2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: snezhanka-raychova-trayanska
· намерени изказвания: 1
#1 · speech
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 204 народни представители. Имаме кворум. (Звъни.) Откривам днешното пленарно заседание. Преди да започнем с точките от дневния ред, ще направя няколко съобщения. На основание чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е оттеглен внесеният на 11 ноември 2024 г. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-454-01-6, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. С писмо с входящ номер 51-554-00-3 от 8 януари 2025 г. народният представител Веселин Вешев информира председателя на Народното събрание, че дава съгласие за продължаване на наказателното производство срещу него по наказателно дело от общ характер по описа на Софийския районен съд във връзка с постъпило на 19 декември 2024 г. в Народното събрание искане от изпълняващия функциите главен прокурор на Република България Борислав Сарафов. С писмо съм уведомила изпълняващия функциите главен прокурор на Република България господин Борислав Сарафов за даденото от народния представител писмено съгласие, като е приложено и заверено копие от него. Служебният министър на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства, изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учения и по други причини и съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили на територията на страната. Уведомленията са постъпили от 18 декември 2024 г. до 9 януари 2025 г. с входящи номера 51-403-09-17 и 51-503-09-1. Служебният министър-председател на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание, че Министерският съвет е приел следните решения: Решение № 380 от 2024 г. за разрешаване участието на военни кораби и военнослужещи от състава на въоръжените сили на Република България в операцията на Противоминната военноморска група в Черно море и Решение № 905 от 2024 г. за разрешаване участието на до 10 военнослужещи от състава на Националния мобилен модул по комуникационно-информационни системи на НАТО в операцията на НАТО за подпомагане на Украйна в областта на сигурността и подготовката. В изпълнение на разпоредбите на Закона за решенията на Министерския съвет е уведомен и президентът на Република България. Уведомленията с приложените към тях решения са постъпили на 30 декември 2024 г. с входящи номера 51-402-00-10 и 51 402 00 11. Преминаваме към нашата първа точка, определена за днес: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ НА ОСНОВАНИЕ НА ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ДЕЛОТО ПО ВПИСВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА СТАРОСТИЛНА ЦЪРКВА И ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВИТЕЛСТВОТО (МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО И ДИРЕКЦИЯ „ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ“) ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВНИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС ПРЕД СЪДА В СТРАСБУРГ И ПРЕД ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД. Вносители – Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов. Господин Главчев вече е в залата. Господин Зафиров, заповядайте – имате думата.
#2 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Днешното изслушване е във връзка с придобилото широка публичност и остра обществена реакция дело по вписването на Българската православна старостилна църква и има за цел да бъдат информирани народните представители за мерките, които е предприела държавата в лицето на Министерството на правосъдието и Дирекция „Вероизповедания“, за защита на държавния и обществения интерес както в Съда в Страсбург, така и във Върховния касационен съд, като по-специално бихме искали, господин Министър-председател, да ни информирате била ли е конституирана Българската православна църква във Върховния касационен съд като страна по делото и много важно – дали е била ангажирана кантора от българската страна за защита на българския национален интерес в делото в Страсбург. И понеже си давам ясна сметка, че отговорът на тези въпроси изисква и допълнителни компетенции, предлагам, госпожо Председател, в изслушването да бъде допусната да се включи и министърът на правосъдието. Благодаря Ви. Господин Министър-председател, да не пропусна – поздравявам Ви за адекватната реакция по казуса. Благодаря Ви.
#3 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Всеки министър може да вземе думата по всяко време на заседание на Народното събрание, но тъй като сме в специална процедура по изслушване, за която е поискано само за министър-председателя, ще подложа на гласуване в изслушването да участва и госпожа Мария Павлова като служебен министър на правосъдието. Затова моля, колеги, да гласуваме и госпожа Павлова да отговаря на въпроси във връзка с изслушването по отношение на регистрацията на Българската православна старостилна църква. Моля, гласувайте. Гласували 192 народни представители: за 178, против 10, въздържали се 4. Госпожа Павлова ще може да отговори, ако има отправен въпрос към нея. Тъй като господин Зафиров представи предмета на искането за изслушване, заповядайте, господин Главчев, като министър-председател да отговорите – до 10 минути.
#4 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа Зафиров и Гуцанов! Първо ще Ви помоля да гласувате допускане в залата на директора на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет Георги Кръстев за подробности, които аз няма как да изложа просто. Ще Ви запозная и с позицията на Министерския съвет. Ако сте съгласни, да бъде допуснат.
#5 · speech
Господин Главчев, само да Ви попитам: сега ли да допуснем господин Кръстев, или след Вашето изложение?
#6 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Когато намерите за необходимо.
#7 · speech
Нека сега да го допуснем.
#8 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Благодаря Ви, госпожо Председател.
#9 · speech
Уважаеми колеги, моля изрично да гласуваме достъпа на господин Кръстев – директор на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. Моля, гласувайте. Гласували 185 народни представители: за 176, против 7, въздържали се 2. Моля квесторите да поканят и господин Кръстев да заповяда в залата. Ако има въпрос към него, той също да може да се включи в дискусията. Заповядайте, господин Главчев – Ваша е думата.
#10 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Благодаря Ви, госпожо Председател. Предстои да Ви запозная с позиция по хронологията, тъй като е особена ситуацията – става въпрос за решение на независимия български съд и е трудно някак си изпълнителната власт да взема отношение по решение на друга власт. От друга страна, става въпрос и за Българската православна църква, която също е независима от държавата, но има особено място и в Конституцията, и в Закона за вероизповеданията. Така че, ако не възразявате, ще Ви прочета позицията, която е максимално неутрална – става въпрос за хронологията на събитията, и ще започна отзад напред. Моля Ви за търпение, защото е около 10 страници. Когато решите, госпожо Председател, може да ме прекъснете. Знам, че не е по правилата на изслушването, но когато решите, спирам и задавате въпроси. Хронологията е следната. Така наречената Българска православна старостилна църква има дейност у нас вече повече от 30 години. Българската православна старостилна църква води началото си от 1993 г., когато в София е открит първият молитвен дом на старостилците – параклисът „Св. Спас“, и в Гърция под името Триадицкий епископ Фотий е ръкоположен бившият преподавател в Софийската духовна семинария и асистент по старогръцки език в Софийския университет Росен Сиромахов. Постепенно Българската православна старостилна църква разширява дейността си и открива енории в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Габрово, Плевен, Сандански и други градове. Енориашите са вероятно около две – три хиляди. От 1993 г. обаче, с появата на епископ, възниква нова паралелна църковна общност, която независимо от ограничените си мащаби дублира духовния живот и структурите на Българската православна църква. Първи опит за регистрация на Българската православна старостилна църква в Регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд датира от 2011 г. Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на Глава четиридесет и девета – „Общи правила“, на Гражданския процесуален кодекс. Производството по вписване на религиозна общност като юридическо лице в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд е охранително, като Съдът в закрито заседание преценява дали са изпълнени изискванията на Закона за вероизповеданията. Ролята на изпълнителната власт в това производство се свежда до предоставянето на експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет, ако такова бъде поискано от Регистърния съд. На основание чл. 16 от Закона за вероизповеданията Съдът е изискал и Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет е предоставила на 20 февруари 2012 г. отрицателно становище. Изразена е позицията, че представеният устав на Българската православна старостилна църква и наименованието ѝ противоречат на разпоредби от Конституцията и Закона за вероизповеданията, съгласно които традиционното вероизповедание в България е източноправославното, а негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква. В периода 2011 – 2013 г. Съдът на три инстанции е отказал вписване на Българска православна старостилна църква. За илюстрация на мотивите на съдебните инстанции ще Ви цитирам част от Решението на Софийския апелативен съд. Предлагам Ви да не Ви цитирам мотивите, защото ще Ви натоваря допълнително. Намерили са, че следва да бъде оставено без уважение искането за регистриране. Следващ етап е сезирането на Европейския съд по правата на човека. След отказа за регистрация на три инстанции въпросът е отнесен до Европейския съд по правата на човека с оплакване за нарушение по чл. 9, който е за свобода на мисълта, съвестта и религията, във връзка с чл. 11 – свобода на събранията и сдружаванията, както и на чл. 13 – право на ефективни правни средства за защита, и по чл. 14 – забрана на дискриминацията от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Жалбата е подадена до Европейския съд по правата на човека на 28 август 2013 г., като е изпратена на българската страна на 5 септември 2017 г. Становището на Република България е изразено от процесуалния представител на държавата в лицето на дирекция „Процесуално представителство на Република България“ пред Европейския съд по правата на човека при Министерството на правосъдието, изпратено на 4 януари 2018 г. На 19 март 2018 г. е изпратено и допълнително становище по делото. Защитните аргументи на българското правителство тогава: В становището на българското правителството по делото е изтъкнато, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба, тъй като от правна страна църквата жалбоподател не покрива критериите по Закона за вероизповеданията, поради което не са изпълнени законовите предпоставки за регистрация на вероизповедание. Изрично са релевирани и мотивите за отказ на националните съдилища – именно че е налице явно сходство между наименованието на разглежданата религиозна общност с това на признатата за правен субект по силата на закона Българска православна църква. Вън от горното е развита и тезата, че държавата не е осъществила намеса спрямо правото на асоциация на жалбоподател да се установява и да поддържа места за богослужение или религиозни събрания, да осигурява писането, разпространението, издаването на религиозни публикации, тъй като правото на вероизповедание свободно може да се упражнява чрез сдружаване в нерегистрирани общности, доколкото, съгласно Закона за вероизповеданията, упражняване на тези дейности не е представено от задължителна официална регистрация. Позицията на българското правителство е защитена с аргумента, че съвпадащото наименование на асоциацията жалбоподател на Българската православна църква влече недопустимост на вписването поради невъзможността в правната система да съществуват неограничен брой правни субекти с едно и също обозначение. Решението на Европейския съд по правата на човека. Делото е изчетено от Европейския съд по правата на човека за такова, по което има добре установена практика, и е разгледано от тричленен състав, който е постановил единодушно, че е налице нарушение на чл. 9 – Свобода на мисълта, съвестта и религията, във връзка с чл. 11 – Свобода на събранията и сдружаването от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл. 13 – Вътрешни правни средства за защита. Европейският съд по правата на човека констатира системен проблем във връзка със свободата на религията в България с позоваване на чл. 46 от Конвенцията. По силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията договарящите страни се задължават да изпълняват окончателно решение на Съда по всяко дело, по което те са страна, като изпълнението се следи от Комитета на министрите към Съвета на Европа. Държавата има основно отговорност да избере под надзора на Комитета на министрите средствата, които ще бъдат използвани в националния правен ред, за да бъде изпълнено това задължение. В конкретния случай Европейският съд по правата на човека е посочил два вида мерки за отстраняване на констатираното нарушение – общи, които са нормативни, и индивидуални, които касаят конкретния казус. Европейският съд по правата на човека посочва в Решението, че делото разкрива системен проблем, който вече дава основание за сходни осъдителни решения, в това число „Генов срещу България“, „Методиев и други“, „Независимата православна църква и Захариев срещу България“, който може да доведе до по-нататъшни сходни жалби. Става въпрос за системния проблем, който може да доведе до такива жалби. Проблемът е бил откроен още през 2004 г. от ПАСЕ. Естеството на нарушението показва, че общите мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение, следва да включат или изменение на тези законови разпоредби, или такова тълкуване за тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедания, въз основа на това, че има: а) същите вярвания или практика като вече съществуващо вероизповедание, или б) същото наименование като вече съществуващо вероизповедание, освен ако двете наименования не са буквално идентични или толкова сходни във всички свои елементи, а не само в една дума, като „българска“ или „православна“, че последователите на съществуващото вероизповедание и широката общественост действително биха объркали двете вероизповедания. По отношение на индивидуалните мерки, необходими във връзка с църквата жалбоподател, Европейският съд по правата на човека е посочил, че те може да включват или одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание, или възобновяване на производството по регистрация от 2011 – 2013 г., и е подчертал, че независимо от това кой вариант ще бъде избран, предприетите от властите мерки следва да са съвместими с констатациите в Решението на Европейския съд по правата на човека. Изпълнение на Решението през месец юни 2023 г. на заседание във формат „Права на човека“ – Комитетът на министрите прие решение относно изпълнението на коментираното решение, с което изрази съжаление, че новата молба за регистрация на Българската православна старостилна църква е отхвърлена от съдилищата на основания, противоречащи на решението на Европейския съд по правата на човека, както и на насоките, дадени от Съда за приемане на общи мерки. Комитетът на министрите изразява загриженост, че съдебните решения се основават на отрицателното становище на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. По отношение на индивидуалните мерки Комитетът на министрите приема, че регистрацията на религиозното вероизповедание не следва да бъде обусловена от наличието на признание от страна на други православни поместни църкви, тъй като това не е издържано в духа на решенията на Европейския съд по правата на човека и представлява ограничение, което по същество и целите си е еквивалентно на ограниченията, критикувани в решенията на Съда. В тази връзка Комитетът на министрите е приканил Националния съд да разгледа всяка висяща или последваща молба за регистрация на църквата жалбоподател в съответствие с изискванията на решенията на Европейския съд по правата на човека, като по-специално регистрира различни вероизповедания, имащи сходна православна доктрина, доколкото наименованията им не са изцяло идентични, без да се извършва преценка на религиозните им вярвания. Във връзка с предприемането на общи мерки Комитетът на министрите изисква бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с Конвенцията с оглед преодоляване на системния проблем, идентифициран в съда. Остават още две страници. Благодаря Ви за търпението досега. Нова молба постъпва през юни 2022 г. от Българската православна старостилна църква – прави втори опит за регистрация в Софийския градски съд. Софийският градски съд изисква експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“, която отново поддържа своята позиция за недопустимост на паралелното съществуване на две православни църкви. В становището е посочено, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията традиционната религия в България е източноправославното вероизповедание. Член 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира тази норма по следния начин: „Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската екзархия и член на едната свята съборна и апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е Митрополит Софийски.“ В тази връзка Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет намира, че представеният устав за регистрация на новоучредената религиозна институция, особено чл. 5, наименованието ѝ е в противоречие с тези разпоредби. В заключението се казва, че въпросът е законово уреден. Православната религиозна институция не би следвало да търси регистрация по съдебен ред. С оглед на всички мотиви и значимостта на Българската православна църква в обществения живот на страната Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е посочила, че не счита, че след като е уреден статутът на традиционното вероизповедание, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която има претенцията да представлява православието. Както на първа, така и на втора инстанция съдът е оставил искането за регистрация на Българската православна старостилна църква без уважение. Междувременно през март 2024 г. въпросът за неизпълнението на Решението на Европейския съд по правата на човека отново бе повдигнат на заседание във формат „Права на човека“ на Комитета на министрите. По отношение на индивидуалните мерки Комитетът на министрите отново е констатирал, че повторното искане за регистрация на Българската православна старостилна църква от юни 2022 г. е отхвърлена на първа и втора инстанция на основания, които противоречат на решенията на Европейския съд по тези дела. На следващо място, Комитетът на министрите повторно е приканил компетентните национални съдилища да разгледат всяко висящо или ново искане за регистрация на църквата жалбоподател в съответствие с изискванията на Конвенцията, по-специално като разрешат регистрацията на отделни православни вероизповедания със сходна православна доктрина, стига имената да не са напълно идентични. В контекста на общи мерки по изпълнението Комитетът на министрите отново е изискал бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с конвенцията с оглед преодоляване на системни проблеми, идентифицирани от съда. И стигаме до Решението на Върховния касационен съд. Тук стигаме до добилото широка разгласа Решение на Върховния касационен съд. Вярвам, че всички тук са запознати с мотивите на Върховния съд, който се е съобразил с Решението на Съда в Страсбург. Това, което ни е казал Съдът в Страсбург и което изисква от българските органи да изпълнят, е, първо, да бъдат предприети индивидуални мерки и одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание или възобновяване на производството по регистрация. Тези мерки са насочени към българските съдилища и ние в момента сме свидетели на изпълнението им от Съда. Второто предписание на Европейския съд по правата на човека е за предприемане на общи мерки, бързо приемане на съответните законови промени. Позицията на Министерския съвет е константна. Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни. При съобразяване на принципи на правовата държава и разделението на властите решението на въпроса с двете регистрирани български православни църкви е от компетенциите на Народното събрание. Приветствам усилията на народните представители в тази насока, на Народното събрание – имаме вече и приети на първо гласуване законопроекти по тази материя, и вярвам, че с общи усилия можем да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква. Министерският съвет е на разположение на народните представители, Дирекция „Вероизповедания“ е в готовност да изрази становища при нужда и нейни представители да вземат участие в законодателния процес съгласно възможностите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. На три пъти имах възможност да потвърдя позицията на Министерския съвет, като два от тях бяха в срещи с Негово Светейшество Даниил, Патриарх Български и Софийски митрополит, а няма как особено от служебно правителство да се очаква да не потвърждава предишни решения на Министерския съвет и предишни становища на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Оставям настрана какво е личното ми убеждение, но то няма никакво значение в момента. Благодаря Ви.
#11 · speech
Благодаря Ви, господин Министър-председател. Оставих Ви малко повече време, за да можете да изразите становище. Само ще Ви уведомя, че предстои след Вашето изслушване да бъдат обсъдени и приети в пленарната зала законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Сега преминаваме към първия кръг въпроси по предмета на изслушването. Първи да зададете към нашите гости въпрос, който е по предмета на изслушването, имате от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Колеги, желае ли някой да зададе въпрос? Не виждам. Втори са колегите от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – заповядайте, господин Славов, имате думата.
#12 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Министър на правосъдието, уважаеми колеги! Предметът на това изслушване наистина е важен. Важен е, защото всички сме загрижени за целостта, за ролята на Българската православна църква – Българска патриаршия, в нашето общество, за това тя да бъде подкрепена институционално, да бъде подкрепена финансово, както се случва в последните 6 години, и да издигаме ролята както на православната църква, така и на други важни за страната ни вероизповедания, които са традиционни за нашето общество. По този въпрос спор нямаме. Благодаря на премиера за подробния изчерпателен доклад. Моят въпрос е свързан всъщност с изложените факти в доклада: както научихме, тази маргинална старостилна общност, която се самоопределя като православна, като църква, каквато тя не е от гледна точка на каноните на Вселенската православна църква, съществува от десетилетия ¬ от началото на 90-те. Всъщност нейният генезис е дори още по-рано – при календарната реформа от 1968 г. Също така разбрахме, че става дума за няколко хиляди човека, които притежават няколко храма ¬– около 20 храма, имат няколко десетки свещеници. Това са фактите. Стана също така ясно, че има вече регистрирани вероизповедания, които носят в наименованието си освен старостилната църква, така наречената Истинно Православна църква, която е регистрирана преди повече от десетилетие, и други общности, които са подали искане за регистрация. Въпросът ми, господин Премиер, е следният: как оценявате заплахата за единството на православната ни църква – именно на база на изложените факти, че става дума за една маргинална общност, която просто търси някакво юридическо признание, която няма претенция за имотите на Българската православна църква – Българска патриаршия, няма претенция за държавната субсидия? Всъщност тази общност иска максимално да се разграничи от Българската православна църква, защото я счита за казионна, за официална църква, и това е част от доктрината на старостилците. Въпросът ми е: за да се оправдае една законодателна интервенция, такива три законопроекта са предложени в парламента, все пак трябва да има някаква значима обществена потребност, трябва заплахата, за която се говори по медиите, да е някак си реална, как я оценявате тази заплаха и този риск на база на изнесените от Вас факти? Благодаря ви.
#13 · speech
Благодаря Ви, господин Славов. Господин Главчев, заповядайте да отговорите на въпроса.
#14 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател! Уважаеми господин Славов, не е моя работа да оценявам мотивите на народните представители, когато имат законодателна инициатива, а именно регистрирането на такава църква, която според мен противоречи на Конституцията и на Закона за вероизповеданията. Ако бъде регистрирана, тогава могат да се появят някакви претенции, и вероятно това е един от мотивите, като оставим настрана въобще, че сигурно народните представители са се ръководили от нормите в Конституцията и Закона за вероизповеданията. Именно в Конституцията – чл. 13, ал. 3, и в Закона за вероизповеданията, чл. 10 – не мога да оценя, тя е потенциална заплаха и е по-добре да не се реализира. Благодаря Ви.
#15 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Много точен отговор.
#16 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Браво!
#17 · speech
Благодаря Ви. Да зададат въпроси, имат право колегите от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Колеги, заповядайте. Имате думата, господин Врачев.
#18 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, преди да премина към въпроса, бих искал да изразя своето удовлетворение от позицията на Министерския съвет. И се надявам да продължите да я отстоявате и занапред така, както изискват и българският национален интерес, и българското общество. Във връзка с възникналия казус с тъй наречената Българска православна старостилна църква следва да се изяснят някои въпроси, които възникват, след като става ясно, че още през 1993 г. тя започва да функционира отделно от Българската православна църква – Българска патриаршия, като паралелна структура, като не разполага с правосубектност както според каноничното право, така и според Закона за изповеданията от 1949 г. и Закона за вероизповеданията от 2002 г. През този период тази нерегистрирана старостилна църква се сдобива с 18 храма на територията на страната, един от които е катедрален. Поради очевидната невъзможност тези храмове да бъдат регистрирани на старостилната църква като юридическо лице, тъй като такова не съществува в българския правен мир, те се изграждат чрез фондации или физически лица. Без да е необходимо човек да е финансов експерт, е очевидно, че става въпрос за влагане на огромен финансов ресурс, който се изразява в милиони левове. В същото време, както е цитирано и в решение на Европейския съд за правата на човека и ВКС, става въпрос за малка общност от хора, която не надвишава 1000 – 1500 човека към днешна дата. Въпросът ми е: дали са извършвани през изминалите 30 години проверки на финансирането за изграждане и функциониране на тези храмове? Откъде идва то? Има ли сред дарителите чуждестранни физически или юридически лица, или сдружения с нестопанска цел и ако има такива, какъв е размерът на чуждестранното финансиране? Въпросът е важен от гледна точка на това, че въпросната църква претендира да е изразител на религиозните убеждения на 70% от българските граждани, колкото се самоопределят като православни християни, а това пряко касае националната сигурност на страната. Благодаря Ви.
#19 · speech
Благодаря Ви, господин Врачев. Господин Премиер, имате думата.
#20 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Уважаеми господин Председател! Не разполагам с такава информация и сигурно няма да се учудите – народните представители, но ще изискам такава и ще Ви бъде предоставена, макар че съм по-скоро скептичен, че има, след като няма регистрирано юридическо лице, и то не би трябвало да бъде регистрирано такова. Очевидно ще трябва да се обърна към Националната агенция по приходите и вероятно към Службите, за да се провери тази информация. Това ще го направя и ще Ви предоставя такава. Благодаря Ви.
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Главчев. Въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Господин Зафиров, заповядайте.
#22 · speech
ДПС – Ново начало, от място
Пак объркахте реда.
#23 · speech
Извинявайте, извинете господин Зафиров. Да, извинявам се. От парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“, извинявам се.
#24 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Министър, господин Кръстев! Ние всички в тази зала трябва да бъдем чувствителни по темата за вярата и вероизповеданията и ние сме чувствителни. „Движение за права и свободи – Ново начало“ днес ще има възможност да изрази своята позиция и становище по тази тема, когато се разглежда Законопроектът за изменение на Закона за вероизповеданията. Но моят въпрос към Вас е: имате ли информация за други, ще ги нарека сдружения или обединения, които да са подали документи в Софийския градски съд за регистрация като вероизповедания, с претенции да представляват православните християни в страната ни, да водят богослужения, да стопанисват храмове или да проповядват своите виждания във вярата и в православието? Има ли такива други вероизповедания, които можете да цитирате, съответно да са се регистрирали дотук с различни наименования, но със същите претенции? Благодаря ви.
#25 · speech
Благодаря Ви, господин Хафъзов. Господин Премиер? Или може би господин Кръстев директно да отговори на този въпрос. Да, господин Кръстев, заповядайте.
#26 · speech
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Към настоящия момент има само една такава регистрирана религиозна институция, която се нарича Истинно Православна църква. Навремето по незнайни причини – тъй като нашето становище от съда се изисква пожелателно, тоест съдът да може да поиска, може и да не поиска, за тази църква не е поискано такова съгласие. Ние сме следили нейната дейност много внимателно. Към момента тя е практически кухо юридическо лице – не осъществява такава дейност. Това е единствената друга институция, която се е опитала да се представи като изразител на българското православие. Това е, което конкретно мога да Ви кажа.
#27 · speech
Благодаря Ви, господин Кръстев. От парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, господин Зафиров, имате думата.
#28 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Министър-председател, сега мисля, че малко излизаме от обхвата на зададените в момента въпроси по темата на изслушването. Нашата цел беше да разберем в тази зала българската държава със своето бездействие или съдействие станала ли е по някакъв начин съучастник в това посегателство върху Българската православна църква? Затова имахме – и аз Ви зададох, някои конкретни въпроси. Сега ще си позволя да ги повторя. Но само нещо да отбележа. Наистина прави впечатление, разбира се, с цялото ми уважение към независимата съдебна власт, прави впечатление тази анонимност от страна на ръководството на Върховния касационен съд, в която протича това дело. Обичайната практика – и го казвам като човек, който скоро имаше възможност да се сблъска с тази съдебна практика – е дела, които касаят широк обществен интерес, да са много публично оповестявани в общественото пространство. Тук – пълна анонимност. Българското общество научи за тези решения, когато те бяха факт и излязоха и в медиите. Може би това е опит наистина да се прикрият някои доста странни, да не ги нарека и срамни, обстоятелства, предхождащи делото във Върховния касационен съд. Затова аз Ви попитах конкретно, ако Вие не можете да ми отговорите, моля, министърът на правосъдието или директорът на Дирекцията да ми отговори – ангажирана ли е правна кантора за защита на българския интерес в делото в Страсбург? Доколко кореспондира с истината информацията, която излезе, че защитникът на другата страна адвокат Наташа Добрева в продължение на девет години – от месец май 2006 г. до месец април 2015 г., е имала съвместна адвокатска кантора с българския съдия в този европейски съд Йонко Грозев? (Реплики: „Еее!“) Ето Ви един конкретен въпрос. И това нещо не е ли направило впечатление на българските чиновници, които би трябвало да бъдат ангажирани с този въпрос, и предприети ли са адекватни мерки за реакция и адекватна защита? Ако няма такава защита, кой носи отговорността? Благодаря.
#29 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Госпожо Павлова, имате думата.
#30 · speech
Служебен Министър Мария Павлова
Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По това дело, както по всички други дела, по които държавата е съдена пред Европейския съд по правата на човека, процесуалното представителство е извършвано от дирекция „Процесуално представителство на България пред Европейския съд по правата на човека“ в Министерството на правосъдието. Изготвяни са своевременно и са подадени всички становища. Няма практика да се наемат външни кантори. Дори към настоящия момент, въпреки проблемите, които се дефинират, държавата никога не е била защитавана от външна кантора. По повод уточнението, което направихте, за защитника на другата страна, това е отразено изрично в становището на правителството на Република България, което е изпратено към Европейския съд, с което се обръща внимание, че е налице основание за отвод на съдия Йонко Грозев поради свързаност. Мога да предоставя на който се интересува, становището на българското правителство – да се види. То е поискано по делото от 2013-а, поискано е и е представено едва през 2018-а, но процедурите пред този съд се развиват малко по-бавно. След излизане на Решението през 2021 г. – не само във връзка с това решение, знаете, че България има проблеми по изпълнението на доста решения, които са постановени от Европейския съд по правата на човека. Има едни определени групи дела – „Нешев срещу България“, „ОМО „Илинден“ срещу България“ – този кръг дела срещу България. Тук освен за Българската православна старостилна църква има още едно дело пред Европейския съд. Това е „Захариев срещу България“, което касае отказ от регистрация на независимата православна църква. След излизането на това решение от 2021 г. за попадането на България под засилен мониторинг на Комитета на министрите е изготвена и приета с решение на Министерския съвет Пътна карта за изпълнение на решенията, тъй като България е в челната петица по забава на изпълнение на решенията, постановени от Европейския съд по правата на човека. Проверих какво се случва с тази Пътна карта и разписаното в нея като отговорни институции и срокове. Специално за това дело, както и за всички останали дела, с доклади на министри на правосъдието – Осми годишен доклад, Девети годишен доклад и Десети годишен доклад, внесени в Народното събрание, изрично е посочено, че в спешен порядък трябва да се предприемат законодателни инициативи, така щото да се преодолеят тези констатирани от Съда практики и дадените мерки за изпълнение, като една от мерките е именно такава – промени в Закона за вероизповеданията. До настоящия момент това не се е случило. Нямам информация дали докладите, които са внесени от Министерския съвет, са разгледани от Народното събрание. Защо сроковете са изтекли и не са предприети мерки по Пътната карта, не мога да коментирам, тъй като те са изтекли още през декември 2022 г. Благодаря Ви.
