2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: dimo-drenchev
· намерени изказвания: 4
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми дами и господа народни представители! Преди да преминем към дневния ред, на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам промяна в приетата седмична програмата за работа на Народното събрание, а именно да се включат две допълнителни точки, както следва: 1. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли тази година и приет на първо гласуване на 15 юли 2026 г. – обсъждането му, като точка втора за днес, 23 юли 2026 г., съответно като точка шеста от програмата. 2. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. – гласуван е като точка първа за петък, 24 юли 2026 г., съответно като точка седма от програмата, и досегашните точки шеста и седма стават съответно точки осма и девета. Подлагам на гласуване така направеното предложение. Гласували са 200 народни представители: за 188, против 12, въздържали се няма. Предложението е прието и дневният ред е изменен. Преминаваме към първата точка от дневния ред за днес: ИЗБОР НА ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА. Процедурата за избор е приета с Решение на Народното събрание от 18 юни тази година. Преди да преминем към процедурата по избор, позволете ми да прочета: „VI. Избор на член на Комисията за противодействие на корупцията“ от „Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор от Народното събрание на член на Комисията за противодействие на корупцията“. Процедурата е следната: „1. Заседанието на Народното събрание се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати. 2. Комисията по превенция и противодействие на корупцията представя доклада за проведеното изслушване. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по поредността, определена в списъка на кандидатите, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до две минути. 4. Провеждат се разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“ Това бяха Процедурните правила за провеждането на изслушването в пленарната зала. Давам думата на представител на Комисията за противодействие на корупцията за представяне на доклада по проведеното изслушване ведно с Проекта на решението в цялост. Госпожо Христова, заповядайте за представянето на доклада.
#2 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя искане по чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с искане за процедура за допуск в пленарната зала на кандидата Пламен Тодоров.
#3 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Христова. Уважаеми колеги народни представители! Подлагам на гласуване направеното искане за допуск. Гласували 174 народни представители: за 128, против 44, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят допуск. Продължете, госпожо Христова.
#4 · speech
Ще представя: „ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат за член на Комисията за противодействие на корупцията На открито заседание, проведено на 14 юли 2026 г. и излъчено в реално време в Интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по превенция и противодействие на корупцията проведе изслушване на предложения кандидат за член на Комисията за противодействие на корупцията по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор от Народното събрание на член на Комисията за противодействие на корупцията, наричани по нататък Процедурните правила, приети с Решение на Петдесет и второто народно събрание на 18 юни 2026 г. и обнародвани в бр. 57 на „Държавен вестник“. Председателят на Комисията Димитър Балев отбеляза, че предложението за кандидата и всички изискуеми документи по Раздел I, т. 2 от Процедурните правила са публично оповестени чрез специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. На свое редовно заседание Комисията разгледа представените документи и прие решение, че кандидатът отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, за заемане на длъжността и се допуска до изслушване. Председателят обяви, че изслушването ще премине по реда на Раздел V, т. 1 – 7 от Процедурните правила, и представи кандидатурата на Пламен Тодоров. В своето изложение кандидатът представи визията си за работа, ако бъде избран за член на Комисията за противодействие на корупцията. Според него противодействието на корупцията представлява една от основните гаранции за защита на обществения интерес, укрепване на принципите на правовата държава и повишаване на доверието в публичните институции. Той изтъкна, че ще работи за утвърждаването на професионален подход, основан на обективност, независимост, правна аргументация, уважение към човешките права и колегиалност, при осъществяване на дейността на Комисията. По отношение кандидатурата на Пламен Тодоров няма постъпили отрицателни становища. След представяне на концепцията госпожа Силвия Христова зададе предварително постъпилите въпроси от Българския институт за правни инициативи, на които господин Тодоров отговори компетентно и изчерпателно. Въпроси към кандидата отправиха и народните представители Димитър Балев, Силвия Христова, Рая Назарян, Иван Димитров, Димитър Найденов, Николета Тодорова, Стефан Арсов, Димо Дренчев, Свилен Трифонов, Велислав Величков, Владимир Раков, Евгени Дянков, Владимир Николов и Елена Нонева. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по превенция и противодействие на корупцията предлага на Народното събрание да проведе по реда на чл. 8, ал. 10 и Раздел VI от Процедурните правила избор на предложения кандидат за член на Комисията за противодействие на корупцията и предлага следния: Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за противодействие на корупцията Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 1, т. 1 и § 3, ал. 1, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности
#5 · speech
Реши
Избира Пламен Веселинов Тодоров за член на Комисията за противодействие на корупцията.“ Благодаря.
#6 · speech
Благодаря, госпожо Христова. Давам думата на вносителите за представяне на кандидатурата на кандидата. Заповядайте, господин Балев.
#7 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям кандидатурата на кандидата за член на Комисията за противодействие на корупцията господин Пламен Тодоров. Пламен Веселинов Тодоров е роден през 1979 г. в град Плевен. Завършил е висше образование в Академията на МВР – град София, факултет „Сигурност“, с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Защита на националната сигурност“. През 2007 г. е завършил Югозападния университет „Неофит Рилски“, специалност „Право“, като придобива юридическа правоспособност през 2009 г. с положен изпит пред Министерството на правосъдието. Професионалната си дейност започва в Регионалната дирекция на вътрешните работи – град Плевен, като служител НСС – МВР. От 2008-а до 2012 г. е експерт в специализирана дирекция „С“ на ДАНС. За периода 2012 – 2017 г. е експерт в специализирана административна дирекция „Правнонормативна дейност“ към ДАНС. От 2017 г. до момента работи в АДФИ, където понастоящем е директор на агенцията. В хода на професионалното си израстване е преминал редица специализирани обучения, сред които Международната академия по правоприлагане в Будапеща, Унгария; курс по финансово разследване в Будапеща, Унгария; и практически стаж в институциите на Европейския съюз в Брюксел, Кралство Белгия. Господин Тодоров притежава високи професионални и нравствени качества, необходими за заемането на длъжността член на Комисията за противодействие на корупцията. Благодаря Ви.
#8 · speech
Благодаря Ви, господин Балев. Уважаеми дами и господа, откривам разискванията. Заповядайте, господин Найденов, за изказване.
#9 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Ще се опитам накратко да мотивирам позицията на „Демократична България“. Ние няма да подкрепим тази кандидатура и ще обясня накратко защо. По време на изслушването на господин Тодоров зададох конкретен въпрос относно периода, в който е бил директор на дирекция „Правна“ в Агенцията за държавна финансова инспекция. Попитах го дали е участвал по какъвто и да е начин в подготовката, съгласуването или правното обезпечаване на решенията, свързани с казуса с базата на АДФИ в Албена, както и дали би подкрепил пълното публично оповестяване на всички документи и правни становища, изготвени от ръководената от него дирекция. Вместо отговор на тези въпроси чухме единствено, че по случая е имало проверка. Но това не отговаря на съществения въпрос. Устройственият правилник на АДФИ беше изменен през месец април 2019 г., като в чл. 15, т. 4 от него като функция на дирекция „Правна“ беше регламентирано осъществяването на правнонормативното обслужване в областта на административното управление на Агенцията. Именно в изпълнение на тази функция е създаден модел в дирекция „Правна“, който да обслужва общата администрация, тоест в дирекцията, ръководена от господин Тодоров. Не мога да си представя, че на господин Тодоров като директор на дирекция „Правна“ не му е било известно какво ще се случи с учебната база в курортен комплекс Албена, предоставена за управление на АДФИ. През месец август 2020 г. беше учредена Асоциация на експертите по финансов контрол. И именно на тази асоциация базата беше предадена за ползване – предполагам, срещу договор за наем. Едва ли господин Тодоров и това не знае, въпреки че е бил член на въпросната асоциация, прекратила безславно дейността си, тъй като не успя да задържи имота. Когато ръководиш дирекция „Правна“, която по устройствен правилник осъществява правното обслужване на административната дейност на Агенцията, обществото има право да очаква ясен отговор каква е била ролята ти по подобен казус, или категорично да заявиш, че не си имал никакво участие. Също така очаквах да чуя недвусмислена подкрепа за публикуването на всички относими документи и правни становища, така че всяко съмнение да бъде окончателно разсеяно. Такава готовност, за съжаление, не беше заявена. По същия начин на въпроса ми: как би реагирал при политически натиск като член на Комисията за противодействие на корупцията, не получихме конкретен план за действие. Очаквах кандидатът да каже, че ще направи натиска публичен, ще сезира прокуратурата, ще информира парламента, ще поиска защита... Чухме единствено общо уверение, че ще спазва закона. За орган, който трябва да разследва корупцията по високите етажи на властта, общите принципи не са достатъчни. Необходима е убедителност, конкретика и готовност за прозрачност. Уважаеми колеги, когато избираме член на тази комисия, тежестта не е върху народните представители да доказват съмнения. Тежестта е върху кандидата да ги разсее с ясни, конкретни и убедителни отговори. За съжаление, това не се случи. Затова ние от „Демократична България“ няма да подкрепим така предложената кандидатура. И един въпрос към управляващите: уважаеми господа управляващи, интересно е да разберем, от „Демократична България“, Николай Копринков ли предложи тази кандидатура? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
#10 · speech
Благодаря, господин Найденов. Има ли желаещи за реплики към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за реплика? Заповядайте за реплика, господин Балев.
#11 · speech
ПБ
Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Найденов, аз няколко пъти в предварителни разговори с всички Вас Ви подканих да предложите собствени кандидати – това първо. Второ, това, което споменахте за Албена – има извършен одит, материалите са предоставени в прокуратурата и има постановление за отказ от образуване, така че случаят там е приключен. И не господин Копринков е предложил кандидата – предложил съм го аз. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#12 · speech
Благодаря. Има ли други желаещи за реплики? Заповядайте.
#13 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Не смятах да вземам думата, но в случая се чувствам съпричастен да кажа някои неща. Първо, аз лично познавам господин Пламен Тодоров, тъй като съм работил с него три години. Смятам, че той е един достоен кандидат, смятам, че е достатъчно компетентен. Аз лично бях човекът, който ръководи проверката на базата в Албена, и всичко, което беше излязло като констатации, сме го предали, където трябва. Това исках да кажа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#14 · speech
Благодаря, господин Белчев. Има ли желаещи за трета реплика към изказването на господин Найденов? Не виждам. Господин Найденов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
#15 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Балев, при цялото ми уважение – действията на Прокуратурата на Република България през последните години не са повод да се вдъхва доверие за някакви аргументи. Това, че е отказала да образува досъдебно производство, за мен няма достатъчната тежест. Аз акцентирах върху отговорите на кандидата, които бяха твърде общи, без конкретика. Да, той ни уведоми, че е извършена проверка по този така скандален случай с курортната база в Албена, но както се изразих и по-рано, само общи отговори не са убедителни. И понеже имахте доблестта да признаете, че Вие лично сте предложили кандидата, възниква въпросът: Вие от колко време го познавате лично, че го предлагате, и дали на Вас кандидата не го предложи Николай Копринков? Благодаря Ви. (Шум.)
#16 · speech
Благодаря, господин Найденов. Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте за изказване, господин Дренчев.
#17 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. От ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим кандидатурата на Пламен Тодоров, и то не заради някакви негови лични качества. Аз лично по време на изслушването останах с впечатление, че той може би е правилен кандидат, доколкото отговорите, които даде, и въпросите, които му бяха зададени, не успяха да го хванат натясно никъде. Проблемът е по-голям – самото съществуване на въпросната комисия, която по наше мнение е напълно безсмислена. Тя беше създадена, доколкото си спомням аз, от Кирил Петков, за да се намери работа на Бойко Рашков и да бъде използвана като бухалка от „Продължаваме Промяната“. Нещата не им се развиха много добре на тях, беше взета от дебелите момчета, които ги няма на първия ред. В крайна сметка не мисля, че тя може да се похвали с каквото и да било успешно проведено разследване. Аз съм я сезирал за Гюров, който стана подуправител на БНБ в нарушение на закона – стана подуправител на БНБ, докато беше част от ръководството на „Продължаваме Промяната“, докато беше в управлението на едно ООД, в управлението на две НПО-та, едното от които включително се занимаваше с изготвяне на анализи – същите анализи, които изготви отделът, в който той беше в БНБ. Но въпреки че имаше всички основания за отстраняването му, КПК – тогава, мисля, че председател беше Антон Славчев – в продължение на месеци не предприе каквито и да било действия. От ВЪЗРАЖДАНЕ сме пускали и друг сигнал – срещу кмета на Варна. Отново КПК го покри и не предприе каквито и да било действия в продължение на месеци. След което сглобката се разпадна, тези двамата станаха неудобни – единият беше моментално отстранен от БНБ, срещу другия започна разследване. По време на изслушването господин Пламен Тодоров каза, че ще направи всичко възможно да се запази институционалната памет на Комисията. По мой съвет по-скоро трябва да направи всичко възможно тази памет да бъде напълно заличена и Комисията да започне работа начисто. Вчера, когато се избра отново – за втори път, шеф на ДАНС, ние не го подкрепихме заради това, което е моят личен експириънс, личен опит с неговата работа. И сега, за да може господин Тодоров да започне начисто, аз съм му приготвил един сигнал – сигнал за корупция в една бургаска болница, в болница „Дева Мария“. Той е изготвен и е в Министерството на здравеопазването и в НЗОК още от месец октомври миналата година, но по него няма абсолютно никакво движение. По това как се движи този сигнал и каква работа ще свърши КПК, ще го оценяваме. Както се казва, по делата им ще ги познаете! Благодаря Ви.
#18 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли желаещи за реплики? Заповядайте за реплика, господин Иванов.
#19 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Дренчев, във всяка една държава трябва да има отдел, орган, институция, която трябва да се занимава с разследване и противодействие на корупцията. Дали ще бъде отделна комисия, дали ще бъде към ДАНС, към МВР или друга институция, това е вече въпрос на организация и законодателен подход. Господин Дренчев, надявам се, че ме чувате – връчихте си сигнала, но конкретно по Вашето изказване. Да Ви припомня ли колко време управляваше ГЕРБ? Да Ви припомня ли колко време ДПС им пригласяше в сянка? Да Ви припомня ли през годините колко корупционни скандала имаше, които потънаха? За голямо мое съжаление, но без никаква изненада, във Вашето изказване нямаше нито едно изречение по отношение на ДПС и на ГЕРБ. И това е поредното доказателство, че Вие сте една толкова удобна патерица на тия две формации и ги обслужвате по всевъзможен начин. Нито един сигнал в тази посока! Аз за времето, през което Вие сте били народен представител, не съм и видял, и чул някакви реплики в подобна посока. На Бойко Рашков да му се търси работа... Ами господин Рашков е показвал през годините своя професионализъм и го показа недвусмислено, когато той като служебен министър ограничи до такава степен купуването на гласове, та Вие като формация, от ВЪЗРАЖДАНЕ, да успеете да влезете в парламента. Вие днес можеше да не сте и народен представител. И в знак на благодарност към господин Рашков, който тогава си свърши прекрасно работата, Вие излизате и говорите някакви общи приказки. Аз Ви питам и Ви призовавам: нека бъдем коректни, нека да се върнем към институционалното минало и към истината, защото тя не е в общите приказки, които Вие отправяте тук към нас като обвинения, а в това, че Комисията за противодействие на корупцията беше покровителствана от ГЕРБ и от ДПС години наред, създадена от тях, с подставени кадри, около които имаше десетки скандали и Вие, за съжаление, не споменавате нито един от тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нито един!
#20 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли други желаещи за реплики? Заповядайте господин Ганев, след което ще дам думата на господин Балев.
#21 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Дренчев, няколко неща. Аз разбирам, че от ПП се възпалиха за констатирането на факта със записа, който всички чухме – цялата страна чу за това, че си създават бухалка в лицето на поредната институция и как трябва да овладеят и службите, и как всичко е съгласувано с посолството. Само не мога да разбера защо същите тези хора съвсем угоднически забравят, че точно по искане на ВЪЗРАЖДАНЕ има няколко кметове на ГЕРБ, които в момента са в процес на отстраняване. И има насрочени избори за отстранени кметове на ГЕРБ именно по наши сигнали – заради престъпления. Много угоднически от ПП забравят, че точно ВЪЗРАЖДАНЕ е партията, която през всичките тези години отказа да влиза в коалиции, в сглобки с ГЕРБ. Много угоднически от ПП забравят, че във всеки един формат, дори в последния парламент – не този, а в последния, гласовете на ВЪЗРАЖДАНЕ бяха достатъчни да се анулират и БСП, и ИТН, и щяхме да управляваме, ако бяхме решили да се продадем и да правим сглобки като Вас. Не, не искаме, защото имаме принципна позиция, че с ГЕРБ и с ДПС няма да управляваме! Няма да променяме Конституцията с тях, за разлика от Вас! За разлика от Вас! И ние сме физически бити, преследвани от прокуратурата, от бухалката на Пеевски, точно заради това. И точно заради това наши депутати и в момента са съдени за това нещо – заради това, че отказахме да сме в сглобка с тях. И сме били винаги последователно против ГЕРБ и ДПС, а не управлявахме с тях и не сменихме Конституцията с тях, и не назначихме Атанасова за конституционен съдия с тях! Това забравяме ли го? Или подуправителите на БНБ? Отново с ГЕРБ и ДПС! Гюров как беше избран? С гласовете на кой? На кой? (Шум.)
#22 · speech
Благодаря, господин Ганев. Колеги, ще помоля за тишина в залата и ще помоля всички колеги да си заемат местата. Господин Денков, Вие заявихте реплика, но преди Вас имаше заявена реплика от господин Балев – беше трета по поредност, ще Ви дам възможност за изказване след това. Благодаря Ви. Господин Балев, заповядайте за реплика.
#23 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, аз ще се съглася с думите на господин Дренчев за това, че Комисията, ръководена от господин Антон Славчев, не оправдава в пълна степен очакванията на обществото и имаше различни изказвания, коментари, че се ползва като бухалка, но тук Законът, който приехме – за противодействие на корупцията, и Комисията, която избираме, ситуацията е съвсем различна. На първо място, гаранции за това, че новият антикорупционен орган няма да бъде бухалка, е в самия закон. Знайте, че Комисията се избира – членовете, на първо място, от Народното събрание, от Административния съд, от Касационния съд, назначава се от президента. Това е един колективен орган… И от адвокатурата. Това е един колективен орган, който няма как да бъде бухалка. На второ място, процедурата по назначаването на служителите – всички те минават проверка за лоялност, като такава се предвижда и по време на самия работен процес. На трето място, но не по важност – ние се намираме в една различна политическа обстановка. И на последно място, ресорната комисия в Народното събрание, съм сигурен, че стриктно ще следи и ще контролира дейността на антикорупционния орган. Благодаря Ви.
#24 · speech
Благодаря, господин Балев. Господин Дренчев, желаете ли дуплика? Заповядайте.
#25 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
В обратен ред, господин Балев. Начинът на подбор на кандидатите по-скоро не ми вдъхва доверие. Виждали сме много различни процедури. Единствено третата точка, която казахте Вие – различната политическа ситуация, ми дава надежда, че евентуално тази комисия ще работи както трябва. Въпреки това аз бих искал да си съставя мнение според делата, така както си бях съставил мнение за шефа на ДАНС и за Антон Славчев. Нека да видим как ще се движи примерно тази преписка, която сега връчих, да видим какви разследвания ще има, какви присъди ще има, и тогава ще разберем дали Комисията работи. Господин Ганев, да, така е – ВЪЗРАЖДАНЕ много пъти отказа, минимум пет пъти отказа да участва в управление. Съответно си понесохме бухалките, ако мога така образно да кажа, включително и физически. На четирима народни представители в миналия парламент им се искаха имунитетите всеки ден и бяха подсъдими. Още четирима членове на ВЪЗРАЖДАНЕ лежаха в арестите. Мисля, че двама от тях направиха рекорд за най-дълъг престой в ареста с обвинение за хулиганство – над 40 дни. Така че това, че отказахме да се колаборираме с модела „Пеевски и Борисов“, си имаше своята цена – той буквално беше изсипан върху главите ни, в буквален и в преносен смисъл. Господин Иванов, две неща. Първо, за Бойко Рашков. Той винаги е имал нашето уважение, включително и моето. Той беше и е изключителен професионалист. И когато той ограничи купуването на гласове, не само че не беше застрашено влизането на ВЪЗРАЖДАНЕ в парламента или моето лично – ВЪЗРАЖДАНЕ беше втора сила в Перник с 15,6%, така че влизането ни в парламента не е било изобщо под въпрос, дори напротив. Но така или иначе, Комисията беше създадена, за да може Вие, Вашата партия, да го използвате, за да се разправите с политическите си противници. Така зачената веднъж, така ѝ продължи дейността. И когато ГЕРБ и Пеевски я овладяха, така продължиха и да си я използват. Точно това казвам и аз. И докато Вие така много удобно седяхте в мекия скут на Пеевски и пиехте мазното кафе, нито срещу Гюров се движиха сигналите, нито срещу Коцев се движиха сигналите, които ние сме подавали. Това искам да кажа.
#26 · speech
Времето Ви изтече.
#27 · speech
Докато нас ни биеха по площадите, Вие седяхте на топло в скута на Пеевски. Това е. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#28 · speech
Господин Величков, ще Ви дам думата след господин Божанов. Той заяви изказване преди Вас. Господин Божанов? Той Ви дава ред – заповядайте, господин Величков.
#29 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че е редно да върнем дебата, където му е мястото – кандидатурата за член на Комисията за противодействие на корупцията от Народното събрание, която в крайна сметка е единствена. И затова трябва да се съсредоточим върху това. Аз не познавам господин Тодоров. Интересно ми беше да чуя неговата концепция, която той представи подробно в Комисията. Концепцията му е правно издържана, добре построена, структурирана, но в нея има нещо, което прави особено впечатление – никаква конкретика. Всичко е пожелателно, съобразено със Закона и подчинено на изречението „като член на колективен орган аз ще съгласувам със...“ Затова във въпросите, които зададох на господин Тодоров, се постарах да го придвижа към някаква конкретика. Честно казано, не успях. Получих отговори в същия стил. Мога да кажа, че е интелигентен, подготвен човек, който обаче е майстор на това да не дава конкретни отговори, и мен това лично ме притеснява. Аз няколко пъти го попитах какви биха били неговите лични действия в Комисията, ако усети политически натиск; ако види, че преписки отиват в прокуратурата с мнения за образуване на досъдебно производство, но прокуратурата не реагира по никакъв начин; ако усети, че вътре се употребяват мнозинства в разрез с целта и идеята на Закона от самите членове на Комисията, тъй като, както казвам, ние имаме само един представител от петима. И изборът на част от останалите представители мен силно ме притеснява – начинът, по който беше направено, и отново това, че те бяха единствени кандидати. Отново не получих конкретен отговор. Попитах го за няколко проверки, които като шеф на Правната дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция той няма как да не е надзиравал, и най-вече проверката за финансови нарушения и корупционни практики в АЕЦ „Козлодуй“, свързана с една доставка на чохли, 7 – 8 на брой, които после за всеки случай стават с плюс 44, за общо 33 милиона евро. Или доставка на арматури на цени, 10 пъти по-високи от нормалните, пазарните цени. Отново не получих отговор. Някой в Правната дирекция е работил. То сигурно някой в Правната дирекция е работил, но шефът на Правната дирекция трябва да осъществи контрол, надзор върху тази работа, особено когато става въпрос за толкова чувствителна дейност и за толкова милиони. Затова ми дойде мисълта да попитам за мотивацията на господин Тодоров да кандидатства за член на този колективен орган. След като той има властта в АДФИ – едноличен председател, защо иска в колективен орган, където за всичко трябва да се съгласува с колегите си? Той каза, че обича предизвикателствата и затова иска да влезе на този нов пост. Аз попитах: изпълнил ли е предизвикателството като шеф на Агенцията за държавна финансова инспекция, че отива към следващото? Отговорът беше, че за 40 дни – месец и 10 десет дни, като председател няма как да го изпълни. Сега, мен това ме притеснява – когато след един месец скачаш от едно предизвикателство на друго предизвикателство, където определено правомощията са много по-малки. И тук вече зададох този въпрос – поздравявам господин Белчев, че днес излезе от трибуната и каза, че всъщност той стои зад тази кандидатура, защото не видях името на господин Белчев сред подписалите, издигналите от Вашата група кандидатурата на господин Трифонов, и го попитах. (Реплики.) Така, той каза, че се бил срещал с 10 души от групата, но не и с Вас. С Вас – отделно. Не знам защо е правил отделна среща с Вас, но така или иначе, има един друг човек, който стои зад тази кандидатура относно зададените въпроси. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Господин Ганев, много Ви е весело.
#30 · speech
Колеги, моля, без реплики от залата и също така моля за тишина!
#31 · speech
Въпросът е следният: кой човек се е движил в цялата си професионална кариера заедно с господин Тодоров? Това е много интересен въпрос и се задава за всички важни длъжности.
#32 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кой?
#33 · speech
Не е господин Белчев. Господин Начев е. Начев, направете си справка – били са заедно в Плевен, били са заедно в Югозападния университет, били са заедно в ДАНС и след това всъщност той е издърпан от ДАНС 2017 г. в АДФИ и е станал шеф на Правна дирекция. Това е човекът, който е движил професионалния път на господин Тодоров. И може би заради това се губи конкретиката в неговите отговори. Друг е въпросът, какво той ще прави в тази комисия. Ние от „Продължаваме Промяната“ не можем да подкрепим тази кандидатура, защото има огромни неясноти за това кой е авторът на кандидатурата – истинският човек, който стои зад неизвестния за мен господин Тодоров. Другият въпрос е: защо липсва всякаква конкретика в това, което той представи пред Комисията? И третият въпрос е с предизвикателствата, при които много често скача от предизвикателство на предизвикателство господин Тодоров. Дано тук продължи повече от няколко месеца това предизвикателство. Въпреки това аз му пожелавам успех, упорство, отстояване на закона и най-вече: покажете своето лично мнение, господин Тодоров, в тази комисия и ако видите нередности, сезирайте нас, Народното събрание, ако в Комисията не получавате съответната подкрепа. И се явявайте по-често при нас, не само на тези регулярни 6 месеца, които имате, ако имате нужда от подкрепа и искате да получите това доверие, което ние, сега поне, не можем да Ви дадем. Благодаря.
#34 · speech
Благодаря, господин Величков. Заповядайте, господин Белчев, за реплика.
#35 · speech
ПБ
Господин Величков, Вие в момента направихте един сценарий за нов филм на „Криминале“. (Ръкопляскания от ПБ.) Първо се оказва, че… (Реплики.) Господин Величков, първо се оказва, че аз съм назначил господин Тодоров едва ли не или съм го предложил. След това замесихте името на господин Начев, нали така? А всъщност истината е, че когато аз отидох в АДФИ, аз назначих проверка, която даде материали в прокуратурата за господин Начев. Така че аз не мога да разбера в момента… Някакъв сценарий, който дори аз не разбирам. Но просто исках да Ви кажа, че не сте прав.
#36 · speech
Благодаря, господин Белчев. Има ли други желаещи за реплики? Не виждам. Заповядате за дуплика, господин Величков.
#37 · speech
ПП
Господин Белчев, благодаря Ви, че ме сравнявате с Тарантино. Това е огромно признание. Нямам чак такъв талант. Съжалявам, не съм бил правилно разбран. Аз казах, че от парламентарната група само Вие сте човекът, който има пряка служебно-йерархична връзка с господин Тодоров, а не, че Вие стоите зад неговата кандидатура. И края на изказването ми посочи според мен човека, който през целия си професионален път е стоял зад тази кандидатура – господин Начев, човек, така, сериозно потрудил се в ДАНС, и също така човек, който има някои контакти и връзки с оня прословут списък, който винаги споменаваме, когато стане въпрос за вътрешна и външна политика. Така че кой е авторът, може би ще разберем скоро. Аз се надявам господин Тодоров да ме опровергае и да покаже, че е независим и смел човек, който изпълнява своите задачи и целите на Закона в Комисията. Благодаря.
#38 · speech
Благодаря, господин Величков. Господин Божанов, заповядайте за изказване.
#39 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Ако се чудите към кого реферираше господин Величков, ставаше въпрос за Илко Желязков. Но не това е най-важното. Аз опитах да се сетя откъде ми е познат господин Тодоров, и се сетих, че имам кореспонденция с АДФИ по един много конкретен казус. През 2022 г. Асен Василев като министър изисква проверка от АДФИ на БАБХ във връзка с един договор за дезинфекция на „Капитан Андреево“. Тогава АДФИ прави тази проверка, изготвя доклад и го изпраща в прокуратурата, както е редно. Прокуратурата по стандартния за нея обичай го скрива зад следствената тайна и оттогава ни вест, ни кост. Сега, много е важно да отбележим, че тази фирма PFC, за която става дума в този доклад, е фирма на Таки – на едни мутри, които са завладели „Капитан Андреево“ от много време и битката с които продължава и се надявам да продължава и в момента, макар че, гледайки министъра на земеделието, едва ли. Та какво се случи оттогава с този доклад? В прокуратурата той потъна. И аз през 2025 г. и 2026 г. питам АДФИ да ми каже поне номера на прокурорската преписка и писмото, с което прокуратурата е изискала доклада, за да мога да следя какво се случва с тази прокурорска преписка. Людмила Петкова, която в момента е заместник-министър, ми отговаря, че няма да ми даде нищо, нито едно парченце информация за тази преписка. Към онзи момент директор на Правна дирекция, най-вероятно мотивирал цялото това нещо, е именно господин Тодоров. След смяната на госпожа Петкова искам отново същата информация. Вече господин Тодоров е директор. И отново получавам пълен отказ дори номерът на прокурорската преписка да ми бъде предоставен. Това е в нарушение на Решение № 6144 от 2023 г. на АССГ, което казва, че номерът на преписката или на досъдебното производство, друга информация, не са материали по досъдебно производство и не попадат в обхвата на чл. 198, ал. 1 от НПК. Защо разказвам всичко това? Защото господин Тодоров трайно и системно е прикривал информация, свързана с проверка на фирми на Таки. Дали това е от некомпетентност, дали е съзнателно, аз няма да правя такава спекулация. Но и в двата случая това е достатъчен аргумент да гласувам против тази кандидатура. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
#40 · speech
Благодаря, господин Божанов. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
#41 · speech
ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Въобще, да Ви кажа, не мислех да се изказвам. (Шум и реплики от ПБ.) Обаче като чух всички, които излязоха, и се сетих, че само преди три месеца господин Радев обясняваше, че ще борим модела – корупционния модел „Пеевски – Борисов“, ще го борим, ще го мачкаме, нали, господин Василев? Помните ли го това? Голяма битка щеше да бъде! И сега каква се оказва битката? Горе се сменят двамата, няма ги, обаче отдолу всичко е същото. Дори съветниците се назначават същите. Назначили на министъра на икономиката съветник от предните...
#42 · speech
Господин Мирчев, моля по темата от точката от дневния ред.
#43 · speech
По точката съм, госпожо Председател. Не ме прекъсвайте, защото съм много притеснителен. (Смях.) И сега вижте какви неща излизат. Значи, изслушването в Комисията на Вашия кандидат за КПК. И ние си казваме: ще борим модела, човекът сериозен – борец, с история как се е борил във времето с този модел. Нищо подобно. Питат го въпроси – той си отваря лаптопа, отговаря от лаптопа на въпросите. Изключително неподготвена, семпла история, а накрая се оказват връзки с Илко Желязков и Таки. Ама това ли е смяната на модела? Затова ли беше цялата работа?! Затова ли беше голямата битка?! Затова ли бяха големите приказки?! Та предизборната кампанията, та тежките приказки! Тук депутати трубадури обикалят медиите да обясняват какво мъжко поведение, колко вече… Почваме ги! Почваме ги! Това ли беше цялата работа?! Затова ли лъгахте хората в предизборната кампания да им обяснявате, че ще борите модела?! Какво направихте от цялото? Предният модел – моделът „Борисов – Пеевски“, назначаваше калинки, Вие сега назначавате на същите места, ама копринки. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ и ПП.)
#44 · speech
Благодаря, господин Мирчев. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Мирчев? Не виждам. Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми госпожи и господа народни представители, след като закрихме разискванията, поставям на гласуване Проект за решение за избиране на член на Комисията за противодействие на корупцията, представен от представител на Комисията за противодействие на корупцията. Гласували 195 народни представители: за 124, против 71, въздържали се няма. Предложението е прието. (Ръкопляскания от ПБ.) С това приключихме първата точка от дневния ни ред. Сега преминаваме към втора точка от дневния ред за деня: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2026 г. Давам думата на представител на Комисията по бюджет и финанси за представянето на доклада.
#45 · speech
Уважаеми колеги, преди да се разбягате, моля Ви само на основание чл. 43 ал. 2 от ПОДНС да гласуваме да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, госпожа Илияна Владова – директор на дирекция „Държавни разходи“, господин Галин Желев – директор на дирекция „Стратегическо планиране и управление на капиталовите инвестиции, държавно участие и концесии“, и госпожа Ирена Христова, началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“, както и от Министерството на труда и социалната политика: госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
#46 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Уважаеми колеги, във връзка с така направеното процедурно предложение за допускане до пленарната зала поставям същото на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 155, против 13, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят допуск на гласуваните току-що лица. Господин Проданов, заповядайте за представянето на съдържанието на доклада.
#47 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, само да кажа в началото, че сме направили организация за ротация с останалите колеги от Комисията. Ако някой от опозиционните членове на Комисията по бюджет и финанси желае да получи малко ефирно време и да сподели отговорността, ще се радвам да се заявят. (Шум и реплики.)
#48 · speech
Колеги, моля за тишина в залата! Господин Проданов, преминете към четенето на текста. Благодаря.
#49 · speech
Представям Ви: „Доклад относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 52-602-01-19, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г., приет на първо гласуване на 14 юли 2026 г.“ Проект за второ гласуване. „Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По чл. 1 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60: „1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 1: аа) в Раздел I числото „28 455 734,1“ се заменя с „28 711 742,2“; бб) в Раздел I, ред 1 числото „25 409 470,0“ се заменя с „25 665 478,1“; вв) в Раздел I, ред 1.1 числото „3 418 730,0“ се заменя с „3 483 557,1“; гг) в Раздел I, ред 1.2 числото „79 730,0“ се заменя с „81 623,4“; дд) в Раздел I, ред 1.3 числото „4 752 000,0“ се заменя с „4 637 220,5“; ее) в Раздел I, ред 1.4 числото „12 803 830,0“ се заменя с „13 107 897,1“; б) в ал. 2: аа) в Раздел II числото „17 626 188,6“ се заменя със „17 860 668,3“; бб) в Раздел II, ред 1 числото „14 379 285,2“ се заменя с „12 985 073,8“; вв) в Раздел II, ред 1.1 числото „6 720 443,2“ се заменя с „6 792 443,2“; гг) в Раздел II, ред 1.2 числото „1 127 159,0“ се заменя с „1 191 834,0“; дд) в Раздел II, ред 1.2.2 числото „112 699,0“ се заменя със „117 299,0“; ее) в Раздел II, ред 1.4 числото „2 009 293,3“ се заменя с „2 025 922,5“; жж) в Раздел II, ред 2 числото „3 118 034,5“ се заменя с „1 661 817,0“; зз) в Раздел II, ред 2.1 числото „2 910 847,5“ се заменя с „1 455 908,2“; ии) в Раздел II, ред 2.2 числото „207 187,0“ се заменя с „205 908,8“; кк) в Раздел II, ред 5 числото „67 183,5“ се заменя с „3 151 362,9“; лл) в Раздел II след ред 5.3 се създава ред 5.4: „5.4. По централния бюджет за издръжка и капиталови разходи, неописани в Приложение № 2 – 3 084 908,6 хил. евро;“ мм) в Раздел III числото „16 897 918,8“ се заменя с „16 919 447,2“; нн) в Раздел III, ред 1 числото „16 904 770,2“ се заменя с „16 926 298,6“; оо) в Раздел III, ред 1.2 числото „6 744 937,1“ се заменя с „6 766 465,5“; в) създава се ал. 5: „(5) Приема разходи по централния бюджет за 2026 г. за изпълнение на политики, както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев № 52-654-04-64: „1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В чл. 1 се добавя нова алинея 5, както следва: „(5) Приема разходи по централния бюджет за 2026 г. за изпълнение на политики, както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Богомил Петков № 52-654-04-65: „1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В чл. 1 се добавя нова алинея 5, както следва: „(5) Приема разходи по централния бюджет за 2026 г. за изпълнение на политики, както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Айлин Нуридин Пехливанова и група народни представители с № 52-654-04-66: „1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. В чл. 1 се добавя нова алинея 5, както следва: „(5) Приема разходи по централния бюджет за 2026 г. за изпълнение на политики, както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-100: „В чл. 1, ал. 1, позиция I-Приходи, помощи и дарения, сумата „28 460 847,1“ се променя на „28 490 847,1“; в т. 1 „Данъчни приходи“ цифрата „25 409 470,0“ се променя на „25 439 470,0“, а в подточка 1.4 „Данък върху добавената стойност“ цифрата „12 803 830,0“ се променя на „12 833 830,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-101: „В чл. 1, ал. 1, позиция I-Приходи, помощи и дарения сумата „28 460 847,1“ се променя на „28 480 847,1“; в т. 1 „Данъчни приходи“ цифрата „25 409 470,0“ се променя на „25 429 470,0“, а в подточка 1.4 „Данък върху добавената стойност“ цифрата „12 803 830,0“ се променя на „12 823 830,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-102: „В чл. 1, ал. 1, позиция I-Приходи, помощи и дарения сумата „28 460 847,1“ се променя на „28 480 847,1“; в т. 1, „Данъчни приходи“, цифрата „25 409 470,0“се променя на „25 429 470,0“, а в подточка 1.4 „Данък върху добавената стойност“ цифрата „12 803 830,0“ се променя на „12 823 830,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Евгениева Сачева и група народни представители с № 52-654-04-103: „Чл. 1 се изменя така: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2026 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Приема държавния бюджет за 2026 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2026 г., както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „В чл. 1 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в раздел I числото „28 460 847,1 хил. евро“ се заменя с числото „29 210 847,1 хил. евро“; б) в т. 1 числото „25 409 847,1 хил. евро“ се заменя с числото „25 959 847,1 хил. евро“; в) в т. 1.4 числото „12 803 830 хил. евро“ се заменя с числото „13 353 830 хил. евро“. 2. В ал. 2: а) в раздел II числото „17 600 574,1 хил. евро“ се заменя с числото „14 950 574,1 хил. евро“; б) в т. 1 числото „14 357 452,2 хил. евро“ се заменя с числото „13 157 452,2 хил. евро“; в) в т. 1.2 числото „1 127 159,0 хил. евро“ се заменя с числото „977 159,0 хил. евро“; г) в т. 1.2.1 числото „1012 833,4 хил. евро“ се заменя с числото „862 833,4 хил. евро“; д) в т. 2 числото „3 114 253 хил. евро“ се заменя с числото „1 664 253 хил. евро“; е) в т. 2.1 числото „2 907 066 хил. евро“ се заменя с числото „1 457 066 хил. евро“. 3. В ал. 3 в раздел V числото „-7 319 804,0 хил. евро“ се заменя с числото „-3 919 804,0 хил. евро“. 4. В ал. 4 в раздел VI числото „7 319 804,0 хил. евро“ се заменя с числото „3 919 804,0 хил. евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и във връзка с подкрепено предложение със сигнатура № 52-654-04-63 по чл. 16 предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2026 г. по приходите, помощите и даренията, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Приема държавния бюджет за 2026 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2026 г., както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) По чл. 2 има предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-101: „В чл. 2, ал. 1, позиция II-Разходи цифрата „762 033,0“ се променя на „782 033,0“; в т. 2 „Капиталови разходи“ цифрата „27 509,5“ се променя на „47 509,5“, а в т. 2.1. ,,Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ цифрата „27 509,5“ се променя на „47 509,5“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2, като в ал. 8 след думите „2026 г.“ се добавя „в „Държавен вестник“. По чл. 3 има предложение на народния представител Здравко Марков и група народни представители с № 52-654-04-120. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. (1) Приема бюджета на Народното събрание за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Утвърждава разходите на Народното събрание по ал. 1 по функционални области, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2026 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2026 г. от Народното събрание, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Народното събрание. (5) В срок до 1 септември 2026 г. председателят на Народното събрание разпределя бюджета на Народното събрание по програми в рамките на утвърдените разходи по функционални области по ал. 2 и го представя за информация на Сметната палата и на Министерството на финансите. (6) Икономията на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, спрямо прогнозния размер, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, се отразява в намаление на съответните разходи чрез промяна на бюджетното взаимоотношение с централния бюджет. (7) При недостиг на средства по ал. 1, II, т. 1 в частта за възнагражденията на народните представители и свързаните с тях регламентирани допълнителни разходи, формирани по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, спрямо прогнозния размер, заложен в разчетите по ал. 1, II, т. 1, до 10 на сто от недостига е за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по ал. 1, II, т. 3, а останалата част се покрива от централния бюджет. (8) Икономията на разходите за персонал на парламентарните служители може да се използва текущо или с натрупване за изплащането на допълнителни възнаграждения и дължимите за тях осигурителни вноски и/или за други разходи. (9) В срок един месец от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2026 г. в „Държавен вестник“ председателят на Народното събрание представя в Сметната палата и в Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдените годишни размери на показатели по ал. 1 по бюджета на Народното събрание съгласно Единната бюджетна класификация.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7 Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9. По чл. 10 има предложение на народния представител на Георг Георгиев с № 52-654-04-70: „В чл. 10: 1. ал. 1: а) на ред II „Разходи“ числото „138 619,3“ се заменя с „144 797,8“; б) на ред I „Текущи разходи“ числото“ „129 590,3“ се заменя със „135 768,8“; в) на ред 1.1. „Персонал“ числото „32 078,7“ се заменя с „38 257,2“. 2. ал. 2: а) на ред 1. „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“ числото „136 897,0“ се заменя с „143 075,5“; б) на ред „Всичко:“ числото „138 619,3“ се заменя със „144 797,8“.“ Средствата за финансиране на предложените промени се осигуряват от централния бюджет чрез преразпределение на разходите в него.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Жеков, № 52-654-04-105: „В чл. 10. (2) се правят следните изменения: „В колона 1 (едно), ред № 1 „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“ числото „136 897,0“ се заменя със „138 647,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Жеков с № 52-654-04-111: „В чл. 10. (2) се правят следните изменения: 1. В колона 1 (едно), ред № 3 „Политика в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница“ сумата „795,0“ се заменя със „17 785,0“. 2. В колона 1 (едно), ред № 1 „Политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация“ сумата „136 897,0“ се заменя със „119 907,0“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10. По чл. 11 има предложение на народния представител Константин Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, като: 1. В ал. 5 думите „Федералната резервна банка на Ню Йорк и Министерството на отбраната на Република България и на Споразумение относно определени сметки, свързани с финансиране на чуждестранни военни продажби от правителството на Република България, сключено между Министерството на отбраната, Федералната резервна банка на Ню Йорк и Агенцията на Департамента по отбрана на САЩ за сътрудничество в областта на сигурността“ се заменят с „Министерството на отбраната на Република България и Федералната резервна банка на Ню Йорк и на Споразумение относно определени сметки, свързани с финансиране на чуждестранни военни продажби от правителството на Република България, между Министерството на отбраната на Република България, Агенцията на Департамента по отбрана на САЩ за сътрудничество в областта на сигурността и Федералната резервна банка на Ню Йорк“. 2. В ал. 6 думата „Министерство“ се заменя с „Министерството“, а след думата „договор“ се добавя „(LOA)“. 3. В ал. 7 думата „управлението“ се заменя с „депозирането“. По чл. 12 има предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-102: „В чл. 12, ал. 1, позиция II „Разходи“ цифрата „2 115 233,2“ се променя на „2 135 233,2“; в т. 2 „Капиталови разходи“ цифрата „28 090,0“ се променя на „48 090,0“, а в т. 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ цифрата „28 090,0“ се променя на „48 090,0“. В чл. 12, ал. 2, се създава нова позиция „6“ със следния текст: „6. Политика за безопасност на движението по пътищата“ и в колона 2 се поставя цифрата „44 203,1“, а цифрата в позиция 1, колона 2, се намалява съразмерно с тази сума.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12. По чл. 13 има предложение на народния представител Петър Николаев Петров, № 52-654-04-100: „В чл. 13, ал. 1, позиция II „Разходи“ цифрата „360 030,3“ се променя на „390 030,3“; в т. 1 „Текущи разходи“, цифрата „354 604,2“ се променя на „384 604,2“, а в т. 1.1. „Персонал“, цифрата „312 230,9“ се увеличава със сумата „30 000,0“ до цифрата „342 230,9“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13. По чл. 14 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители с № 52-654-04-81: „В чл. 14, ал. 2: а) създава се т. 8: „т. 8. „Национално гарантиран мобилен социален патронаж за възрастните хора в отдалечените райони“ – 20 000 хил. евро.“ б) на ред „Всичко“ числото „2 112 455,5“ се заменя с „2 132 455,5“. Средствата по точката се осигуряват за сметка на намаление на разходите по централния бюджет.“ Комисията не подкрепя предложението. По чл. 14 има предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители с № 52-654-04-103: „Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Приема бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2026 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2026 г. от Министерството на труда и социалната политика, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.)“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14. По чл. 15 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители с № 52-654-04-77: „В чл. 15, ал. 2: а) в ал. 2, т. 1 „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“ числото „91 268,3“ се заменя с числото „100 395,13“. б) на ред „Всичко“ числото „646 423,2“ се заменя с числото „655 550,03“. Средствата за финансиране на направените промени се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Костадин Георгиев Ангелов и група народни представители с № 52-654-04-125: „В чл. 15 се създава ал. 6: „(6) В разходите по ал. 1 са включени целеви средства в размер на 30 000,0 хил. евро за стартиране изпълнението на програма за подкрепа на лекари специализанти, които не могат да бъдат изразходвани за други цели.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15. По чл. 16 има предложение на Константин Проданов и група народни представители, № 52-654-04-63. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители с № 52-654-04-67. Комисията подкрепя предложението по т. 1.1. Комисията не подкрепя предложението по т. 1.2.: „1.2. сумата се увеличава с 21 100 хил. евро целево за повишаване на стипендиите на учениците и на студентите за сметка на разходи за издръжка и/или капиталови разходи, планирани в централния бюджет.“ Предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители с № 52-654-04-82: „В чл. 16, ал. 2: а) създава се т. 4: „4. Компенсационен механизъм – 5 000 хил. евро.“ б) на ред „Всичко:“ числото „758 408,4“ се заменя с „763 408,4“. Средствата за финансиране на Компенсационния механизъм се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2026 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2026 г. от Министерството на образованието и науката, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (4) Определя трансферите от бюджета на Министерството на образованието и науката за Българската академия на науките и за държавните висши училища, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (5) В трансфера по ал. 4, т. 15 са включени средства в размер на 213,5 хил. евро за осигуряване на дейността на Научноизследователската и изпитваща лаборатория в спорта към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. (6) В трансферите по ал. 4 по бюджетите на държавните висши училища са включени средства за персонал в размер на 13 635,8 хил. евро като част от субсидията за издръжка на обучението над формираната по чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование. (7) В трансфера по ал. 4, т. 5 са включени средства в размер на 846,1 хил. евро за осигуряване дейността на поделението на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в град Тараклия, Република Молдова.“ И чл. 17… Може би тук е добре да направим смяна на говорителите.
#50 · speech
Член 17: „Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2026 г., както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Предложение на народния представител Йорданка Асенова Фандъкова с № 52-654-04-71: „В чл. 17, ал. 2 се правят следните изменения: а) в т. 1 „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ числото „24 152,0“ се заменя с „24 709,0“; б) в т. 2 „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“ числото „238 720,7“ се заменя с „238 163,7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Михайлова-Копарова и група народни представители с № 52-654-04-83: „В чл. 17, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ сумата „24 152,0 хил. евро“ се заменя с „26 567,2 хил. евро“. 2. Да се създадат т. 4, 5 и 6: „4. Изравняване на финансирането и кадровото обезпечаване на регионалните библиотеки“ – 690 хил. евро. 5. „Програма за подкрепа за Народни читалища“ – 10 000 хил. евро. 6. „Допълнителна подкрепа за Национален фонд „Култура“ – 4 000 хил. евро.“ 3. На ред „Всичко:“ числото „267 051,7“ се заменя с „283 467,59“. Средствата за финансиране на програмите се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Здравко Марков Марков и група народни представители с № 52-654-04-120. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2026 г., както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:… (Съгласно таблица в доклада.) (3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2026 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2026 г. от Министерството на културата, както следва:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21. По чл. 22 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители: „В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се т. 3: „3. „Механизъм за съфинансиране на нови международни въздушни линии до българските летища“ – 5 000 хил. евро.“ б) на ред „Всичко:“ числото „14 462,4“ се заменя с „19 462,4“. Средствата за финансиране на програмата се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22. По чл. 23 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-89: „В чл. 23, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. Създава се нова т. 4: „т. 4. „Програма за подпомагане на закупуването на първо жилище от млади семейства“ – 87 000, 0.“ 1.2. На ред „Всичко“: числото „1 058 603,6“ се заменя с числото „1 145 603,6“. Средствата да бъдат осигурени от преразпределение на капиталовите разходи на Министерството“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23. По чл. 24 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-74: „В чл. 24, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1.1. Създава се т. 5: „5. Програма за подкрепа на българското розопроизводство –Модернизирането на Държавната лаборатория „Българска роза“ – 1 000 хил. евро.“ 1.2 Създава се нова т. 6: „6. Програма за подкрепа на памукопроизводството – Модернизиране на оборудването на Института по полски култури в Чирпан за производство на семена за памук – 1 200 хил. евро.“ 1.3. На ред „Всичко:“ числото „200 331,6“ се заменя с числото „202 531,6“. Средствата за финансиране на програмите се осигуряват от Централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27. По чл. 28 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 28 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Ново предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Създава се чл. 28: „Чл. 28. (1) За увеличение на месечните стипендии на учениците след задължителното образование се предвиждат допълнителни разходи и трансфери в размер до 22 500 хил. евро по бюджета на Министерството на образованието и науката и по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет. (2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона привежда подзаконовата нормативна уредба в съответствие с ал. 1, като увеличава двукратно минималния и максималния размер на месечните ученически стипендии, считано от 1 януари 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28. По чл. 29 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 29 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Създава се чл. 29: „Чл. 29. (1) За увеличение с 20 на сто на месечните стипендии на студентите и докторантите в държавните висши училища и научните организации се предвиждат допълнителни разходи и трансфери в размер до 11 920 хил. евро по бюджета на Министерството на образованието и науката. (2) Министерският съвет в едномесечен срок от влизането в сила на закона привежда подзаконовата нормативна уредба в съответствие с ал. 1, считано от 1 януари 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 30 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. По чл. 30 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Създава се чл. 30: „Чл. 30. За плащане на дължимия членски внос на Република България в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Руска федерация, за периода 2023 – 2026 г. се предвиждат разходи в размер до 5 900 хил. евро по бюджета на Министерството на образованието и науката.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30. По чл. 31 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 31 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Създава се чл. 31: „Чл. 31. (1) По бюджета на Министерския съвет се предвиждат капиталови трансфери в размер до 17 000 хил. евро за приоритетно изграждане, довършване, укрепване и основен ремонт на храмове на регистрирани вероизповедания съгласно Приложение № 11. (2) Средствата по ал. 1 се предоставят до посочения в приложението максимален размер след представяне на документ за собственост или учредено право на строеж, влязло в сила разрешение за строеж, когато такова се изисква, актуална количествено-стойностна сметка, график за изпълнение и декларация за липса на двойно финансиране. (3) Финансирането се извършва поетапно срещу доказани и приети строителни и монтажни работи. Неусвоените средства и икономиите остават по централния бюджет. (4) Министерският съвет определя реда за предоставяне, контрол и отчитане на средствата по ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34. По чл. 35 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 35 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, като в ал. 4, изречение второ думите „Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията“ се заменят с „Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …)“. По чл. 36 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 36 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36. По чл. 37 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 37 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37. По чл. 38 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 38 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39. По чл. 40 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 40 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41. По чл. 42 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: „Член 42 се заличава.“ Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 42. По чл. 43 има предложение на народния представител Ангел Василев Янчев с № 52-654-04-92: Член 43 се заличава. Останалите членове и вътрешните препращания се преномерират съответно. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44. По чл. 45 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-79: „В чл. 45, ал. 1: 1. На ред II. „Разходи“ числото „300 917, 5“ се заменя с „326 501,32“. 2. На ред 1. „Текущи разходи“ числото „299 117,5“ се заменя с „324 701,32“. 3. На ред 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери“ числото „230 260, 3“ се заменя с „255 844,15“. Средствата за финансиране на програмата се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46. По чл. 47 има предложение на народния представител Румен Ангелов Миланов и група с № 52-654-04-57: „В чл. 47 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в т. II „Разходи“ числото „76 316,0“ се заменя с „78 968,5“; б) в т. II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „75 577,4“ се заменя с „ 75 758,4“; в) в т. II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ числото „738,6“ се заменя с „3 210,1“; г) в т. II „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“, подточка 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ числото „738,6“ се заменя с „3 210,1“; д) в т. III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“ числото „76 263,8“ се заменя с „78 916,3“; е) в т. III „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-) в т. 1 „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“ числото „76 263,8“ се заменя с „78 916,3“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 „Политика в областта на осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства с цел защита на националната сигурност и опазване на обществения ред“ числото „76 316,0“ се заменя с „78 968,5“; б) на ред „Всичко“ числото „76 316,0“ се заменя с „78 968,5“. 3. В ал. 3: а) в т. 1 „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2026 г.“ числото „3 442,5“ се заменя с „6 095,0“; б) в т. 2 „Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2026 г.“ числото „2 458,9“ се заменя с „5 111,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49 По чл. 50 има предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-75: „В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 числото „256 484,9“ се заменя с „263 030,44“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Увеличението на средствата в ал. 1 да се използват за допълнителни субсидии за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградски транспорт и транспорта в планински и други райони, да бъдат преведени на общините и разпределени съгласно наредбата, издадена на основание § 4, ал. 3 от заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.“ Средствата по т. 1 да бъдат осигурени от увеличението на текущи трансфери за 2026 г., като бъде направено преструктуриране на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Василев Проданов и група с № 52-654-04-117. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, като ал. 1 се изменя така: „(1) Приема разходи по § 4, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози за субсидиране на превози на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени на пътуване, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, с изключение на средствата за транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование и за превоз на служителите, пътуващи безплатно във вътрешноградския транспорт при изпълнение на служебните си задължения, когато това е предвидено в закон, както и за субсидиране на превозвачи по автобусни линии от утвърдените транспортни схеми – републиканска, междуобластна, областни и общински, за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., от централния бюджет за 2026 г. в общ размер на 256 484,9 хил. евро, от които за субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия по централния бюджет за 2026 г. в размер на 153 715,2 хил. евро, в т. ч. Столична община – вътрешноградски транспорт – 70 259,8 хил. евро, и 102 769,7 хил. евро за целеви текущи разходи по централния бюджет за 2026 г. за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници.“ По чл. 51 има предложение на народния представител Ангел Жеков Георгиев с № 52-654-04-106: „В чл. 51, т. 2, в таблицата, колона 6, срещу ред „Пловдив“ сумата „3 298.2“ става „53 298.2.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Жеков Георгиев с № 52-654-04-108: „В чл. 51, т. 2, в таблицата, колона 6, срещу ред „Пловдив“ сумата „3 298.2“ става „53 298.2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Жеков Георгиев, № 52-654-04-109: „В чл. 51, т. 2, в таблицата, колона 6, срещу ред „Пловдив“ сумата „3 298.2“ става „103 298.2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56. По чл. 57 има предложение на народния представител Венко Николов Сабрутев и група с № 52-654-04-60: „В чл. 57 числото „818 067 009,91“ се заменя с „981 680 411,89“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. По чл. 58 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58: „Чл. 58. Общата сума, подлежаща за възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола съгласно чл. 47б от Закона за подпомагане на земеделските производители за 2026 г., е в размер до 72 590 588 евро, в това число сума в размер на 21 461 400 евро за еднократна допълнителна отстъпка съгласно Решение № 305 на Министерския съвет от 17 април 2026 г. за одобряване на Програма за еднократна допълнителна отстъпка от стойността на акциза, използван в селското стопанство по Схема за държавна помощ с регистрационен номер SA. 114171 „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60. По чл. 61 има предложение на народния представител Венко Николов Сабрутев и група с № 52-654-04-60: „В чл. 61 ал. 7 се изменя така: „(7) Размерът на месечната помощ за всяко от децата по чл. 7, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца е 52 евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-80: „В чл. 61, ал. 9 се правят следните изменения: 1. В т. 1 сумата „191, 74“ да се замени със сумата „1407“; 2. В т. 2 сумата „460,17“ да се замени със сумата „1407“; 3. В т. 3 сумата „230,09“ да се замени със сумата „1407“; 4. В т. 4 сумата „153, 39“ да се замени със сумата „1407“. Средствата за финансиране на направените промени се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група с № 52-654-04-87: „В чл. 61: а) в ал. 15: аа) в т. 1 числото „603,33“ се заменя със „700“; бб) в т. 2 числото „291,44“ се заменя с „340“; вв) в т. 3 числото „230,09“ се заменя с „270“. б) в ал. 16: аа) в т. 1 числото „317,00“ се заменя с „370“; бб) в т. 2 числото „270,99“ се заменя с „315“; вв) в т. 3 числото „230,09“ се заменя с „270“. Средствата за финансиране на направените промени се осигуряват от централния бюджет чрез вътрешно преразпределение на разходите.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Томов Ганев и група с № 52-654-04-97: „В чл. 61, ал. 4 текстът придобива следния вид: „(4) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2026 г. за всички български семейства е, както следва: 1. за семейство с едно дете – 26 евро; 2. за семейство с две деца – 57 евро; 3. за семейство с три деца – 85 евро; 4. за семейство с четири деца – 90 евро, като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 11 евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Евгениева Сачева и група с № 52-654-04-103: „В чл. 61, ал. 4 се правят следните изменения: 1. В т. 1 числото „25,57“ се заменя с „40,91“. 2. В т. 2 числото „56,25“ се заменя с „90“. З. В т. З числото „84,37“ се заменя със „135“. 4. Точка 4 се изменя така: „4. за семейство с четири деца – 143,17 евро, като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с размера на помощта по т. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.“ Тук ще помоля за смяна.
#51 · speech
Заповядайте, госпожо Коджабашева.
#52 · speech
„Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63. По чл. 64 има предложение на народния представител Димо Георгиев Дренчев с № 52-654-04-90: „В чл. 64 се прави следната промяна: „Чл. 64. Максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2026 г. е равен на една четвърт от минималната работна заплата.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65. По чл. 66 има предложение на народния представител Мартин Димитров Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „В чл. 66 числото „37,7 млрд. евро“ се заменя с „34,3 млрд. евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66. По чл. 67 има предложение на народния представител Мартин Димитров Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „В чл. 67, ал. 1 числото „10,1 млрд. евро“ се заменя с „6,7 млрд. евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68. По чл. 69 има предложение на народния представител Любен Иванов Иванов с № 52-654-04-110: „I. В чл. 69, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 числото „1 500 417 089“ се заменя с „1 440 417 089.“ 2. Създава се т. 6: „6. по нови заемни споразумения на Държавния авиационен оператор във връзка с финансиране на проект „Закупуване на 3 броя комбинирани вертолети за гасене на пожари от въздух, търсене и спасяване и други дейности“ в размер на 60 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.“ II. В част 17 „Държавногарантиран дълг“ се правят следните изменения и допълнения: „точка… По реда на Закона за държавния дълг в размер до 2 020 млн. евро за финансиране на инвестиционните проекти: 1. В т. 5 числото от „1 500 417 089“ се заменя с „1 440 417 089“. 2. Създава се т. 6: „6. по нови заемни споразумения на Държавният авиационен оператор във връзка с финансиране на проект „Закупуване на 3 броя комбинирани вертолети за гасене на пожари от въздух, търсене и спасяване и други дейности“ в размер на 60 000 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69, като в ал. 2: 1. В текста преди т. 1 думите „чуждестранни лица“ се заменят със „с чуждестранни лица по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за международните договори на Република България“. 2. В т. 2 абревиатурата „ЕК“ се заменя с „Европейската комисия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73. По чл. 74 има предложение на народния представител Петър Николаев Петров с № 52-654-04-101: „Текстът на чл. 74 се изменя по следния начин: „Чл. 74. Считано от 1 август 2026г., индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължими данък, да не са по-ниски от достигнатото нетно възнаграждение към 31 юли 202бг.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Василев Проданов и група народни представители с № 52-654-04-119. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74: „Чл. 74. Считано от 1 август 2026 г., индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати за заетите по Закона за държавния служител и месечни трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт, намалени с дължимия данък.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. По чл. 76 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов и група народни представители с № 52-654-04-121. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76: „Чл. 76. (1) Едноличните държавни органи, техните заместници и председателите, заместник-председателите, членовете на колегиални държавни органи и началниците на политическите кабинети не получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати. (2) На лицата, които получават основно месечно възнаграждение от бюджета на съответната администрация, не се изплаща възнаграждение за участие в заседания на органи, съвети, комитети, комисии, работни или експертни групи и други, когато участието е във връзка с изпълнението на служебните им задължения, освен ако в акт на Народното събрание не е определено друго.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78. По чл. 79 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, като: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Сметките за средствата от Европейския съюз, за които през 2026 г. Министерският съвет утвърждава годишни разчети, са, както следва:…“ 2. В ал. 5 думата „акумулираните“ се заменя с „натрупаните“, а думата „акумулиране“ се заменя с „натрупване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. По чл. 86 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Неусвоените до 1 август 2026 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили към 31 декември 2024 г. на основание актове на Министерския съвет, се възстановяват в централния бюджет не по-късно от 15 август 2026 г. (2) Неусвоените до 1 август 2026 г. средства от общините от одобрени за финансиране трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2026 г. на основание актове на Министерския съвет, за които към 1 юли 2026 г. няма обявена поръчка по Закона за обществените поръчки и/или няма сключен договор с изпълнител и/или няма подписан протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, съгласно приложения № 2 и 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от наредбата по чл. 169, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията, се възстановяват в централния бюджет не по-късно от 15 август 2026 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89. По чл. 90 има предложение на народния представител Коста Георгиев Стоянов с № 52-654-04-114: „В чл. 90 се правят следните изменения: а) създава се нова алинея 3: „(3) Алинея 1 не се прилага, когато просрочените задължения са възникнали във връзка с изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и са резултат от забавено верифициране, забавено възстановяване на средства, обжалване, процедура по налагане на финансова корекция или друго обективно обстоятелство, което не произтича от трайна невъзможност на общината да изпълнява финансовите си задължения.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95. По чл. 96 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов с № 52-654-04-124. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96: „Чл. 96. Оценката по чл. 130д, ал. 1 от Закона за публичните финанси и анализа на дейността и финансовото състояние на общината по чл. 63 от Закона за местното самоуправление и местната администрация се извършва в срок до 30 септември 2026 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.104. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106. По чл. 107 има предложение на народния представител Асен Васков Василев и група народни представители с № 52-654-04-58: „Създава се нов чл. 107 със следното съдържание: „Чл. 107. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството сключва с кметовете на общините споразумения със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г. за финансиране на проектиране, строителство, основен ремонт и реконструкция на: 1. нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях; 2. нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях; 3. водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост; 4. сгради, публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги, в т.ч. такива, в които се осъществяват дейности в областта на културата, с изключение на обекти, представляващи недвижими културни ценности; 5. обекти на общинската спортна инфраструктура; и 6. благоустройствени строежи и дейности в населените места, в това число площади, пешеходни и велосипедни алеи и зони, обществени паркинги, озеленени площи за широко обществено ползване и гробищни паркове. (2) Средствата за финансиране на споразуменията по ал. 1 се предоставят от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. (3) Споразуменията по ал. 1 се сключват и финансирането на проектите се извършва, при условие че за съответния проект е налице: 1. при проекти с предмет инвестиционно проектиране – валидна виза за проектиране или становище на главния архитект на община с подробно описание на инвестиционното намерение, когато за извършване на проектирането не се изисква виза за проектиране съгласно Закона за устройство на територията; 2. при проекти с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция: а) одобрен инвестиционен проект; и б) валидно разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно Закона за устройство на територията; или в) становище на главния архитект с подробно описание на инвестиционното намерение, че строежът не се нуждае от издаване на разрешение за строеж, когато издаването му не се изисква съгласно Закона за устройство на територията. (4) Допустими за финансиране са следните видове разходи: 1. разходи за инвестиционно проектиране; 2. разходи, свързани с прякото изпълнение на строително-монтажните работи; 3. непредвидени разходи в размер до 10 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2; 4. разходи за строителен надзор в размер до 2 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2; и 5. разходи за авторски надзор в размер до 1 на сто от стойността на одобрените разходи по т. 2. (5) Недопустими за финансиране са следните видове разходи: 1. разходи за дейности, изпълнени преди сключването на споразумението по ал. 1; 2. възстановяването на разходи, заплатени преди сключването на споразумението по ал. 1; 3. Разходи, за които е осигурено финансиране със средства от Европейските структурни н инвестиционни фондове, Европейските фондове при споделено управление, чрез други инструменти на Европейския съюз, както и с други публични средства, в това число и собствени средства на общината бенефициент, или със заемни средства; 4. разходи за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация по смисъла на чл. 117а oт Закона за обществените поръчки; 5. разходи за екипи, отговорни за организация, управление и изпълнение на проекта; 6. разходи за информация и комуникация; 7. разходи за придобиване на земя и/или ограничени вещни права върху земя; 8. разходи за текущ ремонт и поддръжка. (6) Общата максимална стойност на разходите за 2026 г. по сключените споразумения по ал. 1 със съответната община се определя в зависимост от категорията на общината съгласно заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството по чл. 36, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, както следва: за общини с категория 1 – до 50 млн. лв.; за общини с категория 2 – до 30 млн. лв.: за общини с категория 3 – до 15 млн. лв.; за общини с. категория 4 – до 10 млн. лв., и за общини с категория 5 – до 6 млн. лв., с изключение на общините с население над 180 000 души по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2022 г., за които общата максимална стойност па сключените споразумения по ал. 1 може да бъде до 100 млн. лв. (7) Общините финансират за собствена сметка разходите за дейности, надвишаващи общите максимални стойности по ал. 6 за категориите общини. (8) В случай, че в периода между 1 януари 2026 г. и 31 декември 2026 г. проект, за който е сключено споразумение по ал. 1, е допустим за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз, по други международни програми и договори, както и по други национални програми, като Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища; Програмата за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища; Програмата за споделено финансиране на инвестиционни спортни проекти; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд; Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд, съответната община подава заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и рефинансиране на извършените разходи по съответната програма, механизъм или договор. (9) По споразуменията по ал. 1 се предоставят авансово средства в размери, определени, както следва: 1. при споразумения с предмет инвестиционно проектиране – аванс в размер до 50 на сто от предвидените разходи за проектиране по споразумението, платими при сключен договор на Общината с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към Общината съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки; 2. при споразумения с предмет строителство, основен ремонт или реконструкция – аванс в размер до 20 на сто от предвидените разходи за строително-монтажните работи по споразумението, платими при издадено валидно разрешение за строеж, сключен договор на общината с изпълнител и предоставено обезпечение от изпълнителя към общината съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки. (10) Междинни плащания по споразуменията по ал. 1 се извършват текущо на базата на достигнат етап от фактически извършени дейности. (11) Документацията по споразуменията по ал. 1, включително документи, доказващи извършваните плащания, се подават от общините в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България (ИСУН). (12) Правилата за верифициране и отчитане на допустимите разходи и за извършване на плащанията по споразуменията по ал. 1 се уреждат с акт на Министерския съвет. (13) Определят се приоритетни проекти по Инвестиционна програма за общински проекти с прогнозен размер и обхват съгласно Приложение № 3. (14) Народното събрание може да извършва промени в приложението по ал. 13 по предложение на Министерския съвет, въз основа на предложение на кметове на общини, в срок до 30 септември 2026 г. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109. Има предложение на народния представител Венко Николов Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60: „Създава се нов чл. 109а: „Чл. 109а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването предприема необходимите действия за законосъобразното приключване на процедурата за възлагане на проектиране и упражняване на авторски надзор за изграждането на „Национална многопрофилна болница за активно лечение на деца“ в град София. (2) В едномесечен срок от влизането в сила на съдебния акт по обжалването на Решение № 567 от 18 юни 2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията министърът на здравеопазването внася в Министерския съвет доклад за резултатите от производството и план с конкретни действия, срокове и отговорни институции за възлагане на проектиране и упражняване на авторски надзор. В случай че с влезлия в сила съдебен акт се потвърди отмяната на решението за откриване на процедурата, нова процедура за възлагане се открива не по-късно от три месеца от влизането му в сила. (3) При необходимост допълнителни средства за изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 се предоставят по бюджета на Министерството на здравеопазването с постановление на Министерския съвет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси за сметка на средствата по чл. 1, ал. 2, Раздел II, ред 5.4.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111. По чл. 112 има предложение на народния представител Мартин Димитров Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „В чл. 112 се създава ал. 5, както следва: „(5) Не се допускат авансови плащания със средства от държавния бюджет по договори за строителство, реконструкция и основен ремонт на строежи, когато към датата на извършване на плащането не е издадено и влязло в сила разрешение за строеж, в случаите, в които такова се изисква по Закона за устройство на територията.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 112. Чл. 113. Има предложение на народния представител Николай Нанков Нанков и група народни представители с № 52-654-04-93: „В чл. 113 относно устойчивото и гарантирано продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти със средства от държавния бюджет през 2026 г. и в рамките на средносрочната бюджетна прогноза (СБП) 2026 – 2028, предлагаме: 2. Текстът по ал. 4 да придобие следната редакция: „(4) Определените по ал. 1 проекти могат да се финансират за междинни и окончателни плащания и от общините със собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи, както и със заемни средства до възстановяването им по реда на ал. 3.“ 3. В ал. 5 да се добави изречение второ, както следва: „До сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или друг правно обвързващ акт за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз проектът продължава да се финансира по реда на този член.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и 3. Предложение на народния представител Коста Стоянов, № 52 654 04-114: „В чл. 113 се правят следните изменения: в) ал.4 се изменя така: „(4) Определените по ал. 1 проекти могат да се финансират за междинни и окончателни плащания и от общините със собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи, както и със заемни средства до възстановяването им по реда на ал. 3.“ г) в ал. 5 да се добави изречение второ: „До сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или друг правно обвързващ акт за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз проектът продължава да се финансира по реда на този член.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по букви „а“ и „б“. Комисията не подкрепя предложението по букви „в“ и „г“. Предложение на народния представител Георги Александров Чакъров и група народни представители с № 52-654-04-123. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113: „Чл. 113 (1) Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в Приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които няма възможност за осигуряване на финансиране по програми, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, което се удостоверява от съответните управляващи органи, и са изпълнени следните условия: 1. проекти със сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на общината към 31 декември 2025 г. при спазване на законодателството по държавните помощи, за които към 1 юли 2026 г. има обявена поръчка по Закона за обществените поръчки и/или има сключен договор с изпълнител и/или има подписан протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво съгласно приложения № 2 и 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от наредбата по чл. 169, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията; 2. проекти без сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кмета на общината, за които кметът на общината е подал искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството за сключване на споразумение заедно с всички изискуеми документи в срок до 31 декември 2025 г. при спазване на законодателството по държавните помощи и за които към 1 октомври 2026 г. има обявена поръчка по Закона за обществените поръчки и/или има сключен договор с изпълнител и/или има подписан протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво съгласно приложения № 2 и 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от наредбата по чл. 169, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията. (2) При подбора на проектите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството може да договаря с общините промяна на параметри на сключените споразумения или на проектите, без това да води до надвишаване на максималната прогнозна стойност на споразуменията или на подадените искания. (3) Общата максимална стойност на разходите, които се заплащат чрез Българската банка за развитие през 2026 г. по проекти, определени по ал. 1, е в годишен размер до 460,2 млн. евро. (4) През 2026 г. финансирането на проектите, определени по ал. 1, се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както следва: 1. чрез разплащане от Българската банка за развитие – до изчерпване на одобрения ресурс по ал. 3; 2. чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за сметка на предоставени средства от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси – до размера на определените в централния бюджет средства за тази цел в размер до 600,0 млн. евро. (5) Извън случаите по ал. 4 определените по ал. 1 проекти могат да се финансират и от общините със собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи, както и със заемни средства. (6) В случай че определен по ал. 1 проект е допустим за финансиране по програма, съфинансирана от Европейските фондове при споделено управление, след получаване на уведомление от управляващия орган съответната община следва да кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. (7) При предоставяне на финансиране по съответната програма извършените разходи от държавния бюджет се възстановяват по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по условия и ред, определен с акт на Министерския съвет. (8) Общината следва да подаде писмено заявление за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по съответната програма след получаване на уведомлението по ал. 6, освен когато е налице основателна причина, писмено удостоверена от съответната община и потвърдена от управляващия орган. При неподаване на заявление извън случаите по изречение първо Министерството на регионалното развитие и благоустройството не извършва последващи дължими плащания по проекта със средства от държавния бюджет. (9) Когато по определени по ал. 1 проекти, за които има сключено споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на общините, данъкът върху добавената стойност е финансиран като разход по тях, за частта, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност, сумата се възстановява от Общината в централния бюджет в срок до 20 декември 2026 г. За невъзстановените в този срок суми се дължи лихва за забава съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. (10) Алинея 9 се прилага само за проекти, финансирани по реда на ал. 4“. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114. По чл. 115 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители с № 52-654-04-125: „Да се създаде нов чл. 115, като останалите членове да се преномерират съответно: „Чл. 115. (1) Министърът на здравеопазването организира и създава необходимите условия и предпоставки за изграждането на Национална многопрофилна детска болница в град София чрез „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД. (2) Министърът на финансите осигурява целеви средства в размер на 10 000,0 хил. евро за изпълнението на дейностите по ал. 1 през 2026 г., както и целеви средства в размер на 10 000,0 хил. евро в бюджетната процедура за 2027 г. по съставянето на проекта на държавния бюджет за 2027 г. и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2028 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115. „Преходни и заключителни разпоредби.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60: „В § 3 се правят следните изменения: а) в ал. 1: аа) в т. 1 числото „3 067,75“ се заменя с „6 000“; бб) в т. 2 числото „6 135,50“ се заменя с „12 000“; вв) в т. 3 числото „9 203,25“ се заменя с „18 000“. б) в ал. 2 числото „6 135,50“ се заменя с „12 000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители с № 52-654-04-103: „В § 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1: а) в т. 1 числото „3 067,75“ се заменя с „4 908,40“; б) в т. 2 числото „6 135,50“ се заменя с „9 816,80“; в) в т. 3 числото „9 203,25“ се заменя с „14 725,20“; г) създава се т. 4: „4. За четвърто и всяко следващо ненавършило пълнолетие дете – в размер на 19 633,60 евро.“ 2. В ал. 2 числото „6 135,50“ се заменя с „9 816,80“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. (Докладчиците се сменят.)
