Официален източник: parliament.bg
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители. Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, има заявена декларация от парламентарната група на „Демократична България“. Господин Симидчиев, заповядайте за представяне на декларацията.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да чуете нещо, което за петнадесетина човека в тази зала ще е донякъде познато, но само двама сме чували неговата същност, която ще чуете след малко. (Народният представител пуска запис на биещо сърце.) Това, което чухте, е сърцето на човек, което не е родено в него. То продължава да бие, защото едно семейство в най-тежкия ден от живота си е казало „да“. То продължава да бие, защото прославя България на световни и на европейски първенства. То продължава да бие, постигайки върхове, които изглеждат непостижими за повечето от нас. Чухте го, защото Жоро Пеев с радост разреши да го запишем и да го споделим с Вас, а той ежедневно постига всичко това, защото е получил шанса да живее пълноценно след най-тежките жизнени перипетии. Познавам няколко герои като него и виждам, че това, което ги обединява, ги прави уникални – осъзнават своя единствен шанс, който им е даден повторно или потретно, както е в неговия случай. Миналата година такъв втори шанс осигуриха 16 семейства в България. 16 за цялата година, за цялата държава! Ще Ви покажа графиката за последните десет години. (Народният представител показва лист с графика.) Ще се стреснете колко непостоянно е годишното число. Почти хазартно. Съвсем непостоянно, съвсем непредвидимо. Утре отбелязваме Европейския ден на донорството и трансплантациите. Денят се чества от 1996 г. и по традиция това е втората събота на месец октомври. Тази година темата на деня е „Споделяме животи“. Един донор може да спаси до осем живота. 16 донори можеха да означават до 128 спасени. У нас те доведоха едва до 34 трансплантации – по два органа от донор, при възможни осем. В България всяка година настъпват между 600 и 700 случая на мозъчна смърт. Официално се потвърждават между 25 и 30. Реално дори да станат петнадесетина донорите, това са едва 2,5% от възможностите, които нашата държава има всяка година. 900 души чакат – 826 от тях за бъбрек. При темпото от миналата година, листата на чакащите ще се изпълни за 26 години. Пред НДК има една градинка. (Народният представител показва снимка на градинката с фонтаните пред НДК.) Нарича се „Градината на донорите“. Всяка година в нея се засаждат рози – по една за всяка донорска ситуация. Миналата година засадиха 14. Градината съществува от 2020 г., създадена от самото Министерство на здравеопазването и от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, която отговаря за трансплантациите. А сега си представете как ще изглежда тази картинка, ако в нея има 900 рози. Представихте ли си го? Това е потенциалът ни да помагаме с политики дори само в една област. За да има по една роза за всеки чакащ трябват едва 900. Това е напълно постижимо, ако намалим безхаберието в тази област само с 30% – само с една трета да намалим безхаберието. Все пак дори поотделно можем да направим нещо значимо. Едва забележимо, но все пак значимо, като изпратим есемеси на близките си, за да знаят те – нашите роднини, каква е нашата воля и да се съобразят с нея, ако случайно се наложи. А ако решим като група, още след седмица можем да създадем регистър на съгласието, защото по него ще можем да отчитаме доколко са ефективни кампаниите, които ежегодно се правят по тази тема. Но заедно, в тази зала, имаме много по-голяма власт, а оттам и много по-голяма отговорност, и може да помагаме в спасяването на много, много повече животи. Благодаря Ви, че чухте споделеното. (Бурни ръкопляскания.)
Благодаря, уважаеми господин Симидчиев, за представянето на тази декларация по така важна тема. Уважаеми колеги, преди да преминем към първата точка от дневния ред, едно съобщение: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е уведомил Народното събрание за издадените от него заповеди, с които е разрешил преминаването на самолети с техните екипажи през въздушното пространство на Република България с невоенен характер. Уведомленията са с входящи номера № 52-603-09-98 и № 52-603-09-99 и са предоставени на Комисията по отбрана. Преминаваме към първа точка от дневния ни ред за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА. Внесен е от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. Давам думата на представител на Комисията по бюджет и финанси за представяне на доклада на водещата комисия.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви запозная с доклада, разрешете ми да направя процедура за допуск по чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля да гласуваме в залата да бъдат допуснати представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, госпожа Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Елена Петрова – началник на отдел в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; представители на Комисията за финансов надзор: госпожа Петя Хантова-Георгиева – съветник на председателя и господин Милен Милев – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и методология“.
Благодаря, уважаема госпожо Коджабашева. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. Гласували са 196 народни представители: за 181, против 12, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят гласуваните току-що лица в пленарна зала. Заповядайте, госпожо Коджабашева, за представянето на доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 52-602-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. На заседание, проведено на 1 октомври 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър на финансите, и Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на Комисията за финансов надзор: Петя Хантова-Георгиева – съветник на председателя, и Милен Милев – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и методология“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него се цели да се модернизира нормативната рамка на българския капиталов пазар, като се въведат разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/2810 относно структурите с акции с право на повече гласове в дружествата, които кандидатстват акциите им да бъдат допуснати до търговия на многостранна система за търговия. Основните моменти в Законопроекта са: 1. Предоставя се възможност на дружества, които искат да привлекат капитал чрез многостранна система за търговия, включително чрез пазара за растеж на многостранна система за търговия, да могат да привлекат нови инвеститори и капитал, без основателите и ключовите акционери автоматично да губят контрол върху стратегическото управление на дружеството. За тази цел се създава структура с акции с право на повече гласове. 2. Предвижда се двоен праг на квалифицираното мнозинство с оглед защита на миноритарните акционери. В тази връзка решенията на общото събрание на акционерите, които се вземат с квалифицирано мнозинство съгласно Търговския закон, ще се приемат с квалифицирано мнозинство едновременно както от подадените гласове, така и от представените на общото събрание акции. 3. Предвижда се засилените права на глас, произтичащи от акции с право на повече гласове, да отпадат в определени случаи – когато общото събрание на акционерите на дружеството вземе решение за придобиване на статут на публично акционерно дружество с цел допускане на акциите му до търговия на регулиран пазар, както и когато инвестиционният посредник или пазарният оператор, организиращ многостранна система за търговия, вземе решение за прекратяване на регистрацията на дружеството на многостранната система за търговия. 4. Предвидени са и изисквания за прозрачност, като дружествата следва да оповестяват информация за различните класове акции, правата и ограниченията по тях, както и за притежателите на акции с право на повече гласове, когато те представляват над 5% от правата на глас. 5. Предложени са и промени, насочени към прецизиране на разпоредби, свързани с идентифицирани от Европейската комисия технически несъответствия при транспониране на европейското законодателство. Участие в дискусията взеха народните представители Мартин Димитров, Константин Проданов и Асен Василев. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ – 18 гласа, „против“ няма, и „въздържал се“ – 1 глас. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 52-602-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря, госпожо Коджабашева. Давам думата на вносителя за представяне на становището на вносителя. Заместник-министър Петкова, заповядайте – имате думата.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, предвид това, че с доклада бяха представени много подробно Законопроектът и целите, които се преследват с него, аз само накратко ще направя няколко обобщения. Със Законопроекта се въвежда Европейска директива. Предложеният законопроект постига баланс между три основни цели – по-добър достъп на предприятието до капитал, защита на инвеститорите и по-голяма прозрачност на пазара. С него се създава ясна и предвидима рамка за компаниите, които искат да се развиват чрез капиталовия пазар, като едновременно с това се запазват необходимите гаранции за акционерите и за инвеститорите. Също така, с оглед на по-добра информираност на инвеститорите при вземането на инвестиционните решения, дружествата следва да оповестяват навременна информация за структурите си. С новите разпоредби се поставят ясни граници пред използването на многогласните акции и се създава предвидимост както за дружествата, така и за инвеститорите. Благодаря.
Благодаря Ви, уважаема заместник-министър Петкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към гласуването. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с регистрационен № 52-602-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. Гласували 185 народни представители: за 178, против няма, въздържали се 7. Предложението е прието. Преминаваме към втора точка от дневния ни ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО (МБИС) И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ОКОНЧАТЕЛНО УРЕЖДАНЕ НА ВЗАИМНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТТЕГЛЯНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА МБИС И ОТ ЧЛЕНСТВОТО В МБИС. Вносител – Министерският съвет, 28 септември 2026 г. Давам думата на представител на Комисията по бюджет и финанси. Госпожо Коджабашева, заповядайте за представяне на доклада на водещата комисия.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да Ви запозная с доклада, правя процедура за допуск – на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъдат допуснати представители на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Коджабашева. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение. Гласували 174 народни представители: за 163, против 10, въздържал се 1. Моля квесторите да поканят гласуваните току-що лица. Заповядайте, госпожо Коджабашева, за представяне на доклада.
Благодаря Ви. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, № 52-602-02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г. На заседание, проведено на 1 октомври 2026 т., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. В своето изложение господин Методиев посочи, че членството на Република България в Международната банка за икономическо сътрудничество е прекратено на 17 август 2023 г. в изпълнение на приетия от Четиридесет и осмото народно събрание на 1 февруари 2023 г. Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество. На 16 април 2026 г. Министерският съвет е приел Решение за одобряване на проект на Споразумение между Международната банка за икономическо сътрудничество и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество и от членството в банката. На 28 април 2026 г. в София министърът на финансите е подписал Споразумението от името на правителството на Република България, а на 20 май 2026 г. в Москва председателят на Управителния съвет и един от членовете на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество са подписали Споразумението от името на банката. Споразумението предвижда Международната банка за икономическо сътрудничество да изплати на Република България пълния размер на вноската й във внесения капитал на банката в размер на 15,1 млн. евро чрез нарастващи годишни вноски в съответствие с предвиден в Споразумението график за период от 20 години. Отношенията между банката и страната ни се считат за напълно уредени, след като пълният размер на вноската на България бъде изплатен от банката. Съгласно Споразумението Република България няма никакви задължения към банката и съответно банката няма никакви претенции към Република България във връзка с оттеглянето ѝ. Вътрешноправните процедури по сключването на Споразумението изискват неговото последващо ратифициране със закон от Народното събрание. В дискусията взеха участие народните представители Димо Дренчев, Константин Проданов и Асен Василев. В заключение председателят на Комисията по бюджет и финанси уточни, че между наименованието на Законопроекта и чл. 1 има правно-техническо несъответствие, което следва да бъде отстранено, като думите „между МБИС“ ще се заменят с „между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС)“. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 17 гласа „за“; 1 глас „против“ и без „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, № 52-602-02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г.“. Благодаря.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Коджабашева. Уважаеми колеги, днес наши гости са студенти по политология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. (Ръкопляскания.) Те са в българския парламент по покана на нашия колега народен представител Александър Симидчиев. Добре дошли, уважаеми студенти, в Народното събрание! Вторият доклад е на Комисията по външна политика. Заповядайте за представянето на доклада на Комисията.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, №52-602-02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г. На редовно заседание, проведено на 7 октомври 2026 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, №52-602-02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Людмила Петкова, заместник-министър на финансите. Членството на Република България в МБИС е прекратено на 17 август 2023 г. съгласно приетия от Народното събрание Закон за денонсиране на Споразумението за основаването на Международната инвестиционна банка и на Споразумението за организацията и дейността на Международната банка за икономическо сътрудничество. На 23 януари 2023 г. Съветът на МБИС одобрява условия за уреждане на взаимните задължения между МБИС и държавите, изпратили официални уведомления за прекратяване на членството в банката. Всяка оттегляща се държава следва да сключи индивидуално споразумение с банката за уреждане на взаимните задължения въз основа на одобрените условия. Участието на България във внесения капитал на МБИС е в размер 15,1 млн. евро. Споразумението предвижда МБИС да изплати на Република България пълния размер на внесения капитал по график за период от 20 години чрез нарастващи годишни вноски. Съгласно Споразумението Република България няма задължения към банката и съответно банката няма претенции към Република България във връзка с оттеглянето й. Всички евентуални спорове между страните по Споразумението, произтичащи от или свързани със Споразумението, ще бъдат решавани чрез арбитраж. Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание по реда на чл. 85, ал. 1, т. 2, 5 и 8 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото гласуване Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, № 52 602 02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г.“. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, госпожо Юзерган. Уважаеми колеги, давам думата на вносителя за представяне на становище. Уважаема заместник-министър Петкова, заповядайте за представяне на становището на вносителя.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предвид това, че с докладите на двете комисии бяха много подробно представени параметрите на Споразумението, бих искала да акцентирам само на две основни неща – че със Споразумението се урежда въпросът за връщане на капитала на България в размер на 15,1 млн. евро в период от 20 години и че с него се приключват взаимоотношенията между банката и България, без съответно двете страни да имат някакви претенции. Благодаря.
Благодаря Ви, заместник-министър Петкова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Дренчев, за изказване.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, може би голяма част от Вас въпреки подробните доклади не разбират какво точно ще приеме Народното събрание след няколко минути. Това, което се случва, е вследствие на едно решение на предишно Народно събрание от 2023 г., когато България излезе от Международната банка за икономическо сътрудничество заедно с още няколко европейски държави вследствие на това, че банката не може да работи заради санкциите, тъй като нейната централа е в Москва. Щетите, които пряко ще претърпим, официално в този доклад са около 15 млн. евро – 15 млн. долара, които банката трябва да ни връща в следващите 20 години. По-интересното е, че тя има право да ни ги върне във валутата на някои от другите страни, а другите страни са всъщност Виетнам, Монголия и Руската федерация, тоест спокойно тези пари биха могли да ни бъдат изплатени в македонски тугрици или във виетнамски донги, което обаче може би няма да е толкова лошо, доколкото Виетнам е от най-бързо развиващите се страни в Югоизточна Азия. Всеки десети смартфон в момента се произвежда във Виетнам. Страната има собствена марка електрически автомобили и всъщност е втората страна производител на електроника в Азия. Това, което ще приемем след малко заради волята да налагаме санкции на Руската федерация, всъщност ще затвори една потенциална врата, една възможност на българския бизнес да работи с Виетнам, да работи с Руската федерация. На фона на стагнацията, която се задава заради енергийната криза, по-скоро би трябвало да се въздържаме от приемането на такива решения. Членството във всякакви международни институции, още повече че тази банка е с над 60-годишна история, би ни помогнало да стъпим на пазари, които в момента са слабо разработени за българския бизнес. И Монголия, и Виетнам, а и Русия след края на войната вероятно ще имат нужда от много неща, които евентуално ние бихме могли да им доставяме. За съжаление, евро-атлантическата ориентация на страната ще принуди сега парламентарното мнозинство да вземе решение, което аз виждам като абсолютен ущърб за нашата икономика и за нашата страна. Имаме възможност да работим там, където другите не могат да работят. Имаме традиция от над 60 години с тази банка, но въпреки това под натиск от Брюксел ще се наложи да излезем и да си чакаме парите следващите 20 години, ако евентуално руската страна благоволи да ни ги изплати, особено пък ако благоволи да ни ги изплати в евро или в долари. Защото това споразумение, което след малко ще приемем, им позволява да ги платят в каквато валута преценят те. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Дренчев. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, внесен от Министерския съвет на 28 септември тази година, с регистрационен № 52-602-02-19. Гласували 174 народни представители: за 164, против 9, въздържал се 1. Законопроектът е приет на първо гласуване. Госпожо Коджабашева, за процедура – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, № 52-602-02-19, внесен от Министерския съвет на 28 септември 2026 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание. Благодаря.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Коджабашева. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 180 народни представители: за 171, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Госпожо Коджабашева, моля да ни представите текста на Проекта на закон – заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС) и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС Чл. 1. Ратифицира Споразумението между МБИС и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, подписано на 28 април 2026 г. в София и на 20 май 2026 г. в Москва. Чл. 2. Разпорежда Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.
Благодаря, уважаема госпожо Коджабашева. Уважаеми колеги народни представители, откривам разискванията по така представения текст на Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Госпожо Коджабашева, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, правя предложение за правно-техническа корекция, а именно в чл. 1 думите „между МБИС“ да се заменят с „Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС)“. Благодаря.
Благодаря, уважаема госпожо Коджабашева. Има ли реплики към така направеното изказване с предложението за техническа редакция? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и пристъпваме към гласуване. Уважаеми колеги, първо ще поставя на гласуване направеното току що предложение за техническа редакция в чл. 1 от текста на Закона. Моля за режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 169, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Сега поставям на гласуване наименованието на Закона, чл. 1 ведно с току-що приетата техническа редакция, чл. 2, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“, както и параграф единствен. Гласуваме анблок. Гласували 179 народни представители: за 170, против 9, въздържали се няма. Проектът на закон е приет и на второ гласуване. Уважаеми колеги, на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение точка пета, която бе предвидена в дневния ни ред във вчерашното пленарно заседание, а именно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, внесена от Министерския съвет на 21 август, да бъде разгледана и гласувана като точка трета от програмата ни за днешното пленарно заседание, а парламентарният контрол да започне непосредствено след приключването ѝ и да продължи три часа. Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника. Гласували 178 народни представители: за 176, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към обсъждане и приемане на: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОНГОЛИЯ, ПОДПИСАНА НА 21 НОЕМВРИ 2025 Г. В ГРАД СОФИЯ. Внесен е от Министерския съвет на 21 август тази година с регистрационен № 52-602-02-14. Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и съобщения, която комисия е и водеща по Законопроекта. Заповядайте, господин Иванов.
