2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: levent-orhan-memish
· намерени изказвания: 3
#1 · speech
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 202 народни представители. Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) Преди да пристъпим към точката от дневния ред, едно съобщение. С писмо с входящ № 51-554-00-29 от 19 февруари 2025 г. народният представител Димитър Иванов Аврамов информира председателя на Народното събрание, че дава съгласие за възбуждане на наказателно преследване по постъпило искане от изпълняващия функциите главен прокурор на Република България Борислав Сарафов. С писма председателят на Народното събрание е уведомил изпълняващия функциите главен прокурор на Република България Борислав Сарафов за дадените от народните представители Даниел Тихомиров Александров и Димитър Иванов Аврамов писмени съгласия, като са приложени заверени копия от тях. Започваме с точка осма от приетия дневен ред от седмичната програма: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА АТАНАС ЗАПРЯНОВ И МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ВЪПРОСНИК, ИЗГОТВЕН ОТ СТРАНА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ПО ТЕМИ, СВЪРЗАНИ С ГОТОВНОСТ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В СПЕЦИАЛНА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА УКРАЙНА. Заповядайте, министър Георгиев, министър Запрянов, добро утро! Моля, вносителите – заповядайте, господин Шопов, за предмета на искането за изслушване.
#2 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Наближава краят на тригодишното кръвопролитие на територията на Украйна, което влоши политическите, икономическите и културните връзки в целия Черноморски регион. България се оказа най-засегнатата държава сред воюващите на театъра на военните действия. Нашите сънародници, живеещи на територията на Република Украйна, се озоваха между чука и наковалнята между двете воюващи страни, стегнати в огнените клещи на смъртта. Република България има своя свещен дълг да защитава всеки българин, включително и тези, оказали се извън пределите на отечеството. Световните доминиращи сили постигнаха консенсус, че е време да се сложи край на кръвопролитието в Украйна. В този ключов и съдбоносен момент всякакви провокации, завоалирани под благовиден предлог, могат само да усложнят и да удължат агонията на едно изстрадало общество. Винаги сме настоявали, че България трябва да съдейства за прекратяване на бойните действия в Украйна и да се възстанови мирът в Черноморския регион. Най-сетне след тригодишни кръвопролития са направени първите плахи крачки към установяване на този дългоочакван мир. В тази ситуация България е необходимо да отчита своите национални интереси и на първо място, живота и сигурността на нашите сънародници в Украйна. За нашата икономика и енергийна сигурност е от жизнена важност възстановяването на връзките отпреди времето на санкционния режим. В тази последователност поставянето на допълнителни условия и изисквания към българската държава от нашите съюзници и партньори поставят страната ни в сложна ситуация и покрай полезните добронамерени инициативи може да се окажем в ролята на държава, която спъва или затруднява мирния процес само за да угоди на съюзниците си, докато те преследват своите частни користни интереси. Затова пред българската общественост в името на бъдещето на нашата нация трябва да бъде казано ясно какви условия са ни поставени и какви предписания трябва да спазва нашата държава в името на благовидните цели, поставени на международното поле. Имат ли свободата нашите дипломати самостоятелно да вземат решения и да предприемат инициативи, или са ни задавани предписания под формата на въпроси, изисквания и директиви, заставящи ни да браним чужди интереси. Благодаря.
#3 · speech
Благодаря, господин Шопов. Заповядайте, министър Георгиев.
#4 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да започна с нещо, което, надявам се, да не бъде схванато като поучение и по никой начин не е такова. Във вида, в който въпросът е зададен, той съдържа потенциал за леко заблуждаване. Това дали ще бъдат изпратени български военни във военна операция, означава де факто да се пита дали някой иска от нас информация да изпратим войници на война. Това няма да стане категорично. Оставям настрана терминологията, която се употребява в разрез със световно приетото наименование на това, което се случва в Украйна, а именно пълномащабна кръвопролитна война. Това не е военна операция, а пълномащабна кръвопролитна война. На първо място, бих искал да подчертая, че отправените от Съединените щати въпроси към съюзниците целят първоначално сондиране на виждания и мнения по различни аспекти на трайното и дългосрочно уреждане на конфликта в момента, в който новата американска администрация на президента Тръмп е обявила за своя цел постигането на траен мир – цел, която и ние напълно споделяме. В Украйна трябва да бъде установен мир и трябва да бъдат намерени гаранции за неговото продължаване и неотстъпване от всичко, което той води. Към тези въпроси не бива да се подхожда като нещо, което е предмет на договаряне. Запознаването с вижданията и позициите на съюзниците има за цел да бъдат взети предвид мненията, които ще се изразят при провеждане на бъдещи дискусии, и предприемането на евентуални действия. Въпросите са насочени към вижданията на европейските държави и тук искам с това да развенчая още едни спекулации, които се насложиха в последните дни, че от мнението на България никой не се интересува, никой не го вълнува или никой не го търси, а тъкмо напротив, тези въпроси индикират това, че ние сме ценен партньор, важен съюзник в Черноморския регион и нашето мнение е ценено, важно и необходимо. Аспектите, които се поставят с въпросните питания – на първо място, гаранциите за сигурността на Украйна с цел постигане на траен мир, участието на европейски и други държави в установяването на бъдещи мирни договорености, възможностите за предоставяне на допълнителна военна помощ за прилагане на санкциите и предотвратяване на тяхното заобикаляне, както и принципната готовност, дебело подчертавам, принципната готовност на съюзниците за разполагане на сили в Украйна, като отново се подчертава – част от бъдещи мирни договорености при условията на траен мир. И тук се връщам в началото на това, което казах – никой не говори за сили в сегашните условия, а най-малкото в контекста на военна операция, говори се при условията на установен траен мир. И последното нещо, което се пита, е изискванията на съюзниците вече към Съединените щати за участие в подобна евентуална мисия. Никой, никъде и по никакъв начин не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращането на военни контингенти в Украйна за участие в бойни действия между Русия и Украйна. Въпрос от общия дебат за гаранциите по сигурността за Украйна след края на войната е темата за евентуални мироопазващи сили като част от бъдещо мирно споразумение. В тази връзка призоваваме настоятелно да бъдат преустановени всякакви спекулации на тази тема, защото те само и единствено насаждат страх в обществото, такъв, какъвто не следва да съществува, защото българската външна и отбранителна политика никога не са били неразумни в това отношение. Второто нещо, което е важно да се каже, е, че това, върху което трябва да фокусираме вниманието си, е българската и на европейските ни съюзници позиция, че преговорният процес за постигане на мир трябва да се основава на принципа нищо за Украйна не може да се решава без Украйна. Украйна трябва да вземе решение за условията за мир, като се има предвид, че справедливият и траен такъв е възможен само при зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. Украинският народ има своето законно право да избира свободно собственото си бъдеще, договореностите за сигурност и пътя си за развитие, просперитет и устойчивост. В този смисъл България като черноморска държава и съюзник от източния фланг на НАТО ще бъде пряко засегната от постигнатите договорености и придържането към тези принципи е от ключово значение за нашата собствена сигурност. Така че всичко, което излагам пред Вас, е и в унисон с българския национален интерес и неговата защита. Европейският съюз трябва неизменно да присъства на масата на преговорите, когато се обсъжда бъдещето на Украйна, тъй като това има директно отражение върху сигурността и стабилността на цяла Европа. Европа е естествен съюзник на Съединените щати и трябва да бъде равностоен участник в дипломатическите усилия за постигане на мир в Украйна. От ключово значение е Европейският съюз и НАТО да останат единни в подкрепата си към тази държава и да демонстрират своето лидерство. И на последно място, бих искал да подчертая, че българската подкрепа за Украйна остава непроменена в параметрите, които седем отделни решения на Народното събрание на Република България поставиха като рамка за всестранната подкрепа за тази страна, и докато Народното събрание не вземе друго решение, това ще бъде и политиката, която ние ще следваме. Благодаря.
#5 · speech
Благодаря, министър Георгиев.
#6 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Реплика!
#7 · speech
Заповядайте, господин Ганев.
#8 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, чрез Вас искам, ако искате, и Вие се обърнете към министъра, целта на изслушването е ясно и точно министърът да каже какви са въпросите от така наречения въпросник и какво ще отговори българското правителство? Да се отговори публично, без коментар в момента правилно, неправилно според политическите възгледи на партиите какво питат и какво ще отговори българското правителство, особено за последния въпрос, който той надълго и нашироко разясняваше – какво са имали предвид американците. Ясно и точно да каже: това ни питат, ние това отговаряме и такъв ангажимент. Нищо повече на този етап. И след това всяка от партиите да си зададе въпроса, но нека министърът за това в изложението си да каже: това ни питат и ние това ще поемем като ангажимент или няма да поемем като ангажимент въпреки всичко. Това е много важно в момента, защото иначе с общи приказки нищо не каза министърът. Абсолютно нищо!
#9 · speech
Благодаря, господин Ганев. Министър Запрянов, заповядайте.
#10 · speech
Министър Атанас Запрянов
Благодаря, госпожо Председателстваща! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мога да бъда много кратък, мога да бъда и по-обстоятелствен. Да бъда кратък. Никой, никой не е искал от България, в България не се извършва военно планиране нито в Щаба на отбраната, нито в Министерството на отбраната за участие на България в операцията по мироопазване, която е бъдеще и евентуално може да се случи. По никакъв начин никой не е искал от нас участие и в сегашната война на Русия срещу Украйна. Става дума за въпроси, които не са изпратени към България, а са изпратени към страните съюзници от НАТО. Събитията през последните седмици, включително проведената Мюнхенска конференция по сигурността, и сега ще разберете защо, демонстрираха новия подход на американската администрация начело с президента Тръмп по отношение на войната в Украйна, който има за цел прекратяване на военните действия и постигане на мирни договорености. В тази връзка бих призовал за сдържаност в оценките относно последните инициативи на американската администрация. Виждаме емоционалност в реакциите на редица наблюдатели за сметка на задълбочен реалистичен анализ на стратегическата ситуация и дългосрочни тенденции. Със встъпването в длъжност на Доналд Тръмп започва процес на преразпределение на тежестите в рамките на НАТО в посока поемане на по-голям дял от страна на европейските съюзници от Алианса. Това е пътят в дългосрочен аспект да имаме силен и стабилен Алианс и това развитие не е нито ново, нито изненадващо. Още по време на първия си мандат президентът Тръмп настояваше европейските съюзници да започнат да поемат повече отговорност за собствената си отбрана и това вече е факт. В този контекст САЩ предприеха стъпки към консултиране, подчертавам, консултиране със своите съюзници относно техните виждания за постигането на трайно, подчертавам, трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна. С тази задача е натоварен специалният пратеник на президента Тръмп за Украйна и Русия генерал Кийт Келог, който и в момента се намира в Украйна, и той ни информира, че задачата му е да проведе разговори с Украйна и с европейските държави. По неговите думи това е отделна линия на действия на американската администрация, различна от другия паралелно протичащ процес на разговори с Русия, воден от държавния секретар Марко Рубио. На някакъв бъдещ етап тези процеси ще се обединят на обща маса за водене на преговорите. В изпълнение на тази своя задача Келог проведе дискусии със съюзниците във формат Северноатлантически съвет на 17 февруари тази година с цел да информира ръководството на Съединените американски щати за вижданията на съюзниците от НАТО, не само на България, за трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна. Визираният от Вас така наречен въпросник всъщност представлява насочващи въпроси към всички съюзници от Алианса, имащи за цел предварителна подготовка на дискусия на ниво Северноатлантически съвет. Въпросите се отнасят най-общо до възможни бъдещи гаранции за сигурност, участие на европейските държави в мирните договорености, разполагане на военни сили като част от мирните договорености, очаквания към САЩ за ангажираност и принос в санкционния режим срещу Русия и други, за които министър Георгиев говори. Следва да се отбележи, че сред въпросите няма такъв, визиращ участие в така наречената специална военна операция на територията на Украйна под каквато и да е форма, а става въпрос за последващо разполагане на военни сили като част от мирните договорености. Държа да поясня, че възприемаме това предложение в смисъл на разполагане на мироопазващи сили, тоест за мироопазваща операция със съответния мандат и статут след сключване на споразумение за траен мир. Тук мога да Ви дам пример с операциите, които са в Косово, в Босна и Херцеговина. Като цяло, за да се извърши военно планиране, трябва да има сключено споразумение за мир. Трябва участващите страни Русия и Украйна да са се съгласили за такова разполагане. Трябва да има мандат или на ООН за такава операция, или на друга организация. Трябва да има цел на операцията. Трябва да има покана за конкретно участие и принос, да има времеви параметри. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Нищо такова няма, така че аз като министър на отбраната Ви казвам: няма как да има военно планиране, докато всичко това не се случи. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)
#11 · speech
Моля, господин Ганев, без подвикване от първия ред. Има процедура, по която можете да си поискате думата. Благодаря, министър Запрянов. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.) Заповядайте за процедура.
#12 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, първо, ще Ви помоля да обърнете внимание на министъра на отбраната – бивш възпитаник на СССР, впоследствие възпитаник на Съединените щати, да говори с уважителен тон към народното представителство, защото тук са хора, които са избрани от избирателите и от българските граждани. Той говори на тях, не говори на нас като народни представители, затова да говори уважително към българския народ. И по-важното, попитах след моята процедура министъра на външните работи дали ще отговорят нещо конкретно по целта на това изслушване, защото се обезсмисля да губим време, при положение че те нито ще кажат точно въпросите, нито ще поемат точен ангажимент какво ще прави правителството. Ние искаме да знаем какво ще прави правителството – нито повече, нито по-малко. Впоследствие ще се правят анализи добри ли са политиките, или не. Целта на изслушването е това. Министърът каза, че днес няма да могат да поемат точно ангажимент да кажат какво ще правят, тъй като предстои да анализират, но пое ангажимент. И тук се обръщам към председателя на Комисията по външна политика – следващата седмица по изричен ангажимент на министъра на външните работи да има закрито заседание на ресорната комисия, в което ясно и точно правителството да обясни какво ще отговори и какъв ангажимент ще поеме. Това е ключов момент. Но на фона на изслушване, в което ще убием в момента два часа и половина, без никакви общи и конкретни отговори, а министърът на отбраната да разтяга локуми тук и да се прави на интересен какви неща били подготвени и какви не били подготвени, просто няма смисъл.
#13 · speech
Благодаря, господин Ганев Да разбирам ли, че правите процедура да прекратим изслушването?
#14 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, встрани от микрофоните
Не!
#15 · speech
Аз съм длъжна да попитам. (Реплика от народния представител Цончо Ганев: „Не!“) Добре. При това положение минаваме към първия кръг въпроси към двамата министри. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте. (Реплика: „Няма!. Шум и реплики.) Моля, без репликиране от място! (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Моля, господин Ганев, без комуникация по този начин, докато тече… (Реплики от народните представители Цончо Ганев и Манол Пейков.) Все пак представител на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ в момента е на трибуната и някак си мисля, че е уважително да изслушаме въпроса, който той има. Заповядайте.
#16 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Първо към господин външния министър. Аз съм съгласен с Вас, че се води пълномащабна война в Украйна, но трябва да отбележим, ако искаме да сме обективни, че Украйна започна тази война срещу собственото си население, тероризирайки го още от 2014 г., за което имаше репортажи дори по най-евро-атлантическата тогава телевизия bТV, 2015 г., как украинската армия тероризира българското население в Украйна, така че нека не забравяме тези факти. Конкретно въпросът ми е следният. От тази седмица започнаха мирните преговори по прекратяване на военните действия в Украйна. Дипломатите на световните суперсили поставиха началото на, подчертавам, добрите намерения за сключване на примирие и постигане на окончателен финал на това тригодишно кръвопролитие. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ винаги сме застъпвали тезата, че в този конфликт България може да бъде само единствено в ролята на помирител. Сега, когато световната общественост е постигнала консенсус за стартирането на мирен процес, българската държава и българската дипломация готови ли са да покажат добрите намерения на България? Конкретно – кога ще бъде прекратена военната помощ за Украйна, включително и предоставена чрез трети страни, включително и предоставена чрез посредници? Отново повтарям, кога ще бъде прекратена военната помощ и готови ли сте България да бъде посредник за мир? Благодаря.
#17 · speech
Благодаря, господин Георгиев. Министър Георгиев. (Реплики между народните представители Цончо Ганев и Манол Пейков.)
#18 · speech
Уважаема госпожо…
#19 · speech
Само секунда, ако обичате. Заповядайте, министър Георгиев.
#20 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Георгиев, първо, може би не е необходимо, но аз съм длъжен да започна с едно уточнение. Незаконната анексия на Крим по нито един начин не може да бъде считана като украинска агресия. Войната започна така, както целият свят е признал, с непровокираното агресивно и водещо до този кръвопролитен конфликт стартиране на военни действия от страна на Руската федерация срещу суверенна Украйна. Няма нито едно достоверно сведение за наложен обратен ред на тази война. По отношение на въпроса, който задавате, неговият отговор е прост – тогава, когато Народното събрание предприеме други действия, с които задължи правителството да прави нещо различно от това, което прави то в момента вследствие на седем последователни взети решения, касаещи всеобхватната помощ за Украйна. А що се касае до българската държава, българската външна политика и това как тя се държи в момента, Европейският съюз и НАТО са, от една страна, гарант за мира, от втора страна – посредникът, за който Вие говорите. България като партньор в едното и съюзник в другото в този смисъл е гарант за мира, е гарант за това да спре войната и е страна, търсеща разрешаването на този кръвопролитен конфликт. Така че българската външна политика, смятам, е изпълнила своята задача, дори ако мога да кажа, много назад във времето, когато е взела своя информиран цивилизационен избор да бъде част от Европейския съюз и НАТО – единствените организации и структури в момента, които са способни, разбира се, със своите партньори, да установят мир в този конфликт. Благодаря Ви.
