Официален източник: parliament.bg
Добър ден, уважаеми колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 157 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Заповядайте за процедура, господин Божанков.
Уважаема госпожо Председател, с много искрена молба към Вас – да ми позволите да злоупотребя с процедурата и да отнема няколко минути на тази зала, вярвам, в интерес на институцията. Тази зала често е ставала обект на остър диспут и тя ще остане арена на тежък политически сблъсък, но той не трябва да излиза извън границите на цивилизования дебат, както, за съжаление, често се случва. Не сме най-добрият пример, когато говорим за език на омразата, включително за физическо насилие. И да, госпожо Председател, като, естествено, слагам и себе си в това число, заявявам, че използването на език на омразата, хомофобски изрази, обиди, базирани на личността, и физическо насилие в залата е недопустимо. И във връзка с това аз започнах своеобразен протест, който, повярвайте ми, не ми е приятен, защото прекратяване на пленарно заседание е загуба на време за България. Два пъти направих това и не искам повече да го правя. Единствената цел, която си поставих, е да кажем едно нещо: насилието в тази зала е недопустимо и това няма да се повтори. Вчера по време на дебата и разговаряйки с колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ в кулоарите, аз им казах: „Готов съм на разговор, ще прекратя веднага протеста си.“ Важното е едно – това няма да е победа за Божанков, за Цончо Ганев и за когото и да е. Това ще е победа за тази институция – да върнем нормалността в дебата, колкото и остър да е той, да е на полето на аргументите. В тази връзка аз правя една заявка. Ще прекратя протеста си веднага! Вчера, за съжаление, не бях в залата, та се обръщам към колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и към Цончо Ганев – естествено, ако той има желание, разбира се, госпожо Председател, ако и Вие позволите – дали те ще направят такава реципрочна заявка?
Вчера господин Ганев прояви към Вас уважение и започна в същия дух и се извини. Каза, че съжалява. Във вчерашния ден го направи. Да, не бяхте в залата.
Тъй като аз не бях в залата, госпожо Председател – да, естествено, това е моя вина, но аз чух в дебата по Закона за движение по пътищата, че в един съвсем общ текст господин Ганев каза, че много агресия има в България и той е ставал част от тази агресия. Но има... (Реплика от Петър Петров: „Той се извини!“) Извини се? Да, добре. Господин Петров каза, че колегата Ганев се е извинил. Аз гледах видеото, не го схванах по този начин. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, добре. В такъв случай, госпожо Председател, аз декларирам, че прекратявам своя протест, щом от партия ВЪЗРАЖДАНЕ има реципрочна заявка, че това е недопустимо и то няма да се повтаря. Надявам се, госпожо Председател, обаче и Вие да кажете своята категорична дума, защото не наложихте наказание и не дадохте оценка на това събитие. Та с това приключвам своята процедура и Ви благодаря за търпението. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, господин Божанков. Приемам, че процедурата е била към мен по начина на водене. Мисля, че всеки един от нас с личното си поведение трябва да покаже, че сме на висотата да бъдем представители на българския народ. Няма да бъде толкова лесно, колкото го декларирахте и двамата, но мисля, че със съвместни усилия ще покажем, че можем да бъдем по-добри, отколкото сме били вчера. Заповядайте, господин Михайлов, за декларация от името на парламентарна група.
Благодаря Ви за думата, госпожо Председател. Ние от партия ВЕЛИЧИЕ правим една декларация, която е във връзка и с летния сезон, и с честността на институциите и на управляващите в България. Само преди една седмица Бойко Борисов – това е един от скритите министър-председатели, скритите в сянка хора, които управляват, да кажем, те са двама – отвънка пред медиите направи велико изявление, в което съобщи, че за да има пари за лекарите, които могат и по петстотин евро да си вземат по принцип, за да има пари за лекарите, е нужно да ходят на нашето Черноморие и да се къпят, защото сме имали най-чистите води в Европа. Той цитира „Синия флаг“. „Синият флаг“ е екологична награда, въведена от 1987 г. Дава се на плажове и яхтени пристанища, където се полагат специални усилия при опазването на околната среда, или в България ние имаме най-много сини флагове от много години насам. И Бойко Борисов каза: „Вървете и плажувайте на Българското Черноморие. Вие, лекари, Вие, български деца, вървете, плажувайте там, за да може в България да влязат пари в българската икономика, защото не достигат“. И ние отидохме да видим какво се случва по Българското Черноморие. Няма да кажа къде ходихме конкретно, защото повечето хора казаха: не ни убивайте сезона! За съжаление обаче, това, което се случва – системно се убива българският черноморски туризъм. От година на година има все по-ниско качество и все по-малко хора. Това, което видяхме, е: непречистени води се изливат директно в природен резерват – природен резерват, и оттам те отиват директно в морската вода. Срещнахме се с хотелиери, за да може да ни обяснят каква е ситуацията, и те ни обясниха. Казаха: моля Ви се, недейте повдига темата за момента, тя е поне от десет години, което означава от предните управления на Бойко Борисов, но никой нищо не прави. Две хиляди двадесет и трета година тук беше ад – докато децата влязат, и веднага започват да повръщат. Мога да Ви пратя, ми каза човекът, снимки на деца на системи, заразени с бактерия ешерихия коли, които са на смъртно легло. Защо? Защото водата е замърсена. Това е на българските плажове, те са много, които привличат предимно български деца от по-бедните прослойки, защото Вие и Вашите деца сигурно почивате в Гърция, в Испания, в Дубай, използвате други пристанища, други плажове, но не и български, и пристанища за яхтите си използвате и там се къпете. Така. Това, което се случва в момента, е, че въпреки че всички институции знаят – ние направихме и репортаж, продължават да се изливат тези води. Видяхме: в Крайморие, в Слънчев бряг. А бе гледам аз едни водорасли и едни хора до кръста потъват в тях, питам: откога е това нещо? Хора от Слънчев бряг казаха същото: недейте разваля сезона! Но в международните мрежи това стана хит и това, което направи, е нова антиреклама на България и още по-малко приходи за Българското Черноморие и за българския бюджет за следващите години. Или това, което прави това управление – системно убива бъдещето на България със своето абсолютно бездействие по тоталните престъпления, които се извършват. Черноморието е единственият начин на много наистина по-бедни български семейства да отидат на море и децата да заздравеят. В лошия комунизъм, който беше преди години, имаше детски лагери, чиста вода и имаше възможност децата наистина да бъдат здрави и силни. Това, което се случва днес, е заради огромното презастрояване, което също показваме, чрез кражби – това е в предното управление на ГЕРБ. Във Варна дори ще покажем една система за крадене на крайбрежни имоти, където се презастроява и нито една пречиствателна станция не си увеличава капацитета спрямо презастрояването. Ние виждаме тотално унищожение на морския туризъм в България с цел някаква краткосрочна печалба, парите от която се изнасят, естествено, в Дубай. Или една част от българския народ – 2 – 3%, се готви за емиграция в Дубай, другата трябва да плува във фекалии на Българското Черноморие и да се радваме, че закаляваме децата, защото те вече могат да понесат сто пъти по-голяма доза ешерихия коли от всяко друго европейско или, да кажем, дори африканско дете. Това, което се случва в момента, е престъпно. За него обаче не виждаме арести, не виждаме хора, които са отговорни, при положение че там страдат деца, тези деца наистина може да загинат, но виждаме от управляващите нулева реакция, от медиите никакво отразяване – с цел да спасим сезона и да убием бъдещето. Дотолкова можем да вярваме на българските институции, колкото може да вярваме за синя лагуна, за чистата вода, за законността, за правото. Доколкото може да вярваме за това, което в момента Ви казваме, което е безспорен факт, дотолкова може да вярваме във всяка друга посока, в която българското правителство или българските управляващи и дори партиите в Народното събрание, защото те не го повдигат това нещо като въпрос, може да им се вярва въобще. Така че нека променим малко посоката, в която вървим. Да обърнем внимание на истинските проблеми и да спрем да търсим как да ограбим хората, как да обогатим себе си и как… (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Това момче, което говори там за – как беше, пирамидална икономика, единственото, което разбира, е кражбена икономика. Но кражбената икономика, приятелю, няма да ти се удаде на тебе. Ти няма да изчакаш, за да можеш да я вземеш. Благодаря.
Господин Шишков, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, поводът за днешната декларация е малко по-различен от това, което чухме в момента. На мен ще ми трябва малко време да асимилирам всичко това, което беше казано, за да отговорим по адекватен начин на целия този тюрлюгювеч от информация. Поводът за днешната декларация всъщност е това, което се случи миналата седмица по време на дебатите за вота на недоверие. Тази декларация е едно своеобразно продължение на тези дебати, защото на мен ми беше предоставено едно видео, което беше публикувано от лидера на най-малката политическа партия в парламента, но очевидно най-активната в социалните мрежи. И тъй като аз не следя активността на този лидер, приятели изпратиха едно видео, в което се казва следното: „Раковски, католици ли сте? Ние, православните, не лъжем така!“ (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това видео е публикувано от господин Ивелин Михайлов и това е неговият глас. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Той не е православен!“) Има и субтитри. Да, Михайлов, почти 100% от жителите на Раковски са католици. И ако това видео съдържаше обидни думи единствено и само по мой адрес, аз щях го подмина с усмивка, така както правя много често, когато някой се опитва да лепи етикети и епитети по мой адрес. Но да залепиш етикет на цял един град, на цяла една общност, и то на религиозна основа, това не може да се подмине с лека ръка, особено когато става въпрос за близки, приятели, познати, съграждани, сънародници. Сякаш през последните четири години се нагледахме на всякаква политическа демагогия, популизъм и диващина, но се оказа, че отново има какво да видим в политиката. Не, Михайлов, католиците не са лъжци! Католиците в България сме малка, но изключително сплотена общност. Раковски често е посочван за столицата на католиците в България, защото там е концентрирано най-многобройното католическо население. Жителите на града са изключително трудолюбиви, почтени и дисциплинирани хора – хора, вярващи в Бога и споделящи семейните ценности. Да наречеш цяла една общност лъжци, е дъното на дъната, които сме виждали досега в политиката. Е, точно такива ние, католиците, не сме. Ние никога не сме разделяли хората на православни, мюсюлмани, арменци, евреи, протестанти, будисти и така нататък. Дори уважаваме тези, които вярват в Тангра, както Вие самият казвате, че вярвате. Живеем задружно и в разбирателство с всички общности и вероизповедания. На тази земя и в милата ни Родина има място за всички, каквито завети впрочем оставиха нашите предци. Залепването на етикети не е характерно за нас, особено след като цял живот сме били етикетирани под една или друга форма. Но лъжци не ни беше наричал никой досега. Тук е мястото да припомня, че папа Франциск при посещението си в Раковски ни призова именно към това – да преминем от културата на прилагателните към културата на съществителните. Впрочем любопитно би ми било да разбера какъв ще бъде речникът на господин Михайлов, ако и той послуша папата и изключи от изказа си негативните прилагателни. Ние, католиците, сме свикнали да се държат унизително с нас. Съвсем доскоро ние бяхме втора ръка хора. Особено в годините на тоталитарния режим бяхме захвърлени в трета глуха на картата на България. Дълги години бяхме обиждани, унижавани, подигравани заради вярата, заради така нареченото павликянско наречие – нашия специфичен и уникален диалект, заради обичаите ни, заради традициите ни. Съвсем доскоро беше срамно да кажеш, че си от Раковски, и то не без основание. Спомням си, преди двадесетина години, когато за първи път се явявахме на избори, хората ни казваха: „Е, момчета, то е ясно, че вие нищо няма да направите за този град, но поне поправете уличното осветление, за да можем да виждаме локвите, когато ходим по улиците“. Е, ние опровергахме тези скептици. Защото днес ситуацията е диаметрално противоположна. Днес с гордост разказваме за града и вярата си. Гордеем се, че главата на римокатолическата църква ни удостои с вниманието си. Гордеем се, че градът ни от прашен и кален – с разбити улици, разбити площади, без канализация, без осветление, днес вече е един модерен европейски град, в който има всичко. Изгради се канализация по всички улици, подмени се водопроводът, направи се пречиствателна станция, асфалтираха се улиците, обновиха се площадите, изградиха се нови паркове, спортни съоръжения, читалища, детски градини, училища и така до безкрай. Кипи социален, спортен и културен живот. Работа има за всички, които искат да работят. Непрекъснато се правят нови инвестиции. Младите хора предпочитат да останат да живеят в малкия град, вместо да се изселват към по-големия. Хора от Пловдив и областта се заселват в Раковски вече. И всичко това не е даденост. Всичко това се дължи, на първо място, на трудолюбието на хората, които категорично не са лъжци. Но се дължи на много работа и на местната власт, която е активно подпомагана от централната. Да, всичко това се дължи и на партия ГЕРБ, и лично на господин Борисов (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), които приеха модернизацията на Раковски за своя кауза. Извадиха Раковски на видимо място на картата на България. Точно заради това Раковски е сочен и за бастион на ГЕРБ, защото това е партията, която промени облика на града ни. И още дълги години хората ще подкрепят ГЕРБ. Защото жителите на Раковски са благодарни. Благодарни са за това, което постигнахме с общи усилия. Така че, Михайлов, католиците не лъжат. Католиците са честни, почтени и трудолюбиви хора. Впрочем на последните избори за ВЕЛИЧИЕ са гласували около 125 човека от Раковски, предимно католици.
Те са излъгани! Излъгани са!
Те лъжци ли са, или не са, господин Михайлов?
Измамени са!
Казвате, че трябва да се извиня, защото съм излъгал. За кое излъгах? За това, че показах незаконно сметище във Вашия и в съседните имоти? И Вие самият го потвърдихте от тази трибуна, като заявихте, че то е Ваше и ще го почистите, и ще си заплатите глобите. Направихте ли го? Съмнявам се! За кое излъгах? За това, че казахте, че ще внесете предложения за решаване на проблема за две седмици? Внесохте ли такива предложения през последните два месеца? Не сте! Кое е лъжата? Има го в архива на Комисията, всеки един може да го види, да го прочете. За кое излъгах? За това, че Ви казах, че ако Исторически парк е строителен обект, както сам заявихте от тази трибуна, то нямате право да допускате външни лица? Кое е лъжата? Впрочем изпратиха ми още едно видео, в което правите опити да оправдаете незаконните си действия. Тоновете отпадъци, които сте изхвърлили, не били битови, а били строителни отпадъци. И това според Вас би следвало да е някакво оправдание. Тук отново показвате непознаване на закона. Защото, колеги, незаконното сметище е незаконно без оглед на вида и морфологията на отпадъка. Няма никакво значение дали е строителен, пък било то натрошен, сепариран, битов, опасен, неопасен отпадък. След като се депонира без съответните разрешителни, то е незаконно. За пореден път показвате двойни стандарти. И имотът, в който сте изхвърлили отпадъците, твърдите, че е Ваш. Не е Ваш! Съгласно публичната информация от кадастралната карта имотът е общинска публична собственост с начин на трайно ползване „пасище“. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Еее! Лелеее!“) И тук нещата започват да заприличват на онзи анекдот: „Той се криеше, но никой не го търсеше“, или перифразирано: „Той си мисли, че е негово, но никой не му го е давал“. Истината е, че Вие сте този, който трябва да се извини, макар че това едва ли ще промени нещо. Казаната дума е хвърлен камък.
Времето!
Приключвам, колеги. Разбрахме вече какво мислите за нас, католиците. Впрочем във видеото правите един нелеп опит да се извините. А опитът звучи по следния начин: Ивелин Михайлов е построил пирамида, извинявам се, не е пирамида! Точно така звучи Вашето извинение. И в заключение на всичко, което казахте в началото – аз знам, че нямам право да коментирам Вашата декларация, но, господин Михайлов, Вие в момента за пореден път подронихте престижа на нашата държава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво! Браво!“)
Заповядайте, господин Дренчев, за декларация? Процедура – да, разбира се.
Госпожо Председател, взимам тази процедура, защото не се сещам за друг начин да изразя това, което почувствах. Не следя Ивелин Михайлов и ако не беше декларацията на колегата Шишков, нямаше изобщо да знам за какво става въпрос. В България никога не е имало религиозна нетърпимост и аз като представител също на павликянската общност, на българите католици, на униатите, на тези, които също сме били донякъде различни, но същевременно винаги част от българската история, не мога да приема, че човек, който чете във видеата си сциентоложка молитва, която определено не е традиционна за България и няма нищо общо с православието, ще насажда някаква нетърпимост към другите религии и другите вери. Нито между българите християни и мюсюлмани, нито между българите православни и католици някога е имало някакъв конфликт, за да може сега някакъв измислен фараон да го налага и да ни обижда с някакви видеа. Абсурдно! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.
Заповядайте за процедура, господин Гаджев. Не е от името на парламентарна група, а процедура, така че не се притеснявайте – не сте изчерпали правото си на декларация за деня. Заповядайте, господин Гаджев.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Моята процедура е малко по-различна, а именно за промяна в дневния ред за днешното заседание. Предлагам, госпожо Председател, точка шеста, а именно Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., да стане точка първа за днешния ден, а точка втора да стане Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване и така нататък по поредността.
Точките за четвъртък са четири – точка трета да стане първа, точка първа да стане втора, след това трета и четвърта да си остане четвърта. Така ли предлагате?
Да.
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение: точка трета за днес да стане точка първа, а другите точки да бъдат преномерирани – точка първа да стане втора, точка втора да стане трета и точка четвърта ще се запази. Моля, режим на гласуване за промяна в дневния ред. Гласували 192 народни представители: за 136, против 53, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 г. Вносител е Министерският съвет. Има два доклада – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по регионалната политика и благоустройството. Започваме с Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада на водещата комисия.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да започна да представям доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Кирил Ананиев – заместник-министър, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Веселина Терзийска – заместник-министър.
Уважаеми колеги, моля за допуск в залата на тримата представители на Министерството на финансите и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Режим на гласуване. Гласували 174 народни представители: за 127, против 47, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете тримата гости да заповядат в пленарната зала. Заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада.
Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-32, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2025 г. На заседание, проведено на 10 юли 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: представителите на Министерството на финансите Кирил Ананиев – заместник-министър; Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“, и Веселина Терзийска – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Законопроектът беше представен от господин Ананиев, който посочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 113, ал. 11 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. в Народното събрание е внесен законопроект, с който се предвиждат промени в приложение № 3 от същия закон относно Прогнозния размер на капиталовите разходи по Инвестиционната програма на общинските проекти. В Законопроекта са включени предложения от кметовете на общините за запазване на 2405 броя проекти, за промяна на параметрите на 503 броя проекти, за отпадане на 158 броя проекти и за допълване с 564 броя нови проекти в приложение № 3 към чл. 113, ал. 11 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Така броят на проектите в приложението се увеличава с 406 проекта, или от 3066 броят на утвърдените по приложението проекти става 3472. Броят на сключените с Министерството на регионалното развитие и благоустройството споразумения е приблизително 2 хил. броя на обща стойност близо 5 млрд. лв., по които от 2024 г. до края на месец юни 2025 г. има изплатени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството средства в размер на 586,7 млн. лв., в това число 500,0 млн. лв. през 2024 г. С направеното предложение за изменение на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8 млрд. 184 млн. и 6 хил. лв., в това число 3 млрд. 879 млн. и 200 хил. лв. за 2025 г. и 4 млрд. 305 млн. и 400 хил. лв. за 2026 – 2027 г., и обхваща 3472 проекта. Общата максимална стойност на разходите, които ще се заплатят през 2025 г. по сключени споразумения с министъра на регионалното развитие и благоустройството за проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, е в размер до 1 млрд. 650 млн. лв., от които 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие, при условия и по ред, определени с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 59 от 15 май 2025 г. за определяне на правила за верифициране и отчитане на допустимите разходи и за извършване на плащания по Инвестиционната програма за общински проекти, одобрена със Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Освен това в чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. се създава нова ал. 17, която има за цел да се регламентира статутът на финансирането, което общините ще отразяват като отчетност на средствата, получени от Българската банка за развитие по сключени споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на отпадане ограничението за поемане на дълг, когато е свързано с изпълнение на проектите по приложение № 3. Прецизиран е и текстът за недопустими за финансиране разходи в случите, когато разходите са платени с публични средства, включително собствени средства на Общината или със заемни средства. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 17 гласа „за“, от които 6 от ПГ на ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ на „Движение за права и свободи – Ново начало“; 3 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“; 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“, 1 от ПГ на „Алианс за права и свободи“; 1 от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, „против“ няма и 2 гласа „въздържал се“, от които 1 от ПГ на ПП МЕЧ и 1 от ПП на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-32, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2025 г.“
Благодаря Ви, госпожо Николова. Заповядайте, господин Лачовски, да представите доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-32, внесен от Министерски съвет на 4 юли 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 юли 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-32, внесен от Министерски съвет на 4 юли 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и Жени Начева – директор на Дирекция „Финанси на общините“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Веселина Терзийска – заместник-министър; от Националното сдружение на общините в Република България: Мила Гиздова – старши експерт „Териториално развитие“. От името на вносителя Проектозаконът бе представен от господин Кирил Ананиев, който запозна народните представители с предлаганите изменения. Законопроектът е подготвен в изпълнение на чл. 113, ал. 11 от Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2025 г. В Проекта са включени предложения от кметовете на общините за запазване на 2405 броя проекти, за промяна на параметрите на 503 броя проекти, за отпадане на 158 броя проекти и за допълване с 564 броя нови проекти в приложение № 3 към чл. 113, ал. 11 от ЗДБРБ за 2025 г. Така броят на проектите в приложението се увеличава с 406 проекта, или от 3066 броят на утвърдените по приложението проекти става 3472. С направеното предложение за изменение на Инвестиционната програма за общински проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8 млрд. 184,6 млн. лв., в това число 3 млрд. 879,2 млн. лв. за 2025 г. и 4 млрд. 305,4 млн. лв. за 2026 – 2027 г., които обхващат 3472 проекта и по направления са, както следва: за нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях – 1089 броя за 1 млрд. 709,6 млн. лв.; за нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях – 886 броя за 2 млрд. 705,0 млн. лв.; за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост – 709 броя за 1 млрд. 857,9 млн. лв.; за сгради, публична общинска собственост, в които се предоставят обществени услуги, в това число такива, в които се осъществяват дейности в областта на културата, с изключение на обекти, представляващи недвижими културни ценности – 263 броя за 622,8 млн. лв.; за обекти на общинската спортна инфраструктура – 128 броя за 524,7 млн. лв.; и за благоустройствени строежи и дейности в населените места, в това число площади, пешеходни и велосипедни алеи и зони, обществени паркинги, озеленени площи за широко обществено ползване и гробищни паркове – 397 броя за 764,7 млн. лв. Общата максимална стойност на разходите, които ще се заплатят през 2025 г. по сключените споразумения с министъра на регионалното развитие и благоустройството за проектите по Инвестиционната програма за общински проекти, е в размер на 1 млрд. 650 млн. лв., от които 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и до 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 59 от 15 май 2025 г. за определяне на правилата за верифициране и отчитане на допустимите разходи и за извършване на плащания по Инвестиционната програма за общински проекти, одобрена със ЗДБРБ за 2025 г. С Проекта на закон за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2025 г. се предлага и прецизиране на текста за недопустими за финансиране разходи в случаите, когато разходите са платени с публични средства, включително собствени средства на общините, или със заемни средства. В Комисията е получено становище от Националното сдружение на общините в Република България с две конкретни предложения за промяна. В хода на дискусията бяха поставени въпроси от следните народни представители: Коста Стоянов – относно стойността на неразплатените проекти през 2024 г. и механизма за разплащането им. Господин Ананиев в отговор поясни, че не може да се даде конкретна стойност, тъй като проектите се променят и стойността е променлива, механизмът за разплащане е чрез сключване на споразумение между Министерството на регионалното развитие и Българската банка за развитие. Виолета Комитова поиска информация за стойността на цялата програма и такава ѝ беше дадена от господин Ананиев. Йордан Иванов попита за възможност плащанията по проектите да се одобряват по реда на заявяването им, за да се избегне приоритизирането на някои общини. Отговорът беше даден от госпожа Терзийска, която заяви, че това не е възможно, тъй като може да доведе до забавяне на плащанията на изрядните общини. Николай Нанков акцентира върху разрастването на обема на програмата и върху недостатъчната обезпеченост с кадри в МРРБ, които я обслужват, а също така и върху необходимостта общините да залагат повече проекти, свързани с питейно-битовото водоснабдяване. Народните представители от всички парламентарни групи изразиха подкрепата си за Законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 14 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., № 51-502-01-32, да бъде приет на първо гласуване.“
Благодаря Ви, господин Лачовски. От името на вносителите? Виждам, че влиза господин Кирил Ананиев. Ще вземете ли отношение за представяне на Законопроекта? Заповядайте. Разбира се, и другите колеги, които имат предоставен достъп, също могат да се включат.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В изпълнение на разпоредбите на чл. 113, ал. 11 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Министерството на финансите подготви и внесе в Министерския съвет Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2025 г. Министерският съвет с Решение № 443 от 3 юли 2025 г. одобри предложението и внесе в Народното събрание Проекта на закон. В Проекта са включени предложения от кметовете на общини за запазване на 2405 броя проекти, за промяна на параметрите на 503 броя проекти, за отпадане на 158 броя проекти и за допълване на 564 броя нови проекти в приложение № 3. Така броят на проектите в приложението се увеличи с 406 броя, или от 3066 проекта предложението става с 3472 проекта. С направеното предложение за изменение на Инвестиционната програма за общинските проекти прогнозният размер на проектите за целия период става 8 млрд. 184 млн. и 600 хил. лв., в това число 3 млрд. 879 млн. и 200 хил. лв. за 2025 г. и 4 млрд. 305 млн. и 400 хил. лв. за периода 2026 – 2027 г. Какви проекти са включени в предложението за изменение? Първо, за нови и съществуващи улици, тротоари и съоръжения и принадлежностите към тях – 1089 броя за 1 млрд. 709 млн. и 600 хил. лв. Второ, за нови и съществуващи общински пътища и съоръжения и принадлежностите към тях – 886 броя проекти за 2 млрд. 705 млн. лв. Трето, водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения, представляващи публична общинска собственост – 709 броя за 1 млрд. 857 млн. и 900 хил. лв. Четвърто, сгради публична общинска собственост, в които се предоставят общински услуги, в това число такива, в които се осъществяват дейности в областта на културата, с изключение на обекти, представляващи недвижими културни ценности – 263 броя проекти за 622 млн. и 800 хил. лв. Пето, обекти на общинската спортна инфраструктура – 128 броя проекти за 524 млн. и 700 хил. лв. Шесто, благоустройствени строежи и дейности в населените места, в това число площади, пешеходни и велосипедни алеи и зони, обществени паркинги, озеленени площи за широко обществено ползване и гробищни паркове – 307 броя за 764 млн. и 700 хил. лв. В тези средства не се включват разходваните трансфери през 2024 г., предвидени от МРРБ на общините. Общата максимална стойност на разходите, които ще се заплатят през 2025 г. по сключени споразумения с министъра на регионалното развитие и благоустройството за проекти по Инвестиционната програма за общински проекти, е в размер на 1 млрд. и 650 млн. лв., от които 750 млн. лв. се предоставят от централния бюджет чрез бюджета на МРРБ и 900 млн. лв. чрез разплащане от Българската банка за развитие при условията и по ред, разпределени с Постановление на Министерския съвет № 59 от 2025 г. Разплащанията от Българската банка за развитие ще се извършват след изчерпване на предвидените по централния бюджет за 2025 г. средства в размер на 750 млн. лв., които бяха предоставени на МРРБ в изпълнение на ПМС № 60 от 15 май 2025 г., и са разчетени за тази цел средства в централния бюджет за тази година. С предложението за нова ал. 17 на чл. 113 от Проектозакона има за цел да се регламентира статутът на финансирането, което общините ще отразят като отчетност на средствата, получени от Българската банка за развитие по сключени споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на отпадане ограничението за поемане на дълг, когато е свързано с изпълнение на проектите по приложение № 3. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. се предлага и прецизиране на текста за недопустими за финансиране разходи в случаите, когато разходите са платени с публични средства, включително собствени средства на общините, или със заемни средства. Във връзка с разговори с кметове на общини, подкрепени и от Националното сдружение на общините в Република България, по тази разпоредба ще предложим за обсъждане промяна между първо и второ четене, а именно в посока допустимост на разходите за финансиране на проектите за сметка на собствени средства на общините до получаване на финансирането от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, респективно от Българската банка за развитие. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ананиев. Другите двама колеги желаете ли да вземете думата за представяне? Ако се наложи, ще се включите в дискусията. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! На първо гласуване ще подкрепим тази актуализация на бюджета с промените в инфраструктурните проекти на общините. Както бе посочено и от докладчиците, и от господин Ананиев, 564 са допълнителните проекти за цялата държава, които са включени. Ние считаме, че общините като цяло – без значение кметовете и общинските съвети от коя политическа сила са, имат нужда от този финансов ресурс, за да направят така, че средата на живот в населените места да бъде по-добра. Именно затова и на първо гласуване ще подкрепим тази актуализация на бюджета. Разбира се, разгледахме я подробно, разгледахме и приложението, направихме и съпоставка с досегашното положение, което бе прието на 25 март тази година с бюджета за 2025 г. Това, което конкретно аз мога да споделя като впечатление за областта, от която съм избран за народен представител – Монтана, е, че има общо 19 нови проекта, 8 от тях засягат проекти в села, не в градове. Поне за нас и за мен като народен представител от тази област е изключително важно да има повече проекти за реализация в селата, защото поне до момента изключително малко внимание се отделя в държавния бюджет на инфраструктурни проекти, които са в селата, а не в градовете. Именно затова на мен ми се искаше да видя повече проекти, които са насочени конкретно към селата, тъй като те са доста на брой в моята област и имат изключително голяма нужда от реконструкция на ВиК мрежата. Дори и вчера по новините показаха едно село в община Монтана, че е на воден режим – те са няколко такива вече и за съжаление, ще се увеличават поради засушаването, част от проблемите са и загубите по остарялата ВиК мрежа. Други пък имат отчаяна нужда от реконструкция на пътищата. Тук все пак трябва да посоча, че по някои от темите, по които и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме се борили – за реконструкция на улична мрежа и конкретно на общинските пътища, като пътя между Говежда и Белимел в община Георги Дамяново – това е един път III-1024, за който аз поне три въпроса имам до момента зададени към министри за последните две години, сега виждам вече, че е включен за реконструкция с милион и 200 хил. лв. Другото нещо, което ми прави впечатление, е, че все още има една диспропорция между различните общини и проектите, които те подават – нещо, което поне според мен не би трябвало да съществува, тъй като искаме – поне на този етап би трябвало да искаме, да се развиват с еднакъв темп общините и да подават съответно и проекти, които да бъдат финансирани горе-долу реципрочно или най-малкото пропорционално. В тази връзка това, което ми прави впечатление например, е, че областният център не е подавал нови проекти, община Монтана в моята област не е подавала проекти за актуализацията, пък втората по големина община Лом е подала проекти на обща индикативна стойност от 35 млн. лв., като за тази година това, което ще получат като финансиране, ако бъде приет Проектобюджетът на второ гласуване, са около 16 млн. лв. Не е малка сумата и прави впечатление тази диспропорция в различните общини в областта. Сега, дали се дължи на политическа конюнктура – кой кмет от коя политическа партия е, това не мога да кажа към момента, но поне според мен и Министерството на финансите, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството би трябвало да направят така, с методически указания и подкрепа, че общините в една дадена област да могат да подават съразмерно проекти. Ако някой ми каже, че някои общини били много добре, пък други били много зле – поне аз не виждам такава диспропорция в областта, от която съм избран за народен представител. Там навсякъде във всяка една община те имат нужда от финансиране на инфраструктурни проекти. И именно затова на мен би ми се искало все пак и Министерството на финансите, и на МРРБ да помагат на общините с методически указания, така че те да подават съразмерно проекти, а не едната община да получи тази година 16 млн. лв., пък друга община да получи само 300 хил. лв. Например на община Якимово само с 300 хил. лв. се увеличава помощта от държавния бюджет за реконструкция на улична мрежа. Това е нещо, което все още – аз не съм бюджетар, но поне според мен трябва да бъде променено по отношение както на приемането на бюджета, така и на актуализацията – всички населени места и всички общини в една област да могат да се развият с еднакви темпове, защото, ето казахме – 564 нови проекта, а в моята област са само 19 проекта. Аз мисля, че би следвало така да се направи, че всички да получават равномерно финансиране, но да се надяваме, че живот и здраве, със съставянето на следващия бюджет за 2026 г. по-равномерно ще бъдат подавани проекти, които наистина да могат да бъдат защитени и които наистина да могат да бъдат финансирани, така че българските граждани наистина да видят нещо, което може да ни помогне за изграждането на една по-добра среда за всички българи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Реплики? Изчакайте. Вие за реплика ли, господин Стоянов? Заповядайте – първа реплика. Втора реплика? Вие за изказване, добре.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Петров, в актуализацията на Инвестиционната програма се забелязва следното: ВиК проектите са едва на трето място, а всички в България говорим за проблем с водата, дори имаме и Комисия по безводието и призовавахме кметовете на общините да направят така, че да приоритизират своите проекти. Не смятате ли, че това е проблем, и в тази връзка какво трябва да се направи според Вас за това да има повече ВиК проекти, включени в Инвестиционната програма на общините? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Няма. Заповядайте за дуплика.
Проблемът с безводието е комплексен, но част от липсата на вода и това безводие е свързано с огромните загуби по една остаряла ВиК мрежа, която не се ремонтира. И именно в тази връзка, за съжаление, трябва да кажем, че не се приоритизира реконструкцията, реновацията, обновлението на ВиК мрежата в страната. Да Ви кажа как кметовете са го приоритизирали това нещо. В актуализацията, да кажем, за община Вършец, два пъти намаляват парите за реконструкция на ВиК мрежата в село Спанчевци. Ето така го приоритизират. Или пък орязани са и е отпаднал проектът за проучване за нов сондаж на минерална вода, която да ползва населението. Ето така ги приоритизират. Само преди две седмици в едно друго село – във Винище, в моята област Монтана, говорихме, че водата е некачествена за пиене. За два месеца трети път се издават предписания от РЗИ, че водата е негодна за пиене – по мой сигнал. Така приоритизират, за съжаление, в някои общини реконструкцията на ВиК мрежата. Трябва да направим като народни представители така, че да ангажираме местната власт наистина да внася проекти за реновация, обновление, подмяна на ВиК мрежата, не просто да търси пари от смяна на асфалт. Да, виждаме в някои от инфраструктурните проекти, които са внесени в актуализацията на бюджета, наистина реконструкция и реновация на общинските пътища и на уличната мрежа. Но тук трябва да кажем, че за съжаление, поне по прогнозни данни, които са на Министерството на околната среда и водите, засушаването ще продължава. Безводието ще продължава. Понеже, господин Стоянов, ме питахте за това, че ние сме алармирали кметовете да приоритизират това нещо. В някои общини, като например община Вършец, от вчера има заповед за ограничаване използването на питейната вода, всъщност за забрана за миене на коли и така нататък, за поливане и тем подобни странични нужди. Преди три-четири дни същата заповед издадоха кметовете на Чипровци, на община Монтана, но за мене поне тези мерки са силно закъснели. И тъй като нямаме една добра, модернизирана все още ВиК мрежа, особено в такива области, от която и аз съм избран за народен представител, би трябвало местната власт да направи всичко възможно и да приоритизира внасянето на проекти именно за подмяна на ВиК мрежата, но ще посоча – за селата. Там са огромните проблеми, в селата. Те най-често страдат от воден режим, водоноски, старите УАЗ-ки на ВиК и така нататък. Това в 21 век ние като народни представители не трябва да го допускаме. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. За следващото изказване – господин Мартин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Идеята за тази програма и тези проекти е добра и беше добра. Проблемът е, че ако не се гарантира равнопоставеност на общините, добрата идея се изопачава и се извращава и започва да губи своя смисъл. Ще Ви обясня какво имам предвид. Знаете, че много години имаше практика, особено в управленията на ГЕРБ, месец декември, в края на годината излишъците в бюджета – каквото останало, по бързата процедура да бъдат харчени и раздавани без всякакви критерии. Как си избираха общините? Те си знаят, но обективни критерии нямаше. Това беше много лоша практика. Затова да има подредба, да има прозрачност, всяка община да може да кандидатства, генерално е добра идея. Само че трябва да има, както казах аз, равнопоставеност, прозрачност и честно състезание, а това започва вече да липсва. И това е огромният дефицит на тази програма. Когато се създаваше програмата, първоначалната идея беше проектите да се подават по ИСУН, което касае европейските проекти и дава по-голяма прозрачност и възможност да има последователност. Това е отпаднало. Сега проектите се подават през деловодната система на Министерството на финансите – чрез Системата за сигурно електронно връчване. И сега забележете! Чухте, че има проекти за осем милиарда лева. Има възможност селективно, както прецени правителството, да плати на едни и да не плати на други. Никакъв проблем нямат, няма законово задължение да има последователност на тези проекти. Тоест от този куп от осем милиарда властта взима и си избира когото желае, примерно този, който си е направил най-хубавите снимки. Този, който има най-хубавите снимки, получава най-хубавите проекти и финансиране по бързата писта. И това никъде законово не е ограничено. И сега забележете! Когато беше гласуването на последния бюджет, трябва да призная, че колегите от АПС предложиха да се спазва поредността на внасяне на проектите. И ние ги подкрепихме. Не знам освен нас дали някой друг ги подкрепи. Тяхното предложение не мина. И тогава Министерството на финансите казаха така: не се притеснявайте, ние ще оправим тая работа с постановление. Сега ще Ви кажа какво са написали в постановление № 59. Само че не са я оправили тая работа, а са я забатачили още повече и са направили така, че да могат да плащат на когото си искат и да могат да не плащат на когото си искат; да могат да приоритизират каквото си искат и да могат да отказват плащане на когото си решат. Във въпросната Наредба 59, която е от 15 май 2025 г., Министерството на финансите са записали в чл. 1, ал. 6, че първи ще получат плащане тези, които имат сключени споразумения с министъра на регионалното развитие, имат сключен договор с изпълнител и имат дейности по реализирането на проект. Ама това са стотици или хиляди случаи! И от тези стотици и хиляди случаи кой получава финансиране и кой не получава? Това са стотици и хиляди случаи! Понеже вчера колегата Адемов ме попита, за 2025 г. пък са записали в същото постановление следното нещо – че там плащането зависи според изпълнените условия на чл. 113, ал. 16 от Закона за държавния бюджет, което са общите условия за допустимост. Тоест вижте какво са направили тези хора – дали са възможност да плащат това, което искат, и да не плащат всичко останало. И нямат проблем, че имат проекти за осем милиарда – те ще платят на тези, както аз казах, или с най-хубавите снимки, или по други критерии, които изберат Министерството на финансите. Няма равнопоставеност, няма честно състезание, няма предвидимост. И е въпрос на време, ще видите, колеги, как ще започнат да Ви се обаждат определени общини и да питат: ама тука ние сме подали проекти, защо никой не ни плаща, защо на съседната община, която е по-близка до властта, която знае на кого да се обади, ѝ е платено, а ние нищо не сме получили? Така е, вече влизаме в тази сива и черна зона. Затова ние от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“, колеги, ще направим следното нещо: На първо четене ще дадем ограничена подкрепа само от депутатите, които са от Бюджетната комисия, и тези, които са от Регионалната комисия. Ще предложим между първо и второ четене принципите на равнопоставеност, развивайки това, което колегите от АПС предлагаха в последния бюджет. И ако те не се приемат, ако не се гарантира честното състезание, ако не се гарантира равнопоставеност на общините, ние ще гласуваме вече против това, защото то няма смисъл. Тази идея, както казах, е добра. Тя има смисъл да бъде реализирана в условията на честно състезание и равни шансове. Ако в крайна сметка нещата се извращават в посока на една негативна селекция, обратна селекция, в която властта си избира и плаща на едни и зачерква тотално други, смисълът се губи и се връщаме във времената на джипката, когато в края на годината се раздаваха пари по измислени критерии. Така че сега сме в критичен момент. Или ще създадем ясни правила, или цялата добра идея ще бъде обезсмислена. Благодаря за Вашето внимание.
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам. За следващо изказване – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Днес в тази зала разглеждаме актуализация на държавния бюджет, по-конкретно приложение № 3, което касае разходите за финансиране на общините. От името на парламентарната група на АПС заявяваме, че ще подкрепим предложените промени, защото вярваме, че част от тях отговарят на реалните нужди на хората. Но подкрепата ни е условна, защото държавният бюджет не бива да бъде превръщан в политически инструмент за награждаване на наши кметове и наказване на чужди общини. През последните месеци виждаме една тревожна тенденция, а именно: разпределят се милиони левове не по обективни критерии, а по партийна близост до властта. Общините, управлявани от опозицията, остават недофинансирани, въпреки че техните жители плащат същите данъци, имат същите проблеми и същите права като всички останали. Икономическата карта на България постепенно се превръща в карта на политическо клиентилизиране. Вместо справедливо разпределение на големи инфраструктурни и социални проекти, избират къде да отидат не според нуждите, а по политическа принадлежност. Това създава опасна, непрозрачна практика. Бюджетът се превръща в инструмент за спечелване на избори, а не за развитие. Ние от АПС настояваме за пълна публичност и прозрачност при разпределянето на средствата по приложение № 3. Настояваме да бъде въведен механизъм, гарантиращ, че всяка община, независимо от политическия си цвят, ще получи необходимото финансиране. Уважаеми народни представители, АПС ще гласува за тази актуализация, но ще държи отговорни управляващите и за начина, по който се харчат парите, и за това кой ги получава. Ако искаме България наистина да бъде социална и правова държава, трябва да се откажем от модела „за своите всичко, а за другите – мълчание“. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Салим. Ще има ли реплики към изказването? Не виждам. За следващо изказване – господин Коста Стоянов.
