Официален източник: parliament.bg
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 193 народни представители. Има кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.) Колеги, има заявени три декларации от името на парламентарни групи. Първи по време бяха „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Господин Атанасов, заповядайте. След това са ВЪЗРАЖДАНЕ и БСП.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! В неделя се навършват 81 години от черния 1 февруари 1945 г., когато за един ден така нареченият Народен съд осъжда на смърт трима регенти, 67 народни представители, 22 министри, генерали, полковници и общественици. Произнесените присъди са 147. Без прощаване с близките те са изпълнени същата нощ – чрез разстрел пред яма от бомбардировките край Централните гробища в София. По този повод представител на ръководството на Българската комунистическа партия към онзи момент, Цола Драгойчева, казва: „Никога през живота си не съм спала толкова блажено, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхнаха и последните изстрели.“ Тези думи остават едно от най-големите свидетелства за мащаба на злото, върху който е изграден комунистическият престъпен режим в България. След 9 септември 1944 г. България е окупирана от Червената армия. Създадено е марионетно правителство, което започва да правораздава с наредба-закони. Една такава наредба-закон е Законът за така наречения Народен съд. Тази наредба-закон е грубо похищение срещу Търновската конституция, забраняваща създаването на извънредни съдилища, противоречи и на действащото тогава наказателно право. Така наречените народни обвинители се назначават от изпълнителната власт – Министерския съвет, а народните съдии се избират от областните комитети на Отечествения фронт, без да се изисква от тях задължително юридическо образование или необходимата квалификация. За общо четиримесечното съществуване на Народния съд статистиката е повече от ужасна: 135 масови процеса в цялата страна – повече от един процес на ден; 28 630 арестувани; 10 900 повдигнати обвинения; 9550 присъди; от които 2730 – смъртни. Последвалите десетилетия записват най-мрачните страници в последното столетие на българската история – десетилетия на политически мотивирани гонения, убийства, екзекуции, изтезания, създаване на концлагери, робски труд, подлагане на глад и други форми на масов физически тормоз. Травмата в колективната ни човешка памет като народ никога няма да бъде заличена. Повече от червените палачи си отидоха от този свят, без да се покаят. Същото се отнася и за техните наследници, които никога не се отказаха и не осъдиха това кърваво варварство. В страната ни все още има паметници на терористи, на палачи и на съветски окупатори. Градове и села, улици и площади, училища, читалища и други носеха, а някои все още носят, техните имена. За памет и почит към жертвите на комунистическия режим ние сме отредили един ден. В малка Латвия има много такива дни, както и 540 места на памет за жертвите на комунизма. Да отвоюваш всеки ден правото си на свобода е урок, който някои народи научиха, други – не. Да пазиш свободата си и тази на хората около теб – също. Това съотношение между памет и отсъствието ѝ определя доколко уязвима днес остава нашата демокрация. Наш дълг е да се поклоним пред жертвите, да осъдим палачите и да не позволим историческата истина да бъде заглушена или подменена. Но този дълг не свършва с паметта. Той изисква всекидневна битка с баналността на злото, която прави невъзможен всеки човеконенавистен режим – както в миналото, така и днес. И да си позволя накрая да цитирам един от известните български юристи в най-скорошното ни минало – Живко Сталев, професор по граждански процес, който беше заявил приживе, че държава, в която няма върховенство на правото, е форма на организирана престъпност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, господин Атанасов. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте, господин Славчев, за декларация.
Благодаря, госпожо Председател. Нашата декларация днес е за скритата заплаха на така наречения чат контрол между дигиталния суверенитет и личната свобода на българските граждани. Уважаеми сънародници, един въпрос, който по някаква необяснима причина напълно отсъства от дневния ред на нашето общество и медии, който обаче ще промени фундаментално живота на всеки един от нас, е така нареченият регламент за чатконтрол. Докато се занимаваме с ежедневните политически боричкания, в Брюксел се вземат решения, които ще променят смисъла на думите „свобода“ и „суверенитет“. Това не е далечна абстракция, това е реалност, която вече чука на вратата ни. През ноември 2025 г. Съветът на Европейския съюз прие своята позиция по предложението за Регламент за предотвратяване и борба със сексуалното насилие на деца онлайн, известен като чатконтрол. Макар и представен като по-мек вариант, той все още представлява сериозна заплаха за нашите права, защото това не е просто техническа регулация. Това е един от най-опасните опити за посегателство върху фундаменталните човешки права в историята на Европейския съюз. Фактът, че темата се прокарва буквално на тъмно, без широк обществен дебат в България, е ясен сигнал, че се подготвя нещо, което никой свободен човек не би приел доброволно. Защо мълчим? Защо правителството и медиите не обсъждат това, което засяга всеки смартфон, всеки чат и всяка лична снимка? Това е въпрос на национален интерес, защото застрашава не само индивидуалната свобода, но и суверенитета на България в дигиталното пространство. Спомняте ли си оригиналния проект през 2022 г.? Онзи, който предвиждаше масово следене и който беше отхвърлен няколко пъти заради огромното обществено недоволство в цяла Европа. Днес ни убеждават, че новата версия, одобрена през ноември 2025 г. в Съвета на Европейския съюз, е по-добра в кавички и по-сигурна в кавички. Това е заблуждение под формата на троянски кон. Под етикета „доброволно съгласие“ и „рискова оценка“ Брюксел изгражда инфраструктура за перманентно масово наблюдение. Според критики от експерти, макар и задължителното сканиране на криптирани съобщения да е отпаднало, Регламентът все още позволява доброволно сканиране, което на практика ще се наложи от технологичните гиганти. Това е стъпка към свят, в който всяко съобщение може да бъде проверявано от алгоритми, без съдебен контрол. И вероятно се питате какво е толкова неприемливо в този регламент за България? Нека да го разнищим по-точно, за да разберем мащаба на заплахата. Първо – край на дигиталната неприкосновеност. Доброволността в този закон е циничен капан. Тя принуждава технологичните компании сами да въвеждат модерация, прикачване и да оценяват рисковете от злоупотреба с техните услуги. Ако не се съгласите съобщенията Ви да бъдат сканирани, ще Ви бъде забранено да изпращате снимки, видео или линкове. Това е дигитално изнудване. Превръщат личната ни кореспонденция в обект на автоматизирано претърсване от изкуствен интелект. Дори според Обществото за свобода на правата в Германия това директно застрашава правото на поверителност, тъй като сканирането ще се прилага към всички комуникации, включително и криптираните. Този регламент директно противоречи на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които гарантират неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. В България, където дигиталната грамотност все още е ниска, това ще засегне най-вече обикновените граждани – от родители, споделящи снимки на децата си, до журналисти, обсъждащи чувствителни теми. Второ – смъртта на анонимността и дигитален домашен арест. За да защитят децата, те въвеждат задължителна проверка на възрастта за всеки потребител на услуги, които могат да използват за сексуално изнудване или разпространение. Това означава, че за да отворите имейл, чат или социална мрежа, ще трябва да качите лична карта, да преминете през лицево разпознаване или биометрична идентификация. Това, уважаеми сънародници, убива анонимността – единствената защита за граждани, подаващи сигнали за корупция, и за жертви, търсещи помощ анонимно. Нещо повече, тийнейджърите под 17 години ще бъдат де факто изолирани от дигиталния свят, ако не преминат през тези драконовски проверки. Защита чрез изключване не е защита, а безсилие. В България, където младите хора все повече разчитат на онлайн общуване за образование и социализация, това ще създаде поколение, което е или под постоянен надзор, или изолирано. За нас това ще бъде масово наблюдение под прикритие, което няма да има никаква ефективност в борбата с престъпленията. Трето – разбиването на киберсигурността. Натискът за заобикаляне на криптирането – end-to-end encryption – създава задни врати в софтуера, дори ако сканирането е доброволно. Тези пролуки няма да останат само за полицията. Те ще бъдат експлоатирани от хакери, чужди разузнавания и престъпни групи. Според нас предложението за така наречен чат контрол отслабва сигурността на всички, без да гарантира реална защита. Това излага на риск не само личните данни, но и националната ни сигурност и икономическата конкурентоспособност. Това е мащабен пакет за цифров контрол, към който може да се включи още и дигиталното евро, ограничаването на парите в брой и цензурата. В България, където кибератаките срещу държавните институции са все още често явление, това ще ни направи още по-уязвими към външни заплахи, а опитите този регламент да бъде оправдан с борба с чуждо вмешателство са напълно невалидни. Той не се справя с това, а само разширява контрола. Всички ние трябва да си дадем ясна сметка, че това не е изолиран европейски каприз. Виждаме опасна глобална тенденция. Подобни закони, маскирани като безопасност в мрежата, вече се прилагат или се обмислят в САЩ, Великобритания, Австралия и други държави. В Австралия през 2025 г. се въвеждат възрастови проверки с дигитална идентичност за достъп до социални мрежи, което на практика забранява анонимността. Във Великобритания с Online Safety Act вече се стига до полицейски разследвания и арести за публикации в социалните мрежи – ясен пример докъде води размиването между сигурност и цензура. Това, което започва там, днес се подготвя и тук. И това не е сигурност, а това е цензура. Свободно общество не се защитава чрез масово наблюдение и ограничаване на изразяването, а чрез прозрачност и свобода на словото. И сега е време да Ви разкажа и за най-големия цинизъм – двойния стандарт. Докато всяка Ваша семейна снимка ще бъде анализирана от алгоритми, европейските политици са изключени от това наблюдение под предлог на професионална тайна. Европейските политици получават пълна поверителност, а Вие презумпция за виновност. Ако този закон наистина е толкова благороден, защо самите му автори се страхуват от него? Този абсурд подкопава всякаква морална основа на Регламента и показва, че целта не са престъпниците, а контролът над обикновените граждани. Това е и политическата измама, която убеждава политиците, но не може да убеди експертите по сигурност. Уважаеми сънародници, новият регламент съдържа клауза за преразглеждане след три години в рамките на следващия мандат на Европейския парламент. Това означава, че изборите през 2029 г. ще решат дали тази рамка ще остане ограничена или ще се превърне в пълноценен механизъм за масов контрол. Но ние не можем да чакаме дотогава. Апатията е най-големият съюзник на цензурата и на контрола. Не позволявайте апатията да подари личния Ви живот на така наречения Голям брат. Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ е категорична. Ние настояваме защита на лицата чрез целеви разследвания със съдебно разрешение, а не чрез масово следене. Истинската борба изисква ресурси за полицията, а не алгоритми, които грешат в 80% от случаите. Ние вярваме, че правото на личен живот е неприкосновено и не подлежи на преговори. Няма да позволим България да се превърне в тестов полигон за тоталитарни технологии! Категорични сме, че свободата не се връща, след като веднъж бъде отнета! Затова ще се борим и в Европейския парламент, и в националните институции. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще се противопоставим на всеки опит за превръщане на България в част от тази дигитална система на тотален контрол. С тази декларация настоявам и българското правителство да спре да бъде мълчалив съучастник в Съвета на Европейския съюз и да защити суверенитета на нашата държава и правата на нашите граждани. Свобода или надзор? Изборът е наш! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви. Заявена е процедура от народния представител Йордан Иванов. Господин Иванов, надявам се, че процедурата Ви няма да касае направената декларация.
Декларация!
Заповядайте, имате думата.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Назарян! С извинение към Вас, че не сме го депозирали вчера, моля за минута мълчание по повод избитите от комунистическия режим. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП – Обединена левица“: „Еее, хайде! Не Ви ли е срам?“ Народните представители от ПП-ДБ, АПС и ПП МЕЧ, ВЕЛИЧИЕ стават, става и народният представител от ГЕРБ-СДС Румен Христов.)
Господин Иванов, знаете правилата и процедурата. Трябваше наистина да го заявите поне преди заседанието днес.
Госпожо Назарян, вярвам, че жертвите на комунистическия режим заслужават това. Благодаря Ви, господин Христов, че поне Вие от ГЕРБ-СДС станахте. (Народните представители от ГЕРБ-СДС стават.)
Господин Иванов, правилата са за всички. Аз Ви разбирам, основателно е всичко това, което правите, но има някакъв ред и правила. Благодаря Ви, колеги. За декларация от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – заповядайте.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Миналата година с настъпването на 1 февруари говорих, че е добре да помислим за няколко минути на съгласие, а не 2-минутки за омразата. Защото българската история през 20 век е изпълнена с тежки, драматични и често трагични моменти. Това е история на възходи и достойнство, на борба за оцеляване и социални преломи, но и история, белязана от тежки вътрешни разломи, насилие и братоубийствени кръвопролития. В нея имат дати, които не просто отбелязват събития, а носят травма, болка и дълготрайно обществено напрежение. Въпросът, пред който сме изправени отново днес, не е дали да помним, а как да помним и с каква цел – дали като източник на мъдрост, или като оръжие за ново разделение. Когато тези дати се превръщат в политически маркери за свои и чужди, те престават да бъдат памет и се превръщат в инструмент на разделението. В условията на поредица от политически и обществени кризи от последните години следва да си зададем въпроса дали не е дошло време ясно да заявим, че датите на разделението имат смисъл само, ако носят поуки. Историята не е арсенал за политически сблъсъци, а обща памет, от която трябва да черпим отговорност, а не омраза. Обществото ни твърде дълго живее с противопоставения, наследени от миналото и поддържани в настоящето. Твърде дълго трагични събития се използват, за да се поддържа чувството за вечен конфликт. Това не прави паметта по-жива, а я обезсмисля. Паметта, използвана за разделение, престава да бъде памет и се превръща в средство за натиск. Защото паметта за трагичните събития от миналото не бива да бъде избирателна. Тя не може да служи за морално превъзходство на едни над други, нито да бъде инструмент за легитимиране на днешни политически тези. Историческата памет е дълг към истината, към жертвите и към бъдещето. Тя изисква честност, пълнота и уважение към всички жертви, без изключение, без селекция и без идеологически филтър. България не се нуждае от нови разделителни линии, не се нуждае от непрекъснато връщане към стари рани, отваряни с политическа цел. Тя се нуждае от трезв поглед към историята, от уважение към всички жертви и от осъзнаване, че нацията не се гради върху противопоставяне, а върху споделена отговорност. Да помним, означава да разбираме. Да разбираме, означава да не повтаряме. Истинската почит към миналото не е в лозунгите и обвиненията, а в усилието да изградим общество, в което трагедиите от 20 век са невъзможни. С особена яснота и категоричност трябва да заявим, че в политиката няма място за призоваване на кръвта на хиляди загинали невинни български граждани. Тяхната смърт не може и не бива да бъде аргумент, нито символ, нито средство за мобилизация. Това е морална граница, която не трябва да бъде прекрачвана. Истинският урок на историята е, че когато държавата и политиката стигнат до кръвопролитие, губят всички. Нито една политическа кауза, нито една идеология, нито една партийна битка не оправдава употребата на трагедията като инструмент. Паметта за загиналите изисква споделена отговорност, тишина, уважение и смирение, а не шумна политическа риторика. Наш дълг е да превърнем историята в урок, а не в присъда, да я използваме за да изграждаме мостове, а не ровове, да говорим за миналото честно, отговорно и с мисъл за бъдещето. Защото днес повече от всякога България има нужда от помирение, основано не на забрава, а на осъзнаване, на национално самочувствие, което не черпи сила от омразата. На политика, която гледа напред, без да тъпче паметта на мъртвите. Да почитаме миналото, означава да носим отговорност за настоящето. Да признаем, че нито една идея, нито една власт и нито една кауза не оправдава разрушаването на обществото отвътре. Националната зрелост не се измерва с това кого обвиняваме, а с това доколко сме способни да извлечем поука и да продължим напред като общност. България има нужда от увереност, която не черпи сила от омраза и от политика, която гледа напред, без да поругава паметта на мъртвите. Има нужда от общ език, в който миналото се уважава, но не се използва като оръжие. Нека сложим край на датите на разделението и оставим историята там, където й е мястото – като учител, а не като политически инструмент. И нека пазим паметта за невинните жертви чиста от всякаква политическа употреба. Това дължим на тях, това дължим на себе си, това дължим на бъдещето на България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП – „Обединена левица“: „Браво! Браво!“)