#31 · speech
Благодаря Ви, госпожо Павлова. Въпрос от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Не виждам желаещ. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Заповядайте, господин Чорбанов.
#32 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председателю! Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър-председател, темата е изключително актуална и деликатна същевременно. Ние ще вземем отношение, когато се разглеждат законопроектите, но тук, по темата на изслушването, може би трябва да зададем и някои конкретни въпроси. Старостилието, като най-вече форма на упражняване на православието, не е различна църква. Хората, които изповядват, така да се каже, този тип особеност в православието, са същите православни християни, каквито са и другите. Нещо повече, някои от традиционните православни църкви по света по същество са старостилни, защото те спазват стария календар и припокриват това, което Старостилната православна църква има като идея. Уставът обаче на една такава църква не може да бъде различен от този на официалната православна църква, защото в противен случай това би било някаква форма на ерес и противоречи на православните ценности и канон, естествено. Именно от тази гледна точка аз действително приветствам становището и на Министерския съвет през годините и разбира се, на Дирекцията по изповеданията за указването и даването на информация, че това всъщност няма как да бъде различна църква и тя на практика узурпира в някаква степен православната идея, опитвайки се да изземе функциите на официалната православна църква. Всъщност това е и моят въпрос, господин Министър-председател: до каква степен, смятате ли Вие, имате ли информация, че това е някаква скрита форма за изземване на функциите на официалната църква, респективно най-вече на миряните, които изповядват православната религия, опит за прехвърлянето от едната църква на другата? Благодаря.
#33 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Господин Премиер, имате думата.
#34 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чорбанов, аз вече отговорих на сходен въпрос, с който ме призоваха да кажа какви са заплахите в точно това естество, за което и Вие говорите. Тогава казах, че за мен заплахата е потенциална – докато не се регистрира, която и да е църква, няма заплаха. Въпросът тук е обаче, че има директно противоречие с Конституцията и със Закона за вероизповеданията. Най-вече това противоречие идва от наименованието – съдържа „Българска православна старостилна църква“, така че може да въведе в заблуда някои от православните християни. Но казвам, че това е потенциална заплаха, и аз съм убеден, че народните представители в своите законопроекти, които са представени за разглеждане, ще отчетат тази заплаха и ще ликвидират потенциалната заплаха, макар че това е в областта на мислите и на съзнанието и трудно може да се предвиди точно какво би се случило. Така или иначе, задължително трябва, ако има съдебна регистрация, тя не трябва да бъде в противоречие с Конституцията и с друг закон, в случая Закона за вероизповеданията, за да може да се пристъпи към такава регистрация. Това вече са такива чести правни техники. За пореден път ще кажа: няма как да навляза в съзнанието на толкова много хора и да оценя каква е заплахата, но тя съществува извън закононарушението, което е извършено.
#35 · speech
Благодаря Ви, господин Главчев. Въпрос от парламентарната група на МЕЧ? Нямат въпрос. Колеги, преминаваме към втория кръг от въпроси на парламентарните групи. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Не виждам. От парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Славов.
#36 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Въпросът ми ще е към министъра на правосъдието. Уважаема госпожо Министър, първо да заявя, че считам, че Министерството и Дирекцията, която е ангажирана със защитата на българския интерес пред Съда в Страсбург – Дирекция „Процесуално представителство“, е направила всичко възможно, за да защити българския интерес по тези дела, както и по други дела. Считам, че колегите са работили напълно професионално, но имаме една устойчива практика на Съда в Страсбург по отношение на тези дела. И не само на тези, а и на дела, свързани с мюсюлманското вероизповедание в България, и други подобни казуси в други православни страни. По отношение на делата, които обсъждаме, на Българската православна старостилна църква и Независима православна църква. Всъщност много ясно се казва нещо, което Съдът е установил в своята практика преди няколко десетилетия, и то е следното: че не може по законодателен ред да се въвежда монопол на едно вероизповедание от гледна точка на неговата доктрина. И тук държа да отбележа следното: има редица европейски държави, в които има така наречените официални църкви, държавни църкви или държави с господстващо вероизповедание. Съвсем доскоро скандинавските държави имаха така наречените държавни църкви – там лютеранската църква изпълняваше тази роля. В Гърция имаме преобладаващо или господстващо вероизповедание – православната църква, но и там има регистрирани различни старостилни общности и църкви. Моят въпрос към вас е следният: считате ли, че от гледна точка на европейски правозащитен стандарт законодателна интервенция, която цели да въведе всъщност монопол и по отношение употребата на думата „православен“ в наименованието на някаква религиозна общност, би влязла в директна колизия с тези правозащитни стандарти? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#37 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Седни си веднага! За главния прокурор може да има закон?! Сядай си, предател!
#38 · speech
Много Ви моля за тишина в залата! Господин Костадинов, много Ви моля за тишина! Нека да си зададе въпроса народният представител. Благодаря Ви, господин Костадинов. Господин Славов, продължете. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Костадинов, много Ви моля за тишина в залата! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#39 · speech
Все по-ясно се очертава пред тази зала, че целта на законодателната инициатива, на част от законодателните инициативи, е всъщност да противопостави българския национален интерес на членството ни в европейски общности. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#40 · speech
Благодаря Ви, господин Славов.
#41 · speech
Моля да наложите забележка на господин Костадинов.
#42 · speech
Господин Костадинов, моля да се успокоите и не говорете от място! Ако желаете думата, елате на трибуната, но много Ви моля, не говорете от място. Госпожо Павлова, имате думата. (Народният представител Костадин Костадинов иска думата за процедура по начина на водене.) Заповядайте, господин Костадинов.
#43 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Стойнев, ще Ви помоля – процедурата ми е по начина на водене към Вас, когато едно лице, макар и в момента временно да е народен представител, си позволява да прави внушения, които накърняват целостта на българската национална сигурност дотолкова, доколкото Българската православна църква – Българска патриаршия, е неразделна критична част от системата за националната сигурност в България, част от националната история, държавност, манталитет, култура, традиции, обичаи, религия и каквото още друго се сетите, веднага да правите забележки, защото лицето Славов си позволи сега да направи внушения, че видите ли, българското Народно събрание иска със законодателни мерки да направи така, че да има монопол на Българската православна църква! И едва ли не, се прави специален закон! Същите тези представители на тази формация – ПП-ДБ, предложиха законопроект за едно лице – за Борислав Сарафов! Няма проблем за главния прокурор, има проблем за патриарха, така ли? Славов, не Ви ли е срам?! Не Ви ли е срам?! Вие сте предатели, разбирате ли, предатели! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#44 · speech
Моля, много Ви моля, господин Костадинов! Госпожо Павлова, моля да отговорите на господин Славов. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#45 · speech
Служебен Министър Мария Павлова
Благодаря Ви. Първо, благодаря за високата оценката, която давате на работата на експертите в Министерството на правосъдието. Второ, каква е моята оценка и дали има нужда от законодателна инициатива? Аз не съм тук в качеството си да правя оценки за каквото и да било, а да Ви кажа само, че засиленият мониторинг на Комитета на министрите е дал препоръки за промени в Закона за вероизповеданията към 2021 г., поради което това е включено като точка в Пътната карта и в годишните три поредни доклада, които министърът на правосъдието чрез Министерския съвет внася в Народното събрание. Така че това от 2022 г. до настоящия момент седи като точка – следва да я има и такова е становището на Министерството на правосъдието, респективно на Министерския съвет, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията. По отношение на това дали конкретната църква е заплаха, или не за националната сигурност, в съдебното производство по регистрацията съгласно Закона за вероизповеданията съдът е следвало да събере необходимите данни служебно. И дали представлява, или не представлява заплаха за националната сигурност, и как се финансира това сдружение – дали с дарения и по какви други начини, това е работа на едни други служби, които нямат касателство към Министерския съвет или съответно към Министерството на правосъдието. Последното, което искам да кажа, може би за да затворя донякъде тази тема, е, че на 19 декември представителите на Българската православна старостилна църква са подали заявление в Агенцията по вписванията за регистрация. Това е сдружение, което желае да влезе в гражданския оборот, така че оттук нататък какви претенции ще има за финансиране, нефинансиране, данъчни облекчения и така нататък, ние можем да си правим само изводи. На 27 декември 2024 г. е постановен отказ от вписване от Агенцията по вписванията, като мотивите са, че представителите на сдружението не предоставят необходимите документи. И въпреки че на два пъти им е предоставена възможност и са дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, те отказват. Този отказ подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 14-дневен срок, който срок изтича утре. Благодаря.
#46 · speech
Благодаря Ви, госпожо Павлова. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, господин Тодоров. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Много Ви моля за тишина в залата! Моля да не си подвикваме! Господин Тодоров, имате думата.
#47 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Премиер, въпросът ми е към Вас, въпреки че Вие вече отговорихте, но темата е изключително важна. И предвид словоизлиянията на преждеговорившия за мен е изключително важно отново да повторим Вашия отговор и той да стане ясен за цялата зала и цялата българската общественост, защото единството на Българската православна църква е изключително важно. Българският президент излезе с ясна и категорична позиция в подкрепа на Българската православна църква – Българска патриаршия. Въпросът ми към Вас е изключително кратък и Ви моля за много кратък и ясен отговор. Заставате ли в подкрепа на Българската патриаршия, Българската православна църква и патриарх Даниил и осъждате ли нелепия опит за разкол, който се опитва да се проведе в момента? Защото виждаме, че много ясно е подкрепяна от една политическа сила в тази зала, част от която нейните политическите представители на която получават финансиране от Фондация „Америка за България“. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#48 · speech
Благодаря Ви, господин Тодоров. Господин Главчев, имате думата. (Шум. Реплики между народните представители Йордан Иванов и Светослав Тодоров.) Много Ви моля, господин Иванов, господин Тодоров, да спрете! Моля да има тишина в залата! Господин Премиер, имате думата.
#49 · speech
Служебен Министър-Председател Димитър Главчев
Чакам да приключат диалозите. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тодоров! Аз още в изложението казах, че на три пъти сме казали каква е позицията на Министерския съвет. Оповестена е още на 30 декември на официалната страница на Министерския съвет. Абсолютно се придържаме към становището на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет. Позицията ни няма как да е друга, освен в подкрепа на Българската православна църква – Българска патриаршия. Тази позиция произтича, както казах, и от нормите, записани в Конституцията – в чл. 13, ал. 3, и в Закона за вероизповеданията – в чл. 10. Нямайте съмнение каква е позицията на Министерския съвет – изразили сме я трикратно – два пъти пред Негово Светейшество Даниил Патриарх Български и Софийски митрополит.
#50 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Браво! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#51 · speech
Благодаря Ви, господин Главчев. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“? Заповядайте, господин Златарски.
#52 · speech
ДПС – Ново начало
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господин Кръстев, госпожо Министър! Първо да Ви поздравя, господин Премиер, за достойната позиция, че отстоявате наистина българския интерес и интереса на хората. С това решение на ВКС дали брутално не се опитват да всеят църковен разкол? За разлика от това, че на мен, на Вас или на всеки един от нашето поколение надали могат да повлияят, но най-уязвими в тази част са децата ни, които според Господ наистина са Божи дар. Моят въпрос е може би към господин Кръстев. Как ще опазим децата си в тази сложна ситуация, защото моите деца почти всяка неделя ходят на литургия? Как ще опазим духовенството, църковнослужителите, преподавателите по религия и дали няма да бъдат изкушени? Радвам се наистина, ако продължаваме да бъдем единни в тази позиция, както в момента сме в тази зала, така че за мен е важна и Вашата позиция. Благодаря.
#53 · speech
Благодаря Ви, господин Златарски. Въпросът беше към господин Кръстев. Заповядайте, господин Кръстев.
#54 · speech
Въпросът със старостилната църква не стои от началото на прехода. Той започва още от 1968 г. Последните ни две срещи с Негово Светейшество и членове на Светия Синод – те проявяват известна готовност за търпимост, стига да не се създава правната привидност, че тази структура ще изразява интересите на българските православни християни. За съжаление, от 1968 г. досега – и до 1989 г. има привърженици на стария стил, и след 1989 г., а ги има и сега, и най-вероятно ще ги има и занапред. Въпросът е да укрепим позицията на традиционната ни църква – Българската православна църква, и да не внасяме съмнения. Между другото, ако ми позволите, една реплика ще отравя към господин Славов. В оня несъстоял се проект на Конституция на Европейския съюз нямаше страна членка, която да не потвърди, че отношенията между държавата и религиозните общности трябва да се решават съобразно традицията на националните държави, господин Славов. Не че беше приета тази Конституция, но разбирането беше единно. Така че нека да се придържаме към българските традиции. Благодаря.
#55 · speech
Благодаря Ви, господин Кръстев. Въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Заповядайте, господин Зафиров.
#56 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Министър-председател, госпожо Министър, господин Директор! В хода на отговорите – извинявайте, ама в мен се създава впечатлението за една доста пасивна позиция на българската държава по този казус. Госпожо Министър, отговорихте ми – ами нямаме такава практика. Ами въведете я тази практика! Става въпрос за Българската православна църква в случая и за наемане на правна кантора. Подходило се е абсолютно чиновнически с едно писмо и с едно становище. Господин Премиер, кажете от тази трибуна: кои са били тогава начело на държавата, кой носи отговорност за това? Нека да стане ясно на народното представителство, защото аз ще си доразвия въпроса. Вярно ли е, госпожо Министър, че и пред ВКС, аз го казах в началото, Българската православна църква не е била конституирана? Да, има изразено становище от Дирекцията по вероизповеданията, но по наша информация то въобще не е прието по делото, защото Българската православна църква не е била страна по това дело. Къде е българската държава в случая? Как защитава националния интерес, конституционния интерес? Госпожо Министър, казвате, че там има едни други служби, но те не са работа на Министерския съвет. Ама как не са работа на Министерския съвет?! Точно са работа на Министерския съвет тези служби и тяхната дейност – по защита именно на недопускането на подобни… Тук ставаше въпрос за друг казус, касаещ финансиране и всичко останало, защото аз много въпроси мога да задам. Как така примерно има пет вероизповедания, регистрирани на един адрес, и на никой не му прави впечатление? Как е възможно в България да има над 400 вероизповедания? И много, много други въпроси, които абсолютно илюстрират тезата ми за една доста пасивна държавна позиция в случая, но все пак зададох конкретен въпрос. Моля да ми бъде отговорено. Благодаря.
#57 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Госпожо Павлова, имате думата.
#58 · speech
Служебен Министър Мария Павлова
На въпроса защо съдът не е конституирал Българска православна църква като страна по едно дело или не е приел становището на Комисията по вероизповеданията, не мога да дам отговор, защото това е намеса в работата на независимата съдебна власт. Искам да Ви кажа, че от Министерството на правосъдието никой не е поискал в това производство становище. По отношение на това дали е работа на Министерския съвет, или не – в едно съдебно производство, без значение какво е, съдът следи служебно и следва да събира информация. Ако бяха се обърнали към съответните служби или към министър-председателя, такава щеше да бъде предоставена. Съжалявам, но не мога да отговоря и на въпрос кой към 2021 г. или към 2018 г., когато е писано Становището, е бил министър на правосъдието или министър-председател, с оглед честите смени на правителства в последните години.
#59 · speech
Благодаря Ви, госпожо Павлова. Заповядайте, господин Кръстев.
#60 · speech
Уважаеми господин Зафиров, производството по регистрация на религиозни институции е охранително, то не е състезателен процес, а ВКС е решил, че е необходимо да слуша мнението на Българската православна църква. Ако ние подозирахме, че се води такова дело, със сигурност щяхме да предприемем мерки, ама не точно такива мерки, каквито предлагате, защото Вашата партия знаем какви мерки правеше по отношение на вероизповеданията преди. Благодаря. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#61 · speech
Ако обичате, господин Кръстев, не правете внушения. Само не знам защо при други дела, господин Кръстев, които касаят държавата в енергетиката, се наемат кантори, а точно за Българската православна църква не могат да се наемат кантори! Много е странно това. Господин Зафиров, заповядайте.
#62 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Директор на Дирекция „Вероизповедания“, или както е точният Ви пост! Позволихте си да направите политическо изказване от тази трибуна, което е абсолютно несъвместимо с Вашия статут и Вашето място в тази зала. Аз абсолютно недоумявам от начина, по който Вие артикулирате в момента отговор на конкретен въпрос с политически внушения, ако ми позволите, доста слабо познаване на българската история демонстрирате от тази трибуна с това Ваше изказване. Опасяваме се, че демонстрирате и невъзможност да заемате подобен пост, след като си позволявате подобен език в българското Народно събрание. Изключително съм огорчен и изумен и смятам, че тази Ви реакция не е предизвикана от нищо. Господин Водещ, моля, когато от тази трибуна държавни чиновници си позволят да правят изказвания, които далеч надскачат ранга им и положението им, да взимате отношение!
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров.
#64 · speech
Благодаря. Приемам забележката. В крайна сметка това показва слабост, неопитност и невъзможност да се отговори на конкретния въпрос. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Въпрос от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“? Няма. Парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Господин Чорбанов, заповядайте.
#65 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Само да вметна, влизайки непроцедурно, че нямате право на такива внушения, председателствайки, дали е точно отговорено, или не. Това може да прецени задаващият въпроса. Уважаеми господин Министър-председател, госпожо Министър, дами и господа народни представители! Няма как да се въздържа да не кажа, че религиозните свободи в България по никакъв начин не са накърнени. Аз имам много приятели, които са мюсюлмани, израелтяни, бахайци, ако щете, будисти, и никой от тях не се чувства потиснат за това, че по някакъв начин няма регистрирана каквато и да е форма на вероизповедание като официално НПО. Тук не става дума за регистрация на нова фирма, организация, НПО или каквото и да е. Тук става дума за узурпиране на съществуваща църква и форма на вероизповедания с такава, която дублира изцяло нейните функции, наименование и ако щете, дори и съответните миряни, които изповядват тази религия. Именно затова и моят въпрос касае някои от нещата, които са съвместими с официалната дейност на Православната църква, а именно това са специфичните дейности, които са в много голяма степен приоритет, да не кажа и монопол, по отношение на специфика за леене на свещи, за извършване на различни обреди. Как това може да бъде контролирано от съответните власти и дали тази нова църква няма да се опита да изземе някои от тези функции на Българската патриаршия? Благодаря.
#66 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Въпросът към господин Главчев ли беше? Да. Заповядайте, господин Главчев. (Реплика от народния представител Андрей Чорбанов.) Изберете си кой да Ви отговори. Господин Кръстев ли? Заповядайте.
#67 · speech
При всички случаи, ако бъде регистрирана такава религиозна институция, ще се направи опит да се навлезе в територията на Българската православна църква, включително и във връзка с Вашия въпрос, дори икономически. Защото, макар ние да приемаме свещта като жертва, тя в крайна сметка има и финансови измерения и при всички случаи ще се получи такъв ефект. И не само това – и при требите, кръщенета, венчавките и така нататък, така че има и такова чисто практическо измерение на разделението.
#68 · speech
Благодаря Ви, господин Кръстев. Въпрос от парламентарната група на МЕЧ? Не виждам желаещи. Колеги, преминаваме към отношение относно поставените въпроси към поканените лица. Първи са парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Няма желаещ. Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Не виждам. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“? От ВЪЗРАЖДАНЕ, прощавайте. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Извинявам се, господин Костадинов. Заповядайте.
#69 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. До голяма степен това изслушване има по-скоро една превантивна функция, защото, живот и здраве, след часове ще бъдат приети законопроектите за промените в Закона за вероизповеданията, с което опитът за разкол, създаден и инспириран отвън, ще бъде удушен в зародиш. Но беше важно да се чуе мнението и позицията на българската изпълнителна власт в лицето на Министерския съвет, пък и на Дирекция „Вероизповедания“, подчинена на Министерския съвет, защото в ситуации, в които ние сме били преди, назад в история, свидетели на това как държавната намеса в делата на вероизповеданията, не само на Българската православна църква, но и на други назад във времето, винаги са водили до изключително лоши последици. Ние този път трябваше да се уверим, и слава богу, се уверихме днес, че не сме свидетели на подобен опит. Хубавото в сегашната ситуация, или добрата новина в лошата, е, че този инспириран отвън опит за разкол се сблъсква с твърдото противодействие както на българската изпълнителна власт, в случая на българското правителство, така и очевидно на по голямата част от партиите в българското Народно събрание, с изключение на ПП-ДБ. Очевидно видяхме, че те подкрепят опита за разкол. Така че в това изслушване стана ясно, че този опит е ялов, няма да сполучи, а Българската православна църква ще остане такава, каквато винаги е била – света, единна и ненакърнена в името на България, за да живее България. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#70 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Отношение от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“? Господин Цонев, заповядайте.
#71 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Министър на правосъдието, уважаеми господин Директор на Дирекция „Вероизповедания“! Това изслушване в началото ми се струваше малко излишно предвид следващата точка, но с оглед на дискусията, въпросите и отговорите сега съм на друго мнение, защото станаха ясни някои много важни неща. Първото от тях е, че този опит не е опасен със самия субект на опита, а именно въпросната Старостилна православна църква. Опасен е прецедентът обаче, защото, въпреки много ясните императивни норми на Закона за вероизповеданията, Европейският съд за правата на човека, за който ще стане дума след малко, и българският съд, изпълнявайки това решение, създават прецедент. Прецедент, който ни връща в 90-те години, когато двете основни вероизповедания имаха идентични разколи, така да се каже. Недим Генджев в мюсюлманството държеше второ главно мюфтийство, а при нас имаше два регистрирани синода. И за да видите колко е опасен прецедентът, защото виждам, че дясната соросоидна част на българското общество набляга на това, че Старостилната църква била руска и не бивало да има някакви… тя искала да се разграничи от Българската православна църква и така нататък. Не това е същината на въпроса. Същината на въпроса е в правния прецедент по регистрация, защото, ако утре двама или трима митрополити по примера на Пимен, бог да го прости, решат да се отделят и да регистрират втора българска православна църква, втора патриаршия, втори синод, ето ви го готов прецедентът, регистриран, и разколът е готов. Така че много се радвам, че Народното събрание и изпълнителната власт, макар и служебна, сме наясно по този въпрос. И днес това стана ясно и в следващите часове ще вземем необходимите мерки. Но много е важно да стигнем до генезиса на проблема. А генезисът на проблема се нарича Европейски съд за правата на човека, така нареченият съд на Сорос – не е мое определението, на доста по-големи политици и доста по-умни хора от нас го наричат така – и съдията Йонко Грозев, виден представител на българската соросоидна общност.
#72 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Данчо, ти говориш против Европейския съюз. Как може такова нещо?! (Смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#73 · speech
Аз, господин Костадинов, говоря винаги против…
#74 · speech
Много Ви моля, господин Костадинов! Моля за тишина!
#75 · speech
Аз говоря винаги против соросоидната глобалистка общност, в чиято идеология на глобализма централно място е заело унищожаването на религиите като интеграционен фактор на обществата и на семейството като най-малка клетка. Освен това радвам се, че във века на интернета има ярки доказателства кой какво е правил, поне в последните 20 години, а моята биография е биографията на доста хора от ДПС и от моята парламентарна група. Има ярки доказателства, господин Костадинов, за нашата битка срещу тази идеология, срещу соросоидната общност далеч преди ВЪЗРАЖДАНЕ да възникне като партия. Напомням го, има доказателства за това. Нашата битка срещу тази соросоидна общност, е точно заради това – заради глобалистката идеология, заради това посегателство. И държа да подчертая, както неведнъж съм го подчертавал и от тази трибуна, и от медиите, че това, заедно с представителите на тази общност в България, нанесе много, много тежка вреда на българския обществен и политически живот. И слава богу, и слава богу, великият американски народ мисля, че слага край на този произвол и на тази вредна глобалистка идеология, избирайки президента Тръмп, който обеща, че ще пресуши соросоидното блато в Европа, а ние му обещаваме, че ще помогнем със скромните си сили да се пресуши соросоидното блато и в България, чиито представители са тук в българския парламент все още. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“ и ГЕРБ-СДС.)
#76 · speech
Благодаря Ви, господин Цонев. За отношение от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Господин Зафиров, заповядайте.
#77 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, първо да кажа, че тонът тук на неглижиране на процеса, който прозвуча в някои от изказванията, аз не го споделям по простата причина, че най-малкото, ако щете, това вероизповедание разполага с 18 епархийски храма, което съвсем не е малка бройка. Второ, представете си, господин Премиер, че на освещаването на бойните знамена примерно или в Гергьовския парад в някои от гарнизоните на страната някой от командирите е от тази религия и реши и вземе, че цялата процедура я насочи към свещеници от това вероизповедание – това малък проблем ли е? Това не е ли проблем, касаещ и националната сигурност, и редица други неща, по които няма да влизам в детайли? Едно нещо стана ясно – Дирекция „Вероизповедания“ е проспала този проблем. Уважаеми господин Кръстев, Вие сте от 1993 г. в Дирекцията и няма начин да не сте запознат в детайли. Между другото, прави впечатление годината, в която е регистрирана. Това е годината на разкола – 1992 – 1993 г., тогава е регистрирана и тази старостилна църква, така че носите своята отговорност. Вместо да се бяхте упражнявали тук в уроци по история, да бяхте си свършили работата и в Страсбург, и във ВКС. И, господин Премиер, когато има служители с навършена пенсионна възраст, не им позволявайте да правят упражнения по история от тази трибуна и политическа риторика, а ги пращайте в пенсия. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#78 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. От името на парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“? Не виждам. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Господин Чорбанов, заповядайте за отношение.
#79 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Разбира се, ще трябва да заявя съвсем отговорно, че наша функция винаги е било запазването на националните ценности и националните интереси. В част от тях категорично може да бъде определена и нашата религия, преобладаващата в населението Българска православна църква, с цялата историческа роля, която е изиграла през годините. Разбира се, дискусията беше полезна от гледна точка на това – да се разбере позицията и на служебното правителство, и на голяма част от представляващите политически сили в парламента. Важно е посланието, което ще отправим към обществото – за решимостта на хората, които те са изпратили в този парламент, за да защитават интересите на църквата, да защитават техните собствени интереси, и невъзможността да бъдат вкарани по служебен начин чрез юридически хватки възможност за разкол и възможност за отклоняване на миряни по един алтернативен начин. Ще кажа, че старостилието не е друга църква. Старостилците са православни християни, както всички останали. Те обаче са друга общност, което е малко по-различно, и част от тези хора явно искат да имат физическо отделяне от останалата православна общност. Ясно е, че една такава общност няма как да получи признание и във Вселенската патриаршия, и сред лоното на другите православни църкви. Това не пречи на местно ниво да бъдат извършени много поражения и това да бъде в най-голяма степен извършено сред младите хора, които нямат утвърдени навици, включително и религиозни такива. Лично за мен не е проблем да посетя старостилна църква, някой от храмовете, нито пък манастирите, които имат те, но така или иначе, едно такова посещение на православен храм не предполага физическо разделяне на православната църква. Именно затова се надявам администрацията да положи всички усилия за недопускане на нарушаването и на Закона, и на Конституцията на страната. Накрая ще се обърна към вносителите на това изслушване. Разбира се, господин Зафиров, аз ще си призная, че вярвам в покаянието, вярвам в прераждането, вярвам в новите идеи. Надявам се, че хората, които са загрижени за целостта на православната църква, също са православни християни. Тук съм си разпечатал моето свидетелство за свето кръщение. Аз съм кръстен на 9 септември – забележете, 1968 г. Много се надявам, че вносителите на това изслушване също имат такова. Благодаря.
