2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: bozhidar-bozhanov
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, преди да преминем към дневният ред за днес, позволете ми да Ви представя едно съобщение: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, както и изпращането извън територията на Република България на военнослужещи за участие в учения. Уведомленията са с входящи номера от № 52-603-09-68 и № 52-603-09-69 и са предоставени на Комисията по отбрана. В рамките на вчерашния пленарен ден започнахме разглеждането на точка шеста от дневният ред за пленарната седмица, а именно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. От доклада бяха представени текстовете от § 1 до чл. 59в на § 12. Продължаваме с представянето на текстовете до финала на доклада, след което ще открием разискванията. Уважаеми господин Белчев, заповядайте за представянето на текстовете от чл. 59г на § 12 до края на доклада.
#2 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „Чл. 59г. (1) Потребителят има право да се откаже от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, без да посочва причина, без да дължи неустойки или обезщетение и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, в 14-дневен срок, считано от: 1. датата на сключване на договора, или 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора. (2) Потребителят може, без да дължи обезщетение и/или неустойка, без да посочва причина и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на изрично предвидените в чл. 59д, да се откаже от договора от разстояние за допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски или за застраховка „Живот“ в срок 30 дни, считано от: 1. датата на сключване на договора, или 2. деня, в който потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 59в, когато това става след сключване на договора. (3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя условията на договора и информацията по чл. 59в, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от една година и 14 дни, считано от датата на сключване на договора. (4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информация за правото му на отказ от договора по чл. 59в, ал. 1, т. 16, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в срок от 14 дни, считано от датата на предоставяне на тази информация. (5) Правото на отказ от договора не се прилага за: 1. финансови услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които могат да възникнат през периода, през който потребителят има право да се откаже от договора, и върху които търговецът не може да влияе, като услуги, свързани със: а) обмяна на валута; б) инструменти на паричния пазар; в) прехвърлими ценни книжа; г) дялове в предприятия за колективно инвестиране; д) договори за финансови фючърси, в т.ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой; е) форуърдни лихвени споразумения; ж) лихвени суапове, валутни суапове и суапове с акции; з) опции за закупуване или продажба на инструментите по тази точка, в т. ч. еквивалентни инструменти, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане в брой, включително опции върху валута и върху лихвени проценти; 2. застрахователни договори във връзка с пътуване, багаж или други краткосрочни застрахователни договори със срок, по-кратък от един месец; 3. договори, които са изпълнени от двете страни по изричното искане на потребителя, преди той да е упражнил правото си на отказ от договора. (6) При упражняване на правото си на отказ от договора от разстояние потребителят уведомява доставчика преди изтичане на срока по ал. 1 или 2. Срокът се смята за спазен, ако уведомлението е било изпратено преди изтичане на съответния срок. (7) Когато във връзка с договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се предоставя допълнителна услуга от търговеца или от трето лице въз основа на споразумение между третото лице и търговеца и потребителят упражни правото си на отказ по ал. 1 или 2 от първоначалния договор, потребителят не е обвързан от допълнителния договор и може да го прекрати, без да дължи обезщетение и/или неустойка. Чл. 59д. (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние съгласно чл. 59г, ал. 1 или 2, той заплаща на търговеца без неоправдано забавяне само стойността на действително предоставените финансови услуги по договора. Сумите, дължими от потребителя, не могат да превишават стойността на предоставените финансови услуги спрямо общата стойност на финансовите услуги, предвидени по договора, като размерът им не може да представлява по своя характер обезщетение и/или неустойка. (2) Когато търговецът е започнал изпълнението на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние преди изтичане на срока за упражняване на правото на отказ и не може да докаже, че потребителят е бил надлежно уведомен, че може да дължи плащане съгласно чл. 59в, ал. 1, т. 16, търговецът не може да изисква от потребителя заплащане за предоставената услуга. (3) Потребителят не дължи заплащане за предоставената услуга, когато изпълнението на договора е започнало преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ по чл. 59г, ал. 1 и 2 без неговото изрично предварително съгласие. (4) Търговецът връща на потребителя всички заплатени от него суми с изключение на сумите по ал. 1 не по-късно от 30 дни, считано от получаване на уведомлението на потребителя за упражняване правото му на отказ. (5) Потребителят връща на търговеца получените суми по договора не по-късно от 30 дни, считано от изпращане до търговеца на уведомлението за упражняване правото на отказ. Чл. 59е. (1) Търговецът е длъжен да предостави на потребителя подходящи разяснения относно предложените договори за финансови услуги, които предоставят възможност на потребителя да прецени дали предложеният договор и допълнителните услуги са съобразени с неговите потребности и финансово положение. (2) Разясненията по ал. 1 се предоставят безплатно на потребителя преди сключване на договора и включват: 1. задължителната преддоговорна информация по чл. 59в; 2. основните характеристики на предлагания договор, включително възможните допълнителни услуги, ако има такива; 3. конкретните последици, които предлаганият договор може да има за потребителя, включително, когато е приложимо, последиците при липса на плащане или забавено плащане от страна на потребителя. (3) Когато търговецът използва онлайн средство за комуникация, потребителят има право да поиска и търговецът е длъжен да осигури човешка намеса преди сключване на договора, а когато това е необходимо, и след сключване на договора от разстояние, на същия език, на който е предоставена преддоговорната информация по чл. 59в, ал. 2. (4) Тежестта на доказване за изпълнението на задължението за предоставяне на подходящи разяснения се носи от търговеца. Чл. 59ж. (1) При сключване на договори от разстояние за предоставяне на финансови услуги търговците нямат право да проектират, организират или управляват своите онлайн интерфейси по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2022/2065, по начин, който заблуждава или манипулира потребителите, получатели на тяхната услуга, или който по друг начин съществено нарушава или ограничава тяхната способност за вземане на свободно и информирано решение. (2) Забраняват се следните практики при използване на онлайн интерфейс от търговците за предоставяне на финансови услуги от разстояние: 1. по-силно открояване на някои възможности за избор в момента, в който потребителите, на които се предлага услугата, трябва да вземат решение; 2. повтарящо се искане до потребителите, на които се предлага услугата, да направят избор, след като такъв вече е направен, особено чрез показване на изскачащ прозорец, който пречи на потребителското изживяване; 3. настройка на онлайн интерфейса, при която процедурата за отказ от услугата е по-трудна от процедурата за абонирането за нея. Чл. 59з. Когато в друг нормативен акт, уреждащ конкретни финансови услуги, се съдържат правила относно предоставянето на преддоговорна информация, правото на отказ от договора или предоставянето на срок за размисъл преди сключване на договора, или предоставянето на подходящи разяснения на потребителите за съответните финансови услуги, се прилагат разпоредбите на другия нормативен акт.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 13 до 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, като в т. 2, ал. 3, т. 4 думите „ресурси, и който“ се заменят с „ресурси; планът“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като т. 37 се изменя така: „37. да се представя, че дадена стока позволява извършването на ремонт, когато това не е така;“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, като думите „и запетаята пред тях“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, като в т. 2 думите „и запетаята пред тях“ се заличават. По същия начин от § 26 до § 33 Комисията ги подкрепя по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, като в т. 1, буква „а“, т. 3 думите „ал. 5 – 8, ал. 10“ се заменят с „5 – 8 и 10“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В чл. 204 думите „и 49“ се заменят с „49, чл. 59в, ал. 1 – 3, 5 – 8, 10 и чл. 59е, ал. 1 – 3“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37: „§ 37. В чл. 206 след думите „чл. 52, ал. 4“ се добавя „чл. 52а, ал. 1 – 5“, думите „300 до 2000 лв.“ се заменят с „200 до 1500 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят със „700 до 3000 евро“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38: „§ 38. В чл. 207, ал. 1 след думите „чл. 50“ се добавя „чл. 59г, ал. 1 – 4“, думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „2000 до 5000 лв.“ се заменят с „1500 до 3000 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя от § 39 до § 42. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43: „§ 43. В чл. 210а думите „чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 – 11, 13, 15, 18 – 27 и чл. 68к, т. 3 – 6“ се заменят с „и 68г“, думите „1000 до 30 000 лв.“ се заменят с „600 до 20 000 евро“, а думите „2000 до 50 000 лв.“ се заменят с „1500 до 50 000 евро“.“ По същия начин Комисията подкрепя текста на вносителя от § 44 до § 57. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58: „§ 58. В чл. 225 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 2000 лв.“ се заменят с „300 до 1500 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“; 2. В ал. 2 думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59: „§ 59. В чл. 225а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“; 2. В ал. 2 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“; 3. В ал. 3 думите „500 лв.“ се заменят с „300 евро“, а думите „2000 лв.“ се заменят с „1500 евро“; 4. В ал. 4 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 1000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“; 5. В ал. 5 думите „500 до 1500 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 3000 лв.“ се заменят с „600 до 2000 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62: „§ 62. В чл. 225г се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“; 2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63: „§ 63. В чл. 225д се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „500 до 3000 лв.“ се заменят с „300 до 2000 евро“, а думите „1000 до 5000 лв.“ се заменят с „600 до 3000 евро“; 2. В ал. 2 думите „1000 до 6000 лв.“ се заменят с „600 до 3500 евро“, а думите „2000 до 10 000 лв.“ се заменят с „1500 до 6000 евро“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя от § 64 до § 72. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 73 и предлага да бъде отхвърлен. По § 74 има предложение от Любен Иванов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 74 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 75, който става § 73: „§ 73. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1г след думите „Раздел I“ се добавя „и Раздел I „а“, а след думите „сектори на икономиката“ се поставя запетая и се добавя „включително за предоставяне на финансови услуги от разстояние“. 2. В § 1д след думите „договорите от разстояние“ се поставя запетая и се добавя „договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние“, а след думите „Раздел I“ се добавя „и раздел I „а“. 