Благодаря Ви, господин Дурев. Господин Биков, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всяка година на тази дата, на 1 февруари, четем декларации от тази трибуна в една или в друга посока. Има винаги дебат в обществото, кога по-силен, кога по-слаб, кои са добрите, кои са лошите. Но сякаш разглеждаме тази и не само тази дата, а повечето дати, които отбелязваме с декларации, като някаква дата сама по себе си, като някакво събитие, което е дошло от нищото и е заминало в нищото. И ние тук по един антикварен начин целим да го съхраним – паметта за него, да не се забрави. А всъщност не помним или най-малкото не сме в състояние да свържем собствената си история, която през 20 век е пълна с кръв не само във войните, в които сме участвали, но и в една тенденция на политическо насилие, която съществува в България от края на Първата световна война и стига до 1989 г., когато започва така нареченият провален преход, както често се казва от тази трибуна. Този провален преход, който успя да прекрати политическото насилие в България. Огромно достижение на тези, които участваха след 1989 г. в политическия процес, от всички страни на политическия спектър. 1 февруари 1945 г. е символ на ескалацията на едно политическо насилие, което започва, както казах, с края на Първата световна война, с правителството на Александър Стамболийски, което започва да разрушава, така или иначе, крехкия правов ред с предизвикване, забележете, на Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. Благодарение на този референдум в ареста без съд и присъда са вкарани хора като Александър Малинов – обявилият независимостта на България петкратен министър-председател и бивш адвокат на Александър Стамболийски по неговото дело, по което той е съден по време на Първата световна война заради отказа си да подкрепи участието на България в нея. Следват два държавни преврата, суспендиране на Търновската конституция, практически гражданска война след 1923 г., а защо не и преди това, и военни управления. Към 1 февруари 1945 г. България вече е преживяла трети преврат и суспендирането на Търновската конституция не е прецедент. То се е случвало многократно през предишните 60 години. Защо казвам това? Защото когато суспендираме правовия ред, това води до политическо насилие и дати като 1 февруари са по-скоро закономерност, отколкото някакво извънредно събитие. Първи февруари има перспективи. В него участват на страната на тези, които преди малко бяха наречени палачи, но на тяхна страна участват и хора като Никола Петков и неговите последователи. Малко по-късно те стават жертва на същата тази тенденция. А самият Никола Петков е съден, забележете, от Трайчо Костов. Малко по-късно и Трайчо Костов е убит. Този извод, който трябва да си го направим тук, в тази зала, е много важен, защото ние сме пряко заинтересовани от тези процеси като хора, които се намират в политическа позиция. Когато започне такъв процес и ти участваш в него, няма никаква гаранция, че ти няма да си следващата жертва. Затова тази дата не само трябва да бъде помнена, но трябва да бъде и осмисляна, заедно с целия контекст, в който тя стои и лежи. Впрочем, част от осъдените от Народния съд – първата група, които са осъдени от Народния съд, също като участници в политическия процес, са участвали в подобни действия преди 1944 г. Това обаче не означава, че случилото се или възмездието, както често се определя от тези, които стоят на страната на Народния съд, че възмездието е правосъдие. Възмездието и отмъщението не могат да бъдат правосъдие и както казва Николай Бердяев: „Революциите не отменят злото, а само го подреждат по нов начин“. Затова е много илюзорно, че когато въздадеш възмездие, отмъстиш на онези, които мразиш, ще получиш нещо добро. Напротив, съдът на историята, независимо кога, ще произнесе своята присъда, а цената, която бива платена винаги за подобни импулси, се плаща в кръв. И тя е много тежка за цялото общество. Затова и в началото казах и споменах датата 1989 г. И пак ще повторя за този лош и провален преход, който обаче постигна основните си цели. А неговата основна цел беше той да бъде мирен, той да не започне с масова репресия и отмъщение срещу предишния режим. Нещо, което и до ден днешен някои групи хора, може би и с основание, определят като несправедливост. Да, несправедливост имаше. Но беше запазен и мирът. Не беше допуснато тази спирала от 70-годишно политическо насилие да бъде продължена и благодарение на това България днес е не само мирна, но аз твърдя и сравнително просперираща държава от гледна точка на региона, в който живеем, и ако се сравним с други държави, които не успяха да съхранят мира. На такива дати би трябвало да оценяваме не само какво се е случило, но и какво би могло да се случи, какви рискове сме предотвратили през 1979 г. и да отдадем не само памет и почит на жертвите, но и да отдадем дължимото на онези, които са участвали в прекратяването на този исторически процес, а те са представители на всички политически сили, които са постигнали консенсус за това, че този тип политическо поведение трябва да бъде прекратено. Аз се надявам да помним това и да не позволяваме на собствените си страсти и емоции да ни водят към дати като 1 февруари 1945-а, като 1923-а, като 1917 г., да не позволяваме да стигаме до или да връщаме този импулс, който не бива да го подценяваме. Той съществува във всеки един от нас – желанието да преследваш политическия противник, и всички сме изкушени, и това изкушение трябва да бъде наша основна цел на вътрешна борба и на разбиране, че с подобни актове няма да постигнем нищо добро за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
Благодаря Ви, господин Биков. Колеги, други декларации или процедури? Не виждам. Преминаваме към точка първа от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА. Заповядайте от Комисията по конституционни и правни въпроси, госпожо Александрова, да представите доклада.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект, № 51-553-37-62 на приетите на 9 октомври 2025 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-502-01-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 51-554-01-21, внесен от Лена Здравкова Бориславова и група народни представители на 24 януари 2025 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – Общ проект! „Закон за изменение и допълнение на закона за адвокатурата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 5, ал. 2, т. 4 думите „две години“ се заменят с „три години“.“ Предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Рашев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 6, ал. 3, изречение първо думите „както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години“ се заменят с „както и кандидатите, които са били вписани в адвокатска колегия“.“ Предложение на народния представител Георги Николаев Кръстев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Бранимир Балачев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като процесуален представител на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат, когато предварително е направил искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет и: 1. владее български език; 2. има най-малко две години юридически стаж, съответно 5-годишен юридически стаж – когато се явява пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд; 3. има сключен застрахователен договор за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, покриващ рискове на територията на Република България.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Редът за установяване владеенето на български език се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.“ 3. В ал. 5 думите „защитник или повереник“ се заменят с „процесуален представител“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 4. По § 2 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Цвета Валентинова Рангелова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Рашев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5: „§ 5. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: „1. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. (3) Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. (4) Правилата и начинът за прилагане на критериите по ал. 3 при определяне на възнаграждение при липса на договор се определят в наредба, издадена от министъра на правосъдието съвместно с Висшия адвокатски съвет.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) Алинеи 2 и 3 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.“ По § 3 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. Създава се чл. 36а: „Чл. 36а. (1) Когато в закон е предвидено назначаване на особен представител, адвокатският съвет на адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съответния съд, пред който е висящо делото, определя особен представител и размера на възнаграждението му при условията на чл. 36, ал. 3 и 4. (2) Особеният представител се определя на принципа на случайния подбор чрез равномерно разпределение съобразно поредността на постъпването на исканията измежду членовете на адвокатската колегия по правила, определени с наредба на Висшия адвокатски съвет.“ По § 4 има предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 7: „§ 7. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1 думите „адвокатска помощ и съдействие“ се заменят с „правно съдействие и защита“. 2. В ал. 2 в изречение първо думите „е осъдена за разноски“ се заменят с „носи отговорност за разноски“, а изречение второ се изменя така: „Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато правното съдействие и защита се оказва от адвокатско съдружие или адвокатско дружество.“ По § 5 има предложение на народния представител Цвета Валентинова Рангелова: „§ 5. Член 41 се изменя така: „Чл. 41. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакт с потенциални клиенти лично или чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители: „§ 5 се изменя така: „§ 5. Член 41 се изменя така: Чл. 41. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да осъществява контакти с потенциални клиенти, като отправя търговски съобщения лично или чрез трети лица при спазване на изискванията на Закона и етичния кодекс на адвоката. (2) Когато отправя търговски съобщения, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска: 1. намеса на лицето, чрез което отправя търговско съобщение, в отношенията между адвоката и клиента. 2. получаване и разкриване на поверителна информация, предоставена от клиента на адвоката, от лицето, чрез което се отправя търговското съобщение. 3. интересите на лицето, чрез което се отправя търговско съобщение не накърняват правата и законните интереси на клиента. (3) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз използва услуги на информационното общество, които осигуряват: 1. спазване на законодателството в областта на защитата на личните данни на клиента; 2. защита от нерегламентиран достъп на трети лица до данните, документите и обмена на информация между адвоката и клиента; 3. възможност за осъществяване на пряк контакт между адвоката и клиента по защитен начин, който гарантира опазване на адвокатската тайна; 4. общи условия, определящи вида на данните за клиента, които се събират, съхраняват, пренасят или обработват, условията, при които не може да се предоставят на трети лица, както и възможността за отказ на клиента от предоставяне на данни. (4) Когато за отправеното търговско съобщение се дължи възнаграждение, то се определя отделно от възнаграждението на адвоката.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8. По § 6 има предложение на народния представител Цвета Валентинова Рангелова: „§ 6. Член 42 се изменя така: „Чл. 42. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да рекламира своята професионална дейност при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 10. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. Създава се чл. 44а: „Чл. 44а (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз, който е определен за особен представител по реда на чл. 36а, е задължен в 7-дневен срок от уведомяването да заяви дали поема представителството, като уведоми адвокатския съвет за това. (2) В случай че поеме представителството, е длъжен да води делото със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.“ По § 8 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители: „В § 8 относно чл. 81, ал. 6, в изречение второ думите „най-рано един ден“ се заменят с „най-късно един ден“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 12: „§ 12. В чл. 81 ал. 6 се изменя така: „(6) Гласуването е лично.“ Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 99, ал. 1 думите „с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия“ се заличават.“ По § 9 има предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен. По § 10 има предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 не го подкрепя. „2. Създава се ново изречение трето: „Може да се гласува по избор и с електронна бюлетина вместо с хартиена, когато Избирателната комисия е взела решение да се гласува и дистанционно електронно и са налице условията за това, по ред, определен в Наредба на Висшия адвокатски съвет, след проведено успешно експериментално дистанционно гласуване и при гаранции за неразкриване тайната на вота, за сигурността на системата за дистанционно електронно гласуване /ДЕГ/ срещу външни намеси и за спазване на принципа „един адвокат – един глас.“ Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 14: „§ 14. В чл. 105 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в изречение второ след думите „гласува се“ се добавя „лично“ и се създава изречение трето: „Гласуването може да се извърши и със специализирано електронно устройство за машинно гласуване“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Решението за провеждане на избор чрез специализирани електронни устройства за машинно гласуване се взема от адвокатския съвет на колегията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 15. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 107 ал. 1 се изменя така: „(1) Избрани са кандидатите, получили най-голям брой гласове от действителните бюлетини, а кандидатите за председател на адвокатския съвет и на дисциплинарния съд са избрани, ако са получили повече от половината гласове от действителните бюлетини.“ Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В чл. 108, ал. 1, изречение първо думите „ако не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия“ се заменят с „ако не е избран председател на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд“.“ Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 122, ал. 1 в т. 6 накрая се добавя: „както и методически указания за провеждане на избори, включително чрез използване на специализирани електронни устройства за машинно гласуване.“ По § 12 има предложение на народния представител Стою Тодоров Стоев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 19: „§ 19. В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 4 се изменя така: „4. рекламиране на професионална дейност или използване на посредник, извършено в нарушение на закон.“ 2. Точка 5 се заличава. 3. В т. 7 след думите „важни обстоятелства“ се добавя „или законови пречки за вписване“.“ По § 13 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Рашев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 20: „§ 20. В чл. 134, ал. 1 думите „една година“ се заменят с „две години“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. По § 15 има предложение на народните представители. Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Александър Рашев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 22: „§ 22. (1) Наредбите по чл. 36, ал. 4 и чл. 36а, ал. 2 се издават, съответно приемат, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (2) До влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 при определяне на възнагражденията при липса на договор се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3 и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа издадена от Висшия адвокатски съвет (ДВ. бр. 64 от 2004 г.). (3) До влизането в сила на наредбата по чл. 36а, ал. 2 определянето на особения представител става с мотивирано решение на адвокатския съвет на съответната адвокатската колегия в съдебния район по седалището на съда, пред който е висящо делото.“ Предложение на народния представител Бранимир Балачев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. Чуждестранните адвокати, допуснати като защитници или повереници на свои съграждани пред орган на съдебната власт до влизането в сила на този закон, запазват правата си.“ Комисията предлага да се създаде § 24: „§ 24. Молбите по чл. 10, ал. 3, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.“ По § 16 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Цвета Валентинова Рангелова: „В § 16 се правят следните изменения: 1. В чл. 29 ал. 4 се изменя така: „При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава определения от съответния адвокатски съвет особен представител. В този случай съдът, според обстоятелствата, определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.“ 2. В чл. 47, ал. 6 изречение първо се изменя така: „Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава определения от съответния адвокатски съвет особен представител на разноски на ищеца.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Иван Минев, Бранимир Балачев и Николай Братованов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 25: „§ 25. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 29: а) създава нова ал. 5: „(5) По искане на съда за определяне на особен представител съответният адвокатски съвет определя адвоката за осъществяване на представителството по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.“ б) досегашната ал. 5 става ал. 6. 2. В чл. 47, ал. 6 изречение второ се изменя така: „Размерът на възнаграждението за особен представител се определя по реда и при условията на чл. 36а от Закона за адвокатурата“. 3. В чл. 48, ал. 2 накрая се добавя „по реда на чл. 29, ал. 5“. 4. В чл. 78 ал. 5 се изменя така: „(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“ 5. В чл. 430 накрая се добавя „по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата“.“ По § 17 има предложение от народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26, като в т. 1 относно чл. 11, ал. 3 се създава изречение четвърто: „Размерът на възнаграждението за особен представител се определя от адвокатския съвет по реда и при условията на чл. 36а от Закона за адвокатурата“. По § 18 има предложение на народния представител Стилиана Иванова Бобчева. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Георги Кръстев по чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 27: „§ 27. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 137, ал. 6 изречение трето се изменя така: „Размерът на възнаграждението за особен представител се определя от адвокатския съвет по реда и при условията на чл. 36а от Закона за адвокатурата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 28.“
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Господин Стоев, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Не очаквах да се изказвам първи, защото ще правя редакционни предложения по текста. Имам ги готови, но ще ги разпечатам и ще Ви ги предоставя след малко.
Да, благодаря Ви. Ще очаквам да ми ги дадете.
Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се изкажа по две теми. Нека да започнем първо от идеята да се урегулират, така да кажем, посредниците като цяло в Закона за адвокатурата. Знаете, има Директива, в която вече има доста напреднала наказателна процедура, която всъщност казва, че всички ограничения по повод разпространяването на търговски съобщения на адвокатска дейност трябва да отпаднат, включително трябва да се даде възможност това да се случва и чрез посредници. Дотук добре, обаче ние няколко пъти дискутираме този проблем, че изготвеният текст от Министерството на икономиката по никакъв начин не визира, че става въпрос за посредници при разпространяването на търговски съобщения, а като цяло за посредническа дейност в адвокатските услуги, които са две много различни неща. Едното е доста рисковано и ще даде вече и законов повод за едни нечисти практики, които се случват. По-скоро не са незаконни, но са аморални практики, които се случват и в момента в части от дейността на адвоката и определени кръгове лица. Говорим при пътнотранспортни произшествия – всички колеги адвокати знаете за какво става въпрос, така че, колеги, има предложена редакция, която изрично казва, че могат да се ползват посредници при разпространяването на търговски съобщения – такова, каквото всъщност е изискването към нас от Директивата, и да не урегулираме всъщност един нов вид дейност по посредничество като цяло. Мисля, че тя е доста добра, обсъждана е през годините и мисля, че доста затваря кръга за различно тълкуване, така че действително да се породят тези нечисти практики, за които говоря. Ще помоля за подкрепа за предложението, което съм направил по чл. 41, мисля, че беше. Вторият текст, който искам да коментирам, е за може би най-дискусионната част от този законопроект, а именно отпадането на възможността да се впишеш в адвокатска колегия със стаж. Сега имаше работна група, две работни групи, по този законопроект и на тях се дискутираше тази тема. На първата се дискутира тази тема, като според мен имаше и логика в това, което ни казаха представителите на адвокатурата тогава. За съжаление, аз по здравословни причини отсъствах от заседанието на Комисията, за да обсъдим тази тема, а не знам дали и се е повдигнал като въпрос от колегите да се разгледа текстът, който беше предложен тогава от колегите. Не се обедини работната група около този текст, но според мен има резон да бъде подкрепен, а именно да се даде възможност на лицата, които имат стаж като съдия, прокурор или следовател, да се впишат в адвокатската колегия. Защо? Логиката, която тогава се изтъкна и със сигурност има право, е следната. В крайна сметка това са лица, които са положили изпит, който, меко казано, не е по-малко сложен и труден от изпита, който полагаме ние като адвокати. В нашата работна група, след като дискутирахме след тази работна група тези идеи, достигнахме до идеята, че действително може би е по-добър вариант, вместо от едната крайност, както е сега, с пет години стаж без доказан процесуален такъв, защото, знаете, има юрисконсулти и юрисконсулти. Едните си прекарват живота в зали – съдебните зали. Други не са стъпвали в зали, не вършат дейност, която е дори близка до процесуалното представителство. И вместо да отидем от едната крайност, в която е абсолютно отворено ветрилото за вход, да дадем малко по-омекотен вариант, защото в крайна сметка има логика тези хора, които са били близко до съдебния процес, били са част от съдебния процес и имат пряко наблюдение върху него, да има възможност да се впишат като адвокати, ако имат такъв стаж. Другото нещо, което според мен трябва да се дискутира, е, ние можем ли тази промяна да я приемем от днес за утре? Не трябва ли ние да дадем достатъчно дълъг отлагателен срок на тези норми, така че в крайна сметка да е ясно законодателството, да е ясно от кой момент нататък всъщност хората, които имат стаж, няма да могат да се впишат в адвокатурата, защото имайте предвид, че производството по прием в адвокатурата не е бързо. И това е текст, който е реално на два месеца в това народно събрание, внасян е и в предишни народни събрания. Но от месец ноември, когато е изготвен докладът след предложенията, оттогава е в дневния ред на обществото. И ние според мен би било неправилно като Народно събрание и като предвидимост на законодателството да отнемем тази възможност за вписване буквално от три дни, след като бъде публикуван този закон в „Държавен вестник“. Така че, колеги, във връзка с тези две неща ще направим следната редакция. Госпожо Председател, ще Ви я дам и писмено. А именно в чл. 6, ал. 3 текстът „както и лицата, които имат пет години юридически стаж“, да се замени с текста „както и кандидатите, които имат стаж като съдия, прокурор или следовател, както и лицата…“, като нататък продължава досегашният текст. Второто предложение, госпожо Председател, е да се създаде нов § 29, който да визира, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2028 г. – почти две години отлагателен срок. Ще Ви ги дам и писмено тези предложения, госпожо Председател. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стоев. Колеги, има ли реплики към изказването? Не виждам. Господин Балачев, заповядайте, имате думата за изказване. Колеги, има ли други желаещи да вземат отношение по законопроекта? Записвам Ви, доктор Симидчиев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, използвам началото на дискусията по Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, защото искам да направя една ретроспекция – кое всъщност налага да се направят тези промени, които аз съм гарнирал в общо девет точки. Тоест в девет направления на сегашния закон за адвокатурата ние искаме да направим съответните изменения и допълнения, които да отговарят на днешния ден. И веднага искам да кажа на всички колеги, не само на тези, които са юристи, не само на тези, които са членове на Правната комисия, а на всички колеги, че Законът за адвокатурата не е политически закон. В адвокатурата няма политика. И затова аз ще помоля, след като приключа своето изказване, всички колеги да подкрепят тези предложения, които сме направили и са предложени на Вашето внимание на днешното пленарно заседание за изменения и допълнения, да бъдат одобрени с гласуване с положителен вот. Защо казвам това? Защо смятам, че в Закона за адвокатурата няма политика? Няма политика, уважаеми колеги, защото адвокатурата е единствената професия, ако мога така да се изразя, която е визирана в Конституцията на Република България. В чл. 134 изрично е казано, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, но аз обръщам Вашето внимание не само на този текст, а на ал. 2, където се казва – тя е ангажирана да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и интереси. Тоест, цялата процедура по работа на адвокатурата като защитник на правата на българските граждани, на българските и на чуждестранните юридически лица е насочена към защита на техните интереси. Има ли нужда, първо, от промяна? Безспорно има нужда от такава промяна, защото това, което виждаме към настоящия момент, определено не отговаря като качество на предлаганата от адвокатурата защита, поради това че... И ще направя една кратка ретроспекция относно това как се е движела адвокатурата за последните 30 години. Историята сочи, че към 1991– 1993 г. в България имаше около, казвам „имаше“, защото аз съм член на адвокатурата от 1988 г., имаше около 2000 – 2500 адвокати, разпределени в съответните адвокатски колегии в окръжените градове на Република България. След промените от 10 ноември, понеже някои тълкуват, че е свободна, независима и самоуправляваща се, решиха, че всеки, който иска, би могъл да стане адвокат, стига да представи диплом за висше образование, за завършено висше юридическо образование. В следващите години напливът не беше толкова голям, но той се увеличи със създаването на безброй юридически факултети в различни университети с друг профил в Република България – от Монтана до Малко Търново и от Петрич до Каварна. Тогава всъщност започна и масовото преселение на всички юристи към адвокатурата. И от около 2000 души, които според мен съвестно си изпълняваха задълженията на защитници на правата и интересите на гражданите и юридическите лица, набъбнахме към днешния ден на 14 000. Но ако сте говорили с колеги адвокати, те ще Ви кажат, че тези 14 000, тоест около 10 пъти повече от това, което са били към 1984 – 1985 г., около 70-80% от тях реално едва съществуват. А това, че едвам съществуват, води до това, което преди малко каза и колегата Стоев относно извършване на действия, които са, първо, най-малкото административно недопустими. Да не говоря, че има чести случаи и когато се прекрачва границата на правната дейност с тази на престъпната такава. Което говори за това, че този брой, очевидно допуснат в адвокатурата по този начин – а именно свободно с представяне на една диплома, без проверка на знанията, без проверка на морално-волевите качества от съответния адвокатски съвет, не води и не доведе до положителна промяна в адвокатурата. Много трудно, много трудно – вече може би поне пет-шест години, Висшият адвокатски съвет и повечето адвокатски колегии на територията на Република България се опитват да направят промени, които да издигнат ролята на адвокатската професия на необходимото според чл. 134 от Конституцията ниво. Но срещат силния отпор именно на хора, които считат, че адвокатурата е място за печелене на пари, а не място, където трябва професионално да се защитават интересите и на гражданите, и на физическите, и на юридическите лица. Затова аз подкрепям започналия процес, защото това, което сме предложили тук като промяна в Закона за адвокатурата, е само една част от това, което е необходимо да се направи, за да може тя да възвърне този си облик и званието „адвокат“ да добие тази престижност, която според мен като човек, който 38 години е прекарал в тази професия, е необходимо. Тоест адвокат да звучи гордо – бих цитирал така, преименувал едно изявление, част от едно стихотворение. Така че, пак се връщам на това, че този закон не е политически. Този закон трябва Вие да го прегледате, уважаеми колеги, откъм страната на това, че адвокатурата към днешния ден не успява в цялост и в пълнота да изпълни тези си ангажименти, които ѝ възлага Конституцията. Какви са промените, които предлагаме в днешния ден? Госпожо Председател, ще взема кратко отношение по текстовете, за да не вземам отношение след това. На първо място, това е срокът за възстановяване на статута на адвокат, който е бил отстранен заради дисциплинарни нарушения. Множество са такива неща. С години се точат някакви дела, първо в Адвокатския съвет, след това във Висшия адвокатския съвет, след това в Административния съд и така нататък. И общо взето, докато се точи тази процедура, срокът, който беше определен до момента, вече изтичаше. Но тук въпроса аз го поставям от друг ъгъл. Дали въобще трябва ние да бъдем строги и безжалостни към тези наши колеги, които по една или друга причина са позорили нашата професия? Защото на колегите сигурно е ясно, но ще кажа и на Вас: има фрапиращи нарушения – от това да се крадат средства от защитавани лица, от това да се предават интересите на граждани, повереници, юридически лица. Какво ли не сме виждали, за съжаление, в нашата професия, което определено прави така, че думата „адвокат“ да не звучи гордо, ами да звучи обидно. Аз лично, а надявам се и всички български граждани, нямаме нужда от това нещо. В тази връзка аз считам, че ако все пак е недопустимо да ги лишим от възможност да упражняват тази професия завинаги, то поне бихме могли да направим този срок достатъчно дълъг, и това да бъде част от това дисциплинарно наказание, което те са получили от съответната адвокатска колегия, заради извършените от тях нарушения на Закона за адвокатурата и другите нормативни актове. Ние предлагаме това нещо в чл. 5, ал. 2, т. 4. Моето предложение е този срок да бъде пет години. Пет години този човек, който е опозорил лобито на адвоката, не трябва да заема тази длъжност и да продължава да раздава в кавички, и да защитава каквито и да било права и интереси, защото той вече веднъж по една или друга причина е нарушил това си задължение. На второ място е това, което повдигна колегата Стоев преди малко. Това е въпросът да има ли изпит или да няма? Един от големите проблеми, уважаеми колеги, на адвокатурата в днешния ден е, че на базата на, така, урбулешкото приемане на адвокати с диплома за завършено висше юридическо образование, без проверка на техните знания и както казах преди малко: на моралните им качества в адвокатурата, за съжаление, има много колеги, които нямат нужните познания и нужния правен капацитет, с който да бъдат в помощ на българските граждани и юридическите лица. Затова аз считам, че изпитът за влизане в адвокатурата трябва да стане задължителен за всички. Не трябва да се правят компромиси нито за съдии, тоест за магистрати като цяло, въпреки че знам – тези дни от Комисията, която имахме преди няколко дена, до ден днешен непрекъснато звънят магистрати – кой на по-висша, кой на по-ниска длъжност, и желаят този текст да отпадне, за да могат те виртуално, ако не могат да се реализират в съответната магистратура, да намерят пристан в адвокатурата. Изпитът не е лишаване от право да бъдеш адвокат. Изпитът е проверка на твоите знания. Ти можеш да си бил съдия по административно дело, но да нямаш понятие нито от ДОПК, да нямаш понятие нито от ГПК, да нямаш понятие що е делба, що е развод и така нататък, защото си се занимавал години наред с едно и също нещо. И още нещо. Тези колеги магистрати, които са си гледали добре работата като такива, се пенсионират на 65 години. Процентът на станалите адвокати след навършване на тези година е по-малък от 0,5%. Толкова са магистратите, които са се пенсионирали и са пожелали да бъдат в адвокатурата наново. А тези, които са били отстранени, аз считам, че нямаме основание за това, че е бил 5 или 10 години прокурор, ние да му даваме отворена врата и за разлика от всички останали, да влиза в адвокатурата. По същия начин трябва да се проверят знанията и на юрисконсултите. Да си юрисконсулт не е обида. Напротив, това е също една правна дейност, която заслужава нужното уважение. Но адвокатурата има много широк спектър на защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица – от административноправно, през наказателно, през гражданско, през търговско, през нотариално, през изпълнително и каквото си искате право. И ние сме длъжни, тоест съответните адвокатски колегии, когато приемат някой, да проверят неговите знания, а това става чрез изпит. Да, нашият изпит е тежък. Знам го от опита на мои колеги, които в момента работят с мен в една адвокатска кантора, които въпреки познанията и въпреки работата в кантората години наред, се наложи да се явяват по един и два пъти, докато успеят да преодолеят тази бариера. Така че не смятам, че трябва да правим каквито и да е било компромиси в тази насока. Нека този, който знае и може – добре дошъл, заповядай да получиш адвокатската карта и да бъдеш един от стожерите в защита на интересите на гражданите. По отношение на особения представител. Аз подкрепям това, което сме предложили в чл. 36а, като имам една-единствена забележка по отношение на така наречения принцип на случайното разпределение. Казах го на Комисията – не си спомням дали, мисля, че не се прие, или не се гласува, не си спомням, честно казано, но моето възражение не е за това, че съм против случайния принцип на разпределение, а защото в залата съм виждал много колеги, които хабер си нямат от определена материя, явяват се там просто защото бутонът е стигнал на тяхното име, идват там и се чудят какво да кажат. И се сещате с каква ирония, с каква подигравка и прокурори, и съдии се отнасят към такъв колега. Така че тук бихме могли да помислим за това – по какъв начин за определени особени представители по особено тежки дела трябва действително да се подбират хора, които да бъдат полезни, а не просто да бъдат структура, защото законът изисква, ако не намериш един човек някъде, ти да му назначиш особен представител. По отношение на посредника и рекламата аз съм твърдо против. Колегата Стоев преди малко каза, че имало регламент. Знаете ли къде е този регламент, уважаеми колеги: в сферата на търговията и услугите, и някъде отдолу в този регламент да напише и нас. И ние понеже бяхме в наказателна процедура, и понеже трябваше да усвоим средства, тъй като държавата – едни видни управляващи, ни оставиха в изключително тежко финансово състояние, се наложи да приемем тези неща в тази комисия по индустриална и така нататък – Комисията по търговията и услугите, но това за адвокатурата не става. И тук с колегата съм съгласен – няма как да имаш посредник. Посредник значи… (Реплики.) Някой се опита да ми възрази, че не бил комисионер. А какъв е? След като му се дължи някакво обезщетение – дали ти трябва да му дадеш обезщетение като защитник или там повереник, или някой друг трябва да му го плати? Кому е необходимо всичко това?! Или той трябва да занесе, както се говори, въпреки че аз съм твърдо против и смятам, че дори и да има такива случаи, те са единици, да занесе едни пари от едно място на друго място. Такива посредници – благодаря! Същото се отнася за рекламата и посочих един пример. Пътувах по магистралата от Бургас за София и някъде около Асеновград ли беше, имаше една голяма реклама, един билборд, на който един колега, не го знам кой е, казваше: „Аз съм!“. Човекът едва ли не е Гай Юлий Цезар. Това е глупаво. Всеки един адвокат, всяка една адвокатска кантора си има страница в интернет, където пише кой какъв е, къде е, кога е завършил, какъв му е стажът, къде специализира и така нататък, и така нататък. Ето това е напълно достатъчно, за да бъдеш разпознат от всички останали хора. А разпознаването, уважаеми колеги, става като те чуят в залата, след това идват на опашка при тебе. Това е истинската реклама. Всичко останало са потрошени грешни пари. Така че аз по отношение на чл. 41 и 42 твърдо съм гласувал и ще гласувам против. И завършвам с Общото събрание, с което приехме, че гласуването трябва да бъде лично. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Знаете ли, имаше в събота Общо събрание на адвокатурата във Варна. При 1100 регистрирани адвокати на онзи принцип, с който започнах изказването си, напливът, който беше даден тогава, и куцо и сакато станаха адвокати, се явиха около стотина човека. Една десета идва на отчетно-изборното събрание, и някои идват с пълномощни и ще гласуват за председател на Адвокатския съвет. Пък аз съм дал пълномощно – юристите знаят, пълномощното трябва да бъде конкретно, или трябва да бъде: гласува за еди-кой си и така нататък, а пък те са бланкетни. Така че нека да направим така, първо да се мобилизира присъствието – трябва да търсим начин. И тук отговорът на Висшия адвокатски съвет беше, че всяка адвокатска колегия има право да взема свои правила в тази насока и което е по-важно – това е de lege ferenda, т.е. в бъдеще време – това за електронното гласуване. Така че още веднъж, колеги, моля Ви, гласувайте, това е професионален закон и закон за защита на гражданите. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Балачев. Има ли реплики? Не виждам реплики. Преди да дам следващото изказване, колеги, днес наши гости са младежи от област Кърджали. Те са в парламента по покана на народните представители от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ Елван Гюркаш, Аайтен Сабри, Байрам Байрам и Сейфи Мехмедали. Нека да ги приветстваме с добре дошли в сградата Народното събрание. (Ръкопляскания.) Има заявена декларация от народния представител Хюсеин Хафъзов – заповядайте, имате думата, след което продължаваме с разискванията по Законопроекта за второ гласуване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи български граждани, уважаеми гости от „ДПС – Ново начало“ – Кърджали! Датата 1 февруари – Денят за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, ни дава повод за много размисли. Както всички знаете, на тази дата през 1945 г. са изпълнени смъртните присъди от така наречения Народен съд. Специално за този ден през 1945 г. има няколко мита, които трябва да бъдат развенчани днес, за да бъде ясно. И тогава управляващата върхушка твърди, че изпълнява волята на съюзниците, които са победители във войната – нещо, което е дълбоко невярно. Смъртни присъди, изпълнени на 1 февруари 1945 г., много предшестват Парижкия мирен договор, който е подписан на 10 февруари 1947 г. – повече от две години по-късно. Тези присъди са изпълнени по така нареченото Московско примирие от 28 октомври 1944 г. и няма никакво съмнение, че българската върхушка се престарава в това да се отърве от политическите си опоненти. Датата 1 февруари не е само възпоменание на жертвите на народния съд от 1 февруари 1945 г., а и дата на възпоменание на всички жертви на тоталитарния режим –различните, непокорните, различно мислещите, достойно защитаващите своето име, вяра и достойнство. Ето защо на 1 февруари ние почитаме всички жертви на българската мюсюлманска общност, която в продължение на десетилетия е била подложена на репресии, ограничения и унижения. Това насилие не се ограничава само със смяна на имена, а бива съпътствано от различни форми на насилствена асимилация – заличаване на памет, ограничаване на религиозни обреди, забрана за използване на майчиния език, опити за заличаване на култура и традиции. Мюсюлманската общност в лицето на турци, помаци, роми, милет и други малцинства – немюсюлмани, които са се изправяли с мирни средства срещу гнета и никога не са се обявявали срещу своята родина. Никога не са въставали срещу нацията. Никога не са призовавали за насилие. Давали са свидни жертви, търпели са и са изстрадвали своята болка, търсели са начини да съхранят самосъзнание, организирали са мирни форми на съпротива срещу несправедливост и рестрикции, но винаги са заявявали ясно и гордо: „Аз не съм чужденец! Аз съм твой син и сълзите ми са твои – от радост или от тъга. Българийо! Аз съм твой син и мои са твоите пътища!“ И днес, десетилетия по-късно, все още няма осъдени, няма справедливост, няма утеха, а ние го дължим не само на историята и на жертвите, а и на тези млади хора, които трябва да знаят, че в тази родина всички трябва да живеем мирно, свободно и заедно. Водени от чувството за отговорност към жертвите и историята, се застъпваме за провеждането на справедлив съдебен процес и ефективни присъди за виновниците на така наречения възродителен процес. И в този дух е подаден сигнал до Военно-окръжна прокуратура от председателя на „ДПС – Ново начало“ господин Делян Пеевски, за да се търси истината и за да бъдат защитени всички угнетени по времето на омразния асимилационен процес. Ще продължаваме да търсим справедливост, да си спомним събитията от периода на тоталитарния режим и да се борим за единствения верен път пред България – демокрация, права, свободи, равноправие, мир, толерантност и братска обич. Това е нашата мисъл, това е нашата политика, това е нашият призив към всички народни представители, към цялата българска нация, към нашите съграждани тук и в чужбина – да бъдем заедно и да си спомняме за жертвите, да бъдем отговорни не само пред историята, но и пред бъдещето на нашата нация за това, че ние, за да просперираме и за да имаме своето бъдеще, трябва да знаем и трябва да искаме за всички едно: да живеят според своята вяра и култура, да спазват законите и да бъдат горди граждани. Затова днес аз лично, в качеството си на мюсюлманин, ще отправя своята молитва към Бог, към жертвите, към тяхната памет – Всевишният да се смили над техните души. Днес е петък – празничен ден за мюсюлманите. Призовавам всички мюсюлмани да се помолят за всички жертви, за всички изстрадали тази демокрация. И знайте, че ще продължаваме да се борим срещу всички рестрикции, включително и срещу тези, които се опитват да ни ограничават в политически права, като заявяват кой може и кой не може да бъде председател на нашата партия; срещу всички, които се опитват да дадат тон на една политическа партия, която има за свой дълг да представлява всички български граждани, без да ги различава откъм етнос, религия и каквито и да са други признаци. Борбата продължава! Нека бъдем заедно в своите усилия. Благодаря Ви и Бог да пази България! (Ръкопляскания от „ДПС – Ново начало“.)
