2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dokladchik-yanka-tyankova
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, пристъпваме към представяне на програмата за работата на Народното събрание за 30 септември – 2 октомври 2026 г.: 1. Изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев на основание чл. 111 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно изнесените данни за порочни практики, свързани с обществени поръчки за монтиране на мантинели, както и наличната информация, която касае насочването на средства, заплатени по такива поръчки за финансиране на полети на Делян Пеевски, размера на разходите, заплатени за тези полети, тяхното фактуриране, лицата, платили разходите, и данни за свързани с тях лица. Вносители са Петър Витанов и група народни представители на 29 септември 2026 г. 2. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Вносители са Янка Тянкова и група народни представители, внесен е на 8 септември 2026 г. и приет на първо гласуване на 16 септември 2026 г. 3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител е Министерският съвет на 24 юли 2026 г. и 9 септември 2026 г. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 31 юли 2026 г.; приет на първо гласуване на 10 септември 2026 г. – точка първа за четвъртък, 1 октомври 2026 г. 5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация. Вносители са Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г.; приет на първо гласуване на 17 септември 2026 г. – точка втора за четвъртък, 1 октомври 2026 г. 6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител е Министерският съвет на 9 септември 2026 г. – точка трета за четвъртък, 1 октомври 2026 г. 7. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Рамковото споразумение между Министерството на икономиката на Република България и Lockheed Martin Global INC относно Програмата за индустриално сътрудничество F-16 блок 70, подписано на 1 юни 2026 г. в София, Република България, и на 15 юни 2026 г. във Вашингтон, Съединени американски щати. Вносител е Министерският съвет на 11 септември 2026 г. – точка четвърта за четвъртък, 1 октомври 2026 г. 8. Парламентарен контрол по реда на чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – точка първа за петък, 2 октомври 2026 г. 9. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, това е проектът за програма – подлагам същия на гласуване. Гласували 193 народни представители: за 180, против 10, въздържали се 3. Проектът на програма е приет. Преминаваме към предложенията на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение от народния представител Петър Петров като точка първа за четвъртък – 1 октомври, да се включи: Изслушване на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища господин Владимир Иванов относно причините за трайното и устойчиво увеличение на цените на хранителните стоки на едро, включително през последните две последователни седмици по изнесени данни от Държавната комисия по стокови борса и тържища, статистически данни, отражението им върху цените на основните хранителни продукти на дребно в търговската мрежа, установените значителни регионални ценови различия и очакванията за развитието на цените на основните хранителни стоки до края на 2026 г. Така направеното предложение от господин Петров е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували са 192 народни представители: за 56, против 114, въздържали се 22. Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Петър Петров.) За процедура по прегласуване – заповядайте, господин Петров.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Искам процедура по прегласуване, извинявам се, тъй като за втора поредна седмица Държавната комисия по стоковите борси и тържищата публикува данни за притеснително сериозно увеличение на цените на основни хранителни стоки на едро. Очевидно e, че има такава тенденция. Очевидно e, че това се случва в ситуация, в която нарастват като цяло цените на основните хранителни стоки и услуги в последните няколко месеца, цените на горивата. И за поредна седмица, на всичкото отгоре, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме изслушване във връзка с ръста на цените. Държа да Ви напомня, дами и господа народни представители от управляващото мнозинство, че българските граждани Ви избраха именно за да вземете спешни мерки за справянето с ръста на цените. Пет месеца вече сте на власт, такива мерки няма и българските граждани имат нуждата да чуят отговорите на въпросите защо се вдигат цените на хранителните стоки на едро, тъй като, докато стигнат в магазина при крайния потребител, те скачат още повече. Затова, уважаема госпожо Председател, моля Ви за режим на прегласуване и нека да бъде проведено това изслушване, за да получим отговори какво се случва с цените на храните. Благодаря Ви.
#3 · speech
Благодаря, господин Петров. Уважаеми колеги, поставям на прегласуване така направеното искане. Гласували 194 народни представители: за 53, против 116, въздържали се 25. Предложението не е прието. Преминаваме към второто предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е от народния представител Коста Стоянов, а именно като точка първа за четвъртък – 1 октомври, да се включи: Изслушване на министъра на правосъдието Николай Найденов относно осигуряване сигурността на българските граждани на територията на Република България, мерки за предпазване от диверсии на обекти от стратегическо значение за националната сигурност на България, осигуряване независимостта на българската правосъдна система по дела на чужденци и предпазване от вмешателство на съответната чужда държава. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 22, против 136, въздържали се 36. Предложението не е прието. (Народният представител Коста Стоянов иска думата.) Господин Стоянов, заповядайте за процедура по прегласуване.
#4 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Тъй като в медийното пространство в Европейския съюз и в България постоянно се говори за хибридни атаки от страна на Руската федерация, нека да видим има ли такива хибридни атаки. Още повече, за разлика от тези измислици, само да обърна внимание и да припомня, че реалните атаки са от страна на украинската държава, която чрез двама бивши военни застрашава националната сигурност на България. През месец януари бившите военни Зозуля и Тимофеев бяха заловени в близост до наш военен обект и арестувани за шпионаж срещу Република България. Искаме изслушване на министъра на правосъдието, за да разберем докъде е стигнало съдебното производство за тези военни, те къде се намират в момента – в ареста ли са, или са извън страната и имало ли е чужда намеса от друга държава с оглед решаване в тяхна полза на съдебното производство, затова, моля за прегласуване. Благодаря.
#5 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване подлагам същото на гласуване Гласували 197 народни представители: за 11, против 146, въздържали се 40. Предложението не е прието. Преминаваме към третото предложение на основание чл. 47, ал. 3 като точка първа от програмата за работата на Народното събрание за сряда – 30 септември, по предложение на народния представител Хамид Хамид да се включи изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев относно изнесените данни за порочни практики, свързани с обществени поръчки за монтиране на мантинели, както и наличната информация, която касае насочване на средства, заплатени по такива поръчки за финансиране на полети на Делян Пеевски, размера на разходите, заплатени за тези полети, тяхното фактуриране, лицата, платили разходите, и данни за свързани с тях лица. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували са 189 народни представители: за 30, против 115, въздържали се 44. Предложението не е прието. Господин Хамид, заповядайте за процедура по прегласуване.
#6 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, предложението за изслушване на министър Демерджиев, което сме внесли, е абсолютно идентично, даже с грешките в запетайките, с предложението, което е внесено и от господин Петър Витанов. Едното е получило подкрепа и е включено в дневния ред, а другото току-що се отхвърли. Разликата, колеги, е единствено във вносителя. Сега разбирам, че с това гласуване искате да покажете кой кара влака, искате да покажете как може да се заглуши опозицията, искате да покажете, че Вашите неща ще минават, а на опозицията не. Погледнете текста, колеги, сравнете – едно и също е. Ние също настояваме цялата истина за мантинели, цялата истина за полети, цялата истина за билети, цялата истина за обществените поръчки да излезе, и то незабавно. Поискали сме абсолютно същото и не разбирам защо не се подкрепя. Благодаря Ви предварително за подкрепата.
#7 · speech
Благодаря, господин Хамид, за така направената процедура по прегласуване. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане, подлагам същото на гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 29, против 117, въздържали се 38. Предложението не е прието. Преминаваме към четвъртото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е от народния представител Калин Стоянов, който предлага като точка втора от програмата за сряда – 30 септември, да се включи изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев относно допълнително споразумение за възлагане на обществени поръчки за български документи за самоличност, както и за начина и средствата за придобиване на 411 недвижими имоти на Иван Демерджиев и семейството му, както и дружествата, в които те участват, или са участвали през последните десет години според изнесената публична информация. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували са 185 народни представители: за 29, против 119, въздържали се 37. Предложението не е прието. Господин Стоянов, заповядайте за процедура по прегласуване.
#8 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Видяхме, че по един или друг начин ще има изслушване на господин Демерджиев по отношение на обществени поръчки за мантинели, за прословутите полети и така нататък, но аз апелирам със същото желание и ентусиазъм колегите от „Прогресивна България“ да допуснат изслушването на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев по два общественозначими казуса в нашата страна, като и по двата той е главен герой. Първият е разписаното от него допълнително споразумение като служебен министър на вътрешните работи, два дни преди да освободи поста, допълнително споразумение по Договор за обществена поръчка за новите документи за самоличност, с което допълнително споразумение финансовата част е натоварена с 82 млн. лв. И само да припомня, че безпрецедентно към момента в България вътрешният министър, действащ към момента, е обвиняем, привлечен в качеството на обвиняем по това дело. И вторият общественозначим казус е за начина и механизма на придобиване на общо 411 недвижими имота от господин Демерджиев и свързани с него лица и фирми. Благодаря Ви. Моля за прегласуване.
