2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: bogdan-bogdanov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители, на 23 септември – деня, в който настъпва астрономическата есен! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, пристъпваме към представяне на проекта на програма за работата на Народното събрание в пленарната седмица 23 – 25 септември: 1. Първо гласуване на Законопроекта за потребителския кредит. Вносител – Министерският съвет, 11 септември 2026 г. 2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Вносители – Даниел Парушев и група народни представители, 2 септември 2026 г. 3. Проект за решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет, 7 август 2026 г. 4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори. Вносител – Министерският съвет, 20 юли 2026 г. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Министерският съвет, 11 септември 2026 г. – точка първа за четвъртък, 24 септември 2026 г. 6. Законопроект за ратифициране на Пето споразумение за изменение и допълнение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България и на Пето споразумение за изменение и допълнение на Финансовото споразумение между правителството на Република България и Европейския инвестиционен фонд относно изпълнението на инициативата JEREMIE в Република България. Вносител – Министерският съвет, 21 август 2026 г. – точка втора за четвъртък, 24 септември 2026 г. 7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители – Георги Георгиев и група народни представители, 15 юли 2026 г. – точка трета за четвъртък, 24 септември 2026 г. 8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. Вносител – Министерският съвет, 28 юли 2026 г. – точка четвърта за четвъртък, 24 септември 2026 г. 9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет, 1 септември 2026 г. – точка пета за четвъртък, 24 септември 2026 г. 10. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител – Министерският съвет, 24 юли 2026 г. и 9 септември 2026 г. – точка първа за петък, 25 септември 2026 г. 11. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, това бе проектът на програма за пленарната седмица 23 – 25 септември. Подлагам същия на гласуване. Гласували 198 народни представители: за 178, против 11, въздържали се 9. Проектът на програма е приет. Преминаваме към предложенията на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Първото предложение е от народния представител Жечо Станков и група народни представители на основание чл. 47, ал. 3. Предложението е да се включи като точка първа за 23 септември, сряда, Изслушване на министъра на енергетиката госпожа Ива Петрова относно постъпила информация за предстоящо прекратяване на участието на българската държава чрез Българския енергиен холдинг в търсенето и включването на нефт и газ в Блок 1-21 „Хан Аспарух“ в Черно море. Така направеното предложение е допустимо. Моля за режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 62, против 119, въздържал се 1. Предложението не е прието. Господин Иванов, заповядайте за процедура по прегласуване.
#2 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря. Госпожо Председател, моля за процедура по прегласуване. Колегите, които не подкрепиха предложението на колегата Станков, моля да си дадете сметка, че дизелът е вече две евро на бензиноколонката, бензинът също продължава да расте, а България се отказва от националния си интерес. Смятам, че тук всички политически партии трябва да се замислим сериозно дали тази стъпка е грешна. Затова моля да допуснем точката в дневния ред, това е изслушване на министъра на енергетиката – да ни запознае обстойно защо е това решение или намерение да бъде прекратено участието на държавата в такъв тип проекти, които могат да гарантират нашата енергийна сигурност за години напред, за десетилетия напред, колеги. Моля, прегласуване.
#3 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, във връзка с направеното предложение моля за режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 61, против 112, въздържали се 8. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. То е от народния представител Ангел Георгиев, с предложение да се включи като точка първа за четвъртък, 24 септември, Изслушване на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев, министъра на отбраната Димитър Стоянов, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Пламен Тончев и председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ Антоан Гечев относно публично разпространената изтекла разузнавателна информация за провеждане на обучение на българска територия от чуждестранни инструктори, от специални части на чуждестранни военнослужещи, както и последвалото официално оповестяване, че обучаваните лица всъщност са украински военни и за произтичащия риск от присъствие на чуждестранни лица с военна подготовка в Република България извън установените договорни отношения на българската държава. Така направеното предложение е допустимо. Подлагам същото на гласуване. Гласували 200 народни представители: за 27, против 152, въздържали се 21. Предложението не е прието. Господин Георгиев – за процедура по прегласуване. Заповядайте.
#4 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Сегашното искане за прегласуване е явно защото една голяма част от залата не разбра за какво става въпрос. След шумно дадения брифинг от „Демократична България“, които твърдяха, че у нас се обучавали руски военни, всъщност се оказа, че това са украински военни, които са обучавани от нас, които са обучавани у нас в България. И тук е огромното лицемерие, особено от страна на „Прогресивна България“, които влязоха с мнозинство в тази зала именно благодарение на това, че твърдяха навсякъде, че те са за нормализиране на отношенията с Русия. Какво обаче става? Виждаме, че по време на управлението на „Прогресивна България“ в нашата страна се обучават украински военни, тоест получава се абсолютно същото, което е имало преди това. Никаква разлика в политиката. И тук е редно българският народ да бъде запознат защо тези украински военни са обучавани от нас, по силата на каква спогодба, след като Украйна не е партньорска държава на България? Защо това се допуска и какъв е разривът в предизборните обещания на „Прогресивна България“ и реалността, която наблюдаваме в момента?
#5 · speech
Господин Георгиев, времето Ви изтече – една минута е искането.
#6 · speech
Да, завършвам – няколко секунди. Също така ще бъде много интересно да чуем и „Демократична България“, които така позорно млъкнаха след този брифинг, който дадоха, когато твърдяха, че това са руски военни.
#7 · speech
Господин Георгиев, моля, времето Ви изтече.
#8 · speech
Просто нека залата да подкрепи това изслушване, за да чуем цялата истина, защото се създаде една много голяма дезинформация около този случай. Благодаря.
#9 · speech
И аз благодаря. 29 секунди сте над времето. Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване моля за режим на гласуване. Гласували 199 народни представители: за 39, против 154, въздържали се 6. Предложението не е прието. Предложение на основание чл. 47, ал. 3 от народния представител Венко Сабрутев, като точка трета в дневния ред на Народното събрание за четвъртък, 24 септември, да се включи: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата със сигнатура № 52-654-01-23, внесен на 30 април от народния представител Венко Сабрутев. Предложението е допустимо. Моля за режим на гласуване. Гласували са 195 народни представители: за 36, против 128, въздържали се 31. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Сабрутев, с искане за прегласуване.
#10 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, сутрин тръгвате за работа, а по път трябва да закарате детето на градина, ясла, училище. Навън трафикът всеки изминал ден става все по-ужасен, вече закъснявате, шефът Ви грам не Ви се кефи, Вашите колеги още повече. Стигате до училището, градината, яслата и там отново няма място, където да спрете за онези две минути, за да свалите детето безопасно и да го предадете на госпожата. Започвате да обикаляте квартала, след три преки намирате място за паркиране, естествено, избирате един от по лошите варианти – да спрете пред гаража на някой в квартала, с риск да Ви спукат гумите, да Ви счупят чистачката. Уважаеми колеги, това е ежедневието на младите родители, особено в големите градове. Днес имаме възможност този проблем да го решим и той не зависи от пари, зависи само от политическата воля. Надявам се, залата да има волята да реши един от големите проблеми на младите семейства. Благодаря.
#11 · speech
Уважаеми колеги, във връзка с направеното искане за прегласуване, моля за режим на гласуване. (Шум.) Уважаеми колеги, моля за тишина в залата. Гласували са 188 народни представители: за 33, против 129, въздържали се 26. Предложението не е прието. И последното предложение на основание чл. 47, ал. 3 е от народния представител Божидар Божанов. Предложението е като точка първа от дневния ред за сряда, 23 септември, да бъде включен: Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на изпълнението на дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по отношение на резерва на горива със сигнатура № 52-654-02-89, внесен на 2 юли от народния представител Божидар Божанов. Предложението е допустимо. Моля за режим на гласуване. Гласували са 199 народни представители: за 42, против 24, въздържали се 133. Предложението не е прието. Господин Божанов, заповядайте за процедура за прегласуване.
#12 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Тази седмица явно ще разглеждаме точки, свързани с горива, с наличности, с цени и от тази гледна точка моят призив е да подкрепите този одит на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, защото там през годините са се случвали множество злоупотреби, множество кражби, злоупотреби с публичен ресурс. Моето опасение е, надявам се да не съм прав, че неподкрепата на този одит… Народното събрание разполага с достатъчно на брой одити към Сметната палата, все още незаети и незаявени. Та моето опасение е да не би да отказвате този одит, защото в тия схеми е участвал един олигарх с една малка рафинерия, който пък сега е близък до новата власт. И затова, за да разсеете тези мои съмнения, Ви моля да подкрепите. Прегласуване! Благодаря.
#13 · speech
Благодаря, господин Божанов. Уважаеми колеги, бе направено искане за прегласуване. Поставям на гласуване същото. Гласували са 198 народни представители: за 41, против 29, въздържали се 128. Предложението не е прието. С това приключваме и процедурата по приемането на дневния ред и преминаваме към декларациите. Заявени са два броя декларации. Първо, давам думата на „Прогресивна България“. Господин Янев, заповядайте за представяне на декларация от името на парламентарната група на „Прогресивна България“. Докато господин Янев идва насам, Ви представям едно съобщение: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и средства и изпращането извън територията на Република България на военнослужещи за участие в учения. Уведомленията са с входящи номера: № 52-603-09-79 и от № 52-603-09-82 до № 52-603-09-84, и са предоставени на Комисията по отбрана. Господин Янев, заповядайте за представяне на декларацията.
#14 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи сънародници! На 22 септември България отбелязва едно от най-значимите събития в своята нова история – провъзгласяването на Независимостта на България. Това е ден, в който българската държава заявява пред света нещо просто и категорично – България е свободна да определя сама съдбата си. През 1908 г. начело на българското правителство застава Александър Малинов – лидер на Демократическата партия. Именно неговото управление остава завинаги свързано с един от най смелите и далновидни държавнически актове след възстановяването на българската държава. Но пътят към 22 септември не започва в този ден, България внимателно следи международната обстановка и търси подходящия момент да отхвърли последните ограничения върху своя суверенитет, които произтичат от Берлинския договор. На 30 август 1908 г. българският дипломатически представител в Цариград Иван Гешов не е поканен на официалната вечеря по случай възкачването на султана. Причината е показателна. Той не е считан за представител на напълно суверенна държава. Това е унизително напомняне, че въпреки фактическата си самостоятелност България продължава да бъде третирана като държава с ограничен международен статут. Междувременно се развива друга криза – Австро-Унгария се подготвя да анексира Босна и Херцеговина – територия, чийто статут също е определен от Берлинския договор. Българската дипломация разбира, че се отваря исторически прозорец. На 20 септември Австро-Унгария уведомява европейските държави за намерението си да извърши анексията. България може да изчака. Може да наблюдава какво ще направят Великите сили, може да остави друг да направи първата крачка, но българските държавници вземат друго решение – да действат, и на 22 септември 1908 г. във Велико Търново България провъзгласява своята независимост. Манифестът е изготвен от министър-председателя Малинов по време на пътуването му към старопрестолния град, а княз Фердинанд го прочита тържествено в църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Мястото не е избрано случайно. Там, където някога българските владетели са утвърждавали държавността и величието на Средновековна България, отново е заявена българската държавност. С един акт България прави последната крачка към пълния си международен суверенитет. Фердинанд се провъзгласява за цар на българите, а България за царство, но това не е просто промяна на титлата. Това е политическо решение, това е държавническа воля, това е категорично заявление, че България няма да бъде зависима държава и няма да приема ролята на второстепенен участник в европейските дела. Разбира се, независимостта не приключва с прочитане на Манифеста. След 22 септември България трябва да отстои своето решение – чрез дипломация, чрез преговори, финансова политика и готовност да защитава националния си интерес. Османската империя предявява финансови претенции. Започват сложни преговори. В решаването на спора се намесват и Великите сили, а Русия предлага механизъм за уреждане на финансовата криза. България успява да постигне своето. На 6 април 1909 г. независимостта на България е международно призната. Тези събития ни дават урок, който е валиден и днес. Независимостта не е подарък. Тя се заявява с политическа воля, отстоява се с дипломация, защитава се с последователност и преди всичко изисква държавническа смелост. Уважаеми народни представители, днес повече от век по късно България живее в напълно различен свят. Ние сме част от Европейския съюз и НАТО. Живеем в свят на взаимна зависимост, общи правила и общи отговорности, но членството в съюзи не отменя държавността, напротив, то изисква още по-силна държава, ясна позиция и самочувствие на равноправен партньор. Независимостта днес не означава да се изолираме, не означава да бъдем сами, не означава да затворим България от света. Означава да бъдем равноправни, да имаме собствена позиция, да защитаваме националния си интерес, да участваме в решенията, които определят нашето общо бъдеще, да бъдем уважаван партньор, а не безгласен последовател, да имаме институции, които да работят в интерес на българските граждани, да имаме държава, която има увереността да отстоява своето достойнство. Защото държавността не се измерва само с граници. Тя се измерва със способността да вземаш решения, да носиш отговорност за същите тези решения, да защитаваш гражданите си, да пазиш националното достойнство и да мислиш не само за днес, днешния ден, а за поколенията след теб. На 22 септември 1908 г. българските държавници не попитаха дали моментът е идеален. Те видяха възможност, поеха риск, взеха решение и поеха отговорност да го защитават. Това е държавничеството и именно от него имаме нужда днес – не да чакаме някой друг да реши вместо нас, не да се оправдаваме с обстоятелствата, не да прехвърляме отговорност, а да имаме смелостта да вземем решение, да защитаваме интереса на българските граждани, да пазим българската държавност, да укрепваме независимостта, да отстояваме националното достойнство и да оставяме на следващите поколения държава, която не просто съществува, а има самочувствието и силата да определя собствената си съдба! Защото независимостта не е само дата в учебниците, тя е избор и този избор трябва да се прави от всяко поколение! Преди 118 години едно поколение българи направи този избор, то не просто промени международния статут на България, то взе ключа на собствената си държавност в собствените си ръце. Този ключ не принадлежи на една партия, не принадлежи на един политик, не принадлежи на едно правителство. Този ключ принадлежи на българския народ! Днес ние сме тези, които го държим, и наша е отговорността да не го предаваме, да не го оставяме на чужда воля, да не позволяваме националният интерес да бъде заменян с чужд интерес, но и да не заключваме България от света. Защото силната и независима България не е България, която се страхува от света. Това е България, която знае коя е, знае какво защитава и има самочувствието да бъде равноправна. Независимостта не е врата, която веднъж е отворена и завинаги остава отворена. Тя е ключ, който всяко поколение трябва да има смелостта да държи здраво. Преди 118 години едно поколение българи показа, че има тази смелост. Днес е наш ред да пазим ключа, да пазим държавата, да пазим България! Да живее свободна и независима България, да живее българският народ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
#15 · speech
Благодаря, господин Янев. Давам думата за декларация на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Заповядайте, господин Величков, за представяне на декларацията от името на парламентарната група.
#16 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председател. Много интересни исторически факти от господин Янев. Аз му благодаря, че ги изложи. Това ще съкрати част от моето слово. Вчера доста хора от тази зала бяхме в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, на крепостта „Царевец“, на вечерната заря. И всички бяха развълнувани от това, че се намират в старопрестолната столица, която всъщност символизира българската държава – историческата и духовна столица на България, в един толкова важен ден. Произнесоха се мъдри думи, произнесоха се много паметни слова. Аз през цялото време си мислих и така, докато наблюдавах, защото бях също там, кой вярва в това, което говори и кой чете протоколни речи? Забелязах хората, които се вълнуват, защото вярват в това, което говорят, и всеки, макар и да го разбира по свой начин, отчита невероятната историческа роля на датите 6 и 22 септември, защото те са напълно взаимосвързани, за това, че ние сме независима и суверенна държава, че България е останала на картата на Европа като държава с независимо управление, със суверенитет, с териториални граници, която има своята дипломация и своята външна политика, и търси партньорството там, където му е мястото – в Европа, защото ние винаги сме били там! И понеже се спомена няколко пъти – и аз преди десетина дни, и господин Янев сега, името на Александър Малинов, искам да го подчертая, особено защото това всъщност е историческият вдъхновител и организатор на Деня на независимостта, министър-председателят от 1908 г. до 1910 г., но всъщност той е бил пет пъти министър-председател на Република България и на монархията България. Александър Малинов е бил в трудните периоди 1918 – 1931 г. и 1934 г., знаете, че след това следва и военният преврат на кръга „Звено“ и една митична личност Кимон Георгиев, за която говорихме. Именно той увенчава с успех 30-годишните усилия на страната за материално, духовно и политическо равноправие сред европейските народи. За него журналистът Данаил Крапчев казва: „Александър Малинов не беше само идеолог, носител на една доктрина и политическа мисъл. Той беше една широка душа, която трепереше като трепетлика, отразявайки всички скърби и радости на българския народ. Той беше държавник от първа величина, който винаги отмерва и пресмята. Нему бяха чужди ласкателствата – било към народа, било към носителите на държавната власт.“ Този лидер на Демократическата партия съставя правителство само от осем министри. Осем души стоят зад решението на българското правителство за обявяване на независимостта, седем от тях са от Демократическата партия, и тук правят впечатление още няколко имена: министърът на просвещението Никола Мушанов, също историческа личност и министър-председател на България; министърът на правосъдието Тодор Кръстев, няколко пъти министър в различни кабинети; министърът на търговията и земеделието Андрей Ляпчев, може да се каже политическа икона в новата българска история, това е първият премиер в 20 век, който изкарва пълен мандат – от 1926 г. до 1930 г., знаете неговият девиз „Со кротце, со благо!“; министърът на вътрешните работи Михаил Такев и министърът на обраната Данаил Николаев. Няма смисъл да припомням неговата историческа роля. Всъщност правителството на Малинов се възползва успешно от това, което се случва във външнополитически план, от младотурската революция, започва сондажи в Петербург и Париж, във важните столици, за премахване на все още васалната зависимост от Османската империя. Отстоява тази независимост, след като е обявена, защото при анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, за което вече се спомена, и на остров Крит от Гърция, през следващите дни българо-турският конфликт се разраства в балканска криза, която поражда и следващите войни – и Балканската, и Междусъюзническата, и Първата световна, но правителството на Малинов не се отказва и отстоява тази независимост, която в началото на 1909 г. е призната. Да, това става с активното руско посредничество, но още един факт трябва да се спомене – спестени са репарации на Турция към Русия с този договор, но България в продължение на 25 години трябва да изплати 75 милиона златни франка към Русия за това посредничество. Тук идва въпросът: защо този празник, без който българската държава нямаше да съществува, не беше отбелязван цели 50 години – от 1947 г. до 1998 г.? Беше изтрит от картата заедно с празника 6 септември, вместо това се празнуваше датата, на която суверенитетът бе отнет и България не беше независима държава – 9 септември 1944 г. Нямаше го в учебниците, освен с няколко думи, изречения, в друга историческа глава. И обяснението беше, забележете, че 22 септември е фашистки празник! И това обяснение слушахме. Добре че дойде време, в което България застана зад собствения си суверенитет. И тук е много важно как се отстоява този суверенитет и думите от Манифеста, които – забележете, касаят Турция, държавата, от която искаме независимост: „Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България, напълно свободни и независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие!“ Забележете каква толерантност и урок по историческа дипломация се съдържа в Манифест отпреди повече от 100 години! И когато казах, че се отстоява тази независимост, отиваме само осем години по-късно – 1916 г., битката за Добрич, за Варна, която не се състоява заради отбраната на Добрич. Всъщност през тази 1916 г. България взима свои изконни територии, връща ги, Южна Добруджа, и това е истинското съединение на България след историческото от 1885 г. И аз тук искам да цитирам известния писател Захари Карабашлиев с един свой пост, защото ми направи много силно впечатление: „Войници, не ни се разреши да се окопаем на по задна позиция. Направете, прочее, така че да знаят деца и внуци, ако Добрич падне, паднал е, понеже не е останал жив нито един от защитниците.“ Заповедта на подполковник Чолаков, който командва гарнизона там, малко по-късно е прострелян, а командването поема капитан Георгиев, който пада мъртъв. След него щафетата поема поручик, който също е убит. След него продължава командването до последния жив с по-висок чин подпоручик, но той също умира. И тогава, останали без командири, обикновените войници започват да се командват сами. Героизмът, смелостта и техният патриотизъм спасяват Добрич, спасяват и Варна. Защото руснаци и румънци, както и сръбски части, са победени и там, и в Тутракан, а после победите продължават при Кубадин, Карапелит, Кочмар, Караомер. Враговете са изтласкани отвъд Дунав за броени дни през цяла Добруджа далеч на север – от Тулча и Серет чак до линията на Дунав. Кой помни обаче днес генерал Колев, генерал Киселов, генерал Тошев, генерал Кантарджиев, генерал Жеков, генерал Владимир Вазов, генерал Протогеров, генерал Жостов, полковник Дрангов, подполковника, който първи пада, Чолаков?! В кой учебник се учеше за това сражение? Така ли правим история, така ли отстояваме независимост? Тук бе открита – в Народното събрание, изложба за Добричката епопея. Присъстваха седем народни представители. Беше открита от директора на Регионалния исторически музей в Добрич. Знам, че господин Костадинов също е заемал тази длъжност. Не го видяхме на това откриване, не видяхме и други лидери на парламентарни групи, а Добричката епопея е много важна, защото без нея ние нямаше да сме в тези териториални предели. Всъщност тя показва как се отстоява независимостта. И тя беше отстояна от българския народ и от българските войници, които обаче след Съединението бяха предадени от свои политически ръководители и се стигна до трагедията в края на Първата световна война. Така че, говорейки за историческия месец Септември и Независимостта, в заключение, искам да кажа, че да, независимостта се отстоява всеки ден и спрямо всички. Суверенитетът – също. Но ние имаме 45 години дупка в отстояването на този суверенитет и предложение от първия ни държавен ръководител да се присъединим като 16-та република към друга държава – към Съветския съюз. Това не е независимост, това е било национално предателство. Надявам се никой оттук нататък български държавник да не си помисли, че партньорството може да бъде заменено от зависимост, от слагачество и от обслужване на чужди държавни интереси. България над всичко! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)
#17 · speech
Благодаря, господин Величков.
#18 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Каква независимост, като влязохме в Европейския съюз?!
#19 · speech
Уважаеми колеги! Преминаваме към дневния ред, който приехме малко по-рано: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ. Внесен е от Министерския съвет на 11 септември. Давам думата на господин Белчев – председател на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия, за представяне на доклада. Извинявам се много, има искане за процедура. Господин Василев, заповядайте за процедура.
#20 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Доцова. Правя следната процедура. Докато слушаме доклада, който господин Белчев ще изчете, да поканим председателя на Комисията за защита на потребителите – госпожа Мая Манолова, да се присъедини и да даде мнение по въпросния законопроект, тъй като той се отнася изключително много към българските граждани и това какви лихви те ще плащат по бързите кредити. Защитата на българските граждани като потребители на бързи кредити е изключително важна и според мен становището на председателя на Комисията за защита на потребителите би било ценно за дебата. Благодаря. Ако може, да я поканите. Това ми е процедурата.
#21 · speech
Благодаря, господин Василев. Господин Белчев, заповядайте за представяне на доклада.
#22 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Ще направя процедура. На основание чл. 43, ал. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъде допуснат господин Левент Мемиш – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
#23 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Уважаеми колеги, във връзка с направеното процедурно предложение за допуск до залата на заместник-министъра на икономиката, инвестицията и индустрията, моля за режим на гласуване. Гласували 153 народни представители: за 142, против 10, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, квесторите да поканят господин Мемиш. Заповядайте, господин Белчев, за представяне на доклада на постоянната комисия.
#24 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, ще Ви представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за потребителския кредит № 52-602-01-41, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане на Законопроекта за потребителския кредит. Проектозаконът, представен от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов, въвежда в националното законодателство изискванията на Директива на Европейския съюз 2023/2225 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. относно договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 2008/48/ЕО. Целта е да се повиши защитата на потребителите, като законодателството бъде съобразено с технологичното развитие и новите кредитни продукти. Предлага се обхватът на Закона да бъде разширен за кредити на стойност до 100 хиляди евро. В него се включват и определени краткосрочни кредити, овърдрафти, безлихвени заеми и схеми от типа „купи сега, плати по-късно“. Законопроектът забранява предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитните лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. Предвиждат се по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността, за да се ограничи рискът от свръхзадлъжнялост. Кредиторите ще трябва да разполагат с правила за работа с потребители, изпитващи затруднения при плащанията, включително мерки за рефинансиране, отсрочване и промяна на договорните условия. Проектът въвежда ограничения върху обвързването на кредита със задължително закупване на други финансови продукти или услуги. Допуска се предлагането им в пакет, ако кредитът е достъпен, и отделно, макар и не непременно при същите условия. Предлага се и горна граница на общите разходи за определени краткосрочни кредити и за заеми на стойност до три минимални работни заплати. Разширяват се изискванията към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и посредниците. Със Законопроекта се въвежда изискване за разрешение и регистрация на кредитните посредници за потребителски кредит. Комисията за защита на потребителите ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит. Комисията за защита на потребителите ще има и задължение да предоставя съвети на хора, които изпитват затруднения при погасяването на потребителски кредити. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, на Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на публичното обсъждане на Проекта на закон председателят на Федерацията на потребителите в България Емил Георгиев настоя за по-строги изисквания към дружествата за бързи кредити. Сред предложенията на организацията са минимален капитал от 2 млн. евро и затягане на режима за достъп до пазара. Изпълнителният директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов подкрепи Законопроекта, но предупреди за липсата на разпоредба от действащия закон, ограничаваща събирането на суми при просрочие извън законовата лихва. Според него това може да създаде възможности за злоупотреби чрез договорите и общите условия. От Алианса на технологичната индустрия подкрепиха целите на Проекта, но определиха част от мерките като непропорционални. Соня Шегунова посочи, че административните изисквания трябва да отчитат вида на кредитния продукт, риска и дали кредитирането е основна или спомагателна дейност. Дамян Лазаров от Националната асоциация за защита на потребителите също заяви, че Проектът се нуждае от изменения. Той подчерта необходимостта от баланс и по-ефективен контрол върху участниците, които нарушават правата на потребителите. Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране отбеляза, че са представили становище с предложения за подобряване на правната рамка. Според него прекомерната регулация затруднява законно работещите дружества при малките и краткосрочните кредити, докато пропуските в уредбата позволяват заобикаляне на правилата. По време на дискусията народният представител Мартин Димитров настоя Българската народна банка спешно да предостави подробен анализ на пазара на бързите кредити и изрази съмнение относно твърденията на гражданските организации, че договорите с размер до три минимални заплати представляват 90% от пазара. Народният представител Александър Иванов постави акцент върху пропуските в законодателството в сектора, които позволяват на некоректни фирми да оперират на ръба на закона. Той обърна внимание на масовата практика в страната, при която фирма с официален лиценз от БНБ преотдава правата си на трети лица и попита как държавата ще гарантира и ще прекрати тази дейност. Народният представител Константин Проданов отбеляза, че ще внесе предложения за ограничаване на отпускането на бързи кредити в тъмната част на денонощието, защото голяма част от хазартнозависимите прибягват до тази услуга. Председателят на Комисията Стефан Белчев предложи да се създаде официален електронен регистър за самоограничаване. Подобно на хазартния регистър, всеки гражданин да може сам да впише забрана да му бъдат отпускани бързи кредити за срок от три или пет години, като се предвидят и сериозни санкции при нарушаване на тази забрана. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, „против“ – 3 и „въздържал се“ – 1. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за потребителския кредит, № 52 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г.“ Благодаря.
