2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: petar-vitanov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Има кворум, откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги народни представители, започваме днешното пленарно заседание с полагане на клетва. Постъпило е решение от Централната избирателна комисия: „РЕШЕНИЕ № 49-01-НС от 4 юни 2026 г. относно обявяване на Галя Стоянова Василева за народен представител във Втори изборен район – Бургаски, в Петдесет и второто народно събрание Централната избирателна комисия
#2 · speech
Реши
Обявява за народен представител Галя Стоянова Василева в Петдесет и второто народно събрание от Втори изборен район – Бургаски, от листата на коалиция ГЕРБ-СДС.“ Моля квесторите да поканят госпожа Василева за полагане на клетва. Уважаема госпожо Василева, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
#3 · speech
Галя Стоянова Василева
„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“(Ръкопляскания.)
#4 · speech
Успешна работа! Уважаеми колеги, преминаваме към представяне на проекта на дневен ред и неговото гласуване. Проект на програма за работата на Народното събрание за 10 – 12 юни 2026 г.: 1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Вносител – Министерският съвет, внесен е на 4 юни 2026 г. 2. Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“. Вносител –Министерският съвет, внесен е на 4 юни 2026 г. 3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Вносители – Явор Гечев и група народни представители, внесен на 11 май тази година и приет на първо гласуване на 14 май тази година. 4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносители – Явор Гечев и група народни представители, внесен е на 11 май 2026 г. и приет на първо гласуване на 13 май тази година. 5. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг. Вносители са Владислав Горанов и група народни представители – Законопроектът е внесен на 30 април тази година, и Константин Проданов и група народни представители – Законопроектът е внесен на 26 май тази година. 6. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предвид така представения проект на дневен ред моля за режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 186, против 11, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към представяне на предложенията за включване в дневния ред на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Постъпило е предложение от народния представител Петър Петров на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника да се проведе съвместно изслушване в пленарната зала на министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев и на главния секретар на МВР Георги Кандев, обявил днес публично, че подава оставка от този пост. Изслушването е относно публично обявената от Георги Кандев оставка от поста главен секретар на Министерството на вътрешните работи и заявеното от него, че има наличие на натиск, ограничаване на професионалната му самостоятелност и невъзможност да носи отговорност за решения, които не взема лично, както и за моментното състояние на Министерството и за осъществяване на оперативното му ръководство в тази ситуация – с подадената оставка от главния секретар. Тези обявени публично мотиви пораждат сериозни въпроси относно начина на функциониране на системата на МВР, условията за упражняване на професионална самостоятелност от ръководните служители и евентуалното наличие на външно влияние върху процеса на вземане на решение. На основание чл. 47, ал. 3 от Правилника народният представител Петър Петров предлага съвместно изслушване на министъра на вътрешните работи Демерджиев и подалия оставка Георги Кандев да се включи в програмата на работа на пленарното заседание в настоящата пленарна седмица като точка първа за 10 юни – сряда. Моля за режим на гласуване. Гласували 197 народни представители: за 38, против 74, въздържали се 85. Предложението не е прието. Господин Петров – за процедура, вероятно за прегласуване?! Заповядайте, господин Петров.
#5 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ще помоля да се подложи на прегласуване така направеното предложение. Бих искал да се обърна първо към групата на „Продължаваме Промяната“, които, неясно защо, поне за мен, гласуваха „въздържал се“ и не искаха да се разбере какво е състоянието на Министерството на вътрешните работи при подадената оставка, изненадващо с така обявените публични мотиви за оказан натиск, за липса на самостоятелност при вземане на решенията и за фасадност на заеманата длъжност от страна на главния секретар Георги Кандев. На следващо място, бих искал да се обърна към „Прогресивна България“, които не подкрепиха искането за това изслушване, и ще ги помоля да преосмислят решението си. Считаме, че то е особено належащо след вчерашния ден, когато за този пост еднолично от Иван Демерджиев бе определен Любомир Николов, който бе назначен за директор на СДВР през юни 2023 г. от Калин Стоянов – сега депутат на Пеевски, и е човек, който запази поста си като директор на СДВР и при служебните правителства на ГЕРБ и на ДПС, както и при предходното провалено правителство на ГЕРБ и ДПС. Очевидно е, че от „Продължаваме Промяната“ са съгласни с това повишение, което бе извършено вчера от Иван Демерджиев, но все пак молбата ми към Вас – призивът ми към Вас, е да преосмислите своето гласуване, защото показвате, че не желаете да се води никаква борба с олигархията, а всъщност олигархията си е купила правителство с една скъпа предизборна кампания, така че моля за прегласуване.
#6 · speech
Благодаря, господин Петров. Във връзка с така представеното предложение за прегласуване на предложението на господин Петров моля за режим на гласуване. Гласували 199 народни представители: за 40, против 86, въздържали се 73. Предложението не е прието. Господин Миланов, по начина на водене – заповядайте за процедура.
#7 · speech
ПБ
Госпожо Председател, уважаеми народни представители, само няколко изречения по процедурата. Чух какво се спомена за предлагания главен секретар, а може би вече е назначен – Любомир Николов. Аз мисля, че той е един професионалист и тази оценка за мен е неоснователна. Познавам го от дълги години, а кой и кога го е назначил… сигурно и мен ме е назначил Димитър Стоянов преди много години, но, така, извинявайте, впечатлявам се от тези решения. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#8 · speech
Благодаря, господин Миланов. Преминаваме към следващото предложение на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Постъпило е предложение от народния представител Божидар Божанов на основание чл. 47, ал. 3 да бъде включен в проекта на дневния ред за сряда, 10 юни, Проект на решение за задължаване на председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ да предостави документи и информация, включително представляващи класифицирана информация, във връзка с данни и проверки, отнасящи се до дейността на професор Момчил Мавров, подуправител на Националната здравноосигурителна каса, със сигнатура № 52-654-02-48, внесен на 8 юни от народните представители Божидар Божанов и Надежда Йорданова. Уважаеми колеги, във връзка с така постъпилия проект на решение на 8 юни в рамките на вчерашния ден – 9 юни, бе издадено разпореждане за насочване към постоянна комисия, поради което считам, че предвид липсата на доклад на постоянната комисия и това, че не е изтекъл срокът по чл. 84, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, така направеното предложение за включване в дневния ред на основание чл. 47, ал. 3 е недопустимо, поради което няма да бъде подложено на гласуване. (Реплики.) Господин Божанов, след малко ще дам думата за декларации с молба да прочетем първо съобщенията. Има две съобщения, които ще сведем до знанието Ви. Има също така заявена декларация от „Прогресивна България“. Сега от „Демократична България“ също заявяват декларация. И от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ също има заявена декларация, така че, предвид трите заявени декларации, предложението ми е да бъдат представени по големината на парламентарната група. Сега преминаваме към представяне на две съобщения. Постъпило е писмо на основание чл. 81 от Правилника за оттегляне на внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование със сигнатура № 52 654 01 51. Допълнително, министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадените от него заповеди, с които е разрешил пребиваването на територията на Република България на съюзнически чужди въоръжени сили и средства за участие в учение и изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учение и съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили. Уведомленията са с входящи номера от № 52-603-09-24 до № 52 603 09 26 и са предоставени на Комисията по отбрана. Това бяха съобщенията и преминаваме към декларациите. Декларация от парламентарната група на „Прогресивна България“.
#9 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В историята на България е записан възходът по време на Балканската война през 1912 г., но често извън фокуса на общественото внимание остава последвалото разорение на тракийските българи през 1913 г. Мнозинството от нашия народ е чувало за превземането на Одрин, но малцина знаят за последвалата го трагедия. Тя е жива предимно в паметта на потомците на тракийските бежанци, в изследванията на тесен кръг историци, но все още не намира достатъчно място в учебниците по история. На 6 юни 2026 г. бе денят, в който отбелязахме 30 годишнината от изграждането на Мемориалния комплекс „Илиева нива“ край село Глумово, община Ивайловград. През 1996 г. по инициатива на Съюза на тракийските дружества в България в местността е издигнат паметник в памет на хилядите тракийски бежанци, на техните опожарени и разграбени селища и на онези 200 невинни деца, погубени по тези земи. Издигането на комплекса е отдавнашна идея на тракийци и на родения в дедеагачкото село Лъджекьой скулптор Стою Тодоров, реализирана от български творци в края на 20 век. Всяка година през първата седмица на месец юни това място събира стотици потомци на тракийски бежанци. Те носят в сърцата си разказите на своите предци за събитията, оставили незаличима следа в родовата ни памет. От родените в Тракия преки свидетели на трагичните събития вече няма живи – следвайки природните закони, поколенията си отиват едно след друго. Точно затова историята на Тракия трябва да се помни, за да търсим в нея мъдрост и поука, а не вражда и омраза. Ще си позволя да цитирам академик професор Любомир Милетич, който описва тази огромна трагедия и извършените зверства в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 година“: „По на юг, в един дол, имаше трупове на около 100 души, жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне, та затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя, при Курбанлъка, при сборното място, деца в пелени – хвърлени и умрели.“ Няма българско сърце, което да не трепти пред спомена за невинно избитите пеленачета и малки деца, избити заедно с техните майки в района на село Глумово. Това са над 200 български ангели, които така и не пораснаха. Така историческите моменти нямат партиен цвят и политическа украса. Те са символ на израстване на нашия народ, който е загубил най-свидното си, но е запазил своята вяра и достойнство. Тези събития ни обединяват около каузата да пазим жива тракийската история като неделима част от националната ни съдба, защото народ без памет не е народ и само народ, който познава своето минало, има силата да гради бъдещето си. Паметта е онази частица от нас, без която няма да бъдем хора с общо минало, общи страдания и общи спомени. Тези деца не просто останаха завинаги в историята, те са невинни жертви, чийто истински паметник днес е в нашите души. Нашата отговорност като народни представители, граждани, потомци, е да съхраним паметта и да възпитаваме следващите поколения да я уважават и предават напред. Нека помним, но не търсим реваншизъм, защото нашата сила е в паметта и поуките от историята. Поклон пред невинните жертви и вечна им памет! Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАЕЛА ДОЦОВА Благодаря, госпожо Митошева. Заявена е декларация от парламентарната група на „Демократична България“. Заповядайте, господин Божанов, за представяне на декларацията.
#10 · speech
ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Една от централните теми днес е бюджетният дефицит, но не може да говорим за дефицит, докато си затваряме очите за течовете и не сме спрели кранчетата, през които изтичат здравните вноски. Националната здравноосигурителна каса е точно такова кранче – едно от най-големите, но най-чувствителното и най-опасното, когато върху него няма ефективен контрол. Касата разполага с ресурс от 5 млрд. евро, но пациентите продължават да плащат два пъти: веднъж със здравните си вноски и втори път – директно от джоба си. Разходите от джоба на пациентите у нас са 36% от всички здравни разходи – най-високият дял в Европейския съюз и над два пъти повече от средното за Европейския съюз. Публичното финансиране покрива едва 63% от здравните разходи при средно 80% за Европейския съюз. Това не е статистика, а несправедливост – плащаш осигуровки, но когато се разболееш, пак плащаш. Особено тежък е проблемът при лекарствата и медицинските изделия. България отделя най-големия дял от здравните си разходи в Европейския съюз за фармацевтични продукти и медицински изделия – 33, но публичното покритие за лекарства остава едно от най-ниските – само около 23% от разходите за лекарства се покриват с публичните средства, а домакинствата плащат директно около 77% от разходите за лекарства на дребно. Това показва, че проблемът не е само в недостига на пари, проблемът е и в модела. Как се определят цените, кой допуска даден продукт да се плаща от НЗОК, кой договаря, кой контролира и кой печели? Затова въпросът не е само колко пари даваме за здравеопазване, въпросът е и кой контролира тези пари? Защо често няма реална конкуренция и търгове? Ние от „Демократична България“ поискахме предсрочното освобождаване на избрания с гласовете на ГЕРБ и ДПС и с любезното съдействие на тогавашната уж опозиция подуправител на НЗОК. Настояваме за отстраняването, защото Здравната каса продължава да работи като пробита каца, от която парите за здраве изтичат директно в нечии джобове. Именно НЗОК управлява огромен публичен ресурс, който трябва да служи прозрачно и отговорно на българските граждани. Настояваме и ДАНС да предостави на парламента секретните доклади с данни и проверки за работата на Момчил Мавров като подуправител на НЗОК. Надявам се недопускането днес в залата да е само процедурен въпрос и съответното решение да бъде подкрепено в Комисията и впоследствие в залата, за да не се прикрият следите на въпросния професор Мавров. Когато има съмнения, че проверки се спират, когато има съмнения, че решения водят до облагодетелстване на конкретни дружества, когато консумативи поскъпват многократно без ясна икономическа логика, когато милиони се разпределят без реална конкуренция, това вече не е административен проблем. Това е модел – корупционен модел, ограбващ здравето на българските граждани. Този модел се разрушава, разбира се, не с декларации, а с контрол. Първо – пълна прозрачност при лекарствата и медицинските изделия. Нито лев от НЗОК не трябва да се плаща без публично проследима цена и конкуренция. Второ – реални търгове и конкурентни процедури там, където днес конкуренцията е заместена от административно договаряне. Трето – SMS или друго електронно уведомление за отчетените дейности, платени от Касата. Пациентът трябва да знае кога от негово име са отчетени публични средства. Четвърто – контролът работи, когато пациентът знае, а когато не знае, някой може да отчете вместо него. Пето – незабавни проверки от компетентните органи по всички случаи, в които има данни за конфликт на интереси и нецелесъобразно разходване или облагодетелстване на конкретни доставчици. Не може да говорим за дефицит, а да не спираме течовете. Не може да обясняваме на младите лекари, сестри и пациенти, че няма пари, докато системата допуска фалшиви дейности, завишени цени, липса на търгове и контрол. Ако искаме да разрушим модела, трябва да започнем от местата, където моделът се храни, НЗОК е едно от тях. Затова трябва да се действа решително – складова отговорност, пълна прозрачност, електронен контрол в реално време и спиране на всички кранчета, през които публичният ресурс се превръща в частна печалба. Парите на НЗОК са парите на българските граждани и е наша отговорност да ги защитим. След нашата инициатива в петък – за искането на оставката на професор Мавров, последва каскада от действия и в Националната здравноосигурителна каса, и в парламента. Мнозинството е на ход не само, за да бъде гласувана поисканата от нас оставка, а и за да не се презареди статуквото в здравеопазването. Ние като опозиция ще следим това да не се случи. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)
#11 · speech
Благодаря, господин Божанов. Заявена е декларация от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Янчев.
#12 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, в края на отминалата седмица стана известно, че министърът на образованието и науката е разпратил до второстепенните разпоредители с бюджет писмо, с което ги уведомява, че нулира лимитите им в системата за електронни и бюджетни разплащания. Изглежда сякаш правителството премахва така наречената система на делегираните бюджети за училищните институции, като започва от собствените си – на разпореждане на Министерството на образованието и науката, училища, но само изглежда. „Прогресивна България“ няма такава заявена цел в предизборната си програма, нито пък правителството на Радев има програма за управление през мандата. Става дума за нещо друго, различно и изключително неприемливо. Преди да изложа нашите – на ВЪЗРАЖДАНЕ, аргументи срещу действията на министъра на образованието професор Георги Вълчев, ще Ви запозная с краткото съдържание на неговото писмо: „Във връзка с писмо от 1 юни 2026 г. на министъра на финансите Ви информирам, че с оглед на по-ефективното управление на публичните разходи до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. служебно ще Ви бъде отнет неизразходваният към 3 юни 2026 г. лимит за плащания в системата за електронни бюджетни разплащания, като определения Ви за съответния месец лимит за плащания ще бъде предоставян на две равни части – в началото на месеца и след 15-о число. Мярката ще бъде прилагана до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България“. Когато с писъмце се суспендират законови и подзаконови нормативни актове, които определят образователните институции като разпоредители с бюджет, които в рамките на законово определената им автономия самостоятелно изготвят и изразходват бюджети, а Министерството на финансите е длъжно да осигурява определените им средства по сметките в седемдневен срок, това не е реформа или иновативна политика спрямо училищата. Българите го наричат пладнешки обир в стила на мутробарока от средата на 90-те години на 20 век. От петък насам се изговори и изписа много за броя на училищата, оставени временно без пари – само до приемането в кавички на нов държавен бюджет, който все още кабинетът на министър президента не е внесъл за обсъждане в Народното събрание. Всъщност образователните институции, които в петък бяха занулени, не са нито 250, както разпространи Министерството на образованието, нито 300. В ежегодните заповеди на министъра на образованието и науката за определяне на формула за разпределение на годишните им средства ясно се вижда, че става дума за 341 образователни институции, но те не са просто бройка, сред тях са: Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ във Варна; Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Белинов“ в Пловдив; Специалното училище за ученици с увреден слух, „Проф. д-р Дечо Денев“ в София; Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София – 34 центъра за специална образователна подкрепа. Това са бившите помощни училища. 28 регионални центъра за подкрепа на приобщаващото образование, които осигуряват ресурсни учители и специалисти за децата и учениците със специални образователни потребности за всички училища, но най-вече за тези, които не могат да си позволят щатни ресурсни учители, логопеди и психолози. Сред тях са: Българското средно училище в Прага; Българското средно училище в Братислава; Националният логопедичен център в София; Националният дворец на децата в София и най-накрая едно от най елитните училища в България – Националната природо-математическа гимназия „Академик Любомир Чакалов“ в София, която в този случай има също нещастието да бъде училище на Министерството на образованието и науката, но и това не е всичко. Министерството на образованието и науката, вероятно под давление на Министерството на финансите, прибира парите и на още редица второстепенни разпоредители към министъра на образованието. И ако в случая с образователните институции става дума за общ годишен бюджет от 677 млн. лв., чиято една дванадесета представлява около 56,5 млн. лв., то в следващите обрани институции въпросът е за милиарди, изброявам: Националната агенция за оценяване и акредитация; Националната агенция за професионално образование и обучение; Изпълнителната агенция „Програма за образование“; Националният център за информация и документи; Центърът за развитие на човешките ресурси, който управлява Програма „Еразъм+“ за България; Центърът за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства; Националният студентски дом; Фонд „Научни изследвания“; Националният инспекторат по образованието; 28 регионални управления на образованието. В момент, в който не са завършили националните външни оценявания, започва кампания по реализирането на държавния план-прием и подготовка за нова учебна година. Всички те са със занулени лимити. Колко пари не достигат на Министерството на финансите и за какво, че посегна на образованието? Този отговор трябва да даде правителството. За Украйна ли трябва да правят вноски или в някоя друга бездънна яма ще запратят спестяванията на училищата? Напомням също, че със статут на второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на образованието и науката са и Българската академия на науките, както и 33 държавни висши училища, сред които е и Софийският университет. Ще посегне ли ректорът на Софийския университет, сега министър, и на техните пари? Та нали всеки кмет на община, попаднал в недоимък, по същия начин ще посегне на средствата на училищата си, които представляват средно между 30 и 40% от общинските бюджети в България. И с какви очи някой държавен орган би му потърсил отговорност на този кмет, след като МОН го прави безнаказано спрямо собствените си училища? Който е посегнал на българските училища, добро не е видял. Призоваваме още веднъж всички учителски синдикати да вземат позиция по този въпрос – позиция ясна и недвусмислена – особено Синдикатът на българските учители. Нека министърът на образованието и науката отмени решението си бързо и публично и даде разяснение по каква причина въобще пристъпи към такава мярка. Призоваваме министъра на финансите да даде публично разяснение колко евро се разчита да приберат от училищата и институциите – второстепенни разпоредители ¬– и за какво плащане са важни. Колкото по бързо го направят, толкова по-добре. Благодаря за вниманието.
#13 · speech
Благодаря, господин Янчев. С това приключи представянето на заявените декларации и преминаваме към гласувания в началото на деня дневен ред. Преминаваме към точка първа: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБИРАНЕТО НА ПРИХОДИ И ИЗВЪРШВАНЕТО НА РАЗХОДИ ПРЕЗ 2026 Г. ДО ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2026 Г., ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2026 Г. И ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2026 Г. Вносител е Министерският съвет на 4 юни 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси за представяне на доклада на Комисията по разгледания законопроект. Заповядайте, господин Проданов.
