2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: petya-nikolaeva-tsankova
· намерени изказвания: 2
#1 · speech
Добър ден, уважаеми дами и господа народни представители! Честит празник на всички Вас и моля за регистрация. Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. Ще Ви направя едно съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадени от него заповеди, с които е разрешил преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили и средства, изпращането и използването извън територията на Република България на военнослужещи и средства от въоръжените сили за участие в учения и по други причини, и съвместна подготовка със съюзнически въоръжени сили на територията на страната. Уведомленията са с входящи номера от № 51-503-09-40 до 43 и са представени на Комисията по отбрана. Благодаря Ви. Започваме с първа точка от програмата на днешното пленарно заседание: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 105 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Къде е министър-председателят?
#3 · speech
Всеки момент ще дойде и министър-председателят – минутка търпение. Днес в парламентарния контрол по чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще участват министър-председателят на Република България господин Росен Желязков, заместник министър-председателят и министър на иновациите и растежа господин Томислав Дончев, заместник министър-председателят господин Атанас Зафиров и заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията господин Гроздан Караджов. Колеги от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, имате думата за въпрос към министър-председателя или към заместник министър-председателите. Заповядайте. Нямате. Колегите от „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Атанасов.
#4 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери, дами и господа народни представители! Днес е 9 май. Тези, които уважават западната демокрация и се чувстват европейци, празнуват Деня на Европа. Тези, които живеят с носталгията по Съветския съюз, уважават Празника на победата.
#5 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Сигурен ли си?
#6 · speech
Атанас Атанасов
Но не това е моят въпрос.
#7 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ама реши да го кажеш.
#8 · speech
Атанас Атанасов
Господин Премиер, моят въпрос е към Вас: кой и защо даде разрешение държавният самолет на Сърбия с президента Вучич да прелети през българското въздушно пространство, за да отиде на парада в Москва? Балтийските републики… (Оживление и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#9 · speech
Много Ви моля за тишина в залата!
#10 · speech
Атанас Атанасов
Балтийските републики затвориха своето въздушно пространство и единственият коридор, през който можел да мине самолетът на сръбския президент, е през българското въздушно пространство. Неслучайно към Вас задавам този въпрос, а не към вицепремиера и министър на транспорта, защото съм сигурен, че Вие знаете кой даде това разрешение. Така че моята молба е да дадете точен и конкретен отговор, защото не знам делегацията на ВЪЗРАЖДАНЕ дали е ползвала въздушен транспорт – може да се е възползвала от същия самолет, нямам представа, но мен ме интересува кой даде разрешение на сръбския президент да прелети през българското въздушно пространство. Между другото, беше предупреден господин Вучич и от Европейската комисия, че не е желателно да присъства на този парад. Но въпросът е свързан с българската национална сигурност: кой даде разрешение за прелитането на този самолет? Благодаря Ви.
#11 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Господин Желязков, имате думата.
#12 · speech
Добър ден! Честит празник на Европа! Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Така зададен, въпросът от господин Атанасов и неговата негативна конотация предпоставя, че нещо необичайно се е случило с това, че държавен ръководител на която и да е страна, която не е в списъка на неприятелските страни спрямо България, както и България не е обявила за неприятелска, та прелитането през въздушното пространство на България е някакъв политически проблем или проблем, свързан с националната сигурност. Вчера бях информиран от Външно, че е постъпило искане за прелитане през въздушното пространство на Роберт Фицо – министър-председател на Словакия, като, разбира се, това беше информация. Словакия е партньорска държава, съюзна държава и държава, с която ние имаме прекрасни двустранни отношения. Това, че други страни са изразили нежелание през тяхното въздушно пространство да преминава един или друг държавен ръководител, едно или друго лице, или едно или друго въздухоплавателно средство, може да се дължи на причини от двустранен характер. Ние със страните, с които граничим, и със страни, с които сме в партньорски отношения, съюзни и добросъседски отношения, няма никаква предпоставка да затваряме въздушното си пространство, както няма и предпоставка да следим какви са причините за прелитане, посоката и крайната дестинация, към която едно или друго лице, в това число и правителствен държавен ръководител, посещава, като налагаме въздушна цензура за това. Това са въпроси, които имат политическо измерение от двустранен характер. Ние сме правова държава, нашето небе е свободно и зачита основните свободи на въздухоплаването. По същия начин Вие може да ми зададете въпроса: защо, да кажем, не сме спрели отпътуване от страната на Ваши колеги със същото основание? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#13 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ... А, за реплика, извинявам се – заповядайте, господин Атанасов.
#14 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Я кажи за ВЪЗРАЖДАНЕ пак нещо, бе!
#15 · speech
Много Ви моля, господин Ганев. Господин Ганев!
#16 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ
Господин Ганев, Вие защо не сте на парада? Защото бяхте преди това. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#17 · speech
Много Ви моля за тишина в залата!
#18 · speech
Атанас Атанасов
Господин Премиер, важни са добросъседските отношения между... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз искам премиерът да чуе, защото си говори по телефона.
#19 · speech
Аз чувам, чувам.
#20 · speech
Атанас Атанасов
Чувате – двете уши, добре. Това е несериозно отношение, но... Да, ние имаме добросъседски отношения с всички държави, които са на Балканите. Въпросът е обаче, че сме обявени за вражеска държава от Русия, от Москва…
#21 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
И каква е връзката?
#22 · speech
Атанас Атанасов
…и тази дестинация, която е дадена на сръбския президент, е ясна на българското правителство каква е. И след като Балтийските страни постъпиха по този начин, въпросът е: защо България има това отношение към вражеска Русия? Между другото, не бих искал да спекулирам, но трябва да Ви кажа, че знам, че това разрешение е съгласувано със специалните служби и оттам има въпроси: защо, господин Премиер. Заради това и питам Вас, защото съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет осигурява националната сигурност, а това е въпрос на национална сигурност. Вие, разбира се, не ми отговорихте нищо, макар че този въпрос е съгласуван и с Вас. Благодаря Ви.
#23 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Дуплика желаете ли? Да. Заповядайте, господин Желязков.
#24 · speech
Господин Атанасов, разбира се, във Вашата реплика има прекалено много тенденциозност. Нито едно от твърденията не е вярно. Президентът на Сърбия не е персона нон грата за България, както и българското въздушно пространство, което в своята цялост е транзитно въздушно пространство, не е затворено за транзитно преминаване към трети страни, независимо от това кои са те. Дотолкова, доколкото преминаването на въздухоплавателно средство, което по някакъв начин застрашава обекти от критичната инфраструктура или може да застраши такива, обект на такава преценка, в конкретния случай преценката е, че няма риск или опасност за националната сигурност. А въпросът дали на нас ни харесва, или не кой къде отива – това е въпрос на субективно отношение. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#25 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Славчев.
#26 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Стойнев. Господин Министър-председател, уважаеми народни представители и уважаеми български граждани! На 30 април в късния следобед тихомълком в Министерския съвет на Република България се взе решение за одобряване на Проект за съвместна декларация между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно използването на водите на река Арда. Решението предоставя на Република Гърция достъп до водите на река Арда, което представлява стратегически национален ресурс. Решението е взето едностранно, без публична консултация или дебат тук в Народното събрание, което е в абсолютен разрез с демократичните принципи и правото на гражданите да бъдат информирани за действия, засягащи националните ни ресурси. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че действията на Министерския съвет, одобрявайки тази декларация, представляват грубо нарушение на Конституцията на Република България и нейните основни принципи за защита на националния интерес. В тази връзка е и нашият въпрос към министър-председателя: господин Желязков, какво съдържа тази съвместна декларация с Република Гърция? Защо дадохте водите от река Арда, без да се съобразите с националния интерес на нашата родина и защо пренебрегнахте Народното събрание във вземането на това решение, погазвайки Конституцията на нашата парламентарна република? Благодаря.
#27 · speech
Благодаря Ви, господин Славчев. Господин Желязков, имате думата – заповядайте.
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Така както беше заявено и по повод на политическите дискусии, въпроси, изслушвания по темата, България от две години е в процес на договаряне на режима за водоподаване на води, които са част от естествения отток на река Арда, във връзка с приключилото 60-годишно споразумение между България и Гърция. И по време на дискусията, и на Вас, господин Славчев, в частност стана ясно, че естественият отток на която и да е река не може да бъде спрян на границата на една държава. Тоест естественият отток е въпрос на природа и на гравитация. (Смях от народния представител Тошко Йорданов.) Това, което регламентират отношенията ни с Република Гърция, е контролираното подаване на количества и това, което е предмет на двустранни отношения, е компенсацията, която ние трябва да получим за това, че в определени части на деня задържаме водата, след това контролирано подаваме обеми в рамките на естествения отток и след задоволяване на всички потребности по отношение на българската енергетика, по отношение на бъдещото, но все още заради липсата на инфраструктура, напояване за българското земеделие. Това не са води, които се използват за питейни нужди. Предметът на декларацията е за пет години, което беше и част от дискусията, че не трябва да се допуска споразумение за срок, по-голям от 10 години. Аз много добре си спомням, че реперът беше до 10 години. А тази декларация е основа за подписване всяка година на едногодишни споразумения за размера на компенсацията между дружествата по отношение на оперативните разходи, които българската държава прави за това да подава регулирани количества на водата. Споразумението е изцяло в духа на националния интерес, изцяло в духа на това да бъдат компенсирани разходите, изцяло насочено към това, когато е изградена напоителната система, да бъде взето предвид и ежегодните споразумения дават възможност това политическо споразумение, за което Вие говорите, да бъде не само основа за добросъседските ни отношения, но и много ясна предпоставка за защита на българския интерес. Така че аз не разбирам или по-скоро разбирам, но не споделям внушенията, които правите във въпроса си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#29 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. За реплика? Заповядайте, господин Славчев, имате думата.
#30 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Стойнев. Господин Желязков, според мен тук малко преплетохте нещата с оттока. Нашата държава е горна държава и за Гърция, и за Турция, и може би се объркахте с естествения отток, който ние даваме за река Места, който е милиард и половина в момента, и изобщо няма такъв отток към днешна дата по изчисленията, направени от експертите. Никой от нас не е казал, че трябва да се спре подаването на вода към Гърция, но тук въпросът беше как Вие сте защитили националния интерес на нашата държава. Въпросът беше дали сте настоявали да се отворят граничните пунктове, които бяха част от едно споразумение, неизпълнено от страна на Гърция, дали сте отстоявали това гърците да си построят техния изравнител, или язовир да го наречем, така че да си напояват, когато им е нужно, а не когато – ние да им бъдем подчинени и да им даваме вода, когато те поискат. Въпросът ми беше в този дух, дали Вие като министър-председател към този момент сте защитили националния интерес? Защото и това, което ми казахте, беше витиевато, че всичко е наред, да не се притесняваме, но ако толкова всичко е наред, дайте публично, обявете я тази декларация, която сте подписали с гърците, и да стане ясно какво решение е взел Министерският съвет. Иначе в момента, от това, което чухме от Вас, пак общи приказки, че всичко било наред, добросъседски отношения – да, ние по никакъв начин не желаем да си нарушаваме взаимоотношенията с Гърция, да, ние сме горна държава, да, водата си тече, няма да я спираме, въпросът е какъв е нашият интерес от това да им подаваме вода в определено време, и икономически интерес, и всякакъв интерес. Друга е темата за река Места, където оттока, както казах, който сме подписали, че трябва да им даваме – 29% от оттока на река Места, което е милиард и половина годишно, което са стари данни, и те в момента също са в ущърб на нашата държава. Така че въпросът ми беше точно в тази посока: как сте защитили националния интерес, а не дали имаме добросъседски отношения. Благодаря Ви.
#31 · speech
Благодаря Ви, господин Славчев. Дуплика желаете ли? Заповядайте, господин Желязков.
#32 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господина народни представители! Максимално е защитен националният интерес на Република България, но държа да подчертая, че в междусъседските отношения няма режим на господстващо и подчинено положение. Европейското законодателство, което по обясними причини знам, че Вие в голяма степен не споделяте, не позволяват на странните членки да се възползват от това, че са предхождаща страна по повод на естествения отток на реките, както и да налагат определени ограничения. Предмет на ежегодните – пак подчертавам, ежегодните споразумения ще бъде размерът на компенсациите за това, че България регулирано подава вода, а обвързването с други двустранни отношения по-скоро би било в ущърб на националния интерес, отколкото това политическо споразумение. Знам, че Вие може би споделяте виждането, което беше част от тенденцията, защитавана от правителството на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за такова обвързване, но това е тема, по която Вие трябва да имате координирана позиция. Нашето виждане е, че политическата декларация за пет години, с ежегодни споразумения за компенсация, е най-добрият подход. Първо, защото е средносрочно политическо споразумение с ежегодни размери на компенсацията, които в максимална степен отчитат тенденцията и ръста на цените както на електрическата енергия, така и на другите разходи, които се правят в тази връзка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#33 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Въпрос от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Заповядайте, господин Анастасов. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)
#34 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми заместник-министър председатели, колеги! Първо, честит ден на Европа! Честита Седемдесет и пета годишнина на Европейския съюз! И да продължаваме, тези, които знаем какво правим в тази зала, да вървим по европейския път и живот и здраве, да се поздравим и с влизането в еврозоната. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Министър-председател, въпреки това най-важната мисия за нас, от „ДПС – Ново начало“, са хората, и в тази връзка имаме съвсем конкретен въпрос, а именно, кога тройката ще представи подробна законодателна програма? Подробна програма за управление, първо, на Министерския съвет, и подробна законодателна програма, така че това Народно събрание най-накрая да започне малко по-енергично да работи за решаването на проблемите на хората, които никак не са малко. Благодаря Ви предварително.
#35 · speech
Благодаря Ви, господин Анастасов. Господин Желязков, заповядайте.
#36 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Анастасов, Програмата на правителството за 2025 – 2029 г. беше приета с Решение на Министерския съвет преди два месеца. Програмата е на второ място на челната страница на сайта на Министерския съвет, това е вторият банер отгоре надолу. (Смях от народния представител Цончо Ганев.) Програмата е развита по сектори, по приоритети, и най-вече със съответния KPI, това е съответния индикатор за нейното изпълнение. Следващата седмица с вицепремиерът Дончев ще отчетем първите индикатори за изпълнение на Програмата за тези два месеца. Въз основа на тази програма Министерският съвет прие законодателна програма, която във вторник на Съвет за съвместно управление ще бъде обсъдена с представителите на Коалицията, за да имаме увереността за парламентарната подкрепа за всички законодателни актове по отделните сектори, след което, ако получим тази подкрепа, ще направим съответното изявление. Програмата е разработена в три направления: краткосрочни – в рамките на тази година, средносрочни – до провеждането на президентските избори, и за края на мандата до 2029 г. – политики, цели, мерки и индикатори. Така че имате възможност да се запознаете и разбира се, да отправите критиката си за мерки, които не отговарят на Вашите политически виждания. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#37 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Реплика желаете ли? Заповядайте, господин Анастасов.
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Страницата отгоре надолу, линкче има, и – цък, излиза.
#39 · speech
Господин Ганев, ако обичате!
#40 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Премиер. Разбира се, оценявам Вашето рафинирано чувство за хумор. Естествено, че ние сме се запознали с това, което сте сложили на сайта, само че истината е, че това Народно събрание не работи достатъчно енергично за хората. И това е нашата оценка, на „ДПС – Ново начало“. Именно затова ние очакваме, хубаво е да си отчетете наистина изпълнението на индикаторите, но реалните индикатори не за нас, за хората, които гласуват, хората, които са български граждани, са какво те ще усетят като нещо по-добро за своя живот на гърба си. Това са реалните индикатори, които ние ще следим. И наистина очакваме с трепет да видим какво ще представите, така че този парламент наистина да заработи с конкретни мерки, които освен изпълнени индикатори ще имат и конкретни резултати, които хората, нормалните хора да могат да почувстват като нещо добро за себе си, някакво облекчение за себе си, защото, както казах още веднъж, проблемите никак не са малко, а възможностите за решаването им са много в този момент. Благодаря Ви.
#41 · speech
Благодаря Ви. Въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Заповядайте, госпожо Иванова. Имате думата.
#42 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, господин Премиер, господа заместник министър-председатели, уважаеми колеги! Въпросът ми е към заместник министър-председателя Зафиров. На свое заседание миналата седмица Министерският съвет прие Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. За предстоящото ѝ приемане Вие споделихте няколко седмици по-рано на среща с граждани в Русе, но в хода на разработването на тази програма и след като вече започна и публично да се говори за нея, прозвучаха редица спекулативни твърдения относно съдържанието на тази програма, относно целесъобразността ѝ и резултатите, които тя ще постигне. В тази връзка Ви моля да разясните на българските граждани какви са основните цели и насоки на тази програма, както и какъв е очакваният ефект от нейната реализация. Благодаря Ви.
#43 · speech
Благодаря Ви. Господин Зафиров, имате думата за отговор.
#44 · speech
Уважаема госпожо Иванова, благодаря Ви за този въпрос. Наистина имаше доста спекулации в медийното пространство по темата, и в обществото останаха открити въпроси. Бързам да кажа, че съм изключително удовлетворен, че Министерският съвет прие тази нова Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в България, тъй като тя има една много ясна и фиксирана цел, а именно да даде балансиран отговор на нуждите както на хората, които са потърсили убежище у нас, така и на българското общество. С тази програма на практика българската държава спира да харчи безусловно пари за разселените лица от Украйна и им дава реална възможност да се интегрират пълноценно на пазара на труда. След почти денонощна тримесечна работа на Националния оперативен щаб и ресорните министерства успяхме да намерим решение на един отлаган повече от две години въпрос относно трансформирането на досега действащата програма с оглед на обаче отчитане на икономическите и бюджетните реалности и проблеми в страната. Новата програма стъпва върху необходимите условия за тази интеграция, достъп до заетост, образование и социална подкрепа, така че разселените лица да имат възможност да живеят, и най-вече, разбира се, да се трудят самостоятелно, тоест тя е насочена основно към това да стимулира те да се включват в пазара на труда. С нея се въвежда един по-устойчив, справедлив и контролиран механизъм за подпомагане, основан на реални потребности, които са с ясно дефинирани критерии и ясно дефинирана отчетност. По отношение на тези спекулативни твърдения, за които споменах, категорично заявявам, че това не е механизъм за раздаване на привилегия, а за временно, целево и регламентирано подпомагане на хора, които са избягали от военен конфликт, при спазване на нашите ангажименти като държава – членка на Европейския съюз. Новата програма въвежда един устойчив механизъм, основан на прозрачност, нужди и контрол, който замества досегашния специфичен и временен модел. И категорично заявявам, че не става въпрос за някакви преференции, а става въпрос за отговорност – и хуманна, и институционална такава. Търсен е ефект за по-ефективно управление на ресурсите и намаляване на социалното напрежение, както и за по-голяма самостоятелност на хората, които търсят не някакво облагодетелстване, а шанс да живеят достойно. Разбира се, човешкото, хуманното отношение изисква и всички възможни буфери, така че е предвидена и еднократна хуманитарна подкрепа за настаняване в срок до 60 дни в рамките на действащата и до момента временна закрила. Що се отнася до рисковите групи, тук също имаше много въпроси – това са децата до 12 години, придружавани от един родител, бременните жени, хората с трайни увреждания, инвалидите, хората над 65-годишна възраст, то тук настаняването остава за целия срок на временната закрила, след обаче много важно уточнение, направена преценка за принадлежност на тези категории хора към тези категории, на които трябва да отговарят, която ще бъде направена от териториалните подразделения на Агенцията за социално подпомагане. Държа да кажа, че това е въпрос на държавна отговорност, хуманност и европейска солидарност, принципи, които стоят в основата на Програмата, и принципи, които ние ще продължим да отстояваме. И съвсем на финала да припомня, че имаше една много сериозна, дълга, продължителна и ефективна дискусия относно предлаганите мерки. Постъпиха много препоръки от широк кръг неправителствени организации, от всички заинтересовани страни. Държа да кажа, че голяма част от тези препоръки са съобразени, те са включени в окончателния текст, като, разбира се, в крайна сметка са отчетени и изискванията на отделните ведомства, които са отговорни по прилагането на тази програма. Благодаря Ви още веднъж за въпроса.
#45 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Реплика желаете ли?
#46 · speech
Не.
#47 · speech
Благодаря Ви. Въпрос от парламентарната група на ДПС – ДПС. Заповядайте.
#48 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Уважаеми господин Премиер и господа вицепремиери! Въпросът ми е към господин Желязков и господин Томислав Дончев. Моля да ни информирате очаквате ли скоро – тези месеци, да продължи финансирането по ПВУ – Плана за възстановяване и устойчивост, и да започне финансирането по замразените проекти? С поисканото от Вас изменение от 16 април пред Европейската комисия очаква ли се да загубим някакви средства, или се очаква да усвоим всичките 4,3 милиарда, мисля, че толкова трябва да бяха? И най-важното, което бих искал да Ви попитам – можете ли да ми дадете законите, които спешно трябва да бъдат приети и в тази законодателна програма, която предвиждате те да бъдат първият приоритет преди близкосрочното, средносрочното и дългосрочното, за да се отпуши това финансиране по ПВУ? Благодаря.
#49 · speech
Благодаря Ви, господин Найденов. Господин Дончев, заповядайте.