#53 · speech
По § 8 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60: „Параграф 8 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители с № 52-654-04-84: „Параграф 8 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Янчев, № 52-654-04-92: „В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: § 8. (1) Министерският съвет в срок до 15 септември 2026 г. внася в Народното събрание законопроекти за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на личните данни, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за регулиране на съобщенията, Съвета за електронни медии, Комисията за енергийно и водно регулиране, Държавната комисия по сигурността на информацията, Комисията за финансов надзор и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „§ 8 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. По § 11 има предложение на народния представител Костадин Ангелов и група народни представители с № 52-654-04-125: „Да се създаде нов § 11, като останалите параграфи да се преномерират съответно: „§ 11. В срок до един месец от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема програмата за подкрепа на лекари специализанти по чл. 15, ал. 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители с № 52-654-04-60: „Параграф 11 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители с № 52-654-04-103: „Параграф 11 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители с № 52-654-04-112: „Досегашният текст преди т. 1 се изменя така: „§ 11. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 1: „1. В чл. 107а: а) създава се нова ал. 19: „(19) Допълнителните възнаграждения по ал. 14, т. 5 за членове и ръководители на органи, избирани изцяло или частично от Народното събрание, не могат да надвишават една брутна месечна работна заплата годишно.“; б) досегашните ал. 19 – 21 стават съответно ал. 20 – 22. 2. Досегашният текст относно чл. 355 става т. 2.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. По § 12 има предложение на народния представител Константин Проданов с № 52-654-04-124: „Параграф 12 се изменя така: „§ 12. До 1 септември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред.“ Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В предложение със сигнатура № 52-654-04-124 думите „1 септември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2026 г.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред.“ По § 13 има предложение на народния представител Красимир Вълчев и група народни представители с № 52-654-04-67: „Параграф 13 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 115: „В § 13 се създава т. 2 със следния текст: „2. В чл. 283 ал. 13 се изменя така: „(13) Размерът на средствата за компенсиране на разходите по ал. 12 за едно дете за един месец е равен на действително извършените и доказани от родителя разходи, но не може да надвишава 50 на сто от средния месечен размер на таксите за посещение на частни детски градини на територията на съответната област през предходната календарна година. Средният месечен размер на таксите се определя ежегодно по ред и методика, определени с акта на Министерския съвет по ал. 14.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. По § 14 има предложение на Красимир Вълчев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 67: „Параграф 14 от ПЗР да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. По § 15 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „В § 15 думите „7,7 евро“ се заменят с „10 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Димитрова Михайлова-Копарова и група народни представители със сигнатура, завършваща на 73: „Параграф 15 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. По § 16 има предложение на народния представител Константин Проданов със сигнатура, завършваща на 124: „Параграф 16 се изменя така: „§ 16. В Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 10 и ал. 11 „(11) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличаване на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, когато увеличаването е свързано с числеността на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража“ се отменят.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби ал. 10 и ал. 11 „(11) Алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличаване на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, когато увеличаването е свързано с числеността на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража“ се отменят.“ По § 17 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „В § 17 се добавя следната точка: „1. В чл. 32 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2: „(2) Средномесечният размер на брутното възнаграждение по ал. 1 не може да надвишава средномесечния размер на брутното възнаграждение на министър.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „В § 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В основния текст думите „в чл. 38, ал. 2“ се заменят със „се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 1: „1. В чл. 38, ал. 2 думите „за сметка на съответните бюджети“ се заменят с „по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване“.“ 2. Създава се т. 2: „2. В чл. 67, ал. 10 се създава изречение второ: „Допълнителни възнаграждения по ал. 7, т. 5, които надвишават 20 на сто от дължимите на съответния служител за годината основни заплати, се изплащат след решение на Съвета за административната реформа.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. По § 20 има предложение на народния представител Димо Дренчев със сигнатура, завършваща на 91: „В Преходни и заключителни разпоредби се прави следната промяна: „§ 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Председателят на Комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членът на Комисията по чл. 3, т. 5 – в размер на 90 сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Комисията.“ 2. Алинея 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. По § 21 има предложение на народния представител Петър Петров със сигнатура, завършваща на 101: „В параграф 21 текстът на т. 1 се изменя, както следва: „1. Член 218, алинея 2 се изменя по следния начин: „(2) Основното месечно възнаграждение за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска длъжност се определя веднъж годишно в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт за последното тримесечие на предходната година.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „В § 21 се нравят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се заличава. 2. Досегашните т. 2 – 6 стават съответно т. 1 – 5. 3. Създава се нова т. 6, както следва: „6. Създава се чл. 219а: „Чл. 219а. Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет не може да надвишава едно основно месечно възнаграждение годишно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 21а, както следва: „Заварените актове, които определят възнагражденията на членове и ръководители на органи, избирани изцяло или частично от Народното събрание, на членовете на Висшия съдебен съвет, на главния инспектор и на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет се привеждат в съответствие с този закон в 7-дневен срок от влизането му в сила.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 22 има предложение на народния представител Искра Михайлова-Копарова и група народни представители със сигнатура, завършваща на 76: „Параграф 22 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. По § 23 има предложение на народния представител Искра Михайлова-Копарова и група народни представители със сигнатура, завършваща на 86: „Параграф 23 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов със сигнатура, завършваща на 124: „В § 23 абревиатурата „МВР“ се заменя с „Министерството на вътрешните работи“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като в ал. 1 абревиатурата „МВР“ се заменя с „Министерството на вътрешните работи“. По § 24 има предложение на народния представител Искра Михайлова-Копарова и група народни представители със сигнатура, завършваща на 85: „Параграф 24 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов със сигнатура, завършваща на 124: „В § 24 абревиатурата „НСО“ се заменя с „Националната служба за охрана“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, като абревиатурата „НСО“ се заменя с „Националната служба за охрана“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. По § 27 има предложение на народния представител Константин Проданов със сигнатура, завършваща на 124: „В § 27 т. 1 се изменя така: „1. В ал. 1 думите „възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт“ се заменят с „възнаграждение, равно на основното месечно възнаграждение на народен представител“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 41 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „възнаграждение в размер, равняващ се на три средномесечни заплати на заетите лица в народното стопанство по данни на Националния статистически институт“ се заменят с „възнаграждение, равно на основното месечно възнаграждение на народен представител“. 2. Алинея 3 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. По § 32 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „В § 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става т. 1. 2. Създават се т. 2 и 3: „2. В чл. 96: а) в ал. 1 числото „51 130“ се заменя с „85 000“; б) в ал. 2, т. 1 числото „51 130“ се заменя с „85 000“. 3. В чл. 168д, ал. 2 числото „51 130“ се заменя с „85 000“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. По § 33 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. (1) Разпоредбите на чл. 10б, ал. 4 и 5 от Закона за данък върху добавена стойност се прилагат и за доставки на услуги по изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., с данъчното събитие, настъпило след 1 януари 2022 г., за които данъчният режим е променен от 1 август 2026 г. Издадените до 1 август 2026 г. от ВиК оператора фактури се анулират по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност. Когато до 1 август 2026 г. ВиК операторът е анулирал издадени фактури по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита, че корекцията е извършена правомерно. (2) Независимо от извършената корекция по ал. 1, данъчен кредит за начислен данък след 1 януари 2022 г. за получени стоки и услуги, използвани за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., упражнен в срока по чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност от ВиК оператор до 1 август 2026 г., се счита за правомерно упражнен. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за неприключилите към 1 август 2026 г. административни и съдебни производства.“ По § 34 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „В § 34, т. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието на чл. 30 се изменя така: „Държавни такси за организиране на хазартни игри и дейности“. 2. В чл. 30 се правят следните изменения: а) в ал. 3 думите „300 лв.“ се заменят с „306,78 евро“, а числото „20“ навсякъде се заменя с „30“; б) в ал. 4 думите „400 000 лв.“ се заменят с „409 033,50 евро“, а числото „20“ навсякъде се заменя с „30“; в) в ал. 5 думите „300 000 лв.“ се заменят с „306 775,13 евро“, а думите „600 000 лв.“ се заменят със „613 550,26 евро“; г) в ал. 6 думите „75 000 лв.“ се заменят със „76 693,78 евро“, думите „150 000 лв.“ се заменят със „153 387,56 евро“, а думите „300 000 лв.“ се заменят с „306 775,13 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Николов Сабрутев със сигнатура, завършваща на 122. „§ В Закона за хазарта се правят следните изменения и допълнения: I. Заглавието на чл. 10 се изменя така: „Забрана за реклама“ и се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал.1 се изменя така: „(1) Забранява се всякаква форма на реклама, пряка или непряка, на хазартни игри, хазартни дейности, на организатори на хазартни игри, на пунктове за залози, включително на предложения за отваряне на пунктове за залози, независимо от използвания способ, технология, комуникационен канал или форма на разпространение, както следва: 1. В радио- и телевизионни програми. 2. В печатни произведения и материали – включително вестници, списания, книги, брошури, листовки, билети, информационни бюлетини. 3. В електронни медии – включително интернет страници, социални мрежи и платформи за споделяне на съдържание. 4. На територията на населени места по смисъла на чл. 18, ал. 1 от Закон за административно-териториалното устройство на Република България, включително: 4.1. Върху всякакъв вид външни рекламни съоръжения и конструкции, включително билборди, спирки на обществен транспорт, сцени, улични стълбове, тотеми, светещи кутии, електронни табла и екрани. 4.2. Върху фасадите, витрините, оградите, покривите и вътрешните части на сгради, съоръжения и прилежащите им площи. 4.3. В недвижими имоти, независимо от вида собственост – частна, държавна публична, държавна частна, общинска публична, общинска частна и смесена собственост. 4.4. На обществени места – частна, държавна публична, държавна частна, общинска публична, общинска частна и смесена собственост. 5. Върху транспортни средства. 6. Чрез разпространяване на информация, включително и през приложения за мобилни телефони, кратки текстови съобщения и електронна поща на бонуси, промоции, безплатни залози или други стимули с рекламен, търговски и информативен характер. 7. Чрез публично обявяване на коефициенти, джакпоти, печалби или други елементи с маркетингов характер. 8. Чрез използване с рекламна, търговска и информативна цел на търговски марки, лога, отличителни знаци и части от тях на хазартни игри, хазартни дейности, организатори на хазартни игри и пунктове за залози. 9. Чрез спонсорство от страна на организаторите на хазартни игри и пунктове за залози на медии, телевизионни и радиопредавания, както и продуктово позициониране в тях. 10. Чрез свързани лица, посредници, рекламни агенции, медии или други трети лица с цел заобикаляне на забраната по този закон. Забраната се прилага и за съдържание, което формално не представлява реклама, но има за цел или резултат популяризиране на хазартна дейност, пунктове за залози, техните търговски марки, набиране на партньори, търговци, служители и клиенти.“ 2. Aл. 2 се изменя така: „(2) Като изключение на забраната по ал. 1. се допуска единствено: 1. Излъчване тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране. 2. Реклама върху фасада на обект за организиране на хазартни игри по този закон, за дейността на организатора на хазартни игри в този обект, като общата площ на рекламите и обозначенията не може да надвишава двадесет на сто от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра. 3. Поставяне на търговска марка или наименование на хазартен оператор върху спортни екипи, с допустим размер до 10 см височина и 10 см широчина и при условие, че същите са предназначени за лица над 18-годишна възраст. 4. Информация на официалната интернет страница на оператора. 3. Ал. 4 се изменя така: „На всички реклами по ал. 2 задължително минимум 10 на сто от площта е заета с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, хоризонтално разположен, с черни букви на бял фон, с ясно различим шрифт, позволяващ безпроблемно прочитане.“ 4.Създава се ал. 9: „(9) Националната агенция за приходите поддържа единен онлайн формуляр за подаване на сигнали за незаконна реклама на хазартни игри, както и за други незаконосъобразни практики на хазартни оператори.“ II. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 настоящата т. 16 става т. 18 и се създават нови т. 16 –17: „16. разпорежда преустановяване на публикуването на реклама, която не е допустима по този закон; 17. разпорежда временно преустановяване на достъпа до услуги на доставчици на онлайн рекламни услуги по смисъла на чл. 2, т. 2, буква й) от Регламент (ЕС) 2022/1925 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2022 година за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор и за изменение на директиви (ЕС) 2019/1937 и (ЕС) 2020/1828, които системно не изпълняват разпореждания по реда на чл. 88а във връзка с т. 16“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Редът по ал. 6 се прилага и по отношение на разпореждания по ал. 1, т. 17, като срокът за преустановяване на достъп се определя от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“ III. В чл. 45, ал. 2 думите „игралните зали и в игралните казина“ се заменят с „обектите по ал.1“. IV. В т. 23 от § 1 от Допълнителните разпоредби след думите „търговска марка на организатор на хазартни игри“ се добавят думите „или на продукт, интернет страница, медия, спортна лига, събитие, обект или търговска марка с висока степен на сходство с такава на организатор на хазартни игри и/или пунктове за залози, както и комбинирана търговска марка, съдържаща елементи от търговска марка на организатор на хазартни игри и/или пунктове за залози“, а след думата „съобщение“ се добавя запетая и думите „позициониране на продукт по смисъла на Закона за радиото и телевизията“. V. Чл. 105 се изменя така: „Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 75 000 до 150 000 евро. (2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 75 000 до 150 000 евро или глоба в размер от 75 000 до 150 000 евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, като: 1. В т. 6 относно чл. 9 буква „а“ се изменя така: „а“ в ал. 13 след думите „платежна институция“ се поставя запетая и се добавя „банка и дружество за електронни пари“, а накрая се добавя „или за които има постановено разпореждане по чл. 17, ал. 1, т. 9 за преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страниците им и които са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 2“; 2. В т. 9, ал. 1 думите „международните номера на банкови сметки“ се заменят с „банките и дружествата за електронни пари международните номера на банкови сметки и/или номерата на терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal)“. 3. В т. 17 относно чл. 30а в ал. 4 и 8 след думите „комисионното възнаграждение“ се добавя „обвързано с резултати“. 4. Точка 26 се изменя така: „26. В чл. 86а навсякъде след думата „организатора“ се добавя „или афилиейт оператора“ и навсякъде след думата „организаторът“ се добавя „или афилиейт операторът“.“ По § 35 има предложение на народния представител Константин Василев Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В срок до 15 август 2026 г. лице, което към 1 август 2026 г. има сключен договор или договореност за популяризиране на хазартни игри с организатори с действащ лиценз по Закона за хазарта, подава заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като афилиейт оператор по чл. 1, т. 3 от Закона за хазарта. До издаването на лиценза договорите и договореностите по изречение първо запазват действието си.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. По § 38 има предложение на народния представител. Александър Койчев Иванов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 68: В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф: „В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс: 1. Създава се нова т. 5 към чл.71з, ал. 2 с текст: „5. предприятията – стратегически обекти от значение за националната сигурност, посочени в Раздел V, Сектор „Икономика“ от ПМС № 181 на МС от 20 юли 2009 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Теодоров Стоев със сигнатура, завършваща на 94: „В § 38 се правят следните допълнения: а) създава се т. 16: „16. В чл. 264 ал. 4 се изменя така: „(4) Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че проверяваните лица по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват до размера на продажната цена на прехвърляното или учредявано от него вещно право и приобретателят внесе тази сума в съответния бюджет, а при договорна ипотека върху имот на длъжника – до размера на паричния заем и заемодателят поеме задължението да внесе тази сума в съответния бюджет.“; б) създава се т. 17: „17. В чл. 265 се създава ал. 3: ,,(3) Отговорността по ал. 1 и 2 е до размера на продажната цена на прехвърляните или учредявани от длъжника права, оценката на недвижимия имот, внесен като непарична вноска в капитала на търговско дружество, или на вещните права, предоставени като особен залог, както и до размера на заема по вписвана ипотека.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „В § 38 се правят следните изменения: 1. В т. 6 буква „б“ се заличава. 2. В т. 10 буква „б“ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Василев Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38: „§ 38. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 182а: а) в заглавието след думата „договор“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“; б) в ал. 1 думите „както и лицата“ се заменят с „лицата“, след думите „Закона за обществените поръчки“ се добавя „както и лицата, представляващи публичните предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия“, думите „10 000 лв.“ се заменят с „5 000 евро“ и се създава изречение второ: „Уведомяване се извършва и за всеки договор на стойност под 5 000 евро, когато с едно и също лице са сключени няколко договора, които не са прекратени и общата им стойност е равна на или надвишава 5 000 евро.“; в) в ал. 4 след думите „наличие на“ се добавя „влязло в сила съдебно решение или“, думата „който“ се заменя с „което“, а думите „1000 лв.“ се заменят с „500 евро“; г) в ал. 6 след думата „получаването“ се добавя „на влязлото в сила съдебно решение или“. 2. В чл. 182б: а) в заглавието след думите „платежен документ“ се поставя запетая и се добавя „влязло в сила съдебно решение“; б) в ал. 1 думите „на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., при липса на сключен писмен договор на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за обществените поръчки“ се заменят с „по първичен платежен документ на стойност, равна на или надвишаваща 5 000 евро“; в) в ал. 2 изречение първо се изменя така: „Уведомление по ал. 1 се изпраща и в случаите, когато предстоящата за изплащане сума е на стойност под 5 000 евро, съответно под 500 евро по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист, но не по-малко от 50 евро, когато представлява част от парична престация по договор или по първичен платежен документ, чиято стойност е равна на или надвишава 5 000 евро или е част от дължима сума по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист на стойност, равна на или надвишаваща 500 евро“, а в изречение второ думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“; г) в ал. 5 думите „по реда на чл. 182а, ал. 5“ се заменят с „и при условие че по уведомлението няма получено потвърждение за плащане от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. 3. В чл. 182в, ал. 1 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“. 4. В чл. 182г се създават т. 6, 7 и 8: „6. договори и плащания, извършвани на борсов пазар, чиято дейност е уредена в националното законодателство или произтича от норми на международното право; 7. договори и плащания към лица без национален идентификатор; 8. договори, сключени с банки или други доставчици на платежни услуги, и плащанията по тях.“ 5. В чл. 202 се създава ал. 8: „(8) Запорът върху вземания на длъжника по чл. 215, ал. 2 се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които е открита платежната сметка на третото лице. Запорът се смята за наложен по правилата на ал. 3.“ 6. В чл. 204: а) в заглавието след думите „Запор върху“ се добавя „налични“; б) в текста след думите „чл. 215, ал. 2 върху“ се добавя „налични“. 7. Създава се чл. 204а: „Запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице „Чл. 204а. Налагането на запор върху парични средства от продажби на стоки или услуги, постъпващи в брой в обект на длъжника, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на длъжника. Запорът се смята наложен от деня и часа на получаване на запорното съобщение.“ 8. В чл. 206, ал. 2, в изречение първо след думата „длъжника“ се поставя запетая и се добавя „нито да се разпорежда с тях“. 9. В чл. 211 ал. 1 се изменя така: „(1) Който изплати на длъжника вземания, предаде му вещи или се разпореди с тях въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Солидарна отговорност се носи и ако третото лице не изпълни нареждането на публичния изпълнител по чл. 230, ал. 4.“ 10. В чл. 215, ал. 2 след думата „каси“ се поставя запетая и се добавя „депозитни касети“ и се създава изречение второ: „За вземания на длъжника по ал. 1 се смятат и сумите, постъпващи от търговска, професионална и всяка друга стопанска дейност на длъжника по платежна сметка на трето лице в банка или друг доставчик на платежни услуги, когато публичният изпълнител разполага с доказателства за това.“ 11. Създава се чл. 229а: „Разрешение за неотложни плащания при запор върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице Чл. 229а. (1) Публичният изпълнител с разпореждане до длъжника може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите за съответния ден средства в брой в обекта на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. (2) В случаите по ал. 1 се прилага чл. 229, ал. 2 – 4 и 6.“ 12. Създава се чл. 230а: „Изпълнение върху парични средства от продажби, постъпващи в обект на задължено лице Чл. 230а. След налагане на запора длъжникът внася по сметката на публичния изпълнител постъпилите за съответния ден парични средства в брой в обекта. Сумата за деня се внася най-късно в 7-дневен срок от постъпването ѝ в обекта.“ 13. Член 278е се изменя така: „Неизпращане на уведомление по чл. 182а Чл. 278е. Лице, което не изпълни задължение по чл. 182а, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1 500 до 2 500 евро.“ 14. Член 278ж се изменя така: „Неизпращане на уведомление по чл. 182б Чл. 278ж. Лице по чл. 182а, което не изпълни задължение по чл. 182б, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 1500 до 2500 евро.“ 15. Член 278з се изменя така: „Плащане без потвърждение по чл. 182в Чл. 278з. Лице по чл. 182а, което извърши плащане по договор, първичен платежен документ, по влязло в сила съдебно решение или изпълнителен лист в нарушение на чл. 182в, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 евро. При повторно нарушение наказанието е глоба от 2000 до 4000 евро.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. По § 40 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: „§ 40. Лицата по § 39 извършват уведомяване по реда на Глава двадесет и първа „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за действащите към 1 септември 2026 г. договори, едновременно с изпращане на първото уведомление за предстоящо плащане по тези договори, но не по-късно от 31 октомври 2026 г.“ Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. В срок до 1 декември 2026 г. министърът на финансите привежда в съответствие с § 38 наредбата по чл. 182д от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ Предложение на народния представител Коста Стоянов със сигнатура, завършваща на 114: „Създава се нов § 41а, както следва: „§ 41а. В Закона за местните данъци и такси се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2028 г.“. 2. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси в § 16 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 3 се правят следните изменения: аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „(3) Таксата за битови отпадъци за 2026 г., 2027 г. и 2028 г. може да бъде определена до 31 декември на предходната година по следния ред:“ аб) в т. 9 думите „през 2026 г.“ се заменят с „в течение на годината“; ав) в т. 11, буква „а“ след думата „образец“ се добавя „и ред, определени с наредбата по чл. 9“. б) алинея 4 се изменя така: „(4) Когато до 31 декември на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за съответната година по реда на ал. 3, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.“ в) алинея 5 се изменя така: „(5) Разпоредбите на общинските наредби в частта за таксата за битови отпадъци и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си до приемането на актовете за определяне на таксата за битови отпадъци по основите, посочени в чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, но не по-късно от 31 декември 2028 г.“ 3. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси се създава нов § 16а: „§ 16а. (1) За общините, които през 2027 г. и 2028 г. започват да определят таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, срокът за одобряване на план-сметката по чл. 66, ал. 3 от същия закон за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари на съответната година. (2) За общините по ал. 1 чл. 68, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси не се прилага за съответната година. (3) Когато в срока по ал. 1 общинският съвет не е приел план-сметката по чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси за всяка от услугите по чл. 62 от същия закон, таксата за битови отпадъци за съответната година се събира от лицата по чл. 11 от същия закон на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата за битови отпадъци за съответната година е определена или се събира по реда на § 16, ал. 3 – 5. (4) Министерството на финансите съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и Националното сдружение на общините в Република България извършват ежегоден мониторинг на прилагането на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като в рамките на бюджетната процедура за съответната година се отчитат техническата готовност на системата за управление на отпадъците и на информационните системи, актуалността на данните в националните регистри и степента на събираемост на вземанията. (5) За осъществяването на функциите и правомощията по Раздел I „Такса за битови отпадъци“ от ЗМДТ общините имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни – Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по вписванията, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и от други държавни и общински органи и доставчици на обществени услуги, като те са длъжни да я предоставят безплатно, по електронен път и в електронен вид в 14-дневен срок от датата на поискването.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Стоев със сигнатура, завършваща на 95: „Създава се нов § ...: „§ ... В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 44: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и регистрираните за движение по пътищата в страната моторни превозни средства, придобити по възмезден начин.“; б) в ал. 4, т. 1 се отменя. 2. В чл. 47, ал. 2 се изменя така: „(2) При възмездно придобиване на имущество, както и в случаите по чл. 44, ал. 3 данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на придобиваното имущество, а при замяна – върху оценката на имуществото с по-висока стойност.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 42 има предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 116. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42: „§ 42. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 16, ал. 2 изречение първо се изменя така: „Вписването се извършва след проверка, извършена от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че отчуждителят няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължителни осигурителни вноски, както и след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма други изискуеми и неизплатени задължения по чл. 15, ал. 4.“ 2. В чл. 129, ал. 2, в изречение първо след думата „регистър“ се добавя „след проверка, извършена от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че дружеството и праводателят нямат непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за задължителни осигурителни вноски, както и“, а след думата „няма“ се добавя „други“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „§ 43а. В Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн., ДВ, бр. …) в чл. 32 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 след думите „този закон“ се поставя точка и думите до края се заличават. 2. В ал. 4 след думите „се извършва“ се добавят сумите „от търговеца“, а думите „вписване, заличаване или обявяване“ се заменят с думите „вписване на обстоятелства“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43б, както следва: „§ 43б. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 10: а) в ал. 14 се добавя т. 4: „4. сключва договори за продажба на електронни винетки и маршрутни карти при еднакви публично оповестени общи условия и цени с търговци, отговарящи на условията по чл. 10л, които осигуряват за своя сметка техническо и софтуерно оборудване за целите на предоставяне на услугата;“; б) създават се алинеи 17 – 20: „(17) За услугите по ал. 14, т. 3 и 4 с една организация могат да бъдат сключвани отделни договори. (18) Агенция „Пътна инфраструктура“ не може да изисква лице по ал. 14, т. 4 да бъде регистрирано като национален доставчик на услуга по чл. 10и, ал. 1. (19) Цените на услугите по ал. 14, т. 4 не могат да надвишават четири на сто от стойността на съответната електронна винетка или маршрутна карта. (20) Агенция „Пътна инфраструктура“ осигурява възможност на ползвателите на платената пътна мрежа – юридически лица, да заявяват закупуването за електронни винетки и маршрутни карти чрез програмни интерфейси по ред, определен в наредбата по ал. 7.“ 2. В чл. 10з се правят следните изменение и допълнения: а) в ал. 1 думата „и“ след думата „ЕУЕПТ“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и регистър на доставчиците на услуга за продажба на електронни винетки и маршрутни карти“; б) в ал. 7 думата „и“ след думата „ЕУЕПТ“ се заменя със запетая, а преди думите „се уреждат“ се добавя „и регистър на доставчиците на услуга за продажба на електронни винетки и маршрутни карти“. 3. Създава се чл. 10н със следния текст: „Чл. 10н. (1) Доставчиците на услуга за продажба на електронни винетки и маршрутни карти са търговци, регистрирани от Агенция „Пътна инфраструктура“, които отговарят на условията по чл. 10з, ал. 3. (2) Доставчик по ал. 1 не е длъжен да предоставя едновременно услуги за закупуване на електронни винетки и на маршрутни карти. (3) Споровете между лицата, извършващи дейност като доставчик на услуга за продажба на електронни винетки и маршрутни карти, и лицето, събиращо пътни такси, се решават по реда на чл. 10з, ал. 5 и 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43в, както следва: ,,§ 43в. Изпълнителният директор на Агенция „Пътна инфраструктура“ привежда договорите с лицата по чл. 10, ал. 14, т. 3 в съответствие с изискванията на този закон, подготвя условията и проектите на договори за услугата по чл. 10, ал. 14, т. 4, както и регистъра на доставчиците на услуги за продажба на електронни винетки и маршрутни карти в срок от четири месеца от приемането на този закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43г: „§ 43г. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „в“ думите „1 466 850 лв.“ се заменят с „250 000 евро“. 2. В чл. 31, ал. 1 се създава т. 6: „6. съществените условия за изпълнение на поръчката, чието неизпълнение е основание за отстраняване по чл. 107, т. 2, буква „а“.“ 3. В чл. 107, т. 2, буква „а“ накрая се добавят думите „ако са били изрично посочени в документа по чл. 31, ал. 1, т. 6“. 4. В чл. 224, ал. 1 се създава т. 4: „4. възложителят, включително всеки от възложителите при съвместно възлагане.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43д: „§ 43д. В Закона за публичните предприятия (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 17 се създава ал. 5: „(5) Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на членовете на органите за управление и контрол не може да надвишава едно средно месечно възнаграждение годишно.“ 2. В чл. 22, ал. 2 думите „най-малко петима членове“ се заменят с „най-много петима членове, а за останалите публични предприятия – най-много трима членове“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Николов Сабрутев и група народни представители, завършващо на 60: „Създават се нови параграфи: „§ ... В Закона за публичните предприятия в чл. 21 се създава ал. 6: „(6) Размерът на месечното възнаграждение на членовете на органите на управление и контрол не може да надхвърля средномесечния размер на брутното възнаграждение на член на постоянна комисия на Народното събрание. Размерът на възнаграждението на изпълнителните членове и на членовете на управителните съвети, овластени да представляват дружеството, не може да надхвърля средномесечния размер на брутното възнаграждение на министър. Размерът на допълнителните финансови бонуси и другите форми на материално стимулиране, включително за постигнати резултати, не може да надвишава 30 на сто от полагащото се основно възнаграждение за съответния период.“ § ... В едномесечен срок от влизането в сила на § ... Министерският съвет привежда в съответствие с него подзаконовите нормативни актове. § ... Действащите договори за управление и контрол с членовете на органите на управление и контрол се привеждат в съответствие с § ... в срок до три месеца от влизането му в сила.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Белчев и група народни представители, завършващо на 118. Предложението по т. 1 е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част. Предложение на народния представител Стефан Белчев, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 44 и 45: „§ 44. В Закона за публичните предприятия (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22 ал. 2 се изменя така: „(2) Съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия се състоят от трима членове. С акт на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, броят на членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на публично предприятие може да се определи на петима, когато това е мотивирано с големината, предмета на дейност и/или стратегическото му значение. Председателят на съвет трябва да е независим член.“ 2. В чл. 27 се създава изречение второ: „Месечното възнаграждение на членовете на одитните комитети в публичните предприятия се изплаща само за проведено и протоколирано заседание, като размерът му за едно заседание е равен на половин минимална работна заплата за страната и не може да надвишава една минимална работна заплата общо за съответния месец.“ § 45. (1) В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ органите, упражняващи правата на държавата/общината, привеждат съставите на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия в съответствие с него. (2) В срок до три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ действащите договори с членовете на органите на управление и контрол и с членовете на одитните комитети в публичните предприятия се привеждат в съответствие с него. (3) В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет/общинските съвети привеждат в съответствие с него подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“ Предложение на народния представител Мартин Димитров Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43е: „§ 43е. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. ...) в § 1, ал. 4 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 накрая се добавят думите „в това число за повишаването на техническата изправност на автомобилите, по класификатор, утвърден от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Класификаторът по предходното изречение съдържа най-малко списък с кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник, приет с Регламент (ЕО) № 2195/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки (CPV). 2. Създава се т. 3: „3. по проекти за пътна безопасност могат да кандидатстват общините и органите на централната изпълнителна власт по ред, определен с наредбата по ал. 3, чрез информационна система за управление на националните инвестиции.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители със сигнатура, завършваща на 112: „Създава се нов § 43ж: „§ 43ж. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 108а се създава ал. 9: „(9) Чрез информационната база данни по ал. 1 се реализира система за автоматизирана оценка на риска от незаконосъобразно установяване на трайна неработоспособност. При установен висок риск във връзка с действия на ТЕЛК случаят се разглежда от НЕЛК, а при установен висок риск във връзка с действия на НЕЛК – от оправомощени от министъра на здравеопазването лица.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 115: „Създава се нов параграф: „§ … В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 119 ал. 6 се изменя така: „(6) Размерът на средствата за компенсиране на разходите по ал. 5 за едно дете за един месец е равен на действително извършените и доказани от родителя разходи, но не може да надвишава 50 на сто от средния месечен размер на таксите за посещение на частни детски ясли и частни яслени групи в детски градини на територията на съответната област през предходната календарна година. Средният месечен размер на таксите се определя ежегодно по ред и методика, определени с наредбата по ал. 7.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 46. Предложение на народния представител Николай Денков и група народни представители със сигнатура, завършваща на 59: „В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф: „§ ... В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема следните програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2027 – 2030 г.: 1. Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини, ясли и училища с бюджет до 330 млн. евро. 2. Програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 120 млн. евро. 3. Програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, с бюджет до 150 млн. евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 61: „В Преходни и заключителни разпоредби се създава нов параграф: „§ ... В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема следните програми за финансиране на изграждане, разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на предучилищното образование и отглеждане на деца, включително отчуждаване на необходимите имоти частна собственост за нуждите на общината във връзка с изброените дейности, за периода 2026 – 2030 г.: 1. Програма с бюджет в размер на 50 млн. евро за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски градини в град София и отчуждаване на необходимите имоти частна собственост за нуждите на общината във връзка с изброените дейности. 2. Програма с бюджет в размер на 170 млн. евро за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на ясли в град София и отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите на общината във връзка с изброените дейности.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „Създава се нов параграф: „§ ... В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 10а, ал. 1 думите „първи, втори, трети и четвърти“ се заменят с „първи, втори, трети, четвърти, пети, шести и седми“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители със сигнатура, завършваща на 103: „Създава се нов параграф: „§ … В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашния текст става ал.1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Размерът на месечните помощи по този закон се актуализира ежегодно от 1 януари с процента, равен на по-високата стойност между: 1. средногодишната инфлация, измерена чрез средногодишния индекс на потребителските цени за предходната календарна година, публикуван от Националния статистически институт; 2. годишния ръст на средната брутна месечна работна заплата за предходната календарна година, публикуван от Националния статистически институт.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители, завършващо на 60: „Създава се нов параграф: „§ ... В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 49 се създава ал. 4: „(4) При раждане (осиновяване) на близнаци определеният по ал. 1 размер на паричното обезщетение се изплаща в двоен размер.“ 2. В чл. 53, ал. 1 се създава изречение трето: „При раждане (осиновяване) на близнаци паричното обезщетение се изплаща в двоен размер.“ 3. В Допълнителните разпоредби в § 1, ал. 1 се създава т. 15: „15. „Близнаци“ са две и повече живородени деца от многоплодна бременност.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „Създава се нов параграф: „§ ... В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 209а, ал. 1 думите „до 200 лв. месечно“ се заменят с „до 150 евро месечно“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Цончо Ганев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 96: „§... В Закона за данъците върху доходите на физическите лица се правят следните изменения: В чл.18, ал.1 числото „7920 лв.“ се заменя с „7300 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители със сигнатура, завършваща на 103: „Създава се нов параграф: „§ … В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 22в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17: 1. сто шестдесет и четири евро – при едно ненавършило пълнолетие дете; 2. триста двадесет и осем евро – при две ненавършили пълнолетие деца; 3. четиристотин деветдесет и две евро – при три ненавършили пълнолетие деца; 4. за четвърто и всяко следващо ненавършило пълнолетие дете размерът на данъчното облекчение по т. 3 се увеличава със сто шестдесет и четири евро за всяко следващо дете.“ 2. Създава се ал. 11: „(11) Размерите по ал. 1 се актуализират ежегодно от 1 януари с процента, равен на по-високата стойност между: 1. средногодишната инфлация, измерена чрез средногодишния индекс на потребителските цени за предходната календарна година, публикуван от Националния статистически институт; 2. годишния ръст на средната брутна месечна работна заплата за предходната календарна година, публикуван от Националния статистически институт.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Коста Стоянов със сигнатура, завършваща на 114: „В Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 2025 г.) в § 8 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Дължимите месечни отчисления за 2026 г. и 2027 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни отчисления за предходната година по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет за съответната година, в срок до 30 април на текущата година.“ 3. В ал. 3 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 47. По § 46 има предложение на народния представител Венко Сабрутев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 60: „В § 46 се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 1: аа) думите „Член 76 и 114“ се заменят с „Членове 76 и 109а“; бб) след думите „§ 44, ал. 2“ се добавят „§ ...,§ ... и § ...“; б) в т. 2 думите „§ 31, 32“ се заменят с „§ 31, § 32, т. 1“; в) в т. 3 думите „Параграфи 11, 12“ се заменят с „Параграф 12“; г) точка 5 се изменя така: „5. Параграф 32, т. 2 и 3 и § 34, т. 8, които влизат в сила от 1 януари 2027 г.;“ д) създава се т. 7: „7. Член 61, ал. 7, § ... по т. 12 и § ... по т. 13 от настоящото предложение, които влизат в сила от 1 септември 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Александър Иванов и група народни представители, завършващо на 68: „В Преходни и заключителни разпоредби в § 46: „т. 5 към чл.71з, ал. 2, влиза в сила от 01.01.2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Михайлова-Копарова и група народни представители, завършващо на 87: „В § 46, т. 2 думите „Параграфи 17“ се заменят с „Член 61, ал. 15 и 16 и Параграфи 17“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Стоев, завършващо на 95: „В § 46, т. 1 след думите „§ 44, ал. 2“ се добавя „и § ...“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Коста Стоянов със сигнатура, завършваща на 114: „В § 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая; 2. Създава се нова т. 7: „7. Параграф 41а, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов и група народни представители, завършващо на 116. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Белчев и група народни представители, завършващо на 118. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 48: „§ 48. Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на: 1. Член 76 и 114, параграфи 13, 14, 16, 18 – 20, § 21, т. 1, § 25 – 30, 39, 44, 45 и § 46, ал. 2, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 2. Параграфи 17, § 21, т. 2 – 6, § 31, 32, 33 § 34, т. 1 – 7 и т. 9 –33, § 35, 36 и 37, които влизат в сила от 1 август 2026 г. 3. Параграфи 11, 12, 38, 40 и 41, които влизат в сила от 1 септември 2026 г. 4. Параграф 15, който влиза в сила от 1 октомври 2026 г. 5. Параграф 34, т. 8, който влиза в сила от 1 януари 2027 г. 6. Параграф 42, който влиза в сила 8 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“. Приложение № 1 към чл. 51.“ (Съгласно Приложение № 1.) Предложение на народния представител Константин Проданов, със сигнатура, завършваща на 124. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Асен Василев, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В предложение със сигнатура № 52-654-04-124 след думите „бр. 75“ се добавя „от 2016 г.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1, като в допълнителния компонент В2 думите „и бр. 75 от 2016 г.“ се заменят с „бр. 75 от 2016 г. и бр. 98 от 2018 г.“, а думите „и във връзка с т. 4 от Решение № 921 на Министерския съвет от 2011 г. за определяне на критерии и показатели за категоризиране на общините, кметствата, районите и населените места в Република България, изменен с Решение № 721 на Министерския съвет от 2013 г.“ се заличават. „Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1“ „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г.“ Предложение на народния представител Владислав Горанов и група народни представители със сигнатура, завършваща на 56: „В Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1, пореден номер 108 след думите СМР – Пътна мрежа се добавя: „в това число – Изграждане на пътен възел тип „полудетелина“ на АМ „Хемус“ при пресичане с път VAR 2021 (/I-2/ – Игнатиево“), като в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ да бъдат включени средства в размер на 596 158 евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Апостолов със сигнатура, завършваща на 62. В Приложение 2 към чл. 110, ал. 1 на ред 108, се прави следната промяна – след думите „СМР – пътна мрежа“, в колона Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г. да бъдат включени „500 000 евро за проектиране и основен ремонт на ВСК „Белмекен“ към Министерство на спорта“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стефан Мирев със сигнатура, завършваща на 69: „В Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1, пореден номер 108 след думите „СМР – пътна мрежа“ се добавя: „в това число – Основен ремонт на републикански път III – 801 (Вакарел – Белица – Поибрене – Оборище – Панагюрище – Стрелча), като в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ да бъдат включени средства в размер на 48 750 000 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева със сигнатура, завършваща на 72: „В Приложение 2 към чл. 110, ал. 1, пореден номер 108 след думите „СМР – пътна мрежа“ се добавя: „в това число: 1. Изграждане на пътен възел „Кермен“ при приблизителен км 261 + 408 на АМ „Тракия“ (пресичане път III-601 „(О.П. – Сливен –Нова Загора – Речица – Кермен – Скалица“), като в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ да бъдат включени средства в размер на 100 000 евро; 2. Реконструкция на второкласен път II-48 от км 25+408 до км 36+931 град Котел – село Тича, като в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ да бъдат включени средства в размер на 4 000 000 евро.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров със сигнатура, завършваща на 98: „В Приложение № 2 към чл. 110, ал.1 се правят следните изменения: Буква „а“: Позиция 12 се заличава, а следващите се преномерират съответно. Буква „б“: В Позиция 137, в колона „Размер на капиталови разходи по проекта през 2026г.“ вместо тире се поставя цифрата „2 909,2“, а в колона „Индикатор/Показател за оценка на резултатите/целева стойност“ текстът се изменя по следния начин: „Изготвяне на проект и извършване на СМР на съоръженията на язовир „Огоста“ – 2 929,2 / Подобряване на конструкцията – 100“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров със сигнатура, завършваща на 99: „В Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1 се правят следните изменения: Буква „а“: Позиция 12 и Позиция 35 се заличават, а следващите се преномерират съответно. Буква „б“: В Позиция 108, в колона „Проект“ текстът се изменя по следния начин: „СМР – пътна мрежа, включително следните участъци: - Участък от път II-81 с дължина 50,5 км /от км 99,000 до км 149,500/ – град Монтана – село Вирове – село Долно Церовене – село Пишурка – град Лом; - Участък от път III-101 с дължина 32,4 км /от км 28,400 до км 60,800/ – село Палилула – село Охрид – град Бойчиновци – село Мърчево – село Владимирово – село Кобиляк – село Громшин – село Лехчево – границата с ОПУ– Враца; - Участък от път III-102 с дължина 15,1 км /от км 41,900 до км 57.000/ – село Превала – село Горна Лука – село Митровци – село Бели мел; - Участък от път III-112 с дължина 41,2 км /от км 9,600 до км 50,800/ – село Дъбова махала – град Брусарци – село Смирненски – село Славотин – село Доктор Йосифово – село Студено буче – път II-81; - Участък от III-114 с дължина 23,2 км /от км 0+000 до км 23,200/ – село Сталийска махала – село Василовци – село Дондуково – границата с ОПУ – Видин; - Участък от път III-133 с дължина 33,3 км /от км 38,500 до км 71,800/ – село Септемврийци – град Вълчедръм – село Мокреш – до път II-81; - Участък от път III-162 с дължина 19,2 км /от км 13,800 до км 33,000/ – село Горна Бела речка – село Долно Озирово – село Стояново – границата с ОПУ – Враца; - Път III-817 с дължина 16,9 км /от км 0+000 до км 16,9/ – село Боровци – до разклона за град Монтана; - Участък от път III-818 с дължина 21,5 км /от км 0+000 до км 21,5 км / – село Дългоделци – село Якимово – село Черни връх – град Вълчедръм; - Път III-1011 с дължина 14,7 км /от км 0+000 до км 14,7/ – село Владимирово – село Мадан – село Септемврийци; - Път III-1022 с дължина 16,4 км /от км 0+000 до км 16,4/ – село Железна – град Чипровци – село Мартиново – МОК „Мартиново“; - Път III-1024 с дължина 21,4 км /от км 0+000 до км 21,4/ – село Гаврил Геново – село Георги Дамяново – село Меляне – село Говежда – село Дълги Дел – Гранична застава; „Размер на капиталови разходи по проекта през 2026 г.“, цифрата „113 910,2“ се заменя с цифрата „ 119 341,2“, в колона „Прогнозен размер на капиталови разходи по проекта през 2027 г.“ цифрата „71 103,5“ се заменя с цифрата „122 240,0“, в колона „Прогнозен размер на капиталови разходи по проекта през 2028 г.“ цифрата „104 916,8“ се заменя с цифрата „118 804,0“, а в колона „Индикатор/Показател за оценка на резултатите/целева стойност“ цифрата „563,398“ се заменя с цифрата „869,198“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Десислава Танева със сигнатура, завършваща на 104: „1. В Приложение № 2 към чл. 110, ал.1 се създават два нови поредни номера със следния текст: „№ 121а: Проект: „Реконструкция и изграждане на вътрешната водопроводна мрежа на село Крушаре, община Сливен“; Размер на капиталови разходи по Проекта – общо 6 637 488,78 евро с ДДС, от които за 2026 г.: 1 991 246, за 2027 г.: 2 323 121; за 2028 г.: 2 323 121,78 евро с ДДС. „№ 121б: Проект: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, село Гавраилово, община Сливен“; Размер на капиталови разходи по проекта – общо 3 143 156,62 евро с ДДС, от които за 2026 г.: 942 946, за 2027 г.: 1 100 104; за 2028 г.: 1 100 106,62 евро с ДДС. 2. В Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1, в номер поред 108, за Проект „СМР – пътна мрежа“ числата за размер на капиталовите разходи по Проекта се променят, както следва: за 2026 г. стават 110 976; за 2027 г. стават 67 680,2; за 2028 г. стават 101,492,91.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красен Кръстев със сигнатура, завършваща на 107: „1. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна – след думите „СМР – Пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „в това число ремонт на четвъртокласен път в VRC 1013, в участъка от отклонението на второкласния републикански път II – 13 в района на град Бяла Слатина до село Бърдарски геран да бъдат включени средства в размер на 570 000 евро“; 2. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна – след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „в това число ремонт на четвъртокласен път в VRC 1110, между кметство Търнава и кметство Галиче да бъдат включени средства в размер на 238 500 евро“; 3. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна – след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „в това число ремонт на част от четвъртокласен път в VRC 1014, в участъка от разклона на II-13 до кметство Соколаре да бъдат включени средства в размер на 201 900 евро“; 4. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна – след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „в това число ремонт на уличната мрежа на село Борован етап 1 част, да бъдат включени средства в размер на 865 525,98 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Красен Кръстев със сигнатура, завършваща със 113: „1. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна: след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „Изграждане на Център за Енергийно развитие и нови науки, град Враца да бъдат включени средства в размер на 75 240 000,00 евро“; 2. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна: след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „Основен ремонт на улица „Кокиче“, село Бели извор, община Враца да бъдат включени средства в размер на 785 453,00 евро“; 3. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна: след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „Изграждане на улица между ос. Т.51 и ос. Т.54 (между улица „Алеко Константинов“ и ул. „Цар Асен 1“) да бъдат включени средства в размер на 328 350,00 евро“; 4. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна: след думите „СМР – пътна мрежа“ в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „Реконструкция и рехабилитация на площад „Проф. Иван Митев“, село Крушовица, община Мизия, УПИ I кв. 22, да бъдат включени средства в размер на 255 052,85 евро“; 5. В Приложение № 2, чл. 110, ал. 1, ред 108 се прави следната промяна: след думите „СМР – пътна мрежа“, в колона „Размер на капиталови разходи по проекта за 2026 г.“ се добавя „Реконструкция и рехабилитация на площад село Липница, община Мизия, УПИ III кв. 1, да бъдат включени средства в размер на 280 821,96 евро“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. (Съгласно таблица в доклада.) Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 2: „Приложение № 2 към чл. 110, ал. 1:…“. (Съгласно таблица в доклада.) Предложение на народния представител Асен Василев и група народни представители със сигнатура, завършваща на 58: „Създава се Приложение № 3 – „Прогнозен размер на капиталовите разходи по Инвестиционната програма за общински проекти със следното съдържание: Приложение № 3:…“ Тук има препратка към линк. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Василев Янчев със сигнатура, завършваща на 92: „Създава се Приложение № 11 към чл. 31: „Приложение № 11 към чл. 31 Програма за приоритетно изграждане, довършване и укрепване на храмове през 2026 г.:…“ (Съгласно таблица в доклада.) Комисията не подкрепя предложението. Това ли беше? Ако някой не е чул нещо, да повторя, мога да прочета пак. (Ръкопляскания от ПБ.)
#54 · speech
Благодаря Ви, господин Трифонов. Уважаеми колеги народни представители, откривам разискванията по така прочетения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Има ли желаещи за изказване? Първо господин Петър Петров. Заповядайте.
#55 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Пет са внесените от мен предложения, по които ще е моето изказване. Първото от тях е във връзка с възнагражденията в двете дирекции към Министерството на правосъдието. Това са Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Макар и възнагражденията да се изплащат по Закона за МВР, все още част от допълнителните възнаграждения не са унифицирани, или изравнени, с тези в Министерството на вътрешните работи, а именно става въпрос за възнаграждението за специфични служебни задължения, които двете дирекции изпълняват и които по своето същество са идентични на служебните задължения на служителите в Министерството на вътрешните работи. Ние считаме, че следва да бъде изравнено заплащането в двете дирекции с идентичното заплащане, което получават служителите на МВР за изпълнението на идентични служебни задължения. Разликата в момента е четири пъти повече в полза на Министерството на вътрешните работи. Тази неравнопоставеност ние предлагаме да бъде отстранена с така направеното предложение. На следващо място, считаме, че следва да бъдат осигурени достатъчни финансови средства за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в дейността – нещо, което… Тъй като от началото на годината няма държавен бюджет, поне до момента, тези допълнителни възнаграждения в двете дирекции за постигнати високи резултати не се изплащаха на служителите. Общо за двата вида допълнителни възнаграждения ние сме предвидили 30 милиона евро. Считаме, че тази сума е достатъчна да обезпечи изплащането на тези два вида допълнителни възнаграждения и – отново ще повторя – да ги изравни с парите, които получават служителите на Министерството на вътрешните работи. Откъде ще дойдат тези пари? Ами от допълнителни приходи – по-високи приходи, които са от данък добавена стойност. Заради високите цени от началото на годината и постъпленията от ДДС са повече. И считаме, че ще бъдат постигнати много повече от заложените 1,8 млрд. евро в повече в бюджета за 2026 г. в сравнение с бюджета за 2025 г. Внесъл съм и предложение за капиталови разходи в повече в Министерството на вътрешните работи. Това е нещо, което ВЪЗРАЖДАНЕ предлага всяка година. Защо? Защото социално-битовите условия, в които работят служителите на Министерството на вътрешните работи, от една страна, и сградите, които предоставят административни услуги на гражданите на Република България, повечето от тях са в окайващо състояние. Ще Ви дам и пример. В петък бях служебно в сградата на Първо районно управление на ул. „Георги Сава Раковски“ № 185. Искам да Ви кажа, че служителите вътре са натъпкани като сардини в египетска гробница – с извинение към тях го казвам. Работят наистина в лоши условия. Не само те, а и в повечето участъци, районни управления, квартални приемни в страната наистина социално-битовите условия са изключително лоши, а знаем, че гражданите посещават тези сгради на Министерството на вътрешните работи за подаване на жалби, за административни услуги. И считаме, че както служителите на Министерството на вътрешните работи, така и българските граждани следва да могат да ползват един сграден фонд на МВР, който наистина да осигурява адекватни условия на труд. И поради това за поредна година предлагаме повече капиталови разходи – с 20 млн. евро. През 2023 г. предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за увеличение на капиталовите разходи между първо и второ гласуване на бюджета – общо 19 милиона лева, бе прието и тогава тези допълнителни пари наистина отидоха за ремонт на част от сградите на Министерството на вътрешните работи. Да се надяваме, че Народното представителство и сега ще се вслуша в нашите призиви и ще гласува за повече капиталови разходи в размер на 20 млн. евро, които наистина да позволят подобряване на сградния фонд на Министерството на вътрешните работи. Внесъл съм и реципрочно предложение в бюджета на съдебната власт. Считаме, че съдебните сгради наистина би следвало да получат повече пари за основен ремонт, реконструкция и преустройство, тъй като в една част от съдебните сгради в страната условията наистина не са добри. Не са и подходящи за осъществявания обем от работа, от една страна, от служителите в съдебната власт и от работещите там магистрати – съдии и прокурори, а на следващо място – и за административните услуги, които се предоставят на всички български граждани, също така и на гражданите, които търсят достъп до правосъдие Поради тази причина считаме, че е налице един наистина сериозен проблем в съдебната власт, свързан с осигуряването на едни наистина добри социално-битови условия на труд в сградите на съдебната власт в страната. Считаме, че е налице системна недостатъчност на осигуряваните средства за капиталови разходи за СМР и основен ремонт на сградите на съдебната власт, поради което сме предложили повече пари за такива разходи – макар че и те са недостатъчни, но поне биха могли да заявят една политика на правителството, която да покаже истинско отношение към българските граждани, които имат нужда от административни услуги, от адекватен достъп до правосъдие. Отново ще посоча, че приходите за това биха могли да дойдат от по-високи постигнати приходи от ДДС. Напълно възможно е такива да бъдат постигнати, тъй като, нека да е ясно, че цените на всички стоки и услуги ще продължават да се увеличават, а наред с това и 20%-те данък добавена стойност, които се заплащат за тях. Също така предложение по отношение на съдебната власт сме направили, като премахваме предложения от Министерския съвет механизъм, при който най-ниската магистратска длъжност на следователи, прокурори и съдии да е обвързана с процент от възнагражденията на народните представители. Ние считаме, че Конституцията неслучайно е разделила трите власти и ги е направила независими една от друга – именно за да не се допуска финансова зависимост на една власт от друга. Нека да напомня и че възнаграждението на народните представители се определя от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от неговите финансови правила, и подлежи на изменение във всеки един парламент, евентуално. И поне според мен не е редно заплатите на магистратите да бъдат зависими, или, с други думи, съдебната власт да става зависима от законодателната власт. Както съм посочил в мотивите към предложението, ако този предложен от Министерския съвет в проектобюджета механизъм остане, то ще се наруши независимостта на всяка от трите власти и ефектът от това, което ще се постигне, ще бъде преливане на кадри от една власт в друга. За да бъда още по-конкретен – магистратски кадри от съдебната власт ще се прелеят в законодателната чрез политически избори. Това единствено ние ще постигнем. Също така съм внесъл предложение, което засяга лошото състояние на пътищата. Най-лошите пътища в България са на територията на област Монтана – по статистика на НСИ. Въпреки заявките на министър Иван Шишков, че пътищата в Северозапада ще са приоритет на правителството – няма нищо такова в проекта за държавен бюджет, само един републикански път – II-11, е залегнал в държавния бюджет за основен ремонт през 2026 г. и съответно в бюджетната програма, Приложение № 2, за следващите две години. Винаги съм считал, че българските граждани заслужават да пътуват по безопасни пътища. Именно затова съм предложил всичките 12 републикански пътища в областта, които са рискови и опасни за движение и по които, за съжаление, българските граждани плащат винетки, които Министерският съвет предлага да бъдат увеличени с 30% – та всички тези рискови и опасни за живота и здравето републикански пътища в областта да бъдат ремонтирани, или, другояче казано, да бъдат предвидени средства, за да започне проектиране и ремонт. На всички ни е ясно, че няма как да стане за половин или за една година, но жителите на област Монтана заслужават това и заслужават да не бъдат лъгани от правителството на Румен Радев, че пътищата в Северозапада ще бъдат приоритет. Именно гласуването по това предложение ще покаже дали управляващата коалиция „Прогресивна България“ ще изпълни заявките на избраната от нея изпълнителна власт, или не. И последното предложение, което съм внесъл, засяга още една заявка, която беше дадена от тази трибуна от министъра на земеделието и храните господин Пламен Абровски в отговор на мой въпрос, а именно че: „Спешният ремонт на едно огромно съоръжение, каквото е язовир „Огоста“, е абсолютен приоритет за министерството“ – цитирам дословно. Приоритет, обаче… Ако погледнете Приложение № 2 от проекта за държавен бюджет, ще видите, че са предвидени само едни 100 хил. евро, и то не през тази година, а през следващата. И забележете – за четири язовира. 100 хил. евро за четири язовира – при това, без да е посочено за кой от тях каква сума ще бъде използвана, и то евентуално следващата година – по никакъв начин не решават изключително спешно наболелите проблеми с частично неработещите съоръжения на язовир „Огоста“, който е обект от националната сигурност. И по отношение на състоянието – лошото състояние на тези съоръжения, съм се снабдил в последните две седмици с информация от Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“, Българската агенция по метрологичен и технически надзор, от областния управител. Всички те са посочили ясно, че инфраструктурата на този язовир е опасна към настоящия момент. Тя е рискова, той е в аварийно състояние, поради което сме предложили конкретна сума да бъде заложена в бюджета за тази година. Да, тя ще е крайно недостатъчна – тези 2 млн. 909 хил. евро, но тя ще бъде началото на започването на строително-монтажни работи за ремонт на съоръженията на язовира. Откъде ще дойдат тези пари? Две пера са изключително притеснителни за нас в Приложение № 2. Първото перо е заложената сума в общ размер на 67 млн. евро в бюджетната програма за удълбочаването на военноморската ни база във Варна – удълбочаване на дъното, което да позволи на големите военни американски кораби да акостират там. Мнението на групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е, че тези 67 млн. евро би трябвало да бъдат дадени приоритетно за безопасността на българските граждани, които пътуват по най-лошите пътища в страната. И на следващо място, парите, които са предвидени – 2 млн. 909 хил. и 200 евро, забележете, са за съхранение на класифицирано американско оборудване и въоръжение от страна на българската държава. Тоест ние, българите, се оказва, че трябва да платим като данъкоплатци от нашия джоб 2 млн. 909 хил. евро тази година, за да съхраняваме класифицирано американско оборудване и въоръжение. Считам, че приоритет би трябвало да бъдат интересите на българските граждани и тези близо 3 млн. евро да бъдат пренасочени за започване на строително-ремонтни работи на съоръжението на язовир „Огоста“ – нещо, което би трябвало да е наистина приоритет на правителството. Надявам се управляващото мнозинство да подкрепи тези предложенията, тъй като на първо място би следвало да са интересите на българските граждани, а не интересите на чужди държави, без значение кои са те. Благодаря Ви.
#56 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? С цел редуване на групите – заповядайте, господин Димитров.
