Начало › Парламент › 51-о Народно събрание › Шестдесет и седмо заседание

Шестдесет и седмо заседание

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, София, сряда, 11 юни 2025 г. Открито в 10,10 ч.
Дата11.06.2025
Събития155
Разпознати говорители142
Точки с гласуване24

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

№ Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 11-06-2025 10:08 10:08:00 0 0 0 —
2 Програма за работата на Народното събрание за 11 - 13 юни 2025 г. 10:14:00 151 49 0 —
3 Програма за работата на Народното събрание за 11 - 13 юни 2025 г. - предложение от Димо Дренчев 10:16:00 67 74 47 —
4 Програма за работата на Народното събрание за 11 - 13 юни 2025 г. - предложение на Хамид Хамид 10:25:00 71 40 81 —
5 Програма за работата на Народното събрание за 11 - 13 юни 2025 г. - предложение на Хамид Хамид - процедура 10:27:00 72 41 81 —
6 Решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище - София, в Университет по застраховане и финанси - процедура за допускане в залата 10:50:00 93 26 0 —
7 Решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище - София, в Университет по застраховане и финанси 10:58:00 168 2 0 —
8 Процедура от Биляна Иванова за съкращаване на срока за предложения по ЗИД на Закона за чистотата на атмосферния въздух 11:00:00 114 41 23 —
9 Решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицинския университет – Плевен 11:22:00 155 0 0 —
10 Решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицинския университет – Плевен - прегласуване 11:24:00 161 0 0 —
11 Решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ 12:14:00 167 0 5 —
12 Решение за промяна в състава на Комисията по външна политика 12:18:00 109 13 32 —
13 Решение за промяна в състава на Комисията по транспорт и съобщения 12:20:00 106 14 34 —
14 ЗИД на Закона за платежните услуги и платежните системи – първо гласуване - процедура за допускане в зала 12:22:00 101 31 2 —
15 ЗИД на Закона за платежните услуги и платежните системи – първо гласуване 13:11:00 122 39 0 —
16 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - процедура за допускане в зала 13:15:00 112 32 0 —
17 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - наименование 13:49:00 147 11 6 —
18 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 1 - предложение от Мариана Бояджиева и група н.п. 13:51:00 15 21 128 —
19 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 1 - предложение от Ангел Янчев 13:52:00 29 111 23 —
20 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 1 13:53:00 120 19 27 —
21 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 2 - нов - предложение от Костадин Ангелов за редакция 13:54:00 126 40 1 —
22 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 2 - нов 13:55:00 128 42 0 —
23 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 2 (става параграф 3) 13:56:00 131 41 0 —
24 ЗИД на Закона за висшето образование – второ гласуване - параграф 4, Заключителна разпоредба, параграф 3 (става параграф 5) 13:57:00 158 14 0 —

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: nikolay-stefanov-radulov · намерени изказвания: 2
#2 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, моля за регистрация. Регистрирани – 137 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Уважаеми колеги, ще Ви запозная с проекта на програма за работата на Народното събрание за периода 11 – 13 юни 2025 г. 1. Проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университета по застраховане и финанси, вносител: Министерският съвет. 2. Проект на решение за откриване на факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, вносител: Министерският съвет. 3. Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, вносител: Министерският съвет. 4. Проекти на решения за промени в постоянни комисии, вносител: Деница Сачева. 5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, вносител: Министерският съвет. 6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, въз основа на Общ законопроект, изготвен от Комисията по образованието и науката, въз основа на приетите на първо гласуване законопроекти, с вносители: Андрей Чорбанов и група народни представители от 26 март и Андрей Чорбанов и група народни представители от 4 април 2025 г. 7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, с вносители съответно Министерският съвет, Божидар Божанов и Министерският съвет – точка първа за четвъртък, 12 юни 2025 г. 8. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, с вносители: Министерският съвет от 4 декември 2024 г., Мартин Димитров и група народни представители от 11 декември 2024 г. и Божидар Божанов и група народни представители от 13 декември 2024 г. – точка втора за четвъртък, 12 юни 2025 г. 9. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, с вносители: Министерският съвет от 2 декември 2024 г. и Костадин Костадинов и група народни представители от 19 февруари 2025 г. – точка трета за четвъртък, 12 юни 2025 г. 10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, с вносител: Министерският съвет от 6 декември 2024 г. – точка четвърта за четвъртък, 12 юни 2025 г. 11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с вносител: Министерският съвет от 30 април 2025 г. – точка пета за четвъртък, 12 юни 2025 г. 12. Законопроект за ратифициране на Техническо споразумение относно създаване на временна рамка за осигуряване на поддръжка от страната домакин на Съюзните сили за реагиране, с вносител: Министерският съвет от 4 март 2025 г. Това е продължение на първото гласуване – точка първа за петък, 13 юни 2025 г. 13. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за член на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител: Комисията по бюджет и финанси от 30 май 2025 г. – точка втора за петък, 13 юни 2025 г. 14. Парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Уважаеми колеги, моля, режим на гласуване. Гласували 200 народни представители: за 151, против 49, въздържали се няма. Проектът е приет. Преди да Ви запозная с постъпилите предложения по реда на чл. 47, ал. 3, да Ви информирам, уважаеми колеги, че днес наши гости са учениците от средно училище „Св. св. Кирил и Методий“, град Добрич. (Ръкопляскания.) Те са в Народното събрание по покана на народния представител Елисавета Белобрадова. Преминаваме към предложения за включване в дневния ред на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Информирам Ви за тях по реда на тяхното постъпване. Внесено е предложение от народния представител Димо Дренчев да се проведе изслушване в пленарната зала на министъра на финансите Теменужка Петкова, подлежащ на парламентарен контрол, относно причините за непубликуването в срок на предварителните данни за изпълнението на бюджета на Република България за месец май 2025 г. и подробните данни за месец април 2025 г., като колегата желае на основание чл. 47, ал. 3 от Правилника изслушването да се включи като точка първа за четвъртък, 12 юни 2025 г. Моля, колеги, режим на гласуване.

#4 · speech

Председател Наталия Киселова

Предложение за включване в седмичната програма – изслушване на министъра на финансите, като точка първа за четвъртък. Гласували 188 народни представители: за 67, против 74, въздържали се 47. Предложението не е прието. Следващото предложение е в два варианта и двата са недопустими. Вчера е постъпило предложение от народния представител Хамид Хамид за включване в седмичната ни програма като точки от първа до четвърта за 11 юни, сряда, на проекти на решения за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване, съответно срещу Йордан Тодоров, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване – срещу Никола Димитров, Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Ивайло Чорбов и Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване и задържане по отношение на Славчо Крумов. Защо е недопустимо предложението? Защото всеки народен представител съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността и на Народното събрание може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание, тъй като вносителят не е уточнил за кой от…

#5 · speech

Йордан Иванов

ПП-ДБ, от място

Как да не е уточнено? За първата.

#6 · speech

Председател Наталия Киселова

Първата да подложим? Само да довърша – да Ви информирам в пълнота. След като мина Председателският съвет, господин Хамид и още трима народни представители са внесли поотделно, като тук проблемът е, че предложения за точки за включване в седмичната програма се правят до 18,00 ч. на деня, предшестващ заседанието, на което ще се гласува програмата. Това се отнася вече за внесените в 9,15 ч. четири предложения. Заповядайте, господин Хамид. Между другото, господин Хамид също предложи първия Проект на решение да бъде включен. Заповядайте – имате думата.

#9 · speech

Хамид Хамид

Уважаема госпожо Председател, интересна техника имате. Честито Ви нови микрофони! Във връзка с предложенията по чл. 47, ал. 3, госпожо Председател, това, което Вие изчетохте, е, че един народен представител има право само на едно. Ако следваме тази логика, би трябвало да приемете първото по входящ номер от предложенията и с другите да не се занимавате. Тоест трябва да хванете първото като входящ номер и следващите да ги обявите за недопустими. Няма как да обявите всички за недопустими. От друга страна, миналата седмица, когато Вие предложихте четирите имунитета – дали да влязат в дневния ред, или не, гласувахме само един път, тоест по ал. 5 на чл. 47 тогава беше извършено едно гласуване за една точка за четирите имунитета. И именно тази Ваша логика съм следвал в предложението, което съм направил, тоест с едно предложение – четири идентични проекта на решение. Затова, госпожо, Председател, тъй като тази сутрин ми дадохте тази Ваша резолюция да си поправя Проекта, аз десет минути след това съм го поправил и съм изпълнил Вашите указания. Вярно е, че те не са до 18,00 ч. в предния ден, затова в момента остава единствената възможност да упражните правото си по чл. 47, ал. 5 и Вие да предложите на залата да включим в дневния ред разглеждането на четирите имунитета на народните представители от ВЪЗРАЖДАНЕ, които пред цял свят извършиха погром на Дома на Европа. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Извършиха погром по заповед на нечия друга държава. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Извършиха погром срещу символа на Европа в София, така че не се включвайте и Вие в хора на тези, които упорито прикриват извършителите на погрома и прикриват московските калинки. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря Ви.

#10 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Хамид. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля за тишина в залата! (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Господин Ганев, моля за тишина в залата! Изчакайте, господин Анастасов. Господин Хамид, тъй като Вие сте посочили да са точки от първа до четвърта, затова гледам Вашето предложение. Заповядайте, господин Анастасов. Надявам се – по начина на водене. (Реплика: „Декларация!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Беше заявена от друга парламентарна група, така че Вие ще бъдете втори.

#11 · speech

Станислав Анастасов

ДПС – Ново начало

По начина на водене, госпожо Председател. Взимам думата, защото аз съм един от вносителите на проектите, които Вие отказвате в момента да разгледате. Всъщност, госпожо Председател, трябва да Ви кажа, че за нас е доста неприятно да вършим това, което Вие трябва да свършите, защото Вие като председател на Народното събрание освен всички други задължения, които имате, сте изразител на волята на цялото Народно събрание и в крайна сметка в различни формати Вие ни представяте пред нашите партньори и целия свят. В тази връзка нежеланието за разглеждане на имунитетите на тези хора тук, от ВЪЗРАЖДАНЕ, които направиха погром върху посолството на Европейската комисия и Европейския парламент (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – точно така, то е със статут на посолство, знаете много добре, представителството – на практика, госпожо Председател, Вие ставате съучастник в повторен погром на това същото представителство на Европейската комисия. Аз искрено се надявам Вие да обърнете внимание на знамената, които стоят зад Вас. Редом до българското знаме стои европейското и то не е там за декор, а е там, защото нашата държава е член на Европейския съюз и Вие сте председател на Народно събрание на страна – членка на Европейския съюз. Така че Ви призовавам да защитите честта и на едното, и на другото знаме, които стоят зад Вас. И в крайна сметка да позволим тези обикновени бандити да си понесат наказателната отговорност като всеки уличен хулиган, който би понесъл същото.

#14 · speech

Председател Наталия Киселова

Точно така – ние не сме обвинители. (Реплики от „ДПС – Ново начало“.) Предлагам Ви да постъпим по следния начин. Ще предложа дали да влезе в дневния ред първото предложение, което господин Хамид е внесъл. То е Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Тодоров с вх. № 51-554-03-02-238. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 192 народни представители: за 71, против 40, въздържали се 81. Предложението не е прието. Заповядайте, господин Хамид. Искате да обосновете прегласуване?

#15 · speech

Хамид Хамид

ДПС – Ново начало

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, нали знаете кой въпрос следва? Въпросът е: от какво Ви е страх, колеги от ГЕРБ? Нали на думи сте проевропейци и пазите европейските ценности? Нали сте член на Европейската народна партия, а не на Съветската народна партия? Нали по микрофоните на брифинги говорите, че някой бил организирал план „Барбароса“ срещу Вас? Нека да чуе и Барбаросата как гласуват неговите барбаросчета и как пазят московските барбаросчета от плана „Барбароса“. Хайде сега, колеги, гласувайте пак! Прегласуване, моля!

#16 · speech

Председател Наталия Киселова

Господин Хамид, моля Ви, езикът да бъде по-внимателен! Моля, колеги, режим на прегласуване – дали да бъде включен като точка първа за сряда Проект на решение за даване на съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу Йордан Тодоров. Гласували 194 народни представители: за 72, против 41, въздържали се 81. Предложението не е прието. Едно съобщение и след това ще дам възможност за декларации: Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства, изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учения и по други причини на съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили на територията на страната. Уведомленията са с входящи номера от 51-503-09-65 до 51-503-09-70 и са предоставени на Комисията по отбрана. Заповядайте за декларация – от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ .

#17 · speech

Стела Николова

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Потресени сме от количеството къщи на ужасите, които се установяват сега, въпреки че от години се извършват престъпления, като се третират възрастни хора в драстичен разрез със законови и морални норми. Изразяваме дълбокото си възмущение и силната си загриженост относно шокиращия случай, разкрит в село Ягода, област Стара Загора, където бяха намерени 75 възрастни хора, държани в нечовешки условия в нелегални домове. Тези наши майки и бащи, баби и дядовци са били лишени от основни права и грижи, държани заключени, мнозина вързани за леглата и упоени с лекарства, в тежко здравословно състояние, без необходимата медицинска помощ. Осемнайсет от тях се наложи да бъдат откарани по спешност в болница вследствие на критичното им състояние. Разкриват се потресаващи факти. Помещенията са били превърнати в истински домове на ужасите: заключени врати, изкъртени прозоречни дръжки, мизерия, липса на спално бельо. На възрастните хора са отнети лични карти и телефони. Прекъсната е връзката им с външния свят. Установено е, че върху обитателите е упражняван системен физически и психически тормоз. Цялото общество си задава въпроса: как се стигна дотук? Няма как да подминем факта, че този ужасяващ тормоз е продължавал с години. Къде са били държавата и контролните органи през всичкото това време и как е възможно тези домове на ужасите да са функционирали необезпокоявани?! Очевидно е налице сериозен провал на системата за контрол и превенция. Оказва се, че собственикът на дома в Ягода е успял да се възползва от вратички в закона, формално закривайки лицензирана социална услуга и продължавайки същата дейност под вида на битови стаи под наем извън обсега на инспекциите. Макар лицензът да е отнет, нарушителите са съумели да заобиколят забраната и да продължат бизнеса си незаконно, просто подменяйки табелата на входа. Това показва, че сегашните регулации и контролните механизми са недостатъчни и лесно заобиколими. Същевременно години наред тревожните индикации явно не са получили необходимото внимание от институциите. Едва след журналистическо разследване и широк медиен отзвук компетентните органи се задействат. Трябва ясно да заявим, че случаят в Ягода не е изолиран инцидент, а пореден епизод от дългогодишна поредица трагедии и злоупотреби в домове за възрастни хора у нас. Само през последните години станахме свидетели на фатални инциденти: миналата година при пожар в нелицензиран старчески дом в Банкя загина един човек, а трима бяха ранени; през 2021 г. огън отне живота на девет души в дома за стари хора в село Рояк; в друг дом във Варна два пожара взеха общо осем жертви; още преди време доби печална известност социален дом в столичния квартал Драгалевци, наричан Къщата на ужасите. Последните разкрития са от вчера във Варна. Става дума за обекти, които видимо се рекламират като домове за стари хора в местностите Сотира, Свети Никола и Ален Мак. Проверката е установила изключително лоши хигиенни условия и други много смущаващи обстоятелства. В десетки други случаи през годините са излизали наяве сигнали за системни нередности, липса на емпатия, насилие и побой, лоша храна, кражба на пенсии. Това са сред най-често споделяните оплаквания срещу редица домове и хосписи. Всичко това рисува тревожна картина на системата за социални грижи, страдаща от хронични проблеми: дефицит на стандарти, контрол и човечност. Проблемът с грижата за възрастните хора у нас само ще се задълбочава, тъй като България е една сериозно застаряваща нация. Това превръща въпроса кой и как ще се грижи за нашите родители, баби и дядовци в стратегически приоритет, който не бива да слиза от дневния ред. На този фон процъфтяват и порочни бизнес модели, като разглежданият бизнес с домове за стари хора се разраства, а с него зачестяват и злоупотребите. Самите държавни органи признават, че една от причините за започналите масови проверки са поредните разкрития за възрастни хора в безпомощно състояние, които прехвърлят имотите си на недобросъвестни лица. Ясно се вижда, че без системна реакция подобни случаи ще се повтарят. България има утвърден системен проблем в тази сфера. За това свидетелстват и доклади на международни органи, като Комитета против изтезанията на Съвета на Европа, който още през 2022 г. констатира сериозни пропуски в контрола върху социалните услуги у нас. Досегашният подход е неефективен. При всеки пореден скандал констатираме ужаси, затваряме конкретното заведение и след отшумяване на медийния интерес разследването затихва. Липсва достатъчна координация между отговорните институции – социални, здравни, местни, както и ефективно разследване и наказание на виновните. Тази фактическа безнаказаност води до рецидиви и трайно усещане за липса на справедливост у обществото. Конкретни мерки и предложения, които ние сме набелязали: Настояваме за предприемане на действия, за да се гарантира, че никога повече няма да бъде допуснато подобно издевателство над възрастни хора у нас: пълна проверка на всички домове за възрастни хора и хосписи в страната, както лицензирани, така и нерегистрирани. Настояваме за незабавни комплексни инспекции с участието на МВР, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика. Всяко установено нарушение следва да бъде санкционирано бързо и строго, а обектите, които не отговарят на изискванията, да бъдат закривани без забавяне. Спешни законодателни промени за затваряне на вратичките в закона: необходимо е ясно да се забрани предоставянето на социални или здравни грижи под прикритието на уж обикновени стаи под наем без лиценз; ефективно разследване и наказателно преследване при разкриване на злоупотреби като случая в Ягода, както и всички други случаи; виновните лица трябва да понесат цялата строгост на закона. Призоваваме прокуратурата и съдебните органи да действат бързо и безкомпромисно, така че никой да не се чувства над закона. Безотговорността и нехайството към възрастните хора са недопустими и трябва да бъдат пресечени чрез реална възможност за възмездие. Само така ще прекъснем порочния цикъл за усещане за безнаказаност. Национална програма за подобряване на грижите за възрастните – необходимо е държавата стратегически да инвестира в тази сфера. Това означава увеличаване на капацитета и повишаване на стандартите в държавните и общинските домове за стари хора, въвеждане на по-добро заплащане и обучение на персонала, както и насърчаване на алтернативни форми на грижа – патронажна грижа по домовете, дневни центрове, подкрепа за отглеждане в семейна среда. Парламентът трябва да избере омбудсман, който има право по Националния превантивен механизъм на проверки. В момента от кабинета на омбудсмана експертите не биват допускани навсякъде, тъй като няма избран омбудсман, нито заместник-омбудсман. Парламентът максимално бързо да приеме предложенията на омбудсмана за криминализиране на дейностите, като нелегално предоставяне на социални услуги, които застрашават живота и здравето на хората. Българските граждани очакват от нас да гарантираме, че никой възрастен човек няма да бъде подложен на подобно жестоко бездушие. Настояваме компетентните институции бързо да приведат в действие горепосочените промени. Призоваваме всички парламентарни сили да подкрепят усилията за цялостна реформа в грижата за възрастните, защото по отношението към нашите родители личи какво общество сме. В България хуманността и достойнството в социалните услуги за възрастни хора трябва да бъдат неизменен стандарт. Дължим това на нашите майки и бащи, на нашите баби и дядовци и на собствената си съвест като хора – синове и дъщери. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