#21 · speech
Благодаря, министър Георгиев. Въпрос от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Няма. Въпрос от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ? Заповядайте, господин Василев.
#22 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, госпожо Председателстваща. Изумително е, че няма въпроси. На фона на толкова снимки със Зеленски преди една година да няма въпроси, е много странно. Моят въпрос е много конкретен и към двама Ви. Господин Министър на отбраната, ако има сключено мирно споразумение, ако има натоварена юрисдикция, която да отговаря за разполагането на умиротворителни войски, и ако Вие двамата сте министри на България в този период, Вие „за“ ли сте присъствие на български контингент там, или не сте? (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#23 · speech
Благодаря, господин Василев. Министър Запрянов, заповядайте.
#24 · speech
Министър Атанас Запрянов
Аз не мога да коментирам хипотези. (Възгласи: „Ааа!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Казах Ви, когато има нещо на масата като решение, тогава Вие ще решите – Народното събрание, не ние. Ние ще Ви предложим. Такова решение е от компетенциите на Народното събрание и това е спекулация. Пак Ви казвам, става въпрос за консултации, нищо друго няма на масата. Господин Василев, ако Русия покани България да бъде в такава мисия и това е записано в споразумението, Вие ще подкрепите ли? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#25 · speech
Благодаря, министър Запрянов. (Шум и реплики.)
#26 · speech
ПП МЕЧ, встрани от микрофоните
Процедура по начина на водене.
#27 · speech
Процедура по начина на водене – добре, слушам с интерес. Заповядайте, господин Василев.
#28 · speech
ПП МЕЧ
Госпожо Председателстваща, моите уважения към министъра на отбраната, но той няма право да задава въпроси на народните представители. Той е тук, за да отговаря, и аз му зададох конкретен въпрос. Господин Министър, ако зависеше от мен, наркоманът Зеленски щеше да е ликвидиран много отдавна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#29 · speech
Господин Василев, опасявам, че не разбрах каква е процедурата по начина на водене. (Реплика от народния представител Радостин Василев.) Преминаваме към втория кръг въпроси. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. Благодаря. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Няма. Благодаря. (Шум и реплики.) Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте.
#30 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, господа министри! Тъй като не чухме нито във въпросника, нито в някои от конкретните въпроси, то можем да се базираме само на това, което е общодостъпно от медиите. Сред въпросите, поставени от Държавния департамент, има такъв, който директно пита: какви допълнителни способности, оборудване и опции за поддръжка е готово да предостави Вашето правителство на Украйна, за да подобри тя позицията си в преговорите и да увеличи натиска върху Русия? От август миналата година Украйна реши да използва като коз при воденето на бъдещи преговори територията на Руската федерация, на която в момента са разположени украински въоръжени сили. От август миналата година Украйна се намира в Суджанския район на Курска област, където има групировка от 20 хилядна войска. Готова ли е българската държава да се окаже в ситуация, нарушаваща международното право? Досега говорихме какъв агресор е Русия, но от август 2024 г. в абсолютно същата роля се оказа и Украйна, защото украински сили се намират все още и днес в Суджански район на Курска област. Тоест имаме двама агресори според Вашите разбирания, ако спазваме един и същи стандарт. При това положение можем да зададем въпроса: готова ли е България да изпрати там свои сили? Ние вече допуснахме една такава грешка при нарушаването на международното право с нашето участие в Ирак и в Афганистан, но те не бяха ядрени държави, от тях не зависеше нашата ядрена сигурност. България готова ли е да се изправи срещу една от световните ядрени сили, изпращайки свои въоръжени сили на територията на Суджански район? Готови ли сте да поемете този риск, защото допреди малко и министърът на отбраната, и министърът на външните работи казаха, че могат да изпратят миротворчески сили, ако бъдат поискани те от ООН? (Реплики от народния представител Костадин Ангелов.) Казаха, че ако има решение на ООН и Народното събрание, ще бъдат изпратени. (Шум. Реплики от народния представител Костадин Ангелов.)
#31 · speech
Моля, господин Първанов, да формулирате въпросът Ви към кого от двамата министри е?
#32 · speech
И към двамата министри, тъй като засягат и българските военнослужещи, и българската дипломация, и гражданите, живеещи в Украйна, които имат българско гражданство, и гражданите, живеещи в Русия, които имат българско гражданство.
#33 · speech
Да, благодаря. Времето ви изтече обаче.
#34 · speech
Благодаря.
#35 · speech
И аз благодаря. Министър Запрянов, заповядайте, моля.
#36 · speech
Министър Атанас Запрянов
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз зададох риторичния въпрос, господин Василев, не за да провокирам, защото такава операция в споразумението трябва да приемат и Русия, и Украйна, и те да посочат страните, за които са съгласни да бъдат там. Това исках да Ви кажа, не да правя внушения. Ние сме на един много ранен етап на дискусии, анализи и оценки. Вие, господин Първанов, питате за конкретни военни параметри. Аз Ви казах, че такива няма и няма как ние да вземем политическо решение и да правим военно планиране, и да дойдем при Вас, и да Ви обясним, и тогава ще Ви отговорим конкретно на тези въпроси. Аз не мога да Ви кажа какво ще искат. Въобще в тези мироопазващи сили да има и Украйна, и Русия, и САЩ. И по чий мандат ще бъдат? Разбирате ли? Този дебат не може да бъде конкретен. Министър Георгиев Ви отговори – става въпрос за процес на консултации – нищо повече. Благодаря.
#37 · speech
Благодаря, министър Запрянов. Министър Георгиев, Вие искате ли нещо да допълните, тъй като въпросът беше и към двамата министри? Заповядайте.
#38 · speech
Аз смятам, че може би господин Първанов не е разбрал отговорите ни, но ще доуточня. Първо, ООН никъде и в нито един момент не е споменавана, за да я намесвате в дебата. Второ, ако някой не е останал с впечатлението за категоричност в нашия отговор, аз затова започнах с леко манипулативното поднасяне на въпроса – участие в специална военна операция. Това означава участие във военни действия, участие във война. Никога, никъде, по никакъв начин… първо, никой не ни е питал такова нещо. Второ, никога, никъде и по никакъв начин българската държава не е декларирала подобно дори намерение. Аз мисля, че политическите лидери на партиите, стоящи в тази зала, бяха категорично, брилянтно ясни по темата. Това го казвам и във връзка отново с юрисдикцията на Народното събрание – единствено и ексклузивно да има правото за взимане на подобни решения. И не бива да се използва тази тема, наистина консултативна по своя характер – задаване на въпроси. Отново подчертавам, защото мнението на държави като нашата на източния фланг, черноморското сътрудничество, имащи тежест тук в региона, не само, но и в контекста на цялата сигурност и архитектура на частта от света, в която ние се намираме, да се използват за манипулиране или някакво предпоставяне на мнения в общественото пространство. Това е изключително опасно. Ние сме водили този разговор и преди. Трябва да бъдем отговорни, първо, към собствената си държава, към собствения си национален интерес, към това къде се намираме и колко близо до конфликта и след това да се опитваме от тази най-висока трибуна по някакъв начин да спекулираме с толкова сериозни категории. Мисля, че господин Запрянов беше много ясен в това, което Ви каза. Няма как на база въпроси, които целят изразяване на мнение и провеждане на някакъв разговор с консултативен характер, да се гради вече цяла теза, теория едва ли не, да се задава как правителството я изпълнява, все едно тя е вече наложена и е факт там, във връзка с нещо, което е толкова плашещо и фрустриращо обществото. Моля Ви, смятам, че Вие сте отговорна политическа сила – политическа сила, която парадира със своята национално отговорна позиция и опазване на обществения интерес. Недейте точно Вие да бъдете тези, които прокарвате подобни страхове в българското общество, защото това справедливо ще повдигне някои въпроси именно за истината – дали искаме да политизираме един дебат в посока някакво партизиране на интереси, или наистина искаме да обслужим националните интереси на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#39 · speech
Благодаря Ви, министър Георгиев. Въпрос от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Няма. Въпрос от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Не виждам. Въпрос от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Няма. Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Няма. Въпрос от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ? Заповядайте, господин Василев.
#40 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря. Господин Запрянов, господин Министър! Вие знаете, че във военното дело планирането е нещо изключително важно, и подготовката, при положение че съвсем ясно Ви поставих хипотези, за които Вие сам споменахте – хипотеза за мирен договор между двете страни, макар че не е сигурно, че там се слага контингент, който въобще ще е съгласна Украйна с неговото присъствие предвид американската позиция. Има мирен договор, има юрисдикция, която е натоварена с управлението на евентуален миротворчески, опазващ мира контингент, имаме хоризонт за траен мир в региона със съгласието на Украйна с този или с друг лидер. Русия ни кани – както Вие казахте, руската държава, ако мен ме покани, естествено, че ще приема такива преговори и разговори. Не че съм русофил, но аз съм нормален човек, не съм като някои, дето от ляво надясно се кланяха на Зеленски. Питам Ви, при тези хипотези – Вие сте човек, на който планирането трябва да Ви е основна идея в момента, защото на 200 – 300 километра от територията на България имаше война. Ние трябва да планираме какво прави България. Всичко това се е реализирало, дали е ООН, дали някоя друга юрисдикция ще бъде отговорна, не знам, но Вие, ако тогава сте министър, господин Георгиев, как бихте подходили по изпращането на умиротворителен контингент, хуманитарен или някакъв друг контингент? Питам Ви, защото аз си спомням думите на Георг Георгиев, че агресорът Русия трябва да бъде спрян с военна помощ на всяка цена. Така ли е, господин Георгиев? Това Вие го казахте.
#41 · speech
Ние и сега помагаме военно.
#42 · speech
Вашият министър-председател Желязков говореше на украински – „Слава Украине!“. Аз Ви питам сега: Вие като министри, при тези хипотези, ама как те не са се реализирали… Ами то при нас в Министерския съвет един ден по-рано, преди да избухне войната, дойдоха Службите и казаха, че война няма да има. Вие представяте ли си какво планиране имаме ние като държава? Отговорете ми, господин Министър на отбраната: какво ще направите Вие тогава, ако тези хипотези са се реализирали? (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#43 · speech
Благодаря, господин Василев. Министър Запрянов, заповядайте.
#44 · speech
Министър Атанас Запрянов
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз мога да гарантирам и да Ви информирам, че сериозно планираме отбраната на Република България и много скоро правителството ще приеме и президентът ще утвърди отбранителния план на държавата. Това е моето конституционално и законово задължение, така както Вие сте поставили на отбраната. Планирам реално съгласно плановете на НАТО. Не мога да отговарям за хипотетични операции, пак казвам, които не съществуват в правния мир. Още веднъж подчертавам – това са хипотези, които няма как на базата на тях да правим реално планиране. Разберете, и нека този дебат да не манипулира обществото – това е моят апел към гражданите на България, да знаят, че ние се грижим за отбраната на страната и изпълняваме решенията и планираме тогава, когато има политическо решение. То ще се вземе от този парламент и тогава ще Ви докладвам – химици ли ще пращаме, сапьори ли, ако Вие сте казали, че трябва да ги пращаме. Нека да не коментираме хипотези. Говорим за консултации. Консултациите са много сериозни и много сложни и трябва да Ви кажа, че по-добре, за това апелирах – нека да не бъдем емоционални. Когато всичко е ясно, на масата има споразумение, има яснота какъв контингент – ще има ли, а може и въобще да няма, тогава да говорим, сега просто Ви губя времето. Благодаря Ви.
#45 · speech
Благодаря, министър Запрянов. Преминаваме към последния етап от тази процедура – отношение към предмета на изслушване. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, госпожо Йорданова.
#46 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Последните минути бяхме свидетели на опити по време на това изслушване по важен за българския национален интерес въпрос, за това, което се случва в света в трудните времена, в които живеем, да бъдат разпространени манипулации, да бъде променен ходът на историята или всъщност да бъдат подменени исторически факти. От тази висока трибуна ние ясно трябва да заявим какъв е българският национален интерес.
#47 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Какъв?
#48 · speech
Българският национален интерес е да има траен мир в региона. Този траен мир не може да бъде решен без участието на Украйна.
#49 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Да се бием за Украйна. Вие искате война.
#50 · speech
Не може да бъде решен без общо решение на Европа, без участието на Европа в този процес.
#51 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Само стой и гледай.
#52 · speech
Това е нашият български национален интерес. Трябва също така ясно да заявим, че агресорът в тази пълномащабна кървава война е Русия и историята не бива да бъде подменена. Също ясно трябва да заявим, че украинският народ има легитимно избран президент по реда на своята конституция (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) и Зеленски не е агресор…
#53 · speech
Госпожо Йорданова, моля да се съсредоточите в отношение към предмета на изслушването.
#54 · speech
Госпожо Председател, това е изцяло по темата на изслушването и продължавам. По всеки един от въпросите, които са поставени към българската държава в рамките на консултации, които чухме, ние настояваме отговорите да бъдат изработени в съгласие с всички страни – членки на Европейския съюз. Без общ отговор на Европа, разделени – европейските държави, ние ще бъдем слаби, а в общ национален интерес е силно участие на Европейския съюз в рамките на постигане на траен мир в региона. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#55 · speech
Благодаря, госпожо Йорданова. Отношение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте, господин Първанов.
#56 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, достопочтени служители на народа! От това, което чухме досега, всъщност точно по предмета на изслушването ние не получихме конкретен отговор – какъв е въпросникът, какво точно са ни питали. Никой от двамата министри не отговори. Това дава възможност за много спекулации, за много тълкувания и по-нататък може би ще бъдат разгънати много пропагандни тези на различни гледни точки, тъй като министрите така и не отговориха какви са тези въпроси, какъв е въпросникът. Неслучайно господин Ганев каза, че ако е толкова поверителна информацията, ние можем да направим засекретено заседанието. Ако считате, че е поверителна информацията, няма никакъв проблем да бъде засекретено заседанието. Още повече че спестихте достатъчно време – повечето политически сили изобщо не пожелаха да вземат нито отношение, нито да зададат въпроси. Тук искам да отбележа нещо, което е много важно. Мир в Украйна не може да има без прекратяване на огъня, преди да бъде подписано мирно споразумение. А мирен договор може да подпише само легитимна страна. Легитимна страна, която представлява своя народ и своята конституция. В момента в Киев няма такива. Мандатът на президента Зеленски изтече на 25 май 2024 г. Мандатът на Върховната Рада – законодателния им орган, изтече на 28 август 2024 г. Тоест, преди да бъдат проведени избори, според международното право никой договор, подписан от страна на Украйна, няма никаква тежест. Тук искам да отбележа, че това засяга и нас пряко – България като държава и като нация, защото през последните седмици се говори за търговска сделка с реакторите на АЕЦ „Белене“. С кого ще подпишем тази сделка? Върховната Рада била гласувала нещо – тая нелегитимна Върховна Рада. Нас ни интересува не само енергийната ни сигурност, а и съдбата и бъдещето на нашите сънародници, дори и тези, които нямат българско гражданство. Те се намират от двете страни на огневата линия. В наш интерес е да ги защитим и да ги запазим. Това, което искам да отбележа обаче, повечето от Вас са тук през последните няколко народни събрания и ще Ви припомня, че и в старата сграда на Народното събрание преди малко повече от две години говорих точно по тази тема. Може би повечето вече не си спомнят, че конюнктурните временни ситуации много бързо отминават, но геополитическите и световните стратегически интереси са вечни. Неслучайно Русия и Съединените щати са били неведнъж съюзници, и тогава Ви казах, че ще дойде време, когато в Белия дом ще има администрация, която ще отчете интереса на американската нация, и че няма да е далече времето, когато двете най-велики нации, двете световни ядрени сили, ще намерят консенсус по редица проблеми. Направих дори ретроспекция в исторически план, защото по време на Американската гражданска война две руски ескадри са седели в пристанищата на Сан Франциско и Ню Йорк, пазейки законното правителство на Съединените щати. По време на Първата световна война Съединените щати и Русия бяха съюзници. По време на Втората световна война отново бяха съюзници. Дори и по време на Студената война джентълменското споразумение, постигнато между тях относно Европа, не беше нарушавано – нито със събитията през 1956 г. в Унгария, нито с тези в Чехословакия през 1968 г. НАТО не се намеси, спазваше джентълменското споразумение. Русия също не се намеси в събитията във Франция през 1968 г., защото на европейския театър беше постигната договорка – договорка, тежка според международното право. В момента в Съединените щати има същите отговорни фактори. И тук си казвам: дали не Ви подхлъзнаха, мислейки си, че продължават по старото русло? В момента управляващите във Вашингтон искат да разберат какви са настроенията в Европа, какъв е потенциалът на техния изтощен икономически съперник – Европейския съюз, защото тази война, която се води там, беше икономическа война срещу Европейския съюз и той се срина – от световен лидер в икономиката вече падна на по-задните места. Защото тази война го лиши от евтините енергоносители. Голяма част от производителите се изнесоха от Европейския съюз и отидоха зад океана. Това беше икономическа война, която Съединените щати спечелиха, без да изстрелят нито един патрон, нито един снаряд. И никой не можа да направи оценка и правилно да прецени, че това е удар и срещу българския интерес. Защото потъвайки, Европейският съюз повлича и нас. И още нещо. Продължавате да говорите старите неща, които Ви ги спускаха от посолството от предишната администрация. Помислете си! Помислете си да не се окажете в ситуацията на 10 ноември да подавате заявление за членство в ДКМС и в Комсомола. Защото ми се струва, че точно това правите в момента, жертвайки българския национален интерес. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво!“)
#57 · speech
Благодаря, господин Първанов. Отношение от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“? Няма. Благодаря. Отношение от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Няма. Благодаря. Отношение от парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“? Няма. Благодаря. Отношение от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Няма. Благодаря. Отношение от парламентарната група на Политическа партия МЕЧ? Заповядайте, господин Василев.
