2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dimitar-zdravkov
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам промяна в програмата за работата на Народното събрание, а именно: Първо, първото гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г., да стане точка четвърта за днес, 27 август 2026 г. Второ, парламентарният контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да стане точка първа за петък, 28 август 2026 г. Моля за режим на гласуване. Гласували 183 народни представители: за 180, против 3, въздържали се няма. Промяната в дневния ред за работната седмица на Народното събрание е приета. Преминаваме към декларациите. Заявена е декларация от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Костадинов, за представяне на декларацията.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми сънародници, тези дни се навършиха 149 години от Шипченската епопея – едно от най-значимите събития в българската история. През август 1877 г. българските опълченци и руските войници водят героични сражения в защита на Шипченския проход срещу значително превъзхождащата ги армия на Сюлейман паша. Малобройният руско-български отряд под командването на генерал Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, има решаващата задача да не допусне османските сили да преминат Балкана и да се съединят с армията на Осман паша при Плевен. В най-критичните дни на отбраната те удържат Прохода с изключителна храброст и с цената на тежки жертви. Когато боеприпасите са на привършване, а защитниците са на предела на силите си, пристигат подкрепленията на генерал Радецки и Проходът е спасен. Отбраната на Шипка завършва със стратегическа победа в Руско-турската освободителна война, която проправя пътя към Освобождението на България. Паметникът на свободата е завещание на българския народ към бъдещите поколения. Паметникът е сакрално място, пазещо паметта за извоюваната с много кръв свобода. Всяка година стотици хиляди българи изкачват върха – не само на 3 март, за да се преклонят пред безпримерния героизъм и саможертвата на шипченските герои. И именно затова днес сме длъжни да говорим за бъдещето на Паметника на свободата на връх Шипка. Непосредствено след тазгодишните чествания започват реставрационни и строителни дейности с продължителност до три години, през които достъпът до Паметника ще бъде силно ограничен, а за дълги периоди – и напълно преустановен и невъзможен. За 2026 г. Министерският съвет е осигурил 6 млн. лв. за обезпечаване на изпълнението, а стойността на сключения договор за реставрационните, консервационните и строително-монтажните дейности е на стойност 14 млн. лв. Предвиденият срок за изпълнение е 1095 календарни дни с хоризонт до началото на септември 2029 г. Трудно е обаче да си представим по-неподходящ момент за подобен ремонт. През следващата 2027 г., уважаеми сънародници, се навършват 150 години от Шипченската епопея, което е кръгла годишнина, през по-следващата – 2028 г. – 150 години от Освобождението на България от турско робство, а през 2029 г. – по-по-следващата година, се навършват 150 години от историческото решение на Учредителното събрание във Велико Търново от 13 април 1879 г. да бъде издигнат паметник на народната признателност към героите на Шипка. Три последователни години, свързани с три значими годишнини за българската история, през които един от най-значимите национални паметници ще бъде в ремонт и на практика недостъпен за българските граждани. При националноотговорно управление тези три годишнини трябваше да бъдат повод за всенародно честване и национална гордост – очевидно, че това няма да стане. Вместо това управляващите днес, продължавайки политиката на управляващите преди това, отново демонстрират пълно незачитане на историческата памет на българския народ, като отказват да се съобразят ремонтните дейности с предстоящите големи чествания. Още през 1879 г., когато Учредителното събрание взема решение за издигане на Паметника, един от големите привърженици на идеята за неговото съграждане – Петко Славейков, настоява в това дело „да участва всичкий български народ“ – цитирам, и казва: „Предлагам при въздигането на този паметник да приеме участие всичкий български народ, защото този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни. Той ще привлича и съсредоточава в погледите на всички българи от всичките страни на България“. В това има политическа мъдрост, която си струва да чуем и днес, ако някой иска да я чуе, разбира се, в тази зала най-вече, защото Паметникът на свободата на Шипка не принадлежи на едно правителство, не принадлежи на един министър, не принадлежи на една политическа сила, той принадлежи на всички българи. И именно затова решенията за неговото бъдеще не могат да бъдат вземани без необходимата публичност и без обществото да знае какво точно предвижда проектът – не само като срокове и времетраене, но и като конкретни решения за облика и функцията на Паметника. Защото въпросът не е само кога ще бъде извършен ремонтът, а какво точно ще бъде променено. Какъв Паметник на свободата затваряме днес и какво ще видим след три години – това е големият въпрос. На първо място, проектът предвижда съществено различен облик на интериора на Паметника. Сегашното музейно пространство трябва да придобие суров и аскетичен вид чрез премахването на натрупаните през годините материали, инсталации и разкриване на каменната зидария. Предвидено е дори температурата вътре в Паметника да бъде близка до тази навън, защото той вече няма да има прозорци. Според проектната концепция именно суровостта на градежа трябва да носи монументалното въздействие и да напомня за саможертвата на шипченските герои, а движението през Паметника и изкачването към обзорната площадка да бъдат част от цялостното преживяване на посетителя. Но Паметникът на свободата не е само архитектурно пространство, той е и музей. Как концепцията за сурова аскетична кула ще се отрази върху богатото музейно съдържание, което в момента е вътре в него, което десетилетия наред е изграждало историческия разказ вътре в самия паметник? Каква ще бъде новата музейна експозиция в това променено пространство? От проектните материали, с които разполагаме, се вижда значително по-различно експозиционно решение – с по-малко витрини, да не кажа почти никакви, и без ясно обозначено място за част от характерните елементи на досегашната експозиция, включително част от баталните картини и портретите на героите. Тук е важно да отбележим, че Паметникът на свободата не е просто монументална кула, той е музей, в който архитектурата, интериорът и историческите артефакти заедно съграждат разказа за Шипченската епопея и Освобождението на България. Този музей, уважаеми сънародници – много е важно да чуете в момента, проектът предвижда да го няма. Тоест ликвидира се един от важните исторически паметници – музейни паметници, за миналото на България и за битката при Шипка. Който не е ходил там, не знае какво има, затова нека да кажа съвсем накратко какво в момента може да видите или всъщност вече не може да видите, защото на практика Паметникът на свободата вече е затворен и реално погледнато достъпът до музея вече не е възможен. В този музей можеше да видите, уважаеми сънародници, но вече няма да може да видите, копието на Самарското знаме, семейния печат на граф Игнатиев, оръжията, ордените и медалите, личните вещи, историческите документи, портретите на героите, баталните картини, големия боен топ и останалите характерни елементи на досегашната експозиция. Няма вече да може да ги видите, включително и големия боен топ ще бъде премахнат оттам – това специално го проверихме, категорично няма да остане! Въпросът обаче не е само дали и къде ще бъдат съхранени тези ценности по време на ремонта, а кои от тях ще се върнат в Паметника и ще останат част от постоянната му експозиция, и дали въобще нещо ще остане. Защото съхраняването на един експонат във фондохранилище не е равнозначно на присъствието му в историческия разказ, който посетителят вижда и може да пипне в Паметника. Затова е необходима сравнително ясна информация: кои от досегашните оригинални културни ценности остават в постоянната експозиция и кои ще бъдат представени чрез репродукции или дигитални изображения, кои въобще няма да бъдат експонирани в Паметника след ремонта? Има и още един въпрос, който оставям на последно място, но е основен по значение: как в новата постоянна експозиция ще бъде представена ролята на Русия и руската армия в освобождението на България? Шипка е неразривно свързана с Българското опълчение и руската армия, с техните командири, офицери и войници и със съвместните им действия при отбраната на Шипченския проход. Това е историческият контекст на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и на събитията, които Паметникът на свободата е призван да пази в националната ни памет. Затова не е достатъчно общото уверение, че новата експозиция ще бъде посветена на военните операции в района на Шипченския проход – това не изчерпва въпроса. Вече има конкретен и съгласуван тематико-експозиционен план и ние българите имаме право да знаем конкретния исторически разказ, заложен в него, защото не го знаем и нямаме представа какво точно ще ни казва тази експозиция, ако въобще съществува. Как ще бъдат представени съвместните действия на Българското опълчение и Руската императорска армия при отбраната на Шипченския проход? Какво място ще имат руските командири, офицери и войници, кои оригинални исторически свидетелства, свързани с тези събития и личности, ще останат изложени в Паметника и кои ще бъдат премахнати, както очевидно е целта на цялото задание? Какво място ще имат портретите на героите, историческите свидетелства, свързани с Русия, включително семейният печат на граф Игнатиев? Шипка, уважаеми сънародници, не е място, което да бъде приспособявано към политическата конюнктура на която и да епоха. Затова новата постоянна експозиция трябва да гарантира пълноценно и достоверно представяне на историческите събития и личности. Категорично заявяваме, че е абсолютно недопустимо решение за промяна на културен обект от национално значение и символ на България да се вземат без достатъчна публичност и прозрачност и без широко обществено обсъждане, още повече че – припомням, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вече оспорихме по съдебен ред разрешението за строеж. В продължило повече от година производство поставихме конкретни възражения относно несъответствията между формално разрешената реставрация и консервация на фасадите и значително по-широкия обхват на проекта, липсата на определени проектни части, въпросите относно правото на възложителя да извършва строителството, намесите в държавните имоти и предвидените проекти, промените в музейната експозиция. Само ще отбележа, че е предвидено премахването на оловната обшивка и замяната ѝ, да кажем, с леки композитни материали, което, на практика, представлява грабеж и престъпление, увреждане на самия паметник. На последна инстанция Върховният административен съд не разгледа обаче тези възражения по същество, а прие, че нямаме необходимия правен интерес да оспорваме разрешението. Кои сме ние?! Просто някакви българи! Това обаче не премахва поставените въпроси и не освобождава държавата от задължението да даде отговори сега, когато реалното изпълнение на проекта или по-скоро, когато реалното унищожение на Паметника вече започва. Уважаеми сънародници, предстоят три години, в които България ще отбележи знакови годишнини, свързани с Шипченската епопея – Освобождението на България от турско робство и самият Паметник на свободата. България трябва да ги посрещне с уважението и националното самочувствие, което те заслужават, а не със затворен Паметник и с неизвестност какво ще остане зад неговите врати след ремонта. Нека никой не подменя този разговор. Ние не сме против реставрацията на Паметника на свободата, напротив. Специално пътят към него, подвоза, стъпалата са в плачевно състояние, но те не са предвидени в целия този проект за ремонт. Посяга се само и единствено на музея, само и единствено на сградата. Това е важното! Защото стъпалата не могат да говорят, но музеят разказва, музеят показва. И тази историческа памет трябва да бъде заличена. Това е целта на целия този проект! Затова заявяваме категорично – няма да допуснем българското общество да бъде поставено пред свършен факт, ще изискваме пълна публичност за проекта и ще използваме всички парламентарни и законови средства, с които разполагаме, за да осветлим всичко, свързано с неговото осъществяване. Въпреки предвидените строителни дейности, ще направим всичко по силите си, за да може българският народ достойно и тържествено да отбележи предстоящите бележити годишнини, нищо че вече се опитваха няколко пъти последните години да правят всичко възможно, за да осуетяват достъпа на българите, особено на Трети март, на Паметника на свободата. Защото, уважаеми сънародници, има граници, които една власт няма право да прекрачва и памет, с която никое правителство няма право да се разпорежда. Шипка е една от тях. И ние, българите, ще я защитим! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#3 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Уважаеми колеги, преминаваме към първата точка от дневния ни ред за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ. Внесен е от Министерския съвет на 22 юни тази година. Давам думата на господин Сабрутев – председател на Комисията по труда, демографската и социалната политика, за представяне на доклада от работата на Комисията. Заповядайте, господин Сабрутев.
#4 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Преди това ще помоля за процедура за допуск. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде гласуван допуск до заседанието на следните лица: Надя Клисурска – заместник-министър, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, и Елена Гюрова – главен експерт политики по равнопоставеност. Благодаря.
#5 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Уважаеми колеги, във връзка с така направеното процедурно предложение за допуск на посочените лица моля за режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 153, против 8, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля квесторите да съдействат за влизането на току-що гласуваните за допуск лица. Заповядайте, господин Сабрутев, за представяне на доклада.
#6 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по труда, демографската и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 15 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15“… Моля госпожа Тодорова, ако може, да се включи.
#7 · speech
Госпожо Тодорова, може ли да Ви помолим да довършите четеното на доклада? Заповядайте, докладът е отпред, така че ще Ви бъде предоставен.
