2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: ivaylo-shotev
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добро утро, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес, 11 юни 2026 г., моля за регистрация. Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Преди да преминем към дневния ред на днешното заседание, представям съобщение: в Народното събрание е постъпило искане от временно изпълняващия функциите главен прокурор на Република България Ваня Стефанова за даване на разрешение за продължаване на наказателното производство срещу Ангел Жеков Георгиев по наказателно дело от общ характер № 12998 от 2025 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение – 129 състав, за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130 ал. 1 от Наказателния кодекс, по чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от Наказателния кодекс и по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс. С писмо от 10 юни 2026 г. председателят на Народното събрание е уведомил народния представител за постъпилото искане и възможността да се запознае с него и приложените материали. Преминаваме към дневния ред на днешното заседание, а именно второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите с вносители – народният представител Явор Гечев и група народни представители, приет на първо гласуване… (Народният представител Костадин Костадинов иска думата за декларация.) Има заявена декларация от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Костадинов.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Преди около седмица изключително влиятелният американски консервативен журналист Крис Ръди беше на посещение в България и беше удостоен с възможността да има личен разговор и среща с министър-председателя Румен Радев в кабинета му в Министерския съвет. След това американският журналист направи една много кратка и лаконична констатация за оценката, която дава на Радев, в буквалния смисъл на думата – точно едно изречение. Като изключим традиционната и разбираема похвала за самия Радев, след това има четири фрази, които описват много добре нашия министър-председател. Това, което наблюдателният и изключително проницателен американски журналист е написал за Радев, са четири фрази – про-НАТО, про Тръмп, про-САЩ, про-Израел. Всичко е точно така. Неслучайно Крис Ръди е един от най-добрите и водещи в момента американски журналисти, а неговата новинарска агенция Newsmax е най-бурно развиващата се в американското публично пространство медия. Има обаче нещо, което липсва в това, което е написал Ръди, и то липсва, защото просто няма как да го напишете, като наистина липсва. Липсва про-България. Това е нещото, което американецът не е видял в Радев и няма как да го види, защото го няма. Ролята на ВЪЗРАЖДАНЕ в този парламент беше ясно описана още с първата ни декларация, когато заявихме категорично мнението си да продължаваме да отстояваме истината, независимо какво се случва и какво се говори в храма на лъжата, където се намираме тук. И затова днес в тази декларация ще направим една кратка ретроспекция само на последните три големи лъжи, които бяха изречени от правителството в момента – на „Прогресивна България“ и на Румен Радев. Първата лъжа, и най-скорошната, е от вторник и сряда, когато и българският министър-председател, и министърът на отбраната заявиха, че спираме всякаква военна помощ за Украйна. Това, между другото, пък се сби медийно с изявление от миналата седмица на министърката на външните работи – госпожа Чамова, в което тя каза, че продължаваме активно да подкрепяме Украйна. Накрая, за да стане миш-машът пълен, вчера сутринта министърът на отбраната Димитър Стоянов внесе допълнително разяснение и каза, че всъщност ние ще продължаваме да продаваме оръжие на Украйна. Тази лъжа беше разобличена от самите лъжци много бързо, най-вероятно защото е имало съответно обаждане от съответното посолство или посолства, защото, за съжаление, не е само едно посолството, което диктува работата на българските министерски съвети в последните няколко десетилетия. Само че отново това изявление на Димитър Стоянов се сби с предишни изявления – както негови, така и на, разбира се, неговия министър-председател Румен Радев, в които се казваше многократно, че няма как войната да бъде решена на бойното поле и че който продава оръжие, всъщност разгаря военния конфликт. От друга страна, изявлението „имате пари, елате си купете оръжие“ странно защо е насочено само към Украйна. Защо Димитър Стоянов и Румен Радев не поканят примерно, да кажем, Русия да си купува също оръжие от България? Нали няма никакво значение за тях, а и освен това пропагандата в момента обяснява колко е важно да продаваме оръжие на Украйна, защото по този начин се хранели българските работници. Истината е, уважаеми сънародници, нека да го кажем за пореден път, тази война храни олигарсите в България, които стават наистина изключително богати, а който си мисли, че работниците във военните заводи в момента едва ли не тънат в охолство, нека да отиде и да види какъв е стандартът им на живот, да кажем, в Казанлък или в някои други градчета, където все още има остатъчна военна промишленост. Далеч не са толкова процъфтяващи, както си мислят хората, които не са излизали от София и не са си показвали носа далеч от жълтите павета. Лъжата за оръжията беше първата и беше разобличена от самите лъжци, които се оплетоха в нея доста неумело, но втората лъжа беше разобличена от тези, към които беше насочена. Преди няколко дни пак, триумфално и с фанфари, правителствената пропаганда обясни как ще има „Кошница с грижа“ за потребителите и как има договорка с големите вериги да намалят цените между 10 и 15%. Сега, дали 10, дали 15, няма значение, както казва една стара българска поговорка, нулата вода и хляб не иска – 10, 100, 1000, няма проблем. Важното е, че една голяма част от хората останаха с убеждението, че цените падат от утре, така че пазете се да не Ви ударят като падат. Какво се случи в буквалния смисъл на думата следващия ден? Веднага браншовите организации на производителите казаха, и с основание се оплакаха, че всъщност големите търговски вериги, които над 90%, над 90% са чужди и са създали един олигопол от пет, даже не пет, а четири фирми, които контролират 90% от пазара на дребно на хранителни стоки, всъщност са решили тези 10 – 15%, ако въобще се случи и се стигне това намаление, да ги изцедят от нещастните български производители, които и без това осигуряват точно 20% от пазара на хранителните стоки в момента в България, защото хранително-вкусовата ни промишленост е почти напълно ликвидирана. И ние от един от най-големите производители и износители на земеделска продукция и на храни се превърнахме във вносител на такива. Така че тази „Кошница с грижа“ се скъса, в буквалния смисъл на думата, на следващия ден. Мълчание обаче от страна на правителството за пореден път. Третата лъжа. Пак миналата седмица имаше триумфално изказване как ние вече няма да позволим на американските самолети да бъдат на летище София, между другото, много хора останаха убедени, че американските самолети вече ги няма, защото нали знаете, как е, уважаеми сънародници, по-голямата част, за съжаление, четат само заглавията, а някои вече даже и заглавия не четат, а просто гледат видеа със субтитри, по 20 – 30 секунди, защото повече време не може да им задържи вниманието, само че всъщност се оказа, че не е така. Самолетите са си там – не са мръднали, и мога да хвана бас с всеки един в тази зала, че ще останат и след 30 юни, когато героично беше обявено, че ние до 30 юни оставяме само самолетите, защото, видите ли, американското правителство не ни е обърнало внимание за визите. Оставям настрана факта, че за този разговор с Тръмп, който беше анонсиран в Министерския съвет от самия Румен Радев, научихме само и единствено от самия Румен Радев и от никой друг и не знаем дали действително е имало такъв разговор. Да приемем на доверие, че е имало, приемаме, че е министър-председателят все пак и няма как да лъже толкова хъшлашки. От друга страна обаче, фактът, че по никакъв начин нямаше дори някакъв бегъл коментар от американската страна, някак си остави впечатлението, че българското правителство говори само със себе си. Казваме, че им поставяме условия за визите, след което те не ни отговарят, а ние решаваме тогава да им дадем възможност до 30 юни да стоят безпрепятствено, пак говорим, че им даваме някакъв ултиматум. Тук имаше хора, които геройски се изказаха как за първи път бил даден ултиматум на Тръмп. Едва ли Тръмп е разбрал, разбира се, за този ултиматум, а същите тези хора влязоха след това в медийния хладилник и не се показват оттам насетне по медиите, не знам защо... И реално погледнато в тази ситуация, особено след като вчера стана ясно, че самолетите на летище София отново са се увеличили, станахме свидетели на разобличаването на третата поредна лъжа. Тази практика за говорене е едно вкъщи – на плебеите, на народа, на избирателите, както искате да го наречете, и друго навън – на патрициите, на които им обясняваме, че всъщност оставете какво говорим вкъщи, българите не разбират, ние тях ще ги излъжем за пореден път, ама всъщност ние продължаваме, всичко досега трябва да бъде прекратено. Ако има нещо, което българските избиратели мразят, това е лъжата в политиката и лицемерието. Не че тук е пълно със светци или трябва да бъдем някакви морални стожери, очевидно е, че не е така и няма как да бъде. Въпросът е, че не може и не трябва да се лъже толкова грозно българският народ. Всъщност не толкова грозно, никак не трябва да се лъже. Кризата на българската политическа система точно заради това беше толкова голяма и продължава, между другото, точно заради всички тези лъжи. А сегашното управление, вече на повече от месец стаж, продължава смело и безотговорно да върви по утъпканите пътеки на правителствата на ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, БСП и всякакви още други екземпляри от българската политическа флора и фауна. Тъй като ние сме си поставили за цел да разобличаваме лъжата в този парламент, много е лесно да се прави това нещо, между другото, изключително лесно е, което може би представителите на президентството, които в момента вече са в Министерския съвет, все още не знаят, защото едно е да си в президентството и да даваш инструкции, оценки от гледната точка на страничен наблюдател без особена отговорност, друго е вече да си в управлението, когато много лесно може да бъдеш хванат в лъжа. Ние ще направим следното нещо. Първото го анонсирахме още вчера – ще внесем няколко проекта на решения в Народното събрание, с които, първо, ще забраним продажбата на оръжие за Украйна. Второ, ще направим така, че да забраним реекспорта на оръжие за Украйна, защото реекспортът, както знаете, може да бъде забранен, а да не правим номерата на Корнелия Нинова от 2022 г., да изнасяме оръжие за Украйна през Полша и Румъния и да казваме: а, ние ги носим в Полша и Румъния, какво правят оттам насетне с тях, нас не ни интересува, защото това са оръжия, а не са домати и краставици, и ние имаме право на забранителна клауза за реекспорт. И ще предложим такава клауза. На следващо място, за да сме 100% сигурни, ще внесем и предложение за забрана на всякаква помощ за Украйна. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но има още нещо, с което приключвам, госпожо Председател, предстои другата седмица да бъде обсъждан 21-вият пакет санкции срещу Русия. Най-голямата лъжа, която пропагандата на „Прогресивна България“ изправи пред българските избиратели, беше това, че тя ще нормализира отношенията с Русия. Ние ще внесем предложение, с което Народното събрание да задължи българското правителство да гласува срещу тези санкции и да наложи вето на 21 вия пакет санкции. Ето Ви два изпита, които „Прогресивна България“ и Румен Радев трябва да издържат, за да докажат дали действително спазват обещанията си, или са лъжци като всички останали, които през последните години управляваха България. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#3 · speech
Благодаря, господин Костадинов. Заявена е декларация от парламентарната група на „Продължаваме Промяната“.
#4 · speech
ПП
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, на 23 май 2026 г. жителите на общините Севлиево, Дряново и Габрово преживяха ужаса на едно тежко наводнение. В град Севлиево придошлите води на река Росица заляха домове, селскостопански обекти и имущество на местния бизнес, причиниха значителни материални щети, скъсаха водопровод и отнеха човешки живот. Днес изразяваме своята съпричастност към семейството на загиналия и към всички пострадали граждани, които все още се справят с последиците от бедствието. Преживяната трагедия ни напомня, че когато разрушителната сила на природата се срещне с пропуски в превенцията, поддръжката на водната инфраструктура, както и липса на адекватни и координирани действия по време на самото бедствие, последствията могат да бъдат тежки и необратими. Веднага след потопа парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ зададе въпроси на ресорните министри с цел да се изясни фактическата обстановка преди и по време на наводнението. След анализ на получените отговори беше установено, че наред с природната стихия, комплексен набор от човешки действия и бездействия са изиграли значителна роля, за да се стигне до тези последствия, а именно: речните корита в община Севлиево системно не са били почистени. Отговорност в населените места носи общинската администрация в лицето на кмета на общината, а извън тях – областната управа. Предпазните съоръжения в града – дигите, са с неясен статут и са недоизградени точно на местата, където водата си проправя път. А язовир „Александър Стамболийски“ не е изпуснат според нормативните указания, което е допринесло за висока преливна вълна. Системата за ранно предупреждение при бедствия BG-ALERT не е задействана навреме от местните власти. Сигнали от граждани за прииждаща вода са постъпили на 112 часове преди системата да бъде активизирана. Уважаеми колеги, Севлиево е показателен, но не изолиран случай за наводнения, при които превенцията и адекватните действия в криза можеха да редуцират щетите и да спасят човешки животи. Ние помним трагичните събития в село Бисер от 2012 г.; варненския квартал „Аспарухово“ от 2014 г.; карловските села Богдан и Каравелово от 2022 г.; Царево от 2023 г.; Елените от 2025 г. Ако кажем, че във всички тези случаи сме направили необходимото, за да намалим щетите, то няма да бъде справедливо нито към жертвите, нито към променените съдби на тези, които останаха сред нас. Днешната декларация на „Продължаваме Промяната“ е силен апел към всички – народни представители, държавни органи, местни власти, частни компании, които управляват определени ресурси във водния сектор – да спрем да реагираме след кризите, а да започнем да ги предотвратяваме. Да работим по стандартизация за действия за превенция и взаимодействие по време на бедствия и аварии – подобен стандарт ще дефинира по-ясно задълженията на отделните институции, ще създаде координация в техните действия и ще даде по-широки възможности за търсене на отговорност. Да осигурим нормативна уредба и финансирането, за да бъдат почистени всички речни корита; да засилим контрола при изпускането на язовирите; да разширим възможностите за действие на системата за ранно предупреждение BG-ALERT, в средносрочен план да размразим проектите за строежи на нови язовири – от десетилетия Габровска област очаква две нови съоръжения – язовир „Нейковци“ до Трявна и язовир „Мокра Бяла“ над Севлиево. Язовирите сами по себе си имат и превантивна функция. Ако „Мокра Бяла“ днес беше построен, река Росица вероятно нямаше да залее Севлиево. Парадокс е, че заради неговата липса в сухите месеци, същият този регион страда от безводие и е на водни режими. Уважаеми колеги, водата има свойството да си проправя път през най-слабите точки. Наш дълг е да гарантираме, че тези точки няма да бъдат държавата, нейните институции и защитата, които дължим на българските граждани. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ вярваме, че имаме силата и възможностите да задържим водата там, където ѝ е мястото – във водните басейни, а не в домовете на хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)
#5 · speech
Благодаря, господин Петков. След така представените декларации преминаваме към точката от дневния ред за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Вносители са Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г., приет на първо гласуване на 14 май 2026 г. В рамките на вчерашния пленарен ден, 10 юни, от председателя на Комисията бяха докладвани наименованието на Законопроекта и § 1, като бяха открити разискванията по § 1 и наименованието и изказвания направиха народните представители Мартин Димитров, Ивайло Шотев и Асен Василев. Продължаваме разискванията. Има заявено изказване от господин Владислав Панев. Заповядайте за изказване, господин Панев.
#6 · speech
ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, вчера по време на разискванията депутат от мнозинството сподели, че се надява този път Законът за защита на потребителите да работи. А аз се надявам на точно обратното – Законът да си остане мъртъв, както беше и последната една година със Закона за приемане на еврото, тоест да не заработи. Защо? Защото какво значи да работи Законът за защита на потребителите с поправките, които сега се нанасят? Първо, това означава, че се дават нови инструменти за натиск от страна на Комисията за защита на потребителите спрямо търговците. И второ – беше заявено и в Комисия от страна на министри, че се предвижда създаването на ново звено от чиновници, вероятно стотици на брой, които да следят новите регулации. То обикновено така работи – когато има нови регулации, има нужда от хора, които да следят за тяхното спазване. За мен този закон няма да доведе до спад на инфлацията и на цените. Инструментите, които управляващото мнозинство може да приложи за овладяване на инфлацията, естествено, освен външните шокове, които са свързани с войната в Иран, в Персийския залив, са овладяване на паричното предлагане. И очакваме именно такива мерки от страна на управляващите в закона за бюджета. Тоест да се свие бюджетният дефицит. Тогава ние ще преценим дали има воля от страна на мнозинството да се вземат непопулярни решения, които бихме подкрепили по отношение точно на това – овладяване на бюджетния дефицит, което не означава само намаляване и на съотношението държавен дълг спрямо брутен вътрешен продукт, но означава и точно борба с инфлацията. Благодаря.
#7 · speech
Благодаря, господин Панев. Има ли реплики към изказването на господин Панев? Не виждам. Има ли желаещи за изказвания? Господин Ганев, заповядайте.
#8 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Овладяването на цените на хранителните стоки, борбата с инфлацията и липсата на политики за вдигане на доходите – това са грандиозните провали на правителството. В първия месец няма никакви индикации, че нещо ще се промени. Два законопроекта, които бяха вкарани. Пропагандата, която обяснява, че те ще действат, а реално – абсолютно нищо. Сега обсъждаме единия. И със съжаление го отбелязвам това, защото всички ние като общество очаквахме, че това правителство от първия ден, от първия ден, ще започне да прилага реални политики да овладее цените, защото българинът е най-бедният, тъне в мизерия, бори се за оцеляване, а това правителство дойде с големи надежди, че ще промени всичко това максимално бързо. Един месец по-късно – едно голямо нищо. Нищо. Сега, конкретно за този законопроект. Как хубаво звучи, цитирам: „Забранява се увеличаването на цените за стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.“ Да, звучи много добре и това е на принципа „много исках, ама нямам желание“. Това правите Вие в момента. Изброявате как точно ще санкционирате даден търговец, когато вдига цените, и какви критерии той трябва да припокрива, за да има основание да вдига цените. Дотук също много добре звучи. Когато излизате обаче по студията и когато обяснявате какви адекватни мерки взeмате, или пък някои от Вас си позволяват да казват как следващите седмици, най-късно до един-два месеца, Вие ще овладеете вдигането на цените и ще ги свалите даже – това Ви е пълният цинизъм и ще носите политическа отговорност за това. Внимавайте с обещанията, които правите. Защото, когато давате едни нагледни критерии – производствени разходи, увеличаване цената на труда, увеличаване на суровините, на горивата – това са добри предпоставки, когато някой вдига цените, и са обосновани, когато някой ги вдига. Но в същото време във Вашия законопроект вие отваряте широко вратата – не, напротив, разбивате с крак вратата – и давате възможност на всеки един търговец по най-елегантния начин да посочи среден пръст на всички институции, които Вие ще изпратите да го проверяват защо вдига цените, като казвате, цитирам точка 6: „други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията на предлагане“. Това означава едно единствено нещо: отиват институциите – защо сте вдигнали цената на тези и тези продукти? Дайте документи да обосновете вдигането. И те Ви казват – промени във факторите извън контрола на търговеца. И наборът от топ юристи на дадените вериги, които имат милиардни обороти, ще Ви дадат едни фактори, които не зависят от тях, а просто това може да се случи по тяхно усмотрение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Госпожо Председател, говорим за много предложения и аз говоря по същество.
#9 · speech
Говорите по параграф.
#10 · speech
Да, който има много предложения към него. Ако трябва по всяко едно от предложенията да ми начислите времето, ще прескочим и това, за което на третата минута ме спирате.
#11 · speech
Параграф първи. Времето Ви по § 1 изтече.
#12 · speech
Да, и има конкретни предложения към него и към всяко едно от предложенията. Ако искате, мога да ставам след една минута пак. Да седна и да дойда пак. Както прецените.
#13 · speech
Моля да уточните кои текстове ще коментирате.
