2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: stoyu-stoev
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги народни представители, пристъпваме към представяне на проекта на програма за работата на Народното събрание за периода 7 – 9 октомври 2026 г. За днешния пленарен ден има предложения по чл. 47, ал. 8 от парламентарните групи, както следва: 1. Предложение от парламентарната група на „Продължаваме промяната“ – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения с вносители – Ивайло Шотев и група народни представители. Законопроектът е внесен на 30 април 2026 г. 2. Предложение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността с вносители – Костадин Костадинов и група народни представители. Законопроектът е внесен на 7 май 2026 г. 3. Предложение от парламентарната група на „Прогресивна България“ – второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност. Вносител – Министерският съвет. Законопроектът е приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. Предложение от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Постъпилото предложение не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“. Постъпилото предложение не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 4. Предложение от парламентарната група на „Демократична България“ – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители – Божидар Божанов и група народни представители. Законопроектът е внесен на 7 май 2026 г. 5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси с вносител – Министерският съвет, внесен 16 юли 2026 г. – точка първа за четвъртък, 8 октомври 2026 г. 6. Изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изнесените данни за порочни практики, свързани с обществени поръчки за монтиране на мантинели, както и наличната информация, която касае насочването на средства, заплатени по такива поръчки за финансиране на полети на Делян Пеевски, размера на разходите, заплатени за тези полети, тяхното фактуриране, лицата, платили разходите, и данни за свързаните с тях лица – точка втора за четвъртък, 8 октомври 2026 г. 7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. с вносител – Министерският съвет, точка трета за четвъртък, 8 октомври 2026 г. 8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2026 г. и приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. – точка четвърта за четвъртък, 8 октомври 2026 г. 9. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и правителството на Монголия, подписана на 21 ноември 2025 г. в град София, вносител – Министерският съвет, точка пета за четвъртък. 10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. Това е предложение за точка първа за петък, 9 октомври 2026 г. 11. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Международната банка за икономическо сътрудничество и правителството на Република България за окончателно уреждане на взаимните претенции и задължения във връзка с оттеглянето на Република България от Споразумението за организацията и дейността на МБИС и от членството в МБИС, вносител – Министерският съвет. Това е предложение за точка втора за петък, 9 октомври 2026 г. 12. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Колеги, това беше проектът на програма. Моля за режим на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 193, против 9, въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Хамид заяви за процедура още по време на гласуването. Заповядайте, господин Хамид.
#2 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е изцяло към Вас по начина на водене. Със зачитането на предложенията по чл. 47, ал. 8 от ПОДНС обявихте нашето предложение за недопустимо, като се позовахте на текст в Правилника, който казва, че по ал. 8 на чл. 47 могат да се правят предложения само за законопроекти и проекторешения, но не могат да се правят изслушания. Да, този текст, благодарение на последните изменения, приети от мнозинството, намери начин да запуши устата на опозицията. Вече по Правилника не се допускат изслушвания по актуални, скандални, важни теми, като темата с корупционната далавера по мантинелите. Вече имате начин, госпожо Председател, и то залегнал в Правилника, да не допускате такива изслушвания, за да криете министри като Иван Шишков, за да криете министри като Иван Демерджиев, за да криете министри като Гълъб Донев, за да не обясняват на обществото и на народните представители за корупционния натиск в АПИ, в „Автомагистрали“, в приемането на методики за индексации на договори и така нататък. Първите наченки на диктатурата, колеги, бяха още с приемането на този текст. Затова взех тази процедура, госпожо Председател.
#3 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. Уважаеми колеги, след като приехме предложението за програма, преминаваме към предложенията на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, постъпили от народни представители или съответно парламентарни групи. Първото такова предложение е от народния представител Калин Стоянов – като точка първа в програмата за работата на Народното събрание за четвъртък, 8 октомври 2026 г., да се включи: Изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, министъра на финансите и заместник министър-председател Гълъб Донев и министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков относно изнесените данни за порочни практики, свързани с обществени поръчки за монтиране на мантинели, както и наличната информация, която касае насочването на средства, заплатени по такива поръчки за финансиране на полети на Делян Пеевски, размера на разходите, заплатени за тези полети, тяхното фактуриране, лицата, платили разходите, и данни за свързаните с тях лица, както и твърдения за 36 фактури за 36 полета на приблизителна стойност 5 млн. евро и оказания натиск за монтиране на мантинели без договор, поръчка и без необходимите сертификати от министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков върху изпълнителния директор на „Автомагистрали“ ЕАД Иван Кунев и впоследствие последвалата оставка. Така направеното предложение от господин Стоянов е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 65, против 125, въздържали се 17. Предложението не е прието. Господин Стоянов, заповядайте за процедура – предполагам за процедура по прегласуване.
#4 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Всички сме свидетели на това, че вече повече от два месеца се спекулира с темата „полети на господин Делян Пеевски“. Ежедневно се правят внушения на неистини. Всички чухме за огромен брой – над 200 полета, впоследствие се оказа, че те не били толкова. За конкретни лица, пътували с тези полети, впоследствие те показаха документи, че не са пътували, а голяма част от тях не познават господин Пеевски. Ние искаме да разберем каква е истината. Освен това искаме да знаем по какъв начин в момента се извършва подмяната на мантинели, как са доставени те, има ли договори, има ли проекти, има ли сертификати за тези мантинели. Всички от управляващите, мисля, че, дължат тези отговори. Българските граждани вече сме наясно, че тогава, когато проблемите ежедневно засипват управлението, много умело за пореден път се изкарва и се ползва името на господин Пеевски. Така че моля Ви за прегласуване.
#5 · speech
Благодаря, уважаеми господин Стоянов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване поставям на прегласуване предложението на господин Стоянов за включване на изслушване за четвъртък като точка първа. Гласували 207 народни представители: за 63, против 127, въздържали се 17. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3, а именно предложение от народния представител Божидар Божанов –като точка първа от дневния ред за четвъртък да бъде включено искане за изслушване на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, председателя на Комисията по помилване към Президента на Република България, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и директора на Специализираната болница за активно лечение към затвора в град София във връзка с обстоятелствата по изготвянето и предоставянето на медицинските документи и други документи за поведение по време на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“, послужили при помилването на Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, данни за евентуален натиск и заплахи спрямо лекар и техни близки, обмена на информация с президентската институция, както и евентуалните връзки на Атанасов с ДАНС и МВР, с наличието на институционално покровителство, свързано с освобождаваното му и последващата му дейност. Госпожа Йорданова за процедура. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#6 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, след обсъждане по време на Председателския съвет тази сутрин правя редакционно предложение: от обхвата на изслушваните – от кръга на изслушваните лица, да отпадне председателят на Комисията по помилването. Аз изложих пред Председателския съвет нашите аргументи за включването му, а именно тъй като съгласно Указа за назначаване на Комисията по помилване и Правилата за нейната работа, председателят на Комисията по помилванията е служител на администрацията на президента – длъжностно лице, и по наше разбиране попада в обхвата на нашия правилник за възможност за изслушване. Беше важно от наша гледна точка, защото това е Комисията, която формира предложенията за издаване на указ за помилване. След дебат, както казах, в Председателския съвет ние се съобразяваме, за да не блокираме това изслушване, че като част от администрацията на президента, не би следвало да бъде изслушван в Народното събрание. Независимо от нашите възражения, за да не блокираме изслушването, правя тази редакция, а именно от обхвата на изслушваните лица да отпадне председателят на Комисията по помилване. Благодаря.
#7 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Йорданова. Уважаеми колеги, предвид направеното предложение за редакционна поправка, а именно отпадане от лицата, които са поканени за изслушване, на председателя на Комисията по помилването към Президента на Република България, направеното искане към останалите лица се явява допустимо, като го подлагам на гласуване. Моля за режим на гласуване на предложението на господин Божанов за изслушване на преди малко прочетените лица. Гласували 211 народни представители: за 92, против 119, въздържали се няма. Предложението не е прието. За процедура по прегласуване – господин Божанов, заповядайте.
#8 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, това изслушване е изключително важно. Аз не разбирам защо не го подкрепяте. То ще установи какви са причините по улиците да разнася кокаин един наркодилър, рецидивист. Да видим какъв натиск е бил оказван, върху кои длъжностни лица, върху кои органи, да проверим дали той пък не е имал протекции от ДАНС и МВР. Да, сигурно Вие си мислите, че това е атака срещу президента Йотова, която като селски кмет е подписала това помилване. Обаче всъщност нашата работа е да предотвратим следващи такива случаи. Следващи случаи, в които един човек се бие и месец след това е помилван, защото не може да стане от леглото. Как се е стигнало до това редица органи – Комисия по помилване, президент, да подпишат нещо такова, което е базирано на очевидно невярна информация? И Народното събрание е органът, който трябва да установи защо институциите не функционират по начин, по който да гарантират живота и здравето на българските граждани. Благодаря. Прегласуване, госпожо Председател.
#9 · speech
Благодаря, уважаеми господин Божанов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване обявявам режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 92, против 119, въздържали се няма. Предложението не е прието. Преминаваме към третото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, направено от името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, с предложение като точка първа за четвъртък, 8 октомври, да бъде включено в програмата: Изслушване на министъра на здравеопазването госпожа Катя Ивкова, на управителя на Националната здравноосигурителна каса доктор Владимир Даскалов и на председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти професор Александра Савова относно значителното поскъпване на медицинските услуги и лекарствените продукти, финансовата тежест на доплащанията за пациентите и има ли планирани мерки за гарантиране на достъпно лечение и ефективен контрол върху допълнително или неправомерно събирани суми от пациентите. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 195 народни представители: за 73, против 104, въздържали се 18. Предложението не е прието. Има искане за прегласуване. Заповядайте, господин Дренчев.
#10 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги! Ние поискахме това изслушване на шефа на НЗОК и на здравния министър във връзка с изключително повишаващите се цени на здравните услуги. Но в контекста на това, което се случи предните дни в Пловдив – това, че в две отделения на Пловдивската болница се оказа, че има източени 12 млн. евро от Здравната каса и че в отделение с под 50 легла са направени над 24 хиляди хоспитализации, показва, че има нужда всъщност ние да изслушаме шефа на НЗОК относно това как се осъществява изобщо контролът върху парите на здравеопазването. Тази година бюджетът на Здравната каса е с 413 млн. евро повече, отколкото беше миналата година, и докато Вие се хвърляте върху акциза на домашната ракия, всъщност има такива огромни пробойни в бюджета на държавата, които, ако не бъдат запушени, никога няма да ни излезе сметката. Така че призовавам Ви да преосмислите решението си и да изслушаме и министъра, и шефа на НЗОК каква е причината деканът на Медицинския факултет в Пловдив да източи над 12 млн. евро от Здравната каса. Благодаря Ви.
#11 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване обявявам режим на гласуване. Гласували 199 народни представители: за 82, против 106, въздържали се 11. Предложението не е прието. Преминаваме към последното предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е предложение на народния представител Ивайло Мирчев, който предлага като точка първа от дневния ред за заседанието за четвъртък, 8 октомври, да се проведе изслушване на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, директора на Служба „Военно разузнаване“, председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министър-председателя Румен Радев във връзка с атаките срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, съобщени на 6 октомври 2026 г., информацията, с която компетентните органи са разполагали преди нападенията, хронологията на установяването на атаките и последвалата реакция, възможностите за откриване, проследяване и противодействие на морски и въздушни безпилотни системи, изпълнението на мерките, обявени след инцидента с безпилотно летателно средство от 8 август 2026 г., както и действията за предупреждение и защита на гражданското корабоплаване, спасяването на екипажите и предотвратяване на последващи нападения. Така направеното предложение е допустимо и го подлагам на гласуване. Гласували 105 народни представители: за 88, против 117, въздържали се няма. Предложението не е прието. За процедура по прегласуване – заповядайте, господин Мирчев.
#12 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Ами, колеги от „Прогресивна България“, дълбока изненада. Дълбока изненада, че някой се притеснява в Народното събрание да бъдат изслушани премиерът, министърът на отбраната, шефовете на службите. Какво трябва да се случи, за да разберат българските народни представители, че тогава, когато търговски кораби са атакувани в изключителната икономическа зона на България, обществото трябва да знае какво се случва? Това е ескалация. Има потопен кораб, има загинали хора. Днес ще има Консултативен съвет за национална сигурност при президента и там ние ще научим това, което са решили да ни кажат от службите, само че българското общество трябва да го научи също, и мястото това да се случи е Народното събрание. Вчера разбирам например, че Комисия по отбрана няма да има и блицът на министъра на отбраната ще бъде във вторник, вместо… Хайде, днес заради КСНС не може да бъде, но можеше да бъде утре. Малко по-късно и шефът на Комисията по отбрана каза на въпрос: какви са дроновете? Отговори в БНТ преди малко: 50 на 50. (Смях.) Какво означава 50 на 50? Може ли да дойдат тук съответните лица…
#13 · speech
Господин Мирчев, времето Ви изтече!
#14 · speech
…и да ни обяснят какво е 50 на 50 например? Ами те може да са 50 на 50 армията на Мадагаскар да е ударила тия търговски кораби? Вчера трябваше президентът Зеленски да влиза…
#15 · speech
Господин Мирчев, времето Ви изтече!
#16 · speech
Секунда. Трябваше да излиза с изявление да Ви обяснява какво е казал по обяд на българските служби…
#17 · speech
Господин Мирчев, времето Ви изтече. С молба…
#18 · speech
Българското общество не може да знае, а пък Вие си криете премиера и министъра на отбраната…
#19 · speech
Разбрахме искането за прегласуване!
#20 · speech
…и затова на прегласуването гласувайте като български държавници. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП и ДБ.)
#21 · speech
Благодаря, господин Мирчев. Уважаеми колеги, моля Ви да спазваме времето, което е посочено в Правилника. Във връзка с направеното искане за прегласуване обявявам режим на гласуване. Гласували 198 народни представители: за 88, против 109, въздържал се 1. Предложението не е прието. Това бяха предложенията на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Преди да преминем към декларациите, позволете ми да Ви представя едно съобщение: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на военнотранспортен самолет, както и изпращането и използването извън територията на Република България на военнотранспортен самолет с екипаж за осигуряване на въздушен транспорт. Уведомленията са с входящи номера № 52-603-09-95 и № 52-603-09-96 и са предоставени на Комисията по отбрана. Преминаваме към декларациите. Към момента са заявени три броя декларации. Давам думата на парламентарната група на „Прогресивна България“ за декларация. Докато изчакваме колегите за представянето на декларация, уважаеми колеги, наши гости днес са ученици от Професионална гимназия по транспорт „Никола Йонков Вапцаров“ град Сливница. Нека да ги поздравим с добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.)
#22 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми български граждани! На 7 октомври отбелязваме Световния ден за достоен труд. Това е повод да говорим не само за заетост, заплати и статистика, а за хората зад тези числа – за човека, който всяка сутрин отива на работа, за лекаря и медицинската сестра, за учителя, за работника в завода, за шофьора, за инженера, за служителя, за земеделския производител, за човека, който се грижи за възрастни и болни, за предприемача, който е създал работни места и всеки месец носи отговорност за своите служители, за милионите българи, които с труда си всеки ден създават благосъстоянието на тази държава. Достойният труд е право да живееш достойно от труда си, не просто да оцеляваш до следващата заплата, не да работиш на две места, за да платиш сметките си, не да избираш между детето и професията си, не след 40 години да се тревожиш дали пенсията ти ще стигне за лекарства и отопление. Достойният труд означава справедливо възнаграждение, сигурност, безопасност, защита на трудовите права и перспектива, но означава и още нещо – уважение. Уважение към човека, който създава стойност със своя труд. България твърде дълго беше представяна като привлекателна икономика заради едно свое предимство в кавички – това беше евтиният труд. Това не може да бъде национална стратегия. Евтиният труд може да бъде конкурентно предимство за определен период от време, но когато се превърне в модел на развитие, той има тежка цена – плащаме я с милионите хора, които напускат България, плащаме я с обезлюдените региони, с недостига на квалифицирани кадри, с демографската криза и с усещането на многото работещи хора, че колкото и да се трудят, все не успяват да достигнат нормалния стандарт на живот. Затова „Прогресивна България“ постави още в предизборната си програма, а след това и в управленската програма, една принципна промяна – България трябва да излезе от модела на евтиния труд. Нашата цел е икономика на инвестициите, технологиите, високата добавена стойност и нейната висока производителност. Но тази промяна ще има смисъл само ако резултатът от нея достига до хората. Затова икономиката не е само брутен вътрешен продукт. Икономиката е качеството на живота и няма истински икономически успех, ако статистиката расте, а работещият човек не го усеща в собствения си дом. Затова за нас политиката по доходите не може да бъде отделена от икономическата политика. Доходите трябва да растат устойчиво заедно с производителността, инвестициите, квалификацията и растежа на икономиката. Това е и смисълът на промяната в механизма за определяне на минималната работна заплата. Минималната работна заплата не трябва да бъде нито икономически подарък, нито механично число. Тя е най-ниската цена, която обществото допуска, за да бъде платен човешкият труд. Затова и механизмът за нейното определяне трябва да бъде прозрачен, предвидим и основан на обективни социални и икономически показатели. Той трябва да отчита необходимостта от адекватен доход на работещия, но и условията, при които този доход се създава – производителност, инфлация, икономическо развитие, устойчивост на предприятията. Петдесет и второто народно събрание вече направи важна стъпка в тази посока. Но с приемането на един закон, а именно измененията в Кодекса на труда, нашата работа не приключва. Напротив, тя тепърва започва, защото минималната заплата е само долната граница. Амбицията на България не може да бъде повече хора да получават минимална заплата. Амбицията трябва да бъде все по-малко хора да зависят от нея. А това може да бъде само с по-висока производителност, по-добро образование, повече квалификация и повече инвестиции в сектори, които създават висока добавена стойност. Затова първият ни ясен ангажимент е политиката по доходите да бъде политика на икономически растеж и на повишаване стойността на българския труд. Не административно раздаване на обещания, а създаване на условия българският работник и служител да произвежда повече стойност и да получава повече справедлив дял от нея. Вторият ни ангажиментът е към квалификацията и уменията на хората. Изкуственият интелект, автоматизацията, цифровизацията вече променят пазара на труда. Професии ще изчезват, други ще се променят, ще възникват нови. Въпросът не е дали тази промяна ще се случи, тя вече се случва. Въпросът е дали България ще остави хората сами да се справят с нея, или държавата, бизнесът и образователната система ще им помогнат да бъдат подготвени. Нашият отговор е ясен. Не можем да позволим технологичният напредък да създава ново социално разделение между хората, които имат знанията да бъдат част от новата икономика, и онези, които остават извън нея. Затова квалификацията и преквалификацията трябва да бъдат реално достъпни през целия трудов живот. И тук образованието и социалната политика се срещат отново, защото най-добрата защита срещу безработицата утре е знанието днес. Третият ни ангажимент е защита на почтения труд и почтения бизнес. Няма достоен труд, когато част от заплатата се дава в плик. Няма достоен труд, когато човек официално работи осем часа, а реално работи 12. Няма достоен труд, когато безопасността на работното място се разглежда като разход, който трябва да бъде спестен. Няма достоен труд, когато жена се страхува да каже на работодателя си, че планира дете. Няма достоен труд, когато човек над 50 години започва да се пита какво още може да даде със своя опит, а възрастта му се превърне в пречка той да бъде нает. Няма достоен труд, когато работникът се страхува да защити законните си права. Затова борбата със сивата икономика и недекларирания труд е защита не само на работника, тя е защита и на почтения работодател. Работодателят, който плаща реални възнаграждения, осигуровки и данъци, и спазва трудовото законодателство. Той не трябва да бъде наказван от пазара за това, че е коректен. Без успешен бизнес няма устойчиви работни места, но без квалифицирани, мотивирани и достойно платени хора няма успешен бизнес. Именно затова социалният диалог е толкова важен. Не формален разговор след вече взето решение, а истинско партньорство между държавата, работодателите и синдикатите. Достойният труд се изгражда с диалог, а не с противопоставяне. Има още един въпрос, който е изключително важен. Не можем да говорим за труда отделно от демографската криза. Двете теми са пряко свързани. Младият човек няма да остане в България само защото го призоваваме да бъде патриот. Той ще остане, ако тук вижда своята реална перспектива. Младото семейство ще реши да има деца, когато има сигурност, когато има работа, когато има доход, когато има жилище, когато има детска ясла и детска градина, когато майчинството не означава професионално изоставане, когато бащинството не е само право на хартия, когато родителите могат да съчетават семейния и професионалния си живот. Демографска политика без политика за достойния труд е просто пожелание. Затова трябва да насърчаваме гъвкавите форми на заетостта там, където естеството на труда позволява това. Да защитаваме равнопоставеността между мъжете и жените, да подкрепяме родителите, да осигуряваме достъп до услуги за децата и да създаваме условия младите хора да виждат бъдещето си тук. Но има и още една България, за която сме длъжни да говорим. България извън няколкото големи града. Не е нормално пощенският код да определя професионалната перспектива на човек. Не е нормално един млад човек да трябва да напусне родния си град не защото иска да види света, а защото няма друг избор. Затова политиката за достойния труд е и регионална политика. Инвестициите трябва да достигат до повече български региони. Инфраструктурата трябва да свързва хората с възможностите. Образованието трябва да бъде свързано с реалната икономика на региона. България няма хора за губене. Нито млади, нито възрастни, нито хора с увреждания, нито хора, които се връщат от чужбина. Нито онези, които след 50 години чуват, че вече са твърде възрастни в кавички, въпреки че имат знания и опит, които икономиката не може да си позволи да губи. И достойният труд трябва да води до достойни старини. Човек, който десетилетия е работил и се е осигурявал, има право да знае, че общественият договор ще бъде спазен. Пенсията не е подарък от държавата, а тя е част от този договор. Днес можем да превърнем Световния ден за достоен труд в поредната дата от календара, да произнесем правилните думи и утре да ги забравим. Но може да направим и нещо друго – да приемем датата 7 октомври като напомняне за отговорността, която носим тук в Народното събрание. Защото решенията, които вземаме в тази зала, в крайна сметка стигат до нечий дом, нечия заплата, нечия пенсия. До решенията на младото семейство дали да има второ дете, до решението на един студент дали да остане в България, до решението на един българин в чужбина дали има смисъл да се върне.