Госпожо Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 10 септември 2026 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Пеев – министър на транспорта и съобщенията; госпожа Анна Михнева-Натова, госпожа Цвета Тимева и госпожа Христина Велинова – заместник-министри на транспорта и съобщенията. При представянето на Законопроекта госпожа Христина Велинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, посочи, че към момента между правителството на Република България и правителството на Монголия няма действаща спогодба за въздушен транспорт, респективно и правна база за изпълнението на редовни полети между страните. Заместник-министър Велинова отбеляза, че Спогодбата създава необходимата правна основа за двустранното сътрудничество в областта на въздушния транспорт между Република България и Монголия, като отразява най-съвременните развития в сектора на международното гражданско въздухоплаване и приложимите практики и политики на регулиране при предоставянето на въздушнотранспортни услуги в пазарите на двете страни. В изложението си заместник-министърът на транспорта и съобщенията подчерта, че влизането в сила на Спогодбата ще създаде правна основа за установяване на въздушни услуги между двете държави и се очаква да допринесе за увеличаване на пътническия и товарния трафик, развитие на българските международни летища, привличане на допълнителни потоци от съседни държави и страни от Европейския съюз, разширяване на възможностите за пътуване до по-далечни дестинации, стимулиране на туризма и задълбочаване на двустранните отношения между България и Монголия. Спогодбата ще съдейства за увеличаване броя на пътниците и товарите, намаляване на цените на самолетните билети по въздушни линии с реална конкуренция, подобряване обслужването на пътниците, увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, стимулиране на туристическия сектор, разширяване на културните, политическите и научно-образователните връзки между страните. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г.“
Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Уважаеми колеги, Проектът на закон също така е разгледан и на заседание на Комисията по външна политика. Моля за представител на Комисията по външна политика за представяне на доклада на Комисията. Госпожо Юзерган! (Реплики от ПБ.) Извинявайте. Господин Тричков, заповядайте.
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. На редовно заседание, проведено на 30 септември 2026 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в гр. София, № 52 602 02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Цветана Илиева, старши юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Спогодбата създава необходимата правна основа за двустранното сътрудничество в областта на въздушния транспорт между Република България и Монголия, като отразява най-съвременните развития в сектора на международното гражданско въздухоплаване и приложимите практики и политики на регулиране при предоставянето на въздушнотранспортни услуги в пазарите на двете страни. Тя съдържа необходимите условия за трайна и взаимноизгодна експлоатация на редовни международни въздушни линии при съвременните условия на действие на международните стандарти и изискванията за техническа безопасност, сигурност и икономическа ефективност. Спогодбата ще съдейства за увеличаване броя на пътниците и товарите, намаляване на цените на самолетните билети по въздушни линии с реална конкуренция, подобряване обслужването на пътниците, увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, стимулиране на туристическия сектор, разширяване на културните, политическите и научно-образователните връзки между страните. За влизане в сила на настоящата спогодба всяка договаряща страна уведомява другата договаряща страна посредством дипломатическа кореспонденция за изпълнението на изискуемите формалности в съответната държава. Същата влиза в сила и започва да се прилага от датата на получаване на последното от тези две уведомления. Монголия е приключила вътрешноведомствените си процедури, необходими за влизането в сила на акта. Спогодбата подлежи на ратификация от Народното събрание по реда на чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото обсъждане и проведеното гласуване Комисията по външна политика с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в гр. София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г.“
Благодаря Ви, уважаеми господин Тричков.
Процедура!
Има искане за процедура. Господин Иванов, заповядайте за представяне на процедурата.
Госпожо Председател! На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Анна Михнева-Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Уважаеми колеги, моля да гласуваме така направеното предложение. Гласували 141 народни представители: за 132, против 8, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, квесторите да поканят госпожа Натова в пленарната зала. Продължаваме със следващия доклад. Проектът на закон е разгледан и от Комисията по околната среда и водите. Заповядайте, господин Сабрутев, за представяне на доклада на съпътстващата комисия.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще представя: „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2026 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в гр. София, № 52 602 02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. От Министерството на транспорта и съобщенията присъстваха: Анелия Маринова – директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, и Иван Милушев – директор на дирекция „Правна“. Законопроектът беше представен от господин Иван Милушев. Настоящата Спогодба за въздушни съобщения е изготвена въз основата на одобрения с Протокол № 13 на Министерския съвет от 2 април 2009 г. типов проект на спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на страна извън Европейския съюз. В резултат от влизането на Спогодбата в сила се очаква да се създаде необходимата правна основа за двустранното сътрудничество в областта на въздушния транспорт между Република България и Монголия, което ще допринесе за увеличаване броя на пътниците и товарите, намаляване на цените на самолетните билети по въздушни линии с реална конкуренция, подобряване обслужването на пътниците, увеличаване на приходите в транспортната инфраструктура на въздушния транспорт, стимулиране на туристическия сектор, разширяване на културните, политическите и научно-образователните връзки между страните. Госпожа Маринова добави, че с ратифицирането на Спогодбата се дава възможност на авиокомпаниите от двете държави при икономически интерес да установят директна двустранна връзка. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, уважаеми господин Сабрутев. Уважаеми колеги, това бяха докладите на водещата Комисия по транспорт и съобщения и съпътстващите комисии – Комисията по външна политика и Комисията по околната среда и водите. Давам думата на вносителя за представяне на становище. Заместник-министър Натова, заповядайте за представяне на Законопроекта от името на вносителя.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Понастоящем между България и Монголия няма действаща двустранна договореност за въздушен транспорт и между двете държави не се изпълняват редовни и чартърни полети. С подписаната през 2025 г. Спогодба се създава необходимата правна основа за установяване на въздушни услуги между България и Монголия. Тя е съобразена с действащите международни стандарти, изискването на Европейския съюз и практиките на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Очакваните ползи са установяване на въздушни линии между двете страни, увеличаване на пътническия и товарния трафик през българските международни летища и привличане на допълнителен поток от съседни държави и други държави – членки на Европейския съюз. Това ще създаде и по-добри възможности за пътуване, ще подпомогне туризма и ще допринесе за развитието на икономическите, културните, научните и политическите връзки между България и Монголия. Монголската страна вече е приключила необходимите вътрешни процедури, за което ни е уведомила с нота от 18 май 2026 г. За да влезе в сила Спогодбата, е необходимо същото да бъде направено и от българската страна. Предвид разпоредбата на чл. 24 от Спогодбата, която предвижда механизъм за уреждане на спорове съгласно чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията, тя подлежи на ратификация от Народното събрание. Затова с настоящия законопроект се предлага Народното събрание да ратифицира спогодбата между Република България и Монголия за въздушен транспорт. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, уважаема заместник-министър Натова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г. с регистрационен номер в Народното събрание № 52-602-02-14. Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура!
За процедура –заповядайте, господин Иванов.
Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписано на 21 ноември 2025 г. в град София, № 52-602-02-14, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г., да бъде подложен и на второ гласуване.
Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение. Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преди да преминем към второто гласуване на Законопроекта, ще направя още едно предложение на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, на Председателския съвет бе обсъждана възможността в периода преди първи тур на насрочените президентски избори и в периода между двата тура да не се провеждат редовни пленарни заседания на Народното събрание и на комисиите. Във връзка с това в Деловодството бе регистриран Проект на решение за работата на Народното събрание и парламентарните комисии през месец октомври 2026 г. с вносители Петър Витанов и Надежда Йорданова. Във връзка с това предлагам в дневния ред за днес този проект на решение за работата на Народното събрание и парламентарните комисии през месец октомври 2026 г. да се включи като точка четвърта от работата ни за днес, след което да продължим с парламентарният контрол. Подлагам на гласуване така направеното от мен предложение на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника. Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към второто гласуване на ратификацията, която разглеждахме. Заповядайте, господин Иванов, за представяне на Проекта на законопроекта.
Уважаема госпожо Председател! „ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София Член единствен. Ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София.“
Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов, за представяне на текста на Законопроекта. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги народни представители, пристъпваме към второто гласуване на Законопроекта. Поставям на второ гласуване докладвания законопроект – наименованието на Закона и член единствен, както е по текста на вносителя. Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към точка четвърта, която включихме в програмата преди малко: ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ ПРЕЗ МЕСЕЦ ОКТОМВРИ 2026 Г. Давам думата на вносителите за представяне на Решението с молба за изчитане на решението в цялост. Заповядайте, господин Витанов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „РЕШЕНИЕ за работата на Народното събрание и парламентарните комисии през месец октомври 2026 г. Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
Народното събрание и парламентарните комисии не провеждат редовни заседания в периода от 21 до 30 октомври 2026 г. включително.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Витанов. Откривам разискванията по така представения законопроект. Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи. Закривам разискванията. Уважаеми колеги народни представители, поставям на гласуване Проект за решение за работата на Народното събрание и парламентарните комисии през месец октомври 2026 г., така както беше изчетен от вносителя. Гласували 154 народни представители: за 132, против 21, въздържал се 1. Предложението е прието, с което бе приета и четвъртата точка от дневния ред. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 92 – 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Ще започнем с получената информация за писмени отговори на въпроси и питания за периода от 2 октомври до 8 октомври 2026 г. Постъпили са писмени отговори от: – министър Георги Вълчев на въпрос от народния представител Любен Иванов; – министър Георги Пеев на три въпроса от народния представител Любен Иванов; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; на въпрос от народния представител Стефан Апостолов; – заместник министър-председателя и министър Гълъб Донев на въпрос от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Йордан Иванов; на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – министър Енчо Керязов на въпрос от народния представител Анна Бодакова; на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; – министър Иван Демерджиев на въпрос от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Татяна Султанова-Сивева. – министър Иван Шишков на два въпроса от народния представител Атанас Славов; на въпрос от народния представител Надежда Йорданова; на въпрос от народния представител Христо Терзийски; – министър Катя Ивкова на два въпроса от народния представител Александър Симидчиев; на въпрос от народния представител Иван Янев; – министър Николай Найденов на въпрос от народния представител Божидар Божанов; на въпрос от народния представител Любен Иванов; на въпрос от народния представител Надежда Йорданова; – министър Росица Карамфилова-Благова на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; на два въпроса от народния представител Татяна Султанова-Сивева; на въпрос от народния представител Христо Терзийски. Преминаваме към парламентарния контрол – в пленарната зала вече са министърът на вътрешните работи и министърът на външните работи. Започваме с първия въпрос към министър Иван Демерджиев. Той ще бъде зададен от народния представител Коста Стоянов относно иззети документи от офисите на украинската престъпна групировка КУБ по време на полицейска акция, свързана със скандалното незаконно строителство в местността Баба Алино, град Варна. Господин Стоянов, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, в периода 28 – 29 май 2026 г. се проведе среднощна масирана полицейска операция в офисите на украинската престъпна корпорация КУБ във Варна, при която бяха задържани служители на компанията за 24 часа и бяха изнесени документи в чували, кашони и веществени доказателства, свързани с огромния корупционен скандал по разследването за незаконно строителство в местността Баба Алино. Въпреки че няма конкретна информация от прокуратурата и МВР за точния брой на иззетите веществени доказателства, в някои Ваши интервюта заявихте, че са иззети стотици хиляди документи, които обхващат период от поне две до четири години назад – времето, в което масово са се издавали документи с цел узаконяване на незаконни практики, доказващи корупционни схеми и затваряне на очите от страна на местната администрация, а разследването излиза извън незаконното строителство и включва различни престъпления, в това число пране на пари, незаконна сеч, документни измами и други. На 24 септември 2026 г. във Варненския административен съд започнаха делата от страна на две от свързаните с украинската престъпна групировка КУБ и Олег Невзоров дружества – „Форест Клуб“ и „Венедикт 02“, срещу част от заповедите на кмета на община Варна за събаряне на няколко незаконни строежа, които бяха отложени за месец октомври, тъй като защитата на украинските компании, измамили множество инвеститори, закупили незаконни жилища в Баба Алино, се позова на факта, че в дружествата не са останали никакви оригинални документи, изтъквайки като причина изземването на абсолютно всички оригинални документи от офисите им по време на проведената в края на месец май полицейска акция. За запознатите с делото е ясно, че всички притежавани удостоверения за търпимост са или документи с невярно съдържание, или фалшиви документи, а в корупционната схема са замесени множество общински и държавни служители, служители на Службата по кадастър, технически правоспособни лица, съдии от Службата по вписвания, нотариуси и дори народни представители. Във връзка с това задавам следния въпрос: по какъв начин са иззети документите от офисите на украинската престъпна групировка КУБ по време на полицейската акция в края на месец май тази година, как са съхранявани и кой е отговорен за предаването на част от тях на съдиите по делата, за да може производствата да се движат в максимално бързи срокове, и да няма измислени причини за множество отлагания на тези дела? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Заповядайте, господин Министър, да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, в отговор на Вашия въпрос Ви информирам за следното: на производство в Областната дирекция на МВР – Варна, и под наблюдението на Районната прокуратура – Варна, е досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 319 от Наказателния кодекс. Досъдебното производство е образувано на 28 май 2026 г. на основание чл. 212, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс със следното действие по разследването, а именно: претърсване и изземване от разследващ полицай по повод съобщение на полицейски орган от отдел „Икономическа полиция“ при Областната дирекция на МВР – Варна, за това че на неустановена дата през 2026 г. в град Варна е унищожил, скрил или повредил чужди или неизключително нему принадлежащи документи с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, което е престъпление по чл. 319 от Наказателния кодекс. В хода на разследването и до настоящия момент са извършени редица процесуално-следствени действия. На 28 май 2026 г. в град Варна са извършени претърсвания и изземвания при условията на неотложност на четири обекта, а на 29 май 2026 г. с разрешение от съдия – на лек автомобил и на апартамент с прилежащи помещения, намиращ се в курортен комплекс „Св. св. Константин и Елена“. Всички извършени претърсвания и последващите изземвания са одобрени от съдия при Районен съд – Варна, в рамките на 24 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предадена е и е иззета техника с цел приобщаването ѝ по друго досъдебно производство на Окръжния следствен отдел към Окръжната прокуратура – Варна, водено за престъпления по чл. 282 от Наказателния кодекс. При претърсванията и последващите изземвания на документи на дружествата документацията е запечатана с лепки за веществени доказателства. Към момента се извършат действия по разследването по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, включващи огледи на веществени доказателства по отношение на цялата иззета документация. Към днешна дата са извършени 57 огледа на обекти, представляващи веществени доказателства, и фирмена документация, иззета при претърсванията по делото. Обектите с веществени доказателства съдържат голям брой различни документи, свързани с дейността на дружеството. Огледът включва описване поотделно на всяка страница и последващото ѝ сканиране по изрично разпореждане на прокуратурата. Оставащите за оглед обекти с веществени доказателства са 15. По инициатива на административния ръководител на Апелативната прокуратура – Варна, господин Красимир Конов, беше проведена работна среща с двама прокурори от Върховната касационна прокуратура, на която присъстваха и представители на Областната дирекция на МВР – Варна, началникът на отдел „Икономическа полиция“ и началникът на Сектор 1 в отдел „Икономическа полиция“ с цел осигуряване на максимална бързина и добра координация при придвижване на разследването. След отправено искане от съответните институции, както и след дадено от наблюдаващия прокурор разрешение по реда на НПК по отношение на конкретни документи, същите са им предоставени. Останалата част на исканите от други институции документи още не са установени към настоящия момент, тъй като продължават да се извършват огледи на веществени доказателства, както казах, процесът не е приключен. При извършване на всички огледи и установяване на останалата част от исканите от институциите документи същите ще бъдат предоставени своевременно или, естествено, ще се констатира, че не са част от събраните доказателства в рамките на извършените претърсвания и изземвания. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли, господин Стоянов, реплика? Заповядайте за реплика.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, доколкото разбирам, документите са предоставени на прокуратурата. Следователно няма причина делата срещу заповедите на кмета за събаряне на незаконното строителство на украинската престъпна групировка КУБ в местността Баба Алино да бъдат отсрочвани, и поради тази причина недоумявам защо прокуратурата не е протестирала отмяната при започването на делото във Варненския административен съд. Надявам се от Вашия отговор и от това, което получихме като информация, че всички документи са предоставени на прокуратурата, те вече да бъдат надлежно предоставени и на съдиите във Варненския административен съд, за да няма причина делата да бъдат отлагани, тъй като две от делата бяха отложени именно поради тази причина. Представители на украинската престъпна групировка КУБ са заявили, че не разполагат с оригинални документи – изисканите от съдиите оригинални документи, тъй като те били иззети от полицията при специализираната акция в техните офиси. След като документите са предоставени на прокуратурата, би трябвало прокуратурата да ги предостави на съда и делата да започнат по същество, а не да се бавят, за да може в максимално бързи срокове незаконното строителство в местността Баба Алино да бъде съборено, така както повелява българското законодателство и разпоредбите на Закона за устройство на територията. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Желаете ли дуплика, господин Министър? Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос, който е постъпил от народния представител Ивелин Първанов относно серията бомбени заплахи в обществени сгради и учреждения. Заповядайте, господин Първанов, да развиете Вашия въпрос.