#14 · speech
Ето – по вносител, конкретно 68н, 68п и това, което имаме като предложения. Щом толкова сме пунктуални – предложение на работната група за предложение по 68н, както казах, и по предложението на Мартин Димитров за отпадане и заличаване на § 1. Ето, тук – 10 – 20 минути за говорене, но беше важно да ме прекъснете. Нищо, приемаме го, че е практика. Сега, да се върна към основното. Това, което Вие предлагате – отваряте и в този законопроект широко вратата на веригите, които би трябвало да контролират цените. Това Ви е грандиозният провал като управляващи. А това е грандиозният проблем на нашето общество, защото насилственото ни вкарване в еврозоната доведе до това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ казвахме повече от две години – ще имаме скок на цените, скок на инфлацията и това ще води до обедняване на българския народ. Вие дойдохте с 1 милион и 400 хиляди гласа, които искаха от Вас бързи решения. Един месец по-късно Вие се провалихте. Това, с което дойдохте – готови сме, знаем, можем, се оказва, че нито сте готови, нито знаете, нито можете. И го доказвате с цената на това, че българският народ ще Ви плаща Вашето неможене. Защото Вие с това, което предлагате, пак да кажа – други фактори, за да си вдигат веригите цените, широко отваряте вратата. И го знаете много добре, и беше констатирано дори и от Вас на Комисията по финанси. И доводите, че юристите били казали, че това не било обосновано – събирателният образ на един човек, да кажем – чичо Иван от улицата, не го интересува какви доводи Вие ще изтъкнете, иска да се свалят цените. Вие не го правите, напротив – Вие давате, както казахте, на веригите да се калибрирате с тях, калибрирахте се, повярвайте. И сами ще се убедите на недоволството на българския потребител, защото нищо не правите. Този законопроект е мъртвороден. Мъртвороден! Нищо не правите! Звучи много хубаво, обаче вратичките, които сте оставили в него, ще доведат дотам, че нищо няма да свалите. Излезе вчера на потребителската Ви кошница трайно ниска цена на босилека. Браво! Поздравявам Ви!
#15 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам такива, поради което закривам разискванията по отношение на обсъжданите до момента наименование на Законопроекта и § 1. И преминаваме към гласуване. Поставям на гласуване наименованието на Закона в редакция на Комисията. Гласували 191 народни представители: за 147, против 13, въздържали се 31. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на § 1. Към § 1 е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от Комисията. Поставям на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров. Гласували 191 народни представители: за 31, против 118, въздържали се 42. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 1 в редакция на Комисията, по което е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров за отделно гласуване на ал. 5 и 6 на чл. 68п. Предвид постъпилото предложение и гласуването на §1 в редакция на Комисията, поставям на гласуване отделно ал. 5 и 6 на чл. 68п в редакция на Комисията. Гласували 190 народни представители: за 134, против 28, въздържали се 28. Предложението е прието. Поставям на гласуване § 1 в редакция на Комисията в останалата част на § 1. Гласували 187 народни представители: за 134, против 23, въздържали се 30. Предложението е прието. Преминаваме към представяне на следващите параграфи от Законопроекта. Господин Проданов, заповядайте за представянето на съответните части от доклада на постоянната комисия.
#16 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Продължаваме нататък с § 2. По § 2 има предложение на народните представители Константин Проданов, Антон Кутев и Явор Гечев, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създават се чл. 210г, 210д и 210е: „Чл. 210г. (1) За нарушение на чл. 68н, ал. 1 на виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро. (2) Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание. Чл. 210д. Който не предостави информация по чл. 68п или предостави непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща информация, се наказва с имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 евро. Чл. 210е. Който възпрепятства проверка или не изпълни разпореждане по чл. 68о, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 евро, а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.“ Отиваме към § 3. Там има предложение от народния представител Владислав Панев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „В § 3 в чл. 233б се правят следните изменения: а) в ал. 2. след думата „ежедневно“ се добавят думите „до 7 часа“; б) в ал. 4 след думата „портал“ се добавят думите „който позволява потребителят да търси кошница от стоки“ и след думата „ежедневно“ се добавят думите „до 8.00 часа“, в) ал. 5 и 6 се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3, но предлага същият да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1, чл. 68о и 68п. По § 4 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители за заличаване на § 4. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3. Отиваме към „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. По § 5 имаме предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители за заличаване на § 5. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Константин Проданов, Антон Кутев и Явор Гечев за изменение на § 5. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. Министерският съвет приема методиките по чл. 68н, ал. 8 и чл. 68п, ал. 6 в срок до два месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“, но не по-късно от 8 август 2026 г.“ По § 6 има предложение на народните представители Константин Проданов, Антон Кутев и Явор Гечев, което Комисията подкрепя. Има и предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „В § 6 думите „9 август 2027 г.“ се заменят с думите „31 декември 2026 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5: „§ 5. Този закон влиза в сила от 9 август 2026 г. и се прилага до 9 август 2027 г., с изключение на § 4, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.“ Благодаря Ви.
#17 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов. Откривам разискванията по така представените текстове от Проекта на закон. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте за изказване, госпожо Сабри.
#18 · speech
ДПС
Благодаря Ви. Госпожо Председател, само две кратки неща във връзка с чл. 233а относно правомощията на Комисията за защита на потребителите. Ние и в постоянната Комисия по бюджет и финанси го обсъдихме. Само да отметнем няколко неща. Подкрепяме предоставянето на необходимите правомощия на Комисията за защита на потребителите, тъй като ефективният контрол е основна предпоставка за предотвратяване на нелоялните практики и за защита на интереса на гражданите. Същевременно разширяването на контролните функции следва да бъде съпътствано от ясни гаранции за законосъобразност, пропорционалност и защита на икономическата информация, която е съществен елемент от конкурентоспособността на предприятията. В съвременната пазарна икономика данните за доставни цени, производствени разходи, логистични процеси, договорни отношения и модели на ценообразуване не представляват обикновена информация, а са стратегически икономически ресурс, който определя конкурентните позиции на предприятията на пазара. Поради това от особено значение е контролните правомощия да се упражняват въз основа на необходимост, обективност и доказуемост, като се събират само данни, които са пряко свързани с предмета на проверката и са необходими за формиране на крайната оценка. И тук сме на мнение, че ефективният контрол не се измерва с количествената изискана информация, а със способността на контролните органи да анализират качествено и обективно събраните данни и да формират решения, основани на реални икономически процеси. Само при подобен подход може да бъде гарантирана едновременно ефективна защита на потребителите, доверие в контролните институции и разбира се, стабилна бизнес среда. По чл. 233б относно ежедневното предоставяне на ценовата информация – тук също подкрепяме стремежа към по-голяма публичност и достъпност на ценовата информация, тъй като информираният потребител е основен фактор за ефективно функциониране в пазара. Възможността за лесното сравняване на цените и условията стимулира пазарната дисциплина и насърчава конкурентното поведение на стопанските субекти. Същевременно следва да отчетем, че всяко ново задължение за предоставяне на информация поражда както организационни, така и финансови последици за предприятията. Ежедневното събиране, обработване и предоставяне на данни в машинночетим формат изисква инвестиции в информационните системи, технологична поддръжка, човешки ресурс и текущ административен капацитет. Тук искам да отбележа, че особено внимание следва да бъде отделено на малките и средни предприятия, за които подобни изисквания представляват значително по-голям относителен разход в сравнение с големите участници на пазара. Ориентировъчният характер на информацията, която е предоставена, ще бъде като един от основните елементи за анализ на регулаторите и да си вземат решенията по-отчетливо, така да го кажа. От икономическа гледна точка е важно регулаторните изисквания да не водят до повишаването на бариерите за участие на пазара и до поставяне на отделни икономически оператори. Това е във връзка с чл. 233б и чл. 230а. И само да кажа нещо и за справедливата цена. В Комисията ние бяхме обсъдили, че е необходимо ясно да бъде разписана методиката относно справедливата цена, за да може да не се спекулира с точно това коя е справедливата цена и кой определя справедливата цена. Благодаря Ви.
#19 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Сабри. Има ли желаещи за реплики по изказването на госпожа Сабри? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам. Господин Гечев, заповядайте за изказването.
#20 · speech
ПБ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът като цяло поддържа съществуващите норми, които определят временни мерки, които временни мерки са за определен период от време и целят слагането на рамки в един разбалансиран, общо взето, пазар заради ред на брой компоненти. Единият от тях е, разбира се, войната, другият е въвеждането на еврото, горивата са следствие и така нататък. Тези рамки са продължаващи, но слушайки дебата, ми се струва, че някак си сме напипали правилната линия и не заради друго, защото от едната страна чухме, че на практика ще бичуваме веригите с прекалено големи рестрикции, а от другата страна чухме, че пък всъщност ще ги галим с перце, което значи, че може би сме в правилния тренд на нещата. Този закон цели нещо – да балансира пазара, ако той е изкривен, първо, и второ, да даде достатъчно възможности на регулаторите да си свършат работата, но не и да ги отмени. Аз се надявам, че след приемането на този и на следващия закон, който ни предстои след този, регулаторите няма да имат правото да се оправдават, а ще вършат работата така, каквато е записана в Закона – нито с бухалка, но нито с перце. Да, прави сте, че този закон няма да реши всичко. След него ще следват ред на брой мерки, които ще поощряват икономиката, така че ще се развива, но дали този законопроект е необходим? Категорично, защото изкривяване има! Дали той ще оправи целия икономически климат в държавата? Не, категорично не. Дали ще подпомогне уравновесяването на цените там, където има изкривявания, дължащи се на спекулативни неща вътре в ценообразуването? Да, тук категорично Законът ще помогне. Стремели сме се в Закона да продължим практиката такава, каквато е. Можеше да се напишат и още неща, можеше и някои неща да отпаднат. Благодаря за конструктивния диалог, между другото, в Комисията и много от нещата, които гледахме заедно, са отразени в Законопроекта. По отношение на малките – те са изключени от обхвата на попадане на данни. Вътре в Комисията се разбрахме, че над 25 милиона ще са задължителното подаване на данни, но от друга страна, сме отворили варианта, ако искат данни да подават и малките пазарни играчи – заради собствената им реклама примерно или за изсветляване на техните продажни цени, те имат също възможност да го правят. Редица от нещата, които са предложени, са възприети, но са на техните систематични и правилни места. И последно ще взема отношение по отношение на периода на Закона. Той се удължава на практика с една година. Моето мнение е, че ако пазарът бъде уравновесен, ако спрат войните, ако няма достатъчно фактори, които странично да влияят на икономиката, аз също съм съгласен, че заедно с Вас можем да намалим действието на Закона, но засега според мен той трябва да остане в същия минимум – една година, за да може в крайна сметка пазарните играчи да разберат, че има държава, която мисли да си върши работата съобразно Конституцията и законите на държавата, защото до момента усещането на хората май не беше точно такова. Благодаря Ви още един път за конструктивния диалог и се надявам този закон да не се налага да налага много глоби – да бъде спазван от пазарните играчи, след него и частица, ако щете, да повлияе на цените, то ние ще сме успели. И нещо последно, с удоволствие чакам официалните данни, защото неофициални горе-долу има, на цените на хранителните продукти за този месец. (Ръкопляскания от ПБ.)
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има ли реплики по изказването на господин Гечев? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Няма. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване, като ще дадем възможност на колегите да се присъединят към залата. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуването на току-що дискутираните параграфи от Проекта на закон. Подлагам на гласуване § 2 в редакция на Комисията. Гласували 186 народни представители: за 133, против 21, въздържали се 32. Предложението е прието. Преминаваме към § 3. По § 3 има предложение на народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров. Гласували 190 народни представители: за 29, против 127, въздържали се 34. Предложението не е прието. Преминаваме към § 3, който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Моля за режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 24, против 117, въздържали се 49. Предложението не е прието. Преминаваме към § 4. По § 4 е постъпило предложение от народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров. Гласували 191 народни представители: за 27, против 135, въздържали се 29. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 4, подкрепен от Комисията, който става § 3 по текст на вносител. Гласували 192 народни представители: за 135, против 25, въздържали се 32. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ в редакция на Комисията. Гласували 192 народни представители: за 136, против 13, въздържали се 43. Предложението е прието. Преминаваме към § 5. По § 5 има предложение на народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров. Гласували 190 народни представители: за 26, против 133, въздържали се 31. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 5, който става § 4 в редакция на Комисията. Гласували 190 народни представители: за 136, против 11, въздържали се 43. Предложението е прието. Преминаваме към § 6. По § 6 има предложение на народния представител Мартин Димитров, неподкрепено от Комисията. Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров. Гласували 187 народни представители: за 27, против 131, въздържали се 29. Предложението не е прието. Преминаваме към гласуване на § 6, който става § 5 в редакция на Комисията. Гласували 190 народни представители: за 136, против 13, въздържали се 41. Предложението е прието. Уважаеми колеги, с това приехме измененията и допълненията в Закона за защита на потребителите. (Ръкопляскания от ПБ.) Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА. Вносители – Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г., приет на първо гласуване на 13 май 2026 г. Господин Проданов, заповядайте за представяне на доклада по Законопроекта в съответните параграфи.
#22 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Комисията за защита на конкуренцията: доцент доктор Росен Карадимов – неин председател, и госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Правна и политика на конкуренцията“.
#23 · speech
Благодаря, господин Проданов. Преди да поставя на гласуване така направеното процедурно предложение, уважаеми колеги народни представители, днес наши гости са учениците от Професионалната гимназия по хранително-вкусови и химични технологии – град Дупница, които са в българския парламент по покана на народния представител Ивайло Петров. Добре дошли, уважаеми ученици! (Ръкопляскания.) Продължаваме към гласуване на процедурното предложение за допуск до залата на господин Карадимов – председател на Комисията за защита на конкуренцията, и допълнителните лица, изчетени от господин Проданов. Гласували 161 народни представители: за 145, против 11, въздържали се 5. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят гостите в залата. Господин Проданов, заповядайте с представяне на текстовете по доклада от Законопроекта.
#24 · speech
Благодаря. Колеги, представям: „Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 52-654-01-38, внесен от Явор Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г., приет на първо гласуване на 13 май 2026 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители № 52-654-04-13: „В § 1: а) в чл. 21а се създава ал.5: „(5) Комисията санкционира злоупотребата със съвместно господстващо положение.“ б) в чл. 21б, ал. 2, т. 2 накрая се добавят думите „като референтните пазари са избрани въз основа на обективни, подходящи и проверими критерии“.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а“, което е отразено на систематичното му място в § 11, и не го подкрепя в останалата му част. Предложение на народния председател Владислав Панев и група народни представители, № 52-654-04-15. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79. ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на основание чл. 50, ал. 1 от Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове § 1 да бъде разделен на § 1 и нови § 2 – 5 със следната редакция: „§ 1. В дял втори, наименованието на глава четвърта се изменя така: „Злоупотреба с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение“. § 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) В случай че предприятието, което е обект на проучване, притежава на съответния пазар пазарен дял от най-малко 50 на сто, в тежест на съответното предприятие е да докаже, че спрямо него не са налице обстоятелствата по ал. 1.“ § 3. Създава се чл. 20а: „Съвместно господстващо положение Чл. 20а. (1) Съвместно господстващо положение е налице, когато между две или повече предприятия съществува икономическа взаимозависимост или други фактори, водещи до създаване на връзка между тях, която им позволява да действат заедно в значителна степен, независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи и да попречат на конкуренцията на съответния пазар. (2) Икономическата взаимозависимост или факторите, водещи до създаване на връзка между съответните предприятия по ал. 1, се установява при наличие на всяко едно от следните обстоятелства: 1. характеристиките на съответния пазар улесняват координиране на поведението на предприятията на пазара, без необходимост от изрично споразумение; 2. наличие на устойчивост и предвидимост на поведението на предприятията; 3. липса на насрещен натиск от страна на конкуренти, търговски партньори и потребители, водещ до ограничаване на ефективната конкуренция на пазара. (3) При преценката си по ал. 1 и 2 комисията може да вземе предвид: 1. структурата, степента на концентрация на съответния пазар и пазарните дялове на участниците; 2. нивото на прозрачност на съответния пазар и възможността за системно и безпрепятствено наблюдение на поведението на конкурентите; 3. наличието на бариери за навлизане и потенциална конкуренция; 4. хомогенност на стоките или услугите на съответния пазар; и 5. други релевантни икономически и правни фактори. (4) В случай че предприятията, които са обект на проучване, притежават заедно на съответния пазар, пазарен дял от най-малко 60 на сто, в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не са налице обстоятелствата по ал. 1. (5) Наличието на съвместно господстващо положение не изисква доказване на споразумение или съгласувана практика между предприятията по смисъла на чл. 15.“ § 4. Заглавието на чл. 21 се изменя така: „Забрана за злоупотреба с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение“. § 5. В дял втори, глава четвърта се създават чл. 21а – 21в: „Забрана за налагане на прекомерно високи цени Чл. 21а. (1) Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, изразяващо се в налагане на прекомерно високи цени, с което може да се предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да се засегнат интересите на потребителите. (2) Забраната по ал. 1 не се прилага за цени, които се регулират от държавен орган в рамките на неговата компетентност по закон.“ „Обхват на забраната за налагане на прекомерно високи цени Чл. 216. (1) Забраната по чл. 21а се прилага, когато липсва обоснована връзка на цената с икономическата стойност на продукта и/или услугата. (2) При определяне на прекомерност на цената комисията прилага един или повече от следните критерии: 1. критерий „разходи плюс“ – когато продажната цена значително надвишава икономически обоснованите разходи и разумна норма на печалба; 2. сравнителен критерий – когато цената съществено надвишава цените на същите или сходни стоки или услуги в други държави – членки на Европейския съюз; 3. исторически критерий – когато е налице значително увеличение на цената от предприятието за кратък период без обективна икономическа причина; 4. критерий за икономическа стойност – когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност на стоката или услугата; 5. други релевантни икономически и правни критерии. (3) Прилагането на критериите по ал. 2 се извършва въз основа на икономически анализ и методика, утвърдена от Министерския съвет по предложение на комисията. Неприложимост на забраната по чл. 21 и 21а Чл. 21в. Забраната по чл. 21 и 21а не се прилага в случай че предприятието докаже наличие на обективни икономически причини, включително: 1. увеличение на производствените разходи; 2. промени в логистичните разходи; 3. външни пазарни фактори; 4. други доказуеми икономически обстоятелства.“ И тук стигаме до § 2, където аз Ви предлагам може би да спрем и да дискутираме преди да продължим.
#25 · speech
Уважаеми колеги, предвид така представените текстове от господин Проданов, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказване по така представените текстове? Заповядайте, господин Димитров, за изказване. Докато изчакваме господин Димитров, бих искала да направя едно уточнение, което беше представено и на Председателския съвет – с молба към всеки народен представител по време на второто гласуване, когато излиза за изказване, да посочи кои параграфи ще коментира, за да може коректно да бъде изчислявано времето, като моето тълкуване на чл. 80, ал. 3 е, че под предложение се има предвид параграфи, тоест посочват се параграфите, по които ще има изказване.