#58 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, госпожо Председателстваща. За съжаление, колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, безсмислено изслушване. Нито един конкретен отговор, нито разбрахме въпросника, който ни е зададен, нито разбрахме какво би направила нашата изпълнителна власт в лицето на двама министри, ако се случат определени събития. Но по предмета на делото е много важно да се каже нещо друго. Преди една година, когато аз зовях оттук за нормалност, за незалитане в сервилност към един лидер на Украйна, изглеждаше странно. Сега вече американският президент си търси милиарди от този лидер. Сега вече американската държава поставя на този лидер условия, ако не върне парите, какво трябва да предоставя като ресурси, за да връща заеми. Сега се поставя под съмнение от най-голямата демокрация на света дали този лидер не е диктатор. А тук говорехме, че Путин е диктатор – говорехте, че Путин е диктатор повече от три години. Сега Европа е на колене и са се събрали 7 – 8 сервитьорки като Урсула фон дер Лайен в Париж около една маса, понеже нищо не могат да свършат вече след срещата в Саудитска Арабия, поне да хапнат и да пийнат. Много е срамно всичко, което се случва, и е време българското правителство, българските министри и българският министър-председател да имат гръбнак, защото заради поведението на правителството на сглобката, на Денков, на Кирил Петков, на Пеевски, на Бойко Борисов, които се снимаха със Зеленски, в момента ние не просто няма да бъдем поканени, ние не съществуваме за тях. Вместо България да покаже сила и възможности да бъде арена на мира, да бъдем център на нещо, което да се случи в Европа, ние сме отново маргинализирани, отново сме на грешната страна. Защото тук дълго време си говорехме, че в такава война няма победители, но със сигурност има победени, и това е украинският народ, който страда заради своя наркоманизиран лидер. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)
#59 · speech
Благодаря Ви, господин Василев. С това изслушването на министъра на отбраната господин Запрянов и министъра на външните работи Георгиев приключи. Да им благодарим, да им пожелаем успешен ден! И преминаваме към следващата точка от нашата програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КИБЕРСИГУРНОСТ. Законопроектът е от компетентността на Комисията по електронно управление и информационни технологии. Заповядайте да представите доклада от името на Комисията. Имате думата, господин Мемиш.
#60 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Първо правя процедура по допуск на заместник-министъра на електронното управление господин Александър Йоловски.
#61 · speech
Колеги, моля, гласувайте да влезе заместник-министърът в залата. Гласували 140 народни представители: за 109, против 27, въздържали се 4. Предложението е прието. Моля да поканите господин заместник-министъра. Заповядайте, господин Мемиш.
#62 · speech
„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, № 51-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2024 г. На редовно заседание на 6 февруари 2025 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, № 51-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: от страна на Министерството на електронното управление – Валентин Мундров, министър; Христина Стойчева, началник на кабинет; Виктория Миланова – парламентарен секретар, и Анастасия Петрунова – директор на дирекция „Стратегически комуникации“. На заседанието присъства и Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. Законопроектът беше представен от министъра на електронното управление Валентин Мундров. Той обясни, че Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, която трябваше да въведе в националното си законодателство до 17 октомври 2024 г. разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, или така наречената Директива МИС 2. Директивата МИС 1 е първото всеобхватно законодателство в областта на мрежовата и информационната сигурност на ниво Европейски съюз и представлява хармонизирана правна основа за борба с киберинцидентите в целия Европейски съюз. Независимо от постиженията прегледът на Директивата МИС 1 показва и нейни слабости при намирането на ефективни решения при настоящите и възникващите предизвикателства в областта на киберсигурността. Необходимостта от транспониране на Директива МИС 2 е поради непълното съответствие на действащата нормативна уредба и действащите разпоредби в тази област. Конкретната цел е да се запълнят констатираните празноти и да се отстранят несъответствията в действащото българско законодателство чрез въвеждането на правила за капацитета за оценка на риска, докладването за инциденти и тестването, повишаването на осведомеността и осъзнаването на факта, че киберинцидентите и липсата на адекватен отговор могат да застрашат стабилността както на публичните, така и на частните субекти. С транспонирането на Директивата и реализирането на поставените цели ще бъде опростен и ускорен процесът по взаимодействие при решаване на трансгранични и национални инциденти в Европейския съюз, което ще допринесе за своевременно преодоляване на атаките и намаляване на негативните последствия от тях. С предложените със Законопроекта промени се осигуряват високи гаранции и възможности за по-добра устойчивост на киберпространството и по-ефективни мерки за противодействие на кибератаките. Цели се справедливо третиране на субектите, повишаване на тяхната информираност и осигуряване на надежден и активен надзор за спазване на правилата и законните им интереси. С уеднаквяването на процедурата и процесите по взаимодействие на местно и европейско ниво ще се намали документацията, ще се ускори времето за взаимодействие, както и ще бъде въведен единен стандартен формуляр за докладване на инцидентите, с който органите ще изискват помощ при нужда. Тези мерки ще спомогнат и за намаляване на административната тежест на субектите в обхвата на Закона. МИС 2 въвежда допълнителни сектори, които към момента са осем, а с предлаганата промяна те трябва да станат осемнадесет. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност в Комисията по електронно управление и информационни технологии са постъпили становища от Министерството на отбраната, Държавната агенция „Национална сигурност“, Службата „Военно разузнаване“, Алианса на технологичната индустрия, Сдружението за модерна търговия и Асоциацията за киберсигурност. Всички становища заявяват принципна подкрепа за Законопроекта със своите забележки. Заместник-председателят на Комисията по електронно управление и информационни технологии Божидар Божанов заяви, че парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта на първо четене, като отбеляза, че в него се съдържат определени рискове от свръхрегулация. В дебата взе участие и народният представител Никола Димитров, като заяви, че парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласува с „въздържал се“ с цел да индикират съществуващи проблеми в Законопроекта. Народният представител Цвета Караянчева заяви, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС ще подкрепи Законопроекта на първо четене, тъй като той представлява транспониране и усъвършенстване на българско законодателство. Заместник-председателят на Комисията по електронно управление и информационни технологии Иван Петков заяви, че ще гласува с „въздържал се“, като изяви несъгласието си с чл. 24 от Законопроекта, както и с някои от Преходните и заключителните разпоредби. В дебата взе участие председателят на Комисията Левент Мемиш, който заяви, че парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“ ще подкрепи Законопроекта на първо четене, като обърна внимание, че е добре да се предвиди изготвяне на методически указания към органите, изпълняващи контролни функции, от Министерството на електронното управление, определено в чл. 16 от Закона за киберсигурност като национален компетентен орган, за да няма риск от създаване на предпоставка за паралелни проверки по едно и също време. На основание проведено гласуване с резултат 6 гласа „за“, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“ Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, № 51-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2024 г.“ Благодаря.
#63 · speech
Благодаря Ви, господин Мемиш. Уважаеми колеги, преди да открия разискванията, желае ли заместник-министърът да вземе думата? Не желае. Уважаеми колеги, откривам разискванията по представения законопроект. Заповядайте, господин Божанов – имате думата. Моля тези, които имат желание да се изкажат, да дадат знак.
#64 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепим този законопроект. Той, разбира се, е европейска директива, чието транспониране е отдавна закъсняло, но ние ще го подкрепим не само затова. Този законопроект ни дава възможност и да преосмислим изобщо как подхождаме към киберсигурността в държавата. Да, в него има пропуски и аз споменах това и в дебата в Комисията, които можем да се възползваме да попълним. Един такъв пример са конкретни разпоредби в Закона за защита на класифицираната информация, които всъщност – може би малко нелогично, създават пречки пред ефективното използване на технологии за киберсигурност. Има рискове и за свръхрегулации, отново цитирани в доклада на председателя, за които ще предложим редакции, така че да не претоварим бизнеса с тази директива. Разширяването на обхвата обаче на Закона за киберсигурност върху повече сектори е необходимо, защото тази регулация е нужна, тъй като оценката на риска и в публичния, и в частния сектор е много трудна по отношение на киберрисковете и често те се подценяват. А когато един киберинцидент се случи, това може да значи край на един бизнес. И докато разширяваме обхвата за частния сектор, публичният остава неефективен в използването на актуални технологии за киберсигурност. Последният пример, за което ще имаме и днес изслушване в Комисия, е атаката срещу Върховния административен съд. Най-важната система на Върховния административен съд беше успешно атакувана и беше свалена, така да се каже. Има информация евентуално и за изтичане на данни включително, а това е изключително притеснително. Това, което предвижда Законът, съответно наредбите към него, са минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Така се казва и наредбата – Наредба за минималните изисквания. В 21 век в настоящата геополитическа обстановка минималното не е достатъчно. Геополитическата обстановка предизвиква още повече киберрискове и още повече нужда от осъзнаването на сериозността на задачите, които имаме пред нас. Русия, Беларус, Иран, Северна Корея, Китай и много други държави имат сериозни киберофанзивни способности, подценяването на които ще бъде сериозна грешка. Затова този законопроект е само минималното, което може да се направи. Има цяла вселена от теми, които трябва да разгледаме, трябва да обсъдим, трябва да осмислим – може би не с този законопроект, защото тук наистина трябва бързо да транспонираме Директивата, и то със сигурност бързо. Ние имаме цялостна концепция за това как да променим управлението на информационните и комуникационните технологии в публичния сектор, в това число ще обсъдим в следващите седмици законопроект, с който да преуредим тази материя. Първото нещо, което ще го има там, това е създаването на агенция за киберсигурност. Това е наложително, важно и е в контекста на казаното от мен преди малко, и е дори закъсняло. В законопроекта ще бъдат включени: кадрово обезпечаване на служителите в публичния сектор; достатъчно заплащане; адекватна работна среда; адекватна организация, така че наличните ресурси да бъдат използвани ефективно; повече обмен на информация с партньорските държави, защото в киберсигурността е изключително важно да има навременна информация за така наречените индикатори за компрометиране; адресиране на рисковете за използване на изкуствен интелект за кибер- и хибридни заплахи. Това е нарастващ риск, който все още не е адресиран по никакъв начин, а е доста сериозна ефективността на този тип заплахи. Трябва да адресираме чуждестранната намеса в цифровото пространство, която включва дезинформационни кампании. Прегледът на цифровото пространство с оглед на противодействие е отново закъсняла мярка, която трябва да приложим. И като заключение – може би киберсигурността звучи като твърде експертна тема, но това е много повече, това е въпрос на националната сигурност в 21 век и затова е нужен сериозен политически ангажимент към нея. Благодаря.
#65 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Заповядайте за реплика. Друг желае ли да направи втора реплика?
#66 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Господин Божанов, аз изслушах Вашето изказване и с голяма част от нещата дори бих се съгласил, но не бих се съгласил, че ние трябва да приемем бързо този законопроект. Не бих се съгласил, защото Вие самият сте го чели и аз съм сигурен, че сте го чели и сте намерили много неточности и нередности в този законопроект, които трябва да бъдат оправени, а ако ние го приемем на първо четене, в Комисията трябва да ги оправим. Тук не говорим за леки, редакционни или технически поправки, които трябва да направи Комисията. Аз не мисля, че когато един вносител внесе законопроект в Народното събрание, какъвто се явява Министерството на електронното управление, тяхната цел е Комисията да им оправи, така да го кажем, батака, защото то така се получава. Вие сте го чели много добре, аз също съм го чел и знаете за какво говорим. Също така искам да се обърна към Вас и с друго. Първо, да не подкрепяме този законопроект, нека да го върнем на Министерския съвет, те да си го оправят и да ни го предложат такъв, какъвто трябва да бъде приет, защото не оспорвам факта, че трябва да приемем Законопроекта и трябва да направим изменения в тази посока. И тук идва вторият ми въпрос към Вас. Вие бяхте министър на електронното управление и помните, предполагам, какво се случи с „Български пощи“. Когато приемем тези промени, които сега са в правилата и в наредбите към Закона, ние ще станем ли по-сигурни, защото тази наредба, за която споменахте – за мрежовата сигурност, е от 2018 г., а „Български пощи“ спря да работи в 2022 г. – държавно предприятие, и как Министерството на електронното управление до онзи момент е подпомагало тези предприятия? Каква е нашата сигурност, защото по наши данни над 70% от държавните и общинските структури не покриват в момента изискванията към тази наредба, а когато ние ги повишим, господин Божанов, не мисля, че ще ги покрием, а напротив, процентът ще спадне? Благодаря Ви.
#67 · speech
Има ли желаещи за втора реплика към господин Божанов? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Божанов.
#68 · speech
ПП-ДБ
Като казвам „бързо“, нямам предвид, разбира се, да съкращаваме срока на тридневен. Трябва да имаме достатъчен срок, за да бъдат адресирани всички проблеми, които Вие имате предвид, които аз съм идентифицирал, така че нямаме спор, че трябва да се даде разумно време, и все пак този законопроект трябва да бъде подкрепен. Аз ще отговоря на въпроса за „Български пощи“. „Български пощи“ влизат в обхвата на Закона с това изменение, а преди това този сектор не е бил вътре. „Български пощи“ не бяха и част от Постановление № 181 на Министерския съвет – за стратегическите обекти и дейности, към момента, в който се случи инцидентът, поради което в спешен порядък тогава „Български пощи“ бяха вкарани във въпросното постановление, така че мерки бяха взети, доколкото това позволяваше нормативната уредба. Благодаря.
#69 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Заповядайте за изказване, господин Димитров.