#50 · speech
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, Планът за възстановяване се намираше в режим на екстремен риск само преди 3 – 4 месеца – фактически спрелия процес на постъпления от страна на Европейската комисия към България и драстично забавения темп на инвестициите в страната, което наистина е огромно предизвикателство с оглед изключително късия срок, който гоним. Те трябва да бъдат факт до месец август – завършили до месец август, следващата година, което за един инвестиционен проект без проведена обществена поръчка е много, много трудно. Мисля, че на база свършената работа през последните три месеца имаме всички шансове да се възползваме в пълнота от цялото финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Какво е свършено? След сериозни, тежки, но ползотворни преговори с Европейската комисия в някаква степен са променяни част от реформите в сектор „Енергетика“. България не е искала предоговаряне на реформите в темата „върховенство на закона и борба с корупцията“ – само по темата „енергетика“. Като резултат от преговорите имаме очакването да отпадне изискването, свързано с второ плащане за либерализация на пазара на дребно, както и България претендира, че е изпълнила искането с приемането на Пътна карта за климатична неутралност. Това е изпълнено към момента. Другото важно движение е реорганизация на самите инвестиции, доколкото тези проекти, които не са стартирали, нямат проведена обществена поръчка, трябва да отпаднат от Плана. Няма шанс те да се случат в рамките на месец август следващата година и ще тежат на бюджета. Тук тази операция е извършена по начин, без България да има опасност да загуби средства, доколкото, когато е подаван Планът, е наддоговорен със сума над 1 милиард, тоест ние сме поели ангажимент за повече стойност на проектите с над 1 милиард, отколкото получаваме средства от Европейската комисия. На същата стойност са редуцирани или изтеглени проекти от Плана, които ще се случат с алтернативен източник на финансиране. Това също беше част от преговорите с Европейската комисия. Колкото до изискуемите закони за второ плащане, те са в Народното събрание и няма нужда от подготовка на нови закони. Ще има нужда по реформите, свързани с трето, четвърто, пето, шесто, седмо, осмо, девето плащане. Ние сме в ситуацията в рамките на 2026 г. Ще трябва да отработим шест плащания и това не е в рамките на цялата година, а само на първите 7 – 8 месеца. Като обобщение на база на предприетите действия въпреки екстремно кратките срокове, аз считам, че има огромен шанс България да използва всички средства по Плана – всички средства по Плана, да извърши необходимите реформи, а не само свързани с второ плащане, а и с останалите до девето и заедно с останалите ресурси от Кохезионната политика да се възползва от това финансиране в пълнота. Благодаря.
#51 · speech
Благодаря Ви, господин Дончев. Господин Найденов, желаете ли реплика? Имате думата, господин Найденов.
#52 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Господин Желязков, бих Ви уведомил…
#53 · speech
Към господин Дончев.
#54 · speech
…че над 50% от народните представители нямат представа кои са законите, които трябва да бъдат гласувани. (Реплика: „Е как, бе?“) Над 50% казах. Бихте ли направили изрично такъв доклад или списък, с който да станат приоритет номер едно в нашата програма, защото се занимаваме с 50% от нещата, които не касаят благоденствието на народа, а един ПВУ план, финансиран, ще даде такава глътка въздух и на бюджета, и на държавата. И Ви моля пак в Програмата да бъде специално отразено кои са най-спешните закони, за да се отпуши това нещо. Благодаря.
#55 · speech
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Дончев.
#56 · speech
Уважаеми господин Найденов, аз имам едно принципно възражение. Аз не считам, че благосъстоянието на българските граждани зависи от външно финансиране. Би било много тъжно, ако сме в подобна ситуация. Благосъстоянието на българските граждани зависи от развитието на българската икономика. Външното финансиране е важно за инвестиции в модернизация на страната, инвестиции в реформи, но отнесено към брутния вътрешния продукт, то е относително скромен дял. Иначе нямаме спор, че това е важно. Всичко, свързано с ПВУ, се намира на сайта NextGeneration, където е достъпно не само за народните представители и за всички български граждани. Всички действия на българското правителство по тази тема протичат в режим на екстремна публичност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#57 · speech
Благодаря Ви, господин Дончев. Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Заповядайте. Имате думата, господин Рашев.
#58 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери! Въпросът ми е към министър Караджов. През месец февруари станахме свидетели на инцидент с дрон на летище София, който беше широко огласен в медиите. Чухме и много планове от Ваша страна за предприемане на спешни действия за справяне с проблема. Какво е направено по темата до този момент и има ли някакъв реален резултат от Вашите действия? Благодаря Ви.
#59 · speech
Благодаря Ви. Господин Караджов, имате думата.
#60 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина след инцидента през месец февруари тази години започнахме две групи от мерки. Едната е спешно събиране на всички ведомства, които имат отношение по въпроса за охраната на българските летища, и веднага установихме, че има голям пропуск в Закона. На практика има абсолютна забрана да бъдат сваляни каквито и да е летателни средства, така че много бързо предложихме Законопроект, който вече от 10 април е тук в Народното събрание. Мина на Министерския съвет. Беше съгласуван от всички институции. С него се забранява използването на безпилотни летателни средства в определени зони, в това число и в зоните на летищата. Надявам се, че скоро време той ще влезе в дневния ред на народното представителство и ще бъде гласуван. Също там предлагаме и наказателна отговорност за всеки, който употребява такова безпилотно летателно средство, да бъде наказателно отговорен, когато застрашава друго въздухоплавателно средство, изобщо гражданските полети. Като по-дългосрочни мерки сме започнали и вече са разработени две наредби. Те трябва да определят реда и начина – едната, как се свалят такива безпилотни летателни средства, и е в много напреднала фаза. Съвсем скоро ще види бял свят, а в другата се дават указания за това как функционира държавната система от дронове. Всъщност дронове се използват за нужди на националната сигурност, на отбраната, на гражданската защита, пожарната и ние в тази наредба ще регламентираме процедурите, при които те ще си взаимодействат, най-вече ще взаимодействат с другите летателни средства – тези на гражданската авиация. Естествено, трябва да добавя и нещо много важно – предприехме и мерки, които да са за конкретна защита на летищата, на функциониращите летища в България. След много дълъг преглед на международния опит в областта на антидрон защитата сме издали предписания от името на гражданска въздухоплавателна администрация до всички летища в България, независимо дали се оперират от концесионери, или от държавен оператор, да предприемат процедури, за закупят и да инсталират антидрононови системи, които да отговарят на няколко условия, без да се дава предписание кой е производителят или откъде да ги купят. Де факто се казва какво е зоната за ранна детекция, като се предвижда да бъде не по-малко от 2 км от краищата на пистите, а в ширина да бъде не по-малко от 500 м от осевата линия на пистите за кацане и за излитане. Всичко това заедно с изискванията за безопасност на тези антидрон системи, защото разбирате, че те могат, ако са с радиочестотно заглушаване, да заглушат и самолетите, могат да заглушат и системите за сигурно кацане. Реално там са описани точно тези предписания към летищните оператори, на които трябва да отговарят техните антидрон системи. Има такива на пазара и всеки сам ще избере надеждната защита. Очакваме в следващите няколко месеца да започне инсталирането на всички наши летища на антидрон системи. Благодаря.
#61 · speech
Благодаря Ви, господин Караджов. За реплика желаете ли, господин Рашев? Благодаря Ви. Въпрос от парламентарната група на МЕЧ. Заповядайте, господин Веселински, имате думата.
#62 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, господин Председателстващ Стойнев. Уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери, уважаеми народни представители! Иска ми се да Ви извадя малко от петъчната летаргия на този блицконтрол и от темата дронове, Сърбия, Русия, Европа, да поговорим за България и за липсата на сигурност. Липсата на сигурност, която се усеща в българския народ ежедневно – убийството в Хасково на Магдалена, убийството посред бял ден отново в този град, само преди един ден, чадъросването на контрабандни канали в Пловдив, разкритията на служители на Министерството на вътрешните работи за нареждания на техните шефове в различни ОДМВР, случаят в Бургас – емблематичният с Димитър Николов, укриването на полицейски преписки във Велинград, в Пазарджик и още ред други нередности в системата на МВР налагат да Ви задам следния въпрос – конкретно към Вас, господин Министър-председател. Смятате ли в най-скоро време да уволните министъра на вътрешните работи и да поискате оставката на Даниел Митов за трайно несправяне с Министерството на вътрешните работи, защото в българското общество, сред българските граждани, остава трайното усещане за мафиотски монопол в МВР? Така че Ви питам конкретно и наистина желая конкретен отговор от Вас. Благодаря Ви.
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Веселински. Господин Желязков, имате думата.
#64 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Структурата и съставът на Министерския съвет се определят с акт на Народното събрание. Народното събрание и по повод внесен вот на недоверие в този сектор се произнесе. Понеже Вие искате конкретен отговор – на този етап няма да внасям предложение за промяна в състава на Министерския съвет. А дотолкова, доколкото мотивите за задаването на конкретния въпрос са изключително важни и релевантни, напълно споделям Вашето виждане, че институциите дължат много на обществото както по отношение на превенцията, така и по отношение на наказанието за всички прояви на престъпно поведение. Не е тайна, че не само в Министерството на вътрешните работи, но и във всички контролни институции подобни практики за разпъването на чадъри, за търговия с влияние са налице. Работата, която правителството следва да свърши в организационен аспект, е да създаде или да въведе в по-добро функциониране на контролните механизми за вътрешен контрол и проверка. Аз мисля, че реакцията на Министерството на вътрешните работи и в частност на министър Митов по теми, които една част са от 1924 г., други са нововъзникнали, на този етап не будят у мен съмнения за неговото добро, чистосърдечно и професионално намерение да въведе ред в системата. Разбира се, срокът е много кратък от началото на работата на кабинета, но Ви уверявам, че повдигнатият от Вас проблем вълнува нашето политическо и експертно внимание и благодаря за Вашата активна гражданска позиция. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Реплика желаете ли, господин Веселински? Заповядайте в рамките до 2 минути.
#66 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря за отговора Ви, господин Желязков. Макар че не бе конкретен, но Вие може би индиректно, хората в тази зала и българското общество разбраха всъщност къде се крие проблемът. Само ще Ви напомня, че имаше два вота на недоверие, които Вие само преди няколко дни в отчета си за 100 дни програма на правителството и работата отчетохте като най-големия успех заедно с приемането на бюджет с 19 милиарда дълг, но вотовете на недоверие бяха на тема корупция и външна политика, а не на тема вътрешна сигурност, така че май индиректно Вие ми отговорихте, че свързвате Министерството на вътрешните работи с корупция. Това е ясно на всички български граждани от изслушванията, които имахме тук на министър Даниел Митов, защото той се появяваше на тази трибуна, винаги отговаряше с: не знам; няма демони и ангели в системата на МВР; няма демони и ангели сред българското общество. Но истината е, че има огромен проблем в Министерството на вътрешните работи, за който и Вие индикирахте и ако не го разрешите в най-скоро време, то може би още преди конвергентния доклад правителството ще се разклати сериозно и ще падне. А вот на недоверие на тема вътрешна сигурност със сигурност предстои и той може би ще се окаже решаващ за падането на Вашия кабинет. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#67 · speech
Благодаря Ви, господин Веселински. Дуплика желаете ли? Не. Преминаваме към следващ въпрос – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Заповядайте, имате думата. Госпожо Илиева, имате думата.
#68 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми колеги, уважаеми министри! Въпросът ми е към министър-председателя господин Росен Желязков. Спрямо статистиката на Международната организация за насилие с деца онлайн INHOPE България се намира на четвърто място в света спрямо 55 държави. Държавите преди нас са Щатите, Нидерландия и след това е България. Съгласно УНИЦЕФ 16% от децата в България са били сексуално малтретирани. Само за първите 9 месеца на 2024 г. са подадени 293 хиляди сигнала за насилие върху деца. Въпросът ми е: Вие интересувате ли се от тази статистика, запознати ли се с тези доклади и какви мерки предприема правителството на България за опазване на физическото, психическото и емоционалното здраве на нашите деца? Благодаря.
#69 · speech
Благодаря Ви, госпожо Илиева. Господин Желязков, заповядайте.
#70 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, разбира се, в социалната сфера политиката по отношение на семейството, на подобряването на условията за живот, средата, възпитанието на децата са последователни политики и те не са в хоризонта на едно правителство, както и младежките политики. Разбира се, статистиката базира определени анализи за това какви са тенденциите и какви целенасочени политики трябва да бъдат оповестявани, провеждани и реализирани. Разбира се, тази тема вълнува правителството и в нашата управленска програма е обърнато специално внимание на проблемите, свързани със семейството и децата както по отношение на демографските измерения, така и по отношение на въпроси, свързани с уязвими групи, възпитанието и отглеждането на младото поколение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#71 · speech
Благодаря Ви. Реплика? Заповядайте, госпожо Илиева.
#72 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Отговорът, който получавам, не мисля, че успокоява българските майки и българските граждани. Той е много обширен – общи формулировки и нищо конкретно. Така че не смятам, че наистина Вие сериозно сте запознати с тези неща и отделяте необходимото внимание, защото би следвало да цитирате поне две-три мерки от този план, който е с фокус върху децата. Така че много Ви моля, следващия път, ако може, някаква статистика да кажете, някакви конкретни мерки, за да може наистина да се внесе някакво спокойствие в тази сфера. Още повече, че всички тези неща, които се случват в последните дни, бяха цитирани тук и от други политически партии и внасят много сериозно напрежение върху цялото общество.
#73 · speech
Благодаря Ви. Само да кажа, госпожо Илиева, ако желаете наистина конкретен отговор със статистиката, тъй като няма как в момента да Ви се даде такава, хубаво е да направите писмен въпрос към министър-председателя или към конкретните министри и Ви уверявам, че ще получите подробна информация. Заповядайте, господин Желязков.
#74 · speech
Благодаря Ви. Вземам тази реплика не за да влизам в полемика с госпожа Илиева. Госпожо Илиева, правителството, което и да е то, работи с програмата за управление, която приема в началото на своя мандат, а парламентът контролира пряко или косвено изпълнението на тази програма. Ако искате, можем да коментираме самите конкретни мерки и цели, които са заложени в програмата. Аз Ви препоръчвам да се запознаете с нея. За начало започнете с 14 страница на програмата, след това минете на 16 – там са мерките. Иначе влизаме в един конкретен диалог с Вас, който не е в предмета на настоящия блицконтрол. Така че 14 страница, 16 и нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#75 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към втория кръг с въпроси от името на парламентарни групи. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. Въпрос от парламентарната група на ПП-ДБ. Да, заповядайте, господин Шотев.
#76 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери! Уважаеми господин Желязков, въпросът ми е към Вас. Той касае Общинската програма, тъй като за първи път в държавния бюджет бе включена за 2024 г. Програма за финансиране на общинските проекти, които всъщност касаят всяка една община в България, независимо от политическата окраска, независимо от нейния размер. Става дума за инфраструктурни проекти, както вече се знае, за улици, за тротоари, за ВиК, за градинки, за площади. Същата програма бе продължена през 2025 г., но в момента проектите са спрени. От края на миналата година и през тази година всъщност не е извършено нито едно плащане по тази програма. Към момента стоят 3100 проекта и ние сме предвидили милиард и шестстотин към днешна дата в бюджета за 2025 г. Въпросът ми към Вас е: каква е причината правителството да не поставя, да не изплаща тези средства? По този начин то поставя под риск цялата програма. Градовете ни в момента стоят разкопани и по този начин ние лишаваме гражданите от дължимите им обществени права. Така че, моля за отговор по този въпрос, господин Министър-председател. Благодаря Ви.
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Шотев. Господин Желязков, заповядайте.
#78 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Шотев, за въпроса. Както знаете, общинските проекти имат три източници на финансиране: държавният бюджет, европейските програми и Националният план за възстановяване и устойчивост. По отношение на заложените за финансиране със Закона за държавния бюджет по съответното приложение „Общински проекти“. Тези, които имат сключени договори, включително които са извършили поемане на ангажименти, начални плащания и предвидени за финансиране в рамките на следващата година, ще бъдат съвременно финансирани. В резултат на успешната емисия, която беше направена, има постъпил необходим ресурс и в най-скоро време ще започнат разплащанията по отношение на проектите, за които Вие говорите. По приложенията към Закона за държавния бюджет, по които има сключени договори, има съответно поети ангажименти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#79 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Реплика? Заповядайте, господин Шотев.
#80 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви. Господин Министър-председател, тук става въпрос, ако можете, да се ангажирате с конкретна дата, тъй като от Вас ние разбрахме, че парите са осигурени, те са в Закона и че имате намерение тези средства да ги плащате. Също така хората трябва да знаят откога – както гражданите, така и строителите, така и общинските представителства. Трябва да има някаква конкретна дата. Бъдете така добър, дайте конкретна дата, за да можем да информираме хората. Мерси.
#81 · speech
Благодаря Ви. Господин Желязков, заповядайте за дуплика.
#82 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Шотев, конкретната дата е от Деня на Европа – 9 май. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#83 · speech
Благодаря Ви. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, имате думата, господин Първанов.
#84 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател! Господин Премиер, във Ваше официално изявление миналия месец Вие казахте, че България е взела своето идеологическо решение – своето идеологическо решение, което касае нашите въоръжени сили. При предишното идеологическо решение България получаваше цели авиополкове, които пристигаха при нас на ескадрили, без да се вдига много шум, без да има някаква реклама, но които бяха боеспособни. Сега се оказва, че като пиар екип на „Локхийд Мартин“ ние сме получили нещо, което не може да лети, нещо, което стои в хангара и за което платихме авансово. Ще отбележим, че същата фирма „Локхийд Мартин“ е поела ангажимент да достави на Канада 88 бомбардировача F-35 на цена от 13 млрд. долара. Себестойността на всеки един от тях излиза на 155,5 млн. щатски долара, а нашите, които ги чакаме, от които имаме едно нещо, което не лети, са на цена 162,5 млн. долара – това нещо, което наричаме F-16 блок 70. Може би тук ще трябва да Ви помогне и вицепремиерът по сигурността господин Зафиров, тъй като Запрянов – министърът на отбраната, го няма. Той миналата седмица заяви, че липсвало едно блокче, затова самолетът не летял. Това блокче кое е? Блокчето, което прави от половинвековния старец F-16 блок 70, или е нещо друго? Защото това неподвижно нещо там си стои. Вие му направихте една голяма реклама и се оказа, че България има нещо, което служи само за фотографии, само за пиар. Имаме ли реална защита? Направихме ли своя идеологически избор. Да, тук разбирам, че ще му бъде трудно и на господин Зафиров, защото чисто идеологически изборът на неговата партия сега трябва да се завърти на 180 градуса. Все пак Вие бяхте против тази сделка, а сега ще бъдете в неудобното положение да я защитавате. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#85 · speech
Благодаря Ви. (Разговор между министър-председателя Росен Желязков и народния представител Ивелин Първанов.) Господин Желязков, заповядайте.
#86 · speech
Благодаря Ви. Попитах господин Първанов какъв е всъщност въпросът, защото това изявление, разбира се, е въпрос на политическа полемика, в която няма да влизам, но той уточни, че въпросът е в какво се състои неизправността на първия самолет. Аз не съм експерт, господин Първанов. Аз съм информиран за хронологията, която, ако не беше политическата престрелка по тази тема, може би щеше да е в сферата на гаранционното поддържане на един актив. Няма да влизам в идеологическите измерения, защото на всички в тази зала е ясно какво се има предвид, когато се преминава от една съветска платформа на една платформа, съвместима с НАТО. И тук не става въпрос, че темата е концентрирана в един актив. Темата е концентрирана в начин на мислене, подготовка, оперативна съвместимост, способности и какво ли още не. Това, което мога накратко да кажа, защото знам, че ще има изслушване по темата, че по време на полета от Съединените щати до Испания и от Испания до България има индикация за неизправност в блок, който, ще ме извините, моля и професионалното ръководство и експертите, които следят този въпрос, да простят моя лаишки отговор, но това е въпрос на моето когнитивно възприятие за теми, които не са ми работа да знам. Та така че е подаден сигнал, светнал е индикатор, който уведомява за някаква неизправност по отношение на зареждането на някаква част от акумулатори, батерии или нещо подобно. Не знам в кои вериги какви батерии има, но това е бил индикаторът. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) След това тази индикация изчезнала, самолетът съвсем естествено се е приземил, след това е отведен в хангара. При направени тестове има отново индикация, след това индикацията става устойчива. Това е елемент от цялата верига, която се следи за изправност и се докладва. Става въпрос за блок, който в своята цялост е гаранционен. Този блок е заявен. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Този блок е заявен. Господин Ганев, благодаря. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Блокът е заявен, блокът е доставен и вероятно блокът е вече монтиран. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е част от гаранционната поддръжка на този самолет. Самолетът е летящ, годен, боеспособен, но с оглед на гаранционната му поддръжка е необходимо всички такива елементи да бъдат своевременно подменяни, за което, както виждате, в изключително кратък период от време това нещо е вече осъществено. Но повече подробности, разбира се, на експертно ниво. Аз нямам претенциите да бъда всезнайко. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#87 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. За реплика, господин Първанов, заповядайте.
