частта от София до разклонението с „Марица“, което представляват две магистрали, и големият проблем на магистрала „Тракия“ е, че не може да поеме цялото движение. Тогава, когато направим цялостния проект, с него ще бъдат направени всички анализи и тогава ще бъде наистина ясно дали е възможно, или не е, защото пътен възел се прави, ако има наистина икономическа ефективност, ще бъдат анализирани всички тези въпроси, като най-вероятно ще бъдат поставени още много въпроси. Важното обаче е, за да не го правим на парче, да не харчим пари от тези, които така или иначе нямаме. Нека наистина да направим цялостен проект на магистрала „Тракия“ за разширението, с него да направим анализ, защото с цялостния проект ще бъде направен анализ и на трафика, и тогава, разбира се, ще направим анализ за всяко населено място и дали са необходими допълнителни пътни възли. Този въпрос е частичен и той ще намери отговор в голямото решение. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
Благодаря за отговора, господин Министър. Ето затова е важно да се задават такива въпроси, защото чухме нещо много интересно и гражданите на България чуха нещо много важно, че имате намерение да разширите магистрала „Тракия“, което е много добра новина. Да се надяваме, че ще се реализира в много бързо и кратко време. Също е добре, че казвате това, че трябва да се направи пълен анализ и след като имате съответните данни, да прецените дали трябва да се направи такъв пътен възел. Между другото, учудвам се, че не е постъпила никаква информация в тази посока към самото министерство – нещо, което казахте също във Вашия отговор, защото жителите на съответните села многократно са сигнализирали чрез техните кметове, но явно нищо не е достигнало до Министерството, което е наистина странно. Икономическа полза дали ще има? Да, ще има определено при реализацията на такъв пътен възел. Между другото, много често специално в този участък – не знам защо – стават много често катастрофи и много често трафикът се изкарва през, както знаете, Пазарджик, и оттам съответно се затруднява изключително много движението както в околните населени места, така и в участъците, които са на магистралата. Но в крайна сметка определено ще има полза за хората, защото там, в тези райони, живеят над 10 хиляди човека, както казах, също на север много близо е село Пищигово, което е с около 1000 човека население. Определено ще има ефект и върху икономическото развитие на региона, както казахме, и този анализ, надявам се, че ще бъде ползотворен, за да може да се проектира и осъществи един такъв пътен възел, който ще е в полза и на жителите на съответните населени места. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Първо, да кажа, че анализът ще бъде безпристрастен. И след това – че първо ще го проектираме, после, ще го построим. Тоест нека да е ясно, че няма да извадим валяците преди да имаме проект, подробен устройствен план и отчуждаване, преди да имаме анализа. Така че нека на хората, които ни слушат и ни гледат, да е ясно, че ние започваме да проектираме тази инфраструктура, която трябваше да бъде построена преди пет години. Защото магистралата „Тракия“ трябваше, според мен, поне в най-лошия случай, преди пет години да е разширена. Така че ние ще започнем с това. А анализът ще бъде безпристрастен. Всеки град и всяко населено място в България, разбира се, има своята стойност. Навсякъде хората имат своята стойност, но когато харчим пари от държавен бюджет, трябва да го направим така, че да има ясни правила, ясни принципи и те да бъдат безпристрастни. Ако наистина се окаже, че икономически е важно, ако се окаже, че включително това е в голяма полза на транспортната безопасност, защото това също е един много важен критерий, ще бъде направено всичко необходимо. Аз навремето, когато преди 3 или 4 години бях регионален министър и проектирах магистрала „Европа“, която предишните управляващи се наредиха да приемат този лот – говоря за лота точно до София, тогава имаше пак проблеми, желание на местни жители да има един допълнителен пътен възел. Тогава го решихме в подробния устройствен план, всички бяха доволни, и магистралата се построи. Може да е нескромно, но се построи благодарение на усилията на предишния ни служебен кабинет, защото за 10 месеца одобрихме подробен устройствен план, отчуждихме го, издадохме разрешение на строеж, а започнахме с проблем с кметове в населени места за пътен възел. Подходът е ясен, ще бъде постъпено по същия начин. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря на министър Шишков за участието му в парламентарния контрол днес. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Следващото редовно пленарно заседание сряда, 27 май 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 13,17 ч.) Заместник-председатели: Иван Ангелов Стою Стоев Секретари: Джем Яменов Александър Стеркова