#14 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г. На извънредно заседание, проведено на 9 юни 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Гълъб Донев – заместник министър-председател и министър на финансите, Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг“; Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“ и Детелина Караенева – директор на дирекция „Национален фонд“. Законопроектът беше представен от министър Донев, който посочи, че с него се предвижда възможност за поемане на държавен дълг за осигуряване на ресурс за финансиране на текущия бюджетен дефицит и префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. За целите на касовото управление и плащанията на бюджетните организации се осигурява възможност за краткосрочен държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите, и краткосрочните задължения се обезпечават навреме и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване. Освен това със Законопроекта се предоставя възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари и се предлага увеличение на максималния лимит по програмата от 27 млрд. евро на 30,8 млрд. евро с оглед диверсификация на дълговите източници за набавяне на пълния обем на дългово финансиране и осигуряване на възможност за постигане на оптимална цена при набирането на необходимия финансов ресурс. Крайният срок за изпълнение на дейностите и инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август 2026 г. съгласно Регламент (ЕС) 241/2021. Изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост през периода 2022 – 2024 г. се осъществява трудно и бавно, като за първите две години разходите възлизат на едва 11,4 на сто от безвъзмездните средства, предназначени за България. Анализът на параметрите по изпълнението на инвестициите към момента и прогнозите за 2026 г. сочат значително концентриране на плащания в периода на допустимост на инвестициите, като за осемте месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост в размер на около 4,4 млрд. евро за постигане на 100 % усвояемост на безвъзмездните средства. Като се отчитат разплатените до 31 май 2026 г. средства по НПВУ в размер на 3 млрд. евро за периода 2022 г. – 31 май 2026 г. – безвъзмездна финансова помощ, европейско и национално финансиране, остават за финансиране на плащания – безвъзмездна финансова помощ – до 3,8 млрд. евро, като основната концентрация се очаква да бъде от месец юни до месец август 2026 г. Тъй като четвъртото искане за плащане се очаква да бъде получено в края на месец юли 2026 г. поради процедурата по одобрение на подадената към Европейската комисия ревизия през април 2026 г., съответно петото искане за плащане да бъде получено до края на месец декември 2026 г., е необходимо националният бюджет да префинансира тези значителни по размер плащания. Освен това отчитането към Европейската комисия по Механизма за възстановяване и устойчивост е обвързано с изпълнението на реформи, поради което съществува риск от забавяне в получаването или задържане на приходите по Механизма за възстановяване и устойчивост, необходими за финансиране на инвестициите в обхвата на НПВУ. Наред с това рязката промяна в геополитическата обстановка след избухването на конфликта в Близкия изток и повишените цени на енергоносителите допълнително утежняват разходите по бюджета. В тази връзка осигуряването на временно национално финансиране е подходящата мярка за адресиране на тези рискове. Разпоредбите на действащия Закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2026 г. не уреждат възможността да се осигури ресурс, с който националният бюджет да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. В условията на неприет Закон за държавния бюджет за 2026 г. лимитът за поемане на държавен дълг през 2026 г. съгласно разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси възлиза на 1,41 млрд. евро, тоест до размера на годишните погашения, и този лимит е достигнат с емитираните ДЦК за периода януари – май 2026 г. По данни на БНБ депозитите (наличностите) към 31 май 2026 г., които Министерството на финансите управлява, са в размер на 4,4 млрд. евро, от които наличностите в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система – така наречения Сребърен фонд – възлизат на 2,4 млрд. евро. Разполагаемият ресурс, без Сребърния фонд, е два милиарда евро за осигуряване на всички плащания – пенсии, разходи на първостепенните разпоредители с бюджет, трансфери за общини и други, както и разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предвид очаквания пик на плащанията по НПВУ във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори, като енергетика, транспорт и социална сфера, в периода юни – август 2026 г. се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания в БНБ към 30 юни 2026 г. В хода на дискусията народните представители Владислав Панев, Мартин Димитров и Цончо Ганев не подкрепиха Законопроекта, а Теменужка Петкова, Владислав Горанов, Асен Василев и Венко Сабрутев се въздържаха от подкрепа. Основните аргументи, които бяха изтъкнати, са, че следва да бъде намален бюджетния дефицит, а не да се теглят нови дългове. Изразени бяха опасения, че при липсата все още на проект на държавен бюджет за 2026 г. може да бъде необходимо да се тегли допълнително дълг до края на годината. Освен това, макар и да са договорени 98% от проектите по НПВУ и всички те да бъдат предявени за плащане пред Европейската комисия, една част може би ще бъдат отказани за финансиране от нея, като разходите ще бъдат покрити от националното финансиране. Застъпена бе и тезата, че размерът на дълга, който следва да бъде изтеглен, трябва да бъде в по-малък размер – около 2 млрд. евро, имайки предвид увеличението на приходите от ДДС и данъка върху доходите на физическите лица за месеците юни, юли и август, както и очакваното четвърто плащане от Европейската комисия по НПВУ и оперативните програми, общо в размер на 1,5 млрд. евро. Изразено бе и опасение, че тегленето на нов дълг следва да се осъществи през октомври, когато вече има приет бюджет за 2026 г. и са налице по-благоприятни условия на финансовите пазари, а не през юни – юли 2026 г. Тегленето на нов дълг при неприет държавен бюджет с ясно посочени фискални параметри ще доведе до по-високи лихвени условия. Министър Донев увери народните представители, че следва възможно най-скоро да се започне процедурата по поемане на дълг, за да може страната да се възползва от благоприятните условия на международните финансови пазари в момента. Таванът от 3,8 млрд. евро не означава, че трябва в този пълен размер да бъде поет дълга. Целта е да се осигури ресурс за префинансиране на очакваните значителни плащания през 2026 г. по НПВУ с оглед на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейностите и инвестициите по него, както и да се минимизират потенциални ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително и социалните. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 52-602-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г.“ Благодаря Ви.
#15 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Уважаеми колеги, в залата е заместник министър-председателят и министър на финансите господин Гълъб Донев. Господин Донев, заповядайте за представяне на Законопроекта.
#16 · speech
Заместник Министър-Председател Гълъб Донев
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В условията на неприет закон за държавния бюджет до началото на фискалната година в предишни години действаха в голяма степен аналогични разпоредби, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите и предоставянето на трансфери. За разлика от тях, през 2026 г. се налага включването на изрична разпоредба в така наречения удължителен закон, която да урежда възможност за поемане на държавен дълг, включително при необходимост краткосрочен, във връзка с осигуряване на ресурс за финансиране на текущия бюджетен дефицит и префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности и инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Следва да подчертаем, че предложеният на вниманието Ви законопроект има за цел да адресира непълноти в действащото законодателство до внасянето на редовен закон за държавния бюджет, в който да бъдат определени конкретните дългови ограничения за 2026 г. – за максималните размери на държавния дълг към края на годината и на новия дълг, който може да бъде поет през годината, обвързани с общата фискална рамка за годината. Както е известно, крайният срок за изпълнение на дейностите и инвестициите, финансирани по Механизма за възстановяване и устойчивост, е 31 август 2026 г. съгласно Регламент на Европейския съюз 241 от 2021 г. Анализът на параметрите по изпълнението на инвестициите към момента и прогнозите за 2026 г. сочат значително концентриране на плащания в периода на допустимост на инвестициите, като през първите осем месеца на 2026 г. следва да бъдат финансирани плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост в размер на около 4,4 млрд. евро за постигане на 100% усвояемост на безвъзмездните средства. Отчитайки разплатените до 31 май 2026 г. средства по Плана – безвъзмездна финансова помощ, европейско и национално финансиране – в размер на 3 млрд. евро за периода 2022 – 31 май 2026 г., остават за финансиране на плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост до 3,8 милиарда евро, като основната концентрация се очаква да бъде в месеците от юни до август 2026 г. Тъй като четвъртото искане за плащане се очаква да бъде получено в края на месец юли поради процедурата по одобрение на подадената към Европейската комисия ревизия през април 2026 г. и съответно петото искане за плащане да бъде получено до края на месец декември 2026 г., е необходимо държавният бюджет да префинансира тези значителни по размер плащания. Също така предвид факта, че отчитането към Европейската комисия по Механизма за възстановяване и устойчивост е обвързано с изпълнението на реформи със съществуващ риск от забавяне в получаването или задържане на приходите по Механизма за възстановяване и устойчивост, необходими за финансиране на инвестициите в обхвата на Плана, и наред с това рязката промяна в геополитическата обстановка след избухването на конфликта в Близкия изток и повишените цени на енергоносителите допълнително утежняват разходите по бюджета. В тази връзка осигуряването на временно национално финансиране е подходяща мярка за адресиране на тези рискове. Разпоредбите на действащия закон за събиране на приходите и извършване на разходите през 2026 г. не уреждат възможността да се осигури ресурс, с който националният бюджет да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост. В условията на неприет закон за държавния бюджет за 2026 г. лимитът за поемане на държавен дълг през 2026 г. съгласно разпоредбите на чл. 87, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси възлиза на 1 млрд. и 410 млн. евро, тоест до размера на годишните погашения, и този лимит е достигнат с емитираните държавни ценни книжа за периода януари – май 2026 г. Посочената норма на чл. 87 от Закона за публичните финанси не предоставя изрична законова делегация за поемане на държавен дълг на международните капиталови пазари по линия на Средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, основана и ратифицирана през 2015 г. В тази връзка предложените допълнения в чл. 3а целят преодоляване на описаните законови празноти, като създават уредба, отчитаща конкретните бюджетни обстоятелства. По данни на Българската народна банка депозитите към 31 май 2026 г., които Министерството на финансите управлява, са в размер на 4 млрд. и 400 млн. евро, от които наличностите по така наречения Сребрен фонд, са 2 млрд. и 400 млн. евро. Разполагаемият ресурс, без Сребърния фонд, е около 2 млрд. евро за осигуряване на всички плащания: пенсии, разходи за първостепенните разпоредители с бюджет, трансферите за общините и други разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост. Предвид очаквания пик на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост във връзка с големите капиталови инвестиции в основни сектори, като енергетика, транспорт, социална сфера, в периода юни – август 2026 г. се очаква бюджетното салдо за юни отново да е отрицателно, което допълнително ще намали наличния ресурс за разплащания в Българска народна банка към 30 юни 2026 г. Във връзка с изложеното Министерският съвет със свое решение от 3 юни 2026 г. одобри Проект на закон за изменение и допълнение на така наречения удължителен закон, като предложенията се отнасят към следното: с предложената редакция в чл. 3а, ал. 1 се дава възможност до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. освен дълга по чл. 87, ал. 2 от Закона за публичните финанси, тоест 1 млрд. и 410 млн. евро, Министерският съвет да може да поема и държавен дълг в размер до 3 млрд. и 800 млн. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително и за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Осигурява се и възможност за целите на касовото управление и плащанията по бюджетните организации да се поема краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година. По този начин се минимизира влиянието на потенциални рискове за бюджета в случай на временен ликвиден недостиг, породен от различната падежна структура на приходите и разходите, и краткосрочните задължения се обезпечават на време и в пълен обем, времево синхронизирани с дългови инструменти за тяхното покриване. Създават се нови ал. 2 и 3 на чл. 3а, с които се предоставя възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари и се предлага увеличение на максималния лимит по програмата от 27 млрд. евро на 30 млрд. и 800 млн. евро с оглед диверсификация на дълговите източници за набавяне пълния обем на дълговото финансиране и осигуряване на възможност за постигане на оптимална цена при набирането на необходимия финансов ресурс. По този начин ще се осигури ресурс, с който националният бюджет ще поеме да префинансира очакваните значителни плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост с оглед постигане на ритмично финансиране и максимално ускоряване при изпълнението на дейности и инвестиции по него, както и ще се минимизират потенциални ликвидни рискове, така че да не се затрудни финансирането на обичайните разходи, включително социалните. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
#17 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Донев. Предвид така представения Законопроект преминаваме към разискванията. Откривам разискванията. Желаещи за изказване? Заповядайте, господин Белчев, за изказване.
#18 · speech
ПБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, изказването ми е провокирано директно от вчерашния дебат, който имахме в Комисията по бюджет и финанси. Там основната идея на част от колегите от опозицията беше да отложим този инструментариум за есента и да приемем лимита заедно с редовния бюджет за 2026 г. Това предложение обаче показва или някакво непознаване на финансовите пазари, или пък форма на саботаж. Нека да Ви обясня съвсем накратко защо прозорецът сега, през юни – началото на юли, е критично важен и чакането до есента на практика е опасно. Първо, пазарна сезонност. Ако чакаме до есента, пропускаме най-добрите условия, тъй като през август пазарите буквално затварят поради отпуск, а излизането на пазара сега, през юни, ни гарантира една наистина реална конкуренция между инвеститорите и възможно най-ниска лихва за държавата. Второ, дебело искам да подчертая това, и вчера го казах, че тези 3,8 млрд. евро… това е на практика своего рода един таван, а не сума за задължителен харч. Това е една законова граница, която дава оперативна гъвкавост на колегите от Министерството на финансите и държавата ще изтегли само толкова, колкото е абсолютно необходимо. Това го каза и господин Донев вчера. А и може изобщо да не се наложи пълно усвояване, ако регулярните приходи в хазната и европейските трансфери вървят по план. И трето, последно, но не и по значение, разплащанията по ПВУ не чакат есенния бюджет. Това са средства за реални инвестиции в българския частен бизнес, за енергийния ни сектор, както и за инфраструктурата по районите. Фирмите вече са завършили своите проекти и държавата просто трябва да си изчисти сметките. Ако ги накараме да чакат есента, най-вероятно ще обречем икономиката на един ликвиден шок. И тъй като вчера част от колегите от опозицията също така изказаха малко провокативни предложения от типа „дайте първо решение за реформи и после ще говорим за дългове“, аз се сещам за една българска поговорка: Who pays the piper calls the tune, или на български преведено – това го беше казал един ръководител преди 40 години – „Може да решава този, който има пари“. Така че ние с този заем на практика си вземаме един буфер, с който да си осигурим бъдещето. И колеги, отговорното поведение изисква да осигурим предвидимост и сигурност сега, през юни, без да източваме хазната. Призовавам Ви да подкрепите този законопроект. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
#19 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Уважаеми колеги, бих искала да представя нашите гости днес. Наши гости са учениците от Националната финансово-стопанска гимназия. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Белчев? Не виждам такова искане. Има ли желаещи за други изказвания? Господин Димитров, заповядайте за изказване.
#20 · speech
ДБ
Уважаема госпожо Председател, дами и господа, уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите! Чух колегата Белчев, който каза, че този, който има пари, той решава. И ние с тази философия, господин Белчев, дотук я докарахме. Доскоро управляваха хора, които и те така казваха, и затова бяха предвидени да се вземат 10 млрд. евро заеми през 2026 г. Добре че ги спряхме и добре че бяха големите протести. И те имаха подобна философия. Лошото е – аз сега Ви питам Вас от „Прогресивна България“: каква е разликата между Вас и предишното управление по този повод? Защото и те така казваха: „Защо да ги правим?“ Те не бяха против реформите по принцип, казваха – защо сега, рано е, късно е, някога ще ги направим. Но за заемите бяха категорично „за“, 10 млрд. евро бяха предвидени през 2026 г., 18 млрд. лв., тъй като валутата е в лева, през 2025 г. бяха взети ефективно. Каква трябва да ни бъде голямата цел? Голямата цел, уважаеми дами и господа, трябва да бъде ограничаване на дефицита, спасяване на България от румънски сценарий, но по начин, по който не удряме икономическия растеж. Така формулираме ние от „Демократична България“ голямата задача, която трябва да постигнем. Какво направи Румъния? Забавиха се и те бяха изпаднали в такива настроения. Забавянето им коства много. Като се забавиха, започнаха да вдигат данъците, но вече беше късно. С тези действия не си оправиха дефицита, удавиха си икономическия растеж. Тоест това е нещото, което ние трябва да избегнем. И действително в момента България се намира – да, в сложна ситуация, но напълно решима. И затова този момент не трябва да бъде изпуснат. И ние твърдим, и това е нашият добронамерен съвет към Вас, че ако този момент сега бъде използван по максимален начин, ние ще си спестим много неприятности в бъдеще. Тоест нашата цел – на „Демократична България“, уважаеми колеги, е да успеем да овладеем дефицита, да си опазим растежа, тоест всичко това да успешно. И сега, конкретният законопроект защо ни притеснява? Вие предлагате 3,8 млрд. евро дълг. Всеки, който е чел мотивите на това предложение, е видял, че се говори как ще бъдат финансирани плащанията по ПВУ, но няма нищо конкретно как ще бъде финансирано изплащането на пенсии и така нататък. Няма нищо конкретно дали ще има следващ дълг. И ние Ви питахме и на Комисия, питаме Ви и сега, господин Гълъб Донев: имаме ли гаранция, че това е дългът за 2026 г.? Защото, ако е така, сме добре. Това би означало, че дефицитът се ограничава на 3%, за да бъде това таванът на дълга. Тоест Вие искате 3,8 млрд. евро дълг, без да ни казвате ще има ли следващ и колко ще бъде той. Нищо такова никой от Вас не е заявил. И това е проблем за нас, уважаеми дами и господа, защото може да стане дългова спирала – 3,8 млрд. евро сега през бюджет за следващия дълг, и нямаме никакви данни и никаква гаранция какъв дефицит Вие ще постигнете през 2026 г. Господин Гълъб Донев – ние го слушахме много внимателно вчера на Бюджетната комисия. Той каза: „Колкото можем“. Обаче това на нас не ни стига. Като гледаме данните за бюджета и плащанията за текущата ситуация до септември, повече от 2 млрд. евро нов дълг на Вас не Ви трябва. Това успяхме да постигнем с много подробни въпроси, които бяха зададени вчера на Бюджетната комисия. Вие взимате два пъти повече – 3,8 млрд. евро дълг. Сега, бихме могли да имаме обяснение, че се цели стратегия при очакваното повишаване на лихвите, макар че и това Ви казахме, че е спорно дългът да бъде изтеглен по-рано. Но най-големият ни проблем, връщам Ви към това, е голямата картина. Нямаме гаранции колко ще бъде общо дългът за 2026 г. Нищо от Вас нямаме по тази тема. Вие казвате – сега ще вземем 3,8 млрд. евро дълг и после ще видим – ще видим през бюджета колко ще вземем, ще видим колко ще бъде бюджетният дефицит. Всичко друго е „ще видим“. Това ни казвате. Е, няма как. Няма как разумни хора, които искаме да извадим България от тази ситуация, няма как да подкрепим този подход. И Ви напомням следното: нямате право, колеги от „Прогресивна България“, да се учудвате от бюджетната ситуация. То затова бяха големите протести, затова падна и предишното правителство. Нищо за учудване няма и тук, никаква новина също няма. Но и този подход на господин Гълъб Донев, който говори за 7,4% дефицит, за нас е неприемлив подход. И даже ние го приканваме: дайте да ги видим тия данни, откъде го получавате този дефицит от 7,4%, защото Европейската комисия прави прогноза за 4,1%, което звучи много по-реално. Тоест няма нужда от нагнетяване на такова напрежение и такива, бих казал, спекулативни твърдения, защото не са подкрепени с данни. Ако можете да ги подкрепите с данни, публикувайте откъде идват тия 7,4%. Но цялата тази картина и огромното ни безпокойство са, че Вие продължавате траекторията, по която се движихме досега. Тя доведе до огромните протести, до огромните проблеми и дотук, където се намираме. Така че ние се надявахме Вие да дойдете с план за реформи, с план за ограничаване на дефицита и тогава да говорим по темата за дълга, тъй като дългът е резултативна величина – дефицитът първо, дългът после. Обаче Вие правите точно обратното и казвате: „Сега ще вземем 3,8 млрд. евро дълг, а за всичко друго ще видим“. Точно с този подход стигнахме дотук. Искам да завърша със следното. Колеги, намираме се в много ключова ситуация да решим проблема с дефицита и той е напълно решим. Но е напълно решим при ясни действия, които не могат да изключат сектор „Сигурност“ и не могат да изключат тези, които получиха между 50, 70 и 80% увеличение на разходите миналата година. Тях не можем да ги изключим, защото не е честно. При адекватни действия ситуацията е решима, а въпросът е да видим адекватните действия. Благодаря.
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Димитров? Господин Проданов, заповядайте за реплика.
#22 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, няколко неща да кажа първо, защото с това започнахте – каква е разликата между нас и ГЕРБ. Ами те харчиха, а на нас беше предявена сметката. И това трябва да бъде пределно ясно. В момента на нас се пада честта и необходимостта да покрием тези обявени и необявени харчове, които бяха направени в предходните години както от ГЕРБ, така и от предходни правителства, включително и сглобки, в които Вие участвахте. И за да не съм голословен, само да кажа, че дългът на България в абсолютна стойност през 2020 г. беше 15,1 милиарда… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) През 2020 г. не сме управлявали ние! През 2020 г. беше 15,1 млрд., а през 2025 г. е 34,6 млрд. Това е увеличение в пъти. Същото нещо е валидно и за лихвените разходи. Това е в допълнение към всички тези направени, но неразплатени разходи, за които господин Донев онзи ден спомена – скрития дефицит, който също трябва да се плаща и който Вие не включвате в сметката. Но това е сметка, която трябва да се плати или най-малкото трябва да се прегледа много точно и детайлно, за да се види какво всъщност в нея може да се отложи, какви схеми има и така нататък. Това е анализът, който ние правим. Възразихте, че не било правилно и така нататък да се говори за тежката ситуация в страната – 7,4% дефицит, или колкото там каза господин Донев, и че това било катастрофично говорене. Не, това е радикално – не е радикално, а рационално осмисляне на ситуацията и поставяне на диагноза, преди да се вземат решенията. Другото е заравяне на главата в пясъка и повтаряне, че всичко е окей. Но такова заравяне на главата в пясъка не е полезно, освен ако не я заровим толкова дълбоко, че да ударим някой петролен кладенец и така да можем да си решим енергийните проблеми. Но диагнозата е много тежка – фискалният резерв, който е ликвидният буфер на държавата, е опоскан и това налага тегленето на този нов дълг не по желание, а по необходимост. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#23 · speech
Благодаря Ви, господин Проданов. Има ли желаещи за втора реплика? Господин Василев – за втора реплика, след което господин Белчев – за трета реплика.
#24 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, моята реплика е към Вас. Първо, според мен по Вашето изказване има нужда да бъдат отбелязани две неща. Първото нещо, което Вие казвате, е, че не трябва да катастрофира икономиката, докато се управлява дългът. Как си го представяте това нещо? Трябва ли да се изтегли ликвидността на икономиката, както беше направено през 2009, 2010, 2011 г. – да спре да се възстановява ДДС на фирмите, да спрат разплащанията, да се замразят пенсиите и заплатите, тогава знаем какъв беше ефектът – икономиката катастрофира и след Гърция ние имахме най-тежката криза, без да има нужда от това, или трябва да се осигури ликвидност, когато има външен шок? И второ, тук господин Проданов цитира вдигането на дълга. Бихте ли му цитирали вдигането на брутния вътрешен продукт? Ако не знаете числата, да Ви ги кажа: от 136 млрд. през 2021 г. на 230 млрд. през миналата година – съответно дългът и съответно дълг към БВП, ако погледнем допреди миналата година – до края на 2024 г., беше останал абсолютно същият. И не на последно място, да му припомнете може би, че един друг финансов министър говореше за неплатени фактури и 18 млрд. дупка, след което се чудеше как да обясни, че такова нещо няма.