#8 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. Комисията по труда, демографската и социалната политика на свое заседание, проведено на 15 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Надя Клисурска – заместник-министър, Ани Евгениева – началник-отдел „Социално подпомагане и равни възможности“, и Марин Байчев – началник-отдел „Политики за хора с увреждания“; от Комисията за финансов надзор: господин Милен Милев – директор на дирекция „Методология“; от Комисията за защита от дискриминация: госпожа Елка Божова – председател, и Христиан Митев – директор на дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“. Законопроектът бе представен от госпожа Клисурска. Според вносителя целта на предложения законопроект е въвеждането разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на Фондовата борса, и на свързаните с това мерки. Срокът за транспониране на Директивата изтече на 28 декември 2024 г. Постигането на балансирана представеност на жените и мъжете на директорски позиции и в управителните органи на публичните дружества чрез установяване на минимални изисквания под формата на насърчителни мерки ще повлияе на икономиката като цяло. Поставя се количествена цел за представителство на по-слабо представения пол – не по-малко от 33% от всички директорски позиции, със и без изпълнителни функции, на управителни и надзорни съвети, на съвети на директорите. В табличен вид са посочени конкретните стойности на необходимия за постигане целеви брой директори, който е най-близък до 33%, но непревишаващ 49%. Определеният срок за първото отчитане е 30 юни 2027 г. за отчетната 2026 г. Въвеждат се изисквания за публичност на тази информация чрез декларациите за корпоративно управление. Определят се санкции, приложими за нарушение от страна на дружествата, регистрирани на Фондовата борса, при неизпълнение на приетите разпоредби. Въвежда се изискването публичните дружества, които не отговарят на поставената количествена цел, да адаптират процедурите за подбор на управителните, надзорните, съответно съветите на директорите. Когато в дневния ред на общото събрание на публичното предприятие е предвидена точка за избор на член на орган, то следва участниците да бъдат уведомени за наличието на изискване на количествена цел за балансирано представителство. Със Законопроекта министърът на труда и социалната политика е определен като орган за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Предлага се създаване на съответстващи разпоредби в Закона за защита от дискриминация и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Според вносителя за реализирането на законодателната инициатива не се предвиждат допълнителни публични разходи и Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Предвидените промени в трите закона не изискват допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Промените няма да доведат до допълнителна финансова и административна тежест за лицата и заинтересованите страни. Предлаганите със Законопроекта задължения на министъра на труда и социалната политика, на Комисията за финансов надзор и на Комисията за защита от дискриминация се вписват в техните функционални компетентности. С предлаганите в Законопроекта изменения не се създава нов лицензионен или регистрационен режим. Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта са следните: приведено национално законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз; избягване на риск от налагане на финансови санкции за нарушение на България; въвеждане на европейските цели за баланс по пол в корпоративното управление; осигуряване на еднакви условия на конкуренция на всички публични дружества в рамките на единния пазар; насърчена равнопоставеност на жените и мъжете в процеса на вземане на решения; подобрено корпоративно управление, подкрепа за бизнеса и икономическото развитие; подобряване на международната репутация на страната ни и улесняване сътрудничеството с други държави и международни организации. Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се справки по чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Комисията за финансов надзор, Комисията за защита от дискриминация, Българската стопанска камара, Фондация „Мама има работа“ и Фондация „Български фонд за жените“. Комисията за финансов надзор подкрепя Законопроекта и счита, че предложеният проект за транспониране е правилен, че предлаганите изменения са необходими и приемането на Законопроекта ще осигури изпълнението на задължението на Република България за привеждане на националното законодателство в пълно съответствие с правото на Европейския съюз. Комисията за защита от дискриминация изразява категоричното си несъгласие с част от предложените разпоредби в Законопроекта – в частта на § 3 от Преходните и заключителните разпоредби, със следните аргументи: - КЗД е независим специализиран държавен орган за предотвратяване от дискриминация. КЗД не е орган на изпълнителната власт и не изпълнява политики, а само контрол по прилагането им. - Директивата има тясно секторно приложно поле, като се отнася единствено до публичните дружества, чиито акции и ценни книжа се търгуват на Фондовата борса. - В действащия закон, в чл. 7 е записано, че министърът на труда и социалната политика ръководи, контролира и координира държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете. В този смисъл всички дейности по Директивата, „свързани със събиране на данни, сравняване и анализ относно съотношението между жените и мъжете в съставите на управителните и надзорните органи на публичните дружества, регистрирани на Фондовата борса“, не могат да бъдат част от функциите на независим държавен орган и следва да бъдат вменени на други компетентни органи. - КЗД категорично счита, че не се налага допълнителна законодателна промяна в Закона за защита от дискриминация във връзка с транспониране на Директивата, каквато е предвидена в § 4. Българската стопанска камара подкрепя Законопроекта, като счита, че при неговото прилагане следва да бъдат спазени принципите на пропорционалност, предвидимост и ограничаване на административната тежест за бизнеса. Фондация „Мама има работа“ изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като предлага конкретни допълнения: въвеждане на алтернативна цел от 40% за неизпълнителните директори и добавяне на ефективна санкционна мярка за некоригиран баланс. Фондация „Български фонд за жените“ подкрепя Законопроекта, както и транспонирането на Директива 2022/2381 в българското право. Счита, че Законопроектът може да се прецизира в няколко посоки: кръгът на задължените дружества да се разшири отвъд предвидения минимум; да се добави отделна цел за жени, за дела на жените сред изпълнителните директори; да се осигурят реално възпиращи санкции при неизпълнение на задълженията; процедурата по подбор да стане прозрачна; ефектът от мярката да се проследява реално. В последвалата дискусия взеха участие народните представители: Милена Недева, Георги Георгиев, Мирена Гуглева, Стела Николова, Венко Сабрутев и Мария Тодорова. На изразените по Законопроекта резерви от председателя на Комисията за защита от дискриминация отговори заместник-министър Клисурска: - Съгласно правото на Европейския съюз органите по равенство изпълняват не само защитни и квазисъдебни функции, но и превантивни, аналитични, информационни и координиращи функции, свързани с антидискриминационната политика, равното третиране и равните възможности. - Предоставянето на допълнителни правомощия, свързани с наблюдение и съдействие при прилагането на мерки за равнопоставеност, е в съответствие с тенденциите в правото на Европейския съюз и не представлява отклонение от предмета и функциите на КЗД. - Статутът на КЗД не представлява сам по себе си пречка законодателят да ѝ възложи допълнителни функции, когато те са пряко свързани с антидискриминацията, равното третиране и насърчаването на равнопоставеността. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 18 гласа, в това число 11 от парламентарната група на „Прогресивна България“, 2 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на ДПС, 2 от парламентарната група на „Демократична България“ и 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“; „против“ – 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; без гласове „въздържал се“, Комисията по труда, демографската и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г.“ Благодаря.
#9 · speech
Много Ви благодаря, уважаема госпожо Тодорова, за представянето на доклада на Комисията. В залата е заместник-министър Клисурска. Заместник-министър Клисурска, заповядайте за представяне на становището на вносителя.
#10 · speech
Заместник-Министър Надя Клисурска-Жекова
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете се транспонира Директива на Европейския съюз 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на Фондовата борса, и за свързаните с това мерки. Срокът за транспониране на Директивата изтече на 28 декември 2024 г., като Европейската комисия в началото на 2025 г. нотифицира България, че започва наказателна процедура срещу страната. Предложеният проект на Закона за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете въвежда Директива чрез промени в три закона – Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Закона за защита от дискриминация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Директивата 2022/2381 е свързана с прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и труда и с постигане на балансирано представителство на жените и мъжете сред висшите ръководни позиции. Директивата като крайна цел визира подобряване на равенството на жените и мъжете като цяло, и най-вече в областта на заетостта и труда, по-конкретно съответното балансирано участие на високи управленски позиции в процеса на вземане на икономически решения. Правното основание за приемане на Директивата е чл. 157, § 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който предвижда съответните мерки за гарантиране на прилагането на този принцип на равни възможности и равно третиране. Принципът на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените, включително в областта на заетостта и труда, попада в обхвата на Закона за защита от дискриминация, който цели да осигури на всяко едно лице равенство в третирането и възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита от дискриминация, включително по признак „пол“. Законът за защита от дискриминация съдържа разпоредби за защита от дискриминация при упражняването на правото на труд и на други права. Другото задължително приложно поле на Директивата е съответно дружествата, които са регистрирани на Фондовата борса и които имат седалище в държавата членка, и чиито акции са допуснати за търговия на регулирания пазар – това са публичните дружества. По чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, което налага изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в чието приложно поле попадат тези дружества, и съответно регламентира функции на Комисията за финансов надзор, която е регулаторен орган по Закона. Провеждането на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете е урегулирано в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, като този закон урежда провеждането на държавната политика в тази област чрез определяне на съответния институционален механизъм, съответните основни документи, съответните принципи и подходи, което налага и неговото изменение и съответното разширяване на функциите на министъра на труда и социалната политика, който ще ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете и по отношение на тази директива. По отношение на предлаганите нормативни промени – независимо че в изложения доклад, който чухме преди малко, бяха споменати ключовите неща, аз ще повторя най-важните от тях. В нормативните промени, които въвеждаме с предложения Закон за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, се въвежда съответната количествена цел и срок за нейното постигане, като тази количествена цел е свързана с балансираното представителство на жените и мъжете. Тя трябва да бъде постигната в срок до 30 юни 2027 г., като членовете на по-слабо представения пол трябва да заемат най-малко 33% от всички директорски позиции както със, така и без изпълнителски функции на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите. Другата важна цел на Закона е съответното адаптиране на процедурите за подбор на членовете на управителните органи. Публичните дружества, които са регистрирани на Фондовата борса, които не отговарят на целта, трябва да адаптират своите процедури за подбор на членовете на управителните органи по отношение на критериите и процеса при кандидатстване. Трябва да бъде направена сравнителна оценка на кандидатите по прозрачни, неутрални по отношение на пола и основани на качествата критерии, като за разкриването им, в случай че е отхвърлен съответният кандидат, и той поиска това, трябва да бъде изложена съответната аргументация. В случай на оспорване на подбора ще се прилага Правилото за обърната тежест на доказване, което е регламентирано в чл. 9 от Закона за защита от дискриминация. Другата цел на Закона е всички дейности, свързани с информиране и публичност, и съответните санкции при неспазването на съответните процедури. В годишните декларации за корпоративно управление дружествата трябва да предоставят информация за броя на жените и мъжете в своите управителни органи и за предприетите съответни мерки. Трябва да обяснят причините за непостигане на поставената съответно количествена цел. Тази информация трябва да се докладва за първи път през 2027 г. за отчетната 2026 г., като информацията за всяка предходна година трябва да бъде публикувана на интернет страниците на дружествата в срок до 15 май на текущата година. Дружествата, които не публикуват изискваната информация, могат да бъдат санкционирани чрез налагане на съответната глоба. Комисията за финансов надзор се задължава да публикува в срок до 30 юни 2027 г. на интернет страницата си списък на публичните дружества, които са постигнали поставената количествена цел за баланс по пол в управителните органи, и да го актуализира ежегодно. По отношение на органа, който ще следи за анализа, мониторинга и насърчаването на съответната директива, това е министърът на труда и социалната политика, който е орган, осъществяващ анализа, мониторинга и съответната подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Той е отговорен и за докладване пред Европейската комисия за прилагането на съответната директива. Във връзка с това се осигурява предоставяне на информация на органа от страна на Комисията за финансов надзор и Комисията за защита от дискриминация. С оглед на изложеното предлагам Народното събрание да приеме предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Благодаря.
#11 · speech
Благодаря Ви, заместник-министър Клисурска, за така подробното представяне на Законопроекта. Откривам разискванията. Има заявено първо изказване от госпожа Недева, след което ще дам думата на господин Дренчев. Заповядайте, госпожо Недева.
#12 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, Законът за равнопоставеност между жените и мъжете, в сила от 2016 г., урежда провеждането на държавната политика в тази област. С настоящото предложение на Закона за изменение и допълнение на този закон ще се въведат разпоредбите на Европейската директива за подобряване на баланса между половете сред директорите на публичните дружества, които са регистрирани на Фондовата борса. Тази директива, чухме и преди малко, е от 23 ноември 2022 г. и е трябвало да бъде въведена в нашето национално законодателство до края на месец декември през 2024 г. Това води до заплаха от сериозни санкции за държавата и съответно до спешност за приемане на този закон. Законът за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете включва промени в Допълнителните разпоредби в Закона за защита от дискриминация и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Европейската директива, която се включва в нашето национално законодателство, има за цел постигането на по-балансирана представеност между мъжете и жените при директорите в управителните органи на дружествата, регистрирани на Фондовата борса. Въвеждат се определения за „публично дружество“. В § 1, т. 18: „публично дружество“ е дружество по чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“ Това са задължените лица по Законопроекта. В т. 19, в определение за „микро, малко и средно предприятие“: „… е дружество, в което работят по-малко от 250 души, годишен оборот, ненадвишаващ 50 млн. евро, или годишна балансова стойност, ненадвишаваща 43 млн. евро“, те не попадат в обхвата на този законопроект. В § 4 в Закона за защита от дискриминация в Глава втора, Раздел III се създават чл. 39а до буква „г“ в същия член, като се задължават публичните предприятия да въвеждат мерки, които гарантират, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от членовете съответно в управителния, надзорния съвет и не надвишават 49% от тях. Въвеждат се изисквания относно процедурата за подбор за публичните дружества, които не отговарят на поставената цел. Контролната дейност, освен анализ и подкрепа, се възлага на Министерството на труда и социалната политика. Комисията за защита от дискриминация ще дава на министъра на труда и социалната политика информация за установени нарушения от страна на публичните дружества. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа се въвеждат мерките за докладване и санкциите за неизпълнение. Публичните дружества в обхвата на този закон трябва да публикуват посочената по-горе информация заедно с годишния си финансов отчет на своите интернет страници. Комисията за финансов надзор изготвя и публикува ежегодно на своята интернет страница списък на дружествата, достигнали целта. За първия отчет този срок е определен до 30 юни 2027 г. Възлага се на министъра на труда и социалната политика да докладва пред Европейската комисия резултатите от прилагането на Директивата. В предложения законопроект са включени минималните изисквания на тази директива, не се създават или не се променят лицензионни или регистрационни режими, не се увеличава административната тежест за публичните дружества. Предлаганите задължения на министъра на труда и социалната политика, на Комисията за финансов надзор и на Комисията за защита от дискриминация се вписват в техните функционални компетентности. Приемането и прилагането на този законопроект ще осигури синхронизиране на нашето законодателство с европейското, ще се избегне рискът от налагане на финансови санкции на България. По този начин ще се постигне баланс по пол в управителните органи на публичните дружества. По-голямото разнообразие при вземане на решения, на икономическите решения, би довело до повече гледни точки, хора с различен опит, умения и таланти. Отдавна психологията е доказала, че мъжете и жените мислят по различен начин – и в социалното, аналитичното и пространственото мислене, емоциите, управлението на риска и в много други дейности. И тук ще си позволя да отворя една скоба и да дам един пример, въпреки че Народното събрание не попада в обхвата на този закон, на мен ми беше интересно къде стоим ние. В Петдесет и първото народно събрание мъжете са били 80,4%, а жените са били 19,6%. В Петдесет и второто народно събрание мъжете са 76,3%, а жените са 23,8%. Тук дамите са повече. Също така най-много дами има в групата на „Прогресивна България“ – 26%. Интересна е статистиката при кметовете на общини – през мандат 2011 – 2015 г. жените бяха представени с 11,2%. Към момента този процент е 12,8%. Там виждаме съвсем малка промяна. Положителният пример за балансирано по пол корпоративно управление на публичните дружества се очаква да въздейства и върху обществените нагласи – по-добро управление и по-добри резултати.