3. В § 13, ал. 1: a) точка 3 се изменя така: „3. „Производител“ е понятие по смисъла на § 6, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.“; б) създават се т. 56 – 67: „56. „Търговска гаранция за трайност“ е всяко задължение, поето от производителя към потребителя, съгласно чл. 39 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 57. „Трайност“ е понятие по смисъла на § 6, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 58. „Продавач“ е понятие по смисъла на § 6, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 59. „Показател на възможностите за ремонт“ е оценка, отразяваща възможността дадена стока да бъде ремонтирана, въз основа на хармонизирани изисквания, установени в рамките на Европейския съюз. 60. „Твърдение за екологосъобразност“ е всяко съобщение или представяне, което не е задължително съгласно правото на Европейския съюз или националното право, под каквато и да е форма, включително текст, картинно, графично или символично представяне, например етикет, търговско наименование, фирмено наименование или наименование на продукт, в контекста на търговско съобщение, което посочва или внушава, че даден продукт, група продукти, марка или търговец има положително или нулево въздействие върху околната среда или уврежда околната среда по-малко в сравнение с други продукти, групи продукти, марки или търговци, или че с течение на времето е подобрил въздействието си върху околната среда. 61. „Общо твърдение за екологосъобразност“ е всяко твърдение за екологосъобразност в писмена или устна форма, включително чрез аудиовизуални медии, което не е включено в маркировка за устойчивост, когато съдържанието на твърдението не е представено по ясен и отчетлив начин върху същия носител. 62. „Маркировка за устойчивост“ е всяка доброволна маркировка за доверие, знак за качество или техен еквивалент, която е публична или частна и има за цел да отличи и рекламира продукт, процес или предприятие от гледна точка на неговите екологични или социални характеристики, или и двете, и изключва всяка задължителна маркировка, изисквана съгласно правото на Европейския съюз или националното право. 63. „Система за сертифициране“ е система за проверка от трета страна, която удостоверява, че даден продукт, процес или стопанска дейност отговаря на определени изисквания, която позволява използването на съответна маркировка за устойчивост и чиито условия, включително изискванията, които съдържа, са публично достъпни и отговарят на следните критерии: а) системата е отворена при прозрачни, справедливи и недискриминационни условия за всички търговци, които желаят и са в състояние да изпълнят изискванията на системата; б) изискванията на системата са изготвени от собственика на системата след провеждане на консултации със съответните експерти и заинтересовани страни; в) системата установява процедури за разглеждане на случаи на неспазване на изискванията на системата и предвижда отнемане или преустановяване на използването на маркировката за устойчивост от търговеца при неспазване на изискванията на системата, и г) контролът за спазване изискванията на системата от търговеца е част от обективна процедура и се извършва от трета страна, чиято компетентност и независимост от собственика на системата и от търговеца се основава на международни, европейски или национални стандарти и процедури. 64. „Признати отлични екологични показатели“ са екологични показатели, които съответстват на Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (OB, L 27/1 от 30 януари 2010 г.) или на националните или регионалните системи за екомаркировка, съгласно стандарт EN ISO 14024 тип I, официално признати в държавите – членки на Европейския съюз, или на най-високите екологични показатели в съответствие с друго приложимо право на Европейския съюз. 65. „Консуматив“ е всеки компонент на стока, който се използва непрекъснато, който трябва да бъде заменен или възстановен, за да може стоката да функционира по предназначение. 66. „Функционалност на стоки“ е понятие по смисъла на § 6, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки. 67. „Онлайн интерфейс“ е понятие по смисъла на чл. 3, буква „м“ от Регламент (ЕС) 2022/2065.“ 4. В § 13а се създават т. 14 и 15: „14. Директива (ЕС) 2023/2673 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Директива 2011/83/ЕС по отношение на договорите за финансови услуги, сключени от разстояние, и за отмяна на Директива 2002/65/ЕО. 15. Директива (ЕС) 2024/825 на Европейския парламент и на Съвета от 28 февруари 2024 г. за изменение на директиви 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС по отношение на предоставянето на повече права на потребителите в контекста на екологичния преход чрез по-добра защита срещу нелоялни търговски практики и чрез по-добро информиране.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 74. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 75. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 77, като в т. 2 думите „т. 1 от Допълнителните“ се заменят с „ал. 1 от допълнителните“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 81, като в т. 1, буква „а“ след думите „ал. 10“ се добавя „в текста преди т. 1“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84, който става § 82. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 85, който става § 83: „§ 83. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 1 и 2, § 4, т. 1 относно т. 7 и т. 2 – 4, § 6, § 16 – 19, § 44, т. 1, § 73, т. 3 относно буква „а“, и буква „б“, т. 54 – 64 и т. 4 относно т. 15, които влизат в сила от 27 септември 2026 г.“
#3 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Белчев. Уважаеми колеги, това беше докладът по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите за второто гласуване.
#4 · speech
И ако ми позволите, госпожо Председател, правя предложение по реда на чл. 80, ал. 2 от ПОДНС за следната правно-техническа поправка – в § 76, който става § 74, думата „необосновано“ се заменя с „неоправдано“.
#5 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Уважаеми колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания по така представения законопроект? Заповядайте за изказване.
#6 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моето изказване е във връзка с направеното предложение по чл. 47б от Закона. Никой не спори, че когато една интернет страница очевидно мами, трябва да бъдат предприети мерки да бъде защитен потребителят и да бъде бързо спрян достъпът до нея. В закона обаче тази мярка трябва да бъде обоснована, да се знае как се стига до нея. Не може Комисията за защита на потребителите просто да заяви, че не успява да се свърже с търговеца и да наложи рестриктивната мярка. Затова ние сме предложили, за да се стигне до мярката, да бъдат документирани три опита за контакт с търговеца в рамките на десет дни. Ако след тях няма резултат, тогава председателят на Комисията да издаде съответната заповед. В нея също така трябва да посочи нарушението и какво трябва да направи търговецът, за да го прекрати, защото търговецът може сам да оттегли своето действие, което очевидно е нарушение, и да не се стигне до налагане на рестриктивни мерки. Също така предлагаме и изменение на начина на уведомяване в Законопроекта. Съобразно основното предложение трябва заповедта да бъде публикувана на сайт на Комисията за защита на потребителите и да се приеме, че търговецът вече е уведомен. Смятаме, че това не е истинско уведомяване. Не може всеки търговец постоянно да наблюдава сайта на Комисията и случайно, ако види заповедта, тогава да обжалва или атакува. Затова ние предлагаме уведомяването да става по общия ред на Административнопроцесуалния кодекс, като държавата издава акта, който засяга пряко нечии права, и може да доведе до спиране на интернет страницата. Той действително трябва да се връчи на засегнатото лице. Предлагаме едно съвсем практично решение за изпълнение на съдебните разпореждания. Комисията за регулиране на съобщенията да поддържа един публичен електронен регистър. Всички съдебни разпореждания и интернет страниците, до които трябва да бъде спрян достъпът, да бъдат въвеждани, да бъдат обозначавани там. Така интернет доставчиците ще получават информация от едно и също място и ще разполагат с 24 часа, за да изпълнят разпореждането. Няма да има списъци, няма да има уведомителни писма. Всичко ще бъде в единен регистър. Това предложение е съобразено със становището на Софийската адвокатска колегия и на Висшия адвокатски съвет, които са много добре запознати с основанията, за които се отменят административните актове в тази материя. Ние като законодатели сме длъжни да създаваме норми, които да осигурят стабилност на административните актове, тяхното изпълнение, а не да създаваме предпоставки за отмяната им след това чрез формиране на определена съдебна практика. Затова Ви моля да подкрепите това предложение, което смятаме за разумно.
#7 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Заповядайте, господин Божанов, за изказване.
#8 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. По същата тема, по която говори колегата Иванов. В действителност така се създава доста по-висока административна тежест и това е процес, който не тръгва сега. Вече в редица закони се дублира този ред за сваляне на съдържание – на онлайн съдържание. Аз се сещам поне за три – Законът за хазарта е първият, Законът за пазарите на криптоактиви, Законът за Комисията за финансов надзор, вероятно има и още. Това, на практика, въвежда задължение за всички телекоми, всички доставчици на интернет да следят поредния сайт за качване на такива заповеди. Много по-правилно е и ако не бъде прието днес, ние ще внесем отделен законопроект, за да консолидираме този процес от тези няколко различни закона с няколко различни режима на едно място. Най-удачно е в Закона за електронните съобщения, така че на едно място, автоматизирано, всички просто да си настроят веднъж системите и целият процес да върви гладко, вместо да се занимаваме с писма, бюрокрация, връчвания и така нататък. На всичкото отгоре това води и до неефективност, тъй като някой по-малък телеком може да не успее навреме да свърши тази работа, така че нашият призив сега е да го подкрепите, а ако то не бъде подкрепено, ние ще внесем отделен законопроект, за да централизираме този процес и да го облекчим във връзка с всички задължени лица по него. Благодаря.
#9 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли реплики към изказването на господин Божанов? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване по Законопроекта, който обсъждаме в настоящата точка? Няма. Закривам разискванията. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Подлагам на гласуване: наименованието на Закона по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 1 в редакция на Комисията; § 2 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; параграфи 3 и 4 – и двата в редакция на Комисията. Гласуваме анблок. Гласували 185 народни представители: за 184, против няма, въздържал се 1. Предложенията са приети. Преминаваме към гласуване на § 5, по който е постъпило предложение от народния представител Любен Иванов и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Гласували 187 народни представители: за 35, против 141, въздържали се 11. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на: § 5 по текст на вносител, подкрепен от Комисията, заедно с § 6 в редакция на Комисията; § 7 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 8 в редакция на Комисията; § 9 по текст на вносител; § 10 в редакция на Комисията; § 11 по текст на вносител; § 12 в редакция на Комисията; § 13 и § 14 – и двата по текст на вносител; както и § 15 и § 16 – и двата по текст на вносител; § 17 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 18 по текст на вносител; § 19 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 20 по текст на вносител; § 21 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; както и § 22 и § 23 – и двата по текст на вносител – всички те подкрепени от Комисията. Гласуваме анблок.