#19 · speech

Цветан Предов

ИТН

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Социалната политика следва да е надпартийна политика, тя е национална политика. Моля Ви оттук нататък, тъй като ще продължат изказванията в тази насока, да обърнете внимание – особено на хора, които по една или по друга причина са имали възможност в Четиридесет и деветото народно събрание, с министър на труда и социалната политика, да направят точно това, което в момента излиза като факт. Защото това не е от днес, не е от вчера и се знае от всички. И за мен е недопустимо, популистко и унизително да се говори така от хора, които са имали възможност да наложат този тип проверки. Благодаря Ви.

#20 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми господин Предов, въпросът за хуманното отношение е въпрос не на последното правителство, а на цялото общество и на поредица от правителства. И хуманността не е въпрос на социална услуга. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Заповядайте за декларация от името на парламентарната група на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ.

#21 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря. Вече 27 години чакаме с нетърпение отварянето на ГКПП „Рудозем – Царево“, или Ксанти, както се нарича в Гърция. За този период от време гръцката държава прави и невъзможното, за да саботира и забавя изграждането на пункта, като използва всички процедурни административни хватки, като водене на дела от фирма изпълнител, оправдание за форсмажорни обстоятелства, включително и гръцката държава загуби евросредства. Ние знаем, че България не се слави с особено бързо изпълнение на поставените срокове. Въпреки това от българска страна отдавна всичко е готово, но гръцката държава умишлено се бави и така година след година. Докато българската страна е напълно готова, забележете, още през 2022 г. Нещо повече, абсолютно незаконно от гръцка страна е изградена ограда и са поставени бетонни блокове, които спират не само моторни превозни средства, а и пешеходци да преминават. Това е тотално нарушение на шенгенските правила! За да бъде нарушението възможно най-фрапантно обаче, гърците не спират дотук. Те блокират всички горски пътища, като ги засипват със земна маса. По този начин, на практика, Шенген е отменен и тотално обезсмислен между България и Гърция. Причината за това е, че от двете страни на границата живеят българи и гръцката държава не иска те да контактуват помежду си – не иска да общуват на български, не иска да пазят родовия спомен помежду си, не иска да пазят роднинските връзки. На 8 юни ние говорихме с такива българи и те изпратиха поздрави на свои роднини. Тези българи бяха от село Демирджик, което е първото село след навлизане на територията на Гърция. Ахмед от Демирджик изпрати поздрави на Венци Кокитев от Смолян, който е негов роднина. Това е пример за това, което казах по-рано. Около 8 ч. сутринта на същия ден смолянският общественик Тодор Батков премахна незаконната ограда и бетонните блокове, с което, макар и за кратко, освободи границата и възстанови законността и правовия ред, като върна изпълнението на европейските норми и правила. Само минути по-късно обаче гръцки въоръжени полицаи с пистолети и автомати спряха мен самия да премина границата, като това бе извършено абсолютно незаконно. Петима от тях, забележете, навлязоха на българска територия с оръжията си и се опитаха да ми дават заповеди на наша земя. Аз възроптах, не се подчиних и преминах пеша на гръцка територия, а те през това време блокираха пътя, така че да не може да бъде преминато с автомобил, въпреки че, както казах, оградата беше махната по това време. На гръцка територия бях изблъскан и избутан неколкократно от полицаите, като обяснението беше, че това се прави за моята сигурност и безопасност. Разбира се, по заповед на гръцкото правителство. Седем часа по-късно обаче, напълно неочаквано за тях, се върнах с група от около 7 – 8 наши съмишленици, с които преминахме на гръцка територия пеша. И този път вече навлязохме навътре. Бяхме спрени за проверка на документите. Това е действие, което отново е в разрез и обезсмисля Шенген, но все пак бяхме допуснати пеша. Както казах, говорихме с местни българи от българското малцинство в Гърция, подчертавам – на български език, без абсолютно никакъв проблем. Използвам случая сега специално да поздравя тези българи за това, че пазят българския език и го говорят и до ден днешен. След това се върнахме обратно, като след нас група българи от рудоземското село Чепинци премина абсолютно необезпокоявано, без да им се извърши каквато и да е проверка. Всичко това показва явното беззаконие и нежелание на гръцката държава този пункт да заработи. Показва явните двойни стандарти – за един и същи ден имаме жива ограда и изблъскване, допускане, макар и с проверка, въпреки че сме в Шенген, след което имаме допускане на хора абсолютно без никакъв проблем и без проверка, както всъщност би трябвало да бъде. Това показва различни практики и двоен стандарт и че всъщност няма никаква опасност за преминаващите там, както нямаше и за нас. Показва също, че гръцката държава работи против интересите на собственото си местно население, което също иска пунктът да заработи, което също иска да може да се търгува, да може да се пътува безпроблемно, да може да се развива туризмът. Нарушен е едностранно от Гърция основният принцип на Европейския съюз, а именно безпрепятственото движение на хора, стоки и капитали и свободното движение на такива. На фона на всичко това Тодор Батков, вместо да бъде поздравен от българското правителство, е заплашен от една година затвор за това, че е управлявал, забележете, мотокар без регистрация! Държавата повдига обвинение на един българин заради това, че той върши това, което тя би трябвало да върши, но не го прави. За кого работи българската държава – за българите или за интересите на Атина? Това е фрапиращ нихилизъм, чуждопоклонничество и антибългаризъм от страна на българската държава и на правителството – българската държава, окупирана от това правителство на ГЕРБ, на Пеевски, на БСП, на „Има Такъв Народ“, тук включвам и ПП-ДБ, защото те също управляваха, и както знаете, работят много добре с Пеевски, включително и Конституция сменяха с него. Но и те не направиха, когато управляваха, абсолютно нищо по въпроса за това пунктът „Рудозем – Царево“, известно в Гърция като Ксанти, да бъде отворен. Нихилизмът на посочените партии стига дотам, че те се отказват от защита на българския национален интерес, а това е да се отвори пунктът час по-скоро. Цитираните партии директно обслужват гръцката политика за блокаж. Повтарям, това са ГЕРБ, ДПС – Пеевски, БСП, „Има Такъв Народ“ и ПП-ДБ. Прекланят глава и плюят на всичко българско и родно, за да няма скандал. Виждаме докъде я докараха с тази политика да няма скандал – 27 години чакане за отваряне на един граничен контролно-пропускателен пункт. До това води политиката на тези политически безгръбначни партии. В този ред на мисли ВЪЗРАЖДАНЕ настоява за: оставка на еничарското правителство заради слугинажа към Гърция; оставка на външния министър Георг Георгиев, който трябва да поеме специална отговорност заради това, че не заема позиция и спи дълбок дипломатически сън, както прави и по отношение на Република Северна Македония, и всички антибългарски прояви, включително на държавни лица от правителството. Настояваме също така чрез министъра на финансите България да заведе имуществен иск за обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи от гръцката държава, защото заради това, че пунктът е блокиран от Гърция, до момента българската държава има над 6 млн. лв. загуби. Толкова е струвала издръжката на пункта от 2022 г. досега – откогато е готов досега. Също така настояваме Външното министерство да постави остро въпроса на ниво Европейски съюз – нещо, което също не е свършено до момента. Настояваме за незабавно анулиране на Договора за подаряване на водите на Арда. Също така да не се подновява договорът за Места следващата година. Нещо, което е изключително важно, защото иначе блокадата ще продължи. Ако българската държава не предприеме действия, ние сме готови да затворим всички граници с Гърция в знак на протест срещу антибългарската политика на Атина. Политическа отговорност за Желязков, Пеевски, Борисов и Мицотакис. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#22 · speech

Председател Наталия Киселова

Тъй като декларации не се коментират, ще Ви направя забележка, че понятието „еничарски“ трябва да се запознаете в историята на Османската империя в какъв смисъл се използва. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Можем да поспорим по въпроса. Преминаваме към първа точка, а именно: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЧАСТНО СПЕЦИАЛИЗИРАНО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ С НАИМЕНОВАНИЕ „ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ“ СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ В УНИВЕРСИТЕТ ПО ЗАСТРАХОВАНЕ И ФИНАНСИ. Заповядайте, господин Чорбанов, да представите доклада на водещата комисия и да представите Проекта на Комисията в цялост. Имате думата.

#23 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател, особено за отделения ден на образованието и науката – с риск да дотегнем малко на народните представители с четирите точки. Но с оглед новата озвучителна уредба между точките можем да изпеем нещо. Много хубава акустика има, с хубаво ехо. Първо ще помоля процедура за допуск – по първа, втора и трета точка да бъде допуснат в залата заместник-министърът на образованието и науката академик Николай Витанов.

#24 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Уважаеми колеги, допуск в залата на представения колега. Моля, режим на гласуване. Гласували 119 народни представители: за 93, против 26, въздържали се няма. Моля квесторите да поканят представителя на Министерството на образованието. Заповядайте, господин Чорбанов.

#25 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси, № 51-502-03-4, внесен от Министерския съвет на 23 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси, № 51-502-03-4, внесен от Министерския съвет на 23 май 2025 г. На заседанието присъстваха: Любомир Йосифов – главен секретар на Министерството на образованието и науката, и член-кореспондент професор Борис Велчев – ректор на Висшето училище по застраховане и финанси. От името на вносителите Проектът на решение беше представен от Любомир Йосифов. Той посочи, че Проектът е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация. Предложеното преобразуване е логичен ход от развитието на висшето училище. Ректорът член-кореспондент професор Борис Велчев представи мотивите за преобразуването. Те се основават на устойчивостта на показателите, които Висшето училище по застраховане и финанси поддържа в продължение на вече 22 години. Особено показателно е, че през последните 5 години приемът се е увеличил с почти 80%. Положителна атестация за качеството на обучение е високият процент докторанти с чуждестранен произход – 42% от общия брой придобили образователна и научна степен „доктор“ във висшето училище. Същевременно пълноценното привличане на чуждестранни студенти е затруднено от отсъствието на понятието „университет“ в името на образователната институция. В дискусията се включи народният представител академик Николай Денков, който подкрепи Проекта на решение. Председателят на Комисията по образованието и науката професор доктор Андрей Чорбанов информира народните представители, че е необходимо да се направят редакции и допълнения от правно-технически характер с цел привеждане на разглеждания проект на решение в съответствие с практиката на Народното събрание да се посочва чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България като основание за решенията, които се приемат, както и прецизиране на текста на проекта. Вносителите съгласуваха предложените редакции и допълнения от правно-технически характер, а народните представители единодушно ги подкрепиха. След проведената дискусия и след направените предложения за правно-техническа редакция на Проекта на решение, както и след гласуване с резултат: 20 гласа „за“ – 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 2 от парламентарната група на ДПС-ДПС; 1 от парламентарната група на ИТН; 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси, № 51-502-03-4, внесен от Министерския съвет на 23 май 2025 г., заедно с подкрепените от Комисията предложения за изменения и допълнения на Проекта на решение.“ Госпожо Председател, да прочета ли Проекта за решение?

#27 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

„РЕШЕНИЕ за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси със седалище София Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование

#28 · speech

Реши

1. Преобразува частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси със седалище София с предмет на дейност: обучение на студенти за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“ по специалности от професионално направление „Икономика“. 2. Имуществото и финансирането на Университета по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.“

#29 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Представителят на Министерството на образованието и науката желае ли да вземе думата? Не желае. Уважаеми колеги, преминаваме към разисквания по така представения проект на решение от господин Чорбанов – имате думата. Желае ли някой да се изкаже? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на гласуване Проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси със седалище София, предложено от Комисията по образованието и науката. Изчитам Проекта за решение, за да спазим правилата. „РЕШЕНИЕ за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси със седалище София Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование

#30 · speech

Реши

1. Преобразува частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ със седалище София в Университет по застраховане и финанси със седалище София с предмет на дейност: обучение на студенти за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“ по специалности от професионално направление „Икономика“. 2. Имуществото и финансирането на Университета по т. 1 се осигуряват съгласно неговия учредителен акт.“ Колеги, моля режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 168, против 2, въздържали се няма. Проектът на решене е приет. Заповядайте за процедура, госпожо Иванова.

#31 · speech

Биляна Иванова

БСП – Обединена левица

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ гласуване на Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух да бъде изменен на седем дни. Благодаря.

#32 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение по приетия миналата седмица законопроект срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде седем дни. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 114, против 41, въздържали се 23. Предложението е прието. Преминаваме към точка втора: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ ПО ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛЕВЕН. Вносител е Министерският съвет. Заповядайте, господин Чорбанов, да представите Доклада на Комисията. Тук ще имаме още един доклад – на Комисията по земеделието и храните. Заповядайте, господин Чорбанов.