#13 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Недева. Има ли реплики по така направеното изказване? Господин Георгиев, заповядайте за реплика.
#14 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Недева, стана ясно, че подкрепяте и продължавате да подкрепяте евро-атлантическата линия, която продължаваха и която правеха правителството на ГЕРБ и ДПС в продължение на години – да приемате глупави директиви, писани от Европейския съюз, защото така са ни казали. Но не е това моята реплика. Същността на моята реплика се изразява в следното: доколкото си спомням, председателят на Комисията за защита от дискриминация каза, че този законопроект не може да влезе в тяхната функционалност или в техните правомощия, защото има проблем те да изпълнят някои от критериите на този законопроект. Сега, Вие тук от трибуната заявихте, че влиза в компетенцията, както и заместник-министърът. Въпросът е: кой лъже? Вие ли лъжете, или председателят на Комисията за защита от дискриминацията? Кой от двамата лъже? Искам да ми отговорите.
#15 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли други желаещи за реплики по изказването на госпожа Недева? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте, госпожо Недева.
#16 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, несериозно е да коментираме прилагането на европейските директиви в нашето национално законодателство. Вие много добре знаете, че като държава – член на Европейския съюз, ние сме длъжни да приложим, да транспонираме европейските директиви и в нашето национално законодателство. Не мисля, че някой лъже и по отношение на ангажиментите на Комисията за защита от дискриминация. Съвсем нормално е, когато на някой се вменяват малко повече задължения, този, който трябва да ги изпълни, да има първоначален негативизъм. Но съм убедена, че това не би довело до промени в изпълнението на ангажиментите на задълженията на Комисията за защита от дискриминация, още повече че тук говорим за около 30 публични дружества, които са в обхвата на този закон.
#17 · speech
Благодаря, госпожо Недева. Има две заявени изказвания – от господин Дренчев и от господин Костадинов.
#18 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Аз се отказвам.
#19 · speech
Давам думата на господин Дренчев за изказване по Законопроекта. Заповядайте, господин Дренчев.
#20 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Слава богу, че не цялата зала слуша с внимание, за да чуете какви глупости се изчетоха в този доклад. Публичните дружества трябва да променят процедурите си по избор на ръководните си органи според Закона, така че да са неутрални по отношение на пола, въвеждайки квоти по пол. Абсолютен нонсенс! (Смее се.) В мотивите е записано, че това ще подобри корпоративното управление. Как? Като се избират хората не според таланта, не според техните дипломи, не според опита, не според уменията си, а по полов признак? Че това ще намали административната тежест за дружествата. Как? Като се въвеждат срокове и санкции срещу тях? Че не се изискват допълнителни разходи. Знаете ли как в цяла Европа се заобикаля тая глупост? Заобикаля се като бордовете стават от три на пет и се назначават две дъщери, две съпруги или две любовници в бордовете. По този начин се избягва! Абсолютна глупост правим и всъщност причината Европейският съюз да губи дела си в световната, в глобалната икономика – от 25% на 18%, са точно ей тия глупости, които преди умно-красивите въвеждаха, а сега ще ги изгласувате и Вие. Никаква нужда няма от това, нито жените имат нужда! Абсолютно лицемерие е! Ако искате да въвеждате равенство, нека да започнем от горското стопанство, от рибното стопанство, от учителите, да кажем – нека да въведем квоти за равенство на половете в една феминизирана професия като учителската. Защо не тръгнем оттам? Лицемерно е, ако казваме, че мъжете и жените са равни, но започваме точно от директорските длъжности. Защо така? Имам един въпрос лично към заместник-министър Клисурска. Можете ли Вие да излезете и да кажете според Европейския съюз колко точно пола има? Аз съм питал госпожа Белобрадова, когато те бяха в силата си и управляваха, ами трябва да Ви кажа, че тя не можа да отговори на този въпрос. Интересно ми е Вие дали можете да отговорите. Защото да не се окаже, че ще променяме този закон още три, четири, пет и 66 пъти, за да слагаме еднакъв брой проценти за всеки един от половете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли желаещи за реплики по изказването на господин Дренчев? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте за изказване, господин Георгиев.
#22 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Дами и господа народни представители, наистина е интересно това, което каза господин Дренчев, но нещата стоят точно така. И това не е първият, да кажем, малоумен законопроект на Европейския съюз, а е поредният. Защото аз мога да дам и други примери. Типичен пример за това беше в предишно Народно събрание, Вие от „Прогресивна България“ може и да не знаете, един законопроект, който се прие тук в залата, се наричаше Паневропейски пенсионен продукт. Някакви брюкселски бюрократи бяха го писали осем години. Осем години са взимали десетки хиляди евро заплата някакви бюрократи да напишат законопроект за четвърти стълб пенсионно осигуряване, който никой не ползва в момента в Европейския съюз, но е въведен във всички държави. Такива паразитни законодателства Европейският съюз постоянно спуска, но проблемът е, че някои от тях са изключително вредни. И Вие, както казахте и тук, и „Прогресивна България“ продължавате линията, която изпълняваха ГЕРБ и ДПС, и ПП ДБ през годините. Продължавате да вкарвате такива паразитни законодателства, защото така трябвало, защото не можело да се заобиколи... Видите ли – има директива и ние ще търпим санкции, защото сме приятели с Европейския съюз, ама те пък се отнасят с нас както с враговете. На Русия налагат санкции и на нас налагат санкции, защото не искаме да вкараме някой законопроект. Само че ГЕРБ и ДПС – даже и те, разбраха, че е малоумен законопроектът, ПП и ДБ – не, но ГЕРБ и ДПС дори и те разбраха, че е малоумен, и затова отлагаха толкова години вкарването на този законопроект. Ама Вие сега ще изпълните, защото е евро-атлантически изгодно. Ама не това казвахте по време на кампанията на българските граждани. И сега, за какво става въпрос в самия законопроект? Между другото, буквално и комунистическата партия би Ви завидяла, защото изпълнявате количествена цел за вкарване на равенство между мъжете и жените в публични предприятия. Количествена цел! Ето, каза се и в доклада – 33%, има специална таблица, която е в чл. 39б, ал. 2, по която таблица трябва предприятията да работят. Тоест десет човека има в съответното предприятие, трима най-малко трябва да се назначат от слабо представения пол. Ама дали имат качества? Ама дали могат? Ама дали знаят? Няма никакво значение. Ако има един кандидат и той е от силно представения пол, ами – ще намерят от улицата някой, ще го докарат, само да е от по-слабо представения пол, за да може да го вкарат в управлението на предприятието. Разбирате ли колко е малоумно това, което приемате в момента? И за да е по-цветуща картината, е казано, че в предварителния подбор на предприятието – на конкурса, трябва да се извърши, така да се каже, дискриминацията, да не е в основния. И е записано в текстовете. Тоест в предварителния подбор трябва да направите така подбора, че да може, когато се провежда конкурсът, да няма дискриминация. Дискриминацията да е в предварителния подбор. В текста е записано така. В ал. 3 също се казва, че следващият критерий трябва да бъде полът на кандидата. Разбирате ли каква щуротия правите бе, хора? В ал. 4 на чл. 39б се казва, че трябва да се провеждат и други политики на многообразие. Какво следва оттук нататък – социални полове, цвят на кожата, възраст, други критерии? Разбирате ли колко е глупаво всичко това, което правите, и колко е абсурдно? Вие сляпо изпълнявате някаква директива, въведена от Европейския съюз, която провежда неолиберални политики и ги налагате на българските граждани. И после се чудите защо България се намира в тази ситуация. Ами точно заради ей такива законопроекти лека-полека, постепенно, се прокарват малоумни решения и след това се чудим защо стигнахме до това положение. Ама не така говорихте пред изборите. Казахте, че ще правите други политики, не такива неолиберални. Благодаря.
#23 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли желаещи за реплики към така направеното изказване? Господин Трифонов, заповядайте за реплика.
#24 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не е лесно да се изказваш след народен представител, който в рамките на пет минути неколкократно използва думата „малоумно“. Това, разбира се, е подход, който всеки преценява – какъв език да използва тук от трибуната. Аз не толкова по съществото на Законопроекта, чисто от правна гледна точка мисля, че за всички стана ясно, че ние просто транспонираме една директива, като тук трябва да имаме предвид, че имаме два основни типа актове, когато говорим за европейско законодателство и регламент, който се прилага пряко в законодателство на всяка страна членка, и директива, която по същество урежда рамките на националното законодателство – тя трябва да бъде транспонирана. И какво се случва, ако не е транспонирана? Ами пределно ясно е – имаме наказателна процедура, срок, в който може да претърпи съответно санкции държавата членка, която не е транспонирала, и оттам нататък всички субекти, които са засегнати от неточното, неправилното или липсата на транспониране, могат да се позоват на директния ефект на тази директива. Тоест – дори да не се транспонира, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, тя в един момент ще породи директен ефект в нашето законодателство. Разликата ще бъде, че ще претърпим съответно и санкция. Разбирам, че Вие искате да излезем от Европейския съюз – това е Ваше поведение. Ние категорично смятаме, че пътят на България е в Европа. (Ръкопляскания от ПБ.)
#25 · speech
Благодаря, господин Трифонов. Има ли желаещи за втора и трета реплика към изказването? Не виждам. (Народният представител Милена Недева иска думата.) Госпожо Недева, заповядайте за втора реплика.
#26 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, прочетете по-внимателно предложението за Законопроекта – никой не е казал, че задължително при провеждане на процедура ще се изберат жени. Представете си хипотезата, че в обявения конкурс са се появили представители само от единия пол. Когато не могат да бъдат изпълнени условията, естествено, че ще бъдат назначенията по този начин и за това няма да има санкция, но при равни други условия ще се избира по-слабо представеният пол.
#27 · speech
Благодаря, госпожо Недева. Има ли желаещ за трета реплика? Не виждам. Господин Георгиев, заповядайте за дуплика.
#28 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Недева, не знам каква е тази фикция от Ваша страна към жените. Аз никъде не съм казал жени, казах: по-слабо представеният пол. Той може да е мъжки пол. Не знам, според Вас може да има и други полове. Според мен има два пола: мъже и жени. Няма как да нарека някаква директива или някакъв законопроект с друга дума освен „малоумен“, когато той е малоумен. Не знам как да Ви го обясня това нещо, може би липсата на парламентарен опит от Ваша страна е показателен в тази ситуация, но Вие с годините ще се убедите, макар че не съм сигурен, че ще изкарате години, може би с месеците ще се убедите, че тези директиви, голяма част от тези директиви, първо, са вредни, второ, са паразитни за българското законодателство и се въвеждат. Това Ви го каза дори председателят на Комисията за защита от дискриминация вътре в Комисията по труда и социална политика. Каза, че няма нужда да се въвежда такова нещо. Отгоре на това, господин Трифонов, госпожо Недева, и към Вас, как наричате нещо, което въвежда количествено? И когато уж равни критерии трябва да се гледат, ама дайте да видим количеството по полове, да ги разпределим хората. Това е точно, както каза господин Дренчев, някои хора да си назначават любовниците, само и само за да удовлетворят тази директива. Ами как да я нарека тази директива тогава освен малоумна?! (Реплики от ПБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Как да я нарека? (Реплики.) По друг начин?! Меко казано, е малоумен начинът, по който подхождате. Вие казвате: ние трябва да транспонираме тази директива, защото Европейският съюз така ни каза, иначе тя влиза в сила, ама ще търпим санкции. Ами това ли е Европейският съюз? Затова ли сме равнопоставени партньори в Европейския съюз – да търпим санкции и да приемаме малоумни директиви?! За мен това не са партньори и не са съюзници, това са диктатори.
#29 · speech
Времето Ви изтече, господин Георгиев.
#30 · speech
Георги Георгиев
Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#31 · speech
И аз Ви благодаря. Следващото изказване е на господин Костадинов. Заповядайте, господин Костадинов.