Продължаваме с разискванията по Законопроекта. Господин Симидчиев, заповядайте – имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Ще направя едно кратко изказване, с което искам да обърна внимание на малко по-философски аспект на Законопроекта, защото още от студентските ни години ни учиха, че има три професии с голямо П. Това е професията на адвокатите, професията на лекарите и професията на архитектите. И причината да са с голямо П е защото те се саморегулират. Саморегулацията обръща особено голямо внимание върху тези професии – да имат по-високо ниво на вътрешна отговорност, по-високо ниво на морал, на етика и правила, които да гарантират, че тази саморегулация няма да може да попречи на нормалното развитие както на самата професия, така и на обществото около нея. И в тази връзка просто искам да Ви помоля, когато гласувате текстовете на този закон, да помислите: ако този текст беше свързан с права или ограничения, свързани с лекари или архитекти, как бихте гласували, дали ще има промяна на начина, по който бихте гласували? Дали примерно един лекар, който е от една много, много силно реномирана, най-голямата болница в България, който е дисциплинарно уволнен за неизпълнение на дейностите си, може скоро след това да бъде назначен на висок пост в друга болница, за да може да свърши някоя друга беля там? Така че когато гласувате тези текстове, Ви моля да мислите за това как те биха били приложими към други професии. Защото част от причините, които чух преди малко господин Балачев да цитира тук, са, че адвокатската професия Ви я има в Конституцията и това е напълно основателно, защото е свързана със защитаване на основни права на гражданите. Точно както и лекарската професия заслужава да има своето място за защитаване на здравето на гражданите по абсолютно същия начин. И когато се говори за такси или за реклама – как би се отнасяло това за друга професия, която е толкова тежко регулирана именно заради собствената си отговорност. И когато става въпрос за обучението, как това има абсолютно същата отговорност както за адвокатите, така и за лекарите, така и за архитектите поради огромната отговорност, която тези професии имат към функционирането на нашето общество? Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря Ви, господин Симидчиев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващото изказване – госпожа Цвета Рангелова. Заповядайте – имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, най-накрая Петдесет и първото народно събрание е напът да приеме измененията в Закона за адвокатурата, независимо че в по-голямата си част текстовете са обсъждани, може би вече в продължение на четири легислатури на Народното събрание. Дойде време наистина да свършим и тази работа, защото проблемите, които решават тези изменения, са съществени, дългоочаквани от адвокатурата, която към днешна дата наброява почти 15 хиляди адвокати в страната. И да, акцентът тук е не толкова какво очакват адвокатите, а тези изменения биха дали възможност за по-добра работа на адвокатурата, която е единствената професия, която е призвана да защитава правата на гражданите и на юридическите лица. Затова са изключително съществени. Аз ще бъда кратка и ще спра вниманието Ви на въпроси, които не бяха засегнати до момента от изказалите се колеги, но касаят решаване на изключително важни теми и предизвикателства, пред които са изправени адвокатските съвети – това са органите за управление на адвокатските колегии по места. В този смисъл ще декларирам конфликт на интереси, тъй като съм член на адвокатския съвет в адвокатска колегия – Благоевград. Това са § 4, с който се създава нов чл. 36а, и § 16, който става § 19. За какво става дума? Става дума, че се налага изрична регламентация на това, че адвокатският съвет е единственият орган, който има право да определя кой от вписаните в регистъра служебни защитници да бъде назначен от съда за особен представител. До момента за голяма част от съдилищата в България смятам, че нямаше двусмислие как да се прилагат нормите на Гражданския процесуален кодекс, и по-конкретно разпоредбата на чл. 29, която урежда назначаването на особените представители. За съжаление обаче, в Благоевградския съдебен район, в който аз основно работя, някои съдебни състави на Окръжния съд започнаха да тълкуват според нас от адвокатския съвет неправилно тази норма и сами да определят особени представители измежду всички адвокати, вписани в адвокатската колегия, а не от тези, които са вписани в регистъра за правна помощ, при липса на каквото и да е съобразяване с тяхната професионална квалификация, което, разбира се, доведе, от една страна, до нарушаване на правата на адвокатския съвет, който следва единствено да определя особените представители, а от друга страна, наруши правата на адвокатите, вписани в адвокатската колегия, доколкото без оглед на тяхната квалификация те биваха назначавани при отказ да поемат особеното представителство. Разбира се, лицето, чийто особен представител беше назначаван, оставаше на практика без всякаква адвокатска защита. Ето защо аз считам, че с редакцията на работната група на § 16, който става § 19, решаваме този въпрос и недвусмислено заявяваме, че само съответният адвокатски съвет може да определи адвокат, който да бъде назначен от съда за особен представител. Това изказване знам, че е изключително строго професионално и ще бъде разбрано единствено от колегите, които се занимават с тази дейност, но повярвайте ми, с този текст ние наистина решаваме един спор между съда и адвокатските съвети, което е в изключителен интерес на особените представители, които колеги полагат в голямата си степен, мога да кажа, почти безвъзмезден труд, защитавайки правата и интересите на гражданите. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики? Не виждам. Други желаещи да се изкажат по Законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията, колеги. Преминаваме към гласуване. За процедура – Костадин Ангелов. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предвид напредване на работното време предлагам процедура за удължаване на нашата законодателна дейност до изчерпване на разискванията и приемането на т. 11 от седмичната ни програма. Благодаря.
Благодаря Ви. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на професор Ангелов да удължим работното време за днес – законодателната му част, до изчерпване и приемане на т. 10 и 11. Гласували 178 народни представители: за 166, против 3, въздържали се 9. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към гласуване на Доклада за второ четене. Първо подлагам на гласуване наименованието на Закона и създаването на нов § 1 по предложение на Комисията. Гласували 179 народни представители: за 145, против няма, въздържали се 34. Предложението е прието. Преминаваме към нов § 2. Първо подлагам на гласуване редакционното предложение на народния представител Стою Стоев. Ще Ви го изчета за яснота: „В чл. 6, ал. 3 думите „както и лицата, които имат юридически стаж повече от пет години“ се заменят с думите „кандидатите, които имат стаж като съдия, прокурор или следовател, както и кандидатите, които са били вписани в регистрите на адвокатската колегия“. Моля, режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 66, против 20, въздържали се 86. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване създаването на нов § 2 по предложение на Комисията; създаването на нов § 3 по предложение на Комисията…
Нека бъде само § 2.
Искате разделно да бъде? Добре. Колеги, подлагам на гласуване само създаването на нов § 2 по предложение на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 31, против 20, въздържали се 123. Предложението не е прието. Колеги, преминаваме към гласуване анблок създаването на нов § 3; § 1, който става § 4 по вносител; § 2, който става § 5 в редакция на Комисията; § 3, който става § 6 в редакция на Комисията; и § 4, който става § 7 в редакция на Комисията…
Само § 3 отделно!
Колеги, когато искате нещо да се гласува разделно, имате доклада, моля Ви, казвайте го предварително, винаги ще се съобразя. Кажете сега кой параграф?
Само § 3 отделно!
Само трети искате отделно. Колеги, подлагам на гласуване самостоятелно, единствено създаването на нов... Отменете гласуването. Нов трети, госпожо Рангелова, или трети по вносител, който става шести?
Нов трети.
Нов трети. Колеги, подлагам на самостоятелно гласуване създаването на нов § 3 по предложение на Комисията. Гласували 173 народни представители: за 127, против 29, въздържали се 17. Предложението е прието. Сега, подлагам на гласуване анблок следните текстове: § 1, който става § 4 по вносител; § 2, който става § 5 в редакция на Комисията; § 3, който става § 6 в редакция на Комисията; § 4, който става § 7 в редакция на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 12. Предложените текстове са приети. Преминаваме към § 5 по вносител. Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Цвета Рангелова, неподкрепено от Комисията. Гласували 173 народни представители: за 31, против 22, въздържали се 120. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване предложение на народния представител Стою Стоев и група народни представители за § 5 по вносител, също неподкрепено от Комисията. Гласували 171 народни представители: за 35, против 24, въздържали се 112. Предложението не е прието. И сега подлагам на гласуване § 5, който става § 8 по вносител. Гласували 150 народни представители: за 100, против 10, въздържали се 40. Предложението е прието. Преминаваме към § 6 по вносител. Първо, подлагам на гласуване предложение на народния представител Цвета Рангелова, неподкрепено от Комисията. Гласували 169 народни представители: за 33, против 24, въздържали се 112. Предложението не е прието. И сега подлагам на гласуване § 6, който става § 9 по вносител. Гласували 147 народни представители: за 101, против 8, въздържали се 38. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване анблок § 7, който става § 10 по вносител, и създаването на нов § 11. Гласували 159 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 15. Предложението е прието. Преминаваме към § 8 по вносител. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Стою Стоев и група народни представители, неподкрепено от Комисията. Гласували 170 народни представители: за 37, против 20, въздържали се 113. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване анблок § 8, който става § 12 в редакция на Комисията, и създаването на нов § 13 по предложение на Комисията. Гласували 172 народни представители: за 156, без против, въздържали се 16. Предложените текстове са приети. Сега подлагам на гласуване § 9 по вносител, за който Комисията предлага да бъде отхвърлен. Гласували 167 народни представители: за 19, против 112, въздържали се 36. Предложения текст не е приет. Преминаваме към § 10 по вносител. Подлагам на гласуване предложение на народния представител Стою Стоев и група народни представители, неподкрепено от Комисията само по отношение на т. 2. Гласували 175 народни представители: за 75, против 21, въздържали се 79. Предложението не е прието. Сега, колеги, подлагам на гласуване анблок следните текстове: § 10, който става § 14 в редакция на Комисията; § 11, който става § 15 по вносител; създаването на нов § 16 по предложение на Комисията; създаването на нов § 17 по предложение на Комисията; създаването на нов § 18 по предложение на Комисията; § 12, който става нов § 19 в редакция на Комисията; § 13, който става § 20 в редакция на Комисията; § 14, който става § 21 по вносител; наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ по вносител; § 15, който става § 22 в редакция на Комисията; създаването на § 23 по предложение на Комисията; създаването на § 24 по предложение на Комисията. Гласували 174 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 13. Предложените текстове са приети. Преминаваме към § 16 по вносител. Подлагам на гласуване предложението на народния представител Цвета Рангелова, неподкрепено от Комисията. Гласували 170 народни представители: за 34, против 21, въздържали се 115. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване анблок следните текстове: § 16, който става § 25 в редакция на Комисията; § 17, който става § 26 по вносител, заедно с предложението на Комисията; § 18, който става § 27 в редакция на Комисията; § 19, който става § 28 по вносител. Гласували 173 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 12. Предложените текстове са приети. Господин Стоев, оттегляте ли го? Няма смисъл, защото отпадна един текст. Колеги, с това приехме измененията в Закона за адвокатурата и на второ гласуване. Заповядайте за процедура, господин Таслаков, след което ще преминем към последната точка от днешния дневен ред – от законодателната ѝ част.
Уважаема госпожо Председател! Правя една процедура. Следващата точка в програмата на Народното събрание за работата на Европейския съюз и така нататък да отпадне и да я отложим за следващата седмица поради причина, че не беше качена в сайта на Народното събрание. Вчера, въпреки че аз съм член на Комисията по европейските въпроси, ми отне около половин ден да се сдобия с този документ. Така че смятам, че не е проблем и днес, предполагам, за мнозинството да приеме един текст, който никой не е видял, който съм сигурен, че 240 народни представители не са го видели, и не са го чели, но въпреки това вероятно ще го гласуват. Затова смятам, че е по-демократично и като сигнал към гражданите е добре да бъде качен този документ на сайта на Народното събрание, за да могат и гражданите да го видят, и народните представители, и да бъде отложен за следващата седмица. Мисля, че с една седмица няма да има никакъв проблем, а днес просто да преминем към парламентарен контрол. Моля, да подложите и залата да реши как да гласува за тази процедура. Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение да отпадне т. 11 от седмичната ни програма. Гласували 156 народни представители: за 38, против 98, въздържали се 20. Предложението не е прието. Преминаваме към точка единадесета: ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА 2026 Г. От Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове? Заповядайте, господин Гърдев, да представите Доклада, както и самия Проект на решение, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Таслаков, Програмата е разглеждана в Комисията по европейски въпроси и лично Вие сте гласували за нея. Имат я всички депутати от Комисията, така че продължаваме работата. „ДОКЛАД относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание на чл. 116, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъди и прие Проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2026 г. Госпожа Зорница Венкова – заместник-ръководител на Представителството на Европейската комисия в България взе участие в заседанието, като представи на народните представители приоритетите и основните насоки от работата по Работната програма на Европейската комисия за 2026 г. (СОМ(2025)870), публикувана на 21 октомври 2025 г. Под мотото „Моментът за независимост на Европа“, Европейската комисия продължава активно да развива шестте амбициозни цели, заложени в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен за периода 2024 – 2029 г. и гласувани от Европейския парламент през юли 2024 г: 1. Устойчив просперитет и конкурентоспособност; 2. Нова ера за европейската отбрана и сигурност; 3. Подкрепа за хората и укрепване на социалния модел на Европа; 4. Поддържане на качеството ни на живот: продоволствена сигурност, вода и природа; 5. Отстояване на демокрацията, върховенството на закона и защита на нашите ценности; 6. Европа в света: възползване от нашата мощ и нашите партньорства. Програмата акцентира върху справянето с предизвикателствата на съвремието, произтичащи от заплахите за сигурността и демокрацията, военните конфликти и геополитическото напрежение, нарастващите рискове за икономиката и индустрията, промените на климата. Важен елемент за справяне с предизвикателствата е повишаване конкурентоспособността във всяка сфера чрез създаване на правила, които се прилагат лесно, бързо, интелигентно. В работната програма на Комисията за 2026 г. продължава линията за намаляване на бюрокрацията за гражданите, предприятията и администрацията. Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2026 г. е разработен в съответствие с приоритетите и инициативите, залегнали в Работната програма на Европейската комисия за 2026 г. Въз основа на проведеното гласуване със 7 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 1 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“; 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, от които 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в съответствие с чл. 116. ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага на Народното събрание да приеме следното решение: „РЕШЕНИЕ за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2026 г. Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 116, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и като се ръководи от: - Приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики; - Спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, определени в чл. 5, параграфи 3 и 4 от Договора за Европейския съюз; - Правомощията на Народното събрание съгласно Протокол № 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2026 г.: Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз – 2026 г. Народното събрание подлага на процедура по парламентарно наблюдение и контрол по Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции в приоритетни области: I. Нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа Законодателни инициативи 1. 28-и режим за иновативни дружества 2. Европейски акт за иновациите 3. Акт за обществените поръчки 4. Акт за авангардните материали 5. Акт за развитието на изчислителни облаци и ИИ 6. Център за суровините от критично значение 7. Акт за европейското научноизследователско пространство 8. Европейски акт за биотехнологиите II 9. Акт за квантовите технологии 10. Акт за кръговата икономика 11. Актуализиране на новата законодателна рамка за правилата за продуктите (Европейски акт за продуктите) 12. Актуализиране на правилата за надзора на пазара и съответствието на продуктите (Европейски акт за продуктите) 13. Актуализиране на правилата за стандартизацията (Европейски акт за продуктите) 14. Акт на Европейския съюз за доставките – актуализиране на правилата за пощенските услуги 15. Укрепване на енергийната сигурност 16. Актуализиране на управлението на енергийния съюз и действията по климата, включително постепенното премахване на субсидиите за изкопаемите горива 17. Развитие на инфраструктурата и пазарите за транспортиране на въглероден двуокис (Пакет за енергийния съюз за идното десетилетие) 18. Създаване на рамка за енергийна ефективност (Пакет за енергийния съюз за идното десетилетие) 19. Създаване на рамка за енергията от възобновяеми източници (Пакет за енергийния съюз за идното десетилетие) 20. Сборен пакет от мерки за опростяване на законодателството за енергийните продукти 21. Преразглеждане на националните цели и възможности за гъвкавост в рамката на политиката на Европейския съюз в областта на климата (Пакет за климата за идното десетилетие) 22. Актуализиране на системата на ЕС за търговия с емисии за морския транспорт, въздухоплаването и стационарните инсталации и съответния резерв за стабилност на пазара (Пакет за климата за идното десетилетие) 23. Европейска интегрирана рамка за издръжливост спрямо изменението на климата 24. Сборен пакет от мерки за данъчното облагане 25. Актуализиране на правилата за правата на акционерите 26. Актуализиране на Регламента за европейските фондове за рисков капитал 27. Актуализиране на антитръстовите процедурни правила Незаконодателни инициативи 28. План за действие за електрификация, включително отоплението и охлаждането 29. Европейска стратегия относно устойчивия туризъм 30. Съобщение относно по-доброто регулиране II. Нова ера за европейската отбрана и сигурност Законодателни инициативи 31. Опростяване на обществените поръчки в областта на отбраната и чувствителните обществени поръчки в областта на сигурността 32. Програма „Качествено военно предимство“ 33. Укрепване на Frontex 34. Цифровизация на процеса на връщане 35. Модернизирани правила за борба с организираната престъпност 36. Укрепване на Европол 37. Създаване на Европейска система за комуникации от критично значение Незаконодателни инициативи 38. Съобщение относно единния пазар в областта на отбраната: Годна за бъдещето технологична база на Европейския съюз 39. Европейски космически щит – план за действие III. Подкрепа за хората, укрепване на нашите общества и на социалния ни модел Законодателни инициативи 40. Инициатива относно краткосрочното отдаване под наем 41. Акт за строителните услуги 42. Акт за качествени работни места 43. Предложение за Европейски паспорт за социална сигурност (Пакет за справедлива трудова мобилност) 44. Укрепване на Европейския орган по труда (Пакет за справедлива трудова мобилност) 45. Инициатива за преносимост на уменията (Пакет за справедлива трудова мобилност) 46. Сборен пакет от мерки за гражданите Незаконодателни инициативи 47. Стратегия за най-отдалечените региони 48. Съобщение относно регионите по източните граници 49. Съобщение относно островните и крайбрежните общности 50. Европейски училищни алианси и Схема за подпомагане на основните умения (Пакет за образованието) 51. Пътна карта до 2030 г. за бъдещето на цифровото образование и умения (Пакет за образованието) 52. Стратегия за справедливост между поколенията 53. Стратегия за борба с бедността 54. Укрепване на Гаранцията за децата IV. Поддържане на качеството ни на живот: продоволствена сигурност, вода и природа Законодателни инициативи 55. Актуализиране на правилата за нелоялните търговски практики в хранителната верига 56. Акт за океаните Незаконодателни инициативи 57. Стратегия за животновъдството, включваща елементи във връзка с хуманното отношение към животните 58. Визия за рибарството и аквакултурите до 2040 г. V. Защита на нашата демокрация, отстояване на нашите ценности Законодателни инициативи 59. Акт за справедливост в областта на цифровите технологии 60. Укрепване на Евроюст 61. Актуализиране на правилата за аудио-визуалните медийни услуги 62. Преглед на архитектурата за борба с измамите Незаконодателни инициативи 63. Стратегия за борба с корупцията 64. План за действие срещу кибертормоза 65. Стратегия за равенство между половете за периода 2026 –2030 г. 66. Укрепване на стратегията за правата на хората с увреждания до 2030 г. VI. Европа в света: възползване от нашата мощ и нашите партньорства Незаконодателни инициативи 67. Съвместно съобщение относно стратегия за Близкия изток, включително подкрепа за прехода в Сирия и Ливан 68. Съобщение относно хуманитарната помощ 69. Инициатива за устойчивост на световното здравеопазване.