#80 · speech
Уверявам Ви, че имаме, господин Чорбанов.
#81 · speech
БСП – Обединена левица, от място
Лично обяснение!
#82 · speech
Лично обяснение – господин Зафиров.
#83 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Чорбанов, като съвносител Ви уверявам, че съм православен християнин със същото кръщелно като Вашето. Благодаря Ви.
#84 · speech
Благодаря Ви. От името на Парламентарната група на МЕЧ, желаете ли да вземете думата? Не. С това процедурата по чл. 111 е изчерпана. Да благодарим на министър-председателя господин Главчев, на министъра на правосъдието госпожа Павлова и на господин Кръстев за днешното участие в пленарното заседание. Уважаеми народни представители, преминаваме към точка втора за днешния работен ден: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА. Вносители са: Костадин Костадинов и група народни представители; Бойко Борисов и група народни представители; Атанас Зафиров и група народни представители. От името на вносителите? Заповядайте, господин Георгиев.
#85 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
А докладът?
#86 · speech
Извинявам се, да – първо докладът на Комисията. Господин Георгиев.
#87 · speech
Докладчик Георги Георгиев
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-57, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 30 декември 2024 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-58, внесен от Бойко Методиев Борисов и група народни представители на 30 декември 2024 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-554-01-2, внесен от Атанас Зафиров Зафиров и група народни представители на 6 януари 2025 г. На свое заседание, проведено на 7 януари 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51 454 01-57, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители, тоест посочените три, колеги; Законопроекта, внесен от Бойко Методиев Борисов и група народни представители, и Законопроекта, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители. От името на вносителя господин Златан Златанов представи Законопроекта, № 51-454-01-57, като посочи, че Законопроектът цели да възстанови основополагащата роля за опазването на българското общество през вековете, която има източноправославното вероизповедание, и да изпълни със съдържание предоставената му защита по чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България и прогласената му значимост в Преамбюла и в чл. 10 от Закона за вероизповеданията. Господин Златанов допълни, че е необходимо да се попречи на допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името „православна“. Законопроект, № 51-454-01-58, беше представен от господин Георги Георгиев, който отбеляза, че с приемането на Закона за вероизповеданията през 2002 г. е осигурена възможността за регистриране на вероизповедания при спазване на ясни законови критерии и при наличие на призната по закон Българска православна църква. Той добави, че съгласно чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание, като според чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията то има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния ѝ живот. Господин Георгиев допълни, че негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Отбеляза се, че всяка православна църква, в случай че не бъде призната от другите православни църкви по правилата на наднационалното универсално право, каквото е каноничното право, част от което са и решенията на Вселенските събори, тя не съществува като такава и следователно такава църква дори да бъде призната от държавата, няма да носи белезите на православна църква. Уточни се, че поради тези съображения не може друго вероизповедание да използва понятието „православна“ в наименованието си и други производни. Той посочи, че законодателят признава само тази Българска православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква, и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид конституционната норма на чл. 13, ал. 3, като това законодателно решение дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква относно единството, тоест че се санкционира и зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква. Отбеляза се, че регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по закон Българска православна църква. Уточни се, че разбирането за единственост, което изначално е дадено от законодателя на Българската православна църква – Българска патриаршия, се нуждае от словесно утвърждаване, за да се изключи каквато и да е възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване. Господин Георгиев посочи, че тълкувателната по съществото си особеност на допълващия текст предполага на същия да се даде действие от влизането в сила на Закона за вероизповеданията от 2002 г., както и да се уредят в преходните и заключителните разпоредби последиците, свързани със заварени производства по регистрация, и такива при извършена регистрация в противоречие с чл. 10 от Закона за вероизповеданията. Законопроект, № 51-554-01-2, беше представен от госпожа Мая Димитрова, която отбеляза, че съгласно Конституцията, разпоредбите на Закона за вероизповеданията и каноничното право Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква и се признават нейните правила относно единството. Допълни се, че съгласно Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд преценката за идентичност е свързана с наименованието на вероизповеданието и всяка от думите носи определяемост и характеристика, присъща на съответното вероизповедание. Добави се, че регистрираните вероизповедания могат свободно да се регистрират, но следва да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията, за да се изключи възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване и за запазване в цялост наименованието на Българската православна църква като единствена с това наименование. Отбеляза се, че на вероизповедания по заварени производства по регистрация и регистрирани до този момент се предоставя двумесечен срок за промяна на наименованието им съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Закона за вероизповеданията. Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване в рамките на заседанието, проведено на 7 януари 2025 г., се проведе и публичното им обсъждане. В обсъждането взе участие народният представител Атанас Славов, който в качеството си преди всичко на църковен настоятел, член на Българската православна църква и преподавател в сферата на религията посочи, че по принцип споделя мотивите на трите законопроекта, но счита, че изброените методи и цели са негодни за постигане на резултат. Той призова да се поискат становища от Комисията по канонични въпроси на Светия Синод, дирекция „Процесуално представителство“ в Министерството на правосъдието и експерти от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и едва тогава да се разгледат по същество законопроектите. Господин Славов изрази опасения от ретроактивното влизане в сила с повече от 20 години на Законопроект, № 51-454-01-58, с вносител Бойко Методиев Борисов и група народни представители, от международния отзвук, включително на политическо ниво, от Комитета на министрите в Европейския съд по правата на човека, заради определен брой вече влезли в сила решения, както и не на последно място, от недопустима намеса в компетентността на българския съд. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни правни въпроси със 17 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-57, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 30 декември 2024 г.; с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-58, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 30 декември 2024 г. и - с 20 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-554-01-2, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 6 януари 2025 г.“
#88 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по внесените законопроекти – думата на вносителите по съответните законопроекти. От името на вносител? Господин Зафиров, да представите…
#89 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не, не, първо сме ние.
#90 · speech
Не видях някой да е вдигнал ръка. Прощавайте, заповядайте.
#91 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, достопочтени служители на народа! Настоящият законопроект цели да възстанови основополагащата роля за опазването на българското общество през вековете, която има източноправославното вероизповедание, и да изпълни със съдържание предоставената му защита по член 13, ал. 3 от Конституцията на Република България, която е прогласена със съдържание именно по значимост в началото и в чл. 10 от Закона за вероизповеданията. Сегашното законово положение е използвано като основание за нарушаване на тази декларация и за допускане на регистрация на вероизповедания, които реално да дублират дейността на Българската православна църква – Българска патриаршия, конкретно по отношение на източноправославната вяра, чийто единствен изразител и представител е тя. С подобни регистрации на други „православни“ вероизповедания единствено се цели да бъде отслабена нейната хилядолетна роля, както и нейното централно място сред вероизповеданията в България, придадени и с Конституцията на Република България и със записаното в преамбюла и в чл. 10 от Закона за вероизповеданията. Сегашната ситуация с разрешаването на регистрация на други „православни“ вероизповедания е използвана главно за опити за нови разделения и евентуален разкол – както сред източноправославните миряни, така и сред служителите на Светата Българска православна църква. Чрез такова разделение се цели обезверяването на българското общество и привеждането му в покорно, лесно контролируемо общество. А това е отколешен прийом и стратегия за чужди нам, враждебни нам сили и външнополитически субекти с уклон към контрола над други народи и общества. Подобна ситуация е недопустима и е против устоите и традиционните религиозни разбирания по отношение на всички религии, които се изповядват на територията на страната. В тази връзка е необходимо да се попречи на гореописаната сегашна ситуация, която се явява неминуемо и заплаха за националната сигурност на България, каквато е сега допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името „православна“. А това пък е предпоставка за подкопаване на устоите на цялото източно православие, за изкуствено разделяне на една голяма част от българските граждани, които са източноправославни, и за пряка намеса в религиозната среда и в държавното управление чрез механизмите за държавно финансиране и подпомагане на съответните вероизповедания и формирането на политиката на държавната власт в национален и в международен план. В заключение, всякакви решения на Европейския съд за правата на човека по отношение на уредбата на вероизповеданията в Република България всъщност представляват само една груба намеса в свободата на вероизповеданията и в режима на уреждането им в страната ни, тъй като по никакъв начин не отчитат огромната роля, която има за българското общество източното православие и неговият изразител – Българската православна църква, без тя да се намесва по никакъв начин в останалите тук изповядвания и религии.
#92 · speech
Благодаря Ви, господин Златанов. От името на парламентарната група на ГЕРБ кой ще представи мотивите в Законопроекта? Господин Георгиев, заповядайте.
#93 · speech
Георги Георгиев
ГЕРБ-СДС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, чухте подробно становището на Комисията. Позволете ми само да акцентирам на два момента от мотивите към нашия законопроект, особено с оглед на казаното днес. Нека да не забравяме, че векове наред Българската православна църква е била крепител на българите, дори във времена, в които не е имало българска държавност формално. Затова с приемането на Закона за вероизповеданията през 2002 г. бе осигурена възможността за регистриране на вероизповедания при спазване на ясни законови критерии и при наличие на призната по закон Българска православна църква. Всяка православна църква, ако не бъде призната от другите православни църкви по правилата на наднационалното универсално канонично право, всъщност няма как да бъде част от тази общност. Решенията на Вселенските събори са именно източник на такова. Такава църква, дори и да бъде призната от държавата, няма да носи белезите на православна църква, поради което не би могло и не считаме за редно да носи в наименованието си и да използва понятието „православна“. Заключителен аргумент в тази връзка е Решение № 3, което само бе маркирано в становището на Комисията от 2003 г. на Конституционния съд. В него се казва, че църквата няма две наименования: едно – теологично, за вътрешна употреба, и второ – светско, за законова регламентация. Както названието „православна“, така и именуването ѝ като „Едната Света, Съборна и Апостолска“ съгласно чл. 1 от Устава на Българската православна църква е част от нейното самоопределяне. Така че по повод аргументите на господин Славов, че старостилците не предявявали претенции, но нека да си бъдат регистрирани: нека да си дадем сметка като народни представители за объркването и за допълнителната грижа, която се опитваме да вменим на миряните, които, като влязат в черква – не знам колко от Вас са изисквали документи, с които да установят всъщност този храм към кое вероизповедание ще бъде. Това не може да се очаква да вменим на българските граждани и при всички положения идентични наименования създават огромен риск от объркване, каквото мисля, че не е желателно. Достатъчно поводи има за разделение в нашето общество, нека със законодателни мерки, които трябва да бъдат прецизирани между първо и второ четене, да бъдат взети различни становища след широк обществен дебат в рамките на експертната общност, разбира се. Нека ние да не даваме допълнителни поводи за разкол, особено след години, в които той вече е бил преодолян. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#94 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. От името на БСП – кой ще представи мотивите на внесения Законопроект? Господин Зафиров – заповядайте, имате думата.
#95 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, господин Председател. Мисля, че след днешното изслушване едва ли има нужда от допълнително убеждаване на народното представителство, но все пак ще прочета нашите мотиви към Законопроекта. „Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква“. Така законодателят в чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията признава само тази Българска православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква, и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид конституционната норма на чл. 13 , ал. 3. Това дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква относно единството, като така се зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия, е част от Вселенската църква. В Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд се казва: „Църквата няма две наименования – едно – теологично, за вътрешна употреба, и второ – светско, за законова регламентация. Както названието „православна“, така и именуването като една: „Едната, Свята, Съборна и Апостолска“ – в чл. 1 от Устава на Българската православна църква, е част от нейното самоопределение. Преценката за идентичност е свързана с наименованието на вероизповеданието, като всяка от думите носи определяемост и характеристика, присъща на съответно вероизповедание. Нещо повече, законодателят в чл. 16 от Закона за вероизповеданията е дал възможност, ако съдът прецени, че има необходимост от специални знания, да може да поиска експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. Възможността да се регистрират различни църкви, съдържащи в себе си вкупом думите „българска“, „православна“ и „църква“, поставя отново православната ни църква, регистрирана ех lege, пред изпитания, с които вече се е сблъсквала до влизане в сила на Закона за вероизповеданията през 2003 г. Именно това ни дава основание да внесем допълнение в чл. 15 на Закона за вероизповеданията, добавяйки нова ал. 3. Това се прави с цел да се внесе яснота, пълнота и да не се подлага на тълкуване чл. 10 и чл. 15 от Закона. Регистрираните вероизповедания могат свободно по този начин да се регистрират, но да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията. По този начин ще се запази в цялост наименованието на Българската православна църква като единствена с това наименование. Разбирането за единственост, което изначално е дадено от законодателя на Българската православна църква – Българска патриаршия, се нуждае от словесно утвърждаване, за да се изключи каквато и да било възможност за неправилно правоприлагане и/или тълкуване. В същото време на регистрирани вероизповедания, които са в противоречие с новосъздадената норма на чл. 15, ал. 3, и с цел да се гарантират правата на гражданите и правото им на сдружаване, недопускане на дискриминация, независимо от признака, чийто носител са, трябва да се даде възможност за пререгистрация в разумен срок, който определяме на 2 месеца, като ясно сме разписали тази възможност в § 2 – 6. Благодаря Ви.
#96 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Уважаеми дами и господа народни представители, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Процедура? Заповядайте за процедура – имате думата, господин Атанасов.
#97 · speech
Атанас Атанасов
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Председател, от името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ искаме половин час почивка. Възползвам се да поканя народните представители, които имат интерес, в зала 134 на форум дискусия във връзка с пътната безопасност, който ще стартира от 11,00 ч. Благодаря.
#98 · speech
Благодаря Ви. Половин час почивка. (След почивката.)
#99 · speech
Уважаеми дами и господа, изтече трийсетминутната почивка и давам думата за изказвания на народните представители по трите законопроекта. Господин Хафъзов, заповядайте.
#100 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, становището ни по философията и целите на предложените законопроекти е декларативно и с него изразяваме настоящата позиция, защото считаме, че е важно да се чуе от тази висока трибуна как ние, народните представители от „Движение за права и свободи – Ново начало“, възприемаме този казус за мисия и задължение пред своите избиратели и пред съвестта си, историята и предците си. Българската православна църква не е само административна институция, която ние да признаем, регистрираме или защитим със закон. Знаем, че християните вярват в една свята, съборна и апостолска църква, както е казано в символа на вярата. Тя функционира като тяло Христово и глава на тази църква е самият Христос. Ние в случая обаче обсъждаме състоянието, статута и предизвикателствата пред Българската православна църква, която е преодолявала изпитания и трудности векове наред. Ще преживее и днешните! Тя невинаги е съществувала административно, била е преследвана и даже заличавана, но е съществувала духовно като опора и стожер на вярата. Но в обществото, което е разделено и преживяващо разломи в доста важни обществено-политически сфери на живота, не бива да допускаме това да се случва може би с една от най-важните авторитетни и непреходни институции – това е Българската православна църква. Със закон и права или правна защита държавата няма да се намесва в религиозния живот на вярващите, тя само ще осигури нужните условия такива, каквито искат и очакват от нас миряните. Ние няма да поставяме условия, няма да заемаме страна, а само ще бъдем отговорни пред очакванията на гражданите, които са ни пратили тук, за да защитаваме ценностите, традициите и религиозните им възгледи, които те смятат за важни и съществени. Лично аз като мюсюлманин, изповядващ исляма, и гражданин на тази страна не съм съгласен да се допуска и стига до разкол в Българската православна църква и да бъдат изправени пред тревоги нашите братя и сестри християни. Общността, към която принадлежа, е извървяла нелек път за установяването, поддържането и развитието на мюсюлманското изповедание, което също беше изправено пред редица вмешателства и опити за разкол, за радост – неуспешни. Ние преодоляхме тези трудности със силната вяра и сплотеност на общността ни и волята да съхраним едновековна институция, която представлява една световна монотеистична религия – исляма, но тогава бяхме подкрепени от наши братя и сестри от други вери и деноминации, бяхме подкрепени и от политици. Сега е наш ред всички заедно в тази зала да намерим начин да запазим достойнството на многоуважаемите богомолци, божии служители, свещеници и архиереи и да им заявим ясно и категорично от тази зала: Не сте сами! В България трябва да постигнем такова ниво на мислене, което да обединява и сплотява всички религиозни общности в една обща цел – добруването на всички български граждани, и същевременно да им предоставяме подкрепа те да се развиват самостоятелно и свободно според своите верски и канонични възгледи в рамките на Конституцията и законите на страната. Ето защо ние политиците трябва да бъдем в услуга, а не да им бъдем господар и повелител, и съм убеден, че загрижеността, проявена днес от всички политически партии, е искрена и градивна. Българската православна църква и другите вероизповедания са ни нужни на нас – всички граждани, защото безпътицата и всички материални и морални кризи започват от поведението на човека, а то може да се изгради и да се коригира или превъзпита с образование, култура и религиозно възпитание. Не ние сме толкова нужни на Българската православна църква и другите вероизповедания днес – те са нужни нам, за да изградим едно здраво общество с ясна цел и посока, да ни помогнат и спомогнат да се справим с тревогите в душите ни, с моралните ни недостатъци, с липсата на пълноценна вяра, надежда и любов. Ние тук обсъждаме казуса като светски лица, като политици, загрижени не само за Българската православна църква, а за българската идентичност, държавност и история. Днес аз не вярвам и не приемам, че тя е в реална опасност. Това би означавало да я подценим и поставим под съмнение нейната святост и многовековна устойчивост. Тя ще се съхрани и развива въпреки грешките, които ние хората допускаме в закони, правилници, административни актове. Ние днес само заявяваме своята готовност да бъдем част от нейната история, като с предстоящи законови промени не допуснем вмешателство в дейността ѝ. Тя ще пребъде и с нас, и без нас, и с наша помощ или без нея. Вярвам в това! Но Ви призовавам да бъдем записани в историята като политици, които засвидетелстват своето уважение към религиите, духовността и институциите, като народни избраници, които са призвани да се грижат за развитието им и днес по належащи обстоятелства проявяват нужната отговорност пред християнската източноправославна общност да запази своята единност, сплотеност и общественополезна функция. Ще подкрепим съответно някои от законите. Надявам се да го сторите и Вие, защото българските християни – православни християни, имат нужда от нашата подкрепа днес. Благодаря Ви за вниманието и успех. (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“ и ГЕРБ-СДС.)
#101 · speech
Благодаря Ви, господин Хафъзов. Реплика към изказването на господин Хафъзов? Не виждам. Други желаещи за изказване по трите законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията. Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-57, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 166 народни представители: за 140, против 26, въздържали се няма. Предложението е прието. Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-58, внесен от Бойко Борисов и група народни представители. Режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 164, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието.
#102 · speech
ИТН, от място
Прегласуване с мотивация.
#103 · speech
Заповядайте, господин Йорданов.
#104 · speech
ИТН
Поискахме прегласуване, за да дам възможност на групата на ПП-ДБ, която почти липсва. Не мога да повярвам, че има само двама души тук, от тази страна, които знаят в коя страна са родени, какво е традиционното вероизповедание, каква е ролята на Българската православна църква, каква е ролята на източното православие, за да бъдат такива и да имаме държава. Аз разбирам, че при Вас има една групичка хора, които … как да кажа, родител едно, две, три, четири, пет, шест – днес съм мъж, утре съм жена, а на третия ден са и двете заедно, на четвъртия са още шест неща, но не може да има само двама нормални сред Вас! Така че искам прегласуване и се надявам – не сте овце в тази група, която да ходите по акъла на двама-трима, поне още трима да има нормални сред Вас, се надявам да видя.
#105 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов Прегласуване, ако обичате. Гласували 179 народни представители: за 176, против няма, въздържали се 3. Предложението е прието. И поставям на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 51-454-01-2, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители. Режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 176, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. И сега, уважаеми дами и господа, преминаваме към следващата точка.
#106 · speech
Уважаеми колеги, преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА СЪБИРАНЕТО НА ПРИХОДИ И ИЗВЪРШВАНЕТО НА РАЗХОДИ ПРЕЗ 2025 Г. ДО ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 Г., ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2025 Г. И ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2025 Г. Кой от Комисията по бюджет и финанси ще представи Законопроекта – член на Комисията? (Шум и реплики.) Секундичка, идва господин Асен Василев. Вие ли, господин Димитров? Заповядайте, за да не губим време. Господин Василев? Извинявайте, господин Димитров, господин Василев е в залата. Заповядайте.
#107 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-402-01-32, внесен от Министерския съвет на 31 декември 2024 г. На заседание, проведено на 7 януари 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите; Весела Караиванова – подуправител, изпълняващ функциите на управител на Националния осигурителен институт; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите, работодателските и съсловните организации.“ Госпожо Председател, тук искам да прекъсна, за да помоля народните представители по молба от Министерството на финансите и от Националния осигурителен институт да бъдат допуснати в залата, както следва: господин Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, госпожа Мария Иванова – директор на дирекция „Държавни разходи“, госпожа Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище“, госпожа Галя Николова – началник на отдел в дирекция „Бюджет“. Всичко това е от Министерството на финансите, а от Националния осигурителен институт са: госпожа Весела Караиванова – подуправител, изпълняващ функциите на управител, госпожа Пенка Танева – директор на дирекция „Анализ, планиране и прогнозиране“, и госпожа Снежанка Малакова – директор на дирекция „Правна“. Моля да подложите на гласуване за допуск съответните лица.
#108 · speech
Уважаеми колеги, нека да гласуваме да бъдат допуснати в пленарната зала изброените от господин Асен Василев служители. Моля, гласувайте. Гласували 160 народни представители: за 159, против няма, въздържал се 1. Моля така изброените от господин Василев държавни експерти да заповядат в залата.
#109 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Продължаваме с Доклада. „Законопроектът беше представен от министър Петкова, която в своето изложение посочи, че един от основните приоритети на служебното правителство е запазване на финансовата стабилност на страната и гарантиране на устойчиви публични финанси. В изпълнение на този основен приоритет служебното правителство, поемайки отговорност пред бизнеса и гражданите на страната, както и пред европейските и международните партньори, е внесло за разглеждане и обсъждане в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. при спазване на изискванията, регламентирани в Закона за публичните финанси. Тя подчерта, че внесените бюджетни закони за 2025 г. все още не са приети от Народното събрание. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. Подобни разпоредби относно бюджета на държавното обществено осигуряване и Бюджета на НЗОК се съдържат съответно в чл. 19, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 29, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване. Министър Петкова наблегна на факта, че макар законовите разпоредби в Закона за публичните финанси, Кодекса за социалното осигуряване и Закона за здравното осигуряване да уреждат основните въпроси, свързани със събирането на приходите – включително осигурителните приходи, извършването на разходите – включително осигурителните разходи, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, от една страна, са налице някои законови празноти, които следва да бъдат уредени със закон, а от друга страна, регламентираният различен ред за извършването на разходи създава допълнителни неясноти. Освен това по отношение на държавния бюджет няма законоустановена норма за приоритизиране на разходите и за тяхното ограничаване, в това число заплати, социални плащания, трансфери за ДОО, НЗОК и общините, които да се финансират до размера на постъпилите приходи. Наред с това редица закони препращат към Закона за държавния бюджет за определяне на размери, бази, критерии и други показатели, свързани с плащания на физически и юридически лица, като например по Закона за семейните помощи за деца, Семейния кодекс, някои данъчни преференции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и други. С предлагания законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. се цели да се осигури яснота и предвидимост относно събирането на приходите, изразходването на разходите и извършването на трансфери до приемането на бюджетните закони за 2025 г. С него се предлага правна рамка, която, от една страна, да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна, да гарантира правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, ползването на данъчни преференции и облекчения, както и извършването на други плащания. Едновременно с това предложеният законопроект осигурява прилагането на специалните закони, уреждащи специфични обществени отношения, до приемането на бюджетните закони за 2025 г. Със Законопроекта се регламентират редът и начинът за извършване на разходи и тяхното приоритизиране, в случай че размерът на разходите е по-голям от размера на постъпилите приходи, както и прилагането на принципа на съразмерност. Определя се редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на НЗОК. В предложения законопроект се предлага за 2025 г. ред за събиране на целеви вноски от производителите на електрическа енергия във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които да се ползват като източник за финансиране на програми за изплащане на компенсации на небитовите потребители на електрическа енергия. В последвалата дискусия бяха застъпени следните становища и искания. Представителите на работодателските организации се изказаха в подкрепа на Законопроекта и призоваха народните представители за бързото му приемане. Представителите на синдикалните организации призоваха народните представители за по-бързото приемане на държавния бюджет на Република България за 2025 г., тъй като всяко забавяне ще доведе до щети в осигурителната система и до нереализиране на заложената в него политика по доходите. Съсловните организации на предприятията за производство и съхранение на електрическа енергия и ветроенергийните дружества се обявиха съответно за отпадането на § 3 в чл. 6 и на евентуалното прецизиране на същия текст. Представителят на Националното сдружение на общините в Република България отбеляза, че те ще предложат текстове на народните представители за включване в Законопроекта както за гарантиране на редовните плащания на текущите субсидии на общините, така и за предоставяне на възможността на общините да разплащат текущото изпълнение на проектите по приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. със собствени или заемни средства, когато такива са налице. В хода на дискусията участие взеха народните представители Цончо Ганев, Мартин Димитров, Димо Дренчев, Асен Василев, Теменужка Петкова и Хасан Адемов. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 22 народни представители, „против“ и „въздържал се“ няма. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване въпросния законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., внесен от Министерския съвет.“ С оглед на призива и на работодателските организации, и на синдикалните организации след приемането на Законопроекта ще внесем предложение за тридневен срок за предложения, за да може да се гледа на второ четене следващата седмица и да бъде приет възможно най-скоро. Благодаря Ви.
#110 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Госпожо Петкова, заповядайте от името на вносителя – Министерския съвет, за да представите Законопроекта.