#26 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, с този законопроект се дават изключителни правомощия на КЗК. Досега давахме изключителни правомощия на Комисия за защита на потребителите, сега този процес продължава с Комисията за защита на конкуренцията. Нашето безпокойство от страна на „Демократична България“ е в следната посока – въвежда се понятието „съвместно господстващо положение“. Поне възприехте нашето предложение – да има злоупотреба с такова, а не самото му наличие да е основание за налагане на санкции, което би било нарушение на европейското право. Това поне го възприехте. Но злоупотребата със съвместно господстващо положение и прекомерно високи цени дава на КЗК едни невероятни правомощия, за които ние имаме съмнение, че тя може да приложи адекватно. Това означава, представете си, за стотиците различни сектори в България да влезе КЗК, да направи такъв анализ и да може да каже каква е злоупотребата, тоест кои цени са прекомерно високи и кои не са прекомерно високи. Представете си го. И давате възможност на КЗК да налага огромни глоби и санкции и на практика, да определя цени с временен характер, когато става въпрос за всички тия случаи. Аз се питам, като знаем какъв е капацитетът на Комисията, с цялото уважение към нейното огромно значение за България, как ще се справи с това задължение? Няма ли да се превърне в бухалка, или може да се превърне в бухалка и какви ще бъдат резултатите от този законопроект? Иначе аз Ви разбирам, колеги, всички виждаме проблемите с цените. Факт. Но с такива огромни правомощия на КЗК и на КЗП решават ли се проблемите? И особено много ни притесняват тези прекомерно високи цени. Сега си представете стотици сектори, представете си колегата Росен Карадимов как събира Комисията, и Вие, господин Ангелов, си го представете, и казват: тия цени сега тук са прекомерно високи, или тези не са, тук има злоупотреба със съвместно господствено положение, тук няма. Има възможност, които предприятия желаят да ги освободят по този режим, ако покажат промяна в ценообразуването, която им се стори добра, тоест огромни правомощия. И сега, имайте предвид, че когато има такъв натиск върху бизнеса, той може да се превърне в причина за покачване на цените, вместо Вашата обратна цел – за по-благоприятно ценообразуване. По тази причина, колеги, ние не можем да подкрепим тези текстове. Имахме спор с КЗК, които твърдят, че по отношение на ценообразуването те вече имат натрупан опит. Ние смятаме, че техният такъв не е достатъчен, не може да бъде адекватен и това не може да бъде част от пазарна икономика, в която КЗК трябва да защитава конкуренцията. Трябва да преследва картелите, трябва да преследва изкривяванията и не толкова да се занимава с цени. Там компетентността според нас, нашето разбиране за КЗК, е много по-малко. И такова е и тълкуването на европейското право – защита на конкуренцията, да. Занимание с конкретни цени – не, поради факта, че няма как... Представете си един сложен сектор и КЗК да трябва да прецени във веригата на ценообразуване как отделни елементи се отразяват на крайната цена, та тя да е прекомерно висока. Колеги, ние ще искаме, ако тези неща бъдат приети, много пъти да изслушваме КЗК и да видим как се прилага това – и на Икономическа комисия, и на Подкомисия за контрол над монополите, защото това са изключителни правомощия, които могат да доведат до крайно неприятни резултати. Благодаря.
#27 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Заповядайте господин Гечев за реплика.
#28 · speech
ПБ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, определението още от началото си е такова. Не сме възприемали Ваша норма. (Реплики.) Да, да, но то, първо, на практика законът гласи, че КЗК трябва да определи това господстващо положение с вкарване на точни дефиниции и след това, ако това вече води до прекомерно високи цени, то тогава следва санкция. Между другото, от Закона – от първоначалния му вариант, ние вкарахме точни дефиниции по отношение на съвместно господстващо положение, както и самостоятелно такова, като вкарахме най-консервативните норми, които са познати в Европа. За самостоятелно предприятие 60%, за съвместно господстващо положение на няколко предприятия 50%. Такава е, между другото, европейската практика. Тези норми не са измислени. Те последните три-четири години лавинообразно навлизат в законодателството на Европейския съюз, защото в крайна сметка всичките колеги от различните държави преценяват, че има изкривяване на пазара. И още един път да добавим, КЗК е орган, който е призван в крайна сметка да брани свободната конкуренция. Тези всичките неща, които са написани в поне този параграф, касаят точно това – аномалии, когато водят до отклонение от нормалните търговски практики и индикатора за прекомерно високите цени се активира като индикатор, който трябва да засече дали в крайна сметка монополното положение води до прекомерно високи цени, защото ако не води до такива, санкции по Закона няма. Аз не се съмнявам в крайна сметка, че КЗК с тези правомощия вече ще има повечето, как да кажа, повечето варианти наистина да си свърши както трябва работата. Вярвам, че ние с Вас в подкомисията винаги ще можем в крайна сметка да изслушваме КЗК, когато мислим, че има някакъв тип злоупотреби извън правомощията на този закон. Но аз си мисля, че силните институции, оценката за тях би трябвало да е на обществото в държавата. И ако обществото, след една година работа на този закон, има по-голямо доверие към институциите, разбира се, че в крайна сметка ще сме си свършили работа. А що се отнася до достатъчната експертиза и преценка, ако КЗК, в крайна сметка има затруднения, винаги може да Ви поканим, господин Димитров, за някои от текстовете за разяснение. Благодаря Ви.
#29 · speech
Благодаря, господин Гечев. Има ли втора реплика към изказването на господин Димитров? Не виждам. Господин Димитров, желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика.
#30 · speech
ДБ
Уважаеми дами и господа, господин Гечев! Аз ще бъда конструктивен и ще Ви питам следното нещо. Господин Гечев, ноември 2025 г. бяха дадени други големи правомощия на КЗК. Как ги приложи тя? Справи ли се? Имаше ли ефект от тая работа? Бихте ли ми отговорили? Направихте ли такъв анализ? Какво стана с предишните големи правомощия на КЗК? Доведоха ли до резултати? Доведоха ли до по-добра защита на конкуренцията? Доведоха ли до санкционирани нарушители? Защото Вие им давате още по-големи правомощия в момента, без да сте направили според мен сериозния анализ какво направи Комисията за защита на конкуренцията с предишните такива дадени в края на 2025 г. Така трябваше да се постъпи, не трябваше да бързате по този начин. Аз, господин Гечев, вярвам, че Вашите подбуди са добри на този етап. Или поне така се надявам – че искате да се вземат мерки срещу изкривяванията на конкуренцията, високите цени и така нататък. Приемам тези Ваши мотиви, но не приемам Вашия подход. Не се прави така. Защото Вие не направихте анализ КЗК как се справят с предишните си големи правомощия и давате още по-големи такива. И пак отиваме на въпроса. Съвместно господстващо положение – това е олигопол, господин Гечев. Не е монопол, олигопол е. Тоест няколко фирми вземат определен пазарен дял. Въпросът е, че за да бъдат прекомерно високи цените и те да бъдат санкционирани, това изисква за всеки един такъв сектор КЗК детайлно да разбира ценообразуването вътре и да може да прецени дали спрямо това ценообразуване има някаква злоупотреба. Изключително сложен въпрос. Затова Ви обърнах внимание Германия как е постъпила например – че е въвела подобен подход за един сектор. Така е започнала. Но, пак казвам, така сте приели като подход, Ваша е отговорността. Ние ще искаме предвид тези огромни правомощия на КЗК, с които може да се злоупотребява… То вече, ще Ви кажа леко шеговито, след двата Ваши законопроекта, върви следният анекдот – че няма да знаят хората КЗП или КЗК идва при тях, с огромни правомощия, кой може да ги глоби, може и двете, но сериозният отговор е следният: това, за да бъде работещо, трябва да няма злоупотреба с него. И ще направим всичко възможно ние да следим целия процес, за да не се стига дотам. Благодаря за Вашето внимание.
#31 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има ли желаещи за други изказвания по така дискутираните текстове? Заповядайте, госпожо Йорданова.
#32 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, изказването ми е по параграфи 2 и 3 от Доклада на Комисията. Ще засегна и § 7 по вносител. Моля да ме извините, че ще го коментирам, въпреки че не е докладван.
#33 · speech
Госпожо Йорданова, може ли само една секунда? (Уточнения между председателя Михаела Доцова и народния представител Надежда Йорданова.)
#34 · speech
По доклада – по новите § 2 и § 3 – по новите предложения. Ще засегна частично и § 7 по вносител, защото тезата, която искам да аргументирам пред Вас, е свързана и с него. Декларираната цел на вносителите на Законопроекта, а именно преодоляване на структурните дисбаланси във веригата за доставки и преминаването от формален към икономически подход, сама по себе си е легитимна. Тя, както стана ясно в дебата, кореспондира и с европейските тенденции в областта на политиката по конкуренция. Но в представените текстове има проблеми. Предложените средства – забрани, обърната доказателствена тежест и отнасянето им с вече въведени правила в Закона за защита на конкуренцията, поставят съществени съмнения за това доколко предложените текстове са съвместими както с нашата Конституция, така и с европейското право. А именно, има ли съответствие на Проекта с основни принципи на правото на конкуренцията: обективност, правна сигурност, пропорционалност, презумпция за невиновност, защита на свободната стопанска инициатива, в съответствие с приложимото европейско право, а именно членове 101, 102 и 106 от Договора за функциониране на Европейския съюз и реалната ефективност на предложените мерки за решаване на конкретно идентифицираните проблеми. Действително, националният законодател има правомощие да въвежда по-строги мерки, по-строги национални правила по отношение на нелоялните търговски практики. Това казва чл. 9 от Директива 633/2019 г. относно нелоялните търговски практики в съотношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански хранителни продукти. Уважаеми колеги, да, националният законодател може да въвежда по-строги правила в борбата с нелоялните търговски практики, но това не може да става за сметка на нарушения на основни правни принципи, особено в областта на реализирането на административно-наказателната отговорност. В предлагания законопроект се предвижда въвеждането на така наречената обратна доказателствена тежест, тоест не административно налагащият орган да доказва наличието на всички обстоятелства, които обосновават налагането на административна санкция, а напротив – съответният стопански субект трябва да доказва, че е невиновен, тоест че не са налице основания за налагане на административната санкция. Относно юридическите лица това са имуществени санкции. Положително е, че, видно от доклада на Комисията, вносителите – множеството, са изоставили желанието да въвеждат обща – като общо правило, въвеждането на оборима презумпция за наличието на това, че купувачите се считат за виновни за извършване на административно нарушение до доказване на противното в случаите с нелоялни търговски практики. За съжаление обаче, тази оборима презумпция, тази обърната доказателствена тежест се въвежда на други две места, а именно в § 2 и в § 3 от новите предложения в доклада на Комисията. В § 2 в редакцията на Комисията, се предлага, че в случай че предприятието, което е обект на проучване, притежава на съответния пазарен дял от най-малко 50 на сто в тежест на съответното предприятие е да докаже, че спрямо него не е налице господстващо положение. В § 3 се предлага да се създаде нова ал. 4 на чл. 20а, която казва, че в случай че предприятията, които са обект на проучване, притежават заедно на съответния пазар пазарен дял от най-малко 60 на сто в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не е налице съвместно господстващо положение. Тоест виждате, че в тези хипотези имаме обърната доказателствена тежест. И двата текста са възприети по становището на Комисията за защита на конкуренцията. Всъщност те съдържат тези предложения. Комисията за защита на конкуренцията обосновава тезата, че е допустимо да се въвежда оборима презумпция в тези случаи, като се мотивира с две решения на Съда на Европейския съюз – едното е решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по делата Atlantic Container Line срещу Комисията на Европейските общности, а другото е решение на Първоинстанционния съд от 25 март 1999 г. по дело 102 от 1996 г. на Gencor срещу Комисията. И в двете решения обаче не се подкрепя или не се обсъжда наличието на презумпция, или пък наличието на обратна доказателствена тежест. И двата количествени критерия за размер на пазарния дял – съответно 50% на едно предприятие и 60% в случаите на няколко предприятия, се възприемат като индикатор за възможно господстващо положение или пък съответно индикатор за възможно съвместно господстващо положение. Съгласете се, че разликата между индикатор, тоест обстоятелство, което налага да се провери определена хипотеза, не може да бъде поставено наравно, заедно, с наличието на презумпция или пък обърната доказателствена тежест. Това е така, защото всъщност при реализирането на административно-наказателна отговорност задължение на наказващия орган е да установи и да докаже всички факти, които водят до налагането на съответната санкция. Наказването не може да бъде въз основа на предположения, а то трябва да се основава единствено и само на факти. Защо в това изказване говоря за административно-наказателната отговорност и налагането на имуществени санкции на юридическите лица? Защото в действащия Закон за защита на конкуренцията, в случаите, когато се нарушават забраните по Глава шеста и седма, тогава имаме наказване на съответното предприятие с имуществена санкция до 10% от оборота на съответното предприятие спрямо предходната година или пък на групата на съответните предприятия. Неслучайно чл. 2 от Регламент № 1 от 2003 г. относно изпълнението на правилата за конкуренцията поставя тежестта на доказване за нарушението върху органа, който го твърди. Обръщането на тази тежест е допустима само в строго поставени изключения и двете разглеждани хипотези не попадат в тях. Тъй като административно-наказателната отговорност попада в обхвата на принципите, на които трябва да почива наказателното право, трябва да бъдат спазени критериите по решението Engel и съответно презумпцията за невиновност. Това изисква административно-наказващият орган да докаже – извън рамките на разумното съмнение, че наказваното нарушение съществува. Ето защо административно-наказателната отговорност не може да бъде реализирана въз основа на презумпции. И в тази си част считам, че предложените редакции са правно недопустими. Благодаря.
#35 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожа Йорданова. Има ли реплики? Заповядайте, господин Проданов, за реплика. За яснота държа да подчертая, че времето беше изчислено с ново предложените параграфи 2, 3 и § 7, за който госпожа Йорданова казва, че е относим към първите два. Това е за допълнение и яснота. Благодаря.
#36 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, може би четете първата редакция. Няма във финалната версия на Законопроекта, който е предоставен, никъде обърната презумпция за вина. Праговете, по които Вие реферирахте – 50% при монополно и 60% при съвместно господстващо положение, не вменяват вина. Това е констатация на обективна икономическа ситуация. Неслучайно господин Мартин Димитров посочи, че в първоначалната версия на Законопроекта, който предоставихме, това беше по-подсилено и можеше да се тълкува като: „ виновен до доказване на противното“. В настоящата редакция то не е така. Държа да подчертая, че специално от Съюза на административните съдии имаше доста детайлно становище по въпроса. Всичките им ремарки са взети под внимание, включително и в тази му част. Така че мисля, че предвид факта, че това е становище на хората, които именно ще прилагат Закона, мисля, че притесненията в тази насока сме ги адресирали адекватно. Благодаря.
#37 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли втора реплика? Заповядайте, господин Гечев, за втора реплика. Има ли други реплики? Не виждам към този момент.
#38 · speech
ПБ
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Много внимателно се постарахме да изчистим абсолютно всичко, което е обратна доказателствена тежест. И твърдя, че в Законопроекта такива няма, включително по отношение на доказването на петдесетте или шестдесетте процента, в зависимост в кой от текстовете се попада, като във всичките текстове ясно, ама изключително много ясно, е написано, че това е част от процедурата и няма произнасяне. А и в момента КЗК може в крайна сметка да иска допълнителна информация от който е да е субект, за да може да докажете този тип неща. Тоест става въпрос за текстове вътре в самата процедура, която при завършване на процедурата Вие имате право да допълните информация, която в крайна сметка, ако Комисията е сбъркала, Вие да можете да опровергаете. Пак казвам, преди произнасяне, вътре в самата процедура. И още нещо, понеже тук са представителите на КЗК, госпожо Председател, няма да е лошо да чуем и тях по съответния параграф. И пак твърдя, това са практики, които са от Европа. И последните, как да кажа, медийни изяви, включително на фермери, които осветляват нелоялни търговски практики, може би обект на монополно или господстващо положение, ме мотивират още повече упорито да разглеждаме този закон, защото веригите, когато прекаляват, трябва да има държава. И аз мисля, че всеки нормален народен представител е призван да пази гражданите и законите на държавата, такива, каквито са. Защото, не знам, но е прекалено голямо сходството по отношение на становището на веригите и нещата, които казвате.
#39 · speech
Благодаря, господин Гечев. Има ли трета реплика? Заповядайте, господин Димитров, за трета реплика.
#40 · speech
ДБ
Госпожо Председател! Госпожо Йорданова, един от аспектите, които засегнахте – и във връзка с предишна реплика, която Ви беше направена, веригите трябва да спазват правила. Да, има проблем там, така е. Но ако просто има упражнен общ натиск върху целия бизнес в България, това няма да доведе до полза за никого. Специално обърнете внимание на ал. 4 към § 3 – мисля, че беше, където отново предприятията трябва да докажат по ал. 1 какъв е техният статус, нали така? Това остана факт! Но имайте предвид, уважаеми колеги, следното: Аз пак казвам, ние вярваме от „Демократична България“, че Вие сте водени от добри намерения с този законопроект. Но Вие давате невиждани и нечувани правомощия на КЗК – да, и се основавате на съществуващите проблеми. Да, проблеми има, но разберете, ако КЗК не създаде изключително добросъвестно приложение на това, което Вие си представяте, можем да стигнем до другата крайност, а не до подобряване на ситуацията. И ще Ви дам следния пример по предишния закон: въпросният сайт девет месеца не заработи. Защо? Вие знаете защо. Тук бяхме в безкраен спор. В безкраен спор бяхме с ГЕРБ-ДПС. Въпросът е да работят нещата, да няма политически натиск, така че да бъдат спирани. И не правете подобни общи заключения, уважаеми колеги, и към Вас, госпожо Йорданова. Важно е да не стане… Сегашните проблеми за Вас са повод да се дадат едни безкрайни правомощия на КЗК и си казвате: те няма да станат бухалка, защото ние ще ги контролираме. Дано да е така, господин Гечев. Ние пък ще следим този процес отблизо. Благодаря Ви.
#41 · speech
Благодаря, господин Димитров. Госпожо Йорданова, заповядайте за дуплика.
#42 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Докладът, по който изготвих моето становище, е с вх. № 52-653-01-2, от 8 юни 2026 г., 15,34 ч. И в него, в § 2, се предвижда да се създаде ал. 2 на чл. 20, която гласи следното: „В случай че предприятието, което е обект на проучване, притежава на съответния пазарен дял от най-малко 50 на сто, в тежест на съответното предприятие е да докаже, че спрямо него не са налице обстоятелствата по ал. 1“. Ето я обърнатата доказателствена тежест! Аналогичен е текстът за съвместното господстващо положение – новата ал. 4 в чл. 20а. Действително, слава богу, в § 7 , както отбелязах в становището си, за създаване на 37ж, където се предвиждаше да бъде въведено общо правило за обърнатата тежест, е отпаднало. Няма спор за това и аз считам, че залата трябва да подкрепи това становище на Комисията и съответно този текст да не бъде подкрепен. Но така или иначе, част от отпадналия проблем се привнася в новите текстове на чл. 20 и съответно 20а. Изцяло, както казах в самото си изказване, поставените цели пред Законопроекта са легитимни. И да, действително има проблем. И да, Комисията за защита на конкуренцията трябва ефективно да работи, за да премахва всички обстоятелства и пречки, които изкривяват конкуренцията в нашата страна, защото това е в обществен интерес. Посочих правните проблеми така, както аз ги виждам в предложените текстове. Опитвах се изцяло внимателно да се предпазя от всякаква политическа патетика в изказването си, защото, ако говорим за политическа патетика, може би някои колеги все още не са забравили чл. 13 от Димитровската конституция и с бързи крачки са тръгнали натам. Благодаря.
#43 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Има ли други изказвания към дискутираните параграфи? Заповядайте, господин Ганев.