“ Госпожо Председател, благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Гърдев. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания по Проекта на решение. Господин Таслаков – първо изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Гърдев, прав сте, да – 10 човека от Комисията имахме този документ, но всички останали народни представители го нямат и в момента не знаят какво ще гласуват. За мен това е изключително недемократично, а ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се борим за демократичността и законността, защото това е много лош сигнал за българските граждани – да гласуваме нещо, с което не сме се запознали и не знаем за какво става дума. Само че защо се получава така? Защото сме едни жалки преписвачи и едни папагали, които само преписваме и гласуваме чужда програма. (Реплика от народния представител Петър Петров: „Не ние, а те.“) Имам предвид като парламент, нямам предвид групата на ВЪЗРАЖДАНЕ. Тази годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз не е на Народното събрание. Тази годишна програма е програмата на Урсула. Ние просто сме преписали нейните приоритети и никой тук даже и не ги е чел, с изключение на десет човека от нашата комисия, миналата година, когато го гласувахме. Така че това трябва да бъде сменено като име. Според мен това не е годишна програма на Народното събрание, а на Европейската комисия. Сега, самата програма акцентира върху справянето с предизвикателствата на съвремието, което е изключително неточно. Европейската комисия показа, че няма нищо общо със съвремието и не отчита съвременните проблеми на европейските граждани. Заплахите за сигурността и демокрацията. За тях заплахите за демокрацията е европейските граждани да имат свое собствено мнение и в тази програма са залегнали инициативи за ограничаване на личните права, за контрол на чатовете ни, на личните ни кореспонденции, имейли, и личните ни снимки. Това е залегнало в програмата на Урсула фон дер Лайен, която иска да следи всяко дете, всеки човек, личната му кореспонденция, да не би да има някой противник на политиките на Европейската комисия. За самите приоритети ще обърна внимание на няколко основни, които забелязах, че доста лицемерно са внесени в Програмата. Например борбата с корупцията. Каква е тази борба с корупцията на Европейската комисия, при положение че точно Европейската комисия финансира корупцията и корупционерите? Вие да сте чули да са хванали един собственик на фотоволтаици за корупция, който е спечелил европейска програма и е изсякъл хиляди декари гори? Да сте чули за един хванат директор на РИОСВ, който е взел пари, за да издаде фалшива оценка за ОВОС? Не, но пък такива хора ги финансират с милиони, за да правят фотоволтаици. Да сте чули за някой кмет, който е осъден за това, че е надписал три пъти повече пари за примерно ремонт, саниране на детска градина, или някой, който е санирал многофамилен блок на три пъти по-завишени цени, въпреки че един квадрат изолация със стиропор струва 150 лв., а такива проекти се подават за 300 евро и нагоре за квадрат? Някой такъв осъден има ли от Европейската комисия, от българската прокуратура? Не! Такива корупционери се финансират от Европейската комисия – кметове, бизнесмени, връщат пари. Имаше един кмет, разбира се, който беше хванат, и той беше този на Варна, където се уговаряше там за някакви проценти да му връщат от проектите. И това е всичко. Само че го пуснаха. Зелени политики са заложени. Зелената сделка, уважаеми народни представители, се провали. Провали се в момента, в който Русия и Украйна влязоха във военна операция и започнаха бойните действия в Украйна. Изведнъж Европейският съюз забрави, че трябва да затваря въглищни централи, и се пренасочи да отваря такива, защото електроенергията не достига на континента, защото енергоресурсите не достигат на континента поради наложените санкции срещу Русия и вече няма откъде да бъдат използвани евтини енергийни ресурси. Така че това е изключително лицемерно. Докато има война в Украйна и докато има война на Европейския съюз срещу Русия, няма да има никакви зелени политики. Третото, което е заложено – развиване на военните способности на европейските държави. Аз на това му викам военизиране. Деветдесет милиарда за отбрана. Разбира се, че нашите сили трябва да се развиват. Разбира се, че армиите ни трябва да имат модерна техника, но при положение че сме в криза, при положение че жизненият стандарт на европейския гражданин пада, да инвестираме милиарди – 90 милиарда – във военни обекти, заводи и военна техника е, меко казано, неразумно, да не кажа – глупаво. Някъде в самата програма пише и за подкрепа на Сирия и Ливан. В Сирия допреди няколко седмици европейски държави нанасяха удари и бомбиха без много, много обяснения. Просто мина и замина тази новина в нашия медиен поток. Хората не разбраха защо точно са бомбардирали в Сирия. Никой не поиска и отношение да вземат тези държави, които на суверенна територия са провеждали военни операции. Никой и не каза, че миналата година Израел изстрелваше ракети към Ливан, обаче имаме приоритет да им помагаме на тези държави. Е как да им помагаме, като ние дори когато имат проблеми и когато се случва намеса на чужди държави на тяхната територия, Европейският съюз си мълчи. Как? Изключително лицемерна програма. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще гласуваме против, защото това не е програма на Народното събрание. Това е програмата на Урсула, а Народното събрание просто са я преписали и дори не са си направили труда да я прочетат. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Има ли реплики към изказването на господин Таслаков? Реплика ли? Заповядайте, господин Гърдев.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Таслаков, никога не съм си представял, че от трибуната на Народното събрание ще трябва да се обясняваме по процедурни въпроси. Вие сте активен член на Комисията – винаги имате мнение, добре работите в нея. Не мога да разбера защо продължавате да повтаряте, че Програмата не е налична. Тя е на сайта на Народното събрание, същевременно е на сайта на Европейската комисия. Качена е, затова не може да я намерите, защото е качена още на 27 декември 2025 г. Имате три месеца за обсъждане, преглеждане. Всеки може да я види. Ако искате, ще Ви я пратя пак. Не може да правите такива внушения. Вие използвате лицемерни и не знам си какви други определения. Няма да го направя от трибуната на Народното събрание, затова че Вие сам, първо, сте участвали; второ, от няколко месеца е налична; и трето, правите даже и процедура с предложение за премахване на точката от дневния ред. Съжалявам, но наистина – малко по-голяма организираност и концентрация. Искам да обърна внимание на следното: Европейската комисия предлага тази програма на всеки един от парламентите на държавите членки. Една от основните функции на Комисията по европейски въпроси е да адресира, да участва пряко, да се ангажира, да изработва и да представя позицията на българския парламент като основен законодателен орган пред европейските институции в изпълнение на ангажимента на България. По този начин, уважаеми колеги, българският парламент има възможност да участва в обсъжданията на всички тези глави и предложения в работата на Европейската комисия – да дава своите становища, включително отрицателни, включително предложения, с които не е съгласен. Така че изобщо не сме в качеството си на някакви лицемерни изпълнители. За господин Таслаков отново ще припомня, защото той участваше в решението на Комисията по европейски въпроси, че в работата на този парламент ние представихме точно по този механизъм за субсидиарност и пропорционалност нашето отрицателно становище и нашите резерви по едно от предложенията на Европейската комисия – да определя обществените поръчки в областта на отбраната. България е първата държава и българският парламент – първият, който наложи своето особено мнение и стартира процедура. Искам да Ви кажа, че това е работата и механизмът, по който българският парламент може да участва активно в работата на Комисията. Благодаря.
Благодаря Ви за репликата. Има ли други реплики? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Таслаков.
Благодаря за репликата, господин Гърдев. За да бъдем коректни, в сайта на Народното събрание не е качена. Не съм проверявал в сайта на Европейската комисия. Там може да е качена, както казвате. Не съм проверявал, защото аз съм служител на Народното събрание и на гражданите на Република България. Не съм служител на Европейската комисия. Сега, Вие сте оптимист и смятате, че може да влияем на европейските решения, да налагаме нашето мнение. Аз не съм чак толкова голям оптимист и смятам, че това не е възможно. Според мен, ако това наистина е програма на Народното събрание, би могло да залегнат в нея точки за отношенията ни с Македония и правата на нашите граждани, на българите в Македония. Такива неща ни вълнуват нас относно европейската политика – това как живеем в Европейския съюз, как българите се справят след приемане на еврото и така нататък. Тук, в тази програма, виждаме съвсем други приоритети, които според мен са си написани в Брюксел и преписани от нашата администрация. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Следващият записан за изказване е Атидже Алиева-Вели. Заповядайте за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ ще подкрепим Проекта на годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Разглеждаме Годишната работна програма на Европейската комисия за 2026 г. като една решителна заявка за по-силна и независима Европа с тези шест приоритета, които са обявени: устойчив просперитет и конкурентоспособност, отбрана и сигурност, социален модел и иновации, качество на живот, демокрация и върховенство на закона, глобални партньорства. Макар че отчитаме, че в своята цялост Годишната работна програма на Европейската комисия не съобразява динамиката и предизвикателствата на нашето съвремие, за „ДПС – Ново начало“ се открояват следните важни съществени моменти и приоритети. На първо място, разбира се, бих искала да отбележа преговорите за многогодишната финансова рамка и новия механизъм на финансиране, който Европейската комисия предлага. Защото изработването на национални програми и планове с многофондово финансиране и ограниченият опит на България поставят ново предизвикателство пред страната ни за следващия програмен период. Приветстваме решителността на Комисията да работи по законодателни актове като Директивата за нелоялните търговски практики. Защото нарастващите цени и разходи на живот, нарастващите цени на храните, ниските доходи и печалби на земеделците очевидно не са само проблем на България, те са проблем на цяла Европа. Така че приветстваме това законодателно изменение и се надяваме с него да се решат тези проблеми. Защото, когато България и ние като парламентарна група предложихме мерки за справяне с нарастващите цени, всъщност основните аргументи срещу това предложение – този законопроект, бяха именно на европейското законодателство. Отчитаме обаче и притесненията както на европейските, така и на българските земеделци по отношение на сливането на фондовете по линия на общата селскостопанска политика с останалите фондове. Според „ДПС – Ново начало“ качеството на живот, например производството на храни, не кореспондира с намаляването на средствата за европейските земеделци, с липсата на средства за малките населени места, за селските общини във визията на Европейската комисия за следващите 7 години. Приветстваме обаче и намерението на Комисията да работи по ежедневните проблеми на семействата с мерки за повишаване на доходите, със създаване на качествени работни места, с предложения по отношение на проблемите за жилищната политика. Така че ние ще гласуваме за този проект на Годишната работна програма. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващо изказване – народният представител Димчо Димчев. Заповядайте, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. В Доклада на Комисията по въпросите, свързани с Европейския съюз и фондове, информацията е наистина страшно много. Непосилно ще е да обхванем всичко, затова ще засегна няколко въпроса. Това, че Брюксел ни дава насока и посока, е видно за всички. Това, че нашите управляващи козируват, още като видят самолета от Брюксел, също е видно и се усеща от всички. Така обаче не се прави. Разбира се, когато самата политика на този съюз е насочена към разпад на държавността – тук говорим за законодателно право, общи фондове, общи ценности, България обаче трябва да се придържа към своите собствени такива, към своите собствени национални интереси. Във ВЪЗРАЖДАНЕ нямаме проблеми да сме в Европейския съюз, ако този съюз гарантира ползи за нас като държава, като народ. Какви обаче са те? Какви са следващите приоритети на Европейския съюз, които са засегнати в Доклада? Аз също ще се спра на тези шест приоритета, за които преждеговорившата така говори. Точка 1. Устойчив просперитет и конкурентоспособност. Сделката МЕРКОСУР, според Вас, каква е? Европейският съюз беше на прага да подпише нещо, което щеше да доведе до фалит на българското земеделие. И между другото, обидно е за представителите на бившата социалистическа партия, защото това беше засегнато още в КОСАК през 2023 г. – делегацията в Мадрид. Тогава господин Вигенин се изказа в полза на това да се сключат подобни споразумения с Латинска Америка. И единствено Нидерландия, забележете, единствено Нидерландия тогава се обяви против. Как гоним нашите национални интереси? Точка 2. Нова ера за европейската отбрана и сигурност. Дами и господа народни представители, а ако не САЩ, които между другото в момента правят доста рязък завой, Европа трябва да се сниши, да е по-ниска от тревата. Тук цитирам натовски генерал. И хората, които са в този ресор, знаят отлично за какво говоря. Как обаче България ще защити това нашият военнопромишлен комплекс да излезе там, където му е мястото, защото бяхме наистина сред топ държавите в света – подчертавам – в света – ние бяхме в топ 10 на производители и износители на оръжейна продукция. Точка 3. Подкрепа за хората и укрепване на социалния модел на Европа. И тук има няколко предложения в Комисията. Ще гледаме как ще се справим с проблема с бедността. Господа управляващи, нима искате да кажете, че в клуба на богатите има бедни? Не знам как да го нарека това, но си има един епитет. Някои биха казали „политическа олигофрения“, но аз ще се въздържа, няма да го кажа. Точка 4. Поддържане на качеството ни на живот, продоволствена сигурност, вода и природа. Тук, между другото, следващото председателство на КОСАК отиде в Кипър, които ни представят Европейска стратегия за устойчивост на водите. Нещо наистина много важно предвид това, че в България имаме огромни проблеми с безводието и в сравнение с Европа нашите загуби на вода са колосални. Ние сме водещи в класацията по загуба на вода в Европейския съюз. Как обаче, господин Гърдев, понеже засегнахте, че може да даваме предложения, съответно и отрицателни становища, как България ще реагира на това? Как точно ще се справим с проблема с безводието? Аз мога да говоря много по темата. Европейският съюз не отпуска чак толкова големи средства, споменавали сме го. България има нужда от повече от 30 милиарда за смяна на водопреносната си мрежа. В момента тя инвестира, да кажем, стотици милиони в добрия случай всяка година. Кога ще се справим с това безводие и как точно ще покрием европейските критерии? Между другото, споменавайки и това, ще го вържа и с нещо друго. Европейският съюз инвестира 650 млн. евро в трансгранична енергийна инфраструктура, като част от тези средства са предвидени за България. Има шест проекта за инфраструктура, включително електроенергийни мрежи, и осем – за инфраструктура за водород, като забележете, два от тях са и в България: в Стара Загора и в Кюстендил, така наречената водородна долина „Захир“. Само че за една водородна долина „Захир“ в Кюстендил имаме нужда от воден източник, голям воден източник. В момента Кюстендил това лято беше на воден режим. Кажете ми как ще започнем да произвеждаме зелен водород, при положение че има наистина нужда от стотици тонове, да не кажа и по-голяма цифра, дневно. Дневно! А в същото време, за да се направи тази водородна долина, има нужда от голям водоем. Обаче, какво се прави за язовир „Кюстендил“? Абсолютно нищо. Обследван е вече две години. Колко ще са нужни за построяването на този язовир? Какво ще направи България, господин Гърдев? Какво становище ще изпрати? Много… наистина аз ще следя какво ще направим в Комисията специално по този въпрос. Точка 5. Отстояване на демокрацията, върховенство на закона, защита на нашите ценности. Чия демокрация? Кои точно ценности? Как точно се защитава демокрацията в Евросъюза? И как я разбират нашите управляващи? Ами, да Ви кажа как! Аз имам възможността да посещавам и делегации в НАТО, където, между другото, се гласува още преди да се изчете заглавието. Да, ето за такава демокрация говорим! Изпреварвате БКП, скъпи номенклатурчици – бивши комунисти, изродили се във видни либерали и демократи. И как точно Европейският съюз ще бори и ще отстоява тази демокрация? Ами, чрез цензура. Всичко, що идва от държави, които са автократични, неприятелски, ще бъдат цензурирани под една или друга форма – социални платформи. Защото това ще подкопава и уронва авторитета на Европейския съюз. Демократично ще се забранява алтернативното мнение. Какво следва? Саморазправа с политическата опозиция – това ли е разбирането за демокрация? Господа демократи, ами погледнете и докладите – Антикорупционният фонд, как се справяте с корупцията? В 2023 г. този доклад беше ознаменуван, всъщност имаше заглавие „Точка на замръзване“, любимото ми. Точното определение за справяне с корупцията в България: точка на замръзване! Точка 6. Активност без видими резултати. Аз даже се учудвам, че са видели някаква активност. Така не се бори корупция. Ще я борим ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, ще се борим против корупцията, ще се борим против псевдодемокрацията, против политическото лицемерие, но няма да го правим така, както Вие се опитвате да внушавате, че го правим – от вълната на популизма. И, разбира се, ще имате възможност да се насладите на това, когато ВЪЗРАЖДАНЕ управлява. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Димчев. Има ли реплики? Господин Гърдев – първа реплика, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Да внеса някакво уточнение. Продължавам да твърдя, че програмата и доклада по нея са качени на сайта на Народното събрание и съм го изпратил лично на хората, които не са го видели. Това, което ги обърква, както споменах, е, че още от декември месец миналата година Комисията е спазвала всички срокове – господа, отворете си имейлите. Споменаха, че е като програма в сайта на Европейската комисия, защото там е програма, а в нашия парламент е доклад. Искам да внеса няколко принципни пояснения относно процедурата. Тук не атакуваме Европейския съюз и Европейската комисия. Тук приемаме работната програма, върху която после можем да атакуваме всяка една глава и да правим своите предложения, но ако не я приемем, българският парламент ще бъде изключен от процеса. Така, и аз имам критики по всичките точки, по някои по-големи, но обяснявам каква е процедура, защото тя не се познава и оттам идва едно такова прибързано, фриволно отношение и становище. Имаме два картона – наричаме ги жълт и оранжев. Предлага се и червен, но още не е приет. Това са начините и методите, в които националните парламенти, а в конкретика българският парламент може да въздейства върху всички тези предложени точки, да ги стопира, да предлага нови. Процедурата по жълт картон дава възможност на националните парламенти да отправят официално възражение, когато смятат, че дадено законодателно предложение на Европейската комисия не съответства на принципа на субсидиарност – за него е достатъчно една трета от прага на парламента на държавите членки. В оранжевия картон обикновено мнозинството от гласовете е само за предложения по обикновената законодателна процедура. Комисията трябва да ги преразгледа и ако реши, да продължи, а Европейският парламент или Съветът да гласуват относно съответствието с принципа на субсидиарност – какво и кога е правено от българския парламент и какви са реакциите, а и го споменах. След състоялото се обсъждане през септември 2025 г. в Комисията по европейските въпроси – по предложение на Директивата на Европейския парламент и на Съвета по отношение опростяването на трансферите на свързани с отбраната продукти, Народното събрание на Република България чрез Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове изрази мотивирано становище, че принципът на субсидиарност в предвиден договор на Европейския съюз не е надлежно отчетен. България е първата държава, която изразява становище по този въпрос. Друг пример. В 2016 г., когато в програмата е включено предложение на Европейската комисия за ревизия на Директивата за командироване на работници – така нареченият акт Мобилност, спазвайки предвидения срок Комисията по европейските въпроси е разгледала предложението и заключава, че то не отговаря на принципа, и е изпратила своето мотивирано становище до европейските институции. Уважаеми колеги, нашият глас се оказва решаващ. Получаваме право на жълт картон и по този начин е преразгледан по акта „Мобилност“. И така започва самият диалог, така че не сме гумен печат. Четете внимателно програмата, вкарвайте своите предложения, включително неодобрение и включително отхвърляне, но за да го направите, първо, трябва да гласуваме, за да участваме в дебата. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Втора реплика? Госпожо Киселова, заповядайте – имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, тъй като господин Гърдев каза каква е ролята на националните парламенти, аз ще спестя голяма част от това, което имах намерение да кажа. Ще кажа само – господин Димчев, Вие говорите за клуба на богатите и как ние сме бедни. Извинявам се, при капитализъм дали има само богати, или повечето хора са бедни? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „От клуба на богатите ли сте?“) Всъщност ролята на Европейския съюз като съюз, основан и на социална солидарност, е повече хора да бъдат... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Вие ни докарахте до просешка тояга!“) Не, не, не! Тук става дума за друго – за принципната разлика между това как искаме да живеят хората – да живеят по-добре, повече или да живеят малко, но богати и много добре, и ролята на Европейския съюз е за солидарност между поколения и народи. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Теб те избраха от „ДПС – Ново начало“!)