#57 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, господа министри, дами и господа! Ние от „Демократична България“ сме направили редица предложения, като е много ключов моментът, че ние не правим предложения за допълнителни разходи. Характерно за опозиционните партии е, че винаги предлагат повече разходи в бюджета. Ние такива предложения не сме правили, напротив – полагаме особено големи усилия за намаляване на разходната част на бюджета и нейното оптимизиране. От сумарния ефект на това, което сме предложили, е, че показваме, че дефицитът може да бъде под 3%. Как? Може да бъде под 3% чрез намаляване на разходите за издръжка, намаляване на капиталовите разходи. Капиталова програма от такъв мащаб никога не е реализирана в България, колеги. Това никога не се е случвало, няма да се случи и 2026 г. Резервите са сериозни. Повишаване на приходите от хазарт – предлагаме удвояване на таксите за хазартните оператори. И смятаме, че една такава политика може да бъде разбрана, може да бъде подкрепена и е доста разумна. Защото ние трябва да опазим ниските данъци в България – ниския личен данък, ниския корпоративен данък, ставката по ДДС, но върху хазарта можем да си позволим удвояване на ставките. Смятаме това за рационална политика, която да доведе до повече приходи в бюджета, от една страна, и от друга страна, да доведе до ограничаване на хазарта. И двете цели смятаме, че са правилни и обществено отговорни. Така че съвкупното въздействие на всички тези мерки е дефицит под 3% – от 3,4 млрд. евро общо, и намаляване на необходимостта от теглене на нов дълг. Предложили сме намаляване и на максималния размер на държавния дълг през 2026 г. Другият много важен въпрос, колеги, е, че очаквахме от господин Гълъб Донев и от Министерството на финансите да ни дадат конкретен списък с проекти за така нареченото наследство, или разходи, които не са разплатени. Защото Вие, колеги от „Прогресивна България“, казвате така: има неразплатени разходи и поради тях дефицитът е толкова голям. Но мина вече месец от бюджетната процедура, ние конкретен списък с проекти не видяхме – няма ги в бюджета, няма ги в мотивите към бюджета, няма ги в заседанията на Бюджетната комисия. Очаквахме да ни дадете конкретните проекти и да кажете: ето това е неразплатеното, ето това е наследството, ето – заради него дефицитът е 5,7%. Такъв документ никой не е виждал и не съществува. И при положение че Вие не можете, колеги, да покажете откъде идва дефицитът, остава логичното тълкуване, че той вече е Ваша отговорност. Вие не можахте да покажете наследство, което да води до такива огромни бюджетни разходи. Такъв документ никой не е виждал. И напротив, сега забележете, колеги – не всички от Вас знаят, че в последния момент се прие редакция на чл. 113, която редакция на чл. 113 отваря вратата за нови проекти, за подписването на нови договори по Общинската капиталова програма. Това направихте в последните няколко минути на Бюджетната комисия – нови договори по Общинската капиталова програма, колеги. Между другото, добре че тук е министър Шишков, бих се обърнал и персонално към него. По време на Бюджетната комисия попитахме господин Шишков, господин Донев, председателя на Комисията – никой не ни отговори. Като отваряте при чл. 113 възможността за нови споразумения по Общинската капиталова програма, за какъв лимит става дума?! За какъв лимит става дума?! Вие включвате възможността за нови такива договори без правила с кои общини и как ще се сключват тези договори, без да може да се проследи какво се случва, без да може да има контрол. Тоест ще си изберете определени общини, които смятате от „Прогресивна България“, че на Вас са Ви по-близко до сърцето, и ще сключите договори с тях – без очевидни правила и без да е ясен лимитът по тези договори. И забележете абсурда на ситуацията – казвате: имаме голямо наследство, голяма част от него е през общините, не можем да ги платим тия договори и затова се стига до големия дефицит в 2026 г. Това е Вашата теза довчера. И изведнъж вчера казвате: да, ама сега ще сключим и нови договори с общините, за които няма да има правила и няма да Ви дадем лимит. Което е абсурдно, колеги! Това е абсурдно. Това е абсурдно и то ще доведе до още по-голям бюджетен дефицит и до още по-голямо погазване на правилата. И за съжаление, до много лоша практика. И най-накрая, Вие не приехте целия ни пакет за намаляване на разходите, за повече прозрачност, за повече отчетност, за запушване на кранчетата за източване на бюджета. И в трите бюджета имахме над 100 такива предложения – не ги приехте с различни аргументи. Любимият ми аргумент беше: не че сте против, но Вие искате да направите подобни предложения, които щели да бъдат по-добри. Това ще го наблюдаваме. Но Ви давам един конкретен пример. Ние в този и в предишните бюджети много държахме бонусите, допълнителното материално стимулиране да бъде ограничено. Да, Вие в чл. 76 в момента приемате ограничения на допълнителното материално стимулиране, но ние искахме то да бъде с едно много широко приложение това ограничение. Вие например изпускате Висшия съдебен съвет и това не е случайно според нас. Изпускате и Инспектората към Висшия съдебен съвет. За тях няма да има ограничение. И трябва да отговорите на този въпрос: защо за едни органи, избирани от Народното събрание, ще има ограничение на допълнителното материално стимулиране за постигнатите резултати, а за други няма да има? В момента това е Вашето предложение. И дължите тези отговори. Но за нас от „Демократична България“ най-важният въпрос е следният: този дефицит – рекорден дефицит, такъв дефицит не е имало от времето на Жан Виденов, не се сърдете, това е факт – факт, който всеки може да Ви докаже, този дефицит, който Вие допускате в момента, не е имало такъв от времето на Жан Виденов. Такива разходи не е имало от много години насам и такъв дълг никой не е взимал в новата история на България. Между другото, последното редовно правителство тръгна да взима подобен дълг и както виждате, големи протести предизвикаха неговата оставка. Така че всичко това води след себе си повишаване на данъците. И това е нашият проблем – че с такива разходи, с такива дългове, с липсата на реформи – Вие не приемате нашите реформи, както Ви казах, над сто мерки сме предложили в трите бюджета за спиране на кранчетата – последствието е бъдещо вдигане на данъците. Нищо не казвате по темата. И ще Ви напомня какво се случи на предишното управление от ГЕРБ. Те казваха, че няма да вдигат данъчно-осигурителната тежест. И дни по-късно го направиха. И Вие казвате, че няма да я повишавате. Но с такъв бюджет и с такива разходи това е следващото нещо, което грози България, и е следващата опасност, с която трябва да се справим. Или казано простичко, Вие изпускате питомното в момента и с бюджет 2027 ще гоним дивото, за да овладяваме дефицита и да няма вдигане на данъците, което е Ваша отговорност. Дойдохте с едни обещания, а за съжаление, продължавате това, което правеше предишното редовно правителство. Така че днес е последният шанс – последният шанс, господа министри, да приемете нашите конкретни предложения за намаляване дефицита на 3%. Защото лесно се изпуска бюджетният дефицит, лесно се изпускат разходите, но възстановяването на бюджетната дисциплина е много сложна задача. Благодаря за Вашето внимание.
#58 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Заповядайте, господин Петров, за реплика.
#59 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Тъй като министър Шишков е тук, ще се възползвам от правото на реплика към господин Димитров. Не съм съгласен с Вас, че министър Шишков ще сключи договори за ремонт със старите фирми, защото са му на сърце. Министър Шишков няма да сключи договори за ремонти на: участък от път II-81 с дължина 50,5 км; участък от път III-101 с дължина 32,4 км; участък от път III-102 с дължина 15,1 км; участък от път III-112 с дължина 41,2 км; участък от III-114 с дължина 23,2 км; участък от път III-133 с дължина 33,3 км; участък от път III-162 с дължина 19,2 км; път III-817 с дължина 16,9 км; участък от път III-818 с дължина 21,5 км; рът III-1011 с дължина 14,7 км; път III-1022 с дължина 16,4 км; и път III-1024 с дължина 21,4 км. Господин Димитров, всички тези пътища са на територията на област Монтана, те са републикански и са в крайно лошо състояние, но не са заложени в проекта за държавен бюджет. Така че уверявам Ви, че министър Шишков няма да сключи договор за ремонт на тези републикански пътища с фирми, които според Вас са му на сърце. Единственото, което ще направи, е договор за текущ ремонт и кръпки и изкърпвания на части от път II-11. Това е единственият републикански път от област Монтана, залегнал в държавния бюджет. Противно на изказванията на министър Шишков пред медии и избрани кметове от Северозапада, че регионът му бил приоритет, абсолютен приоритет, и пътищата в него – нищо подобно не виждаме нито в държавния бюджет – в Приложение № 2, нито пък в заложената там бюджетна програма за следващите 2027 – 2028 г. Не го виждаме, защото тези 12 броя републикански пътища, които Ви изчетох, господин Димитров, които са в крайно лошо състояние и по отношение на които българските граждани плащат винетки, а сега и с 30% повече заради правителството, в което участва и министърът на регионалното развитие, за съжаление, не са никакъв приоритет за това правителство на Румен Радев. Благодаря Ви.
#60 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има заявена реплика. Заповядайте, господин Григоров.
#61 · speech
ПБ
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз няма да репликирам всяка една част от Вашето изказване и не искам да изострям диалога в самото му начало, но като уважаван финансист, икономист и народен представител, моля Ви, престанете с това да демагогствате точно по този определен начин постоянно. Обяснихме Ви – внесохме нова редакция на чл. 113 в Бюджетната комисия. И вицепремиерът Донев, и ние Ви обяснихме детайлно конструкцията на новата уредба с чл. 113, съгласувана с Националната асоциация на общините. Реферираме в ал. 1 към Приложение № 3 от Закона за държавния бюджет 2025 г. – няма да сключваме, няма да добавяме проекти, както Вие твърдите. Това са проектите в онази ситуация, в която Приложение № 3 е част от бюджета за 2025 г. Просто с чл. 113 създадохме по искане на Националното сдружение на общините и по наше виждане един доста справедлив ред – дадохме малко по-удължени срокове, за да могат тези, които не са имали време за споразумение, не са имали време, да си проведат процедурата, но измежду тези, които са вече в Приложение № 3 към бюджет 2025 г. Така че недейте едно и също да си повтаряте и да си мислите, че то ще стане истина. Не, не е истина! Няма да се добавят проекти, няма непрозрачен ред. По-прозрачен ред от този в чл. 113 почти няма в нито един от другите членове. Благодаря.
#62 · speech
Благодаря Ви, господин Григоров. Има заявена трета реплика. Заповядайте, господин Вълчев.
#63 · speech
ГЕРБ-СДС
Господин Димитров, Вие всеки път реферирате към 2025 г. и как правителството е предложило увеличение на осигуровките, и как тогава се е счупила бюджетната политика, но удобно пропускате, че бюджетната политика беше счупена в 2022-а, 2023-а, 2024 г. Консенсусът за благоразумна бюджетна политика беше отречен от Вашия партньор Асен Василев през 2022 г. ритуално на едно заседание на Бюджетната комисия на 4 февруари – можете да отворите сайтовете и да го намерите. И неслучайно казвам „ритуално“, защото тогава се навършиха 25 години от 4 февруари 1997 г. – толкова издържа консенсусът Ви. Вие бяхте тогава коалиционен партньор, след това бяхте през цялото време в една група, но си мълчахте и подкрепяхте политиките. Подкрепяхте ги дори когато финансовият министър предлагаше увеличение на разходите, а Народното събрание отказваше. Имаше такива случаи – смятайте за какво девиантно поведение става въпрос! Не знам, господин Министър на финансите, проверете – има ли друг такъв случай в бюджетната история, когато финансов министър да предлага на Народното събрание увеличение на разходите и колективния орган, който иначе страда от колективна безотговорност, да бъде център на фискалния разум, вместо министърът на финансите. Аз не помня такъв случай. Впрочем онзи ден министърът на финансите се похвали за този случай на Комисията, ако искате, вижте стенограмата и проверете, възложете го на Вашите служители. Но господин Димитров през цялото това време беше съучастник и мълча. И най-удобно му е да обвинява ГЕРБ, но не ГЕРБ е виновен. Проследете внимателно и 2022-а, и 2023 г. – ГЕРБ през цялото време настояваше да се върнем към благоразумната бюджетна политика. Вие бяхте основният съучастник, Вашия финансов министър беше основният виновник за това този консенсус да бъде счупен и да се отклоним от този коловоз. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#64 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Господин Димитров, желаете ли дуплика? Заповядайте.
#65 · speech
ДБ
Уважаеми колеги, започвам с колегата Вълчев от ГЕРБ. Вашата демагогия няма граници, колеги, защото аз си спомням как Бойко Борисов казваше, че искал Асен Василев за финансов министър. Ама не Ви ли е неудобно, господин Вълчев, да ги говорите тия работи?! Вие да сте чули аз да кажа, че искам Асен Василев за финансов министър?! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Никога не съм го казвал! Никога! Но Вие го казвахте! (Ръкопляскания от ПБ.) Но Вие го казвахте! Така че трябва да вземете да се извините по този въпрос. Очаквам публично извинение. Сега, колеги. Колега Петров, Вие сте абсолютно прав – борите се за района си, борите се за Монтана, аз гледам с абсолютно разбиране към вашите тези. Така че проектите, които искате, не се случват и няма цялостен ред в държавата кои проекти ще се случат, кои няма да се случат. Колега Григоров, хайде сега заедно да прегледаме чл. 113. Хайде заедно да погледнем ал. 1, т. 2. Можете да сключите договор с когото си искате от общините и няма никакъв ред как това става. Избирате си общините, които Ви харесват, сключвате капитални договори с тях – с тези, които Ви харесват, и не сключвате с останалите. Това правите! Знаете ли кога беше така? Кога нямаше процедура – избираше си Министерският съвет удобните общини и с тях сключваше капиталови договори? Така беше по времето на ГЕРБ. Така беше! Ето, сега Вие връщате точно тази практика. Ами покажете, за да покажете, че сте прав, къде точно е критерият, къде са правилата, по които… Представете си, че има 100 или 200 проекта, които отговарят на тия условия, кажете ми: как те се подреждат? Кажете ми как ще прецени министърът на Регионалното развитие Шишков с кои от тях да сключи договор, споразумение и с кои да не сключи? Начинът, по който сте ги записали, означава, че ще си избирате, ще има селекция и тя няма да е обективна. Но това, което ние ще направим като опозиция от „Демократична България“ – ние всеки месец ще искаме от Вас отчет за сключените договори, за критериите, по които са избрани тези проекти. Но за съжаление, Вие връщате една много неприятна практика от миналото – огромната дискреция, огромното лично усмотрение, липсата на ясни правила. Така че, колеги от „Прогресивна България“, не защитавайте тази лоша политика! Това е лоша политика – политика, в която няма яснота от десетките и стотици възможни проекти кои са били финансирани. Това е практика от миналото, която носеше само лоши резултати на България. Благодаря Ви за внимание.
#66 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Уважаеми дами и господа народни представители, с цел редуване на изказването от страна на парламентарните групи, давам думата на господин Хамид за изказване.
#67 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми вицепремиери, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще взема отношение по параграфи 22, 23 и 24. Още по време на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред категорично се противопоставихме срещу намерението на правителството, писано в този проект, да отпадне автоматичният механизъм за заплащането в сектор „Сигурност“, заплатите на българските полицаи, военни и служители на службите на сигурност. Още тогава казахме, че близо 30 години българският полицай чакаше момент, когато обществото да му обърне внимание, да му осигури що-годе адекватно заплащане. Всички знаем риска, който носи българският полицай. Нерядко се случват инциденти, нерядко има случаи, в които българският полицай сутрин излиза на работа, а вечер не се прибира. Нерядко българският полицай оставя сираци. Рискът е огромен. Отношението на обществото към българския полицай години наред беше много пренебрежително. И този автоматичен механизъм за обвързване на заплащането на българския полицай със средната заплата на страната беше дългоочаквана придобивка, която правителството предлага да бъде отменено. И ако българският полицай беше случил този път на министър – министър, който от първия ден на тази бюджетна процедура щеше да настоява пред господин Донев щеше да му каже: „Господин Донев, недейте така с българските полицаи, те имат право на достойно заплащане, на адекватно заплащане!“ Но не го чухме нито един път – нито в Комисията, нито… И сега го няма в залата, за да защити заплащането на полицаите, а най-вероятно в момента фабрикува някоя фалшива справка пак. И като казах справка, господин Председател, госпожо Доцова, моля да обърнете внимание на господин Демерджиев, че сме поискали една справка…
#68 · speech
Господин Хамид, моля да се придържате към добрия тон!
#69 · speech
…беше ни представена една фалшива такава от друга дата. И вместо да фалшифицира справки, да дойде тук и да говори по параграфи 22, 23, 24! Хайде, по § 24 ще говори сигурно министърът на отбраната – и по § 23, но по § 22 да вземе отношение и да каже: вместо да изготвям аз фалшиви справки, господа, настоявам като шеф на всички тези полицаи да запазим достойното заплащане.
#70 · speech
Моля да запазим добрия тон и да се върнем към конкретиката, свързана с параграфите, които коментирате.
#71 · speech
Вместо това… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ПБ.) Изключително ми е добър тонът, господин Председател. Изключително ми е добър тонът, защото не сте ме виждали в друга светлина. Така че с този хубав тон се обръщам към Вас и настоявам справката, действителната справка, на която той се позова на втори юни на изслушването, да ни бъде предоставена незабавно! И да спре да води лична вендета с която е да е партия, а да се погрижи в този бюджет полицаите да получат достойно заплащане, защото, ако той не го направи, ние, като дойдем на власт, ще го направим! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
#72 · speech
Благодаря Ви, господин Хамид. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Заповядайте за реплика.
#73 · speech
ПП
Благодаря, господин Председателстващ. Господин Хамид, може ли да ми припомните в последните два бюджета как вървеше увеличението на възнагражденията на полицаите – и особено на ръководния им състав, и увеличенията на специалните служби – ДАНС, ДАР, ДАТО? 50, 70, 90. ДАТО, мисля, че надхвърли 120%. Но Вие разполагате с обективни данни – да ми кажете сравнително в коя друга професия кои други служители и в кой друг бранш са получили и наполовина на това увеличение. Аз ще Ви кажа къде: във Висшия съдебен съвет, където възнагражденията надхвърлят многократно възнагражденията на премиер, президент и каквото си изберете. Може би това беше Вашата политика – да залагате на органите на МВР и на изтеклия мандат на ВСС. На това се казва опит за печелене и косвено управление на системи, а не справедливо увеличаване на възнагражденията. Защото в същото време трябва да държим сметка какви са възнагражденията в образованието, на медицинските работници, младите лекари, младите специалисти, за да се обърнем към целия народ, а не само към полицаите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)
#74 · speech
Благодаря Ви, господин Величков. Има ли желаещи за втора реплика? Заповядайте, господин Летифов.
#75 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господа вицепремиери и министри! Господин Хамид, репликата ми е към Вас. Сигурен съм, че няма да обърнете внимание на господин Величков, който е познат на всички ни с двойния си аршин и подход. Много често тук сме го виждали в дебат да говори от трибуната разпалено, убедено и да вижда едни бивши министри на МВР като министри, а другите били в качеството си на политици. И този двоен аршин и сега се проявява. Но може Вие да припомните предложенията ни за медицинския персонал, за младите лекари, за учителите и всички достойни професии, които заслужават. Имаше дисбаланс през годините, от който господин Величков не се интересува, но ние се интересуваме. И всички заети в държавната сфера също се интересуват, защото трудът им е важен и той се оценява не от двойния Ви аршин, господин Величков. Благодаря.
#76 · speech
Благодаря Ви, господин Летифов. Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам. Господин Хамид, заповядайте за дуплика.
#77 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председател. Господин Летифов, разбира се, че сме направили предложения и за други сфери в обществения сектор в заплащането на много хора. Разбира се, че моето изказване беше по отношение на полицаите, но колегите ще вземат отношение и за другите сектори. Уважаеми господин Величков, българският полицай беше пренебрегван много дълго време. Едва в предходното правителство и предходния парламент успяхме да обвържем заплащането на полицая със средната заплата с коефициент 1,2% при увеличение на средната заплата. Говорим за обикновения полицай. Това, което Вие говорите, са Ваши митологеми – в какво се е фокусирало ДПС, но обърнете внимание, че и днес българският полицай трудно си плаща ипотеката и трудно издържа семейството си. Положението на българския полицай – социалният му статус е прекалено нисък, за да се подигравате от тази трибуна с тези хора. Не се подигравайте с българския полицай, господин Величков! Това ще Ви изиграе много лоша шега. Предупреждавам Ви като приятел и колега адвокат: с полицията шега не бива, да знаете! И ако този полицай наистина имаше министър, той сега щеше тук той да Ви отговаря на Вас. Техният министър трябваше да Ви отговори на Вас, а не аз. А той, вместо да отговаря, трупа нотариални актове. Но такова му е хобито, какво да направим.
#78 · speech
Благодаря Ви, господин Хамид. (Народният представител Велислав Величков се качва на трибуната за лично обяснение.)
#79 · speech
ДПС, от място
Чисто приятелски. Аз не съм Ви засегнал! (Уточнение между председателя Иван Ангелов и народния представител Велислав Величков.)
#80 · speech
Уважаеми колеги, давам думата за изказване на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Дренчев. А, заповядайте, господин Стоянов.
#81 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа министри! Моите предложения са свързани с българските общини, и по-точно с техните проекти по европейски програми, с изпълнението на Общинската инвестиционна програма и също така с въвеждането на новото изчисление на такса смет, което е на принципа „замърсителят плаща“. И в тази връзка съм предложил няколко промени, част от които са по принцип приети, но част от моите предложения не са приети. Първото е за това кои общини се считат за такива с финансови затруднения. В чл. 90, ал. 1 от предложението на Министерския съвет в държавния бюджет е записано, че за такива се считат общини, за които при изпълнение на проекти, финансирани от средства от европейски програми, наличните към края на 2025 г. просрочени задължения към доставчици надвишават 50% от отчетените за 2025 г. Аз считам, че това не е коректно, тъй като от опита, който имам – повече от 18 години като служител в общинска администрация, и то на ръководна длъжност, смятам, че понякога забавянията по общинските проекти са свързани най-вече със спецификата на проектния цикъл, със забавянето на верификация на плащането, с финансови затруднения. И затова предложеният от мен текст в чл. 90, ал. 4 е именно тези неща да не се считат за просрочени задължения по сметки за средства на Европейския съюз, да не водят до автоматично третиране на общината за такава с просрочени задължения, тъй като просрочването произтича, както вече казах, от забавено верифициране, от забавено плащане на управляващия орган, обжалване, финансови корекции и така нататък. И смятам, че това е едно добро предложение, което ще подпомогне изпълнението на проектите по европейските програми на общините. Следващото предложение касае чл. 113, свързано с Общинската инвестиционна програма. Предложението ми по принцип е прието и то е свързано с гарантирането на изпълнението и завършването на проектите, които до момента бяха предложени в Приложение № 3 за периода 2026 – 2028 г. Направени са подобни предложения и от другите парламентарни групи и те са одобрени по принцип, но като цяло ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че новият подход на Общинската инвестиционна програма, или по-точно отпадането на Приложение № 3 от държавния бюджет, не е правилно, защото до момента начинът, по който беше измислено Приложение № 3, беше достатъчно прозрачен и всяко едно предложение първоначално, и всяко едно изменение трябваше да стане със санкция на Народното събрание. А сега вече всичко минава към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и смятаме, че няма да е толкова публично всичко. Затова ние като цяло няма да подкрепим чл. 113, но ще подкрепим всички предложения, които са свързани със завършването на проектите, които са до момента в Общинската инвестиционна програма. Искам да обърна обаче по-голямо внимание върху такса смет и нашите предложения по Закона за местните данъци и такси. Интересно ми беше, че никой друг от народните представители не е направил подобно предложение, каквото има действащо само до края на 2026 г. – да се запазят двата начина на изчисление на такса смет. Искам тук да заявя, че до момента от 265 общини само 16 са минали на новата методика за определяне на такса смет, а именно на принципа „замърсителят плаща“. От тези 16 общини всички са от така наречените по-малки общини, като най-голямата община е община Аксаково във Варненска област, в която живеят 20 хиляди жители и има 23 населени места. В интерес на истината, новата методика обслужва юридическите лица и бизнеса, при които драстично се намалява такса смет, но тя е за сметка на увеличението на такса смет на физическите лица, които са в по-малките населени места, и при физически лица, които имат по-големи дворове –увеличава се със 100, дори и над 100%. Интересен факт от анализа, който са направили от Община Аксаково, е, че сумата, която се събира от такса смет преди новата методика и сега по новата методика, е горе-долу една и съща, като за сметка на намаляването на таксата на юридическите лица физическите заплащат по-голям размер на тази такса. И се обръщам към министъра на финансите господин Донев: може би наистина е добре да се направи една среща и да се потърси по-голямо сътрудничество с Националното сдружение на общините в България, защото вече има 16 общини, които работят по новата методика – те виждат какви са проблемите и че тя не е перфектна, и че е необходимо доста време тя да бъде приложена. Затова в моето предложение аз предлагам срокът на отлагане на тази задължителна методика да бъде до 2028 г., като през това време да се направи анализ, да се работи с Националното сдружение на общините и с общините, които вече работят по тази методика и имат опит, за да може тя да бъде приложена и нейните несъвършенства да бъдат изчистени. Искам да прочета част от анализа, който в момента са направили от Община Аксаково, който е текущ, като според тях: „При така действащата на територията на общината система за събиране на отпадъци точното отчитане на генерираното количество отпадък от всяко домакинство или лице е възможно само когато домакинството или лицето е единствен ползвател на съответните съдове за отпадъци. За въвеждане на реалното измерване на количеството битови отпадъци е необходимо закупуване на техника и съдове и изграждане на обособени за събиране на отпадъците помещения, служители, които да контролират измерването и броя на ползвателите в сградите с режим на етажна собственост, както и внедряване на изцяло нова система за сметосъбиране и сметоизвозване. За всичко това е необходимо технологично време и огромен финансов ресурс, с какъвто Общината към момента не разполага. Няма община в страната, която да разполага с необходимата инфраструктура, техника и информационна система, които да обезпечат всяко едно домакинство от територията на всички населени места на общината относно измерване на индивидуалните количества битови отпадъци и изчисляване размера на дължимите за тях разходи за предоставените услуги. При приемане на основа – индивидуално определено количество битови отпадъци за имота чрез торби с определена съвместимост и товароносимост, Законът за местните данъци и такси предвижда същите да се закупуват от задължените лица предварително за цялата година. Това изисква регламентиране на ред за закупуване, организация на процеса и предварително финансово обезпечаване, което ще доведе до нови допълнителни административни регулации и тежести за задължените лица. Честа практика ще е физическото увреждане на торбите и разпиляване на отпадъците по публични пространства, включително пътища, от недобросъвестни лица и безстопанствени животни. За намаляване количеството на индивидуалния отпадък с цел заплащане на по-ниска такса за битови отпадъци ще се създават вредни практики, като изхвърляне на индивидуални отпадъци в контейнерите за общо ползване, изгарянето им в границите на имотите или изхвърлянето им на нерегламентирани места. Това ще доведе до увеличаване на замърсяването на обществените пространства, препълване на индивидуалните съдове или изхвърлянето на отпадъци около тях, както и до създаването на нерегламентирани сметища. По този начин, от една страна, ще се намали компонентата за индивидуално количество отпадък, който определя таксата, но ще се увеличи неимоверно компонентата, която засяга почистването на териториите за обществено ползване; ще се стигне до драстично замърсяване на обществени пространства, райони в близост до границите на населените места, речни корита, дерета, земеделски земи, гори и пасища, вододайни зони и частни имоти, което създава опасност за здравето на населението. Почистването на нерегламентираните сметища освен значителни разходи изисква и продължителни съгласувателни процедури с други институции, което увеличава вероятността от опасно въздействие на неизхвърлените отпадъци. Те често се изхвърлят в труднодостъпни райони, където достъпът на техника е затруднен или възпрепятстван, и забавя почистването – със свързаните с това рискове, увеличава значително разходите за компонентата по поддържане на териториите за обществено ползване, отразява се неблагоприятно върху общия размер на таксата за битови отпадъци в посока увеличение.“ Анализът е доста обстоен и дълъг и затова отново се обръщам към Министерството на финансите: наистина е добре да се удължи срокът на новото въвеждане на начина на такса смет на принципа „замърсителят плаща“, затова аз съм го предложил да е до края на 2028 г. Надявам се да бъде припознато и да бъде гласувано от всички народни представители, или пък, ако имате намерение, господин Министър, това да бъде въведено за следващия бюджет може би, който трябва да се приеме до края на тази година. Аз смятам, че това ще е едно добро решение. Ако може да споделите какви са Вашите намерения и до коя година ще бъде това удължено, за да знаят общините, но е добре наистина да се работи с тях и с Националното сдружение на общините в Република България, тъй като вече имат опит част от общините. Благодаря.
#82 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли желаещи за реплика още веднъж? Не виждам. За процедура – заповядайте.
#83 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател, ще поискам удължаване на работното време до приключване на дневния ред за днес.
#84 · speech
Благодаря Ви, господин Парушев. Във връзка с така постъпилото предложение за удължаване на работното време до приключване на точката от дневния ред поставям предложението на гласуване. Гласували 137 народни представители: за 127, против 7, въздържали се 3. Предложението е прието. Едно кратко уточнение. Точката в дневния ред за днешния ден включва единствено и само разискванията по бюджета. Гласуването е включено в дневния ред за утре, 24 юли. Благодаря. Преминаваме нататък – има заявени изказвания. Давам думата на господин Атанас Славов от „Демократична България“. Заповядайте, господин Славов.
#85 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Първата част от изказването ще е във връзка с предложения бюджет на Министерството на отбраната – чл. 11 от Закона за държавния бюджет. „Демократична България“ през последните пет години, когато участва в законодателната власт, последователно, независимо – дали сме в управление, или в опозиция, сме подкрепяли бюджета за отбрана. Подкрепяме бюджета за отбрана, първо, защото отбраната е стратегически национален приоритет за всяка една държава. На второ място, защото след началото на руската агресия в Украйна отбраната стана изключително важен фокус на усилията за запазване на източния фланг на НАТО, за запазването на държавите от източната част на европейския континент като свободни, независими, демократични европейски държави. И въпреки че правителството в момента има, бих казал, противоречива и непоследователна политика по отношение на външните отношения, в сигурността и отбраната, ние ще подкрепим и този път бюджета за отбрана. Защо? Защото, на първо място, бюджетът за отбрана е формиран така, че повече от една трета от всички предвидени разходи са насочени към капиталови разходи. Става дума за превъоръжаване и за модернизация на Българската армия, за придобиване на нови системи, нови платформи, на които нашите военнослужещи ще се обучават и които ще използват, така че да гарантират сигурността на цялото общество. Важно е обаче да се каже и какви са критичните ни бележки. На първо място, виждаме, че правителството се оттегля от позиции, които последните години са защитавани от нашата страна, и то в сферата на външната политика. Оттегляме се от Коалицията на желаещите за подкрепа на Украйна. Не участваме и в проекта за противоракетна отбрана, който се превръща в общоевропейски проект – проекта „Фрея“. Има проблеми с модернизацията вътре в армията, с нивото на свободните места във въоръжените ни сили. Въпреки повишените възнаграждения това ниво не може да се компенсира – остават хиляди незаети бройки. Също така проблем е високото ниво на пенсионерите – тези, които са упражнили право на пенсия, и тези, които не са упражнили право на пенсия и остават да работят в структурите на Министерството на отбраната. Така че очакваме със следващия бюджет да видим стъпка и по отношение на необходимата реформа на въоръжените сили. И тъй като ние ще подкрепим бюджета за отбрана, моля процедурно гласуването по чл. 11 да се проведе разделно от останалите членове, за да можем да изразим нашата подкрепа. Втората тема, по която искам да взема отношение, е бюджетът за вероизповеданията. Преди седем години всички основни партии в българския парламент гласуваха промени в Закона за вероизповеданията, като приеха и разрешиха държавна субсидия за основните вероизповедания, които са регистрирани и които имат определен процент подкрепа в българското общество. Субсидията постепенно беше увеличавана последните години. Тя до този момент достигна малко над десет евро за всеки, който се е самоопределил като принадлежащ към определено вероизповедание. Сега бюджетът предлага 25% намаляване на субсидията за регистрираните вероизповедания. Това ще засегне пряко тяхната дейност, тъй като бюджетирането на заплатите на свещенослужителите е направено към бюджета в началото на годината, при досегашните нива на предвидени разходи, и всъщност във втората половина на годината ще трябва да се намаляват заплати и отнякъде да се набавят средства за тези възнаграждения. Не мисля, че спестяването на 5 млн. евро от субсидията за вероизповеданията е нещо, което до такава степен е жизненоважно за държавния бюджет, предвид на това, че би затруднило тяхната дейност. Беше прието преди седем години, че субсидирането на вероизповеданията от държавния бюджет е въпрос на национална сигурност – те да не зависят от външни източници на финансиране, независимо от коя страна, от коя държава. И сега виждаме като че ли стъпка в обратната посока, което е проблем. И още нещо искам да подчертая. Говорейки за вероизповедание, разбира се, на първо място съм загрижен за Българската православна църква, тъй като тя по Конституция е традиционното вероизповедание по силата на Закона за вероизповеданията. Нещо повече – след 2019 г., бихме казали, че Българската православна църква е превърната в официална църква. Тя има държавнополитическа роля. Тя има роля в държавния протокол, има роля, когато се честват важни празници, като Богоявление, Гергьовден, 24 май. Свещеници на Българската православна църква освещават бойни знамена, извършват публични водосвети, присъстват на всички основни церемониални действия и празнувания. Така че все повече се утвърждава моделът на симфонѝята, така нареченият термин „симфонѝя“ – съзвучие между църквата и държавата. Това означава и необходимото осигуряване със средства. Разбира се, този модел има един сериозен риск и това е възможността за политическа инструментализация на религията, който риск не трябва да се допуска и не трябва да се реализира. Поради изложените аргументи ние няма как да подкрепим бюджета в частта за вероизповеданията. Благодаря Ви.
#86 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Има ли желаещи за реплика по така направеното изказване? Заповядайте, господин Симеонов, за реплика.
#87 · speech
ПБ
Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, Вие и Вашият колега господин Мирчев многократно говорите за това, че България не иска да се включи в проекта „Фрея“. Знаете ли какво представлява проектът „Фрея“? Взимат се стари руски… не руски – съветски ракети. Това е ракетата тип 5В55. Прави се някаква козметична модернизация, слагат се в нови контейнери и се използват. Те не са и руски, те са съветски ракети. Впрочем тези ракети се използват в нашите комплекси С-300П. Такива ракети имахме, все още имаме, но благодарение на Вашето управление тези ракети бяха харизани на нашите приятели от Украйна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#88 · speech
Благодаря Ви, господин Симеонов. Има ли желаещи други за реплика? Господин Ганев, заповядайте за реплика.
#89 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Славов, първо да започна с нещо, което може много хора да изненада, но искрено Ви поздравявам за втората част на Вашето изказване. Чест Ви прави, като добър християнин, да кажете всичко това. И Ви поздравявам съвсем искрено и сърдечно. Успоредно с Вас ще изразя своето възмущение от управляващите, които посегнаха на парите на вероизповеданията. Това е изключително важно за нас, християните, предполагам – и за мюсюлманите като цяло, но за нас е особено важно, защото липсата и намаляването на субсидията ощетява и смазва възможността, когато някой каже: защо няма духовници в църквите и защо има заключени църкви – ами защото няма православната ни църква как да ги издържа, как да им плаща заплати, осигуровки, а в крайна сметка това са хора, които издържат и семействата си. Но така или иначе, това ще е тема на моето изказване. За първата част на Вашето изказване, с което, меко казано, не съм съгласен – не знам Вие като юрист дали сте прегледали бюджета, за какво смята държавата да дава пари. Първо искам да Ви отбележа, че тази година – разбира се, сега, в интерес на истината не това правителство е виновно, но ще даде приблизително около 140 милиона, ще плати, лева, за транспортиране, доставка на самолети F-16 и средства за наземно обслужване, обучение въоръжаване. 140 милиона за транспорт и текущи разходи на прословутите самолети, които не летят! Е това е едно, в интерес на истината, от наследствата, които ще получи това правителство, но пък и нека не забравяме, че по време на служебното правителство със сегашен министър на отбраната те пък поръчаха втори осем. Но така или иначе, правителството ще задели почти 140 милиона за нещо, което не е виновно, но пък в крайна сметка ние, като предани евроатлантици, ще го направим. Отделно от това, това правителство е предвидило в този бюджет… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, само две изречения. …цитирам, проект за 6 млн. лв., приблизително 6 млн. лв., в който е: „Изграждане на системни системи за осигуряване и сигурност на помещение за съхраняване на американско класифицирано оборудване и въоръжение“. Ами какво да Ви кажа? Най-мощната икономика в света, с най-мощната армия – ние в крайна сметка ще хвърлим тук едни 6 милиона да им осигурим определени неща! Затова не съм съгласен и затова не съм съгласен като цяло с Вашата първа част на изказването, но за втората – искрени поздрави.
#90 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли желаещ за трета реплика? Заповядайте, господин Сабрутев.
#91 · speech
ПП
Благодаря, господин Председателстващ. Господин Славов, отвратително е, че управляващите посягат върху религиозните общности. Дотам се стигна, че държавата ще икономиса – цитирам министъра на финансите по време на Бюджетната комисия – 3 млн. евро от това да намали с 25% парите на Българската православна църква и другите религиозни общности. В бюджета има три милиарда неразписани разходи, но са посегнали на тези три милиона за църквата. Искам да Ви припомня, че по време на кабинета „Денков“, освен че се изпълняваха ангажиментите – пълната субсидия от 20 лв. се изплащаше на Православната църква и другите религиозни общности, направихме и рекордна инвестиционна програма. С решение на Министерския съвет отпуснахме средства на над 13 църкви и манастира за ремонт и изграждане. Ето това е разликата в управлението и в мисленето. Текущото управление не дава нищо на младите семейства, не дава нищо на децата – дава за оръжие, дава за асфалт и взима от религиозните общности. Благодаря.
#92 · speech
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Господин Славов, заповядайте за дуплика.
#93 · speech
ДБ
Уважаеми колеги, благодаря за направените реплики. Наистина, на пръв поглед изглежда странно, че в моето изказване първата част беше за отбрана, а втората част – за религия, но общият знаменател между двете е сигурността на обществото – сигурността, мислена не просто през някакви инструментални въпроси, не просто технология, а е въпрос на това дали обществото ни се чувства пълноценно, дали има хоризонт за развитие, дали има визия, дали е духовно в крайна сметка. Без духовността развитие не може да има. Първата част на изказването ми действително беше посветена на бюджета за отбрана и моето изказване потвърждава заявената позиция, че ние ще подкрепим този бюджет, като обаче настояваме, че нашата сигурност и отбрана, разбира се, е част от съюзните формати НАТО и Европейски съюз. Но виждаме, че в последните месеци, година, две се утвърждават и формати на многостранна основа. Тоест има формати на взаимодействие, в които ние трябва да участваме, ако искаме да сме в крак с новите технологии, ако искаме да придобиваме нови технологии и ако искаме да сме в кръга на доверието, тоест на тези, които заедно решават да правят повече – повече, отколкото би направил Европейският съюз, повече, отколкото би направила НАТО сама по себе си. Ние трябва да сме в този вътрешен кръг на доверие. И затова нашата критика е към политиката на правителството в сферата на външните отношения. Колкото до вероизповеданията, наистина много бих се радвал в парламента да има общо съгласие, че вероизповеданията, особено традиционните вероизповедания, вероизповеданията с историческа роля за развитието на нашата държава, трябва да бъдат подкрепяни. И тази подкрепа не трябва да зависи от конюнктурната политическа воля, а трябва да е въпрос на национално съгласие. И се надявам тези средства, които сега ще бъдат орязани от държавния бюджет, което ще е волята на мнозинството, после да бъдат компенсирани, за да не стигаме наистина до засягане на възможността църквите в България – и на първо място, Българската православна църква, да работят пълноценно в интерес на цялото българско общество. Благодаря Ви.
#94 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Има заявено изказване от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“. Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
#95 · speech
ПП
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Ще се изкаже по наименованието – § 1, а може би ще засегна косвено и някои от другите параграфи от проекта за държавния бюджет. Уважаеми колеги от „Прогресивна България“, прави сте, че бюджетът в немалка степен отразява миналото, в немалка степен отразява, разбира се, размера на пенсиите, размера на възнагражденията в публичния сектор, размера на самата администрация, отразява проектите, които са все още в развитие, отразява и част от политиките на предходните управления. Обаче категорично не сте прави, че този образ е огледален и отразява напълно това, което се е случвало през годините. Защото има едни 10, 20 или 30% от средствата, с които страната ни разполага – в зависимост от гледната точка, чието разходване зависи от политиката на управляващото мнозинство, и това е безспорно. И Вие, претендирайки, че сте честни с българските граждани, с Вашите избиратели, сте длъжни това да го признаете пред тях. Наблюдавайки позицията на мнозинството, на финансовия министър, на говорителите на „Прогресивна България“ по финансовите теми и на самия Румен Радев, то могат да бъдат направени и следва да бъдат изведени няколко извода: Първият от тях е, че не може да се управлява с оправдания, колеги. Животът на кредит е хубав, но той бързо свършва. Тогава идва сметката. Хората очакват да се реализират обещанията, които Вие давахте още от предизборната си кампания, а те бяха за промяна на един конкретен модел. Дотук промяна на този модел няма. Напротив, моделът си продължава със същите хора и по същия начин, сменена е само емблемата – вместо ГЕРБ и ДПС, на тази емблема пише „Прогресивна България“. Но зад тази сменена емблема наблюдаваме същите кадри в регулаторите, същите кадри в министерствата, министри, заместник-министри, съветници, включително и едно назначение от вчера на бивш народен представител от ГЕРБ, който е станал съветник на вицепремиера Пулев – поредният пример в тази посока. Второ, обещанията, че ще промените бързо живота на хората в положителна посока, се оказват изпразнени от съдържание. Чрез бюджета една политическа формация може да покаже, че познава обществените процеси и знае как да им повлияе. И въпреки че във Вашата формация е пълно с хора с опит, пълно е и с ренегати – и в това не влагам лош смисъл – от Българската социалистическа партия, от ДПС, от „Има Такъв Народ“, от ГЕРБ, то няма абсолютно никакви индикации за промяна на модела, който щяхте да разграждате. То това е и логически обяснимо! Няма как да се очаква различен модел, различен похват, когато за заместник-министри на финансите например са назначени хора на ГЕРБ и на ДПС! А за министър, господин Министър, е недопустимо да се правят технически грешки за 55 млн. евро! Трето, Ваше е решението къде ще бъдат насочени няколко десетки милиарди евро. Вашият финансов министър и Вашият премиер, както и целият Министерски съвет са решили основно да ги насочат за капиталова програма – голяма част от тях, за увеличение за разходи, за издръжка и за разходване – с постановление на Министерския съвет, без да е ясно към настоящия момент за какво ще бъдат харчени. И тук, колеги от „Прогресивна България“, чисто човешки Ви питам: не се ли чудите защо? Не сте ли критични малко към този подход? Дали не можеха да се намерят например едни допълнителни 20 млн. евро, на фона на тези милиарди, за Министерството на младежта и спорта, които са поискали 20 млн. евро повече, но Министерството на финансите е отказало да ги даде? Не се ли питате дали не можеше да се дадат тези 20 млн. евро за младите хора и за спорт, тоест за бъдещето на нацията и за здраве, защото младите хора са бъдещето, а спортът е здраве, вместо да бъдат оставени за някакви имагинерни проекти, които не е ясно дали въобще ще бъдат реализирани в рамките на тази година? Не се ли питате дали е правена оценка за ефективността, къде би било по-полезно да се инвестират едни 20 млн. евро? Ако не днес, колеги, то поне след няколко месеца, когато ще се приеме бюджетът за 2027 г., бъдете поне тогава малко по-критични към това, което Вашите министри Ви подават и за което търсят Вашата подкрепа, защото никой не е безгрешен! И когато един министър прави технически грешки за 55 млн. евро, си мисля, че няма да е излишно да се поставя критичен поглед върху неговите решения. Четвърто, защо се залага рекордна капиталова програма за период от 5 месеца, при положение че е абсолютно сигурно, че тази капиталова програма няма да може да бъде изпълнена? Защо? За да се разходят тези средства в края на годината с ПМС-та ли?! Това са отново, колеги, старите практики на ГЕРБ и на ДПС, които разходваха милиарди по този начин всяка година преди празниците, когато бдителността на хората и на обществото е притъпена с оглед настъпващите празници. И това ли е целта, колеги?! Това ли ще бъде подходът и това ли ще бъде моделът занапред?! Едно домакинство харчи обикновено колкото има. Ние защо харчим три пъти повече, отколкото имаме за инфраструктура? Защо? Защо вместо тази неизпълнима капиталова програма не се заложат средства за политики, тоест за хората, а не за строителния бранш? От два месеца вече слушам аргументи и до ден днешен не мога да ги разбера, не мога и да ги приема. Те са нелогични! Ако инвестираме по-малко в асфалт, светът няма да се свърши, колеги, но тези пари могат да бъдат дадени чрез политики към хората, към уязвимите социални групи. Могат да бъдат насочени към потенциала на нацията, към младите хора, като за младежки политики, отново казвам, че не са необходими толкова много средства. Могат да бъдат дадени за здраве, за превенция на заболявания, за скрининг. Могат да бъдат инвестирани, ако щете, в болничната храна, която болните изхвърлят, защото е отвратителна, колеги. Някой дали си е направил труда да го провери това – какви суми отиват за болнична храна и дали те не отиват в коша за боклук?! Не! Могат да бъдат дадени за култура и за изкуство, за да дадем шанс да се избавим малко от простащината, която е завладяла страната в последните десетилетия. Обаче, колеги, Вие ще решите да ги дадете за капиталова програма, която няма и да се изпълни, както вече уточних. Пето, увеличавате бюджета на прокуратурата без никакви гаранции за резултати. Те искат – Вие давате, без да има и един ред, колеги, за това какво не е наред в тази система и как се очаква тя да бъде реформирана. Същата тази прокуратура, която е безкрайно дискредитирана от шепа хрантутници, поставени на ръководни и други удобни позиции в системата ѝ, за да изпълняват политически поръчки. И същия подход го наблюдаваме и към Висшия съдебен съвет, в чието мнозинство в настоящия му състав толкова очевидно прозират политическите интереси на ГЕРБ и ДПС, че картината чак е гротескна. Същото това мнозинство във Висшия съдебен съвет, което имаше волята, времето и най-вече наглостта да си раздава бонуси, но нямаше време и пари, за да преведе електронната система за гласуване на магистратите във вид, гарантиращ сигурността на вота, и сега магистратите ни ще трябва да гласуват на хартия. Къде са гаранциите, колеги, че нещо в тази система ще се промени? Ще чакаме догодина! На този фон се отказвате от слагането на таван на заплатите в дружествата – една заявка, която направихте още в предизборната си кампания и не спирахте да я повтаряте през тези два месеца и половина. Защо няма аргументи? Отлагаме поредна реформа. Ни в клин, ни в ръкав увеличавате толтаксите. Директно се бърка в джоба на всеки български гражданин. Дали е с много, или не на месечна база, тук въпросът е принципен. И е принципен, защото с тези няколко милиона евро ли ще се закърпи бюджетът?! До тези няколко милиона ли опряхме?! Когато се увеличава цената на една услуга, то обикновено това трябва да идва с повишаване на качеството на същата услуга. Какви гаранции даваме на българските граждани, че качеството на пътя ще се подобри или че самата услуга ще се подобри? Никакви! Замразявате доходите, замразявате минималната работна заплата, замразявате почти всички социални разходи! Но както стана дума вече, надувате до безобразие капиталовата програма. И това, колеги, не е наследство – то е избор. Това категорично е Вашият избор за политики, както избор е и премахването на Общинската програма. Общинската програма, която имаше своя прототип през 2022 г. и се реализира през 2023 г. И тази програма, колеги, е най-голямата гаранция, че парите на държавата ще се разпределят равномерно за всички региони в страната, ще се дава равен старт на база обективни критерии за развитие на всеки един регион на страната, а това, от своя страна, ще даде възможност на хората, най-вече на младите хора, да останат по родните си места. Вие премахвате тази програма и връщате друга стара практика на стария модел. Местната власт ще трябва отново да се моли на правителството, за да получи финансиране за даден проект. И това финансиране ще зависи от милостта и от волята на министъра на регионалното развитие и благоустройството и разбира се, на министъра-председателя. Пак ли ще се хвърлят пари от джипката, колеги?! Докога?! Нали щяхме да сменяме модела?! Докога регионите няма да имат предвидимост за перспективите си за развитие? Убеден съм, че кметовете ще Ви питат, когато се върнете по родните си места. И в заключение, няколко месеца повтаряте какъв апокалипсис настъпва във финансите на страната. Плашите хората с погребален тон, с погребални прогнози. И сякаш за да оправдаете този изкуствено наложен страх, два месеца правихте сметки как дефицитът да излезе над тези 3%. Този рекорден дефицит сякаш е търсеният от Вас ефект. И в стремежа си да обвинявате другите, в безсилието си да въведете някакви реформи, в безидейността си единствено успяхте да всеете излишен страх в обществото. Но за всички стана ясно едно – твърденията за финансов апокалипсис са крайно несъстоятелни, защото на фона на тези твърдения Вие поставихте над 9 млрд. евро капиталова програма, която няма как да бъде изпълнена. Този един-единствен пример е достатъчно показателен. И да, размерът на тази капиталова програма е Ваш избор и олицетворява приоритетите във Вашите политики – приоритети, които притеснително много приличат на тези на ГЕРБ и на ДПС. Вие толкова много вдигнахте очакванията за бюджет 2027 г., че съм почти сигурен, за съжаление, че ще се провалите и с него, защото няма как да оправдаете високите очаквания, които залагате към този бюджет, както не оправдавате и високите очаквания, които създадохте към себе си в рамките на предизборната кампания. Крайно разочарован съм от този бюджет, от дебатите, от липсата на адекватни аргументи, от липсата на политики и изразявам разочарованието на стотици хора, с които съм разговарял. Благодаря Ви за вниманието.
#96 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има заявена реплика от „Прогресивна България“. Заповядайте, господин Марков.
#97 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов и уважаеми колеги! Миналия ден излезе – по данни на Евростат – за първото тримесечие на 2026 г. дефицитът е 7,6%. И това не е никаква еквилибристика на финансовата неграмотност на управляващите преди нас. (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.) Така. За издръжката мисля, че няколко пъти вече от трибуната обяснихме, че една част от разходите не са направени от нас, а и тези, които са направени от нас, има обосновка за тях и не включват кафета, пици, коли, екзотични плодове или тем подобни. Тези пари отиват за горива за училищата, за издръжка на държавни институции и не са предвидени за безхаберни харчове. Относно капиталовата програма и това, че говорите за асфалт, за асфалт, за асфалт. Капиталовата програма на „Прогресивна България“ до голяма степен изпълнява ангажиментите на тези преди нас, първо. Второ, ние няма как да я спрем, имайки предвид, че голяма част от тези 9 млрд. евро, които цитирате, са по европейско финансиране. Два милиарда от европейско финансиране, три милиарда по ПВУ. И малкият, и средният български бизнес ще имат възможност да разполагат с тях и да се развиват. И всички внушения, че бюджет 2026 е изпълнен само с безсмислени харчове, напротив – ние се опитваме да спасим публичните финанси, а не се държим с публичните финанси като бившите управляващи – като луд с картечница. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#98 · speech
Благодаря Ви, господин Марков. Има заявена втора реплика от господин Вълчев. Заповядайте, господин Вълчев.
#99 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Иванов, като Ви слушах, си мислех, че Вие надминахте най-ярките представители – говорители, на лявата икономическа мисъл, които са говорили от тази трибуна, като Корнелия Нинова, Румен Гечев, взети заедно. Толкова лява риторика в едно изказване! Може би само с Асен Василев можете да се конкурирате и с Вашия колега Венко Сабрутев. Но по-големият проблем е, освен че отрекохте благоразумната фискална политика, Вие нарочихте всички капиталови разходи и разходи за развитие за лоши. Това го правите последователно в последните четири години. Няма как една държава да просперира, няма как една държава да се развива, ако тя не инвестира в инфраструктура. Не само пътна, но и социална, образователна, здравна – всички видове инфраструктура. Увеличавайки единствено и само социалните разходи, Вие стеснихте фискалното пространство за всички останали разходи. А развитието на една държава предполага хармоничен микс от публични блага. Този хармоничен микс от публични блага можем да го доставим само ако имаме благоразумна фискална политика. Фискалната политика, която Вие проповядвате, доведе до ръст на брутния вътрешен продукт, детерминиран единствено от потреблението. Това е все едно да растете на стероиди, не да правите чиста мускулна маса, а да растете на стероиди. Показва го и влошената текуща сметка на платежния баланс. Бюджетът няколко години се крепеше в резултат на инфлационния данък. Тази бюджетна политика провокира инфлация. Тази бюджетна политика влошава конкурентоспособността ни. Да, води до конвергенция, по-бърза от нормалната конвергенция, но в крайна сметка води до необходимост от вдигане на данъци, води до необходимост от трупане на дългове. Днес берем плодовете от това. И Вие продължавате с лявопопулистката си риторика – явно като такава партия искате да се позиционирате, но ние пък твърдим, че добрата бюджетна политика е тази, която отвоюва фискално пространство и за разходи за развитие, и тази, която инвестира в развитието, защото без инфраструктура няма как да растем. И един от най-големите Ви грехове е, че взехте 1 млрд. лв., които бяха отделени в една сметка за „Хемус“, и ги използвахте за други цели. Ако бяхме построили магистрала „Хемус“, само от това щеше да нарасне брутният вътрешен продукт на България с поне 6%. На България – не говоря за Северна България. Вие това направихте и нарочихте всички капиталови разходи за лоши. Ами няма как да растем – само ще консумираме. Това е Вашата рецепта явно. Благодаря.
#100 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има заявена трета реплика от страна на господин Иванов. Заповядайте.
#101 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, нямах намерение да се изказвам днеска, но понеже засегнахте темата за спорта, искам да направя едно леко уточнение. След като направихте доста обширен анализ относно всички разходи, най-вече капиталовите разходи, искам да Ви припомня как ни беше представен бюджетът за спорт, който аз не подкрепих поради причината, че е крайно недостатъчен, без значение, че е намален – или да беше увеличен със същия процент намаление. Но за бюджета за спорт ни беше обяснено по следния начин защо е намален: защото те искат да намалят капиталовите разходи в размера, който е необходим за изразходването им до завършване на започнати и текущи проекти. Аз поздравих господин министър Керязов за тази му инициатива. И сега тук е моят въпрос и към управляващите: защо този метод, този модел, не е спазен в нито един от останалите сектори на бюджета? Навсякъде виждаме разхищение на капиталови разходи. Да, Вие обяснявахте през цялото време как имате да покривате бивши задължения – Плана по възстановяване, но защо тази методика освен в Министерството на спорта никъде другаде не е спазена? Аз адмирирам да се ограничат разходите до започнатите и текущите проекти. А ние имаме 2 милиарда допълнителни разходи, които нямат обоснование. Благодаря Ви.
#102 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Уважаеми колеги, предвид множеството заявени изказвания и редуването на парламентарните групи първо ще дам думата на господин Владислав Панев, след което на господин Димо Дренчев, а след това на господин Георг Георгиев. Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
#103 · speech
ПП
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Вълчев, позволете ми да бъда малко скептичен към съветите, които Вие давате – персонално и като представител на политическа формация ГЕРБ, защото под Ваше управление и ръководство Министерството на образованието, въобще целият сектор „Образование“, претърпя такъв крах, че ние десетилетия наред ще си берем след това „плодовете“ на Вашия труд. Толкова порочни практики мога да изброя, че най-вероятно ще бъдат по-дълги от дебатите по Законопроекта за държавния бюджет, които ще проведем днес. Дали справедливостта е лява риторика, господин Вълчев, оставям на хората да преценят. Вие я квалифицирайте, както искате. Аз я наричам справедливост. Спра-вед-ли-вост, нищо повече. Към господин Марков. Господин Марков, в рамките на обсъжданията на проекта за бюджет вече месец и половина не успяхте да убедите нито опозицията, нито гражданите във Вашите аргументи за това, че сметките в цялост са наследени и сега Вие ги плащате. Това е мое мнение, разбира се, но аз съм убеден, че Вие ще видите, че това е мнение не само на мен, а на една голяма група от българското общество. И колкото и да се оправдавате, ще чуете гласа на българското общество, аз съм сигурен. И пак казвам, съжалявам за това, защото аз не държа „Продължаваме Промяната“ да сме спасителите. За мен няма значение кой ще бъде спасител, аз искам да живея в една нормална държава с една нормална и справедлива политика. И когато не виждам наченки на такава, естествено, аз ще го казвам тук, от тази трибуна, а Вие ще го чуете от площадите. И в това съм почти сигурен. Да, може да има цъкания. Убеден съм, че ще го видите. Пак ще си говорим, колеги, в следващите месеци. И последно, за политиката за спорт – последно изречение, господин Председател. Разбира се, критиката ми беше към министъра на финансите, не към министъра на младежта и спорта. Министър Керязов ясно посочи в Комисията, когато обсъждахме на първо гласуване там проекта за бюджет, че тези пари са поискани – тези 21 млн. евро, за които говорихме, но те не са им били дадени. Оттук нататък какво да направи министър Керязов, когато не са дадени, а от Министерството са решили да ги насочат в друга посока? И последно изречение. Мен ме е срам да гледам министър, който прави технически грешки за 55 млн. евро, и когато го запитат за сума от 40 млн. евро за какво ще се ползват, той няколко минути да не може да намери заедно със своя целия екип за какво са разпределени 40 млн. евро. Господин Министър, не е смешно, срамно е. И ако проявявате поне малко мъжество, аз съветвам следващия бюджет да го прави някой друг. Благодаря Ви за вниманието.
#104 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Панев, за изказване.
#105 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Ще започна с добрите новини. Едната добра новина е, че между първо и второ четене има доста малко предложения като обща сума за нови разходи в бюджета. Помним как предишни години предложенията бяха от десетки депутати и бяха за милиарди левове тогава. Моето обяснение беше, че тогава нямаше стабилно парламентарно мнозинство и съответно всеки се опитваше по някакви негови канали да прокарва допълнителни разходи за своите региони. И тогава финансовите министри се чудеха как да успеят да редуцират тези предложения, така че бюджетът все пак да бъде вързан на определени нива, например на до 3% бюджетен дефицит. Тази година картинката е друга, най-вероятно защото има една партия с пълно парламентарно мнозинство и съответно депутатите от нейната група са по-дисциплинирани, а депутатите от опозицията нямат особени надежди, че техните предложения ще бъдат приети от управляващото мнозинство. На този фон за мен буди недоумение предлаганият бюджетен дефицит от 5,7%, тъй като за първи път от 1997 г. българският избирател посочва една партия да притежава пълната власт – изпълнителна и законодателна. Това предполага воля за реформи. Българският избирател затова е дал властта именно на една партия, за да може през следващата една, две години да бъдат осъществени такива. Такова нещо не виждаме в бюджета. Да, управляващите казаха, че този бюджет за 2026 г. е по-скоро бюджет на предишните управляващи. Аз не съм съгласен с това, тъй като има редица разходи – и в капиталовата програма, и в субсидиите, и в издръжката на администрацията, които не са заложени от предишни управляващи. Виждаме много скромни наченки на реформи, дай боже през 2027 г., тоест в бюджета след три месеца, да има повече такива – бих похвалил някои от тях, като например отвързването на минималната работна заплата. Ние подкрепяме всякакви такива реформички – дори такива, които са дребни, което е нетипично за опозиция, но все пак за нас успехът на България е на първо място, независимо кой управлява в момента. Затова и нашите предложения между първо и второ четене бяха изцяло за намаляване на разходите. Предложили сме намаление от около 2,7 млрд. евро в чл. 1, така че бюджетният дефицит да бъде 3% тази година и след това евентуално да бъде намаляващ за следващите години. Предложили сме единствено увеличение в данъците и облагането на хазарта, тъй като смятаме, че това е сфера, която не е с никаква обществена значимост, даже е вредна за голяма част от обществото и трябва да бъде по-сериозно облагана. Надявам се това предложение поне да бъде подкрепено утре при гласуването на второ четене, тъй като то е смислено, в крайна сметка ще намали бюджетния дефицит и би свършило добра социална работа. Благодаря Ви и се надявам на малко повече отговорност и разум през утрешния ден, когато ще гласуваме на второ четене бюджета.
#106 · speech
Благодаря Ви, господин Панев. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване от господин Панев? Не виждам. Давам думата на господин Димо Дренчев от ВЪЗРАЖДАНЕ за изказване. Заповядайте, господин Дренчев.
#107 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Мисля, че достатъчно критики се чуха последната седмица за това какво не харесва опозицията в този бюджет, за да има нужда да повтарям и аз. Оставам с надеждите, че само след три месеца ще видим истинската визия на „Прогресивна България“ за това как ще променят бюджета и страната. Дано да не остане само на думи, както е до този момент! Ще използвам, че министър Донев е тук. Аз го попитах миналата седмица, ще го попитам и сега. Господин Донев, колко човека ще съкратите Вие в Министерството на финансите? Защото сякаш и това намерение ще остане единствено на думи. Всяко правителство, което идва на власт в последните десет години, е увеличавало администрацията при намаляващо население, много е вероятно и Вие да си отидете като правителство, при което администрацията е нараснала, не е била намалена. Сега, по две предложения, които съм направил от името на нашата парламентарна група. Първото е със сигнатура, завършваща на 04-91. Става въпрос за заплатите на Комисията за финансов надзор. За щастие – и това е едно от позитивните неща, които могат да се кажат за този бюджет – въпросът с възнагражденията на голяма част от агенциите е решен в него. Тук също Вие сте предложили подход, който обаче обвързва заплатите с тези на президента. Това, което предлагам аз, е, тъй като съставът на Комисията се избира от Народното събрание, техните заплати да бъдат вързани със заплатите на председателя на Народното събрание. Считам, че е по-разумно, по-функционално по този начин да бъде, както и на останалите, да бъде свързано с председателя на Народното събрание. И в крайна сметка – дали ще се приеме бюджетът във вида, в който е предложен от вносителите, или ще се приеме нашето предложение, на тази вакханалия, която беше в Комисията за финансов надзор, ще се сложи край, въпреки че години наред това не се приемаше. Ние го предлагаме за може би пети пореден път. Другото предложение – и тук апелирам за малко внимание и да се приеме – е със сигнатура, завършваща на 04-90. То е свързано с присъдената издръжка, когато държавата присъжда разходи за отглеждане на дете, тъй като сега, както е записано в предложението на бюджета, тя е 51 евро – тя е недостатъчна. Аз предлагам тя да се обвърже, така както е според Семейния кодекс, а именно с една четвърт от минималната работна заплата. За какво става въпрос? В четири от пет случаи, когато държавата присъжда издръжка и започва да я заплаща за своя сметка, става въпрос за лица от малцинствата, които нямат официални доходи и няма откъде да бъдат взети пари. Държавата започва да плаща вместо тях, след това започва да си ги търси. Това е едно много добро решение, много добър вариант – държавата да започне да ги назначава по програми за социална заетост, да им намира работа на тези така наречени вечни безработни, които отказват да изплащат издръжка за децата си, още повече че, когато става въпрос за издръжка, дори доходи от минимална работна заплата могат да бъдат секвестирани, тоест няма никакъв проблем една четвърт да им бъде удържана за издръжка на дете. Считам, че ще ударим с един куршум два заека: първо, че ще започнем да намираме работа на трайно безработни, основно роми, и второ, ще направим отглеждането на дете – дори в случай, в който единият родител не желае да заплаща издръжка и се крие или официално няма доходи, ще го направим по-лесно. И двете предложения, които съм направил, нямат касателство към бюджета, тоест не предвиждат повече разходи, дори напротив. Благодаря Ви.
#108 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване на господин Дренчев? Не виждам. Давам думата на госпожа Теменужка Петкова. Заповядайте, госпожо Петкова, за изказване.
