2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: ivaylo-vasilev-papov
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, уважаеми колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 163 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Първо ще Ви направя две съобщения. (Шум и реплики: „Покажете по групи!“) Моля, ако обичате, да представите по групи регистрираните. Уважаеми колеги, към обявените групи за приятелство на пленарното заседание на 16 май 2025 г. е създадена и група за приятелство България – Малайзия, за чийто състав ще Ви информирам, с председател Габриел Вълков, заместник-председател Георги Кръстев и членове Атанас Атанасов, Биляна Иванова, Десита Петкова, Иван Герчев, Красимир Терзиев, Михаил Митов, Наталия Киселова, Небие Църенска. Второто съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадена от него заповед, с която е разрешил изпращането извън територията на Република България на военнослужещи от Сухопътните войски на Република България за участие в учения. Уведомлението е постъпило на 28 май 2025 г. с вх. № 51-503-09-57 и е предоставено на Комисията по отбрана. Господин Гаджев заяви процедура. Бяха заявени и две декларации. Господин Гаджев, заповядайте.
#2 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя процедура за разместване в дневния ред и на работата ни за днешния ден, като предлагам точка 2 от програмата ни, а именно: второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискации или отнемане и решения за налагане на финансови санкции да стане точка 1 за днес, тоест така номерираната точка 1 за днес да стане точка 2 и впоследствие да бъдат преномерирани.
#3 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за точка 1 да стане точка 2 от седмичната ни програма, а съответно точки от 5 до 10 да бъдат от точка 2 до точка 7 за днес. Има ли обратно предложение? Не виждам. Моля, режим на гласуване за включване на точка 2 за днес в седмичната ни програма. Гласували 203 народни представители: за 136, против 50, въздържали се 17. Предложението е прието. Беше заявена декларация от името на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Заповядайте за декларация.
#4 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бях подготвила декларация със страшно много факти, много статистика, но реших, че това е безсмислено. Осъзнах, че Вие всъщност много добре знаете за унищожението на образованието, на културата и на ценностите ни. Затова ще Ви разкажа няколко истории. Бях много горда, че съм завършила право в Софийския университет тогава, когато да те приемат и да завършиш право, беше наистина трудно. Изискваха се страшно много усилия, много труд, денонощна работа. Бях много горда, че съм част от това академично общество, но бях горда до 21 май 2025 г. Няколко дни преди това от Софийския университет се свързаха с нас, с Исторически парк, за да пожелаят да им се подари една картина – невероятен шедьовър на Мирослав Йотов със светите братя Кирил и Методий на нея. Ние казахме, че не можем да подарим картината, но можем да предоставим копие, а докато обаче го изработим, ще им дадем оригинала. Нека да заредим студентите за празника на 24 май, нека да ги вдъхновим. Ден преди картината да бъде изложена в Софийския университет, получихме обаждане, че от най-високо ниво е наредено тази картина да не бъде излагана – забранената картина на забранения Исторически парк със светите братя Кирил и Методий на нея. По същото време във Великобритания родолюбиво българско момиче пожелава да закупи енциклопедия с българските герои Тервел, Алцек, Ивайло, Калоян и иска да ги подари за празника на българското училище там. След първоначалното съгласие и ентусиазъм от училището тя получава обаждане, че не може да подари книгите. Това са забранените книги на забранения Исторически парк. По същото време в България се раздават комикси и те са със завета на хан Кубрат. За тези от Вас, които са го забравили – хан Кубрат събира своите петима синове и заедно с един сноб съчки им показва урок по обединение. Тъй като директорът на училището е класен на четвърти клас, а този комикс се раздава на трети клас и тогава децата учат история, той моли да се занесат комиксите и в четвърти клас. Казвам: разбира се, ще занесем комиксите, а ако някое дете не е получило, ще получи, а ако го е загубило, отсъствало е, няма проблем. Влизайки в четвърти клас, аз питам децата дали имат комикс. Едно момиченце с блеснали очи извади комикса от чантата си и каза, че го носи всеки ден повече от една година и че когато на нея ѝ е трудно, тя знае, че не е сама и заедно можем да постигнем всичко – същите книги, същите забранени книги на същия този забранен Исторически парк. Аз пожелавам на всеки един от Вас да се докосне до тази трогателност, до тази невинност на децата и тогава няма сила на света, която да Ви накара да ги предадете и да предадете огъня в сърцата им. Когато на мен ми е трудно, си повтарям едно стихче на Халил Джубран от „Пророкът“. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Охооо!“) Него го питат за доброто и злото и той отговаря: „Мога да Ви говоря за доброто у Вас, но за злото – не. Понеже що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда? Истина Ви казвам: когато доброто във Вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери, а когато ожаднее, пие даже от мъртвата вода.“ Когато забраняваме културата, когато забраняваме образованието, когато забраняваме картините, на тяхно място идват агресията, идват наркотиците, идват неграмотността. Според PISA, което е международното изследване на учениците, което е организирано от ОИСР, 53% от децата са функционално неграмотни по четене. Това означава, че те не разбират това, което четат, не могат да го анализират и не могат да го приложат практически в ежедневието си. 54% са децата, 15-годишните, които не могат да достигнат до второ ниво по математика, което също ги прави функционално неграмотни, а 48% са в сферата на науките. Когато се страхуваме и позволяваме да ни повлияят, за да не загубим благоволение, пари или се страхуваме да не ни обвинят в политически пристрастия, тогава ние не репресираме Исторически парк, ние репресираме българския дух. За мен забраняването на Исторически парк е забраняване на бъдещето на децата ни и смятам, че всички сме съучастници в това – и тези, които предприемат активни действия, и тези, които наблюдават безучастно отстрани. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“ Ръкопляскания.)
#5 · speech
От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ също беше заявена декларация. Заповядайте. Ще припомня чл. 48, ал. 5 от Правилника ни, че веднъж на заседание се дава думата на председателите на парламентарните групи, на техните заместници или упълномощен от тях народен представител за декларации по време на заседанието по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Заповядайте, господин Димчев. Извинявайте, господин Папов.
#6 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Свидетели сме на безпрецедентен опит Министерството на образованието и науката да бъде въведено в една злобна, дребна и вредна пропагандна акция чрез безумни въпроси с явна политическа насоченост, чиято единствена цел е да бъде заклеймен всеки ученик, родител, учител или директор, който дръзне да поддържа изучаването на руски език в българските училища. Няма как да не изразим дълбокото си възмущение от поредния срамен епизод в опита за културна и образователна чистка, на която ставаме свидетели всички ние, инициирана от така наречената демократична общност в лицето на народни представители от ПП-ДБ. Те са си поставили за цел да водят битка не срещу невежеството, а срещу знанието, не срещу агресията в училище, а срещу културата, не срещу неграмотността, а срещу граматиката. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Нека го кажем ясно: това не е просто невежество, а това е политическо престъпление срещу българската култура и просвета! Това е катастрофа на здравия разум! Затова призоваваме Министерството на образованието и науката по никакъв начин да не съдейства на фашистките въжделения на фашистите от ПП-ДБ, които искат варварско смазване на порива към знанието. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Много отдавна в нашите училища се изучава английски, немски, френски, италиански, испански, китайски, турски, гръцки и много други езици. Никой не повдига въпросите защо и как се изучават – и с право, защото езикът е мост, а не е враг. Когато обаче става дума за руския език – един от най-богатите и най-влиятелните в културния свят, езикът на тези, които на върха на своите копия донесоха свободата на България и създадоха модерна България, се включва изведнъж алармата на новия политически доносник, на политическия еничарин, въоръжен не с досие, а с депутатска карта. Изведнъж осъзнаваме, че либералните бесове на еничарите са стигнали до неподозирани за нас висоти, а иронията е пълна, защото именно еничарите, които наричат себе си демократи, искат да забраняват, изключват и наказват! Същите, които забраниха референдумите заедно с ГЕРБ и ДПС, днес искат да решават вместо родителите какъв език да изучават децата им. Ще припомня и нещо, което явно не се харесва много на еничарите и на тяхната еничарска памет. Дори в годините на социализма в България никой не е забранявал изучаването на западни езици, напротив, стотици хиляди изучаваха английски, немски и френски, а днес в уж свободна и демократична България се правят опити да се забрани изучаването на руския език, да се заклеймяват детски конкурси за стихотворения и рисунки като зловредна, забележете, чужда пропаганда.
#7 · speech
ПП-ДБ, от място
Госпожо Киселова, каза, че сме еничари! Накажете го!
#8 · speech
Питаме еничарите: кой е следващият език, който ще забраните? Кога ще започнете да горите книги? За кои автори ще забраните да се говори и коя нация утре ще обявите за културно нечиста? Коя? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължим да защитаваме правото на българските ученици да се докосват до различни езици, до различни култури, до различни гледни точки, защото свободата е не да избираш от това, което се предлага, а да избираш сам, и ще продължим да защитаваме тази демокрация с всички сили! Призоваваме отново Министерството на образованието и науката да не допуска натиск от политически маргинали, които са объркали демокрацията с лов на вещици. България е суверенна държава и нашата образователна система не може да се ръководи от антируската истерия на чуждите посолства и техните еничари, които им прислугват, а единствено от интересите на българския народ! Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се противопоставим на всеки опит за нова културна цензура и винаги отговорно ще защитаваме българската духовност от безродниците и еничарите, които се срамуват от нея! Като учител винаги съм се радвал децата да имат друга гледна точка, различна от моята, да я споделят, да я коментират, да им създадем критично мислене. Как да го създадем това критично мислене, като ние днес искаме да забраняваме, забраняваме и забраняваме? Не, това няма да се случи! Това Ви го казвам аз като учител, това Ви го казвам аз и моите съратници като политическа партия.
#9 · speech
Уважаеми господин Папов, налагам Ви наказание „забележка“, тъй като се обърнахте към свои колеги с оскърбителни думи. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#10 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не може така! Разбира се, господин Костадинов, денят ще е дълъг, заповядайте. Наказания ще има за всички. (Смях.)
#11 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Киселова, за пореден път проявявате двоен стандарт. И тъй като не само очевидно правната, но и историческата култура Ви липсва, това, което беше казано в нашата декларация, се отнасяше съвсем коректно за хора, които се борят срещу България, които непрекъснато атакуват българската история, българските традиции, българския език, българските символи, българската свобода, българската независимост…
#12 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
И църква!
#13 · speech
…които непрекъснато атакуват българската вяра, църква, символите на България, включително българската валута в момента, обяснявайки как тя е нещо долно, низко, мерзко, гнусно и срамно. Такива хора ние наричаме еничари. Това са ПП-ДБ и всички техни подобни еничари. И колкото и наказания да ни наложите, ние няма да спрем да наричаме еничарите еничари, защото сте еничари. (Възгласи: „Браво! Браво! Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#14 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#15 · speech
Разбира се, че ще Ви дам процедура, господин Петров. Господин Костадинов, и на Вас Ви налагам наказание „забележка“, защото въпросът за езика в медиите и в пленарната зала е отговорност на различни субекти. Аз не отговарям за езика в медиите.
#16 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Откога да кажеш истината е престъпление? Откога да кажеш истината е престъпление?
#17 · speech
Моля за тишина! Председателят на Групата за приятелство с Руската федерация още вчера е защитил изучаването на руски език и моля да не търсите поводи за провокации каквито няма.
#18 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ето ги еничарите. Еничари са и такива ще останат!
#19 · speech
Сега е наказание „забележка“, денят ще е дълъг. Заповядайте, господин Петров.
#20 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаема госпожо Председател, аз винаги съм споделял мнението, че не е добре да се избира за председател на Народното събрание човек, който няма абсолютно никакъв парламентарен опит. Вие сте ярък пример за това. За съжаление, в парламентарната история на България хубаво е, когато сте на този пост, да съблюдавате, на първо място, и Правилника, и на второ място, винаги съм го казвал от тази трибуна, да съблюдавате и установената парламентарна практика. А установената парламентарна практика в българското Народно събрание, поне от 7 декември 2021 г., откогато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме народни представители, е да не се налага „забележка“, когато се чете декларация, с изключение на случаи, когато някой, присъстващ в пленарната зала народен представител, е споменат поименно, какъвто не беше настоящият случай. Такава е била парламентарната практика на всички председателстващи Народното събрание и председатели без значение от коя парламентарна група са. И последният такъв пример е в края на Четиридесет и деветото народно събрание. Тук е тогава председателстващата Росица Кирова и нейните думи тогава в духа на същата парламентарна практика, макар че тя е от ГЕРБ-СДС – наши политически противници, тя каза едно много важно нещо. Оценката и наказанието евентуално за така изчетена декларация ще дадат избирателите на парламентарната група, която е изчела декларацията. Така ли беше, госпожо Кирова? Мисля, че цитирам по памет Вашето изказване. И тя отказа да наложи тогава забележка. Нека, и се обръщам и към народните представители, когато избираме за председател един от 240, нека този човек да има някакъв парламентарен опит, защото в противен случай прави така, че Народното събрание става пример за институция, която абсолютно не действа според законите и Конституцията на Република България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#21 · speech
Господин Петров, декларацията беше изчетена, но този, който произнася думите, трябва да има яснота за чистотата на езика и уважението към всеки един, колеги. Както те имат уважение към Вас, така и Вие имайте уважение към другите народни представители. Всички сме представители на българските граждани и не трябва да бъдат обиждани избирателите. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#22 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
По начина на водене!
#23 · speech
Разбира се, по начина на водене. Можете за убиете още два часа.
#24 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Лошо няма. Не сме решили, не сме го направили!
#25 · speech
Заповядайте, господин Славчев.
#26 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Киселова, процедурата ми е по начина на водене към Вас. Вчера инсталираната от Конституционния съд партия ВЕЛИЧИЕ в този парламент, и от Пеевски, в своята декларация защитаваха Румен Гайтански, по-известен като Вълка, че бил репресиран от властта и били му отнемани имотите и разрушавани. Днес станахме свидетели, че същата политическа партия, инсталирана тук от Конституционния съд, защитава частния си бизнес. (Обръща се към председателя.) Искам да Ви попитам Вас, госпожо Председател, Народното събрание какво е? Не е ли място, където да защитаваме интересите на българските граждани, или е място, където да защитаваме интересите на българските олигарси, мутри и на частния си бизнес? Ето това не мога да разбера, това ме питат хората навън. Това парламент ли е, или е някакво посмешище? И да, тук е пълно с такива еничари. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#27 · speech
Искате да ме призовете да отговоря на господин Славчев? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Да! Да!“) Ще му отговоря, но заповядайте.
#28 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Как ще си играеш да му отговаряш? Как?
#29 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
По начина на водене.
#30 · speech
Разбира се. Само секунда, господин Янчев, за да сме пунктуални.
#31 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Разбира се.
#32 · speech
Ще Ви помоля да отворите Конституцията – чл. 11, ал. 3…
#33 · speech
Сега ли?
#34 · speech
Не, не. Към господин Славчев, за да можете да си отговорите на въпроса чии интереси представляват партиите, и след това ще си отговорим на въпроса какво представляват народните представители? Заповядайте, господин Янчев.
#35 · speech
Госпожо Киселова, предполагам преди малко ни нарекохте групата на ВЪЗРАЖДАНЕ убийци. Просто така прозвуча от микрофона. Вероятно не се е чуло добре. А сега по начина на водене. Да Ви припомня, госпожо Киселова, че в ранните сутрешни часове, след полунощ на 21 март – в дългия пленарен ден на приемането на Закона за държавния бюджет на Република България, сама определихте себе си като не-човек, а като машина. Да, точно така. Ноторно известно е още от средата на миналия век и от Карел Чапек, че машини, които са с хуманоиден облик, се наричат роботи, тоест определихте себе си като робот. Също така известно още от 1974 г. и от романа „Пътят на Икар“ на Любен Дилов-баща, че има един четвърти закон на роботиката, който Вие на 21 март изпълнихте, а именно, че роботът винаги е длъжен да се легитимира като робот. (Смях от народните представители Костадин Костадинов, Цончо Ганев и Петър Петров.) Има обаче, госпожо Киселова, и други закони на роботиката – например вторият закон на Айзък Азимов съвсем ясно разпорежда роботите да се подчиняват на хората при всички техни указания. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов: „Има резон и тук!“, смях.) В този смисъл, когато човекът Петър Петров Ви казва, че няма основание за забележка, не налагате забележка, дори да сте сгрешили. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#36 · speech
Желае ли друг да покаже познания в световната литература? И Вие ли ще покажете познания? Вие – декларация. Господин Божанков, заповядайте за декларация от името на парламентарна група. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля за тишина в залата. Заповядайте.
#37 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Трябва да направим едно ясно разграничение. Никой от нас и нашата парламентарна група никога и в никакъв момент не е възразявал срещу изучаването на чужд език, включително и руски, нито е говорила за забрана, нито е говорила за… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това го правят партия ВЪЗРАЖДАНЕ, защото те, помните, със закон забраниха пропаганда, която не съществува. Тъй като Министерството на образованието има конкретни контролни функции, ние сме задали конкретен въпрос. Той касае фондации и организации на руската държава, които са пряко ангажирани в разпространение на руска пропаганда. Тези фондации и организации са санкционирани и в тях има санкционирани лица за международна корупция, така че нашите въпроси касаят изясняване и конкретна информация за такива пропагандни канали. И ако всички сме съгласни, че пропаганда в българските училища и при българските деца е недопустима във всичките ѝ форми, то аз не виждам проблем, но очевидно такъв има, защото от най-високата трибуна реагира не кой да е, а говорителят на Кремъл – Захарова, която атакува български народни представители, забележете, защото задават въпроси и защото искат информация. Това е пряка намеса във вътрешните работи на България. Поставяме въпроса защо? Какво я интересува държава, която е обявила България за враг, хора, които са ни обявили за неприятели, и защо в залата реагират депутати, които са подписвали споразумения за сътрудничество със същата тази партия на Путин? И когато те наричат свои сънародници предатели, еничари, нека да си зададем въпроса: не е ли това класически пример за: Крадецът, който вика: „Дръжте крадеца!“ За партия ВЪЗРАЖДАНЕ, която по време на военен конфликт се среща с друга политическа сила в Кремъл, обявили собствената ни родина за неприятелска…
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Водещата, първата!
#39 · speech
И за да Ви дам конкретика, нека Ви прочета няколко откъса, които са публикувани в средствата за масова информация. Те са достъпни за всички граждани. Годината е 2021-а: „Ученици от българско училище, облечени в руски военни униформи отбелязват годишнина от Великата отечествена война, като изпълняват руски военни маршове и песни, рецитират руски стихотворения.“ Събитието е отразено от сатиричната страница във Фейсбук „Капутин“, но по-късно е потвърдено като автентично, а след това редица подобни събития показват, че не става въпрос за едно инцидентно събитие, а за системност. Става дума за една руска организация, много популярна на международно ниво. Казва се „Мира“ – една от организациите, чрез които се разпространява руска пропаганда и култура извън територията на Русия. Руският „Фонд мира“ – част от Управителния съвет е Елеонора Митрофанова и руският патриарх Кирил. Знаете, че руският патриарх също подкрепя войната срещу Украйна и руската църква се използва в информационната война, макар и Русия да е тази държава, която в историята е убила най-много православни християни.
#40 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Затова си еничарин!
#41 · speech
Организацията финансира редица програми, сред които „Руски кът“ действа в българските училища. В интервю, публикувано на сайта им от Елеонора Суто… (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Извинете, не мога да чете на руски. …Сутормина, става ясно, че ежегодно победители след това са изпращани в Москва на руски разноски, на разноски на руската страна. Фонд „Руски мир“ в Москва активно подкрепя инициативата. Какво обаче представлява тази организация? На сайта е публикувана много тревожна информация. Става въпрос за идеология на руския свят, забележете. „Руският свят – казват – това са не само руснаците. Това са и чуждестранни граждани, които говорят, изучават или преподават руски език във всички онези държави, които искрено се интересуват от Русия.“ И това е заявено на сайта на тази фондация. Нека сме наясно какво целят тези фондации в българските училища. „Всички пластове на руския свят – политически, социални, културни и географски, са обединени от осъзнаването на принадлежността към Русия.“ – пише на сайта на тази фондация. Някой има ли съмнения за какво става дума? Някой от Вас чел ли е какви са целите на тези фондации? И когато Вие сте толкова притеснени за пропаганда в училищата, не сте ли притеснени от руската пропаганда в училищата? Може би е време, така както Вие предлагахте закони, да бъде предложен същият закон на Вас и да видим как ще гласувате. Ако за Вас една пропаганда е недопустима, макар и несъществуваща, да видим как се отнасяте към пропаганда на вражеска държава в българските училища, защото това е позор и срам за един български политик и патриот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#42 · speech
Надявам се няма повече декларации от името на група. Започваме с: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ. Заповядайте, госпожо Александрова, да представите доклада на Комисията по конституционни и правни въпроси.
#43 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, „Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 51-554-01-77, внесен от Иван Величков Минев, Дафинка Аспарухова Семерджиева и Георги Николаев Кръстев на 28 март 2025 г., приет на първо гласуване на 9 май 2025 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 1: „§ 1. В чл. 16, ал. 1 думите „7-дневен срок“ се заменят с „14-дневен срок“, а думите „трима съдии“ се заменят с „един съдия“.“ По § 2 има предложение на народния представител Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: § 2. В чл. 45, ал. 1 думите „трима съдии“ се заменят с „един съдия“.“ Предложение на народния представител Иван Минев – създава се нов § 3. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В § 2а от допълнителните разпоредби думата „обезпечаване“ се заменя с „конфискация“.“ „Преходна разпоредба“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 3 има предложение на народния представител Иван Минев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. Неприключилите до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 16, 32 и 45 се довършват по досегашния ред.“
#44 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така докладваните параграфи. Заповядайте, господин Петров, имате думата за изказване.