#32 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Аз в самото начало искам да прочета нещо, което предполагам, че за съжаление, по-голямата част от хората в тази зала, още повече пък тези, които участват в момента в опита да защитават изключително безсмисления законопроект от страна на ПБ, не са чели Конституцията, в която в чл. 6, говорим за Конституцията на България, която по нашето законодателство е върховният закон в държавата, основният закон. Според чл. 6, ал. 1 „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.“ Алинея 2: „Всички граждани са равни пред закона.“ И сега, внимание за тези, които не са чели българската Конституция, сиреч за 230 депутати тук почти: „Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии.“ Привилегии! „Не се допускат привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол.“ Повтарям, пол. Казвам за трети път: пол! Тоест според българския законодател, според бащите на българската Конституция, в която ние се заклехме, когато започнахме работата си в това Народно събрание, не може да има привилегии на база на пол, както и на раса, етнос, религия и така нататък. Само че само преди броени минути една от представителките на „Прогресивна България“ излезе и каза: ами, когато кандидатстват примерно мъж и жена, ако са абсолютно равни във всяко друго отношение, ние ще дадем предимство на жената. Защо? Защото е жена. Следователно това е привилегия, основана на базата на пол. Което е нарушение на Конституцията. Фрапантно нарушение! Брутално нарушение! Да използваме една от любимите думи на един от представителите на „Прогресивна България“: транспонирано нарушение. Щото явно от „Прогресивна България“ каквото им кажат, това ще транспонират тук, в нашето законодателство, ама без значение има ли отношение към нас, няма ли. Беше казано преди малко от Георги Георгиев и от Димо Дренчев много ясно и категорично защо този законопроект е безсмислен. Цитирано беше изказване на председателя на Комисията за защита от дискриминация – институция, създадена, за да пази някой от евентуални дискриминационни ограничения, нарушения, забрани и така нататък. Беше споменато от Георги Георгиев за въвеждането на този прословут паневропейски пенсионен продукт, който в момента в България се ползва от нула души, обаче беше направен. Защо? Защото – пак поредната директива. И тук е моментът да кажем следното нещо: представителите на българския народ в тази зала са се клели на българската Конституция – всички ние. Не са се клели на Европейската комисия или на европейски други институции. И това, че в момента така наречените директиви ни задължават, не означава, че ние трябва да се съгласяваме с тях. Ако ние се съгласяваме с нещо, което не ни харесва, това означава, че това не е директива, това е диктат. И много пъти сме го казвали – разликата между договор и диктат е такава. Договорът е нещо, което е изгодно за двете страни, диктатът е изгоден само за едната страна. В случая обаче тук хората, родени с наколенки – от „Прогресивна България“, се опитват и на нас да ни слагат наколенки и ни казват: ами това е положението, дават ни директива, ние трябва да я изпълняваме. Ама тя е безумна, тя е малоумна – няма значение, ние ще я изпълняваме. Това е робски манталитет. И ме е срам, че слушам подобни неща. Вие не сте представители на българския народ, Вие сте представители на нещо друго. И аз не знам на какво. Но със сигурност не сте представители на българския народ. Георги Георгиев много точно Ви го каза, както и Димо Дренчев: ако Вие тези простотии ги бяхте говорили по време на кампанията, щяхте да имате 3% и нямаше да влезете в парламента. Не за това гласуваха Вашите избиратели – измамени и излъгани избиратели. (Реплики.) Не за това гласуваха. Не гласуваха за Вас, лицемери, лъжци и измамници! Гласуваха за нещо съвсем различно, което им говорехте. Ако им бяхте казали: ние ще изпълняваме всичко, което ни дадат от Европейския съюз, защото сме длъжни да транспонираме... Между другото, отварям една скоба, говорете на български. Вече аз не искам да използвам дори в опита си да иронизирам Вашите изказвания тези гадни думи, защото не са български, не са разбираеми за никого, дори и за Вас. Използвайте българския език, ако го знаете. Това, което ние трябва да направим днес, е да гласуваме против безсмисления законопроект. Беше обяснено защо, няма нужда от хиляда думи. И Вие знаете, че трябва да гласувате „против“. Говорихме преди малко с представители на Вашата парламентарна група, които знаят – и те знаят, че е малоумно, но ще гласуват, защото все пак... Няма да им споменавам имената – има и достойни хора сред Вас, има и нормални, разумни хора. Даже подозирам, че повечето са такива. Лошото е, че нямате характер. И се съобразявате, и се навеждате, само че историята не помни наведените, ще Ви забрави, историята помни изправените като нас. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#33 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Има желание за отношение от заместник-министър Клисурска. Заповядайте, заместник-министър Клисурска, за отношение към обсъждания законопроект.
#34 · speech
Заместник-Министър Надя Клисурска-Жекова
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че е важно за всички Вас, които след малко ще вземете съответното отговорно решение дали да подкрепите съответния законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеността на мъжете и жените и изложените тези в рамките на дебата. В никакъв случай не смятам, че тонът в залата по някакъв начин ще повлияе на фактите такива, каквито са. Позволете ми да започна от финалното изказване, което коментираше Конституцията на Република България. Ако си отворите и четете, и познавате българското законодателство такова, каквото има и в момента действа, ще видим, че в Закона за защита от дискриминация, чл. 39, ал. 1 – и ще го прочета, за да не бъда голословна, вече въвежда съответни изисквания, свързани с това, че ако съответните кандидати за заемането на длъжност в администрацията на държавните и местни органи са равностойни по отношение на изискванията за съответната длъжност, назначава се кандидатът от по-слабо представения пол – действаща разпоредба. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) По отношение на другите неща, които бяха коментирани. Всички Вие, които сте народни представители, знаете добре, че в България е прието бинарното разбиране на пола – жени-мъже, още повече това е заложено и в Конституцията, съответно има и Решение на Конституционния съд. Такъв въпрос не стои и той не е на вниманието на предлагания законопроект. По отношение на последното изразено становище съм длъжна да изложа няколко факта, свързани със съответното становище на Комисията за защита от дискриминация, защото никъде, абсолютно никъде, ако се чете с разбиране, естествено, в становището на Комисията за защита от дискриминация не се казва, че тази директива не трябва да бъде транспонирана. По отношение на системното място и разпоредбите, които са разписани в Закона за защита от дискриминация. Принципът на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените, включително в областта на заетостта и труда, попада в обхвата на действащия Закон за защита от дискриминация. Той цели да осигури на всяко едно лице равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, ефективна защита от дискриминация, включително по признак пол, защото Законът за защита от дискриминация съдържа разпоредби за защита от дискриминация при упражняването на правото на труд, подчертавам, и на други права. След като Директивата засяга прилагането на принципа на равни възможности и равно третиране на мъжете и жените, отново подчертавам, попадащо в обхвата на Закона за защита от дискриминация, именно там се предлагат съответните изменения и допълнения, защото това са функции на съответната комисия. Съгласно правото на Европейския съюз органите по равенство изпълняват не само защитни и квазисъдебни функции, но и превантивни, аналитични, информационни, координиращи, свързани с антидискриминационната политика, равното третиране и равните възможности, и ще подчертая чл. 47 от Закона за защита от дискриминация, който може да бъде видян от Вас. По отношение на заложените критерии, когато говорим за подбора при подобна процедура, ако прочетете съответните въведени разпоредби от предложения законопроект, ще видите, че се назначават съответните представители на по-слабо представения пол, но при други равни условия. Така че това е ключовото и водещото при подбора. Уважаема госпожо Председател, благодаря за предоставената възможност. (Ръкопляскания от ПБ.)
#35 · speech
Благодаря Ви и аз, госпожо Клисурска, за представеното отношение към Законопроекта. Има ли други желаещи за изказване? В процедурата по отношение няма реплики и дуплики. Това беше отношение на присъстващия представител на вносителя. (Реплика от народния представител Димо Дренчев.) Процедура по начина на водене – заповядайте да отразите Вашето възражение за реда, по който се води заседанието до момента. Заповядайте, господин Дренчев.
#36 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, може би съм се объркал, стори ми се, че на таблото пишеше „изказване“. Когато допускаме лица от изпълнителната власт тук, в залата, гласуваме им допуск, между другото, аз почти в 100% от случаите гласувам „против“, защото те обикновено рядко взимат участие в дебата, просто стоят и гледат. Случаят със заместник-министър Клисурска не е такъв. Но всъщност, ако можете, обърнете внимание. Въпросът, който зададох към нея, беше какво е нейното мнение колко пола има и какво е мнението на Европейския съюз и на Брюксел колко пола има, защото всъщност тя отговори, прочитайки българската Конституция. Наясно съм, че според българската Конституция има два пола. Много ми е интересно, ако ни наложат транспониране на следваща директива за това, че има 76 или 77, какво ще направи „Прогресивна България“, щом така безрезервно гълта всякакви процедури, които ни налагат, и всякакви директиви и регламенти?! Благодаря.
#37 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли други желаещи за изказване? Госпожо Тодорова, заповядайте за изказване.
#38 · speech
ПБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще нахвърлям някои може би важни теми, които посъбрах от изказванията на колегите преди нас – преди мен и разбира се, преди другите колеги от нашата парламентарна група. Сега, първо искам да Ви кажа, че терминът „транспониране“ има латински корен и не знам всъщност доколко сте запознат с произхода на тази дума. И в тази връзка да Ви припомня, че аз не съм чувала от Вас да коментирате, че става дума за основния закон, Вие коментирате Конституцията. Конституцията също има латински произход. Така че в тази връзка...
#39 · speech
Госпожо Тодорова, съсредоточете се по Законопроекта, ако обичате. Благодаря.
#40 · speech
Да. Благодаря Ви. Извинявам се за отклонението. Всъщност това, което се предлага в Проекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеността между жените и мъжете, касае наистина изключително малък обхват, а именно касае не повече от 25 публични дружества. И специфичната хипотеза, която се разглежда чрез въвеждането на тази норма, касае единствено когато имаме еднакви квалификации, еднакви условия, които участниците в съответния подбор имат, тоест изключително краткия обхват не може да предизвика чак такъв задълбочен и може би енергиен дебат, както се случва в залата в момента. Не мога да приема също така, че този законопроект всъщност противоречи на Конституцията във връзка със създаването на привилегии, които са забранени по основния закон на Република България. Точно обратното, тук говорим за защита на равнопоставеността между половете и не се създават никакви привилегии или някакви други правни фигури и институции. В тази връзка нормата на новия чл. 39б, ал. 3, който се коментира преди малко, считам, че е една добра норма за развитието на правото, не само с оглед това, че се въвежда законодателство на Европейския съюз, а той създава наистина една добра предпоставка, за да запазваме равнопоставеността между двата пола, като в случая ние създаваме малко може би да се определи като защитна норма на по-слабо представения пол в едни наистина изключително тесни специфични хипотези чрез този закон. Благодаря.
#41 · speech
Благодаря, госпожо Тодорова. Има ли желаещи за реплики към така направеното изказване? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нямате време на групата, господин Георгиев, извинявам се. Има ли други желаещи за реплики? Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към гласуване. Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете с регистрационен № 52 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г. (Председателите се сменят.)
#42 · speech
Гласували 173 народни представители: за 162, против 10, въздържал се 1. Предложението е прието. (Реплика.) Има искане за прегласуване. Господин Петров, след това ще Ви дам възможност да заявите и Вашия отрицателен вот. Моля, режим на прегласуване. Гласували 165 народни представители: за 155, против 9, въздържал се 1. Законопроектът е приет на първо гласуване. За различен вот – господин Петров, заповядайте, имате думата.
#43 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, гласувах против този законопроект, тъй като той е абсолютно безсмислен. Под претекст, че се въвежда европейска директива, всъщност се създава възможност за прокарване на политики, които са несъответстващи, на първо място, с консервативното разбиране на българското общество. На второ място, противоречат на начина, по който би следвало да са изградени не само публичните предприятия и системата на държавното управление, като цяло българската икономика. И наред с това, в духа на Законопроекта, който въвежда 33% квоти с таблица, държа да се изкажа от името и на тези 33% от нашата група, които днес не са в залата, тяхното отношение също е против това безумно нещо, което ни се предлага с този законопроект. Благодаря Ви.
#44 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Не виждам други процедури. Преминаваме към точка втора от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ. Вносител е Министерският съвет от 10 август 2026 г. За представяне на доклада на Комисията по образование и наука? Заповядайте, господин Здравков, имате думата.
#45 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на образованието и науката професор доктор Сеня Терзиева-Желязкова.
#46 · speech
Благодаря Ви, господин Здравков. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Здравков за допуск на заместник-министъра на образованието и науката госпожа Сеня Терзиева. Моля за режим на гласуване. Гласували 148 народни представители: за 137, против 8, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Терзиева в пленарната зала. Заповядайте, господин Здравков, да представите доклада.