#10 · speech
ДБ, от място.
Искаме § 5 да се гласува отделно.
#11 · speech
Добре, сега ще повторим след малко всички тези текстове, но първо ще подложа на гласуване § 5 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 182 народни представители: за 145, против 27, въздържали се 10. Предложението е прието. И преминаваме към гласуване на текстовете на: § 6 в редакция на Комисията; § 7 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 8 в редакция на Комисията; § 9 по текст на вносител; § 10 в редакция на Комисията; § 11 по текст на вносител; § 12 в редакция на Комисията; § 13 по текст на вносител; § 14 по текст на вносител; § 15 по текст на вносител, § 16 по текст на вносител; § 17 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 18 по текст на вносител; § 19 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 20 по текст на вносител, подкрепено от Комисията; § 21 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 22 и § 23 – и двата по текст на вносител – и двата подкрепени от Комисията. Гласуваме анблок. Гласували 181 народни представители: за 166, против 10, въздържали се 5. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на: § 24 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 25 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 26 по текст на вносител; § 27 по текст на вносител; § 28...
#12 · speech
ДБ, от място
До § 27.
#13 · speech
До § 27, добре, колеги. За яснота ще повторя: § 24 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 25 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 26 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 184 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 12. Предложенията са приети. Господин Димитров, само § 27 ли отделно?
#14 · speech
ДБ, от място
Да.
#15 · speech
Добре. Уважаеми колеги, подлагаме на разделно гласуване § 27 по текст на вносител, подкрепен от Комисията. Гласували 183 народни представители: за 181, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на параграфите, които имат пряко отношение към глобите в Законопроекта. Затова ще подложа на анблок гласуване: § 28 по текст на вносител; § 29 по текст на вносител; § 30 по текст на вносител; § 31 по текст на вносител; § 32 по текст на вносител; § 33 по текст на вносител – всички те подкрепени от Комисията; § 34 по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 35 в редакция на Комисията; § 36 по текст на вносител; § 37 в редакция на Комисията; § 38 в редакция на Комисията; § 39 по текст на вносител; § 40 по текст на вносител; § 41 по текст на вносител; § 42 по текст на вносител – всички те подкрепени от Комисията; § 43 в редакция на Комисията; § 44 по текст на вносител; § 45 по текст на вносител; § 46 по текст на вносител; § 47 по текст на вносител; § 48 по текст на вносител; § 49 по текст на вносител; § 50 по текст на вносител; § 51 по текст на вносител; § 52 по текст на вносител; § 53 по текст на вносител; § 54 по текст на вносител; § 55 по текст на вносител; § 56 по текст на вносител; § 57 по текст на вносител – всички те подкрепени от Комисията; § 58 в редакция на Комисията; както и § 59 в редакция на Комисията; § 60 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 61 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 62 в редакция на Комисията; § 63 в редакция на Комисията; § 64 по текст на вносител, подкрепен от Комисията; § 65 по текст на вносител; § 66 по текст на вносител; § 67 по текст на вносител; § 68 по текст на вносител; § 69 по текст на вносител; § 70 по текст на вносител; § 71 по текст на вносител и § 72 по текст на вносител – всички те подкрепени от Комисията. Гласували 188 народни представители: за 152, против 25, въздържали се 11. Предложенията са приети. Преминаваме към § 73 по текст на вносител, който Комисията предлага да бъде отхвърлен, както и § 74 по текст на вносител, който Комисията също предлага да бъде отхвърлен. Гласуваме анблок двата текста. Гласували 182 народни представители: за 26, против 133, въздържали се 23. Предложението не е прието. Има искане за прегласуване, поради което подлагам на прегласуване § 73 и § 74 – и двата по текст на вносител, като за двата Комисията предлага да бъдат отхвърлени. Гласували 187 народни представители: за 5, против 143, въздържали се 39. Предложенията не са приети. Преминаваме към § 75. Подлагам на гласуване § 75, който става § 73 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 169, против 10, въздържали се 7. Предложението е прието. Преминаваме към § 76 по текст на вносител, който става § 74. Първо ще подложа на гласуване направената техническа редакция в пленарната зала. Моля, режим на гласуване. Гласували 185 народни представители: за 142, против 1, въздържали се 42. Предложението за правно-техническа редакция е прието. Сега подлагам на гласуване текст по вносител на § 76, който става § 74 заедно с приетата току-що правно-техническа редакция. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 134, против 1, въздържали се 49. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходните и заключителните разпоредби“ по текст на вносител, подкрепен от Комисията, както и: § 77, който става § 75, по текст на вносител; § 78, който става § 76, по текст на вносител – и двата подкрепени от Комисията; § 79, който става § 77, по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; както и § 80, който става § 78, по текст на вносител; § 81, който става § 79, по текст на вносител; § 82, който става § 80, по текст на вносител – и трите подкрепени от Комисията; както и § 83, който става § 81, по текст на вносител заедно с редакционното предложение на Комисията; § 84, който става § 82, по текст на вносител, подкрепен от Комисията – дотук. Подлагам всички изчетени текстове на гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 13. Предложението е прието. И преминаваме към гласуване на последния параграф от Проекта на закон, а именно § 85, който става § 83 в редакция на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 182 народни представители: за 137, против 14, въздържали се 31. Последният параграф на Законопроекта е приет, с което бе приет и на второ гласуване Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
#16 · speech
Уважаеми колеги! Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВЗАИМНО АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ДАНЪЧНИ ВЪПРОСИ, ИЗМЕНЕНА С ПРОТОКОЛА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ВЗАИМНО АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ДАНЪЧНИ ВЪПРОСИ, ВЛЯЗЪЛ В СИЛА НА 1 ЮНИ 2011 Г. (ДВ, БР. 14 ОТ 2016 Г.) Моля господин Проданов да заповяда да представи доклада.
#17 · speech
Уважаеми господин Председателстващ! Първо, процедурно предложение – моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да гласувате в залата да бъдат допуснати представителите на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“.
#18 · speech
Уважаеми колеги, във връзка с постъпилото процедурно предложение за допуск до залата на представителите на Министерството на финансите – госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, поставям същото на гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 145 народни представителите: за 135, против 8, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят достъп на така гласуваните лица. Продължете, господин Проданов.
#19 · speech
„ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. (ДВ, бр. 14 от 2016 г.), № 52-602-02-16, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г. На заседание, проведено на 3 септември 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Людмила Петкова – заместник-министър, и Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“. В своето изложение госпожа Петкова заяви, че предложеният проект предвижда одобряване на Проект на закон за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси – Конвенцията, изменена с Протокол, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. Следва да се отбележи, че Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси е издадена в резултат на съвместната работа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР, и Съвета на Европа. С измененията на Конвенцията от 2010 г. тя е приведена в съответствие с международно признатия стандарт за прозрачност и обмен на информация, включен в чл. 26 на Модела за данъчна конвенция от 2008 г., създаден от ОИСР. Конвенцията създава единен правен инструмент в областта на административното сътрудничество и обмена на информация, който се прилага от по-голямата част от членовете на Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР и към който Република България се е присъединила. Първоначалната нотификация относно националните данъци, за които следва да се прилага Конвенцията, е включена в Закона за ратифицирането й, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 14 от 2016 г. Предвид това, изпращането на уведомление до Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за класифицирането на трите данъка по Закона да корпоративното подоходно облагане за целите на Конвенцията следва да се извърши въз основа на допълнение на Закона за ратифициране. Целта на предложението е първичният допълнителен данък, вторичният допълнителен данък и националният допълнителен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане да бъдат добавени като нови данъци върху доходите или печалбата в нотификацията, Приложение А към Конвенцията. Това ще позволи формите на административно сътрудничество съгласно Конвенцията да бъдат прилагани законосъобразно и по отношение на данъците, с които в Република България е въведено глобалното минимално облагане, включително обмен на централизирана информация след присъединяване към Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на информация по прилагането на Типовите глобални правила срещу свиване на данъчната основа – Multilateral Competent Authority Agreement on the Exchange of GloBE Information, GIR MCAA. От друга страна, c приемането на Законопроекта ще се намали значително административната тежест за българските съставни образувания, които са част от многонационални групи с крайни образувания майки, установени извън Европейския съюз. Това е така, защото при липсата на GIR МСАА тези съставни образувания ще трябва да подават информационни декларации в България, което е свързано със значителна административна тежест и разходи за задължените лица, както и с повишена административна тежест за Националната агенция за приходите. След влизането в сила на Закона за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие следва да бъде уведомена за извършената промяна в Приложение А чрез изменение на уведомление за включените в Приложение А към Конвенцията данъци, изготвено по образец на ОИСР, което следва да се подпише от министъра на външните работи от името на Република България. Приемането на този закон не изисква разходи, трансфери и други плащания, свързани с разходването на бюджетни средства. След проведеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 18 гласа „за“; без гласове „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. (ДВ, бр. 14 от 2016 г.), № 52-602-02-16, внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г.“
#20 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Давам думата на вносителя на Законопроекта за становище. Госпожо Петкова, заповядайте.