#25 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
11 милиарда в повече приходи!
#26 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Заповядайте, господин Белчев, за трета реплика.
#27 · speech
ПБ
Господин Димитров, аз започвам да си мисля, че вчера с Вас сме били в различни заседания. Много добре и ясно вицепремиерът Донев обясни, че това е всъщност мостово финансиране и че този заем евентуално няма да отиде за покриването на текущи нужди. Така че защо пак призовавате от трибуната за конкретни реформи? Нека да оставим тези реформи наистина на колегите от изпълнителната власт. Аз вярвам, че ще има такива и че те ще бъдат най-ефективните към този момент. И друго, което искам само да спомена, защото господин Василев така подаде топката – тази изпомпана ликвидност, за която той говори, за 2009 – 2010 г. Аз имам спомен, че нещо подобно се получи и през 2022 – 2023 г., с добра цел уж. Но така или иначе, това повишено потребление като че ли не се получи, въпреки силно завишените разходи за заплати и за социални ангажименти. И нещо, което на мен ми направи впечатление, е, че този ресурс, който се очакваше да влезе реално в нашата икономика и да вдигне потреблението… Само ще дам един такъв пример: през 2022 г. депозитите на физически лица в търговските банки бяха около 35 млрд. евро, а в момента са 55 млрд. евро. Тоест, ако за Вас е идеално, ние очаквахме тези пари да влязат не в полза на търговските банки, а действително да влязат в едно реално потребление и на пазара. Така че благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Белчев. Господин Димитров, желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
#29 · speech
ДБ
Уважаеми колеги, искам да започна с най-важното за мен – ние от „Демократична България“ искаме да се успее и с дефицита, и с бюджета. Това, което не можете да разберете и се вижда от Вашите отговори, е, че Вие търсите конфронтация, а ние Ви казваме конструктивно, че така няма да стане, и Ви напомням, и специално започвам с колегата Проданов. Когато ГЕРБ дойдоха на власт, те направиха същото. Вие обявихте 7,4% дефицит, а те обявиха 18 млрд. лв. дупка. Каква е разликата? Едното е като другото. После се оказа, че 18 млрд. лв. дупка няма, а този 7,4% дефицит, колеги, ако го има и ако го твърдите – а ние всички сме сериозни хора – дайте ги тези данни. Дайте ни един писмен доклад, представете го пред Бюджетната комисия и кажете: събираме това, това и това и тогава получаваме 7,4% дефицит. А иначе, извинявайте, ама е същото като при ГЕРБ. Ние тогава ги призовахме: я ни покажете тази 18 млрд. лв. дупка да я видим – и там бяха ей такива общи приказки. Тук е същото нещо. Сериозни хора сме и ако твърдите такова нещо, дайте да го видим. Кога ще дадете да го видим този 7,4% дефицит? Покажете го да го видим, ама няма, няма. Има много приказки, а показване няма. Сега колко е дългът? Господин Проданов, важно е, въпреки политическите различия, да се държим като сериозни икономисти. Вие вчера като говорихте за дълга в Бюджетната комисия, го смятахте като част от брутния продукт. Тоест, когато Ви е изгодно, се смята така, а когато Ви е изгодно друго, го смятате просто в номинално изражение. Нека бъдем сериозни хора! Ще спорим, ще имаме различия, ще намираме начин по важни неща да си обединяваме усилията, но нека бъдем сериозни икономисти във всичко, което твърдим, и да не излиза, че когато ни е изгодно, говорим едно, а когато ни е неизгодно, започваме да говорим други работи. Сега, на въпроса на колегата Василев. В никакъв случай не трябва да позволим да пострада българската икономика от цялата работа. Затова – да, в никакъв случай не трябва да се вдигат данъците. Това е причината, че тези идеи на Европейската комисия за отмяна на плоския данък ние ги смятаме за изключително погрешни, макар че те са просто идеи и нищо повече няма там. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Колкото до колегата Белчев, който казва, че се надява да има реформи. Колега Белчев, фактът, че Вие се надявате и че Вие сте председател на Икономическата комисия, тези реформи Вие трябва да ги обсъждате, трябва да са готови. Фактът, че Вие за надежда ни говорите тук, че ще има реформи за овладяване на дефицита, още повече ме кара да се притеснявам.
#30 · speech
Просрочихте времето, господин Димитров.
#31 · speech
Да, госпожо Председател, свършвам. Разберете едно – за да се успее, трябва има ясен план, който ние не го виждаме. Благодаря.
#32 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Заявено е изказване от госпожа Петкова. Заповядайте, госпожо Петкова, за изказване.
#33 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги! Понеже няколко пъти се спомена как има скрит дефицит в резултат на управлението на ГЕРБ, как ние сме харчили, а пък сега някой друг плаща сметката, длъжна съм да отбележа, че скрит дефицит няма. Има явен дефицит, който Европейската комисия в своя доклад от миналата седмица оповести, и той е след приспадането на разходите за отбрана. Знаете, че това са разходи, за които България ползва дерогация с още други 15 държави – членки на Европейския съюз, и е 2,9% от брутния вътрешен продукт на страната за 2025 г., така че скрити дефицити няма. Подобно говорене наистина не е добър сигнал и по някакъв начин уронва и престижа на институциите в страната, и така се уронва позицията, която имат и европейските институции, които се занимават с тази изключително важна тема, каквато е темата свързана с бюджетния дефицит и изобщо Евростат като институция, така че просто най-колегиално Ви препоръчвам: не използвайте подобни термини, просто това не е вярно и скрит дефицит няма. По отношение на това какво е харчила ГЕРБ, ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че винаги когато ГЕРБ е управлявала, бюджетите, които ние сме предлагали и които сме изпълнявали, са приключвали съгласно нормативно определените параметри. Нашите бюджети са били на излишък и можете да се върнете назад във времето и да видите за какво става дума. Така че много Ви моля – Вие да не плащате ничии сметки, а още по-малко сметката на ГЕРБ. Плащате такава сметка, каквато сме направили всички ние като общество. Сега, по отношение на предложения законопроект. На първо място, ще си позволя да взема реплика от думите на колегата Белчев, че всъщност периодът е удачен за излизане на пазарите, на международните финансови пазари, и по повод на това, което и министър Донев заяви като позиция, че има известни непълноти в действащото законодателство. Аз ще си позволя да не се съглася с тези тèзи, тъй като нашето национално законодателство и европейското законодателство много ясно са посочили къде се определя годишният лимит за дълга – той се определя в годишния закон за бюджета, и това изобщо не е случайно. Причината за това е много ясна и тя е свързана с параметрите, които можем да видим единствено и само в предложения проект за годишен закон за бюджета. Оттам става ясно какво ще бъде и бюджетното салдо – дали ще бъде дефицит, дали ще бъде балансирано салдо, или ще бъде на излишък. Ако има дефицит, тогава ние сме наясно какъв е той и знаем какъв дълг ще ни бъде необходим, за да го финансираме. Така че по отношение на непълнотите в Закона смятам, че такива няма. Законът за публичните финанси е разписал условията, при които една страна – българската страна, може да функционира без приет закон за бюджета. И в този закон, в Закона за публичните финанси, много ясно е посочено, че когато до началото на годината няма приет Закон за бюджета, то тогава по отношение на дълга можем да поемем само такъв дълг, който предстои да падежира в рамките на настоящата година, и нито лев повече. И това, разбира се, не е случайно. Това е нормативната уредба и тя предвижда точно това, като целта е да бъдат защитени в максимална степен публичните финанси на страната. Така че мястото на лимита за дълга е в годишния закон за бюджета. Аз и вчера на Бюджетната комисия призовах колегите съвсем добронамерено: всички тези разговори ще бъдат избегнати единствено и само тогава, когато Вие внесете Проекта на закон за годишен бюджет. Тогава ние можем да сме наясно с параметрите на бюджетната рамка и съответно да можем да дебатираме, защото ние сега не знаем какво всъщност ще финансирате с този дълг. В мотивите и в Законопроекта е казано, че Вие ще финансирате бюджетния дефицит, включително и префинансиране на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. А знаем ли какъв дефицит ще финансираме – до 3%, както предвижда националното и европейското законодателство, до 4,1%, каквато е прогнозата на Комисията или 7,4%, каквато е прогнозата на Министерството на финансите, която министърът заяви и за която аз смятам, че сме много далеч от подобен сценарий, но така или иначе това бяха числата, които бяха посочени. Така че, уважаеми колеги, тази неяснота и това излизане извън нормативно установения ред е причината, поради която ние ще се въздържим да подкрепим такъв един Законопроект, тъй като има много ясни правила, а тези правила са казали кога, къде и как се определя годишният лимит за дълга. Благодаря Ви.
#34 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова. Има ли желаещи за реплики по така направеното изказване от госпожа Петкова? Господин Проданов, заповядайте за реплика.
#35 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петкова, няколко неща. Хипотетично, ако допуснем, че страната е в политическа криза повече от една година и няма приет бюджет, пак ли мислите, че ще е уместна тази разпоредба – да може да се изтегли дълг само за рефинансиране на стари задължения? Държавата така може да блокира. Само да кажа, че ние сме в тази ситуация да нямаме приет бюджет и да отиваме към юли-август не е в резултат от нашите действия, а в резултат от политическата криза, която беше предизвикана от предходните управления, в които и Вие участвахте, така че (ръкопляскания от ПБ) не разбирам смущението Ви. От друга страна, казвате, че нямаме яснота какъв ще е дефицитът и трябва да изчакваме приемането на бюджета. Аз мисля, че и към настоящия момент има много ясна траектория и тя въобще не е положителна. Към края на май вече имаме два милиарда и половина, което е 2% от брутния вътрешен продукт дефицит, а само за един месец той нарасна със 750 милиона. Това е много обезпокоителна траектория. Прогнозата на Европейската комисия, Вие сама казахте, е четири и нещо, но знаете добре, че това е базирано на техни вътрешни прогнози, а не на данните, които са получили от нас, защото всъщност служебното правителство не им предостави доклада, който трябваше да предостави към края на април месец. Така че те също стрелят малко на сляпо. Господин Донев Ви показа онзи ден една възможна траектория на бюджета, на бюджетния дефицит, която наистина е много обезпокоителна, ако не вземем мерки да я коригираме. Ние взимаме такива мерки, но междувременно не можем да оставим държавата да блокира, не можем да си позволим да компрометираме плащанията по ПВУ и не можем да си позволим да не изпълни държавата социалните си ангажименти. Затова се налага да се направи това сега, защото има, разбира се, тайминг и технология на тегленето на външния дълг – кога е най-удачно, но има и технология по подготовката на облигационните проспекти по така нареченото роудшоу. Чакайки бюджета, отиваме към септември-октомври и тя, годината, си мина. А междувременно, отново се връщам към това: в държавата пари няма, фискалният резерв е опоскан, а това е ликвидният буфер на държавата. Няма откъде да се черпи, освен ако не започнем, както някои правителства преди нас, да правим еквилибристики с извиване ръцете на бизнеса, да го тупаме като брашнен чувал или да му задържаме ДДС-то, което ще има тези негативни ефекти върху икономиката, за които и господин Димитров първоначално спомена. Не искаме да правим това. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#36 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на госпожа Петкова? Не виждам. Желаете ли дуплика? Заповядайте за дуплика, госпожо Петкова.
#37 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Проданов, аз си мислех, че политическата криза е приключила на 19 април, когато Вие спечелихте доверието на българските граждани с пълно мнозинство. Вие дойдохте на власт с тезата, че знаете, можете, готови сте и ще успеете. Когато една политическа сила идва с такова мнозинство на власт и с такова мото, всички сме в очакване на това, че Вие наистина знаете, можете и ще успеете. За съжаление, това, което се случва до настоящия момент, лично мен ме разколебава дали това е така. Не съм сигурна, че знаете, можете и ще успеете. Благодаря.
#38 · speech
Има заявено изказване вече. Заповядайте за изказване. Това беше процедура на дуплика. Имаше заявено изказване преди изказването от господин Марков. Господин Марков, Вие изказване ли заявихте?
#39 · speech
Процедура заяви той.
#40 · speech
Извинявам се. Аз не съм чула правилно. Заповядайте първо за процедура по начина на водене.
#41 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите! Уважаема госпожо Петкова, за последната година външният дълг е нараснал с… (Шум и реплики.)
#42 · speech
По начина на водене е начинът, по който председателят на Народното събрание е водил заседанието, поради което Ви отнемам думата.
#43 · speech
Не. Първо исках да започна оттам, че… (Ръкопляскане от народния представител Ивайло Шотев.)
#44 · speech
Отнета Ви е думата. Заповядайте за заявеното изказване. Колеги, ще помоля процедурите да се правят съгласно Правилника. По начина на водене е срещу начина, по който председателстващият заседанието прилага правилата за заседанието.
#45 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Донев, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че аз съм леко объркан. Като слушам изказванията на преждеуправляващите, разбирам, че фискалната политика на държавата е била толкова правилна, че не е ясно защо тогава бяха тези протести в края на миналата година и защо на изминалите избори Вие получихте този наказателен вот. И не е ясно (ръкопляскания от ПБ), не ми е ясно защо по-малко от един месец в управление Вие ни обвинявате едва ли не във всички грехове. Искам да обърна внимание на една лоша практика, а Вие ще прецените дали това не е скрит дефицит. Става въпрос за Инвестиционната програма по Приложение № 3 на бюджета от 2024 г. Веднага искам да кажа, че това беше едно добро решение, защото в интерес на истината се сложи край на тези бюджети, които нарочно бяха правени с подценена приходна част и след това с решение на Министерския съвет се разпределяха милиарди към общините и към други бенефициенти. С тази регламентация общините получиха едни лимити и наистина това беше добро решение, но всичко това, за съжаление, в прилагането се промени, защото, доколкото знам, в началото идеята е била около три милиарда да бъде тази програма, и то в бюджет 2024 г., но в преходните периоди набъбнаха над 8 милиарда – средства, които ги нямаше в републиканския бюджет, и затова вече започнаха поредицата от грешки. И каква е ситуацията към момента? Ситуацията към момента е такава, че за да се спаси програмата, се реши тя да бъде тригодишна. В началото беше предвидена само за бюджет 2024 г. (Реплики от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.) Ще ме репликирате, ако не е вярно. Приемам, че може и да не съм съвсем точен, но смисълът е следният. Тези общини, които бяха готови с проектите, които имаха, с обществените поръчки и които започнаха изпълнението им още през 2024-а и 2025-а, изпълниха своите лимити. Но знаете ли, че все още не са разплатени тези средства? Знаете ли, че все още в Министерството на регионалното развитие има повече от 1 млрд. лв., които са отчетени от общините, но те не са разплатени, защото в бюджетите след 2024 г. се предвиждаха много малко средства по тази програма. Това са реално поети ангажименти от общините. Това са фактурирани разходи, а в същото време не са обявени като дължими от държавата – и това е повече от милиард. Нещо подобно се случва и с поддръжката в АПИ. И ето сега да го свържем с искането за този нов дълг – въпросът е, че тези средства… те не са обявени дори! Вчера господин Донев не ги съобщи като средства, които отдавна са дължими. Защото, нали, всички искаме да помагаме на икономическите си субекти, а защо тогава ги държим с неплатени разходи повече от две години? Една част от тях дори не са и фактурирали, защото се задължават с ДДС. Това е изключително сериозен проблем. Инфлацията изяжда техните пари и в един момент ние всички тук декларираме, че искаме да помагаме на бизнеса. Ама как го правим? Така че тези лоши практики аз искам да знам наистина кога са въведени, от кое правителство и защо толкова продължително време се прилагат. Да, удобни са, защото се поемат такива политически обещания и чрез бюджетите се прави политика, но в един момент остават неразплатени средства, които са ангажимент на следващите правителства. Това би трябвало да се прекрати като начин на действие. Общо взето, господин Донев, аз Ви моля наистина в кратко време да направите тази проверка и да ни кажете истина ли е това, което казвам, и само това ли са единичните практики, които са въведени? Защото големият проблем е, че ние започнахме да следим само законосъобразност, а къде е икономическата целесъобразност, къде са тези разходи, които всяка една добра кантора за обществени поръчки може да направи по начин, който да е законосъобразен, но дали е морален, дали е икономически логичен? Това вече не са норми, които като че ли следим, а би трябвало. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#46 · speech
Благодаря, уважаеми господин Чакъров. Има ли реплики? Заповядайте госпожо Петкова за реплика, след което господин Василев за реплика.
#47 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Чакъров, само едно уточнение по отношение на приходите за 2025 г. Да припомним, че те бяха с 14 милиарда и 71 милиона повече за 2025-а спрямо 2024 г. Това е най-високият номинален ръст на приходите през последните години. Така че толкова по отношение на приходите за 2025 г. Що се отнася до Приложение № 3 – Приложение № 3 наистина е една изключително добра идея, която беше резултат от работата на правителството на така наречената сглобка. Това наистина е една много добра инициатива, която инициатива целеше и цели да даде възможност на общините, на регионите да развият наистина важни, ключови инфраструктурни проекти за тях. За радост, голяма част от тези проекти вече са реализирани, но, що се отнася до Вашето твърдение, че това е някакъв скрит дефицит, аз категорично не мога да се съглася с това. Първо, програмата беше замислена и беше разписана в Закона за бюджета за 2024-а със срок до 2026 г. Всяка година се определя съответният ресурс съобразно възможностите на бюджета, за да могат да се финансират съответните проекти. В рамките на бюджет 2025 г. ние сме разплатили всички проекти, които съгласно Закона за бюджета са заложени като разходи във връзка с тази инвестиционна програма. За 2026 г. в удължителния закон, който ние предложихме, и той беше в сила до края на март 2026 г., предвидихме 460 млн. евро за разплащания отново по Общинската инвестиционна програма, като целта ни е била да няма проекти, които са незавършени, да няма улици, които са разкопани, и да стоят така. Така че всичко това, което е било по нашите възможности – на бюджетната рамка, и съобразно законоустановения ред, ние сме го направили. Така че толкова по отношение на Приложение № 3. Няма как в рамките на една бюджетна година да разплатим повече от това, което Законът предвижда като рамка. Бюджетът започва на 1 януари и завършва на 31 декември на съответната година. Всичко това, което е поето като ангажимент с бюджета за 2025 г., е изпълнено. Благодаря Ви.
#48 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Петкова. Има заявена реплика от господин Василев. Заповядайте за реплика, господин Василев.
#49 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Господин Чакъров, прав сте за Приложение № 3 – в една част от Вашето изказване. Именно, че когато беше приета Програмата, тя беше тригодишна, но беше прието и всички документи, в това число обществени поръчки, искания, заплащания, направени плащания и така нататък, да се публикуват през системата ИСУН, където се публикуват и всички документи по европроектите, за да има прозрачност и яснота – кога една община е поискала плащане, кога МРРБ го е одобрило и кога това плащане е било платено, а не да седи като непрозрачна практика. За съжаление, с приемането на бюджет 2025 г., това отпадна. И всъщност в момента тази прозрачност я няма. И знаете, че ние неведнъж сме критикували, че избирателно се плаща на някои общини, а не се плаща на други общини – на кой се плаща и на кой не се плаща. Тази прозрачност беше заложена в началото на програмата, но отпадна. Според мен би било добре да бъде възстановена и тогава няма да водим всички тези разговори. Това ще е ясно и прозрачно. Къде не сте прав? Опитът централното правителство да не плати на общините не помага за бюджетния дефицит. Бюджетният дефицит се изчислява на консолидирана фискална програма, която включва дефицита на общините. Тоест, ако един строител е построил улицата и я е фактурирал към Общината, а тя е пуснала тази фактура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тази фактура вече е в рамките на дефицита. Защото ние хващаме на ниво Община. Това, че МРРБ не е платило на Общината, по никакъв начин не помага на дефицита. И такъв тип еквилибристики просто не работят, защото затова се гледа дефицитът – консолидираният, който включва не само на Министерския съвет – централното правителство, консолидираната фискална програма, включва и дефицитите на всички общини. Така че, ако има фактури, които са издадени към общините, те са вече в тези 3,5%, които Евростат е пуснал като дефицит и е сертифицирал за 2025 г.
#50 · speech
Благодаря, господин Василев. Има ли желаещи за следваща реплика към изказването на господин Чакъров? Не виждам. Господин Чакъров, заповядайте за дуплика.
#51 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Василев, спорът за дефицита, да, разбирам, но не се отменя фактът, че има повече от милиард неразплатени разходи, които не бяха посочени вчера в справките от Финансовото министерство. Така или иначе те си съществуват, те са изработени от бизнеса, инфлацията вече е изяла част от техните средства, така че стои въпросът дали и кога ще бъдат платени. Така е, защото тези средства също според мен трябва по ускорен начин да бъдат платени, тоест да се осигури повече ресурс в бюджет 2026, за да може да възстановим тази справедливост. Колкото до госпожа Петкова, учудвам се, че на базата на цитираните от Вас 15 милиарда повече приходи са се допуснали тези неразплатени действителни разходи и се е налагало да се вземат допълнителни кредити. (Ръкопляскания от ПБ.)
#52 · speech
Благодаря, господин Чакъров. Има заявено изказване от господин Ганев. Заповядайте, господин Ганев.