#88 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Премиер, аз разбирам, че наистина това не е Вашият ресор основно. Очаквах, че тук ще бъде министърът на отбраната. Но все пак трябва да акцентираме, че Вие също бяхте много доволен от неговото пристигане и акцентирахте върху идеологическия избор. Ако направим съпоставка с по-предишния идеологически избор, продуктите на по-предишния идеологически избор все още летят в небето и защитават националната ни сигурност. Продуктите на новия идеологически избор се оказва, че имат някакви блокчета, които им пречат да летят. Някаква лампичка е светнала, да. Много добра сигнална лампичка, и тя беше на парада на 6 май. Ако го сравним с парада, който започна днес в една друга столица, която беше обявена за неприятелска, може би наистина на нас трябва да ни светне лампичката, тъй като на нашия парад не ни достигаха не само строеви части, не само гвардейската част, ами бяха поканени ученици от кръжока – гвардейския, който е под шефството на гвардейците. Бяхме поканили деца да маршируват. Дотам стигнахме, че нямаме какво да покажем на парада. Не говоря за техниката. Трябваше да се акцентира върху личния състав. Личният състав дори не може да марширува. Ние очакваме да имаме някакви способности, да направим нещо. Как ще го направим? Може би сега е моментът. Като гледам, повечето са си пуснали на лаптопите да гледат парада. Може би да поискаме процедура парадът да бъде пуснат и на мониторите в Народното събрание, за да видим поне кой ще ни противостои. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#89 · speech
Благодаря Ви, господин Първанов. За дуплика? Не желаете. Преди да преминем към следващия въпрос, ще направя едно съобщение. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от 112 Основно училище „Стоян Заимов“ – град София. Нека ги поздравим с добре дошли в Народното събрание. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви. Преминаваме към следващата парламентарна група, а именно „ДПС – Ново начало“. Въпрос? Заповядайте.
#90 · speech
ДПС – Ново начало
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, господа вицепремиери, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът, който сме подготвили от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, е по-скоро към господин Зафиров като ресорен вицепремиер. Той е от изключителна важност за всички млади семейства, особено в този период, когато текат приемите по детските градини и ясли. Уважаеми господин Министър, в условията на задълбочаваща се демографска криза и предизвикателства в системата на предучилищното образование необходимостта от разширяване на капацитета на детските градини в страната става все по-належаща. Липсата на достатъчно места в градини и ясли не само ограничава достъпа на децата до ранно образование, но и възпрепятства участието на младите родители на пазара на труда, особено на майките. Много общини в страната са изправени пред необходимостта от изграждане на нови детски заведения. Въпреки че в последните години бяха осигурени средства по национални и европейски програми, реализацията на множество проекти се блокира или забавя значително. Публичните интереси – образователни, социални, икономически, не трябва да бъдат блокирани от неадекватна или остаряла нормативна рамка. Необходима е законодателна воля за облекчаване на процедурите по отчуждаване специално за обекти от обществено значение, каквито безспорно са детските градини. В този контекст нашият въпрос към Вас е следният: какви конкретни законодателни или административни мерки предвижда правителството за улесняване и ускоряване на процедурите по отчуждаване на терени за изграждане на детски градини с цел да се осигури бърз и ефективен достъп на общините до необходимата земя за реализиране на проектите в полза на децата и младите семейства? Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря Ви, господин Халит. Господин Зафиров.
#92 · speech
Уважаеми господин Халит, уважаеми колеги! Господин Халит, първо да Ви благодаря, че правилно сте запознат с ресорите, за които отговарям, за разлика от господин Първанов, който нещо се обърка, защото няма вицепремиер по сигурността. Въпросът, който зададохте обаче, е от изключителна важност. И аз, без да изземвам функциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, пък и на Народното събрание, тъй като тези въпроси могат да бъдат решени със законодателни инициативи тук, в тази зала, но бих искал да Ви уверя, че работим много сериозно и обмисляме промени в Закона за устройство на територията именно в частта, която Вие посочихте, включително и за големи инфраструктурни проекти, не само за така нужните на обществото детски градини и училища. Но все пак ми се ще да напомня колко е труден, даже бих казал понякога доста деликатен, въпросът с отчужденията, и да напомня, че буквално от последните дни има осъдително решение от Европейския съд по правата на човека, с което осъждат България за ниски и несправедливи обезщетения. И това наистина е буквално от последните дни. Така че отговорът ми е „да“, обмислят се такива законодателни инициативи, достатъчно сериозни. Надявам се Народното събрание също да бъде активно по темата. Но тъй като не по-малко важен е въпросът и откъде да дойдат средствата за тези така желани детски градини, мисля, че е важно да споделим с Народното събрание и с българското общество едно решение от вчера на Министерския съвет по темата, за което обаче господин министър-председателят може да бъде доста по-подробен.
#93 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Реплика, желаете ли? Заповядайте, господин Халит.
#94 · speech
ДПС – Ново начало
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Зафиров, бих искал да Ви благодаря за отговора. Ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ ще участваме активно в целия законодателен процес във връзка с уреждането на този сериозен проблем, който касае особено младите семейства, и да не кажа, и всички български граждани. Ние ще направим своите предложения в законодателната рамка на това, което поставяме като проблем. Но очакваме също от Министерския съвет да даде, както се казва, сламката, или да зададе тона по улесняването на процедурите, а ние от наша страна ще вземем своето активно участие, за да решим този дългогодишен проблем на младите семейства. Благодаря.
#95 · speech
Благодаря Ви, господин Халит. Заповядайте, господин Желязков.
#96 · speech
Благодаря Ви. Използвам повода не като дуплика, а по-скоро като възможност да кажа за едно вчерашно решение на Министерския съвет по отношение на активи, с които разполага държавата било пряко, било чрез държавни предприятия. Идентифицирахме множество имоти, които, разбира се, не са някакви неясни имоти, независимо от това че за голяма част от тях няма нито актуални данъчни оценки, нито дори актове за собственост. Но нашата цел, не само на това правителство, предполагам, на всяко следващо правителство, а изобщо на органите, призвани да управляват и да стопанисват публични активи, е тяхното целесъобразно управление. Управление, което, от една страна, носи доход, който доход става част от публичния ресурс, а от друга страна, да не генерират разходи, които да бъдат в тежест на фиска, или в тежест на всяко едно ведомство. Целта на индивидуализирането, установяването и оповестяването на тези активи, които, разбира се, са част от всичките активи, които под различни форми съставляват публичен актив, защото има много активи, които са в капитала или са собственост на търговски дружества, има активи, които все още не са установени, има активи, които не са актувани, има такива, които нямат никакъв инвестиционен потенциал, има такива, които генерират много разходи, има активи, които са важни за задоволяване на административни нужди или за предоставяне на публични услуги. Целта е те да бъдат управлявани ясно, прозрачно и в полза на обществото. Какво означава това? Давам пример. Държавата иска да отчужди определен имот за публична инфраструктура. Вместо години наред да се водят дела за размера на обезщетението, има възможност такива активи да бъдат предложени в режима datio in solutum, тоест във възможност да бъдат удовлетворени отчуждаемите собственици с такъв актив или по отношение предоставяне на услуги под формата на концесия, тези активи да бъдат участие на държавата в подобно публично-частно партньорство, активи, които могат да бъдат предоставени на други публични субекти. Ето вчера беше повдигнат отново въпросът за складове, където да съхраняват машините за гласуване. ЦИК периодично повдига този въпрос от 2022 г. и държавата някак си звучи странно, че при наличието на толкова много недвижима собственост – със или без сгради, е призвана да наема помещения, за които плаща милиони левове и влиза във взаимоотношения с различен режим на баланс на интересите. Част от това наше желание, след като оповестим тези имоти, списъците ще бъдат ясно и публично поставени на вниманието на обществото, една част от тях, разбира се, имаме желание през Агенцията за публични предприятия и контрол да бъдат продавани. Продаването следва да бъде с ясна, прозрачна, конкурентна процедура, с публични търгове през електронната платформа, там където няма тет-а-тет взаимоотношения между администратор, кандидат, търговия с влияние или други форми. Разбира се, пак подчертавам публично, но ресурсите, които биха се генерирали от продажбата на този актив, не да отиват просто в бюджета, а те да отиват в специален фонд. Ние ще предложим в Закона за държавната собственост създаването на такъв фонд, средствата от който да бъдат целенасочено използвани за изграждане или поддържане на социална инфраструктура. Основно да бъдат насочени към детски градини и училища. С този фонд целта е един път завинаги да решим въпроса за детските градини с целенасочено инвестиране в рамките на много къс период. Обществото няма време да чака решаването на социалните проблеми, които така или иначе са част от мерките за справяне с демографските проблеми и с насърченията, които младите семейства трябва да имат за това да раждат и да отглеждат деца, да бъдат отлагани във времето. Затова с парламента, и аз се надявам това да бъде подкрепено, разбира се, с всички мерки и механизми това да се случва прозрачно, но основната цел е да се постигне ефектът, свързан със социалната инфраструктура, а от друга страна, по ефективно да се управлява този актив, който стои неизползваем, в немалка част стои някъде скрит, неясен и оттам се появяват всички възможности за спекулации, за корупционни практики, за използване не по предназначение за някакви игри между администрации и бизнес, които всички Вие сте чували. За всички, които знаят, въпросът е всичко да се извади на светло и подходът да бъде подложен и на обществен, но не на публичен политически контрол. Благодаря Ви.
#97 · speech
Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Желязков. Преминаваме към въпрос от парламентарната на група на „БСП – Обединена левица“. Господин Йончев, заповядайте.
#98 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Въпросът ми е към вицепремиера Зафиров. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Вчера на първо гласуване мина Законопроектът за изменение на Закона за устройство на територията на „БСП – Обединена левица“, с който се предлага удължаване на срока за влизане в сила на приетите още през 2012 г. промени, касаещи общите устройствени планове на общините. Срокът за влизане в сила на тези промени бе 1 януари 2025 г. С оглед реалната невъзможност на голям брой общини да изпълнят изискванията от „БСП – Обединена левица“ предложихме този срок да бъде удължен с още две години до първи януари 2027 г. В тази връзка: каква ще бъде ролята на държавата в този процес и предвидено ли е общините, които към момента нямат разработени такива планове, да бъдат подкрепени по някакъв начин? Благодаря Ви.
#99 · speech
Благодаря Ви, господин Йончев. Господин Зафиров.
#100 · speech
Уважаеми, господин Йончев, не знам защо подвикват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но Вие повдигате един въпрос, с който... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, ще запозная Народното събрание и обществото, защото това е въпрос от изключителна важност, а в същото време е въпрос, който обикновено е встрани от обичайните въпроси, но в същото време засяга българските общини. Аз искам искрено да благодаря на Народното събрание вчера за това, че този законопроект мина на първо четене, защото общите устройствени планове на общините са предпоставка за растеж, за устойчиво развитие, за подобряване качеството на живот на всички български граждани. Това касае и Вашите избиратели, уважаеми господа и дами народни представители отдясно. Наличието на тези устройствени планове гарантира правилното формиране на устройствената политика, както и устойчивото развитие на общините. И макар че, както казах, тая тема не е особено популярна, тя е изключително важна, защото включва всичко, което функционира в една такава среда – от зелените зони през транспорта и включително да стигнем и до съхраняването на културно-историческото наследство. И в тая връзка бих искал да Ви отговоря, че има пълен синхрон в работата на законодателната и изпълнителната власт и наистина работим с мерки, които са в реална помощ на всички български общини, независимо от партийното мнозинство, което формира управлението на тези общини. В Министерството на регионалното развитие са предвидени средства, с които ще се спомогне общините да наваксат това забавяне и да получат финансиране конкретно за изготвянето на тези устройствени планове. Буквално преди няколко дни министърът на регионалното развитие господин Иван Иванов одобри условията, по които общините могат да се възползват и да завърши успешно този процес. В заключение да кажа, че заделеният за тази цел ресурс е малко над два милиона лева. Надявам се и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ също да аплодират този подход. Благодаря Ви.
#101 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Реплика ще желаете ли? Не. Благодаря Ви. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на ДПС ДПС. Заповядайте, господин Адем – имате думата.
#102 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаеми господин Желязков, Вие преди малко засегнахте всъщност темата, която бях подготвил като въпрос и отговорихте на част от въпросите, а именно темата за масовата продажба на така наречените държавни имоти, държавни активи. Цитирам – мисля, че са над 4400, го обявихте вчера. Понеже за първи път държавата продава в такъв мащаб толкова голям брой държавни активи, ще помоля и още детайли да кажете. Разбрахме по какъв критерий е направен самият списък на тези имоти. Ще помоля допълнително да кажете повечето от тези имоти собственост на Министерството на отбраната ли са? В тези имоти има ли училища? Кога ще бъде обявен самият списък и този фонд, който споменахте, който ще се образува, Министерството на регионалното развитие ли ще се разпорежда с фонда и ориентировъчно каква сума очаквате след продажбата? Благодаря.
#103 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков – имате думата, заповядайте.
#104 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, от въпроса съдя, че не е станало ясно каква е целта на програмата. Програмата, ако не е качена, днес ще бъде качена на сайта, заедно с нейните приложения. Това са всички списъци на въпросните имоти. Първо, тези списъци не са окончателен брой, има още много имоти. Аз казах, че това са имоти, които са публичен актив и се управляват от министерства или от държавни предприятия. Има много имоти, които са публични по своя характер, не като форма на собственост, които са в рамките и на държавни търговски дружества, и в други министерства, защото в рамките на тези два месеца бяха изследвани заедно с информационни карти по една единна методология, не само видът на актива, а и негови основни характеристики, включително и това дали генерира разход, или има потенциала да генерира приход. Целта е да се управляват тези имоти. Това не е списък за имоти за продажба. Това не е масова продажба на имоти. Част от тези имоти, които имат инвестиционен потенциал, не служат за задоволяване на административни потребности или чрез тях не се предоставят публични услуги, а се явяват просто един актив на определено министерство и ведомство, което не носи приход, ще бъдат предложени, ако за тях има потенциален интерес. Това може да бъдат от тези 4400 имота четири имота, могат да бъдат 40 имота, може да няма никакъв интерес към тези имоти. Въпросът е приходът да бъде генериран във фонд, а този фонд, който ще бъде към министъра на регионалното развитие и благоустройството и ежегодно с държавния бюджет ще бъде определян размерът на ресурса, който следва да бъде инвестиран в социална инфраструктура. Тоест всичките параметри по отношение на разхода, по отношение на прихода, по отношение на актива, ще бъдат през филтъра на работата на парламента. Това няма да бъде генериране на публични средства в рамките на едно ведомство от един министър – приход, разход, за което да няма видимост. Пак казвам, това е началото на оповестяване на онова, което има държавата по отношение на недвижимата си собственост и по отношение на правата върху недвижима собственост. Това са поземлени имоти, това са урегулирани поземлени имоти, това са поземлени имоти със сгради, това са обекти – част от сгради, това са обекти, които са в … 16 министерства са подали тази информация и много държавни предприятия, така че има имоти с различен характер, но имоти, които са частна държавна собственост, защото разбирате, че за публична държавна собственост въпросите, свързани с разпореждането седят по друг начин, въпросът за управлението също е специфициран в Закона за държавната собственост и касаят само държавни имоти. Тук не говорим за имоти, които са собственост на общини. Благодаря.
#105 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Господин Адем, желаете ли реплика? Заповядайте.
#106 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер! Благодаря за отговора. Всъщност бих искал да знам ще има ли ограничение? Неслучайно Ви зададох въпроса: в тези имоти има ли училища? Ще има ли ограничение – всъщност новият собственик да не инвестира в този имот и да се превърне в казино – някакъв мораториум от страна на държавата тези имоти, след като бъдат придобити от дадения собственик и да няма право да прави каквото си иска с дадения имот? Благодаря.
#107 · speech
Благодаря Ви. Господин Желязков, заповядайте.
#108 · speech
Благодаря, господин Председател. Искам веднага да разсея възможностите за страхове. Не е мястото на училища да фигурират в този списък. Училищата си имат много ясно предназначение. Освен това те са публична държавна собственост, някъде са публична общинска собственост. Така че списъкът има съвсем друга цел. Говорим за активи, които имат – някой инвестиционен потенциал, други генерират разходи, трети могат да бъдат трансформирани през продажба в друг актив, но мястото на училищата не е там, както и други обекти, които са част от инфраструктура, която задоволява, както казах, административни или обществени публични потребности, и предоставянето на такива услуги чрез тях. Благодаря.
#109 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Благодаря. Към парламентарната група на МЕЧ – заповядайте, господин Расташки.
#110 · speech
ПП МЕЧ
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, господин Министър-председател! Въпросът ми е към Вас, отново е свързан с тези 4400 имота, които – голяма част от тях ще се разпродадат. Въпросът ми е: след като се разпродадат, кой е решил, първо, че тези имоти са с отпаднала необходимост, как е правен въпросният анализ, как сте ги подбрали? Една проста сметка показва, че може да се вземе доста голяма сума, приблизително един милиард, от продажбата на толкова много имоти, защото това е цял един град, който се разпродава. Така че, искам да Ви попитам – Вие казвате, че ще се използва за социална инфраструктура, за детски градини, само че ние подозираме, че се пълни дупката в бюджета, за която постоянно се говори, като се продават държавни имоти. И също така подозираме, че накрая тези пари, независимо че говорите за някакъв специален фонд, пак ще отидат за строеж на магистрали. А като знаем как Вашето правителство планира да строи магистрали – не повече от 2 – 3 км, ще успеете ли да построите с този милиард, или ще асфалтирате дупките на околовръстното – от Ринг мола до Банкя. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Така че, въпросът ми е: защо продавате държавните имоти, защо не продадете самолета, който не лети, и Вие го поръчахте, той и без това е недвижим? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#111 · speech
Благодаря Ви. Господин Желязков, имате думата, заповядайте.
#112 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господин народни представители, оценявам чувството за хумор на господин Расташки. Сигурен съм, че се е подготвил добре да зададе този въпрос, затова няма да коментирам шегите и закачките в него. Господин Расташки, функционалното мислене, което в латиноамериканската проза се нарича „поток на мисълта“, и е типично за магическия реализъм, олицетворяван от Габриел Гарсия Маркес (смях), надявам се сте чели „Сто години самота“, Ви доведе до тези изводи, които надали са базирани на това, което казах и до момента. Това, което казах до момента, е, че нашето желание е да публикуваме онова, което винаги и всички правителства са били упреквани, че не се знае кои са държавните имоти. Вие знаете ли ги, Вие сте колега, Вие знаете ли кои са държавните имоти? Не знаете. Ние ще ги публикуваме. Това са една част от държавните имоти, с които разполага държавата. И това са имоти, които са неоперативен актив. В тези имоти, пак ще кажа, има такива, които могат да служат за обезщетение при отчуждаване. Има имоти, които могат да служат за част от концесионно балансиране на взаимоотношения по повод на предоставянето на концесия за услуга, или по повод на предоставяне на концесия за строителство. Това са имоти, които могат да бъдат предоставени за нуждите на други ведомства, а не на тези, които в момента ги ползват като актив. Голяма част от тези имоти, както казах, нямат документи за собственост. Трябва да бъдат изяснени правата и обема на тези права върху тези имоти. Голяма част от тези имоти нямат актуални данъчни оценки, не се знае какъв е активът, какъв е неговият финансов потенциал. Голяма част от тези имоти не представляват никакъв пазарен интерес. Това не са имоти, които според Вашите, как да кажа, оптимистични – аз се надявам да сте много прав, че те могат да генерират такъв ресурс, аз лично съм скептичен, но трябва да е ясно тези имоти как ще се управляват. И това не е програма за скоростна продажба на имоти. Това може да се случи догодина, по догодина, след десет години, но трябва да се знае какъв е активът на държавата. Когато държавата е добър собственик, добър стопанин, тя трябва да знае с какво разполага. И това трябва, понеже държавата е събирателен образ на обществения интерес, на обществения потенциал, обществото трябва да знае, затова се публикуват тези списъци, а всеки един имот е индивидуализиран с информационна карта, която също ще бъде на Вашето внимание и на вниманието на обществото. Така че оставям настрана хумористичната част от темата. Нека да погледнем сериозно. Това е държавен актив и трябва държавата да знае какво има. Трябва обществото да знае с какво разполага и да намери оптималния начин за неговото управление, а ако е необходимо, за неговото разпореждане. Защото собствеността е задължение, тя не е само право, а задължението на административните органи, които управляват този актив, е да го управляват по най-целесъобразния начин в полза на обществото. Сигурен съм, че когато се запознаете, Вие ще прецените доколко това е оперативен и доколко това е актив, който може да генерира паричен ресурс, но Ви уверявам, че тези пари няма да отидат в бюджета неадресирано. Затова идеята е да се създаде този фонд. И този фонд ще е предмет на дискусия в парламента по повод предложенията за изменение и допълнение в Закона за държавната собственост, където е систематичното място на този дебат. Ние в момента само приемаме една програма, която е публична, със списъци от активи, които са публични, и с реквизитите на тези активи, които ще бъдат публични. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#113 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. За реплика – господин Расташки, в рамките на две минути. Заповядайте.
#114 · speech
ПП МЕЧ
Уважаеми господин Премиер, тъй като явно не Ви хареса моят хумор, ще Ви направя една професионална реплика. Знаете ли защо Народното събрание наложи мораториум върху придобиването по давност на държавните имоти? Още през 1996 г. държавните имоти се разделиха на частна собственост и публична държавна собственост. След това, през 2006 г., бе наложен мораториум, за да не могат хората да ги придобият по давност и най-важното, да може държавата да идентифицира кои имоти са държавни – това става 2006 г., и да издаде акт за частна държавна собственост на всеки един имот. Да не говорим, че два дни, след като изтече давността мораториумът беше наложен със задна дата. След това, мораториумът трябваше да продължи една година, държавата да си свърши работата. Мораториумът продължи 16 години. До 2022 г. Вие не можахте да разберете кои имоти са държавни. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Сега е 2025 г. – идвате и ми казвате: Вие знаете ли ги кои имоти са държавни? Аз няма как да ги знам. Вие имахте 16 години да го направите това нещо. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Мораториумът падна, хората почнаха да придобиват по давност – сега ще кажа и на другия министър Георг Георгиев, който го няма тук, хората започнаха да придобиват по давност държавни имоти. Той твърди, че това е невъзможно, само че той не знае, че имаше мораториум, мораториумът падна и хората започнаха да ги придобиват. Ние отдавна трябваше да знаем кои имоти са държавни, а не да излизаме тука и Вие да ме питате мен аз дали ги знам кои са. Така че трябваше да ги знаете, да сте ги описали с актове за държавна собственост, а не да ги продавате сега и да пълните бюджета по всякакъв начин. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#115 · speech
Дуплика желаете ли? Желаете, господин Министър-председател. Заповядайте.