#25 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Уважаеми колеги… (Народният представител Цончо Ганев иска думата.) За процедура ли, господин Ганев? (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) За изказване? Уважаеми колеги, Законопроектът ще бъде представен от името на вносителя от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Господин Мемиш, заповядайте за представяне на становището на вносителя.
#26 · speech
Заместник-Министър Левент Мемиш
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Председателят на Комисията беше достатъчно изчерпателен, но нека и ние да представим няколко нюанса. Проектът на закон за потребителския кредит има за цел да въведе изискванията на Директива ЕС 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити. Приемането на изцяло нов закон се налага от съществените промени на пазара на потребителското кредитиране през последните години. Цифровите технологии промениха начина, по който кредитите се рекламират, предлагат и сключват. Появиха се нови продукти и бизнес модели, включително онлайн кредитиране, и схеми от типа „купи сега, плати после“. Същевременно практиката показва необходимост от по-ефективни механизми за защита на потребителите, предотвратяване на прекомерната им задлъжнялост и засилен контрол върху частите на пазара. Също така е редно да отбележим, че срокът на транспониране на Директивата е изтекъл на 20 ноември 2025 г. без необходимите законодателни промени да бъдат приети. В резултат, България не е изпълнила в срок задължението си като държава – членка на Европейския съюз. Забавянето води до конкретни последици. На 30 януари 2026 г. Европейската комисия открива процедура за нарушение срещу България, а през месец юли уведомява страната за риск процедурата да премине към следващ етап, ако не бъдат предприети необходимите действия. Затова понастоящем правителството предприе необходимите действия за ускореното придвижване на Законопроекта, така че да бъде преодоляно натрупаното забавяне, да бъдат изпълнени европейските ни задължения и да се осигури по-високо ниво на защита на потребителите. Философията на Законопроекта може да бъде обобщена в три основни принципа – по-голяма прозрачност, по-отговорно кредитиране и по-силна защита на потребителя. На първо място, разширява се кръгът на кредитите и кредиторите, за които ще се прилагат правилата на Закона, включително спрямо новите форми на онлайн и за разсрочено кредитиране. На второ място, потребителят трябва да разполага с по-ясна и разбираема информация още преди сключване на договора. Въвеждат се по-високи изисквания към рекламата и се забраняват практики, които могат да подтикнат към необмислено кредитиране. Забранява се използването на предварително отметнати полета или други механизми, чрез които съгласието на потребителя се предполага по подразбиране. На трето място, засилва се принципът на отговорното кредитиране. Кредитът ще може да бъде предоставен след положителна оценка на кредитоспособността, а при затруднения с плащане кредиторите ще трябва да разполагат с процедури за намиране на решения, преди потребителят да изпадне в прекомерна задлъжнялост. Законопроектът въвежда допълнително изискване към кредиторите и кредитните посредници, които до момента не са обхванати от действащите режими. Предвижда се Комисията за защита на потребителите да води публични регистри на кредиторите, предоставящи потребителски кредити на кредитните посредници. Основният акцент е повишаването на защита на потребителите чрез по-ясна информация, по-високи изисквания при оценката на кредитоспособността и по-ясни правила за дейността на кредитите и кредитните посредници. Благодаря Ви за вниманието.
#27 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър. Господин Сабрутев, заповядайте за процедура.
#28 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Съгласно чл. 3а от Закона за кредитните институции Българска народна банка поддържа публичния регистър на финансовите институции. Също така БНБ има правомощия да следи спазването на изискванията към тези финансови институции и може да налага административни санкции. Госпожо Председател, настоящият законопроект няма как да се разглежда без управителя на БНБ да е тук и да чуем неговото становище. Правя настоящата процедура да извикаме управителя на БНБ, ако трябва да вземем почивка, да разместим дневния ред, но ключово важно е да чуем неговото становище, също така на шефа на Комисията за защита на потребителите. Каквото е необходимо да направим в дневния ред, така че тези две институции да бъдат тук и да дадат своите становища. Благодаря.
#29 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Сабрутев. Уважаеми колеги, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно чл. 76, ал. 3, на първо гласуване Законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслушва доклада на водещата комисия, докладите на другите комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на десет минути. По отношение на исканията за становища от органи на власт, които имат компетенции по специалния закон, следва да се има предвид, че те не са вносител и не се представя становище на вносител. По отношение на зададеното искане, ако може да го приемем, че то е като форма на изслушване, следва да се спази процедурата по реда на чл. 111. Така че аз смятам, че нашият правилник урежда, че в комисия се разглеждат законопроектите, като на този етап се взимат и становищата на заинтересованите страни, което е част и от цялостния процес на обществено обсъждане, който е регламентиран в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. За да продължи да бъде разглеждан всеки един от законопроектите на първо гласуване, без значение какъв е законопроектът, чисто процедурно се изслушва докладът на водещата комисия, както и становището на вносителя и след това се откриват разискванията, с оглед на което, откривам разискванията. Първото заявено изказване е от господин Проданов, след това господин Ганев, след него господин Александър Иванов и господин Димитров. Заповядайте, господин Гаджев, за процедура по начина на водене.
#30 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Взимам тази процедура по начина на водене покрай Вашето току-що тълкуване на Правилника. Сега, правилното и буквалното четене може да доведе до подобно становище, но искам да обърна внимание, че парламентарната традиция в продължение на 30 години, ако не и повече, е била, когато се разглеждат законопроекти, когато има засегнати, не вносител, ами други обществени, било то синдикати, било то различни други организации, неправителствени организации, включително органи на властта от други институции извън Министерския съвет, винаги е бил поставян на гласуване техният допуск. Даже си спомням един случай, когато колегата Антон Кутев, още като член на БСП, в Четиридесет и четвъртото народно събрание, когато разглеждахме примерно законите, свързани с правата на хората с увреждания, предлагаше техни асоциации да влизат, да участват в дебатите и да дават становище. Това е било подлагано на гласуване в залата и залата е тази, която се произнася. Тогава тя се произнасяше да бъдат допуснати или да не бъдат допуснати. Нека не бъдем така строго ограничителни и да се казва, че тук другите институции, които нямат достъп до парламента, нямат глас, а напротив – поне нека залата да се произнесе и да каже дали би допуснала тяхното изслушване в пленарната зала, както би било редно, тъй като в крайна сметка решението винаги е на залата. Ако направите тази процедура, по този начин – да се ограничи достъпът до дебатите на различни неправителствени организации или други организации, които са на държавна и бюджетна издръжка, то това само ще нарани бъдещия дебат и прозрачност на парламента. Ако не друго, поне подложете досега двете процедури за участие на председателя на Комисията за защита на потребителите и на ръководителя на Българската народна банка, поне ги подложете на гласуване, за да може залата да ги приеме или да ги отхвърли, на базата на това нещо да се ориентират дали да идват, или не.
#31 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев. Искам да Ви благодаря, че всъщност от доста време насам това е истинската процедура за начина на водене, поради което Ви дадох една минута отгоре за допълнителни мотиви в обосновката на процедурата по начина на водене. Уважаеми колеги, не съм споменала, че не е недопустимо, уточних, че не е задължително, което са две различни неща. Мога да направя опит за връзка със заинтересованите страни и след тяхното потвърждение, ако успея да се свържа с тях, ще се проведе процедурата по гласуване, защото така е принципното правило. Тоест Народното събрание не може да ги задължи извън процедурата по изслушването, а ако те проявят желание, тогава за да присъстват в пленарната зала, разбира се, това минава през гласуване. Бяхме стигнали до обявяването на разискванията. Първото изказване е за господин Проданов, след това посочих, че господин Ганев се е заявил също така за изказване. Ще изчета и колегите, които са заявили изказвания, за да могат да си чуят имената, защото на няколко пъти вдигнаха ръка. Господин Александър Иванов, господин Богданов, господин Шотев, също така господин Мартин Димитров, господин Дренчев, господин Марков и господин Байрам. Господин Проданов, заповядайте за Вашето изказване.
#32 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам днес думата, за да изразя принципна подкрепа за Законопроекта, който Министерството на икономиката е внесло, но категорично бързам да заявя, че във варианта, в който ни е представен, Законът е добра отправна точка, но се нуждае от сериозни допълнения и доработка, за да заработи реално в защита на хората. Ние сме длъжни и ще го направим – да надградим тази рамка, която той е задал. Сега, отчитам по принцип усилията на Министерството, те са в правилната посока и разбирам и защо се е наложило да оставят на нас да го доработваме. Факт е, че заради забавянето с години от предходни правителства, сме в нарушение на това, че не сме транспонирали необходимата евродиректива, и сме притиснати от времето, но това, че изпускаме срокове, не е основание и за неадекватни разпоредби, защото, както казах, ние целим, от една страна, да защитим максимално потребителите, отчитайки спецификите на този пазар, и да го изсветлим максимално. Затова, както казах, подготвили сме редица доста сериозни предложения, които са насочени към два императива, най-общо казано, максимална защита на хората и изваждането на мутрите от сектора, които напоследък са се развили доста. Сега, първо, искам да дам малко предистория защо въобще се налага да се приема нов законопроект. Стана вече ясно, че той произтича от една нова европейска директива, която заменя старата такава от средата на 2000-та година. И това е, на практика, официално признание от страна на Брюксел, че сегашният модел за регулиране на този тип кредити не работи. Той до голяма степен разчиташе преди всичко на една формула, така нареченият годишен процент на разходите и таван върху нея. За съжаление, както у нас, така и на други места, той страда от редица дефекти, за които ще стане дума малко по-нататък, и на практика, води до това, че се създава един голям сив сектор от де факто легални лихвари, които оперират на ръба на закона и често тласкат хората в спиралата на дълговото робство. Проблемът, че не е от днес – е ясно, но аз ще Ви цитирам само две-три неща тук, заглавия от нашата действителност. Още 2020 г. тогавашният омбудсман Диана Ковачева изпраща информация до председателя на парламента и до председателя на Правната комисия заради многобройните жалби към нея от тормоза, който оказват фирмите за събиране на вземания, колекторските фирмите за бързите кредити, и основното оплакване, разбира се, там е, че задълженията на гражданите нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, както и че се използват неправомерни методи за събиране на вземанията. Отчетът на омбудсмана за 2024 г. също обръща сериозно внимание на този въпрос. Там се говори за над 350 жалби конкретно свързани с фирмите за бързи кредити, свързани най-вече с високи такси за обслужване, прекомерни лихви и неравноправни клаузи. И сега, чета дословно от репортажа на БНТ какво се казва: „Между два и три пъти нараства размера на взетата сума на дълга, докато се подпише договор от потребителя. Изследване на проблема от експертите на институцията, тоест на омбудсмана, сочи, че неравноправните клаузи в договорите, които стигат до съда, се обявяват за нищожни и се отменят, но не всеки договор обаче стига до съда.“ Още 2023 г. тогавашният председател на КЗП – господин Стоил Алипиев, изнася данни, че са проверили около 30% от търговците в сектора и в над 90% от случаите са констатирани нарушения, нелоялни търговски практики и нерегламентирани такси. Какво означава всичко това? Това означава, че сега действащият закон не предоставя адекватна защита на тези, които търсят кредит, или по-скоро им предоставя такава само на хартия, което всъщност е още по-лошо, защото създава една илюзия за сигурност, а на практика ги пуска по пързалката на дълговото робство. До голяма степен тези дефекти обясняват както огромния ръст на жалбите, така и огромния ръст на фирмите за бързи кредити, които в последните две-три години много очеизвадно никнат като гъби след дъжд. И ако се съди по младежите в добра спортна форма, които стоят пред тях, очевидно оперират и на ръба на закона и с едни методи, които препращат към едни времена отпреди тридесетина години. И сега се връщам към новия подход и това, което Евродирективата препоръчва да се въведе. Тя сменя парадигмата от отговорност на потребителя да чете дребния шрифт, тоест да се разчита на неговата информираност, че той ще се информира, като му се предостави достатъчно информация и ще вземе рационално решение. Този акцент се отмества и става отговорност на държавата да замени хищническите продукти, най-общо казано. В преамбюла си Директивата изрично констатира, че при краткосрочните договори и при микрокредитите ГПР – годишният процент на разходите, губи своята защитна функция и те предлагат налагането на абсолютен лимит, така наречения хардкап върху разходите, като по-адекватен механизъм за предотвратяване на дълговите спирали. И Директивата приканва държавите не просто да дадат право на съда да отменя неравноправни клаузи, а да въведат предварителни ценови ограничения, които да действат автоматично на пазара. И тук ще Ви зачета чл. 31, § 1 от Директивата, който казва: „Държавите членки въвеждат мерки за ефективно предотвратяване на злоупотреби, за да се гарантира, че на потребителите не могат да бъдат начислявани прекомерно високи лихвени проценти по кредита, годишни проценти на разходите или общи разходи по кредита за потребители, като например тавани.“ Това, което се вижда тук, е, че този текст концептуално разделя тези две понятия ГПР – годишен процент на разходите, и общите разходи по кредита. Едното е процентен измерител, другото е абсолютна стойност и те включват различни неща. Това е много ключово да се отбележи. И тук сега стигаме до може би най-дискусионния въпрос в новия законопроект, който въвежда различен режим за така наречените малки кредити, като той дефинира като малки кредити тези до три минимални работни заплати. Ще се спрем и на това след малко. Но защо въобще е необходим различен режим за тези малки кредити вместо ГПР-то, плюс таван, който да е равен на пет пъти законната лихва за забава, което горе-долу отива малко над 50%? Отговорът има два основни елемента. Първо е математическата логика. Ако вземете заем от 100 евро за 15 дни, стандартната математика на ГПР-то просто не излиза, защото допустимата цена на такъв кредит би била само около 1,6 евро. Очевидно никой кредитор няма да отпусне такъв заем, защото не покрива дори фиксираните му разходи, които са свързани с разглеждането на иска за кредит и така нататък. Да не говорим за по-високия риск. От друга страна, при заем от 100 евро пак, ако върнеш 120, тоест 20 евро отгоре след две седмици, по сегашната ГПР формула, ако съм я сметнал правилно, при сложно натрупване това са над 11 000% оскъпяване при максимално допустимо малко над 50. И това, което се случва на практика, е, че фирмите за такива по-дребни суми не могат да спазват тавана на ГПР-то и това им дава два възможни изхода. Или те спират да отпускат такива кредити и тласкат тези, които ги търсят, защото нуждата от този тип кредити не изчезва с това, че фирмата за бързи кредити е отказала да го даде – те ги тласкат в ръцете на лихвари, които въобще не се притесняват от това, че не спазват закона. Другият вариант е да почнат креативно да заобикалят тавана на ГПР-то, като начисляват допълнителни такси: такса за експресно разглеждане, такса за поръчителство. Даже тук един от моите колеги идентифицира един особено креативен начин, който разни фирми из Южна България прилагат. Той е да карат теглещия бърз кредит да си купи и парфюм от свързана с тях фирма. И се оказа, че има фирма за парфюми на съседния ъгъл от фирмата за бързи кредити с оборот за милиони. Така че това е реалната ситуация при сегашното положение. Вторият въпрос защо не работят ГПР-то и таванът при малките кредити е, че тук става дума за достъпа до правосъдие. Защото логичният въпрос е: да де, ама всичките тези такси са незаконни, няма ли хората да си потърсят правата в съда? Факт е, че ако една банка например Ви начисли 10 хил. евро допълнително по ипотеката, Вие най-вероятно ще наемете адвокат и ще водите дело, обаче, ако фирма за бързи кредити Ви натовари с 1000 евро примерно допълнителна такса, повечето хора не отиват да си търсят правата в съда. При малките кредити това е особено видимо по две основни причини. Или хората не знаят, или не им се занимава, или всъщност разходите, които трябва да платят за съдебни разноски, надвишават сумата, която те биха получили обратно, ако осъдят кредитора. И всъщност това, което се получава, е, че фирмите за бързи кредити калкулират това, че от десет души само един ще си потърси правата в съда – на него ще трябва да му възстановят. Те го калкулират това като оперативен разход и с това нещата приключват. И сега, как Министерството на икономиката е предложило да се реши този проблем? Те са предложили за кредити, които попадат в дефиницията малки, те са дефинирали като малък кредит такъв до три минимални работни заплати, те са предложили алтернативен подход за него, при който за първия месец има таван от 20%, за кредити между един и три месеца е 30%, за по-дълги кредити е 100%. Но тук говорим не за таван върху ГПР-то, а върху общия разход по кредита, който включва абсолютно всички допълнителни разходи, за които сега казахме, че фирмите креативно използват, за да заобикалят. Защо са взели те три минимални работни заплати? В хода на обсъждането стана ясно, че Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, това са легалните фирми в сектора, са настоявали за седем минимални работни заплати. Потребителските организации са предложили две. Министерството е приело три като нещо по-близко до това, което потребителските организации са защитавали. Моето лично мнение е, че таван от три е висок и би трябвало да се намали допълнително, защото колкото по-голям е кредитът, толкова по-лесно е да се покрият фиксираните разходи, свързани с него, и да няма нужда от извънреден режим. Тук само за сведение ще кажа, че подобен режим има в различни държави: и в Румъния, и във Великобритания, и в Прибалтийските републики. Румъния например прагът, който дефинира малък кредит, е 5 хил. евро. Давам го просто като за референтна точка, но според мен тук може да се прецизира и да се мисли за по-малка сума. Но по-големият проблем е, че стъпаловидната скала, която са предложили от Министерството, води до това, че например един кредит, който е със срок от един месец, ще е с таван 20%, а такъв с един месец и един ден – таванът отива на 30%, тоест имате много голям скок. Това е нещо, което ние ще изгладим в предложения между първо и второ четене. Британският модел ни дава добра отправна точка за това. Румънският, между другото, също, където вместо да се правят такива дискретни скокове от един на три месеца и по-нататък, се добавя на ежедневна база малък процент към общия таван. Така че това е едно от нещата, които наистина трябва да се прецизират, иначе ще създаде проблеми, и ще го оправим. Другите два проблема, които потенциално ще възникнат с тези формулировки, ако не ги коригираме, са, първо, че този таван може хората да се опитат да го заобикалят, като вместо един по-дълъг кредит фирмите за бързи кредити настояват кредитополучателят да сключва няколко краткосрочни кредита един след друг, за да попадне в хипотезата на по-високия таван. Това е така нареченият ролоувър. Имаме предложение за това между първо и второ четене, за да го затворим. Третият механизъм, който потенциално биха могли кредиторите да използват, за да заобикалят тези разпоредби, е като вземат един по-голям кредит и накарат този, който търси кредита, да го разбие на няколко по-малки, за да влязат в хипотезата на тавана. Това също ще бъде решено с предложение между първо и второ четене. Тоест ще блокираме изкуственото раздробяване на кредити. Това е по този може би най-дискусионен въпрос. Наред с това аз ще се спра само на още едно нещо, един доста сериозен пропуск според нас, който е допуснало Министерството. Отпаднала е една критично важна разпоредба. Това е изричният текст, който казва, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва при просрочие. Обяснението на експерта в Министерството беше, че изричният запис е отпаднал, понеже и да няма изричен запис, то разпоредба в договора, която предвижда по-висока лихва от тази от законната за забава, би била нищожна и ще падне в съда. Но отново тогава влизаме в хипотеза, че трябва да ходиш да си търсиш правата в съда. Очевидно не всички го правят. Така че за нас тази защита трябва да бъде възстановена. Ние ще предложим експлицитно това да се запише обратно в Закона, като при забава ще се дължи единствено и само законната лихва при забава. Всякакви други договорни неустойки, измислени административни такси и така нататък ще се обявяват за нищожни и ако фирмата вече ги е взела, ще се прихващат автоматично от главницата ѝ. С това ще приключа. Ще спомена само, че моите колеги, които също работиха по Законопроекта, в изказване ще вземат отношение и ще споделят някои от допълнителните идеи, които имаме между първо и второ четене, които не просто прецизират Законопроекта, а внасят допълнителни нива на защита и целят да изсветлят сектора и да извадят мутрите от него. Може би само една ще спомена аз, която цели да пресече порочната връзка между хазарта и бързите кредити. Ние ще забраним отпускането на бързи кредити в тъмната част на денонощието. Това е модел, който има във Финландия, в Румъния. Така че ще дадем на хората, които може би не на съвсем трезва глава – и в буквалния, и в преносния смисъл на думата – се изкушават да теглят бързи кредити в дванайсет през нощта само за да избият поредната загуба в казиното. Това ще го пресечем. Но, както казах, всички останали мерки, свързани с чисто съдебно минало на служителите, по-висок уставен капитал за фирмите, така че да изчистим малките гаражни оператори, които оперират на ръба на закона и така нататък, моите колеги ще се спрат на тях. Аз приключвам дотук. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
#33 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов. Вече има заявени две реплики. Първата е за господин Гаджев. След това ще дам думата и на господин Ганев за реплика.
#34 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, сега, слушайки Вашето изказване, поздравления за някои от позициите по него, реално май „Прогресивна България“ подкрепя само заглавието на Законопроекта. Всичко останало ще бъде променено. А така, като слушам, Министерският съвет е внесъл някакъв брутален лобистки закон в полза на бързите кредити, който сега парламентарната група и комисиите ще оправят, за да замажат и всъщност да бъде балансиран и да не е толкова в полза на фирмите, които дават такива кредити. С такова впечатление останах от Вашето изказване. И тук моят въпрос е: ние хубаво ще го оправим между първо и второ четене, ама защо е допуснато това безобразие да бъде внесено така от Министерския съвет и някои от Министерския съвет ще понесат ли някаква отговорност за този лобистки закон в полза на бързите кредити? Благодаря.
#35 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. Заповядайте, господин Ганев.
#36 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Проданов, не знам дали си давате сметка в каква нелепа ситуация изпада цялото управляващо мнозинство и заради този законопроект. На 1 септември правителството в Министерския съвет гласува този законопроект. На 1 септември. На 14 септември е разпределен от председателя към ресорната комисия. Питането към Вас е: защо, след като на 1 септември виждате какъв е Законопроектът, Вие като председател на Бюджетната комисия, господин Белчев като председател на Икономическата комисия, не направихте спешна среща с ресорното министерство да оттеглят този законопроект, да направите в рамките на 23 дни, днес е 23-тият ден от този законопроект, откакто е приет, и да внесете изцяло нов според това, което имате като визия Вие? Защо не го направихте? Да Ви кажа ли защо? Защото е тежък лобизъм, който и Вие защитавате, включително и с Вашите мотивировки, които сте били уж против. Нищо. След малко в моето изказване ще засегна всичко това, което и Вие казахте. Тежък лобизъм, който защитавате, и искате да замажете това, което в началото стана ясно, защото Вие с Белчев дадохте пресконференция и обяснихте колко е добър този законопроект, най-добрият, обяснихте колко е. Тур по медиите направихте, за да обяснявате, а сега – ама ние ще го замазваме, ще го санираме. Не се прави така.
#37 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Господин Джипов също иска реплика, но третата е заета от господин Василев, така че съжалявам, господин Джипов. Господин Василев, заповядайте за третата реплика.
#38 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Господин Проданов, аз ще се опитам да бъда максимално конструктивен с оглед на това, че Вие дадохте заявка, че може би част от най-скандалните неща ще бъдат премахнати от, както ние го наричаме при нас, законопроекта „Лечева“. Но това, което казахте, че искате да оставите да няма таван на ГПР-то и да може да отидете на 11 000% лихва за краткосрочните кредити, които са до три минимални заплати… (Реплики от народните представители Константин Проданов и Стефан Белчев.) Ами Вие го казахте от трибуната. Вземате 100, връщате 120, което по Вашите сметки е 11 000% лихва. Мисля, че точно цитирам. Моят въпрос е: наистина ли смятате това да го допуснете, или ще се върнем на стария законопроект – максимум пет пъти законната лихва да е ГПР-то, да не се допускат допълнителни такси и да не трябва хората да ходят на съд, а ако се види, че някой три пъти е записал нещо друго в договорите, просто да му се взема лицензът? Много бързо и ефективно ще сработи това.
#39 · speech
Благодаря, господин Василев. Желаете ли дуплика, господин Проданов? Заповядайте за дуплика.
#40 · speech
ПБ
Започвам отзад напред. Уважаеми господин Василев, може би не сте ме разбрал. При сега действащата уредба, ако на кредит от 100 евро, Вие начислите за две седмици 20 евро, това излиза 11 000%. (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.) Точно така.
#41 · speech
Господин Сабрутев, моля Ви да не се обаждате от мястото си.
#42 · speech
Аз обясних до какво води това на практика – тласкане на хората към лихварите, когато става дума за такива малки суми. Затова ние сме предложили, пак казвам, нещо, което се препоръчва както от Директивата, така и е възприето от други държави в Европейския съюз. Но аз мисля, че доста обстойно се спрях на това защо е необходимо да бъде прецизиран този текст – както за да няма такива стъпаловидни скокове, така и за общия. Освен това, отново повтарям: има разлика и Законопроектът прави разлика между ГПР и общ размер на разходите. Общият размер на разходите ще включва абсолютно всичко, включително лихвите за неустойка, забава и така нататък. Така че това ще пресече абсолютно тази спирала, която в момента много често се получава – да теглите 500 и да връщате 5000. Господин Гаджев, на Вашите укори да кажа, че всъщност този законопроект първоначално е разработен и предложен от правителството на господин Желязков. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Той даже е сложен за обществено обсъждане още тогава, но не е придвижен. В него, между другото, именно защото той транспонира Евродиректива, която стъпва на нова логика, има много смислени неща – забранява се франчайзингът до голяма степен, изискванията за реклама се затягат много, наистина се изсветлява секторът, но пак казвам, той има нужда от допълнително прецизиране. Господин Ганев, причината да не го оттеглят е, че ние поехме ангажимент да направим – поне казвам отново, в забава сме, предстоят наказателни санкции, затова счетохме, че по-ефективният метод е да бъде внесен така Законопроектът, но да се отстранят дефектите му между първо и второ четене, за което ще дадем и доста по-дълъг срок, за да може да бъдат изгладени. Това е основната причина. Не търсете сензация или скандал там, където няма такива. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#43 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов. Следващото изказване е за господин Ганев. Заповядайте, господин Ганев, за изказване.