И аз Ви благодаря. Има ли трета реплика? Господин Таслаков, желаете ли трета реплика? Заповядайте. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, седнете си по местата, за да не се сблъсквате помежду си.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Димчев, понеже в предишните реплики стана въпрос за клуба на богатите, за европейската солидарност, за работещите: може ли в дупликата си да разкажете с тази програма къде и как точно Европейският съюз смята да реши проблема с намаляващото население в България? Как Европейският съюз ще ни помогне за това, че най-активната част от българското население работи за други държави, внася данъци и плаща данъци там? Как смята Европейският съюз, че България ще продължава да изплаща пенсии, да изплаща ТЕЛК-ове, пенсии за хора инвалиди? Откъде ще дойдат тези пари, при положение че никой не гледа статистиката и никой не гледа, че най-активната част както на България, така и на Латвия и на други европейски държави, е отишла да работи в другия край на континента, и в България вследствие на това има недостиг в осигурителната система. Така ли е, господин Георгиев? Ако искате, може да вземете и Вие отношение. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли дуплика? Заповядайте, господин Димчев.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и за репликите. Господин Таслаков, трудно ми е да Ви отговоря по простата причина, че Европейският съюз не е показвал каквато и да е съпричастност относно нашия проблем с демографската криза. Напротив, освен че имаме демографска криза, ние имаме и разпад в образованието – нещо, което тепърва ще изпитваме и с което, разбира се, Европейският съюз е запознат, но там не се правят стъпки за това подобряване. Тепърва ние ще изпитваме огромен недостиг не само от лекари, не само от инженери, но няма да има кой да ни върже две кабелчета. В момента недостигът на хора във ВиК… аз ще говоря за своята собствена област. Знаете ли, госпожо Киселова, къде се търсят кадри за ВиК? В затвора в Бобов дол, защото не можем да си ги произведем. Така. Относно просперитета и благоденствието на Европейския съюз да Ви кажа, че 800 хиляди е броят на хората, на българите под прага на бедността и те са се увеличили с 200 хиляди от миналата година само благодарение на Вашето управление. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Гърдев, тук аз искам да засегна нещо друго, тъй като, между другото, бях го записал в изказването си, но впоследствие заради времето предпочетох да не го казвам. Това, което нашата Комисия по европейските въпроси и фондове реализира в последната година, естествено, има и своите положителни неща. Аз ще посоча две. Може би два пъти съм се чувствал като част от отбора на България – тогава, когато наистина сме действали като български държавници парламентаристи, само че това не беше в резултат на политиката на управляващите, а по-скоро на Ваши лични, индивидуални лидерски качества. Единият път е в качеството си на председател на тази комисия – става въпрос, разбира се, за македонския въпрос, когато всички партии заедно застанахме заедно така, както трябва да бъде, така, както подобава на български парламентаристи. Вторият път всъщност беше в доклада на КОСАК и заявката ни за това да се преразгледа Черно море като външна граница за Европейския съюз, тъй като – за тези, които не са наясно, Европейският съюз дава повече средства на държавите, които имат външна граница с Руската федерация, и съответно Черно море ни предоставя тази възможност да не губим средства от Европейския съюз. Това бяха всъщност двата случая, в които мога да посоча това. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Времето изтече. Благодаря.
И аз Ви благодаря. Колеги, има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, имате 6 минути – удължавам Ви времето, господин Георгиев.
Благодаря. Първо искам да обърна внимание на това, че тук реално говорим за една диктатура от страна на Европейския съюз. За никаква демокрация не може да става въпрос и въобще все по-малко може да се говори за общност, защото това, което виждаме и в тази програма, са редица законодателни инициативи, които директно ни се налагат от Европейския съюз. Никой не ни пита какво е добро за България, какво е вредно и така нататък. Всичко се налага директно от Европейския съюз и това е диктатура в най-чист вид! Това е една розова, неолиберална, извратена диктатура! (Шум и реплики.)
Моля да се въздържате от подобни определения.
Ще дам пример за какво става въпрос – за редица законодателни инициативи като режим за иновативните дружества, иновациите, обществените поръчки, авангардните материали, изчислителните облаци, изкуствения интелект, суровини от критично значение, научно-изследователско пространство, биотехнологии, квантови технологии, кръгова икономика, продукти, надзор на пазара и съответствието на продуктите, стандартизация, доставки, правила за пощенски услуги, укрепване на енергийната сигурност и така нататък, и така нататък, включително премахване на субсидиите за изкопаемите горива. Просто там има десетки точки, които продължават в същия дух. Това е чиста форма на диктатура от страна на Европейския съюз към България! За съжаление, това, което можем да кажем, е, че все по-ясно се вижда, че концепцията за Европа на две скорости, която, забележете, преди години управляващото в момента неолиберално мнозинство – ГЕРБ, БСП, „ДПС – Ново начало“, ПП-ДБ, които са с абсолютно същите виждания, в това число към тях също може да причислим и ИТН, и всички тези формации казват: не, няма такова нещо – Европа на две скорости, няма да се случи, никой не говори за това. Е, допреди няколко дни, когато вече съвсем ясно виждаме, че има Европа на две скорости, че тя официално се заявява и че България е в периферията. България е на най-последната скорост, най-ниската, най-слабата скорост на целия Европейски съюз! Това е нещо, което е пределно ясно, което ние го виждаме, а единствено лъжливите медии и политици ни обясняват как вече сме били в клуба на богатите, живеели сме добре и така нататък. Нищо общо, нищо подобно, нищо такова не съществува! Съществува диктатура от страна на Европейския Съюз, съществува тоталитаризъм и съществува набутване на България в периферията в угода на Брюксел! Ние не сме съгласни с това, разбира се, и категорично го отричаме. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли реплики? Не виждам. Господин Терзиев, Вие реплика ли искате? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми колега от ВЪЗРАЖДАНЕ, аз ще бъда кратък, но единственото на което искам да обърна внимание, е именно това, че Вие говорите за диктатура. Когато говорите за диктатура, трябва да знаете, че в Европейския съюз няма такава поради една проста причина – именно солидарност. Всяка една европейска държава е солидарна с другата и именно заради това няма как въобще да говорим за каквато и да е диктатура. Второто нещо, което ми направи впечатление във Вашето изказване, е, че Вие яростно се опитвате да хванете тема за предизборната кампания. Продължавате да наслоявате още доза популизъм, знаейки, че това не е редно, не е полезно за България, а същевременно обяснявате на хората колко много обичате страната и колко и какви патриоти сте всъщност. Разберете, тази политика, която Вие водите, по начина, по който сте тръгнали, няма да доведе до хубав край нито за Вас като политическа формация, нито за страната ни изначално. Разберете, спрете да водите предизборна кампания на база популизъм и на база крайни радикални разбирания с повърхностни послания. Това обърква обществото. Аз разбирам, че сте изключително разочаровани, че не успяхте да спасите българския лев, разбирам го, донякъде разбирам и доводите Ви, но в крайна сметка ние сме в Европейския съюз и ние трябваше да завършим нашата интеграция като европейска страна. И аз съм истински щастлив като млад човек, че в този парламент, с това управляващо мнозинство, се свършиха едни от най-важните в исторически план неща за страната. Благодаря.
Благодаря Ви. Има ли други реплики? Не виждам. Господин Георгиев, за дуплика – заповядайте.
Благодаря. Аз съм изключително впечатлен, че ГЕРБ точно ще ни дават акъл какво да правим, какво да говорим и какво щяло да се случи. Това са хората, които докараха над 800 хил. души под прага на бедност в България, това са хората, които са отговорни за разрухата на България, това са хората, които са символ на корупцията, на олигархията и на мафията в България, това…
Господин Георгиев, моля Ви се, без подобни такива символи. Няма да налагаме такива етикети.
Това са абсолютни факти и е нормално да ги кажа…
Не са факти, изобщо не са факти. Извадете си Проекта на решение.
…и да ги посоча. Не ме прекъсвайте, госпожо Председател.
Аз Ви налагам забележка, защото използвате изрази…
Направете ми забележка за това, че казвам истината…
Да. Налагам Ви забележка,…
…няма и никакъв проблем. Ще я кажа пак. Та казах, че ГЕРБ са символ на мафията в България – Вие ме прекъснахте – и…
Втора забележка Ви налагам.
Направете ми пет пъти забележка. Няма проблем. …и ГЕРБ като символ на мафията докараха над 800 хил. български граждани под прага на бедност. Видяхме им шкафчетата, видяхме им чекмеджетата, видяхме им кюлчетата. Въобще няма какво да коментираме за тази партия. Тя е символ на унищожението на съвременна България, един от най-ярките такива символи. Нещо повече относно диктатурата. Да, има категорична диктатура от страна на Европейския съюз. Ние чухме от самия Бойко Борисов преди време за началниците от Брюксел. Той така ги наричаше. Какво повече да говорим? Да, за ГЕРБ от Брюксел има единствено началници, пред които те козируват, така че нещата тук са много сериозни. Относно това, че сме набутани в периферията на Европа. Абсолютен факт. Може да се разходите по редица български общини и да го видите, без значение дали е във Видин, в Смолян или някъде на друго място. Демографската катастрофа буквално унищожава България, пречи на бизнеса. И ГЕРБ не направиха нищо по въпроса, и Европейският съюз не направи нищо по въпроса, останалите евро-атлантически формации също не направиха нищо по въпроса – ПП-ДБ, които управляваха, БСП, които управляват сега с ГЕРБ, ИТН също управляват с тях заедно с „ДПС – Ново начало“. Всички тези формации нищо не направиха по тези въпроси и накрая имат наглостта и лицемерието да излизат и да казват, че това не било така. Ние сме били в клуба на богатите… Ами не го искаме Вашия клуб на богатите. Това не е клуб на богатите. Виждаме, че еврозоната, държавите от еврозоната, са в рецесия. Виждаме, че те не се развиват. Дори и в този План, който е представен, пише: за поддръжка на нивото на жизнения стандарт. Не за развитие, не за подобряване, просто да се запази сегашното ниво. Катастрофата, която виждаме в гибелните политики на Европейския съюз, е видима, тя е видима от космоса. Всеки може да я види и да я забележи. Затова редица държави изпреварват Европейския съюз и не са само Китай за пример тук, така че имаме една изключително нагла демагогия от страна на евро-атлантическите формации, които се опитват да кажат на хората, че едва ли те са живеели добре. Не, не живеят добре. Именно затова ще Ви накажат на следващите избори. (Възгласи: „Браво! „Браво! „Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Севим Али, за процедура, или за изказване? За декларация. Добре. Първо ще дам процедура и след това господин Садъков – за декларация.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е към Вас по начина на водене. Когато някой колега, особено колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, изричат лъжи от тази трибуна, моля да ги спирате. Относно ГЕРБ, уважаеми колега, заради ГЕРБ се повиши през тези 15 години брутният вътрешен продукт на страната многократно...
Три пъти!
Заради ГЕРБ благосъстоянието на българите расте с всеки изминал ден. И в дългосрочен план заради ключовите решения, които ГЕРБ взе лидерски, ние ще бъдем все по-добре и като държава, и като отделни единици в обществото. Само груба сметка Ви правя и това са факти относно благосъстоянието на българския гражданин. Над 85% от българските граждани имат свой собствен имот или свое собствено жилище. Много е лесно, когато на някой благосъстоянието е високо, да говори за бедност, за този процент от обществото, който не се намира в благоприятно благосъстояние. Много е лесно! И Вие продължавате да сеете популизъм. Аз съм истински решен, че на следващите избори не нас ще накажат, ще накажат популизма – не само Вашия, а на всички опозиционни сили, които не спряха да клатят държавата чрез абсолютно несъстоятелни тези. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Терзиев. Съгласна съм с Вас, затова и на два пъти направих забележка на господин Георгиев, с която той не се съобрази и продължи да я използва, за което пък следва по-тежко наказание – за отстраняване от залата. Колеги, има ли други желаещи за изказване? Не виждам. За декларация – господин Садъков, заповядайте. Закривам дебата по тази точка и след декларацията ще гласуваме.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Поводът за нашата декларация днес е поредната демонстрация на откровен популизъм и политическа демагогия, на лицемерие от страна на така нареченото „Ново начало“. Какво имаме предвид? От една страна, те осъждат комунистическите репресии през годините срещу български граждани от турски произход и мюсюлманите в България. Както исторически е известно, голяма част от тези български граждани принудително бяха прокудени, принуждавайки се да търсят нов живот извън пределите на страната. От друга страна, представителите на същото това „Ново начало“ бяха в основата на случващото се обругаване на тези наши сънародници през вчерашния ден – с дебатите по приемането на промените в Изборния кодекс. Дебати, в които Новото начало позорно мълча, оставяйки своите послушници от ВЪЗРАЖДАНЕ, „Има Такъв Народ“ и ГЕРБ да се саморазправят по тяхна заповед с българската Конституция и международните правни норми. Политическа демагогия и лицемерие от тяхна страна е да четеш подобна декларация днес, знаейки много добре за приближаващата давност на възможно възмездие за причинените злини от тоталитарния режим до 1990 г. Откровен цинизъм е от тяхна страна да инициираш извънредно заседание на Правна комисия, да ѝ създадеш кворум за провеждането ѝ, след което да се правиш на неразбиращ какво поредно парламентарно и политическо зло сътворяваш с тези си действия. Истинските проблеми на изборните нередности и пороци се извършват във всички географски точки на провеждане на избори, но те не се преодоляват с ограничения във възможността за неговата изява, още по-малко с дискриминация на етнически и религиозен признак. Това отдавна е отречено и забранено в демокрациите, към които имаме претенцията да се числим. И днес, както и вчера, направихме, заявяваме, че „Алианс за права и свободи“ категорично ще се противопостави на приемането на ограничаващите изборни права на българските граждани навсякъде по света. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Алианс за права и свободи“.)
Благодаря Ви, господин Садъков. Госпожо Митова, заповядайте за процедура.
Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е във връзка с гласуването. Моля да подложите разделно на гласуване т. 17 на страница трета от Проекта за решение. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Митова. Колеги, при така направеното предложение на госпожа Митова, първо, ще подложа като редакционно предложение на самостоятелно гласуване т. 17 от Раздел I на Проекта на решение. Гласували 141 народни представители: за няма, против 89, въздържали се 52. Точка 17 от Проекта на решение не е приета. Сега, колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение за приемане на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2026 г. с току-що приетото отпадане на т. 17 от него. Гласували 146 народни представители: за 108, против 28, въздържали се 10. Предложението е прието. Моля, режим на прегласуване, колеги. (Народният представител Стоян Таслаков тръгва към трибуната.) Без мотивация. Без мотивация, господин Таслаков. Няма нужда. Колеги, моля, режим на прегласуване. Гласували 144 народни представители: за 108, против 28, въздържали се 8. Предложението е прието. С това изчерпахме и законодателната част.
По начина на водене!
По начина на водене? Добре, заповядайте. И Вие желаете – записвам Ви и Вас.