Благодаря Ви, госпожо Матеева. Съгласен съм, че намерението за Общинската инвестиционна програма беше наистина доста положително посрещнато от всички – от народните представители, от кметовете, от обществеността, но с изпълнението на практика се получава обратен ефект, не това, което всички сме очаквали. И аз ще Ви кажа някои данни, които не бяха споменати в докладите. Някои от тях само бяха изнесени в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Проблемът с тези проекти и това, което господин Димитров също засегна, всъщност е липсата на средства в държавния бюджет и финансирането на проектите. За 2024 г. са платени само 500 милиона за всички проекти. Има неразплатени към днешна дата още 500 милиона за проекти от миналата година. При положение че в тази година стойността на всички проекти е почти 4 млрд. лв. и имаме 500 милиона неразплатени, за тази година Министерството е предвидило в държавния бюджет общо 1 млрд. 650 млн. лв. – 750 милиона от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и 900 милиона от Банката за развитие. Няма как – ето, господин Димитров, и на Вас Ви отговарям по този начин, няма как да стигнат парите за всички проекти, просто има недостиг. И по тази спирала, по която сме тръгнали с тази инвестиционна програма, догодина ще имаме недостиг от може би около милиард и половина – два милиарда лева неразплатени. Сега, дали това се дължи на влизането на България в еврозоната, за да може да се покрият критериите, ще се разбере впоследствие, но според мен това спокойно можем да го отразим като факт. Защото неразплащането на тези разходи, на тези 500 милиона, според мен се дължи именно на този факт. Обръщам внимание на кметовете за водните проекти, защото в момента отново започваме да говорим за водни кризи в различни населени места. Всички ние тук казахме, че ще трябва да се приоритизират проектите и ВиК проектите – най-вече водните, да станат на първо място, дори призовахме кметовете, но към ден днешен ВиК проектите са едва на трето място. Най-много проекти има за улици, след това за пътища и едва на трето място са ВиК проектите. В тази връзка аз си мисля, че за следващия бюджет по Инвестиционната програма ще трябва наистина да се помисли за едно приоритизиране на проектите, така че ВиК секторът да бъде на първо място. И в тази връзка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим предложения за бюджета през 2026 г. Говорили сме това вече и с Министерството на финансите, трябва наистина да се помисли в тази посока. Говорили сме и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото наистина проблемът с водната криза в България се задълбочава. Освен това по начина, по който е предложена промяната – освен Инвестиционната програма и промените в проектите, които са внесли самите общини, се предлага промяна и в чл. 113, ал. 4, т. 3. И господин Ананиев каза, че това било грешно и трябва наистина да се направи промяна между първо и второ четене, за да може общините, чакайки финансиране от държавата и от държавния бюджет, ако имат собствени средства, да могат да разплащат със собствени средства проектите, като това няма да се отрази на бюджета им и тези средства ще бъдат възстановени при верифициране на разходите от Министерството на финансите и на Регионалното развитие и благоустройството. Затова между първо и второ четене ние от ВЪЗРАЖДАНЕ също ще направим промени в тази посока. Такова е и становището на Националното сдружение на общините в Република България. Що се отнася до кметовете на общините, аз ще говоря само за моя регион, откъдето съм избран като народен представител. Разбира се, има много активни кметове, има и кметове, които въобще не могат да се възползват от Инвестиционната програма. За пример мога да дам община Варна, която миналата година не успя да усвои 90 млн. лв., тази година също почти е с такъв негативен ефект, за съжаление, за всички живеещи във Варна. И мога да Ви дам сега пример с един проект, който е за 4 милиона и по искане на администрацията отпада, при положение че за този проект има избран изпълнител и той може да започне да се изпълнява веднага – става въпрос за ремонт на локалното на булевард „Владислав Варненчек“, където ще бъде изградена велоалея и ще бъдат направени паркоместа, включително и пробив към пътя за Тополи. Ето, този проект в размер на 4 млн. лв. отпада за сметка на други нови проекти, един от които е благоустрояването на пространството около „Парк-паметника на българо-съветската дружба“. Много добра идея, но за нея няма никакви проекти, не може дори да се избере изпълнител до края на годината. И не знам поради каква причина общинската администрация залага такъв проект, вместо да го остави за следващата година, за сметка на друг, който може да се изпълни ако не до края на годината, то до средата на следващата година. Има много такива неадекватни действия от страна на администрацията на Община Варна, но така е, понеже хората никога не са се занимавали с административна дейност, нямат и капацитет, затова така се случва. За разлика от това има по-малки общини, които вече си преизпълниха проектите, слагат вече нови проекти, и ще бъде изпълнено в тяхната програма много повече от това, което дори те са желаели. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Ще има ли реплики към изказването? За изказване или за реплика? За реплика, заповядайте.
Госпожо Председател, колеги! Господин Стоянов, взимам тази съвсем кратка реплика, за да кажа, че ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ сме склонни да участваме в разговора за приоритизация на дадени проекти. И в това има дълбок смисъл най-малкото за да могат да се изпълнят националните цели. Но това, което не чух от Вас в изказването Ви, е как гледате Вие, Вашата политическа сила, на нашата идея за това да се дадат равни права на плащанията към общините. Тоест да се плаща не по това кой от коя партия е, не по лична симпатия на някой лидер, а да се плаща по силата на момента, в който документите са изрядни, и да има поредност. Понеже, когато, господин Стоянов, в Комисията – и господин Ананиев беше там, и госпожата заместник-министър – зададох този въпрос, тогава, когато ние кажем: да се плаща по поредност на заявленията, насреща има аргумент: ама някои общини по-бързо изпълняват изискванията за плащане. Добре, нека не е по поредност на заявленията, нека да бъде по поредност на момента, в който документите са изрядни. Да се създава такъв списък, регистър, ще видим как ще го оформим между първо и второ четене, и да се плаща в този момент. Бихте ли подкрепили такова предложение? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Други реплики ще има ли към изказването на господин Стоянов? Заповядайте за дуплика.
Благодаря, госпожо Матеева. Господин Иванов, разбира се, че ще подкрепим. Ние сме били и винаги ще бъдем за прозрачно управление най-вече на публичните средства. В тази връзка аз не си спомням това, което господин Димитров каза – че е направено предложение през ИСУН в началото. Да, може би така е било, със сигурност ние сме го подкрепили. В момента също има критерии и те са ясни. Друг е въпросът наистина в каква поредност и по какъв начин се извършват разплащанията. Аз също имам информация за общини, които все още не са получили разплащанията си, имат много от миналата година, но те са доста, а както споменах вече, има над 500 милиона неразплатени за 2024 г. Със сигурност можем да работим в тази посока и да измислим нещо. Аз не знам обаче дали мястото му е сега – между първо и второ четене, или да го направим за 2026 г., защото само след няколко месеца ще дойде проектобюджетът за 2026 г. Ако може сега да се възприеме като идея и евентуално до приемането на новия бюджет да се разработи някаква система, съм съгласен наистина. Но доколкото си спомням, това, което получихме като отговор на Вашия въпрос в Комисията от госпожа Терзийска и от господин Ананиев, беше, че наистина, ако има някакви забележки, едва след отстраняването на забележките се извършват плащанията към съответните общини, което е напълно нормално. Няма как, ако липсва на някоя община документ, да бъде преминато към разплащане по него. Но това са наистина факти и обстоятелства, които няма как да се проверят от нас, от народните представители. Това е въпрос на администриране и на ръководене на администрацията в Министерството на регионалното развитие, които разглеждат документите, но наистина бихме участвали в такива срещи, за да може по-прозрачно да се разходват средствата. Що се отнася до – пак се връщам на темата за водната криза и за водните проекти, наистина трябва да помислим. Казвам, че ние ще го предложим за бюджета през 2026 г., защото сега каквото и да се промени, вече сме почти месец август. Дори и да се започнат някакви процедури по Закона за обществените поръчки на нови проекти, те до края на годината няма да могат да се изпълнят и за нито един проект от тази година няма да може да влезе в сила. Затова си мисля да предложим тези текстове за проектобюджета за 2026 г. Благодаря.
Благодаря, господин Стоянов. Последен за изказване е записан господин Владимир Георгиев. Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, аз съм доволен от дискусията, която се получава, още повече че трябва да отчетем един факт. Знаете много добре – и тук много от Вас изтъкнаха, как преди се раздаваха средства на общините и как за едни имаше, а за други нямаше. Аз лично съм се борил за това. Хубавото, положителното е тази програма, която дава – лично за мен като бивш кмет, равнопоставеност на всички общини да кандидатстват. Тук много от Вас говорят и казват, че това зависи от активността на самите кметове. Аз съм убеден, че в действителност има такива, които са много по-активни. Да, има лимити на общините коя за колко може да кандидатства, но факт е, че тази промяна в Закона за държавния бюджет се прави на база на искане на кметовете и на общините. Защо? Защото, на първо място, те си приоритизират и си казват: на нас ни е по-важен този проект, следващият отива по-назад. Тази промяна се прави не заради Министерството на финансите и Министерския съвет, а защото те са видели най-добре след разиграване на процедурите актуалните стойности на дадени проекти. Да, сигурно част от Вас имате притеснения, че ще се стигне до това дали ще се плати на общините, но аз не вярвам Министерството на финансите, при положение че са постъпили всички документи, да не иска да изпълни собствения си бюджет! И аз не вярвам, че всички ние не сме на едно мнение. Важното е, че въпреки късно приетия бюджет, въпреки тази криза, която имаше през предходните години, това неизпълнение на тези проекти се дължеше и на парламентарната криза, на това, че влизахме от избори на избори и увличахме по този начин и местните власти. Но ние сега, въпреки че се прие месец април, въпреки че тръгна да се изпълнява, ако зададем нужното темпо при цялата тази, мога да кажа, много напрегната програма – и за тази, и за следващата година, това са едни 8 милиарда, които, дайте реално да си кажем, са много важни съществени проекти за общините. Аз си мисля, че и Националното сдружение оценява този факт, вижда го, казва: да, тази година ще се заделят средства да се платят и стари проекти – пак говоря за онзи период, в който не можеше и не се плащаше на общините. Но сега, когато всичките могат да кандидатстват, когато се изпълнят проектите, аз съм убеден, че в никакъв случай няма това правителство, Министерският съвет, да тръгне да не плаща на общините, за да може и да не изпълни по този начин бюджета на страната. Колеги, хубаво е тук да кажем, че ние много пъти използвахме и тази трибуна, и комисиите да кажем колко са важни ВиК проектите. Ето, сега се даде възможност на общините, вкарвайки тази актуализация на проектите на общините, да помислят и сами да кажат: важен ли ни е ВиК проектът, или не ни е важен; важна ли ни е инфраструктурата, или не ни е важна? И именно на това част от проектите отпаднаха, а други нови влизат. Според мен това показва по категоричен начин волята на правителството да работи ръка за ръка с кметовете, с местната власт и да им гарантира една предвидимост и прозрачност в следващите месеци и години – какви средства за кои проекти ще се отпускат. Само последно да кажа, че нашата парламентарна група – това забравих да подчертая, ще подкрепим като цяло на първо четене това предложение, защото според нас категорично ще се даде възможност на общините – тези, които със собствени средства са платили част от авансите, те да им бъдат възстановени. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Георгиев. Заповядайте за реплика, господин Иванов. За втора реплика – господин Димитров.
Госпожо Председател, колеги! Господин Георгиев, взимам тази реплика, за да кажа две неща. На първо място, не е необходимо да ни убеждавате в смисъла от тази програма. Ние се солидаризираме с Вашето мнение – тя е дълбоко смислена, правилна. Този подход беше добър. Големият въпрос е дали той няма да се изроди в старите порочни практики. И когато казахте в изказването си, че има равнопоставеност, Вие не бяхте прав и аз сега ще Ви го докажа. Моля да ми отговорите в дупликата си: има ли днес власт регионалният министър тогава, когато парите не стигат, да избере на кого да плати сам? Има ли тази власт? Има я, независимо кой е регионалният министър, независимо кое е управлението – това няма никакво значение! Не е правилно да бъде овластен един човек сам да решава как да разходи милиард и 650 млн. лв. за 2025 г. Просто не е правилно като принцип, нищо повече! Нещо, което ние сме защитавали в годините назад. Това беше нашата убеденост и за плащането на индексациите – парите не стигаха, Регионалното министерство 2023-а, ако не се лъжа, или 2024-а разплати 550 милиона индексация, а дължеше милиард и 600 милиона. И отново министърът имаше власт как да го стори, и ние не получихме отговор как се случва. Сега отново водим същия разговор. Един човек е овластен сам да реши как да разходи тези пари и да приоритизира общините. Това не е равнопоставеност, господин Георгиев. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Димитров, за реплика. Втора реплика – господин Димитров. След това ще Ви дам думата за дуплика.
Госпожо Председател, уважаеми дами и господа, господин Георгиев! Проблемът, господин Георгиев, не е в това, че общините имат право да кандидатстват. Те го знаят и кандидатстват и това е едно хубаво национално състезание. Проблемът е друг – че според Постановление № 59 от 15 май 2025 г., в което трябваше да има критерии как се плаща състезателно, равнопоставено и справедливо на общините, е казано следното нещо: който има договор с Регионалното министерство, който е избрал изпълнител и който е започнал дейности, му се плаща. Ама това са хиляди фирми! И регионалният министър може в момента между хиляди договори да си избере тези, които са му най-важни, неслучайно казах – с най-хубавите снимки, в предишното ми изказване. Избира тези с най-хубавите снимки и им плаща. Законът му го позволява! И вижте какво се получава: да, има равнопоставеност всички да кандидатстват, но по отношение на плащането решава правителството, решава регионалният министър и има опасност да бъде платено само на тези, които са по-близко до властта, или първо на тях да бъде платено. И ще видите, колеги, че ако ние този въпрос не го решим, всички Вас, които сте опозиция, ще Ви питат постоянно: защо за нашата община, защо за тези кметове се бавят проектите? Този въпрос ще бъде основен въпрос на 2025 г. Ще ни питат навсякъде: защо няма честно състезание, защо се бавят проектите, защо не плащат? Това е проблемът, господин Георгиев. И ако се изродят нещата по този начин – да се изберат определени договори, на тях да се плати и всички останали да бъдат неглижирани, ние се връщаме към лошите времена на джипката, както правеха ГЕРБ, когато управляваха и раздаваха средства по проекти на когото си решат. То може да стане същото – това е проблемът. Даже по-лошо, защото са създадени огромни обществени очаквания. Кметовете от цяла България са кандидатствали, но ако се окаже, че по отношение на плащанията няма справедливост, няма честност, няма последователност – едни получават, други не получават, отиваме в миналото, дори в много по-лош вариант, защото ще бъдат излъгани обществените очаквания, господин Георгиев.
Благодаря Ви, господин Димитров. Трета реплика – господин Адемов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Георгиев! Колеги, никой не се съмнява в това, че тази програма е приета от всички общини като една програма, която ще реши голяма част от проблемите. Но големият въпрос тук не е в това какъв е характерът на програмата. Първото нещо, което трябва да разберем – и не го изказваме като че ли на висок глас, е, че за тази година има разписани в Закона за държавния бюджет милиард и 650 милиона, първо, и останалите проекти са до месец юни 2027 г. Тоест тези 8 милиарда, за които говорим, ще бъдат необходими в следващ един период. И сега тук възниква най-важният въпрос, за който колегите говориха преди малко. Когато една голяма част от общините са изпълнили една голяма част от проектите и когато стойността на тези проекти надвишава тези 700 милиона, които са от Министерството на финансите през Министерството на регионалното развитие, и трябва да се премине към Банката за развитие, каква ще бъде поредността на плащане, първо? И второ – говоря за всички тези, които са изпълнили критериите, които са записани в Закона за държавния бюджет и в Постановление № 59 на Министерския съвет от месец април тази година – когато има огромен брой в един кюп, извинявам се за израза, проекти, които са изпълнили всички изисквания на предложените критерии, тогава по какъв начин избираме поредността на плащане? Дали няма да има елемент на субективизъм? Ето това е големият проблем, който иска решение. И който не го разбира, значи говорим на друг език. На различен език говорим. Това е големият проблем, който трябва да бъде решен! Дали трябва да предложим нови критерии, различни от тези, които има, които да гарантират справедливост? Очевидно е, че тези, които са сключили споразумение през 2025 г. с Министерството на регионалното развитие, които имат избран изпълнител, които имат финално плащане, които са приключили проекта, трябва по някакъв начин да имат предимство. Следващата група според мен са тези, които имат споразумение, сключили са договор с изпълнител и имат междинно плащане. Трябва по някакъв начин да бъдат подредени тези проекти! Иначе няма как да стане! Голямата цел на всички, които говорим на тази тема, е да има справедливост и да няма богоизбрани проекти, които да бъдат финансирани по начин, различен от усещането за равнопоставеност.
Благодаря Ви, господин Адемов. Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
Благодаря, госпожо Председател. Колеги, аз разбирам Вашите притеснения. Не ме карайте да говоря от името на министъра на регионалното развитие, който, убеден съм, познавайки го, че в никакъв случай няма да злоупотреби с това по един или по друг начин да може да оправдае Вашите притеснения, че такива плащания ще се направят едни спрямо други. Обаче, колеги, кой ни вкара в това? Аз, ако трябваше да избирам и да съм на мястото на министъра на регионалното развитие, не бих се съгласил. Защо? Ами той има неразплатени от миналата година! Кой е виновен за това? Има неразплатени към АПИ, към общините – оттам не достигат средствата! И на нас ни се иска много повече пари да дадем. Съгласен съм за това, че голяма част от кметовете казват: а бе, ние сме изпълнили критериите, ние сме дали всички документи. И когато се погледне подробно в документите и се види, че не са изпратили всичко, затова не им е платено. Обаче именно тук, през трибуната, с това, че може би министърът на регионалното развитие е един от най-често присъстващите с въпроси, с това и контрола, който от наша страна можем да изпълняваме, ние ще контролираме този начин и това изпълнение. Засега според мен да се даде възможност общините да тръгнат да работят, а аз, пак Ви казвам, в никакъв случай не вярвам, че нито Регионалното развитие, нито Министерството на финансите няма да плащат към общините или ще го направят това приоритизирано. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Георгиев. За следващото изказване – господин Димо Дренчев. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Естествено, начинът общините да могат да си подават няколко пъти в годината приоритетните проекти, е приемлив, правилен и ще бъде подкрепен. Така, както се тръгна, е добре. Голямото съмнение, към което аз ще се присъединя, което изказаха и колегите от „Демократична България“, е дали ще има разплащане към кметовете, които отказват да се снимат пред герба, или няма да има. Аз по-скоро съм склонен да вярвам, че ще има такова бавене и че това е една от бухалките, един от лостовете, чрез които кметовете започват да преминават на страната на „Ново начало“. Тези общини, които си правят снимката пред герба, ще получават средства, а онези, които не се снимат, ще се бавят, независимо дали отговарят на всички критерии, или не. Господин Димитров, малко задочно да отговоря на Вашето изказване. Естествено, трябва да има точно регламентирана схема, по която да се подреждат общините, които да получават плащане, но аз бих минал по-далече: не просто първи по ред – първи по право. Ако искаме да правим в тази зала политика, по-скоро трябва да направим така, че да получават приоритетно разплащане общините, които са на воден режим и които имат готови ВиК проекти. Защото може би моето мислене е малко деформирано от това, че съм от Пернишка област, където има много жесток воден режим, има частично бедствено положение обявено, но е хубаво да стимулираме кметовете не да облепят със стиропор и да боядисват с жълта или оранжева боя някакви сгради, а да направят ВиК инфраструктурата, защото това е наистина бич за населението в тези общини, а те са почти една трета от общините в страната. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Ще има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Заповядайте за реплика.