#23 · speech
Моля, ориентирайте се към приключване.
#24 · speech
ДБ, от място
Не, не! Искаме още.
#25 · speech
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.
#26 · speech
ПБ
И затова завършваме не с обещания, а с принцип, който ръководи решенията ни. Човешкият труд не е просто разход в една икономическа сметка. Зад труда стои човек, зад човека стои семейство. Зад милионите работещи българи стои бъдещето на България. Нашата задача е това бъдеще да бъде тук, в България – с работа, която има смисъл, с доход, който дава сигурност, и с труд, който носи достойнство. Честит Световен ден за достоен труд на всички работещи българи! Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#27 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Тодорова. Преминаваме към следващата декларация от парламентарната група на „Демократична България“. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#28 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в България всички искаме мир. Само Румен Радев и Илияна Йотова продължават да говорят за някакви войнолюбци и така подменят истинския разговор за сигурността на България с разговор за страх. Има огромна разлика между политика на мир и политика на затваряне на очите пред опасностите. Мир не се пази, като премълчаваш заплахата. Мир не се пази, като се правиш, че войната няма да стигне до нас само защото отказваш да назовеш откъде идва опасността. Два търговски кораба бяха атакувани с морски и въздушни дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море. И тук огромно впечатление прави не само какво каза министър-председателят Радев на брифинга на Министерския съвет, а какво не каза. Каза, че има атака, че има дронове, има поразени кораби, но отказа да каже кой стои зад атаката. Това не е подробност. Това е централният въпрос. Българската държава не може да се държи като страничен наблюдател, когато търговски кораби са атакувани в непосредствената зона на българския икономически и стратегически интерес. Още през юли „Демократична България“ поиска президентът Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност заради влошаващата се среда за сигурност и рисковете в Черноморския регион. КСНС най-после е насрочен за днес. Първият КСНС, посветен на войната в Украйна след нейното започване преди четири години. Това е забележителен факт. Радев никога не го свика по тази тема, а Йотова прави това, след като девет месеца беше подканяна с наши искания. Но КСНС не трябва да бъде протоколно упражнение. Не трябва да приключи с общи фрази за деескалация, загриженост и мир. Затова ние ще настояваме в становището и в предложенията на КСНС да бъдат записани конкретни действия. Първо, България незабавно да изпрати нота за грубо нарушаване на международното морско право до Русия и да поиска от Русия да прекрати и да не извършва военни или други нападателни действия в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Второ, България да поиска консултации по чл. 4 от Вашингтонския договор. Член 4 е създаден точно за такива ситуации. Той предвижда съюзниците да се консултират, когато според някоя държава членка нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност са застрашени. Това не е чл. 5. Това не е обявяване на война. Това е консултации със съюзниците ни за риск за националната ни сигурност. Да чакаме инцидентът да стане по-тежък, преди да разговаряме със съюзниците си, е точно обратното на политиката за сигурност. Трето, КСНС трябва ясно да потвърди българската позиция за прекратяване на огъня и за започване на реални мирни преговори. На 23 септември, в рамките на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, България се присъедини към общото изявление на 51 държави и Европейския съюз. Изявлението е ясно, но Йотова обясни, че ние имаме някакви резерви. Не е ясно какви, а парламентарната група на „Прогресивна България“ заяви, че това е позиция на Европейския съюз, а не на България. В позицията пише, колеги – Украйна се е съгласила на пълно незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Русия трябва да направи същото, като необходима стъпка към съдържателна дипломация и преговори, водещи до мир. Мирът трябва да бъде всеобхватен, справедлив, траен и в съответствие с международното право. Затова настояваме КСНС да потвърди изрично изявлението без двусмислие – Русия да прекрати огъня. След прекратяването на огъня да започнат незабавни и съдържателни преговори за траен мир. Това е реалната политика на мир. Четвърто, да бъде свикан спешно Съветът за сигурност към ООН, да бъде направено изслушване заедно с държавите, под чийто флаг са плавали потопените кораби. Това потапяне на корабите е в грубо нарушение на международното морско право, както и на Конвенцията на ООН по морско право или така наречената Конституция на океаните. Пето, България трябва да се включи много по-активно в противодроновите способности на НАТО. Настояваме България да участва с конкретни способности, системи, обучение, тестове и съвместни проекти. Не е достатъчно премиерът да открива изложения на дронове. Държавата трябва да има способността да открива, проследява и неутрализира дронове, когато те представляват заплаха. Шесто, България трябва да участва пълноценно и в общите европейски проекти за дроновете и противодроновите способности, както и в проектите за морска и подводна сигурност и защита на Източния фланг. Съветът на Европейския съюз вече определи такива способности като общоевропейски отбранителен приоритет. Седмо, КСНС трябва да предложи конкретен механизъм за постоянна координация с Румъния, Турция и останалите ни съюзници в НАТО за сигурността на Черно море. Трябва ни постоянен обмен на разузнавателна информация, както и обща картина на въздушната и морската обстановка. Трябва ни координация при дронови заплахи. Трябва ни защита на търговското корабоплаване и критичната инфраструктура. И тук отново вече има поета международна позиция. В изявлението на 51 държави в ООН изрично се изразява тревогата от атаките в Черно море и се подкрепят усилията за защита на свободата на корабоплаване, търговските кораби и критичната инфраструктура. Осмо, КСНС трябва да изиска пълна оценка на руските разузнавателно-саботажни и хибридни операции, които могат да засегнат България, както и оценка на взаимодействието на българските служби с партньорските служби. След случаите с български граждани, разследвани или осъдени по дела, свързани с действия в интерес на Русия, не е достатъчно да чакаме следващия случай и после да го коментираме. Искаме превенция и държава, която разбира какво се случва около нея. Искаме служби, които работят със съюзниците си и институции, които реагират преди кризата, а не след нея. Това трябва да бъде резултатът от днешния КСНС – не поредното комюнике, не „институциите следят ситуацията“, а конкретен план за защита на България. И нека да е ясно – изолацията не е суверенитет. Да оставиш България сама срещу заплахите не е независима политика. Имаме съюзници, партньорски служби, имаме НАТО и Европейския съюз. Силата на България е именно в това – че не е сама. Въпросът е дали българските институции използват тези възможности навреме и в пълния им обем. И затова не приемаме фалшивия избор, който Радев и Йотова непрекъснато предлагат на българското общество – или си за мир, или искаш война. Не! Искаме мир и точно затова искаме България да може да се защитава. Искаме мир и точно затова искаме Русия да прекрати огъня и да започне реални преговори. Мир, в който границите не се променят със сила. Искаме мир, в който корабите не се атакуват в Черно море. Мир, в който България е свободна, защитена и сама определя бъдещето си. Искаме истински мир, не руски мир. Благодаря, колеги. (Ръкопляскания от ДБ.)
#29 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. И декларация за парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Ганев.
#30 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Тридесет и седем години се навършват сега, само след един месец, в които България е подложена на евро-атлантическа и либерална демокрация, която доведе дотам, че България да е част от няколко съюза, успоредно с това да е най-бедната страна в Европейския съюз. И ако довчера живеехме с мисълта, че сме просто много бедни и се борим за финансовото си оцеляване, към днешна дата спокойно можем да отбележим това, че България вече е въвлечена реално във войната, която е само на няколкостотин километра от страната ни. Но истината е, че това въвличане на България в този военен конфликт не започна с потапянето на двата кораба в изключителната икономическа зона на България. Въвличането ни – прякото ни въвличане, в този конфликт започна още в началото на годината, когато в България бяха заловени Тимофеев и Зозуля – единият офицер и началник за безпилотни системи в украинската армия, а другият – офицер от десантно-щурмовите войски на Украйна. Двамата, уж пенсионирани, бяха заловени от ДАНС в близост до една от газоразпределителните ни станции. Веднага след това делото за тях беше засекретено и никой в момента не може да каже какво се случва с тези украинци. Успоредно с това, само преди един месец, месец и половина по-точно, България беше директно атакувана от украински дрон отново на една от помпените газоразпределителни станции в страната и това нещо остана без последствия. Под никаква форма – нито Украйна, нито някой пое някаква отговорност, нито България беше компенсирана за това въвличане във военния конфликт. Това нещо към днешна дата е факт! Сега, ако допреди време, когато тридесет и седем години управляваха най-различни формации, имахме ярко изразена евро-атлантическа ориентация на всички правителства, то в момента имаме едно правителство и едно мнозинство в парламента абсолютно същото като политики, но провеждащо много хибридна и много странна политика. Ще дам един пример, само да го обрисувам цялото това нещо, което се случва: в римската митология и римските езически богове има един бог Янус. Той е известен като двуликия Янус. Същото нещо наблюдаваме в сегашната ситуация със сегашния министър-председател, който допреди известно време беше и президент. Защото, когато си президент и приемеш в България, поощряваш, обясняваш договора, така наречения договор Триморие, колко е добре за България, как това води до просперитет на страната ни, а в същото време така нареченото Триморие – фронтовата линия, която започва от север и завършва на юг, граничи изцяло с Русия, това става ясно впоследствие. Но заедно с това същият този към онзи момент бивш президент обяснява, че иска деескалация, говори постоянно за мир. Това е двуличието, което доведе в сегашния парламент да имаме 131 депутати и да имаме еднолично управление на страната от бившия президент. Защото в същата политика, в която девет години се обяснява в чужбина, че България е предан евро-атлантически партньор, че България под никаква форма не се различава и не отстъпва от политиките, които прокарва НАТО за ескалация, за въвличане във военен конфликт с Украйна, който вече продължава повече от 14 години и който не е започнал и няма да свърши просто с тези действия, които са в момента, в същото време този вече настоящ министър-председател провежда всички тези политики, които са изключително евро-атлантически политики, които са провеждани от предишните правителства. И тук е двуличието, и тук е, отново да кажа, двуликият Янус, който едно говори в чужбина, а друго прави в България. Едно говори пред медиите в страната, друго говори пред медиите в чужбина. Защото само преди две седмици в ООН България в лицето на външния министър, де факто в лицето на българското правителство, застана зад декларация, в която остро осъди Русия, призова я да върне според българския министър-председател завзетите незаконно територии на Украйна, обяви отново за пореден път Русия за агресор. Заедно с това в България обаче същият министър-председател говори за мир, говори за прекратяване на военния конфликт, което се разминава коренно с конкретните действия. Заедно с това няколко дни по-късно сегашният министър-председател, изхождайки отново от двуликия Янус, обяснява в едно интервю пред международни медии, в които казва – цитирам: „когато Русия се почувства застрашена, започва да играе ядрената си карта“, в следващите си изречения започва отново да говори за мир. И ние сега тук в българското общество гледаме как се учудва министър-председателят защо имало потопени кораби, защо войната вече е в българските територии. Защо това се случва? Ами точно защото България – всички правителства назад във времето, включително и това, води предана евро-аталантическа политика, и с нищо сегашното правителство не се различава от предишните. Защото двуличието за това да бъдем въвлечени във военен конфликт поне имаше някаква граница, когато предишните правителства ясно и точно казваха: с цената на всичко ние ще подкрепим евро-атлантическата ориентация. В момента имаме същата ситуация, в която с цената на всичко ние подкрепяме евро-атлантическата ориентация, но двулично пред българското общество обясняваме, че сме за мир. И това е в лицето на българското правителство. Защото, когато печелиш изборите с обяснение в предизборна кампания, че подписаното от Гюров Споразумение между България и Украйна за съвместна подкрепа както във военно отношение, така и в икономическо отношение, е нещо лошо, пагубно и не трябва да се случва, а ставайки министър-председател, едно от първите неща, които бяха направени от сегашното правителство на Радев, беше да се потвърди именно това споразумение с Украйна. Двуличието продължава! Защото, когато предизборно говориш, че санкциите са изключително пагубни за българската икономика, нанасят тежки щети за българската икономика, това довежда дотам да има 131 депутати, но в следващия момент същите тези 131 депутати и Радев като министър-председател на два пъти гласуваха за увеличаване на санкциите, де факто за увеличаване на щетите на българската икономика. Двуличието обаче не свършва дотук! Когато в предизборна обстановка се обяснява, че България трябва да спре да изнася оръжие, защото това въвлича България във военен конфликт, а в следващия момент, ставайки министър-председател и имайки пълно мнозинство в парламента, подкрепяш, стимулираш и продължаваш да изнасяш оръжие, не трябва да се изненадваш, че си част от военен конфликт. И това се помни, и се вижда! Двуличието обаче не свършва дотук, защото, когато в предизборна ситуация обясняваш, че е пагубно за България да не купува руски петрол, защото това вдига цените на горивата в страната, увеличава инфлацията, довежда до още по-голяма бедност, в следващия момент ставаш министър- председател и мнозинството ти от 131 човека, което е от твоите депутати, както ги наричаш, гласуват за това България да не купува руски петрол. Това е двуличието на двуликия Янус! Когато говориш за деескалация, а в същото време в приетия от теб бюджет залагаш 34 милиона директна помощ за Украйна – 34 милиона директна помощ за Украйна, приета от 131 депутати в този парламент, е двуличие спрямо българското общество. Но не дотук, нека да не спрем дотук, защото двуличието продължава с това, че залагаш 130 милиона в този бюджет, при положение че ГЕРБ са залагали 20 милиона, ти залагаш 130 милиона за удълбочаване на пристанище Варна, за да могат да влизат бойни кораби както на НАТО, така и с оправданието, че евентуално и български кораби да влизали вътре, това води до ситуация, в която България е въвлечена във военен конфликт, атакувана директно от Украйна – газоразпределителните ни системи, потапяне на кораби в изключително икономическата зона на Българското Черноморие. И тук не трябва да сме изненадани! България е част от този военен конфликт и евро-атлантическото мнозинство в този парламент, подкрепяно от ГЕРБ, от ДПС, от ПП, от ДБ, е факт и никой не трябва да се учудва за това нещо. Отбелязвам го с огромно съжаление, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ от първия ден обясняваме, че има ясни и точни критерии, които трябва да се приемат: Задължително моментално спиране на износа на оръжие за Украйна – това ни въвлича във военен конфликт; задължително спиране на предоставянето на финансови стимули и подкрепа за Украйна – 34 милиона гласува мнозинството на Радев в този парламент само в този бюджет; моментално премахване на подписа на България в каквито и да било международни споразумения и декларации, в които се осъжда Русия, призовава се за връщане на територия, поемайки по този начин страна в този конфликт. Всичко това е най-спешното, което трябва да се направи в следващите дни и зависи само и единствено от министър-председателя Румен Радев. И когато говориш за деескалация, трябва ясно и точно да застанеш с конкретни политики, защото в момента не сме в предизборна ситуация. Имаш 131 депутати, изпълни поне един от поетите си ангажименти! Това е изключително важно, за да спре въвличането ни в този военен конфликт, който към днешна дата е факт. И дано българският министър-председател да чуе поне нещо от това и да предприеме конкретни действия, а не Зеленски вчера да подчертава – цитирам: „Уточнихме с България, че става дума за руска комбинирана атака“. Или Радев се съгласява Зеленски да му казва какво трябва да казва, или не смее отново да поеме отговорност! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#31 · speech
Благодаря, господин Ганев. Това беше последната декларация. Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка от дневния ни ред за днес, сряда, 7 октомври: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ. Вносители – Ивайло Шотев и група народни представители, 30 април 2026 г. Давам думата на представител на Комисията по здравеопазване, която е Водещата комисия, за представяне на доклада от работата на Комисията в частта на обсъждания в тази точка Законопроект. Заповядайте, господин Илиев.
#32 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения“…
#33 · speech
Господин Илиев, с молба да представяте доклада в частта на Законопроекта, внесен от колегата Ивайло Шотев. Благодаря Ви.
#34 · speech
„На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2026 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г. На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването госпожа Катя Ивкова, заместник-министрите на здравеопазването доктор Ивиан Бенишев и госпожа Галя Александрова, временно изпълняващият длъжността управител на Националната здравноосигурителна каса доктор Асен Меджидиев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите, работодателите, пациентски и неправителствени организации и на Инициативен комитет „Бъдеще в България“. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди законопроектите по същество, извърши проверка и установи, че те отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по законопроектите са постъпили становища от Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, Българската стопанска камара, Българската болнична асоциация, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение и Сдружението на общинските болници в България. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 и 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Националното сдружение на общините в Република България. На основание чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът беше представен, обсъден и гласуван по реда на внасянето в Народното събрание. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г., беше представен от академик Николай Денков. Той информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели гарантиране на адекватни минимални нива на заплащане на медицинския персонал в лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и чл. 10 от Закона за лечебните заведения и в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ. Създават се механизми за по-голяма прозрачност при формирането на трудовите възнаграждения в тези лечебни заведения и за стимулиране на професионалното развитие и квалификацията на медицинските специалисти чрез обвързване на част от възнаграждението с продължаващото обучение и придобитата допълнителна квалификация. Въвеждат се ефективни санкции при неспазване на законоустановените минимални прагове за заплащане, включително възможност за прекратяване на договорите с НЗОК и налагане на финансови глоби на ръководствата на лечебните заведения. В хода на публичното обсъждане представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите, работодателите и на неправителствените организации представиха своите становища. Беше отбелязано, че темата за определянето на достойно трудово възнаграждение на медицинските специалисти се обсъжда повече от една година, но до този момент все още няма решение на този въпрос. В същото време кадровото обезпечаване на системата на здравеопазването е сериозно затруднено, тъй като голяма част от медицинските специалисти са в пенсионна възраст, а младите специалисти предпочитат да работят извън страната поради по-добрите условия на труд. Подчерта се, че липсват конкретни финансови разчети на необходимите средства за изпълнение на предвидените минимални размери и съответни механизми за финансово обезпечаване на предвиденото увеличение на трудовите възнаграждения. Представителите на синдикатите и работодателите изтъкнаха, че с предлаганите изменения и допълнения се създават предпоставки за пренебрегване на процеса на колективното трудово договаряне. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса изразиха принципна подкрепа за необходимостта от осигуряването на справедливи и достойни трудови възнаграждения на медицинските специалисти, като конкретните съображения и забележки по текстовете на някои от предлаганите разпоредби са подробно описани в писмените им становища. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че повишаването на трудовите възнаграждения на медицинските специалисти е необходимо за гарантиране стабилността на системата на здравеопазването. Подчерта се, че при вземането на решение трябва да се отчита спецификата на отделните лечебни заведения за болнична помощ, тяхната структура и ниво на компетентност. Намирането на дългосрочно и устойчиво решение трябва да бъде след провеждането на широко обществено обсъждане и извършването на подробен финансов анализ. Част от народните представители посочиха, че отлагането на решаването на този въпрос за пореден път ще доведе до напрежение сред медицинските специалисти, които работят в лечебни заведения за болнична помощ. Уточни се, че минималните възнаграждения трябва да осигуряват възпроизводство на труда, което след това да се надгражда на база придобита допълнителна квалификация и други относими критерии. Подчерта се, че в годините многократно се е обсъждала необходимостта от остойностяване на труда на медицинските специалисти и е крайно време този въпрос да бъде решен. Имено по този начин ще бъде намерено трайно решение на съществуващите проблеми, свързани с определянето на трудовите възнаграждения на медицинския персонал в лечебните заведения за болнична помощ. След закриване на дискусията се извърши гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г., при следните резултати: „за“ 2, „против“ – 12, „въздържал се“ – 2. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52 654 01 13, внесен от Ивайло Валентинов Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г.“
#35 · speech
Благодаря, господин Илиев. Уважаеми колеги, преминаваме към представянето на Законопроекта от вносителя. Господин Денков, заповядайте за становище на вносител.