#53 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми български граждани, цифрите са безпощадни и сметката ще платиме всички ние, но лошото е, че ще плащат нашите деца и нашите внуци. Сега, към днешна дата правителството на Радев предлага да се изтеглят почти осем милиарда нов дълг и обясненията ще ги коментираме след малко – за какво смятат да ги изразходват. Факт е, че досега правителството на Гюров изтегли още приблизително 2,5 млрд. лв. Де факто към днешна дата България задлъжнява – Гюров и Радев, общо с 10 милиарда от началото на годината. На този фон общата сума, която нашата държава дължи, нашите деца, ние, нашите внуци, нашите правнуци най-вероятно, към днешна дата, пак казвам, общата сума, която дължим е 60 млрд. лв. Това са невиждани дългове и всичко това е плод на криво разбрана евро-атлантическа демокрация, просперитет в клуба на богатите и всичко това, което сте чували през годините. Обясненията от сегашното правителство защо ще изтегли почти осем милиарда нов дълг, идват на фона на това, че миналата седмица същото това правителство искаше да вземе от всеки един пенсионер по 5 лв. от пенсията. Отказаха се от това. За сметка на това обаче взеха решение, гласуваха го и го одобриха – от всеки нов пенсионер от следващия месец да му вземат по 60 лв. – ей така, наказателно да си знае къде му е мястото и така наречената справедливост. Толкова до това какво смята да прави правителството и как смята да изразходва парите – осем милиарда ще теглим сега. На фона на това обаче същото това правителство съвсем лековерно и без да коментира под никаква форма какво смята да прави в международен план, няма никакъв проблем, че България ще стане гарант за 180 милиарда лева, които ще се дадат на Украйна – ще се подарят директно. Правителството не коментира тази тема, не говори въобще за налагане на вето, не говори за това, че България няма да участва в този срамен момент, така както прави новият министър-председател на Унгария, да кажем. Няма никакъв проблем за новото правителство. Няма никакъв проблем за новото правителство, когато преди две седмици гласува мнозинството, заедно с другите евро-атлантически партии, България да стане гарант за фалиращи държави в еврозоната за 17 милиарда и половина – и 500 милиона, по-точно казано. Това идва на фона на теглене на дълг от осем милиарда към днешна дата. С широка ръка харчим и гарантираме кредити на фалирали държави в чужбина, в същото време режем парите на пенсионерите, в същото време се обяснява как сега тези осем милиарда ще бъдат използвани за Плана за възстановяване и устойчивост. И сега да обясним какво точно представлява Планът за възстановяване и устойчивост, който години наред, още план, приет заради правителството на ПП-ДБ, „Има Такъв Народ“ и БСП, когато ни управляваха, и след това прокарван от правителствата на сглобката, на така наречената сглобка. Между другото, преди малко Теменужка Петкова каза: „правителството ни на сглобката“, само че не каза, че това правителство… да се знае: то е правителството, което те управляваха заедно с Пеевски и с ПП, и с ДБ. Това е много важно да се помни, защото не трябва да имаме къса памет. Сега, Планът за възстановяване и устойчивост – това, което в момента финансовият министър иска – тези осем милиарда да се изразходват, когато чуете, че този план е изключително важен, той ще касае всеки един от нас, той ще касае инфраструктурата. Не, цифрите са безпощадни – 46% – почти половината от този План за възстановяване и устойчивост отива в сектора на така наречената декарбонизация и за ВЕИ сектора – 46% от този План за възстановяване и устойчивост. Тези проекти, които в момента министърът, между другото, вчера Министърът на финансите каза, че парите, които ще изтеглим, ще отидат за проекти, които са готови 98%. Надявам се, наистина се надявам, след няколко месеца или след половин година, ако за тези проекти бъдат отказани да бъдат възстановени парите от Европейската комисия, от европейските бюрократи, министърът да поеме политическата отговорност, че е излъгал или по-скоро е бил подведен от текущата му администрация, защото той вчера изрично застана зад тези си думи. Надявам се наистина това да се потвърди в крайна сметка, защото няма да ни бъдат признати тези разходи от Брюксел. Но така или иначе половината пари от Плана за възстановяне и устойчивост отиват за саниране, фирми на ГЕРБ – старата схема за крадене на ГЕРБ – саниране, ВЕИ мощности – там вече е пълен батак, защото там са схемите и фирмите както на ГЕРБ, така и на ДПС, така и на ПП-ДБ, така и на БСП сектора, така и на новите управляващи. И другата златна касичка – купуване на батерии. Там е същото омешано – абсолютно всичкото евро-атлантическо мнозинство, което имаме в момента. Реално Планът за възстановяване и устойчивост, директно и тези осем милиарда – официалните данни за Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат насочени за саниране, батерии, и нови солари и перки. Планът, който… между другото, вчера правителството публикува един документ, който е, меко казано, страшен по отношение на пускането на перките в страната и колко области ще бъдат засегнати спрямо това. Успоредно с това, нека да кажем: Планът за възстановяне и устойчивост какво изключи? Той изключи изключително важния ВиК сектор и остави загуби във вода, измерими от между 80 и 90 процента, които ние – всеки един от нас, плаща. Тези проекти отпаднаха. Разбира се, това не е отговорност на новото правителство, но така или иначе Планът за възстановяне и устойчивост е опорочен в този сектор. И големият плюс, и големият грабеж – един от големите грабежи на Плана за възстановяне и устойчивост, е реформата и обновяването на БДЖ. Нали, как хубаво звучи? България по Плана за възстановяне и устойчивост ще купи нови влакови композиции, ще обновим БДЖ.
#54 · speech
Господин Ганев, моля да се съсредоточим върху Закона за ПВУ...
#55 · speech
Госпожо Председател, много Ви моля, не сте запозната явно за какво точно е ПВУ: това, за което министърът каза, че отива този заем. Затова просто е добре да замълчите в този случай, тъй като не сте компетентна по темата и го показвате. (Възгласи от ПБ: „Еее! Ууу!“) Така, сега, това, което казвам, не е лична обида, напротив. Това каза министърът: за това се тегли заемът – за ПВУ. Това се тегли – парите за ПВУ.
#56 · speech
Господин Ганев, Вие направихте реплика за съдържанието на ПВУ, а не тежестите, които ще се финансират от този заем.
#57 · speech
Сега, няма реплика. Това е директно защо се тегли този заем. Изключително важно е защо се тегли заемът. Защото по Плана за възстановяване и устойчивост се тегли заем, за да се вземат и да се получат едни влакови мотриси, за които от тази трибуна предишният министър на транспорта – Гроздан Караджов, директно на наше питане, от ВЪЗРАЖДАНЕ, призна това, което публично не се коментира: тези влакови композиции отиват в частни компании, които да бъдели, разбирате ли, конкурент на БДЖ!? Това се случва в нашата държава. Това е плод на управлението на всички евролиберали през годините и това е политиката, която и сегашното правителство продължава. Загробване в кредити, теглене на нови осем милиарда – за касичките на ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, батерии, солари, саниране. И успоредно с това гарантиране на международни фалити и пари за Украйна. Това получаваме. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, меко казано, сме против тегленето на този заем и категорично ще гласуваме против.
#58 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. (Народният представител Петър Витанов иска думата.) Господин Витанов, какво точно желаете? Процедурата или реплика? Заповядайте за реплика, господин Витанов.
#59 · speech
ПБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега, господин Ганев, ние Ви търпяхме доста дълго време. Опитахме се да бъдем наистина толерантни. Апропо, напомняте ми на една партийна лидерка, която също така се обръщаше към широката общественост. Тя получи 6 – 7 хиляди гласа на последните избори. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.) На Вас 6 – 7 хиляди не Ви стигнаха да изпаднете от парламента, след това ще ги имате. (Възгласи и ръкопляскания от „Прогресивна България: „Браво!“) Първо, тази партийна лидерка, тази партийна лидерка говори същите неща… (Реплика: „Коя е?“) Корнелия Нинова се казва – казах Ви коя е. (Реплика: Ааа!) Корнелия Нинова се казва. Ако ме слушате, а не подаквате постоянно там, ще ме разберете. …говори същите неща – кой какви пари взима от училища, от пенсионери, фейкнюз – от началото до края. Тръгнали сте по абсолютно същия път. Прощавайте, но причината да сме 130 са другата част от залата. Причината да теглим заем е другата част от залата. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.) През последните години, когато Вие бодряшки подаквахте оттук пак, очевидно не сте успели да ги спрете. И да обвинявате новото мнозинство, което има правителство по-малко от месец, е крайно некоректно! Да обвинявате в некомпетентност председателя на Народното събрание – още по-некоректно! (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.) Или ще се научим от тази трибуна да говорим професионално, а не политически – ПВУ-МВУ... Ако сте си прочели Законопроекта, говорете по Законопроекта. Просто дотук с търпението и толерантността! Благодаря Ви, имате две минути за дуплика. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)
#60 · speech
Благодаря, господин Витанов. Има ли втора реплика? Заповядайте за втора реплика. (Шум и реплики.) Колеги, ще помоля да запазим спокойствие в залата, без излишни реплики един към друг!
#61 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ганев, аз знам колко знам какво е ПВУ, не съм сигурен дали Вие знаете. ПВУ не сме го програмирали ние такова, каквото е. По ПВУ не сме подписали и договори с контрагентите такива, каквито са сега. Но по тези договори държавата е длъжна да изплати направените разходи, така или иначе, и ако ние не направим опит да възстановим тези безвъзмездни средства от Европейския съюз, означава 100% да разплатим тези договори, сключени и изпълнени от държавния бюджет. Дотолкова! (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)
#62 · speech
Благодаря, господин Джиков. Има ли желаещи за трета реплика към изказването на господин Ганев? Не виждам. Господин Ганев, господин Витанов Ви покани на дуплика, така че заповядайте за дуплика.
#63 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Витанов, Вие също сте некомпетентен по тази тема, защото заемът, по думите на Вашия министър, е точно за ПВУ. Толкова до Вашата компетентност по това, за което се изказвате. Госпожа Председателката направи абсолютно същото – без да знае защо се теглят парите, говори върху мен по Плана за възстановяване и устойчивост. Сега, извинявам се: как се казвахте? Знам Ви само и единствено като Картофения бос. Извинявам се, не Ви знам името.
#64 · speech
Господин Ганев, моля Ви, без обидни епитети! Ще Ви взема думата, ако продължите с обидни епитети към когото и да е народен представител в тази зала!
#65 · speech
Сега, това, което е важно. Вие недейте да повтаряте мантрата на ПП-ДБ и на ГЕРБ, че това са безвъзмездни пари. Да Ви кажа и на Вас: тези пари се теглят със заем от Европейския съюз и ще ги изплащаме ние и Вие, от всеки един българин парите ще бъдат изплатени. Няма нищо безплатно! Това, което Вие правите в момента – легализирате касичките и теглите заеми, за да дадете на фирмите за саниране, на ПП-ДБ за соларите, за батериите, които са омешани… Всичките Вие сте омешани там с Пеевски. Това се случва в момента! Толкова до Вашата компетентност за ПВУ. И затова казвам: недейте да взимате върху мен и да говорите, при положение че не знаете защо теглите заема. Заемът го теглите точно заради това и само заради това, за нищо друго! А иначе това, което е истината, че Вие – и това, което Ви боли… Аз не съм казал, че Вие сте подписали – Вие не сте, но Вие само преди една седмица орязахте 60 лв. от всеки един нов пенсионер и тръгнахте да взимате по 5 лв. на всеки действащ пенсионер. Вие сте тези, които седемнадесет милиарда и половина – и 500 милиона, защото и половина звучи много малко, давате – и гарантирате, на фалирали държави, на които да поемете парите. Вие сте тези, които гарантирате 180 милиарда заем за Украйна. Вие сте тези, които с лека ръка обяснявате, господин Витанов, че няма никакъв проблем договорът с Украйна, който подписа Гюров, в момента да е действащ. Така че, когато другия път седнете да говорите, нека да е на икономическа тема. А иначе за това, за което започнахте, коментирайки една госпожа: госпожата Ви направи евродепутат, само да Ви кажа. И недейте и Вие да хапете ръката, която Ви е хранила – на тази същата госпожа, защото не Ви прави чест. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#66 · speech
Благодаря, господин Ганев. Само искам да уточня, че във Вашето изказване Вие реферирахте към проекти, които не са включени в ПВУ, каквито Вие казахте, че са ВиК проектите. Съответно тази част от изказването Ви няма как да има отношение към Законопроекта. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.) Заявено е изказване от госпожа Сабри. (Народният представител Асен Василев иска думата за процедура.) Господин Василев – за процедура. Ще помоля госпожа Сабри да прояви търпение към процедурата на господин Василев. Заповядайте, господин Василев.
#67 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е към Вас – да дадете половин час почивка, за да може, както помолихме вчера министъра в Комисията и той обеща, да даде разчетите, реалните касови потоци, плюс да даде списък на проектите с тяхната готовност, за да избегнем такъв тип обвинения и разговори. Така че от името на парламентарната група – половин час почивка, за да можем да получим документите и да продължим по същество дискусията. Благодаря Ви.
#68 · speech
Постъпило е искане за почивка от името на парламентарна група. Давам почивка от името на парламентарна група в рамките на 15 минути. (След почивката.)
#69 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме разискванията по така обсъждания законопроект. Има заявено изказване от госпожа Сабри.
#70 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#71 · speech
Заповядайте, господин Костадинов, за процедура.
#72 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Моята процедура е към Вас по начина на водене, защото Вие днес дадохте един хубав пример в самото начало на пленарното заседание, когато отнехте думата на представител, при това на Вашата собствена формация, който наистина говореше не по темата. Трябваше да продължите в този стил, когато друг Ваш представител – господин Витанов, излезе тук и започна да говори по начин, който е доста несъвместим с парламентарното говорене. Изразни фрази от сорта „Достатъчно Ви търпяхме“, „Нашата толерантност приключи“ и така нататък страшно много напомнят на ранния ГЕРБ. Аз имах възможността да го кажа преди малко това нещо и на господин Витанов, защото просто процедурата ми беше поискана, но стана след почивката, заради това че беше обявена почивка. Казах му го на него и сега ще го кажа от парламентарната трибуна. Всъщност това, което виждаме в момента от поведението, и при това на председател на парламентарна група, абсолютно напомня на ранния ГЕРБ, когато тук виждахме как се караха на депутатите, обясняваха им какви са паразити, обясняваха как парламентът е говорилня. Това, между другото, изречение и този израз „говорилня“ го слушам вече поне седем или осем пъти тук от представители на тази формация „Прогресивна България“, така че би трябвало в този случай, продължавайки с добрата си практика от началото на деня, да продължите и да не допускате подобни изразни фрази, защото показват практика, която няма нищо общо с парламентаризма и с демокрацията. А и който е тръгнал по този начин, виждаме как свършва – губи властта.
#73 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Заявено е изказване от госпожа Сабри. Уважаеми колеги, бих искала да дам предварителна информация, че в 11,30 ч. ще бъде дадена почивка, защото има насрочено заседание на комисия.
#74 · speech
ДПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър, колеги! Днес разглеждаме Законопроект, който безспорно е продиктуван от реалната необходимост. Намираме се в ситуация, в която България трябва едновременно да осигури нормално функциониране на държавата, да гарантира изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и да предотврати ликвидните затруднения в периода на концентрирани плащания. Затова ние от парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Ще го подкрепим, защото държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, предприятия, изпълнители на стратегически инвестиции, социални системи и най-вече към българските пенсионери. В условията на временен ликвиден натиск върху бюджета държавата е длъжна да гарантира безусловно и навременно изпълнение на своите законови задължения, включително изплащането на пенсии, социални плащания, възнаграждения в публичния сектор. Този дебат не е само за размера на дълга, истинският въпрос тук е как ще бъдат използвани ресурсите, които държавата възнамерява да набере. Чухме, че е необходимо префинансиране на плащания в размер на до 3,8 млрд. евро, но обществото, както и народните представители, имат право да получат конкретни отговори. Ние вчера в Комисията обсъдихме някои от въпросите, като тук е редно пак да си зададем някои от въпросите: по кои проекти ще бъдат извършени плащанията? Има ли изготвени приоритетни плащания, инвестиции, които ще бъдат финансирани с привлечения ресурс? Какъв е размерът, който е необходим за финансиране по отделните компоненти на Плана за възстановяване и устойчивост – енергетика, транспорт, дигитализация, образование, здравеопазване, социална инфраструктура, както и на кого ще бъдат извършени плащанията? Колко от средства ще отидат към общини, колко към държавни предприятия, колко към частни изпълнители и колко към бенефициенти по различни програми? Има ли оценка на концентрационния риск, ако значителна част от ресурса бъде насочен към ограничен брой големи договори? Следващият въпрос е: какви са критериите за определяне на проекти, които ще получат финансиране с предимство? Ще финансират ли първо проекти с висока степен на готовност, проекти с най-висок риск от загуба на европейско финансиране или проекти с най-голям икономически и социален ефект? Тук парламентът е редно да знае дали съществува ясна методология за приоритизиране или решенията ще се вземат административно и в движение. Като четвърти въпрос, който може би си задаваме, е въпросът как ще бъде управляван рискът от непълно възстановяване на средствата от Европейската комисия. Самото правителство вчера и в Комисията призна, че част от плащанията по Плана са обвързани с изпълнение на реформи и че съществува риск от забавяне или неполучаване на средства. В такъв случай, каква е оценката на Министерството на финансите за потенциалния размер на разходите, които биха останали за сметка на бюджета, който трябва да бъде приет? И тук като заключение можем да кажем, че дългът сам по себе си не е нито добър, нито лош инструмент. От значение са целите, за които се използва, неговата цена, сроковата структура и способността на икономиката и бюджета да обслужват поетите ангажименти за префинансиране на инвестиции, по които се очаква последващото въздействие на средствата от ЕС, както и за използване на проекти с доказан обществен икономически ефект. Подобен подход е финансово обоснован и съответства на добрите практики за управление на публичните финанси. Подкрепяме необходимостта от осигуряване на ликвидност и изпълнение на ангажиментите на държавата, като наред с това настояваме за максимална прозрачност, предвидимост и ефективност при управление на публичния ресурс. Защото целта не е просто увеличение на държавния дълг, а гарантиране на финансовата стабилност. Целта на този дълг е да бъде използван разумно. Успешното изпълнение на инвестициите, успешното усвояване на дълга е важно, защото става въпрос за интересите на българските граждани и на българската икономика. Благодаря Ви.
#75 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Сабри. Има ли реплики по изказването на госпожа Сабри? Не виждам. Заявено е изказване от господин Василев. Заповядайте, господин Василев.
#76 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, преди малко поисках почивка с идеята да получим данните, които обсъждахме с Министерството на финансите вчера. Така и не ги получихме. Така че ще трябва да караме по записки на база на това, което министърът и неговият екип споделиха в отговори на въпроси в Бюджетната комисия вчера, защо въобще има спор какъв трябва да е дългът и трябва ли той да бъде поет? Защото все още няма внесен Закон за държавния бюджет. Преди малко господин Проданов каза, че това е следствие на протестите и на това, че изборите са били на 19 април. Господин Проданов, аз трябваше да вляза като финансов министър в средата на годината – 2023. Тогава правителството беше гласувано един месец по-късно – на 8 юни, и бюджетът беше внесен на 5 юли – 30 дни, след като беше гласувано правителството. Ако това беше направено, ако ние имахме вече внесен бюджет, тогава всичките отговори на всички въпроси щяха да бъдат ясни. Щеше да е ясно какъв е дефицитът, щеше да е ясен този дълг дали е за финансиране само на ПВУ проекти, временна ликвидност или за финансиране на дефицит. Щеше да е ясно какви проекти ще бъдат финансирани, тъй като те щяха да са описани в Приложение № 2 към Бюджета, там са и проектите с евросредства и по ПВУ. Щеше да е също така ясно и доста по-добре за страната от гледна точка на това какво ще се напише в проспекта, с който ще се взема този дълг. Защото в момента ние не знаем в този проспект какъв бюджетен дефицит ще бъде написан. А за съжаление, бюджетът все още не е внесен, което ни поставя в ситуацията да трябва да одобряваме дълг извън нормалните процедури, без да имаме пълната яснота за какво той ще бъде използван и без да можем да заложим контрола как той ще бъде използван. Защото бюджетът залага и контрола как този дълг би бил харчен. Започвам с това, което научихме в Комисията, което е в допълнение към това, което е в мотивите. Мотивите към Закона казват: в сметките на държавата има четири милиарда и четиристотин милиона, от които, като извадим парите за пенсия и като извадим някои текущи плащания, ще останем с един милиард в сметките и затова ни трябва дълг. Това, което стана ясно в Комисията вчера, и е ясно на всички, които се занимават с публични финанси, е, че в тази сметка липсва приходната част. Това, което стана ясно вчера, е, че за юни месец примерно не са заложени три милиарда и половина приходи, от които този милиард и половина пенсии ще бъдат платени. Тези приходи ще стигнат и за всички други текущи разходи, тоест приходите за юни ще платят разходите за юни, няма да има увеличение на дефицита по линия на текущите разходи. Ако има увеличение на дефицита, то ще дойде по линия на капиталови разходи – било евросредства, било инвестиции, които държавата прави в момента. Другото, което стана ясно, е, че в тази сметка не са включени очаквани плащания от Европейската комисия в размер на милиард и половина, които очакваме да се случат в следващия месец и половина, най-късно. В тази сметка не са включени около половин милиард префинансиране по SAFE, което беше оторизирано още с предишния удължителен бюджет, и половин милиард, които получаваме в момента, в който подпишем инструмента. Тоест, ако теглим чертата и приемем, че наистина 100% – 98% от проектите по ПВУ са готови за разплащане, това означава, че в най-лошия случай са необходими около милиард и осемстотин милиона, и ако ги вземем тях, ще останем с около милиард и половина над изискуемия минимум в резерва, което, да кажем, е добро управление на финансите. Откъде идват моите притеснения и защо ще се въздържим да подкрепим този законопроект на първо четене, като казахме, че ако между първо и второ четене бъдат направени корекции, можем да преосмислим тази позиция. Първо, в момента имаме заявена два пъти по-голяма сума от тази, която е необходима. Аз разбирам това защо го прави Министерството на финансите – най-вероятно се презастрахова, ако не дойдат средствата от Европейската комисия, да ги има тези пари. Но това притеснение не говори добре, нека така да кажем, защото средствата идват ритмично. Не разбирам откъде идва това притеснение и дали е имало някакви разговори, за които ние не знаем, за потенциални забавяния на плащания, тъй като такива думи чухме от устата на министър Донев, че може да има забавени плащания или да ги получим в непълен размер. Ако това е така, нека то да бъде казано и да се каже: това е една от причините защо искаме двойно повече пари, отколкото ни трябват. Това българските граждани трябва да го знаят. Втората причина е, че според нас, докато няма ясен бюджетен дефицит, ясна макрорамка и поне проект на бюджет, представен в парламента, лихвите, които ние ще трябва да платим по този дълг, ще бъдат много по-високи, отколкото ако е ясно, че и тази година примерно дефицитът ще е 3%, че няма нищо драматично в публичните финанси, че всъщност можем спокойно да продължим напред и че процедурата по свръхдефицит ще отпадне в края на годината.