#45 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. На първо място по отношение на § 1 и сроковете, които бяха предложени за промяна, от Законопроекта. По сега действащата разпоредба седемдневният срок за насрочване на делото, съответно за вземане на участие в него от страните и по-точно засегнатото лице, евентуално неговият процесуален представител, наистина е твърде кратък, с оглед организирането на неговата защита. И беше редно този срок да бъде увеличен. Защо? Защото като цяло в практиката, и го казвам като практикуващ адвокат, седемдневните срокове за запознаване с материалите понякога са прекалено кратки с цел организиране на най-добра защита на страните, в случая на засегнатото лице, чието участие в производството по признаване на чуждия акт на отнемане или конфискация, на признаване на решението на чуждестранния орган за отнемане или конфискация е задължително. Именно затова промяната, която се направи между първо и второ четене от вносителя, с намаляване на срока от първоначално предложения едномесечен на 14-дневен срок, считам, че е балансирана добре и тези 14 дни, които увеличават двойно досега съществуващия срок в Закона, са в подкрепа на страните, които желаят да организират своята защита за участие в такова производство по признаване на чуждестранния акт за отнемане и конфискация на имущество. Така че ние ще подкрепим така, както подкрепихме и на първо гласуване този законопроект, ще подкрепим тази промяна на сроковете. На следващо място, както в § 1, така и в § 3, се прави изменение, като се намалява изискуемият към момента брой съдии от трима в това производство на един съдия. Считам, че това ще облекчи съдопроизводството като цяло, конкретната съдебна процедура, от една страна. На второ място, ще облекчи съдилищата, въпреки че тези конкретни процедури по чл. 16 и по чл. 45 от този закон не са чак толкова голям брой, но когато участват трима съдии в тях, тези съдии не могат да участват и съответно да работят по другите дела и по другите съдопроизводства, по които са ангажирани в рамките на същото отделение на съответния съд. Именно затова считам, че е полезно и ще доведе до процесуална икономия, до забързване на съответните съдопроизводства и като цяло на работата на съда. Предлаганото намаляване от трима съдии на един съдия, ние ще го подкрепим. Още повече, че в практиката, за съжаление, има и случаи, когато по обективни причини, независещи от членовете на състава на съда, някой от тях не може да участва, което води до отлагане на делото. Сутринта по новините чух за един такъв случай. Предходното съдебно заседание – за смъртта на 15-годишния Филип на пешеходна пътека, било отложено, въпреки че трябвало да се гледат експертизи, защото един от членовете на съдебния състав не е могъл по обективни причини, независещи от него, да се яви. И именно затова ние ще подкрепим и предлаганата промяна за състава на съдите, а именно тези производства по чл. 16 и по чл. 45 вече да не се гледат от състав от трима съдии, а от един съдия. Едно нещо само искам да Ви направя като отбелязване. В чл. 45, ал. 1 – по отношение на сроковете. Там вносителите не предлагат промяна на срока за признаване на актовете, които са по Европейския регламент 2018/1805. Сегашният текст на ал. 1 препраща към чл. 20 от този регламент и казва, че съдебният състав трябва да насрочи заседанието в сроковете, които са по чл. 20 от Регламента. Там обаче, ако погледнете § 1, единственият срок, който е посочен, е само за произнасяне със съдебно решение – именно до 45 дни. Там няма срокове за образуване на делото, призоваване на страните и насрочване на самото заседание. И докато вносителите в чл. 16 предлагат един 14-дневен срок за провеждане на съдебното заседание, то такъв срок липсва в подобната, поне според мен, процедура по чл. 45. Аз считам, че това е пропуск в настоящия текст на Законопроекта в конкретния чл. 45, ал. 1. За мене би било редно да се направи една редакция на разпоредбата на ал. 1 – и не само да се образува делото, да се насрочи съдебно заседание, но да се направи една добавка и да се произнесе с решение в сроковете по чл. 20 от Регламента, тъй като сега действащият текст е малко неясен. Но доколкото предложението, което е направено и разгледано в Правната комисия на второ гласуване, то, за съжаление, не включва промяна на целия текст на ал. 1, не е възможно в настоящата процедура да го променяме. Именно затова ние впоследствие ще внесем и Законопроект, който да измени като цяло текста на чл. 45, ал. 1 и да го синхронизира с въпросния чл. 20 от Регламента – чл. 20, § 1, тъй като там единственият срок, отново повтаряме, е до 45 дни, но за крайния акт. И именно, въпреки че задължението на съда е да насрочи възможно най-скоро, в най-спешен порядък съдебното заседание, след като образува делото, следва все пак да има възможност за страните да могат да организират своята защита така, както сте им създали възможност – вносителите по предходния чл. 16. Благодаря Ви.
#46 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Тъй като колегата се изказваше по повече от една разпоредба, затова не съм го прекъснала. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли други колеги желаещи да се изкажат по представения законопроект? Заповядайте, госпожо Рангелова. Господин Златанов също желае изказване.
#47 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Както каза и колегата ми Петров, както заявихме и при първото четене на този законопроект, ние го намираме за достатъчно разумен и необходим във връзка с производствата по признаване на така наречените финансови санкции. Това е втори опит да приемем дългоочакваните, особено от окръжните съдилища, промени в тази посока. Първият такъв опит на колегата Минев беше през Преходните и заключителните разпоредби на Закона за адвокатурата, който бе приет на първо четене в предходната легислатура на Народното събрание, но поради наложеното вето от президента и изтичащия мандат на Народното събрание не можахме да приемем както тези разпоредби – в този законопроект, така и окончателно в Закона за адвокатурата, независимо че и те бяха дългоочаквани от българските адвокати. Ще се изкажа по всички параграфи. Считам, че действително е абсолютно ненужно да се ангажира ресурс в лицето на трима окръжни съдии, които на практика да разгледат едно производство, по което няма да се произнесат с някакъв съдебен акт, тоест по същество няма да анализират нищо, а само ще признаят друг акт на административен или съдебен орган от Европейския съюз. Така че доколкото в НПК се изисква участие на трима съдии – наказателни, в особени производства, било то въззивни или при разглеждане на тежки престъпления, тук е абсолютно ненужно, особено в по-малки съдебни райони, в които нерядко трудно се сформират състави от трима съдии – при това наказателни, налага се включването на граждански съдии в тези производства, което, от една страна, нарушава баланса на разпределение в съдебните състави, от друга страна, налага и действително често пъти това да са извънредни заседателни дни. Също така в тези производства, които колегата Петров каза, че не са много, но в съдебния район, в който аз работя – Благоевградски окръжен съд, те са стотици. Често пъти се налага да се назначават и служебни адвокати в тези производства, които обичайно не стигат доникъде, защото след признаването им се установява, че лицето, което е санкционирано, няма никакво имущество на територията на Република България и не може да бъде събрана наложената му финансова санкция. Така че, действително се харчи изключително много време, харчи се финансов ресурс, нещо, което с този законопроект – в предложението му на намаляване в състава от трима на един съдия, би бил решен този проблем. Адмирираме и сроковете, които от седем дни за насрочване на съдебно заседание се увеличават на 14, защото действително седемдневният срок е изключително кратък за призоваването на страните по делото, което пък се явява основание за отлагане на делото, респективно повторно ангажиране на същия този състав от трима съдии, които да сформират своя състав, за да разгледат изпратената им за изпълнение финансова санкция, наложена от друг орган в Европейския съюз. Също така приветстваме и с оглед ненарушаване принципа за неизменност на състава, предвидената разпоредба, че образуваните производства по стария ред ще се гледат по досегашния ред, а именно в този състав от трима съдии, доколкото би било невъзможно и в противоречие с основен принцип на наказателния процес, в хода на производството да се заменят част или цели състави, които разглеждат един висящ казус. Смятаме, че в тази посока това предложение също е разумно. Призовавам залата да подкрепи тези изменения, доколкото действително те са чакани, необходими и разумни. Благодаря.
#48 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики към госпожа Рангелова? Не виждам. Заповядайте, господин Златанов, за изказване.
#49 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Киселова, двамата ми съратници изложиха в пълнота нашите съображения да подкрепим така предложените изменения на Закона, който е в три параграфа. Но на мен ми се ще да кажа няколко думи по отношение на първите два параграфа. Първо, кое наложи приемането на този закон, известен като Закон за изменение на Закона за признание, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции? Това изменение се налага безспорно вследствие на регламент на Европейския съвет 1805/2018 г. Самият закон, който ние изменяме, е приет през далечната 2010 г., обнародван е в „Държавен вестник“, бр. 15, вследствие на членството на България в Европейския съюз. Както знаем, чл. 5, ал. 4 от Конституцията казва, че международни договори, които са ратифицирани по конституционен ред, стават част от нашето вътрешно законодателство и това е извършено с акт на нашето Народно събрание от 11 май 2005 г., когато, за съжаление, само един народен представител е гласувал против това членство и с акт на Европейския съвет от 13 май 2005 г. Оттам насетне този закон е част от нашето вътрешно законодателство, което означава, че ние автоматично трябва да си хармонизираме с актовете на други съдилища и това наложи и приемането на този закон. Този закон за мен лично като адвокат, който има практика и се е сблъсквал с него, е един колониален закон. Защо? Защото нашите сънародници, които бяха прокудени навън да работят в Гърция, Испания, Италия, бяха обект на не една санкция и репресия. И лично аз съм се сблъсквал с подобни актове или искания, които са налагани от техни правораздавателни органи, и когато нашите сънародници са били лишени от възможността за ефективна защита. Но това тук вече е от компетенцията на Министерството на правосъдието и ние ще изискаме по съответния ред да се осигурят съответните правни възможности на нашите сънародници навън да им се гарантира защита. В някакъв си прилив на усърдие да се докажат на брюкселската администрация, родните йесмени, са приели тогава решение да се действа в следния 7-дневен срок: как една администрация в 7-дневен срок ще издейства такова производство, което идва от чужда държава?! Това е, меко казвано, обидно и сервилно. Ето защо е разумно този срок да бъде увеличен на не по-малко от един месец. А да се разглежда от състав от трима съдии, и то съдии на окръжно ниво, това е, както споменаха двамата ми колеги, абсолютно нецелесъобразно с оглед натовареността на съдебната система, която не може да си приключи делата в срок. Ние знаем, че в НПК – Глава 33, чл. 420, е изложено при какви хипотези следва да се разглеждат решения в тричленен състав. Това е, когато имаме на лице отмяна на решение, възобновяване на дело и така нататък. Така че е абсолютно резонно да се намали бройката от трима на един. Но така или иначе, тези изменения са палиативни, които съответстват на сегашния исторически процес, към който все още членството на България в Евросъюза не е предоговорено. И не е далеч моментът, когато начело на държавното кормило ще застанат достойни мъже като доктор Костадин Костадинов, които ще предоговорят членството на България в Европейския съюз и подобни клаузи, които ни поставят в унизително положение, ще бъдат отменения. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#50 · speech
Има ли реплики към изказването на господина Златанов? Заповядайте, госпожо Кузманова. От името на жените ли ще се изкажете, или по принципни съображения?
#51 · speech
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, взимам реплика, защото, слушайки много внимателно изказването на господин Златанов, се върнах известен брой години назад. Уважаеми господин Златанов, създаването на този закон, не си спомням през коя година беше точно, беше предизвикано от директива с абсолютно същото наименование, която ние трябваше да въведем в националното си законодателство. Тъй като към оня момент беше така малко стресиращо все още хармонизацията на националното законодателство, си направих труда да се поинтересувам как се е стигнало до създаването на тази директива и се оказа, че тя е предизвикана от това, че множество наши български граждани по пътищата на други държави – членки на Европейския съюз, са нарушавали правилата за движение, прибирали са се в България и въпреки издадените им актове за наказания, те не могат да бъдат изпълнени. Казвам го по повод Вашата реплика за колониалния закон. Не е колониален, трябваше да въведем директива, за която, за жалост, се оказа, че България е станала причина за нейното приемане. Що се отнася до процедурата тогава, подходът за избор – трима съдии и такъв срок, беше по-скоро с оглед на факта, че това беше едно непознато за българското правопроизводство и просто искахме да видим как ще тръгне. Факт е, че начинът, по който върви, показва, че няма пречка сроковете да бъдат по-къси, респективно съставът да бъде едноличен. Благодаря.
#52 · speech
Благодаря Ви, госпожо Кузманова. Има ли други реплики към изказването на господин Златанов? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
#53 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Кузманова, защо не кажете това нещо на тези наши сънародници, за които твърдите, че били нарушили законите за движение по пътищата в чужбина? Ние много добре знаем как третират нашите сънародници в странство, как българите, които бяха прокудени в чужбина, за да заработят с кървава пот хляба си, са поставени в категорията втора ръка хора. И как така наречените цивилизовани страни, които уж ги приеха, не само експлоатират техния труд и са лишени от достойно заплащане от съответните синдикални права, а и се възползват и да ги щавят, буквално да ги щавят, под формата на разни санкции, които ни заставят в положение ние да легитимираме. Но както Ви казах преди по-малко от три минути, не е далеч моментът, когато ние ще предоговорим членството на България в Европейския съюз.
#54 · speech
Има ли други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Закона, текста § 1 в редакцията на Комисията, текста на § 2 в редакцията на Комисията, създаването на нов § 3 в редакцията на Комисията, наименованието на подразделението „Преходна разпоредба“ и текста на § 3, който става § 4 в редакцията на Комисията. Моля, режим на гласуване. Гласували 180 народни представители: за 163, против 1, въздържали се 16. Законопроектът е приет на второ гласуване. (Народният представител Цончо Ганев иска думата за процедура.) Заповядайте, господин Ганев, за процедура.
#55 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, по Конституция Вие вземате третия пост по важност в държавата след президента и министър-председателя. Вие сте човекът, който носи пряка отговорност за всичко това, което се случва в държавата. От своя страна, и като председател на Народното събрание е редно, след като повече от един месец цяла една парламентарна група в публичното пространство говори, защитава, аргументира виждането си, че трябва да бъде забранено изучаването на един чужд език в страната, трябва да вземете отношение. Защото пресният пример от такива действия, ако се върнем в 2013 г. в Украйна, доведоха до преди три години да започне гражданска война, а впоследствие тя да се разрасне вече в международен етап. Затова, когато говорим за забрана на език, нека се върнем назад и защо е важно Вие да вземете отношение. Забраната на руския език доведе дотам да стигнем до забрана и на българския език в Украйна. Изучаването на български език в Украйна от училищата премина в неделни училища. Това, което се наблюдава в момента, и яркото застъпване например на госпожа Белобрадова, заставяйки и обяснявайки, че руският език трябва да бъде забранен – не просто вече, че е хибридна атака от друга държава, руският език да бъде забранен. Това води до тежки последици в нашето общество. (Реплики от народния представител Манол Пейков.) И Вие като председател на Народното събрание трябва ясно и точно да кажете, че има граници, които и еничарите не трябва да взимат. Еничарите в българския парламент не са добре приети. Забраната на езици води само и единствено до гражданска война и до нищо ползотворно. Еничарите вън от парламента! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#56 · speech
Господин Ганев, първо, не е по Конституция, а по Закона за държавния протокол и второ, моля да ми посочите съгласно коя разпоредба от Правилника трябва да взема отношение.
#57 · speech
ПП-ДБ, от място
Процедура!
#58 · speech
Заповядайте за процедура. (Оживление. Шум и реплики.)
#59 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, крайно време е да влезете в ролята си и да овладеете всичко това. Тези хора са долнопробни лъжци. Лъгаха! (Оживление и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Хей, алкохолик!“)
#60 · speech
Моля за тишина в залата, за да мога да чуя господин Пейков! Заповядайте, господин Пейков.
#61 · speech
Ха-ха-ха! Ето този човек лъга българите. (Народният представител Манол Пейков посочва народния представител Костадин Костадинов.)
#62 · speech
Моля, не сочете с пръст!
#63 · speech
Напротив, ще го соча. Лъга българите.
#64 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ от място
Кой е той?!
#65 · speech
Доктор Костадин Костадинов. Познавате ли го? Известен ли Ви е този човек? Излъга за ваксините, че били вредни, докато самият той се ваксинираше. Излъга ли?! (Оживление. Шум и реплики.)
#66 · speech
Само, господин Пейков, каква е процедурата Ви към мен?
#67 · speech
Бих го осъдил за това, но не мога. Излъга, че е голям борец за спасяването на лева, докато собствените му спасявания са в евро. Бих го осъдил и за това, но не мога. Излъга и продължава да лъже, че е патриот и че обича България.
#68 · speech
Господин Пейков, каква Ви е процедурата към мен?
#69 · speech
Да, не ме прекъсвайте, както не прекъснахте и господин Ганев. Това е процедурата ми. Докато гордо позира за снимка с румънските фашисти, в чиято партийна програма е включено присъединяването на Южна Добруджа заедно с Балчик и с Добрич към България.
#70 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Сигурен ли си?!
#71 · speech
Сигурен съм, защото съм им виждал картите, смотльо! (Шум и реплики. Възгласи: „Еее!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сигурен съм! Бих го осъдил и за това, но не мога! Излъга, че мрази враговете на България, докато коленопреклонно лижеше подметките на Путин на Деветомайския парад от 20-ия ред, защото за толкова му стигат копейките, само че неговият език е достатъчно дълъг. Слава богу, това е единственото дълго нещо в тялото му.
#72 · speech
Господин Пейков, не разбрах каква беше процедурата към мен?
#73 · speech
Излъга и за моето пиянство нееднократно.
#74 · speech
Господин Пейков, времето Ви изтече!
#75 · speech
Изслушайте ме, приключвам. Приключвам, още едно изречение. Докато прекрасно знаеше, че съм сред много малкото хора в парламента, които не близват алкохол (оживление и смях) и за това бих го осъдил, и мога. И когато го осъдя, дами и господа, него и солташака му Цончо Ганев, който не е нищо повече от ехо на дъното на кладенец…
#76 · speech
Господин Пейков. Спирам Ви микрофона! (Председателят изключва микрофоните. Народният представител продължава да говори при изключени микрофони. Народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ застават пред трибуната. Размяна на реплики между народния представител Манол Пейков и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.) 15 минути почивка! (След почивката.)
#77 · speech
Уважаеми колеги, продължаваме нашата работа. Надявам се, че страстите се поохладиха. Изчакайте, господин Костадинов. Господин Пейков, две изречения. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Изчакайте. Моля, моля за тишина.
#78 · speech
ПП-ДБ
Та, господа, исках да Ви кажа, че мога да Ви осъдя и ще Ви осъдя, господин Костадинов и господин Ганев. И ще купя…
#79 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За какво ще ни осъдиш?
#80 · speech
За клевета ще Ви осъдя.
#81 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За каква клевета?!
#82 · speech
Обясних Ви. За това, че аз пия. Аз пия единствено вода, господин Костадинов. И съм завел вече дело.
#83 · speech
Моля.
#84 · speech
И ще купя два дрона, и ще ги изпратя в Украйна. И тогава вече, като се явите Вие пред Свети Петър, защото всички натам сме тръгнали, най-накрая животът Ви…
#85 · speech
(ВЪЗРАЖДАНЕ, от място): Това заплаха ли е?
#86 · speech
Не, не е заплаха. И аз съм тръгнал натам, но рано или късно ще стигнем. В момента, в който стигнете, най-накрая животът Ви ще има някакъв смисъл. Благодаря Ви.
#87 · speech
Господин Пейков, моля Ви, моля Ви. Господин Пейков, тъй като езикът, който употребихте, не подобаваше на ранния час, от една страна, и на мястото и на Вас ще наложа наказание „забележка“. И ако продължите по същия начин и от двете страни на залата, ще има вече отстраняване от заседание. (Народният представител Костадин Костадинов иска думата за лично обяснение.) Въпреки че не виждам имаше ли основание, заповядайте за лично обяснение. Ще Ви помоля, господин Костадинов, да сте внимателен в изказа, защото вече имате наложено едно наказание, а часът е едва 10,20.
#88 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Киселова, аз дори не бих си позволил да повторя думите, които това същество изрече преди малко, защото все пак имам възпитание.
#89 · speech
Моля Ви, моля Ви.
#90 · speech
Какво казвате, че не е същество? Как да го наричаме? Биомаса? Кажете ми някакъв термин.
#91 · speech
Нарича се, съгласно Правилника, колега.
#92 · speech
Сега, вижте, аз имам лично обяснение и нямам желание в момента да разговарям с Вас. Вие проявявате, разбира се, двоен стандарт, защитавате еничарите от ПП-ДБ и в момента, в който ние използваме един термин, който го има в учебниците по история – еничари, защото обясних какво означава еничарин, Вие наказвате нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото използваме исторически термини. Другата страна излиза и псува, държи се, меко казано, просташки от тази трибуна и това нещо, между другото, далеч не е за първи път. Това е обликът – моралният, физическият, ако щете, дори и психическият облик на ПП-ДБ. Но това същество каза неща, които са откровени лъжи. Говори тук съществото за дела, даже няма смисъл да ги коментираме, защото съществото се било обидило за това, че сме говорили, че пие алкохол. Ами цялата моторика на действия, поведение и всичко останало показва, че това същество в момента трябва да е в токсикологията, а не в парламента. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И тъй като съществото излъга, нека да кажем за какво излъга това същество. За това, че аз съм бил ваксиниран с ваксина срещу COVID-19. Няма такова нещо. Това е откровена лъжа. Ако сега аз трябва да Ви сляза на нивото, трябва да Ви осъдя и ще Ви осъдя – не дрон, самолет да купите. Разбирате ли? Другото нещо, за което излъгахте Вие – даже името Ви няма да кажа, защото ме е гнус. Това, което Вие излъгахте, е, че аз съм бил имал влогове в евро. Никога не съм имал спестявания в каквато и да била чужда валута. И това най-лесно може да се провери, защото ние всички пускаме нашите декларации за имуществото и за финансовото си състояние в КОНПИ. И там се вижда кой какви спестявания, кой какви доходи, кой какви имоти има и всичко останало. С други думи, Вие сте лъжец и клеветник! Вие сте лъжец и клеветник! И ако аз реша, госпожо Киселова…
#93 · speech
Господин Костадинов, нали беше лично обяснение?
#94 · speech
Да, лично обяснение, в което аз обяснявам, че този човек, извинявам се, че това същество е лъжец и клеветник!