#44 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Поредният тежък лобистки законопроект, който вкарва управляващото мнозинство. И го казвам със съжаление, защото за пореден път мнозинството предлага Законопроект, който ще удари най-бедните, най-онеправданите, а именно милион и половина българи. Защото, когато чуете за бързи кредити и не сте част от системата да взимате бързи кредити, може би Ви звучи чуждо и далечно, но хората, стигнали дотам – да не могат да вземат от банка кредит, а да отидат при фирми, даващи бързи кредити, са над милион и половина българи. Това са над 25%. Това, което се приема в момента, е тежък лобизъм, предложен от „Прогресивна България“, който касае над милион и половина хора в най окаяно и тежко състояние, в най-окаяно състояние! Защото Законопроектът, който се предлага, е една от големите мечти на всички фирми, свързани с бързи кредити. А то е именно да няма таван на лихвите. И това в момента се предлага от „Прогресивна България“ – да няма таван! Това е тотално безумие – когато нямате таван на кредити до три минимални заплати, а това са 90% от тези над милиони и половина кредити, 90% от тези кредити, три минимални работни заплати, или както искате го смятайте – 1860 евро или 3639 лева. Хората са изпаднали да взимат кредити до този размер. В момента към сега действащото законодателство има законова лихва, която е до 52%. В момента се предлага да няма такъв таван. Предлага се това нещо да отпадне. Обясненията в момента на управляващите – това ние ще го променим между първо и второ четене, ще го редуцираме, ще дадем различни скали. Напротив, в нищо от казаното от Вас няма как да имаме доверие, че ще направите каквото и да било. Напротив, обслужвате фирмите за бързи кредити, ударяте най-онеправданите! След като ударихте пенсионерите, ударихте майките, сега ударяте тези, които са стигнали в безизходицата си да взимат бързи кредити, защото не всички са хазартно зависими. Не всички! Хора, които отиват и взимат бързи кредити, са наистина в много тежко и окаяно състояние. И Вие ги удряте тях. Сега, второто, което глобално правите в Законопроекта, който е, да кажем, над сто страници – удряте и премахвате тавана на наказателните лихви при просрочие. Не знам дали се давате сметка какво правите! Това е безумие! Премахвате тавана на наказателните лихви при просрочие, при положение че Евродирективата изрично иска това нещо да го има. Защо го правите? Заради тежък лобизъм. Защото това е най-важното за фирмите за бързи кредити. Те от това правят милиони. От това! И Вие в момента ги обслужвате. И директно правите всичко това възможно да стане. Удряте най-бедните. Удряте милион и половина българи, 90% от които взимат кредити до три минимални работни заплати. И Вие в момента ги смачквате. И давате възможност тези фирми да стигат до тях. В същия Ви законопроект давате възможност тези фирми за бързи кредити да имат достъп до ЕСГРАОН. Защо? Да Ви кажа ли защо? За да могат да звънят на братя, сестри, майки, на децата, на внуците, на всички тези, които са взели кредити, да могат тях да репресират, да ги заплашват и да имат всичките им данни. Защо го правите? За да обслужите олигархичните фирми, свързани с бързи кредити. Трето, огромно престъпление от Ваша страна в този законопроект – премахване на текста, че при просрочена лихва се дължи само върху неплатената сума. Защо? Някой може ли да обясни в този законопроект, който го е чел? Защото само, хващайки се за определени неща, които Ви е изгодно в момента да коментирате, защо премахвате този текст? Защо? Пак ще Ви кажа – за да обслужите олигархичните фирми, свързани с бързи кредити. Това правите Вие в момента. И сега, успоредно с това, направихте едно потъпкване на законодателството в страната, вече тук в залата, когато не допуснахте да бъде разгледан Законопроектът на ВЪЗРАЖДАНЕ, свързан отново с бързите кредити, заедно с Вас, с Вашия законопроект. Знаейки, че по стара изпитана практика, нашия законопроект, Вие няма да го допуснете до гледане в залата, Вие няма да го допуснете в Комисията да се разгледа… Потъпкахте законодателството, защото в нашия законопроект ясно и точно са казани няколко неща. Първо, лихвата, която към днешна дата Вие ще отмените за тези кредити, които са до три минимални работни заплати – от 52% ние я сваляме, предлагаме, на 40%. Второ, ключово нещо, което ние правим, което е свързано с това, което Проданов разви като замазване на положението на Министерския съвет, а именно КЗП да одобрява типовите договори и вътре ясно и точно да одобрява какво има и какво няма като скрити клаузи, да са ясно регламентирани. Защото при следващото, което ние залагаме вътре, ако това нещо не бъде спазвано от фирмите и типовите договори самостоятелно, без одобрение на КЗП, се променят – има тежки санкции, при повторно нарушение 4%, или минимум 1 млн. лв. глоба. Минимум. Оттам нататък. Това, което санирахте и казахте, че били тласкани хората към частните лихвари. В нашия законопроект ясно и точно е казано, че частното лихварство ще бъде част вече отново в Наказателния кодекс – да бъде престъпление. Това Вие не искате да се разглежда в залата. Затова не допуснахте Законопроекта ни, потъпквайки закона. Изрично! Едно е да го заобикаляте и да не го гледате, друго е, когато трябваше задължително да го гледате. Така че, тежък лобистки закон, който ощетява и мачка хората, които са смазани от живота и отиват и теглят по принуда кредити до три минимални работни заплати. И Вие ги хвърляте на вълците в момента отново да бъдат смачкани с лихви, образно казано – да вземеш клечка за зъби и да върнеш кубик дърва.
#45 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли реплики? Първо давам думата на господин Проданов, след това на господин Белчев.
#46 · speech
Уважаеми господин Ганев, преди да се коментира, при това с такъв патос, е добре да се прочете Законът. Значи, да кажем, първо, че новият режим, който се предлага за малките кредити, директно произтича от Евродирективата. Второ, новият режим не премахва тавана. Точно обратното, въвежда много ясен таван, който не може и няма как да бъде заобиколен. И той включва абсолютно всички разходи, които в момента се начисляват извън ГПР-то и извън тази илюзорна защита на кредита, която си мислите, че има. Ако сегашният закон действаше адекватно за тези малки кредити, нямаше всеки ден или през ден в новините да има случаи за някой, който е пострадал от фирма за бързи кредити, защото е взел 500 и е върнал 5000. Така че, прочетете внимателно разпоредбите. Много от другите неща, които казахте, ние ще прецизираме, както вече казах, между първо и второ четене. По отношение на Вашия законопроект и защо той не беше разгледан в Комисията – по същата причина, поради която ние самите бяхме подготвили – ние, имам предвид депутати от „Прогресивна България“, първоначално планирахме ние да внесем наш ЗИД на сега действащия закон, който да бъде разгледан заедно с този. Но проблемът е, че този законопроект е нов, който ще отмени стария. И чисто процедурно няма логика да гледаме, да кажем, Вашия законопроект, който изменя сегашния закон, който ще бъде отменен от новия. Затова предложението ни беше и сме напълно отворени – моля Ви, внесете предложенията между първо и второ четене, които имахте в ЗИД-а на настоящия закон, внесете ги между първо и второ четене на този закон, така направихме и ние. По никакъв начин не Ви ограничаваме и сме отворени за абсолютно всякакви смислени предложения, за да се реши този проблем, защото аз споделям Вашата загриженост. Огромна част от хората са в уязвимо положение, които прибягват до бързи кредити. Ей богу, аз много искам в един момент да живеем в такава страна, в която хората нямат нужда да теглят бързи кредити, но за съжаление, в момента ситуацията не е такава. И това, което ние трябва да гарантираме, е, че им даваме максимално най-високото ниво на защита. Благодаря.
#47 · speech
Благодаря, господин Проданов. Господин Белчев, заповядайте за втора реплика. Има ли желаещи за трета реплика?
#48 · speech
ПБ
Господин Ганев, няколко пъти вече споменахте, че Икономическа комисия сме извършили някакви тотални безобразия, като не сме допуснали Вашия законопроект на ЗИД. Господин Проданов всъщност взе част от това, което и аз исках да кажа. Но действително не беше включен в дневния ред поради изложените причини, най-добронамерено ние го подложихме на гласуване и същевременно там той беше отхвърлен. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Никъде не съм споменавал, че във Вашия законопроект също няма състоятелни неща, които ние ще дебатираме между първо и второ четене. Но малко почна да омръзва това с обвиненията за тежък лобизъм. Искам да Ви уверя, че аз не познавам никой, свързан с фирми за бързи кредити. (Шум и реплики от ПП.) Искам само да Ви спомена, предполагам, Вие не сте теглили такъв кредит, може би и повечето в тази зала, но аз съм бил такъв пациент – един път, просто за да си направя експеримент. И за кредит преди осем години на 700 лева от една от най-известните фирми, тогава и сега, аз върнах след месец 800, което на ГПР годишна база е почти четири пъти. Така че Вие може да си направите сметката колко е работел този текст в Закона, който няколко пъти цитирахте за 50% ГПР за година. Благодаря Ви.
#49 · speech
Благодаря, господин Белчев. Има ли желаещи за трета реплика към изказването на господин Ганев? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Ганев.
#50 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Първо, господин Проданов, меко казано, хайде, няма да използвам остри думи точно към Вас, по отношение на тавана за лихите. Но е цинично да го обяснявате това нещо, защото отваряте широко вратата и казвате – скритите клаузи – не с тези думи, разбира се, парафразирам – скритите клаузи, те ще си ги приемат, ще си ги вкарват в договорите, но пък ние ще сложим евентуално скала, по която тези скрити клаузи да имат определена тежест до определен момент. Напротив, пълен таван! Пълен таван, който Вие в момента премахвате! Пълен таван! По отношение на това, което казахте, тук ключовото в нашия законопроект, който Вие не искате, категорично отказвате – тук с препратка към господин Белчев – господин Белчев, има императивно гласувано в тази зала, два сходни законопроекта с една и съща тематика се гледат задължително заедно. Задължително! Няма тълкование от Ваша страна. Няма тълкование! В този законопроект, който ние предлагаме, ключовото е, че типовите договори на фирмите, отпускащи бързи кредити, се одобряват от КЗП. Веднъж одобрени, оттам нататък всяка една промяна в типовите договори трябва да бъде предварително съгласувана от КЗП. Защото в тези договори, които в момента се правят от фирмите, се вкарват клаузи, които съсипват живота на хората. И Вие това нещо не го вкарвате, Вие не го искате. Този законопроект е тежък лобизъм. Пак ще кажа, Вие предлагате директно премахване на тавана на лихите по кредитите. От 52%, колкото е в момента, Вие давате в момента възможност по този вариант да има 100% лихви. Няма никакъв проблем. Вие премахвате тавана върху наказателните лихви! И тук ли имате обяснение какво и как се прави? Защо премахвате тавана върху наказателните лихви при просрочие? Това е част от Директивата и въпреки това Вие предлагате премахване! Защо премахвате текста, че при просрочие лихва се дължи само върху неплатената сума? Защо?! Има ли обяснение тук? Или си измивате ръцете с ГЕРБ? Оп, извинявайте, тук с ГЕРБ не може да се извините, да си измивате ръцете, защото вкарахте техния законопроект. Милион и половина българи в момента Вие смачквате заради лобизма.
#51 · speech
Времето, господин Ганев.
#52 · speech
Това правите с този законопроект.
#53 · speech
Благодаря, господин Ганев. Следващото изказване е за господин Богданов. Заповядайте, господин Богданов.
#54 · speech
ПП
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, трудна е аргументацията. Трудна е аргументацията на вносителите. Нека да погледнем, първо, каква е целта на Законопроекта. Чухме за защита на хората, изваждане на мутрите от пазара за бързите кредити, от пазара за потребителското кредитиране, изваждане на лихварите. Но всъщност, ако имаше олимпийска дисциплина за лобизъм, и тая дума често ще я чувате по време на обсъжданията днес, законът „Лечеви“ сигурно щеше да е на първо място като първа и най-важна дисциплина в този олимпийски спорт, ако използвам тази метафора. Какво се предлага обаче от вносителя? Както разбрахме, колеги, в парламента самите Вие, Ви е много трудно да се аргументирате за предложенията на Министерския съвет и както разбираме, Законът ще търпи сериозна редакция. Надяваме се обаче, и ние ще бъдем абсолютно конструктивни, редакциите да са в такава посока, че в крайна сметка една от най-уязвимите групи в нашето общество – близо 500 хиляди българи, които опират до тези бързи кредити – от заплата до заплата, голяма част от тези хора не взимат тези кредити за лукс. Не ги взимат за удобство. Те ги взимат, за да си покриват разходите за лекарства, за храна – от заплата до заплата, да осигурят най-необходимото за децата си на първия учебен ден. И да, все повече българи ще имат нужда най-вероятно от такива бързи кредити. Орязаха се парите за 5., 6. и 7. клас. Замразиха се доходите. Как да смогне най-уязвимата част от нашето общество? И какво всъщност се предлага в момента? Защото разговорът годишен процент на разходите ли е? Общ процент на разходите? В крайна сметка всеки един български гражданин го интересува колко точно ще плати накрая на своя кредитен период. И аз ще говоря с цифри. Сумата от 1860 евро, или три минимални заплати, която се фиксира като основен праг, обхваща целия обем от така наречените бързи кредити. Обемът на тези кредити достига 652 млн. евро. На фона на изказването и на господин Проданов, че виждате ли, компаниите за бързи кредити, нямали стимули да отдават такъв тип кредити, защото не можели да си покрият разходите? Това просто не е вярно. Не само могат да си покрият разходите. Ръстът на потребителските кредити, малките потребителски кредити, продължава да расте с двуцифрен процент всяка година. И какво всъщност се случва? По действащото законодателство в момента, което не казваме, че е перфектно – 52%. Ако потребител изтегли 1860 евро за 12 месеца, той трябва да върне и ще върне в най-лошия случай около 2240 евро. С Проекта, който предлагате Вие, тази сума нараства до 3720 евро. Или за една година 1500 евро повече ще върне всеки един български гражданин, на който му се е наложило да ползва такъв кредит. И да, Комисията за защита на потребителите, омбудсманът нееднократно алармират, че всъщност българските граждани често са подложени на зверски тормоз от мутри, лихвари и какви ли не, които отиват до къщите им, до близките им, защото голяма част от тези кредити не се плащат дори на месечна база, те се плащат на седмична, дори на двуседмична някои пъти. Това е всеки божи ден. Напрежение за тези хора, които в крайна сметка са взели тези пари, защото искат да си покрият базовите нужди. И да, в Плевен и Ловеч има разследване в момента. Има засечена група за изнудване, за рекет. Група, която влиза в жилището на човек и го пребива пред непълнолетния му син. Това е информация в публичното пространство. Тормоз на близки. Ами спомняте ли си ситуацията през 2025 г., когато на една самотна майка в „Дружба“, тук във София, вратата ѝ беше облепена със стикери на „Сити Кеш“, за да разберат всички съседи, че всъщност тя не си е внесла седмичната вноска. Няма да питам на кого е „Сити Кеш“, предполагам, че знаете от наименованието на Законопроекта, което вече въведохме. И да, законопроектът „Лечеви“ ще причини големи щети за най-уязвимата група в българското общество. И да, нямаме извинения, колеги, ако това се допусне в Народното събрание, защото практиката в Европа не е такава. Директивата не е оправдание. Само Румъния в момента в Европа е горе-долу на същото положение като в България. В Испания, Италия, Франция – средният разход за кредити е около 23%, да не говорим за Нидерландия, където е около 12%. Да, това е целта, която ние трябва да гоним, колеги, а не да повишим разходите за най-уязвимата група в българското общество, за онези хора, които от заплата до заплата взимат бързи кредити да си плащат лекарствата и храната, да причиним щета на тях и тези хора да живеят под стрес всеки божи ден. Затова ние няма как да подкрепим този законопроект. Между първо и второ четене ще имаме нашите предложения, така че условията да бъдат подобрени, а не влошени за най-уязвимата група от българските граждани. Благодаря Ви.
#55 · speech
Благодаря Ви, господин Богданов. Първа реплика за господин Марков. Заповядайте, господин Марков. (На балкона в пленарната зала като гости влизат ученици.)
#56 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми ученици, добре дошли в Народното събрание! Искам да попитам господин Богданов къде беше през последните три години, когато тази Европейска директива трябваше да влезе в сила? Мога да Ви отговоря точно, кратко и ясно – в креслото на министър на икономиката. Тоест три години никой не си мръдна пръста да поправи тези несправедливости, за които господин Богданов говори. В същото време в момента се внасят обвинения за лобизъм. Само че аз си спомням нещо друго от битието ми на гражданин – как някои хора от въпросната партия в 2021 г. точно такъв тип хора ги разхождаха като панаирджийски мечки из цялата страна и ги представяха на обществото. Та, господин Богданов, искам да Ви кажа нещо твърдо и категорично. Ние няма да позволим българските граждани да бъдат застрашени. Ще затворим всяка една дупка на този законопроект, така че да не позволяваме хора със спорно и криминално минало да тормозят българските граждани. А за това, къде бяхте Вие, може да ни обясните. Това е моят въпрос. Къде бяхте Вие? И защо от 2023-2024 г., като бяхте министър, като и ножът, и хлябът беше във Вас, защо не защитихте тези български граждани, които сега обяснявате, че ние им отнемаме правата? Благодаря.
#57 · speech
Благодаря Ви, господин Марков. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от Основно училище „Петко Славейков“ – град Ямбол. Те са в парламента по покана на народния представител Стоян Петков. Нека да ги поздравим с добре дошли в Народното събрание. Добре дошли, уважаеми ученици и учители! (Ръкопляскания.) Продължаваме с разискванията. Има ли втора и трета реплика към изказването на господин Богданов? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Богданов.
#58 · speech
ПП
Много Ви благодаря, господин Марков, за тази реплика. Дава ми възможност да Ви кажа наистина къде бяхме. Да, бяхме тук, и да, безпрецедентно увеличихме пенсиите на българските граждани. Хората под линия на бедност безпрецедентно намаляха – броят на хората под линията на бедност. Това са числа, които може да видите. Хората започнаха да спестяват, а не да теглят бързи кредити от заплата до заплата. Може да го видите. И тогава, когато ние се грижехме за това доходите на българските граждани да растат, единственото, което се случваше извън нашата програма, беше да ограничим всякакъв тип злоупотреби, свързани с подобни лобистки закони. Никога ние не сме си позволили, дори да е имало такъв тип опити, може да погледнете дали Министерството на икономиката по мое време е предприело каквато и да е инициатива, за да повиши лихвите на българските граждани. Това са фактите и колкото и да не Ви харесва, предложението, което внасяте, колеги, аз знам, че Ви е неудобно, знам, че Ви е трудно да се аргументирате. Нека обаче да сме конструктивни и да намерим начин как условията за българските граждани да се подобрят, а не, както и господин Проданов каза, да подобрим условията за лихварите и за фирмите за бързи кредити – да прибират повече печалба, че може би, може би, не са доволни в момента и не им е достатъчно. Благодаря.
#59 · speech
Следващото изказване е за господин Иванов. Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
#60 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, доста изказвания имаше и в Комисията по икономическа политика по Законопроекта, но да си кажем това, което казаха и вносителите. Това е един законопроект, който изцяло заменя – предложението е да замени досегашния, като основната му тежест е във връзка с това, че има Директива, която трябва да приемем в националното ни законодателство. Не се съгласих с тезата на вносителя, че забавянето е пагубно. Ще кажа защо. Доколкото споровете за част от авторството, или поне инициативата за промяна на Закона, идва от правителството на Желязков. Месец ноември, ако не ме лъже паметта, 2025 г. Законопроектът е качен за обществено обсъждане. Както знаете, след това процедурата поради какви факти и обстоятелства се е забавила, мисля, че, са известни на цялата зала. Докато четири месеца по-късно правителството на Радев подписа Законопроекта след общественото обсъждане и по-интересно за мен е, че в него се променят някои предложени текстове от първоначалната законодателна инициатива, включително не се взимат под внимание голяма част от предложенията, които в хода на общественото обсъждане са стигнали до ушите на Министерския съвет. Казвам го със съвсем добри намерения, защото този законопроект, колеги, поне към момента засяга една четвърт от всички български граждани – 24% от пълнолетните български граждани са допирали до нуждата да се възползват от потребителско кредитиране. И доколкото в голямата си част Законопроектът формализира Евродиректива, която е правилна и смятам, че отговаря на изискванията на пазара в България да бъдат приравнени с тези на европейските страни. Има неща, които са скандално може би, или пропуснати – без лошо намерение. Опозицията е нормално да допуска по-скоро второто и укорите към управляващите, за мен, имат резон. Част от депутатите, колеги, от „Прогресивна България“ правят гръмки заявки за промяна между първо и второ четене. Надявам се това да бъде факт, но не съм оптимист. Уважаеми колеги, с моята парламентарна група, което изтъкнахме по Законопроекта и в Комисията, е подготвено много добре от една от неправителствените организации, която се занимава с правата на потребителите. И доколкото прагът на потребителския кредит – самото му формулиране, да се увеличава от 75 000 евро на 100 000 евро, това не изключва, че 85% от потребителските кредити са на размер до две минимални работни заплати. Нали така, колеги? И тук идва диспропорцията и моето наблюдение, виждам че и част от залата го отчита, че изведнъж удобно в Законопроекта, вместо две минимални работни заплати – този праг на ГПР, който се повишава няколко пъти, от две минимални работни заплати изведнъж стават три минимални работни заплати. Защо? Може сами да си отговорите в чий интерес се прави това. За мен не е в интерес на гражданите, които се ползват от тези бързи кредити. Та 24% от българските граждани са стигали до необходимостта да ползват такива! Естествено, за мен винаги е било от значение българските граждани да са финансово ограмотени, за да не се налага да прибягваме до такава мярка. За съжаление, в Европа и в целия свят има граждани, които имат и моментни нужди, които ги подтикват да направят това. Сега, нашата работа на законодатели е да намерим баланс между бизнеса и гражданите, като честно да Ви кажа, за мен този баланс в предлагания законопроект от Министерския съвет на Радев е нарушен. По линия на това, което и колегите преждеговоривши говориха – чл. 22, колеги, ал. 6, където разпоредбата на ал. 5 не се прилага при общия размер, а именно този процент на лихва от общите разходи, които трябва да върнат гражданите, се увеличава от две на три минимални работни заплати. Очаквам веднага адекватна реакция от „Прогресивна България“, защото те, колегите, със 130 народни представители, да видим дали този лобизъм няма да го предотвратят, но някак си се е прокраднал в Законопроекта. Доколкото, колеги, фирмите, които дори продават и телефони на изплащане, попадат сега в обхвата на Директивата и на българското законодателство. Ами финансово грамотните хора трябва да си дадат сметка, че не могат да вземат телефон последен модел на изплащане примерно от най-популярната марка телефони, който да надвишава четири пъти месечния им доход с цел да използват по-модерен мобилен апарат. И тук трябва да се замислим дали също и тези, които им го дават този апарат – големите мобилни оператори, си дават сметка какво правят. Защото на Комисията пък казаха и застъпиха тезата, че видите ли, после си събирали апаратите, които не можели хората да ги изплащат. Ами защо първоначално им ги дават? Виждате, че някой ученик в горен курс на гимназията, навършил 18 години, отива, взима телефон за 3000 евро на изплащане, а неговият доход, в добрия случай, ще е в размера на стипендията му за средно образование. Тоест и самият пазар трябва да се регулира вътрешно. Колеги, същественият проблем обаче беше засегнат преди малко и аз смятам да го натъртя още веднъж на цялата зала, за да ме чуят добре колегите от „Прогресивна България“. Колеги, Вие вменявате на Комисията за защита на потребителите – увеличавате ѝ правомощията, да се занимава с така наречените гаражни кредитори. Аз не смея да твърдя, че Комисията за защита на потребителите има капацитета, правомощията и хората, които да го направят. Тук изпускаме от дебата и съществения момент, който в предишни изслушвания и в предишни Народни събрания сме казвали – споменахте и на омбудсмана, и на Комисията за защита на потребителите, и те казват, че не могат да се справят с това. Ако имате реално намерение, каквото беше заложено в месец декември в първоначалния вариант на Законопроекта – справяне с тази порочна практика на нелоялни работещи, на ръба на закона кредитори, работещи със собствен капитал, да попадат в обхвата на пандемониума на друга институция, която може да следи за това… Аз не смятам, че е най-добрата институция, която може да следи за даването на бързи кредити, както и Вие явно разбирате и го изтъквате няколко пъти, от гаражни кредитори или там даже с по-страшни имена, наречени от Вас. Сега, запознати сме всички в тази зала с тези практики и намерението първоначално беше да го премахнем това като възможност, дори и франчайзът, който се отдава. Вносителите тук, колеги от тяхната парламентарна група, казват: ние започваме да се справяме с проблема. Не, колеги, четете внимателно Законопроекта, внесен от Вашия Министерски съвет. Казваме: Комисията за защита на потребителите ще направи регистър. Ама това са институции, които са полуфинансови, тоест те са финансови институции, оперират със средства, предоставят кредити. За съжаление, най-големите нарушения – и това, което омбудсманът е говорил в тази зала, включително и в Комисията по икономически политики, и в Комисията по бюджет и финанси, това, което са казали от ръководството на Комисията за защита на потребителите, е, че те не могат да се справят с тях, защото не могат да им вземат лиценза. Те използват франчайз лиценза на регистрирана финансова институция, която е в Закона за финансовите институции, мисля, че беше регистърът на БНБ по чл. 3а. Ами намерете друг вариант, сегашният е неработещ. Те ще продължат! И по предложения от Вас вариант с тази скала се показва, че даже хората, ако вземат заем от 1860 евро за 12 месеца, по сега действащия закон те ще върнат 2240, а при Вашия проект, внесен от господин Радев и неговия Министерски съвет, от Вашето правителство, ще върнат до 3720. Тоест над два пъти повече! Значи нещо не работи така или поне предложението Ви не работи в насоката, която кореспондира с Вашите изказвания и с Вашите цели и намерения. И това е видно за всички хора, които с калкулатор могат да си направят сметката, както споменах. Наистина, преразгледайте сериозно Законопроекта. Министерският съвет да не се притеснява, вносителите от Министерството на икономиката, с цялото ми уважение, може да кажат, че Законопроектът е приет на първо гласуване, и в Икономическата комисия – като гледам, имате и необходимото мнозинство да бъде приет и днес в залата, дайте максимално дълъг срок между двете четения и махнете тези, меко казано, текстове, които са в ущърб на българските граждани, които не премахват финансирането, гаражните, както казахте, оператори, тези действащи с франчайз, тези, които наистина не работят със закона. Те не работят дори и на ръба на закона, някои прехвърлят въобще закона и няма санкция, която Вие отменяте в момента, да бъде наложена спрямо тях или спрямо този, който им е отдал лиценза, под който оперират. Решителни мерки трябват, колеги! Надявам се да ги видя от Вас. Доброто намерение за мен остава да направим предложения и да подкрепим смислените такива, но в сегашния си потенциал Законопроектът е, меко казано, скандален и не заслужава подкрепа, поне моята и на нашата парламентарна група. Благодаря Ви.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Господин Проданов, заповядайте.
#62 · speech
ПБ
Уважаеми господин Иванов, заглавие в bTV – новините, 10 септември 2026 г.: „Майка взе 500 евро, сега и търсят 2000“. Това не би трябвало да може да се случи, ако сега действащият закон и защитата, за която Вие говорите, беше адекватна и се спазваше. Ние се опитваме да коригираме едно фактическо състояние, което създава илюзия за защита, но на практика не дава нищо такова. Изцяло отворени сме между двете четения за конструктивни предложения от всички народни представители, за да намерим най-доброто решение. И в тази връзка, понеже господин Димитров, който може би впоследствие ще се изкаже и ще го повдигне, стана въпрос, че трябва да се изиска... Между другото, аз в хода на общественото обсъждане поисках такава информация, но не ни беше дадена. Затова Икономическата комисия изиска официално становище от БНБ, включително с разбивката на бързите кредити като матуритет и размер, за да може да видим, ако се тръгне в посока, както е тръгнало Министерството, с праг, който дефинира малките кредити, като няколко пъти минималната работна заплата – дали ще е две, три, четири, пет и така нататък, да имаме отправна точка за това къде е най-голямата концентрация и какъв би бил смисленият подход там, така че да не са просто предположения, а да стъпим на реални числа. Но пак Ви казвам, отворени сме, ние самите ще внесем адски много предложения, колегите ще ги споменат, но понеже говорите за франчайза, ще го забраним тотално. Ще се вдигне и уставният капитал, който се изисква, така че тези малки гаражни оператори да не могат да оперират вече. И между другото, на мен не ми е съвсем ясна логиката: защо на КЗП се вменяват доста допълнителни функции, а на БНБ – не? Така че за това също сме отворени за дискусия и да видим дали не може да ги включим. Благодаря.
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Има ли втора реплика към изказването на господин Иванов? Заповядайте, господин Гаджев.