#111 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Накратко ще представя Закона за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г. до приемането на трите бюджетни закона за 2025 г. Знаете, че служебното правителство нееднократно е заявявало, че освен основния приоритет – провеждането на честни и демократични избори, всъщност един от неговите приоритети е запазването на фискалната стабилност на страната и гарантирането на устойчиви публични финанси. Бяха внесени трите данъчни закона в Народното събрание миналата година, в началото на месец декември, но тъй като внесените законопроекти не са обсъдени, съответно не са разгледани от Народното събрание. Министерският съвет изработи този Проект на закон за събирането на приходите и извършването на разходите. Анализирахме четирите разпоредби, които се съдържат в законите – две от които са в Закона за публичните финанси, съответно чл. 87, ал. 1 и чл. 98, както и в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване. Съгласно разпоредбата на чл. 87 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират съгласно действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат с влезли в сила съответно актове на Народното събрание и на Министерския съвет. По отношение на бюджета на общините е разпоредбата на чл. 98 от Закона за публичните финанси, съгласно която приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери, не по-големи от размерите на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила. Подобни разпоредби, както казах, се съдържат в Кодекса за социално осигуряване по отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване и в Закона за здравното осигуряване по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки че тези законови разпоредби уреждат основните правила, свързани със събирането на приходи, извършването на разходи, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, от една страна, са налице законови празноти, а от друга страна, съответно има регламентиран различен ред за извършването на разходи, което създава допълнителни неясноти, тъй като има различен ред по отношение на трите бюджета – на държавния, на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на държавното обществено осигуряване. По отношение бюджета на общините. Разпоредбата на чл. 98 от Закона за публичните финанси, съгласно която приходите се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват не по-големи от размерите на разходите за същия период на предходната година при спазване на фискалните правила. Подобни разпоредби, както казах, се съдържат в Кодекса за социално осигуряване по отношение на бюджета на държавното обществено осигуряване и в Закона за здравното осигуряване по отношение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Въпреки че тези законови разпоредби уреждат основните правила, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, от една страна, са налице законови празноти. От друга страна, съответно има регламентиран различен ред за извършване на разходи, което създава допълнителни неясноти, тъй като има различен ред по отношение на трите бюджета – на държавния, на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на държавното обществено осигуряване. По отношение на държавния бюджет няма законоустановена норма, която да регламентира приоритизиране на приходите в случай, че разходите са в размер, по-голям от приходите за съответния период. Разходите на общините пък се ограничават до размера за същия месец от предходната година, разходите за осигурителни плащания на НОИ – съобразно действащите нормативни актове. Издръжката съответно на НОИ и Националната здравноосигурителна каса – до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за съответния период. Едновременно с това следва да се отбележи, че редица закони препращат към Закона за държавния бюджет – за определяне на размери, бази, критерии и други показатели, свързани с плащания на физически и юридически лица, като например Законът за семейните помощи за деца, Семейният кодекс, някои данъчни преференции по Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане, както и други. По принцип беше поставен въпросът дали да бъде изготвен удължителен закон, тъй като подобна практика е съществувала в предходни години. Бих искала само да подчертая, че законово не е уреден този въпрос, с така наречения удължителен закон, нито в Конституцията на Република България, нито в Закона за публичните финанси, защото, когато не е приет бюджет до края на предходната година, съответно действат тези разпоредби, които посочих – Законът за публичните финанси, Кодексът за социалното осигуряване, и съответно Законът за здравното осигуряване. Освен това един удължителен закон създава и проблеми по отношение финансирането на капиталовите разходи, тъй като, знаете, че през 2024 г. беше променен механизмът за финансиране на капиталовите разходи както на първостепенните разпоредители с бюджет, така и на общините. Всъщност не може да бъде удължен Законът за 2024 г., тъй като при неприет бюджет съответно няма и централен бюджет, от който да бъдат предоставени тези капиталови разходи. На експертно ниво беше обсъдено дали да се предложи закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, но тъй като това е устройствен закон, предлагането на материалноправни норми в него по принцип не е редно. Ето защо беше изготвен отделен закон, който да регламентира събирането на приходите и изразходването на разходите до приемането на трите бюджетни закона. В законопроекта се предлага правна рамка, която, от една страна, да осигури безпроблемното функциониране на държавата и общините, а от друга страна, да се гарантират правата и законните интереси на гражданите, предоставяйки им правна сигурност във връзка с изплащането на възнаграждения, пенсии, социални помощи и други социални плащания, както и ползването на данъчни преференции и облекчения, извършването на други плащания. С предложения законопроект се предлагат редът и начинът за извършване на разходи и тяхното приоритизиране. В случай че размерът на разходите е по-голям от размера на приходите, е предложено приоритизиране на разходите за възнаграждения и съответно пенсиите да бъдат приоритизирани – да се изплащат в пълен размер. Определя се и редът за извършване на плащанията по бюджетите на общините, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване. Също така в бюджета – редът за събиране на целеви вноски от производителите на електрическа енергия, които да постъпят във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Същите са на основание програми, приети от Министерския съвет, да бъдат изплащани компенсации за небитови потребители на електрическа енергия с цел осигуряване финансирането от държавния бюджет на Българското национално радио и Българската национална телевизия. При запазване на досегашния модел на финансиране се предлагат в Преходните и заключителните разпоредби съответните изменения в Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
#112 · speech
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Откривам разискванията. Господин Василев, заповядайте, имате думата за изказване.
#113 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, благодаря Ви за изложението, което направихте, и за това, че Министерският съвет в крайна сметка внесе удължителен закон. По същество това, което разглеждаме, колеги, е удължителен закон, защото в самия закон се съдържат разпоредби в няколко члена, които директно реферират, за да продължат да се прилагат разпоредби от съществуващите държавни бюджети за 2024 г., което означава че се удължава действието на определени разпоредби. Както казах, този закон трябваше да бъде приет по възможност преди Нова година, защото в момента, за да можем да осигурим всички права на гражданите, ще трябва да му предадем ретроактивно действие от първи януари. Другото, което споделих в Комисията с колегите, които гласуваха за отпадането на точката за бюджета, които мисля, че бяха всички колеги, изключая „Продължаваме Промяната“ и АПС, е, че независимо дали има, или няма правителство, държавата трябва да има бюджет. Средствата на хората и на бизнеса трябва да бъдат гарантирани. Така че моят призив към всички в залата, както го направих и към всички колеги в Комисията, максимално бързо да започне разглеждането на Закона за държавния бюджет. Това беше призив, отправен и от всички работодателски организации, и от всичките синдикати. Има внесен бюджет. Всеки от нас има неговите забележки по този бюджет, но единственото, което ние не можем да променим в тази зала, е бюджетното салдо 3%. Всичко друго подлежи на промяна и корекция. Моята молба към залата е максимално бързо да започнем да разглеждаме Закона за държавния бюджет. Госпожо Петкова, по въпросния закон има в чл. 8 една обща разпоредба, че се прилагат всички минимуми, максимуми, параметри и така нататък, зададени в Закона за държавния бюджет. Според нас значително по-чиста законодателна практика, както се е правило досега, е директно да се реферират съответните алинеи и членове от предишните държавни бюджети и да се продължат техните действия. Това дава наистина правната сигурност, която всички очакват, защото иначе е доста отворено за интерпретация. Ние смятаме да предложим между първо и второ четене промени за прецизиране на тази разпоредба. По-същественото обаче. За мен е изключително важна разпоредбата на чл. 2, ал. 3. Колеги, обръщам Ви внимание какво се казва в тази разпоредба: „С решение на Министерския съвет могат да се финансират капиталови разходи и при необходимост, други разходи…“, тоест Министерският съвет има пълна свобода да разходва средства по свое усмотрение с постановление на Министерския съвет. Това е една практика от преди 2021 г. За първи път с актуализацията от 2021 г., а след това и с бюджет 2022 г., се въведе разпоредбата на чл. 1, ал. 5, която ясно указваше кои са приоритетните политики, които Министерският съвет ще финансира – до какви стойности, разбира се, запазвайки възможността Министерският съвет да прецени, че една политика няма да бъде финансирана за сметка на друга, но парламентът беше направил своето волеизлияние, че ще има толкова средства за компенсация на деца, неприети в детска градина; толкова средства за програми за спорт и изкуство в училища; толкова средства за Фонд „Култура“; толкова средства примерно за стипендиантите на Академията на МВР и така нататък. Знаете, че това са целенасочени политики, които се финансират всяка година и където Народното събрание последните три години ясно заявяваше какъв размер средства да се насочат към съответните дейности. В момента този текст липсва, както и липсва всякакво ограничение Министерският съвет какви разходи ще финансира и как. Това, което ние смятаме да направим между първо и второ четене, госпожо Петкова, както го имаше и в предишните бюджети, е да се въведат ограничения за какво може да харчи Министерският съвет средства и до каква стойност, така че да се подсигурим, че всичките тези политики ще бъдат продължени и ясно обезпечени, от една страна. От друга страна, че Министерският съвет не може да харчи средства по свое усмотрение за каквото си реши. Такъв текст имаше в удължителния закон, предложен от министър Велкова и приет в края на 2022 г. Смятаме да предложим подобен текст, който всъщност да ограничи тези правомощия на Министерския съвет, така че да не разчитаме само на текста „и други“. Защото, за съжаление, видяхме няколко решения – вземат се пари от инвитро процедурите и се дават примерно на Държавен фонд „Земеделие“ или се дават 85 милиона на определени общини без никакъв ред и порядък и не по реда на чл. 107. Това са лоши практики, които бяха възстановени, за съжаление, в последните месеци на текущия състав на Министерския съвет. Ние не смятаме, че това право трябва да остане неограничено. Смятаме да въведем ограничение за перата и целите, за които средствата могат да се изразходват. Имайки предвид, че сроковете са съкратени, смятаме да се ограничим в предложенията, които ще направим, и те да бъдат, с оглед на по-голяма правна сигурност, повече постъпления в бюджета и ограничения за това – Министерският съвет как може да харчи средствата на база наистина на това, което е зададено в бюджет 2024 г., а не да се измислят нови неща и нови параметри. Благодаря Ви.
#114 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. Реплики срещу изказването на господин Василев? Не виждам. Госпожа Петкова пожела да вземе думата – заповядайте. След нея моля колегите да дадат знак кой желае да се изкаже.
#115 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение твърдението, че Министерският съвет е внесъл късно този законопроект. Не приемам Вашия упрек, господин Василев, тъй като законопроектът за 2025 г. беше внесен в началото на месец декември. Поне Вие твърдяхте, че ще се работи и събота, и неделя, и през празниците, за да бъде приет бюджетът навреме. Министерският съвет нямаше основание, при положение че е внесъл бюджет за 2025 г., да внася закон, който по принцип да допълва разпоредбата на чл. 87 от Закона за публичните финанси. По отношение твърдението, че Министерският съвет ще харчи по свое усмотрение капиталови разходи. По принцип капиталови разходи изобщо не могат да се харчат, защото в 2024 г. целият размер на капиталовите разходи беше по двете приложения централен бюджет, Вие знаете много добре, и тъй като не е по бюджетите на съответните министерства, изобщо не могат да бъдат харчени. Действително разпоредбата на чл. 3 е с решение на Министерския съвет, защото до приемането на бюджета за 2025 г. има някои плащания, свързани с отбраната, които трябва да бъдат платени, защото съответно държавата търпи лихви и неустойки. По принцип тези разходи трябва да бъдат в размерите, посочени в чл. 87, който е от Закона за публичните финанси. Това не е едно безразборно харчене и не е празен чек, който да предоставите на Министерския съвет. Това е законова възможност в случаи на необходимост да бъдат съответно разплатени някои капиталови разходи, за да няма съответно лихви и санкции. По отношение – понеже поставихте въпроса за инвитро процедурите, ами ще Ви кажа защо се стигна до това. В бюджета за 2024 г. изобщо нямаше буфер. Трябваше да бъде разплатен един милиард, който не беше предвиден – поети ангажименти от предходно правителство, без да бъде осигурен финансов ресурс. Започвам със земеделските производители. Приет бюджет, без да са предвидени 660 милиона – подписано споразумение от академик Денков; индексации за НКЖИ, за АПИ, които са присъдени; вземания със съдебния решения, по които се дължаха лихви и неустойки, неразчетени в бюджета; 280 милиона за висшето образование – за заплати, които не бяха разчетени в бюджета, включително и за предсрочни парламентарни избори. Благодаря.
#116 · speech
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Заповядайте, господин Василев.
#117 · speech
Павела Митева
ИТН, от място
Не може.
#118 · speech
В общото изказване на групата може да вземе думата за лично обяснение.
#119 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Киселова. За лично обяснение, тъй като беше споменато моето име. (Шум и реплики.) Точно така! Госпожо Петкова, само да Ви обърна внимание за предишния удължителен закон от 2022 г. Той също има разпоредба, която дава на Министерския съвет възможност да одобрява финансиране, но тази разпоредба ясно казва какви финансирания може да бъдат одобрявани – дейности, предвидени за неотложни разходи за предоставяне, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по реда на чл. 56 от Закона за защита при бедствия и аварии; дейности в условията на миграционен натиск; на мерки, свързани с високите цени на електрическата енергия и природния газ; на проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание – тук са Ви всичките разходи за отбрана; за подготовка и провеждане на избори съгласно Изборния кодекс и капиталови разходи, които в случая трябва да бъдат по приложения № 2 и № 3 от предишния бюджет, а преди са били капиталови разходи, приети при сключени споразумения в рамките на предишната бюджетна година. Така че има много ясно ограничение Министерският съвет за какво може да одобрява разходи, и ние смятаме, че е съвсем разумно това ограничение да бъде пренесено и в текущия закон, а не просто да се казва, че Министерският съвет може да одобрява каквито си иска разходи – това е първото. Второто, което казахте.
#120 · speech
ИТН, от място
Къде е личното обяснение?
#121 · speech
Господин Василев, Вие влизате в същината на спора.
#122 · speech
Личното обяснение е, че госпожа Петкова много ясно каза, че е имало проблеми и че нямало такова нещо вътре в бюджета.
#123 · speech
Господин Василев! Благодаря.
#124 · speech
И другото, което искам да Ви кажа много ясно, е, че специално за висшето образование… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони.)
#125 · speech
Колеги, продължаваме разискванията по първо гласуване на Законопроекта за събирането на приходите и извършването на разходите през 2025 г. до приемането на трите бюджета – държавния, НЗОК и общественото осигуряване. Желаещи да се изкажат от другите парламентарни групи или от същата? (Шум и реплики.) Господин Мартин Димитров, заповядайте. Само моля да се придържаме към добрия тон. Благодаря.
#126 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа! Ние, разбира се, ще подкрепим Закона, който е с удължителен характер, и вярвам, че цялото Народно събрание ще постъпи по този начин, защото това е отговорното поведение в ситуацията, в която се намираме. Критичният въпрос, който не е решение, който трябва да бъде решен, уважаеми дами и господа, от всички нас, е: как да направим така, че основните данъчни ставки да не се повишават оттук нататък? Това е критичната задача, която не е решена и трябва да бъде решена. Видяхте мотивите, които бяха представени към предложението за редовен бюджет от страна на Министерството на финансите. Те предвиждат повишение на осигурителната тежест. Това ние не трябва да го допускаме и трябва да предприемем всички мерки, включително с предложения между първо и второ четене, колеги, така че да се направят опити за ефективни разходи и да не се стига до повишаване на основните данъчни ставки – нито на осигурителната тежест, нито на данък добавена стойност, нито на корпоративния данък, нито на личния данък, уважаеми колеги. България 17 години има важни конкурентни предимства с това, че поддържаше ниски данъчни ставки, и голямото предизвикателство пред това Народно събрание е да съхраним, макар и да имаме различия по определени теми, това огромно конкурентно предимство. В тази връзка, госпожо Министър, чл. 3, ал. 3 казва следното нещо: действително, че може да правите с постановление на Министерския съвет и капиталови разходи, и други разходи, ако имате остатък от миналата година. Ние смятаме да предложим тук, извън това, което каза колегата Василев, за таван и ограничения да въведем текста: „и решения на Народното събрание.“ (Шум и реплики.) Защото е логично в ситуация, в която има служебно правителство, няма приет бюджет, контролът да бъде стриктен върху такива допълнителни разходи, включително капиталови – Вие споменахте сектор „Отбрана“, може би ще има наложителни такива, не виждам логична причина да няма решение на Народното събрание. Има постоянно действащ парламент, заповядайте, когато искате такива допълнителни разходи да бъдат извършени, предложете ги в тази зала, и аз смятам, че няма да има нито един народен представител, който, ако чуе разумни, сериозни аргументи, да не ги подкрепи. Но извинявайте, госпожо Министър, ние помним онези 86 млн. лв. преди няколко месеца за общините, които не бяха извън бюджета, първо, нямаше ги в бюджета, нямаше ги в Постановление № 3, нямаше ги в бюджетната процедура, нали така?! И понеже това се случи вече веднъж, няма как да очаквате от нас да подписваме празни чекове. Такава политика не е добра за нито едно Народно събрание, така че ние ще предложим по отношение на допълнителните разходи да бъдат обвързани с решение на Народното събрание и по всеки важен такъв разход да се проведе дебат. Докато няма редовен бюджет, това на нас ни изглежда отговорен и сериозен подход, който може да бъде приложен. Другото изглежда крайно рисково и необосновано, защото не знаем как ще се развият събитията по отношение на създаването на редовен кабинет. И най-накрая. Трябва да предприемем и мерки, уважаеми колеги. За съжаление, на Бюджетната комисия чухме много мерки за допълнителни разходи, но не чухме мерки за допълнителни приходи. И ако продължи тази тенденция, основният ни риск и въпрос за запазване на данъчните ставки започва да виси със страшна сила. Така че ние ще дадем такива предложения между първо и второ четене и се надяваме Народното събрание с много голяма отговорност да подходи към тях и заедно, независимо от сложната ситуация в България, в която се намираме, да намерим заедно сили и за намаление на разходите, колеги, защото иначе не може да излезе сметката. Виждате съседна Румъния какви драстични мерки предприе за намаляване на разходната част на бюджета, нали видяхте?! Така че, уважаеми дами и господа, аз се надявам тонът да бъде конструктивен и да се обединим около запазване на основните данъчни ставки в България. Благодаря.
#127 · speech
И аз Ви благодаря. Реплики има ли по изказването на господин Димитров? Заповядайте – имате думата, господин Дренчев.
#128 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател! Взимам тази реплика, защото съм възмутен от изказването на господин Димитров. В Бюджетната комисия – заседанието й не беше толкова отдавна, беше само преди един ден, всъщност се чуха много мерки за повишаване на приходите – аз ще Ви ги припомня. Ние предлагаме да се върне към своята първоначална идея Министерството на финансите и свръхпечалбата на банките да бъде обложена. Също така предлагаме да бъдат обложени по-строго приходите от хазарт, също така предложихме данъците върху подземното богатство, които Министерството на финансите предложи, наистина не в този размер, но също да бъдат приложени. Ето това са Ви мерки за повишаване на приходите и ние ги предложихме. Ще направя една забежка и към съседна Румъния. Съседна Румъния – нека да ги поздравим за това, че вече могат да пътуват до САЩ без визи, тук чухме от някои политически сили, че са станали първи консерватори и тръмписти изненадващо, но те имаха около 8% дефицит и сега ще се борят да го свалят на 7%, а ние говорим за 3%. Така че, ако ги даваме за пример, нека ги дадем за пример докрай – защо да не отидем на 7% бюджетен дефицит, щом Румъния ще ни бъде за пример. Между другото, начинът по който те развиват своята индустрия – наистина трябва да се поучим от тях. Благодаря.
#129 · speech
И аз Ви благодаря, господин Дренчев. Втора реплика? Заповядайте – имате думата, господин Иванов.
#130 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, взимам Ви тази реплика, за да Ви напомня, че една от Вашите предизборни мантри винаги е била да не се вдига максималният осигурителен доход. Правите Вашите флиртове с IT сектора, че няма да им вдигате доходите, но да Ви напомня, че последната годината, когато управлявахте с ГЕРБ и с ДПС – тази порочна сглобка, която направихте – вдигнахте максималния доход с 10%. Така че Вашето лицемерие е знайно на абсолютно всички български граждани.
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Трета реплика? Заповядайте, госпожо Бориславова.
#132 · speech
ПП-ДБ
Благодаря. Господин Димитров, аз се обръщам към Вас във връзка с изказването Ви и по-точно да допълним и да припомним на хората в залата, че освен постановлението, с което се дадоха 86 милиона на едни определени общини, свързани с ДПС, имаше и второ постановление на този Министерски съвет – № 407 от месец декември, с което се взеха едни милиони и едни пари от българската наука и редица други сектори и се насочиха към свръхфинансирани сектори като зърнарите за сметка на българските учени. Също така с това постановление се дадоха едни 4 милиона допълнителни разходи, защото ДПС на Пеевски трябваше да има нова централа и изгони българска агенция от сградата й на „Врабча“ № 23, което породи разход от 4 милиона за държавния бюджет. Именно такива ограничения трябва да бъдат въведени. Не могат да се случват подобни разходи в полза на конкретни политически партии и техните ръководства, които нямат нищо общо с обществения интерес. Българските учени няма как, ако продължаваме да орязваме техния бюджет и средствата, с които те развиват българската наука, да стъпят на международната сцена и да заслужат името и репутацията, която могат, защото ние разполагаме с изключителни умове. Към Министерския съвет има и писмо от всички координатори на националните изследователски инфраструктури, госпожо Петкова, с които те Ви обръщат внимание, че не са осигурени средства за продължаване на ключови проекти, включително такива на Института по астрономия, по които вече са поети разходи, сключени са договори и се застрашава не само репутацията на българските учени, но и тяхната възможност да стъпят пълноправно и достойно на международната научна сцена. И затова подобни ограничения, за които говори господин Димитров, както и господин Василев, ще бъдат абсолютно необходими и част от нашите предложения във връзка с второто четене на този законопроект.
#133 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
#134 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа! Започвам с колегата Дренчев. Колега Дренчев, когато искате 7% бюджетен дефицит, това, което не казвате на хората, е, че това е сигурният начин да бъдат увеличени данъците. Сигурен начин! Допусне ли България 7% дефицит, сигурният резултат е, че данъците ще бъдат повишени. Така че не трябва хората да бъдат лъгани. Как се финансира дефицитът? Дефицитът се финансира само по два начина. Единият начин е от резерви – фискален резерв, другото е със заеми. И когато заемите станат много, се вдигат данъците. Така че, като искате 7% дефицит, Вие всъщност, без да го казвате, казвате следното нещо: искаме основните данъци в България да бъдат повишени. Това е много грешна, много неправилна теза и ние ще направим максимума да не се случи. Тоест контролираният дефицит не е само заради еврозоната, напротив, той е на първо място заради българската финансова стабилност, уважаеми дами и господа, за това става дума. Иначе, по конкретните въпроси, които отново колегата Дренчев повдигна. За данък печалба върху банките ние сме склонни да обсъдим и сме склонни да подкрепим, защото виждаме логика зад едно такова предложение. За изравняване на концесионните възнаграждения със средноевропейските сме склонни да обсъдим и сме склонни да подкрепим, защото няма причини в България това облагане да е по-ниско от средноевропейското. Но това, на което Ви обърнах внимание, защото Вие направихте тези предложения в дебата в Бюджетната комисия, е, че писмените предложения и законопроектите, които обсъждахме, бяха за нови разходи по време на тази бюджетна комисия. Тоест това, което гласувахме, това, което обсъждахме, бяха предложения на колеги за допълнителни разходи в сегашната ситуация, без да казват, както и Вие не го казвате, какъв ще бъде крайният резултат от това. Искам да Ви обърна внимание, колеги, че е време това Народно събрание да се държи отговорно и да си кажем честно, ако не успеем да овладеем дефицита, какво ще се случи. Така че спрете да представяте разни Ваши мантри. Вие искате огромен бюджетен дефицит и сте склонни да разрушите българската финансова стабилност само за да спрете еврото.
#135 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Недей да говориш от името на ВЪЗРАЖДАНЕ!
#136 · speech
Това, уважаеми колеги, е безотговорно и слабо поведение. (Продължаващи реплики от народния представител Цончо Ганев.) Аз се надявам българският парламент да се обедини около сериозни тези за неповишаване на данъците, което включва задължително контролиран дефицит. (Продължаващи реплики от народния представител Цончо Ганев.) Тези, които нямат аргументи, а викат от трибуните, викат от място, е, защото нямат аргументи, нямат идеи, нямат конкретна теза. На въпроса на госпожа Бориславова…
#137 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Защо вдигнахте максималния осигурителен доход?
#138 · speech
Господин Димитров, изтече Ви времето за дуплика. Господин Димитров!
#139 · speech
На въпроса на госпожа Бориславова само казвам – да, ще има контрол върху допълнителните разходи на служебното правителство.
#140 · speech
Благодаря.
#141 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Защо вдигнахте максималния осигурителен доход?
#142 · speech
Моля, колеги, нека да се изказваме от трибуната, за да може да бъде коректно… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Лично обяснение! Лично обяснение!“)
#143 · speech
Министърът поиска думата преди това. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Заповядайте. (Продължаващи реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В Конституцията пише, че…
#144 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Димитров, благодаря, че ме споменахте поименно, за да мога да направя това обяснение. Обещавам да съм много кратък. Ако ние искаме всъщност да ограничим българските граждани и те да живеят по-зле в името на това да приемем еврото, то ние слагаме каруцата пред коня. Трябва да направим така…
#145 · speech
Господин Дренчев!
#146 · speech
…че българските граждани да живеят по-добре и ако еврото спомага за това, ще го приемем, ако не – не.
#147 · speech
Не е лично обяснение това. Не е лично обяснение. (Реплики.) Заповядайте, госпожо Министър.
#148 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като беше поставен въпросът по отношение предоставени 86 милиона на общини, че са взети разходи от други сектори, предоставени на земеделските производители, бих искала да внеса няколко разяснения. Всъщност за тези 86 милиона за общините не е постановление на Министерския съвет, а е решение. Може би правите разлика какво е решение, какво е постановление – с едното се предоставят средствата, с другото по принцип при изпълнението на проекти ще бъдат предоставени средствата. По отношение – защо се наложи от едни сектори да се взема и да се дава на други. Ами защото в бюджета за 2024 г. нямаше предвидени никакви буфери да се предоставят разходи за каквото и да било. Да, много е хубаво в бюджета всичко да е разписано – само когато има някакъв извънреден разход и се налага да бъде покрит, се поставя въпросът: откъде да бъде покрит? И понеже коментираме за бюджета за 2024-та и съответно за 2025 г., може би сега е моментът да Ви кажа защо стигнахме дотук – до 2025 г., с тези разходи. Започвам с 2023 г. – бюджетът приключи с 2% дефицит. Да, 2% дефицит, но с авансов дивидент, взет от БЕХ – 800 милиона…
#149 · speech
ПП-ДБ, от място
Това противозаконно ли е?
#150 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
…който трябваше да постъпи 2024 г. Едновременно с това… всъщност 2023 г. имаше и присъдени вземания по индексации на НКЖИ, на АПИ, които не бяха разплатени и които трябваше да бъдат разплатени. Служебното правителство сключи 3-годишни споразумения, за да спре лихвите и да могат да бъдат платени средствата. Освен това в бюджета за 2024 г. бяха заложени 3,5 милиарда приходи по Плана за възстановяване и устойчивост. Бих искала само да отбележа, че второто плащане, което е подадено в края на 2023 г., в размер на 1,3 млрд. лв., е с изпълнени само 30% реформи – инвестиции. По принцип искане за плащане се изпраща, когато е 100% изпълнено, което директно оказа влияние и върху разходната част. Отделно – 2 милиона по местните дейности на общините, заложени като излишък, а де факто излезе на 300 милиона дефицит. И по отношение на капиталовата програма – ако Ви прави впечатление, капиталовата програма за 2025 г. е 14 милиарда и ще Ви кажа защо е четиринайсет. Защото капиталовата програма както на общините, така и на министерствата – при заложени 2,7 милиарда за министерствата, сключените договори и проектите са за 4,6 милиарда. Можете да сметнете колко е разликата, за общините разликата е още по-голяма. Бюджетът за 2024 г. – мога да Ви кажа, че в приходната и разходната част се отклонява с 11 милиарда. Благодаря.
#151 · speech
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Господин Адемов, заповядайте за изказване. След Вас – господин Николов.