#33 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представям Ви: „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицинския университет –Плевен, № 51-502-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицинския университет – Плевен, № 51-502-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На заседанието присъстваха: академик Николай Витанов – заместник-министър на образованието и науката, професор Елиза Стефанова – председател на Националната агенция по оценяване и акредитация, професор Добромир Димитров – ректор на Медицински университет – Плевен, и представители на институции и сдружения, подкрепящи Проекта на решение. От името на вносителите Проектът на решение беше представен от заместник-министъра Николай Витанов. Той посочи, че Проектът отговаря на всички условия, поставени в Националната карта за висшето образование, за откриването на нови факултети и обучението по нови специалности. Подобно обучение няма в цяла Северна България. Животновъдството е приоритетна област за страната и откриването на този факултет е важна стъпка в тази посока. Председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация информира, че положителна оценка е дадена на Проекта за факултет и на специалността от регулираните професии „Ветеринарна медицина“. Своята подкрепа за Проекта са изразили кметовете на общините Пордим и Летница, различни граждански сдружения и Институтът по фуражни култури – град Плевен. Ректорът на Медицински университет – Плевен, представи мотивите за създаване на новия факултет. Чрез неговата реализация Университетът ще стане единственият в България, който предлага хуманна медицина, ветеринарна медицина и фармация. Така възможността за развойна и научноизследователска дейност се увеличава многократно. Материалната база се разширява и модернизира благодарение на спечелен проект по Програмата за интегрирани териториални инвестиции към Министерството на регионалното развитие. Със съдействието на общинските власти се изгражда и Клиника за едри животни в град Пордим. В дискусията се включиха народните представители професор Андрей Чорбанов, Марио Рангелов, Йорданка Фандъкова, Мариана Бояджиева, академик Николай Денков, професор Даниела Дженева, Ангел Янчев и доцент Виолета Комитова. Те изразиха оценка, че новият факултет ще бъде силен инструмент за преодоляване на констатирания недостиг на специалисти ветеринари в Северна България при силно развитото животновъдство. Посочена бе ролята на Националната карта на висшето образование, която поставя обективни критерии за разкриването на нови специалности. Подчертано бе, че не се искат допълнителни средства, което показва, че предложеният проект е добре премислен. Приветствана беше и подкрепата на местната власт за създаването на специалност, която е привлекателна за много млади хора и ще даде възможност за ограничаване на тенденцията за силна вътрешна миграция, засягаща Северна България. Поставени бяха въпроси за броя на студентите, които ще се обучават, както и за осигуряването на материалната база с необходимата апаратура и оборудване. Ректорът на Медицинския университет – Плевен, отговори, че общият капацитет на Факултета е за 400 студенти, като се обсъжда първоначален прием между 30 и 40 студенти за първи курс. Материално-техническата база е подсигурена за първите две години, а в спечелените проекти е предвидено изграждане на лаборатории и на уникални за България операционни зали за коне. Председателят на Комисията по образованието и науката професор доктор Андрей Чорбанов информира народните представители, че е необходимо да се направи едно допълнение от правно-технически характер с цел привеждане на разглеждания проект за решение в съответствие с практиката на Народното събрание да се посочва чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България като основание за решенията, които се приемат. Вносителите съгласуваха предложеното допълнение. Народните представители единодушно подкрепиха предложеното допълнение от правно-технически характер. След проведената дискусия и след направените предложения за правно-техническа редакция на Проекта на решение, както и след гласуване с резултат 15 гласа „за“ – 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“; 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 1 от парламентарната група на ДПС – ДПС; 1 от парламентарната група н „Има Такъв Народ“; 1 от парламентарната група на МЕЧ; 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, № 51-502-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г., заедно с подкрепеното от Комисията предложение за допълнение на Проекта на решение.“ Госпожо Председател, да прочета ли Решението?

#35 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

„РЕШЕНИЕ за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

#36 · speech

Реши

Открива Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен. Във Факултета по ветеринарна медицина се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Ветеринарна медицина“ от професионално направление „Ветеринарна медицина“.

#37 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Кой ще представи доклада на Комисията по земеделието, храните и горите? Заповядайте, госпожо Караянчева.

#38 · speech

Докладчик Цвета Караянчева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието, храните и горите относно Проект на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, № 51-502-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 22 май 2025 г., на което обсъди цитирания проект на решение. В заседанието на Комисията взеха участие: академик Николай Витанов – заместник-министър, и Яна Йотова – началник на отдел в дирекция „Висше образование“ в Министерството на образованието и науката. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от академик Витанов. С Проекта се предлага да бъде открит Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, в който да се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Ветеринарна медицина“ от професионално направление „Ветеринарна медицина“. В последвалата дискусия народните представители от „БСП – Обединена левица“ и „Движение за права и свободи – Ново начало“ заявиха, че ще подкрепят Проекта на решение. В заключение, Комисията по земеделието, храните и горите с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, № 51-502-03-2, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г.“

#39 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Караянчева. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения Проект за решение. Заповядайте за изказване, господин Петров – имате думата.

#40 · speech

Даниел Петров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Ние няма как да не подкрепим един такъв проект на решение, защото откриването на нов факултет по ветеринарна медицина на първо място се прави в отговор на нуждите на сектора. Доколкото аз знам, в момента Факултет по ветеринарна медицина има само в Стара Загора и в Лесотехническия университет. Хубаво е да има един такъв и в Северна България. Това е много добре. Няма как, след като казах, че откриването на такъв факултет е в отговор на нуждите на сектора, да не спомена и от практическа гледна точка някои неща, като например, че и този сектор в страната ни е тотално, абсолютно разделен, което разделение работи само във вреда на тази дейност – ветеринарномедицинската. Защото в миналия век нашата ветеринарномедицинска дейност е била еталон за подражание и от цяла Европа лекари и учени са идвали при нас за съвети – това го пише и в книгите, факт, но за жалост, в момента секторът е разделен. Много хора отдават това на проблем с нашите закони, но трябва да се каже и хубаво е да се отбележи, че нашият Закон за ветеринарномедицинската дейност – 90% от него, е заимстван и променен заради европейски регламенти, тоест каквито са те, такъв е и нашият закон, защото правителствата в последните години приемат всичко, което се налага и се спуска и нашето законодателство се привежда в съответствие с европейското. Това е и причината в момента секторът ни да е разделен. Разделен е на няколко фронта. Например ветеринарномедицинските специалисти са в конфликт с хранителните технолози, огромен конфликт. Всеки налага своите разбирания и възгледи и според ръководните позиции променя и важните решения в сектора. Аз лично бих сравнил ветеринарните лекари с детските лекари, защото да лекуваш животни, е същото като да лекуваш деца – животните не могат да говорят. Ако зависи лично от нас и ако имахме инструментариума, бихме премахнали това разделение между домашните животни и останалите, защото в момента какво се случва? Много добри ветеринарни специалисти се ориентират към лечение на домашни животни – първо, защото там средствата са повече, второ, защото по ред причини, най-вече, че обществото изпитва състрадание към домашните животни и насилието над тях. Различни фондации влизат в страната ни, които имат НПО-та, които имат много пари, получават огромно европейско финансиране и ветеринарните лекари предпочитат и решават да изберат да отидат там, в тези фондации, да работят за повече пари. Работата на ветеринарните специалисти на терен, във ферми, особено при едрите животни, е изключително тежка, изключително неравноправна и малко заплатена. От друга страна, и липсата на кадри оказва огромно влияние върху качеството на тези услуги, защото в момента – пак след приемане на европейски регламенти, имаме и частнопрактикуващи ветеринарни лекари от няколко години, които внасят – и те, и държавните, които са в БАБХ, разделение помежду си, защото и едните отнемат на другите функциите, както и държавните пък претендират, че имат повече правомощия от частнопрактикуващите. Аз лично бих дал като пример отскоро един казус, от една временна комисия, когато частнопрактикуващият ветеринарен лекар каза, че е наблюдавал фермата на един животновъд дистанционно. Пращат му снимки на животните и той ги гледа и им казва какво да им дават, за да ги лекуват, какво би им имало на тези животни, от какво са болни и така нататък. Отделно от това, дори накрая сподели, че отказва да преглежда тези животни, което, ако го пренесем в нашата човешка среда, представете си какво означава един детски лекар да каже: отказвам да преглеждам децата, да речем. Ако зависи лично от нас, бихме премахнали това разделение между лекарите, които лекуват домашни животни и едри, тъй като парите там са други, а иначе ученето и времето, което са отделяли ветеринарните специалисти за учене и за практика, съвсем не са по-малко. Но няма как да направим сравнение между средствата, които би дал един собственик на скъпо куче или котка, и един животновъд, който има хиляда крави, да речем. На първо място, това разделение трябва да изчезне, трябва да се увеличат кадрите, заети във ветеринарномедицинската дейност. Приветстваме откриването на нов факултет, така че ще подкрепим този проект на решение.

#41 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от Средно училище „Вела Благоева“, град Велико Търново. Добре дошли! (Ръкопляскания.) Те са в българския парламент по покана на народния представител от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ господин Ангел Янчев. В този ред на мисли да кажа, че после ще има и откриване на изложба във връзка с 40-годишнината на училището, носещо името на госпожа Вела Благоева. Има ли желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Богданов.

#42 · speech

Богдан Богданов

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С решението, което предстои да вземем днес, ще завърши един процес, който получи доста широка подкрепа до момента, независимо от служебни или редовни правителства, от различни конфигурации в изпълнителната власт. И решението днес, което се надявам и Вие да подкрепите, ще даде възможност да създадем един допълнителен капацитет, който, така или иначе, е изключително нужен на индустрията – добре квалифицирани ветеринарни специалисти. Недостигът е значителен. Коментирахме с колеги, че в момента дори се внасят такива специалисти да работят в България и да подпомогнат нашата индустрия, нашите животновъди. Но тук това, което е уникално и смятам, че ще създаде и допълнителни възможности, е, че съчетаваме ветеринарната с хуманната медицина и създаваме възможност в Медицински университет – Плевен, който се утвърди като едно от водещите звена за създаване на специалисти, медици, ние да създаваме и ветеринарни специалисти, с което да надградим текущия капацитет, особено в Северна България, където нямаме такава специалност в момента. Освен това имаме уникалната възможност да съчетаем ветеринарната с хуманната медицина и да имаме научни изследвания и иновации, които да са в унисон и с практиките, които в момента се налагат – за по-хуманно отношение към животните и по-ефективни методи за изследване и иновации в медицинската сфера. Допълнително ще имаме възможност, разбира се, да сключим партньорства между Медицински университет – Плевен, и румънските университети за ветеринарна медицина в Крайова, в Букурещ, което ще осигури и трансгранични партньорства за размяна на студенти, иновации и така нататък. Това е едно изключително важно решение за Плевен, когато става въпрос за задържането на млади хора в града. Ние, разбира се, ще подкрепим създаването на Факултета по ветеринарна медицина в Плевен. Надявам се и Вие да го направите, за да можем да осигурим подкрепа за нашата индустрия, развитие на Плевен и целия регион. Благодаря Ви.

#43 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Богданов. Има ли реплики към изказването на господин Богданов? Не виждам. Заповядайте за изказване. Докато идвате към трибуната, да кажа, че днес наши гости са и ученици от 106 Основно училище „Григорий Цамблак“, град София. Добре дошли в Народното събрание! (Ръкопляскания.) Заповядайте, господин Вешев.

#44 · speech

Веселин Вешев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Киселова. Дами и господа народни представители! Това, което държа в ръцете си (показва), не е книга – това е първи брой от 1900 г. на месечното списание „Сеяч“. Всеки месец се е издавало едно такова списание през 1900 г. Няма да Ви го чета, тъй като са над 750 страници. Показвам Ви го, за да осъзнаете какво е било значението тогава на селското стопанство, близо 20 години след възстановяването на Третата българска държава, когато България е имала хранителен суверенитет и е можела да се самоизхранва. Ако искаме и сега България да върне своя хранителен суверенитет, трябва също да отдадем необходимото значение на селското стопанство, като един от начините това да се случи, е да има подготвени кадри. В случая говорим за ветеринарни лекари. Те са абсолютно необходими в Северна България и не само. Ние приветстваме необходимостта от разкриване на Ветеринарен факултет. Разбрахме, че има осигурена материална база в Медицинския университет в Плевен. Надяваме се също така да има и необходимите подготвени преподаватели, които да предоставят знанията на бъдещите ветеринарни лекари. И както казах, ние ще подкрепим това решение. Благодаря.

#45 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Вешев. Има ли реплики към изказването на господин Вешев? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, преди да преминем към гласуване, да Ви запозная с Проекта за решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен. „Проект! РЕШЕНИЕ за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

#46 · speech

Реши

1. Открива Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен. 2. Във Факултета по ветеринарна медицина се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Ветеринарна медицина“ от професионално направление „Ветеринарна медицина“.“ Поставям на гласуване Проект на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен, № 51-502-03-2, с вносител Министерският съвет, внесено на 12 май 2025 г. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 155 народни представители: за 155, против и въздържали се няма. Решението е прието. Желаете прегласуване? Режим на прегласуване за Проекта на решение за откриване на Факултет по ветеринарна медицина в структурата на Медицински университет – Плевен. Моля, колеги, режим на прегласуване. Гласували 161 народни представители: за 161, против и въздържали се няма. Решението е прието. Заповядайте, господин Лачовски.

#47 · speech

Валери Лачовски

ГЕРБ-СДС

Благодаря Ви. Госпожо Председател, възползвам се от правото си на процедура като народен представител от Плевенска област. Днес е един от редките и значими дни, в които решенията, които взимаме сега в парламента, оставят трайна следа не само върху хората, а и върху цели региони. Плевен е град с традиции в медицинското образование и днес ние правим първата крачка – поредната, в която Плевен ще стане и център по ветеринарна медицина и ветеринарна наука. Това е шанс не само за младите хора, но и за животновъдите, за научната среда, което ми дава възможност да благодаря на всички колеги – и от Комисията по образованието, и от Комисията по земеделието, и на всички народни представители, които единодушно подкрепиха разкриването на този факултет. Това е исторически ден за Плевен, за Плевенска област и за Северна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#48 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Преминаваме към следващата точка от програмата: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАКУЛТЕТ ПО ФАРМАЦИЯ В СТРУКТУРАТА НА БУРГАСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“. Заповядайте, господин Чорбанов, да представите Доклада на Комисията по образование и наука.

#49 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На заседанието присъстваха: академик Николай Витанов – заместник-министър на образованието и науката, професор Елиза Стефанова – председател на Националната агенция по оценяване и акредитация, и професор Христо Бозов – Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. От името на вносителите Проектът на решение беше представен от заместник-министъра Николай Витанов. Той посочи, че Проектът отговаря на всички условия, поставени в Националната карта за висшето образование, за откриването на нови факултети и обучението по нови специалности. Във Факултета ще се подготвят фармацевти за нуждите на Югоизточния и Южния централен район на планиране предвид силно изразения дефицит на такива кадри. Получено е положителното становище на Министерството на здравеопазването с оглед на осигуреността и достъпа на населението до фармацевтични услуги. Председателят на Националната агенция по оценяване и акредитация информира, че положителна оценка е дадена на Проекта за факултет и на специалността от регулираните професии „Фармация“. Своята подкрепа за Проекта са изразили различни фармацевтични фирми и браншови сдружения. Ректорът на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ представи мотивите за създаване на новия факултет. На територията на Югоизточния район на планиране живеят 1 милион души. През последните години се наблюдава бум в медицинското образование в Бургас. Успешната дейност на Факултета по фармация би подпомогнала цялостното развитие на региона, защото Факултетът може да служи като мозъчен тръст за развитието на фармацевтичната индустрия, която е с големи перспективи точно в този регион. Затова Проектът се подкрепя от повечето общини в Бургаска област. В дискусията се включиха народните представители: професор Андрей Чорбанов, Йорданка Фандъкова, Марио Рангелов, Исмаил Осман, академик Николай Денков, Ангел Янчев, Татяна Султанова, доцент Виолета Комитова. Те почертаха, че фармацевти работят в доста повече сфери, отколкото хората си представят, както и че насищането на фармацевтични кадри ще даде възможност да се откриват по-лесно аптеки в по-слаборазвити региони и в малки населени места, които не са толкова привлекателни за големия фармацевтичен бранш. Откриването на Факултета по фармация в Бургас беше определено като закъсняло. Беше подчертана ролята на ръководния екип на Университета за извършената значителна предварителна работа и беше подчертана подкрепата на местните власти. Поставени бяха въпроси как се изпълняват препоръките на Националната агенция по оценяване и акредитация. Ректорът на Бургаския държавен университет отговори, че голяма част от препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация вече са изпълнени. Учебните планове и програми са актуализирани, комплектуван е и екипът от преподаватели за първи и втори курс. Има осигурено финансиране и готов проект за нова сграда, в която е включен комплекс от девет лаборатории. Председателят на Комисията по образованието и науката професор доктор Андрей Чорбанов информира народните представители, че е необходимо да се направи едно допълнение от правно-технически характер с цел привеждане на разглеждания проект за решение в съответствие с практиката на Народното събрание да се посочва чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България като основание за решенията, които се приемат. Вносителите съгласуваха предложеното допълнение и народните представители единодушно подкрепиха предложеното допълнение от правно-технически характер. След проведената дискусия и след направените предложения за правно-техническа редакция на Проекта на решение, както и след гласуване с резултат 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г., заедно с подкрепеното от Комисията предложение за допълнение на Проекта на решение. Проект! РЕШЕНИЕ за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование

#50 · speech

Реши

1. Открива Факултет по фармация в структурата на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. 2. Във Факултета по фармация се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Фармация“ от професионално направление „Фармация“.“ Благодаря.

#51 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Заповядайте, господин Ангелов, да представите Доклада на Комисията по здравеопазването.

#52 · speech

Докладчик Костадин Ангелов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 май 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г. На заседанието присъстваха представители на всички институции. Проектът на решение и мотивите към него бяха представени от господин Димитър Андреев. Институциите изразиха подкрепа за откриването на Фармацевтичен факултет в структурата на Бургаския държавен университет. Единствено от Българския фармацевтичен съюз изразиха резерви и казаха, че не е налице необходимост от увеличаване на броя на обучаваните студенти. Собствениците на аптеки и Аптечната браншова камара изразиха подкрепа за Проекта на решение. В хода на дискусията мнозинството от членовете на Комисията по здравеопазването изрази подкрепа за разглеждания проект на решение и въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържал се“ – 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, № 51-502-03-3, внесен от Министерския съвет на 12 май 2025 г.“ Благодаря Ви.