#47 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52-602-01-36, внесен от Министерски съвет на 10 август 2026 г. На свое извънредно заседание, проведено на 25 август 2026 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52 602 01 36, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г. На заседанието присъстваха: професор Георги Вълчев – министър на образованието и науката, експерти от Министерството на образованието и науката, ректори на висши училища, представители на синдикални и работодателски организации. От името на вносителите Законопроектът беше представен от министър професор Георги Вълчев. Той обясни, че със Законопроекта се предлага размерът на таксата за студентите в платена форма на обучение да не може да бъде по-нисък от 50 на сто от средствата за издръжка на обучението в съответното професионално направление вместо 60 на сто, както е действащата норма, плюс размера на таксата, определен за студентите държавна поръчка. Това се съчетава с ограничението за целия срок на обучението на всеки студент за съответната образователно-квалификационна степен, този размер да не може да се увеличава общо с повече от 20 на сто спрямо определения през първата година от обучението дори ако максимално допустимият увеличен размер е под законово определения минимум. Така ще се гарантира предвидимост и за студентите, и за висшите училища относно максималния размер на таксата през целия срок на обучение. По този начин ще се елиминира възможността на определен етап от обучението таксата да стане непосилна за студента и това да постави под въпрос успешното му завършване. Чрез предложените промени държавата осигурява достъпност на висшето образование за всички граждани независимо от техния социален статус и финансови възможности. Възможността за намаление на таксите за обучение срещу заплащане ще увеличи конкурентоспособността на българското висше образование на международния пазар, тъй като прекомерното увеличение на таксите прави страната ни по-малко привлекателна за чуждестранните студенти. Друга, предвидена в Законопроекта, промяна допълва функциите на академичните съвети да определят таксите за кандидатстване във висшите училища, без да е необходимо тези такси да се утвърждават от Министерския съвет. Това предложение е в съответствие с принципа за академичната автономия на държавните висши училища при провеждане на кандидатстудентската им кампания. Прецизира се законовата уредба относно правото на студентите и докторантите да получават стипендии от държавния бюджет и се отговаря на необходимостта от нормативно уреждане на кръга на правоимащите лица. В тази връзка Законопроектът предвижда стипендии от държавния бюджет да се предоставят на студентите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Това са студентите, чието обучение държавата вече е преценила като приоритетно чрез държавна поръчка, а тяхното обучение в редовна форма предполага най-висока степен на ангажираност и съответно най-голяма необходимост от финансова подкрепа. Допълва се и разпоредба, която намалява административната тежест за гражданите и бизнеса при удостоверяване на придобито образование и квалификация. С нея се въвежда принципът на служебното събиране на информация, когато тя е налична в официални регистри, като същевременно се запазва възможност за доказване чрез документ в изрично определени хипотези. В публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие ректори на висши училища и представители на синдикалните организации. Проф. Лиляна Вълчева – председател на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, проф. д-р Елиза Стефанова – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и проф. Мирослав Дачев – ректор на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, изразиха аргументирани становища за подкрепа на разглеждания законопроект. В дискусията се включиха народните представители Янка Тянкова, Ангел Янчев, Красимир Вълчев, Николай Денков, Румяна Аврамова, Стела Илиева, Фатима Йълдъс и Павел Попов. Всички народни представители, които взеха участие в дискусията, изразиха принципна подкрепа за необходимостта да се регламентират с трайно решение студентските такси и стипендии преди започването на новата учебната година, както и намаляването на административната тежест при проверката на дипломи, издадени в чужди държави. По-голямата част от народните представители подкрепиха Законопроекта в цялост. Народните представители Николай Денков и Павел Попов подкрепиха част от предложените със Законопроекта промени, но посочиха, че държавата трябва да намери начин да подпомага и студентите, които се обучават в платена форма на обучение и показват високи резултати в учебната и научноизследователската дейност, както и че всяка стипендия трябва да се разглежда в съответствие с нейната целесъобразност. След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за“ – 12 гласа, без „против“, „въздържали се“ – 4, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52-602-01-36, внесен от Министерски съвет на 10 август 2026 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
#48 · speech
Благодаря Ви, господин Здравков. За становище на вносител – заместник-министър Терзиева, заповядайте, имате думата да представите Законопроекта пред народните представители.
#49 · speech
Заместник-Министър Сеня Терзиева-Желязкова
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще представя предложенията за изменение на Закона за висшето образование. На първо място, по отношение на таксите за обучение. За да се даде сигурност и предвидимост на студентите, с измененията се въвежда изискване таксите на студентите в платена форма на обучение да не могат да се увеличават през периода на цялото им следване с повече от 20% от първата година. По този начин ще се елиминира възможността на определен етап от обучението таксата да стане непосилна за студента и това да постави под въпрос успешното му завършване. Това се посочва в мотивите за промяната. Минималният размер на таксите за платено обучение в държавните висши училища се намалява от 60% на 50% от средствата за издръжка на обучението. Досега висшите училища бяха длъжни да формират таксите за платена форма на обучение, които да са минимум 60% от средствата за издръжка на обучението, които държавата осигурява за студентите в държавна поръчка. Така всяко осигуряване на допълнителни средства от бюджета за издръжка в отделни направления водеше до увеличение на таксите на студентите в платена форма. С изменението този базов минимум се намалява с 10%, като се очаква това да се отрази и в средствата, които заплащат обучаващите се. Целта е по-добър достъп до висше образование и по-висока конкурентоспособност на българските университети. По отношение на таксите за кандидатстване – предлага се те да се определят от академичните ръководства на държавните висши училища, а не от Министерския съвет. Така се намалява административната тежест и се улеснява кандидатстудентската кампания, която започва реално много по-рано, отколкото досега определеният срок за приемане на тези такси от Министерския съвет. Намаляване на административната тежест за гражданите – въвеждат се служебни проверки на дипломите за придобито висше образование в България и признато чуждестранно образование. Отпада необходимостта гражданите да представят документи, които вече се съдържат в държавните регистри. С измененията в Закона за висшето образование аналогични промени се правят и в Закона за предучилищното и училищното образование по отношение на служебните проверки на дипломите за средно образование. По отношение на промените, които уреждат предоставяне на стипендии със средства от държавния бюджет, се изпълнява Решение на Върховния административен съд, който е приел, че е недопустимо въвеждането на разграничително условие за получаване на стипендия за категориите лица, поставени като критерии за първи път в подзаконов акт, какъвто е постановлението на Министерския съвет, с което се определя правоимащите да получават стипендии. Така се урежда на законово ниво кръгът на правоимащите студенти – както досега стипендии със средства от държавния бюджет ще се предоставят на студентите и докторантите, обучаващи се в редовна форма на места, субсидирани от държавата. Разграничението не се основава на имуществено състояние на студентите, а на разграничения им статут, породен от различния начин на прием, свързан с публичното финансиране. През държавните стипендии се допълва публичната подкрепа за обучение, за което държавата вече е поела ангажимент да осигурява средства за издръжка и което е определила като приоритет в изпълнение на политиката си за подготовка на висококвалифицирани кадри. Не се засяга правото на образование, не се въвежда дискриминация, уреждат се единствено условията за публично финансово подпомагане. Останалите студенти запазват възможността за получаване на стипендии от висшите училища, от физически и юридически лица, което е често срещано. Благодаря Ви.
#50 · speech
Благодаря Ви, госпожо Терзиева. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта – имате думата за изказвания. Заповядайте.
#51 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С големи надежди подходих към новината, че новата сесия на Народното събрание започва със Закона за висшето образование, и то само дни, след като беше публикувана Програмата на правителство. Трябва да призная, че в частта „Висше образование“ Програмата почти няма за какво да бъде упрекната. Всички намерения или ако предпочитате – всички обещания, са добри. И когато разбрах, че отваряме Закона за висшето образование, си помислих, че започва изпълнението на тези обещания. Например, че ще приемем законодателни мерки, чрез които ще усъвършенстваме модела на финансиране, като го обвържем по-силно с качеството. Това е обещано в Програмата за управление. Обещани са мерки на изпълнителната власт в същата посока. Обещана е и социална подкрепа чрез, цитирам, „разширяване на стипендиантските програми, така че висшето образование да стане по-достъпно“. Какво обаче виждаме в Законопроекта, внесен от Министерския съвет, колеги? Изменения, които водят тъкмо в обратната посока. Първото, което ни предлага правителството, и то по спешност – имахме извънредно заседание на Комисията, е не разширяване, а стесняване на кръга на студентите, които имат право да получат стипендия от държавния бюджет. Предлагат ни да узаконим следното: че има първа и втора категория студенти. В първа категория са студентите, които са приети на субсидираните от държавата места – редовно обучение, а във втората категория са всички останали: всички задочни студенти, редовните студенти – платено обучение в държавните висши училища и разбира се, всички студенти от частни университети. Авторите на този законопроект ни убеждават, че в такова деление нямало нищо погрешно и дискриминационно, защото в привилегированата група се влиза по заслуги – има класиране по бал, платено и задочно. В общия случай влизат тези, които имат по-нисък бал. Наистина е така. Само че, колеги, тези студенти после учат по една и съща програма, очаква се да усвоят един и същ набор от знания и умения, за да получат равноценни квалификационни степени. Оценяват се по една и съща скала, за да се види доколко са ги усвоили. Но сега Министерският съвет с предложението си ни казва, че студент с успех 4,50 ще има право на стипендия, а пълният отличник няма да има само защото преди да станат студенти по съответната специалност, първият е постигнал по-висок бал, с което си е осигурил субсидирано от държавата място. И тази привилегия ще бъде валидна за целия курс на обучение. Няма начин, не се предвижда начин да минеш от втора класа в първа, колкото и добре да усвояваш материала. Същинското образование по специалността не е важно, важно е с какъв бал си бил приет. Ако ли пък си имал висок бал при приема, но си избрал да учиш задочно, за да издържаш семейството си например, ти казват, че заслужаваш едно право по-малко заради този си избор. Редовните студенти ще бъдат финансово стимулирани за това, че са се посветили изцяло на ученето, а към твоите затруднения ще се добави още едно – да нямаш право на стипендия, колкото и добър да е успехът ти. Това вече е сложна несправедливост, подобно на сложната лихва. А сблъсъкът с несправедливостта винаги има деморализираща функция, деморализиращ ефект. Когато говорим за възпитателната функция на образованието и умуваме какви мерки да предприемем, за да я подсилим в училищата, дори при първокласниците, нека да не забравяме, че тази възпитателна функция е важна в цялата образователна система – дори когато субектите ѝ са пълнолетни. Не бива да поддържаме система, в която има студенти, на които веднъж и завинаги им е отредено да са втора категория, в която привилегията възниква без отношение към качеството, без отношение към това дали по същество си добър студент. Уважаеми колеги, ако ставаше въпрос по етически теми, може би щеше да е по-уместно да оставя детайлното обяснение на позицията си за дебата на второ четене, но проблемът със стесняването на кръга на потенциалните получатели на държавни стипендии е много по-голям. Това предложение влиза в директно противоречие със съдебно решение на петчленен състав на Върховния административен съд. Става дума за Решение № 10666 от октомври 2025 г., което окончателно постановява отмяна на порочната практика, която сега от Министерския съвет ни предлагат да закрепим със Закон. Тази порочна практика се е осъществявала с подзаконови актове на същия този Министерски съвет. Ограничаването на кръга на студентите, които могат да получават стипендии, е отменено от тричленен състав на Върховния административен съд. После служител на Министерския съвет е написал касационна жалба срещу това решение, която е отхвърлена от петчленния състав. И вместо съобразяване с Решението на Съда, сега получаваме мотивите на касационната жалба, претоплени като мотиви на Законопроекта. Някой е подвел министъра-председателя на Република България Румен Радев да сложи подпис под следната законодателна тактика: имаме окончателно решение на съд, което не ни харесва, то стъпва на определени законови текстове, нека парламентът промени тези текстове и проблемът ни ще изчезне. Но това е абсурден и обречен подход. В решението си Съдът ясно се е произнесъл – ограничението на стипендиите до студентите – редовно обучение, държавна поръчка, не просто е неприемливо по формални причини, както чухме от заместник-министъра, задето е било реализирано с подзаконови актове, то, и цитирам решението на Върховния административен съд: „представлява нееднакво третиране на студентите в платена форма на обучение чрез изключването им от правото да получават стипендии само въз основа на вида на техния прием и като такова представлява, цитирам отново, нарушение на принципа на равенство пред закона и на задължението за еднакво третиране, установени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България“. Тези нарушения няма да се изпарят, ако променим Закона така, както ни предлага Министерският съвет. Просто ще сме приели закон, който според мотивите на валидно, окончателно решение на върховен съд, противоречи на Конституцията. Заслужава да се отбележи, че тази опасност беше посочена в почти всички становища, получени в процеса на обществено обсъждане на Законопроекта – и от Съвета на ректорите на висшите училища, и от омбудсмана на републиката, и от Варненския свободен университет. Само от Националното представителство на студентските съвети дадоха положително становище, за голяма моя изненада. Чудя се дали можеше да се случи това допреди две години, докато уважаваният колега от „Прогресивна България“ – сега депутат от „Прогресивна България“, Даниел Парушев беше председател на този орган. Изобщо възможно ли е естествената солидарност в такъв колегиален орган да отстъпи на съображения за политическа целесъобразност? Но нека да не се отклонявам по-нататък. Същественото, с което ще завърша, е, че групата на „Демократична България“ не може да подкрепи Законопроекта на първо четене именно поради конфликта с принципите на справедливостта и незачитането на влязлото в сила окончателно съдебно решение, които са заложени в текстовете, отнасящи се до студентските стипендии. Аз ще гласувам „въздържал се“ като знак, че в Законопроекта има и няколко изменения, заслужаващи подкрепа. Интересен въпрос е защо никое от тях не присъства в правителствената програма. Да не би тези, които пишат програми, да не си говорят с тези, които трябва да ги изпълняват? Та добрите предложения. На първо място, намаляването на административната тежест за гражданите чрез въвеждането на служебни проверки в регистъра. Също така правото на висшите училища сами да определят таксите за кандидатстване. Ограничаване на повишаването на таксите до 20% спрямо първата година за целия срок, което цели да създаде предвидимост на разходите. Тук доста по-резервирано е отношението ни към свалянето на прага на таксите от 60 на 50% от средствата за издръжка, но тези нюанси наистина трябва да останат за второ четене. По отношение на стипендиите обаче картината е черно-бяла. Призовавам колегите от всички групи да си дадат сметка какъв прецедент ще създадат и да не дават положителен вот, докато Законопроектът не бъде преработен. Не можем да си позволим да приемем Закон, за който Върховният административен съд ни е предупредил, че ще влезе в противоречие с Конституцията. Всички граждани са равни пред закона. Не създавайте псевдоелити чрез измислени привилегии. Парите, които ще спестите сега, стеснявайки кръга на правоимащите, ще ги загубим всички многократно, ако създаваме усещане за несправедливост у младите хора, от които зависи бъдещето на обществото ни. Благодаря Ви.