#9 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване поставям на гласуване същото. Гласували 183 народни представители: за 27, против 119, въздържали се 37. Предложението не е прието. Преминаваме към петото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е от народния представител Стою Стоев като точка втора за дневния ред за сряда – 30 септември, да се включи: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с регистрационен № 52 654-01-120, внесен на 27 август 2026 г. от Иво Михайлов и група народни представители. Така направеното предложение е допустимо и подлагам същото на гласуване. Гласували са 187 народни представители: за 47, против 116, въздържали се 24. Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Иво Михайлов.) Заповядайте, господин Михайлов, с искане за прегласуване.
#10 · speech
ПП
Уважаема госпожо Доцова, моля за процедура по прегласуване. Колеги, тук не става въпрос за таксита, става въпрос за времето и парите на хората. Хора, които обикновено като бързат за летището, за детето, за болницата, взимат такси и много често им се налага да висят в задръстване, докато отстрани бус лентата е свободна. С този законопроект предлагаме разрешение на такситата да се движат в бус ленти при строги правила, а именно само в режим заето, без да имат право за спиране, за сваляне или качване, или престой на пътници. Благодаря Ви.
#11 · speech
И аз благодаря, господин Михайлов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване поставям същото на гласуване. Гласували 188 народни представители: за 52, против 112, въздържали се 24. Предложението не е прието. Господин Витанов, за процедура.
#12 · speech
ПБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Бих искал да направя едно процедурно предложение за промяна в приетия в началото дневен ред. Точка първа, която включва изслушването на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев за днес, да стане точка първа за утре, а точка първа за утре – това е Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, да стане точка първа за днес. Просто да направим една размяна предвид ситуацията, която имаме в Пловдив, министърът е възпрепятстван. Ако нямате нищо против, просто да я заменим за утре сутринта. Благодаря Ви.
#13 · speech
Благодаря Ви, господин Витанов. Уважаеми колеги, във връзка с така направеното процедурно предложение, подлагам същото на гласуване. Гласували 194 народни представители: за 144, против 34, въздържали се 16. Предложението е прието. Уважаеми колеги народни представители, преди да преминем към декларациите, които са заявени, едно съобщение: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства, както и изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от Сухопътните войски за участие в учения. Уведомленията са с входящи номера: № 52-603-09-85, № 52 603 09 87 и № 52-603-09-88, и са предоставени на Комисията по отбрана. Към момента има заявени три декларации. Първата декларация е от парламентарната група на „Прогресивна България“, след което ще дам думата на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Горанов.
#14 · speech
ПБ
Благодаря за вниманието. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Има дни, които историята помни. Има дни, в които календарът отбелязва нещо различно. Днес е такъв ден. Ден, който сякаш се отдръпва настрани, за да ни пропусне към едно далечно минало. Ден, в който повече от хиляда години изведнъж престават да изглеждат като безкрайна пропаст. Защото днес един български владетел се завръща. Завръща се не просто човек, завръща се име, завръща се памет. Завръща се частица от България. Цар Самуил. И когато произнасяме това име, нека за миг затворим очи и си представим България от онова време. България на крепостите и каменните стени. България на конниците, които препускат по прашните пътища. България на камбаните и на молитвите. България на царете и на войниците. България на майките, които чакат своите синове. България на бащите, които изпращат децата си на войната. България на един народ, който не знае какво ще донесе утрешният ден, но знае едно – че трябва да устои. И сред този свят стои Самуил. Не като фигура от мрамор, не като име от учебник, а като човек. Човек, върху чиито рамене е тежала съдбата на цялата държава. Човек, който е живял в години, когато България е трябвало да се бори за самото си съществуване. Човек, за когото короната не е била злато, а тежест. Не е била привилегия, а отговорност. Не е била слава, а дълг. И точно затова неговата история е останала. Защото историята не помни само онези, които са живели в светли времена. Тя помни и онези, които са стояли в мрака и са отказвали да се предадат. Преди повече от хиляда години България е била изправена пред буря. Буря, която не е траяла дори и ден, нито една година, нито едно поколение. Това е била буря, продължила десетилетия. И Самуил е стоял в нейния център. Пред него не е имало лесен избор. Историята не му е дала никакво спокойствие, не му е дала и никаква сигурност, не му е дала време да бъде просто човек. Дала му е държава, която той е трябвало да пази. Дала му е народ, който той трябва да защитава. Дала му е корона, тежка като съдбата. И той е приел тази съдба – със своите победи, със своите поражения, със своите надежди и със своите болки. И когато ние днес гледаме назад към него, трябва да помним не само царя. Трябва да помним и човека. Човекът Самуил! Защото зад всяка историческа дата стои човешки живот. Зад всяка битка стоят хиляди човешки съдби. Зад всяка победа има някой, който не се е върнал у дома. Зад всяко поражение има майка, която го е чакала. Зад всяка страница от летописите има и живи хора, които са обичали, страхували са се, надявали са се и също са мечтаели. Историята я учим чрез имената на царете, но държавите се изграждат и от безименните, и от онези, чиито имена не са записани в летописите. От хората, които са обработвали земята. От войниците, които са пазили стените на крепостите. От майките, които са отглеждали децата си. От свещениците, които са произнасяли молитвите в храмовете. И от всички онези, които са продължавали да живеят. Именно те са България. Днес тленните останки на цар Самуил се завръщат и в това завръщане има нещо дълбоко човешко. Защото човек има нужда от дом, има нужда от своята си земя, в която той да намери покой, има нужда от място, към което да принадлежи дори след смъртта си. Самуил се завръща у дома след повече от хиляда години. Какво са хиляда години за времето? Може би миг. Какво са хиляда години за човешкия живот? Може би цяла вечност. Но днес тази вечност се свива само до един-единствен миг, до едно име, до една шепа земя, до едно завръщане. И точно тук се крие величието на паметта. Тя не признава никакви разстояния, не признава вековете, не признава и смъртта. Когато един народ помни своите предци, те не са напълно мъртви. Те продължават да живеят в езика, в песните, в книгите, в камъка, в имената на градовете дори, в историите, които родителите разказват на своите деца. В онзи тих глас, който казва: „Не забравяй откъде идваш“. Уважаеми народни представители, ние живеем в друго време. Нашите градове са различни. Нашият свят е различен. Нашите битки са различни. Ние не защитаваме държавата си с меч и щит, но това по никакъв начин не означава, че ние пък нямаме своите битки. Днес нашите битки са за знание, за образование, за култура, за памет, за човешкото достойнство, за това да запазим езика си жив, да пазим историята си, да пазим държавата си, да бъдем достойни за онези, които са били преди нас. Самуил е имал своята битка. Ние имаме нашата. И след нас ще дойдат други поколения, които ще имат свои. Но всички тези поколения ще бъдат свързани от нещо още по-велико. И то се казва България. Една дума, която е по-стара от нас. Една дума, която винаги ще бъде и по-млада от нас. Една дума, която е преживяла царства, преживяла е падения, чужда власт, войни, разделения и все още стои. България. Често гледаме на историята като на далечен пейзаж. Виждаме датите, имената, битките, картите. Но историята не е карта. Историята е човешки живот. Нашият. И когато се вгледаме по-дълбоко в живота на Самуил, ние разбираме, че неговата история не е само история за война. Тя е история за избора да устоиш, да останеш, когато е трудно, да продължиш, когато пътят изглежда затворен, да носиш отговорност, когато никой не може да я носи вместо теб. И точно тук, повече от хиляда години по-късно, нашата история започва да разговаря с нас. Какво означава да бъдеш българин днес? Не означава да живееш в миналото. Не означава да гледаш назад с носталгия, а означава да знаеш откъде идваш. Да уважаваш това, което си получил. Да имаш смелостта да оставиш нещо след себе си. Защото ние не сме собственици на България. Ние сме просто едни временни пазители. Получили сме я от онези преди нас и един ден ще я предадем на онези, които ще дойдат. Това е голямата отговорност на нашето поколение. Уважаеми дами и господа, Народното събрание е място за спорове. Вероятно така и трябва да бъде. Тук има различни идеи, различни политически пътища, различни представи за бъдещето. И така трябва да бъде. Обаче има и моменти, когато трябва да погледнем отвъд спора, да погледнем отвъд днешния ден, да погледнем към онова, което ни е общо. А какво е по-общо от паметта