#21 · speech
Заместник-Министър Людмила Петкова
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Много накратко ще представя Законопроекта. Основната цел на Законопроекта е да бъде актуализиран списъкът на данъците, посочени в Приложение А към Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, като в Приложението да бъдат включени трите данъка: първичният допълнителен данък, вторичният допълнителен данък и националният допълнителен данък, с които е въведено в националното законодателство глобалното минимално данъчно облагане. Включването на тези данъци ще осигури необходимата правна основа на България да прилага механизмите за международно административно сътрудничество и обмен на данъчна информация, а именно: автоматичен обмен на информация, обмен на информация при поискване, спонтанен обмен, едновременни ревизии, участие в чуждестранни проверки, помощ при събиране на вземания и връчване на документи. Това е необходимо и с оглед обмена на информация между данъчните администрации, включително и обмена на централизирана информация след присъединяване на България към Многостранното споразумение между компетентните органи за обмен на информация по прилагането на типовите глобални правила срещу свиването на данъчната основа на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. След влизането в сила на Закона България следва да уведоми Организацията за икономическо сътрудничество и развитие по образец на Организацията. Уведомяването ще бъде извършено и след като бъде подписано уведомлението от министъра на външните работи от името на Република България. Благодаря.
#22 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания по така представения законопроект? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. (ДВ, бр. 14 от 2016 г.), внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г., с входящ № 52-602-02-16. Гласували 162 народни представители: за 154, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Проданов, за процедура.
#23 · speech
Уважаеми господин Председателстващ, правя следното процедурно предложение – на основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС предлагам така приетият на първо гласуване законопроект да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
#24 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Подлагам на гласуване така постъпилото процедурно предложение гласуваният законопроект да бъде гласуван и на второ четене. Гласували 162 народни представители: за 154, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието.
#25 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Прегласуване!
#26 · speech
Има искане за прегласуване. Моля за режим на гласуване. Гласували 152 народни представители: за 144, против 8, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Проданов.
#27 · speech
Благодаря, господин Председателстващ. Колеги, представям Ви за второ гласуване: „Проект! ЗАКОН за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. (ДВ, бр. 14 от 2016 г.) § 1. В Приложение А „Съществуващи данъци, за които ще се прилага конвенцията“ след думите „• корпоративен подоходен данък“ се добавя: „• първичен допълнителен данък • вторичен допълнителен данък • национален допълнителен данък.“ Заключителна разпоредба § 2. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ И тук бих искал да направя процедурно предложение за правно-техническа редакция в § 2 от Законопроекта – думите „в деня“ се заменят с „от деня“. Благодаря.
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Във връзка с постъпилото процедурно предложение за промяна в § 2 от Законопроекта, а именно думите „в деня“ да се заменят с „от деня“, поставям процедурното предложение на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 156, против 10, въздържал се 1. Предложението е прието. Уважаеми колеги, поставям на второ гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, изменена с Протокола за изменение на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, влязъл в сила на 1 юни 2011 г. (ДВ, бр. 14 от 2016 г.), внесен от Министерския съвет на 1 септември 2026 г. – наименованието на Законопроекта, текста на § 1, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и текста на § 2, ведно с току-що приетата правно-техническа поправка. Гласували 167 народни представители: за 157, против 10, въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Моля госпожа Тянкова да представи Законопроекта.
#29 · speech
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52-602-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г. На свое заседание, проведено на 2 септември 2026 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52-602-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Ива Кечева – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Вера Чавдарова – държавен експерт в дирекция „Международноправно сътрудничество и европейски въпроси“, и госпожа Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от заместник-министър Кечева, която посочи, че с него се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява – стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие. Законопроектът предвижда създаването на специална глава в Гражданския процесуален кодекс и специални правила относно производствата поради публичното участие на ответника, като съдържа легална дефиниция за „публично участие“, обхващаща изявления и дейности при упражняване на свободата на изразяване и информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията, когато се отнасят до въпрос от обществен интерес. Предлага се създаването на процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника. Такива специални мерки са възможността съдът служебно да събира доказателства, както и възможността организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предлага обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Предвижда се влязлото в сила решение по производство поради публичното участие на ответника да бъде публикувано на интернет страницата на съда, както и да бъдат съхранявани данни за ищеца в единния портал за електронно правосъдие за срок от десет години. В допълнение към защитата на ответника се предлага безплатна адвокатска помощ на ответника, правила за защита срещу съдебни решения на трети държави, както и възможност за съдебна преценка по същество при признаване и допускане до изпълнение на решения, свързани с публичното участие на ответника. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и неговото публично обсъждане. По Законопроекта е постъпило писмено становище от адвокат Добри Ковачев в подкрепа на предложените промени. В становището се предлага създаването на изрична парична санкция, независимо от присъждането на разноски и правото на обезщетение, когато е установено злоупотребяващо производство, водено поради публичното участие на ответника. В хода на дискусията представителите на Министерството на правосъдието посочиха, че Директивата дава възможност за въвеждане на по-високо ниво на защита и ограничаването на приложното ѝ поле само при трансгранични производства може да създаде неравнопоставеност спрямо производствата без трансграничен елемент. Господин Талев допълни, че Директивата цели да преодолее непропорционалната тежест, която носи ответникът в производства поради публичното му участие. Заместник-министър Кечева добави, че представители на магистратската общност, включително и на Върховния касационен съд, са присъствали в рамките на проведените работни групи по изготвянето на Законопроекта и са участвали активно при изготвянето на текстовете. Тя допълни, че техните експертни мнения и становища са взети предвид и в хода на общественото му обсъждане. В обсъждането взеха участие народните представители Янка Тянкова, Елена Нонева, Надежда Йорданова, Стефан Арсов и Петър Петров. Председателят на Комисията заяви, че предложените промени в Гражданския процесуален кодекс имат за цел въвеждането на анти-SLAPP законодателство и създаването на правила за защита на журналисти, общественици, природозащитници, граждански организации или отделни лица, които отстояват справедливи обществени каузи, от стратегически съдебни производства, чиято цел е не да бъдат спечелени в съда, а да послужат за сплашване и финансово изтощаване на ответника. Госпожа Тянкова допълни, че правилата ще се отнасят както до трансграничните случаи, така и до всяко вътрешно производство по граждански и търговски дела, като посочи, че по непотвърдени данни на асоциациите на журналистите има заведени приблизително 65 производства поради публичното участие на ответника и заяви, че ответникът понася процесуална тежест и търпи репутационни вреди докато трае производството. Госпожа Нонева заяви, че от парламентарната група на „Прогресивна България“ ще подкрепят Законопроекта, който създава условия за равнопоставеност в гражданското производство, когато искът е поради публичното участие на ответника. Народният представител Надежда Йорданова заяви, че подкрепя Законопроекта и допълни, че той защитава икономически по-слабата страна в процеса и даде за пример предявен иск срещу новинарския сайт Mediapool с размер на иска 1 000 000 лв. за публикуването на информация от стенограмата от заседание на Министерския съвет. Тя допълни, че с приемането на Законопроекта се укрепват демократичните ценности и свободата на изразяване. Господин Стефан Арсов посочи, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепят Законопроекта. Той добави, че е безспорна необходимостта от защита правото на свободно изразяване, като същевременно следва да се гарантира правото на лично достойнство. Народният представител Петър Петров посочи, че Законопроектът преследва легитимна цел, но излиза извън предметния обхват на Директивата, създава неравнопоставеност между страните в гражданския процес и няма да го подкрепи. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52 602 01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г.“ Това беше доклада за първо гласуване. Благодаря.
#30 · speech
Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Уважаеми колеги, в пленарната зала е министърът на правосъдието. Заповядайте, господин Министър, да представите становище по Законопроекта.
#31 · speech
Министър Николай Найденов
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми дами и господа народни представители, Законопроектът за изменение и допълнение на ГПК, внесен от Министерския съвет, има за цел да създаде ефективни процесуални гаранции за защита на лицата, ангажирани с публично участие, срещу явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява. Както професор Тянкова спомена, със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива 2024/1069 относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Казано по друг начин, става въпрос за така наречените дела SLAPP или дела шамари. Характерното за тези производства е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от действителната защита на накърненото право или законен интерес. Чрез продължителността на производството, значителният характер на претенцията, разходите за защита или образуването на множество производства може да бъде фактически упражнен икономически или репутационен натиск върху ответника или по друг начин да му бъде ограничено или възпрепятствано неговото участие в публичен дебат. Затова основната цел на Законопроекта е да се намери необходимият баланс между правото на достъп до съд и защита на правата и законните интереси, от една страна, а от друга, свободата на изразяване, свободата на информация и възможността за свободно участие в обсъждането на въпроси от обществен интерес. За постигането на тази цел се предлага създаването на нова глава в Гражданския процесуален кодекс, наречена „Производство поради публично участие на ответника“. В нея се уреждат както условията за прилагане на специалните правила, така и конкретните средства за защита на ответника. Предвидената защита не е насочена само към журналисти и медии. Тя обхваща всички лица, които упражняват свободата на изразяване и информация. Важно е да се отбележи, че предложената национална уредба не се ограничава единствено до съдебни производства с трансграничен характер, каквото е изискването на Директивата. Тя установява минимални изисквания за защита при дела с трансграничен елемент, докато Законопроектът предвижда специалните правила да се прилагат и спрямо производствата с изцяло вътрешен характер, когато двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, както и всички останали елементи от значение за делото се намират в страната. Друг ключов момент е, че със Законопроекта се създават правила, насочени срещу използването на финансовата тежест на съдебното производство като средство за натиск. Предвижда се обезпечаване на съдебните разноски от ответника във връзка с участието му в делото и ограничаване на условията за обезпечаване на иска по такова дело, като това да се допуска само при наличието на убедителни писмени доказателства. Предвижда се и публикуването на влязлото в сила решение по такова производство на интернет страницата на съда. Целта е да се осигури прозрачност относно случаите, при които съдът е установил използването на съдебен процес във връзка с публичното участие на ответника. Законопроектът не създава привилегия за определена категория ответници и не отнема възможността на ищеца да защитава действително накърнени свои права. Предлаганите правила са приложими при наличие на конкретни предпоставки, установени в Закона, като преценката във всеки отделен случай се извършва от съда. Целта е съдебният процес да остане средство за защита на права, а не да се превръща в средство за ограничаване на свободно изразяване на участието в обществения дебат чрез финансово изтощаване, сплашване или продължителен процесуален натиск. В резултат на предложените промени се очаква да бъде осигурена по-ефективна защита на журналисти, представители на гражданското общество, научната общност, защитници на правата на човека и всички останали лица, които участват публично по въпроси от обществен интерес, като същевременно бъде запазена възможността за пълноценна съдебна защита при наличие на действително засегнати права и интереси. Поради всичко това предлагам да подкрепите на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Благодаря за вниманието.