#36 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който внасяме, е насочен към решаване на един от най-важните проблеми в системата на здравеопазването. Това е проблемът с недостига на кадри, със застаряването на голяма част от лекарския състав, с това, че една четвърт до една трета от завършващите лекари в България напускат практически веднага за чужбина. Всичко това е свързано с ниското заплащане на огромното болшинство от лекарите и медицинските специалисти в България. От години този проблем е напълно ясен, но както се вижда, мнозинствата, с много редки изключения, вместо да търсят решения, търсят оправдания той да не бъде решен. Това, което се случи в Пловдив преди два дни, всъщност показа най-грозната част от същината на този проблем – ако искаш да получиш добро заплащане в здравната система, или трябва да бъдеш назначен с някаква протекция като директор, началник на клиника или някаква друга висока позиция, или трябва да влезеш в престъпни схеми. И аз се обръщам специално към колегите от „Прогресивна България“ – добре е, че разкрихте тази схема, която, за съжаление, със сигурност не е единствената. Легенди се носят за това как се източват средства от Здравната каса. Но това, което не виждам изобщо от Ваша страна, е желание и търсене на решение на този проблем. Нека да припомня фактите. Ако си директор на болница, по официални данни можеш да получаваш по 15, 20, 30 хил. евро на месец. Ако си редови лекар, получаваш по 1500 евро. Но ако искаш да получиш повече – това, което излезе от разследването в болница „Свети Георги“ в Пловдив, то тогава трябва да влезеш в престъпна схема, в която да даваш фалшиви данни в Здравната каса, така че да получиш повече средства, съответно да получиш „достойно“ заплащане за шест-седем хиляди евро на месец. Решението, което предлагаме не за първи път, е напълно ясно. То се състои в три стъпки. И първата от тези стъпки всъщност беше приета още през 2023 г. с промяна в Закона за здравното осигуряване. Тази първа стъпка казва на законово ниво, че заплащането в публичните лечебни заведения, общинските и държавните болници трябва да става съгласно решенията, записани в колективния трудов договор. (Шум в залата.)
#37 · speech
Господин Денков, извинявайте за прекъсването. Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.
#38 · speech
Ами очевидно за колегите това, което казвам, не е особено важно, въпреки че аз ще стигна и до техния принос...
#39 · speech
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!
#40 · speech
…в момента за решаването на този проблем. Защото всеки месец аз питам министъра на здравеопазването от „Прогресивна България“: какво е решението, което Вие предлагате? И знаете ли какво ми каза на последния блиц в сряда? „Ами очакваме решение от колективния трудов договор.“ Да, очаквате решение, защото 23-та година ние го предложихме, то беше гласувано, но не е достатъчно, защото това е само първата от три последователни стъпки, които трябва да се направят. Искам да обърна внимание, че през 2025 г. Конституционният съд ясно каза, че този подход е правилен, той е конституционно издържан и всъщност това е подходът, който осигурява на българските граждани тяхното конституционно право – достъп до качествени здравни услуги, които им се полагат съгласно българската Конституция. Втората стъпка обаче изисква да бъдат заложени минимални граници на това заплащане. И точно това е, което предлагаме в настоящия законопроект. По отношение на лекарите, денталните лекари, магистрите фармацевти заплащането да бъде не по-ниско от 150% от средната заплата в България, а по отношение на останалите медицински специалисти да бъде не по-ниско от 125%. Третата стъпка всъщност е да се предвидят съответните средства в Закона за бюджета, който предстои да обсъждаме само след месец. Затова е толкова важно решението по този законопроект да бъде взето днес и в следващите седмици, защото по изискванията за бюджетната процедура първо трябва да бъдат взети тези решения в специализираните закони, за да могат съответните средства да залегнат в Закона за бюджета. Някой каза в обсъждането в Комисията, че не са направени финансови разчети. Това не е вярно! Финансовият разчет е ясен. Той изисква около 200 млн. евро годишно и тези средства могат да бъдат осигурени, при положение че през всяка от последните години бюджетът на Здравната каса се увеличава с между 450 и 500 млн. евро. Така че средствата са налице – това, което липсва, е желание от страна на мнозинството. Освен заложените минимални заплати, освен финансовия разчет, това, което имаме допълнително, е няколко допълнителни мерки, сред които бих споменал: - по отношение на отработените часове нощен труд – за всеки отработен час не по-малко от 0,5% от минималната работна заплата; - по отношение на брутното месечно възнаграждение на човек от ръководството на болниците – да не бъде по-голямо от заплатата на министрите в кабинета; - по отношение на допълнителните дейности, с които хората от ръководството на болниците, било то изпълнителни директори и други ръководни кадри, не могат да извършват дейност, освен преподавателска във висше училище или медицинска дейност в собственото медицинско лечебно заведение, за да се избегне конфликтът на интереси, който много често се наблюдава; - и не на последно място, разликата в заплащането по отношение на брутната работна заплата – в едно и също лечебно заведение да не бъде повече от десет към едно, така че да се премахнат тези уродливи практики, при които лекарите получават 20 – 30 пъти по-ниско заплащане, отколкото ръководните кадри в една болница. При неспазване на съответните законови изисквания са предвидени глоби, които са насочени към ръководството, и ограничения по отношение на това как могат да се изразходват средствата от бюджета. Отново повтарям, всичко това се отнася до лечебните заведения с преобладаваща общинска или държавна собственост. И накрая не мога да се въздържа да не обърна внимание на декларацията, която прочетохте тази сутрин.
#41 · speech
Господин Денков, моля Ви, декларациите не се коментират! Обръщам се с молба да се придържате към внесения Ваш законопроект.
#42 · speech
Аз нямам право да обсъждам съдържанието на тази декларация, но това, което мога да кажа, е, че днес, както казахте, е Денят на достойния труд. Ваше задължение и наша обща задача е да осигурим достоен труд на българските лекари, българските медицински сестри, акушерките и всички други медицински специалисти в системата. И когато попитате къде сме били, ще Ви разкажа. (Шум, реплики, смях. Ръкопляскания от ПП.)
#43 · speech
Благодаря, господин Денков, за представянето на Законопроекта. (Шум и реплики.) Уважаеми колеги, моля за тишина в залата! След представянето на Законопроекта преминаваме към разискванията. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване? Господин Симидчиев, заповядайте.
#44 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Законопроектът, който обсъждаме, засяга въпрос, който не търпи отлагане – как да задържим младите колеги и медицински специалисти в българското здравеопазване? Ниските възнаграждения в началото на трудовия път са една от най-честите причини те да търсят реализация извън страната. Затова споделяме основната цел на вносителите – достойно и гарантирано възнаграждение, което да даде на младите специалисти основание да останат тук. Законопроектът предвижда основното месечно възнаграждение за лекар без специалност да е не по-малко от 150 на сто от средната брутна заплата, а за медицинските сестри, акушерките и останалите медицински специалисти не по-малко от 125 на сто. Подкрепяме духа, макар идеята, развита в текстовете, да поражда някои основателни резерви. Ще изброя някои от най-съществените. Първо, по отношение на финансовата обосновка. Мотивите признават, че ще са необходими допълнителни средства за заплати, но колко болници не покриват този праг днес, остава извън обхвата. А Законът влиза в сила от деня на обнародването със срок от три месеца само за привеждане на наредбата и дейността на лечебните заведения. Не може да задължаваме болници да плащат, без да има яснота за осигурените средства. Разбирам, че това става и в бюджета, но ние трябва да знаем все пак за какъв процент от болниците става въпрос. На второ място, санкциите са несъразмерни и крият риск за самия достъп до болнична помощ. Предвидените глоби между 15 и 30 хил. лв. за всяко отделно нарушение, които се налагат лично на ръководителите и на членовете на съветите на директорите дори когато причината е липса на средства, а не липса на воля, е нещо, което може да затрудни достъпа, тъй като текстът смесва глоба за лечебно заведение с наказание на физически лица, а сумите би следвало да са в евро, тъй като вече сме в еврозоната. Още по-сериозно, чрез промените в Закона за здравното осигуряване три или повече нарушения за шест месеца се определят като системно нарушение, което може да доведе до прекратяване на договора с НЗОК, без да е дефинирано какво представлява едно нарушение – дали за всеки отделен служител, или за всеки месец. А прекратеният договор в малка болница означава пациенти без достъп до помощ, точно обратното на заявената в мотивите цел за по-добра достъпност в отдалечените райони. И неслучайно едно от местата, на които също има съществен проблем, е контролът, тъй като проверките се възлагат на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която не е трудова инспекция. Самата оценка на въздействието признава, че ще са нужни допълнителен персонал и ресурс, но такъв не е предвиден. Контролът върху трудовите възнаграждения е работа на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Уважаеми колеги! Въпреки тези резерви ние ще подкрепим Законопроекта на първо гласуване по принцип. Възнагражденията на младите лекари и на медицинските специалисти са въпрос, по който не можем да чакаме, и не искаме да изпратим сигнал, че парламентът отлага решението. Подкрепяме го с ясното намерение, че между първо и второ гласуване ще внесем конкретни предложения за осигуряване на финансовото и поетапно въвеждане на прагове за пропорционални санкции, които не поставят под риск договорите с НЗОК, и за по-ясни и гъвкави правила за разходите, за подходящ контрол и за прецизиране на разпоредбите на управителите. Каним вносителите, Комисията, МЗ, НЗОК, съсловните организации и сдруженията на младите лекари да работим заедно, така че Законът да даде на младите специалисти реална, а не декларативна сигурност. Благодаря Ви.
#45 · speech
Благодаря, господин Симидчиев. Има ли реплики по така направеното изказване? Доктор Илиев, заповядайте.
#46 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да благодаря на доктор Симидчиев, че не се впусна в популизма, който от „Продължаваме Промяната“ се опитват да впуснат целия български парламент – именно с една от най-наболелите теми в последните години. Не е случайно, и господин Денков, подвикват Ви от залата: къде бяхте Вие? Много добре знаете какво е състоянието в здравеопазването и какви са нивата на заплащане в сферата на публичното здравеопазване! И това, което разбрах от „Продължаваме Промяната“ като новина, пък и доктор Симидчиев, Вие го потвърдихте, че всъщност с Вашия законопроект единственият резултат е, че „Продължаваме Промяната“ се готвите да закриете малките лечебни заведения…
#47 · speech
Господин Илиев, моля Ви към изказването на господин Симидчиев.
#48 · speech
Ами аз това, което исках да кажа, е, че от „Прогресивна България“ сме съгласни с това, което каза доктор Симидчиев, а именно, че, задължавайки със Законопроекта болниците да плащат повече, а всъщност не казваме откъде ще дойдат тези пари, ние всъщност обричаме по-малките лечебни заведения на фалит. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#49 · speech
Благодаря, господин Илиев. Господин Рушид, Вие заявихте реплика или изказване?
#50 · speech
ПБ, от място
Реплика.
#51 · speech
Заповядайте за реплика към изказването на господин Симидчиев.
#52 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще продължа мисълта на доктор Симидчиев, тъй като и в Комисията сме го коментирали. Смятам, че е много популистически, като лекар ще говоря, че – да се сравнява медицината с финанси основно, не е политически, а това е по-скоро да си играеш с професията, една от най-ценните професии в световен мащаб, и поради тази причина ние трябва да говорим за възнагражденията не като политическа тема, а като социална тема в този бранш. Искам само да вмъкна едни статистически данни, че България е обезпечена по отношение на лекарите. Според Евростат, която цитираме постоянно, в България лекарите са 4,6 на хиляда души, в Европа е 4,4 на хиляда души, тоест ние сме обезпечени по отношение на лекарските кадри, даже сме над средното европейско ниво. А по отношение на проблемите – проблемът не е възнаграждението, проблемът е демографското преразпределение на лекарите в България. Именно когато се централизира една професия, това създава този демографски проблем в страната. И другото, което говорихме – за колективния трудов договор, само да вмъкна, че 2022 г. в кабинета „Кирил Петков“ се опитаха да направят тази промяна, но не успяха, тъй като падна в съда, а именно – постигнаха увеличение на заплатите на медицинските кадри отново чрез двадесет и петпроцентно увеличение на цената на клиничните пътеки. Така че отново да говорим за колективния трудов договор и промяната в Закона за търговските дружества, според мен е малко несправедливо по отношение на медицинския персонал. Казвам го в качество си на лекар. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#53 · speech
Благодаря, господин Рушид. Има ли трета реплика? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Симидчиев.
#54 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря за репликите. Неслучайно първото изречение на моето изказване беше, че въпросът, който засягаме, е такъв, който не търпи отлагане, тъй като буквалната хеморагия, на медицински език казано, или кървене на специалисти извън системата, е проблем, който застрашава цялото ѝ бъдеще. И не става въпрос за популизъм, а става въпрос за спешни мерки, които трябва да приемем! Именно затова казах, че ще го подкрепим на първо четене, защото на първо четене се приема по принцип, а не в конкретика. И да, ако ние оставим нещата във вида, в който са в момента, и ги приемем на второ четене, е възможно това да постави под риск малките лечебни заведения. Но това не е гаранция, че ще ги постави под риск, ако имаме разумно поведение между първо и второ четене, за да оптимизираме този законопроект, така че да може да стане реално работещ. Когато този проблем беше поставен в предходни парламенти, аз предложих един вариант, на който не се обърна много внимание. И той беше свързан със Закона за публичните предприятия, където целево Министерството на здравеопазването може, без да трябва да прави консултации с Европейския съюз за държавна помощ, да финансира целево именно такива малки здравни заведения. И това е възможно по сегашното законодателство, без да правим каквато и да е промяна в други закони. Така че може да почнем да вървим към решаването. Единственото нещо, с което не съм съгласен в изказването, е, че това е популизъм. Не е популизъм, това е въпрос за оцеляване на здравната ни система! Затова моля Ви да помислим как можем да направим това по максимално ефективен начин, така че тези пари реално да отидат там, където се върши работа в интерес на всеки един гражданин. Благодаря Ви.
#55 · speech
Благодаря, господин Симидчиев. Уважаеми колеги, господин Денков поиска процедура по лично обяснение във връзка с неговото споменаване в репликата на господин Илиев. Господин Денков, предвид че личното обяснение е в случаите, когато има споменаване в изказване, искате ли да направите процедура по начина на водене?
#56 · speech
ПП, от място
Процедура по начина на водене!
#57 · speech
Заповядайте за процедура по начин на водене.
#58 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Имам основание за процедурата по начина на водене, защото беше казано нещо, което не е вярно, а то е важно. Както казах, има решение на Конституционния съд и това решение подкрепя подхода, който ние предлагаме. И твърдението, че е паднало това, което е предложено в кабинета „Петков“ от 2022 г., просто не е вярно! Защото ние вкарахме промяна в Закона за здравното осигуряване и с това проблемът, който беше поставен от съда, всъщност отпадна. Второто нещо, което не е вярно, е, че става дума за популизъм! Както Вие самите казахте, от 2022 г. досега ние системно търсим решения и Ви предлагаме решения, включително и това, което каза доктор Симидчиев – изобщо не става дума за фалиране на малките лечебни заведения, при положение че ние сме предложили, то е заложено, и е използвано вече като целево финансиране на отдалечените болници, тези, които са труднодостъпни, това става през фондове, използват се и в други случаи. Няма никакъв проблем да се използва и тук. Завършвам с това – когато искате нещо да се свърши, търсите начини. Това е, което правим ние от 2022 г. Когато се опитвате да се измъкнете, търсите оправдания. И това е, което чух досега. Моля Ви, променете си подхода!
#59 · speech
Има искане за втора процедура. Господин Стоев, заповядайте.
#60 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Госпожо Председател, моля да обърнете внимание на народните представители по два аспекта. Първо, репликата е изразяване на несъгласие с изказващия се и в репликата се коментира изказване на народния представител. Под формата на реплика не се прави скрито изказване към други народни представители. От това по никакъв начин не се допринася към дебата, защото в това скрито изказване не може да се направи реплика, не може реално да се репликира изказващият се, трябва да се ползват процедури по начина на водене, защото Вие пък третирате Правилника, че лични обяснения може само и единствено, ако си засегнат в изказване, и се получава едно неправилно водене от тази допусната грешка, че се позволяват изказвания в реплики, които реално нямат нищо общо с изказващия се. Така че, моля да обърнете внимание на народните представители, че имат право на изказване, и да си правят изказванията по реда, по който сме приели с Правилника. Благодаря Ви.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Стоев – точно една минута и една секунда – спазихте времето за процедурата. Има ли други желаещи за изказване по обсъждания законопроект? Заповядайте.
#62 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Едва ли има група, която да желае повече повишаването на заплатите не само на младите, но и на всички медицински специалисти, сестри, акушерки, санитари и всички работещи в тази система от нашата парламентарна група, най малкото защото имаме многобройно представителство от този сектор. Ние продължаваме да работим и виждаме в очите на своите колеги много въпроси, но мисля, че трябва да подходим мъдро и балансирано към този проблем. Разбира се, че духът на Закона е добър и всеки един от нас би го подкрепил, но трябва да имаме предвид, че лечебните заведения, особено държавните и общинските болници, работят като публични предприятия и търговски дружества. Те не получават Фонд „Работна заплата“ от държавата, а формират приходите си основно от извършена дейност – от договори с НЗОК и конкретни държавни финансирани дейности в спешната помощ, психиатричната помощ. НЗОК закупува медицинска помощ по вид, обем и цена, а не финансира неограничено разходите за персонал. Ако този законопроект бъде приет без допълнително финансиране, той ще произведе дългове, просрочени задължения и ограничаване на дейностите на лечебните заведения. Ако бъде компенсиран само чрез дотиране на една група болници, ще възникне въпрос за селективна държавна помощ и нарушаване на равнопоставеността между изпълнителите на медицинска помощ. По този начин би се нарушила конкурентоспособността според Договора за функциониране на Европейския съюз – по памет цитирам, мисля, че беше чл. 106 и 107. В двата случая Проектът не е финансово и правно обезпечен. Здравната система има социална функция, но когато болниците работят като търговски дружества и публични предприятия, финансирането им трябва да бъде свързано с конкретна задача, с обема дейност, качество, достъпност и не на последно място, прозрачна методика. Не може със закон да се наложат разходи за заплати, а после да глобяваме, да санкционираме болниците, че нямат пари да ги изпълняват. Министерството на здравеопазването в своето становище посочва, че липсват разчети по видове лечебни заведения и по региони. Това е достатъчно основание да кажем, че Законопроектът има необходимост от допълване. Законопроектът: въвежда задължителни разходи без гарантирани приходи; не отчита, че болниците работят като публични предприятия и търговски дружества; не е съобразен с модела на НЗОК за закупване на дейност; създава риск от селективна държавна помощ при евентуално дотиране; застрашава равнопоставеността между изпълнителите на медицинската помощ; не отчита различната структура на разходите и болниците; замества управленски подход с механични проценти и предвижда санкции, които ни създават липсващ финансов ресурс. Колеги, благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Първата заявена реплика е от господин Денков. Заповядайте, господин Денков, за първа реплика, след което ще дам и втора реплика.
#64 · speech
ПП
Благодаря. Аз виждам, че сте си подготвили един писмен материал, даже като че ли не чувате и какво казваме, че има селективни фондове, че това нещо е подкрепено като подход от Конституционния съд, че трябва да бъде в колективния трудов договор, че може да се направи със специфични средства, които са оценени колко трябва да бъдат. Всичко това го разбирам. Това, което ми липсва, е къде е Вашето предложение. Вие сте член на Комисията по здравеопазването. Всеки месец на блицконтрол аз питам Вашия министър, ръководителя на Здравноосигурителната каса: как ще решите този проблем? И всеки път се казва: ами имаме някакви идеи. А последния път се каза: ами единственият начин е през колективния трудов договор. Ами да, ама как ще го решите през колективния трудов договор? Така че аз чакам да чуя във Вашата дуплика сега какво е Вашето предложение за решаване на този проблем.