Господин Дренчев, веднага ще Ви оборя. В този бюджет аз примерно забелязах – в моя регион, в Кюстендил – приоритизиран е проект, който е в Сапарева баня, която няма проблем с водопроводите, но там нечий представител строи хотел. И точно в тази част на града няма водопровод. Ето това е приоритизирането в бюджета. Сигурен съм обаче, че все пак Вие можете да кажете и някакъв добър пример за Вашия регион. Ако може, да го прибавите в дупликата. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Димчев. Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Колега Дренчев, възможно е и следва да се води разговор за приоритизиране на проектите – аз съм съгласен. Но забележете сега, да Ви обърна внимание на следния въпрос: дори да приемем приоритизиране, воден режим примерно има в 30 общини или повече. Тоест дори тук трябва да се избере механизъм как става плащането. Да не става отново на базата на снимка. Тоест дори да се приеме приоритизиране, отново трябва да има ясен принцип на прозрачност и равнопоставеност по отношение на плащанията. Да не се окаже, че тези общини, които са по-близо до властта, получават средства преди останалите. Разбирате ли? Тоест дори във варианта с приоритизиране отново трябва да има правила за плащане. Ако не приемем приоритизиране, правилата на плащане остават и са също толкова важни. Пак казвам, ние не трябва да допускаме, защото нещата отиват във варианти, в посока, в която ще имаме много оплаквания от кметове, че техни проекти се бавят необосновано. И за да няма това, ние трябва да въведем национални правила. И Ви обръщам внимание, господин Дренчев, че когато повдигнахме този въпрос в Бюджетната комисия, поискахме отчетност, поискахме национални правила. Аз съм задавал десетки въпроси за месечни отчети – и за подписаните договори, и за извършените плащания. Бюджетната комисия ни отговори и властта тогава – чрез Министерството на финансите, че ще приемат това постановление, което те го приемат на 15 май – Постановление № 59. То не решава проблема. Там се казва: ако си изпълнил това, това и това, ти се плаща. Ама то хиляди проекти са вече в това основание! И министърът на регионалното развитие в момента може да избере измежду тези хиляди проекти на кого да плати. И се връщаме в тъмното минало на селекцията, на неравнопоставеността, на това да си избира властта на кого да плаща. Разбирате ли? Това е проблемът. Тоест дори да се приеме Вашият подход, е важно да има ясна последователност, равнопоставеност, прозрачност как стават плащанията. Да не може министърът на регионалното развитие и министърът на финансите да избират, да казват: тези с хубави снимки, много хубаво са снимали герба, те ще получат пари – другите няма да получат. Това допуснем ли го, господин Дренчев, това ще опорочи цялата добра идея, тя ще отиде в канавката. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Димитров. Ще желаете ли дуплика, господин Дренчев? Заповядайте.
Господин Димитров, естествено, че принципно сте прав. Може би все пак този проблем ще бъде малко изнесен във времето, по-скоро към 2026 – 2027 г., когато ще се натрупат много проекти, готови за разплащане. Сега са платени може би около 10 – 12% от средствата, които са заделени, около 600 милиона, при положение че общата сума е няколко милиарда – към 6 милиарда. Господин Димчев, има добри примери, има и лоши примери. В моята област има един водопровод, който се представя като много добър за село Драгичево, на стойност няколко милиона лева, но всъщност неговото изграждане е изцяло, за да може един проект с частно селище със 150 къщи в Кладница, свързано с една от политическите сили, която седи тук в мое дясно обикновено, да бъде захранен с вода, а всъщност няма никакво отношение към водоснабдяването на село Драгичево. Такива проекти трябва да се избягват. Има и положителни примери, разбира се. В община Брезник отпадна един проект за саниране на няколко сгради и беше заменен по спешност с 10 нови добавени проекта, свързани изцяло с ВиК, което всъщност показва колко е добра гъвкавостта на тази програма. Защото, въпреки че населението в общината за 20 години е намаляло с една трета, потреблението, или може би разхищението на вода се е увеличило, съответно има воден режим, има дори бедствено положение, водата се доставя с водоноски. Така че възможността кметовете бързо да се адаптират, да се ориентират и да сменят проектите, които са предложили като приоритетни, да имат нови приоритети, е определено положителна тенденция. Така че ние ще подкрепим на първо четене измененията в Закона за държавния бюджет и естествено, промяната, която се очаква, за която и Сдружението на общините алармираха, мисля, че Министерството на финансите също ще са съгласни – това е промяната в чл. 113, ал. 4, т. 3, която ограничи възможността на общините да разплащат със собствени, със заемни средства проектите. Това мисля, че ще се поправи, че е някаква грешка. Между първо и второ четене най-вероятно текстът ще бъде във вид, който ще е приемлив и за Сдружението на общините. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Дренчев. За следващото изказване – госпожа Константина Петрова. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Както вече казахме, ние ще подкрепим предложената актуализация на бюджета за 2025 г., която касае промените в капиталовата програма, защото общините имат нужда от тези средства. Същевременно обаче сме длъжни да поставим редица въпроси и резерви. На първо място, разширява се обхватът на капиталовата програма с десетки нови проекти, при положение че все още има неразплатени такива за 2024 г. И това поставя реалния въпрос дали ще има средства за всички, или просто ще подпишем едни обещани проекти, а после не се знае дали те ще получат финансиране. Да не забравяме, че администрациите по места са с ограничен капацитет и малки екипи, няма как едновременно да работят по 5 –10 проекта наведнъж. Отделно от това, много често едни и същи изпълнители по проектите се избират за повече от един проект, не им достигат работници и техника, съответно това също удължава изпълнението на проекта. Когато не е ясно и дали въобще ще се получи финансирането, това вече граничи с управленска безотговорност. На второ място, необходима е сериозна преоценка на приоритетите. Когато разгледаме списъка с проектите, виждаме, че в по-малки общини например се залагат проекти за изграждане на стадиони и площадки за милиони левове, а същевременно въпросната община има критични проблеми с ВиК структурата, с пътищата или има нужда от реновация на някоя детска градина или читалище. При цялото ми уважение към спорта, гражданите не се нуждаят от нова трибуна на стадиона, ако същевременно си трошат колите в дупките по пътищата. Няма как да не дам пример и с община Добрич, тъй като това е моят роден град и аз съм избрана от тази област. Там е заложен проект за изграждане на индустриален парк с площ от 320 декара. На този проект вече му беше отказано финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост поради простата причина – той даже не участваше в класирането, защото проектът не отговаряше на изискванията по допустимост. Отделно, по време на прединвестиционното проучване, фирмата, която го извърши – представител на тази фирма, сподели, че това място е неперспективно за изграждане на такъв индустриален парк. И въпреки това се настоява да се отпуснат милиони. Отначало се говореше за 50 млн. лв. обща стойност на проекта, сега виждам, че е станала към 66. Кой точно инвеститор ще дойде в индустриален парк, който няма одобрение, няма интерес към него и няма икономическа логика? Хората го разбират и публичното мнение не бива да бъде пренебрегвано. Ако ще се инвестира в индустриални зони, нека го правим смислено, на основа на реални бизнес нужди, а не по прищевки на местната власт с амбиции за показност. Отново казвам, ние ще подкрепим Капиталовата програма, но призоваваме инвестициите да се насочат приоритетно към ВиК структурата, укрепителните съоръжения, училищата, детските градини и улиците, а не към проекти с ниска обществена възвръщаемост, независимо колко добре изглеждат в предизборните програми на кметовете. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Само да предупредя, че оставащото време на групата, удължено, е 3 минути и 36 секунди, а има още записани трима за изказвания. Следващото изказване е на госпожа Мария Илиева. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това, което ние наблюдаваме в това предложение за промяна на бюджета, са няколко неща. Първо, разходите по Инвестиционната програма са доста намалели в сравнение с предишните години и една част от тях не са разплатени, разбира се, голяма част, а друга са прехвърлени в следващите години. Защо се случва това? Тук беше зададен въпросът: дали защото не трябва да влизаме в еврозоната? Ами да, господин Симеон Дянков каза официално в „120 минути“ по БНТ, че са две причините, поради които ние изпълняваме изискванията на конвергентния доклад. Първата причина – това е изказването на Доналд Тръмп, че ще повиши военните разходи и ще трябва Европа да си ги плаща. И след настъпилия смут Теменужка Петкова използва случая, за да може да се разхвърлят едни разходи – или да не се разплатят в предни години, или да се разхвърлят за следващи години, така че в 2025 г. ние да изпълним изискванията на конвергентния доклад за влизане в еврозоната. Това е ясно за всички. Друго, което е ясно, е, че има много сериозно намаление изцяло на тези разходи точно защото пари няма в държавата, защото те се изразходват за всичко останало, но не и за инвестиционни разходи, и в общините в частност основните пера, по които се случват инвестициите, са улици и ВиК – това са най-трудно доказуемите и контролирани средства, и ние можем да видим по пътищата как поникват тревички. И дали са изкопали 60 см или 1 м, това никой не може да го каже. Там, където трябва да са положени тръбите, много често те са спукани, тече вода по улиците, тоест това са проекти, които трудно могат да бъдат контролирани и да се разбере каква част от тях са вложени, каква част са откраднати. Друго, което виждаме, е, че имаме смяна на едни общини с други, прехвърляне на проекти от едни към други, което е свързано с общини, които са близки до властта, и са преместени от тези, които може би не са чак толкова близки до властта. Това, което е важно обаче и от което ние, от нашата партия, се интересуваме, е защо всички кметове, които официално от тази трибуна, включително и доста от тях в изказванията си, и Вие като политически партии – свързано е и с вота на недоверие, който беше тук миналата седмица, няма достатъчно предвидени такива за изграждане на площадки, за сепариране на боклука и за справяне с този огромен проблем – всички казахте, че това е нещо от местната власт, кметовете трябва да се оправят, единственото, което се направи, е да се увеличат глобите. Но реални инвестиции в изграждане на площадки ние не виждаме в този проект за бюджет. И най-вероятно ще продължава това бедствие, което го има и което ние дори днес, малко преди да влезем в залата, видяхме какви екокатастрофи се случват, поради това че няма абсолютно никакъв ред, няма изградени правила, няма необходимите изградени площадки. Как се случва това? Изхвърлят се живи животни, умрели животни, заразени, кръв блика от земята, влива се във водите, влива се близо до минерални басейни. И няма предвидени средства, няма контрол, нищо от тези важни за всички общини активности не е предвидено. И последно. Колкото и пари да са предвидени, те пак всички няма да се усвоят, както не се усвояват всяка година, защото пак няма да достигнат парите, инфлацията расте, фиксираните разходи са фиксирани за заплати, знаем на кои основни полицейски и всякакви други структури, така че си говорим тук едни празни приказки и нищо от това няма да се случи. И за съжаление, кметовете ще продължават да бъдат глобявани, ще продължават да носят основната тежест, без да могат реално да се справят с реалните проблеми в своите общини. Дори не искам да засягам темата за социалните разходи, която не виждаме тук, многото разходи, предвидени за детски градини, за училища, които да са свързани с демографския фактор. Опрели сме наистина до жизненоважните – такива като вода и пътища, по които умират нашите деца. Цели общини са без вода. Но нека да наблюдаваме, да видим тези средства – колко от тях ще бъдат усвоени и дали наистина ще се случи нещо положително. Вследствие на което и на всички тези наблюдения ние няма да подкрепим това гласуване. Не че нещо ще се случи по-различно, но все пак искаме да обявим, че ние с тази политика на това правителство – по начина, по който я води, не сме съгласни. И каквито и предложения да се дават, те са просто върхът на айсберга. Основната причина е съвсем друга, всички ние я знаем – това е невъзможността на това правителство да има една стабилна, устойчива, дълготрайна стратегия за управление и инвестиции по общини. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Илиева. Ще има ли реплики? Заповядайте.
Госпожо Илиева, казахте нещо, което ме заинтригува. Какво означава „изхвърлят се живи животни“ и „блика кръв от земята“, бихте ли разяснили?
Други реплики ще има ли към изказването? (Народният представител Мария Илиева говори встрани от микрофоните.) За дуплика?
Какъв беше въпросът?
Въпросът беше, ако мога да перефразирам, да обясните по-подробно за кръвта, бликаща от животните. (Шум, реплики, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Да, мога да кажа. Село Татарево – в момента може да се види в социалните мрежи, вчера е изсипан един камион, от който болни животни от шарка, умрели, се изсипват в един трап. В момента там има и криминална полиция, подадени са сигнали – тези животни са се раздули, не са заровени както трябва, кръвта блика от земята и влиза в реките в близост до селото и в близост до обект, в който има минерални и целебни води. Може да си отворите телефончето – много често ги гледате тези неща, докато ние се изказваме, и да проверите – село Татарево, ще видите как извира кръвта от земята. (Шум, реплики, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, госпожо Илиева. За следващото изказване е записан господин Кръстьо Врачев.
Не е смешно. Жалко е!
Имате около три минути оставащо време за групата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. По принцип ние подкрепяме Законопроекта и неговото добро намерение, но надявам се да не останем само с добрите намерения, които останаха на хартия, защото ненапразно – ще дам пример, че по държавната инвестиционна програма, която започна през 2024 г. и продължава и през тази година, няма плащане от началото на годината. Друг е въпросът, че проектите, които се изпълняват по тази програма – има и добри, има и лоши, но за това малко по-късно. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Врачев. Ще има ли реплики? Заповядайте за реплика.
Господин Врачев, съгласен съм с Вас, че самата програма за финансиране на капиталовите разходи на общините е добра. Друг е въпросът какво е изпълнението. Честно казвам – Вие казахте и за добри примери, аз не съм видял досега такива, но ще кажа за един лош. И това е за община Асеновград – общината, в която аз съм роден. От всички проекти, които те са предложили, няма нито един проект за рехабилитация на водопреносна мрежа. В момента четири и дори повече села са на воден режим, вече повече от месец, в община Асеновград. На всичкото отгоре шест проекта – един и същи изпълнител избран и за шестте. Явно състезанието е такова. Отделно – предложен проект за рехабилитация на път, който води до манастира. Нищо против, но 5 млн. и 300 хил. лв. за километър и 700! Извинявайте! И разбира се, пътят е с габарит 7 метра. Всичко това идва да каже, че тук имаме едно огромно сбъркано приоритизиране на приоритетите на една община от едно управление, което просто не иска да чуе проблемите на обществото. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гюров. Заповядайте за дуплика, господин Врачев. Ако няма други реплики към изказването Ви.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Гюрев, не съм съгласен с Вас – има и добри примери и те са в община Карлово и в община Хисаря. Там има проекти, които са за воден цикъл, за изграждане на ново водоснабдяване. Ще дам примери със село Кръстевич, което е в община Хисаря. Село, за което от години наред община Хисаря се бори за финансиране, за да може да бъде изграден нов водопровод, защото постоянно жителите на населеното място са на воден режим, а когато има вода, то пък тече ръжда от самите чешми. В община Карлово по същия начин има няколко проекта, които са за изграждане на водопроводи и подмяна на такива. И смятам, че това са добрите примери. Но наред с това, което казахте, аз ще допълня, че в община Асеновград и в самия Асеновград – бил съм доста пъти, направило ми е впечатление, че има доста проблеми, които не са засегнати в тези проекти, например, да речем, община Асеновград се е фокусирала върху това да изгради още един път центъра на града, да речем, да направи ремонт на самия град. Не смятам, че е толкова необходимо, предвид това, че има проблеми с водоснабдяването във Вашата община също. Друг порочен пример, който мога да дам, това е община Калояново, в която има два проекта – единият е за 1 млн. 250 хил., другият е за 660 хил. лв. И двата проекта в момента се разследват от прокуратурата и това е лошият пример също за изпълнение на такива проекти. Надявам се прокуратурата да си свърши работата – сезирани са необходимите и компетентни институции, и това да доведе до добър резултат. Ето това е примерът, за който казвам, че има и добри, и лоши проекти. И смятам, че трябва да се фокусираме върху това да се изпълняват добри проекти, които са от полза за населението, за нашите съграждани и които съответно да бъдат изпълнени по законите и по реда на правилата, които са създадени. Друго, което бих искал да кажа, е, че за съжаление, се наблюдава една тенденция кметове и кметства, които се снимаха пред един определен герб, в един кабинет, да не бъдат закачани, въпреки че има доказани престъпления и доказани злоупотреби. А в същото време тези, които не са, така да го нарека, политкоректни, на тях им биват орязани парите и им бива спирано финансирането. Надявам се това да приключи и пак казвам – ние подкрепяме Законопроекта, но силно се съмнявам, че той ще бъде изпълнен в идеалната му цялост. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Врачев. За следващото изказване – господин Йордан Иванов, заповядайте.
Госпожо Председател, колеги, правя това изказване, защото… Нямах намерение, но в този дебат участваме ние от „Демократична България“, малко колеги от БСП и от ВЪЗРАЖДАНЕ, а управляващите мълчат, представителите на изпълнителната власт мълчат. Всъщност аз имам един много прост въпрос и моля господин Ананиев, който е експерт, просто да даде отговор. Нашето голямо притеснение по отношение на поредността на плащанията, приоритизирането и даването на власт на министъра сам да реши на кой да плати, завършва в един много прост пример, господин Ананиев. Има задължение три милиарда към българските общини тук, наличният финансов ресурс е милиард и 650 тук. На кой ще плати министъра? По какъв принцип ще избере на кой да плати?
На най-добрите.
Кои са най-добрите, господин Стойнев? Кои са най-добрите?
На най-добрите.
Ми нашите сигнали не са такива, господин Стойнев. Нашите сигнали са, че се плаща по партиен признак. И понеже Ваш колега ми каза преди малко: дайте ни списъка на общините, на които не е платено – ние няма да го дадем, защото, ако Ви го представим, никога няма да получат пари. Моля представители на властта, представители на мнозинството да излязат и да кажат: тогава, когато има искане за плащане за три милиарда от едната страна, но министърът има милиард и 650 налични за 2025 г., на кой ще плати? На какъв принцип ще бъде извършено плащането? Това е важен въпрос, свързан със справедливостта, защото, както впрочем господин Димитров маркира в изказването си, тази програма може да стане по-порочна от онези практики, които бяха с плащания с постановление на Министерския съвет от излишъците на бюджета.
Не може.
Защото, господин Стойнев, тогава, когато има споразумение за 7 или 8 милиарда, но може да се плащат милиард на година или милиард и половина на година, е напълно реална хипотезата да има свършена работа от фирми, общините да задлъжнеят с тези пари и в рамките на 2, 3 или 4 години да не се платят, тоест общините да бъдат излъгани за това, че няма да им бъде платено.
Не е възможно. Не може.
Излезте и ми обяснете защо не е възможно. И най-вече, моля представител на изпълнителната власт да ми каже: тогава, когато исканията за плащане са повече от наличния финансов ресурс, по какъв начин ще се избере на кой да се плати? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Иванов. Реплики към изказването на господин Иванов? Следващото изказване е на господин Стоян Таслаков. Заповядайте.
Благодаря. Дами и господа народни представители, инвестиционната програма е един добър метод, по който аз ориентирам как се справят общините в моята област. Аз, разбира се, следя тези, които са в област Пазарджик. За мен важно е да има към тази програма по-справедливо разпределение на средствата и да се плаща навреме, не да се налага, както се случи тази година, да излизаме тук на бюджета и да давам конкретни примери с проекти, които не са платени към общините – и съответно изпълнителите чакат, и са прекратени. Според мен трябва да има пропорционалност и всички общини справедливо да получат средства, а не по критерия „кой е по-близък до министъра“. Също така трябва да има и повишен контрол, тъй като много кметове злоупотребяват и има завишени стойности на ремонтните дейности. Примерно, както каза господин Гюрев, километър отсечка от път, който е пет пъти по-висок от средната цена в Европа. В област Пазарджик прави впечатление, че от 12 общини най-много нови проекти към тази програма има община Пещера. Наистина това е добре за община Пещера, но не ми се иска да мисля, че причината е, защото кметът е близък съпартиец и приятел с министър Иванов. Надявам се да не е така, защото това е порочна практика и не би трябвало да е важно кой е министърът, защото те се сменят постоянно. И ако днеска една община е добре и получава някакви проекти и финансиране, утре при друг министър това няма да е така. Трябва да има един справедлив метод, по който да се разпределят тези средства. Прави впечатление за малката община Белово, че има отпаднал проект, който финансира техника за разделно събиране и рециклиране на отпадъците. Това е голям проблем в цялата област и смятам, че такива проекти не бива да отпадат. Също така ми направи впечатление, че най-много отпаднали проекти по Програмата има най-голямата община Пазарджик. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, благодаря госпожо Председател. Завършвам. Отдавам го може би на неопитността и на младата администрация, но би трябвало пък най-голямата община в областта да има най-много предложения и да е най-активна по тази програма. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Ще има ли реплики към изказването на господин Таслаков? За следващото изказване – господин Ивайло Костадинов.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, съвсем накратко. Ние от „Има Такъв Народ“ подкрепяме Програмата за общините, защото тя именно ще даде възможност най-сетне те да поемат и глътка въздух. Тази програма дава и зелена светлина за нужни и закъснели проекти, като ВиК, изграждане на улици и тротоари и тяхната рехабилитация, детски градини и училища. Така че, ще кажа още веднъж, парламентарната група на „Има Такъв Народ“ ще подкрепи изменения на Закона за държавния бюджет. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Костадинов. За следващото изказване – господин Димчо Димчев. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Нямаме време.“) Няколко секунди има може би на групата. Отказва се. И последното изказване, което е записано – госпожа Снежанка Траянска. Заповядайте, госпожо Траянска.
Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще бъде в продължение на изказването на колегата Ивайло Костадинов. Колеги народни представители, нашата задача в тази зала е да приемаме закони. И по приемането на изменението на Закона за държавния бюджет, чийто дебат слушах внимателно, искам да изразя нашето становище относно това, че задача на местната власт е да представи проектите за финансиране в капиталовата си програма такива, каквито са приоритетите им в съответната предизборна кампания, нуждите на населението и разбира се, капацитетът, който има административният им персонал. Защото това има връзка и със съответното отчитане и изпълнението на съответните проекти. И тук е мястото да кажа относно колегите, които си изказаха притесненията дали един или друг проект е по-добър за финансиране, или не, дали един е приоритет, например ВиК или, както каза един колега, стадион и прочее – това е задача на местната власт и ние не можем да бъдем съдници за това дали този проект или друг ще се финансира, защото нашата гледна точка е различна и нашата задача е различна. Тоест проектите да бъдат и съответната им отчетност да бъде узаконена, един вид да бъде приет този закон. А работа на изпълнителната власт е, изпълнявайки функциите си, да контролира съответно и да финансира изпълнението на тези проекти. И за това кои проекти и изпълнения ще бъдат по-поредност финансирани, зависи от тяхното изпълнение и от капацитета на местната власт съответно за отчитането на тези проекти. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Траянска. Ще има ли реплики? За изказване или за реплика, госпожо Комитова? Реплики към изказването на госпожа Траянска ще има ли? Заповядайте за изказване, госпожо Комитова.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, народни представители! Искам да направя едно кратко изказване във връзка с тази промяна в бюджета. Определено Общинската инвестиционна програма е един напредък в развитието на нашето общество, един успех към повече финансова децентрализация на общинските плащания, на нуждите, които са най-ясно къде са, кой ги разбира и кой решава как да ги реши – това е местната власт. Така че това е един много голям напредък при управлението на публичните финанси. Оттук нататък обаче имам няколко критични бележки към настоящия бюджет, които вече се изтъкнаха. В бюджета има много малко пари, така да се каже, малко пари за вода и много пари за асфалт. Редица проекти са в ситуация, в която се предлага асфалтиране на улица, а не е изградена ВиК мрежата под улицата. За тези дефекти на Програмата трябва да бъдат категорично намерени механизми и начини да бъдат избегнати. Освен многото асфалт, в този бюджет има и много инженеринг. Тук е мястото да кажа, че всички инвестиционни проекти, които се определят чрез процедура на инженеринг, обикновено формират невярна строителна стойност. Тъй като няма изготвен проект на хартия, няма количествено-стойностни сметки и по някакви, не знам по какви правила, се определя строителна стойност, която може да е в пъти завишена, може и да е занижена. Затова считам, че данните, които са заложени по всички проекти на инженеринг, са, меко казано, неверни, да не казвам фалшиви. Оттук е и следващият проблем: как ще се извърши поредността на плащанията? Тук вече се изказаха много сериозни съображения за приоритизиране, за критерии и така нататък. За мен е ясно, че когато не достигат парите за всички проекти, ще се плаща по партийна принадлежност. В този бюджет е намесен и проблем от миналата година – измамните обещания за 2024 г. – все пак това беше правителството на ГЕРБ начело с господин Главчев, който ни остави неразплатени повече от 500 милиона, тук доведе днес до изпълнени строителни работи, които очакват плащане, до фалирали фирми, до платени ДДС-та, до многократно плащани годишни застраховки и прочее. И тези пари все още не са разплатени. Тоест тези измамни обещания от миналата година продължиха и в сегашната година, в бюджета на 2025 г. Първо са заложени фалшиви и неверни стойности от проектите на инженеринг. Второ, тук не спира да се повтаря как Общинската програма ще бъде 8 милиарда за 3 години, само че от тях около 3 милиарда са за тази година, ама от тези 3 милиарда 1 милиард и 650 ще се разплащат, ама от тях само 750 милиона ще даде МРРБ, ама то ще ги даде, когато плати 500 милиона от миналата година. Тоест фалшивият бюджет, базиран на фалшиви данни, с измамни обещания и с фалшива инфлация, вместо да решава проблеми, създава нови и още повече проблеми. И последно, ще задам един въпрос, който се задава на някои сватби: туй, което се обеща, кога ще се даде? Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
Благодаря Ви, госпожо Комитова. Ще има ли реплики към изказването на госпожа Комитова? Други желаещи за изказвания? Няма записани, има ли все още? Закривам разискванията и поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. със сигнатурен номер 51-502-01-32, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2025 г. Гласували 195 народни представители: за 158, против 12, въздържали се 25. Предложението е прието. Заповядайте за процедура.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! На основание чл. 79, ал. 1, изречение шесто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за намаляване на срока за предложения от народни представители между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2025 г. – срокът да бъде намален на 3 дни.
Подлагам на гласуване направеното предложение. Гласували 195 народни представители: за 133, против 48, въздържали се 14. Предложението е прието. Преди да минем към втора точка от дневния ред, уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от лятно училище „ЗанимаВАлня“. Те са в Народното събрание по покана на народния представител Биляна Иванова. Нека да ги поздравим с добре дошли в българския парламент! (Ръкопляскания.) Преминаваме към втора точка от днешната ни програма: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ. Вносители са Драгомир Стойнев и група народни представители. Приет е на първо гласуване на 22 май 2025 г. Заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 51-554-01-71, внесен от Драгомир Велков Стойнев и група народни представители на 20 март 2025 г., приет на първо гласуване на 22 май 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо думата „подуправителят“ се заменя с „подуправителите“, б) в изречение второ думата „подуправителят“ се заменя с „подуправителите“, думите „изпълняват функциите“ се заменят с „упражняват правомощията“ и накрая се добавя „или нови подуправители“. 2. В ал. 2 думата „подуправител“ се заменя с „подуправители“. 3. В ал. 3а в текста преди т. 1 думата „Подуправител“ се заменя с „подуправители“ и думите „бъде лице, което отговаря“ се заменят с „бъдат лица, които отговарят“. 4. В ал. 4 в текста преди т. 1 думата „подуправителя“ се заменя с „двамата подуправители“. 5. В ал. 5 думата „подуправителя“ се заменя с „един от подуправителите“. 6. В ал. 5а след думата „подуправителя“ се добавя „или на двамата подуправители“ и след думата „подуправител“ се добавя „или нови подуправители“. 7. В ал. 6 думата „подуправителя“ се заменя с „двамата подуправители“, думата „договор“ се заменя с „договори“ и думите „който се сключва“ се заменят с „които се сключват“. 8. В ал. 7 се създава т. 10а: „10а. определя правомощията и ресорите на двамата подуправители на НЗОК;“ 9. Алинея 8 се изменя така: „(8) Управителят на НЗОК определя правомощията и ресорите на двамата подуправители на НЗОК.“ 10. В ал. 9 думата „подуправителят“ се заменя с „подуправителите на НЗОК“, думата „подпомага“ се заменя с „подпомагат“ и думата „има“ се заменя с „имат“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложение на народния представител Валери Лачовски, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията на основание чл. 79, ал. 1, изречение четвърто от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение за допустимост за разглеждане и гласуване на предложението. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 59 се правят следните допълнения: 1. В ал. 7, изречение първо накрая се добавя „както и стойностите, определени по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, които са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ“. 2. Създава се ал. 7а: „(7а) Националната здравноосигурителна каса заплаща медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 на изпълнителите на медицинска помощ в рамките на стойностите, определени в договорите по ал. 1, и в съответствие с целевите средства в Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се отчита и делът на резерва при решение на Надзорния съвет на НЗОК по чл. 15, ал. 1, т. 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ангелов. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения проект за второ гласуване от председателя на Комисията по здравеопазване. Имате думата. Заповядайте, госпожо Махаева, имате думата за изказване.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ние не подкрепихме на първо четене този законопроект и сега няма да го подкрепим. Аз ще направя едно общо изказване по параграфите – дотолкова, доколкото промените в тях са идентични, с изключение на новия параграф – навсякъде „подуправителя“ се заменя с „подуправителите“. Сега, на всички тук, в тази зала, е ясно, че идеята на този законопроект не е продиктувана в никакъв случай от някаква необходимост за по-добър взаимен контрол. НЗОК отдавна разполага с такива механизми за контрол, разполага с Надзорен съвет, с вътрешни процедури, които гарантират по някакъв начин малко или много повече прозрачност и повече отчетност. И едно такова добавяне на още една управленска позиция, както казахме и когато се разглеждаше на първо гласуване, от която няма никакъв смисъл, не само няма да подобри тези процеси, но ще доведе и до допълнителни, абсолютно ненужни финансови разходи. Според мен това е начин да бъде поставен един политически лоялен на БСП кадър в ръководството на Касата. И това едва ли някой ще го отрече. И още нещо ще кажа. Тази идея – всяка партия да има свой човек на ключови позиции, е изключително порочна практика, уважаеми народни представители, и ние не трябва да я поощряваме. Напротив, трябва да се опитаме да спрем това нещо, защото НЗОК не е и не може да бъде политическа арена за такива назначения. Това ще доведе само до фрагментация, до конфликти на интереси и ще доведе до разклащане на институционалната стабилност. Не бива да поощряваме подобен род предложения, защото, вместо да ги подкрепяме, по-скоро бихме могли да акцентираме върху важните проблеми в здравеопазването, върху недостига на кадри, върху ограничения достъп до медицинска помощ, върху ограничения достъп до лекарства и до лекарствени продукти. Мисля, че тук трябва да бъде поставен акцентът. И според мен не е добре да продължавате с този тип политически игри, защото, повярвайте ми, българският народ започва да се отвращава от това Народно събрание, което играе този тип политически игри. Така, толкова по параграфи 1, 2, 3, 4, 6 и 7. Що се отнася до предложението на ГЕРБ в новия § 5, което направиха в Здравната комисия и което беше в нарушение на чл. 79, ал. 1, изречение 3 от Правилника, където се казва, че „предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване Законопроект, не се разглеждат и не се гласуват по същество“ – край на цитата, Комисията трябваше да се произнесе за недопустимост. Но понеже тя го допусна за разглеждане и така или иначе, ще се приеме, защото е предложение на част от управляващата коалиция, ще си позволя и тук кратък коментар, защото е важно да се знае от работещите в лечебните заведения, както и от българските граждани, какво ще се приеме след малко, защото то пряко ги касае. На практика, с това предложение се цели в договорите между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ да се вписват стойностите, които са определени с бюджета на Здравната каса, и Касата да заплаща само тези стойности, които са определени в договора. И отново се връщаме на лимитите и на надлимитните дейности, и на въпросите: какво ще става с тези надлимитни дейности, кой ще ги заплаща, откъде ще дойде това финансиране и дали болниците ще започнат отново да връщат пациенти, защото са стигнали свръхзадлъжнялост, защото вече светят в червено и защото са задлъжнели до покривите си? Ето затова мисля, че това предложение би се оказало проблематично. И не само заради това, което казах, а и защото вече имаме едно такова конституционно решение от април месец миналата година. Ако не ме лъжи паметта, беше дело № 15 от 2023 г., с което решение Конституционният съд отмени една подобна разпоредба в Закона за здравното осигуряване – това беше ал. 2 на чл. 55а. В това решение ясно се казва, че поставянето на лимити на болничните заведения ограничава правото на достъпна медицинска помощ, което е основно право на всеки български гражданин. Какво означава „достъпна“? Ето тук – направила съм си труда да извадя едно решение № 32 от 1998 г. по конституционно дело № 29 от 1998 г. – това е „възможността за медицинско лечение на всички граждани в случай на заболявания, при равни условия и при еднакви възможности за ползване на лечението“, край на цитата. И сега, едно здравноосигурено лице, което има нещастието да попадне в това финансово надлимитно пространство, какво прави? Има две възможности: или търси друго лечебно заведение, което не е достигнало лимита – стига да е, разбира се, във възможностите му, стига здравословното му състояние да позволява и стига в неговото населено място да има друго такова лечебно заведение, където може да потърси медицинска помощ, или да бъде включено в листата на чакащите. Само че всички бели престилки от тази зала могат да потвърдят, че медицинската помощ, независимо дали е спешна, или не е спешна, има смисъл само тогава, когато е своевременна, защото в противен случай може да причини труднопоправими щети или дори непоправими щети на пациента. Така че сегашното предложение е почти същото като обявената вече за противоконституционна разпоредба на чл. 55а, ал. 2 и разбира се, противоречи на чл. 52, ал. 1 от Конституцията точно толкова, колкото и вече отменената разпоредба. Нашата позиция е, че здравните услуги, които се предоставят на осигурените лица, трябва да бъдат гарантирани в рамките на задължителното здравно осигуряване, без да се въвеждат ограничения, които да компрометират достъпа до качествена медицинска помощ. И сега ние обаче ще постигнем точно обратното – ще ограничим отново правата на пациентите и ще изпаднем в една абсурдна ситуация, че е по-добре да се разболеем през януари или февруари, за да може да получим безплатна медицинска помощ, вместо да се разболяваме в края на годината, където не е сигурно дали ще ни бъде оказана такава помощ изобщо, дали ще се налага да я плащаме, или да се оправяме всеки както може. И моля някой да ме поправи, ако това не е дискриминация! Искам да Ви кажа, че ще започнат да валят жалби, дела в тая насока. Не мисля, че това е целта, която Народното събрание иска да постигне днес. Поради всички тези причини, които изложих, сами разбирате, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Има ли реплики? Заповядайте, господин Ибришимов – първа реплика Втора реплика – господин Ангелов.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, моята реплика към Вас е относно нашето предложение за втори подуправител на Националната здравноосигурителна каса. Нашето предложение цели само и единствено повишаване ефективността и стабилността в управлението на Националната здравноосигурителна каса. В последните години се сблъскваме с редица трудности, произтичащи от управлението на Касата от едно-единствено лице, а именно управителя, особено в условията на политическа нестабилност и кризи. Нееднократно сме били свидетели как при липса на титулярен управител системата изпада в състояние на административна парализа, което води до реални рискове за функционирането на здравноосигурителната система в цялата страна. Това е недопустимо, особено когато говорим за система, от която зависят здравето и животът на българските граждани. С представените промени се цели въвеждането на по-устойчива и гъвкава управленска структура чрез разпределяне на отговорността между двамата подуправители. Това ще гарантира по-добър контрол, непрекъсваемост на дейността и възможност за по-ефективно разпределение на функциите според професионалната квалификация на всеки един от тях. Знаете, че НЗОК управлява сложна и голяма система с централна администрация и 28 районни каси. Двама подуправители с различен фокус ще могат ефективно да управляват тези различни направления. По този начин ще има и по-добър вътрешен контрол и ще се намали рискът от забавяне на иначе рутинни административни процедури. Ще направим крачка към една по-ефикасна и отчетна система. Затова, уважаеми колеги, призовавам да подкрепим това наше предложение, и Ви благодаря.
Благодаря Ви, господин Ибришимов. Втора реплика – господин Ангелов.
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Махаева, искам само да разсея няколко неистини, които казахте. Всеки български гражданин, който има нужда от лечение, ще получи такова своевременно лечение. Нито един български гражданин, потенциален пациент, няма да бъде върнат от лечебно заведение. В предлагания закон няма нито една дискриминираща норма, защото той се отнася еднакво към всички групи от населението и към всички български граждани. Не третира дискриминационно една група за сметка на друга. И понеже коментирахте кога българските граждани да боледуват – дали през януари, или февруари, или през летните месеци, аз ще използвам възможността да отправя един апел: нека всички български граждани да се възползват от възможността, която се дава чрез Закона за бюджета на Касата, да извършат всички възможни и платени от Касата профилактични прегледи. И нека да почнем да обръщаме внимание повече на профилактиката и скрининга, отколкото да избираме как да боледуваме и кога да боледуваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви. Трета реплика? Заповядайте, господин Чорбанов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Махаева, няма да дублирам нещата, които бяха казани току-що. Смея да кажа, че при всички негативи, които на моменти се трупат към здравната система и обслужването, българската здравна система е една от най-достъпните. Именно затова смятам, че предложените промени в Законопроекта в никакъв случай няма да направят ограничение или да усложнят достъпа до здравната система. Търсят се пътища и механизми административно всичко да бъде извършено възможно най-лесно и най-просто. Със сигурност винаги може да има критики и едва ли някой ще претендира за безгрешност в текстовете. Сигурно това е причината толкова често да отваряме закони, които сме работили наскоро, и да ги преправяме, и да правим нови и нови промени с цел адаптация към реалната ситуация. Но смятам, че добър поглед бихте имали, ако опитате в развитите страни в Западна Европа – да видите какъв е достъпът до здравната система и дали там при липсата на лимити ще има по-добър достъп. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Заповядайте за дуплика, госпожо Махаева. Господин Папов е заявил изказване. Други колеги, желаещи да се изкажат? Записваме Ви, господин Адемов.
Благодаря, госпожо Председател. Сега, по реда на репликиращите. На първо място, благодаря Ви и на тримата за репликите. Доктор Ибришимов, на Вас Ви благодаря, че изчетохте мотивите към Вашия законопроект. Ние също сме ги чели. Професор Ангелов, Вие казахте, че всички ще получат лечение, и слава богу! Само че по отношение на дискриминацията, за която стана дума, не казахте как ще стоят нещата по отношение на заплащането на тези пациенти – колко от тях ще получат безплатна медицинска помощ…
Всички.