Господин Председател, уважаеми господин Министър! В средствата за масово осведомяване на 5 октомври излязоха множество новини относно бомбени заплахи, получавани на електронните пощи на административни и обществени учреждения. Споменават се градовете София, Варна, Разград, Казанлък, Бургас, Пловдив и Дупница. Сутринта такива заплахи са получили в Община Казанлък, Община Варна, НАП, лечебни заведения, детски градини и училища. Два сигнала са получени в Разград – заплаха за Окръжния съд и за Окръжната прокуратура. Сигнал е имало и в Исперих. Съдебната палата в Бургас е била затворена. Заплаха е получена в Районната прокуратура в Пловдив и в Областната управа. Осем сигнала е имало и в Кюстендилска област. В Дупница е имало два сигнала за бомби в училища и три – в детски градини. В град Кюстендил – в сградата на НАП и РУО, както и в сградата на едно от основните училища. Различни сигнали са постъпили и в София – в детски градини, Централната поща, учебни заведения и сгради на различни институции. В редица градове се е наложила евакуация. Официално се заявява, че взривни устройства и общоопасни средства не са открити. Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: разкрити ли са извършителите, заплахите от български граждани ли са отправени, или от чужденци? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Заповядайте, господин Министър, да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, в отговор на Вашия въпрос Ви информирам за следното: в периода от месец юни 2026 г. до настоящия момент са получени стотици заплашителни електронни писма, адресирани до български институции. Това са съдилища, университети, детски градини, летища, пристанища и други. Съдържанието на заплахите е почти идентично – автоматизирано преведено на български език, и не съдържа конкретика, а твърдения за поставени взривни устройства в сгради и последващо насилие. За инцидентите са образувани досъдебни производства за престъпления по чл. 326 от Наказателния кодекс – подаване на заблуждаващи или неверни сигнали за бедствия или тревога. В резултат на извършен комплекс от компютърно-разузнавателни мероприятия е установено, че използваните електронни пощенски кутии са компрометирани от неизвестни лица и неправомерно са експлоатирани за разпращане на бомбените заплахи. При осъществяване на комуникацията са използвани различни анонимизиращи инструменти и услуги, чрез които се прикрива реалният източник на електронните съобщения и неговият изпращач. Налице са данни, че достъпът до част от компрометираните електронни пощенски кутии и сървъри е бил предлаган за продажба в хакерски форуми. При анализа на съдържанието на електронните писма са установени индикации за използване на автоматизирани инструменти за превод при тяхното изготвяне, което е индикатор, че заплахите не идват от територията на България. Към настоящия момент не е налице ефективна възможност за блокиране на изпращането или получаването на подобни съобщения, доколкото при всеки отделен случай се използват различни компрометирани електронни пощенски кутии и различни получатели. Във връзка с инцидентите са изпратени запитвания до доставчиците на електронни пощенски услуги, обслужващи компрометираните акаунти. В част от получените отговори е установено, че реалният източник на съобщенията не може да бъде идентифициран поради използването на анонимизиращи услуги. Установено е, че взетите имейли са асоциирани с инфраструктура на имейл и хостинг доставчици от Италия, Великобритания, Ливан, Бразилия и Аржентина, както и с безплатна швейцарска анонимизираща пощенска услуга. Осъществени са контакти с партньорски служби, при които е установено, че през посочения период обект на подобни бомбени заплахи по имейл са били десетки институции и организации в държави от Балканския полуостров и Европа. Към настоящия момент извършителите на заплахите не са установени и се провеждат комплекс от мероприятия за тяхното локализиране. Въз основа на наличните до момента данни може да се направи обосновано предположение, че същите не са български граждани и че заплахите са изпращани с цел провеждане на хибридни операции срещу страната ни и проверка на готовността за реакция на институциите. Подобни атаки очевидно целят дестабилизация и всяване на хаос, нарушаване на обществения ритъм, подкопаване на доверието на гражданите в държавните институции, целят и саботиране на дейността на държавните институции. Тук ще обърна внимание, че има разписан много прецизен протокол за действия при подобни заплахи, който за съжаление не се спазва от всички. Направихме необходимото с указание на главния секретар на Министерството на вътрешните работи и областните директори – да уведомят още веднъж за този протокол и да го съобщят на ръководителите на различни институции, за да не се наблюдава този коренно различен подход на техните действия в отклонение от приетия протокол. Наблюдава се и една такава интересна характерна зависимост, която трябва да подчертая – че тези бомбени заплахи ескалират в определени периоди от време. За пример мога да дам, че след изслушването ми на 2 юли, когато изнесох данни за едни полети на един ръководител на една парламентарна група, на 3, 7 и 8 юли рязко нарасна броят на тези заплахи. Същото се наблюдава и през миналата седмица във връзка с едно мое изслушване, през тази седмица – в дните, в които стана ясно вчерашното ми изслушване. А също така интересна подробност е, че след изслушването ми на 2 юли и обявяването на данните за тези полети и информацията, пристигнала от малтийските служби, самолетът, с който са извършвани полетите, е бил продаден от „Спектрум Еър“ на дубайска компания. Също много интересно съвпадение. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли, господин Първанов, думата за реплика? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, от отговора Ви разбирам, че заплахите, ако са от един център, тоест той разполага с голям ресурс. Това е една голяма мрежа, финансово обезпечена. А тук не говоря… Може да е някакъв престъпен картел, може да е някаква, да я наречем, терористична организация или някаква структура, свързана с определени служби. Разбирам, че след като партньорските служби не са успели също да открият кой ги изпраща, всъщност тази заплаха продължава да стои за страната. За нас кое е най-опасното? За нас, от това, което чуваме, е, че основно заплахи идват към училища и детски градини. Тоест в един период може да се стигне дотам – до пренасищане, претоварване на хората, които отговарят за сигурността, занижаване на бдителността, защото не може да ги държим постоянно нащрек в продължение на месеци – а тази опасност всъщност не отменя възможността някъде нещо да се случи реално. Вие споменахте, че е използван автоматичен превод. Това още веднъж показва, че няма замесени български граждани. Тоест не е от територията на нашата страна, но това вече е директна заплаха за националната сигурност. Надявам се, че бдителността на служителите, които отговарят за тези мероприятия, няма да спадне през останалите месеци, и ще се радвам да получаваме редовна информация. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Желаете ли думата за дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, това, че се използват автоматизирани програми за превод, е само индикация, че е възможно тези съобщения да не се генерират от български граждани. Иначе Ви казах къде се намират платформите, от които се изпращат. Мисля, че няма смисъл да повтарям държавите. Работим в пълно сътрудничество с партньорските служби. Възможностите са две. Разбира се, те са свързани според нас с хибридни атаки от различен тип: Или тези атаки целят да установят протокола, начина на действие, бдителността на нашите институции. И ако това е така, то, както казах, има разписан много ясен протокол за действие, като сме направили необходимото той отново да бъде сведен до вниманието на всеки един ръководител на подобно учреждение, за да може да бъде следван. От страна на нашите служители в Министерството на вътрешните работи той се следва много внимателно. Или някой цели да всее хаос в определени моменти, за което също Ви дадох примери преди малко. Работим и по двете възможни версии. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Благодаря на министъра на вътрешните работи за участието му в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите, които са постъпили към министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова. Първият въпрос, който е постъпил, е от народния представител Ангел Жеков Георгиев относно спасяването на една от най-важните сгради за българското националноосвободително движение – Солаковия хан в Букурещ. Заповядайте, господин Георгиев, да представите Вашия въпрос.
Благодаря. Госпожо Министър, Солаковият хан носи името на двама предприемчиви братя Солакови от Свищов. През 1859 г. те построяват огромна за времето си сграда, като в по-голямата част от нея устройват хан, както показва и самото име. През годините мястото се превръща в подслон за българските революционери и емигранти в днешна Румъния. Именно там през 1868 г. Христо Ботев и Васил Левски преживяват заедно една изключително студена зима. В спомен от пребиваването си в хана, описан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботев разказва, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото още се описва: „Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел.“ Този приятел е бил самият Левски. На първия етаж на хана, в печатницата, Любен Каравелов издава вестниците „Свобода“ и „Независимост“, както и списание „Знание“. Въпреки че през 1997 г. сградата е обявена за паметник на културата от местно значение, тя продължава да тъне в разруха. През 2003 г. потомците на братя Солакови успяват да си върнат собствеността на имота, но той е в окаяно състояние и има риск да се срути буквално върху минувачите. Паметната плоча, на която е отбелязано, че в този дом е живял и работил Любен Каравелов, е частично повредена. През 2020 г. Община Букурещ го придобива и е обявила, че ще го възстанови, но от него са останали само външните стени. Преди около две години сградата е обезопасена с метално скеле, за да бъде опазена от самосрутване. Въпреки обещанията за реставрация на тази историческа ценност и изграждане на културен център в нея, все още не са започнали работи по възстановяване. Управляващите в България явно нехаят за съдбата на това огнище на българското освободително движение. Затова в тази връзка въпросът ми към Вас е: предприела ли е българската държава някакви действия за сътрудничество с Общината на град Букурещ за стартиране на реални дейности по възстановяване на сградата, тъй като Солаковият хан е един от символите на националноосвободителното движение на България? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, благодаря Ви за този въпрос. Формалният и кратък отговор е: да, българското правителство прави нещо по този въпрос, а в рамките на своите правомощия и Министерството на външните работи. Приоритет за нас в работата на Министерството на външните работи е опазването на всички наши места и паметници извън страната, не само в Румъния. Това включва проучване на тяхното състояние и статут и начините, по които ние може да участваме като страна в реставрирането им. Вие сам отбелязахте колко знаков за нас е този обект. С решение от 26 ноември 2021 г., а не 2020 г., Общинският съвет на Букурещ определя 4,5 млн. румънски леи, или 1 млн. евро, с които отчуждава имота. С прехвърлянето на собствеността отпада възможността българската държава да закупи Солаковия хан. Знаете, предполагам, че почти две десетилетия темата за Солаковия хан беше обект на спекулации и самоинициативи на различни политици, които в голяма степен бяха провокирани и от различни доброжелатели от различни страни. Тогава възникна и ситуация в края на 2022 г., когато народни представители предложиха закупуване и отпускане на средства за имот, който дори не може да бъде закупен, защото тогава беше собственост на румънската страна. Предполагам, че Вие си спомняте точно тази ситуация. Министерството на външните работи чрез посолството ни в Букурещ работи последователно българската държава да стане част поне от проекта на Община Букурещ. И какво правим в тази посока? Целта е проектът за Солаковия хан да се превърне в общинско културно пространство, като досега трима представители на посолството са включени в работната група на Община Букурещ за възстановяването на хана. В работната група е заявено и прието желанието на България да получи за ползване част от възстановеното пространство. Предвидено е това да стане след договаряне на финансовите параметри за него. Министерският съвет е запознат с хода на възстановителните дейности и е предложено да се създаде междуведомствена работна група и да се определят бюджет и институция, която да стопанисва българското пространство там, като през юли 2025 г. с Община Букурещ е договорено българското участие да се уреди с меморандум. За Ваше сведение – към 16 септември 2026 г. подготвителните дейности в Община Букурещ по укрепването на хана са във финална фаза, като предстои същинската реставрация на сградата, която все още не е започнала. Министерството на външните работи остава ангажирано със случая, пак казвам, в рамките на своите правомощия. Част от тях са тези, с които ние може да медираме, и са свързани с дипломатическата дейност по тази линия. Освен това става въпрос също и за последващо заседание на работната група в Букурещ, която ще включва и специалисти от страна на Министерството на културата. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Преди да дам думата на господин Георгиев за реплика, едно кратко съобщение. Уважаеми колеги народни представители, днес наши гости са ученици от Основно училище „Гео Милев“ от село Белозем, община Раковски. Те са в българския парламент по покана на народния представител Кръстьо Врачев. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания от всички.) Заповядайте, господин Георгиев, за реплика.
Госпожо Министър, на първо място въобще не съм съгласен с Вас, че нямало как българската държава да придобие Солаковия хан. Напротив, просто от страна на българската държава не е предоставена оферта на румънската страна. Нямало е такова желание нашата страна да придобие това знаково за нашето освободително движение място. Така че тук въпросът опира до две основни неща: На първо място, желание от страна на българската държава – политическо желание и воля, и разбира се, до предвидени средства в бюджета за това. Аз смятам, че българската държава има предостатъчно средства. Въпросът е в политическата воля, желанието и патриотизма, които, за съжаление, мога да констатирам, че, да не кажа, че липсват напълно, но са в недостатъчно количество. И тук вече опираме до същината на моя въпрос, на който Вие не отговорихте: кога ще започнат истинските, съществените дейности по реставрация на сградата? Аз съм бил на място – държа да подчертая, съвсем скоро, преди няколко месеца – и видях за какво става въпрос. Видях, че цялата сграда е опасана така, че да бъде съхранена от срутване, но самите реални дейности по реставрация не са започнали, както и Вие сама казахте. И въпросът ми е: кога ще започнат тези дейности? Какви разговори сте водили с румънската страна и съответно осигурили ли сте нужното финансиране, така че, когато стигнем дотам – българската държава да трябва да осигури своя дял от финансирането, той да бъде подсигурен и да няма забавяне, за да може сградата да бъде възстановена в пълния ѝ блясък? Какво се случва всъщност с тази сграда? Българското общество иска да знае какво се случва със Солаковия хан в Букурещ. Смятам, че тук малко конкретика не би била излишна, а не общи отговори – ние сме в контакт с румънската държава. Както сте в контакт, така може още няколко години, да речем хипотетично, да няма истински дейности по реставрация. Така че, моля, влезте малко в конкретика и кажете какво да очакваме, кога да го очакваме. Може би няма да е през зимата, може би ще е напролет, просто кажете, за да знаят всички българи и за да могат нашите сънародници, когато ходят в Букурещ, да се подготвят и да знаят кога вече да очакват наистина реални дейности по възстановяване на мястото. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
Господин Георгиев, абсолютно не мога да се съглася, че патриотизъм липсва или е в малки количества. Напротив, патриотизмът е в изключително големи количества в рамките на настоящото правителство. Относно работата по реставрацията на Солаковия хан. Както сам разбирате, тя изисква активното участие на румънската страна, за което ние можем да работим с нея, за да се случи. Не може да очаквате, че българската страна ще отиде в място, което е собственост на Букурещка община, и ще направи реставрацията на място. Това, което можем да правим от наша страна, е да искаме ангажираност в съответната работна група и да видим какъв е процесът, в който това да се случи. Сам осъзнавате каква е политическата ситуация в Румъния в момента, което също забавя процеса. Но Ви уверявам, че от наша страна този въпрос е поставен на изключително високо ниво и е нещо, с което ще продължим да бъдем ангажирани и през следващата година. Същото е и в хода на бюджетната процедура – да видим дали има възможност това да се случи. Пак в случая нека минем от пожелателното към възможното. Защото много често имаме ситуации, в които има желание да се направят даден вид реставрации или да се работи по дадени проекти, но тогава, когато дойде моментът за финансиране, това трудно се постига. Имахме такъв случай в Тулча наскоро, където също имаше бюст-паметник на Стефан Караджа, за който имаше голямо желание от определени политически партии да се случи, но в крайна сметка финансирането беше оставено на други – в случая на правителството. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Благодаря Ви, госпожо Министър. Преминаваме към следващото питане, което е постъпило от народния представител Ангел Георгиев, относно непубличните консултации по обсъжданата идея за конституционни промени с отложено действие в Република Северна Македония и подкрепата за това от страна на Урсула фон дер Лайен. Заповядайте, господин Георгиев, да развиете Вашето питане.
Благодаря. Посланикът на Европейския съюз в Република Северна Македония Михалис Рокас обяви посещението на председателя на Европейската комисия в Скопие, като го определи като възможна решителна стъпка към началото на преговорите за присъединяване. Успоредно с това в публичното пространство се обсъжда възможност за приемане на конституционни промени с отложено действие, при които вписването на българите би породило правни последици едва след присъединяването на страната, тоест на Северна Македония, към Европейския съюз. Министърът на външните работи на Република Северна Македония Тимчо Муцунски официално заяви, че по въпроса се водят непублични разговори. Подчертавам – непублични. Ангажиментът, произтичащ от приетата през 2022 г. преговорна рамка, е основен елемент от националната позиция на България и гаранция за правата и недискриминацията на българите в Република Северна Македония – на тези, които открито се изявяват като българи. Възникналата неяснота относно евентуални нови договорености, както и продължаващите случаи на нарушени права на български граждани и на лица с българско самосъзнание, както и медийната антибългарска истерия налагат Народното събрание да бъде запознато с провежданата от Министерството на външните работи политика. Каква е политиката на Министерството на външните работи по отношение на изпълнението на условията от преговорната рамка от страна на Република Северна Македония? Допустими ли са според българската страна конституционни промени с отложено действие? В какви формати се водят консултациите по този въпрос и какви мерки предприема ръководеното от Вас ведомство за защита на правата на хората, които ясно се изявяват като българи в Република Северна Македония, до окончателно изпълнение на поетите ангажименти?