#95 · speech
Добре, времето Ви изтече. Благодаря Ви. Заявихте, че невярно е това, което...
#96 · speech
Госпожо Киселова, Вие, вместо да изгоните това същество... (Председателят Наталия Киселова изключва микрофоните на оратора.)
#97 · speech
(ВЪЗРАЖДАНЕ, от място, към народния представител Манол Пейков): Давай, Чебурашка! (Реплики между народния представител Костадин Костадинов и председателя Наталия Киселова.)
#98 · speech
Едно изречение.
#99 · speech
Благодаря, госпожо Киселова. За да довърша изречението си, ВЪЗРАЖДАНЕ винаги защитава истината и точно поради тази причина ние сме толкова мразени от еничарите. Защото, когато на еничарина му се казва в очите, че е еничарин, той това нещо много трудно може да го понесе. Защото, когато Вие сте сами, когато сте си у Вас, когато сте пред огледалото, когато сте сами с остатъците от Вашата съвест…
#100 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Времето изтече.
#101 · speech
…Вие знаете какви сте. И за това не харесвате ВЪЗРАЖДАНЕ!
#102 · speech
Благодаря Ви. Времето Ви изтече.
#103 · speech
Но ВЪЗРАЖДАНЕ ще Ви прати там, където Ви е мястото…
#104 · speech
Времето Ви изтече.
#105 · speech
…в боклука на историята! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#106 · speech
Господин Костадинов! Моля за тишина в залата и от двете… Не пляскайте. Няма нужда да пляскате за нещо, което е срамно. (Продължителни ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаеми господин Костадинов, наказанията Ви бяха наложени, защото използвахте думите политически, а не само етимологично – еничари. Надявам се, че вече приключихте с ползите и недостатъците от Вашето поведение. Преминаваме към точка втора: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ. Внесен е от Десислава Танева и група народни представители на 8 май 2025 г. Кой ще представи Доклада на Комисията по земеделието, храните и горите? Заповядайте. (Реплики от народния представител Даниел Петров.) Господин Петров, и Вие може би искате наказание за това, че говорите от място? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Даниел Петров, той много добре знае. Заповядайте, господин Али. Моля за тишина.
#107 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 51-554-01-100, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 8 май 2025 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 22 май 2025 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие Николай Карафизиев – директор на дирекция „Хидромелиорации“ в Министерството на земеделието и храните, и Снежина Динева – изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД. На основание чл. 73, ал. 11 от ПОДНС на заседанието беше проведено и публично обсъждане на Законопроекта. От името на вносителите мотивите на Законопроекта бяха представени от народния представител Десислава Танева, която изтъкна, че с предложените текстове ще се създаде правно основание Министерството на земеделието и храните да започне процедура по нотификация на държавна помощ за компенсиране на разходите за поливна вода. Това ще позволи още в настоящата година да продължи подпомагането на земеделските производители, което досега е било по линия на прекратената така наречена украинска помощ. Със Законопроекта се предлага задължението за извършване на обществена услуга за доставяне на вода за напояване да се възлага на „Напоителни системи“ ЕАД от министъра на земеделието и храните чрез договор. Дружеството ще получава компенсация от държавния бюджет, когато изпълнението на това задължение представлява несправедлива финансова тежест за него, като компенсацията не може да надхвърля размера на тежестта. Размерът на тежестта ще се определя въз основа на нетните разходи, изчислени по методика, приета от Министерския съвет. Средствата за компенсиране ще се предоставят на „Напоителни системи“ ЕАД авансово за текущата година чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, съответно ще се отчитат пред Министерството. Ежегодно до 30 април дружеството ще следва да представя отчет за направените разходи за предходната година заедно с необходимите доказателства. Отчетът ще се разглежда от комисия, определена със заповед на министъра на земеделието и храните, като документите ще се проверяват от регистриран одитор. В тримесечен срок комисията ще следва да се произнесе относно наличието на несправедлива финансова тежест, размера на компенсацията и съпоставка между размера на тежестта с авансово предоставените средства за съответния период. Предвиден е и механизъм за предоставянето на компенсацията от държавния бюджет. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, на указа за неговото прилагане и на ПОДНС. Министерството на земеделието и храните подкрепи Законопроекта, като обърна внимание, че неговото приемане ще спомогне за постигането на по-устойчиво поливно земеделие. В заключение, Комисията по земеделието, храните и горите единодушно с 18 гласа „за“, от които 5 на ГЕРБ-СДС, 1 на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 1 на „БСП – Обединена левица“, 2 на „Демокрация, права и свободи“ – ДПС, 1 на „Има Такъв Народ“, 1 на ПП МЕЧ и 1 на ВЕЛИЧИЕ, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 51-554-01-100, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 8 май 2025 г.“ Благодаря.
#108 · speech
Благодаря Ви, господин Али. От името на вносителите – заповядайте да представите Законопроекта.
#109 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Основната цел на Законопроекта е услугата доставка на вода за напояване да се регламентира като услуга от общ икономически интерес. С оглед промяната на климата напояването е мярка, която е крайно необходима за развиване на устойчиво земеделие. Всички сме наясно, че засушаването и по-високите температури оказват негативен ефект върху развитието на земеделието и земеделските култури. С приемането на настоящия законопроект ще се позволи да се нотифицира държавна подкрепа в размер до 80% от направените разходи за напояване от земеделските стопани, но не повече от общия бюджет – 15 млн. евро. Обръщам внимание, че такава помощ беше прилагана и през 2023 – 2024 г. в обхвата на временната рамка за помощ на земеделските производители заради войната в Украйна. С приемането на този законопроект реално ще се удължи тази помощ, която беше прилагана предходните две стопански години. Чрез възлагането на услугата за доставяне на вода за напояване на „Напоителни системи“ ЕАД ще бъде постигнато наистина ефективно и справедливо разпределение на водния ресурс. Надяваме се възможно по-голям брой земеделски производители да се възползват от тази мярка, като данните сочат, че за последните две стопански години, 2023-а и 2024 г., над 1000 земеделски производители са получили компенсация по така наречената временна мярка. Благодаря Ви.
#110 · speech
Благодаря Ви, госпожо Белова. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект. Заповядайте за изказване, господин Петров. Уважаеми колеги, докато господин Петров идва към трибуната, да поздравим учениците от Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „Михаил Ломоносов“. Добре дошли! (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите.) Те са в Народното събрание по покана на народния представител Даниела Райчева. Заповядайте, господин Петров, за изказване.
#111 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър, гости! Изненадан бях да прочета в мотивите на Законопроекта, мотивите на вносителите от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, че в България има тенденция към затопляне, засушаване и увеличаване на водния дефицит. Изненадан бях да прочета, че има и ограничени водни ресурси в Република България, че има тенденция към затопляне и засушаване, увеличение на този воден дефицит и че се очаква затопляне и редуциране на валежните количества, особено през топлото полугодие. Все неща, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим през последните три месеца и във връзка с това цитирам: „затопляне, засушаване и ограничение на водните ресурси“ ние поискахме създаването на временна комисия. Но тогава мнозинството, включително вносителите на този законопроект, го отхвърлиха. Аз се съгласявам, че това, което са заложили в тази част от мотивите, наистина е така. Съгласен съм, че наистина това има огромно значение за напояването в Република България. Съгласен съм също така, че е редно да бъдат усвоени тези 15 милиона и е редно да има механизъм за това. Прочетох Законопроекта и от написаното в него ми стана ясно, че ще компенсираме „Напоителни системи“ ЕАД за така наречената обществена услуга, която те ще предоставят под формата на напояване на земеделските стопани. Дотук добре. Обаче редно е според мен да усъвършенстваме този законопроект между първо и второ гласуване, ще направя и предложения. Защо? В две насоки. Добре, идеята е добра да компенсираме „Напоителни системи“ ЕАД, но това са същите тези „Напоителни системи“, уважаеми госпожи и господа вносители от парламентарната група на ГЕРБ, които „Напоителни системи“ именно по Вашето управление нарязаха тръбите, особено в цяла Северна България. И в момента България е може би единствената държава по поречието на Дунав, която не използва ресурса на река Дунав за напояване. България не използва ресурса на река Дунав за напояване! Преди го е правила – сега вече не. Отново във Вашето управление бяха продадени помпите, с които се качваше вода до язовир „Пясъчник“, около 209 млн. куб. м вода, мисля, че му е дебитът, но помпите, с които се доставяше вода в него, бяха продадени на Република Турция. И така не могат да се напояват вече земеделските земи, които са били в подножието му. За ориз ли мисля, че беше, ако не ме лъжа паметта? Трябва да проверя. „Напоителни системи“, които искате да компенсираме безвъзмездно от държавния бюджет, са същите „Напоителни системи“, които по справка от господин министър Тахов, която ми е предоставена, като отговор на мой въпрос, имат 96% загуби за напояване по отношение на язовир „Малко Шарково“, 95% загуби по отношение на язовир „Жребчево“, 94% по отношение на стопанисвания от „Напоителни системи“ язовир „Средна Тунджа“, 93% по отношение на язовир „Тракиец“. И аз тогава да питам защо субсидираме без никакви насрещни условия „Напоителни системи“ ЕАД, които имат такива големи загуби за напояване, при положение че от 100 л, които са отпуснати от язовира, само 5 л пристигат до земеделеца? И къде е ползата? Би трябвало, и ние ще направим предложение между първо и второ гласуване – добре е, тези пари да се дават като компенсация на „Напоителни системи“, но да има някакъв насрещен ангажимент, да намалят загубите за даване на пари за напояване. И на следващо място, не забравяйте, че именно в последните 15 години бяха унищожени земоотвеждащите канали, контролът, върху които също е върху „Напоителни системи“. И на последно място, държа да посоча, че ще направим и още едно предложение между първо и второ гласуване във връзка с тази комисия, която ще бъде определена със заповед на министъра на земеделието и храните. Разберете, че системата на водите в България е взаимосвързана. Именно затова тази комисия не трябва да е вътрешноведомствена на Министерството на земеделието. Според мен тя трябва да е междуведомствена по отношение на Министерството на енергетиката, на Регионалното развитие и на Околната среда и водите. Благодаря Ви.
#112 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Тъй като от Вашата парламентарна група има две реплики. Господин Ганев, заповядайте.
#113 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Петров, аз всъщност не бих се съгласил изцяло с Вас, защото Вие казахте дотук добре, ама май нещата никак не са добре, тъй като от справката, която предоставихте, която Ви е предоставена от министъра, можем да кажем, че „Напоителни системи“ всъщност е една каца без дъно, която харчи нашата вода. И аз искам да Ви обърна внимание, тъй като Вие споменахте, че вносителите са от ГЕРБ, но не е ли представител на същата политическа партия министър-председателят, който даде водите на Арда безвъзмездно, при положение че сега ние говорим, че нямаме вода и ще трябва да субсидираме българските земеделци, за да могат да напояват и тази вода не можеше ли да бъде ползвана именно от тях?
#114 · speech
Господин Ганев, желаете ли втора реплика? Отказахте се. Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте за дуплика, господин Петров.
#115 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаеми господин Димитров, да, „Напоителни системи“ са една каца без дъно, която работи за тяхното унищожение, от една страна, и от друга страна, държа да знаете, че големите загуби, които Ви споменах като проценти, те всъщност са декларирани като загуби, но трябва да знаете, че една част от тези води се отвеждат в частни вецове, някои от които са директно или индиректно свързани с ръководни фактори от изпълнителната власт, а се представят на българското общество като загуби. Това е всъщност жестоката истина и за съжаление, последните потърпевши по веригата са именно земеделците, които сега трябва да се борят чрез този законопроект за едни общо 15 млн. лв. Това е нещото, което трябва да съобразим, но трябва да направим така, че наистина „Напоителни системи“ ЕАД да заработи и да се намалят загубите за напояване. В противен случай нищо не правим. Понеже споменахте за харизването на водите от река Арда, да, подписаното петгодишно споразумение дава гарантирани количества – 180 млн. куб. м за летен сезон, гарантирани количества, заради които Република България ще поддържа изрядни три язовира по поречието на Арда. Аз преди малко казах, че водната система на Република България е взаимосвързана. Тя не е само за земеделците, не е само за вода за питейни нужди, не е само за вода за енергопроизводство, не е само вода за изнасяне за Република Гърция, където, между другото, има и една друга спогодба, по която Комисията не се е събирала от 2007 г., и заложените първоначално количества и в двете спогодби абсолютно не отразяват сегашната ситуация, която дори и вносителите от ГЕРБ признават, че засушаване, намалени водни количества, тенденция към затопляне, което ще доведе до ограничения на водните ресурси, именно затова би следвало да се предприеме общ подход от всички министерства, дори и за настоящото законодателно предложение. Ако сте погледнали мотивите, ще видите, че дори вносителите признават, че през 1991 г. са напоявани 7 млн. дка заради безхаберието в „Напоителни системи“ и съответните министерства до настоящия момент се напояват 334 хил. дка от „Напоителни системи“ – 334 хил. дка, а са били 7 милиона през 1991 г. И сега се мъчим с този законопроект да направим така, че за една малка част да се повиши напояването. Но с 90% загуби, те не са изолиран случай, справката е до 1 септември 2024 г., която имаме, именно от министъра на земеделието и храните, средният процент е между 60 и 90% загуби, при унищожени водоотвеждащи канали. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Преди две седмици бях в две села в област Монтана, община Бойчиновци, Лехчево и Кобиляк, лично видях как хората със свои средства възстановяват тези канали, защото „Напоителни системи“ ги няма, не правят абсолютно нищо и ние сега трябва да им гласуваме и една компенсация от държавния бюджет на всичкото отгоре. Това нещо няма да подкрепим на първо гласуване. Ще се въздържим от подкрепа и ще внесем съответните предложения, които Ви цитирах.
#116 · speech
Благодаря Ви, господин Петров.
#117 · speech
И аз благодаря, госпожо Председател.
#118 · speech
Заповядайте господин Йорданов, за изказване. След това за изказване е заявил господин Даниел Петров. Заповядайте.
#119 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! И към господин Петров и към господин Димитров, да, темите, които споделихте тук, и причините, поради които казвате, че няма да подкрепите Законопроекта на първо четене, са така, но според мен те са предмет на съвсем различна дискусия. Днес това, което обсъждаме тук, е правна рамка, с която да осигурим подпомагане за българските земеделски производители. Аз съм категоричен в мнението, че те се нуждаят от такава подкрепа. И от името на нашата парламентарна група – „БСП – Обединена левица“, искам да изразя подкрепата ни за предложените промени в Закона за допълнение на Закона за водите, насочени именно към устойчивото развитие на българското селско стопанство. Подпомагането на напояването винаги е било сред нашите основни приоритети и то неслучайно взема водещо място в нашите сто точки за ускорено развитие на България, които представихме на предните парламентарни избори пред нашето общество. Ние последователно настояваме за възстановяване и модернизация на цялата водопреносна инфраструктура, управлявана от „Напоителни системи“, независимо дали това ще се стане с национално или европейско финансиране. И причината за това мисля, че е съвсем ясна. Напояването е ключов фактор за оцеляване на българското земеделие в условията на все по-чести засушавания и климатични промени и ние като народни представители сме длъжни да направим напояването достъпно за все повече земеделски производители. Предложеният законопроект създава правна рамка за решаването на този проблем. Той предлага практическо решение за замяна на отпадналата схема „Помощ за разход за напояване“ с нов механизъм, при който държавата чрез „Напоителни системи“ ще осигурява вода като обществена услуга. По този начин земеделските производители ще бъдат компенсирани, а чрез това високата цена на водата значително ще намалее и за тях. Това е важна стъпка за гарантиране на тяхната конкурентоспособност. На среща с фермери в цялата страна чуваме едно и също – високата цена на водата за напояване е бариера за тях. Това е реален и спешен проблем, за който са необходими адекватни и бързи действия. Като народни представители наш дълг е да предложим работещо и справедливо решение. Затова ние от „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим този законопроект. Вярваме, че той ще облекчи земеделските производители, ще подобри условията им на труд и ще допринесе за по-лесната реализация на тяхната продукция на пазара. Благодаря.
#120 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. Има ли реплики към изказването на господин Йорданов? Не виждам. Заповядайте за изказване, господин Петров.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Естествено, аз съм съгласен и с всичко това, което каза като цели на партията на преждеговорившия. Естествено, едва ли има някой нормален човек, който да каже: ние не искаме поливно земеделие, не искаме вода за напояване. Но според мен с този законопроект умисълът, самият замисъл на Законопроекта е добър като замисъл, за да може да се компенсира водата за напояване на земеделците. Но не съвсем, защото няма да се компенсира само водата за напояване на земеделците. Първо, какво ми направи впечатление на мен. В мотивите са цитирани няколко стратегии, функциите на „Напоителни системи“, на дружеството за напояване. Има цитат – министерски законопроект, очевидно, има цитат дори от някакъв, може би, Конгрес за глобалното затопляне, където са дадени цифри, как изчезва водата, после пък има данни за площите за напояване в страната и каква е амбициозната цел на държавата, но всичко свършва дотам. Най-общо казано, като чета този законопроект, ще стане следното: 15 млн. евро ще влязат в „Напоителни системи“, за да може да бъде компенсирана тяхната пропусната полза, или по-скоро несправедлива финансова тежест, както е написано в Законопроекта. От тези 15 млн. лв. реално до земеделците ще достигнат не повече от 5 – 10%. Защо? Защото по този начин „Напоителни системи“, „Земинвест“ и другите дружества за напояване ще отчетат разход, несправедлива финансова тежест, че са поели ангажимент да подават вода, а в същото време 5% от тази вода достига до реалните земеделци. Всичко друго са загуби по канали, по водопреносна мрежа и реално там, където е разковничето, че те минават през вецовете, тоест с тези 15 млн. евро ще субсидираме вода през вецовете. От тях една малка част ще стигне до земеделците. Една друга част ще потъне в земята и една голяма част от тях ще бъде разпределена след решението на двама, реално на двама души – това е министърът на земеделието, и „Хидромелиорации“ от Министерството на земеделието. Най-общо казано, ще се завъртят едни пари през „Напоителни системи“, за да може „Напоителни системи“ да оправдаят своето съществуване, защото те са една структура, която много отдавна не функционира както трябва, ще осмисли съществуването по този начин с тези средства и ще компенсира, да речем хипотетично, ако 20 стотинки струва кубик вода за земеделците, ще ги компенсира водата с вода, тоест да излезе на 2 стотинки, да речем хипотетично, или 3, или 4. Това не сме го обсъждали в Комисията, но реално това ще стане и експертите това казват, че ще стане. Останалите средства, които ще влязат за компенсиране, няма да стигнат реално до земеделците, а ще останат в „Напоителни системи“ и другите дружества за напояване. Затова, както каза и господин Петров, ние ще направим предложение между първо и второ четене и ще се радваме, ако има работна група, да се включим в законодателните действия по отношение на този законопроект.
#122 · speech
Благодаря Ви, господин Петров. Първа реплика към господин Петров е заявил господин Петър Петров. Заповядайте. Има ли други реплики към изказването на господин Даниел Петров?
#123 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Не съм съгласен, че дори такъв процент пари ще стигне до земеделците. Ако сте погледнали, „Напоителни системи“ АД ще предоставя един отчет за направените разходи, но в този отчет няма задължение колко вода са доставили. И не би ли трябвало да бъдат запознати най-малко МОСВ – и те да участват в представянето и защитаването на тези отчети, защото водата я плаща цялата държава чрез държавния бюджет?! Не би ли трябвало този отчет да съдържа и колко вода е дадена и в тази комисия да участват и други министерства, най-малкото – МОСВ?!
#124 · speech
Има ли други реплики? Не виждам. Заповядайте, господин Петров, за дуплика.
#125 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Петров, аз също не съм виждал такива данни и може би причината да бъде внесена от парламентарна група, по-точно от групата на ГЕРБ, този законопроект, е една от тези цели – за да не минава през обществено обсъждане, да не излезе от Министерството на земеделието, защото ще се включат много експерти, много заинтересовани страни и ще почне да изплува на повърхността въпросът: защо тук не са взели участие басейновите дирекции и други? Аз не съм виждал категорично такива данни – какви суми. Моля министърът на земеделието, ако знае: каква сума от тези 15 млн. евро реално ще достигне като средства при земеделците? Това е от една страна. Друго, аз ще Ви дам едни цифри. Язовир „Жребчево“ – 100 милиона кубика. Изпълнителният директор на дирекция на „Хидромелиорации“ има два веца на язовир „Жребчево“. Има още един ВЕЦ на язовир Жребчево, който е на Пеевски – големият ВЕЦ. Оттам ще изтекат 95% вода и 5% от тази вода ще стигне реално до земеделците. Цялата тази вода е субсидирана от тези 15 млн. евро. Ето това като цяло ще стане в цялата страна. Аз дадох само един пример. Иначе в различните напоителни райони басейновите дирекции може би ще определят ставките с много малки разлики.
#126 · speech
За изказване –господин Божанов.
#127 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Разбира се, целите на Законопроекта вероятно се споделят от всеки в тази зала – нуждата от поливно земеделие, нуждата да се подпомогнат земеделските производители и така нататък. Нашето притеснение – позволете като опозиция да сме мнителни и да се съмняваме, е в частта на прилагане на Закона за обществените поръчки. Има в историята немалко случаи, последните – ДКК, автомагистрали, където през определено заобикаляне на Закона за обществените поръчки са възлагани дейности на фирми, с които са били източвани на практика публични средства, а в случая се предвижда и държавна помощ. От тази гледна точка ние на първо четене ще се въздържим, но ще предложим между първо и второ четене промени, една от които да бъде изричното уреждане на „Напоителни системи“ като публичен възложител. Те в момента са публичен възложител и това е видимо от платформата за електронни обществени поръчки, но знаете, че всяко публично предприятие се самоопределя по отношение на това дали е публичен възложител, или не, на база на определени показатели – каква част от средствата при него са от държавния бюджет и така нататък. И за да няма притеснение и съмнение, че в бъдеще това самоопределяне като публичен възложител може да се промени, включително на база на услугите, които ще предоставят „Напоителни системи“, ще предложим то да бъде определено в Закона като публичен възложител, за да няма съмнение, че Законът за обществените поръчки ще бъде прилаган. Благодаря.