Госпожо Назарян, Вие вчера бяхте изключително толерантна, но днес не проявихте толерантност да ми дадете възможност да мотивирам прегласуването. Исках да ми дадете възможност, за да поканите най-големите обявяващи себе си за европейци, защото вчера четоха декларация – от ПП-ДБ, как били за европейска България. Надежда Йорданова само където плонжове не направи тук, за да покаже колко е европейски настроена. Но истината е, че единствената проевропейска партия е ВЪЗРАЖДАНЕ със собствена група, но трябваше да ми дадете и да дадете време на ПП да влязат, да изразят позицията си, така че трябваше да бъдете малко по-толерантна. А също така и от БСП, които също ни водят за по-дълбока интеграция към Европейския съюз. С изключение, разбира се, трябва да бъда коректен, деветте човека от ПП-ДБ, които бяха в залата, къде са другите европейци, така и не ги видях. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. При първото гласуване дадох дори две минути – изчаках извън предвиденото време за гласуване. (Реплики.) Заповядайте, госпожо Михайлова, за процедура. Господин Чорбов, ако сте за различен вот, ще Ви дам и на Вас думата. Просто бъдете по-конкретни. И ако пазите тишина, ще мога да Ви чувам, за да подреждам процедурите.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, взимам процедура по начин на водене, имайки предвид това, че и днес в залата продължава, като се спекулира с процедурите за декларации и за начина на водене, да се повдига въпросът по една тема, по която вчера дискутирахме надълго и нашироко. Това е правото на българските граждани, независимо къде живеят те, да гласуват. Взимам тази процедура и се обръщам към Вас, госпожо Председател, за да бъде ясно, че в тази зала парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ защитава правото на всеки български гражданин, независимо къде е избрал да живее – в Съединените щати, във Великобритания, в Република Турция, в Полша или където и да е – да гласува, да упражни правото си и задължението си за вот. Това е изконно като принцип на Движението за права и свободи и нито за момент ние не отстъпваме от този наш принцип, от основата на цялото движение – правата и свободите на българските граждани. Всякакви спекулации на тема, че някой бил имал интерес или няма, са абсолютно безпочвени. Правото на гражданите не подлежи на коментар. Правото на гражданите трябва да бъде гарантирано. Това е изконно право. Точно заради това ние заставаме зад правата на българските граждани и считаме, че те трябва да получат правото си на глас, за да бъде пълна демокрацията в България и да бъде реализирано доброто бъдеще на България, просперитета на страната ни, на родината ни по пътя на демокрацията. В основата на демокрацията са правата на гражданите. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. За различен вот, господин Чорбов, първо. След това ще дам и на Вас думата, госпожо Белобрадова, за процедура.
Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз гласувах против приемането на този доклад. Зная и виждам една специфична особеност. Този доклад мина благодарение на БСП. Без тяхното гласуване – 11 в залата за този доклад, той нямаше да мине. И тук започва един много сериозен въпрос. Абсолютно съм убеден, че БСП гласуваха просто защото трябва да се подмажат на новите си господари от Европа. Явно са решили, че оттам ще имат повече ползи. А защо смятам, че беше редно да не се гласува? Абсолютно съм сигурен, че 99% от хората в тази зала не са наясно със съдържанието на всичките 50 и плюс колко безумни точки. Абсолютно съм сигурен, че нито един от тази зала, които сте гласували „за“, не е наясно със заглавията, които са включени – как да ги тълкува, с изключение на няколко професионалисти. Убеден съм за господин Гърдев, че знае за какво става дума. Останалите знам, че не знаете за какво става дума. Толкова неясно такива локуми се разтягат в Европейската комисия. И това, за което преди малко госпожа Михайлова спомена, за липсата на демокрация. Да, тя започва именно с това, че има абсолютна неяснота какво правим ние. А това, което БСП също прави – да предава избирателите си, също допринася за това, че демокрацията е в абсолютна липса и отсъства в България. Между другото, забелязвам отсъствието и на ПП-ДБ. Много е вероятно, знаейки абсолютната несъстоятелност на тези пасквили, които тук се пишат, да са предпочели тактически да излязат. За тях е ясно, че подкрепят глупостите на Брюксел. Ама БСП къде бяха? Помислете си!
Госпожо Белобрадова, заповядайте за процедура.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, моята процедура разбира се е към Вас. Много Ви моля, тъй като в момента процедурите се използват, първо, от госпожа Михайлова, за да направи декларация за политическото позициониране на „ДПС – Ново начало“ по отношение на българите извън страната, вместо да е истинска процедура. Госпожо Михайлова, имахте време вчера целия ден да вземете участие в дебатите. Не взехте никакво участие в дебатите. Единственото, което направи „ДПС – Ново начало“ е да осигури кворума на Правната комисия. И второ, моля Ви се, госпожо Председател, кажете на господин Таслаков, че вчера трябваше да взима процедури, да взима дейно участие като председател на Комисията за българите извън страната, а не сега да обяснява кой къде бил и какво бил направил. Господин Таслаков, когато беше време, не мъцнахте, седяхте там, скрит като мишка, и си показвахте часовника, че нямало време. Та, госпожо Председател, денят вчера свърши, който е искал да участва, е щял да участва. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, но затова, че нарекохте господин Таслаков с нелицеприятен израз, ще Ви наложа забележка. Колеги, давам 10 минути почивка, след това продължаваме с парламентарен контрол. Господин Петров, Вие желаете да продължим с процедурите, да нарушаваме, да си казваме взаимно ли? (Реплики.) Ще Ви позволя, но знаете, че не е редно. Вие сте един от народните представители, който спазва много стриктно правилата и много добре знаете, че в момента ги нарушавате, защото не е по хода на заседанието.
По хода на заседанието е, госпожо Председател. Процедурата ми е по начин на водене, но ще бъда кратък. Вие работите много добре с Правилника. Молбата ми е да помислите как да направим така, че повече от народните представители да бъдат запознати с него и най-накрая да го научат. Защо? Защото редно е да разберат и да им обясните, въпреки че ги няма в залата, като госпожа Белобрадова, да им обясните, че на първо гласуване парламентарните групи имат определено време. Вчера парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ имаше 24 минути с удължаването, което беше изразходвано напълно от така заявилите се народни представители и дори и да искахме, а ние всички искахме да се изкажем, но нямахме тази възможност, защото на първо гласуване имаме определено време. Благодаря Ви, госпожо Председател, сигурен съм, че ще направите...
Ще го направите на второто гласуване, ще се изказвате по-състоятелно и по-всестранно и пространно. Колеги, 10 минути почивка, след което продължаваме с парламентарен контрол. (След почивката.)
Уважаеми колеги! Възобновяваме нашето пленарно заседание с трета точка за днес: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА НА ЧЛ. 92 – 104 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Получени са писмени отговори на въпроси и питания за периода от 23 януари 2026 г. до 29 януари 2026 г. от: - изпълняващ функциите заместник министър-председателя Атанас Зафиров на въпрос от народния представител Ангел Славчев; - изпълняващ функциите министър Борислав Гуцанов на въпрос от народния представител Стела Николова; - изпълняващ функциите министър Георги Тахов на въпрос от народния представител Ангел Славчев, на въпрос от народния представител Стела Николова; - изпълняващ функциите министър Даниел Митов на въпроси от народните представители: Божидар Божанков, Георги Хрисимиров, Николай Радулов, Стоян Таслаков, Христо Терзийски; - изпълняващ функциите министър Иван Иванов на въпроси от народните представители: Димитър Гюрев, Димчо Димчев, Мартин Димитров, Стела Николова; - изпълняващ функциите министър Иван Пешев на въпроси от народния представител Джипо Джипов; - изпълняващ функциите министър Красимир Вълчев на въпроси от народните представители: Иван Иванов, Кристина Петкова, Стела Николова; - изпълняващ функциите министър Манол Генов на въпрос от народния представител Биляна Иванова, два въпроса от народния представител Димитър Гюрев, на въпрос от народния представител Димитър Гюрев и Стоян Таслаков, на шест въпроса от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Стела Николова; - изпълняващ функциите министър Мариан Бачев на въпрос от народния представител Стоян Таслаков; - изпълняващ функциите министър Петър Дилов на въпроси от народните представители Джипо Джипов и Николай Златарски; - изпълняващ функциите министър Силви Кирилов на два въпроса от народния представител Александър Симидчиев, три въпроса от народния представител Васил Пандов, на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова, на въпрос от народния представител Коста Стоянов, на въпрос от народния представител Любен Иванов, на въпрос от народния представител Петър Петров, на въпрос от народния представител Юлиана Матеева, на въпрос от народните представители Халил Летифов и Шендоан Халит; - изпълняващ функциите министър Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Лариса Савова. Започваме с устните въпроси и питания. Първата група въпроси са към министър-председателя на Република България господин Росен Желязков, който ще отговори на питане от народния представител Явор Илиев Хайтов относно общата политика на правителството в борбата срещу употребата, разпространението и трафика на наркотични и упойващи вещества сред подрастващото поколение и злоупотребата с тях. Заповядайте, господин Хайтов, да развиете Вашето питане.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър-председател, аз няма да употребя допълнението „в оставка“, защото считам, че и до последния час, в който Вие сте такъв, трябва да изпълнявате функциите си стриктно, коректно и по закон. И не мога да скрия добрите думи, които ще кажа за това, че изпълнявате задълженията си по закон, за да се явите на парламентарен контрол – нещо, което е запазена територия основно на опозицията. Но сега, конкретно по въпроса. Употребата, разпространението и трафикът на наркотици и други упойващи вещества, както и други зависимости, са едни от най-тревожните неща, които, за съжаление, се отнасят особено за подрастващите български граждани. Това е тема, която многократно съм поставял от трибуната на Народното събрание. Вие като ръководител на българското правителство също сте ангажиран с тази тема. Всички ведомства, министерства, агенции и други звена, които по закон са длъжни да се борят с употребата, трафика и разпространението на наркотици, са на Ваше подчинение. В допълнение, на 18 февруари 2025 г. участвахте в Консултативен съвет при президента на Република България по тази тема, където участвахте и в изготвянето и приемането на общ заключителен документ. Моят въпрос към Вас е: моля да отговорите каква е общата политика на правителството по отношение на борбата с разпространението, трафика и употребата на наркотични вещества и какво предприехте в изпълнение на приетата от Вас програма за управление на Република България, приета с Решение № 91 от 24 февруари 2025 г. на Министерския съвет, по темата за борбата срещу употребата и разпространението на наркотици?
Благодаря Ви, господин Хайтов. Господин Министър-председател, имате думата да развиете Вашия отговор в рамките на 5 минути. Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хайтов, позволете ми да Ви благодаря в началото за оценката. Общата политика на правителството по отношение на борбата с разпространението, трафика и употребата на наркотични вещества се определя със Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона е създаден Национален съвет по наркотичните вещества към Министерския съвет като орган за провеждане на националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика. Националният съвет е органът, който определя и координира националната политика в областта на наркотичните вещества и прекурсорите. През 2025 г. са проведени 6 заседания на Националния съвет, като са взети важни решения в областите по намаляване на търсенето и предлагането на наркотичните вещества. След взето решение на заседание на Националния съвет са поставени под контрол 9 нови вещества чрез включването им в списъците на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. Поставянето на веществата под контрол е с цел предотвратяване на трафика, разпространението и злоупотребата с тях на територията на страната, като промените са обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 39 от 2025 г. За осъществяването на националната политика в областта на наркотиците и наркоманиите на местно ниво са създадени общински съвети по наркотичните вещества и превантивни информационни центрове към тях – в общините, които са административни центрове на области, като организацията и дейността на съветите се определят с Правилник за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества. Общинските съвети по наркотични вещества разработват, осигуряват и координират изпълнението на общинските стратегии и програми. Към момента на територията на страната функционират 27 съвета. Към общинските съвети са създадени превантивни информационни центрове по наркотици и наркомании. Екипите на превантивните информационни центрове работят предимно за превенция на зависимите и на зависимостите, и то работят на терен в училищна и извънучилищна среда с доброволчески младежки екипи, с родители и с експерти, работещи по проблемите. За пълното и ефективно изпълнение на националната политика по намаляване на търсенето на наркотичните вещества и техните аналози сме препоръчали на кметовете там, където има общински съвети по наркотични вещества и превантивни информационни центрове, да попълнят незаетите щатни бройки чрез обявяване на конкурси за експерти със съответното професионално направление. В началото на тази година Националният съвет по наркотични вещества разгледа, обсъди и прие преработената Национална стратегия за борба с наркотиците за периода 2025 – 2029 г. с период на изпълнение 2026 – 2030 г. заедно с преизчисления финансов план за изпълнение на плана по дейностите на Националната стратегия, като се извърши и превалутиране на заложените суми. В Стратегията са включени и се предвиждат за изпълнение нови програмни дейности. Провеждат се нови програми за превенция, за обучение на специалисти от детското и училищното здравеопазване, на специалисти, работещи по проблемите на зависимостите. Разкриват се нови места в програми за психосоциална рехабилитация, нерезидентен тип – това са дневни центрове, и резидентен тип – терапевтични общности. Предвижда се обучение на млади хора в помощ на експертите от превантивните информационни центрове. Планират се всеобхватни превантивни дейности, насочени към деца, младежи и лица, неупотребяващи наркотични вещества; деца, младежи и лица в риск от употреба на наркотични вещества и такива, употребяващи наркотични вещества; към родители, семейства и близки на употребяващи наркотични вещества и към лишени от свобода; и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Предвижда се: повишаване ефективността на контрола върху дейностите с наркотични вещества за медицински цели при осигуряване на баланс на наличието и достъпността на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества; разширяване на достъпа на лечение, включително на лица под 18 години, като се развие мрежа от лечебни заведения и услуги чрез оптимизиране броя на леглата в стационарните заведения за психиатрична помощ с цел осигуряване на лечение на абстинентен синдром; психични състояния вследствие на употребата на наркотици; коморбидни състояния; състояние след комбинирана употреба на вещества; нелегални и легални психоактивни вещества, включително предписани лекарства; разкриване на държавни програми за лечение и психосоциална рехабилитация на лица под 18 години със злоупотреба или зависимост към психоактивни вещества; създаване на стандарти и методики, базирани на добри практики в различни области на лечение и психосоциална рехабилитация. Съществен елемент е създаването на национална междуведомствена мрежа за координация, информационен обмен на целите и ограничаване на търсенето и предлагането на наркотични вещества и противодействието на престъпленията, свързани с тях, с цел подобряване на координацията между институциите, имащи отговорност по линия наркотици. Въведени са съответните стандарти, които се предлагат като единна система за качеството на превантивните програми. Използват се скринингови въпросници, ранни и кратки интервенции, мотивационно интервюиране. Въведени са две национални програми за: превенция на употребата на наркотични вещества в училищна среда; регулярно провеждане на кампания на национално и местно ниво; оптимизиране на нормативната уредба в областта на лечението и психосоциалната рехабилитация на лица, зависими от наркотични вещества. Укрепен е административният капацитет на звената, ангажирани с контрол на дейностите с наркотични вещества и техните препарати. В областта на международното сътрудничество и обмена на информацията се повиши значително участието на експерти от различни институции по линията на програмата за контрола на наркотиците. В изпълнение на политиката на правителството още в началото на мандата му ръководството на МВР изготви план за прилагане на мерки и изпълнение на конкретни задачи с цел превенция и противодействие на престъпления, свързани с производството, разпространението и злоупотребата с наркотични упойващи вещества с основен аспект – подрастващото поколение. В плана са заложени конкретни мероприятия, които се изпълняват от служителите на Главна дирекция „Национална полиция“, ГДБОП, Главна дирекция „Гранична полиция“, СДВР и областните дирекции на МВР. През периода януари – ноември 2025 г. са проведени 6301 полицейски операции на територията на цялата страна за пресичане дейността на транснационални престъпни структури или отделни лица, занимаващи се с трафик, производство и разпространение на наркотични и упойващи вещества. Извършени са проверки на близо 22 хиляди питейни и увеселителни заведения, както и на близо 20 хиляди наркосборища. Установени са 88 оранжерии, 111 ниви за отглеждане на растения от рода на конопа, както и 44 лаборатории за производство на синтетични наркотични вещества. Вследствие на подобрената координация между институциите и активната дейност на структурите на МВР отчетеният ръст на иззетите през 2025 г. количества наркотични вещества и акцизни стоки при самостоятелни и съвместни действия на МВР и Агенция „Митници“ е най-високият за последните 5 години. През 2025 г. българските митнически служители задържаха общо 2345 кг, 255 262 броя таблетки и 167 л наркотични вещества и прекурсори в общо 121 случая. Според данните за 2025 г. задържаният кокаин на територията на страната по разработки на ГДБОП с партньорски служби е 575 кг. Количеството, иззето на територията на страната, е над 34 пъти, повтарям – над 34 пъти, в сравнение с 2021 г., 12 пъти повече спрямо 2022-а и 8 пъти повече спрямо 2023 г. Най-значимият случай с кокаин през миналата година е задържането на 206 кг при специализирана операция на митнически пункт „Капитан Андреево“, осъществено на 18 юли 2025 г. Това е най-голямото задържане на кокаин на сухопътна граница на България. През последните 3 години е налице тенденция към значителен ръст на случаите, свързани с разпространение на фентанил. В тази връзка ГДБОП създаде специализирано звено, което ежемесечно събира, систематизира и анализира цялата информация, свързана с производство, трафик и разпространение на фентанил в страната. През 2023 г. са регистрирани 5 случая. През 2024 г. са регистрирани 54 случая с установен 1,9 кг фентанил. За 11 месеца на 2025 г. са констатирани 240 случая с иззети 7 кг фентанил. Хашишът е 57,5 пъти повече в сравнение с иззетия през 2021 г., 23 пъти повече спрямо 2022-а, 5 пъти повече от 2023-а и почти 21 пъти повече в сравнение с 2024 г. Канабисът е 5 пъти повече в сравнение с този, иззет през 2022 г., 3,5 пъти повече спрямо 2023 г. и 1,5 пъти повече спрямо 2024 г. През миналата година иззетата марихуана е 1854 кг в 64 случая, което представлява 79% от общото количество задържани наркотици. Най-голямото количество е задържаното от митническите служители на „Капитан Андреево“ на 12 септември 2025 г. – 740 килограма. Предотвратени са 14 опита за внасяне в страната на вещества, използващи се за производство на пълнители за вейпове. Със задържаното количество вещества, съдържащи производни на канабиса, могат да се произведат няколко хиляди пълнители за вейпове. На чужда територия по сигнали на ГДБОП през 2025 г. са иззети значителни количества, основно Франция, Турция, Гърция, Швеция, Чехия и на полско-словашката граница. На територията на цялата страна се извършват постоянно специализирани полицейски операции и проверки в заведения, където фокусът, освен притежанието и разпространението на наркотици, е и установяването на лица под 18-годишна възраст без придружител, и е насочен към лицата, разпространяващи и употребяващи диазотен оксид и електронни устройства за пушене тип вейп в нарушение на въведените забрани. С цел ограничаване виртуалната продажба на наркотични и упойващи вещества се осъществява 24-часов мониторинг на интернет пространството; преустановена е дейността на 9 уебсайта за продажба на вейпове и канабиноидни продукти със задържане на забранени за внос, продажба и употреба в страната наркотични вещества. По линия на превенцията са разработени и се изпълняват две национални програми, които обхващат учениците от цялата страна: Национална програма „Работа на полицията в училищата“ и Национална превантивна програма „Предпазване на младите хора от престъпления“. По първата програма през 2025 г. са проведени 6200 лекции и беседи, както и 171 заключителни мероприятия с участието на 13 хиляди деца. По линия на социалната политика и закрила през миналата година Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето организираха специална кампания в училищата в цялата страна – открити уроци за вредата от употребата на наркотици, вейпове и райски газ. В своеобразните открити уроци лекари токсиколози, психолози, кардиолози, спешни медици разказваха на учениците на разбираем език за вредите и отражението върху здравето при употреба на подобни субстанции. Те даваха реални примери от практиката си. Целта е привличане на общественото внимание върху опасностите, като в кампанията се ангажираха редица популярни личности от областта на спорта, като Министерството на труда и социалната политика и Държавната агенция за закрила на детето създадоха и специализирани информационни видеоклипове, които да помогнат на учители, родители и младежи да могат да получат полезна информация от лекари за вредите от подобни субстанции. Те са качени в социалните мрежи, както и се предоставят за свободно ползване на всички учебни заведения в страната. По линия на Министерството на образованието и науката през миналата година за първи път е разработена и започна да се изпълнява Национална програма за квалификация на учителите и училищни специалисти, насочена към това как да разговарят с учениците за наркотиците, как да изграждат устойчиви нагласи срещу употребата им и как да разпознават ранните белези на риск. С оглед нарастващата популярност в програмата целенасочено е включена и темата за вейпинга. За тези месеци обученията достигнаха до екипите на над 2000 училища или над 90% от училищната мрежа. Обучените родители, психолози и директори започнаха да организират и тематични родителски срещи, чрез които се изгражда партньорство с родителите както за информираност относно рисковете, така и за ранно разпознаване на симптомите, и навременно сигнализиране. Усилието по Програмата е планирано да продължи и да се надгражда през 2026 г., за което се надяваме да има политическа приемственост по тази важна обществена тема. За около година е постигнато увеличение на около 10% на психолозите, назначени в училищата, като към днешна дата те са общо 1563-ма. Именно училищните психолози са ключови за превенцията, ранната интервенция и работа с деца в риск. Осигурени са значителни средства за повече спорт и изкуство в училищата под формата на допълнителни училищни дейности, тъй като спортът и изкуството са една от най-ефективните косвени мерки за превенция и ангажиране на децата. В допълнение – през последната година Министерството на образованието и науката разработи информационни материали, образователни филми, създадени по ученически истории, и организира дискусии по места в училищата за вредата. В тях отново се включиха авторитети за учениците – познати личности, с цел сближаване на вижданията за вредите от наркотиците на достъпен и общ език. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър-председател. Господин Хайтов, имате възможност да зададете два доуточняващи въпроса. Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. С Ваше позволение, знание и съгласие ще си позволя да задам една група допълнителни уточняващи въпроси. Тъй като може би в тях се съдържа искане за цифри, убеден съм, че премиерът едва ли може да посочи конкретно днес и сега, без предварително да има подготовка. Но това, което искам допълнително да изясним, уважаеми господин Министър-председател, е: имате ли информация, ясна и конкретна, колко е бройката на наркозависимите по видове? Колко са наркопласьорите на оперативен отчет? В анализа на Министерството на вътрешните работи посочва ли се откъде и чрез кого се осигуряват наркотични вещества? Наскоро имаше посещение на служители на DEA в България. Те бяха тук, за да подпомогнат работата на нашите служители, чиято работа е доста тежка и отговорна, но това е една друга тема. Нищо не казахте също така и по отношение на присъствието на България в сивия списък за прането на пари. Имате ли данни и информация тези пари от наркотрафик по какъв начин се изпират? Това са моите допълнителни въпроси.