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор на така поставеното питане.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, ще започна с отговора на трите Ваши въпроса – един по един. Първо, допустими ли са конституционни промени с отложено действие? Отговорът е: не. За Министерството на външните работи продължава да бъде приоритетна задача прилагането на всички поети ангажименти от европейския консенсус през 2022 г., като това е позиция, която последователно защитаваме към Република Северна Македония и отстояваме пред своите европейски партньори. В случая европейският консенсус, както и Вие знаете много добре, е подкрепен от всички държави – членки на Европейския съюз. Не става въпрос за искане на българската страна, а става въпрос за европейски условия. Той разписва ясен алгоритъм, който е предвидим и който има конкретни отговорности към македонската страна за техния напредък в зависимост от изпълнението на поетите ангажименти. Основата им се състои в основното искане от наша страна, което е пълното гарантиране на равните права на българите в Република Северна Македония. Като първа стъпка в този процес е завършването на процеса на приемане на конституционните промени, които да дадат равни права на българите там заедно с останалите общности в страната. В случая ангажиментът на Скопие за вписване на българите в Конституцията е и условие за реално отваряне на преговорите. Само тук ще вметна, че през последните няколко дни Европейската комисия публикува така наречените пътни карти за държавите – кандидати за Европейския съюз, в която Република Северна Македония не присъстваше. Това ясно показва, че те фактически не са започнали преговорите, именно защото не са променили конституцията си, както се изисква. Този ангажимент за промяна в конституцията е изрично потвърден и в заключенията на Съвета на Европейския съвет по тема „Разширяване“ от 2022 г. насам. Така че това е ангажимент, от който няма отстъпки. Идентични послания за това, че този ангажимент остава, бяха изразени от комисаря по разширяване Марта Кос и от председателя на Европейската комисия при посещението им в Северна Македония. Министерството на външните работи последователно отстоя постигната договореност от 2022 г., като наистина категорично отхвърляме на всяко едно ниво заобикаляне, предоговаряне, включително договаряне, с определени държави членки, желание за такъв тип договорки, които да се опитат по някакъв начин да ерозират постигнатия компромис. Към това добавям и нашата позиция по институционалните реформи в Европейския съюз. Знаете, че в момента тече процес – възможности за въвеждане на квалифицирано мнозинство в различни етапи от процеса на присъединяване или в другите политики на Европейския съюз, където ясно и категорично заявяваме позиция против квалифицирано мнозинство, особено по линия на процеса на разширяване. Вторият въпрос: в какви формати текат консултациите, за които говори министър Муцунски? Никакъв – от българска страна. България не участва в консултации за предоговаряне на поетите ангажименти със Скопие. Няма никаква необходимост от преговори за предоговаряне, защото такъв тип преговори са неприемливи за нашата страна, както и посредничество по темата. Предоговаряне няма как да се случи. Твърденията за противното са несъстоятелни и не мога да коментирам тях самите, като в случая, разбира се, могат да бъдат обяснени с елемент на вътрешнополитически цели в Скопие. Като цяло темата за цялостното придържане към поетите ангажименти присъства високо в дневния ред на всички двустранни посещения и многостранни формати. Знаете, че вчера имах последно среща с министър Муцунски, където отново беше поставен този въпрос. Нашата позиция остава там непроменена. В края на месец април, както и в предходните години, предоставихме на Европейската комисия задълбочен принос към Годишния доклад за напредъка на Република Северна Македония. В него ясно посочихме липсата на напредък по конституционните промени. Това просто е факт. Посочихме и случаите на дискриминация, институционален натиск и съдебен произвол, както и неизпълнението на Договора от 2017 г. и протоколите по чл. 12. Третият въпрос е: какви мерки предприемате за защита на правата на българите в Република Северна Македония? Както Министерството на външните работи, така и Постоянното представителство в Европейския съюз в Брюксел системно сезират европейските институции за случаите на дискриминация, нападения, говор на омразата, съдебен или институционален произвол също граждани на Република Северна Македония, които се определят като българи, и техните сдружения. Посолството ни в Скопие системно информира представителството на държавите – членки в Европейския съюз. Ще дам и конкретни примери. Първо, случаят с Любчо Георгиевски. Българската държава, включително на най-високо ниво, публично и категорично заяви подкрепата си за господин Георгиевски още в началото на съдебния процес. Мисиите ни в Скопие и Битоля поддържат постоянно връзка с него, с неговия адвокат и го подпомагат с легалните аспекти. Разглеждаме процеса и присъдата като политически мотивирани и тази позиция е недвусмислено заявена пред всички наши международни партньори и организации. Втори случай е случаят с Ива Михайлова. Посолството ни в Скопие проведе многократни срещи с Ива и майка ѝ, както и с представители на Министерството на външните работи и на Народното събрание. На 14 август изпратихме нота до посолството на Република Северна Македония в София. В нея настояхме да се даде възможност Ива да получи лечение извън страната. В началото на септември лично се срещнах с майка ѝ – госпожа Христина Михайлова. След срещата изпратихме втора нота с предложение българските медицински работници да могат да отидат на място и да прегледат Ива. Видяхте вчера от разговора с Тимчо Муцунски, че това вече е възможно и имаме разрешение от тяхната страна това да се случи. Надявам се това да не е просто жест, който разрешава да дойдат лекари, а наистина да доведе до възможност за лечение от тяхна страна. До момента Министерството на външните работи е излязло и с четири публични позиции по случая и е в процес на разглеждане на възможностите за издаване на кандидатура по този случай и подаване на документи по линия на Европейския съд по правата на човека. Третият пример: какво прави българското правителство за българите зад граница, е примерът с Вас самия, господин Георгиев. Знаете, че продължават целенасочените провокации на граничните власти на Република Северна Македония, включително недопускането на български граждани. Вие лично бяхте спрян на ГКПП „Станке Лисичково“ – ГКПП „Делчево“, докато пътувахте за Кочани като член на Българската парламентарна делегацията, за да присъствате на заседание по делото срещу Ива Михайлова. По този повод извикахме временно управляващия посолството на Скопие и изразихме неразбиране от наша страна защо това се случва. Така че защитата на българите в Република Северна Македония продължава да бъде изключително важна за нас. Тя е в основата на европейския консенсус, но тя е в основата и на всички наши действия там. Уверявам Ви, че ще продължим неотклонно да отстояваме постигнатите договорености от май 2022 г. и ще мобилизираме пълния си ресурс в защита на правата на българите в Република Северна Македония. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Заповядайте, господин Георгиев, за реплика.
Госпожо Министър, първото нещо, което искам да попитам и по-скоро да конкретизирам, е за твърдението на външния министър на Северна Македония Тимчо Муцунски, че се водят непублични разговори. Разбира се, че на тези разговори българската страна не е присъствала. И Вие, споменавайки това, реално казахте истината, но избегнахте да отговорите директно на въпроса ми, по-скоро го заобиколихте. А той е: водени ли са непублични разговори между представители на Северна Македония – дали било с Тимчо Муцунски, или с министър-председателя на страната, и представители на Европейската комисия на най-високо ниво, включително с комисаря по разширяването и самата Урсула фон дер Лайен? Водени ли са такива разговори с предложения и идеи как да се постигнат тези промени в конституцията с отложено действие или по същество? Как да бъде заобиколена преговорната рамка и компромисът – Френското предложение от 2022 г.? Водени ли са такива разговори – подчертавам въпроса, между Северна Македония и Европейската комисия? И съответно вторият въпрос: как Вие разчитате на Европейския съюз в цялост да следи за недискриминация в Северна Македония, като ние виждаме отявлена дискриминация спрямо хора с българско гражданство? Подчертавам случая с Ива Михайлова, а също така и случая с моето недопускане в Северна Македония. Преди това имаше много по-скандален случай, когато аз, един български журналист и един пенсионер не само че бяхме задържани незаконно там преди години, но бяхме бити и съдени в един пародиен, фарсов съдебен процес. Та вторият въпрос е: как смятате да защитите правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония, които обаче нямат българско гражданство, след като не успявате да защитите правата дори и на тези с българско гражданство? Визирам последния случай – с Ива Михайлова. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставените два въпроса.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, относно първия въпрос, свързан с това дали са водени разговори или не – аз, разбира се, тъй като не съм присъствала на подобни разговори, не мога да коментирам дали те са се случвали, в какъв формат са се случвали, кой е присъствал и на какво ниво. Това, което мога да коментирам, е, че към нас е подавана информация от различни столици на европейски страни или от европейски институции, че е проявявано желание и са отправяни предложения от македонска страна за различни варианти, по които да се случи прилагането на Френското предложение – на европейския консенсус, които варианти от наша страна винаги са обявявани за неприемливи. Но коментари за това – в коя точно столица, на какво точно ниво се случват, смятам, че е неуместно и няма как да ги направя, след като не сме присъствали ние там. Относно втория въпрос, отговорът на въпроса се крие в това защо България няма полза от това Република Северна Македония да продължава да се самоблокира по своя европейски път. Ние имаме полза от това те да започнат да изпълняват ангажименти, защото именно по този начин ще можем да гарантираме правата на всички българи там, така както това е вписано и в европейския консенсус. Докато това не се случи, ще трябва всеки един конкретен случай, както казахме за няколкото примера, да го адресираме конкретно, да ескалираме до всички европейски институции и да правим необходимите действия, които смятам, че правим, за всеки един от тях. Но за да може да бъде решен въпросът комплексно, е необходимо те наистина да започнат преговорите и да изпълняват ангажимента си там, защото там има легален начин, законов начин, по който това да бъде урегулирано. И смятам, че именно заради това всички наши усилия, които ще доведат до наличието на политическа воля у Република Северна Македония да си изпълни ангажиментите, са важният и устойчивият начин, по който да разрешим този въпрос. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Желаете ли думата за отношение? Заповядайте, господин Георгиев, за отношение.
Благодаря. На първо място, искам да кажа – очевидно е, че вдигането на ветото през 2022 г. беше голяма грешка. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно защитавахме тезата, която впоследствие се доказа като реалност – че вдигне ли се ветото, антибългарската истерия в Северна Македония ще бъде отприщена. Точно това се случи. Виждаме вече четири години всеки ден медийна кампания в голяма част от медиите срещу България, кампания от голяма част от политическите лица в страната срещу България. И дори тази кампания прерасна в действия срещу български граждани, какъвто е случаят с Ива Михайлова. Така че вдигането на ветото беше една огромна грешка, сега обаче вече топката е на ниво Европейски съюз. Тоест какво имам предвид, казвайки това? Сега Европейският съюз, който твърди, че е за недискриминация, за спазване на правата на общностите, за спазване включително на правата на жените, както е и в случая с Ива Михайлова, и въобще за това да няма дискриминация и да няма говор на омразата и прочие, трябва да се намеси. Европейският съюз трябва да посочи на Северна Македония, ясно да направи забележка, че антибългарската медийна и политическа истерия в голямата си част – не всички от страна на медиите и на политиците в съседната държава, е крайно неприемлива. И тя е в тотален разрез с европейските ценности. До момента не виждаме, и тук критиката ми е към Европейския съюз, до момента не виждаме от страна на Европейския съюз ясно направена тази забележка. Сякаш европейските ценности са оставени на заден план за сметка на политическия стремеж – една нова държава да бъде присъединена към Европейския съюз. Да, логично е Европейският съюз да има интерес да присъединява повече държави, но няма интерес да присъединява държави, на които голяма част от действията са недемократични и в които се водят открити кампании срещу държави членки, какъвто е случаят спрямо България. Така че тук големият длъжник се нарича Европейски съюз, който Вие би следвало да сезирате за тази медийна и политическа антибългарска кампания, систематично да го сезирате и много ясно да посочите въпроса – нещо, което Вие също не правите, а поддържате един конструктивен тон, но много мек тон. А в съседната държава, която сега се нарича Република Северна Македония този мек тон се приема като слабост. Тоест Вие трябва много по-твърдо да поставяте тези въпроси. Искам да почертая, че вчера министър-председателят Румен Радев не каза, или поне аз не видях, никъде нищо за случая с Ива Михайлова, а трябваше да го направи при такова посещение. Друго нещо, с което съвсем скоро завършвам и което ние сме предложили като решение, е стоп на еврофондовете за Северна Македония. Пълно спиране на всички средства, докато за начало страната не спре антибългарската медийна и политическа кампания и докато не започне да се държи съвместимо с нормалните ценности за всяка една европейска държава. Така че дотогава единственото ефективно и работещо решение е да бъдат спрени еврофондовете в Северна Македония. Тук имаме внесен Проект на решение, който отлежава от месеци, и тук отговорността е на Вашата политическа сила – на „Прогресивна България“, просто да придвижи този проект на решение, за да бъде той гласуван в пленарната зала. Защото иначе ще станем свидетели на още много случаи с палежи, както беше пред нашето посолство, на случаи като моето недопускане, а преди това – на случаят с побой над мен, над журналиста и над пенсионера.
Времето Ви изтече, господин Георгиев.
Да, завършвам. Така че ако Вие не предприемете тези решителни действия, а само продължавате с конструктивното желание, няма да стигнем доникъде, защото за да се случи нещо, трябва да има желание от двете страни. Когато такова липсва от Северна Македония, трябва да поставите въпроса по-остро и по-твърдо. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Ще помоля да спазваме установеното време. Прехвърлихте го с близо две минути, дори отгоре. Преди да преминем към следващия въпрос, кратко съобщение: Уважаеми колеги народни представители, днес наши гости са ученици от Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“ – град Добрич. Те са в българския парламент по покана на народния представител Деница Сачева. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Преминаваме към следващия въпрос, който е постъпил от народния представител Надежда Йорданова, относно присъединяването на България и още 50 държави – членки на ООН, към съвместно изявление в подкрепа на Украйна и осъждащо агресията на Русия. Заповядайте, госпожо Йорданова, да представите Вашия въпрос.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На 23 септември 2026 г. в Ню Йорк в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН Кая Калас направи съвместно изявление преди заседанието на високо равнище на Съвета за сигурност на ООН относно Украйна. Посочи, че това съвместно изявление е от името на 51 държави, сред които е и България. В това съвместно изявление се изразява солидарността на тези държави с Украйна, която продължава да бъде изправена пред руската агресивна война. Има особено безпокойство от нападенията в Черно море, като се сочи, че Русия се опитва да задуши украинския износ на зърно и по този начин застрашава глобалната продоволствена сигурност. Посочено е, че от март 2025 г. Украйна е приела пълно незабавно безусловно прекратяване на огъня и се призовава Русия най-сетне да направи същото като необходима стъпка към съдържателна дипломация с преговори, водещи до мир. Информация относно присъединяването на България към това съвместно изявление официално не беше посочена по информационните канали на Министерството на външните работи. Българската общественост се информира от международни такива. По настояване на медиите Министерството на външните работи отговори, че България се е присъединила към тази позиция, към това съвместно изявление, тоест потвърдила е този факт. Ден по-късно обаче президентът Йотова отрече това. Каза, че поправките не са приети. Българската държава не е имала възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито са приети предложенията ни за редакции. В тази връзка моля да отговорите: присъединила ли се е България към посоченото съвместното изявление; кой и как е придвижил процедурата за това; какви резерви не е успяла да изрази българската държава и защо Министерството на външните работи не уведоми надлежно обществото за това? Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаема госпожо Йорданова, общата позиция на България и форматът на българската делегация на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН са определени с решение на Министерския съвет и с мандата, даден от Министерския съвет, водачът на делегацията да изразява националната позиция. България се присъедини към съвместното изявление, представено на 23 септември 2026 г., преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН. То беше направено от името на Украйна, Европейския съюз, държавите – членки на Европейския съюз, сред които и България, и група от други държави. България се присъедини към изявлението, тъй като то съдържа принципни позиции в защита на международното право, ясни призиви за мир и прекратяване на военните действия, които България последователно поддържа. Присъединяването ни беше и в подкрепа на европейското единство, което България не наруши. Конкретното изявление не е документ нито на Съвета за сигурност, нито на Общото събрание на ООН. Както видяхте и Вие самите, това беше изявление на Кая Калас и двама министри пред медиите и поради това то не подлежи на формална процедура по договаряне и съгласуване. Текстът беше предоставен на държавите членки чрез постоянните им представителства и мисиите им в ООН, за да решат дали да се присъединят или не. Що се отнася до въпроса за резервите, за които говорите, и предложенията за редакции – при запознаването с текста ръководителят на българската делегация изрази желание за бележки в посока на засилване на ролята на Европейския съюз и на европейското предложение за мирно споразумение. Предвид характера на изявлението обаче редакции не бяха възможни. Българската национална позиция беше представена в пълнота и самостоятелно от ръководителя на българската делегация – президентът на Република България госпожа Илияна Йотова, в изказването пред Общото събрание на ООН. Не смятам, че е вярно, че Министерството на външните работи не е информирало обществеността. Изявления от подобен тип се правят непрестанно в контекста на работата ни по различни многостранни формати както по линия на ООН, така и по линия на Европейския съюз. Нашето участие в 81-вата сесия на ООН беше изключително широко медийно отразено, включително и чрез представители на медиите на място, също така и на интернет страницата на Министерството на външните работи. Фактът, че ние сме се присъединили, е ясно описан в изявлението на Кая Калас и всички останали държави, така че не смятам, че може да става въпрос за нещо, което е покрито по какъвто и да било начин. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Госпожо Йорданова, преди да Ви дам думата за реплика, едно кратко съобщение: Уважаеми колеги народни представители, нека да поздравим нашите гости от област Хасково. Те са в Народното събрание по покана на народния представител Надежда Колева. Добре дошли! (Ръкопляскания.) Заповядайте, госпожо Йорданова, за реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, аз разбирам, че Вие се намирате в трудна ситуация. Във Вашия отговор Вие, от една страна, потвърдихте, че България се е присъединила към съвместното изявление от 51 държави, посочено от Кая Калас. Всъщност да, даже и към този момент на страницата на Европейския съюз в България страната ни е сред тези , подкрепили тази позиция. Аз лично като български гражданин се гордея, че България е подкрепила тази позиция (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), защото тя действително настоява Русия незабавно да прекрати огъня и да седне на масата за мирни преговори, защото всички ние искаме мир. Същевременно обаче като български гражданин ми е изключително неприятно България да се намира в тази шизофренична ситуация. От една страна, сме подкрепили съвместното изявление, от друга страна, президентът Йотова, както я посочихте – ръководител на българската делегация, е изразила обратната позиция. Не може една държава да има две позиции по важен въпрос, и то две различни позиции едновременно. Аз намирам това за несъстоятелно и за недостойно поведение. Благодаря.