#52 · speech
Благодаря Ви, господин Попов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. За следващо изказване, академик Денков – заповядайте, имате думата.
#53 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги народни представители, очевидно е, че този законопроект се вкарва в спешен порядък с идеята част от разпоредбите да влязат в действие за предстоящата академична година. Приемаме тази спешност и действително част от предложените промени имат смисъл. Те ще бъдат полезни и могат да бъдат подкрепени на второ четене. Вече бяха казани няколко от тях. Едната – специално искам да подчертая, е предложение, което ние направихме миналата година. Това е, че всеки един студент и неговите родители, когато влиза в определен етап на обучението, трябва да е сигурен, че таксите няма да бъдат неограничено повишавани през периода на обучение. Точно текстът, който се предлага сега, е текстът, който предлагахме и ние. Подкрепям вносителите днес, че са се съобразили с нещо, което има своята много ясна житейска логика. Тези 20%, които са заложени, съответстват на едно максимално повишение на таксите до 5% годишно – например в една бакалавърска степен от четири години, така че на второ четене ние ще подкрепим тази, както и няколко други мерки, които улесняват студентите, улесняват гражданите, когато трябва да се правят справки, но има два текста, по които имаме съображения. Единият от тях е свързан с ограничението на даването на стипендии само до студенти, които са записани в редовна форма на обучение с държавна поръчка. Освен аргументите, които бяха посочени вече неколкократно, че това представлява форма на дискриминация, че противоречи на Конституцията, че очевидно ще има дебат по тази тема и вероятно ще бъде сезирана както Комисията по дискриминация, така и Конституционният съд, ако не бъде разгледана по-внимателно тази норма преди второто четене в Народното събрание, ние няма как да подкрепим тази теза. Имаме и втори вид аргументи, които според нас изискват преразглеждане на това предложение, и те са свързани със следното: всяка една стипендия, която се предлага от страна на държавата, има своя цел. Такива са например стипендиите или отпадането на таксите за приоритетните професионални направления, за защитените специалности. Когато става дума за стипендии за отличен успех, отново тези стипендии имат своя цел и тя е да стимулират студентите да учат по-отговорно, да се стараят повече, да влязат в научни изследвания, така че да повишат своята квалификация. Когато Вие ограничавате студентите платено обучение от един такъв стимул, по същество Вие абдикирате като управляващи от създаването на човешки стимули, с които тези студенти да бъдат мотивирани да хвърлят повече усилия в тяхното обучение. И това няма нищо общо с начина, по който те са записани. Така че освен аргументът за дискриминация, който сам по себе си вече е достатъчно сериозен, има и друг аргумент, който е свързан с това как искаме да стимулираме нашите студенти. Другото предложение, което изисква допълнителна дискусия, е как са избрани тези 60%, които бяха досега, и петдесетте процента, които в момента се предлагат по отношение на таксите, свързани с издръжката на обучение. Очевидно е, че има дискусия за това дали е кроссубсидиране, както многократно беше поставено от министър Вълчев по време на обсъжданията, очевидно е, че нямаме никаква методика в момента, която да обосновава едните или другите проценти, и подкрепяйки възможността тази година да бъде решен адхок проблемът с тези 50% по отношение на издръжката на обучение, истинският проблем остава отворен – как го изчисляваме, каква е методиката, каква е логиката, по която избираме тези проценти. Така че моят призив към Министерството на образованието и науката е, след като получат подкрепа – вероятно ще я получат в залата, за следващите промени в Закона за висшето образование да имат много по-обоснована методика, с която да бъде изчислен процентът, по който да бъдат редуцирани таксите по отношение на платено обучение, и тогава бихме могли да подкрепим и такава мярка. В момента аз лично бих се въздържал. Всичко останало, което е предложено, заслужава подкрепа и ние ще го направим на второ четене. На първо чете ще се въздържим по съображенията, които посочих досега.
#54 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. За следващо изказване – господин Вълчев, заповядайте, имате думата.
#55 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна като господин Денков – ние също приемаме, че този законопроект поради спешността му е с ограничен характер, ограничени разпоредби. Вероятно Министерството, управляващата партия, ще предложи допълнителни промени в Закона за висшето образование, но тези промени, които в момента се предлагат, са до голяма степен продиктувани от обстоятелства, които са били миналата година – както дебатът по отношение на таксите за студентите платено обучение, така и решението на Съда, което касае и стипендиите. Аз ще коментирам именно тези два момента в Законопроекта. Причината да говорим за ограничение на таксите за платено обучение е, защото през 2024-а и 2025 г. имаше сериозно, значително, много по-голямо от предишните години увеличение на субсидията за издръжка на обучението на студентите в държавните висши училища. Ако го нямаше това увеличение, нямаше да стои и въпросът с таксите на студентите платено обучение, тъй като исторически още от 2011 г. те са обвързани със субсидията, която дава държавата на един студент. И въпросът е: трябва ли една такса на студент платено обучение в държавно висше училище да бъде по-ниска от размера, който плаща държавата? Защо държавата плаща 100%, а един студент плаща 50%? Навремето аргументът е бил да няма кроссубсидиране, да не се използват парите, които се дават от бюджета за обучението на студентите държавна поръчка за финансиране на платеното обучение. Доколкото си спомням аз назад във времето, имаше дебат дали въобще държавните висши училища да осъществяват обучение в платена форма, тъй като имаме сегмент от частни висши училища. Беше решено – може би правилно, че държавните висши училища трябва да имат тази възможност, но не трябва да използват ресурсите от бюджета. Миналата година беше направен този компромис с 60%. За разлика от господин Денков аз съм песимист, че може да се направи методика. И затова казвам, че е компромис, защото от една страна, ние трябва да позволим ценова конкурентност или конкурентност чрез таксите на държавните висши училища на пазара на висше образование. Миналата година заради спазването на тази разпоредба таксите на българските медицински висши училища платено обучение станаха по-високи, отколкото в редица съседни страни, включително и страни от Централна Европа, и беше необходимо ние да направим такова изключение. Така че дали ще бъде 40, 50 или 60% винаги е въпрос на компромис между двете неща – от една страна, да не се допуска кроссубсидиране, от друга страна, да се допусне този периметър на ценова конкуренция и нито един процент според мен не може да се оправдае. Аз спорих с господин Денков – по-скоро дебатирахме позитивно, всяко число под 100 е кроссубсидиране, така че ние допускаме кроссубсидиране, допускаме средствата от държавния бюджет да се използват за финансиране на студентите платено обучение в държавните висши училища. По отношение на стипендиите. Тук се говори за дискриминация, ограничаване на обхвата, но аз Ви обръщам внимание, че откакто съществува Законът за висшето образование, стипендиите винаги са били насочени към студентите държавна поръчка. Винаги са били насочени към студентите държавна поръчка! Субсидията за издръжка на обучението е насочена към поевтиняване на таксите на студентите държавна поръчка, общежитията и студентските столове се финансират за студентите държавна поръчка, тоест, казано с други думи, държавата е избрала модел да финансира държавната поръчка. Тя неслучайно се казва и държавна поръчка, защото държавата поръчва и плаща за това, както един възложител поръчва и съответно заплаща за това. Оттам нататък имаме един сегмент от платено обучение в държавните и в частните висши училища. Държавата с всичките си тези финансови инструменти поевтинява и подпомага достъпа в държавните висши училища и този модел е до голяма степен проекция на чл. 53, ал. 2 от Конституцията на Република България, който казва, че държавата при определени условия подпомага обучението в държавните висши училища, и забележете, фигурира думата „условия“, тоест Народното събрание чрез закон може да поставя условия. Що се отнася до Решението на Съда от миналата година. Това решение на Съда казва, че тези условия не трябва да се поставят, не могат да се поставят с подзаконов нормативен акт, по-точно постановление на Министерския съвет, каквото е било години наред Постановлението за стипендиите, но така или иначе миналата година е заведено делото, миналата година е обърнато внимание на това. Що се отнася до дискриминацията. Една дискриминация, поставена от закон, да, тя би била дискриминация на подзаконово ниво, но една дискриминация, поставена от закон като условие, като проекция на принципа на чл. 53, ал. 2 в Закона за висшето образование – според мен е абсурдно да говорим за дискриминация, тъй като ние имаме класиране на студентите. Ако говорим за дискриминация, трябва да обявим за дискриминационен целия принцип на класиране и безусловно да приемаме всички студенти там, където искат да учат, безусловно да ги приемаме държавна поръчка, безусловно да ги приемаме в това висше училище, в което желаят да учат, без да имаме класиране, защото това поставяне на условия, всъщност произтича от принципа на класиране. Причината един студент да бъде платено обучение е или защото не е класиран в държавна поръчка, или защото сам е избрал да бъде платено обучение, но и в двата случая ние имаме основание да не говорим за дискриминация. Според мен е абсурдно да се говори за дискриминация, след като това са права, които произтичат от държавната политика. Нещо повече, обръщам внимание, че с държавната поръчка държавата прави политика за насочване на студентите към определени професионални направления, в които имаме разрив между днешното търсене на образование и бъдещите потребности на пазара на труда. Ние искаме да имаме повече инженери, искаме да имаме повече технически кадри, повече студенти в природо-математическите дисциплини. От друга страна, избуя през последните години приемът и то най вече нерационално търсене на висше образование в социалните, стопанските и правните науки. Ако ние ампутираме този инструмент на политиката – стипендиите да бъдат насочени към определените професионални направления, който имаме в момента, ние ще се лишим от един от инструментите на политиката, който имаме. Иначе аз съм съгласен с колегите Попов и Денков, че когато говорим за успеха, а не за достъпа, ние може да имаме отделна политика, може да имаме отделни фондове, може да имаме отделни стипендии, които да бъдат насочени към всички студенти. Те могат да бъдат и за творчески изяви, могат да бъдат за насърчаване на научни постижения, участие в научни проекти и така нататък. Но ако погледнем замисъла на сегашния инструмент за стипендиите, въпреки че той съчетава две цели – едната е да насърчи достъпа, другата е успеваемостта, той все пак е инструмент за насърчаване на достъпа. А когато говорим за инструменти за насърчаване на достъпа, при този модел на висше образование, който сме избрали, те трябва да бъдат насочени преди всичко към студентите държавна поръчка. Просто това е логиката на Закона и тази логика, пак подчертавам, тя тръгва от чл. 53, ал. 2 на Конституцията на Република България. Разбира се, може да бъде избран и друг модел. Може да бъде избран модел, независимо от формата на собственост – частните и държавните висши училища да бъдат равнопоставени доставчици на услугата „висше образование“, но този модел минава през Конституцията, този модел минава през законови промени, тогава може да се отвори възможността и държавата с всичките си инструменти на политиката да насърчава всички студенти, във всички висши училища, но не съм сигурен, че този модел е обсъждан към момента и има достатъчна подкрепа за него. Всъщност назад във времето той е обсъждан и по-скоро не е получил подкрепа един такъв модел. Пак подчертавам, той минава и през Конституцията на Република България. Така че аз осъзнавам, че, бидейки от опозицията, сме изкушени да се заиграваме популистки, да говорим за ограничаване на права, да говорим, че едни студенти са дискриминирани. Аз се опитах да обяснявам логиката. Миналата година поехме ангажимент да предложим промените, свързани с таксите. Мисля, че ноември месец беше решението на Съда, така че този законопроект го приемаме до голяма степен следствие на това, което миналата година подготвихме в Министерството, или по-скоро беше задължително на дневен ред да се приеме. И това е причината и самият аз в Комисията по образование и наука да подкрепя Законопроекта, защото тези промени просто трябва да се направят. Разбира се, в очакване сме да видим и по-сериозни намерения. Благодаря.
#56 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Вълчев? Госпожо Йълдъс, Вие за изказване ли? Ще Ви запиша. Господин Попов, заповядайте за първа реплика.
#57 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вълчев, има един философ Лайбниц, той е бил най-големият ум за времето си, но се е опитвал да доказва, че живеем в най-добрия от всички възможни светове и е отнесъл много подигравки заради това. Сега, в момента Вие се опитвате да ни убедите, че щом нещо е действително, то е справедливо. Само че нещата не стоят така, има съд, който решава какво е справедливо и Върховният административен съд е постановил, че практиката, която е била действителна, включително по времето, когато Вие сте бил министър, не е справедлива. И това постановление, това решение на Съда се основава не просто на формални основания, на това, че е била наложена с подзаконови актове тази практика. Моля Ви, прочетете отново Решението на Съда и ще видите, че там се обяснява, че тази практика е несправедлива по същество, защото нарушава права, които са заложени в Конституцията. Така че аргументът Ви според мен е несъстоятелен.
#58 · speech
Благодаря Ви, господин Попов. Има ли желаещи за други реплики? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Вълчев.