#77 · speech
Желаете ли удължаване на времето?
#78 · speech
Да, ако обичате.
#79 · speech
Благодаря.
#80 · speech
Процедурата по свръхдефицит, колеги, е другото нещо, което ни притеснява. Като излезе докладът, там ясно е записано, че 2025 г. попада в дерогацията, като отпаднат военните разходи, падаме под 3%, и че свръхдефицит се налага заради нашите планове за 2026 г., които все още са неясни, тъй като няма публикуван бюджет. И това създава неясноти, това повишава цената на този дълг и според нас той трябва да бъде в минимален размер. Максималният размер, който би могъл да бъде оправдан, е не повече от 1,8 милиарда евро към този момент. И може би последното нещо, което искам да кажа, тъй като държа изказването да е изцяло професионално – приказките за катастрофично състояние не помагат за финансирането, не отговарят на реалността, както стана ясно. И не на последно място, може би, господин Донев, в най-кратки срокове, ако можете, да предоставите поне макрорамката, на която стъпвате, тъй като пролетната прогноза е неадекватна с оглед войната в Иран. Това мисля, че ще помогне на всички да се ориентираме по-добре във финансовата ситуация, от една страна, и от друга страна, ще помогне много ясно да се види и да се издаде този дълг на по-добри условия за България. Благодаря.
#81 · speech
Благодаря, господин Василев. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от Природо-математическа профилирана гимназия „Св. Климент Охридски“, град Монтана – да ги поздравим с добре дошли в Народното събрание. (Ръкопляскания.) Има ли реплики към изказването на господин Василев? Господин Проданов, заповядайте за реплика.
#82 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Василев, благодаря Ви много за конструктивните коментари. Тук искам да спомена само две неща. Едното е, че според мен този половин милиард, който очакваме да получим по SAFE, не трябва да го броим в сметката, защото това са целеви средства за отбрана, които, така или иначе, не са на разположение нито за ПВУ, нито за други дейности. Те не се броят и към дефицита. Вие споменахте също, че следващия месец и нещо чакаме милиард и половина евро средства. Това е така, но от сметката липсва отчитане на факта, че не може да проектираме траектория на разходите – такава, каквато е била до май месец, до края на годината. Това е свързано основно с факта, че от 1 юли започва, да кажем, актуализацията на пенсиите по швейцарското правило, тоест разходите по тази линия ще се увеличат. В същото време традиционно по-слаби месеци за фиска са юли и август, а пък силните месеци, когато се плаща авансово корпоративен данък и така нататък, са вече зад нас. Тоест това предпоставя по неблагоприятна за нас траектория на бюджетния дефицит до края на годината, това е едното. И другото, пак обръщам внимание на състоянието на фискалния резерв. Да, нещо, което не се казва е, че в тази сума от 4,4 милиарда в момента, от която 2,4 са Сребърен фонд, който не можем да пипаме, друга част вече са похарчени и остават само около милиард, но тези два милиарда извън 4,4-те включват и капитала от увеличението на БЕХ и на ББР, които формално не са на разположение на държавата. Тоест, ако ББР реши всъщност, че си ги иска, за да ги използва за нещо, държавата ще трябва да ги възстанови, а може да се окаже, че те не са там, което променя малко калкулацията, и затова е необходимо да попълним и този фискален буфер, наред с всичко останало. Благодаря.
#83 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли желаещи за втора и трета реплика към изказването на господин Василев? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Василев? Заповядайте.
#84 · speech
ПП
Благодаря, госпожо Председател. Господин Проданов, по темите, които споменахте. Първо, SAFE – петстотинте милиона. В България мисля, че от над 20 години има единна сметка, в която са всички средства на правителството и финансирането не идва с панделка. Това е с цел да не трябва да се вдига ликвидността и да има запазени буферни средства, изключая Сребърния фонд и фондовете за АЕЦ „Козлодуй“. Така че, влизайки, петстотинте милиона, могат да се използват за всичко, а когато вече се планират в бюджета, тогава вече трябва да се планират по правилното перо. Но за целите на управлението на ликвидността те са средства, които влизат, независимо как влизат – евро средства, данъци, заеми, всичко отива в една и съща сметка. Така че те със сигурност влизат в сметката за баланса, с който правителството разполага като финанси да прави плащания. За евро средствата за милиард и половина също така – това са вече заявени средства, които най-късно се очакват в края на юли, както стана ясно. Така че би следвало те също да влязат. Между другото, за целите на фискалния резерв те се броят като част от фискалния резерв – вече заявените и одобрените от Европа средства. Що се отнася до това, което казахте за ББР – аз доколкото знам, служебният кабинет намали капитализацията на ББР, тоест голяма част от тези средства бяха всъщност върнати обратно, точно на разположение на правителството за разплащане. Това, между другото, беше една от практиките, срещу които ние бяхме много силно и казахме, че не трябва да се правят през миналата година. Така че капиталът на ББР беше намален – от увеличение четири милиарда на увеличение под един милиард, и тези средства би трябвало да са на разположение на правителството. И не на последно място – това, което казахте за ръста на разходите – единственият, който идва регулаторно, е увеличението на пенсиите със 7,8%. Срещу него седи ръст на приходите, ДДС в страната, доколкото знам 20%, данък на физическите лица – около 20%, данъци и осигуровки – пенсионни и здравни – 15% и нагоре. Така че би следвало да има доста, как да кажа, голямо увеличение на приходите. Както госпожа Петкова каза, миналата година при наполовина по-ниска инфлация увеличението беше с около 14%, а тази година сигурно ще е с около 20%. Благодаря.
#85 · speech
Благодаря Ви, уважаеми господин Василев. Уважаеми колеги, преди да продължим към следващото изказване, давам 30 минути почивка. (След почивката.)
#86 · speech
Уважаеми колеги народни представители, продължаваме заседанието. Преди да продължим към разискванията по Законопроекта, ще направя едно съобщение. От 12,30 ч. в „Мраморно фоайе“ ще бъде открита благотворителна изложба под надслов „Светът през детските очи“. Изложбата представя 40 оригинални детски творби и се стреми да насочи вниманието ни към творчеството на децата, които растат без родителска грижа, към техните преживявания и нужди. Всяка картина е покана да видим света през техния поглед и да подкрепим каузата на Сдружение „Прегърни ме“ и творчеството на малките художници. Всички народни представители са поканени на откриването на благотворителната изява. Продължаваме с разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Господин Горанов, заповядайте.
#87 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на финансите! Не мислих да се изказвам, но разгорещилите се страсти по повод на днешния дебат ме провокират да споделя и аз моето отношение към така предложения законопроект. Този дебат е много важен, но той преди всичко предполага смирение и ако това смирение се дължи от по-голямата част от парламентарните групи в тази зала, които са били в българския парламент и през времето, през което фискът вървеше по нанадолнището, донякъде аргументи за подобно смирение може да се изискват и от „Прогресивна България“. Ще кажете: „Защо? Ние не сме били във властта.“ Ами защото уважаваният от мен господин Донев беше министър-председател точно толкова време, колкото беше и Росен Желязков – 11 месеца. И ще Ви припомня един от шумните дебати по време на неговото управление, свързан с дейността на сегашния министър на регионалното развитие и благоустройството – господин Шишков. През февруари месец 2023 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ и Регионалното министерство обявяват 4-годишен конкурс за 4 млрд. лв. за пътно поддържане, който есента на същата година беше прекратен от следващото правителство с аргументите, че в самата процедура има доста несъвършенства, съмнения за злоупотреби, за състезания с един участник и така нататък, и така нататък. Казвам го, повтарям го, защото този дебат действително изисква смирение, но ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще се въздържим от подкрепа на този етап с два основни аргумента. Първият е, че ние нямаме увереност и не можахме да я получим тези дни, че това ще е последният разговор за тази година по отношение на лимита за дълга за 2026 г. Иска ми се този лимит да не бъде надхвърлян, но нямахме категорично уверение от финансовия министър, че ще успее да се справи със задачата да консолидира и да предложи бюджет в рамките на 3%. Дано да успее! Пожелавам му го и ако нещо зависи от нас, ще помагаме. И вторият, по-съществен аргумент за въздържане от подкрепа е, че тя не е нужна. Не е нужна нашата подкрепа –131 депутати от най-голямата парламентарна група са в залата с шанса или малшанса да вземат всички важни решения, за да може да се върне нормалното функциониране на институциите и нормалното фискално състояние. И ако опираше до нашите гласове, щяхме да подкрепим, но днес не се налага. Това, с което мога да окуража вицепремиера е, че ликвидността на пазарите до лятото ще е по-добра. По-добра! А и очаквам Европейската централна банка в следващите няколко месеца един или два пъти да повиши основната лихва в евросистемата. В този смисъл дълг е необходим – дано да е необходим само толкова. Препоръчвам Ви да действате бързо и пак повтарям: надявам се това да е последният път, когато водим разговори за лимит за дълга за тази година. Дано да не ме опровергаете!
#88 · speech
Благодаря, господин Горанов. Има ли реплики към изказването на господин Горанов? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Господин Костадинов, заповядайте.
#89 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Темата за бюджета и за дълга е най-важната във всяка една независима институция в държавата. В случая говорим за парламента, разбира се, и точно поради тази причина не би трябвало дискусията да минава толкова вяло, както видяхме, че се случи. Моето изказване ще бъде концентрирано основно върху това: трябва ли, или не трябва да се тегли дълг. Когато една държава бъде докарана до състояние, в което, както каза финансовият министър и заместник министър-председател на държавата, да тегли дълг, и то не какъв да е, а близо десет милиарда лева, за да може да плаща пенсии и заплати, това означава, че държавата е във фалит. Каквото и да говорят бившите управляващи, каквото и да говорят по бившите управляващи, истината е, че ситуацията наистина не е добра. Но за да се стигне дотук, има една-единствена причина и тя трябваше да бъде казана. Не беше казана, затова сега ще го кажем от тази парламентарна трибуна за пореден път, защото ролята на ВЪЗРАЖДАНЕ е да казва истината в храма на лъжата, където се намираме в момента. За да може България да бъде вкарана и на практика, анексирана в еврозоната, бяха теглени дългове, бяха раздувани изкуствено приходи. По този начин беше извършено едно изнасилване на публичните финанси, и то не от едно, не от две правителства. В този ред на мисли вина имат и служебните правителства, които тогавашният президент и настоящ министър президент Румен Радев съставяше. На практика, всички правителства от Четиридесет и седмото народно събрание насам – формирането на правителството на ПП-ДБ, БСП, „Има Такъв Народ“, начело с Кирил Петков, до сегашните, включително на Румен Радев, имат вина за ситуацията в страната и за финансовото състояние. Точно поради тази причина би трябвало да гледаме към причините, а не към последиците за тази криза. Причините за кризата в България са свързани с вкарването насила и незаконно на България в еврозоната. Ние поставихме този въпрос още миналата седмица. Естествено, не получихме отговор. Питахме министъра на финансите тогава дали ще направи необходимото, най-малкото, което е, за да се направи ревизия и в Министерството на финансите, и в Националния статистически институт, за да се види дали действително цифрите и числата, които бяха показвани, отговарят на истината. Помним, че самата Урсула фон дер Лайен – едно от най злокобните лица в европейската политика, председател на Европейската комисия в момента – беше цитирана, разбира се, в един неофициален запис от бившия министър-председател Кирил Петков, как тя щяла да си затвори очите за извършената фалшификация от страна на България, независимо кой управлява, по отношение на финансите, за да може България да бъде анексирана в еврозоната. Очевидно е, че имаме едно продължаващо престъпление, извършено както срещу публичните финанси, така и срещу националния интерес на републиката, срещу българските национални интереси, срещу българските граждани. И точно поради тази причина сега, в момента, най-големият въпрос, който ние трябва да задаваме, е: кой ще носи отговорност за това? Защото в момента – да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този заем и смятаме, че той не трябва да бъде теглен. Смятаме, че решението е друго, и смятаме, че едно от решенията е България да напусне еврозоната и да поиска компенсации от страна на Европейската комисия за това, че всъщност, на практика – и нека да го кажем още веднъж, Европейската комисия беше тази, която накара България да извърши поредица от действия, за да може да бъде анексирана от еврозоната. Така че, ако има някой виновен за този свръхдефицит, раздуване, или както искате го наречете още, за тази дългова криза, в която България навлиза вече, и то доста стабилно и смело, това са нашите така наречени партньори, а на практика – господари. Същите тези, между другото, които дори чисто символично вчера стана ясно, че не позволяват на България да сложи каквото си иска на гърба на една юбилейна евромонета. Дори това нещо не ни се разрешава вече! Чисто символично е, обаче никак не е за подценяване. Ние винаги сме поставяли въпроси, които намират своя отговор много лесно, стига да имаш смелост и стига да имаш отговорност да заявиш ясно и категорично това, което мислиш. Никога не ни е било страх да казваме това, което мислим. Никога не ни е било страх да посочим истината. Ще продължаваме да го правим, независимо какво и колко ще ни струва това, особено в тази зала. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#90 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Има ли реплики на изказването на господин Костадинов? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Извинявайте, имало е вдигната ръка за реплика. Да, заповядайте за реплика. (Реплики.) За изказване. Добре, има ли желаещи за реплика към изказването на господин Костадинов? Няма. Заповядайте за изказване.
#91 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите! Искам да направя едно обобщаващо изказване и обобщаване на темата на днешния законопроект от името на парламентарната група на „Прогресивна България“. Уважаеми колеги от опозицията, Вие така умело интерпретирате данните по начин, който да защити Вашата теза. Но ще Ви кажа нашата теза – тя не е само вярната, но и отговорната. За публичните финанси предполагам, че вече стана ясно, че не са в добро състояние. И за това говорят тези два основни показателя. Фискален резерв – реално разполагаем – не повече от два милиарда. От него полуразполагаем – се разбра – не повече от милиард. И другият показател, който върви с много обезпокояващ тренд – бюджетният дефицит, който в края на месец април е 1,76 милиарда, в края на месец май е вече 2,5 милиарда, което прави 2% от брутния вътрешен продукт. Ето защо ние от „Прогресивна България“ ще спрем да интерпретираме цифрите и ще подходим абсолютно отговорно. Ще поемем политическата отговорност да осигурим стабилност на публичните финанси в рамките на тази година и да покрием пиковите плащания по ПВУ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#92 · speech
Благодаря, господин Григоров. Има ли реплики към изказването на господин Григоров? Не виждам такива. Има ли желаещи за други изказвания? Господин Панев, заповядайте за изказване.
#93 · speech
ДБ
Благодаря. Съвсем кратко изказване. Ясно е, че имате мнозинство от 131 гласа и съответно можете да приемете каквото решите за добре. От вчерашните дебати в Комисията излезе, че наистина таванът на дълга, който е необходим до месец август 2026 г., е доста по-нисък – от 3,8 млрд. евро. Така че, ако искате да постигнете някаква чуваемост, може между първо и второ четене да внесете – чисто колегиално го казвам, предложение за сваляне на тавана във временния закон, сегашния закон за удължаване, който гледаме в момента. След това вече, като внесете бюджет 2026 и го приемем, тогава да видим какви реформи се предлагат, защото какъв нов таван на дълга за 2026 г., за цялата година?! Тогава да водим сериозния дебат дали си заслужава тавана да бъде 3,8 милиарда евро за тази година или по-малък, или по-голям, естествено. Благодаря.
#94 · speech
Благодаря, господин Панев. Има ли реплики по изказването на господин Панев? Не виждам. Реплика ли желаете, господин Николов? Заповядайте за реплика на изказването на господин Панев.
#95 · speech
ПБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Панев, очевидно е, че Вие не сте слушали това, което господин Горанов каза за очакваното повишаване на лихвите в еврозоната, и ние считаме, че когато трябва да се взема дълг, е много по-добре да се вземе на ниски лихви, отколкото на високите, които тепърва предстоят. Благодаря Ви.
#96 · speech
Благодаря, господин Николов. Има ли желаещи за втора и трети реплика към изказването на господин Панев? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Панев? Заповядайте за дуплика.
#97 · speech
ДБ
Уважаеми господин Николов, считам, че имам известни познания по пазара на дълга и знам, че когато една държава иска да тегли дълг без бюджет и с изказване на финансовия министър, че вероятно дефицитът ще бъде 7,4%, то тогава лихвените нива на пазара надали ще бъдат много приемливи. Отделно, честно казано, се съмнявам, че пазарът на дълга сега, до юли месец, ще бъде по-благоприятен за теглене на нов дълг, отколкото след септември. Благодаря.
#98 · speech
Благодаря, господин Панев. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам такива, поради което закривам разискванията. Колеги, преминаваме към гласуване. Да дадем възможност на колегите да се присъединят. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. с регистрационен номер в Народното събрание № 52-602-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г. Гласували 193 народни представители: за 135, против 29, въздържали се 29. Предложението е прието. Процедура от господин Проданов.
#99 · speech
ПБ
Уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения по така приетия на първо гласуване Законопроект, чието име ще ми позволите да не чета, защото е дълго, но знаете за кое става дума, предлагам той да бъде намален на пет дни. Благодаря.
#100 · speech
Благодаря, господин Проданов. Поставям на гласуване така направеното предложение за намаляване на срока за предложения между гласуванията на пет дни. Гласували 191 народни представители: за 134, против 12, въздържали се 45. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Припомням отново, че има изложба, благотворителна изложба. Който от народните представители желае, може да се присъедини към благотворителната изложба. Благодарим на заместник министър-председателя Донев за присъствието в залата днес. Преминаваме към втората точка от дневния ни ред за днес, а именно: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА ИНВЕСТИЦИОНЕН РАЗХОД „ПРИДОБИВАНЕ НА НОВИ ТРИКООРДИНАТНИ РАДАРИ“. Вносител е Министерският съвет на 4 юни 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията по отбрана господин Лалов за представяне на доклада по Проекта на решение. Заповядайте.
#101 · speech
Уважаем госпожо Председател, уважаеми господин Министър на отбраната, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви представя доклада от заседанието на Комисията по отбрана. „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“, № 52-602-03-2, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г. На свое заседание, проведено на 9 юни 2026 г., Комисията по отбрана разгледа посочения проект. От Министерството на отбраната участие в заседанието взеха министърът на отбраната Димитър Стоянов и заместник-министърът Катерина Граматикова-Иванова. Проектът за решение и мотивите към него бяха представени от министър Стоянов, който обясни, че с решение на Министерския съвет № 801 от 19 ноември 2025 г. е предложено на Народното събрание да приеме Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“. Впоследствие в процеса на подготовката на Споразумението за заем, Оперативното споразумение и водените преговори с Европейската комисия, както и предвид планираното финансиране по инструмента SAFE, се налагат определени промени във финансово-икономическите параметри, посочени в цитирания проект за инвестиционен разход, по отношение разпределението на средствата по години и източниците за финансиране. Това от своя страна налага изменението и на посочения в него прогнозен план-график за изпълнение на основните дейности за реализация на проекта, предвид обстоятелството, че началната дата за изпълнението им е отложена във времето поради липсата на приет Проект за инвестиционен разход от Народното събрание от ноември 2025 г. до момента. Направените промени в проекта са с цел актуализиране на началната дата на изпълнение на Проекта. Описаните промени отлагат във времето и дължимите плащания от страна на Министерството на отбраната. С оглед на това Министерството на отбрана внася Проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 801 от 19 ноември 2025 г. В тази връзка е изготвен настоящият вариант на нов, актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“. Обхватът на Проекта включва доставка, инсталиране и интегриране на оборудване, услуги и дейности по поръчка за придобиване към Pамково споразумение № УД 04-29/19.06.2025 г., както и придобиване на спомагателно оборудване, услуги и дейности, свързани с експлоатацията на радарите, по съпътстващ договор с производителя на радарите. Проектът за инвестиционен разход на стойност 195 млн. евро е разработен за времеви интервал от осем години. Предвидено е придобиването на седем броя нови трикоординатни радари. За изпълнението на Проекта на акт не са необходими допълнителни разходи, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на отбраната за сметка на бюджети по държавния бюджет. Както и в предходно внесения в Народното събрание Проект за инвестиционен разход, прогнозно са заложени допълнителни финансови средства, отчитайки инфлацията и ефекта на икономическите условия. Непредвидените разходи не могат да бъдат посочени по години. Крайната сума за реализация на Проекта „Придобиване на нови трикоординатни радари“, в това число разходи за поръчката за придобиване и съпътстващия договор и процент непредвидени разходи, е в размер на до 195 млн. евро. Чрез реализацията на Проекта ще се изпълнят изискванията на НАТО за формиране на основно радарно покритие в зоната на отговорност на Република България за откриване, съпровождане и опознаване на въздухоплавателни средства, летящи на височина над 3000 м над морското равнище, както и формиране на Опозната картина на въздушната обстановка за осигуряване изпълнението на мисията Air Policing. От членовете на Комисията по отбрана участие в обсъждането взеха народните представители: Атанас Славов, Георг Георгиев и Иво Цанев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 15 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“, № 52-602-03-2, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2026 г.“ Във връзка с това Ви предлагам следния „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
#102 · speech
Реши
Приема Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“.“ Благодаря Ви.