#32 · speech
Благодаря Ви, господин Министър, за представеното становище. Откривам разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте.
#33 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, днес обсъждаме Законопроект, който на пръв поглед изглежда като поредната промяна в процесуалното законодателство, но всъщност зад неговите текстове стои един много по-важен въпрос: как защитаваме свободата на словото и правото на гражданите да участват свободно в обществения живот? Затова искам още в началото ясно да кажа, че от нашата парламентарна група ще подкрепим на първо четене този законопроект, но ще го подкрепим, защото не може да приемем съдебният процес да бъде използван като средство за сплашване, финансово изтощаване или заглушаване на хора, които изразяват мнения по въпроси от обществено значение. Точно това е проблемът при така наречените дела шамари или SLAPP производства. Те могат да бъдат формално представени като обикновени съдебни спорове, но в определени случаи тяхната цел може да бъде различна – да се създаде страх, натиск, финансово бреме върху журналисти, граждански организации, активисти или други лица, които участват в обществения дебат. И тук трябва да си зададем един прост въпрос: какъв обществен дебат може да има в една демократична държава, ако гражданинът предварително се страхува, че заради критично мнение може да бъде въвлечен в дълъг и скъп съдебен процес? Впрочем тук апелирам абсолютно всички граждански организации и активисти да бъдат по-критични към властта тогава, когато има основание. Свободата на словото не трябва да бъде само право, записано в Конституцията. Тя трябва да бъде реално упражнявано право и именно затова смятам за особено важно предложението за възможност съдът да отхвърля още на ранен етап иска, който очевидно не е основателен. Това е съществена промяна в нашето законодателство, защото при едно злоупотребяващо производство самият процес може да се превърне в наказание. Достатъчно е да бъде принуден с месеци или години производство, отделяне на време, средства и енергия, за да се защитава, затова ранният механизъм за защита е важен. Ответникът получава една прекрасна възможност да постави въпроса още в началото на самото производство, а съдът да прецени сам по себе си дали да бъде отхвърлен конкретният иск. Затова ранният механизъм за защита е важен. Уважаеми колеги, важно е обаче да направим едно разграничение. Този закон не трябва да се превръща в закон на безотговорното говорене. Свободата на словото не означава липсата на всякаква отговорност. Правото на критика трябва да бъде защитено, но същевременно трябва да бъдат защитени и правото на добро име, личен живот и законните права на всички граждани. Самите мотиви подчертават необходимостта от баланс между свободата на изразяване и защитата на правата и доброто име на другите. Затова ние подкрепяме подхода, при който съдът разглежда конкретните обстоятелства. Не всеки иск срещу журналист е дело шамар, не всеки спор между граждани и медия е опит за цензура, но когато са налице неравнопоставеност между страните, очевидно прекомерен размер на претенцията, множество или координирани производства, тормоз, заплахи, политическа репресия, политически натиск, злоупотреба с процесуални права, тогава държавата трябва да предприеме определен механизъм. Ще гласуваме „за“ не за да дадем привилегия на някого, а за да гарантираме, че съдебният процес ще остане инструмент за защита на правата, а не инструмент за сплашване. Благодаря Ви.
#34 · speech
Благодаря Ви, господин Арсов. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Господин Петров, заповядайте за изказване.
#35 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Не за първи път въвеждане на европейска директива се използва за законодателни промени от Министерския съвет, които излизат извън нейния предмет. За съжаление, това е един пореден случай. Този законопроект съзнателно излиза извън задължителното приложно поле на въпросната директива 2024/1069, като обаче разпростира специалния новосъздаден режим и върху изцяло вътрешни български дела, което беше посочено и в становището на министъра. Това само по себе си не е забранено от Директивата, но част от конкретните допълнителни мерки не произтичат от нея и пораждат сериозни въпроси за достъпа до съд, равенство на страните, защита на личните данни и състезателното начало. Както бе казано, Директивата е само за дела с трансгранично значение, но Законопроектът, внесен от Министерския съвет, визира всякакви граждански и търговски дела, водени заради публичното участие на ответника – дори когато и двете страни са с постоянен адрес на територията на страната. Тогава трансграничният елемент, който е въведен от Директивата, липсва. Разпростирането върху вътрешните дела не е необходимо за транспониране или въвеждане на Директивата, а представлява едно самостоятелно национално, политическо и законодателно решение. Затова, поне според мен, всяко ограничение на правата на ищците трябва да бъде мотивирано от Министерския съвет и оценено отделно според Конституцията, Европейската конвенция по правата на човека и Хартата, а не да бъде оправдано като задължение, произтичащо от Европейския съюз. Какво имам предвид? Директивата защитава ответниците от явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява, за да бъде възпрепятствано публичното участие. Разбира се, трябва да бъде защитавана свободата на мнение и аз съм за това. Проектът на Министерския съвет обаче определя приложното поле чрез формулировката „Производство, водено поради публичното участие на ответника“, без още на входа на това производство да изисква наличие на данни за явна неоснователност или пък злоупотреба. Така този специален режим, който предлага Министерският съвет, може да се приложи и когато, забележете, дадена публикация съдържа наистина невярно и увреждащо твърдение, когато ищецът действително защитава честта, репутацията или личния си живот, когато размерът на иска, който е внесен от ищеца, е съразмерен и когато няма данни искът да цели сплашване или заглушаване на ответника. Тогава това производство отново ще се прилага, а това е по-широко от защитната логика на Директивата. Самата връзка на иска с публично участие, поне според мен, не го превръща автоматично в дело шамар. Освен това държа да отбележа още няколко елемента в този законопроект, които излизат извън приложното поле на Директивата, като например ограничаването на обезпечението на иска не произтича от нея. Новият чл. 391 предвижда, че по дело, свързано с публично участие на ответника, обезпечение на иска не се допуска без убедителни писмени доказателства, но това не е изисквано от Директива 2024/1069. Това ще се прилага, независимо дали производството е злоупотребяващо, и изключва възможността обезпечението да бъде допуснато срещу гаранция, каквато възможност има в останалата част на действащия в момента Граждански процесуален кодекс, и може да засегне ищец, чието право действително е нарушено, но който не разполага с писмени доказателства. Защо го казвам, господин Министър? Защото в 21 век доказателствата могат да бъдат и свидетелски показания, а и аудио и видео – видеозаписи, или пък писмени експертизи, а не просто едни писмени протоколи, които да се прилагат като убедителни писмени доказателства. Така изискването само за такива убедителни писмени доказателства може да се окаже и непропорционално. На следващо място, публикуването във всички случаи по всички такива дела на имената на ищците за десет години в публичния регистър не се изисква от Директивата. Въпреки че новият чл. 388ц го предвижда, както и запазването им в портала за електронно правосъдие за десет години, което да важи и за физически лица, а чл. 18 от тази директива изисква единствено държавите да осигурят публична достъпност на решенията по подходящ начин и не изисква задължително разкриване на самоличността на физическите лица, адреса на юридически ищец, не въвежда десет години разширен срок или създаване на публичен регистър на ищците по такива дела. Аз държа да посоча, че публикуването с име има характер и на допълнителна публична санкция. И притеснителното е, че то се прилага дори при очевидно неоснователен иск, без непременно да е установена някаква недобросъвестност или злоупотреба от страна на ищеца, който е потърсил защита на правата си пред съд. На следващо място, Директивата не въвежда двуседмичен срок за решение. Тя въвежда единствено изискване за разглеждане на молбите за процесуални гаранции и ранно отхвърляне, но не и конкретни процесуални срокове. На следващо място, липсата на ясни санкции за злоупотребяващия ищец също не са част от Директивата. Напротив, тя иска да има въведени такива ясни санкции за злоупотребяващия ищец. Дали това ще бъде глоба, дали ще бъде допълнително обещание, дали ще бъдат увеличени разноски или друг конкретен възпиращ механизъм – такъв механизъм не съществува в настоящия законопроект, освен публикуването на името, за което говорихме, което ще се използва като някаква фактическа санкция може би, но не е обвързано само с установена злоупотреба и поради това не е добър заместител на изискването. Не на последно място, Директивата не съдържа изискване, каквото е въведено със Законопроекта от Министерския съвет – за безплатна адвокатска помощ, която е разширена към всички възможни ответници по такива дела с предлаганата промяна в Преходните и заключителните разпоредби в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Тази промяна позволява безплатна адвокатска помощ на всички ответници по новата глава. Не би следвало това да е ограничено към журналисти и правозащитници, лица с недостатъчни средства, явно неоснователни искове и производства, по които има данни за злоупотреба. Там би трябвало да се насочи предоставянето на помощ. Поради широкия текст на чл. 388с възможността ще обхване икономически силни юридически лица – публични фигури, ответници по потенциално основателни искове, които нямат основание да използват безплатна адвокатска помощ. Това не е непременно незаконно, но е отделно национално решение, което не следва да се предоставя като задължително транспониране или въвеждане, както е по-популярният термин. От доклада стана ясно, че е представено становище, че представители на съдилищата са участвали в работна група по изготвянето на този законопроект – нещо, за което не намерихме данни. Както и бе съобщено тук преди малко, техните становища – цитирам – „са били взети при общественото обсъждане на Законопроекта.