#70 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Аз ще продължа там, където и завърших – със своята реплика за това, че доста често в тази сграда приемаме едни закони на кантар. Обаче се оказва, че българското законодателство невинаги е качествено законодателство и невинаги на всяка цена ние трябва да приемаме някой законопроект, и не заради грешки, допуснати от Народното събрание, а заради грешки, допуснати от изпълнителната власт, като са се забавили с транспонирането на някои директиви. Дали са добри, дали са лоши – ние го решаваме тук в тази зала, но когато от изпълнителната власт не си свършат навреме работата, се стига и до този момент, в който се намираме ние. Имаме предложен един законопроект, който никак не е добър. Който го е чел, може да види, че датите, които ни се предлагат, вече са отминали, а на тези дати да се случват някакви неща и може да се убедите доколко Министерството си е свършило работата. От тяхна страна има написано нещо на кантар, на коляно, ей така, между другото, в някоя почивка, докато се пие кафе, което буквално се хвърля на нас, народните представители, и ни се казва: Вие трябва да го приемете – добро, лошо, а като не Ви харесва, оправете си го! Ами не, аз не смятам така и от ВЪЗРАЖДАНЕ не смятаме така. Ние смятаме, господин Божанов, пак се обръщам към Вас, че това трябва да го отхвърлим, а и тази практика, която ни се предлага вече – аз съм от 2021 г. народен представител, това е ужасно и Вие го знаете много добре. Затова се обърнах към Вас, защото Вие също виждате какви законопроекти се предлагат и после комисиите как се нагърбват да вършат тежката работа, за която министерствата имат експертизата, имат и нужните хората да го направят това нещо и да предложат наистина нещо добро, а те не го правят! Те го хвърлят на нас и медиите после казват: „Народните представители го приеха“, а ако допуснем грешка в бързината си, защото бързаме да приемем нещо, защото сме в наказателна процедура, това е факт и медиите казват: „Народните представители го объркаха“. Господин Божанов го обърка, господин Димитров, господин Славчев и няма значение кой, но ние сме го объркали! Още в Комисията сме го объркали, защото някой е написал един законопроект, докато си пие кафето, защото държавата ни е влязла в наказателна процедура и защото техните предшественици нищо не са свършили в тази посока. За съжаление, това е тъжната истина. Понякога дори приемаме закони, за които сме с пълното съзнание, че те няма да се спазват. Приемаме закони, както говорихме и за наредбата, а 70% от общинските и държавните дружества не спазват минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, но ние казваме, че имаме прието законодателство в тази посока. Сега го изменяме, вдигаме критериите и пред нашите партньори някой ще отиде и ще каже: „Ето, ние ги вдигнахме! Вие искахте да ги повишим и ние ги повишихме.“ А дали реално ги повишаваме и дали държавата ни ще стане доста по-сигурна, особено във времето, в което живеем и виждаме безбройните кибератаки, без значение откъде идват те? Аз съм сигурен, че ако някое дете гледа няколко клипа в YouTube, може да хакне голяма част от общините и голяма част от държавните предприятия, така че, уважаеми народни представители, помислете, преди да дойде времето за гласуване, дали не е редно да го отхвърлим и да дадем ясен сигнал към изпълнителната власт – повече така не бива! Повече не бива да се предлага на Народното събрание да оправя техните каши! Когато пишем законопроектите, ние се стараем те да бъдат максимално добре написани и когато преправяме нещо в комисиите, факт е, че доста често се налага да правим промени между първо и второ четене, но тези промени са технически. Те са нещо, което може би е било пропуснато, може би да увеличим обхвата или да намалим обхвата на нещо, но не и да го изменяме толкова коренно от този начин, по който ни е предложено. Аз искам да обърна внимание и на случая с „Български пощи“. Вие казахте, господин Божанов, че към онзи момент „Български пощи“ не са били – но те са изключително важна структура в държавата, какви законопроекти сме приемали през 2018 г., че да не сме включили „Български пощи“, а и видяхме какво се случи с тях. Аз съм сигурен, че към момента те не са по-добре защитени и когато ги включим в обхвата с новите изменения, където те вече пряко се засягат, аз не мисля, че те ще станат едни по-сигурни „Български пощи“. Тук ще засегна и другия проблем – откъде голяма част от общините, говоря за малките общини, и голяма част от държавните предприятия ще намерят финанси, за да изпълнят тези минимални изисквания, защото, съгласете с мен, че част от общините искат да го направят това нещо, но част от общините не могат да си го позволят това нещо? И може би тук е редно да попитаме заместник-министъра: къде ще бъде ролята на Министерството на електронното управление, за да подпомогне този процес, защото всички в тази зала и всички български граждани знаят, че безопасното използване на интернет и мрежовата сигурност е скъпо удоволствие, а някои общини не могат да си го позволят? Някои държавни предприятия не могат да си го позволят, примерно пак давам „Български пощи“. „Български пощи“ всеки месец губят по 5 милиона и те са на загуба с 5 милиона. Откъде ще извадят финанси, за да си купят нови компютри, за да платят за защитни стени, за да направят тези реформи, които е нужно да ги направят? Аз не казвам, че не трябва да го правят, но как ще го направят това нещо. Тук дори бих се радвал от Министерството на електронното управление да дойдат и да кажат каква помощ те предвиждат към затруднените предприятия и затруднените общини, а също така дали пак няма да се случи така, че да бъдат възложени едни поръчки на едно предприятие – „Информационно обслужване“, които също да вземат едни добри комисиони на гърба на страдащите общини. Тук говорим, господин Заместник-министър, дали Министерството безвъзмездно ще подкрепи и ще им помогне, а не да възлага на „Информационно обслужване“ едни дебели поръчки, за да правят това, което ние в момента ще им вменим със Закона. Пак казвам: ние няма да го подкрепим, ще гласуваме „въздържал се“, а няма да гласувам „против“. Има неща, които си заслужават да бъдат приети, но призоваваме и залата да се замисли дали не е редно всички да се въздържим от подкрепа към този законопроект, да го върнем в ръцете на Министерството на електронното управление, за да си оправят Законопроекта и да ни го предложат такъв, какъвто трябва, и да гласуваме абсолютно всички „за“. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#71 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Реплики към изказването? Нека първата реплика да е от господин Божанов, а втората реплика – от господин Шопов.
#72 · speech
ПП-ДБ
Господин Димитров, действително проблем с капацитета в публичния сектор като цяло има. Тук спор няма, но въпросът е как да бъде решен той. Да, когато ние приемем един закон, това не увеличава автоматично нивото на киберзащита и естествено, текст в „Държавен вестник“ няма как да Ви инсталира firewall, ако мога да направя такова сравнение, но това, което казахте за разходите, не непременно е така. Има достатъчно и дори безплатни системи с отворен код, с които могат да бъдат изпълнени не само минималните изисквания, а и доста по-високи. Проблемът е с наличието на капацитет и човешкият фактор, както навсякъде, и тук има сериозно отражение. В цитирания от мен законопроект в моето изложение, който предстои да предложим в следващите седмици или месец, това са така наречените споделени услуги. Тъй като централната администрация, да, тя може да опита да подпомогне общините, но това разделение между общинска и централна власт все пак трябва да бъде запазено, тъй като пък общините могат да имат притеснения и те да бъдат основателни, че през вектора на киберсигурността всъщност се извършва вмешателство в местната власт, поради което разумният подход е споделяне на услуги между общини. Няколко съседни общини например – пет, шест, десет, всяка от които сама по себе си няма достатъчния капацитет, да се обединят и да направят например един център за мониторинг и едни и същи хора, имайки експертизата, да извършват тази дейност. Тя няма нужда да бъде на място. Тя може да бъде отдалечена. Така че решения има, те обаче не са на ниво закон. Законът може да даде рамката, да даде изискванията, а как то ще бъде реализирано, зависи и от изпълнителната власт, и от местната власт. Благодаря.
#73 · speech
Благодаря Ви, господин Божанов. Заповядайте за втора реплика, господин Шопов. Ако има желаещ за трета реплика, моля да даде знак.
#74 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Димитров, вчера бяха приети на първо четене промени в Закона за счетоводството, отлагащи във времето влизането в сила на този закон. Един закон, който също беше приет доста бързо в миналото Народно събрание. Вие споменахте и призовахте залата да не го приема този законопроект, за да бъде той по-добре обмислен, да се отложи малко във времето цялостното му изработване. Ще Ви попитам: Вие, господин Димитров, как мислите, че така бързо приемане на закони, недобре обмислени, как това влияе на инвестиционния климат в България, на чуждестранните инвестиции, на българските инвестиции в България? Как така бързо променящите се норми в бизнес средата влияят на самата бизнес среда? Благодаря.
#75 · speech
Благодаря Ви, господин Шопов. Не виждам трета реплика. Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
#76 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Благодаря и на двамата репликиращи. Аз, господин Божанов, обръщам се първо към Вас, вместо Вас очаквах от Министерството да отговорят. Разбира се, че не всичко можем да запишем в Закона. Ние не можем да запишем в Закона как и общините да си вършат работата, не можем да запишем какво точно да правят, кой ден да ходят на работа и кой да не ходят на работа. Това, разбира се, е тяхно право. Вие казахте за разделението. Да, разбира се, че трябва да има разделение между общини и държава. Това е концептуален въпрос, по който аз мисля, че даже няма спор по него, но тук говорим за наистина едни малки общини, които аз лично се съмнявам, че могат да се справят с това нещо. И тук говорим за някаква експертиза от Министерството на електронното управление, която може да бъде дадена. Ние не можем да я запишем в Закона, разбира се, и това може да бъде само и единствено от добрите намерения от Министерството на електронното управление да предложат тази помощ на тези, които поискат. Дали ще я приемат и на каква цена ще я приемат, това вече е въпрос на самите кметове на тези общини и доколко те искат да се защитят. Защото, съгласете се, но най-вероятно ще има кметове, които изобщо не ги интересува този закон и изобщо няма да ги интересува какво ще се случва оттук нататък, защото това не е толкова важна тема за тях да го направят. Които са искали да го направят, те го правят и в момента, аз съм сигурен. Намират и някакви варианти да го правят, намират се варианти да си намерят някакви що-годе прилични специалисти в тази област. Господин Шопов, разбира се, че бързото законодателство не е добър, как да го кажа, стимул за привличане на инвестиция, но то не е добър стимул не само за чуждестранните, а и за самите български инвеститори, които желаят да инвестират в някаква сфера, защото самият Вие знаете как се променят закони за три дни. Страхотни изменения са се случвали в тези зали. Дори се е налагало, и Вие много добре го знаете, Министерският съвет и министерствата, за да избегнат срока за обществени допитвания и обществени обсъждания, да дават готови законопроекти на народни представители, които да ги внесат, да бъдат разгледани следващите дни в комисия, следващата седмица в зала и до края на седмицата да минат и на второ четене тези законопроекти. Разбира се, че това не е доброто лице на държавата, което ние да предлагаме. Законът за счетоводството е един от примерите как нещо се бърза да се приеме, после се налага да го забавим, защото пък не е трябвало толкова бързо да го приемем. Но знаете ли, огромна част от народните представители повече се интересуват от това какво ще кажат в Брюксел, как ще ни приемат нас и доколко те ще бързат да приемат това, което им кажат, отколкото самите интереси на българските граждани. Затова и виждате процедурите за регулатори, които започват и след малко. Вече две седмици се занимаваме с това нещо.
#77 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Друг желаещ да се изкаже? Заповядайте, господин Славчев.
#78 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова.
#79 · speech
Имате седем минути на групата. Искате удължаване? Добре.
#80 · speech
Дами и господа народни представители! Аз ще започна малко по-отдалеч, защото преждеговорящите говореха по същество, обаче тук има и много нови народни представители, които изобщо си нямат представа какво е това Закон за киберсигурност и изобщо има ли почва у нас. Този закон се приема 2018 г., който дава регулация на киберсигурността, и след него, както и споменаха, се приема една наредба за минималните изисквания за информационната и мрежовата сигурност, която пък определя кои предприятия, кои държавни учреждения, тъй като тогава духът на Закона е само да подсигури киберсигурността на държавните предприятия и на държавата като цяло, дава насоки какво да се направи. Задавал съм десетки въпроси тук от трибуната и в Комисията за електронно управление на министъра на електронното управление по темата и по негови данни над 70% към момента от държавните институции, пак повтарям, държавните институции – това са общини, това са държавни предприятия, министерства и каквото се сетите още, не отговарят на минималните изисквания, които са приети от 2018 г. Към днешна дата това, което ние трябва да приемем днес на първо четене – този закон, всъщност казва, че тези изисквания вече трябва да ги изискваме и от частния бизнес. И тук, забележете, в европейската директива, по която ние приемаме де факто този закон, пише – за мен лично е недоумение, че трябва да го спазват и предприятията за производство на храни без значение какви храни произвеждат. И тук е много важно да кажем на всички сега, които произвеждат хляб и банички: уважаеми българи, производители на банички, от утре вече трябва да спазвате Закона за киберсигурност, каквото и да значи това. Ето затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – и Костадин Костадинов, и всички останали, говорим, че трябва да си предоговорим условията за членство в Европейския съюз, защото това е безумие. Обяснете ми как ще накараме производителя на банички да спазва Закона за киберсигурност? Ами то е логично, то няма смисъл. Смисълът на този закон като цяло е да има конфиденциалност, интегритет, цялост на системата и наличност, обаче такава няма и в момента, а ние оттук нататък ще го изискваме от частния бизнес. И не само това, ще го наказваме частния бизнес, а в същото време изпълнителната власт и местната власт не го изпълняват. Е, как ще наказваме някой, при положение че ние не го правим, тоест държавата не го прави, но пък ще наказва частника? Тези, които са се запознали по-дълбоко със Законопроекта, са видели, че има осем становища по него – там са на Министерството на отбраната, на ДАНС, на МВР, шест от тях казват следното: ние подкрепяме духа на Закона, обаче… И отдолу се започва едно изреждане на промените, които смятат, че трябва да се направят. И затова Никола Димитров преди малко каза, че трябва да сме „въздържали се“, защото този законопроект е написан набързо, на крак. И господин Божанов е виновникът, между другото, този закон да не мине на първо четене още в миналото Народно събрание. Той беше внесен. Имахме време Комисията да заседава дори и извънредно. Той тогава беше председател на тази комисия, можеше да заседаваме, да влезе на първо четене и да кажем на Европейската комисия: вижте, направихме всичко възможно, мина на първо четене, няма да плащаме сега наказателни – там какво се водят, пари, наказания да плащаме, беше около десетина хиляди евро на месец плащаме за това, че не е приет този закон, но не го направихме. Има и някои други доста критични точки. Сега ще Ви кажа още нещо, което за мен пак е пълна щуротия. И го казвам, защото говорих с министъра на енергетиката миналата седмица тук набързо да го питам той дали е запознат. В така предложения закон, в чл. 42 пише следното: „Министърът на енергетиката изгражда, поддържа и развива център за киберсигурност за нуждите на държавните предприятия в сектор „Енергетика“.“ Знаете ли какво е център за киберсигурност? Това е така нареченият Cyber Operations Center – SOC, център, който министърът на енергетиката хал хабер си няма за какво става въпрос. Даже и не знае, че трябва да го прави. Никъде в европейската директива не пише, че ние трябва да правим център за киберсигурност към Министерството на енергетиката, но дали това не е една част от порочните практики на Министерството на електронното управление и „Информационно обслужване“? И за какво да правим такъв център за киберсигурност в енергетиката, при положение че имаме такъв национален към Министерството на електронното управление и Министерството на енергетиката може да си го използва без проблем. Той е точно за това. Няма да Ви казвам, че другия проблем, който имаме, е със специалистите в областта. Един ръководител на такъв център взима тройна на нас заплата тук и как държавата ще му я подсигури? Най-ниското ниво – джуниър, в такъв център взима между три и четири хиляди лева. Откъде държавната администрация ще му подсигури тези средства, и то да направим няколко киберцентъра? Абсолютно ненужно вкарване на тази точка, която, пак казвам, никъде я няма в европейската директива. Специално потърсихме да видим къде е написано това нещо. Другото, което няма. Никъде няма ясна правна защита за така наречените етични хакери. Това са хората, които се занимават с проверяване, и те са от етичната страна, белите хакери, наречени по другия начин. Те са от правилната страна, които тестват за уязвимост и системите, проверяват ги, в момента тези хора също попадат под ударите на Закона, защото реално Законът ги третира като престъпници, а те са точно другото, те са от обратната страна, те помагат за киберзащитата. Когато направихме нашето проучване колко са общинските предприятия в държавата, дори и от енергийните ни предприятия колко от тях са киберзащитени –заседанието не е закрито, за да Ви го кажа, но е много трагично. Включително някои от нашите енергийни системи, където има SCADA системи вътре в тях, са с толкова остарял софтуер, че той вече, как да Ви кажа, примерно… пример ще Ви дам. Има една SCADA система, която е със сървъри от 2000 г. Абсолютно изтекъл софтуер. Не искам да я назовавам, защото това ще е уязвимост. Аз за малко бях ръководител на отдел „Киберсигурност“ в НЕК и се запознах по-подробно отвътре за какво става въпрос, но много има да се дълбае и затова този закон трябва да се преосмисли. Ние ще гласуваме „въздържал се“, разбира се, но това, което искам, което и ще предложим – ще се обърна и към председателя на Комисията, е да се удължи максимално срокът за разглеждане на този законопроект дори ако мине сега на първо четене, в максималния му срок, за да може да се прецизира, да можем да се допитаме до компаниите, да се допитаме до частния бизнес, да чуем тяхното мнение, защото ние в момента ще ги регулираме тях, а те изобщо си нямат представа за какво става въпрос. Също така ще призова и нашата комисия да създаде работна група, която да работи усърдно по темата, защото, пак казвам, Законът е хубав в неговия дух, обаче не е приложим днес към нашата държава в момента, към състоянието, в което се намираме. Просто е абсурдно да накараме и баничарите да спазват Закона за киберсигурност. И без това целият бизнес е смачкан от изисквания – от ХЕИ-та, от РИОСВ-та и от каквото се сетите, всички са им на главата. Сега в момента вече ще има и Министерство на електронното управление, които ще ги контролират дали рутерът им е според изискванията – примерно в баничарницата, което, пак казвам, е пълна глупост. Тези неща трябва да бъдат прецизирани. Тези неща трябва да се махнат, защото заблуждаваме хората в смисъл, че ги караме да правят неща, които са ненужни. Ние не можем от 2018 г. – почти шест-седем години, не можем да си защитим държавната система, не можем да си защитим общинските системи. Изтичането на данните дали в Пощите, дали в НАП и така нататък в годините ясно показа, че системата ни е под всякаква критика. И тук вина, между другото, носят всички министри на електронното управление, защото и досегашният министър, който е в момента – Мундров, няколко пъти съм говорил с него и официално, и неофициално, че трябва да предприемат мерки, с които да подпомогнат общините примерно, тъй като там има изобилие от лични данни, които могат да изтекат. Да ги подпомогнат, да им дадат примери, дори и финансово може да ги подпомагат през някакви проекти, с които да си направят така системите, че да са устойчиви на атаки, киберзащитени да ги наречем, ако искате, въпреки че киберсигурността е малко като икономиката – включва изключително много неща вътре. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще работим много усилено в тази посока, наистина да се обърне сериозно внимание на държавния сектор, тъй като той, простете за думата, е със свалени гащи пред света, и това съм го казвал и друг път. Това е повече видно и от всички документи, които имаме до момента. И в тази международна обстановка, и в тази дигитална епоха, в която живеем в момента, е време да помислим сериозно не само как да налагаме санкции на бизнеса, а как да си защитим нашата информация и държава. Благодаря Ви.