#64 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ще използвам току-що дадения пример за бързите кредити. Ако майка, която е теглила 500 евро кредити, сега са ѝ търсили 2000 евро да върне, сега, благодарение на Законопроекта, който е внесен от правителството на Румен Радев, вече ще ѝ търсят 4000 евро, тоест два пъти повече. Това е по либерализацията на ставките, които, между другото, са при бързите кредити. Аз си направих труда да проверя разликата между Законопроекта, който беше внесен месец декември за обществено обсъждане – не в Народното събрание, и този, който е внесен сега в Народното събрание. Ами една от най-съществените разлики е именно либерализацията на работата на бързите кредити, премахването на ГПР-тата и така нататък, и така нататък – неща, които досега обсъждаме. И не мога да си обясня защо това нещо е внесено така от Министерския съвет, тъй като оригиналният вариант от декември 2025 г. не го е предвиждал. Откъде се е появил?
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. Има ли трета реплика към изказването на господин Иванов? Не виждам. Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
#66 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Гаджев, Вашите изчисления са почти правилни. Наистина, ако една майка е взела 500 евро и сега заглавията, и сумата, която трябва да върне, е 5000, обаче незаконно, което тя може да оспори в съда и да падне тази лихва за забава, сегашният текст на Министерския съвет, както казахте, е да върне 4000 евро, абсолютно законно може да бъдат поискани от кредитните институции. Господин Проданов, съвсем конструктивно говорихме с Вас и в Комисията, и смятам и в залата. Огромната разлика за мен, която каза и господин Гаджев, даже и изтъкна, сравнявахме с него Законопроекта, който беше качен за обществено обсъждане от правителството на Желязков, до сегашния законопроект. Пак Ви призовавам, запомнете си думите, че ще премахнете възможността за франчайз. Апелирам за това и смятам, че това очакват българските граждани. Защото, разберете, че някой, ако е работил на ръба на закона и го е нарушавал преди, със сегашните текстове няма такава забрана, въобще няма санкция за този, който си отдава лиценза. В залата има доктори. Представете си един доктор с неговата тапия, учене, лиценз на какви морални и професионални качества той трябва да отговаря, даде своята диплома, преснима я, даде я на някой – отстрани един знахар застане, и почне да лекува хората. Ако нещо се случи с пациента, отишъл при знахаря, лекарят сега да каже: ами аз му я дадох да работи под франчайз моята… нали, не носи отговорност. Това няма как да се случи! Надявам се това, което казахте от трибуната, да бъде пресъздадено в Законопроекта и тази възможност да изчезне. Благодаря Ви.
#67 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Следващият записан за изказване е господин Мартин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
#68 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Този законопроект трябва да бъде оттеглен. Откакто беше въведен таван върху бързите кредити 2014 г., уважаеми колеги от „Прогресивна България“, никой не е предлагал такъв законопроект 12 години – за увеличаване на лихвите по този начин. Колегите, които казват, че Законопроектът е скандален – да, той е скандален, но искам да Ви обърна внимание на следното нещо: Имаше гласуване в Икономическата комисия. И кой беше против, колеги? „Демократична България“ и ВЪЗРАЖДАНЕ! Факт! Хайде, като казвате, че е скандален, да гласувате против заедно с нас, защото така се прави. Не може да гласуваш по друг начин и после да кажеш: много е скандален Законопроектът. Къде е скандалът? Дойде един колега от „Прогресивна България“ в Икономическата комисия и ни показва колко е сложна формулата на ГПР-то. Че има проблеми, колеги, е ясно, но вижте какво правите Вие. Вие в момента за месечния кредит вдигате шест пъти лихвата. Шест пъти вдигате лихвата! Защото законната лихва е 52% на година, а месечната като дисконтиране е 3,5%, Вие я правите 20. Това е шест пъти увеличение! Колеги от „Прогресивна България“, Вие вдигате три пъти тримесечната лихва от 11% на 30%. И забележете, лихвата, която е малко повече от три месеца, я вдигате девет пъти вече, защото във Вашия законопроект тя може да бъде 100% – това сте го разрешили, а по сегашната система продължава да бъде ГПР с годишен таван от 52%. Или, ако някой вземе малко по-дълъг кредит от тримесечен, при 1860 евро главница, той ще трябва да върне двойно – 3720, докато, ако се спазва сегашният принцип на ГПР, лихвата би била малко повече от 11%. Девет пъти увеличение! Сега, Вие казвате: ама то сегашният закон не се спазва. Да, има такива случаи в практиката, разбира се. Само че забележете разликата. Ако тези хора, които вземат бързи кредити, успеят все пак да намерят адвокат – има такива, които работят доброволно за такива клиенти – и оспорят такива кредити, те ще бъдат незаконни, когато не е спазен принципът на ГПР-то. А Вие в момента узаконявате по-високите лихви. Това правите – узаконявате ги. Нещо, което очевидно е в интерес на фирмите за бързи кредити. Това правите в момента, което е абсолютно недопустимо. И трябваше, колеги, колега Белчев, колега Проданов, да кажете на Министерството на икономиката: този законопроект си го приберете при Вас, ние не можем да го гласуваме. Несериозно е нещо толкова скандално парламентът да тръгне да го поправя, а още по-несериозно е, забележете, колеги, че няма никаква експертна база зад тия промени! Нищо такова няма. Дори не е изяснено от страна на БНБ какъв е размерът на средния кредит, каква е средната дюрация, какво се случва въобще на пазара на бързи кредити. Вие нямате никаква експертна база. Тези цитати, които направиха колегите тук за бързи кредити, са от едно социологическо проучване, и то е на базата на статии, които колегата тук ни чете от различни вестници и телевизии. И на базата на социологическо проучване Вие променяте Закона. Защото никой не може да ми каже в момента откъде получихте три минимални работни заплати. Никой нищо не може да ми каже от Вас. Отникъде. Това, което ми казвате: едни поискали седем, други поискали две, ние решихме три. Ама, колеги, Вие, ако така пишете законопроекти, тя работата ще отиде много зле. Вие нямате никаква експертна база! Има хора, които се занимават с наука при Вас. То в едно студентско есе не може да кажеш така. Като питаш студента: защо си написал есето така и защо си обосновал нещо по определен начин, не може да кажеш: абе едни ни поискаха седем минимални работни заплати, други ни поискаха две и ние написахме три. Защото Вие това казахте от трибуната. Абсолютно несериозно, не се прави така. И другото тъжно нещо е следното. Поискахме Ви съществени реформи, поискахме Ви намаляване на дефицита, поискахме Ви намаляване на разходите в бюджета, а Вие все нямахте време. А за фирмите за бързи кредити имате време – се оказва. Значи за едни неща имате време, а за другите важни реформи за държавата нямате време. Така се оказва. Така че, колеги, нека да постъпим сериозно. Сериозният подход с един много лош законопроект е той да бъде отхвърлен днес, както „Демократична България“ го отхвърли на Икономическата комисия и гласува „против“. Ние пак ще гласуваме „против“. Там гласувахме „против“ и сега ще гласуваме „против“. И нашият съвет към Вас е следният: нещо, като е скандално, нещо, като е много лошо, по-добре е да бъде оттеглено. По-добре е да бъде преработено. По-добре е да има ново обществено обсъждане. А не да кажете: тук ние сега ще се опитаме да го оправим между първо и второ четене. Пак Ви казвам, от 2014 г., когато беше въведен таванът на бързите кредити, никой не си е позволявал такова нещо, което правите в момента. Никой! И то трябва да бъде спряно и просто не трябва да се случва. Така че се надявам да постъпите отговорно и сериозно. И просто да кажете „не“ на един много лош законопроект. Благодаря Ви.
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики? Господин Дренчев, ще Ви запиша. Заповядайте, господин Марков.
#70 · speech
ПБ
Уважаеми господин Димитров, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, няколко пъти вече казахме, че не одобряваме някои от текстовете, които фигурират в Законопроекта и ще ги поправим между първо и второ четене. Гоним срокове, защото ще имаме санкции от Европа. Именно поради тази причина неколкократно призовахме всички от опозицията да дадат своите предложения, да направим един конструктивен дебат, така че да изчистим текстовете и българските граждани да бъдат защитени. И да, сега е моментът, защото Вие от 21 години сте в това Народно събрание (ръкопляскания от ПБ) и за тези 21 години не сте решили този проблем, и сега ние трябва да го решим. Господин Богданов примерно, който беше министър и той трябваше да го оправи този проблем, включително в момента го няма в залата. Така. Неведнъж казахме: ще бъдем конструктивни, ще приемаме предложения, но въпросът е да направим така, че на милион и половина български граждани да не им бъде сваляна кожата от гърба. Ако сте искали… Не ми се усмихвайте, защото на хартия е едно и от депутатската банка е едно, когато ти чукат на вратата мутрите, е съвсем различно. И се срещнете малко с избирателите си. Така че сме отворени на конструктивни предложения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#71 · speech
Втора реплика – господин Дренчев. Заповядайте, господин Дренчев.
#72 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател! Господин Димитров, с едно нещо няма да съглася с Вас, и то е следното. Вие казвате, че имало по-важни неща за решаване – като дефицита, и сега ли бил моментът да се заемем с бързите кредити. Аз считам, че да. Бързите кредити са един от топ проблемите на нашето общество. Проблем, който руши самата тъкан на обществото. Абсолютно категорично заявявам, че той индиректно е свързан дори с демографската криза, защото в момента имаме над 120 хиляди младежи под 30 години с дела при частни съдебни изпълнители. Голяма част от тях са дори под 20 години, под 30 и под 20. Хората, които закъсват по този начин, в крайна сметка стигат дотам, че емигрират и напускат страната. Проблемът е изключително належащ и трябва да бъде решен. За всичко друго в моето изказване по-нататък до голяма степен съм съгласен с Вас.
#73 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Трета реплика – господин Тихомиров. Оттегляте си искането. Трета реплика? Не виждам. Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
#74 · speech
ДБ
Уважаеми колеги! Започвам с колегата Марков. Ама то Вие не решавате нито един проблем. Вие създавате проблеми! Вие не разбирате ли бе, колега? Това Ви е проблемът. Вие задълбочавате проблемите в този сектор! Тоест, като вдигнеш лихвата двойно, кой проблем си решил? Да, може би проблем на някой, който дава кредити, но не и на тия, които получават. Защото този, който получава кредит, в момента може да се позове на годишния процент на разходите, който е пет пъти законната лихва, да оспори един кредит и той да бъде обявен за нищожен. Може да го направи. Да, може. Тоест аз Ви се чудя кои проблеми си мислите, че решавате по този начин. Вие създавате много нови. И се учудвам, че не намирате мъжеството един много проблемен законопроект да признаете, че е проблемен, а продължавате да упорствате, и той да бъде върнат за доработване. Не е мястото в парламента да оправяме проблеми и скандали. Нещо, което не е наред, трябва да се върне на Министерството на икономиката да си го решат като казус и като проблем. И Вие, господин Марков, точно Вие показвахте годишния процент на разходите и казвахте: вижте, вижте колко е сложна формулата! А сега, като удвоите лихвата два пъти и я направите по-проста, на кого помагате? На кого си мислите, че помагате в момента? На тия хора с бързите кредити, които ги получават ли, на тия нещастни хора? Като им удвоите лихвата, помагате ли им според Вас? А иначе, че има проблеми в този сектор, има. Но от 2001 г. насам най-дълго са управлявали служебните кабинети на господин Румен Радев. (Смях от ПБ.) Така че това не го забравяйте. Това не го забравяйте. Към колегата Дренчев. Колега, Вие, понеже си говорихте с Вашите колеги – аз не казвам, че не е важен проблемът с бързите кредити, казвам, че „Прогресивна България“ имат време за една проблематика, нямат време за друга. От тая гледна точка анализирах ситуацията. Но в една толкова чувствителна сфера, толкова сложна сфера, като бързите кредити, където стотици хиляди български граждани са пострадали, трябва да сте сигурни, че това, което правите, е за тяхно добро, а не сте. Тоест много повече проблеми се виждат от Вашия законопроект. Затова решението е не да кажете: вярвайте, ние ще го оправим, а просто да бъде оттеглен. Благодаря.
#75 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Следващият записан за изказване е господин Байрам Байрам. Заповядайте, господин Байрам.
#76 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Несъмнено този законопроект трябва да бъде приет, но в доста по-добър вид. Несъмнено Законопроектът е много важен, засяга много граждани на Република България. По данните, които са ни дадени, става въпрос за около милион и половина граждани на нашата страна, но и в Комисията всички се обединихме, че трябва да се даде максимален срок между първо и второ гласуване, за да може този законопроект да бъде изчистен, защото и в дебата в Комисията, и тук в дебата виждаме, че наистина има много спорни текстове и текстове, които вместо да решат проблемите в този сектор, именно ще ги задълбочат. Това ще рефлектира най-много върху потребителите, върху гражданите на нашата страна и те ще изпаднат в една много по-тежка ситуация, от която са в момента. Само искам да отбележа, че това, което се казва, че в предходни Народни събрания този сектор не е бил регулиран, не е истина. На няколко пъти са се правили промени в други закони, в комисиите по бюджет и финанси и по икономическа политика сме разисквали именно регулацията в този сектор. Поради тази причина не виждам смисъл в това да се обвинява, че в предходните Народни събрания народните представители, които са участвали в съответните комисии в тези Народни събрания, по никакъв начин не са се опитвали да регулират този сектор. Видя се в дебата и в Комисията, и сега, че основният проблем е, че има хора, които превишават своите права при отпускането на бързите кредити. Именно нашата насока трябва да бъде да има по-голям контрол и естествено, при приемането на този законопроект да бъде направено така, че да се сложат ограничения и да се спре с превишаването на тези права. Да, трябва да бъде увеличен уставният капитал на всички дружества, които отпускат бързи кредити, потребителски кредити. По същия начин това, което се спомена и от други колеги, че не трябва да се преотдава лиценза на други – гаражни ли ще бъдат, павилиони ли ще бъдат, каквито и да бъдат те, не трябва да се преотдава този лиценз. Ние ще направим, естествено, нашите предложения между първо и второ четене от Движението за права и свободи и в тази насока. Също така в Комисията беше споменато от представители на сектора, че те нямат достъп до различни данни, чрез което е ограничено те да установят каква е кредитоспособността на бъдещия кредитоискател. Трябва да се дадат права – те не могат да направят оценка на риска дали този човек може да изплати своя кредит. По този начин ние не трябва да направим така, че този сектор да бъде заличен от българския финансов пазар, а именно между първо и второ гласуване, когато се направят предложенията, в тези дебати трябва да бъдат включени и представители на различни организации, които представляват и потребителите, но също така и дружествата, които отпускат бързи кредити. Също така това, което се споменава, че годишният процент на разходите ще бъде заменен с общ размер на разходите за целия период на кредита, това няма как да стане. Годишният процент на разходите – ние и да искаме, и да не искаме, той си остава и всеки кредитен специалист ще Ви каже, че това нещо не може да бъде премахнато. Да, и преди е имало общ размер на разходите за даден кредит, той се изчислява много лесно и по същия начин се оставя и годишният процент за разходите. Но трябва да наблегнем наистина на това – не трябва да се увеличава според мен таванът на размера, който ще бъде отпускан, не виждам логика от две минимални работни заплати да бъде увеличен на три. По същия начин увеличението на тавана на общия размер на разходите за целия период да бъде увеличен на сто процента – не виждам никаква логика в това, но естествено, между първо и второ гласуване, всички представители според мен, които сме в съответната комисия, трябва да направим най-доброто, да изчистим този закон и по този начин да поднесем едни справедливи правила на този пазар. Ние от „Движение за права и свободи“ ще се въздържим на първо гласуване в залата и ще направим своите предложения между първо и второ гласуване. Благодаря Ви.
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Байрам. Има ли реплики към изказването на господин Байрам? Не виждам. Следващият записан за изказване е господин Марков. Заповядайте, господин Марков.
#78 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Има моменти, в които законодателят не просто променя текстове, той поставя граница – граница между нормалния бизнес и злоупотребата, между цената на една финансова услуга и печалбата от човешкото затруднение, между правото да предоставяш кредит и претенцията, че това ти позволява да смъкнеш кожата от гърба на човек, който е в труден момент и е потърсил помощ. Защото зад думите „бърз кредит“ много често не стои човек, който търси пари за забавление, а стоят семейства, стоят съдби, стоят родители с непредвиден доход, млад човек, направил една финансова грешка. Именно поради тази причина нееднократно вече заявихме, че ще сложим край на този модел. Съжалявам, че много от Вас, които са били в това Народно събрание, които са били министри, които са неглижирали тази тема вече 12 години, сега са се сетили за нея. Но няма проблем. Отворени сме за Вашите предложения. В същото време обаче имаме волята да затворим всяка една вратичка, така че българските граждани, и то най-уязвимата част от тях, повече да не бъдат щавени, тормозени и изнудвани от различни хора, някои от тях с криминално минало, други добре сложени, трети с официален анцуг и така нататък. Именно поради тази причина ще представя сега част от мерките, които ще предложим между първо и второ четене. Първата, и за мен най-значима от тях, е ограничаването и забраната на осъждани лица за престъпления от общ характер да бъдат част, под каквато и да е била форма, от фирма за бързи кредити и от такива, които имат отношение към отдаването, обработката или съответно вземанията после на тези кредити. Смятам, че – и това, което всички ние виждаме, е как са се навъдили изключително много такъв тип криминално проявени лица, които ей така, от днес за утре, си отварят офиси за бързи кредити. Те използват чужди лицензи и това оттук нататък вече няма да бъде така. Ще забраним всяка възможност за преотдаване на лиценз на различни формулировки и така нататък, ще запушим всяка вратичка така, че никой освен регистрирано лице в БНБ, в Регистъра за небанковите финансови институции да не може да отдава такъв тип кредити. Също така предвиждаме забрана за поръчителство, или така наречените солидарни длъжници, за най-малките кредити. Така че, когато поискаш 500 евро, да не ти се налага да търсиш поръчител, който е с 2000 евро заплата, или ако нямаш такъв, съседният гараж да ти го осигури това поръчителство. Това приключва. Също така ще предложим забраната на записни заповеди за суми до 5000 евро, така че некоректните оператори да нямат възможност по така наречената бърза писта в съдилищата да запорират и да не образуват изпълнително дело на потребителите. Нееднократно казахме: ще върнем тавана при просрочие, той ще бъде 10% и ще бъде фиксиран, така че никой да не злоупотребява с него. Да не се получава така, че един човек от 500 евро да се налага да връща 5000, било то през таксички или през такси за просрочия. Има много други неща, които трябва да направим, дами и господа народни представители! И сега е моментът, защото последните три години… Последните 12 години този симптом се е превърнал в проблем и заболяване, което е заразило милион и половина български граждани. Така, че призовавам всички Вас: бъдете конструктивни, дайте своите предложения. Гарантирам Ви, че след второ четене българските потребители ще бъдат защитени и ще им се даде възможност най-вече да си отдъхнат от тази дългова спирала, в която бързите кредити, хазартът, частните съдебни изпълнители и колекторските фирми в момента ги вкарват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#79 · speech
Благодаря Ви, господин Марков. Има ли реплики? Господин Гаджев за първа реплика, господин Асен Василев – втора реплика и господин Джипов – трета реплика.
#80 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам само един много прост въпрос: Вие с Министерския съвет говорите ли си? Защото отворих – този законопроект е внесен преди 12 дни, на 11 септември. И сега слушам: ще, ще, ще, ще, ще направим, ще внесем, ще променим, ще такова… Ами преди 12 дни, защо не го направихте, както се казва? Явно в Министерския съвет някой е искал да вкара нещо на принципа: ако мине – мине, ако му се обърне внимание – му се обърне внимание, ако не – не. Явно не минава. Така че аз наистина ще се надявам да видим дебата и предложението между първо и второ четене, а и да видим какво ще излезе на второ четене. Да няма пък бой по ръцете при предложенията между двете четения от Министерския съвет! (Шум и възгласи от ПБ: „Ауу! Ауу!“) Да видим. (Шум и реплики от ПБ.) Да видим!
#81 · speech
Следваща реплика – господин Асен Василев. Заповядайте, господин Василев.
#82 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Министерският съвет го е внесъл, не някакви извънземни! (Шум и реплики от ПБ.)
#83 · speech
ПП
Благодаря. Господин Марков, съвсем конструктивно към списъка с предложения добавете още следните три. Първо, да се върне ГПР 50% максимум, тоест пет пъти законната лихва, и мисля, че голяма част от атаките към Вас ще отпаднат. Второ, типовите договори да се одобряват – дали от БНБ, дали от КЗП, няма никакво значение, и да се подсигури, че там няма да има неравностойни клаузи. И трето, всеки, който наруши първите две с повече от трима клиенти, да му се взема лицензът. Ако ги добавите тези три неща, мисля, че голяма част от дебата ще изчезне.
#84 · speech
Трета реплика – господин Джипов. Заповядайте, господин Джипов.
#85 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Колега Марков, Вие няколко пъти във Вашето изявление споменахте БНБ. Къде е становището на БНБ? Това е принципалът на финансовите инструменти в България. Липсва! Къде е анализът на цифрите, които имате в Законопроекта? Вие казахте, че ще ги промените. С какви? Пак с цифри, които няма да имат анализ. Това не е редно! Вие сами знаете. Във Вашето изявление, на господин Проданов, споменахте – поне аз преброих осем различни тези, които ще промените в този законопроект. Ама този законопроект защо въобще се внася?! (Шум и реплики от ПБ.) Ние разбираме Вашето обяснение, че това е Европейска директива. Това е така, но тезите в Директивата са съвсем различни от това, което Вие внасяте. В Директивата никъде не се споменава 20% за един месец, 30% за три месеца и така нататък. Вие сами разбирате, че това е една огромна грешка и в момента гледате общо взето да я замажете. Наистина се надяваме на това, което и колегата Проданов, и Вие казвате, че ще има конструктивен диалог между първо и второ четене, защото ние ще направим своите предложения. И наистина се надявам да седнем на една маса и да решим този огромен проблем за огромна част от българските граждани. Благодаря.
#86 · speech
Благодаря Ви, господин Джипов. Господин Марков, заповядайте за дуплика.
#87 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател! Пресъхна ми устата, честно да кажа, да обяснявам едно и също нещо, че бързахме, тоест Министерството на икономиката бързаше да входира Законопроекта, защото той виси вече над три години – и сглобки, и какви ли не правителства са го оставяли така, между другото, милион и половина български граждани – между другото! Уважаеми господин Василев, от гледна точка на санкциите, това – може би забравих да споменава в нашето изказване, но предвиждаме тристепенен режим на санкции, като за много от нарушенията ще се стига наистина до отнемане на лиценз. Първата степен ще бъде финансова глоба, втората степен ще бъде процент от капитала, който ще бъде увеличен многократно, и третата стъпка, вече при системност, ще бъде тотална дерегистрация, защото никой няма право да тормози българските граждани! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) От гледна точка на господин Гаджев. Господин Гаджев, объркали сте се! Както вече нееднократно казах, бързаме със сроковете, гонят ни за санкции и така нататък, но много ми е любопитно защо декември месец... (Шум и реплики.)
#88 · speech
Уважаеми колеги народни представители, моля за тишина в залата!
#89 · speech
…защо декември месец не го внесохте? Това питам. Защо?
#90 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Те са различни!
#91 · speech
Щото Ви беше страх? Заради това! Щото падахте? (Ръкопляскания от ПБ.)
#92 · speech
Благодаря Ви, господин Марков. Следващият заявен за изказване е господин Дренчев. Заповядайте, господин Дренчев.
#93 · speech
Теменужка Петрова
ГЕРБ-СДС, от място
Вие какво сте внесли?!
#94 · speech
ПБ, от място
Дефицита за 25-та!
#95 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Колеги от управляващите, безспорно има за какво да се сърдите на Министерството, защото Ви подложиха динена кора, на която много жестоко Ви изпързаляха. Смея да кредитирам с доверие Вашата добронамереност и желанието все пак този законопроект да се промени така, че да бъде в полза на българските граждани, а не на този, който Ви го е подпъхнал. Доколкото слушам дебата, не можем да обвиняваме ГЕРБ за това, че са автори на този скандален законопроект, защото някакви промени са се вкарали декември месец, когато те вече не управляваха. Дали, както казват от „Демократична България“, това е закон „Лечева“, или не е закон „Лечева“, издънката е огромна, и политическата цена, която ще платите, ако не го коригирате, ще бъде сигурно поне 20 – 30 места по-малко на следващите избори от Вашата група, защото проблемът е изключително сериозен. Както казах и в репликата преди малко, буквално тъканта на българското общество се разкъсва от тези два порока – хазарта и бързите кредити. Чета в интернет, че премиерът е направил някаква сериозна заявка за ограничаване на рекламата на хазарт днес. Дано и Вие в тази зала да успеете да ограничите бързите кредити. Определено това е бранш, който няма никаква нужда от стимулиране. В едно малко китно градче като Брезник, с 3400 човека население, има десет фирми за бързи кредити. На 340 човека се пада по един офис за бързи кредити и една единствена аптека! Няма и лични лекари, тоест проблемът е много сериозен. Както казах, кредитирам с доверие Вашата добронамереност, затова ще кажа това, което имаме ние в нашия законопроект. Законопроект, който е писан от наши колеги в предишното Народно събрание – Георги Хрисимиров и Климент Шопов, които са от този бранш, които са се занимавали цял живот с бързи кредити. Малко ми се струва на мен, че завъртането на дебата около лихвите и около ГПР-то не е точно фокусът на проблема. Всъщност големият проблем идва от неравноправните клаузи. Тук искам да отворя една скоба, че много липсва в залата председателката на Комисията за защита на потребителите. Нейното лицемерие ми идва малко в повече, защото аз съм убеден, че след приемането на този закон тя ще започне да излиза по медиите и да обяснява какво сте приели, какво сте решили и къде са проблемите… Тя трябваше да е тук в момента! Имаше достатъчно време. Ако има намерение да идва, ще поискаме от нашата група почивка, да дойде и да каже какво е становището на Комисията за защита на потребителите. Както казаха и колегите преди мен – БНБ е само на една минута пеша, никой от БНБ не идва, което ми изглежда гузно от тяхна страна. И КЗП, и БНБ имат място, имат роля в този дебат, и те трябва да участват. Тяхното отсъствие е скандално! Така, ние имаме едно предложение за промяна, за създаване на един чл. 11а. Няма да го преразказвам в детайли, но ще кажа следното нещо: изключително добре ще повлияе, ако типовите договори, които фирмите за бързите кредити предлагат на своите потребители, предварително биват одобрявани от Комисията за защита на потребителите, тоест те да действат активно, а не да тичат след събитията. Защото много пъти има неравноправни клаузи, но само малка част от хората, които биват „изпържени“, нека да използвам тази дума в кавички, от фирми за бързи кредити, после водят дела и тези клаузи падат в съда. Огромният процент не са в състояние да водят такива дела. Дали защото те са нискоинтелигентни, дали защото са на дъното на обществото, но много би улеснило проверките на КЗП. Много би помогнало, ако техните типови договори подлежат на предварително одобрение. Ние сме го вкарали в нашия законопроект. Ще го вкараме между първо и второ четене и във Вашия законопроект. Надявам се да осмислите това, което предлагаме, и да го приемете. Считам, че това ще бъде изключително полезно и за работата на Комисията за защита на потребителите, и изобщо за всички клиенти, които стават – даже не клиенти, а за всички жертви на тези фирми за бързи кредити. И още нещо – в Преходните и заключителните разпоредби на нашето предложение, ние даваме една дефиниция за лихварство, какво точно е лихварство, и го вкарваме в Наказателния кодекс. Считам, че трябва да обърнете внимание и на това наше предложение и така да го интегрирате, инкорпорирате във Вашия законопроект, за да може то да се подобри. И завършвам, че е изключително сериозен проблем, не само заради Директивата, която Ви притиска, и може би заради бързане заради нея направихте тази грешка да внесете толкова необмислен Законопроект и да се налага да го кърпите в Комисията, но като цяло е много належащ проблем и всички от дясната страна на тази зала, които Ви критикуват, всъщност трябва да погледнат гредата в своите очи, а след това да гледат сламката в другите. Защото – да, колеги от ГЕРБ, особено и от ПП-ДБ, и особено от ДПС (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), Вие сте виновни за това състояние и трябва да си понесете отговорността. Благодаря Ви.