…и на колко от тях ще им се наложи да заплащат. И какво ще се случи, когато изпълнителят на медицинска помощ е достигнал лимита и повече няма да има финансиране от Здравната каса? Ако може, в изказване да го обясните, за да стане ясно това нещо. И на следващо място. Вие по много неприятен начин интерпретирахте моите думи. Аз в никакъв случай не съм пожелала на българските граждани да боледуват в началото на годината. Естествено, всички български граждани ние искаме да бъдат живи и здрави, но за съжаление, те боледуват. Дали заради лоша профилактика, дали заради лоши други условия, но те боледуват и заведенията са пълни. Аз съм работила 18 години в „Пирогов“ – такъв човекопоток не съм виждала никъде. Хората боледуват, да. Поради една или друга причина те боледуват. Професор Чорбанов, Вие казахте, че се търсят пътища. И дай боже да се намерят тези пътища, защото аз смятам, че като осигурителен орган НЗОК не само цели – тя е длъжна да обезпечи гражданите да могат да реализират своето конституционно право на здравно осигуряване. Едно такова осигуряване, в което няма сигурност, така както го усещам. И аз съм сигурна, че тази разпоредба, ако бъде атакувана в Конституционния съд, тя ще падне именно на това основание. Едно такова осигуряване, в което няма сигурност във възможността да се получи тази осигурителна престация, не е същинско осигуряване. Затова и условията за предоставяне и за използването на тази осигурителна престация трябва да бъдат така уредени, че да допринесат именно за тази сигурност в получаването. И аз не смятам, че въвеждането на отделни лимити на лечебните заведения ще намали броя на пациентите или пък ще ограничи разходите по някакъв начин на Касата, защото нали това е смисълът на тази промяна – да ограничим по някакъв начин тези разходи и да могат те да се планират по по-правилен начин. Просто тези пациенти от едно лечебно заведение, аз съм абсолютно убедена, ще отидат в друго лечебно заведение, което още не е достигнало тези лимити. И още нещо ще кажа, с това ще завърша. Обстоятелството, че държавата не може ефективно да изпълни задължението си да контролира бюджетните средства за здравеопазване – това са над 9 милиарда и ние в средата на годината вече говорим за светване на червено на Здравната каса – това не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права, каквото е правото на достъп до медицинска помощ. И каквото и да си говорим сега, съвсем скоро ще видим, че ще се окажем прави за пореден път. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Заповядайте за изказване, господин Адемов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, искам да започна своето изказване с едно припомняне. Националната здравноосигурителна каса е създадена на 1 октомври 1999 г. В тази зала има хора, които са част от екипа, който участва в създаването ѝ. Защо припомням това? Защото от самото създаване на Националната здравноосигурителна каса тя никога не е имала двама подуправители. Никога! Имало е случаи, в които Касата е оставала без подуправители, дори без управители, но никога не е имало случай, в който да има двама подуправители. Искам да припомня нещо, което е записано в Закона за здравното осигуряване. Там е казано, че правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса са разписани в 18 точки, а тези на подуправителя – в 11 точки. Тоест управителят на Националната здравноосигурителна каса има достатъчно правомощия да управлява, и контрол, и управленски функции, и така нататък. А функциите, които са разписани в действащото законодателство на подуправителя, са свързани предимно с подкрепа и с подпомагане на дейността на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Защо казвам всичко това? Защото искам да прескоча темата, че става въпрос за партизиране на ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Защото искам да прескоча темата, че става въпрос за разпределяне на порции в управлението на Националната здравноосигурителна каса между управляващите, защото не стига една позиция, която да заемат колегите от БСП. И аз помолих господин Стойнев, който е вносител на този проект, в Проекта да запишем и името на този човек, който ще бъде избран, за да разберем какъв е смисълът от този законопроект, защото според мен е напълно безсмислен. Аргументът, че се разпределят функции, че отговорността е по-голяма, е несериозен. Няма как да повярваме на такъв тип аргументи, защото, пак повтарям, ясно са разписани функциите както на управителя, така и на подуправителя. И сега нещо друго – според мен е сбъркана философията на управленската структура на Националната здравноосигурителна каса. Защо казвам това? Защото, уважаеми дами и господа народни представители, в момента каква управленска структура имаме? Надзорен съвет – доминиран, хайде, да не кажем доминиран, но по-голямата част от тези девет представители на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса са представители на държавата, респективно на управляващите. Като към тях прибавим и представители на пациентските организации, можем лесно да допуснем, че възможността за това преимущество държавата да я има в Надзорния съвет, е реална. На следващо място – имаме управител и подуправител при действащата структура. В действащото законодателство на Надзорния съвет сме вменили задължения, които определят обеми на медицинската дейност, и в следващия момент те трябва да контролират това, което самите те са определили. Това според мен е неефективна структура на управлението на Националната здравноосигурителна каса, защото на Надзорния съвет са вменени управленски функции от оперативното ръководство. Надзорният съвет прави това, което трябва да прави един управителен съвет, но това означава промяна в структурата на управление. Това съм го казвал много пъти, така беше и в началото през 1999 г., но за голямо съжаление, сега нещата през годините се промениха. На следващо място – по отношение на проблема с въвеждането отново на така наречените лимити. Колеги, какво ще следва от този текст? Нито един добросъвестен изпълнител на медицинска помощ няма да върне пациент – няма да върне пациент, убеден съм в това. Но нека да отворя една скоба и да кажа, че има лечебни заведения, които, когато изчерпят лимита, ще пренасочат пациента към друго лечебно заведение. Има такива случаи – ще футболизират пациента, както на граждански език се изразяват някои колеги. На следващо място, ако обаче си изчерпал лимита и приемеш пациент, това какво означава? Това означава две неща: едното нещо е да увеличиш задълженията, които имаш – за задълженията ще говоря след малко, защото те са по-важната тема, отколкото подуправителя на Касата – защото, ако върнеш пациента, това нито е морално, нито е етично, нито е редно да се направи, но в другия вариант лечебното заведение приема задължението да трупа задължения, после да обяснява как ги е натрупало тези задължения. Тоест аз в никакъв случай не казвам, че сегашното управление на Националната здравноосигурителна каса има някаква вина за това, което се случва. Защото в отчета на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса за 5-месечието, публикуван на страницата на Националната здравноосигурителна каса, едно към едно е казано, че задълженията на Националната здравноосигурителна каса по отношение на здравноосигурителни плащания са в размер на 242 милиона. Повтарям – 242 милиона. Какво отношение има структурата на ръководството на Касата, какво отношение имат подуправителите, сами можете да се досетите. Според мен няма никакво отношение. Подуправителят няма да реши по никакъв начин този въпрос с този преразход – убеден съм в това. И затова казвам, че тези задължения, като към тях прибавям и официалната информация, че публичните лечебни заведения с преобладаващо държавно и общинско участие имат над 700 милиона задължения, проблемът къде е – в подуправителя? Той ще реши ли този въпрос, или проблемът е друг – структурен, организационен, кадрови, политически, административен и какъвто искате го наречете? Истинската дискусия според мен трябва да бъде там – тази дискусия. Какво трябва да направим, за да отнемем възможността на лечебните заведения да трупат за... Хайде да не е възможност, ами обстоятелството, че те имат по някакъв начин разписани правила, или по-точно неразписани правила, да трупат задължения. И затова, уважаеми колеги, аз казвам, че истинската дискусия е за това какво трябва да направим, за да можем да рационализираме тези разходи, а те никак не са малко. В този бюджет са 9 млрд. и 500 милиона общо в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, а в бюджета за болнична помощ са 4 милиарда. И тук някой да ми говори за това, че няма достъп! Колеги, има 2 милиона и 400 хиляди хоспитализации, 4 милиарда и 300 милиона бюджет за болнична помощ! И да говорим за липса на достъп, малко е... Хайде, да не кажа несериозно, но не е честно. Не е честно да говорим, защото, ако няма достъп, как всяка година ще се увеличават хоспитализациите?! Истинската дискусия за мен е по какъв начин да оптимизираме разходите, без по никакъв начин да засягаме правата на пациентите, защото това е нещо, което не е допустимо. На следващо място – какво според мен трябва да се направи обаче? Това е много важно. Според мен трябва – крайно време е, да приемем методика за определяне на цените на клиничните пътеки. Методика за определяне на клиничните пътеки! Сега актуалната дискусия е за заплатите на младите лекари. При тази финансова ситуация как ще решим този въпрос? Много важна тема. На следващо място – методика за определяне на цената на лекарския труд. Отдавна говорим за това как да направим такава методика, защото, ако имаме едни и същи цени на клиничните пътеки – да, за дейност цената трябва да бъде една и съща, но нали се сещате, че една пластика на херния – тук професор Ангелов ще Ви каже, в Александровска болница има една цена, в някоя друга болница в провинцията – без да подценявам която и да е болница, за да може да извършва тази дейност, трябва да отговаря на определени условия и стандарти – не е една и съща цената. Можем ли да направим така, че да определим различни цени на клиничните пътеки? Знам, че тази тема още е много щекотлива, знам, че има различни мнения и знам, че тази тема трябва да бъде по някакъв начин дискутирана, а не да бъде вкарвана между първо и второ четене. Разбирам, че обстоятелствата налагат това – напълно съм наясно, защото по някакъв начин трябва да спре това увеличение на преразхода. Защото ужасно е за всяко управление на Националната здравноосигурителна каса и всеки министър на здравеопазването да внася в Народното събрание проект за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Знам, че това е непопулярна мярка. И за да не се стига до нея, трябва да направим всичко възможно с общи усилия, заедно със съсловните организации, с пациентските организации и с хората, които разбират от здравно осигуряване, да решим тези проблеми.
Благодаря Ви, господин Адемов. Има ли реплики към изказването на господин Адемов? Заповядайте, господин Тасков – първа реплика.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, методиката за остойностяването на лекарския и на сестринския труд е абсолютно необходима, то няма как иначе да станат нещата. Но да се диференцира заплащането на един специалист в зависимост от града – общо взето, там малко нещата не са точно така, защото става въпрос за извършена една и съща дейност с едно и също ниво на компетентност. Това не можем да го разделяме като специалисти в болничната помощ, но всичко това, което коментираме в момента – че няма нужда от този втори подуправител, ами нали засилването на контрола реално върху преразхода на средства също е една от възможностите това да бъде негова работа на действие! Не става въпрос за имена, защото и аз не го знам, категоричен съм в това. Като говорим за лимити – няма лекар, който да иска да има лимити в болничните заведения, но този преразход, който се получава в момента в болничната помощ, просто трябва да бъде реагиран. За първите три месеца са близо 20%, той продължава да расте. Така че е необходимо зло и основният вариант, който да се движи заедно с това лимитиране евентуално точно на дейността на болниците, е контролът върху, да го кажа така, реално източването на Здравната каса. Това е единственият вариант, който може да се направи. Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Ангелов.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми доктор Адемов, слушах Ви много внимателно. Това, което прави впечатление винаги, когато предлагаме на вниманието на народното представителство закон в системата на здравеопазването – винаги дискусията се прехвърля върху всички проблеми в здравеопазването и опит за промяна на системата, и продължаването, въвеждането или отмяната на някоя реформа. Само че днес сме се събрали за две конкретни неща. Първо, когато започнахте Вашето изказване, Вие казахте откога е създадена Касата. Много, много отдавна, преди 1989 г., може би в тази зала, един друг ръководител е казвал: Вие имате информация и ние имаме информация. Информацията е достъпна за всички в 21 век. Когато се създаде Касата през 2001 г., тя имаше директор. (Реплика: „1999 г.“) 2001 г. – нека да бъдем така коректни, иначе за създаването – 1999 г., окей. Имаше момент, в който този директор имаше трима заместник-директори. Не един, а трима заместник-директори. През 2001 г. бюджетът на Националната здравноосигурителна каса заедно с бюджета на Министерството на здравеопазването беше 180 млн. лв. 180 млн. лв.! Сега бюджетът на Националната здравноосигурителна каса заедно с бюджета на Министерството на здравеопазването, така наречената функция здравеопазване, е близо 10 милиарда и половина лева. Защо се налага да имаме и да разширим възможността на ръководния орган на Националната здравноосигурителна каса? Много просто. От създаването на Касата до момента са въведени изключително много нови дейности и задължения и са вменени функции, които не са били такива тогава, когато тя е създадена. И да дадем няколко примера. Първо, Касата вече отговаря за медицинските изделия. Второ, Фондът за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина на възрастни от Министерството на здравеопазването са прехвърлени в Националната здравноосигурителна каса. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) На последно място, бих искал да Ви кажа, че от тази година въведохме и биомаркерна диагностика. Функции, които са нови. И ако се опитваме по един или по друг начин – аз много пъти съм го казал и в Комисията, казал съм го и в залата – няма смисъл да политизираме здравеопазването, защото то няма никакъв цвят. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) По отношение на притесненията, които изтъкнахте от тази трибуна – че ще ограничим правата на пациентите, това няма как да се случи. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Напротив, казахте, че има риск за пациентите. Нито едно право на пациенти няма да бъде ограничено! По отношение на лечебните заведения. До момента не помня – ако греша, моля да ме поправите – да има надлимитна дейност на лечебно заведение, която да не е платена под една или по друга форма. И по отношение на методиката за цените на клиничните пътеки и методиката за цената на лекарския труд. И двете са форма на договаряне между Надзорния съвет на Касата, който е обществена структура, и държавата има малцинство…
Благодаря Ви, господин Ангелов. Тъй като времето изтече…
Последно изречение. …и съсловните организации – в конкретния случай Българския лекарски съюз. Мисля, че би било трудно да ликвидираме със законов акт договорното начало в Националната здравноосигурителна каса.
Има ли трета реплика към изказването на господин Адемов? Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за репликите. Господин Тасков, по отношение на контрола. Ама той контролът в Проекта, който е предложен, не е разписан никъде! Там е казано, че в едномесечен срок управителят на Националната здравноосигурителна каса трябва да определи ресорите и трябва да определи правомощията. За какъв контрол говорим в този проект?! Няма такъв контрол. Така че това, което казвате, не кореспондира с това, което е написано в Проекта. Професор Ангелов, ще Ви моля да ме чуете. По отношение на това, което казвате – за това, че всяка една тема, свързана по някакъв начин със здравеопазването, било то бюджет или проект, винаги се разпростира върху темата здравеопазване като цяло. Дали е нормално, или не, това е друга тема, но такава е практиката през последните 30 години, за добро или за лошо. Що се отнася до бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Професор Ангелов, 180 милиона казахте, че е бил бюджетът на Касата, само че това беше бюджет само за извънболнична помощ. Болничната помощ беше вкарана през следващите години. Аз съм свидетел на това нещо, Вие много добре знаете. 180 милиона бяха само и единствено за извънболнична помощ, тъй като тогава правителството на Иван Костов нямаше достатъчно време да вкара и болничната помощ в Националната здравноосигурителна каса. По отношение на това, че нови дейности са внесени – да, аз съм съгласен с това, има нови дейности. Но аз, ако забелязахте, говорих и за нещо друго – за промяна в структурата на управление, защото аз не съм убеден, че подуправител, който и да е той, най-добрият да е, няма как да реши всички тези контролни функции, които трябва да бъдат вменени, пак повтарям, в едномесечен срок. Вие сега зачерквате тези 11 позиции, защото ги няма, променяте този текст, който се отнася за правомощията на подуправителя, и казвате, че в едномесечен срок управителят на Националната здравноосигурителна каса трябва да определи ресорите, от една страна, и да определи правомощията. Откъде да знаем какви правомощия ще определи той? Трябва да бъдат разписани на законово ниво или трябва да разчитаме на управителя, без да се съмняваме в неговите качества? Нали, той може да определи най-добрите функции, които да изпълнява този подуправител. За мен управленските функции трябва да бъдат – защитавал съм и тази теза години наред, от управително тяло. Управителното тяло би трябвало да бъде не Надзорният съвет. Пак повтарям, Надзорният съвет в момента взема решение за разпределение на средствата по регионални здравноосигурителни каси, по лечебни заведения и в следващия момент трябва да контролира това, което е взел като решение, нали е надзорен орган. Затова според мен трябва да се помисли за в бъдеще как и дали трябва, или не трябва да се промени управленската структура на Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря Ви, господин Адемов. Уважаеми колеги, свиквам извънреден председателски съвет – пуснала съм и съобщение, така че 15 минути почивка и ще продължим в и двадесет, като след почивката господин Ивайло Папов е записан за изказване. Петнадесет минути почивка. (След почивката.)
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Преди да продължим с разискванията по второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, след извънреден председателски съвет и по предложение на различни народни представители за включване на точки в седмичната ни програма ще Ви запозная с предложението за промяна в програмата за утре – петък, 18 юли. Първо, пет са предложенията, затова ще ги изчета по реда на постъпването и ще казвам какви са предложенията за включване в програмата за утрешния ден. Постъпило е предложение от господин Николай Денков за включване в седмичната програма на: Проект на решение за промени в състава на Комисията по демографската политика, децата и семейството, Проект на решение за промяна в състава на Комисията по енергетика, Проект на решение за промяна в състава и промени в ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Проект на решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика. Тези промени в съставите на комисиите се налагат във връзка с полагането на клетва на нов народен представител. Предложението е това да бъде точка първа за петък. Предложението за точка втора – от госпожа Рая Назарян, е за включване на Проект на решение за избиране на национален омбудсман. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с решение на Народното събрание на 13 февруари – като точка втора. Като точка трета да остане Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като в момента това е точка първа. Четвърто за утре – Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, с вносител Министерският съвет, като предложението е от председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси госпожа Александрова. Точка пета за утре е Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Това е Общият законопроект, който беше изготвен от Комисията по конституционни и правни въпроси – точка пета за петък. Шеста точка за утре – Законопроект за ратифициране на международните здравни стандарти, изменени с резолюция на Световната здравна асамблея, приети на 1 юни 2024 г., вносител е Министерският съвет, със срок за ратификация на тези международни правила. И точка седма – Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това зависи от всички нас. На основание чл. 47, ал. 5 от Правилника и след консултации с парламентарните групи предлагам промяна в приетата програма за работата на Народното събрание. Заповядайте, господин Петров. (Шум.) Господин Златанов, моля Ви, по-тихо, не от зала.
Благодаря, госпожо Председател. Ние от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против така предложеното изменение в програмата с включването на шест нови точки, което бе мотивирано от Вас, тъй като Вие сте вносител, с условия на извънредност по реда на чл. 45, ал. 5 от Правилника. Ние считаме, че такава извънредност не е налице. Няма нищо извънредно в предложените точки. Това, което може би се цели с внасянето на точки, е по-скоро да се стигне до предрешения избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, което пък зависи от избора на омбудсмана, който утре искате да вкарате като точка в дневния ред – Вие лично, госпожо Председател. Именно затова ние ще гласуваме „против“. Държа да Ви кажа, че в Четиридесет и деветото народно събрание имаше един подобен прецедент. Тогавашният председател Росен Желязков един петък, точно преди около две години, внесе десет точки, не шест като Вас, а десет точки при условията на извънредност в дневната програма. Държа само да Ви посоча, госпожо Председател, как завърши председателстването на тогавашния председател на Четиридесет и деветото народно събрание, просто да го имате предвид, когато нарушавате Правилника. Още повече че няма да има и утре парламентарен контрол, тъй като никой министър няма да дойде, повечето ще бъдат на море. И дори да остане точката за парламентарния контрол и някой Ваш коалиционен партньор да не предложи да отпадне тя от дневния ред, заради късния ѝ час никой министър няма да дойде тук именно защото Вие днес предлагате шест извънредни точки в дневния ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Точките не са шест, а са пет. И това зависи от работата на всички нас, взети заедно. Моля, колеги, режим на гласуване по така предложената промяна за петък. Гласували 169 народни представители: за 121, против 40, въздържали се 8. Предложението е прието. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Желаете прегласуване? Моля, режим на прегласуване. Господин Златанов може би се е объркал. Гласували 170 народни представители: за 116, против 43, въздържали се 11. Промяната в програмата е приета. Връщаме се към дискусията по второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Заповядайте, господин Папов, за изказване. След господин Папов – господин Симидчиев.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Искам да започнем тази последна част на дискусията там, където спряхме. И се хващам за думите на господин Хасан Адемов. Не сте прав, че няма да се реши проблемът, напротив, управляващата коалиция, която знаем, четирите партньори просто искат да угодят на единия от по-малките, по-младшите партньори – БСП. Между другото, ние гледахме този закон преди около два месеца и знаехме, че цялата работа става, за да им се угоди, обаче тази личност наистина излезе много интересна, може би одиозна. Първо, два месеца явно не можахте да се разберете управляващите дали точно този човек да е. Или пък може да е имало съпротива в самото БСП. Но както и да е, каквото и да си говорим, проблемите няма да свършат. Ние ще направим едно нещо – просто това ще е поредният трудоустроен човек. И Вие казвате: не, не трябва да се партизира тук полемиката, но това е точно така. Ние отново намираме работа, защото създаваме един своеобразен триумвират в Националната здравноосигурителна каса, и някой бърза да си го вземе, да си го осребри. А между другото, когато излезе народен представител от БСП и ни обясни, тоест прочете мотивите отново – да, Вие знаете как да го облечете в правни мотиви, звучи съвсем полезно и разумно, но колкото и да си говорим, това е самата истина. Така че давайте го този човек да го видим кой е, за да Ви угодят средната част на залата и да се приключва това тегло. Но въпреки това проблемите в Здравната каса ще останат. И когато говорим за 9,5 млрд. лв. и 4,3 – 4,35 млрд. лв. болнична помощ, тук ние трябва да кажем, че парите въобще не са малко, даже напротив – те са напълно достатъчни. Но проблемите са се натрупали от създаването ѝ – от 1999 г., от 2001 г. Парите не се разпределят правилно и има течове. И затова трябва да се носи отговорност на всяко едно ниво през всичките тези 26 години. Рано или късно ние трябва да го отворим този дебат, защото аз не виждам къде ще е таванът, колко ще нарастват тези пари в годините. И същевременно отново ще има проблеми, отново ще има върнати пациенти. Да, някои болнични заведения ще надвишат лимита, за да не връщат, но ние отново ще се въртим в този омагьосан кръг. И докато ние си говорим за подуправители и управители на Здравната каса, ние няма да го решим този проблем. Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Папов? Не виждам. Заповядайте, господин Симидчиев, за изказване.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Още когато преподавах в университета, съм свикнал да започвам с дефиниции, защото от дефинициите произтича и начинът, по който разглеждаме даден проблем. И първата дефиниция е на това що е то Национална здравноосигурителна каса. Повечето от хората я разглеждат като медицинска институция. Всъщност това е финансова институция – тя е разплащателна агенция, тя е банка, и като такава тя трябва да се управлява като финансова институция. Това е огромен проблем, защото, ако сега имаме истински голям проблем тази година, всъщност това е проблемът на финансовия mismanagement на Националната здравноосигурителна каса. В момента прогнозният дефицит за тази година – за 2025 г., се очаква да бъде 270 млн. лв. За миналата година той беше 146 млн. лв., който още не е разплатен. Сумата от двете е 416 млн. лв., което надвишава целия резерв от 277 милиона с над 150 милиона и няма откъде да се покрие, тъй като Националната здравноосигурителна каса оформя бюджета си на базата на здравноосигурителните вноски. Тоест ние не увеличаваме бюджета произволно и никой не дава бюджет на Касата – бюджетът се формира на базата на вноски, които са фиксирани за дадена година, поради която причина, ако ние не менажираме бюджета както трябва, се получава това, което се случва в момента. Какво сме предлагали в неотдавнашното минало, включително и в този парламент, за управление на този бюджет? Едното беше Закона за обществените поръчки за всички болници, за да бъдат всички те равнопоставени, за да няма дискриминация по отношение на вида собственост на болниците. На второ място, това беше механизъм за обратна връзка, който е SMS уведомяването на пациентите за здравноосигурителни събития, в които те участват. Не на последно място, трябва да се каже, че и Националната здравноинформационна система осигурява много ефективен начин, по който може да се управлява този процес, защото тя дава достатъчно информация обратно към управленските органи. И разбира се, оценката на здравните технологии, която не е пълноценно навлязла във всички области. Но така или иначе, в мандата на предпоследния управител на Касата имаше предложен механизъм, още преди да се генерира дефицитът от болничната помощ, който сега имаме пред нас, как той да бъде управляван по механизъм, който да не е противоконституционен, който да падне в Конституционния съд, така че болниците тази година да кажат: да, ние ще превишим лимитите, те няма да ни ги платят тази година, но след като Конституционният съд анулира тези промени в Закона, ще трябва да ни ги платят догодина. Тоест ние всъщност преместваме финансовото бреме за следващата година. Това е, което в момента се предлага в този законопроект, поради което няма механизъм, по който ние да го подкрепим. Защото, първо, имахме работещи механизми, които не бяха приети в тази зала, няколко от тях. И второ, защото допълването с един подуправител на едно управително тяло, което не се занимава с финансовото здраве на финансова институция, няма да реши проблема. Тоест той не е кадровѝ на управленско ниво, а е същностен в управлението на процесите, свързани с финансирането. Единственият начин да намалим прогресивно повишаващите се хоспитализации, е с превенция и профилактика, а не с наливане на повече пари във все повече и повече хоспитализации на фона на намаляващо население. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Симидчиев. Реплики? Не виждам. Господин Ганев, имате думата – заповядайте.