#59 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Попов, аз съжалявам, че трябва основни юридически постановки да обяснявам, но тук има юристи в залата, които много по-добре разбират правната материя от мен, но Съдът отсъжда на базата на съществуващото законодателство. А съществуващото законодателство поставя условия, които по Вашето разбиране за дискриминация правят студентите неравнопоставени. Съществуващото законодателство казва, че едни студенти плащат такси, а други не плащат в държавните висши училища. Дискриминация ли е това? Съществуващото законодателство казва, че едни студенти ползват общежития, а други не ползват. Дискриминация ли е това? Със закон се поставят условия и тези условия са обвързани с политиката. Тези условия са насочване на финансовия инструмент към определени студенти. Ние сме казали, че студентите в приоритетни професионални направления получават допълнителни стипендии. Дискриминация ли е това? Да се откажем ли от тази политика? И ако имаме нужда от инженери, да кажем няма да финансираме допълнително инженерното образование, ще финансираме само психолози или пиар експерти примерно. Тоест трябва ли да ограничим държавата в правото ѝ да прави каквато и да е политика чрез финансовите инструменти, които има? Аз не мисля, че такъв е смисълът и пак Ви обръщам внимание на думата „условия“ в чл. 53, ал. 2 на Конституцията. Държавата има право да поставя условия, има право да насочва инструментите на политиката. И е абсурдно да се говори за дискриминация, когато ние имаме класиране. При висшето образование, за разлика от началното образование, няма принцип на универсалност. Началното образование, знаете, че всички деца трябва да бъдат обхванати, всички деца да им бъде осигурена подкрепа, освен ако родителите им не решат да учат в частно училище. Тук държавата не е задължена в нито една страна да финансира обучението на всички студенти. Държавата определя план-прием, поръчва обучението на определен брой студенти по професионални направления и по висши училища и финансира това обучение, подкрепя го с всички инструменти на политиката. Оттам нататък имаме един допълнителен сегмент от платено обучение в държавните и частните висши училища. Това е логиката, която се опитах да Ви обясня, иначе можем с Вас да дискутираме, ако искате да продължим да дискутираме, за дискриминация и справедливост – разбиранията ни за дискриминация и справедливост. Благодаря Ви.
#60 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Следващо изказване, господин Ангел Янчев, заповядайте, имате думата.
#61 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! От ВЪЗРАЖДАНЕ по принцип ще подкрепим този законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, но от първите ми думи още да кажа, ще направим предложения преди второто гласуване по един от двата му най-съществени елемента на този законопроект. Първо, това, което подкрепяме абсолютно безусловно. Знам, че чухте много аргументи вече за стипендиите на студентите и здравата логика сочи, на първо място, разбира се, че държавният бюджет трябва да финансира така, както е било винаги – единствено и само държавните стипендии на студентите в държавните висши училища, които са държавна поръчка. Те затова са и държавни. Всички опити да бъде обяснено как студентите платено обучение, които, между другото, са около 40 500, как студентите в частните висши училища – български, трябва да получават държавни стипендии, първо, не почиват на здравата логика, второ, не бива законодателният орган да допуска подобно нещо. Това е, което безусловно подкрепяме. Имам предвид да се запази, независимо от това решение на Върховния административен съд от ноември 2025 г., финансирането с държавни стипендии само и единствено на студентите държавна поръчка в държавните университети. А иначе това решение на Върховния административен съд, както всяко едно решение на Върховния административен съд, касае най-вече единствено само акта, който е обжален. В случая едно постановление № 90 за стипендиите на студентите на Министерския съвет. Само това. Нищо друго не означава спрямо нито един друг акт. За кое имаме възражение, въпреки че ще го подкрепим, защото не е устойчиво решение – стана ясно вече, че отново трябва да бъдат намалени, за да бъдат достъпни таксите на студентите платено обучение в държавните висши училища. Миналата година, горе-долу по това време, пак през лятото на 2025 г., след увеличението на издръжката в държавните висши училища, стана проблематично част от таксите – техния размер имам предвид, и се наложи от вече споменатото от господин Вълчев положение студентите да заплащат в държавните висши училища 100% от издръжката по съответната специалност – направление, така, както от 2011 г., да се намали на 60%, тъй като тази формула практически не издържа на конкурентен принцип и в страната, и в чужбина за платената форма на обучение на държавните висши училища. Много пъти подчертавам държавните висши училища, защото за тях единствено става дума. Но, но всъщност тази мярка в момента, и това го коментирахме и направихме предложение от ВЪЗРАЖДАНЕ миналата година, ще го направим пак, всъщност е защитен механизъм – този начин на определяне на таксите на студентите в платена форма на обучение в държавните висши училища към българските частни висши училища. Защото това, което пише в Законопроекта, което пише и в Закона е за определяне на минимален размер на таксите за студентите платена форма. Това е много назад в историята – Законът за висшето образование е още от 1995 г. Някъде през 1999 г. въобще се забранява на държавните университети да имат платена форма на обучение, което отваря една възможност за развитие на българските частни висши училища. Сега, тук, за да не тръгне някой да репликира – въобще не говорим за това кои са добри, кои са лоши. И при държавните, и при частните висши училища има такива, които се справят по-добре, такива, които не се справят добре и такива, които Народното събрание закрива, ако се наложи, както през миналата година. Тоест, които въобще не се справят. Въобще не става дума за това. Само че въпросът е колко десетилетия трябва българската държава да пази пазарния дял на частните висши училища, след като го прави вече от 1999 г.? За да цитирам тук и българските политически класици от 70-те и 80-те години – не е ли време да освободим частните висши училища да плават спокойно както в национални, така и в международни води, без да ги пазим с минимален размер на таксите в платеното обучение. Иначе всички други аргументи за кросфинансиране и така нататък –те най-вероятно са валидни. Най-вероятно могат да бъдат подкрепени или не. Но всъщност основата, най-важното на този чл. 94, мисля, че беше, или 95, ал. 6, е, да пази частните университети, които според мен вече нямат нужда от защита. Затова миналата година ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме така, както в момента го подкрепяме, между другото, забележете и Сдружението на държавните висши училища, така, както и самият законопроект предвижда, само че плахо – само по отношение на таксите за кандидатстване, да дадем през законодателна промяна свободата на академичните съвети на българските държавни висши училища сами да определят таксата за платеното обучение. Тоест да не бъде отговорността на Министерския съвет. Тоест, както миналата година, ако има протести, те да не са насочени към Министерството на образованието или към министър-председателя, защото става дума и за Постановление на Министерския съвет, а единствено към самите училища, които да си поемат отговорността. Пак казвам, частните университети вече нямат нужда очевидно от защита. Някои от тях се справят прекрасно и със стипендиите, и с общежитията и така нататък. Други, които очевидно имат нужда от държавно изкуствено дишане, ползвайки държавни имоти, вероятно ще разчитат и на тази защита, и на държавни стипендии, но това не е редно. Трябва на, първо място, разбира се, Народното събранието да се грижи за държавните висши училища. Това са най-съществените аргументи, които тук изтъкнах. Мисля, че е разбираемо, тъй като мнозинството със сигурност не присъства на пренията по този въпрос и през миналата година. Пак в заключение да кажа, че ще подкрепим, но ще направим предложение преди второ гласуване по отношение на платеното обучение да се даде свобода на академичните съвети, каквато имаха до 1999 г. – сами да определят таксите за платеното обучение в тях. И сегашните решения – и тук е прав господин Вълчев, че не може да се намери формула, не устройват всички. Това е някаква медиана, нещо средно с тези 60%, 50% и така нататък, най-вероятно следващата година – 40%, ако, разбира се, дай боже, има воля мнозинството да продължи да повишава издръжката на българските висши училища. Това не може да бъде решение – след всеки Закон за държавния бюджет да променяме Закона за висшето образование в частта му за таксата за платеното обучение. Нашето – на ВЪЗРАЖДАНЕ, е устойчивото решение. Благодаря Ви.
#62 · speech
Благодаря Ви, господин Янчев. Има ли желаещи за реплики към изказването? Не виждам. Следващо изказване – госпожо Йълдъс, заповядайте, имате думата.
#63 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ изразявам нашата подкрепа за предложените изменения и допълнения в Закона за висшето образование. За нас образованието винаги е било и трябва да бъде основен национален приоритет, изискващ целенасочена държавна подкрепа и гъвкава нормативна рамка, която да отговаря на нуждите на обществото. Обсъжданият законопроект адресира реални проблеми на българските семейства и на нашите млади хора. Ние подкрепяме тези промени, тъй като те въвеждат две важни за ДПС ценности – социална предвидимост и модернизация на държавната администрация. На първо място, намаляването на минималния праг на таксите за платено обучение от 60 на 50 на сто от издръжката е реална мярка в подкрепа на достъпността на образованието, особено за студентите с по-ниски доходи, заедно с ограничаването на бъдещо увеличение на таксите до 20 на сто за целия период на следване. Ние даваме сигурност на младите хора, че образованието им няма да стане финансово непосилно по средата на техния път. Нашата цел е да задържим тези млади умове в България и да ги стимулираме да се развиват тук. На второ място, парламентарната група на ДПС последователно работи за намаляване на бюрокрацията. Високо оценяваме разпоредбите за въвеждане на служебни проверки за завършено образование в официалните регистри. Време е да спрем да изискваме от гражданите хартиени копия на документи, с които държавата вече разполага. Това е реална стъпка към работещо електронно управление. Ето защо парламентарната група на ДПС ще подкрепи този законопроект на първо четене. Благодаря за вниманието.
#64 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йълдъс. Има ли желаещи за реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи за изказвания по Законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52 602 01 36, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г. Гласували 157 народни представители: за 134, против няма, въздържали се 23. Законопроектът е приет на първо гласуване. (Народният представител Димитър Здравков иска думата за процедура.) За процедура, господин Здравков? Заповядайте, имате думата.
#65 · speech
ПБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 79, ал. 1 от Правилника моля срокът за предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 52-602-01-36, внесен от Министерския съвет на 10 август 2026 г., да бъде намален на три дни. Благодаря Ви.
#66 · speech
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Здравков за намаляване на срока за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование на три дни. Гласували 158 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 27. Предложението е прието – сроковете са скъсени на три дни.
#67 · speech
Благодаря. Уважаеми колеги народни представители, продължаваме с дневния ред за днешния пленарен ден, а именно трета точка за днес: ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СЪС ЗАКОН НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА НИВО НА ОБСЛУЖВАНЕ, СТАНДАРТЕН ПАКЕТ, ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА УСЛУГИ МЕЖДУ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ СЛУЖБАТА НА ООН ПО НАРКОТИЦИТЕ И ПРЕСТЪПНОСТТА (UNODC), ОТДЕЛ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (DM), СЛУЖБА ЗА ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ (ITS), ОТНОСНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ ЗА ИНФОРМАЦИОННО-КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ, СВЪРЗАНИ С ПРОДЪЛЖАВАНЕТО НА ИЗПОЛЗВАНЕТО И ПОДДРЪЖКАТА НА ПРИЛОЖЕНИЕТО GOAML НА ООН, ПОДПИСАНО НА 11 ФЕВРУАРИ 2026 Г. ЗА СЛУЖБАТА ПО НАРКОТИЦИТЕ И ПРЕСТЪПНОСТТА НА ООН И НА 16 ФЕВРУАРИ 2026 Г. ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ Вносител е Министерският съвет, 20 юли 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Заповядайте, господин Терзийски, за представяне на доклада на Комисията.
#68 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Първо, уважаема госпожо Председател, разрешете ми на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедурно предложение за допускане в пленарната зала на Цветелина Стоянова, директор на дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС за времето за разглеждане на точка трета от дневния ред.
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Терзийски. Уважаеми колеги, поставям на гласуване така направеното процедурно предложение за достъп. Гласували 146 народни представители: за 139, против 7, въздържали се няма. Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да осигурят достъп до залата. Заповядайте, господин Терзийски, за представяне на доклада.
#70 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране със закон на Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 52-602-02-9, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г. На заседание, проведено на 25 август 2026 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроекта. С Решение № 150 на Министерския съвет от 11 февруари 2026 г. е одобрен проект на Споразумение, подписано на 11 февруари 2026 г. от директора на Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Отдел за управление (DM), и на 16 февруари 2026 г. от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Разработеният от Службата по наркотиците и престъпността на ООН специализиран софтуер за анализ на финансово-разузнавателната информация е инсталиран в Агенцията и позволява бързо и ефективно обработване на големи обеми от данни, получавани от специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“. Подписването на Споразумението цели продължаването на ефективното функциониране на специализираната софтуерна система, чрез която е автоматизирана осъществяваната от финансово-разузнавателното звено на Република България дейност и се ускорява процесът по получаване, съхраняване, проучване, анализиране и разкриване на информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. Споразумението предвижда заплащането на годишни такси за поддръжка на софтуерния продукт goAML в размер на 60 000 щатски долара на година. Сключено е за срок от три години с възможност за автоматично подновяване за още две години. Финансирането на годишните такси за поддръжка е осигурено по Проект с бенефициент Държавна агенция „Национална сигурност“, осъществен по договор от 7 ноември 2023 г., финансиран по програмата на Република България по Фонд „Вътрешна сигурност“ 2021 – 2027 г., съфинансиран от Европейския съюз. Със Законопроекта не се предвижда въвеждането на изисквания на актове на Европейския съюз. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Предлага се на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България текстът на Стандартното споразумение да не се обнародва в „Държавен вестник“. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията със 7 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране със закон на Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 52-602-02-9, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г.“ Благодаря.
#71 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Терзийски. Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към първото гласуване на така представения законопроект. Уважаеми колеги народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране със закон на Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“. Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 20 юли 2026 г. Гласували 150 народни представители: за 150, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Господин Терзийски, за процедура – заповядайте.
#72 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Разрешете ми, уважаема госпожо Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя процедура – предложение приетият току-що на първо гласуване законопроект да бъде обсъден и приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
#73 · speech
Благодаря Ви, господин Терзийски. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за прилагане на чл. 76, ал. 2. Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Господин Терзийски, моля да представите Законопроекта в цялост.