#96 · speech
Благодаря, уважаеми господин Дренчев. Преди да преминем към репликите, уважаеми колеги, считам, че с оглед изказването на господин Дренчев дължа две уточнения. Първото, госпожа Манолова в момента е на проверки, поради което няма как да присъства. (Реплики.) По отношение на второто процедурно предложение, което беше направено, което беше направено превратно като процедурно, то беше предложение към председателя на Народното събрание, а именно, с оглед правомощията на БНБ, за покана към представители на БНБ, бих искала да направя следното уточнение. Разработването на Проекта на закон е осъществено от Министерството от работна група. В работната група е имало представители на БНБ. Всички в залата бивши министри, министри, премиери, заместник-министри знаят, че съгласувателните процедури по реда на чл. 32 от Устройствения правилник за организацията и дейността на Министерския съвет изискват всеки един проект на нормативен акт в процедурата по чл. 32 да се съгласува с всички заинтересовани страни, поради което становище на БНБ е получено в процедурата по чл. 32 и това е отразено в таблицата-справка, която всички Вие познавате, които сте били част от изпълнителната власт, и е част от документите към Преписката в Министерския съвет, която се внася, за да се превърне Проектът на решение на Министерския съвет в решение. Така, продължаваме с репликите. Имаше заявени две реплики – от господин Проданов и господин Марков. Има ли трета реплика по това направено изказване от господин Дренчев? Господин Проданов, Вие ще се възползвате от първата реплика, втората ще бъде за господин Марков.
#97 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Дренчев, благодаря Ви за конструктивния тон. Изцяло приветстваме всякакви предложения. Нищо няма да бъде отхвърляно априори само защото е от опозицията. Напротив, както казваше един известен политик от зората на прехода, трябва да се управлява с ума и таланта на цялата нация. Така че всяко едно конструктивно предложение ще бъде прието, особено по толкова важна тема. И отново привеждам на Вашето внимание основния проблем, за който всъщност си чесахме главите много, и мисля, че и колегите от Министерството при изготвянето на Законопроекта са имали доста безсънни нощи по него – как да решим проблема с ГПР-то и краткосрочните кредити? Понеже обясних вече неколкократно, защо то не работи, защо хората не си търсят правата в съда, въпреки че формално имат това право и как да решим този проблем. Всички предложения в тази посока – нека ги разгледаме, нека да направим работна група, ще участва и КЗП, нека да участват и потребителски организации, отвсякъде сме отворени на предложения, но проблемът, за съжаление, не е толкова лесен, колкото изглежда на прима виста, уверявам Ви. И затова ще се наложи, въпреки времето, което му е отделило Министерството, ние да му дадем тук също дължимото внимание и по-дълъг срок за предложения между двете четения. Благодаря.
#98 · speech
Благодаря, господин Проданов. Господин Марков, заповядайте за втора реплика. (Реплика от народния представител Здравко Марков.) Оттегляте желанието си. Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам. Господин Дренчев, желаете ли дуплика? Няма да се възползвате. Следващото изказване е за господин Красимир Терзиев. Заповядайте, уважаеми господин Терзиев.
#99 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Колеги от управляващо мнозинство, аз разбирам в какво неудобно положение всъщност се намирате. Днес трима Ваши представители излизат тук и ни обясняват колко е хубав Законопроектът, но всъщност трябва 90% от него да бъде променено. Разбирам неудобството, все пак, колеги, искам да напомня, че го гледаме на първо четене и това е философията на Законопроекта, аз ще си позволя да коментирам нея основно. В крайна сметка въпросът не е дали един законопроект е перфектен на хартия, или не е дотам толкова добър. Въпросът е дали този законопроект ще защити хората? И тук идва големият проблем, защото можем да изпишем десетки страници със задължения за оценка на кредитоспособността, но ако няма достатъчно ясни и ефективни последици при нарушението им, какво точно сме защитили, колеги? Какво се случва, ако кредиторът формално отбележи, че е оценил кредитоспособността, но въпреки очевидната невъзможност на човека да погасява един кредит, на него му бъде даден такъв? Какво се случва всъщност, когато се нарушават правата и законите, които ние ковем тук в тази зала? Къде са всички санкции към кредиторите и хората, които неправомерно управляват и упражняват бизнеса си срещу и в ущърб на нашето общество? И най-важното, ще знае ли българският гражданин още преди да подпише колко евро взима и колко общо трябва да върне? Това трябва да бъде същината на един закон за потребителските кредити – не 20 страници ситен шрифт, не юридически конструкции, които всеки един нормален човек трябва да занесе на адвоката си, да си наеме такъв и да му бъде обяснено какво всъщност ще трябва да върне. И ако законодателството позволява тази проста сметка да бъде замъглена чрез такси, услуги и договорни конструкции, значи не сме решили проблема. Колеги, аз не поставям под съмнение необходимостта от нова и модерна регулация на потребителското кредитиране. Напротив! Но когато приемаме изцяло нов закон за потребителския кредит, не трябва да се задоволяваме единствено с това да кажем „транспонирахме европейска директива, успяхме навреме“. Нашата работа не е да отменим една европейска директива. Нашата работа е да направим закон, който да работи за българските граждани и да ги защитава. Затова между първо и второ четене трябва да получим ясни отговори от Вас, поне на няколко въпроса: каква е реалната максимална цена, която може да плати потребителят; какви са конкретните последици за кредитора, когато наруши закона; как гарантираме, че зад различни такси и допълнителни услуги няма да бъде скрита истинската цена на кредита; на база на какъв цялостен анализ на пазара на небанковото потребителско кредитиране са изработени тези текстове, че договорите с размер до три работни заплати представляват 90% от пазара? На тези и още много конкретни въпроси Вие ще трябва да отговорите, колеги. Аз лично се надявам заявките, които дадохте днес в тази зала за промени между първо и второ четене, за конструктивни такива, да бъдат изпълнени от Вас. Към момента, от това, което сте внесли и от това, което говорите, моят извод е за напълно лобистки законопроект, който Вие в момента се чудите как да оправдаете и да се огънете още от неудобството, което изпитвате вследствие на Законопроекта и ситуацията, в която Ви постави Вашият Министерски съвет. Благодаря Ви.
#100 · speech
Благодаря Ви, уважаеми, господин Терзиев. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Следващото изказване е за господин Аладжов. Господин Аладжов, изтече времето на Вашата група. Следващото, заявено изказване и към момента последно, е на господин Стефан Белчев. Заповядайте, господин Белчев. Има ли други желаещи за изказвания? Засега не виждам.
#101 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъда съвсем кратък, колеги. Тъй като в дебата до момента повечето и положителни, и не чак толкова положителни неща по този законопроект вече бяха казани, но ако си направите труда да влезете в интернет и да пуснете на търсачката фирми за бързи кредити, ще излязат доста – 20 и повече, 30 още на първата страница, и на всички тях така най-пикантното заглавие примерно е: „Вземи 800 евро, връщаш 800 евро“ – за първи кредит. Някой вярва ли наистина, че това наистина е така? Просто само оттук можем да тръгнем по това, което казваме, че настоящото законодателство пази потребителите и маркира всичко до 50% на годишна база. Аз мога да Ви уверя, че няма такава фирма, в която за първи кредит да вземете толкова и да върнете толкова. Най-малкото хартията, която ще похарчи тази фирма за бързи кредити, включително и таксите за проверка на кредитополучателя, са минимум 20 евро. Поне така знам от колеги. Пак повтарям, между първо и второ четене ние действително ще направим един сериозен разбор. Да, признаваме, внесеният от Министерския съвет законопроект може би не е най-идеалният, но пък в крайна сметка ние ще направим всичко възможно той да бъде на ниво. И последното, на което бих искал да обърна внимание, което го дебатирахме и в Комисията – едно друго предложение, което ще си позволя аз да отправя между първо и второ четене, то е като отговор на призив на една майка, на която всъщност нейният син е хазартно зависим и майката сама даде това като предложение, което аз ще го доразвия правно-технически, а именно – да се създаде един регистър на такива лица, които искат за определен период от време три – пет години, да се самоограничат и всъщност да не могат да кандидатстват за такива бързи кредити. И ако някаква фирма си позволи да отпусне кредит на такова лице, което вече е вписано в такъв регистър, тази фирма да търпи изключително големи глоби, а всъщност и самият кредит да няма никакви лихви по него, който вече е отпуснат. Благодаря Ви за вниманието.
#102 · speech
Благодаря, господин Белчев. Има ли реплики към така направеното изказване? Заповядайте. Вие нямате време, господин Дренчев. Не виждам други. Господин Василев, заповядайте за изказване.
#103 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, аз ще разделя моето изказване на две части. Първо ще коментирам внесения законопроект, тъй като него ще гласуваме. После ще си говорим за светлото бъдеще между първо и второ четене и как той да бъде променен. Законопроектът, който е внесен, е скандален и лобистки. Защо е скандален и лобистки – можем да спекулираме. Дали определени кръгове, близки до хора в Министерството или до управляващите, по някакъв начин са повлияли, така че между общественото обсъждане, където има таван на лихвите и в Законопроекта, който е внесен сега, таванът на лихвите да отпадне. Да, той е заменен с общ таван на разходите на кредита. Само че общият таван е между 11 и шест пъти по-висок, отколкото таванът на лихвите, който отпада. Или казано по друг начин, ако вземете 500 евро кредит, ще трябва да платите шест пъти повече лихви и такси, отколкото трябва да платите при текущото законодателство. Това, което чухме няколко пъти, е, че: ама то, текущото законодателство, не се спазва. И всъщност хората биват лъгани с договорите и само на тези, които стигнат до съд, им отпадат тези допълнителни лихви и такси, които са им начислени незаконно. Ама колеги, това е причина да променим законодателството така, че то да започне да се спазва. Примерно с предварително одобрение на типовите договори, примерно някой, ако не спазва законодателството, да му се отнема лицензът и да спре да работи, а не да се предлагат промени от Министерския съвет, които да узаконят вземането на шест пъти повече пари от хората, когато те връщат кредита. Защото това е, което Законопроектът на Министерския съвет прави. След като се ограничиха доходите на българските граждани, след като имаме милион и половина човека, които са обратно под линията на бедност, и реално, за да си платят храната, лекарствата, тока и парното, ще трябва да вземат бърз кредит, защото това е дефиницията на линията на бедност – да можеш в края на месеца да си платиш храната, тока, лекарствата и парното. За тези хора сега, с този законопроект Министерският съвет казва, че даже ще се махне таванът на лихвите, които те плащат, ако кредитът е под 1800 евро. Ами познайте, ако пенсията Ви е 400 евро, под 1800 евро ще Ви е кредитът. Ако заплатата Ви е 620 евро, под 1800 евро ще Ви е кредитът. И точно на тези кредити, които са 90% от всички кредити, се премахва таванът на лихвите. И сега, да погледнем към светлото бъдеще. Първо, този таван трябва да бъде възстановен. И аргументът е: ама те няма да направят достатъчно пари от тези, които дават кредити, защото само евро и 50 щели да вземат, ако някой вземе кредит 100 евро и го върне на следващия ден. Ами ще вземат евро и 50! Ние сме тук да защитим българските граждани, а не да защитим фирмите, които дават кредити. Така че, хайде да си върнем обратно разпоредбата за ГПР в допълнение с разпоредбата за общи разходи. Второ предложение, което сме правили в годините. Преди този кредит да бъде прехвърлен за събиране от колекторски фирми, на същата цена, на която ще бъде продаден на колекторската фирма, да може да бъде дадено право лицето да си го откупи. И това да важи не само за бързите кредити, които разглеждаме сега, това сме го предлагали да важи за всички кредити. Защото това е най-бързият начин да се премахне порочната практика, където един кредит се отписва на ниски цени и след това колекторската фирма го събира двойно или тройно. Трето предложение. Господин Марков, може би е добре да излезете след това на реплика, тъй като Ви го направих като реплика, а не чух да кажете, че ще го направите. Едното е да се върне таванът на лихвите. Второто предложение, което направих, разбира се, е да се отнема лицензът при нарушения, но третото предложение, което е също толкова важно, когато се дава този кредит на лица, ако лицата, които го получават, имат запори, са в регистъра на хазартнозависимите, въобще да нямат възможност да получават такива кредити.
#104 · speech
Господин Василев, времето на групата Ви изтече.
#105 · speech
Благодаря. Завършвам. И не на последно място, това, колеги, което ние дължим на българските граждани, е да ги защитим от едни хора, които се възползват в момент, в който те са най-слаби. Това, което виждаме от Министерския съвет, за съжаление, е точно обратният законопроект.
#106 · speech
Благодаря, уважаеми господин Василев. Господин Проданов, за реплика ли? Заповядайте за реплика.
#107 · speech
ПБ
Уважаема госпожа Председател! Уважаеми господин Василев, започвам оттам, откъдето Вие завършихте. Точно така, това е целта ни – да защитим в максимална степен българските граждани от лапите на тези хиени, може и по-силна дума да се използва, от тези, които се опитват да се възползват от тях в най-уязвимите моменти. Но връщайки се на Вашия пример, който пък реферира към моя пример, за еврото и 60, всъщност най-вероятно това, което ще стане, е, че легалната фирма за бърз кредит няма да иска да се занимава за евро и 60, но необходимостта на човека да изтегли този кредит, защото е притиснат от обстоятелствата, няма да изчезне и той ще отиде при точно тези, от които ние се опитваме да го спасим. (Реплики от ПП.) Което е престъпление, но така или иначе, то съществува. Аз не съм този, който иска на всеки ъгъл в момента в София да се отварят такива квазилихварски магазинчета, но то е факт. Тоест очевидно сегашната разпоредба има като странично следствие точно това – нарастването на именно този тип оператори, които се възползват от това, че големите легални фирми отхвърлят този бизнес, но хората продължават да имат потребност и отиват при мутрите. Това е големият проблем. Дайте да го решим заедно, но моля Ви обмислете си предложенията, защото някои от нещата, които казахте, са смислени. Има едно, което звучи много добре, но помислете какво ще стане реално с това, което казахте, защото съм го чул и друг път това предложение – преди да бъде продаден кредитът на някоя колекторска фирма, кредитополучателят да има право да си го откупи на същата цена. Нали разбирате какво ще стане, ако предложим това? Никой няма да връща. Всеки ще чака до момента, в който кредитът му бъде предложен да бъде изкупен от колектора на 20% върху еврото, и ще си го изкупи. Това ще бъде допълнителното следствие, въпреки че на прима виста звучи много добре това предложение. Затова Ви казвам: няма много лесни решения тук. Затова ще си дадем време. Нека да ги обсъдим, участвайте, моля Ви. Аз ще Ви търся също, за да можем да намерим най-добрите възможни формулировки. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#108 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли желаещи за втора и трета реплика? Желаете ли дуплика, господин Василев? Заповядайте за дуплика.
#109 · speech
ПП
Господин Проданов, може би от различно място тръгваме с Вас от гледна точка на интересите на българските граждани и какво е възможно. Аз лично вярвам, че ако ограничим възможността на фирмите за бързи кредити да печелят, те ще продължат да дават бързи кредити. Ако случайно не дадат бърз кредит на някой, нека си припомним – Вашият лидер господин Радев влезе в една бакалия и видя, че даже бакалинът даваше де факто на вересия на българските граждани, които не могат да си платят, така че в края на месеца да могат да си платят. Това – да узаконим фирмите за бързи кредити да събират високи лихви от българските граждани, не ми се вижда като добра идея. Даже смятам, че е доста порочна и доста лоша – основен порок на Законопроекта, който е внесен. Същото нещо се отнася до продажбата на кредити. Това, което има в момента в съдебната система, е фирмата да може по съдебен ред да си събере кредита. Ако реши да го продава на колекторска фирма, която го събира не само по съдебен ред, ами нека човекът да има право да си го купи на цената, на която тази фирма ще го продаде на колекторската фирма. И не на последно място, ако наистина искаме да ограничим този бич, има няколко неща, които могат да се случат. Примерно между заявката на кредита и получаването да минават 24 часа. В това време да се прави проверка за платежоспособността във всички регистри и дали има наложени запори, не само в тъмните часове на деня. Примерно хора, които са в различни регистри, с хазартна зависимост и така нататък, да нямат право да получават такива кредити. И още редица начини да се ограничи даването на кредити на лица, които нямат достатъчно декларирани доходи. Всичко това може да се случи и де факто да се ограничи даването на тези кредити и порочната връзка с хазарта, където всъщност е най-големият бич. Но знаете ли коя е най-добрата мярка за премахването на зависимостта от бързи кредити?
#110 · speech
Времето, господин Василев!
#111 · speech
По-добри доходи за българското население! Благодаря.
#112 · speech
Благодаря Ви. Следващото изказване е за господин Гечев. Заповядайте, господин Гечев. Има ли други желаещи за изказване? Няма. Това е последното изказване. Заповядайте, господин Гечев.
#113 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз съм малко изненадан от днескашния дебат, защото дебатът в Комисията не беше, първо, толкова остър и беше много по-разбран. (Реплики от ПП.) Ако искате, да Ви изслушам?!
#114 · speech
Моля, без реплики, колеги, вътре от залата! Има ред за заявяване на изказвания и за тишина в залата – също! Моля, господин Гечев, продължете.
#115 · speech
Дали тук има проблем? Проблемът е кошмарен, всички го знаят. Дали трябва да се оправи? Категорично трябва да се оправи – и тук нямаме различия. Дали трябва бързо да се внесе този законопроект? Ясно е, че бързо трябва да бъде внесен. Дали има пропуски? Да – има, и никой не твърди, че няма. В крайна сметка Народното събрание е орган, който е законодателен орган, и нямаше да го има, ако нещата не минаваха през тука, тъй че аз не намирам нещо, което да е съществено проблемно, че народните представители добавят текстове към основната глава на Закона, което го е правила изпълнителната власт. Плюс това ние заявихме още като първо изказване тук и в Комисията, че сме готови да възприемем всяко разумно предложение, защото тук проблем наистина има. От тази гледна точка тази трибуна от време на време ми се струва вълшебна, защото, който дойде тук, ако изключим камерите, нали, ще говори по друг начин. В крайна сметка разбираме – има време за избори, а пък сега пак е май такова. От тази гледна точка заявяваме, че между първо и второ четене ние сме направили собствените предложения. Чакаме разумните Ваши. Чакаме разграничение обаче и на няколко неща. Ето, внесете и Вие текстове по отношение на тях. Първо, има много голяма разлика между чистите потребителски кредити и бързите кредити. Ние трябва да насочваме бързите кредити само когато те са необходими като такива – бързи. Щото иначе, ако Ви дадат потребителски в нормална банка, за какво Ви е тук? А едните кредити настъпват на територията на други. Това е проблем, ама ние не говорим за него, говорим за другите неща. Второ, господин Василев мисля, че го каза – огромна част от проблемите е, че освен тези, които са нуждаещи за хляба си, има и такива, които са хазартнозависими или с други зависимости. На практика, трябва ли да ограничим този тип кредити и как става тази цялата работа?! Да, категорично. Другата теза – БНБ има ли място? Категорично, тя е големият бич. Сега, ще ми се тук, в дебата, да сравня малко двете неща. Няма да се изкуша много, но ако същото мислихте по отношение на цените и мерките за регулиране, щеше да е друг дебатът, но да речем, че е пак политика. Та много ми се ще да видя нещо друго и не само тук, а в цялото законодателство. Когато една институция, примерно КЗП, намери проблем по отношение на не нейната компетенция, но той е фиксиран в закона, тя да има задължението да сезира другия орган..
#116 · speech
Времето на групата изтече.
#117 · speech
...както в този закон, така и в другите законите. Оставяме отворени и моля тази тема да не е въпрос на популизъм, а въпрос на това дали ще свършим работа, или не. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#118 · speech
Благодаря, господин Гечев. Има ли реплики към направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за потребителския кредит с регистрационен № 52-602-01-41, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2026 г. Гласували 199 народни представители: за 124, против 64, въздържали се 11. Законопроектът е приет на първо гласуване. Има процедура, но преди това ще дам думата на господин Сабрутев за процедура по различен вот. Заповядайте, господин Сабрутев
#119 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, аз гласувах против този лобистки законопроект, още известен като поправката „Лечева“. Той ни беше представен в пленарната зала като грижа за хората и борба с олигархията, но всъщност се оказа обратното. Трите неща, защо този законопроект трябва да отиде в кофата за боклук, там, където му е мястото. Първо, премахва тавана на лихвите. Ако Вие вземете кредит в размер на 1860 евро за пет месеца, ще платите лихва от 2533% вместо сегашните 52% – егати грижата за хората! Дава достъп на мутрите до ЕСГРАОН, за да може мутрите да достъпват личните данни на нашите роднини, деца, родители, съпрузи, да може и тях да тормозят. И не на последно място, премахва тавана на наказателните лихви при просрочия. Уважаеми управляващи, нямате оправдание да вкарвате подобни отвратителни законопроекти и да ги представяте по този лъжлив начин. Незабавно трябва да се оттегли този законопроект, Министерският съвет да си го преправя и да не очаква от депутатите да го поправят, и да се вкара изцяло нова концепция, която да ограничи работата на бързите кредити на въпросната олигархия, която тормози българските граждани. Само преди два дни петима младежи, разбирайте батки, влезнаха в апартамент в „Дружба 1“. Защо пет души и как чисто финансово им излиза сметката да се движат и да събират такива малки кредити? Заради лихвите. И сега, защото лихвите са според Вас малки, дайте да им ги увеличим многократно. Надявам се да се осъзнаете и този законопроект да не бъде приет в този му вид. Благодаря.
#120 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Господин Белчев, заповядайте за процедура.
#121 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Очевидно материята е с изключителна чувствителност за нас като потребители и това изисква една задълбочена прецизност, поради тази причина на основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС правя процедурно предложение – срокът за писмени предложения между първо и второ четене на току-що приетия законопроект да бъде удължен на 16 дни. Благодаря Ви.
#122 · speech
Благодаря, господин Белчев. Уважаеми колеги, току-що бе направено предложение да се удължи на 16 дни срокът. Нали правилно разбрах, господин Белчев? Подлагам така направеното предложение на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 157, против 10, въздържали се 18. Предложението за определяне на срока за предложения между гласуванията е прието, с което изчерпахме тази точка от дневния ред. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО. Вносители са Даниел Парушев и група народни представители. Давам думата на председателя на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия за представяне на доклада. Заповядайте, господин Белчев.
#123 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането № 52-654-01-123, внесен от Даниел Славеев Парушев и група народни представители на 2 септември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. С предложените промени в Кодекса за застраховането се усъвършенства действащия механизъм за покриване на недостиг на средства във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд. Също така се регламентира ред за заплащане и възстановяване от Обезпечителния фонд на Гаранционния фонд на суми във връзка със задължения на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи при отнемане на лиценз на застраховател, когато Гаранционният фонд е краен платец по чл. 567, ал. 1, т. 1 и 2. Предвижда се възможност Гаранционният фонд да сключва индивидуални споразумения с органите, изпълняващи функции, аналогични на тези по чл. 519, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса за застраховането, както и с национални бюра и компенсационни органи в други държави членки, като Националното бюро може да участва като страна по тези споразумения. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Писмени становища в подкрепа на Законопроекта са постъпили от Министерството на финансите, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Комисията за финансов надзор. В хода на дискусията участие взеха народните представители Александър Иванов и Джипо Джипов, които поставиха въпрос относно начините за покриване на недостига на средствата във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд. В отговор от Комисията за финансов надзор посочиха, че със Законопроекта се предлага прецизиране на мерките за преодоляване на недостига на средства чрез ясно разграничаване между авансовите годишни вноски и допълнителните вноски на застрахователите, както и чрез изрично уреждане на базата за определяне на размера на авансовите вноски. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14, без „против“, „въздържали се“ – 5 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 52-654-01-123, внесен от Даниел Славеев Парушев и група народни представители на 2 септември 2026 г.“ Благодаря.
#124 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Давам думата на вносителя на Законопроекта за представяне на становище. Заповядайте, господин Парушев.
#125 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми от името на парламентарната група на „Прогресивна България“ да Ви запозная със становището, свързано със Законопроекта, който променя Кодекса за застраховането. Тук трябва да отбележа, че по-скоро още в началото изглеждаше като технически законопроект, но трябва да си зададем няколко въпроса: кой носи отговорност, когато има несъстоятелност? Също така – кой гарантира евентуално възникване на задължения за плащания и разбира се, своевременното плащане към гражданите кога ще се направи? В този ред на мисли аз ще Ви споделя някаква информация, която според мен е важна да се каже за Гаранционния фонд. Гаранционният фонд разполага с 227 млн. евро към 2025 г., към него спадат още други два фонда. Обезпечителният фонд, за който тази информация, която имаме, е, че към края на 2025 г. има 65 млн. евро и също така другият фонд, който е Фондът за незастрахованите моторни превозни средства, в размер на 162,5 милиона, или общият сбор в Гаранционния фонд е в размер на близо 230 млн. евро. Дотук добре, но трябва да отбележим още няколко неща. До момента не могат да се прехвърлят средства от единия фонд в другия. Чрез този законопроект се дава тази възможност за прехвърляне на средства от единия фонд в другия, което е положително, ако евентуално съответният фонд, който е Обезпечителният фонд, който се занимава с това нещо, няма наличните средства. Другото нещо, което трябва да се отбележи, е свързано с промяната в Комисията за финансов надзор. Комисията за финансов надзор също ще има своята роля, като основната ѝ роля ще бъде именно своевременното заплащане в частност за собствена инициатива, или – казано по друг начин, до момента не се правеше. Комисията за финансов надзор вече ще може при евентуален, бих казал, недостиг на средства да прави това плащане. Втората тема, която е също много важна, е свързана със „Зелената карта“. И тук се обръщам към всички народни представители, свързано е с „Гражданската отговорност“. Всеки един гражданин, който е добър платец и си плаща „Гражданската отговорност“, основната функция е той да има сигурност, че гражданската му отговорност ще има своята роля. „Зелената карта“, когато напуснеш пределите на България, имаш възможност да пътуваш, но в същото време си сигурен, че при евентуална щета ще може да бъде поета. Това, което се предлага чрез „Зелената карта“ и това, което ние предлагаме, е намаляване на един срок. Какъв е този срок? Този срок е свързан със седем дни. Гаранционният фонд да може да изплаща съответни суми в периода от седем дни, защото, връщайки се назад, само ще отбележа, че този срок беше около 60 – 65, дори до 75 дни. Какво означава това? Защото имаме Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, първо се записват гражданите, които имат питане, евентуално се изчаква, и ако няма застрахователят съответната сума, тогава отива в Гаранционния фонд. В момента се представя по следния начин. На първо място са гражданите – първо се изплаща в 7-дневен срок сумата, която имат те, а след това по право реално ще се обърне внимание към този, който трябва да носи финансовата отговорност. На първо място се поставят гражданите, които са си платили и са добри платци по застраховката „Гражданска отговорност“, а след това ще се направят и другите процедури. Защото, уважаеми народни представители, трябва да отбележим, че гражданите на Република България не се вълнуват само от това кой носи отговорността, но те се вълнуват и кога ще си получат съответната сума, ако има проблем. И това е основното. Този законопроект дава възможност за своевременно заплащане, ако има също така несъстоятелност на съответно дружество. Затова се предлага този законопроект и смятаме, че дава една предвидимост. Досега това не беше правено и смятаме, че ще породи наистина един по-добър резултат. Аз всъщност се надявам, че всеки един народен представител ще прояви разбиране и ще подкрепи този законопроект. Разбира се, ако има някакви други виждания, ще ги изслушаме и ще видим до какво по-положително може да се стигне, но като цяло Законопроектът е добър и на първо място се поставят гражданите. Затова срокът става седем дни – това е много важно да се отбележи – веднага се изплащат средства в рамките на седем дни, за да има така наречената бързина в процеса, защото до момента тя липсваше. И второто нещо, което е много важно също да се отбележи, е, че Комисията за финансов надзор ще има повече правомощия евентуално при несъстоятелност да може също да прави съответни плащания. До момента това също не беше правено и всичко беше насочено към Гаранционния фонд. Така че, уважаеми колеги, надявам се наистина на един смислен дебат и подкрепа за този законопроект, защото той е насочен към българските граждани, които са добри платци и си плащат „Гражданската отговорност“.