на България? Няма значение от коя страна на тази зала стоим. Няма значение какви са политическите ни убеждения Пред историята всички ние сме наследници и всички ние сме длъжници на онези, които са били преди нас. И длъжници на онези, които ще дойдат след нас. Затова днешният ден не трябва да бъде ден на разделение. Той трябва да бъде ден на памет. Ден, в който да кажем: България помни. България помни своите герои. България помни своите трагедии. България помни своите победи. Помни и онези, които историята пък е оставила без име. Защото народът, който помни само победите си, помни само половината от своята история. А народът, който помни и болката, познава и себе си. Самуиловата история ни припомня и нещо друго: че нищо не е вечно. Нито властта, нито короната, нито човешкият живот. И камъкът се руши, и дворците изчезват, и армиите се разпускат. Имената на много владетели се превръщат в прахоляк. Но има нещо, което остава. Паметта. И затова най-голямото наследство, което можем да оставим, не е богатството, не са сградите, не са титлите, не е властта, а е смисълът. Защото този свят, обективно погледнато, няма смисъл – смисълът му го даваме ние. След нас няма да остане всичко, което днес смятаме за важно. Ще останат само следите, думите и делата. Паметта ще остане. И тогава бъдещите поколения ще зададат същия въпрос, който ние днес задаваме към Самуил: какво остави след себе си? Днес ние знаем какво е оставил той. Оставил е име, оставил е история, оставил е спомен за една епоха, в която България е водила борба за своето оцеляване. Но най-вече е оставил един образ, образа на владетел, чиято съдба се е преплела със съдбата на неговата държава. И затова днес, когато неговите тленни останки се връщат в България, ние не просто изпълняваме дълг към един мъртъв цар – ние изпълняваме дълга си към живите, към нас самите. Помислете и за нашите деца. Защото човек, който знае кого почита, по-добре разбира и какво пази. А човек, който знае какво пази, по-добре разбира за какво живее. Представете си този момент, само че след много, много време, след много векове. Земята отново приема своя цар. Не с фанфари, не с оръжия, не с армия, а с тишина. С онази тишина, която идва, когато човек застане пред историята и разбере колко малък е самият той пред нея. И в тази тишина сякаш са гласовете на онези, които са били преди нас. Гласове, които не идват от камъка, не идват и от книгите, а от самата земя. И всички те казват: „Пазете я! Помнете! Не позволявайте на времето да отнеме това, което ние Ви оставихме.“ Това е посланието, което трябва да чуем днес не само заради Самуил, а заради България. И тук отекват думите на великия български писател Антон Дончев, който преди време каза на своята аудитория: „Знаете ли, дами и господа, какво е необходимо в човешкия организъм, за да пази главата изправена? Гръбнак. А знаете ли, дами и господа, какво е необходимо, за да стои гръбнакът изправен? Достойнство.“
#15 · speech
Благодаря Ви, господин Горанов – времето изтече.
#16 · speech
Добре дошъл у дома, царю Самуиле! (Ръкопляскания от ПБ.) Земята, която някога си защитавал, отново те приема. Да пребъде България! (Ръкопляскания от ПБ.) Благодаря за вниманието.
#17 · speech
Втората декларация е за парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ – заповядайте.
#18 · speech
ПП
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От началото на мандата ми като народен представител постоянно получавам сигнали от родители, учители, местни представители и граждани за свободното разпространение на наркотични вещества сред деца и младежи. Тези сигнали идват от различни части на София и от различни места в страната и в тях се повтарят едни и същи тревожни твърдения: известни места за продажба, известни дилъри, деца в тежко състояние по улиците, задържани лица, които скоро след това отново са в квартала, и родители, които не знаят към кого да се обърнат. Само през последните дни получих нови конкретни сигнали от голяма част от кварталите в София. Тези сигнали трябва да бъдат проверени по надлежния ред. Но нека бъдем ясни: еднократна акция може да прекъсне една сделка, тя обаче не разбива системата за производство, доставка и разпространение на наркотици. Особено тревожно е положението с това, което в обществото е познато като „билка“ или „чай“. Зад тези наименования често стои растителна маса, обработена със синтетични канабиноиди или с други вещества с неизвестен състав и концентрация. Детето не знае какво приема, родителят не знае какво се е случило, а лекарят трябва да действа, без да разполага с информация за конкретното вещество. В обществения език понякога тези деца, виждали сме ги по улиците, ги наричат „зомбита“. От тази трибуна трябва ясно да кажем, че това са деца в опасност, деца в състояние на тежка интоксикация; деца, които могат да бъдат зависими; деца, които имат нужда от медицинска помощ, лечение и закрила, а не от етикети. Най-новите официални данни потвърждават мащаба на проблема. През 2025 г. в България са регистрирани 1626 случая на остри интоксикации вследствие на употреба на наркотици. В 227 от тези случаи пострадалите са деца под 18 години, 95 деца – на възраст до 15 години, и 132 деца – между 16 и 18 години. Това означава, че всеки ден в страната има средно повече от четири остри наркотични интоксикации, а сред пострадалите има и деца. По най-новите данни от специализираните регистри са отчетени 125 смъртни случая, свързани с употребата на наркотици, осем от починалите са на възраст под 20 години. При 58 от установените случаи има наличие на фентанил в кръвта и урината. Това показва, че българският наркопазар вече се сблъсква и с вещества с изключително висок риск от фатална интоксикация. Но, колеги, проблемът не приключва с полицията. Системата за лечение също изостава от развитието на проблема. Последният национален доклад показва, че през 2024 г. в страната са функционирали 16 програми за психосоциална рехабилитация и общо 428 разкрити места. Това е крайно недостатъчно. На 7 май Министерският съвет прие Националната стратегия за борба с наркотиците (2026 – 2030 г.) заедно с Плана за действие и Финансовия план. И четири месеца след приемането на Стратегията въпросът е: какво реално започна да се изпълнява? Какви средства са предоставени? Какъв нов лабораторен капацитет е осигурен? Колко допълнителни места за лечение са разкрити? Колко специалисти са назначени? Колко мерки вече достигат до училищата, кварталите и семействата? Затова са необходими конкретни институционални действия. Първо, Министерството на вътрешните работи и прокуратурата трябва да разработят постоянен координационен механизъм за противодействие на наркоразпространението в районите, установени като високорискови, включително кварталите „Христо Ботев“, „Филиповци“, „Факултета“ и редица други столични квартали и в цялата страна. Този механизъм трябва да включва устойчиво присъствие на терен, проследяване на организаторите и финансовите потоци, и публично отчитане на резултатите. Второ, министърът на вътрешните работи трябва да предостави информация с какъв лабораторен капацитет разполага МВР за идентифициране на нови психотропни и психоактивни вещества, колко време отнемат експертизите, какви допълнителни средства, техника, референтни образци и специалисти са необходими. Трето, Министерството на здравеопазването трябва да предостави реални места за детоксикация, лечение и психосоциална рехабилитация, включително специализирани възможности за деца под 18 години, както и конкретен график за тяхното разширяване и публично финансиране. Четвърто, Министерството на образованието и науката, МВР и общините, и местните комисии по наркотични вещества трябва да изградят постоянни мобилни екипи за превенция и ранна намеса в училищата, кварталите с установен риск. Но не еднократно, колеги! Не само след поредния тежък случай, а постоянно. (Шум.) Благодаря на колегите, които си разговарят помежду си и темата за наркотиците между децата не е толкова важна.
#19 · speech
Господин Тихомиров, ако обичате – не се обръщайте към народните представители.
#20 · speech
Пето, Народното събрание трябва да упражнява последователен парламентарен контрол върху изпълнението на Националната стратегия и да гарантира необходимото финансиране. При необходимост трябва да бъдат предложени и законодателни промени, които да позволят по-бързо идентифициране и поставяне под контрол на новите психоактивни вещества. Уважаеми колеги, наркозависимостта е заболяване, разпространението на наркотици сред деца е престъпление, а когато институциите не успяват да защитят децата, да прекъснат каналите на разпространение, това вече е въпрос на политическа отговорност. Тази тема не е проблем само на един квартал, не е проблем само на София, не е проблем само на ромските квартали. Това е проблем в цялата страна. Това е въпрос на национална сигурност, на обществено здраве и на защита на децата. Общите призиви трябва да се превърнат в конкретни действия на изпълнителната власт. Общите призиви на президента Радев трябва да се превърнат в конкретни действия на премиера Радев. А президентските помилвания на наркоразпространителите – убийците на нашите деца, трябва да бъдат осъдени от обществото и да останат в миналото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП и ДБ.)