Поредният законопроект, с който евро-атлантическото мнозинство не се занимава с нищо друго, освен да направи поредното назначение, което да участва при разпределението на девет милиарда и половина. Защото бюджетът на Здравната каса е девет милиарда и половина и управляващите искат да парцелират по малко по-различен начин досега продължаващата практика да се усвояват обществените поръчки – да се делят на едно. Защото имаме ситуация, в която през 2023 г., когато управляваха заедно с ГЕРБ и Пеевски, от ПП избраха заедно със своите партньори своя управител. Управител, който през 2024 г. подаде сам оставка, в следващия момент – няколко часа по късно, подаде заявление за изтегляне на оставка и беше сменен, беше гласувана неговата оставка. Това, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не подкрепихме тези рокади, които си правеха ГЕРБ с ПП и Пеевски, беше основание от ПП-ДБ да стават, да лягат, да стават и да обясняват по всички национални медии, че ние сме причината, след като техният кандидат за управител на Здравната каса беше избран с гласовете на Пеевски и на ГЕРБ. Това, пак казвам, е заради разпределението на тези девет милиарда, кой да разпределя тези пари към частните болници – един от туморите в нашето здравеопазване, и всичко това, което имаме като ситуация с усвояването на обществените поръчки за лекарства. Това, което имаме като ситуация към днешна дата, е нещо нормално за евроатлантиците, обаче не е нормално, когато в момента от ПП и ДБ изказват възмущение и са против тези рокади и назначение на партийни кадри. Обаче бяха за и приветстваха, когато трябваше с техни кадри да бъде усвояван ресурсът на Здравната каса от девет милиарда и половина. Защото ситуацията е аналогична. В момента БСП просто вкарват техен кандидат, който ще участва заедно с управителя и другия подуправител на Здравната каса при реализирането на всички обществени поръчки и усвояването и преразпределянето на девет милиарда и половина. Това е целта на БСП. Това е целта на мнозинството в момента, подкрепено от Пеевски и от „Има Такъв Народ“ – вкарването на подходящия човек на подходящата позиция и легализирането на всичко това нещо в парламента. Няма как да подкрепим това нещо, така както не подкрепихме всички тези безумни рокади на ПП и на ДБ. Тогава те играеха пиеската на обидени и на сърдити – естествено, както винаги ние да сме виновни за всичко това нещо. Не. Просто тогава ситуацията беше, че трябваше един заподозрян за кражби и грабежи да бъде сменен с друг. И така както се обясняваше от ПП-ДБ, че кандидатът, който беше избран за подуправител, е със съмнителна репутация, със съмнения за тежка корупция, и ние не го подкрепихме, същото нещо се чу като съмнения, обвинения и изкарване на доказателства, че кандидатът на ПП-ДБ е със същата, меко казано, притеснителна автобиография. Разбира се, и него не подкрепихме. Няма как в момента да подкрепим и кандидата на БСП по една-единствена причина – той е сложен там да участва в разпределението, в преразпределението на девет милиарда и половина. Това е този законопроект, с това започва и с това свършва – вкарване на определен човек на определено място, който да контролира и да взима част от обществените поръчки, които досега се усвояват от ГЕРБ.
Благодаря Ви, господин Ганев. Доктор Симидчиев за първа реплика.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ганев, силното политизиране на изказването Ви ме стимулира и аз да отговоря политически, но ще се въздържа. Не за друго, а просто защото тук е експертна тема, която наистина трябва да намери общо решение тук, в залата. Вие казахте, че управителят на Националната здравноосигурителна каса участва в разпределението на бюджета, или тези, които са избрани за управители и подуправители. Колеги, искам да Ви изненадам, но разпределението на бюджета се случва в тази зала – ние го гласуваме. Те не могат да излязат извън разпределението, което ние сме им казали, че трябва да направят по отношение на лекарства, по отношение на болнична, извънболнична и медико-диагностична дейност. Така че бюджета го разпределяме ние. По отношение на това дали може да се получи бюджет отнякъде другаде – освен ако решите да увеличите вноската, няма друг начин, по който може да се увеличи бюджетът. Той е просто фиксирана част от здравноосигурителните вноски. И по отношение личността на Станимир Михайлов, който също беше засегнат. За разлика от много други преди него и след него, той е финансист и той е човекът, който заедно с екипа вътре в Касата предложи механизъм, който да не доведе до този дефицит, който в момента имаме, още преди той да се случи, тоест превантивно. Независимо че той беше сменен, можеше просто да се приеме този механизъм, но сега се предлага механизъм, който е ясно, че ще падне в Конституционния съд, за да може болниците, които сега надвишат лимитите, да си получат парите следващата година, след като той падне в Конституционния съд. Благодаря.
Благодаря Ви. За втора реплика? Не виждам. Дуплика, господин Ганев.
Господин Симидчиев, Вие сте един от малкото във Вашата парламентарна група, с който може да сме на коренно различни виждания за дадени политики, които се обсъждат тук, но диалогът е нормален, естествен, макар и сблъсък на идеи, но така би трябвало. Пак казвам, за съжаление, един от малкото, който става и говори без клишета от кафявите и жълтите медии. По отношение на това, което казахте. Това, което казахте в първата му част, само ще кажа, че казвате половината истина. И то е така. Тук се определя бюджетът. Само че не казвате кой реализира всички обществени поръчки, всички възможности за контролиране било то на общински, частни, държавни – на всички болнични заведения. Оттам минават всички обществени поръчки. Оттам минават и поръчките, и парите, които се дават и за лекарства. Оттам минава всичко – 9 милиарда и половина! Начинът, по който се разпределят, минава през Здравната каса. Начинът, по който се разпределят! Вътрешният контрол – кой да бъде наказан, кой да бъде глобен, как да се определя цялото това нещо вътрешно, заслужава ли някой и оправдани ли са му декларираните разходи – това минава пак през Здравната каса, най-вече през ръководството. Контролиране на регионалните каси – това нещо също зависи от управата. От управата! Все едно някой да каже: ама то Министерският съвет не определя нищо, има си регионални звена на дадената институция. Напротив, всичко се решава централно. Втората част на Вашето изказване. Човекът, който посочихте, икономист, с всичките му плюсове – аз няма как да имам доверие на който и да било, каквато и автобиография да е имал, каквото и бляскаво минало да е имал, когато е избран с гласовете на Борисов, на Пеевски и на парламентарните им групи. Няма значение кой е! Щом Пеевски и Борисов с парламентарните си групи застават зад него, гласуват за него, значи този човек е поел ангажименти да работи заедно с тях и да изпълнява ангажиментите спрямо тях. 9 милиарда и половина! Това към днешна дата е определил този парламент да е бюджетът. Как ще се разпределя и кой ще участва? С новото назначение, което мнозинството ще направи от квотата на БСП, нищо хубаво няма да се случи, просто ще има определени отчитания към касата на БСП. Дотам!
Господин Пандов – за изказване, заповядайте.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще е концентрирано върху частта от Законопроекта, която касае възстановяването на така наречените стойности, или лимитите, които Националната здравноосигурителна каса заплаща на лечебни заведения за болнична помощ. Частта с втория подуправител мисля, че е пределно ясна – създава се длъжност, която да балансира вътрешно управляващата коалиция, включително вероятно и intuitu personae. Но да се върнем на другата разпоредба, която внася съществено изменение във функционирането на системата на здравното осигуряване, а именно възстановяването на така наречените лимити. Както знаем, те бяха отменени от Конституционния съд с много ясни мотиви – че ограничението в заплащането за извършена дейност противоречи на правото на достъп до медицинска помощ по Конституцията. Това, което се предлага в момента, е нещо много сходно – не е формулирано буквално по същия начин, но юридически има абсолютно същите последици, тоест възстановяваме стойност, която се определя по методика на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и има същия ефект. Ние разбираме какъв е проблемът, защо управляващата коалиция го предлага, и то го предлага по начин, който абсолютно е в противоречие с Конституцията и с Правилника, а именно като редакционна поправка на второ четене, извън обхвата. Формалното гласуване, че то влиза в обхвата на Законопроекта, реално не го прави в обхвата на Законопроекта. И всъщност това е разпоредба, която внася съществено изменение във функционирането на здравноосигурителната система, която не е приета на две гледания реално. Тя ще се приеме на едно гледане – без да има дискусия, без да има обществено обсъждане, без да има анализ на оценка на въздействието, без да има мотиви, тоест всичко това, което е нормално за един законодателен процес. Приема се по начин, който е уязвим – самият начин на приемането. И тук си задаваме въпроса: защо се приема по този начин от управляващото мнозинство? Защото ние знаем, че управляващото мнозинство много добре познава както Конституцията, така и процедурите за приемането на тези разпоредби. Едното обяснение е, че Министерството на финансите се опитва да овладее дефицита в бюджета на Националната здравнооосигурителна каса, както и изобщо в държавния бюджет. И опитът да овладее този дефицит, е с тази разпоредба, която има характер на спасителен пояс в този момент. Натрупаната до момента надлимитна дейност – да, резервът вече, каза се от колегите преди мен, резервът на НЗОК няма да е достатъчен. Може да се включат и някои допълнителни приходи, ако има такива от преизпълнение на бюджета – на вноските, но пак няма да е достатъчен. Тоест в момента имаме една разпоредба, която е спусната от Министерството на финансите, за да ограничи дефицита, която действително за последващите няколко месеца до края на годината, тоест август, септември, октомври и ноември, има шанс да ограничи дефицита в бюджета на НЗОК. Но това ще бъде мярка, която, така да кажа, е формална само за тази година. Тя няма да постигне целта си. Защо? Знаем, че лечебните заведения са изключително активни в това да оспорват пред съда в годините всичките случаи, когато им се отказва заплащане на извършена дейност независимо от определените стойности. Това ще се случи и сега. Разликата е, че в момента в Конституцията с последната промяна имаме разпоредба, която дава възможност на всеки един съдебен състав, тоест първият съдебен състав, пред който лечебно заведение за болнична помощ примерно септември предяви иск, че не му е заплатена през август съответната стойност на отчетената дейност, всеки един съд може да сезира Конституционния съд. Това ще се развие много по-бързо. И разбира се, Конституционният съд, вероятно използвайки мотивите, които вече има, ще отмени тази разпоредба. Тоест догодина или пό догодина отново от държавния бюджет – разбира се, по-скоро от бюджета на НЗОК, ще бъдат заплатени тези дейности на всички лечебни заведения. С едно малко уточнение – с лихва от 10 пункта, каквато никой не може да получи в банка, както и с разноски по дела. Тоест в крайна сметка резултатът от тази разпоредба, приета по този начин, ще бъде всъщност едно моментно решаване на проблема и прехвърлянето му в бъдещето. Мисля, че това беше ясно за всички. И затова на Здравна комисия даже нямахме дебат, защото беше ясно какво се случва. Така че моето изказване е в посока, че ние ще се въздържим от подкрепа на подобен опит да се закрепят финансите за тази година, коeто обаче в дългосрочен план не дава решение. Защо? Защото имаше много решения – и тук преди мен беше посочено, че със самия законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, приет от предходния Надзорен съвет на Касата и предходния управител, беше предложен механизъм, който е съвсем различен, който предвижда индексация, но запазва и договорното начало, защото дава възможност, ако Лекарският съюз първо намери решение в преговори с НЗОК. Едва ако не намери, тогава да се пристъпи към механизма за индексация на цените на клиничните пътеки, тоест без да се отказва заплащане за извършена дейност. Реално това е голямата разлика – че не се отказва заплащане за извършена дейност, което с възстановяването на лимитите сега ще се случи. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Пандов. Реплики към господин Пандов? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, господин Стойнев. Колеги, ще бъда съвсем кратък. Предложеният текст, който да ограничи плащанията към болниците, ще постигне едно-единствено нещо – тези плащания ще бъдат направени догодина с 10% завишени стойности. Затова Ви предлагам този текст да не го приемаме в този му вариант, а да се приеме истински механизъм, с който да се реши проблемът трайно. Защото иначе това просто маха един проблем потенциално от бюджета тази година, ако Конституционният съд се забави с решението си, слага го като много по-голям проблем в бюджета за догодина и в крайна сметка болниците тия пари ще ги получат, че и отгоре с 10%. Така че наистина не виждам какъв е смисълът сега да се гласува такъв текст, вместо да се приеме истински механизъм, който да реши трайно проблема, а не да се преструваме, че проблем няма. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Василев. Реплика към изказването на господин Василев? Не виждам. Други желаещи за изказване? Не виждам. Закривам разискванията. Поставям на гласуване: наименованието на Законопроекта по вносител; § 1 по вносител; § 2 по вносител; § 3 в редакция на Комисията; § 4 по вносител; създаване на нов параграф 5 в редакция на Комисията; § 5, който става § 6 по вносител, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител; § 6, който става § 7 по вносител; § 7, който става § 8 по вносител; и § 8, който става § 9 по вносител. Моля, режим на гласуване. Гласували 193 народни представители: за 116, против 52, въздържали се 25. Предложението е прието. Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР. Кой ще представи докладите на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – два броя доклада? Заповядайте, господин Лачовски.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-554-01-95, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 16 април 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 юни 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе публично обсъждане и разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-554-01-95, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 16 април 2025 г. На заседанието присъстваха: госпожа Дора Янкова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Георги Георгиев – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, госпожа Луиза Стоева – председател на Съвета на нотариусите към Нотариалната камара на Република България, и господин Ивайло Иванов – заместник-председател на Съвета на нотариусите, както и представители на ведомства и браншови организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Божидар Божанов, който посочи, че с него се предлагат няколко групи мерки относно качеството на данните. Предлага се нотариусите да изпращат данните относно имотите в структуриран вид, с което да се намалят грешките в информационната система на имотния регистър, като се дават и правомощия на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за осъществяване на контрол на качеството на данните. Господин Божанов акцентира върху идеята за вписване на всички данни от извършените производства по обстоятелствена проверка, включително относно свидетелите и констативните нотариални актове. Той отбеляза, че се предлага извършване на автоматизирана оценка на риска, както и ограничаване на броя на обстоятелствените проверки, по които едно лице може да бъде свидетел. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По Законопроекта са постъпили становища от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието и храните, които са отрицателни по параграфите, отнасящи се до дейността на съответните ведомства, отрицателни становища от Нотариалната камара на Република България и Българската асоциация на съдиите по вписванията, както и положително становище от Националното сдружение на общините в Република България. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие: господин Златан Златанов, господин Иван Иванов, госпожа Луиза Стоева, господин Борислав Владимиров и госпожа Галина Димитрова. Господин Златанов представи становището на Камарата на инженерите по геодезия, като посочи, че Камарата подкрепя Законопроекта. Господин Иванов отбеляза, че основната функция на вписването е да даде публичност, но и противопоставимост, като възрази срещу идеята сделки, които по принцип са законни, да се възприемат като престъпни, и припомни, че само съдът може да установява незаконността на една сделка. Той изрази несъгласие с предлаганите ограничения относно броя на свидетелствата на едно лице в производства по обстоятелствени проверки. Господин Иванов отбеляза, че даването на неистински показания е въпрос на наказателно преследване, като предложи инкриминиране на даването на лъжливи свидетелски показания пред нотариус в процедурите по обстоятелствени проверки. Господин Иванов възрази срещу предложението за въвеждане на данните от всички актове в структуриран вид, като обърна внимание, че за някои имоти данните за собственост се черпят от документи, които датират от началото на 20 век. Той изрази несъгласие и с предложението за създаване на отделна партида за обстоятелствените проверки. Госпожа Стоева посочи, че предложението, с което се въвежда превенция, след като производството пред нотариуса е приключило, е лишено от смисъл. Тя акцентира върху липсата на ясни правила относно извършването на оценка на риска, като припомни, че нотариусът удостоверява собствеността и необходимите доказателства за осъществяване на съответните разпоредителни действия, като съдът осъществява контрол върху актовете на нотариуса. Госпожа Димитрова посочи, че предложените разпоредби няма да спомогнат за ефективното изпълнение на заложените със Законопроекта цели. Тя обърна внимание и върху резултатите от извършената последваща оценка на въздействие на Закона за кадастъра и имотния регистър от началото на неговото приемане, като акцентира върху необходимостта от създаване на цялостна визия за развитие на имотния регистър. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 3 гласа „за“, от които 1 от ПГ на ПП-ДБ и 2 от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, без „против“ и 12 гласа „въздържал се“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 3 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 2 от ПГ на ИТН и 1 от ПГ на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-554-01-95, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 16 април 2025 г.“ „ДОКЛАД за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-502-01-17, внесен от Министерския съвет на 20 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 11 юни 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление проведе публично обсъждане и разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-502-01-17, внесен от Министерския съвет на 20 май 2025 г. На заседанието присъстваха: госпожа Дора Янкова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Георги Георгиев – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, госпожа Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, госпожа Луиза Стоева – председател на Съвета на нотариусите към Нотариалната камара на Република България, и господин Ивайло Иванов – заместник-председател на Съвета на нотариусите, както и представители на ведомствата и браншовите организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Георги Георгиев, който посочи, че целта на Законопроекта е създаването на изцяло нов подход при предоставянето на административните услуги от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, който да доведе до максимално улесняване на гражданите и бизнеса. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В хода на публичното обсъждане на Законопроекта взеха участие господин Златан Златанов, госпожа Луиза Стоева, господин Борислав Владимиров и госпожа Галина Димитрова. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-502-01-17, внесен от Министерския съвет на 20 май 2025 г.“
Благодаря Ви, господин Лачовски. Давам думата на вносителите за представяне на законопроектите.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание на чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за допуск в пленарната зала на господин Георги Георгиев, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Благодаря Ви, господин Лачовски. Моля, режим на гласуване – гласуваме достъп до пленарната зала. (Шум и реплики.)
Обявете резултата – вече минаха две минути и половина от гласуването! Ето, стигнахме ги американците!
Постоянно влизат хора, господин Петров. Все пак да дадем достъп на господин Георгиев – изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Народните представители може да имат въпроси към него. Гласували 125 народни представители: за 81, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. (Шум и реплики: „Прегласуване!“) Прегласуване. Гласували 112 народни представители: за 85, против 27, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля да поканите господин Георгиев в залата. Кой от вносителите желае да представи Законопроекта – господин Божанов, господин Министър? Заповядайте, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! С настоящия законопроект, внесен от Министерския съвет, се преследва целта да се даде правна основа за внедряване на функционалностите на информационната система на кадастъра, с които да бъдат усъвършенствани работните процеси при поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние и при предоставянето на услуги от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. В резултат на предложеното изменение се очаква повишаване на удовлетвореността на потребителите на кадастрални услуги, уеднаквяване на практиката на всички служби по геодезия, картография и кадастър при провеждането на процедурите по изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, както и създаването на условия за намаляване на забавеното изпълнение на измененията на кадастрални карти и кадастрални регистри и на издадените порочни актове на службите по геодезия, картография и кадастър и съответно намаляване на съдебните дела срещу тях. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър се цели намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса посредством електронни услуги с кадастрални и специализирани данни, като се регламентира безвъзмездното им предоставяне на административните и съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, като вътрешни електронни административни услуги. За крайните потребители няма да има финансова тежест за заплащане на държавни такси за документите, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, тъй като те ще бъдат предоставяни на органите, на които са необходими, по служебен път, безвъзмездно. Създадената със Законопроекта нормативна рамка за внедряване на функционалности на информационните системи на Агенцията е с цел да бъде променен моделът на предоставяне на административни услуги, като водещ става електронният документ. Документите, които са необходими на други административни органи, на съдебните органи, на лицата с публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги, за изпълнение на законовите им правомощия, не следва да се изискват от гражданите и организациите, на които ще бъдат предоставени от Агенцията. Промените в Законопроекта са в съответствие с основните принципи на електронното управление. Законопроектът регламентира нормативно нов подход при предоставянето на административни услуги, с което отговаря напълно на национален приоритет 10.3. „Електронно управление“ от „Националната програма за развитие „България 2030 г.“ Тук основният фокус за изпълнение на приоритетите в областта на електронното управление е намаляването на административната тежест и повишаването на качеството на предоставените услуги, което е в съответствие с целите на Законопроекта. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Божанов, имате думата.