#44 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Втори според управляващите ключов законопроект, който е на принципа: много исках, ама нямам желание. Много искахте да овладеете цените, много искахте да дадете правила поради това, че всичко това, което се случва с веригите, има ярка злоупотреба, но в същото време нямахте желание реално да го направите. Това, което в момента обсъждаме, е така нареченото съвместно господстващо положение и определяте определени критерии, поради които ще бъдат санкционирани – условно тук всичко е насочено към веригите, и когато обикаляте по студията, да обяснявате: ето, вижте ние как така, погрижихме се за българския производител. Сега даваме нови правила, с които ще искаме институциите да контролират веригите, така по този начин ще ги ограничим, ще подкрепим българското производство, ще коригираме цените. Това са Ви заучените фрази, които – един месец обикаляте, обяснявате, поемате ангажименти и обяснявате как ще определите пазара, и ще контролирате пазара, и ще свалите цените, но много тежко сте се засилили към стената да се ударите централно с цялото това нещо, което правите. Защото всички тези захаросани приказки, всички тези предложения, които правите тук, ако ги чете някой, или само ги обяснявате по студията с контролирани журналисти, които Ви задават само удобни въпроси, звучат много добре. Тежката реалност обаче е друга, защото, както и в предишния Ви законопроект, отново, отново – цитирам Ви: „ще се калибрирате с веригите“. И се калибрирахте централно. Между другото, има един много добър показател, когато някой бъде ласкан, поласкаван от ПП-ДБ и от ПП. И Вие, в момента Ви обясняват ПП и ДБ как е много добре, те принципно са съгласни с Вас, много хубаво, всичко Ви е прекрасно, и Ви подкрепят. Това – свети веднага червената лампа, когато някой Ви подкрепя от ПП-ДБ, и застават и Ви защитават, че тотално всичко е – ще защитавате всичко това, което е порочно в българското общество. И тази лампичка свети много тежко. Когато Ви обясняват, че в момента това, което се предлага, е добро, има еди-какво си, в същото време обаче, виждате ли, били налагани много тежки санкции спрямо..., и възможност КЗК да е бухалка спрямо веригите. Много жалко за това, което правите, защото… Те не искат да кажат обаче основното. Мартин Димитров стана тук, обяснява, говори едни общи неща, които избегна ли, и не знам дали избегна – въобще дали е забелязал това – отворили сте широко вратата по отношение на веригите и сте се калибрирали перфектно с тях. Ама перфектно! Защото сте им отворили жестоко вратата! Когато заложите определени критерии, за да няма тези злоупотреби на веригите, звучи много добре, пак ще кажа. Това го правите перфектно за пред студията и за пред удобните журналисти, само че – само че по-надолу в текстовете сте заложили, нали, неприложимост по забраните по чл. 21 и 21а. Оттук вече също се казва, когато вече юридическите екипи на веригите могат при КЗК, когато им правят проверки, със становище на юристите, или при последващи оспорвания в съда, всичко това нещо, което има като мерки и предписания към тях, те да го анулират и да скъсат всичко това нещо, което Вие правите и хабите в момента парламентарно време с едни празнословия, едни приемания на мъртви закони. Защото – цитирам, освен всичко друго, накрая в т. 4, когато правите промени в чл. 21 и 21а, т. 4 е: „други доказуеми икономически обстоятелства“, които ще посочат веригите, и оттам нататък ще Ви паднат всичките ограничения по отношение на тях. Това е врата в полето! И това анулира целия Ви законопроект, това слага точка на всичките Ви само привидни намерения за ограничаване пагубните действия на веригите. И тук е голямата тема за веригите, защото, за да стигнат до това моно-, олигополно положение на веригите, са виновни предишните управляващи. Виновни са ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, БСП, „Има Такъв Народ“, които позволиха веригите да са в центъра, да не са извън градовете, да работят и имат ограничения в Западна Европа, да има дни, в които задължително да не работят, за да може да не се съсипе малкият бизнес. Да, Вие това нещо го наследявате. И – да, за пред обществото казвате: ще се борим с веригите. Не, не се борите по никакъв начин. Само с ето това нещо, само с това нещо Вие сте отворили широко вратата. И КЗК, каквото и да прави, Мартин Димитров, колкото и да си къса ризата какви бухалки щели да бъдат КЗК спрямо веригите – не, няма да са никаква бухалка! Напротив! Никаква бухалка, защото в момента, в който юристите, да кажем, на една от веригите, някой нещо им направи от КЗК, отиват, позовават се на други доказуеми икономически обстоятелства, почва се от майката, която е в чужбина, фирмата-майка в чужбина, минавайки през пет, шест прекупвачи, пак свързани с въпросната верига, и тук ще дойде цената, която ще се окаже, че е в няколко пъти по-висока, да кажем, от същия продукт в Франция. И Вие няма да направите абсолютно нищо. Точно тук е драмата на нашето общество, защото няма да свалите цените, няма да ги ограничите дори. Нищо не правите! И го казвам със съжаление. И го казвам наистина с болка, защото българинът е беден, по-беден. И продължава да бъде беден, а Вие не правите нищо! Сто тридесет и един човека сте тук! Пълно мнозинство в комисиите! Вкарвате текстове, които решите, че са добре работещи, никакво реално действие. И нищо няма да промените! Не чувате и не виждате. Затворете тая врата в полето! Ограничете и не се калибрирайте! Не се калибрирайте! Приемате едни мерки, които са, меко казано, обидни, правите пресконференции в Министерския съвет, давате обяснения и казвате как ще правите кошница, която ще ограничи цените на следващия ден. На следващия ден зеленчукопроизводителите на две асоциации излязоха и Ви доказаха. Господин Гечев в Комисията по финанси каза: да, потвърждавам, говорих с тях. Ще видим как ще ограничим с този законопроект веригите. Нищо няма да ограничите! Вие сте му отворили вратата в полето. Нищо! Нищо няма да ограничите. Ще ограничите цената с препоръчителната цена на босилека. Със съжаление го отбелязвам, но ще платите и политическа цена за всичко това!
#45 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Заповядайте, господин Гечев, за реплика.
#46 · speech
ПБ
Госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ганев! Може би сме първото мнозинство от пет, шест парламента насам, което има смелостта да настъпи тази тема, и то в първия момент, без предварителни публични обсъждания, защото отнесохме много критика за това, за да може влакът да тръгне. Не е лесно да го направим, между другото. Ще призная нещо друго. Аз нерядко съм съгласен с Ваши тези. Имате добри такива, дори много добри, които обаче често са облечени в прекаленото желание за политиканстване. Аз мисля, че това дори не е полезно. Съвместното господстващо положение трябва да проработи. Защото то е реален проблем. Не сме се молили на колегите за подкрепа, нито на Вас, между другото. И не мисля, че имаме дори тяхната подкрепа по определените текстове. Напротив, Вие бяхте свидетел в Комисията, доста жестоки дебати водихме по отношение на това. Но не разваляйте хубавите идеи за сметка на политиканстване! Само това Ви моля. И аз ще поема за сметка на това един ангажимент към Вас. Ако Комисията реализира текстовете на този параграф и съответно, ако някой се измъкне заради такъв тип доводи, които Вие давате, заради използването на т. 4 „други доказуеми икономически обстоятелства“, които заобикалят текстовете на Закона, аз лично заедно с Вас ще стана вносител да го поправим. Взех тежък ангажимент пред цялото Народно събрание, но Ви моля, нека не изпадаме в крайности, в крайна сметка оценката на избирателите като че ли не оценява такъв език. Аз бих подкрепил неща, които от Вас са разумни, стига в крайна сметка да са облечени в нормално говорене, защото прекаленото такова не води към добро. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#47 · speech
Благодаря, господин Гечев. Има ли желаещи за следваща реплика? Господин Проданов, заповядайте за втора реплика.
#48 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ганев! Аз отново съм объркан, защото от едната страна – правим бухалка, която ще извие ръце, ще прогони веригите, а от другата страна – ги галим с перце. Разберете се помежду си може би! Аз мисля, че ние не правим нито едното, нито другото и вече го казахме. В крайна сметка идеята е конкретно на разпоредбата, която Вие цитирахте, това „и други доказуеми обстоятелства“, идеята е да извадим ценообразуването на светло. Нека да видим как Вие ценообразувате. Това е една от най-големите търговски тайни – какво влиза в цената на един продукт. Веригите го бранят много ревностно. Ние не искаме да го изкарваме пред всички хора, но нека Регулаторът да види за какво става дума. Това е целта ни. И ако се окаже, че даден търговец се позовава на обстоятелства като източния вятър и синята луна, тогава той ще бъде изпружен на стената на позора. Нали, в крайна сметка в този бизнес има реноме, има репутация, има бранд и когато се окаже, че някой се възползва от положението си, за да лови риба в мътна вода, ние ще го плеснем през ръцете. Вие казахте: нищо не направихте. Не, напротив, още не са влезли в сила двата закона и вече има осезаеми действия от страна на веригите, така наречената кошница с грижа. Да, оказва се, че има такива, които са се опитали и там да пренебрегнат ангажимента, който поеха, апропо, напълно доброволно, но и нашата реакция беше абсолютно мигновена – и от страна на премиера, и от страна на земеделския министър, и от страна на Регулатора. В рамките на същия ден! И това показва защо е необходим този закон. Защото този тип извиване на ръцете на производителите е парекселанс, нелоялна търговска практика, в момента по общия ред, а както сме ги разписали сега в тази редакция на Закона, е и изрично назована. И тя няма да бъде допускана. Но това показва защо е необходимо това законодателство. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#49 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли трета реплика? Господин Димитров, Вие сте за трета реплика.
#50 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Ганев, слушах Вашето изказване и двете реплики на колеги от „Прогресивна България“ и се опасявам, че има фактическо неразбиране на темата. И тримата говорихте за веригите, имате предвид хранителните вериги, но този текст за съвместното господстващо положение – той за какво се отнася, колеги? Той се отнася за цялата икономика! И аз това Ви се чудя, като Ви слушам и тримата, Вие говорите за вериги. Не, не, не, не! Колегите от „Прогресивна България“ предлагат текст, който важи за всички сектори, ако някой не е разбрал, ако има такива, и когато ще има санкциониране на прекомерно високи цени, то важи също за цялата икономика. Затова трябва да бъде премерено и направено. А Вие си говорите тук за веригите, виждам в дебата, но това важи, колеги, за цялата икономика. И ако има проблем с прекомерен натиск, той ще се отнесе към цялата икономика. Затова контрол трябва да има – мерки трябва да има, и затова ние с КЗК сме имали много дълъг спор през годините. Те ми се обиждат често, аз ги питам: по отношение на картелите – къде са Ви мерките, къде са Ви действията, къде са резултатите? И така имаме разгорещени спорове с КЗК, защото съм искал действия от тяхна страна, искал съм резултати от тяхна страна. Сега Вие им давате свръхправомощия. Хайде да видим какъв ще е резултатът!
#51 · speech
Благодаря, господин Димитров. Господин Ганев, желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Ганев.
#52 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Радев и неговите депутати много искаха, ама нямаха желание да определят така, че пазарът да работи на пазарен принцип и това, което в момента правите като реплики от управляващото мнозинство, го доказа. Това, че господин Гечев каза: трябвало да проработи този законопроект – има разлика между това, което Вие имате като желание, и какви са реалностите в пазара. Пак казвам: Вие умишлено се калибрирахте – и това го казвате Вие като израз, с веригите. Вие направихте едно дървено дърво. Ето това направихте! Защото освен всичките Ви критерии, които сте заложили, за да контролирате веригите, Вие сте отворили широко вратата. Едно голямо нищо! Едно дървено дърво! Ето това сте направили. Защото освен т. 4, господин Гечев, господин Проданов, изключенията, които описвате, увеличаване на производствените разходи – сега, ако господин Проданов не знае, господин Гечев да му обясни: 80% от хранителните стоки в страната са внос. От тази трибуна министри на земеделието са го потвърждавали. Осемдесет процента! Сега, когато имате внос, и веригите вкарват този внос 80% от чужбина, нямат никакъв проблем за увеличаване на производствените разходи и да дойдат цени, които са с 20% по-високи на следващия ден. Отива КЗК и той казва, въпросната верига: да, получихме с 20% по-високи стоки. Само че по прекупването вътрешно в техните вериги, защото доставчикът му е един и същи за цяла Европа, няма никакъв проблем да заобиколят... Когато има второ изключение, което сте заложили – промени в логистичните разходи, няма никакъв проблем за една от веригите, за която стоката минава и седи в складове във Франция, в Германия, в Полша, в Унгария преди да дойде в България, да калкулират нова цена за логистични разходи. Външни пазарни фактори. Ама тук е още една врата в полето. Какво точно ограничавате и каква бухалка ще е КЗК, когато тези разходи, които ще калкулират веригите, могат ето тук юридическите им модели да отидат и да Ви оборят всичко това, което имате като намерение да направите. Вие нищо не ограничавате! И го казвам с огромно съжаление, защото българският народ има огромни очаквания към Вас, а Вие, както казахте преди изборите: готови сме, знаем, можем, се оказа, че нито сте готови, нито знаете, за съжаление, нито можете.
#53 · speech
Благодаря, господин Ганев. Уважаеми колеги, в залата е председателят на Комисията за защита на конкуренцията господин Карадимов, той желае да вземе отношение по обсъжданите текстове. Заповядайте, господин Карадимов.
#54 · speech
Росен Карадимов
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за възможността да взема кратко отношение по дискутираните въпроси. Аз подчертавам, че Комисията не е вносител на този законопроект. Комисията даде становище по Законопроекта и смея да твърдя, и благодаря на вносителите, че това становище беше взето предвид, и много от дискусионните текстове бяха въведени, съобразно практиката, изцяло практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейската комисия. Към момента в този институт няма нищо, което да е различно от практиката на Европейската комисия и Съда на Европейския съюз, а конкретно институтът за съвместно господстващо положение, уважаеми дами и господа, той не е нов. Ако прочетете внимателно чл. 20а и в досегашната му редакция чл. 20, Вие може да изведете „съвместното господстващо положение“. Може да изведете и прекомерно високата цена като форма на злоупотреба със съвместно господстващо положение. Предимството на внесения законопроект е, че той конкретизира този институт и колкото и да изглежда противно на изразеното досега мнение, той го конкретизира в полза на пазара, а не в полза на Комисията, защото за разлика от общия текст сега, той въвежда много ясни критерии, които трябва да са налице, за да се констатира съвместно господстващо положение. Въвежда подкритерии, които трябва да са налице, за да се констатира съответната връзка между предприятията и да се установи съвместно господстващо положение. Но ако пренесем дебата малко назад, частично в тази зала – с част от тогавашните народни представители ние водихме този дебат. Ако се върнем към предисторията, уважаеми дами и господа, покажете ми сектор, покажете ми жизненоважен сектор за икономиката, за потребителите, за хората, който да не е олигополен. Когато на битова основа, хората казват: „монополите, монополите, монополите“, дали ще става дума за ВиК, дали ще става дума за ЕРП, дали ще става дума за телекомуникации, дали ще става дума за банкови такси – умишлено не искам да влизам в детайли, защото всяка изпусната дума оттук може да има рефлексия в съответните сектори, но в резултат на приватизация, в резултат на лоши икономически решения, за разлика от една западноевропейска икономика, българската икономика е пълна с олигополи. Приватизирали сме „Нефтохим“, но има ли господстващо положение? Как трябва да докажем господстващото положение? Доказали сме го, между другото, в две производства и в трето го доказваме в момента, господин Димитров, но има ли нещо по очевадно, че „Нефтохим“ е в господстващо положение? И Комисията трябва да направи 150 страници доклад, за да докаже, че слънцето изгрява от изток. Е тогава действа тази презумпция. Ако имате над 50%, някак си се предполага, че сте в господстващо положение и това е близко до съзнанието. Ако имаме над 60% съвместни предприятия, тук ключът е да докажем съвместността – Комисията го доказва. Ако имате над 60%, не е ли много близко до съзнанието, че имаме съвместното господстващо положение? Най вероятно е така. Разбира се, предприятията могат да изложат всички обстоятелства, които да опровергаят тезата за съвместно господстващо положение. Но – и тук вземам от репликата от господин Димитров, при положение че цялата ни икономика, господин Димитров, е такава, да, това не е текст за веригите… Това не е текст за веригите. Правомощията на КЗК по отношение на търговските вериги са много сериозно концентрирани в нелоялните търговски практики. Това са отношенията между производител и верига и този институт влиза в действие само тогава, когато имаме тежка неравнопоставеност в договорните отношения, когато имаме оборот на веригата в пъти – десетки пъти по-голям от оборота на доставчика, и очевидно той е в слаба преговорна позиция. Но частта на този законопроект и тази конкретизация на съвместното господстващо положение е, че дава и защита, и яснота на бизнеса, но и ясен сигнал, че има воля вече да се върви към този институт, защото страната, която е въвела ясно съвместното господстващо положение, е Германия. Законопроектът е заимстван от немския законопроект. Искам да Ви кажа, че доказването от страна на КЗК никак не е лесно за доказване. Съпротивата, юридическата квалификация на хората, които ще бъдат в среща, изобщо не е за подценяване, но ако смятаме, че трябва да се започне от някъде, то би трябвало да се съобразим с това. Ние не виждаме никакъв сериозен проблем по отношение на бизнеса и в отношенията между Комисията и бизнеса в сегашната редакция на съвместното господстващо положение, предвид много ясните критерии на ал. 3 и на ал. 4. И понеже съм взел отношение – господин Димитров, след една седмица ние ще внесем отчета на Комисията, уверявам Ви, че той е много впечатляващ. Към момента има 25 активни антитръстови производства, има 8 повдигнати обвинения за картели, имаме 1200 постановени акта и проведени производства, има 47 производства по концентрации. Господин Димитров, не подценявайте профилактичната роля на Комисията. На базата на правомощията, които получихме през ноември, ние не сме направили видими резултати, защото щадим играчите на бизнеса, но ние сме постигнали доста резултати, които не са видими – още от ноември миналата година и досега. И понеже се повдигна въпросът, госпожо Председател, за да не вземам втори път думата, ще кажа на колегите следното. Да, веригата на доставки е тежко изкривена, ценообразуването е тежко изкривено и ние го установихме със секторния анализ на храните. Подиграваха ни се, че правим академични анализи. Секторният анализ за храните показва брутална деформация в ценообразуването. Надценка от 100% е факт, но тя се формира от още по-лош факт – 50% са за сметка на производителя, 50% са нормалната търговска надценка. Ако ние бяхме тръгнали със самоцелни производства ноември и декември, с правомощията, които имаме по Закон – на нелоялните търговски практики, въведохме общия състав на нелоялна търговска практика, той е много по-категоричен, отколкото специалните състави. Ние нямахме никакви гаранции при липсата на политическа стабилност в страната, че една отявлена защита на производителя, която можехме да постигнем, няма да доведе до натрупване на тази надценка за сметка на потребителя. Към този момент там ние нямаме правомощия, а КЗП бяха със слаби правомощия. Довчера КЗП бяха с 50 хиляди евро правомощия, при оборот от 750 милиона евро на една верига, 50 хиляди евро не са сериозна санкция. Изчакахме, стабилизира се политическата ситуация, видя се политическата воля, а изпълнителната власт и контролните механизми договориха с веригите съответната отстъпка и потребителската кошница. И това, което подозирахме, вчера се случи. Веднага се направи опит тези 15% да се пренесат за сметка на производителя и там вече сме ние. Там държавата е безсилна, там е Регулаторът. Изпълнителната власт не може да регулира тези отношения между доставчика и търговската верига. Там е функцията на КЗК. И вчера пратихме съобщение и изискахме доклада от Министерския съвет, и апелираме към зеленчукопроизводителите да подадат сигнала при нас с доказателства. Междувременно образувахме две производства – срещу „Кауфланд“ и „Т Маркет“. Тези производства в момента са в ход. При тях се събира активна информация, но голяма част от информацията за тези производства беше събрана в рамките на ироничния секторен анализ. Защото тогава, без да се внимава много – без да се внимава много, изрично подчертавам това, няма да влизам в детайли, беше подадена повече информация, отколкото би била подадена в едно такова производство. Преддоговорни отношения, имейли, кореспонденция – и там нещата не са лицеприятни, и ние нямахме колебания да образуваме тези производства, както и нямаме колебания да образуваме и други, ако се удостоверят сигналите за опит за натиск върху веригите от вчера. Тази работа – една голяма част от нея е невидима. Аз не го казвам, за да защитавам Комисията. В крайна сметка тя е избрана от парламента и Вие ще видите в отчета, Вие ще се произнесете за работата на Комисията, но просто искам да обърна внимание, че в текстовете, както са предложени, няма нищо опасно, няма нищо като свърхтекстове, напротив, яснотата на критериите дава гаранция за бизнеса и ограничава КЗК от произвол в неговото тълкуване. Тези производства са трудни, но смятаме, че в редакцията, където в момента се дава съвместното господстващо положение, това ще бъде един плюс, един флаг, който Европейската комисия ще апелира в българското законодателство, в едно трудно производство, но законодателят има достатъчно доблест и смелост да го конкретизира и въведе при този начин, а надявам се, ние със скромните ресурси, с които имаме правомощия – да, ресурсите са много скромни, господин Димитров, надявам се да успеем да го реализираме, съобразно приоритетите на икономиката. КЗК няма да се превръща нито в бухалка, нито в страшилище. Ако ми дадете един сигнал от ноември, когато говорихте същите неща, че КЗК е бухалка, репресирала някой, мачкала някой, напротив, ние избрахме диалога, но диалог се води, когато имаш инструментариум, когато знаят, че можеш, ако знаят, че не можеш, диалог не се води. Оборотът отсреща на веригите е 14 милиарда. 14 милиарда! Без правомощие няма как да водиш диалог. С правомощие може да не ги реализираш, но диалог се води по-лесно, повярвайте ми. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#55 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Карадимов. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от 14. Средно училище „Проф. д-р Асен Златаров“ – град София. Те са в парламента по покана на народния представител Свилен Трифонов. Добре дошли в Народното събрание, уважаеми ученици! (Ръкопляскания.) Преминаваме към следващото изказване. Има ли желаещи за изказвания? Господин Василев, заповядайте.