#81 · speech
Благодаря Ви, господин Славчев. Реплики към изказването на господин Славчев? Заповядайте, господин Димитров
#82 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Господин Славчев, от това, което казахте, аз останах с едно такова впечатление, че баничарите всъщност може би са под по-голяма заплаха от кибератаки, отколкото примерно „Български пощи“. Може би формулата за производство на традиционната българска баничка е много по-важно, отколкото това за какво се използват „Български пощи“, от което малко останах изненадан. Ако може, да ми обясните на какво се дължи това. Също така, тъй като на първо четене не е нужно, но Вие все пак влязохте и говорихте за някои конкретни текстове и за грешките, които са допуснати в тях, аз, честно казано, смятам, че за конкретните текстове трябва да говорим на второ четене, където вече ще е параграф по параграф, след като, ако, разбира се, ще приемем този законопроект и ако успеем да оправим всичко това, което е надробено от изпълнителната власт. Вие какво мислите за допуснатите грешки? Дали са от това, че всъщност Министерският съвет превежда с Google Translate най-вероятно директивите, или всъщност това е умишлено допускане на едни грешки – ако може, да не бъдат забелязани от народното представителство, да бъдат приети така, за да може една конкретна фирма да започне да трупа едни парички на гърба на всички държавни предприятия, на частния бизнес и на българските общини, които не се знае дали ще могат да си покрият тези разходи? Ако може, да отговорите на тези въпроси. Благодаря.
#83 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Друг желае ли да направи реплика на господин Славчев? Не виждам. Имате думата за дуплика.
#84 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Киселова. Господин Димитров, казусът с „Български пощи“ е много заплетен, тъй като по моя информация, която съм търсил във времето и разполагам, там системите – компютърните системи, са, меко казано, допотопни. Те са толкова допотопни колкото , между другото, в момента е допотопна и системата на ГРАО. Тези от народните представители, които са се сблъсквали с ГРАО, могат да видят на какви софтуери работят. И затова преди малко акцентирах върху това, че общините са в голяма уязвимост. И в този законопроект малко сме загубени в превода. Ние намерихме няколко точки, в които преводът от английски на български не е точно така, както трябва да бъде, но не искам да влизам в тази тематиката, тъй като това така или иначе би трябвало да се прецизира или в Комисията, или когато го върнем днес, ако всички гласуваме „въздържал се“, да го върнем на Министерството на електронното управление и те да си го оправят. (Шум и реплики.)
#85 · speech
Продължавайте моля.
#86 · speech
Не, мислех да отговоря на господина, но ще се въздържа. Така че, господин Димитров, виновни за това, което се случва в момента в държавата с електронното управление, са тези, които управляваха тази институция, включително тука е и бившият министър на електронното управление и бивш председател на Комисията по електронно управление, който нищо не направи – нито като министър, нито като председател на Комисията – нищо не направи. И нищо не направи за държавата. Така че се надявам в това Народно събрание да успеем да имаме правилния диалог и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще направим всичко възможно – ще организираме среща с всички организации, които са в тази сфера, в IT сферата, за да можем да ги чуем. Защото много е важно да се вслушваме в тях – в бизнеса, в хората, които разбират от материята, за да можем да дадем ясно обоснование защо този законопроект в този си вид не е правилен и какво трябва да се направи оттук нататък. Благодаря.
#87 · speech
Благодаря Ви, господин Славчев. Времето на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ след удължаването изтече. Има ли желаещи да се изкажат по така представения законопроект на първо гласуване? Не виждам. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, със сигнатура 51-402-01-17, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2024 г. Гласували 186 народни представители: за 128, против 2, въздържали се 56. Законопроектът е приет на първо гласуване. Заповядайте, господин Мемиш. След процедурата декларация – господин Йордан Иванов.
#88 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, с оглед на получените становища, с оглед на евентуалната бюджетна процедура и всички дебати, които се проведоха, правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения на максимален на основаване на чл. 79, ал. 1.
#89 · speech
Благодаря Ви, господин Мемиш. Има постъпило предложение за максимален срок за предложения между първо и второ гласуване на приетия току-що на първо гласуване Законопроект за изменение допълнение на Закона за киберсигурност, който е 28 дни. Моля, колеги, гласувайте дали да бъде удължен срокът между първо и второ гласуване. Гласували 186 народни представители: за 176, против 1, въздържали се 9. Предложението за удължаване на срока е прието. Заповядайте за декларация, господин Иванов.
#90 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, последната седмица изправи Европа пред сериозни предизвикателства. Всичко се променя с часове, а коментарите и мненията се свеждат до крайности. Разпалването на страхове, което е запазена марка на пропагандната машина на Кремъл, се експлоатира безогледно. Това, колеги, което е важно в момента, е да успеем да се изолираме от шума и да се съсредоточим върху истински важните за България неща. Всички чухме съвместната декларация на осемте северни държави, изразяващи пълна солидарност с Украйна. Чухме и посланията на страните, които бяха поканени от президента Макрон в Париж на първата среща в понеделник. Снощи правителствената пресслужба разпространи изказването на премиера Желязков, който взе участие във втората среща, колеги, чрез видеовръзка. Какво означава това? В най-добрия случай, че България не е припозната като член на Съюза, който е в състояние съдържателно да допринесе за намирането на изход от ситуацията, в която в момента се намира Европа. А в най-лошия случай, че съществува значителен риск за това, България да попадне в групата на страните като Унгария и Словакия. Сами си отговорете на въпроса къде ни позиционира започналата надпревара между президента Радев и други политически лидери за това първи да вземат завоя в актуалната международна политическа конюнктура. Друг въпрос обаче е най-важен, колеги: ще работи ли българското правителство за активната роля на България в изграждането на новата система за сигурност в Европа? Ще работи ли българското правителство активно в изграждането на новата архитектура на сигурност на европейските държави? Другият вариант е да се снишим дотогава, колеги, докогато премиерът говори наистина за единен и предвидим Европейски съюз, а лидерът на ГЕРБ е силно притеснен, че в Украйна не се провеждат избори. Ние сме по-скоро песимисти за това, което ще се случи. Надявам се правителството да ни изненада, защото нашето място е в Европа и ние трябва да го пазим. Самонавеждането ще ни доведе единствено до маргинализация и до изолация, а това значи по-малко сигурност за българските граждани, това значи по-малко икономика за българския бизнес. Важно е да отчетем, че Европа трябва да бъде на масата на преговорите за бъдещето на Украйна. Тя го заслужава исторически, политически и съдържателно. Съдържателно, колеги, най-малкото заради техническия аргумент, че Европа има инструмент за натиск в тези преговори, и това са замразените руски активи на стойност над 200 млрд. евро. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Накрая ми позволете и да кажа няколко думи, доколкото намирам за редно да поохладим еуфорията, която се разразява в определени политически лагери. В момента за Европа ситуацията изглежда тежка, но трудностите, колеги, са и възможност. Посоката за нас е ясна – бърза интеграция в сферата на отбраната и създаване на мощен военен съюз, който да гарантира сигурността на континента. Бъдете уверени, колеги, че Европа е достатъчно силна за това! Европа е достатъчно силна да застане дори и сама зад Украйна! (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа!“) От друга страна, моралните и политическите основи, които свързват САЩ с Европа вече повече от 80 години, не могат да бъдат разрушени за седмица от един лидер и неговата администрация.
#91 · speech
Реплика От Възраждане
Сериозно ли?!
#92 · speech
Алиансът е тази колективна система за отбрана, благодарение на която демокрациите от двете страни на Атлантика защитават от външни опасности своите общества, основани на ценности на политическата и икономическата свобода. Именно затова, колеги, символично под Вашингтонския договор стои подписът на Шуман, който е и един от бащите на европейското обединение. Това обединение, колеги, което даде просперитет на Европа! Това обединение, колеги, което даде мир на Европа! България трябва да участва в него! България трябва да участва в този мир, колеги! Благодаря Ви. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#93 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. (Размяна на реплики между парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и народния представител Йордан Иванов.) Моля за тишина! (Народният представител Манол Пейков иска думата.) Заповядайте, господин Пейков. (Шум и реплики.) Моля, колеги, за тишина в залата!
#94 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, към Вас се обръщам! Много Ви моля, удържайте тези хора, защото иначе аз ще ги кача на челна стойка и ще имаме пак конфликти и пак ще ни пишат по медиите. (Шум и реплики.)
#95 · speech
Не, не, не!
#96 · speech
Вие имате прерогатив да ги спрете. Това са едни пропутински мижитурки, които получават директни плащания от Москва и правят всичко възможно, за да провокират залата!
#97 · speech
Господин Пейков, нека по-внимателно!
#98 · speech
Ако Вие не ги спрете, аз ще ги спра или някой друг ще трябва да ги спре! (Шум и реплики.)
#99 · speech
Не, не, не!
#100 · speech
Благодаря Ви.
#101 · speech
Благодаря Ви и аз. (Народният представител Цончо Ганев иска думата по начина на водене.)
#102 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Ако може, само да извикате някой от квесторите, за да дезинфекцира това алкохолно петно, говорещо преди малко.
#103 · speech
Господин Ганев, към мен се обръщайте!
#104 · speech
Госпожо Председател, не може да позволявате… Вие в момента за пореден път изпускате залата. Не може да позволявате на лицето Пейков да обяснява за мижитурки, да говори с епитети и Вие отгоре мазно да се подсмихвате. Не можете да си го позволявате! Ако смятате, че малкият Ви рейтинг и одобрение в залата, който имате, трябва да го досъсипете, докато позволявате на алкохолни петна като Пейков да го прави – това не може да продължава!
#105 · speech
Към мен!
#106 · speech
Алкохолни петна нямат право да дават определения за когото и да е било друг, а Вие да седите мазничко…
#107 · speech
Господин Ганев, към мен! И картата не си сложихте.
#108 · speech
… да се подхилвате отгоре. Сложена е картата. Затова, ако искате да запазите и малкото Ви останало достойнство, това алкохолно петно да бъде изгонено от залата, защото е неадекватен! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики.)
#109 · speech
Уважаеми колеги, Председателски съвет – не по тази тема. 15 минути почивка. (След почивката.)
#110 · speech
Уважаеми колеги, възобновявам заседанието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ. Министърът, който е ресорен по Проекта, и председателят на Комисията, така че давам думата за представяне на Доклада на Комисията по труда и социалната политика. Заповядайте, госпожо Сачева.
#111 · speech
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Една процедура, първо, за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати до залата Румяна Петкова – заместник-министър, и Ирина Иванова – началник на отдел „Равни възможности и антидискриминация“ в Министерството на труда и социалната политика.
#112 · speech
Уважаеми колеги, има предложена процедура за допуск на двама държавни служители. Моля, гласувайте да бъдат допуснати в залата. Гласували 132 народни представители: за 96, против 27, въздържали се 9. Предложението не е прието.
#113 · speech
ГЕРБ-СДС, от място
Прегласуване и проверка на кворума.
#114 · speech
Господин Ангелов поиска прегласуване и проверка на кворума. Благодаря Ви, господин Ангелов. Господин Ангелов, първо проверка на кворума и след това прегласуване. Моля, проверка на кворума. Регистрирани са 121 народни представители. Има кворум. Сега, колеги, подлагам на прегласуване допуска в залата на двама експерти. Моля да бъдат допуснати в залата. Моля, гласувайте. Гласували 172 народни представители: за 105, против 59, въздържали се 8. Предложението е прието. Моля, поканете колегите да заповядат в залата. (Народният представител Явор Божанков иска думата за процедура.) Господин Божанов поиска процедура.
#115 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател! Под Вашето ръководство парламентът постигна нещо много странно – уж опозиционна, проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ (шум и реплики), когато кворумът в залата падна, управляващите загубиха мнозинство, тоест способността да провеждат заседание в залата, на помощ се притече не кой да е, а проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, за да спаси кворума и да може управляващите да работят.
#116 · speech
Каква е процедурата, господин Божанков?
#117 · speech
Разми се границата между управляващи и опозиция. Честито на ГЕРБ за подкрепата от партия ВЪЗРАЖДАНЕ! Честито на ВЪЗРАЖДАНЕ! За тях това не е нещо ново.
#118 · speech
Само не Ви разбрах, господин… (Шум и реплики. Народният представител Хамид Хамид иска думата.) И Вие по начина на водене сигурно, господин Хамид. (Реплики.) Конституционната астрология се преподава втория семестър, който започна тази седмица. Заповядайте.
#119 · speech
ДПС – Ново начало
Няма да правите, госпожо Председател, внушения на народните представители, че винаги излизам само за процедури по начина на водене. Явно сте изкарали курсовете за врачка, но не сте ги завършили. Процедурата ми е да включим камерите и микрофоните на Българската телевизия и Българското радио, но преди това – проверка на кворума. (Шум и реплики.)
#120 · speech
Господин Хамид имаше две предложения. Едното предложение – проверка на кворума, второто е за излъчване по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Така че първо ще подложа на гласуване проверка на кворума, а след това дали да бъдат излъчвани. Предполагам, че имате предвид дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, господин Хамид? (Реплика.) Така е, важен е Законопроектът. Моля, проверка на кворума. Регистрирани 133 народни представители. Сега подлагам на гласуване второто предложение на господин Хамид – дали дебатите по точката да бъдат излъчвани по националните радио и телевизия. Гласували 187 народни представители: за 143, против 11, въздържали се 33. Предложението е прието.
#121 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура!
#122 · speech
Господин Ганев, заповядайте за процедура по начина на водене.
#123 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Тъй като лицето Божанков дори в неговата група е низвергнат – даже той е изгонен от ПП и беше приютен в четвъртата ли, в петата си партия, ДБ ли, ДСБ ли – и аз не знам вече къде (реплика от ПП-ДБ), никой не го информира какво се случва. Но да се знае и да знаят те, че…
#124 · speech
Към мен, господин Ганев.
#125 · speech
…във всичките случаи, когато трябва нещо да се случи в тази зала, те идват и се молят на ВЪЗРАЖДАНЕ. Абсолютно винаги. Сега си позволиха един-единствен път…
#126 · speech
ПП-ДБ, от място
Процедура!
#127 · speech
…да не дойдат да се помолят за това, което са си решили – че ще свалят кворума! Разбирам, че те са се разбрали с Пеевски и няма нищо лошо. Те промениха Конституцията с Пеевски, пък камо ли един кворум няма да свалят! Но ако искат нашата подкрепа, ще дойдат, както винаги, ще се помолят, ще почукат най-учтиво и най-вероятно ще получат подкрепа. Но да стават тук и да разтягат локуми за това кой, какво, няма да стане! Плюс това имаме Законопроект, който ще отложи действието на евродиректива, която императивно именно те – ПП-ДБ заедно с Пеевски, приеха преди една година! А сега ще отложим нейното действие!
#128 · speech
Господин Ганев, каква Ви е процедурата към мен?
#129 · speech
Така че идвате, молите се, след което сядате отново в скута на Пеевски и ще Ви се случат нещата!
#130 · speech
Господин Ганев, само не разбрах каква е процедурата към мен. (Шум и реплики.) Заповядайте, господин Иванов. Каква Ви е процедурата на Вас?
#131 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, процедурата ми към Вас е по два въпроса. На първо място, когато се обижда в тази зала, Вие имате власт и трябва да наказвате за това. Господин Ганев си позволява неведнъж да обижда нас, а по този начин голяма част от българското общество, която ни е подкрепила, и настояваме да го наказвате!
#132 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
С кое те обидих?
#133 · speech
На второ място, искам в тази процедура, госпожо Председател, чрез Вас да припомня, че господин Ганев, ВЪЗРАЖДАНЕ бяха патерица, когато господин Пеевски трябваше да стане член на Конституционната комисия! ВЪЗРАЖДАНЕ бяхте патерица, когато се направи поправката в Закона за обществените поръчки – частните болници да не правят такива! (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) А ползват публичен ресурс! И преди малко отново бяхте патерица, защото направихте мнозинството на управляващите, направихте кворума и това ще даде възможност днес да се гледа ВСС! И сега пред всички български граждани, понеже видимо участвате в рамките на разговора за регулаторите, искам да Ви кажа, че след малко ПП-ДБ, по-късно, преди процедурата за регулаторите ще направим процедура отново за проверка на кворума – да може трети път да лъсне, че Вие сте патерица на управляващите! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#134 · speech
Само не разбрах каква е процедурата към мен, господин Иванов. (Шум и реплики.) Уважаеми колеги! Заповядайте, господин Ганев, за лично обяснение. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Сган!“)
#135 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Пак трябва да се дезинфекцира и след Желето, но както и да е.
#136 · speech
Ако обичате, ако обичате, господин Ганев!
#137 · speech
Ивáнов, Ивáнов, когато преди няколко месеца някой беше казал, че сте уникално прост, Вие се заканихте да го съдите.
#138 · speech
Еее! Господин Ганев, моля Ви.
#139 · speech
След което отказахте да съдите, защото трябваше да се докаже, че сте уникално прост! Това помните ли го? Помните го. Това беше една лекция, която Ви беше изнесена от трибуната. Само го припомням като факт, като фактология. По отношение на всичко, което казахте – да Ви припомня, тъй като не слушате, докато обслужвате Пеевски…
#140 · speech
Атанас Атанасов
ПП-ДБ, от място
Скрий се, бе! Скрий се!
#141 · speech
Искате нещо, искате да си го прокарате – ще дойдете, ще се помолите и ще стане! Оттам нататък няма да стане, защото Вие не сте никои, за да налагате императивно каквото и да било. Защото Вие сте тези, които водите разговори за членство във ВСС! Вие сте тези, които искате два поста във ВСС! Искате в Инспектората! Два поста във ВСС!