#152 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петкова, уважаеми гости от Министерството на финансите и Националния осигурителен институт! Понеже в хода на дискусията възникна спор за това какво разглеждаме в момента – дали е удължителен закон, или нещо друго, или е закон за събиране на приходите и изразходване на разходите, искам да подчертая, че няма как да бъде удължителен закон, защото разликата от онези два удължителни закона, които бяха приети през последните години, и сегашната ситуация е, че сега сме в ситуация, в която има внесени законопроекти за държавния бюджет за 2025 г., за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Защото ще възникне хипотезата кое всъщност удължаваме – това, което не сме приели, или това, което е действащ до края на миналата година закон. Но това е по-малкият проблем, отколкото дискусията за това, че след като от Министерския съвет на 13 декември са внесли законопроектите за държавния бюджет за следващата година и съответно малките бюджети, някой си е представял, че в рамките на оставащите до края на годината 17 дена могат да бъдат приети тези закони. Защото всички, които знаят какво представлява бюджетната процедура, трябва да са наясно, че са необходими поне между четири и шест седмици, за да може в нормален порядък да протече тази дискусия. Така че очакванията бюджетът, госпожо Министър, да бъде приет до края на годината, нямаше как да се случат и беше ясно, че трябва да има някакъв закон, който да уреди събирането на приходите и изразходването на разходите. Това – по отношение на хода на дискусията. Най-общо казано, това е един псевдоудължителен закон, защото на практика дава възможност за събирането на приходите и за извършването на разходите. В хода на публичната дискусия около предложените законопроекти за бюджетите за следващата година възникнаха два важни въпроса, на които искам да спра Вашето внимание. Първият въпрос беше за това как да се предлага минималната работна заплата – дали да бъде валидна във вида, в който е приета с Постановление № 359 от 23 октомври миналата година, или да бъде приет размерът, който е фиксиран в Закона за държавния бюджет за 2024 г. В Закона за държавния бюджет минималният размер на минималната работна заплата, подчертавам – минималният размер, е 933 лв., което не означава, че в следващия бюджет този размер може да бъде размерът, който е определен с Постановлението на Министерския съвет – 1077 лв. В момента общините в България очакват да чуят, госпожо Министър, лично от Вас, защото имаше едно изказване, което разграничаваше предложението за минималната работна заплата – за частния сектор да важат 1077 лв., а за публичния сектор това, което ще бъде прието със Закона за държавния бюджет за 2025 г. Подчертавам дебело – няма такъв проблем. Общините могат да сключат договори – Вие знаете, че по Закона за социалните услуги имат право да сключат договори за следващата година и минималният размер на работната заплата не може да бъде по-различен от 1077 лв. Защо? Защото в Постановлението на Министерския съвет за определяне на размера на минималната работна заплата за следващата година е променено Постановление 66 на Министерския съвет. Променена е и Наредбата за заплатите в държавния сектор. Всички тези нормативни документи, както е казано в Закона за публичните финанси – в чл. 87, са действащи към този момент, което означава, че когато има приети промени със закон и с постановление на Министерския съвет, те са действащи и са релевантни към следващата година. Тоест 1077 лв. размер на минималната заплата за най-ниската длъжност в държавната администрация се определя от Постановлението на Министерския съвет. Така че няма как да бъде променено. Пак повтарям, чл. 87 на Закона за публичните финанси е категоричен – там е казано, че когато до края на годината не е приет Законът за държавния бюджет за следващата година, размерът на разходите се извършва до размера на разходите към съответния период. Този текст създава един проблем може би от неразбиране – за размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Каква беше публичната дискусия? Че в началото на месец януари, след 7 януари до 20-и, пенсионерите в България ще получат размера, който е бил към месец януари. Само че тези хора не четат чл. 87 докрай, защото в следващите изречения е казано, че когато има приети закони, а чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване казва как се осъвременяват пенсиите – по чл. 100 с 11% беше за миналата година, минималният размер не може да бъде по-нисък от това, което е прието в Постановлението. Тоест онова, което каза министър Петкова – размерът, който е бил към края на миналата година, или тези 580,57 лв. Така че няма никакъв спор по този въпрос. Пенсионерите получиха минималния размер към края на миналата година и размера – в пълен размер, както е казано в този законопроект. С пенсиите няма никакъв проблем. Но за минималната работна заплата нека да стане ясно, госпожо Министър – аз Ви моля тук още веднъж да кажете, че няма никакъв проблем от началото на тази година минималният размер на работната заплата да бъде 1077 лв. Подчертавам – минималният размер. Защото, дори да остане този текст от края на миналата година, 2024 г. минималният размер е 933 лв. Подчертавам – минималният размер, което не означава, че той не може да бъде повишен на 1077 лв. Не знам дали бях достатъчно ясен, но това бяха важните теми, които се обсъждаха и предизвикаха напрежение, което е най-важно. Предизвикаха напрежение и това напрежение трябва да бъде снето по някакъв начин, за да бъдат спокойни хората, че ще получат – тези, които са на минимална работна заплата. Забележете, колеги, 438 хиляди са на минимална работна заплата в България, в това число и в частния сектор, а в публичния сектор са някъде около 100 хиляди, малко по-малко от 100 хиляди, като 32 хиляди, ако не бъркам числото, са в държавната администрация. Така че приемането на този закон дава правната рамка за това как да функционират държавните институции, от една страна, и от друга страна, дава яснота по отношение на правата на осигурените българските граждани. Това беше важно – да бъде приет този закон, за да може да няма различни тълкувания. Убеден съм, че дори да го нямаше този закон, нямаше да има проблеми, с изключение на някои детайли, например по Закона за семейни помощи за деца, където е казано, че прагът на достъп се увеличава с 50 лв. Само че в социалното подпомагане, в социалното осигуряване плащанията се плащат месец февруари за месец януари. Месец февруари се плащат тези, които са предвидени за януари, и март – за февруари. Надяваме се дотогава да бъдат приети Законът за държавния бюджет, Законът за бюджета на Касата и Законът за държавното обществено осигуряване. Колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ обърнаха внимание на чл. 3 – очевидно има проблеми с този чл. 3, ал. 3 ли беше, или втора. Трябва да се прецизира този текст. Искам обаче да обърна Вашето внимание, госпожо Министър, и на чл. 4, в който е казано, че до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за размери, база, критерии и така нататък, за които специални закони – искам да цитирам точно: „предвиждат да се определят с годишния Закон за държавния бюджет“, се предлагат тези, определени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Може би има нужда от прецизиране този текст, за да не продължават съмненията около размера на минималната работна заплата. Иначе той е ясен, ясно е, че минималният размер от 2024 г. на 933 лв. може да бъде променен без всякакво притеснение, защото Постановление № 359 на Министерския съвет дава такава възможност.
#153 · speech
Благодаря Ви, господин Адемов. Реплики срещу изказването на господин Адемов? Не виждам. Заповядайте за изказване.
#154 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател, уважаема министър Петкова, уважаеми колеги! Аз благодаря на колегата Адемов, че върна отново дискусията в това, което обсъждаме – Закона за събиране на приходите и извършване на разходите през 2025 г., защото това, което се получи преди това – да предлагаме за бюджета къде ще намаляваме приходи и разходи, уважаеми колеги, аз Ви уверявам, че и ние от „БСП – Обединена левица“ ще направим съответните конкретни предложения как да бъдат намалени разходите и как да бъдат увеличени приходите. Но понеже на няколко пъти се споменаха и общините, аз отново искам тук да се извиня, не съм член на Бюджетната комисия, но колеги и кметове ми алармираха, пък и от Националното сдружение, тук внимателно слушах и господин Василев, който каза, че на обсъждането са присъствали от Националното сдружение, но съм притеснен от това, че не виждам в текстовете това, което е било предложено. И не знам дали се предвижда между първо и второ четене тези текстове, госпожо Петкова, да влязат, относно което се касае за предвижданията за предоставянето на трансферите и общините, тъй като, ако ние в държавата все още нямаме бюджет, уверявам Ви, касае се това за общините, където тези предложения, по които имаме конкретни текстове, ще влияят на над 220 хиляди наши съграждани, които работят, и за какво конкретно става въпрос. На първо място, съгласно ежегодните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България и поради липсата на траен ред, който е установен в Закона за публичните финанси, по общинските бюджети ежемесечно до пето число се предвиждат трансферите за всички делегирани от държавата дейности, чрез които се изплащат възнагражденията и издръжките на детските градини и ясли и училища, както и на социалните услуги, на културните институции и така нататък, а до 20 януари 50 на сто от средствата от общата изравнителна субсидия и 75 на сто от средствата за зимно поддържане и снегопочистване. При липсата на ясни правила и изисквания е възможно предоставяне на тези субсидии в намален размер – 50 или 80 на сто от съответните суми, което поставя в риск осигуряването на една от най-важните услуги за населението, които се предоставят от местните власти. И това, уважаеми колеги, е осветлението на обществените територии, предоставянето на услугите в детските градини, в яслите, училищата, социалните услуги, работата на културните институти. Правилата, установени в чл. 98 от Закона за публичните финанси по отношение на работата на общините при неприет Закон за държавния бюджет на Република България, вече не съответстват на условията на средата, тъй като са приети преди повече от единадесет години и не отразяват настъпилите промени през последните бюджетни години. На второ място, текстът, който искаме, или евентуално Комисията по бюджета да обсъди, за да може да влезе в обсъждания от нас в момента Закон, е да се осигурят средства, както и господин Василев каза, това е по приложение № 3 към чл. 107 от Закона за държавния бюджет. Това е от съществено значение, тъй като голяма част от проектите на общините, които бяха именно по това приложение, те в момента ги изпълняват и трябва по някакъв начин да се гарантира както ритмичността на изплащането, така и да се намали рискът от натрупване на просрочени задължения за плащането на неустойки и лихви към изпълнителите и замразяването на строителството и настъпването на други негативни събития, което – уверявам Ви, ще доведе до забавяне на всички тези проекти и на всички, които са започнали през изминалата година, а към настоящия момент, при липса на бюджет, ще се забавят. Така че ние ще внесем конкретни текстове с предложения, ако може Комисията, когато ги разглежда между първо и второ четене, да бъдат разгледани. Благодаря Ви, госпожо Министър.
#155 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Има ли реплики? Госпожо Петкова, заповядайте.
#156 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение поставения въпрос за бюджета на общините – както правилно цитирахте разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от Закона за публичните финанси и съответно съгласно нея, разходите се извършват в размери, не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година действително при спазване на фискалните правила. Действително Законът за публичните финанси не е променян от много години. По принцип и никога не се е стигало до прилагане на тези разпоредби – нито на чл. 87, нито на чл. 98 от Закона за публичните финанси. Следва да се има предвид, че основната разпоредба, която е за държавния бюджет и за предоставянето на трансфери, разходите и трансферите са до размера на приходите. Това означава нулев дефицит. Предходната година ние завършваме с 3% дефицит, така че нормално е да има разходи, които няма по принцип да могат да бъдат финансирани, защото разпоредбата на чл. 87 не го позволява, той е до размера на събрания приход. Говорим за касов разход, не за начислен. Начисленият съответно ще си бъде колкото е, може да формира и по-голям дефицит, но по отношение на касов разход разпоредбата не допуска формирането на дефицит. Благодаря.
#157 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Други изказвания от залата има ли? Заповядайте, господин Ганев.
#158 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Така предложеният законопроект е просто временна мярка, а ние не гледаме текущия закон по една много простичка причина – тъй като много българи питат защо парламентът продължава да не гледа Закона за държавния бюджет, а не го гледаме, защото в момента евроатлантиците водят тежки разговори за коалиционно правителство. Разговори, в които е заложен и бюджетът – кой какво да прави вътре, защото дилемата там е много тежка – как да изпълнят три процента бюджетен дефицит, при положение че липсват едни около 18 милиарда, и дилемата е дали да вдигат данъци, дали да режат социални придобивки или да измислят хибриден момент, в който да направят нещо подобно на предишното правителство, когато Асен Василев направи всичко възможно да декапитализира енергетиката, да вземе от всички държавни предприятия пари, за да може да обяви, че има нисък бюджетен дефицит. В цялата тази ситуация за пореден път българският народ е заложник на фетиша, наречен еврозона. Всичко това нещо се прави само и единствено заради прословутите критерии за влизане в еврозоната. Нещо повече, стига се дотам, че за пореден път НСИ е под тежък натиск да направи всичко възможно да скрие реалната инфлация и да каже, че реалната инфлация е 2%. Абсурд на абсурдите, граничещ с цинизъм! В цялата тази ситуация обаче държавата не спира да работи и мантрата, че като няма бюджет, всичко ще свърши – не, не свършва. И сами виждаме, че в момента държавата продължава да функционира, и този законопроект, който ще се разгледа сега и ще бъде приет, и ние ще го одобрим, защото няма друг начин, в който да бъде приет, защото иначе няма да има възможност за... И държавата ще търпи по-скоро загуби от несъбрани приходи, но той е част от всичко това нещо, което има като предложен бюджет, защото служебното правителство изпълни Закона и предложи бюджет. Бюджет, който обаче ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, като изключим това, че подкрепяме актуализацията на заплатите на всички държавни служители, част от които са и хората в сектор „Сигурност“, категорично подкрепяме и предложението, което беше прието още от предишния парламент за актуализация на пенсиите – това са все неща, които са задължителни. Когато българският народ продължава да бъде най-бедният в Европейския съюз, но въпреки това родните евроатлантици искат да ни натикат, за да изпълнят фетиша си за еврозона, вътре, все пак трябва и българските потребители, тези, които са част от народа ни и работят за смешни заплати – наистина говорим за смешни заплати, заплатите им да бъдат актуализирани. Защото беше даден един пример с хората, които контролират в държавна структура функционирането на атомната ни електроцентрала – позиционирани са в София, живеят в София и взимат 1500 лв. заплата. Ама тези хора взимат по-ниски заплати, отколкото чистачките в някой от моловете! И тук сме изправени пред ситуацията, в която родните евроатлантици обясняват, че не трябва да им бъдат актуализирани заплатите, прекалено много взимат и не дават достатъчно добавена стойност на фиска – нисък коефициент на полезна дейност имат. Именно заради това като цяло предложеният бюджет от служебното правителство ние, меко казано, не го подкрепяме. Пак казвам, с изключение на актуализирането на заплащането в държавния сектор, вдигането на минималната работна заплата, задължителното актуализиране на пенсиите и всичко това нещо – да. Но оттам нататък – вдигане ДДС – категорично против, защото, когато предложих да се вдигне ставката за хляба, и то нека да го кажем, за най-евтиния хляб, за най-обикновения хляб, а не за скъпите хлябове, които се продават, обричаш на 20% повече разходи най-бедните хора. Защото те именно това потребяват. Една част от хората, които живеят по селата, си произвеждат голяма част от продукцията и отиват в магазина и купуват преди всичко хляб. И тук имаме вдигане с 20% на хляба, и това е факт – от 1 януари цената на хляба скочи навсякъде. След което в този законопроект няма и нещо изключително важно, свързано отново с най-бедните българи. Това е, защото трагичната истина е, че българският народ в голямата си част, защото преди няколко месеца взехме една официална справка от НАП, в която се казва, че 79% от българите – 79% от българите! – взимат заплати между 1000 и 2000 лева. Между 1000 и 2000 лева! И в крайна сметка тези хора в края на месеца са изправени пред дилемата дали да си платят режийните разходи, дали да си купят храна, и то не храна, която могат и биха искали да си купят като качество, или да си купят лекарства. Обикновено страда качеството на храната, плащаш си режийните разходи, защото иначе ти спират, да кажем, тока, и за лекарства не даваш пари. Лекуваш се със стари, изпитани бабини рецепти. Точно заради това, когато все пак почнем да разглеждаме държавния бюджет, рано или късно и това ще се случи, ние ще предложим, ще направим предложение за сваляне ставката за лекарствата и задължително нулева ставка за хляба. По същия начин се отнася за ставката, свързана с туризма и заведенията за храна. Там е свързан целият ни бранш в туризма и там е свързано всичко това, което имаме като приходи, и то приходи, които идват от чужбина. От чужбина! Няма го това нещо. Какво предлагаме и какво според нас трябва да се случи по отношение на приходите обаче? Данък върху свръхпечалбите – този термин го няма, свръхпечалби в икономиката, но да кажем, свръхпечалбите или неочакваните печалби на банковия сектор. Милиарди печалби, повече, отколкото са планирали най-вероятно и самите банки. Правителството имаше тези намерения в момента да го предложи, оттегли го. Само можем да предполагаме, че натискът върху правителството от банковия сектор е бил факт и той даде резултат. Този данък, за съжаление, беше оттеглен. Примерите в Западна и Централна Европа за държави, които са го въвели, е налице. Това, че банките казаха, че ще има опасност за декапитализацията им, е просто смехотворно. Осемстотин, деветстотин милиона няма как да декапитализират банковия сектор в България. Данък върху хазарта, увеличаване на данъка върху хазарта – правителството отново отказа да направи тази мярка, за да посегне на този сектор, който също трупа свръхпечалби. След което данък върху концесионерите – тези, които изнасят златото на България, тези, които изнасят медта на България, тези, които добиват най-различни видове руди, тези, които добиват инертни материали, всичко това, което се влага в бума на строителството. Правителството в момента се отказа от няколко милиарда приходи от това нещо. Защо? Само можем да предполагаме, да не кажа, че сме сигурни, че отново лобитата, които са задействали натиска върху правителството, са дали резултат и те се отказват от цялото това нещо. Друг приход, за който отново ние ще направим предложение, когато дойде време за бюджета, който това правителство и по-скоро това мнозинство и в предишния парламент, и в по-предишния парламент отказаха да го приемат, но то е факт, че вторият осигурителен стълб, който е задължителното доброволно осигуряване, който всеки един от нас плаща и средствата му отиват в частните пенсионни фондове, е крайно време да бъдат прехвърлени в Държавния осигурителен институт и оттам да отидат в държавата, защото всеки един от нас си плаща осигуровки и не е нужно да отиват, ако изрично не искат да отиват в частни осигурителни фондове. А сега отиват задължително в частни осигурителни фондове. По отношение на това, което направиха няколко човека от евро-атлантическата тълпа като изказване, че те били против вдигането на данъците, нямало да вдигат данъците, само да им припомня, че именно те миналия парламент гласуваха и вдигнаха корпоративния данък от 10 на 15%. България остана единствената държава, която не направи изключение за определени сектори в нашата икономика, за да не пострадат от този петнадесетпроцентен данък – единствената държава в Европейския съюз. И това нещо беше само защото управляваха ПП-ДБ с ГЕРБ и ДПС.
#159 · speech
ПП-ДБ, от място
Стига си лъгал!
#160 · speech
И този, който в момента опонира, че това не е истина, нямаше срам – през цялото време госпожа Петкова да му пише репликите, дупликите, изказванията и сега в момента да изскача и да опонира.
#161 · speech
ПП-ДБ, от място
Гледай себе си.
#162 · speech
Сабрутев, срам си! Точно тя ти пише изказвания. В момента нямаш право да коментираш нейните действия, защото, за разлика от тебе, знае за какво става дума и показа какво ви е управлението – заложените бомби от Вас, неизплатените разходи, които сте ги заложили. Това е свързано с евро-атлантическата тълпа, вкарана, за да изпълни фетиша си за еврозоната. Еврозона, която предстои да се разпадне, да се разпадне. Германия е на прага на това да фалира, и най-малкото, което ще направи, е да излезе от еврозоната. Месец март са изборите в Германия и когато най-голямата икономика в Европейския съюз, официално партията, която най-вероятно ще спечели изборите, каза, че иска да излиза от Европейския съюз, тук излиза нашата евро-атлантическа тълпа, че ние ще влизаме в еврозоната. Да, най-вероятно ще се случи, както с Шенген – те ще излязат, за да влезем ние. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#163 · speech
Благодаря, господин Ганев. Заповядайте за реплики. Заповядайте, господин Василев.
#164 · speech
ПП-ДБ
Господин Ганев, няма да влизам в тона на Вашето изказване. Просто няколко фактически неточности искам да бъдат маркирани, за да не останат хората с грешно впечатление. Ще започна с последното, което казахте. Ние влязохме в Шенген, но никой не е излязъл от Шенген. Същото ще се случи и с еврозоната – ние ще влезем в еврозоната, никой няма да излезе от нея.
#165 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не, ние няма да влезем в еврозоната.
#166 · speech
Както миналата година Шенген щеше да се разпада, сега, нали, еврозоната ще се разпада. Както се казва, България си върви към европейския стандарт на живот и интеграцията в Европа въпреки Вашите усилия. Второто, което казахте, което е изключително опасно, е, че в България хората в момента нямат право на избор къде да отиват парите по втория стълб. Имат право на избор. Всеки един от Вас, всеки един от нас, всеки един български гражданин може да реши дали парите да отиват в частно пенсионно дружество, или да отиват в Националния осигурителен институт. Тази възможност е дадена в Закона. Ако Вие обаче искате да задължите всички да отиват в Националния осигурителен институт и да национализирате де факто спестяванията за пенсия на българските граждани, можете да бъдете сигурни, че ние ще бъдем против това. Правото на избор, да, то вече съществува, но да се прави национализация на пенсиите на българския народ! Това е направено веднъж през 1945 г. Според мен не трябва да се допуска втори път. На трето място, това, което искам да Ви попитам всъщност, е: при въвеждането на петнадесетте процента корпоративен данък за големи международни компании с приходи над 800 милиона евро, повтарям – за големи международни компании с приходи над 800 милиона евро, в България не дадохме едното изключение. Знаете ли защо не го дадохме? За да бъде платен данъкът в България, а не във Франция, Германия, Англия, Щатите или някъде другаде, за да може в България да остане този данък.
#167 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Времето!
#168 · speech
Така че Вие трябва да изберете – искате ли този данък да остане в България и да го ползват българските данъкоплатци, или искате да дадете на големите международни компании…
#169 · speech
Времето, господин Василев.
#170 · speech
…възможност да изнесат този данък някъде в чужбина.
#171 · speech
Благодаря Ви. Други реплики има ли? Заповядайте.
#172 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Василев, няколко неща.
#173 · speech
ПП-ДБ, от място
Репликата да бъде към Цончо Ганев.
#174 · speech
Нека репликата да бъде към изказващия се.
#175 · speech
Лъжа е, че искаме национализация на пенсионните вноски. Да, няма как да се национализира нещо, което е публична собственост. Със Закон сме задължили хората да дават пари в частните пенсионни фондове. Това стана…
#176 · speech
ПП-ДБ, от място
Това е свободен избор.
#177 · speech
Няма значение. Когато говорите за свободен избор – хората го нямат. Ние сме ги задължили. Свободният избор са другите фондове, където всеки по желание може. Освен това Вие пропускате нещо. Така наречените универсални пенсионни фондове станаха за сметка на приватизирането на част от НОИ, тъй че... да, да, точно така стана, защото тези вноски в УПФ отиват за сметка на вноските в НОИ. Това е. Малко лъжете. Ще коментираме този въпрос по-дълго, когато почнат разискванията по бюджета. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#178 · speech
Благодаря, господин Папазов. Други реплики има ли? Не виждам. Господин Ганев, за дуплика – заповядайте.
#179 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Василев, докато ние сме живели в България, Вие в чужбина, само да Ви кажа, че първо Европейският съюз беше напуснат от Великобритания. И нещо повече обаче – Европейският съюз, от една страна, беше напуснат от Великобритания, а в същото време и Шенген беше напуснат от Великобритания и има държава, напуснала Шенген.
#180 · speech
ПП-ДБ, от място
Великобритания никога не е напускала Шенген.
#181 · speech
Това само да Ви го кажа като факт. Не го знаете – да Ви го кажа. По отношение на това, което изтъкнахте за международните компании, на които Вие сте събирали данъците им в България. Извинявайте много, абсолютно вече съм убеден, че сте скъсали всякаква връзка с реалния бизнес, освен това да се занимавате с гешефти и със схеми по най-различни поводи. Искам да Ви кажа, че толкова много са намалели инвестициите в България – има такъв отлив на инвеститори в България, които закриват цели производства. Това е плод и на Вашето управление в последните години. Не е само когато управлявахте с ГЕРБ и с ДПС – Пеевски – не само тогава. И предишните правителства, разбира се, допринесоха за това, но Вие имате ярък принос за това нещо, защото, когато не давате тези условия и вдигате… Единствената държава в Европейския съюз, Вие сте единствените, които го приложиха това нещо, и призивът за това нещо – да не го правите, даде резултат. България бива напускана от инвеститори, които имат изградени заводи в България. Това ясно ли е? Мисля, че е време да го видите, защото реалната икономика се различава от това да седите в министерски стол, както има разлика да излиза някой да говори с реплики и с изказвания, написани от сегашния министър, защото не е нормално Сабрутев през цялото време кариерата му в парламента да мине, затова че някой му пише изказванията, и сега в момента да седи като пукел, да не може да каже нищо по простата причина, че не знае какво да каже, защото той, освен да бъде служител на ГЕРБ, друго не е било. Освен това да бъде служител на Газпром – България, друго не може да бъде. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#182 · speech
Благодаря, господин Ганев. Уважаеми колеги, преди да продължим днес, наши гости са студенти от специалност „Туризъм“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – нека ги приветстваме с добре дошли в българския парламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.) Други изказвания, колеги? Заповядайте. След това Вие, господин Цонев.
#183 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, госпожо Вицепремиер, уважаеми гости! Аз ще запазя конструктивния тон на дебата и по никакъв начин няма да влизам в палячинствата на другаря Цончо Ганев. Единственото нещо, което искам ясно да заявя от името на нашата парламентарна група, е, че ние имаме желанието да продължим да гарантираме продължаването на политиките, които бяхме вписали в държавния бюджет за 2024 г. в чл. 1, ал. 5. Това са ключови политики. Вие знаете – там са включени средствата за безплатните инвитро процедури, за компенсиране на децата, които не са приети в държавните детски градини и ясли, за средствата за извънкласна дейност на нашите деца – музика, култура, спорт, както и средствата за върховни постижения на децата ни. Затова ние даваме ясна политическа заявка за това, че ще внесем между първо и второ четене предложения, с които ще реферираме към чл. 1, ал. 5 към онази въпросна таблица, където са изброени тези политики, за да гарантираме, че и през 2025 г. те ще бъдат продължени. Благодаря.
#184 · speech
Благодаря, господин Сабрутев. Реплики по изказването на господин Сабрутев има ли? Не виждам. Заповядайте, господин Цонев, за изказване.