Благодаря, госпожо Йорданова. Заповядайте, госпожо Министър, за дуплика.
Уважаема госпожо Йорданова, не мисля, че можем да говорим за две различни позиции и смятам, че твърдението, че има две различни позиции е спекулация. Когато има изявление на 51 държави, абсолютно нормално е националната позиция на която и да е от тези 51 държави да не бъде изразена в пълнота. Фактът, че нашата позиция не е изразена в пълнота от общото изявление, а е изразена в пълнота от националната ни позиция, представена от ръководителя на делегацията, не означа, че има някакъв вид контраст или противоборство. По-скоро означава, че елементите, които сме искали да добавим, са представени в националната ни позиция, така че това е важното там. И моля да не спекулираме в случая, защото най-важното нещо е как да намерим обединяваща сила и единство в страната си около тези въпроси, а използването им по какъвто и да било начин за поляризиране допълнително на обществото по-скоро водят до деструктивни последствия. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Благодаря на министъра на външните работи за нейното участие в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите, които са постъпили към министъра на правосъдието Николай Найденов. Първият въпрос е постъпил от народния представител Коста Стоянов относно статус на съдебното производство срещу задържаните за шпионаж близо до военен обект в България през месец януари 2026 г. украински бивши военни Олексий Тимофеев и Роман Зозуля. Заповядайте, господин Стоянов, да представите Вашия въпрос.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, през месец януари тази година украинските бивши военни Олексий Тимофеев и Роман Зозуля са задържани по обвинение в шпионаж близо до военен обект в България. У тях са открити масиви със секретни данни и точни координати на компресорната станция „Расово“ край Монтана, която служи за повишаване на налягането по трасето на „Балкански поток“, както и пълни технически характеристики и точното разположение на три газотурбокомпресорни агрегата в България. Тимофеев и Зозуля са обследвали невралгични точки от трасето на газопровода „Балкански поток“. Арестите на двамата украински граждани са пазени в пълна тайна в продължение на два месеца, когато съдът засекретява делото заради опасност за националната сигурност. Тимофеев и Зозуля, които официално живеят в Испания, са влезли у нас в края на 2025 г. Въпреки че защитата ги представя като инвалиди от войната и търговци на части за телевизори, обвиненията са по Глава първа от Наказателния кодекс „Престъпления против Републиката“. Олексий Тимофеев е лейтенант, началник на отдел „Безпилотни системи“ в украинската армия, който е пенсиониран поради раняване. Роман Зозуля е служил в десантно-щурмовите войски на ВСУ, като също е пенсиониран заради нараняване. На третия месец от задържането им се иска изменение на задържането по здравословни причини, каквито очевидно са нямали, докато са пътували в Европа и са обикаляли трасето на газопровода в България. Случаят предизвика и дипломатическо напрежение, като сред дипломатическите среди у нас се носят слухове, че украинският посланик Олеся Илашчук е притискала служебния премиер тогава – Андрей Гюров, заради делото за шпионаж срещу двамата арестувани украинци и е лобирала за задържаните, отричайки Киев да е взел на прицел трасето, носещо на България приходи от около 100 млн. евро годишно. Поради липсата на каквато и да е информация за движение по делото срещу украинските шпиони и атентатори с оглед сигурността на българските граждани, моля за отговор на следния въпрос: на какъв етап е съдебното производство срещу задържаните за шпионаж двама украински атентатори; къде се намират те в момента; имало ли е и продължава ли да има вмешателство от страна на представляващи украинската държава по този случай? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Заповядайте, господин Министър, да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Уважаеми господин Стоянов, в отговор на поставения от Вас въпрос мога да представя информацията, с която Министерството на правосъдието разполага, разбира се, в рамките на своите законови правомощия, както и с оглед публично оповестената от органите на съдебната власт информация. По отношение на украинските граждани Роман Зозуля и Олексий Тимофеев се изпълнява мярка за неотклонение задържане под стража за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 105, ал. 1 от Наказателния кодекс. Към настоящия момент и двете лица се намират в ареста. Мярката задържане под стража е взета от Софийския градски съд и впоследствие е била предмет на съдебен контрол. По последни данни, които са публични, същата е била потвърдена от Апелативния съд – София. Що се отнася до въпроса Ви за етапа и движението на наказателното производство, Министерството на правосъдието не е орган на досъдебното или съдебното производство и не разполага с правомощия да ръководи, контролира или предоставя от името на прокуратурата и съда информация за извършените процесуални действия, събраните доказателства или развитието на конкретното наказателно производство. При извършена проверка в деловодната система на Министерството на правосъдието се установи, че за посочените лица не са постъпвали искания по реда на международната правна помощ. По отношение на поставения от Вас въпрос за евентуална намеса на представители на украинската държава мога да Ви отговоря, но само в рамките на компетентността на Министерството на правосъдието. При нас такива данни няма. Не може да правим изводи или да знаем дали други държавни органи са били обект на дипломатически контакти или действия, които не попадат в компетентността на Министерството, включително и по отношение на нарушения на правила по Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Стоянов, за реплика.
Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия отговор. Напълно съм наясно с Вашите правомощия относно тези дела, но все пак е нещо, и българските граждани вече знаят, че задържаните украински атентатори Зозуля и Тимофеев все още се намират на българска територия и са в ареста с мярка за неотклонение задържане под стража. Изключително притеснителен е фактът, че от вчера и днес в България се намира началникът на кабинета на Зеленски – Кирило Буданов, който е бивш началник на украинското разузнаване. Притеснителен е и фактът с оглед на намесата – доказаната публична намеса, на украинската посланичка Олеся Илашчук по делото във връзка с незаконното строителство в комплекса „Баба Алино“ срещу украинския престъпник Олег Невзоров и неговата престъпна групировка КУБ. Освен това той също беше обявен за заплаха за националната сигурност на България – по същия начин, както и тези две лица. Дали пък въпросният господин Буданов не е тук в България, освен вероятно договаряйки ново изнасяне на оръжия за Украйна, за да се намесва и по тези изключително знакови дела за България, които, пак повтарям, са свързани със заплаха за националната сигурност? Аз се надявам българската правосъдна система да предприеме съответните действия и да отсъди правилно в полза на всички български граждани и съответните украинци, които са заплаха за националната сигурност, да си понесат най-тежките наказания съгласно българското законодателство. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Желаете ли думата за дуплика, господин Министър? Не. Уважаеми колеги народни представители, във връзка със следващите два въпроса, които са постъпили от народния представител Любен Иванов, е получено писмо от народния представител за трансформиране на въпросите в писмен вид. Така че благодаря на Министъра на правосъдието за днешното му участие в парламентарния контрол. Преминаваме към въпрос, постъпил към министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Въпросът, който е постъпил към нея е от народния представител Анна Бодакова относно предприети мерки за закрила на дете, станало жертва на домашно насилие във Враца. Заповядайте, госпожо Бодакова, да представите Вашия въпрос.
Благодаря Ви много, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Аз няма да Ви изненадам с темата на въпроса ми, която е, за жалост, за пореден път много тежък случай на домашно насилие, което, слава богу, не е имало фатален край. В деня, в който зададох този въпрос обаче, абсолютно аналогичен случай – този път в София, завърши фатално с дете, наръгано от баща си няколкократно, след което баща му се самоубива. Именно поради това смятам, че е важно в случаите, в които няма такъв край, да работим по превенция и с жертвите, така че те да не се превръщат, както е доказала статистиката по-късно, в насилници. Според информация, разпространена в медиите, във Враца е възникнал изключително тежък случай на домашно насилие. Баща, за когото се съобщава, че е бил във видимо нетрезво състояние, е посетил жилището на бившата си съпруга под претекст, че желае да види 9 годишното им дете. След възникнал конфликт той е проявил словесна и физическа агресия, а впоследствие е отвел детето на терасата на деветия етаж, провесил го е извън нея и е отправил заплахи, че ще го хвърли. Благодарение на подаден сигнал към 112 и намесата на полицията детето е било спасено и прегледано от медицински екип, а бащата задържан. Обстоятелството, че не са настъпили тежки физически увреждания, по никакъв начин не намалява сериозността на преживяното насилие и риска от тежки и трайни последици за психичното и емоционалното състояние на детето. В случая то не само е станало свидетел на насилие над майка си, но е било и непосредствен обект на животозастрашаващо насилие. Въз основа на горепосочената информация моят въпрос е следният: сезиран ли е отдел „Закрила на детето“? Извършена ли е оценка на риска и какви конкретни мерки са предприети за защита на детето, включително и ограничаване на контактите с бащата и осигуряване на дългосрочна психологическа и социална подкрепа за него и неговата майка? Благодаря Ви много.
Благодаря Ви, госпожо Бодакова. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бодакова, аз също благодаря за зададения въпрос. Той е основан изцяло на информацията, която имате и Вие, и цялата българска общественост от една публикация. Първото, което бих искала да заявя, преди да започна конкретния отговор на въпроса си, е, че както и всеки друг път при подобни въпроси моето изложение започва със заявката, че насилието над деца е едно от най-сериозните нарушения на правата на детето. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание – физическо, психическо и друго насилие, и форми на въздействие, които противоречат на неговите интереси. Но по конкретно поставения от Вас въпрос аз изисках и лично няколко пъти проверих информацията, която получих от Агенцията за социално подпомагане. На 15 септември излиза публикация в местна онлайн медия – електронен сайт, в който цитирам: „ Дете на девет години от мъжки пол е провесено от баща си от терасата от деветия етаж.“ Между другото, вчера проверявах отново публикацията, детето изведнъж вече е на три години. Това говори за това, че публикацията се променя във времето. Веднага след тази публикация отдел „Закрила на детето“ във Враца се е самосезирал. Своевременно, освен самосезирането, е осъществена координация и взаимодействие за обмен на информация с органите на Министерството на вътрешните работи. По техни данни в Районното управление на град Враца на 13 септември в 23 часа, е регистриран сигнал за семеен скандал, като служителите на районното управление веднага са посетили адреса. Там се установява, че се касае за конфликт между двама възрастни, без да има данни за участие на дете. Съставени са им били предупредителни протоколи на място – на двете лица. Паралелно с това е извършено и социално проучване от отдел „Закрила на детето“ – Враца, което е установило, че сигналът касае семейство, в което живее двегодишно дете, а неговите родители са разделени от месец август през тази година. В публикацията се говори за друг период на раздяла. Майката и детето живеят в дома на бабата и дядото по майчина линия. Веднага от социалната служба е посетен адресът, на който живее детето, както казах. Установено е, че то е в добро общо и емоционално състояние. В хода на извършваното проучване са проведени срещи и разговори с родителите и членовете на разширеното семейство. Получена е информация, че е възникнала конфликтна ситуация между бащата и дядото по майчина линия, за което е бил подаден и съответният сигнал в районното управление на МВР. Подчертавам дебело, че не са констатирани нито от органите на МВР, нито от социалните служби данни детето да е било свидетел на възникналия конфликт между пълнолетните лица. По отношение на семейната среда, в която се отглежда детето, е установено, че родителите поддържат добри взаимоотношения помежду си и комуникират по въпроси, свързани с грижата и потребностите на детето. То се отглежда в подходяща среда, като са осигурени всички условия, които съответстват на неговите потребности за развитие. Родителите са били информирани от социалните служби за правата и интересите на детето, както и по въпроси, свързани с упражняването на родителските им права. Консултирани са относно възможностите за осигуряване на допълнителна подкрепа чрез предоставяне на подходящи социални услуги. Разговори и проучване са проведени с личния лекар на детето и детското заведение, което то посещава. В спешният център на града се установява, че не са постъпвали сигнали за него. Всички тези служби и специалисти, които познават детето, не потвърждават признаци на проблеми при отглеждането на това конкретно дете. В отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца, не са регистрирани предходни сигнали нито за детето, нито за семейството. При извършеното проучване и оценка на постъпилия сигнал не е констатиран риск за физическото, психическото и емоционалното развитие на детето и е преценено, че няма необходимост от предприемане на мярка за закрила според условията на Закона за закрила на детето. Категорично, след като проверих неколкократно информацията, включително разговарях и с местните власти на град Враца. Твърдя, че публикуваната в електронния сайт информация не кореспондира с обстоятелствата, които са установени в хода на проучването. Нещо повече. Не считам че изнасянето на неверни данни по толкова чувствителни теми, свързани с малките деца, е допустимо. Питам: ако детето беше малко по-голямо и можеше да чете – слава богу, то не може да разбере какво се случва с неговото семейство, как би се почувствало то и до какво може да доведе изнесената информация? Защото такава една информация, която не е вярна, може да доведе най-малкото до тежки психични разстройства на всеки един подрастващ, когато е с неоформена, невръстна психика. Това са данните по конкретния въпрос и аз се радвам, че имам възможност да оповестя и да опровергая информацията. Независимо от това бих искала да Ви уверя, че закрилата на деца в риск остава сред основните приоритети на Министерството на труда и социалната политика. Основната отговорност за формиращата се детска психика, отглеждането, възпитанието и емоционалното състояние на всяко едно дете, на първо място, е на неговите родители. Но същевременно държавата чрез своите институции и органи по закрила не може да бъде безучастна, когато с действие или бездействие родителите поставят в риск живота, здравето и сигурността на техните деца. Не на последно място, от съществено значение са и мерките за повишаване на информираността и обществената сензитивност срещу всяка форма на насилие, извършено спрямо деца. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Заповядайте, госпожо Бодакова, за реплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, искам много да Ви благодаря за задълбочено проведената проверка и за ангажирането със случая. Естествено, че когато в медиите се споделя информация, която е фактически неточна, това може да доведе и до много остри реакции. По мой спомен в самата публикация нямаше споменати имена. И слава богу. Но наистина се радвам, че по темата за домашното насилие можем да намерим много общо. Следя внимателно какво прави Министерството по тази тема и Ви благодаря за отговора и за проверката.
Благодаря, госпожо Бодакова. Желаете ли думата за дуплика, госпожо Министър? Не. Благодаря на министъра на труда и социалната политика за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към въпросите, които са постъпили към министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Първият въпрос е постъпил от народния представител Георги Николаев Георгиев относно проекта за строеж на крематориум в землището на село Българин, община Харманли. Заповядайте, господин Георгиев, да представите Вашия въпрос.
Госпожо Министър, обръщам се към Вас с дълбока загриженост за психичното и физическото здраве на над 20 000 граждани. Тя е породена от инвестиционния проект на „ВИХ ГРУП“ ЕООД за преустройството на земеделска земя и сграда в крематориум в землището на село Българин, намиращо се в близост до град Харманли. На проведеното на 14 август 2026 г. обществено обсъждане с участието на около 70 граждани на град Харманли и село Българин общественици, лекари, земеделци и представители на местната власт изразихме категорично несъгласие с проекта. Също така на срещата присъстваше архимандрит Максим и отец Живко, които представиха остро негативно становище против изграждането на крематориум в землището на селото. Общинският съветник от ВЪЗРАЖДАНЕ Росица Христозова и аз също присъствахме и подкрепихме становището на Българската православна църква в свои изказвания. Налице е реален риск от сериозно влошаване на жизнената среда в района. Кметът на село Българин Митко Тонев сподели в изказване, че огромната част от гражданите негодуват, а по-възрастните споделят, че вечер сънували кошмари как биват изгаряни в крематориума в разрез на техните вярвания. Основателни бяха изказванията и на земеделци и животновъди от района, който е изцяло аграрен. Основният поминък е производство на чиста земеделска продукция. Хората се притесняват, че изграждането на такова съоръжение ще наруши техния имидж и за в бъдеще клиентите ще избягват да купуват земеделска и животинска продукция от тях, което ще доведе до тяхното разоряване. Във връзка с правомощията Ви по Закона за здравето и държавния здравен контрол, моля да отговорите на следния въпрос: ще разрешите ли изграждането на крематориум в землището на село Българин, община Харманли, въпреки масовите притеснения на гражданите в района? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, първо да благодаря за отправения въпрос. Във връзка с него изисках информация от Регионалната здравна инспекция – Хасково. Ръководителят на Инспекцията ме информира, че не е получавал искане за становище за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда. Регионалната здравна инспекция – Хасково, не е участвала в експертни екологични съвети за разглеждане на предложението и не е оценявала съответствието на инвестиционния проект. В Министерството на здравеопазването също така не е постъпвало искане за становище по случая. По информация от Министерството на околната среда и водите, тъй като проведохме координация с колегите от МОСВ, предложението на „ВИХ ГРУП“ ЕОД е за преустройство на съществуваща сграда в крематориум и инсталиране на съоръжение „Лейта ОДСТ-ХС“ за човешки останки с пречистване и филтрация на димните газове в имот в село Българин, община Харманли, област Хасково. Процедурата е на много ранен етап. Преценява се необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Предложението е обявено на интернет страницата на РИОСВ – Хасково, а документацията е изпратена до община Харманли и кметството на село Българин за обявяване на засегнатата общественост. При прегледа на подаденото искане РИОСВ – Хасково, е установила, че информацията е недостатъчна както за окончателно произнасяне, така и за получаване на становища от РЗИ и другите компетентни органи. Тоест това е причината, поради която още не е изпратено искане за становище до компетентните органи. Поискани са допълнителни данни с първоначален срок от 30 дни. По искане на възложителя срокът е удължен с три месеца от датата на получаване на писмото. Към момента няма краен административен акт на компетентния орган по околна среда и няма становище съответно от РЗИ – Хасково, относно значимостта на въздействието на предложението и риска за човешкото здраве. Важно е да направя следното уточнение: Министерството на здравеопазването не издава разрешения за изграждане на крематориум. Ролята на Министерството и регионалните здравни инспекции е да дават становище в съответните процедури по Закона за устройство на територията и Закона за опазване на околната среда. Здравното становище се основава на подробна и обоснована информация и оценка на риска за човешкото здраве, подкрепена с данни, анализи и конкретни мерки, предоставени от заявителя, но въпреки това ние оставаме на разположение и ще следим случая. Ако имате информация за събрана подписка, например от гражданите не само на село Българин, но и на цялата област – споменахте 20 000 засегнати лица, ще бъдем благодарни, ако я изпратите и до Министерството на здравеопазването, а също така и до колегите от Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Заповядайте, господин Георгиев, за реплика.