#142 · speech
ПП-ДБ, от място
Патерици!
#143 · speech
В Инспектората – по същия начин, по който в момента явно се пазарите, и не Ви дават два, а Ви дават един! Това няма да стане! Идвате, молите се и се разбирате как е! Щом седите в скута на Пеевски, ще дойдете, ще седнете и при нас! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики от народния представител Ивайло Мирчев.)
#144 · speech
Господин Ганев, напомних Ви да бъдете внимателен в езика. (Силен шум и реплики от ПП-ДБ.) Ако обичате! (Реплика от ПП-ДБ: „Няма да обичам!“) Моля за тишина в залата. (Продължаващи реплики.) Господин Ганев, налагам Ви наказание „забележка“.
#145 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За кое? За кое?
#146 · speech
Защото Ви напомних, а сега…
#147 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За кое точно ми налагате наказание? Аз дадох пример какво се е казало преди месец!
#148 · speech
Не, няма да повтарям думите, които казахте. Ако обичате! Ако обичате! Ако обичате!
#149 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
А когато Манол Пейков използваше „мижитурки“, нямаше наказание! Така ли е? Тогава наложихте ли?
#150 · speech
Господин Ганев! Господин Ганев! Господин Ганев!
#151 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, на пътеката пред банките
Тогава ще наложите ли наказание?
#152 · speech
Господин Ганев, седнете си на мястото.
#153 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, на пътеката пред банките
На алкохолното петно ще наложите ли?
#154 · speech
Седнете си на мястото. Заповядайте, госпожо Сачева, да представите Доклада на Комисията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, внесен от Министерския съвет – имате думата.
#155 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 51-402-01-24, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2024 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 12 февруари 2025 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 51-402-01-24. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: Румяна Петкова – заместник-министър, и Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хора с увреждания, равни възможности и социални помощи“. Законопроектът бе представен от госпожа Петкова. Според вносителя целта на предложения законопроект е въвеждането разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на Фондовата борса, и на свързаните с това мерки. Срокът за транспониране на Директивата изтече на 28 декември 2024 г. Постигането на балансирана представеност на жените и мъжете на директорски позиции и в управителните органи на публичните дружества чрез установяване на минимални изисквания под формата на насърчителни мерки ще повлияе на икономиката като цяло. Поставя се количествена цел за представителство на по-слабо представения пол – не по-малко от 33% от всички директорски позиции, със и без изпълнителни функции, на управителни и надзорни съвети, на съвети на директорите. В табличен вид са посочени конкретните стойности на необходимия за постигане целеви брой директори, който е най-близък до 33%, но непревишаващ 49%. Определеният срок за постигане на целта е 30 юни 2026 г. Въвеждат се изисквания за публичност на тази информация чрез декларациите за корпоративно управление. Определят се санкции, приложими за нарушение от страна на дружествата, регистрирани на Фондовата борса, при неизпълнение на приетите разпоредби. Въвежда се изискването публичните дружества, които не отговарят на поставената количествена цел, да адаптират процедурите за подбор на управителните, надзорните, съответно съветите на директорите. Когато в дневния ред на общото събрание на публичното предприятие е предвидена точка за избор на член на орган, то следва участниците да бъдат уведомени за наличието на изискване на количествена цел за балансирано представителство. Със Законопроекта министърът на труда и социалната политика е определен като орган за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Предлага се създаване на съответстващи разпоредби в Закона за защита от дискриминация и в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Според вносителя за реализирането на законодателната инициатива не се предвиждат допълнителни публични разходи и Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Предвидените промени в трите закона не изискват допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Промените няма да доведат до допълнителна финансова и административна тежест за лицата и заинтересованите страни. С предлаганите в Законопроекта изменения не се създава нов лицензионен или регистрационен режим. Очакваните резултати от прилагането на Законопроекта са: приведено национално законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз; избягване на риск от налагане на финансови санкции за нарушение на България; въвеждане на европейските цели за баланс по пол в корпоративното управление; осигуряване на еднакви условия на конкуренция на всички публични дружества в рамките на единния пазар; насърчена равнопоставеност на жените и мъжете в процеса на вземане на решения; подобрено корпоративно управление, подкрепа за бизнеса и икономическото развитие; подобряване на международната репутация на страната ни и улесняване сътрудничеството с други държави и международни организации. Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се справки по чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от ПОДНС по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване в рамките на заседанието се проведе и публичното му обсъждане. По Законопроекта е постъпило писмено становище от Фондация „Мама има работа“, с което се изразява принципна подкрепа на Законопроекта и се предлагат конкретни предложения по отделни текстове. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Фиданка Кацарева, Айтен Сабри, Валерия Славова, Георги Хрисимиров, Цветан Предов и Георги Георгиев. На поставените въпроси отговори заместник-министър Петкова. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 15 гласа, в това число 6 от ГЕРБ-СДС, един от ПП-ДБ, трима от „ДПС –Ново начало“, двама от „БСП – Обединена левица“, един от „Демокрация, права и свободи – ДПС“, един от ИТН и един от ПП МЕЧ; „против“ – трима от ВЪЗРАЖДАНЕ, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 51-402-01-24, внесен от Министерския съвет на 16 декември 2024 г.“
#156 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Преди да дам думата на министър Гуцанов, уважаеми колеги, нека да поздравим с добре дошли в Народното събрание учениците от Американския колеж в София. (Ръкопляскания.) Те са на посещение в българския парламент по покана на народния представител Николай Алгафари от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Господин Министър, желаете ли думата да представите Проекта? Заповядайте, имате думата.
#157 · speech
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Проектозаконът за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете е приет с Решение № 867 от 16 декември 2024 г. на Министерския съвет. С предложения законопроект се транспонира Директива на Европейския съюз 2022/2328 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на Фондовата борса, и за свързаните с това мерки (Директива 2022/2328). Република България като държава – членка на Европейския съюз, има задължения да привежда националното си законодателство в съответствие с европейското право съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз. В случай че това не бъде направено в съответните срокове, има риск от налагане на финансови санкции и накърняване на международната репутация на страната. Срокът за транспониране на Директива 2022/2328 изтече на 28 декември 2024 г. На 31 януари 2025 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо на Република България по процедура за нарушаване № 20-25-00-11, в което Комисията обръща внимание относно имуществените санкции, които Съдът на Европейския съюз може да наложи по силата на чл. 260, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Обхватът на предложените промени отговаря на обхвата на Директивата и се отнася до големите дружества, регистрирани на Фондовата борса, не се отнася за микро-, малки и средни предприятия. Директивата се въвежда в три закона: Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, Закона за защита от дискриминация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Целта е да бъде подобрен балансът на жените и мъжете в управителните органи на публичните дружества, регистрирани на Фондовата борса съгласно чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Предлаганите законови промени са разработени от междуведомствена работна група и установяват задължителни минимални изисквания под формата на временни насърчителни мерки за подобряване на баланса по пол в корпоративното управление, както следва: определя се количествена цел за балансирано представителство на жените и мъжете, която да бъде постигната в срок до 30 юни 2026 г. Членовете, управителни състави от по-слабо представителния пол, трябва да заемат най-малко 33% от всички директорски позиции както със, така и без изпълнителни функции. Дружествата, регистрирани на Фондовата борса, които не отговарят на целта, трябва да адаптират своите процедури за подбор на управителните органи. Необходима е обективна сравнителна оценка на кандидатите по прозрачни, неутрални по отношение на пола и основани на качествата критерии. В случай на оспорване на подбора ще се прилага правилото на обърнатата тежест на доказване, регламентирано в чл. 9 на Закона за защита от дискриминация. В годишните декларации за корпоративно управление дружествата трябва да предоставят информация за броя на жените и мъжете в своите управителни органи и за предприетите мерки и ако не е постигната поставената количествена цел, да обясняват причините за това. Дружествата, които не публикуват изискваната информация, могат да бъдат санкционирани чрез налагане на имуществена санкция. Министърът на труда и социалната политика се определя като орган за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа във връзка с баланса между половете в управителните органи на публичните дружества. Той е отговорен и за докладване пред Европейската комисия за прилагане на Директивата. Законопроектът има значение за спазване от България като държава членка на правото на Европейския съюз. Приемането му в кратък срок би предотвратило съдебно дело и имуществени санкции спрямо страната ни. Законопроектът се очаква да въздейства за създаване на среда за недопускане на дискриминация при равни други условия и равно третиране на жените и мъжете, включително в областта на заетостта и професионалната област, което е един от основополагащите принципи както на Европейския съюз, така и на българското законодателство.
#158 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Уважаеми колеги, откривам разискванията по така представения от името на вносителя Законопроект. Имате думата. Заповядайте, госпожо Рангелова.
#159 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Представен ни е един законопроект за изменение на вече съществуващ закон за равнопоставеност между жените и мъжете, като основният мотив, който се изложи днес от министър Гуцанов, е за необходимостта от това да транспонираме една директива на Европейския парламент и на Съвета, с която се цели баланс, привеждане на баланс между двата пола от работещите в публични предприятия. Уважаеми народни представители, ние имаме опасения, че на първо място, тази директива неправилно се транспонира в Законопроекта, който е представен на Вашето внимание за първо гласуване, доколкото в нейния чл. 2 се казва, че България трябва да предприеме мерки за прилагане принципа за равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта на труда. Категорично смятам, че такива мерки ние отдавна сме предприели. На първо място, и Конституцията ни в чл. 6 забранява всякакъв вид дискриминация или привилегия, основана на пол, в това число и по отношение на трудовите права на българските граждани, на второ място, сме приели нарочен закон за защита от дискриминация, в който в Раздел първи подробно се регламентира точно това недопускане на неравно третиране или даване на превес на един от двата пола при упражняване на трудовите права и задължения от страна на българските граждани. Не на последно място, и съществуващите текстове в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, който е, мисля, приет още 2016 г., също в голяма степен уреждат възможността именно да няма никаква дискриминация по отношение на това от какъв пол кандидатства човек за работа, респективно да бъде избиран за съответния пост. Ето защо, доколкото чух сега, че сме получили в края на януари уведомително писмо от Европейската комисия, в което писмо са ни уведомили, че е възможно да търпим финансова санкция от нетранспонирането на тази директива, за мен би било любопитно министърът да отговори каква е била нашата позиция и уведомили ли сме ние Европейската комисия, че всъщност отдавна България е предприела такива законодателни мерки и отдавна в България не съществува неравенство по отношение на трудовите права и има баланс по отношение на правата на българските граждани във връзка с упражняването им на труд независимо от това от кой пол са същите. Защото, уважаеми народни представители, в тази зала неведнъж сме ставали свидетели на това как неправилно тълкуваме определени директиви, урбулешката започваме да разваляме добре действащо законодателство, което ние като нормотворци доста преди Европейската комисия сме узрели, за да въведем и да регламентираме редица обществени отношения. Така че за поред път смятам, че пасивността от страна на Министерския съвет в тази връзка и при транспонирането на поредната директива неправилно ще доведе до постановяване на едни законодателни изменения в този вид, в който са представени, които на практика ще бъдат противоконституционни. Защото няма как да въвеждаме една дискриминация, каквато се случва с предложените текстове, в случаите, в които едно лице ще бъде предпочетено да заеме определен пост в публично предприятие само защото е от така наречената квота на малцинството в съответното дружество. Това е и дискриминационно, и противоречи на всякаква логика, на пазарната логика на пазара на труда. Защото колко от Вас са наемали хора да работят? И колко от Вас биха предпочели работник само защото в предприятието му има по-малко или повече мъже или жени, а не избират такъв с оглед на неговата квалификация, образование, знания и умения? В лично качество като жена за мен би било обидно, ако аз бъда предпочетена за определен пост само на това основание – защото съм жена, а не защото някой е преценил, че аз имам необходимата квалификация, знания и умения, за да се справя с работата, за която съм кандидатствала. От тези съображения ние няма да подкрепим този законопроект и като противоконституционен, и като... Напротив, смятаме, че ще увреди добре регулирани отношения и осигуряващи баланс и равнопоставеност на двата пола. Означава ли, че за да се възстанови балансът в определени фирми, ще трябва да уволняваме хора или ще ги принуждаваме те да заявяват смяна на пола си, за да запазят работните си места? Това е абсолютно несериозно. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#160 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Реплики към изказването на госпожа Рангелова? Заповядайте – първа реплика. Друг желаещ? Втора.
#161 · speech
ИТН
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Госпожо Рангелова, много е добре, когато говорим за такъв законопроект, какъвто гледаме в момента, относно равнопоставеност, да кажем, че разглежда равнопоставеността между мъже и жени. Не на полове! И за мен това е едно от внушенията на изказването Ви, защото, ако говорим за равнопоставеност на половете, дискусията ще е в съвсем друга насока. Тук говорим за отношението, което е между жени и мъже. Поради тази причина ми се иска да ми кажете точно какво смятате с това, че Законопроектът не отговаря на конституционните изисквания, и какво е внушението му? И какви са Вашите притеснения относно възможността да има други подобни законопроекти, които да имат пряко отношение вече към самите полове? Благодаря Ви.
#162 · speech
Благодаря Ви, господин Предов. Втора реплика.
#163 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Рангелова, във Вашето изложение изпуснахте само да поясните, че вместо баланс между половете се постига баланс на дискриминацията на двата пола по този законопроект. Всеки ще мисли, че този, който е назначен заради това, че е от по-слабо представения пол, е назначен по тази причина, а не заради своите лични качества и няма да се чувстват комфортно хората в тази нова роля. Недопустима е подобна регулация в бизнеса и всяка компания трябва да има индивидуалност в своите директори. Като пример мога да дам една компания за дамска мода, където е нормално дори и 90% да бъдат жени в борда на директорите, или една съответно военна компания, в която е нормално да има повече мъже. Именно това гарантира и икономическия растеж. Благодаря.
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Койчев. Трета реплика има ли към госпожа Рангелова? Не виждам. Заповядайте за дуплика, госпожо Рангелова.
#165 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Предов, ако трябва да сме коректни, трябва да кажа, че в Законопроекта се говори за даване на предимство на кандидата от по-слабо представения пол. В интерес на истината, никъде в този законопроект не се говори за мъже и жени, това изисква коректността – да го посоча, но аз говорех за мъже и жени, тъй като моето разбиране за пол е това – двуполюсно, половете са два: мъжки и женски. Такава е и нашата Конституция. Такова е възприемането и на Конституционния ни съд по този въпрос – недвусмислено. Но да, Вие сте прав. Така, както е написано в това законодателно предложение, действително се отваря възможност за една много по-широка трактовка по отношение на социалните полове, които не знам вече колко броя достигнаха, и е възможно това да е елегантен начин отново да се прокарат идеите за многообразието на половете, Истанбулската конвенция и така нататък. По отношение на репликата на колегата ми от ВЪЗРАЖДАНЕ – Вие сте прав, всъщност в репликата си казахте всичко това, което аз изложих и в изказването си. Действително тази дискриминация, прикрита под формата, завоалирана като един баланс, противоречи на всякаква пазарна икономика, защото действително няма как да бъде давано предимство и привилегия на някого на пазара на труда само заради неговия пол. Точно със Закона за защита от дискриминация, досегашните трактовки на този закон, който изменяме, смятам, че се постигна онзи баланс, който не допускаше феминизиране на определени професии, респективно имам предвид например като учителската, или пък твърде мъжки професии, каквито бяха в сферата на отбраната, вътрешния ред и сигурност, така че този баланс е намерен. В България дискриминация в това отношение няма и смятам, че състезанието трябва винаги да е честно и да се основава на квалификация, опит, знания и умения. Всичко останало са лични предпочитания, които нямат място на пазара на труда.
#166 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Заповядайте, госпожо Димитрова, за изказване. Следващото изказване – Вие.
#167 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес обсъждаме въпрос, който е не просто социален, а фундаментален за развитието на едно справедливо и модерно общество – равноправието между жените и мъжете. Обръщам внимание, че разглеждаме Закон за равнопоставеност на жените и мъжете. Този закон за равнопоставеност, който предстои да бъде гласуван на първо четене, е ключов инструмент за премахване на дискриминационните практики и осигуряване на равни възможности за всички. На първо място, този закон гарантира, че няма да бъде поставен в неравностойно положение никой на базата на своя пол нито в професионалното развитие, нито в достъпа до лидерски позиции. Равните възможности са не само въпрос на социална справедливост, но и на ефективност. Обществата, които ги гарантират, са по-успешни и устойчиви. Второ, Законопроектът ще допринесе за по-сигурна и справедлива работна среда, като въведе механизми за защита срещу дискриминация, защото в съвременния свят никой не трябва да се изправя пред бариери заради своя пол. Равнопоставеността е и икономически приоритет. Държавите, които насърчават включването на жените в управлението, постигат по-висок икономически растеж, по-голяма иновационна активност и по-добри финансови резултати. На ниво Европа вече се предприеха конкретни мерки в тази посока. До 2026 г. жените трябва да вземат поне 40% от местата в управителните съвети на големите компании. България не може да остане встрани от този процес. Продължаването на усилията за подобряване на правната рамка, която гарантира равенството, е от съществено значение за укрепване на позицията на жените в българското общество. Приемането на този закон не е просто стъпка към равноправието, то е стъпка към по-силна, конкурентоспособна и справедлива България. Затова Ви призовавам, уважаеми колеги, да го подкрепите, за да изградим общество, в което уменията и способностите са единственият критерий за успех. И ще завърша с един цитат от Бан Ки-Мун – бившия генерален секретар на ООН: „Равенството между жените и мъжете не е просто право, а основа за прогреса на всяко общество.“ Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#168 · speech
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Две реплики има. Заповядайте, господин Дренчев – първа реплика.