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Тихомиров. Третата декларация е за парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. (Шум и реплики.) Заповядайте, господин Янчев. Уважаеми колеги, моля за тишина в залата! Както ще помоля колегите да си заемат местата.
#22 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Министърът на културата Евтим Милошев трябва да подаде оставка незабавно заради изтърбушването на Паметника на свободата на Шипка. Към средата на декларацията ще разберете защо министър – президентът Радев няма да му поиска оставката, а към края на декларацията ще стане ясно кой всъщност носи пълната отговорност заради изпълнението на този проект за изтърбушване на Паметника на свободата. ВЪЗРАЖДАНЕ от години сме ангажирани със спирането на този проект, иначе от 2022 г., за изтърбушването на Шипка. В това Народно събрание за първи път повдигнахме темата на 27 август. Направи го председателят ни Костадин Костадинов с декларация от тази трибуна и тогава поводът беше, че Върховният административен съд прекрати делото, с което ВЪЗРАЖДАНЕ оспори разрешението за строеж на Паметника на свободата. Призова многократно този проект да бъде прекратен, тук от трибуната. Реакция от страна на Министерството на културата не последва. Седмица по-късно, на 3 септември, трима народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ дадохме изявление за средствата за масово осведомяване, в което отново призовахме този проект да бъде спрян, ще се спра малко по-късно защо трябва да бъде спрян. Като, освен това, припомнихме на средствата за масово осведомяване, както и на българските граждани, че решението за финансиране на изтърбушването на Паметника на свободата на Шипка е взето от правителството на Румен Радев на 15 юли 2026 г. Като това решение всъщност е решение, с което се финансира депесарска фирма, и ДПС по никакъв начин не отричат този факт – фирма, която няма капацитет; фирма, която е известна във Велико Търново с това, че прави калпави санирания на панелни блокове. Независимо от тези наши думи министърът на културата не предприе нищо. Изпрати директора на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ да се обяснява. Но ние срещу този човек нищо нямаме. Този, който носи пряката отговорност за „Шипка“, е министърът на културата. Така е според цялата документация, в това число и според акта за публична държавна собственост. Още нещо важно, много важно. Какво се случва всъщност на 15 юли, когато Министерският съвет на Радев взема решение за финансиране на този иначе, подписан още на 15 януари, договор от правителството на Желязков за изтърбушването на „Шипка“. Народното събрание заседава. И какво обсъжда по това време Народното събрание? На първо гласуване е Законът за държавния бюджет на Република България, на същия ден, 15 юли, по същото време! И разбира се, уважаеми народни представители от „Прогресивна България“, какво се оказва по време на гласуването? Ето тук – гласуване 12 от деня 15 юли, на първо гласуване е приет Законът за държавния бюджет, със 126 гласа от страна на „Прогресивна България“ и със 17 – на ДПС. Пет минути по-късно – само пет минути по-късно! – гласуване 14, когато председателят на Комисията по бюджет и финанси от „Прогресивна България“ иска скъсяване на срока за предложенията между двете гласувания на пет дни, 16 от Вас вече ги няма. И само 111 са в залата. И без 12 народни представители от ДПС процедурата нямаше да бъде спазена, нямаше да има скъсяване на срока. Още нещо тук да кажа. Когато Вашето желание е бързо да напуснете залата, до какво води – води до 16 млн. лв., които правителството на Радев даде на ДПС, за това, че сте недисциплинирани в залата. Не става само с покани, госпожо Председател, да си заемат местата. Още нещо тук да изтъкна. По същото това време в залата се говореше как няма пари. Няма пари народната власт, за нищо няма пари. Така, и без да е гласуван Законът за държавния бюджет, се отпускат 16 млн. лв. или 8 млн. 280 хил. евро. В частност с това решение от 15 юли 3 млн. 150 хил. евро – 40% аванс, за фирмата на ДПС, която да изтърбуши ремонта. Не е ли странно!? Същото, разбира се, можеше да го направи и служебното правителство – да вземе такова решение, не посмя. Същото можеше да го направи и правителството на Желязков, което беше с подкрепата на ДПС, не посмя. За Вас обаче прегради няма. И тук да напомня една народна приказка – веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, трети път стомна за вода – сега ще стигнем до нея. На 11 септември министърът на културата Евтим Милошев отговори на наш въпрос от ВЪЗРАЖДАНЕ на парламентарния контрол: възнамерява ли да прекрати този договор за изтърбушване на „Шипка“. Бяха му изложени аргументи, а именно в документацията по Проекта, в част „Конструктивна“, в обяснителната записка, на първа и на втора страница, ясно е посочено, първо, че основите са здрави, второ, че сградата е здрава и че има щети от климатичните изменения на върха. Тоест, че цялата аргументация, която се използва, че „Шипка“ ще падне едва ли не – Паметникът на свободата, въобще не почива на истината. Тази документация е още от 2022 г. През юни месец, в последните дни на правителството на Кирил Петков е утвърдена. И оттогава три обществени поръчки бяха провалени, поради това, че кандидатите не бяха одобрявани. Или по-скоро, защото самият технически проект сочи не само че не е необходимо да се извършва това, което се прави в момента с изтърбушването на Паметника и замяната на стълбите от плочи, в момента поне дотам е стигнало, със стоманобетонната конструкция, а иначе се коментираше – разбира се, пак не от Министерството на културата, те нямат нищо общо с тази сграда, че щял да се запази автентичният вид, да се върне автентичният вид. Ама никога не е имало там такива стълби, каквито в момента се изграждат! И разбира се, министърът на културата какво да каже, освен че спазва закона. Кой закон го принуди да докладва на 15 юли финансиране от 3 млн. 150 хил. евро за депесарска фирма!? Никой закон не го е принуждавал! Но когато няма аргументи, или говориш празни приказки, или както правеше Тодор Живков – изпращаш космонавт в орбита. Ще стигнем и дотам. На 25 септември с декларация ВЪЗРАЖДАНЕ обърнахме внимание, че освен посочените вече на 11 септември, в част „Конструктивна“, в част „Архитектурна“ на техническия проект от 2022 г. се предвижда преосмисляне на музейната експозиция. А преосмисляне означава нов прочит на историята. Какъв нов прочит на историята ще се прави там!? За това тишина – ни дума, ни вопъл от никой. Министерството на културата единственото, което направи, е да ни отговори, че ще бъде намалена музейната експозиция с 35%, че е съгласувано това от трима професори с украинско самосъзнание и българско гражданство, но да не се притесняваме по никакъв начин. И разбира се, разбира се, още една стомна за вода. Сега, това, което ни очаква. По някакво изключение госпожа Доцова допусна в петък, на 2 октомври, Румен Радев да отговори на наш въпрос за политическата отговорност за Паметника на свободата на Шипка и неговото изтърбушване. Казвам по изключение, защото два предишни такива към Румен Радев, поне от мен, бяха отклонени от нея. По важни теми, но сега несъществени. Та беше допуснат и тъй като това, което очаквам да каже, е, че няма как министърът на културата, който е в Солун да подписва споразумение за тленните останки на българския самодържец Самуил, погребан вероятно по негово желание, а и със сигурност по желание на роднините му, в Свети Ахил в Преспа – неговата столица, в малкото Преспанско езеро. Та вероятно ще отговори, че няма как в такъв момент на министъра на културата да му се търси отговорност. И ето тук в аванс, и аз да посоча това, че костите на българския самодържец Самуил ще бъдат погребани в София, не означава, че Паметникът на свободата на Шипка не е изтърбушен и че не се търси подмяна на историята на България с това, което се извършва.
#23 · speech
Благодаря Ви, господин Янчев. Уважаеми колеги, това бяха заявените декларации. Преминаваме към първата точка от гласуваната от нас програма за пленарната седмица: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Внесен е от Министерския съвет на 31 юли тази година. Приет е на първо гласуване на 10 септември 2026 г. Давам думата на госпожа Тянкова за представяне на текстовете от доклада от второто гласуване. Заповядайте, госпожо Тянкова.