Благодаря, господин Председател. Целта на нашия законопроект е да се намали рискът от имотните измами – с ясното съзнание, че нито една конкретна мярка, нито дори съвкупност от мерки не може да реши в цялост проблема с имотните измами. Смятаме, че предложените мерки ще намалят този порок на нашето общество. Ясно е, че не може и да разчитаме изцяло на съда да превантира имотните измами – не защото съдът няма да се справи с взимането на решения по конкретни казуси, а защото това става твърде бавно и в твърде късен и напреднал етап. Не можем да кажем на пенсионера, на когото му е откраднат имотът, че съдът ще се произнесе по съответния неправилно постановен констативен нотариален акт след няколко години и ще му върне имота, от който той е бил изхвърлен. Именно затова даваме няколко инструмента. Единият от тях е автоматизираната оценка на риска. Чрез автоматизираната оценка на риска ще може в движение да се уловят потенциалните рискови сделки. Това не означава, че те ще бъдат непременно спрени или ще бъдат отхвърлени, или че само наличието на съмнение би направило една сделка незаконна, но ще даде основания да бъдат направени допълнителни проверки от съдии по вписванията, от нотариуси включително, така че тази сделка да не се състои, ако тя действително е фалшива, а не след това тя да бъде оспорвана в съда. Предвиждаме и уведомления за всяко едно вписване по партиди, които са свързани с физическите лица и юридическите лица, известявания чрез електронни съобщения във всички случаи и писмени известявания по пощата, когато става въпрос за високорискови вписвания – такива са констативните нотариални актове при обстоятелствени проверки, при замяна срещу движима вещ и всякакви други способи, които не можем да изключим от Закона за собствеността, тъй като са съвсем нормални и следват от правната традиция, но отварят врати за злоупотреби. Това може да стане, разбира се, като повишим качеството на данните в имотния регистър и като събираме повече информация в структуриран вид, за да може да се прави адекватно тази оценка на риска. Последното нещо, което предлага този законопроект, е създаване на институционален механизъм за преминаване най-накрая към реален имотен регистър. Това на пръв поглед изглежда като мека мярка – създаването на един консултативен съвет, който включва всички заинтересовани страни – Агенцията по вписванията, Министерството на правосъдието, нотариуси, съдии по вписванията, адвокати и така нататък, но това е единственият начин, който е алтернатива на замерването с различни мнения и разпокъсаните дискусии, които се случват в последните години. Защото в момента, може би не много хора знаят, ние имотен регистър нямаме. Имаме информационна система, в която се въвеждат едни данни, но имотният регистър е на хартия. И именно затова реформата, която и Министерството на регионалното развитие и благоустройството предлага, която е смислена и правилна – за допълнителна дигитализация на производството в кадастъра, всъщност, когато се стигне до използването например на документите, които ще издаде електронно кадастърът, ще катастрофира в това, че Законът за кадастъра и имотния регистър не се прилага на практика по отношение на имотния регистър, защото там се прилага Правилникът по вписванията, свързан със Закона за собствеността. И прекрасните изменения в Закона – в другата му част с кадастъра, ще стигнат до това, че ще трябва на хартиен носител, заверено, да се носи на съдия по вписванията, от нотариус най-вероятно, скицата или друг документ от кадастъра. Именно за да имаме пълната реформа и дигитализацията да бъде от край до край, а не в един момент да спре и някой да трябва да разпечата нещо и да трябва да го занесе на хартия, предлагаме тези мерки в нашия законопроект. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Божанов. Откривам разискванията. Уважаеми народни представители, имате думата. Заповядайте.
Благодаря господин Председател. Разглеждаме два законопроекта, свързани с изменения в Закона за кадастъра и имотния регистър – единия, внесен от Министерския съвет, другия – от Божидар Божанов и група народни представители. Първият законопроект – този на Министерския съвет, е широкомащабен и включва множество изменения. Основните акценти са: централизиране на дейността по поддръжка на кадастралната карта и регистрите, преминаване към електронно обслужване, служебен обмен на данни между институциите и нова уредба на така наречените зони на ограничения. Това, което се предлага за тези зони, е те да се отразяват централизирано в кадастралната карта с цифрово описание и да се поддържат от съответните институции. Въпросът обаче е кой ще носи отговорност при грешки, как ще се гарантира навременното им въвеждане и как собственикът ще бъде уведомен и защитен от произволни административни действия. Предлага се и централизирано разпределение на задачите. Заявлението за изменение може да се обработва от която и да е служба на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, независимо къде се намира имотът. Регионалните служби ще останат и ще продължат да подпомагат процесите по места, да приемат заявления, да участват в комисии, да съдействат при теренни проверки. Проблемът е, че ще бъдат натоварени с отговорности, без да имат последната дума в процеса. А когато системата определя кой какво да прави, но никой не носи пряка отговорност, обикновено страда гражданинът. Освен това трябва да си дадем ясна сметка, че кадастърът в България не е напълно дигитализиран. Да, голяма част от данните са електронни, но процесите не са. Данните между кадастъра и имотния регистър не са напълно свързани, има хиляди случаи на несъответствия, грешки в площи, в идентификатори, в собственост. Голяма част от историческите актове и карти все още не са дигитализирани, а достъпът до информация често зависи от човешка преценка и неработещи онлайн портали. И тук е основният въпрос: какво точно централизира и автоматизира държавата, след като системата все още не е подредена и проверена? Нормално ли е да се създава централна структура върху база данни, която не е довършена, не е проверена и не е гарантирано вярна? Преди да се предприемат каквито и да е кардинални промени, трябва да се гарантира, че съдържанието вътре е напълно изрядно. Защото, ако има централизирана грешка, тя не е просто грешка – тя се умножава многократно. И ако не внимаваме, ще имаме електронен хаос вместо електронно управление. По отношение на втория Законопроект – този на Божидар Божанов и група народни представители. Той предвижда мерки за по-голяма прозрачност и превенция на злоупотреби: уведомяване на собственици при вписвания, контрол върху придобивания по давност, автоматична оценка на риска при рискови сделки, както и премахване на ненужното представяне на документите, когато данните могат да се проверят служебно. Това са разумни предложения, ние ще ги подкрепим, но и там трябва да се внимава, защото, когато се въвежда електронно управление, трябва да има гаранции, че гражданите няма да станат зависими от недостъпни софтуерни системи или от чиновници, които отказват да понесат отговорност. Кадастърът не е просто техника, това е основата на правото на собственост. Ако по някаква причина го направим непрозрачен и недостъпен, отваря се път за произвол, измами и дългогодишни съдебни спорове. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и двата законопроекта, но ще направим промени между първо и второ четене, за да има ясни гаранции за защита на собствениците, за прозрачност, за отчетност и за реална възможност на хората в малките населени места да получават навременна и качествена кадастрална услуга. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петрова. Реплики? Не виждам. Господин Георгиев, заповядайте. След Вас – господин Стоянов.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Щом се касае до намаляване на административната тежест на гражданите, щом се касае до това да се облекчат като цяло процедурите за гражданите и за бизнеса, щом се касае и до това да няма и финансова тежест – от гледна точка на това, че се предвижда различни служби да получават такива справки от имотния регистър, нашата парламентарна група е категорично за. Още повече че това, което се наблюдава, уважаеми колеги, през последните години – на база за сравнение можем да кажем в търговския регистър как се разви – имаше нужда, наблюдавам и от края на миналата година едно изключително забавяне в имотния регистър. И според мен съвсем своевременно от страна на Министерството на регионалното развитие, от страна на Министерския съвет се вкара този законопроект, за да може всички тези забавяния и в кадастъра, и в имотния регистър да могат наистина да се оправят и да се коригират. Аз съм убеден, че с така предвидения законопроект от страна на Министерския съвет ще се подобри като цяло работата, още повече ще дадем възможност да се балансира и самата работа на служителите вътре в Агенцията като цяло, така че от нашата парламентарна група ще подкрепим настоящия законопроект. Не на последно място, разбира се, подкрепяме и това да може различните служби по вписвания да могат да издават удостоверения по електронен път. Така че, уважаеми колеги, от наша страна Ви призоваваме да подкрепим настоящия законопроект. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Реплики? Не виждам. Господин Стоянов, имате думата. След господин Стоянов има ли други желаещи, уважаеми народни представители? Не виждам.
Благодаря, господин Стойнев. Както вече казахме, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и двата законопроекта. За електронно управление в България се говори от 2000 г., или поне това са моите спомени, откакто аз започнах работа в общинската администрация. Дори имаше и Министерство на електронното управление по време на НДСВ, доколкото си спомням, но за съжаление, електронно управление и до ден днешен в страната ни няма, или поне не във вида, в който трябва да има, включително и връзка между институциите. Ние ще подкрепим предвидените в двата законопроекта дигитализация, електронно управление, връзка между институциите, но имаме известни притеснения относно консултативния съвет, който трябва да бъде създаден по предложението на господин Божанов, защото не смятаме, че трябва да има някаква такава допълнителна структура. И освен това не се знае точно кои ще бъдат членовете в консултативния съвет, от кои институции. Това е нещо, което, ако бъде прието, трябва да бъде уточнено и категорично ясно. В тази връзка има и отрицателни, не бих казал точно отрицателни становища, но становища доста подробни – от страна на Министерството на правосъдието, от Нотариалната камара на Република България, от Българската асоциация на съдиите по вписванията. Има и становища с конкретни предложения от страна на Националното сдружение на общините в Република България, касаещо данъчните декларации и обстоятелствената проверка. Те са сравнително добри и биха могли да бъдат приложени като промени между първо и второ четене. Относно самия имотен регистър. Наистина трябва да има такъв, но призовавам тук министъра на регионалното развитие и благоустройството за по-спешни, експедитивни мерки относно това, което се случва в самия кадастър, за да може всичките проблеми, които ги видяхме през годините и особено през последните няколко месеца – с новата система, която беше въведена, и с проблемите, които и до ден днешен съществуват, въпреки че вече лека по лека започнаха да се изчистват, но там все още имаме забавяне на преписките при разпределението на задачите към служителите. И тук обръщам внимание на още един текст, който е предложен в текста на Закона от Министерския съвет – служебното разпределение на преписките на служителите, без значение в кое населено място ще се намират те. Аз мисля, че все пак към служебното разпределение на преписките трябва да има опция и за оглед на служител от съответния район, съответното населено място, защото при някой по-сериозен проблем все пак трябва да има запознат и с казусите, а пък най-запознати, естествено, са служителите от съответните райони по места. В тази връзка, както и госпожа Петрова вече спомена, ние ще предложим промени между първо и второ четене в така предложените законопроекти. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стоянов. Реплики има ли към господин Стоянов? Не виждам. Други желаещи? Не виждам. Закривам разискванията. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-554-01-95, внесен от Божидар Божанов и група народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 176 народни представители: за 65, против 63, въздържали се 48. Предложението не е прието. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 51-502-01-17, внесен от Министерския съвет. Моля, режим на гласуване. Гласували 184 народни представители: за 168, против 2, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ. Колеги, останете, тъй като мисля, че ще имаме допуск до залата, да не стане като преди малко. Господин Манев, имате думата – заповядайте.
Господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск в залата на Филип Попов – заместник-министър на вътрешните работи, и Любослав Попов – изпълняващ длъжността директор дирекция „Правна нормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи.
Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване. Гласували 163 народни представители: за 118, против 44, въздържал се 1. Предложението е прието.
Прегласуване.
Прегласуване. Мисля, че злоупотребявате, господин Златанов. По този начин вносителите от Министерския съвет няма да могат да представят мотивите на Законопроекта от Министерския съвет – явно това желаете. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Добре. Тогава по-добре да не му даваме и думата. Гласували 144 народни представители: за 103, против 40, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Манев.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-28, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2025 г. На редовно заседание, проведено на 20 февруари 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-28, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2025 г. На заседанието присъстваха: Филип Попов – заместник-министър, Любослав Попов – директор дирекция „Правно-нормативна дейност“, Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ – МВР, Илия Кузманов – председател на СФСМВР, Кирил Карликов – председател на Асоциацията на разследващите полицаи в МВР, и Александър Виденов – член на УС на АРП в МВР. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народните представители Божидар Божанов и Мартин Димитров. Господин Божанов отбеляза, че вносителите на Законопроекта не са против увеличението на заплатите в МВР, но не са съгласни с начина, по който това е станало, както и с размера на увеличението, който натоварва бюджета. С предложения законопроект се предлага базата за изчисляване на заплатите да бъде съобразена със средната работна заплата за съответната административна област. Целта на тази диференциация е да бъде съобразена с регионалните специфики на нивата на заплащане. Становището на Министерството на вътрешните работи бе представено от заместник-министър Филип Попов. Той изрази категорична неподкрепа. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 2 гласа „за“ – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България; 12 гласа „против“ – от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, ВЪЗРАЖДАНЕ, „ДПС – Ново начало“, „БСП – Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи – ДПС и ИТН; 2 гласа „въздържал се“ – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, парламентарната група на Политическа партия МЕЧ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-28, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 31 януари 2025 г.“ „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-107, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 23 май 2025 г. На редовно заседание, проведено на 3 юли 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-107, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 23 май 2025 г. На заседанието присъстваха: Филип Попов – заместник-министър, Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, Дамян Лечев – директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Благой Иванов – началник-отдел в дирекция „Човешки ресурси“, Димитър Кашмеров – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Симеон Сугарев – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и Милен Минчев – полицейски инспектор в сектор „Патрулно-постова дейност“ при Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Ивайло Мирчев. Господин Мирчев отбеляза, че „Метрополитен – София“ ЕАД представлява ключова част от критичната транспортна инфраструктура на столицата. Софийското метро има стратегическо значение за обществения ред, сигурността и мобилността на гражданите. Интегрирането на „Метрополитен – София“ в приложение № 1 към Закона за Министерството на вътрешните работи би позволило дългосрочно планиране на охранителните разходи и поемането им от бюджета на МВР, като по този начин ще се облекчи натоварването върху Столична община и ще се гарантира устойчивост на охранителните дейности. Становището на Министерството на вътрешните работи бе представено от заместник-министър Филип Попов. Той отбеляза, че Министерството е депозирало писмено становище, с което не се подкрепя Законопроектът. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 2 гласа „за“ – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 10 гласа „против“ – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 2 гласа „въздържал се“ – 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ и 1 глас от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-107, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 23 май 2025 г.“ „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-114, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 12 юни 2025 г. На редовно заседание, проведено на 3 юли 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-114, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 12 юни 2025 г. На заседанието присъстваха: Филип Попов – заместник-министър на вътрешните работи, Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР, Дамян Лечев – директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Благой Иванов – началник-отдел в дирекция „Човешки ресурси“, Димитър Кашмеров – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Симеон Сугарев – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и Милен Минчев – полицейски инспектор в сектор „Патрулно-постова дейност“ при Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Ивайло Мирчев. Господин Мирчев посочи, че предлаганите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи са наложителни с оглед зачестилите случаи на обвинения в полицейско насилие, превишаване на полицейските правомощия и злоупотреба с власт. Тези обвинения и липсата на убедителни доказателства за съпричастие на полицейските служители при извършване на неправомерни действия или тяхното оневиняване пораждат в обществото усещане за безнаказаност и полицейски произвол. Също така бе отбелязано, че с предложения законопроект се предлага моторните превозни средства, които ползват специален режим на движение, да се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение, включително и автомобилите на Националната служба за охрана. Това ще допринесе за повишаване на контрола върху моторните превозни средства със специален режим на движение, а също така и до спазване на правилата за движение от всички участници в него. Господин Мирчев обърна внимание, че има технологичен начин поставянето на видеорегистратори в автомобилите на НСО да бъде така направено, че от една страна, да регистрира движението на автомобила, а от друга, да няма компрометиране на класифицирана информация или на лицето, което се охранява. Проведе се дискусия. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: без „за“; 10 гласа „против“ – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 2 гласа „въздържал се“ – 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ и 1 глас от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-554-01-114, внесен от Ивайло Мирчев и група народни представители на 12 юни 2025 г.“ „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-502-01-26, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. На редовно заседание, проведено на 3 юли 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-502-01-26, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г. На заседанието присъстваха: Филип Попов – заместник-министър на вътрешните работи, Петър Тошков – началник-отдел в дирекция „Правнонормативна дейност“ към МВР, Дамян Лечев – директор на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Благой Иванов – началник-отдел в дирекция „Човешки ресурси“, Димитър Кашмеров – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Симеон Сугарев – инспектор в дирекция „Киберпрестъпност“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, и Милен Минчев – полицейски инспектор в сектор „Патрулно-постова дейност“ при Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Филип Попов. Господин Попов отбеляза, че основната причина за предлагането на разглеждания законопроект е необходимостта от осигуряване прилагането на правни актове на Европейския съюз. Въз основа на извършеното гласуване с 13 гласа „за“ – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, 1 глас от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ; без „против“ и „въздържал се“, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 51-502-01-26, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2025 г.“
Благодаря Ви. Искате да представите Законопроекта ли? Процедура – заповядайте, господин Мирчев.
Господин Председател, много Ви благодаря – с такова усърдие и с такова желание ми дадохте думата, че е впечатляващо. Колеги, процедурата ми не е по начина на водене – процедурата ми е за удължаване на времето до края на текущата точка. Причината е изключително важен проблем. Тук махаме усмивките, защото понякога става дума за тежки случаи, да речем, на полицейско насилие, понякога за недоразумения може би, но темата с бодикамерите е изключително важна, за да може винаги българските полицаи да носят такива и да спрем с това: изключена ми е, не ми се зареди батерията и какво ли още не. Затова моля, господин Председател, да подложите на гласуване удължаване на времето…
Ще го подложа, господин Мирчев.
…за работа на Народното събрание до края на тази точка. Благодаря.
Разбира се, господин Мирчев. Процедура за удължаване на времето до гласуване на четирите законопроекта. Нали така, господин Мирчев, или само на Вашия законопроект?
На точката.
И на четирите, на точката. Моля, режим на гласуване. Гласували 114 народни представители: за 29, против 69, въздържали се 16. Предложението не е прието. Уважаеми колеги народни представители, тъй като остават две минути, предлагам на Вашето внимание съобщение за парламентарния контрол, който ще се състои на 18 юли, петък: Министърът на правосъдието Георги Георгиев ще отговори на 2 въпроса от народния представител Явор Хайтов. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов ще отговори на 7 въпроса от народните представители Константина Петрова; Александър Тодоров и Христо Расташки; Людмила Илиева; Николай Златарски, Неждет Шабан и Гюнай Далоолу; Иван Белчев; и Байрам Байрам, Айтен Сабри, Елван Гюркаш и Сейфи Мехмедали – 2 въпроса. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Неждет Шабан и Джем Яменов; Венко Сабрутев; Петър Петров; Георги Хрисимиров; и Ангел Георгиев. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на 11 въпроса от народните представители Хюсни Адем; Димитър Гюрев – 3 въпроса; Людмила Илиева – 2 въпроса; Ивайло Чорбов; Христо Расташки и Красимир Манов; Гюнай Далоолу; Ивайло Чорбов; и Даниел Петров. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Иван Белчев; Климент Шопов; Петър Петров – 3 въпроса; Димитър Гюрев – 2 въпроса; Ангел Георгиев; Биляна Иванова; и Веселин Вешев и на 1 питане от народния представител Ангел Янчев. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов ще отговори на 3 въпроса от народните представители Иван Герчев; Николай Златарски, Неждет Шабан и Гюнай Далоолу; и Петър Петров. Министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще отговори на 13 въпроса от народните представители Явор Хайтов – 2 въпроса; Елисавета Белобрадова; Петър Петров – 2 въпроса; Емил Янков; Стоян Таслаков; Иван Белчев; Лена Бориславова; Димо Дренчев; Георги Хрисимиров; Ангел Георгиев и Ивелин Първанов. Следващото заседание – утре, 18 юли 2025 г., петък, от 9,00 ч. Благодаря Ви. (Звъни.) (Закрито в 14,00 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Драгомир Стойнев Юлиана Матеева Секретари: Александър Вълчев Иван Белчев