#128 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Има ли реплика към господин Божанов? Заповядайте, господин Петров.
#129 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Божанов, да, „Напоителни системи“ трябва да бъдат публичен възложител, но така както е направен Законопроектът, 15 млн. евро ще влязат в „Напоителни системи“, оттам две длъжностни лица – министърът на земеделието и „Хидромелиорации“, ще разпределят тези 15 милиона по неясен критерий засега за нас, може би по площи. Аз ще дам един пример. Аз познавам два големи района. Там, в сайта на Басейнови дирекции, е описано, че там има поливни площи. Най-вероятно ще бъдат разпределени, не знам точно как, може би всички поливни площи. И там, където не е заявявана вода, парите просто ще останат в бюджета или ще потънат някъде, няма да стигнат реално до земеделците. Защото там, за където аз Ви говоря, има язовири в окаяно състояние, но абсолютно никакви тръби не достигат до земеделците – там не се напоява.
#130 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Божанов? Заповядайте за дуплика. Не желаете. Заповядайте, господин Славчев.
#131 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Киселова. Сега ще говоря от името обаче на член на Времената комисия по безводие. Вчера имаше заседание на тази комисия и там за първи път чухме мнението на експерти, които се занимават с водните ни проблеми в последните години. Досега изслушвахме повечето институции. И сега ще Ви прочета част, много малка част от доклада, който вчера ни дадоха, за да Ви кажа после за каква кражба става въпрос в „Напоителни системи“ и всъщност как хората, които обезтръбиха, тоест върнаха тръбите на „Напоителни системи“ за скрап, в момента трябва да им дадем 30 млн. лв., тоест еквивалента на 15 млн. евро, за да ги възстановят. Вижте какво казват. „Осигуряването на вода за питейно- битови цели и на вода за напояване са въпроси на националната сигурност и прехраната на населението, които имат пряко отношение към демографската криза, защото всеки, който е останал без вода, ще се опита да се изнесе или към София, или в чужбина. Това са ясни неща, поради което в изложението по-долу те няма да бъдат изследвани по-подробно. Въпросите за питейно-битовото водоснабдяване и напояването трябва да се разгледат съвместно и едновременно, доколкото много често за тях се използват едни и същи водоизточници.“ Ето тук е разковничето – че Вие от 2009 г., управляващите от ГЕРБ, разпродавате имуществото на „Напоителни системи“ и в момента искате с Ваш законопроект да се вкарат 30 млн. лв., за да може да започнат да ги възстановяват. Ето това не мога да разбера: защо го правите? По-добре да го закриете, в крайна сметка, така или иначе го разпродават толкова години. В дупликата си след малко, ако има кой да ме репликира, разбира се, ще Ви обясня как точно е станала кражбата. Благодаря Ви.
#132 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.
#133 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Не съм съгласен с Вас, че въпросната институция – на „Напоителни системи“, само е обезтръбила нашата система за водите, тя я обезпомпи също така, тъй като същата фирма продаде помпите от язовир „Пясъчник“ на Турция – и той е неизползваем. Същата институция е обезмаслила, ако мога да използвам този лаишки израз, защото в продължение на 40 години не е сменила маслото на масления изпускател на язовир „Огоста“, не може да го смени и сега в момента е дефектирал. Подал съм сигнал до прокуратурата и имам отговор, господин Тахов, преди около месец в тази насока и няма сила на този свят, която да ги накаже за това, че са бездействали 40 години в тази, същата институция, и сега трябва да им дадем едни пари, за да ги компенсираме.
#134 · speech
Има ли други реплики към господин Славчев? Заповядайте за дуплика.
#135 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Точно така е, господин Петров. Изключително сте прав – обезмаслили, обезпомпили и сега с тези пари ще възстановяват. Обаче на какво се натъкнах аз в медийното пространство, след като прочетох този законопроект на ГЕРБ?! В сайта на Епицентър.бг от 2012 г. се посочва, че представители на Политическа партия ГЕРБ, управляваща тогава с мнозинство, е произлязъл корупционен скандал. Тогава имаше един министър Мирослав Найденов, който заедно с Георги Такев, всъщност започват една афера за кражбата на 15 хил. тона тръби за „Напоителни системи“. В същото време след това няма никой осъден по тази афера тогава, замитат се нещата, като тези 15 хил. тона тръби са супер скъпи тръби, предадени са за скрап, вече невъзможно да си използват и водите на Дунав за напояване, както и за отводняването на прилежащите терени. И вижте сега колко интересно нещо пише в този сайт – Епицентър.бг.: „Скоро след като бях назначен, Мирослав Найденов ми се обади и ми каза: „Ще дойдат едни хора при теб, виж да се разберете.“ Това е разказал пред пресата Георги Такев, който от 19 април до 28 октомври 2011 г. е бил изпълнителен директор на „Напоителни системи“. Строителният инженер е сред експертите на ГЕРБ, а след това, като взема властта партията на ГЕРБ, по лична молба на Мирослав Найденов напуска поста изпълнителен директор на ВиК – София, и оглавява Държавна компания „Напоителни системи“. Защо Ви го прочетох? Точно в тези думи се крие разковничето. Организацията, която в последните 15 години всъщност не направи нищо, абсолютно нищо, за „Напоителни системи“, за проблемите с безводието, в момента рязко написа един законопроект, с който да се помогне на „Напоителни системи“. Да, със сигурност, да, те имат нужда.
#136 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кой управляваше тогава?
#137 · speech
Да, господин Петров, на язовир „Пясъчник“ помпите бяха откраднати, бяха продадени – по непотвърдени данни, понеже аз не съм чел на прокурора някой да каже, че са продадени, но това, което знаем от Комисията по безводие, е, че помпите са заминали за Турция. Едно време тези помпи първо ги пазеха военните, после затворниците, и изведнъж, в 2011 г. тези помпи изчезнаха. Просто изчезнаха! (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето!“) Така че това, уважаеми български граждани, в момента ни предлагат. И не се обръщам към народните представители от ГЕРБ, защото знам, че тях изобщо не ги интересува, обръщам се към гражданите на тази държава, да разберат как се крадат народни средства.
#138 · speech
Благодаря Ви, господин Славчев – времето Ви изтече.
#139 · speech
Аз няма да подкрепя този законопроект.
#140 · speech
И много Ви моля, когато правите изказвания, да не се отклонявате от предмета на Законопроекта. (Реплики.) За изказване е заявила госпожа Катинчарова. (Реплики от народния представител Ангел Славчев.) Затова си позволявам да напомня. (Шум и реплики.) Моля, моля за тишина.
#141 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, обсъждаме Законопроект за допълнение на Закона за водите с акцент, внесен от госпожа Десислава Танева и група народни представители, като този законопроект допълва Закона за водите със следните според нас ключови изменения: първо, определяне на услугата доставка на вода за напояване като услуга от общ икономически интерес; възлагане на тази услуга на „Напоителни системи“ АД чрез договор от министъра на земеделието и храните; компенсиране на дружеството на „Напоителни системи“ за, цитирам, „несправедлива финансова тежест, когато изпълнението на задължението не е покрито от приходи“. Финансовата тежест се определя според методика, приета от Министерския съвет, създава се отчетен механизъм и процедура за контрол и авансово финансиране от държавния бюджет. Първо, с тези промени се утвърждава институционален монопол – Законопроектът изрично предвижда, че само „Напоителни системи“ ще предоставя услугата без процедура за конкуренция или възможност на други оператори. Това, разбира се, поставя и създава рискове за неефективност, бюрокрация и липса на иновации, съществуваща и проблемна практика на държавно финансиране без публична отчетност. Колегите вече споменаха как „Напоителни системи“ всъщност наистина са една бездънна каца, в която няма край наливането на средства и няма подобряване нито на напоителната услуга, нито водата стига до всички, които имат нужда от нея. Размерът на компенсацията, забележете, зависи от методика на Министерския съвет, която е непублична към този момент. Това са разходи, които се доказват с отчет на дружеството – одит, контрол, но само, забележете, с право на проверка без външен одит. Този монопол се опитвате да преодолеете – как и защо това е спорно? Проектът де юре не създава монопол, той определя задължение от общ интерес и възлага изпълнението му на едно определено държавно дружество, но де факто закрива възможността за участие на други водоснабдителни оператори и кооперации, не са предвидени механизми за контрол от страна на стопаните, на потребителите и няма техни представителства в контролните структури. Предвижда се държавна компенсация, но не и реформа в управлението на напоителната инфраструктура. Тази инфраструктура е стара, нереформирана и мнозинството от съоръженията са амортизирани – 181 язовира и над 500 съоръжения, липсва стратегическа визия за управление на водните ресурси особено в условията на климатични кризи и засушавания, има разминаване между аграрната политика и политиката за водоползване. Бюджетната зависимост на „Напоителни системи“ ЕАД – всъщност с проекта се цели да се осигурят 15 млн. лв., но без ангажимент за ефективност или отчетност на изразходваните средства. Какво се предлага и какво се крие всъщност зад тези предложения? На пръв поглед Законопроектът предлага водата за напояване да се определи като услуга от общ икономически интерес, възлага се единствено на „Напоителни системи“ ЕАД да доставят тази услуга, но реалната цел е да се легализира масовото изливане на средства от държавния и европейския бюджет в нереформиран, непрозрачен субект без конкурентен натиск и без отчетност към производителите. Това ще закрепи институционалния монопол на „Напоителни системи“, като едновременно с това се блокира възникването на алтернативни местни, частни или кооперативни структури. Законопроектът подготвя почвата за наливане на около милиард и половина по Плана за възстановяване и устойчивост и Стратегическия план за земеделие в една нереформирана система без структурна трансформация, без нов модел на управление и без каквито и да било индикатори за резултатност. Това е фрапиращ лобизъм и институционален захват. Законопроектът носи белезите на класически институционален лобизъм. Вносителите – Десислава Танева и другите, са бивши министри на земеделието, те са пряко свързани с политиките, довели до днешния колапс на напояването. Участниците в заседанието на Комисията не са независими експерти, а директори от Министерството и „Напоителни системи“ – същите, които ще получат средствата, няма икономически анализ за ефективността на предишните вложения в „Напоителни системи“. Законопроектът застрахова изпълнителя дори да не доставя реална услуга държавата да го компенсира за несправедливата тежест. Това е грубо нарушаване на принципите за защита на конкуренцията и равен достъп до публичен ресурс, залегнали в Директива 2014/23 на Европейския съюз и Регламент № 1370 от 2007 г. Реалното състояние на напояването говори за срив и маргинализация. През 1990 г. България е напоявала над 12 млн. дка, а през 2022 г. по-малко от милион и шестстотин хиляди – от тях едва 334 хил. дка се напояват от „Напоителни системи“ ЕАД. Това е над 85% срив въпреки многократните инвестиции и поддръжка и противоречи на европейските принципи. Законопроектът фундаментално противоречи на европейски политики, като конкурентост и избор на доставчици, принципа замърсителят плаща, устойчиво и приобщаващо земеделие, законопроектът маргинализира всички, които не са включени в съществуващата инфраструктура на „Напоителни системи“. Защо зеленчукопроизводителите и дребните фермери остават извън системата? Повечето напоителни мрежи покриват само зърнопроизводителните райони и често свързваните с големи холдинги. Няма политика за изграждане на микроинфраструктура, сондажи или съвременни капкови системи в Южна България. Производителите на плодове и зеленчуци и биоземеделие нямат реален достъп, но ще платят чрез бюджета за тази неефективна система. Законът не предвижда демократичен достъп или участие в управлението, няма нито механизъм за жалби, нито за обществен контрол. Как ще се налее милиард и половина в нереформираната система? Този законопроект създава юридическа рамка, която фиксира услугата като услуга от общ икономически интерес без обосновка и анализ на нейни алтернативи, възлага я на субект без конкурс, създава авансово финансиране, предвижда компенсация дори при лошо изпълнение, премахва конкурентния и гражданския контрол. Така „Напоителни системи“ ЕАД става фуния за усвояване на средства по ПВУ без реална отговорност, ефективност и резултатност. Това е политическа бомба със закъснител. Въпросният предложен законопроект не решава нито един реален проблем на напояването, напротив, той капсулира един провален модел, пречи на алтернативи, възпроизвежда неефективност, насърчава корупционна уязвимост и възнаграждава институционален провал с милиарди. Производителите на зеленчуци, биофермери, малки стопани са отново извън системата и тяхното земеделие остава без вода, без достъп, без шанс и това не е реформа, уважаеми колеги, това е легализирано източване на публичен ресурс с парламентарен печат и чиновнически параван. Няма значение колко ще компенсирате земеделците със средства от държавния бюджет. Те нямат нужда просто от пари, те имат нужда от вода. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#142 · speech
Благодаря Ви. Има ли реплики към изказването на госпожа Катинчарова? Заповядайте, господин Славчев.
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Аз ще бъда изключително кратък в моя коментар. Госпожо Катинчарова, доколкото разбрах от Вашите думи, държавата е лош стопанин и е време да направите исторически напоителни системи като акционерно дружество и да поканите хората да инвестират там, за да може Вие да го управлявате. Нещо такова разбрах от това, което прочетохте.
#144 · speech
Има ли други реплики към госпожа Катинчарова? Заповядайте за дуплика.
#145 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Господин Славчев, Вие създадохте много добро впечатление на вчерашното заседание на Временната комисия по безводие. Вашето отношение в момента и това, което казвате, абсолютно противоречи на поведението Ви вчера. Аз сега не разбирам Вие защитавате ли този законопроект, като ми предлагате да направим исторически напоителни системи? Ако искате, ще направя един курс след това, за да Ви обясня защо не може да се направи това и онова, всичките ми аргументи. Мога да се аргументирам подробно пред Вас, но подозирам, че това не е Вашата цел. Вие просто се мятате като Матросов на амбразурата, за да защитите всъщност този проект, нали така? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ние сме против този законопроект и няма да го подкрепим, защото сме против институционалното наливане и узаконяване на пари в една бездънна яма, каквито са нереформираните „Напоителни системи“ ЕАД. Ако това се направи както трябва, тогава ще имаме исторически пробив, а колкото до мнението на Министерството на околната среда и водите, чийто представител присъстваше на последното заседанието на Комисията по околната среда и водите, там той изказа мнение, че е крайно време да се спре да се кърпи този закон, и че е време да се направи нов, който да отчита съвременните реалности и грешките, допускани в миналото, и да се направи така, че да има работещ механизъм за справедливо снабдяване с вода на всички в държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)
#146 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте за лично обяснение.
#147 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Госпожо Катинчарова, благодаря за Вашето мнение, че съм направил добро впечатление на Комисията по безводие. Да, така е, защото за разлика от Вас аз там ходя редовно, но това, което прочетох… (Уточнения между председателя Наталия Киселова и оратора.) Благодаря, госпожо Киселова, за напомнянето, че скоро са ги инсталирали тук. Така е, отскоро са там, не са членове, но те не участват и не взимат мнение по въпросите, въпреки че председателят – господин Шишков, редовно дава възможност дори на неучастващите депутати в тази комисия да се изказват, така че, госпожо Катинчарова, посоката на личното ми обяснение към Вас, е, че изречените думи от Вас са абсолютна лъжа и това, което чух от Вас преди малко във Вашата декларация, защото то не беше изказване по Законопроекта, а то си беше втора декларация за деня, всъщност Вие казахте, че държавата е лош стопанин. Да, тя е лош стопанин, защото се управлява от некачествени хора, които 15 години крадат, и ако бяхте използвали малко по-добре ушните си апарати, щяхте да разберете, че аз лично казах, че няма да подкрепя този законопроект, защото смятам, че той в този си формат и хора, които ще управляват и са управлявали до момента 15 години, и са грабили „Напоителни системи“, в момента да им дадем 30 милиона те пак ще направят същото, така че няма никакъв смисъл. Затова оставка на това правителство и на 31 май в събота на протест пред БНБ. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#148 · speech
За изказване – господин Христов.
#149 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи този законопроект не само защото сме вносители, а защото той е чакан от българските земеделци, които имат достъп до вода. Това се случва за трета година, така че не е нещо ново, за да бъде толкова дълго дебатирано, разбира се, право на дебати имаме в този парламент и всеки има право да се изказва. Аз искам обаче да кажа няколко думи за хидромелиорациите в България и „Напоителни системи“ като цяло, за да могат да бъдат чути от всички народни представители и от обществото. Да, до края на 1989 г. България на хартия, повтарям, на хартия, се водят 12 млн. дка поливни площи, но ефективно, пълноценно, качествено се напояват около 8 млн. дка. Това се случва, уважаеми колеги, защото имаше вноска във всяка дейност, която се осъществяваше в България, към фонд „Мелиорации“ – 4%. Това означава, че на всеки 100 лв., изкарани от всички отрасли в България, се отделяха 4 лв. за изграждането на хидромелиоративни съоръжения и за тяхната поддръжка. Безспорно, че след промените през 1990 г. нямаше възможност, а Вие знаете какви тежки години преживяхме – да не връщам лентата към хиперинфлацията и заплатите от три-четири долара, и пенсии от два-три долара, но започнаха и реформите в отрасъл „Земеделие“, а именно възстановяване на собствеността, закриване на ТКЗС-тата и АПК-тата и тази собственост, която беше изградена от държавата, трябваше да бъде прехвърлена на някого, нямаше юридически субекти, които да я поемат. С помощта на Световната банка бяха правени многократни опити, накрая завършиха успешно, за създаването на водни сдружения. Те трябваше да поемат стопанисването на тези обекти, но както знаете, българите трудно се сдружават, нещата не са много положителни в тази посока. Това, което се коментира от специалисти, е, че за ВиК сектора, за питейната вода са необходими около 30 – 35 млрд. лв. За възстановяване на хидромелиорациите, господин Министър, ние сме говорили с Вас, се говори за 12 – 13 милиарда. Аз нямам никакво съмнение, че приоритетно ще бъдат давани средства за водно питейните нужди, и това е нормално, защото в 21 век не можем да лишаваме българските граждани от достъп до питейна вода, но това правителство е първото, което заложи инвестиционна програма по отношение на хидромелиорациите. Един милиард и половина Ви се вижда много, но на фона на това, което Ви казах, то е нищо, защото ако с тези темпове… Разбира се, не е лесно да бъдат осигурени тези средства. Трябва да има консенсус между всички нас, когато приемаме разходи, които да бъдат насочени към хидромелиорациите и обществото, разбира се, трябва да преглътне, ако мога така да се изразя, този разход. Но ако ние заделяме, това е правилна, важна стъпка, но ако се движим с този темп, отидоха 10 – 12 години за възстановяване на това, което искаме да се осъществи като възможност за напояване. Така че нека да вървят паралелно двата дебата, но в момента да се концентрираме върху промените, върху Закона, който разглеждаме днес, да го приемем. И още нещо, понеже се коментираха загубите, с господин министъра в Комисията по земеделието многократно сме говорили, няма да бъдат компенсирани загубите между водоемите и земеделските производители. Компенсацията отива за водата, която е ползвана от земеделските производители. Така че самите „Напоителни системи“ имат не само задача, но и нужда от това да модернизира тези съоръжения, да няма тази загуба, защото тя остава за сметка на дружеството. И благодаря за вниманието.
#150 · speech
Благодаря Ви, господин Христов. Има ли реплики към господин Христов? Заповядайте, господин Рангелов.
#151 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Господин Христов, донякъде съм съгласен с Вас, и то в по-голямата част. Но първо, основният предмет на „Напоителни системи“ е вода за напояване, не за воднонапоителни и питейни дейности, каквото и да означава това. Второто, имайте предвид, че наистина беше дадена възможност от държавата да се направят така наречените сдружения за напояване, но самата процедура беше толкова тежка, че тя отказа българския арендатор, българския земеделец да направи такива сдружения за напояване. И наистина, ако държавата обърне внимание на тази процедура и тя бъде облекчена, ако вече не се води като изключителна държавна помощ и се измисли такъв вариант, това ще облекчи много и самата държава, защото аз съм сигурен, че ако има такива сдружения за напояване, то самите земеделци ще инвестират за възстановяването на хидромелиоративната система и най-вече напоителните канали. Колкото до самия законопроект, не съм голям привърженик на партия ГЕРБ, но истината е следната: че още при вицепремиера Асен Василев, госпожа Танева, доколкото си спомням, и аз направихме забележка, че тогава по Плана за възстановяване имаше възможност да усвоим над 400 млн. евро, и тези средства не бяха усвоени, а бяха прехвърлени в посока завод за батерии или нещо подобно, за фотоволтаици. Трябва да имаме предвид, че освен за напояване, ако възстановим хидромелиоративната система, голяма част от каналите, които са, пълнят гравитачно от големите реки и големите язовири. Това е стратегическо и при големи пълноводия на тези реки и язовири знаем за какви наводнения ставаше въпрос в определени населени места. Тези канали могат да служат, когато са високи водите на язовирите и на реките, да бъдат пълнени в този период, при високи води, при проливни дъждове, за да може да спасим и определени села. Сега не може, защото са толкова компрометирани каналите, че цялата филтрация отива в землища и в населени места. Затова е много важно и дано този законопроект продължи в такава посока, че да се инвестира за възстановяването на хидромелиоративната мрежа. Благодаря.
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Рангелов. Втората реплика – госпожа Катинчарова.