Госпожо Министър, така е, Вие не давате разрешение, но можете да дадете негативно становище за изграждането, когато става въпрос за здравето на толкова голям брой български граждани, засегнати от цялата община Харманли. Казвам над 20 000, защото мястото, на което ще се изгради, не е просто в землището на село Българин, а се намира на един километър от село Българин и на километър и половина някъде от град Харманли. Точно заради това казвам, че над 20 000 български граждани се вълнуват от този въпрос. Има такава подписка, мисля, че такава подписка беше внесена към РИОСВ от кмета на село Българин, ако не се лъжа, или се подготвяше за внасяне, така че може да проверите в РИОСВ тази информация. Също така смятам, че когато става въпрос за такива инвестиционни проекти, които са в много ранен етап на действия, и когато има обществено обсъждане, а гражданите на цяла община – или, така да го кажа, огромен брой граждани, са против изграждането на такова съоръжение, то би трябвало всички държавни органи, които са отговорни за издаването на становище и разрешителни по този въпрос, да вземат това предвид. Когато разглеждаме здравето на българските граждани, не трябва да става въпрос само за тяхното физическо здраве, а и за тяхното психическо такова. Този въпрос много пъти сме го обсъждали с Вас и с членовете на Здравната комисия, така че се надявам, че този проект… Мога да кажа също, че този проект може да бъде реализиран в други общини, които нямат проблем с реализирането на такъв проект, или на други места, които са по-отдалечени и няма да оказват влияние нито на гражданите на съответната община, нито на техния стопански живот. Така че моля да вземете предвид това нещо и да направите така, че да не се издава разрешение или поне да има негативно становище от страна на Здравното министерство – от РИОСВ – Хасково, за да не се изгради точно на това място този крематориум. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Желаете ли думата за дуплика, госпожо Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос, който е постъпил от народния представител Ангел Георгиев относно опасност от закриване на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Братан Шукеров“ АД – Смолян, поради критично ниско заплащане на персонала. Заповядайте, господин Георгиев, да представите Вашия въпрос.
Благодаря. Към настоящия момент в Отделенията по анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян, работят общо девет медицински сестри, от тях пет са в пенсионна възраст, а четири не са в пенсионна възраст. Заплащането им е изключително ниско, като сумата е малко над 900 евро. Поради това всички те бяха подали заявления за напускане с едномесечен срок, който беше до 4 октомври. Същевременно отделението генерира приход за болничното заведение на печалба, а медицинските сестри изключително често работят извънредно, като някои от тях полагат по 100 часа извънреден труд на месец. Подчертавам, 100 часа извънреден труд на месец! Това свръхнатоварване е възнаградено с изключително ниски заплати от малко над 900 евро, както вече споменах. В конкурентни болнични заведения възнаграждението за сходни позиции е с поне 350 евро по-високо. Отделението е единственото за град Смолян и поставя областния център в риск – евентуално да остане без работещо отделение по анестезиология и интензивно лечение, което е ключово за всяка една болница и както споменах, генерира приход за здравното заведение. Въпросът ми към Вас е: какво ще предприемете, за да повишите заслуженото заплащане на персонала на отделението и да задържите трудно градените и обучавани лоялни кадри през годините? Надявам се на конкретен отговор, защото смятам, че такива възнаграждения са, меко казано, недопустими и когато се стигне вече до нещо по-сериозно, знаем, че човешкият живот няма цена и съответно се надявам наистина да предприемете реални действия. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, госпожо Министър, да дадете отговор на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, във връзка с Вашия въпрос изисках справка от ръководството на лечебното заведение. Към 30 септември тази година всички предизвестия за напускане на специалистите по здравни грижи в Отделението по анестезиология и интензивно лечение са оттеглени. Според изисканата справка изплатените брутни месечни възнаграждения на медицинските сестри в това отделение са средно между 1500 и 2000 евро. Те включват доплащания, отчитащи специфичното натоварване, прослуженото време, извънредния труд и допълнителното материално стимулиране, обвързано с резултатите на отделението. С изплатеното допълнително материално стимулиране за първото и второто тримесечие брутните възнаграждения през месец март и месец юни достигат средно до 2400 евро, а в единични случаи – до 3000 евро. Възможностите за увеличение на основните заплати се преценяват спрямо финансовото състояние и приходите на лечебното заведение за болнична помощ. През последните три години делът на разходите за възнаграждение и осигуровки нараства и през първата половина на 2026 г. достига 70% от общите разходи на болницата. След подписването на Националния рамков договор за тази година и увеличаването на цените на клиничните пътеки и амбулаторните процедури се извършват разчети за увеличение на основните възнаграждения на всички работещи в лечебното заведение – знаете, че клиничните пътеки са с 10% увеличение. Болницата е публично предприятие. То работи по реда на Закона за публичните предприятия и по реда на Търговския закон. То е лечебно заведение с над 50% държавно участие в капитала. Организацията на дейността, кадровото обезпечаване и решенията на възнагражденията са от компетенциите на Съвета на директорите и изпълнителния директор, който е работодател на персонала. За привличане на кадри болницата си партнира с Тракийския университет в Стара Загора. През тази година са назначени девет специалисти по здравни грижи, а общият брой на постъпилите през последните години е 30. Лечебното заведение полага усилия и за привличане на лекари специализанти. Тоест мениджмънтът на самото лечебно заведение полага усилия не само за задържане на кадрите, които работят в момента в лечебното заведение, но и за привличане на нови медицински специалисти. В момента тече и процесът на подписване на договорите между НЗОК и лечебните заведения за болнична помощ в съответствие с приетия Националния рамков договор за 2026 г., който, отново повтарям, е с увеличение и на цените на клиничните пътеки. Това е механизмът, чрез който може да се достигне и до увлечение на възнаграждението на персонала, но отново повтарям, това възнаграждение на персонала е във връзка и с изпълнените дейности. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Заповядайте господин Георгиев, за реплика.
Госпожо Министър, наясно съм със ситуацията в Смолянската болница. Това, което обаче трябва да Ви кажа, е, че до момента имаме обещание за повишаване на възнагражденията, но нямаме реално повишаване на възнагражденията, особено в посоченото от мен Отделение по анестезиология и интензивно лечение, така че за момента имаме само обещание. Проблемът не е решен, подчертавам! И това се случи, след като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно алармирахме, включително аз направих пресконференция в БТА – Смолян. Поставих въпроса и тук под формата на декларация от тази трибуна. Сега Ви задавам въпрос, сезирам Ви лично, защото това е само върхът на айсберга, ако мога така да се изразя. Мога да Ви покажа снимки на извлечения на заплати по 600 и няколко – под 700 евро, заплати от 660, 670, 680 евро от други отделения на болницата. Смятам, че това е шокиращо ниско възнаграждение. Мога да Ви покажа такива, ако проявявате интерес, след приключване на въпросите, но основното е, че до момента имаме обещания за повишаване на възнагражденията. И тук основният въпрос е: ще бъде ли адекватно това повишение, защото то може да е просто колкото да се задържат кадрите и след няколко месеца отново да имаме същия казус, а може и да е адекватно с така посочените от мен 350 евро? Предвид че в това отделение би трябвало да работят 17 души, а работят само девет, логично е средствата за останалите 18 бройки да бъдат просто разпределени към работещите вече деветима. Смятам, че проблемът със заплатите не просто ще бъде решен, а на практика ще бъде бетониран. Но тук отговорността е към Вас! И конкретно въпросът ми е: Вие ангажирате ли се лично да направите така, че всички работещи в МБАЛ – Смолян, да получават адекватни възнаграждения? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Желаете ли думата за дуплика, госпожо Министър? Заповядайте.
Господин Георгиев, бих искала да обърна внимание отново на това, че министърът на здравеопазването не е работодател на персонала в лечебните заведения. Но аз имам правото и възможността да изискам личен отчет от директора на болницата за мерките, които директорът на болницата предприема, след като сключи договор с Националната здравноосигурителна каса, какви ще са основните възнаграждения, които ще предвиди за целия персонал – и медицинските сестри, и лекарите. С това мога да се ангажирам. Имам предложение: след като приключим с парламентарния контрол, да Ви споделя една таблица с възнагражденията на медицинските сестри в ОАИЛ в болницата в Смолян, тъй като това, което Ви предоставих преди малко като информация за средни брутни възнаграждения, е така – ще го видите и от самата таблица. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. Това беше последният въпрос към Вас. Следващият министър, който ще отговаря по реда за парламентарния контрол, е министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Първият въпрос към него е от народния представител Любен Иванов относно ремонт на пътя Кула – Грамада – Срацимирово. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През месец април тази година пътувах от град Кула през град Грамада за град Димово и Белоградчик. По пътя след град Грамада спрях до пътя. Малко по-късно до мен спряха една сръбска и една френска кола и ме попитаха: „Това ли е пътят за Белоградчик?“ И аз им казах: „Да, това е пътят за Белоградчик. Давайте напред, ще излезете на основния път Е79 и ще достигнете до Белоградчик.“ След около три-четири часа ги видях, засякох ги в Белоградчик и ги питах: „Как е, хареса ли Ви?“ И те ми отговориха: „То ни хареса, но ни се отщя да се разхождаме из тези скали, като видяхме пътя, по който се движихме.“ Това ми направи голямо впечатление, защото всъщност говорим за туризъм, за посещение на историческите забележителности, на скалите в Белоградчик, които са световноизвестни. И всъщност, за да стигнат дотам хора от Сърбия и от Франция, навигацията ги кара по този път, те са длъжни, принудени са да се движат с 20 км в час по този път. Но този път е и основен път, свързващ три общини с Е79 и оттам връзката със София – три общини или около осем хиляди души. Преди около четири месеца ми дадохте информация, че техническият проект за ремонт е актуализиран, чака одобрение и след това при наличието на финансиране ще започне ремонтът. Следващият етап от процедурата, за да се стигне до ремонт, е именно наличието на одобрение на проекта. Така че въпросът ми към Вас е: имаме ли вече одобрение на заданието и дали ще се предвидят пари за ремонт?
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, за близо 28-километровия участък от път III 141 Кула – Грамада – Срацимирово е изготвен и одобрен технологичен проект за превантивно поддържане. Стойността на предвидените дейности е приблизително 9,79 млн. евро с ДДС, а прогнозният срок за изпълнението им е две години. Проектът предвижда цялостен комплекс от дейности, ремонт на пътната настилка и полагане на нов асфалт, поставяне на банкети, почистване на водостоци, отводнителни съоръжения, ремонт и изграждане на окопи, както и поставяне на ограничителни системи и пътни знаци. Към настоящия момент заданието не е одобрено. Възможността за неговото одобряване и съответно започване на предвидените дейности ще бъде определена след утвърждаване на финансов ресурс по програмата за 2027 г. и разпределението му съобразно приоритетите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Уверявам Ви, че състоянието на този пътен участък е известно на Агенцията и необходимостта от неговия ремонт ще бъде отчетена при планирането в разпределението на средства за 2027 г. В този контекст бих искал да подчертая, че усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция „Пътна инфраструктура“ за подобряване състоянието на републиканската пътна мрежа в област Видин не се ограничава единствено до планиране на бъдещи ремонти. Към настоящия момент се изпълняват дейности по превантивно поддържане на републиканския път III-121 Иново – Градец – Периловец – Шишенци – Бойница – Кула в участъка от км 0 до км 20, км 31 до км 50 на обща стойност 18 млн. 149 хил. евро. Работата е съсредоточена в първия 20-километров участък, където вече се извършват редица дейности по възстановяване на пътната инфраструктура. Почистена е крайпътна растителност по цялата дължина на участъка, извършено е рециклиране на пътната настилка без свързващо вещество от км 0 до км 12, с изключение на участък от село Градец, а от км 0 до км 6 са положени два пласта асфалтобетон. Извършено е и профилиране на пътната настилка в участъка от км 7 до км 12. Паралелно с това продължава изграждането и възстановяването на водостоци и окопи по цялото протежение на участъка с оглед осигуряване на необходимото отводняване и устойчивост на пътната конструкция. Посочвам тези обстоятелства, защото считам за важно да се отчита не само необходимостта от бъдещи инвестиции, но и конкретната работа, която вече се извършва за подобряване на пътната свързаност и условията за безопасно придвижване в област Видин.
Желаете ли реплика? Заповядайте.
Благодаря, господин Председателстващ. Господин Министър, аз се надявам следващият ми въпрос по тази тема да има отговор – че заданието е одобрено и ще започне ремонт. Повечето ми въпроси към Вас акцентират върху наболели проблеми, а този път е един от най-централните в област Видин. Той пресича област Видин и всъщност съкращава пътя, който хората от Кула трябва да изминат, за да стигнат до трасето на Е79, за да стигнат до София. Съкращаването на пътя е около 60 – 70 км, включително и за международните шофьори или хора, които са тръгнали на туризъм от Сърбия и някои други държави, като минават първо през Сърбия. Затова е акцентът, който поставям на този път. Този път беше неглижиран от държавата в продължение на 15 години. Да, знам, че Министерството на регионалното развитие знае за състоянието на пътя, но все пак става въпрос за централен път от републиканската пътна мрежа, по който не можеш да се движиш с повече от 20 км в час. Моля Ви да вникнете в тази част от моето изказване, защото в 21 век по централен път да не може да се движиш с повече от 20 км в час е голям проблем. Да, знам, че настоящото правителство е от няколко месеца, но акцентирам върху важността на този път и необходимостта да се предприемат действия. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Иванов, както виждате, ние сме в състояние, в което да можем да възложим самия ремонт на пътя. Въпросът е, че трябва да бъде съответно в бюджета и ние предвиждаме да бъде вкаран в бюджета за 2027 г. Агенция „Пътна инфраструктура“, която е трябвало към този момент с проектна документация – както чухте какво е извършила – аз неслучайно казах, че в този период, разбира се, много неща са направени, които са невидими, тоест това – да бъдат изготвени проекти и съответните проектни документации, за да се подготвим за бъдещите ремонти на пътищата. Всеки път е важен, а този, разбира се, също е важен. Неслучайно прочетох и за това, защото ние в други участъци, където има фронт за строителство, както виждате, се строи. Това, разбира се, е било залегнало в бюджета за 2026 г. Това, което можем да направим и ще го направим: за всички пътища, които са в лошо състояние и са важни пътища за населените места, ще направим всичко възможно и необходимо да бъдат вкарани в бюджета за 2027 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ работи изключително усилено за това да може да се направят тези приоритети, за да не пропуснем някой важен път. При което следва в бюджета за 2027 г. – както виждате, където е необходимо, ще бъдат в бюджета за две години, да могат да бъдат заложени, за да можем да направим съответните ремонти на пътищата.
Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народния представител Ивайло Петров относно състоянието на осветлението в тунел „Дупница“, предприемането на мерки за гарантиране безопасността на движението и стартиране на процедура за избор на изпълнител за проектиране и изпълнение на основен ремонт на тунел „Дупница“. Заповядайте.
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос, господин Министър, е свързан с тунел „Дупница“ при км 328+100 на републикански път I-1 Даскалово –Дупница – Благоевград, който е тунелно съоръжение с две тръби и дължина от 275 метра, изграден през 1979 г. Първите констатации за неработещи осветителни тела в тунелната тръба в посока София – Дупница са от 2021 г., когато е установено, че осветлението функционира на 50%. Във връзка с това през 2022 г. е възложено обследване на тунела, при което са установени сериозни проблеми на основните електрически системи на тунела, тунелното осветление и трафик сигнализацията. Изготвено е становище на Института по пътища и мостове, от което е видно, че осветлението на тунела е компрометирано и е необходимо изготвяне и изпълнение на проект за изграждане на нова осветителна система съгласно действащите нормативни изисквания. В Агенция „Пътна инфраструктура“ са предприети необходимите действия за обявяване на обществена поръчка за изготвяне на технически проект за основен ремонт и извършване на строителство на тунел „Дупница“, но същата е спряна на 5 януари 2024 г. и е прекратена на 12 март 2024 г. поради обжалване. До мен, а и в Областно пътно управление – Кюстендил, достигат и постъпват сигнали от граждани и институции за дадения проблем и създаването на предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Предвид гореизложеното и с цел обезпечаване сигурността на движение в тунела е необходимо включването му в ремонтната програма на АПИ и стартиране на процедура за избор на изпълнител за проектиране и изпълнение на основен ремонт на тунел „Дупница“. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: ще бъдат ли предприети мерки за гарантиране безопасността на движение в тунел „Дупница“ относно осветлението и предвижда ли се да бъде стартирана процедура за избор на изпълнител за проектиране и изпълнение на основен ремонт на тунел „Дупница“? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, да, предприети са мерки за гарантиране безопасността на движението през тунел „Дупница“, включително и по отношение на неработещото осветление. Към момента в тунела са поставени светлоотразители, а преди съоръжението е въведена временна организация на движението с ограничение на скоростта до 40 км. Поставена е и допълнителна предупредителна табела, която информира водачите, че осветлението в тунела не работи. Паралелно с това се предприемат действия за усвояване на временно осветление. Пътноподдържащата фирма е изготвила необходимите разчети и след тяхното одобрение, и при осигурено финансиране дейностите ще бъдат възложени. Предвижда се временното осветление да функционира до започване на основния ремонт на съоръжението. По отношение на основния ремонт Агенция „Пътна инфраструктура“ планира в началото на 2027 г. да обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на технически проект и извършване на строителство на тунела. Ремонтът ще бъде цялостен. Предвижда се нова асфалтова настилка, пътна маркировка и знаци, нова система за електрозахранване, подобряване на отводняването и ремонт на укрепителните стени в предпорталното пространство. Особено важно е, че проектът ще включва изграждането на ново високо ефективно LED осветление – аварийно, евакуационно и предпортално, както и състоянието на управлението на осветеността. До започване на основния ремонт състоянието на тунела ще продължи да се следи от експерти на Областно пътно управление – Кюстендил, и ще се предприемат необходимите действия за обезопасяване преминаването през съоръжението.