#53 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Ангелов. Уважаеми колеги от Министерството на образованието и науката, желаете ли да вземете отношение? Не желаете. Господин Дилов, заповядайте за изказване. Второ изказване – господин Рунчев.

#54 · speech

Любен Дилов

ГЕРБ-СДС

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, този законопроект е важен и моля за Вашата подкрепа, защото той не е просто част от системата на образованието по фармакология в България. Той е свързан с бурното развитие на един от най-ускорено развиващите се региони на България – Бургаски, в много отношения. На първо място, ще подчертая образователното. Бургас се развива като един много сериозен образователен център в последните години. Почти всяка година се отварят филиали на значими училища – и от сферата на точните науки, и от артистичната сфера. Вече има постоянно ангажирани именно с образованието в Бургас и голям интерес в областта на изобразителните изкуства. От тази година започнаха с артистичните и сценичните изкуства. Създаването на този факултет по фармация обаче затваря една друга картина, която е извън образователната, а именно много бързо развиващите се здравни услуги в Бургас, отварянето непрекъснато на нови лечебни заведения, които не са прищявка или приумица, а просто има реални пациенти, има нужда. Няма да Ви занимавам с всички проекти, които в момента са в развитие, и които биха се ползвали от услугите на абсолвентите на този факултет. Ще отбележа само, че Бургас е място, където годишно има над милион, милион и половина туристи. (Реплики.) Говоря – да, ниската, долната граница казвам. Със сигурност и тези хора имат нужда наистина от качествена здравна услуга, включително фармацевтична. Бургас също така беше един от пионерите в една област, която смятам, че с нашите законодателни усилия може би ще дочакаме времето, когато ще я признаем и ще се възползваме в пълна мяра от нейния потенциал. Това са парамедиците, които наистина могат да решат много, много проблеми – особено в по-изостаналите и по-малките населени места, като първа медицинска помощ, дори като някаква форма на диагностициране. В известна степен допълва и развива този факултет и усилието на бургаското образование в тази посока. И на последно място, използвайки случая, че така или иначе, заговорихме за здравеопазването в Бургас, отново искам да обърна внимание – не на залата, а на изпълнителната власт, на нейните представители тук в лицето на колегите от Министерството на здравеопазването – вече не знам коя година чакаме да се напише един устройствен правилник за Кръвния център в Бургас. Имаме пари в бюджета, имаме направени всички условия – Общината е предоставила сграда, направила е всичко, което възможно и повече от изискваното от нея. Този Кръвен център ни е спешно нужен. Непрекъснато има спешни нужди, а ние трябва да чакаме с часове жизнеспасяващия материал да дойде от Стара Загора или от Варна. Смятам, че с тези два щриха ще затворим картината на здравните услуги в Бургас на място, за което преди 7 – 8 години можехме само да мечтаем. Благодаря Ви още веднъж и моля за Вашата подкрепа.

#55 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Дилов. Има ли реплики към изказването на господин Дилов? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Господин Рунчев заяви – заповядайте. Госпожа Махаева и господин Чорбанов.

#56 · speech

Андрей Рунчев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! И аз като народен представител от регион Бургас, както и колегата Любен Дилов, ще Ви призова за подкрепа на този законопроект, а именно откриването на Факултета по фармация в Бургаския държавен университет. Той е особено важен за целия регион, както стана ясно. Всички чухме и мотивите, и становищата в докладите на колегите, които са изцяло положителни, и наистина всички институции и 13-те общини от област Бургас се обединиха в желанието и амбицията си да помогнем на Бургаския държавен университет да се сдобие с този факултет. И в мотивите на самото ръководство, които са предоставени по време на обсъжданията, е ясно, че има дефицит на тези кадри. И с откриването на този факултет ще дадем възможност да се запълнят тези нужди в Югоизточния и Южния централен район. Видяхме, че е положително становището и на Националната агенция по оценяване и акредитация. Тъй като през последните години се наблюдава и бум в медицинското образование в Бургас, смятам, че това е една следваща и напълно закономерна стъпка. И както стана също ясно, сам по себе си Факултетът по фармация би подпомогнал цялостното развитие на региона, защото може да служи като мозъчен тръст именно за развитие на фармацевтичната индустрия, която е с особено големи перспективи. Всички колеги народни представители от Бургаския регион от ГЕРБ-СДС многократно през годините сме изразявали своята подкрепа към ръководството на Университета и в лицето на ректора Христо Бозов имаме един партньор, когото подкрепяме и заедно работим за развитието на медицинските услуги в Университета. Тази година ще се дипломира първият випуск на Медицинския факултет. Община Бургас в лицето на кмета господин Николов има сериозна политика в здравеопазването и неслучайно през последните години се построиха нови лечебни заведения, а и като цяло в областта колегите кметове се стараят да предоставят една добра медицинска услуга на своите граждани и на гостите на своите общини. С откриването на този факултет това ще бъде една следваща стъпка. Ясно е, че перспективите, които ще има възможност да се получат от тази стъпка, ще бъдат не само развитието на самата индустрия, възможност за инвестиции в самата фармацевтична индустрия с нови логистични бази и евентуално нови производства в област Бургас, а също така, както стана ясно току-що и при гласуването на Факултета в Плевен, това също ще подпомогне и за привличането на млади хора в Бургас, които след това ще могат да се реализират в нашия град и в нашата област. Може би част от Вас знаят, че вече има изготвен проект, и това се случи именно след като ние в залата гласувахме допълнителни средства и въз основа на тях се направи едно проектиране на сградата, която ще приеме бъдещия факултет по фармация. Аз отново призовавам всички единодушно да подкрепим това решение, тъй като то ще бъде за доброто на региона и на образованието в област Бургас. Благодаря Ви.

#57 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Рунчев. Има ли реплики към изказването на господин Рунчев? Не виждам. Заповядайте за изказване, госпожо Махаева.

#58 · speech

Маргарита Махаева

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, разбира се, ние подкрепяме създаването на този нов факултет по фармация. Мисля, че това е един стратегически важен проект, който ще донесе значителни ползи и на региона, и на страната, и на обществото като цяло. Известно е на всички, че в цяла Югоизточна България, независимо дали става въпрос за Бургас, за Сливен, за Ямбол и така нататък, тези места страдат от недостиг на квалифицирани фармацевти. Много аптеки и много здравни заведения в областта, особено в малките населени места, което, разбира се, е проблем в цялата страна, а не само в региона, та там най-вече аптеките и здравните заведения изпитват сериозни затруднения при намирането на специалисти, което пък ограничава и достъпа до качествена фармацевтична грижа. Така че създаването на един нов факултет ще осигури местното обучение на кадри, които да останат и да работят в региона, вместо да търсят някъде другаде професионална реализация. В момента обучението по фармация е съсредоточено предимно в София, Пловдив и Варна. Ако не се лъжа, има пет такива факултета към момента, но те са локализирани основно в големите градове, което от своя страна създава едно неравенство за младите хора от Югоизточна България, които пък много често нямат и финансовите средства да учат в други, по-далечни градове. Безспорно фармацевтичният сектор в България е в един постоянен растеж, както виждаме, особено в контекста на застаряващото население и на нарастващите нужди от здравни грижи. Тази липса на достатъчно специалисти – а те, за съжаление, липсват във всички сфери на здравеопазването, не само във фармацията – ограничава развитието на сектора, ограничава иновациите в него. И Бургас като един икономически и добре развит туристически център има такъв потенциал – да се превърне в поредния център за подготовка на кадри за този сектор. Аз вярвам, че създаването на един такъв нов факултет по фармация може да привлече студенти от цялата страна, а защо не и студенти от чужбина, което пък ще стимулира и местната икономика чрез увеличаването на потреблението, увеличаването на наемите, ако искате, увеличаването на търсенето на услуги и така нататък. Освен това ще се създадат и нови работни места – дали ще са преподавателски места, дали ще са някакви административни позиции, няма значение, както и ще се увеличи възможността за партньорства с много фармацевтични компании. На следващото място, тук съм си отбелязала, че Факултетът ще насърчи и научните изследвания в областта на фармацията, включително и разработването на нови лекарства и на нови технологии. Бургаският държавен университет може да се превърне в такъв център за иновации, като привлича инвестиции и сътрудничество с различни международни и научни институции, което пък, от своя страна, ще повиши престижа и на града, и въобще на региона като цяло. Знаем, че когато има добре обучени фармацевти, можем да говорим вече и за подобряване на качеството на здравните услуги в региона. Знаете, че фармацевтите играят ключова роля и в консултирането на пациентите, и в управлението на лекарствената терапия, и в превенцията на заболяванията, и така нататък, и така нататък. Така че мисля, че това би допринесло за по-доброто здраве на населението и разбира се, поне частично за намаляване на натиска върху здравната система. Ние ще подкрепим този проект и можем само да се надяваме, че ще има завишен интерес у младите хора да изучават тази специалност, защото и в медицинските университети е създадена възможността за обучаване на медицински специалисти, обаче виждаме, че там желание няма. Благодаря Ви за вниманието.

#59 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Махаева. Има ли реплики към изказването на госпожа Махаева? Господин Чорбанов преди Вас заяви. (Шум и реплики от „БСП – Обединена левица.“) Вие за процедура ли, господин Кънев? Заповядайте за реплика към госпожа Махаева. Извинявайте, господин Чорбанов, реплика от господин Кънев към госпожа Махаева.

#60 · speech

Петър Кънев

БСП – Обединена левица

Аз изказване няма да правя. В Бургас имаме 14 народни представители и много разчитам, че до момента са минали четирима, а следващите 10 няма да се изказват… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не за друго, а виждам, че единодушно и първите три закона минават. Има единодушие по предложенията – да спрем да четем мотивите към предложенията и да гласуваме.

#61 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Желаете ли дуплика? Не желаете? Заповядайте, господин Чорбанов. Господин Кънев призова да се върнем към добрите стари практики до 2021 г., когато от една парламентарна група се изказваше по принципни съображения по един народен представител. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако обичате, без реплики от място! Българският парламентаризъм не започва с влизането на определени партии в Народното събрание. Има заявено изказване на трибуната от народен представител. Заповядайте, господин Чорбанов.

#62 · speech

Андрей Чорбанов

ИТН

Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма да влизам в контекста на репликата, защото ще стане действително дълго и сложно. В резюме ще кажа, че всяка инициатива в областта на образованието ще бъде подкрепена, още повече че Бургаският университет е един много добър пример за едно правилно развитие на един университет – с идеята да бъдат застъпени всички близки специалности. И съвсем логично е в един такъв университет, в който вече има Медицински факултет, да има Фармацевтичен. Има голям интерес, има организирана база и смятам, че мениджърският екип на Университета се справя много добре. И това е един добър пример за всички останали как трябва да се развиват университетите, включително чисто икономически, защото това са много търсени специалности, за които има кандидати и от чужбина, които заплащат сериозни такси, което в много голяма степен помага и на самите университети. Така че ние ще подкрепим с удоволствие това решение. Благодаря.

#63 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Има ли реплики към изказването на господин Чорбанов? Желаете ли процедура, господин Георгиев? Не желаете. Заповядайте, господин Ганев, за изказване. Господин Ганев? Господин Ганев, заповядайте за изказване и след Вас е господин Денков за изказване.

#64 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря. За да стигнем до това гласуване днес, първо искам да поздравя ректора на Университета професор Бозов, защото той показва как с изключително добри мениджърски качества един държавен университет може да се бори спрямо интересите на университета си, спрямо интересите и на града, и на страната, за да се развива въпросният университет, да се развива наука, а не само да излизат специалисти в дадена област. Истината е, че ако неговата настойчивост не беше такава, че да обедини и да покани преди две години всички депутати от Бургас, част от които бях и аз, за да проведем един разговор, в който той представи проектите си за развитие на този факултет и всичко нужно, за да стигнем до тази фаза, в която в момента просто да гласуваме нормативно одобрението за създаването на такъв факултет. Защото се оказва – това, което той представи тогава като проект, че за да стигнем до този момент, трябваше да има одобрени проекти за сграда, за сграден фонд и всичко това, което се е случило, а от друга страна, за да се получи акредитация, те казват, че трябват сгради. А за да стигнем до другата страна и да имаме отпуснати пари за проекти и за сгради, трябваше пък да има акредитация – параграф 22. Тогава – есента на 2023 г., на тази среща в Ректората на Бургаския държавен университет бяхме на една крачка да приемем – айде да не е 2023 г., а в бюджета на 2024 г. да приемем да се отпуснат едни минимални средства за проектиране. И само това, че аз и Борис Аладжов като депутати от Бургаския район успяхме да убедим другите народни представители от района, а те пък от своя страна да убедят групите си за предстоящото гласуване на бюджета тогава и всички в залата да подкрепим да се отпуснат тези средства за проектиране, нещата тръгнаха. Това беше ключовият момент да се отпуснат пари за проектиране на сграда и на всичко това, което ще го има, защото там няма да се правят само аули за кабинети за изнасяне на лекции или за упражнения, а ще се правят и лаборатории – лаборатории, в които целта на професор Бозов и на цялото ръководство на Университета е да се развива научна дейност и да се направи така, че фармацевтичните компании да дойдат да инвестират. Да се направят лаборатории, да се наемат научни работници, да се развива дейност, в която впоследствие, ако всичко е наред, да се развива и бизнес, който да започне да произвежда на базата на всички тези неща, които ги има като човешки капитал и като постигнати постижения в науката. За да стигнем дотам обаче, направихме първата крачка с отпускането на едни средства за изготвяне на проекти. Аз се гордея, че тогава успях да убедя представителите на всички други партии на тази работна среща в Ректората и стигнахме дотам в крайна сметка да имаме в момента проект. Големият проблем, голямата драма оттук нататък обаче е още по-сериозна, защото днеска вижда се, че всички ще подкрепим това нещо, което имаме като предложение – Проект на решение. То не е законопроект, а тук един от изказващите се каза, че е законопроект, но не е законопроект, а е Проект на решение – ще го подкрепим. Какво обаче се случва оттук нататък? Защото, за да вървим нататък, трябва да се отпуснат доста сериозни суми за започване, строеж и изграждане на всичко това, което е нужно. За съжаление, от бюджетите, които се случиха след това, а и за този, който беше приет последно, от финансовия министър се обясни как бюджетите, по-точно последният бюджет е сведен до тотално изтъняване и нямане на нищо повече от непланирането към момента. За съжаление, отбелязвам, че с фетиша, наречен Еврозона, ще стигнем дотам, че когато стигнем до обсъждане на следващия бюджет за следващата година, пари за последващо започване и вече строеж на всичко това, което е нужно за Фармацевтичния факултет и въобще като цяло за Университета, ще се окаже, че пари няма, и ще си останем с едни добри намерения. Да, важно е това, което ще гласуваме днес, но ако спрем дотук, няма да имаме никакво покритие на всички тези ангажименти, които поемат изказващите се от управляващата коалиция. Най-лесно е да стане Кънев и да обясни как да спрем да говорим, защото нямало нужда. Ами на господин Кънев да му кажа, че има нужда, защото той като част от управляващите, като бургаски депутат, няма да гласува да има пари за строеж. Ще гласува „въздържал се“ или въобще няма да гласува. Това е истината. И да клатите ръка, господин Кънев, и да не клатите, ще дойде бюджетът и лично ще обърна внимание Вие как ще гласувате! Така че това е важно. Не само да се изказвате и да искате прекратяване на дебатите, а как ще гласувате. Още веднъж поздравявам професор Бозов, поздравявам и ръководството, цялото ръководство на Университета, защото направиха така, че всички политически партии да се обединим, като начало да се отпуснат едни средства, които са реализирани, и има готови проекти за изграждане на Фармацевтичния факултет. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#65 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Не виждам. Заповядайте, господин Денков, за изказване.

#66 · speech

Николай Денков

ПП-ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще бъда кратък и ясен. Аз лично ще подкрепя твърдо това предложение, като аргументите ми са по-скоро професионални, отколкото политически. Първо, с излизането на първото издание на Картата на висшето образование в България стана ясно, че в Югоизточна България имаме много сериозен дефицит на висше образование както от гледна точка на завършващите ученици, така и от гледна точка на бизнеса, който търси кадри. Второ, в този университет още от неговото създаване и през последните години продължава да се развива силно химическо направление, което е част от подготовката, експертизата, която е необходима за едно фармацевтично образование. Това, което беше споменато, но аз ще го подчертая още по-силно, е, че дори в момента, дори в момента този университет има сключени договори както с чуждестранни фирми, и то не една и две, така и консултантски услуги извършва по отношение на Европейската комисия, Организацията на обединените нации и други организации. С други думи, той представя България на най-високо европейско ниво точно с експертиза, която се отнася до фармацевтични, токсикологични и други химически направления, свързани с фармацията също така. И трето, не на последно място, след като собствеността в „Лукойл Нефтохим“ премина в чуждестранни ръце, този университет „Асен Златаров“ дълго време търсеше своето място, беше в много трудна ситуация. Можем да кажем, че през последните години той намери правилната треактория. Това се дължи в немалка степен на ректора, както беше подчертано – аз също искам да го поздравя за усилията, които прави, но също така и заради това, че беше намерена ясна посока, свързана с медицина, здравни грижи и съвсем естествено е тя да бъде допълнена и с фармация. Аз нямам съмнение, че освен развитието на висшето образование като такова ще бъдат привлечени и фирми, които ще се възползват както от научния капацитет, така от гледна точка на кадрите, които ще подготвя Университетът. Ще се използва, разбира се, и възможността, че Бургас има огромен потенциал за производство и това е мястото, където също би могло да бъде развито това фармацевтично направление. Винаги през последните, бих казал, десетилетия, когато стане дума за откриване на медицински, фармацевтични направления, има съпротива – тя е разбираема, но чисто съдържателно в този случай няма какво да се колебаем. Трябва да подкрепим. Благодаря Ви.