#109 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС направихме редица предложения между първо и второ четене, свързани с Проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. За съжаление, нито едно от нашите предложения не беше прието. Но смятам, че е важно да направим един преглед на това какво предстои очевидно да се приеме от управляващото мнозинство, така че българските граждани да знаят какво ни предстои в оставащите месеци до края на 2026 г. На първо място, уважаеми колеги, виждаме едно намаляване на приходите с 778 млн. евро спрямо проекта на бюджет на предишното редовно правителство с министър-председател Росен Желязков – бюджет, заради който имаше протести, сигурно голяма част от Вас са участвали в тях, но това, което Вие предлагате, е приходите да бъдат намалени със 778 млн. спрямо бюджета, срещу който бяха протестите. Това, колеги, смятам, че е изключително тревожно, защото показва някаква тенденция. Вие поехте ангажимент да се борите с олигархията. Първата Ви задача беше битката с олигархията. Виждаме обаче, че приоритетите са се променили в движение и сега приоритет е борбата с държавните служители – там, мисля, че се води доста по-успешно тази политика, свързана с държавните служители, докато с олигархията може би малко нещата ще изчакат. По отношение на разходите – също една от основните критики по проекта на бюджет на кабинета „Желязков“, Вие твърдяхте – и Вие, и други колеги от другите политически партии твърдяха, че бюджетът е с много раздути разходи. Твърдяхте, че по този начин ще се краде, че по този начин ограбваме българските граждани. Това, разбира се, изобщо не беше така. И какво виждаме сега в този проект на бюджет? Виждаме разходи, които са с 2 млрд. и 800 млн. евро повече спрямо тези, които бяхме предвидили ние и за които Вие протестирахте. Но очевидно се променят и приоритетите, променя се и гледната точка – в зависимост от това от каква позиция правиш коментари или от каква позиция даваш оценки. Прави впечатление, че предвиждате с 1 млрд. 49 млн. повече разходи за издръжка спрямо проекта на бюджет, за който протестирахте. За голяма част от тях дори не можете да обясните какво всъщност ще покриете с тези разходи, но това е една друга тема, а спрямо изпълнението за 2025 г. разходите за издръжка са се увеличили с 1 млрд. и 500 млн. евро, което е много съществено увеличение. Увеличили сте също и капиталовите разходи, които според Вас бяха генезис на корупция. Вие твърдяхте, че предвидените от нас капиталови разходи, които бяха в размер на 7 млрд. и 19 млн. евро, включващи и средства, които ще финансират европейски проекти, в това число Плана за възстановяване и устойчивост, и такива капиталови инвестиции, които са с национално финансиране, но Вие твърдяхте тогава, че това са изключително високи разходи за капиталови инвестиции, че чрез тях ние търсим някакви буфери и с тези разходи ние, на практика, искаме да отклоняваме определени средства. Какво виждаме сега в този Ваш проект на бюджет? Тези разходи са с 2 млрд. и 300 млн. евро повече спрямо бюджета, срещу който Вие протестирахте и изкарахте хората на улицата! А срещу изпълнението за 2025 г. тези разходи са повече с 3 млрд. и 500 хиляди евро. Това са много съществени разлики, колеги! За една огромна част от тях Вие също не можете да дадете обяснение. Но така или иначе, те са част от разходите и на практика оказват влияние и върху дефицита, който Вие предлагате да бъде одобрен от българския парламент. Дефицит, който – вече и колеги преди мен говориха, е рекорден. Може би през последните 20 години не е имало такъв бюджет с такъв дефицит – да се предлага такъв бюджет с подобен дефицит от 5,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната! Българските граждани трябва да знаят, че тези 5,7% не са нещо безобидно, когато става дума за дефицит. В конкретния случай говорим за това, че не ни достигат едни 7 млрд. 191 млн. евро, уважаеми дами и господа, скъпи колеги! Тези 7 млрд. и 191 млн. евро ще трябва да ги платят българските граждани. И те трябва да знаят, че тези 5,7% дефицит означават, на първо място, много по-висок дълг. Означават, на второ място, много по-високи разходи за лихви. И на трето място, но не по значение, означават много по-висока инфлация. Всичко това ще трябва да платят българският народ и следващите поколения. (Реплики от ПБ: „Заради Вас! Заради Вас!“) Така че, уважаеми колеги, освен че предлагате този дефицит – рекорден, от 5,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната, Вие с ясно съзнание нарушавате и Закона за публичните финанси, и европейския регламент, който урежда какви са лимитите, до които може да достигне размерът съответно на дефицита и размерът на дълга. Вашето нарушение е по отношение на лимита, ограничението за дефицит. Тези европейски правила предвиждат до 3% дефицит от брутния вътрешен продукт на съответната страна, като, разбира се, са възможни изключения, но тези изключения трябва да бъдат с такъв характер, който не зависи и е извън възможностите на правителството. Това са обикновено войни, пандемии и друг тип дейности, които наистина са извън контрола на правителството. Другата хипотеза, която бихте могли да ползвате, ако има такива извънредни обстоятелства, е да е налице икономически спад, който е с над 3%. За разлика, България не попада в тези хипотези, тоест не е налице нито една от тези две хипотези. България е в челните места по икономически растеж. Това е за радост. За радост, не е налице пандемия или други мерки, или други действия, които са извън правомощията на правителството, така че Вие, без да са налице такива мотиви, сте предложили този проект на закон за бюджета, с който, на практика, по отношение на размера на дефицита грубо нарушавате Закона за публичните финанси и европейския регламент. Това, уважаеми дами и господа, скъпи колеги, е много сериозен проблем! Аз виждам, че Вие го неглижирате, дори не искате да го коментираме, но това наистина е много, много сериозен проблем. Защото по този начин се нарушава принципът на правовата държава. Недопустимо е и ще създадете прецедент в българския парламент – с годишния закон за бюджета, който предлагате, с този дефицит, на практика, ще нарушите друг действащ закон, който същият този парламент е приел. Така че, уважаеми колеги, нека да помислим добре върху това в каква орбита вкарваме България с този дефицит! Аз разбирам каква е Вашата политическа логика – искате да кажете колко е тежко положението, колко е драматично, какво наследство имаме и какви усилия сме положили, за да изведем страната от тази ситуация. Всичко това е добре, но то можеше да се случи без този драматизъм. Повярвайте ми, той е излишен. Можехме да намерим с общи усилия някакво решение на всички тези въпроси, които стоят пред всички нас, защото този бюджет – той е Ваш, той е на Политическа партия „Прогресивна България“, той е на премиера Румен Радев, но все пак тук става дума за България. Повярвайте, на нас, народните представители от Политическа партия ГЕРБ и на нашите партньори от „Съюза на демократичните сили“ не ни е все едно какво се случва с нашата страна. Така че за нас бюджетът на България е преди всичко и България е преди всичко. Виждам, че за Вас, колеги от „Прогресивна България“, това не е точно така. Но какво друго трябва да очакват българските граждани от този закон за бюджета за 2026 г.? Друг много важен елемент е Общинската инвестиционна програма. Вие знаете, че тази програма беше резултат от усилията на така нареченото правителство на сглобката, като с една изключително добра идея беше създадена възможност българските общини да предложат свои инвестиционни проекти, които са много важни за съответните региони, за да могат българските граждани да имат много по-добра среда за живот. Какво направихте Вие сега? Вие, на практика, премахнахте тази инвестиционна програма, но по-страшното е друго – по страшното е, че карате българските кметове да идват при един определен човек и да очакват неговото благоволение, за да бъдат съответно включени проектите за финансиране, които са важни за общините. И това го въвеждате със закон! Това, колеги, е всичко друго, но не и публичност, не и прозрачност, за която Вие в рамките на предизборната кампания пледирахте. Такова нещо в този закон за бюджета не се случва. Напротив, всичко ще се случва в един кабинет – така пише в Закона. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е така. Другата тема, свързана с Приложение № 3, е ресурсът, който отделяте. Твърдите, че този ресурс е 1 млрд. 108 млн. евро. Ами не е точно така, колеги. 460 милиона евро вече са похарчени, предполагам, тъй като с удължителния закон за бюджета, който кабинетът „Желязков“, преди да напусне управлението, прие – българският парламент прие, предвиждаше тези 460 млн. евро да послужат за общините, за да могат да се разплатят проектите, които ще бъдат факт през 2026 г. 48 млн. евро са остатъкът от 2025 г. от средствата съответно през Българската банка за развитие. Това, което Вие предлагате на българските общини, е да осигурите един ресурс до 600 млн. евро, но при условията на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси, който казва, че това е възможно, ако не е нарушено бюджетното салдо. Бюджетното салдо, колеги, изначално е нарушено. Фактът, че то е над трите процента, означава, че то е нарушено. Затова трябва да си отговорим на въпроса: с този закон какво предлагате на българските общини? Честни ли сме спрямо тях? Друга важна подробност и друг проблем, който беше идентифициран в бюджета на предишното редовно правителство, беше това, че се твърдеше, че ние ограбваме българските граждани, увеличават се данъци, осигуровки и така нататък. Какво правите Вие сега, уважаеми колеги? Вие увеличавате осигурителната тежест, увеличавате минималните осигурителни прагове за отделните икономически дейности, но ги увеличавате – през месец август ще започнете да ги увеличавате. Това няма ли да затрудни бизнеса? Това не води ли до по-високи разходи за българския бизнес? Не ограбваме ли някого? Или пак се промени гледната точка? И пак се промени визията – според това в каква позиция предлагаме определени неща. Или по-скоро не е важно какво предлагаме – важно е кой го предлага! Това, колеги, не е правилен подход, не е обективна и постоянна позиция, която една политическа партия трябва да защитава. Това се нарича политическо лицемерие. Променихте в движение Кодекса на труда през Преходни и заключителни разпоредби. Не знам дали българските граждани са разбрали какво точно се случва, едва ли някой е стигнал до § 11 от Преходните и заключителните разпоредби, но тези, които са го прочели, а и на тези, които не са, трябва да им кажем какво се предвижда – Вие променяте реда за определяне на трудовия стаж! Той вече ще се определя на база на отработени часове. Трябва да бъдем честни и да кажем до какво ще доведе това: това ще доведе до промяна по отношение на отпуските, които тези хора ще ползват; това ще доведе и до промяна по отношение на класа прослужено време, който тези хора ще получат. Трябва да бъдем честни докрай, колеги, и да ги кажем всички тези неща, а не да обяснявате колко е било лошо предишното правителство, Вие колко сте добри и как нищо не правите, което би увеличило данъчната тежест или осигурителната тежест на българските граждани. Много говорихте и за това, че всъщност ние сме ограбвали държавните дружества чрез този междинен дивидент. Ами вижте разпоредбата на чл. 103, ако не ме лъже паметта, от Закона за бюджета. Ами Вие там предвиждате същото! Вие ще вземете междинен дивидент! Какво се промени, колеги? Нещо се промени в икономическата среда или във Вашата визия? Бяхте против капитализацията на държавните търговски дружества – на БЕХ, на ВиК холдинга. Ами Вие сега сте го предложили бе, колеги! Над 420 млн. евро предлагате за капитализация на тези дружества! Пак ли се промени нещо? Какво се промени от края на миналата година до настоящия момент? Ако дадете логично обяснение, сме склонни да Ви чуем. В последния момент се отказахте и от една друга Ваша идея, свързана с възнагражденията в тези държавни търговски дружества – бордовете. Обяснявахте какви възнаграждения се взимат, как те са неправилно толкова високи. Със сигурност има много сериозни основания да се смята, че това е така, но какво се случи на Бюджетната комисия? Ами Вие се отказахте от това Ваше предложение, от тази Ваша идея. Защо го направихте, колеги? Дали не е затова, защото вече бордовете са пълни с Ваши хора? Това са верни хора на партията, на които Вие ще разчитате в бъдеще. Това ли, колеги, е Вашият мотив? Ако това е мотивът, бъдете честни и кажете: да, това е нашият мотив. Протестите миналата година бяха и заради възнагражденията на така наречените млади лекари. Вие си спомняте какъв дебат се водеше. Ние бяхме непрекъснато в обяснителен режим какво трябва да се случи с възнагражденията на младите лекари. Ние смятаме, че тези възнаграждения трябва да бъдат достойни. Бяхме намерили решение и бяхме предложили решение в несъстоялия се проект на закон за бюджет. Сега, колеги, не виждаме във Вашия проект на закона за бюджета решение на тази наистина изключително важна за българското здравеопазване и за България тема. Няма я, тя отсъства от дневния ред на „Прогресивна България“ очевидно. И ще завърша с това, колеги, че миналата година – в края на миналата година, Вашият лидер и тогавашен президент господин Румен Радев се извини пред българския бизнес за бюджета, който правителството на Росен Желязков предложи, при положение че той нямаше никакво касателство към този проект на закон за бюджет. Моят въпрос сега е: готови ли сте, уважаеми колеги от „Прогресивна България“, да направите същото сега? Защото сега е време да се извините на българските граждани за Вашия бюджет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#110 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Заявена е реплика от господин Слави Василев, след което ще дам думата за реплика на господин Ганев.
#111 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Петкова, Вие, разбира се, сте много по-веща в анализа на бюджета перо по перо, както се казва, но аз ще Ви кажа каква е основната причина, поради която ние смятаме, че нашият бюджет се разминава коренно с бюджета, който правителството на Желязков беше предложило, или се опита да предложи миналата година. Вие цитирахте, ще взема този конкретен пример, капиталовите разходи. Вие казахте, че те са се повишили в нашия проект за бюджет, и понеже ние сме казали, че там се крие голяма корупция, Вие излизате и казвате: ами ето, то при Вас има повече пари за харчене, тоест корупцията е по-голяма. И това е тънкият момент, където се къса нишката на разсъжденията, които Вие изложихте, или поне в началото на Вашето изложение тук. Защото – ще Ви дам един конкретен пример, в Приложение № 3 – аз съм депутат от Силистра, избран съм от силистренци и ги поздравявам от тая трибуна, в това Приложение № 3 има един конкретен проект, който е за ремонт на спешното отделение – изграждане на ново спешно отделение. Прогнозната стойност на този ремонт е три милиона евро. След като аз проведох среща със строители, понеже това е изключително наболял проблем в Силистра, редица строители ми казаха, че това не струва три милиона евро, това струва милион и половина евро. От това изложение, от този факт следва да стигнем до заключението, че не става въпрос колко пари има в капиталовите разходи, уважаема госпожо Петкова, а как се харчат тези пари. И понеже огромни съмнения тегнат върху ГЕРБ, абсолютно основателно, че много пари са свличани през годините, ние сега ще докажем как прогнозните стойности, които ние заварваме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Чувам, че времето свършва, сега приключвам, госпожо Председател. …прогнозните стойности, които ние заварваме, са абсолютно завишени. И това ще бъде първият пример, с който ние ще покажем, че бюджетът, който ние внасяме, и начинът, по който се разходват тези средства, е разликата между „Прогресивна България“ и ГЕРБ. Благодаря за вниманието. (Частични ръкопляскания от ПБ.)
#112 · speech
Благодаря, господин Василев. Следващата реплика е за господин Ганев, след което реплика за господин Проданов.
#113 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Петкова, не знам защо точно Вие от ГЕРБ критикувате този бюджет и конкретните неща, които изложихте. Сега, критикувате, че ще имало теглене на нови заеми от сегашното правителство. Да припомним – правителството на ГЕРБ, последното на Желязков – изтеглени 20 милиарда нови кредити. Правителството на Румен Радев – 20 милиарда нови кредити. Каква точно е разликата между Борисов и Радев за кредитите? Няма разлика. Едни и същи кредити теглите, едни и същи схеми с тия кредити ще въртите и ние задлъжняваме като държава. Второ, коментирате и критикувате това, че правителството на Радев премахна така наречената Инвестиционна програма, която да минава през парламента и всички в държавата да знаят къде и за какво ще отиват пари. Извинявайте много, но Вие управлявахте 12 години, преди да има инвестиционна програма, и тогава беше същата ситуацията, в която изпадаме в момента. На тъмно, с решение на Министерския съвет, удобните кметове ще получат едни пари. Къде точно е разликата между Румен Радев и Борисов?! 12 години управлявахте без инвестиционна програма, определяхте на добри и лоши кметове кои да бъдат стимулирани с програми! Няма разлика и за това нещо! После, критикувате, че били замразени в този бюджет майчинските и други социални разходи, включително за деца с увреждания. Къде точно е разликата? Вие 12 години… Не, извиняйте, не са 12 години, последните години от Вашето управление по същия начин – замразени майчински. Каква е разликата между Борисов и Радев в случая? Няма! Критикувате, и по-скоро отбелязвате, декапитализацията, която в момента това правителство прави с източването на държавните дружества. Извиняйте много, Вие направихте същото и няма никаква разлика между Борисов и Радев – една и съща политика и по това нещо. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Генерално – имаме изключително лош бюджет, който е абсолютно равен на бюджетите, предлагани от ГЕРБ. Същите схеми, същите замразени разходи, същото загробване със заеми.
#114 · speech
Благодаря, господин Ганев. Господин Проданов, заповядайте за реплика.
#115 · speech
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Петкова, Вие наговорихте много неистини. Аз ще ги адресирам отделно в изказване по-късно, но едно нещо, понеже мисля, че трябва да се сложи яснота по въпроса – за бордовете и възнагражденията. Първо да кажа, че ние внесохме предложение, което беше подкрепено, сега ще го гласуваме, днес или утре, на второ четене – за намаляване на броя на членовете на бордовете до трима души, освен по изключение – до петима. Не виждам как ще си назначаваме ние наши хора, като намаляваме броя на хората в бордовете – нещо, което, между другото, Вие не счетохте за нужно да направите. Критикувате ни, че сме били предложили и след това оттеглили един универсален таван за всички членове на бордове. Между другото, ако Вие сте смятали, че има необходимост от такъв таван, да го бяхте внесли. Не видях да сте направили такава нещо. Обяснявам с думи прости защо го оттеглихме. Защото всички министерства с ръководната роля на Министерството на икономиката разработват детайлна методика, така че това да се направи по правилния начин. Защото не знам как ще кажете на един ръководител на движение – РВД, който получава сигурно 15 000 евро и напълно ги заслужава, не знам как ще отидете и ще му кажете, че трябва да го свалите на 4000 евро и какво ще стане със самолетите. Има и други такива дружества. Тук трябва да се направи прецизно, а не да се направи по урбулешкия начин, така че да избодем очи, вместо да изпишем вежди. Тук просто държа да съм абсолютно категоричен, че това се случва, то ще се случи и ще се направи по правилния начин съвсем скоро. Благодаря.
#116 · speech
Благодаря, господин Проданов. Госпожо Петкова, заповядайте за дуплика.
#117 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Благодаря и на колегите, които ме репликираха. Аз ще започна първо с господин Слави Василев. Господин Василев, ако Вие обиколите страната и видите всичко по Приложение № 3, аз съм оптимист, че то ще падне наполовина, след като при едно ходене в Силистра от 3 милиона сумата е отишла на милион и половина. Това ме кара да бъда оптимист. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) По отношение на капиталовите разходи, господин Василев… Не го виждам господин Василев в залата, но така или иначе, по отношение на капиталовите разходи – Вие ги нарекохте такива, които генерират корупция, а капиталовите разходи са в основата на икономическия растеж. Ако ние не инвестираме в капиталовите разходи, в инвестиции, за какъв растеж можем да говорим?! Но Вие тогава ни упрекнахте, че с това едва ли не някой се готви да краде. Така че, колеги, нека да бъдем честни и да си признаем тогава, когато променяме гледната точка. Аз не отричам правото на никой да си промени възгледите. (Реплики.) Това е похвално, ако Вие вече смятате така. Пожелавам Ви да усвоите всички капиталови разходи и икономическия растеж в България да бъде наистина… Да стигнете нивата поне на правителствата на ГЕРБ и на последното правителството на Росен Желязков, съставено отново с мандата на Политическа партия ГЕРБ. По отношение на господин Ганев ще кажа, че основната разлика, господин Ганев, ако видите бюджета на кабинета „Желязков“ и бюджета на колегите от „Прогресивна България“, ще видите една основна разлика и тя е в размера на дефицита. Едно е дефицит от 3%, или 3 млрд. 649 млн. евро, друго е дефицит от 5,7, или 7 млрд. 191 млн. евро. Сметката е доста различна. И тази сметка я плащат българските граждани. По отношение на господин Проданов. Господин Проданов, фактите, които не Ви харесват, не е хубаво да ги наричаме лъжа. Просто не е така. Вие направихте това предложение за бордовете, след това го оттеглихте и казахте, че ще правите някакви анализи. (Реплики.) Анализите не знам какво точно предвиждат, след като досега не сте ги анализирали – преди да ги предложите, означава, че има нещо, което Ви възпира. По отношение на това, което спомена господин Проданов във връзка с лъжите, които съм говорила. Няма нито една лъжа в това, което казах. Нито една! Абсолютно нито една! Така че, господин Проданов, когато нещо не Ви харесва, не го наричайте лъжа, кажете просто, че не сте съгласен – всеки ще изложи своите аргументи. И аз съм сигурна, че в един момент ще стигнем до обективната истина, за каквато ние винаги сме се борили и която винаги сме защитавали. Благодаря Ви, пожелавам Ви и Вие да постигнете това, което сме постигнали ние. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#118 · speech
Благодаря, госпожо Петкова. Давам думата за изказване на госпожа Йорданова, след което ще дам думата на господин Летифов.
#119 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето изказване ще бъде по чл. 1, чл. 2 и § 21 от Преходните и заключителните разпоредби от Проекта на закон за държавен бюджет на Република България за 2026 г., като по § 21 изказването ми ще бъде в две части. Колеги, моето изказване основно ще бъде съсредоточено върху проблематиката, свързана с бюджета на съдебната власт. Първо искам да направя принципната уговорка, че съгласно Конституцията на Република България, както и действащите стандарти на всички демократични правови държави безспорно правомощие на законодателната власт, на Народното събрание е да приема бюджета на съответната държава, включително и бюджета на съдебната власт. И именно при приемането на бюджета на съдебната власт е ключовата точка, при която трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, си взаимодействат в изключително висок интензитет. Като, от една страна, законодателната власт е длъжна да осигури достатъчно ресурс, за да действа ефективно съдебната власт, а от друга страна, съдебната власт трябва да докаже, че разходва парите на данъкоплатците в обществен интерес, а именно за правосъдие, за осигуряване на достъп до справедлив и независим съд на всеки гражданин и всяко юридическо лице в съответната страна. За съжаление, представеният ни проект на бюджет в частта за съдебната власт както от страна на предложения от Висшия съдебен съвет, така и от гледна точка на становището на Министерския съвет не отговаря на тези изисквания и не може да бъде подкрепен. На първо място, предлага се в становището на Министерския съвет общият бюджет на съдебната власт да бъде увеличен близо с над 54 млн. евро. Това е 7,66% повече спрямо бюджета за 2025 г. при прогнозно увеличение на брутния вътрешен продукт за 2026 г. с 2,6%. Колеги, традиционно България е на първо място в страните – членки на Европейския съюз, като най-висок процент от брутния вътрешен продукт, който заделя за правосъдие. Можете да погледнете данните на информационното табло за правосъдие на Европейския съюз през годините. През юни месец беше обявено и това за 2026 г. Данните, за съжаление, са непроменени. Да не би това да означава, че всъщност българските граждани, българският бизнес получават по-добро правосъдие, по-добър достъп до независим съд или пък че усещането за справедливост е на необходимото ниво?! За съжаление, не е така. Бюджетът, който разглеждаме в частта за съдебната власт, за втора година е програмен бюджет. Аз бях един от най-силните защитници на програмното бюджетиране в съдебната власт, защото вярвах, че това ще доведе до по-прозрачно, по-ефективно разходване на бюджетните средства там и съответно до подобряване на процесите. Но за съжаление, това не се случва. Какво се получава? Ако погледнете данните, които са приложени към материалите по Проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г., програмният бюджет на Висшия съдебен съвет залага, меко казано, спорни цели. Един от съществените коефициенти там, показатели там е делът на приключените дела спрямо новопостъпилите. Той е ключов показател, защото показва колко дела се решават спрямо постъпилите в рамките на една година. Ако коефициентът е около 100 или малко над 100, това означава, че темпът на работа на съда е добър, че няма натрупване на дела, няма задръстване на съдебната система и съответно гражданите и бизнесът получават правосъдие в добри срокове. Ако е под 100%, всъщност това означава, че поетапно, бавно или бързо – в зависимост, съдебната система се затлачва. Какво показват данните? България, от гледна точка на различни изследвания, особено най-обхватното е това на СЕПЕЖ – това е Комисията към Съвета на Европа за ефективност на съдебните системи, показва добро темпо, добър дял в българската съдебна система на решени дела спрямо постъпили. Последното такова е от 2024 г. – те са за 3 години назад, и показва, че например за Върховния административен съд делът на решени дела спрямо постъпили е 96%. За съдилищата от по-долните инстанции – във всички съдилища, включително общи и административни, е 102%. Виждате – добър темп. Какво буди недоумение обаче? Целевите показатели на Висшия съдебен съвет по същия този показател са значително по-лоши. Не само че са по-лоши предвидените за 2026 г. – същото беше и за 2025 г., но предвиждат задържане или влошаване за следващите години. Например по прогнозата на ВАС, по целевата всъщност стойност на ВАС, се предвижда за съдилищата – общите съдилища, това да бъде 80,71%, а за ВАС да бъде около 80%. Единствено за ВКС се предвижда малко повишаване. Какво означава това, колеги? Че всъщност ние даваме повече пари на съдебната система, а пък тя планира да работи вместо по-добре, по-лошо. Също така голям процент от разходите, които ние ще дадем за съдебната система, са за възнаграждения. България все още е сред първите места като брой съдии на глава от населението, както и на прокурори. Същевременно броят на постъпващите дела в съдебната система е сравнително нисък спрямо останалите държави – членки на Европейския съюз, и Съвета на Европа. Тоест какво? Отново даваме повече пари за много магистрати, а пък усещането за справедливост в българското общество остава на едно от най-задните в Европейския съюз. За прокуратурата е отделен огромен разговор. Там, ако видите програмния бюджет, 98% са осъдителните присъди, което би означавало, че да, това е реален факт, но въпросът тук е: кои обвинителни актове стигат до съда? И защо въпреки този висок процент осъдителни присъди българското общество знае, вижда голяма част от ноторно известните престъпници да се разхождат между нас? Затова ние не можем да подкрепим бюджета на съдебната власт така, както е предложен, включително и със становището на Министерския съвет, както е предложено в чл. 1 и чл. 2 от проекта на бюджет. Не можем да приемем, че повече пари за по-лошо правосъдие е в обществен интерес. Що се отнася до § 21, това са предложения за изменение в Закона за съдебната власт, които се съдържат в две точки. Точка първа предвижда промяна в определянето на основното възнаграждение на съдиите, прокурорите и следователите на най-ниската степен. Предвижда се вместо, както е досега, да бъдат две средни заплати за публичния сектор, основната заплата да бъде привързана към възнаграждението на народните представители, а именно 60% от основното възнаграждение на народните представители. Това предложение ние не можем да го подкрепим, затова нашата парламентарна група е внесла именно предложение да отпадне, тъй като предложението да се обвърже магистратската заплата със заплатата на народния представител, съдържа в себе си сериозен риск да се наруши независимостта на магистратите и е в противоречие с установени демократични стандарти, подробно развити в практиката на Съда на Европейския съюз, например в решенията по дела № C-64 от 2016 г., № C-146 от 2023 г., съединено с № C-374 от 2023 г. и други. Ще се върна в началото на изказването си. Безспорно, в компетентността на Народното събрание е да определи бюджета на съдебната власт, включително и правилата, по които да се определят възнагражденията на магистратите. Също така допустимо е тогава, когато е налице необходимост от съкращаване на бюджетни разходи, на публични финанси, особено когато е свързано с процедура за свръхдефицит и свързаните, произтичащи от това нужди за ограничаване на разходите, коригиращи дефицита, възнагражденията на магистратите да бъдат замразявани или дори намалявани. Това се е случвало в други европейски държави. Например вижте Решението на Съда на Европейския съюз, което Ви споменах по дело № С-64 от 2016 г. Но законодателят трябва да упражнява тези правомощия по начин, по който да гарантира независимостта на съда, тоест по начин, по който да не накърнява неговата независимост. Това какво означава? Правилата във връзка с определянето на възнагражденията на магистратите трябва да бъдат обективни, предвидими, стабилни във времето и прозрачни. Също така те трябва да включват и социалните партньори, така че да се включи всяка произволна намеса на законодателната и изпълнителната власт, и то ежегодно. С думи прости, за да се гарантира независимостта на магистратите, техните заплати не трябва да зависят от ежегодни решения на политическото мнозинство в парламента. Така че по този въпрос също има произнасяния. Този подход – да зависят заплатите на магистратите от ежегодните решения на политическото мнозинство в парламента, от една страна, крие в себе си непредвидимост, а от друга страна, е категорична взаимовръзка и зависимост от, съгласете се, понякога политическите прищевки на политическото мнозинство. С обвързването на заплатите на магистратите със заплатите на депутатите се постига именно това – няма предвидимост. Заплатите на народните представители се определят в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с едно гласуване в пленарната зала – без необходимост от обществено обсъждане, без необходимост от дебат със социалните партньори, без предвидимост. Това, пак казвам, не е нито предвидимо, нито стабилно. Това е грешен подход, колеги, и както казах, нарушава установени демократични стандарти. Действително има проблем с възнагражденията в съдебната система. Ножицата между възнагражденията между инстанциите е огромна. При възнагражденията на магистратите не се отчита нито тяхната натовареност, нито спецификата на тяхната работа. Все проблеми, които трябва да бъдат решени. Но те не могат да бъдат решени по начина, по който Вие предлагате, напротив – Вашето решение задълбочава тези проблеми. България е в процедура по свръхдефицит. Това е легитимно основание за замразяване на заплатите в публичния сектор, включително и в съдебната власт, но Вие и това не постигате, защото нито ги замразявате, нито определяте ясни условия, при които ще има изход от тази ситуация. Ето затова ние няма да подкрепим предложеното изменение в § 21, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на закон за държавния бюджет за 2026 г. Същевременно обаче ще подкрепим измененията, които се съдържат в т. 2 до 6 от този параграф, защото вярваме – и това е част от нашите настоявания за реформите, за които от години отстояваме – че магистратите, както всички останали служители в публичния сектор, както всеки един български гражданин, който полага труд, трябва да участват със своята част в социалните осигуровки, защото така е справедливо. С оглед на това, госпожо Председател, правя искане за разделно гласуване в § 21 от Преходните и заключителните разпоредби на т. 1 и отделно и след това точки от втора до шеста заедно да бъдат гласувани. Благодаря.
#120 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Господин Летифов, заповядайте за изказване, след което ще дам думата на господин Василев, след господин Василев – на господин Чакъров, след господин Чакъров – на господин Георги Георгиев.
#121 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, аз ще взема отношение по нашето предложение за отпадането на § 8 в Преходните и заключителните разпоредби и ще представя още веднъж мотивите, които парламентарната група на „Движение за права и свободи“ вече представихме. Ние подробно сме описали какви са нашите съображения. Параграф 8 всъщност е предложението на Министерския съвет да закрие Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата, и прехвърлянето на нейните функции към Държавна агенция „Архиви“. На практика, това ще доведе до сериозно ограничение в достъпа до архивни документи за продължителен период от време. Посочените от Министерския съвет мотиви, свързани с реализиране на бюджетни икономии, не намират достатъчно фактическа обосновка. Бюджетът на Комисията е сравнително ограничен в сравнение с този на другите държавни органи. При утвърдена численост от 102 щатни бройки към настоящия момент незаети са 42, като дейността се осъществява от 51 служители и деветте членове на Комисията. Не е представена и финансова оценка на необходимите средства за обработване, класифициране и прехвърляне на архивния фонд, възлизащ на приблизително 15 000 линейни метра документи. Подобна дейност би изисквала значителен финансов ресурс и административен ресурс, който по всяка вероятност многократно ще надхвърли очакваните икономии и ще доведе до продължителни затруднения на достъпа до архивите. Не намират достатъчно основание и заявените намерения за ускорена дигитализация на архивите след прехвърлянето им към Държавна агенция „Архиви“. Според публично достъпната информация към настоящия момент Агенцията управлява архивен фонд от около 96 300 линейни метра, забележете, като дигитализацията е приблизително 1%, което означава почти нищо от него, поради ограничен финансов и технически ресурс. При това положение е трудно да се приеме, че значително по-големият обем от документи на „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на Българската народна армия би могъл да бъде дигитализиран в разумни срокове. Прехвърлянето на тази функция към Държавна агенция „Архиви“ поставя и въпроса относно институционалната независимост на процеса. Комисията по досиетата вече 19 години се избира от Народното събрание с широко парламентарно представителство, докато председателят на Държавна агенция „Архиви“ се назначава от Министерския съвет. Освен това в ръководството на Агенцията не съществува специална процедура за проверка на принадлежност към „Държавна сигурност“ и разузнавателните служби на Българската народна армия, каквато е предвидена за членовете на Комисията. Това поражда съмнение относно гаранциите за независимост и безпристрастност при изпълнение на тези функции. Редица други комисии и органи, които се избират от Народното събрание, също минават такава проверка. Организации на репресираните от комунистическия режим и представители на пострадалите от така наречения Възродителен процес изразяват опасение, че прехвърлянето на архивите създава риск за тяхното съхранение и цялост, включително възможността за загубване или унищожаване на документи. Изразяват се и опасения, че подобна промяна би могла да затрудни работата на наказателните производства, свързани с престъпленията, извършени по време на така наречения Възродителен процес, доколкото достъпът до архивни материали е от съществено значение за тяхното развитие. Включително и тази седмица при нашето посещение в Бабаески Къркларели в Република Турция имахме възможност да се срещнем с част от репресираните от комунистическия режим, в това число и със Сейдали Али Шагюн, който изрази силното си притеснение от това, което Министерският съвет е предложил – че се смята да се закрие тази комисия. Трябва да Ви кажа, че нашите братя и сестри, които са прогонени – те не са просто изселници – които са прогонени от комунистическия режим, изключително се надяват, че след 36 години преход ще срещнат тази справедливост. Те не искат реванш, те не искат мъст – те искат справедливост, искат да знаят, че за виновните за така наречения Възродителен процес – за всичките тези насилия и за нарушаването на човешките права, и за жертвите, ще има справедливост, и то от българските институции. Закриването на Комисията би имало и негативни последици за международния авторитет на Република България. Към настоящия момент Комисията представлява страната в европейската мрежа на официалните институции, натоварени със съхранението и предоставянето на достъп до архивите на тоталитарните комунистически служби наред с компетентните институции на Германия, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Унгария, Албания. Прекратяването на дейността ѝ би могло да бъде възприето като сигнал за отслабване на политическата ангажираност на България към политиките за прозрачност, историческа памет и осигуряване на достъп до архивите на тоталитарния режим. Следва да се отчете и значението на архивите за защита на основните права. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека достъпът до информация относно държавните репресии представлява съществен елемент от правото на ефективна защита и правото на установяване на историческата истина. В този смисъл ограничаването на достъпа до архивите би засегнал интересите както на пострадалите лица, така и на техните наследници. Поради изложените съображения считаме, че ще приемете нашето предложение, а именно този параграф да отпадне и тази ангажираност, която държавата има, да продължи за защитата на правата, на свободите на всички български граждани, но и ние да удовлетворим искането на всички репресирани, а тяхното искане е само едно – справедливост. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
#122 · speech
Благодаря, уважаеми господин Летифов. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Давам думата за изказване на господин Асен Василев. Заповядайте, господин Василев.
#123 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Доцова. Смятам да говоря, колеги, по параграфи 3, 11, 12 и 32, така че ще Ви помоля някъде около 10 минути да заделите. Колеги, аз наистина не вярвах, че ще дискутираме проект на бюджет за 2026 г., който ще бъде с повече неописани разходи и по-висок дълг от проекта, който извади българските граждани на улицата и свали предишното правителство, но за съжаление, това е факт. Днес обаче искам да говоря за един дефицит на бюджета, който покрай замразяването на социалните плащания, искането хората да внесат повече в системата, без да получат повече, някак си остана встрани, а е изключително важен, защото той е важен за баланса във всеки един бюджет, в това число и бюджетите, които ние сме правили през годините. Искам да говоря за баланса между това какво бюджетът дава и какво бюджетът взема от българския бизнес. Започвам с част от нашите предложения. Първото е прагът по ДДС да се вдигне на 85 хил. евро. Това вече беше направено, прието с бюджет 2024 г. Прагът се вдигна двустъпково: 2024 г. – от 50 хил. на 100 хил. лв., тоест на 50 хил. евро, и 2025 г. – от 100 хил. лв. на 166 хил. лв., на 85 хил. евро, което е максималното разрешено от Европейския съюз. За съжаление, с бюджет 2025 г. на кабинета „Желязков“ този добър ход за българския бизнес, който просто премахва една административна тежест, беше отменен. И беше отменен с аргументи, че това ще доведе до допълнителни приходи. Истината е, че с първото увеличение не пострадаха приходите, и с това увеличение нямаше да пострадат. Предложили сме го пак, така че от 1 януари 2027 г. българският бизнес да има малко повече свобода, да бъде една идея по-лесно – тук става въпрос буквално за микробизнеси. 85 хил. евро може да звучи много, но това са бизнеси, които правят оборот по 242 евро на ден. Знаете колко струва едно подстригване в момента. За такъв размер бизнеси става въпрос – 242 евро на ден ще бъде увеличеният праг, ако сега го приемем. Повярвайте ми, колкото и фризьорски салона да провери НАП, няма да събере стотиците милиони, които казват, че това щяло да струва на бюджета. Продължаваме със следващата мярка, която също направихме за българския бизнес през 2022 г., когато драстично увеличихме ваучерите за храна. След това 2023-а и 2024 г. се увеличи и квотата, тоест какви са сумите, както и се направи пълна електронизация на ваучерите, за да няма хартиени, всичко да е вече като една нормална кредитна карта. Предлагаме ваучерите за храна от 100 евро да станат 150 евро. Това пак помага на българския бизнес, както, между другото, и на българските работници. Когато направихме увеличението от 80 на 200 лв. в 2022 г., всъщност се получи огромно изсветляване на парите в плик – вместо работниците да получават пари в плик, почнаха да получават ваучери за храна, защото върху тях не се плащат данъци и осигуровки. Пак имаше един анализ на НАП – как това щяло да намали данъците и осигуровките, които събират. Рекордни данъци и осигуровки събрахме, когато това се случи. Но знаете ли какво още се случи? Тези данъци и осигуровки на парите в плик, така или иначе, не ги събираше НАП, но когато ваучерът се похарчи в магазина, поне си събрахме 20% ДДС. Така че нетно тази мярка също беше добра за бюджета, и добра за бизнеса, и добра за работниците. И сега Ви предлагаме този праг от 100 евро да стане на 150 евро. Това би било огромно облекчение за по-малките бизнеси, а още по-голямо, но не само за тях, и помощ за работещите в тези бизнеси. Третата мярка, която направихме, е данъчното облекчение за деца. То беше драматично вдигнато от 20 лв. на 600 лв. през 2022 г. и парите на изрядните граждани, които са си платили данъците, се върнаха обратно при тях – по 600 лв. за всяко дете. Предлагаме същият механизъм да се приложи, така че от 600 лв. да станат на 600 евро тези облекчения. Това пак е добре за бизнеса, добре е за родителите на тези деца и не на последно място, е добре за хазната, защото насърчава хората да си платят данъците, иначе няма да получат абсолютно нищо обратно. Това облекчение няма да могат да го получат, ако не са внесли данъци в хазната. Тоест тези, които, така или иначе, по някакъв начин избягват внасянето на данъци, това няма да доведе и до някакъв разход за хазната. Две други мерки, които косвено помагат на бизнеса и които Вие заявихте, че искате да направите, искате да подкрепите, Едната от тях даже внесохте като предложение между първо и второ четене – да се ограничи заплащането в бордовете на държавните дружества. Това е мярка, за която аз се боря от 2022 г. Така и не намерих 121 депутати в тази зала, които да натиснат копчето за тази мярка, в нито един от парламентите, в които съм участвал – било като министър на финансите, било като депутат. И много се зарадвах, похвалих Ви даже на Комисия, че сте внесли тази мярка, и Вие я оттеглихте. Оттеглихте я с обяснението, че бордът на РВД няма как да го свалите на 4000 евро, колкото ние предлагаме – заплатата на министър, защото те били много специализирани, трябвало да остане голяма заплата. И ние Ви дадохме решение за това, колеги, казахме: нека да остане ограничението – нито един член на борд да не получава повече от заплатата на министъра, който му е принципал и носи отговорността за това дружество, но ако има дружества, в които толкова много е необходима експертиза, която е толкова специална, с решение на Министерския съвет, с подписа на министър-председателя и гласуването на всичките министри пред очите на цяла България да се каже: това дружество е толкова важно, затова назначаваме този човек на по-висока от министерска заплата. И ще обясните: РВД е много важно и затова ще назначим някой на по-висока заплата. И ще кажете точно каква е тази заплата. Прозрачност, за която говорите, и ограничаване на разходите, за което говорите. Призовавам Ви да го подкрепите това предложение. Ако трябва, ще направя – ето сега директно правя предложение по чл. 79: да се добави текстът – ще Ви го дам писмено след малко, че изключение от ограничението за заплати на изпълнителен директор и членове на бордове на държавни предприятия може да се прави с решение на Министерския съвет. Не на последно място – ние внесохме мярка, така че директорите на дирекции в администрацията и всички членове на администрацията да не получават повече от министъра си. Смятаме, че това е нормална мярка – всеки един човек, който е в субординация, да не може да получава повече от човека, който слага подписа си, носи отговорността и го назначава и оценява. Тази мярка почти успяхме да я постигнем с кабинета „Денков“ 2024 г. през методика на Министерския съвет. След това обаче господин Радев назначи служебен кабинет и този служебен кабинет отмени методиката, която беше подготвена. Призовавам Ви и тази мярка да подкрепите. Тя не струва пари, както и предишната. Тя спестява пари и прави по-добро разпределение на средствата за персонал между всички, които работят в администрацията. И не на последно място, от този бюджет отсъства една според мен изключително важна мярка за бизнеса – това са енергийните компенсации при висока цена на електроенергията. Имайки предвид, че имаме продължаваща война в Иран, не е ясно дали няма да има проблеми не само с подаването на петрол в световен мащаб, но и с подаването на газ. Знаете, че немалка част от втечнения газ също минава през Ормузкия проток. Това директно би повишило цените на електроенергията в цяла Европа. Видяхме го 2022-а, видяхме го 2023 г., когато започна войната в Украйна. Това е механизъм, който не задължава, но дава право на Министерския съвет, ако цените тръгнат нагоре, да се сложи таван на цената на електроенергията за бизнеса, защото, ако такъв таван няма, това директно влиза в цените и води до инфлация. Това беше основен лост инфлацията да бъде държана в сравнително прилични граници и да бъде напълно овладяна 2024 г., когато достигна нива от порядъка на 2,5%. Тази мярка също липсва. Тя, между другото, беше в удължителния закон и ще изтече в момента, в който този бюджет бъде приет. И Вие няма да имате лост, няма да имате механизъм, с който, ако стане криза, да можете да овладеете тази криза и тя да не се прехвърли директно в цените. Това не е разходна мярка. Това е право Министерският съвет, ако реши, да сложи таван на цените за бизнеса, като мярката винаги се финансира от енергийната система, а не от бюджета. Винаги е било така. И сега стигаме до няколкото лоши новини – не просто липсващи мерки – лоши новини за българския бизнес. Първата лоша новина за българския бизнес е това, което правите с почасовото работно време. Трудовият стаж, намаляването на отпуската наполовина е лоша новина и за бизнеса, и за работещите. Един човек, ако работи на два четиричасови договора, ще получи десет дни отпуск от един работодател и 10 дни отпуск от другия работодател. Но, колеги, това не е равно на 20 дни отпуска. Защото на този човек всеки ден, в който отсъства от работа, му се брои един ден от единия работодател и един ден от другия работодател. Тоест реално вместо 20 дни, както има сега, ще има десет дни отпуска. Текущата мярка неслучайно е направена по този начин. Тя е направена по този начин, защото, когато има един ден трудов стаж и си вземе един ден отпуск, реално, ако е на четиричасов работен ден, той си взема четири часа отпуск, защото другите четири са си били негови. Не само. Начинът, по който това е записано – да се следва законодателството, което е свързано с осигурителния стаж – не е съобразен с другите разпоредби на Закона. Знаете ли какво правите в момента с това? Вие казвате: ако един човек отсъства от работа за един час на пълен работен ден – осемчасов работен ден, отсъства от работа за един час, този ден не му се признава. Ако един ден не се признае – месецът не се признава. Ако месецът не се признае – годината не се признава. Това е записано в текущия закон. И Вие ще накарате всички работодатели или да лъжат, че човекът е бил на работа, или да не спазят Закона. И после ще им пуснете Главна инспекция по труда да ги гони и да ги тормози – заради една недомислица. Това е изключително лоша новина за бизнеса. Това, което постигнахме в Комисия, е да се отложи да влезе – съгласихте се с нашето предложение – да влезе в сила от 1 януари догодина. Но моят съвет е да я отхвърлим тази норма, да си я прецизирате, да си я консултирате с бизнеса, да си я осмислите наистина. Така и така правите анализи на всичко нормално, което трябва да влезе в бюджета, направете анализ и на тази норма, преди да я вкарате вътре. Другата лоша новина – запорът на касовите наличности. Влизате и правите запор на касата на един бизнес. Това е само тормоз. Никакви пари няма да донесе в НАП. Колко са касовите наличности, които Вие, запорирайки на един бизнес, ще обезпечите вземания с тях? Колко пари има в касата на една бакалия, че като ги запорирате, с това НАП ще ги вземе и ще си покрие всичките дългове, които бакалията дължи? Това е мярка за тормоз, това не е мярка за събираемост. И повярвайте ми – тази мярка е предлагана от НАП и на мен като министър и аз съм им казвал, че няма да я подкрепя, защото това е мярка за тормоз. Няма смисъл от такава мярка. Имате други мерки, които са смислени. Примерно Агенцията по вписванията да не изповядва сделки, ако се дължат, и така нататък. Това е смислено. Това трябва да остане. Това има нужда да се подкрепи. Но тази мярка за касовите наличности е мярка за тормоз. И не на последно място – нещото, което мен просто ме удиви – вдигането на толтаксите с 30%. За всички. Само ще Ви кажа, че когато имаше енергийна криза, ние ги намалихме толтаксите с 10%, а не ги вдигнахме. От 1 януари 2023 г. бяха намалени с 10%. Вие ги вдигате с 30% за всички. Обаче какво чухме в част от тези неописани, неясно как ще се разходват милиард и половина за издръжка в централния бюджет? Министър Донев, като част от нещата, които казваше: Giro d'Italia и така нататък, и Евровизия тази година, каза, че има 50 млн. евро компенсация за автомобилния бранш. Значи Вие ще съберете 24,6 милиона от толтаксите от всички и ще дадете 50 млн. евро на автомобилния бранш като компенсация!
#124 · speech
ПБ, от място
Те са обещани от Гюров.
#125 · speech
Моля без реплики от залата.
#126 · speech
Не е ли по-лесно да не им вдигнете толтаксите и да не им давате компенсация, че ще останат и едни 25 млн. евро в бюджета? И доколкото си спомням – тъй като господин Витанов каза, че били обещани от Гюров – имаше среща на автомобилния бранш с премиера Радев в началото на кабинета. Те бяха заплашили със стачка, след това казаха, че стачка няма да има – предполагам, защото са им обещани тези 50 млн. евро от премиера Радев.
#127 · speech
ПБ, от място
От Гюров са. При Желязков бяха 25, а при Гюров – 50.
#128 · speech
Моля без реплики от залата.
#129 · speech
Разбирам, колеги, че е много лесно да се оправдавате с миналото. Аз спрях да бъда финансов министър април 2024 г. Две години и три месеца вече продължават да се оправдават с мен. Предполагам, още 20 години ще се оправдават с мен. Няма лошо – нека да се оправдават. Само че оправданията не помагат на бизнеса, оправданията не помагат на българските граждани и оправданията не намаляват дефицита. Знаете ли какво помага на бизнеса, на българските граждани и намалява дефицита? Да си напишете домашното, да знаете всяко едно евро в този бюджет как ще бъде похарчено, а не да Ви липсват в описанието за капиталови разходи 1 млрд. и 700 млн. евро. Записали сте национални капиталови разходи за 3 млрд. и 100 млн. евро, а сте описали 1 млрд. и 400 млн. евро в Приложение № 2 и 1 млрд. и 700 млн. евро Ви се губят. Но за тях ще вземете дълг и ще накарате всеки от нас да извади от джоба си 400 евро до края на годината – заради това, че не сте си написали домашното. Затова няма да подкрепим този бюджет. Защото, освен че е лош за българските работещи, освен че е удар по българските семейства, освен че е обиден за българските пенсионери, 880 хиляди от които остават под линията за бедност, той е удар и по българския бизнес. Вдигате дефицита, харчите на тъмно и карате всеки от нас да Ви плати – господин Витанов, ще ползвам думата на господин Проданов – „масрафа“ до края на годината, с по 400 евро от всеки от нас – от бебето до пенсионера.
#130 · speech
Благодаря, господин Василев. Господин Белчев – заявена първа реплика. Господин Проданов – заявена реплика. Има ли трета? И господин Трифонов – трета.
#131 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Василев, първо, благодаря, че дебатът се води наистина в културен и експертен тон. Вие казахте, че постоянно Ви цитират и си мият ръцете с Вас. Аз не мога да не се сетя за октомври миналата година, когато един бивш премиер каза: даваме милиард отгоре за пенсионерите, за да сме готини като Асен Василев. Така че пак ще Ви цитирам. Но тук бих искал да споделя нещо, по което категорично не съм съгласен с Вас – относно почасовото зачитане на стажа. Първо, това изобщо не е така и няма как да разсъждаваме профански, извинявайте, че видите ли, ако закъснеете един ден за работа или си тръгнете един ден по-рано от работа, няма да Ви се зачита целият ден, месец… (Реплика на народния представител Асен Василев.) Час, да. А другото, което е, всъщност дори и към този момент хора, които работят на по-малко от 4 часа – на 3, на 2, има и такива случаи, те и към момента са точно по това почасово зачитане. А отделно от това, какво да кажем тогава за полицаи, лекари, медицински сестри, които работят пък на 12 часа? Там изследвали ли сте го този случай? Те в момента се признават на такива, които работят на 8 часа, и има едни много сложни формули, за да се достигнат точно тези 12 часа. Това в момента се коригира с новите правила. И другото, по което исках също да взема отношение, защото няма да ми стигне времето за всички точки, по които Вие се изказахте, е що се отнася до изтеглянето на нашето предложение, което аз и мои колеги – то не е направено с някакви задни мисли. Най-малкото за да го обявим като наше предложение, ние вече сме решили, че това е пътят, но наистина ще се съобразим с това, което предложиха и Министерският съвет, и колегите от Икономиката, да се направи една наистина разумна скáла и нещата да бъдат на една трезва основа. Така че това е, което искам да Ви кажа. Благодаря Ви.
#132 · speech
Благодаря, господин Белчев. Господин Проданов, заповядайте.
#133 · speech
ПБ
Благодаря госпожо Председател. Господин Василев, аз благодаря, че бяхте много конструктивен по принцип в изказването, затова искам две-три неща само да адресирам, той и колегата някои ги засегна. Първо, по отношение на помощта за транспортния сектор. Значи, малко смесвате нещата. Става дума за – чета директно: „55 млн. евро за помощ de minimis на транспортния сектор във връзка с увеличената цена на толтаксата от въвеждането на директивата за вредните емисии“ – крайният срок за нея е изтекъл. Действия в тази посока не са предприети от предходните две правителства за увеличение на толтаксите, предстоеше наказателна процедура от ЕК. Предходните две правителства са поели ангажимент за предоставяне на държавна помощ на превозвачите в тази връзка. Това е по отношение на помощта за Транспортния сектор. А сега за толтаксата – нека да сме пределно ясни, че толтаксите се плащат не само от българските превозвачи. Огромно перо и приход в бюджета по тази линия е таксата, която плащат международните превозвачи. Така че, нали, не може да се прави директна релация между едното и другото, в смисъл недейте: да – онова, пък не пипайте толтаксите. По въпроса за енергийните помощи само да кажа, че в § 2 от удължителния закон има предвидена енергийна помощ. Тя продължава да действа и сега. Извън това има и нотифицирана помощ за енергоемки предприятия и така нататък, която също е в готовност да бъде използвана, ако има нужда. И последно, по въпроса за трудовия стаж. Колегата Белчев спомена един ракурс, аз искам две други неща така първо да кажа. Аз си направих труда да видя разбивката на хората, които работят между 4 и 7 чáса, понеже имаше внушение, че огромната част от тях са примерно хора в уязвимо положение и така нататък. Безспорно има и такива, но огромната част, тоест една голяма част, са в хотелиерството и ресторантьорството, строителството, преработвателната промишленост и така нататък. В сектор „Държавно управление“ също. Тоест там става дума за хора, които работят нормално, а не са в уязвимо положение. И дали 4 плюс 4 е равно на 8 – опасението, което Вие изразихте по време на Комисията, това ще се уреди. То всъщност е уредено в наредба и ако има някакъв казус, който възниква в резултат от прилагането на тази норма, той ще бъде изчистен там, така че да бъде гарантирано, че няма да бъдат уязвени или ощетени хората, за които Вие имате опасения. Мисля, че тези опасения са основателни, затова ще го решим. Благодаря.
#134 · speech
Благодаря, господин Проданов. И господин Трифонов – за третата реплика.
#135 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, конструктивна реплика по отношение на твърдението Ви за това, че запорът на касовите наличности, който предвиждаме като промяна на разпоредбата на чл. 204а от ДОПК, няма да сработи и че няма да донесе много допълнителни приходи, и че ще бъде, на практика, репресия от страна на публичните изпълнители и органите по приходите на НАП. Позволете ми да не се съглася с Вас. Тук аз съм бил през годините един от инициаторите да се направи такава законова промяна. На първо място, няма да бъде репресия, колега Василев, тъй като всъщност тя ще бъде насочена само и единствено към недобросъвестните платци. А повярвайте ми, за съжаление, има много такива. Аз лично, хайде, да не кажа стотици, ама десетки случаи съм имал, по които съм работил: търговски обект, който не се регистрира, между другото, по ДДС, тъй като укрива част от приходите – декларира осигуровки, няма банкови сметки, единственият начин, по който ние можем да вземем някакви пари от този обект – а всяка година се регистрират нови и нови дружества: на майката, на лелята, на служителя, няма откъде да ги вземем – единственият начин е да отидем и да направим така наречения запор на каса. Така обаче, както е разпоредбата в момента, трябва всеки ден да ходят двама служители на НАП – един публичен изпълнител, един орган от приходите, които да връчват запорно съобщение, да описват парите и да ги изземват. Начинът, който Ви предлагаме като промяна сега, е, веднъж да се направи този запор и те да са длъжни оттук нататък всеки ден да ги внасят – с идеята, че ако имат нужда да разполагат с част от средствата, може да се издаде така нареченото РНП – разрешение за неотложно плащане, тъй като ние не можем да му вземем целия оборот, но да преклудираме възможността тази, за съжаление, група търговци, които стават и нелоялна конкуренция на другите, да регистрират всяка година нова фирма, да трупат най-вече осигурителни задължения, защото те и печалба не декларират, и няма откъде да им ги вземем. Това е единственият начин. Правихме го, опитвахме се да търсим законова вратичка – ами съдът ни отрязваше, осъждаха ни и за разноски. Така че, повярвайте ми, практически добронамерено Ви казвам: смятам, че е много добра промяна, която със сигурност няма да доведе до репресия, а ще даде възможност да изсветлим още една част от тези наглед незначителни – да, малки обекти, но доста такива има. И ще ги дисциплинираме, сигурен съм, така че затова подкрепям тази мярка. Пак казвам, аз съм един от инициаторите с колеги от НАП да бъде въведена. И Ви призовавам, нали…
#136 · speech
Времето изтече, господин Трифонов.
#137 · speech
…да ме чуете и да го преосмислите. Разбира се, Ваше е решението. Мерси.
#138 · speech
Благодаря, господин Трифонов. Господин Василев, преди да Ви дам дуплика, нека да поздравим нашите гости – представители от Националната асоциация на студентите юристи – ЕLSА България. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Заповядайте за дуплика, господин Василев.
#139 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Започвам, колеги, по ред на репликите. Първо за почасовите трудови договори и трудовия стаж. Колеги, наистина прочетете текстовете. Ако следвате Закона така, както е написан, би следвало, ако човек си вземе един час и не си изработи пълното работно време, работодателят да му отчете, че е работил примерно седем ча́са, а не осем ча́са. И оттам той вече няма да има, въпреки че е на 8-часов договор, тъй като де факто е изработил седем ча́са, той вече няма да се ползва с осемте ча́са трудов стаж. И оттам това повлича цялата верига, защото системата на трудовия стаж е направена да работи по друга логика от системата на осигурителния стаж. Чисто законово. И докато не се оправи цялата система законово, а не с наредба, това ще доведе до правна несигурност или до това фирмите да трябва да нарушават Закона и да декларират, че човекът е работил тези осем ча́са, за да не тръгнат всичките последствия след това. Наистина, изтеглете тази мярка, направете ѝ анализ и след това я внесете. Сега, за винетките – към господин Проданов. Господин Проданов, има внесено предложение от колегите от „Демократична България“ да се сложи таван на комисионите на търговците, които продават тези винетки. Това би позволило държавата да събере повече приходи от винетки върху вече съществуващите, без да вдига цената на винетките. Но Вие това го отхвърлихте като предложение. Да вземете пари от тези, които правят комисиона от продажбата на винетки, и да ги внесете в хазната, вместо да взимате от всички, които имат автомобили и плащат винетките. Сега, продължавам със следващото, което казахте – за международния трафик. Аз ползвам оценките, които Министерството на финансите е направило. То е казало, че от всичкия трафик – български, международен, коли и така нататък, ще събере тази година 24,6 млн. евро. А тази година – на базата на текста, който Вие прочетохте, заради увеличените толтакси ще дадете на транспортния бранш 55 млн. евро, Вие прочетохте, даже не 50. Тоест сте с 30 млн. евро назад от тази една мярка. Тази година.
#140 · speech
Господин Василев, времето Ви е просрочено.
#141 · speech
И последното нещо, което искам да кажа – много е важно, госпожо Председател, затова ще си позволя да съм може би 30 секунди над времето – с изтичането на удължителния закон разпоредбите на § 2 на удължителния закон също изтичат. И Вие няма да имате законово основание тези мерки, които вече съществуват на ниво Министерски съвет, да ги продължите. Ако нямате законово основание, никой няма да атакува, че сте му дали пари като компенсация. Но всички, от които сте взели пари – всички производители на електроенергия, ще го атакуват и ще си вземат парите обратно с лихви. Така че продължете си законовото основание, ако имате намерение да ползвате тази програма. Чисто най-добронамерено го казвам. Благодаря.
#142 · speech
Благодаря, господин Василев. Давам думата за изказване на господин Чакъров, след което на господин Георги Георгиев, след което на господин Георг Георгиев.
#143 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз, за разлика от многоуважаемия от мен господин Василев, виждам немалко добри новини в проектобюджет 2026 г. и ми се иска да споделя някои от тях с Вас. Затова ще се изкажа по чл. 113 от проектобюджета и по разчетите с общините от държавния бюджет. Една от най-често споменаваните теми оттук, от трибуната в това Народно събрание, е темата с така наречената Инвестиционна програма на общините. За жалост обаче, слушайки някои от изказванията, аз разбирам, че в голяма степен не се познава философията и какво се случва с тази програма. Затова ще си позволя да представя пред Вас няколко цифри. Инвестиционната програма, определена в Приложение № 3 на бюджетите за 2024-а и 2025 г., представлява всъщност одобрение от Народното събрание на 4102 проекта на общините на обща стойност 4 млрд. и 244 млн. евро. Сключените споразумения от Министерството на регионалното развитие, защото изпълнението на тези проекти става факт, след като се сключат споразумения с Регионалното министерство, са на брой 2369 с обща стойност 2 млрд. и 979 млн. евро, или това означава следното: Към момента 1123 споразумения от одобрените от Народното събрание не са сключени споразумения и това в сума е точно в размер на 1 млрд. и 265 млн. евро. Веднага искам да Ви наблегна, че от средата на миналата година Министерството на регионалното развитие не е сключвало споразумения с общините, тоест де факто ние имаме спряла в развитието си програма още от миналата година. И сега това, което правим с чл. 113, е да дадем възможност наистина една голяма част от тези нереализирани проекти да бъдат реализирани. Тоест ние не само не спираме Инвестиционната програма, а напротив – създаваме възможност тя да продължи да действа и да се изпълни в максимална степен, като има няколко условия. Едното от условията е кметовете на общини да са подали заявление за сключване на споразумение към края на 2025 г. Уверявам Ви, че повечето от кметовете са подали такива за повечето от тези несключени споразумения. Така че по този начин ние не само че не приключваме Програмата, но даваме възможността да продължи да се развива и тази година, и следващата година. Единственото условие, което поставяме в чл. 113, е за сключените нови споразумения да има открита процедура по Закона за обществените поръчки към 1 октомври 2026 г. Това във всички случаи е добра новина за българските общини и аз смея да твърдя, че за една голяма част от тези 1 млрд. 265 млн. евро, за които няма сключени споразумения, ще бъдат сключени споразумения с кметовете – по прозрачен начин, разбира се, защото Ви казах какви са условията. След това ще се даде възможност, защото в този чл. 113 даваме възможност, министърът на Регионалното развитие да може да променя договорите, но в рамките на първоначалния обем от средства на самия проект, тоест да може да се удължи срокът, защото Програмата, и по-точно споразуменията, които са сключени с общините, между другото, приключват към края на юни следващата година. Тоест трябва да има допълнителен срок от време, в който общините наистина да могат да изпълнят тези проекти. Това означава, че и в 2027 г. ще има един сериозен ресурс към общините, за да се довършат тези проекти, което означава, че де факто Инвестиционната програма няма да бъде спряна, а след това вече в следващите бюджети, разбира се, може да се помисли за такъв тип програми, както беше и тази. Така че на тези обвинения, които прозвучаха от тази трибуна – за липса на прозрачност, за спиране на Програмата, отговорът е точно в чл. 113 и в тези цифри, които Ви дадох, които са официални цифри, дадени ми от Министерството на регионалното развитие. Но, уважаеми колеги, темата с общинските бюджети не е само Инвестиционната програма. Във всички случаи темата за общините според мен е леко подценявана, а дори и в дебатите досега, които чух, не се споменаха българските общини. Искам да Ви кажа само някои от разчетите, които са предвидени в този бюджет към тях. Общо предвидените разходи за общините в проектобюджета за 2026 г. са в размер на 6 млрд. 882 млн. евро, които като относителен дял достигат 5,5% от брутния вътрешен продукт, а спрямо общите разходи по консолидираната фискална програма – 12,4%. Спрямо миналогодишния бюджет ръстът е в размер на 834 млн. лв., тоест правителството предвижда 834 млн. лв. допълнителен ресурс към общините. Основно, разбира се, той е в покриването на разходите за минималната работна заплата към общините – тези 5% увеличение за персонала, което е извън минималната работна заплата, и на увеличените разчети по капиталовите разходи. Субсидиите, които са предвидени от държавния бюджет, са общо в размер на 4 млрд. 928 млн. евро, което е ръст с 364 млн. евро спрямо бюджет 2025. От тях обаче само 506 млн. евро са за местни дейности и 4 млрд. 422 млн. евро са за делегирани дейности. Не е тук моментът, но със сигурност в следващите периоди трябва да отворим и темата за финансовата децентрализация на общините, защото, за съжаление, тя почти остана на нивото, от което започна през 2006-а и 2007 г. И това е един от сериозните проблеми пред българските общини – че много трудно се справят в частта на местните си разходи. По функции към общините – с най-голям относителен дял са разходите във функция „Образование“ – това са 3 млрд. и 50 млн. евро. Функция „Комунално стопанство“ е с 1 милиард евро. 3 млрд. и 50 милиона се дават за образование, 1 млрд. и 202 милиона са за функция „Комунално стопанство“ и на трето място се нарежда „Социално осигуряване“ с 743 млн. евро. Трябва да отбележим наистина, че през последните години това е най-динамично развиващата се общинска функция и в голяма степен наистина това показва и какво е нивото на социалните услуги при нас. Общинските приходи така, както са планирани от Министерството на финансите като прогноза, са в размер на 2 млрд. 396 млн. евро, което е с 228 млн. евро повече от бюджет 2025, или това е ръст от около 10,5%. Но веднага тревожната тенденция е, че това представлява 34% от разходите, които правят общините, и за съжаление, този процент е почти два пъти по-нисък, отколкото е средният за Европейския съюз. Много можем да говорим тук и за приходите за общините – това са теми, които вероятно тепърва ще развиваме. За да не губим пленарно време, бих искал да кажа, че този бюджет така удовлетворява Националното сдружение на общините. В личен разговор на Бюджетната комисия с неговия изпълнителен директор – в голяма степен те са удовлетворени от контактите с Министерството на финансите, с Министерството на регионалното развитие, където една голяма част от техните предложения са взети предвид и те действително в момента виждат и чувстват подкрепата на държавата. Така че за мен това е един добър проектобюджет. Лично аз ще гласувам, разбира се, за него. Благодаря Ви.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Чакъров. Има заявени към момента две реплики. Първата е на господин Терзийски, след което ще дам думата на госпожа Николова и след което – на господин Сабрутев. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Госпожа Петкова!“) Извинявайте, господин Сабрутев, госпожа Петкова като дама – да, благодаря, третата реплика ще бъде за госпожа Петкова.
#145 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Чакъров! Откакто правителството на „Прогресивна България“ е встъпило във властта, универсалното оправдание за всичко е наследството. И за съжаление, вместо да се борите с наследството на правителството на ГЕРБ за непрозрачното разпределение на средствата, Вие решихте да се борите с едно друго, доста по-позитивно, наследство, а именно Приложение № 3 – една изключително прозрачна и обективна практика за финансиране на общински проекти. Разбира се, ние от „Продължаваме Промяната“ сме направили предложение, с което искаме то да се запази в бюджета, тъй като така наречената Общинска програма е един инструмент, който позволява общините да планират, да проектират и да имат едно гарантирано развитие, което да подобрява качеството на живот на българските общини. И премахването на Общинската програма в този вид ще създаде несигурност за общините, ще наруши процесите по планиране, по проектиране и по реализиране на важни инфраструктурни проекти. Още повече с механизма, който Вие предлагате, а именно министърът да предлага и Министерският съвет да утвърждава проекти, Вие връщате практиката на едни времена, в които кметовете идваха да се кланят на килимчето и после да се раздават пари от джипката. Това е инструмент за подчиняване на местната власт и Вие като кмет би трябвало да го знаете, бивш кмет. Ако не искате да чуете нас, може би трябва да чуете Сдружението на българските общини, мога да цитирам: „Подобен подход би бил особено проблемен, защото голяма част от общините вече са планирали, възлагали, договаряли и в много случаи започнали изпълнение по проекти от Приложение № 3, при легитимно очакване, че Програмата ще се изпълнява в нейната цялост. И също така промяната на правилата поставя много общини в риск от недофинансиране, просрочени неустойки, индексации и обществено напрежение.“ (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е становището на общините. Но ако искате да чуете и общините, трябва да чуете избирателите. Трябва да обясните на българските избиратели, на гражданите, каква е визията Ви за финансирането на инфраструктурните проекти. Как ще бъде то? Защото дори и министър Шишков обясни, че няма проектиране. Това е така. Но как ще има проектиране, когато българските кметове нямат хоризонт? И кой кмет ще бъде мотивиран да проектира, когато няма предвидимост във финансирането? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Обяснете как МРРБ ще приоритизира проектите, които да предлага на Министерския съвет, и защо това трябва да минава по тази процедура, а не през Народното събрание, което би могло да даде една по-голяма прозрачност.
#146 · speech
Просрочихте с една минута времето, господин Терзийски.
#147 · speech
Да, последно изречение. И моля да обясните как ще бъдат уредени плащанията чрез ББР към общините по Общинската програма: като заем ли ще се водят и ще има ли законови гаранции, че държавата ще ги върне на ББР, а няма общините да задлъжнеят на банката? Така че премахването на Приложение № 3 ще доведе до непрозрачност, предпоставка за корупция и създаване на лостове за влияние на кметовете. Ако това е целта, кажете го. В противен случай за мен това трябва да остане. Благодаря.
#148 · speech
Благодаря Ви, господин Терзийски. Госпожа Николова за втора реплика, след което госпожа Петкова за третата реплика.
#149 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чакъров, споменахте чл. 113 – той е скандален, господин Чакъров. И е тъжно, че точно един бивш кмет излиза да го защитава, защото българските кметове най-сетне се почувстваха хора – можеха да планират, можеха да предвиждат, да проучват, да направят проектиране и така нататък, да знаят кога ще бъдат финансирани. Сега какво ще кажат на своите съграждани? Дано в Министерството на регионалното развитие са предвидили като разходи удобни фотьойли за българските кметове, които ще седят пред кабинета на министъра и ще чакат той да ги приеме, за да им каже дали техните проекти ще бъдат одобрени. Не знам, може би с дни ще чакат, а може би и с месеци. А какво ще стане, когато започнат общинските бюджети да се приемат? Сега, след като приемем държавния бюджет, ще трябва да се приемат общинските бюджети. Какво ще залагат кметовете в тях, като не знаят дали проектите, за които те вече са обявили обществени поръчки или са започнати, ще бъдат финансирани? Какво да залагат в общинските бюджети? Радвам се, че споменахте децентрализация. „Демократична България“ е внесла законодателни изменения в Закона за местното самоуправление и местната администрация още от началото на този парламент, само че той не се разпределя в Регионалната комисия и не се гледа. Така че, колеги, добре е, освен да казвате на българските общини, че ще помислите за тях, наистина да мислите за тях, защото този бюджет е мащеха за българските общини и за голяма част от българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
#150 · speech
Благодаря, госпожо Николова. Госпожо Петкова, заповядайте за трета реплика.
#151 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Чакъров, първо ще Ви помоля да внесете малко яснота по отношение на сумата, която цитирахте във връзка с Приложение № 3 – 2 млрд. 189 млн. евро. Просто, ако ни насочите да ги видим някъде в проекта на бюджет, ще Ви бъда благодарна. Другата част от моята реплика е свързана с една възможност, която се дава в чл. 113, който беше оттеглен и след това Вие изцяло редактирахте. Аз смятам, че тук има два проблема, които и колегите преди мен идентифицират, и те са свързани с решенията, които може да взима министърът на регионалното развитие, независимо от това как се казва той. Тоест министърът на регионалното развитие веднъж ще определя на кои общини може да се плаща, и след това обаче в ал. 2 на чл. 113 му давате възможност при подбора на проектите по ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството да може да договаря с общините промяна на параметрите на сключените споразумения или на проектите, без това да води до надвишаване на максималната прогнозна стойност на споразуменията или на подадените искания. Какво означава това, господин Чакъров, ако можете да обясните? Как министърът на регионалното развитие ще договаря, при положение че вече е имало проведена обществена поръчка, се предполага, определени са параметрите – този проект се знае колко струва, и изведнъж включваме фигурата на министъра на регионалното развитие, който ще договаря нещо с кмета? Бихте ли ни обяснили как точно виждате този процес? Благодаря Ви.
#152 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Петкова. Господин Чакъров, заповядайте за дуплика.
#153 · speech
ПБ
Благодаря на колегите за направените реплики. Те отново са за Инвестиционната програма. Темата за общините не беше кой знай колко явно важна за Вас. Господин Терзийски, Вие вероятно не сте ме чували добре, или по-точно не сте ме слушали добре. Аз се опитах да обясня, че ние не прекратяваме тази програма, защото даваме възможност да бъде довършена с тези проекти, за които няма сключени споразумения, и аз Ви ги цитирах колко са и като брой, и като сума. Това във всички случаи означава… Първо, въпросът е: защо не са сключени с тях договори, споразумения? Една голяма част от тях са били входирани в Министерството на регионалното развитие, но предишното правителство не е сключило споразумение с общините. Напротив, ние сега даваме възможност на тези общини, които действително са били коректни, които са си подготвили документите, които са направили искания за сключване на споразумение, да успеят да сключат споразумение. И по този начин ще довършим тази програма без сътресения. Както Ви споменах, за една голяма част от тези 1 млрд. 265 млн. евро, за които не са сключени споразумения, вероятно ще бъдат сключени, за тях ще трябва да се осигурят финансови ресурси най-вероятно следващата година, защото изпълнението ще бъде основно в следващата година. Да не говорим, че почти половината от проектите, които сега се изпълняват, още не са разплатени. Така че не е вярно, че ние не мислим за общините, напротив. И трябва да Ви кажа, че точно общините са изключително доволни от това, че даваме възможност наистина да продължи Програмата… (Реплика от народния представител Венко Сабрутев.) Да, чета го. Чел съм го, и то няколко пъти, и съм разговарял дори с госпожа Георгиева…
#154 · speech
Моля без реплики от залата!
#155 · speech
Говорете и Вие. И тя ще Ви каже. За следващите проекти вече как ще бъде и така нататък, вероятно ще става въпрос в следващия бюджет. Подобни въпроси и госпожа Николова засегна. Аз бих я помолил внимателно да прочете още един път тези членове и да контактува с кметовете, така както аз съм направил през тези дни, за да разбере и тя, че това е ход напред, а не обратното.