#65 · speech
Благодаря, господин Денков. Втора реплика за господин Георгиев. Заповядайте, господин Георгиев, за втора реплика. (Народният представител Юлиан Димитров тръгва към трибуната.) Господин Димитров, момент да приключим с процедурата по репликите.
#66 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Димитров, във Вашето изказване казахте, че моделът на здравеопазването е свързан с една голяма търговия. Така работи здравеопазването в България. Факт! Само че Вие не казахте какво мисли „Прогресивна България“ по този въпрос. Ще промените ли този модел, защото този модел води до източване на болници, източване на Здравната каса – грешка, не на болници, източване на средствата на българските граждани?! Този модел води до това, че няма адекватно заплащане на медицинските лица в тази здравна система! И ще продължава ли „Прогресивна България“ да поддържа този модел? Ясно и точно искам да кажете в своята дуплика – да или не и защо. Защото, ако продължавате този модел на здравеопазване и го поддържате, и казвате: ама ние не можем да вземем мерки, защото Европейският съюз не ни разрешава, защото ще е неадекватна финансова помощ – нерегламентирана по-точно, то тогава означава, че Вие поддържате същия корупционен модел, който въведоха ГЕРБ и ДПС през годините на здравеопазването в България.
#67 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли желаещ за трета реплика? Не виждам. Заповядайте, господин Димитров, за Вашата дуплика.
#68 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Прогресивна България“ не подкрепя никакви корупционни модели. Ние сме го заявили ясно и това е част от нашето житейско и политическо верую. Фактът, че в Пловдив се разкри тази нерегламентирана дейност, говори, че ние запушваме течовете в Здравната каса – нещо, което преди не се е случвало толкова често. И на второ място, хипертрофирайки този проблем, усещам, че се опитвате да създавате внушение, че едва ли не всички лекари, медицински сестри, акушери и работещи в здравната система, живеят и работят, за да източват Здравната каса. Не! Това не е така! Това е къртовски, тежък, неблагодарен, в много голяма част от случаите е неблагодарен, труд и понякога най-голямата ни награда е да видим пациента, че е жив. Целта на българските лекари, на българските сестри, акушери и на „Прогресивна България“ е да направим системата, да запушим течовете…
#69 · speech
ПП, от място
Как? Как? Дайте решението.
#70 · speech
Моля, без реплики вдясно. Господин Сабрутев, моля Ви да не взимате реплики от място. Благодаря Ви. Продължете, господин Димитров.
#71 · speech
…чрез проверки, чрез дигитален контрол – в еЗдраве знаете, че чрез усъвършенстваните механизми всеки може да види на секундата кога е бил хоспитализиран и ако не е бил, той може да сигнализира. Този процес ще продължи, докато се решат проблемите с нерегламентираните дейности в българското здравеопазване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#72 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има заявени две изказвания. Първо ще дам думата на господин Мирослав Иванов, който първи заяви изказването, след което на господин Лъчезар Иванов.
#73 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо, аз апелирам към всички колеги да подходим с уважение към тази тема и към всички ангажирани в сферата на здравеопазването, защото темата е изключително важна и касае не само тях, но и касае всеки един от нас, нашите семейства, нашите близки, нашите избиратели и всеки един наш сънародник, който живее на територията на Република България. Колеги, аз ще Ви помоля за още нещо – да не подхождаме предубедено към този законопроект. Ще Ви помоля да подходим отговорно и като държавници. Действително между колегите от „Прогресивна България“ има много лекари, които са тук сред нас днес. Колеги, нашият опит за въвеждане на някаква справедливост в системата на здравеопазването не е от днес, не е популистки. През годините ние сме се опитвали да намерим работещо решение, както и академик Денков каза. Самите Вие съзнавате като специалисти – визирам лекарите и хората, които са в Комисията по здравеопазването, колко тежък е този въпрос и това се потвърждава и от противоречивите становища, които са дадени. На всяко едно заседание на Здравната комисия изключително пунктуално присъстват представители на множество организации и институции, взема се отношение. Този законопроект не прави изключение. Има много становища и мненията на различните институции са противоречиви. Част от институциите, организациите подкрепят Законопроекта, други не го подкрепят. Трети го подкрепят, но дават предложения за неговото подобряване. Този законопроект сме го внесли още на първия ден в това Народно събрание – на 30 април. Минали са пет месеца, колеги, той е разгледан в Комисията по здравеопазването и той – ще се повторя, адресира една изключително важна тема. За тези пет месеца можеше да се свърши много работа по неговото подобряване, да се подходи към него надпартийно, да не се подхожда като на законопроект на „Продължаваме Промяната“ или на опозиционна партия, а да се стъпи на него и да се намери наистина решение и ние продължаваме да търсим това решение. Тъжно е, че към тази тема интересът не е достатъчно висок, по мое мнение, защото залата е наполовина празна. За съжаление, министър Ивкова я няма тук, няма и представител на Министерството на здравеопазването. Колеги, това не показва съзнаване на важността на този проблем или най-малкото не показва уважение към хората, които очакват с нетърпение какво ще се случи с този законопроект, ще бъде ли придвижен напред, или не. Аз бих искал да Ви цитирам част от иначе краткия и лаконичен доклад на Комисията по здравеопазването по отношение на разглеждането на този законопроект. Един пасаж, който олицетворява колко важен е този проблем, и той може би като някакъв вид техническа грешка е повторен два пъти в този доклад. Пасажът е следният: „Беше отбелязано, че темата за определяне на достойно трудово възнаграждение на медицинските специалисти се обсъжда повече от една година, но до този момент все още няма решение на този въпрос. В същото време кадровото обезпечаване на системата на здравеопазването е сериозно затруднено, тъй като голяма част от медицинските специалисти са в пенсионна възраст, а младите специалисти предпочитат да работят извън страната поради по-добрите условия на труд“. И въпреки че този пасаж се съдържа два пъти в доклада на Комисията, Комисията гласува категорично против този законопроект и са гласували едва двама народни представители „за“. Колеги, днес по ирония на съдбата е Световният ден за достоен труд. И отново, като се върнем към труда, който медицинските специалисти полагат, мисля, че всички можем да се обединим, че това е един от най-тежките видове труд, които могат да бъдат полагани, и нашите сънародници медицински специалисти го полагат ежедневно. Имайки предвид целия и цялостния разпад в системата на здравеопазването, на които сме свидетели, тази изключително важна система се крепи на нечовешките усилия, които полагат тези наши сънародници. Единственото, което трябва да им бъде осигурено, са няколко неща. На първо място, това е достойното възнаграждение. Ние като опозиция имаме механизъм да повлияем основно на този въпрос и сме намерили нашето разрешение на този въпрос с този законопроект. Той може да не е перфектен, може да се даде дълъг срок за предложения между първо и второ гласуване, максимален – 28 дни, да бъде създадена работна група, да бъде подобрен, но не и да бъде отхвърлен с лека ръка. Защото, както и академик Денков каза, алтернативи не се виждат. На блицконтрол министърът на няколко пъти е питан за това какво смята да предприеме по тази тема. Отговор няма. Министерството на здравеопазването липсва днес тук. Колеги от „Прогресивна България“, Вие нямате законопроект, с който също да адресирате този въпрос. А неведнъж се изрази становището, че това е тема, която не трябва да бъде отлагана. Това е потвърдено и от дебата в Комисията по здравеопазването, отразено е и в доклада, и в пасажа от доклада, който Ви прочетох. Ще си позволя да прочета и още един пасаж от становището на Българския лекарски съюз: „Ниските нива на заплащане, тежките условия на труд и липсата на финансова предвидимост години наред са сред основните причини за недостига и емиграцията на медицински кадри. Достойното заплащане на медицинския труд е основно условие за стабилността на здравната система, за задържането на квалифицираните кадри в страната.“ Колеги, това го казва Българският лекарски съюз – най-голямата организация на медицински специалисти в страната. Бих искал да Ви разкажа и една лична история с мой приятел лекар, който при своето дипломиране ми разказа, че в България ще останат от неговите колеги само тройкаджиите. Този мой приятел остана да работи в България, опита се около четири или пет години да работи тук, да се реализира тук. Уви, наложи се и той да замине в чужбина, в момента работи в чужбина. Не беше от тройкаджиите, дори напротив. Какви са основните дефицити на системата – ниските възнаграждения, лошите условия на труд, липсата на адекватно менторство и ръководене на лечебните заведения. Колеги, въпросът за възнагражденията е въпрос, който поне да даде някакво минимално основание на нашите сънародници – младите лекари и медицинските специалисти, да останат в страната. Защото, съгласете се, изключително демотивиращо е да работиш в една недобра работна среда, недобра работна атмосфера и при възнаграждения на ръководителите на лечебните заведения, които многократно надхвърлят тези на медицинските специалисти. Никой не би работил пред такива условия. Тук аз разбирам младите специалисти, които напускат страната. И за финал, темата „здравеопазване“ е въпрос на националната сигурност. Надявам се да съзнаваме това при гласуването на този законопроект и да дадем шанс да се намери решение, да се стъпи върху този законопроект и да се намери решение на този проблем. Защото алтернативата, колеги, не е особено обнадеждаваща, тъй като не се виждат абсолютно никакви инициативи в тази посока. Надявам се, че няма да е необходимо младите лекари за поредна година да излизат на улицата и да показват с протести своето недоволство, да показват още веднъж проблемите, които са налегнали върху тяхното ежедневие и професионално развитие. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПП и ДБ.)
#74 · speech
Благодаря, господин Иванов. Първа реплика за господин Рушид.
#75 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, ще започна с последните Ви изречения, тъй като приемам като лична обида, че в България ще останат само тройкаджии. (Ръкопляскания от ПБ.) Аз съм на 36 години и смятам, че съм един от младите лекари, и то достойните, с благодарности към доктор Симидчиев, който преди известно време каза нещо тук. Смятам, че с това Ви изказване дължите извинение на цялата медицинска гилдия – че в България не остават само тройкаджии, а в България мога да кажа, че имаме едни брилянтни медицински служители, които денонощно работят за здравеопазването на България. Ако изключим цялата финансова рамка, нека да погледнем и във времето, че България е една от най-добрите дестинации в областта на здравеопазването, стига това да се желае и да се работи в тази насока. А това, че ние не сме ангажирани за здравните работници – и с това не съм съгласен, просто моментът не е сега. Както при диагностицирането и при лечението на всяко едно заболяване, всеки един клиницист или правист в своята област знае, че за всяка една успешна задача трябва точно конкретният момент и конкретната цел. Ние целта я знаем, просто чакаме удобния момент за това нещо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#76 · speech
Благодаря, господин Рушид. Има ли втора и трета реплика към изказването на господин Иванов? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Иванов? Заповядайте.
#77 · speech
ПП
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колега Рушид, аз подходих възможно най-колегиално към тази тема. Съжалявам, че Вие се хванахте от моето дълго изказване за една част, и то го приехте прекалено буквално. Естествено, че в България има страхотни специалисти. Аз казах, че здравната система се крепи на усилията на тези наши сънародници въпреки всичко – въпреки държавата, въпреки лошите условия на труд. Да се говори, че в България има страхотни условия – да, има основно в частните болници. Влизали ли сте скоро в държавна болница? Да Ви закарам в Ямболската болница?! Има колеги народни представители от Ямбол от Вашата група. Да Ви разходят малко, да видите за какво става дума там. Знаете ли, че по времето на COVID в отделението, в което се приемаха COVID болни – едно фоайенце, се приемаха и пациенти с други белодробни заболявания. Това според Вас е нормално ли? (Реплики.) Нормално ли е? За съжаление, по лични причини ми се налага в последните години да посещавам лечебни заведения. Знаете ли какво виждам? Виждам липса на ред, липса на организация. Хората чакат пред отделенията на улицата. Няма къде да седнат да изчакат, чакат с часове, не знаят какво да направят. Отиват единия ден, връщат ги, после пак, пътуват от провинцията. Това е ужасяващо унижение на българския гражданин, на българския пациент. И това се случва в големи болници тук, в София. Това е резултат на безхаберие, на лошо управление. Лошото управление се дължи на това, че голяма част от ръководителите на тези лечебни заведения са политически лица. И вместо да бъдат на първо място ръководители, те печелят по стотици хиляди от друга дейност. Чудесно, имат правото, имат качествата, добри специалисти са, да го правят, но да не бъдат ръководители на тези болници. И знаете ли кога няма да бъдат? Когато будните българи не напускат държавата в чужбина да се реализират, а когато останат тук. Когато намерят смисъл да останат, да поемат системата в свои ръце. Но при 1000 евро заплата тези будни наши сънародници няма да останат. Те ще отидат в чужбина, както десетки български лекари и медицински сестри. Благодаря Ви за вниманието.
#78 · speech
Благодаря, господин Иванов. Следващото изказване е за господин Лъчезар Иванов. Заповядайте.
#79 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внимателно изслушах всички преди мен и ще направя заявката за това, че нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект. Когато говорим за здравеопазване, ще кажа нещо, което бих искал да чуят всички: не би трябвало да говорим за политическа принадлежност, когато говорим за здравеопазване и реформи. Много хора от тази трибуна от различни политически партии са се изказвали и са били едва ли не ментори, назоваващи как и по какъв начин трябва да бъде реформирано здравеопазването. Аз ще си позволя по-скромно да кажа, че във всички тези години съм се научил на едно – че здравеопазването, на първо място, не е нито на „Продължаваме Промяната“, нито на „Прогресивна България“, нито на ГЕРБ, здравеопазването е на всички нас, то няма политически оттенък. Всички ние днес тук се опитваме, по един или друг начин, да променим здравеопазването, но излизайки от тази зала, може да се превърнем в пациенти. И там, когато отидеш на белия чаршаф, никой не те пита какъв си, защо си, а трябва колегата да погледне на твоя проблем, на твоето страдание. С тези думи искам да се обърна към Вас, да не се дава и да не се сочи с пръст кой е крив, кой е прав. Здравеопазването е консервативна система и трябва да бъдем изключително внимателни, когато ние правим една или друга промяна в законите в здравеопазването. Казвам внимателни, защото едно недомислие, един пропуск може да доведе след себе си до големи проблеми, както и бързата промяна на кадровите представители на лечебни заведения, политически пристрастия, промени и всичко, което продиктува нова политическа формация. С идването на нова политическа формация, каквато представлявате Вие в момента, не започва здравеопазването и не свършва с Вас здравеопазването. Казвайки тези уводни думи, говореше се за заплащане на лекари, медицински персонал, трябва да обърна внимание, първо, какъв е моделът на здравеопазване в България. И ако тук попитам кога е започнала реформата в здравеопазването, защото всички говорят за реформа, основите са поставени през 1998 г. с промяна на модела на здравеопазване в България. Промяна на модела от Семашко, преминавайки на самостоятелно заплащане за здравето и отговорността на всеки български граждани за здравето, се въвежда Националната здравноосигурителна каса, която започва да функционира в България от 2001 г. Тогава се постави основата на този модел, който имаме и до ден-днешен. Всички си задават въпроса: а бе, защо в здравеопазването възнагражденията на лекарския персонал, на медицински сестри, санитари, фармацевти е твърде ниско и има както недоволство сред медицинския персонал, така и сред пациентите? Ами отговорът е кратък. Началото на реформата на здравеопазването, както казах, започва с промяна на Закона, но философията и въвеждането на тази промяна беше от доктор Илко Семерджиев, който всъщност, ако някой от Вас е чел, постави основата на първия етап от реформирането на здравеопазването. Този първи етап трябваше да бъде променен и да се мине на втория етап, или така нареченото надграждане на здравеопазването, а именно въвеждането на здравноосигурителни фондове или въвеждането на застрахователни, тоест да се премине на втория етап. До този момент никоя политическа партия, включително и партията, която аз представлявам, не направи именно крачката да се надгради, защото ние в момента тъпчем на едно място. И виждаме, че възнагражденията на медицинския персонал се определят от брой прегледани пациенти. И затова не се учудвайте , че има съревнование за пациенти. Не говорим за качество на медицинската помощ, има едно съревнование за брой обслужени пациенти. Не знам дали сте се замислили, но тук всички говорим за младите лекари и специализантите. Предполагам, че голяма част от колегите, които са тук, много добре знаят, че възнагражденията идват от Националната здравноосигурителна каса, и то чрез клиничните пътеки, тоест извършването на една услуга. Когато имаме една услуга, се получават съответните средства, младите лекари и специализантите нямат право юридически да получават пари по клиничните пътеки, тъй като те не са част от договора, който е подписан. Предполагам, че тук, които претендират да правят реформи в здравеопазването, го знаят много добре. И аз имам едно много кратко и ясно предложение, което осмисля формата и начина как ние може да намерим модел за възнаграждение на младите лекари и специализанти, а именно, след като те се обучават, логично е парите, които идват, да дойдат от Министерството на образованието, един път. Втори път, парите, които те трябва да получат, съответно от Министерството на здравеопазването, а не Националната здравноосигурителна каса трябва да дадат тези средства, тъй като те представляват част от, така да кажем, екипа на здравеопазването в България като млади специализиращи лекари. Тоест финансирането за тях трябва да бъде строго регламентирано, и то да идва от Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието, колеги, не от парите на Здравната каса. Ако Вие се задълбочите в смисъла на Закона, как се придобиват парите и лечебното заведение как придобива парите, защото един директор на едно лечебно заведение, след като получи парите и се разпределят по клиники, той трябва специално да определи и да задели пари от изработените пари по клинични пътеки. Давам го това като форма на размисъл, понеже всички говорят – дайте да дадем пари на младите лекари. Всички искаме младите лекари да имат не само възнаграждение, то да бъде достойно и да бъде сигурно, а не всяко лечебно заведение според финансовите възможности да отделя средства, защото в една болница възможностите са едни спрямо броя на обслужените клинични пътеки, а в друга различни, така че се получава и разлика. Специализанти, примерно да кажем по ендокринология или кардиология, в едно лечебно заведение имат едно възнаграждение, в друго лечебно заведение с по-малки възможности, съответно и по-малко възнаграждение. Така че това според мен е един от пътищата, по който могат да бъдат осигурени средства за младите лекари и специализантите. Тук не бих искал да пропусна и момента за това, че в Законопроекта има доста предложения, които обаче не са реално подплатени с финанси. Ето аз дадох един пример как биха могли да се финансират младите лекари. Мога да говоря много дълго време и да кажа още много неща, но се обръщам към Вас – нека хора, които имат опит, хора, които знаят и разбират здравеопазването, да дават решения, които са реални, които решения всъщност биха могли да допринесат именно за промяната на здравеопазването. Но за мен истинската промяна е в надграждането на системата. Каквото и да правим, тази система, на етапа, на който сме, е изчерпала своите реални възможности. Казвам реални възможности, защото виждате, че хората работят всеки според уменията си и знанията си, защото лекар не се става за пет или десет години, а един лекар, добър лекар специалист, трябва да натрупа опит, а този опит коства не само нерви, не само безсънни нощи и четене, този опит се придобива с цената на много лишения. Така че тук говорим за младите лекари, но аз искам да обърна внимание, че и лекарите, които работят тук в България, искам да се разгранича от преждеговорившия колега – за мен много обидно прозвуча, че тук в България оставали посредствените лекари... Аз само това ще кажа, че в България се гордеем с това, че сме една от първите държави, които направихме трансплантации, като започнем от първата бъбречна трансплантация в България, още в ранните – 70-те години, тук някои от колегите може и да не са били родени, но ние се гордеем с постижения в областта на медицината и в момента овладяваме най-модерните технологии, и това не би могло да стане с хора, които са посредствени, колега. Това не би могло да се случи с тях и аз искам оттук, от тази висока трибуна, да кажа нещо: аз се гордея с българските лекари, които са оставили своите имена, и които са дали, съответно и обучили ученици, които да могат да развиват и надграждат системата. Така че пътят оттук е това да надграждаме системата, а не да правим поправки на поправки на поправки. Вижте само Закона за здравното… примерно, за здравеопазването, или примерно Законът за хуманната медицина – във всички закони ще видите колко поправки на поправките са правени. Мисля, че тук при тази голяма парламентарна група, която имате, ако Вие имате мъдростта, имате желанието да направите промяна в здравеопазването, Вие имате пълната власт да направите една, да кажем, широка обществена дискусия, да поставим именно началото на реална реформа с издигане на една крачка нагоре, а именно с надграждането на системата, за която аз преди малко казах, въвеждането на здравноосигурителни фондове или здравнозастрахователни фондове, които да могат да надградят системата, да дадат въздух и да може действително да поставим болниците на онова място, за което те са създадени. Да отговарят за проблемите и да отговарят на нивото на компетенция, която те имат. А това би могло да стане единствено и само чрез надграждане на сега съществуваща система. Благодаря Ви за вниманието.