#74 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Проект! ЗАКОН за ратифициране със закон на Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“ Чл. 1. Ратифицира Споразумението за ниво на обслужване, стандартен пакет, продължаване на услуги между Държавна агенция „Национална сигурност“ на Република България и Организацията на обединените нации, представлявана от Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC), Отдел за управление (DM), Служба за информационни технологии (ITS), относно предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с продължаването на използването и поддръжката на приложението goAML на ООН, подписано на 11 февруари 2026 г. за Службата по наркотиците и престъпността на ООН и на 16 февруари 2026 г. за Държавна агенция „Национална сигурност“. Чл. 2. Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, което не кореспондира с чл. 2. „Законът е приет от Петдесет и второто народно събрание на … 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“ Госпожо Председател, разрешете ми да направя една процедура за редакционна поправка, а именно след думите „за ратифициране“ да отпаднат думите „със закон“. Моля да подложите на гласуване направената редакционна поправка.
#75 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Терзийски. Откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания по така представения законопроект? Не виждам. Закривам разискванията и ще преминем към второ гласуване на Законопроекта. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към второто гласуване на Законопроекта. Първо ще подложа на гласуване направеното предложение за техническа редакция от господин Терзийски, а именно в наименованието на Законопроекта да отпаднат думите „със закон“, които са след думите „за ратифициране“. Моля за режим на гласуване за така предложената поправка. Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма. Редакционната поправка е приета. Сега подлагам на гласуване наименованието на Закона заедно с приетата току-що редакционна поправка, чл. 1, чл. 2, наименованието „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен – гласуваме анблок. Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет и на второ гласуване. Уважаеми колеги, преди да преминем към четвъртата точка от дневния ред, определям 30 минути почивка. (След почивката.)
#76 · speech
Уважаеми дами и господа народни представители! Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. Вносител е Министерският съвет от 7 май 2026 г. Давам думата за представяне на доклада на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Проданов, да представите доклада.
#77 · speech
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Първо, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представители на Министерството на финансите: господин Методи Методиев – заместник-министър; госпожа Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; госпожа Анна Бъчварова – експерт в същата дирекция.
#78 · speech
Уважаеми колеги народни представители! Моля, във връзка с така направеното предложение за осигуряване на допуск до залата на Методи Методиев – заместник-министър на финансите; Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Анна Бъчварова – експерт в същата дирекция, режим на гласуване. Гласували 117 народни представители: за 111, против 6, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен допуск на лицата. Господин Проданов, моля да продължите с представянето на доклада.
#79 · speech
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г. На заседание, проведено на 2 юли 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Мина Янкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“. В своето изложение госпожа Петкова посочи, че със Законопроекта се предлага въвеждането в българското законодателство на две директиви на Европейския съюз (ЕС) в областта на обмена на информация за данъчни цели. Разпоредбите на директивите е следвало да бъдат транспонирани от държавите членки до 31 декември 2025 г. Основна цел на двете директиви е противодействието на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане, както и усъвършенстването на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки. 1. Във връзка с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане проектът предлага правила за осъществяването на автоматичен обмен на информация за криптоактиви с компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз. Повишаването на прозрачността в данъчната област и борбата срещу укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане са сред политическите приоритети на Европейския съюз с оглед създаването на по-единен и по-честен общ пазар. Въпреки значителните подобрения в областта на обмена на информация, регламентиран в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, практиката в държавите членки показва, че все още съществува необходимост от подобряване на съществуващите разпоредби, свързани с всички видове автоматичен обмен на информация. През последните години значението на пазара на криптоактиви нараства и той съществено и бързо увеличава капитализацията си. Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност. Това се дължи на обстоятелството, че криптовалутите и електронните пари не са включени понастоящем в обхвата на обмена на информация между компетентните данъчни органи, като същевременно доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари не са задължени да предоставят информация за придобитите активи или печалби от своите клиенти пред данъчните органи, поради което в голяма степен парите, държани в такива електронни инструменти, остават необложени с данък. Създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки, гарантира ефективното им и последователно прилагане. Директивата регламентира едни и същи изисквания за предоставяне на информация от всички доставчици на услуги за криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, а обменът на предоставената информация ще позволи на данъчните администрации да получават пълен обем от информация относно притежанието и получените доходи от криптоактиви. Обменената информация между компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция. Предоставяната и обменяна със съответните юрисдикции информация ще даде възможност на компетентните данъчни органи да установяват дължимите данъци въз основа на вярна и пълна информация. За да бъде обменена между компетентните органи на държавите членки, информацията следва да бъде предоставена от доставчик на услуги за криптоактиви. Информацията се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви и които са местни лица на Република България или друга държава членка. Директивата урежда и процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат доставчиците на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане. 2. В съответствие с Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, със Законопроекта се създават практически правила за автоматичен обмен с държавите членки на информационната декларация за допълнителния данък, въведен с разпоредбата на чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в Европейския съюз. Директива (ЕС) 2022/2523 е въведена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има за цел да гарантира, че големите многонационални групи предприятия (МГП) плащат минимален ефективен размер на данъка върху печалбата във всяка юрисдикция, в която извършват дейност. Предприятията, попадащи в обхвата на правилата в ЗКПО, трябва да изчислят своята ефективна данъчна ставка за всяка юрисдикция, в която извършват дейност, и да внесат допълнителен данък за разликата между тяхната ефективна данъчна ставка за всяка отделна юрисдикция и минималната данъчна ставка от 15 на сто. Произтичащият от това допълнителен данък се начислява в юрисдикцията на крайното образувание майка на многонационалната група предприятия. В правилата е предвидена и възможност юрисдикциите да въведат свой собствен допустим национален допълнителен данък, като по този начин се запазва основното право на юрисдикцията на данъчно облагане на печалбите. Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът на задължените лица/образувания са регламентирани в чл. 260я23 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. В ЗКПО са предвидени и категориите данни, които многонационалните групи предприятия следва да подадат пред НАП. С Директива (ЕС) 2025/872 се създават практическите правила за обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък, както и се въвежда единен формат на декларацията. Правилата в Директивата имат за цел да осигурят функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи на други държави членки, в тяхната цялост или част от тях, в съответствие със специфични правила. 3. Със Законопроекта се предлагат и промени в областта на трансферното ценообразуване. С тях се изпълняват препоръките, получени в хода на техническата проверка, осъществена от Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 4. Със Законопроекта се дава и правна възможност на министъра на околната среда и водите и директорите на съответните регионални инспекции по околната среда и водите с писмено искане да поискат от НАП разкриване на данъчна и осигурителна информация. В дебата взеха участие народните представители Асен Василев, Атидже Алиева-Вели, Милен Трифонов, Димо Дренчев, Владислав Горанов, Константин Проданов и Мартин Димитров. В заключение на дискусията председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов увери народните представители, че ще бъде изпратено писмо до министъра на околната среда и водите за становище по въпроса за достъпа на Министерството и съответните регионални инспекции по околна среда и водите до данните, представляващи данъчна и осигурителна информация. След приключване на дебатите се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 21 гласа „за“; 1 глас „против“, без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г.“ Благодаря.
#80 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Давам думата за представяне на доклада на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация. Заповядайте, господин Дончев, да представите доклада.
#81 · speech
Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Позволете да представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г. – първо гласуване. На заседанието присъстваха: Мира Йосифова – заместник-министър на иновациите и дигиталната трансформация, Гергана Колева – директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“, Анеса Вълева – директор на дирекция „Финанси и управление на активи“, Николай Данчев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, Петя Маринова – заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, Ирена Христова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, и Анна Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“. Законопроектът бе представен от госпожа Ирена Христова от името на вносителя – Министерския съвет. Беше посочено, че основната му цел е усъвършенстване на правилата за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане и привеждане на националното законодателство в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз. С предложените изменения се въвеждат изискванията на европейското законодателство в областта на административното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки при обмена на данъчна информация. Посочи, че необходимостта от приемане на Законопроекта е свързана с усъвършенстване на механизмите за обмен на информация между данъчните администрации, повишаване на прозрачността при данъчното облагане и ограничаване на възможностите за избягване на данъчни задължения. Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения, насочени към прецизиране на действащата уредба относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, обмена на информация и изпълнението на задълженията на компетентните органи. Предложените промени ще допринесат за по-ефективно прилагане на данъчното законодателство, за подобряване на взаимодействието между приходните администрации и за гарантиране на по-справедлива и прозрачна данъчна среда. За реализирането на законодателната инициатива не се предвиждат допълнителни публични разходи и тя няма да окаже пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Не се създават нови административни структури и не се въвеждат нови лицензионни или разрешителни режими, като ще бъдат използвани съществуващите институционални ресурси. Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието съгласно изискванията на чл. 20 от Закона за нормативните актове и чл. 70 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, включително на чл. 26 относно изработването и обсъждането на проекти на нормативни актове, както и на Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Същият е изготвен при спазване на изискванията на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно съдържанието на законопроектите и приложените към тях мотиви. По време на обсъждането народният представител Георги Григоров изрази подкрепа за приемане на Законопроекта. След проведената дискусия Комисията по иновациите и дигиталната трансформация с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г.“ Благодаря за вниманието.
#82 · speech
Благодаря Ви, господин Дончев. Давам думата на вносителя по Законопроекта за представяне на становище. Тук при нас е заместник-министърът на финансите господин Методи Методиев. Заповядайте, господин Методиев, да представите становището.
#83 · speech
Заместник-Министър Методи Методиев
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага въвеждане в българското законодателство на две директиви на Европейския съюз в областта на обмена на информация за данъчни цели. Разпоредбите на директивите следваше да бъдат транспонирани от държавите членки до 31 декември 2025 г., поради което Европейската комисия образува на България две процедури за нарушение за неуведомяване в срок на предприетите национални мерки. Основната цел на двете директиви е противодействие на укриването на данъци, отклоняването от данъчно облагане и усъвършенстване на правилата за прозрачност в областта на данъците чрез подобряване на административното сътрудничество между държавите членки. В съответствие с изискванията на Директива 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 г. за изменение на Директива 2011/16 относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане със Законопроекта се създават правила за осъществяване на автоматичен обмен на информация за криптоактиви с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз. Информацията се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от доставчици на услуги за криптоактиви и се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви. Законопроектът урежда съдържанието на предоставената информация, сроковете за подаването и правилата за комплексната проверка, която извършат доставчиците на услуги за криптоактиви, както и сроковете и формата, в които компетентният орган обменя информация с компетентните органи на другите държави членки. Правилата на директивите, съответно на Законопроекта, са съобразени с международните стандарти в тази област, разработени от ОИСР. В съответствие с Директива 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 г. за изменение на Директива 2011/16 относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане със Законопроекта се създават практически правила за автоматичен обмен на държавите членки на информационната декларация за допълнителния данък за облагане на многонационалните групи предприятия и на големи национални групи предприятия, въведени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Привилата в Директивата имат за цел да осигурят функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителен данък между компетентните органи. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи и на другите държави членки в тяхната цялост или част от тях в съответствие със специфични привила за разпределение. В процедурата на нарушение, образувана във връзка с тази директива, България получи мотивирано становище на 8 юли 2026 г., на което следва да се изготвят отговори до 4 септември 2026 г. Със Законопроекта се предлагат и промени в областта на трансферното ценообразуване. С тях се изпълняват препоръките, получени в хода на техническата проверка, осъществявана от Комитета по фискални въпроси на ОИСР с оглед кандидатурата на България за членство в организацията. Благодаря много.
#84 · speech
Благодаря Ви, господин Методиев. Във връзка с разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, откривам разискванията и давам думата за изказвания на народните представители. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, внесен от Министерския съвет на 7 май 2026 г. Гласували 150 народни представители: за 136, против 4, въздържали се 10. Предложението е прието.
#85 · speech
ПБ, от място
Процедура!
#86 · speech
Заповядайте за процедура, господин Проданов.
#87 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, колеги! Правя следното процедурно предложение: на основание чл. 79, ал. 1 от ПОДНС предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 52-602-01-10, да бъде намален на пет дни. Благодаря.
#88 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Уважаеми колеги народни представители, подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение. Гласували 147 народни представители: за 143, против 4, въздържали се няма. Предложението е прието. Уважаеми колеги народни представители, преди да закрием днешното заседание, ще прочета две съобщения: 1. На 27 август 2026 г. е постъпил Общ проект, изготвен въз основа на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, приети на първо гласуване на 25 август 2026 г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието, храните и горите на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. 2. Съобщение за парламентарен контрол на 28 август 2026 г. – петък, от 9,00 ч., по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: 1. Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова ще отговори на два въпроса от народните представители Христо Гаджев и Георг Георгиев; и Божидар Божанов и Николай Денков. 2. Министърът на образованието и науката Георги Вълчев ще отговори на един въпрос от народните представители Живка Бучуковска, Емил Денков, Симеон Иванов и Красимир Иванов. 3. Министърът на здравеопазването Катя Ивкова ще отговори на три въпроса от народните представители Юлиан Димитров и Таня Гюрюшева-Николова; Николай Златарски; и Ивелин Първанов. 4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на два въпроса от народните представители Любен Иванов; и Петър Петров. 5. Министърът на енергетиката Ива Петрова ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Николаев Георгиев и Коста Стоянов. 6. Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Петров. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен ангажимент в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на културата Евтим Милошев; министърът на туризма Илин Димитров; министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев; министърът на земеделието и храните Пламен Абровски. Уважаеми колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Следващото пленарно заседание ще се проведе утре, 28 август 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 12,48 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Рая Назарян Иван Ангелов Секретари: Тансер Бейти Йордан Терзийски