#156 · speech
Времето Ви изтече, господин Чакъров.
#157 · speech
Само за госпожа Петкова с две думи да кажа. Цифрите, които са цитирани, цифрите, които цитирах, те са на база справка от Министерството на регионалното развитие (реплика от народния представител Теменужка Петкова) и по този начин всъщност докладвах това, което е действителното състояние. (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.)
#158 · speech
Благодаря, господин Чакъров.
#159 · speech
А за договаряне с… Ами вижте, аз го казах и в изказването. При положение че Програмата завършваше до юни месец следващата година, естествено, че няма да могат да се завършат. Най-малко за тези споразумения би трябвало да се удължи договорът – това се има предвид, като не се излиза от рамките на стойността.
#160 · speech
Моля, без реплики от залата! Благодаря Ви, господин Чакъров. Проявих търпение по отношение на времето, както преди това към господин Терзийски проявих търпение. Господин Георгиев, заповядайте за изказване.
#161 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Когато разглеждаме бюджета на държавата, трябва всички български граждани да знаят, че това е най-важният закон в държавата и от него зависи буквално целият живот на българския народ, в буквалния смисъл на думата. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ на първо място поставяме българските деца, защото през годините сме чували много пъти български правителства да казват как ще се борят с демографския проблем, как ще решават проблема на майките, как ще решават проблема на държавата, и в крайна сметка отношението е едно и също, подобно на всички правителства години назад. Когато говорим за децата на България, трябва да кажем ясно и нещо категорично от тази трибуна: българските деца не са равнопоставени в тази държава. Делят се по социален критерий – доходи на родителите, което е абсолютно безумно. Това нещо ние от години предлагаме на правителства поред – тази дискриминация да бъде премахната. Всяко едно българско дете в тази държава заслужава да получи детски, така наречените детски, и е абсурдно да бъдат делени по подоходен критерий. И тъй като от „Прогресивна България“ в своята кампания категорично заявяваха, че ще помагат на българските деца, че ще помагат на българските семейства, ами ето, предложихме едно предложение, в което години наред ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме го предлагали към други правителства – да отпадне подоходният критерий и всички деца да получават, както в много европейски държави, нека да подчертая, в много европейски държави няма такъв подоходен критерий, всички деца да получават детски. Но не. От „Прогресивна България“ явно не смятат така. Трябва да си продължат старата политика, която години наред се продължаваше от други правителства, и за децата на България – отново не за всички, ще има детски. Само за някои, само за тези, на които родителите им получават определени доходи. Другите нямат право. Второто предложение, което направихме от ВЪЗРАЖДАНЕ, беше в посока да има данъчно облекчение – по-високи стойности на данъчното облекчение, за хората с увреждания. Вчера тук един от Вашите депутати беше поканил хора с увреждания в тази сграда, имаше изложба. Хората с увреждания винаги са били в дъното, в ъгъла на нашата социална система. Но има хора с увреждания, които работят. Обаче данъчните облекчения за хора с увреждания не са пипани повече от 15 години и не са актуализирани и с инфлационните процеси. Ние предложихме такова нещо, предложихме да актуализираме тези цифри, така че тези хора да могат да получат по-добри данъчни облекчения, за да им се помогне, но явно и в тази посока от „Прогресивна България“ не смятат на този етап да взимат някакви мерки, може би там, някъде далеч в бъдещето – нека да го кажем ясно. И това беше отхвърлено в Комисия. Надявам се в зала да го преосмислите това решение, защото не вярвам да е чак толкова голям разход в бюджета на държавата. Със сигурност не е повече, отколкото ще дадете за Украйна. Искам също да взема отношение към два параграфа в Преходните и заключителните разпоредби, от които, честно казано, бях възмутен и от двата. Единият е промяната в Кодекса на труда – за нея стана въпрос и тук в изказвания на преждеговоривши народни представители, която мен лично, честно казано, много ме потресе – в Кодекса на труда, и ощетяването на хората, които работят под осем часа, така да го кажем, предимно на четири часа. Ами това предложение единствено устройва работодатели. Не казвам, че всички са такива, които при тях работят хора на четири часа, но работодатели, които тормозят такива хора. Ще Ви дам примери. В малки общини, в много малки общини в нашата родина много често един-двама човека са големи работодатели, които осигуряват работа на български граждани. За да спестяват, за да влязат в сивия сектор, те ги осигуряват на четири часа. Но тези работници не желаят да работят на четири часа, те искат да работят на осем. Само че работодателят казва: ако не искаш при тези условия, отиди си намери работа другаде. Ама в малката община няма къде да си намери другаде работа и той е принуден да приеме тези условия, защото иначе трябва да имигрира, както са направили милиони хора в нашата държава. Една от причините е това – отношение на работодатели. Не казвам, пак подчертавам, не казвам, че всички работодатели са такива, напротив – има много съвестни, достойни български граждани работодатели, но има и такива, които се възползват от ситуацията, където се намират в съответните общини. Много често от тях има, които са свързани с властта, да не кажа, че почти всички. Много често от тях дори има хора, които са общински съветници. И аз това нещо го казах на министъра на труда и социалната политика. Тя ми каза: ами пратете сигнали. Аз ѝ отговорих: ами накарайте си инспекциите по труда да работят в Комисията, накарайте си инспекциите по труда да работят, защото реално проверките са фиктивни или не ги правят, защото тези хора имат политически чадър, защото до онзиден те са управлявали държавата, на национално ниво управляват държавата. В момента и на местно ниво. И всички знаем от кои формации са. Предимно са от ГЕРБ и ДПС, хайде, да Ви кажа. Да не кажете, че си премълчаваме. От ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме били директни и си го казваме право в очите. Така че Вие в момента ощетявате тези хора, защото тези хора няма да получат до 10 дни от отпуската, ако работят цяла година, защото Вие ги удряте в отпуската. И за кого е угодно това нещо? Точно за тези изедници, които тормозят тези хора, тоест за олигархията и мафията в България. Е това е Вашето предложение! Не знам колко по-безумно може да се направи едно такова предложение и колко пó да устройва олигархията в България и да ощетява българския работник и хората, които се трудят честно и почтено, защото има много хора, които работят на четири часа, тоест работят реално 12 чáса, но ги осигуряват на четири чáса. И ако не иска, отива на Бюрото на труда. Обаче в неговата община няма къде другаде да си намери работа, защото, ако изключим София, Пловдив и още два-три града, навсякъде не кипи, така да кажем, от фабрики и от предприятия, и от бизнеси, за да могат хората да си намерят работа. В най-добрия случай ще трябва да пътува 100 км. Така че много добре си преосмислете това предложение, което правите. Това е изцяло в полза на олигархията, на никой друг. Другото предложение – в § 17, е свързано с държавните служители. Значи, тръгнали сте да правите миниреформа, така да го кажа, в този сектор направо си е цяла реформа. Тръгнали сте държавните служители да плащат осигуровки. Добре! Чудесно! Само че, когато правите подобна реформа, трябва да я огледате от всички страни. Ще получават ли държавните служители клас прослужено време? Ами не, няма да получават. Другите работници в нашата държава получават ли клас прослужено време? Ами получават. Тоест дискриминация. Връщате ги в условията, както са останалите работници в държавата, но не им връщате възможността да получават всички привилегии, както имат останалите работници в държавата. И какво им казвате? Ами ние сега ще Ви компенсираме, от догодина може да Ви компенсираме пак, обаче може и да не Ви компенсираме, както тук ми подсказват от едната част на залата, но за сметка на това Вие ще плащате по същия начин, както всички останали работещи в тази държава, осигуровки и Вие ще бъдете ощетени, защото няма да върнат клас прослужено време. Или поне така ми бе казано на мен в Комисията, защото аз отправих такъв въпрос и към Финансовото министерство, и към Министерството на труда и социалната политика и те бяха категорични в тази посока. Надявам се да преосмислят това решение. Да, добре, върнете осигуровките на държавните служители, нека ги плащат както всички останали хора в тази държава, всички работещи хора, но върнете класá прослужено време. Само че май няма да е изгодно за бюджета. И сега с кой, в крайна сметка, „Прогресивна България“ чрез този бюджет, който, аз твърдя, че с леки нюанси, ако изключим тези две предложения и още няколко, които сте направили, които обслужват олигархията, или мачкат български граждани, с кое точно се борите с мафията и с олигархията с този бюджет, който е почти едно към едно като бюджета на Желязков? И срещу който българските граждани протестираха. Значи, когато българските граждани протестираха срещу увеличаване на пенсионните осигуровки, бюджетът на Желязков беше ужасен. Ами сега държавните служители трябва ли да излязат? И всички граждани, които се трудят на четири чáса работен ден, да излязат да протестират, които са горе-долу около 500 000 човека в тази държава – с държавните служители. В момента удряте 500 човека, които нямат нищо общо с мафията и олигархията. Ей това правите. Много добре си преосмислете действията, защото, както сте тръгнали, няма да стигнете далече, камо ли за 4 години. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Давам думата за изказване на господин Георг Георгиев, след което ще дам думата на госпожа Анна Бодакова.
#163 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа вицепремиери, господа министри, уважаеми колеги! Аз се обръщам към Вас с един апел, който касае бюджета, но който касае и нашата визия по един изключително важен, както виждате в последните дни и седмици, въпрос, който, за съжаление, се превърна и в уязвима тема за управляващото мнозинство и правителството, а именно въпроса за външната политика. Никога до момента България не е била поставяна в толкова сложна външнополитическа ситуация. Никога досега светът не се е намирал в толкова труден и неподражаем контекст, що се отнася до кризите, които съпътстват не само нашия регион, но и целия свят. На този фон ние имаме един изключителен регрес по отношение на средствата, които заделяме за дипломация. Многократно и в публични изказвания, но и в Комисията аз казах, че външната политика и нейното финансиране са търпели неудачи и несправедливости през годините. Това е абсолютен факт. Дали заради това, защото светът бе по-подредено място, по-спокойно място, дали заради това, защото на фона на други по-възлови, бих ги нарекъл, и с повече заети в тях отрасли от българската икономика, от българското стопанско, финансово и друго дело дипломатите и служителите на Външно министерство са една сравнително малка част. Малка част, която няма да блокира улици, няма да протестира шумно, няма да вдига врява и няма да се опитва да излиза от онова, което ѝ е отредила Конституцията, а именно високоефективни, високоморални професионалисти, такива, на които обаче, уви, задълженията им изискват да се бият на тихия фронт. Това е причината може би, заради която тяхната работа е оставала дълго време неразбрана, а оттам и несправедливо неоценена. Ако проследим как се е движила динамиката на финансиране на Министерството на външните работи обаче, ще забележим, че въпреки недостатъчното инвестиране на средства в българската дипломация никога до момента тя не е търпяла такъв регрес. За първи път ние не само няма да получим увеличение на заплатите на заетите в Министерството на външните работи, а напротив – на тях ще им бъдат отнети средства. Спирането на ДМС-тата в МВнР не е въпрос на спестяване на средства. С това няма да бъдат справедливо отнети парите на високоплатени държавни служители на някакви синекурни длъжности, на членове на бордове и други, а ще бъдат с над 20% реално намалени доходите на хора, на които и сега средната им работна заплата е трицифрена. Това, че не инвестираме достатъчно в дипломация, е проблем не само на правителството, не само на управляващото мнозинство, но и като цяло на държавата. Защото там, където ни трябват високомотивирани хора, хора, които започват професионалния си път с едни от най-трудните изисквания в държавата изобщо – конкурси, изпити, условия и изисквания за придобиване на дипломатически стаж, впоследствие тяхната защита, впоследствие отговаряне на изискванията на Закона за дипломатическата служба, където между ранговете на служителите минават години, докато се издигнат на достатъчно високи позиции, които да им доближат заплатите до средните на техните колеги в другите ведомства от системата на националната сигурност, минават години, години и години, през които младите хора губят своята мотивация, губят своето желание да работят в тази институция, и в крайна сметка се ориентират към други, по-високодоходни, професии. На този фон, доколкото разбрах, в Комисията по бюджет и финанси, са отказани едни малко повече от 6 млн. евро – средства, за които аз направих предложение между първо и второ четене, които са разпределени основно за възнаграждения. Те са за персонал и за тези въпросни 20 бройки за консулски служители, за които вероятно някои от Вас са чували, повечето от Вас вероятно не, защото – не искам да обидя никого, но чувах изрази от сорта на „нашето посолство в Барселона“ например, без съответните колеги дори да разбират, че няма как да имаш посолство не в столица на държава, но това е отделна тема. Но не трябва да се сещаме, че имаме дипломатически представителства само когато си загубим паспортите или когато някой Ви се обади да му ускорите времето за издаване на виза например. Сигурен съм, че много пъти това вече Ви се е случвало. Но всичко това е функция от работата на нашите служители както зад граница, така и на тези в Централно управление. Българските дипломати, общата администрация на Министерството на външните работи, вярвате или не, са едни от най-нископлатените в момента в цялата държавна администрация изобщо. И тези малко над 6 млн. евро няма нито да ощетят бюджета, нито да оправят гръмотевичния дефицит, който успяхте да формирате, нито пък може да мине оправданието, че в следващите години това ще бъде поправено, а единствената причина в момента да е факт ощетяването на МВнР, да е тежкото наследство. Защото, ако това беше така, в бюджетната прогноза щеше да се вижда прогрес. А ние виждаме, че в 2027-а леко завишавате, за да ги намалите обратно в 2028-а – нещо, което никой не можа да ми отговори защо е така. Ако погледнете от Вас писания закон и от Вас направената бюджетна прогноза, ще забележите, че в 2028 г. отново намалявате разходите за дипломация – явно очаквате много рязко разведряване на международната обстановка. За съжаление, аз не мога да бъда такъв оптимист. Така или иначе обаче, това, което в момента се случва с Министерството, ще бележи най-ниската точка от неговото бюджетно развитие в историята до момента изобщо. Защото, ако в мандатите на предишните правителства, които така много укорявате в момента, които обвинявате във всички земни и неземни грехове, успяхме да извършим единствените ремонти, подобрения по сградата на Министерството, откакто тя изобщо е построена; да изравним заплатите на служителите в Централно управление и зад граница; успяхме да увеличим състава на българските дипломатически мисии, както в служители, но така също и по отношение на техните разходи за капиталови, за подобрения в сградния фонд, за увеличаване на заплатите, макар и с минимални, но с някакви стъпки, а не да им отнемаме. И когато говоря за тези цифри и за тези стойности, аз го казвам от позицията и на средства, които вече са дадени. Защото много коментари бяха направени – това били обещания, те никога нямало да се случат. Ама средствата за изравняване на заплатите миналата година бяха дадени от Министерството на финансите благодарение на госпожа Петкова и на правителството „Желязков“. Средствата за увеличение на заплатите бяха дадени благодарение на правителството „Желязков“. Средствата 15% на фона на 5% за всичката останала администрация щяха да се случат и те бяха заложени. 12 бройки и 12 оттам консулски служби, на които увеличихме двойно капацитета по отношение на кадровия потенциал, се случи, то е факт – черно на бяло. И тези още 20, които щяха да бъдат осигурени с бюджет 2026, щяха да бъдат факт. И това касае, скъпи колеги, не само тази институция. Това касае много други, които, ще забележите във времето на Вашето пребиваване в институциите, че са функция от работата на Министерството на външните работи. Защото инвестиции, обслужване на граждани, работа с българските общности зад граница, културна, енергийна дипломация – всичко това зависи от степента на мотивация и от начина, по който работи и функционира Министерството на външните работи. И ако ние в момента казваме, че не можем да дадем нищо и никакви шест милиона на фона на целия държавен бюджет и огромните милиарди, които ще инвестирате в капиталови и всякакви други сложни програми, които дори не искам да коментирам, тази дипломация, от която днес има нужда държавата, просто няма да се проведе, защото няма да има кой да я провежда. И тези, които ще носят не само отговорност, но и които, за съжаление, ще оберат, негативно казано, плодовете от тази политика, няма да сте само Вие като политическа сила или като мнозинство – цялата държава, българите зад граница, процесите, които зависят от нас и в които ние сме интегрирани по линия дали на двустранната, или на многостранната дипломация, ще страдат заради това, че няма да има хора, които да се занимават с тях. Защото, уверявам Ви, че ако тази бюджетна политика по отношение на МВнР се запази, то в годините напред просто няма да има нужда какво да финансирате, защото няма да остане нищо за финансиране там. Обръщам се към Вас с молба за разбиране, но и за вникване в проблема. Надявам се, че поне колегите от Комисията по външна политика, защото срещнах разбиране сред тях и в лицето на председателя на Вашата парламентарна група, обръщам се основно към мнозинството, защото вярвам, че колегите от опозицията ще гласуваме обединено по тази тема, но господин Витанов и като председател на Комисията по външна политика прояви разбиране, и като човек, който се е занимавал с материята през времето и който наблюдава и има възможност да знае какви са динамиките в този сектор, но искам и всички Вие да разберете, че ако днес не направим достатъчно решителни стъпки – такива, които поне да заложат основа на бъдещи подобрения, то регресът ще стане необратим. И това обещание, че сега правите бюджет заради това, защото предишното управление е направило нещо, е несъстоятелно. Защото аз Ви изброявам множество стъпки, макар и малки, но такива, които бяха заложени през времето до момента, за да можем сега да си позволим Министерството на външните работи да получи малко повече от останалите, не казвайки, че подценявам другите администрации, но твърдейки, че не може един от най-ниските бюджети на министерствата изобщо да бъде този на Министерството на външните работи, както аз твърдя, но и както, смятам, Вие във времето ще разберете – администрация номер едно по смисъла на задълженията, функциите и отговорностите, които има в последните дни. Надявам се, се убедихте в това. Така че, колеги – завършвам – за да не изпълним със съдържание онази кратка фраза на Радой Ралин, който казва, че погледнато формално, всичко е нормално, но погледнато нормално, всичко е формално, ние трябва да си дадем сметка, че днес носим отговорност не само към себе си с действията, които ще предприемем в тази зала, но и към едно много по-голямо очакване за това как България изглежда, как България се справя на международната сцена и най-любимата Ви тема – как България защитава националните си интереси. За да не остане всичко това само на книга и една тънка многопластова хартия, трябва да гласуваме за това малко, но важно и решително в този момент увеличение на бюджета на Министерството на външните работи. Предварително благодаря на тези, които ще подкрепят така направеното предложение.
#164 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли желаещи за реплики към така направеното изказване? Заповядайте.
#165 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Георгиев, трогателна е загрижеността Ви, но ми се струва, че и Вие знаете какво казват служителите в Министерството на външните работи – че проблемите, които Вие описвате, не са отсега, те са от последните 20 години. Така ни казаха служителите, които дойдоха тук да се видят с нас и да споделят тези проблеми. Вие, за съжаление, не присъствахте на тази среща, за да ги чуете. Не присъстваше и другият бивш външен министър – Даниел Митов. А именно Вие с него като бивши външни министри следва да носите отговорност за положението, в което се намират служителите на Външно министерство днес. Нека припомним – стартова заплата 818 евро за служители в Министерството, в което се искат най-високите компетенции, а в същото време заплатите са така унизителни. Така че ще Ви помоля да не лицемерничите и да не сте така фалшиво загрижени, защото през всичките тези години Вие имахте възможност да решите този проблем, но не го направихте. И сега е много лесно да ни призовавате нас да решим проблем, който Вие не сте решили толкова много години. И бъдете убедени, че ние имаме волята да го решим този проблем, и ще работим в тази посока в следващите години, но това изисква наистина години работа – години работа, които години Вие ги имахте, но проблема така и не го решихте, господин Георгиев. (Ръкопляскания от ПБ.)
#166 · speech
Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Георгиев? Заповядайте. ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ (ГЕРБ-СДС) Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Тричков, всеки има свещеното право да бъде неосведомен, но затова съм тук за Вас. Всъщност причината Вие да имате тази среща със синдиката на Министерството на външните работи, е, защото аз Ви я уговорих. Аз се видях със синдиката преди Вас, впоследствие говорихме с господин Витанов – аз го помолих да приеме синдиката и по същество Ви организирах тази среща, защото преди това Вие я бяхте отказали. Вие няма как да знаете всичко това, но не се опитвайте да уязвявате на тема, в която, за съжаление, когато сте били в една битност, аз съм плувал в тези води. Уверявам Ви, аз съм имал възможност не само да чуя колегите какво мислят, но и да го живея заедно с тях. Аз не съм бил финансов министър, не съм бил и в последните 20 години в Министерството, така че да мога да отговоря на всички тези нужди. Пак казвам, във всяко свое изказване аз подчертавам нуждата от това да бъдат покрити дефицити, които са се трупали с годините. Но ние тук не сме, за да се гоним, да се укоряваме. Аз не се обръщам към Вас с обвинения, тъкмо напротив – аз Ви призовавам да направите нещо правилно. Тук става въпрос за едни шест милиона сто седемдесет и осем хиляди, с които бюджетът нито ще бъде ощетен с тях, нито ще забогатее, ако пък ги даде, защото Министерството на външните работи не е нито Министерство на икономиката, нито Министерство на енергетиката, но по същество това е институцията, която по невидим начин прави възможни процесите на случване във всички останали институции. Ако това, което казвате, е вярно, то в бюджетната прогноза ние щяхме да видим как Вие залагате на това колко е важна дипломацията, и да увеличавате средствата за нея, а Вие ги намалявате. Вие ги намалявате! Единственото, което казвам, е, че до момента с нашата работа ние сме установили един устойчив тренд по отношение на политиката в Министерството на външните работи, бюджетната политика, и аз ги изброих. Единствените реконструкции и инвестиции в сградния фонд на Министерството на външните работи са правени в мандата на госпожа Захариева – от 80-те години е в експлоатация сградата. Изравняването на заплатите – огромен проблем. Сигурен съм – с добронамерено чувство го казвам, че Вие не знаете дори какво означава това. Това означава, че има диспропорция между заплатите на колегите зад граница и тези в Централното управление по отношение на парите, които те плащат за осигуровки и впоследствие за пенсии. Изравнявахме ги неколкократно…
#167 · speech
Времето Ви изтече, господин Георгиев!
#168 · speech
Завършвам, госпожо Председател, но понеже е голяма темата. …увеличението на заплатите, което се случваше, индексацията на заплатите всяка година. Не сме намалявали ДМС-та, не сме орязвали възнаграждения. Във Външно министерство, като спреш ДМС-тата, реално намаляваш заплатите на хората, защото, както и Вие казахте, като работиш за 800 – 900 евро, това се случва. Но в мандата на нашето правителство ние уравниловахме заплатите на държавните служители с тези, които притежават дипломатически ранг. Това са средства, които бяха инвестирани. И 15% увеличение на заплатите щеше се случи, ако не се беше случило това с правителството.
#169 · speech
Господин Георгиев, с една минута просрочихте времето!
#170 · speech
С предложенията, които правя сега, единствено искам да не позволим тази несправедливост да продължи да се натрупва и да се задълбочават недостатъците, които имаме там.
#171 · speech
Господин Георгиев, благодаря Ви много.
#172 · speech
Георг Геогиев
Иначе, уверявам Ви, говоря си доста с колегите там. Благодаря Ви.
#173 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Давам думата за изказване на госпожа Бодакова, след което – на господин Цанев, след което – на господин Денков.
#174 · speech
ДБ
Благодаря Ви много, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето изказване е по чл. 26, а именно за бюджета на Министерството на младежта и спорта. Когато изобщо говорим за бюджета на Министерството на младежта и спорта, трябва да си зададем един доста прост въпрос: това бюджет на спорта ли е, или бюджет на спорта и на младежта? За да си отговорим, трябва просто да погледнем към числата. От близо 90 млн. евро бюджет на Министерството за младежка политика са предвидени едва 4,3 милиона – по-малко от 5% от общия ресурс. Това означава, че държавата продължава да възприема младите хора не като стратегически приоритет, а като послеслов. И дори и да кажем, че те са включени в част от другите политики, макар и непряко, това не е достатъчно описано, дори изобщо. Нека бъда ясна – никой не оспорва нуждата от още повече инвестиции в спорта. Спортът е инвестиция в здравето, в дисциплината и успехите на България. Българските спортисти ни носят огромна гордост всяка година. Но Министерството не се казва Министерство на спорта, а се казва Министерство на младежта и спорта. Истинските предизвикателства пред младите хора далеч не се изчерпват с липсата на спортна инфраструктура. Те са свързани с доброволчеството, с гражданското участие, с уменията, които имат възможността да развият, и най-вече с това да изберат да останат в България. Всеки ден, особено напоследък, говорим за демографската криза. Демографската криза няма как да бъде решена с лозунги и с изказвания. Тя ще бъде решена, когато повече от младите хора имат перспектива. И още един аспект, който рядко обсъждаме. Този бюджет не е просто ресурс за до края на 2026 г. Това е сметка, която ще бъде плащана години наред, и най-голямата част от нея ще бъде плащана именно от днешните млади хора. Те ще изплащат дълга, който днес поемате. Затова е трудно да обясним защо в бюджет, който обременява бъдещите поколения с толкова сериозен финансов ангажимент, за самите тях са предвидени едва 4,3 милиона. Взимаме заем от бъдещето, но почти не инвестираме в хората, които ще трябва да го връщат. Ако младите наследят този дълг, редно е да наследят и повече възможности. Ние вярваме, че младежката политика не трябва да бъде периферна тема, която получава трохи от бюджета. Тя трябва да бъде приоритет, защото държава, която не инвестира в младите си хора, неизбежно ще плаща много по-висока цена в бъдеще – с неразкрити таланти, с изгубени таланти, с имиграция и с още по-дълбока демографска криза. Няма как да подкрепим бюджет, който прехвърля тежестта върху младите, без да инвестира в тяхното бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)
#175 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Бодакова. Има ли реплики по така направеното изказване? Господин Петков, първо, след което ще дам думата допълнително.
#176 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бодакова – за съжаление, господин Иванов го няма, но това се отнася и за него – няма човек в тази зала, който да не подкрепя спорта в България, особено нашата политическа сила, в която има толкова доказани спортисти и млади хора, които отлично познават цената на всяка една инвестиция в спорта. Намаляването на средствата не е отказ от подкрепа. Подкрепата невинаги се изразява в цифрите, а в това дали достига до младите хора, до спортистите, до отборите, до децата и каква ефективност има тя. Много лесно могат да се обещават разходи, по-трудно се носи отговорност за балансиран бюджет. И когато се разпределят цифри, по-трудно се търси резултат от тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#177 · speech
Благодаря, господин Петков. Господин Петър Стойчев беше вдигнал ръка за втора реплика. Заповядайте, господин Стойчев. Има ли желаещ за трета реплика? Засега не виждам.
#178 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Бодакова, направихте един повърхностен анализ на бюджета на Министерството на младежта и спорта. Засегнахте темата с младежта. Бих желал само да отворя една скоба и да Ви кажа, че голяма част от спортистите на България – на масовия спорт, на спорта за високи постижения, това също са хора младежи. Вие сами разбирате, че те не са на пенсионна възраст, а са младежи. Така че спортът като цяло е част от младежта. И бих искал само да отворя една скоба и да Ви кажа, че парламентарната група, която представлявате, в изминалите години по един или по друг начин имаше възможност да участва в управлението, и със сигурност това, което те направиха за младежта, не е повече от това, което прави правителството на премиера Радев. В този ред на мисли 27 младежки центъра, които бяха изградени през последните години – без никаква перспектива и идея с какво ще бъдат напълнени в предстоящите години, ние заставаме ясно и казваме, че в централния бюджет за 2026 г. има близо два милиона и половина за тези младежки центрове, които Вие не ги виждате в бюджета на Министерството на младежта и спорта. Всъщност, за Ваша информация, това решение е № 853 на Министерския съвет от 2025 г. Така че за младежта в България, както и за спорта мислим много повече от предишните правителства. И не е необходимо да повтарям и думите на колегата, че в „Прогресивна България“ има доста изтъкнати имена от българския спорт, които милеят и за българската младеж. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#179 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Стойчев. Има ли желаещи за трета реплика? Заповядайте, господин Сабрутев, за трета реплика.
#180 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Необходимо е да се направи реплика, за да се уточни на колегите, които репликират госпожа Бодакова – ама те не знаят всъщност какво предстои да гласуват! Абсолютно безобразие е да наричате „балансиран бюджет“ бюджет с 5,7% дефицит! Балансиран бюджет, уважаеми колега – не Ви запомних името, извинявайте, е да няма дефицит! Тези милиарди, които Вие залагате, кредити, заеми, които българските граждани ще плащат, сте ги сложили на един отделен ред. И лихвите, господине, са 230 млн. евро допълнителни само за тази година, които сте заложили! И нямате право да наричате това нещо балансиран бюджет! Второто нещо. Имало много спортисти във Вашата парламентарна група. И какъв е ефектът за спорта? По-малко пари за Министерството на спорта. Ама то май по-добре е да няма спортисти, за да има пари за спорта. Мислили сте много за спорта – толкова го мислите, че не искате да го финансирате. Нямало значение колко пари се давали за спорта. Има! Защото спортистите нямат нужда от потупване по рамото. Те имат необходимост от спортни бази, те имат необходимост от треньори, от екипи. Всичкото това нещо се нарича подкрепа за спорта. Благодаря.
#181 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Госпожо Бодакова, заповядайте за дуплика.
#182 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Благодаря за репликите. Ще карам в хронологичен ред. Както казах и по време на изказването си, от „Демократична България“ не противопоставяме младежта на спорта. Напротив, ние разпознаваме нуждата от системна подкрепа за българския спорт. В нито един момент не сме изразили желание спортът да не бъде още по-подкрепян. Същевременно с това обаче, както Вие казахте, има много спортисти, които са младежи. Има и много младежи, които не са спортисти. Те също имат нужда от подкрепа и тя може да бъде различна от тази, която виждаме в момента. В този смисъл на думата проблемът е по-голям. Проблемът не е да казваме: спортът срещу младежта, а напротив, както е в самото име на Министерството – Министерство на младежта и спорта. И двете. И двете трябва да бъдат развити като теми. Що се отнася до младежките центрове, това да бъдат изпълнени със съдържание, е приоритет. И много се радвам всъщност на заявките, които Вие давате – че младежта ще бъде сериозен Ваш приоритет. Надявам се той да бъде и законодателен. Надявам се да го видим в следващия бюджет. И отново, последно – наистина е похвално, че има толкова много спортисти, които са донесли много голяма гордост за България. Аз Ви аплодирам за това. Но същевременно трябва да разглеждаме и неща, които не ни засягат и нас лично. Благодаря Ви.
#183 · speech
Благодаря Ви, госпожо Бодакова. Следващият записан за изказване е господин... Заповядайте, господин Министър. Извинявайте, господин Народен представител. Заповядайте.
#184 · speech
Министър Енчо Керязов
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Ще бъда много кратък. Аз разбрах прекрасно въпроса Ви, що касае младежките дейности. В този бюджет има над един милион заложени средства специално за младежки дейности, така че тук тема няма по този въпрос. Не близо – над един милион са заложени специално за младежки дейности в този бюджет. Когато си в опозиция, е много лесно да се искат повече средства. Това, което Ви казахте, че желаете и да го покажем, че е наш приоритет – младежите, мисля, че с този бюджет го показахме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#185 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#186 · speech
Заповядайте.
#187 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, ще Ви помоля да се обърнете към министъра на спорта и да го помолите, ако има желание, така както можа да обяснява на госпожа Бодакова, да стане и да обясни като бивш заместник-кмет на Ямбол, като избраник от Ямбол, какво мисли за бойните самолети в Безмер, какво му е поведението там… (Оживление в ПБ.)
#188 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев.
#189 · speech
…подкрепя ли, ще застане ли пред избирателите си за самолетите! Защото е много лесно на госпожа Бодакова тук половината Ви парламентарна група да ѝ се правите на големи мъже! (Единични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#190 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Злоупотребихте с процедурата, очевидно беше. Господин Министър, Вие по всяко време можете да вземете думата, ако имате желание. Отказвате се. За изказване – заповядайте, господин Цанев. Най-накрая Ви дойде редът за изказване.
#191 · speech
ДПС
Благодаря, господин Председателстващ. Нашата парламентарна група е направила над 13 секторни различни предложения, свързани с промени в Закона за държавния бюджет. Те са така насочени спрямо нашата програма, че да обхващат абсолютно всички наши предизборни обещания, като се започне от стимулиране на розопроизводството, подпомагане със субсидии за транспорт в отдалечените райони, превенция в здравеопазването и така нататък. Моите колеги малко по-натам ще обяснят за всяко едно от тези предложения. Аз, разбира се, вземам думата като член на Комисията по отбрана и като човек, който през последните години основно се е занимавал със сектор „Сигурност“, най-вече да коментирам предложените от нас промени в параграфи 22, 23 и 24. Истината е, че удивително § 22 напомня изключително много на сюжета на така известния роман на Джоузеф Хелър. Това е параграф, който в краткост, най-общо мога да кажа – предложението на Министерския съвет е да отпадне така нареченият автоматизъм на заплатите на военнослужещите, да отпадне автоматизмът при определяне на ежегодните заплати на полицаите в § 23 и респективно в § 24 да отпадне този механизъм за служителите на НСО. Малко и предистория. В тежките моменти при разискване на бюджет 2025 през 2024 г. ние направихме всичко възможно да се приеме този автоматизъм, за да може да направим така, че дългосрочно да има възможност хората, които имат желание да работят в тези сектори, хората, които искат техните семейства да бъдат материално задоволени, и съответно хората, които отдават живота си за нашата сигурност и отбрана, да имат едни добри заплащания. Не само добри, а и заплащания, които подобават на службата, която те дават за нашата родина. Ние считаме, че този механизъм е в основата на това, че през последната една година с 2% е намалял недокомплектът в Българската армия. Нещо, което е изключително важно, защото в Закона за държавния бюджет – министърът на отбраната е тук и той прекрасно знае – сме заложили над 1 млрд. 711 млн. евро в капиталова програма, която капиталова програма в голяма степен е обвързана с модернизация на Българската армия, обвързана е със закупуване на ново въоръжение и техника, а в същото време правим така, че да демотивираме личния състав. И се оказва, че при заложени милиард 711 милиона капиталови разходи, ако този параграф отпадне, тоест ако остане механизмът за определяне на заплатата на военнослужещите, необходимите средства са не повече от 66 милиона, или в процентно съотношение около 3,8%. За 3,8%, или 66 милиона, ние обричаме в голяма степен това, което всъщност предстои да се прави в Българската армия, да не може да бъде направено – да се закупува въоръжение и техника, а да няма хора, които да я управляват, да няма обучени хора, които да имат желание да бъдат в службите за сигурност и в системата на въоръжените сили, а и не само това – и този недокомплект, който е в размер на 20%, по никакъв начин да не може да бъде преодолян. Считаме, че трябва да се намери механизъм. Считаме, че този § 22 трябва да отпадне, както и последващите. Трябва да остане някакъв механизъм за автоматично повишение на заплатите на всички в сферата за сигурност. И в тази връзка мога да кажа, че в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет е заложено, че всички заместник-министри и министри е редно до 15 септември да предложат механизъм за определяне на тези заплати. Така че ги призовавам наистина след днешния дебат и след утрешното гласуване да помислят много сериозно за това как със сравнително малко средства да могат да мотивират и да продължат да мотивират желаещите да влязат в системата на сигурността и в Българската армия, да направят всичко възможно да се заделят тези средства, защото считаме, че тези милиарди за превъоръжаване са в пълен дисонанс с малкото пари, които са необходими, за да може да се поддържа системата на заплащане, особено в Българската армия. В тази връзка считам, че нашето предложение е напълно адекватно. Считам, че дори министърът на отбраната и другите министри, които ги касаят тези предложения, са хора, които мислят за това и ще направят всичко възможно този проблем да бъде преодолян. Благодаря Ви.
#192 · speech
Благодаря Ви, господин Цанев. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващият записан за изказване е господин Николай Денков. Заповядайте – имате думата
#193 · speech
ПП
Благодаря, господин Председателстващ. Аз ще говоря за образование и наука с отношение към чл. 1, чл. 15, Приложение № 2 и Приложение № 3, което предлагаме да се включи, от Закона за държавния бюджет. Към този бюджет вече бяха изказани доста критики. И някой може да остане с впечатление, че едва ли нещо сериозно още може да се каже по отношение на неговите недостатъци и проблеми. Истината е, че има още какво да се каже, и аз ще покажа една от многопластовите политики, които се опитват да ни продадат по някакъв начин с комуникативни умения тези, които представят бюджета. Става дума за числа. Само за три години, само за три години според бюджета, който ни е представен, процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за образование и наука – според бюджета, пак казвам, който ни е представен, намалява от 4,8% на 3,8%. С други думи, намалява с 1%. При бюджет, който се очаква през 2028 г. да бъде около 150 млрд. евро според прогнозата, това означава, че в бюджета за образование и наука ще липсват 1,5 млрд. евро, или около 3 млрд. лв. за хората, които все още предпочитат да говорят за валутата, която използвахме доскоро. Само за сравнение – 3 млрд. лв. са около 600 училища, детски градини, ясли, които могат да се построят. И понеже числата не са единственото, не по-малко важни са политиките, ще илюстрирам с няколко политики всъщност до какво води това орязване на средствата за образование и наука. Първа жертва са заплатите на учителите. От 10 години надпартийно има консенсус, че приоритетно трябва да се осигурят заплати на учителите, на педагогическия персонал, за да може да се привлекат качествени кадри, за да могат те да се развиват и оттам ние да осигурим бъдещето на страната, което, без преувеличение, всъщност се осъществява в образователните институции. Затова в началото на тази година, когато беше приеман удължителният бюджет за 2026 г., по наше предложение беше осигурено 5% увеличение – с ясното съзнание, че редовният бюджет би трябвало да навакса изоставането, което ще се оформи дотогава. Сега е предложено заплатите да останат същите, което означава, че за първи път от 10 години управляващите с пълно мнозинство и с ясно съзнание какво означава това, се отказват от тази политика, която беше надпартийна. Затова ние сме предложили в бюджета да имаме за следващите месеци увеличение с още 8% – така както беше надпартийният консенсус, което би струвало на бюджета 72 млн. лв., което е малка поправка спрямо капиталовите разходи и също така средствата за издръжка, които така щедро, без да бъдат описани, са налети в бюджета. Ако не се запази тази политика, ние не само няма да подобрим качеството на учителите, а още през следващите години ще имаме недостиг, и то много сериозен, на учители по математика, природни науки, информатика, компютърни науки и други, които по-трудно се намират – например в професионалното образование. И ако някой се съмнява, нека да поиска официалните справки от Министерството, там ги има. Втората жертва е науката. И позволете ми да Ви прочета заглавие от съобщение на Българската национална телевизия отпреди точно 10 дни: „Румен Радев обсъди с германски научни институти и издателства задълбочаване на партньорството в образованието и науката.“ Подзаглавие: „Правителството има амбицията да развива съвременна научна и изследователска инфраструктура, която да насърчи повече млади хора да изберат своята професионална реализация в България, заяви премиерът“. Много хубави думи! Аз съм готов да се подпиша, работили сме за това – средства за науката през последните години. Средствата се увеличаваха. Това, което обаче виждаме в бюджета за 2026 г., е намаление в средата на годината от 55 млн. евро на 35 млн. евро точно на средствата за научна инфраструктура, с която се осигуряват Институтът INSAIT, Международното сътрудничество на нашите учени и заплатите на младите учени, които най-често са назначени по такива научни проекти точно по тази програма, за която се намалява бюджетът. Е, питам тогава управляващите, не само премиера – министъра на образованието и науката, как Вие ще осигурите работата на националните научни програми и на международното сътрудничество, при положение че в средата на годината, след като досега би трябвало да са изхарчени около 30 млн. евро, Вие казвате: ами за останалата половина от годината Ви остават 5 млн. евро, въпреки че Вие сте очаквали още 20? Очевидно тук има проблем! Обяснихме този проблем в Комисията по образованието и науката – никаква чуваемост! Така че това е поредният – за съжаление, няма да е последният – пример, в който премиерът и правителството говорят едно, а на практика вършат точно обратното! Следваща, трета жертва – извънкласните дейности на учениците. Говорим за това какъв голям проблем са зависимостите – зависимостите от наркотици, зависимостите от електронни устройства, за желанието да осигурим спорт, да намалим приноса на частните уроци. Начинът това да се случи, един от най-ефективните, е, като има извънкласни дейности. И за да не казвате какво сме направили, ще припомня, че през 2022 г. с бюджета въведохме Програма за извънкласни дейности, спорт и изкуства с бюджет от 100 млн. лв. – 50 млн. евро. Сега по тази програма отново не се вижда никакво развитие. Затова сме предложили тя да бъде допълнена със занимания по наука и технологии, така че децата да намерят своето място, където да могат да експериментират, да могат да развиват своите умения и да бъдат откъснати от среда, която създава сериозни рискове. Четвърта жертва – едносменният режим на учениците, който е национална цел до 2030 г. Отново, ако попитате какво сме направили – да, три програми досега има: първата от ГЕРБ и две други, които ние сме предложили и финансирали в годините – за построяване, реконструкция, дострояване на училища, детски градини, ясли, спортни площадки и физкултурни салони. Но тази програма не виждаме да има продължение! А има още училища, има още физкултурни салони, които липсват – над 300. Това като дейност трябва да продължи. Не изиска финансиране от тази година, защото за тази година има средства от нашите програми. Предвидете ги за следващите години, защото иначе отново тази дейност ще се спре. (Реплики от ПБ.) Имате тригодишна програма, така че не се правете, че не знаете какво има в бюджета. Или може би наистина не знаете какво има в бюджета! Пета жертва – учениците. През 2022-а, 2023 г. вдигнахме средствата за стипендии на студентите и докторантите. Това, което остана, са стипендиите на учениците. Това, което е необходимо за следващите месеци, са едни 3 млн. лв., за да се увеличат стипендиите на учениците от 10 евро на 20 евро. Така че, господа, ако 3 млн. евро са Ви проблем в този бюджет, значи наистина не знаете как се прави бюджет. Накрая – приоритетите не се определят от това кой какво е казал в медиите, приоритетите се определят с бюджетите. И когато става дума за бюджети за образование и наука, през последните десет години никога не е имало разнобой в този приоритет. Накрая искам да кажа нещо и за общинските програми. Обадих се на кмета на Благоевград – безспорно един от най-успешните кметове в България в този мандат, да го попитам как би изглеждало сега, ако Програмата за общините бъде спряна, или трябва да чакаш разрешение от министъра. Това, което ми каза, е следното, той каза: аз съм един от смелите кметове, които разкопаха улиците – защото имат проблем, както в много други градове, с ВиК системите – и ако тази програма не бъде продължена, това означава, че аз ще бъда наказан, тоест кметът на Благоевград – за неговата смелост и желание да си свърши работата. А той е доказал, че може – работи по десетки проекти, включително и по европейски. Ако се окаже, че трябва да ходи да се моли на министъра за средства, за които той вече е започнал да работи, значи има проблем! Каква е разликата с герба на Пеевски? Така че, господа, знам, че много е лесно да се казва: ооо, Вие не разбирате, и така нататък, но дали разбираме, или не разбираме, накрая се вижда от резултатите. И това, което показвате Вие в бюджета за 2026 г., е, че не разбирате, че нещата ще изглеждат трагично, ако не смените подхода си. Трагично и за Вас, и за българския народ.
#194 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. Има няколко заявени реплики. Когато завърши процедурата, господин Министър, веднага ще Ви дам думата. Заповядайте за реплика. Междувременно, колеги, моля Ви по време на изказване да няма реплики от залата. Имаме процедура, в която всеки може да излезе и да направи реплика по повод изказването, без да налагам забележки този път. Благодаря Ви. Заповядайте.
#195 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми министри! Уважаеми академик Денков, като химик знаете, че за да протече една химична реакция, са необходими условия. Невинаги увеличеният бюджет води до добри резултати. Резултатите от международната програма PISA показват понижаване на точките за България. Тази програма оценява 15-годишните ученици. През 2017 г., когато акцентът беше върху четене, тогава показахме по-високи точки. През 2022 г. – с акцент математика, нашите точки бяха значително, значително по-ниски, независимо че заплатите на учителите се увеличиха два пъти. Разбира се, че не съм против увеличаване на заплатите, но качеството при нас е обратнопропорционално на увеличаване на средствата за учители. Понякога закупуваме дигитална техника, която стои като паметници в училищата. Тоест необходими са реформи. Първо, реформи в училищата, в учебните програми. Може би през 2021 г. или през 2022 г. поискахте промени в Закона за развитие на академичния състав. Това така и не се е случи, не зная защо. Там наистина има нужда от промени, тъй като различните професионални направления се развиват по различен начин. Не може местата за студенти да са повече, отколкото завършващите. Така че образованието е приоритет за „Прогресивна България“ и ние ще направим реформите, тоест освен увеличаване на средствата, което разбира се, е нужно…
#196 · speech
Изтече Ви времето, госпожо Аврамова.
#197 · speech
…за следващия бюджет, ще предложим значителни реформи в училище и в университетите. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#198 · speech
Благодаря Ви, госпожо Аврамова. Втора реплика имаше от колеги от „Прогресивна България“. Има ли все още желание за втора реплика? Не. Заповядайте, господин Вълчев.
#199 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Денков, Вие като цяло бяхте коректен в това, което изложихте. Действително, последните години заедно сме полагали усилия да имаме по-добро финансиране на системата на образованието и науката, което е, разбира се, не единствено, но задължително условие за това да имаме по-добро образование и по-добра наука, и ако пестим, рано или късно, ще берем плодовете. Ако пестим от учители, ясно е, че няма да имаме добро образование, а ние това сме го правили през предходни десетилетия, малко или повече. Само една бележка. Вие казахте, че първата програма била предложена от ГЕРБ. Втората програма беше предложена – Вие тогава бяхте заместник-председател, беше предложена съвместно от нас и Вашата парламентарна група тогава, господин Василев и господин Сабрутев могат да Ви кажат. Нещо повече, смея да твърдя, че ние сме били най-активни в нейното аргументиране. Може би – Вие казахте много неща, но може би е добре да се допълни и това, че критични научни инфраструктури ще останат недофинансирани. Спомняте си, когато едно служебно правителство намали горе-долу с толкова парите за наука, за антарктическата експедиция имаше пари корабът да отиде само в едната посока, нямаше пари да се върне и трябваше да се дават пари корабът да се върне от Антарктида, защото бяха намалени парите за наука. Тук са и парите за Рожен, тук е и участието в паневропейските научни инфраструктури. Няма как, аз познавам общата рамка, почти сигурен съм, че това ще предизвика напрежение. Просто тези 20 милиона трябва да се дадат. И последно – това и в Комисията го говорихме, България може да бъде на картата на развитието на изкуствения интелект благодарение на INSAIT. Всички ходят да се снимат с него, включително и новите министри. Министър-председателят четох, че се е видял с основателя на INSAIT, а в същото време в бюджета има заложени едва 3,5 милиона за закупуване на GPU-та, които са крайно, крайно недостатъчни, необходими са поне 50 милиона. Изоставаме критично, и то в сравнение с други страни, които нямат шанса, късмета да имат институт като INSAIT. Трябват ни поне 50 милиона за GPU-та и много се надявам в следващия бюджет да ги имаме, министърът на финансите да го чуе това. Не знам от парите за отбрана ли ще ги вземаме, защото и за отбраната…
#200 · speech
Господин Вълчев, времето!
#201 · speech
…е важно да имаме изкуствен интелект. Изоставаме! Без GPU-та просто нищо не можем да направим като развитие на изкуствения интелект. Така че много се надявам, освен да се снимате, да заложите и пари в бюджета за INSAIT.
#202 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли трета реплика към изказването на господин Денков? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Денков.
#203 · speech
ПП
Благодаря за коментарите. Аз не мисля, че имаме каквото и да било различие за това, че наред с финансирането трябва да се търси и ефикасност на вложените средства. И немалко усилия бяха заложени в това отношение. Вие споменахте за опита за промени в Закона за развитието на академичния състав (ЗРАС). Всъщност това, че не бяха направени тези промени, е проблем, защото можеше да доведат до още по-големи, по-високи резултати във висшето образование. Но всеки опит за промяна среща съпротива. Така че аз бих приел критики в това отношение, ако Вие досега, три месеца след като спечелихте тези избори, бяхте качили поне Вашата управленска програма. Нито управленска програма имате, нито законодателна! Как да преценя, по какво да преценя дали Вие ще успеете да направите каквото и да било в областта на образованието? По отношение на коментара на господин Вълчев – абсолютно прав е, имахме консенсус през тези години и доста неща успяхме да поддържаме, така че да могат да се развиват. Специално искам да обърна внимание, че дали трябват GPU-та, или не, е въпрос, който трябва да се обсъжда експертно. Със сигурност тези 20 млн. евро са били разчетени във всяка една от структурите, защото това е абсолютно неочаквано – в средата на годината да се махнат почти 40 % от средствата. И отсега Ви гарантирам, това означава, че ще има млади хора, които са на договори и вероятно ще трябва да бъдат уволнени – млади учени, ще има докторанти, които сигурно ще имат проблем да си работят по докторантурите. Това е нещо, което никое правителство не трябва да си позволява. Така че моят призив е тази вечер да се съберете и да обсъдите, защото – и с това завършвам, господин Председателстващ, защото в Комисията по образование и наука нямаше никакво различие по отношение на това, че подходът в областта на тези политики на Министерството на финансите е напълно сбъркан.
#204 · speech
Благодаря Ви, господин Денков. Следващ за изказване е народният представител госпожа Недева, след това е господин Янчев от ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте за изказване, госпожо Недева. Извинявайте, господин Министър (обръща се към министър Енчо Керязов), искахте думата преди малко. (Реплика от министър Енчо Керязов.) Имате право. Изчакайте за секунда, госпожо Недева.
#205 · speech
Министър Енчо Керязов
Уважаеми господин Ганев, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, няма нужда председателят на Народно събрание да иска да отговоря. Не бягам от отговорност, ще Ви отговоря. Утре пътувам за Ямбол и за село Безмер – не толкова в качеството ми като министър на младежта и спорта, а като човек, който е израснал в Ямбол. Хората, които ме познават, знаят много добре, че независимо къде съм се намирал по света, с какво съм се занимавал и каква длъжност съм заемал, винаги Ямбол е бил в сърцето ми. След като сега има напрежение там, в този район, аз ще отида и заедно с министъра на отбраната утре имаме среща освен с местната власт и с хората, които живеят до авиобаза „Безмер“. И се надявам да им отговорим адекватно на всички въпроси, които ще бъдат зададени. Така че не бягам от отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#206 · speech
Колеги, ето как една злоупотреба с процедурата води до следваща, защото сега, ако спазваме Правилника, трябва да дам думата на парламентарните групи за отношение, тъй като това не е в днешния дневен ред. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#207 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#208 · speech
Господин Ганев, заповядайте за процедура, но Ви моля все пак да се придържаме към характера на процедурата.
#209 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Керязов, добре направихте, че първоначално не послушахте министъра на отбраната да си седнете на място и да не отговаряте, после явно се консултирахте – не знам, може би след министъра на отбраната най-вероятно с премиера сте се консултирали и все пак отговорихте. Но по-важно е другото. Първо, добре е, че отговорихте, чест Ви прави, но Вие не отговорихте абсолютно нищо. Аз Ви попитах ясно и точно – заместник-кмет сте били на Ямбол, оттам сте явно...
#210 · speech
Господин Ганев, излизате от предмета на процедурата.
#211 · speech
…и оттам нататък касае хората, пред които са Ви избрали за народен представител, дали са Ви своето доверие.
#212 · speech
Мисля, че стана ясно…
#213 · speech
Въпросът е следният: Вие в лично качество подкрепяте ли политиката на правителството и на мнозинството за преместване на бойните самолети, военните самолети, в Безмер, защото хората днес са категорично против?
#214 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев.
#215 · speech
Вашето лично мнение – излезте и кажете: не съм съгласен с политиката на правителството, или кажете: напълно съм солидарен с правителството и с политиката, аз съм избран за такъв.
#216 · speech
Господин Ганев, ще Ви отнема думата.
#217 · speech
Това отговорете, нищо повече. Ваше право е да замълчите или да говорите. Благодаря, господин Председател.
#218 · speech
Сега, колеги…
#219 · speech
Министър Енчо Керязов
Може ли да отговоря?
#220 · speech
Секунда, господин Министър. Сега, колеги, обсъждаме в момента Закона за държавния бюджет. Все още има записани колеги за изказване – 39 човека. Ако продължим в същия дух по размяна на реплики по тема извън днешния дневен ред, може би ще удвоим времето за разглеждане на бюджета. Така че, колеги, призовавам Ви и ще Ви отнемам думата, включително и на министър, ако си позволи да излезе извън дневния ред, което ще доведе до изключително разтягане на процедурата по гледане на днешния ни дневен ред с изключително важна точка за държавата. Господин Министър, моля Ви за последно да си отговорите, както смятате за редно, но да се придържаме към точката, която гледаме в момента.
#221 · speech
Министър Енчо Керязов
Ще бъда много кратък. Господин Ганев, аз съм министър на младежта и спорта на България. Аз съм си дал моя глас, няма нужда да отговарям. Категорично подкрепям! Благодаря Ви.
#222 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кое подкрепяте? Кое? Кое? (Обръща се към министър Енчо Керязов.)
#223 · speech
Благодаря Ви.
#224 · speech
Министър Енчо Керязов
Вие не знаете? Вие за какво ме питате? Знаете ли за какво ме питате? Вие за кое ме питахте? (Ръкопляскания от ПБ.)
#225 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кое подкрепяте – да има самолети, или да няма самолети? Кое подкрепяте?
#226 · speech
Благодаря Ви. Преминаваме към следващото изказване – госпожо Недева, имате думата за изказване.
#227 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кое подкрепяте – да има самолети, или да няма самолети? Не се крийте, Керязов! (Шум и реплики от ПБ.)
#228 · speech
Моля Ви за ред в залата! (Народните представители Цончо Ганев и Слави Василев разменят реплики помежду си.) Господин Ганев, ако имате да се разбирате нещо, моля Ви – извън залата също можете да говорите. Има 39 човека… (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Моля Ви, господин Ганев! Заповядайте за изказване…
#229 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Василев, няма да ми говориш на „бе“, ще се държиш културно! (Обръща се към народния представител Слави Василев.) Няма да ми говориш на „бе“! (Реплики от ПБ.)
#230 · speech
Колеги, колеги, моля Ви, дръжте се уважително един към друг и без реплики в залата! Всички чуваме какво си говорите, включително и зрителите по телевизията. Благодаря Ви.
#231 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Предлагам да върнем дебата за това, за което е определен днешният пленарен ден, а именно бюджета. Аз ще взема отношение по проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика, основно в частта за хората с увреждания, и за бюджета на Министерството на регионалното развитие. Планираните средства в проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 2 милиарда и 112 милиона основно са за плащания, свързани с хората от уязвимите групи. Ръстът на тези средства е със 17,6% повече, или това са 315 млн. 810 хил. евро повече за социални плащания, от които 185 млн. евро повече за лични асистенти, 133,5 млн. евро повече за хората с трайни увреждания, 24,3 млн. евро повече за месечните помощи за отглеждане на деца с трайни увреждания, 9,8 млн. евро повече за месечни социални помощи, 2,8 млн. евро повече за еднократни социални помощи. Ръстът на увеличения размер на финансовата подкрепа за всички социални плащания се дължи, от една страна, на увеличението на минималната работна заплата и на линията на бедност, които разширяват освен това и кръга на правоимащите лица. И от друга страна, с включване на нови лица, които отговарят на условията за подпомагане. Тук ще отворя само една скоба. В началото на този месец Институтът за пазарни изследвания публикува едно проучване: „Трудоспособност, инвалидност и социална подкрепа“, което много добре дава настоящата картина в момента и перспективи за бъдеще време. Но да продължим с бюджета. Хората с увреждания винаги са били и в момента са във фокуса на социалните дейности. Най-голям ръст прямо 2025 г. отчитаме в средствата, залагаме по-скоро, които ще бъдат изплатени на личните асистенти – това са 185 млн. 526 хил. евро. Този ръст е резултат от два елемента – единият е увеличението на минималната работна заплата, а вторият е очакваният ръст на броя на хората, които имат нужда от чужда помощ. Този ръст за тази година ще бъде с 12 000 повече лица спрямо 2025 г., или 87 600 лица ще получават подкрепа, приблизително толкова са и личните асистенти. При предоставяне на максимална подкрепа от 168 часа лична помощ месечно възнаграждението на личните асистенти се увеличава със 100 евро. В България месечна финансова помощ по Закона за хората с увреждания получават 793 590 лица с увреждания в момента. Там също за всички групи има увеличение на месечните плащания, които са в размер от 5 до 30 евро на месец. Естествено, че имаме желание за увеличение на всички социални плащания, но това са реалните възможности в бюджета за 2026 г. И сега няколко думи също бих искала да кажа за бюджета на Министерството на регионалното развитие, основно в частта му за общините. Когато се погледнат таблиците в чл. 51 за 2025-а и 2026 г., се вижда, че въпреки огромното предизвикателство за съставянето на бюджета тази година, са предвидени средства за увеличение на трансферите към общините. Като човек, който дълго време е бил в местната власт, оценявам осигурената възможност за подкрепа, тъй като едно от основните задължения на общините е да изграждат и да поддържат техническата инфраструктура, за да гарантират един нормален живот на своите граждани. Между първо и второ четене се прие предложението на Националното сдружение на общините във връзка с чл. 113, като бяха приети техните предложения. Всички знаем, че в Сдружението на общините членуват всички общини в България. Те са изразител на мнението на гражданите, на хората, тъй като правят непрекъснато срещи, обучения и събират информация. В случая също такава информация има събрана за всички проекти по инвестиционната програма кой от тях на какъв етап на развитие се намира. И понеже няколко пъти тук се коментира тази програма, всички знаем, че тя беше приета 2024 г. за срок от три години, тоест би трябвало да изтече през 2026 г., но в първите години няма такива действия. Знаем, че в началото на тази година има разплатени малко над 400 милиона и до края на годината се плануват малко над още 600 милиона за разплащане на тези проекти. Забавянето, от една страна, се дължи на обективни причини, но към този момент общините, които са предприели действия или имат намерение да... тоест са предприели действия със сигурност, ще имат сключени договори или имат сключени договори вече, те ще получат своето разплащане и ще изпълнят своите обекти, така че обектът в Благоевград няма да остане неизпълнен. По искане на Сдружението на общините беше увеличен и срокът за приемане на тези документи, като тук става въпрос за сключени договори с изпълнител или поне за обявени процедури за сключване на такива договори, а възможността, която се предлага за промяна по време на изпълнение, която обаче няма да касае крайната сума, която ще бъде получена от общините, трябва да Ви кажа, че много често се налага да се правят такива промени по време на изпълнение на строителство дори, които са невъзможни да бъдат изпълнени по първоначалния проект. Другата промяна в положителен аспект, е това, че средствата ще се изплащат от Министерството на регионалното развитие, а не от Българската банка за развитие, тоест тези, които към момента имат сключени договори там, ще си довършат процедурата по този начин. Но каква е разликата? Когато си изпълниш проекта, отчетеш го, си получаваш средствата от Регионално развитие, но ако си сключил договор с Българската банка за развитие, средствата за ДДС трябва да ги получиш, да ги поискаш и да ги получиш с ТОФ комплект отчетни документи, които са коренно различни от тези, които си подал към Министерството на регионалното развитие. Естествено, че и средствата пристигат в общините по различно време. С промяната, която ще касае оттук нататък сключените договори, това нещо ще се избегне и много в по-оперативен план ще се получават тези средства в общините. Към критиките по повод капиталовите разходи. Тези средства водят до развитие на икономиката, което води до по-висок брутен вътрешен продукт, а оттам – до повече средства за образование, здравеопазване и социални политики. Инвестициите в пътната инфраструктура би трябвало да доведат до намаляване на броя на пътните произшествия, а оттам – и до намаляване на смъртността. Съвсем скоро гледах данните от Националния статистически институт. За 2024-а и 2025 г. имаме загинали по около 460 лица годишно, което води до хиляди години в един показател потенциално загубени години живот. Това са загубени години, в които тези хора няма да се развиват, няма да учат, няма да работят, няма да остаряват в България, за съжаление. На коментарите, че средствата за капиталови разходи не отивали по предназначение, а са били отклонявани, като се цитираха предишни управления, искам да кажа на колегите: не вменявайте вина на сегашното управление за нещо, което някой е направил или би направил, ако има такава възможност. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#232 · speech
Благодаря Ви, госпожо Недева. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващ за изказване е господин Янчев. След него е господин Вълчев. Заповядайте.
#233 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. След господин Денков и преди господин Вълчев ще говоря по седемте предложения, които направих – те са единствено и само за образование, и то за най-важните от тях, така че няма да използвам цялото време. Най-важният, занемарен от десетилетия, мога да кажа, проблем господин Денков вече го изтъкна, да го кажа и аз, а не само в Комисията по образование – това са ученическите стипендии. Минималната ученическа стипендия в момента в България е в размер на 10 евро и 74 цента. До 31 декември беше 21 лв. В Комисията по образование започнахме да обсъждаме този проблем още с есенните дебати през ноември и през декември. В края на краищата правителството падна. Надявахме се за добре. Но от господин Донев, от страна на министъра на образованието професор Вълчев в Комисията по образование поне този въпрос – за ученическите стипендии на гимназистите от 8 до 12 клас, до момента не намери разбиране. В това, което наричаме бюджетна прогноза за следващите две години, също от разчета сега за 2026 г. се вижда, че там някакви изменения, тоест повишаване на този размер, няма да се случи. Учениците, смятам и всеки нормален човек, намира този размер от 21 лв., или 10 евро и 74 цента, за крайно унизителен. Задължението българските гимназисти да получават стипендии, произтича от Закона за предучилищното и училищното образование. Той не може да бъде игнориран просто така, но това, което се получава – и тук давам обратна връзка от учениците и като учител, и като училищен директор – отказват вече да подават заявления за този унизителен размер от 10 евро и 74 цента месечно. Кога се е появил? След последната реформа, да кажем, на постановленията, с които се определя размерът на стипендиите от 2017 г., когато 21 лв. става минимален размер, но има и максимален от 60 лв. Има различни видове стипендии. Аз говоря за най-масовата стипендия – тази, която е в профилираните гимназии, големите гимназии, която се получава масово от кръга от учениците, които са стипендианти. По официални данни към януари тая година 97 хил. и 800 са тези български ученици от 8 до 12 клас, които получават стипендии, огромната част от тях – унизителния размер. Преди тая реформа от 2017 г. – върнах се назад с постановлението да си припомня от 2013 г. и така нататък, това, което установих, е, че размерът от 21 лв. за ученическите стипендии е определен през 1999 г. Горе-долу тогава, когато започва преговорният процес за еврочленството на България. Надживява този размер от 21 лв. целия преговорен процес, в това число и приемането на България в Европейския съюз. Изглежда ще надживее и първата година от насилственото вкарване на България в еврозоната. Както казах, от страна на Министерството на образованието и на представляващия го министър професор Вълчев не срещна Комисията по образование разбиране дори по този неголям въпрос. Става дума за 22 млн. и 500 хил. евро, за да бъде удвоен размерът на стипендиите на гимназистите. Сумата не е кой знае колко непосилна. Но от разглеждането в Комисията по бюджет и финанси личи, че не само нашето, на ВЪЗРАЖДАНЕ, предложение за удвояване на размера не е възприето – отхвърлено е, а също така и на предложението на ГЕРБ, където двама министри на образованието са го подписали. То е, да кажем, по-умерено, защото в едни 21 милиона са включени и увеличения на студентските стипендии, не само на ученическите. Отхвърлено е от Комисията по бюджет и финанси много по-скромното предложение само на отличниците да се повишат стипендиите – това, което и господин Денков посочи. А всъщност минимумът трябва да бъде двойно увеличение. И никакви отлагания още и още, пак казвам, от 1999 г. е. Ще припомня какво заменя този размер от 21 лв. през 1999 г. с постановление на Министерския съвет, какъв механизъм е заменен тогава. Заменен е един от тези, които сега наричаме автоматизми, които също ще отпаднат – и това е много лошо, в параграфи 13 и14 от Закона за държавния бюджет, свързани със средното и с висшето образование. Заменя автоматизъм за определяне на ученическите стипендии, който е определял 35% от минималната работна заплата до 1999 г. за максимален размер тогава, не минимален, на ученическите стипендии. 35%, между другото, сега ще е над 200 и няколко евро. Това е пример, като отпадне някакъв автоматизъм, как след 27 години трябва мнозина, свързани с образованието, да се опитат да обяснят на Министерството на финансите с много аргументи, че това е унизително. 10 евро и 74 цента на български отличник в математически, в езикови гимназии, в големи професионални гимназии, е изключително унизително. И съм уверен, че Министерството на финансите може да намери тези пари. Може би не точно през чл. 28, който предвижда закриване на Комисията по досиетата и чиято номерация използвам за това предложение, вероятно не по най-типичния начин за законите за държавния бюджет, но и за да обърна внимание на този въпрос. Разбира се, че може и с друг способ. Други парламентарни групи предложиха и друг способ, пак казвам, и те бяха до момента отхвърлени от Комисията по бюджет и финанси. Още нещо важно от моите предложения също така, то е свързано с наука. България е член на Обединен институт за ядрени изследвания в град Дубна, Руската Федерация, от 1956 г. Това е междудържавен договор, научен. Членският внос не е непосилен, никога не е бил непосилен през тия години – в размер на около 1 млн. и 700 – 1 млн. и 800 хил. долара годишно. От четири години българското правителство не заплаща този членски внос. Въпреки това България все още е пълноправен член на този Обединен институт за ядрени изследвания в град Дубна. Нашите сметки, на ВЪЗРАЖДАНЕ, сочат, че са необходими около 5 млн. и 900 хил. евро, за да се заплатят дължимите членски вносове до момента, както и този за 2026 г., за да могат отново българските учени физици, на първо място, но и химици, но и микробиолози, да се възползват в пълна степен от тази научна възможност в Руската Федерация. Между другото, и правителството да има възможност да покаже отношение по този въпрос. Вицепремиерът Христов беше тук на парламентарен контрол – не каза „не“, но и в бюджета не го виждаме като „да“, затова сме го предложили като отделен ред. Мисля това е като най-кратко възможно експозе. Пак да кажа за ученическите стипендии – наистина е крайно унизителен, господин Донев, размерът от десет евро. Уверен съм, че правителството може да направи нещо веднага. Благодаря.
#234 · speech
Благодаря Ви, господин Янчев. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващ за изказване е господин Вълчев, след това е господин Чило Попов.