“ Господин Министър, аз в процедурата по общественото обсъждане на Законопроекта си направих труда да изчета 75 страници становища, които са качени на портала. В тях няма становища от представители на съдебната власт, има единствено от физически лица, неправителствени организации, от Софийския адвокатски съвет и от Висшия адвокатски съвет, които смея да посоча в настоящото си изказване. Просто бегло ще отбележа няколко елемента от тях. Защо? Защото Софийският адвокатски съвет в своето становище в процедурата по обществено обсъждане, въпреки че приема необходимостта от уредба на делата шамари, има няколко основни възражения: като например неясен краен срок за искането за ранно отхвърляне на претенцията; като прекалено кратък едноседмичен срок за ищеца да я обоснове; като липсата на изрично задължение и искането на ответника да бъде връчено на ищеца – искането за ранно прекратяване; като липсата на изискване да бъде установена злоупотреба с процесуални права; като прекалено общи индикатори за злоупотреба в чл. 388у; като неяснота при частично основателен и частично неоснователен иск. Възразява, че е налице спорен механизъм за обезпечаване на бъдещите разноски, и прави възражение срещу специалната възможност за безплатна адвокатска помощ. На следващо място, становището на Висшия адвокатски съвет – в него Съветът е отбелязал, че ищецът трябва да бъде изслушан преди решението… Всъщност то е определение за ранно отхвърляне на претенцията. Висшият адвокатски съвет е посочил, че съдът не може да основава решението си на служебно установени факти, без страните да могат да вземат отношение по тях, че невнасянето на обезпечение за разноските поражда риск за достъпа до правосъдие. Това, между другото, би следвало да бъде променено, тъй като, ако един ищец няма финансовата възможност да внесе обезпечение, то тогава това не би трябвало да означава автоматично, че искът му ще бъда отхвърлен, каквато единствена възможност е представена в Законопроекта, и че не всяко решение от трета държава, свързано с публично участие, може автоматично да се третира като противоречащо на обществения ред, както и че ранното отхвърляне трябва да приключва спора с решение по същество, а не с процесуално определение. И, ако наистина представители на съдебната власт са участвали в работната група по обсъждане на този законопроект, господин Министър, ще помоля за удължаване на времето – за мен е странно, че съдиите са се съгласили, че искането на ответника за ранно прекратяване може да бъде направено чак до първото заседание и че няма срок, в който съдът да се произнесе по него; че не е уредено изрично приоритетното му, ускорено разглеждане на това искане от съда, и на следващо място – че не е ясно дали извършването на останалите процесуални действия в това конкретно отделно производство трябва да бъде ограничено до момента на произнасянето от страна на съда. Учуден съм също, че съдиите са се съгласили, че обезпечението на разноските може да се допуска практически автоматично по новия чл. 394а, защото липсват изрични изисквания съдът да установи достатъчно данни за злоупотреба, за вероятна неоснователност на иска, за реален риск присъдените разноски да не бъдат платени и за пропорционалност между обезпечението, от една страна, и имущественото положение на ищеца, което за мен представлява, така, доста голяма изненада. Също така съм учуден, че съдиите не са възразили срещу възможността да се допуска обезпечение само с убедителни писмени доказателства – нещо, което засегнахме преди малко в изложението си. И така, считам, че този законопроект, за съжаление, по никакъв начин не е работещ. Тогава, когато се създава, забележете, една нова съдебна процедура, трябва да се защитава правото на мнение, свободното изразяване на мнение, и то публично, но от друга страна, трябва да се гарантират и основните права на страните за равен достъп до съд, за служебното начало, за състезателния характер на гражданския процес. И тогава, когато такива дела се водят, именно защото наистина са изнесени публично позорящи или клеветнически данни, това не трябва да бъде възможност те да бъдат слагани в общия куп, както биха казали някои лаишки в такива процедури. Защото тогава се оказва, че с тази създадена процедура не само процесът няма да бъде равнопоставен между страните, а и чрез така въвежданото служебно начало, което, отново казвам, излиза извън предмета на Директивата – и тази възможност дори е неясна: съдът служебно да събира доказателства, нещо, с което съдиите са се съгласили. Аз се учудвам защо, тъй като винаги съм бил против това – да им създаваме допълнителни задължения в процеса и допълнителни отговорности. По този начин се поставя въпросът дали, ако събира служебно доказателство, съдът конкретно в тази процедура, видимо от нейните специфики, няма да действа като адвокат на една от страните. Поради това ние на първо гласуване няма да подкрепим този законопроект, ще гласуваме против. Ако той бъде приет, то между първо и второ гласуване, на първо място, господин Министър, призовавам Ви да лобирате за един по-дълъг срок за предложения. Такива предложения ние ще внесем, защото не бива новосъздавани процедури заради отделни единични дела, ако има такива, да бъдат превръщани в правило, което, от една страна, да действа във всички случаи – а не във всички случаи е налице злоупотреба, каквато се визира от Директивата, и на следващо място, да създава нови процедури в гражданския процес, които са неравнопоставени спрямо останалата част от ГПК и създават привилегировано положение на страните в процеса спрямо останалите други съдопроизводства – нещо, което поне според мен би било основание за противоконституционност. Благодаря Ви.
#36 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли желаещи за реплики към така направените изказвания? Заповядайте за реплика.
#37 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Петров, да, действително това, което казахте – приложното поле на Директива 2024/1069 обхваща граждански и търговски дела с трансгранични последици, но Директивата позволява на държавите членки да въведат по-благоприятна защита във вътрешното законодателство. И именно това даже препоръчва Европейската комисия, която изрично посочва, че сходни гаранции следва да бъдат въведени и за вътрешните дела. Именно това прави и предложеният законопроект. И би било изключително трудно да обясним защо един човек, когато трябва да търси защита и когато става дума за дела с български елемент, той няма да я получи, а само и единствено, когато има международен елемент. Благодаря Ви.
#38 · speech
Благодаря Ви, госпожо Тодорова. Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Господин Петров, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
#39 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря за репликата, госпожо Тодорова. В началото на изказването си посочих изрично, че ако ще се излиза извън предмета на Директивата и ще се въвеждат нови процедури, които да обхващат изцяло така наречените вътрешни дела, национални дела, и ще се въвеждат нови процедури, които не са изрично споменати, посочени, или изисквани от Директивата, то тогава, тъй като това ще е политическо и национално решение на съответното правителство, както е в момента, би следвало това да бъде мотивирано, на първо място – нещо, което, поне според мен не е направено. Даже ще Ви дам и пример. Защо десет години да се публикуват имената на ищците? Защо не пет, седем или дванадесет? Няма никаква мотивировка за така направеното предложение и никой от Вас не може да ми даде една такава мотивировка. Никой не може да ми даде мотивировка и защо трябва обезпечението на исковете да бъде ограничено само до убедителни писмени доказателства, и никой от Вас не може да ми даде мотивировка, нито пък Министерският съвет, защо да бъде изключена паричната гаранция като възможност за постигане на обезпечение, каквато съществува в цялата останала част на Гражданския процесуален кодекс – при всички останали видове дела. Също така е много важно, и го казах и в началото на изказването си, че подобни ограничения или привилегии, както споменахте Вие – възможности за по-добра защита, трябва да бъдат оценени отделно и по Конституцията на Република България, и по Европейската конвенция за правата на човека, и по Хартата за основните права на човека, тъй като равнопоставеността и състезателността между страните в гражданския процес наистина трябва да бъдат налице, а не трябва да бъдат поругавани чрез създаването на особени процедури, които, за съжаление, се прилагат във всички случаи. И ще завърша с това, че не във всички случаи с такива дела се цели злоупотреба с положение или с правото на иск. В доста случаи наистина е възможно публично изразяване по някакъв начин на мнение – да съдържа позорящи или клеветнически твърдения. Автоматично Вие ги вкарвате в тази нова процедура и това поне според мен не би било редно – казвам го като адвокат, който се занимава 15 години с дела за клевети. Последният ми казус е от вчера следобед с една клеветническа и позоряща статия в „Блиц“. Надявам се, да се разберем с адвоката на тази информационна агенция и да бъде свалена в днешния ден. Именно поради всички тези съображения ще Ви помоля за един по-дълъг срок, ако бъде приет този законопроект на първо гласуване, между първо и второ гласуване, и заявявам, че ние ще направим предложение, ако бъде приет на първо гласуване, за да се опитаме да направим тази процедура да съответства на основните принципи на гражданския процес, които са в началото на Кодекса. Благодаря Ви.