#126 · speech
Благодаря Ви, господин Парушев. Откривам разискванията по така представения законопроект. Има заявено изказване от господин Божанов. Заповядайте, господин Божанов, след което ще дам думата и на господин Аладжов.
#127 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Разбира се, не трябва да се поставя под съмнение валидността на „Зелената карта“. Не трябва България да бъде поставена под мониторинг. Ние тази битка, между другото, сме я водили много отдавна в този парламент, когато всички бяха срещу нас. Тогава друг застраховател беше проблемен във връзка със „Зелената карта“, така че ние имаме трайна и проследима позиция по този въпрос. И естествено, че трябва да се гарантира, че Гаранционният фонд ще има необходимите средства. Това, което нас ни притеснява, е, че това няма да са достатъчни мерки, защото, когато събереш допълнителни пари, за да покриеш тази дупка, отворена от това застрахователно дружество, това създава риск тази тежест в крайна сметка да бъде прехвърлена върху потребителите и да бъде вдигната цената на застраховката „Гражданска отговорност“. За целта нашето очакване беше и очакваме, ако не сега, то в съвсем скоро време, управляващите да внесат допълнителни мерки, с които да гарантират, че Комисията за финансов надзор ще може да събере максимално голяма част от активите на дружеството, което да бъде обявено в несъстоятелност. Защото, ако това не се случи, ако бъде позволено тези активи да бъдат прехвърляни, както в момента опити се случват, и те бъдат прехвърлени на много интересни фирми, тогава тази мярка, която в момента се предлага, ще бъде частична и тя наистина ще има негативен ефект. Трябва при тази несъстоятелност да бъде ограничен рискът тези активи да бъдат източени, прикрити и така нататък. Ние имаме своите резерви, разбира се, защото човекът, който стои зад това дружество, няма да влизаме в спекулации, най-малкото е изразявал публична подкрепа за управляващите. Надявам се това да не Ви спре да гарантирате, че няма на гърба на българския потребител, на българския шофьор, да бъде всъщност фалирана една фирма и източена, което всъщност вече се случва. Част от това източване се е случвало и през годините и ролята на нас като законодател е да гарантираме, че Комисията за финансов надзор не просто има волята, а има законодателните инструменти да гарантира, че всички тези източени през годините средства и прикривани в момента активи всъщност ще бъдат взети при една несъстоятелност. Именно поради това наше очакване за много по-комплексен подход, за много повече гаранции, че това няма да се отрази на българските водачи, плащащи застраховка „Гражданска отговорност“, ще си спестим подкрепата за този законопроект днес. Благодаря.
#128 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Господин Аладжов, заповядайте за изказване.
#129 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Законопроектът, който разглеждаме, е представен като промяна, която трябва да укрепи Гаранционния фонд и да гарантира своевременното изплащане на обезщетенията. Обаче Законопроектът, който разглеждаме, не създава нов финансов ресурс, а създава механизъм, чрез който при недостиг на средства Гаранционният фонд да разполага с още възможности за финансиране чрез заеми, авансови вноски, допълнителни вноски и увеличаване на годишните вноски. И тук възниква първият ключов въпрос. Първо, което прави този механизъм, е: прехвърлен е чужд риск върху целия пазар. Ако един застраховател е изпаднал в ситуация, при която възниква значителен недостиг на средства за покриване на задълженията му, трябва ясно да бъде отговорено: защо финансовата тежест трябва да бъде разпределена върху неговите конкуренти? При предложената система останалите застрахователи могат да бъдат задължени да внесат авансово или допълнително средства във Фонда. Тоест проблемът възниква при един пазарен участник, но финансовата тежест може да бъде разпределена върху останалите участници на пазара. Тук възниква въпросът: трябва ли, когато един застраховател не е успял да осигури необходимите средства за покриване на своите бъдещи задължения, автоматично да се приеме, че сметката му трябва да бъде прехвърлена върху коректно работещите му конкуренти? На второ място – кой в крайна сметка плаща сметката? Тук трябва да стане пределно ясно, че когато увеличаваме разходите на застрахователите, трябва да си дадем сметка, че тези разходи не изчезват. Те ще бъдат включени в цената на застрахователните продукти. Затова увеличаването на разходите по „Гражданска отговорност“ трябва да бъде разглеждано и през риска от отражение върху крайната цена, която плащат гражданите. Това означава, че при недостатъчно прецизна оценка на финансовия ефект сметката ще стигне до всеки български гражданин, който има автомобил и е длъжен да сключи „Гражданска отговорност“. На трето място – ролята на Комисията за финансов надзор. Особено внимание заслужава предложението Комисията за финансов надзор да може по собствена инициатива да приема решение за покриване на недостиг във фондовете, а не само въз основа на предложение на Управителния съвет на Гаранционния фонд. Тук въпросът не е дали КФН трябва да може да реагира при криза, а въпросът е друг: къде е превенцията? Достатъчно ефективен ли е бил надзорът, за да предотврати натрупването на риск, който в крайна сметка може да се превърне във финансова тежест за целия застрахователен сектор? И защо сега основният акцент е върху това как да намерим парите, след като възникне недостиг, вместо върху това как да предотвратим възникването на този недостиг? Основният акцент трябва да е: как са възникнали задълженията, кой е допуснал натрупването на риска, кой ще го понесе и накрая кой ще плати. Защото българските граждани не трябва да бъдат превръщани в крайния платец на проблеми, които е трябвало да бъдат установени и предотвратени много по-рано. И сега призовавам вносителите под формата на реплика да излязат и да обяснят всъщност съществува ли такъв риск наистина за увеличение на „Гражданската отговорност“ заради това, че регулатор, какъвто е КФН, не си е свършил работата достатъчно навреме и сега затова ще бъдат потърпевши българските граждани? Благодаря.
#130 · speech
Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Заповядайте, господин Ганев, за реплика.
#131 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Аладжов, не съм съгласен с Вас, защото според мен директно с този законопроект се дава възможност да има поскъпване на „Гражданската отговорност“ – нещо, което касае огромна част от българското население. И тук е моментът председателят на Комисията по икономика господин Белчев или господин Парушев, който изчете мотивите за този законопроект, да дойдат и да кажат има ли реална възможност и опасност „Гражданската отговорност“ да поскъпне заради всичко това, което предвижда техният законопроект. И ако има, това нещо да го кажат. С колко? От друга страна, ако кажат, приемаме, че може да кажат, че няма да има поскъпване – това, разбира се, е тяхно право, но да не се окаже, че след известно време има поскъпване точно заради това, което правят те като законодателна инициатива, и тогава ще има неудобни въпроси. Затова ги призовавам и господин Белчев, и господин Парушев да дойдат и да отговорят: има или няма опасност от поскъпване заради преразпределяне на риска и заради това да бъдат добавени нови средства към Гаранционния фонд? Елате и отговорете, защото това е ключовото на целия законопроект – ще има ли поскъпване на „Гражданската отговорност“? Благодаря.
#132 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Аладжов? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания по така представения законопроект? Не виждам, поради което закривам разискванията. И преди да преминем към гласуване, ще дадем възможност на колегите да се присъединят към залата. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 52-654-01-123, внесен от Даниел Парушев и група народни представители на 2 септември 2026 г. Гласували 162 народни представители: за 135, против 8, въздържали се 19. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЕНЯНЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 31 ОКТОМВРИ 2025 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ВРЕМЕННА МЯРКА ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ИЗНОСА И ВЪТРЕОБЩНОСТНИТЕ ДОСТАВКИ НА НЕФТОПРОДУКТИ ДО ДРУГИ ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Вносител – Министерският съвет, от 7 август 2026г. Давам думата на председателя на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия да представи доклада на Комисията, както и Проекта на решение на вносител. Заповядайте, господин Белчев.
#133 · speech
Благодаря, господин Председател. Първо, позволете ми да направя процедура. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната госпожа Михаела Карадимова – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
#134 · speech
Уважаеми колеги, във връзка с току-що постъпилото процедурно предложение за осигуряване на допуск в залата на Михаела Карадимова – заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията, моля за режим на гласуване. Гласували 155 народни представители: за 145, против 8, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят достъп на заместник-министър Карадимова. Продължете, господин Белчев.
#135 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, представям Ви: „СТАНОВИЩЕ относно Проект на решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз, № 52-602-03-11, внесен от Министерския съвет на 7 август 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2026 г., Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия разгледа Проекта на решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз. Проектът на решение предвижда отпадане на ограничението, въведено през октомври 2025 г. като извънредна и временна мярка за защита от изкуствено завишаване на цените и гарантиране на енергийната сигурност у нас. Към настоящия момент вносителят счита, че пазарните условия вече налагат промяна в подхода и рискът за вътрешния пазар е преминал. Една от основните цели е премахване на бариерите пред бизнеса и възобновяване на свободните доставки на специфични горива – дизел, керосин, индустриални горива, към останалите страни от Европейския съюз. Отпадането на забраната ще стимулира дейността в енергийния сектор и ще подобри финансовите показатели на производителите и търговците. В мотивите към Проекта на решение се отбелязва, че „продължаването на действието на забраната би било и в противоречие с правото на Европейския съюз, тъй като забраната представлява изключение от принципа на свободно движение на стоки и действието ѝ следва да бъде мотивирано във всеки един момент, като при отпадане на обстоятелствата, които я налагат, същата следва да бъде отменена“. В подкрепа на Проекта на решение са постъпили становища от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерство на финансите. В дискусията участие взеха народните представители Мартин Димитров, Слави Василев, Александър Иванов, Джипо Джипов, Константин Проданов, Борис Аладжов и Красимир Терзиев. Поставени бяха въпроси относно липсата на анализ и оценка на въздействието към Проекта на решение и как отмяната на Решението от 2025 г. ще се отрази на цените на горивата на българския пазар. В отговор от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията уточниха, че бизнесът и особеният управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ Евгени Симеонов изразяват категорична подкрепа за отпадането на ограниченията върху износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти след направените анализи от тях, а цените в страната се влияят от международния курс на суровия петрол и нивата на преработка, а не от административни ограничения. След представяне и обсъждане на Проекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 17, без „против“ и „въздържали се“ – двама народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за отменяне на Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз, № 52-602-03-11, внесен от Министерския съвет на 7 август 2026 г.“
#136 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Давам думата на вносител да представи Проекта на решение. Госпожо Карадимова, заповядайте да представите Проекта на решение.
#137 · speech
Заместник-Министър Михаела Карадимова
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С предложния проект на решение се отменя въведената с Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти, в това число и дизелово гориво, до други държави – членки на Европейския съюз. Обстоятелствата, които обуславят отмяната на мярката, са свързани с това, че всички рискове, които са наложили нейното приемане, към настоящия момент са преодолени и продължаването на нейното действие създава съществени административно-организационни пречки пред бизнеса с горива, съответно затрудняване на оперативната дейност на рафинерията, съответно затрудняване и на дейността на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и загуби на търговците на горива, които не могат да изпълнят свои задължения по договори с международни контрагенти. В държавата към момента не се констатират проблеми с доставките на дизелово гориво и на другите нефтопродукти, включително, включени в Решението на Народното събрание от 31 октомври 2025 г., като необходимите оперативни и резервни количества течни горива са налични. В този смисъл продължаването на тази мярка би било и в противоречие на правото на Европейския съюз, тъй като същата представлява изключение от принципа на свободно движение на стоки и действието следва да бъде мотивирано във всеки един момент, а при отпадане на обстоятелствата, които я налагат, следва да бъде отменена. Благодаря Ви за вниманието.
#138 · speech
Благодаря, госпожо Карадимова. Откривам разискванията по така представения проект за решение и давам думата на господин Мартин Димитров, който е заявил изказване. Заповядайте, господин Димитров.
#139 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, дами и господа! Този проект на решение, ако му прочетете мотивите, в него няма числа, няма нито едно число, а става въпрос за горива и за отмяна на забрана за износ на горива. Защо беше въведена тази забрана? А също така, колеги, ако почетете мотивите, изглежда все едно е имало забрана само за Европейския съюз и сега тя се отменя. Всъщност не става въпрос за това. Фактите показват, че в 2025 г. беше ограничен износът и вътреобщностните придобивания, тоест и за извън Европейския съюз, и за Европейския съюз по отношение на дизела и керосина. Сега, в този проект на решение, който предполага отмяна на тази забрана, както казах, няма никакви данни, затова ще Ви предоставим ние данни. С днешна дата, ако погледнете цената на дизела без данъците в България, тя е 1,217 евро. Това е цена без ДДС и акциз. В Румъния цената е с четири евроцента по-висока. В Гърция с шест евроцента по-висока. В Македония е с 13 евроцента по-висока. В Турция е с 23 евроцента по-висока. Средно за Европейски съюз с осем евроцента е по-висока. Това е, което липсва във Вашите мотиви, затова ние предпочетохме все пак да го чуете в залата. Какво би означавало това? Би означавало, че тези пазари, които имат по-високи цени без данъците, биха имали интерес да внесат дизел от България. Факт! Сега, на този аргумент господин Слави Василев от „Прогресивна България“ каза, че регионалното и националното търсене и предлагане не влияе на цените на горивата. Това ми каза в дебата в Икономическата комисия. По този повод съм му извадил три конкретни цитата. Първият цитат е на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Той казва така: „Ценообразуването на горивата на дребно на даден национален пазар не се определя по механичен начин от световните цени на суровия петрол. То се влияе от комбинация от структурата на пазара на едро, географската и логистичната достъпност, включително достъпа до акцизни складове и транспортни мрежи и нивото на местно търсене и регионална конкуренция“. Повтарям, нивото на местно търсене и регионалната конкуренция. Но Вие може да кажете, разбира се, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие не разбира от горива – ако така прецените, ще го чуем. След това Ви давам цитат на Европейската комисия по същата тема. Пак казвам, оборвам твърдението на колегата Слави Василев, който каза, че регионалното и националното търсене и предлагане не определят цените на горивата. Европейската комисия казва така: „Връзката между котировките на суровия петрол на световните борси и цените на горивата по бензиностанциите в държавите членки не е пряка и симетрична. Търговските маржове, разходите за преработка, транспортните разходи и специфичните за всеки регионален пазар фактори на търсенето и предлагането – повтарям, за всеки регионален пазар фактори на търсенето и предлагането – модифицират крайната цена“. И за всеки случай и един цитат от КЗК, защото, ако кажете, че Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие не са Ви достатъчни, КЗК казва, че цените на горивата на дребно в България се формират от международната цена на съответния рафиниран продукт, а не пряко от суровия петрол. Върху тази база обаче съществено влияние оказват специфичните за страната и региона фактори, разходите за съхранение в акцизните складове, транспортната логистика в Черноморския басейн и така нататък, и така нататък, цитат от КЗК. Така че, колеги, предприемате рисков ход без всякакъв анализ. Рисков ход да се стигне до още по-голямо поскъпване на горивата. Вчера имаше данни на Европейската комисия, че на годишна база – август към август, знаете ли къде е най-голямото поскъпване на горивата в Европейския съюз? Това е в България. И на този фон, Вие без всякакъв анализ предприемате този рисков ход, който може да доведе до допълнително поскъпване и съществен риск. Какво можеше да направите? Имате няколко управленски решения, които въобще не сте обмислили. Първото управленско решение е да запазите забраната и знаете – с решения на НАП, които да ги направите максимално прозрачни и под обществен контрол, да се разрешава износ. Това е единият вариант. Има втори вариант: да бъде разрешен износът само за Европейския съюз. Защото, ако прочетете мотивите на Проекта на решение, там се говори как нарушаваме европейското право и затова трябва да махнем забраната. Ама тя забраната не касае само Европейския съюз. Както стана ясно, тя касае и страни извън Европейския съюз. Тоест второто възможно управленско решение е, ако правите някаква отстъпка, след задълбочен анализ тя да бъде само за Европейския съюз. Така че всичко това е необмислено и моят съвет към Вас, уважаеми колеги, е в никакъв случай без съществен, задълбочен анализ, такова решение да не бъде предприемано. Защото поемате огромния риск за допълнително поскъпване на горивата в България, за което Вие ще бъдете пряко отговорни. Благодаря Ви за Вашето внимание.
#140 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Господин Василев, заповядайте.
#141 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, благодаря. Господин Мартин Димитров винаги е имал едно отчетливо качество, той винаги дава съвети – добронамерени, разбира се. Аз сега ще Ви върна жеста, уважаеми господин Димитров, приемете следния съвет: недейте да се изказвате неподготвен по темата, защото на Вас може да не Ви направи впечатление, разбира се, но на хората, които разбират от тази материя, ще им направи впечатление. И този добронамерен съвет Ви го казвам, за да не правите следните грешки в разсъжденията, които направихте току-що от трибуната. Цитирахте КЗК, КЗК много правилно казва, че цената на дизела, казвам го сега, ще взема повод и при следващото изказване, защото няма да ми стигне времето, цената на дизела в България, както и навсякъде другаде в Европа, не се формира от цената на суровия петрол, както КЗК казва, тя се формира от котировалната цена на контрактите за доставка на дизел. И това е различно от суровия петрол, господин Димитров. Второ, казахте, че цената, пак според КЗК, зависи от разходите в самата държава за търговията, свързана с горивата. Едно такова перо е разходите за съхранение на това гориво. Именно защото има огромни количества, които не могат да бъдат изнесени, но те са тук и ползват складови вместимости, затова цената ще падне, уважаеми господин Димитров, когато вдигнем забраната за износ на тези горива, дизел и керосин, защото тези складови вместимости ще бъдат свободни, за да бъдат ползвани за вътрешната търговия, уважаеми господин Димитров. Но човек, който разбира от бизнеса, може да го схване това. Човек, който чете от ChatGPT, като Вас няма как да вникне в дълбочина. Затова Ви моля да приемете моя добронамерен съвет, както и добронамерения съвет, предполагам на цялата парламентарна група (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло), свършвам, уважаеми господин Председател, да повярвате, че Решението, което взимаме, то е пазарно, то няма да има абсолютно никакъв ефект върху цената на дизела и ако има такъв, то ще е в посока надолу. (Ръкопляскания от ПБ.)
#142 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Желаете ли думата за дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
#143 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател! Да ми говорите, господин Василев, че нашият подход не е задълбочен!? А Вие да не сте извадили дори числа във Вашия проект на решение, това е смешно, извинявайте. Смешно и несериозно. Вие прочетохте ли позицията на Министерството на икономиката? Тя повтаря мотивите във Вашия проект на решение. Пет изречения, от които четири са как се нарушава правото на Европейския съюз. Без нито едно число. И да ми казвате колко са задълбочени!? Аз Ви дадох цените на дизела без данъците в България и Ви казах, че в Европейския съюз е с осем евроцента средно по-скъп. Казах Ви, че в Румъния е с четири евроцента по-скъп. Казах Ви, че в Гърция е с шест евроцента по-скъп. Казах Ви, че в Македония е с 13 евроцента по-скъп. В Турция е с 23 евроцента по-скъп. И Вие казвате – спокойно, ще паднат цените. Ма, къде спокойно Вие? Вие дори елементарен анализ не сте направели на тази ситуация. Как да бъдем спокойни? И ако утре има допълнително вдигане на цените заради това, при положение че сега европейската статистика отчита рекорд за България, най-голямото поскъпване е в България, идва тук господин Василев и казва: спокойно, аз Ви гарантирам – няма да се вдигнат. Това е абсолютно несериозно, колеги. Абсолютно несериозен подход. Вие нямате най-елементарния анализ с числа, с което да обосновете това решение. Нямате най-елементарния анализ да разграничите Европейския съюз от останалия износ, защото и това е възможно управленско решение по тази тема. Така че поемате огромен риск и накрая ще се окаже, както обещавахте да сваляте цените, че Вие рекордно вдигате цените в България – през бюджетния дефицит, през цените на горивата, през такива необмислени решения. Това Ви води по много лош път. И ако думите на господин Василев Ви успокояват, е много тъжно, защото той твърдеше, ако си спомняте на Комисията, как регионалното търсене и предлагане не определя цените. Определят ги. Чухте три анализа. Определят ги. Включително и анализът на КЗК казва това. Така че не взимайте подобни необмислени решения. Още повече ще вдигнете цените.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
#145 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, временната мярка и нейното отпадане се разглежда във връзка забраната за износ на горива, освен за Европейския съюз и някак си пропуснато, поне в наименованието на Проекта за решение, че е и за страните извън Европейския съюз. И въвеждането на тази времена мярка, помните от правителството на Желязков и предишния парламент, беше при една криза в съседна на нас държава, която не е членка на Европейския съюз, за да подсигурим възможността българските превозвачи, българските граждани, българският бизнес да имат най-вече горива. Защото при една съществена криза и разлика в цената, и то нагоре, в съседната на нас държава е трудно да се подсигури на пазарен принцип количества, които да задоволят потреблението на българския пазар. Това беше решението към момента. Сега виждам, че още в месец август има вкаран такъв проект на решение за отпадане на тази времена мярка. Това е Решение на правителството на Радев и мнозинството, смятам, че, ще си го приеме, но преждеговорившият господин изтъкна, че няма анализ. Аз ще спомена само по една технология на разглеждането, да кажем, че той е внесен в месец август – този проект на решение. Първоначално председателката на Народното събрание го е разпределила към две комисии – Комисията по енергетика и Комисията по бюджет и финанси. За съжаление, нямаме доклад от тях, но следващото разпореждане на госпожа Председателката е да бъде разглеждано от Комисията по икономическа политика. Разглеждайки го това решение в Комисията, единственото съображение, което трябва да изтъкнем, е съобразили ли сте наистина количеството горива, необходими за българския пазар, защото виждаме, че поне по линия на цената нещо не се справяте. И преждеговорившите казаха, че съпоставимо цена без акциз и без ДДС сме на едни доста високи нива дори в региона, сравнено с Гърция, с Румъния. Това е въпрос, на който дължите отговор на българския бизнес и на българските граждани. Няма какво да спорим по темата. Всяко повишение на горивата се отразява на потребителската кошница на всеки един български гражданин. Нали не си правите илюзии, че бизнесът ще спести да прехвърли този разход върху хората. И това е нормално. Въпросът е правителството какво прави. Днес сме напът да видим две решения, които са ключови за мен, за подсигуряване на количествата, на първо място, и второ, на цената на горива в България, и то достъпни такива. Първото е, не приехте изслушването най-малкото на министърката на енергетиката – да дойде днес в българския парламент и да обясни пред българските граждани и, естествено, пред нас, колеги, защо държавата излиза от участието си в залежите на нефт и газ в Черно море с лека ръка. Ето, това беше една мярка, едно решение, което със сигурност щеше да е в полза за всички, включително и за управлението Ви. Да се намерят такива залежи и България да има 10% от тях, тоест да се подсигурим. И ние вече можем да решаваме цената на горивата за, както се казва, най-пряко, защото няма да сме зависими от доставки. Никой не отговаря на въпроса защо на борсата в петък цената на един барел петрол „Брент“ беше 98 евро, днес е 89, пък цената на дизела е две евро. Тук пак мълчи мнозинството в залата – управляващото мнозинство. Колеги, няма анализ дали ще се подсигурят количествата, необходими за българския пазар. Няма анализ, който да повлияе положително, освен изказването на господин Василев, че ще бъде положително, тоест ще се намали цената на горивата в България. Лично мен не може да ме убедите, и моята парламентарна група, затова ние няма да го подкрепим, ще се въздържим. Ако беше предоставен такъв анализ, ако беше поета гаранция, не пред нас, а пред българските граждани, пред българския бизнес, че такова решение ще облекчи инфлационния натиск, ще облекчи цената на горивата, които са рекордно високи в България, които не следват дори тренда – цената на горивата цената на световните борси, защото многократно сме коментирали с Вас темата и с колеги от Вашето управляващо мнозинство и те казват: ама цената на борсите. Ами няма такава корелация, не я виждаме. Призовавам още веднъж държавата със своите инструменти, механизми и лостове да направи необходимото, за да нямаме рекорден ръст на горивата на бензиноколонките в България повече, отколкото на съседни на нас държави, да не говорим за Германия и Нидерландия. Те са много далече от нас и имат съвсем друго формиране на цената, съвсем други акцизни ставки, които са много по-високи. Ние сме на най-ниските в Европа. Палиативните мерки, предложени проинфлационно от правителството, няма да се справят с тази криза. Дължите отговор на българските граждани и на българския бизнес. Голяма част от тях Ви гласуваха доверие, защото заявката беше, че сте способни да се справите с ценовия натиск и да намалите цените, и всичките предизборни обещания, които е хубаво да се изпълняват, когато имате абсолютно мнозинство. Всяко друго правителство последните 20 години е било коалиционно, даже повече от 20 години. Тоест е ясно, че трябва да се намери механизъм между няколко партии, няколко предизборни програми. Вие имате своя програма, подкрепена от българските граждани, бизнес, изпълнявайте. Някой да излезе от Вас, колеги, включително, ако решат и от Министерството, и да кажат с този акт, който ще приеме днес Народното събрание, пак го казвам най-вече от управляващо мнозинство, какъв резултат очакваме утре – българските граждани и бизнесът, на бензиноколонката? Надявам се, надолу. Ако не го направи този проект на решение, не виждам как ние можем да го подкрепим. Благодаря Ви.
#146 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Господин Василев, заповядайте за изказване.