#24 · speech
Уважаема госпожо Председател, преди да премина към представянето на доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в залата на следните лица по точка първа от дневния ред: госпожа Ива Кечева – заместник-министър на правосъдието, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“.
#25 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Тянкова. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване така направеното предложение за допуск до залата за изчетените току-що лица. Гласували 117 народни представители: за 105, против 10, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят гласуваните за допуск току-що лица. Госпожо Тянкова, заповядайте за представяне на доклада.
#26 · speech
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52 602 01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г. „Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народния представител Петър Петров: „В текста на § 1 се правят следните изменения: „1. Наименованието на глава 33 „б“ се изменя така: „Особени правила при явно неоснователни искове и производства, с които се злоупотребява, поради публичното участие на ответника“.“ 2. Текстът на предложеният нов член 388с се изменя по следния начин: „Приложно поле Чл. 388с. (1) Правилата на тази глава се прилагат по граждански и търговски дела, когато предявеният иск произтича пряко от публичното участие на ответника. (2) Мерките по чл. 388т, чл. 388у, ал. 3, чл. 388х, ал. 2 и 3, чл. 388ц и чл. 394а се прилагат, когато ответникът изложи конкретни обстоятелства, от които може обосновано да се предположи, че искът е явно неоснователен или че с производството се злоупотребява. (3) Съдът се произнася по наличието на предпоставките по ал. 2, след като предостави на ищеца възможност да внесе становище в едноседмичен срок. Определението не подлежи на отделно обжалване, освен в изрично предвидените от закона случаи, и може да бъде изменено при новонастъпили или новооткрити обстоятелства. (4) Обстоятелството, че делото произтича от публично участие на ответника, само по себе си не обосновава явна неоснователност на иска или злоупотреба с производството.“ 3. В § 1 текстът на предложеният нов чл. 388т се изменя по следния начин: „Ранно отхвърляне на явно неоснователен иск Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне изцяло или отчасти на явно неоснователен иск с отговора на исковата молба. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание, когато основанието за него е станало известно след изтичането на срока за отговор. (2) Съдът разглежда искането с предимство. На ищеца се предоставя едноседмичен срок да изложи становище и да посочи фактите, правното основание и доказателствата, които подкрепят иска. (3) Когато ответникът е изложил обстоятелства, от които може обосновано да се предположи, че искът е явно неоснователен, ищецът следва да обоснове вероятната му основателност. Това правило не изменя разпределението на доказателствената тежест при разглеждането на делото по същество. (4) Съдът отхвърля иска изцяло или в съответната му част, когато въз основа на твърденията на ищеца и представените или посочените доказателства той е явно неоснователен и събирането на други доказателства не би могло да промени този извод. (5) Съдът се произнася в едномесечен срок от постъпването на становището по ал. 2 или от изтичането на срока за него. Решението за отхвърляне подлежи на обжалване по общия ред. Отказът да се уважи искането се постановява с определение, което не подлежи на отделно обжалване; възражението може да бъде поддържано при обжалване на решението по делото. (6) Подаването на искане по ал. 1 не спира производството, освен ако съдът постанови друго с оглед процесуалната икономия.“ 4. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388у се изменя по следния начин: „Преценка за злоупотреба с производството Чл. 388у. (1) Производство, с което се злоупотребява, е производство, което не е насочено добросъвестно към установяване, упражняване или защита на право, а има за основна цел да предотврати, ограничи или санкционира публичното участие на ответника. (2) При цялостната преценка съдът може да вземе предвид: 1. несъразмерност между предявената претенция и действително твърдяната вреда; 2. множество, последователни или съгласувани производства относно едно и също или сходно публично участие; 3. поведение за сплашване, тормоз или натиск преди или по време на производството; 4. използване на процесуални способи, избор на съд, изменение или оттегляне на искания с преобладаваща цел увеличаване на продължителността или разноските; 5. предявяване на претенцията срещу физическо лице, когато публичното участие е извършено от името и в рамките на дейността на юридическо лице; 6. очевиден дисбаланс на ресурси или влияние, когато той е използван за възпиране на публичното участие; 7. други обстоятелства, сочещи, че преобладаващата цел не е защита на накърнено право. (3) Съдът извършва комплексна оценка на обстоятелствата по ал. 2, отчита предмета и общественото значение на публичното участие, фактическата му основа, положените усилия за проверка, формата и начина на разпространение, както и характера и тежестта на твърдяното засягане на честта, доброто име, личния живот, търговската репутация или други права на ищеца. (4) Съдът може служебно да извършва справки в съдебни информационни системи, публични регистри и други общодостъпни източници само относно обстоятелствата по ал. 2. Съдът не събира служебно доказателства относно основателността на иска и не замества доказателствената дейност на страните. (5) На страните се предоставя възможност да се запознаят и да изразят становище по всяка служебно извършена справка преди тя да бъде взета предвид. (6) При наличие на предпоставките по чл. 388с, ал. 2 съдът може по искане на ответника да допусне участие по чл. 388ф, обезпечение за разноски по чл. 394а и други своевременни и съразмерни мерки, които не препятстват неоправдано достъпа до съд.“ 5. В § 1 текстът на предложеният нов чл. 388ф се изменя по следния начин: „Становище на организации Чл. 388ф. (1) Със съгласието на ответника юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, професионална или синдикална организация, която има дейност по предмета на публичното участие, може да представи писмено становище по въпроси от обществен интерес и общодостъпни документи. (2) Становището се представя в срок, определен от съда, който не може да бъде по-кратък от една седмица, и не придава на организацията качество на страна. На страните се предоставя възможност да изразят становище по него. (3) Съдът може да не приеме становище, което не е относимо, повтаря доводите на страните или би довело до неоправдано забавяне на делото.“ 6. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388х се изменя по следния начин: „Решение и последици Чл. 388х. (1) Съдът постановява решението с мотивите в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2) Когато отхвърли изцяло или отчасти иска като явно неоснователен или установи злоупотреба с производството, съдът посочва това в диспозитива, включително дали спорът има трансгранично значение. (3) При установена злоупотреба с производството съдът присъжда на ответника всички необходими и разумни разноски за защитата. Възнаграждението за един адвокат може да бъде намалено само ако е явно несъразмерно спрямо фактическата и правната сложност, извършените процесуални действия и значението на делото. (4) При установена злоупотреба съдът може да наложи на виновното лице глоба по чл. 89, като отчете продължителността и последиците на производството, поведението на лицето и необходимостта от възпиращ ефект. (5) Ответникът запазва правото си да търси по общия ред обезщетение за вредите от злоупотребата.“ 7. В § 1 текстът на предложения нов чл. 388ц се изменя по следния начин: „Публикуване Чл. 388ц. (1) По реда на Закона за съдебната власт се публикуват в отделно обособена и публично достъпна част от Единния портал за електронно правосъдие влезлите в сила съдебни актове, с които искът е отхвърлен изцяло или отчасти като явно неоснователен или е установена злоупотреба с производството по тази глава. (2) Актовете се публикуват при спазване на правилата за обезличаване на защитени от закона лични данни. Наименованието на ищец-юридическо лице или едноличен търговец остава видимо. (3) Данните по алинея 1 са достъпни за срок от пет години от влизането в сила на съдебния акт. (4) Не се публикуват по реда на този член съдебни актове, в които единствено е установено, че спорът произтича от публично участие на ответника.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков: „В § 1 относно чл. 388у, ал. 3 т. 2 се изменя така: „2. да допусне обезпечение на съдебните разноски при вероятна неоснователност на иска, с оглед представените доказателства и без определяне на гаранция;“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николета Тодорова, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В част трета се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч: „Глава тридесет и трета „б“ Производство поради публичното участие на ответника Приложно поле Чл. 388с. Правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. Отхвърляне на очевидно неоснователен иск Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. (2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок. (3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото. (4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2. (5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред. Защита на ответника в производство поради публичното участие Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства: 1. неравнопоставеност на силите между страните; 2. необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца; 3. множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент; 4. сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела; 5. злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски; 6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления; 7. действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника; 8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват въз основа на събраните по делото доказателства. По своя инициатива съдът може да събира и проверява доказателства относно тези обстоятелства, включително от информационните системи и регистрите на съдилищата и други публично достъпни източници. Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно. (3) По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата по ал. 1 съдът може да: 1. допусне събирането на доказателства, представени от трети лица съгласно чл. 388ф; 2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника; 3. предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска. Представяне на доказателства от трети лица Чл. 388ф. Юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, както и професионални или синдикални организации, в които ответникът членува, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. Постановяване на съдебното решение Чл. 388х. (1) Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2) Когато съдът установи, че производството е водено поради публичното участие на ответника, това се посочва изрично в диспозитива на решението. Изрично се посочва и дали производството има трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (OB, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.). Публикуване на съдебното решение Чл. 388ц. (1) Влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и решението по чл. 388х, ал. 2, с което е отхвърлен искът, с данни на ищеца се публикува на интернет страницата на съда, постановил решението. Когато ищецът е юридическо лице, данните съдържат наименованието и адреса му. Когато ищецът е физическо лице – български гражданин, данните съдържат само собственото и фамилното име, а когато е физическо лице – чужденец – само фамилното и друго име. (2) Данните на ищеца по ал. 1 са достъпни на интернет страницата на съда, постановил решението, за срок от 10 години. Приложимост на правилата пред въззивния съд Чл. 388ч. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.“ По § 2 има предложение на народния представител Петър Петров: „Параграф 2 се изменя така: „§ 2. В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) По дело по глава тридесет и трета „б“ обезпечение на иска се допуска при вероятна основателност на иска, при конкретна обезпечителна нужда и когато мярката е съразмерна. Съдът отчита въздействието на мярката върху публичното участие и не допуска обезпечение, което би го ограничило в по-голяма степен от необходимото за защита на ищеца.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „Параграф 3 се изменя така: „§ 3. Създава се чл. 394а: Обезпечение за разноски Чл. 394а. (1) Ответникът може да поиска до приключване на първото заседание по делото ищецът да предостави обезпечение за необходимите и разумно предвидими разноски, когато са налице предпоставките по чл. 388с, ал. 2 и съществува конкретен риск присъдените разноски да не бъдат заплатени или тяхното понасяне да създаде прекомерна тежест за защитата на ответника. (2) В искането се представя списък и обосновка на очакваните разноски. Съдът дава възможност на ищеца за становище и определя размера, като отчита сложността на делото, необходимите процесуални действия, поведението на страните и имущественото им състояние. (3) Обезпечението се предоставя от ищеца в пари или чрез банкова гаранция в определен от съда срок. Размерът не може да надхвърля разумно предвидимите разноски и не може да ограничава непропорционално правото на достъп до съд. (4) При неизпълнение съдът спира производството, а ако обезпечението не бъде предоставено и в допълнителен срок не по-кратък от две седмици, прекратява производството. Прекратяването не се допуска, когато с оглед имущественото състояние на ищеца би представлявало непропорционално ограничение на достъпа до съд; в този случай съдът може да намали размера или да определи друг подходящ способ. (5) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Жалбата не спира производството, освен ако въззивният съд постанови друго.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Николета Тодорова, направено по реда на чл. 79. ал. 8. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 394а: „Обезпечение на разноските на ответника в производство по глава тридесет и трета „б“ Чл. 394а. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ответникът в производство по глава тридесет и трета „б“ може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. (2) Съдът допуска обезпечение, когато молителят по ал. 1 е представил списък на очакваните съдебни разноски, обосновани по основание и размер. (3) Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 403, ал. 2 в изречение второ съюзът „и“ се заменя с думите „като поиска тя да се освободи в негова полза за погасяване на разноските, които са му присъдени в производството по обезпечения иск, или“, а в изречение трето след съюза „и“ се добавя „съответно“. По § 5 има предложение на народния представител Петър Петров: „В текста на § 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В създаваната т. 6, в определението за „въпрос от обществен интерес“: а) в б. б) думите „дейността на лице с публична известност в публичния или частния сектор“ се заменят с „дейността на лице, което поради заемана длъжност, обществена роля или съществено влияние участва във формирането на решения или обществен дебат, доколкото публичното участие е свързано с тази роля“. б) в б. д) думите „по-специално чрез борба с дезинформацията“ се заличават. 2. Създава се нова т. 7 със следния текст: „7. „Производство, с което се злоупотребява“ е производство по смисъла на чл. 388у, ал. 1, преценявано с оглед всички обстоятелства по конкретното дело“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1 се създават т. 5 и 6: „5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. 6. „Въпрос от обществен интерес“ е въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като: а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор; в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона; г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“ 2. В § 1а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.).“ „Допълнителна разпоредба“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 6 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 5, т. 2. „Заключителни разпоредби“. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Любен Иванов за създаване на нов параграф в два варианта. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Велислав Величков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.“ По § 7 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Петър Петров, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. …) в чл. 38 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс.“ 2. В ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1 – 3“. По § 8 има предложение на народния представител Петър Петров. Комисията не подкрепя предложението: „Текстът на § 8 се изменя така: „§ 8. В Закона за съдебната власт се създава чл. 377б: „Чл. 377б. (1) Висшият съдебен съвет публикува ежегодно обобщени и обезличени данни за: 1. броя на делата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс и основанието на исковете; 2. броя на исканията по чл. 388m и чл. 394а, уважените, частично уважените и отхвърлените искания и размера на определените обезпечения; 3. броя на изцяло и частично отхвърлените като явно неоснователни искове и броя на производствата, при които е установена злоупотреба; 4. вида на ищците и ответниците, без данни, позволяващи идентифициране на физическо лице; 5. средната продължителност на делата и на произнасянето по исканията за ранно отхвърляне; 6. присъдените разноски, наложените санкции и изхода от въззивното и касационното обжалване; 7. броя на делата с трансгранично значение. (2) Данните се публикуват до 31 март за предходната календарна година във формат, позволяващ машинна обработка. (3) Министерството на правосъдието извършва оценка на прилагането разпоредбите две години след влизането им в сила и я публикува, включително анализ на въздействието им върху свободата на изразяване, защитата на личния живот и достъпа до съд.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като в т. 4 думата „съгласно“ се заменя с „по смисъла на“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.“ Това беше последният параграф от Законопроекта.
#27 · speech
Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Откривам разискванията по така представения законопроект, като молбата ми е към колегите, които ще правят изказвания, предварително да уточняват параграфите, по които ще се изказват, за да може да уточним и да изчислим времето на самото изказване. Благодаря. Заповядайте за изказване.
#28 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз ще говоря по заглавието, по § 1, § 3, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и предложението на Комисията за нов § 6. Уважаеми колеги, предстои ни да приемем на второ четене изключително важни изменения в Гражданския процесуален кодекс, с които се уреждат механизмите за защита на лица, които имат активно публично участие срещу така наречените дела шамари. Това е изключително голям проблем, вече беше обсъдено и на двете четения в Комисията. С представения законопроект се укрепват демократичните принципи и свободата на изразяване. Изключително ме радва, че целта на този законопроект е надпартийна. Той дава възможност за изчистване на средата и дава гаранция, че гласът на гражданското общество, на критичната журналистика и на разследващите журналисти няма да бъде заглушен. Следва да се отбележи, че Законопроектът е плод на работата на множество състави на Министерството на правосъдието от различни политически сили, включително и на служебни кабинети. Това е още едно доказателство за изключителната обществена значимост на темата. Между първо и второ четене от „Демократична България“ направихме предложения, които подсилват защитата на ответника в производството и прецизират текстовете, така че да се изясни точният смисъл на разпоредбите. Искам да благодаря на Правната комисия и на работната група за подкрепата на Законопроекта, за подкрепата на нашите предложения между първо и второ четене и се надявам Законопроектът да получи широка подкрепа и в залата днес. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря Ви, госпожо Стеркова. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Петров.