#103 · speech
Благодаря Ви, господин Лалов. Само едно кратко пояснение. Става въпрос за т. 7а, а не за т. 7. Давам думата на министър Стоянов да представи становище по Проекта за решение. Заповядайте, господин Стоянов.
#104 · speech
Министър Димитър Стоянов
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера беше представен Проект за инвестиционен разход за придобиване на седем броя радари от версията GА-400, които радари са крайно необходими за наблюдение на въздушното пространство, което наблюдение ще осигури стабилна Опозната картина на височина над три хиляди метра. Необходимостта от придобиване на тези радари не е от вчера, не е от днес. През 2022 г. беше стартиран процесът, като през 2023 г. беше приключен и можеше да бъде сключен договор за придобиване на 3D радари. По една или друга причина процесът беше отлаган неколкократно и сега се налага наново да бъде преразгледан, а Проектът за инвестиционен разход да бъде вкаран в Народното събрание съгласно изискванията на Закона за отбраната и въоръжените сили. Бройките на радарите, които ще бъдат получени, както разбрахте, са седем, а другото, което е изключително важно, е да се знае, че ще има два договора. Първият договор е основният контракт, който е G to G – той е между българската страна и Агенцията на Министерството на отбраната за въоръжение на Франция. Вторият договор е съпътстващ и е между Министерството на отбраната и съответно компанията производител на радарите „Талес“. Общият размер на сумата е 195 милиона с непредвидени разходи. Крайно необходимо е този проект за инвестиционен разход да мине през одобрение на Народното събрание и след това да бъдат подписани съответните договори. Единият договор, който е с DJI – Франция, тоест с тяхната агенция, подлежи след това на ратификация в Народното събрание. Благодаря.
#105 · speech
Благодаря на министър Стоянов. Откривам разискванията. Има ли желаещи? Заповядайте.
#106 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър, при първото гледане на Закона ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме категорична позиция, няма да я променим принципно сега. Независимо от това, че вече има ново правителство, ново управляващо мнозинство, нашата позиция е принципна и ние ще си я отстояваме. На какво искам да акцентирам? След като десетилетия наред българските въоръжени сили бяха пренебрегвани и игнорирани и финансирането за въоръжението и военнослужещите оставаше на заден план, напрегнатата международна обстановка застави управляващите не само у нас, но и в целия Европейски съюз да преоценят своите приоритети и в ускорен порядък да пренасочат вниманието си към военния сектор. В международните програми за финансиране на въоръжените сили започнаха да се вливат колосални финансови средства. Но държавите, които осигуриха тези финансови средства, напълно разбираемо положиха всички усилия тези средства да си останат при тях и да работят за тяхната икономика. Напълно логично тези държави лобираха за своите компании от военнопромишления им комплекс – те да получат средствата, дори когато има конкурси и търгове за превъоръжаване в други държави. България и българските институции не издържаха на този натиск и допуснаха нашите въоръжени сили не да получат най-доброто, не да получат най-ефективното или най-евтиното оборудване и въоръжение. Нашата армия и въоръжените ни сили изпитват остра нужда от модернизация и превъоръжаване, но под този благовиден предлог чуждите финансови и икономически интереси диктуваха крайния резултат при провеждането на конкурсите. Нуждите от нови радари и техника през последните години заставиха Министерството на отбраната да проведе такъв конкурс, но какво имаме ние в краен резултат? Продължава да се узаконява и утвърждава порочната практика чужди военни компании да получават приоритетен допуск и участие в конкурсите за въоръжение на Българската армия, а български компании с качествена продукция в същия сектор са пренебрегвани и недопускани до участие. Вината не е на Вашето правителство, естествено, конкурсите бяха проведени по-рано, такава беше ситуацията и с пистолетите за Сухопътните войски, където българска компания, предлагаща много качествен образец, бе отстранена, за да отвори пътя за хърватската компания, която има лиценз за американски пистолет, но която не може да осигури същото качество на производство, да не говорим, че дори не бе с най-ниската цена. Българската компания беше игнорирана отново при въоръжаването с бронирани машини на Сухопътни войски. България закупи старите бронирани машини и боеприпасите за тях, които Морската пехота на Съединените щати не желаеше и се чудеше как да се избави. В бъдеще поставяме на риск не само живота на нашите военнослужещи по време на учения и изпълнение на мисии, но и сигурността и суверенитета на нашето отечество. Предлаганият сега на второ четене Проект за инвестиционен разход в отбраната не прави изключение. И тук се говори не само за икономически параметри, да не говорим за фиксираната посредническа такса в размер на милион и половина евро, която ще получи френската страна. Инвестицията е във френския военнопромишлен комплекс. Подобни договори не просто не помагат за развитието на инвестициите в компаниите от нашия военнопромишлен комплекс, но залагат и бъдещи проблеми при снабдяването и поддръжката по време на военни действия, когато нашите въоръжени сили ще бъдат зависими от дългата снабдителна логистична линия, която е ключова по време на съвременните военни конфликти. Вместо да изграждаме логистична поддръжка и верига на снабдяване на наша територия, и от наши компании, поставяме отбраната и въоръжените ни сили в зависимост от чужди интереси. Съществуват български компании, които не просто имат разработки на нужните ни 3D радари, но дори участват на международния пазар и печелят конкурси за превъоръжаване на чужди армии. Една от тези наши компании осигурява охраната на границата между Пакистан и Афганистан, която е с дължина 2600 км. Същата компания със своите 3D радари охранява планинския участък на границата между Индия и Пакистан. Тази техника работи в оптимален режим при екстремални климатични и метеорологични условия, при високи температури, запрашеност и при високата надморска височина, при механично давление, при висока влажност, снеговалеж, обледяване и мъгла. При конкурсите, провеждани от възложителите, нашата компания се е конкурирала с представители на други шест държави, включително и на Франция. Още веднъж наблягам, че България разполага с напълно конкурентни продукти в областта на отбраната и че българските фирми и производители предлагат най-доброто на международния пазар и това не е само на изложението в „Хемус“. Много добри условия предлагат нашите производители за българската отбрана. Ние като държавници сме длъжни да отделяме приоритетно внимание на нашите компании и нашите разработки, да осигурим инвестиции не само от нашия бюджет и да ги вливаме в нашата икономика. България и българският бизнес са тези, които имат най-голям интерес от защитата на нашия национален суверенитет, и е нормално българската държава да възлага поръчките на български компании и да инвестира в нашата българска икономика. Не може да оставим на нашия военнопромишлен комплекс само най-мръсното и най-ниско платеното производство, като производството на барут за боеприпаси. Българските компании имат висококачествени научни разработки, които вече са внедрени в производството. Нормално е българската държава да ги подкрепи и насърчава, вместо да насочваме финансовите средства в джобовете на чуждестранните конкуренти. Още веднъж казвам, ние сме принципно за развиването на българския военнопромишлен комплекс – да съкратим логистичните вериги на доставки до нашите въоръжени сили. Защото при екстремална ситуация, при усложнено международно положение и при въвличане на нашата страна във военен конфликт е много важна скоростната доставка, а тя може да бъде осигурена само от наша територия. Ние не можем да защитим логистичните линии и логистичните вериги, когато трябва да минаваме през няколко граници и от разстояние няколко хиляди километра, а както беше в случая със страйкърите – дори през един океан. Мисля, че сигурността ни и способността за отбрана са под въпрос. Затова още веднъж казвам: не забравяйте, че сме българи, не забравяйте, че нашите специалисти работят денонощно и имат нужда от нашата подкрепа. Няма нужда финансите, които можеше да придобие нашата държава, да бъдат пренасочвани към техните конкуренти, които и без това разполагат със свръхголям финансов ресурс и протекциите на техните държави, както и положението, което имат в международните институции и в международните организации. Да не забравяме, че сигурността на България, сигурността на българските въоръжени сили е приоритет на българската държава. Затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ държим на българските производители и на българския военнопромишлен комплекс. Няма да подкрепим този проект за инвестиционен разход.
#107 · speech
Благодаря Ви, господин Първанов. Има ли желаещи за реплика към направеното изказване от господин Първанов? Заповядайте.
#108 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги, вчера аз също присъствах на тази Комисия по отбрана и искам да се обърна към господин Първанов със следните думи. Генерал Лалов Ви запозна всички, които не бяхте в тази комисия, с това какво следва и какво ще гласуваме. Министър Стоянов по същия начин обяви каква е целта на това решение. Искам да направя следната скоба. Ако сега не гласуваме този закон, тези 3D радари ние няма да ги имаме и след 2030 г., което означава, че те са жизнено важни за нашата отбрана. Много е важно нашите самолети и координационният център да имат поглед върху координатната картина над 3000 метра какво се случва над нашето небе. Така че това е единственото, което искам да кажа. И още нещо. Когато говорим по дадена тема, нека тя да е темата, която сме обсъждали до момента с председателя и с министъра, а не да разводняваме нещата за българско производство или за други теми в армията. Основната причина е, че има народни представители, които са участвали в тези разговори с френската държава, могат да го потвърдят, вчера казаха същото пред Комисията, и всички бяха единодушно „за“, освен един. Благодаря, колеги. (Ръкопляскания от ПБ.)
#109 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли желаещи за втора реплика към изказването на господин Първанов? Не виждам. Господин Първанов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
#110 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Вчера сте били на дебат в Комисията, аз бях на този дебат и в Комисията, и в пленарната зала още миналата година. Относно належащото получаване на радарите. Българската компания, която произвежда 3D радарите, се намира само на няколко километра оттук, много е близо до летището. Ако смятате, че тя ще ни накара да чакаме за седем радара три или шест години – лъжете се. Българското производство е тук, в този град, съвсем близо до летището. Няма да казвам името на компанията, за да не лобирам за нея, но Вие сам казахте преди малко, че имало хора, които са лобирали за чуждия интерес. Още веднъж казвам: българските компании не се допускат до търговете и това е най-важното, това е най-същественото: че ги отстрелваме още в началния стадий. Да, този грях е на предишните състави на Военното министерство, но тази порочна практика се затвърди през последните години. И още веднъж казвам: ние сме за българското производство. И то съществува. Няма нужда да чакаме пет години. Те няма сега да ги разработват – вече са ги разработили и ги доставят за други държави, на друг континент, на хиляди километри оттук. Какъв е проблемът да ги доставят на няколко километра от нашето летище? Казвам Ви: тази компания е с локация в София, но има и други.
#111 · speech
Благодаря Ви, господин Първанов. Има ли други народни представители, желаещи изказване? Господин Славов, заповядайте.
#112 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! „Демократична България“ през последните пет години системно подкрепя решенията, свързани с модернизацията на българската армия, на българската отбрана. Това е стратегически национален приоритет. Подкрепили сме в предходен парламент решението за придобиване на нови трикоординатни радари и ще го подкрепим и сега. Важно е без забава това решение да бъде гласувано, защото придобиването на тази нова способност е ключово за оперирането и на новите самолети F‑16 Block 70. Това решение е ключово, за да можем пълноценно да участваме в колективната отбрана и сигурност в рамките на НАТО и Европейския съюз. Ще подкрепим това решение, въпреки че през последните години се натрупа известно забавяне, а също и оскъпяване. Това показва, че има дефекти в процеса на придобиване на нови системи и оборудване, които трябва да бъдат изгладени във времето, и се надявам, че ще бъде достатъчно административно подготвена институцията, за да не допуска повече такива забавяния. Разбира се, динамичната политическа обстановка имаше своята роля в процеса на забавяне. Но искам да кажа и още нещо, което е свързано с дебата, който водим днес. България през последните няколко години успя да се нареди в сърцето, в ядрото на Европейския съюз, когато става дума за решения, свързани с Шенген, еврозона, стратегически приоритети. В момента не бива да допускаме България да бъде изтласкана по някакъв начин в периферията на Европейския съюз, когато става дума за европейската сигурност и отбрана. Важно е, че имаме съвместни проекти с други държави членки, но е важно да подкрепяме общите европейски решения, когато става дума за европейската сигурност и отбрана. И тук темата, която е актуална от последните няколко дни и ще продължи да бъде актуална дълго време, е подкрепата за Украйна. Ние не можем да си позволим да не подкрепяме Украйна, защото това е в общ национален и европейски интерес. Придобиването на нови бойни способности не бива да бъде за сметка на подкрепата, която оказваме като Европейски съюз, като държави членки, за Украйна, а ние трябва да сме на масата – там, където се вземат решенията в Европейския съюз. Това може да стане тогава, когато следваме общата европейска политика в сферата на сигурността и отбраната. Такава има, такава продължава да се изгражда и ние трябва да сме част от този процес. Благодаря Ви.
#113 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Господин Ганев, заповядайте.
#114 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Славов, по отношение на последната част от Вашето изказване не съм напълно съгласен с това, което казахте, тъй като вчера както Вие – имам предвид Вашата политическа сила, така и ГЕРБ изказахте огромни притеснения, че правителството и тук седящият министър са изявили желание България да не дава повече оръжие на Украйна. Това беше шок и ужас за Вас. Днес обаче вече има друго развитие – да не се притеснявате, ще даваме оръжие, просто ще го продаваме. Затова нямайте такива притеснения. Ще се върнем няколко години назад. Същия цирк играеше Корнелия Нинова и БСП като цяло, защото тя е събирателен образ на БСП – нито един патрон за Украйна, а в същото време продаваме на Полша, ама на границата с Украйна, и оттам препродаваме. Или продаваме на Румъния – на границата с Украйна, и оттам отива в Украйна. И министърът тук с пълна увереност ще излезе и ще каже: „Ние оръжие на Украйна не даваме“. Като Корнелия Нинова. Така че недейте, няма притеснения – ще продаваме. Ще продаваме на когото трябва, евро-атлантически коректно, така че смятам, че няма да имате такива притеснения.
#115 · speech
Благодаря, господин Ганев. Има ли желаещи за реплика? Господин Богданов, заповядайте.
#116 · speech
ПП
Уважаеми господин Славов, репликата ми е, разбира се, към Вас, но и в частност към всички онези, които през последните дни говорят тук все едно, че се прави някаква алъш-вериш – търговия – купуване и продаване само. Не е това. Господин Славов, надявам се да разясните на колегите, които още не са просветени по въпроса, че всъщност България успя да модернизира немалка част , първо, от своите боеприпаси, второ, от техническото оборудване, благодарение на програмите за подкрепа на Украйна. И не на последно място, все пак ние сме парламентарна република! Това са решения на Народното събрание, които последователно са следвани в няколко Народни събрания и абсолютно имаме управляващо мнозинство в тази зала. Ако някой има желание да промени този курс, това се случва тук – в Народното събрание. Надявам се и във Вашата дуплика да разясните малко повече на колегите последователността на тези действия в последните години и какво всъщност България е получила като пълноправен участник във всички тези механизми за подкрепа на Украйна, и не само. Благодаря.
#117 · speech
Благодаря, господин Богданов. Има ли други реплики? Няма. Господин Славов, заповядайте за дуплика.
#118 · speech
ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, благодаря за репликите. През последните няколко години България успя да инвестира и ще продължи да инвестира в модернизацията на своите въоръжени сили. А благодарение на финансите, които получихме по линия на Европейския инструмент за мир, който компенсира всичко, което сме дали на Украйна в рамките на решенията на Народното събрание за военна и военно‑техническа помощ, всичко е компенсирано. Става дума за стотици милиони евро, които са компенсирани заради това, че сме предоставили на Украйна въоръжение, което сме имали на разположение и в излишък. А от друга страна, българският военнопромишлен комплекс е спечелил над 6 милиарда – шест милиарда и половина евро от продажба на въоръжение! Така че е важно България да е един от пълноценните партньори в рамките на Европейския съюз, когато става дума, пак казвам, не просто за защита на Украйна, а за защита на общата ни европейска сигурност. И тук е големият въпрос – ние да не се изолираме от тези процеси, защото Европа на сигурността, Европа на отбраната е новата Европа, към която ние трябва да принадлежим. Това състояние на Европейския съюз ще ни даде повече възможности, отколкото просто единния пазар и търговията. Във влошената среда за сигурност именно европейският отбранителен съюз е този, който ще ни пази преди всичко, и тук е важно да участваме пълноценно. Аз изразявам увереност, че решенията, които Народното събрание е вземало през изминалите пет години – всъщност четири години след началото на военните действия – няма да бъдат ревизирани просто с изказвания. Ако има намерение за ревизия на тези решения, това трябва да стане по съответния парламентарен ред с ясно поемане на политическата отговорност. Засега няма в парламента подобни предложения, така че се надявам досегашната политика да продължи. И тя е важна за България. Благодаря Ви.
#119 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Господин Министър, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
#120 · speech
Министър Димитър Стоянов
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, пропуснах да спомена нещо важно. Механизмът, по който се закупуват 3D радарите, е механизмът SAFE – европейският механизъм. Сега относно това, което беше споменато от представителя на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Първанов, че българска компания можела да участва. Предполагам, че е можела да участва, но за да участва по механизма SAFE е трябвало да бъде декларирана и да има договор с българското правителство. Прозорецът беше затворен на 30 май. Такава компания не е изявила желание, нямала е такъв договор с българското правителство. Това е едното. Това е, когато е единично придобиване само от страната по механизма SAFE. Когато е комбинирано придобиване, тоест общо придобиване, трябва да има минимум две страни, които са поръчали от същата компания. Не знам коя компания визирате, такава компания не е представила своя продукт в Министерството на отбраната, нито е искала среща с Министерството на отбраната. Най-вероятно Вие сте осведомен в тази посока и предполагам, че след това ще ми отделите малко време, за да ми кажете коя е компанията, за да я посетя и да видя какво произвежда. Виждам, че дебатът се изкриви и се тръгна от проект за инвестиционен разход, който трябва да покрие определените нужди на Българската армия към ситуацията с предоставяне – казвам предоставяне – на оръжие на Украйна. Не е вярно това, което беше казано, че по европейския механизъм всички средства се възстановяват, господин Славов. Абсолютно не е вярно! А една част се възстановява. Този процент към момента е доста под 50%. Да, възстановява се една част, но не всичките, което от това, което е предоставено на Украйна – от 13-те транша, предоставено от българската страна. На господин Богданов бих желал да обърна внимание, че това, което казвам, е „предоставяне“ вчера. Предоставяне на оръжие, а не продажба на оръжие. Надявам се, че един министър на икономиката има представа и прави разлика между „предоставяне“ и „продажба“. Разликата е съществена и е огромна. Министерството на отбраната не продава оръжие. Министерството на отбраната, повтарям, не продава оръжие. Министерството на отбраната съгласно решението от 9 декември 2022 г. – 2022 г.! – е предоставило въоръжение в съответствие с Решението на Народното събрание. И в тази точка 6 от това решение пише: „Според заявката на украинската страна и възможностите на българската страна“. Да, чудесно е, че се цитира, че България е парламентарна република, и решенията на парламента трябва да се изпълняват. Да, в парламентарната република има разделение на властите, и то е между изпълнителната и законодателната власт. След като има едно решение, то е изпълнено – 13 пакета са дадени там. Кой от Вас може да прецени дали ние можем да предоставим още оборудване, или не можем – изпълнителната власт или законодателната власт? Според мен изпълнителната власт. Така че нека да бъдем и коректни в това отношение. Няма смисъл от демагогия – да представим пред българското общество неща, които са абсолютно нереални, като това, че примерно Българската армия се модернизира с парите от Украйна. Това не е вярно. Основните проекти, които се реализират за модернизация в Българската армия, включително и тези 2,4 милиарда за F-16 Block 70, тези финансови средства са от бюджета на държавата. Една част стигат от сключеното споразумение с „Ню Йорк Резерв банк“, които средства са от порядъка за последните три години 196 млн. долара. Задайте си въпроса: защо от 2019 до 2022 г. не беше сключено такова споразумение и колко пари бяха загубени тогава срещу интереса на държавата, когато цялата сума седеше в една друга сметка и не донесе нито един долар? Вие тогава бяхте част от управляващите, доколкото се спомням – в 2022 г. Нищо не направихте. Съжалявам! Да бяхте го направили, тогава щяхме да получим повече средства и можеше да ги ползваме наистина за модернизацията на Българската армия. Тези 196 милиона се ползват точно за тази цел. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#121 · speech
Благодаря на министър Стоянов. Има заявено изказване от страна на народния представител Георг Георгиев. Заповядайте за изказване.