#153 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Имам реплика към Вас и тя е – няколко цифри искам да дам само по отношение на това защо „Напоителни системи“ във вида, в който съществува, в тях не бива да бъдат наливани още милиард и половина, независимо как ще го кръстите – доставчик на напоителна услуга. Срив в напояваните площи в България, като източникът са данни на Министерството на земеделието и храните и архиви на Националния статистически институт. Това са през 90-а година над 12 млн. дка, като това е пиковата стойност в края на така наречения социалистически модел със силно централизирана мрежа от канали, язовири и станции. През 22-ра година по данни на Министерството на земеделието 1 580 000 дка, представени и в анализа, който Ви прочетох преди малко в моето изказване. Това отразява сериозен спад поради разрушена инфраструктура, липса на инвестиции и институционални блокажи, или мрежата на държавната, институционалната корупция, която ние много пъти сме описвали. Няма нито един наказан, знам, че това не е Ваша отговорност, но няма нито един наказан за кражбата, изравянето, нарязването на тръби за напояване. Нито един! Виновниците се знаят. Тази липса на справедливост ще остане да тежи като дамоклев меч върху всяко следващо мероприятие по отпускане, наливане на държавни пари в една система, която не може да опази съоръженията си. И така, от доминиращата роля на „Напоителни системи“ – 12 млн. дка, до 1 580 000 дка, спад от 86,8% и днес едва 334 000 дка. Дори от малкото останали площи дружеството обслужва по-малко от 1/3. Огромна загуба на капацитет, над 10 400 000 дка са изчезнали от напояването за 30 години.
#154 · speech
Изтече Ви времето, госпожо Катинчарова.
#155 · speech
Провалена ефективност на „Напоителни системи“. Получава десетки милиони, но реално покрива само една част от нуждите. Регионална и културна неравнопоставеност.
#156 · speech
Благодаря Ви, изтече Ви времето.
#157 · speech
Приоритет се дава на зърнопроизводителите, а зеленчукопроизводството остава маргинализирано. Мисля, че тези цифри говорят достатъчно сами по себе си. Благодаря.
#158 · speech
Има ли трета реплика към изказването на господин Христов? Заповядайте, госпожо Белова.
#159 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Христов, моля в дупликата да обърнете внимание на колегите, че този законопроект касае компенсация на земеделските производители във връзка с напояването. В Google има много информация и за хидромелиорации, и за „Напоителни системи“. Тук не говорим за инфраструктура, за инвестиции в държавното дружество. Говорим за компенсиране на земеделските производители до 80%, които бяха компенсирани и през 2023-а, и през 2024-а. Но тъй като временната рамка, по която бяха подпомагани, не може да работи и за настоящата година, затова със Законопроекта предлагаме тази промяна, за да бъде възможно компенсирането. Какво не е ясно, колеги? Да, много може да се говори за „Напоителни системи“, да, има какво да се прави, но предметът на дебата касае компенсиране на земеделските производители. Нито Министерството на земеделието, нито „Напоителни системи“, нито ВЕИ-та, нито ПАВЕЦ, нито електроцентралите касае този законопроект. Касае само земеделските производители. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#160 · speech
Благодаря Ви, госпожо Белова. Заповядайте за дуплика, господин Христов.
#161 · speech
ГЕРБ-СДС
Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Аз се извинявам, че отворих малко по странично темата. Съгласен съм с колежката Белова, че трябва да се концентрираме върху Законопроекта, който разглеждаме днес. Той наистина има необходимост от подкрепа за трета година, както беше казано. Но съвсем бегло върху репликите, които бяха направени спрямо моето изказване. Господин Рангелов, когато говорим за тези средства, аз говоря за публичен ресурс, а не че водата, която стопанисват „Напоителни системи“, ще бъде давана приоритетно за ВиК сектора. Дълго време можем да коментираме какви са били политиките досега, но едва ли е необходимо, и от тази гледна точка предлагам да преминем и към приключване. Но в крайна сметка това е Законопроект на първо гласуване и не мога да предложа такова официално предложение.
#162 · speech
Благодаря Ви, господин Христов. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Ганев.
#163 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Когато някой малък, дребен земеделски производител, колкото и да са на изчезване, чуе просто заглавието или първите две-три изречения като обяснение от страна на Министерството или на вносителите на този законопроект, ще остане с впечатление: „Ей, тук ще ни дадат веднага едни пари. Браво! Ама как може така опозицията да не го подкрепя, как може ВЪЗРАЖДАНЕ да не го подкрепя и да гласува „въздържал се“?!“ Сега, този законопроект е всичко друго, но не е директна помощ както за малки, така и за големи земеделски производители. Да, една част от парите, малка, минимална част от тях ще отиде най вероятно чрез тези пари, които евентуално ще се отпуснат, другите ще отидат за поредните вецове и всички други схеми, наредени по цялото това нещо, наречено „Напоителни системи“. И да, това нещо ще е за пореден път – тези, които унищожиха „Напоителни системи“ в лицето на ГЕРБ, които унищожиха цялото това нещо, което беше наследство от така наречения в кавички лош комунизъм 45 години, унищожиха, нарязаха, претопиха и направиха на скрап. Това нещо в момента обаче същите тези, които пък сега пак управляват, ще отпуснат едни пари, най-вероятно за същите кръгове от фирми. Категорично не! Но има нещо по-страшно. И то по-страшното е това, което вчера в едно интервю по Националното радио един от представителите, анализаторите на Центъра за изследване на демокрацията, едно поредно НПО, срамно, което дава постоянно съвети и се меси в нашата история последните 36 години, надълго и нашироко обясни как всичко в държавата трябва да се даде на концесия. Как включително водата в България трябва да се даде на концесия, тъй като държавата нямала пари, не можела да инвестира, нямала нужните ресурси, и как това нещо трябвало да стане максимално бързо. Когато си приватизираш или дадеш на концесия за 30 – 40 години напред ресурс като водата, по-добре да закрием тази държава, защото следващата стъпка е частна полиция, частна армия, частен съд, частна прокуратура. Не че сега тези не са, особено прокуратурата в ръцете на Пеевски, но така или иначе все пак има някаква останала държавност. Този законопроект с нищо не помага за цялото това нещо. Напротив, наливане пари там, където не трябва, а малките земеделски производители ще получат толкова пренебрежими средства, че просто е срамно за нас.
#164 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Ганев? Изчакайте, господин Петров. Първо да Ви уведомя, уважаеми колеги, че днес наши гости са ученици от Румъния, Хърватия, Португалия, Гърция и България, които са участници в проект по Програма „Еразъм+“ на Европейския съюз. (Ръкопляскания.) Те са в българския парламент по покана на народния представител Младен Шишков. (Ръкопляскания.) Заповядайте за реплика, господин Петров.
#165 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Ганев, не съм съгласен с Вас. Вецовете няма да вземат пари. Вецовете, които са собственост основно на ДПС и ГЕРБ, тях ги устройва „Напоителни системи“ да не са реформирани, да няма никаква отчетност къде колко кубика вода… Всичко минава проформа на хартия, къде колко кубика вода са минали, източени през вецовете и така нататък. Истината е, и към госпожа Белова, която е и съвносител на този законопроект, е, че така целият воден ресурс, целият обем, който излиза от съоръженията на „Напоителни системи“ и язовирите, ще бъде субсидиран. Така целият ресурс, тези 15 милиона евро няма да достигнат в пълния си размер до земеделските производители. Господин Ганев е много прав в това, че тези – най-малките, те не са облагодетелствани от тези средства, защото много от тях се отказват да използват тази процедура, която е изключително тежка с документациите за „Напоителни системи“. Господин Ганев, аз пак ще кажа – с тези средства ще се разпореждат две длъжностни лица – министърът на земеделието и директорът на „Хидромелиорации“, те ще казват как ще бъдат разпределяни. И като други народни представители се отклониха от темата, съвсем леко да се отклоня и аз – в бъдещия период са предвидени милиард и половина за хидромелиорации. И само ще Ви кажа – Вие сте били заместник-кмет, знаете колко струват проектите. В Министерството на земеделието има едни стари проекти, които просто ще бъдат изтупани от праха и ще бъдат използвани за хидромелиорации и няма да бъдат платени, естествено, ще минат просто през проектантски дружества.
#166 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Ганев? Заповядайте за дуплика.
#167 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ето къде е бил тогава закрит и заровен целият този интерес – веднъж да приватизират, и това, което беше обявено като бъдеще, евентуално бъдеще за българското развитие за водата и сектора, свързан с и водоснабдяване, и цялото това нещо, което в момента наблюдаваме по отношение и на захранването с вода на земеделските производители, това са средства, които ще постъпят, евентуално ще бъдат усвоени по европейски програми. Казвам евентуално, защото, когато говорим за милиард и половина само за цялото това начинание, свързано в момента, е най-удобно да се пристъпи към концесиониране – нещо, което към момента свенливо се говори от НПО-та, регистрирани в България – неслучайни НПО-та. Центърът за изследване на демокрацията е всичко друго, но не и случайно НПО. Това са хора, които са с тежки професии, сериозни имена, които обаче прокарват политики – всичко друго, но не е от национален интерес. Затова, когато говорим, че този законопроект е всичко друго, но не е и полезен – по-скоро ще направи и ще реши проблеми, които ги няма, или по-скоро ще налее едни пари, които даже не са в интерес на земеделските производители. Или, ако до някои от тях достигнат някакви средства и подпомагане за поливните им системи за вода да получават вода, това ще е толкова пренебрежимо, че на фона на това, което ще усвоят други фирми, е меко казано обидно. Затова ние няма как да подкрепим този законопроект. И нещо повече – между първо и второ четене, за да бъде приемлив, ще направим всички нужни предложения, за да може наистина да стане работещ и да достигат средства до земеделските производители – реалните земеделски производители.
#168 · speech
Господин Костадинов, заповядайте за изказване.
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Нашата работа, както винаги е „Вода газим, жадни ходим“, защото говорим за компенсации за земеделците, а същевременно само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поставяме и повдигаме въпроса за предателската – то даже не е сделка, а за предателското решение на българското правителство да подари водите на Арда за още пет години. И тъй като говорим за „Напоителни системи“, да припомним на тези, които не са добре запознати с географията, защото преди малко един от еничарите от ПП-ДБ обясняваше как някой си искал да вземе Южна Добруджа, макар че сигурно не може да намери Южна Добруджа на картата на България и най-вероятно не знае къде се намира тя. Но да припомним, че река Арда минава през Родопите и един от нейните язовири се намира на територията на една от българските общини, която е с един от най-сериозните проблеми, свързани с безводието – както за пиене, така и за напояване. Става въпрос за община Ивайловград. Моят съмишленик и наш народен представител от Хасково – Георги Георгиев, беше поставял този въпрос три пъти в Народното събрание. Три пъти! Имаше включително актуални питания, въпроси, писмени и каквото още друго се сетите. Отговорите са в стил да живее международното положение. Нищо конкретно! Същевременно обаче тук говорим за компенсации. Какви компенсации? Просто не трябва да даваме това, което ние имаме в момента. Защото на територията на община Ивайловград е един от най-големите язовири в България – част от каскадата „Арда“ – язовир „Ивайловград“, и на тази територия имаме близо 27 или 28 села, които са с хронична липса на питейна вода, а земеделците лятно време, тъй като там, между другото, е една от териториите в България, в които имаме субтропичен климат вече, защото източната част на Ивайловградска община е фактически извън Родопите и тя се намира в Долномаришкия басейн, който е със субтропичен климат. Лятно време – какво лятно време, дори и сега в момента, въпреки че има доста дъждове, там имат много сериозен проблем с напояването. Нямат вода! Въпреки че на тяхната територия се намира един от най-големите язовири в България. Защо? Защото България подари водите на Арда. И най-интересното е, че в решението на Министерския съвет – предателското решение на Министерския съвет, не е записано нито едно число за компенсация, която гръцката държава ще дава на България за нашите води. Записано е изрично какъв е нашият ангажимент, не е записано обаче какъв е ангажиментът на гърците към България. И тук, честно казано, няма какво да се сърдим на гърците – аз шапка им свалям – така си защитават техните интереси. Гръцките земеделци протестираха, заявиха, че ще започват стачки, че ще правят и блокади, включително на контролно-пропускателни пунктове в Североизточна Гърция, в тяхната област Еврос и гръцкото правителство запретна ръкави, започна да работи за гръцките интереси, за гръцките земеделци, в резултат на което поставиха българския и еничарски кабинет на колене за пореден път стойка Г. Ето това е нещото, което ние трябва да си казваме от тази парламентарна трибуна. Сега в момента ще плащаме с български пари българското национално предателство на уж българския кабинет. Това е положението и това е горчивата истина и затова ние ще се въздържим за този законопроект. Да не говорим, че ако отваряме темата за състоянието на „Напоителни системи“, тук може да говорим не до утре, но и до другия месец, защото наистина беше брутално и изключително престъпно разграбен. Унищожен! А това са инвестиции за милиарди. България беше, между другото, държавата, която първа въведе капково напояване на Балканския полуостров и една от първите в света. Български специалисти изграждаха в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години напоителните системи в Северна Гърция, благодарение на които площи, които преди даваха, примерно да кажем по 100 или 200, или 300 кг продукция на декар, сега в момента дават десет пъти повече. И стана така, че с изградената от български специалисти напоителна система в Северна Гърция в момента се добиват земеделски продукти, които се продават в България. Тоест ние ядем гръцките стоки в резултат на действията на българските инженери, а това, което направиха българските инженери в България, беше унищожено от българските еничари след 1989 г. Ето затова ние няма да подкрепим този законопроект. Разбира се, ще направим нашите предложения, Киселова, повтарям, ще направим нашите предложения между първо и второ четене, да не стане пак тук някой комсомолец да рапортува как веднага трябва да се приеме – сега, на секундата. Ще направим нашите предложения между първо и второ четене, защото все пак ние искаме българските земеделци да бъдат компенсирани, но не с цената на бъркане все по дълбоко и все по-дълбоко…
#170 · speech
Благодаря Ви, изтече Ви времето.
#171 · speech
…в изтънелия джоб на българската държава и на българския данъкоплатец.
#172 · speech
Господин Костадинов, съгласно чл. 160, ал. 1, т. 1 от Правилника на Народното събрание не можете да оскърбявате членовете на Министерския съвет.
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Моля?
#174 · speech
И Вие сте гласували за този правилник. Има ли други желаещи да се изкажат?
#175 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Как точно ги оскърбих? Откога да казваш истината е оскърбление бе, Киселова? Откога?
#176 · speech
Господин Костадинов… Има ли реплики към изказването на господин Костадинов? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Има. Сигурно не само Вие сте чели „Антиосманска съпротива в XV – XVII век“, господин Костадинов.
#177 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Много други неща съм чел.
#178 · speech
И някои сме чели и „Поземлени отношения в Османската империя в XV – XVII век“. Заповядайте.
#179 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
И какво запомнихте?
#180 · speech
Заповядайте, госпожо Мустафова.
#181 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! От името на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ заявяваме, че ще подкрепим предложените промени по Законопроекта за допълнение на Закона за водите. Напояването е от съществено значение за земеделието, особено в условията на нарастващите климатични предизвикателства. Необходима е ефективна и предвидима политика за устойчиво управление на водните ресурси. С предвидените допълнения и промени се създава правно основание Министерството на земеделието да нотифицира държавна помощ за компенсиране на разходите за поливна вода. Това е ключова мярка, която ще позволи да се продължи подпомагането на земеделските производители след прекратената украинска помощ и ще даде възможност за навременно подпомагане още през настоящата година и това ще осигури стабилност и предвидимост на земеделските производители. Като парламентарна група, която работи за хората, ние подкрепяме този законопроект, защото той отговаря на нуждите на българските земеделци. Благодаря Ви.
#182 · speech
Има ли реплики към изказването на госпожа Мустафова? Не виждам. Не виждам и други колеги, желаещи да се изкажат. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за водите със сигнатура № 51-554-01-100, внесен от Десислава Танева и група народни представители на 8 май 2025 г. (Шум.) Моля за тишина в залата. Режим на гласуване. Гласували 177 народни представители: за 115, против 10, въздържали се 52. Законопроектът е приет. Не виждам някой да изразява различен вот. Преминаваме към следващата точка в седмичната ни програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРOЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАТИСТИКАТА. Моля председателят на Комисията по икономическа политика и иновации да заповяда да представи доклада по законопроектите. Имате думата, господин Кънев.
#183 · speech
БСП – Обединена левица
Колеги, първо допуск в залата. На основание чл. 43, ал. 2 от нашия правилник предлагам да бъдат допуснати в залата от Националния статистически институт: доцент доктор Атанас Атанасов – председател, и Радослав Първанов – директор на дирекция „Бизнес статистика“.
#184 · speech
Моля, колеги, да допуснем в залата двамата експерти, които господин Кънев изброи. Гласували 141 народни представители: за 109, против 31, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля, поканете гостите. Заповядайте, господин Кънев.
#185 · speech
„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-33, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 7 февруари 2025 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-89, внесен от Делян Александров Добрев и Николай Нанков Нанков на 9 април 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2025 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по законопроектите за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесени от Божидар Божанов и група народни представители и Делян Добрев и Николай Нанков. Със Законопроекта, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, се предлага да се улесни публикуването на данни за дейността на предприятията и обявяването на годишните им финансови отчети, което ще направи възможен и автоматизирания им анализ. Законодателната инициатива има за цел въвеждане на Информационна система „Единна входна точка“. Със Законопроекта се намалява административната тежест, като същевременно не се предвижда закриване, сливане или създаване на нови административни структури. Законопроектът, внесен от Делян Добрев и Николай Нанков, има за цел да рационализира процеса на подаване на годишни финансови отчети на предприятията чрез въвеждането на Информационна система „Единна входна точка“. Така предприятията ще подават своите отчети на едно място. Това от своя страна ще доведе до намаляване на административната тежест върху бизнеса в съответствие с Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета. Законопроектът не оказва финансово въздействие върху държавния бюджет. Законопроектите отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Писмени становища по законопроектите с конкретни предложения за изменение и допълнение са постъпили от Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите, Министерството на електронното управление, Министерството на правосъдието, Агенцията по вписванията, Националната агенция за приходите, Националния статистически институт, Националния осигурителен институт и Българския център за нестопанско право. В хода на публичното обсъждане становища изразиха професор Михаил Кончев – заместник-председател на Националния статистически институт, Даниела Митева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП. Участие в дискусията взеха народните представители Климент Шопов, Мария Илиева, Пламен Петков и Александър Иванов. Те подкрепиха законопроектите, като заявиха, че между двете гласувания ще обсъдят конкретните предложения за изменение. След представяне и обсъждане на законопроектите се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Божидар Божанов и група народни представители: „за“ – 15 (от ПГ на ГЕРБ-СДС – 5, ПГ на „БСП-Обединена левица“ – 1, ПГ на „Има Такъв Народ“ – 1, ПГ на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ – 2, ПГ на „ПП-ДБ“ – 2, ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2, ПГ на ПП МЕЧ – 1 и ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1), без „против“ и „въздържал се“ – 1 народен представители (от ПГ на „ДПС – Ново начало“). 2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за статистиката, внесен от Делян Добрев и Николай Нанков: „за“ – 16 (от ПГ на ГЕРБ-СДС – 5, ПГ на „БСП – Обединена левица“ – 1, ПГ на „Има Такъв Народ“ – 1, ПГ на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ – 2, ПГ на „ПП-ДБ“ – 2, ПГ на „ДПС – Ново начало“ – 1, ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2, ПГ на ПП МЕЧ – 1 и ПГ на ВЕЛИЧИЕ – 1), без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-33, внесен от Божидар Пламенов Божанов и група народни представители на 7 февруари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-89, внесен от Делян Александров Добрев и Николай Нанков Нанков на 9 април 2025 г.“
#186 · speech
Благодаря, господин Кънев. От вносителите – заповядайте, господин Божанов, да представите Законопроекта.
#187 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Стана ясно и от доклада на водещата комисия, че става въпрос за една мярка, която облекчава бизнеса. Това е мярка, която е чакана много дълги години от бизнеса, нещо, по което е работено в редица правителства, включително и с моя заповед в миналото е създавана работна група за това, за да намалим различните институции, в които трябва бизнесът да докладва една или друга статистическа информация. Изразявам удовлетворението си, че консенсус по тези теми явно има. Гласуването в Комисията е показателно за това. Надявам се то да се повтори и в залата, тъй като и двата законопроекта адресират тази тема по много сходен, на места идентичен начин, и стъпват на работата както на редица правителства, така и на работата, свършена в редица работни групи. Бизнесът чака това нещо, пак казвам, от десетилетие, или дори от десетилетия, и е крайно време ние да пристъпим към изграждането на тази единна система, в която да се подават всички тези документи. Разликите между законопроектите са малки и смятам, че и двата заслужават подкрепа. Благодаря.
#188 · speech
Благодаря, господин Божанов. От вносителите на втория законопроект – заповядайте, господин Нанков.
#189 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Аз ще бъда също кратък като колегата Божанов. Почти идентични са двата законопроекта и касаят наистина един доста, да не го наричам интересен, но един брадясал казус – казусът с облекчаване на административната тежест, бюрократичната тежест и административните регулаторни режими, каквато е една от основните цели на Програмата за управление на настоящото правителство. Има, знаете, конкретен приоритет – намаляване на бюрократичната регулаторна тежест и конкретна цел – въвеждане на „Единна входна точка“ за обявяването на годишните финансови отчети на предприятията, та това цели основно Законопроектът. Каква е ситуацията към момента? Какъв е проблемът към момента? Проблемът е, че в момента българските предприятия, българските фирми и българският бизнес подават идентична информация в различни формати – в машинно нечетим формат към търговския регистър към Агенцията по вписванията, а в машинночетим формат към Националния статистически институт – абсолютно една и съща информация, която веднъж коства и разбира се, човешки, времеви и финансов ресурс, а и все пак в унисон с европейското законодателство и с нашата основна цел да намалим регулаторната тежест, ние трябва да преодоляваме подобни проблеми и подобни казуси. Какво предвиждаме основно? Автоматизирано подаване и обработка на финансовите отчети, което значително ще ускори процеса от страна на бизнеса. Разбира се, информацията, която ще бъде машинночетима, ще е достъпна за всички български граждани, публична, и на база на нея ще могат да се правят необходимите анализи. И ние също като народни представители, разбира се, и научната общност съответно да взимат научнообосновани и разбира се, почиващи върху адекватна статистическа информация данни, за да могат те да взимат научнообосновани решения, а ние, разбира се, информирани решения по възможно най-лесния и достъпен начин. Това е с няколко думи. Някои от предложенията на колегите Божанов и група народни представители, свързани с препратки към електронното управление, нас лично ни притесняват, но ако се стигне до дебат, ще дебатираме и по тази тема. Благодаря Ви, колеги.