#30 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Моето изказване ще бъде по § 1, § 2, § 6 и § 7. Както протекоха дебатите, дискусиите в работната група и в заседанието на Правната комисия на второ гласуване по отношение на § 1 стана ясно и бе многократно посочено, че Директивата изисква да се даде по-специална защита, по-добра защита на ответниците по дела, които са с трансграничен елемент, а Проектът, който е внесен, е и за националните, тоест така наречените вътрешни дела шамари. Това беше възприето от мнозинството и това е предложено на залата за второ гласуване като окончателен текст. Нещо, което не е изискване на Директивата и не е в нейния предмет. Отново в § 1 – публикуването на данните на страните по тези дела, отново не е изискване на Директивата. Това е едно национално решение на вносителя. Аз се радвам, че в рамките на дискусиите и изложените от мен съображения успяхме да променим окончателния текст, предложен за второ гласуване в пленарната зала, че само и единствено данните на ищците тогава, когато заведените от тях дела са загубени и съдът е решил, че те са неоснователни. Тези искове са неоснователни, тоест очевидно са налице дела шамари. Само в този случай лични данни на ищците ще бъдат публикувани на страницата на съда. Все още обаче дискусионно е поне според мен дали това не противоречи на европейските регламенти за защита на личните данни и така наречения GDPR регламент. По отношение на § 2 – изискванията за ограничение при допускане на обезпечение на ищеца също не са предмет на Директивата и не са изискване на Директивата. Това, което влезе в пленарната зала като окончателен вариант, не дава възможност да се допуска обезпечение на иска на ищеца, дори и същият да е законосъобразен и да не представлява злоупотреба с право, но няма да има допускане на обезпечение при представяне на парична гаранция, което си е отново национално решение. По отношение на § 6, а именно новите правила след тяхното обнародване и влизане в сила да се прилагат по вече висящи дела, които са все още във фазата на съдебно дирене, на първа или на въззивна инстанция, ако бъде допуснато, и евентуална касация, също не е изискване на Директивата. То си е национално решение и е плод на внесено предложение между първо и второ гласуване от народни представители. Лично според мен – такова становище дадох вчера и на Комисията, че прекалено широкият обхват на прилагане на тези правила по отношение на висящи дела, които са вече евентуално и на втора инстанция или пък са допуснати до касационно обжалване, за съжаление, ще създаде доста проблеми в практиката на съдилищата. Лично според мен би следвало това ограничение за висящи дела да е само по отношение на тези вече внесени искове, които са на първа инстанция, и все още не е проведено първото заседание по делото, не са изчерпани процесуалните възможности за страните, начинът на защита, който е организиран от всяка от двете страни, съответно и направените от тях разноски за тази защита. Само тогава биха се реализирали идеите на Директивата, които са за ранна защита по отношение на дела шамари. Следва да посочим, че това също не е изискване на Директивата – такъв широк приложен предмет по отношение на висящи дела. По отношение на § 7 – радва ме, че бе възприета предложената от нас редакция, именно адвокатската защита – с оглед заявените цели от вносителите тя да бъде про боно по тези дела, да се ограничи, да е наистина про боно, а не в първоначалния вариант, както бе посочено, да може съответно да се иска и възстановяване на разноските по защита, която е представена на ответници по такива дела само заради качеството им на ответници, дори и те да са доста добре материално осигурени и платежоспособни. Това поне е един добър нов момент, който бе приет в този законопроект. Заради различията с предмета на Директивата по отношение на споменатите от мен параграфи аз разговарях вече с председателя на нашата група в Европейския парламент и след обнародването на Закона чрез нашите евродепутати ние ще уведомим Европейската комисия за разликите между Директивата и това, което е прието като национален закон. Ще поискаме и становище от Европейската комисия дали така приетите промени в ГПК съответстват на Директивата, като, надявам се, да насочи вниманието на европейските институции тогава, когато се налага да се прилага и да се въвежда директива, както казват някои от трибуната – да се транспонира, това да става наистина при зачитане правата и интересите на всички български граждани. Благодаря за което.
#31 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Има ли втора и трета реплика? Не виждам. Заповядайте за реплика.
#32 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, моята реплика ще бъде кратка. Да, Директивата предвижда трансграничните дела, защита. От друга страна, тя дава възможност държавите поотделно да разширят обхвата, и аз не виждам нищо лошо в това ние да търсим уреждане, тоест да имплементираме подобна защита на национално равнище. Критично важно е да върнем обществения диалог, да върнем критичното мислене, включително възможността правото на информираност на гражданите, извън полуистините и манипулативните внушения, да бъде защитено. Зависи оттук нататък от самите участници в обществения живот, или тяхното публично изявяване доколко ще бъде добросъвестно, което важи и за самите журналисти. Аз не смятам, че – да, сезирайте европейските институции, но аз не смятам, че като цяло европейските институции ще имат против да бъде защитена свободата на словото. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#33 · speech
Благодаря Ви, госпожо Николова. Не виждам желаещите за... (Реплика от народния представител Десислава Костова.) А, заповядайте за втора реплика. ДЕСИСЛАВА КОСТОВА (ПБ) Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, моята реплика също ще бъде кратка. Да, Директивата изисква задължение за транспониране единствено при трансграничните дела, но българската Конституция в чл. 57, ал. 2 забранява злоупотребата с право, чл. 3 от ГПК също забранява злоупотребата с право, а нашият ВКС още миналата година в своя доклад е посочил, че много трудно биха се отграничили SLAPP делата от исковете по чл. 45 от ЗЗД или търговските такива. И в тази връзка моля да се вземе предвид, че за нас е изключително важно Директивата да бъде разширена и в обхвата на вътрешните производства, тъй като това ще бъде от особено съществено значение за приложимостта на ГПК, тъй като няма как да се отграничат единствено трансграничните дела от тези, които имат същите предпоставки в българския правен мир. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#34 · speech
Благодаря Ви, госпожо Костова. Има ли желаещ за трета реплика? Не виждам. Господин Петров, желаете ли дуплика? Не. Има ли други желаещи за изказвания? Господин Величков, заповядайте за изказване.
#35 · speech
ПП
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Също по § 3 и § 6 искам да взема отношение. Общо за Законопроекта няма да говорим, той безспорно е полезен, ние направихме своите изказвания за първо гласуване. Това, което мен ме притеснява единствено, е, че процесуалният режим, който е валиден за първоинстанционния съд по делата, при които е признато и прието публично, при публично участие на ответника, се пренася и във въззивната инстанция за висящите дела. В чл. 394а, където се уреждат съдебните разноски, аз напълно разбирам, че съдебните разноски, за да не понася тежест ответникът и да не се обърне като инструмент за натиск, или невъзможност да извършва дейността си, което е най-честата проява на тези дела шамари, трябва да има допускане на обезпечение на иска по искане на ответника без внасяне на гаранция и без изследване на други условия. Във въззивната инстанция обаче положението според мен е малко по-различно. Първо, може да се установи с първоинстанционното решение, има такива случаи, и тук Ви моля да се замислите, че може да има и обратната страна – определена медия, особено от тези медии, в които статии се публикуват без авторство и без имена, да оклевети абсолютно коректен човек. И ако първоинстанционният съд установи, че това не е дело при публично участие на ответника, тоест неправилна е била преценката на първоинстанционния съд, според мен не е редно във втората инстанция да се обезпечават съдебните разноски по същия начин, без да се изследва вероятната основателност или неоснователност на иска. Вчера поставих този въпрос в Правната комисия. Представителите на Министерството на правосъдието казаха – да, но първоинстанционното решение не е окончателно, то не е влязло в сила. Така е. Само че първоинстанционното решение съдържа мотиви! И в тези мотиви подробно са обсъдени всички представени по делото доказателства. И може да се направи обосновано заключение от второинстанционния съд дали има вероятна основателност, или неоснователност на иска, и ако такова обезпечение се допусне във втората инстанция при отхвърлен иск на първа инстанция, особено със заключението, че делото не е при публичното участие на ответника, то обезпечението да се допуска по общия ред. Включително с парична гаранция! Защото иначе може да се окаже, че поставяме в абсолютно неравнопоставено положение страни по процеса, и може да се окаже, че въобще това дело не попада в тази категория и в тази глава, което накрая все пак ще реши вероятно Върховният касационен съд, ако има допустимост на обжалването. Другият въпрос е: как се прилагат правилата за втората съдебна инстанция при висящи съдебни производства? При образувани дела е ясно. Колегата Петров предлага всичко да се изчерпва с първото по делото заседание, до края на което ответникът не може да поиска да се приложи редът по тази глава. Ние с колегите от „Демократична България“ предлагаме това да касае първоинстанционните дела. Тоест, ако делото не е приключило в първоинстанционния съд, да може да поиска ответникът, и е висящо, прилагане на главата при публично участие на ответника, включително като първоинстанционният съд може да преодолее преклузията към първо заседание и да допусне събирането на нови доказателства по съответния ред – участия на неправителствени организации и така нататък. След като обаче е приключено първоинстанционното дело и се влезе във втора инстанция, ако редът мине по тази глава, ние ще имаме два процесуални реда в две различни инстанции – общият ред в първа инстанция, специалният ред по този закон във втора инстанция. След като ние не сме уредили този въпрос със съответните промени в ГПК обаче, това може да е основание за отмяна на решението от Върховния касационен съд поради приложение на два различни процесуални реда в двете инстанции. Освен това въззивният съд не може да върне доклада по делото, не може да разпределя наново доказателствената тежест. Трудно може да включи други страни в процеса. Преклузията по чл. 266 е настъпила и ако няма нови факти и обстоятелства, неизвестни към момента на постановяване на решението, или отклонени доказателствени искания, неоснователно обаче, от първоинстанционния съд, той не може да играе съдебно дирене като първа инстанция. Не е това неговата роля. Това можеше да стане, ако имаше предложение за промяна в чл. 266 от ГПК. Но няма такова предложение. Ще има един хаос в съдебната практика и аз мога да предвидя, че във въззивните съдилища много често ще бъдат прекратявани и връщани в първа инстанция делата, за да се приложи съответният ред с всички процесуални права на страните. А това ще забави делата. В момента едно от най-известните SLAPP дела се намира на фаза допустимост за Върховния касационен съд. Минали са близо три години! Представете си, ако има отмяна – ето, примерно по това дело, и връщане след влизане на закона в сила, и връщани обратно, за да се приложи редът, тъй като ВКС е съд по правото и там съдебно дирене не може да има, колко време ще бъде забавена медията или журналиста, който е ошамарен, така да го кажем, яко, в това производство? И затова много моля, наистина да помислите, вчера и в Правната комисия помолих, § 6, след края на изречението, „приключване на съдебното дирене“, да бъдат прибавени думите „в първоинстанционния съд“. Моля, господин Председателстващ, да се подложи това предложение на гласуване, защото мисля, че е изключително важно. Благодаря.