#116 · speech
Благодаря, господин Председател. Господин Расташки, бих казал, че е интересно човек да разговаря с Вас. Но още, хайде да не казвам някаква голяма цифра, да повторите, че ще ги разпродаваме и ще пълним бюджета, няма как повторението да стане майка на невероятното невярно твърдение. Ние точно това правим, което Вие, господин Расташки – понеже зададохте Вие конкретен въпрос, аз искам на Вас конкретно да отговоря – ние правим точно това, за което Вие говорите. А понеже ведомствата, държавните предприятия, не изключвам и останалите, които не са включени, разбира се, в този списък субекти знаят за имотите си, обществото не го знае и ние искаме това познание, което е съсредоточено в администрации, предприятия и други субекти, да стане публично достояние. Това правим, господин Расташки. Правим нещо публично – обществото да го види, обществото да го знае, и Вие, разбира се, също. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#117 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Въпрос от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Заповядайте, господин Петров, имате думата.
#118 · speech
ВЕЛИЧИЕ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми вицепремиери, уважаеми господин Желязков. Въпросът ми е към Вас и е по темата, която е болезнена за сектор „Земеделие“, а именно напояването и по-скоро в зеленчукопроизводството. Въпросът ми е следният: защо не се дава вода за напояване на български земеделци, което от своя страна води до увеличаване храната за момента? И както казва Вашият благодетел господин Пеевски, е с 15% по-скъпа от средната за Европа. В момента се преговаря само за река Дунав, а не се позволява това да се прави за останалите реки. Това е въпросът ми към Вас, очаквам отговор.
#119 · speech
Благодаря Ви. Господин Желязков, заповядайте.
#120 · speech
Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Аз, признавам си, не схванах кой на кого не дава вода. Със Закона за държавния бюджет е ясно какъв е ангажиментът в сектор „Земеделие“ по отношение изграждането на напоителни системи, защото, както знаете, България не е богата на повърхностни води. Затова и целенасочената политика за разширяване системата от напояване чрез системи за това е във фокуса и на бюджета, и на политиката, и на инвестициите, които ще бъдат направени в този сектор. Още повече, уверявам Ви, че със земеделските производители сме в много ясен диалог заедно с министъра на земеделието, министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите за гарантиране водоснабдяването за напоителни нужди за сектора с определени мерки, които ще бъдат оповестени през тази или през следващата седмица. Така че това, което ще бъде направено в този сектор, е повече от това, което е направено до момента. Благодаря.
#121 · speech
Благодаря Ви, господин Желязков. Реплика желаете ли, господин Петров? Не, благодаря Ви. С това процедурата, уважаеми дами и господа, на парламентарен контрол по чл. 105 е изчерпана. Да благодарим на министър-председателя Желязков, на господин Дончев, на господин Гроздан Караджов и на господин Зафиров. Колеги, днес е празничен ден, надявам се да останем и в добро настроение до края на деня – очаква ни дълъг работен ден. Всички парламентарни групи искат декларации и по възможност всички да бъдат по-напред. Затова, тъй като аз трябва да определя реда, редът ще бъде по големината на парламентарните групи. Първи започват ГЕРБ-СДС, след това ПП-ДБ, след това ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, госпожо Фандъкова.
#122 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, господин Председател. Декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС по повод 9 май – Деня на Европа. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми български граждани! Днес отбелязваме 9 май – Деня на Европа, ден, в който преди 75 години бе поставено началото на най-успешния мирен проект в съвременната история – Европейския съюз. С Декларацията на Робер Шуман през 1950 г. бе начертана визията за едно обединение, основано на мир, солидарност, икономическо сътрудничество и общи ценности. „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.“ Така започва Декларацията на Шуман, произнесена на 9 май 1950 г., която поставя началото на обединената европейска общност. Пет години след края на Втората световна война европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения. Декларацията на Шуман поставя началото на единството и мира, които носят икономически приоритет. Осемдесет години след края на Втората световна война Европа отново е поставена пред предизвикателства, но днес Европа е по-силна макар и в своите различия. „Обединението на Европа“ – продължава Шуман в своята декларация отпреди 75 години – „няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на същинска солидарност. Солидарна Европа е пътят, по който ставаме по-силни и намираме взаимна подкрепа.“ Вече 18 години България участва активно в постигането на солидарна Европа. Дълго мечтаният Шенген за нас вече е факт. Остана последната крачка – влизане във валутния съюз и приемане на единната европейска валута. Тази цел обединява голяма част от българския народ. Поздравяваме българското правителство и политическите сили, които подкрепят тази цел, и вярвам, че следващата година ще празнуваме Деня на Европа като държава, приела единната европейска валута. Този факт ще отвори много нови врати пред бизнеса и гражданите и много нови възможности да градим солидарна Европа. За нас – от Политическа партия ГЕРБ, както и за нашите партньори от СДС, принадлежността на България към Европейския съюз е стратегически избор, израз на историческия стремеж на българския народ към свобода, демокрация и модерно развитие. Европейският път на България е пътят на правовата държава, пътят към по-висок жизнен стандарт, към стабилност, сигурност и перспектива за младите хора. Нашите усилия като законодателна власт и усилията на българското правителство за укрепване на реда и развитието на икономиката са изключително важни и това вече е нашата отговорност. С активна работа в следващите седмици трябва да приемем законодателните актове, с които да възстановим плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, да ускорим икономическия растеж на страната ни, да работим за модерно и адекватно образование и да дадем перспектива на нашите деца и млади хора в динамичното време на технологии и изкуствен интелект. Денят на Европа е повод да си припомним, че единството не е даденост, то е резултат от упорити усилия, компромиси и воля за съвместен напредък. Днес, когато Европа е изправена пред множество предизвикателства – война в съседство, миграционни кризи, икономически и енергийни предизвикателства – ние трябва да отстояваме европейските принципи и да бъдем активен участник в процесите на вземане на решения. На днешния ден трябва да си припомним и още нещо. Европа е не само съюз на държави, но и съюз на хора. Европейската идея е жива, когато е подкрепена от доверие, отговорност и участие на гражданите. Нека на 9 май бъдем не само горди европейци, но и отговорни българи! Нека заедно продължим да изграждаме европейска България – силна, демократична и достойна част от общия европейски дом! Честит празник на всички! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#123 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Госпожо Йорданова, имате думата. Заповядайте.
#124 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми европейски граждани, скъпи сънародници! След опустошенията на Втората световна война европейските държавници осъзнават, че единственият път към устойчив мир минава през тясното сътрудничество, икономическата взаимозависимост и солидарността. Историческата декларация на френския външен министър Робер Шуман на 9 май 1950 г. поставя този процес – идеята за Обединена Европа, в която войната да стане не просто немислима, но и невъзможна. Инициативата води до създаването на Европейската общност за въглища и стомана. Чрез споделения контрол върху въглищата и стоманата – стратегическия ресурс за военната индустрия, се цели бившите противници да станат толкова взаимосвързани и взаимозависими, че да не могат и да не искат да воюват помежду си. Европа, колеги, е проект на мира, роден от руините на войната, проект за солидарност и сътрудничество. Осемдесет години по-късно, след края на Втората световна война, обаче Европа отново е раздирана от война и континентът е изправен на исторически кръстопът. Руската агресия в Украйна наруши един от фундаменталните принципи на европейския мирен проект, а именно гарантиране на сигурността на границите и суверенитета, тяхната ненакърнимост на държавите. Войната в Украйна очерта геополитическа разделителна линия в сърцето на континента и тя не е нито формална, нито хипотетична. Тя е фактическа, политическа и ценностна. От едната страна стои демократична Европа, основана на върховенство на правото, на човешките права и на солидарността. От другата страна се намира авторитарна Русия със своите съюзници и поддръжници, които се стремят да възстановят имперски сфери на влияние чрез сила и репресии. Допълнително, несигурността в трансатлантическите отношения подкопава дълбоко устоите, на които е основана следвоенна Европа. Днес Европа има нужда от действие, а не от съзерцание. В този критичен исторически момент пасивността не е решение. Континентът не може да си позволи да бъде разделен. Не искаме две Европи: една – на свободата, сигурността, справедливостта и просперитета, а друга – на война, агресия и нестабилност. Единственият верен отговор е единството – стратегическо, политическо, морално. Това изисква укрепване на европейската отбрана и сигурност; развитие на стратегическата автономност на Европа; по-силно европейско единство, което да повиши конкурентоспособността на континента; подсилване на демократичните институции, за да се устоява на популизма и радикализма; солидарност с Украйна, изразена чрез реална помощ. Мирът не е даденост, поуката от историята е ясна. Мирът трябва да бъде поддържан, устояван, развиван, надграждан, защитаван. Международният ред, установен след 1945 г., вече не съществува. Това е реалността. Той не съществува във вида, в който го познавахме. Европа трябва да създаде нов модел, адекватен на времето, със своя визия, ценности и способност за действие. Става дума за отстояване на самия смисъл на Европа. Континент на сътрудничеството, а не на вражди. На правото, а не на силата. На бъдещето, а не на завръщане към миналото. От името на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ искаме ясно да заявим, че България трябва активно да участва в този процес, а не просто да бъде свидетел. България трябва да участва в европейския разговор за бъдещето. Страната ни трябва да заеме своето достойно и отговорно място в европейския проект – да подкрепи единна и силна Европа, способна да гарантира мир и сигурност за своите граждани. Днес отново заявяваме, че стоим твърдо зад Украйна в справедливата ѝ борба за сигурност и териториална цялост. Подкрепяме усилията за постигане на устойчив мир с високи гаранции за сигурността и суверенитета на Украйна. Вярваме, че само така е възможен устойчив и справедлив мир. Нашата визия е за силна България. Силна Европа – мирна, демократична и просперираща. Нека днес, когато празнуваме Деня на Европа, да заявим, че ще отстояваме ценностите на европейската демокрация, върховенство на правото, солидарността, защото само така можем да подкрепим и защитим мира за бъдещите поколения. Накрая искам да припомня думите на Жан Моне: „Ние не обединяваме държави, ние обединяваме хора.“ Това означава споделени ценности, смели, съвместни действия за мир и просперитет, които трябва да бъдат защитавани ежедневно. Преди век и половина Левски изговори нашия, българския път: „Да бъдем равни с другите европейски народи.“ Наш дълг е да градим и защитаваме мирен и проспериращ дом в нашата родина България, който е възможен само в нашия общ дом Европа. Да живее България! Да живее нашият общ дом Европа! Честит празник! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#125 · speech
Благодаря Ви, госпожо Йорданова. Господин Ганев, запоявайте.
#126 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Скъпи сънародници, днес честваме една от най-важните дати в историята на човечеството – Деня на победата над фашизма и нацизма. На тази дата през 1945 г., след шест години невиждана по мащаб и жестокост война, нацистка Германия капитулира безусловно. С това се слага край на Втората световна война в Европа. За съжаление, конфликт, отнел живота на повече от 70 милиона души, сринал цели държави, оставил след себе си неизлечими рани и морални уроци, които и до днес отекват в паметта на народите. За да има Ден на Европа, преди това трябва да има Ден на победата. Денят на победата е важен ден, в който отдаваме почит пред паметта на милионите мъже и жени, които положиха живота си в името на свободата и човешкото достойнство. Покланяме се пред героизма на воините от Червената армия, които поеха основната тежест в разгрома на Третия райх и заплатиха за това с цената на над 27 милиона жертви. Тяхната саможертва бе решаваща за освобождаването на Европа от нацизма. Факт, който никоя пропаганда и политическа конюнктура не може да пренапише, каквото и да се опитват да правят. Покланяме се пред всички жертви на войната и пред волята на съюзниците в нашия континент да се установи траен мир. Ние, българите, също имаме своя принос в тази победа. След смяната на правителството на 9 септември 1944 г. и обявяването на война на Германия, България влиза активно в заключителния етап на войната. Трети украински фронт, в част от който воюват българските войски, започва настъпление срещу отстъпващите германски части в Югославия и Унгария. В рамките на няколко месеца над 450 хиляди български войници и офицери преминават през Сремския фронт, сражават се край река Драва, участват в освобождението на градове, като Ниш, Страцин, Косек, Капошвар, Печ. Това участие не е символично. То е реално, трагично и най-вече героично. Българската армия дава повече от 30 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали. Това са млади мъже, бащи, синове, внуци, които остават завинаги по бойните полета на Югоизточна Европа. Те воюват не за чужда кауза, а за правдата срещу онова зло, което превърна лагерите в индустрия на смъртта и превърна цели народи в мишени за изтребление. С дълбока признателност и преклонение трябва да помним тези имена – на редовия български войник, на българския офицер, на санитаря, на доброволеца. Паметта за тях е неразделна част от нашето национално достойнство. Днес, в контекста на конфликта в Украйна, в който отново загиват невинни хора, сме длъжни да си припомним как започват войните – с болни амбиции, с пропаганда, с геополитически игри и безотговорно политическо лидерство. Но най-страшно не е началото, а липсата на воля за край. ВЪЗРАЖДАНЕ бе единствената политическа парламентарна партия, която още в първите дни на този конфликт заяви своята категорична позиция: България не трябва да бъде страна във войната, България трябва да бъде на страната на мира. Ние не сме против нито един народ, ние сме за българския интерес, за българската сигурност, за българското бъдеще. Европейският съюз и НАТО са организации, в които членуваме днес, и те работят за всичко друго, но не и за деескалация на напрежението в този военен конфликт. Все по-активно се участва в този военен конфликт от страна на тези две организации, а именно: доставка на оръжие, наемници, инфраструктура, която обслужва именно всичко това, което се случва с логистиката за този военен конфликт. Все по-открито се говори за победа на бойното поле. Как ще стане това с една ядрена държава, най-голямата ядрена държава, каквато е Русия? Това не е политика на мир. Това е подготовка за пълномащабен сблъсък от страна на Европейския съюз и НАТО. Ние, българите, отново сме поставени пред дилема: ще бъдем ли употребени, или ще устояваме националните си интереси на всяка цена? Днес, на 9 май, нашият председател Костадин Костадинов е официален гост на Парада на победата в Москва. Това не е демонстрация. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това не е и провокация, както ще се опитат да Ви обяснят както български политици, така и българоезичните медии в страната. Това е почит към историята, към паметта на тези, които заплатиха с живота си за свободата на Европа. И, да, това е послание, че ние не се срамуваме от миналото си и не позволяваме да бъде същото то фалшифицирано. България не бива повече да бъде пионка в ръцете на големите държави! България има памет! България има чест! България има и глас! На този ден ние се покланяме пред героите и се обръщаме с думи, които са по-необходими от всякога: да не позволим да бъдем въвличани в чужди конфликти, да отстояваме суверенитета и мира като най-висша форма на патриотизъм, да помним да се учим от уроците на историята! Честит Ден на победата! Да живее Европа на суверенните нации! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ВЕЛИЧИЕ.)
#127 · speech
Благодаря Ви, господин Ганев. Декларация от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Не виждам. Госпожо Цанкова, заповядайте – имате думата.
#128 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми български граждани! На 9 май отбелязваме два значими празника: Деня на победата над нацизма във Втората световна война и Деня на Европа – символ на мира, единството и солидарността между народите на стария континент. На този ден ние почитаме паметта на милионите жертви, отдали живота си, за да бъде победено злото и да се възстанови човешкото достойнство. Отдаваме благодарност на всички, които са се борили за свободата и бъдещето на Европа. Днес отбелязваме 80 години от края на Втората световна война – най-унищожителната и жестока война, водена някога от човечеството. По време на войната са водени хиляди сражения от Европа и Африка до Далечния изток. Загиват милиони войници и цивилни граждани. Опустошени са десетки хиляди градове и села. В самия край на войната е използвано за пръв път и нов вид оръжие, с огромна разрушителна сила, непозната до този момент – ядреното оръжие.
#129 · speech
Реплики От Възраждане
Кой го използва? Къде и кой го използва?
#130 · speech
Тази опустошителна война е подготвена и разпалена от немския фашизъм, проповядващ расистка идеология, поставила си за цел световно господство и проправила пътя към най-ужасяващите военни престъпления срещу човечеството, познати в новата история. Концлагерите, станали известни на света, след края на войната се превърнаха в смразяващи символи на нацисткия режим. Окупацията на Европа от хитлерофашистите и започналата по-късно война срещу Съветския съюз превръщат целия континент в бойно поле, което е засегнало всички европейски държави и народи. Неоспорим факт е, че основният фронт на Втората световна война е бил Източният фронт. Именно там се водят решаващите сражения, пречупили германската военна машина. Битката при Сталинград е решаваща за хода на военните действия. Пленяването на 300-хилядната армия, заедно с командващия генерал Паус, е ударът, който е отбелязал началото на отстъплението на германската армия по всички фронтове. И до днес танковото сражение на Курската дъга остава най-мащабната битка от този вид с най-много техника. В това сражение през лятото на 1943 г. участват 4 милиона войници, 50 хиляди оръдия и 12 хиляди самолета. Разгромът на фашистка Германия и милитаристка Япония е осъществен от създадената на Конференцията в Техеран антихитлеристка коалиция от Съветския съюз, САЩ и Великобритания. В поредица от срещи лидерите на трите държави поставят основите на следвоенния международен ред. Най-важното в случая е споделянето на общата цел, а именно унищожаване на германския фашизъм там, където е възникнал. Откриването на Втория фронт в Европа през лятото на 1944 г. и съюзническият десант в Нормандия са показали на Обединените нации, че гибелта на фашизма е неизбежна. На 9 май войната в Европа приключва. В последната голяма битка, битката за Берлин, участват два милиона съветски и един милион немски войници. Столицата на Третия райх е разрушена. В предградието на Карлсхорст е подписана безусловната капитулация на Германия. Актът на капитулацията е подписан от началник-щаба на Вермахта Вилхелм Кайтел, Юрген Щумпф и Ханс-Георг фон Фридебург. Антихитлериската коалиция е представена от маршал Георги Жуков, генерал Артър Тедър, заместващ командващия британската армия, и генерал Карл Спатц от военното командване на САЩ и френският генерал Жан дьо Латр дьо Тасини. 9 май е дата завинаги свързана с европейската история! Пет години след войната, през 1950 г., френският външен министър Роберт Шуман представя декларация за политическо сътрудничество в Европа за установяване на траен мир между европейските нации. На основата на предложените в декларацията идеи започва формирането на обединение от държави за икономическо сътрудничество. Декларацията на Шуман предлага обединяването на френските и западногерманските въглища и стомана. Това обединение поставя началото на общност от държави и граждани, създали десетилетия по-късно съвременния Европейски съюз – съюз, който е не само икономически, той е и ценностен: за демокрация, права и човешко достойнство. Никой не може да отрече, че без Деня на победата днес нямаше да отбелязваме Деня на Европа! Двата празника не само не се изключват, а са взаимосвързани. 9 май не се нуждае от изкуствено създадени спорове. Нека днешният ден винаги ни напомня, че свободата и мирът не са даденост. Дълг на всички нас е да ги изискваме, отстояваме и пазим! Нека 9 май бъде не просто ден на възпоменание, но и ден на вдъхновение да градим заедно бъдеще, в което няма място за омраза, войни и разделение. Честит 9 май! (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#131 · speech
Благодаря Ви, госпожо Цанкова. Господин Хайтов, имате думата.