#56 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, в Комисията имахме възможност да обсъдим доста детайлно текстовете и част от предложенията бяха приети, с което бих казал, че Законопроектът стана по-добър. Текстовете, които според мен са смислени в този законопроект, още не са изчетени. Това са § 5 и § 6, така че няма да говоря за добрите текстове, защото те не са дошли наред. Ще говоря за § 1 до § 4, където ние ще гласуваме „против“ по две причини. Първата причина е, че новият статут, който се създава – „съвместно господстващо положение“, според нас е доста зле дефиниран. И не само че е зле дефиниран, ами се казва, че в случай че предприятията, които са обект на проучване притежават заедно съответен пазар, пазарен дял от най-малко 60 на сто, в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не са налице обстоятелствата по ал. 1, тоест че не са в съвместно господстващо положение. Дайте да видим какво прави този законопроект. Казва, че ако няколко фирми, неясно колко на брой, са над 60 на сто от пазара, то те заедно трябва да докажат, че не са в съвместно господстващо положение. Дали 5, 20 или 25 фирми, все в някой момент във всеки един пазар ще се достигне да има 60 на сто, и тези фирми трябва заедно да докажат, че не са в съвместно господстващо положение. Разбирайте, че няма нещо, което да им позволява действия заедно в значителна степен, независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи, да попречат на конкуренцията на съответния пазар. Как доказвате, че не пречите на конкуренцията на съответния пазар? Всеки може да отвори фирма, да влезе на пазара и да играе на него. Вие как може да му попречите? И ако това е достатъчно, тогава какъв е смисълът въобще от тази разпоредба? Това обаче не е най големият проблем с текстовете, които се предлагат. Малко по-надолу има забрана за налагане на прекомерно високи цени. Ако Вие сте в хипотезата на съвместно господстващо положение, което означава, че всяка една фирма е в тази хипотеза, в зависимост от броя фирми, с които се достига 60%, на Вас Ви се залага забрана да правите прекалено високи цени. Като как се определя каква е прекалено високата цена – разходи плюс продажна цена, плюс разумна норма на печалбата?! Не е ясно колко е разумната норма на печалбата – дали е еднаква за всички сектори, или е различна. Критерии на икономическата стойност, когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност. Как ще определим икономическата стойност? Ако сте „Кока-Кола“ и „Дерби Кола“ еднаква ли трябва да Ви е цената? Или има бранд, който Ви помага да продавате по скъпо? Ако се промени търсенето на пазара, как доказваме, че се е променило търсенето на пазара и оттам се е променила цената – такситата по Нова година?! Необосновано ли е, или обосновано? И всичко това, защото Ви имате ефективна забрана, тук не говорим Комисията да направи производство срещу Вас. Законът Ви забранява Вие да имате прекомерно висока цена, която е доста лошо определена. Чакаме някаква методика от Министерския съвет със Закона – да видим дали там ще е по-добре определена, която се отнася към всички фирми в икономиката, защото все някога ще се достигнат 60% в дадения сектор и няма ограничение за разумност да се каже: 5 фирми, 10 фирми са 60%. И тези фирми трябва да докажат, че не са в съвместно господстващо положение, защото ако те попадат в първите 60%, по дефиниция са в съвместно господстващо положение. Аз лично нямам притесненията за бухалка, просто защото много лесно фирмите могат да докажат, че има промяна в някои от факторите: производствени разходи, логистични разходи и така нататък. И всъщност КЗК става неефективна, както, между другото, с разпоредбите, които приехме вчера, КЗП става неефективна. Това, което обаче в момента създаваме, са едни текстове, които правят фирмите в този частен случай на съвместно господстващо положение да се обясняват, че те не са в такова положение, тоест виновни да доказване на противното. Общата разпоредба отпадна – тук е прав господин Гечев, но тук е останала тази разпоредба. И другото, което правим, е, че създаваме какво е прекомерно висока цена по начин, който според мен е доста неясен, объркващ и не на последно място, неприложим. Тоест създаваме едни мъртви разпоредби. Тук се каза, че в Германия имало такова устройство. Аз там мисля, че то е само спрямо петролния сектор този статут, а не за цялата икономика, където има доста голяма специфика и по-голяма проследимост на цените и вече част от тези неща могат да бъдат много по-прецизно направени, когато става въпрос за един сектор и негово ценообразуване. Много по-трудно е, когато става въпрос за всички сектори в икономиката и тяхното ценообразуване. Затова от параграф първи до четвърти няма да ги подкрепим. Като стигнем до параграф пети, където вече Комисията наистина си е свършила работата, и шести, видяла е по договорите клаузи, които поставят неравнопоставеност между производител и търговец – там ще подкрепим. Защото там наистина е смислено, конкретно, приложимо и това ще има реален ефект в икономиката. Параграф от първи до четвърти освен да създадат бумащина, не виждам какво друго ще направят. И правят едно утежняване в законодателството, и е един от малкото пъти, където наистина трябва да се доказва, че не си направил нещо, което не е добра практика. Това е от нас. Благодаря Ви за вниманието.
#57 · speech
Благодаря, уважаеми господин Василев. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Василев? Господин Проданов, заповядайте за реплика.
#58 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, благодаря Ви за конструктивните предложения. Две бележки искам да направя. Понеже отново се връщаме към тези прагове – 50% за монополно и 60% за съвместно господстващо положение, отново да подчертаем – това е стандартна европейска практика. В момента в Австрия, Германия, Естония, Литва и Словения има праг, при който, ако си над него и си една компания, се счита автоматично, че си в монополно положение. В някои от тези държави изискването за пазарен дял е сведено до 30 или 40%. Ние сме подходили по-консервативно и сме взели 50%. По отношение на съвместното господстващо положение или така наречено олигопол там отново сме стъпили на практика в други държави членки, по-конкретно Австрия, Германия и Естония, където се предвижда 50% дял за съвместно господството положение, в Словения е същият – 60%. Възприели сме също така и практиката на Съда на Европейския съюз, където при липса за доказателства за обратното – наличието на общ пазарен дял над 50%, представлява сериозна индикация за способността на колективния субект в значителна степен да действа независимо спрямо своите конкуренти, клиенти и накрая – спрямо потребителите. И тук, между другото, има така доста обширна практика и на Съда на Европейския съюз. Тоест нищо по-различно от това, което вече се прави в по-развитите страни с по-ефективни пазари от нас, ние не правим. По отношение на забраната за налагане на прекомерно високи цени, там отново да кажем, че ако не сте в господстващо положение или съвместно господстващо положение, може да налагате каквито искате цени, те може да са и до небето. За това най-вероятно пазарът ще Ви накаже, защото допускаме, че той е конкурентен. Обаче, ако сте в съвместно господстващо или монополно положение, тогава допускаме, че пазарът не е ефективен и той не може сам по себе си да Ви накаже и да върне цените обратно в норма. Но тук отново, това, че сте в монополно или съвместно господство положение, не е презумпция за вина. То е констатация на обективен икономически факт. Оттам нататък вече КЗК трябва да докаже всъщност, че има наличие на прекомерно високи цени и да Ви даде възможност да се обосновете. Тук отново няма никаква презумпция за виновност, а просто опит да се изсветли процесът на ценообразуване. Благодаря.
#59 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли втора реплика към изказването на господин Василев? Не виждам такава. Желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Василев.
#60 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Господин Проданов, аз не говоря, ако една фирма има 50%. Там нещата са ясни, въобще не го коментираме. Аз говоря по чл. 20а, ал. 4, където се казва „в случай че предприятията, които са обект на проучване, притежават заедно на съответния пазар пазарен дял най-малко 60%“. Това са несвързани фирми, нямат изискване да имат общ собственик или по някакъв друг начин да са свързани, както има в ДОПК примерно свързани лица и така нататък. Това може да са фирми, които нямат нищо общо помежду си. Ако те заедно формират 60% пазарен дял, Вие казвате, че те са в съвместно господстващо положение. Но не казвате даже какъв брой фирми трябва да са свързани – една, две, пет, десет, двайсет, сто... Колко фирми трябва да формират този дял от 60%, които нямат нищо общо помежду си? Ето тук е презумпцията за виновност, която вкарва цялата икономика в тази хипотеза. В зависимост от бройката фирма, все ще ги достигнем 60% във всеки един сектор – в някои сектори с две фирми, в някои сектори с 20, в други сектори с 200. И ако това не се прецизира, оттук идва моето притеснение за цялата разпоредба. И след това на тези фирми им казваме, че не могат да слагат прекомерно високи цени. Има забрана за това. И Комисията има след това едни правомощия много сериозно да ги глоби, ако те са сложили прекомерно високи цени. Но на тези прекомерно високи цени начинът на формиране е доста общ и или няма да работи, от една страна, защото каква е разумната норма на печалба, която тези фирми трябва да ползват над разходите си, за да кажем, че техните цени не са прекомерно високи? Кой ще я определи, за да я знаят те предварително, за да не бъдат после обект на санкции от Комисията? Или каква е икономическата стойност на техните продукти? Как ще се определи? Влиза ли вътре инвестицията за бранда? Тази инвестиция, ако е правена 100 години, как се амортизира и слага в цената? Всичко това го няма и ние всъщност на всички фирми в икономиката вменяваме задължение да правят нещо, за което могат да бъдат санкционирани, без това задължение да е прецизно и без да е прецизно... Ако бяхте казали пет фирми, които правят 60%, тогава ще имаме господстващо положение, поне ще е ограничен кръгът на фирмите, които са под някаква форма въпрос на атака по този член. Благодаря Ви.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли желаещи за други изказвания? Госпожо Сабри, заповядайте.
#62 · speech
ДПС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда малко по-кратичка. Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи така предложените текстове на второ гласуване, защото ние споделяме целта за ограничаване на пазарната деформация, за повишаване на прозрачността по веригата на доставки и за по-ефективна защита на потребителите в условията на ускорена инфлационна динамика при храни от първа необходимост. Подкрепата ни обаче е основана на това, че доброто законодателство трябва да бъде и практическо приложимо. На първо място, по отношение на новия чл. 20а относно съвместното господството положение, да, чухме много отношения от колегите от предишните парламентарни групи, ние тук смятаме, че вносителят се стреми да преодолее ситуация, при която на силно концентрирани пазари поведението на ограничен брой големи участници може да доведе до резултати, сходни с тези при класическо господстващо положение. Това съответства на развитието на европейската конкурентна практика. Същевременно считаме, че Комисията за защита на конкуренцията следва да прилага изключително прецизно критериите по ал. 2 и ал. 3. Особено важно е установяването на съвместно господстващо положение да не се превърне в презумпция, основана единствено на високи пазарни дялове или паралелно ценово поведение. В икономическата теория паралелното поведение често е естествен резултат от сходни разходни структури, еднакви цени на суровините и общи пазарни условия. Ето защо КЗК следва да доказва реална икономическа зависимост, наличие на прозрачност, ограничен конкурентен натиск и възможност за предвидима координация, а не просто сходни търговски решения. На второ място, по отношение на чл. 21б и критериите за прекомерно високи цени – тук Законопроектът въвежда икономически критерии вместо административно определяне на справедлива цена. Въпреки това, възниква пак въпросът за методологията. Законът предвижда основно четири критерия: разходи плюс, сравнителен критерий с други държави членки, исторически критерии, критерии за икономическата стойност. Като тук искаме да отбележим, че същевременно практическото прилагане на така предвидените критерии предполага необходимост от достатъчно ясна и последователна методология, която, естествено, да осигури предвидимост. Тези критерии могат да доведат до различни резултати при една и съща стока – това мисля, че бяхме го обсъдили в Комисията. Затова методиката по чл. 21б, ал. 3 следва ясно да определя каква тежест има всеки критерий, при какви условия се прилагат едновременно, какви са допустимите статистически отклонения, как се отчита сезонността – това също бяхме го обсъдили, как се отчита инфлацията по производствената верига, как се отчитат валутните, енергийни и логистични фактори. Без подобна методика според нас съществува риск едно и също поведение да бъде оценявано различно при различни производства. На трето място, по отношение на чл. 21г и освобождаване от отговорност при доказани икономически причини – този текст въвежда необходимия баланс между защитата на потребителите и защитата на стопанската инициатива. Важно е обаче доказателствената тежест да бъде ясно разписана в подзаконова нормативна уредба, така че предприятията предварително да знаят какви разходни и счетоводни документи следва да поддържат. Защото знаете, че при счетоводството всеки един документ е много важен. На четвърто място, относно специалния режим на прозрачност по чл. 21д – държавата не може да регулира ефективни пазари, за които няма надеждни данни, въпреки това следва да се гарантира, че изискваните данни ще бъдат еднакво структурирани, машинно обработваеми, съпоставими между различни участници. Необходимо е да бъде разработен единен стандарт за обмен и събиране на информация, защото в противен случай КЗК ще разполага с големи масиви данни, но без възможност за качествен икономически анализ. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАЕЛА ДОЦОВА Благодаря, уважаема госпожо Сабри. Има ли желаещи за реплики на госпожа Сабри? Заповядайте, господин Гечев.
#63 · speech
ПБ
Госпожо Председател, дами и господа колеги! Госпожо Сабри, няколко неща бих искал да отбележа и да Ви прочета нещо от становището на КЗК. По данни на КЗК шест държави – членки, от Европейския съюз, регламентират изрично в съответните си закони за защита на конкуренцията налично съвместно господстващо положение: Австрия, Германия, Естония, Литва, Словения, Хърватска. И малко по-надолу, преди това в българското законодателство и понастоящем съществува понятието съвместно господстващо положение в разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията, като самата дефиниция е подробно разписана в практиката на Съда на Европейския съюз, която е задължително приложима за всяка държава членка, предлагаща непротиворечиво правилата на конкуренцията. Тоест съвместно господстващо положение в момента има като дефиниция, и то е изведено със задължителен акт на Съда на Европейския съюз. Ние не променяме това, въвеждаме допълнителните норми на базата на добрите практики, тъй че не мисля, че законодателството е грешно. Тук в този аспект не го казваме само към Вас, но ползваме репликата. Що се отнася до методиката. Категорично е важно методиката да е добра. Плюс това тези текстове, специално по отношение на храните, не действат само за храни, те действат хоризонтално, навсякъде, където има нелоялни търговски практики. Става въпрос само за прекомерно високите цени, и тъй като има в другата част на Законопроекта, който фиксира нелоялните търговски практики специално при храните, аз мисля, че при храните, ако сработят тези практики, още по-рано ще бъде настъпен буферът за проверка при конкретните текстове за нелоялни търговски практики още там. Иначе категорично не може всичко да се запише в Закона, но наистина методиката трябва да е добра и ако има проблеми при нея, тя трябва дори да може да се ремонтира, ако някъде има недостатъци по самата методика. Благодаря.
#64 · speech
Благодаря, господин Гечев. Има ли втора реплика към изказването на госпожа Сабри? Заповядайте, господин Проданов.
#65 · speech
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Сабри, аз ще използвам, понеже и по-рано така се получи, да отговоря както на Вас, така и на съображението, което господин Василев повдигна. Съвместното господстващо положение, отново връщаме се на това, че наред с пазарната структура, тоест пазарният дял, който въпросните компании евентуално биха могли да държат, има поне няколко фактора. Стъпвам тук на практика на Съда на Европейския съюз и на държави членки, които трябва да... Тоест те са свързани с характеристики на пазара, които улесняват приемането на общата политика от тези предприятия, дори те да не са формално икономически свързани. Тук става дума първо за възможна координация. Явно няма как да имате възможна координация на пазара, като този за фризьорските услуги. Способност за контрол върху спазването на условия за координация, наличие на механизъм за възпиране, тоест бариери за влизането. Няма как да спрете някой да си отвори фризьорски салон или да предоставя услуги като плочкаджия, да кажем, и външна стабилност, тоест да няма натиск върху тях от други конкурентни предприятия. И за да отговоря на съображението, което господин Василев повдигна, защото математически неговото съображение е правилно – да, ако добавим достатъчно на брой компании, в един момент ще стигнем 60% и тогава по дефолт влизаме в тази хипотеза. Две неща тук трябва да се имат предвид. Начинът, по който ние сме го дефинирали, две или повече, е формулировката, която се прилага и в страните, към които реферирахме по-рано и аз, и господин Гечев. Никъде не е определен горният предел на тези и повече, но има отново установена практика както в държавите членките, така и на Съда на Европейския съюз. Там се изследва структурата на всеки пазар, доколко е фрагментиран и други фактори, за да се определи, но във Франция например те по презумпция допускат, че пет е максималният брой предприятия, в други държави е различно, почти никъде не става дума за повече от десет. Това уточнение исках да направя.
#66 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли желаещ за трета реплика към изказването на госпожа Сабри? Не виждам такова. Желаете ли дуплика, госпожо Сабри? Заповядайте.
#67 · speech
ДПС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря за репликите, но само искам да кажа, както отбелязах и в изказването си, ние споделяме политическите мотиви и всичко, което се опитва да направи правителството, крачката, по която е тръгнало, но за нас най-важното е практическото и техническото приложение. Затова наблегнахме на методологията, на критериите, всичко, което може да бъде и в полза на бизнеса. Благодаря.
#68 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Сабри. Има ли желаещи за други изказвания? Има желание за изказване. Колеги, предвид, че е 11,36 – 30 минути почивка, след което продължаваме с изказванията по обсъжданите текстове. Благодаря Ви. (След почивката.)
#69 · speech
Колеги, възобновявам заседанието. Първо, нека да поздравим нашите гости – това са ученици от 129. Основно училище „Антим I“ – София. Нека да ги приветстваме с добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Продължаваме с разискванията по докладваните текстове. Преди почивката господин Трифонов се заяви за изказване. Заповядайте, господин Трифонов, имате думата.
#70 · speech
ПБ
Благодаря, госпожо Председател. Вземам думата за прословутата презумпция за невиновност, която я дъвчем от самото начало, когато предложихме тези промени в Закона за защита на конкуренцията. Колеги, изчистихме многократно този текст. Направихме всичко възможно да го прецизираме, като сме поискали становище на Асоциацията на административните съдии, с КЗК също го дискутирахме, в Комисията също го дискутирахме и мисля, че стана ясно и за колегите, които присъстваха. Аз обясних, че това е една законодателна техника в административното право, която не е прецедент. Дадох и конкретни примери, няма да Ви отегчавам отново сега да ги повтарям, съобразена е дори и с европейското законодателство. Цитирахме Решение № 2775 по делото United Brands с, което е знаково, и което допуска такъв тип законодателство. Така че нямаме никакви притеснения, че по някакъв начин въвеждаме нещо ново и революционно, което ще бъде предмет на отрицателно съдебно тълкуване. Разбира се, в административния процес имаме едно разпределение на доказателствената тежест и всъщност административният орган ще трябва впоследствие да докаже наличието на положителните предпоставки, респективно проверяваното лице да ги обори и гаранция, затова че няма да има произвол, е именно съдебната система и съдиите, които ще гледат евентуално тези санкции, затова, пак казвам, за тези, които са в залата, няма абсолютно никакви притеснения и абсолютно необосновани са критиките в тази част от Закона. Благодаря.