#36 · speech
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Заповядайте за реплика.
#37 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Величков! На работната група, която беше създадена по този повод и за обсъждане на всички тези промени, които ние предлагаме да се приемат с тази директива, а и на Правната комисия вчера, разменихме доста мисли по този въпрос. Аз разбирам Вашите опасения, но не ги споделям. На първо място следва да заявя, че няма как едни и същи дела да се разглеждат по различни правила, било то от първоинстанционния или от второинстанционния съд, тоест правилата следва да бъдат валидни за всички. Тъй като тези дела шамари са насочени не само към журналисти, не само към медии, не само като граждански активисти. Те на практика са насочени към свободата на словото, затова ние трябва да ги защитим с тези мерки, които ние предлагаме. Що се касае за Вашето опасение, че тези дела могат да бъдат върнати, тъй като ще се прилагат различни процедурни правила, то аз смятам, че даже това Ваше предположение да се окаже правилно, то няма да има такъв проблем, тъй като още на първата инстанция, когато те се върнат, ще се гледат по новите правила, които ще гарантират свободата, тоест правата на ответника, в случая журналистите, медиите и гражданските активисти. Така че смятам направените предложения за напълно валидни и аргументирани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#38 · speech
Благодаря Ви, господин Вачев. Има ли желаещ за втора реплика? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Величков? Да, заповядайте.
#39 · speech
ПП
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Господин Вачев, ние – да, разменихме вчера реплики и с Вас, поговорихме по този въпрос. Работната група трябва да улесни работата на Правната комисия по второ гласуване, не да я замени. Тоест валиден беше дебатът вчера, най-вече в Правната комисия. Тук разбирам, че по принцип са приети и моето предложение, и на колегата Надежда Йорданова, но от друга страна, с редакцията, която има смислово изменение. Моето притеснение е, че ще се стигне до забавяне на делата, а това при всяко положение няма да е в ползва на ответниците, било то граждански активисти или журналисти. Една отмяна и връщане, на практика, ще върне делото в първото заседание на първоинстанционния съд. Преди малко дадох пример с дело, което е над две години и половина. Ако при влизане на Закона в сила мине допустимост и Върховният касационен съд прецени, че не са защитени правата по новия закон, а той се явява специален, той на общо основание може да отмени и върне делото – следват още две години. Това не е в полза на ошамарените хора, да го наречем. И пак казвам, можеше да стане, но ако бяхме направили една промяна за второ гласуване в чл. 266 от ГПК и бяхме записали тези дела по този закон вътре като основание за продължаване на съдебното дирене по тази глава от въззивния съд. Благодаря.
#40 · speech
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията.
#41 · speech
ПП, от място
Процедура!
#42 · speech
Заповядайте за процедура, господин Стоев.
#43 · speech
ПП
Благодаря Ви, господин Председател. Искам да направя процедура за разделно гласуване по така дългия § 1. Ще Ви помоля да гласуваме разделно в § 1, чл. 388у, ал. 3, т. 2 и чл. 388ц. Благодаря Ви. (Уточнения между председателя Иван Ангелов и народния представител Стою Стоев.)
#44 · speech
Уважаеми колеги, едно кратко съобщение, преди да пристъпим към гласуване: Наши гости днес са участници в лидерската програма за обмен German Marshall Fund – Съединените американски щати. Те са в българския парламент по покана на народния представител Елисавета Белобрадова. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, поставям на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Поставям на гласуване наименованието на Закона по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 177 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. Преминаваме към § 1. Постъпило е предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Поставям същото на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 12, против 125, въздържали се 45. Предложението не е прието. Преминаваме към предложение от народния представител Велислав Величков, неподкрепено от Комисията. Подлагам същото на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 12, против 125, въздържали се 44. Предложението не е прието. По § 1 е постъпило процедурно предложение за разделно гласуване на чл. 388у, ал. 3, т. 2. Подлагам същото на гласуване. Подлагат се на гласуване текстовете на члена отделно. Гласували 182 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 38. Предложението е прието. По § 1 във връзка с постъпилото процедурно предложение за разделно гласуване, поставям на гласуване текста по чл. 388ц. Гласували 184 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 39. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 1 в редакция на Комисията, в останалата част – това, което гласувахме преди мъничко. Гласували 184 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 12. Предложението е прието. Преминаваме към § 2. Постъпило е предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Подлагам същото на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 9, против 132, въздържали се 38. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 2 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 171, против 9, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към § 3. Поставям на гласуване постъпилото предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Гласували 177 народни представители: за 11, против 131, въздържали се 35. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 3 в редакция на Комисията, както и § 4 в редакция на Комисията. Гласуваме… (Реплика от народния представител Стою Стоев.) Има искане за разделно гласуване – добре. Поставям на гласуване § 3 в редакция на Комисията. Гласували 182 народни представители: за 156, против 9, въздържали се 17. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 4 в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 170, против 9, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към § 5. Поставям на гласуване постъпилото предложение от народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Гласували 176 народни представители: за 10, против 128, въздържали се 38. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 5 в редакция на Комисията. Гласували 176 народни представители: за 166, против 9, въздържал се 1. Предложението е прието. Поставям на гласуване наименованието на подразделението „Допълнителна разпоредба“, неподкрепено от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 4, против 165, въздържали се 9. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 6 по текст на вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място. Гласували 177 народни представители: за 1, против 169, въздържали се 7. Предложението не е прието. Поставям на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 169, против 1, въздържали се 10. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на постъпилата процедура за редакционна промяна от народния представител Велислав Величков, а именно в § 6 да се добави „в първоинстанционния съд“. Гласували 179 народни представители: за 44, против 121, въздържали се 14. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на създаването на § 6 по предложение на Комисията. Гласували 177 народни представители: за 141, против 11, въздържали се 25. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 7 в редакция на Комисията. Гласували 175 народни представители: за 174, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към § 8. Поставям на гласуване постъпилото предложение на народния представител Петър Петров, неподкрепено от Комисията. Гласували 178 народни представители: за 12, против 129, въздържали се 37. Предложението не е прието. Поставям на гласуване § 8 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията. Гласували 180 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 9. Предложението е прието. Преминаваме към § 9 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Моля за режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 10. Предложението е прието. С това приехме на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Обявявам 30 минути почивка. (След почивката.)
#45 · speech
Уважаеми колеги народни представители, удължавам почивката с още половин час с оглед разрешаване на технически проблем. (След почивката.)
#46 · speech
Уважаеми колеги народни представители, поради изчерпване на пленарното време закривам днешното пленарно заседание. Следващото заседание е на 1 октомври 2026 г. по приетия от нас дневен ред. (Звъни.) (Закрито в 13,58 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Иван Ангелов Секретари: Джем Яменов Александра Стеркова