#132 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря Ви, господин Председател. (Председателите се сменят на председателската банка.) Уважаема госпожо Председател! Преди да запозная почитаемите народни представители и българските граждани с нашата декларация, ми позволете да се обърна към българската католическа общност и да ги поздравя с избора на нов папа, като от името на нашата парламентарна група им пожелаваме щастие и дано този папа спомогне за мира на света! Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Краят на Втората световна война и Денят на Европа са безспорно едни от малкото останали поводи за обединение и еднозначна историческа оценка в европейски и в световен мащаб. Победата над един войнстващ тоталитарен режим и тържеството на свободата и демокрацията с усилията на почти цялото човечество представляват наистина постижение, което никога не трябва да бъде забравяно! За съжаление, светът, в който живеем днес, сякаш е загърбил поуките от този ден. Думата война вече не е табу в Европа, а призраците на тоталитаризма надничат отвсякъде. Както всяка война, Втората световна война завърши с разделение. Светът беше парцелиран между победителите и последствията от това виждаме и днес. Въпреки своя крах съветският комунизъм, който наследи фашизма на територията на тоталитарните разбирания за устройство на света, се изроди в нов тип агресия, която налага дневния ред в днешна Европа. След десетилетия на мир и просперитет, особено след прехода в Централна и Източна Европа, днес основно темата е война, въоръжаване и разрушения. Отново следим броя на жертвите, страданието на хората и ставаме свидетели на заличаването на едно от най-големите постижения на нашето съвремие – мира. Вместо просперираща Европа да работи за решаването на важни световни проблеми, като климата, бедността, неравенството, ние мобилизираме всички средства и се готвим за война. На този фон все по-важно става за нас като народ и държава да отстояваме своята единна и устойчива позиция в свободна Европа. Само преди 35 години всички ние заедно като народ решихме да заменим мизерията и илюзорната сигурност на комунистическия режим със свободата да мислим, работим и живеем както и където намерим за добре. Наистина 35 години по-късно много социални системи са недофинансирани. Бюджетът не успява да разреши всички проблеми на държавата, но обществото ни е единно в отстояването на избрания път на свободата, а виновникът за икономическите ни несгоди не е нито Европейският съюз, нито международното положение, а собствените ни политически недъзи – корупцията и беззаконието, които продължават да властват у нас. Що се отнася до Европа, то тя има всички възможности да бъде един от стожерите на новия световен ред – източник на политическа, военна и икономическа сила, но преди всичко център на свободата и демокрацията, на социално ориентираната пазарна система и на високото качество на живота. Именно поради това преди години ние направихме своя осъзнат избор, че искаме да сме там, а не обратно в блатото! Именно поради това затягахме коланите в продължение на десетилетия, преследвахме важни национални цели като членството ни в Европейския съюз и НАТО, за да стигнем днес до Шенген и еврото. Този избор на България не трябва да бъде поставен под съмнение, а напротив, да бъде надграждан в посока на сигурността. Свободата, с която бързо свикнахме, драги колеги, трябва да бъде бранена и това ще струва все по-скъпо в зараждащия се многополюсен свят. Сигурността на България няма да дойде нито от Азия, нито от Русия, нито от екзотичните териториални екзотики. Ние трябва да сме наясно, че границата между свободния свят и диктатурата минава на изток от нас и тя трябва да бъде зорко пазена, а не да хвърляме мостове, по които да дойдат танковете и да инсталират поредните освободители. Днес в Деня на Европа, когато прекланяме глава пред милионите жертви на Втората световна война, пред онези, които с живота си платиха за това да можем да живеем свободно в нашия общ дом, е редно да направим и равносметка за това как пазим свободата си. Докато водим безсмислени политически ежедневни спорове, пред очите ни се конструира новият модел на европейската сигурност, изгражда се структурата и се дефинират границите на общото европейско пространство, което ще бъде обект на съвместната отбранителна политика, и ще бъде престъпно към националния интерес, ако ние не участваме в този процес. Опасявам се, че правителството едва успява да следи участието в тези събития, които се развиват изключително бързо, и дори рискува да загуби съществени стратегически предимства на България, за да гради партньорски отношения, за да станем неизменна част от новата архитектура за сигурност в европейския континент. Само по този начин можем да гарантираме сигурност на поколенията българи след нас и правото им да живеят и просперират в суверенна България и в свободна Европа! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
#133 · speech
Благодаря Ви, господин Хайтов. Уважаеми колеги, има ли желание за декларация от името на „Има Такъв Народ“? Не виждам. От парламентарната група на ПП МЕЧ? От името на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? (Шум и реплики.) Благодаря, приключихме с декларациите. Преминаваме към следващата точка в нашия дневен ред: ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ. Преди да Ви дам думата, господин Добрев, да представя онази част от Решението, която е свързана с процедурата. Преминаваме към процедурата за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Съгласно процедурата по избор, приета с Решение на Народното събрание от 19 февруари 2025 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 15 от 21 февруари 2025 г., раздел V Избор на председател и съответно на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от Народното събрание: „1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 2. С Решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат за председател се представя от вносителя, а всеки кандидат за член – от председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. Ако има няколко кандидати за председател, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват до двама кандидати за председател, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. 10. За избран се смята кандидат за член на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако кандидат не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“ Заповядайте, господин Добрев, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
#134 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат Тошко Иванов Тодоров за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори На открито заседание, проведено на 3 април 2025 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложения кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по реда на раздел IV от приетите процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „процедурни правила“. Изискванията за оповестяване на документите са спазени съгласно процедурните правила. Кандидатурата на Тошко Тодоров, предложена от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, беше представена от народния представител Делян Добрев. Господин Тодоров е завършил своето образование във ВФСИ „Д. А. Ценов“, град Свищов. Кариерното му развитие започва от 1992 г. в данъчната администрация като данъчен инспектор и последователно през годините преминава през всички нива на административното развитие – от инспектор до заместник- изпълнителен директор на Националната агенция по приходите. От 2015 г. до настоящия момент заема длъжността заместник-председател на Сметната палата на Република България, като отговаря за направленията „Специфични одити“, „Финансови одити“ и „Одити за съответствие на финансовото управление“. Дългогодишният му опит от над 20 години в сферата на одита и контрола е предпоставка за пълноценно изпълнение на функцията на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. В заключение, господин Добрев подчерта, че кандидатурата на господин Тодоров отговаря на законовите изисквания за вземането на длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, като през годините той е доказвал своята експертност и професионализъм. Изразена бе увереността, че кандидатът ще допринесе за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на утвърждаване на позициите на регулаторния орган. След представяне на неговата кандидатура господин Тодоров изложи пред народните представители концепцията си за дейността на Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори. Според него приоритетните направления и задачи за развитие на одиторската професия и публичния надзор през следващите няколко години са свързани с: - капацитета на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори в контекста на постоянно нарастващите ѝ функции и правомощия вследствие от изискването на европейското законодателство; - с функционирането на системата за контрол на качеството на одиторските услуги и с устойчивото развитие. В заключение, господин Тодоров посочи, че е от изключителна важност Комисията да реализира ефективно функциите си чрез професионално, открито и честно партньорство с професионалната организация на регистрираните одитори, а също и с контролните органи в България, сред които са Министерството на финансите, КФН, БНБ, КЕВР, КРС, Сметната палата и други, които работят с финансова и нефинансова информация. Той увери народните представители, че ако бъде избран за председател, Комисията ще продължи своето активно участие в дейността в Комитета на европейските органи за надзор над одита към Европейската комисия и Международния форум на независимите одитни регулатори, като затвърждава своя авторитет на активен участник в развитието на международните общности на одитните регулатори. По време на обсъждането на кандидатурата на господин Тодоров за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори той отговори на всички поставени въпроси от народните представители. Председателят на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев информира народните представители, че в Комисията не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 89, ал. 4, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурата на Тошко Тодоров. В заключение, Комисията по бюджет и финанси прие, че кандидатът отговаря на законовите изисквания за заемане на длъжността председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложения кандидат са положителни предпоставки за осъществяването на дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложената кандидатура на Тошко Иванов Тодоров за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори по реда на раздел V от процедурните правила, за което прилага към настоящия доклад Проект на решение за избора.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта
#135 · speech
Реши
Избира Тошко Иванов Тодоров за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат 4 години.“ Позволете ми, госпожо Председател, да направя едно процедурно предложение.
#136 · speech
Заповядайте.
#137 · speech
Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата кандидатът за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори господин Тошко Тодоров. Благодаря.
#138 · speech
Благодаря Ви, господин Добрев. Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение от господин Добрев господин Тошко Тодоров да бъде допуснат в залата като кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Моля, колеги, режим на гласуване. Гласували 118 народни представители: за 89, против 29, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете господин Тодоров в залата. Уважаеми колеги, днес наши гости са учениците от Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, град Благоевград. (Ръкопляскания.) Те са в Народното събрание по покана на народния представител Иван Герчев. Също така наши гости са учениците от Средно училище „Св. Климент Охридски“, град Ямбол. Те са в българския парламент по покана на народния представител Димитър Иванов. Добре дошли в Народното събрание. (Ръкопляскания.) Уважаеми колеги, кой ще представи кандидата от името на вносителя? Господин Добрев, Вие ли ще го направите? Заповядайте – в рамките на две минути.
#139 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз го представих вече със самия доклад, но ще го направя още веднъж. Господин Тошко Тодоров е завършил в Свищов. Кариерното си развитие започва през 1992 г. в данъчната администрация като данъчен инспектор и последователно през годините преминава през всички нива на административно развитие от инспектор до заместник изпълнителен директор на НАП. От 2015 г. до настоящия момент заема длъжността заместник-председател на Сметната палата на Република България, като отговаря за направленията „Специфични одити“, „Финансови одити“ и „Одити за съответствие на финансовото управление“. Дългогодишният му над 20-годишен опит е предпоставка за пълноценното изпълнение на функциите на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и го прави най-подходящия кандидат според нас за заемането на тази позиция. Благодаря Ви.
#140 · speech
Много Ви благодаря, господин Добрев, за краткото представяне. Уважаеми колеги, откривам разискванията по процедурата за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Имате думата. Заповядайте, господин Койчев.
#141 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – предполагам, че това име не говори нищо на повечето от Вас, както и на голяма част от българското общество, тя се занимава с контрол на фирмите, които правят одит на предприятията. Знаете нашата публична позиция, че ние сме твърдо против излишните регулатори без значение каква е кандидатурата на господин Тошко Тодоров. Предполагам, че е добър професионалист, но въпреки това ние няма да подкрепим неговата кандидатура, тъй като смятаме, че този регулатор е излишен и неговата функция може да се поеме както от КФН, така и от Министерството на финансите. Комисията се състои от четирима човека, избрани от различни институции, както и 30 човека персонал и струва на българския данъкоплатец около 3 млн. лв., така че с оглед на всичко гореизложено ние няма как да подкрепим тази кандидатура. Благодаря.
#142 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, имате думата.
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Прави ли Ви впечатление, че кандидатът за тази отговорна позиция е един? По принцип на мен това ми беше първото нещо, което ми направи впечатление. Тъй като аз не съм член на Комисията по бюджет и финанси, не съм присъствал на представянето на кандидатурата на господин Тодоров, но като изчетох доклада, реших да взема отношение, защото първото, което ми направи впечатление, беше, че той е единствената кандидатура. И това, което първо ми дойде наум, е, че или ГЕРБ, които излъчват тази кандидатура, са смазали останалите кандидати, което е малко вероятно. Не е като да не се е случвало, случвало се е много пъти във времето назад, по-скоро тази позиция – отговорна, публична, не представлява интерес и за други кандидати, защото знам какво биха казали от ГЕРБ: Вие защо не излъчите Ваш?! Като цяло това е една от поредните паразитни агенции, които, както имат огромно значение върху функционирането на финансовата система на страната, така и могат да бъдат съвсем спокойно закрити и същата тази работа и дейност може да бъде осъществявана от няколко души, да речем, в Сметната палата. Но това не е интересно, защото тези няколко души трябва да дават отчет кога ходят на работа, какво са свършили, а тук тези 30 души, ако коректно се сещам от доклада, служители, никой не им търси отговорност кога отиват на работа, какво толкова са свършили. Всеки от тях може да мине съвсем спокойно с един доклад от пет-шест странички на месец извършена дейност. Това, което също ми направи сериозно впечатление от доклада, беше, че господин Тодоров, чиито лични и професионални качества не коментирам по абсолютно никакъв начин, той има богат, сериозен професионален опит, още повече, че е завършил „Ценов“ – университета в Свищов, моята съпруга също го е завършила, тя също е много сериозно квалифицирана, от по-старото време е, разбира се. Сега не е точно така. Прави ми впечатление, че кандидатът е завършил „Икономика на селското стопанство“ или „Счетоводство на селското стопанство“. Аз мисля, че ако правилно разбрах от доклада, Вие се оплаквате, че заплащането е ниско в тази агенция, в тази сфера – „Селско стопанство“, бихте могъл да се реализирате срещу по-високо заплащане, но като цяло съм скептичен, че Вашата цел е реализация. Тази агенция по мое мнение, а и не само, е едно топло място за пенсионирани политически трупове и други послушковци назад във времето от министерства и други държавни ведомства, от които не се изисква да извършват кой знае каква дейност. Пак казвам, тук има една много тънка линия между важността на тази агенция и между нищоправенето. Това, което аз мога да кажа, е, че тези служители в тази агенция трябва да са нещо като експерти на четвърта степен, защото те одитират експертите, които одитират експерт-счетоводителите. Срещу това заплащане няма как да стане, но пък хубавото е, че те имат право на едно действие – да излязат от отговорност и да прехвърлят случаите към други отговорни институции, което ги освобождава от отговорност и ангажимент, естествено. Още веднъж ще кажа: тази агенция преспокойно може да не функционира като агенция, а няколкото служители от нея могат да бъдат помещавани в Сметната палата и за 10 пъти по-малък ресурс на гърба на държавния бюджет може да извършва абсолютно същата дейност с помощта на специализиран софтуер, с помощта на изкуствен интелект, който от няколко години назад вече доста успешно навлезе в счетоводната дейност. Също така може да влезе преспокойно и в одитната дейност на тази агенция и да бъде преустановено нейното функциониране, нейното съществуване и тя да не бъде повече като кърлеж на гърба на държавния бюджет на Република България, а средствата могат да бъдат преразпределени за други сфери като здравеопазване например. Затова и ние няма да подкрепим тази кандидатура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#144 · speech
Има ли реплики към изказването на господин Петров? Други желаещи колеги да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на гласуване Проект на решение за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Запознавам Ви с Проекта за решение, както е съгласно процедурата: „РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта
#145 · speech
Реши
Избира Тошко Иванов Тодоров за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с мандат четири години.“ Гласували 169 народни представители: за 112, против 43, въздържали се 14. Предложението е прието. Преди да преминем към следващата точка от нашия дневен ред, уважаеми колеги, до председателя на Народното събрание е постъпило писмо от председателя на Комисията по икономическа политика и иновации: „Уважаема госпожо Председател, На основание чл. 21, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по икономическа политика и иновации образува Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Подкомисията се състои от девет народни представители – по един от всяка парламентарна група. Председател на Подкомисията: Александър Койчев Иванов от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; Заместник-председател: Петър Кънев от парламентарната група „БСП – Обединена левица“; и Членове: Даниел Лорер от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“; Климент Шопов от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ; Елван Гюркаш от парламентарната група „ДПС – Ново начало“; Красимир Красимиров от парламентарната група „Демокрация, права и свободи – ДПС“; Иван Клисурски от парламентарната група „Има Такъв Народ“; Пламен Петков от парламентарната група на ПП МЕЧ; и Мария Илиева от парламентарната група ВЕЛИЧИЕ. Уважаеми колеги, преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛИЦАТА, ОБСЛУЖВАЩИ КРЕДИТИ, И КУПУВАЧИТЕ НА КРЕДИТИ. Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на водещата комисия. Заповядайте, господин Добрев, имате думата.
#146 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Методи Методиев – заместник-министър, Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Мадлен Минчева – експерт в същата дирекция; от БНБ: Нели Драгинова – главен юрист на БНБ, и Йосиф Йосифов – съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“. Доклад относно Законопроект за лицата, обслужващи кредити“…
#147 · speech
Само секунда.
#148 · speech
Ох, извинявайте.
#149 · speech
Нека да направим допуска на колегите, които представихте. Уважаеми колеги, допуск в залата на представители, които господин Добрев изброи. Моля, режим на гласуване. Гласували 164 народни представители: за 123, против 38, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля, поканете гостите. Заповядайте, господин Добрев.
#150 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, № 51-402-01-14, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2024 г. На заседание, проведено на 3 април 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. Законопроектът беше представен от господин Методи Методиев, който посочи, че с Директива на Европейския съюз 2021/2167 относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити се въвежда хармонизиран подход по отношение на продажбата на необслужваните кредити, отпуснати от кредитни институции, и обслужването им, и се създават условия за развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити в Европейския съюз. Основните моменти в Законопроекта са: 1. По отношение на купувачите на кредити, предоставени от кредитни институции от Европейския съюз, се осигурява съответствие на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити с изискванията на Директивата. 2. По отношение на лицата, обслужващи вземания по необслужвани кредити в съответствие с разпоредбите на Директивата, се въвежда лицензионен режим към лицата, осъществяващи дейността по обслужване на такива кредити, и се установят ясни правила и ефективен надзор по отношение на трансграничното обслужване на кредити. 3. По отношение на кредитополучателите с цел укрепване на техните права е предвидено изискване за тяхното справедливо третиране; за уведомяването им за извършеното прехвърляне на необслужван кредит; забрана за претендиране на вземане, различно от определеното в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор, и други. 4. Българската народна банка е определена за компетентен орган относно дейността на лицата по този закон с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които компетентен орган е Комисията за защита на потребителите. 5. В съответствие с Директивата са предвидени и изменения в Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. 6. Предложени са и промени в Закона за частните съдебни изпълнители във връзка с възможността, предоставена от Директивата, частните съдебни изпълнители да извършват дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции. 7. Във връзка с новия лицензионен режим и предвидените изисквания към дейността по придобиване на необслужвани вземания, лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити са включени в кръга на задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари. В становището си Комисията за защита на потребителите счита, че при наличие на възможност е желателно да бъде увеличена щатната численост на администрацията, за да се гарантира ефективното изпълнение на новите ѝ задължения по Законопроекта. Участие в дискусията взеха народните представители Делян Добрев, Александър Иванов, Димо Дренчев, Мартин Димитров. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11 гласа, без „против“ и „въздържал се“ – 3 гласа. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, № 51-402-01-14, внесен от Министерския съвет на 5 декември 2024 г.“ Благодаря Ви, госпожо Председател.
#151 · speech
Благодаря Ви, господин Добрев. Виждам, че гостите са в залата. Желае ли някой да представи Законопроекта? Не желаете. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Имате думата. Господин Шопов, заповядайте.
#152 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще повдигна един проблемен момент в Законопроекта, а именно в принудителните административни мерки в чл. 46, ал. 1, т. 3, където пише, че Управителният съвет на БНБ може да назначи особен управител на фирма, обслужваща кредити, ако примерно държавата иска да предотврати и/или преустанови нарушения по този закон или, ако фирмата е предоставила неверни или заблуждаващи данни. Считаме, че тази мярка крие няколко риска. Първият е, че в пазарна икономика, доколкото може да се каже, че в България има пазарна икономика, намесата на държавата в управлението на частния бизнес е, меко казано, проблемно. Пазарната икономика е основана на принципа, че всеки трябва да бъде свободен да се занимава с предприемачество, без да го е страх, че държавата ще се намеси до такава степен, че ръчно да управлява неговия бизнес. Още повече, че такъв подход, който може да започне да се предприема във всяка сфера на икономиката, отблъсква инвеститори. Един предприемач инвеститор не би предприел действия да основе бизнес, да вложи пари, да вложи време, да изгради нещо, знаейки, че утре държавата може да му го превземе. При положение, че в България инвеститорите трудно идват, а много от тях си тръгват, една такава законодателна промяна е изключително вредна. Наблюдаваме, че държавната намеса нараства повече и повече и да очакваме ли още повече такива законодателни промени, в които да се позволява на държавата да назначава особени управители във всяка една сфера от икономиката? Видяхме миналата година такива промени по отношение на „Лукойл“, сега виждаме и този закон, така че аз очаквам и в други сектори на бизнеса да има такива промени. Вторият риск се крие в това, че в нашата държава, където има хора като Пеевски, които управляват правителството, участват в управлението на правителството, които са известни с това, че когато си харесат някой бизнес, те го крадат. Така мога да кажа. Рискът е, че даден предприемач може да развие успешен бизнес в тази сфера – в събирането на кредити, след което някой политик или човек с влияние по някакъв измислен повод може да реши да му се назначи особен управител в неговата фирма, да му сринат фирмата и по този начин да елиминират един конкурент. Ние няма как да подкрепим едно такова предложение. Ще предложим законодателни промени между първо и второ четене точно на този текст, така че да отпадне. В този смисъл беше моето изказване. Благодаря.
#153 · speech
Благодаря Ви, господин Шопов. Има ли реплики към изказването на господин Шопов? Не виждам. Има ли други колеги, желаещи да се изкажат? Заповядайте.
#154 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Със Законопроекта за лица, обслужващи кредити, и купувачите на кредити се дава възможност да се въведе в българското законодателство Директива 2021/2167. Тази директива има за цел да стабилизира банковия сектор на Европейския съюз, като създаде голям вторичен пазар на необслужвани лоши кредити. Нейната цел е да разреши проблема с високите равнища на лошите кредити, балансите на банките, като позволи трансгранично прехвърляне на необслужвани вземания по кредити и навлизане на вторичния пазар на такива кредити в страната на чужди международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и всякакви други чужди инвеститори. Чрез Законопроекта се урежда по съвсем нов начин пазарът, който вече дълги години функционира в България. С новите разпоредби се дава възможност на всяко физическо или юридическо лице с търговска регистрация да си купи пакет от необслужвани кредити и да ги даде на лицензирана фирма събирач или на съдия изпълнител, съответно той да ги събира. Как това ще се претвори на българска почва и в българската съдебна система, можем само да гадаем. Така предложените текстове имат нужда от детайлно прецизиране, дори и чисто технически. Ще маркирам само някои от моментите, които ни притесняват. Само при установяване на административно нарушение от Комисията за защита на потребителите, тя може да изпрати мотивирано искане до БНБ за отнемане на лиценза на лице, обслужващо кредити. Според нас това трябва да става само при влязло в сила наказателно постановление. БНБ, както и по предложение на КЗП, има право да предприема принудителни административни мерки срещу лицата, обслужващи кредити, в условия на неотложност, без право на заинтересованата страна да възрази. При това тук говорим за изключително драконовски мерки, като назначаване на особен управител, назначаване на външен одит на лицето, обслужващо кредити, свикване на общо събрание на акционерите, принуждаване на лицето, обслужващо кредити, да ограничи разходите си и да забрани сключването на нови договори, да забрани временно на лице от управителния орган на лицето, обслужващо кредити, да изпълнява функции и така нататък. Това са все мерки, които при хипотеза за неотложност засегнатата страна няма право да възразява. В българското административно право възможността за възразяване е ключова и няма причина тя да бъде отнета. Можем да приемем, че такива мерки са подходящи, когато говорим за банки, за частни пенсионни фондове или за застрахователни дружества, но не виждам никаква причина това да се случва с фирми, събиращи кредити. Те го правят за тяхна сметка и не представлява никакъв риск за цялата финансова система на страната. Техен пазарен провал не би бил по-различен от пазарен провал на всяко предприятие в страната. Друг такъв момент е изискването лицата, обслужващи кредити, които кандидатстват за лиценз, да декларират, че са действали винаги прозрачно, открито и в готовност за сътрудничество с регулаторните органи в миналото. Това не знам как се доказва и според нас остава възможност за субективно решаване и съответно това е врата за корупция. Друго изискване, което го няма в Директивата, но по някаква причина е в Закона за лицата, обслужващи кредити, е те да са задължително акционерни дружества. Нямам представа защо е вкарано това и отново ще трябва да се обясни. Има и доста други текстове, които са в колизия със Закона за задълженията и договорите или с текстове от други закони, като някои текстове дори се дублират и с такива от законите за Централния кредитен регистър и ще създадат само допълнителна административна тежест, и то за банките. Именно затова, госпожо Председател, няма да подкрепим, ще се въздържим по обсъждания законопроект и съответно ще направим необходимите предложения между първо и второ четене, ако той бъде приет. Благодаря.