#122 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз се опасявам, че ние твърде много симплифицираме разговора и го свеждаме до това едно пролиберално представителство да се опитва да се противопостави на консервативното управляващо мнозинство. Не е само българска тенденция, такава се формира в цяла Европа – крайни проруски и други партии опитват да упражняват такъв тип реторика. Тук обаче въпросът е доста по-сложен, доста по-многопластов, в голяма степен политически и на следващото място, икономически и стопански, макар че двете теми са неразривно свързани. Ние вчера подкрепихме проекта за инвестиционен разход, защото вярваме, че това е правилната стъпка. Това е действие, което ще завърши, както и Вие правилно отбелязахте, един многогодишен цикъл, забавен е дори, може да се каже, но предвид политическите несгоди от последните години така се случи. Това, което обаче пропускаме да кажем, е, че покупката на оборудване, предоставянето на оборудване в много голям процент от случаите минава през одобрение на съответните регулаторни органи в държавите на произход. Това се случва и благодарение на добрите съюзнически и партньорски взаимоотношения, които има с тези държави. Такъв е случаят с Франция, такъв е случаят със Съединените щати. А ние напоследък, господин Министър, излъчваме доста разнопосочни сигнали и тези разнопосочни сигнали от политически ще започнат да се превръщат в икономически – от сигнали ще започнат да ескалират към проблеми и накрая ще се превърнат в драми. Аз съм съгласен, че модернизацията на армията не минава само единствено през тези механизми, напълно прав сте. Аз съм представител на политическата сила, която инициира най-големите и крупни модернизации и процеси на модернизация в Българската армия, правилно споменахте F-16, Block 70. Тази зала и проевропейското мнозинство в нея са причината да имаме сделката със страйкърите; са причината да имаме, мисля, едно достойно възнаграждение на служещите в Българската армия; са причината за това – Министерството на отбраната да е едно от най-добре финансираните в страната изобщо. Всичко това обаче, господин Министър, в последните години е в пряка връзка и е функция от начина, по който България се експонира на европейската сцена. Ние сме част от общата архитектура на сигурност на Европа и света. Това – да сме във фокуса на съюзниците и източният фланг на НАТО да бъде приоритетен за целия алианс, е вследствие на нашите политически позиции, които сме заемали и по темата с помощта за Украйна. Вие правилно казахте, че предоставянето на помощта невинаги е било обратно осребрявано. Така е. Но това е идеята на солидарността. Това е идеята да сме част от този общ механизъм, който разграничава държавата агресор от нападнатата, от тези, които защитават международното право, и тези, които го нарушават. Така е. И ние се гордеем с това. Но сега, когато казваме, че спираме помощта за Украйна, а тя далеч не е само военна, тя е военнотехническа, тя е транспортна, тя е хуманитарна… коя точно спираме? И в това, което казвате, че решението на Народното събрание от 2022 г. е едно, изисква, да кажем, че има и решение от 2023 г., което е друго. И тук Вие трябва да ни обясните: спираме, защото просто няма какво повече да предоставим или спираме, защото така сте решили. Има много важен елемент на съдържание в това, което казвате. Едното обслужва целите на публична комуникация във вътрешнополитически контекст, другото не дотам. Защото, ако просто спирате, защото сте предоставили всичко възможно, тогава кажете на Народното събрание, отчетете го, теглете чертата и не се опитвайте да извлечете политически дивидент от това, че сега по някакъв начин сменяте курса на държавата. Ако е обратното, също го заявете. Това е коректно – Вашата политическа сила така мисли, това взима като решение, имате мнозинството да го наложите. Но двете са много различни. И на трето място, нима някой в тази зала смята, че политическите решения, които се взимат, няма да имат своите последици на международната сцена? Нима някой смята, че Конгресът на Съединените щати, гласувайки почти 1 милиард лимит за ракетите и снаряжението на F-16, които Вие казахте, че няма да купите – не сега, не другата година, а никога, няма да отекне някъде? И нима смятаме, включително и Украйна, която правилно споменахте – купува оръжие от България, няма да си направи сметка тази държава, нейните фирми и компании принадлежат ли към блока на приятелите, от които можем да пазаруваме, или не. Това го казвам в смисъла на стопанското измерение на Вашите действия. Така че във всичко това има една непрекъсваема логическа линия, която много бързо ще усетите как се прелива. И не на последно място, моля Ви, нека сигналите и посланията, които извършвате, да имат поне относителна консистентност. Защото поне аз като човек, който се стреми да наблюдава двете институции, към които моята експертиза има пряко отношение – външната политика и отбраната върви в известен смисъл с нея, се обърквам. Външно министерство казва – ние сме част от механизма на солидарност, ще продължим да сме солидарни с Украйна, ще продължим да сме солидарни с европейските решения, които касаят сигурността и отбраната на Европа. От втора страна, излиза Министерството на отбраната и министър-председателят, които казват: ние терминираме този процес. Ние не знаем кое е вярно! Слушахме изказванията в Брюксел, в Париж и в Берлин. Там не видяхме заявка за прекратяване на участието на България като съюзник и партньор, защото това са съюзни и партньорски ангажименти, които ние сме поемали. Те не са от сега, те са от годините назад. Така че ние трябва да знаем каква е позицията на управляващото мнозинство, защото на база на нея ще знаем, и ние като политически сили, които имат очевидно други мнения, как да комуникираме. Но, господин Министър, трябва да имаме предвид, че всичко, което правим сега, много бързо ще започне да се изяснява в представите на тези, които са извън България. Само след няколко дни, уважаеми колеги, България ще трябва да вземе решение по 21-я санкционен пакет за Русия. Как ще гласуваме ние на Съвета? Много скоро България ще трябва да вземе отношение по заемното споразумение.
#123 · speech
Господин Георгиев, отклонявате се от темата. Моля да се придържате…
#124 · speech
Те са свързани, господин Председател, много са свързани. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Подкрепяме ли го, или го блокираме? И всичко това е част от този тип решения, които сега взимаме, защото и това да придобием – радарите, също е функция от доверие, което България е изградила, за да може да ѝ се предостави този тип оборудване, за да може тя да изпълнява своите специфични задачи, като част от източния фланг, като съюзник в НАТО, като държава – партньор в Европейския съюз, като държава, която в крайна сметка граничи с този конфликт, който ни засяга. Така че много е важно какви послания ще излъчите сега Вие, защото на база на тях политическите последици за България, но и икономическите, много дълги години напред във времето ще отекват. Благодаря.
#125 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Има заявена процедура – заповядайте господин Витанов.
#126 · speech
ПБ
По начина на водене, господин Председател. Аз искам да се обърна към Вас да възпирате такива пориви за политически декларации, нямащи нищо общо с темата. Може би да насочите колегите от ГЕРБ, макар че ще са далеч по-опитни, просто да ги призовете да се придържат към темата, защото аз смятам, че разглеждаме ПИР-а за трикоординатните радари. Действително имаше едно изречение в цялото изказване, но моля Ви, нека следващия път да се стремим да се придържаме към темата и да не пилеем така парламентарно време за бодряшки изказвания, нямащи общо нищо с темата. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#127 · speech
Благодаря, господин Витанов. Има ли желаещи за реплика към изказването на господин Георгиев? Не виждам. (Реплика.) Отказвате се от заявено изказване. Заповядайте за изказване. (Реплики между народните представители Георг Георгиев и Петър Витанов.) Моля да запазите спокойствие и да не влизате в директен сблъсък.
#128 · speech
ДПС
Благодаря Ви, господин Председателстващ.
#129 · speech
Заповядайте.
#130 · speech
Уважаеми господин Министър, колеги! Да, наистина много голяма част от темите са свързани, но наистина от гледна точка на парламентарното време и дебатът днеска, която се води, аз искам да заявя позицията на нашата парламентарна група от ДПС, а именно, че ние ще подкрепим плана за инвестиционен разход и това не е изненада, разбира се, за никой. Защото нашата парламентарна група, а и ДПС като партия е в основата на НАТО-вския път на нашата страна, още от 2004 г. И това по никакъв начин не се е променило. Променя се начина, по който се подкрепя всяка една инициатива, а именно когато във всеки един план за инвестиционен разход нещата са разписани по правилния начин и са разписани със средства, с които да могат да се осигурят и да не бъдат за сметка на капиталовите разходи или за сметка на заплащанията на военнослужещите или социалните разходи, ние винаги бихме подкрепили подобен разход. Не само защото е необходим, не само защото трикоординатните радари са част от една по-голяма система, без която не може да съществува голяма част от нашето наблюдение на въздушното пространство, а и заради това, че тези системи са неразривно свързани и по никакъв начин не могат да работят една без друга. Нито самолетите F-16 могат да правят облитанията и съответно да бъдат наблюдавани по определени начини, нито критичната инфраструктура на България може да бъде защитена. Защото, каквото и да си говорим, тези трикоординатни радари час по-скоро трябва да влязат в действие и в употреба. И това, доколкото разбираме от министъра вчера и на комисия, ще стане, може би, до една година, първите ще бъдат тук. Наистина процесът е доста закъснял. Но те, на всичко отгоре, тези радари са необходими както за наблюдение на критичната инфраструктура, както споменах, така и в мирно време, когато става въпрос включително и за бедствия, и за аварии в критичната инфраструктура на нашата страна. В този смисъл, без колебание – разбира се, вчера зададох този въпрос на министъра: доколко тези финансови параметри отговарят на условията и доколко няма да натоварят бюджета на Министерството на отбраната бе ми отговорено подобаващо, разбира се. Не на последно място, трябва да имаме предвид, че голяма част от тези финансови средства ще бъдат покрити от Програмата SAFE – една програма, която наистина е добре да работи и час по-скоро да започне да работи. Така че в този смисъл отново бих искал да заявя, че ние ще подкрепим плана за инвестиционен разход без никакво колебание, както бихме подкрепили абсолютно всички планове за модернизация на Българската армия, които естествено да вървят с пакет от финансовата обосновка, която е необходима за всеки един план. Благодаря Ви.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Цанев. Има ли желаещи за реплика на така направеното изказване? Не виждам. Има ли желаещи за други изказвания? Заповядайте.
#132 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Крайно време е да спрем с отлагането – този проект е критично закъснял! Българската радиолокационна система в момента разчита на стара съветска техника, проектирана в средата на миналия век. Векът и технологиите се смениха, а нашите радиолокационни станции не. Важно е да разберем едно – радарите не са лукс, те са стратегически средства, които функционират 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Нашата отговорност е хората, които носят бойното дежурство, да разполагат с адекватни инструменти. Модернизацията вече не е въпрос на избор, а на оцеляване за противовъздушната отбрана. На второ място, новите реалности изискват коренно различен тип информация. Ние инвестирахме милиарди в нови изтребители, но без тези нови 3D радари е невъзможно разгръщането на пълния им потенциал. Конфликтите в Украйна и в Близкия Изток ни дадоха урок, който нямаме право да пренебрегваме. Характерът на съвременния конфликт е променен. Евтините средства за поразяване могат да парализират държавната инфраструктура, ако противовъздушната отбрана няма очи да ги види и средства да им противостои. Голямото предимство тук е Европейската програма SAFE, за която днес стана дума неведнъж. Инвестицията няма да натовари бюджета и няма да се отрази на бюджетния дефицит, поне от гледна точка на Европейската комисия. Този проект трябва да бъде подкрепен, защото сигурността на българското небе не търпи нито ден отлагане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#133 · speech
Благодаря Ви, господин Симеонов. Има ли желаещи за реплика към така направеното изказване? Не виждам. Има ли други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Нека да дадем възможност на колегите, които не са в залата, да се присъединят преди да преминем към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на гласуване Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ с вносител Министерският съвет на 4 юни 2026 г., входящ № 52-602-03-2. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 186, против 3, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ. Вносители – Явор Гечев и група народни представители, от 11 май 2026 г., приет на първо гласуване на 14 май 2026 г. Давам думата на председателя на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада. Заповядайте, господин Проданов.
#134 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, моля, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да гласуваме в залата да бъде допуснат господин Александър Колячев, временно изпълняващ длъжността председател на Комисията за защита на потребителите.
#135 · speech
Благодаря, господин Проданов. Постъпило е предложение за допускане в залата на господин… на посоченото лице. Моля, режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 157, против 5, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля, квесторите да допуснат до зала гласуваните лица. Заповядайте, господин Проданов.
#136 · speech
Благодаря, господин Председател. Колеги, представям Ви: „Доклад на Комисията по Бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 52-654-01-36, внесен от Явор Илиев Гечев и група народни представители на 11 май 2026 г., приет на първо гласуване на 14 май 2026 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за допълнение на Закона за защита на потребителите“. По § 1 има предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители: „§ 1 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Константин Проданов, Антон Кутев и Явор Гечев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мартин Димитров и Константин Проданов, направено по реда на чл. 79, ал. 8, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 68п, ал. 2 след думата „ежедневно“ се добавя „до 8,00 часа“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В глава четвърта се създава раздел IV с чл. 68н, 68о и 68п: „Раздел IV – Необосновано увеличаване на цените на стоките и услугите. Чл. 68н. (1) Забранява се увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано. (2) Увеличение е всяко повишаване на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним предходен период. (3) При констатирано увеличение по ал. 2 контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата по увеличението, и определят срок, в който търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост, като приложи информация и доказателства за начина на определяне на цената на стоката или услугата преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение и всички елементи и стойностното им изражение на повишената цена. (4) В случай че търговецът не изпълни задълженията си по ал. 3, в определения по чл. 68o, ал. 4 срок се приема, че увеличението на цената е икономически необосновано. (5) Увеличението е икономически обосновано, когато е в пряка и съразмерна причинна връзка с един или повече обективни икономически фактори. (6) Обективни икономически фактори са: 1. увеличение на доставни или производствени разходи; 2. увеличение на разходите за труд; 3. промени в цените на енергия, горива или суровини; 4. промени в данъци, такси или други публични задължения; 5. промени във валутни курсове или външни икономически условия; 6. други фактори извън контрола на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане. (7) Преценката за икономическа обоснованост се извършва от контролния орган чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на факторите по ал. 6 върху разходите или икономическата дейност на търговеца. (8) Редът и начинът за извършване на преценката по ал. 7, както и определянето на сравним предходен период, се определят с методика, приета от Министерския съвет. Чл. 68о. (1) Длъжностните лица на Комисията за защита на потребителите имат право, в рамките на извършвана проверка или производство по този закон, да разпоредят на всяко физическо или юридическо лице да предостави информация, независимо от нейната форма, която е необходима за целите на проверката или производството. (2) Информацията по ал. 1 може да включва: 1. данни за нивата на цените за определен период и/или към определена дата; 2. информация относно начина на ценообразуване; 3. данни за доставни, производствени и други разходи; 4. информация за компонентите, включени в крайната продажна цена на стоката или услугата; 5. друга информация, свързана с установяване на нарушения на този закон. (3) В разпореждането по ал. 1 се определя срок за предоставяне на информацията, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни. (4) Когато не е предоставена информация в определения по ал. 3 срок или предоставяната информация е непълна, длъжностните лица дават указания и определят допълнителен срок, който не може да бъде по-кратък от 5 работни дни и по-дълъг от 10 работни дни. (5) Лицата са длъжни да предоставят изисканата информация в определения срок. (6) Предоставянето на информация не може да бъде отказано с позоваване на производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. (7) Длъжностните лица по ал. 1 са длъжни да пазят и да не разгласяват информацията, която им е станала известна при или по повод упражняване на правомощията им, освен в предвидените от закона случаи. (8) Информацията, събрана по реда на този член, се използва само за целите на проверката или производството, както и може да бъде предоставяна на други компетентни органи във връзка с проверки и производства. (9) При упражняване на правомощията по този член не се допуска нарушаване на правилата за защита на конкуренцията. Чл. 68п. (1) Търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 25 000 000 евро са длъжни да публикуват ежедневно до 7,00 ч. в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите. (2) Всеки търговец по ал. 1 ежедневно до 8,00 ч. предоставя на Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 1 в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни. (3) Когато в отделните обекти на търговеца през един и същи период се предлагат едни и същи стоки с различни крайни цени, информацията по ал. 1 се публикува, съответно предоставя отделно за всеки обект. (4) Комисията за защита на потребителите създава и поддържа публично достъпен интернет портал и публикува ежедневно индивидуалните продажни цени и всички данни, предоставени по реда на ал. 1, 2, 3 и 5. (5) На интернет портала по ал. 4 се публикува и информация за цената на едро по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и индивидуалната продажна цена на дребно и за всяка стока, която се съдържа в списъка на стоките, определени от Комисията за защита на потребителите по ал. 1. На портала се публикува и информация за справедливата стойност на стоки, определени със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. (6) Справедливата стойност по ал. 5 има индикативен характер и се определя по методика, приета от Министерския съвет, като при определяне на справедливата стойност се отчита: 1. „цената на едро плюс“, която включва цената на едро, оперативни разходи и търговска надценка; и 2. сравнителен елемент, при който се прави съпоставка с цените на същите или сходни стоки в други държави – членки на Европейския съюз. (7) Търговците, осъществяващи дейност с предмет търговия на дребно с хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година под 25 000 000 евро могат да публикуват ежедневно до 7,00 ч. в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлагани за продажба стоки от състава на голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите, както и да предоставят на Комисията за защита на потребителите горепосочената информация в машинночетим формат, позволяващ извличане на данни, с цел публикуване на интернет портала по ал. 4. (8) Комисията за защита на потребителите дава указания по прилагането на ал. 1 – 3 и 7.“ Сега отиваме към § 2, но Ви предлагам може би да спрем тук за дискусия, защото голяма част от промените са в така прочетения § 1.
#137 · speech
Благодаря на господин Проданов. Откривам разискванията и давам думата за изказвания по така направения текст. Има ли желаещи народни представители за изказване? Господин Димитров, заповядайте за изказване.
#138 · speech
ДБ
Уважаеми господин Председател, дами и господа! Започвам с най-важния въпрос – това е редакцията на § 1, която гледаме в момента, която казва така: „Не може да има увеличение на цените, освен ако не е икономически обосновано“. И на Вас, господин Председател, предвид Вашата досегашна работа, специално Ви обръщам внимание на този текст. Този текст беше въведен в Закона за еврото миналия август, и за съжаление, се превърна в причина за покачване на цените, тъй като много търговци си казаха: „Ние, като ще трябва да доказваме икономическа обоснованост на цените, я да вземем да ги вдигнем предварително.“ Нещо, за което ние предупредихме колегите от ГЕРБ и „Ново начало“, които тогава управляваха, но те го направиха доста самонадеяно. Сега Вие удължавате този режим с една година с аргумента, че той понеже е продължаващ, няма как да има негативно влияние върху цените, обаче допускате следния казус. Удължавате го с твърде дълго време – цяла нова година. И вижте какво ме притеснява, господин Председател, колеги, господин Проданов – председател на Бюджетната комисия, и всички останали: когато цяла година производителите и търговците знаят, че не могат да вдигат цените, освен ако не е икономически обосновано, има опасност при всяка възможност за обосновано вдигане да ги вдигат. А целта на Народното събрание би трябвало да бъде да няма повишение на цените. Примерно някои производители могат да решат въпреки световната петролна криза да не променят своите цени и това би било добре за нас заради конкуренцията на пазара. Но с този текст, който Вие въвеждате, има опасност производители и търговци да си кажат: „Ние няма да ги вдигнем, ама понеже цяла година не може да ги вдигаме, ако сега не ги вдигнем тия цени, утре Комисията за защита на потребителите, която получава изключителни правомощия да проверява цени и да глобява, може да дойде при нас и да каже: „Ама Вие не сте ги вдигнали, когато се е случило това фактическо постъпване на горивата, така че по-късно, като ги вдигате, е нарушение на закона“. Така могат да Ви кажат. Затова ние от „Демократична България“, въпреки че не подкрепяме Вашия подход, Ви предложихме нещо много конструктивно. Като го искате това, като си го харесвате, като продължавате политиката на ГЕРБ и „Ново начало“ в това, поне удължете го до края на годината и ако Ви се налага пак, пак го удължете. Не го правете за цяла година, защото, като е за цяла година, тези рискове, за които Ви разказвах, стават много по-големи, защото има вероятност към края на годината при благоприятно стечение на обстоятелствата, дай боже да е така, да е преминала петролната криза, да има други процеси, които да са дори дефлационни, дано да е така – има такава възможност. Ако обаче се окаже, че инфлационните процеси продължават в световен план, можете да удължите срока. Въпросът е, че така е много по-умно и не създавате такъв голям стрес за икономиката. Като кажете отсега: ама цяла година продължава да действа това правило, рисковете се умножават по 10. Сега аз се надявам да може да оцените… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Понеже говоря по много параграфи, господин Председател.
#139 · speech
Параграфът е един.
#140 · speech
Да, параграфът действително е един, но текстовете са много. Той акумулира в себе си няколко предложения. Господин Витанов не е… Този параграф акумулира няколко наши предложения и затова продължавам. Правя в тази връзка и процедурно предложение – чл. 68п да бъде гласуван отделно. Член 68п да бъде гласуван отделно, като да отпаднат ал. 5 и 6. Алинеи 5 и 6 говорят за справедлива стойност. Беше справедлива цена, на което ние Ви обърнахме внимание, че не е редно държавата да определя никакви справедливи цени. Това ще доведе само до изкривявания, които дори не може да ги оценим в момента, а справедлива стойност също е нещо ненужно. Сега този сайт, който се създава, е крайно време да заработи. Надявам се след всички мъки, които преживяхме с предишното управление, и след ангажиментите, които Вие поемате – сайтът за публикуване на цените, така че потребителите да могат да се ориентират по кошница от стоки, най-накрая да се случи да заработи. Но Ви връщам, колеги, към най-важната тема. Ако удължите с една година тази абсолютна забрана за увеличение на цените, освен когато е икономически обосновано, Вие можете, за съжаление, в по-малка степен – не в същата като ГЕРБ – „Ново начало“, но да постигнете обратния ефект към повишаване на цените заради лош сигнал към производителите в България. Така че надявам да чуете добросъвестността и конструктивизма на това, което Ви предлагаме. Благодаря.
#141 · speech
Благодаря, господин Димитров. Има ли желаещи за реплика? Господин Проданов, заповядайте.