#235 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Познавам работата на Министерството на финансите и знам, че когато трябва да намаляват разходите, обикновено го правят така, както е най-лесно. В големите публични системи най-лесно е да намалиш разходите за образование. Разходите за отбрана ги защитава НАТО. Разходите за здравеопазване са функция на осигурителните плащания до голяма степен. Социалните разходи – всички се заиграват с тях, никой не смее да ги намали. И какво се случва? Намаляват се разходите за образование. Точно това виждаме и в този бюджет – те са намалени относително с 0,3% от брутния вътрешен продукт, като една трета от това се дължи на намалението, или по-скоро на по-ниския обем на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост, но така или иначе, и без това образованието си остава функцията с най-голямо намаление. Нещо повече, намалението е най-голямо за тази функция през последните десетилетия. Много се надявам, че не влизаме трайно в коловоза на политиката, на бюджетната политика, която пести преди всичко от образование. От друга страна, образованието и науката са секторите, които са най-важни за просперитета ни като общество и за икономическото ни развитие. Нещо повече, международни изследвания показват – най-завършените, най-комплексните изследвания показват, че разходите за образование са с най-висока обществена възвръщаемост. Драмата обаче на тези разходи е, че техните ефекти, резултати надхвърлят хоризонта на един политически мандат и са политически неблагодарни. Другата драма е, че те са най-неосезаеми, не можеш да покажеш какво си направил. Ефектите от тях са най-отложени – след 20, 30, 40 години. Днес тук с всички Вас консумираме ефектите от образованието преди 30, 40, 50 или повече години. Те са във всеки квадратен сантиметър около нас, във всяко едно изказване, но ние така сме устроени, че сме склонни да го забравяме това, и Министерството на финансите така е устроено, че е склонно да пренебрегва разходите за образование. Много често бюджетът се прави при липсата на държавническо отношение – така, както е най-лесно, или се прави чисто чиновнически. И ние смятаме, че този бюджет, гледайки го през образованието, е направен по този начин. Спестено от тези разходи, които са с най-висока рентабилност, и Вие ни предлагате един бюджет, който е с по-ниска ефективност на разходите. Но това всъщност приемаме, от друга страна, с аргумента, че това е, малко или повече, инерция от предходните години. Ние сме увеличили с 4% социалните разходи и сме консумирали от фискалното пространство за разходи за развитие, в това число за образование. Сега, въпрос на държавническо отношение е Вие да не позволите това да се случи през следващите години, да не позволите бюджетът да пести преди всичко от образование, защото, да, трябва да се върви към консолидация – дали ще бъде по-плавна, или не, това е друга тема, но ако тази консолидация е за сметка на разходите за образование и наука, както виждаме, или за други разходи за развитие, то в крайна сметка ние ще консумираме от потенциала за растеж и в бъдеще ще имаме по-малки разходи за всичко. Именно това непривилегировано положение на разходите за образование е причината да има текстове в Закона за предучилищното и училището образование и в Закона за висшето образование, които да защитят разходите за образование, както казах, от липсата на държавническо отношение и от чиновническото планиране на бюджета. Това са текстовете, които казват, че разходите за образование не могат да се намаляват с процент от брутния вътрешен продукт, съответно разходите за висше образование да са поне 0,9 от брутния вътрешен продукт. Да, от гледна точка на техниката, от гледна точка на логиката на правенето на бюджета едни такива текстове не трябва да бъдат в законодателството. Но дори и бивши финансови министри, като Владислав Горанов, който беше известен със своята пестеливост като финансов министър, казаха, че ако трябва да има едно изключение, то това изключение трябва да бъде именно за разходите за образование. И аз много се надявам да се вслушате във Владислав Горанов, още повече че тези разходи – две трети, дори над две трети от тях, са разходи за персонал. Предполагам, знаете, че образованието е най-голямата публична система с най-много заети, най-голямата професионална група са педагогическите специалисти, респективно учителите. Това, което казвате Вие: ще пестим от учители. Защото, ако искате да намалите разходите през следващите години, то това става основно. А другите, ако не ги увеличите, няма да постигнете кой знае каква бюджетна икономия или бюджетен дивидент. Вие давате заявка, че ще пестите от учители, и не чухме отношение от Ваша страна, че това няма да е така, не чухме опровержение. Какво означава да пестим от учители? Означава, че ще се върнем към годините, в които ученици с относително най-слаби резултати се включват в педагогическо образование и педагогическа професия. Има един много хубав индикатор в рейтинговата система за всяко едно професионално направление – среден успех от държавните зрелостни изпити на хората, които се включват в дадено висше образование. По този индикатор в педагогическо висше образование се включваха завършващи с едни от най-ниските резултати ученици. Представете си след това – те отиват да обучават децата ни, какво ниво ще продължат. Дали спиралата ще бъде надолу, или спиралата ще бъде нагоре? Сами можете да си отговорите. Всички професии са важни, но ако имаме добри учители, ще имаме добри специалисти по всички останали професии. И това, както Ви казах, не е единствено, но е задължително условие. Колега каза, че трябва да се правят реформи – напълно подкрепяме. Поне от три години мисля, че е започнала работата по изготвянето на нови учебни програми. Аз съм убеден, че новото управляващо мнозинство, новото ръководство на Министерството може още по-добре да ги направи от предишни ръководства. Правете реформите, но не ги използвайте като извинения за увеличение на средствата, средствата трябва да се увеличават. Не пестете от системата, не я поставяйте в режим на икономии, не демотивирайте младите хора да се включват в педагогическо образование, докато Вие се наканите да правите реформи или осъзнаете какво трябва да правите, или имате някаква визия, защото не е честно към системата, не е честно и към бъдещите поколения. По същия начин, ако искаме да привлечем в академичната професия най-добрите или поне по-добрите студенти, трябва да имаме минимални заплати за академичните длъжности, които да бъдат над средната заплата. Тази премия над средната заплата и тези обвързаности – да, аз приемам аргумент, че не трябва да има обвързаности, особено с обвързването със заплатите в МВР се получи изкривяване, но в същото време мога да защитя за учителите, за академичните преподаватели и за военните, защото днес особено учител, военен не са толкова привлекателни професии, колкото са били преди век или повече, когато са били едни от най-добрите. Предполагам Вие, господин Министър, знаете, че в Националния военен университет от 300 кандидати 100 не могат да минат физическия тест, други 100 не могат да минат психическия, а от останалите 100 половината не могат да минат и двата. Ние имаме огромен проблем с възпроизводството на тези професионални групи – и офицери, и учители. Ако няма обвързаност в Закона, то поне трябва ясно да кажете, че имаме този и този политически консенсус, евентуално и ние да подкрепим един такъв политически консенсус, защото иначе рискуваме да имаме драматичен проблем. Аз лично през 2015 г. – не бях министър, бях главен секретар – направих един анализ, имам и цялата система, госпожа Фандъкова знае, цялата информация в системата, от една страна, за учителите, които се пенсионират до десет години, от друга страна, колко учат педагогическо образование и колко влизат в системата. Направихме го десет години напред – до 2025 г., и изводът беше, че сме изправени пред стряскащата перспектива да останем без учители. Взе се положителното бюджетно и политическо решение да се удвоят заплатите. През 2020 г. те вече бяха стигнали удвоения размер и бяха стигнали 125% от средната заплата за страната. И въпреки това 2020 г. – преди ковид, бюджетната политика, господин Министър, не беше влошена. Тоест ние имахме отношение към учителите, без да влошим бюджетната политика. И ако Ви направят един анализ сега по функции спрямо 2020 г., да кажем, ще видите кое най-много е влошило бюджетната политика. Аз смея да твърдя, че това не е образованието, още по-малко науката, дори разходите за наука са намалели като процент от брутния вътрешен продукт. Така че много се надявам да не говорите само – да не са само на приказки в приоритетите Ви образование и наука, да не се снимате само с учени и с олимпийци, ами да покажете реално отношение, защото истинският приоритет е бюджетният приоритет. Ако гледаме Вашия бюджет, образованието си е основен антиприоритет. По същия начин е и науката – ясно изразен антиприоритет както в годишния бюджет, така и в средносрочната бюджетна прогноза. Точно това, от което се страхувахме – че ще се плъзнете по линията на най-малкото съпротивление да правите бюджет, тоест да режете не там, където е най-неефективно, а там, където е най-лесно. И понеже от големите публични системи образованието е най-голямата, най-лесно е да отрежете образование. Всъщност рязането става чрез неувеличение при наличието на инфлация. Просто учителската заплата отново ще падне под средната, отново ще имаме очакван дефицит на учители, отново ще имаме понижение на средния успех на тези, които се включват в… на индикатора „среден успех“, на тези, които се включват в педагогическо образование, след това – в педагогическа професия. Така че ще се върнем отново към годините, в които пестяхме от образование. Много се надявам да има държавническо мислене във Вас и да коригирате този начин на правене на бюджета, защото това зависи най-вече от министъра на финансите, от министър-председателя, от министъра на образованието, естествено – всеки един министър на образованието си иска своето. Впрочем Министерството на образованието не подкрепя отмяната на текстовете в Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за висшето образование, свързани с минималния размер на средствата за образование, за което ги поздравяваме. Ние също сме предложили увеличение на стипендиите, така е, това беше наред. Всяка година в образованието, господин Янчев, има много разходи и не могат да се решат всички проблеми. Аз мога да Ви направя списък с 50 проблема, които изискват допълнителни средства в системата на образованието, но когато не се замразяват средствата, всяка година сме решавали 2, 3, 5, нещо сме надграждали. Сега просто нищо, нито една мярка няма, която да се надгради, казано с други думи, ще се натрупат проблеми, които ще избият по-силно през следващите години. Ако един-единствен разход трябва да се увеличи тази година, това са стипендиите, тук съм съгласен с господин Янчев. И ние бяхме предвидили това, това беше на дневен ред. Миналата година действително го говорихме в парламента. Напълно се солидаризираме и подкрепяме предложенията на колегите от „Продължаваме Промяната“ по отношение на инвестиционните програми, за които говори и господин Денков – те са необходими. Училищата на двусменен режим бяха намалени от 360 под 200, но така или иначе, 200 е голямо число; все още 350 училища, а бяха 600, нямат физкултурни салони, като тук не броим пригодените класни стаи – това са ни най-големите наследени проблеми на образователната инфраструктура плюс недостига на места в детски градини и детски ясли, 30 общежития не са ремонтирани... Не го прекъсвайте съвсем. Ако трябва, с по-малки суми да се случва, с по-бавен темп – заради консолидацията, но прекъснете ли го веднъж, това означава, че просто ще се откажем от тези политики и вместо малко от малко да решаваме проблемите, ние ще влезем в режим отново на трупане на проблеми. Пак казвам, трябва да се правят реформи, но без финансиране не става. Една градина трябва и да се полива, трябва и да се плеви – не я оставяйте на режим недофинансиране с оправданието, че трябва да се правят някакви промени, защото рано или късно проблемите ще станат повече. Благодаря.
#236 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. За следващо изказване – господин Венко Сабрутев. Заповядайте.
#237 · speech
ПП
Благодаря, господин Председател. Аз не вярвах, че може да има по-лош бюджет от този, който изкара 250 хиляди души на протест, но то е факт. За съжаление, е факт. И утре ще бъде финалното му гласуване. Това, което ние сме предложили, от „Продължаваме Промяната“, е сериозен пакет, свързан с младите семейства и децата на България. Вчера имах възможност по време на обсъжданията и гласуванията на Закона за бюджета на общественото осигуряване да адресирам част от тях. Сега ще се опитам да Ви убедя, уважаеми управляващи, да не гласувате против майчинството. На първо място ще сложа забрана на рекламата на хазарт. Рекламата на хазарт е превзела българските градове и села. Тя трябва да излезе от територията на населените места, от погледа на българското семейство и децата на България. Само за две години от няколко десетки хиляди вече имаме няколкостотин хиляди български граждани със запори заради хазарта – до казиното е заложната къща, до заложната къща са бързите кредити, които гарантират бързото потъване. В промените в Закона за хазарта сме добавили текстове, с които да спрем заобикалянето на рекламата на хазарт в телевизиите. 2024 г. ние направихме огромна стъпка напред, за да може да забраним рекламата на хазарт като цяло. Приехме забрана за реклама в телевизия, радио и интернет, но виждаме, че хазартните оператори намират начин да заобикалят тази забрана. Сложихме забрана за реклама върху билбордове на разстояние 200 м от училища, детски градини, ясли, студентски общежития, университети, за да предпазим децата си – оказа се, че тази забрана някак си не се спазва. Няколко министерски съвета отказаха да приемат необходимите наредби, за да регламентират как се изчисляват тези 200 м. Стигна се до куриозните казуси едно училище да зазида входа си, за да отвори задния си вход, за да може да осигури работата на едно казино. Проблемът с хазартната зависимост се усеща, когато телевизорът вкъщи изчезне, когато телевизорът отиде в заложната къща. Трябват превантивни мерки. Превенцията е първа стъпка – забрана на рекламата на хазарт. Това няма финансово отражение и би трябвало да бъде подкрепено. Законът за хазарта е отворен от Вас, уважаеми управляващи, и съответно бихме могли да приемем необходимите текстове, така че да предпазим българските семейства и деца. Втора мярка, която сме предложили, е удвояване на данъчното облекчение за деца. Когато за първи път влязохме в управление, данъчното облекчение за деца беше едва 20 лв. на дете на година, направихме го 600. Сега предлагаме от 600 лв. да стане 600 евро. Таргетирана мярка към младите семейства, към децата, но към семействата с принос към системата. Мярка, която, подчертавам, не прави гета, а тъкмо обратното – поощрява хората да работят, да се осигуряват и съответно част от данъците, които са платили, да имат възможност да си ги върнат под формата на таргетирано данъчно облекчение за деца. Еднократни помощи за учениците в 5, 6 и 7 клас. Вие си спомняте, в 2023 г. запълнихме част от празнотите в Закона, добавихме 2, 3 и 4 клас към дотогава действащите разпоредби за 1 и 8 клас, а сега следва да допълним финално 5, 6 и 7 клас. Става въпрос за еднократните помощи за ученици – по 150 евро на учебна година, това са горе-долу разходите на едно семейство за униформи на децата. Един от най-големите проблеми на младите семейства е липсата на детски градини и ясли. София е градът с най-голям дефицит – 8 хиляди деца и тази година останаха неприети. Столицата, която произвежда над 40% от брутния вътрешен продукт, има необходимост от държавата, за да построи така необходимите много допълнителни детски градини и ясли. Нещо повече – не просто има необходимост от пари за строителство, има необходимост и от пари за откупуване на терени. Затова ние сме предложили инвестиционна програма за 4 години, с която Столична община да откупи необходимите терени, да проектира и построи необходимите детски градини и ясли. През 2023 г. приехме подобна програма, но национална – по време на кабинета „Денков“ с министър на финансите господин Асен Василев. Надявам се да вземете пример от тях и да продължим добрата тенденция да се реши проблемът на младите семейства с липсата на места в детските градини и яслите. Допълнително сме предложили целодневни летни академии за учениците със занимания по спорт, изкуство и изучаване на чужди езици, организирани посещения в музеи, галерии и театрални постановки. Всеки родител знае какво означава настъпването на лятната ваканция. Почваме да се чудим по какъв начин да ангажираме вниманието на нашите деца, докато те не са част от образователния процес. Всички ние искаме тяхното образование да продължи, искаме да продължаваме да развиваме техните таланти, но държавата някак си не го прави. Затова предлагаме стартиране на подобна програма, в която децата по време на ваканцията да имат възможност да изучават спорт, изкуство, чужди езици и каквото е необходимо, така че да облекчим хем младите родители, от една страна, хем да развиваме талантите на децата, от друга страна. Няма да пропусна предложението ни да върнем в държавния бюджет темата за детската болница. Детската болница някак си изненадващо изчезна от тригодишната прогноза на бюджета. Дори ГЕРБ и ДПС не си позволиха подобно нещо. За съжаление, онзи ред, в който държавата поемаше ангажимент в тригодишната прогноза – при необходимост, при излизане на нов разход за строителството държавата да ги осигури, някак си изчезна. Колеги, не Ви прави чест – обръщам се към управляващите. Детската болница е национален приоритет. Национален приоритет, с който Вие трябва да се ангажирате. Ние сме предложили в държавния бюджет тази тема да се върне. Да, проектното дружество към момента има средства за проектиране, има оспорване на обществена поръчка в КЗК, но това проектно дружество няма сигурността, че утре, ако се развият по-бързо нещата със строителството, че държавата ще осигури необходимите средства. Искам да Ви обърна внимание, че социалният пакет, който сме предложили, е на обща стойност около 100 – 120 млн. евро – при условие че има над 3 млрд. евро неразписани разходи. С тази програма ние ще осигурим 100% майчинство при по-ранно връщане на работа – от една страна, стимул за младите майки, ако решат да се върнат на работа по-рано; от друга страна, ще осигурим през втората година майчинство, ако те решат да останат и втората година у дома с детето си – да получават 620 евро обезщетение на нивото на минималната работна заплата. Ще осигурим двойни данъчни облекчения за деца, ще осигурим необходимите пари за строителство на детски градини, ясли, строителство на училища, за да можем най-сетне да минем на едносменен режим; еднократните помощи за ученици – така необходимата пълна подкрепа за семействата и децата на България. Надявам се да подкрепите. Надявам се да не гласувате, както по Комисия. Надявам се с тези много милиарди, с които тази година държавата ще разполага, да дадем една част от тях на българските семейства. Благодаря.
#238 · speech
Благодаря Ви, господин Сабрутев. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващ за изказване е господин Чило Попов. Заповядайте.
#239 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, позволете ми – ще бъда кратък. Забелязах, че в дискусията до момента бяха пропуснати две според мен изключително важни теми, чието пропускане доста ме озадачи и доста ме учуди, така че се надявам, споменавайки ги, да привлека и Вашето внимание към тях – предвид късния час и Вашата умора. Първата тема е малко по-обширна, втората е много конкретна. По-обширната касае транспортния сектор и транспортните политики на новото правителство и заложеното в бюджета до края на годината. Ясно е, че тук става въпрос за дълготрайни политики, за отдавна отлагани реформи и неща, които не могат да бъдат предвидени в един бюджет, който, както казвате Вие, закърпва положението и довършва вече започнати неща, които може би не са били най-правилните. В какво се състоят основно проблемите? Имаме изключително нереформиран транспортен сектор, който набляга и приоритизира изключително автомобилния транспорт. Имаме предвидени и много големи компенсации за автомобилния транспорт, и по-точно за автобусните превози, които са основно за превози до малки населени места, където автобусите, разбира се, не са пълни и превозвачите нямат интерес без тези допълнителни плащания да ги извършват. Но какво може да предприеме държавата по този въпрос? Тя може да диверсифицира транспорта. Тя може да даде нужното на различните видове транспорт, които от години – или поради лобистки интереси, или поради корупция и злоупотреби, или лошо управление, или всички, заедно взети – са пренебрегвани. Ако успеем да качим половината от тежкотоварния трафик, преминаващ през България – голяма част от него транзитен, на влак, така ще съкратим значително риска от тежките инциденти, които взеха нашето внимание и които са в последните няколко дни и седмици изключително гореща тема. И всеки – в едно състезание по невинност – казва, че проблемите са тежки, те се коренят много назад във времето и не могат да бъдат отстранени толкова бързо. Представете си, ако имаме далновидна политика в транспорта и диверсифицираме транспорта, прибавим, разнообразим го, заложим и на въздушния транспорт. Защото в момента въздушният транспорт е силно централизиран – имаме едно силно, добре работещо летище; имаме две сезонни летища и нямаме регионални летища. А имаме нужда от тях. Летище Пловдив има изключителен потенциал. То е оставено на самотек и на лошо управление от много години насам. Ще кажете: това са трудни неща и не стават лесно. Затова в Комисията по транспорт предложихме да се отделят средства за една мярка, която може да бъде извършена и в краткото време на този бюджет. А тя е да се отделят средства за независим външен одит – от международна реномирана компания, на зле управляваните дружества, които работят с различните видове транспорт, и най-вече Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Ако възложим и отделим средства за един такъв одит, ще Ви се спести страшно много работа и това ще доведе до откриване на проблемите, до откриване на дупките и до предложения от международни реномирани специалисти за бързо подобряване в този сектор. Така че една кратка мярка би била да се отделят тези средства – предложил съм го на министър Пеев. За речния транспорт, който също е част от диверсифицирането на транспорта, не е предвидено абсолютно нищо. Речният транспорт също може да качи тежкия автомобилен трафик в цялото продължение на река Дунав, защото такъв транспорт има развит в другите държави, които ни свързват с основната връзка на река Дунав с реките Рейн и Майн, а оттам с Балтийско море. Призовавам Ви да помислите за това нещо и в своята политика да отделите средства да бъде направен един независим одит, защото тази компания е управлявана непрозрачно и нарочно зле, за да може железопътният транспорт да не се явява конкуренция на автомобилните превози и на автобусните превози. Знаем чии са лобитата в този сектор. Призовавам Ви да мислите стратегически и държавнически и да предвидите – ако не в този, то в следващите бюджети – истинска модернизация на този сектор. Защото диверсификацията на транспорта води със себе си изключителни ползи. Тя е маркер за модерна държава, привлича туризъм, улеснява туризма, улеснява трафика, а ние сме транзитна държава. Втората тема, която касае и моите интереси като член на Комисията по култура и медии – искам да Ви обърна внимание върху българските читалища. Има ли смисъл да казвам на някои от Вас колко важни са българските читалища? Как това културно явление, тази културна институция няма алтернатива по света и тя е едно истинско национално богатство. Освен културно средище, тя е и социален център – сплотяващ елемент в българското общество, и има много голяма роля в предотвратяването на обезлюдяването на България. Във Вашия бюджет за първа, но за поредна от две години насам не е предвидена програмата „Читалища“. Програмата „Читалища“ предвижда средства за читалищата, излизащи извън техните режийни разходи и разходите за заплати. С тях читалищата могат да инвестират в своя сграден фонд, да обновят сградите си – както знаете, голяма част от тях наистина са в плачевно, окаяно състояние – да си купят нови книги, нова техника, да модернизират пространства, които да са в унисон с новите технологии. Тази програма „Читалища“ е работила доста добре допреди около две години, две години и половина, и от нея са се възползвали редица български читалища. Получих сигнали от читалищните среди, че те биха били много благодарни, ако помогна тази програма отново да бъде припозната като важна от Министерството на културата, за което Ви призовавам. Защото, ако сте далновидни, ще разберете, че това наистина ще Ви отвори вратите към малките населени места – хората ще разберат, че са Ви важни. Така че Ви призовавам и Ви моля от името на българските читалища да върнете тази изключително важна програма за финансиране, за кандидатстване за финансиране в средствата в бюджета за култура. Това бяха моите две теми. Благодаря Ви за вниманието.
#240 · speech
Благодаря Ви, господин Попов. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващият, записан за изказване, е госпожа Сабри. Заповядайте.
#241 · speech
ДПС
Уважаеми господин Председателстващ, ще взема отношение по две наши предложения и по общата рамка на бюджета. Анализът на основните параметри на бюджета очертава три съществени риска: планирания дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт, значителна потребност от ново дългово финансиране и недостатъчно ясно представена връзка между увеличението на отделните разходи, предвидените структурни реформи и очакваните измерими резултати. Заложени са приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и общи разходи от 56,8 млрд. евро. Разликата е приблизително 7,2 млрд. евро, а планираният дефицит по консолидираната фискална програма достига 5,7% от брутния вътрешен продукт. Това показва значително превишаване на разходите над текущо планирани приходи и създава необходимост от дългово или друго финансово обезпечение на бюджетното салдо. Не подкрепяме бюджетен дефицит, който не е аргументиран с продуктивни инвестиции и структурни реформи. Дефицитът може да бъде допустим при извънредни обстоятелства или когато финансира проекти с доказуем икономически ефект. В предложения бюджет обаче значителна част от разходите имат текущ или постоянен характер. Това създава структурен риск, защото временните приходи и нов дълг се ползват за финансиране на дългосрочни задължения. Макроикономическата прогноза, върху която е изготвен бюджетът, предвижда реален растеж на брутния вътрешен продукт от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3% по хармонизирания индекс на потребителските цени. Тези допускания трябва да бъдат оценявани внимателно, тъй като изпълнението на приходната част зависи от реализирането на прогнозирания икономически растеж, динамиката на потреблението, заетостта и доходите. Предвижда се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 г. Това съотношение остава под референтната стойност от 60% от БВП по европейските фискални правила. Само по себе си обаче спазването на дълговите критерии не е достатъчно основание за положителна оценка на фискалната политика, особено при планиран бюджетен дефицит 5,7%. Основният риск е свързан с темпа на нарастване на дълга, разходите за неговото обслужване и предназначението на привлечените средства. Икономически оправдано е дълговото финансиране да бъде насочено преимуществено към инвестиции, които увеличават производителността, икономическия потенциал и бъдещите бюджетни приходи. Правителството си поставя за цел дефицитът да бъде намален до 3% от брутния вътрешен продукт през 2028 г., но в представената средносрочна рамка трябва по-ясно да бъдат определени конкретни мерки, срокове и очаквания като бюджетен ефект от тях. Необходимо е да се покаже как ще бъдат ограничени структурните разходи, как ще се повиши ефективността на публичния сектор и каква част от новия дълг ще бъде използвана за инвестиции, рефинансиране и покриване на бюджетния дефицит. Тук сериозно възражение предизвика и методиката за изчисляване на трудовия стаж. От 1 януари 2027 г. той ще се определя на основата на реално отработени часове, а не календарни дни. Декларираната цел е ограничаване на сивата икономика и недекларираната заетост. Тази цел е основателна, но избраният инструмент според нас създава риск от неблагоприятни социални последици. Промяната може да застегне много работещи на непълен работен ден – студенти, родители на малки деца, сезонни работници и хора с прекъсваща заетост. Сега искам да обърна внимание на две наши предложения, които не бяха подкрепени в Комисията. Параграф 15, а именно субсидията на вероизповеданията. Предложението ни, уважаеми колеги, не е за увеличение на държавната субсидия за вероизповедание, то е единствено за запазване на нейния реален размер при преминаване към евро – 20 лв. са равни на 10,23 евро. Всичко под този размер не е техническо превалутиране, а реално намаляване на финансирането. Въпросът е по-широка, чисто бюджетна аритметика. Днес българското общество е изправено пред сериозни предизвикателства, задълбочаващо се социално разделение, агресия, език на омразата, демографска криза и усещане за липса на общност и солидарност. Именно в такава среда ролята на традиционните вероизповедания придобива още по-голямо значение. С приемането на изменение в Закона за вероизповеданията през 2018-а и 2019 г. държавата съзнателно изгради модел на прозрачно предвидимо и достатъчно финансиране, насочено към укрепване на финансовата независимост на вероизповеданията и ограничаване на зависимостта им от непрозрачни външни източници. Не е разумно този модел да бъде отслабен чрез разпоредба в годишния Закон за държавния бюджет. Затова предлагаме единствено да бъде запазена реалната стойност на действащото финансиране, като размер от 7,7 евро да бъде заменен с 10,23 евро – точната равностойност на досегашните 20 лв. Следващият е чл. 16, ал. 2, където сме направили предложение за компенсационен механизъм за децата, които не могат да бъдат класирани за детски ясли и детски градини. Знаете, че от 1 април 2022 г. посещението на държавните общински детски ясли и градини е освободено от такса. Поради това основният проблем пред семействата вече не е цената на общинската услуга, а недостигът на места, особено в големите градове. При първо класиране само в София през май месец 2026 г. са подадени 22 608 кандидатури за 15 122 места, тоест 7558 деца остават некласирани от отчетения недостиг – 5539 случая, или приблизително 73%. През 2026 г. държавните компенсации се изплащат основно за деца от София, Пловдив, Варна и община Родопи, което потвърждава териториалната концентрация на проблема. Недостиг обаче може да възникне и в други общини, поради което правото на компенсация не следва да зависи от предварително изброяване на определени градове, а от наличието на обективен установен недостатък на местата. Действащият механизъм е ограничен до възстановяване на действително направени и доказани разходи за частна детска ясла, детска градина или квалифициран детегледач. Компенсацията се предоставя само при изпълнение на определени условия, не възниква автоматично със самото неприемане и не може да надвишава нормативно определения месечен размер от 580 лв., или 296,55 евро. Този модел не компенсира в пълна степен неблагоприятните последици от непредоставянето на общинско място. За да получат възстановяване, родителите трябва предварително да разполагат със средства и да заплатят част от услугата. Предлага се въвеждане на комбиниран компенсаторен механизъм, при който правото възниква автоматично, когато детето е кандидатствало по установения ред, отговаря на условията за прием и е останало неприето поради липса на места. След установяване на правото семейство следва да може да избере една от следните изключващи се форми: място в лицензирана частна детска ясла; електронен ваучер или директно плащане към лицензирано частно заведение; месечна компенсаторна помощ за отглеждане на дете в семейна среда, като подходяща частна услуга не е налична или родителят е принуден лично да полага грижи. Размерът на подкрепата може да бъде определен ежегодно въз основа на нормативната издръжка на едно дете в съответния вид общинско заведение. Така ще бъде приложен принципът „финансирането следва детето“. Публичният ресурс, който би бил изработван при приемането му в общинска ясла или градина, ще се използва за осигуряване на равностойна грижа или за подкрепа на семействата. При определяне на размера може да се предвиди регионален коефициент, отчитащ действителните цени на частните услуги в различни общини. Разходите за частна грижа в София и останалите големи градове могат съществено да се различават от тези в малките градове, като правото на компенсация следва да се установява служебно чрез данни от системата за кандидатстване. Предложението според парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще намали неравнопоставеността между семействата на неприетите и приети деца, ще позволи по-бързо връщане на родителите на пазара на труда и ще осигури подкрепа и за семейства, които при действащия режим не могат да получават компенсация, тъй като нямат възможност предварително да заплатят частната услуга. Благодаря Ви.
#242 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сабри. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Следващ за изказване е господин Проданов. Заповядайте.
#243 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще се изказвам по целия бюджет – приложенията, Приложение № 2, разбира се, чл. 1 и така нататък. Но преди да започна, ще Ви обърна внимание на една новина от вчера, която малко мина под радара, въпреки че моят колега Здравко Марков я спомена, а именно данните на Евростат относно бюджетната позиция на България през първото тримесечие на 2026 г., а именно“ „България отчита най-високия бюджетен дефицит в Европейския съюз и еврозоната за първото тримесечие, достигайки 7,6% от брутния вътрешен продукт“ – според сезонно изгладените данни на Европейската статистическа служба. Това е в отговор на тези, които обясняваха как нашите заявки, че реалният дефицит е 7,4%, били измислени. Данните на Евростат всъщност са категорично потвърждение за последователната теза, която ние изказвахме – че фискалната ситуация в страната е изключително тежка. И предупреждавахме многократно по време на ожесточените дебати на бюджет 2026, че трябва реализъм вместо розови обещания и че реалният недостиг в хазната е много по-висок от това, което се обясняваше досега. Тия стряскащи цифри разобличават и предходните управляващи, които години наред криеха реалните числа. И тук ще спомена само още две неща. Индиректно отговарям сега и на изказването на госпожа Петкова от по-рано, цитирайки двама нейни бивши и настоящи съпартийци: единият е председателят на Фискалния съвет в момента господин Дянков, бивш финансов министър, който в едно изказване наскоро каза, че реалният дефицит за миналата година бил между 5,5 и 6%, а пък нейният колега господин Горанов в едно изказване в края на миналата година, публикувано в Economic.bg, казва, че ако не се вземат мерки, дефицитът тая година ще отиде над 8% – той цитира автоматизми и други причини, но той също показва, че траекторията била предпоставена от доста отдавна. Това по въпроса за реализма, за дефицита и за илюзиите, на които ние слагаме край с този бюджет. И сега почвам вече по същество, първо, по отношение на приходите. Основната критика, която чувам, е, че сме били подценили приходите, защото, първо, подценяваме брутния вътрешен продукт и размера му, второ, подценяваме инфлацията, понеже, видите ли, при по-висока инфлация ще съберем по-високи приходи. Първо, тук трябва да се каже, че бъркаме инфлацията, тоест хармонизирания индекс на потребителските цени, който обхваща една определена кошница от стоки и услуги, и дефлатора на брутния вътрешен продукт, който показва изменението в стойността на всички стоки и услуги, включително тези за междинно потребление, които са създадени в икономиката на държавата. Това, което е от значение за прогнозния размер на брутния вътрешен продукт, е дефлаторът, а не инфлацията. Каква е ситуацията с дефлатора? Ами Фискалният съвет казва, че той ще е доста висок. Те говорят за 8%. Прогнозата на Министерство на финансите е за 5,1 – 5,2%. Прогнозата на БНБ обаче е 5,5% – доста близка до тази на Министерството на финансите. Европейските комисии, от своя страна, прогнозират 2,8%. Виждате, че има огромна разлика, огромен диапазон, оттам и изключителната несигурност на всякакъв вид прогнозиране от този тип. Прогнозирането на инфлацията е също толкова трудно, тъй като, ако започнем например с това, което случи в началото на годината – имахме всъщност рекордно ниски нива, или много близко до рекордно ниските нива на петрола. Изведнъж инфлацията заради конфликта в Близкия изток се разрасна. Отидохме устойчиво на над 100 долара за доста седмици, след което се подписа меморандум и тя спадна до 70. В момента пак е на над 90. Но какво и как ще се случи, никой не може да знае. Това, което се опитвам да кажа, е, че не може да прогнозираме, а голяма част от опозицията точно това обясняваше – как „заради войната в Иран ще съберете повече приходи, защото е инфлацията“. Не може да базираме фискалното прогнозиране на базата на очаквания, че една война ще продължи или няма да продължи, първо, защото никой няма кристално кълбо и второ, защото ефектите от война, като тая в Иран, въобще не са еднозначни по отношение на фиска – може да съберете по-високите приходи от ДДС, но също така може да има свиване на потреблението заради по-високата инфлация, свиване на индустриалното производство, разходи за компенсация на бизнес, на домакинства и така нататък за по-високите цени. Така че тук, както се казва: внимавай какво си пожелаваш. И го казвам това с цялото ми уважение към тия, които си пожелават войната да продължи, за да можем да си решим фискалните проблеми. И данните за приходите към края на първото полугодие потвърждават нашата теза, че чудеса по отношение на приходите не може да се очакват, въпреки че ние сме предвидили в бюджет 2026 г. редица приходни мерки, свързани с облагане на хазартни оператори, изсветляване на сивия сектор, но въпреки това за първите шест месеца на годината имаме ръст от 1,6 милиарда и според нашата прогноза очакваме ръст от още 2,6 милиарда до края на годината. Това е реалистичното планиране, а нещо повече от това ще е просто пожелателно мислене, абсолютно разведено с реалността. И тук ще кажа, ако ми позволите, че предпочитам да сме малко по-консервативни в прогнозата си и да бъдем изненадани положително, отколкото да разчитаме, че оптимистично надувайки приходите, някак си нещата ще ни се получат. А ако не се получат? Тогава тези, които оптимистично прогнозират високите приходи, те ли ще извадят да доплатят недобора? Това е малко като някой, който се е писал в сайт за запознанства, че е висок 1,90 м, и после, като дойде време за срещата, се оказва, че е 1,70 м, и идва разочарованието. Така че консервативно и реалистично прогнозиране е начинът, по който сме подходили към приходите, и това е отговорната позиция, за разлика от предходните, които редовно завишаваха прогнозите за приходите и не ги изпълняваха. На следващо място, трябва да разбием на пух и прах тия продължаващи спекулации на опозицията, че бюджет 2026 бил черна каса, защото разходите за издръжка, капиталовите разходи, се харчили непрозрачно или не са били описани по надлежния начин. Това, че някои хора не са си направили труда да прочетат законите и документите, не означава, че държавата укрива нещо. И преди казах, и ще повторя отново: цялата детайлна разбивка на всички разходи е публично отразена в програмния формат на бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Всичко е класифицирано по програми, цели и пера. Ние не сме виновни, че опозицията или няма капацитета, или няма желанието да провери детайлите там, където им е мястото. Това, което не е описано там, са еднократни и извънредни по своя характер разходи, които обаче не представляват дългосрочни политики, като например иранската помощ за земеделците или Giro d'Italia. Те се правят с постановления на Министерския съвет, които обаче се публикуват в „Държавен вестник“ и са също така прозрачни, както и всичко останало. Тук напомням също, че финансовият министър след заседанието на Тристранния съвет представи изключително детайлна разбивка – това е официален документ, детайлна разбивка по отношение на разходите – както капиталовите, така и тези за издръжка, и на синдикатите, и на работодателските организации по тяхна молба. Те ги разгледаха и бяха удовлетворени. Защо някой от опозицията не си е направил труда да ги погледне и продължава да твърди за черна каса, не зная. Тук да отметнем и другото внушение. Преди ние описахме всичко по прословутата ал. 5 в чл. 1 на държавния бюджет. Всичко можело да бъде описано там напълно прозрачно и нямало да има проблем. Сега, тук напомням, че първо тази практика беше въведена от 2022 г. след COVID – специални обстоятелства, и продължи до 2024 г. През 2024 г. – последната година, през която това нещо се е прилагало, бюджетът е съставен от господин Василев, апропо – в него имаше ал. 5, но също така имаше почти 3 млрд. неописани в нея разходи. Аз питам: това черна каса ли беше? Тогава раздаваха ли се непрозрачно пари? Между другото, след ал. 5 има и ал. 6, която предвижда и винаги е предвиждала възможността Министерският съвет да може да прекатегоризира разходи, така че независимо как сте ги записали, ако има ал. 5, той може да ги прехвърли от едно перо в друго. Между другото, ако тази възможност не съществуваше, нямаше да има възможност например служебният министър господин Клисурски в последните дни на служебното правителство да прехвърли със свое постановление над 20 милиона към бюджета на Столична община за строежа на детски градини. Добре че го направи, между другото, защото те изпитват остра нужда от това финансиране. Това, между другото, е отговор и на тези, които казват, че не сме се погрижили за детските градини тази година, напротив – има отделени средства за тях. Повече на този етап не са необходими до края на тази година, защото няма проектна готовност за изграждането на повече детски градини в момента, и това е проблем на Столична община, а не на държавния бюджет. Сега отиваме към манипулациите относно естеството на проектите в Приложение № 2. Всъщност нека да кажа преди това за твърденията, че капиталовите разходи били надписани, нямало да се изпълнят или отивали към олигархията. А, и беше поискана справка – мисля, че от господин Мартин Димитров в Бюджетната комисия – да покажем как вървели капиталовите разходи към средата на годината, за да се покаже очевидно, че ако са под 50%, значи те не вървят добре и няма как да се изпълнят. Тук, разбира се, първо, се изпуска удобно, че имаме концентрирани плащания по ПВУ през юли и август месец, тоест няма как да очакваме, че втората половина на годината ще е със същия темп като първата. Същото се отнася и за проектите в Министерството на отбраната, които са голяма част от тези в Приложение № 2 – стратегически проекти, които не се случват всеки месец по една дванадесета, те не се изпълняват ритмично, там са концентрирани в големи групи сделки, като 3D радари, страйкъри и така нататък. И тук напомням отново, че в Приложение № 2, извън тези за отбраната, които са във връзка с ангажимента, който имаме да достигнем – 2,15% от брутния вътрешен продукт разходи за отбрана за тази година, извън тях почти всичко в Приложение № 2 – стратегическите проекти, са вече извършени проекти или такива в процес на изпълнение. И сега искам да обърна особено внимание на манипулациите, които се правят по отношение на Приложение № 2 и проектите в него. Понеже няколко пъти опозицията направи лъжливи твърдения – опитаха се да търсят под вола теле, и всичко това им гръмна в лицето. Първо, проектът за удълбочаването на пристанище Варна. Манипулацията беше, че това е корупционен проект с раздута стойност прямо миналата година. Истината е, че това е проект по линия на отбраната, за да могат двете фрегати, които закупихме за над 1 милиард, да могат да се използват и да влизат в пристанище Варна, защото, както стана ясно, ако не могат да бъдат обслужвани, ще трябва някой да ги снабдява може би с водно колело. И да припомним тук, че договорът по този проект е сключен януари месец тая година от правителството на господин Желязков, а не от нас. Защо стойността му сега е по-висока от тази, която той е залагал в бюджета за миналата година, е въпрос, който трябва да адресирате към него. Втори проект, за който се беше фиксирала опозицията в Приложение № 2 – ремонт на едни мотриси, 15 мотриси. Защо, казват, вместо да ремонтирате тия мотриси, не дадете пари на майките? Ами защото тези 15 мотриси се оказва, че вече са ремонтирани 2025 г. Не може да ги неремонтираме. Няма как да върнем времето назад, но за съжаление, чекът за техния ремонт е дошъл и трябва да се разплатим. Това е извършена дейност в 2025 г. Още нещо. Имало едни 40 милиона в Приложение № 2 за военни разходи, които нямали проектна готовност, сега изчезнали някъде и министърът на финансите не можел експромт да отговори къде се намират, като го попитали в Бюджетната комисия. Сега, първо да кажа, че в Приложение № 2 има 198, а всъщност, като дописахме и проекта за ремонта на Шипка – 199 проекта. Значи, ако смятате, че всеки министър има 199 проекта в главата си и може да реагира на секундата, нека сме наясно, че ние имаме министър на финансите, а не Рейнмен и съответно няма как да се знае всяко число до стотинка. Но обратно към 40 милиарда. За какво става дума? Според TikTok-a на един бивш финансов министър това били фалшиви разходи, отново част от черната каса, а всъщност това са разходи за доставката на F-16. Толкова по въпроса. Тази манипулация не провървява. Следващото. За 113 милиона има един проект, описан за строително-монтажни и ремонтни дейности в Приложение № 2. Не били детайлно описани и затова, видите ли, било кух проект, нямало проектна готовност и схема. Всъщност се оказва, че зад това стоят над 500 км, разпределени между над 100 отсечки, които просто физически няма как да бъдат описани в Приложение № 2, защото то ще набъбне с още десетки страници, но са напълно реални проекти. Хайде, още един ще Ви кажа – от тези, които се опитаха да ни ги пришият. Ама видите ли, обходът на Габрово и тунелът под Шипка – министърът казал, че нямало да се случи, и затова, а пък Вие сте предвидили едни пари. Да де, ама той проектът е обход на Габрово и тунел под Шипка. Обходът на Габрово се случва, освен ако тези, които възразяват, не искат да отидат да си поговорят с хората в Габрово и да ги попитат дали е необходим този проект, или не. Та толкова по отношение на Приложение № 2. В крайна сметка се оказва, че опозицията търси, както казах, под вола теле, търси неописани разходи, но така не може и да ги намери. По отношение на капиталовите разходи казвам отново – 9,3 милиарда. Всъщност основната разлика между нашите капиталови разходи и тези на бюджета на господин Желязков от миналата година, проектобюджета, е именно от евросредствата. Ние сме планирали по-голяма сума там – общо от 9,3 сме планирали 5,3 евросредства, и това е, защото ние планираме държавата да усвои повече, а предходните планираха държавата да усвои по-малко. Вие си отговорете на въпроса кой е правилният подход. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Апропо, ние дори и да мислим, че не можем да ги усвоим докрай тези пари, евросредствата, ние сме длъжни да ги заложим. Но дори и да има неизпълнение по евросредствата – това е нещо, за което се хванаха като реплика на господин Донев: ето, виждате ли, той призна, че дефицитът ще е по-нисък, защото може да има неусвояване по евросредствата. Ако има неусвояване по евросредствата, това ще засегне фискалната позиция за следващата година, защото, ако не сме ги усвоили, все пак ще трябва да ги разплатим със средства от националния бюджет, така че неусвояването по отношение на евросредствата не ни помага. Дайте сега да видим кои са другите капиталови разходи, които толкова бодат очите – тия четири милиарда неописани разходи. Е сега колеги ще Ви ги опиша, ако искате, записвайте си. (Ръкопляскания от ПБ.) От тези четири милиарда два милиарда са средства за общините. От тях 1,1 милиарда са по Общинската програма, от които 460 милиона вече бяха предвидени и разплатени почти изцяло от служебното правителство през ББР, а останалите са 600-те милиарда, които ние предвиждаме по МРРБ. Говорим тук за двата милиарда за общините. А извън този 1,1 милиард имаме около 250 милиона целеви годишни субсидии към общините (шум и реплики от ГЕРБ), което е всяка година. Точно така, точно така. Така че той е описан разход, но Вие се хващате – не говоря за Вас конкретно, а един друг бивш финансов министър се хвана за този неописан разход, но той е описан – всяка година се случва по формула, точно така, както и инвестициите на общините от собствени средства, около 500 милиона, са за това, които са идентични със сумата, която е била реализирана по това перо миналата година – през 2025 г. Толкова за два милиарда по общинските програми, или по-скоро за общините общо, от четирите общонационални. Другите два да ги видим те къде са. Другите два – от тях 1,45 млрд., от двата, са в Приложение № 2 – 199 проекта, надлежно описани. Както стана ясно, опозицията ги гледа под лупа, но нямаше за какво да се хване. Отново повтарям, че извън тези за отбраната, почти всичко друго е извършена вече дейност или такава в процес на изпълнение. Какво остава извън тези, които са извън Приложение № 2? Имаме 227 милиона – и това са по централния бюджет капиталови разходи, предназначени отново и почти изцяло за изплащане на стари задължения, ще Ви кажа няколко: 72 милиона за нови лични документи – от миналата година; 56 милиона евро общо за детски градини и студентски общежития – от миналата година; 25,5 милиона евро за Фонд безопасност на движението по стари договори; 37 милиона евро по проекти от Модернизационния фонд; 6,8 милиона евро за лицензи на Майкрософт за цялата администрация, и още, и още. По „Централни ведомства“. Имаме около 140 – 150 милиона капиталови разходи общо за всички централни ведомства, всички министерства, извън тези в Приложение № 2. Между другото, планираните средства общо за всички държавни ведомства, които, както казахме, са 2 милиарда заедно с тези в Приложение № 2, са с 515 млн. евро по-малко от тези, които бяха планирани в проетобюджета „Желязков“ за 2026-а, и горе-долу еднакви като сума с това, което беше реализирано през 2025 г. Толкова за раздутите разходи. Само да довърша за двата милиарда, които, казах, общокапиталови, национални – 1,45 по Приложение № 2; около 100 милиона са, споменахме, в „Електронно управление“; 227 приблизително – в „Централен бюджет“. Имате още малко над 100 за „Други автономни разпоредители с бюджетни средства“, като НЗОК, университети и така нататък. Та всичко е описано перо по перо, въпреки че аз не съм си сложил такава вратовръзка. (Възглас: „Браво!“ от ПБ.) Така. Да видим сега докъде стигнахме. А, какво ще стане всъщност, питам аз, ако всъщност ние орежем тези... Защото някой може да каже: да де, ама това, че ги дължите, не означава, че…Отложете ги за догодина, не се разплащайте. Какво ще стане, ако не го направим? Ами ще Ви кажа какво ще стане. Ще стане първо това, че ще има бизнеси, които фалират. Те чакат плащане за свършена работа, разплатили са се с доставчици, ще трябва да уволнят хора, ще има недовършени ремонти, ще има ненаправени инвестиции. Как това ще се отрази на страната, в която икономическият растеж е – да, по-висок е от средния в Европейския съюз, но в държава, която иска да догонва, продължава да е крайно анемичен, а индустриалното производство спада вече трета поредна година? Да не говорим какво ще стане, ако не се разплатим. Ами, ако не се разплатим, първо, ще дадем сигнал към международния бизнес, че това е държава, която не си стои зад думата и не си уважава договорите. Не знам какви инвеститори ще привлечем така. И на второ място, като не се разплатим, ще ни осъдят. И тук привеждам на Вашето внимание любопитния факт, че в разходите за издръжка, до които ще стигна сега и които също много бодат очите на опозицията, има едни 160 милиона например, които са разплащане на разходи за текущ ремонт и поддръжка в МРРБ от 2021-а и 2022 г., които са вече с лихви и с разноски по извънсъдебни споразумения. Това ще се случи и с всички останали разходи, които ние отложим и не разплатим. А, тук да кажа, понеже един колега спомена в началото: Вие инвестирате в асфалт, инвестирайте в хората, не в асфалт. Тази мантра съм я чувал от доста години, нали, не я бях чувал от доста години. Мислех, че хората са узрели да видят отвъд тая плоска манипулация. Аз искам да видя дали има работеща държава и работеща икономика, функционираща, която ще доведе чужди инвестиции, когато има разбити улици. И как помагаме на хората в малките населени места, като не асфалтираме пътища до тях? И това не ги ли засяга също толкова, колкото ги засяга размерът на едно или друго обезщетение? И кой ще им плаща например повредените части по ходовата част на автомобила? Както и да е. Отиваме към издръжката. Отново внушението: това е чиновнически разгул, администрацията тъне в разкош, пуши пури в кожени канапета или пък харчи за кафета – и какво беше още? Издръжката, отново повтарям, включва много различни неща, сигурно включва и тоалетна хартия, но тя също така включва консумативи за спешните центрове, включва осветление и отопление за детските градини, за училищата, включва гориво за патрулките. Искам да разбера как опозицията, която все рони крокодилски сълзи за майчинските и за другите социални плащания, които те самите замразиха преди няколко години и не намериха за нужно да ги размразят преди това, те в едно и също изречение ронят крокодилски сълзи и в същото време ни предлагат да оставим децата на тъмно, като съкратим разходите за издръжка, защото точно това ни се предлага. Ето това е лицемерието, което трябва да се изобличи. (Възглас: „Браво!“ и ръкопляскания от ПБ.) Сега те ще кажат: да де, ама там има едно нарастване на разходите за издръжка. Ние не говорим за тия, дето, така или иначе, са за децата и за това, ние говорим, дето има един милиард и кусур, дето нараснали. И преди го казах, ама хайде пак, да си го запишете: нарастването на този един милиард от миналата година – 255 млн. евросредства, 170 млн. евро „иранска помощ“ за земеделците, 150 милиона извънредни парламентарни и президентски избори, вече казахме за сто и шестдесетте милиона за текущ ремонт и поддръжка по МРРБ за стари задължения от 2021 г., 55 млн. евро помощ de minimis за транспортния сектор. А, и тук го няма господин Василев, но да му отговоря. Той обърка. Има разлика между цена на винетката и това, което се събира за винетки и толсистема. Той ги обърка малко. Сумата, за която реферира и говори, беше за винетките, а всъщност може би трябваше да погледне, че става дума за толсистемата и за толтаксите. Толтаксите са увеличени наистина, но ние сме задължени по евродиректива да ги увеличим. Още от миналата година е влязла тая директива в Закона за автомобилния транспорт и между другото, от тях събираме допълнение над 90 милиона тая година. Помощта, която даваме на транспортния бранш, е около 55 милиона. Тя им беше обещана от предходните правителства, но не им беше дадена. Та толкова по този въпрос и по познанията на някои хора за толсистема, толтакси и винетки. Отивам нататък по разходите за издръжка, да ги довършим. Близо 50 милиона – 48,5, хайде, да сме точни, Giro d'Italia; 30 милиона имаме нова помощ по Закона за социално подпомагане – това са коледните добавки; 20 милиона – Евровизия; 90 милиона имаме само по издръжката на Министерството на отбраната – повишение на разходите, защото знаете ли какво стана с цената на керосина тази година? Тези, които предлагат да съкратим, предлагат самолетите да не летят ли? Бойните ни самолети да не дават дежурства точно в тази ситуация? Или да съкратим от някое друго перо в армията? 90 милиона е повишената цена на издръжката в Министерството на отбраната – това, което боде очите, и било схема. Бях си подготвил да кажа някои неща и за парите на общините. Колегите говориха вече по този въпрос, така че аз няма да се спирам на това. Само ще кажа, че Приложение № 3 може и да е било страхотно като замисъл, само че като изпълнение се оказа тотална щета, ще извинявате за разговорния израз. И неслучайно представителите на Сдружението на общините приветстваха горещо промяната, която ние направихме, а именно да върнем механизма за кандидатстване през МРРБ, като там, включително с промените между двете четения, сме прецизирали възможността и критериите за кандидатстване по тези проекти, така че никой да не бъде ощетен и да бъде максимално прозрачно. И преди да завърша и да Ви призова да подкрепите бюджета и на второ четене, ще кажа само още – това е коментар на един от преждеговорившите, с който се заиграхме за това дали този бюджет предвиждал енергийна помощ за бизнеса. Аз му казах, че предвижда, защото това е предвидено в § 2 от удължителния закон за бюджета. Той каза: не, той вече не важи. Ами всъщност не, важи. Добре е такива неща да се знаят, за да не се правят конфузни грешки. Извън това, завършвам с това, че това е бюджетът, който слага край на илюзиите, изкарва на показ реалността, а нашите истински политики и приоритети ще ги видите след два-три месеца, когато Ви представим бюджет 2027. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#244 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. За реплика – госпожа Петкова, заповядайте. И господин Мартин Димитров, а преди това мисля, че беше господин Събев.
#245 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Аз в рамките на две минути едва ли ще мога да отговаря на 30-минутните бележки на колегата Проданов, но първо по отношение на дефицита, колега. Нека да кажем, че дефицитът се измерва на годишна база. Ако погледнете методиката, по тази методика на Евростат, за четвърто тримесечие каква е прогнозата на Евростат за дефицита на България, ще видите, че той е 2,5%. Нека да кажем какво остави кабинетът „Желязков“ на 31 януари 2026 г. – данните са публични, те са качени на сайта на Министерството на финансите. Бюджетното салдо е положително и е в размер на 212 млн. евро. Положително! Фискалният резерв е над осем… (Смях от ПБ.) Колега, не се смейте, защото Вие не сте и отваряли сайта на Министерството на финансите според мен! И фискалният резерв е над 2 милиарда, над 8 млрд. и 200 млн. евро, така че отворете, вижте какво се е случило. Дефицитът е на годишна база, колеги. Оставете тези данни. Кажете и причината каква е. Причината е, че пролетта не са изпратени актуални, обновени данни. България е без годишен Закон за бюджета и Европейската комисия, Евростат, прави тази своя прогноза без тези нови данни. Бъдете коректни и ги отразявайте всички тези неща. По отношение на това, което господин Проданов обясни за тези милиарди – там 4 милиарда, от които 2 милиарда за общините и милиард и 100 за Приложение № 3. Мисля, че вече няколко пъти говорихме – милиард и 100 вече са дадени, 460 милиона осигури правителството на кабинета „Желязков“ буквално с удължителния закон дни преди да напусне властта. Тези пари вече са похарчени. Вие осигурявате едни до 600 млн. евро, които са под условие. Вижте какво пише в чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Давате под условие, така че имайте го и това предвид. И понеже много стана популярна темата с това пристанище – удълбочаването на пристанището във Варна, колеги, предлагам Ви, преди да говорите от тази трибуна, да си проверявате хубаво фактите. Вижте първо кога е сключен договорът и вижте какво пише в този договор. Договорът във връзка с удълбочаването – и ангажиментът на Министерството на отбраната в тази посока, е подписан, като съдържа клауза „при евентуално осигурено финансиране“. Този договор може да бъде прекратен по всяко време, ако не е осигурен ресурс. Единственото, което е предвидено по него, е аванс, който е в размер на 3%. Така че, колеги, бъдете коректни. Прочете си договорите и тогава говорете от тази трибуна какво е поемало като ангажимент правителството на Росен Желязков. Това е, което мога да кажа в рамките на две минути, иначе бих могла да говоря още много. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#246 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Втора реплика – господин Мартин Димитров.
#247 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Смятате ли, господин Проданов, че е сериозно след един месец задаването на ключовия въпрос Вие да се опитвате да отговаряте седем и петнадесет в последния момент от приемането на бюджета? Ние Ви питахме следното нещо конкретно: дайте списък с конкретните проекти, които да обосновават този огромен дефицит и разходите, които Вие наричате наследство. Един месец нямаше отговор. Сега Вие от тази трибуна в деня на приемането на бюджета взехте думата. И само искам да Ви обърна внимание в двете минути, които имам за отговор, на следното нещо. Говорихте за два милиарда капиталови разходи. От Вашите числа, които дадохте, не Ви излезе дребната сума от 120 милиона, ама това са дреболии за Вас. 100, 200 – няма значение, нали така? Това сериозно ли е според Вас? Не е ли отговорният и сериозен подход, господин Проданов – Вие сте председател на Бюджетната комисия, да ни дадете подробен списък на проектите и да кажете: това са проектите, това е наследството – перо по перо, проект по проект, разход по разход, и ние да го обсъдим на Бюджетна комисия? А сега казахте: два милиарда, от които милиард четиристотин и петдесет – по Приложение № 2; 227 милиона, които изброихте; 100 милиона за „Електронно управление“; 100 милиона НЗОК – и 120 милиона лева не излизат по тази сметка, но викате: дреболия! Не, това не е сериозно! И още един въпрос: колко нови споразумения ще подпишете с общините? И представете си, че има заявления за стотици нови такива споразумения, по какъв критерий точно, господин Проданов, ще изберете едни общини и ще отхвърлите други? Казахте, че имало критерии. Къде са тия критерии? В чл. 113 ли ги прочетохте, къде точно? Да не се окаже, а то ще се окаже, че ще има стотици заявления за нови споразумения и Вие ще сключите такива с някои общини и няма да сключите с други. Знаете ли кой правеше така? Така ставаше по времето на ГЕРБ. Вие започвате да действате по абсолютно същия начин, правите абсолютно същото. И целият Ви подход, колега Проданов, е абсолютно несериозен. Този дебат трябваше да бъде в Бюджетната комисия и да бъде конкретен списък, който ние да обсъдим.
#248 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Трета реплика? Няма. Заповядайте, господин Проданов, за дуплика.
#249 · speech
Уважаема госпожо Председателстваща! Уважаема госпожо Петкова, какво наследство сте оставили януари месец? Знаете ли, това, че сте си глътнали корема за снимка, не означава, че ставате за фотомодел. (Оживление.) Не говоря конкретно за Вас, извинявайте, говоря по принцип. Говоря по принцип. Говоря за фискалното състояние на държавата. Не е бележка. Тук искам да бъда максимално категорично разбран, че става дума за метафора, която описва, че можеш да вземеш едно моментно състояние и да го представиш като нещо друго. По отношение на това дали Евростат… Обясних за какво става дума, ако съм Ви засегнал, извинявам се, не е било това целта ми. Обясних – просто давам го като метафора, за да илюстрирам това, което исках да кажа. По отношение на Евростат. Напълно сте права, не беше подаден навреме доклада, но тогава първоначалният дефицит, който те предвиждаха за тази година, според техните прогнози тогава беше 4,2. Новата им прогноза сега е за 7,8. Така че те вече са я ревизирали. Отивам към господин Димитров. Защо съм го направил в последния момент? Защо не сме дали данните? Аз неколкократно изнасях тия данни – и по време на първо четене, и в Бюджетната комисия, навсякъде. Това, че не сте ги записали… Но поне се радвам, че от три милиарда сега започваме да спорим само за стотина милиона. И отново – не ме карайте да изброявам поименно жертвите на битките в Сталинград. Можем да го направим и това. Аз съм Ви дал обобщени закръглени цифри в името на... Мисля, че достатъчно изчетох до точката и запетайката, когато четохме бюджет. И последно. Как ще избираме общините? Ще се избират първо на база на това кой има сключен договор, кой си е подал документите навреме, кой има проектна готовност, има ли разрешително за строеж, минало ли е одобрение от ДНСК и така нататък. Има си критерии. Пак казвам, Вие сте напълно прав, че в миналото се е случвало и непрозрачно, но не прилагайте към нас Вашия аршин. Това, че преди е правено по един начин, не предпоставя автоматично, че ние ще действаме по същия начин. Това е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#250 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Следващото изказване – Ангел Георгиев. След господин Георгиев е госпожа Фандъкова.
#251 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ще представя моите предложения към бюджета, като ще започна с тези, които са за Пловдив, и после ще премина към едно, което е изключително важно, смятам, за почти всеки един български гражданин, особено за гласоподавателите на „Прогресивна България“. Но да започнем с Пловдив, откъдето съм избран. На първо място, искам да обърна внимание на няколко проблема, които са забатачени, буквално казано, от управлението на града, особено от управлението на ГЕРБ последните години – и на ГЕРБ на местно ниво, и на ГЕРБ на национално ниво, разбира се. Едното предложение е 50 млн. евро за нови детски градини, ясли, училища, като проблемът с недостига на места, особено в яслите, също и в детските градини в Пловдив, е изключително сериозен. Също като проблема в София, просто трябва да се започне да се работи за неговото разрешаване, защото иначе виждаме как години наред нищо не се случва. Като, разбира се, тук внасям и едно пояснение, че всички суми са абсолютно ориентировъчни, управляващите могат да направят редакционни поправки, да кажат каква сума предлагат. Въпросът е да почне да се работи, да се отделят средства и да се решават проблемите на Пловдив, защото до момента виждаме, че проблемите на Пловдив не просто не се решават – те се удължават във времето. И буквално ставаме свидетели на една агония за пловдивчани. Като тук съм заложил и 50 милиона също – за целеви средства за изграждане на общинска автогара. Както знаете, в Пловдив няма такава и е наложително да бъде създадена, за да подобри транспортната свързаност, която и без това е доста лоша, още повече пък, що се касае до градския транспорт, и възможността от градския транспорт да се ползва транспорт до съседните населени места – никак не е добре положението. Така че наистина имаме сериозна нужда от общинска автогара в Пловдив. Пак казвам, сумата може да бъде коригирана. Въпросът е управляващите от „Прогресивна България“ да покажат желание, че искат да отделят някаква сума, че искат да решават проблемите на Пловдив. По същия начин седи предложението ми за 100 млн. евро за изграждане на буферни паркинги на входовете на Пловдив и изграждане на многоетажни паркинги във вътрешността на града. И тук е проблемът с липсата на паркоместа, която е потресаваща просто в Пловдив. Това не е проблем, който го има само в София, но в София все пак има, макар и малко на брой, многоетажни паркинги. В Пловдив положението е още по-трагично. Наистина има нужда и от многоетажни паркинги, и от буферни паркинги, просто нещата никак, никак не седят добре. Особено цели райони има, като район „Южен“, където намирането на паркомясто е изключително приключение, и то в лошия смисъл на думата. Така че тук трябва да се направи нещо по въпроса, като отново правя уточнението, че сумата може да бъде коригирана от управляващите. Заложил съм и удвояване на средствата по бюджетната програма за изграждане на позитивен образ на България зад граница и подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина, като тук говорим за 1 млн. 750 хил. евро. Разбира се, тази сума няма да реши всички проблеми, но изграждането на позитивен образ на България зад граница и подкрепата за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина е от първостепенно значение както за имиджа и успеха на българската държава, така и за оказването на подкрепа спрямо тези общности зад граница и въобще за тяхното съхранение и запазване. Така че е необходимо да бъдат отпуснати много повече средства, и поради ниската първоначално заложена сума нейното удвояване е крайно необходимо. Смятам, че в бъдеще отново трябва да бъдат повишени тези средства. И стигам до едно предложение вече, което е изключително интересно, защото, както особено мнозинството от „Прогресивна България“ знаят, министър-председателят заяви, че тази година няма да има финансова помощ за Украйна. Защо? Защото няма средства в бюджета. Това е нещо, което чуваме за всички – за майки, за пенсионери, за училища, за стипендии, за всичко. Оправданието е: няма средства в бюджета, наследството е много тежко! Да, наследството е тежко, но има средства в бюджета. И сега ще Ви дам пример. Заложени са почти 17 млн. евро, които са заложени в бюджета за принос за формиране на политики на НАТО, обща външна политика и политики на сигурността на Европейския съюз и участие на България в ОССЕ. Като тук става въпрос за финансово участие в механизма за предоставяне на приоритетно оборудване за Украйна. Тук са заложени почти 17 млн. евро. Това е по силата на споразумението, сключено от Андрей Гюров. Споразумение, което Румен Радев преди изборите, подчертавам, критикува много сериозно. След изборите обаче – 17 млн. евро за Украйна! И това, което аз предлагам, е тези 17 млн. евро за Украйна да бъдат пренасочени и да отидат по бюджетна програма „Подкрепа за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница и съхраняване на българското културно-историческо наследство“. Там са заложени едва 795 хил. евро – забележете, няма и милион, но за Украйна са заложени цели 17. И поради това предлагам да отпаднат тези 17 млн. евро за Украйна, да бъдат вложени, както казах, в политиката в областта на подкрепата за българските общности и лицата с българско самосъзнание зад граница, където сумата ще се усети като драстично увеличение и ще подпомогне осезаемо тази политика. И това, както казах, е в съзвучие с изказване на министър- председателя от 30 март, забележете, тази година. Така че смятам, че тази сума трябва да бъде премахната. Няма нужда България да бъде донор на Украйна, няма нужда България да дава – това са 33 млн. 230 хил. лева, така да го кажа, в нашата валута, която абсолютно противозаконно и противоконституционно ни беше отнета. Така че абсолютно наложително е тези 33 млн. 230 хил. лева, които България… които правителството на Румен Радев иска да подари на Украйна, да бъдат премахнати, да бъдат пренасочени за подкрепа на българските общности зад граница. Няма нужда ние да бъдем донор на Украйна и няма нужда в такива тежки времена да се изсипват милиони към Украйна. Защо? Защото просто правителството няма куража, няма смелостта да каже: стига, повече така не може, и да си изпълни обещанието, което е дало преди изборите. Това е един много сериозен дефект на българската политика – преди изборите се дават едни обещания, обаче след изборите нещо не се спазват. И понеже голяма част от гражданите няма да влязат и да проверят какво пише в бюджета, затова ние им казваме: да, в бюджета има заложени почти 17 млн. евро за Украйна и това е поредната лъжа на правителството на Румен Радев. И с това предложение ние целим тази грешка и лъжа да я поправим, да няма нито една стотинка за Украйна и средствата да отидат там, където им е мястото – за българските общности зад граница, за българската външна политика, за нашите сънародници, които живеят в чужбина, за да не става после така, че за всяко едно културно мероприятие, което се опитат да направят, да получаваме един и същи отговор винаги: няма средства, не са заложени пари в бюджета, не можем да осигурим дори елементарни суми – говорим от порядъка на няколко хиляди, не можем да ги осигурим. Вечно има някакъв проблем, вечно не може. Но когато става въпрос за Украйна, се оказва, че може. Това е абсолютно погрешно като концепция и е наложително да бъде сложен край на това, и е наложително да се спазват обещанията – нещо, което очевидно виждаме, че правителството на Румен Радев няма намерение да прави, но ако пък иска да си спазва обещанията, поне е достатъчно депутатите на „Прогресивна България“ да гласуват за това предложение, да премахнат тези 17 млн. евро за Украйна и всичко да си дойде на мястото. Ако не, за пореден път ставаме свидетели на едни фалшиви обещания и на това, че реално отново ще има средства за Украйна – в разрез с обещанията на самия министър-председател преди изборите. Това лежи изцяло на плещите на „Прогресивна България“. От Вас зависи дали ще приемете това предложение, или не. Аз смятам, че то е добро и трябва да бъде подкрепено, защото това е българският национален интерес, а той е да се дават средства за българите и да не се дават за Украйна. Благодаря.
#252 · speech
Има ли реплики към господин Георгиев? Няма реплика. Следващ за изказване – госпожа Фандъкова? А, има реплика. Заповядайте, господин Иванов.
#253 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Колега Георгиев, изредихте доста разходи, но забравихте един разход, който е особено важен за България. Всяка година България страда от стотици горски и полски пожари. Само за последните четири години – средно около 2000 на година. По официални данни всяка година 170 000 декара гори страдат от пожари, като икономическите загуби достигат 80 млн. евро годишно. България е една от двете държави, които нямат никакъв капацитет – собствен, специализиран за борба с горските пожари. Правителството на Желязков бе предвидило проект за заем в полза на държавния авиационен оператор за закупване на три специализирани вертолета за борба с пожарите. Настоящият бюджет не предвижда това, затова в чл. 69, ал. 2 съм предложил да се предвиди такъв проект за закупуване на три броя комбинирани вертолети за гасене на пожари за 60 млн. евро, като това ще се вземе от точка пета, където са предвидени 1 милиард и половина за нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“, които няма да бъдат изразходвани в настоящата година. Затова, моля Ви, подкрепете и предложението ми за чл. 69, ал. 2.