#71 · speech
Благодаря Ви, господин Трифонов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи за изказвания? Няма. Закривам разискванията по докладваните текстове и преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам на гласуване наименованието на Закона по текст на вносител. Гласували 123 народни представители: за 109, против 3, въздържали се 11. Предложението е прието. Преминаваме към § 1 по вносител. Първо, подлагам на гласуване предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, неподкрепено от Комисията по отношение на буква „б“ от предложението. Гласували 143 народни представители: за 13, против 108, въздържали се 22. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 1 в редакция на Комисията, и създаването на нови параграфи 2, 3, 4 и 5 по предложение на Комисията. Гласували 153 народни представители: за 122, против 12, въздържали се 19. Предложените текстове са приети. Господин Проданов, заповядайте да докладвате следващите текстове.
#72 · speech
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Продължаваме с § 2. Там има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, № 52-654-04-13. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става нов § 6: „§ 6. Създава се чл. 27а: „Секторни анализи на пазари с висока обществена значимост“ „Чл. 27а. (1) Комисията извършва секторни анализи на пазари с висока обществена значимост, включително: 1. селскостопански и бързооборотни хранителни продукти; 2. горива; 3. енергетика; 4. телекомуникации; 5. фармация. (2) Анализите по ал. 1, т. 1 и 2 се публикуват ежегодно по реда на чл. 68.“ По § 3 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става нов § 7: „§ 7. Създава се Глава шеста „а“ с чл. 28а: „Глава шеста „а“ Централен регистър за проследимост по веригата за доставки Проследимост по веригата за доставки Чл. 28а. (1) За осигуряване на условия за секторен анализ, наблюдение на пазарната среда, проследимост по веригата за доставки и ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията или други нарушения по компетентност, се създава електронен централен регистър за проследимост по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, както и на други продукти на етап търговия на едро от бизнес операторите до дистрибуцията до краен потребител, определени с наредбата по ал. 4. (2) Бизнес операторите са длъжни да подават към регистъра по ал. 1 информация в електронен вид за веригата за доставки от всяко първо пускане в стокооборот на пазара в страната на селскостопански и хранителни продукти и всяка последваща дистрибуция на етап търговия на едро. (3) Регистърът по ал. 1 се води и поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Информацията в регистъра за ценовите нива е достъпна само за съответните държавни органи, които могат да извършват проверка в рамките на своята компетентност. (4) Информацията, която се вписва, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. (5) Регистърът по ал. 1 осигурява автоматизирано събиране, обработване, съпоставяне и анализ на данни, включително чрез алгоритмични и/или изкуственоинтелектни средства, за откриване на индикатори за пазарни деформации, нелоялни търговски практики, нарушения на конкуренцията, нарушения на потребителските права, данъчни, митнически, санитарни, фитосанитарни или други рискове за нарушения по компетентност, които да послужат за проверка от компетентните органи. (6) В наредбата по ал. 4 се определят и условията, при които може да се изисква подаването на определена информация за вписване в регистъра по ал. 1, по отношение на: 1. веригата за доставки на храни на етап търговия на дребно; 2. доставките на първични продукти и храни съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 и чл. 38 от Закона за храните. (7) Обменът на данни на регистъра по ал. 1 с други регистри и бази данни се урежда с наредбата по ал. 4. (8) Наредбата по ал. 4 съдържа описание на продуктите и групите продукти обект на проследяване, както и реда на тяхното поетапно включване в регистъра по ал.1. (9) Последващото включване на други продукти и/или групи продукти в регистъра по ал.1 се осъществява след включването им в наредбата по ал. 4. (10) Достъпът и обменът на лични данни в регистъра по ал. 1 се осъществява при спазване изискванията за защита на личните данни.“ По § 4 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 4 да бъде отхвърлен. По § 5 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, № 52-654-04-13: „В § 5 т. 26 и т. 33 се заличават.“ Комисията подкрепя предложението относно т. 33 и не го подкрепя в останалата му част. Предложение на народния представител Владислав Панев и група народни представители, № 52-654-04-15: „В § 5 чл. 37б, алинея 1 се правят следните изменения и допълнения: „1. Точки 13 и 14 се отменят. 2. Точки 18 и 19 се изменят така: 18. изискване на последващи, ретроактивни и/или условни бонуси, отстъпки или плащания, които не са включени във фактурната цена към момента на доставката или не са свързани с конкретна, измерима или доказуема насрещна услуга, освен ако са уговорени предварително писмено; 19. прилагане на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити или последващи плащания, бонуси, компенсации или прихващания, които не са уговорени предварително или са неясни; 3. Точки 23 – 25 се изменят така: 23. изискване или договаряне на условия, при които доставчикът не може да установи реалната крайна стойност на сделката; 24. изискване или налагане на доставчик да участва в промоционално намаление на стока, при условие, че то не е предмет на взаимно съгласие, постигнато предварително и писмено; 25. изискване или налагане на доставчик да участва в намалението в размер, който не е предмет на взаимно съгласие, постигнато предварително и писмено; 4. Точка 26 се отменя. 5. Точки 27 – 30 се изменят така: 27. налагане от купувача на продавача на задължение селскостопански и хранителни продукти да бъдат доставяни, излагани и опаковани единствено в амбалаж или опаковка, определени от купувача, освен ако това не е договорено изрично предварително. Забраната не се прилага за продукти под собствена марка на купувача; 28. отказ на купувача без обективна и писмено мотивирана причина да приеме стока на доставчика в собствен, сходен, технически съвместим и съответстващ на изискванията за безопасност, логистика, транспорт, съхранение и етикетиране амбалаж, опаковка или съд за еднократна или многократна употреба, обозначен с търговската марка, логото, фирменото наименование или друг отличителен знак на доставчика, освен ако това не е уговорено изрично предварително. Забраната не се прилага за продукти под собствена марка на купувача; 29. изискване продукт, доставен от доставчика в брандирана опаковка, амбалаж или разфасовка, да бъде разопакован, разфасован, предлаган насипно, наливно или в друг небрандиран вид, освен ако това не е договорено изрично предварително. Забраната не се прилага за продукти под собствена марка на купувача; 30. изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране, отказ от промоционално участие или замяна на продукт на доставчика с продукт под собствена марка на купувача или на свързано с него лице, когато това е наказателно или принудително действие в отговор на това, че доставчикът е упражнил, или се е опитал да упражни своите законни или договорни права; 2. В § 5 чл. 37б, алинея 5 се отменя.“ Комисията подкрепя предложението по т. 2 – относно чл. 37б, ал. 5, и не го подкрепя в останалата му част. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става нов § 8: „§ 8. В чл. 37б се правят следните допълнения: „1. В ал. 1 се създават т. 13 – 31: „13. налагане от купувача на търговски условия, които доставчикът не би приел при наличие на други възможности за реализация на продуктите; 14. налагане от купувача на договорни условия, които създават необосновано предимство за купувача, в резултат на което се увреждат или могат да бъдат увредени интересите на доставчика; 15. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на цени, плащания, условия на продажба или начини на продажба, които са дискриминационни и необосновани; 16. едностранно налагане от купувача на такси за предлагане продукцията на доставчика на селскостопански и хранителни продукти в търговското помещение на купувача; 17. едностранно налагане от купувача на селскостопански и хранителни продукти на доставчика на отстъпки, предоставяне на спомагателни услуги, реклами, такси, обратни услуги и други допълнителни услуги, всички изброени пряко или косвено, свързани с храните или тяхната реализация; 18. искане от купувача на последващи, ретроактивни и/или условни бонуси, отстъпки или плащания, които не са включени във фактурната цена към момента на доставката и не са свързани с конкретна, измерима и доказуема насрещна услуга; 19. прилагане на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити, последващи или непрозрачни плащания, бонуси, компенсации или прихващания и/или доставчикът не може да установи по ясен начин реалната стойност на сделката към момента на доставката; 20. прехвърляне върху доставчика на търговски риск от непродадени количества, промоционални кампании, намаления на крайни цени, вътрешни търговски решения на купувача или загуби след приемане на стоката; 21. изискване доставчикът да участва финансово в промоция, намаление или търговска кампания, организирана по инициатива на купувача, без предварително писмено споразумение за срок, обхват, количества, цена и финансов ефект; 22. обвързване на достъпа до търговска мрежа с предоставяне на отстъпки, бонуси, безплатни количества, рекламни услуги, логистични услуги или други плащания, които не отразяват реална и доказуема икономическа стойност; 23. изискване или налагане на доставчик да участва в промоционално намаление на стока, при условие че по-малко от 50 на сто от общия размер на намалението се поема за сметка на купувача; 24. изискване или налагане на доставчик участие в намалението в размер, надвишаващ 10 на сто от доставната цена, когато намалението е по инициатива на купувача; 25. дискриминация между търговски партньори, изразяваща се в: а) прилагане от купувача на различни търговски отстъпки, бонуси, такси или други финансови условия към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата в нетната търговска отстъпка надвишава 10 на сто; б) прилагане от купувача на различни по размер търговски надценки към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата в търговската надценка надвишава 10 на сто; 26. налагане от купувача на доставчика на задължение селскостопански и хранителни продукти да бъдат доставяни, съхранявани, излагани или продавани единствено в амбалаж, опаковка, касетки, контейнери, тарелки, мрежи, чували, гацa, насипен вид или друг формат, определен от купувача, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или отслабване на търговската марка, фирмената идентичност, произхода или разпознаваемостта на доставчика, освен когато това е изрично предварително договорено между страните във връзка с производство, доставка или реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача; 27. отказ на купувача без обективна и писмено мотивирана причина да приеме стока на доставчика в собствен, сходен, технически съвместим и съответстващ на изискванията за безопасност, логистика, транспорт, съхранение и етикетиране амбалаж, опаковка или съд за еднократна или многократна употреба, обозначен с търговската марка, логото, фирменото наименование или друг отличителен знак на доставчика, освен когато използването на различен формат е предварително договорено във връзка с реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача; 28. изискване продукт, доставен от доставчика в брандирана опаковка, амбалаж или разфасовка, да бъде разопакован, разфасован, предлаган насипно, наливно, витринно или в друг небрандиран вид, когато това води или може да доведе до заличаване, прикриване, замяна или затрудняване установяването на търговската марка, произхода, производителя или доставчика на продукта от крайния потребител, освен когато: а) това е предварително изрично договорено между страните във връзка с производство, доставка или реализация на продукти под собствена търговска марка на купувача; или б) естеството на продукта, начинът на продажба или приложимите нормативни изисквания предполагат продажба в насипен, наливен, витринен или разфасован вид, при условие че на мястото на предлагане е осигурена ясна, видима и недвусмислена информация чрез етикет, табела, маркировка или друг подходящ способ, позволяващ идентифициране на производителя, доставчика, търговската марка (когато е приложимо) и произхода на продукта; 29. изваждане от асортимент, ограничаване на обеми, влошаване на позициониране, отказ от промоционално участие или замяна на продукт на доставчика с продукт под собствена марка на купувача или на свързано с него лице, когато това представлява ответно търговско действие или не е основано на предварително определени, обективни и проверими критерии; 30. прилагане от купувача на ценова промяна по искане на доставчика, при която намаленията на доставните цени се приемат и отразяват незабавно, когато са в полза на купувача, а увеличенията на доставните цени се отлагат без обективна икономическа причина, и това води или може да доведе до необосновано икономическо предимство за купувача или до прехвърляне на икономически риск върху доставчика; 31. предприемане или заплашване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчик, включително прекратяване или неподлежащо на обективна обосновка ограничаване на договора, изваждане от асортимент, намаляване на поръчки, влошаване на позициониране или забавяне на плащания, когато доставчикът отказва да приеме нелоялна търговска практика, упражнява свои права или съдейства на компетентен орган.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) За нелоялни търговски практики се смятат и всички действия или договорни отношения, които противоречат или заобикалят разпоредбите на ал. 1 и чл. 37в, и могат да застрашат или увредят интересите на доставчика по недобросъвестен начин.“ И сега идва § 6. Аз Ви предлагам да спрем тук. Бих искал в хода на дискусията да направя и едно предложение.
#73 · speech
Да, само да открия разискванията, господин Проданов. Дотук – именно от § 2, който става § 6, до § 5, който става § 8. Господин Проданов, заповядайте, нали искате да направите изказване по § 5?
#74 · speech
Не, аз искам да направя едно предложение, но нека да тръгне дискусията и аз след това ще изляза.
#75 · speech
Добре. Откривам разискванията по докладваните текстове. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Вели, имате думата.
#76 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложените изменения в Закона за защита на конкуренцията са опит на вносителите и управляващото мнозинство за въвеждане на нов режим на контрол върху цените и пазарното поведение, особено по отношение на агрохранителната верига на доставки. Тъй като приемаме предложенията като отговор на общественото недоволство от непрекъснато нарастващите цени, ние от парламентарната група на ДПС ще подкрепим Законопроекта, защото последните две години ясно и последователно предлагахме различни мерки по отношение на овладяване на цените. Детайлната уредба на нелоялните търговски практики в чл. 37б конкретизира реални случаи и е стъпка напред за защита на българските производители. От друга страна, въвеждането на секторните анализи ще осветли ценообразуването и надценките по веригата на доставки. И господин Карадимов го каза, видяхме ясно първите секторни анализи, които направи КЗК по отношение на млякото и млечните продукти, че показаха и осветлиха изкривяванията на пазара. Този анализ показа, че българските производители на мляко и млечни продукти буквално получават нищожна част от печалбата, докато в същото време хората плащат неколкократно по-високи цени в магазините. Позицията на пазара на българските производители, достъпните и приемливите цени, и на първо, и на второ четене, казахме, че могат да се подобрят не само с тези мерки, но отчитаме това като първи стъпки в тази посока. Разбира се, сдружаването на земеделските производители, скъсяването на веригата на доставки, засиленият контрол по отношение на цените следва да бъдат следващите мерки по наше мнение. Законопроектът е амбициозен, но остава незавършен, тъй като предстои да бъдат изготвени наредбите и методологиите, които са заложени в Проекта, които на този етап поставят редица отворени въпроси и оставят правни неясноти около ключови понятия. Освен това, в чл. 28а, ал. 6, който дефинира проследимостта във веригата за доставки, в ръцете на изпълнителната власт чрез наредба остава изискването на информация от малките производители. В случай че изпълнителната власт реши да изисква такава информация, това ще бъде допълнителна административна тежест за малките производители. Представянето на информация в този регистър за проследимост за големите производители е поносим и управляем процес, но това не е така по отношение на малките производители. Освен това, искам да отбележа, че извън обхвата на този законопроект текат и други процеси, като увеличение на цените на водата, на електроенергията, на горивата, които се отразяват в особена тежест на малките производители и на малките търговци. Административната тежест и прекомерният контрол за малките производители и малките търговци – подчертавам отново, които са единствените обекти в малките населени места, могат да се окажат фатални и да доведат до фалити, до които се надяваме да не се стигне. И госпожо Председател, моля за разделно гласуване в § 7 на ал. 6 от чл. 28а. Благодаря Ви за вниманието.
#77 · speech
Благодаря Ви, госпожо Вели. (Единични ръкопляскания от ДПС.) Има ли реплики към изказването? Господин Гечев, заповядайте за първа реплика.
#78 · speech
ПБ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Вили! Нарочно взех думата изрично, за да кажа нещо да се чуе от тази висока трибуна – изрично текстовете изключват търговията на дребно, първо. И изрично изключват всички земеделски производители. Тоест текстовете работят така, че първият, който пуска на пазара – първият търговец, който пуска на пазара дадената продукция, той на практика въвежда дадените данни вътре, в този регистър. Отделно имахме разговори с изпълнителната власт, която ще трябва да прави редица неща по функционалността на този регистър. Идеята на този регистър е да е много user-friendly, тоест да е много лесен – когато снимаш дадена си фактура, сертификатът за качество и сертификатът за произход, да може автоматично, включително да се издават данните, и да става по много лесен начин, дори за малките би трябвало на по-късен етап, когато сме събрали данните на едно място, то да можем да пускаме, включително и различни услуги, които може да предоставя регистърът. Идеята на този регистър е да намали административната тежест, а не да я увеличи, но разбира се, при проследимост на цялата верига. И още нещо, директните доставки, така както са описани в Закона за храните, на практика са изключени също от попадането на данни в този регистър. Оставена е малка вратичка по отношение на допълнителни данни, които ще трябва допълнително да се направят как да функционират, и те са по-скоро насочени по Наредба № 26, там, където са директните продажби, защото е факт, че изключително много търговци се правят на производители, и то на гърба на самите производители, тоест допуснали сме определена условност, която се надявам, включително и с Вас, по-нататък да гледаме как на практика да предотвратим практиката с така нареченото зелено картонче – някой да е продал 100 тона домати, 200 тона портокали, и то като земеделски производител. Но това е конкретен разговор за друго време. Иначе категорично другите групи, които споменахте, сме се постарали да няма административна тежест за тях. Благодаря Ви.
#79 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има ли други реплики към изказването на госпожа Вели? Не виждам. За дуплика – заповядайте, имате думата.
#80 · speech
ДПС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, благодаря Ви за направената реплика. Да, всичко, което казахте, е така, но прилагането на подхода от горе надолу и изключването на този етап на малките производители, на търговските обекти, на обектите за търговия на дребно, при директните продажби се оставя в ръцете на изпълнителната власт. Тази вратичка стои, което, разбира се, на този етап не знаем как ще се прилага, тъй като не е готова наредбата, но се надяваме да не доведе до административна тежест и затруднение за малките. Това същевременно изключва и парламентарния контрол по отношение на тези разпоредби, които са в наредбата. Иначе се радвам, че поставихте и въпроса за това, че много търговци злоупотребяват с така нареченото зелено картонче и продават като земеделски производители, въвеждайки в заблуда и потребителите и използвайки наименованието „продукт от фермата“, „фермерски продукт“, продават на значително по-високи цени. Вие и аз знаем, че решението на проблема се крие другаде – както в Наредбата на финансите, ако не ме лъже паметта, с № 18, така и законодателството, но се надявам и като председател на Комисията по земеделието, храните и горите да вземете в ръце тази инициатива и този проблем, който ощетява и хората като потребители, и земеделците, да бъде решен. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
#81 · speech
Благодаря Ви, госпожо Вели. Следващото изказване е на народния представител Ивайло Шотев. Заповядайте, имате думата.