#80 · speech
Благодаря, господин Иванов. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Давам думата на господин Георги Георгиев за изказване. Заповядайте, господин Георгиев.
#81 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Първо искам да кажа, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този законопроект не защото и ние имаме такъв подобен законопроект, не защото ще се решат всички проблеми в здравеопазването с този законопроект, а защото това е Законопроект не просто на една политическа формация, това е Законопроект на медицинските специалисти, на младите лекари, Законопроект на медицинските сестри, които години наред протестират под прозорците на властта, и висяха под прозорците на властта, не знам дали си го спомняте този момент, още от 2020 г. Години наред им се приказват празни приказки, години наред им се обещават празни обещания, както преди малко тук говорещият преди мен от ГЕРБ-СДС, който казваше – една широка дискусия да се направи. Но тази широка дискусия се прави вече години наред, години наред се обещават едни и същи неща на тези хора и нищо. Защо? Защото се подкрепя една система, която, както виждаме, е направена само по такъв начин, че да се източват средства, и това се прави десетилетия наред. Както казаха преди малко, още от далечната 1998 г. е замислена, 2001 г. реализирана и десетилетия наред точене на обществения ресурс. И Вие от „Прогресивна България“ казвате: да, ние ще продължим този същия модел, ще направим тук едни реформички, някога във времето, след обществена дискусия, да подчертая, ама тя дискусията е направена отдавна, проблемите се знаят отдавна, проблемът виси на нашите глави отдавна. И българските специалисти и медицинските сестри Ви казват директно в очите: ние имаме нужда от помощ, ние предлагаме здравна помощ на българските граждани, но ние имаме нужда от помощ, защото не можем да си издържаме семействата, защото нашата заплата не достига, не можем да си покрием сметките. И Вие казвате: няма проблем, мислим по въпроса, ще направим едно дълго обществено обсъждане, ще направим една дискусия и както каза някой тук от „Прогресивна България“: още не е дошло времето. Колко време да чакат хората? Две години, три години – излезте и го кажете – като Ви свърши мандатът, като Ви свалят от власт, кога точно ще дойде това време? Излезте и го обявете тук, от тази трибуна. Нито в Комисията казвате кога ще е това време, но за сметка на това с лека ръка отхвърляте с довода, че няма пари. Напротив, аз твърдя, че има. Има огромен финансов ресурс в Здравната каса – милиарди левове, над 10 млрд. лв., 11 млрд. лв., и този ресурс с лека ръка се хвърля, с лека ръка се дава да се източва чрез корупция и схеми. Защо? Защото моделът е неправилен, защото няма директно финансиране на държавните и общински болници, а има един модел, в който се казва – ще правите далавера и ще правите схемички, за да източвате Касата, за да се източва общественият ресурс. И там са включени частни болници, защото преди малко се дава пример с 12 милиона корупция в университетска държавна болница, ама има и частни болници, които източват бюджета, например има документи в Регионалната здравна каса в Бургас от инспектори, които казват, че болница „Дева Мария“ източва средства, частна болница, значи не са само общинските и държавните, а има и частни болници, и то много. Ако погледнем, аз се притеснявам, че ще се окаже, че няма болница, която да не точи обществените ресурси – едни, за да се спасят, други, за да си напълнят джобовете още повече. И Вие казвате, че ще продължите този модел на здравеопазване, ама мислите реформи, ама не е дошъл моментът сега. И не е дошъл моментът, в който да подкрепите медицинските специалисти и лекарите. А кога ще е моментът? Много ми се иска някой от Вас да дойде и да каже от тази трибуна дата, ако не може точна дата, месец, ако не може точен месец, година, защото хората от шест години го искат това нещо. И пробваха чрез колективното трудово договаряне. Другата опорка глупава – с колективно трудово договаряне ще се реши този проблем. Ами не, не се решава. Опитвали са години наред. И сега последното голямо решение, което взехте, свързано с финанси, беше бюджетът за 2026 г., и там Ви казахме, че го има този момент. Между другото, аз от тази трибуна съм Ви казал, че Вие приехте бюджета на Желязков на 99%. В бюджета на Желязков обаче имаше под натиска на протестите, под натиска в комисии, под натиска на дебати в продължение на месеци имаше едно-единствено добро решение. Там имаше възможност за финансиране на лекарите, младите лекари и медицинските сестри. Накрая след дълги дебати, караници и така нататък се беше достигнало до това положение – да се предложи такова нещо, и в бюджета го имаше. Вие това нещо обаче го махнахте. Единственото добро нещо в този бюджет и Вие го махнахте, и оставихте тези хора да чакат за неопределено време, като казвате: този законопроект не е добър, защото го предлагат, да кажем, „Продължаваме Промяната“, или, да кажем, от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото и ние имаме подобен, ама той не е наш, той е на точно тези специалисти, които Вие хвалите от тази трибуна, обаче оставяте да мизерстват.
#82 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли реплики по така направеното изказване? Господин Иванов, заповядайте за първа реплика.
#83 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Георгиев, тъй като Вие косвено споменахте моето име, бих искал да направя реплика към Вас, като на първо място да обърна внимание на това, че, когато се прави реформа в здравеопазването, трябва да има широка подкрепа. Това може би не сте го чули добре, затова го казвам. Широка подкрепа. Дали ще бъде под формата на кръгла маса, или на дискусионна маса, или каквато и да е, трябва всички политически партии, всички представители на обществото да седнат и да намерят максималната пресечна точка, която всъщност да даде възможност за реформа. Друго, което исках да Ви кажа. Акцентирах върху това, че здравеопазването е консервативна система, господин Георгиев. Да Ви обясня още нещо. Вие искате да ни върнете към системата „Семашко“. Не знам доколко сте я чели, но аз ще я кажа много просто, за да ме разберете. Това е система, при която всички лечебни заведения в държавата получават еднакви възнаграждения. Всички лекари получават еднакво възнаграждение, всички сестри получават еднакво възнаграждение. Апаратурата се разпределя централно – днес на Пловдив, утре на Враца, вдругиден на Ловеч. Тази система не работи в 21 век. Тази система не дава възможност за развитието на научен потенциал. Тази система не дава възможности и тази система прави уравниловка – всички да взимат еднакво, всички да се развиват еднакво. И тогава искам да Ви кажа, че здравеопазването в България, могат да Ви го потвърдят много примери в Европа и в света, че такава система, където няма развитие, конкуренция, надграждане, тя от само себе си затихва. И последно нещо да Ви обърна внимание и да Ви кажа, че Вие критикувате чудесно. Аз казах как младите лекари специализанти могат да получат достойно възнаграждение, да бъдат сигурни в средствата, които получават. Не говоря общи приказки – дайте дата и час. Дата и час никой няма да Ви даде за каквото и да било, когато правите реформа. Дата и час никой няма да застане от тази трибуна и да Ви даде. Така че искам да чуя Вашата визия как Вие виждате здравеопазването, модела, защото Вие говорите за модела. Моделът е такъв, какъвто имаме, и той може да се надгражда. Излезте. Аз искам да чуя Вашето мнение, мнението на Вашата политическа партия, как виждате Вие оттук нататък здравеопазването. С две думи. Ние ще схванем бързо каква е Вашата теория и визия. Благодаря Ви.
#84 · speech
Благодаря, господин Иванов. Има ли желаещи за втора и трета реплика? Заповядайте, господин Илиев, за втора реплика.
#85 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Репликата ми, господин Георгиев, е към Вас, за да Ви кажа какво прави „Прогресивна България“. От самото начало казахме, че ще работим за прозрачност в здравеопазването и в момента това, което показа справката, е, че вече близо един милион граждани на България ползват електронните си здравни досиета. Това нещо започва да дава светлина и да осветлява онези сглобкаджийски механизми от последните години, които наистина източваха Здравната каса. В момента Надзорът на Здравната каса показва, че има над 50 млн. евро, които ще бъдат разплатени за надлимитната дейност за 2026 г., което е добрата новина, че реформата, която ние малко по малко започваме да формираме, дава резултати и това ще даде свеж въздух на лечебните заведения в края на годината. Благодаря.
#86 · speech
Благодаря, господин Илиев. Има ли желаещи за трета реплика към изказването на господин Георгиев? Не виждам. Господин Георгиев, заповядайте за дуплика.
#87 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Иванов, ако Вие специално не сте разбрали през всичките години, откакто ВЪЗРАЖДАНЕ е в парламента, каква е точно нашата линия, е здраве му кажи. Ама Вие ли точно не знаете какво сме говорили в Комисията и в залата? Но въпросът е следният. Вие преди малко дадохте пример колко е била добра здравната ни система през седемдесетте години и как сме направили първата бъбречна трансплантация тогава, и то с онзи модел, който уж твърдите Вие, че не е добър, но в следващия момент, когато става въпрос, защитавате този модел, с който се доказва и само преди няколко дни стана ясно, че се източва Здравната каса брутално. Нашият модел е, че средствата от Здравната каса трябва да се използват единствено и само за държавни болници и общински болници, целево отпуснати средства спрямо нуждите на болниците, най-кратко казано. Спрямо нуждите на болниците. А не сега, както се оказва с този модел, общински болници и такива в отдалечени места общини, както ги наричаме ние в Здравната комисия, където трудно се закарват лекари, трудно се докарват пациенти, няма пациенти, защото клиентският модел на тази система не работи добре. Тези болници се затварят, няма качествени лекари, няма медицински сестри, няма обслужващ персонал, пък камо ли хората да очакват качествено здравеопазване. Не работи правилно този модел. Ако се предлага някаква реформа, нека да видим какво точно ще се предлага в бъдеще и да се действа бързо и скоростно. Няма време да го мислим. Заради демографските причини и демографската криза, която е в държавата ни, трябва да се действа бързо, ясно и точно, а не по начина, по който в момента се работи. А, господин Илиев, ако действате с тези стъпки, това е хубаво, което правите. Нали – да изсветлявате модела и ще намерите някакви средства, макар че средства в Касата има. Аз го твърдя и продължавам да го твърдя, и ще го твърдя винаги. Не може да наливаш по почти 1 млрд. лв. всяка година и да казвате, че няма средства. Средства има в Касата, въпросът е да се спрат тези изтичания. Ако поддържате този модел, трябват бързи и качествени реформи, защото медицинските специалисти нямат време и напускат с бясна скорост България. Благодаря.
#88 · speech
Благодаря, господин Георгиев. (Реплика от народния представител Александър Симидчиев.) Господин Симидчиев, за каква процедура изявявате желание? (Реплика от народния представител Александър Симидчиев.) За процедура по начина на водене – заповядайте, господин Симидчиев.
#89 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Дискутираме Законопроект със сигнатура № 52-654-01-13, а станахме свидетели на изключително много изказвания по темата здравеопазване като цяло. Ако тръгнем да говорим за здравеопазването като цяло, трябва да отделим три-четири седмици само за тази дискусия, така че предлагам да се фокусираме конкретно върху Законопроекта. И на второ място, ако може чрез Вас да отправя и съвет към колегите. Вярно е, че влизаме в сезона на киселото зеле и може да претакаме много неща, но всеки път, когато оттук кажем „кражба“, „източване“ и подобни изказвания, ние намаляваме с един човек поне броя на хората, които си плащат здравноосигурителните вноски. Така че трябва да подхождаме отговорно, защото и без това имаме проблем с хората, които си плащат здравноосигурителните вноски. Защото доверието се гради бавно и се руши бързо, и затова от тази трибуна не бива да го рушим. Благодаря Ви.
#90 · speech
Благодаря, господин Симидчиев. Уважаеми колеги, във връзка с процедурата на господин Симидчиев бих искала да приканя всички изказващи се да се изказват във връзка с предмета на обсъждания законопроект. Следващото изказване е за господин Петров. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
#91 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доктор Симидчиев ме изпревари. Точно това беше едно от нещата, за които взимам думата. Избягахме доста далеч от същината на Законопроекта, който гледаме, затова ще върна малко темата там. Няма спор, че българските медицински специалисти заслужават едно достойно заплащане, но тук не знам защо се премълчава едно нещо – че има медицински специалисти, които получават много достойно заплащане в България, и медицински специалисти, на които заплащат много недостойно. И никога не съм чул тук да се говори, че всъщност здравеопазването върви на две пътеки. Има лекари, и съответно отделения и персонал в отделения, включително сестри и санитари, които взимат доста сериозни заплати. Няма какво, ние от системата го знаем много добре това нещо. Съответно една болница, примерно малка общинска болница, тя няма откъде да набави този ресурс, защото с годините ние централизирахме здравеопазването. Здравеопазване има в София, има в Пловдив, Варна и Бургас. Оттам нататък тук-таме в някой областен град и в общините – нула. Това, което Вие предлагате – да закачим с един автоматизъм всички болници, да приравним всички болници и да се получава възнаграждение процентно от средната брутна работна заплата, за мен ще бъде пагубно за малките болници и няма да се усети от големите болници. Тоест това ще е една реформа, която ще досрине периферията в здравеопазването. И тук да дам един пример. Ако приемем, че 150% от средната брутна работна заплата ще излиза някъде около 2200 евро, Вие, ако примерно в МБАЛ – Добрич, трябва да назначите десет специализанти на тези заплати, трябва да видим откъде ще дойдат парите за тях. И Вие казахте: има целеви средства, има двеста милиона, които могат да се заделят. Това е, за да вдигнем техните заплати. Е да де, ама ние, ако вдигнем техните заплати – на специализанти, неопитни лекари, на 2200 евро, а в същата болница специалист с 30 години опит взима 1500 евро, как си представяте точно, че ще станат нещата? Ние ще трябва да вдигнем и неговата да е по-висока и там ще отидат едни още не 200, а може би още 400 милиона, с които да направим така, че да не е такава голяма диспропорцията – един специализант да взима в пъти повече – не, но осезаемо повече от един специалист, който ще го обучава. Нали се сещате, че това звучи нелепо? Тези автоматизми ще принудят директорите на малките лечебни заведения да се откажат да взимат млади специализанти и ще издевателстват още повече над възрастните специалисти, защото ще им е по-изгодно. Никой няма да вземе млад специалист за 2200 евро, като може да си държи опитния стар лекар на 1500 евро. Така че това нещо за мен лично като идея и като проект няма да сработи. Напротив, ще влоши ситуацията. И тук е важно да кажа, че категорично диспропорциите в здравеопазването са големи. Недооценен е лекарският труд, сестринският труд, специализантският труд категорично е недооценен. Категорично той липсва не само на специализантите, и трудът на сестрите липсва в клиничните пътеки. По отношение на идеите, които ние трябва да дадем. Има един документ, в който това нещо е много добре описано и е съобразено: статутът на болницата, местоположението на болницата и персоналът. И това е Колективният трудов договор. И тук теориите, че Колективният трудов договор не ставал, мога да Ви кажа, че той е един документ, който, ако се направи както трябва и най-вече ако се намери механизъм, с който да бъдат задължени тези директорите да го приемат, той ще работи добре, защото оценява всяко едно лечебно заведение и неговите нужди. Съответно университетската болница може да си позволи по-високи заплати. В Колективния трудов договор това е упоменато. Началник в университетска взима повече, отколкото началник в МБАЛ. Но проблемът е, че през годините назначени директори в предишни правителства не подписваха този Колективен трудов договор и затова персоналът взима толкова ниски заплати в огромна част от тях и говорим предимно за проблемните болници. Така че Колективният трудов договор, колкото и да има мнение, че не става, не става, защото той не се е прилагал. Ако се прилага, той ще стане и наистина ще оцени индивидуалностите на всяко едно лечебно заведение. И тук искам да кажа, че цялостно – ще изляза и аз малко от темата, но си позволявам, за реформата на господин Семерджиев, която сподели колегата. Да, тя беше заложена и беше много добра, но тя спря на етап клинични пътеки, което беше всъщност междинен етап. Но едни предходни правителства видяха пробойната в тези клинични пътеки, видяха начин да се източва Здравната каса през тези клинични пътеки и не продължиха реформата да стигне до така наречените Diagnosis-Related Group, DRG, или диагностично свързани групи. Защото те трябваше да са тези, които да оценяват финансовата част на труда на лекарите, а клиничните пътеки трябваше да оценяват всъщност качеството на услугата. А ние в момента какво направихме? Видяхме, че клиничните пътеки на база оборот, брой пациенти, генерират печалби. И какво направихме? Направихме едни работещи клиники с едни колеги – една част от тях с липса на морал, но с доста добър търговски афинитет, те започнаха да приемат на парче, започнаха да надписват, започнаха да си измислят пациенти, защото никой не им търсеше качество, всеки търсеше количество. И в момента е така. И оттам идва големият проблем на нашата система – че търсим количество, а не качество. И тук е другата посока, в която ние сме тръгнали, и това, което колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ коментираха – да, едно от нещата, които се планира и ще бъде вкарано, това е да се оценява качеството на услугата и да се обвържат финансовите ангажименти на болниците, финансовите ресурси на болниците, и в частност на лекарите, към качеството на услугата, което те предлагат. Но нали се сещате, че това не може да стане – 20 години ние сме правили една система, която работи по клинични пътеки и се краде по клинични пътеки, и от утре казваме – край, почваме сега на качество. Трябва много внимателно да се определят критериите, те да са обективни, те наистина да оценяват услугата като услуга и много важно нещо, което сме изпуснали в годините – от това да гледаме на пациентите като на касички, ние сме забравили, че те трябва да са активната част в тяхното лечение. Пациентите в България нямат никакъв ангажимент в момента към тяхното лично здраве. И това го направихме ние като гилдия, това го направи здравната система в последните 20 – 25 години – пациентите да не се интересуват от личното си здраве. И второто, което направихме, е пациентите да нямат доверие на лекарите. Защото всеки един пациент, който отиде в момента в лечебно заведение, първите думи на лекаря през неговото ухо минават като: дали сега иска да ме вземе за пътеката, или наистина съм болен? Така че в годините това, което се направи и което най-вече не се направи в здравната система, доведе до това сега да се опитваме с някакви такива саниращи механизми да принуждаваме да се дават едни пари на лекари, на млади лекари, на специализанти, на сестри, без да знаем откъде ще дойде този ресурс. И трябва ние да налеем още 400-500 милиона, за да обезпечим тези лекари. И да, обаче утре ще станат частните болници и университетските болници, ще кажат – добре, Вие сега ги давате целево на малките болници, но ние също работим, даже работим по-добре, обслужваме повече персонално, на нас що не дадете? И ще се прави! Защото системата е грешно работеща. И реформите, които ние сме започнали, и нещата, които ще се случат в следващите години – казвам „години“, защото нали не вярва някой тук в тази зала, или колега, или не колега, че това здравеопазване, забатачвано 30 години, за три месеца може да се оправи? За три години не може да се оправи! Така че аз лично и нашата парламентарна група няма да подкрепим този така предложен проектозакон не защото не искаме младите лекари да взимат достойно възнаграждение, не защото не искаме сестрите да взимат, а защото има механизъм, ще го направим по правилния начин и съм сигурен, че много скоро те ще усетят разликата в заплащането и най-вече в неравноправното заплащане на едни специалисти и на други специалисти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#92 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли желаещи за реплики? Господин Иванов, заповядайте за първа реплика.