#190 · speech
Благодаря, господин Нанков. Откривам разискванията. Уважаеми колеги, желаещи за изказвания? Заповядайте.
#191 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател! В момента обсъждаме два законопроекта, които са изключително идентични по философия и съдържание, което буди в мен известни съмнения относно авторството им, но явно това се превръща в практика. В Законопроекта с вносител Делян Добрев и група народни представители се предлага осъвременяване и рационализация на процеса на подаване на годишните финансови отчети от фирмите към държавните институции. С предлаганите изменения и въвеждането на Информационна система „Единна входна точка“ се очаква отпадане на излишната работа, която ще позволи на предприятията да подават своите отчети веднъж и на едно място, които след това ще бъдат достъпни за всички държавни институции, което ще автоматизира подаването и обработката на финансовите отчети и ще ускори процеса както за бизнеса, така и за институциите. Законопроектът предвижда Единна входна точка за годишните отчети за дейността и годишните финансови отчети да се изпълни чрез изграждане на централизиран компонент в НСИ, чрез който ще се въвеждат нужните данни на НСИ, НАП и Агенцията по вписванията. В момента компаниите са длъжни да предоставят една и съща финансова информация към Националния статистически институт и към търговския регистър, също така и към Агенцията по вписванията, като я подават чрез ръчно сканирани копия в PDF формат, което затруднява обработката, запазването и анализа на данните. Предлаганите промени се очаква да доведат до намаляване на ненужната административна тежест за бизнеса, премахване на практиката по ръчно въвеждане на информация, подобряване качеството и достъпността на данните с предоставянето им съответно в машинночетим формат. Сходни са и целите на предлаганите промени в Закона за статистиката от Божидар Божанов и група народни представители, които трябва да бъдат постигнати посредством надграждане или пълно обновяване на системата на НСИ за подаване на статистическа информация със следните допълнителни функционалности: автоматично въвеждане на данни, експортирани или изпратени от софтуерни продукти на предприятията, автоматизирано трансформиране и подаване на приетите данни и документи към Агенцията по вписванията, възможност за подписване на отчети от страна на ръководителите на предприятията в системата на НСИ като част от процеса по подаване. Законопроектите ще улеснят публикуването на данни за дейността и обявяването на финансовите отчети, като ще направят възможен автоматизиран анализ на обявените отчети. Добавят се и гаранции за защита на статистическите данни чрез пълна проследимост на достъпа до данните и чрез трансформация на идентификаторите, така че при изтичане на данни да не може да се разкрие връзката между данните и лицата, за които се отнасят. Ние ще подкрепим и двата законопроекта, но имаме и известни резерви. На първо място, относно предложението на Божидар Божанов и група народни представители в § 2, т. 1 за промяна на чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката, според което редът, начинът и сроковете за представяне на годишните отчети за дейността, съдържащ статистически справки и счетоводни документи, ще се определят не със заповед на председателя на НСИ и изпълнителните директори на НАП и Агенцията по вписванията, а с наредба на Министерския съвет. На второ място, в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за статистиката е предвидено § 1 и § 4 да влязат в сила от 1 януари 2026 г. Съответно ние ще направим и тук редакционна поправка, с която срокът за влизане в сила на горецитираните параграфи да се промени на 1 януари 2027 г. поради причината, че за осигуряване изграждането на Информационна система „Единна входна точка“ и практическото приложение на предвидения нов ред за подаване на годишни отчети за дейността и годишните финансови отчети ще е необходимо технологично време за провеждане на законно регламентирана процедура по Закона за обществените поръчки, както внедряване и тестване на бъдещата Информационна система „Единна входна точка“. И в този ред на мисли, госпожо Председател, заявяваме, че между първо и второ четене, съответно ако текстовете бъдат приети, ние ще направим предложения. Благодаря.
#192 · speech
Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли реплики на изказването на господин Аладжов? Не виждам. Други народни представители? Заповядайте, господин Шопов.
#193 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Както казах и в Комисията, ние ще подкрепим този законопроект, тези два законопроекта. Те са сходни. Сходни са, защото първият законопроект, внесен от Божидар Божанов, най-вероятно е изготвен от НСИ. Вторият, който е внесен от ГЕРБ след два месеца, е, предполагам втора итерация на същия закон с леки промени. В Комисията НСИ казаха, че има и още промени, които трябва да се нанесат. Ние ще ги подкрепим с един подобаващ срок от време, в който работната група да може да се събере и да изготви един добър законопроект. Законопроектът има за цел да намали административната тежест, налагана върху бизнеса – нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да не подкрепим, защото все пак искаме България да процъфтява, да благоденства. И мислейки в тази посока, административните процеси трябва да са минимални по отношение на бизнеса. Той да може да работи по-свободно, по-малко ресурси да отделя за администрацията, по-малко хора да отделя за администрацията и затова ще подкрепим този законопроект. Но това е само едно начало на една модернизация на работните процеси в държавата. Една модернизация, която трябва да се случи, защото има изключително много такива административни процеси в нашата държава, които са тежест за българските граждани и за бизнеса съответно. Аз мога да коментирам примерно процеса по регистрация на една нова кола в КАТ, примерно КАТ – Сливен, където трябва да обиколиш около седем гишета и след това да минеш през канала поне два пъти. Нещо, което е абсолютно ненужно. Някои хора си отделят цял ден, взимат си отпуска, отиват цял ден да се занимават само с регистрация на един автомобил. Нещо, което може да отнеме петнайсет минути, както отнема в други държави. Така че има нужда от модернизация, има нужда от оптимизация на административните процеси в България. Това е само едно малко начало, но нещо, което трябва да се направи цялостно в държавата, а ние, когато управляваме от ВЪЗРАЖДАНЕ, ще започнем и ще го свършим този процес. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря, господин Шопов. Господин Божанов, разбирам, че искате реплика. Заповядайте.
#195 · speech
ПП-ДБ
Господин Шопов, мога да Ви уверя, че Законопроектът, на който и аз съм вносител, е писан лично от мен и съгласуван както с институциите, така и с професионални организации на счетоводители, на одитори, за да обхване материята в цялост и да уреди случаи и гранични случаи, които, ако не бъдат уредени на законово ниво, може да има проблем при последващото прилагане и да се налага да правим последващи изменения. Именно затова и моят законопроект е по-разширен. Като цяло съм привърженик на законодателната икономия, но именно за да предотвратим казуси с граничните случаи, те са включени в нашия законопроект. Например отчети по международните счетоводни стандарти какво се прави по тях, например подаване от малки и средни предприятия, които не трябва да ги задължаваме да имат квалифициран електронен подпис, и така нататък, и така нататък. Така че Вашите съмнения, че е бил взет отнякъде, са неоснователни. Благодаря.
#196 · speech
Благодаря, господин Божанов. Има ли други реплики към изказването на господин Шопов? Не виждам. Господин Шопов, Вие дуплика желаете ли? Не желаете. Благодаря. Други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте, господин Дренчев.
#197 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Кратко изказване може би дори не толкова по същество по Законопроекта, но доколкото е първо четене, мога да си го позволя. Естествено, че това, което се предлага и от господин Божанов, и от господин Добрев, е нещо, което трябва да се подкрепи. Точно такъв тип законопроекти очакваме да ни бъдат предлагани от един бивш министър на електронното управление. А самото съществуване на това министерство може да бъде оправдано само и единствено с идеята то да намали администрацията и да намали разходите, които бизнесът прави, за да обслужва самата тази администрация, предоставяйки информация, която тя самата вече я има и която е нужна само и единствено на нея. Точно в този дух е моето изказване, че това, което очаквам аз от Министерството на електронното управление, е да ни се представят много повече такива законопроекти. През 2023 г. държавната администрация е била 143 502 човека. През 2024 г. тя нараства с 2300 човека и става 145 802. В тези две цифри всъщност се крие провалът на Министерството на електронното управление, провалът на цялата дигитализация на администрацията на държавата, защото за този период за една година, освен че сме увеличили администрацията с 2300 човека, населението на страната е намаляло с 8119 човека. Тоест ние имаме по-малко население, но много повече държавна администрация, която вместо да го обслужва, всъщност му вменява някакви отговорности, и то да декларира неща, които може самата администрация да си набави. Ще подкрепим Законопроекта. Това, което малко ме притеснява, както всеки път в законопроект, предложен от господин Божанов, това е, че в него се предвижда, разбира се, едно ново софтуерче – системата на Националния статистически институт ИСБС трябва да бъде заменена или пренаписана, или преинсталирана наново. Винаги, когато господин Божанов предлага да се правят нови софтуери, в мен нещо така ме… обръща ми се под лъжичката, но в крайна сметка законопроектите заслужават да бъдат подкрепени и очакваме повече стъпки в тази посока – повече дигитализация на администрацията, по-малко документи да има нужда да се носят на хартия. Благодаря.
#198 · speech
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Има ли други народни представители, които биха искали да се изкажат по двата законопроекта? Господин Петров, заповядайте.
#199 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, гости от Националния статистически институт! Ще се обърна към господин Божанов, защото се съсредоточих върху неговия законопроект. Господин Божанов, мисля, че е един доста ясен като текст законопроект, ясни са целите му. Но Вие обяснихте и в репликата, според мен поне, и ме поправете, ако греша, но идеята Ви е да има една по-бърза административна процедура, да се намали административната тежест. Предполагам, че целите и да има и по-голяма прозрачност, когато фирмите подават годишните финансови отчети – нещо, с което и ние се занимаваме като практикуващи адвокати. Ако трябва, ще декларирам и конфликт на интереси, тъй като е част от обслужването на клиентите и понякога поемаме и тази част и знаем какво е всъщност трудоемкото в подаването на годишните финансови отчети. Аз лично подкрепям всяка една инициатива, която би могла да намали тази административна тежест за гражданите, за бизнеса и да се надяваме и за администрацията. Сега – ще Ви кажа нещо, което се надявам да може да бъде реализирано между първо и второ гласуване с предложение, а именно – да се направи така, че освен фирмите да подават годишни финансови отчети, да бъде и по-подробно описанието на това в какво се състоят тези годишни финансови отчети. Защото идеята, когато променяме едно законодателство, което пряко засяга държавни органи и структури като Министерството на електронното управление, като Националния статистически институт, идеята е да има и прозрачност на така направените разходи и да може да се следи какви разходи се правят и как се правят. И ще Ви дам и пример, господин Божанов. Нека да направим така между първо и второ гласуване и да внесем предложения, с които да може, когато се подават годишни финансови отчети, да се видят и случаи. Ще Ви дам и един пример, като например с тази единна входна точка за подаване на ГФО-та, която се предлага, да може да се види, че фирма АйМ ВП 21 е сключила през 2024 г. с НСИ като възложител договор, общо три договора за 64 800 лв., а пък с нейния управител, едноличен собственик, горе-долу по същото време, са сключени и два граждански договора от НСИ общо за 8000 лв. И сега Вие и седящият зад Вас, господин Мартин Димитров, бихте се запитали, а бе дали пък не става въпрос за евентуално харчене на публичен ресурс за едни и същи дейности. И аз ще Ви отговоря, ако си задавате подобен въпрос, че от такава единна входна точка би следвало да може да видим и дали фирма ТРИЛИО, която в края на 2024 г. е сключила договор като възложител с НСИ, НСИ ѝ е възложител, с предмет: разработка на нов уебсайт на НСИ – нещо, което, господин Божанов, сигурно би Ви заинтересувало като практик в тази област, за обща сума 58 880 лв., дали би се показало, че по същото време с физическо лице е сключен граждански договор за 15 000 лв. със същия предмет: дейности по създаване на нов уебсайт на НСИ? И когато имаме такива примери, би трябвало да направим така, че предлаганият нов законопроект да дава подробна информация за това как се подават годишни финансови отчети, да съдържа и някак си информация какво всъщност включват те, за да може българското общество да види дали случайно Националният статистически институт не усвоява публичен ресурс чрез свързани фирми и физически лица, конкретно като говорим за фирми. Ако говорим за физически лица на граждански и на трудови договори, ще дойде друг законопроект, господин председател на НСИ, ще поговорим и тогава. Но конкретно в случая, ролята на нас като народни представители е да направим така, че публичният ресурс да не бъде разхищаван и да бъде опазван. И ние ще подкрепим законопроектите на първо гласуване, но ще направим съответните предложения, които да не позволяват, а и за в бъдеще да се ограничи възможността да бъдат разхищавани публични средства под формата на далавери със свързани лица. Благодаря Ви.
#200 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Има ли други народни представители, които биха искали да вземат отношение по двата законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията и пристъпваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-33, внесен от народния представител Божидар Божанов и група народни представители на 7 февруари 2025 г. Моля, режим на гласуване. Моля, прекратете гласуването. Да обявим резултата. Гласували 168 народни представители: за 62, против 3, въздържали се 103. Законопроектът не е приет. Заповядайте, господин Божанов. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, без подвиквания от първия ред!
#201 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Сега видимо консенсусът от Комисията се е изпарил и аз разбирам, че управляващите искат да набутат опозицията в ъгъла и да ѝ кажат: „Ще минават само нашите неща.“ Това е разбираемо, дето се казва – може дори да не подлежи на критика. Макар че Вашият законопроект е внесен, разбира се, след нашия, няма да навлизаме във всичките тия дребни заяждания – мнозинството си има мнозинство и ще си подкрепи само неговите неща. Обаче призовавам Ви към прегласуване по един, включително процедурен, въпрос. Вашият законопроект пропуска да уреди някои хипотези, които е важно да бъдат уредени на законово ниво.
#202 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#203 · speech
Те не могат да бъдат уредени на подзаконово ниво. Когато отхвърлихте този законопроект, по Правилник тези текстове няма да могат да бъдат внесени между първо и второ четене. Съответно Вие ще ограничите възможността някои важни хипотези, включително за които е обърнато внимание от професионалните организации да бъдат уредени в Закона, и след една година НСИ ще се върне и ще Ви каже: „Трябва да го видоизменим, за да можем да си реализираме проекта.“ Така че моля за прегласуване.
#204 · speech
Благодаря, господин Божанов.
#205 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#206 · speech
В режим на гласуване сме, господин Костадинов – има направено предложение. Обратно предложение ли имате?
#207 · speech
Обратно, да.
#208 · speech
Да не се прегласува?
#209 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не, не, почивка може по всяко време. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#210 · speech
Моля да приключим гласуването. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Смях.)
#211 · speech
Реплика От Възраждане
По всяко време може от името на парламентарна група.
#212 · speech
Заповядайте!
#213 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Кузманова, благодаря Ви, че спазихте Правилника. Тъй като ПП-ДБ, които са вносители на този нелош законопроект – специално господин Божанов, който много пъти сме имали възможност да кажем от тази трибуна, че е един от малцината, може би броящи се на пръстите на едната ръка хора в тази формация, които заслужават уважение – този законопроект е добър! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.) И ние го подкрепяме! Обаче, господин Божанов, Вас Ви няма, собствената Ви парламентарна група я няма! Затова искаме сега, в момента 15 минути почивка, за да може да се съберете групата – то така или иначе няма да мине, но поне да не си берете срама на собствените безхаберници. 15 минути почивка от името на парламентарна група.
#214 · speech
15 минути почивка от името на парламентарна група. В 13 ч. без 20 минути продължаваме. (След почивката.)
#215 · speech
Уважаеми колеги, почивката приключи. Преди нея от народния представител Божидар Божанов беше поискано прегласуване на Законопроекта, внесен от него и група народни представители. Моля, режим на гласуване. Гласували 189 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 101. Законопроектът не се приема. Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката, № 51-554-01-89, внесен от народния представител Делян Добрев и народния представител Николай Нанков на 9 април 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 191 народни представители: за 168, против 4, въздържали се 19. Законопроектът е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА INTERREG VI-A ИПП, БЪЛГАРИЯ – СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ 2021 – 2027. Заповядайте, господин Нанков, да представите доклада на Комисията по регионална политика.
#216 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроекта, внесен от Министерския съвет на 13 май 2025 г. На заседанието от страна на Министерския съвет присъстваха: Юра Витанова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Десислава Георгиева – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в същото министерство, Милен Обретенов – началник на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ“ в същата дирекция, и Станка Димитрова – началник на отдел „Програми ИНТЕРРЕГ – ИПП Трансгранично сътрудничество“. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Юра Витанова. С Решение № 230 на Министерския съвет от 2022 г. Република България е изразила съгласие със съдържанието на Програмата Interreg VI-A, ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027. Програмата е одобрена с Решение за изпълнение на Европейската комисия C(2022)8880 от 29 ноември 2022 г. За правилното функциониране на съвместната програма и разпределението на правата и задълженията между двете страни съгласно чл. 59, параграф 4, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2021/1059 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година относно специалните разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), подкрепяна от Европейския фонд за регионално развитие и инструменти за външно финансиране, беше подписано Споразумение за изпълнение между участващите държави, в което са описани подробно ангажиментите между тях. Последна стъпка в процеса на влизане в сила на документа с ранг на международен договор съгласно чл. 2 от Закона за международните договори е приемането на Закон за ратификация по силата на чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Основната цел на Закона е да се осигури навременната ратификация на Споразумението между Република България и Република Северна Македония, за да се гарантира изпълнение на Двустранната програма за сътрудничество. В контекста на споделеното управление на програмата следва да бъдат уточнени изрично условията, при които Република България упражнява отговорностите си спрямо общия бюджет на Европейския съюз (ЕС), и да бъде регламентирано сътрудничеството с партниращата държава, която не е член на ЕС. Това ще гарантира, че Република България и Република Северна Македония използват европейските фондове при споделено управление ефективно и законосъобразно в съответствие с принципа на доброто финансово управление по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Европейския съюз. Чрез Споразумението се регламентира разпределението на средствата за техническа помощ по Програмата между страните партньори съобразно изпълняваните от тях дейности по управлението и изпълнението на Програмата. С предложеното за ратифициране със закон споразумение се осигурява пълноправното участие на България в Програмата (Interreg VI-A) ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 г., като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното ѝ управление и изпълнение, в съответствие с поетите ангажименти от Република България. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“, 3 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 2 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „Демокрация за права и свободи – ДПС“, 2 от ПГ на „Има Такъв Народ“ и 1 от ПГ на ПП МЕЧ, без „против“, и 3 гласа „въздържал се“ от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумение за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 г. (ССI 2021TC16IPCB006), № 51-502-02-11, внесен от Министерския съвет на 13 май 2025 г., да бъде приет на първо гласуване.“ Ако позволите, госпожо Председател, да използвам момента, че съм на трибуната и да направя една процедура.
#217 · speech
Да, разбира се.
#218 · speech
Правя процедура за допуск, за да поканим – по-скоро да гласуваме, на заседанието да присъства госпожа Юра Витанова – заместник-министър на Регионалното развитие и благоустройството, и госпожа Десислава Георгиева – директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ. Това ми е процедурата. Благодаря Ви.
#219 · speech
Уважаеми колеги, направено е предложение за допускане в залата на посочените от господин Нанков колеги от МРРБ. Моля, режим на гласуване. Гласували 140 народни представители: за 120, против 18, въздържали се 18. Предложението е прието. Моля, квесторите, поканете гостите. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект за ратификация. Господин Стоянов, заповядайте.
#220 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепихме допуска в залата на представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като имаме към тях въпроси, на които не беше отговорено на заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, дори въпреки призивите на председателя на Комисията към заместник-министър Витанова, и затова ще я помоля след моето изказване – аз не направих процедура, но след изказването ми относно ратифицирането на това споразумение, да вземе думата. Госпожо Витанова, искам да попитам: защо именно сега се ратифицират тези споразумения със Сърбия, със Северна Македония, Меморандумът с Румъния и Споразумението с Турция, при положение че Европейската комисия е одобрила през 2022 г. година тези програми? Освен това защо само тези програми трябва да ратифицираме? Какво се случва с останалите трансгранични програми, като например Гърция – България, „Дунавски регион“, „Евро-Средиземноморски басейн“ Европа, NEXT „Черноморски басейн“, УРБАКТ и така нататък? Да не пропусна някоя от програмите. Освен това искам да ми отговорите на още един въпрос и Ви призовавам наистина да вземете думата. Обръщам се също така и към госпожа Кузманова да призове госпожа министърката да вземе отношение. Какво се случва, госпожо Министър, с Националния център за териториално развитие? Това е една държавна структура, която е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съществува ли това дружество в момента, защото последната информация на сайта им е от месец май миналата година и тя е свързана с направата на вътрешен одит, който е констатирал сериозни нарушения при ин хаус възлагането на някои от договорите с това еднолично акционерно дружество, което е държавна собственост, защото все пак за тези програми трябва някой да следи за липсата на двойно финансиране? Не знам поради каква причина има някакъв натиск над това дружество и въобще има ли такъв. Затова ще Ви помоля да вземете отношения по тези въпроси. А иначе, сега по същество – свързано е с първата точка, а всички те са аналогични. Става въпрос за Програмата Interreg България – Северна Македония, на която Управляващият орган е в България в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Също така Одитният орган е в България. Териториалният обхват на Програмата за България е в областите Благоевград и Кюстендил, тоест това са областите, които могат да се възползват от проектите по тази програма. Всъщност ние ще подкрепим всичките четири ратификации на споразуменията за меморандум, защото това са допълнителни възможности за финансирането на общинските институции, на държавните институции, също така на малките и средните предприятия, на местния бизнес и финансирането на проекти, които не могат да бъдат финансирани по останалите по-големи национални и трансгранични програми. Общият бюджет на Програмата е в размер на 31 милиона евро, като имаме 15% финансиране на всяка една от страните, в случая България и Македония. Дейностите, които получават подкрепа – малко ще разясня на българските граждани и на народните представители, които не са имали време да се запознаят с тези програми, въпреки че информацията е достъпна на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на сайтовете на самите програми. Дейностите, които получават подкрепа, са: създаване на съвместни стратегии, планове и концепции за разработване на нови инструменти, свързани със зелена инфраструктура; изграждане на зелени площи, развитие на градски и крайградски зелени зони, включително подобряване на връзките между зелените пространства; развитие на естествени зелени градски зони и зелени зони в управление на водите; модернизация на съществуващите съоръжения на гранично-пропускателните пунктове и изграждане на ново съоръжение на пункт „Струмяни – Берово“; подобряване на капацитета и знанията на малките и средните предприятия за работа в по-екологична, дигитална и конкурентна среда; изграждане на ефективен процес при разработване на продукти и достигане до нови пазари; разработване на целогодишни интегрирани и устойчиви туристически продукти, придружени от конкурентно брандиране и маркетинг, рационализиране на използването на туристическите ресурси в региона; подобряване на мобилността и свързаността на транспортната и инженерната инфраструктура чрез система за алтернативна мобилност; разработване и прилагане на съвместни мерки за намаляване на уязвимостта на услугите в туристическия сектор, насочени към въздействието в ситуации на пандемии и епидемии. Неслучайно прочетох тези дейности, които могат да получат подкрепа, за да призова всички местни, държавни структури, малки и средни предприятия да бъдат активни и да участват в кандидатстването за евентуално финансиране по тези програми. Аз имам голям опит в трансграничните програми, бил съм ръководител на проект, изпълнявал съм такива проекти и искам да Ви кажа, че и в следващите си изказвания ще споделя добри практики. Трябва наистина да се възползваме, за да усвоим повече средства за хубави туристически, културни, научни проекти и всякакви други проекти, но призовавам заместник-министър Витанова да вземе отношение по зададените от мен въпроси – дали сега, или след тази програма, но ще е добре, преди да започнем следваща точка. Госпожо Председател, благодаря.
