Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 07-03-2025 09:01 | 09:01:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 2 | Процедура от Костадин Ангелов за започване на парламентарния контрол непосредствено след блиц контрола и да продължи 3 часа | 09:12:00 | 157 | 19 | 18 | — |
| 3 | Процедура от Петър Петров парламентарния контрол да продължи до 14:00 часа | 09:14:00 | 79 | 33 | 76 | — |
Добър ден, уважаеми колеги. Моля за регистрация. Регистрирани са 206 народни представители. Има кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Заповядайте, госпожо Бояджиева – за декларация предполагам?
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Утре е 8 март – Международният ден на жената, ден за признание за икономическите, социалните и обществените постижения на жените от целия свят. Идеята за него се появява след бурната индустриализация в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата свързваме с първата масова проява на жени и работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. През 1910 г. на международна конференция, организирана от Социалистическия интернационал, се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност. Първото публично честване на 8 март в България е през 1915 г. Българската социалдемократическа партия – тесни социалисти, чийто наследник е БСП, застава още при създаването си зад идеята за равни права на жените и мъжете във всички сфери на икономическия, социалния и обществения живот. Така се поставя началото. Независимо от превратностите на времето повече от столетие каузата за равенството не загубва своето значение. Днес, както и преди, постоянно полагаме усилия за отстояване на нашите права – сега с нови методи и модерни политики настояваме за още по-голяма роля на жените при решаването на важните обществени и жизнени проблеми. Ние от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ сме убедени, че участието на жените в политическите, икономическите и социалните структури за вземане на решения е гаранция за реална демокрация. Прилагането на равнопоставеността свързваме с грижа за майките и децата, с действия за намаляване на женската безработица, срещу дискриминацията и неравенството в заплащането на женския труд. Израз на това през годините са нашите законодателни инициативи. Реализмът изисква да посочим, че въпреки напредъка, постигнат в България и в много части на света, все още има значителни предизвикателства, пред които са изправени жените – от насилие и дискриминация до липса на икономическа независимост и възможности за професионално израстване. За да може да се наречем истински напреднало общество, трябва да осигурим равенство във всички сфери на живота. Нека отбелязването на 8 март бъде повод за размисъл и за нова мобилизация в подкрепа на правата на жените. Заедно можем да създадем общество, в което всяка жена има възможност да реализира пълния си потенциал и да живее без страх от насилие и експлоатация. България през годините провежда последователна политика и устойчива държавна политика в областта на равнопоставеността, като нормативната рамка на тази политика се съдържа в Закона за равнопоставеност в четири ключови измерения – икономическо участие, възможности за работа, образователни постижения, здраве и политическо овластяване. Но това далеч не е достатъчно. Разликата в заплащането между мъжете и жените в България намалява, но равното възнаграждение за един и същи труд все още не е реалност за работещите жени. Разликата в България е 12,6%. За последното десетилетие тя варира между 12 и 15%, като все пак България е една от страните с по-ниска от средната за Европейския съюз разлика в заплащането по пол. Политическото представителство на жените във властта не е самоцел. Различни изследвания сочат, че включването на повече жени в политиката води до по-голям фокус върху проблемите като грижовен труд, разпределение на публични блага и намаляване на корупцията. Представителството на жените в политиката в България през последните десетилетия се задържа на сравнително ниско ниво – процентът на жените в българския парламент се движи между 21 и 27%. Трябва да подчертаем, че и сега българският парламент има жена за председател. В последните няколко мандата, а те са на брой седем – от Тридесет и шестото народно събрание досега, седем пъти българският парламент е излъчвал жена за свой председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Освен да говорим за политика и равни права в икономическия и социалния живот, днес е добре още веднъж да припомним, че българската жена е пазител на традициите в обществото и в семейството. Тя е показала не само сила и издръжливост във време на изпитания, но с красота и обаяние успява да пренесе тези най-добри свои черти през времето и да ги предаде на децата си. И днес българските жени показват голяма солидарност в решаването на болезнените проблеми на обществото ни. С увереност и обществен дълг участват в развитието на икономиката, на образованието, на културата, здравеопазването и в управлението на страната. И заедно с това те съчетават мисията на майки и съпруги, в чиито ръце е бъдещето на нашата страна. Искаме да пожелаем на всички български жени един наистина празничен 8 март в утрешния ден – с хубаво настроение и с много усмивки! Нека живеем и работим със самочувствие, с решителност и активно да участваме в развитието на България заедно с мъжете. Вярваме, че само с общи усилия ще постигнем един по-добър, силен и справедлив свят за всички! Честит да бъде утрешният празник на всички български жени! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“).
Благодаря Ви, госпожо Бояджиева. Колеги, ако няма декларации или процедурни въпроси… Заповядайте, господин Ангелов. Господин Стоев, желаехте процедура ли? Не желаете.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение предвид това, че имаме в залата само двама вицепремиери… Този блицконтрол трябва да продължи до 11,00 ч. и след него да започне парламентарният контрол. Правя предложение, ако блицконтролът свърши преди 11,00 ч., веднага да започне парламентарният контрол и той да продължи три часа. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ангелов. Заповядайте, господин Петров, за обратно предложение.
Госпожо Председател, ние ще подкрепим предложението да започне по-рано парламентарният контрол, но тъй като част от предложението на професор Ангелов беше той да продължи три часа, ние искаме поне парламентарният контрол да си продължи до 14,00 ч. Защо? Защото – и за това правя предложение и моля да го подложите на гласуване, все пак могат да бъдат зададени повече въпроси. Всички от нас, предполагам, народните представители, са се подготвили да стоят тук днес поне до 14,00 ч., за да могат да зададат своите въпроси, така че нека да почне по-рано. Но предложението ми е да си продължи до 14,00 ч., така както му е редът. А съм сигурен, че и Вие притежавате лѝста с въпросите. И виждате, че те не са никак малко. Така че моето предложение е да започне по-рано, но да продължи поне до 14,00 ч. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Двете предложения се различават по това колко време да продължи редовният парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Затова ще подложа първо на гласуване предложението на господин Ангелов – непосредствено след приключване на блицконтрола да започне редовният парламентарен контрол и той да продължи три часа от момента на неговото начало. А Вашето предложение ще бъде второ по гласуване. Моля, колеги, редовният контрол да бъде три часа от момента на неговото начало, след като приключи блицконтролът, и да продължи три часа редовният контрол. Гласували 194 народни представители: за 157, против 19, въздържали се 18. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване второто предложение, а то е редовният контрол да продължи до 14,00 ч. Моля, гласувайте второто постъпило предложение. То може да събере повече гласове. Гласували 188 народни представители: за 79, против 33, въздържали се 76. Предложението не е прието. Преминаваме към: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 105 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. А именно задаване на въпроси в първите до два часа на пленарното заседание към министър-председателя и заместник министър-председателите. На основание чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в блицконтрола няма да участва министър-председателят Росен Желязков. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради възникнали неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва и заместник министър-председателят Атанас Зафиров. Уважаеми колеги, напомням Ви, че пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, включително по реда на чл. 105 от нашия правилник, се предават пряко по програмата БНТ 2 на Българската национална телевизия и по Българското национално радио – чл. 45, ал. 3. Да не поискате изрично излъчване! Започваме, уважаеми колеги. Първи да зададат въпрос имат възможност от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Заповядайте, господин Иванов. (Реплика от парламентарната група на МЕЧ: „Процедура!“) Контролът започна. Контролът няма процедури.
Благодаря Ви, уважавам госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, господа вицепремиери! Националният план за възстановяване и устойчивост е тема, която последните над три години занимава обществото и политическите партии в България. Съответно очакваме доста средства, които са важни за подпомагането и възстановяването на Българската икономика от последствията от ковид. В тази връзка, господин вицепремиер Дончев, моля да предоставите информация към настоящия момент за етапа на изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост в две направления, а именно усвоените средства – вече получените от Националния план за възстановяване и устойчивост, и напредъка по изпълнението на реформите за получаване съответно на второ и трето плащане – именно по Националния план за възстановяване и устойчивост. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Иванов. Заповядайте, господин Заместник министър-председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Аз имах възможност да отговарям в рамките на процедурата по блицконтрол на същия въпрос преди около един месец. И тя за един месец картината не се е изменила драстично. Имаме ярко, видимо ускоряване на плащанията, защото по време на старта на работата на това правителство те бяха 9%, а сега надхвърлят 12%, което е впечатляващо темпо. Но съществен въпрос тук са преговорите с Европейската комисия, отпушването на реформите и възможността България да получи второ, трето, четвърто, пето, шесто и така до девето плащане. След интензивни разговори с мисията на Европейската комисия преди една седмица е създадена организация за работа по конкретните текстове на документите. Това са всички закони, свързани с частта противодействие на корупцията и правосъдна реформа, както и всички документи в частта „Енергетика“. Дори вчера вечерта имах възможност да разговарям с колегата Георгиев, който е в Брюксел, който днес следобед ще има консултации с Европейската комисия по финалния дизайн на всички документи. Информацията ми е, че имаме… Специално по отношение на законите, свързани с борбата с корупцията и върховенство на закона, очаквам да има висока степен да съгласие. След което моето предложение е да не губим време, когато, дай боже, имаме съгласие по текстовете на законите, те да не се процедират по обичайния ред – да бъдат внасяни от Министерския съвет към Народното събрание, защото тази процедура, макар и най-прозрачната, консумира много време. С помощта на народни представители да могат да бъдат представени на парламентарните комисии и да бъдат гледани в залата колкото може по-скоро. С известна доза оптимизъм аз считам, че този процес би могъл да стартира още през месец март, което ще създаде възможност ние да направим актуализирано искане за второ плащане и да получим по-голяма или по-малка част от средствата – зависи от реформите, които сме изпълнили. След което да можем да продължим, защото ние имаме изпълнени реформи от трето, четвърто, имаме изпълнени реформи дори за девето плащане – не всичките, да можем да продължим в стегнат ред, не само да инвестираме средствата тук, но и да получаваме ритмично средства от Европейската комисия.
Благодаря Ви. Преминаваме към въпрос от името на „Продължаваме Промяната – Демократична България. Заповядайте, господин Пейков.
Добро утро! Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, въпросът ми е към заместник министър-председателя господин Гроздан Караджов и е свързан с 47-ата сесия на форума, посветен на културното наследство на ЮНЕСКО, който, както научихме вчера, ще бъде преместен в Париж. Искам да напомня, че миналата година през юли всички ние подкрепихме провеждането на този форум. Министерският съвет също има недвусмислено решение той да бъде приет и да се случи в България. Януари тази година, когато отстъпи от поста си, министърът на културата Найден Тодоров изпрати 14 страници доклад до тогавашния ни премиер господин Главчев, в който подробно се изтъква всичко, което е свършено до момента, и всичко, което предстои да бъде свършено, по дати. На 4 февруари имаме писмо от секретариата на ЮНЕСКО, в което се изказва благодарност за страхотно свършената работа, за това колко добре вървят нещата по организацията. И изведнъж на 5 март ние вече сме отишли при ЮНЕСКО и сме се съгласили да го преместим в Париж, като за това, разбира се, пак ще трябва да платим – нещо от порядъка на 2 млн. евро, което, разбира се, е по-малко от сумата, която щяхме да платим, ако беше на българска територия, разбира се. Но ползите, които се оценяват за българската икономика и туризъм, са от порядъка, мнозина казват, на около 60 млн. лв. Има протест от бранша. И разбира се, щетата – имиджовата щета, много сериозна върху България. От 40 години, припомням – от 1985 г., ние не сме провеждали подобно събитие и едва ли ще проведем скоро. И имаме доста проблемни наши обекти, включени в ЮНЕСКО. Това беше прекрасна възможност ние да затоплим взаимоотношенията си, да ги развием и да ги изкачим на друго ниво. Така че моят въпрос към Вас е – няма да Ви питам кой ще поеме последствията, очевидно е, че Вие се опитвате да ги прехвърлите на предишните управляващи, но моят въпрос е: какво означава това за България?
Господин Пейков, времето Ви изтече.
Какви ще бъдат загубите, които ще понесем? Ще успеем ли да ги ограничим? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Вие ли ще отговорите, господин Томислав Дончев? Заповядайте, имате думата.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Пейков! Аз не считам, че… По темата има потенциал за политически спекулации, защото ще напомня, че миналата година служебният министър Найденов получи подкрепата – мисля, че на всички парламентарни групи, за провеждането на този форум, нали така? И от гледна точка на политическа воля и желание той да се случи по най-добрия начин, едва ли някой има съмнение. И тука, ако има тема, тя не е свързана нито с политическа воля, нито с желание, нито с нежелание, а с нивото на техническа готовност. Защото, за да се проведе подобно мероприятие, то като мащаби е сравнимо с председателството, проведено преди няколко години, когато ще Ви напомня, че подготовката започна повече от една година предварително – имахме отделен министър с администрация, който се занимаваше с това. Та, за събитие, което следва да се случи след три месеца, при условие че няма нито обявена, нито започната обществена поръчка за настаняване, транспорт, логистика, превод и каквото и да било друго, заплашва, ще се изразя меко, да не се случи по най-добрия начин. Изразявам се меко. Затова в консултации със Секретариата се взе това решение, което е болезнено и за нас, защото считаме, че това е изпусната възможност.
Благодаря Ви, господин Дончев. Господин Караджов, желаете ли и Вие да вземете отношение? Не желаете. Добре. Заповядайте.
Съвсем кратко, благодаря Ви. Господин Дончев, искам само да обърна внимание, че тази сутрин господин Пламен Русев от „Уебит“, които са организирали събития от подобен калибър, е изразил желание да помогне на държавата съвсем безвъзмездно. С други думи, в обществото ни има много сериозна енергия това да се случи. Не знам колко е окончателно решението. Разбирам, че е трудно това да се направи и че има много работа за свършване от страна и на Външно министерство и че предизвикателството е огромно. За нас това е много сериозен удар върху репутацията на България и сериозно фиаско, въпреки че председателството на книга остава българско. Ако все още има някаква възможност все пак това да се случи в България, въпреки че се съмнявам след последния разговор със секретариата на ЮНЕСКО, аз бих искал да се обърна към Вас и да Ви помоля да се направят тези усилия. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте.
Уважаеми господин Пейков, с цялото ми уважение – желанието и волята са едно, законите и реалността са нещо друго. Само възлагането на обществена поръчка – само възлагането, ако нямаме обжалване, при условие че няма обжалване, оптимистично отнема между три и четири месеца. Ако има обжалване – шест. Как да поставим под риск това мероприятие и начина, по който искаме да посрещнем всички гости, при условие че ние дори не сме обявили една обществена поръчка?! Казвам го с болка.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Пейков (народният представител Манол Пейков разговаря с други народни представители, обърнат с гръб към трибуната), ще изчакам да свършите разговора си, за да мога да Ви отговоря. Добро утро, господин Пейков! Господин Пейков, шири се идеята, че е свършена работа от предишните правителства и тази работа едва ли не сега е провалена от настоящото правителство. Настоящото правителство обяви това, което не е свършено от предишните. Няма никаква подготовка за сесията на ЮНЕСКО – не само по ЗОП, те не са го и крили. В бюджета, който беше приготвен от предишното правителство, няма нито стотинка за това мероприятие. Какво означава това? Че никой никога, господин Пейков, не си е и помислял тука да се проведе тази сесия. Просто сега се използва… Аз разбирам, че Вие сте възложили тази задача, но преди нас хората не са си свършили работата. Ние сме само лошият вестител. Затова обърнете се към тях и разберете ясно – ако са искали да свършат работа, са щели да ги сложат тия 20 милиона в бюджета – бюджета, който беше изтеглен, Вие си го спомняте. Намерете там цифрата 20 милиона. Благодаря.
Благодаря Ви. От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, госпожо Председател Дами и господи народни представители, господа министри! Моят въпрос ще бъде към заместник министър-председателя Томислав Дончев. Господин Дончев, през последните няколко дни гледах две Ваши изявления от Министерския съвет, където Вие с един строг тон се накарахте на българската общественост, че второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде загубено, или поне от това, което аз разбрах, има голяма вероятност да бъде загубено. Както и преди малко посочихте, ще има спешно предприети мерки от страна на правителството в края на месец март да бъдат внесени отново искания за това плащане с оглед част от проектите да бъдат спасени Сега, преди три дни Урсула фон дер Лайен заяви, че ще бъде извършено превъоръжаване на Европейския съюз в следващите пет години за 800 млрд. евро, от които 650 милиарда ще бъдат поети от страните членки, а 150 млрд. евро ще бъдат чрез изтеглен заем от Европейската комисия. Ясно е, че част от тези 650 млрд. евро ще бъдат платени и от България – като тук ще посоча за българската общественост, че членската ни вноска към Евросъюза, предвидена с проекта за бюджета, приет на първо гласуване, е 2 млрд. и 20 млн. лв., но очевидно ще даваме още пари за превъоръжаването на Европа с оглед очевидно участие във войната с Украйна под някаква форма. Вчера министър-председателят Росен Желязков заяви, че правителството ще отправи искане част от – условно да го кажем – загубените пари от Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат използвани за българския промишлен клъстер, както и да го разбираме, военния промишлен клъстер, тоест да бъдат давани за отбрана. Моят въпрос към Вас е: има ли данни, има ли нагласа в българското правителство част от тези пари от Плана за възстановяване и устойчивост, които се опитвате да спасите, да бъдат включени във фонд от милиард и половина лева, с който България да участва в даване на военна техника на Украйна? Това е моят въпрос.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Заместник министър-председател.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, ако трябва да Ви дам едносричен отговор и да приключим по най-бързия начин, то е не. Детайли?
Кажете, Вие сте министър-председател.
Само да уточня, че нямам навика да се карам, най-малкото на българските граждани, такъв ми е гласът. И пак да уточня, че основният проблем с Националния план за възстановяване и устойчивост е неслучилите се проекти – драматично забавени, фактически незапочнали. Колкото до темпа на плащания от Европейската комисия към България, аз съм оптимист. Считам, че имаме потенциал да изпълним една голяма част от реформите – разбира се, ако те получат подкрепата на Народното събрание – по второ, по трето и четвърто плащане. Проблемът е, че няма как за година и половина да компенсираме неслучилите се проекти от предходните четири години. В този смисъл една голяма част от проектите са под риск. Ние ще се наложи пак да бъдем лошите вестоносци с госпожа Петкова другата седмица, да обявим кои проекти следва да бъдат изтеглени от Плана, за да не останат да висят на бюджета за 2026 г. Сега, конкретно на въпроса Ви. Аз не съм бил на Съвета, премиерът Желязков е бил, в този смисъл не мога да коментирам разговорите, които са водени там. Но в последните няколко дни аз имах възможността да водя поредица от разговори с представители на Европейската комисия – комисари, директори, включително да обсъждаме тази тема. Това в момента е инициатива, по отношение на която няма много конкретика, но мога да кажа каква позиция съм изразил. Ако остават средства, които поради липса на време не могат да бъдат използвани по най-добрия начин, ние допускаме възможността те да бъдат инвестирани в отбрана на българските въоръжени сили, тоест с тях да бъдат финансирани закупуване на техника или покриване на разходите за вече закупена техника предвид факта, че времето е късо. Колкото до инициативата за модернизация на Българската армия с участието на българската индустрия – това е един от приоритетите на това правителство. И ще се надявам в някакъв друг момент да имам повод, да имам формална възможност съобразно Правилника да споделя повече. Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, госпожо Председател. Ако може, да изчистим само едно недоразумение. Вие преди малко казахте, че част от тези пари по ПВУ ще бъдат насочени за закупуването на техника, доколкото аз разбрах от Вашия отговор. Ако може, да разясните, защото поне от това, което чух вчера от министър-председателя Росен Желязков, той каза, че ще ги насочи към българската военна промишленост. И сега, българското общество има две основни притеснения: първото е, че като сме давали толкова много до момента военна помощ на Украйна, ще продължим да даваме и да предоставяме военна помощ. Идеята е да разберем дали ще се използват пари от ПВУ в тази насока. Второто притеснение на българската общественост е, че след като се наливат пари в българската военна промишленост от 2022 г. насам, когато приходите бяха 6 млрд. лв. – за 2022 г., очевидно е, че цялата наша военна промишленост работи дори индиректно за снабдяване на Украйна с военна техника и въоръжение. И българското общество трябва да разбере всъщност има ли някакви намерения част от тези пари да бъдат използвани в тази връзка, защото… Добре, защо точно във военната промишленост ще се използват тези пари от ПВУ? Защо не се използват за болници, защо не се използват за висши учебни заведения, защо не се използват за пътища, ами точно във военната промишленост ще бъдат използвани тези пари от ПВУ? Създава се едно огромно съмнение сред българските граждани, че идеята е да бъдат използвани в българската военна промишленост, за да може отново да се продава завоалирано, образно казано, въоръжение за Украйна. Именно това искаме да изчистим и това е идеята да зададем такъв въпрос и да получим отговори от изпълнителната власт.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Дончев.
Уважаеми господин Петров, много е важно да не стане объркване. Към момента България няма възможност да използва средства по Националния план за възстановяване и устойчивост за каквото и да било друго освен за проектите, които са включени в него. Както казах, поради драстичното закъснение, ако съществува възможност със средствата, които България няма да може да плати, да бъдат покрити някои от поръчките, които вече текат в Министерството на отбраната – това фактически означава ние да спасим финансирането, но това е теоретична възможност, която нормативно не съществува към момента. Не става дума за експорт, не става дума за военна помощ, става дума за българските въоръжени сили, първо. Второ, имаме инициатива, която вече е сложена на масата – ReArm Europe, „Превъоръжи Европа“, за създаването на собствени способности, която няма все още конкретни измерения, текат консултации. Впрочем при разговор с комисари аз винаги съм казвал, че ако някой разчита от кохезионната политика ние да финансираме въоръжените сили, аз имам резервирана позиция. Кохезионната политика има други цели – конвергенция, кохезия. Ние имаме огромни нужди: във водния сектор – над 10 милиарда, 40 хиляди километра пътна мрежа – 20 хиляди общинска, 20 хиляди държавна, която се нуждае от рехабилитация. Няма да коментирам темата железници, професионалното образование, социалните грижи. И ние трябва да съхраним фокуса на кохезионната политика. Тя, между другото, е жертва. В годините назад непрекъснато се използва като инструмент за управление на кризи и се опитват да прибавят към традиционните приоритети какви ли не неща – позеленяване преди 7 – 8 години, сега превъоръжаване. Но ако става дума за авангардни разработки на изследователски екипи, млади инженери, иновации, което има ефект по отношение на българската икономика – би могло да получи нашата подкрепа, защото много умни държави посредством военната си промишленост са успели да постигнат завиден икономически растеж и да отбележат постижения в сферата на науката и иновациите. Но това са различни неща.
Благодаря Ви. Заповядайте, госпожо Михайлова, от името на парламентарната група „ДПС – Ново начало“.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Въпросът ми ще бъде към господин Дончев и е свързан до известна степен с това, за което ставаше дума досега във въпросите, но е от друга гледна точка. Свидетели сме как през последните седмици Европейската комисия излезе с поредица от документи, които определят позициите в Комисията и намеренията на Европейския съюз както за финансирането за следващия програмен период, така и за актуализация на финансовата рамка за този период, включително амбициозна програма на Европейската комисия, която съдържа поредица от над 30 стратегически документа. Освен това от вчера имаме и решенията на Съвета, които определят позицията на Съвета на Европейския съюз по отношение на новата инициатива ReArm EU, което е допълнение към всички останали неща и до известна степен обезсмисля някои от предишните. Но моят въпрос е: каква е готовността административният капацитет и възможностите за координация, които да позволят България да участва в съгласуването и подготовката на всички тези стратегически документи, които ще определят възможностите за финансиране? И тук елементът „пренасочване на пари от кохезионната политика за нещо друго“ е само един малък елемент. Тук стои въпросът включително и за това има ли готовност България да участва в преговори за една бъдеща стратегия за устойчиви води в Европа, примерно казвам. Така че това е моят въпрос: има ли организация, има ли административен капацитет и готовност? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Михайлова. Заповядайте, господин Дончев.
Значи, ако се придържим към същия жанр, трябва да кажа, уважаема госпожо Михайлова, че краткият отговор е да. Но може да ми позволите да кажа още няколко думи. Аз дълбоко не вярвам, че това упражнение, което коментирате, е грижа само и единствено на администрациите. Те, разбира се, имат много важна роля, в Службите тук в България, в постоянното представителство, но добре знаем, че този процес, ако ние разчитаме на добър резултат и максимална експозиция на националните приоритети, тук трябва да се работи и с българския парламент, с нашите представители в Европейския парламент, с другите държави членки. Това е един многоъгълен процес. За мен има известно предизвикателство, щях да кажа объркване, реших да бъде по-политически коректен. И аз съм го изразявал в разговори, няма да скрия нищо. Казвал съм, че мога да си представя, уважаеми колеги, как ние комбинираме амбициите си за конвергенция, кохезия, по-висок икономически растеж, по-добро социално включване с политиките по декарбонизация. Това мога да си го представя. Мога да си представя как комбинираме амбициите си за конвергенция, кохезия с усилието да бъдем по-подготвени за всякакви кризи, включително и способността ни да произвеждаме на територията на Европейския съюз всякакви образци оръжия. Но не мога да си представя как правим и трите: кохезия, конвергенция, политики по декарбонизация и създаване на способности да произвеждаме оръжия. Защото, уважаема госпожо Михайлова, военната индустрия най-малко е свързана с дървообработване или с преработка на пластмаса. В основната си част това е леене на метални изделия – дейности, които са емисионни. И според мен дори на европейско ниво трябва да се намери някакъв баланс, защото не може и трите – може само двете, някакъв разумен баланс. Защото много добре знаем и двамата, че няма нищо по-лошо за една система, на която ѝ поставиш противоречиви цели, особено когато говорим за такава сложна система като Европейския съюз.
Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, госпожо Михайлова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря за отговора, господин Дончев. Радвам се на Вашия оптимизъм, който Вие демонстрирате в умерени количества по отношение на доста теми. Но вземам репликата, за да кажа: Благодаря! Пожелавам Ви успех! Да, проблемът в никакъв случай не е само на България – проблемът е общо на политиката на Европейския съюз, а защо да не кажем – във връзка с тенденциите на общата геополитика. Но тук има един момент, който вече си е нашенски. За съжаление, Планът за възстановяване и устойчивост беше първото изпитание, в което България трябваше да съчетае стандартната конвергенция с нещо друго. Е, не го направихме. Дотук Вие сте човекът, който демонстрира оптимизъм, Вие. Иначе не го виждам оптимизма никъде, нито виждам възможностите за някакво подобрение на ситуацията с Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лош опит. Което означава, че всички тези, които имат отговорност, за да направят и новото, още по-сложно упражнение, всъщност нямат добър опит, нямат готовност и ние не участваме вече години в активния процес на договаряне на ниво Европейски съюз. Затова моят апел е: нека да се съсредоточим върху това как да мобилизираме онова, което имаме като сили, да се откажем от загубени каузи и да се фокусираме върху каузи, които имат смисъл. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте – имате думата, господин Дончев.