#93 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Петров, лично аз съм задоволен от Вашето изказване, но имам няколко конкретни въпроса към Вас, а именно това, че стана въпрос за малките, общинските болници. Вие добре знаете, че има така наречената Здравна карта, Национална здравна карта, която Национална здравна карта има ниво на компетентност. Така че не се притеснявайте от възнагражденията. Когато има ниво на компетентност – Вие сте добре запознат, знаете, че възнагражденията вървят спрямо нивото на компетентност на даденото лечебно заведение. Второто нещо, което бих искал да вметна във връзка с Вашето изказване за клиничната пътека, е това, че никъде в тази клинична пътека няма оценка на труда. Това е много важно, което трябва да знаят всички. Няма такова нещо. Другото нещо, което знам, че Вие също добре разбирате, което никой не иска да го чуе, е, че юридически специализантите и младите лекари, те нямат право да работят по клинична пътека. Тоест възнагражденията, които дава Здравната каса, те не са ангажирани с тези млади лекари. Ето това трябва да бъде разбрано от публиката, от широката публика, която не е длъжна да знае това нещо. Тоест ръководителят на лечебното заведение от събраните пари, затова говоря, че трябва да има гарантиране на младите хора и на специализантите, и това са пари, които персонално трябва да излязат от Министерство на здравеопазването, конкретно за тези млади лекари от Министерството на образованието за тяхното обучение, а не от клиничните пътеки. Ето това е сбърканото, което не зная защо, но не се иска да се разбере. И завършвам с DRG. Аз съм се занимавал конкретно с това. Диагностично-свързаните групи, господин Петров, Вие го знаете, когато започнахме да го мислим още през 2010 г., видяхме, че трябва много по-голям финансов ресурс, за да може да бъдат направени диагностично-свързаните пътеки, да има едно приливане. Но затова се изискват доста промени и друга форма на финансирането. Това исках да споделя. Благодаря Ви за отделеното време и пак просрочих. Извинявам се.
#94 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов. Има ли желаещи за втора и трета реплика към изказването на господин Петров? Господин Ганев, заповядайте.
#95 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Петров, би трябвало вече да правите съществена разлика между професионалното Ви поприще на специалист и това, че сте професионален политик. В тази връзка на 19 април 2026 г. Вашата политическа сила спечели парламентарните избори и имате абсолютно мнозинство от 131 депутати. На 1 юли Вашият Министерски съвет внесе в парламента за обсъждане бюджет 2026. На 24 юли бюджетът беше приет. През цялото това време, от юли до днешна дата, единственото, с което Вашата политическа сила, включително и Вие във Вашето изказване, започва и свършва е: ще направим това, ще направим това, ще направим това. По време на бюджета – ще направим тези реформи. По време на бюджета – предстои да направим тези реформи. По време на бюджета – ще направим и това следващите месеци. Постоянно „ще“. Имате 131 депутати, част от тези депутати сте Вие. Имате пълно мнозинство, имате Министерския съвет, имате цялата власт. Кога ще започнете да работите конкретно по реформи, включително в здравеопазването? В момента си позволихте Вие и Вашите съпартийци на този дебат да обяснявате, че не му е дошло времето да актуализирате заплащането на малките, на младите лекари. Не му е дошло времето – ще правим малки стъпки към реформа. Кога? Пак казвам, 19 април мина! Вече сме октомври, наближава средата на октомври. Кога ще започнат реформи? Имате пълно мнозинство. Кога! Свикайте племенният съвет и почнете да правите реформи.
#96 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли желаещи за трета реплика по изказването на господин Петров? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Петров.
#97 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина трудът на специализантите, на младите лекари не е включен, но при така направената и така работещата 20 години система, стана ясно, че не е включен. А 20 години нищо не направихме, за да го включим. И сега казвате – Вие, що се бавите и не го включите? За няколко месеца!? 20 години не го включихме, но сега трябва да го включим. Ще го включим, ще дойде и това. Сега, по отношение на Здравната карта. Тази здравна карта, аз, откакто започнах да уча медицина, слушам за тази здравна карта и една такава карта не видях. 20 години не можахте ли да направите една такава хубава карта, да ни я покажете, да ни я дадете, да може да се актуализира. Това също се прави в момента. И се прави, защото стават бавно нещата, за колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, не стават бързо. Бързите работи видяхме докъде доведоха. Така че по отношение на реформите и по отношение на нещата, които случват в здравеопазването, аз нямам спомен, откакто съм съзнателен лекар, да е имало акция, в която да има конкретни суми и конкретни числа, които са хванати като злоупотреба от Министерството, от прокуратурата, източени от Здравната каса. В момента имаме подобно нещо – може и да има, но не е в такъв мащаб. И предполагам, че няма да е единственото, защото аз приветствам всички мои колеги, които работят и които си изкарват парите честно с истинско лечение на хора, с истинска медицина, но не приветствам колегите, които използват системата, за да я крадат. И тук е мястото да кажем – да, ние сме лекари, ние сме гилдия, ние трябва да сме единни, но когато има черни овци, тези черни овци трябва да се показват и ние трябва да сме в основата на това нещо. Това е начинът да прочистим системата и това е начинът да върнем част от доверието на пациентите към нас. Защото те именно заради такива черни овци не вярват на многото качествени лекари, кадърни лекари. И тук няма как да не вметна за репликата, която беше направена. Вие сте с доста по-голям опит от нас. Работите много бързо и видях, че доста реформи направихте в здравеопазването за тия няколко мандата. (Ръкопляскания от ПБ.)
#98 · speech
Благодаря, господин Петров. Изказване за господин Величков – заповядайте, господин Величков. (Шум и реплики.)
#99 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председател.
#100 · speech
Колеги, моля за тишина в залата!
#101 · speech
Уважаеми господин Петров, от 2024 г. е приета Здравната карта. Има я, може би имате предвид 20 години преди това, от 2004 до 2024 г. Но това не е акцентът на изказването ми. Сега, много интересен дебат се получи, стигна до цялостната ревизия на системата на здравеопазване, но какво чух от страна на управляващото мнозинство. Всичко беше в бъдеще време: „Татко ще ми купи колело, ама друг път“, ще го направим, ще стане с този бюджет, с оня бюджет, с по-следващия бюджет, до края може би на мандата, а ако не, ще го обещаваме и за другия мандат, но време няма. Още в 2018 – 2019 г. медицинските сестри бяха на прозорците на парламента. В 2024 – 2025 г. младите лекари, специализанти, докторанти бяха по улиците и площадите. И всеки им обещаваше светло бъдеще. Аз сега чух, че се обещава светло бъдеще. „Като му дойде времето“, казваше един бивш премиер. И никога не му дойде времето по негово време. И се опасявам, че този дебат се насочва в същата посока. Същевременно обаче има огромна липса на хора в системата. Има огромна липса на перспектива и развитие за младите лекари и специализантите. Един народен представител от миналия парламент ги пращаше в Сицилия. Те може би сами ще намерят къде да отидат, но те казват: „Искаме бъдеще в България!“ Какво бъдеще им се предлага? Някога ще стане. Някога ще го предвидим. Същевременно пагубно за малките болници е това, което се случва. Ние казваме там единият с 1500 евро, ако стане специализантът с 2200. Не, ще се увеличи заплатата и на лекаря. В Карлово затварят отделение, в Ямбол затварят отделение. Защо, ако системата работи? Защо, ако всичко е наред, си тръгват основните лекари и не може да бъде привлечен нито един млад специалист? И трябва да се върви обратно всъщност – през Закона към Колективния трудов договор. Защото законът е определящото в парламентарната държава. И какво казва Конституционният съд в този смисъл по онова решение, което няколко пъти се цитира, но никой не влезе в същината му? Каква е целта – осигуряване на болниците с медицински кадри чрез законово гарантирани минимални заплати, което е от конституционен ранг и обслужва правото на здраве и правото на труд. Намесата в трудовите отношения е конституционно оправдана, защото защитава здравето и живота на гражданите и правото им на труд. Отхвърлен е доводът за недопустима държавна помощ по чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Защо? Защото здравната политика е до голяма степен въпрос на национална компетентност. И интересна бележка още от мотивите. Съдът отбелязва, че методиката за цените на клиничните пътеки не посочва разходите за труд, поради което няма гаранции, че трудът на медиците се възмездява именно със средства на НЗОК. И когато става въпрос за едни 200 милиона, казва се – няма механизъм. Има предложен механизъм в нашия законопроект. Вие казвате – имаме! Ами дайте го между първо и второ четене. Увеличете срока да видим Вашия механизъм и да намерим общия механизъм. Защото иначе ще влезете в едно противоречие със собствения Ви министър-председател. Той тази сутрин… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, госпожо Председател. На заседание на Министерския съвет казва следното: „В бюджет 2027 г. залагаме увеличаване на заплатите на младите лекари, за да имат те по-бърза реализация и перспектива.“ Ами обсъдете го това, което Вашият премиер е казал, преди да казвате, че няма да подкрепите закона, защото той залага рамките за бюджета. И нека сме в настоящето, а не в светлото бъдеще! Благодаря Ви.
#102 · speech
Благодаря, господин Величков. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? (Народният представител Николай Денков иска думата.) Времето Ви изтече, господин Денков. Има ли други желаещи за изказвания от другите групи? Господин Ганев, заповядайте.
#103 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Нямаше процедура, по която на доктор Петров, който понастоящем е редови депутат и е управляващ, да му кажа първо две неща. Има Здравна карта, България има приета Здравна карта. Това, че Вие сте я пропуснали да я отбележите, най-вероятно е Ваш личен пропуск, но има. По отношение на това, което се каза, че…
#104 · speech
Господин Ганев, моля по Законопроекта, ако обичате.
#105 · speech
Точно така, по Законопроекта е. По отношение на това, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме направили за няколко парламента нужните реформи. Да Ви кажа на всички от управляващите: реформи се правят от тези, които управляват, които имат мнозинство в парламента, те могат да направят нужните реформи. Функцията на опозицията е да предлага алтернативни решения. Ако почне опозицията да налага своите решения в парламента и прави реформи опозицията, значи е станала просто управляваща, а не опозиция. Това са фундаментални неща и правите грешки в тях. Иначе по Законопроекта. Когато се говореше и се изказа друг доктор от групата на „Прогресивна България“, доктор Рашид, значи не знам как и на какви статистики се опирате и може би са достоверни – аз не го отричам това – да обясните как в средноевропейските лекарите, които са в България, са повече, отколкото в Западна и Централна Европа. Може би е така. Само че като попитате младите лекари къде гледат и накъде искат да се ориентират, ще видите накъде – някъде в чужбина. Обаче и там не е основният проблем. Големият проблем е с медицинските сестри, с медицинските работници, защото те са принудени да работят на няколко места, в няколко болнични заведения да работят по 12 часа, за да изкарват достойно прехранване. Тук изтъквате това, че за първи път било хванато източване на Здравната каса в болница. Ами не е. Имало е и преди, само че свършваше всичко до едни показни акции. Да се надяваме, че Вие ще наберете малко повече кураж – при наличие на пълната власт във Вас, да направите някаква реформа, а не само „ще“. Защото само с „ще“ не става. Пет месеца, шест месеца, нов бюджет вкарвате след няколко седмици, кога ще има реформи? Кога? Времето върви, медицинските сестри изчезват, работят до изнемогване, медицинските работници изчезват, психиатричната помощ е в окаяно състояние. Хората, желаещи да работят в психиатрични заведения, просто ги няма, защото заплащането е обидно. Вие тук обяснявате: ще дойде време, ще правим нужните реформи. Кога?
#106 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли желаещи за реплики по изказването на господин Ганев? Господин Димитров, заповядайте.
#107 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Докато Ви слушах, понеже беше кратко изказването, си отбелязах само пет свършени неща за тези няколко месеца. Изграждане на спешни центрове със средства по Плана за възстановяване и устойчивост… (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.) Изградихме ги, продължаваме да ги изграждаме. Част от средствата бяха загубени. А надлимитната дейност, както беше споменато преди малко, в размер на 50 млн. евро, е изплатена и това стабилизира болниците, които очакваха тези средства. Дигитализацията върви с много добри темпове –. чрез електронната платформа еЗдраве всеки български гражданин може да види какво му се е случило, когато е получил медицинска или дентална помощ, и ако има нередности, той може да сигнализира незабавно Здравната каса и компетентните органи. Проверките за нерегламентираните действия, както и Вие казахте, вървят и сме сигурни, че те ще продължат. И на последно място, внесохме ЗИД на Закона за обществените поръчки в Здравната комисия. Предстои първо четене и смятам, че този закон ще бъде приет, ще запушим още една съществена дупка, за да спре изтичането от Здравната каса. Наливането на пари в една нереформирана система, където има много течове, не води до нейното подобряване, затова тези стъпки, които сме направили за няколко месеца, показват нашите сериозни намерения. Благодаря.
#108 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има ли желаещи за втора и трета реплика? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте, господин Ганев.
#109 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
И към Вас ще се обърна. Доктор Димитров, вижте, има съществена разлика от това някой да е голям специалист в своята област, било то да е медик, да е светило, включително в медицината. Имаше такива примери много в нашата история. Един такъв беше. Той е световноизвестен лекар, беше министър на БСП на здравеопазването. Тръгна си опозорен като политик. Вие вървите мощно по тези стъпки. Аз не коментирам Вашите специалности, Вашата практика като лекари. Предполагам, че сте блестящи всички, които станахте да се изказвате днес по темата, като медици. Като медици обаче. Това, което направихте като реплика. Отдавам го на това, че нямате политически опит. Вие цитирате Ваши си, приписвате Ваши успехи, такива, каквито са направени от предишните управляващи. Посочвате по ПВУ неща. Ама ето го. (Показва.) На първия ред седи бивш министър-председател. Той може да стане и да си припише това, не Вие. Не Вие в конкретния пример. После, доизплащане на болниците. Ама не Вие. Това се прави всяка година и тези пари се дават на болниците всяка година. С чужда пита помен правите. Следващият Ви пример, който давате, електронните здравни досиета, всеки един от нас да имал еЗдраве. Имате ли представа каква част от българите имат такова нещо? Да Ви кажа ли? Толкова малко, че е обидно. Толкова малко, че е обидно! А защо отказахте на предложение на опозицията – мисля, че ПП го бяха предложили, или ДБ, няма никакво значение – да има уведомяване през някоя от платформите – било то Вайбър или каквото се сетите, дали имате нужни прегледи, за да може да се спре източването. Отказахте го. Оправданията: ние имаме внесен ЗИД – закон за изменение и допълнение, за хората, които ни слушат. Ама цинизъм е. 131 човека сте. Само си вижте тая седмица програмата каква е на парламента, вижте си миналата седмица програмата на парламента. Защо не сте го приели? Да Ви кажа ли защо? Ще направим това, ще приемем тази реформа, ще обсъждаме това. Вие сте винаги в бъдеще време. Нищо настоящо и нищо реално.
#110 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли и други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. И докато дадем възможност на колегите да се присъединят към залата за гласуването, едно съобщение. Уважаеми колеги, днес, от 12,30 ч., в Мраморно фоайе ще бъде открита изложба под наслов: „Равенство за хората с интелектуални затруднения“. Една специална изложба, посветена на творчеството на Ани със Синдром на Даун. Картините, създадени от Ани, са доказателство, че талантът, чувствителността и стремежът към себеизразяване не познават граници. Всяка творба разказва своя история и ни показва красотата на света през очите на Ани. Тази среща с изкуството е послание за приемане, уважение и вяра във възможностите на всеки човек. Със своите картини Ани ни напомня, че различията ни обогатяват и че истинската стойност на човека се крие в неговата душевност, талант и способност да вдъхновява другите. Всички народни представители са поканени на откриване на културното събитие, днес, в 12,30 ч., в Мраморното фоайе. Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 52-654-01-13, внесен от Ивайло Шотев и група народни представители на 30 април 2026 г. Гласували 179 народни представители: за 62, против 3, въздържали се 114. Господин Сабрутев имаше искане за прегласуване първо. Вие сте за процедура по прегласуване – заповядайте.
#111 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми управляващи! Само Вие сте против достойното заплащане на българските лекари, медицинските сестри (шум, реплики, ръкопляскания и възгласи: „Еее! Еее! Еее! Браво!“) и медицинските специалисти. Днес имате възможност да смените Вашия вот и да осигурите едно достойно заплащане на българските лекари, медицинските сестри и медицинските специалисти, а имате възможност и да гласувате за едно недостойно заплащане в Деня на достойния труд. Изборът е Ваш. Хората гледат.
#112 · speech
Господин Сабрутев?
#113 · speech
ПП, от място
Прегласуване!
#114 · speech
Уважаеми колеги, бе направено искане за прегласуване. С оглед искането, моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 60, против 4, въздържали се 116. Предложението не е прието. За процедура – обяснение на различен вот, господин Сабрутев, заповядайте.
#115 · speech
Реплика От Пб
Искаме още!
#116 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. В Деня на достойния труд управленското мнозинство на Румен Радев гласува недостойно заплащане на българските лекари, медицинските сестри, лаборантите и други медицински специалисти. Уважаеми български граждани, когато утре отидете в болница и там няма лекар, сетете за управлението на Румен Радев. (Възгласи от „Прогресивна България“: „Еее.“) Когато утре Ви се наложи да Ви направят инжекция, да Ви направят вливане и няма медицинска сестра, която да направи тази манипулация, се сетете за Румен Радев. Когато утре Ви се наложи да позвъните на 112, да повикате бърза помощ, но няма бърза помощ, няма линейка, защото няма лекари, които искат да работят в „Спешната помощ“, сетете се за управлението на Румен Радев. Когато утре Вашето дете не бъде прието в детска ясла поради липса на медицински сестри, сетете се за управлението на Румен Радев.
#117 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Уважаеми колеги, с това изчерпахме първата точка от дневния ни ред за днес. Преминаваме към втората точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ. Законопроектът е внесен от народния представител Костадин Костадинов и група народни представители на 7 май. По Законопроекта няма постъпил доклад, затова давам думата на вносителите за становище. Извинявам се, първо, има искане за декларация от името на парламентарна група, след което ще дам думата на вносителите по законопроектите. Заповядайте.
#118 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми български граждани! Днес внесеният от нас Проект за спешни мерки срещу високите цени на горивата не стигна до разглеждане в пленарната зала. Причината е процедурна. Проектът все още няма становище от комисия и не е изтекъл предвиденият в Правилника срок. Ние уважаваме Правилника на Народното събрание. Но цените на колонката не чакат парламентарния правилник. Инфлацията не чака комисия, сметките на хората не чакат 15 дни. Българският бизнес също не може да постави разходите си на пауза. Затова днес използвам тази трибуна, за да кажа ясно какво предлагаме и защо настояваме Народното събрание и правителството да действат. Предложението ни не е лозунг, не е обещание държавата с един подпис да определи цената на всяка бензиностанция. Предлагаме конкретен пакет от временни мерки. 1. България да поиска европейско разрешение за временно намаляване на акциза върху бензина и дизела по модела, вече използван от Хърватия. В Проекта предлагаме министърът на финансите в срок до седем дни да внесе чрез Министерския съвет мотивирано искане до Европейската комисия за временно прилагане на акцизни ставки под минималните европейски равнища. 2. Да бъде изяснена възможността за временно намаляване на ДДС върху моторните горива, включително сценарии за ставка от 9%. Не предлагаме да нарушаваме европейското право, точно обратното. Предлагаме България официално да поиска позиция от Европейската комисия и при наличие на правна възможност да действа. И нека преведем всичко това от езика на данъчните ставки на езика на семейния бюджет. При пълно прехвърляне на данъчното намаление към крайната цена разчетите показват потенциал за значително намаление на цената на литър бензин и дизел. При комбинирания сценарий – с по-нисък акциз и 9% ДДС, проектът изчислява приблизително спестяване от около 20 до 21 евро при зареждане на 50 литра. Или казано по друг начин, цената на колонка да падне с 40 евроцента на литър. Това са механични разчети, а не обещания за административно определена цена. И точно затова предлагаме постоянен публичен контрол дали данъчното облекчение действително стига до потребителя. Защо няма смисъл държавата да се откаже от приходи, ако това намаление остане някъде по веригата и не стигне до българските граждани? Затова предлагаме ежедневно публично наблюдение на цените на бензина, дизела, газ пропан-бутан и компресиран природен газ. Цените без данъци, данъчния компонент, международните котировки и степента, в която всяко данъчно облекчение се прехвърля в крайната цена. Колеги, горивото не е просто разход на човека, който отива да зареди автомобила си. Цената на дизела влиза в транспорта, влиза в земеделието, влиза в строителството, влиза в логистиката, влиза в доставката до магазина и накрая влиза в цената на хляба, храната и почти всяка стока, която българското семейство купува. Именно този риск от вторичен инфлационен натиск е изложен и в мотивите към предложението. Затова днешното процедурно препятствие не е краят на този въпрос – той е само отлагане на дебата. Ще настояваме Проектът да бъде разгледан от компетентните комисии. Ще настояваме след изтичането на необходимите срокове той да стигне до тази зала. И тогава всеки народен представител ще има възможност да заяви позицията си на глас. Но още днес отправяме един прост въпрос: ако друга държава – членка на Европейския съюз, може да поиска и да получи временна дерогация за акциза, защо България да не поиска същото? Не искаме вечни данъчни облекчения. Предлагаме временни, ограничени и обратими мерки при извънреден ценови натиск. Именно така се формулирани и мотивите към Проекта. Затова призоваваме Министерския съвет да не чака последния възможен ден. Призоваваме компетентните парламентарни комисии да разгледат предложението възможно най-бързо в рамките на Правилника. Призоваваме всички парламентарни групи – нека спорим за механизми, нека спорим за ставките, нека спорим за фискалния ефект, но нека не спорим дали високата цена на горивата е проблем за българските граждани и бизнеса. Защото, докато ние броим процедурните дни, хората броят парите, които им остават след всяко зареждане. 15 дни за срок по Правилника – те не трябва да се превръщат в 15 дни бездействие. Българските граждани имат право да очакват от държавата не обяснение защо не може, а работа по това какво може да бъде направено законно, временно и веднага, щом процедурата го позволява. Ние сме внесли предложението, ще защитим разчетите, ще защитим мерките и ще настояваме този дебат да се проведе тук, в Народното събрание, пред всеки български гражданин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#119 · speech
Благодаря Ви, господин Терзиев. Уважаеми колеги, съгласно чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание давам думата на вносителя, за да представи становище по Законопроекта.