#147 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще взема отново думата, защото темата е изключително чувствителна и смятам, че хората трябва да бъдат информирани какво се случва с цената на горивата, цената на дизела и да знаят какви са причинно-следствените връзки за това. Сега е изключително удобен момент, защото темата е именно тази. Първо, искам да кажа нещо на цялата опозиция в Събранието, която ползва темата, за да спекулира с това, че Решението на правителството днес и на Събранието всъщност да вдигне забраната едва ли не ще повлияе неблагоприятно върху цената на дизела в България. Уважаеми колеги, отново казвам, за пореден път, този път от трибуната, цената на дизела в Европа се формира въз основа на котировката Platts за Югоизточна Европа и тази котировка Platts, за Ваше сведение, миналата година по това време беше около 750 долара, онзиден е 1450 долара, за да си направите ясна сметка кое е онова, което ценообразува търговията и съответно цената на крайния потребител в България. Това не са складовите вместимости или вътрешната търговия в страната на дизел. Международна котировка. Тази котировка няма нищо общо с котировката на суровия петрол. Преди малко колегата каза, че не разбира защо миналата година, наскоро била 100 долара, пък дизелът тук се е вдигнал толкова много. И, колеги, да Ви кажа нещо, което също удобно пропускате. Това, което повишава цената на дизела не само в България, а в Европа и в света е, първо, войната в Украйна, защото следствие на войната в Украйна руският дизел спря да захранва европейските пазари. Той спря да захранва и световните пазари, защото руският дизел е пътувал навсякъде, господин Мирчев, гледам, че ме гледате одобрително. И след като руският дизел спря да влиза в Европа, в частност и в България от доста време, цената се повиши чувствително. Като добавим към това кризата в залива, имаме една изключително перфектна буря, в която котировалното ценообразуване, което е водещо, предизвиква такъв ръст на цените навсякъде в Европа, не само в България. Още нещо. Преди малко колегата от ГЕРБ каза как в България цените били по-високи от съседните страни. Това не е вярно. България винаги е имала по-евтин дизел, последните десет години и повече назад, от цените на дребно във всички съседни страни. Причината за това е комплексна, няма да я анализирам тук, но най-образно казано, е интегрираната структура на „Лукойл“ в България и това, че това предприятие успяваше, включително до днес, да гарантира на българския потребител по-добра цена от гръцкия потребител, румънския потребител, северно-македонския потребител. И всичкото това е факт, и всеки един от нас го знае, който си сипва бензин и дизел в колите! Така че забраната, която дискутираме днес и която надявам се ще вдигнем, ще спомогне най-вече, за да освободи складови вместимости в страната, които тежат за вътрешната търговия, но това нито ще гарантира, че цените ще паднат, защото цените са международна котировка на дизела, а ние единствено ще направим така, че залежалите продукти, които са крайно необходими в други страни, да могат да излязат от България, защото рафинерията в Бургас произвежда много повече, отколкото се потребява в България не само сега, но откакто тя съществува. Така че пазарът на горива е изключително сложен. Човек трябва да го разбира, за да си позволява да коментира по такъв начин цената на дизела. Всички страни в Европейския съюз – и не само, виждате, че и американският президент се занимава с цената на дизела, са въвлечени в този процес. „Прогресивна България“ много внимателно следи и мярката, която взимаме днес, е в посока да премахнем една излишна пречка в момент, в който е крайно необходимо да се помогне. Ние миналата седмица взехме решение за подпомагане на потребителите по отношение на високите цени. Предстоят, вярвам, и други мерки на правителството. Ще продължим да следим ситуацията. А Решението, което ще вземем днес, уверявам Ви, ще подейства само и единствено благоприятно. Благодаря.
#148 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има заявени три реплики. Първо, давам думата на господин Ивайло Мирчев за реплика, след което ще дам думата за втора реплика на господин Денков и за трета реплика на господин Иванов.
#149 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Слави Василев, като Ви слушах да казвате, че сега, като отпадне забраната, ще паднат цените, се сетих за един Ваш депутат, който през месец май, ако не се лъжа, каза в „Нова телевизия„: „Сега ще видите като вземем властта и цените до юли, след месец и половина, падат с 10%“. Може да проверите кой е депутатът и какво е казал. Може да проверите всъщност и дали цените, откакто сте взели властта, са паднали с 10%. Сега, казахте преди малко: „Много е важно хората да бъдат информирани“. Така е! И затова аз Ви казвам, че в това решение и в неговото взимане много сериозно влияние има един много близък олигарх до „Прогресивна България“ – преди беше близък до един Ваш комшия там по първи ред – Делян Пеевски. Той в момента има много важно мнение и влияние за това да пада забраната за износ. Между другото, аргументът Ви, че цената се е определяла от редица международни фактори. Така е! Искам да Ви кажа един друг фактор. Ако имате пълни всички складове в България, може би цената би била малко по-различна и би имало възможност тя да бъде малко по-ниска. Казвате, че най-ниски били цените в България. Това не е вярно, защото може би не знаете, господин Василев, как се формира цената. Тя се формира от акциза и от ДДС. Когато се формира от акциза и от ДДС, България има най-ниския акциз в Европейския съюз и поради тази причина ние имаме толкова ниски цени. Обаче по този начин Вие нали знаете какво правим? Ние субсидираме „Лукойл“, когато имаме най-ниския акциз. И Вие продължавате да го правите. И за финал ще Ви оставя, тъй като казахте, че проблемът бил с дизела, защото няма дизел от Русия. Русия потребява много дизел, прав сте, господин Василев, така е. И ще Ви кажа защо е така. Защото 50% от руските рафинерии в момента не работят и Русия внася дизел. 50%, господин Василев, от руските рафинерии не работят, защото планът Киев за три дни се провали и в момента украинците направиха така, че поунищожиха малко руски рафинерии и това е причината да се случва. Докато Вие сте поддръжници на онзи определен мир, за който често говорите. Та реалностите са, господин Василев, че с тази забрана това, което Вие ще направите, ще бъде във вреда на българския пазар и ще обслужва единствено „Лукойл“. Благодаря.
#150 · speech
Благодаря Ви, господин Мирчев. Заповядайте, господин Денков, за втора реплика.
#151 · speech
ПП
Благодаря, господин Председателстващ. Господин Василев, защо да Ви вярвам?! Само преди няколко месеца Вашият министър на земеделието и храните няколко пъти каза ясно, че с Вашата „Кошница с грижа“ цените ще спаднат между 15% и 30%. Цитирам отново: „Цените ще спаднат между 15% и 30%“. Всички знаем, че това не се случи. И какъв е резултатът? Миналия петък в едно предаване по БНТ господин Кутев излезе и с цялата си наглост каза, че никога Вие не сте казвали, че цените ще паднат. Така че аз сега ще искам трети път да излезете и да кажете, че цените ще паднат, да го запишем, за да може след един или два месеца господин Кутев да не може отново да излиза и да казва, че Вие никога не сте го обещавали. Втората причина, поради която не може да Ви вярваме, е, че в цялото Ви изказване имаше толкова много противоречиви неща – да не използвам по-силна дума, че там нямаше никаква логическа връзка. Ето, споменавате президента Тръмп в Щатите. Ама президентът Тръмп в Щатите призовава да се спре износът на дизел от Щатите точно защото цените са високи, а Вие искате да се освободи. Ето това е Вашето ниво на логически разсъждения за причинно-следствени връзки!
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. Заповядайте, господин Иванов, за трета реплика.
#153 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Василев, аз ще говоря с факти. Пролетта на 2012 г. един барел на световните пазари се котира на 126 долара, цена на дизела в България – 2,70 лв. Лятото на 2022 г. цената на барел Brent – 125 долара, цената на дизела в България – 3,40 лв. Лятото на 2026 г. – говорим за месец август – 100 долара е барелът, 3,80, спрямо лева, да кажем, да съм консистентен, е цената на дизела на бензиноколонката. Сега удари 4 лв., защото беше преди любимата валута на господин Радев. И във връзка с това господин Радев, когато цената на дизела беше 3,40, той говореше, че хората обедняват, че бизнесът изнемогва и той дойде да управлява, и поради много фактори, които Вие казахте – явно сложни за него и за Вашата парламентарна група и управление, дизелът стана 4 лв. Ами хайде, предложете тогава някакви прости решения, защото Вие си противоречите в това, като казвате, че цената се базира на търсенето и предлагането. Тоест сега ние се къпем в нафта и цената е четири лева – две евро на литър, обаче от утре ще започнем да изнасяме и цената някак си ще спадне. Икономическата логика аз не я схващам, може да е правилна. Щом обещахте на българските граждани, че сега с това решение на Вашето правителство и парламентарната група цената на нафтата в България ще падне, Ви пожелавам успех.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Желаете ли думата за дуплика? Заповядайте, господин Василев, за дуплика.
#155 · speech
ПБ
Много съжалявам, че няма да имам повече време, за да мога да отговоря на всеки един. Съвсем накратко, аз Ви казах преди малко, че забраната вероятно няма да повлияе върху цената, защото, уважаеми господин Мирчев, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Денков – пък на Вас специално внимание ще обърна сега след малко, цената на дизела се формира от котировката. Кое от това Вие не можете да разберете?! Нима понятието котировка Ви е чуждо?! Ако искате, да Ви обясня какво е котировка? (Реплики от ДБ.) Ако искате, да Ви обясня коя е котировката, която влияе на цената? Котировката, която влияе на цената на едро в България, която всеки ден се качва в сайта на „Лукойл“ и се измерва в хиляди литри, е тъй наречената FOB MED (Platts) – котировката за Югоизточна Европа, и тя влияе, уважаеми господа, на ценообразуването на дизела. Не е акцизът и ДДС-то, господин Мирчев! Вие разбирате от ценообразуване колкото разбирате от акциз и от ДДС. Акцизът и ДДС са данъците отгоре, които формират крайната цена. (Шум и реплики от ДБ.)
#156 · speech
Моля Ви за ред в залата и без подхвърляния! Продължете, господин Василев.
#157 · speech
Основата, уважаеми господа, е котировката, не е акцизът и ДДС-то. Уважаеми господин Денков, Вие казахте, че американците са забранили, правителството на Съедините щати или Доналд Тръмп говори, че те ще забраняват износа на дизел, пък ние правим обратното. Ама, уважаеми господин Денков, Вие не можете да направите отново понятието котировка. Американците изнасят за Европа толкова много дизел в момента, че котировката, от която се влияе ценообразуването ни в България, ще се повлияе от американското решение. Нашето решение дали ние ще изнасяме, или не, няма да повлияе на котировката в Италия, която ценообразуваме ние в България, защото произвеждаме прекалено малко. Но това са понятия, които на Вас са Ви чужди! Уважаеми господин Иванов, Вие обяснявахте, че… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Чувам, господин Председател, сега свършвам. цената… Отново направихте паралел: суров нефт и цена на дизел. Отново Ви казвам, че няма нищо общо! Това, което определя цената на дизела, е котировката. Тя се влияе от войната в Украйна, която война в Украйна непрекъснато подкрепят колегите отдясно. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#158 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли други желаещи за изказвания по Проекта за решение? Заповядайте, господин Василев.
#159 · speech
ПП
Господин Ангелов, извинявам се, ако се разсмея малко, обаче това, което чухме преди малко, просто не е истина. Колега Василев, котировката, както Вие казвате, на дизела от какво точно зависи? Дизелът от морска вода ли се прави? Дайте оттук да започнем. Така, ако дизелът не се прави от морска вода, а случайно се прави от петрол, може би цената на петрола има някакво отношение към цената на дизела, като за начало. Това да го приемем като някакъв базисен постулат. След като определите цената на продукта по така наречената от Вас котировка Platts, преди крайният клиент да си го сипе в резервоара, трябва да плати освен цената на дизела и акциза, и ДДС-то, които се начисляват. Така че да кажете, че това какво плаща крайният клиент няма никакво отношение към това какъв е акцизът и ДДС-то може би е присъщо на някой, който се чуди кое порше да кара и не обръща внимание какво слага от бензиноколонката и на каква цена го зарежда, но със сигурност не е присъщо на българските бизнеси и със сигурност не е присъщо на хората, които се чудят как да свържат двата края при дизел две евро. Сега да отидем конкретно по Проекта на решение. Това, което Вие предлагате в момента, е да се махне ограничението за износ на дизел и самолетно гориво, което от 2025 г. е наложено в България. Това ограничение не е абсолютно, ако има количества, които са прекалено много за българския пазар, и към момента те могат да бъдат изнесени, само че става по специален ред с разрешението на Агенция „Митници“ и НАП – ще Ви излъжа коя точно от двете агенции, мисля, че „Митници“ и НАП, и двете, и има режим, който гарантира, че България ще има достатъчно горива. И всички тези решения се изпращат до парламента, за да е ясно какво се случва. В момент, в който има недостиг на горива в световен мащаб, и цените се качват в световен мащаб по няколко причини: едната е суровият нефт – имаме проблеми с Ормузкия проток; имаме проблеми, между другото, и с петролопровода в Саудитска Арабия, който беше бомбардиран и поне следващите шест седмици няма да работи, а това са пет милиона барела само там; имаме проблеми и като стигне суровият нефт до рафинериите, със самото рафиниране, тъй като половината руски рафинерии са извън строя и Русия в момента, вместо да изнася – внася дизел; и точно в този момент Вие решавате да махнете забраната за износ и се опитвате да ни убедите, че това е добре за българските граждани. Ами не, не е добре за българските граждани! Знаете ли за кой е добре? За този, който произвежда дизел и ще го изнесе на по-високи цени в чужбина. За него е добре! Както винаги правите в това Народно събрание, между интереса на българските граждани и интереса на олигархията и едрия капитал Вие заставате на страната на олигархията и на едрия капитал и това Ви решение ще доведе до вдигане на цените на бензиноколонките. Със сигурност няма нито една икономическа теория или реална ситуация в живота, в която това решение да доведе до спад на цената на бензиноколонката. Ако има такова нещо, много би било интересно за мен и за всички български граждани да го обясните: как точно, когато позволите да се изнася, това ще доведе до спад на цената в България, какъв е механизмът? И да не се получи като „Кошницата с грижа“, където така се погрижихте, че цените не са 30% надолу, а са 30% нагоре. Благодаря.
#160 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли желаещи за реплика към изказването на господин Василев? Заявена е първа реплика от господин Григоров, след това ще дам думата и на господин Слави Василев за втора реплика. Заповядайте, господин Григоров.
#161 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател! Господин Василев, Вие сте уважаван финансист и икономист. Не мога да разбера, първо, защо така подхождате на изказването на колегата Василев. Той искаше да каже за пряката връзка между Platts, цената и цената на дизела. Ясно е, че той произтича от петрола. Но не разбирам Вашата логика как, като разрешим износа, след като всички цитирате колко по скъп при нас е дизелът, на база с по-ниско облагане с акциз ще се изнесе на по-скъпите пазари, след като ние, по Вашите думи, се оказахме най-скъпия пазар. Не мога да намеря логиката. Вие ни връщате към времената на Стамболов, не че и аз не го харесвам като държавник и политик, само че светът е много глобален. Представете си ние, като нямаме залежи от петрол, ако всички държави наложат забрана за износ, хипотетично говорим, за износ на петрол и на дизел, с какви горива ще разполагаме в нашата държава. Значи в глобалната икономика такива ограничителни мерки вършат някаква работа за някакъв определен период. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#162 · speech
Благодаря, господин Григоров. Заповядайте, господин Василев, за втора реплика.
#163 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Василев, чакайте, че не мога да Ви фиксирам. Аз потвърждавам и с Вашето изказване, че и Вие не разбирате абсолютно нищо от търговията с горива, защото, да, не е морската вода това, което определя цената на дизела. Това, което определя цената на дизела, е котировката. (Реплика от народния представител Асен Василев.) Основата, сега ще Ви кажа, уважаеми господин Асен Василев, който разбира от горива, колкото от финанси очевидно (ръкопляскания от ПБ) – това, което определя цената на дизела, е котировката, а суровият петрол е основата, от която се произвежда дизел. Добър ден! Ако не сте го знаели, да Ви го кажа. Но има и нещо друго, което липсва във Вашето знание. Това е производственият капацитет на рафинериите. И понеже Вие не разбирате от тази тънка материя, колкото разбирате очевидно и от финанси, след като докарахте държавата дотук, нека Ви кажа, че производственият капацитет на рафинериите в Европа в момента е крайно недостатъчен. Той е недостатъчен от много години. Затова и руският дизел беше това, което компенсираше, за да може цената в Европа да е ниска. И понеже руският дизел липсва и понеже производственият капацитет на рафинериите в Европа е недостатъчен, затова ние трябва да позволим на нашата рафинерия, която произвежда повече, отколкото потребяваме, уважаеми господин Асен Василев, да може да изнесе, първо, защото това ще облекчи пазарите на нашите партньори в Европейския съюз, второ, ще спомогне на търговците на горива да могат да реализират бизнес и трето, ще освободи складови вместимости, които ще помогнат вътрешната търговия. Но понеже това са понятия, които на Вас не са Ви ясни и трябва да Ви ги обяснявам от трибуната като на малко дете да ги чуете, затова Ви моля да спрете да се излагате от трибуната, а да разберете, че от търговия с горива не разбирате. И последно ще кажа, понеже коментирахте няколко пъти колите, които карам, очевидно те са фиксация в това Народно събрание, ще Ви кажа, уважаеми господа, че аз мога, за разлика от Вас, да си позволя да ги декларирам в данъчната декларация и да ги карам, докато Вие трябва да се криете. (Ръкопляскания от ПБ.)
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Уважаеми колеги, моля да спазваме добрия тон от трибуната както по време на изказванията, така и по време на репликите и дупликите. Има ли желаещ за трета реплика на изказването на господин Василев? Не виждам. Господин Василев, заповядайте за дуплика.
#165 · speech
ПП
Благодаря, господин Ангелов. Започвам по реда на репликите. Първо към господин Григоров. Господин Григоров, мен ме интересуват българските потребители, защото те са ме изпратили в парламента. Не ме интересува световната икономика към този момент. Тя ме интересува дотолкова, доколкото може да помогне на българските потребители. Така че ще ми позволите това решение да го гледам през призмата какво ще се случи на българските бензиностанции и да гласувам за това да остане по-ниска цената на българските бензиностанции, а не да се грижа каква ще е цената на бензиностанциите в Германия, в Африка или в Русия. Продължаваме нататък. Господин Василев, най-накрая казахте защо го внасяте това решение. Какво беше? Търговците на горива да реализират бизнес. Ами радвам се, че го казахте. Кажете, че защитавате интересите на търговците на горива, а не на българските потребители. Що се отнася до Platts, Platts се формира, като всяка една котировка, от търсенето и предлагането на определения продукт – в случая дизел. Само че когато имате, както при нас, държава, в която има рафинерия, която може да произведе повече, отколкото е необходимо на държавата, и тази рафинерия е монополист, и Вие управлявате с особен управител, Вие може да гарантирате, че продуктът, който се реализира на затворения пазар, защото той е затворен, е на по-ниска цена, отколкото на околните пазари. Само че това зависи от това този човек, който управлява рафинерията, да реализира продукта и Вие да го регулирате като монополист. В момента, в който му отворите пазара, този човек е задължен по закон да продава на най-високата цена, в това число на външните пазари, и цената на местния пазар ще се вдигне. Основна икономика. И тя ще се вдигне, защото вдигате търсенето, което българският производител има и където може да реализира. Така че цената би се формирала от Platts, ако ние бяхме вносител. Цената може да се формира на база себестойността на продукта и да се реализира на база себестойността на продукта, ако имате монополист, който няма достъп до пазарите да изнася на Platts. И това е, което трябва да се случва в България, и това е, което се случваше. В момента с това решение единственото, което Вие ще направите, е да вдигнете печалбите на „Лукойл“, да вдигнете – какво беше – оборотите на търговците на горива…
#166 · speech
Времето Ви изтече, господин Василев.
#167 · speech
…и да вдигнете цената за всички български граждани. Затова ние ще гласуваме „против“. (Ръкопляскания от ПП.)
#168 · speech
Благодаря, господин Василев. Заявено е изказване от народния представител Димо Дренчев. Заповядайте, господин Дренчев, за изказване.
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Колеги, аз искам да изляза малко от този тон на дебата – кой разбира от търговия с петрол, кой не разбира от какво, защото малко се загубих наистина в дебатите. Искам, ако някой от вносителите знае, имаме и великолепен заместник-министър в залата, може би тя да отговори. Всъщност, когато се въвеждаше ноември месец тази забрана, тя се въведе с мотивите, че ще свали цените на горивата в България. Сега я отменяте тази забрана с мотивите, че това ще свали цените на горивата в България. Нещо се обърквам – кой от ходовете сваля цените на горивата в България. Иначе ясно е, че когато евентуално рафинерията би имала по-малко потенциални купувачи, е по-вероятно да продава на по-ниска цена на българския пазар. Само че, когато се въведе забраната, горивата не паднаха. Предполагам, че сега пък ще се вдигнат, след като я отменим. Всъщност имам такъв въпрос: за тази почти година, за тези 11 месеца, откакто е в сила тази забрана, има ли намаление в капацитета на българската рафинерия, тоест работил ли е „Лукойл Нефтохим Бургас“ на 80 или на 70% намален капацитет и това намаляване на капацитета довело ли е до някакви пряко измерими щети за фиска на България? Може ли заместник-министърът да ми отговори или някой от вносителите? Просто искам да знам с тази забрана бръкнахме ли в бюджета или не бръкнахме в бюджета, защото очевидно е, че не успяхме да намалим цените на горивата. Благодаря.
#170 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Господин Василев, заповядайте за реплика.
#171 · speech
ПБ
Господин Дренчев, Вие зададохте всъщност интелигентен въпрос, затова излизам за пореден път да Ви отговоря. Забраната, която миналата година Народното събрание прие, по абсолютно никакъв начин не повлия на вътрешното ценообразуване, защото вътрешното ценообразуване, за пети път, не зависи от някакъв магически пазар в България, както си мисли бившият финансов министър, че има някакво предлагане и търсене на национално ниво. Такова няма. Има предлагане и търсене на международно ниво. Това определя цената. И забраната за износ няма абсолютно никакъв ефект върху тази цена. Няма и да има, не е имало. Затова, когато днеска вдигаме забраната за износ, ние няма да повлияем върху цената на дизела, защото цената на дизела ще продължи да се определя от международните пазари на дизела, но ще подпомогнем рафинерията, ще подпомогнем търговците на горива. И в това няма абсолютно нищо лошо – човек да защити бизнеса, националния си бизнес, когато може, защото не всичко е олигарси, както си представя бившият финансов министър. Има и много други хора, които се занимават с този бизнес. И това ще освободи, отново да кажа, складови вместимости в България, които са необходими за вътрешната търговия. Тоест забраната за износ само ще подпомогне вътрешния пазар, но не и ценообразуването. Благодаря.
#172 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Заповядайте, господин Белчев, за процедура. Господин Белчев, изчакайте да видим господин Дренчев дали иска думата за дуплика. Заповядайте, господин Дренчев, за дуплика. Първо да завършим изказването, да затворим процедурата и след това ще Ви дам думата за процедура.
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Василев, за репликата. Всъщност Вие повторихте тезата, която много пъти изказахте от трибуната, но моят въпрос беше друг. Всъщност аз питах: започнала ли е след тази забрана рафинерията да работи с намален капацитет и има ли щети за фиска от това, че рафинерията работи евентуално с намален капацитет? Затова помолих зам.-министърът да отговори на въпроса. Многократно съм казвал, че когато пускаме в залата лица от изпълнителната власт, е хубаво те да вземат участие в дебата. Благодаря Ви.
#174 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Заповядайте, господин Белчев, за процедура.
#175 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председателстващ. Предлагам процедура за удължаване на работното време до приемане на настоящата точка. Благодаря Ви.
#176 · speech
Благодаря, господин Белчев. Уважаеми колеги народни представители, във връзка с току-що постъпилото предложение за удължаване на работното време до гласуване на настоящата точка моля за режим на гласуване. Гласували 144 народни представители: за 113, против 20, въздържали се 11. Предложението е прието. Постъпило е искане за изказване от страна на народния представител Ивайло Мирчев. Заповядайте, господин Мирчев, за изказване.
#177 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Колеги от „Прогресивна България“, какво направихте дотук? Сменихте особения управител на „Лукойл“. Обещахте одитен доклад. Одитен доклад няма. Как се купува петрол? Информация няма. На какви цени се купува петрол? Информация няма. При какви маржове се купува и се преработва? Информация няма. Как работи „Лукойл“ и защо при една и съща цена на петрола цените на горивата на бензиностанциите са по-високи? Информация, основно, отново няма. Коя е страната с най-голям ръст на цените в Европа в момента? България. Минаха стоте дни. Минаха много повече от стоте дни! Можехте досега да вдигнете платната, лодките, да ни покажете как става тази работа с намаляването на цените, още повече когато с „Лукойл“ сте в такава добра комуникация. „Евростат“ – дизелът, между другото, цената на дизела в България е над средното европейско равнище, след като имаме рафинерия, която рафинерия, господин Василев, произвежда доста, има забрана за дизел. Сега. Какво трябваше да направите? Трябваше, когато давате акъл да падне забраната, да направите един анализ… (Шум и реплики.)
#178 · speech
Моля за тишина в залата!
#179 · speech
…и да кажете как това ще се отрази на цените на крайния потребител. Вие не го направихте това. Можехте да направите, да вземете мерки например и да кажете: ще въведем отстъпка за дизела и за бензина, за да може това да бъде по-добре, по-леко прието от потребителите. Ние предложихме, между другото, 20 евроцента, от „Демократична България“, Вие обяснихте, че така не се прави. Между другото, доста икономисти… И знаете ли какво стана, господин Василев? Германия днес обяви същото, което ние предложихме. Това, което „Демократична България“ предложи обаче, се обясни, че то не става – 20 евроцента, между другото, то беше подобно на това, което, господин Василев, навремето беше направено в правителството на Кирил Петков, и след като ни беше обяснено от най-високо държавно равнище, че това не е правилният подход, го направи Германия. Сега някой ще каже, че в Германия са много леви. Обаче аз като знам кой управлява в Германия и си казвам: пък няма да е чак толкова лява тази мярка, тя ще е по-скоро доста справедлива. И вместо да ги направите всичките тези неща, Вие в момента обслужвате един конкретен олигарх с една конкретна малка рафинерия, който внася едни малки количества, може би не толкова малки, непреработен дизел, казва, че този дизел минава през неговата рафинерия, но всъщност той много не минава, и след това се продава на българския пазар. И сега някой ще каже: кой ли пък да е този олигарх? Във втората част ние ще кажем кой е олигархът. (Шум и реплики.) И тук големият въпрос е: дали в момента, когато се взимат решения за страната по този начин, се позволява на определени бизнесмени да участват във взимането на тези решения. (Шум и реплики.) Казахте, че цената ще падне, господин Василев, и това го чух много добре.
#180 · speech
ПП, от място
Три пъти. Три пъти!
#181 · speech
В първото си изказване, или реплика, казахте: сега, като махнем забраната, цената на дизела ще падне. Казахте и друго, че трябва да позволим на рафинерията да изнася – тогава, когато тя произвежда повече дизел, и това е точно така, и ние сме много съгласни. И ако сте чели първото решение на предното Народно събрание, господин Василев, там пише следното. Там пише, че, ако рафинерията произвежда много, складовете са пълни, рафинерията може да поиска изключение от директора на Митниците и директорът на Митниците да разреши износа. Знаете ли колко такива разрешения има? Ако не се лъжа, 86. Тоест винаги, когато е имало възможност да се изнася, се е изнасяло. И не е въобще това проблемът. И да Ви кажа последно, тъй като казахте, че някой карал някакви коли, които не ги бил декларирал, сега тук се огледахме с колегите: Божидар Божанов кара „Хонда“, мисля, че е 15-годишна, декларирана е, кара си тази „Хонда“; аз карам „Форд“ на седем години, деклариран е, карам си този „Форд“; Денков, мисля, че караше „Фолксваген“, кара си „Фолксваген“-а, или „Ситроен“. Караме това, което сме декларирали. Не знам за Вас Вие какво сте декларирали, какво карате, да сте жив и здрав, само че, когато кажете, че някой кара различна кола от тази, която е декларирал, излизате и обяснявате защо е така. И последно, тъй като казахте, че десните искали войната да продължава. Не десните искат войната да продължава. Десните, господин Василев, искат всеки да си спазва международните договорености. И когато си казал, че на една държава си ѝ признал международните граници, не я нападаш.
#182 · speech
Искате ли удължаване на времето, господин Мирчев?