#67 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Денков. Има ли реплики към изказването на господин Денков? Не виждам. Други колеги, желаещи да се изкажат по Проекта за решение? Заповядайте.

#68 · speech

Борис Аладжов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Аз няма да обърна особено внимание на необходимостта от създаването на фармацевтични кадри. Както стана ясно, има недостиг от 1700 фармацевти…

#70 · speech

Борис Аладжов

…стана ясно, че това създава пречки за разкриването на аптеки, където в област Бургас е от изключително значение, особено в летните месеци, когато населението в областта, в курортите около Бургас, става около 2 милиона души, а както знаем, разкриването на аптеки е спрямо броя на населението, които са постоянно живеещи в областта. Ще обърна внимание на друг позитив от създаването на Фармацевтичен факултет, касаещ изравняване на неравенството, свързано с разпределението на националната икономика, дългосрочният преглед на която ясно демонстрира растящата тежест на столицата за сметка на повечето останали региони. Последните данни за брутния вътрешен продукт на областно ниво сочат, че област Бургас се нарежда на пето място по този показател. По средна работна заплата област Бургас заема 14-о място, а община Бургас – 35-о място. Като народен представител, избран от област Бургас, смятам, че икономиката на Бургас може да расте само чрез създаване на производства с висока добавена стойност, каквото несъмнено е производството на фармацевтични продукти. Благодарение на големия академичен потенциал на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ е възможно изграждането и на съвременен център за фармацевтични и козметични продукти, в който да се развие разработване, изпитване и производство на фармацевтични продукти. Новото звено ще осигури и допълнително натоварване и работни места за преподаватели от всички факултети, като ще предлага обучение на около 50 нови студенти годишно. Това не само ще стимулира икономическото развитие на града, но и ще подпомогне процеса на привличане на висококвалифицирани кадри към град Бургас, което, от своя страна, ще подобри в значителна степен конкурентоспособността на образованието в региона. Именно затова парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи Проекта на решение. И призоваваме всички останали народни представители да направят същото. Благодаря.

#71 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли други желаещи колеги да се изкажат? Заповядайте. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Разбира се. Всички сме от Бургас.

#72 · speech

Александър Койчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Както казаха по-голямата част от преждеговорившите, Проектът на решение е консенсусен и ще бъде подкрепен от всички депутати в залата, надявам се, аз също призовавам за това. Всичко започна, както каза господин Ганев, 2023 г. на една среща с ректора на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ Христо Бозов. Оттогава има консенсус между депутатите в областта, така че, мисля, че няма да има проблем с подкрепата на Проекта на решение. Той ще помогне в две насоки. Както казаха, първо, ще реши недостига с магистър-фармацевтите в Бургаска и съседните области, и второто, за което ще може да спомогне, е за развитието на икономиката на град Бургас. Идеята е впоследствие, когато се изгради лабораторията за развойна дейност, да се създаде цял, така наречен фармацевтичен клъстър, който ще помогне за развитието на бургаската икономика, както каза колегата преди мен Борис Аладжов. Фармацевтиката е едно от тези производства с висока добавена стойност, от които ние отчаяно се нуждаем като община и област, тъй като по икономически показатели заемаме незавидното, както каза той, 14-о място за областта и 35-о място по средна работна заплата за страната, което е твърде малко и незавидно за град, който има пристанище, магистрала, летище. Така че още веднъж призовавам цялата зала да подкрепи Законопроекта. Благодаря.

#73 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Койчев. Проект на решение обсъждаме. Първо, има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Заповядайте, господин Георгиев.

#74 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Както всички преди мен народни представители казаха, че ще подкрепят този проект на решение, така и аз ще го подкрепя – не само защото съм и възпитаник на Бургаския университет „Асен Златаров“, тъй като съм завършил специализация там като инженер-химик по теория на неорганичните вещества, такова беше и намерението ми, когато влязох в Комисията по здравеопазване – да подкрепим този законопроект, този проект на решение, извинявам се. Само че не се случи така в Комисията. Защо? Ще Ви кажа защо. Ами защото в Комисията от Министерството на здравеопазването изкараха данни, в които ясно показваха, че има недостиг на кадри – на фармацевти, в цялата страна – около 1700 броя или някаква такава цифра казаха, която в момента по памет я цитирам, с което се аргументираха, че трябва да се открие Факултетът. Веднага след тяхното изказване, буквално веднага, от фармацевтичните организации – представителят на фармацевтичните организации, председателят, взе думата и нападна остро Министерството на здравеопазването, като обясни и като показа документ, за който каза, че е със стойността на научен труд – от 30 – 40 страници анализ, който показвал ясно, че има излишък на кадри в страната – над 1000 човека! Аз в Комисията изпаднах в недоумение как да взема информирано решение, при положение че фармацевтичните организации твърдят едно, Министерството на здравеопазването – коренно различно нещо. И аз попитах ясно в Комисията: кой лъже – фармацевтичните организации, защото имат интерес, или Министерството на здравеопазването? Най-странното беше от цялата работа, че Министерството на здравеопазването навеждаше глава и мълчеше, не искаше да влиза в конфликт или не искаше да каже, да си защити позицията. Никой не я защити, никой не отговори на въпроса ми. Другото нещо, което попитах: те не си ли комуникират, не си ли говорят? Как Министерството казва едни данни, организациите казват съвсем други данни – коренно противоположни? Тоест има липса на комуникация между тези организации – между Министерството и организациите в държавата, които отговарят за този сектор. Той е важен сектор за държавата. Няколко въпроса, на които не получих отговор. Ще се радвам, ако получа в реплика евентуално или в изказване на някой народен представител, или на някой, само че от Здравеопазването – не разбрах да присъстват представители, да излязат, да кажат каква е причината, че не защитиха позициите си в Комисията. Фармацевтите излязоха и им се накараха брутално! Толкова ли е трудно да застанеш срещу фармацевтите и да кажеш: не, не сте прави?! Ние тук имаме данни, в които сочи, че трябва да се открие този факултет, че имаме недостиг на фармацевти, че има труднодостъпни региони, в които няма фармацевти да открият аптеки, където хората са принудени да пътуват по час-два, за да достигнат до аптека, да не говорим за денонощните аптеки колко ги говорим тук! И една от причините е, че няма фармацевти! Само че това не го казаха от Фармацевтичния съюз. Напротив, направиха на мармалад, в буквалния смисъл на думата, Министерството на здравеопазването! Така че, ако някой може да ми отговори, ще е чудесно. Естествено, ще подкрепим това решение, защото явно е ясно, че трябва да има такъв факултет там, за да може да развиваме и обучаваме кадрите и за да има повече кадри да отворят повече аптеки на труднодостъпни места например, но позициите трябва да се защитават, и то от Министерството на здравеопазването, когато има такива случаи. Благодаря.

#75 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Георгиев. Има ли реплики към изказването на господин Георгиев? Вие реплика ли желаете? Заповядайте, защото колегата е за изказване.

#76 · speech

Борис Аладжов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Господин Георгиев, репликата ми е към Вас. Ако обичате… (Народният представител Георги Георгиев разговаря с народния представител Деница Сачева.) Господин Георгиев, според мен не сте формулирали правилно въпроса си, а той е трябвало да бъде поставен към представителите на Българския фармацевтичен съюз по следния начин: интересите на чии висши учебни заведения защитават, защото това е разковничето на въпроса, господин Георгиев? И ще Ви моля в дупликата да ми отговорите.

#78 · speech

Георги Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Аладжов, няколко са според мен причините. Една от причините е абсолютно частният интерес, за да няма конкуренция. Това е една от причините. Втората причина според мен е: може би някои университети не искат да има допълнителен факултет, защото това е високоплатена, добре платена специалност. Може да не искат да се открива такъв факултет, за да има конкуренция и да се отнемат кадри в тази посока. Предполагам, че има и други причини, които… И точно заради това аз зададох този въпрос – за да стане ясно, само че никой не отговори. Идеята е, когато се зададе въпрос в комисия, по принцип съответните заинтересовани страни да отговорят, да дадат адекватни отговори – защо така. Между другото, фармацевтите показаха този доклад, който имаха, развяваха там с хиляда… Уж че има в излишък хиляда бройки в момента, но никой не го видя този доклад. Аз поне не съм го видял. Може и да е публикуван някъде, не мога да кажа, може да съм го пропуснал. Но аз не можах да го разгледам този доклад, да видя какъв беше този научен труд, който беше коренно противоположен на становището на Министерството на здравеопазването. Благодаря.

#80 · speech

Галя Василева

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, че Проектът за решение за откриване на Факултет по фармация към Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ предизвика такава дискусия. Както и съм благодарна на това, че голяма част и всички колеги, които взеха изказване от трибуната, се изявиха в подкрепа на това решение и ще дадат своя вот за това. Спомням си колко беше трудна борбата да създадем Медицински факултет, и се радвам, че създаването на Факултета по фармация отне доста по-кратко време. Тук е моментът и да благодарим за инициативата на ръководството на Университета, на Община Бургас и на всички народни представители, които заедно се обединихме в името на това в Бургас да има такъв факултет, който да запълни нуждите и дупката в това, че има много места, където няма налични фармацевти, и че ще имаме възможност точно в Бургас и в Югоизточна България да провеждаме обучение в тази специалност. Благодаря Ви.

#81 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Василева. Има ли реплики към изказването на госпожа Василева? Не виждам. Не виждам и други желаещи колеги да се изкажат. Преминаваме към гласуване. Проектът на решение е предложен от Комисията и той е решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 9, ал. 2, т.1 от Закона за висшето образование

#82 · speech

Реши

1. Открива Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. 2. Във Факултета по фармация се извършва обучение по специалността от регулираните професии „Фармация“ от професионално направление „Фармация“.“ Подлагам на гласуване Проект на решение за откриване на Факултет по фармация в структурата на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“, предложен от Комисията по образование и наука. Гласували 172 народни представители: За 167, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Видимо пет народни представители не са от Бургас. (Оживление.)

#83 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС, от място

Кажи им да не идват в Бургас.

#84 · speech

Председател Наталия Киселова

Това беше шега. Преди да преминем към следващата точка, да Ви уведомя, уважаеми колеги, че от 12,30 ч. в Мраморното фоайе ще бъде представена юбилейна изложба „40 години Средно училище „Вела Благоева“. Експозицията представлява ученически рисунки, създадени от ученици на Средно училище „Вела Благоева“ – Велико Търново, посветени на патрона на училището. Изложбата е организирана от народния представител господин Ангел Янчев. Всички народни представители са поканени на изложбата. Преминаваме към: ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ. Кой ще представи проектите на решения за промени в парламентарните комисии?

#86 · speech

Председател Наталия Киселова

Да ги прочета? Добре. Постъпили са два проекта за решения, колеги, които се отнасят до промени в състава на Комисията по външна политика и Комисията по транспорт и съобщения. Първото решение е за промяна в състава на Комисията по външна политика: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по външна политика Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

#87 · speech

Реши

1. Освобождава Юксел Осман Ахмед като член на Комисията. 2. Избира Галя Стоянова Василева за член на Комисията.“ Има ли желаещи колеги да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване на Решение за промяна в състава на Комисията по външна политика. Гласували 154 народни представители: за 109, против 13, въздържали се 32. Промяната в състава на Комисията по външна политика е приета. Вторият Проект за решение е за промяна в състава на Комисията по транспорт и съобщения. Представям Ви Проекта на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по транспорт и съобщения Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 18, ал. 1 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

#88 · speech

Реши

1. Освобождава Галя Стоянова Василева като член на Комисията. 2. Избира Юксел Осман Ахмед за член на Комисията.“ Има ли желаещи колеги да се изкажат по така представения проект за решение? Не виждам. Закривам разискванията. Поставям на гласуване Проект на решение за промяна в състава на Комисията по транспорт и съобщение. Гласували 154 народни представители: за 106, против 14, въздържали се 34. Проектът за решение за промяна в състава на Комисията по транспорт и съобщения е приет. Преминаваме към пета точка в седмичната ни програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ. Вносител е Министерският съвет. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на водещата комисия – Комисията по бюджет и финанси.

#89 · speech

Докладчик Делян Добрев

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, първо правя процедурно предложение – на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да бъдат допуснати в залата от Министерството на финансите: Галя Димитрова, Надя Даскалова, Калоян Симеонов; и от БНБ: Михаил Димов и Диана Ганчева.

#90 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, моля, гласуваме допуск в залата на представените от господин Добрев колеги. Гласували 134 народни представители: за 101, против 31, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят гостите. Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада.

#91 · speech

Докладчик Делян Добрев

Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 51-402-01-27, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г. На заседание, проведено на 22 май 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър; Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; Калоян Симеонов – началник на отдел в същата дирекция; на Българска народна банка: Диана Ганчева – началник на отдел в дирекция „Платежен надзор“. Законопроектът беше представен от господин Методиев, който посочи, че с него в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2024/886, изменящ няколко акта по отношение на незабавните кредитни преводи в евро, с които се осигуряват единни правила за презграничните незабавни кредитни преводи в рамките на Европейския съюз. Основните промени в Законопроекта са: - Въвеждане на легална дефиниция на понятието „незабавен кредитен превод“, както и редица технически мерки – с оглед обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин, както и с оглед гарантиране на равнопоставеност между банките и останалите доставчици на платежни услуги; - Прецизиране на разпоредби в Закона за платежните услуги и платежните системи във връзка с поет ангажимент към Европейската комисия по отношение на Директива (ЕС) 2015/2366 за платежните услуги във вътрешния пазар; - Промени с цел подобряване на ефективността на разпоредбата на чл. 120а по отношение на условията и реда за ползване на платежна сметка за основни операции при облекчени условия от страна на потребителите; - Промени във връзка с подготовката за въвеждане на еврото като официална парична единица в Република България в следните насоки: 1. Осигуряване на необходимото съответствие в техническото представяне на съответните стойности в евро съгласно съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2015/2366 и Директива 2009/110/ЕО относно платежните услуги; 2. Постигане на съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET) и обезпечаване на ефективното прилагане от страна на Българската народна банка на Рамката на Евросистемата за надзор над електронни платежни инструменти, схеми и споразумения. - Промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, чиято цел е въвеждането на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/606 за изменение на Регламент (ЕС) 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики и условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“– 12 гласа, „против“– 4 гласа и без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 51-402-01-27, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г.“ Благодаря.

#93 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Процедура! Трябва да има някой от Министерския съвет – присъствието е задължително!

#95 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Въведе се масова практика – и в този, и в предишни парламенти, на законопроекти на Министерския съвет съответният министър да не присъства и въобще да се неглижира работата на парламента. Много моля представител на Министерството, след като министърът е зает и не може да дойде, да дойде и с две изречения да каже за какво става дума. Няма нищо осъдително, нито някой нещо лошо ще Ви каже. Представете Законопроекта, за да се спази законът, защото по закон това нещо се прави от представители на Министерския съвет. Няма представител на Министерския съвет – поне да дойде представител на Министерството на финансите да представи въпросния законопроект. Това, пак казвам, е спазване на законовия ред в страната. Не го потъпквайте за пореден път!