#142 · speech
ПБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, благодаря Ви за коментарите. Да кажем, първо, че в момента това, което наложи приемането на тези законопроекти, е това, че прекалено много търговци вдигат цените необосновано. И аз самият знам доста случаи на такива, които бяха залегнали на нисък старт да ги вдигнат в момента, в който сегашният Закон за еврото изтече. Аз не отричам, че най-вероятно има и такива добросъвестни търговци, които в момента задържат цените, въпреки че имат причина да ги увеличат – дали за да спечелят пазарен дял, или по някаква друга причина, не е важно. Но аз твърдя, а мисля, че и обикновеният българин ще се съгласи с мен, че те са едно незабележимо малцинство. Защото ако беше другояче, ако те бяха в мнозинство и задържаха цените, вместо да ги вдигат, сега нямаше да говорим за криза с цените на основни хранителни стоки, така че това е едно възможно поведение. То ще засегне според нас много малка група хора. Да не говорим, че ако има такива, които биха действали по този начин, не вярвам, че разликата между 6 и 12 месеца ще ги спре. Те биха действали по същия начин, независимо от срока. Нещо повече, ако удължим само до края на годината и падне необходимостта да се обосновава увеличението точно около Коледа и Нова година, тоест в зимните месеци, когато хората имат най-голям натиск върху семейните си бюджети, това тогава може да доведе до доста по-сериозни проблеми. Това е причината да го удължим с една година. А пък, ако, както казвате, междувременно нещата се успокоят, кризата в Близкия изток приключи – има някакви индикации, че там нещата почват да утихват, дано да е така – тогава въобще няма да говорим за необходимост да се повишават каквито и да е цени и никой няма да има нужда да се обяснява. Така че отново тогава тезата за допълнителен административен натиск за бизнеса или за необходимост да се модерира пазарното поведение просто няма да е на дневен ред. Законът ще си действа, цените няма да се увеличават, защото няма вече да има криза в Близкия изток и никой няма да има нужда да обосновава защо ги повишава. В този смисъл няма да има никаква щета, но ще имаме някакъв safe-guard, извинявам се за небългарската дума, ще имаме някаква защитна мрежа, предпазна, която да ни гарантира, че недобросъвестните търговци все пак, ако решат да се възползват, няма да могат да го направят или няма да им е толкова лесно. Благодаря.
#143 · speech
Благодаря, господин Проданов. Има ли други реплики? Не виждам. Желание за дуплика? Господин Димитров, заповядайте.
#144 · speech
ПБ
Уважаеми колеги! Господин Проданов, тоест Вие сте съгласен с нашето становище, че този законопроект, когато беше въведен Законът за еврото, се превърна в причина за повишаване на цените. Сега има известно противоречие в това, което Вие казвате, защото, ако той не спира растежа на цените в момента, както Вие казвате, защо като го удължавате би трябвало да свърши някаква работа, тоест, ако твърдите, че той не спира растежа на цените, значи няма да ги спре. Ако пък, от друга страна, твърдите, че е спирал растежа на цените, в момента откъде е инфлацията, господин Проданов? Тоест тук нещо не е наред. Иначе във Вашите аргументи признавам едно конструктивно нещо. Вие казвате: „Не е добре нормата да изтече декември месец.“ Тук съм съгласен. Ако приемете един междинен подход – примерно да изтече в края на януари, и тогава, в началото на януари, парламентът да прецени дали трябва да бъде удължавана, или не. Но вижте следното много важно нещо: когато кажете на всички производители и търговци, че този режим се удължава с цяла година и че те не могат да вдигат цените, освен когато това е икономически обосновано, и че това ще го преценява Комисията за защита на потребителите, които – с цялото ми уважение към КЗП, нямат особен опит с цените и ценообразуването, а ще трябва да преценяват на цялата икономика – да продължат да преценяват, веригата на ценообразуването… Това, господин Ангелов, и за Вас е полезно да го чуете. …ще трябва да преценяват на цялата икономика веригата на ценообразуване – КЗП, и да казват: „Това е обосновано, а това не е. Тези ще ги глобим, а другите няма да ги глобим.“ Това за цялата икономика. Комисията за защита на потребителите, която, пак казвам, с цялото ми уважение към нея, това далеч надхвърля въображението ѝ, не капацитетите ѝ, това надхвърля въображението ѝ, господин Проданов. Така че аз се надявам да бъдете конструктивни по тази тема, ако желаете. И второ, въпросният сайт с цените най-накрая да заработи след цялото това бавене от страна на ГЕРБ, което дойде. И отново Ви призовавам: така наречената справедлива стойност не съществува в икономиката. Няма такова нещо и когато държавата създава нещо несъществуващо, това само ще доведе до объркване на хората. Нека това просто да отпадне. Бъдете разумни. Благодаря Ви.
#145 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има заявено изказване от народния представител Ивайло Шотев, заповядайте за изказване.
#146 · speech
ПП
Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги народни представители, от групата на „Продължаваме Промяната“ няма да подкрепим този законопроект в сегашния му вид по няколко ясни причини и сега ще Ви кажа какви са те. На първо място, неясно и широко формулирани ценови понятия. В Закона се въвежда понятие като „икономически необоснована цена“, „справедлива стойност“, „прекомерно високи цени“, които са правно и икономически към днешния момент неопределени. Това по естество създава правна несигурност, непредвидимост при прилагането на текстовете на Закона. Колеги, дали сте обърнали внимание, когато пазарувате в супермаркетите, на кенчетата бира много често има препоръчителна цена, на кофичките за кисело мляко също така има препоръчителна цена, която се слагат на опаковките. Лично аз не съм видял някъде из търговската мрежа тези стоки, тези продукти да се продават на цени под препоръчителната цена. Винаги са над или евентуално да бъдат на тази цена, която е препоръчителна. В този ред на мисли се даде нишан да се говори, че справедливата стойност всъщност е референтна цена. Ние все още не знаем какво означава това, но отново споделяме нашето опасение, че това ще се превърне в минимална такава цена, която ще бъде базата, от която ще се работи. Втора точка. Обратно доказателство на тежест, иначе е виновен до доказване на противното. Това ще го оставя на юристите да го дебатирате в частност. На трето място. Разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите и концентрацията от изпълнителната власт. Към днешна дата Комисията за защита на потребителите се назначава с решение на Министерския съвет. Всъщност цялата власт минава към Министерския съвет, цялата отговорност минава към Министерския съвет. Правомощията, които се дават на Комисията за защита на потребителите са огромни. Както колегата каза, те дори не са си представили нещо подобно. И се създават предпоставки, че това нещо може да бъде използвано като бухалка. Накрая на дебата. Вие ще си го гласувате това нещо, от Вас ще зависи как ще използвате тези правомощия. Не на последно място, искам да обърна внимание, че Законопроектът ние не сме убедени, че е съгласуван с правото на Европейския съюз, тъй като част от въведените изисквания всъщност попадат в обхвата на Директивата за услугите на информационното общество. Именно те касаят не само модерната търговия и нормалната търговия, но и интернет търговията, при което ние оставаме с впечатление, че това нещо не е взето предвид. В заключение, колеги, отново искам да Ви кажа, че Вие предлагате текст, който е доказано, че не работи. Разбирам, че искате да имате така наречената чуждица safe-guard – застраховка, ако щете, но го имате това, но то е доказано, че не работи, така че Ви желая успех.
#147 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. Има ли желание за реплика? Заповядайте господин Гечев.
#148 · speech
ПБ
Господин Председател, дами и господа народни представители, господин Шотев! Първо, че всяка институция може да се използва като бухалка – да, така е. За Вас тези текстове може да са бухалка, ние в тях намираме обаче щит по отношение на прекомерно високи цени, ако някой си позволи да ги прави необосновано. Един нож можеш да го използваш да си нарежеш салатка, можеш да го използваш и за други нелицеприятни неща. Когато една демократична държава работи, би трябвало институциите да работят по определен начин. Аз Ви гарантирам, че ако имате притеснение, заедно с Вас може да извикаме винаги тук в залата председателя на Комисията за защита на потребителите и на практика, да упражним конституционния контрол, който можем да имаме, за да няма такъв тип бухалки. Това е първо. Второ, прекомерно високи цени в този закон няма, те са в другия. Трето, обратното доказателство е изчистено от Законопроекта, между другото, по Ваше предложение. Тоест всичките текстове по отношение на Законопроекта са изчистени и няма такива ретроактивни текстове. Между другото, те са и в другия закон, не в този. От тази гледна точка сме се съобразили, на практика, с всичко, което беше подадено разумно от всичките народни представители, от различните групи. Що се отнася до действието на Закона и дали работи, или не. Внимателни сме с този закон, защото той е под особен надзор и е временен такъв, както на господин Димитров му казах. Ако няма нужда, господин Димитров, от този закон към края на годината, аз лично ще се подпиша заедно с Вас да отпадне, ако няма войни, ако няма други такива фактори. Що се отнася обаче до злоупотреби? Да, този закон ще ги хване и любимото доказване на цени или подаване на цени към магазинната мрежа също е в този закон. Ако го нямате, те няма да го подават, защото то е фиксирано тук. Аз мисля, че този закон ще свърши работа. Продължаваме го с временен характер и той трябва да се разглежда включително с другия закон. А факт е, че начинът по който беше въведен, факт е, че нещата, които бяха записани и начинът по който това беше интерпретирано в предишното Народно събрание, доведоха частично до по-високи цени. Абсолютно! И това е факт. Не само заради самото евро, но и по начина, по който беше проведен дебатът и по начина, по който беше въведен Законът, той също допринесе за това. Но този закон вече работи от известно време, не е свършил света с него, дето се казва. Само да кажа, това е ирония. Не правете мемета от него. Та, тая цялата работа, мисля че с другия законопроект в комбинация, ще гарантират като щит редица неща – на българските граждани няма да им вдигат необосновано цените. Иначе, който е коректен на базата на този закон и продължи да бъде коректен, не мисля, че ще има съществени проблеми с него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)
#149 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има ли желаещи за втора реплика? Заповядайте.
#150 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми колега Шотев, голяма част от репликите, които исках да Ви направя, бяха направени от колегата. Честно казано, аз имам чувство, че наистина не обърнахте внимание, че тези текстове, които Вие цитирате, са изчистени и те не касаят този закон. Всъщност на Комисията имахме доста полезен диалог, аз там дори си позволих на колегите да им обясня разликата между „оборима презумпция“ и „необорима презумпция“, защо това е допустимо и че в други административни производства също го има, така че съответствието на правото на Европейския съюз в случая е спазено. Гарантирам Ви, че няма да има проблеми. Що се касае до текстовете на Закона, колеги, всъщност той вече е интерпретиран и го има в предишните – в Закона за въвеждане на еврото. За съжаление, там се натрупа и доста практика, от която голямата част е съдебна практика, която е негативна. И всъщност тя дава и тълкования къде могат да се допуснат грешки от контролните органи. И тук със самочувствие мога да кажа, че аз съм може би един от малкото хора, на които им се е налагало да си блъскат главата как, на практика, да се прилага този закон. Защото трябваше да давам консултация на стотици служители на НАП, които ми задаваха въпроса как всъщност да съставяме акта за нарушение, как да провеждаме административнонаказателните производства и опитът, който е натрупан там, как може да бъде ползван. Аз съм сигурен, че този закон ще даде своят ефект. И затова ние, разбира се, не само, че го предлагаме, ще го подкрепим и призоваваме другите колеги да го направят. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
#151 · speech
Благодаря Ви, господин Трифонов. Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам. Господин Шотев, заповядайте за дуплика.
#152 · speech
ПП
Благодаря, господин Председател. Господин Гечев, съгласен съм с Вас, че ножът може да бъде използван както да се реже хляб, така и за атака или за самоотбрана. В този ред на мисли живеем в една държава, в която всичко се знае в света на информационните технологии. Така че аз Ви уверявам, че в момента, в който бизнесът писне, ако Комисията за защита на потребителите тръгне по начина, по който с Вас коментираме, че няма да се случи, Вие ще сте първият човек, който ще знае, и оттам насетне ще се възползваме от парламентарните ни инструменти, които ни дават, за упражняване на контрол. В този ред на мисли обаче, както Вие казахте, двата законопроекта – този за конкуренцията и за потребителите, трябва да се разглеждат в пакет. Затова Ви предлагам утре да направим истинската дискусия за този законопроект, където ще Ви дадем и нашите предложения как да си калибрирате мерките. Благодаря.
#153 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. Заповядайте господин Василев за изказване.
#154 · speech
ПП
Благодаря, господин Ангелов. Аз ще бъда кратък, тъй като на Комисията имахме възможност да обсъдим доста подробно този законопроект. Две думи, колеги. Първото е, това няма да сработи, както не сработи когато беше въведено. И директно ще Ви прочета от Законопроекта защо няма да сработи. Казва се, че цената не може да се променя, освен ако чл. 68н, ал. 6, т. 3: „…има промени в цените на енергия, горива и суровини“. Оттук нататък всеки търговец в държавата може да си промени цените и Вие нищо не може да му кажете. Точка. Приемаме един мъртъв текст да продължи да работи, който мъртъв текст, както казахме, е създал доста съдебна практика. Тоест освен да създадем още съдебна практика, по никакъв начин няма да защитим потребителите. Няма да имаме щит, защото този щит е счупен. А той е счупен по обективни критерии. Няма как да задължите един търговец да не вдига цените, ако има промени в цените на енергия, горива или суровини. Мисля, че всички тук сме наясно, че промени в цените на енергия, ако говорим за електроенергия, има всеки ден – към търговците. И оттук нататък цялото това нещо е неработещо, както беше неработещо, когато беше приет Законът за еврото, ние и тогава гласувахме „против“. Моето лично мнение е, че като има една неработеща норма, по-добре е да я няма, за да не създава тя фалшиво спокойствие, нека така да кажем, или фалшиви опити за натиск, или нещо друго, или съдебна практика. Но със сигурност това няма да помогне да се задържат цените по-ниски. И другото, което искам да кажа по този повод, то е малко по-широко, не е към конкретния текст на параграф първи. Трябва да внимаваме това, което правим с добри намерения да не доведе до неочаквани последствия! Вече виждаме опита за натиск над веригите да намалят цените си с 15%, до последствията те да накарат всички доставчици по веригата също да намалят цените – в това число българските си доставчици. И всъщност, вместо да помогнем на българските производители, с това си усилие, всъщност ги набутахме в още по-тежка ситуация. А цените така или иначе, даже и временно да бъдат намалени, това, което чухме, поне от изказванията, е, че това ще е за максимум няколко месеца и най-вероятно ще бъде в рамките на промоциите, които така или иначе ги има. Така че наистина нека не създаваме мъртви текстове, които по силата на самия текст няма как да проработят, но могат да доведат до неочаквани последствия, които в общия случай са негативни. Благодаря Ви.
#155 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Желаещи за реплика на изказването? Заповядайте, господин Гечев.
#156 · speech
ПБ
Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, между другото, в Комисията наистина имаше съществен и добър дебат, който според мен допринесе за по-добрите текстове. Използвам репликата обаче, за да Ви кажа няколко неща във връзка с това, което казахте. Да, има реален факт, в който веригите, въпреки думата си, която бяха дали, се появи информация в медиите за тяхното натискане по отношение на сваляне на изкупните цени. Аз се свързах още вчера с Браншовата организация, която е подала сигнала. Има основания, познавам дори хората, които са казали тази информация, знам и веригите кои са, но няма да ги кажа пред парламентарната трибуна, но точно затова го правим. Точно това и осмисля следващия закон, който ще гледаме утре, защото там това е локализирано като нелоялна търговска практика. И когато ние вече можем да я назовем, КЗК дори не може да се скрие, защото са много ясни текстовете какво значи нелоялна търговска практика от такъв вид – това първо. Второ, Вие много добре знаете като добър икономист, че реномето, името на една компания, е всичко в бизнеса. Компаниите трябва ясно да осъзнаят своята не просто социална отговорност, а и дума, защото и фирмите майки няма да са доволни от това, ако локализират собствените си компании да лъжат, и то през Споразумение с правителството, без да сме ги карали да правят каквато и да е, те приеха този доброволен ангажимент. И разликата в обикновените промоции, и това, което се прави в момента, е, че първо, са предимно български стоки, второ, че тези стоки са с минимум 15% отстъпка, но с твърдия ангажимент на веригите това да не е за сметка на производителите. Затова и виждате реакции от премиера включително и от КЗК, която – поздравления, е започнала проверка по отношение на тези случаи. Дори говоренето за тези законопроекти, дори нашият дебат дава информираност на обществото, включително на браншовите организации, дава им смелост, за да започнат да си търсят правата. Аз мисля, че след тези закони ще има по-добър климат, по-добра атмосфера и се надявам някои от веригите да осъзнаят, че търговското реноме може наистина да пострада, ако продължат да лъжат по дадения начин, и то когато заблуждават и самата държава, и производителите. Но това е още едно доказателство, че тези закони би трябвало да ги има. Благодаря. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)
#157 · speech
Благодаря Ви, господин Гечев. Има заявена реплика от господин Трифонов. Заповядайте.
#158 · speech
ПБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Василев, аз пък съм оптимист, че ще заработи този закон. Всъщност, знаете ли, сигурен съм, че и Вие вътрешно го искате и че в края на годината, ако е заработил, така тайничко ще ме поздравите – тайничко, няма да е явно от трибуната. Аз неслучайно казах, че вече имаме някаква отъпкана пътека. И като човек, който 20 години се е занимавал с контролна дейност, смятам, че това е полезно и че грешките, които са допускани, ще бъдат отстранени. Да, чисто юридически тази формулировка има някакви слабости. Всъщност ние сме ги изчистили в работата си в НАП през този период, в който тази разпоредба действаше в Закона, и затова казвам, че има голям шанс да заработи. Блъскали сме си главата например, ако търговецът е вдигнал цената на кофичка кисело мляко с 20 стотинки или цента, как да докажеш дали това е икономически обосновано. Има методология, която е изготвена, и набор от документи, които се проверяват, така че, повярвайте ми, този път вече донякъде е отъпкан. Нещо, с което съм напълно съгласен с Вас, е начинът, по който всъщност се въведе регулацията на необоснованото повишаване на цените, и грешката, която се допусна – да се анонсира на търговците от 1 януари: „Вие няма да имате право да вдигате цените.“ На колко въпроса съм отговарял: „Ние какво да правим?“ Ами освен да вдигнем цените много по-рано. Това в случая няма как да се случи, тъй като удължаваме срока, тоест той е действал. Знаете ли, аз вярвам, че това всъщност е и идеята на административнонаказателния процес, изобщо на забранителните норми – че когато ги има, хората в крайна сметка знаят, че има някакво правило на поведение, което трябва да спазват. Вие не сте сигурни дали има катаджии, но знаете, че може би има и затова карате по-бавно. В случая това целим – в крайна сметка да има норма. Ясно е, че няма как да обхванем и да проверим всички търговци. Това хората, които се занимават с административнонаказателен процес, го знаят – че идеята е, нали, че имаме генерална превенция и имаме индивидуална превенция. Отново казвам, вярваме, знаем, че няма да решим 100% проблемите, но вярваме, че е едно добро решение. И отново Ви призовавам да го подкрепите и в редакциите на следващите параграфи, които ще разискваме. Благодаря. (Ръкопляскания от „Прогресивна България“.)
#159 · speech
Благодаря Ви, господин Трифонов. Има ли желаещ за трета реплика? Не виждам. Желаете ли дуплика? Господин Василев, заповядайте.
#160 · speech
ПП
Господин Трифонов, много бих искал да имам Вашия оптимизъм, но го нямам по една проста причина – цените се вдигнаха, въпреки че този параграф е в сила от 1 август миналата година, и продължават да се вдигат. Не знам колко акта са направили НАП, може би е добре да поискаме. Може би има някой и друг фризьорски салон, който е глобен за това, че е увеличил цените прекалено много, защото цената му за ток се е вдигнала по-малко, или за отопление, но фундаментално превенцията, която този закон и колегите от ГЕРБ ни убеждаваха, че ще се направи, не се случи в последната една година. Цените продължават да се вдигат. Виждаме, че инфлацията в момента не се забавя, а се забързва. Вече сме на 6%, на 7%, има обективни причини за това, разбира се – войната в Иран в момента, но така или иначе, тя е доста по-висока, отколкото беше есента на миналата година или началото на тази година – януари или февруари. Тоест този текст не работи и няма никакъв вариант, в който той да заработи истински, просто защото по силата на самия текст, ако имате увеличение на доставните цени или производствените разходи – купили сте си нова машина, имате повече производствени разходи, ако имате увеличение на разходите за труд – вдигна се минималната заплата, имате увеличени разходи за труд, най-вероятно сте вдигнали и заплатата на някой служител. Ако сте недобросъвестни, ще си вдигнете заплатата на управителя – ето, вдигнали Ви са се разходите за труд в компанията, и по този начин ще си оправдаете вдигането на цената. Промени в цените на енергията вече коментирах – горива и суровини. Със сигурност има промени в почти всички горива и суровини. Промени в данъците и таксите – да кажем, че за момента няма, надяваме се да няма и в бюджета, който господин Гълъб Донев каже. Но дотук ние виждаме поне 3 – 4 аспекта, по които просто трябва да имате по-добър счетоводител, който да Ви събере документите. Тоест Вие вдигате таксата за добър счетоводител на фирмите, но не правите цените за потребителите по-ниски. Благодаря Ви.
#161 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Поради изчерпване на пленарното заседание, закривам заседанието. Следващото редовно пленарно заседание ще се проведе утре, 11 юни 2026 г. от 9,00 ч. (Закрито в 14,18 ч.) Председател: Михаела Доцова Заместник-председател: Иван Ангелов Секретари: Тансер Бейти Йордан Терзийски