#40 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има заявено изказване от народния представител Любен Иванов. Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
#41 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние от „Демократична България“ ще подкрепим този законопроект за изменение на Гражданския процесуален кодекс не защото той е в изпълнение на задълженията ни да транспонираме Директива 2024/1069, а защото обществото изисква една такава процедура, един такъв законопроект. И ние сме свидетели в последните години на един иск от един милион от „Лев Инс“ срещу „Медиапул“. Свидетели сме на множество дела на местната власт, на кметовете срещу журналисти, срещу общественици, които атакуват техните действия във връзка с управлението на общинското имущество. Видели сме искове от икономически силни субекти срещу журналисти, медии, граждански активисти, които показват очевидни закононарушения. Разбира се, не всяко едно дело срещу журналист или граждански активист е SLAPP дело. Балансът е тънък, но все пак става въпрос за нещо друго – когато съдебният процес всъщност не става за защита на едно право, накърнено право, а за това – да се използва като средство за натиск, когато размерът на иска, на неговата продължителност, на разходите са такива, че да заставят журналиста, гражданския активист, организацията да мълчи следващия път. Именно затова смятаме, че е правилно Законопроектът да излиза извън рамките, които се изискват от Директивата – да се прилага единствено за случаи с трансграничен ефект, и да се пренасят норми, които да се прилагат за чисто вътрешни български производства, защото всъщност не може българският журналист да бъде защитаван при дела с трансграничен ефект, но да не може да получи защита при идентично дело, заведено срещу него по един чисто вътрешнодържавен случай. Затова ние подкрепяме този закон по принцип. Имаме обаче няколко резерви. Няма да изброявам толкова много резерви, колкото колегата Петров, ще се концентрирам върху три. Едното е във връзка с доказателствената тежест. Директивата изрично казва, че тежестта на доказване, основателността на иска е за ищеца. В същото време в Законопроекта даваме възможност на съда служебно да събира и проверява доказателства. И според мен затова трябва да направим ясно разграничение между двете неща. Съдът може служебно да установява обстоятелствата, които показват, че производството има характеристиките на SLAPP, но не трябва да събира вместо ищеца доказателства по основателността на неговия иск. Това може би ще бъде прецизирано с една сравнително кратка редакция между първо и второ четене. На второ място, един въпрос, който бе засегнат и по-рано, във връзка с отхвърлянето на очевидно неоснователния иск. Това е същината на защитата, но действително Законопроектът не съдържа изискванията съдът да се произнася достатъчно бързо, като в тази насока отново се изисква една кратка редакция, която наистина да задоволи изискванията на Директивата. Третият въпрос е във връзка с обезпечението на разноските. Предложеният чл. 394а заслужава в тази насока прецизиране, тъй като ищецът може да бъде задължен да представи обезпечения за обезпечаване на разноските на ответника. В българския текст обаче се използва формулировката, че съдът може да задължи молителя да представи гаранция. И тук е неяснотата, защото молителят в тази конкретна процедура е ответникът. И тази неяснота от един така неправилно мотивиран съд може да бъде тълкувана превратно, и трябва да изчистим това двусмислие. Колеги, този закон наистина трябва да намери баланс. Балансът е, от една страна, свободният човек да говори, да разследва, да критикува властта, но от друга страна, наистина е важно все пак да може да се защити правото на всеки човек и организация да потърси защита пред съда. Едното право не трябва да бъде унищожавано заради другото. Ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, като ще направим съответните предложения между първо и второ четене за прецизиране. Благодаря.
#42 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има заявено изказване от народния представител Велислав Величков. Заповядайте, господин Величков, за изказване.
#43 · speech
ПП
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, един закъснял закон, който е предоставен на нашето внимание – закъснял много във времето в социален и в обществен план, тъй като действително сравнително често в последните години започна да се използва съдопроизводството за ограничаване свободата на словото, като се използват професионални способи, с които съответният ответник да бъде притеснен или поставен направо в невъзможност да продължи дейността си, особено когато се касае за журналисти или защитници на граждански и човешки права. Тук това, че Директивата ние все пак я транспонираме в закон, е положителна новина. И за мен положителна новина е, че се разширява нейният обхват, излиза се извън нейния обхват и тя получава не само приложение при трансгранични производства, но и при местни производства, когато изцяло и ищецът, и ответникът са местни лица. При това положение ние трябва да осигурим действително една приоритетна и адекватна процесуална защита по особен ред на ответника по такива производства, за да не стане така, че след тяхното приключване, независимо от крайния резултат, и особено ако искът бъде отхвърлен, той вече да е преустановил дейността си или да е в невъзможност да я изпълнява, и вече да се страхува да работи или да изказва мнението си. Всъщност така се гарантират конституционно установени права на гражданите – свободата на словото, на мисълта, на действието, свободата на медиите. Така че аз лично подкрепям повечето от така установените постановки в Законопроекта за първо гласуване и нашата парламентарна група „Продължаваме Промяната“ ще подкрепи на първо гласуване този законопроект. Тук бяха изказани доста критични бележки във връзка с процесуалните способи – извънредни процесуални способи, които ще се използват в това съдопроизводство. Мен лично ме притесняват само две неща, и мисля, че между първо и второ гласуване трябва да има съответните предложения. Това е съдът служебно да установява обстоятелства и да събира доказателства. Това е едно връщане към служебното начало в гражданското съдопроизводство, което противоречи на основни принципи в Гражданския процесуален кодекс. Разбира се, съдът може да указва на страните, може да има съответното разпределение на тежестта в доклада по делото, така че да се насочи, особено ищецът, към ангажиране на съответните доказателства за своите твърдения. И при възможността да има предварително определение при очевидна неоснователност на иска, с което да се търси и постигне бързо прекратяване на подобен тип дела, той ще бъде задължен да поеме съответните действия, така че да приведе иска в съответствие с указанията на съда. Мисля, че това трябва да подлежи на преценка от съдиите по съответното дело и да се прецени в кой случай при какви обстоятелства следва да се ангажира тази помощ. Още повече че – вероятно, господин Министър, Вие схващате забавянето на процеса, което ще се получи с оглед на бързината, с която действат адвокатските колегии при определяне на служебни защитници, а целта е да търсим бързина в процеса. Колкото до обезпечението на иска при убедителни писмени доказателства. За мен това не е особена тежест, защото тук, излизайки от нормалното протичане на съдопроизводството, когато срещу определена парична гаранция то се допуска, а говорим за дело, в което ответникът е, така да се каже, силно притеснена страна. И при това положение, ако бъде допуснато с оглед бъдещи разноски обезпечение на иска и запор на сметки, може действително да се стигне до преустановяване на неговата дейност. Така че аз в тази част напълно подкрепям обезпечението на такъв иск в парично отношение да се допуска само и единствено при представяне на убедителни писмени доказателства, които да сочат за вероятна основателност на иска. С това мисля, че ще изчерпя моите бележки за първо гласуване, и ние ще подкрепим този законопроект. Само моля, едва ли е нужен допълнителен срок, но да не се скъсява срокът между първо и второ гласуване, защото наистина ще трябва да се обмислят внимателно тези предложения. Благодаря Ви.
#44 · speech
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има заявено изказване от народния представител Атанас Славов. Заповядайте, господин Славов, за изказване.
#45 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Позволете ми да започна моето изказване с признаване всъщност на усилията на Министерството на правосъдието за това, че Законопроектът е внесен в парламента и ние в момента го разглеждаме. Министерството на правосъдието започна да работи по този законопроект преди близо три години в група с широко участие на представители на съдебната власт, представители на гражданското общество. Това законодателство периодично се консултира и с представители на Европейската комисия във връзка с изпълнение на мерки от Механизма за върховенство на правото и Доклада за върховенство на правото. Тук виждаме една добре свършена работа от Министерството на правосъдието, за което трябват поздравления и съответно подкрепа в залата. Свободата на мнение, свободата на информация, свободата на словото са в основата на всяка правова конституционна държава. От тази гледна точка защитата именно на тези основни конституционни права е изключително важна защита, която виждаме, че ще бъде получена и включена в Законопроекта, който разглеждаме. Последните години станахме свидетели на различни производства по SLAPP дела – дела шамари, така че да бъде заглушен гласът на гражданското общество. Да бъде заглушен гласът на критичната журналистика, да бъде заглушен гласът на разследващите журналисти, които последните години разкриха много престъпления, много нарушения. Надявам се това законодателно предложение да е достатъчно ефективно, за да може да даде защитата, която очакват представителите и на свободните медии, и на гражданското общество. Има много положения, които ще подкрепим в Законопроекта. Подкрепили сме го в Комисията по правни въпроси, а както колегата Любен Иванов каза преди малко – ще го подкрепим и в залата. Но ключовото е дефиницията, която е дадена за публично участие. Една широка дефиниция, която дава защита както на граждани, така и на организации, които са ангажирани с публично участие, със защита на конституционни права, със защита на основни ценности на демократичното общество. В тази връзка дефиницията, която е дадена на понятието „въпрос от обществен интерес“, също заслужава подкрепа. Широка дефиниция, включваща права, включваща обществено значими проблеми, включваща дори и ценностите по Договора за Европейския съюз. Ценностите по член втори от Договора, сред които са върховенството на правото, демокрацията, равенството, правата на човека. Така че наистина виждаме една всеобхватна защита, която дава този законопроект. Надявам се представителите на гражданското общество, представителите на свободните медии да се възползват от тази защита. И наред с тези позитивни неща, които казвам за законопроекта, не мога да не отбележа, че тогава, когато се правят стъпки за по-добра защита на свободата на словото, представители на обществените медии заглушават важни журналистически гласове. Гласове на журналисти, които са утвърдени, които са авторитетни, които са признати за представители на журналистическото съсловие, които години наред са били еталон за качествена журналистика. Надявам се обществените медии, и в случая конкретно визирам БНТ, да се равняват по високите стандарти, а не да се опитват да следват някакъв политически дневен ред. С това ще приключа моята подкрепа за Законопроекта. Между двете четения ще имаме предложения, но като цяло предложението е добро, навременно и бих казал всеобхватно, защото излиза извън защитата, която се изисква от Директивата, и се разпростира върху вътрешни национални случаи и казуси, които имаме. Благодаря Ви.
#46 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Заповядайте, професор Тянкова, за изказване.