#155 · speech
Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли реплики към изказването на господин Аладжов? Заповядайте, господин Тодоров.
#156 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Аладжов, за съжаление, не са само тези проблемите. Този законопроект вече, мисля, че второ или трето Народно събрание се вкарва, така и не може да стигне до второ четене. И този вариант, който в момента разглеждаме, всъщност е доста променен спрямо това, което гледахме в миналото Народно събрание. Законопроектът тогава беше приет на първо четене. Но виждаме, че за пореден път, всъщност по никакъв начин, или не е достатъчно добре застъпена по някакъв начин защита – допълнителна защита, на потребителите, тоест кредитополучателите, които по една или друга причина са просрочили някакви техни кредити. По никакъв начин всъщност не се регулира достатъчно добре дейността или не се предвижда достатъчно добър надзор над тези фирми, които ги наричаме колекторски фирми, така че кредитополучателите да бъдат малко по-добре защитени, но това аз ще го развия в изказване, което ще направя. Струва ми се, че имаше достатъчно време от страна на вносителите. Ако бяха помислили малко и за тези потребители – кредитополучателите, можеше да стане един добър закон, в който всички страни да бъдат защитени – и кредитополучателите, пък и самите фирми, които наричаме колекторски фирми, тоест фирмите купувачи на необслужвани кредити. Защото не всички от тях работят по такива практики, които са меко казано, да не ги наричам мутренски, но са спорни такива практики, с които буквално тероризират хората, които са длъжници към тези фирми. Така че се надявам поне с предложенията – нашите, които ще направим между първо и второ четене, малко от малко да регулираме тази дейност, да има… Това вече е въпрос и на институциите – да има по-добър надзор над фирмите и да могат наистина да бъдат тези потребители малко по-добре защитени.
#157 · speech
Има ли други реплики към изказването на господина Аладжов? Не виждам. Заповядайте за дуплика. Не желаете, добре. Господин Атанас Атанасов е заявил желание за изказване. Заповядайте, господин Атанасов.
#158 · speech
Атанас Атанасов
БСП – Обединена левица
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, с предложения от Министерския съвет законопроект България изпълнява задължението си по транспониране на европейска директива. Но може би по-важното е, че прави важна крачка в модернизацията на финансовото си законодателство. Тъй като предвиждането на ясни правила и изисквания към събирането на необслужени кредити е необходимо с оглед осигуряването на прозрачност, предвидимост и повишено обществено доверие в тази дейност. Последното е от пряко значение за успешното и ефективното развитие на търговската дейност по придобиване и вземане по необслужвани кредити, което стои в основата на ефективен и развит национален пазар на вземания. Раздвижването на вторичния пазар на необслужвани кредити ще се отрази благоприятно и на икономическите показатели на България, тъй като и самите банки ще могат да освободят по-бързо и по-лесно ресурс, затворен в такива необслужени кредити. В действащото ни законодателство до момента липсваше правен режим за тази дейност. Това позволяваше практически на всеки стопански субект да събира вземания без абсолютно никакви регулации и рестрикции, което, разбира, се водеше до реални рискове от нарушаване на основни права, включително чрез търсене на вземания с изтекла давност или такива, които са въз основа на неравноправни клаузи, което знаете, че е голям проблем за маса българи. С този законопроект преодоляваме тази празнина. Въвежда се и ясен лицензионен режим и ефективен надзор, което ще укрепи правата на кредитополучателите и ще гарантира еднакво справедливо третиране на всички засегнати страни. Със Закона се въвежда и задължението купувачите на кредити да възлагат обслужването им на лицензирани и контролирани лица. По този начин се преодолява хаосът от различни практики за събирането на вземания, които често водеха до правна несигурност и най-вече накърняване правата на потребителите. Създават се надеждни механизми за проследяване на дейността след придобиване на вземането, нещо, което досега, знаете, липсваше. Искам да подчертая, че парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ внесе отделен законопроект, с който целим да защитим гражданите от безконтролната колекторска дейност, която е извън обхвата на банковите кредити. Става въпрос за вземания, произлезли от договори с мобилни оператори, доставчици на услуги и други. Повече от 30 години колекторски фирми събират вземанията си без регулации и без регламенти, често упражнявайки натиск, граничещ с рекет. Това трябва да спре. Със Законопроекта си предлагаме създаване на регистър за всички колекторски фирми, въвеждане на изисквания към тях, правила за допустимите методи за контакт с длъжници и забрани за тормоз над близки, семейство, работодатели, колеги и т.н. Длъжниците ще могат да възразяват бързо, лесно и електронно срещу спорни вземания, а всяко прехвърляне на дълг ще става след изрично тяхно съгласие. Ние от „БСП – Обединена левица“ ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет, но призовавам всички комисии и ръководството на Народното събрание да бъде разгледан и нашият законопроект без отлагане и този законопроект на „БСП – Обединена левица“ да влезе възможно най-скоро в залата, защото хиляди български граждани очакват държавата най-накрая да ги защити от самоуправството на нерегулирани колекторски фирми. Благодаря Ви, госпожо Председател.
#159 · speech
Благодаря Ви, господин Атанасов. Има ли реплики към изказването на господина Атанасов? Заповядайте, господин Шопов.
#160 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господина Атанасов, само да Ви напомня, че ако Вие сте съдружник, собственик на фирма за бързи кредити или свързани с Вас лица са такива, трябва да обявите конфликт на интереси. Казвам го не за друго, а защото в интернет излезе такава информация.
#161 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Атанасов? Не виждам. Заповядайте, господина Атанасов, за дуплика. Господин Тодоров, Вие ли ще вземете думата после?
#162 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Вие решавате. Председателят решава.
#163 · speech
Заповядайте.
#164 · speech
Атанас Атанасов
БСП – Обединена левица
Господин Шопов, благодаря Ви за колегиалното напомняне. Познавам както Закона, така и Правилника на Народното събрание. И не, каквато и информация да е излязла в интернет, не участвам в такова дружество. Благодаря Ви още веднъж.
#165 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Никога не е късно.
#166 · speech
Заповядайте, господин Димитров, за изказване. Да редуваме групите, нали така предвижда Правилникът?
#167 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми дами и господа! И при предишното обсъждане, колеги, на този законопроект, и при сегашното, от името на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ повдигнахме въпроса към Министерството на финансите защо бързите кредити не са включени в обхвата на Законопроекта. И ни беше даден отговор от страна на Министерството на финансите, че те работели по тази тема в друга законодателна инициатива, но времето си минава и въпросът остава страничен и нерешен. А защо бързите кредити трябва да бъдат включени? Защото този режим на прозрачност, на информираност, на защита на потребителите, който се опитват да въведат, който има положителни страни, така трябва да бъде, защо не се въвежда и за бързите кредити, уважаеми колеги? И аз мисля, че тук нямате честен отговор от страна на управляващото мнозинство. Очевидно има фактори, които не искат да бъде въведен за бързите кредити. Това е причината ние да имаме сериозни забележки към тази законодателна инициатива, тъй като тя не е достатъчно всеобхватна. А ако има проблеми, ако има пострадали, ако има оплаквания, те са най-много в областта на бързите кредити, уважаеми дами и господа. Тоест, ако има нужда от по-голяма защита на потребителите, ако има нужда от по-голяма информираност и прозрачност, тя трябва да бъде насочена именно в тази посока. И сега отговорът на Министерството на финансите: „Ние работим по този въпрос, има работна група, ще има друга законодателна инициатива“, не е достатъчно добър. Искам да Ви напомня следното нещо – на колегите от Министерството на финансите. С колегата Божанов Ви питахме защо, при положение че има европейска инициатива за 200 000 лв. праг при трансгранична търговия по ДДС, това не се въвежда от България. И тогава Министерството на финансите по време на обсъждането на бюджета ни каза: „Ние по това работим.“ Само че месеците минаха и какво се оказа? Съседни на България страни въведоха тази практика – въведе я Унгария, Румъния е на път да я въведе, и ние ще бъдем последни, тоест за българските компании много по-късно ще създадем това предимство, което другите вече създават. И тук принципът е същият. Тоест самият отговор, който Вие ни давате – че се работи по дадена тема, не е достатъчно за нас. И затова по този конкретен законопроект продължава да стои въпросът със страшна сила защо без бързите кредити? Защо колеги? Защо така решихте? И това е причината да имаме сериозни въпроси. Благодаря Ви.
#168 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам. Господин Тодоров, желаете ли думата? Ако не желаете, може и да не се изказвате.
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Безспорно е необходимо да бъде запълнена тази празнота в националното ни законодателство по отношение на развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити, който е и елемент за осигуряване на стабилна банкова система в страната ни. През годините станахме свидетели на доста хора, потребители, кредитополучатели, които станаха жертва на дейността на така наречените колекторски фирми точно защото няма достатъчно добра регулация в страната ни, няма достатъчно добър надзор на тяхната дейност. И това води до това, че тези фирми в хода на тяхната дейност използват, меко казано, спорни методи, дори мутренски методи бих ги нарекъл, за да принудят даден длъжник да започне да връща своите задължения. И с това не само че превишават своите правомощия, не само че нарушават определени нравствени и морални граници, но откровено се нарушават и някои закони в тяхната дейност. Затова, ако имаше воля, имаше достатъчно време – от вносителите имам предвид, имаше достатъчно време да се внесат такива текстове, които да защитават тези потребители, те да бъдат по-добре информирани, да бъдат, на първо място, еднакво третирани от такива фирми, да бъдат по-добре информирани какви са техните права, какъв е техният законен интерес и в крайна сметка върху цялата тази дейност да има един по-добър и по-ефективен, бих казал, надзор. Всичко това с този законопроект няма да бъде постигнато и не може да бъде постигнато в този му вид. Ние ще внесем между първо и второ четене предложения за промени, които да урегулират тази дейност, но честно казано силно се съмнявам, като виждам какво точно предлагат вносителите, силно се съмнявам, че нашите предложения ще бъдат приети. Ние внесохме такива предложения и в миналото Народно събрание, така и не стигнахме до тях да бъдат гласувани на второ четене. Считам, че ако този законопроект, ако текстовете бъдат добре обмислени, добре прецизирани, могат да бъдат наистина полезни както за потребителите, за кредитополучателите, така и за самите фирми и купувачи на необслужвани кредити, защото не всички от тях – някои от тях, използват тези, както ги нарекох, спорни методи, с което пък хвърлят сянка и петнят доброто име на останалите фирми, които работят, спазвайки законите и спазвайки така установените практики, добри европейски и международни практики в осъществяването на тази дейност. Така че този законопроект би могъл да бъде наистина полезен за всички засегнати страни, но в този му вид просто това няма да се изпълни. Затова няма да го подкрепим на първо четене. Надявам се, ако повече предложения бъдат приети, каквито ще внесем, ако бъдат приети повече наши предложения, че той наистина ще бъде в услуга и на хората, тогава вече може да помислим дали да го подкрепим. Също така сме отворени, ако другите парламентарни групи имат също такива полезни предложения, да ги обсъдим и да помислим дали да не подкрепим и техните предложения, за да може наистина Народното събрание да излезе с един законопроект, който да бъде изцяло в услуга не само на бизнеса, на фирмите, които са купувач на необслужвани кредити, а и на хората, които по една или друга причина са задлъжнели и дължат пари на тези фирми, които пък – някои от тях, подчертавам отново, не всички, някои от тях в тяхната дейност буквално тероризират тези хора. Благодаря Ви.
#170 · speech
Благодаря Ви, господин Тодоров. Има ли реплики към изказването на господин Тодоров? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Заповядайте, господин Дренчев. Заповядайте, господин Расташки, след това господин Дренчев.
#171 · speech
ПП МЕЧ
Уважаеми колеги! Ние от партия МЕЧ ще подкрепим този законопроект. Той представлява една първа стъпка към премахване на колекторските фирми, така както ги познаваме, и вкарването им в някакви законови граници. Въпреки това считаме, че тази стъпка е много мъничка, прекалено малка. Министерският съвет доста плашливо е нормирал – ще обърна внимание на чл. 17, където трябва да се спазват правата на гражданите длъжници. Записано е, че колекторските фирми няма да могат да извършват позвънявания на гражданите по телефона от 20,00 ч. до 7,00 ч. сутринта. Сега това означава ли, че 7,10 ч. сутринта започва тормозът, започват лихварите, започват колекторите да звънят на гражданите, така както е в момента? Това по никакъв начин няма да помогне достатъчно на българските граждани. Аз Ви казвам, че това безумие с това позвъняване трябва да спре тотално. Трябва да се забрани на лица, лицензирани колектори, които имат хиляди или стотици хиляди кредити при тях, необслужвани, да тормозят гражданите по телефона. Има си съдебни изпълнители, има си съд. Нека да не прибягват до самоуправство, да почват да ги лъжат, да ги въвеждат в заблуждение как ще им вземат имотите, как ще им удържат минималните заплати, които са несеквестируеми. Нека всичко това да минава през съд и през частни съдебни изпълнители, където, ако не друго, поне има някакъв контрол на законосъобразността. Така че няма да стане с меки и леки мерки спрямо тези колектори. Това са лихвари, това са финансови акули, те не спазват никакво законодателство. Именно заради това ние от МЕЧ ги искаме в Наказателния кодекс. Те трябва да бъдат нормирани там, техните агресивни практики трябва да бъдат наказвани като престъпление. Благодаря Ви.
#172 · speech
Благодаря Ви, господин Расташки. Има ли реплики към изказването на господин Расташки? Не виждам. Заповядайте, господин Дренчев.
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Може би под формата на реплика и към господин Расташки, и към господин Димитров. Всъщност този закон не е направен с цел да улеснява потребителите или, да кажем, жертвите на бързите кредити. Всъщност целта на този законопроект, така както е и в европейската директива, така както е представен от БНБ, е да спаси банковата система в случай на голяма, тежка, системна криза и в случай, в който при банките се събират огромни количества необслужвани кредити. Идеята е да се създаде международен пазар, да могат международни играчи, да могат дори физически лица да купуват тези пакети от банките и да ги предават на фирми, които ще събират тези кредити. Затова се прави и това разделение. Между другото е прокарана и една идея всички да се прелицензират с цел да се одерат малко пари с цел попълване на бюджета. Но така или иначе целта на Законопроекта не са клиентите на бързите кредити – именно затова не са застъпени толкова техните права. Ще репликирам и господин Тодоров, който каза преди малко, че ние имаме предложения, които не са взети предвид. Всъщност не е така. От Петдесетото до Петдесет и първото народно събрание предложенията, които внесохме ние, бяха осем. В момента виждам, че две от тях вече са залегнали в новия текст на Законопроекта, тоест поне една четвърт от нещата, които сме предложили, са приети.
#174 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Лично обяснение!
#175 · speech
Ще ми се така да стане и със Законопроекта, който гледахме вчера, за мерките срещу финансиране на тероризма. Както Правосъдното министерство и правосъдният министър скочи да защитава Законопроекта колко е добър, така се огъна и каза, че иска максимален срок, за да прегледа текстовете и те да бъдат направени така, че да са в интерес и на българския бизнес. Аз може би малко заключително за нашата група ще представя предложенията, които имаме и които ще внесем между двете четения, след като бъде приет Законопроектът. Определено има нужда от малко регулация. Има нужда да се отвори пазарът и към евентуални нови инвеститори, дори това да са инвеститори, които ще купуват от банките пакети с лоши вземания. Това пък ще позволи на банките да продължат да финансират с висока скорост, тоест икономиката да се движи добре. Така. Едното ни предложение, което беше по чл. 3 – и адвокатите да могат да извършват дейности в рамките на упражняваната от тях професия, вече е прието, тоест съобразено е с нашето предложение от предишното Народно събрание. По чл. 8 – лице, което е обслужващо кредити, да може да бъде само акционерно дружество, това не е в изискванията на Директивата, не е нужно да бъде там. Може би една тенденция, която видяхме и вчера – да се дава прекомерна власт и сила на КФН, се вижда и в това законодателство. Също не виждам защо е необходимо да бъде това – ще искаме да отпадне. Естествено, чл. 14, че нарушенията трябва да бъдат само когато има влязло в сила наказателно постановление, а не само когато са установени, защото иначе се създава една правна несигурност. Много често има падане в съда на решенията на органите. Те трябва да бъдат влезли в сила и само тогава да могат да се отнемат лицензи – иначе се създава правна несигурност. Съответно в чл. 48 цяла поредица и в чл. 46 – от правомощията на Централната банка искаме да отпаднат, защото, както казаха и говорившите преди мен колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, тези правомощия може би имат някакъв смисъл, ако става въпрос за частни пенсионни фондове, за банки или застрахователни дружества, но за лицата, обслужващи кредити, които работят със свои средства и за собствена сметка, те са неприложими, няма икономическа логика да бъдат така. На Бюджетната комисия представители на Финансовото министерство казаха, че защото те са с голяма социална значимост, но това означава ние да приложим тези мерки и към мобилни оператори, към ЕРП-та, ако щете, към топлофикации, към всякакви дружества, които имат голяма социална значимост. Така че искаме тези мерки да отпаднат. Така. И съответно новият параграф в Преходните и заключителните разпоредби – 17, който вкарва ЧСИ-тата в конфликт на интереси по този закон. Те едновременно ще представят и двете страни – ще събират кредитите и ще бъдат лице, обслужващо кредити. Това е становището и на БНБ. Ние сме предложили да отпадне, защото наистина не им е мястото в този закон. Има населени места, където има само един частен съдебен изпълнител, тоест той определено ще влезе в конфликт на интереси. Тази материя трябва да бъде уредена в друг законопроект, ако има нужда, но не и чрез Законопроекта за лицата, обслужващи кредити и купуващи кредити. Благодаря Ви.
#176 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването? (Народният представител Йордан Тодоров иска думата.) Вие казахте – лично обяснение. Добре, реплика – заповядайте.
#177 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Дренчев, не знам дали съм прав, дали не съм прав – няма никакво значение. Важното е, че тези текстове, както казахте Вие, са били заимствани от нашите, които сме внесли между първо и второ четене, които така и не бяха гласувани, още по-малко приети. Така че не се случва за първи път текстове на ВЪЗРАЖДАНЕ да бъдат откраднати, заимствани, както искате го наречете – няма никакво значение. Те цели законопроекти ни вземат – първо ги отхвърлят, после ги внасят като вносител и си ги приемат, само и само да не бъде прието нещо на ВЪЗРАЖДАНЕ. Така че не бих казал, че не съм прав. Вие също сте в правото си. Важното обаче е друго. Важното е, че тези текстове все пак по един или друг начин са намерили своя път да бъдат приети в националното ни законодателство и че те ще влязат в услуга на хората, защото считаме, че те наистина са добри и влизат в услуга на хората, когато предлагаме нещо. Това е основен принцип, по който предлагаме промени между първо и второ четене или цели законопроекти. Това е важното. За нас никога не е било важно кой е вносител на даден законопроект или на предложение между първо и второ четене. Никога не сме отхвърляли или не сме приемали текстове в закони на този принцип. Ние винаги сме се водили дали един текст ще влезе в полза на хората, на фирмите, на бизнеса, или няма. Това е важното.
#178 · speech
Има ли други реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
#179 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Тодоров, не мога да кажа дали нещо е било взето директно от нашите предложения. Естествено, че в Министерството на финансите има достатъчно капацитет да стигнат сами до добри заключения. Това, на което по-скоро трябва да акцентираме, е, че всеки законопроект, естествено, колкото пъти бъде преглеждан, колкото пъти влезе в залата, има накъде да бъде подобряван. И радващо е, че този върви към положителна еволюция. Иначе съм съгласен с Вас, че е имало случаи, когато цели законопроекти не само от ВЪЗРАЖДАНЕ, а и от други парламентарни групи директно се отхвърлят и след това биват приемани, след като са внесени от управляващите. Не мисля, че това е някаква тайна, която разкриваме сега. Благодаря.
#180 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли други желаещи колеги да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, със сигнатура – № 51-402-01-14, с вносител Министерския съвет. Законопроектът е внесен на 5 декември 2024 г. Гласували 172 народни представители: за 119, против 26, въздържали се 27. Законопроектът за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата точка в нашия дневен ред – Законопроект за изменение… Моля? Процедура – заповядайте, госпожо Митова. Имате думата за процедура.
#181 · speech
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. На основание чл. 79, ал. 1 предлагам съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене на четири дни на Общ законопроект, № 51-553-12-13, от приетите на първо гласуване на 7 май 2025 г. Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-8, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители на 13 ноември 2024 г., и Законопроект за изменение на Закона за енергетиката, № 51-454-01-23, внесен от Павела Митова и група народни представители на 10 декември 2024 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
#182 · speech
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по приетите два законопроекта и изготвен общ, който Ви беше съобщен вчера. Моля, режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 120, против 52, въздържали се 3. Предложението е прието – срокът е съкратен на четири дни. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА АКТОВЕ ЗА КОНФИСКАЦИЯ ИЛИ ОТНЕМАНЕ И РЕШЕНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВИ САНКЦИИ. Заповядайте, госпожо Александрова, да представите Доклада на водещата Комисия по конституционни и правни въпроси – имате думата.