Съвсем кратко. Уважаема госпожо Михайлова, аз съм съгласен. Само уточнявам, че първият опит да бъдат комбинирани инвестициите с реформи, не е по повод националните планове за възстановяване и устойчивост – това се случи още за програмния период 2014 – 2020 г., когато всяка от страните трябваше да изпълни поредица от така наречените Conditionalities, или отключващи условия. Този опит се оказа по-скоро добър. Доколкото разговарям с колегите си от другите държави членки, към момента напредъкът по техните национални планове не е особено впечатляващ. Ние, разбира се, сме по-скоро от лошите примери досега. По-скоро сме от лошите примери. Но за мен продължаването с подобен подход трябва да минава категорично през оценка как се е случило, до какво е довело изпълнението на националните планове, преди да продължаваме точно със същия механизъм. И пак уточнявам: системата „пари срещу реформи“, или реформи – инвестиции, беше успешно пробирана 2014 г. и тогава според мен постигна добри резултати. Говоря за програмния период.
Благодаря Ви, господин Дончев. От името на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Няма да има въпрос. Благодаря. От името на парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Господин Джейхан Ибрямов. Заповядайте.
Госпожо Председател, господа министри, госпожи и господа народни представители! Господин Дончев, изкушен съм да Ви задам въпрос, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като е важна тема, касаеща България. Тъй като говорим предимно за рискове от загуба на средства по този План за възстановяване, разбира се, трябва да се посочат и някои основни фактори, които включват тези рискове: Неспазване на условията на Европейския съюз като един от основните фактори. Планът за възстановяване и устойчивост на България трябва да отговаря на специфични условия и цели, поставени от Европейския съюз, разбира се, като устойчиво развитие, екологични цели, дигитализация и така нататък, които могат да бъдат изброявани доста дълго. Второто е бюрократични пречки и административни забавяния. Или неспособността да се спазват сроковете за изпълнение на проектите и да се подават необходимите документи и отчети навреме, е голям риск. Третото, което мога да посоча, е липсата на капацитет за изпълнение на тези проекти. България може да срещне трудности при изпълнението на амбициозни проекти по ПВУ, ако няма достатъчно ресурсен капацитет – ако не са налични подходящи примерно специалисти, институции, които да управляват проектите ефективно. Другото, което мога да посоча, са неустойчиви или неефективни проекти. Ако проектите по ПВУ не са добре проектирани и не водят до устойчиви резултати и дълготрайни ползи, Европейският съюз може да спре финансирането за това. И разбира се, и политическата нестабилност. Политическата нестабилност в България, както и промените в правителствените структури или в политическата воля за реформи могат да усложнят изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Бих посочил и неуспешни реформи в ключови сектори. Това също създава риск България да не успее да реализира важни реформи в области като образование, здравеопазване, енергетика, административни реформи и така нататък. Така че в заключение: рискът от загуба на средства по ПВУ за България е реален и включва не само административни и финансови предизвикателства, но и сериозни политически и институционални рискове. Господин Дончев, въпросът ми е: има ли от изброените рискове нещо, което да притеснява настоящото мнозинство и управлението за недобро усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ибрямов. Заповядайте, господин Дончев.
Уважаеми господин Ибрямов, аз съм съгласен с анализа Ви. Конкретно на въпроса Ви. Според мен мнозинството не трябва да се притеснява, защото тази функция няма никаква добавена стойност за обществото – то трябва да върши работа. И както казах няколко пъти, ще си позволя да потретя, за мен основното предизвикателство са закъснелите инвестиции, защото, ако Народното събрание – само преди няколко дни го показа – в режим на героизъм може да работи денем и нощем и да приема закони, които са приемливи за по-голямата част от народните представители или имат подкрепата на народните представители, с инвестиционния процес нещата не стоят така. Никой не може да възложи обществена поръчка за две седмици – не може, противоречи на европейското законодателство, и на българското противоречи. Няма как нещо, което трябва да се построи за една година и половина, да се построи за четири месеца. В реалността няма как да се случи. Тоест ние може да накараме администрациите да работят по-бързо. Предполагам, че мога да се помоля и да убедя уважаемия български парламент да приеме, работейки до по-късно, още един или два закона. Но физическата реалност – там трудно бихме могли да изкривим нещата, натрупаното закъснение е огромно. Към момента, казвам откровено, един проект, по който няма обявена обществена поръчка, а то много са такива – няма обявена обществена поръчка, той няма как да се случи до лятото догодина. Защото ние при повече късмет може да имаме възлагане, тоест да е избран изпълнител есента, и после да си играем с часовника дали примерно строителството или доставката ще се случат за тия няколко месеца, които имаме. Ето, и колегата Караджов да Ви каже – ако решиш да закупиш влак, те влаковете не стоят в магазин, където отиваш и си купуваш един или друг. Трябва да се поръча на избрания изпълнител изработването на изделието, а това не отнема два или три месеца – отнема минимум една година, ако не и повече. Това е основният риск. С всичко останало съм убеден, че ще се справим – правили сме го и преди.
Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте, господин Караджов – Вие желаете да вземете думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ибрямов, наред с множеството закъснения и тъй като вицепремиерът Дончев насочи вниманието основно по изпълнението на инвестициите, аз ще Ви дам пример в областта на реформите, защото „пари срещу реформи“ е горе-долу мотото на Плана за възстановяване и устойчивост. Примерно в транспортния сектор ние ще изпълним 100% всичките си реформи. Дадохме много ясна пътна карта как това ще се случи въпреки изоставането. И Европейската комисия забелязва тези неща. Европейската комисия оценява, когато види, че има забързване и наваксване на времето, особено в частта реформи. Самите те ни предложиха да добавим, ако някъде другаде отпадат средства, да добавим и в инвестиционната си част средства за железопътен транспорт. И ние вече сме готови. Вчера бяхме при Томислав Дончев и неговия екип. И ще предложим допълнителни инвестиции в железопътната инфраструктура – някъде около 300 милиона средства, които от отпадащи инвестиции в други сектори ще дойдат в железопътния транспорт, където тези са необходими инвестиции, те обслужват реформите и те си вървят и без това. Тоест ние не сме спирали там работата и ще можем отчасти да наваксаме. Не е в черно или бяло картината. В картината има и позитивни примери, които ще абсорбират част от алокацията, както се нарича на технически език – част от заделените средства за България. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Караджов. Заповядайте от името на парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Господин Йорданов, Вие ли ще зададете въпрос? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Към господин Томислав Дончев. Преди един месец по време на парламентарен контрол Вие ни информирахте, че е налице сериозно забавяне при изпълнение на програмата в рамките на кохезионната политика за програмен период 2021 – 2027 г. спрямо предходния програмен период. В този ред на мисли: към момента каква е ситуацията и какви мерки планира да предприеме правителството, за да ускори изпълнението и да избегне загуба на средства? При това ще се пренасочат ли пари от една програма към друга? Какъв е напредъкът по програмата, осигуряваща подкрепа за бизнеса, и какво ще бъде предприето, за да се повиши конкурентоспособността на българските предприятия? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Йорданов. Заповядайте, господин Дончев.
Госпожо Председател! Господин Йорданов, това е нова тема – говорим си за кохезионната политика, за оперативните програми, и сте коректен, прав сте в констатациите, които цитирахте. Целите, които гоним… Защото предполагам, че повечето от Вас знаят – ползването и на средствата по оперативните програми е свързано с годишни цели за плащане, които трябва да бъдат постигани. Ако страната плати по-малко, отколкото е годишната цел, има опасност да бъде загубено финансирането, както се е случило примерно 2023 г. Но не това е основната тема. Ние гоним амбициозни цели. До края на годината ние трябва да се сертифицираме и да представим по настояване на Европейската комисия разходи не по-малко от 400 милиона, а до края на следващата година – над 2 милиарда, което означава, че системата трябва да работи на максимално високи обороти. Аз мисля, че тя вече е близо до това състояние. Давам Ви пример – само средствата, които са договорени през последния месец, са близо 860 милиона. Ползват се редица изпитани в миналото техники, които да доведат до пълно и адекватно използване на средствата. Първото е списък с резервни проекти. Тук дори колегата Караджов може да потвърди – особено когато става дума за тежка инфраструктура, това е добра практика. Защото не може да знаем при кой от инфраструктурните проекти ще се появи проблем, свързан с тежките изисквания, свързани с околната среда, обжалвания, какъвто и да било друг проблем, и ние трябва да сме в състояние, ако има нужда, да извадим един проект от програмата и да вкараме друг. Това сме го правили в годините назад, имаме намерение да го правим и тук. Наддоговарянето. Обяснявам – ако програмата, образно казано, е за 100 единици, в края на програмния период ние да договорим 102 – 103, за да имаме известна доза маневреност, защото понякога, примерно при обществените поръчки, редовно се случват икономии. Ние не можем да си позволим поради реализираните икономии общият обем средства, които имаме право да използваме, да падне. Но и това е добре утвърдена техника. Колкото до финансовите инструменти, които са свързани с подкрепа за бизнеса, които за мен са най-важните, особено сега, това, което е направено и вчера мина на Комитет за наблюдение, са схеми за финансиране на бизнеса, които се движат с по-висока от обичайната скорост, които ползват фиксирани разходи, което опростява много процедурите. И аз очаквам още тази пролет да бъдат обявени схеми за почти 200 милиона – малко над 200 милиона, 80 от тях за дигитализация в предприятията, 120 милиона за енергийна ефективност, но базирани на един и същи подход – опростени разходи, фиксирана ставка за дигитални решения, от които всяка компания има нужда – да не изреждам видовете системи, стандартизирани, с фиксирани цени, както и за възможност за поставяне на слънчеви колектори, фотоволтаици, термопомпи, всякакъв тип решения, които подобряват енергийната ефективност на предприятията, с относително ниски тавани, съответно за дигитализацията – 50 хил. лв., за енергийната ефективност – 100 хил. лв., с цел обаче да се стигне до колкото се може повече предприятия. Тук основният център е скорост, защото във времена на икономически предизвикателства това е един от начините колкото може повече средства от тези за кохезионна политика да влязат в българските предприятия. Да се усети от гледна точка на стопанския оборот и от гледна точка на подобрената им ефективност. Защото и двете решения като се внедрят, едно предприятие, една компания със сигурност ще го усети позитивно. Благодаря.
Благодаря Ви. Желаете ли? Благодаря. От името на парламентарната група на партия МЕЧ – заповядайте, господин Петков.
Благодаря, госпожо Председател. Моят въпрос е към министър Гроздан Караджов. Имам от много време желание да го задам този въпрос, още откакто разбрах, че ще стане министър, защото ние от МЕЧ сме запознати много добре с неговата работа в годините и знаем, че той е истински професионалист. Той е, можем да кажем спокойно, че е един професионален мошеник. (Възгласи от народния представител Александър Ненков и ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) И моят въпрос към Вас, господин Караджов, е следният. Чух, че бебетата са отишли в Министерството на здравеопазването, моят въпрос към Вас е: ревнувате ли, ще имате ли нови бебета, ще ги осиновите ли, по колко ще ги храните всеки ден, всеки час, по два пъти на ден? Ако може, да ми отговорите също така дали изпитвате изобщо някакви угризения, че отново сте сламен човек, поставен от мафията, и ще продължавате ли да бъдете така вечно в услуга на Вашите господари от ГЕРБ и ДПС? Благодаря. (Шум и реплики.)
Ако позволите, господин Караджов. Съгласно чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отговарят заместник министър-председателите на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството. (Реплики от народния представител Александър Ненков.) Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чудя се как да Ви отговоря – няма да казвам „уважаеми господине“, защото човек, който няма вътрешна сигурност, вътрешна мяра къде минава доброто и злото, който използва прилагателни, който използва нарицателни, включително и обиди, за които бих могъл да Ви осъдя много лесно, но няма да го направя, много под достойнството ми е да се занимавам с Вас. (Шум и реплики.) Най-доброто, което може да се направи за Вас, е да Ви се даде думата. Защото Вие тук се изобразихте чудесно. Това е единственото, което може да се направи – да Ви се дава по-често думата, за да стане ясно кой сте и какъв сте.
Браво! Браво! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви. Реплика желаете ли?
Този го е мислил три месеца.
Минимум три.
Този, който е задал въпроса, той има право на реплика. (Шум и реплики.) Приемам, че нямате. Уважаеми колеги, приключихме с първия кръг въпроси. Преминаваме към втори кръг. Заповядайте, господин Гаджев.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа вицепремиери! Моят въпрос е към господин Томислав Дончев и малко или много, е провокиран от предходния кръг въпроси, който се зададе. И аз се учудих къде всъщност е патриотичното в това да не искаш инвестиции в българската индустрия, да не искаш да се разкриват работни места в България и да не искаш българската индустрия да изнася. За мен това е обратното. Българската отбранителна индустрия, между другото, е ключова в България и винаги е била ключова – още от 50-те години на 20 век. Така че нейното развитие е изключително важно, тъй като дава работа на десетки хиляди български семейства, и е хубаво не само да подсигурим сегашното ѝ добруване, ами всъщност как тя да се развива в бъдеще и как тази индустрия да бъде интегрирана в европейската, така че да бъде конкурентоспособна и за десетилетията напред. Тъй като, както се вижда и от плановете, които се обсъждат на европейско ниво, предстои да се разходват немалко средства за превъоръжаване на нашите собствени въоръжени сили, а не за даване някъде другаде – просто за инвестиции в българските въоръжени сили, и ние трябва да се възползваме това да става и чрез българските компании. Още повече че предстои до края на първото полугодие да бъде финализиран така нареченият документ EDIP, който е за създаване на стратегията за европейската отбранителна индустрия – как тя да работи съвместно, за да може да се постигне икономия от мащаба и да има всъщност и комуникация между правителството и отбранителната индустрия. В тази връзка преди една седмица бяхме организирали подобна кръгла маса в Народното събрание, в която с участието на различните български институции, индустрия и наука обсъждахме тази тема, така че да се избегнат лошите практики и грешки от близкото минало, когато българската индустрия всъщност въобще нямаше никаква комуникация с правителствата, особено през 2023-а и 2024 г. И затова не успяхме да се класираме в нито един от проектите, в които българските компании кандидатстваха през това време, и загубихме реално пари. В тази връзка тази седмица беше обявено създаването на Център за иновации в отбраната от Министерския съвет, ние го обсъждахме на тази конференция. Бихте ли дали малко повече детайли как точно ще бъде дейността на Центъра, как точно ще става, за да могат колегите да разберат как ще става – дали ще е с национално финансиране, с европейско финансиране, как ще бъде структурирано и как ще става комуникацията с бизнеса и с инвестициите в иновации и в създаването на нови продукти, така че българската индустрия да е не само съвременна – да е иновативна и да е обвързана с европейските вериги за доставки. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гаджев. Заповядайте, господин Дончев.
Уважаеми господин Гаджев, аз съм съгласен с констатациите, които бяха част от въпроса. Според мен способността на една държава да произвежда въоръжение и боеприпаси е част от националната сигурност. В този смисъл нека да анализираме – в краткото време, което имаме, каква е ситуацията до момента. Исторически ние сме съхранили и развили, бих казал, силна военна индустрия, която основно е ориентирана към експорт. Поради високото качество на продукцията тя има утвърдени експортни дестинации. В същото време българските въоръжени сили купуват единици техника – да, вярно, такива, които не произвеждаме, примерно самолети. Но според мен е дошъл моментът по съображения, свързани с националната сигурност, и по съображения, свързани с това, че икономическото развитие трябва да е приоритет, ние да намерим максимална синергия между нуждите за модернизация на българската армия и потенциала – съществуващ или бъдещ, който може да развием в българската индустрия. В този смисъл правилно беше цитирането на Центъра за иновации в отбраната, като бързам да уточня, че ние няма да създаваме в пълния смисъл на думата нови държавни структури. Това по-скоро трябва да е трансмисия между Министерството на отбраната, Министерството на иновациите и растежа, със сигурност Министерството на икономиката и самата индустрия. Ние да намерим сценариите, по които оттук нататък това, което Българската армия има като нужди, приоритетно да бъде изпълнявано от български предприятия. Като за мен, на първо място, това означава боеприпаси – ние сме в състояние да произвеждаме всички тях тук, в България, да ремонтираме и да поддържаме техниката, която имаме, и не по-малко важно – придобиването на нови способности, със сигурност производството на дронове от всички типове, от които има нужда българската армия: и малки дронове за наблюдение, и по-големи дронове за наблюдение, и ударни дронове. Ние имаме части от капацитет в различни компании, имаме успешно изпитани модели в различни компании, изкуството тук е този капацитет да бъде използван по най-добрия начин. И говоря за тази част от индустрията, която е притежавана от държавата, и тази част, която е частна собственост. Тук дискриминация не може да има. Трябва да се ползват и едните, и другите, разбира се, при всички възможности да се мобилизира капацитетът на техническите университети, които имаме в България, Българската академия на науките. Бих отбелязал, че едно от предимствата, които следва да отбележим, е че ние имаме отлични полигони, където могат да текат изпитания. Убеден съм, че това ще се отрази положително не само на способностите на въоръжените сили на България, но ще бъде допълнителен позитивен тласък за българската индустрия. Военната индустрия е индустрия. И там работят висококвалифицирани инженери, работници – говорим за предприятия, които са в България, които плащат данъци и създават работни места.
Благодаря Ви, министър Дончев. Заповядайте за реплика, господин Гаджев. Имайте предвид, че просрочихте времето по време на въпроса. Ако може, да го наваксате.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Дончев! Създаването на такъв център, като един своеобразен инкубатор, е правилно и трябва да се развие и да бъде връзката, защото има много неща, които българската индустрия може да направи, да развие и да предостави на Министерството на отбраната и въобще на българското правителство на цена, много по-атрактивна, отколкото чужди компании биха могли да дадат. Въпросът е как да става този механизъм. И тук, между другото, мисля, че трябва да помислим и за законодателни промени в темата. Отделно също така бих искал да подчертая, че е важно да има и обратна връзка, тоест бизнесът да може да разчита на държавата и да подава на държавата всъщност това, което е важно за него, в рамките на разговорите, които текат, и преговорите – те са в рамките на Комисията по EDIP и по Бялата книга, които тепърва вървят, за да може ние още отсега да заложим в преговорите, които българската държава прави, изискванията на бизнеса. Защото се стигна – да не повтаряме грешката от 2023 г. по ASAP, когато реално българските компании не спечелиха нищо, защото просто нямаха държавна подкрепа. Да се чуе какви са техните… Да може държавата да осигурява и административна помощ към компаниите, за да може наистина да бъдат интегрирани на европейския пазар, иначе рискуваме след няколко години да загубим нашата конкурентност. Още повече създаването на такъв комуникационен център, в който всичките институции да могат… Да има като единна точка за достъп, ще бъде удобно и за бизнеса – и те го поискаха, между другото, за да може наистина да имат по-лесна комуникация. Сега продължават работните групи по EDIP и се надявам този център максимално бързо да заработи, за да я има тази комуникация и в крайна сметка да развиваме новите иновации. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Гаджев. Заповядайте за дуплика, министър Дончев.
Само допълнение към това, което каза господин Гаджев. Ние със сигурност имаме и друг спектър нужди, свързани с възможността за сертификация на продукция, трансфер на технологии, и не съм сигурен колко мога да кажа в режим на открито заседание. Да не забравяме, че ние имаме споразумение отпреди пет години с първокласни, водещи световни компании, по които България има право на достъп до ноу-хау, включително и техническа документация, за изработването на безпилотни летателни апарати и дронове, от което до момента не се е възползвала през последните години. Този център е шанс България като страна по споразумението да получи това, на което има право – част от договор, сключен още преди пет години. Още един аргумент да вървим в тази посока. Локацията на този център ще е в София Тех Парк.
Благодаря Ви, господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Въпросът ми ще е за безводието в страната и той ще е отправен към господин Томислав Дончев. Господа управляващи, къде Ви е държавната политика за сектор „Водоснабдяване и канализация“ в този проектобюджет, който приехме на първо четене? Няма я. На думи всички сме загрижени за безводието в страната, на практика – нищо. В проектобюджета, който приехме на първо четене, в приложение № 2, Раздел I „Стратегически обекти“ няма разписан нито един довеждащ водопровод публична държавна собственост! Създадохме Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства за безводието в страната. На тази комисия предложих поне 100 милиона да се отделят за проектиране, реконструкция и изграждане на довеждащи водопроводи, публична държавна собственост. На тази комисия ме подкрепиха и управляващи, и опозиция. Председател на Комисията беше Манол Генов – стана министър. Той ме подкрепи. Господин Иван Иванов е министър на регионалното развитие – и той ме подкрепи. Тук е Коста Стоянов – подкрепа имаше. Виждам Станислав Анастасов – също имаше подкрепа. На парламентарния контрол предния път, господин Дончев, Ви зададох въпрос и Ви заострих вниманието за тези публични държавни водопроводи. Вие казахте: прав сте, и останах с убеждението, че ще подкрепите тази държавна политика, но на практика нищо. Припомням пак – става въпрос за довеждащи водопроводи, публична държавна собственост, които не могат да се финансират по Общинската програма, защото са публична държавна собственост. Не могат да се финансират по Оперативна програма „Околна среда“, където няма създадени ВиК асоциации, и конкретно Ловешка област. Единият довеждащ водопровод е от ВЕЦ „Видима“ до Пречиствателна станция „Стоките“. Другият е към Черни Осъм, който отива към…
Задайте въпроса, господин Петков, защото няма време.
… отива към Ловеч – Плевен. Където можем да решим веднага проблема на много жители. Въпросът ми е към Вас. Аз между първо и второ четене ще предложа и знам, че и други колеги ще предложат такива довеждащи водопроводи – Вие като управляваща партия ще подкрепите ли такава държавна политика? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петков. Просрочихте времето, имайте го предвид при репликата. Заповядайте, господин Дончев, за отговор.
Господин Председател, за сметка на това пък аз ще бъда кратък. Хубаво е да се прави преглед на бюджета. Само Ви напомням – вчера Вашите лидери критикуваха допълнителното финансиране, което ще бъде осигурявано от Българската банка за развитие, за държавни предприятия, включително и за инвестиции във водния сектор, включително и това. Така че е хубаво да има синхрон в посланията. Освен бюджета трябва да се търсят и тези допълнителни възможности, които коментирах – държавни гаранции през ББР. И да не забравяме, че освен бюджета и освен това, което може да осигури банката, имаме оперативна програма, която трябва да се изпълнява. Половината от въпросите бяха за това как се харчат европейските пари. Впрочем тук имаме новина – с Европейската комисия успяхме да договорим промяна в подхода и ние вече можем да финансираме почти всички видове варианти, щях да кажа, от населени места, включително между 5 и 10 хиляди еквивалент жители. Защото добре знаете, че в годините назад имаше дупка. Можеше да финансираме най-малките – до 2 хиляди еквивалент жители, и по-големите – над 10. Сега можем и тези по средата, което е добра новина, особено предвид факта, че в Оперативна програма „Околна среда“ имаме милиарди. Това е.
Благодаря Ви, министър Дончев. За реплика – господин Петков, заповядайте.
Господин Дончев, моите уважения – не ми отговорихте на въпроса конкретно. 7 милиарда горница вземате дълг и те ако се инвестират в такива довеждащи водопроводи и във ВиК инфраструктурата, ние сме готови, ако разпишете всеки един обект за какво ще се харчат тези пари, ще подкрепим. Но така – в една кошница и всеки да си харчи, където реши, не е нормално. Но Вие знаете конкретно за този довеждащ водопровод и сте го обещали преди 10 години, и всяка година го обещавате в предизборни кампании. Вие сте от този регион 7 МИР – Габрово. Знаете за проблема на Севлиево. Аз се боря от три години това нещо да стане и общи приказки да ми казвате, не е нормално. Аз попитах конкретно – ще подкрепите ли тази държавна политика? Тази държавна политика ще подкрепите ли? Има достатъчно пари за всичко. Въпросът е как се харчат тези пари. (Шум и реплики.) Моля Ви, господин Дончев, от толкова много колеги от всички парламентарни групи е подкрепянето, а защо я създадохме тази парламентарна комисия за безводие? Нали трябва да свършим някаква работа?! Има предложение, има съгласие, пари има – няма кой да ги разпише!
Благодаря Ви, господин Петков. Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Много интересна е инверсията от управляващи – опозиция и смяната на наратива. Господин Петков, Вие като управлявахте, колко сантиметра водопроводи положихте? Колко? Колко сантиметра?
Имахме проекти.
Не, не, не проекти. Колко сантиметра водопровод положихте? Защото включително и в област Габрово, и не само, в годините назад са подменени не стотици, вероятно вече хиляди километри тръби. И много по-важно, защото думите се изричат и отлитат, ако един ВиК ремонт е извършен качествено и правилно, той осигурява вода, намалява водозагубите. Къде се фокусираме върху полагането на тръби, а не върху говоренето?
Благодаря, господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте.
Господин Председател, въпросът ми е към заместник министър-председателя Томислав Дончев. Особено през вчерашния ден, както и през последните дни, стана ясно и известно, че София и България няма да бъдем домакини на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Вчера по този въпрос от Брюксел взе отношение министър председателят Желязков. Предвид факта, че решението София да бъде домакин, не е само на Асамблеята в Делхи през месец юли 2024 г., а и на българското правителство с решение от 30 юли 2024 г., където във втора точка, господин Дончев, е посочено, че домакин е София. В тази връзка и предвид отговорността за това решение, въпросите ми са: има ли решение на Министерския съвет, с което се изменя или отменя това решение от 30 юли 2024 г. за домакинството на София, от една страна, и от друга страна, кога приблизително е уведомен Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО за това решение на българското правителство или на българския министър на културата, или на който е взел решението? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Янчев. Заповядайте, господин Дончев, за отговор.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Янчев, в оперативен порядък – понеже въпросите Ви бях много конкретни. Да, има решение на правителството. Всички стъпки на правителството, включително и въпросното решение, са координирани, комуникирани със Секретариата. И понеже отговарям трети пъти на този въпрос, без да съм в най-малките детайли, уважаеми колеги, по-добре българско събитие в Париж, отколкото излагация в София. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Янчев, реплика имате ли?
Господин Дончев, не съм забелязал, че три пъти по отношение на кога приблизително е уведомен Комитетът е отговаряно, тъй като хронологията е важна. По отношение на другия отговор, за който благодаря – че има решение на българското правителство за това да не се излага българското правителство в София, а да делегира на Париж тази голяма отговорност, в правноинформационната система на Министерския съвет, с която боравя от десетилетия, във всичките ѝ версии такова решение липсва. Вчера въобще и правноинформационната система не работеше, но днес, за щастие, работи и сега, преди малко, проверявах – няма такова решение. Публикувайте ги тези работи, за да не питаме по отношение пак на приблизителната дата, тоест кога горе-долу взе това решение правителството.