#120 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. С настоящия законопроект се предлага необходима реформа в Закона за киберсигурност с цел да се постигне по-добър баланс между гарантирането на националната сигурност и създаването на предвидима, стабилна и благоприятна среда за развитие на цифровата икономика. В условията на ускорена дигитализация и нарастваща зависимост от информационни и комуникационни технологии действащата уредба, която допуска широко ограничаване на използването на технологии, създава предпоставки за регулаторна несигурност, повишени разходи за бизнеса и риск от ограничаване на конкуренцията и иновациите. Това налага преминаване към по-гъвкав и съвременен подход, основан на оценка и управление на риска, който позволява прилагането на пропорционални и обосновани мерки в зависимост от конкретните обстоятелства. С предложенията се цели привеждане на националната правна рамка в съответствие с изискванията на NIS2 Directive, като се въвежда модел, при който сигурността на мрежите и информационните системи се гарантират чрез системна оценка на рисковете, включително тези, произтичащи от веригите за доставки, и чрез прилагане на адекватни технически и организационни мерки. В този контекст ограничаването или преустановяването на използването на конкретни технологии се предвижда единствено като крайна мярка, приложима при доказан висок риск за националната сигурност или за функционирането на съществени услуги, когато по-леки мерки не биха били достатъчни. По този начин се осигурява съответствие с принципите на пропорционалност, необходимост и технологична неутралност, които са в основата на европейската регулаторна рамка. Очакваният резултат от приемането на Законопроекта е създаването на по-предвидима и устойчива регулаторна среда, която едновременно повишава нивото на киберсигурност и насърчава инвестициите и развитието на конкурентен пазар на ИКТ услуги. Чрез намаляването на възможностите за непропорционални ограничения и въвеждането на ясни критерии за държавна намеса се укрепва доверието на бизнеса и обществото в институциите, като същевременно се гарантира ефективна защита на критичната инфраструктура и непрекъсваемост на основни услуги за гражданите и икономиката. Законопроектът отразява разбирането, че устойчивата киберсигурност следва да се постига чрез информирани, координирани и балансирани решения, които съчетават интересите на сигурността, икономическото развитие и ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз. Благодаря.
#121 · speech
Благодаря Ви, господин Врачев. Уважаеми колеги, преди да преминем към разискванията, позволете ми едно кратко съобщение. Нека да поздравим гостите от София, които са в българския парламент по покана на народния представител Петър Петров. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност. Давам думата за изказвания на народните представители. Заповядайте господин Григоров, първи вдигнахте ръка за изказване.
#122 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ще направя кратко изказване по предложения законопроект. Първо, искам да кажа, че той засяга действащия чл. 27 от Закона за киберсигурност. Бих искал да напомня, че точно този чл. 27 е наречен Ограничаване на използването на рискови технологии и той съответно реферира към чл. 26 – Координирана на равнището на Европейския съюз оценка на риска за сигурността на критични вериги за доставка. Бих искал да кажа, че Директивата на ЕС 2022/2555 относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, известна като NIS2 директива, е на практика, европейският закон за киберсигурност, който въвежда по-строги правила за защита на информационните мрежи и киберсигурност в целия Европейски съюз. Тази директива е имплементирана добре в Закона за киберсигурност, няма обструкции от страна на Европейската комисия. Допълнително в българския закон за киберсигурност е имплементирана и Директива ЕС 2022/2557, те са много близки като номерация, на Европейския парламент и на Съвета за устойчивостта на критичните субекти. Със Законопроекта се предлага нова редакция на ал. 1 и на ал. 2 и нова ал. 3 на чл. 27 от Закона за киберсигурност, като основната промяна е премахването на най-силната мярка, произтичаща и дадена като възможност в чл. 21 на Директива 2022/2555, а именно ограничаване на използването от субектите по чл. 4 и чл. 4а на конкретни технологии или на критични вериги за доставка на ИКТ услуги и ИКТ продукти. Предлаганите изменения и допълнения всъщност противоречат на Директива NIS2, на която всъщност се позовават вносителите в мотивите към Законопроекта. Прекъсва се връзката с координираните оценки на риска в ЕС и отпада важното изискване на Директивата да не се засягат императивни разпоредби на правото на Европейския съюз и на действащото българското законодателство, защото именно точно този текст изпада от редакцията на ал. 2. По този начин Законопроектът според нас отслабва защитата на националната сигурност, националната киберсигурност. Аналогични са становищата и на компетентните – Министерството на вътрешните работи и Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Въз основа на изложеното дотук становището на парламентарната група на „Прогресивна България“ е да не приеме на първо гласуване предложения законопроект. Благодаря Ви.
#123 · speech
Благодаря Ви, господин Григоров. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Заповядайте, господин Ганев, за реплика
#124 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Искрено се надявам да изчетохте нещо, което не е Ваше професионално становище, а някой да Ви го е дал да го направите, защото това, което изчетохте, и това, което поехте като становище от страна на групата, е меко казано, притеснително, тъй като директно засягате и ощетявате българския бизнес и българските национални интереси, тъй като това, което е прието от предишните управляващи, а Вие сега затвърждавате, е ясно и точно и нищо по-малко от това да премахнете възможността китайски телекомуникационни компании, които са най-големите в света, да продават оборудване в България. Това правите Вие! По отношение на конкретиката по нашия законопроект, който коментираме. Въвежда се задължителна оценка от Съвета за киберсигурност при използването на определени технологии и вериги за доставки. Това дава възможност при установен риск държавата да може да предприема конкретни мерки за неговото ограничаване. Това значи, преведено на достъпен език за хората, които ни слушат, че ако въпросният съвет за киберсигурност, който е съставен от поредица от специалисти, прецени, че даден доставчик и точно определено оборудване застрашава националната сигурност, да бъде премахнат. Това, което имаме в момента като прието законодателство в страната ни, е, че всичко произведено от Китай е под ножа и има определен срок, след който китайските доставчици няма да могат да доставят нищо. Това е ясно и точно разписано! В нашия законопроект се дава възможност държавата да защити при рискове по оценка на определени компании и определени продукти да бъдат забранени. И вече в съвсем конкретика се влиза как може да стане въпросното забраняване, какво точно се случва и на какво основание, а не под общ знаменател – всички под ножа. Това се прави в момента! Ваша политическа воля е да потвърдите решението на другите евроатлантици в тази зала, които приеха този законопроект наистина по късни доби, и ощетихте китайските интереси по отношение на това да правят бизнес в България.
#125 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Григоров? Не виждам. Господин Григоров, желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика.
#126 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Ганев, предполагам, че не се съмнявате в моя опит и професионализъм близо 30 години. Аз нито се съмнявам, нито се притеснявам от моето мнение. Опитах се съвсем професионално, нетенденциозно да обясня нашата позиция. Оценката на риска и сега съществува в чл. 26 и в чл. 27, и съответно Съветът може да излезе с различни степени на риск, само че Вие с новата редакция на чл. 27, ал. 2… Изчезва изцяло мярката, която да забранява. Така че не виждам защо трябва да ограничавате Министерския съвет, след като Директивата му дава такава възможност. Вероятно болката е с тези китайски фирми, които аз не исках да споменавам, Вие ги споменахте, но това не е крайната цел на Директивата. Благодаря Ви.
#127 · speech
Благодаря Ви, господин Григоров. (Народният представител Надежда Йорданова иска думата за процедура.) Процедура, преди да преминем нататък. Заповядайте, госпожо Йорданова.
#128 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарна група искам 15 минути почивка. И само малко, за да поясня. В 12,30 ч. се открива изложбата „Равенство за хората с интелектуални затруднения“. Това е изложба на Ани от Варна със синдром на Даун. Прекрасна изложба. Каня всички да уважим този талант. Поканата е от името на колегата Свилен Трифонов. Именно затова – съвсем стегнато, 15 минути почивка от името на група. Благодаря.
#129 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Във връзка с току-що постъпилото предложение за 15 минути почивка определям 15 минути почивка. (След почивката.)
#130 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме нататък. Давам думата на господин Ганев за изказване. ЦОНЧО ГАНЕВ (ВЪЗРАЖДАНЕ) Ако САЩ и Европейският съюз водят гореща война в Украйна срещу Русия, то Европейският съюз и отчасти САЩ водят икономическа война с Китай. И това е също от много години – нищо ново под слънцето! В тази връзка именно под натиска на чужди интереси България прие в миналия парламент законодателство, което ощетява директно българския бизнес и българските икономически интереси. Защо казвам, че ощетява българските икономически интереси и защо съм толкова убеден в това нещо? Ами по много проста причина. В началото на миналата година ВЪЗРАЖДАНЕ организира кръгла маса, в която бяха поканени най-големите телекомуникационни компании в страната, за да се коментират именно тези промени, които бяха приети от предишния парламент, и именно тези промени, които в момента с нашия законопроект искаме да бъдат премахнати. Защото бизнесът беше категоричен, че ако това нещо се приеме, на всички български компании ще им струва над два милиарда – над два милиарда, за да сменят цялото оборудване, което имат, което им е доставено от най-големите реномирани доставчици в световен мащаб, а именно китайски компании. Защото, когато говорим за китайски телекомуникационни компании, не коментираме конкретна фирма или някакъв производител, а говорим за сектор, който е доминиран вече от китайски производители. В тази връзка беше прието и законодателството в миналия парламент, което директно обслужи и задължи както държавните институции, свързани с киберсигурността, които приемат и купуват оборудване, свързано с тази своя дейност, така и частните компании, най-големите компании в страната, така и по-малки компании, които купуват различни периферни устройства, различни оборудвания, свързани с доставките и с осигуряване на киберсигурност, и с различни модули, свързани дори с телекомите в страната. Това нещо беше направено само и единствено, за да се ограничи достъпът до българския пазар на китайски компании. Това е срамен етап от нашата уж независима външна политика, уж независими икономически интереси и уж всички Вие, които сте в парламента и сте се клели да защитавате националните интереси, когато трябва да го направите и в момента, както декларираха депутатите на Радев, че ще отхвърлят Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ. Сега, това, което се декларира от „Прогресивна България“ – че няма да приемат този законопроект, де факто приема за добър Законопроекта, предложен и приет отпреди близо една година от Пеевски и Борисов по отношение на киберсигурността, в момента същото това правителство обаче демонстрира двуликия Янус. Отново отношението пред медиите и пред хората, и пред чуждестранните партньори е едно, а в българския парламент и като реални действия – съвсем друго. Ще цитирам: септември месец – само преди един месец: „На официално посещение вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев проведе среща с вицепремиера на Китайската народна република Дин Сюесян в Пекин“. „Двамата обсъдиха възможностите за задълбочаване на двустранно-икономическото сътрудничество и привличане на нови китайски инвестиции в страната“ – цитирам пак. А какво каза Александър Пулев: „Имаме силна политическа воля да отворим нова страница в двустранните отношения с Китай. Имаме златен прозорец за нови възможности и за практическо развитие на отношенията между двете страни“. Прекрасно звучи! Българска делегация, водена от вицепремиер в Китай, връща се тук, дава просторни интервюта, обяснява как ще се развият икономическите взаимоотношения на нов етап с Китай. Нещо повече, успоредно с това Радев присъства на откриване на завод, както е обявено по медиите, свързан с китайски инвестиции, но не отбелязва, че този завод е открит преди две години, а не от него сега и не са привлечени нови китайски инвестиции. Просто има, образно казано, откриване на ново хале, с което разширява частично производството си. Това се обяснява като затопляне на взаимоотношенията с Китай. В тази връзка с човека, с който се е срещал господин Пулев в Китай – вицепремиерът на Китайската народна република господин Дин Сюесян, с този човек се виждах аз точно преди една година на официална делегация от българския парламент, представяйки българската държава там. Тъй като вицепремиерът към онзи момент от БСП и всички други вицепремиери от правителството на Пеевски и Борисов отказаха да отидат в Китай, отидох аз. С първия въпрос и първия официален разговор на официалната среща, на която присъстваше и посланикът, и двете делегации – и българската, и китайска страна, въпросният господин Сюесян постави именно Законът за киберсигурността, който е приет в българския парламент, и защо ние правим така, че да съсипем икономическите взаимоотношения между България и Китай по отношение на един от ключовите сектори, какъвто е производството, внедряването на телекомуникационния сектор, там, където Китай е лидер, и защо ние ограничаваме китайския бизнес за милиарди в България?! Разбира се, аз нямаше как да дам алтернативен отговор, освен да кажа, че мнозинството в парламента това е приело. Разбира се, моята политическа сила се дистанцира от това нещо, но в крайна сметка аз представлявам България и в момента защитаваме националните ни интереси. На същата тази среща само преди един месец нашият – сегашният, вицепремиер е говорил как ще подобри взаимоотношенията, как така ще направим ние, как ние ще подобрим взаимоотношенията с Китай и вече всичко е на нова нога. Само че в момента отново и Вие потвърждавате тежките рестрикции спрямо китайския бизнес за милиарди в страната. Вие ги потвърждавате, отхвърляйки този законопроект в момента, облягайки се на: ама имало такава директива, в която се посочило това, ама имало еди-какво си, ама можело това да стане. Тук в момента говорим за националните интереси, за българския бизнес, който официално казва: това, прието в българския парламент, струва милиарди на бизнеса ни. Милиарди! Не коментираме въобще разходите на България да подмени цялата инфраструктура с киберсигурността, свързано с китайското оборудване, което през годините е купувано, тъй като е най-качествено и на най-добри цени в съотношение цена-качество. Това предлагаме ние в момента. Ако трябва да влизаме в детайли по самия законопроект, ще има второ четене. За съжаление, няма да стигнем до второ четене. Затова на първо четене се коментира единствено духът на Законопроекта. А духът на Законопроекта казва: нека да направим това, което на думи обещавате пред китайските ни партньори. А то е именно едно-единствено нещо – да имаме общ бизнес, да печелят и двете държави. Защото Вие на думи на официални пътувания – за екскурзия, както се оказва, поемате и говорите едно, а в залата, когато нещата стигнат за конкретно законодателство, което да урегулира и да премахне рестрикциите спрямо китайския бизнес, Вие ще направите съвсем различно нещо само след няколко минути. Кога точно двуликият Янус в лицето на Радев е прав? Когато казва, че ще подобри взаимоотношенията с Китай, или когато законодателството, което е прието от Пеевски-Борисов, той го прегръща и казва: ами много е хубаво? Защото депутатът от „Прогресивна България“, който стана, каза: законодателството е изключително добро, в синхрон с всички европейски директиви. Прекрасно е! Пеевски и Борисов са си свършили мръсната работа. Както и ДБ в лицето на господин Божанов, който също е един от вносителите на въпросните промени. Това се приема в момента. Да, директно не казвате и не посочвате фирмите – всички ги знаем кои са. Рестрикциите са точно такива. Защото и утре, по-скоро в петък в Европейския парламент ще се приема конкретна резолюция, конкретни неща, декларации, които са предложени да обявят Китай за враг на Европейския съюз. И там, и на това нещо Вие се облягате тук в момента, за да прокарвате и да не защитавате интересите на българския бизнес. Пак казвам, на българския телекомуникационен бизнес, който ще трябва да си подмени цялата инфраструктура за милиарди, за да се случи това нещо. Затова внасяме този законопроект – за да имате очи, когато се срещате другия път с въпросния вицепремиер на Китай, да може да кажете какво конкретно свършихте. Защото аз съм сигурен, че той е повдигнал този въпрос пред Пулев и Пулев не е казал нищо конкретно, защото е знаел какво ще гласувате Вие тук.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Заповядайте, господин Божанов, за изказване.
#132 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Сега тук господин Ганев наговори много – неверни неща да ги наречем. Изумително е обаче как на трибуната на българския парламент директно се излиза и се лее лобизъм в полза на една конкретна китайска компания. Или хайде, може би две. Защото, да, има такова оборудване в телекомуникационни оператори, не във всички. Само че Законът не го забранява автоматично. Законът предвижда строг механизъм с координирана в рамките на Европейския съюз оценка на риска, за да се идентифицират конкретните високорискови технологии. На база на тях се приема постановление, което подлежи на съдебен контрол и така нататък. Едно от малкото верни неща, които каза господин Ганев, е, че – да, това предложение е и мое в предния парламент, и то беше подкрепено от „Демократична България“, от „Продължаваме Промяната“ тогава. Само че целта на това нещо е да се гарантира автономността и цифровият суверенитет на България. Защото със сигурност китайски компании имат интерес да си продават оборудването, не да инвестират. Това не е инвестиция. Инвестиция е друго. Те искат да си продават оборудването, което в много случаи дори е дотирано, субсидирано и така нататък от китайската държава, което го прави нелоялна конкуренция в някои случаи. Но целта на това законодателство е да се ограничат рисковете за българската икономика. И не само за телекомуникационния сектор – за енергетиката, за транспорта, за какво ли още не. Защото почти всяка седмица излизат примери за така наречените задни вратички в китайски технологии, с които може да се осъществява отдалечен достъп и отдалечен контрол. Имаше такъв пример за автобуси. Автобуси в Холандия, ако не се лъжа, или в Норвегия, могат дистанционно да се управляват от производителя, без това да е документирано и без да знае този, който си ги е купил. Китайски рутери, които имат абсолютно официална за производителя, но не и за купувача, задна врата, през която те могат да се контролират, пак казвам, от производителя. В енергетиката няма да Ви казвам какъв ужас е. Там може дистанционно да се влезе и да се изключи цяла електроцентрала. И за всичко това ние трябва да предприемем отговорни държавни действия, за да ограничим тези рискове и да не може след десет години, след като сме си купили по-евтиното, да се окаже, че някой може да натисне едно копче и да спре електроцентрала, телеком, автобусен оператор и така нататък. За това става въпрос – за сигурността. И именно това е целта на Закона за киберсигурност и на Директивата – да позволи на държавите членки да ограничат всички тези рискове, които, за съжаление, не са просто теоретични, а са напълно реални. И това Ви го казвам като експерт по киберсигурност именно. Така че да спрем с тия спекулации. Господин Григоров много правилно отбеляза, че Вие искате да махнете единствената защита, единствената гаранция за България, че ще може да гарантира своя цифров суверенитет, своята дигитална автономност. Благодаря.
#133 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли желаещ за реплика? Заповядайте, господин Ганев, за реплика.