#183 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 51-554-01-77, внесен от Иван Величков Минев, Дафинка Аспарухова Семерджиева и Георги Николаев Кръстев на 28 март 2025 г. На свое заседание, проведено на 9 април 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 51-554-01-77, внесен от Иван Величков Минев, Дафинка Аспарухова Семерджиева и Георги Николаев Кръстев на 28 март 2025 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: госпожа Михаела Мечкунова – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Емилия Александрова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от господин Иван Минев, който посочи, че промените в него са свързани със съдебния състав и сроковете за насрочване и разглеждане на производствата. Предлага се компетентният съд, който разглежда делото в състав от трима съдии в открито съдебно заседание, да се замени с едноличен състав. Предвиденият съдебен състав от трима съдии, разглеждащ производствата по Закона, не съответства на процеса, тъй като в едноличен състав се разглеждат първоинстанционните производства по Закона за Европейската заповед за разследване, Закона за Европейската заповед за защита, Закона за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество, както и по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, които са със значително по-висока фактическа и правна сложност. (Шум и реплики.) В допълнение господин Минев отбеляза, че в голяма част от окръжните съдилища тези производства са вече стотици и техният брой продължава да нараства, като в някои съдилища се налага като членове на съдебния състав да участват граждански съдии, което е абсолютно необосновано, и с оглед специализацията, въведена в окръжните съдилища.“
#184 · speech
Извинявайте, госпожо Александрова. Уважаеми колеги, моля за тишина в залата! Заповядайте.
#185 · speech
„Той добави, че разглеждането на тези производства в едноличен състав би разрешило и редица практически проблеми. В заключение народният представител Минев уточни, че краткият срок за насрочване на делото не позволява редовно призоваване на засегнатите лица, което води до неговото отлагане и вместо да бъде ускорено производството, същото се забавя значително във времето, понякога и с месеци. Предложеният „не по-късно от един месец“ срок за насрочване позволява, по преценка на съдията докладчик и наличие на други обективни предпоставки, производството да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в по-кратък срок от законоустановения и в заседателните дни на съдията докладчик по делото. По Законопроекта има постъпило становище от Министерството на правосъдието. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. От Министерството на правосъдието изразиха своята принципна подкрепа към Законопроекта. Госпожа Мечкунова предлага срокът по чл. 16, ал. 1 от Законопроекта да бъде 14-дневен, като по този начин да се унифицира с този по чл. 12, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“, или на мерки, включващи лишаване от свобода и с този по чл. 7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 11 гласа „за“, от които: 6 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ДПС-НН, 1 от ПГ ДПС-ДПС, 2 от ПГ ИТН, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“, от които 1 от ПГ-ДБ и 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, № 51-554-01-77, внесен от Иван Величков Минев, Дафинка Аспарухова Семерджиева и Георги Николаев Кръстев на 28 март 2025 г.“
#186 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Уважаеми колеги, кой от вносителите ще представи Проекта? Заповядайте. До 10 минути. Заповядайте, Господин Минев.
#187 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на вносителите ще представя Законопроекта за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актовете за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Ще се опитам да бъда кратък, като избегна юридическия език, тъй като Законопроектът беше разгледан в Правната комисия. На всички юристи е ясно за какво става въпрос, но от години говорим за проблеми в съдебната система и бавно правораздаване. Настоящият законопроект именно има за цел да подобри и ускори правораздаването. С няколко думи, става въпрос, че 95% от делата по този закон са за нарушения, извършени от българи в чужбина, за движение по пътищата. Тези актове идват в България и се разглеждат от български окръжен съд в състав от трима съдии. Срокът да бъде намерен извършителят и призован по настоящото законодателство е седемдневен. На първо място считаме, че сложността на делото – още повече, че то не се разглежда по същество, тоест окръжният съд не може да каже дали е виновен извършителят, или не, а той е длъжен да признае акта и да го въведе в сила, считаме, че едноличен състав, тоест делото да бъде разглеждано от един съдия, е напълно достатъчно и отговаря на правната сложност на делото. Освен това считаме, че седемдневният срок за призоваване е крайно недостатъчен. В много случаи дори нарушителят още не се е върнал в България, но за да изпълни този срок, съдът използва средствата на охраната за съдебна власт, което е излишен ресурс. Той не може да бъде призован, делото обаче е насрочено, след което се отлага, и вместо да влезем в нормите на европейския регламент, ние по-скоро отлагаме делото, отколкото да изпълним разпоредбите. Ето защо настоящият законопроект предвижда тези дела да бъдат разглеждани еднолично, от един съдия, и 30-дневен срок за призоваване. Благодаря.
#188 · speech
Благодаря Ви, господин Минев. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Имате думата. Госпожо Рангелова, заповядайте.
#189 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи този законопроект, защото смятаме, че предлаганите с него изменения са очаквани, целесъобразни и необходими, за да може да бъде отблокирана работата на съдебната система в посока разглеждане на делата, касаещи налагането на финансови санкции. За нас е абсолютно неразумно и нелогично защо е предвидено в досега действащата разпоредба тези дела да бъдат разглеждани в състав от трима съдии като на първа инстанция подсъдни на окръжен съд. Особено в по-малките населени места, в които има окръжни съдилища, това понякога се явява и невъзможно да бъдат структурирани съдебни състави, които да разглеждат тези производства. От друга страна, в действащия Наказателно-процесуален кодекс понастоящем е предвидено в състав от трима съдии да бъдат разглеждани дела по реда на глава Тридесет и трета, която касае възобновяване на съдебни производства, тоест особените хипотези, в които след влязла в сила присъда или решение, тогава състав от трима съдии ще разглежда тези актове. Абсолютно нелогично е на тези производства да приравним и финансовите санкции. Ето защо ние приветстваме това предложение в посока тези производства да бъдат разглеждани от един състав, както и по отношение на срока, като в тази връзка считаме за разумно и направеното предложение от страна на Министерството на правосъдието, което предлага срокът да бъде 14-дневен за насрочване разглеждането на тези дела, така че по тези съображения, като очаквани, необходими и целесъобразни, ние ще подкрепим тези изменения в Закона. Благодаря.
#190 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики към изказването на госпожа Цвета Рангелова? Не виждам. Има ли други желаещи да се изкажат? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции със сигнатура № 51-554-01-77, внесен от народните представители Иван Минев, Дафинка Семерджиева и Георги Кръстев на 28 март 2025 г. Моля, режим на гласуване. Виждам още с дигнати ръце. Изчакваме, колеги. Всички колеги ли успяха да гласуват? Благодаря Ви. Гласували 156 народни представители: за 130, против 17, въздържали се 9. Законопроектът за изменение на Закона е приет на първо гласуване.
#191 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Процедура!
#192 · speech
Уважаеми колеги, процедура. Заповядайте, господин Минев.
#193 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожа Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение, а именно: предложенията между първо и второ четене към Законопроекта за изменение на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови санкции срокът да бъде намален на три дни. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря Ви, господин Минев. Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 101, против 19, въздържали се 34. Предложението за съкращаване на предложенията между първо и второ гласуване по приетия законопроект е прието. Преминаваме към следващата точка в нашия дневен ред: ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ. Да Ви запозная, колеги, с онази част от нашето решение относно работата на Народното събрание, а именно Раздел V в Решението на Народното събрание за процедурата за избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни, обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 15, 2025 г. „1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет портала на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Докладът на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се предоставя на народните представители не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите. Докладът се представя пред Народното събрание ведно с проектите на решения за избор на кандидатите. 3. Всеки кандидат се представя от представител на вносителя в изложение до 5 минути. 4. Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите. 5. След приключване на разискванията кандидатите за председател и членове на Комисията за защита на личните данни могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси в изложение до 10 минути. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване, като първо се гласува за председател, а след това и за членове по азбучен ред на собствените им имена, освен ако Народното събрание не реши друго. 7. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. В случай че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, провежда се повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“ Уважаеми колеги, давам думата на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да представи в резюме доклада на Комисията от изслушването на кандидатите заедно с Проекта на решение в цяло. Заповядайте, господин Манев, имате думата.
#195 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, първо, една процедура по допуск, ако позволите, госпожо Председател. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за допуск на лицата Борислав Божинов, Василка Рангелова, Ивайло Станев, Цветана Червенякова-Илиева и Цветелин Софрониев.
#196 · speech
Уважаеми колеги, моля да гласуваме достъп до залата на кандидатите за председател и членове на Комисията. Гласували 148 народни представители: за 104, против 44, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля, поканете гостите в залата. Заповядайте, господин Манев, да представите доклада и решението.
#197 · speech
Благодаря. „ДОКЛАД относно изслушване на допуснатите кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни На свое редовно заседание, проведено на 3 април 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша допуснатите кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни по реда на раздел ІV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2025 г. На заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, проведено на 13 март 2025 г., бе извършена проверка на представените документи, както и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че са представени всички изискуеми документи, както и че кандидатите отговарят на изискванията съгласно Закона за защита на личните данни. Извършена е предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно раздел ІІІ, т. 1 от Процедурните правила, резултатите от която са публикувани на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание. След проведено гласуване за всеки кандидат поотделно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред допусна до изслушване следните кандидати: 1. Борислав Божинов – кандидат за председател; 2. Василка Рангелова – кандидат за член; 3. Ивайло Станев – кандидат за член; 4. Цветана Червенякова-Илиева – кандидат за член; 5. Цветелин Софрониев – кандидат за член. От името на вносителя на изслушването присъстваха госпожа Мария Казанджиева и господин Велико Демирев – правни съветници в Министерския съвет. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предостави възможност на всеки кандидат да представи себе си накратко и да изложи концепцията си за дейността на Комисията за защита на личните данни. Господин Борислав Божинов, кандидат за председател на Комисията за защита на личните данни, се представи като служител на Министерството на вътрешните работи с повече от 17 години трудов стаж в системата. Завършил е Академията на МВР, впоследствие е завършил специалност „право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Посочи, че е бил командирован служител на Министерството на вътрешните работи в Европейската комисия за период от две години. На по-късен етап отново е бил командирован, но в Европол. В концепцията, която изложи пред членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, господин Божинов посочи, че Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък Комисията, е гарант за основните права, произтичащи от защитата правата на гражданите при обработка на личните им данни. Комисията е централен орган за приемане и разглеждане на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Акценти в работата на Комисията ще бъдат отчетност и контрол срещу неправомерната обработка на личните данни в унисон с българското и европейското законодателство и задълбочено взаимодействие с българските международни институции. Според господин Божинов за постигане на успешно развитие на Комисията трябва да се следват основни принципи, като последователност; прозрачност и предвидимост в действията на представляващите Комисията; политическа неутралност и независимост при изпълнение на служебните задължения, уповавайки се единствено на закона; отчетност пред обществеността; поставяне и постигане на все по-високи цели; спазване европейските ценности при вземане на управленски решения. Комисията за защита на личните данни ще се придържа към политика по хармонизиране на българското с европейското законодателство. Комисията трябва да е разпознаваема в национален и международен план. Решенията, които ще се вземат, ще покриват високите очаквания за справяне с предизвикателствата по повод защитата на лични данни. В своята концепция кандидатът за председател ще залага на превенция, с която да се постигне повишаване информираността на заинтересованите лица чрез информационни кампании. Друг акцент, който поставя, е активната защита в случай на нарушаване правата на гражданите, като се изготвят становища, препоръки и разпореждания към заинтересованите страни, а в краен случай ще се налагат глоби и имуществени санкции. Комисията ще следи строго за нововъведения в европейската правна рамка, касаеща защитата на личните данни. Респективно ще предприема законодателна инициатива за постигане, хармонизиране на българското с европейското законодателство посредством внасяне изменения на действащото законодателство, изготвяне предложения за нови закони, приемане на подзаконови нормативни актове, наредби и инструкции, които да улеснят прякото приложение на европейските регламенти и транспониране на европейските директиви в областта на защитата на личните данни. Предвижда да се засили представителството на България на международни събития. Съвместната работа с европейски и международни агенции ще бъде от първостепенно значение, като целта е възприемане и налагане на положителни практики. Господин Божинов посочи, че от първостепенно значение за Комисията ще бъде добрата комуникация и отлично взаимодействие с българските и европейските агенции и неправителствени организации с цел възстановяване добрия имидж на България пред международните ѝ партньори. Ако бъде избран за председател на Комисията, каза той, ще настоява за въвеждане на добри европейски практики с цел постигане модернизиране и хармонизиране на националната правна рамка в духа на европейските начала, заложени в общия регламент на Европейския съюз за защита на личните данни, както и ще търси затвърждаване на Комисията като ясно разпознаваем в обществеността независим надзорен орган. Към кандидата за председател на Комисията за защита на личните данни бяха отправени въпроси от народните представители Божидар Божанов и Петър Петров, на които беше отговорено. Кандидатът за член на Комисията за защита на личните данни госпожа Василка Рангелова представи себе си накратко. Завършила е Техническия университет в София със специалност „Компютърни системи и управление“, магистър-инженер. Повече от 20 години има стаж в Министерството на вътрешните работи като системен администратор. Занимава се с криптографска сигурност и сигурност на информацията. Работи с много и различни информационни системи и фондове. Има завършен курс в Cisco академия. Ползва английски език. Госпожа Рангелова сподели, че Комисията за защита на личните данни трябва да продължи в посоката, в която работи и в момента. Следва да се обърне внимание на укрепването и защитата на данните на етап проектиране на системите, както и да се провеждат обучителни програми. Да се обърне специално внимание в развитието на информационните технологии и системите с изкуствен интелект, които навлизат. Към кандидата за член на Комисията за защита на личните данни бяха отправени въпроси от народните представители Божидар Божанов и Петър Петров, на които беше отговорено. Следващият кандидат за член на Комисията за защита на личните данни господин Ивайло Станев каза, че е завършил Академията на МВР през 2001 г. със специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. През 2006 г. е завършил специалност „Право“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Своята кариера е започнал през 2001 г. в Столична дирекция на вътрешните работи, като е заемал различни длъжности. След това е бил служител в Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“. В периода от 2017-а до 2022 г. е заемал ръководна длъжност в СДВР – началник на сектор „Разследване на икономически престъпления“. От 2022 г. до момента работи в ДАНС в „Дирекция икономическа сигурност и критична инфраструктура“. По време на кариерата си е преминал обучения за развиване на професионалните квалификации в ILEA – Розуел, в ILEA – Будапеща, в Министерството на вътрешните работи – Франция, в Национален институт по правоприлагане и други. В своята концепция господин Станев посочи, че Комисията за защита на личните данни основно следва да прилага проактивен подход в дейността си, като смята, че тя трябва да е активна по отношение на създаването на насоки за бизнеса, както и за отделните субекти на данни, които да улесняват приложението на Европейския регламент за защита на личните данни, а така също и на Директивата относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушение на правото на Съюза и Регламента за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. Посочи, че Комисията следва да осветли националните характеристики ясно с конкретни практически примери, с кратки обучителни видеа и кратки насоки в текстова форма, като например обяснение по приложенията и нуждата от оценка на въздействието, примери за съвместни администратори, трансфер на данни в трети страни, по-лесни връзки и повече преводи на насоките на Европейския борд за защита на данните. Според господин Станев материята е изключително сложна и обществото все още не я припознава като ценна и не разпознава добавената стойност от осигуряването на защита при обработката на личните данни. В заключение отбеляза, че Комисията не е само санкциониращ орган, нито пък пощенска кутия за жалби. Тя следва да е органът, който задава културата за защита на личните данни в обществото, а това не може да стане без Регулаторът да влезе и в ролята на партньор на институциите и бизнеса. Именно Регулаторът е този, който трябва да зададе тон и постоянна комуникация между професионалистите от IT сферата и специалистите от правната сфера. Въпроси към господин Ивайло Станев бяха поставени от народния представител Петър Петров, на които беше отговорено. Кандидатът за член на КЗЛД госпожа Цветана Червенякова-Илиева представи себе си като юрист, завършила Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните пет години заема длъжността старши юрисконсулт в кабинета на управителя на Българската народна банка и е част от екипа на длъжностното лице по защита на личните данни, като подпомага юридически тази дейност в рамките на Централната банка. Пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред госпожа Илиева изложи своята концепция, като посочи, че към настоящия момент Комисията има правомощия като независим надзорен орган, който следва да осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни, включително контрол по спазване на Общия регламент относно защита на личните данни и тези на централен орган за външно подаване на сигнали по смисъла на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Според нея функционирането на надзорния орган може да бъде подобрено чрез надграждане на вече създадената практика и засилване на проактивния подход. Такива действия следва да бъдат осъществени както в областта на защитата на гражданите в качеството им на субекти на данни, така и при защитата, която се полага на лицата, които са решили да допринесат за защита на обществения интерес чрез подаване на такива сигнали за нарушения или оповестяване на информация за нарушения на българско законодателство или актове на Европейския съюз. Предложенията на кандидата са в посока на това да бъде подобрена консистентността в практиката на Комисията, като се подобри анализът на постъпващата информация в нея по производства, които се разглеждат по компетентност, тъй като в практиката се наблюдават немалко случаи на решения и становища, които противоречат на възприета от самия надзорен орган практика, а също така има и случаи, при които се наблюдават дублиращи се искания към страните по производствата. Като цяло това води до забавяне на цялостния процес по събиране на доказателства и постановяване на решения, а оттам и до неефективност в дейността на надзорния орган. Госпожа Илиева обърна внимание, че следва да се допълни съществуващата подзаконова нормативна уредба в областта на защитата на личните данни. И към настоящия момент липсват методически указания от надзорния орган относно извършването на оценка на въздействието върху правата и свободите на субекти на данни при дейности по обработване на лични данни. Тази оценка на въздействието е регламентирана в Общия регламент и е важна част от защитата на личните данни. Според нея публикуването на указания в тази насока ще допринесе в голяма степен и за правилното вземане на решения от страна на администратор на лични данни, които са решили да въведат нов процес или технология, включително такива, които включват използването на бързо навлизащите продукти с използване на изкуствен интелект. Следва да бъдат приети насоки относно техническите и организационните мерки, които администраторите на лични данни трябва да въвеждат при едни от най-разпространените дейности, осъществяване на мащабно обработване на лични данни или систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение, както и на общи методически указания относно начините на избор на технически и организационни мерки за защита. Според госпожа Илиева и насоките, и общите методически указания биха представлявали общ инструмент, чрез който ще бъде преодоляна една съществуваща към момента празнота в нормативната уредба, тъй като с приемането на Общия регламент е отменена Наредбата, която регламентира минималното ниво на технически и организационни мерки за защита. С това приемане за администраторите ще бъде създаден един практически инструмент, който не само ще допринесе за подобряване на законосъобразността и въобще на цялостната дейност по обработване на лични данни, но ще бъде попълнена и празнота в нормативната уредба. Госпожа Илиева смята, че е необходимо по-ясно регламентиране на самото взаимодействие между Комисията в качеството на централен орган и компетентните органи по чл. 20 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информации за нарушения, които в дадена хипотеза функционират като органи, в които постъпват външни сигнали за нарушения от поднадзорните им лица. Липсата на ясно регламентиран канал за комуникация, срокове за взаимно уведомяване между Комисията и тези органи по чл. 20 относно процеса по анализ, оценка, извършването на проверка, включително отчитането на тези резултати, води до забавяне на цялостния процес съответно до постигането на самата цел на Закона, а именно превенцията на тези деяния, които нарушават българското законодателство и актове на Европейския съюз и съответно защита на лицата, които подават сигнали в тази връзка. Към кандидата за член госпожа Цветана Червенякова-Илиева не бяха зададени въпроси от народните представители. Кандидатът за член на Комисията за защита на личните данни господин Цветелин Софрониев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1998 г. От 2009-а до 2014 г. е заемал длъжността главен секретар на Комисията за защита на личните данни, а от 2014-а до 2019 г. е бил член на Комисията. Господин Софрониев посочи, че е бил част от състава на КЗЛД, когато е приет Общият регламент относно защитата на личните данни през 2018 г. и съответно Комисията е спомогнала при промяната на Закона за защита на личните данни с цел хармонизиране на българското и европейското законодателство в тази област. В своето изложение господин Софрониев посочи, че освен надзорен орган по Общия регламент относно защита на данните, от месец май 2023 г. Комисията за защита на личните данни е и централен орган за външно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От месец септември 2023 г. в Европейския съюз се прилага Актът за управление на данните. Това е друг европейски регламент, който в голяма част засяга правомощията на Комисията, като в дефиницията си изрично препраща към Общия регламент относно защита на данните. От 2 август 2026 г. в Европейския съюз ще започне да се прилага и Актът за изкуствения интелект на Европейския парламент и на Съвета, който е в сила от 1 август 2024 г. Европейският комитет по защита на данните препоръчва националните надзорни органи по защита на данните да бъдат определени от държавите членки като надзорни органи за прилагане и изпълнение на Акта за изкуствен интелект по отношение на високорисковите системи с изкуствен интелект. Това означава, че дотогава съставът и администрацията на Комисията следва да бъдат функционално, административно и технически подготвени органът да поеме и да встъпи в правомощията си на национален компетентен орган по смисъла на този регламент. Правото на жалба на субектите на данни до надзорния орган по Акта за изкуствения интелект е уредено по сходен начин и с правото на жалба по Общия регламент относно защита на данните, следователно по сходен начин ще протичат и административните процеси по тяхното разглеждане. В качеството ѝ на надзорен орган по Общия регламент Комисията действа като първоинстанционна административна юрисдикция. Настоящата визия за развитието на Комисията съдържа съвсем конкретни предложения за функционирането на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация предвид съществуващите и предстоящите предизвикателства. Предложенията не изискват законодателни промени, нито са свързани с усвояването на допълнителни финансови ресурси от държавния бюджет. Същите могат да бъдат реализирани и въведени единствено чрез изменения и допълнения в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, който Комисията приема на основание чл. 9 от Закона за защита на личните данни. С оглед функционирането на Комисията като първоинстанционна административна юрисдикция според господин Софрониев е редно докладчик по производствата по чл. 38 от Закона да бъде член на Комисията. Въвеждането на принципа за докладване на жалбите от членове на Комисията в заседанията ще допринесе, на първо място, за уеднаквяване на практиката на надзорния орган, а от друга страна, би унифицирало функционирането на колегиалния орган Комисия за защита на личните данни с това на другите утвърдени съдебни и административни юрисдикции. Господин Софрониев изложи предложение, което засяга функционирането на администрацията на Комисията. Комисията за защита на личните данни е национален надзорен орган без поделения в страната. Като отговорен за защитата на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни Комисията стои далече от субектите, чиито права защитава – гражданите. По мнение на господин Софрониев това усещане ще се засили още повече, когато към настоящите функции на Комисията се добавят и тези по новия регламент за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. През 2023 г. са назначени 244 проверки. По всяка от тях са извършени командировки в страната, които са стрували на Комисията над 300 хил. лв. Общата численост на администрацията е 117 щатни бройки, от които около 40 са незаети. Това ще позволи откриването на такива териториални поделения например в по 3 – 4 съседни области, където е необходимо да работят поне по двама служители с оглед на административнонаказателното производство. На следващо място и с оглед непрекъснатото разширяване на института „защита на личните данни“ през призмата на развитието на информационното общество, господин Софрониев предлага да се предприемат стъпки за постоянното повишаване на административния капацитет и квалификация на две групи субекти – съществуващите при администраторите на лични данни и длъжностни лица по защита на данните и администрацията на Комисията. Това може да се постигне чрез сертифициране на обучаващи организации, както и чрез обучение от акредитирани висши учебни заведения. Следващото предложение се отнася до проверките, част от контролните правомощия на Комисията. Осемдесет процента от тях са свързани с видеонаблюдения. И за гражданите, и за администраторите на лични данни, а и за надзорния орган би било полезно, ако дейностите по видеонаблюдение бъдат правно регламентирани предвид и бързо разрастващите му се параметри. В тази връзка господин Софрониев предлага Комисията да регламентира с наредба дейностите по осъществяване на видеонаблюдение на обществени места от администратори на лични данни и физически лица по начин, съобразен с настоящите достижения на технологичния напредък в обществените отношения. Към кандидата за член господин Цветелин Софрониев не бяха зададени въпроси от народните представители. След изчерпване на въпросите от страна на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Манев зададе въпроси, постъпили по реда на чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Асоциация „Прозрачност без граници“, на които кандидатите отговориха изчерпателно. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за председател и членове на Комисията за защита на личните данни по реда на раздел V от приетите Процедурни правила, за което се прилагат проекти на решение за избора им по азбучен ред на собствените им имена. Приложение № 1: Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#198 · speech
Реши
Избира Борислав Пламенов Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни. Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#199 · speech
Реши
Избира Василка Петрова Рангелова за член на Комисията защита на личните данни. Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#200 · speech
Реши
Избира Ивайло Митков Станев за член на Комисията за защита на личните данни. Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#201 · speech
Реши
Избира Цветана Пламенова Червенякова-Илиева за член на Комисията за защита на личните данни.“ Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#202 · speech
Реши
Избира Цветелин Николов Софрониев за член на Комисията за защита на личните данни.“ Благодаря.