#82 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председателстващ. Аз ще говоря основно по § 5, който в момента е станал § 8. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Гечев! В самия законопроект ние подкрепяме точно тази част с абсолютната забрана за нелоялните търговски практики. Ще Ви обърна внимание на няколко неща, ако позволите. Виждаме и политическа воля, че искате това нещо да се случи наистина, за което Ви подкрепяме. Но нашето мнение е, че решавате правилния обществен въпрос по грешен начин, тъй като по време на кампания стотици хора, десетки стотици, са ме питали защо в България никнат молове, супермаркети като молове, а никой реално не иска да инвестира в производство, земеделие, преработвателна промишленост? И това е въпрос, който касае и цените, и нашето благоденствие, тъй като всички знаем как работи моделът на веригите, те използват силната си позиция в преговорите с търговците и им налагат тези практики, които ние съответно, Вие съответно забранявате. Ние ще Ви подкрепим. Тук проблемът е, че разбира се, че бизнесът не работи на загуба, там вакуум няма, съответно всяка една фирма производител още на входа при преговорите, тя калкулира допълнителните отстъпки, които се налага да ги даде, и базовата цена, за която влиза в преговорите, е много по-висока, от която след това веригите си правят своите печални. Така че подкрепваме този законопроект. Разбираме, че Вие искате да балансирате уравнението, ако мога така да се изразя – да преместите част от печалбата от търговците към производителите, което е положително, приемаме го за правилно, но трябва да сме честни, че това няма да даде ефект утре. Напротив, създават се предпоставки, където тези допълнителни печалби биха могли да се инвестират обратно във фирмите, да се намали себестойността, увеличи продукцията, качеството и така нататък, да се увеличи обемът на продукцията. И тъй като аз Ви слушам много внимателно, както Законът за защита на конкуренцията, така и този за потребителите са комплект всъщност. И Вие казахте, че това е нещо в по-голям пакет от мерки, тъй като ако приемам, че рамката вече след малко ще е там, печалбите да бъдат – въпросът ми към вас всъщност е: как планирате да ги стимулирате тези печалби да се върнат обратно? Също така, в Законопроекта прави добро впечатление проявлението на далновидност, тъй като сте задали възможност министърът на икономиката, министърът на земеделието да добавят такива мерки. Обръщаме внимание, че това е игра на котка и мишка – мърчандайзингът ще стане логистични разходи, всичките видове позициониране и така нататък, практиките ще останат същите, просто имената ще си сменят, защото бизнесът винаги се намира. Така че правилно е, че гоним в случая причината, после да търсим последствията. И аз бих искал да Ви кажа отново, че Ви подкрепяме в тази част и Ви благодаря за вниманието.
#83 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. За реплика? Първа реплика, господин Гечев – заповядайте, имате думата.
#84 · speech
ПБ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Шотев, благодаря за позитивния тон. Когато се работи в такъв вариант, мисля, че стават по-добри нещата. Някои от нещата, които казахте, са изчистени в последния вариант. На практика, няма я възможността министърът на земеделието, на икономиката или на финансите да добавят нелоялни търговски практики. Този текст го махнахме цялостно. Остана само текстът, че когато някой се опитва да заобиколи нелоялните търговски практики, ако те водят до същия ефект, съответно се третират по общия ред като нелоялни търговски практики, но това с допълнителния регистър го изчистихме. Иначе – съвършен закон най-вероятно няма. Още повече те са въпрос и на гледна точка. Тези двата закона – не само те като комплект, ние ще предоставяме и допълнителни закони, както за кооперирането, така и за поощряването на директните продажби, тоест пазарът е комплект, особено този, който е за плодове и зеленчуци. Той е пό друг пазар, там продуктът трябва да го пипнеш, да можеш да го видиш, да можеш да го изтъргуваш с очите си и да се извоюва друг тип доверие. Включително и инициативи на така наречените огромни борси или тържища по-скоро, които да благоприятстват тази цялата работа, но – да, това са първите неща. Те съвсем не са достатъчни. Надяваме се да не сме тръгнали в махалото тотално на другата страна. Защото, когато има дебаланс на системата, в момента махалото е тотално в частта, в която злоупотребяват големите вериги принципно. Старали сме се да не отидем в махалото в другата страна, то да е балансирано. Колко сме успели, надявам се да сме успели. Ако има грешки, винаги може в крайна сметка след проработването на Закона, те да бъдат доуточнени. Но тези текстове са нужни, за да върнат баланса, защото иначе опасността е такава, че на базата и вътрешния натиск от Европейския съюз заради свръхпроизводството примерно в сектор „Мляко“ в Европа, защото пазарът не е свободен при производството, различните подпълнявания в различните държави го балансират така или иначе. А ние сме дължини да си пазим българските производители, защото ако не се намесим на пазара, до няколко години ще имаме още повече фалити. Та това е целта. Това е обаче първата стъпка. Прав сте, ще Ви предложим и значително други стъпки, за да може наистина да си стане цялостната промяна. Благодаря Ви.
#85 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има ли други реплики към изказването на господин Шотев? Не виждам. За дуплика? Заповядайте, господин Шотев, имате думата.
#86 · speech
ПП
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, първо искам да кажа, че явно четем различни доклади. Това се случи и вчера, случи се и днеска, и ще обърна внимание на председателката на парламента да ги дава. Просто явно четем различни неща и в тази връзка и вчера, и днеска имаме объркване. Ще се опитам да разбера откъде идва това нещо. Съжалявам да разбера, че, от Вас разбирам, че сте махнали възможността на финансите, икономиката и земеделието, тъй като, както Ви казах, това е игра на котка и мишка едни наименования са се превърнали в други. Така, доста са иновативни колегите от другата страна, бизнесът го предразполага. Също така отново искам да кажа, че това са временни мерки. Това са мерки, които ще донесат ефект след време. Обръщам внимание на инициативата, която Вие сте започнали, тъй като тя реално цели точно временното намаляване. Факт е! Факт е, че веригите са се обърнали надолу по добавената стойност и са поискали процента, за който Вие сте се договорили с тях, без КЗК да види, и са го поискали обратно от търговците. Така че това е нещо, което наистина е... имаш опит да направиш нещо позитивно, но правиш обратното.
#87 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. Колеги, има ли други желаещи за изказвания по докладваните параграфи? Господин Проданов, заповядайте, имате думата.
#88 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз искам да направя просто едно предложение за редакционна поправка. То е съвсем дребно, но мисля, че помага да се изчисти малко текстът. Става дума за § 5, който става § 8. Там предлагам в т. 2 относно ал. 4 думите „договорни отношения, които противоречат или заобикалят разпоредбите на ал. 1“, да се заменят с „бездействия на купувача, при които не са налице обстоятелства на фактическите състави по ал. 1, т. 1 – 31.“ Причината да го предложим е, че вариантът, в който сега предлагам да го коригираме, е да няма ал. 4 белезите на обща забрана и да я преповтаря, защото такава вече има. Идеята е да направим акцент върху целта на практиката да увреди. Тъй като в едно съдебно производство примерно, предметното доказване са обстоятелствата, а не противоречието или заобикалянето на разпоредбите, затова искам да прецизираме така текста. Пак казвам, това е § 5, който става § 8, в т. 2 относно ал. 4 – заменяме „договорните отношения, които противоречат или заобикалят разпоредбите на ал. 1“ с „бездействие на купувача, при които не са налице обстоятелства на фактическите състави по ал. 1, т. 1 до 31.“ Благодаря.
#89 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Има ли реплики към изказването на господин Проданов? Не виждам. Други желаещи за изказвания? Не виждам. Господин Димитров, заповядайте, имате думата.
#90 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, колеги! Първо, искам процедура по разделно гласуване – параграфи 6, 7 и 8 да бъдат гласувани разделно, и съвсем кратки бележки, за да не отнемам времето на залата. Поискали сме да има секторен анализ и да бъде включен сектор „Телекомуникация“ със следните мотиви: смятаме, че този сектор има нужда от повече конкуренция и нямаме обяснение за всички тези години защо в България няма виртуални мобилни оператори. Това е мобилен оператор, който ползва съществуващата инфраструктура срещу заплащане, но създава нишова услуга примерно за определен кръг потребители – пенсионери, ученици, студенти, и го има навсякъде в Европейския съюз. Този въпрос го зададохме десетки пъти към различни институции – защо това го няма в България, а това е инструмент за повече конкуренция, та затова сме предложили кратка аргументация, а е и подкрепен, и е предложен също от колегите от „Прогресивна България“, което е добре. Сега, по отношение на нелоялните търговски практики – да Ви кажа какво ме притеснява. И към нас има оплаквания за това, че веригите имат наистина нелоялни практики спрямо доставчици. Такива оплаквания сме чували, сме обсъждали и сме разговаряли по тази тема много пъти. Въпросът е следният: какво пречи, като въведете 10% глоба за всичките тези видове нелоялни практики, веригата да реши да купи стоката от чужбина, тоест като имаш 10% риск, да постъпи по този начин? Риск от 10% глоба от оборота – представете си за каква сума става въпрос, да избере веригата при това положение да купува от чужбина. Аз този въпрос го зададох в Комисията и господин Гечев ми отговори, че затова ще правят закон за директните продажби, за кооперирането. Добре, има нужда. Има нужда и от по-умно разпределение на субсидиите, така че да се стимулира с тях производството и малките търговци, но този риск, колеги, го отчетете, имайте го предвид. И още нещо важно – съвместното господстващо положение и прекомерните пазарни цени касаят цялата икономика. Нелоялните търговски практики по-скоро са ориентировъчни към конкретния сектор на търговските вериги. Това, колеги, трябва да го отчитаме. Имайте предвид, че една цел са ниските цени, а по-справедливото разпределение на стойността по веригата на доставка е друга цел. Не е задължително да са в една посока, просто това са две различни цели. И двете имат основания да се пресекат, но са различни просто, да си го кажем честно. И най-накрая, ако допуснем обаче определени вериги да не искат да купуват от български доставчици заради риска от 10% глоба от оборота, не сме си свършили работата. Това трябва да го отчетем, така че се надявам просто да се намери начин това да не се случи и да го избегнем. Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики към изказването? Господин Гечев, заповядайте за първа реплика.
#92 · speech
ПБ
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Димитров, ние също разглеждаме Законопроекта изключително детайлно, анализирайки всичките факти, да не би да отиде махалото много в другата страна. Законовите текстове сме ги писали така, че на практика да гарантират тази цялата работа, че не е възможна. Включително по отношение на индикаторите и по отношение на сравнителните характеристики в момента зависи за кой сегмент на пазара говорим – хайде, ще ги разгледаме и двата. Ако имаме мляко, то е много лесен пример, тоест имате цена на млякото при фермера и имате там обработки, имате мандра и въпреки това в последния сегмент имате примерно 80% от цялото ценообразуване, а в другите 20% трябва да се поберат всички барабар с фуража на животните примерно и с печалбите на всички по веригата. Крайният сегмент е прекалено голям. Тоест, когато имате съмнение за нелоялна търговска практика, когато имате 10% надценка при крайния продукт, то няма съмнение за такава, но ако имате 300% – при вината примерно е 300. От целия пакет, тоест всичкото производство – с добивите, с надниците на работниците, с всичко – 300% надценка. Това, което се опитваме да направим, е обаче равноправие. Не смятам, че ще се задейства така работата, освен ако не е умишлено от веригите, тоест ако умишлено не изкарат някой от пазара, защото изкупните цени в Западна Европа на същите типове продукти, те имат там реални цени. Да, някой път обемът е по-голям, да, по-лесно е да се договаря с големия, винаги е така. Не мисля, че основателни ще са Вашите разсъждения по отношение на това, защото все пак пазарът е пазар. Той регулира дадените неща и ако в крайна сметка няма умишленост, то пазарът ще уравновеси тези цени. Ние обаче се опасяваме, че някой път умишлено биват извеждани български производители от пазара, и то заради ред на брой причини. Някои от тях ги видяхме, дето се казва, вчера – просто не искат да слушат дадените вериги. Законът работи, така че там, където има неравновесие, трябва на практика той да ги улавя, а иначе във Франция, между другото, тук сте прав – там пък е обратното. Там големите кооперативи репресират същите тези вериги, защото са по-силни пазарни играчи. Аз си мечтая някой ден да се наложи да поправяме Закона, защото българските производствените вериги и предприятия да са по-силни от търговските вериги. Надявам се да го доживеем, дето се казва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#93 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има ли други реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам. Дуплика желаете ли, господин Димитров? Не желаете. Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам на гласуване § 2, който става нов § 6 в редакция на Комисията. Гласували 141 народни представители: за 125, против 6, въздържали се 10. Предложението е прието. Преминаваме към § 3, който става нов § 7. По искане на госпожа Вели подлагам разделно само ал. 6 от чл. 28а, който се съдържа в нов § 7. Моля, режим на гласуване. Гласували 148 народни представители: за 72, против 30, въздържали се 46. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване останалите алинеи… (Шум и реплики от ПБ.) Заповядайте за процедура или само прегласуване искате? Моля, режим на прегласуване разделно на така предложената ал. 6 от чл. 28а от нов § 7. Гласували 161 народни представители: за 113, против 21, въздържали се 27. Предложението е прието. И сега подлагам на гласуване останалите алинеи от първа до десета на чл. 28а отново на § 7. Гласували 161 народни представители: за 128, против 7, въздържали се 26. Предложението е прието. Преминаваме към § 4 по текст на вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 175 народни представители: за няма, против 151, въздържали се 24. Предложението не е прието, текстът е отхвърлен. Преминаваме към § 5 по вносител. Подлагам първо на гласуване предложение на Мартин Димитров и група народни представители, неподкрепено от Комисията по отношение на чл. 37б, ал. 1, т. 26. Гласували 169 народни представители: за 28, против 123, въздържали се 18. Предложението не е прието. Преминаваме към следващото предложение – на Владислав Панев и група народни представители, неподкрепено от Комисията по отношение на т. 1, 2, 3, 4 и 5 от предложението за чл. 37б, ал. 1. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 29, против 125, въздържали се 21. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване последното редакционно предложение на народния представител Константин Проданов за § 5, който става § 8, в т. 2 относно ал. 4. Гласували 155 народни представители: за 124, против 7, въздържали се 24. Предложението на господин Проданов е прието. И сега подлагам на гласуване § 5, който става нов § 8 в редакция на Комисията заедно с току-що приетото редакционно предложение на господин Проданов. Гласували 161 народни представители: за 150, против 7, въздържали се 4. Предложението е прието. Господин Проданов, заповядайте да продължите с текстовете по доклада от § 6, който става нов § 9 – имате думата.
#94 · speech
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Продължаваме нататък. Ще направя опит да стигнем до края. По § 6 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става нов § 9: „§ 9. Член 37в се изменя така: „Условни забрани Чл. 37в. (1) Забранени за прилагане са следните търговски практики, освен когато са изпълнени условията по ал. 2: 1. връщане от купувача на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях и/или за изхвърлянето им; 2. заплащане от доставчика като условие за складирането, излагането или включването в продуктовата гама на негови продукти или предлагането на пазара на такива; 3. искане от купувача за заплащане от доставчика на всички или част от разходите за намалени цени на селскостопански и хранителни продукти, продавани от купувача в рамките на промоция, освен ако преди промоцията, която се прави по инициатива на купувача, купувачът уточни срока на промоцията и очакваните количества селскостопански и хранителни продукти, които ще бъдат поръчани по намалени цени; 4. искане от купувача за заплащане от доставчика на рекламни дейности на купувача; 5. искане от купувача за заплащане от доставчика за маркетингови дейности на купувача; 6. заплащане от доставчика на купувача за оборудване и/или поддържане на помещения, използвани за продажбата на продуктите; 7. искане от купувача за заплащане от доставчика на транспортни и/или логистични разходи. (2) Практиките по ал. 1 не са забранени, само когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. договорени са предварително и писмено с ясни, недвусмислени и икономически обосновани условия в договора за доставка или в последващо споразумение; 2. определени са конкретният предмет, срок, обхват, цена и начин на изпълнение; 3. услугата или действието е реално предоставено; 4. стойността е икономически обоснована и пропорционална; 5. доставчикът е получил документ, удостоверяващ изпълнението; 6. плащането е отразено по прозрачен начин в счетоводните и търговските документи. (3) Когато купувачът изисква плащане по ал. 1, той е длъжен предварително да предостави на доставчика писмен разчет, съдържащ: 1. правното и икономическото основание на плащането; 2. конкретна насрещна услуга; 3. начин на формиране на стойността; 4. очакван резултат; 5. срок и обхват; 6. количества, продукти и обекти, за които се отнася; 7. начин на доказване на изпълнението; 8. плащанията за единица стока или общия размер на плащанията, в зависимост от случая; 9. разходите за плащане, както и информация за това на какво се основават.“ По § 7 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, № 52-654-04-13. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владислав Панев и група народни представители, № 52-654-04-15. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 7 да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 56, ал.1, изречение първо думите „или да наложи други мерки“ се заменят с „или да преустанови или измени прилаганите търговски условия или да наложи други структурни или поведенчески мерки“.“ По § 8 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен. По § 9 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 9 да бъде отхвърлен. По § 10 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, № 52-654-04-13. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Владислав Панев и група народни представители, № 52-654-04-15. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 10 да бъде отхвърлен. Предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Предложението е оттеглено. По § 11 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 100, ал. 1, т. 1 думите „по чл. 15 или 21“ се заменят с „по чл. 15, 21 или 21а“.“ По § 12 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Явор Гечев, направено по реда на чл. 79. ал. 8, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Създава се чл. 100а: „Имуществени санкции при неподаване на данни Чл. 100а. (1) При неподаване на данни за вписване в регистъра по чл. 28а, ал. 1, както и при подаване на невярна, непълна или заблуждаваща информация, когато това води или може да доведе до прикриване на нелоялна търговска практика, на нарушителя се налага имуществена санкция: 1. за предприятия с годишен оборот до 2 500 000 евро – от 2500 до 25 000 евро; 2. за предприятия с годишен оборот от 2 500 000 до 25 000 000 евро – от 10 000 до 100 000 евро; 3. за предприятия с годишен оборот от 25 000 000 до 250 000 000 евро – от 25 000 до 250 000 евро; 4. за предприятия с годишен оборот над 250 000 000 евро – от 50 000 до 500 000 евро или до 1 на сто от общия оборот за предходната финансова година, когато тази сума е по-висока. (2) При повторно нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение, имуществената санкция е в размер до два пъти максималния размер по ал. 1, но не повече от 2 на сто от общия оборот за предходната финансова година. (3) При системни нарушения се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Системни нарушения са три или повече нарушения по ал. 1, извършени за период от две години. (4) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията или от оправомощени от него длъжностни лица. (5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ По § 13 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79. ал. 8. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 60, 61, 62 и 63: „60. „Краен потребител“ е последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни. „61. „Бизнес оператор“ е: а) лице по смисъла на чл. 9 от Закона за храните; б) търговец на пресни плодове и/или зеленчуци по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; в) производител на плодове и зеленчуци, който притежава и/или ползва обект за търговия на едро; г) лице, извършващо търговия на дребно, когато притежава и/или ползва склад към обекта за търговия на дребно, в който се съхраняват, разпределят и претоварват продукти в големи обеми, характерни за търговия на едро; д) собственикът и/или ползвателят на обектите за съхранение на зърно, вписан в регистъра по чл. 58н, ал. 5 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; е) лице, извършващо търговия със зърно (обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, соя и оризова арпа) над 50 тона годишен обем за всеки продукт; ж) вносител на храни; з) други лица, извършващи търговия с продуктите, определени в наредбата по чл. 28а, ал. 4.“ „62. „Търговия на едро със селскостопански и хранителни продукти“ е етап от дистрибуцията на селскостопански и хранителни продукти, включващ всички дейности по придобиване, съхраняване, предоставяне и/или продажба на селскостопански и хранителни продукти, които не са предназначени за директно предоставяне на крайния потребител, а са предвидени за по-нататъшна препродажба, производство, преработка, внос или износ от други бизнес оператори (търговци на едро, производители и/или износители). 63. „Прекомерно висока цена“ е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба и е несправедлива сама по себе си или спрямо съпоставими продукти и услуги.“ „Преходни и заключителни разпоредби“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 14 има предложение на народния представител Владислав Горанов и група народни представители, № 52-654-04-3: В § 14, думите „срок от шест месеца“ се заменят със „срок от един месец“. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. Министерският съвет приема наредбата по чл. 28а, ал. 4 в срок от три месеца от влизането в сила този закон.“ По § 15 има предложение на народния представител Владислав Горанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В едномесечен срок от приемането на наредбата по чл. 28а, ал. 4 Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията съвместно с компетентните органи, определени в наредбата по чл. 28а, ал. 4, изготвя задание за изработка на електронния регистър по чл. 28а, ал. 1.“ Има предложение от народния представител Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. (1) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията със заповед определя дата на пускането в експлоатация на регистъра по чл. 28а, ал. 1. Заповедта се публикува на интернет страницата на министерството не по-късно от 14 дни преди датата на пускането в експлоатация на регистъра. (2) Задължението за бизнес операторите по чл. 28а, ал. 2 за подаване на данни към регистъра по чл. 28а, ал. 1 възниква не по-рано от 30 дни след пускането на регистъра в експлоатация. Конкретният срок по изречение първо се определя със заповедта по ал. 1.“ По § 16 има предложение на народния представител Владислав Горанов и група народни представители, № 52-654-04-3: В § 16, думите „2-месечен срок“ се заменят с „едномесечен срок“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става нов § 17: „§ 17. Договорите за доставка, сключени преди влизане в сила на този закон, се привеждат в съответствие с глава седма „б“ в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.“ По § 17 има предложение на народния представител Владислав Горанов и група народни представители, № 52-654-04-3: В § 17, думите „до 3 месеца“ се заменят с „до 1 месец“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става нов § 18: „§ 18. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията изготвя и предлага за утвърждаване от Министерски съвет методиката по чл. 21б, ал. 3.“ По § 18 има предложение на народните представители Явор Гечев и Константин Проданов, № 52-654-04-16: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става нов § 19. „§ 19. Образуваните до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.“ Това е всичко. Благодаря ви за вниманието.
