Деветдесет и осмо заседание

Радослав Рибарски

Благодаря, госпожо Председател. Както гледам, други няма, за разлика от оглушителните спорове, караници, блокиране на трибуни, късане на микрофони, които през изминалите три години бяха норма за този парламент всеки път, когато се споменаваха въглеродни емисии и електроцентрали, произвеждащи електроенергия от въглища. Всеки път – панаири, и това се използваше предимно преди предизборните кампании. Всеки се обявяваше за защитник и само едни носеха кръста на това България да продължава пътя на реални реформи, Планът за възстановяване и устойчивост да не изостава с три години. И днес това, което беше цел в този План за възстановяване и устойчивост, се записва в закон. Този закон вече има и цял един раздел IV – Ограничения при използването на въглища или лигнитни въглища, изрично подчертано, раздел, който ще ограничава лигнитните въглища. Това е Законопроектът, който ни предлагат от Министерския съвет, подкрепен от мнозинството. И този раздел най-вероятно ще претърпи редица добавки през следващите месеци, наредби се очаква също да се случат. Цялата картинка се вижда – че за да получат второ и трето плащане от Плана за възстановяване и устойчивост, управляващата коалиция вкарва целите, които тогава бяха заложени, в цял един закон. Този закон забранява да се изграждат нови електроцентрали на въглища, но по-същественото е, че от 1 януари 2026 г. се въвежда общата пределна граница на емисиите, които те ще могат да емитират, емисиите от въглероден диоксид. Общата пределна граница е 10, близо 11 млн. тона. За хората, които не са запознати с материята – ТЕЦ „Марица изток 2“ през 2022 г., която често е сочена като годината за подписване на ПВУ и как някой тръгнал да затваря мини и тецове, през 2022 г. това са емисиите, които потребява ТЕЦ „Марица изток 2“. От Законопроекта не става ясно как точно ще се разпределят тези емисии, но всички електроцентрали, които произвеждат електроенергия от въглища, лигнитни такива, ще трябва да ограничат своето производство и да постигнат тази граница от 1 януари 2026 г. Средноаритметичната стойност отново е заложена за три години. Много често се изтъкваше, че едва ли не Асен Василев е посочил 2019 г. като дата, в която производството било ниско, и по този начин изкуствено намалил с тези 40% емисиите. Ами ето, сега се записват нови ограничения –това вече не е цел, това става закон, той е обвързващ, той обвързва мнозинството с бъдещите актове, които ще ограничават въглеродните емисии. И цялото говорене досега е една загуба на време, изгубени три години. Но по-същественото е, че целта, която беше заложена в Плана за възстановяване и устойчивост и Пътната карта, която беше един необвързващ документ, бяха цел, която трябваше да бъде изпълнена към седмо плащане – седмо плащане на Плана за възстановяване и устойчивост. Днес всичко това влиза в закон и евентуално очакваме да бъде одобрено второ и трето плащане. Загубите от това протакане, губене на време и подвеждане на обществото ще костват на България едни близо 4 – 5 млрд. лв. пропуснати възможности от Плана за възстановяване и устойчивост, но също така и много реформи, които българското общество няма да може да наблюдава и да усети реален ефект от тях. Целта на този законопроект и всичко друго беше да се замажат очите на Европейската комисия, да се получат второ и трето плащане. Както вече виждаме, плановете на Министерството на енергетиката и на Министерския съвет са тези пари да отидат предимно за батерии. Батериите всички сами знаете колко критика получиха преди три години, но сега са основна енергийна политика на Министерството на енергетиката. Все още нищо не сме чули за енергийната бедност, но за сметка на това чуваме, че все повече министърът започва да говори за нов механизъм за подпомагане, за компенсиране на българския бизнес. Всички наблюдаваме какво се случва и с цените на електроенергията. Цялото говорене досега е една пълна загуба на време, гледайки разпоредбите на този законопроект, който беше готов още преди близо две години, но така и не намери място в законодателството. Ето, сега се внася от управляващата коалиция и мърдане няма. Изключително отчайващо е, че залата е почти напълно празна. Показателно е отсъствието на ВЪЗРАЖДАНЕ и всички, които блокираха и спъваха Народното събрание досега при приемане на тези промени. Явно работата вече е опечена и всичко върви, както трябваше да се случи преди две или три години, но политическите нападки и подвеждането на цялото общество взеха превес и днес се намираме в тази ситуация. Благодаря.