#183 · speech
Искаме, да. И когато Вие казвате, че сте много за мир, може да звъннете един телефон на Путин да му кажете просто да си изтегли армията от Украйна, нищо друго не се иска. А докато това не стане, ще се жалвате, че вече нямало дизел, а нямало дизел, защото половината рафинерии в Русия не работят, а половината рафинерии, господин Василев, в Русия не работят просто защото украинците се оказаха по-добри. И на петата година от операцията „Киев за три дни“, се оказа, че 50% от рафинериите горят, и просто дизел няма. И внасят в Русия – знаете ли откъде, дизел, господин Василев? От Индия. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
#184 · speech
Благодаря Ви, господин Мирчев. (Шум и реплики.) Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Господин Василев, заповядайте за реплика.
#185 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председател. Мислех, че няма да излизам повече днес, защото то всичко казах, което имах да казвам, но колегата искаше да си направи TikTok клипчета, за да си ги пусне довечера. Не можем да му се сърдим за това. Дано българските потребители да не му се сърдят, защото за седми пореден път ще обясня на господин Мирчев и на цялата парламентарна група на ПП ДБ, на Вашите две парламентарни групи. Уважаеми господа, в България, както в Европа, цената се образува не въз основа на имагинерен вътрешен пазар, който Вие си мислите, че съществува за всяка една държава, такъв няма, има европейски пазар. Европейският пазар на дизел в момента бележи исторически ръст, защото войната в Украйна, която Вие поддържате, поддържайки ударите дълбоко в Русия от страна на Украйна, удря по износа на дизел на Русия, който е захранвал цяла Европа. Това е факт! И производственият капацитет, който липсва в Европа и ще продължи да липсва, защото рафинерии не се строят за един ден, ще продължи да има неблагоприятно въздействие върху цените на горивата, включително на дизела! Затова тази изключително сериозна тема не бива да бъде фиксация на господин Мирчев, на господин Асен Василев и цялата им компания, за да могат да си направят клипчета за Фейсбук и за TikTok, а трябва да седнат сериозно да разберат, че забраната, която ние днес вдигаме, ще помогне не на този имагинерен олигарх, за който той си мисли, отново да си направи клипче в TikTok, е едва ли не фиксация на парламентарната група, не. Но ако разбирахте от бизнес, аз самият съм се занимавал с това, когато ти изнасяш горива, да чакаш разрешение на Митницата, което може да дойде след седем дни, може да дойде и повече, и това влияе върху ценообразуването на сделката за износ, а когато пазарът е толкова волатилен, колкото е сега, на практика ти спираш бизнеса. Но това не може да го обясниш на господин Мирчев, защото господин Мирчев и цялата им... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Чувам сигнала. Спирам. …и цялата им парламентарна група са професионални депутати, които никога нищо друго не са били. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ПБ.)
#186 · speech
Благодаря на господин Василев. (Смях и реплики от ДБ: „Халюцинации!“)
#187 · speech
ДБ, от място
Точно на нашата група да го кажете това?! Наистина е халюцинация! (Шум и реплики.)
#188 · speech
Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Мирчев? Не виждам. Желаете ли думата за дуплика, господин Мирчев? Заповядайте. (Шум и реплики.)
#189 · speech
ДБ
Сега. Господин Василев, извинявайте, просто опитвам да се концентрирам, да не се смея. Първо казахте, че Украйна е виновна за цената на дизела на международните пазари. Сега, господин Василев, в удобно за Вас време, сега говорих с Асен Василев, ще Ви отделим време и двамата, като икономисти, да Ви обясним основни, базови положения в тази работа. Просто трябва да е в извънпарламентарно време, за да не харчим пари на данъкоплатците. (Шум и реплики.) С господин Асен Василев сме готови събота, неделя, по всяко време, когато е удобно за Вас, ще ударим едно рамо, защото виждаме много сериозни пропуски. (Шум и реплики.)
#190 · speech
Моля, без реплики от залата! Моля за тишина!
#191 · speech
Не искаме управляващите да имат тези дефицити. Обаче – сериозно, да обвинявате Украйна, че Украйна е виновна за това цените на дизела да са такива, е несериозно. Ако има някой, който е виновен за тази работа, това е този, който нападна тази страна. А както Вие знаете, безаналоговото ПВО на Русия не работи напоследък много добре, поради тази причина има много силни аргументи Путин да си изтегли армията от Украйна. И Вие, като едни радетели на мира, Ви призовавам дори да извикате Митрофанова например в Министерския съвет и да ги призовете: за да им работят рафинериите, за да има дизел, просто Путин да си изтегли армията оттам, и всичко ще бъде наред. Казахте, че сме били само професионални депутати. Господин Василев, неудобно ми е да говоря за себе си, обаче поне проверете с какво съм се занимавал преди това. С политика започнах към четиридесетте си години, преди това – други неща. Сега, не е като да са ти подарили някакъв бизнес, като си го започнал от нулата обаче, поне, така, се позапознайте. По отношение на клипчетата, които казахте за TikTok. Тук сте прав. Има клипчета за TikTok, господин Василев. Обаче има две положения. Едните клипчета за TikTok ги правят потребители от бензиностанциите в момента, защото дизелът вече е две евро. А пък най-хубавите клипчета за TikTok, преди малко си ги направихте Вие сам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
#192 · speech
Благодаря Ви, господин Мирчев. Има ли други желаещи за изказване? Господин Ганев, заповядайте за изказване.
#193 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
В тази зала многократно беше цитирано и се говори за международно определяне на цените, за международни борсови цени, които не можело да бъдат регулирани. И това било абсолютният минимум, затова не можело да се направи нищо. Сега, малко информация за тези, които говорят тези неща, а и най-вече за българския гражданин, който към днешна дата плаща по четири лева на дизел. За сметка на това пък, ако не му харесва, да си купува пропан-бутан без акциз. Такова е решението на управляващите. Но, определяне на международната цена се базира на една частна агенция, S&P Platts, която не е задължителна. Това е специално към господин Василев, който е завършил международни отношения, разбирам го, защо не му е много ясна тази тема, но днес многократно, многократно обясняваше как нямало как България да свали цените, тъй като една частна агенция дава препоръчителна цена. И сега, няма Европейска директива, няма никакви законови задължения на България по международни договори да се съобразява с препоръчителните цени на частната агенция S&P Platts. Между другото, има и такава българска агенция, Fuelo се казва, там също ориентировъчни цени може да гледате на всички бензиностанции в страната. Тя също не е задължителна. Какво се случва обаче с цената и защо цената на петрола към днешната дата управляващите казват, че не могат да я свалят, и се съобразяват с тази международна агенция? По една много проста причина. По една много проста причина! Те продължиха политиката на предишните евроатлантици по отношение на „Лукойл“, национализацията на „Лукойл“, нещо повече, те просто си смениха и сложиха техен управител на една частна компания, която в момента е в техни ръце. Ако те си позволят да свалят цената под международно определената агенция, която дава препоръчителни цени, съвсем очаквано от „Лукойл“ ще дойдат и ще кажат: освен тези три милиарда, които ще ни изплатите, ще имаме нови и нови претенции към Вас, тъй като не се съобразявате с международните котировки, които не са задължителни. Какво е решението? Решението е това, което няколко парламента вече го предлагаме ясно и точно, включително и в този парламент, включително и това мнозинство на Радев го отхвърли – частната компания да бъде върната на собствениците ѝ и България да започне преговори за закупуване на рафинерията! Приемаме чисто хипотетично, че компанията биде върната на собственика ѝ в момента, държавата в лицето на правителството, на изпълнителната власт може да започне разговори и тази компания, каквато е „Лукойл“ в България, да свали цените под определените от Международната частна агенция S&P Platts. И няма никакъв проблем собственикът да го направи. Никакъв проблем! И никой не ни задължава. И можем да… Собственикът на рафинерията може да продава. И няма да е четири евро. Собственикът може да реши и ще каже с правителството, в името на всичко това, което се случва, цената ще е, хипотетично, каквато се разберат. В момента това нещо не става. Няма и да стане! И правителството не може да го направи. А не може да го направи, защото продължихте политиката на ГЕРБ, ДПС, „Има Такъв Народ“, БСП, които национализираха частната компания. Това предлагате в момента, това обяснявате! И нещо изключително важно. В момента искате да вдигнете забраната за износ, а в същото време, сутринта, отказахте да бъде направен одит на военновременните запаси – какво точно имаме по отношение на горива! Какво точно имаме? Да не се окаже, да не дава Господ, да стигнем до тях, да не се окаже, че ги няма нужните количества. Или да не се окаже това, което е минутарно ясно, извинявам се за лапсуса, е ясно на абсолютно всички, че голяма част от българските запаси не са в България, тъй като нямаме нужните съоръжения, а те са в други държави. И какво пречи това нещо да бъде отказано, да си върнем горивата в определен момент? Няма такива индикации, но чисто хипотетично може. Така че приемате и ще приемете мерки, които могат да ни поставят на риск от много висока опасност, в същото време не правите нищо за сваляне на цената, на структуроопределящата цена на дизела. Сваляйки акциза и махайки акциза на пропан-бутана, надали са много фирмите, които доставят хранителни стоки или каквото сетите, свързано с пропан-бутан. Не, на дизел зареждат. Нищо не променихте и нищо няма да свалите така! Да, на една част от българите, може би около 20% са на пропан-бутан, ще помогнете. Временно! Нищо друго не правите обаче!
#194 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Постъпило е желание за изказване от страна на народния представител Христо Гаджев. Заповядайте за изказване, господин Гаджев.
#195 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Процедура!
#196 · speech
Заповядайте първо за процедура, господин Иванов.
#197 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, правя процедура за редакционно предложение. И то е със следния текст. Колегите от „Прогресивна България“ ни убедиха… се опитват да ни убедят, че настоящото решение ще намали цената на горивата в България, затова от нашата парламентарна група предлагаме в Проекта на решение да се създаде точка втора, в която да пише: „Вследствие на разрешения износ цената на дизела и бензина за крайните потребители да намалее със...“. И оставям на Вашата редакция, с колко евроцента, колеги от „Прогресивна България“, ще се ангажирате към българските граждани да намали цената това Ваше решение и като съответно точка втора да стане точка трета. Това е нашето процедурно предложение и смятам, че е резонно, затова да го пресъздадем в документ, колеги, Вашето обещание. Ето го. (Дава предложението на председателя Иван Ангелов.)
#198 · speech
Уважаеми колеги, във връзка с току-що постъпилото процедурно предложение искам да направя следния коментар. Няма конкретика в предложението, което току-що постъпи, и поради тази причина няма да бъде поставено на гласуване. (Шум и реплики. Народният представител Александър Иванов тръгва към трибуната.) Има желание за уточнение от страна на господин Иванов.
#199 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, благодаря Ви, дадох възможността на колегите от „Прогресивна България“ да го направят, но аз ще кажа, нека да бъде записано тогава да е „с 20 евроцента“. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
#200 · speech
Заповядайте за изказване, господин Гаджев.
#201 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо ще започна с едно разкритие – аз не съм специалист в търговията с горива, затова слушах много внимателно колегата Слави Василев, който показа своите експертни познания по темата. Сега, ако използвам аргумента, че всъщност всичко се определя на база на борсовата цена, така да се каже, отделно имаш квота акциз и квота ДДС, които са и държавните ставки. Те са няколко в Европейския съюз и оттук на мен всъщност ми идва едно друго притеснение, имайки предвид, че гледам цените, които са в България и цените, които са в Гърция, въпреки че между другото борсовата ставка е една и съща и за двете страни, само че акцизът и ДДС-то в Гърция са по-високи, отколкото в България. Но пък разликата в момента на колонка е под десет евроцента, а не би трябвало да е там, трябва да е обикновено около 30 евроцента, като се сметне разликата между акциз и ДДС на колонка. Това оставям на правителството да обясни защо горе-долу българският по-евтин продукт е горе-долу равен с цената на по-скъпия гръцки продукт. Сега, не знам защо тук си говорим толкова дълго за темата за ценообразуване, за Русия и така нататък, тъй като това въобще не е въпрос на дебат, тъй като България от години не трябва да внася руски нефт в българските пристанища. Още мисля, че от 23-та година е забранен вносът на руски нефтопродукти в България. Впрочем, надявам се изказвания в обратен дух да не повлияят на наложените от Съединените щати и Великобритания дерогации на техните санкции към „Лукойл“, ако някой случайно е правил такива неща. Имаше такива теми, ако не си спомняте добре, от юли месец. Говорейки си за мерките на правителството за ценообразуването, сега, хубаво, може би няма да паднат цените на колонка, но пък да се надяваме да останат същите от това решение. Това беше едно от последните изказвания на експертите от „Прогресивна България“, но имайки предвид капацитета на правителството, което заради високите цени на бензина и дизела освободи от акциз пропан-бутана, сигурно следващата стъпка на правителството ще бъде да даде допълнително възнаграждение за собствениците на електроавтомобили – то звучи съвсем логично в тази връзка. Но не, нищо не се прави по цените на дизела и на бензина на колонка. Впрочем, уважаеми дами и господа, да се върнем на самото решение, то току-що, преди малко, един от преждеговорившите каза ясно какъв е мотивът. И в момента, между другото, се изнасят горива от България, те могат да бъдат изнесени, ако има надпазарни наличности, ако рафинерията е произвела повече и така нататък, и така нататък, които са част от мотивите. Разбира се, само че по Решението, което беше прието от предходното Народно събрание, има държавен контрол на тази търговия. Защо? За да не се допусне дефицит на пазара на горива в България. Защото всеки един търговец, това е съвсем нормална търговска практика и въобще нормален търговски начин на мислене е, ако нещо, което можеш да го продадеш за две евро в България, можеш да го продадеш за 2,50 в Германия, естествено, че искаш да направиш по-голямата печалба и да го продадеш на по-голяма печалба, това е съвсем в начина на мислене на абсолютно всеки един търговец. Точно заради това държавата до момента през Агенция „Митници“ контролираше износа, за да не се стигне до дефицит. Това, което Вие предлагате в момента, е да падне държавният контрол реално и да може бизнесът да си изнася колкото може, когато иска и на каквато цена се договори с другите контрагенти. Между другото, това нещо казахте и Вие – забавянето от страна на държавата криело рискове при печалбата на търговците. Казахте ли го в трибуната? Казахте го. Това пречело на бизнеса и създавало административни пречки и затова моето опасение е, че като основно правило в икономиката при търсенето и предлагането, когато се освободи възможността българските собственици и търговци на горива да предлагат на по-високите европейски цени, естествено да задоволят това търсене, а това ще доведе до по-малко количество в България, което пък от своя страна ще увеличи търсенето и предлагането и съответно цената в България. Защото това са най-обичайните… „Икономиката 101“, както се казва. Едно от първите неща, които се учат в икономиката, е законът на търсенето и предлагането. Няма как, когато една стока бъде приоритетна и отиде в други пазари, да има същото количество и същата наличност в България. Аз, за съжаление, си мисля, че като се подкрепи този проект на решение, реално, износът ще бъде доста по-голям и то доста бързо, още до края на месеца най-вероятно ще има бум на износ от България или по-скоро на вътреобщностния трансфер на стоки. Между другото, това ще го проследим в рамките на парламентарния контрол към министъра на финансите, да видим как ще се отрази Решението и кои фирми колко бързо ще изнасят в сравнение с тези неща, които правиха до момента. Впрочем, ако някой се интересува какви количества, кои фирми са изнасяли от България от началото на годината насам, тази справка я има при председателя на Народното събрание и се публикува и се предоставя на електронните пощи на всички народни представители, така че всеки един може да извади и да види решенията на Агенция „Митници“ – колко са разрешили, на коя фирма, кога трансфер, тъй като това е по Решението, което беше прието до момента, което Вие ще отмените и по този начин няма да има публичност в Народното събрание – кой къде и какво изнася. А моето опасение е, че като се стигне до своеволно изнасяне, особено в момента на една изключително дефицитна стока, каквито са горивата, и то впрочем не само от войната между Русия и Украйна, поради простата причина, че и миналата година имаше война, ама цените не бяха такива, основният проблем е Иран – и войната в Иран, и затварянето на Ормузкия проток. Защо? Защото голяма част от горивата, които отиват за Западна Европа, всъщност минават оттам, а пазарът, както казахме току-що, е общ. Или може би сега ще ми обяснят колегите от „Прогресивна България“, че войната в Иран, затварянето на Ормузкия проток, няма нищо общо с цената на горивата в света и в увеличението на търсенето на горива, или по-скоро недостига на горива, но аз, както казах, не съм специалист, оставям на специалистите да ме обучат. Благодаря.
#202 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. Има ли желаещи за реплика? Да, заповядайте, господин Димитров, за първа реплика. Господин Василев, след това ще дам думата и на Вас за реплика.
#203 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Господин Гаджев, кратка, но съществена реплика. Никой извън господин Слави Василев не твърди, че като махнем забраната за износ, ще паднат цените на горивата. Питах изрично Министерството на икономика, те казаха: такова нещо не можем да кажем. Самата позиция на Българската петролна и газова асоциация също не казва такова нещо. Тоест не се вкарвайте в заблуждение. Никой в тази зала или в което и да било Министерство, извън господин Слави Василев, не твърди такива работи, да знаете. Никой друг!
#204 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Василев, за втора реплика.
#205 · speech
ПП
Господин Гаджев, ще си позволя да не се съглася с Вас. След като определихме справедливата цена на магданоза и приехме „Кошницата с грижа“, не виждам какво имате против „Тубата с грижа“, която сега ще приемем и която българските граждани ще могат да ползват на бензиноколонките. На каква цена? Може би ще си платим и за грижата към търговците на горива.
#206 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли желаещи за трета реплика? Господин Василев, заповядайте за трета реплика.
#207 · speech
ПБ
Уважаеми господин Гаджев, то наистина на човек, на който „Икономика 101“ му е максимумът и това му е таванът, абсолютно безсмислено е да обяснявам как функционира пазарът на горивата. За това просто ще Ви кажа, че цената на дизела в Гърция е по-висока.
#208 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Браво, бе!
#209 · speech
За това ще Ви кажа, че абсолютно, колкото и човек да каже от тази трибуна, че падането на мярката за забрана за износ на дизел и на керосин няма да повлияе на цената – пет пъти го казах, тук пак излизат едни колеги и ползват част от изречение, в което съм казал, че освобождаването на складовите вместимости може да повлияе благоприятно на бизнеса вътре. Ама те това не могат да разберат колегите отдясно, защото те са професионални депутати. И ти с професионалния депутат да спориш е като едно време, както се казваше, да спориш с радиоточката. То няма никакъв смисъл! (Ръкопляскания от ПБ.)
#210 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Давам думата за изказване на господин Георг Георгиев.
#211 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Нямам ли право на дуплика?
#212 · speech
Извинявам се, първо, давам думата за дуплика на господин Гаджев.
#213 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, Вие са разбихте всичко детско в мен, аз тъкмо повярвах на колегата, пък Ви ми казахте, че Министерството на икономиката не е съгласно с него. Колкото до това, аз мисля, че започнах с това, че цената в Гърция е по-висока и то си има при основен, при праг, равен на производството и на борсата, имаш по-висок акциз и по-високо ДДС, което по принцип, като ги сметнеш, трябва да даде по-висока разлика в цената, отколкото е в момента.
#214 · speech
ПБ, от място
Изчислил си разликата, така ли?
#215 · speech
Защото в момента разликата е по-ниска, отколкото тази, която е между ДДС и акциз. Това Ви казах преди малко, но да, логично цената е по-висока, при положение че са по високи данъците. Защо? Всъщност само, че дупката между тях, между разликата е по-ниска, защото трябва да е над...
#216 · speech
ПБ, от място
Колко е дупката?
#217 · speech
В момента е девет евроцента, разликата между горивата.
#218 · speech
ПБ, от място
Как го изчисли?
#219 · speech
По цени на колонка как? То си излиза. Добре. Но пак, след като няма да се повлияе пазарът, както Вие току-що пак казахте, тогава защо го правите? То тогава пак няма логика целият този процес, цялото това нещо, което правите, ако казвате, че то всъщност няма да повлияе на пазара, ми защо го правите? Защото очевидно ще повлияе.
#220 · speech
ПБ, от място
Това са пълни глупости.
#221 · speech
Ама ще повлияе благотворно на бизнеса и то на един определен бизнес, който изнася.
#222 · speech
Благодаря, господин Гаджев. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Постъпило е искане от страна на заместник-министър Карадимова да вземе отношение към дебатите по така разисквания проект за решение. Заповядайте за отношение, госпожо Карадимова.
#223 · speech
Заместник-Министър Михаела Карадимова
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, само няколко щрихи да добавя. Забраната беше приета в конкретна и извънредна ситуация непосредствено след налагането на американските санкции срещу ПАО „Лукойл“ и свързани дружества в онзи момент на съществуваща реална несигурност относно доставките на суров нефт за рафинерията в Бургас, нейното нормално функциониране и съответно сигурността на снабдяването с горива на българския пазар. (Шум и реплики.)
#224 · speech
Колеги, моля за тишина в залата!
#225 · speech
Заместник-Министър Михаела Карадимова
Компаниите от групата на „Лукойл“ се ползват от дерогация на наложените санкции, производствената дейност на рафинерията е възстановена, а доставките на суров нефт се извършват регулярно. Друг важен аргумент е свързан с реалния производствен капацитет на рафинерията в Бургас. Този капацитет надхвърля потреблението на вътрешния пазар. Това означава, че след удовлетворяване на потребностите на българските граждани и бизнеса, остава количество готов продукт, което по обективни и икономически причини следва да бъде реализирано извън страната. Нещо повече, износът на тези излишни количества е необходим и за нормалното функциониране на самата рафинерия. При продължително преустановяване на износа възниква риск от запълване на складовите мощности за готова продукция, което от своя страна може да затрудни производствения процес. И тук същественото е – отмяната на забраната не означава да поставим износа пред снабдяването на българския пазар. Напротив, водещ принцип следва да остане гарантирането на вътрешното потребление и енергийната сигурност на страната. Но когато тези потребности са обезпечени, задържането на излишните количества не носи допълнителна защита за потребителите, а създава икономически и оперативни рискове. Към 3 септември 2026 г., съгласно предоставените данни от особения търговски управител, на площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД са налични около 50 хиляди тона дизелово гориво, което е излишък спрямо потребностите на вътрешния пазар и може да бъде реализирано чрез износ. При посочената в анализа от особения търговски управител пазарна цена стойността на тези наличности е приблизително 73,2 милиона щатски долара. При натрупване на допълнителни количества от производството през октомври общата стойност на задържания продукт би могла да достигне приблизително 197,6 милиона щатски долара. „Лукойл Нефтохим“, обръщам внимание, работи в България, работи на 90% от капацитета и приоритетно задоволява вътрешния пазар. На практика това създава два съществени риска. От една страна, натиск върху паричния поток на рафинерията, тъй като суровината се закупува и производствените разходи се извършват без производственият излишък да може своевременно да бъде реализиран. От друга страна, риск от обезценяване на натрупаните количества при промяна на международните котировки. И още един аспект – принципът на пропорционалност. Ограничението засяга свободната стопанска инициатива и правото на собственост. Именно поради това подобна извънредна мярка следва да съществува само докато са налице обстоятелствата, които са я наложили. В Решение № 12 от 21 юли 2026 г. Конституционният съд поставя акцент върху принципа, че ограниченията на основни права не могат да придобиват постоянен характер, защото тогава се променя самият характер на ограничителната мярка. Нашата отговорност е едновременно да гарантираме сигурността на доставките за българските граждани и бизнеса и да не поддържаме извънредни административни ограничения, когато основанията за тях вече са отпаднали. При настоящите обстоятелства запазването на забраната не създава допълнителна гаранция за вътрешния пазар, но създава административни, финансови и оперативни рискове. Затова считаме, че за запазване на безусловния приоритет на снабдяването на българския пазар са налице основания времената забрана на износа и вътреобщностните доставки на дизелово гориво да бъде отменена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#226 · speech
Благодаря на заместник-министър Карадимова. Уважаеми колеги, преди да преминем към... Заповядайте, господин Мирчев, за процедура.
#227 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е към Вас. Когато има гласуване, обсъждане, дебати за Проект на решение, нали целта е народните представители да дебатират, да се задават въпроси и тогава, когато сме гласували допуск на заместник-министър, заместник-министърът да вземе отношение. Ние зададохме въпроси, заместник-министърът не взе отношение. Накрая излезе и прочете нещо написано. (Реплики от ПБ.) Ами по това, дето беше написано, ние зададохме въпроси. Например, ако в момента наистина има 50 хиляди тона дизел в „Лукойл“, защо той не бъде изнесен? С разрешение на директора на „Митници“ този дизел ще бъде изнесен. И хем ще има за българския пазар, хем той ще бъде изнесен. И вместо в дебата заместник-министърът да отговори на тези въпроси, накрая каза, ще взема отношение – едно листче. Прочете листчето и ние, депутатите, гледаме ей така?! Защо? Не за друго, а защото не получихме нашите отговори. И Ви моля, когато правим такива дебати, когато се взимат такива важни решения за страната, ако е възможно лицата, които идват да участват, да отговарят на въпросите, които народните представители задават. Благодаря Ви.
#228 · speech
Благодаря Ви, господин Мирчев. Искам да обърна внимание, че съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в конкретния случай заместник-министър Карадимова можеше да вземе отношение по всяко време. Тя прецени, взе отношение, така че... Преди да преминем към гласуване, бих искал да запозная уважаемите колеги народни представители с текста на Проекта за решение. „РЕШЕНИЕ за отменяне на решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България, чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 10 от Регламент (ЕС) 2015/479 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно общите правила за износ
#229 · speech
Реши
1. Отменя Решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 93 от 2025 г.). 2. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Уважаеми колеги, постъпило е процедурно предложение за редакционна промяна в Проекта за решение, а именно създаването на т. 2 – да се намали цената на дизела и бензина с 20 евроцента, а т. 2 да стане т. 3. Във връзка с така постъпилото предложение, моля за режим на гласуване. Гласували 169 народни представители: за 44, против 122, въздържали се 3. Предложението не е прието. (Шум и реплики.) Заповядайте, господин Иванов, за процедура по прегласуване.
#230 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колеги, обръщам се към колегите от „Прогресивна България“. Колеги, единственият смисъл да приемем това решение днес е Вашето вътрешно убеждение, че то ще повлияе положително на цените на горивата в България, тоест ще ги намали. И затова нашето предложение, че точка първа, когато се приеме, ще се намали цената на горивата на нафтата с 20 евроцента, заслужава внимание и подкрепа от Вас. Ако не го правите, значи нямате увереност за своите решения и действия. Защото иначе аз друга причина да приемем точка първа от Решението не намирам логика. Затова моля, колеги, процедура по прегласуване и подкрепете предложението, което ще намали цената на горивата за българските граждани на нафтата, която днес е вече две евро, поне с 20 евроцента –да го запишем като решение на парламента. Благодаря Ви.
#231 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Във връзка с току-що постъпилото процедурно предложение за прегласуване, моля за режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 65, против 119, въздържали се няма. Предложението не е прието. Уважаеми колеги, поставям на гласуване Проект за решение за отменяне на решение на Народното събрание от 31 октомври 2025 г. за въвеждане на временна мярка за ограничаване на износа и вътреобщностните доставки на нефтопродукти до други държави – членки на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 7 август 2026 г. с № 52-602-03-11. Гласували 186 народни представители: за 121, против 42, въздържали се 23. Предложението е прието. Уважаеми колеги народни представители, във връзка с изтичането на дневния ред закривам днешното заседание. Следващото редовно заседание ще се проведе утре, 24 септември 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 14,26 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Иван Ангелов Айтен Сабри Секретари: Тансер Бейти Коста Стоянов