#134 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Божанов, ако синтезираме Вашето изказване, започва и свършва с това: лошите китайци и добрите американци, и добрите западноевропейци, производители имам предвид. Започнахте и свършихте с това какви вратички предлагали и какви имали производителите от Китай; и как едва ли не тези, които произвеждат от Западна Европа и в САЩ, и в Канада, нямат такива вратички! Вярвате ли си? Не си вярвате, знам. Защото всичко друго може да се каже, но не и че не сте професионалист точно в тази област, и по никакъв начин, Вие много добре го знаете – това не е истина. И Вие го знаете много добре! Сигурност и независимост, киберсигурност и независимост. Сериозно ли? От кого? По отношение на това се обявявате, че сте дясна партия, свободния пазар. Къде е свободният пазар тука? Къде е свободният пазар? Вие слагате под общ знаменател всички китайски производители. Аз не говоря за един или два, даже нямам и представа кои са едната или двете компании, които визирате. Кажете ми имената, да ги чуем, аз не ги знам. Аз говоря за всички – това, че не трябва да слагате под общ знаменател. В нашия законопроект, в който казвате, че се отнема – напротив, в нашия законопроект ясно се въвежда задължителна оценка, задължителна оценка на риска от Съвета по киберсигурност. И при установен риск за държавата ще могат да се предприемат конкретни мерки. И се изброяват допълнително: техническа организация, диверсификация на доставчици за действителен мониторинг и други пропорционални мерки. Тук е именно това, че в нашия законопроект се казва: няма всички да са под общ знаменател; който доставя продукт, който не е добър и не отговаря на киберсигурността, свързана с националната сигурност, да си понесе отговорността. А Вие с Вашия законопроект, който беше приет, който е прегърнат в момента от депутатите на Радев, слагате под общ знаменател, от една страна, всички – по цял свят – производители на оборудване, от другата страна слагате китайските производители. Тук е всичко друго, но не и лобизъм. Тук е въпрос на принципи – дали има пазарна икономика, бизнесът да си купува най-добрите предложения, които има за него. Защото Вие в момента на бизнеса му казвате: ще си купувате американско, западноевропейско и канадско оборудване, но не и китайско на по-добро качество или на по-добра цена.
#135 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли други желаещи за реплика? Не виждам. Заповядайте, господин Божанов, за дуплика.
#136 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Господин Ганев, Вие опитахте да кажете три неща, и трите не са верни. На първо място, по отношение на свободния пазар. Да, трябва да има свободен пазар, но когато една държава субсидира, дотира, подпомага с държавни ресурси едни компании с цел да разшири стратегическото си влияние в целия свят, това подкопава принципите на свободния пазар, нали? Защото едните са били на пазарен принцип, другите са били подпомогнати от държавата. Второто нещо – общият знаменател. Нищо подобно. В Закона никъде не пише Китай. Защото, между другото, не се отнася само за Китай, разбира се. В Закона пише, че за всяка една конкретна технология, дори не за конкретен производител, може на един производител едно оборудване да бъде определено за високорисково и да бъде забранено, а друго да не бъде. И това е в прерогатива на Министерския съвет. Така че и втората точка не е вярна. И последната, Вие казвате: само Китай ги забраняваме, всичко останало го насърчаваме. Законът говори за високорискови технологии от трети страни. Това включва Русия. Между другото, има високорискови технологии – руски, които също е хубаво да забраним. Включва Иран, включва САЩ. Ако се установи – ето, защото не ме слушате, включва всяка трета страна, която е извън Европейския съюз. Включително това включва и САЩ. Ако технология от САЩ, ако Вие ми покажете потенциален риск със задна врата и така нататък, която се използва в критичната инфраструктура, и това нещо е документирано по съответния ред в действащия закон, естествено, че има законово основание Министерският съвет с постановление да ограничи използването и на тази технология. Така че законовата рамка е достатъчно широка да предвиди производител от всяка трета страна да бъде обект на такива проверки. Така че Вие спекулирате. В този смисъл ние, очевидно ако не е станало, няма да подкрепим този законопроект. Действащият закон е добър, прецизен, позволява на държавата да защитава своята стратегическа автономност в рамките на Европейския съюз и смятам, че допринася за нивото на киберсигурност в страната. Благодаря.
#137 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте за изказване.
#138 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, въпросът вече е решен от Народното събрание, и то срещу Вашето предложение. На второ гласуване на 5 февруари 2026 г. ВЪЗРАЖДАНЕ в лицето на народния представител Ангел Славчев предложи постановлението само да препоръчва ограничаване. Предложението беше отхвърлено с 33 гласа „за“, 103 „против“ и 13 „въздържал се“. А сегашният текст на чл. 27 беше приет със 117 гласа „за“. На 7 май 2026 г. групата на ВЪЗРАЖДАНЕ внесе същата идея като отделен законопроект, забележете. В предишния законопроект ВЪЗРАЖДАНЕ запазваше условието мерките да не противоречат на правото на Европейския съюз. Сега го премахва. Предложението Ви от февруари запазваше изречението, че мерките не засягат правото на Европейския съюз и не противоречат на координираните оценки на риска на Съюза. Новият проектозакон премахва и него. Това е очевидно премахване на гаранцията. Действащият текст отговаря точно на възраженията, на които Вие се позовавате. Министерството, отговорно тогава за електронното управление, не прие първоначалното предложение, защото ограничаването трябва да се основава на вече извършената координирана оценка на риска на равнището на Съюза. Комисията за регулиране на съобщенията предупреди за противоречие с европейското законодателство. Приетият тогава текст отговаря и на двете Ваши възражения. Постановлението се изготвя въз основа на резултатите от оценките на Европейския съюз, съответно чл. 26, ал. 2, и само доколкото не противоречи на правото на Съюза и на тези оценки. Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ премахва точно тези две гаранции! Господа, през януари 2026 г. Европейската комисия предложи Акт за киберсигурност 2, който въвежда списъци на високорисковите доставчици и извеждане на компонентите им от мрежата в срок до 36 месеца, чл. 104 и 110 от предложението. Толкова е и тригодишният срок. Наистина, ако целта на Вашия законопроект е предвидимост, то Вашият законопроект постига точно обратното. Той премахва единствения ясен срок, не дава критерии и въвежда изискване за доказан висок риск. Дами и господа, през февруари Народното събрание каза „не“ на препоръчителните забрани. Днес ВЪЗРАЖДАНЕ ни предлага същото, само че без защитата на европейското право, без срок и забележете, отслабване на националната сигурност в областта на киберсигурността. Затова ние от „Прогресивна България“ ще гласуваме „против“. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#139 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам, поради което закривам разискванията. Да дадем възможност на колегите да се присъединят в залата, преди да преминем към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, № 52-654-01-29, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 7 май 2026 г. Гласували 153 народни представители: за 10, против 132, въздържали се 11. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ. Вносител е Министерският съвет от 16 юни 2026 г., приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за представяне на доклада за второ гласуване. Господин Тодоров, заповядайте.
#140 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г., приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 4 се създава ал. 4: „(4) За издаване на удостоверение се събира държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 44, ал. 5.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. По § 10 имаме предложение на народния представител Христо Гаджев: „1. В чл. 39а думите „или изцяло“ се заличават. 2. В чл. 39б се добавя изречение трето със следния текст: „За вреди, причинени при изпълнение на дейности, възложени на подизпълнител, изпълнителят и подизпълнителят отговарят солидарно пред възложителя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Тодоров, Иван Вачев и Красимир Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В глава втора се създава раздел X с чл. 39а и 39б: „Раздел X. Подизпълнение Чл. 39а. (1) Изпълнител по договор за охрана може писмено да възлага на подизпълнител изпълнение на дейност частично само когато предметът на договора е дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 и при изричното съгласие на възложителя. (2) В случаите по ал. 1 подизпълнителят трябва да притежава съответните лиценз или удостоверение по смисъла на чл. 4, ал. 1. Чл. 39б. Изпълнителят носи отговорност за изпълнението на договора за охрана пред възложителя. При възлагане на дейност по предмета на договор за охрана на подизпълнител подизпълнителят отговаря за изпълнението на възложената дейност пред изпълнителя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 подават заявление по образец до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището на лицето, или по електронен път съгласно Закона за електронното управление, включително чрез Системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление. Образецът на заявление и документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.“ 2. В ал. 2: а) точка 2 се изменя така: „2. нямат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения; това изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество;“ б) точка 3 се отменя. 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 след думите „съдружниците в дружества с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управителите или“; б) в т. 4 след думата „неплатежоспособността“ се добавя „управители или“; в) в т. 5 след думите „компетентен орган“ се добавя „управители или“. 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Обстоятелствата по ал. 2, т. 1, 2 и 5 и ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 се установяват служебно.“ 5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 46 се създава ал. 5: „(5) Алинеи 1 –4 се прилагат съответно и в случаите на издадено удостоверение на търговците по чл. 2, ал. 2, т. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 буква „а“ се отменя. 2. В т. 3 думите „имат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „имат публични задължения с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения“. 3. В т. 5: а) в текста преди буква „а“ след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“; б) в буква „г“ след думата „неплатежоспособността“ се добавя „управител или“; в) в буква „д“ след думите „компетентен орган“ се добавя „управител или“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 3: „3. в случаите на чл. 47, т. 5, при настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 46, ал. 1 на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество;“ б) досегашната т. 3 става т. 4; в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „съдружник в дружество с ограничена отговорност“ се добавя „собственик на капитала на еднолично акционерно дружество, управител или“; г) досегашните т. 5 и 6 стават съответно т. 6 и 7 и в тях думите „чл. 50, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 50, ал. 3“; д) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10. 2. В ал. 2 думите „т. 3“ се заменят с „т. 4“. По § 15 има предложение на народния представител Анна Бодакова: „В § 15 се създава нова т. 3: „3. В ал. 3 точка 2 се изменя така: „2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, като при осъждане за престъпление по глава втора, раздел VIII или раздел IX от особената част на Наказателния кодекс настъпилата реабилитация не се взема предвид;“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Тодоров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В § 15 се създават нови т. 3 и т. 4: „3. В ал. 3, в текста преди т. 1 след думата „дейност“ се добавя „и с не по-ниско от основно образование – за изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7. 4. В ал. 3, т. 2 се изменя така: 2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, като при осъждане за тежко умишлено престъпление настъпилата реабилитация не се взема предвид;“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „основно“ се заличава. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 след думата „дейност“ се добавя „и с не по-ниско от основно образование – за изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7“; б) точка 2 се изменя така: „2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, като при осъждане за тежко умишлено престъпление настъпилата реабилитация не се взема предвид;“ 4. Алинея 4 се отменя. 5. В ал. 5: а) в текста преди т. 1 думите „и 2“ се заличават; б) точка 1 се изменя така: „1. документ за самоличност, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1;“ в) в т. 7 думите „или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 6 думите „или без успешно преминат курс“ се заличават, а думата „удостоверени“ се заменя с „удостоверена“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в тримесечен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа, издал лиценза, чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността, или по електронен път съгласно Закона за електронното управление, включително чрез Системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.“ 3. В ал. 5 думите „чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5 – 9“ се заменят с „чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 7 и 8“, а думите „48 часа преди“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 70 се правят следните допълнения: „1. В ал. 1 след думата „лицензите“ се добавя „и удостоверенията“. 2. В ал. 2, т. 1 навсякъде след думата „лицензи“ се добавя „и удостоверения“. 3. В ал. 4 след думата „лицензи“ се добавя „и удостоверения“ и се създава изречение второ: „Регистърът се води при спазване изискванията на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление.“ 4. Създава се ал. 5: „(5) Обстоятелства и данни, вписани в публичния регистър по ал. 4, се установяват служебно от административните органи, от лицата, осъществяващи публични функции, от организациите, предоставящи обществени услуги, и от органите на съдебната власт.“ Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 21: „§ 21. В чл. 72 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 1000 до 5000 евро“, а думите „се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.“ се заменят със „се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 евро“. 2. В ал. 2 думите „глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв.“ се заменят с „глобата е в размер от 5000 до 10 000 евро“, а думите „имуществената санкция – в размер от 50 000 до 100 000 лв.“ се заменят с „имуществената санкция – в размер от 25 000 до 50 000 евро“.“ Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 73 думите „се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.“ се заменят със „се налага имуществена санкция в размер 600 евро“.“ По § 21 има предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23: „§ 23. В чл. 74 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „и 2“ се заличават, а думите „се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.“ се заменят със „се налага имуществена санкция в размер 500 евро“. 2. В ал. 2 думите „чл. 50, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 50, ал. 3“, а думите „се налага имуществена санкция в размер 1000 лв.“ се заменят със „се налага имуществена санкция в размер 600 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25. Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 26: „§ 26. В чл. 77 думите „се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.“се заменят със „се наказва с глоба от 1000 до 2500 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 27. Предложение на народния представител Красимир Иванов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 28: „§ 28. В чл. 79 думите „се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.“ се заменят със „се наказва с глоба от 500 до 1000 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 33. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 34: „§ 34. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност по отменените т. 5 и 9 на чл. 5, ал. 1 запазват действието си. В срок два месеца от влизането в сила на този закон в притежаваните лицензи служебно се отразява промяната на вида дейност – чл. 5, ал. 1, т. 2 – „охрана на имуществото на физически или юридически лица“. (2) Неприключените до влизането в сила на този закон производства за издаване или отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по отменените т. 5 и 9 на чл. 5, ал. 1, се довършват по досегашния ред, като в издаваните актове като вид дейност се посочва – „охрана на имуществото на физически или юридически лица“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 35, като думите „на Закона за частната охранителна дейност“ се заличават. Комисията предлага да се създаде § 36: „§ 36. За лицата, извършващи частна охранителна дейност, със сключени към датата на влизане в сила на този закон трудови договори не се прилагат изискванията на чл. 50 относно образованието и професионалната квалификация.“ Предложение на народния представител Петър Тодоров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 37: „§ 37. За лицата, извършващи частна охранителна дейност, със сключени към датата на влизане в сила на този закон трудови договори не се прилага изискването на чл. 50, ал. 3, т. 2 относно реабилитацията.“ Предложение на народния представител Анна Бодакова. На основание чл. 79, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията прие решение да не допусне за разглеждане и гласуване предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 38. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 39: „§ 39. Параграфи 7 и 8 влизат в сила шест месеца след влизането в сила на Закона.“ Завърших. Благодаря Ви.
#141 · speech
Благодаря Ви, господин Тодоров. Уважаеми колеги, преди да открия разискванията и с оглед яснота какво ще се обсъжда и гласува по същество, предлагам Народното събрание да се произнесе във връзка с предложението с решение на основание чл. 80, ал. 2, изречение последно от Правилника за организация дейността на Народното събрание, относно гласуване дали да се допусне за обсъждане предложението на народния представител Анна Бодакова. Подлагам на гласуване дали да се допусне за обсъждане и гласуване предложението на народния представител Анна Бодакова на страници 12 и 13. Гласували 139 народни представители: за 33, против 104, въздържали се 2. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, откривам разискванията по докладваните текстове. Заявено е изказване… (Реплики от ПП: „Прегласуване.“) Прегласуване? (Реплики от ПП.) Отказаха се от прегласуване колегите. Заявено е изказване от народния представител Божидар Божанов. Заповядайте за изказване, господин Божанов.
#142 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Между първо и второ четене от нашата група с госпожа Бодакова направихме предложение да не бъдат допускани до това да извършват частна охранителна дейност лица, които са осъждани за сексуални посегателства, включително срещу непълнолетни, като не се отчита реабилитацията. Към момента забраната беше само за умишлени престъпления, но се отчиташе реабилитацията. Само че трябва да припомним един случай, в който лице беше назначено за охранител, беше изпратено да охранява училище, след което се оказа, че е опитало отново да извърши престъпна дейност спрямо едно от децата в училището. Впоследствие се оказа, че той е бил осъждан за, мисля, че, блудство с малолетни, но е бил реабилитиран. За да се ограничат тези рискове и това да не се случва отново, това беше нашето предложение. Добре е, че на Комисия, на практика, то беше подкрепено и беше разширено от мнозинството до всички тежки умишлени престъпления. Ние направихме, разбира се, проверка. Всички сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни са тежки умишлени престъпления, благодарение на увеличаването на наказанията, които направихме в тази зала в последните няколко години. Така че то, на практика, удовлетворява това, което ние сме внесли между първо и второ четене. Смятам, че по този начин Законът ще защити повече българските граждани и българските деца. Благодаря.
#143 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията по докладваните текстове. Уважаеми колеги, поставям на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 52 602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. и приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. Поставям на гласуване наименованието на Закона по текст на вносител, подкрепен от Комисията, както и § 1 в редакция на Комисията; § 2 по текст на вносител... (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Параграф 1 отделно? Подлагам на гласуване наименованието на Закона по текст на вносителя, подкрепен от Комисията. Гласували 164 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 13. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 1 в редакция на Комисията. Гласували 168 народни представители: за 126, против 9, въздържали се 33. Предложението е прието. Поставям на гласуване: § 2 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 3 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 4 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 5 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 6 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Подлагам на гласуване от § 1 до § 6 по текст на вносител, подкрепен от Комисията – гласуваме анблок. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Прощавайте, подлагам на гласуване от § 2 до § 6 по текст на вносител, подкрепен от Комисията – гласуваме анблок. Гласували 172 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 31. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 7 и § 8 по текст на вносител, подкрепен от Комисията – гласуваме анблок. Гласували 165 народни представители: за 125, против 9, въздържали се 31. Предложението е прието.
#144 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Прегласуване!
#145 · speech
Има постъпило искане за прегласуване. Поставям на прегласуване § 7 и § 8 по текст на вносител, подкрепен от Комисията – гласуваме анблок. Гласували 171 народни представители: за 127, против 9, въздържали се 35. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 9 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 164 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 29. Предложението е прието. Уважаеми колеги, по § 10 поставям на гласуване предложението на народния представител Христо Гаджев, неподкрепено от Комисията. Гласували 173 народни представители: за 49, против 111, въздържали се 13. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 10 в редакция на Комисията, както и § 11 в редакция на Комисията, § 12 в редакция на Комисията; § 13 в редакция на Комисията... (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Постъпило е искане за разделно гласуване, така че, моля, отменете сегашното гласуване. Поставям на гласуване § 10 в редакция на Комисията. Гласували 172 народни представители: за 129, против 10, въздържали се 33. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 11 в редакция на Комисията; § 12 в редакция на Комисията; § 13 в редакция на Комисията и § 14 в редакция на Комисията. Гласуваме анблок. Гласували 171 народни представители: за 136, против 2, въздържали се 33. Предложението е прието. По § 15 поставям на гласуване предложението на народния представител Анна Бодакова, неподкрепено от Комисията. Моля за режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 58, против 111, въздържали се 34. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 15 в редакция на Комисията. Гласували 170 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 34. Предложението е прието. Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване § 16 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 17 в редакция на Комисията.
#146 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Разделно гласуване!
#147 · speech
Има постъпило желание за разделно гласуване. Подлагам на гласуване в такъв случай единствено и само § 16 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 168 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 33. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 17 в редакция на Комисията; § 18 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 19 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 164 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 42. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 20 в редакция на Комисията. Гласували 167 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 34. Предложението е прието. Поставям на гласуване създаването на нов § 21 по предложение на Комисията; както и създаване на нов § 22 по предложение на Комисията; § 21, който става § 23 в редакция на Комисията.
#148 · speech
Реплики От Възраждане
Разделно гласуване!
#149 · speech
Отменете гласуването! Поставям на гласуване създаване на нов § 21 по предложение на Комисията; както и създаване на нов § 22 по предложение на Комисията. Гласували 167 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 42. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 21, който става § 23 в редакция на Комисията; както и § 22, който става § 24 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 23, който става § 25 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; създаване на нов § 26 по предложение на Комисията; § 24, който става § 27 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; създаване на нов § 28 по предложение на Комисията; § 25, който става § 29 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 26, който става § 30 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 27, който става § 31 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 169 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 46. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 28, който става § 32 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 170 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 34. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 29, който става § 33 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 165 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 43. Предложението е прието. Поставям на гласуване: наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по тест на вносител, подкрепен от Комисията; както и § 30, който става § 34 в редакция на Комисията; § 31 който става § 35 по текст на вносител, подкрепен от Комисията, заедно с редакционното предложение на Комисията; както и създаване на § 36 по предложение на Комисията; създаване на § 37 по предложение на Комисията; § 32, който става § 38 по текст на вносител…
#150 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Разделно гласуване!
#151 · speech
Отменете настоящото гласуване. Поставям на гласуване: наименованието на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ по текст на вносител, подкрепен от Комисията; както и § 30, който става § 34 в редакция на Комисията; § 31, който става § 35 по текст на вносител, заедно с редакционното предложение на Комисията; създаване на § 36 по предложение на Комисията; създаване на § 37 по предложение на Комисията. Гласували 167 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 36. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 32, който става § 38 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; както и § 33, който става § 39 в редакция на Комисията. Гласували 167 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 43. Предложението е прието. С това беше приет на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителни дейност, № 52-602-01-14, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2026 г. и приет на първо гласуване на 9 септември 2026 г. Уважаеми колеги народни представители, поради изтичане на предвиденото за днешното заседание време закривам пленарното заседание. Следващото пленарно заседание ще се проведе утре – 8 октомври 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 14,14 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Иван Ангелов Секретари: Тансер Бейти Любен Иванов