#95 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Колеги, откривам разискванията по всички параграфи до края на доклада, а именно от § 6, който става § 9, до § 19, който става § 20. Имате думата за изказвания. Има ли желаещи? Не виждам, колеги. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, продължаваме с гласуване на останалите текстове. Подлагам на гласуване § 6, който става нов § 9, в редакция на Комисията. Гласували 157 народни представители: за 135, против 9, въздържали се 13. Предложението е прието. Подлагам на гласуване § 7 по текст на вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 163 народни представители: за 4, против 154, въздържали се 5. Предложението не е прието. Поискано е прегласуване на § 7 по текст на вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 160 народни представители: за няма, против 151, въздържали се 9. Предложението не е прието. (Уточнения между народните представители Асен Василев и Константин Проданов.) Колеги, има ли някакъв проблем? Закрити са разискванията или да преминаваме към следващите текстове? (Реплики.) Продължаваме с гласуването. Подлагам на гласуване създаването на нов § 10 по предложение на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 41. Предложението е прието. Сега подлагам анблок следните текстове: § 8, § 9, § 10, текстове по вносител, за които Комисията предлага да бъдат отхвърлени. Гласували 176 народни представители: за няма, против 159, въздържали се 17. Предложните текстове не са приети. Подлагам анблок на гласуване § 11, § 12 и § 13 и трите в редакция на Комисията и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител. Гласували 178 народни представители: за 137, против 10, въздържали се 31. Предложените текстове са приети. Преминаваме към § 14. Първо, подлагам на гласуване предложението на Владислав Горанов и група народни представители, неподкрепено от Комисията, за § 14. Гласували 167 народни представители: за 15, против 116, въздържали се 36. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване: § 14 в редакция на Комисията; § 15 в редакция на Комисията; и създаването на нов § 16 по предложение на Комисията. Гласували 172 народни представители: за 126, против 8, въздържали се 38. Предложените текстове са приети. Преминаваме към § 16. Подлагам на гласуване предложението на Владислав Горанов и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Гласували 171 народни представители: за 15, против 113, въздържали се 43. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 16, който става нов § 17 в редакция на Комисията. Гласували 176 народни представители: за 126, против 18, въздържали се 32. Предложението е прието. Преминаваме към § 17. Подлагам на гласуване предложението на Владислав Горанов и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Гласували 177 народни представители: за 14, против 119, въздържали се 44. Предложението не е прието. Подлагам анблок на гласуване последните текстове по Доклада, а именно: § 17, който става нов § 18 в редакция на Комисията; § 18, който става нов § 19 в редакция на Комисията; и § 19, който става § 20 по текст на вносител. Гласували 176 народни представители: за 125, против 17, въздържали се 34. Предложените текстове са приети, а с това е приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ. Вносители – Владислав Горанов и група народни представители, 30 април 2026 г.; Константин Проданов и група народни представители, 26 май 2026 г. За представяне на Доклада – господин Проданов, заповядайте, когато сте готов, имате думата.
#96 · speech
Уважаема госпожо Председателстващ! Уважаеми колеги, преди да започна, само да кажа, че който не е получил достатъчна доза от мен за днес, в 14,30 ч. има и Бюджетна комисия, заповядайте и там. Това всъщност е Докладът на Временната комисия, защото тогава Комисията по бюджет и финанси беше с временен статут: „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за държавния дълг, № 52-654-01-7, внесен от Владислав Горанов и група народни представители на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг, № 52-654-01-47, внесен от Константин Проданов и група народни представители на 26 май 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 27 май 2026 г., Временната комисия по бюджет и финанси разгледа посочените законопроекти. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, и Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг“; на Българската народна банка – Велимира Колева – директор на дирекция „Фискални услуги“. Законопроектът със сигнатура № 52-654-01-7 беше представен от Владислав Горанов, като в изложението си той очерта целите на промените в него, а именно: - да се осигури на физическите лица пряк и лесен достъп за закупуване на държавни ценни книжа; - да се предостави сигурна и стабилна инвестиционна алтернатива на банковите депозити; - да се увеличат възможностите за ликвидност, включително чрез доброволно предсрочно обратно изкупуване; - да се насърчи повишаването на финансовата грамотност и дългосрочното спестяване на хората; - да се гарантира равнопоставен достъп на инвеститори с различни финансови възможности и прозрачност при придобиването на ДЦК; - да се внедрят ефективно принципите и насоките на приетата през месец януари 2026 г. от правителството Стратегия за първично предлагане на държавни ценни книжа, насочени към индивидуални инвеститори в Република България. Постигането на тези цели ще доведе до преодоляване на ограничения избор на физическите лица в България за сигурни и доходни инвестиции на своите спестявания. Предложените промени създават законодателна рамка за редовни емисии ДЦК за физически лица с опростена процедура за участие, без да ги натоварва с допълнителни такси и комисиони на посредници. Очакваните ползи за физическите лица са: Сигурност на инвестицията: ДЦК са нискорисков инструмент с гарантирана доходност и изплащане от държавата. Лесен достъп: безплатна електронна платформа и физически достъп чрез клоновете на „Български пощи“ ЕАД, като няма да се заплащат такси и комисиони. Гъвкавост: възможност за доброволно предсрочно обратно изкупуване преди падежа. Прозрачност: ясни условия, публично обявена доходност и срокове. Образователна стойност: индиректно участие в публичните финанси ще доведе до повишаване на финансовата грамотност и ще стимулира дългосрочните спестявания чрез сигурна инвестиция. Законопроектът със сигнатура № 52-654-01-47 беше представен от Здравко Марков, който посочи, че той е пряко обусловен от присъединяването на Република България към еврозоната и необходимостта националната правна рамка за управление на суверенния дълг да бъде приведена в пълно съответствие както с практиките на Европейския съюз, така и с разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България. Основните моменти в Законопроекта са: 1. Въвеждане на клаузите за колективно действие, в съответствие с чл. 12, параграф 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност и чл. 39 от Закона за въвеждане на еврото. Тези клаузи ще се прилагат за всички новоемитирани държавни ценни книжа с първоначален матуритет над една година и създават предвидим, хармонизиран и съответстващ на практиките в еврозоната механизъм за действие при евентуално преструктуриране на суверенния дълг. 2. Създаване на ясна и последователна правна рамка относно статута, подбора и надзора върху първичните дилъри на държавни ценни книжа. Предложените изменения поставят на законово равнище критериите за достъп, условията за участие и механизмите за контрол, като гарантират прозрачност, равнопоставеност и предвидимост за всички лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници. Това е важна предпоставка за укрепване на доверието в първичния пазар и за повишаване на неговата ефективност и устойчивост. 3. Разширяване на инвеститорската база чрез улесняване и насърчаване достъпа на физическите лица до първичното предлагане на държавни ценни книжа. Предвижда се създаването на нормативни предпоставки за по-достъпно, стандартизирано и нискоразходно участие на непрофесионалните инвеститори, включително възможност Министерството на финансите да изгради специализирана информационна система за продажба на такива инструменти. Подходът е съобразен както с европейските политики в тази област, така и с националните особености. Целта е не само да се стимулира участието на гражданите в икономическите процеси, но и да се създадат условия за повишаване на финансовата култура, за диверсификация на инвеститорската база и за укрепване устойчивостта на пазара на държавен дълг. 4. Интегриране на българския пазар на държавни ценни книжа към европейската пазарна и платежна инфраструктура, включително платформата ТАРГЕТ2-Ценни книжа. В този контекст се предлагат изменения в режима на регистрация, държане, разпореждане и сетълмент на държавни ценни книжа. Премахва се понятието „поддепозитар на държавни ценни книжа", което не е легално дефинирано и създава правна неяснота, и за първи път на законово ниво еднозначно се урежда приложимото право при държане на ценни книжа чрез посредник, като е възприет утвърдения европейски подход. 5. Отпадане на изискването за издаване на хартиени сертификати за собственост върху държавни ценни книжа, притежавани от физически лица и се преминава към съвременен модел на удостоверяване чрез извлечения от индивидуални сметки, което е в пълно съответствие с практиките в еврозоната. Това е стъпка към дигитализация, намалява административната тежест повишава оперативната ефективност и допринася за по-лесно включване на глобални инвеститори в местния пазар. 6. Осигуряване на правна яснота и последователност при определянето на имуществените санкции и глобите по Закона за държавния дълг, както и синхронизиране на терминологията и правните режими с други свързани нормативни актове. В заключение, господин Марков посочи, че очакваният резултат от предложените промени е формирането на по-функционален, ликвиден и конкурентоспособен вътрешен пазар на държавни ценни книжа, напълно съпоставим с пазарите на останалите държави членки на еврозоната. С разширяване участието на физическите лица, с интегрирането на глобални инвеститори и с модернизацията на инфраструктурата ще се повиши прозрачността, ще се насърчи инвестиционната активност и ще се създадат по-благоприятни условия за управление и финансиране на държавния дълг. В хода на дискусията участие взеха народните представители: Асен Василев, Владислав Панев, Мартин Димитров, Димо Дренчев и Константин Проданов. При обсъждането беше подкрепена идеята за директен достъп на физическите лица за придобиване на държавни ценни книжа, което ще улесни инвестирането от страна на българските граждани. Застъпена бе тезата, че осъществяването на физическия достъп чрез клоновата мрежа на „Български пощи“ ЕАД не е добър вариант, тъй като те нямат необходимата технология, нито клиентска база и не са подходящо място за реализация на инвестиционни решения. Асен Василев предложи да се използва инфраструктурата на Българската фондова борса, като държавните ценни книжа ще бъдат още един клас активи, в които българските граждани ще могат да инвестират наред с акции и облигации, като тази идея не е застъпена в нито един от двата законопроекта. По отношение на въпрос от Димо Дренчев относно обемите, в които ще се извършват емисиите, предназначени за физически лица, Константин Проданов подчерта, че ще се тества с по-малък обем от емисии, за да се установи какъв ще бъде интересът, но в никакъв случай не може да се говори за обеми, които ще дестабилизират имотния пазар или ще застрашат банковия сектор. Към настоящия момент има възможност физически лица да закупят емисии, които са предназначени за юридически лица, където са подложени на много по-сериозни ограничения. Със Законопроекта, внесен от „Прогресивна България“, се цели да се правят целеви емисии със спестовен характер за физически лица, като ще предвиждат много по-малък праг на сума за инвестиране. Тези емисии, които са предназначени за физически лица, няма да са достъпни за институционални инвеститори. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси: - с 5 гласа „за“, от които 2 от парламентарна група на ГЕРБ-СДС, 1 от „Движение за права и свободи – ДПС“; 2 гласа от парламентарна група на „Продължаваме Промяната“, без „против“ и 15 гласа „въздържал се“, от които 12 от парламентарна група на „Прогресивна България“, 2 гласа от парламентарна група на „Демократична България“ и 1 глас от парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за държавния дълг, № 52-654-01-7, внесен от Владислав Горанов и група народни представители на 30 април 2026 г.; - с 19 гласа „за“, от които 12 от парламентарна група на „Прогресивна България“, 2 от парламентарна група на ГЕРБ-СДС, 1 от „Движение за права и свободи – ДПС“, 2 гласа от парламентарна група на „Демократична България“ и 2 гласа от парламентарна група на „Продължаваме Промяната“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ от парламентарна група на ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг, № 52-654-01-47, внесен от Константин Проданов и група народни представители на 26 май 2026 г.“ Благодаря.
#97 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Колеги, преминаваме към становище на вносител по разглежданите законопроекти. Първият законопроект е с вносители Владислав Горанов и група народни представители. Кой ще представи Законопроекта? Заповядайте, господин Горанов.
#98 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представянето на Законопроекта до голяма степен се съдържаше в доклада на Комисията. В този смисъл аз няма да повтарям мотивите, които ни провокираха да предложим подобни допълнения в Закона за държавния дълг. Удовлетворен съм, че две-три седмици след нашата инициатива от първия работен ден на Народното събрание колегите от „Прогресивна България“, вероятно подпомогнати от администрацията на Министерството на финансите, предлагат подобен законопроект, който до голяма степен изпълнява целта и на нашата законодателна инициатива, въпреки че го постига по различен начин и не достатъчно категорично. Вероятно между първо и второ гласуване ще имаме възможност да доближим двата законопроекта, въпреки че беше заявено, че единият няма да намери подкрепа на първо гласуване. Основната цел е действително да улесним възможността на българските граждани за достъп до този инвестиционен инструмент. За съжаление, ще има много държавни ценни книжа в следващите месеци и години, така че това по никакъв начин няма да доведе до някакво изкривяване на пазара и няма да засегне интересите на съществуващата инфраструктура за операции и транзакции с български държавни ценни книжа. Нашите граждани заслужават по-лесен достъп, без такси и без комисиони, и тази инвестиционна алтернатива до голяма степен ще им даде възможност вместо в традиционните вложения в търговски банки да използват потенциала на търговията с държавни ценни книжа не само за доходност, а и за повишаване на финансовата култура. Надявам се, че господин Проданов ще бъде убедителен пред експертите на Министерството на финансите, които оставят в руслото, че подобна търговия би могла да се посредничи само от търговските банки, което, мисля, че не е така. Имаме много международни примери в това отношение, доста успешни. Примерно Хърватска е създала една електронна инфраструктура, която в частни разговори с хърватското финансово министерство е готова да ни предостави. Аз съм водил разговори с „Информационно обслужване“, които са готови да изградят подобна инфраструктура в относително кратки срокове, не е технология за изстрелване на ракети, така че, мисля, че и българските граждани го заслужават, и действително, ще помоля председателя на Комисията по бюджет и финанси да даде бърза писта на тази законодателна инициатива, а между първо и второ гласуване, на който и да е от законопроектите, който види бял свят, да форсираме, ако мога така да кажа, администрацията да възприеме новата възможна концепция, която, пак повтарям, не разчита само на съществуващата инфраструктура на Централната банка и търговските банки. В този смисъл ние ще подкрепим и двата законопроекта и благодаря, че тази тема намери място в инициатива на парламента.
#99 · speech
Благодаря Ви, господин Горанов. По втория законопроект с вносители Константин Проданов и група народни представители – за становище на вносители, имате думата, господин Марков.
#100 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Като един от вносителите на Вашето внимание представям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг. Законопроектът е свързан с необходимостта Националната правна рамка за управление на държавния дълг и пазарът на държавни ценни книжа да бъдат актуализирани в условията на присъединяването на България към еврозоната. Предложените промени са насочени към по-ясна, по-предвидима и по-съвместима с европейските практики уредба на емитирането, регистрацията, придобиването, обслужването, търговията и сетълмента на държавни ценни книжа. На първо място, със Закона се създава нов чл. 6а, с който се въвеждат стандартизирани клаузи за колективно действие при държавни ценни книжа. Те ще се прилагат за всички държавни ценни книжа, емитирани след датата на въвеждане на еврото, когато първоначалният им срок на падеж е над една година. Клаузите за колективно действие произтичат от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност и представляват стандартен елемент от рамката за управление на суверенния дълг в еврозоната. Предвидено е предложението за промяна на договорни условия да се прави от министъра на финансите въз основа на решение на Министерския съвет, като са разписани правила за събрание на притежателите на държавни ценни книжа или за гласуване чрез писмена процедура. На второ място, Законопроектът урежда на законово ниво статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Тази промяна е важна, защото до момента режимът на първични дилъри е уреден основно на подзаконово и договорно равнище. Първичните дилъри имат ключова роля при пласирането на държавни ценни книжа на първичния пазар, при поддържане на ликвидност и при връзка между държавата като емитент и инвеститорите. На трето място, създава се възможност за емитиране на държавни ценни книжа, предназначени за инвеститори и физически лица. Министърът на финансите ще може да емитира такива държавни ценни книжа при условия на съответната емисия. Предвижда се физическите лица да не дължат такси и комисиони при първично придобиване, като тези разходи ще бъдат за сметка на емитента, тоест на държавата. Тази промяна има практическа насоченост. При по-малки инвестиции таксите и комисионите могат да бъдат реална бариера за участие. Премахването им при първично придобиване намалява разходите за гражданите и създава по-достъпен ред за участие на физически лица на пазара на държавни ценни книжа. Уредбата запазва пазарния характер на емитирането, използват се съществуващите механизми, включително участието на Българската народна банка като агент и депозитар, както и възможността кредитни институции и инвестиционни посредници да участват като дистрибутори. Така се разширява достъпът, без да се създават паралелни структури. Четвърто, Законопроектът предвижда промени, свързани с регистрацията, държането, разпореждането и сетълмента на държавни ценни книжа. Те са част от интеграцията на българския пазар на държавни ценни книжа към европейската пазарна и платежна инфраструктура. От бюджетна гледна точка Законопроектът не измества бюджетния ред и не създава самостоятелно основание за емитиране на дълг извън ограниченията, определени със Закона за държавния дълг. Следва да се отчете, че разходите, свързани с достъпа на физически лица до придобиване на държавни ценни книжа без такси и комисиони, ще бъдат за сметка на емитента и ще поощрят българските граждани да инвестират в държавни ценни книжа. От името на вносителите предлагам да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
#101 · speech
Благодаря Ви, господин Марков. Уважаеми колеги, поради изтичане на работното време прекратявам днешното пленарно заседание. Следващото редовно пленарно заседание е утре, 12 юни 2026 г., от 9,00 часа. Преди да закрия заседанието ще Ви направя съобщение за парламентарния контрол на 12 юни 2026 г., петък: 1. Министър-председателят на Република България Румен Радев ще отговори на едно питане от народния представител Петър Петров. 2. Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на два въпроса от народните представители Ивайло Петров и Божидар Божанов. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков ще отговори на два въпроса от народните представители Джипо Джипов и Ангел Георгиев. 4. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев ще отговори на три въпроса от народните представители Николай Денков, Борис Аладжов и Петър Петров. 5. Министърът на отбраната Димитър Стоянов ще отговори на един въпрос от народния представител Ивелин Първанов. 6. Министърът на здравеопазването Катя Ивкова ще отговори на пет въпроса от народните представители Анна Бодакова – два въпроса; Георги Николаев Георгиев – два въпроса; и Александър Симидчиев. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на културата Евтим Милошев и министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев. На основание чл. 93, ал. 3 и чл. 98, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложен случай в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: министърът на образоването и науката Георги Вълчев и министърът на земеделието и храните Пламен Абровски. Закривам днешното пленарно заседание. (Закрито в 14,01 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Рая Назарян Секретари: Здравко Марков Искра Михайлова