Благодаря Ви, господин Янчев. Господин Министър, дуплика ако желаете.
Уважаеми господин Янчев, аз съм достатъчно широкоспектърен, ама не съм служител в регистратурата. По спомен – мисля, че преди две седмици. Колко е видимо, защо не е видимо – ще проверим. Ако трябва, ще Ви пратя писмена информация. И пак да кажа – това решение е взето с болка, защото аз бях един от хората, които подкрепяха, дори мисля, че разговаряхме с част от Вас, че това събитие е хубаво да се проведе в София. Само че събитие от такъв мащаб, което е сравнимо с мащабите на председателството, трябва да започне да се подготвя една година преди това – не три месеца преди това.
Благодаря, господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господа вицепремиери! Уважаеми господин вицепремиер Караджов, към Вас ми е въпросът. Преди седмица стана ясно едно дръзко престъпление, което беше извършено на гара Карнобат. То така отекна много сериозно в българското общество и българското пространство, а още по-интересното е, че – поне от публичните публикации – там са замесени и служители на Министерството на транспорта, по-специално на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. В този смисъл въпросът ми е: стана ясно, неофициално, че откраднатото гориво е много повече от това, което беше съобщено, така ли е? И второ, назначихте ли проверка по случая и какви мерки предприехте като превенция това да не се случва, особено от служители, държавни служители и служители на Министерството на транспорта? И имате ли данни за подобни практики и в други възлови български гари? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Летифов. Заповядайте, господин Караджов, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Летифов, кражбите на гориво, особено по време на транспортирането му по железниците, не са от вчера. Много пъти е имало подобни новини в миналото, за съжаление. Това са лоши новини. Те компрометират изобщо образа на железниците като сигурен транспортен оператор. И естествено, аз с голяма загриженост посрещнах новината, че за пореден път е направена разработка от страна на Министерството на вътрешните работи и са заловени, както се казва, в момента, в който се е извършвала кражбата, служители както на НКЖИ – Национална компания „Железопътна инфраструктура“, така и служители на превозвача „БДЖ – Товарни превози“. Шестима са задържаните лица. Един е под домашен арест. Естествено, не разполагам с подробности от самото разследване. Доколкото зависи от мен и като министър на транспорта и съобщенията, съм възложил проверка по отношение на причините и най-вече обстоятелствата, които са спомогнали да може да се осъществи тази кражба. Вчера и на такова наше съвещание, което стана редовно, ежемесечно, с ръководителите на четирите компании – „Холдинг БДЖ“, двете транспортни компании и инфраструктурата, сме начертали мерки за поставяне на видеокамери и за допълнително осветление по жп гарите, на които спират и има престой – по-дълъг престой, особено през нощта – на товарни изобщо композиции, защото кражбата на гориво е улеснена от агрегатното състояние, но в миналото е имало кражби и на други стоки. Допълнително съм възложил проверка на конкретния случай, за да ми се докладва какви са били, така да се каже, причините да не са взети превантивни мерки по превенцията на такива кражби. Другите мерки, които сме начертали и от вчера вече са в действие – че на самите локомотиви, но и на цистерните, които превозват горива, ще бъдат поставени GPS тракери с датчици вътре за нивото. Тоест, когато започне да се източва дадено гориво на нерегламентирано място, тези тракери ще могат да подават сигнал в централна диспечерна и оттам ще знаят, че става извънредно събитие, и ще могат да бъдат хващани, докато протича самата кражба. С това мисля, че ще има най-силен превантивен ефект срещу бъдещи кражби на гориво от страна на „Български държавни железници – Товарни превози“, на инфраструктурата. Когато знаят, че всеки опит ще бъде забелязан в централна диспечерна, че там има протокол, който ще се задейства, и ще бъдат уведомени органите на реда, които ще дойдат, надявам се, бързо и ще хванат крадеца по време на извършване на престъплението. Смятам, че това е най-силният сигнал, който се излъчва към евентуалните извършители на подобно престъпление. Благодаря.
Благодаря Ви, министър Караджов. За реплика – заповядайте, господин Летифов.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Благодаря за отговора, господин Вицепремиер. Първо, да Ви приветствам за предприетите действия и мерки по отношение на превенцията. Това е изключително важно. Както казахте, железницата е транспортът, известен като най-екологичният и най-безопасният в два смисъла: единия – с най-малко загуби по трасето, и втория – най-безопасен от гледна точка на пътническите превози. Това като усещане и като сигурност трябва да се възвърне. В този смисъл ще получите пълната ни подкрепа, за да се върне отново доверието в българските железници, те да станат достъпен и сигурен транспорт – и товарен, и пътнически. И в отговора Ви само ще помоля да ни кажете какви са сроковете, в които трябва да приключи възложената от Вас проверка, и евентуално след това да ни информирате за резултатите от нея. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Летифов. Заповядайте, господин Караджов, за дуплика.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Летифов, срокът на проверката е до 15 март, тъй като тя обхваща и още един допълнителен аспект, който не касае предмета на Вашия въпрос, а това е да се обследват още по-внимателно чисто човешките взаимовръзки вътре сред служителите на НКЖИ в Карнобат и на служителите на „Товарни превози“ с цел да се установи има ли и други замесени лица в тази група. Защото за нас хванатите са хванати, но е добре да се разплете случаят докрай. Това изисква малко по-дълго време и се надявам, че на 15 март ще сме установили има ли и други замесени лица, и естествено, ако открием такива данни, ще ги предадем на отговорните органи. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Следва въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“. Няма въпроси. Следващите, имащи право на въпрос, са парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“. Няма въпроси. Следващите са парламентарната група на „Има Такъв Народ“ –заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, тъй като вчера не можа да се състои Комисията по транспорт и съобщения, там имах конкретен въпрос към министъра, който трябваше да бъде на изслушване, и искам да го задам сега. Господин министър Караджов, дали може да ни информирате има ли промяна в статуса на поръчката за тридесет и двата мотрисни влака, която е по ПВУ, или и тази поръчка ще изтече в канала като много други поръчки?
Благодаря Ви, господин Кючуков. Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кючуков, наистина, когато поех поста, инвестиционните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост бяха в много крайна критична фаза, тоест оставаше твърде малко, твърде кратко време, за да бъдат реализирани. И най-критичното от тях е тази за 35 мотрисни електрически влака, които са предвидени с цел да се обнови паркът на „Пътнически превози“ и основно с цел да бъдат обслужени и бъдещите оператори по така наречения обществен договор за превоз на пътници. Защо беше закъсняла? Защото през месец декември, когато съдът е взел решение да отмени досегашната работа на Комисията за избор на изпълнител, той я е върнал в почти началната фаза, където трябва да бъдат изрично посочени доказателства за това в какъв срок, тоест дали е възможно изобщо да бъде изпълнена в срока, за който е била обявена, а именно за 28 месеца. Такива доказателства липсваха по досието на тази поръчка. Затова веднага изпратихме въпроси – това стана буквално в първата седмица след 16 януари, и получихме отговори от кандидатите да доставят 35 електрически мотрисни влака. Тези отговори не бяха достатъчни като информация – бяха твърде кратки и лаконични, затова изпратихме втори въпросник – вече с много детайлни подвъпроси по графика и доказателствата, че такъв график може да бъде изпълнен за 28 месеца. Отговорите се получиха през миналата седмица. В тях, за съжаление, само един от кандидатите е отговорил, че в срока от 28 месеца може да изпълни тези 35 мотрисни влака. Комисията избра този кандидат. Не знам дали е редно тук да се обявяват марки, но на практика от вчера – удачно е да се каже, тоест избрана е френската фирма „Алстом“, която е една от първите три, тоест и в световен, и в европейски мащаб това е един от първите три производители на влакове. В този смисъл съм много щастлив да съобщя тук пред Вас за първи път, че работата на Комисията завърши, а заповедта е вече факт и съвсем скоро, като изтекат десетте дни за обжалване, ако няма обжалване, ще поканим „Алстом“ за подписване на договор и ще можем да очакваме новите влакове, за които българските граждани толкова са чакали и които смятам, че заслужават. Като допълнение, още десет секунди. Мога да добавя, че тези влакове, тъй като ще възникне веднага въпросът как ще се финансират, точно тук прояви гъвкавост Европейската комисия, с които по-миналата седмица бяхме на среща, и те казаха, че всички влакове, които композиции бъдат изпълнени до крайния срок – до 31 август 2026 г., ще бъдат 100% за сметка на ПВУ, тоест европейски средства, а останалите ще бъдат за сметка на бюджета, както си е по първоначалното предвиждане, горе-долу в същата пропорция. Аз изключително съм благодарен и на колегите от Европейската комисия, които проявиха разбиране за закъснението при нас. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. За реплика – господин Кючуков, заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Караджов, все повече започвате да затвърждавате в мен чувството, че Вие сте правилният човек, който е поставен на правилното място. (Шум, смях и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото в крайна сметка Вие започнахте да работите в това министерство с един летящ старт. От предишните колко могат да се похвалят с нещо реално свършено за толкова кратък срок? Това е поръчка по ПВУ, която струва много пари, а и българските граждани ще получат нещо наистина реално, което очакваме в годините. Колко години не е подновяван съставът? Така че много Ви благодаря, господин Караджов. Вие днес направихте една положителна новина за България.
Благодаря Ви, господин Кючуков. Господин Караджов, имате ли дуплика? Няма. Следва въпрос на парламентарната група на партия МЕЧ.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми колеги! Господин Дончев, аз разбирам раздразнението Ви, когато става въпрос за проваленото мероприятие на ЮНЕСКО в България. Разбира се, Вашето раздразнение е оправдано. Няма как да Ви обвиняват наистина – много отдавна е трябвало да бъде подготвено, но моят въпрос е свързан с евентуалната загуба на всичките тези 653 милиона по ПВУ. И понеже Вие казвахте, че сте лошият вестител, Вашето правителство, а за всичко били виновни предишни правителства – това бяха точните Ви думи, и понеже две от тези предишни правителства бяха на Вашия човек от ГЕРБ и бивш председател на Народното събрание господин Главчев, и понеже Вие, бих могъл да го кажа, сте своеобразен титан на мисълта и баща на революцията – нещо като Киса Воробянинов, и обичате да отговаряте с по една дума – да или не, аз искам да ми отговорите с да или не: господин Главчев от ГЕРБ провал ли е, или не е провал? Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
Благодаря Ви, господин Манов. Уважаеми колеги, ще прекъсна процедурата, преди да дам думата за отговор, за да Ви известя, че приветстваме с добре дошли в българския парламент гостите от Кюстендил. Те са в Народното събрание по покана на народния представител Николай Златарски от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“. (Ръкопляскания.) Сега давам думата на вицепремиера господин Дончев за отговор – заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Понеже казахме, че ще се придържаме към кратките жанрове. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манов, не съм убеден, че имам интелектуалната мощ да резонирам по отношение на Вашия въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря Ви, министър Дончев. За реплика, господин Манов, желаете ли? Не. Уважаеми дами и господа народни представители, с това се изчерпва и парламентарният контрол по чл. 105. Да благодарим на заместник министър-председателя господин Дончев за участието му в парламентарния контрол. След малко продължаваме с вицепремиера господин Караджов по дневния ред: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. А преди това ще изчета получените писмени отговори на въпроси и питания за периода от 28 февруари 2025 г. до 6 март 2025 г. Писмени отговори от: - министър Борислав Гуцанов на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; - министър Георг Георгиев на въпрос от народния представител Стела Николова; - министър Георги Георгиев на две питания от народния представител Златан Златанов; - министър Георги Тахов на въпроси от народните представители Айлин Пехливанова; Димо Дренчев; Любен Иванов; и Свилен Трифонов. - заместник министър-председателя и министър Гроздан Караджов на въпроси от народния представител Любен Иванов; на два въпроса от народните представители Мартин Димитров; и Стела Николова; - министър Даниел Митов на въпроси от народните представители Георги Хрисимиров; и Ивайло Мирчев; - министър Жечо Станков на въпрос от народния представител Десислав Тасков; на четири въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; и на два въпроса от народния представител Йордан Тодоров; - министър Иван Иванов на два въпроса от народния представител Ивайло Мирчев; на въпроси от народните представители Красимир Йорданов; Никола Димитров; Никола Джамбазов и Любомир Христов; - министър Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; - министър Манол Генов на въпроси от народните представители Георги Хрисимиров; Димитър Гюрев; и Климент Шопов; - министър Мариан Бачев на въпроси от народните представители Кирил Веселински; и Манол Пейков; - министър Мирослав Боршош на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев; - министър Петър Дилов на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова; - министър-председател Росен Желязков на въпроси от народните представители Божидар Божанов; и Николай Денков; - министър Силви Кирилов на въпроси от народните представители Васил Пандов; Иван Белчев; Климент Шопов; и Стела Николова; - министър Теменужка Петкова на два въпроса от народния представител Асен Василев; на въпрос от народния представител Божидар Божанов; на два въпроса от народния представител Васил Пандов; на въпрос от народните представители Димо Дренчев и Георги Георгиев; на въпроси от народните представители Йордан Цонев; Кристина Петкова; на два въпроса от народния представител Лена Бориславова; на седем въпроса от народния представител Мартин Димитров; и на въпрос от народния представител Николай Денков. А сега, уважаеми колеги, преминаваме към въпроси от парламентарния контрол към заместник-министър председателя и министър на транспорта и съобщенията господин Караджов. Първият въпрос е от народния представител Иван Белчев Белчев относно критериите за поставяне на автоматични бариери на жп прелези. Да заповяда господин Белчев да зададе въпроса си.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, инцидентът на железопътния прелез между селата Кондофрей и Стефаново отново повдигна въпроса за безопасността на тези съоръжения. Въпреки че прелезът е бил оборудван със звукова и светлинна сигнализация, липсата на автоматична бариера е допринесла за тежкия сблъсък между преминаващ автомобил и влак. Системата за безопасност е функционирала правилно, но очевидно съществуват ситуации, в които подобни мерки не са достатъчни за предотвратяване на инциденти. Според информация от НКЖИ този прелез попада в категория, при която автоматичните бариери не са задължителни поради по-ниската степен на натовареност. Въпреки това случилото се показва, че дори рядко използвани прелези крият значителни рискове. Възниква въпросът дали настоящите критерии за оборудване на жп прелезите с автоматични бариери са адекватни на реалните рискове за живота и здравето на гражданите. С оглед на това предлагам, господин Министър, да се преразглеждат критериите за поставяне на автоматични бариери, така че дори един инцидент да бъде основание за задължително монтиране на такава: засилване на мерките за превенция, включително анализ на всички прелези в страната и оценка на потенциалния риск, независимо от натовареността им; повишена осветеност на зоните с висок риск, както и въвеждане на указателни табели с ясно послание и пиктограми; посещения в училища, засилено внимание към автошколите, разяснителни материали и кампании в социалните мрежи, които да обясняват рисковете и правилното поведение при пресичане на железопътните прелези; поставянето на автоматични камери, които разпознават автомобилите, преминали на червен сигнал или заобиколили бариерата; регулярно присъствие на контролните органи при прелези с висока степен на риск, например в часовете с пиков трафик. Това помага за предотвратяване на умишлени нарушения. Всички горепосочени мерки работят най-ефективно в комбинация и изискват тясно сътрудничество между НКЖИ, МВР и МОН. От съществено значение е изграждането на дългосрочна визия за повишаване на безопасността, съчетана с ясни приоритети за инвестиции и последователна работа с населението. Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на следните въпроси: обмисля ли се промяна на критериите за поставяне на автоматични бариери на жп прелези; какви мерки са предвидени за повишаване на безопасността на прелезите с по-ниска натовареност, но със значителен риск от инциденти, както и има ли дългосрочен план за премахване на неохраняеми жп прелези и какви са възможните срокове за неговото изпълнение? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Белчев. Заповядайте, господин Вицепремиер, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Белчев, по отношение на няколкото въпроса, които поставяте. На основание на чл. 9 от Наредба № 4 от 27 март 1997 г. за железопътните прелези прелезите по железопътната инфраструктура се делят на четири категории. Категорията се определя по формули, които включват интензивността на движение през прелеза на пътни превозни средства и броя на преминаващите влакове за 24 часа. В същата наредба е регламентиран и редът за категоризация на прелезите в зависимост от статистическите данни и нормативите от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, както и с какви технически средства да бъдат съоръжени прелезите според тяхната категория. Прелезът в междугарието Долни Раковец – Гълъбник на жп спирка Кондофрей е трета категория и е на пета главна жп линия София – Владая – Радомир – Кулата. Той е оборудван с автоматична прелезна сигнализация без бариери, с двуфарови шосейни светофари. Прелезът е изцяло автоматичен. Неговото задействане се извършва от движението на жп возила. Ограден е от двете си страни с предпрелезни сигнали, а пътните датчици са тип къси електронни релсови вериги. При реконструкцията на съществуващата линия София – Владая – Радомир – Кулата прелезът ще бъде премахнат и ще бъде изграден пътен надлез за пресичане на автомобилния път и железопътната линия на различни нива. Това всъщност е решението за абсолютно всички прелези. Ако трябва да кажа най-ясно, това е целта на всяка една държава, включително и моята цел като министър е да няма пресичания на едно и също ниво. Кога ще се постигне тази цел? Вероятно с рехабилитацията изцяло на железопътните линии в България. Защото по всички трасета – тази седмица, ако си спомняте, посетих три от лотовете, които се реконструират по жп линията от София към Пловдив, и навсякъде там се премахват прелезите, правят се надлези и по този начин се избягва каквато и да е опасност или възможност за съприкосновение между ППС и влакове. За да се повиши безопасността на прелезите, дори и на тези с по-ниско натоварен трафик, поетапно през последните години се монтира прелезна апаратура в комплект с бариери, като на много места се правят изключения с монтиране само на прелезна сигнализация. През настоящата година е предвидено да бъдат изградени 20 броя нови автоматични прелезни устройства с изцяло нова външна и вътрешна апаратура и бариери, пътни датчици за установяване на влак, осветление и видеонаблюдение на опасната зона на прелезите. Сигурността и безопасността при преминаване през железопътните прелези е един от основните приоритети в цялостната дейност на ДП НКЖИ. Организират се и се подпомагат инициативи със сътрудничеството на органите на МВР, които напомнят и насърчават за спазването на правилата за движение и намаляване на опасното поведение при преминаването през жп прелезите и пространството около тях. В редица случаи благодарение на своевременната намеса на служителите от Пътна полиция се предотвратяват нарушения, които може да предизвикат риск за живота и значителни материални щети. Дългосрочната ни стратегия, както казах, по безопасност предвижда пълното премахване на прелезите. По всички изпълнявани в момента проекти за модернизация с европейско съфинансиране се премахват всички пресичания на едно ниво. Само в участъка Пловдив – Бургас вече са изградени 14 броя надлези. В момента се строят 17 броя, а за изграждането на 5 надлеза в момента се избира изпълнител. Благодаря.
Благодаря Ви, министър Караджов. Заповядайте за реплика, господин Белчев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Наистина това е стратегията, която трябва да се преследва. И не само в Южна България, но и в Северна България има множество места, където трябва да бъдат премахнати жп прелезите и на тяхно място да се поставят надлези, както и Вие казахте. Това е дългосрочната цел, която трябва да преследвате. Ще Ви помоля наистина да разгледате и предложенията, които Ви бях написал в този парламентарен въпрос, защото там са включени и много други неща, които Вие не споменахте. Защото освен автомобили, преминават и пешеходци. Особено между селата някои хора преминават и с колелета, и пеша. Това означава, че трябва да има добро осветление, което да бъде монтирано на такива места, където все още… В крайна сметка не може всички прелези да бъдат премахнати и на тяхно място бързо да се възстанови и да се направи надлез. Да има добро осветление. Да има информационни табели, които да са кратки, ясни, с пиктограми. Примерът, който визирах, е в Англия, където наистина имат дългосрочна стратегия и инцидентите са намалели значително. Преди две години изисках от Вашето министерство да ми се направи таблица с инцидентите от последните десет години, и се забелязва, че на едни и същи места се случват инциденти. Това означава, че веднага там трябва да се реагира. Случаят, който показах, разбира се, е просто темата отново да е повдигната. Това не значи, че за това конкретно място е въпросът. Той наистина е общ, за да може да се реши цялостно проблемът с жп прелезите. Обърнете внимание и в градската среда, където граждани пресичат жп прелезите на нерегламентирани места. Защо? Защото оградните съоръжения, които се поставят, са с прекалено тънка оградна мрежа, която много лесно се компрометира. Това е примерно… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Един конкретен пример, господин Председател.
Господин Белчев, времето Ви изтече.
Това е в Русе, на товарна гара, където има изградена нова жп спирка, но там мрежата е отрязана и граждани, ученици преминават оттам, а има инциденти със смъртни случаи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. И отново ще се обърна към всички – придържайте се към времето по Правилник, моля Ви, за да не просрочваме много въпросите. Заповядайте, господин Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Наистина много ценни предложения има във Вашия отговор и аз лично като министър съм ги взел под внимание. Въпросът, както обаче много добре и Вие разбирате, не е въпрос само на железопътния транспорт. Това е пресичане на сухопътния автомобилен със сухопътния железопътен транспорт – критични точки, за които като цяло трябва да се изгради, как да кажа, концепция за безопасността на тези места по линия безопасност на движението. Този съвет, който дълго време не беше заседавал, тоест тази задача получи своето разрешение. Като ресорен вицепремиер направих първата среща на шест министри, може и да сте видели съобщенията в пресата. Там елементът „пресичане на жп с автомобилния трафик“ е специално разгледан. Ще бъде предложено общо държавно решение за това да не остане нито един неохраняем прелез – като първа стъпка, тоест да видим дали средствата за безопасност на движението, които се събират в специален фонд, не могат да се използват, за да може… Точно тези са най-критичните точки. Защото, където има поне бариера и е автоматична, са много по-малко като процент пътнотранспортните произшествия. Тези с най-зачестилите нарушения са тези без никакво… тоест там, където трябва буквално да се ориентирате визуално и слухово за приближаващ влак. Това ще се опитаме да го решим още тази година – да няма неохраняеми, а по-нататък смятам, че ще се решат и останалите въпроси. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следва въпрос от народния представител Ивелин Първанов относно състоянието на подвижния състав, обслужващ превоза на пътници, и по-конкретно международен бърз влак № 463. Заповядайте, господин Първанов.
Господин Председател! Господин Министър, при пътническите превози, извършвани от нашите железници, неведнъж се е поставял въпросът за качеството на услугата, предоставяна от БДЖ. Докато за персонала можем да кажем, че героически и всеотдайно изпълнява професионалните си задължения, независимо от осигурените условия на труд, неприятно впечатление прави състоянието на материалната база, и по-конкретно на подвижния състав. На 18 февруари тази година международен бърз влак № 463 от гара Русе за Централна гара София, се оказа в уникално състояние. В разгара на зимата, при обилен снеговалеж и отрицателни температури на въздуха, през цялото време на движението си по маршрута Русе – София беше с отворен прозорец на едно от купетата на вагон от първа класа. Оказа се, че е повреден затварящият механизъм, скъсано е жилото и прозорецът остана напълно отворен – до долу, през цялото време на движението. Дали прозорецът е бил повреден на гара Русе, или е бил в това състояние още при заминаването си от гара София и е бил отворен и при обратното си движение, не е известно. Във влака пътуваха българи и чужденци. Оказа се, че на 18 февруари международен бърз влак № 463 вместо да е рекламното лице на Българските държавни железници пред българските и чуждите граждани и да привлича нови пътници, влезе в ролята на дискредитатор на националния ни превозвач. Ако това се е случило с вагон от първа класа, за който се заплаща по-висока цена на билета, то е ясно, че за останалите вагони не можем и да говорим за някакъв контрол на състоянието на подвижния състав. Докато през лятото често пъти на подобни нередности не се обръща внимание и недостатъкът се използва като допълнение към вентилацията, то през зимата няма как който и да е пътник да се вози в продължение на часове при зейнал прозорец, когато навън температурите са минусови и навява сняг. Недопустимо и нехуманно е това да бъде представяно като услуга на БДЖ, и то за първокласен вагон. Във връзка с гореизложеното, въпросът ми е: какви мерки смятате да предприемете, за да бъдат отстранени подобен вид нередности? Зимата е в разгара си и решението на този проблем е неотложно, без да търпи отлагане. Смятате ли да повишите контрола на подвижния състав, превозващ пътници, и какво е пречело досега този контрол да бъде осъществен? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Компенсирайте 30 секунди в репликата, ако обичате. Заповядайте, министър Караджов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, ще се опитам да компенсирам Вашите 30 секунди в отговора си. Господин Първанов, аз първо Ви благодаря за отправения въпрос. Той послужи като сигнал, изпратен до мен за наистина брутална неизправност – по време на зима, при снеговалеж да е отворен прозорецът на вагон. Разпоредил съм проверка, очаквам резултата от нея и в отделна писмена кореспонденция ще Ви запозная с резултатите. В отговор на поставения от Вас въпрос за състоянието на подвижния състав, обслужващ превоза на пътници, и по-конкретно – Международния бърз влак № 463, Ви информирам, че след пристигането на влака на Централна гара София на 18 февруари, е установено, че първокласният вагон е имал неизправност в механизма за затваряне на един от прозорците, тази неизправност е била своевременно докладвана по служебен път и след пристигането на влака в София вагонът е изваден от състава с цел да се извършат ремонтни работи. Те са извършени във Вагонно депо „Надежда“ и след извършените технически проверки, тъй като е оправена повредата, вагонът е върнат в експлоатация. Във връзка с поддържането на подвижния състав, „БДЖ – Пътнически превози“ прилага стриктен контрол и технически прегледи преди всяко заминаване от начална гара. В случай че по време на пътуването бъде установена повреда, то вагонът се извежда от движение след пристигането в крайната гара и се заменя с технически изправен подвижен състав. В отговор на поставения от Вас въпрос беше разпоредена и допълнителна проверка. Тази проверка има за цел точно това – да установи дали първокласният вагон е заминал от гара Русе със съществуваща неизправност – затварящия механизъм на прозореца, и дали техническият контрол е бил приложен коректно. В случай че бъдат установени някакви пропуски в работата, ще наложим съответните дисциплинарни наказания на длъжностните лица, за да се гарантира, че по-нататък няма да се допускат подобни ситуации. Благодаря. Ето, спестих една минута.
Благодаря, министър Караджов. Заповядайте за реплика, господин Първанов.
Господин Председател, така ще компенсирам репликата, че ще мога да имам компенсация и за следващия въпрос, който също е към транспортния министър. Ще Ви кажа: да, Вие ще осъществите контрол, бъдете спокойни. Депутатите от ВЪЗРАЖДАНЕ ще осъществят контрол на Вашите контролиращи органи.