#97 · speech

Заместник-Министър Галя Димитрова

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На Вашето внимание представяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Кое налага изготвянето на Законопроекта? Със Законопроекта в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент 886 от 2024 г. за изменение на регламенти 260/2012 и 2021/1230 и на директиви 9826 и 2015/2366 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро. Също така се предлага прецизиране на разпоредби от Закона за платежните услуги и платежните системи във връзка с поет ангажимент към Европейската комисия по отношение на Директива 2015/2366 за платежните услуги във вътрешния пазар. В допълнение със Законопроекта се предлагат и изменения, които имат за цел да адаптират националната правна рамка, регламентираща платежния надзор и предоставянето на платежни услуги за периода след присъединяването на България към еврозоната. Основните моменти в Законопроекта: от една страна, с предложените изменения се осигуряват единни правила за презграничните незабавни кредитни преводи в рамките на Европейския съюз съгласно разпоредбите на Регламент 2024/886, а от друга страна, се въвежда легална дефиниция на понятието „незабавен кредитен превод“, както и редица технически мерки, с оглед обезпечаване на предоставянето на незабавни кредитни преводи в евро по ефективен и конкурентен начин, както и с оглед гарантиране на равнопоставеност между банките и останалите доставчици на платежни услуги. С оглед подготовката за въвеждане на еврото като официална парична единица в Република България са предложени промени в Закона за платежните услуги и платежните системи в следните насоки: Осигуряване на необходимото съответствие в техническото представяне на съответни стойности в евро съгласно съответните разпоредби на Директива 2015/2366 и Директива 2009/110 относно платежните услуги. Постигане на съответствие с правилата на Трансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време и обезпечаване на ефективното прилагане от страна на Българската народна банка на Рамката на Евросистемата за надзор над електронните платежни инструменти, схеми и споразумения. Също така се предлагат някои прецизирания с цел подобряване ефективността на разпоредбата на чл. 120а… (Реплики: „Не се чува!“)

#99 · speech

Заместник-Министър Галя Димитрова

Също така се предлагат някои прецизирания с цел подобряване ефективността на разпоредбата на чл. 120а по отношение на условията и реда за ползване на платежна сметка за основни операции при облекчени условия от страна на потребителите. Със Законопроекта са предложени и изменения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, чиято цел е въвеждането на мерки по прилагането на Регламент 2023/606 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 г. за изменение на Регламент 2015/760 по отношение на изискванията, свързани с инвестиционните политики, условията за дейността на европейските фондове за дългосрочни инвестиции и обхвата на допустимите инвестиционни активи, изискванията за състава на портфейла и за диверсификацията, както и заемането на парични средства и други правила на фондовете. Благодаря за вниманието.

#100 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви. Откривам разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 51-402-01-27, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г. Имате думата. Заповядайте, господин Дренчев.

#101 · speech

Димо Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Малко нетипично с тези микрофони. Както в серия от други законопроекти, които минаха през тази зала, и тук говорим за една подготовка за закриването на българския лев и влизането на България в еврозоната, използването на чужда валута. Показателно е, че огромна част от предложените промени са чисто технически. Думите „лева“ се заменят с „евро“ и „лицензирани от Българската народна банка“ се заменят с „лицензирани на територията на Република България“, което е показателно за това, че ние ставаме просто една територия. Естествено, замяната на Българската платежна система RINGS с Европейската платежна система TARGET и SEPA вече е нормално, доколкото български лев няма да съществува. Минаваме изцяло в еврови плащания. Може би все пак можеше да се осъвремени и българската система, защото системата за плащания, особено в контекста на това, че икономиката става все по-безкешова, все повече плащанията се извършват по банков път, ако една държава няма достъп до тази система, тя губи своя суверенитет, тъй като всичко ще се решава във Франкфурт и ако от Франкфурт имат някакъв проблем, тук българската икономика ще блокира. Но аз искам да обърна внимание на следното нещо. В един член – 120а, се правят промени, свързани с приетата от Народното събрание – мисля, че в края на 2023 г., така наречена сметка за основни операции. Идеята на тази сметка – тогава Асен Василев мисля, че беше министър на финансите – беше да се даде възможност на хората, които не използват непрекъснато банкови услуги – на пенсионери, на студенти, на хора с по-нисък социален статус, да могат да си получават пенсията, да могат да си получават социалните помощи, без да плащат непрекъснато пари на банките във връзка с внасяне, теглене на пари, теглене от карти. Това трябваше да бъде банкова сметка, която да бъде освободена от такси. По една или друга причина тази система изобщо не заработи. Банките не я използват, не я предлагат, тъй като там има изискване човек да няма друга сметка, разкрита в банка, и те могат да откажат такава сметка или да я закрият. Още повече че Законът – той е европейска директива, не задължава банките задължително да освободят от такси, а могат само да намалят таксите, при което те могат да намалят таксите просто символично с една стотинка и отново ще изпълнят изискванията на Закона. И точно това правят те в момента. ВЪЗРАЖДАНЕ има проблем с банковите такси. Считаме, че те са абсолютно несправедливи. Миналата година банковото лоби, банковият сектор в България направи 3,7 милиарда печалби. Ръстът им е 60%. Не знам дали друг сектор успя да направи 60% ръст на печалбите за една година. Като от тези 3,7 милиарда – 3 милиарда и 700 милиона, 1 милиард и 600 милиона от печалбите на банките миналата година дойдоха от такси. Или 145 милиона изкараха банките само от такси миналата година. Естествено, още през февруари месец тази година те отново вдигнаха таксите, подготвяха се може би за еврозоната, защото гледахме как са наредени представителите на пробитите регулатори, как ни обясняваха, че ще започнат да проверяват кой вдига цените – ще ходят по фризьорските салони и ще ходят при бояджиите да проверяват дали не вдигат цените. Ами да бяха погледнали банките – както всички доклади посочват, цените се вдигат, преди да се влезе в еврозоната, и те вече го правят. С промените, които ни се предлагат в този чл. 121а, благосклонно работната група е решила да позволят на пенсионери, студенти и на всякакви хора, които искат да се освободят от такси, да имат право до 3 пъти месечно да направят превод или да изтеглят пари – естествено, не на каса, а само от банкомат, и то само от банкомат на същата банка. Считаме, че това е абсолютно хвърляне на прах в очите на хората. Посоката е тази, но крачката е не миша, ами това е движение с един милиметър напред. Със сигурност ще направим предложения между първо и второ четене по този закон. Искаме много по-кардинални промени. Искаме по подобие на това, което се случи в Гърция, да се натиснат банките и това, че законът им дава възможност да събират такси практически от всеки един жител на България, те да бъдат озаптени и да се върнат към основната си дейност, а именно да кредитират бизнеса и гражданите, а не просто да събират едни пари от такси, защото законът им позволява това. Това не е никаква пазарна икономика – това са някакви назначени капиталисти. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#102 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Има ли желаещи за други изказвания? Заповядайте, господин Ганев. За реплика или за изказване? За изказване – заповядайте.

#103 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Една от мантрите на всички евроатлантици – по-скоро вече евролиберали, защото те не са атлантици, в Щатите са проблем за евролибералите, включително и в България – та една от техните мантри и този фетиш, наречен еврозона, е, че абсолютно нищо няма да се промени, напротив – нищо няма да загуби България, а само ще спечели, ще стане още по-богата и ще има небивал, чутовен връх на инвестициите. Като начало в това, което имаме днес да се гласува, директно ще отпаднe една от системите на БНБ, известна повече като RINGS, и тя касае по-бързите преводи и това, което някой да реши да даде повече пари, за да стане преводът максимално бърз, а да не се бави. Тази българска система ще бъде заменена. Ще се сложи система, свързана с Европейската централна банка, известна като ТARGET. На пръв поглед абсолютно нищо значимо. Ей така, между другото, в целия законопроект се обяснява какви директиви, какво го налага това нещо, как ще затрием нещо, което е работещо – бизнесът, а и физическите лица използват често, ще го затрием и ще почнем да работим с нещо, което е свързано с имагинерното нещо, наречено Европейска централна банка и еврозона. Освен всичко това в Законопроекта директно е написано, че е свързано с евентуалното приемане – те са написали „задължителното ни приемане“, но то е евентуално все още. Дали например пък някой няма да наложи вето от държавите членки. Но така или иначе, в момента се предлага и се иска да се ликвидира системата за бързи преводи RINGS. Следващата стъпка, която ще се предприеме от същите тези евролиберали в България, които доскоро бяха евроатлантици, ще е да се ликвидира едно от изключително важните, и то структуроопределящи неща, свързани с финансовата ни система и с разплащането – това е държавната марка и бранд, наречен БОРИКА. БОРИКА не е просто нещо, което използваме ние, като имаме дебитни или кредитни карти. БОРИКА е система, която излиза много повече извън това да има банкомати. БОРИКА дава възможност при определени обстоятелства, ако има срив или има тежки проблеми в международен план с разплащането – това, което е така наречената система SWIFT, България да има независимост и да осигури на своите граждани или на фирмите включително система, с която заедно с банкоматите и картите – бързо издаване на карти в рамките на дни, ние да нямаме затруднения с разплащането и използването на дебитни и на кредитни карти. Това е нещо, което изключително много пречи, БОРИКА, по-точно казано, изключително много пречи на световните фирми, като Visa и Mastercard, тъй като това е една потенциална система, която би ѝ отнела част от печалбите. И затова най-бързият и лесен начин да ликвидираш тази система, е като приватизираш. Дали ще се случи? Към момента предишното ръководство на БНБ и предишните подуправители това нещо го предотвратяваха, тъй като през годините има многократно апетити за унищожаването на БОРИКА. В момента виждаме как се унищожава RINGS. Аз затова казвам, че към днешна дата не е поставено на масата унищожаването на БОРИКА, но е съвсем естествено да го очакваме този проблем, който ще стигне и до залата или може би директно ще мине през Управителния съвет на БНБ – да се ликвидира БОРИКА, едни остатъчни неща на българската независимост. Пак ще кажа, БОРИКА е ключов елемент от нашата система, свързана с разплащане – при определени обстоятелства, разбира се, при определени обстоятелства. Но в динамичния свят, в който живеем, и във всичко това, което наблюдаваме – да рухват цели държави, разместване на пластове, никой не може да гарантира от какво ще има нужда България утре. И точно заради това ние не само няма да подкрепим този законопроект, който е в момента, ами когато, защото е въпрос на време да се повдигне темата за ликвидирането на БОРИКА – било то скрито под продажба, приватизация или каквото се сетите, тогава ние също ще реагираме изключително остро, защото това касае националната сигурност.

#104 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви, господин Ганев. Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Има ли желаещи за други изказвания? Заповядайте.

#105 · speech

Ангел Славчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви за думата, госпожо Председател. Аз ще говоря по тази точка, за да изразя категоричното си противопоставяне на този законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г. И неслучайно казвам цялото му наименование, тъй като народните представители в тази зала – освен надясно стоящите от мен, никой друг не се интересува нито от изказванията, нито от дебата. Целта на този законопроект е да ни приведе в съответствие с европейските изисквания и да подготви България за еврозоната. Този законопроект е пълен със слабости, които застрашават потребителите, малките бизнеси и самата ефективност на платежната ни система. Първо, Законопроектът не предлага ясни срокове за внедряването на ключови мерки, като незабавните кредитни преводи в евро или подготовката за TARGET системата. Без конкретните рамки банките и доставчиците на платежните услуги остават в несигурност, което може да доведе до забавяне или до провал на самото прилагане. Това не е просто технически пропуск. Това е знак за липса на сериозен план, който да гарантира плавен преход към еврото, което отново показва, че ние не сме готови за влизане в еврозоната сега. Второ, техническите изказвания, наложени от този регламент 224886 и TARGET, са изключително сложни. Малките доставчици на платежни услуги, които нямат ресурсите на големите банки, ще се сблъскат с огромни трудности да ги спазят. Това не само рискува да увеличи неравенството между участниците на пазара, но може да доведе и до монополизиране на големите играчи, което неведнъж сме го виждали в нашата държава. Вместо равнопоставеност, която се твърди като цел в този законопроект, ние ще видим още по-голяма зависимост от няколко финансови институции. Трето, адаптацията към новите изисквания ще донесе значителни разходи за банките и самите доставчици. И както знаем от минал опит, тези разходи често се прехвърлят върху потребителите под формата на скрити такси и повишени цени. Това, разбира се, противоречи на обещанието за улесняване на уязвимите групи с платежни сметки за основните операции по чл. 120а. Вместо облекчения можем да очакваме допълнително натоварване върху и без това затруднените ни граждани в момента. Това обаче не го казвате на хората в прав текст. Българите трябва да сме наясно, че влизането в еврозоната ще въведе и по-високи такси в разходите в банковата сфера. Но това отново никъде не го казвате. Четвърто, процесът на изработване на този законопроект буди сериозни съмнения. От доклада на Комисията по бюджет и финанси не става ясно дали са проведени истински обществени консултации с гражданското общество или малкия бизнес. Няма такива, защо трябва да има? По-лесно е да мине набързо. И в заключение, този законопроект е недодялано и ограничено предложение, което, вместо да модернизира платежните услуги, рискува да създаде абсолютен хаос. Този хаос, в който държавата се намира и в момента, неравенствата и допълнителните разходи – той пренебрегва реалните нужди на българските граждани и малкия бизнес. Аз лично призовавам народните представители да отхвърлят настоящата му форма и да се направи нова версия на този законопроект, която да включва ясни срокове, подкрепа за малките доставчици. Не можем да позволим да бъдем жертва на бърза и лекомислена законодателна инициатива, каквато наблюдаваме с Вашето бързане за влизане в еврозоната.

#106 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви, господин Славчев. Реплики към изказването на господин Славчев? Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте.

#107 · speech

Александър Койчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Предложените промени в Закона за платежните системи са може би последният пирон в ковчега на българския лев, който искат управляващите да гласуват. Така, както казаха и преждеговорившите, те са чисто технически – заменят лева с евро, заменя се платежната система RINGS за незабавен сетълментът с TARGET, но какво значение имат платежните системи? Само си спомнете какво се случи с шофьорите, които протестираха срещу ковида в Канада – как изведнъж им бяха спрени всичките средства, с които разполагаха. И друг подобен пример е за банковата криза в Гърция, когато в Гърция се разбунтуваха и не искаха да плащат задължението, но тройката в лицето на ЕЦБ, Световната банка и Международния валутен фонд – най-вече ЕЦБ, ги ограничиха до 60 евро на ден и 200 евро в банка, което силно възпрепятства търговията и всякакъв бизнес въобще. Какво значи това? Това е – самото влизане в еврозоната, на което всички, така, са толкова верни, ще се реши на 8 юли, както знаете, така че не виждам защо се бърза с този законопроект. Може в един момент да се окаже, че той е излишен, защото предстоят процедури – има блокиращо мнозинство от четири държави членки, а последната, в която се определя валутният курс, трябва да се реши с пълно единодушие. Така че с оглед на гореизложеното и преждеговорившите, което казаха, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ със сигурност – предвид нашата позиция спрямо насилственото вкарване на България в еврозоната, няма да подкрепим. Благодаря.

#108 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря, господин Койчев. Реплики към изказването на господин Койчев? Други желаещи за изказвания? Заповядайте.

#109 · speech

Климент Шопов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Когато се обсъжда влизането на страната в определена международна организация или по-дълбокото ѝ интегриране в една, в която вече членува, трябва да се обсъдят ползите и вредите. Какви са ползите на това България да влезе в еврозоната и какви са вредите? В момента ние говорим за предоставяне на една част от нашия суверенитет на една шепа брюкселски и франкфуртски бюрократи. Когато се говори за влизането на определена държава в дадена международна организация, трябва да се гледа системата, каквато е тази международна организация, и процесът в нея. Системата ще рече как е разпределена властта, стартовата позиция на тази международна организация. Стартовата позиция на България във влизането ѝ в еврозоната е, че ние ще се присъединим към втората група. Както знаете, еврозоната е разпределена на две групи: първата група са пет държави с четири гласа, втората група в момента са с 11 гласа и са останалите 15 държави. Ние ще бъдем шестнадесетата държава, която има 11 гласа, тоест 79% от времето ще можем да гласуваме. Тоест в самата система ние нямаме предимство, защото нямаме даже един пълен глас. Като става въпрос за процеса, това означава ние да убедим всичките тези други държави да вземат едно решение в наша полза. И в това се вижда, че с даването на нашия суверенитет ние търпим изключително много щети. Защото, ако един ден тези брюкселски и франкфуртски бюрократи, или така наречените наши партньори, се сменят с други, ние тогава можем да изпаднем в едно недобро състояние в техните очи и те могат да ни натиснат копчето и да ни спрат парите, както направиха 2015 г. в Гърция. Именно за това говорим сега. В този закон се отнема българската разплащателна система за сетълмент между банките и се заменя с европейската. Даваме тотален контрол на ЕЦБ върху нашата банкова система в България. Няма как да подкрепим това нещо, защото ние искаме свобода, искаме независимост и искаме България да просперира. Благодаря.

#110 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря господин Шопов. Реплики към изказването на господин Шопов? Други желаещи за изказвания? Заповядайте.