Желаете ли реплика?
Благодаря за отговора, господин Министър. За хората в района и за всички преминаващи през тунел „Дупница“ е хубаво че чуха, че ремонтът на тунел „Дупница“ ще бъде извършен въпреки тежкото финансово състояние, което заварихте. Само моля, ако е възможно, да определите и приблизителни срокове за реализацията на този проект, защото след толкова години никой не е обърнал сериозно внимание на този тунел, който се намира на главен път с интензивен трафик. Благодаря.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
След обявяването на обществената поръчка, ако няма възражение, естествено, ще пристъпим към подписване на договор и изпълнение. Ако има възражение, това вече няма как да зависи от Агенция „Пътна инфраструктура“ и съответно от Министерството на регионалното развитие. А иначе това, което повдигнахте като въпрос – освен откраднатия асфалт имаме и слепи тунели.
Следващият въпрос е от народния представител Ангел Георгиев относно поет ангажимент от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сезиране на Агенцията за държавна финансова инспекция относно поръчка на пейки на стойност всяка от тях на 1772 лв. и кошчета за боклук на цена всяко от тях 578 лв. в Крайдунавския парк на Видин.
Благодаря. На 15 юни Ви зададох, господин Министър, писмен въпрос относно феноменално високите стойности на поръчаните и поставените 350 броя пейки и 360 броя кошчета за боклук в Крайдунавския парк на Видин на стойност 1772 лв. за пейка и 578 лв. за кошче, като може би цената всъщност е близо 700 лв. за кошче, защото специално за кошчетата стойността е без ДДС. Както още тогава споменах, има основателно съмнение сред гражданите за корупция и за начините, по които се изразходват публични средства от държавния бюджет. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило споразумение с Община Видин в размер на 18 млн. лв., или 9 млн. 203 хил. евро, представляващи финансова подкрепа за цялостната реализация на Проект „Изграждане на зелена и велосипедна достъпна среда в Крайдунавския парк и прилежащите му територии – град Видин“, етапи 1, 2, 3, 4, 5. Тогава Вие отговорихте, че – цитирам: „МРРБ подхожда отговорно към постъпили сигнали относно съмнения за начините, по които се изразходват публични финансови средства“. В тази връзка и с цел защита на публичните финансови интереси, и при спазване на принципите на законосъобразност, обективност, публичност и прозрачност, Вие ще предприемете действия за сезиране по компетентност на Агенцията за държавна финансова инспекция. И в тази връзка въпросът ми е: сезирахте ли Агенцията за държавна финансова инспекция, както обещахте преди почти три месеца, и на какво ниво е проверката от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! В предходния си отговор заявих, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще предприеме действия за сезиране по компетентност на Агенцията за държавна финансова инспекция във връзка с поставения от Вас въпрос относно разходване на публични средства по Проекта на Крайдунавския парк във Видин. В изпълнение на този ангажимент Ви информирам, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството сезира Агенцията за държавна финансова инспекция във връзка с изложените съмнения относно стойността и доставката на парково оборудване и законосъобразността на разходите на публични средства. Към настоящия момент в Министерството не е постъпил отговор от Агенцията за държавна финансова инспекция относно предприетите последващи действия и следва да се има предвид, че преценката, извършена от Финансовата инспекция, нейният обхват и последващи действия са от компетентността на самата агенция. Ще припомня, че за реализацията на Проект „Изграждане на зелена и велосипедна достъпна среда в Крайдунавския парк и прилежащите му територии – град Видин“, МРРБ е сключила с Община Видин споразумение за финансова подкрепа в размер на 18 млн. лв., или 9 млн. 203 хил. евро, за изпълнение на петте етапа от проекта. Съгласно действащите правила Министерството извършва документална проверка на представената от съответната община документация при верифициране и извършване на плащанията по сключените споразумения. При установяване на нередности или данни за такива МРРБ има правото да спре плащанията до изясняване на обстоятелствата, да уведоми Общината, и при необходимост – съответните компетентни органи. Предвидена е и възможност представители на Министерството да извършват проверки както по документи, така и на място за изпълнение на съответния обект. Важно е да уточня, че Община Видин е публичният възложител на обществената поръчка. В това си качество тя носи отговорност за законосъобразното провеждане на процедурите по Закона за обществените поръчки, както и законосъобразното качествено и срочно изпълнение на обекта.
Господин Георгиев, желаете ли реплика? Заповядайте.
Господин Министър, на коя дата сте сезирали АДФИ, и съответно те изискали ли са от Вас документи във връзка с това, че Вие сте ги сезирали? Има ли обратна връзка от тяхна страна? Защото искам да Ви обърна внимание на нещо много интересно. Посочената цена от 906 евро на пейка, която Вие можете да видите зад мен (показва снимки на видеостената) – става въпрос за съвсем обикновени пейки. Не е някакво много сложно изпълнение. В сайта на фирмата, която ги е доставила, цената на тези пейки е 206 евро. Или говорим за разлика от 700 евро на пейка, при положение че, както казах, общата бройка е 350 пейки по 700 евро! Сам можете да сметнете за каква огромна сума и за каква огромна разлика става въпрос. Така че тук смятам, че би било коректно от Ваша страна да ми посочите съответно изходящ номер, точно кога сте ги сезирали, и да видим вече има ли някакъв ефект от това, и съответно да упражните Вашите правомощия в пълна степен. Защото, най-малкото, гражданите заслужават да разберат защо има такава колосална разлика в цената – на сайта е със 700 евро по-малко, отколкото реално Община Видин ги е поръчала. Тук просто трябва да има прозрачност, за да няма никакви съмнения в обществото. А в момента има много сериозни съмнения в обществото за корупция! Така че, надявам се, да реагирате възможно най-решително, да предоставите повече яснота и да има реален резултат, а не просто да не се случи нищо, след като АДФИ са сезирани. Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Първо, все пак искам да повторя, че в действителност Община Видин е тази, която прави обществените поръчки. На 6 октомври сме предали цялата документация, събрали сме я, окомплектовали сме я и сме я предали. Ако искате, ще Ви дам и входящия номер, разбира се. Това, което искам да Ви кажа, тъй като не е само във връзка с Вашия сигнал: знаете много добре, че в рамките на нашите обиколки – инициативата „Регионите говорят“, лично правим проверки и на други места. Бях оповестил, включително и продължаваме да правим сериозна проверка в Община Хасково. На мен ми предстои отиване и в Община Видин, така че лично ще се запозная, искам да видя всичко това. Вярвайте ми, няма да го оставим! И навсякъде, където имаме съмнение… И ето, от тази зала призовавам всички депутати – част от тях… виждам, че парламентарни групи липсват, но да им предадете: ако и където намерят нередности във връзка с Приложение № 3 – давайте сигнали. Защото наистина – да, всички общини искат да си получат парите, ние разплащаме, но ще проверяваме всеки сигнал, по който наистина имаме съмнение в това, че може да се изразходват публични средства с цел, разбира се, не да се подобри инфраструктурата, а с цел да се обогатяват най-вероятно определени фирми. Така че сме готови, отворени сме, подавайте сигнали, ще бъдем благодарни. Пак казвам, предайте на парламентарните групи, които липсват!
Следващият въпрос е от народния представител Коста Стоянов относно предприети мерки от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството във връзка с възникналото свлачище в квартал „Аспарухово“, причинено от поредния огромен частен строителен обект във Варна. Заповядайте, господин Стоянов.
Благодаря, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, за грубото погазване на архитектурните норми и продължаващото безобразно строителство във Варна – без ясна визия за развитие и без предприемане на адекватни мерки относно изграждане на липсваща техническа инфраструктура в квартал „Аспарухово“, от Партия ВЪЗРАЖДАНЕ направихме пресконференция през месец август 2023 г. На нея алармирахме за поредния огромен частен проект, предвиден за изграждане в двора на бившата гимназия по текстил и моден дизайн „Мара Тасева“, засенчващ съществуващата сграда от юг и предвиждащ строителството на най-високата жилищна сграда във Варна – на четири тела, едно от които на 20 етажа и с кота 67,5 метра. След нашата пресконференция процедирането на подробния устройствен план за изграждане на огромния частен строителен проект беше временно спряно, но по време на управлението на кмета на ПП-ДБ този ПУП е приет, а само няколко дни след като Благомир Коцев е освободен от ареста, е издадено и разрешение за строеж на жилищната сграда. Веднага след активизиране на свлачището, предизвикано от този огромен строеж, започнаха да излизат различни информации относно законността на строителството и приложената към издаденото разрешение за строеж техническа документация. По налични данни разрешението за строеж е издадено въз основа на идеен проект за строеж от трета категория, който е под контрола на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Варна. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗУТ при издаване на разрешение за строеж на идейна фаза следващите фази на проектиране се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи и подлежат на оценка, като върху всяка част от инвестиционните проекти се вписва номерът на разрешението за строеж, към което се одобряват. От ВиК – Варна заявиха, че не са съгласували проекта и считат, че строителството е незаконно, а според някои експерти геолози районът, в който се строи, е един от най-свлачищните в България. Община Варна обяви бедствено положение и евакуира две семейства, живеещи в непосредствена близост до строежа, свика Кризисен щаб за укрепване на свлачището и обяви, че инвеститорът има почти всички нужни разрешителни. Инвеститорът от своя страна обвини ВиК – Варна, за възникване на свлачищните процеси поради авария на съществуващ водопровод по улицата, граничеща на строежа в южна посока. Поради огромния обществен интерес и множеството разнопосочни твърдения от страна на инвеститори, институции и експерти моля за отговор на следния въпрос: каква е реалната причина за възникване на свлачищните процеси; законен ли е строежът с оглед на приложената документация; какви мерки е предприело или ще предприеме МРРБ и подчинените Ви служби относно поредния скандален строеж и предизвиканото от него свлачище в квартал „Аспарухово“? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Случилото се в квартал „Аспарухово“ е сериозен инцидент и още от първите дни институциите в системата на Министерството предприеха действия в няколко посоки – за обезопасяване на мястото, за спиране на строителството, за установяване на причините за свлачищния процес и за повторна проверка на документите на строежа. Още на 21 септември строителството е спряно от РДНСК – Варна, и е разпоредено незабавно предприемане на укрепителни мерки съобразно характера на аварията. Два дни по-късно е назначена техническа експертна комисия с участието на независими специалисти по конструктивна част, геодезия, геология, ВиК и пътно строителство. Нейната задача е да установи конкретните причини за аварията и при необходимост да даде допълнителни предписания. Паралелно с това е възложено отделно обследване на състоянието на ВиК мрежата и на характеристиките на терена. То е важно, защото една от задачите е да се изясни доколко състоянието на водопровода и канализационната инфраструктура в района има отношение към възникналия процес. МРРБ се самосезира и възложи на „Геозащита“ – Варна, подробен инженерно-геоложки оглед. Преди инцидента на конкретното място не са били регистрирани древни или съвременни свлачища и не са постъпвали сигнали за неблагоприятни геодинамични процеси. След извършване на оглед новообразуваното свлачище е регистрирано на 23 септември. Данните в регистъра поддържат регистрацията и местоположението в квартал „Аспарухово“ в местност Вилите. Свлачището е с дължина до 20 метра, ширина около 60 метра, засегната площ около 1200 квадратни метра и дълбочина на свличане до четири метра. Разрушени са две обслужващи улици и е деформирана укрепителна стена. Становището на „Геозащита“ сочи комплекс от фактори – сложен инженерно-геоложки строеж, наклонен терен и плитки подпочвени води, подсичане и основата на наклонения терен, както и авария на етернитов водопровод, довела до пълното водонасищане на земните маси и голям хидродинамичен натиск. Препоръчано е в спешен порядък да бъдат извършени необходимите проучвателни проектни и укрепителни дейности, както и пълна ревизия на ВиК комуникацията над свлачището. По отношение на самия строеж искам да бъда пределно ясен – проверката не е приключила с първоначалния преглед на строителните книжа. За жилищния комплекс има издадено разрешение за строеж на главния архитект на община Варна. Към преписката са били представени: комплексен доклад за оценка на съответствие, изходни данни от експлоатационните дружества, транспортно и силуетно проучване. При първоначалната служебна проверка на разрешението за строеж РДНСК – Варна, не е установила нарушения. След възникване на аварията обаче разпоредих документите да бъдат проверени повторно. И тук е същественото. При повторното извършване на проверката е установено, че строежът няма съгласувателно сградно, водопроводно и канализационно отклонение, съгласувано от ВиК – Варна, и няма условия за присъединяване, тъй както Законът за устройство на територията го изисква. Имено поради тази причина началникът на ДНСК е разпоредил проверка на Община Варна, която следва да изясни обстоятелствата около издадените строителни книжа и установените при повторната проверка несъответствия. Тоест действията ни не приключват с констатация, че първоначално предоставената документация формално е преминала съответните процедури. След аварията проверката е извършена отново в по-голяма дълбочина, установено е обстоятелство, което изисква допълнителен контрол и такъв вече е разпореден. Наред с това продължава експертната работа за установяване на причините за самото свлачище. Тук няма да изброявам специалисти и да посочвам един конкретен виновен фактор, преди обстоятелствата да са приключи. Към момента строителството е спряно, разпоредени са укрепителни мерки, свлачището е регистрирано и обследвано. Проверява се ВиК инфраструктурата и е извършена повторна проверка на строителната документация, при която са установени нови обстоятелства и е разпоредена проверка на Община Варна. Проверката на Община Варна, казах, ще включва петгодишен етап назад, защото имаме изключителни съмнения, че това е практика. Вие го казахте. Най-вероятно ще се окаже, че е практика, и то много години назад, да не се спазва Законът за устройството на територията. Може би това е един от поредните случаи във Варна. Така че очевидно ще се наложи Дирекция „Национален строителен контрол“ да направи проверка не само на удостоверенията за търпимост, за които знаете, че Варна се оказа рекордьор, но и искаме да разберем какво се случва в годините назад, как са издавани решения за строеж. Тъй като едно от фундаменталните изисквания е да има подписан договор за присъединяване от ВиК дружеството и да бъдат съгласувани сградните водопроводни и канализационни отклонения. Това гарантира, между другото, че всяко бъдещо строителство съответно ще има нормален достъп до вода и канал, както и съответния напор и технически възможности. Това очевидно в този строеж не се е случило. Ще разберем дали това е масова практика, или е епизодичен случай.
Господин Стоянов, заповядайте за реплика.
Благодаря. Уважаеми господин Министър, аз се радвам, че е направена втора проверка на строителната документация, в която вече са установени някакви нарушения, и както и Вие казахте – явно е, че това е практика в Община Варна. Петгодишен период назад – предполагам, че ако е от 2026 г., началният период на проверката означава да е започнала от 2021 г. Това е сравнително голям период за проверка, за която Вие обещахте и явно ще направите. Доволен съм, че проверката ще обхване не само издадените удостоверения за търпимост, а и разрешенията за строеж. Що се отнася до предизвиканото свлачище от огромния строеж в квартал „Аспарухово“, хората от квартала са изключително притеснени. Надявам се и с включването на „Геозащита“ в този процес на обследване да се намерят правилните решения за укрепване на свлачищните процеси по начин, по който те да бъдат спрени. А дотогава по никакъв начин не трябва да се разрешава строителството на този обект да продължи. Според мен – това, което аз бях заявил веднага след възникването на свлачището, този строеж трябва да бъде спрян и да не бъде продължаван въобще да се строи, въпреки наличието на някакви строителни книжа. Сега, след като се установи, че има вероятност – все пак да не избързваме преди крайната експертиза, има вероятност строителството да се окаже незаконно. Надявам се и всички органи да предприемат съответните действия по това незаконно строителство, то да бъде установено като такова, защото наистина явно във Варна има порочна практика да се строят незаконни обекти. Надявам се проверките да покажат точно това и да сезирате съответните институции, които отговарят за тези нередности. Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
Уважаеми господин Стоянов, към този момент имаме издадено и влязло в сила разрешение за строеж. Разбира се, това се е случило благодарение не само на Общината, а благодарение и на това, че РДНСК не е реагирало, когато е трябвало да отмени разрешението. Това не прави строежа незаконен, това обаче не прави и нас с вързани ръце. Така че ние тепърва оттук нататък ще трябва да се борим. Единствената възможност, поне доколкото се сещам, е това да поискаме от прокуратурата да бъде обявено за нищожно поради липса на съществени книжа – така както сме го направили впрочем и за „Елените“. Нали си спомняте колкото и… Тъй като вече мина повече от една година от трагедията на „Елените“, за там също по мое желание Дирекцията „Национален строителен контрол“ е поискала от прокуратурата да бъдат отменени като нищожни разрешенията за строеж – като документи, издадени с огромен порок. Очевидно това е механизмът, чрез който каквото попадне наистина в такива отклонения от нормите можем да постъпим по този начин. Лошото е, че тогава – като че ли в това време – всички са работили като една организирана... Мисля, че знаете какво искам да кажа. Защото същото го намерихме и с кадастъра, същото го намерихме с „Баба Алино“ – всички институции си затварят очите, широко ги затварят. Това вече свърши! Така че, пак казвам, подавайте сигнали, където има, преди да се случат авариите… Другата част на залата я няма, нали?