#47 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми народни представители! Да Ви кажа, че нямах никакво намерение повторно да се изказвам, тъй като мисля, че се каза почти всичко по Законопроекта. Причината обаче, за да изляза на трибуната и да се обърна към Вас и към българските граждани, които ни слушат и гледат, надявам се, е, че днес в тази зала с огромно изумление виждам как критичните бележки по един законопроект, който за първи път в българската история най-после стига до пленарната зала – стига до пленарната зала – отнесе толкова много критични бележки, като че ли това е най-компрометираният законопроект в българското законотворчество. И аз съм изумена, даже втрещена! Благодаря на господин Славов. Само да отбележа историческите факти, които малцина вероятно знаят, но ги знае господин Атанас Славов. Още преди три години – октомври 2023 г., е сформирана първата работна група по този законопроект. Колеги са работили в няколко последователни работни групи, уважаеми народни представители, три години. Три години този законопроект се е творил и нито веднъж не е стигнал до пленарна зала. И днес, когато най-после стига до пленарната зала, отнасяме толкова според мен ненужни критични бележки. Да, между първо и второ четене имаме основания вероятно за прецизиране на текстовете, но когато внасяме този законопроект с такава обществена значимост, да бъде толкова критикуван, намирам за, как да кажа, неколегиално отношение. На следващо място, по повод изказването на адвокат Петров, който твърди, че не е имало нужното обществено обсъждане на ниво по отношение на този законопроект, искам да му посоча, че, видно от публичната информация, становища по този законопроект са дали: доцент доктор Таня Градинарова, специалист по граждански процес – за тези, които не знаете; доцент доктор Борислав Ганчев, специалист по граждански процес от Софийския университет – за тези, които не знаете; доцент доктор Костов, специалист по граждански процес; доцент доктор Мусева – знаете, по международно частно право. Нека да уважаваме становищата на колегите, които са специалисти в съответната област. Така също да кажа, че Законопроектът беше с изключително подробни мотиви, каквито рядко виждам към някой законопроект. И така също в изказването си министърът на правосъдието направи обстоен правен анализ на законопроекта, поради което не считам за необходимо отново да се повтарям. И да Ви кажа, след три години обществено обсъждане най-после имаме един законопроект, който трябва да бъде подкрепен, тъй като той има за цел да защити свободата на словото, в истинския смисъл на думата, в нашата страна – да защити правата на журналистите, на обществениците, на научните работници и на хората, които имат мнение и го отстояват. И аз не виждам какви други аргументи можем и е нужно да извадим, за да подкрепим този законопроект. Но ние от „Прогресивна България“ с ясно убеждение, че той е необходим, и както каза господин Славов – изключително закъснял за обществеността ни, ще го подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#48 · speech
Благодаря Ви, госпожо Тянкова. Заповядайте за лично обяснение, господин Петров.
#49 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Взимам процедура по лично обяснение само заради едно нещо, което беше изказано, и предполагам е станало объркване или не съм бил чут може би достатъчно ясно. Никога не съм казвал, че не е имало обществено обсъждане. Напротив, в изказването си посочих, че в процедурата по обществено обсъждане са дадени становища, които са общо на 75 страници, които съм прочел. Тоест имало е дадени становища по този законопроект. Също така в никакъв момент в изказването си не съм обсъждал дадените становища, включително и такива от изявени преподаватели по граждански процес. Дума не съм споменавал. Това, което посочих в изказването си – явно не съм бил чут – е, че в процедурата по даване на становища такива са представени от физически лица, от неправителствени организации, от Софийския адвокатски съвет и от Висшия адвокатски съвет. По никакъв друг начин не съм коментирал дадените становища. И именно поради това взех и процедурата по лично обяснение, защото не искам да ми се слагат думи в устата, които не съм казал и не са били въобще предмет на обсъждане. Благодаря Ви.
#50 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. (Народният представител Велислав Величков иска думата.) Господин Величков, за реплика ли искате думата? Заповядайте за реплика, господин Величков.
#51 · speech
ДБ
Благодаря, господин Председател. Професор Тянкова е с малко по-изострена чувствителност може би. А всъщност аз от всичките изказвания, които чух, с изключение на господин Петров, който каза, че те няма да подкрепят законопроекта, бяха в полза на този законопроект. Всъщност аз започнах с това, че той е много закъснял. И аз поздравявам Министерството на правосъдието и екипа, работната група, която преди това е работила, че са стигнали до този резултат. И оценяваме изключително високо всички качества на този законопроект. Но какво би означавало да нямаме критични бележки? Ами тогава може да няма нужда от дебат. Казваме: „Законопроектът е много хубав, гласуваме, предлага някой от Вашата група – предлагаме и за второ четене без предложения – и го приемаме.“ Нали приемаме Законопроекта на първо гласуване по духа и смисъла на закона? Ние приветстваме духа и смисъла, но има неща вътре, които нас ни притесняват, защото ние сме, поне тези, които се изказвахме, юристи и не може да не забележим тези неща. И ако нямаме тези критични бележки и не ги споменем сега, ние не изпълняваме пълноценно функцията си на народни представители. Те ще се видят в предложенията за второ гласуване. Някои ще бъдат подкрепени, други – не. На второ гласуване ще говорим текст по текст и отново ще обсъждаме тези неща. Така че с цялото ми уважение и приветствам това, което се случва, няма как да не споделим това, което според нас в Законопроекта не е достатъчно добре направено и подлежи на корекция. Благодаря Ви.
#52 · speech
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на госпожа Тянкова? Не виждам. Желаете ли думата, госпожо Тянкова, за дуплика? Не. Няма заявени повече изказвания. Има ли друг, който би искал да направи изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Господин Министър, заповядайте за отношение към така представения и разискван законопроект.
#53 · speech
Министър Николай Найденов
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Съвсем накратко бих искал да взема отношение по част от изказванията, които чух. Първо, благодаря на господин Славов за това, че припомни усилията с години назад този законопроект да бъде създаден и да види бял свят. Те действително не са били малко, това е една, бих казал, щафета, която беше предадена, и сега сме на финала да пресечем финалната линия. Но не мога да не отбележа няколко факта. Първият факт е, че срокът за транспониране на тази директива изтече. Той изтече на 7 май 2026 г. Защо не е била транспонирана в срок, аз не знам, но е факт, че настоящото управляващо мнозинство предлага на Вашето внимание законопроект, който ще гарантира критичните гласове срещу себе си. Същевременно чуваме критики от част от опозиционните партии за това, че този законопроект не е достатъчно добър. Ами кои други управляващи приемат закон, който ще бъде насочен срещу тях, замислете се за това! (Ръкопляскания от ПБ.) Второ, искам, макар и това вече да е дебат по същество, и то е между четенията – разбира се, че ще има предложения, разбира се, че всеки един текст може да бъде подобрен, аз поемам лично ангажимент към господин Петров – всички документи, свързани с съгласуване, ако не са били дадени като протоколи от работни групи и срещи с магистрати, да Ви ги предоставя, за да видите, че този законопроект е бил достатъчно съгласуван. Но няколко принципни въпроса. Не съм съгласен, че служебното начало е чуждо на гражданския процес. Да, разбира се, не е в степента, в която е в административния, но в чл. 7 от ГПК то е застъпено. Преди обаче тази разпоредба е застъпен и принципът на добросъвестността на процесуалните действия на страните. Този законопроект стъпва именно върху този принцип и върху това изискване. Не е вярно, че се предвижда безплатна правна помощ. Няма такова нещо в Законопроекта. Има възможност в чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът да оказва такава, но не чрез механизмите на Бюрото за правна помощ и не чрез заплащането ѝ. Това няма да доведе до забавяне на производствата. Така както един адвокат може безплатно да защитава своите роднини, така може да защитава и ответниците по такъв иск. И за да завърша, действително Законопроектът излиза извън границите на Директивата. И това е съзнателно. Мисля, че се чуха достатъчно аргументи, аз няма да ги повтарям, но считаме, че той е намерил баланса между правата на страните в едно гражданско производство и защитата на свободата на словото. Ако Вие имате по добри предложения, готови сме да ги чуем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#54 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Уважаеми колеги народни представители, преди да поставя на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, бих искал да направя процедурно предложение във връзка с програмата на Народното събрание, а именно процедура по контрол по чл. 92 – 104 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание. Уважаеми народни представители, предвид че законодателната част от седмичната програма за работата на Народното събрание ще приключи на днешното пленарно заседание, на основание чл. 103, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам парламентарният контрол по реда на чл. 92 – 104 да започне от 9,00 ч. на пленарното заседание на 11 септември 2026 г. и да продължи до изчерпване на всички въпроси и отговорите по тях, включени в контрола. Преди да го поставя на гласуване, ще дам още половин минута на колегите да се присъединят в зала. Уважаеми колеги, във връзка с току-що направеното процедурно предложение моля за режим на гласуване. Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Сега поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 52-602-01-34, внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г. Гласували 182 народни представители: за 173, против няма, въздържали се 9. Законопроектът е приет. Уважаеми колеги народни представители, ще направя съобщение за парламентарен контрол на 11 септември 2026 г., петък, от 9,00 ч. по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: 1. Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще отговори на един въпрос от народния представител Атанас Славов. 2. Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски ще отговори на два въпроса от народните представители Любен Иванов; и Айлин Пехливанова. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на 11 въпроса от народните представители Любен Иванов – три въпроса; Георги Николаев Георгиев и Коста Стоянов; Анна Бодакова – два въпроса; Томислав Дончев; Иво Цанев; Стела Илиева; Ивелин Първанов – два въпроса. 4. Министърът на енергетиката Ива Петрова ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Петров. 5. Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Петров. 6. Министърът на културата Eвтим Милошев ще отговори на четири въпроса от народните представители Любен Иванов; Иво Михайлов; Весела Момчева-Таун; и Ангел Янчев и Кръстьо Врачев. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев; министърът на здравеопазването Катя Ивкова. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен служебен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на туризма Илин Димитров. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен случай в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова; министърът на образованието и науката Георги Вълчев. Поради изчерпване на дневния ред, закривам днешното заседание. Следващото редовно заседание ще се проведе утре, на 11 септември 2026 г., петък, от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 11,30 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Иван Ангелов Секретари: Здравко Марков Йордан Терзийски