#203 · speech
Благодаря, господин Манев. Да Ви помоля да представите и кандидатите. (Уточнения между председателя Николета Кузманова и народния представител Маноил Манев.) Доколкото представянията на кандидатите бяха направени много подробно в доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, уважаеми колеги, откривам разискванията по така предложените кандидатури. Заповядайте, господин Божанов.
#204 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Като гласувахме програмата за тази седмица, госпожа Йорданова отбеляза, че има висящо дело във Върховния административен съд по въпроса с решенията на Министерския съвет. Заседанието беше насрочено за 15 май. Много интересно, ВАС е заседавал вече и е взел решение да отхвърли жалбата може би, за да ни даде възможност днес да направим този избор. Как така ВАС се съобразява с нашата програма, е много интересно. В доклада, изчетен от господин Манев, беше казано, че аз съм задал въпроси на кандидатите и те отговорили. Доста телеграфно беше предадено в контекста на доста обширния доклад, защото въпросът е как отговориха. За съжаление, кандидатите, особено председателят, отговориха доста некомпетентно. Толкова некомпетентно, че целият интернет видя как те сричат по базови въпроси по отношение на защитата на личните данни. Там, където имаше някаква конкретика, отговорите бяха грешни. Например дали пръстовите отпечатъци, събирани от МВР във връзка с личните карти, могат да се използват за целите на разследването. Не, не може. Човекът, който Министерският съвет е предложил за председател на Комисията, вероятно е добър разследващ полицай. И аз не знам защо му го причинявате така да го излагате пред цяла България с липсата на познания, липсата на достатъчно познания в сферата на личните данни. Той да стане не просто член, за да се научи, а да стане председател на Комисията. Така ще се излагаме в Европа, колеги. България е част от международни органи във връзка със защита на личните данни и не може да пращаме хора, които са доста некомпетентни, видимо от проведеното изслушване. Цялата общност, която се занимава със защита на личните данни, видя това и помислете какъв сигнал ѝ давате. Тук въпросът е и защо са Ви верни, но некомпетентни хора в Комисията за защита на личните данни? Дали това има общо с подаването на сигнали например за нарушения, че Комисията се занимава с това? Дали контролът върху това как се процедират тези сигнали, данните на сигналоподателите не са важни за управляващото мнозинство? Кой подаде тези хора на Министерския съвет? Кой им нареди да ги излъчат, така доста непрозрачно, бих казал, в едно заседание с решение? Дали не е същият, който е казал на Върховния административен съд да се произнесе днес или вчера, така че днес да може да гледаме без висящото дело? Колеги, този избор ще бъде незаконосъобразен. Опитът на кандидатите не съответства на изискуемия опит по регламент. Да, в българския Закон за защита на личните данни няма формални критерии за опит в сферата, но в регламента има и той е с пряко прилагане. И това, което Европейската комисия тълкува спрямо собствения си регламент, е, че това изисква поне три години опит със защита на личните данни на пълно работно време. Вие сега ще изберете хора и председател, които нямат такъв опит, и съответно този избор ще бъде незаконосъобразен и Комисията за защита на личните данни ще има некомпетентно ръководство. Така че, моля Ви не го правете. Не правете незаконосъобразен избор и нека не се излагаме и пред българската общност в защита на личните данни, и пред международната. Благодаря Ви.
#205 · speech
Благодаря, господин Божанов. Има ли реплики към изказването на господин Божанов? Не виждам. Заповядайте, господин Петров.
#206 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Божанов, слушах изказването Ви, тъй като и двамата с Вас присъствахме на въпросното заседание на 9 април, когато се представяха петимата кандидати за членове на КЗЛД и един кандидат за председател, предложен от Министерския съвет. Мисля, господин Божанов, че много сте мек по отношение на заключенията си. Моето лично впечатление. Вие тогава, между другото, изразихте, че сте крайно незадоволен от отговорите, аз пак си припомних стенограмата. Всъщност това изслушване беше един фарс, който беше само формално да мине, за да се запише в някоя стенограма и да излезе някой доклад да ни бъде изчетен, че е имало такова изслушване. Всъщност то не изпълни своите цели. Както беше изчетено в доклада, само аз и Вие задавахме въпроси от цялата комисия. С изключение, разбира се, на гражданските организации, които имат предварително зададени въпроси, по които кандидатите могат да се подготвят. Това е тяхно право, няма нищо лошо в това нещо. Но единствените двама членове, които задавахме въпроси, бяхме аз и Вие. Мисля, че тогава и двамата стигнахме до заключението, че така предложените кандидатури въобще не отговарят на изискванията и на необходимостта от членски състав и председателство на тази комисия и въобще няма да се справят с тези функции. Не знам дали са партийни функционери, както беше посочено, и сега четох и в някои сайтове. Не знам в детайли каква е тяхната професионална компетенция. Не е редно и да я обсъждам, тъй като все пак проявявам уважение към това, че те са решили да станат кандидати за тези позиции – членове и председател. Но конкретно за мен това изслушване въобще не беше задоволително, лично за мен като член на Комисията. Именно затова и моята парламентарна група няма да подкрепи тези кандидатури. Не за друго, а просто защото считам, че когато следва да кандидатстваш за член на такъв независим държавен орган и да получаваш заплата от българските данъкоплатци да им защитаваш личните данни, не трябва да остава впечатлението, че ти ще се оплетеш като пате в кълчища следващия път, когато лични данни на 5 милиона българи излязат от НАП например, и всичко ще си продължи по старому и никой няма да вземе отношение. Именно затова считам, че много деликатно се изказахте, господин Божанов. Аз не смятам да бъда толкова добронамерен като Вас. Моите лични впечатления са и почвам по ред с кандидата за председател Борислав Божинов. Господин Божинов, това, което направихте като представяне на Ваша концепция, всъщност Вие сричахте от едно листче някакви неща, които аз не можах да ги разбера. Това беше единствената причина към Вас да нямам и конкретен въпрос. Не може да сте кандидат за председател на Комисията за защита на личните данни и да сричате от листче една неразбираема концепция. Срамота е, защото българските граждани гледат това нещо по интернет. Ако някой си направи труда да отвори и да прегледа видеоклипа от заседанието на Комисията, не знам дали няма да го хване срам. Възможно е да сте добър специалист, въобще не коментирам Вашата професионална квалификация и опит, но считам, че сте изключително неподготвен за това. Това, което направихте като изява в Комисията, показва и неуважение към членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Това беше и причината да нямам и въпрос към Вас, за да не Ви карам да се излагате повече. На единствения въпрос, който Ви зададе Божидар Божанов, въобще не отговорихте добре и в детайли, и така, че да разберем за какво става въпрос в отговора. Считам, че не е нужно въобще да коментирам Вашата кандидатура повече. Госпожа Василка Рангелова. Нейната концепция за развитие на Комисията за защита на личните данни като кандидат за член беше в две изречения. Третото изречение беше: „Горе-долу е това.“ Тя сподели при представянето си, че има 20 години опит като системен администратор и работи с много информационни системи и фондове, не само електронни, цитирам дословно. При което аз ѝ зададох въпрос: с кои информационни системи би следвало да получи достъп и работа Комисията, за да може да функционира по добре, за да защитава правата на хората? За съжаление, не можа да ми отговори на този въпрос. И тук ще коригирам малко доклада, че сме били получили отговор. Ами, аз не получих отговор на този въпрос. Който не вярва, да излезе и да прочете стенограмата. Не може да твърдиш, че 20 години работиш с информационни системи и да не ми цитираш една система, с която би следвало да получи достъп Комисията за защита на личните данни, за да може да работи по-добре и да функционира по-добре, това за мен е недопустимо и да говориш такива неща на изслушване в Комисията за защита на личите данни. Госпожа Цветана Червенякова-Илиева. Макар че направи една доста подробна концепция, базирана на неин предходен опит, поне за мен това, което аз чух тогава, и впоследствие си направих труда да я прочета отново, когато излезе готова стенограмата, считам, че това бяха общо взето едни общи приказки и напудрени фрази без някакво конкретно съдържание в тях. По никакъв начин не ме убеди, че това е концепция на човек, който желае да защитава процедурите по защита на личните данни на българските граждани. Въобще не е това, което, поне според мен, следва да бъде като концепция. Не знам дали нарочно е искала да не каже нищо съществено и конкретно, но мога да кажа, че ефектът, който целеше, не беше този, който постигна на съответното изслушване. Господин Цветелин Софрониев. Той отначало започва да ни изнася една хронологична справка с какво се занимава Комисията, докато председателят не го прекъсна. Тогава започна да развива една концепция, която, държа все пак да посоча коректно, е базирана на негов предишен опит като член на Комисията. Да, наистина беше доста подробна, да, наистина беше много мотивирана, просто не беше в посоката, която аз желая да чуя. Това е причината, поради която няма да гласувам за него. Но пак ще повторя, за да съм коректен, да, направи след това една подробна и мотивирана концепция, в която заяви какви според него са вижданията му за промяна на работата в Комисията. Това наистина държа да посоча. Единственият кандидат, който поне според мен направи своеобразно добро представяне и разви една разбираема концепция, е Ивайло Станев, който, доколкото разбрах, понастоящем е служител на ДАНС. За мен не е присъщо да кажа, че служители на ДАНС са се представили добре наистина, тъй като считам, че ДАНС е една паразитна структура за българското общество, която е подвластна на „Ново начало“. Но единственият от петимата кандидати, който според мен поне направи що-годе добро представяне и що-годе добра концепция, и отговори и задоволително на въпроса, който му зададох, това е кандидатът Ивайло Станев. Към него нямам толкова критики. Не мога да кажа нещо, с което наистина да ми е направил неприятно впечатление. Все пак държа да отбележа, че като кандидат за член на тази комисия, би трябвало много повече в детайли да е запознат с дейността на Комисията и с това какво се очаква оттук насетне, за да променим възможността и да не допуснем отново при управление на ГЕРБ 5 милиона души с лични данни да изтекат някъде в общественото пространство. Това е впечатлението ми от изслушването на кандидатите. За мен то беше единствено формално, колкото да бъде проведено заседание на тази комисия и да има такова изслушване. Считам, че те не са пригодни за членове на Комисията за защита на личните данни и именно затова парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да ги подкрепи. Благодаря Ви.
#207 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте, господин Божанов.
#208 · speech
ПП-ДБ
Господин Петров, действително някои от кандидатите, дори може би не само един, показаха, че имат някаква подготовка и релевантен опит. И честно казано, ако някой от тези, които и Вие визирате, беше кандидат за председател, може би скандалът нямаше да бъде чак толкова голям. Аз приемам критиката Ви. Можех да използвам и по-силни думи. Но целта не е това да бъдат лични атаки и да принизяваме опита на хората, който все пак трябва да оценим като достоен, да се кандидатират. Целта на моето изказване беше да подчертая политическата несъстоятелност на това какъв състав на Комисията ни се предлага и какъв председател ни се предлага. Това не е личен въпрос, това е политически въпрос. Комисията за защита на личните данни ще бъде все по-важна комисия с оглед на навлизането на изкуствения интелект. Знаете, при моделите с изкуствен интелект тренирането с лични данни например е изключително чувствителна, деликатна и сериозно обсъждана тема в момента. И затова моят призив отново към всички е да не подкрепим този състав на Комисията за защита на личните данни, да накараме Министерския съвет да направи по-адекватен подбор и да предложи друг състав на Комисията. Благодаря.
#209 · speech
Благодаря, господин Божанов. Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Петров.
#210 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Божанов, по отношение на репликата Ви, ние в момента не гласуваме за някакви концепции или общи неща, или начини на действие на Комисията. Ние гласуваме за конкретни лица. Всъщност не ние, Народното събрание. Ние ще гласуваме против. ВЪЗРАЖДАНЕ гласува за конкретни лица, които са предложени. Никой не принизява опита им да се кандидатират. Мисля, че това е некоректно изказване от Ваша страна. Изрично уточних в изказването си, че оценявам това, че те са внесли своите кандидатури, но нека да уточним. Те не са се кандидатирали. Те са кандидатирани от Министерския съвет, предложени са от Министерския съвет и след малко ще бъдат избрани с гласовете на ГЕРБ, „Ново начало“, БСП и „Има Такъв Народ“. Ние сме поставени пред един свършен факт. Министерският съвет си е определил едни лица, които е счел, че са му удобни, за да извършат тази дейност на един независим орган... Нали разбирате какъв парадокс е това в момента? И мнозинството, което крепи в момента Министерския съвет, това са ГЕРБ, „Ново начало“ на Пеевски, БСП и „Има Такъв Народ“, те ще ги изберат тези лица, без значение от това те колко добре са се представили в Комисията по вътрешна сигурност и… обществена… Вътрешна сигурност и обществен ред – извинявам се на цялата зала, петък след обяд – малко ми е трудно вече да правя изказвания, така че няма да Ви отегчавам още повече. Господин Божанов, оценявате ли и отчитате ли обстоятелството, че нито един от тях и в момента не взе думата? На вчерашния избор на регулатори нито един от кандидатите не излезе на трибуната най-малкото да каже: не сте прави, народни представители, аз мога това и това, излъгахте за това и това, не е истина това и това, аз мога да направя това… Напротив, аз съм такъв и такъв, заслужавам с това и това. Нали затова им гласуват допуск? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ гласуваме против. Забелязвате ли, че на нито един избор на регулатор, който е избиран от ГЕРБ, БСП, „Ново начало“, „Има Такъв Народ“, нито един от кандидатите не излиза на трибуната да изрази собствено мнение, при положение че се получават такива изслушания, пак ще кажа – това изслушване беше фарс във Вътрешната комисия, колкото и да повтаряме името на Комисията. Именно затова – да, те ще бъдат избрани, дано да си свършат работата наистина в този независим регулатор на личите данни, наистина да защитават правата на хората по отношение на подаваните жалби и на законосъобразни решения и да нямаме решения на Комисията, които впоследствие падат в съда на две инстанции, да се надяваме, защото разноските, и го казвам като адвокат, ги плащаме цялата държава от евентуални незаконосъобразни действия на един колективен орган, какъвто е Комисията, тоест колективно безотговорен орган на Комисията, именно защото господин Божанов, ние избираме лица, а не действия или концепции, или промяна в Закона. И това е призив към всички народни представители да мислят с главите си, когато правим такива избори, защото за четири, за пет, за шест или за седем години, в някои случаи, слагаме на едни позиции хора, които, за съжаление, после цялата държава и цялото общество им теглим финансово последствията, за съжаление, и нищо не може да направим. Благодаря Ви.
#211 · speech
Благодаря, господин Петров. Има ли желаещи за други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията, тъй като това е единствената процедура от всички, които сме произвели до момента, по която, по процедурните правила, които сме приели, има изрично посочена възможност след приключване на разискванията кандидатите за председател или членове на Комисията да могат да правят изказвания до десет минути. Някой от кандидатите има ли желание да се изкаже? Няма. Благодаря Ви. Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на проектите за решения, като започнем от: „РЕШЕНИЕ за избиране на председател на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#212 · speech
Реши
Избира Борислав Пламенов Божинов за председател на Комисията за защита на личните данни.“ Уважаеми колеги, моля, режим на гласуване за председател на Комисията за защита на личните данни. Успяха ли всички народни представители да гласуват? Виждам вдигнати ръце – изчакваме. Колеги, всичко наред ли е с гласуването? Има ли още някой, който не е успял да гласува? Изчакваме. Прекратете гласуването. Гласували 179 народни представители: за 114, против 64, въздържал се 1. Решението е прието.
#213 · speech
ПП-ДБ, от място
Прегласуване ще мотивирам.
#214 · speech
В процедура по гласуване сме, господин Божанов?
#215 · speech
ПП-ДБ, от място
Казахте: решението е прието. Искам да мотивирам прегласуване.
#216 · speech
Не Ви чух – заповядайте.
#217 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, процедура по прегласуване – нека и всички, които не бяха в залата по време на дебата, да им обърна внимание, че това би бил един незаконосъобразен избор. Кандидатът за председател няма необходимия спрямо регламента опит и този избор най-вероятно ще бъде оспорен пред компетентната институция. Призовавам Ви да не правите незаконосъобразни избори. Председателят, който сте предложили, не е компетентен да заеме тази длъжност и България ще се излага пред европейските държави така. Благодаря Ви.
#218 · speech
Уважаеми колеги, беше направена процедура за прегласуване. Моля, режим на гласуване на Решението за избиране на председател на Комисията за защита на личните данни. Гласували 179 народни представители: за 112, против 67, въздържали се няма. Предложението е прието. Пристъпваме към гласуване на: „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#219 · speech
Реши
Избира Василка Петрова Рангелова за член на Комисията за защита на личните данни.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 111, против 67, въздържали се няма. Решението е прието. Пристъпваме към гласуване на: „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#220 · speech
Реши
Избира Ивайло Митков Станев за член на Комисията за защита на личните данни.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 179 народни представители: за 113, против 66, въздържали се няма. Предложението е прието. Пристъпваме към гласуване на: „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#221 · speech
Реши
Избира Цветана Пламенова Червенякова-Илиева за член на Комисията за защита на личните данни.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 178 народни представители: за 111, против 67, въздържали се няма. Предложението е прието. Пристъпваме към гласуване на: „РЕШЕНИЕ за избиране на член на Комисията за защита на личните данни Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни
#222 · speech
Реши
Избира Цветелин Николов Софрониев за член на Комисията за защита на личните данни.“ Моля, режим на гласуване. Гласували 181 народни представители: за 113, против 68, въздържали се няма. Предложението е прието и с това Комисията за защита на личните данни е избрана. Уважаеми колеги, с това изчерпахме и последната точка от днешния дневен ред. Следващо редовно пленарно заседание – сряда, 14 май, от 9,00 ч. Хубава събота и неделя! Закривам днешното заседание. (Звъни.) (Закрито в 13,51 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Драгомир Стойнев Николета Кузманова Секретари: Галя Василева Иван Иванов