И на Вас Ви благодаря, господин Първанов, за което. Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Трябва да поздравиш единствения депутат, който се движи с влак. Поздрави го! Единственият е.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, по настояване на председателя на Вашата парламентарна група Ви поздравявам за това, че сте верен на „Български държавни железници – Пътнически превози“, че ползвате този превоз, и Ви уверявам, че следващите години, благодарение на това че тече обновяване на подвижния състав на „Пътнически превози“, ще имате възможност да се возите в чисто нови влакове и естествено, няма да има никакви повреди, които да помрачават Вашето пътуване. В тази връзка само да Ви кажа – двадесет влака, които са производство на „Шкода“, са вече поръчани по Плана за възстановяване и устойчивост, сега още 35 ще бъдат поръчани до десетина дни. За съжаление, имало е една поръчка, която сега също можеше да спасим, от която предишният министър се е отказал – за още двадесет влака за дълги разстояния. Това е, което ѝ липсва на България. И аз искрено съжалявам, че тази поръчка не е била оставена, а е била анулирана, защото сега, в новото разбирателство с Комисията, щеше и тя да е възможна. Осемдесет и пет общо мотрисни влака – за дълги и за регионални разстояния, са предостатъчни за пътническите превози и всички българи щяхме да се возим само на нови влакове. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер. Следва втори въпрос от народния представител Ивелин Първанов относно състоянието на подвижния състав, обслужващ превоза на пътници, и по-конкретно международен бърз влак № 463. Заповядайте.
Господин Председател, само да уточня – просто е дублирано заглавието от предишния въпрос. Става дума за инцидент на гара Своге. На 23 февруари бърз влак № 2615 от гара София – Север, за Варна имаше повече от десет минути непредвиден престой на гара Своге. Оказа се, че причината е голяма група от хора – от малцинствата, които са се качили без билети на гара София – Север, и не желаят да заплатят стойността им на кондуктора. Органите на реда не присъстваха нито на гара Своге, нито в подвижния състав на бърз влак № 2615. След намесата на началник-влака и допълнителна разправия накрая нередовните пътници се съгласиха да заплатят билетите си. Групата, заради която влакът се движеше със закъснение, слезе на гара Червен бряг. Заради инцидента влакът се движеше с превишена скорост, за да може да компенсира непредвиденото закъснение. Закъснението си бърз влак № 2615 навакса едва на гара Плевен. Оказа се, че и в бързия влак за Варна няма служители на МВР и на жандармерията. Във връзка с гореизложеното, въпросът, който Ви задавам, е: как смятате да осигурите реда и спокойствието на персонала и пътниците, превозвани от националния превозвач; как смятате да предотвратите подобни инциденти, които водят до нарушаване графика на БДЖ; как смятате да компенсирате редовните си пътници за подобни неудобства, причинявани от националния превозвач? Считате ли, че това рекламира БДЖ и помага в борбата ѝ с конкуренцията?
Няма да казваш „малцинствата“, ще кажеш „цигани“, има и други малцинства! (Обръща се към народния представител Ивелин Първанов.)
Благодаря, господин Първанов. Заповядайте за отговор, господин Вицепремиер.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, на посочената дата при престоя на бърз влак № 2615 служителите във влака са констатирали присъствието на нередовни пътници, на които своевременно са издадени превозни документи. Първоначално те са отказали наистина да заплатят стойността на билетите си, но след намесата на длъжностните лица на „БДЖ – Пътнически превози“ ситуацията е разрешена без инцидент, като всички пътници са били снабдени с билети. Влакът е заминал от гара Своге в точно определения по разписанието час и впоследствие е продължил пътуването си без отклонение от графика и без превишаване на допустимата скорост. За гарантиране сигурността на пътниците и персонала във влаковете в района на гара Своге денонощно е осигурено присъствието на патрул на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. В конкретния случай обстановката е била спокойна, без риск за обществения ред, което не е наложило намесата на дежурния жандармерийски патрул. Освен на гарите, патрулиращи екипи на жандармерията осъществяват контрол и във влаковете, функциите им по опазване на обществения ред в железопътния транспорт са поети от сектор към Дирекция „Жандармерия“, като оперативната координация и разпределението на жандармерийските патрули се извършва от главна дирекция на „Български държавни железници – Пътнически превози“. Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ разполага със списък на влаковете, за които се прилага засилен контрол, като в този списък фигурират всички нощни влакове и част от дневните влакове, определени на база периодичен анализ на пътникопотока и риска от инцидентни. В отделни случаи, в зависимост от оперативната обстановка и постъпилите сигнали, жандармерийни екипи се осигуряват и вътре във влаковете, които не са включени в предварителния списък. В тази връзка решенията за разпределение на полицейските ресурси се взимат изцяло от ръководството на МВР и не подлежат на предварително съгласуване с „БДЖ – Пътнически превози“. В своята дейност „БДЖ – Пътнически превози“ продължава активна комуникация с компетентните органи по сигурността с цел гарантиране на безопасността както на пътниците, така и на служителите във влаковете. Редовно се провеждат работни срещи между представители на дружеството и МВР, на които се обсъждат актуални въпроси и се планират допълнителни мерки за превенция на инциденти, нарушения на обществения ред във влаковете. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Първанов, ако желаете.
Господин Министър, поставих този въпрос, тъй като той не е единствен. Представителите на циганското малцинство и друг път са правили подобен произвол в подвижния състав във влаковите композиции. При Вашите предшественици – при министър Гвоздейков и господин Калин Стоянов, имаше подобни инциденти миналата година, когато на гара Синдел 17 души, пак от представителите на това малцинство, бяха задържали влака. Тогава 40 минути се чакаше да дойдат служители на МВР от Варна, за да въдворят ред. Абсолютно същата ситуация се случи в Плевен две седмици по-късно, когато трябваше да бъде викан патрул от районното полицейско управление и двадесет минути влакът стоя на гарата, тъй като нямаше служители в подвижния състав. Може би смятам, че ще е добре Министерският съвет да предложи тази инициатива – да бъде възстановена „Транспортна полиция“, която да се грижи за реда точно в националния ни превозвач. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Благодаря и на заместник министър-председателя и министър на транспорта господин Караджов за участието в парламентарния контрол.
Процедура!
Заповядайте за процедура по начина на водене.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Първанов, моля Ви от тази трибуна да не определяте групи от общества, които да определяте, че те са виновни само и само за това... (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защото аз, когато съм пътувал във влаковете, съм виждал и много други пътници, които са пътували без билет. Има процедура, която се спазва. Прав сте, че трябва да има полиция и жандармерия във влаковете, но Вие не можете от тази трибуна да определяте многократно една група от хора, че те са виновни и само те са виновни за това, което се случва. Пътувайки във влаковете, ние виждаме, че има и много други хора, които нарушават правилата. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплика от народния представител Ивелин Първанов.)
Благодаря Ви, господин Белчев. За лично обяснение.
Тъй като Вашият назидателен тон по никакъв начин не е провокиран от парламентарния контрол, ще Ви кажа, че точно представители на циганското малцинство – 17 души, бяха на гара Синдел и органите на реда трябваше да извикат няколко патрулки, за да възстановяват реда. Представителите на абсолютно същото малцинство – двама от мъжете, се бяха заключили в тоалетната миналия месец, когато се случи произшествието на гара Своге. Двама мъже се бяха заключили в тоалетната, не искаха да плащат – на гара Своге стояхме да чакаме. Това са представители точно на това малцинство, точно за тези случаи. Аз не съм обобщавал, че всички случаи са от тях, но имам три конкретни случая, с трима представители. Така че може да си говорите каквото си искате. Не знам кога за последен път сте се качвали на влак – може би сте пътували от Централна гара София до София – Север, да. (Реплика от народния представител Иван Белчев.) Но, чудесна ситуация! След като законите са равни за всички, и билетите са равни за всички. Всички се возим с влака, всички трябва да си плащаме. Да не говорим тук какво става с градския транспорт в София – това е проблем на „Градска мобилност“ – София. Но тук пък редовно, понеже отворихте кутията на Пандора, ще е хубаво да се качвате по-често на автобус и на трамвай, за да видите какво става, на какви хубави групички се движат. Да, Вие се бутате в метрото със съветските мотриси – знам, че Ви харесват много (смях, ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), но наистина, благодарение на Вашите НПО-та, финансирани отвън, някои хора вече си мислят, че са над закона, че имат привилегии. И ние тук вече сме свидетели няколко десетилетия на апартейд с обратен знак – белите и българите са мачкани, а другите имат някакъв приоритет – за тях санкции няма, за тях винаги има компромис! И най-доброто доказателство е точно Вашето изказване. Досега никой не си е позволявал на парламентарен контрол да апострофира който и да е от хората, които задават въпроси. Знаете, че по-нататък и Вас ще Ви подкарам, имаме и колеги от Русе, които знаят какво да Ви зададат. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Възгласи: „Браво!“)
Благодаря Ви, господин Първанов. Добре дошла на министъра на финансите – госпожа Петкова. Започваме с въпроси към министър Петкова, първият от които е на народния представител Стоян Николов Таслаков относно Проект за велоалея в община Септември. Заповядайте, господин Таслаков, да зададете въпроса си.
Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър! В община Септември се изпълнява проект за велоалея и място за отдих в землищата на селата Ветрен дол и Варвара на стойност 1 млн. 511 хил. 149 лв. Идеята на Проекта е двете села да бъдат свързани помежду си, както и с община Пазарджик, която им е в съседство. Селата Ветрен дол и Варвара са буквално едно до друго и ги свързва един мост. Интересното в случая е, че въпреки наличието на редица други инфраструктурни проблеми на тези села Общината е решила да инвестира средства във велоалея. Нито водопроводът е наред и постоянно има аварии, нито улиците са асфалтирани и жителите газят кал, нито осветлението им е сменено на сто процента. Друг интересен факт е, че в община Септември печелят обществени поръчки все едни и същи фирми. В случая поредният спорен проект се изпълнява отново от фирма, която е шампион по активност. Освен всичко изложено, проектираната велоалея, предполагам, ще свърши някъде полето – в землището на селата от община Пазарджик, защото нямам информация отсрещната страна да работи върху свързваща отсечка, тоест велоалея, която води до нищото. Анализът на данните на финансовите показатели на общините за третото тримесечие на 2024 г. показа, че Община Септември отново е с най-голям дял на задълженията за разходи спрямо годишните разходи – 28,5%. Фискалното правило по чл. 32, ал. 1 от ЗПФ изисква годишният размер на плащанията по дълга на една община във всяка отделна година да не надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните 3 години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Какви мерки ще предприеме Министерството на финансите към общини, които провеждат безотговорна бюджетна политика и системно нарушават Закона за публичните финанси? Какви мерки ще предприемете за финансовата дисциплина на Община Септември и безсмислени на пръв поглед проекти? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Напомням Ви за времето. Заповядайте, госпожо Петкова, за отговор.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Таслаков! Съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация кметът на общината ръководи цялата изпълнителна дейност, организира изпълнението на общинския бюджет и на актовете на общинския съвет. Общинският съвет приема и изменя годишния бюджет на общината. В изпълнение на чл. 94, ал. 3, т. 6 от Закона за публичните финанси с решението за приемане на бюджета на общината общинският съвет одобрява и разчетите за финансиране на капиталови разходи по обекти за строителство и ремонт, за придобиване на материални и нематериални дълготрайни активи и за проучвателни и проектни работи, включително за съфинансиране и заплащания по заеми за капиталови разходи. Предвид гореизложеното, одобряването на Проекта за велоалея в община Септември е отговорност на общинския съвет, а изпълнението на Проекта – на кмета на община Септември. Министърът на финансите няма правомощия за определяне на обекти за включване в разчетите за финансиране на капиталови разходи на общините, както и за контрол на тяхното изпълнение. В Министерството на финансите се извършва проверка относно спазването на фискалните правила по Закона за публичните финанси от общините към края на съответната бюджетна година. При извършените проверки към края на 2023 г. за община Септември е установено отклонение от разпоредбите на чл. 94, ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 128, ал. 2 и ал. 4 от Закона за публичните финанси. С писмо от 18 април 2024 г. министърът на финансите е възложил на Агенцията за държавна финансова инспекция да бъде извършена финансова инспекция в общините с констатирани отклонения от фискалните правила, в това число и в община Септември. Докладът за извършената финансова инспекция, ведно с резултатите от него от 12 септември 2024 г., е публикуван на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция. За спазването на фискалните правила по Закона за публичните финанси проверка ще бъде извършена и тази година след предоставяне от общините на годишния финансов отчет към 31 декември 2024 г. Благодаря Ви.
Благодаря, министър Петкова. Заповядайте за реплика, господин Таслаков.
Благодаря, министър Петкова, за отговора. Аз знам, че местните власти разпределят бюджетите, с които разполагат, но самото входиране на този въпрос беше, за да Ви дам сигнал, че нещо нередно се случва в Септември, защото пък Вие като министерство имате инструменти да проверите какво се случва с проектите. И аз обръщам внимание да се насочите към това как се печелят обществените поръчки там, защото наистина е съмнително винаги едни и същи фирми да печелят големите обществени поръчки. Също така съмнително е, че в три секции в община Септември, където предимно гласуват от циганската махала, се постигат до 2 хиляди гласа, които са в подкрепа на Пеевски. Казвам това, защото знаете, че не е случайна такава активност. И Ви насочвам вниманието наистина да следите внимателно тази община, защото там нещо се случва. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Имате ли дуплика, госпожо Министър? Заповядайте.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Таслаков, както вече споменах, Агенцията за държавна финансова инспекция е информирана от предходния министър на финансите, извършена е финансова инспекция, резултатите са качени на сайта на Агенцията, така че можете да видите какви са констатациите на финансовите инспектори. Що се отнася до спазването на финансовата дисциплина, ангажимент на Министерството на финансите е да извърши такава проверка и тя ще бъде направена тогава, когато са факт отчетите към 31 декември 2024 г., и за тези общини, за които бъдат установени отклонения от нормите на Закона за публичните финанси. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, министър Петкова. Следва въпрос от народния представител Петър Петров, а въпросът е: ще извърши ли НАП съвместни проверки с Министерството на околната среда и водите на търговците на отпадъци от излезли от употреба МПС във връзка с внесените одитни доклади от организациите за оползотворяване на отпадъците? Заповядайте, господин Петров.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Ще засегнем една дейност, която, за коректност да уточним, че започва много години, преди Вие да станете министър на финансите – това е дейността с кражбата на приходите от така наречените екотакси, които се заплащат при регистрация на МПС, която кражба е в размер между 75 и 80 млн. лв. годишно и е продължавала през последните поне 5 – 6 години. Тя е свързана с това, че Организацията за оползотворяване на отпадъците сключва договори с празни и кухи фирми и подизпълнители, търговци на така наречения скрап от излезлите от употреба МПС-та, които получават, забележете, разрешение за тази дейност от МОСВ, с продължителност около шест месеца на дейност на тези празни и кухи фирми, собственост на безимотни и наркозависими лица, които отчитат едни огромни като размер сделки в Националната агенция за приходите – нещо, за което съм подал сигнал. Националната агенция за приходите е извършила съответните проверки, като до момента имам информация, че НАП е установила 23 такива фирми и търговци, надлежно ги е установила – с фиктивна дейност, празни и кухи фирми, които са имали фиктивно счетоводство – празни и кухи счетоводни фирми, и са извършвали плащания – събиране на пари, на милиони левове, през празни и кухи инкасо фирми на малоимотни и безимотни лица. Схемата е била много проста. Управителят, който е безимотен и наркозависим, на празната и куха фирма търговец с отпадъци е подписвал едни бланкови разписки към инкасо фирмата. Парите от празната и куха фирма са превеждани с електронен подпис на празната и куха инкасо фирма и оттам са теглени от тази инкасо фирма, която също е била без дейност. Всичко това е установено от НАП. Аз попитах МОСВ, където тези фирми са регистрирани все още като търговци, дали НАП им е дала информация. Оказва се, че НАП не е предоставила информация на МОСВ и тази дейност чрез регистрация на нови и нови подизпълнители търговци, които да извършват фиктивна дейност, продължава. И затова въпросът ми към Вас е резонен: при положение че НАП надлежно, пак ще кажа, надлежно е установила измами и финансови далавери за милиони левове, ще направи ли реална проверка, така както прави на всякакви други търговски обекти, което е добре, ще направи ли реална проверка на мястото на самите площадки за отпадъци – те са 61 броя на територията на страната, през които се извършва тази огромна схема, ще направи ли реално проверка на дейността на тези нови и нови изникващи фирми, които се регистрират в МОСВ като търговци на отпадъци, за да може най-накрая тази схема да бъде прекратена и да не губи бюджетът изключително големи средства? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте, министър Петкова, за отговор на въпроса.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Петров, към настоящия момент в Националната агенция за приходите са получени от Министерството на околната среда и водите две писма – от 24 юни 2024 г. и от 30 август 2024 г., с които се предоставя информация за направени констатации, свързани с установени несъответствия от извършени от Министерството на околната среда и водите проверки, отнасящи се до водената отчетност за количествата отпадъци на общо 24 дружества. От страна на Националната агенция по приходите по повод писмата са възложени проверки за установяване на факти и обстоятелства на 11 от дружествата, а за останалите 13 дружества информацията, отнасяща се до тях, е предоставена за изследване в хода на вече възложените им контролни производства във връзка с получени писма. Към настоящия момент има възложени 11 проверки за установяване на факти и обстоятелства и 13 ревизии, като 3 от проверките са приключили, а една ревизия е приключила през месец януари 2025 г. Следва да се има предвид, че голяма част от възложените ревизии са в резултат на установени факти и обстоятелства в хода на извършени преди това проверки спрямо лицата и имащи влияние върху размера на данъчните им задължения. След приключване на проверките и ревизиите за резултатите от тях ще бъде уведомено Министерството на околната среда и водите при спазване на изискванията на чл. 73 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По отношение на искането за извършване на съвместни проверки между НАП и Министерството на околната среда и водите на място в обекти на търговските дружества Ви уведомявам, че след постъпване на искане от страна на Министерството на околната среда и водите Националната агенция за приходите е на разположение при необходимост да окаже нужното съдействие на колегите от МОСВ. Благодаря.
Благодаря Ви, министър Петкова. Заповядайте за реплика, господин Петров.
Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Полека-лека систематизираме къде точно е проблемът. Предполагам, ще се съгласите с мен, че тази огромна дейност, огромна престъпна дейност по генерирането на такъв финансов ресурс няма как да се е осъществявала без широко затворените очи на Министерството на околната среда и водите. Писмата, които са Ви изпратили от юни и август месец, с които съм запознат, са след извършени реални проверки на място на 61 площадки за така нареченото рециклиране, оказало се фиктивна дейност, установена от РИОСВ-тата на територията на 12 РИОСВ-та по мои предходни сигнали – тогава, когато съм уведомил НАП, съм уведомил и МОСВ. Сега, искам само да Ви цитирам нещо: „Неосъществяването на ефективен и качествен контрол по отношение на произхода на приеманите за излезли от употреба МПС-та, както и тяхното движение, от страна на контролните институции е порочна практика, водеща до некоректно изпълнение на целите на организациите за оползотворяване на отпадъците. Това, от своя страна, създава предпоставка за компрометиране на институцията МОСВ, тъй като именно министърът е компетентен орган за контрол на организациите за оползотворяване и подписва заповеди, с които се изпълняват целите. От друга страна, недействителната информация за реално приети за излезли от употреба МПС създава възможности за усвояване облага на средства в големи размери от участниците в процеса при оползотворяване ИУМПС, каквито са и подизпълнителите, и организациите за оползотворяване на отпадъците в съответния поток, посредством извършването на симулативни и фиктивни сделки, покриващи произход и движение на съответния поток отпадък.“ Не го казвам аз, казва го заместник-министър, който изготвя съответния доклад – миналата година, след тези проверки, които са извършени. А първото нещо, което ще направя още в понеделник, е да поискам от МОСВ, които странно защо бездействат и продължават да издават разрешения и удостоверения за търговия с такива отпадъци на поредните нови празни и кухи фирми, лицата, които от НАП са установили, притежават по 50, 60, 70, 80 фирми, без да знаят това. И това е надлежно установено от НАП – нищо не казвам, но молбата ми е наистина да направите една координация с МОСВ и най-накрая МОСВ да вземе да помогне на НАП, за да се спре тази практика, за да спрем най-накрая огромното престъпление с парите от екотаксите, което, за съжаление, продължава.
Благодаря Ви, господин Петров. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Петров, Вие правилно отбелязахте, че въпросите, свързани с екотаксите, са от изключителната компетентност на Министерството на околната среда и водите. Що се отнася до дейността на Националната агенция за приходите, аз Ви уверявам, че колегите работят изключително добре, целенасочено, в посока да установят, ако има подобни нарушения, за които сме сезирани. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, министър Петкова. Следващият въпрос е от народния представител Николай Денков относно възобновяване на комуникационната кампания за въвеждане на еврото. Господин Денков, заповядайте да зададете въпроса. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ (ПП-ДБ) Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо министър Петкова, госпожи и господа народни представители! Една от основните цели през последните години на редовните правителства, включително и на Вашето правителство, министър Петкова, е да се повишат конкурентността на българската икономика и доходите на хората в България чрез още по-пълно включване в европейските институции, където се вземат важните решения за Европа и България, а също така и в европейската икономика, която е основен партньор на българската икономика. Именно в изпълнение на тази цел се правят сериозни усилия за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което виждаме обаче, е, че българското население е много сериозно атакувано с лъжи, дезинформация, хибридни атаки, така че вместо да разбере, че това ще бъде от полза за хората и за бизнеса; вместо да им бъде обяснено ясно, че между 500 милиона и 1 милиард лева всяка година ще остават в техните джобове заради премахване на превалутирането; вместо да бъде казано ясно, че инвеститорите ще идват повече в България, защото ще бъде по-удобна средата за тях; вместо да чуят, че около 25 млрд. лв. ще бъдат освободени, които в момента се използват като резерв за българския лев, и ще могат да влезнат в българската икономика или ще могат да бъдат използвани за заплащане на част от българския външен държавен дълг – вместо това хората биват лъгани с всякакви измислици. По тази причина в края на нашето правителство преди една година подготвихме план за информационна кампания към българските граждани за това какви ще бъдат ползите от еврото. Започнаха и да се предават първите филмчета по Българската национална телевизия, бяха отделени и средства за тази информационна кампания, но след това, с настъпване на служебното правителство, тази дейност беше прекратена. Въпросът ми е: има ли готовност тя да бъде стартирана сега и да подкрепи Вашите усилия за влизане на еврото? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Денков. Заповядайте, министър Петкова, за отговор.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Денков, както правилно отбелязахте, един от водещите приоритети на нашето правителство е членството на България в еврозоната. Използвам случая да Ви уверя, че настоящото правителство има воля и ще направи всичко необходимо, за да доведе този процес до успешен край, включително и с провеждането на една пълноценна информационна кампания, която да разясни предимствата и ползата за хората и бизнеса от въвеждане на еврото. Постоянната промяна на ръководствата на институциите и техните визии за управление и реализиране на политики също са оставили своя отпечатък, което е видно и от забавянето на пълноценна кампания по отношение на еврото. Сега ще се опитам една кратка ретроспекция да направя. Информационната кампания за еврото е разписана подробно още в началото на 2021 г., когато министър на финансите е господин Кирил Ананиев. В неговия мандат са изготвени работният вариант на Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната и проектът на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Фактите показват, че подготовката е започнала навреме, но двете служебни правителства след това, както и редовното правителство впоследствие, не са работили с темпо, необходимо за подготовка и стартиране на информационната кампания. Първата Комуникационна стратегия е приета едва през ноември 2022 г. с решение на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната. Оказва се, че няма заложен ресурс в бюджета на Министерството на финансите за изпълнение на кампанията, за разлика от разписаната процедура за периода 2021 – 2024 г., когато тогавашното ръководство на Министерството на финансите планира финансов ресурс с тригодишен хоризонт. За съжаление, тези средства са премахнати от план-сметката. Съответно финансово обезпечаване на комуникационните дейности по процеса за въвеждане на еврото в Република България е осигурено от служебното правителство чрез ПМС № 480 от 21 декември 2022 г., чрез което са одобрени допълнителни разходи в размер на 10 млн. лв. по бюджета на Министерството на финансите. В края на 2022 г. е възложена, а през март 2023 г. е приета, работата по договора за разработка и внедряване на интернет страница за въвеждане на еврото в Република България. През март 2023 г. е сключен договор за изработване и предоставяне на 6 информационни клипа – 30-секунден и с 15-секунден вариант, за въвеждане на еврото и ползите от членството на страната ни в еврозоната. Изработени са три клипа, като договорът е предсрочно прекратен през месец юни, когато министър на финансите е господин Василев. Това са същите клипове, за които впоследствие са сключени договори едва през месец март 2024 г., по телевизии с национално покритие – Българска национална телевизия, Нова телевизия и bTV, непосредствено преди кампанията за изборите за Европейски парламент. В края на март 2024 г. е стартирала и официалната интернет страница за въвеждане на еврото в Република България, която беше подготвена от екипа на Министерството на финансите в служебното правителство. В месеците на управление на Вашето правителство е проведен конкурс за лого, слоган и бранд бук на кампанията „Единството е сила“. Този слоган и логото са интегрирани в споменатите вече клипове и на официалния сайт за еврото. Голяма част от забавянето, уважаеми господин Денков, на подготовката и възлагането на обществените поръчки по комуникационните дейности, които са се натрупали до този момент, това забавяне вече е преодоляно, така че още през този месец ще стане факт и ще стартира мащабна информационна кампания по медиите във връзка с въвеждането на еврото в Република България. Благодаря Ви.
Благодаря, министър Петкова. Заповядайте за реплика, господин Денков.
Благодаря, госпожо Петкова, за този отговор. Аз чух няколко важни неща в него. Първо, нямаме различия за това, че трябва да се действа максимално активно в тази посока, защото това ще бъде от полза за хората и бизнеса в България. Второто, което чух, е, че е имало различни усилия и прекъсвания. Трудно ми е да приема, че служебните правителства, които толкова, как да кажа – подробно подчертахте в това изложение, са били последователни, при положение че едно от тях предложи бюджет с 6,7%, както си спомняте, дефицит на държавния бюджет, което очевидно беше абдикиране от възможността за приемане на еврото през следващите години. Така че много се надявам оттук нататък да действате в тази посока. От наша страна ще имате подкрепа, пак казвам, защото това е полезно. Всичко останало са лъжи.
Благодаря, господин Денков. Заповядайте, уважаема госпожо Министър.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Денков, аз посочих само фактите. Постановлението на Министерския съвет, с което са осигурени средства по бюджета на Министерството на финансите, се е случило именно в рамките на служебното правителство и тогава са осигурени 10 млн. лв. Знаете, че без осигурено финансиране няма как да стартира какъвто и да е процес, свързан с една мащабна кампания. Но всичко това, което трябва да бъде направено, за да могат българските граждани и българският бизнес да получат наистина една коректна информация, уверявам Ви, че ще бъде така. Благодаря Ви.