Следващият въпрос е от народния представител Георги Георгиев относно осигуряване на финансиране и започване на ремонта на републикански път III-801 Вакарел – Белица – Поибрене – Оборище – Панагюрище.
Господин Министър, проблемът с тежкото състояние на републикански път III-801 Вакарел – Белица – Поибрене – Оборище – Панагюрище не е нов. Пътят е важна транспортна връзка между областите София и Пазарджик и се използва ежедневно от жителите на редица населени места, както и от граждани и предприятия от района на Панагюрище. В Петдесет и първото народно събрание народният представител от област Пазарджик Стоян Таслаков постави официално въпроса пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно състоянието и перспективите за ремонт или цялостна реконструкция на съответния път. В последвалите отговори на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше посочено, че в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ е предвиден ремонт на приблизително 65 км от път III-801. Трасето е разделено на два основни участъка – между Вакарел и Белица и между Белица и Поибрене, Оборище и Стрелча. Беше посочено също, че проектната подготовка за отделните участъци е на различни етапи, като реалното изпълнение е свързано и с осигуряването на необходимото финансиране. Въпреки това към настоящия момент състоянието на пътя продължава да бъде изключително тежко. На 25 септември 2026 г. жители на Поибрене и други населени места от района отново излязоха на протест, настоявайки държавата да предприеме реални действия за ремонта на трасето. Предвид факта, че проблемът е поставян пред държавните институции многократно, че има заявена проектна готовност за части от трасето и че предстои подготовката на държавния бюджет за 2027 г., е необходимо да бъде дадена конкретна информация кога гражданите могат да очакват реалното започване на ремонта. В тази връзка въпросът ми към Вас е следният: предвидени ли са необходимите финансови средства за ремонта на републикански път III 801 Вакарел – Белица – Поибрене – Оборище – Панагюрище в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ и предвижда ли се осигуряването им в бюджета за 2027 г., и при осигуряване на финансиране кога конкретно ще се предвиди да започнат реално строително-ремонтните дейности? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ е предвиден ремонт на общо 65,2 километра от републикански път III-801. Трасето е разпределено на два участъка, които се намират на различен етап на проектна готовност и за които са предвидени различни по своя характер ремонтни дейности. Първият участък е с дължина малко над 25 км – от Вакарел до Белица на територията на Софийска област. За него е изготвен технологичен проект за превантивно поддържане, което създава необходимата техническа предпоставка за възлагане на ремонтни дейности при осигуряване на съответния финансов ресурс. При определяне на участъците, в които да се извършат дейности по текущо и превантивно поддържане, Агенция „Пътна инфраструктура“ отчита както експлоатационното състояние на пътя, така и неговото предназначение и натовареност. Вторият участък е с дължина около 40 км – от Белица до Стрелча на територията на област Пазарджик. За него има изготвен технически проект за основен ремонт, както и към настоящия момент е в съгласувателен етап. Паралелно с това Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документация за провеждане на отделна обществена поръчка за избор на изпълнител за основен ремонт на този участък. Следва да уточня, че към настоящия момент за обекта няма осигурено финансиране, поради което процедурата ще бъде проведена при условията на чл. 114 от Закона за обществените поръчки с клауза за отложено изпълнение до осигуряване на необходимия финансов ресурс. Искам изрично да подчертая, че независимо от необходимостта от осигуряване на финансиране, подготовката на обекта не е преустановена. Напротив, предприемат се необходимите действия по приключване на административни и технически процедури, така че при наличие на финансов ресурс да не се губи допълнително време за подготовка и възлагане на строително-монтажни работи. Уважаеми господин Георгиев, наясно съм, че състоянието на този път е въпрос, който основателно предизвика сериозно обществено внимание и тревога сред жителите на населените места, през които минава. Запознат съм и с проведените граждански протести, както и с информацията за предстоящия на 10 октомври протест в град Панагюрище, свързан с исканията за ремонт и поддържане безопасността на път III-801. Разбирам напълно притесненията на хората, които ежедневно използват този път. В тази връзка съм разпоредил Агенция „Пътна инфраструктура“ да осигури присъствието на свой представител на място, както и среща с граждани и организатори на протеста, за да се запознаят непосредствено с поставения проблем и да се предприемат необходимите действия в рамките на нейните правомощия. Наред с подготовката за превантивните ремонтни дейности, Агенцията следва да обърне внимание на актуалното експлоатационно състояние на пътя и на възможностите за предприемане на неотложни мерки за подобряване на безопасността на движението до реализиране на основния ремонт.
Заповядайте за реплика.
Господин Министър, на 11 май 2026 г. зададох за първи път този въпрос към Вас. Това ми беше първият въпрос в парламентарния контрол на Петдесет и второто народно събрание и тогава Ви предупредих – предупредих Ви, че ако не се намери финансиране в предстоящия бюджет 2026, който прие правителството на Радев, ако не се намери финансиране за изграждането на този път, за реконструкцията му по-точно, извинявам се, ще имате проблем. Ще има протести. Хората с основание негодуват, защото им се обещава от много време, а пътят е в изключително тежко състояние, както сме говорили и друг път от тази трибуна с Вас – той е буквално байпасна линия при ситуация, ако нещо се случи на магистрала „Тракия“. Това е най-бързата възможна връзка между София и Южна България. Така че ремонтът на този път зависи единствено само от финанси. Както казахте и Вие, има изготвена проектна документация в по-голямата част от трасетата, подготвено е всичко, просто иска финансиране. Да, знам, че е трудно в този бюджет да намерите средства и затова гражданите се интересуват конкретно и точно. И може би в зависимост от Вашия отговор може и да не се състои въобще протестът, който се очаква на 10 октомври, а именно – дали и кога ще се отпуснат средства и кога този обект ще бъде завършен. Защото, пак казвам, ако не предвидите и в бюджета за 2027 г. средства за ремонт на този път, проблемите ще станат още по-големи за Вас като министър и за правителството като цяло. И това го казвам с идеята да Ви предупредя отново, както го направих, когато за първи път зададох този въпрос. Благодаря.
Заповядайте за дуплика.
Уважаеми господин Георгиев, първо, казахте много добре – проблемът е отдавна, така че ние, разбира се, в първите месеци на управлението сме анализирали много проблеми. Бяхме упреквани, че не правим нищо. Може да предприемем действия тогава, когато сме анализирали всички проблеми. Да, този път е един от пътищата, на който наистина трябва да се обърне сериозно внимание, и това ще направим. Мисля, че много ясно казах, че ще започнем включително подготовка и обявяване на обществена поръчка за това да се направи основен ремонт в частта, в която трябва да се направи основен ремонт. Така че това означава, че мислим това да бъде поставено, този път да бъде включен и в бюджета за 2027 г. Казах го в един предишен отговор. Единственият проблем е, че когато се направи обществена поръчка – тази казах, че ще бъде направена съгласно чл. 114, което означава без осигуряване на финансиране в момента на обявяването на обществената поръчка, но проблемът е, ако настъпят обжалвания за нея. Тоест ние може да поемем ангажимента, че ще направим всичко възможно, за да върви максимално бързо обществената поръчка и да осигурим финансиране – разбира се, тогава, когато чисто законово е приключила цялата обществена поръчка. Прави сте – не е единственият път, както виждате. Депутати от много региони ме питат и аз затова предприех, пак казвам, тази инициатива. Регионите говорят, защото искаме да се видим изключително и с кметовете, за да видим на живо проблемите, а те наистина са страшно много. Така че е много сложно, включително и за финансовия министър. Толкова много проблеми как ще вкара в един бюджет! Надявам се да направим така, че да можем – особено за пътищата, които са в критично лошо състояние, но са важни за тези региони, да откликнем и да намерим финансиране за тях.
Благодаря Ви за днешното участие в парламентарния контрол. Последният въпрос по днешната процедура – парламентарен контрол, е към министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова и той е от народния представител Чило Попов относно компетентността на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, по сигнали за екологични проблеми на територията на град Пловдив. Запоявайте.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо министър Благова, благодаря Ви, че сте тук лично, за да отговорите на въпроса. Обръщам се към Вас във връзка с получен сигнал, съгласно който Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, системно препраща постъпилите при нея сигнали за екологични нарушения и проблеми, отнасящи се до територията на град Пловдив, към Пловдивски общински инспекторат, без сама да извършва проверка по същество. По моя информация нареждането за това е лично на директора на РИОСВ господин Йотков. За Ваша справка сигналите само за месец и половина в периода от 1 август 2026 г. до 15 август 2026 г. – за две седмици, са 28 броя. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите РИОСВ са административни структури към министъра на околната среда и водите, осигуряващи провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище, като са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра. Седалището на РИОСВ – Пловдив, е в град Пловдив, a самият град попада в териториалния обхват на Инспекцията, включен както в наименованието ѝ, така и в кръга на общините, за които тя осъществява контролна дейност по компетентност по околната среда и водите. Пловдивският общински инспекторат осигурява и подпомага изпълнението на контролните функции на кмета на община Пловдив, като извършва проверки по сигнали единствено по въпроси от компетентността си, а не по материята от специалната компетентност на РИОСВ съгласно Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за водите, и Закона за чистотата на атмосферния въздух. Наред с това по разполагаема информация Пловдивският общински инспекторат работи едва с пет екипа по двама служители – общо 10 души, за целия град с население от близо половин милион души вече. Подобен ограничен административен капацитет обективно не е в състояние да поеме и обработи по същество и сигналите от специализираната екологична компетентност на РИОСВ, ако те бъдат пренасочвани към Инспектората, наред с обичайния му общински контрол. Това допълнително засилва риска – сигнали, засягащи замърсяване на въздух, води, почви и нерегламентирано управление на отпадъци, да остават без ефективна и своевременна проверка от компетентния специализиран орган. Във връзка с всичко изложено дотук отправям към Вас следния въпрос: считате ли за законосъобразна и обоснована практиката РИОСВ – Пловдив, да препраща без разграничение всички постъпили сигнали, отнасящи се до град Пловдив, към Пловдивския общински инспекторат – орган с ограничен капацитет от пет екипа по двама души, вместо да ги разглежда по компетентност съобразно предмета им; и какви мерки ще предприемете, за да гарантирате, че сигналите на гражданите от специализираната компетентност на РИОСВ получават своевременна и ефективна проверка на територията на град Пловдив? Благодаря Ви.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, осъществява провеждането на политика по опазване на околната среда на територията на област Пловдив. Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол по прилагане на изискванията на екологичните закони с фокус върху дейността на промишлени обекти и за проследяване на съответствието им с изискванията на приложимото законодателство. Освен контролните функции на РИОСВ, които са ясно регламентирани в цитираните от Вас закони, същите закони обаче вменяват и задължения по опазване на околната среда и на кметовете на общините. Член 148, ал. 3 от Закон за опазване на околната среда и водите определя кметовете на общини като самостоятелни контролни органи на регионално ниво. Кметовете на общини и общинските съвети са отговорни за управлението на елементите на общинската инфраструктура и общинските дейности – все опазване на чистотата на въздуха. Кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места или за създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗООС кметовете на общини организират и дейността на създадените с решение на общинския съвет екоинспекции. Пловдивският общински инспекторат е създаден с Решение № 359 през 2010 г. именно с цел да осъществява контролна дейност по спазване на разпоредбите на действащите наредби на Общинския съвет – Пловдив, както и на законовите и подзаконовите нормативни актове за територията на община Пловдив. Инспекторатът, чиито функции са регламентирани в Правилника за организацията и дейността му, осигурява подпомагането и изпълнението на контролните функции на кмета, както вече упоменах по-горе описаните закони. С писмо от 29 октомври 2025 г. Община Пловдив сама уведомява Регионалната инспекция, че с цел повишаване на ефективността и контрола върху сигналите, касаещи нерегламентирано струпване и изгаряне на отпадъци, качество на атмосферния въздух, шумово замърсяване и други, същите следва да бъдат насочвани и към директора на Инспектората с копие до кмета на Община Пловдив. Въз основа на гореизложеното постъпилите сигнали в РИОСВ – Пловдив, които са, подчертавам, от компетентността на общинската администрация, се изпращат за предприемане на действия по упоменатата компетентност. По отношение на цитираните във въпроса Ви сигнали, препратени в периода 1 август – 15 септември 2026 г. от РИОСВ – Пловдив, до Пловдивския общински инспекторат, Вие почертахте, че 26 броя са изпратени на общината. Аз подчертавам, че за същия този период в Регионалната инспекция са постъпили 160 броя сигнали. Като всичките тези сигнали са обработени от екипа на инспекцията. Препратените сигнали са свързани: първо, с оплаквания за миризми на територията на град Пловдив без посочен конкретен източник; второ – сметосъбиране, струпване и изгаряне на отпадъци; трето – извършване на интензивни строителни работи, свързани със замърсяване на атмосферния въздух, улични и прилежащи зони; четвърто – излъчване на шум от строителни обекти. Всеки един от тези сигнали е анализиран и е препратен, тъй като попада в рамките и компетентността на кмета. Сигналите са препратени за предприемане на действия от Общината с позоваване на относимите нормативни основания в чл. 148, ал. 3 от ЗООС, чл. 22, ал. 1 от Закона за защита от чума в околната среда и чл. 112 от Административнопроцесуалния кодекс. Благодаря.
Желаете ли на реплика? Запоявайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, доколкото разбирам, Министерството на околната среда и водите чрез регионалните си представителства отказва да извършва какъвто и да е мониторинг и контрол над спазването на екологичните норми в градовете, което за мен е по презумпция недопустимо. Не може РИОСВ да препраща всичко към Инспектората, при положение че става дума за явни нарушения на екологичните норми. Става въпрос и за екологични престъпления. Призовавам Ви да отправите апел, да инструктирате своите подчинени в РИОСВ да вземат активна позиция към екологичните проблеми на града, в който те работят и живеят. Редица са сигналите към тях. Също така има и реално осъществени проверки от тях в рамките на града. Така че аз не разбирам защо в едни случаи те отказват, а в други приемат. Но тези, които са проверили наистина сигналите от гражданите към мен, показват, че те са направени само проформа и от тях не е последвало нищо. Имам сигнали за сериозни нарушения и пропуски в работата на РИОСВ – Пловдив. Казвам Ви го като гражданин на град Пловдив, като обратен сигнал към Вас и предавам това, което избирателите ми казват. Така че моля Ви да обърнете внимание на тази структура и на начина, по който тя изпълнява своите законови задължения. Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, аз Ви благодаря като министър, че ме информирате, тъй като разбирам, че от гражданите имате информация, но ще бъда благодарна и ако не се опитвате чрез въпроса си да давате внушения относно отместване и неизпълнение на ангажименти по компетентност. Както сама казах за визирания от Вас период, повече от 160 са постъпилите сигнали именно на територията на община Пловдив, при които е осъществен контрол. Всеки един от препратените сигнали е обективиран и е въз основа на съответните нормативни определения. Ако трябва да вляза в детайла, бих акцентирала отново върху Закона за опазване на околната среда, върху Закона за управление на отпадъците, върху Закона, свързан с ангажиментите за защита от шума в околната среда. Още нещо няма да възприема и ще съм благодарна да бъдем точни в преценката – Регионалната инспекция – Пловдив, разполага с трима експерти по качество на въздуха, а Вие упоменахте пет екипа по двама души, които осъществяват компоненти по контрол. Да, в Инспектората – пет по двама, а аз казвам, че в РИОСВ има трима експерти по качество на въздуха, които осъществяват контрол по компоненти на атмосферния въздух, седем експерти по фактор на отпадъци, като в териториалния обхват на Регионалната инспекция подлежат над 2800 обекта. За цитирания от Вас период – не само от препратените, а са извършени и над 41 проверки, които попадат в компетентността на РИОСВ – единствено и само в рамките на община Пловдив, така че ще бъда благодарна да бъдем акуратни с цифрите. Освен това е изискано и от Пловдивския инспекторат да бъдат предоставени обратните реакции от проведените проверки. Получени са в момента 17 по препратените сигнали. В този контекст на управлението и опазването на околната среда безспорно контролната функция на РИОСВ е огромна, но трябва да погледнем и в огромния капацитет, по-скоро отговорност, и необходимостта местните власти да осъществяват съответните свои нормативни задължения с оглед опазване на околната среда. Така че ще бъда благодарна, когато през въпросите наистина се търси именно погледът напред и за това как да се постигат крайните резултати, а не да се правят опити за вменяване или по-скоро за отместване на фокуса от реално изпълнените дейности от страна на второстепенните структури на Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
Благодаря Ви за днешното участие в парламентарния контрол. С това завършва и днешният пленарен ден. Следващото редовно заседание е на 14 октомври 2026 г. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 12,52 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Иван Ангелов Цончо Ганев Секретари: Стефан Арсов Йордан Терзийски