#185 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър и Вицепремиер! Малко да се опитаме да успокоим страстите и да минем по-делово към този, някои колеги го наричат удължителен, закон, правителството твърди, че не е – аз също твърдя, че не е, поради простата причина, че има празнота в Закона за публичните финанси, която да урежда как се случва разходването на средствата и част от приходите в случай, че не бъде приет бюджет. Празнота, която, ако бъде запълнена, а това е належащо с оглед политическата нестабилност, няма да има нужда дори и от такива удължителни закони. И това е първото нещо, което трябва да направим, след като приемем следващия бюджет. Така че нека да пристъпим към приемането на този удължителен закон или какъвто и ще да е, като тук искам да отправя един апел, една молба, към колегите от всички парламентарни групи – нека внимателно да огледаме кое може и кое не може като предложения, защото не се намираме в хипотезата на приемане на второ четене на бюджет. Намираме се в съвсем различна хипотеза. Да не стане така да завалят 200 – 300 предложения и в Бюджетната комисия да ги отхвърлим поради това, че са недопустими. Ще затрудним работата и всички бързаме поне да осигурим минимална финансова стабилност в следващите няколко седмици, като се надяваме, разбира се, че все пак тук преговарящите, които – да се обърна към ВЪЗРАЖДАНЕ, съвсем не са евро-атлантически партии. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Има една част от тях – съвсем не са, но да им пожелаем успех. От сърце искаме да има кабинет и респективно да изготвят нов бюджет, който да бъде приет. Аз мога да кажа само няколко неща, които много ясно трябва да се чуят от тази трибуна – особено не толкова за колегите в залата, колкото за тези, които се постараха да направят един абсолютно фалшив дебат в общественото пространство по отношение проблемите пред публичните финанси. Казвам фалшив, защото не почиваше на реални неща, на реални факти. Първо, въпросните 18 милиарда – никой не си направи труда да види, че от миналата година – 2024-а, ние имаме, хайде да не използвам тежката дума „революционна“, но много сериозна структурна промяна в бюджета и това са капиталовите разходи. За първи път националните капиталови разходи не се правят от министерствата, а са в списък в приложение № 2 и са поименно упоменати. Това малко прилича на мечтаното програмно програмиране, но е една-две крачки отвъд програмното бюджетиране, извинявайте, грешка на езика. Вече сме уморени от двата дни сериозна работа. Разбира се, приложение № 3 – общинската програма. Твърдя и съм сигурен, че всички в залата са съгласни, че тези две неща са сериозни достижения на бюджетирането. Освен чисто човешкия резултат, освен за бизнеса и така нататък ние в края на 2025 г. и в началото на 2026 г. ще видим сериозния макроикономически ефект на тези нововъведения в бюджета. И така, уважаеми колеги, по Националната програма има минимум 4 милиарда повече, поради начина, по който е направена, и поради начина, по който се разходва през 2024 г. – говоря вече за 2025 г. За общините има поне 3 милиарда повече, така че, ако ставаше въпрос за проблеми в разходната част на бюджета, която не отговаря на приходната, аз твърдя, че тези проблеми са предимно в частта, която носи растеж, която носи работни места, която носи добавена стойност, а това са инвестициите, публичните инвестиции в общините и в национален мащаб. Много лесно можете да сметнете колко е увеличението на парите за издръжка, в частност тези, които са за заплати. Те не са повече от 5 милиарда и бихме могли да ги компенсираме с увеличението на приходите, което ще бъде вероятно около 6 – 6,5 милиарда без никакви допълнителни мерки, както тази година – 2024-а, се оказа, че е колко повече от 2023-а? Шест милиарда и половина! Така че следващата година ще е пак... Ние бихме могли да компенсираме разходите, които сме приели за заплати, за увеличение на заплатите с увеличение на приходите, но ние наблягаме на капиталовата програма. Затова, когато няколко пъти говоря в Бюджетната комисия, когато говоря и тук, от трибуната, аз казвам, че ще намерим начини да финансираме инвестициите, без това да се отразява на бюджетния дефицит. Да, ще се отрази на дълга, но аз твърдя и пак ще го кажа пред всички Ви – и пред тези икономисти, които ратуват за консолидиране на разходите – любимата им фраза, че да вземаш дълг, за да правиш инвестиции, е качествена финансова политика и ние трябва да го правим, разбира се, в определени размери и разбира се, по начин, по който не засяга бюджетния дефицит. Говорили сме с колегите икономисти и бюджетари, те знаят какви са тези начини. Въпрос на оптимизиране е, въпрос на конструктивно сътрудничество с Евростат, с Европейската комисия, с ЕКОФИН и ще ги намерим тези подходи да инвестираме, без това да влиза в бюджетния дефицит. Иначе от името на моята парламентарна група – „ДПС – Ново начало“, ще кажа още веднъж две изречения. Ние стоим зад всички разходни политики за увеличение на заплатите във всички сектори. Участвахме в тяхното гласуване, участвахме в бюджетите, в които те бяха повишени заедно с пенсиите, и ще продължим да го правим поради изброените преди малко аргументи. Това не е фискален волунтаризъм. (Реплики.) Мога да вляза в подробности, но нямаме време. Мисля, че с няколко аргумента Ви казах защо не смятаме, че това е фискален волунтаризъм. Стоим зад тези разходи, ще ги подкрепяме, както ще подкрепяме и разходите за земеделието. Тук да отправя една забележка към една млада колежка, която се обърна към част от земеделските производители с обидното „зърнари“ – то това зърно ни храни. Както и да ги наричаме – зърнари, незърнари, зърното нас ни храни, не нещо друго. Не ни хранят компютрите, не ни хранят услугите, храни ни зърното. Така че подкрепяме и българското земеделие, доколкото това е възможно, и по един малко така регулиран начин. Затова ще подкрепим този бюджет и ще се опитаме конструктивно да се включим в бързата процедура по приемането на второ четене. Благодаря Ви, благодаря и на госпожа Петкова, защото застана срещу всички хули и атаки на целия екип, с който аз лично имах и съм имал възможността да работя повече от 20 години, защото това не е служебният министър, а това е целият екип на финансите, който и в момента е в залата, застанаха, отговориха и в Бюджетната комисия аргументирано, и тук. Това е още едно потвърждение за техния висок професионализъм. Благодаря Ви.
#186 · speech
Преседател Хайри Садъков
Благодаря Ви. За реплики по изказването на господин Цонев? Не виждам. Други изказвания има ли? Също не виждам, колеги. Закривам разискванията. Моля за гласуване на първо четене на Законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. ...
#187 · speech
ДПС – Ново начало, от място
Моля да извикате колегите, защото няма много хора в залата.
#188 · speech
Преседател Хайри Садъков
Колеги, докато изчакваме, да благодарим на министър Петкова. Уважаеми колеги, имаше време да се организирате. Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроект за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., № 51-402-01-32, внесен от Министерския съвет на 31 декември 2024 г. Гласували 207 народни представители: за 207, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Благодаря Ви, колеги. Поискана е първа процедура – заповядайте.
#189 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване в залата съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. на три дни. Благодаря Ви.
#190 · speech
Преседател Хайри Садъков
Благодаря Ви, господин Иванов. Постъпи процедурно предложение за намаляване на срока за писмени предложения на три дни. Моля, режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 207, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Втора процедура Вие ли искате, господин Сабрутев? Благодаря Ви. С това изчерпахме точка седма. Заповядайте, господин Атанасов.
#191 · speech
Председател Атанас Атанасов
Колеги, моля Ви, не напускайте залата, защото ще имаме една процедура. Следващата точка осма, е: ИЗСЛУШВАНЕ НА ПЛАМЕН ТОНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, ВЕНЕЛИН ВЕНЕВ – ДИРЕКТОР НА СЛУЖБА „ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ“, И АНТОАН ГЕЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ“ НА ОСНОВАНИЕ НА ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА МЕРКИТЕ, КОИТО ПРЕДПРИЕМА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА СИГУРНОСТТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЦЕСИТЕ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И ПО-КОНКРЕТНО В СИРИЯ – НАЛИЧНА ЛИ Е АКТУАЛНА ДОСТОВЕРНА ИНФОРМАЦИЯ И ВЗЕМАТ ЛИ СЕ МЕРКИ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ БЪДЕЩИ БЕЖАНСКИ ВЪЛНИ ОТ СИРИЯ, ИВИЦАТА ГАЗА, АФГАНИСТАН И ДРУГИ ЦЕНТРОВЕ НА НЕСТАБИЛНОСТ? Предлагам и моля да гласуваме удължаване на работното време до изчерпване на тази точка. Моля, гласувайте. Гласували 192 народни представители: за 192, против и въздържали се няма. Предложението е прието, така че работното време е удължено. Съгласно процедурата за изслушване, тъй като за вносител е посочен колегата Кирил Веселински, съгласно нашите правила вносителят в рамките на пет минути може да направи изложение по поставения въпрос. Къде е господин Веселински? Господин Радулов, Вие ли ще развиете въпроса? Заповядайте.
#192 · speech
ПП МЕЧ
Уважаеми господин Председател, господа ръководители на специалните служби, колеги! На основание чл. 111, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание парламентарната група на партия МЕЧ предлага да се проведе изслушване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност“, Служба „Военно разузнаване“ и Държавна агенция „Разузнаване“ за мерките, които предприема правителството за гарантиране на сигурността във връзка с процесите в Близкия изток и по-конкретно Сирия. Налична ли е актуална достоверна информация и взимат ли се мерки за евентуални бъдещи бежански вълни от Сирия, Ивицата Газа, Афганистан и други центрове на нестабилност? В Близкия изток ситуацията ескалира с всеки изминал ден. Краят на управлението на Башар Асад създаде много въпросителни за бъдещето на района. Преди повече от 10 години бежанската криза започна с хиляди сирийци, които избягаха от военния конфликт там, и близо десетилетия страната ни се изправя пред сериозни предизвикателства, свързани с бежанските потоци, а България е външна граница на Европейския съюз, а сега вече и на Шенгенското пространство. На този фон държавите с най-много сирийски бежанци на своя територия прекратиха разглеждането на молби за представяне на убежище – Австрия, Германия и Франция, това са само част от държавите, които предприеха тази стъпка след падане режима на Асад. Липсва информация какво предприема България за недопускане на потенциална нова бежанска вълна към страната ни. Надявам се, че колегите ще ни разяснят каква е ситуацията и има ли нови елементи от ситуацията на развиване на конфликта в Близкия изток. Благодаря.
#193 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Радулов. Всяко едно от изслушваните лица има възможност в рамките на 10 минути да информира Народното събрание по поставените въпроси, така че, господа, заповядайте. Господин Тончев, заповядайте.
#194 · speech
Пламен Тончев
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на институциите, колеги! По оценки на Държавна агенция „Национална сигурност“ ще се запази миграционният интерес и натискът на Европа, в това число и през България. Основните причини са свързани с многовекторната дестабилизация в държавите от Близкия изток, Централна и Южна Азия и Африка в съчетание с постоянно действащите фактори, като социално-икономически проблеми в страните по произход на мигрантите и негативния ефект от климатичните промени. Към момента свалянето на държавния глава Башар Асад в Сирия не решава съществуващите проблеми в страната предвид наличието на множество етнически и религиозни групи с различни интереси и концепции за държавност. Налице са предпоставки за завръщане на сирийски бежанци и се наблюдават конкретни действия в тази посока. Същевременно въпросите, касаещи бъдещето на кюрдите, балансът между шиити и сунити в новата власт и потенциалът за възобновяване на способностите на терористичните организации на сирийска територия предпоставят възможности за ескалация на гражданската война и възможностите за нови емиграционни вълни. Потенциал за генератор на миграция са репресивни действия срещу лица, разглеждани като близки връзки до режима на Башар Асад, в това число служители на държавни институции и структури за сигурност. На този етап разширяването на географията на конфликтите в Близкия изток не оказва влияние върху миграционния натиск към България и профила на незаконните мигранти. Няма промяна в профила на задържаните у нас мигранти, които са предимно мюсюлмани сунити, млади и несемейни хора, с ниска степен на образование или неграмотни, безработни или ангажирани с нискоквалифициран труд. Преобладаващата част от тях посочват, че миграцията им е по икономически и социални причини, на преходен етап пребивават в Турция в различни периоди от време. Въпреки това не следва да се изключва увеличаване на миграционните потоци предвид високите нива на разселване в конфликтните региони и възможността за придвижване до източносредиземноморския и балканския маршрут, за което страната ни поддържа съответната готовност. В тази връзка в Държавна агенция „Национална сигурност“ е създадена организация за наблюдение на ситуацията и процесите в Сирия и по маршрутите за потенциално придвижване, както и за оценка на потенциални отражения върху България, в това число по отношение на поведението на пребиваващи на различни основания граждани на рискови държави у нас. Един от възможните вектори за изостряне на напрежението и потенциален генератор на миграционни потоци е евентуална операция на новата сирийската власт с подкрепата на Анкара срещу контролираните от кюрдите територии в Северна Сирия. Получени са данни, че през месец декември 2024 г. в Турция е взето решение, че до края на месец януари 2025 г. кюрдските милиции не признават легитимността на преходното сирийско правителство върху Северна Сирия и ще се предприемат действия за налагането ѝ със сила. Получена е също така информация за нова мигрантска вълна от Сирия към Ливан. От 8 декември до 20 декември 2024 г. незаконно са преминали около 80 хиляди сирийски привърженици на режима на Башар Асад, ливанци и иранци, които вероятно са бойци от проиранските шиитски милиции. Сред тях са идентифицирани и високопоставени членове на сирийските служби за сигурност. Със съдействието на Хизбула те са получили ливански документи за самоличност и регистрационни номера за автомобилите, с които са преминали границата. По данни на ливанските власти за същия период законно от Сирия на ливанска територия са влезли само около 5 хиляди души. Получени са данни за напрежение в регистрационно-приемателните центрове към Държавна агенция за бежанците в България след свалянето на режима на Башар Асад. В центъра в Харманли се засилват конфронтационните настроения между сирийските бежанци от арабски и кюрдски произход, отправят се заплахи за саморазправа и има индикации, че част от тях са се снабдили с хладни оръжия. Пребиваващите в регистрационно-приемателния център във Враждебна са слушали песни, свързани с терористичната организация Ислямска държава. От страна на ДАНС се отчита и промяна на обстановката по линия на международния тероризъм, касаеща възможността за възползване на терористичните групировки от вакуума във властта в Сирия и от миграционните потоци за придвижване на привърженици към Европа. Налице са данни за овладяване на град Хама от свързаната с Ислямска държава ислямска групировка Ансар ал-Таухид. В населеното място са изградени пропускателни пунктове, на които се извършва проверка на лицата, обект на мониторинг са и държавни служители, които работят в администрацията на населените места, които са били под контрола на режима на Башар Асад. Получена е информация за предстояща амнистия на задържани в затворите от провинция Идлиб. Част от тях са арестувани през 2022 г. от службата за сигурност на Хаят Тахри Рашан чуждестранни бойци, свързани с Ал Кайда. За неутрализиране на рисковете и заплахите за националната сигурност и в рамките на своята компетентност и законоустановените си правомощия ДАНС участва интензивно във въведения в действие междуведомствен инструментариум по организация, логистика и своевременен обмен на информация. Извършва се наблюдение, придобиване на анализ и предоставяне на актуална и своевременна информация за рисковите процеси, свързани с миграционния натиск. Съвместно с Министерството на вътрешните работи и службите от сектор „Сигурност“ се предприемат мерки за пресичане на посегателства, свързани със законно превеждане на чужди граждани през границата на страната и подпомагане на легалния им престой. В резултат на приоритетно предоставена на МВР информация на българска територия не са допуснати множество групи чужди граждани, а други са задържани. Осъществяват се съвместни мероприятия срещу организирани престъпни групи, ангажирани с набиране, укриване и превеждане на незаконни емигранти, документни престъпления и разпространение на неистински парични знаци, заобикаляне на законовите изисквания за получаване на визи за пребиваване на чужди граждани в България. Придобиваната информация за извършени престъпления е своевременно изпращана до съответната прокуратура. Конкретни примери за междуинституционално взаимодействие са проведените съвместни специализирани операции с МВР под надзора на Окръжната прокуратура в Бургас и Пловдив по информация на ДАНС, като са задържани членове на организирани престъпни групи, ангажирани с незаконно превеждане на мигранти от Турция през България към Западна Европа. Друг пример е осъществената на 19 септември на територията на град София специализирана полицейска операция под ръководството на Софийска градска прокуратура срещу друга организирана престъпна група, незаконно превеждала мигранти през България. От страна на Агенцията се извършва постоянен обмен на данни и се провеждат експертни срещи с партньорски и съюзнически служби по въпроси, свързани с миграционните процеси. За оценка на риска за националната сигурност и предприемане на превантивни действия в условията на устойчив миграционен натиск по границите на България през 2024 г. служители на ДАНС са провели 7814 интервюта по специализиран въпросник с незаконно влезлите в страната чужденци. На основание наличието на данни за риск за националната сигурност поради съпричастност към незаконни миграционни процеси със заповеди на председателя на Агенцията са наложени принудителни административни мерки на седем чужди граждани, а по предложение на ДАНС в информационния масив на нежеланите чужденци в Република България са включени 49 лица. Миграционният натиск остава значим вектор на терористична заплаха главно поради възможността от проникване чрез него на лица с радикални възгледи и намерения. За противодействие са предприемани необходимите оперативни мерки по отношение на постоянно и временно пребиваващи лица с произход от рискови държави, включително такива със статут на закрила, за долавяне на техни настроения, възгледи и намерения, за установяване на причините за пристигането им у нас и данни за миналото им. Придобиват се изпреварващи данни за използване на територията ни за нелегален престой, укриване и преминаване на чужди граждани и незаконни мигранти от конфликтните точки. Сред предприетите вече мерки за противодействие са осъществяване на преглед на наличните данни за граждани на държави от рискови държави с фокус върху Палестина, Ливан, Иран, Ирак, Йемен и Сирия, проникнали на територията на България чрез канали на незаконна миграция. Лица от мъжки пол на възраст над 18 г., заложени от държави – членки на Европейския съюз, за наблюдение в Шенгенската информационна система по подозрение за участие в терористична дейност. Поставени са задачи на сътрудническия апарат с възможност за работа в общностите на лица с произход от рискови държави за долавяне на признаци на радикализация, както и поведение, индикиращо одобрение към терористични организации. Засилен е оперативният контрол върху лица, стоящи на вниманието като симпатизанти и привърженици на терористични и екстремистки групи и организации, с фокус върху такива, подозирани в съпричастност към терористични организации, Хизбула, Хамас и свързани с тях групировки; временно или постоянно пребиваващи в България чужди граждани, включително и такива със статут на закрила, произхождащи от рискови държави, и лица, проникнали в България чрез миграционни потоци и настанявани в домовете на Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи и домовете на Държавната агенция за бежанците. В съответствие с рамката на Националния механизъм за изпълнение на ангажиментите на Република България по презаселване на 50 бежанци от Турция през 2024 г. ДАНС е дала становище за 26 сирийски граждани, като в периода 4 – 8 ноември 2024 г. екип по подбор, включващ служители от ДАНС, е интервюирал на територията на Република Турция 11 кандидати за презаселване от Република Турция, като от общо 32 лица 6 сирийски граждани са без документи за самоличност, с тях не са провеждани интервюта, а други 6 са категоризирани като риск за националната ни сигурност. Към момента в Агенцията не са постъпвали данни за масови нагласи в пребиваващите у нас сирийски граждани да се завърнат в родината си. Като цяло диаспората подкрепя процесите за промяна на властта, като са налице и опасения за евентуална дестабилизация. Постъпила е информация за получени в посолството на Сирия указания за удължаване с шест месеца на сирийските паспорти, като съгласно указанията на Министерството на външните работи на арабската страна за получаването на документите е необходимо личното явяване в дипломатическата мисия. Предвижда се услугата да е безплатна. Официално държавите – членки на Европейския съюз, нямат право да не разглеждат молби за предоставяне на статут на международна закрила. Някои държави само временно са спрели разглеждането на подобни молби, като Българската държавна агенция за бежанците продължава да разглежда молби на сирийци, но от месец ноември насам постановява множество откази с мотив, че лицата не бягат от военни действия, а са икономически мигранти. Това създава сериозна причина и сериозно недоволство сред сирийците. Благодаря. Готов съм да отговарям, ако има въпроси.
#195 · speech
Председател Атанас Атанасов
И аз Ви благодаря, господин Тончев. Господин Венелин Венев – заповядайте, да отговорите на поставения въпрос.
#196 · speech
Уважаеми господин Председателстващ Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм бригаден генерал Венев – директор на Служба „Военно разузнаване“. Честита Нова година! Здраве, успех, късмет и много усилия при решаване на задачите в интерес на Родината. Предвид открития формат на заседанието ще изнеса ограничена по количество и качество информация. Няколко думи за средата на сигурност в Близкия изток. Първо, може би ще започна с резюмето, че нямам добри новини. Служба „Военно разузнаване“ няма добри новини предвид развитието на обстановката в Близкия изток и мигрантския натиск върху държавата, който ще предстои и върху Европейския съюз. За нас нещата се развиват недобре по наша оценка. През изминалата година средата за сигурност в Близкия изток претърпя значителни изменения. В резултат на успешните действия на израелските сили за отбрана и специалните им служби Хамас в Ивицата Газа и Хизбула в Ливан претърпяха множество поражения и бяха значително отслабени. Поради невъзможността на Русия и Иран да окажат съдействие на режима в Дамаск, падна режимът на Башар ал-Асад в Сирия, тъй като остана без външна подкрепа. Това разкъса така наречената ос на съпротивата от проирански шиитски организации, намали влиянието на Иран в Близкия изток и остави без подкрепа и снабдяване Хамас и Хизбула. Може да се очаква, че израелските операции срещу тези две организации при определени условия ще продължи до пълния им разгром. Казвам: може да се очаква. Като част в така наречената ос на съпротивата движението Ансар Аллах в Йемен активизира усилията си за възпрепятстване на корабоплаването и положи усилия за нанасяне щети на израелска територия. В отговор нарасна пък интензитетът на въздействието кинетично от страна на Израел, САЩ и Великобритания върху субекти, обекти на Ансар Аллах. Смело може да очакваме, че след новата смяна – смяната във Вашингтон, натискът върху Ансар Аллах и Иран само ще се увеличава. Така в бъдеще може да се очаква по-нататъшно редуциране на възможностите на Техеран да влияе върху обстановката в Близкия изток. Сега по държави накратко. Ще се спрем само на държавите, които така или иначе генерират мигрантски поток към Европейския съюз по маршрута Турция – България и нагоре. Сирия. Тя остава разделена на зони на влияние. По-голямата част от страната понастоящем е под контрола на групировката Хайят Тахрир аш-Шам и други опозиционни въоръжени групи. Ситуацията в северните и североизточните зони е сложна, там са кюрдите. Нестабилността е породена главно от сблъсъците на кюрдско-арабските демократични сили на Сирия според турски опозиционни групи и от операциите на турските колеги, тъй като те считат силите за народна защита, такава е оценката на Анкара, които са в състава на ДСС, за сирийския клон на ПКК. Отделно има изграждане на нови допълнителни военни бази на онази коалиция, която се бори с Ислямска държава, която от своя страна след падането на режима на Асад възобнови своите действия. Тоест по всички линии имаме активиране на бойните действия. Запазва се конфликтният потенциал на обстановката и в западните крайбрежни провинции Латакия и Тартус в Сирия. Те са населени с шиити, алевити, които се опасяват какво ще бъде бъдещето им. Тоест това е един контингент, който утре-вдругиден при опредени обстоятелства може да тръгне да мигрира. Там все още се намират основните военни бази – руски, 720-и пункт за МТО и военновъздушната „Хмеймим“. Вървят още преговори между Москва и Дамаск за тяхното бъдеще, от една страна. От друга страна обаче, руснаците са готови за изнасяне до средата на февруари, поне такъв им е графикът от това, което виждаме. Предстои да видим. Съхранява се присъствието на така наречената Ислямска държава в Централна и източна Сирия. В южните територии на Сирия обстановката е нестабилна, което наложи Израел да установи контрол върху района на Голанските възвишения, както израелските военни формирования да навлязат в сирийската провинция Кунейтра. Това е над 20 – 25 километра, в зависимост от това къде са формированията от Дамаск. Това определено внася известен дисциплиниращ ефект. Израелските сили за отбрана продължават да нанасят периодично удари срещу сирийски военни бази, инфраструктури и складове за съхранение на въоръжения и боеприпаси, включително там, където се предполага, че има бойни отровни вещества. Това е важен елемент от превенцията – бойни отровни вещества и други оръжия за масово поразяване да не попаднат в недържавни ръце. Нестабилността в Сирия ще се запази. Хаят Тахрир аш Шам се стреми да се разграничи от терористичните и радикални организации с цел да получи международна легитимност на управлението, но последните предприети действия, които виждаме в зоната на образованието, по скоро сочат, че в най-добрия случай в Сирия – към момента така сочат, надявам се да бъдем опровергани – ще има режим, подобен на движението Талибан в Афганистан. Имаме липса на сигурност, липса на енергийни, продоволствени, социални и комунални проблеми имаме. Всичко това може да генерира допълнителен бежански поток от Сирия. След малко ще коментираме и новините за завръщащите се сирийци с конкретни цифри. Високо оставените и взаимността на действие на израелските сили в Ивицата Газа – към момента липсват перспективи за трайно постигане на някакво примирие между Тел Авив и Хамас, въпреки усилията на Катар и Египет. Причините са много, няма да ги коментираме тук. Казвам: това е засега. Въобще не е също такава обстановката по сигурността на Западния бряг, където Тел Авив е принуден да води активна и последователна политика. Имаме ежедневни нарушения на така наречения договор за временно примирие между Израел и Хизбула. Те продължават и ще продължат. Израелските сили за сигурност ще бъдат принудени да останат поне още няколко месеца в Ливан поради вакуума, който се образува, и невъзможността на ливанските въоръжени сили да запълнят този вакуум, така че Тел Авив ще се принуди да остане там, за да гарантира сигурността. Това ще продължи да поражда напрежение между Ливан и Израел, от една страна, и Хизбула и Израел, от друга. Да, Хизбула е лишена от голяма част от бойния си потенциал, но кинетичните действия – двустранни, ще продължат. Всичко това, естествено, създава една среда на несигурност вече в самия Ливан, като със съответните опции се генерира бежански поток и оттам. Ключова е и Йордания – още една държава, за която говорим. Конфликтът в Ивицата Газа създава една палестинска бежанска вълна към Йордания, където, така или иначе, официалните данни са много. По неофициални данни над 50% от населението са палестинци или от палестински произход. Йордания е ключова и ако тази държава, как да кажа, разклати сигурността – нещо, за което се полагат усилия да не се случи, ще имаме допълнителен проблем както със сигурността, така и с генерирането на нови бежански потоци. Там вече, в Йордания, констатираме засилване на подкрепата за ислямистки формации, като Фронт за ислямско действие, които са политическо крило на йорданския клон на движението Мюсюлмански братя. Това поражда рискове. Едно допълнително, пак повтарям, влошаване на обстановката по палестинска линия ще доведе до палестинска бежанска вълна към Йордания. В случая с Йордания не коментираме наркотрафика, който доскоро вървеше. Суровините влизаха от Ливан, в Сирия се произвеждаха наркотиците и се изнасяха за Залива. Това също е един проблем, който предстои да видим как ще се развие. За Иран. Иран е важен в случая, тъй като на територията на Ливан, ако не друго, имаме голямо количество афганистански бежанци, които при едно демонизиране на обстановката в Ливан или ще се върнат към Афганистан, което не го вярвам, или ще тръгнат към нас. В момента Иран стои на пътя на трафика на хора от Иран – Пакистан към Турция и неговата стабилност е важна. Иран изгуби част от влиянието си, което упражняваше досега, и ще се наложи да заложи на ракетната и ядрената си програма като цел за сдържане. Това няма да се толерира от редица сили, така че тук също се очертава допълнителен натиск, който може да прерасне и да доведе до дестабилизиране на Иран със съответните последствия за бежанските процеси. Към момента обаче в Иран миграционната обстановка се запазва относително стабилна. Иранските власти активизираха своите дейности по изграждане на ограда по границата с Афганистан. Разположен беше допълнителен личен състав на силите за сигурност по границата с Пакистан. В Пешмерга се попълниха някои вакууми по другите граници, така че Иран в момента е сравнително уплътнен, което възпрепятства истински голям поток на афганистански и пакистански бежанци – тоест мигранти, те не са бежанци, мигранти към Турция и оттам – България. Дестабилизацията на Иран. Това, разбира се, са хипотези, обосновани на информация, която имах в момента. Предстои да видим. Водят се преговори, въздействия и ако не се разберат, ще се случи това. Обстановката в Ирак се запазва напрегната. Ирак с две думи е на прага на нещо като гражданска война – в прав текст да го кажа. Това е важно, тъй като, ако Ирак, допълнително Ислямска държава, оперира, има натиск върху иракските власти да минимизират проиранските милиции, ако това не се случи и не се постигнат някакви договорености, Ирак допълнително може да се дестабилизира и да формира собствен бежански поток. Част от мигрантите, които бягат към Европа, са иракчани. Допълнително Кюрдската автономна област в Северен Ирак. Багдад се принуди да затвори, по техни причини, някои от центровете за вътрешно разселени лица в Кюрдската автономна област, като няма алтернатива. В същото време и кюрди се изнасят от Сирия. Постига се някакъв праг и тези хора, ако не успеят да се задържат там, ще тръгнат също да търсят щастието си в… Тук може да говорим – в Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства с техните интереси в Сирия, интересите на Турция в Сирия, интересите на Израел в Сирия. За съжаление, много малко от тези интереси се препокриват, което също създава конфликтен потенциал. Искам да отлича тук, да стане ясно за голямата важна роля, която Турция играе по опазването на сигурността на българската граница от гледна точка непозволяване на мигрантския натиск да постигне определени критични моменти. Много е важно. Ние на това се надяваме – да продължи, защото взаимодействието с Анкара е ключово. Две думи за тиражираните данни за масово прибиране на сирийци в Сирия. Това не е вярно. 3,5 милиона са минимум сирийските граждани, които са на територията на Турция. В момента са се върнали до 40 000. Връщат се тези, които са от бежанските лагери в непосредствена близост до турско-сирийската граница, и то само за да видят какво е положението с падането на режима, имотите им как са. 3,5 милиона минимум сирийски граждани в Турция, от които към момента са се върнали 40 000 души, така че предстои да видим. Докато не се успокои обстановката в Сирия, докато не се урегулират нещата и всички – едни конфесионални групи, да ги наречем така, получат гаранция за своето бъдещо съществуване, не може да говорим за масово връщане. Въпреки че Република Турция полага такива усилия, следва да се отбележи, тъй като тя носи основната мигрантска тежест на пътя за Европа. Официалните данни варират, но според нас между 6 и 7 милиона са мигрантите с различен произход на територията на Турция. Можете да си представите за какво иде реч! Две-три думи само за бежанските контингенти, ако представляват интерес. Най-многобройни си остават афганистанците. Тяхното движение не се влияе по никакъв начин от ситуацията в Сирия. Те по съвсем друг маршрут вървят, съвсем други неща ги мотивират. Тук нямаме също добри новини, тъй като Пакистан прави усилия да репатрира афганистанците на негова територия, които логично ще тръгнат към Турция и оттам – Европейския съюз. Следва после пакистанската съставна, сирийската съставна, за което споделих. 3,5 милиона са само в Турция, от които към момента верифицирано са се върнали 40 000. Можете да си представите какви са мащабите.