Благодаря на министъра на финансите госпожа Петкова за участието ѝ в парламентарния контрол. Добре дошъл на министъра на културата господин Бачев. Започваме с въпроси към Вас, първият от които е на народния представител Петър Петров относно необходимостта от опазване на етнографската колекция в сградата на бившето училище в село Говежда, община Георги Дамяново, област Монтана. Заповядайте за въпроса, господин Петров.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Господин Министър, винаги се радвам, когато можем да обсъдим с министъра опазването на културно-историческото ни наследство. От няколко години в долния етаж на сградата на бившето и вече закрито, за съжаление, училище „Христо Смирненски“ в село Говежда, община Георги Дамяново се помещава експозиция на етнографска колекция артефакти. Тя представлява обособена група от етнографски предмети и образци – носии и облекла, едновремешни уреди за бита и пособия в покъщнината на местното население. Те, в своята съвкупност, представляват научен, културен, обществен и туристически интерес. Колекцията е създадена като музейна такава и дарена на общината от Иван Велков – бивш неин кмет, който продължава да се занимава и с краеведска дейност. Тя е резултат от дългогодишната събирателска дейност на нейния създател, който е положил значителни усилия за нейното запазване и популяризиране. Съгласно дадено писмено становище от Регионалния исторически музей в Монтана наличните предмети от експозицията би следвало да бъдат обособени като специализирана етнографска обществена колекция. Тя разполага с необходимите условия, позволяващи превръщането ѝ в поредна институция, допринасяща за опазването, популяризирането и научното изследване на движимото материално и нематериално културно наследство в община Георги Дамяново. Безспорни ще са ползите и за увеличаване на туристическия потенциал на региона. И на основание горното е прието и решение на Общинския съвет, с което е одобрено създаването на специализирана етнографска обществена колекция в село Говежда, която да бъде на разпореждане на кмета на общината и да бъде разположена в помещение общинска собственост, определено от него. Затова трябва да проследим пътя на документацията към Министерството на културата, за да видим може ли това нещо наистина да бъде популяризирано, запазено, обособено със съответните документи. И Ви задавам следния въпрос: има ли получен в Министерството на културата проект от община Георги Дамяново за съгласуване на взетото решение от Общинския съвет за създаването на етнографска обществена колекция в село Говежда, кога е внесен, има ли вече издадено съгласуване от страна на Министерството и какви мерки може да вземе то, за да бъде запазена в сградата, в която се помещава, и да бъде показвана и занапред тази колекция? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Заповядайте, министър Бачев, за отговор.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, наистина измина доста време и ние работехме съвместно с Вас по този казус и вярвам, че той вече е разрешен успешно, но в съответствие с правилата, позволете ми да Ви представя отговора на Вашия въпрос. Първото писмо от господин Иван Велков по повод желанието му да дари и на кметство Говежда събраните от него материали и предмети, отразяващи местния бит и традиции, е постъпило в Министерството на културата на 19 март 2020 г. Отговор с подробни методически указания от страна на заместник-министъра на културата е изпратен на 6 април същата година. През 2021 г. в резултат на постъпило писмо от господин Иван Велков относно възникнала опасност от закриване на музейна сбирка, съхранявана в помещение в сградата на училището, което споменахте, в село Говежда, Министерството на културата е отправило запитване към Регионалния исторически музей – Монтана, за състоянието и качеството на предметите, които съставляват сбирката. Получено е експертно становище от директора на музея, в което се посочва, че наличните предмети биха могли да формират обществена колекция, която да представи културното наследство в региона и да допринесе за развитието на местния туризъм, както и готовността на музейните експерти да окажат методическа помощ на господин Велков и местните власти за опазване и представяне на горепосочените предмети в обществена колекция. След получения отговор от Регионалния исторически музей – Монтана, Министерството на културата инициира преписка до кметовете на село Говежда и община Георги Дамяново, с която са изпратени указания за реда за създаване на обществена колекция, съгласно действащата нормативна уредба. През 2022-а и 2023 г. в Министерството на културата постъпват редица сигнали от господин Велков, които са изпращани до кметовете на село Говежда и община Георги Дамяново с молба за предоставяне на актуална информация по поставените въпроси. През юли 2023 г. е получен отговор от госпожа Нина Петкова – кмет на община Георги Дамяново, че е започнала процедура по създаване на обществена колекция с предметите от село Говежда. През септември 2023 г. в Министерството на културата е получено благодарствено писмо от господин Велков по този повод. В резултат на изпратени на 26 март 2024 г. документи от община Георги Дамяново министърът на културата съгласува решение за създаване на специализирана етнографска обществена колекция в село Говежда, община Георги Дамяново, област Монтана и през май 2024 г. обществената колекция е създадена по реда на Наредба № М-9 от 27 април 2012 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции. Създадената обществена колекция в село Говежда е включена в списъка на обществените колекции на Министерството на културата, който е публикуван на интернет страницата на ведомството. По отношение на сградата, в която се помещава обществената колекция в село Говежда, Министерството на културата няма правомощия да вземе отношение по този въпрос, който е в прерогативите на община Георги Дамяново. Но за да отговорим на обществения интерес по отношение на колекциите и да разсеем притесненията на местните жители, представени чрез Вашия въпрос, колеги от екипа на Министерството на културата на 3 февруари 2024 г. се свързаха с община Георги Дамяново за допълнителна информация. От Общината ни информираха, че с Решение № 55 от 16 февруари на Общинския съвет в Георги Дамяново и Заповед № 65 от 1 март на кмета на общината етнографската обществена колекция, създадена през 2024 г., е разположена в сградата на бившето училище в село Говежда, която е публична общинска собственост. Получихме уверение, че към момента няма причини или обстоятелства, които да налагат преместването на колекцията. Благодаря Ви.
Благодаря Ви и аз. Господин Петров, заповядайте за Вашата реплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, за коректност следва да отбележа, че след като внесох въпроса на 17 януари 2025 г., получих бързо съдействие от Ваша страна и от страна на Вашия парламентарен секретар. Посетих на място както община Георги Дамяново, като говорих със секретаря на Общината, така и село Говежда, където говорих с кмета, видях и самата етнографска сбирка, която наистина според мен заслужава да бъде опазена. Получил съм също така уверението на тези представители на местната власт, че тя няма да бъде премествана, унищожавана и ще бъде запазена и съхранена. Затова поводът ми за репликата е следният: имам един апел към Вас. Дотук добре: запазваме етнографската колекция, сградата е що-годе в добро състояние, би могла да бъде малко ремонтирана, но какво можем да направим за нейното популяризиране, за да знаят хората, че тя съществува там – освен на сайта на Министерството на културата, и да могат да идват да я виждат, защото това ще увеличи туристическия поток, ще съживи малко този регион. Това е изключително важно. Знаем, че в други региони на България има много такива етнографски колекции, нека да бъде и така, особено във възрожденските краища – Копривщица, Панагюрище, Батак, даже и в Пловдив съм виждал в стари възрожденски къщи такива колекции. Какво можем да направим, за да популяризираме наличието на такава и в община Георги Дамяново в село Говежда. Министерството въобще има ли такива проекти, може ли да съдейства на местната община, тъй като съм сигурен, че и представителите на местната власт в момента ни гледат по този въпрос? И да сторим така, че на първо място, хората да идват да виждат такива колекции, а така ще стимулираме и други български граждани те също да създават такива колекции и да съхраняват. Това е частица от нашето културно-историческо наследство. Това е просто поводът ми за реплика, встрани от помощта, която е оказана в момента и от страна на местната, и на държавната власт.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Петров, Министерството на културата има готовност да продължи да оказва съдействие в рамките на своите компетенции, като при необходимост ще даде допълнителни указания и на местната власт по това как да се популяризират тези колекции, тъй като знаем, че те са притегателен център и за развитие на местния туризъм. И при всички положения оказва благотворно влияние върху местната икономика и създаването на допълнителен поминък. Това е ясно. В този контекст ние ще продължим да разработваме подобни стратегии за популяризиране извън сайта на Министерството, разбира се, и да даваме указания и на общините, които да могат сами също, за да не централизираме ангажимента, да популяризират своята дейност и да имат своите бенефити в тази посока. Що се отнася до дарителя господин Велков, вярвам, че всички ще се съгласим, че примерът на такива родолюбиви българи, отдадени на съхранението и на културното наследство, трябва да бъде запомнен и уважаван. И в този аспект, господин Петров, ще помоля Вас не защото ние не можем лично да изпратим тази грамота, която съм подготвил (показва я), а защото Вие сте народният представител, който фокусира вниманието към настоящия казус, тази грамота на господин Велков за принос към опазването и популяризирането на културата в България. Специално за Вас – ще я предадете, вярвам в това. Благодаря Ви. (Министър Мариан Бачев предава на народния представител Петър Петров грамотата за връчване на дарителя Иван Велков. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви и аз, господин Министър. Пристъпваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Ангел Янчев относно домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Господин Янчев, заповядайте да развиете Вашия въпрос. (Народният представител Ваня Василева иска думата за декларация.) Декларацията – след като мине въпросът И процедурата, след това. Момент само! По време на парламентарен контрол декларации няма. (Реплики от народния представител Ваня Василева.) Нека да мине въпросът, ще си пуснете Вашата декларация.
Уважаеми господин Председател! Господин Министър, поздравявам Ви за Вашето първо участие в парламентарния контрол. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Не е първо!“) Второ? За мен – първо, добре. Въпросът ми е от 4 февруари и всъщност и в днешния ден, както и в последните дни – нищо, че вече е на повече от месец, неговата актуалност е все по-голяма. И така. През лятото на 2024 г. бе взето решение България да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Представителите на ЮНЕСКО ще бъдат около 4 хиляди души от 193 държави. Представлява значителен обществен интерес на какъв етап е подготовката за това домакинство. С оглед на изложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: какви действия и стъпки е предприело до този момент Министерството на културата за организиране на провеждането на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и среща ли някакви затруднения в подготовката? Господин министър, тъй като преди час време някъде заместник министър-председателят Томислав Дончев съобщи тук, от трибуната, че Министерският съвет е взел решение за това да се откаже София да бъде домакин на тази 47-а среща на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, и доколкото точно преди една седмица в Комисията по културата и медиите, когато също участвахте, също имаше такъв въпрос и от мен, имам предвид свързан с тази среща, както и от други народни представители, и тогава пред Комисията по културата и медиите Вие посочихте само, че е прибързана тази кандидатура. Може би ще е по-подходящо да посочите кога вие предложихте на Министерския съвет, кога – ако помните по-добре от господин Дончев, взе Министерският съвет това решение, което не е публикувано на правно-информационната система на Министерския съвет? Кога уведомихте Комитета в Париж, което, пак казвам, ще е по-актуално към настоящата дата? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янчев, предложението България да поеме домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, е изпратено с писмо от министъра на културата с изх. № 72-365 от 29 юли 2024 г., по данни на Секретариата на ЮНЕСКО. С Решение на Министерския съвет № 543 от 30 юли 2024 г. е одобрено София да бъде домакин на сесията на Комитета за световно наследство в периода 6 – 16 юли 2025 г. Решение № 46 СИОМ-15 е прието на заседание на 46-ата сесия на Комитета за световно наследство в Ню Делхи, Индия, на 31 юли, според което професор Николай Ненов е определен за председател на 47-ата сесия, а София – за домакин. В същото решение е заложен и крайният срок за подписване на споразумението между България и ЮНЕСКО за домакинството на сесията – осем месеца, преди да стартира сесията през юли, тоест 6 ноември 2024 г. Още на този етап се наблюдава сериозно разминаване в установените правила и процедури. При приемането на домакинството Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО – това е уставно определеното звено от ЮНЕСКО за координация между организацията и държавите членки – не е била официално консултирана. След получаването на неформална информация за водените разговори с ЮНЕСКО на 29 юли е изпратена докладна записка до министър-председателя и министър на външните работи от тогавашния заместник-министър на външните работи и председател на Националната комисия за ЮНЕСКО, в която са изложени подробно всички съображения и рискове, които крие приемането на подобна отговорност. На основата на анализ на тези рискове Външно министерство е изразило ясно становище поканата да бъде отклонена. Важен момент за уточнение е, че в първоначалното решение на Министерския съвет от 19 юни, с което е определен съставът на делегацията и рамката за участие на делегацията в Ню Делхи, не е даван мандат за приемане на покана за домакинство, но както Ви информирах, решение за приемане на домакинството все пак е било прието. Сами разбирате, че подобно мащабно събитие изисква започването на подготовката буквално още на следващия ден – за неговото успешно провеждане, за да се мобилизират всички институции, които имат отношение към този процес. За съжаление, той, процесът на подготовката на домакинството, е бил значително забавен и на практика започва едва във втората половина на ноември миналата година. В периода 18 – 20 ноември 2024 г. в София е осъществена първата подготвителна мисия на експерти от ЮНЕСКО, по време на която е проведена срещата им с членове на организационния комитет, който повече не се събира и в който, обръщам внимание, няма представител на Министерството на финансите. Направени са огледи на зали, онлайн разговори, но поради пропуснатите основни стъпки – именно липсата на бюджет и междуинституционална координация, организацията спира дотам. Отчитайки липсата на достатъчен капацитет, предходният министър на културата на два пъти – през декември 2024 г. и в началото на януари 2025 г., е поискал организацията да се поеме от Министерския съвет, но това не се е случило, получил е отказ. Така още в първите дни на своя мандат настоящото правителство констатира ситуация, в която липсва изготвен цялостен бюджет и неговото финансово осигуряване. Това, което се знае неофициално, е, че за сесията в Ню Делхи са похарчени около 10 млн. долара. Няма подписано и ратифицирано от парламента финално споразумение с ЮНЕСКО и не могат да се проведат в срок необходимите обществени поръчки, обезпечаващи дейностите по организация на домакинството. Те изискват минимум 4 – 5 месеца за провеждането им, а когато се наложи обжалване, може да се стигне и до осем месеца. Допълнително изискване впрочем на ЮНЕСКО, отскоро, което се прилага за първи път за сесията, е тези поръчки да включват и екологични изисквания, като от Министерството на околната среда и водите са подготвили необходимите детайли, като няма яснота дали и как са били отразени. Тук е много важно ясно да отбележа, че това не е събитие на Министерството на културата и на Министерството на околната среда и водите, които имат обекти, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. На практика, повечето министерства имат отношение към провеждането на сесията. Същевременно анализите на ангажираните министерства и службите показват, че те нямат достатъчен капацитет и човешки ресурс, който да могат да мобилизират в толкова кратък срок, без това да застраши други ключови елементи от сигурността на страната и нормалното функциониране на институциите. Веднага започнахме консултации какво най-добро може да се направи за спасяването на българското домакинство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, защото категорично бе констатирано, че в този кратък срок никоя държава не може да се справи с изграждането на инфраструктурите, необходими за организирането на успешно домакинство на събитие от такъв мащаб, защото събитие от подобен мащаб не е организирано в България в последните десетилетия. За Българското председателство, което по мнението на много експерти е значително по-лесно за организиране, бе създадено специално министерство година и половина по-рано със 71 щатни служители, а отделно всички министерства са имали отдели, които са им помагали през цялото време. В тази ситуация се поддържаше непрекъсната комуникация със Секретариата на ЮНЕСКО. По повод на Вашия въпрос – на ниво Министерски съвет, за да се вземе съвместно най-доброто решение за предстоящото домакинство на България на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство, трябва ясно да го заявим: България остава домакин на сесията, професор Ненов остава неин председател, променя се единствено мястото – няма да е НДК, а ще е централата на ЮНЕСКО в Париж, и съответно няма да похарчим 15 млн. лв. или малко отгоре, а вероятно около 5 милиона, което също е важен фактор в настоящата ситуация на бюджетна дисциплина. На ниво Министерство на културата продължава работата по изработването на картата за световното наследство и специалното издание на списанието за световно наследство като задължителни елементи в провеждането на 47-ата сесия, които са във финална фаза по отношение на подбора на снимки и съдържание. Провеждането на сесията в централата на ЮНЕСКО гарантира успешното реализиране на събитието и защитава интересите на страната ни в дългосрочен план, като остава активно ангажирана към опазването на световното културно и природно наследство и ще продължи да бъде активен и уважаван член на международната общност и уважаван фактор в рамките на международната организация. Благодаря.
Благодаря Ви и аз. Господин Янчев, заповядайте за Вашата реплика.
Господин Министър, водите някаква много странна комуникационна политика със… По този повод, имам предвид, и по това събитие, защото пак не отговаряте на това, което всъщност представлява интерес: кога уведомихте, кога е взето решението? Това, което аз си представям, е, че всъщност в първите дни на заемането на поста министър на културата Вие сте взели това решение, за да уведомите Министерския съвет, да минат две седмици и да вземе Министерският съвет някакво неприсъствено, вероятно, решение – аз ще ги поискам тези документи по другия ред за парламентарен контрол, както и кога уведомихте Комитета за световно наследство в Париж. Затова казвам, че е изключително странно. След като сте взели решение в края на краищата не само Вие, а целият Министерски съвет изглежда – ама само изглежда, че стои зад това решение, че това правителство е неспособно да проведе такава мащабна домакинска среща тук в София, защо не го казвате по един нормален начин, когато Ви питам – и в Комисията по културата, и тук? Просто не мога да разбера какво целите! Благодаря.
Благодаря Ви и аз, господин Янчев. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Господин Янчев, както споменах в изказването си, организирането на подобно събитие, което не е правено през последните 40 години от времето на Людмила Живкова, така, да се върнем назад, разбирате, че няма как да се случи – можем да купим всичко, не можем да купим време. Можем да организираме всичко, което дава възможност за подобен капацитет, но не и такова мащабно събитие, поради което, когато установихме, че има непреодолимо забавяне в сроковете, уведомих премиера Желязков и на най-високо ниво започнаха разговори и консултации с колегите от ЮНЕСКО какво може да се направи, така че сесията да се състои и като домакин да остане България, а председател да е професор Ненов. Така че всички останали детайли Вие ще ги получите надлежно по пътя, по който попитахте. Благодаря.
Заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Традициите са нещо хубаво и добре, че ги има, за да се поддържа българският дух. Една такава хубава традиция е празникът 8 март – празникът на жените, и добре, че българката е тази, която да отстоява огнището на българското семейство и е темелът на къщата. Искаме да поздравим всички български жени – да продължават да са все така най-красивата част от обществото, най-нежните, но и най-силните! Зад всеки успял мъж има една жена! Това е житейска мъдрост и истина. Жените са тези, които пазят ключа на живота. Недостатъчно се разбира това и сякаш жената е някаква даденост, която трябва да отстоява всичко, но стоически българката отстоява всичко. Тя е майка, тя е жената, която е най-добрата колежка, тя е жената, която може да ръководи! Надявам се всички да оценяват жените, да се вслушат в техния глас и в тяхната мъдрост – сигурно оттам идва мъдростта и на вековете. Честит празник на всички българки! (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос, всъщност е питане от народния представител Хюсеин Хафъзов относно развитието на младите театрални кадри.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всички, интересуващи се от култура, сме запознати с проблемите в областта на театралното изкуство, които са хронични и от различно естество. Вярваме, че Министерството на културата има пряко наблюдение по отношение на тях, изработва стратегии и политики за тяхното преодоляване и решение. В качеството си на народен представител и член на Парламентарната комисия по култура и медии бих искал да поставя на Вашето внимание като питане един от фундаменталните въпроси, касаещи бъдещето на българския театър и неговото качествено развитие, изложен в следващите редове. Какви стъпки са предприети или ще бъдат предприети за създаването на по-добри условия за реализация на младите театрали в България, за да не се налага те да търсят кариерно развитие извън страната? Обсъждана ли е на политическо и на професионално ниво възможността за създаване на нови програми за подкрепа на младите творци в театралната индустрия, които да включват финансиране на техни авторски проекти, възможности за участие в международни събития и мрежи, стимулиране на иновации в сферата на театралното изкуство и други творчески инициативи, както и създаване на привлекателни условия за тяхното професионално реализиране в България? И какви конкретни стъпки ще бъдат предприети в близко бъдеще в тази посока? Предприело ли е и обмисля ли Министерството на културата да предприеме мерки в посоката подкрепа на младите театрални професионалисти, като например инициативи за участие в стажантски програми, разкриване на нови работни места или партньорства с частния сектор, които да създадат устойчиви възможности за тяхното професионално израстване в сферата на културата? Към настоящия момент какви инициативи или програми предвижда Министерството на културата за осигуряването на допълнителни места за младите театрални таланти в държавните театри и какви са текущите усилия на Министерството за осигуряване на възможности за млади актьори, режисьори и други театрални професионалисти да се реализират в държавните театри, и предвиждат ли се конкретни стъпки по отношение на гореизложеното? Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така развитото питане.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Хафъзов! Разглеждането на културата като важна част от икономиката се обвързва с развитието и налагането на нови модели за успешно управление на държавните културни институти, за разпространение на творчески продукти, за подобряване на бизнес средата на творческите, независими организации и за интегриране на младите театрални кадри в мрежата на сценичните институти. От съществено значение в това отношение е взаимодействието и насърчаването на партньорството между държавата, местната власт, творческия сектор и академичните среди за ефективно използване на човешкия ресурс и потенциал в сферата на културата, природните дадености и културната инфраструктура на града, за постигане на икономическа устойчивост, за богат и разнообразен културен пейзаж с цел трайно подобряване на културния имидж в национален и международен план. Насърчаването и стимулирането на млади артисти и техните възможности, които ще благоприятстват и спомогнат за развитието на взаимоотношенията държава – община – сектор „Култура“, е от основните приоритети на Министерството. За тази цел е необходима стратегия за дългосрочно развитие на културния сектор и разбира се, постоянно взаимодействие с него. Предприетите от Министерството на културата мерки в тази посока, от една страна, са заложени в методиката за разпределяне на средствата по чл. 23а, ал. 1 ЗЗРК – Закона за закрила и развитие на културата, а съгласно чл. 5, т. 3 от същата Министерството на културата подпомага държавните културни институти в областта на сценичните изкуства и насърчава директорите в дейността им по наемането на млади артисти чрез предоставяне на специален допълнителен компонент – над базовия компонент за финансиране, за създаване на сценични произведения с участието на дебютиращи актьори, режисьори, сценографи, хореографи и всички, които са въвлечени в създаването на творческия продукт. От друга страна, директорите на театрите в столицата и предимно в извънстоличните институти посещават дипломните спектакли на завършващите студенти по изкуствата, за да изберат нови лица за попълване на трупите или за покана за участие в отделни спектакли и концерти, които вследствие на тяхното представяне да бъдат въвлечени постоянно в трупите на отделните културни институти. В последните години активно е застъпена и образователната дейност в театрите под формата на творчески лаборатории и ателиета, които привличат много млади артисти за участие и активно работят за развитието на творческите им умения. Не бива да се изпуска и фактът, че системата на Министерството на културата обхваща и най-младите артисти, които се обучават в средните училища по изкуствата. В част от тях, и по- специално в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив, в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Професор Панчо Владигеров“ – Бургас, в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ – Стара Загора, в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ – Плевен, и в Националното училище по изкуствата „Веселин Стоянов“ – Русе, се извършва обучение на ученици в гимназиален етап в сферата на театъра – актьор за драматичен и за куклен театър. Министерството на културата финансира тяхното обучение, а също така ги стимулира чрез едногодишни стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби и чрез подкрепа на Националния ученически конкурс за актьорско майсторство в Пловдив. Редица млади актьори, след като завършат висшето си образование, получават реализация като педагози в тези училища по изкуствата или се включват в трупите на театрите в градовете, където са учили, тъй като са предпочетени от директорите на тези театри. Отчитайки значимата роля на политиките и стратегиите за интегриране на младите творци в сферата на изкуствата и културата като ключов инструмент за постигане на социална сигурност, кариерно израстване и стимулиране на заетостта на все повече млади хора, Министерството на културата осъществява целенасочена и последователна политика в това отношение, като провежда политика в съответствие с функциите и правомощията си и при спазване на принципите на Закона за закрила и развитие на културата чрез финансово подпомагане на културни инициативи, целеви програми, творчески проекти и други, след провеждане на конкурси. Творческите сесии на Министерството на културата са основният финансов инструмент за стимулиране и подкрепа на творческия процес на независимия културен сектор, на заетостта и социалното приобщаване в сферата на културата в България. Чрез провеждане на ежегодни творчески сесии за подкрепа на творчески и авторски проекти в сферата на културата, насочени предимно към независимия творчески сектор, ведомството ни е подкрепило общо 170 броя проекти за 2023 г. и 174 за 2024-а, като приоритетно се финансират проекти с участието на млади артисти – музиканти, актьори, танцьори, режисьори, диригенти и сценографи. Увеличаващият се брой на подкрепените проекти – предимно на свободната театрална сцена, е доказателство за нарастващото потребление на културни продукти, качеството на художествения продукт, подкрепата на млади творци в сектора и вярата в потенциала на техния творчески продукт. Наред с посочената възможност за равното участие на творци при финансиране, подпомагане или в други форми на закрила, осъществявана чрез политиката, провеждана от министъра на културата като държавен орган, следва да посочим и функцията на Национален фонд „Култура“, чиито проекти и програми, и по-конкретно програмата „Дебюти“, предвиждат подкрепа на дебютиращи творци, предоставят възможности за равно участие и недопускане на дискриминация. Благодаря Ви.
