Гласуване №15

1. Контекст от стенограмата

И това, с което ще приключа декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ, е да повторя за пореден път идеята, която имаме от години насам. България има нужда от Ден на националното помирение, защото са дадени много жертви в братоубийствената, почти гражданска война. Ние не стигаме до класическа гражданска война, но имаме всички признаци на водене на такава война, в която са дадени хиляди жертви от едната и от другата страна. Имаме нужда от Ден за национално помирение. (Реплика от народния представител Манол Пейков.) И това помирение ще бъде началото на възраждането на българската нация. Защото, докато отбелязваме само едни жертви, а другите се правим, че ги няма, и казваме, че това тук не съществува, което го показах, и то се скрива и се фалшифицира, България няма да има бъдеще по този начин. Защото на паметника, който е до НДК, на който утре ще отидат някои от Вас, има имена на главорези редом до имена на незаслужено убити хора. Ето това е гавра. Не може да слагаш невинно осъдени хора, защото има и такива от Народния съд, редом с главорези, които са рязали глави, получавали са пари за това. И между другото, има хора, които получиха реституирани апартаменти след 90-а година, закупени от техните бащи или дядовци с парите от отрязаните партизански глави.
Ето това е нашата история в момента, нека да си го кажем. Имаме и добри, и лоши моменти в нея, но ако искаме да продължим напред, не трябва да продължаваме с повторение на разделението от миналото. И без това сме достатъчно разделени в настоящето. Имаме нужда от Ден за национално помирение, от Ден за национално обединение дори ако щете. (Реплики от народния представител Манол Пейков.) И няма да се уморим да повтаряме това нещо. (Реплики от народния представител Манол Пейков. Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И няма да се уморим да повтаряме това нещо, защото в противен случай нашата страна просто няма бъдеще. А ние от ВЪЗРАЖДАНЕ горещо вярваме в бъдещето на България и няма да спрем да се борим за това то да бъде такова, каквото са го искали нашите възрожденци – България да е силна, независима, свободна и обединена държава. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Продължаваме. (Размяна на реплики между народния представител Манол Пейков и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Колеги, моля всеки, който желае да се изкаже, да поиска думата и да го направи от трибуната.
Преминаваме към § 5. (Размяна на реплики между народния представител Манол Пейков и народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Не бях закрила разискванията преди почивката. Има ли друг колега, който желае да се изкаже по § 5? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 5, Вариант 1, който Комисията не е подкрепила.
Гласували 168 народни представители: за 47, против 75, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, която госпожа Александрова представи относно § 4, ал. 4:
„1. В изречение първо след думата „ликвидация“ се добавя „и заличаване“.
2. В изречение четвърто след думата „заличава“ се добавя „от съда“.“ За да си спомним за какво гласуваме.
Моля, гласувайте редакционните предложения.
Гласували 171 народни представители: за 171, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 5, варианти 2 и 3, редакция на Комисията, заедно с редакционните предложения.
Гласували 172 народни представители: за 172, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„§ 6. Този закон влиза в сила от влизането в сила на Закона за вероизповеданията – 2 януари 2003 г.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и пред