#169 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаема госпожо Димитрова, моята реплика е директно към Вас. Вие започнахте Вашето изказване с думите, че този закон гарантира, че никой няма да бъде дискриминиран. Аз обаче направих моментално една такава мисловна конструкция. Представете си една публична компания, в която има трима членове на управителния съвет. Тя, да кажем, се занимава с юридическа дейност. Госпожа Киселова като човек, бивш председател на Народното събрание, когато напусне тази дейност, госпожа Кирова, която е бивш председател на Народното събрание, и да кажем, госпожа Назарян като бивш председател на Народното събрание – ако тяхната компания до средата на 2026 г. не изключи една от тези трите дами, защото никъде не говорим за мъже и жени, говорим само за по-слабо представен пол, което означава, че ако имаме фирма, която се управлява от три дами, ще трябва едната от тях да напусне, иначе фирмата ще подлежи на санкции, и примерно в нея да влезе друг юрист, например някой от по-слаб пол, като, да кажем, господин Стоев, нали така? (Смях, шум и реплики.) Така че всъщност точно в този текст ироничното или дори саркастичното в случая е, че под брюкселския новоговор като защита от дискриминация ние даваме възможност да бъдат дискриминирани хора по пол. После в моето изказване аз ще развия тезата си, но моля да ми отговорите на тази хипотеза. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#170 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Втора реплика – заповядайте. Ако има трета реплика, да даде знак колега.
#171 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Димитрова, изключително интересно е, когато БСП логично защитава някаква подобна практика, макар че дори и комунистическата партия едно време не си позволи да въведе такова законодателство в държавата. Но сега, тъй като обаче ние сме взели мерки, още преди време нашите юристи са преценили, че не трябва да има дискриминация в нашата държава – това е записано в Кодекса на труда, чл. 8, ал. 3. Прочетете много внимателно „при осъществяване на трудови права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация на основание на народност, пол“ и така нататък са изброени причините. Така че това го има в нашето законодателство, както госпожа Рангелова каза, и абсолютно излишно е да се въвежда подобно брюкселско, как да кажа, законодателство, което принуждава частни компании да въвеждат задължително един или друг пол без никаква друга причина – не по качества, не по професионализъм, не по изисквания на самата компания, а по пол, което е изрично записано в нашето законодателство, че не трябва да се случва. И сега, тъй като това вече се случва дори в правителството на Република България и не се е случвало дори по времето, дето се казва, на Народна Република България, в момента защо не вземете да свалите правителството, защото има само една жена като министър? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#172 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Трета реплика има ли към госпожа Димитрова? Не виждам. Желаете ли дуплика, госпожо Димитрова? Заповядайте – имате думата.
#173 · speech
БСП – Обединена левица
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви, колеги, за изразеното мнение – то е Ваше право. Разбрах, че сте запознати с нещата по времето на комунизма. Аз мисля, че ние живеем в едно модерно общество и говорим за едно надграждане над правната рамка. След повече от десетилетие съпротива и страните членки в Европейския съвет, и Комисията са се споразумели и обръщам внимание какъв Законопроект разглеждаме в момента – законодателство, което изисква от регистрираните на борсата компании във всички 27 държави членки до средата на 2026 г. жените да заемат поне 40% от местата в управителните съвети без изпълнителни функции или 33 на сто от всички директорски длъжности, защото е факт, че в повечето компании днес жените са малцинство, когато става дума за ръководни органи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#174 · speech
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Има ли други желаещи за изказвания? Заповядайте.
#175 · speech
Георги Хрисимиров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! Моето изказване ще бъде в духа на Законопроекта, но първо, ще започна с два цитата, изречени в последната седмица. Първият, цитат е отпреди дни, от лидера на ГЕРБ, който казва, цитирам: „Благодарение на ГЕРБ със своите десни консервативни християнски принципи спаси държавата.“ Вторият цитат е също от едно от изявените лица на ГЕРБ, която преди една седмица точно казва: „Като дясна партия ГЕРБ не подкрепя таван на цените“ – край на цитата. Дами и господа от ГЕРБ, къде останаха тези десни принципи, когато в Комисията подкрепихте този изцяло ляв законопроект, който въвежда държавна намеса в бизнеса? Това ли е последователната Ви дясна политика, за която говорите? ИТН и ДБ – абсолютно същата ситуация. Заявяват се като десни партии, а в Комисията подкрепят Законопроект, който нарушава основните принципи на пазарната икономика. Предложеният законопроект е представен като необходима стъпка за транспониране на евродиректива към нашето законодателство . Но ако се вгледаме в мотивите на вносителите, не намираме икономически аргументи, които да показват как той ще подпомогне българския бизнес и икономика. Вместо това виждаме само механично прилагане на политики, които не отчитат реалностите у нас, а чисто и просто се приемат под заплахата на финансови санкции, защото ние вече сме закъснели с приемането на този законопроект. Крайният му срок беше 28 декември 2024 г., така че добрият Европейски съюз може да ни санкционира. Продължаваме натам. Законопроектът уж ще трябва да защити жените в бизнеса или мъжете, но всъщност ги подценява и обижда. – когато една жена достигне до участие в борда на директорите чрез усърден труд, умения и високи резултати, този закон ще постави съмнения в околните дали тя е там заради качествата си, или чисто и просто трябва да се изпълнят едни квоти. Това не само е обидно, но и вредно както за жените, така и за принципа на конкуренцията. В една истинска пазарна икономика водещ критерий трябва да бъде компетентността, а не полът и като човек, който в кариерата си е повишавал повече жени на ръководни постове, отколкото мъже – 7 на 15 в полза на жените, мога да кажа, че успехът не се постига с квоти, а с доказване всекидневно с усърдна работа. Опитът показва, че когато държавата започне да диктува на частния сектор как да управлява бизнеса си, резултатът рядко е положителен. Всяка форма на административна намеса води до изкривяване на пазара и до подкопаване на доверието в самата система. Аргументът, записан в мотивите, че неприемането на този законопроект ще навреди на международната ни репутация, е несериозен. Напротив, бизнес средата у нас ще стане по-конкурентоспособна, ако се придържаме към принципите на свободния пазар и равни възможности, а не към наложени отгоре регулации, които не отчитат спецификите на икономиката ни. И в заключение, този законопроект няма да постигне равнопоставеност на мъжете и жените, няма да помогне на бизнеса и няма да допринесе за икономически растеж. Напротив, той ще наследи съмнения в способностите било на жени, или на мъже, кандидатстващи за тези постове. Ще натовари компаниите с излишни бюрократични изисквания и ще бъде поредната ненужна намеса в частния сектор. Точно с такива абсурдни болшевишки похвати Европейският съюз няма да спечели българските граждани, а напротив, евроскептицизмът у нас ще расте, а Вие ще седите и ще се чудите защо подкрепата към ВЪЗРАЖДАНЕ расте с всеки един изминал ден. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#176 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам. За изказване – госпожо Сачева, заповядайте. Господин Дренчев, Вие за реплика или за изказване? За изказване – след госпожа Сачева.
#177 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата само за да обърна внимание на няколко ключови въпроса, които са свързани с този законопроект и за които отново виждам, че се разраства една комуникационна война, която обърква понятия. Всеки говори неща, които очевидно малцина в тази зала са чели – както Директивата, така и съответно Законопроекта, и бих искала да кажа няколко неща изключително ясно. Преди обаче да говорим за каквото и да е, искам от трибуната да обърна внимание, че проевропейската парламентарна група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ два пъти се опита да прекрати заседанието. Разбира се, на своите почитатели във Фейсбук те ще обясняват, че това е било заради Висшия съдебен съвет, което е следваща точка, но по същество реално нито един от тях не се регистрира отново по тази тема просто защото популизмът е нещо, което очевидно е изключително заразно и е завладяло всички. Те предпочетоха отново да си направят един спаринг с ВЪЗРАЖДАНЕ за взаимно втърдяване на електоратите, вместо да говорят по теми, които са важни за българското общество, като например теми, които са свързани с равенството, с ценностите, защото аз не знам кой, кога и защо измисли тази фалшификация, че ценност за Европейския съюз са всички останали неща, а не демокрацията и това мъжете и жените да имат равни възможности без оглед на това дали те притежават дискриминационни характеристики, които някои им придават. Борбата с предразсъдъците е много трудно нещо. Тя изисква наистина човек да има смелост и да има компетентност да я води, а не просто само да я развява като знаме, когато му е удобна. Сега по отношение на тази директива. Тази директива касае единствено и само публичните предприятия, регистрирани на Фондовата борса. Тя не касае публични дружества, малки и средни предприятия и така нататък. Причината за това да се въведе само за публичните предприятия, които са регистрирани на Фондовата борса, които в България вероятно са около 50 – нямам точна статистика в момента, е това, че тези предприятия оперират с публични средства, че това са най-големи – обикновено предприятия със значително влияние в икономиката, и че би следвало да дават пример. Пример за това как многообразието и равните възможности, защото ние говорим за даване на равни възможности, са нещо, което би могло да има предимство за икономиката и за благосъстоянието на държавата. В Директивата, ако внимателно я прочетете, изрично се казва, че полът – бил той мъжки или женски, защото нашият консерватизъм, господин Хрисимиров, се изразява точно в това, че ние също като Вас смятаме, че половете са на мъж и на жена, та всъщност точно в тази директива много ясно се казва, че полът сам по себе си не е предимство, че винаги трябва да се гледат професионалните качества и при равни възможности, тогава, когато имаме двама кандидати – мъж и жена, които са със съответните професионални квалификации и качества, тогава може да се извърши такава преценка, която е свързана с това да има до 33% от по-слабо представения пол. Нито тази директива, нито този законопроект дават предимство на мъжа или на жената просто защото някой е мъж или жена. Говори се за съвсем различни неща и затова е безсмислено да продължаваме да водим дискусия, която ни отваря само вратата за нови комуникационни чудовища, които всъщност не съществуват. Затова Ви призовавам: прочетете внимателно Директивата, прочетете внимателно Закона, не бъдете водени от страхове, опитвайте се да преборите предразсъдъците. Затова думата се казва предразсъдък – защото е нещо, което е преди разсъдъка. Призоваваме Ви за пореден път към това да бъдем разумни, когато говорим и продължаваме да настройваме обществото един срещу друг, защото каквото и да говорим, най-добрите, най-качествените решения са онези, които се вземат от мъже и жени заедно. Имаме нужда от двете, нямаме нужда от предимство или от доминантност на единия или на другия пол. В ГЕРБ много ясно сме показали как се прави това – как мъже и жени работят заедно с разум в полза на хората. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#178 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Има ли реплики към изказването на госпожа Сачева? Госпожо Рангелова, заповядайте за първа реплика. Има ли други колеги?
#179 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Сачева, най-добронамерена и колегиална реплика бих искала да Ви направя, за да стане ясно, че и ние сме разбрали правилно Законопроекта – прочели сме го, осмислили сме го и действително сме го разбрали правилно. Казахте, че този законопроект цели осигуряване на равни възможности при заемане на определена длъжност в предприятията, които правилно посочихте. Само че в този законопроект не става дума за равни възможности, защото, госпожо Сачева, аз разбирам възможността да бъде равна на етап възможност да кандидатствам за определена позиция. И сега никой не спира никого да бъде кандидат за определена позиция. Този законопроект обаче говори за нещо друго – когато сме имали с лице от другия пол равната възможност да кандидатстваме за определена позиция, но ще спечели онзи кандидат – не който е по-добрият, по-квалифициран, с по-добри знания и умения, а онзи – дава се предимство на кандидата от по-слабо представения пол. Тоест не става дума за равните възможности, а става дума за едно дискриминационно според нас и неморално право на привилегия да спечели онзи кандидат, който представлява квотата от по-слабо представения пол в съответното дружество. Опасенията ни са, че създавайки такава практика, казвайки, че това е нормално, за да търсим баланса между половете, утре ще ни принудят да въведем директива, с която да има определена квота за определена религия, за определен етнос – нещо, което смятам, че не е в интерес на пазарните принципи. Нещо повече, изключително дискриминационно е на базата на тези критерии едно лице да заема определена длъжност. Така че правилно сме Ви разбрали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#180 · speech
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Втора реплика – заповядайте.
#181 · speech
Георги Хрисимиров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Сачева, ще се обърна към част от изказването Ви, когато казвате, че мъжете и жените трябва да имат място в борда на директорите. Съгласен съм с Вас, никой не е казал, че трябва да бъдат само мъже или само жени, казваме, че трябва да бъдат най-способните там. Вие и в Комисията чухте, когато казах, сега от трибуната абсолютно същото потвърдих, че в моята кариера съм повишавал на ръководни позиции повече жени, защото, когато ми е трябвало умението управление на хора, жените са по-добри в това отношение. Сега ще ми кажат, че съм дискриминатор към мъжете ли за това нещо? Търся това, което е в интерес на бизнеса, и така трябва да работим в пазарната икономика. Ние сме чели Законопроекта. Предполагам, че и Вие сте чели становищата, които влязоха в Комисията по Законопроекта. Там можете да видите, предполагам сте видели, че тези представители искат разширяване на обхвата на този законопроект – да не са само големите компании с публични средства. Така че отваряме кутията на Пандора и не знаем какво ще се случи след това.
#182 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли трета реплика към госпожа Сачева? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
#183 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, искам много ясно, без импровизации, да Ви прочета текста на Директивата: „При подбора на кандидати за назначаване или избор на директорски позиции следва да се даде приоритет на еднакво квалифицирания кандидат от по-слабо представения пол. Този приоритет обаче не следва да представлява автоматично или безусловно предпочитание. Може да има изключителни случаи, при които обективна оценка на специфичното положение на еднакво квалифициран кандидат от другия пол би могла да има превес над предпочитанието, което в други случаи следва да се даде на кандидата от по-слабо представения пол.“ Именно преценката, крайната преценка съответно на хората, които трябва да вземат решение, е водеща. Дадена е достатъчно широка формулировка, просто е сложен флагът за това, че трябва да има равенство между половете и че нито един от двата пола не може да има превес просто защото представлява един от тези полове. Тук мисля, че опитът по някакъв начин това да се автоматизира или да се говори за това, че няма да има преценка и че качествата на един кандидат няма да имат значение, просто не е правилен и не е коректен, защото в крайна сметка трябва да се мисли, когато се прилага законодателството. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#184 · speech
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Заповядайте за изказване, господин Дренчев.
#185 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, много се радвам, че точно Вие сте на трибуната в момента. Госпожо Сачева, директно Ви обвинявам в манипулация на залата. Това, което прочетохте, е Директивата, но ние в момента гледаме Законопроекта. В Законопроекта няма такъв текст. Това е по отношение на Вашето изказване. Иначе чл. 6 на Конституцията на Република България гласи следното: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или пък привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност.“ В Закона за равнопоставеност между жените и мъжете въпросната европейска директива е транспонирана по следния начин: „когато при подбора се установят кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати, предимство се дава на кандидата от по-слабо представения пол“. В случая не говорим дали е жена или мъж, много е възможно в този случай, в който казах в репликата, ако имаме управителен орган, съставен от повече жени, да се наложи дадена фирма, дадено публично дружество да освободи жена, за да наеме мъж или пък от някакъв друг пол, ако...
#186 · speech
Господин Дренчев, желаете ли удължаване на времето?
#187 · speech
Да, желая. Но аз искам да кажа нещо друго. Всички чухме знаковата реч на Джей Ди Ванс миналата седмица в Мюнхен. Едно от ключовите неща, които каза той, е следното: Най-голямата заплаха по отношение на Европа не е Русия, не е Китай и не е някакъв външен фактор. Това, което е най-притеснително, идва отвътре, и то е оттеглянето на Европа от основните ѝ ценности. Когато ние избираме кандидат по полов признак вместо според неговите качества и умения, това е не просто откровена глупост, това е отстъпление от основните европейски ценности, и то такива, каквито са дефинирани още от времето на Волтер може би, а не от Европейския съюз. Вчера ние отложихме друга подобна слабоумна брюкселска директива – за деклариране на нефинансова информация от публичните дружества. Абсолютно същото е! Точно с тези вече може би така атавистични директиви, които трябва да отхвърлим, защото светът се промени, и ако България не се адаптира, ако Европа не се адаптира, нищо добро не ни чака. Много се надявам здравият разум да надделее днес и този законопроект да бъде отхвърлен. Наистина бих искал да чуя мнението и на госпожа Киселова относно това дали този текст не противоречи на Конституцията. А иначе още нещо казахте във Вашето изказване, госпожо Сачева, и то също не е вярно. Когато говорим за публични дружества, това не са задължително дружества, които работят с публични средства. Ако е така, нека да го направим само за държавните предприятия и за тези, които работят с държавни поръчки, но в случая публични дружества означава и дружества, които може да са изцяло частни и да нямат нищо общо с публичните средства – още нещо, с което изманипулирахте залата. Благодаря Ви.