Господин Хафъзов, заповядайте за възможността да зададете двата уточняващи въпроса.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Благодаря Ви за отговора. Ние от Движението за права и свободи ще следим, разбира се, изпълнението на тези идеи и тези програми, които цитирахте. Убедени сме, че имате отношение към сценичното изкуство и съответно ще положите усилия за това младите кадри не само да получат някаква възможност за развитие, а и достойна мотивация, тоест много са важни и материалните средства, които ще се заделят по такъв тип програми, за да може те още в началото на своята кариера да разберат, че имат възможност да се развиват именно тук по отношение на сценичните изкуства. Младите хора във всички сфери трябва да бъдат подкрепяни. Те нямат може би опита, те с времето може би ще бъдат най-добри в своята сфера, но като начало трябва да им даваме стимули, да им даваме възможност за изява във всяка една сфера на нашия живот, включително в сферата на културата и изкуството. Защото „младите хора са бъдещето“ е едно клише, което обаче трябва да бъде държавна политика от наша страна като грижа към тях и отговорност към бъдещите поколения на страната, на държавността. Един държавник винаги трябва да мисли с години, с десетилетия, а понякога и с векове напред. Следователно именно и тази сфера, която е най-важна – сферата на културата, като най-важна в нашия обществено-политически живот, трябва да бъде наша обща грижа. Благодаря Ви още веднъж за отговора, но разбира се, ако имаме и ние въпроси, ако имаме и идеи, с които бихме могли да бъдем полезни за този процес, ще се радвам да се вслушате в нашите съвети, в нашите препоръки и да работим в синхрон, защото държавната политика за културата не може и да се политизира, защото тя променя обществената среда. Съответно културата променя начина на мислене на едно общество, което означава, че трябва да бъде наша обща грижа оттук насетне. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Хафъзов, наистина много Ви благодаря за това, че всъщност ние мислим в една посока по отношение на младите хора, като се има предвид, че доскоро се занимавах с деца и ученици, именно занимавайки се със сценични изкуства. И всички ние разбираме колко дългосрочна е тази перспектива, както Вие сам отбелязахте, защото младите хора са хоризонтът, те са тези, които след това, ако не станат, когато ги учим в училищата, професионалисти в тази област, те ще бъдат със сигурност закърмени с това колко важна е културата, стават едни изключителни почитатели на сценичните изкуства и не само – на изкуствата като цяло. Искам да обърна внимание, че Министерството на културата потвърждава и одобрява една съвместна програма – „Мелпомена“, която е в помощ на заетостта между Съюза на артистите в България и Министерството на труда и социалната политика, с която се осигурява заетостта на специфични длъжности и професии – не само конкретно актьори, режисьори, сценографи – говорим в областта на сценичните изкуства. Тя е създадена, за да разкрива работни места в театрите и основно да осигурява работа на тези млади артисти и специалисти, които са необходими зад кулисите, за да работят. И в настоящия момент Програмата е включена – „Мелпомена“, за нея говоря – в Националния план за действие по заетостта на Министерството на труда и социалната политика, финансира се изцяло от държавния бюджет и има национален обхват. Мога да Ви предоставя, за да не губим излишно време, колко хора през 2024 – 2025 г. са ангажирани по тази програма и как примерът от доброто сътрудничество и взаимодействие между Министерството на културата и творческите съюзи доведе до разработването и на проект за младежка програма за старт в театъра „Икар“, отчитайки липсата на устойчива трудова заетост и младежката безработица в културния бранш. Така че ние ще продължим да работим в тази посока, съзнавайки важността на това да мотивираме младите хора, които са в областта на изкуството, където невинаги финансовият компонент е движещ, но за тях е важен, за да оцелеят, да продължаваме да работим да ги стимулираме да не се отказват. Благодаря Ви.
Благодаря Ви и аз. Не желаете за становище. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Петър Петров относно необходимостта от опазване на сградата на така наречената Стара баня в центъра на град Монтана и гарантиране на нейния статут като историческа културна ценност. Господин Петров, заповядайте да развиете Вашия въпрос. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Да. Извинявайте, господин Петров. Има преди това въпрос на народния представител Ангел Янчев относно незаконни действия и нарушаване на процедурата по освобождаване и назначаване на независим член в Съвета на директорите на Националния дворец на културата – Конгресен център София.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Министър, в съответствие с разпоредбите на Закона за публичните предприятия и Устава на дружеството са проведени конкурси за избор на членове на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД. По време на своето първо заседание на 30 януари 2024 г. Съветът на директорите избира Андрияна Татарова за изпълнителен директор и Иванка Веселинова за председател на Съвета на директорите. На 19 февруари 2024 г. се свика заседание на Съвета на директорите по инициатива на Министерството на културата в качеството на едноличен собственик на капитала. На заседанието е връчен одитен доклад „Изразяване на мнение за законосъобразност на взети управленски решения, свързани с провеждането на обществени поръчки, назначаване, преназначаване и освобождаване на служители, и подписване на извънсъдебни спогодби в „НДК – Конгресен център София“ ЕАД от извършена проверка от звеното по вътрешен одит в Министерството на културата по постъпил сигнал от Министерския съвет. В резултат от извършения одит са установени нарушения от страна на изпълнителния директор, на Устава на дружеството и на Закона за обществените поръчки. В тази връзка и с цел да се намалят негативните последствия както за дружеството, така и за едноличния собственик на капитала, на свое заседание, проведено на 30 декември 2024 г., Съветът на директорите взема решение, с което освобождава Андрияна Татарова от поста изпълнителен директор и избира нов изпълнителен член – професор Надя Миронова. Протоколът от проведеното заседание съдържа детайлна обосновка на взетото решение, което е законосъобразно, целесъобразно, своевременно и адекватно управленско решение. Чрез него Съветът на директорите постига защита на интереса на Министерството на културата като едноличен собственик на капитала на дружеството. С протокол от заседание на едноличния собственик на капитала само няколко дни преди да бъде освободен от поста си, министър Найден Тодоров освобождава Иванка Веселинова като член на Съвета на директорите и прекратява нейния договор, като попълва състава с нов член – Петя Иванова, избрана като независим член на Съвета в противоречие на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Взетото решение тогава от страна на Министерството на културата за прекратяване на договора на Иванка Веселинова освен че не съдържа мотиви и обоснованост, е в противоречие с приложимите норми на Закона за публичните предприятия и Правилника за неговото прилагане, тъй като изборът на независими членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия, които са категоризирани като „големи“, се извършва от Агенцията за публичните предприятия и контрол, а не от едноличния собственик на капитала. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. В тази връзка изборът на Петя Иванова за независим член на Съвета на директорите е в противоречие с приложимата разпоредба. Предвид изложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: предвид появилата се наскоро официалната позиция на НДК, че се закрива Националният център на книгата, както и „Нов Театър“ – НДК и Театър „Азарян“, което разгневи много творци и обществени личности в сферата на културата, какви действия са предприети след встъпването Ви в длъжност за предотвратяване на тези незаконосъобразни действия от страна на Министерството на културата, какви действия ще предприемете занапред за предотвратяване на щетите в българската култура и какви санкции ще наложите на изпълнителния директор Андрияна Татарова на НДК във връзка с нейните нарушения?
Благодаря Ви, господин Янчев. Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Янчев, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви информирам за следното: Извършените промени в състава на Съвета на директорите на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД са свързани с решение на Съвета на директорите относно освобождаване и повторно избиране на Андрияна Татарова за изпълнителен директор на дружеството. На 30 декември 2024 г. Съветът на директорите приема решение на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Устава на дружеството, с което освобождава Андрияна Татарова от поста изпълнителен член и избира Надя Миронова за изпълнителен член на дружеството. Решенията са приети от Съвета на директорите в рамките на неговите правомощия. На 10 януари 2025 г. с решение на министъра на културата е освободена Иванка Веселинова като член на Съвета на директорите на НДК ЕАД. До този момент Иванка Веселинова е била председател на Съвета на директорите и независим член, избран след проведен конкурс от Агенцията за публичните предприятия и контрол. На мястото на Иванка Веселинова е избрана Петя Иванова до провеждане на конкурс за срок, не по-дълъг от шест месеца. На 15 януари 2025 г. Съветът на директорите отменя горепосочените свои решения от 30 декември за освобождаване на Андрияна Татарова от поста изпълнителен член и за избор на Надя Миронова за изпълнителен член на дружеството. На същото заседание за председател на Съвета на директорите е избрана Петя Иванова. По отношение на дейността на Национален център на книгата, Зала 2 – „Азарян“ и „Нов Театър“ беше изискано становище от дружеството с оглед принципа на ненамеса на органа, упражняващ правата на държавата в управлението и в текущата оперативна дейност на предприятието, регламентиран с чл. 18 от Закона за публичните предприятия. В предоставеното становище по отношение на Националния център на книгата изпълнителният директор на дружеството предоставя информация, че е одобрена нова организационно-управленска структура с решение по т. 2 от Протокол № СД17 от 30 август 2024 г. на Съвета на директорите, като целта на разработената и вече приета организационно-управленска структура е да се оптимизира дейността на дружеството и да се намалят неговите загубите. Съществуващата единствена щатна бройка и функциите на служителя са запазени, като щатната бройка е изнесена в друго структурно звено на дружеството – отдел „Творческа дейност“. Брандът „Национален център на книгата“ също е запазен и ще продължи да функционира в същия спектър на дейности, както е било досега. По отношение на Зала 2 – „Азарян“ в становището на дружеството се посочва, че вече са провеждани и продължават да се провеждат срещи с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с цел намиране на решение за бъдещото функциониране на залата. Необходимо е да се изготви проектна документация и количествено-стойностна сметка за привеждане на залата в съответствие с действащите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Съгласно предписанията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е необходима подмяна на подовата настилка под седалките, която няма сертификати за горимост, самите седалки, завеси и пердета, където има такива в залата. До момента в изпълнение на препоръките подът на сцената е подменен, привеждането на залата в състояние с нормативните изисквания е свързано с осигуряване на необходимия за целта финансов ресурс, както и с провеждане на съответните процедури за избор на изпълнител. По повод поставения въпрос относно „Нов Театър“. НДК предоставя информация, че от страна на последния наемател на помещения на „Нов Театър“ не са били изпълнени договорни задължения. Към настоящия момент не е проведена процедура за отдаване под наем на недвижимия имот при условията на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Предвид гореизложеното и в отговор на поставения въпрос, съгласно установения с чл. 18 от Закона за публичните предприятия принцип министърът на културата в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата, не може да се намесва в управлението или в текущата оперативна дейност на НДК ЕАД по повод гореизложените обстоятелства във връзка с Национален център на книгата, „Нов Театър“ – НДК и Зала 2 – „Азарян“. Относно въпроса какви санкции ще бъдат наложени на Андрияна Татарова във връзка с нейни нарушения – към настоящия момент не са налице влязло в сила съдебно решение или наказателно постановление във връзка с установени нарушения от страна на Андрияна Татарова. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Господин Янчев, заповядайте за… Не желаете. Пристъпваме към следващия въпрос от народния представител Петър Петров относно необходимостта от опазване на сградата на така наречената Стара баня в центъра на град Монтана и гарантиране на нейния статут като историческа културна ценност.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Вторият културно-исторически обект, за който ще си говорим днес – за неговото опазване и съхранение, е Старата баня в центъра на град Монтана, за чието изграждане са имали заслуга представителите на Източната Римска империя в началото на първото хилядолетие от новата ера. Градежът е бил толкова здрав, че въпреки последващи разрушения през 16 век е използван за повторното нейно съграждане от турското население в града тогава, като са използвани дори и камъни от близката антична крепост „Калето“, която е на възраст от четири-пет хиляди години. Тази стара баня – Римска баня, Турска баня, наричана от някои от месното население, за съжаление, от вече няколко десетилетия се саморазрушава. Защо? Защото не се стопанисва по никакъв начин. През 2023 г. в началото месец януари зададох въпрос към Министерството на културата какъв е нейният статут и какво може да се направи. Тогава служебният министър Минеков ми отговори в пленарна зала, че все пак е декларирана като архитектурно-строителен паметник на културата от епохата на Възраждането с предварителна категория „местно значение“. Каза го добре, но нищо повече не се случи. През месец юли 2024 г. лично я показах на Вашия предшественик Евтим Милошев, който дойде в Монтана, запозна се със състоянието на сградата. Той също каза, че има спешна нужда от консервация, реставрация и съхранение. За съжаление, отново нищо не се случи. Вие сте поредният министър на културата, към когото се обръщам с искане нещо да бъда направено, за да бъде съхранена тази сграда. Защо? Защото фрапантното е, че част от нейната фасада вече служи за ограда на съседния жилищен имот. Не знам кой и кога го е допуснал. Единственото, за което успяхме да се преборим – ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, е да има една информационна табела пред нея – все пак е античен културно-исторически обект. Затова и Ви задавам въпроса: какви мерки може да предприеме сегашното ръководство на Министерството на културата за опазването на тази саморушаща се сграда и за промяна в нейния статут, за да може да бъде запазена и за бъдните поколения? Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Петров, при отговора на въпроса Ви от 2023 г. тогавашният служебен министър на културата е предоставил информация за нормативния ред за промяна на статута на обекта с цел предоставянето на окончателен статут. Следва да се отбележи, че и към днешна дата с настоящия статут обектът е защитен по реда на Закона за културното наследство и неговите поднормативни актове. Извършването на всякакви дейности на неговата територия се изпълняват след съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и с Министерството на културата. На по-ранен етап е предоставена информация за програмата, по която може да се кандидатства за финансиране на консервационно-реставрационни дейности на обекта. Министерството на културата ежегодно предоставя целева финансова подкрепа за дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности по програма „Опазване на недвижимото културно наследство“. Собственици или ведомства и организации с предоставено право на управление могат да кандидатстват за получаване на финансиране по тази програма. По повод изразеното от Вас безпокойство относно състоянието на сградата – споделям Вашата загриженост и бих искал да отбележа, че съгласно разпоредбите на чл. 72 от Закона за културното наследство при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождение на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването ѝ. Към датата на подаване на Вашия въпрос в Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културните ценности“ в Министерството на културата не е постъпвало такова уведомление. В правомощията на собственика е да се грижи за своята собственост, а предвид факта, че обектът е недвижима културна ценност, може да кандидатства за финансиране. За целта следва да бъдат подадени документи от собственика на сградата, които ще бъдат разгледани съгласно утвърдените правила с цел прозрачност и законосъобразност, като приоритетно се предоставят средства за обекти в аварийно състояние. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Закона за културното наследство кметовете на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване на културното наследство на територията на съответната община. Към днешна дата в Министерството на културата не е постъпвало искане за финансова подкрепа за дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности. Благодаря Ви.
Благодаря Ви и аз. Господин Петров, заповядайте за реплика.
Господин Министър, благодаря за доста изчерпателния отговор. От него стана ясно следното: пари могат да бъдат предоставени, проект може да бъде направен – за консервация и реставрация. Дотук уточнихме какво може да бъде направено. Нека все пак за яснота да посоча, че последните 20 поне години абсолютно нищо не е направено, проекти не са подавани, сградата продължава да се руши. Ако може все пак в дуплика да посочите, защото ще има интерпретации, различни тълкувания на Вашия отговор, сигурен съм, от страна на местната власт, която, при положение че 20 години нищо не е сторила, за да запази сградата, сега с нашите последващи искания трябва да я убедим, че в нейния прерогатив е да подаде съответните проекти към Инспектората, както коректно посочихте Вие. Молбата ми е да посочите кой трябва да подаде съответните заявления и да изготви съответните проекти в конкретния случай – при тази сграда, която е разположена в имот – държавна публична собственост, не е нанесена в кадастъра все още, към настоящия момент, но все пак теоретично съществува възможност да бъде финансирано нейното реновиране, запазване, консервация от страна на Министерството на културата. Моля Ви в дупликата да посочите кой трябва да направи съответните стъпки и действия. Казвате – собственика, казахте и посочихте и кметовете като лица, които са отговорни за провеждане на политиката за запазване на културно-историческото наследството по места. Ние трябва да получим яснота, за да може тази институция или този орган, както се казва, да го побутваме полекичка оттук нататък, за да се случи нещо, защото иначе влизаме в поредната спирала – ние задаваме въпроси, Министерството ни казва какво трябва да се направи, но нищо реално не се случва от лицата, които следва да отговарят за опазване на културно-историческото наследство. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уважаеми господин Петров, мисля че е важно да допълня, че за констатиране състоянието на обекта бе разрешена проверка по чл. 192 от Закона за културното наследство от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културните ценности“. Проверката бе извършена на 21 февруари тази година, като при огледа на място е констатирано, че сградата на Старата баня е частично запазена, в сравнително добро конструктивно състояние. За обекта, както и за имота, в който тя се намира, няма издаден акт за собственост. За недвижима културна ценност „Старата баня“ няма определени граници и режим на опазване. В тази връзка Министерството на културата сезира Националния институт за недвижимо културно наследство, в чиито правомощия е извършването на проучването на обекта и предлагането на границите и режим за опазване на обекта. Институтът е изразил готовност за стартиране на процедура по изготвяне на заключителната оценка за обекта след подаване на необходимите документи от страна на община Монтана. Отговарям Ви. Извършената проверка от Инспектората констатира, че Старата баня се намира в имот – публична държавна собственост, като за собственик е посочена държавата чрез областния управител на област Монтана. За имота няма издаден акт за собственост и неправилно е отбелязано, че се води на община Монтана. Относно промяната на статута на обекта. Считам че съвместните дейности между Националния институт за недвижимо културно наследство и областния управител на община Монтана биха могли да доведат до актуализиране на обекта, и то в най-кратки срокове. Понеделник Ви очакваме. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Последният въпрос към Вас е от народния представител Иван Белчев относно неотложна необходимост от реставрация на Музея на градския бит – Къщата на Калиопа в Русе.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Музеят на градския бит – Къщата на Калиопа в Русе е паметник на културата, който съхранява автентичния облик на градската култура от 19 век. Сградата е известна със своите уникални стенописи, които през 1974 г. са реставрирани, а от 1987 г. музеят е отворен за посетители като първият етнографски музей, посветен на градския бит в България. Въпреки културното и историческото значение на обекта, той е изправен пред сериозен проблем, който не е решен вече близо четири години. Още през лятото на 2021 г. голямо парче от тавана на втория етаж се откъсва и пада, което води до сериозна опасност за стенописите и за безопасността на посетителите. След инцидента незабавно е подаден сигнал към Министерството на културата, въпреки това одобрено финансиране и реставрационните дейности все още не са започнали. През този период са извършени огледи и експертни оценки, като два пъти комисии от Министерството на културата са потвърдили необходимостта от спешен ремонт. За да се предотврати по-нататъшно разрушаване, в стаята е поставено временно укрепително скеле и е ограничено посещението на повече от 10 посетители, което е отказало големи групи чужди туристи от близко акостиращите круизни кораби да посетят музея. През февруари 2025 г. лично посетих музея и с очите си видях състоянието на тавана и запазените отломки от падналата мазилка. Въпреки че е готов проектът за укрепване и за ново изографисване от реставратора Ясен Янков, липсата на одобрение и финансиране от Министерството на културата спира изпълнението му. Обекти с такава културна стойност трябва да бъдат приоритет за Министерството на културата! Забавянето на реставрацията поставя под риск не само запазените стенописи, но и безопасността на посетителите и музейните работници. Възстановяването на Къщата на Калиопа не бива да се отлага повече, а Министерството на културата трябва незабавно да предприеме действия за осигуряване на финансиране и стартиране на реставрационните дейности. Уважаеми господин Министър, във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: какви са причините за близо 4-годишното забавяне на реставрацията на Къщата на Калиопа, след като необходимостта от ремонт е установена от комисиите на Министерството на културата? В какъв срок ще се одобри проектът и ще се осигури финансиране? Както и какви мерки ще бъдат предприети, за да се предотвратят подобни забавяния в бъдеще при спешни случаи, засягащи паметници на културата където и да е в България? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Министър, да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Белчев! В отговор на Вашия въпрос Ви уведомявам за следното. След постъпило искане от директора на Регионален исторически музей – град Русе, през 2022 г. е направена проверка от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ относно състоянието на сградата на Музея на градския бит – Къщата на Калиопа в град Русе. Констатирани са проблемните участъци и е назначена комисия по чл. 73 ал. 1 от Закона за културното наследство – след заповед на кмета на община Русе. Комисията се провежда на място на 22 август 2022 г., като в нея участват представители на община Русе, Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“, Национален институт за недвижимо културно наследство и Дирекцията за национален строителен контрол – град Русе. Във връзка с направените констатации Комисията решава, че ползвателят на обекта трябва да извърши следните по вид и обем необходими укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи – проект за укрепване на таваните на втория етаж предвид актуалното им състояние. Проектът да бъде изготвен от архитект, конструктор и реставратор, регистрирани по реда на чл. 165 от Закона за културното наследство, и изготвената документация да бъде съгласувана в Министерството на културата по реда на чл. 84 ал. 1 и ал. 2. През 2023 г. е постъпило заявление от Регионалния исторически музей – Русе, с вх. № 4500441, от 28 септември 2023 г., в Министерството на културата, за финансова подкрепа за обект Музей на градския бит – Къщата на Калиопа. Техническата комисия извършва проверка за административно съответствие и допустимост на подаденото заявление съгласно чл. 15 ал. 1 от Правилата за целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности. Констатират се административни несъответствия и липсващи документи. Не е приложена съгласувана виза за проектиране за консервационно-реставрационни работи и становище от Министерството на културата съгласно чл. 7, ал. 8 от Правилата. Процедурата е задействана и още същата година Министерството на културата издава становище – СТ-84-855, от 5 декември 2023 г. с одобрение на виза за проектиране на консервация и реставрация на увредени тавански стенописи в Музея на градския бит – Къщата на Калиопа, Русе. От подаването на първото заявление за финансова подкрепа Министерството на културата не е имало до момента друга конкурсна сесия за целева финансова подкрепа в областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности. В тази връзка Ви информирам, че от музея може отново да кандидатстват по Програма „Опазване на недвижимото културно наследство на Министерството на културата“, чрез която се предоставя целева финансова подкрепа, включително и за извършване на аварийни консервационно-реставрационни дейности на недвижими културни ценности. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Доколкото разбирам, всички етапи, които е трябвало предварително да са изпълнени – това беше и информацията, която аз имах от страна на музея, на реставратора на община Русе, са изпълнени. Забавянето е значително, защото наистина може да бъде загубен ценен стенопис на тавана. И това, което аз бих искал – не само свързано с този обект, а и с много други обекти, е това забавяне да не се случва повече. Убеден съм, че имате нужда от повече служители, които да работят в този отдел в НИНКН, където се одобряват проекти, свързани с културното наследство и обектите на паметниците на културата. Това е и една от причините, множество папки стоят с месеци. Един от примерите, които ми дадоха в Русе, е дори за един цвят на фасада, който трябва да бъде сменен според оригинала – чакало се е близо 4 месеца! За един цвят! Не говорим тук за нещо конструктивно. А когато имаме музей – както казах, това е музей, който е първият етнографски музей за градския бит в България, и не му се обърне внимание толкова много време – тук не говорим за сериозен ремонт на цялата сграда, тук говорим за един участък, който е може би около 2 – 3 квадратни метра, това трябва да се случва по много по-бърза процедура. Това трябва да бъде и приоритет по някакъв начин на Вашето министерство. Естествено, че ще предам тази информация към Историческия музей, за да може отново да кандидатстват. Аз ще се заема да продължа тази тема. И много други паметници на културата, които са в Русе, имат нужда от Вашата подкрепа. Така че това, което предстои, наистина е един задълбочен диалог с Вас и искане, за да може да се решат тези проблеми в Русе и в други градове на България. Благодаря Ви.
Желаете ли дуплика? Не. Добре, благодаря Ви и на Вас. С това въпросите към Вас завършиха за днес. Преминаваме към въпроси към Георги Тахов, министър на земеделието и храните. Първият въпрос е от народния представител Стоян Таслаков относно забрана за използване на ниви край Равногор, община Брацигово.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, в медиите излезе тревожен материал, че поради приета стратегия от Вашето министерство се забранява използването на ниви край село Равногор, които от стотици години се използват за добив на картоф. Равногорските картофи са продукт с изключително качество и са гордост за целия Пазарджишки регион. Селото се намира на 1350 метра надморска височина и е мястото с най-чистия въздух на Балканския полуостров според някои проучвания. Единствената култура, която масово местните семейства сеят, са картофите. Те го правят не за да получат субсидии, а за да произвеждат храната си, поне повечето от тях. В същия репортаж по телевизията се твърди, че забраната също обхваща и животновъдите в селото. В тази връзка, господин Министър, моля да ми отговорите какво представлява забраната и какви действия ще предприемете, за да продължи препитанието на местните хора, което в Равногор се практикува от стотици години? Моля да отговорите и за нивите, които се сеят за прехрана и за които не се изплащат субсидии. Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Таслаков, в становището по екологичната оценка, представено от Министерството на околната среда и водите във връзка с изпълнението на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. е включено изискване при прилагане на интервенциите да не се допускат никакви дейности в някои части от земеделските площи в рамките на защитени зони от Натура 2000 в природни местообитания на европейски сухи ерикоидни съобщества, понто-сарматски широколистни храстчета и определени защитени видове мъхове. По този начин становището изиска ограничаване на дейностите, включително земеделската дейност, в рамките на тези площи при прилагане на Стратегическия план. Забраната няма приложимост за земеделски площи, които не се заявяват за подпомагане по Стратегическия план. В тази връзка за земеделски площи, които не се заявяват за подпомагане по Стратегическия план, няма приложимо ограничение за извършване на обичайната земеделска дейност. Ограничението се прилага единствено на базата на цифрови географски данни, предоставени от Министерството на околната среда и водите към 1 ноември 2023 г. Съгласно приложимия регламент земеделските стопани могат да получават директни плащания за тези земеделски площи, ако в миналото са получавали субсидии за тях и спазват всички екологични забрани съобразно изискването на екологичната оценка. От 2025 г. земеделските площи, които попадат в този ареал, област, могат да бъдат заявени и за тях да се получи допълнително подпомагане и по екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура, но следва да са спазени забраните, произтичащи от екологичната оценка. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Таслаков, заповядайте за Вашата реплика.
Господин Министър, моля за съвсем кратък отговор: кои стопани могат да използват нивите? Защо се е стигнало до тази забрана, която забранява нещо, което от стотици години се използва там? И не ми отговорихте също така как процедираме с животновъдите, защото там има няколко животновъдни обекта, които отглеждат крави. Какво се случва с тях? Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Таслаков, смятам, че отговорих много точно на въпроса Ви. По-скоро въпросът Ви би трябвало да е насочен към Министерството на околната среда и водите. Както казах, всички стопани, които не заявяват за подпомагане площи в Стратегическия план – това се отнася и за животновъдите, могат да извършват своята обичайна земеделска и фермерска дейност в тези райони. Няма ограничение.