#111 · speech

Борис Аладжов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще бъда изключително кратък. Мнението на нашата парламентарна група е, че е задължително платежите да останат под контрола на българското правителство, защото те са неразделна част от националната сигурност на България, особено при положение че разплащанията с пари в брой намаляват като дял за сметка на банкови и картови плащания. Закриването на системата RINGS, която функционира безотказно вече няколко десетилетия, и замяната ѝ със системата TARGET, която се управлява от ЕЦБ, е не само поредната крачка в посока отказ от национален суверенитет, но и застрашава националната ни сигурност, защото спирането на достъпа до платежните системи за секунди ще парализира българската икономика и това ще е нещо, което ще е извън контрола на БНБ и българското правителство. В подкрепа на казаното от мен трябва да си припомним ситуацията в Гърция, където след успешно проведен референдум за прекратяване на преговорите по дълга ЕЦБ едностранно и без предупреждение наложи праг за тегленията в брой от 60 лв. на АТМ устройства и 200 евро за теглене в брой от банки. Разбира се, ние имаме инженерния и софтуерния потенциал да надградим нашата система RINGS и тези плащания да станат незабавни, но разбира се, европоклонниците не искат това. И всъщност това е причината ние да приемем тази система TARGET. Нашата парламентарна група няма как да подкрепи този законопроект. Благодаря.

#112 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря, господин Аладжов. Реплики към изказването на господин Аладжов? Други желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Стойнев.

#113 · speech

Драгомир Стойнев

БСП – Обединена левица

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще следва духа на господин Дренчев. Мисля, че той напипа същината на проблема, а не общите приказки, които се говореха досега. Обръщам се и към БНБ, защото считам, че трябва най-вече да има обяснение в пленарната зала или, ако трябва, и повече време за причините за промените в § 25. Параграф 25, колеги, преди три години – 2023 г., когато го гласувахме, основната цел на БСП тогава беше именно хората, обикновените хора, които получават пенсии, стипендии, на които им е основно възнаграждение, да имат специална сметка, която да бъде изключена от такси и комисиони. Защото наистина – тук преди малко се цитираха и печалбите – за 2024 г. банковият сектор печели 3 млрд. и 700 млн. лв.; за 2023 г. – 3 млрд. и 400 млн. лв.; за 2022 г. – 2 млрд. и 100 млн. лв. Виждаме, че наистина увеличението е двуцифрено, както бе споменато, и понякога надвишава и достига 67%. Следователно, разбира се, може би това не е нормално. В крайна сметка БНБ е независима институция. Банковият сектор, разбира се, когато му е позволено – нормално е, следва конкретни правила и желае да увеличава печалбите. Но проблемът е, че това става на гърба на хората и става на гърба на обикновените хора. Когато тогава – ще бъда откровен, министър Асен Василев се съгласи тогава с нашето предложение, направихме тази промяна в чл. 118. Само че, уважаеми колеги народни представители, учудващо, до момента изминаха вече близо две години, така че не може да се каже, че тази законодателна промяна се радва на някакъв огромен успех. Доколкото знам, съвсем скоро банките започнаха да правят подобни сметки, което е обнадеждаващо. И разбира се, ние ще искаме разговор между първо и второ четене именно с БНБ, за да поговорим по тази тема – какви са причините и защо не се отварят толкова сметки. Защото считаме, че особено за пенсионерите, за възрастните хора, за студентите, за докторантите – те имат право на подобно облекчение. И изведнъж в този текст виждаме тази промяна в § 25. Хубаво, не се начислява такса за регулярно обслужване на сметката, но изведнъж се слага едно ограничение за общо три кредитни превода и за три операции на теглене на пари в брой от терминали на обслужващата банка. Уважаеми дами и господа народни представители, въпросът ми към БНБ е: откъде идва това ограничение? Защо трябва да бъдат само три тези операции? Има хора, които могат да си получават пенсията и желаят примерно да я изтеглят в брой. Вие тук не пишете, че тази такса за теглене в брой ще отпадне – тя ще остане. Дори сега сме в абсурдната ситуация и се казва на хората: вие не си теглете парите на каса, отидете на банкомата, защото таксите постоянно се увеличават. Мисля, че е крайно време да има някакъв процес на регулиране именно на тези такси и комисиони. Хубаво е, да, кредитният ръст е видим. Хубаво е – икономиката се задвижва. Но в крайна сметка, особено когато хората за такси и комисиони… Особено когато касае тази сметка, която е единствена, специална – няма как Вие да сложите едно такова ограничение от само три тегления. Да, ако бъде на банкомат на друга банка – разбирам. В крайна сметка се дава някакво право на определения собственик на тази сметка, който има една сметка само в тази банка, но когато е в тази банка, да се знае, че наистина той може безплатно не един път, два пъти, три пъти, а може и десет пъти да си тегли парите – когато си получава пенсията или когато е един докторант. Защо се налага именно това ограничение от три тегления? Ще се радвам, ако можете, да ми обясните. Ако не, между първо и второ четене тези предложения моето лично мнение е, че трябва да отпаднат. Не само, както е написано: не се начислява такса за регулярно обслужване на сметката. Тук влиза ли примерно, ако човекът иска наведнъж да си изтегли 700 – 800 лева в брой? Не съм убеден, че няма да плати такса от тази сметка. Следователно трябва наистина да се прецизира текстът и трябва наистина да помогнем и да изпълним тази цел, която си поставихме с приемането на подобно законодателство през 2023 г. – хората, които наистина са в тежко финансово състояние, на тях банките при такива огромни печалби, може би едни от най-големите, които са в Европейския съюз, няма как да не изключим именно крайно нуждаещите се, бедните хора, които получават по електронен път своето плащане. Тоест тук не става въпрос за някаква сива икономика и Вие да не знаете откъде им идват парите – че си ги внасят в банката, те си получават по електронен път плащането и Вие трябва да сте наясно, че те други доходи нямат, нали, с всичките ограничения на тази сметка. Следователно не трябва и да има подобни ограничения. Подобни ограничения ние от „БСП – Обединена на левица“ няма да приемем. Следователно ще искаме разговор между първо и второ четене, за да видим, първо, какви са причините, защо се бавихме толкова много с откриването на тези сметки, защо банките не откликнаха толкова бързо. Може би БНБ се забавиха с наредба, която трябваше да издадат, може би изгубихте много ценно време, но това трябва да ни е ясно на нас, народните представители, за да разберем и ние защо слагате подобни ограничения. Ако може, ще се радвам да обясните тук на народните представители също сега. Ако не – ще подкрепим Закона на първо четене, но с подобни ограничения, които касаят чл. 118, ние в никакъв случай не сме съгласни. Благодаря Ви.

#114 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви, господин Стойнев. Има ли реплики към изказването на господин Стойнев? Заповядайте, господин Дренчев.

#115 · speech

Димо Дренчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Стойнев, репликата е по-скоро в отговор на Вашия апел да се обясни защо се е забавило всичко това. Защото всъщност ние нямаме суверенитет. Народното събрание не може да накара банките да направят сметка без такси. Те са си оплели кошницата в Брюксел. Директивата казва, че то може да е без такса или с намалена такса, и те правят намалена такса, намалявайки я с една стотинка. Тук вече ние нямаме властта да наложим нещо над банките. Те са си свършили работата във Франкфурт. Това е положението – затова не можем да ги накараме. И са три превода на месец, защото БНБ заедно с Министерството на финансите са седнали с банките, молили са, въртели са, сукали са и те са кандисали, за да проработи това нещо на три превода. Толкова са им се откъснали от сърцето. Затова е така. Ако предложите някакви промени в посока да помогнем на хората и да ограничим малко таксите, ще ги подкрепим, разбира се, ние също ще предложим такива. Но истината е, че вече все по-малко неща ще могат да се решат в тая зала и все повече неща ще се решават извън България.

#117 · speech

Климент Шопов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Стойнев, Вие казахте, че сме говорили общи приказки от трибуната. Аз говорех как с приемането на този законопроект ние ще закрием платежната система за междубанков сетълмент в България, ще приемем системата TARGET от Европейската централна банка и в този смисъл ние даваме част от нашия национален суверенитет на Европейската централна банка. Това е по съществото на Законопроекта. Но вие, защото нямате аргументи против, с лека ръка казвате: това са общи приказки. Кажете: защо ще предадете България? Защо взимате решения, които са вредни за националната сигурност? Кажете!

#119 · speech

Драгомир Стойнев

БСП – Обединена левица

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря и на репликиращите. Уважаеми, господин Дренчев. Опасявам се, че може би сте прав за броя на тегленията, което не е нормално. И затова ще искаме обяснение от БНБ защо именно са тези тегления. Нашето лично мнение е, че човек, когато има подобна сметка, може да си тегли парите колкото си иска, защото затова навремето я създадохме. Така че дали ще бъде наше, или Ваше предложение, мога да Ви уверя, че взаимно ще се подкрепим, защото в крайна сметка това е в услуга на българските граждани. Сега, господин Шопов, за националните суверенитети, за губенето на суверенитет – не искам да навлизам. Това е Ваше вярване, Вие така считате. Суверенитета върху лева още с въвеждането на валутния борд сме го загубили. Вие считате, че все още можем да го имаме. Мисля, че в момента ние можем да се възползваме и от сеньоража, който ще бъде в Европейската централна банка, и за първи път влизаме с вземане на решения. Тоест, ако желанието е да отместим дебата върху нещо, което е много сериозно и важно за българските граждани, каквито са тези промени – ние ще настояваме наистина от БНБ да обяснят защо се забавиха и защо слагат това ограничение, ако не – ще искаме изцяло да падне, защото не е нормално. В крайна сметка БНБ, макар и независим регулатор, който да е далеч от парламента – и това се случи именно с въвеждането на валутния борд, и няма как активите на БНБ да се дават на правителството, което да ги харчи, защото такъв е смисълът на валутния борд. Трябва да имаме отговор, защото в крайна сметка БНБ трябва да си върши работата, тя трябва да работи не толкова за чуждестранните банки, а по-скоро за българските граждани. Благодаря Ви.

#120 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря, господин Стойнев. Заповядайте за изказване, господин Костадинов, съвсем кратко, защото удълженото време на групата изтича. (Реплики.) Около минута и нещо. Сложете картата и ще видя. Минута и половина мисля, че беше.

#121 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Тъй като нямаше как да взема реплика да кажа за това, което току-що беше казано от господин Стойнев, че не отговаря на истината, господин Стойнев. Като вземете да говорите как ние сме били решили да се лишим от суверенитета още в 1997 г. – това е пълна глупост! Валутните бордове са няколко вида. Този, който е в България, е суверенен борд. Знаете ли какво означава това, или да Ви обясня? Айде да обясня на хората, които ни гледат. Суверенен борд означава, че ние самите вземаме решения. Ние самите вземаме решения какви ограничения да си наложим или да не си наложим. Утре, ако решим, можем да махнем борда. Това отново самите ние си го решаваме. Ние, българите, управляваме валутния борд, а не някой чужденец. Нека да кажем за тези, които хабер си нямат от темата, че това е все едно да решиш да си на диета – никой ни ти казва да не ядеш, ти сам решаваш. И в момента, в който решиш, спираш и почваш отново. Така че валутният борд не ни е лишил от суверенитет в никакъв случай. Това е една огромна дебела лъжа. Спрете да говорите глупости, а пък това дали ще влезе еврото в България – все още има време. Повярвайте ми, нищо не е сигурно. Нищо по-несигурно няма от това дали ще бъде въведено еврото в България, или не. Протестите в България продължават. Ние призоваваме всички хора, които имат възможност, да излязат да протестират, защото в момента говорим за запазването на остатъка от българската държава. И ако излезем и протестираме достатъчно много, дори и Вашите началници, които, разбира се, знаете, че не са в България, дори те ще Ви накарат да вземете решение, с което да бъде запазена в крайна сметка независимостта на България.

#122 · speech

Председател Юлиана Матеева

Благодаря Ви, господин Костадинов. (Реплика.) Изтече времето на групата – и удълженото, така че няма как да Ви дам думата. Има ли желаещи за други изказвания? Закривам разискванията и поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, № 51-402-01-27, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2024 г. Гласували 161 народни представители: за 122, против 39, въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Желаещи да обяснят обратен вот? Следващата точка е:

#123 · speech

Второ Гласуване На Законопроекта За Изменение И Допълнение На Закона За Висшето Образование. Председател Наталия Киселова

Заповядайте, господин Чорбанов, да представите доклада на Комисията по образованието и науката.

#124 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще помоля за процедура за допуск на заместник-министър академик Николай Витанов.

#125 · speech

Председател Наталия Киселова

Уважаеми колеги, моля да гласуваме допуск на академик Витанов до пленарната зала. Гласували 144 народни представители: за 112, против 32, въздържали се няма. Моля квесторите да поканят академик Витанов. Заповядайте, господин Чорбанов.

#126 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Доклад относно Общ законопроект № 51-553-09-8 на приетите на първо гласуване на 14 май 2025 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 51-554-01-76, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 26 март 2025 г., и Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 51-554-01-81, внесен от Андрей Чорбанов и група народни представители на 4 април 2025 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“. Да започна и със заглавието, госпожо Председател?

#128 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

„Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на закона: „Закон за допълнение на Закона за висшето образование“.

#130 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

По § 1 има предложение на народния представител Мариана Бояджиева и група народни представители: „Параграф 1 се изменя така: „§ 1. В чл. 18, ал. 1, т. 4 думите „за държавното висше училище“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ангел Янчев: „В § 1, в чл. 18, ал. 1 на Закона за висшето образование се създава нова т. 5 със следното съдържание: „5. когато дейността му застрашава националната сигурност.“ В § 1, в чл. 18 ал. 2 се допълва и след думите „т. 1 и 2“ се добавя „т. 5“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 18, ал. 1 се създава т. 5: „5. по предложение на Министерския съвет за висше училище, което трайно не осъществява учебен процес.“ Предложение на народния представител Деница Сачева и група народни представители. Комисията на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание прие решение за допустимост за разглеждане и гласуване на предложението. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 26 се създава ал. 12: „(12) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 7 не се прилагат за факултети, които са открити и функционират на основание сключени междуправителствени спогодби.“ По § 2 има предложение на народния представител Христина Георгиева и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 91, ал. 8, т. 2 накрая се добавя: „съответно образователна и научна степен, с изключение на тези студенти и докторанти, които се обучават в приоритетни професионални направления или защитени специалности, както и на студенти, които имат сключен договор с работодател при условията и по реда на чл. 95а“.“ Предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. В § 4д от допълнителните разпоредби се създава т. 13: „13. „Трайно“ е срок от шест месеца от ежегодния график на учебния процес.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 3 има предложение на народния представител Андрей Чорбанов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5: „§ 5. Параграф 3 влиза в сила от 1 януари 2026 г.“

#131 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така докладваните от господин Чорбанов текстове. Имате думата. Заповядайте, господин Ангелов.

#132 · speech

Костадин Ангелов

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя една техническа поправка – в § 2 думите „на основание сключени междуправителствени спогодби“ да се заменят с думите „по силата на международен договор“, като мотивите ми за това са, че понятието „международен договор“ има легална дефиниция в българското и в международното право и би следвало да се използва и в този случай, за да не предизвиква неясноти и необходимост от тълкуване впоследствие, още повече че междуправителствените спогодби са само вид международни договори. Съгласно чл. 2 от Закона за международните договори на Република България международен договор е „всеки двустранен или многостранен договор, сключен в писмена форма между Република България и други държави или международни организации, независимо от това дали договорът се съдържа в един или няколко свързани помежду си документа“. Съгласно Виенската конвенция за правото на договорите международният договор е „международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или няколко свързани помежду си документа, а също така независимо от конкретното му наименование. Понятието „международен договор“ се използва и в Конституцията на Република България. В този смисъл чрез предлаганата промяна в терминологията в новосъздадената ал. 12 се цели ясно и еднозначно да се посочи, че изключенията от разпоредбите на ал. 1 и ал. 7 са допустими само ако въпросният факултет е създаден по силата на договор – споразумение, спогодба, меморандум или както и да се нарича, по който страна е Република България и съответна друга държава, а не просто договор с трансграничен елемент, като например между две висши училища, едното от които чуждестранно. Благодаря Ви.

#133 · speech

Председател Наталия Киселова

Господин Ангелов, само да видя дали правилно съм разбрала – да бъде „на основание сключени международни договори“.

#134 · speech

Костадин Ангелов

Думите в § 2 „на основание сключени междуправителствени спогодби“ да се заменят с „по силата на международен договор“.

#135 · speech

Председател Наталия Киселова

„По силата на международен договор“, значи и на основание – „функционират по силата на международен договор“. Благодаря Ви.

#136 · speech

Костадин Ангелов

„…функционират по силата на международен договор“ е финалният текст.

#137 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на господин Ангелов? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Папов.