#188 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването? Заповядайте, господин Адемов. Друга реплика – дайте знак, колеги.
#189 · speech
Демокрация, права и свободи – ДПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, тук непрекъснато се правят опити да се разшири предметният обхват на действието на Директивата. Става въпрос за публични компании, които участват в ръководните органи на Фондовата борса, и за нищо друго! (Реплики.) Моля Ви, непрекъснато цитирате Конституцията – текстовете, които прочетохте от Конституцията, се отнасят за възможностите за дискриминиране. Антидискриминационното законодателство в България е едно, политиката по равните възможности е съвсем друга. Равните възможности, а не задължения – никъде в Директивата не е казано, че трябва да се прави разлика между тези, които имат различен тип квалификация и различен тип умения. Става въпрос единствено и само за случаите, в които професионалните качества и умения на кандидатите са едни и същи или приблизително едни и същи. Така че не можем да говорим в никакъв случай за дискриминация, защото има огромна разлика, пак повтарям, между дискриминация и равни възможности. Не става въпрос за абсолютно задължение, става въпрос за възможност, и то при определени обстоятелства.
#190 · speech
Благодаря Ви, господин Адемов. За реплика ли? (Реплики.) Процедура – нека да приключим с дупликата, ако няма друга реплика към господин Дренчев. Заповядайте за дуплика.
#191 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Адемов, говорим точно за едно и също нещо. В случая нямаме никаква дискриминация, но имаме заложени санкции срещу публичните дружества. Според мен управителите на публичните дружества също са български граждани и техните интереси също са защитени в Конституцията и не са изключени от това. Ако до средата на 2026 г. в едно публично дружество не са определени тези квоти, тоест, ако там имаме, да кажем, три жени, те са задължени едната жена да я махнат и да сложат мъж на нейното място, иначе има санкции. Това приемаме. Не знам какво пише в Директивата. Чел съм Закона и в Закона пише, че е точно това нещо – или не транспонирате правилно Директивата, или и Вие също манипулирате залата. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#192 · speech
Благодаря Ви, господин Дренчев. Заповядайте за процедура.
#193 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за удължаване на днешното пленарно заседание до приключване на всички фиксирани точки за днес. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря Ви, господин Терзиев. Постъпи предложение за удължаване на работното време до приключване на предвидените за днес точки. Аз ще предложа да добавим още точки, така че… Заповядайте, господин Ганев.
#195 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Във връзка с предстоящото гласуване, тъй като смятаме, че не трябва да има удължаване на работното време, ще искаме проверка на кворума и по този начин от ПП-ДБ ще разберат, че най-голямата парламентарна група и опозиция в лицето на ВЪЗРАЖДАНЕ ще определя какво и как да се случва. Когато искате да променяте дневния ред, ще дойдете при нас и сега ще направите това, което ние Ви казваме – няма да се регистрирате. (Смях.) Ако искате, се регистрирайте, разбира се, Ваше право е и не Ви го отнемаме, затова ясно и точно ние няма да се регистрираме и ще видим Вие дали ще направите това. Затова проверка на кворума, госпожо Председател.
#196 · speech
Благодаря Ви. Беше направено обратно предложение, а именно да не се удължава работното време, и проверка на кворума. Първо проверка на кворума, а след това удължаване на днешното пленарно заседание. Колеги, 12,30 ч. е – обявявам половин час почивка. (След почивката.)
#197 · speech
Уважаеми колеги, възобновявам заседанието. Господин Вълчев желае процедура.
#198 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми е по силата на чл. 46, ал. 3, а именно поименна проверка на кворума. Мотивите са следните. След като има политически формации, които намериха за себе си мотив и съществуват благодарение на това, че Висшият съдебен съвет е с изтекъл мандат, регулаторите са много важни, да спрат бягството от залата. (Народните представители от ПП-ДБ, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и парламентарната група на ПП МЕЧ напускат залата.) В момента се изнасят под налягане и да се знае поименно кой е доволен от този състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Кой обслужва лидера на опозицията? Кой е съгласен ВСС да не бъде допуснат до всеки един юридически факултет в България заради отношението? Затова правя формално предложение за поименна проверка на кворума.
#199 · speech
Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение. (Шум и реплики.) Изчакайте! Може ли тишина? Целта, както се сещате, е финансова санкция, така че може би е време да преминем към поименна проверка. (Шум и реплики.) Започваме поименна проверка. Айлин Нуридин Пехливанова - отсъства Айсел Алиева Мустафова - отсъства Айтен Байрям Сабри - отсъства Александър Велиславов Тодоров - отсъства Александър Викторов Рашев - тук Александър Господинов Койчев - отсъства Александър Димитров Симидчиев - отсъства Александър Койчев Иванов - тук Александър Николов Вълчев - отсъства Александър Руменов Ненков - тук Александър Стайков Марков - тук Ангел Василев Янчев - отсъства Ангел Жеков Георгиев - отсъства Ангел Николаев Славчев - отсъства Андрей Иванов Цеков - отсъства Андрей Иванов Чорбанов - тук Андрей Стоянов Рунчев - тук Андрей Христов Вълчев - тук Анна Василева Александрова - тук Асен Васков Василев - отсъства Атанас Владимиров Атанасов - тук Атанас Владиславов Славов - отсъства Атанас Петров Атанасов - отсъства Атидже Байрямова Алиева-Вели - отсъства Ахмед Ахмедов Вранчев - тук Байрам Юзкан Байрам - отсъства Биляна Георгиева Иванова - отсъства – болна, изпратила е за отсъствие. Богдан Валериев Богданов - отсъства Богомил Иванов Петков - отсъства Божидар Пламенов Божанов - отсъства Бойко Илиев Рашков - отсъства Бойко Методиев Борисов - отсъства Борис Димитров Аладжов - отсъства Борислав Климентов Петков - отсъства Бранимир Николаев Балачев - тук Валентин Мирчов Милушев - тук Валери Пламенов Лачовски - тук Валерия Тодорова Славова - тук Ваня Иванова Василева - тук Васил Христов Пандов - отсъства Венко Николов Сабрутев - отсъства Венцислав Иванов Петков - отсъства Венцислав Михайлов Асенов - тук Веселин Миленов Вешев - отсъства Виктор Тенчев Папазов - отсъства Виолета Колева Комитова - отсъства Виолета Радева Кърпачева - отсъства Владимир Владимиров Георгиев - тук Габриел Георгиев Вълков - тук Галин Неделчев Дурев - тук Галя Стоянова Василева - тук Георги Иванов Георгиев - тук Георги Николаев Георгиев - отсъства Георги Николаев Кръстев - тук Георги Тенев Станков - тук Георги Хрисимиров Иванов - отсъства Гюнай Мюмюнов Далоолу - отсъства Гюнай Хюсмен Хюсмен - тук Даниел Максим Лорер - отсъства Даниел Петров Петров - отсъства Даниел Станиславов Проданов - отсъства Даниел Тихомиров Александров - тук Даниела Кирилова Дженева - тук Даниела Руменова Райчева - тук Дафинка Аспарухова Семерджиева - тук Делян Александров Добрев - тук Делян Славчев Пеевски - отсъства Деница Димитрова Симеонова - отсъства Деница Евгениева Сачева - тук Деница Пламенова Николова - тук Десислав Петров Тасков - тук Десислава Жекова Танева - отсъства Десита Динкова Петкова - тук Деян Петев Петков - отсъства Деян Цанков Дечев - отсъства Джевдет Ибрям Чакъров - тук Джейхан Хасанов Ибрямов - тук Джем Ямен Яменов - отсъства Джипо Николов Джипов - отсъства Димитър Ангелов Иванов - тук Димитър Валентинов Гюрев - отсъства Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Иванов Григоров - отсъства Димитър Стойков Николов - тук Димитър Стоянов Гърдев - тук Димо Георгиев Дренчев - отсъства Димчо Димитров Димчев - отсъства Драгомир Велков Стойнев - тук Драгомир Стефанов Петров - тук Елван Бехчет Гюркаш - отсъства Елисавета Димитрова Белобрадова - отсъства Емил Димитров Трифонов - тук Емил Янков Янков - отсъства Ербил Халим Халим - отсъства Ертен Белгинова Анисова - отсъства Ешереф Кязим Ешереф - тук Златан Стоянов Златанов - отсъства Ивайло Валентинов Шотев - отсъства Ивайло Василев Папов - отсъства Ивайло Георгиев Чорбов - отсъства Ивайло Николаев Мирчев - отсъства Ивайло Христов Митковски - отсъства Иван Белчев Белчев - отсъства Иван Богомилов Петков - отсъства Иван Величков Минев - тук Иван Йовков Червенков - тук Иван Красимиров Герчев - тук Иван Стойнов Кючуков - тук Иван Тодоров Ибришимов - тук Ивелин Първанов Първанов - отсъства Иво Севдалинов Цанев - отсъства Илиана Петкова Жекова - тук Илиян Славейков Йончев - тук Искра Димитрова Михайлова-Копарова - отсъства Искра Михайлова Михайлова - отсъства Исмаил Юсмен Осман - отсъства Йордан Кирилов Цонев - отсъства Йордан Христов Тодоров - отсъства Йордан Яворов Иванов - отсъства Йорданка Асенова Фандъкова - тук Калин Георгиев Стоянов - отсъства Кирил Атанасов Веселински - отсъства Кирил Николаев Добрев - тук Кирил Петков Петков - отсъства Климент Пламенов Шопов - отсъства Константина Венциславова Петрова - отсъства Коста Георгиев Стоянов - отсъства Костадин Георгиев Ангелов - тук Костадин Тодоров Костадинов - отсъства Костадин Томов Стойков - тук Красен Георгиев Кръстев - тук Красен Кирилов Кралев - тук Красимир Бориславов Терзиев - тук Красимир Димчев Дончев - отсъства Красимир Йорданов Йорданов - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Огнянов Красимиров - тук Красимир Цветков Манов - отсъства Кристиан Божидаров Ганчев - тук Кристина Николаева Петкова - отсъства Кръстьо Стоянов Врачев - отсъства Левент Орхан Мемиш - тук Лена Здравкова Бориславова - отсъства Лъчезар Богомилов Иванов - тук Любен Иванов Иванов - отсъства Любен Любенов Дилов - тук Любомир Димитров Христов - тук Любомир Христов Загоров - тук Людмила Николаева Илиева - отсъства Маноил Минчев Манев - тук Манол Костадинов Пейков - отсъства Маргарита Иванова Махаева - отсъства Мариана Радева Бояджиева - тук Марио Киров Рангелов - тук Мария Щерева Белова - тук Мартин Димитров Димитров - отсъства Мартин Николаев Харизанов - тук Мая Йорданова Димитрова - тук Метин Ялзер Качан - отсъства Мехмед Реджеб Салим - тук Милен Стойчев Делийски - тук Михаил Илиев Митов - тук Младен Найденов Маринов - тук Младен Николов Шишков - тук Мюмюн Сали Мюмюн - тук Надежда Георгиева Йорданова - отсъства Надя Йорданова Петрова - отсъства Наталия Василева Киселова - тук Небие Исмет Църенска - отсъства Неждет Джевдет Шабан - отсъства Никола Ангелов Димитров - отсъства Никола Тошков Джамбазов - тук Николай Георгиев Златарски - отсъства Николай Денков Денков - отсъства Николай Иванов Братованов - тук Николай Нанков Нанков - тук Николай Нидал Алгафари - тук Николай Стефанов Радулов - отсъства Николета Кирилова Кузманова - тук Нина Борисова Димитрова - тук Павела Василева Митова - тук Павлин Иванов Найденов - тук Павлин Йовков Йотов - тук Павлин Павлов Кръстев - тук Петър Василев Кьосев - отсъства Петър Георгиев Кънев - тук Петър Николаев Петров - отсъства Петя Божидарова Димитрова - тук Петя Николаева Цанкова - тук Пламен Тачев Петров - тук Радослав Стефанов Рибарски - отсъства Радостин Петев Василев - отсъства Рамадан Байрам Аталай - тук Рая Назар Назарян - тук Ремзи Дурмуш Осман - тук Росен Красимиров Иванов - отсъства Росица Любенова Кирова - тук Румен Димитров Христов - тук Светослав Тодоров Тодоров - отсъства Свилен Петров Трифонов - отсъства Севим Исмаил Али - тук Славчо Ангелов Крумов - отсъства Снежанка Райчова Траянска - тук Станислав Георгиев Иванов - тук Станислав Димитров Анастасов - отсъства Станислав Костадинов Губеров - тук Станислав Светозаров Балабанов - тук Стела Димитрова Николова - отсъства Стефан Апостолов Апостолов - тук Стефан Христов Маринов - тук Стою Теодоров Стоев - отсъства Стоян Николов Таслаков - отсъства Танер Кадир Тюркоглу - тук Танер Мехмед Али - тук Танер Мюмюн Емин - отсъства Татяна Славова Султанова-Сивева - отсъства Тома Любомиров Биков - тук Тошко Йорданов Хаджитодоров - отсъства Фатима Исмаил Йълдъс - отсъства Фиданка Иванова Кацарева - тук Хайри Реджебов Садъков - тук Халил Реджепов Летифов - отсъства Хамид Бари Хамид - отсъства Хасан Ахмед Адемов - тук Христина Иванова Георгиева - тук Христинка Илийчева Иванова - тук Христо Богомилов Терзийски - тук Христо Георгиев Гаджев - тук Христо Цветанов Расташки - отсъства Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства Хюсни Осман Адем - тук Цвета Валентинова Рангелова - отсъства Цвета Вълчева Караянчева - тук Цветан Иванов Енчев - отсъства Цветан Иванов Предов - тук Цончо Томов Ганев - отсъства Шендоан Ремзи Халит - отсъства Юксел Осман Ахмед - тук Ябленка Димитрова Трайкова - тук Явор Руменов Божанков - отсъства Уважаеми колеги, няма кворум – 118 народни представители сме в залата. Преди да закрия заседанието, да кажа, че не сме приключили разискванията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, следователно трябва да продължат. Също така да кажа какви са въпросите и питанията за парламентарен контрол, на които утре предстои да бъде даден отговор, по чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: 1. Министър-председателят на Република България Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народните представители Коста Стоянов, Даниел Петров и Йордан Тодоров. 2. Министърът на външните работи Георг Георгиев ще отговори на един въпрос от народния представител Христо Расташки. 3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов ще отговори на двадесет въпроса от народните представители Севим Али и Ешереф Ешереф – три въпроса; Байрам Байрам, Елван Гюркаш и Айтен Сабри – два въпроса; Халил Летифов, Шендоан Халит и Метин Качан – три въпроса; Иван Белчев; Георги Хрисимиров; Елисавета Белобрадова и Кристина Петкова; Елван Гюркаш и Айтен Сабри – два въпроса; Айсел Мустафова – два въпроса; Йорданка Фандъкова; Станислав Губеров, Галя Василева, Андрей Рунчев и Любен Дилов; Димо Дренчев; Любен Иванов; Борис Аладжов и Александър Койчев. 4. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов ще отговори на един въпрос от народния представител Андрей Вълчев. 5. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Коста Стоянов; Николай Златарски; Георги Георгиев; и Александър Иванов. 6. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на четири въпроса от народните представители Петър Петров – два въпроса; и Ангел Янчев – два въпроса. 7. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на седем въпроса от народните представители Стоян Таслаков; Димо Дренчев; Димчо Димчев; Христо Терзийски; Николай Златарски; Гюнай Далоолу; и Георги Георгиев. 8. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на двадесет и един въпроса от народните представители Димо Дренчев; Стоян Таслаков и Кръстьо Врачев; Веселин Вешев – два въпроса; Златан Златанов – два въпроса; Петър Петров – пет въпроса; Константина Петрова и Стоян Таслаков; Георги Георгиев – два въпроса; Ангел Славчев – два въпроса; Биляна Иванова; Елисавета Белобрадова и Кристина Петкова; Георги Хрисимиров и Йордан Тодоров; Климент Шопов и Константина Петрова; и Георги Хрисимиров; и на едно питане от народния представител Ангел Георгиев. 9. Министърът на енергетиката Жечо Станков ще отговори на седем въпроса от народните представители Ивелин Първанов; Лена Бориславова и Радослав Рибарски; Йордан Тодоров – два въпроса; Атидже Алиева-Вели; Мартин Димитров; и Радослав Рибарски; и на едно питане от народния представител Ангел Георгиев. 10. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов ще отговори на шест въпроса от народните представители Исмаил Осман; Стела Николова; Иво Цанев; Дафинка Семерджиева; Климент Шопов; и Николай Златарски. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: - заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов; - министърът на финансите Теменужка Петкова; - министърът на вътрешните работи Даниел Митов. Утре, колеги, редовно пленарно заседание. Ще започнем заседанието с Проект на решение за създаване на Временна комисия относно проблемите с безопасността на движението по пътищата. Вносители – Маноил Манев и група народни представители от всички парламентарни групи. Закривам днешното пленарно заседание. Успешна работа в комисиите. (Звъни.) (Закрито в 13,39 ч.) Председател: Наталия Киселова Заместник-председател: Николета Кузманова Секретари: Цвета Рангелова Габриел Вълков