Благодаря. Пристъпваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Димчо Димчев относно участие на евентуално нерегистрирани коне в инцидент с фатални последици на път I-6 Кюстендил – Ябълково.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, на 28 декември 2024 г. на участък от път от републиканската мрежа I-6 между село Ябълково и град Кюстендил става тежък инцидент с фатални последици за 18-годишно момиче с тежко ранени други две момичета на 18 и 19 години. В пътнотранспортното произшествие са замесени преживни животни – коне, шест или седем. В последвалия протест на пътя от граждани на Кюстендил след изявление на кмета на общината става ясно, че само два от конете са били с транспондери, а другата част са нерегистрирани. В последвалите публични изяви обаче вече не се говори за нерегистрирани животни. Направена ли е проверка от БАБХ за това дали в инцидента са участвали нерегистрирани животни и ако това е така, какви са разпорежданията, последващи проверката относно поемане на отговорност от съответната институция? Ако всички от конете в инцидента са били установени с транспондери, откога варира регистрацията им? Кой я e направил? Ще разпоредите ли допълнителна проверка за изясняване на случая и дали в района няма наличие на други нерегистрирани животни? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители. Уважаеми господин Димчев, на 28 декември 2024 г. от Районно управление на МВР – Кюстендил, е подаден сигнал до Областната дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, за възникнало пътнотранспортно произшествие на участък от път от републиканската пътна мрежа I-6 Кюстендил – Ябълково, което е с участието на еднокопитни животни – коне. Екипът на разположение, създаден със заповед на директора на ОДБХ – Кюстендил, на 13 декември 2024 г., се е явил на мястото на пътнотранспортното произшествие и е оказал пълно съдействие на МВР и местната власт за установяване на идентификацията на животните. На място са установени пет еднокопитни животни – коне, от които три са неидентифицирани и две са идентифицирани. От неидентифицираните коне два са мъртви, а от идентифицираните коне – един. Поради горепосочената ситуация всички действия са били ръководени от служителите на МВР. Животните, включително и мъртвите, са били транспортирани до животновъдния обект за временно настаняване на безстопанствени животни на община Кюстендил. По нареждане на главния разследващ полицай транспондерът на животното, което е установено върху лекия автомобил, е отстранен от служител на ОДБХ – Кюстендил, и е предаден на разследващите органи. При направена справка в ОДБХ – Кюстендил, в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните – ВетИС, за идентифицираните животни е установено, че единият от конете с идентификатор е роден на 16 юни 2016 г. и е идентифициран на 29 май 2017 г. Вторият кон, който е с идентификатор, е роден на 20 март 2016 г. и е идентифициран на 21 ноември 2016 г. Тези два коня са регистрирани от ветеринарни лекари към Националната асоциация на коневъдството. На 9 януари със съдействието на органи на МВР инспектори от ОДБХ – Кюстендил, са извършили проверка в животновъдния обект на собственика на идентифицираните коне, участвали в пътнотранспортното произшествие на 28 декември 2024 г. При проверката на място са установени еднокопитни едри преживни и дребни преживни животни, като всички са били без официална идентификация. Животните са поставени под забрана за движение с разпореждане от 9 януари 2025 г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, до установяване на здравния им статус. На собственика на обекта е съставен акт за установяване на административно нарушение за отглеждане на неидентифицирани животни. Взети са кръвни проби за установяване на здравния статус на вече възбранените с разпореждане за забрана за придвижване неидентифицирани животни, като лабораторните резултати са отрицателни, вследствие на което на собственика е връчено разпореждане за извършване на официална идентификация и регистрация на животновъдния обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Със заповед от 9 януари на областния управител на област Кюстендил е назначена междуведомствена комисия със срок на действие до 15 февруари да извърши комплексни проверки на животновъдни обекти, разположени в близост до републикански или общински пътища, и въз основа на констатираното да предложат проект за решение. В изпълнение на тази заповед на 9 януари са извършени проверки на три животновъдни обекта на територията на община Кюстендил, а на 22 януари – на два животновъдни обекта на територията на община Дупница. При проверките са установени нарушения на ветеринарномедицинското законодателство, като неидентифицирани животни, неустановени животни на място и така нататък, за което от страна на ОДБХ – Кюстендил, са предприети административнонаказателни мерки. На 29 и 30 януари са извършени още проверки на допълнителни шест животновъдни обекта на територията и на общините Сапарева баня, Дупница, Бобошево и Кюстендил, като в три от тях са установени несъответствия. От страна на ОДБХ – Кюстендил, е връчено разпореждане за забрана за придвижване на животни и изследване на същите за сметка на стопанина, както и четири акта за установяване на административно нарушение на ветеринарномедицинското законодателство. На 4 и 5 февруари са извършени проверки на пет животновъдни обекта на територията на общините Кюстендил, Рила и Кочериново, като са издадени и връчени един акт за установяване на административно нарушение, едно предписание и две заповеди за спиране на дейността на обекта до отстраняване на констатираните несъответствия. На 12 февруари са извършени проверки на четири животновъдни обекта на територията на община Кюстендил и община Дупница. За три животновъдни обекта в община Кюстендил, намиращи се на ключово място – на пътя към Граничния контролно-пропускателен пункт „Гюешево“, не са установени нарушения. При извършване на проверка в животновъден обект за еднокопитни животни в община Дупница, намиращ се близо до автомагистрала „Струма“, е установена нарушена цялост на оградата на обекта. На собственика от страна на ОДБХ – Кюстендил, е съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение, както и предписание. По време на проверката е установено, че е нарушена и целостта на оградата на автомагистралата. Благодаря за вниманието.
Господин Димчев, заповядайте за реплика.
Благодаря за отговора, господин Министър. Благодаря и за усилията, и за проверките, които сте направили. Само че проблем има и той не трябва да бъде замитан под килима. В много от тези проверки собствениците на конете са били предупреждавани преди това да изкарват стадата си в планината, за да не могат да бъдат хващани. След този случай аз си направих труда да поискам статистика от ОДМВР – Кюстендил, за пътнотранспортните произшествия, които са се случвали в последните три години на територията на областта с участието на едри преживни животни. Няма да навлизам детайлно в статистиката, но в половината от тези случаи има участие на коне. Интересното е, че за миналата и по-миналата година, примерно в Бобов дол за 2024 г., няма нито едно регистрирано пътнотранспортно произшествие с едрокопитни животни. Това, което ще покажа, са стада от коне на пътя за Дяково и Мламолово (показва), което е в Бобов дол. Тоест там все още няма регистрирано пътнотранспортно произшествие, но както виждаме, е напът да се случи. При разговорите ми със собственик на земя, където е станал инцидентът в Кюстендил – проблемът не е отсега, не е от миналата, не е от по-миналата година, а проблемът е повече от 15 години. 15 години на бездействие от институциите! Тогава, естествено, Вие не сте били министър, но когато служители на ОДБХ са отишли, разбира се, по негов сигнал, на въпроса няма ли да хванат конете, те са му казали: Вие хванете конете, пък ние ще видим дали имат транспондери. Това е крайно несериозно. И предвид това, че вече сте разпоредили тези проверки, ще помоля отношението на тези хора да стане малко по-сериозно и санкциите малко по-строги, за да не се налага следващия път отново да вдигаме цялата общност за това, че нечия сестра, нечия дъщеря или нечия майка, брат, баща или син никога няма да отвори входната врата. Благодаря Ви.
Благодаря Ви и аз. Желаете ли да допълните нещо? Не. Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Христо Терзийски относно етапа и готовността за изграждане на противоградови площадки в Кюстендилска област.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, през месеците май и юни 2024 г. многократно на различни места в общините Кюстендил, Дупница и Невестино беше поразена земеделска продукция от градушки. На мой въпрос, зададен през месец юли 2024 г., Вие отговорихте, че с Ваша заповед е създадена междуведомствена работна група, която е отчела отрицателни климатични тенденции и зачестили екстремни явления, нанасящи икономически щети. През месец юли 2024 г. експерти от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ са посетили област Кюстендил с цел набелязване на мероприятия за изграждане на ракетни площадки. В тази връзка моят въпрос към Вас е: на какъв етап е дейността по изграждане и въвеждане в експлоатация на система за противоградна защита на територията на област Кюстендил, господин Министър? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Терзийски, да, през 2024 г. с моя заповед в качеството ми на министър на земеделието и храните беше създадена междуведомствена работна група, включваща представители на Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция „Борба с градушките“, както и Националния институт по метеорология и хидрология, със задача да се извърши анализ на състоянието на противоградовата защита в страната и да се предложат варианти за разширяване на териториалния обхват, както и за подобряване на нейната ефективност. В работни заседания на групата бяха привлечени експерти от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, както и от командването на Военновъздушните сили на Република България, имащи отношение към съвместното използване на въздушното пространство на Република България при провеждане на градозащита с ракетен и самолетен способ. По инициатива и със съдействието на областната управа и кметството на град Кюстендил експерти от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ проведоха предварителна оценка на възможността за изграждане на нова регионална дирекция „Борба с градушките“ за защита с ракетен способ. Но поради факта, че голяма част от областта попада в подходите за излитане и кацане от и на летище София, както и поради големия трафик на самолети на ниска височина в югозападно направление от летище София, се установи, че на този етап в област Кюстендил е невъзможно изграждането на градозащита с ракетен и самолетен способ. По тази причина беше разгледана възможността за изграждане на защита от градушки с използване на наземни генератори не само в област Кюстендил, а и в други части на страната, където е невъзможно прилагането на ракетен и самолетен способ. С цел проучване опита на водещи страни в използването на генератори за противоградова защита през месец октомври 2024 г. в Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ се проведе работно посещение на госпожа Клод Берте, директор на Националната асоциация за изследване и борба с неблагоприятните атмосферни явления – Франция, и професор Хосе Луис Санчес от университета в Лион – Испания. В началото на месец ноември експерти от Министерството и Агенцията посетиха градовете Лион и Мадрид в Испания с цел запознаване на място с организиране и управление на противоградова защита с наземни генератори, провеждане на срещи с производители на наземни генератори с дистанционно управление и на реагент от сребърен йодид, както и с възможностите за закупуване на такива генератори или предоставяне на техническите им спецификации по надлежния ред за стартиране на тяхното изработване в Република България. След проведените срещи и проучвания изводите, направени от междуведомствената работна група, са, че поради особеностите на релефа в Република България местата за формиране на градовите щормове – посоката на ветровете във височина, минималната площ, необходима за организиране на противоградова защита с наземни генератори, трябва да е минимум 3000 кв. км, както и осигуряване на непрекъсваемост на защитата, като най-подходящи области за стартиране на подобен проект са следните два региона – в Югозападна България това са Кюстендил и Перник, а в Югоизточна България това са Ямбол и Бургас, като защитаваната територия в този район ще бъде продължение на територията, която се защитава с ракетен способ в областите Сливен и Хасково. След определяне на възможностите на бюджета за предоставяне на необходимото финансиране, ще бъдат проведени дейности по уточняване на местата, където би могло да бъдат поставени генераторите, спазвайки изискванията те да бъдат разположени на отстояние приблизително 8 – 10 км един от друг на охраняеми пожаробезопасни места. След това се предвижда провеждане на дейности по предоставяне на права за ползване – това са управления по отношение на предварително посочени терени, както и провеждане на процедури по реда на Закона за обществените поръчки за изграждане на площадките и на доставки на необходимата техника и оборудване. Благодаря за вниманието.
Господин Терзийски, желаете ли реплика?
Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Министър, за отговора. Надявам се в бюджета на Министерството на земеделието и храните да намерите такива възможности, така че да се предвиди наистина тази защита по нов способ, който да защитава продукцията на земеделските производители не само в Кюстендилска област, а и както казахте и Вие, на територията и на област Перник. Ако имате някаква нужда ние също да помогнем при преразпределението на тези средства, сме насреща. Благодаря.
Желаете ли дуплика? Не. Благодаря Ви. Следващият въпрос е от народния представител Николай Златарски – относно проблем с горското стопанство в област Кюстендил.
Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Въпросът ми е изключително важен за оцеляването на държавните горски стопанства в област Кюстендил. Господин Министър, имаме нужда наистина от Вашата компетенция и решителност. Повече от една трета от България е горска територия – невероятни по обем и разнообразие ресурси в страната ни. От няколко месеца бизнесът, свързан с горското стопанство, затъва и тревогата на работещите в дърводобивния сектор се увеличава. В края на миналата година след проведени от мен срещи с директорите на горски стопанства от региона, в който има проблем с дървесината и най-вече с пазара на дървесина, за което все още не е намерено решение – пазар има, но нашата продукция не може да се продаде поради факта, че се внася по-евтина дървесина от съседни държави. Притеснени са и предприемачите, че ще загубят специалисти от фирмите си и няма да могат да се възстановят бързо. Дори някои от тях заявяват, че са се обръщали към държавните институции с конкретни предложения за решаването на този проблем, но не са получили отговор. Представителите на дърводобива отчитат като първостепенна причина бюрократичния ред за продаване на дървесината и неразбирането на важността в динамиката на цената. Пазарът зависи от различни фактори, като един от тях са бюрократичните тръжни процедури, които са изключително бавни. Те са приети с цел да не се злоупотребява и да има нормативен ред, но предвид тези обстоятелства, държавата незабавно трябва да даде по-лек и бърз достъп до малките обекти за оцеляване и преструктуриране на пазара и да се разпореди на горските стопанства да продават, без да чакат одобрение от институциите. И за съжаление, държавните институции не поемат отговорност за решаване на този значителен проблем. Като доброволец при гасенето на пожара в Рила бях свидетел на отговорното поведение и оперативните действия на горските служители. Липсата на здрави държавни горски структури ще е проблем в настъпващите времена на природни бедствия. Необходимо е да запазим работните места в горските стопанства, за да не се получат щети от пожарите. Във връзка с горното отправям към Вас следния въпрос: как държавата ще съдейства на държавните горски стопанства да подобрят финансовите си показатели, като станат конкурентоспособни на пазарите за дървесина? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Златарски! Създадените със Закона за горите от 2011 г. шест държавни горски предприятия имат за основна цел управлението и стопанисването на горски територии, които са държавна собственост. При изпълнението на тази си цел предприятията изпълняват както стопански функции, така и публични функции чрез социални и екологични аспекти от дейността си. Финансирането на изпълнението на всички горскостопански, ловностопански мероприятия и мероприятия за защита на горите се осигурява основно от продажбата на дървесина, както и от външни източници на финансиране, включително и в изпълнение на проекти по европейски фондове и европейски програми. Динамиката на пазара на дървесина у нас през последните пет години е несъпоставима с предходните периоди. След високото търсене на дървесина от края на 2021 г. до есента на 2023 г. последва постепенно и постоянно намаляване на търсенето и потреблението на обла дървесина както от преработвателите на дървесина, така и от домакинствата, ползващи дърва и продукти от дървесина за отопление. Това повлия негативно на реализацията на дървесина, която шестте предприятия добиват от държавните гори и предлагат на пазара, достигайки до рекордно ниски нива от 3 млн. 743 хил. куб. м при средно годишно планирано ползване по горскостопанския план в размер на 4 млн. 680 хил. куб. м. Продажбите през 2024 г. са с 1 млн. и 130 хил. куб. м по-малко от тези през 2022 г., което, съчетано с намалението и на продажните цени на дървесината през последната година, е със средно 12%. За справяне с тази тревожна пазарна тенденция през 2024 г. са проведени множество работни срещи с директорите на държавните предприятия по Закона за горите. Изготвени са финансови анализи за последните четири години, както и прогнозни такива за 2025 г. Предприети са редица мерки от страна на ръководствата за подобряване на финансовото им състояние. Директорите на предприятия по принцип са лесовъди и са с дълъг управленски опит. Те са назначени след провеждане на конкурси и след като са защитили концепция за управление на предприятието, която включва и справяне с критични пазарни ситуации, както е настоящата. От страна на Министерството на земеделието и храните са инициирани административни действия за допълнение на Постановление № 343 от 2011 г. на Министерския съвет за определяне размера на частта от продажната цена на дървесина и недървесните горски продукти по чл. 179, ал. 1 от Закона за горите. Същото е прието в края на 2024 г. и с него за срок от шест месеца се освобождават допълнителни оперативни финансови средства в размер на над 5 млн. лв. от приходите от продажбата на дървесина чрез намаляване на отчисленията от продажната цена на дървесината към фонд „Инвестиции в горите“ на държавните предприятия. През 2024 г. дейността на държавните предприятия беше подпомогната в общ размер на над 1,4 млн. лв. чрез получаване на директни плащания от 43 териториални поделения като активни земеделски стопани. В кампания 2025 г. териториалните поделения на държавните предприятия ще могат да кандидатстват отново за подпомагане като активни земеделски стопани. Искам да Ви уведомя, че през 2025 г. стартираме финансова подкрепа за държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите в общ размер на 104,5 млн. лв. за периода 2025 – 2029 г., а именно: 62,5 млн. лв. от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., съответно и над 32,5 млн. лв. за дейности по залесяване и по превенция на горски пожари и 30 млн. лв. по интервенция „Натура 2000“ за гори, 42 млн. лв. по програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. за възстановяване на приоритетните горски местообитания. Въпреки горепосоченото може да се счита за подходящо да бъдат предприети действия за осигуряване на целево бюджетно финансиране за някои от основните социални и екологични функции на държавните гори, представени безвъзмездно на обществото за сметка на намалените реализирани приходи от стопанисването на горски територии. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви. Желаете ли реплика?
Господин Председател, господин Министър, дами и господа! Благодаря за отговора Ви, господин Министър. Може би това ще бъде глътка въздух за… В област Кюстендил всички директори на горски стопанства са прекрасни служители – с визия, хора с опит, на които може да се довери наистина българската гора. Директорът на Югозападното държавно предприятие, с неговата отговорност и компетенция, също мисля, че опитва по всякакъв начин да свърши тази работа. Аз се страхувам да не загубим специалистите и експертите, докато наистина държавата и държавната машина заработи. Радвам се, че във Ваше лице имат подкрепа и съдействие, но това е проблем – специално за нашата област, където, ако не вземем мерки, ще фалират. Ще загубим хората, предприемачите ще отиват на други места и хората наистина ще останат… Благодаря за отговора. Благодаря Ви и успех!
Дуплика желаете ли? Не. Пристъпваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Гюнай Далоолу относно очаквани инвестиции за ремонт и реконструкция на хидромелиоративните съоръжения, съхранявани от язовир „Александър Стамболийски“.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Картата да си поставите.
Благодаря Ви отново, господин Председател, поне правилно ми изказахте името. Колегите не могат да го кажат. Казвам се Гюнай Далоолу. Не знам какво толкова има трудно, но ще свикнете. Уважаеми господин Министър, предвид задълбочаващата се криза с безводието и неблагоприятните климатични промени през последните години, характеризиращи се с намалени валежи през летния сезон, крайно необходимо е да се помисли за привеждането в добър експлоатационен вид на хидромелиоративните съоръжения. Лошото състояние на напоителните системи води до огромни загуби на този ценен ресурс – водата. От друга страна, голяма част от земеделските производители избягват да се възползват от услугата по предоставяне на вода по каналите за напояване поради неефективното и същевременно нерентабилно ценообразуване на доставеното количество. В обобщение на това смятам, че секторът се нуждае от своевременни действия и модернизации, с което да отговори на съвременните тенденции при напояването. Освен всичко друго, на територията на Община Павликени има дренажни полета, които се използват за осигуряване на питейна вода и се оросяват чрез вода от напоителните канали. Лошото състояние на инфраструктурата води до много разливи и има случаи, когато заявената вода от ВиК дружеството въобще не достига до съответните дренажни полета. Във връзка с горното отправям към Вас следния въпрос: правена ли е оценка за състоянието на съоръженията и има ли ясна стратегия за развитието на сектора? Ако да, какви действия се предвиждат за привеждането на съоръженията в добър експлоатационен вид в най-скоро време? Възнамерява ли се модернизация по отношение на отчитането на предоставената вода и дали се предвижда в Проекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. да бъдат включени конкретни суми за инвестиции в сектора, в какъв размер са и колко от тях ще бъдат насочени към хидромелиоративните съоръжения, захранвани от язовир „Александър Стамболийски“? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Далоолу! Язовир „Александър Стамболийски“ е комплексен и значим язовир, който е построен на река Росица и е въведен в експлоатация през 1953 г. с основно предназначение за производство на електроенергия. Язовирът не е предоставен за управление на Министерството на земеделието и храните. Не е предоставен! Под язовира е изграден ВЕЦ „Росица 1“, през който преминават, измерват и се разпределят всички източени по направленията водни маси. След него по Напоителна система „Росица“, стопанисвана от „Напоителни системи“ ЕАД, водата достига до вецовете „Росица 2“ и „Росица 3“. Напоителната система „Росица“ е с открита канална мрежа с дължина от близо 50 км и над половината от нея са с необлицован земен профил. В района, обслужван от каналите на Напоителна система „Росица“, от година интересът към напояване е сведен до минимум. Доставя се вода главно до дворни места на индивидуални ползватели, които не са земеделски производители, както и до трима по-големи ползватели за напояване на декоративни храсти. Обслужваните площи през последните пет години не надвишават около 330 декара. Към настоящия момент „Напоителни системи“ ЕАД не разполага с действащо разрешително за правото на водовземане с цел доставка на водни маси за напояване от язовир „Александър Стамболийски“. При разрешаване на водовземане от страна на Министерството на околната среда и водите Дружеството може да осъществява услугата „Доставка на водни маси за напояване“ – при заявен интерес, разбира се, от страна на водоползватели. Стопанисването, изграждането, поддръжката, експлоатацията на ВиК инфраструктурата не е във функционалната компетентност на Министерството на земеделието и храните, респективно на „Напоителни системи“ ЕАД. Подаването на вода и поддържането на водни нива в напоителните канали, без да има заявен интерес от водоползватели, е необосновано и неефективно разхищение на вода и е в противоречие с принципите за устойчиво използване на водните ресурси. Това би генерирало непосилни и неоправдани разходи за „Напоителни системи“ ЕАД и своевременно да не доведе до трайно решение на проблемите с недостатъчната питейна вода на община Павликени. Каналите от Напоителна система „Росица“ не функционират целогодишно. И в тази връзка е малко вероятно водопроводната мрежа на община Павликени да е проектирана и изградена в пряка зависимост от наличие на дебит и осигурено налягане от разположени в близост напоителни канали. При рехабилитация на съоръжения за доставка на водни маси за напояване от Напоителна система „Росица“ ще се намали значително загубата на вода, но същевременно ще се ограничи максимално филтрацията на водата, в резултат на което водоизточници за питейно-битови нужди, за които се твърди, че се оросяват от филтрацията на каналите, биха останали трайно сухи. По отношение на инвестициите в сектора искам да Ви уведомя, че към момента „Напоителни системи“ ЕАД е бенефициент на подмярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони, като е осигурено финансиране за общо 24 проектни предложения, които включват най-критичните използваеми участъци от съоръженията за доставка на вода. Възстановяват се участъци от главни напоителни канали, дюкери, помпени станции, на които не са извършвани основни ремонти от изграждането им, датиращо от средата на миналия век. Към момента в процес на обществено обсъждане са и насоки за прием на 41 обекта за рехабилитация по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря Ви. Заповядайте за реплика, господин Далоолу!
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, както разбрахме от Вашето изказване, проблемите са доста наболели. Но с всички усилия – аз знам, че от Ваша страна, от Министерството на земеделието, всичко ще се направи този проблем да се реши, и то, както казахте, няма да е само в Министерството на земеделието, но ще се видят и други секторни институции, като ВиК и други. Благодаря Ви за отговора.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика, господин Министър? Не. Пристъпваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Димо Дренчев относно състоянието на язовирите в област Перник.
Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, всяка година по време на пролетните дъждове и на снеготопенето ставаме свидетели на една и съща картина в някои от районите на страната – аварийни ситуации, спешни мерки, непредвидени обстоятелства, залети с вода къщи, дворове, земеделски площи, повредени пътища и съсипан цял живот, трудът на хората. В тази връзка моля да получа отговор на следния въпрос: колко са на брой язовирите в област Перник? Колко и кои от тях са собственост на Вашето министерство? Правени ли са им инспекции през миналата година? Има ли такива, на които не работят изпускателите, или представляват поради друга причина потенциална опасност за населението? На кои от тях се налага извършване на спешен ремонт? И предвидени ли са средства за това в бюджета за 2025 г.? Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за водите политиката, свързана с контрола върху техническото състояние, безопасната експлоатация на язовирни стени и на съоръжения към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица извършат проверки на язовирните стени и съоръженията към тях, съставят констативни протоколи и дават предписания на собствениците. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор поддържа и регистър на язовирите в България, включително и информация за състоянието им. Съгласно разпоредбите на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите областните управители назначават комисии, които веднъж в годината, извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях. На територията на област Перник комплексен и значим язовир – публична държавна собственост, включен в Приложение № 1 съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, с предоставени права за управление на Министерството за земеделието и храните, е язовир „Пчелина.“ Със заповед на министъра на земеделието и храните язовирът е предоставен за стопанисване на „Напоителни системи“ ЕАД. Министерството за земеделието и храните е предвидило средства за изпълнение на дейности по сключен договор с предмет „Ремонтно-възстановителни работи на кулата на основния изпускател и съоръженията по нея на язовир „Пчелина“, община Ковачевци, област Перник“. Към настоящия момент договорът е в процес на изпълнение. При извършени проверки от контролните органи през 2024 г. за техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „Пчелина“ на Министерството на земеделието и храните не са дадени предписания по осъществяване на техническа безопасност. Условията и редът за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и осъществяването на контрол за техническото им състояние са разписани в Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата със заповед на собственика се определят графици за извършване на технически прегледи на състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях съгласно програмата за технически контрол и инструкциите за експлоатация. В изпълнение на чл. 26, ал. 1 от Наредбата със заповед на министъра на земеделието и храните са назначени комисии за извършване на пролетни и есенни технически прегледи през 2024 г. – в периода от 1 март до 30 април, както и в периода от 1 септември до 31 октомври, по време на които са извършени пробни манипулации със затворния орган на основния изпускател и е установено, че същият е бил в работоспособно състояние. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви и аз, господин Министър. Господин Дренчев, желаете ли реплика? Не. Пристъпваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Георги Георгиев относно приют за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Хасково.