#138 · speech

Ивайло Папов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Преди да започна моето изказване, искам да пожелая попътен вятър на най-малките зрелостници в България, тъй като днес излизат резултатите от външното оценяване на четвърти клас. Дано децата са изкарали хубави оценки и да продължат напред. Госпожи и господа народни представители, когато гледахме Законопроекта на първо четене, имахме един доста добър консенсус по него, но между двете четения направихме поправки, които… Уж трябваше да се обединим около няколко неща, пък не успяхме. Едното нещо, което като представител на Комисията по образованието остана в мен, когато коментирахме срока, тъй като, както знаете, наложи се този законопроект за висшето образование да го отворим отново, защото ние направихме прецедент – закрихме висше училище, което е частно. Общо взето, може да се създаде такъв прецедент, ние нямахме възможност. Но лично на мен срокът от шест месеца ми се струва малко кратък. На практика това е един семестър и неговата изпитна сесия. Възможно ли е при някакъв форсмажор този срок наистина да е кратък? Това не означава, че ние сме за оставяне да съществуват едни университети, които могат наистина да имат фиктивна дейност, но останах с впечатлението, че трябваше да се борим за по-голям срок. И се надявам председателят на Комисията да ми отговори, ако иска и в реплика. Относно другите промени, които ние разгледахме в Комисията по образованието, меко казано, останах учуден от това, че ние отново създаваме прецедент. Извинявам се за примера, ама имаме копче и сега ще си ушием и балтон за него, а именно когато говорим за Немския инженерен факултет. Факултетът наистина е много добър, там се обучават специалисти, там предават, но някак си ни дойде много от нищото. Защо? Надявам се то да бъде обяснено от неговите вносители. Доколкото знам, тази международна спогодба е изтекла. Тя е създавана още с Федерална Република Германия от 1990 г. и лично моите притеснения са няма ли да отворим вратата – след като ние ще дадем възможност, след това да искат и други, и други, и други. Тоест ние отново отиваме на едно прецедентно право, което по принцип, поправете ме – дори и Вие, госпожо Киселова, нашето право не е прецедентно. Така че някак си ще се наложи според мен скоро пак да го отваряме Закона за висшето образование, защото не се получи това, което искахме. Разбира се, управляващите си имат мнозинство – ако искат, ще си приемат каквото искат, но понякога не се прави така. Смятам да завърша своето изказване, че нашето предложение – на моя съратник Ангел Янчев, беше добро и беше подкрепено от Съвета на ректорите, но в мен остана впечатлението, че мнозинството просто искат да го махнат, защото сме го предложили ние, при условие че Съветът на ректорите го подкрепи. И надявам се… Това последно заседание остави у мен един горчив привкус. Ние в Комисията по образованието винаги сме били деликатни, винаги сме гледали да сме професионалисти. Надявам се друг път така да не си скачаме и да си говорим през главата един на друг. Благодаря.

#139 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Папов. Има ли реплики към изказването на господин Папов? Заповядайте за първа реплика, господин Чорбанов.

#140 · speech

Докладчик Андрей Чорбанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Папов, аз не смятам, че в Комисията е имало говорене презглава. Мисля, че тонът винаги е бил изключително професионален, без да има много емоции. Но конкретно по темата. За шестте месеца, за които става дума, действително беше дълъг дебатът – какъв срок ще бъде най-правилен и най-показателен за това, дали един университет извършва своята учебна дейност. Не вярвам да сте чували за университет по света, който може да си позволи шест месеца да не работи. Няма такъв! Ако той не започне учебната година – учебната година е фиксирана като период, това означава, че няма как и да влезе в следващия семестър. Ако е пропуснал съответно зимния семестър и няма как да продължи с летния, не може да се реализира. Така че от този аспект шестте месеца са… (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Да, минималният срок, да, това е минималният срок, в който може да извърши каквато и да е дейност. Над шест месеца, на практика, удължава безкрайно процедурите. Аз лично смятам, че ако един университет не работи шест месеца, той няма как да изпълнява и нататък своята учебна дейност по всичките курсове. Що се отнася за втория въпрос и за прецедентите, мисля, че с уточнението, което предложи като техническа корекция професор Ангелов, много ясно се дефинира за какво става дума – става дума за университети, работещи по международни договори. Това е изключително специфичен случай, който изисква много ресурс, няма как да бъде направено на парче за всеки един такъв случай, няма как да се сключат международни договори, особено когато става дума за такива между държави, при положение че става дума за казус, който действително е специфичен. Не би следвало да може да се отвори врата нататък и да бъде използван злонамерено от други университети. Благодаря.

#141 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Чорбанов. Има ли други реплики към изказването на господин Папов? Желаете ли дуплика? Заповядайте.

#142 · speech

Ивайло Папов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. Професор Чорбанов, в дупликата си се обръщам към Вас, тъй като само Вие ми взехте реплика. Смятам, че в първоначалните разговори, щяхме да... У мен остана такова впечатление, че друга дата искахме да... друг времеви срок, но да кажем, да приемем шестте месеца. Вижте, отново държа да кажа, че никой не поставя този факултет и неговото място, но отново някак си за нас, така прибързано, дори не го бяхме коментирали в самото начало, може би причината нека да я знаят наистина само тези, които са я внесли – народните представители от ГЕРБ, но някак си ни дойде изведнъж. Пак искам да уточня – ние не поставяме Факултета и неговото място, но някак си създаваме прецедент, защо утре да не се подпишат двустранни споразумения с втора, трета, пета държава. И ние отново да пришиваме кръпки и законът се получава… той е като картата на Европа. Благодаря.

#144 · speech

Ангел Янчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Ще се изкажа и по трите параграфа на този законопроект. Те всъщност бяха два, защото предисторията е, че се внесоха две различни предложения за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Като отзад напред – § 3, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще го подкрепим безусловно и с увереност и убеденост, тъй като става дума за финансиране, тоест обучение, платено от държавата, на второ или следващо – бакалавърска, магистърска или докторска степен, от страна на българските граждани, което е много хубаво и в този смисъл – съвсем недискусионно. Не така стоят нещата обаче с другите два параграфа. И всъщност най-дискусионният е този, който се е появил от нищото между двете четения в Комисията по образованието и науката – параграф, внесен от народни представители от ГЕРБ, и който прави или ще направи, ако се изпълни това, което се случи в Комисията по образование, ще направи, както каза и господин Папов, прецедент, ще направи изключение за един-единствен факултет към настоящия момент – иначе чудесния Германски машиностроителен факултет по промишлен мениджмънт. Неговото качество – на този факултет, е извън съмнение и е извън съмнение десетилетия наред. Стотици са завършили този факултет, хиляди сигурно, и те са чудесни специалисти. Гледах преди малко, че акредитацията на Техническия университет до 2030 г. е безспорна. В този смисъл не стана ясно в Комисията по образованието какъв е дълбокият проблем. Всъщност Законът за висшето образование изисква 70% от преподаващите по специалностите в един факултет да бъдат хабилитирани преподаватели, а тъй като в този факултет огромната част са преподаватели от Федерална Република Германия, ако не ме лъже паметта – от Техническия университет в Карлсруе, това създава неудобство. Неудобство обаче, което го има от десетилетия наред и Факултетът се е справил. Сега по някакви причини слуховете са, че всъщност от една политическа фондация са поискали – от една политическа партия, финансирана от тях от самото им основаване, да направят възможното това да се случи. И затова е така – този изтърсак § 2 се появи между двете четения, и разбира се, Правилникът позволява. Имаше мнозинство – то като има мнозинство, закони няма, но и други членове на Комисията по образование го казаха. Не знам сега дали ще вземат думата, за да го кажат отново. Отваря се възможност да не се спазва основно изискване към факултетите в България и към университетите с това набързо направено изключение. По § 1, по който направих предложение и това предложение наистина беше съгласувано със Съвета на ректорите. Ще Ви припомня защо въобще беше внесен законопроект, който да улеснява и да дава някакъв ред за затваряне, закриване на частни висши училища на частни университети. Защото държавата няма проблем като собственик, когато прецени, Министерският съвет да закрие. Тук става дума изключително за частните университети. Причината беше Пернишкият университет и това, което Службите – контраразузнаването, откриха там по отношение на възможността чужди граждани, маскирани като студенти в този университет, да получават възможност за достъп в страната и не само. И точно водени от този повод – за това законодателно предложение, нашето предложение, моето в случая, защото е индивидуално, беше, когато има открити проблеми с националната сигурност в някой университет, чрез доклад, разбира се, на ДАНС, Министерският съвет да може на Народното събрание само на това основание да предложи закриване. Всичко останало, което се появи: с колко време нямало учебен процес или образователен, каква да бъде дефиницията – дали да бъде един семестър, дали да бъде два семестъра, бяха въпроси, които се появиха впоследствие. Затова, ако залата прецени… Пак казвам, Съветът на ректорите всъщност подкрепя това предложение, неподкрепено от Комисията – да се закриват университети от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, когато представляват проблем за националната сигурност. В този смисъл от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да ги подкрепим § 1 и § 2 и това бяха аргументите за нашата позиция. Благодаря Ви.

#145 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, господин Янчев. Има ли реплики към изказването на господин Янчев? Госпожо Бояджиева, Вие за изказване ли сте, или за реплика? (Реплика от народният представител Мариана Бояджиева.) За изказване. Заповядайте за реплика, госпожо Фандъкова. Господин Янчев, акредитациите на университетите са институционални и програмни – това е причината. Заповядайте.

#146 · speech

Йорданка Фандъкова

ГЕРБ-СДС

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янчев, взимам тази реплика, защото аз наистина – и в Комисията, и днес, не разбирам защо толкова се съпротивлявате да бъде изчистено нещо, което е съществувало на ръба толкова години, създава очевидно административен проблем на Факултета и на Университета. И след като, така или иначе, отваряме за промени Закона за висшето образование, какво пречи да бъде изчистен ясно този казус, още повече с редакцията, която професор Ангелов предложи? В края на краищата законите отразяват обществени отношения, имаме една практика, която Вие самите – и Вие, и господин Папов, подчертавате, че е изключително добра, и мисля, че никой не оспорва качествата на този факултет в Техническия университет. И в края на краищата това, че съществува отдавна нещо на ръба на правилата, не означава, че ние трябва да го насърчаваме. Имаме шанса да го променим. Какъв е проблемът, наистина не мога да разбера, защо толкова се съпротивлявате срещу това предложение. Благодаря Ви.

#148 · speech

Николай Радулов

ПП МЕЧ

Госпожо Председател, колеги, тук сред Вас има достатъчно количество преподаватели, включая и Вие. И знаем, че като че ли въпросите, които сега си задаваме, са по-скоро второстепенни, а един от главните въпроси е, че Законът изисква при навършване на 65 години редовните преподаватели да излязат в пенсия и те да могат да преподават само като хонорувани. Това не е кой знае какъв проблем от гледна точка на самите преподаватели, но е голям проблем по отношение на акредитацията. (Силен шум.)

#150 · speech

Николай Радулов

Всяка година около стотина души излизат от рамките на хората, които влизат в сметката за акредитациите, и това излага висшите учебни заведения на опасност. И сега има много висши учебни заведения, които, ако направим сега акредитационна процедура, няма да могат да защитят своите позиции. Затова аз смятам, че по-важният въпрос е да вземем мерки да се удължат тези години, тоест до 70 години да могат преподавателите, които са хабилитирани, да преподават. Това няма да изложи по никакъв начин на проблеми младите преподаватели, защото много отдавна у нас съветската система, при която има един ръководител на департамента, двама професори, всеки има по двама доценти и така нататък, тя не действа вече. Така в един състав може всички дори да са професори, стига да направят необходимото. Според мен това е важният проблем, на който трябва да обърнем внимание, а всички други са второстепенни – и с фалшивите висши учебни заведения, и с хабилитирани лица от други държави. Моля Ви всички заедно да обърнем внимание на този въпрос. Аз съм обнадежден, като видях на предните точки как всички гласувахте единодушно по отношение на развитието на учебните заведения. Благодаря.

#152 · speech

Ангел Янчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Киселова. На господин Радулов то всъщност аз не забелязах репликата къде е. Това е по-скоро друг въпрос, който засяга висшето образование – а именно пенсионната възраст, и който със сигурност тук, в тази процедура за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, няма да може да бъде, как да кажа, разгледан. Някак си според мен не е и правилно дори да бъде дебатирана пенсионната възраст на университетските преподаватели, тъй като това е нещо различно. Иначе – към госпожа Фандъкова, защо от ВЪЗРАЖДАНЕ категорично отказваме подобни законопроекти да бъдат правени в полза на едно-единствено лице, в случая на един-единствен факултет. Защото считаме, че това е недопустимо от гледна точка на националния интерес, на самочувствието ни дори, на държава с правов ред, че това, ако искате – в една друга риторика, е дори непартньорско искане. Аз не мога да си представя българският посланик или български културен институт, например във Федерална република Германия, да поиска, да кажем, изключение за някои от водещите ни медицински университети – защото те наистина са водещи, имам предвид и на ниво Европа и Европейски съюз – за да бъде удобничко на българските професори. В този смисъл считаме, че това е недопустимо – не според правилниците, където очевидно е допустимо, а от гледна точка и на националното ни самочувствие. Благодаря.

#154 · speech

Мариана Бояджиева

БСП – Обединена левица

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще взема отношение по предложението, което сме направили – народни представители от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, в § 1. В текста на Закона за висшето образование – в чл. 18, по който в настоящия законопроект се предлагат промени, са описани случаите кога и по чие предложение висшите училища могат да бъдат закривани от Народното събрание. В т. 3 – за частното висше училище по искане на учредителите, и в т. 4 – по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище. Ние предлагаме чрез промяна в текста на Закона да осигурим равнопоставеност за държавните и частните висши училища по този въпрос. Нашите аргументи са следните: държавата е отговорна за качеството на обучение и в частните, и в държавните висши училища и осъществява чрез Министерството на образованието и науката контрола върху учебния процес, независимо от това дали е държавно или частно висшето училище. Затова смятаме, че Министерският съвет трябва да има право на предложение и за държавните, и за частните висши училища. Затова предложението ни е в т. 4 да отпадне текстът „за държавното висше училище“ и да остане само чл. 18, ал. 1, т. 4 – „по предложение на Министерския съвет“. Искам да отбележа, че ние, от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, ще подкрепим предложението на Комисията по образованието и науката по § 1 за създаване на нова т. 5, чрез която Народното събрание по предложение на Министерския съвет може да закрие висше училище, което трайно не осъществява учебен процес. Но още веднъж, аргументирайки се за нашето предложение, искам да подчертая, че то има за цел да се изравнят правомощията на Министерския съвет по отношение на държавните и частните висши училища. Благодаря.

#155 · speech

Председател Наталия Киселова

Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Има ли реплики към изказването на госпожа Бояджиева? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам. Уважаеми колеги, тъй като имаме около 12 минути, от нас зависи дали ще удължим пленарното заседание въпреки аварията, която днес претърпя озвучителната система, така че ще Ви помоля да сте концентрирани при гласуванията. Тъй като има няколко предложения, ще ги гласуваме. Първо, поставям на гласуване текста на наименованието на Закона в редакцията на Комисията, а именно: „Закон за допълнение на Закона за висшето образование“. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 147, против 11, въздържали се 6. Наименованието на Закона е прието. Преминаваме към предложенията по § 1. Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мариана Бояджиева и група, неподкрепено от Комисията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 15, против 21, въздържали се 128. Предложението не е прието. Следващото предложение на народния представител Андрей Чорбанов е подкрепено от Комисията. Преминавам към предложение на народния представител Ангел Янчев относно § 1, неподкрепено от Комисията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 163 народни представители: за 29, против 111, въздържали се 23. Предложението не е прието. Сега поставям на гласуване текста на § 1 в редакцията на Комисията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 166 народни представители: за 120, против 19, въздържали се 27. Параграф 1 е приет. Преминаваме към предложението за създаване на § 2, подкрепено от Комисията. Тъй като беше направено редакционно предложение, първо, ще подложа на гласуване редакционното предложение, което беше направено, а именно: „на основание сключени международни спогодби“ да се замени с „по силата на международен договор“. Моля, първо редакционното предложение. Гласували 167 народни представители: за 126, против 40, въздържал се 1. Редакционното предложение е прието. Поставям на гласуване създаването на нов § 2 в редакцията на Комисията заедно с редакционното предложение, което току-що приехме. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 128, против 42, въздържали се няма. Новият § 2 е приет. Параграф 2, който става § 3. Поставям на гласуване текста на § 2, който става § 3 в редакцията на Комисията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 131, против 41, въздържали се няма. Параграф 3 е приет. И тъй като другите параграфи са също без конкретни предложения, ще ги поставя заедно на гласуване. Поставям на гласуване създаването на нов § 4 в редакцията на Комисията, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ по вносител и текста на § 3, който става § 5 в редакцията на Комисията. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 158, против 14, въздържали се няма. С това Законът е приет на второ гласуване. Желае ли народен представител да изрази различен вот? Не виждам. Преди да закрия заседанието, да Ви уведомя, че утре започваме с Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване с вносители: Министерският съвет, Божидар Божанов и още един на Министерския съвет – точка първа за четвъртък, 12 юни. Закривам днешното пленарно заседание. Успешна работа в комисиите. (Звъни.) (Закрито в 14,00 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председател: Юлиана Матеева Секретари: Владимир Георгиев Александър Тодоров