#254 · speech
Благодаря Ви. Господин Ангелов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
#255 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Иванов, принципно една част от предложението Ви е добра. Да, трябват такива нови способности за гасене на пожари, само не знам защо решихте да ги взимате точно от АЕЦ. Спокойно можеше да ги вземете от тези 17 милиона за Украйна, за които казах по-рано. Там има достатъчно средства, можете да вземете колкото е необходимо точно оттам. Ето идеален пример какво направи България до момента: подари техника, подари включително и такава техника, която може да участва и в гасене на горски пожари, като БТР-ите, дарява милиони на Украйна и после слушаме оправдания как нямало средства. Самият Румен Радев като президент беше казал, че това е нещо, което е сезонно, затова нямало нужда да се инвестира в такава техника. Въобще не смятаме така! Просто критиката ни към Вас е, че не взимате средствата от правилното място, а съвсем спокойно можем от тези 17 милиона евро, които са заложени за Украйна, в разрез с вече даденото обещание от министъра-председателя, че тази година няма да се подаряват средства на Украйна, защото нямаме такава възможност. Като тук отварям една скоба, че ние категорично сме против да се подаряват средства на Украйна – в която и да е година и каквито и възможности да имаме, просто защото трябва да бъдат давани парите на българите за България, а не за чужди държави. Но иначе, да – има нужда от такава техника, категорично. Абсолютно за това сме на едно мнение, просто не ги взимате от правилното място. Затова определено следващия път, когато правите такова предложение, е хубаво да заложите средствата оттам, откъдето трябва, както казах, например от тези 17 милиона за Украйна. Виждате, че има и много други проблеми. На регионално ниво представих доста такива за Пловдив. Аз съм сигурен, че всеки един регион има изключително много проблеми, и просто не е отговорно, не е правилно и не защитава българския национален интерес това да се подаряват средства на чужди държави. Благодаря.
#256 · speech
Уважаема госпожо Фандъкова, заповядайте за изказване. След госпожа Фандъкова е народният представител Левент Апти.
#257 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на финансите, уважаеми господин Министър на културата, уважаеми колеги! Мина 19,30 ч. и е време за култура, още повече че и министърът на културата вече е с нас, защото съм сигурна, че той ще се присъедини към моя апел и ще се обърнем заедно към министъра на финансите по отношение на бюджета за култура. Крайно време е всички да приемем един надпартиен политически консенсус, че средствата за култура не са просто разход, а това са инвестиции – инвестиции в духовност, в просвета, в национално самосъзнание, в национално самочувствие, и нещо много важно – инвестиции, които се връщат многократно чрез развитието на културния туризъм. За съжаление, Министерството на културата продължава да бъде недофинансирано въпреки чувствителното увеличение на някои от програмите през последните 10 години, като сценичните изкуства, филмовата индустрия, Националния фонд „Култура“ и опазването на културното наследство, но е нужно да се осигури устойчивост и за тези програми, които получиха съответно по-сериозен финансов ресурс през годините. За съжаление, отново делът на културата в брутния вътрешен продукт остава твърде нисък – достига едва 0,6%, при положение че е включен и еднократният разход за Евровизия в тези средства. Заявката е: достигане до края на мандата на 1% от брутния вътрешен продукт. Когато гледам обаче тригодишната бюджетна прогноза, не съм голям оптимист, че този ангажимент може да бъде изпълнен по този начин. Затова има нужда именно от общото разбиране, консенсусното разбиране, че това е важно за държавата, че това е важен приоритет наред с образованието. Това са секторите, които наистина могат да помогнат за просветата на българите. Разбира се, че наред с разговора за финансирането трябва да водим и разговор за реформите в Министерството на културата. Ние сме готови да подкрепим предложените реформи и не само да подкрепим, но и да участваме със своя опит и експертиза при изработването на такива реформи. Приемам тезата, че сме в средата на годината и няма време за съществени промени в този бюджет по отношение на различните програми. Затова моето предложение засяга един много конкретен проблем, който съществува в Министерството на културата и с който екипът на Министерството на културата ще трябва да се справя тази година. Отнася се до Бюджетната програма и политиката в областта на движимото и недвижимо културно наследство. В бюджета за 2026 г. парите за културно наследство са намалени с 557 000 евро спрямо бюджета за 2025 г. Това намаление на един и без това недостатъчен бюджет за тази дейност би трябвало да е на вниманието на Министерството на културата и на Министерството на финансите. Не са разплатени над 60 проекта за теренни археологически проучвания от миналата година, а част от археолозите все още не са сключили договори за тази година. На базата на това предложих бюджетът по програмата за политиките за опазване на наследството да бъде възстановен на нивото от миналата година. Ако след финансирането на договорите и изпълнението на ангажиментите останат средства от този бюджет, той би могъл да бъде изразходен за сесия за обновяване на експозициите за музеите, които също са подценявани във финансово отношение. По този начин археологическите проучвания и музеите ще получат поне частична подкрепа. За съжаление, това предложение не беше прието на Бюджетната комисия. Тук отварям една скоба и искам да кажа, че аз не разбирам защо всяко предложение от страна на опозицията се отхвърля, дори когато е доста логично и решава конкретен проблем в някое министерство. Но липсата на това финансиране ще доведе до спиране на работата на много от археолозите, ако Министерството на културата по някакъв начин не успее да компенсира тази липса и този недостиг. Разбира се, остават въпросите с наличието на разнопосочни практики и различни механизми за финансиране на археологическите проучвания, които съществуват, но най-големият проблем остава липсата на предсказуемост на субсидиите в този сектор. В Програмата е редно да се осигурят и средства за обектите, които вече са проучени, за да може те да бъдат опазени. Трябва да се търси обвързаност между проучванията и опазването, консервацията, социализацията на културното наследство, което е и една от задачите за реформи в Министерството на културата. Всички се радваме и се гордеем с работата на българските археолози. Показваме обектите, които те разкриват – показват богатото археологическо наследство на страната ни, довеждат се много туристи, но в същото време трябва да знаем, че е важно археолозите да получават и финансовата подкрепа на държавата. И отново припомням, че това не са разходи – това са инвестиции. Благодаря Ви.
#258 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Има ли реплики към изказването на госпожа Фандъкова? Не виждам. Следващият за изказване е госпожа Александра Стеркова. Заповядайте, госпожо Стеркова. Моля само да уточните по кои параграфи ще се изказвате. Благодаря.
#259 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по чл. 17 от Проекта на закон за държавния бюджет, а именно по темата за културата. Радвам се, че в този късен час накрая ѝ дойде и на нея времето. На първо място, искам да заявя, че ние от „Демократична България“ ще се въздържим по отношение на бюджета за култура за 2026 г. Този бюджет е поредното доказателство, че управляващите нямат политика за развитието на българската култура, нямат дори заявка за някаква визия, път напред, стратегия или друго, което да даде знак, че секторът може да очаква положително развитие. Проблемът не е само колко средства отделя държавата за култура, проблемът е, че не става ясно какъв резултат очаква срещу тях. Един бюджет без цели, без индикатори, без реформи не е политика, това е просто счетоводство. Въпреки че това е най-тежко недофинансираният сектор в държавата, не е тайна, че част от средствата изтичат неправомерно или нецелесъобразно. Настоявам, че за да можем да говорим за повишаване на финансирането в бъдеще, трябва да се направят така нужните реформи сега – реформи, от които впрочем ще излезе ясно и къде е най-големият недостиг. Очакваме ясна визия и конкретни стъпки за стабилизиране на сектора, каквото беше и предизборното обещание на „Прогресивна България“. Този бюджет не ги предлага. Новото правителство беше длъжно да покаже, че има план. Все пак, отново, това беше Вашето, колеги, предизборно обещание. Вместо това получаваме бюджет, който просто възпроизвежда досегашния модел, нов е само номерът на годината. Няма политика, има единствено разпределяне на средства, а средствата продължават да бъдат критично недостатъчни. При този подход културният сектор не само не може да се развива – той остава в едно непрекъснато състояние на оцеляване. Още по-лошо – съществена промяна не се вижда и в тригодишната прогноза. Искам ясно да заявя, че културата не може да бъде управлявана като остатъчна политика – ако стигне. Не може да се сещаме за нея само когато има скандал, протест или институционална криза. Културата не очаква подаяния, а иска инвестиции и ясен план, зад който да застане държавата и да го следва. Нека напомня, че Националният културен календар е утвърден с решение на Министерския съвет, взет от всички министри, но финансиране за него не е предвидено в бюджета за 2026 г. Намалява и финансирането по Програмата „Фестивали, конкурси, събития и чествания“. За сметка на това други разходи са увеличени. Въпреки множеството получени становища – колеги, това е изключително важно, защото съм повдигала въпроса и преди – от регионални библиотеки, от читалища, от независимия сектор, от Съюза на артистите в България, анимационните продуценти, Българската музикална асоциация – извинявам се, ако пропускам някого, задълбочено обсъждане на становищата така и не се случи. Не бяха поканени и заинтересованите страни, дори заседание на Комисията между първо и второ четене не беше свикано. Когато една държава не се грижи за културния сектор, тя не просто намалява едно перо от бюджета, тя се отказва от част от своята идентичност, от своето наследство, но по-важното – и от своето бъдеще. Затова ще се въздържим от подкрепа за този бюджет, защото българската култура заслужава повече от оцеляване. Културата е инвестиция най-вече, инвестиция в бъдещето на България. И докато това не бъде разбрано, колеги, ще продължаваме да губим част от най-ценния си капитал, а именно хората, които създават българската култура. Защото културата, колеги, е ценност. Точка. Благодаря.
#260 · speech
Има ли реплики към изказването на госпожа Стеркова? Няма. Преминаваме към следващото изказване. Господин Левент Апти, заповядайте. Уважаеми господин Апти, само да ни кажете по кой член, за да може по всеки член да имате право да се изказвате по 3 минути. Така ще сумираме времето. Благодаря.
#261 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Ще се изкажа по чл. 15 и в синтезиран вид ще кажа по две думи за целия бюджет. Колеги, вземам думата като лекар и ще засегна здравеопазването. В бюджета на Министерството на здравеопазването има много липси на политики, но няма да ги засегна всичките – ще се концентрирам само по една по-голяма тема, но за нея след малко. По всички елегични въпроси след няколко месеца ще водим отново тези дебати и тогава ще бъдем по-обстойни и по-настоятелни. Засега – глътка въздух и времеви толеранс на Министерството. Но се надявам в близко бъдеще да отсъстват някои шаблонни изрази, като отговори на въпроси по хронично наболели проблеми в здравеопазването, както са били повдигани в комисии или в пленарната зала. Пример за такива шаблонни изрази: „Мислим по тези въпроси много повече, отколкото другите правителства преди нас.“ Второ: „За нас, тоест правителството, респективно Министерството, е национален приоритет от изключително значение.“ Друг пример: „Обработваме обемна информация и тепърва, като я съберем, ще направим задълбочен анализ.“ Или: „Търсим механизми, които да регламентират тази дейност, и ще решим тази несправедливост, натрупана с години.“ Или: „Екипът на Министерството подготвя подходящ нормативен акт“ и така нататък, и така нататък. След това лирическо отклонение сега преминавам по същество. Колеги, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ е направила предложение за корекция в чл. 15, ал. 2, т. 1, засягаща темата „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“. С предложението ние предлагаме увеличение с 10% на средствата за политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве от бюджета на Министерството на здравеопазването. Тази политика е насочена към намаляване на предотвратимата заболеваемост и смъртност чрез реализиране на ефективни дейности за промоция на здравето, ранна диагностика, организирани скринингови програми и надзор на заразните болести. Със средствата от тази политика се финансират дейностите, свързани с контрола и ограничаването на рисковите фактори за социалнозначимите заболявания. С увеличението от 10 на 100 на средствата по тази точка ще може да се увеличат и осъществяваните превантивни дейности по отношение на редица заболявания. Чрез средствата по тази политика се гарантира поддържането на висок имунизационен обхват и организиране на бърз отговор при възникване на епидемични ситуации чрез ваксинопрофилактика, повишаване готовността на страната за посрещане на грипни пандемии, взривови епидемии от други заразни болести, както и опазване на страната от разпространени инфекции с висок епидемичен потенциал чрез ефективни механизми на своевременна реакция при заплахи за общественото здраве. С промяната на климата, с повишаването на транспортната свързаност, честите пътувания зад граница на български граждани и миграционните процеси все повече нехарактерни за страната ни заболявания навлизат на територията на България, поради което разходите за превенция и лечението им се повишават. Появяват се отново заболявания, за които сме смятали, че сме се справили напълно или сме ги ограничили до минимум. Това, от своя страна, също води до увеличаване на разходите за превенция и контрол. Не на последно място, това е политиката, по която се финансират мерките по националните програми за превенция на туберкулозата, вирусните хепатити и хроничните незаразни болести, както и мерките по Националния план за борба с рака и Националната програма за първична профилактика на раковите заболявания, причинени от човешкия папилома вирус. В последните години медиите често публикуват информация от експерти, че за някои от тези програми и планове, както и за някои от другите национални програми и стратегии в областта на превенцията и контрола на отделни видове заболявания, неупоменати по-горе, няма средства и реализацията на мерките – или се спира, или рязко се ограничава тяхното изпълнение. Поради горното считаме, че увеличението от 10% на средствата за политиката в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве от бюджета на Министерството на здравеопазването е необходим разход, който трябва да се поеме от бюджета, защото е пряко свързано с опазването на живота и здравето на българските граждани. Реално може да доведе до намаляване на последващите разходи за болнична помощ и би намалило смъртността, която и без това е в изключително високи нива спрямо другите държави в Европейския съюз. В заключение, вярвам, че представителите на по-голямата група в Народното събрание ще проявят чувствителност и чуваемост по темите, по които предлагаме изменение не само в тази функция – здравеопазване, но и в други. И ако е вярна Вашата заявка от началото на конструирането на Петдесет и второто народно събрание – че ще подкрепите съдържателните предложения, сега имате тази възможност. Добронамереният ни призив е съображенията Ви за подкрепа да са продиктувани не от кои предлагат, а какво предлагат. Защото проблемите на обществото, които чакат решение, не са партийно обвързани, а житейски породени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
#262 · speech
Благодаря Ви, господин Апти. Има ли реплика към изказването на господин Апти? Не виждам. Преминаваме към следващото изказване – от господин Иво Михайлов. Заповядайте за Вашето изказване.
#263 · speech
ПП
Уважаема госпожо Председателстваща, ще говоря по чл. 1 и § 15 – по нашите предложения. Уважаеми господин Вицепремиер, господа министри, колеги! Ще взема отношение по две от нашите предложения между първо и второ четене – относно намалението на субсидията за вероизповеданията. Както и преди мен колеги се изказаха, изглежда, това предизвиква въпрос на интерес и на дебат, но бих искал да кажа, че религията не е повод за дебат. Вярата е въпрос на личен избор. Но отношението на държавата към традиционните вероизповедания е въпрос на държавна политика. През миналата година държавата определи размера на подкрепата за вероизповеданията на 20 лв. за всеки, заявил принадлежност към съответното вероизповедание при последното преброяване. Днес управляващото мнозинство предлага тази подкрепа да бъде намалена до 7,70 евро. Бихме искали държавата да не намалява подкрепата си за вероизповеданията. Защото има моменти, в които въпросът не е колко струва една политика, въпросът е какво казва тя за ценностите на държавата. Напоследък всички много говорим за ценности, традиции, духовност. Говорим за християнското семейство. Преди известно време тук чухме декларация за християнските ценности и традиционното семейство. Ценностите не се доказват с декларации, те се доказват с бюджета, защото бюджетът показва истинските приоритети на държавата. От една страна, говорим за християнски ценности, от друга страна, намаляваме средствата за вероизповеданията. От една страна, говорим за българското семейство, от друга страна, в този бюджет почти липсват реални нови социални мерки в подкрепа на семействата. Къде са ценностите – в декларациите или в бюджета? Отново искам да припомня – по време на кабинета „Денков“ не само беше осигурена пълната държавна подкрепа за вероизповеданията, а и с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати допълнителни средства за ремонт на 13 църкви и манастири. Защото разбираме нещо много просто – духовното наследство не е разход, то е инвестиция в обществото. Нашата позиция не се изчерпва само с това да възстановим размера на подкрепата. Ние предлагаме конкретни инвестиции: Предлагаме средства за проектирането и изграждането на православния храм „Въведение на Пресвета Богородица“ – храма в жк „Младост“ в София, за ремонта на българския манастир „Свети Великомъченик Георгий Зограф“ в Света гора, също доизграждане на православния храм „Света Петка“ в квартал „Южен“ в град Севлиево – храм, който местната общност очаква да бъде завършен, изграден досега с дарения от тази общност, необходими са 290 хиляди евро за неговото довършване. А това са инвестиции, които ще останат след нас. Вярата в крайна сметка не се нуждае от субсидия, за да съществува. Втората част от изказването ми е за отношението, което държавата показва към различни обществени сфери и към хората, които работят в тях. И днес бюджетът изпраща едно много странно послание към три обществени медии. На Българската телеграфна агенция се казва: Вие заслужавате увеличение на бюджета си с около 21%, а на Българската национална телевизия и Българското национално радио се отказва. Ние подкрепяме увеличението на бюджета на Българската телеграфна агенция. Всички виждаме, че през последните години Агенцията се развива, разширява дейността си и изпълнява все по-добре обществената си мисия. Когато една обществена институция работи добре, държавата трябва да я подкрепя. Така е правилно. И ако този принцип е правилен за БТА, защо не е правилен за БНТ и БНР? Защо държавата е решила, че една обществена медия заслужава увеличение, а други две не? Искаме същото отношение, което държавата вече е преценила, че е правилно за БТА. Като член на Комисията по културата и медиите през последните дни получих писма от служители на Българската национална телевизия – оператори, инженери, монтажисти. Тези, които няма да видим на екрана. В тези писма има усещане за несправедливост. Тези хора не искат привилегии. Искат само държавата да бъде последователна. Колеги, нашето предложение е изключително просто – предлагаме държавата да бъде последователна. Благодаря Ви.
#264 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплики на изказването? Няма реплики. Преминаваме към следващото изказване – от господин Белчев. Заповядайте, господин Белчев.
#265 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз бих искал – въпреки факта, че и друг път съм споменал, че това не е перфектният бюджет, но той е такъв, какъвто е – все пак да изтъкна и някои негови достойнства, които лично аз отчитам като форма на реформа. И ще започна с първата. Чрез Преходните и заключителните разпоредби в Закона за публичните предприятия ние направихме една дългоочаквана реформа. Тук въведохме твърдото правило – максимум трима души на борд на държавните и общинските дружества. Свиваме числеността и оптимизираме разходите. Да, проявихме в случая отговорност и оттеглихме слагането на общия таван на възнагражденията, защото счетохме, че това е сериозна и специфична материя, която трябва да се прецизира и да се внесе цялостно от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Няма как с лека ръка между първо и второ четене на бюджета да оголим откъм кадри стратегически обекти, като „АЕЦ „Козлодуй“ например и Държавно предприятие РВД. По отношение на числеността обаче сме безкомпромисни. И докато някои колеги от опозицията ни атакуваха относно тези оттеглени текстове, никой пък в тази зала не коментира това, което остана в Законопроекта. В случая се намали възнаграждението на членовете на одитните комитети в публичните предприятия, тъй като досега там, така или иначе, се раздаваха едни суми, които може би бяха доста откъснати от икономическата реалност. И също както и при бордовете, тези промени се въвеждат в определени и точно фиксирани срокове. Тук искам да спомена, ако не се лъжа, че имаме около 150 предприятия от обществен интерес, които са по Закона за публичните предприятия, където задължително трябва да има изградени такива одитни комитети. Така че смятаме това за една стъпка в положителната насока. Другото, което бих искал да изтъкна, това е една сериозна битка, която започва със сивата икономика. Промяната на изчисляването на трудовия стаж при почасовата заетост – да, тя създаде различни коментари, в случая от про- до анти-, но тази промяна е донякъде удар в сивия сектор. Тук се слага край на порочната практика хората да се осигуряват фиктивно на четири часа, а да работят всъщност по осем и много повече, получавайки пари в плик. Ние защитаваме тези реални осигурителни и пенсионни права на българските граждани, като тук искам да Ви кажа един много интересен факт. Днес получих една справка от Националната агенция по приходите и всъщност по тази справка от 170 хиляди човека, които се осигуряват и работят, декларират, че работят на четири часа: автомонтьорите са 20%; строителните работници, така наречените майстори са 10%; и работещите в ресторантьорството и хотелския бизнес са 25%. Ами по официални данни именно тези три сектора на практика са най-високите с риск за това да са точно в сивия сектор. Другото достойнство, последното всъщност и приключвам, това е, че започваме едни равни и справедливи условия на труд чрез въвеждане на правилото държавните служители сами да започнат да си поемат личните осигурителни вноски. И тук, както казват повечето колеги, това е една форма на обществена справедливост, тоест поставят се всички работещи българи под общ знаменател. Да, наистина държавните служители пък имат ред други ограничения, спазвайки Закона за държавния служител, но при условие че, така или иначе, тяхното нетно възнаграждение ще си остане същото, смятам, че това не го виждам като голям проблем. И последно. Аз, колеги, смятам, че този бюджет е един мост към една финансова стабилизация, която ще очакваме от следващата година и следващия бюджет, така че призовавам Ви да бъдем умерени и да спрем един такъв популизъм, фискален, от тази трибуна и да подкрепим разумната финансова рамка за годината. Благодаря Ви.
#266 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Има ли реплики към изказването на господин Белчев? Не виждам. Преминаваме към следващото изказване от госпожа Жекова. Заповядайте, госпожо Жекова.
#267 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Аз отново ще върна дебата към важната тема, която няколко колеги преди мен развиха, но все пак смятам, че наистина е важно да се говори по този въпрос, защото касае стотици хиляди български граждани. Става въпрос за предложението на ГЕРБ-СДС за отмяна на § 11. Това е параграфът, който третира начина на изчисляване на трудовия стаж. Промяната касае чл. 355 от Кодекса на труда и всъщност е много важна, а пък аз в момента имам точно три минути да кажа своите доводи. Три минути, в които ще трябва да поберем изключително много негативни ефекти, които ще донесат като последствие от тази промяна. С тази промяна се предлага промяна в начина на изчисляване на трудовия стаж и това не е техническа редакция, а промяна в един от основните институти на трудовото право, от който зависят множество права на работещите. Аз ще бъда обективна и ще кажа, че с това предложение се поставя основателно въпросът за по-еднаквото третиране на работещите при различна последователност и продължителност на непълното работно време. Но когато се променя институт с толкова широко приложение, правителството е длъжно да докаже, че избраното решение е необходимо пропорционално и че последиците от него са внимателно оценени. В случая това обаче не е направено. В мотивите няма оценка колко работещи ще бъдат засегнати. Няма анализ на финансовите последици за тях и няма оценка как промяната ще се отрази върху всички права, които Законът свързва с трудовия стаж. Не е анализирано и отражението върху останалите нормативни актове, в които трудовият стаж е юридически факт. Още по-притеснително е, че подобна промяна не се предлага като самостоятелна реформа на трудовото законодателство след задълбочено обсъждане и оценка на въздействието, а е включена в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет. Всъщност дори в Комисията по труда – Демографската и социална комисия, на която аз съм член, министърът на труда и социалната политика госпожа Ефремова в своето експозе, когато представяше бюджета, дори не засегна тази тема, което е изключително притеснително. И всъщност това не е добра законодателна практика за промяна на един от основните институти на трудовото право. Какъв обаче ще бъде практичният ефект от тази предложена промяна? На практика, за работещите на пълно работно време няма да има промяна. За лицата с повече от едно трудово правоотношение също не възниква ново право, тъй като и след промяната признатият трудов стаж не може да надхвърля календарното време. Реално промяната ще засегне, както казаха и колеги преди мен, работещите, които се осигуряват и които работят на непълно работно време. Именно за тях трудовият стаж вече ще се изчислява пропорционално на отработените часове. Но промяната всъщност ще доведе и до по-бавното натрупване на трудов стаж и съответно до по-бавно придобиване на всички права, които Законът свързва с него. Това има и пряко финансово измерение. Трудовият стаж не е статистическа величина. Той е основание за възникване на конкретни трудови права. Когато той се натрупва по-бавно, по-бавно ще нараства и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. С други думи, за една и съща календарна продължителност на работа, част от работещите ще увеличават доходите си по-бавно. Разбира се, тази промяна ще има отражение и върху различните видове отпуски, които се полагат на всички работници и служители. С текста на новата ал. 2 се създава вътрешно противоречие в Кодекса на труда. В чл. 352 се признава за трудов стаж платеният отпуск и други законоустановени периоди на отсъствие, а в ал. 2 на новия чл. 355 се изисква работникът да е изработил пълното работно време. Така вместо правна сигурност Законът създава неяснота дали упражняването на законни права няма да води до загуба на трудов стаж. И тук възниква основният въпрос: ако целта е по-голяма справедливост, защо беше избран модел, който прехвърля тежестта именно върху работещите на непълно работно време? Чухме доводите на колегата преди мен, който каза, че основно работещите в сектор „Строителство“ и в други сектори са тези, които на практика работят на непълно работно време. Да, съгласна съм с Вас, обаче трябва да бъдем честни, че има изключително много хора от уязвими групи, да го кажа най-общо, които работят на непълно работно време. Например това са хора с увреждания, които не могат по друг начин да работят, тъй като заболяването не им позволява, или пък родители с малки деца, които също нямат друга възможност, или пък лица, които се грижат за техните близки, които са болни. Всъщност никой не спори, че законодателството трябва да бъде по-справедливо. Но справедливост не се постига чрез ограничаване на трудови права – без доказана необходимост, без оценка на въздействието и без анализ на последиците за хората, които ще понесат тази промяна. Като заключение бих искала да отбележа, че правителството многократно заяви, че бюджет 2026 не е бюджет на реформи, че е бюджет за няколко месеца, че реформите ще бъдат в бюджета за 2027 г. Но с § 11 Вие, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, предлагате именно такава реформа. И то реформа, която, пак повтарям, засяга стотици хиляди български граждани! Това е промяна в начина на изчисляване на трудовия стаж, която има последици върху правата и доходите на работещите. Ако това действително е необходима реформа, то тя заслужава собствен законопроект, собствена законодателна инициатива с обществено обсъждане, с оценка на въздействието и със самостоятелен парламентарен дебат, защото тук в рамките на три минути аз не мога да изкажа абсолютно всичко, което имам да кажа по тази промяна, а не както досега – Вие се опитвате да го направите чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет. Всъщност това създава впечатление за нещо нередно, за нещо скрито, за нещо, което не бива да се случва по този начин, по който Вие го предлагате. Очакванията към Вас бяха по-големи, но за съжаление, Вие не ги оправдавате. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
#268 · speech
Благодаря Ви, госпожо Жекова. Има ли реплики към изказването на госпожа Жекова? Не виждам. Преминаваме към следващото изказване – от господин Павел Попов. Заповядайте, господин Попов. След господин Павел Попов е господин Шендоан Халит.
#269 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Това е първото ми изказване от парламентарната трибуна. Очаквах да го направя в остро критичен и остро опозиционен дух. Няма да е точно така, защото моето изказване ще е по чл. 16 – за образование, и ще използвам като авторитет един от Вас, дами и господа от „Прогресивна България“ – министъра на образованието и науката господин Вълчев. Запознах се подробно с неговото становище за предложения бюджет, становището на Министерството, подписано от министъра. Това, което ми направи впечатление, е, че в становището се съдържат някои доста критични бележки към бюджета. То започва с констатацията, която беше направена и тук от парламентарната трибуна, че за пръв път бюджетът за образование пада под средния за страните от Европейския съюз. Ако досега сме имали 4,8% като дял от брутния вътрешен продукт, със спад от цели 0,3% за 2026 г. са предвидени 4,5% от брутния вътрешен продукт. Министърът не казва това, но ще го кажа аз: България не може да си позволи да има ниво на разходите за образование под средното за Европа. Не може да си го позволи най-малкото защото в основата на нашата национална идентичност стои поставянето на образованието в центъра. Имаме остра нужда от корекция на този спад, но това, което сте предвидили като бюджетна прогноза за 2027-а и 2028 г., съвсем не обещава корекция на този спад, а напротив – обещава продължаване на този спад, и вероятността делът от брутния вътрешен продукт да падне под 4%, не е никак малка. Виждаме вече и ефектите от това спадане още в този бюджет, защото средствата за подобряване на сградния фонд на образователните обекти спадат с цели 22%, тоест инвестициите в образователната инфраструктура не са заложени в достатъчна степен в бюджета, който ни предлагате. Според констатациите на министъра – и тук съм длъжен да цитирам: „Поставя се в риск разплащането на вече изпълнени и приети дейности и строително-монтажни работи.“ Недоумявам защо, при условие че в бюджета са заложени капиталови разходи в много голям мащаб – знаете, над 9,3 милиарда, защо точно от образованието трябваше да бъдат съкратени капиталовите разходи и да не бъде предвидена програма за капиталови разходи в сферата на образованието. Тази инвестиция в образователната инфраструктура е особено важна, защото, първо, имаме недостиг на места в детските градини в големите градове на България и второ, предстои въвеждане на едносменен режим на обучение в училищата, което, въпреки многократните отлагания, трябва да се случи във Вашия мандат. Само че той изобщо не е на хоризонта, при условие че средствата, заложени в бюджета за инфраструктурни инвестиции в образованието, спадат. Лошата перспектива пред дела в националния бюджет – дела от брутния вътрешен продукт за образование, се укрепва от предвидената отмяна на чл. 281 от Закона за предучилищното и училищното образование, чрез която ще бъде освободена възможността от година на година средствата за образование да не растат, а да намаляват. И тук става дума както за абсолютните, така и за относителните средства. Колеги от „Прогресивна България“, с Вас ни свързва нещо общо. Повечето от Вас също са дебютанти в Народното събрание. Повечето от Вас за пръв път ще гласуват бюджет. Моят призив към Вас е: не гласувайте по инерция. Следете предложенията утре в бюджета, включително предложенията на опозицията, и се отнасяйте избирателно към тях. На заседание на Комисията по образованието председателят на Комисията, който е член на Вашата парламентарна група, заяви ясното намерение да предложи отпадане на § 13 от Преходните и заключителните разпоредби, който освобождава тази възможност за спад на дела на разходите за образование. Призовавам Ви утре да гласувате за отпадане на § 13, защото – още веднъж ще го кажа, България не може да си позволи делът на разходите за образование да е по-нисък от европейските нива и да продължава да спада. Призовавам Ви накрая да не превръщате образованието и хората, свързани с него, в опозиция или във вътрешна опозиция, защото никой, който е бил в опозиция на образованието, не е успял.
#270 · speech
Благодаря Ви, господин Попов. Има ли реплики към изказването на господин Попов? Не виждам. Следващият заявен за изказване е господин Шендоан Халит. След господин Халит е господин Ивайло Шотев. Заповядайте, господин Халит.
#271 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Дойде време да се говори и за земеделие в днешния дебат по бюджета за 2026 г. Моето изказване ще бъде по чл. 24 и чл. 45 в предвидения бюджет на Министерството на земеделието и храните, както и в частта на бюджета за Държавен фонд „Земеделие“. Уважаеми колеги, бих искал да направя мотивировка относно нашите предложения в частта „Земеделие“ от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“. Първите от тях са в частта на бюджета на Министерството на земеделието и храните. С него предлагаме да бъдат осигурени средства за две стратегически капиталови инвестиции в подкрепа на българското земеделие, а именно един милион евро за модернизиране на Държавната лаборатория „Българска роза“ с цел защита на българското розово масло. Второто предложение е 1 млн. и 200 хил. евро за модернизиране на оборудването на Института по полски култури – Чирпан, за производство на семена от памук. Уважаеми колеги, ще кажа няколко думи за розопроизводството. То е един от най-традиционните емблематични отрасли на българското земеделие. Страната ни е световно призната с производството на розово масло, което намира приложение в най-високия клас парфюмерия, козметика и фармация. Секторът на розопроизводството и розопреработката е изправен и пред редица други предизвикателства – недостиг на сезонна работна ръка, колебания в изкупните цени на розовия цвят, климатични промени и засилваща се конкуренция от други държави производителки. Злоупотребите с наименоването на българското розово масло са сред най-сериозните проблеми в сектора, тъй като нанасят значителни икономически и репутационни щети на българските производители. Затова модернизирането на Държавната лаборатория „Българска роза“ ще гарантира защитата на българската роза като национален символ, ще съхрани автентичността и произхода на българското розово масло и ще осигури по-ефективен контрол за съответствие. Второто ни предложение е насочено към модернизиране на оборудването на Института по полски култури в Чирпан. Памукът е стратегическа култура с приложение в текстилната, хранителната и химическата промишленост. България разполага с благоприятни природни условия, научен потенциал и европейска нормативна рамка, които създават реални предпоставки за развитие на памукопроизводството. Възстановяването на този сектор започва с качествения посевен материал, именно затова инвестицията в Института по полски култури – Чирпан, е инвестиция в науката, иновациите и бъдещето на българското земеделие. Очакваният резултат е постепенно възстановяване на българското памукопроизводство чрез обновяване на материално-техническата база – както за производство на суров памук включително чрез закупуване на съвременна памукоприбираща техника, така и за неговата първична обработка. Уважаеми колеги, с относително ограничен финансов ресурс или с малък финансов ресурс държавата ще защити един от най ценните български продукти с международно признание – българското розово масло, и ще създаде условия за възстановяване на памукопроизводството чрез инвестиции в научния потенциал на страната. В частта, която касае бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ от бюджета за 2026 г., предложенията, които са внесени от името на парламентарната група на ДПС, са няколко. Те са четири конкретни направления, които адресират проблеми, поставени последователно от земеделските производители и техните браншови организации. Първият и много сериозен въпрос, който сме поставили на вниманието на Комисията по бюджет и финанси, е осигуряването на пет милиона евро за борба с черната златка. Този вредител представлява сериозно предизвикателство за трайните насаждения в редица райони на страната и налага предприемането на по-ефективни превантивни и контролни мерки. Второто предложение предвижда 11,2 милиона евро за увеличаване на националното съфинансиране по извънредна държавна помощ за компенсиране на разходите за горива и торове, като целта е да се използват в пълна степен възможностите за подпомагане, които европейската нормативна рамка предоставя. Предлагаме също и увеличение с 6,2 милиона евро на средствата за компенсации на земеделските производители, пострадали от природни бедствия. Предложеният ресурс ще даде възможност за по-адекватно компенсиране на стопаните при настъпване на неблагоприятни събития, на които сме свидетели напоследък. И не на последно място, е предложението за 2 млн. 557 хил. 820 евро национални доплащания за производителите на памук. То е съобразено с приложимата европейска нормативна рамка и е насочено към подкрепа на сектор с потенциал за развитие. Общият размер на предложения допълнителен ресурс е 24 млн. 957 хил. 820 евро, като съгласно предложението средствата следва да бъдат осигурени чрез вътрешно преразпределение на разходите в рамките на централния бюджет. Уважаеми колеги, нашите предложения са конкретни, финансово обосновани и насочени към решаването на реални проблеми в земеделския сектор. Те допълват съществуващите механизми за подпомагане и създават възможност държавата да реагира по-адекватно там, където земеделските производители имат най-голяма нужда от подкрепа. Призовавам Ви да ги подкрепите. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
#272 · speech
Благодаря Ви, господин Халит. Има ли реплики към изказването на господин Халит? Не виждам. Следващото заявено изказване е от господин Ивайло Шотев. Мисля, че го няма в залата. Следващото изказване е от господин Иван Янев. След господин Янев е госпожа Галя Василева. (Народният представител Ивайло Шотев влиза в залата.) Господин Шотев, виждам, че сте в залата, но нека господин Янев да се изкаже и след това ще Ви дам думата.
#273 · speech
ПП, от място
Както Вие прецените, може и след дамата.
#274 · speech
Благодаря.
#275 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Извинявайте, господин Шотев, ще бъда кратък. За бюджета и дефицита. Понеже това е една от най-големите теми – че дефицитът е голям, както стана ясно, той може да бъде и по-голям, може да бъде и по-малък. Въпросът е какво се преследва. Досега, последните години бюджетите бяха кратковременни, кризисни, с крехки управления и бяха подчинени на популизъм – повече да се дава, което не е лошо за хората, разбира се, но бюджетът има и едно друго свойство освен разходите – и приходите. И когато няма приходи, искаме да правим повече разходи, но няма откъде да вземем парите. Ще си послужа със спортната терминология, тъй като доскоро беше и футболното първенство, световното. Този бюджет можем да го разглеждаме като квалификация. Това е квалификационен бюджет. Истинските бюджети предстоят 2027-а, 2028-а, 2029-а и 2030 г., когато приключва мандатът – тогава вече може да се отсъди дали „Прогресивна България“ е изпълнила своята мисия, а именно за прозрачност, справедливост и почтеност при разпределяне на обществените блага. Аз съм удовлетворен от бюджета в областта на социалната сфера. Обезпечени са всички средства за уязвимите групи, в това число пенсионерите и хората с увреждания. За хората с увреждания специално колежката Недева подробно обясни. За първи път от много години насам се вдигат и средствата за Националната представителна организация на хората с увреждания. Да, на фона на бюджета това е пренебрежимо малка сума, но е показателна, че има този растеж. Следващият момент, който искам да засегна, е за държавната администрация. За мен продължава да бъде непонятно какво точно преследваме, като говорим за съкращение на държавната администрация. Държавната администрация трябва да бъде реформирана, това е факт, но тя трябва да бъде в полза на всички политици, тоест ние какво ще правим без администрация? Трябва да бъде работеща, компетентна и добре платена. Това вече съм го казвал. Въпросът е със средни заплати от 800 – 1000 евро дали можем да намерим експерти, които да извършват цялата огромна работа качествено. И тук е най-важният момент да се намери рецептата, за да може нашата администрация да бъде работеща, а не в тежест на хората, защото има и такива административни единици, да не посочвам, като Агенцията по вписванията, да речем, който е имал работа с нея. На следващо място, автоматизмите. Отпадането на автоматизмите е много положително нещо, защото ще даде възможност да се изгради нов справедлив модел на заплатите, на възнагражденията. И какво забелязваме сега, както и Косьо Проданов каза, а и други колеги, мисля, че и господин Белчев – за някои специфични позиции отпадат тези автоматизми, тоест президентската заплата няма да е най-високата. С което на мен веднага ми светна лампичката – излиза, че ние имаме недостиг на висококвалифицирани кадри и дори президентската заплата не е достатъчна, което идва да покаже, че тук, в България, то вероятно и навсякъде е така, имаме недостиг на квалифицирани кадри, но най-вероятно винаги ще имаме достатъчно кандидати за президенти, министри и народни представители. Благодаря Ви.
#276 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Янев. Има ли реплики към изказването на господин Янев? Не виждам. Следващото изказване е от госпожа Галя Василева. Заповядайте, госпожо Василева.
#277 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Нашите предложения са в няколко члена – чл. 1, чл. 14, чл. 61, § 11 и предложения за създаване на няколко нови параграфа. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Когато говорим за държавния бюджет, всъщност говорим за приоритетите на едно управление. Не за намеренията, не за обещанията и не за добре написаните мотиви, а за това за кого държавата намира средства и за кого отново няма възможност. Внимателно слушах аргументите както на министрите, така и на изказващите се народни представители от „Прогресивна България“. Чух много обяснения за наследство, наследствени проблеми, за тежко финансово състояние и за ограниченията, които не позволявали да бъдат предприети по-сериозни мерки. Но в един момент, уважаеми колеги, оправданията трябва да спрат и да започне отговорността. Защото фактът е, че бюджетът за 2026 г., предложен от правителството на Желязков, беше доста по-добър, по-устойчив и решаваше много повече социални въпроси от бюджета, който предлагате Вие. Вие увеличавате задълженията за работещите, за работодателите, но в същото време не им давате повече права, повече сигурност и повече подкрепа. Нека припомним фактите. От 2021 г. България навлезе в дълъг период на политическа криза и нестабилност – поредица от избори, краткосрочни парламенти, различни мнозинства и поредица от служебни кабинети. Голяма част от тези, които днес формират мнозинството и са в управляващите, през последните години по един или по друг начин участваха в тези управления – подкрепяха кабинети, назначаваха министри, бяха министри, имаха пряко влияние върху решенията, които се вземаха. Затова не може до безкрайност да обяснявате, че бездействието през тези четири години е наследство от някой друг. Днес Вие имате мнозинство, Вие предлагате бюджет, Вие определяте разходите и приоритетите на държавата. И днес отговорността е Ваша, не е на предишното Народно събрание, не е на опозицията. И сега ще започна конкретно към нашите предложения. Предлагаме конкретни решения в подкрепа на българските семейства. От ГЕРБ-СДС предлагаме увеличение с 60% на семейните помощи за деца. Последната съществена актуализация беше през 2022 г. Оттогава доходите и цените се промениха значително. Храната, дрехите, лекарствата, учебните пособия, особено през последните няколко месеца, и всички ежедневни разходи както за едно дете, така и за нормален живот, се увеличиха. Затова предложеното увеличение не е подарък и не е популизъм, то е опит да бъде възстановена част от стойността, която инфлацията отнема на тази помощ. Когато семейната помощ остава една и съща, а разходите на родителите растат, държавата фактически намалява своята подкрепа. И затова ние сме го предложили, защото считаме, че ако не го приемете, просто мълчаливо отказвате да подкрепите семействата. Предлагаме увеличение на данъчните облекчения за деца. Това е подкрепа за работещите родители, за хората, които всеки ден полагат труд, плащат данъци, осигуровки и отглеждат своите деца. Това не е социална помощ в тесния смисъл. Това е признание от страна на държавата, че отглеждането на дете е свързано с реалните разходи, че работещите семейства трябва да запазят по-голямата част от доходите си. Предлагаме да отпадне и ограничението, при което данъчното облекчение достига определен размер за три повече деца, без да отчита всяко следващо дете. Стимулът за работещите родители е важна стъпка, която държавата трябва да предприеме, за да подкрепи семействата. Затова нашето предложение е ясно – данъчното облекчение трябва да се увеличава за всяко дете, без ограничение до третото дете. Предлагаме и ежегодна автоматична индексация за семейните помощи и за данъчните облекчения с по-висок процент между инфлацията и ръста на средната работна заплата. И това е особено важно, защото подкрепата за децата и за българските семейства не трябва да зависи от това какво е мнозинството в момента и какви са възможностите на бюджета, а трябва да бъдат заложени ежегодно да се актуализират с по-високия процент между двете, които изброих. Трябва да има ясен и предвидим справедлив механизъм и когато цените и доходите растат, помощите и данъчните облекчения също трябва да бъдат актуализирани, защото в противен случай с всяка следваща година реалната им стойност намалява. Уважаеми колеги от мнозинството, вероятно ще кажете отново, че няма достатъчно средства, както в по-голямата част от изказванията, които направихте досега, това Ви беше мотивът. Но бюджетът никога не е просто въпрос дали има пари. Бюджетът е въпрос за кого има пари и за какво има пари. И когато не намерите средства за работещите родители, за децата и за многодетните семейства, това не е техническо оправдание. Това е политически избор. И когато от опозицията, както в случая с този законопроект, внесохме редица предложения, които в една част могат да се сметнат като помощ към Вас, Вие имахте два подхода: единият е да ги разгледате по същество, да предложите редакция и да потърсите възможност някое от тях наистина да бъде прието и да влезе в сила, или другият подход, който приехте Вие – да ги отхвърлите всичките, без абсолютно никакво реално обяснение защо. И тук не става въпрос за отговорно управление. Става дума за партийна игра, при която интересът на българските семейства остава на второ място. Не може всяка една наша добра идея да бъде обявена за популизъм, а всяко едно Ваше бездействие да бъде оправдано с финансова отговорност. Финансовата отговорност не означава, че държавата трябва да взема единствено и да пести единствено и само от подкрепата за хората и за семействата. Финансовата отговорност означава да се подредят разходите по този начин, по който да успеят да удовлетворят абсолютно всички нужди на нуждаещите се. А без деца, без млади семейства и без хора, които избират да останат в България, няма бъдеще нито за икономиката, нито за пенсионната система, нито за държавата. Утре всеки един от нас ще гласува както за направените предложения на ГЕРБ-СДС, така и за колегите и това гласуване ще покаже дали наистина управляващото мнозинство се интересува от демографските политики и от реалните проблеми, които стоят на дневен ред пред обществото. Ако отхвърлите увеличението на семейните помощи, на по-високите данъчни облекчения и подкрепата за всяко следващо дете и автоматичната индексация, недейте да казвате, че мислите за хората, защото това ще бъде едно оправдание. Благодаря Ви.
#278 · speech
Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли реплики към изказването на госпожа Василева? Не виждам. Следващото изказване е от господин Шотев. Заповядайте, господин Шотев.
#279 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, уважаеми министри, които отсъстват в този момент, бих искал да се обърна към Вас за две конкретни предложения, които ние сме направили. Първото предложение е за изменение в Закона за публичните предприятия, което е: в чл. 21 предлагаме да бъде създадена нова ал. 6. Целта ни, колеги, с това предложение всъщност е не да накажем хората, които заемат публични длъжности – основно директорите, бордовете на различните дружества, защото идеята е не да бъдат лишени от достойни възнаграждения, а по-скоро да има някаква граница, която трябва да се постави. Всички ние сме свидетели и всеки ден чуваме различни случаи, когато заплати в публичния сектор много често надпреварват частния сектор. Много често чуваме, че хора напускат частния сектор и отиват в публичния сектор. В това няма нищо естествено, няма нищо нормално в това. Примери мога да дам много. „Български пощи“ също е един от примерите, където възнагражденията на управителите всъщност не са свързани нито с отговорността, която носят, нито с резултатите, които имат, на съответното предприятие, защото те много често са на загуба. В този ред на мисли ние предлагаме месечното възнаграждение на членовете на органите на управление и контрол да бъдат до средномесечния размер на брутното възнаграждение на член на постоянна комисия в Народното събрание. Също така възнаграждението на изпълнителните членове на управителни съвети, овластени, които представляват дружествата, да не могат да бъдат повече от възнаграждението на министър. Колеги, това са публични предприятия. Те по естество упражняват държавна политика, използват държавен ресурс. Ние не смятаме за справедливо хората, които биват назначени от принципала, за когото принципалът носи отговорност, да взима повече от тях. Това го няма в нормалния живот –да взимаш повече от шефа си, просто не съществува. И в тази връзка Ви моля това нещо да го подкрепите. На второто предложение бих искал отново да Ви обърна внимание – не на Вас конкретно, но на всички в тази зала. То е във връзка с увеличението на прага на ДДС от 51 хил. 130 евро на 85 хил. евро. Сега, малко предистория. Това е една последователна политика на „Продължаваме Промяната“. Тя мина първо през кабинета „Петков“, после през „Денков – Габриел“, където – ще Ви зачета числата – става дума от 25 хил. 550 евро; при кабинета „Петков“ става 51 хил. 130 евро, след това бива увеличено на 84 хил. 874, което всъщност е максималното по директива. Сега, проблемът, който виждаме, не е само, че този праг трябва да бъде намален, а често тук, в тази зала, се говори за законова стабилност, за предвидимост за бизнеса. Обръщам внимание, че тази мярка беше факт три месеца преди да бъде отменена. За нас това повишение на прага всъщност дава възможност на хиляди стартиращи компании, малки търговци, семейни бизнеси всъщност да избягат за един кратък период от тежката администрация, която ги затиска, да могат да инвестират в основната си оперативна дейност. Разбира се, това в краткосрочен план ще има някакъв негативен ефект върху събирането на ДДС. От друга страна, когато дадем на бизнеса да съществува, ще има повече корпоративен данък, повече работници, повече осигуровки. Ние смятаме, че това са две абсолютно разумни, нормални предложения, и се обръщам към всички Вас да ги подкрепите. Благодаря Ви.
#280 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. Има ли реплики към изказването на господин Шотев? Не виждам. Следващото изказване е от доктор Симидчиев – заповядайте.
#281 · speech
ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, уважаеми Министър на финансите, ще ми позволите 30 секунди да поговоря не по темата в три аспекта: един личен, един общ и един конкретен. Личният аспект. Искам да благодаря на всички от Вас, които изтърпяха чак дотук, и да Ви помоля да мислите всеки път, като седите толкова дълго на едно място, на всеки 45 минути да се пораздвижвате. Това съм го правил в няколко парламента, защото особено тези, които имат разширени вени, имат голям риск да получат тромбоза. Така че, колеги, раздвижвайте се малко по-често. Това беше личното. Сега общото. Пак не е свързано с този бюджет, но е свързано с проекцията на няколко последователни бюджета и това е процентът за здравеопазване, който е предвиден за тези бюджети. Той спада, колеги, от 5,7% през 5,3%, през 4,9%. Когато спадне под 5%, имаме огромен проблем със здравеопазването. Не допускайте след няколко години да имаме под 5% за здравеопазване. Нормалните държави в Европа имат около 11% за здравеопазване. Нека направим така, че икономиката да върви и да може да увеличаваме процента за здравеопазване. И сега конкретната причина, заради която излязох пред Вас. Тя не е партийна, но като председател на Комисията за прякото участие на гражданите получих една петиция от тъй наречената пневмофтизиатрична мрежа в България – това е мрежата, която се занимава с борбата срещу туберкулозата в страната. И тук е мястото да обявя конфликт на интереси, защото аз съм пулмолог. Тази мрежа е изградена от пулмолози, аз започнах трудовият си път преди 40 години именно по тази кауза. Но съм тук за да кажа, че има нужда да подпомогнем тези колеги с преразпределяне на част от ресурса. Говорих с министъра на финансите, говорих с министъра на здравеопазването. Осъзнават тежестта на проблема, но Ви моля и Вие да имате това предвид, когато проверяваме дали това, което сега ще кажа, ще се изпълни. Залагаме бюджет на Министерството на здравеопазването тази година от 646 млн. лв., от които 506 милиона са предвидени за политики в областта на диагностиката и лечението. Зад тези суми стои една единствена ясна цел и това е опазването на живота и здравето на българските граждани. Фокусирам вниманието Ви върху един критичен въпрос: къде в тези стотици милиони остава националната сигурност по отношение на туберкулозата? Пневмофтизиатричната мрежа в страната, нашите специализирани белодробни болници и диспансери са на ръба на оцеляването. Дейността им се субсидира директно от Министерството на здравеопазването, но стойността на тази субсидия от 2022 г. не е променяна. За четири години при висока инфлация и скок на цените на енергоносителите, консумативите, заплатите и така нататък тази мрежа е оставена да се бори на магия. Последиците вече са тук и цената плащаме всички ние. През 2021 г. отчитахме най-ниското ниво на туберкулоза в България от под 10 на 100 хиляди брой заболели. Днес имаме 40% нагоре, над 14 на 100 хиляди. Колеги, туберкулозата не е заболяване на миналото, а е социалнозначима инфекция, която не търпи вакуум. Ако допуснем фалита и разпада на пневмофтизиатричните лечебни заведения, ще изгубим контрола върху епидемичната обстановка в цялата страна. Призовавам да се предвиди актуализиране на субсидиите за пневмофтизиатричната мрежа с едва 7 млн. евро. Това е под процент и половина от средствата, предвидени за диагностика и лечение. Не става дума просто за преразпределение на средства, става дума за спасяване на една от жизненоважните и критични инфраструктури на общественото здраве на нашата държава. И ако професор Гончев беше тук или доцент Димитрова, или Динко Странски, който е отговарял в Министерството на здравеопазването за общественото здраве, ще Ви кажат, че това е критично важна инфекциозна болест, от която се съди дали здравната система работи добре. Надявам се колегите от Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването да вникнат в смисъл на това, което казах, и на този вопъл на моите колеги, които изпратиха петицията до нашата комисия, загрижени за общественото здраве и националната ни сигурност. Благодаря Ви.
#282 · speech
Благодаря, уважаеми господин Симидчиев. Има ли реплики? Не виждам. Давам думата на господин Байрам за изказване. Заповядайте, господин Байрам.
#283 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Виждаме, че уважаемият вицепремиер и министрите отсъстват от залата. А, да, тук са. Уважаеми дами и господа народни представители, бюджетът на страната заслужава едно сериозно отношение и когато слушаме и представителите на управляващата партия коалиция, и на представителите от опозицията, виждаме, че отношението е малко като към фиш от тото 6 от 49. Защо? Защото виждаме, че прогнозите, които се правят по много макроикономически показатели, са далеч от реалността, разминават се драстично. Нашето виждане е, че приходната част е силно подценена, и думи, които казват, че ние смятаме, че постъпленията от ДДС ще бъдат повече, че инфлацията ще е повече, защото има конфликт в Близкия изток, не са верни, защото нашите прогнози, преди да падне правителството на Желязков, бяха с близо 800 млн. евро в повече събрани приходи. Това показва, че нашата прогноза за събирането на повече приходи в бюджет 2026 е много преди конфликта в Близкия изток. А от последната седмица виждаме, че конфликтът в Близкия изток ескалира. И това навежда на мисълта, че тази прогноза най-вероятно ще бъде завишена, защото след 1 януари 2027 г. най-вероятно цените на газа ще бъдат други, защото договорите ще бъдат други. Цените на петрола не е ясно какви ще бъдат, най-вероятно и те ще бъдат силно повишени. Това навежда на мисълта, че прогнозата за инфлацията е силно подценена. Виждаме, че и разходната част е силно раздута. Виждаме разходна част, която не е инвестиционно насочена, а проинфлационно насочена. Това неминуемо ще доведе до по-висока инфлация, по-високи цени и естествено, това ще доведе и до по-високи приходи. Капиталовите разходи – силно надути капиталови разходи. Да, тези стари финансови трикове за подценена приходна част, раздута разходна част, раздути капиталови разходи и стратегията, приходите и разходите ще се срещнат някъде в средата, ги знаем от миналото. Да се надяваме да стане така, защото този дефицит, който ще подхранва инфлацията при проектирането на новия бюджет за 2027 г., може да не бъде добра основа. И това в средна бюджетна прогноза няма да изпълни и Вашите виждания, които сте записали в бюджета. И тази прогноза, която Вие правите, ще бъде ясна след шест-седем месеца. В началото на 2027 г. ще бъде ясно кой е по-близо до прогнозата – на кабинета „Желязков“ или на тази прогноза, която сте направили Вие. Истината рано или късно ще излезе наяве. Искам да се изкажа по две наши предложения, които направихме, а именно: виждаме едно пренебрежение в бюджета към общините в Република България. Става дума, че има в момента заделени около 600 млн. евро и има едни 50 млн. евро, които все още не са разплатени от удължителния закон на бюджета – много недостатъчни за реализирането на проектите, с които общините са кандидатствали. Виждаме, че днес излязоха някои данни – списъкът с капиталовите разходи, реално вече имаме за къде ще бъдат похарчени тези пари. Но програмното бюджетиране изисква те да бъдат в самия проектобюджет, за да бъдат ясни къде ще бъдат разходите, защото дори да бъдат записани в проектобюджета, не е ясно дали те ще бъдат реализирани. Българските общини заслужават достойна подкрепа от държавата. И вместо да се залага на проекти, които най-вероятно няма да бъдат реализирани, българските общини имат проектна готовност не за 600 млн. евро, а за двойно, тройно повече. И те могат да ги реализират. Доверете се на българските общини, те няма да Ви подведат. Българските общини ще допринесат за развитието и ръста на брутния вътрешен продукт. Ще доведат до растеж на българската икономика. Виждаме силно пренебрежение към българските общини. Не се дръжте като мащеха към българските общини, а се дръжте като родители. Виждаме силно пренебрежение към сектор „Сигурност“. Колегата Хамид Хамид, колегата Иво Цанев също така каза по параграфи 22, 23, 24 за отпадането и замразяването на повишението на заплатите в сектор „Сигурност“. Ние в Комисията за контрол над службите всички членове на Комисията имахме предложение по чл. 47 за увеличение на капиталовите разходи в службите за сигурност – и то не видя подкрепа. Има подписи на Вашите народни представители. Конкретно предложението е за ДАТО. И Вие не ги увеличавате, а има заложени за близо 10 милиарда капиталови разходи. За пет милиарда евро има капиталови разходи, Вие не можете да отделите два милиона и половина за ДАТО за капиталови разходи! Това не е сериозно отношение към българската сигурност, колеги! Трябва малко по-сериозно отношение, защото и ДАНС, и ДАТО, и ДАР, и всички други служби за сигурност заслужават достойно поведение, подкрепа, защото ние имаме ангажименти и към партньорските служби. И България със сигурност е на края на опашката по финансиране на службите за сигурност. Надяваме се да подкрепите нашите предложения, които са насочени за решаване на реалните проблеми на хората. Благодаря Ви.
#284 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Байрам. Има ли реплики? Не виждам. Давам думата на господин Стоев за изказване. Заповядайте, господин Стоев.
#285 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Ще се изкажа по двете предложения, които съм направил самостоятелно, както и по едно предложение за отпадане на параграф, което сме направили съвместно с колегите. Сега, направил съм две предложения самостоятелно в бюджета. Първото е в Закона за местните данъци и такси – не смятам да се спирам много конкретно на него. Там проблемът е следният, надявам се в бъдеще да го отстраним. В момента съществува празнота в Закона и по тълкувателен път абсолютно неправилно се ползва една алинея за изчисляване на местния данък по съвсем други възникнали правоотношения. Ако седнете да прочетете мотивите, много ясно и лесно е описано и ще разберете много бързо за какво става въпрос. Видно е, че в тази процедура не е стигнало времето да се задълбочи в мотивите на всяко едно предложение, и предполагам, че в бъдеще такъв тип изменения ще успеем да постигнем в тази зала. По-интересно е предложението, колеги, в ДОПК, което съм направил. Това е един дългогодишен проблем, който засяга една много добра мярка за събиране на задължения от държавата, която беше въведена в миналото, а именно: в чл. 264 от ДОПК се въведе една нова ал. 4 – най-общо казано, при сделки пред нотариуси нотариусът и след това длъжностното лице, съдията по вписванията, което има задължение за вписване на съответния акт, имаха задължение да проверят в регистъра дали съответното лице има задължения и ако има – неправилно ще се изкажа, да откажат изповядването на сделката. Разбира се, има две изключения от тази хипотеза, а именно – едното изключение: освен ако преди изповядването на сделката всички задължения бъдат погасени напълно. Или втората хипотеза, която гласи, че е възможно да се изповяда сделката, ако длъжникът не декларира съгласие същите да се погасят от дължимата му сума по договора и купувачът не внесе сумата в съответния бюджет. Има обаче следната противоречива практика, която буквално лишава хората да могат да се разпореждат с имоти, въпреки че цялата сума за сделката ще се преведе по съответния бюджет. Само и единствено се отказват тези сделки, защото цялата сума не е достатъчна за покриване на пълните задължения, но цялата сума от сделката ще отиде за погасяване на тези задължения. Втората хипотеза е особено опасна тогава, когато говорим за съсобствен имот. И ако цялата сума на съсобствения дял не покрие размера на задължението, то ние лишаваме от възможност абсолютно изрядни към държавата хора да не могат да си прехвърлят имотите, защото един от техните съсобственици има задължения и въпреки че декларира, че цялата сума, която той би следвало да получи, не стига за погасяване на задълженията, то тогава няма да се изповяда сделката. И другият, особено странен, случай, което действително е честа практика – ако един длъжник на държавата има имот, с който може да обезпечи изтеглянето на кредит, който да погаси всички задължения, този текст не дава възможност да се учреди ипотека върху този имот, въпреки и дори ако кредиторът на това лице каже, че с цялата сума по този кредит ще се погасят изцяло публичните му задължения. От което страда и фискът, защото не могат да се съберат парите. Предложението, което сме направили с колегите – и го правим за пореден път – е именно тези несъответствия между една много добра разпоредба, една много добра мярка за събиране на данъци и такси, дължими към държавата, да бъде изцяло в духа и нормата на Конституцията и конституционно гарантираните права на гражданите. Текстът, който искам да коментирам отделно от тези две предложения, е една различна гледна точка за Кодекса на труда, който се изменя. Чухме за проблемите, които може да има с изчисляването на трудовия стаж. Чухме всъщност как правата на тези хора ще бъдат ощетени. Сега, другата, много важна част от това предложение за момента никой не я засегна, а именно: ако отворим предложението по вносител, виждаме, че още в ал. 1 се променя нещо много ключово – в чл. 355 се казва и се променя това, че работното време и трудовият стаж се изчисляват на база дни, месеци, години, добавят се и часове. Колеги, моля да обърнете внимание на сега действащата норма на чл. 142 от Кодекса на труда, който казва, че работното време се изчислява подневно. В годините много пъти сме говорили за различни предложения, които ще наложат изцяло преминаване към почасово изчисляване на работното време, което обаче влече след себе си изцяло промяна и на осчетоводяването на това трудово правоотношение. И тази мярка всъщност би струвала изключително много на българския бизнес, на българския работодател, който ще трябва изцяло да промени счетоводния си начин на осчетоводяване на трудовите си договори. Това никой не го спомена – какъв ще бъде разходът на българския работодател по този текст. И всъщност ние преминаваме ли с това предложение към почасово отчитане на работното време? А именно това се казва – че трудовият стаж започва да се отчита и по часове. Аз, честно казано, между другото, не знам защо тази добавка се прави, защото, ако видите следващите алинеи, никъде не е написано, че в трудовия стаж ще имаш най-накрая и колко часове си отработил, а се казва кога се зачита за един ден трудов стаж, кога се зачита за един месец трудов стаж и кога ти се зачита за една година трудов стаж. Защо беше нужно да добавим тези думи „и часове“ горе в заглавието, в алинеята на разбивката? Тук се поставят едни много интересни въпроси и не дадохте ясен отговор на Комисия, въпреки че Ви го зададох. И аз не съм съгласен с твърдението, че няма нищо проблемно в начина на изчисляване на работното време. Сега, всички знаем срещу какво се опитвате да се борите, но най-правилният метод ли е да ограничаваме права и по този начин да се опитаме да спрем злоупотреби, вместо да направим истинска проверка на всичките 200 или 300 хиляди човека, както беше казал господин Проданов, които работят на почасово работно време, тъй като за всеки един от тях има данни в НАП и може да се направи същинска проверка дали действително тези хора работят на 4-часово работно време? Държавата има всички инструменти, с които да изконтролира това несъответствие, ако то действително съществува. А всъщност ние правим предложение, което поставя под съмнение дали след това НОИ ще изчислява правилно трудовия стаж, когато трябва да се отпуснат съответните права на съответните хора. И аз от личната ми практика мога да се съмнявам в добронамереността на НОИ за изчисляване на трудов стаж – за това някой друг път ще стане въпрос, когато направим съответните предложения за изменение, но най-големият проблем е следният: истината е, че така разписан, текстът се опитва да копира един текст от Кодекса за социално осигуряване, а именно – ние се опитваме да уеднаквим начина на изчисляване на трудовия стаж с начина на изчисляване на осигурителния стаж. Но има една голяма разлика. Ако отворите чл. 9 от Кодекса за социално осигуряване, ще видите: една-единствена алинея е посочена в Кодекса за социално осигуряване, която преповтаря грубо втората част от Вашето предложение за ал. 2. И там няма разбивка кога се счита за един ден осигурителен стаж, кога се счита за един месец осигурителен стаж и кога се счита за една година осигурителен стаж. Между другото, за година има, не съм прав. За година има, но е много по-изчистен текстът. А Вие тук, разбивайки ги в отделни алинеи, единственото изключение, което въвеждате, е, че когато работникът или служителят работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално. И това го слагате само и единствено в алинеята за един ден трудов стаж. А останалите алинеи казват следното – и това изключение поражда съмнение, въведено само и единствено в ал. 2, а не като отделна алинея – дали важи само и единствено за ал. 2, или за всички други алинеи. Дали означава, че това пропорционалното изчисляване няма да важи за месец? Защото, ако е така – и Вие сте написали, че всички работни дни за съответния календарен месец трябва да бъдат изработени, за да се изчислява за работен месец, без да имаш… второто изречение в ал. 2 да важи и за този текст, означава, че ти кумулативно няма да можеш да събереш този месец, ако действително не си работил всички дни. Съответно и следващата алинея – и за година. И такъв тип неща създават много проблеми. Примерно – ще дам още един пример и ще приключа. Когато имаме настъпил съответен осигурителен риск – нека да се задържим върху Кодекса на труда – или съответно ползваме отпуск примерно за отглеждане на дете до двегодишна възраст, където се казва, че времето, когато се ползва този отпуск, се зачита за трудов стаж, сигурни ли сме ние как ще се изчислява това време, когато имаме този действащ текст, и ако работникът, който ползва този отпуск, работи при непълно работно време? Аз не съм убеден, че имаме лесен отговор на този въпрос. Не съм сигурен, между другото, че и вносителите на този текст също имат лесен отговор на този въпрос. Изключително големи неясноти създава този текст и за мен разходът за работодателите ще бъде много по-голям от очаквания ефект от тази мярка. Аз не чух какъв приходен ефект от тази мярка очаква Министерството на финансите. Не чух Министерството на финансите да каже какъв е приходът, който ще получи от тази мярка, и не разбирам в крайна сметка защо тя трябва да бъде въведена по този начин. Трябва да решим проблема с неправомерното осигуряване на лица на 4 часа и получаването на пари в плик – няма спор. НАП разполага ли с данните на всички хора, които евентуално го правят това нещо? Разполага. Защо, вместо да засилим там проверките, действително да могат да си свършат работата органите на държавата, ние започваме от обратното – да лишаваме от права хора, които след това… действително те не са от тези, които злоупотребяват? Може би са малко, но не е правилният подход. Благодаря Ви.
#286 · speech
Благодаря Ви, господин Стоев. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Преминаваме към следващото изказване. Давам думата на господин Стефан Апостолов от парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте, господин Апостолов.
#287 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Аз ще говоря по чл. 110, Приложение № 2. Дотук никой не е говорил на темата спорт, а тя е мой приоритет, както и подготовката на нашите спортисти. В тази връзка съм направил предложение да бъдат отпуснати 500 хил. евро за основен ремонт на спортната ни база в Белмекен. Защото, колеги, нашите спортисти заслужават по-добри условия за тренировки, по-добри условия за подготовка, а не само да им се радваме и да ги подкрепяме, когато те печелят медали. В тази връзка, колеги, призовавам Ви – призовавам всички изявени спортисти от управляващото мнозинство – да покажем, че спортът е над всичко, че спортът е над политиката, че спортът обединява. Подкрепете това мое предложение – да покажем, че се интересуваме от нашите спортисти, да подкрепим нашите спортисти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#288 · speech
Благодаря Ви, господин Апостолов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Преминаваме към следващото изказване. Давам думата на госпожа Фатима Йълдъс от ДПС. Заповядайте, госпожо Йълдъс. (Председателите се сменят на председателската банка.)
#289 · speech
Заповядайте.