#221 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Заповядайте за реплика, господин Нанков.
#222 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще направя кратка реплика. Аз ще се опитам да отговоря на част от въпросите, които зададе колегата Стоянов. Разбира се, заместник-министър Витанова при желание може да отговори, а пък, ако случайно бъркам, разбира се, всички може да ме поправите. Първият въпрос е: защо сега? Това никога не е допускано в края на изпълнението на програмния период – днес вече сме след средата, а програмният период е 2021 – 2027 г. и сега сме в средата на 2025 г. – да се ратифицира Меморандум за споразумение по международен договор за трансгранична програма. Тогава, когато колежката Николова беше ръководител на управляващите органи – аз съм бил също в такова качество за известен период, тези ратификации се извършваха в рамките на старта на самите програмни периоди. Тук отговорът е много прост, колега Стоянов. Ние неслучайно го повтаряхме като мантра, но то не е мантра и виждаме какви са преките проявления на това четиригодишно бездействие на институциите. Споразумението, договорът с Република Северна Македония е подписан на 29 ноември 2024 г. Кога да го ратифицираме? В 2024 г. – три години и половина след започване на Програмата, е подписано Споразумението с Република Северна Македония, а днес ние трябва да си свършим работата и да ратифицираме това, което е трябвало да стане в средата, в края на 2021 г. (Смее се.) Това, за съжаление, е жестоката истина. Аз съм убеден, че по някои от програмите за транснационално сътрудничество и хоризонталните програми на Европейската комисия – разбира се, пропускаме трансграничната програма България – Гърция (Interreg VI-A), но по нея още нямаме подписано споразумение с Република Гърция – средата на 2025 г., и няма какво да ратифицираме. Затова днес ратифицираме само четири от петте трансгранични програми. С Гърция още нямаме подписано споразумение. Това исках да направя като реплика. Благодаря Ви.
#223 · speech
Благодаря, господин Нанков. Има ли други реплики към изказването на господин Стоянов? Заповядайте.
#224 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз само ще допълня колегата Нанков по отношение на това, което каза – защо нямаме споразумения с част от програмите. Защото по регламент такива не се изискват. Но когато се касае за финансово управление на програми, когато се касае за финансов ресурс, когато се касае за двустранни взаимоотношения с държави, които са извън Европейския съюз, е по-прагматично и по-практично включително за ефективното им управление да имаме такива споразумения, в които ясно да бъдат очертани всички отговорности и да бъдат разписани всички правила за работа. Това подпомага целия процес, а това дава възможност и управленските структури да изпълняват своите функции най-добре. Господин Стоянов, аз само нещо искам да кажа и да Ви поздравя с това, че в дух на, бих казала, приемственост затова, че европейските фондове са в подкрепа на устойчивото развитие на страната и на регионите. Вие ще подкрепите всички тези споразумения, защото, когато се касае за европейски средства, когато се касае за ресурси, които могат да подкрепят държавата в нейното развитие, наистина важно е да нямаме политиканстване по темата, да работим всички заедно в една посока и да търсим взаимодействие по такъв начин, че чрез средствата да постигнем най-голям ефект за нашите региони. Благодаря.
#225 · speech
Благодаря, госпожо Николова. Трета реплика към изказването на господин Стоянов има ли? Господин Таслаков, заповядайте.
#226 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стоянов, господин Нанков, госпожо Николова! Аз не съм част от Вашата Комисия и не съм запознат, когато сте приемали документите и когато се е водил дебатът относно тези програми, но ми направи впечатление, тъй като аз прочетох документите, които са качени на страницата на Народното събрание, че няма конкретна информация за програмите. Какво имам предвид? Например къде ще бъдат управляващите органи на тези програми, имат ли финансова рамка, кои ще бъдат бенефициенти, кои ще бъдат дейностите, които ще се финансират, времеви срокове и така нататък – доста въпроси от един човек, който не е част от Вашата Комисия и няма пълната информация. Ако Вие не може да отговорите, господин Стоянов, въпреки че Вие сте експерт и дългогодишен специалист, работил по темата, се надявам, че представителите на Министерството ще дадат повече разяснения по тези теми. Благодаря.
#227 · speech
Благодаря, господин Таслаков. Заповядайте, господин Стоянов, за дуплика.
#228 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Кузманова. Започвам отзад напред. Господин Таслаков, има я тази информация частично на сайта на Министерството на регионалното развитие, а основно на сайтовете на всяка една от програмите. Всяка една програма си има отделен сайт, в който може да се види точно какви са текущите програми за кандидатстване, текущите проекти, които могат да бъдат финансирани, също така има информация и за общия бюджет на програмата, за съфинансирането – въобще доста подробна информация има. Също така за дейности аз изброих голяма част от тях, но сега ще обърна внимание на това, което Вие попитахте, кои са потенциалните бенефициенти и по подробно ще ги зачета. Това са местни власти, регионални структури на централната администрация, академични, научни, социални и обучителни институции, неправителствени организации, микро-, малки и средни предприятия. Това са организациите, които могат да се възползват от финансиране, и отново ги призовавам наистина да го направят. Що се отнася до репликите на госпожа Николова и господин Нанков. Наистина е странно, при положение че през 2022 г. е одобрена Програмата от Европейската комисия. Аз, между другото, наистина не видях там на техния сайт защо трябва да ги ратифицираме тези споразумения, но с оглед на това, което каза и госпожа Николова, а и с оглед на това, че имаме национално съфинансиране – в случая по тази програма от 15%, явно е, че трябва да мине със санкция на Народното събрание. Госпожо Николова, ние няма как да не подкрепим тези споразумения, които са една много сериозна възможност за реализиране на местни проекти за развитието именно на тези региони. Сега в случая с Програмата „България – Северна Македония“ става въпрос за областите Благоевград и Кюстендил. Всяко едно населено място в тези области може да се възползва, всяка една администрация, всяко едно малко и средно предприятие стига да си намери партньори съответно от другата страна. В Северна Македония това са районите Североизточен, Източен и Югоизточен район, за да могат да направят съвместни проекти и да изпълнят част от мерките, които са заложили те като цели в развитието, съответно на администрацията, или на фирмата. Вземам повод от репликата на госпожа Николова и господин Нанков да попитам. Тъй като на Комисията не стана много ясно, може би госпожа Витанова надявам се да вземе думата и да каже за програмните периоди в годините назад – примерно за предния програмен период какъв е бил процентът на усвояемост, на финансиране, колко проекта са били финансиране, в каква област не само за Програмата „България – Северна Македония“, а и за следващите три програми, които предстои да разгледаме. Благодаря.
#229 · speech
Благодаря, господин Стоянов. Госпожо Витанова, желаете ли да вземете отношение? Не. Благодаря. Заповядайте, господин Ганев.
#230 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Витанова, защо сте в залата? Може ли на някого от депутатите, които Ви гласуваха допуск, да отговорите, Вие самата да отговорите защо сте в залата? По-скоро си отидете на служебното място и ще свършите нещо полезно. Тук сте просто част от мебелировката. Конкретни питания, съвсем конструктивни, нищо, което да Ви напада някой ли, да Ви обижда в лично качество? Абсурдната ситуация да даваме допуск на поредния чиновник, който да присъства тук, за да даде информация, отговори, да обори дадено твърдение без значение на кого е точно това. Смисълът на Вашето присъствие тук е да станете и да аргументирате дадена точка, или да оборите дадена точка с аргументи, които имате Вие. Ето заради това ние никога не подкрепяме допуск. Безумно е да се самоунижаваме. Поредният чиновник, който идва тук. На приканване, помолване да стане, той вдига рамене и казва: не, не. Защо сте тук? Отивайте да вършите някаква работа да си изкарате заплатата. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#231 · speech
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте.
#232 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председателстващ. На пръв поглед точка, която трябва да мине бързо, консенсусно. За някои народни представители от управляващата коалиция явно e досадна подробност. Какво обаче искаме да кажем ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, защо ще я подкрепим ратификацията на това споразумение? Принципно не бих взел отношение, но няма как да не го направя, след като имам мандат от Кюстендил, тъй като господин Стоянов преди мен беше доста обстоятелствен и го спомена също така в своето изказване. Бенефициенти по тази програма са областите Кюстендил и Благоевград, само че аз тук искам да започна по-отдалече, и става въпрос, че България след присъединяването си в Европейския съюз за нуждите на статистиката има така наречената Nomenclature of Territorial Units for Statistics, или така нареченото NUTS в Европейския съюз, където има така нареченото икономическо райониране, в което попадат и Благоевград, и Кюстендил. Само че в Югозападния район попада и София, и тук, както знаем, икономиката е вече съвсем различна от тази в Кюстендил и Благоевград, но предвид населението в столицата и съответно икономическите способности на София, това видоизменя вече целия регион, в резултат на което демографски засегнатите и икономически засегнатите Благоевград и Кюстендил, попадат в друга графа и съответно могат да усвояват много по-малко средства чрез европейските фондове, а дори и да спечелят някоя европейска програма, там съфинансирането е с по-големи проценти, което пък поставя малките и средните бизнеси, които кандидатстват за европейските програми, в графата „Неравнопоставено положение“. Ето защо подписването на подобно трансгранично споразумение с Македония дава възможност за усвояването, макар и на неголяма част, но все пак някакви европейски средства, както господин Стоянов посочи, в Програмата общата сума е за 31 млн. евро, от които двадесет и шест милиона и половина е финансиране от Европейския съюз. Друго нещо, което може би е нужно да отбележим, е, че има много други проекти, на които трябва да се обърне внимание, макар и не съществено, и по точката, така наречения и забравен Коридор 8, който, ако питате българската страна, остават само някакви си два километра и половина от Гюешево до македонската граница, които да бъдат изградени, за да свържат България с Македония. Само че след завършването на тази железопътна линия, трябва да започне и самото ѝ модернизиране, което буди големи притеснения в мен, виждайки колко време, а и колко средства се отделят за това. Въпреки това, както всички преждеговорящи преди мен споменаха, тази ратификация на това споразумение – тя е единствено и само от ползи за България. А и между другото, може би и една лампичка да покаже как трябва да се действа с македонците, защото, когато става въпрос за европейски фондове, явно има доста сходства и така да се каже мотивация и от двете страни да бъдем приятели, да бъдем другари, за разлика от политиката, където за македонската страна все още думата „дружба“ не е в политическия им речник. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим тази ратификация. Благодаря Ви.
#233 · speech
Благодаря, господин Димчев. Има ли реплики към изказването на господин Димчев? Господин Таслаков, заповядайте.
#234 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Господин Димчев, Вие ме подсетихте, като казахте, че сте избран с мандат от Кюстендил. Аз откакто съм председател на Комисията за българите извън страната посетих два пъти Босилеград, където има голяма българска общност и се намира, градът се намира само на 40 км от Кюстендил. Разбира се, длъжност на всеки български политик, смятам, е да се грижи за българските общности. Та се запознах с техните проблеми. И един от най-големите проблеми, господин Димчев, е, че няма транспорт между двата града. Разстоянието от 40 км е същото разстояние като между Пазарджик и Пловдив, но там се достига за близо час, за разлика от Пазарджик и Пловдив, където има изграден прав път. Но местните хора в Босилеград, където икономически са зле и нямат препитание, много хора от тях използват автомобилите си и всеки ден пресичат границата. Вероятно знаете като народен представител, избран от Кюстендил, че всеки ден пътуват и отиват на работа в Кюстендил. Та в тази връзка смятам, че тези програми биха били полезни за изграждането на транспортни връзки, трасета и за развитие на местната икономика специално там. Даже днес в заседание на Комисията на българите извън страната имаме и точка, в която ще обсъдим възможността за създаване на автобусен транспорт, като съм поканил и местните власти и се надявам този проблем на българските общности в скоро време да бъде решен. Надявам се, не мога да кажа, но смятам, че такива програми трябва да бъдат подкрепяни и по-нататък, като дойде време точно за гласуването на тази точка за трансграничната програма „Сърбия“, също ще взема изказване. Благодаря.
#235 · speech
Благодаря, господин Димчев. Има ли други народни представители, които искат да се изкажат по Законопроекта за ратификация? Не виждам. Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 (CCI 2021TC16IPCB006), № 51-502-02-11. Внесен е от Министерския съвет на 13 май 2025 г. Моля, уважаеми колеги, режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 10. Законопроектът е приет на първо гласуване. Господин Нанков, за процедура, заповядайте.
#236 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 86, ал. 2 от нашия правилник и поради липсата на заявени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта правя предложение приетият на първо гласуване току-що законопроект да бъде приет и на второ гласуване. Благодаря Ви.
#237 · speech
Благодаря, господин Нанков. Уважаеми колеги, процедурно предложение да разгледаме Законопроекта и на второ гласуване. Гласували 162 народни представители: за 151, против 7, въздържали се 4. Предложението е прието. Господин Нанков, моля да представите доклада за второ гласуване.
#238 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумение за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 (CCI 2021TC16IPCB006) Член единствен. Ратифицира Споразумението за изпълнение на Програмата (Interreg VI-A) ИПП България – Северна Македония 2021 – 2027 (CCI 2021TC16IPCB006) между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония, подписано на 18 декември 2024 г. в София и на 29 ноември 2024 г. в Скопие. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
#239 · speech
Благодаря, господин Нанков. Откривам разискванията за обсъждането за второ гласуване. Има ли народни представители, които искат да изразят становище? Няма. Закривам разискванията. Пристъпваме към второ гласуване. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Извинявайте, господин Янчев. Отменям закриването на разискванията и давам думата на господин Янчев.
#240 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Да, благодаря за възможността да взема отношения по този законопроект за ратификация на меморандум. Меморандум – подчертавам, това не е международен договор. И вярно, че предметът му е важен. Но тук става дума за въпроса за допустимостта, госпожо Председател. Ще се радвам да вземете отношения така, както сте правили и друг път при моите опити по юридическата страна на нещата да взема отношение. Защото Конституцията на Република България, знаете, както и Законът за международните договори на Република България казват, че разпореждат. Не! Казват, че на ратификация от Народното събрание подлежат единствено и само международни договори и то такива, в които има финансово измерение. Сега, дали този меморандум за договорености между България и Румъния имат финансово измерение? Ясно е, имат. (Силен шум и реплики.)
#241 · speech
Колеги, моля без реакции от залата. Има ред, по който можете да вземете думата и да възразите на господин Янчев след това. Благодаря за разбирането.
#242 · speech
Разбира се, благодаря, госпожо Председател. Става дума за 207 млн. евро, тоест финансовото измерение е ясно.
#243 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Говориш по друг законопроект. (Силен шум и реплики: „Не е вярно!“)
#244 · speech
Кое не е вярно?
#245 · speech
Колеги, моля, без диалогов режим.
#246 · speech
Нали сме на Румъния?
#247 · speech
Не, Северна Македония сме.
#248 · speech
Извинявам се.
#249 · speech
Понякога се случват и грешки. Колеги, понякога се случват и такива обърквания, да проявим разбиране. Има ли други народни представители, които биха искали да изразят мнение по второто гласуване на Споразумението между България и Северна Македония? Няма. Закривам разискванията. Пристъпваме към второто гласуване на така предложения законопроект за ратификация. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и нейния параграф единствен, така както беше представен от председателя на Комисията по регионално развитие. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 162 народни представители: за 152, против 1, въздържали се 9. Законопроектът е приет и на второ гласуване. С това приключи тази точка от дневния ни ред. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Колеги, моля за малко тишина в залата. Изкушавам се да взема отношение по разговора, който водите, не заради друго. Преминаваме към следващата точка от дневния ред. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ – ДОГОВОРЕНОСТИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, УЧАСТВАЩИ В ПРОГРАМАТА ИНТЕРРЕГ VI-A РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ. Заповядайте, господин Нанков, да представите доклада на Комисията по регионална политика.
#250 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, „ДОКЛАД за първо гласуване На свое редовно заседание, проведено на 21 май 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата Интеррег VI-A Румъния – България, № 51-502-02-10, внесен от Министерския съвет на 13 май 2025 г.“ На заседанието присъстваха същите представители на Министерския съвет, както и в предходната точка. „От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Юра Витанова, която посочи, че Меморандумът, с който се уреждат договореностите между Република България и Румъния относно изпълнението на Програмата е сключен между правителството на Република България, представлявано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като национален орган от българска страна и правителството на Румъния, представлявано от Министерството на развитието, благоустройството и администрацията, като управляващ орган по Програмата, и Сметната палата на Румъния, действаща като одитен орган по Програмата. Основната цел на Закона е да се осигури навременна ратификация на Меморандума между Република България и Румъния, за да се гарантира изпълнение на двустранната програма за сътрудничество. Програмата е одобрена с Решение за изпълнение на Европейската комисия и се съфинансира от Европейския фонд за регионално развитие. Меморандумът регламентира разпределението на средствата за техническа помощ съобразно изпълняваните от страните партньори дейности по управлението и изпълнението на Програмата, както и правомощията на органите, отговорни за ефективното ѝ управление и изпълнение, в съответствие с поетите ангажименти от Република България. В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 15 гласа „за“ – от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 1 от ПГ на ПП-ДБ, 3 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 2 от ПГ на „БСП – Обединена левица“, 1 от ПГ на „ДПС – ДПС“, 2 от ПГ на ИТН и 1 от ПГ на ПП МЕЧ, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ – от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта. Благодаря Ви.
#251 · speech
Благодаря, господин Нанков. Откривам разискванията. Желаещи народни представители за изказване? Господин Стоянов, заповядайте.
#252 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Няма да задаваме повече въпроси към представителите на Министерството, защото е ясно, че те няма да вземат отношение по темата, така както го направиха, между другото, и в Комисията – така набързо се претупаха тези неща. Те са изключително важни, защото ние трябва да кажем на хората, на българското общество, че има възможности за кандидатстване за финансиране на техни инициативи, идеи, проекти за тяхното развитие, за развитието на малкия и средния бизнес, за развитието на общините, включително за изграждане на административен капацитет на общинските и на държавните администрации. Сега, разликата между предходната и тази точка е, че тук няма да ратифицираме споразумение, а меморандум, в който водеща страна е румънската държава. И тук става въпрос за много по-сериозен бюджет – бюджет в рамките на над 200 млн. евро, над 200 млн. евро, включително със средства за техническата помощ, като Управляващият орган е в Румъния, националният орган е в дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Одитният орган е Сметната палата на Румъния, а има и сформиран Комитет по наблюдение. Интересното тук – и факт, който следва да се отбележи, е, че в град Русе има информационно звено по Програмата, което е сформирано. Териториалният обхват на тази програма от българска страна е всички погранични райони на река Дунав – като започнем от Кула, Видинско, и свършим с Кранево и Дуранкулак на територията на Добричка област. Аз ще обърна внимание тук на един пасаж от Интегрираната териториална стратегия за трансграничния регион Румъния и България, където е записано, че основната цел на Стратегията е да осигури развитието на района чрез насърчаване на туризма и културното наследство, взаимосвързани с всички свързани социално-икономически области, като: туристическа и културна инфраструктура, околна среда, човешки ресурси и образователна система, развитие на бизнеса и достъпност. Гръбнакът на Стратегията, интегрираща всички тези области, е развитието на велосипедния туризъм, възползвайки се от маршрута „ЕвроВело 6“, който минава през региона от западната му страна до бреговете на Черно море на изток. Това е изключително важна част от териториалната стратегия, в която може да се направи един наистина много сериозен транснационален проект за изграждане на вело- и туристически маршрути по цялото поречие на река Дунав, както отбелязах – от Видинска област до Добричка област, и затова се надявам на активното участие както на Министерството на туризма, така и на Министерството на културата. Защото този проект ще даде възможност за тласък на туристическия бранш и да може всички, които са туристи, пешеходци, хора, които карат колелета, да бъдат запознати с паметниците на културата, най-малко, които се намират в тези райони, а в тези райони са концентрирани много местни, национални и паметници на културата от световно значение. Само един факт, който трябва да отбележа – че на последното заседание на Комисията по въпросите за младежта и спорта, на която аз бях председател в Петдесетото народно събрание, ние подкрепихме една инициатива на Велоклуб „Устрем“ и на Сдружение „Родни Балкани – Варна“, за създаването на туристически черноморски и веломаршрут, който да бъде продължение именно на „ЕвроВело 6“ и да бъде част от новия маршрут „ЕвроВело 13“, който впоследствие беше одобрен на Международната конференция като международен маршрут. И се надявам тук, тъй като имахме положителни становища и подкрепа от Министерството на регионалното развитие и благоустройство, от Министерството на туризма, от Министерството на културата, от всички заинтересовани общини, през които ще минава този маршрут, а това са всички черноморски общини, наистина националната политика на правителството да бъде такава, че този маршрут да бъде осъществен. Освен това от инициаторите от тези сдружения има идея също така за създаване на национален координационен център, който да бъде в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но да включва представители на заинтересованите министерства – Министерството на туризма, Министерството на културата, също така представители на велоклубове, представители на туристически организации, за да може наистина на този проект ние да му дадем национално значение и чрез него да развием тази част от туризма в България и да покажем наистина нашето културно-историческо наследство не само на чужденците, но и на българите, които да имат възможност да посетят всички обекти, които се намират по тези територии – по цялото поречие на река Дунав и по цялото Черноморско крайбрежие. Като тук мога да отбележа, че имаме възможност за кандидатстване, включително на национално ниво и на регионално ниво – ние сме разговаряли с няколко от общините по трансграничните програми – „Черноморски басейн“, и имаме предварителна договорка с няколко от общините наистина те да се включат, но е много необходима и важна националната подкрепа. Тя може да бъде осъществена именно чрез създаване на национален координационен център, за което ще държим да бъде направено и ще водим разговори през следващите дни с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
#253 · speech
Благодаря, господин Стоянов. Има ли реплики към изказването на господин Стоянов? Не виждам. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте, господин Петров. Господин Янчев, да отбележа ли Вашето желание после? Благодаря.