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, няколко поредни месеца от ВЪЗРАЖДАНЕ – Хасково, получаваме сигнали от граждани за неправилната работа на приюта за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Хасково. В оплакванията разбираме за системни нарушения в дейността на приюта, както и за неспазване на работното време от страна на доктор Ясен Стайков. За 2022 г. община Хасково е отпуснала бюджет от 143 хил. лв. за кастриране на 51 броя кучета. През 2023 г. са отпуснати 153 835 лв., като са кастрирани 30 броя кучета. Въпреки че средствата се увеличават, дейността на приюта се понижава, но съответно безстопанствените кучета в града не намаляват – напротив, увеличават се. Проблемът, който касае повереното Ви министерство в този казус, е, че подчинената Ви Българската агенция по безопасност на храните трябва да осъществява контрол над тези приюти за безстопанствени кучета. Оказва се при проверки, че много често са формални и само по документи, реално не само този, а много приюти в страната – защото имаме сигнали от цялата страна към ВЪЗРАЖДАНЕ – извършват само фиктивни процедури на кучетата или не изпълняват процедурите докрай. В тази връзка, господин Министър, моят въпрос е следният: какви мерки ще предприемете за подобряване работата на БАБХ във връзка с контролирането на адекватната работа на приютите за безстопанствени кучета в страната и в частност какви действия ще предприемете за решаване на проблема в приюта за овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на общината Хасково? Благодаря.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Благодаря ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, разпоредбите на Закона за защита на животните въвеждат приемането на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България – чл. 40, ал. 1 от Закона, както и на общински програми за изпълнение и план за действие на съответната община съгласно чл. 40, ал. 3. Проверките на официалния контрол относно спазването на изискванията за хуманно отношение и защита на животните в приютите за безстопанствени животни са периодични и по сигнали и се извършват от Българската агенция по безопасност на храните на мястото на отглеждане на животните. В съответствие с чл. 40в от Закона за защита на животните мерките за овладяване на популацията, ветеринарномедицинските манипулации на безстопанствени кучета, се извършват от регистрирани ветеринарни лекари в регистрирани ветеринарномедицински заведения. Последните следва да отговарят на изискванията на Наредба № 42 от 12 декември 2008 г. за изискванията към ветеринарномедицински заведения и видът и обемът на ветеринарномедицинската дейност, която може да се извършва в тях. При нарушение на изискванията към обектите, в които се упражнява ветеринарномедицинска практика от съответната областна дирекция по безопасност на храните, се прилагат чл. 35, чл. 44 и чл. 412 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Последната извършена проверка на приют за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на община Хасково е на 28 януари 2025 г. по повод на постъпили еднотипни сигнали от граждани, които разпространяват в социалните мрежи едно и също съдържание. Във връзка с констатираните несъответствия по време на проверките от Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, са предприети съответните административнонаказателни мерки срещу управителя на амбулаторията към приюта, съставен е и е връчен акт за установяване на административно нарушение, както и предписание. Община Хасково има приета актуална общинска програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Хасково в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 3 от Закона за защита на животните. Кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана за действие на съответната община, като ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на БАБХ съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните. През 2025 г. предстои изготвяне на отчет за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България за 2024 г. По данни от последния изготвен на отчет за 2023 г. броят на извършените проверки от официалните ветеринарни лекари от областни дирекции по безопасност на храните за изпълнение на общинските програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета е 271. Извършените проверки в приютите за същия период са 229. Съгласно чл. 69 от Закона за защита на животните кмет на община, който не организира изпълнението на програмата и плана, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение глобата е в двоен размер. Финансирането и изразходването на средства за кастриране на кучета се осъществява за сметка на общинските бюджети. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
Благодаря, господин Министър, за отговора. Разбирам, че вече БАБХ е направила проверка и са установени нередности в съответния приют, което означава, че правилно гражданите са сигнализирали към органите, и естествено, те са взели съответните мерки. Аз искам да Ви кажа едни детайли. В разходите, които правилно също отчетохте, че са на Общината ангажимент – само за 2023 г. имам данни, 153 хил. лв., както казах преди малко, са изразходвани, 126 хиляди от тях са за заплати и всичките други разходи, останалите 24 хил. лв., са за всички други – ток, вода, действия към кучетата като тренировка и така нататък. Оказва се обаче нещо много интересно. Не стига, че служителите не ходят редовно на работа, тоест редовно е заключен приютът, в който трябва да работят съответно n на брой служители – редовно, като казвам, постоянно гражданите отиват на място и той не работи реално, оказва се и нещо друго. Самият приют, когато извършва определени интервенции… Всъщност те отказват много често да извършват каквито и да е интервенции, отказват много често да обработват сигнали на граждани. Отказват много често да отиват на мястото на съответния подаден сигнал. Отказват много често да извършват каквато и да е дейност, за която имат акредитация. Оказва се, че дори кучета, които са маркирани и пуснати на свобода, както е по закон, накрая се оказва, че тези кучета – женско куче, установено със сигурност, ражда няколко месеца след това – кастрирано женско куче, което няма как да се случи, ако това е или нереално кастриране, или някакво чудо се е случило – божествено. Така че, господин Министър, ангажирайте се по-сериозно Вашите органи да оказват реален контрол върху дейността на тези приюти, защото не само в град Хасково, а в цялата страна ситуацията е подобна. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Министър, желаете ли дуплика? Не. С това парламентарният контрол към министъра на земеделието свърши. Преминаваме към парламентарен контрол към министъра на околната среда и водите Манол Генов. Първият въпрос към него е от народният представител Димо Дренчев относно замърсяване на водите на река Струма в района на град Перник.
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги! Уважаеми господин Министър, през изминалата 2024 г. на няколко пъти беше наблюдавано, като предизвика много силна реакция в гражданите, замърсяване на водите на река Струма в Пернишка област. В началото на месец август в района на град Земен реката се напълни от бряг до бряг с умрели риби. На 26 септември водите на реката в самия град Перник потекоха в яркооранжев цвят, а в края на годината – на 20 декември, водата беше с млечнобял цвят и отново на всички мостове на самия град Перник имаше затлачване от умрели риби. Възможно е да е имало и много други случаи, които не са били толкова масови и не са получили такава публичност. В тази връзка моля да ми отговорите на въпроса: установили ли са службите под шапката на Вашето министерство през 2024 г. източниците и виновните за замърсяванията на реката, наложени ли са им някакви санкции и предписания и дали сте проследили тези предписания изпълнени ли са и съответно – дали глобите са събрани? Благодаря Ви.
Господин Генов, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дренчев, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви информирам следното: За цитираните от Вас постъпили сигнали за замърсяване на река Струма и наличие на умряла риба са извършени незабавни проверки от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София, съвместно с други компетентни институции, обходени са проблемните участъци, като са взети и анализирани водни проби. За постъпилите през месец август 2024 г. сигнали за умряла риба по брега на река Струма в района на град Земен – между град Земен и село Жабляно, където водното течение е по-бавно, е констатирано наличие на умряла риба покрай брега на реката. Водите в реката са видимо бистри, без оцветяване, усеща се неприятна миризма на гнилостни процеси. В коритото на реката се наблюдават множеството водорасли, гниещи на дъното. От измерените на място експресни показатели се установява много ниско съдържание на разтворен кислород и висока температура на водата, което, съчетано с маловодието от сухия период и цъфтежа на водораслите, са вероятните причини за измиране на рибата в реката. В проверения участък няма промишлени източници, които да заустват отпадни води в реката. Във връзка с констатациите от проверката на кмета на община Земен е дадено предписание за почистване на бреговете на реката в горецитирания участък. РИОСВ – София, е извършила последващ контрол за изпълнение на предписанието, като е установено, че мъртвата риба е събрана и загробена на определено за целта от Общината място. За постъпилите през месец септември 2024 г. сигнали за замърсяване на река Струма в района на гара „Разпределителна“ в град Перник са извършени следните действия: Проверен е участък от коритото на река Струма до централната градска част до квартал „Мошино“ – град Перник. На места се забелязват жълто-кафяви петна и отлагания по растителността покрай бреговете на реката, в това число и в дере, вливащо се в река Струма. Констатирани са два броя стари ръждясали метални тръби, около които се наблюдават жълто-кафяви отложения, но в момента на проверката не е констатирано изтичане на води. По време на проверката не са установени собствеността и предназначението на тези тръби. Във връзка със сигналите са проверени промишлени източници на отпадни води в района – канализационен колектор, собственост на „Стомана индъстри“, и помпена станция на „Топлофикация – Перник“. При огледа не е констатирано изтичане на замърсени води в цвета на установените отлагания. На община Перник са дадени предписания, свързани с изясняване собствеността на трасето на откритите тръбопроводи, както и почистване на жълто-кафявите утайки в дерето. Предоставената от Община Перник информация не удостоверява изпълненията на дадените предписания, за което, подчертавам, на Община Перник са съставени три акта за административно нарушение. Предстои да бъдат издадени наказателни постановления на базата на тези актове. За постъпилите през месец декември 2024 г. сигнали за замърсяване на река Струма – умряла риба в района на централната градска част на град Перник, сме констатирали в два поредни дни проверки в десет броя участъка на коритото на реката, като са установени мазни петна по повърхността на водата. В първите два участъка е установено наличие на отделни екземпляри умряла риба, задържала се в растителността покрай брега на реката. Установен е и източникът на замърсяване – от бетонова тръба изтичат води с характерен силен мирис на нефтопродукти, образуващи мазен филм по повърхността на водата. Тръбата е изход на канализационен колектор № 8, собственост на „Стомана индъстри“. Дадени са предписания на дружеството за преустановяване на заустването на води с наднормени стойности по показател „съдържание на нефтопродукти“. Извършен е последващ контрол – вземане на проби, в резултат на което е установено, че предписанията са изпълнени. За първоначално установените превишения на определените в комплексното разрешително и индивидуални емисионни ограничения срещу „Стомана индъстри“ са предприети административни мерки. На нарушителя е съставен акт за установяване на административно нарушение. Благодаря, господин Председател.
Господин Дренчев, желаете ли реплика? Не. Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Веселин Вешев относно мерки за премахване на сметище в близост до град Смядово.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Господин Министър, в края на 2024 г. община Смядово получи признание за успешно използване на мобилно приложение и локални Viber групи за въвличане на жителите в разделното събиране на отпадъци. Извън социалните мрежи обаче в реалността темата за незаконните сметища на територията на община Смядово е изключително сериозна, тъй като поради безхаберието на местната власт от ГЕРБ и бездействието на контролните органи е допуснато да бъдат създадени множество такива незаконни сметища и същите да съществуват с години. Получавам десетки сигнали от притеснени жители на град Смядово относно съществуването на разрастващо се депо за смесени отпадъци. Сметището е с площ от няколко декара, разположено северно от град Смядово, с показани GPS координати. В депото се изхвърлят всякакъв вид отпадъци: битови отпадъци, строителни отпадъци, автомобилни гуми, животински кости, отпадъци от почистването на общинския парк, бетонни капаци от улични шахти и така нататък. В тази връзка въпросът ми към Вас е следният: какви мерки ще предприеме Вашето министерство чрез съответните контролни органи на РИОСВ – Шумен, за премахването на образуваното сметище и за недопускане на повторното му образуване? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Вешев. Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вешев, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви информирам, че изпълнението на дейностите по управление на отпадъците, включително предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места и създаването на незаконни сметища, както и организирането на почистването им, е от компетентността на кметовете на общините, в случая на кмета на община Смядово. На 28 януари 2025 г. от експерти на РИОСВ – Шумен, е извършена проверка на указания от Вас терен, находящ се в землището на град Смядово. При проверката е установено, че по пътя към старото депо на община Смядово са налични нерегламентирано изхвърлени строителни, текстилни, биоразградими отпадъци, хартиени и пластмасови опаковки, земни маси и около 20 – 30 броя излезли от употреба автомобилни гуми. След извършената справка в Агенцията по геодезия, картография и кадастър е установено, че замърсяването попада в поземлени имоти, собственост на община Смядово. За установеното нарушение на екологичното законодателство на кмета на общината са дадени два броя предписания: за почистване на констатираните замърсявания и недопускане образуване на нови замърсявания, със срок на изпълнение 28 февруари. Поради влошената метеорологична обстановка и дълбоката снежна покривка по това време е поискано удължаване на срока за почистване от страна на Общината. С писмо на РИОСВ – Шумен, от 26 февруари срокът за изпълнение на предписанието е удължен до 21 март. След изтичане на срока за изпълнение на дадените предписания от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Шумен, ще бъде извършен последващ контрол, като, ако не бъдат изпълнени тези мерки и не бъдат изпълнени предписанията, ще се премине към акт за установяване на административно нарушение, както е по реда на екологичното законодателство.
Благодаря Ви, господин Генов. Господин Вешев, заповядайте за Вашата реплика.
Благодаря за отговора, господин Министър. Община Смядово е типичен пример за община, завладяна от ГЕРБ, която е превърната в средновековна община от феодалния строй. Наглата и ояла се с власт местна администрация е превърнала това китно градче в сметище. След задаване на въпроса ми към Вас общинската администрация решава да прикрие дългогодишното си нехайство, като на 27 януари около 15,00 ч. изпраща машина тип фадрома, която да заравни мястото и да заравни купчините с отпадъци, като боклуците са избутани в близките дерета, които са близо до сметището. Едно от тези дерета е в близост до кладенците, от които се водоснабдява град Смядово. Преди малко проведох телефонен разговор с жител на град Смядово – до ден днешен положението е същото. Вие казахте, че е удължен срокът на действие на предписанието, но трябва ли да чакаме да се случи екологична катастрофа, за да бъдат наказани хората, които превърнаха това красиво подбалканско градче в сметище и които нехаят за проблемите на гражданите на тази община? Благодаря.
Господин Генов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Уверявам Ви, че Регионалната инспекция по околната среда в Шумен ще бъде безкомпромисна. Както виждате, поискана е някаква отсрочка. Дадена е възможност на кмета на общината респективно да си изпълни задълженията по Закона за управление на отпадъците. И ако бъдат констатирани, както преди малко казах, тези нарушения, глобите не са малки – от три до десет, така че с Вас можем съвместно да проследим изпълнението и на този вид контролна дейност от страна на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Шумен. Само ще допълня, че по Глава шеста от Закона за управление на отпадъците община Смядово има проект за рекултивация на депото и в момента, доколкото знам, търси финансов източник за рекултивация на това депо. Ние от МОСВ, ако се обърнат към нас – пък и без да се обърнат, защото виждаме, че там има проблем, както не само там, а и на много места в страната – ще предложим експертна помощ. Още по-добре ще е, ако можем да намерим и някакъв вид финансиране. Благодаря.
Благодаря Ви. Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Стоян Таслаков и Кръстьо Врачев относно сепарираща инсталация за отпадъци в община Стамболийски. (Реплики: „Времето – 14,00 часа е!“) Заседанието продължава до 14,15 ч. (Шум и реплики.) От администрацията преди около половин част ни информираха, че трябва да е до 14,15 ч. Не съм го решил аз в момента, това е причината.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, Община Стамболийски миналата година предприе инициатива за създаване на сепарираща инсталация за отпадъците на своя територия. Причините са икономиите, които Общината си е поставила от депониране на отпадъци и опазването на околната среда. За миналата година е било планирано да бъдат депонирани около 5000 тона отпадъци, но в края на годината сметките показват, че са депонирани с 2500 тона над прогнозните. Това, от своя страна, поставя в невъзможност да се покрият разходите за битови отпадъци и поставя под риск нормалното функциониране на общината. Сепариращата инсталация ще даде възможност да се намалят вредите върху околната среда, тъй като голяма част от отпадъците ще се рециклират за повторна употреба. В тази връзка моля да отговорите дали Община Стамболийски има необходимите лицензи, ако няма още, каква е причината. С какво Вашето министерство ще помогне да се реши кризата с боклука в общината и кога сепариращата инсталация ще заработи? Благодаря.
Заповядайте, господин Министър. Само да поясня, че удължаването е заради декларациите, които се изчетоха днес, и това е причината да имаме по-дълго работно време по отношение на парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми господин Таслаков и господин Врачев, към момента сепариращата инсталация, стопанисвана от Общинско предприятие БКС – град Стамболийски, не извършва дейност. Дадено е предписание на кмета на община Стамболийски дейността на площадка с поземлен имот 3306, УПИ и озеленяване, квартал 130 по плана на град Стамболийски да се приведе в съответствие с нормативните изисквания със срок на изпълнение 8.03.2024 г. След поисканото удължаване на срока за изпълнението му искането е уважено и срокът за изпълнение е удължен до 8.06.2024 г. До привеждането им в съответствие с нормативните изисквания е дадено предписание на кмета на община Стамболийски на площадката да не се извършват дейности по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци. На 17 октомври 2024 г. в РИОСВ – Пловдив, е постъпило уведомление за инвестиционно предложение за „Изработка на подробен устройствен план, изменение на ПУП-ИПРЗ, в съответствие с предвижданията на Общия устройствен план на община Стамболийски, одобрен с Решение № 168, взето с Протокол № 10/25.10.2021 г. на Общинския съвет на град Стамболийски, за част“, както казах, да не вървя докрая с идентификаторите на имота, да не ги повтарям. След разглеждането на внесената документация, в отговор на внесеното уведомление и във връзка с Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове и програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони в община Стамболийски с писмо изх. № 2343 от 4 ноември 2024 г. Общината е информирана, че заявеното от тях изменение на Подробния устройствен план попада в хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка за планове и програми и е предмет на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка. Тоест тези членове звучат, че не е необходим доклад за оценка на въздействието върху околната среда, а това решение може да бъде взето с преценка на съответния орган. Това е свършено. На 8 ноември 2024 г. Община Стамболийски внася искане за преценяване необходимостта от екологична оценка. И във връзка с изпълнение на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, документацията е изпратена в РЗИ – Пловдив, за писмено становище по отношение на степента на значимост на въздействието и риска на човешкото здраве. На 26 ноември 2024 г. е входирано писмено становище от РЗИ – Пловдив. Въз основа на гореизложеното от страна на РИОСВ е изготвено решение за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка с характер „да не се извършва екологична оценка за изработка на Подробен устройствен план и за урегулиране на тези имоти с разполагане на сепарираща инсталация“. Към настоящия момент Решение № ПВ, горецитирано, екологична оценка № 38 от 2024 г., не е обжалвано и е влезнало в действие. До момента няма задействана процедура от Община Стамболийски и не е подадено заявление. Това беше състоянието преди няколко седмици. Понеже редовно се готвя петък за заседание и си препрочитам информацията по този въпрос, държа да Ви кажа, че се е получило едно разминаване между Община Стамболийски и РИОСВ. Община Стамболийски има издадени разрешения за такива дейности преди няколко години. И тези разрешения все още важаха допреди седмица-две може би, не мога да си спомня срока. И понеже и аз така, като Вас, съм загрижен за този район и за тази община, напомних и на едните, и на другите какво трябва да свършват. А Община Стамболийски трябва да е инициаторът да си прекрати тези разрешения, за да влезе в сила новото. Мисля, че това е свършено, нямам обратна връзка, но зелената светлина пред Община Стамболийски да си поставят сепарираща инсталация на тази площадка е дадена. Така че благодаря за въпроса, господин Таслаков, защото той е доста отдавна и е брадясал. Та все ме навеждаше на мисълта дали някой нещо не е свършил. Сега се оказа, че нито РИОСВ си е свършила задължения докрай, нито Общината си е извършила задълженията докрай. И трябваше моята лична намеса това нещо да стане. Уверявам Ви, че там, ако намери Общината инвеститор, веднага може да си вкара сепариращата инсталация и площадката да работи. Благодаря.
Господин Таслаков, кратка реплика. Мисля, че министърът беше прекалено обстоятелствен даже.
Благодаря, господин Министър. Все пак трябваше да го изясним този въпрос, тъй като наистина аз много отдавна съм го задал. И смятам, че са много важни тези сепариращи инсталации, защото, както виждате и от въпросите на другите народни представители, имаме голям проблем с боклука. И трябва да натискате общините да изграждат такива сепариращи, защото на някои общини толкова са им малки бюджетите и нямат никаква възможност да оперират, че единственото, за което харчат, е за заплати, и боклукът е огромен проблем. Говоря за малки общини, като Кричим, Перущица, Куклен, Батак и така нататък. Благодаря.
Заповядайте.
Господин Таслаков, наясно съм навсякъде какво се случва, сигналите – имам филмчета даже на една партия, която снима с дронове, с камери и така нататък – за цялостната обстановка в страната. Но нали знаете, нерегламентирано сметище има оттогава, откогато има регламентирани. И тук – понеже по този въпрос ще си говорим доста петъци и доста парламентарно време ще употребим, ние готвим определени изменения в Закона за управление на отпадъците. Ясно е, виждаме, че кметовете не могат да се справят. Тази констатация я правим и ние, и Вие, но в основата какво стои? Явно механизмът по управление на отпадъците в сегашния си вид е крайно сбъркан. Така че все пак Вие сте законодатели, ние ще внесем нашите предложения, но трябва и Вашата подкрепа тези закони да бъдат изменени така, че да работят. Имате ли нещо против – например хванала Пътната полиция някой, че кара колата, употребил алкохол, нали. И виждате, че тези случаи понамаляха. Много са малко, или поне не се говори в медиите за тях. Ами ако хванем някой с един камион, че изхвърля нерегламентирано някъде отпадъци, защо да не му вземем камиона? Един път, два пъти, три пъти, четири пъти и тези практики ще спрат. Малко с времето, господин Председателстващ. В някои големи градове това е бизнес. (Реплика от народния представител Петър Петров.) Има фирми и в Пловдив, господин Петров. Има фирми, които пускат обява: „Чистя мазета, чистя апартаменти, стари къщи“ и така нататък. Тези превозни средства – всички сме грамотни и сме запознати, че трябва да бъдат регистрирани, че могат да транспортират отпадъци и да бъдат регистрирани в съответната регионална инспекция. Значи само липсата на това разрешение е основание, когато бъдат заловени от органите, да им бъде съставен акт за нарушение. Ама ако му вземем микробуса или колата и това се разчуе, мисля, че това ще е една от мерките. Това съм го дискутирал преди два дни с много кметове на общини…
Господин Министър, нека законодателната Ви инициатива…
… и от всеки един, трябва да Ви кажа, че получих подкрепа за едни евентуални такива предложения. Благодаря. Извинявайте, че малко с времето…
Следващият въпрос е от народния представител Златан Златанов относно евентуални промени в нормативната уредба, които да задължат лицата, извършващи дейности по събиране и транспортиране на битови отпадъци.
Уважаеми господин Председател, въпреки че министърът отне доста време, ще бъда изчерпателен по отношение на моите въпроси, тъй като все пак това касае жителите на един от първите европейски градове в България. Господин Министър, финансирането на дейностите по третиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации – регионални депа за неопасни отпадъци, сепариращи инсталации, компостиращи инсталации и други, се осъществява чрез приходите от таксата за битови отпадъци. Тенденцията за нарастване на разходите за управление на битовите отпадъци, които следва да се финансират от приходите от таксата за битови отпадъци, води до увеличение на размера на таксата, която се събира от физическите и юридическите лица. Предвид факта, че значителен финансов ресурс на данъкоплатците се заплаща за такса битови отпадъци, чийто размер беше повишен в много общини в България в края на тази година, в това число и в община Русе, то следва да се осъществява и стриктен контрол върху разходването на тези средства. Голяма част от приходите от таксата за битови отпадъци се разходва за изграждане, експлоатация и мониторинг на регионалните депа за неопасни отпадъци, в които постъпват за обезвреждане смесените битови отпадъци и неоползотворените фракции от подложените на предварително третиране сепарирани такива. Правната норма на чл. 41а от Закона за управление на отпадъците задължава лицата, оператори на съоръжения и инсталации за третиране на битови отпадъци, да използват системата за видеонаблюдение и контрол. Системата трябва да осигурява проследяване и визуален контрол в реално време на приеманите количества отпадъци и на процесите по третирането им – сепариране, депониране и други, както и съхранение на записите в срок, не по малък от шест месеца. Операторите на инсталациите за третиране на битови отпадъци осигуряват отдалечен достъп на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира инсталацията, и на органите на местно самоуправление до видеоизображенията в реално време и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата информация. При извършване на проверка операторите на инсталации за третиране на битови отпадъци предоставят на контролните органи, включително и на органите на местно самоуправление, цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол. Граждани, с които поддържаме постоянна комуникация по места, ни сигнализират, че превозните средства, с които се транспортират битови отпадъци или неоползотворими отсепарирани фракции, понякога (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) са обект на двойно претегляне на вход на Регионално депо – Русе. Липсата на достатъчно ефективен контрол върху количеството на приетите в депата битови отпадъци води както до неточности при получаването на достоверни данни за отпадъците, така и до неправомерно разходване на финансови средства. Моля да ми отговорите във вербална форма на следния въпрос: Констатирани ли са нарушения от страна на РИОСВ – Русе, по отношение на количествата битови отпадъци при приемането им на територията на Регионално депо – Русе, и ако такива са били установени, какви последващи действия ще се предприемат? (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)
Господин Министър, заповядайте да отговорите на така поставения въпрос.
Господин Златанов, уважаеми колеги – то колеги няма, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! По Закона за управление на отпадъците всеки оператор на съоръжения и инсталации за третиране, депониране е задължен да използват система за видеонаблюдение и контрол върху всички точки на имота, в който се извършват такива дейности. Информацията от системата за видеонаблюдение и контрол се събира и служи за осъществяване на контролни правомощия на органите за опазване на околната среда в лицето на регионалните инспекции по околната среда по отношение само на издадените разрешителни документи за депа за отпадъци и площадки за съхранение и третиране на отпадъци. Това е като кариерите – където има незаконен добив, енергетиката не ги хваща, където е законен, отиват там на проверка, така че и логиката на Закона за отпадъците е по същия начин, господин Златанов. Министерството на околната среда и водите принципно подкрепя всяка форма на засилен контрол при управление на отпадъците. В този смисъл оборудването на специализираните сметосъбиращи автомобили с видеокамери е решение и отговорност единствено и само на кметовете на общините. Изпълнението на ангажиментите на органите за местно самоуправление и местната администрация по осигуряване събирането на битови отпадъци, транспортирането им до депата или до други инсталации и съоръжения за оползотворяване или обезвреждането им се контролира от МОСВ, респективно от регионалните инспекции по околната среда и водите, по реда на Закона за управление на отпадъците. Тоест нека има камери – тези камери са за контрол от страна на регионалната инспекция. Но при извършено престъпление срещу екологичното законодателство тези камери – те са за оперативна дейност – те не могат да бъдат използвани за някакви бъдещи доказателства при водене на някакви следствени действия за разкриване на някакво екологично престъпление, защото знаете какъв е редът за използване на специални разузнавателни средства, когато се води разследване за някакво престъпление. Само да Ви кажа, че преди години в Закона за управление на отпадъците бяха задължени площадките за черни и цветни метали да имат такова видеонаблюдение. И трябва да Ви кажа – може би има три или четири години оттогава, поне данните по отношение на нарушенията, извършени на такива площадки, силно намаляха благодарение на задължението да има видеонаблюдение. Защото при извършване на кражба, при извършено нерегламентирано предаване на отпадъци на съответните площадки тези камери и архивирането на данните позволява на органите да си свършат по-добре тяхната работа, да установят нарушителите и да установят наличието на някакво престъпление. Още веднъж казвам, че Министерството на околната среда и водите подкрепя такъв вид действия, но ние не сме инициаторът. Всичко това е в презумпциите на кмета и местната власт. Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика.
Господин Министър, ноторен факт е, че сметоизвозването, сметопочистването и сметищата не подлежат на контрол от Вашето министерство. Те подлежат на контрол от мафията – от мафията, която се е сраснала с тези фирми, които са касичка на партийни каси, които са част от феодалния модел, който се е сраснал с много общини в България. И тъй като е ясно, че Министерството е импотентно да предприеме каквито и да било действия, то не е далеч моментът, когато ВЪЗРАЖДАНЕ – единствената патриотична сила в България, когато поеме управлението, с помощта на стотици доброволчески отряди ще предприеме съответните действия да прекърши този порочен модел, който е в ущърб на цялото общество. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)
Господин Златанов, ами хайде да обявим заедно война на мафията – аз вече съм я обявил. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Хайде!“) Да, точно по въпроса с отпадъците (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ) – и тези, които събират такси за гумите, и тези, които събират такси за други потоци отпадъци. Обаче все пак да призоваваме към насилствени действия (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), да призоваваме към насилствени действия е доста противоконституционно. Така че аз не бих си позволил даже от тая трибуна, въпреки че някои притежават имунитет, но призивите за такива действия не са най-доброто решение за такъв вид действия. Благодаря.
Лично обяснение!
С това парламентарният контрол завърши, респективно и днешното заседание. Следващото редовно заседание е на 12 март 2025 г. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,21 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председатели: Цончо Ганев Хайри Садъков Секретари: Цвета Рангелова Габриел Вълков