#197 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Венев. Следва изложение от господин Антоан Гечев – директор на Държавна агенция „Разузнаване“. Заповядайте в рамките на десет минути.
#198 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, накратко ще Ви представя и нашия анализ, който до голяма степен съвпада и с казаното дотук. Обстановката в Сирия след поемането на властта от Хаят Тахрир аш-Шам остава напрегната. Организацията полага усилия за възстановяване на нормалното функциониране на институциите, като немалка част от служителите на ниско и средно равнище от старата администрация, от старите институции, запазват постовете си. Конкретно в Дамаск не се наблюдава някакво значително увеличаване на криминална дейност или анархия и нестабилност в самия град. Има основни стоки по магазините, няма данни за дефицити, но има значително увеличаване на цените. Част от европейските и арабските дипломатически мисии продължават да функционират, друга част разглеждат възможностите за възстановяване на дейността си, но това ще зависи от развитието на ситуацията през следващите седмици. Комуникацията на акредитираните в Сирия дипломати с новите управляващи е затруднена и проблематична предвид това, че движещите фактори в основните институции не са запознати с Виенската конвенция за дипломатическите отношения и въобще по принцип с тази дейност по отношение на акредитираните там дипломатически мисии. Силите за обществена сигурност провеждат мероприятия и арести в Латакия, Тартус, Дамаск, Хомс и други провинции основно на лица, приближени до стария режим, и основно на такива – от алауитската религиозна група. Планираната от новата власт в Дамаск конференция за провеждане на национален диалог засега е отложена, като към момента основен приоритет управляващите в Сирия дават на съставянето на комитет, включващ всички етноси и религиозни малцинства, който да подготви провеждането на самата конференция. Чрез визитите на новия сирийски външен министър Асаад ал Шайбани в Саудитска Арабия, в Обединените арабски емирства, в Йордания, както и планираната първа задгранична визита на лидера на организацията Ахмед ал Шараа – Ал Джолани в Турция дават сигнал, че новата власт се стреми да развива отношения най-малко с регионалните си партньори и също така търси тяхната подкрепа за възстановяване на Сирия, след като вече са взели властта. Основните рискове, които могат да предизвикат допълнително дестабилизиране на обстановката, това са евентуално възникване на вътрешни конфликти между радикалните групировки, които са част от управляващите в момента потенциални етноконфесионални конфликти между отделните общности – между християни алауити срещу сунити, между протурски групировки срещу кюрди; евентуално активизиране на организацията Ислямска държава, както и евентуално намеса във вътрешните работи на други, трети страни, намеса във вътрешните работи на Сирия. В Ливан. След постигнато споразумение за прекратяване на огъня между армията на Израел и ливанската шиитска организация Хизбула ситуацията в Ливан постепенно се стабилизира, въпреки че все още има многократни нарушения на договореностите. Военната операция на Израел срещу Хизбула продължава при относително слаба съпротива от страна на последните. Основните рискове за Ливан са свързани с продължаване и засилване на натиска на Израел върху Хизбула за нейното разоръжаване по силата на Резолюция 1554 на Съвета за сигурност на ООН. Това само по себе си поддържа известно военно напрежение. Прилагането само на Резолюция 1701 вероятно ще продължи в настоящия обем и може да се каже, че може да бъде постигнато някакво примирие, но периодично израелски въздушни удари и артилерийски удари по територията на Ливан не могат да бъдат изключвани. По отношение на Ивицата Газа – перспективата за постигане на всеобхватно споразумение между Израел и Хамас в краткосрочен план е малка, най-вече поради нежелание на Тел Авив да приеме присъствието на палестинската организация като политически фактор в бъдещото управление на Ивицата Газа. В този контекст се запазва и неяснотата относно администрирането на палестинския анклав и влиянието на Израел върху обстановката по линия на сигурността в Ивицата. Това създава допълнителни пречки за постигане на устойчиво решение на конфликта. В този контекст очакваме ситуацията в Газа да остане нестабилна – с продължаващ натиск върху местното население, трайна хуманитарна криза и множество цивилни жертви. Иран е в процес на преоценка на своята защитна стратегия, която до момента разчита основно на прокси сили в региона и която се оказва неактуална след свалянето на режима на Башар Асад в Сирия. Въпреки че проиранските прокси сили в Близкия изток продължават да бъдат подлагани на военен натиск, Техеран към момента показва нежелание да влезе в по-широкомащабна война с Израел или с неговите съюзници. Предвид понесените загуби в региона, както и отслабването на доктрината за изнесена защита чрез прокси сили в Иран, се засилват призивите за разработване на ядрено оръжие, както вече беше споменато и от генерал Венев, което да бъде използвано като възпиращ фактор върху евентуална бъдеща външна агресия. Подобно развитие категорично няма да бъде толерирано от Израел и би могло да предизвика военна операция на Израел срещу Иран. Евентуално подобряване на дипломатическите и политическите отношения на Техеран със Запада е възможно да настъпи при подновяване на диалога по ядрената програма на Иран и компромиси на Техеран по ратифициране на нормативните актове на работната група за финансово действие, свързан е най-вече с противодействието на пране на пари и с финансирането на тероризма. По отношение конкретно на бежанския потенциал вследствие на процесите, които се развиват в Близкия изток. Понастоящем липсват индикации за засилване на миграционните и бежанските потоци от района на Близкия изток в посока към Турция и впоследствие евентуално към Европа. С оглед на актуалната обстановка и предизвикателствата пред Сирия в средносрочен план е малко вероятно сирийската диаспора в чужбина да започне масово да се завръща в родината си. Липсата на яснота по отношение на политиката на преходната власт в Дамаск действа определено възпиращо на евентуални подобни планове. Анкара полага усилия за пресичане на каналите за нелегална миграция на сирийци към и през територията на Турция и подпомага връщането на сирийските бежанци обратно в родината им. Не се изключва вероятността обаче след 1 юли 2025 г. – това е след приключване на така наречената турска програма „Мигрант – пионер“, турската страна да започне по-активно да депортира сирийски бежанци обратно в Сирия. Това вече би могло да подтикне част от тях да търсят начини да напуснат Турция в посока към Европа, в това число и през България. При евентуално влошаване на отношенията между Израел и Иран е вероятно ирански граждани да потърсят убежище в съседни страни, позовавайки се на рискове от въоръжен конфликт и политически репресии в Иран. Тежката икономическа ситуация в Афганистан, както и рестриктивните ограничения на човешките права от страна на талибаните продължават да генерират политически и икономически мотивирани мигранти основно към Иран, но и към други държави в региона. В краткосрочен план се запазва рискът и от вторични миграционни потоци от държави със значителна (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) афганистанска диаспора, каквито са Иран и Пакистан, особено предвид намеренията на Техеран и на Исламабад да депортират масово мигранти към Афганистан. Турската страна продължава активно да охранява границата с Иран, откъдето се регистрира на практика най-големият миграционен натиск. На този етап обаче Анкара противодейства на незаконната миграция и ограничава значително последващото придвижване на нелегални мигранти към Европа. На настоящия етап липсват конкретни данни за изменение на маршрутите на нелегалната миграция или за увеличен натиск от гръцка към българска територия предвид пълноправното приемане на България в Шенгенската зона и отпадането на граничния контрол между България и Гърция. Независимо от това, предвид наличието вече на тези условия, не следва да се изключва възможността трафикантите и мигрантите постепенно да започнат да пренасочват маршрутите си към нашата страна с цел евентуално последващо безпрепятствено преминаване от България в Румъния, от Румъния в Унгария и така достигане на държавите от Западна Европа, които се явяват крайна цел на по-голямата част от мигрантите. Запазва се тенденцията в рамките на процесите, свързани с нелегалната миграция, към страните от Европейския съюз да се насочат и отделни терористични елементи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) или отделни радикално настроени лица. Към момента обаче, както вече споменах, малко вероятно е Анкара да допусне преминаване на масова бежанска вълна от района на Близкия изток през турска територия към Европейския съюз. Подобно развитие не е нито в интерес на Турция, нито в интерес на който и да е от нейните партньори. Благодаря Ви.
#199 · speech
Председател Атанас Атанасов
И аз Ви благодаря, господин Гечев. Уважаеми народни представители, преминаваме към първи кръг въпроси съгласно Правилника. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС имате ли въпрос? Не виждам. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте. Моля задаващите въпроси да се придържат към двете минути, а изслушваните лица да отговарят в рамките на пет минути.
#200 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми гости! На 11 декември 2024 г. бе проведено почти същото изслушване на подобна тема, в което участваха министърът на външните работи – министър Кондов, и министърът на вътрешните работи – господин Атанас Илков. На това изслушване те заявиха, че в момента тече процес – след падането на режима на Башар Асад в Сирия, тези сирийски граждани, които пребивават на територията на страната ни, че в момента се чувстват спокойно и искат да се върнат по своите краища. Във Вашето изложение казахте точно обратното. В този ред на мисли, дали разполагате с информация, която би могла да потвърди тези твърдения и данни – дали се движим в едната, или в другата посока? Благодаря Ви.
#201 · speech
Председател Атанас Атанасов
Колега Шотев, все пак е добре да кажете кой да Ви отговори.
#202 · speech
Разбира се. Бих искал господин Антоан Гечев да отговори.
#203 · speech
Председател Атанас Атанасов
Антоан Гечев – заповядайте, господин Гечев.
#204 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Шотев, към настоящия момент обстановката в Сирия е достатъчно напрегната и ние не виждаме особено голямо движение на мигранти в посока към Сирия. Аз разполагам с изключително ограничена информация относно настроенията на тези от тях, които се намират на българска територия, но нямам информация да има мащабно връщане към Сирия към настоящия момент.
#205 · speech
ПП-ДБ, от място
А наобратно?
#206 · speech
В смисъл?
#207 · speech
ПП-ДБ, от място
Наобратно?
#208 · speech
От Сирия към България? Към момента нямаме такива данни за масова нова бежанска вълна от Сирия към България. Благодаря Ви.
#209 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Гечев. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте.
#210 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Моят въпрос е към ДАНС и по-конкретно към господин Тончев. Вие в своето изложение казахте, че мигрантският трафик се очаква да се засилва, поне на фона на това, което имаме като международна и геополитическа обстановка в Близкия изток. Аз искам да обърна внимание, че мигрантският трафик е много важно тук, когато мигрантите преминат в България, те да бъдат залавяни и да не позволяваме да продължават към Европа – ние да си вършим нашата работа, както ни е поверено и от закона, не на Вашата служба, разбира се, но ще стигнем и по-конкретно до въпроса. В неделя вечерта аз гледах един репортаж по една от националните телевизии и там гости бяха от една фондация – „Мисия криле“, която и в репортажа стана ясно, че Вие добре познавате, защото членове на тази фондация сте ги привиквали вече за разпити. Това, което те обаче говориха в национален ефир, беше стряскащо. Това, което те говориха срещу граничните полицаи – едни много честни и доблестни мъже, които пазят границата в дъжд, студ и кал, че те убиват хора – беше абсурдно. Друго, което те казаха и наблегнаха много на него – това са и моите въпроси към Вас, че младите българи не ходят да помагат на тази фондация да прекарва бежанци. И тези хора, самите те, как така нелегални емигранти, идващи от трети страни, имат техните телефони, звънят им и получават съдействие? На мен тук ми се струва, че става дума за организирана престъпна група за трафик на хора, и именно това ми е въпросът: на тези срещи, които сте правили с тях, разпити – не можах много да разбера от репортажа, но какво сте правили с тези хора? Каква дейност развива тази фондация? Ако може, да ни кажете, естествено, ако не е за един друг дебат, за закрита зала. Можете ли да ни отговорите за тази фондация и какви действия ще предприемете, защото някак си не е редно по национална телевизия да има призиви от фондация млади хора да ходят на българската граница да спасяват мигранти. Там има достатъчно гранични полицаи, ще бъдат назначени и още повече, разбира се. Благодаря.
#211 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Димитров. Господин Тончев, имате възможност да отговорите. Заповядайте.
#212 · speech
Пламен Тончев
Благодаря Ви, господин Председател на Народното събрание. По отношение на дейността на тази фондация наистина разговорът не е за този формат. Аз като председател на Агенцията изцяло подкрепям усилията на моите колеги и на служителите на Министерството на вътрешните работи, и по-специално на служителите на Гранична полиция, за опазване на границата. Знам, че те извършват изключително съвестно своята дейност. Мисля, че министърът на вътрешните работи в неделя вечерта отговори на част от въпросите по отношение обвиненията за загинали бежанци – подали са сигнал на 112 от въпросната организация, те не са били реагирали. Мисля, че министърът на вътрешните работи много точно отговори, че това нещо не отговаря на истината. По отношение на дейността на въпросната фондация – темата не е за този разговор. Аз се надявам в скоро време обществото да разбере действително с какво – освен това, което прокламират, се занимават те. Мисля, че това е към момента, ако Ви удовлетворява, да спра дотук. Благодаря Ви.
#213 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Тончев. От парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – имате ли въпрос? Заповядайте, господин Стоянов.
#214 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаемо ръководство на ДАНС, на ДАР и на „Военно разузнаване“. Аз, както винаги, с особен интерес слушам това, което Вие излагате тук за пореден път. Както стана ясно, и миналия месец имаше подобно изслушване. Ясно чухме каква е информацията извън България, как се развива там ситуацията във връзка с всички отношения, които се промениха, и режими, които паднаха. Моето питане – мисля, че на въпроса може да отговори както господин Тончев, така и колегата от ДАР, е това: има ли промяна в средата за сигурност в България конкретно и имате ли информация, според която евентуално предстои нова тежка бежанска вълна, е първият ми въпрос. И вторият: какъв към момента е профилът на мигрантите, които търсят Европа по пътя през България – говоря предимно по страна по произход, а именно дали са от Афганистан, дали са от Сирия, дали са от Ирак, дали са от Мароко? Отговорът на този въпрос е много важен, тъй като той говори за това къде, какво се случва и какво евентуално предстои. Благодаря.
#215 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Стоянов. Господин Тончев, заповядайте.
#216 · speech
Пламен Тончев
Благодаря Ви, господин Председател на Народното събрание. Господин Стоянов, в моето изложение аз започнах, че по наша оценка ще се запази миграционният натиск към Европа и в частност към България. Тежка бежанска вълна към момента не очакваме, също така няма промяна в профила на мигрантите, които се опитват да достигат до страните от Западна Европа, респективно от България и през България по така наречения Балкански маршрут, а именно Афганистан, Сирия и Мароко – това е основният профил на бежанците. Така че към момента нямаме повишен миграционен натиск и нямаме очаквана бежанска вълна. Пак казвам, ние поддържаме изключително добри отношения с нашите партньори от Турция и от Гърция, също и служителите на МВР – Министерство на вътрешните работи, знам, че и те имат изключително добра комуникация. Ние правим съвместни срещи, така че наистина към момента нямаме такава информация за повишаване на миграционния натиск, но смятаме, че той ще се запази в темповете и в размера, в който е в момента.
#217 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Тончев. Господин Гечев, желаете ли да допълните? Заповядайте.
#218 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Искам само да допълня. Ние се опитваме да следим процесите максимално отдалечено от българската граница, каквато ни е и работата като разузнаване. Към момента не наблюдаваме зараждането на масова миграционна вълна от района на Близкия изток към Европа. Не изключваме това да се случи, може би в следващите седмици, месеци – много ще зависи как ще се развива дотогава обстановката, но непосредственият миграционен натиск към страната ни по наши оценки е все още от така наречената вторична миграция, тоест продължават основните мигрантски контингенти да са от такива лица, които вече се намират на територията на някоя от съседните нам държави. Благодаря Ви.
#219 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Гечев. Парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Господин Гуцанов, ще вземете ли отношение? Заповядайте.
#220 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми ръководители на ДАНС, ДАР, „Военно разузнаване“! Тази тема беше поставена от нашата парламентарна група в края на миналата година и голяма част от въпросите тогава бяха разисквани. Това, което нас ни удовлетвори от докладите, които изнесохте преди малко, е, че имаше доста медийни спекулации за евентуално връщане на бежанци от Западна Европа към Сирия, което явно няма да се случи – такива бяха и нашите предположения. Но нещо много интересно, което забелязахме при посещението в Сирия на външния министър на Германия Аналена Бербок, което не е толкова дипломатически проблем или скандал, но се видя, че новият лидер много ясно показа отношението си и една сериозна радикализация, поне в неговото поведение. Това, разбира се, даде повод да бъдат изтрити част от снимките, за да няма такива дипломатически скандали и нарушения. Но действията на сирийската власт показват признаци на крайна ислямска радикализация, която несъмнено ще има отражение върху ситуацията както в Сирия и региона на Близкия изток, така и като заплаха за Европейския съюз. Страната ни е на пътя на така наречената сирийска бежанска и външна вълна и е също така външна граница на Съюза, особено пък след приемането ни в Шенген още повече този интерес се засилва към България. Нашият въпрос е следният: в тази връзка искам да попитам Вас, господин Тончев, дали ДАНС внимателно следят каналите за нелегалната миграция и какво се предприема за недопускане на радикализирани елементи на територията на България и оттук на Европейския съюз, тъй като тука вече имаме една, според мен, разбира се, друга опасност, която започва да се появява – не само мигрантският натиск, който може би ще се случи при това, което става в Сирия, но по-скоро и за тази крайна радикализация, която виждаме колко проблеми създаде и колко атентати се случиха в света?
#221 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Гуцанов. Господин Тончев, към Вас беше въпросът, заповядайте.
#222 · speech
Пламен Тончев
Благодаря, господин Председател на Народното събрание. Господин Гуцанов, по отношение на това какви мерки предприема Агенцията за недопускане на лица, които са радикализирани или съпричастни към терористична дейност – ние с всеки един бежанец, който е регистриран на територията на нашите центрове, провеждаме интервю. През изминалата година сме провели над 7800 такива интервюта. Те се провеждат по един специализиран въпросник, който е, така да се каже, уеднаквен донякъде с чуждестранните партньорски служби от Европейския съюз. Обменяме, разбира се, и с тях информация за всяко едно лице, което отговаря на определени критерии при получена информация при беседата от този въпросник. Надявам се да контролираме всички канали и заедно с колегите от МВР работим в изключително тясно сътрудничество. Именно затова казвам, че дейността на различни организации, които бяха споменати преди малко от Вашите колеги, намирайки тези бежанци на границата, водейки ги в тези центрове, те избягват досега с нашите служби за сигурност – говоря ДАНС, говоря Министерството на вътрешните работи и Агенцията за бежанците, което е един от малките проблеми, пак казвам, тема на друг разговор, но надявам се да осъществяваме контрол. Разбира се, този контрол никога не може да бъде на сто процента и затова ние разчитаме именно на сериозно взаимодействие с нашите партньори както от Европейския съюз, така и с партньорите ни от южната ни съседка Турция. Само за Ваше сведение мога да кажа, че на 25 и 26 декември служители на Агенцията работиха, установиха едно такова лице, което е радикализирано, призоваващо за извършване на терористични действия с автомобили в град в Западна Европа. В наш областен град е установено лицето – със символи и други материали на Ислямска държава. Така че смятам, че Агенцията изпълнява в достатъчен обем своите задължения. И нека, разбира се, да продължи така. България е едно от местата, които са със сравнително спокойна среда за сигурност по линия на миграция и тероризъм, дано да остане и през тази година, и през следващите, разбира се, така.
#223 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви. Следва парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“ – имате ли въпрос? Господин Осман, заповядайте.
#224 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Чудех се дали наистина да задам въпроса – в началото бих искал да благодаря за поднесената информация, тя наистина беше полезна, но след въпроса и изложението на господин Гуцанов съм убеден, че трябва да задам този въпрос. В изложението на генерал Венев – дано да съм чул неправилно, казахте, че има предположение евентуално за бъдещия режим, че ще бъде от типа на талибаните, ако правилно съм разбрал. Мисля, че така беше казано. Видях, че и други наши колеги в залата са притеснени за това, че новият сирийски лидер не е подал ръка на немския външен министър. И аз, ако бях на мястото на новия сирийски лидер, нямаше да подам ръка на този външен министър на Германия – все едно отива на парти покрай един басейн, в самолета е с едни сака, една походка и едни ризи, като че ли е покрай плажа. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Разбира се, има и нещо друго, колеги, за да уточня въпроса си, френският външен министър и немският външен министър са там… (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Позволете ми само да уточня въпроса. В същия момент заявяват, че биха искали да видят Сирия на народите от двадесет и трета година. Колеги, знаете ли какво означава това? Това са пет отделни държави – Сирия от двадесет и трета година. Това е изявление на Макрон отпреди три дена. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов. Шум и реплики.) Не, не. После мога да Ви изнеса лекцията. (Шум и реплики.) Не, той е санджак…
#225 · speech
Председател Атанас Атанасов
Моля Ви, не влизайте сега в диалог. Задайте си въпроса.
#226 · speech
Въпросът ми, ако позволите, колеги… (Силен шум.) Господин Председател, нека да задам въпроса. Малко тишина в залата.
#227 · speech
Председател Атанас Атанасов
Господин Хамид, ако може, да запазим тишина сега.
#228 · speech
Уважаеми господин Венев, това Ваше виждане предположение ли е, или е по данни от информация, че бъдещото правителство ще бъде от типа на талибаните в Афганистан?
#229 · speech
Председател Атанас Атанасов
Господин Венев, имате възможност да отговорите. (Силен шум.) Моля да уважаваме хората, които отговарят! Заповядайте.
#230 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Осман! Да, дадохме този пример, тъй като част от действията на Хаят Тахрир аш Шам са по подобие на действията на движение Талибан в Афганистан и мога да дам един пример. Примерът, който дадох, беше, че Хаят Тахрир аш Шам например... А примери много можем да дадем, ние познаваме Хаят Тахрир аш Шам, както и ръководителя ѝ – може да се окаже, че го познаваме и по-добре, отколкото се предполага. Да, те се стремят да се разграничат от радикалните организации, но примерно с последните приети промени в сферата на образованието се слага акцент върху засилване ролята на исляма в обучението и са едно към едно с това, което наблюдавахме при Движението Талибан в Афганистан, без да критикуваме, в смисъл съвсем обективно го казваме, ние не вземаме отношение. Предстои да видим доколко реално ще се зачитат правата на отделните етнически и религиозни групи. Аз лично няма да съм изненадан и няма да коментираме и за Аналена Бербок – това всъщност е показателно, между другото. Доложих.
#231 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви. Парламентарната група на „Има Такъв Народ“ имате ли въпрос? Заповядайте да развиете Вашия въпрос.
#232 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа, колеги, искам да попитам Службите, не е към конкретен човек. Преди нова година в някои от медиите беше тиражирана новината, че е направен опит Башар Асад да бъде отровен. Доколкото разбрах от медиите, опитът е бил неуспешен. Но все пак, ако, не дай си боже, се случи нещо такова и се получат тези неща, изследвали ли сте как би реагирал Близкият изток на тази новина, какво би се случило тогава?
#233 · speech
Председател Атанас Атанасов
Господин Кючуков, имате ли предпочитания кой да Ви отговори.
#234 · speech
Който се смята за най-компетентен по въпроса. Мисля, че Службите, ДАНС едва ли биха могли да ми отговорят.
#235 · speech
Председател Атанас Атанасов
Някой от шефовете на разузнаването. Господин Гечев, заповядайте.
#236 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Трябва да призная, че точно такъв анализ – как би се развила обстановката в Близкия изток при евентуално убийство на Башар Асад, не сме правили, но към момента нямаме индикации, че едно подобно развитие може да окаже особено голямо влияние върху ситуацията в Сирия. Към момента поддържащите Асад и предишния режим – тяхното влияние все повече намалява. Самият Асад с бягството си в Русия и поведението си до момента не дава някакви индикации, че има амбиции да се връща в Близкия изток, да се връща в Сирия, така че на настоящия етап моята оценка – казвам пак, че специално такъв анализ не сме правили, но моята оценка е, че няма да окаже някакво съществено влияние върху развитието на цялостната обстановка по сигурността. Благодаря Ви.
#237 · speech
Председател Атанас Атанасов
И аз Ви благодаря. Парламентарната група на МЕЧ? Господин Радулов, заповядайте.
#238 · speech
ПП МЕЧ
Господин Председател, колеги, това беше изключително полезно изслушване, тъй като миналата седмица станахме свидетели на едно лековато и засмяно определяне на ситуацията като спокойна и лишена от опасности и дори мисля, че министърът на външните работи обясни, че доста от сирийските граждани тук се канят да се връщат в Сирия. Значи, никъде по официални данни от интервюта на разузнавателните служби във Франция, Англия и Германия не е отбелязана такава тенденция. С радост виждам, че колегите от специалните служби този път са много сериозно подготвени и не питаят някакви лъжливи надежди, че ще бъде по-лесен следващият период за нас. Аз имам много въпроси, но те не са за този формат, за тази зала и затова ще попитам няколко неща, които са важни, за да си представим ситуацията. Първо към ДАНС. Знам, че имаше проблеми с познавачите на арабски езици от различни региони, включително от различни сирийски региони. Това преодоляно ли е и дава ли възможност в процедурите по филтрация да изяснявате дали тези хора са оттам, откъдето твърдят? Към националното разузнаване въпросът ми е следният. Очевидно е, че Сирия се превръща в нещо като Кайро при Първата световна война – място, където всички разузнавателни служби имат интереси и работят активно. Разузнавателните служби обаче съвсем открито казват, че Ислямска държава съвсем сериозно работи по това да разшири зоните на влияние и да създава нови свои структури. Това Вие отчитате ли го и има ли някаква насока, която би могла нас да ни засегне? И нещо много важно – към военното разузнаване. Това, което правят израелците с бомбардировките на военните бази, е изключително стратегически добре измислено, защото американците, изтегляйки се от Афганистан, оставиха военните бази и складовете с непокътнато чисто ново оръжие. Достатъчно ли са унищожените бази и дали наличните оръжия в незасегнати такива биха дали възможност за въоръжаване на тези, които сега ще подкрепят вероятното ново правителство, и дали тези оръжия биха създали опасност от терористични атаки? Знаем, че това, което се случва в Сирия в момента, оказва влияние върху готовите да извършват терористични акции в Европа, и това се вижда. Вие имате ли някаква такава информация и връзка между наличните оръжия там и това, което може да достигне до Европа? Благодаря Ви.