#254 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Ще подкрепим ратификацията на този меморандум, защото, както бе посочено и от Коста Стоянов, идеята за партньорство между България и Румъния по отношение на европейските фондове е за развитието на тези райони, още повече че, както е записано и в мотивите от страна на Република България, страната ни е представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като, така както е посочено и в мотивите, се цели развитието на трансграничните региони. Взимам изказване, господин Стоянов, и ще се обърна към Вас. Защо? Защото има един проект. Вие казвате: развиваме туризма, казвате, че ще правим координационен център, но тъй като МРРБ представлява България, един много важен проект за развитието на отношенията между България и Румъния, особено по отношение на инфраструктурата, проект, за който са отпуснати пари в 2008 г., е за ферибот между Лом, в моята област Монтана, от една страна, и румънската община Бъйлещ мисля, че се казва, и по-конкретно село Раст или Расту, ако го произнасям правилно. Кое е интересно и защо го казвам сега? Защото тогава румънците са направили цялата инфраструктура с европари. От българската страна, както може да предположите, не е направено абсолютно нищо, въпреки че парите, евросредствата, са усвоени тогава. Това е лошият печален опит от европейските програми за трансгранично сътрудничество по тези гранични райони, които се водят между България и Румъния. Печален пример! Аз зададох въпрос още септември миналата година към МРРБ дали може този проект да бъде възобновен. Пак ще повторя, от страна на Румъния е изградена цялата прилежаща инфраструктура. От страна на България в района на Лом не е направено абсолютно нищо. Тогава МРРБ любезно чрез служебния министър я препрати към Общината. Ами, докато българските държавни институции препращат топката някъде другаде и не желаят да си мръднат пръста, няма как да развиваме нито туризъм, нито велосипедния туризъм, който Вие споменахте. Дори и да правим национален координационен център, той просто ще вземе заключение, че туристи с колела не могат да прецапат Дунава. Ние ще подкрепим ратификацията на този меморандум, но изключително е важно от българска страна, когато се реализират подобни проекти, те наистина да се правят така, че да помогнат на местните региони. Моята област Монтана е регион, който има нужда от развитие на туризма. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се борим за това, в последните две години имаме доста инициативи в тази насока, но всички те зависят от инфраструктурата. Жизненоважно е подобни проекти като реализацията на фериботна връзка между Лом и румънската страна да бъде реализирана и ще се надяваме, че този път изпълнителната власт при поредния европроект и при поредните евросредства няма да ги усвои, както е направила в периода между 2008 г. и 2010 г., тоест не е направил абсолютно нищо за реализацията на този проект, и да се срамуваме пред румънската страна, която очевидно, когато получи европейски пари, ги изразходва по един начин, а когато българските управляващи получат евросредства, ги изразходват по друг начин. Благодаря Ви.
#255 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Господин Божанков, заповядайте.
#256 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колега Петров, споделям Вашето мнение, че туризмът е много важен за този регион. Вие казахте за Вашия регион. Има добра новина – най-големият стимул за туризма влиза в началото на следващата година, единната европейска валута. Всяка страна, която е приела еврото, отбелязва стабилен ръст в туризма. По-удобно е за чуждите туристи, а те в по-голямата част са от западни европейски държави, които използват еврото, да ползват единната валута. А що се касае за Вашата теза, че в България се използват средствата така, пък в Румъния по друг начин, логично е. В Румъния управляват проевропейски сили. Там, където управляват проевропейски сили, по-добре се инвестират европейските средства. Където има по-силно присъствие и по-голямо колебание по отношение на оста Изток – Запад, по-друг начин стават нещата. Добрата новина обаче е, че България взе едно категорично решение. И да, подобно на Румъния и тук проевропейските сили успяха в най-важната си външнополитическа цел, а именно въвеждането на единната европейска валута. Та, не се тревожете за туризма, той ще получи силен стимул, и то съвсем скоро, месец януари. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#257 · speech
Господин Божанков, предметът на точката е Закон за ратификация, но не Ви прекъснах. (Народният представител Явор Божанков отново иска да вземе думата.) Моля, не съм Ви дала думата! Не съм Ви дала думата, господин Божанков! (Председателят изключва микрофоните.) Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Господин Ганев, моля, без подвиквания от единия край на залата към другия.
#258 · speech
Георги Хрисимиров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Кузманова. Господин Петров, моля да обясните на народния представител Явор Божанков, че приемането на еврото няма нищо общо с това дали ще дойдат повече туристи в една дадена страна, или не. Като пример за това е Хърватия, която, след като е приела еврото – вече две години, нарастване в броя туристи, посетили Хърватия, няма. Те са на нивата от преди ковид – 86 милиона. Така че няма връзка с това нещо. Плюс това, доколкото знам, Румъния не е приела еврото, напротив, даже го е отложила това решение до 2029 г. Така че развитието на туризма в Румъния няма нищо общо с приемането на еврото.
#259 · speech
И на Вас, господин Иванов, напомням, че предмет на обсъждане в момента е Закон за ратификация на меморандум между България и Румъния. Трета реплика? Заповядайте, с апел да се ограничите по предмета на точката от дневния ред.
#260 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Петров, всъщност аз не съм изцяло съгласен, че само и единствено с тези меморандуми, които се подписват, може да се развива туризъм. Туризъм се развива, когато държавата има стратегия за това и когато и местната власт се включи активно в това нещо. Ние, заедно с Вас, сме живели във Варна – аз бях студент, Вие започвахте своята практика като адвокат. И искам да Ви питам: скоро ходили ли сте във Варна, за да видите кметът на ПП-ДБ какво причини на този град? Препълнени кофи за боклук! Лятото във Варна пресъздава Сахара, тъй като кметът на Варна не знае как може да се поддържат зелени площи.
#261 · speech
Господин Димитров, аз апелирах към Вас да се ограничите по предмета на точката от дневния ред.
#262 · speech
Така че не еврото, а лошото отношение на местната власт.
#263 · speech
Заповядайте за дуплика, господин Петров. И към Вас отправям предварителен апел да се ограничите по предмета от дневния ред, моля.
#264 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Трябва да им отговоря. Права сте, госпожо Председател, но при дупликата аз съм задължен да отговоря на така направените реплики. С допускането им се позволява по отношение на дупликата да им бъде отговорено. Ще започна отзад напред, господин Димитров. За съжаление, прекрасни градове са София и Варна, но с лоши управници. Страх ме е просто да си представя в какво се превръщат вече тези хубави туристически центрове – и София, и Варна, поради лошото управление от страна на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Няма никаква разлика между управлението на двата града във връзка с туризма. Еднакво зле е и във Варна, и в София. Сега, по отношение на господин Божанков, който засегна въпроса за еврото. Господин Божанков, в понеделник заминавам за Румъния в командировка от Народното събрание. Доколкото знам, те още не са приели еврото. Молбата ми е да ми предоставите малко евро в брой и да се опитам там да си купя нещо като турист.
#265 · speech
Господин Петров, разбирам желанието Ви да отговорите на всички въпроси, но моля да се съсредоточите върху предмета на точката от дневния ред!
#266 · speech
За съжаление, се притеснявам, че в момента, тоест не за съжаление – в момента Румъния развива своя туризъм и без да е приела еврото, надявам се, добре, че го развива. Като отида другата седмица, ще разбера как го развива. Но тъй като говорим за ратификацията на меморандум, който би трябвало да подпомогне реализирането на проекти с европейски средства в двете държави, трябва изпълнителната власт не просто да сключва меморандуми, а да прави така, че те да бъдат реализирани в полза на районите, в които ще се получава някаква реализация. А не да се получава така, че да се надяваме тези след нас да могат да извършат инфраструктурни проекти, толкова важни, какъвто е този, за който, пак ще кажа, есента отново попитах Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като считам, че има нужда от фериботна връзка между Лом и Раст в Румъния. Това е изключително важно да се направи за развитието и на икономиката, за развитието и на туризма, за подобряване и на отношенията между двете държави. И освен ако господин Божанков няма сакове с евро, които да сложим в реката, и по тях да се преминава разстоянието между Лом и Раст, би трябвало...
#267 · speech
Господин Петров, предупреждавам Ви за втори път и на основание чл. 51, ал. 1 от Правилника на Събранието имам право да Ви отнема думата. Изберете си дали да продължите по предмета, или да приключите с изказването си сега.
#268 · speech
Едно изречение, госпожо Председател. И при следващите ратификации, които следва да приемем, да се стремим да направим така, че не просто да ги гласуваме и да сме един гумен печат на Министерския съвет, а Министерският съвет наистина да ги реализира. Благодаря Ви.
#269 · speech
И аз Ви благодаря, господин Петров. Господин Янчев, ако още имате желание да се изкажете, заповядайте.
#270 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Да, имам желание. Ще продължа оттам, докъдето бях стигнал по тези иначе сходни точки за споразумения и меморандуми по програмите Интеррег, а и защото считам, че това е съществено. Съществено в смисъл, че Народното събрание може в този момент да върши по-полезна законодателна и законотворческа дейност, отколкото – от 2002 г. е първият такъв законопроект за ратификация на меморандум за програма България – Румъния, който аз успях да намеря – Министерският съвет да занимава Народното събрание с ратификация на документи, които не са международни договори по смисъла на Конституцията, както и на Закона за международните договори. Ако, господин Нанков, представители на вносителите или някой друг иска да вземе отношение и да има обратното мнение, нека да го изкаже, защото в основанията на този законопроект са посочени тези нормативни актове, които посочих – Конституцията и този закон. Нищо друго, което да задължава Народното събрание. Има обаче една друга логика. Тя е логиката, която съществува в Закона за кооперациите, но не е прилично Министерският съвет да се отнася към Народното събрание като към Общо събрание на кооперация, очаквайки да свали отговорността за иначе наистина крупна сума по този меморандум с Румъния – по памет, 207 млн. евро се предвиждат до 2027 г. И тъй като беше коментирано вече на няколко пъти огромното забавяне от 2021 г., тук също така да информирам, че този законопроект е внесен на 13 май, а на 14 май Програмата Интеррег България – Румъния вече е отворена и без ратификация от страна на Народното събрание, и приема предложения чак до септември месец. Също така да обърна внимание на предходния програмен период по тази програма и на избирателния район, от който съм излъчен – Велико Търново, и в частност на Община Велико Търново, която много сгреши по един такъв проект Интеррег България – Румъния, само че, както казах, предходният е за една сума от 12 млн. лв. И тъй като кметът е от ГЕРБ, и тъй като е областен координатор на ГЕРБ, председател на Националното сдружение на общините, да посоча, че предходният регионален министър отказа да възстанови на Община Велико Търново 4,6 млн. лв. по този проект, тъй като ги разходват неправилно, невнимателни са, грешат. Още нещо, Окръжната прокуратура реши, че това е съществен въпрос. И още нещо, по ремонт на една от улиците Европейската прокуратура се сезира след сигнал от страна на Районна прокуратура – Велико Търново. Въобще опасни работи са тия трансгранични проекти – да се внимава много, да не стане като с кмета на Велико Търново. Благодаря.
#271 · speech
Благодаря, господин Янчев. Има ли реплики към изказването на господин Янчев? Госпожо Василева, за реплика? Заповядайте.
#272 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега Янчев, разбирам, че Вашият негативен опит е дал предразсъдък във Вашите разсъждения днес. Изключително много се радвам, че е положено усилие в тази зала да се разглежда сега тази ратификация на меморандум. Изключително много се радвам, че са предвидени едни по-приемливи, по-значителни средства, защото, ако си мислите, че един меморандум обхваща само такива спортни мероприятия или изграждане на пътеки, или само такива проекти, които обхващат такива ценности – да бъдат представени исторически сцени или някакви други етнически обичаи, които са от двете страни на река Дунав, считам, че много грешите. Мога да Ви подскажа, че има една много хубава тема, която чакам от години да се развие, а това е археологическата тема, защото искам да подчертая – не само че в България съществува най-старото златно съкровище, Варненското, а говорят и за варненска цивилизация. Този път, ако може да се използват тези средства, да се направят археологически разкопки малко по-задълбочено, да се погледне на въпроса и се допусне да бъдат отворени тунелите под „Баба Вида“, ще се окаже много интересна история, която може би ще пренапише историята на България, а може би и на света. Със сигурност мога да Ви го твърдя с оглед вече откритията, които бяха направени в пещерата Козарника, на 1,2 милиона години! Първият човек, който е открит на земята – в нашите земи, това е към област Видин. Неслучайно, очевидно не искат да отворят тунелите под „Баба Вида“. Палави деца, момченца, които са си играли, случайно са бутнали нещо и са отворили един от тях, и са открили някакви бели стени, приличащи на мрамор. Говори се от много години, че има три тунела, един от които минава под самия Дунав – река Дунав, единият отива към Сърбия, а другият отива под Стара планина към Малко Търново. Много интересни неща биха се открили. И ако това се случи със средствата от този меморандум, ние с две ръце подкрепяме същия, тогава може би историята – нашата, на българите, ще бъде малко по-добре известна, ще знаем кои сме, ще знаем кои са ни корените и ще се установи, че всъщност сме държава с хилядолетна история. И тогава, когато човек знае корените си, знае кой е, може да има самочувствие и да се отворят още заложби и надявам се, повече добрина, повече духовни ценности и повече интелигентност. Благодаря Ви.
#273 · speech
Благодаря, госпожо Василева. Има ли други реплики към изказването на господин Янчев? Заповядайте, господин Стоянов.
#274 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Янчев, във Вашата дуплика може да обясните на госпожа Василева, че точно с такива проекти могат да се финансират подобни дейности, но това зависи изцяло в случая от местната или от държавната власт. Само да Ви кажа, че до най-старото съкровище, което е открито във Варна, в момента дори няма достъп, защото там е обрасло с храсталаци и няма какво да се види. На практика Община Варна в продължение на много години нищо не е направила за това да има достъп дори до този национален, да не кажа световен обект. И именно точно с тези програми може да се направят маршрути до тези обекти, които са от местно, национално и световно значение, но много зависи от това какво ще направят най-вече местните власти и също така държавната власт. Само да отворя една скоба и да припомня, че миналата година за археологически разкопки имаше пренебрежително малък бюджет. Включително аз съм задавал въпрос тук и до министъра на културата и той каза: ами няма пари, няма възможност, ще бъде заложено в бюджета за 2025 г. Сега за 2025 г. също са много малко средствата като цяло и за култура, и за туризъм. Не знам каква част от тях ще бъдат за археологически разкопки, за реставрация и консервация, но именно чрез такива проекти – има и национални, има и трансгранични, тези неща могат да бъдат изпълнени. Всичко зависи от местната и държавната власт и от това тези хора в администрацията да бъдат инициативни. Благодаря.
#275 · speech
Благодаря, господин Стоянов. Трета реплика към изказването на господин Янчев има ли? Не виждам. Но виждам, че господин Янчев иска да вземе дуплика. Заповядайте.
#276 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Госпожо Василева, аз наистина няма да мога както господин Стоянов да разясня подробностите и насоките в този меморандум за трансгранично сътрудничество, защото той е безспорен експерт, но от друга страна, си спомням, че съвсем наскоро ние от ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на Видин, от ВЪЗРАЖДАНЕ – по инициатива на Виолета Кърпачева, заедно с Ангел Георгиев – внесохме Законопроект за това той да бъде включен като архитектурен паметник – града, на който много държим. А от друга страна, аз говорих изключително за Велико Търново, където е посоченият от мен злощастен проект, най-вече за бюджета на Община Велико Търново, защото тези средства ще останат за сметка на гражданите на Велико Търново и на техните данъци. Въобще не става дума за алеите, нито пък за градинки – става дума за улици в цял квартал, което е хубаво. Става дума за една стара улица „Опълченска“, която не беше направена много хубаво, затова се занимава Европейската прокуратура и още нещо за един мост над река Янтра. Вярно…
#277 · speech
Господин Янчев, и към Вас молба – моля да се съсредоточите върху предмета на точката от дневния ред.
#278 · speech
…на два метра от съществуващ мост, но както се казва, по-добре да има два моста на два метра един от друг, отколкото нито един. И благодаря, госпожо Кузманова, за търпението.
#279 · speech
И аз благодаря за разбирането, господин Янчев. Има ли други желаещи народни представители за изказване по Законопроекта за ратификация, подчертавам, а не по общи въпроси? Няма други желаещи. Закривам разискванията. Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата Интеррег VI-A Румъния – България, внесен от Министерския съвет на 13 май 2025 г. с входящ № 51-502-02-10. Гласували 166 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 10. Законопроектът е приет на първо гласуване. Процедурно предложение – господин Нанков, заповядайте.
#280 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Отново същото процедурно предложение на основание чл. 86, ал. 2 от нашия правилник и предвид липсата на заявени предложения за изменение и допълнение на Законопроекта правя предложение приетият на първо гласуване току-що законопроект да бъде приет и на второ гласуване. Благодаря Ви.
#281 · speech
Благодаря, господин Нанков. Процедурно предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ гласуване. Моля, уважаеми колеги, режим на гласуване. Гласували 165 народни представители: за 143, против 17, въздържали се 5. Предложението е прието. Заповядайте, господин Нанков, да представите Законопроекта и на второ гласуване. (Реплики: „Прегласуване.“) Прегласуване. Добре. Уважаеми колеги, поискано е прегласуване на процедурното предложение да разгледаме и на второ гласуване Законопроекта за ратификация. Моля, режим на гласуване. Гласували 166 народни представители: за 131, против 28, въздържали се 7. Предложението е прието. Моля, господин Нанков, да представите Законопроекта за второ гласуване.
#282 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. „Закон за ратифициране на Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата Интеррег VI-A Румъния – България. Член единствен. Ратифицира Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в Програмата Интеррег VI-A Румъния – България, подписан от българска страна на 7 март 2024 г., за Управляващия орган на Програмата – 11 октомври 2023 г., и за Одитния орган на Програмата – на 18 октомври 2023 г. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Благодаря Ви.
#283 · speech
Благодаря, господин Нанков. Откривам разискванията по така представения законопроект за ратификация на второ гласуване. Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Пристъпваме към второто гласуване на Законопроекта. Подлагам на гласуване наименованието на Закона, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и неговия параграф единствен, така както беше представен от председателя на Комисията по регионална политика. Гласували 166 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 10. Законопроектът е приет и на второ гласуване. Тъй като времето за пленарното заседание ще приключи след една минута, преди да го закрия за днес – съобщение за парламентарния контрол на 30 май 2025 г., петък, по чл. 92 – 104 от Правилника на Народното събрание. 1. Министърът на външните работи Георг Георгиев ще отговори на 1 въпрос от народния представител Кристина Петкова. 2. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Петър Петров, Николай Златарски, Айтен Сабри, Халил Летифов, Атидже Алиева-Вели, Шендоан Халит и Айтен Сабри, Сейфи Мехмедали и Нина Димитрова. 3. Министърът на правосъдието Георги Георгиев ще отговори на 4 въпроса от народните представители Христо Расташки – 2 въпроса, Петър Кьосев и Явор Хайтов. 4. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов ще отговори на 7 въпроса от народните представители Николай Златарски, Елван Гюркаш, Айтен Сабри, Байрам Байрам и Сейфи Мехмедали, Александър Тодоров, Иван Белчев, Явор Хайтов, Константина Петрова и Гюнай Далоолу. 5. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Стоян Таслаков – 2 въпроса, Борис Аладжов и Александър Койчев, Николай Златарски и Явор Хайтов. 6. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Исмаил Осман, Хюсни Адем, Димитър Гюрев – 2 въпроса, и Людмила Илиева. 7. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на 21 въпроса от народните представители Златан Златанов, Петър Петров – 9 въпроса, Веселин Вешев, Димитър Гюрев – 2 въпроса, Лариса Савова – 2 въпроса, Николай Златарски, Богомил Петков, Иван Белчев, Деница Симеонова, Климент Шопов и Сейфи Мехмедели и 1 питане от народния представител Ангел Янчев. 8. Министърът на енергетиката Жечо Станков ще отговори на 4 въпроса от народните представители Иван Белчев, Николай Златарски, Иван Герчев и Константин Стойков. 9. Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще отговори на 1 въпрос от народния представител Николай Златарски. Приятен следобед, колеги! Закривам днешното заседание. Следващото редовно – утре в 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 14,17 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председател: Николета Кузманова Секретари: Иван Белчев Искра Михайлова