#290 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги народни представители! Взимам отношение относно предложението за изменение в чл. 61, ал. 9. Излизам пред Вас днес не само като народен представител от „Движението за права и свободи“, но и като майка. И точно като майка знам, че когато едно дете се появи на бял свят, то не носи със себе си политически пристрастия или социален статус. То носи надежда. Но за да се превърне тази надежда в бъдеще за България, ние като държава трябва да спрем да бъдем пасивни наблюдатели на собственото си изчезване. Данните са безпощадни. През 2025 г. в България са родени 6% по-малко деца спрямо предходната година. Коефициентът на раждаемост пада, а рискът от бедност при семействата с три и повече деца достига стряскащите 52,3%. Ние от ДПС внасяме това предложение, защото вярваме, че демографската политика не е милостиня, а инвестиция в националната сигурност. Защо предлагаме сумата от 1407 евро за всяко дете? Защото настоящите помощи са символични. Помощта за първо дете в момента е едва 13,6% от средната работна заплата. Всеки родител в тази зала знае, че тези средства не покриват дори първоначалните, най-базови разходи за едно новородено. Ние предлагаме този размер да се обвърже със средната брутна заплата за страната. Така ще осигурим предвидимост за семействата и автоматична актуализация, която да не зависи от политическата воля на поредното правителство. Уважаеми колеги, обръщам се към Вас с един изключително важен аргумент – универсалният характер на тази помощ. Предлагаме тя да се предоставя на всяко семейство, независимо от доходите му. Като майка знам колко е обидно държавата да те дели на достатъчно беден, за да получиш подкрепа, и формално превишаващ критериите. Раждането на дете е общественозначим акт и държавата трябва да го признае като такъв за всички свои граждани, без да създава административни тежести и разделение. Днес ние от ДПС Ви предлагаме решение, което е обективно, справедливо и навременно. Нека дадем на родителите в България знак, че не са сами. Нека превърнем раждането на дете от риск за икономическото положение на семейството в споделена национална радост и отговорност. Призовавам Ви за подкрепа за нашите деца и за бъдещето на България! Благодаря Ви.
#291 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Йълдъс. Има ли реплики по така направеното изказване? Не виждам. Господин Проданов – за процедура. Заповядайте, господин Проданов, за процедура.
#292 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по начина на водене. По-рано в изказването си използвах метафора, която съзнавам, че засегна госпожа Петкова. Вие не ми направихте забележка, аз тогава прецизирах, но използвам още веднъж трибуната сега. Ако съм засегнал госпожа Петкова, да се извиня най-сърдечно, най-искрено. Не съм имал въобще за цел да я засегна. Метафората ми беше генерална, не визираше нито един персонално, никой. Но понеже държа да съм абсолютно честен, откровен – още един път поднасям извинения, ако съм Ви засегнал, не е било това целта ми. Моля за извинение! (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.
#293 · speech
Благодаря, господин Проданов. Продължаваме с изказванията. Следващото записано изказване е за господин Величков. Ще преминем към изказването на господин Здравко Марков, след което госпожа Танева. След госпожа Танева – Николай Златарски.
#294 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри! Ще говоря по чл. 17 и по това, че след дългите и разпалени дискусии за бюджет 2026 г. съм изключително щастлив от факта, че едно нещо успява да ни обедини, а то е именно предложението ми, заедно с групата народни представители в Бюджетната комисия от „Прогресивна България“, за осигуряване на съфинансиране за ремонт на паметника „Шипка“. Знаете, че той е една емблематична част от българската история, която символизира по възможно най-добрия начин българската непримиримост, дух и копнеж за свобода. Именно поради тази причина направихме предложение 2 млн. евро от капиталовите разходи на Народното събрание за бюджет 2026 г. да бъдат заделени за ремонт и реставрация на паметника „Шипка“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#295 · speech
Благодаря, господин Марков. Има ли реплики към така направеното изказване? Не виждам. Заповядайте, госпожо Танева, за изказване.
#296 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и финансов министър, министри от кабинета, колеги народни представители! Аз съм направила няколко предложения между първо и второ четене, касаещи няколко теми. Ще се спра само на две от тях, тъй като в хода на дебата изслушахме достатъчно мотиви на постъпилите предложения между първо и второ четене. Първо, ние не сме на първо четене, но безспорно се изкушавам да кажа, че за нас финансовата рамка на този бюджет е крайно неприемлива поради много причини. Очаквахме друга философия на бюджет, – като политическа сила, спечелила с такова доверие мажоритарно мнозинство, реформи – беше казано, че ще останат за следващия редовен бюджет, ще го очакваме с интерес. Да премина към моите две теми и за да се обоснова, че съм, така, най-коректна, добронамерена в опит да намерим доброто решение за местните общности, за всички хора и граждани, ще започна с положителната новина, с положителните отношения. Независимо че съм опозиция, и в Бюджетната комисия казах, че подкрепям бюджета на Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“. Адмирирам осигурените средства за подкрепа на земеделските производители. Вярвам, че обявената от вицепремиера и финансов министър „иранска помощ“ от 170 млн. евро, независимо че е по централен бюджет, а не по сметките на Фонд „Земеделие“, ще бъде дадена така, както беше анонсирана и обявена. Това говори за фокус към сектора и доверие на министъра, който управлява това, на колегите, които отговарят за това. И това са положителни неща. Но, уважаеми господин Проданов, господин Вицепремиер! Обръщам се много сериозно към Вас по отношение на отпадането на Приложение № 3. Не знам дали си давате ясна сметка, че с това отпадане се дава много лош знак към местните общности. Всички проекти, които от 2024 г. като способ за подобряване на градската среда бяха направени като Приложение № 3 – със срокове на плащане, с поредност на проектите по години, бяха представени от общините и след дебат с местните общности колко души се засягат от общността, ако се направи това или другото подобрение. Няма какво да крием – нуждите, исканията, желанията, визията на хората за подобряване средата на живот са много повече от възможностите на която и да е община и на държавата, и на държавния бюджет. И всеки ръководител на местната общност в лицето на кмета, на Общинския съвет, а Вие – на държавата, прави приоритизиране на тези проекти. Повярвайте, изключването на Приложение № 3 от този бюджет, вероятно и от последващите, е огромна грешка и много лош знак към всеки гражданин на тази страна. Ако Вие смятате, че с това ще уязвите кметове на ГЕРБ примерно, предвид на това, че идват местни избори, това е несериозно. Отговорността винаги е споделена. Много от хората по отношение на разделението на властите нямат компетенция да разделят кой носи отговорността. Всички тези проекти са комуникирани, очаквани в определен график, който вече, на практика, трета година се знае от хората. Например в община Сливен на практика сме се възползвали от максималните възможности, които имаше като тавани, и са реализирани много проекти, и са в процес на реализация проекти, които се чакаха с години. Живот и здраве, в края на годината ще имаме изцяло нов асфалтиран квартал, осветление се сменя на 11 улици, основни булеварди се ремонтираха, физкултурни салони се правят на двете гимназии и още няколко проекта, които бяха комуникирани, засягат много хора и разбира се, всички вървят в поредността си. Това отпадане обаче на Приложение № 3 за община Сливен означава, че две от селата – Крушаре и Гаврилово, които имат проблеми с водоснабдяването, особено лятото, с честите аварии, и чиито проекти са готови и разрешителните за строеж отпреди известно време вече са налични, на практика, няма никаква яснота дали и кога ще се случат. И това не е в полза, включително и на Вас като държавно управление. То не е само проблем на местната власт, защото пак казвам, подобряването на средата на живот на българските граждани е, на практика солидарна отговорност между местната и централната власт. И освен това то няма мотив да го отмените. Не виждам нищо, което можете да спечелите от това, че няма да има прозрачност и яснота за местната общност кой проект след кой следва и в какви рамки ще се плаща. Това е планираност и прогнозируемост на средата. Тези проекти, които касаят две от големите села на община Сливен, разрешителните им за строеж – след цялото проектиране, разговори с отделните институции, съгласувателни процедури – излязоха, даже едното, мисля, че тази година. За част от проектите, които ще отпаднат от Приложение № 3, но които са на малки стойности, Общината би имала възможности да тегли дълг и да изпълни ангажимента към хората, по-скоро очакването, че ще живеят в по-добра среда. В бюджета в същото време – в частта на капиталовите разходи и в други позиции, има заделени средства, които не са индивидуализирани по кои проекти ще се разходват. Тъй като има пълна проектна готовност за проектите, по които говоря, моето предложение, без да се искат допълнително средства, тоест във финансовата рамка, която е входирана, просто да се индивидуализират, че част от средствата, които сте заделили за неописани проекти, да бъдат за тези, за които говоря в момента. Имаме достатъчно парламентарен опит. Гласуване няма да има тази вечер. Аз се обръщам отново към Вас: това може да се промени. (Реплика от ПБ.) Колега, Вие сте в началото на Вашия политически път. Абсолютното мнозинство не бива да Ви заблуждава. Това е преди всичко огромна отговорност и няма смисъл то да се реализира чрез действия, които не биха били добри за която и да е власт – било то местна или централна. Защото очакването на хората, реализирането на ангажименти в крайна сметка е най-важно за една власт, без значение коя е тя. Аз считам, че ние – Вие, по-скоро, като управляващи държавата, имате достатъчно време след приключване на дебата утре сутринта в хода на процедурата да направим така, че Приложение № 3 да продължи да бъде част от бюджета. Затова настояват – по получените становища, и Сдружението на общините, и граждански организации, и народни представители от всички групи. Благодаря.
#297 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева. Има ли реплики към така направеното изказване? Заповядайте за реплика.
#298 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Танева, забравихте да кажете как възникна тази капитална програма за общинските проекти. Идеята възникна още при правителството на Кирил Петков – с постановление на Министерския съвет се заделиха 418 милиона и всяка една община, която имаше разрешение за строеж и готов проект, успя да направи още в 2022 г. и в 2023 г. по един проект минимум. После в правителството на Денков се реализира реално тази програма и беше заложена в Приложение № 3 на държавния бюджет. Предимствата на тази програма не е отрекъл никой досега – нито кметове, нито Сдружението на общините, нито дори и Вие от ГЕРБ. Така че предимството на тази програма е предвидимост – общините могат да планират инфраструктурните си инвестиции за няколко години напред, а не да работят на парче. Равен достъп имаха всичките общини, като най-много кметове има на ГЕРБ. Всичките 265 общини имат възможност да кандидатстват с проекти по един и същ механизъм – по-добро финансово планиране, а общините могат да започнат по-големи инфраструктурни обекти, без да блокират собствените си бюджети. Повече прозрачност имаше, отколкото сега, каквото ни предлагат управляващите. Проектните стойности и извършените плащания са публични и могат да бъдат проследявани от гражданите и от институциите. Най-голямото предимство на програмата е, че тя превръща общинските инвестиции в държавен приоритет, а не в изключение. За гражданите няма значение кое правителство е на власт, за тях е важно улиците да бъдат ремонтирани, водопроводите да не аварират, училищата да бъдат обновени и общините да се развиват. Затова тази програма трябва да продължи да се оценява не по политически критерии, а по резултатите, по броя на реализираните проекти, подобрената инфраструктура и по-доброто качество на живот за хората. За мен като народен представител, избран от 7 МИР – Габрово, е важно за спортната зала в град Севлиево да съм сигурен, че правителството ще осигури средствата да се довърши, защото много спортни клубове чакат това съоръжение, защото няма къде да тренират. За мен е важно в Дряново да бъде изградена подпорната стена, защото, ако я имаше тази подпорна стена, това наводнение, което стана на 23 май, нямаше да има такива материални щети. За мен е важно в Трявна здравното заведение да може да се санира и да има енергийна ефективност сградата. Важно ми е...
#299 · speech
Господин Петков, извинявайте, времето Ви изтече.
#300 · speech
Да, приключвам. Важно е и в Габрово читалищата, които са заложени, също да бъдат ремонтирани. Хората по места ще питат не само мен, а и Вашите народни представители, господа управляващи, и затова е важно да подсигурите завършването на програмата прозрачно и в нейната цялост.
#301 · speech
Благодаря Ви, господин Петков. Следващата реплика е от госпожа Недева. Заповядайте, госпожо Недева.
#302 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Танева, няколко пъти преди мен също говорещи колеги коментираха темата с приложението в чл. 113, където коментирахме обектите от Инвестиционната програма на общините. Тази програма е от 2024 г. и за 3 години би трябвало да приключи в края на 2026 г. Сега, няма да коментирам в тази посока, но всички проекти, които към момента имат избран изпълнител, имат сключен договор, имат проведена процедура, те ще бъдат заплатени, ще бъдат изпълнени. Повярвайте ми, че това е една тема, която лично мен много ме вълнува, тъй като дълго време съм била в местното самоуправление, продължавам да поддържам контакти с колегите. Също така в тази посока бях удовлетворена от промяната, която се предложи и направихме по предложение на Сдружението на общините, които са един изразител на мнението на общините. Благодаря.
#303 · speech
Благодаря Ви, госпожо Недева. Уважаема госпожо Танева, заповядайте за дуплика. (Шум и реплики от ПБ: „Имаш 30 секунди!“)
#304 · speech
ГЕРБ-СДС
Така, госпожо Председател, започвам по реда на репликиралите ме. Към колегата господин Петков от „Продължаваме Промяната“. Колега, опитах се да избягам от партийното авторство на една или друга политика с идея да мотивирам сега управляващите да намерят компромис и да удовлетворят исканията на всички нас от опозицията, които връщаме Приложение № 3. Но във Вашия дух ще Ви отговоря, че кабинетът „Денков“ беше „Денков – Габриел“ и на практика, беше коалиция между „Продължаваме Промяната“, ДБ и ГЕРБ, наречен сглобка – по авторството на една от Вашите колежки, да бъдем обективни. (Шум и реплики от ПБ.) Ами той ме репликира! Така че продължаването на тази инвестиционна програма, на практика, чрез това Приложение № 3, което даде публичност, прозрачност, ред и равнопоставеност на общините, е плод на съвместното ни управление тогава, трябва да бъдем обективни. По отношение на госпожа Недева – да, госпожо... Загубих къде е. Да, госпожо Недева, това е така. Всичко, което в момента се изпълнява, по това, което е предложено в бюджет 2026, то ще продължи да се изпълнява и ще бъде разплатено тази и другата година. Спор за това няма. Но това е още по-добре, което казвате. Това означава, че проекти, които ги имаше, но нямаха тази проектна готовност, но бяха вече изкомуникирани и готови, но нямат тези договори, те ще са малко. Вземете, вижте ги, могат и те да се включат. Няма да струва много това, могат да се разплатят примерно по-следващата година, да го имате предвид, но ангажиментът и общественият договор, който сме имали с хората по населените места, ще остане в сила. И това е солидарна отговорност между централната и местната власт, убедена съм! Може би сега много бързаме, нормално е, приемаме по това време бюджета, идва процедура за 2027 г., но ако Вие изследвате всички тези хипотези, за които говоря, сигурно няма да съм много на фона на тези, които са в процес на изпълнение, но ще бъде изпълнен ангажиментът към нашите граждани. Благодаря.
#305 · speech
Благодаря Ви, госпожо Танева. Виждам, че господин Величков е в залата. Заповядайте, господин Величков, за изказване.
#306 · speech
ПП
Благодаря Ви, госпожо Председателстваща, за разбирането, за изчакването. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда пределно кратък с оглед напредналото време. Моята тема, разбира се, е бюджетът на съдебната власт. Казах го и в Комисията, казвам го и тук – че никаква визия за реформа не личи в проектобюджета на съдебната власт, представен от Министерския съвет. Отдавам го благосклонно на това, че сме в средата на годината и след няколко месеца ще гледаме бюджета за 2027 г. Надявам се там, с оглед обещанията и на ангажиментите, поети от министъра на правосъдието, когато влезе следващият пакет промени в Закона за съдебната власт, които да трасират пътя на реформата, която въобще не е започнала, да видим съответните изражения и в приходи, и в разходи на органите на съдебната власт. Това, което сега ми прави впечатление, е, че има една стъкмистика на числата, която горе-долу запазва сегашното положение в сравнение с бюджета, представен от Висшия съдебен съвет – има една много минимална разлика около 5% в това, което ще получи съдебната власт от нас като бюджет. Прави ми впечатление, че има заложени в разходите близо 11 милиона за функционалната област електронно правосъдие. И тук е моето голямо пожелание най-после да престанем да залагаме пари за електронното правосъдие, което почти не напредва. Това, което трябваше да бъде осъществено общо взето като формат, функционалност, приключи преди около две години, дори вече влезе в сила електронната размяна на книжа. Залагането на едни пари за краткия период на 2026 г., които според мен може да бъдат усвоени, но няма да бъдат ефективно оползотворени, задава само един разход, който можеше да отиде според мен на по-подходящо място, и когато видим конкретните проекти на съдебната власт за разширяване на мрежата на електронното правосъдие и електронния достъп до делата, да се заложи съответната сума в бюджета за 2027 г. Придобиването на дълготрайни активи и основен ремонт за 27 милиона и половина – не знам поредният ремонт на почивни станции дали ще донесе нещо полезно за правосъдието, но също така виждам, че може би донякъде ще се покрие от заложените приходи от глоби, санкции и наказателни лихви – 5 млн. и 317 хиляди. Това на мен също ми прави лошо впечатление, защото не е нормално в приходната част на бюджета на съдебната власт да се разчита отново и основно на глоби и наказателни лихви. Освен това е трудно предвидимо, че това ще се случи, и е много вероятно този приход да не бъде осъществен. Прави впечатление също така, че общият предвиден бюджет за съдилища на Република България, включая и върховните съдилища, е някъде около 450 милиона. 269 милиона обаче са за прокуратурата – прокуратурата, която е донесла изключително големи наказателни санкции и платени пари от данъкоплатците и от общия бюджет, а не от този на прокуратурата, за това, че е увредила права, че не е довела до краен изход досъдебни производства, че е осъществявала неправомерни арести, че е загубила дела. И в крайна сметка аз не виждам това да се отразява на бюджета на прокуратурата, която действа избирателно и неефективно. И докато продължаваме да толерираме прокуратурата със същите или повече пари, тъй като е заложена възможност максималните размери на ангажименти за разходи и новите задължения да се увеличат до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет, едва ли ще постигнем желаната промяна в работата на прокуратурата извън реформата, която трябва да се осъществи в нея. Така че в бюджета на съдебната власт визия за реформа не се вижда. Очаквам наистина с надежда да го видя за следващата година. И втората тема, с която ще приключа. Не знам дали си спомняте кога за пръв път беше закрита Комисията по досиетата в България. Аз ще Ви кажа. 2001 г. на власт идва, с почти абсолютно мнозинство, правителството на НДСВ. Първият закон, който приема, е Законът за достъп до обществена информация. С Преходни и заключителни разпоредби на този закон е закрита действащата много активно тогава Комисия по разкриване на принадлежност към службите на Държавна сигурност и РУМНО, председателствана от Методи Андреев, по-известна като комисията „Андреев“. В резултат на закриването на тази комисия не бяха оповестени – бе спряна точно навреме, преди да оповести връзката между банкерите, дошли от Държавна сигурност, и кредитните милионери, които са взимали необезпечени кредити и които са седели в един и същи кабинет, на едни и същи държавни институции преди това и служби, бюро срещу бюро. Сега със Закона за бюджета – най-неподходящия възможен закон, се предлага закриване на сегашната Комисия по досиетата. Аз искрено се радвам, че видяхме кандидатурата на господин Павел Тончев, защото това създава в мен някаква надежда, че реално може би няма да се закрие Комисията. Ако целта е да трудоустроим господин Пламен Тончев, който бе помолен учтиво, както казах вчера, да си подаде оставката, и намери място в Комисията по досиетата, да се върне като шеф на ДАНС, но за да имаме алиби да закрием Комисията по досиетата – един вид, то вече няма и къде да бъде човекът, Комисията се закрива, моля Ви се, последно тази вечер, да се замислим много сериозно всички какво правим. Това е паметта на българската държава, това е връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Каза се, че – много хора от Вас говориха, че мястото на тези документи е в архивите. Съгласен съм, но не и преди да бъдат разкрити тези документи, не и преди да видим взаимовръзките докрай и защо това, което обсъждаме – как в България се е появил мафиотският консенсус, а премиерът Радев иска да го пребори, се е случило през последните 35 години. Внимателният поглед в книжата на Комисията по досиетата и оповестяването на хората ще покаже взаимовръзките на цялата мафия, която се роди в България в последните 35 години. И аз твърдя, че Държавна сигурност стои изцяло зад всичко, което се случи в последните 35 години. И последно. Проверката на всички хора, които ние избираме или изпълнителната власт назначава, проверката на кандидатите – самите нас, за народни представители, кандидатите за съдебната власт, за Конституционния съд минава през принадлежност към Държавна сигурност и РУМНО. Не че има лустрационен елемент – няма, но българските граждани, ние, които ги представляваме тук, трябва да знаем кого избираме, каква власт му даваме, какви връзки и какви сенки стоят зад гърба му, за да помогнем на държавата да се отърве от сенките и миналото си и уверено да продължи напред в бъдещето – без това тегло на гърба си, ако сме отговорни народни представители. Много Ви моля, помислете и не гласувайте за този текст! Благодаря Ви. (Възглас: „Браво!“ и ръкопляскания от народни представители на ПП.)
#307 · speech
Реплики към изказването на господин Величков? Не виждам. Следващо изказване – господин Николай Златарски.
#308 · speech
ДПС
Благодаря Ви, госпожо Председателстваща, госпожо Доцова, господин Ангелов, господин Вицепремиер, дами и господа! Ще взема отношение, госпожо Председателстваща, по чл. 22 от бюджета на Министерството на туризма и чл. 17 от бюджета на Министерството на културата. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ искам да насоча вниманието към едно стратегическо предложение, което наистина ще даде икономически тласък както на регионите, така и ще мултиплицира високо наистина сектор „Туризъм“, който изключително се намира в едно неблагоприятно положение. И държавата е нужно да създаде механизъм за съфинансиране на международни въздушни линии на морските летища със заложен бюджет от 5 млн. лв. … извинявайте – 5 млн. евро. Изключително важно е. Тази тема започнахме да я разглеждаме в Комисията по туризъм, като там информирах и министъра на туризма за сигнали за проблемни самолетни полети до черноморските курорти – както закъснели, така и ограничени, до големите курорти. Свързаността към големите туристически пазари липсваше. Трябва наистина да се намери механизъм, с който това нещо да бъде минимализирано и да създаде добри предпоставки за развитието. Другото нещо, което е изключително важно, това е, че може би преди повече от седмица един от големите авиопревозвачи закри дейността си на територията на България от септември месец и полетите от Близкия изток до София към този момент ще бъдат наистина… Страната ни ще бъде ощетена, както и туристическият бранш. Свързаността към цяла Азия, към Африка и към Австралия попада наистина в рискова ситуация, така че изключително е наложително и е важно днес, господа народни представители, да подпомогнем и да подкрепим това наше предложение. Проблемът в България е, че туризмът е сезонен. Трябва наистина да търсим механизми до така мечтания четирисезонен туризъм. Това минава, разбира се, с подкрепата на държавата, а подкрепата на държавата ясно и точно може да бъде регламентирана. Имаме опита и добрите практики на другите държави. Те успешно инвестират устойчиво във времето. В рамките на две-три години се създава един добър туристически продукт, който наистина има добра устойчивост и най-вече – силен регионален ефект за нас. Силният регионален ефект ще подпомогне общините, ще подпомогне малкия и средния бизнес, ще създаде наистина условия за развитие както на занаятчийството, така и на посещението на фестивалите, ще успеем наистина да покажем нашата си битност. Така че сега е моментът да осигурим подкрепа както на българския туризъм, така и на хората, които работят там, защото държавата има нужда от шанс, който да даде на туризма в този момент. Другото предложение, разбира се, е свързано с чл. 17 на бюджета на Министерството на културата. Там имаме няколко предложения. Те са свързани първо с дисбаланса, който установихме при финансирането на културните институти. За едни субсидираната бройка, като в регионалните исторически музеи е предвиден размер от 18 580 евро, среден стандарт, докато при библиотеките намалението е 580 евро, където тази разлика ощетява тази деликатна среда. Регионалните библиотеки са поставени в неблагоприятно положение и може би за втора поредна година те са ощетени и като брой щат. Има допълнително разкрити 100 щатни бройки, докато в регионалните библиотеки те липсват Така че нашето предложение, второ такова – да бъдат алтернативно подкрепени и регионалните библиотеки, да получат 100 нови бройки. Другото, което е изключително важно за нас, е да продължим подкрепата в културата, и то по целевите програми. Наистина, закриването на програма „Читалище“ изключително сериозно във времето даде лоши резултати. Трябва да се помисли в тази насока, но съкращението във вътрешни програми на Министерството на културата поставя българската култура в невъзможност както да продуцира добър културен продукт, така и да съхранява, опазва и популяризира културното наследство в България. Не на последно място, драстичното намаляване на финансирането отблъсква младите артисти поради категоричното несъответствие между предложения проектобюджет и реално необходимия ресурс. Необходимо е двойно увеличение на предвидените в бюджета разходи, проектно финансиране за Национален фонд „Култура“. За втора поредна година Национален фонд „Култура“ е ощетен, бюджетът – намален наполовина, както и предвижданият за 2027-а и 2028 г. също ще бъде намален. Това е изключително рисково за нас. И тук трябва наистина държавата да се намеси, и то да се намеси възможно най-бързо, и то точно в бюджет 2026. Регионалната културна мрежа наистина изисква последователност, подкрепа и разнообразни стимули за извеждане на националния приоритет – библиотеките, музеите, читалищата носят отговорност за духовността и културата на нацията. Инвестициите в регионалните и местните културни институти и инициативи не могат да бъдат разглеждани като специално социално подпомагане, а наистина са инвестиции, които защитават националния дух, идентичност, и не на последно място – икономиката на страната ни. Благодаря.
#309 · speech
Благодаря Ви, господин Златарски. Има ли реплики към изказването на господин Златарски? Не виждам. Следващо изказване – господин Милен Трифонов.
#310 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър на отбраната, господин Вицепремиер! Ще направя изказване по няколко от точките на бюджета по отношение на приходите, които са заложени, промените, които няма да подкрепим за увеличаване на прага за регистрация по ДДС, ваучерите за храна, данъчните облекчения и така нататък. Ще се постарая да бъда кратък предвид напредналото време. На първо място, колеги, аз не считам, че има подценяване на приходите, които ще бъдат реализирани, най-малкото предвид това, че фискалната година е вече преполовена и всъщност приходите, които са от корпоративен данък, данък доходи на физическите лица, те вече са декларирани. Остават авансови вноски, които са ясни какви ще бъдат. Да, за данък добавена стойност очевидно ще има повишаване на събираемостта и тя ще се дължи най-вече на инфлацията. Тук обаче трябва да отчетем, че в крайна сметка повишаването на инфлацията не означава автоматично повишаване и на процента, с който се повишава инфлацията, приходите от ДДС, най-малкото защото покупателната способност съответно на лицата няма да се повиши, ако нямаме повишаване на доходите. Чисто статистически – аз погледнах за 2025 г., мисля, че беше една от първите години, в които приходите, които бяха планирани да бъдат събрани от двете приходни агенции, не бяха изпълнени и бяха значително надценени. А по същата причина бяха заложени може би и в бюджета, който така и не беше гласуван и приет от Народното събрание, бяха гласувани отново по-високи приходи, които ще бъдат събрани от данък добавена стойност, които аз считам, че са нереалистични. И това се доказва и от тенденцията, която е до настоящия момент. Там например обосновката, която беше направена – с близо милиард и половина повече приходи от ДДС, че ще бъдат събрани, обосновката беше, че това ще се случи благодарение на допълнителни мерки за осъществяване на фискален контрол от Главна дирекция „Фискален контрол“ към НАП, която няма как да ги събере. 100 – 200 милиона максимум могат да бъдат събрани, и то при изключителна мобилизация. Обясних го на първо четене защо няма да ги събере, и това ще бъде доказано в края на годината. Първо, защото служителите, които са там, бяха пряко ангажирани и все още са пряко ангажирани с контрола на спазване на Закона за въвеждане на еврото – именно необоснованото повишаване на цените, и голяма част от ресурса е насочен именно там. Да, ние предвиждаме повишаване на мерките за фискален контрол, но с реалистични приходи, които могат да бъдат от порядъка на 100 – 200 милиона. Наистина би било много по-лесно да заложим едни по-високи приходи и по този начин да балансираме дефицита, но като цяло подходът на Министерството на финансите е да залага реалистични и приходи, и разходи. И в това отношение трябва да бъдат поздравени, защото неслучайно получават толкова много атаки заради дефицита, който е наистина реалистичният дефицит според нас. По отношение на прага за регистрация по ДДС. Няма спор, че директивата, с която Законът за данък добавена стойност трябва да се съобрази, предвижда максимален праг за регистрация, което е и идеята на колегите от „Продължаваме Промяната“. Тук, ако погледнете, чисто статистически страните – членки на Европейския съюз, имат напълно различен подход. В Гърция например той е изключително нисък – мисля, че е 10 хил. евро към настоящия момент, в други държави е максималният. Въпрос е наистина на законодателно решение и на анализ на риска от укриване на приходи съответно до каква степен ще засегнем дребния и средния бизнес. Давам Ви конкретен пример – дейността в туризма и защо в Гърция е толкова нисък прагът за регистрация, тъй като той вече се изчислява на годишна база, а не е, както беше досега, за 12 месеца последователни, независимо от това кога е започната дейността. Ами точно дружествата, които осъществяват дейност в областта на туризма, особено лятото, а и в зимните курорти, има такава тенденция – те да укриват част от оборота и да натрупат оборот за регистрация по смисъла на чл. 96 от ЗДДС в края на периода, в който приключва тяхната дейност, и по този начин да не се регистрират. Въпрос е на данъчен контрол. И действително тук можем да разсъждаваме следващата година дали е допустимо някакво повишаване, но аз лично, може би и чисто професионално деформиран като човек, който се е занимавал години наред със събиране на приходи, смятам че настоящият праг е достатъчно адекватен за нашата икономическа ситуация. За ваучерите за храна, колеги, тук имаше аргумент, че изсветляваме част от икономиката. На първо място, ваучерът за храна не трябва да се превръща в инструмент за допълнително заплащане. Има, разбира се, искане от бизнеса той да бъде вдигнат. Замислете се всъщност кои са търговските обекти, които оперират с ваучери за храна – това са обикновено големите търговски вериги и магазини. По този начин ние ще насочим потреблението именно към тях. Малките магазини – кварталната бакалия, тя няма как да работи и не работи с тези ваучери за храна. И в тази връзка, трябва да си го кажем честно, големите търговски вериги много по-малко укриват обороти от неиздаване на касов бон. Там евентуално способите, по които да преобразуват финансовия си резултат и евентуално да манипулират – ако има такива, защото, разбира се, че има – не са с неиздаването на касов бон. За данъчните облекчения. Да, това е едно от многото мерки, която опозицията предлага с патос, доста енергично, понякога дори драматично, с желанието да помогне на уязвимите групи. Аз осъзнавам колко е трудно на господин Донев и на неговия екип да направят закономерния баланс, който да е между исканията за увеличаване на всички данъчни предимства и да се дават пари на уязвимите групи и съответно баланса за приходите, които ще има, и разходите, които трябва да бъдат извършени. Ние от „Прогресивна България“ категорично заявяваме, че ще търсим начин да подпомагаме и младите семейства, и инвалидите, и културата, и спорта, и всички сектори, които, за съжаление, се нуждаят от нашата подкрепа. И това наистина ще се случи съвсем скоро със следващия бюджет. Драстично увеличаване на това, което Ви предлагат колегите – от 600 лв. на 600 евро, най-малкото, което е, поражда въпроса защо не увеличавате и следващата, и следващата мярка. Тук трябва да има и баланс – баланс между лява и дясна политика, ако така се изразим. Виждам например, че доскоро коалиционни партньори, в Комисията по бюджет и финанси гласуват съвсем различно, тоест, дето се вика, заедно на избори, а след това се разделиха в парламента. И съответно виждам как в момента едната част подкрепят мерки за ограничаване на разходите, другите предлагат още и още – може би с идеята да се харесат на избирателите, което е съвсем, разбира се, обяснимо. По отношение на една от реформите, които предлагаме. Всъщност, да, ние, когато предлагаме реформа, сме критикувани защо я предлагаме, ако не предлагаме – защо не я предлагаме. Дълги години се отлагаше – аха да включим отново този въпрос с осигуровките на държавните служители, и което и да беше правителство даваше назад, по една или друга причина. И тук отново правителството и екипът на господин Гълъб Донев заслужават адмирации за смелостта да започнат тази дълго отлагана реформа. Като конкретно за клас прослужено време, много добре си спомням, беше тогава министър Симеон Дянков, той намали и отпуските на държавните служители, махна и клас прослужено време. Няма как да го върнем на този етап, но това, което правим и ясно сме го заявили – и тази, и следващата година ще бъде предвиден механизъм, по който държавните служители ще бъдат компенсирани, и чистото възнаграждение, което те ще получават, няма да бъде намалено. Те няма да бъдат ощетени. И накрая за една много близка на сърцето ми тема. Колегата от ГЕРБ, не знам дали е тук, който говореше за 500 000 евро за ремонт на спортната база в Белмекен – това, което той предлага. Всъщност има доста предложения, които – дори има в моя избирателен район предложение на колега, който предлага близо 50 милиона за ремонт на основен път, който със сигурност има нужда от ремонт – но които, разбира се, на този етап няма как да уважим. Специално за това предложение – не знам колегата колко често е посещавал спортната база в Белмекен, на мен детството ми, юношеството ми и в момента една част от живота ми – лятото, минава там. И ще Ви кажа една история, за да се разсеете малко. В 1996 г. – бях на 14 години, ми беше първото посещение да се подготвям в спортната база в Белмекен. Имаше едни масички там, между трети и четвърти корпус, който е последният, за който знае. И бяхме се написали – аз си бях написал: МТКЛА – „Лидер“ – Нова Загора, 1996 г. Милен Трифонов, Клуб по лека атлетика, „Лидер“ – Нова Загора 96. След 30 г. почти – след 27 г., за първи път отидох там с дъщеря ми, която е състезателка по художествена гимнастика и вече е на 17 години. Ами, за съжаление, още намерих тази масичка и я показах. След няколко дни отново отивам там, защото лятото се качваме на подготовка, за да си вдигнем хемоглобина, за да може, като се върна тук, да чета не по час и половина законопроекти, а над три часа, за да минава по-бързо това прословуто изчитане. И, колеги, това е спортна база „Белмекен“. През годините има един ремонт на фитнеса, няколко незначителни козметични ремонта. За съжаление, вече пистата почти я няма, футболното игрище го няма, тенис кортовете, стрелбището е в окаяно състояние – то на практика е неизползваемо. Това са всъщност и голямата част от всички спортни съоръжения, пътища. И положението, което е в България, е точно подобно. Едно прекрасно място на 2050 м надморска височина, създадено с любов, обаче с годините са правени някакви частични ремонти на парче и в момента е в състоянието, в което е и нашата мила родина. И аз вярвам, че ще успеем да изведем не само спортна база „Белмекен“ до вида, в който трябва да изглежда, но и цялата ни държава. Благодаря Ви.
#311 · speech
Благодаря Ви, господин Трифонов. Има ли реплики към изказването на господин Трифонов? Не виждам. Следващото изказване – господин Красимир Събев. Заповядайте, господин Събев.
#312 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, господа министри, моето изказване ще бъде в посока здравеопазване, тъй като това е темата, която аз разбирам и мога да кажа моето мнение. Двете предложения, които сме направили от Политическа партия ГЕРБ – в лицето на председателя на Комисията професор Ангелов и група народни представители, е по чл. 15 – създаване на ал. 6, за тези прословути средства, от които се нуждаят младите лекари специализанти. В случая става въпрос – нашето предложение е за едни 30 млн. лв., все пак да покажем на лекарите… И стачките, които бяха, защото това беше една от основната причина за стачките, доколкото си спомням, и за свалянето на правителство, по-скоро за оставката на правителство – точно финансирането на здравеопазването. Затова нашето предложение е тези 30 милиона в лицето на министъра на здравеопазването да бъдат включени в бюджета, да могат наистина да стигнат до тези лекари. И следващото ни предложение е създаване на нов чл. 115 – за прословутата и много говорена Национална детска болница. Наистина много се изговори за тази болница и аз мисля, че сега е времето да се обединим около тази идея, да забравим политическите си пристрастия и да подкрепим или поне да поставим началото на изграждането на тази болница. Почти във всички предизборни платформи беше приоритет. Помня, че и на Политическа партия „Прогресивна България“ – в техния слоган, че могат, че са готови, че е време, беше приоритет създаването на Детската национална болница. Разбира се, това е дълъг път. И аз мисля, че в тригодишна рамка можем да отделяме – 2026-а, 2027-а и 2028 г., по 10 млн. лв., да покажем на обществото очакванията, които имат, разбира се, и съсловието, разбира се, и обществото, че ние сме се обединили върху тази програма и че десет милиона министърът на здравеопазването може да ги отдели, защото виждаме трансферите, които от Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса са увеличени. Въпреки намаления бюджет за Министерството на здравеопазването ние можем тези пари или част от тези пари наистина да ги дадем по тема детско здравеопазване. Няма да забравя първото заседание на Министерския съвет на „Прогресивна България“, когато министър-председателят каза на министър Ивкова, че Националната детска болница ще бъде стратегически национален приоритет. И сега с това наше предложение ние трябва да покажем, пак казвам, на обществото и на съсловието воля, защото това е един бавен процес. Знаем колко средства ще трябват, знаем и колко време ще трябва, защото, за да се изгради такава болница, горе-долу комплектоването е около 340 лекари с тясна, профилирана специалност, около 570 медицински сестри и разбира се, да създадем условия за млади лекари – да бъде привлекателна среда, те да могат да специализират, разбира се, да си получат своето заслужено и да имат мотивация да работят в тази Национална детска болница. Благодаря Ви за вниманието и се надявам за подкрепа на това наше предложение.
#313 · speech
Благодаря Ви, господин Събев. Има ли реплики към изказването на господин Събев? Не виждам. Следващото изказване – господин Сейфи Мехмедали.
#314 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда кратък. Ще взема отношение по предложението на парламентарната група на ДПС за чл. 14, ал. 2, т. 8 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Днес обсъждаме бюджет 2026 и пред нас стои възможността да поправим една дългогодишна несправедливост. Предлагаме създаването на национално гарантиран мобилен социален патронаж за възрастни хора в отдалечените райони, с бюджет от 20 млн. евро, който беше предложен от парламентарната група на ДПС в чл. 14, ал. 2, т. 8 от Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Това не са просто цифри в една таблица, това са животи на хора. Колеги, погледнете фактите. В края на 2025 г. всеки четвърти българин е на възраст над 65 г. В области като Видин, Смолян и Габрово този дял надхвърля 30%. Имаме над 1200 населени места с по-малко от 50 жители. В тези села няма аптека, няма работещ медицински кабинет, няма редовен транспорт до общинския център. За един самотен възрастен човек в такова село купуването на лекарства или плащането на сметка за ток се превръща в много трудна задача. Липсата на ежедневен контакт с хора не само ги обрича на изолация, но и крие огромен риск, като например здравословен проблем да остане незабелязан с дни, докато стане твърде късно. Уважаеми колеги, защо е необходима тази реформа сега? Досега домашният социален патронаж беше местна общинска дейност. Това означава едно – ако живееш в богата община, имаш грижа, а ако живееш в бедна община с много разпръснати села, ти си забравен от държавата. Точно в районите с най-голяма нужда общините имат най-малко ресурс. С нашето предложение превръщаме мобилния патронаж, делегиран от държавната дейност, по единен национален стандарт. Предлагаме въвеждането на специален коефициент за отдалеченост и разпръснатост. Държавата трябва да плаща за транспорта, за горивото и за труда на мобилните екипи, за да може помощта да стигне до всяка последна къща в планината или в пограничния район. Какво всъщност предлагаме да получат хората? Не просто доставка на храна. Предлагаме сигурност, доставка на лекарства и медицински изделия директно до дома, съдействие за плащане на сметки и административни услуги, постоянен телефонен или личен контакт, който има превантивна функция срещу измами, насилие и внезапно влошаване на здравето, възможност за телегрижа и устройства за спешно повикване при инциденти. И най-важното, достъпът до тези услуги няма да зависи от това дали човекът има ТЕЛК решение, а от неговата реална потребност. Самотата, отдалечеността и липсата на близки са достатъчно основание държавата да подаде ръка. Уважаеми колеги, тази мярка ще позволи на нашите родители, баби и дядовци да останат в домовете си, в своята обичайна среда, вместо да бъдат преждевременно настанявани в институции. Това е въпрос на достойнство. Призовавам Ви да подкрепите това изменение в чл. 14 от Закона за държавния бюджет. Нека покажем, че държавата не свършва пред табелата на големия град. Нека да дадем знак на хората в отдалечените райони, че те не са втора категория граждани и че тяхната грижа е наш национален приоритет. Благодаря за вниманието.
#315 · speech
Благодаря, господин Мехмедали. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващо изказване – господин Жечо Станков. Заповядайте, господин Станков.
#316 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще обърна внимание на няколко члена в така предложения законопроект, както и на един от параграфите в Преходните и заключителните разпоредби. Ще започна с чл. 103, който показва, че явно сме свидетели на един пример на многогодишно отричани политики от колегите, които сега пишат бюджета, свързан с авансовото изплащане на дивидента от дружествата. Нещо, което назад във времето беше наричано безконтролно източване на дружествата или недаване на възможност да изпълняват своята инвестиционна програма, сега отново е заложено в държавния бюджет. Нещо, което тогава бе заклеймявано, днес е одобрявано. Единственото нещо, което се е променило, е, че колегите от опозицията в момента са управляващи. Същото важи и за това насочване на средства чрез държавния бюджет към „Български енергиен холдинг“ и към ВиК дружествата, което преди години бе наричано „касичка на бюджета“ – сега отново се прилага. И когато правителството на Росен Желязков залагаше средства именно за изпълняване на ключови проекти в енергетиката, като: вертикалния газов коридор, редкоземните елементи в „Маришкия басейн“, биомасата за възможно смесване с въглищата, разширяването на газовото хранилище в „Чирен“, средствата за изграждането на „Яденица“, ремонта на „Чаира“, изграждането на 7 8-и блок в „Козлодуй“ – всички тези средства, които се залагаха за повишение на капитала на „Български енергиен холдинг“ и неговите дъщерни дружества, бяхме упреквани, че това е нередно, че това са касичките на държавния бюджет. Виждаме, че точно тази политика продължава и сега. Добре дошли, колеги! Оказва се, че тези политики, които сме прилагали, не са чак толкова лоши. Единственото, което се е променило, е, че тогава Вие ги наричахте безотговорни, а сега вече ги виждате като необходими. Що се касае до българските общини. Като представител на Втори многомандатен избирателен район няма как да не бъда загрижен за това, че не виждаме Приложение № 3 в държавния бюджет, а виждаме начин, по който всички тези проекти по един или по друг начин ще бъдат предоговаряни в лицето на министъра, назован в Закона. Виждам огромен проблем и с това, че има и такива проекти, които са в Приложението, започнати от общините, без възможност в перспектива както да бъдат подписани споразумения, така и да бъдат изпълнени в следващите години поради факта, че не се прие нито едно от нашите предложения между първо и второ четене, а именно да дадем шанс на общините със собствени средства, господин Министър, без да окажем влияние на бюджета, да започнат изплащане на разходите именно по тези проекти във вече старото Приложение № 3 до възстановяване впоследствие – било то с евросредства или със средства от държавния бюджет. Притеснително е също нещо, което пряко касае не само Енергийния сектор, но и сектор „Земеделие“, и туризма по Българското Черноморие, а именно промяната, която виждаме в § 11 в Преходните и заключителните разпоредби, а именно в Кодекса на труда. Колегите многократно обърнаха внимание, че промяната на трудовия стаж от дневна в часова база ще окаже съществено влияние не само върху отпуската на тези хора, върху класа прослужено време, впоследствие на пенсията и въобще на сроковете за пенсиониране. Уважаеми колеги, не искам да бъда многословен в десет и половина вечерта, но безспорно бюджетът ни е по-добър от бюджета Ви и това ще продължи и занапред. Притеснението ми обаче е следното. Когато госпожа Петкова съвсем добронамерено се обърна по време на контрола към министър-председателя, към министъра на финансите и доказа с ясни текстове от Закона за публичните финанси, от Договора за функциониране на Европейския съюз, че има проблем с това, че дефицитът е 5,7%, че приемането на такъв бюджет може да доведе до други последици след себе си, единствената възможност за смачкването на този дефицит не е това да бъде правено в залата. Защото, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, законотворецът никога не си е мислил и е защитил изпълнителната власт от законодателната власт, не давайки шанс на нас, народните представители, да променяме дефицита, който е внесен от Министерския съвет, защитавайки Министерския съвет, за да няма разхищения в Народното събрание, прекалено големи разходи и приемане на един бюджет с изключително голям дефицит. Но законодателят никога не е предполагал, че самият Министерски съвет, изпълнителната власт, ще внесе законопроект с дефицит извън рамката на Закона – незаконосъобразен, незаконен, противоконституционен, ако щете. Така че аз съм сигурен, че занапред колегите ще си вземат поука именно от това и ще виждаме закони, които са съобразени с вече приетите закони в тази зала. Благодаря Ви.
#317 · speech
Благодаря Ви, господин Станков. Има ли реплики към изказването на господин Станков? Господин Трифонов, заповядайте.
#318 · speech
ПБ
Благодаря. Съвсем бързо за този прословут Закон за публичните финанси – чл. 24. Няколко пъти имахме диалог с госпожа Петкова и това се опитвах да обясня – че тъй като той препраща към регламент, който вече е отменен, трябвало е да бъде направена корекция в самия закон за публичните финанси, за да може да бъде действащ, в момента тази норма на практика е неприложима и затова не считаме, че има някакъв проблем. Да, има нов регламент, но той е трябвало да бъде… Да, този регламент е цитиран в чл. 24, ал. 1 и ал. 3, препраща изрично към чл. 9 от регламента, който вече е отменен, и затова не смятам, че има нарушение на този текст от Закона. Изморен съм вече като всички Вас. Мерси. (Ръкопляскания от ПБ.)
#319 · speech
Друга реплика? Не виждам. Господин Станков, заповядайте за дуплика.
#320 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Уважаеми колега, Вие цитирате отменения регламент. Защо не погледнете в този, който след това е приет? Защо не погледнете в него? Ще се постарая лично да Ви изкарам текста и да Ви го дам. Но в момента не правите нищо друго, освен да ме предизвикате заедно с колегите от другите политически сили да съберем подписи и този проект в момента на държавен бюджет да бъде внесен с тези подписи в Конституционния съд. И това може би ще Ви докаже, че Вие грешите. Аз не съм юрист, аз съм финансист, но мога да чета много добре както законите, така и регламентите. Внасянето на един такъв Ваш законопроект с тези подписи в Конституционния съд може би ще осуети по-късните Ви щения отново в парламента да бъдат внасяни бюджети с дефицит, по-голям от 3%. Надявам се тогава, когато Конституционният съд се произнесе, и Вие да се убедите в моята правота. Благодаря Ви.
#321 · speech
Благодаря, господин Станков. Следващото изказване е от Тансер Бейти. Заповядайте, господин Бейти.
#322 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение по две предложения, направени от парламентарната група на ДПС, които не бяха подкрепени, но всички направени предложения от нашата парламентарна група засягат и моя избирателен район – Силистренския, като най-отдалечен, и проблеми, които са във всички сфери – здравеопазването, социалната политика, образованието, общинската програма, инфраструктурата, земеделието. Първото мое отношение ще бъде в чл. 23, а именно по програма за подпомагане за купуване на първо жилище от младите семейства. Жилището е едно от основните човешки потребности и важен фактор за качеството на живот, социалното включване и икономическото развитие. Осигуряването на достъп до качествено и достъпно жилище е сред ключовите задачи на държавната политика. В България жилищната политика се реализира през нормативни актове, национални стратегии и програми, насочени към подобряване на жилищния фонд, повишаване на енергийната ефективност на сградите и подпомагане на уязвимите социални групи. Цените на жилищата през последните години нарастват по-бързо от доходите на населението, което затруднява младите семейства при закупуването на собствено жилище. Докато големите градове изпитват недостиг на достъпни жилища и високи цени, в много от малките населени места се наблюдава обезлюдяване и необитаеми жилища. Според данните на Агенцията по вписванията през последните години в България се реализират приблизително между 180 000 и 220 000 сделки с недвижими имоти годишно, като жилищните сделки представляват по-голямата част от тях. Експертни оценки на участниците на пазара сочат, че около 30 – 40% от ипотечните кредити се отпускат за покупка на първо собствено жилище, тъй като не всички първи жилища се купуват с ипотека, а някои се финансират със собствени средства. Много европейски държави прилагат успешни модели на жилищна политика. Франция подпомага закупуването на първо жилище чрез данъчни облекчения и финансови механизми. Френският модел на жилищна политика е сред най-развитите в Европа и често се посочва като пример за съчетание на социална защита, държавна намеса и пазарни механизми. Основната му цел е да гарантира, че домакинствата с ниски и средни доходи ще имат достъп до качествени жилища. Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи по изготвянето на нова национална жилищна стратегия, съобразена със съвременните демографски, икономически и социални предизвикателства. Според МРРБ новата стратегия се очаква да бъде готова до края на 2027 г.: Справяне с демографската криза и задържане на младите хора, осигуряването на стабилност Липсата на собствено жилище и финансовата невъзможност за осигуряване на такова са сред основните причини младите двойки да отлагат сключване на граждански брак и раждане на първо или следващо дете. Стимулиране на раждаемостта. Жилищната осигуреност дава предимство и сигурност, които са пряко свързани с повишаване на раждаемостта и преодоляване на негативните демографски тенденции. Намаляване на риска от бедност. Семействата, които плащат твърде висок наем, често нямат възможност да инвестират в образование, здравеопазване и личностно развитие. Насърчаване на отговорността. Собствеността върху жилище обвързва младите хора с местната общност, стимулира ги да бъдат икономически активни и да плащат данъците в съответната община. Растеж за свързани сектори. Покупката на жилище активира строителния сектор, производството на търговия с мебели, ремонтни дейности, битова техника и услуги. Тази мярка е една от възможно най-ефективните за преодоляване на демографската криза в България. Подкрепата за младите семейства за закупуване на първо жилище е израз на дългосрочна държавна политика. Мярката е от значение за подкрепа развитието на регионите в България и икономиката на страната. Втората тема засяга чл. 50, а именно увеличението на средствата за допълнителни субсидии за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планинските райони. Необходимостта от увеличаване размера на субсидиите за вътрешноградския и за междуселищния транспорт в слабо населените планински и други райони е обусловена от нарастващите разходи за осъществяване на обществен превоз на пътници, от необходимостта да се гарантира устойчивото предоставяне на транспортната услуга на населението. През последните години се наблюдава значително увеличение на основните разходи, свързани с автобусните превози, включително и разходите за горива, резервни части, техническо обслужване и ремонт на автобусите, застраховки, заплати, осигурителни вноски на водачите и останалия персонал, както и други текущи и експлоатационни разходи. Това води до повишаване на себестойността на превозите и задълбочаване на отрицателния финансов резултат от обслужването на нерентабилните автобусни линии. Общественият транспорт в планинските и други слабо населени райони има съществено социално значение. Той осигурява достъп на населението до работните места, здравни, образователни, административни, социални услуги, както и възможност за придвижване на лица в неравностойно положение, възрастни хора, ученици и други групи, които в значителна степен зависят от автобусния транспорт. Намаляването или прекратяването на нерентабилни автобусни линии поради недостатъчно финансиране би довело до ограничаване на транспортната свързаност на населените места и до задълбочаване на социалната и икономическата изолация на населението в отдалечените райони. Увеличаването на субсидиите ще създаде необходимите условия за запазване на транспортното обслужване и за гарантиране на неговата регулярност, надеждност и достъпност. Целта на това предложено увеличение на средствата е преодоляване на регионалната изолация, осигуряване на по-голям достъп на населението до транспортните услуги и запазване на достъпни цени за пътниците. Чрез увеличаване на субсидиите се ограничава необходимостта от повишаване цените на билетите и картите, като се защитават интересите на учениците, пенсионерите, хората с увреждания и на други социално уязвими групи. Подобрява се качеството и надеждността на транспортната услуга. Допълнителните финансови ресурси позволяват поддържането на редовността на превозите, обновяването на подвижния състав и повишаването на безопасността и комфорта на пътниците, осигуряването на средства за възнаграждения и задържане на персонала. Транспортният сектор изпитва недостиг на водачи и технически персонал, поради което е необходимо осигуряване на финансовия ресурс за по-конкурентни възнаграждения и устойчивост на заетостта. В тази връзка се предлага размерът на средствата за субсидиране на превозите по нерентабилни автобусни линии да бъде увеличен, така че да отразява реалните икономически условия и необходимите разходи за предоставяне на обществената транспортна услуга. Надявам се да подкрепите нашите предложения, с които ще решим проблемите на хората. Благодаря Ви.
#323 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Бейти? Не виждам. Следващо изказване – господин Красен Кръстев. Заповядайте, господин Кръстев.
#324 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Времето напредна, ще се опитам да бъда много кратък, като ще представя на Вашето внимание двете предложения, които направих между първо и второ четене, с номера № 52-654-04-107 и № 52-654-04-113 – относно чл. 110, ал. 1 и Приложение № 2, които касаят област Враца, и предложенията, свързани с общините от област Враца. В тези дни Центърът за енергийно развитие и нови науки – Враца, получи разрешително за строеж. Това е поредна стъпка към реконструкцията и модернизацията на петте сгради в бившето ученическо градче на Враца. Проектът предвижда създаването на образователен и научноизследователски комплекс, който ще обедини училище, университетски кампус с изнесени катедри на водещи висши училища, студентско общежитие, спортна зала, пространство за научноизследователска и развойна дейност в партньорство с бизнеса, както и цялостно обновена прилежаща градска среда, като фокусът по обективни причини ще бъде енергетика и високи технологии. Необходимото финансиране, което съм предложил да бъде гласувано в Закона за държавния бюджет, е 75 млн. 240 хил. евро, което ще даде възможност за стартиране веднага на ремонтните дейности. Уважаеми колеги, очаква се това да бъде новото образователно и високотехнологично сърце на България. И мисля, че Северозападът и особено община Враца го заслужават. Другите предложения, които направих относно община Враца, са изграждане на улица между отсечките на две улици. Това са „Алеко Константинов“ и „Цар Асен“ във Враца, като средствата са в размер на 328 хил. евро. Друго предложение – основен ремонт на улица „Кокиче“ в село Бели извор, като евентуалните средства, които ще покрият тези разходи, са в размер на 758 хил. 453 евро. Не сме забравили и общините от област Враца, като правя предложение за ремонт на площада „Проф. Иван Митев“ в село Крушовица, община Мизия, като средствата са предвидени в размер на 255 хил. евро. Отново ремонт на площад – в село Липница, община Мизия, като необходимите средства са в размер на 280 хил. евро. Относно другото предложение е важно да отбележа, че се касае за ремонт на четвъртокласен път Враца 1013, от град Бяла Слатина до село Бърдарски геран, като стойността, която е предвидена, са 570 хил. евро, като тук същевременно има и аварийна ситуация, защото се е образувало пропадане и свлачищен процес. Друг ремонт е отново на четвъртокласен път в община Бяла Слатина – относно село Търнава, до небезизвестното село Галиче, като пътят е четвъртокласен, Враца 1110, като стойността е 238 хил. евро. Отново ремонт на четвъртокласна пътна мрежа, Враца 1014, в участъка от път II-13, така наречената писта в община Бяла Слатина, до табелата на село Соколаре, като средствата са в размер на 202 хил. евро. Не съм забравил и община Борован, село Борован, като предвидените средства за ремонт на уличната мрежа в самото село са в размер на 865 хил. евро. Това са предложенията, които съм направил. Не бяха подкрепени в Комисията по бюджет и финанси. Надявам се утре колегите – и особено обръщам внимание на колегите от област Враца, да подкрепят така направените предложения. Благодаря за вниманието.
#325 · speech
Благодаря Ви, господин Кръстев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващо изказване – от госпожа Росица Кирова. Заповядайте, госпожо Кирова.
#326 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Изказването ми ще бъде по чл. 22 – бюджета за Министерството на туризма; чл. 113, по който имаме направено предложение, и § 12 от Преходните и заключителните разпоредби, с който се променят фундаментални трудови права. Докато обсъждаме държавния бюджет, си давам сметка, че може би не всички разбират колко е важен инструментът, с който държавният бюджет може да оформя както държавните политики, така и да показва приоритетите на онези, които управляват държавата. През бюджета прозира отношението не само на управляващото мнозинство, но и на всички нас към секторите в стопанския ни живот и към начина, по който искаме да се развиваме като държава. По отношение на туризма ще кажа няколко неща и ще бъда кратка, защото много се изговори. За 2026 г. бюджетът на Министерството на туризма е намален и той е намален с 400 хил. евро приблизително от първоначално предвиденото в бюджета на кабинета на господин Желязков. С над 270 хил. евро той обаче е под равнището на бюджета за 2025 г. и това всъщност буди особено безпокойство. На фона на всички огромни цифри, които се изговориха в залата, това изглежда и звучи малко и незначително, но бюджетът за туризъм, така или иначе, е ограничен. При толкова ниска база всяко намаление означава отказ от някаква политика, от конкретни действия, от конкретни пазари или рекламни кампании и инвестиции, които са изключително необходими. Така че това определено не е техническа корекция. Означава повече спънки при възможностите за модернизация, дигитализация и изграждане на административен и експертен капацитет – такъв, какъвто е необходим, за да може съвременният турист да ползва нашите услуги и да избира България като дестинация. В това отношение аз очаквам повече смелост от Министерството на туризма при заявяване на бюджета за 2027 г., защото днес сме поставени пред свършен факт. Средствата по политиката за устойчиво развитие в туризма също са намалени. Намалени са и парите за субсидии и трансфери. В същото време задачите пред сектора не намаляват и нашите преки конкуренти не спят. И тъй като туризмът е силно конкурентна икономическа дейност, туризмът избира България не по административен ред. Той ни сравнява не само по транспортна достъпност, той сравнява цената, качеството на услугите, сигурността, рекламата и най-вече преживяването, което ние можем да му предоставим. Нашите преки конкуренти увеличават точно това през своите бюджети, през мерките, които поемат, и през рамката, която имат за развитие на своя туризъм, защото знаят много добре, че насочените средства към туризма се връщат чрез потребление, те се връщат чрез данъци, чрез заетост и чрез развитие на регионите. Нещо, което може да оформи цялостната политика в една държава. България има изключително богато природно и културно наследство и богатство, което само по себе си обаче не е политика. Не е достатъчно да имаме планини, ако достъпът, хижите, лифтовете и маршрутите до тях не отговарят на съвременните изисквания. Не е достатъчно да имаме хилядолетна история, ако не можем да разкажем за нея и не можем да я покажем на света, ако не умеем да го направим и нямаме бюджет за това. Не е достатъчно да имаме прекрасни малки населени места и възможности за развитие на планински и приключенски туризъм, ако те останат извън националната рекламна туристическа кампания. И сега, много е важно да се разбере, че бюджетът на Министерството на туризма не е бюджет само за нашите зимни и летни курорти. И това е грешка. Това е бюджет и за Видин, и за Белоградчик, и за Чупрене, и за Дунавския регион, и за Странджа, и за Родопите, за малките балнеоложки центрове, за местните музеи, за фестивалите, за читалищата, за винарните и за всичко онова, което може да донесе така необходимите приходи в държавния бюджет. Туризмът може да бъде един от най-силните инструменти за регионално развитие и мисля, че тук нямаме спор с никого. Той създава икономика там, където трудно може да бъде привлечено голямо индустриално предприятие и където трудно може да бъде създадено такова. Той дава възможност на местните хора да потърсят заетост, да получат заетост, да покажат храната и традициите си и по този начин да останат да живеят в своя регион. Затова намаляването на този бюджет за мен е определено погрешен сигнал, най-вече погрешен сигнал към бизнеса и към общините, към всички тези, които са заети и работят в сектора. И тъй като днес взимаме окончателно решение с какъв ресурс ще разполага българският туризъм с 2026 г., аз се надявам, че през 2027 г. – и тук ще отправя съвсем добронамерена и критика, и препоръка към Министерството на туризма и към господин министъра, който все пак в този късен час е с нас: На първо място, бюджетът на Министерството на туризма за 2027 г., господин Министър, трябва да се изготвя не като механично действие и сбор от възможни цифри. Възможностите са едно, а Вие като министър трябва да настоявате за повече. И аз съм убедена, че ще го направите. На второ място, средствата за национална туристическа реклама трябва да бъдат планирани многогодишно, а не като кампания година за година. И в това отношение, господин Министър, Вие имате тази възможност – през следващите четири години да планирате внимателно година по година. На трето място, бюджетът за 2027 г. трябва да съдържа отделно финансиране за насърчаване на целогодишния туризъм. Необходимо е да бъдат проектирани наново туристическите маршрути и те да бъдат съобразени както със спа туризма, планинските, природните забележителности, така и със ситуацията, в която се намира България от геополитическо естество. На четвърто място, трябва да бъде създаден ясен механизъм за подкрепа на малките общини, за по-слабо развитите населени места, онези, които имат какво да покажат, но не знаят как, защото функцията на Министерството на туризма би трябвало да бъде именно такава – да им даде насока и да им помогне. На пето място, трябва да бъдат увеличени – и това е изключително важно и е препратка към господин Гълъб Донев – трябва да бъдат увеличени средствата за капиталови разходи за Министерството на туризма за 2027 г. Няма как да постигнем резултат, ако тези средства са намалени. И на шесто, не на последно място, но последното нещо, което ще изброя, е, че всичко това трябва да бъде обвързано с много ясно измерими резултати, които са свързани както с постигане на по-дълъг сезон, така и с постигане на повече приходи и увеличение на посещенията както във вътрешността на страната, така и от туристи, които са incoming от други страни. Туристът определено не разделя проблемите по ведомства и не трябва да се разглежда само като разход, който лесно може да бъде съкратен. В това отношение приемането на бюджета за 2026 г. за Министерството на туризма по чл. 22 от Закона за държавния бюджет трябва да бъде начало на разговор, а не краят на такъв разговор. Надявам се, че българската държава е наясно, че средствата, които бъдат вложени в туризъм, могат да бъдат възвърнати многократно, ако, разбира се, за това положим заедно усилия. И в тази връзка – отново към Вас, господин Димитров, моята препоръка е: преборете се за по-сериозен бюджет за туризма и ще имате ангажимент и от мен като председател на Комисията, и от всички колеги не само да работим съвместно, но и да постигнем по-високи резултати за следващата година. И в тази връзка § 12 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет създава и прокарва една промяна, която е промяна на трудовото законодателство и ще се отрази включително и на туристическия сектор в държавата. И аз бих се обърнала към управляващите да се откажете от тази промяна, защото тя не само че се прокарва през Закона за държавния бюджет, от който от дълги години слушам, че всички ще се отречем вкупом, и не го правим, но и защото липсва пълна оценка за въздействието на тази промяна, липсва обществено обсъждане. Реално тази промяна не е разглеждана в Комисията, в Социалната комисия, не е разглеждана от синдикати, работодатели и от всички заинтересовани лица, които всъщност са пряко засегнати от изменението в режима на трудовия стаж. Промяната не санкционира – и според мен няма да постигне целта, с която Вие обяснявате защо се налага да бъде въведена, защото тя не санкционира недобросъвестните работодатели, а всъщност санкционира всички онези български граждани, които работят на непълно работно време, но работят изцяло в съответствие на Закона. И в тази връзка тя ще засегне родителите, най-вече родителите на малките деца, студентите, онези хора с увреждания, които по определени причини им се налага да работят на четиричасов работен ден. Последната точка, която ще засегна, е свързана с предложението, което ние сме направили, свързана е с чл. 113 – Инвестиционната програма за проектите на общините по Приложение № 3. Имам една молба към Вас – в утрешния ден да се откажете, тоест да приемете направеното от нас предложение, което ще даде възможност на общините, най-малкото съгласно ал. 4 от направеното предложение, да изработят, да изградят проектите, да извършат своята инвестиция със собствени общински или заети средства, които след това по реда на ал. 3 да им бъдат възстановени. Защото общините са планирали своите проекти според важността, която местната власт и местното самоуправление на съответната община е предвидило, че е важно, след проведени обществени обсъждания с гражданите. С измененията, които Вие предлагате, те ще бъдат лишени от възможността тези проекти, за които няма сключени договори, които не са започнали своето изпълнение, да отпаднат от Инвестиционната им програма. Отделно, разбира се, няма да засягам – тук го няма министър Шишков – няма да засягам въпроса за това, доколко прозрачно е да отпадне Приложение № 3 и какъв е механизмът за това да бъдат финансирани проектите, които вече са извършени, кой ще определи поредността и как това ще се случи, предполагам, че това ще бъде министърът на регионалното развитие и благоустройството, по логика и по подразбиране. Благодаря Ви за вниманието.
#327 · speech
Благодарим Ви, госпожо Кирова. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Колеги, това беше последното изказване. Сега да дадем думата на Министър Донев за отношение. Заповядайте.
#328 · speech
Заместник Министър-Председател Гълъб Донев
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Призовавам за реалистични нагласи и очаквания към бюджета за 2026 г. от самото начало на бюджетната процедура, защото най-сериозното качество на този бюджет е, че изважда наяве натрупаните задължения и погрешните управленски решения. Затова смятам, че в него има смелост и амбиция да се представи реалното състояние на публичните финанси, да се сложи край на неразумните финансови решения и да се смени посоката – от бюджети с къс хоризонт до следващите избори към бюджети с визия за напредък. Няма бюджет, който да бъде харесван от всички. Това е невъзможно дори и в дигиталната реалност, която една част от Вас предпочитат. Винаги ще има групи в обществото, които да имат основания за възражение или недоволство. Бюджетната процедура е благодатно време за политически сметки и лъжи. Обяснимо е поведението на една част от Вас, за които беше важно да превърнете дискусията за бюджета в шоу на пера. Недопустимо е обаче да използвате тревогите на уязвими групи в обществото и да ги превръщате в политическа мишена. А и нека не се заблуждаваме – няма как хора, които не плащат личните си сметки, да управляват добре план-сметката на държавата. Този бюджет понесе много критики заради свръхдефицита от 5,7%. Най-възмутени и с най-много идеи за прекрояването му бяха тези, заради които стигнахме дотук. За това поведение криминалистите имат ясно становище. Народът ни също е казал: „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ Ние от „Прогресивна България“ ще търсим справедлив подход за разпределение на обществените ресурси, чрез който да постигнем управленската си цел за ускорено икономическо развитие. Ускорено икономическо развитие за цялото общество, така че да се усети като подобряване на качеството на живот от всеки. Правя това уточнение, защото първите находки от таблиците с възнагражденията показват, че малцина в лично качество вече са постигнали ускорено икономическо развитие за сметка на държавата. Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс. Благодаря на колегите от „Прогресивна България“, благодаря и на всички останали депутати от различните парламентарни групи, които се отнесоха сериозно и отговорно във всяка фаза на бюджетната процедура за 2026 г. Чака ни много работа по бюджет 2027, която вече започна. Благодаря на всички. (Ръкопляскания от ПБ.)
#329 · speech
Уважаеми народни представители! Приключихме по тази точка. Преди да закрия заседанието, искам да Ви направя съобщение за парламентарен контрол на 24 юли 2026 г., петък, по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: 1. Министърът на туризма Илин Димитров ще отговори на един въпрос от народния представител Ивелин Първанов. 2. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Николаев Георгиев; и Любен Иванов. 3. Министърът на правосъдието Николай Найденов ще отговори на един въпрос от народния представител Стефан Арсов. 4. Министърът на културата Eвтим Милошев ще отговори на два въпроса от народните представители Ивелин Първанов; и Николай Златарски. 5. Министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова ще отговори на един въпрос от народните представители Христо Гаджев и Георг Георгиев. 6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на четири въпроса от народните представители Димитър Петров; Евгени Дянков; Христо Терзийски; и Ангел Георгиев. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на здравеопазването Катя Ивкова; министърът на отбраната Димитър Стоянов; министърът на земеделието и храните Пламен Абровски. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание. Следващото пленарно заседание е утре, 24 юли 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 23,02 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председатели: Иван Ангелов Айтен Сабри Стою Стоев Секретари: Стефан Арсов Тансер Бейти