#239 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Радулов. Все пак, с цялото уважение, което имаме към Вас, въпросът трябва да бъде един. Аз ще дам възможност на тримата да вземат отношение, защото въпросите са важни, просто уточнявам. Заповядайте, господин Тончев, първо Вие.
#240 · speech
Пламен Тончев
Благодаря Ви, господин Председател на Народното събрание. Господин Радулов, по отношение на експертите, с които разполага Агенцията, имаме добре подготвени колеги, които знаят арабски и различните разновидности – фарси и други езици. Разбира се, бихме желали да имаме повече подготвени такива служители, но смятам, че и с ресурса, с който разполагаме, се справяме доста добре. По отношение на преводачите, които използваме за съдействие при провеждането на тези интервюта, там също се справяме. Проблемът при тях е, че като премине определен период от дейността им, започват да мислят как да работят повече за себе си, ако ме разбирате какво искам да кажа, и се налага да бъдат подменяни своевременно, за да не допуснем да тръгнем в друга изкривена посока, но смятам, че заедно с колегите от Министерството на вътрешните работи, от Държавната агенция за бежанците се справяме доста добре на този етап.
#241 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Тончев. Господин Гечев, заповядайте.
#242 · speech
Господин Председател, дами и господа народни представители, по отношение на евентуално активизиране на дейността на Ислямска държава. Аз го споменах и в моето изложение в началото – наистина, това е едно възможно развитие и го отчитаме като такова, затова се опитваме максимално да следим процесите, които се случват покрай тази организация и какво тя се опитва да прави в Сирия. Обективно има такъв риск. Това би било един от дестабилизиращите фактори, специално за Сирия. Доколкото имаме информация, то излезе и в медиите, това се отчита и от нашите партньори, въоръжените сили на САЩ също декларират, че ще запазят присъствието си, доколкото имат такова в Сирия, за да предотвратят евентуално активизиране на Ислямска държава и да ограничат някакви последващи негативни развития. Така че имаме го, отчитаме го. Към момента не виждаме някакво съществено активизиране, но е възможно. Благодаря Ви.
#243 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Гечев. Господин Венев, към Вас имаше очакване за третия въпрос. Заповядайте.
#244 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Радулов! Въоръжените сили на Израел обработиха до голяма степен основните сили и средства, които бяха останали от ВМС, ВВС и сухопътните войски на Сирия. Това обаче не решава въпроса, тъй като има много складове още за поразяване. Говоря, ако решат да продължат с тази политика. Естествено, част от въоръжението и снаряжението в част от складовете беше поразено, но най-големите притеснения за нас би следвало да бъдат наличностите и какво е състоянието на бойните отровни вещества, с които разполагаше режимът на Асад, защото именно това е оръжието, което може да стигне и до Европа. Сега, по-голямокалибрено оръжие няма как и няма и нужда да бъде транспортирано до Европейския съюз, но бойни отровни вещества могат. Това е основният акцент. Другото, а те са свързани. Ислямска държава е във възход – много бойци излязоха от затворите. Това, в комбинация с преместването на въоръжение и снаряжение от складовете, е една опасна комбинация. С две думи – ние го отчитаме като опасност, особено за бойните отровни вещества, и се надяваме по един или по друг начин те да бъдат обезопасени, а най-добре да бъдат унищожени. Но както казах, притесненията са, че част от съдържанията на складовете са преместени, тъй като те вървяха от горе надолу, в смисъл – самолети, кораби, и се върви надолу. Доложих.
#245 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Венев. Уважаеми народни представители, пристъпваме към втори кръг въпроси. Има ли въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма въпрос. От парламентарната група на ПП-ДБ? Няма. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, имате думата.
#246 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря ви, господин Председателстващ. Господа председатели, господин Директор, ситуацията в Сирия е повече от сериозна. Ако се доверим на редица анализатори и на медиите, то конфликтът там ще носи нотките не само в битка за политическо надмощие, но и отмъщение и уреждане на сметки с различни социални групи, свързани с Асад, както и религиозните общности на шиите, в частност най-вече на алауитите. Споменахте Дамаск, но не казахте за Хомс, Хама, Латакия, Алепо – каква е ситуацията там. Логично е да си мислим, че бежанските вълни в този случай биха били предимно от християни, формиращи над 10% от населението на Сирия, както и алауитите, които са около 12-13% от населението там. Споменахте, че водите статистика за това, че на територията ни са допуснати повече сунити, но тревожното е, че също споменахте, че има присъствие на шиитски милиции. Това, което нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ни тревожи, е, че концентрирайки толкова противоположни по разбирания и вярвания хора на място – говоря за нашите бежански центрове, се създават предпоставки за пренасяне на конфликта от макронивото в Сирия на микрониво в самите бежански центрове. Въпросът ми е може би към господин Тончев: вземате ли предвид този факт, работите ли с МВР, имате ли някаква стратегия за превенция? Имате ли готовност въобще да предотвратите твърде вероятните безредици? Благодаря.
#247 · speech
Председател Атанас Атанасов
Господин Тончев, имате възможност да отговорите, заповядайте.
#248 · speech
Пламен Тончев
Благодаря Ви, господин Председател на Народното събрание. В изложението аз казах, че са получени данни за напрежение в регистрационно-приемателните центрове за бежанците в България след свалянето на режима на Башар Асад, като в центъра в Харманли са засилени конфронтационните настроения между сирийските граждани от арабски и кюрдски произход. Отправени са заплахи за саморазправа и това е установено. Има инциденти и част от бежанците са се снабдили с хладни оръжия, като пребиваващите в регистрационно-приемателния център Враждебна са слушали песни, свързани с терористичната организация Ислямска държава. Държавна агенция „Национална сигурност“ заедно с Министерството на вътрешните работи предприема своевременни действия за недопускане на ескалацията на тези настроения и на тези саморазправи – съвместно, разбира се, и с Агенцията за бежанците, така че наистина трудно може да се отговори категорично, че можем да предотвратим такъв случай на саморазправа. Имали сме в годините, включително и през тази година, няколко такива събития за безредици в бежанските центрове. Не изключваме, разбира се, да се стигне отново до тях. Смятам, че с редовни проверки от гледна точка на притежанието на оръжие, включително и хладно, и оперативната ни работа сред бежанците в тези центрове би могло да се предотврати сериозна ескалация на напрежението, но не е изключено да се стигне до това нещо. Благодаря Ви.
#249 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Тончев. От парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ имате ли втори въпрос? (Шум и реплики.) Е, няма да Ви чакаме, за да се разбираме, извинявайте. От парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ имате ли въпрос? Нямате. От парламентарната група на „Демокрация, права и свободи“? Нямате въпрос. От парламентарна група на „Има Такъв Народ“ имате ли въпрос? Заповядайте.
#250 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Въпросът ми е към Държавна агенция „Разузнаване“: каква е вероятността за бързото международно признаване на временно правителство в Сирия и кои държави евентуално биха възпрепятствали това, защото считаме, че признаването и функционирането на такова правителство би намалило или би променило интензитета на миграцията? Благодаря.
#251 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, госпожо Траянска. Заповядайте да отговорите на въпроса.
#252 · speech
Благодаря Ви. Към настоящия момент действащото правителство в Сирия е временно с ограничен срок на действие. Има редица процеси, които трябва да се случат там на място в страната – с организиране на функционирането на всички държавни институции, преди въобще да стане дума за международно признаване от някаква официална форма. Поне така изглеждат нещата към момента. В момента лично аз не съм чувал някой да коментира признаване или непризнаване на властта в Сирия. Ситуацията е такава, каквато е – има едни групи, едни организации и едни хора, които в момента управляват държавата, доколкото такава държава съществува, и тепърва предстои да видим как ще се развият тези процеси. Самите те търсят международно признание. Има диалог с различни държави, като това е обществено достъпна информация и е общоизвестна, но в момента не сме правили, признавам, такива анализи – кой би признал, не би признал, под каква форма би признал евентуални нови управляващи в Сирия. Благодаря Ви.
#253 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Гечев. От парламентарната група на МЕЧ имате ли втори въпрос? Нямате. Приключихме с процедурата по задаване на въпроси и пристъпваме към изразяване на отношение. Господин Манев, Вие ли ще вземете думата? Заповядайте от парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
#254 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от Службите! Уважаеми колеги, ще бъда изключително кратък. Аз съм голям противник на изслушване на Службите в пленарно заседание, особено пък в открития му формат, и особено по теми, за които се принуждаваме да изпадаме в оня казус – на такъв въпрос, такъв отговор. Взех думата за отношение, за да подчертая, че много се надявам, че това Народно събрание скоро ще състави своите постоянни комиси и Комисията за контрол над службите за сигурност ще заработи адекватно. И в едни постоянни контакти със Службите ще получават народните представители възможността да бъдат информирани чрез дейността на тази комисия, а не тук да трупаме някакви точки кой какво му е задал и какво са му говорили. Случват се динамични процеси, както разбрахме от интереса на колегите, много от които не са в обсега на компетенциите ни, ако щете. Аз имах много интересни въпроси по темата, защото последните случаи са свързани с египетски граждани и така нататък, и така нататък, но това не може да се дебатира в тази зала. И накрая искам да кажа, че има едни проблеми, които всички Вас, колеги, Ви вълнуват и нас също. Ние се опитахме в предното Народно събрание да решим част от тях, като сменихме охраната на центровете с охрана от Министерството на вътрешните работи, и това е пряко свързано с Вашата дейност, особено на ДАНС. Там все още имаме проблеми, и то много сериозни проблеми, свързани с Вашата работа, а не толкова с охранителната работа на Министерството на вътрешните работи, но надявам се, че този парламент ще успее да реализира някакви положителни насоки и в тази част да довърши промените в Агенцията, в центровете и така. Благодаря Ви, че днес все пак създадохте някаква информация, опитахте се да ни информирате за това, което позволява откритото заседание. Надявам се, че скоро ще можем да си говорим професионално вече в комисиите на Народното събрание. Благодаря.
#255 · speech
Председател Атанас Атанасов
И аз Ви благодаря, господин Манев. Разбира се, можеше да бъде поискано закрито заседание, където да получим повече информация. Благодаря. Отношение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България?“ Няма. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте.
#256 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. Лично аз чух доста неща в това изслушване и се радвам, че се проведе това изслушване. И ненапразно зададох въпроса за тази фондация „Мисия Криле“, за да покажем на българското общество и другата гледна точка, тъй като на този репортаж, за който преди малко говорих, там не беше дадена гледната точка и на МВР, а беше дадена само на тази фондацийка, която си прави нещо, за което, надявам се, ДАНС да ни уведоми съвсем скоро, и българското общество всъщност да разбере с какво се занимава тази фондация. Защо избрах да защитим граничните полицаи днес? Защото това са едни наистина доблестни мъже. Не знам колко от Вас са си правили труда да ходят по българско-турската граница, но там условията никак не са добри. Аз помня още 2014 г., когато започна да се засилва мигрантският трафик, как тези хора бяха под храстите с едни найлони завити, теренът е много пресечен, много труден и в дъжд, сняг, студ, слънце, кал тези хора пазят българската граница и пазят най-вече нас. И подобни изявления по национална телевизия по техен адрес са, меко казано, срамни. Мисля, че не само от ДАНС трябва да се заемат с този случай, а може би и други институции, защото не бива да се позволява на някакви фондацийки, които просто може би просят пари от други държави или правят друга дейност, да уронват престижа на едни от доблестните мъже на държавата. Всички чухме и какви хора преминават границата от господин Венев, и той си ги описа – терористи, рецидивисти. Ненапразно се наложи в предното Народно събрание да променим Закона за МВР и Закона за администрацията, да увеличим щатната бройка на „Гранична полиция“, за да може повече гранични полицаи да пазят българската граница. Наложи се и в мигрантските центрове да вкараме МВР, за да ги пази, тъй като те бяха пазени от частни охранителни фирми, което никак не е добре и нямаше такъв контрол. Стигнахме и дотам – по центъра на София да гледаме полицаи с дългоцевно оръжие, което за една свободна може би държава като България не беше никак приятна гледка. Това са мигрантите, които българските граничари спират, за да не влизат в България. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ това, че българските граничари ги спират, не е проблем. Ако за някоя фондацийка това е проблем, мисля, че е изцяло техен проблем, защото може би и цялата зала е съгласна с това, което казваме ние – че подобни хора нямат място в българската държава, нямат място да крадат от българските деца, да налитат на бой на българските деца. Това не бива да се толерира и не бива дейността на тази фондация да се толерира по никакъв начин. Аз искам да обърна внимание и на това, което каза генерал Венев: „Надяваме се Турция да пази границата“. Това никак не звучи обаче обнадеждаващо. Ако българската държава очаква Турция да не допуска огромни бежански вълни към българската граница, това не звучи добре за българския народ, защото днес Турция не го прави и спестява огромни бежански вълни да тръгнат към България, но утре нещата могат да се променят. А ние готови ли сме да посрещнем подобни вълни? Ако самите мигрантските тълпи станат все по-големи към турската държава, тя докога ще ги възпира? И тук мисля, че е редно ние да си зададем въпроса: подготвени ли сме за едни по-големи вълни, подготвена ли е българската държава да пази българската граница, и то с всички сили и средства? Тук не говоря просто за граничари, които да залавят незаконни мигранти, а говоря за едни по-сериозни мерки за това – армията да бъде подготвена. Аз съм задавал такъв въпрос – вече не помня в кое Народно събрание: дали се правят учения между „Гранична полиция“ и армията за едни такива ситуации, за да може армията да влезе в ролята си и да защитава българската държава? Отговорът беше: „Разбира се, че такива обучения не се правят, защото към момента не са нужни“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. Виждаме, че геополитическата обстановка се променя, и според мен може би в някакъв момент няма никак да е излишно да правим такива обучения. Благодаря и на гостите на днешното изслушване. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#257 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Димитров. Отношение от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Заповядайте, господин Стоянов.
#258 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаемо ръководство на разузнавателни и контраразузнавателни служби! От това, което аз чух в днешните Ваши доклади, продължавам да бъда спокоен. Ще направя своето отношение във връзка с въпроса, който зададох, и съответно отговора, който получих, от господин Тончев, а именно за това дали се очаква нова бежанска вълна, при което той категорично заяви, че нивата към момента ще останат такива, каквито са, а тези нива са изключително спокойни и никога не са били толкова ниски през последните няколко години. Тук е мястото да припомня, че в резултат на адекватните действия на българските служби и най-вече на „Гранична полиция“ през последната една година всички те успяха да намалят мигрантския натиск в пъти, а в проценти е 70% по-малък в сравнение със същия период от предходните години. Отделно и към момента центровете на Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, както и Държавната агенция за бежанците – нейните центрове също са запълнени на изключително ниски нива, тоест ситуацията в страната е спокойна и ние следва да задържим тези цифри и по възможност да ги намаляваме. Тук според мен от особена важност е да продължи охраната на българо-турската граница по начина, по който се извършва през последната година-година и половина, и да държим тези нива. Съответно следва да поддържаме добри оперативни отношения с нашите европейски партньори. Изключително важно и ключово е да продължаваме взаимоотношенията и комуникацията с турската страна, защото всички знаем, че турската страна е гарант за стабилност в региона като цяло. Към колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ искам да кажа, че турците охраняват българо-турската граница от тяхна страна, а българската „Гранична полиция“ охранява българо-турската граница от нашата страна, но през последните около година и половина са правени многократни срещи, на които са вземани изключително точни и адекватни решения да продължи реципрочното взаимодействие и нашите действия да са реципрочни на техните и обратно. Именно тези резултати, които ние постигнахме през последната година, а именно, повтарям за пореден път – със 70% намаляне на мигрантския натиск към България, точно тези резултати допринесоха България да бъде пълноправен член на Шенгенското пространство с отпадане на проверките и по сухопътните граници. Благодаря Ви.
#259 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Стоянов. Отношение от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Господин Иванов, Вие ли ще вземете отношение? Като няма кой – заповядайте. Как вървят преговорите?
#260 · speech
Иван Иванов
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Председател, може да се включите и ще разберете. (Оживление, смях.) Уважаеми колеги, уважаеми директори на Службите! Днешната дискусия, макар и във формат, в който тук народните представители не могат да получат пълната информация, тъй като може би немалка част от нея е класифицирана – аз се присъединявам към апела на колегите час по-скоро да се сформира Комисията за контрол върху Службите, за да може да се провеждат адекватни заседания – успокоява и народните представители, и обществото. Това нещо не трябва да ни слага розовите очила със сигурност. Ситуацията в Близкия изток е динамична. Ситуацията в Сирия е непредсказуема, както и в Палестина. Рисковете за увеличаване на мигрантския натиск са все още налице. Това, че в момента няма идентифицирани потоци, които да тръгнат в посока Западна Европа – естественият път е, естествено, през България, не означава, че това няма да се случи в някакво обозримо бъдеще. Тъй като Вие сте на първа линия и първата информация пристига при Вас – било то от партньорски служби, било то през агентурна мрежа, било по други канали, Вие сте тези, които трябва да дадат първоначалния сигнал. И се надяваме това да бъде навреме, да бъде в момент, в който Министерството на вътрешните работи ще може да се организира адекватно, и не дай боже да се наложи да се посреща мигрантски поток, защото действително последните години се показа, че българската граница може да се охранява, макар и с трудности. Влизането в Шенген е факт. Въпросът е това да не бъде поставено под въпрос на един по-късен етап. От народните представители до голяма степен зависи дали Службите ще работят спокойно и ще могат да анализират информацията обективно, съответно да има този отговор, който ние очакваме. Аз искрено се надявам, а и всички колеги, да не изпадаме в ситуация отпреди 10 години, когато изневиделица тръгнаха тези мигранти, които заляха Европа, заляха и България – минаха оттук, но слава богу, не останаха на нашата територия. Разчитаме на Вас да бъдем информирани във всеки един момент, ако има такова обстоятелство, защото законодателният орган е с компетенциите да взема необходимите решения в тази посока. Апелираме към Вас и колегите народни представители да бъдем достатъчно осторожни по отношение на информацията и действията, които ще се вземат в бъдеще, да бъдат отворени всички очи, уши и всички канали по отношение на това, което се случва в този регион, защото той е наистина взривоопасен. Обстановката там може да се промени буквално за часове. Вие го знаете по-добре от мен това нещо. Нашата активност в тази посока ще бъде със сигурност на изключително високо ниво, за да може да имаме – и държавата, адекватната реакция, ако възникне подобна ситуация, която да застраши националната сигурност. Може би този разговор с Вас няма да бъде последен по тази тема. Разчитаме да си вършите адекватно работата – да я вършите спокойно, и съответно да предупреждавате своевременно за евентуални опасности. Благодаря.
#261 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Иванов. Парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Господин Осман, заповядайте да вземете отношение.
#262 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Господин Председател, изразяваме нашето задоволство от информацията, която ни беше предоставена от Службите. Въпреки че не е закрито заседанието, ние получихме необходимата информация. Всеки народен представител, който желае да получи повече информация за този район, има начини как да я получи – извън класифицираната информация, по съответния ред, ако влезете в Ал-Джазира или в Йорданската агенция „Петра“, или в Анадолската агенция, или в ТАСС. Нарочно не споменах Би Би Си, нарочно не споменах другите агенции, защото тези агенции, които не споменах, стимулират разединението на Сирия, за разлика от тези агенции, които са в този район. Информацията, която получихме, беше коректна. Един много важен въпрос беше засегнат. Уважаеми колеги, не знам колко от Вас са посетили бежански лагери. Аз имах шанса четири пъти да посетя лагери на 1500 км от Истанбул – на сирийската граница. Между Турция и Сирия има 916 км граница. Бил съм в бежански лагери от 40 хил. човека, 30 хил. човека. Тогава виждаме – когато един град до бежанския лагер е 30 хиляди и отстрани е бежански лагер с 40 хиляди или с 80 хиляди. Да Ви кажа и друго. Град със 100 хил. бежанци тези, които смятат, че ние можем да охраняваме сами – без съдействието на нашите партньори от Европейския съюз, от НАТО, от страни, които са страни извън Европейския съюз, извън НАТО – наши партньорски държави, сами бежанския поток да охраняваме, нашите граници – лъжат се сериозно. Един милион бежанци, ако дойдат на нашата граница, какво – ще ги убием ли? Не е възможно. Два милиона бежанци, ако дойдат, какво ще правим? Три милиона бежанци. Те са над четири милиона в Турция. Наистина голямата опасност, колеги, е до този момент тази информация, която ни се предостави и се потвърждава официално – между 40 и 50 хиляди бежанци от Турция са се върнали обратно в Сирия. Основно от тези новини, които следя и аз. Това са хора, които са близко до сирийската граница и отиват предимно да си видят своите имоти или нещо друго. До този момент това е доброволно. Град Алепо е унищожен град, все едно е Берлин след Втората световна война, четири милионен град. Как ще живеят тези хора? Тези хора ще се върнат в Сирия, ако почувстват сигурност, ако има къде да живеят в Сирия. Ако имат подслон в Сирия, никой няма да отиде да живее вънка, разбира се, а в родния им край, всеки иска да си отиде в своя роден край. Но наистина Ви приканвам – тези, които имате възможност, да отидете и да видите бежански лагери. Добре, че днес в Истанбул са паднали под един милион бежанците. Един милион бежанци! Те никога не са се насочвали към нашата граница. Тук беше казано и за добрите ни взаимоотношения с европейските и партньорските ни държави – Службите. Но гръцките острови ние знаем в какво положение са днеска – в Егейско море. Надяваме се, че това, което чувам и аз, и следя новините от Близкия изток, това не е хоби, но вече всеки може да го следи – страни като Катар, Арабската лига изрично държат за единството на Сирия. Не казват: Сирия на отделни райони, а единство на Сирия, и призовават всички милиции да влязат в Сирийската армия. Аз съм оптимист, че там режим като талибанския няма да се установи. Следя външния министър на Сирия, следя и новия лидер на Сирия. Убеден съм, че това очакване от някои среди – предимно от западните среди, повтарям от западните среди, изкуствено са измислили една организация – французите десетилетия наред във Франция са снабдявали с оръжия, уж се борят срещу тероризма, а са предизвиквали в Африка постоянно да има конфликти. И днеска има определени страни – не бих споменал съседни на Сирия, включително и от западния свят, които предизвикват шиитските милиции да влязат от Ирак към Сирия. Хубавото е, че това нещо не е допуснато. Службите го знаят, че нито една групировка от Ирак не успя по време на този процес, когато сваляха Башар Асад, да премине към Сирия. Това нещо не се случи. Радващото е, че страни като Америка вече направиха първите контакти, йорданците. Надяваме се в скоро време – месец март, да има правителство. Завършвайки, господин Председател, на базата на тази информация, която получихме, затуй казвам, че сме задоволени, че наистина месец март ще има едно временно правителство на Сирия. По думите на лидера – казва – представители от всички етноси, от всички религии. Затуй аз съм оптимист. Първата жена губернатор е назначена. Имах среща със сирийските християнисуриани, които са около 8%, така че благодарим за информацията. Желаем Ви успех и да продължите в същата посока!
#263 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Осман. Парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Заповядайте за отношение.
#264 · speech
ИТН
Уважаеми Председателстващ, уважаеми колеги и Вие, представители на Службите! Аз специално бях малко озадачен, защото три пъти днес чух отговора: ние такъв анализ не сме правили. Това малко ме потресе и много ми се иска нашите служби да направят всичките анализи, да разработят всичките сценарии, които могат, за да бъдем подготвени. Ако не сме разработили такъв сценарий и нямаме тази информация, естествено, не можем да отреагираме. В такива случаи се получава както нахлуването на Русия в Украйна в специалната операция, че ни заварва неподготвени. Много ми се иска тук следващия път да чуем… Всички възможни сценарии да бъдат разиграни, да бъдем подготвени, да бъдат отиграни всичките варианти между различните служби, между МВР, между армията, за да може ние да бъдем наистина защитени. А когато има такива отговори: ние такъв анализ не сме правили, извинявайте, аз не се чувствам спокоен. Благодаря Ви.
#265 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря Ви, господин Марков. Отношение от парламентарната група на МЕЧ? Господин Радулов, заповядайте.
#266 · speech
ПП МЕЧ
Господин Председател, колеги! Аз съм доволен от разговора, който се получи. Независимо от това, че много теми не можаха да бъдат обсъдени тук, тъй като това са теми, свързани с класифицирана информация и мястото им не е тук, много беше важно за българските граждани да видят в парламента едно друго мнение, тъй като от изслушването миналата седмица те останаха с впечатление, че границата се пази прекрасно, всичко в страната е спокойно, в лагерите няма проблеми, което, както виждате, от три различни специални служби се разбра, че не е така. Гражданите имат право да знаят как специалните служби се грижат за спокойствието на страната. Така че и тяхна задача, и наша задача е това да се случва в парламентарната зала при спазване на всички изисквания за работа с класифицирана информация. Благодаря на колегите. Надявам се да се видим скоро в комисиите. То това ще се наложи, защото ще обсъждаме бюджетите на Службите, и се надявам да имате искания за развити технологии, за технологии, които позволяват по-добри връзки с колегите и със специализираните системи, за да може да сме по-информирани и по-бързо информацията да се движи в рамките на Европейския съюз. Благодаря.
#267 · speech
Председател Атанас Атанасов
Благодаря, господин Радулов. С отношението на последната парламентарна група приключваме работата по тази точка и по дневния ред за днес. Благодаря за участието на ръководителите на специалните служби. Преди да закрия заседанието, както е по Правилник, трябва да Ви запозная със съобщението за редовния парламентарен контрол за утрешния ден: 1. Служебният министър на отбраната Атанас Запрянов ще отговори на два въпроса от народните представители Димчо Димчев; и Емил Янков и Ангел Георгиев. 2. Служебният министър на правосъдието Мария Павлова ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Таслаков. 3. Служебният министър на здравеопазването Галя Кондева-Мънкова ще отговори на четири въпроса от народните представители Емил Янков и Ангел Георгиев; Николай Златарски; Цветан Предов; и Стоян Таслаков. 4. Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Хрисимиров – два въпроса; и Манол Генов. 5. Служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов ще отговори на два въпроса от народните представители Стоян Таслаков; и Цвета Караянчева. 6. Служебният министър на електронното управление Валентин Мундров ще отговори на един въпрос от народния представител Ангел Славчев. 7. Служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Хрисимиров; Хасан Адемов и Мехмед Салим; Андрей Вълчев – два въпроса; и Петър Петров. 8. Служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на един въпрос от народните представители Красимир Йорданов и Петя Цанкова. 9. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова ще отговори на 7 въпроса от народните представители Манол Генов; Димитър Гюрев – два въпроса; Красен Кръстев и Мартин Харизанов; Хюсни Адем; Цвета Караянчева; и Коста Стоянов. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: - служебният министър-председател на Република България Димитър Главчев; - служебният заместник министър-председател и служебен министър на финансите Людмила Петкова; - служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов; - служебният министър на образованието и науката Галин Цоков; - служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова; - служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. Изчерпахме дневния ред. Утре редовно заседание на Народното събрание от 9,00 часа. Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 15,31 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Атанас Атанасов Драгомир Стойнев Хайри Садъков Секретари: Ахмед Вранчев Александър Вълчев