Благодаря Ви. Господин Министър-председател, имате възможност да отговорите на въпросите в рамките на 3 минути. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хайтов, Вашите въпроси имат отговори. Аз в момента не мога да Ви дам конкретни числови данни, но тази информация ще Ви бъде предоставена, ако имате желание за това, както по отношение на брой, така по отношение на източници, така и по отношение на всички числови данни за производство, разпространение и употреба. Аз споменах, че по линия на трансграничното и друго международно сътрудничество с аналогични служби на правоохраняващите в България са извършени и разработени много операции в страните от Европейския съюз, и не само. В този смисъл сътрудничеството с DEA започва още от източниците, които се намират в Латинска Америка. По отношение на сивия списък. Само няколко месеца не стигнаха на настоящото правителство да се похвали с това, че България вече няма да е част от сивия списък, но това предстои –зависи от няколко законодателни решения, които този или следващия парламент ще намерят. Уверявам Ви, че цялата информация, която не съставлява класифицирана такава, може да Ви бъде предоставена. Благодаря за въпросите.
Благодаря Ви, господин Министър-председател. Господин Хайтов, имате възможност за отношение в рамките на две минути. Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър-председател, имайте предвид, че това не е въпрос, зададен само от мен. Практически, за да стигнем днес до този дебат с Вас, първоначално ръководството на Народното събрание отказа да го допусне като противоречащ на Правилника. Но след мое оспорване пред Председателския съвет, там всички парламентарни групи взеха отношение и подкрепиха този въпрос като изключително актуален и болезнен. Практически на заседанието на Председателския съвет не получих подкрепа в самия дебат само от парламентарните групи на ГЕРБ и „Ново начало“. Всички останали колеги твърдо и категорично заявиха, че това е един сериозен, болезнен и наболял въпрос. Ще Ви дам само една информация. Вашата партия ГЕРБ е в коалиция с Българската социалистическа партия. И Вашите коалиционни партньори, които ръководят Комисията по младежта и спорта, младите звезди на Социалистическата партия – Габриел Вълков и Атанас Атанасов, организираха един дебат, в който експерти поясниха, че за изминалата 2025 г. жертвите, които са починали от свръхдоза, са над 100. Това е изнесено в техния семинар. Защо го казвам? Защото е ясно, че на пазара няма недостиг на наркотици. Вие хубаво посочвате ръста на разкритите, но за съжаление, на териториален принцип видимо не са проблем снабдяването, доставката и трафикът на наркотични вещества. И тук се пораждат множество въпроси, освен факта за евентуално пране на пари и трупане на неимоверни печалби по този ред: дали наркокартели и наркобарони не се бъркат в работата на политически партии, дали по някакъв начин не участват и в политически процеси? Но това са едни риторични въпроси, които нито сега можем да разискваме, нито му е мястото, нито може би му е и времето. По значително по-различен начин исках да протече тази дискусия, но наистина държа на коректност, и фактът, че сте в оставка, всъщност ме възпира да бъда максимално позиционно точен. Но искам да обърна внимание на Вашия отговор. Моля Ви, когато се приберете в Министерския съвет, да обърнете внимание на сътрудниците, които са Ви помогнали за изготвянето на този отговор, защото там четири или пет пъти се говори за бъдеще време. Госпожа Фандъкова е филолог и може да Ви помогне. За кога? (Реплики от народния представител Йорданка Фандъкова.) Термини като „ще открием“ и „ще намерим“ са в бъдеще време. Просто Вие фактически няма кога да се справите с тези проблеми. Всичко това, което дискутирахме, трябваше да бъде ясно посочено – дотук какво е свършено, какво не е направено и какво трябва да се подобри, за да се реши този остър проблем. Аз съм избран за народен представител от Двадесет и пети многомандатен район – „Люлин“, „Надежда“, „Красна поляна“, и искам да Ви кажа, че познавам добре работата там на служителите в съответните районни управления, които…
Времето, господин Хайтов!
…имат ангажимент да се борят с това обществено зло. Тяхната работа наистина е много тежка и неблагодарна. И аз се надявам, че в оставащите Ви дни като министър-председател няма да загърбите този въпрос, защото той касае бъдещето на България. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Хайтов. Тъй като в началото коментирахте поведението на Председателския съвет, държа да подчертая, че тогава коментарите бяха чисто процедурни – дали министър-председателят е компетентната институция, към която трябва да бъдат зададени въпросите, а не дали са актуални, или не. Преминаваме към следващата група въпроси. Към министъра на културата въпрос ще зададе народният представител Станислав Георгиев Иванов относно дейности по премахването на бившия военен завод „Черно море“. Заповядайте, господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! По общодостъпна информация от седемдесетте години на миналия век на територията на радиозавода в град Варна са извършени археологически проучвания и са намерени две старобългарски селища и един некропол. Това е намерено на територията на радиозавода. Оттогава до този момент няма никакви други установени археологически проучвания на тази територия. Въпросът ми към Вас, господин Министър, е, че към момента един господин, който е наш колега и твърди на всеослушание, че е радетел за българското, за запазване на археологията, на ценностите и така нататък… На територията на този завод се извършват изкопни и други работи, които са свързани с копаене, и най-вероятно и погубване на тези ценности. Въпросът ми е, аз съм го задал много конкретно: на територията на завода и на парцелите, които съм посочил, дали има установени такива артефакти, и не е ли редно, когато се извършват такива изкопни работи, разбира се, ако са законни, защото аз изказвам едно обосновано предположение, че може и да не са, дали не е редно да има наблюдение от археолог, което е практика във Варна, знаете, в централната част е така – да, вярно, това не е в централната част, но все пак фактът, че от 1972 г. има там открити такива старобългарски селища и некропол, да има наблюдение от археолог? Това ми е въпросът.
Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Министър, заповядайте да развиете Вашия отговор в рамките на три минути.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на Вашия въпрос Ви информирам за следното. Министерството на културата е отправило запитване към директора на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да получи необходимата информация относно статута на посочените от Вас поземлени имоти. След извършена справка в Националния документален архив на НИНКН и данните от Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ се установи, че на територията на поземлените имоти с посочените от Вас идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, област Варна, няма данни за наличие на археологически недвижими културни ценности. Западно от цитираните поземлени имоти е проучен плосък некропол от VIII – IX век. Резултатите от проведените археологически проучвания са публикувани от Димитър Димитров в статията „Варна и близката околност през VII – IX век“ в „Известия на Народния музей Варна“, 1982 г., том 18, стр. 65. Обектът е регистриран в Автоматизираната информационна система „Археологическа карта на България“ с регистрационен картон № 1400014. Северно от споменатите имоти в квартал „Трошево“ на град Варна е проучен средновековен некропол от края на IX, началото на X век, регистрационен картон в системата № 1400013. Археологическите проучвания разкриват 783 гроба, преобладаващата част от които са християнски. Повечето от гробните ями са облицовани и покрити с плочести камъни или антични тухли. Няма данни в териториалния обхват на двата некропола да попадат цитираните поземлени имоти. Бих искал да Ви припомня, че съгласно изискванията на чл. 80 и чл. 83 от Закона за културното наследство всички инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се съгласуват по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство с Министерството на културата чрез НИНКН. Поради отсъствието на недвижими културни ценности в горецитираните имоти не се изисква съгласувателно становище, както всички дейности, нарушаващи целостта на земния пласт, следва да се извършват при стриктно спазване на чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство, който гласи: „Когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански дейности, при търсене, проучване и добив на подземни богатства и при други дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, земната основа, земните недра и под вода, се открият структури и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира незабавно и се прилага чл. 72“. Благодаря за вниманието.
Благодаря, господин Министър. Господин Иванов, имате възможност за реплика в рамките на две минути? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Така, ще подходя малко по-отдалеч. Добре, в момента наистина ми цитирахте какъв е редът, по който трябва да се установи и да се съгласуват дадени разрешения, но ще се върна в началото. Вие започнахте с това, откога фактически има научна статия – 1985 г. Значи самите археологически разкопки са от 1972 г., а през 1985 г. има издадена научна статия и оттогава нямаме никакви други данни. Сега сме 2025 г., а в непосредствена близост до тези установени вече разкопки – проучени и така нататък, се извършват изкопни работи. Смятате ли, че тогава – 40 – 50 години назад, е било така мащабно самото проучване, или все пак може и да са останали непроучени обекти? Това ми е въпросът. И ако в тези парцели, които съм посочил, не е установено през 1985 г., че има такива артефакти, моля, кажете ми, в кои парцели има тогава? Така да обърнем въпроса. В кои парцели има? Това е. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Иванов! Разбира се, ако има данни за находки с археологическа стойност, е необходимо, както споменах, да се извършат конкретните действия, но тъй като става въпрос за други терени, си има ред, по който всичко това се случва. Така че моят отговор е, че ако имате въпрос за конкретен друг терен, със сигурност ще направим справка и ще Ви я дам, защото отсега оттук, от трибуната, няма как да Ви отговоря конкретно на този въпрос. Благодаря.
Благодаря Ви, министър Бачев. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към следващата група въпроси. Към министъра на енергетиката Жечо Станков въпрос ще зададе народният представител Петър Николаев Петров относно заблатяване вследствие избила вода с концентрация на сяра от компрометиран запечатан сондаж в землището на община Якимово, област Монтана. Заповядайте господин Петров.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! Дойде ред и на този въпрос, иницииран от обстоятелството, че преди повече от 20 години е било проведено едно геоложко проучване чрез подземен сондаж за наличието на петролни продукти на дълбочина около три хиляди метра в землището на село Дългоделци, община Якимово в област Монтана. В това землище са осъществени общо два сондажа и още няколко такива в съседните села Пишурка и село Расово, община Медковец, доколкото аз успях да се снабдя с информация. Всички сондажи са запазени впоследствие, включително и този на приложената снимка към въпроса. В двата извършени сондажа в землището на село Дългоделци се е появила топла вода с температура около 40 градуса и с високо съдържание на сяра, като поради това сондажите са били капсулирани, но пък запазени. Известно време след това, предполага се от високото съдържание на сяра, тръбите в сондажа са корозирали, по информация на местни жители, и водата, която извира под налягане повече от 20 години, вече се разлива на повърхността на едни от най-плодородните почви в района. Видно от приложената към въпроса сателитна снимка разливът на тази избила вода е образувал блато с площ около 10 – 15 декара и обхваща частично описани от мен земеделски земи. Тази гореща вода с високо съдържание на сяра се разлива на повърхността на земята и вече има опасност да се просмуче в най-горните подпочвени водни слоеве – уточнявам, към момента на подаването на въпроса, и малко преди това. До тези слоеве интересното е, че имат достъп множество кладенци в района. По информация от министъра на околната среда и водите от февруари 2024 г., получена от мен по реда на устния парламентарен контрол, компрометираните сондажи в землищата на село Дългоделци, община Якимово, и в землищата на село Пишурка и село Расово, община Медковец, не са включени в списъка на находищата за минерални води – изключителна държавна собственост, по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите. Редно е да получим информация може ли Министерството на енергетиката да помогне по някакъв начин, за да се предотврати за в бъдеще евентуално изпускане на вода, която пък съответно да засяга плодородни земеделски земи. Та затова, и след като са ме препратили от Министерството на околната страда и водите, нямах друга възможност, освен да Ви попитам: дали може по някакъв начин Министерството да помогне? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Господин Министър, имате възможност да развиете Вашия отговор в рамките на три минути. Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров! Във връзка с поставения от Вас парламентарен въпрос и предоставената информация считаме, че се касае за „Сондаж Р1 Дългоделци“, който сондаж е просондиран от геопроучвателното предприятие „Михайловград“, в далечната 1984 г. Сондажът е с дълбочина пет хиляди метра, като в хоризонтите между 3400 и 4780 метра е установен приток на вода. Сондажът първоначално е бил предвиден за проучвателен сондаж за нефт и газ, но от гледна точка на тези въглеводороди той е бил празен. При изпитанията също е получен допълнителен приток на пластова вода, който е с температура 50 градуса, и както Вие сам споменахте във Вашето изказване, с високо съдържание на сяра. След като са приключени проучвателните работи, сондажът е заглушен, бетониран и съответно не се е пристъпило към неговото пълно ликвидиране, както се извършва с част от други сондажи. Сондажът, още веднъж, е изграден от геопроучвателно предприятие „Михайловград“, като същото попада в държавна собственост. Въпреки това за сондажа и неговата собственост няма издаден акт за държавна собственост както към момента на неговата консервация, така и до ден днешен. Въпреки че Законът за подземните богатства казва конкретната компетентност на министъра на енергетиката, касаеща търсено-проучвателни дейности, добивни дейности, свързани с подземни богатства, опазването на земните недра, свързани с подземните богатства, след изпращането на Вашия въпрос веднага изпратих екип на Министерството на енергетиката от Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, по-специално от отдел „Контрол“, които да посетят указаното от Вас място. Това, което установихме, е следното: действително става въпрос за „Сондаж Р1 Дългоделци“, което се намира в землището на село Дългоделци, община Якимово, област Монтана. Сондажната колона е компрометирана, корозирала, и от нея изтича флуид, вода, който е с високо съдържане на сяра. Мястото на сондажа, както и Вие споменахте, е силно оводнено и на места има и заблатявания. Прави впечатление, че водата, изтичаща от сондажа, протича в източна посока през обработваеми земи, ниви. Веднага след като бях информиран за това, както и Вие сам споменахте, с цел да не бъдат компрометирани подпочвените води, съм изпратил необходимите документи по компетентност в РИОСВ – Монтана, както и съм се обърнал към Община Якимово, но предвид факта, че сондажът е върху общински земи и предвид това, че сондажът няма акт за държавна собственост. Това, което виждам като потенциал, е местната власт да изпрати искане с предприемане на действия към комисията, към колегите от МВР, която е свързана с конкретни непредвидени дейности, които биха застрашили живота и здравето на хората, и съответно да се отпуснат средства като по предварителни данни става въпрос за стотици хиляди левове, които са необходими за пълната консервация, или ако щете ликвидация, на един такъв сондаж, за да няма впоследствие в годините отново такива корозии и пробиви по съответните тръби. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли реплика, господин Петров? Заповядайте.
Господин Министър, благодаря за извършената проверка от Ваша страна, която е потвърдила така изложените от мен твърдения и обстоятелства. Хубаво е, че сте направили проверка и е започната първоначалната фаза, която, за съжаление, показва, че за този сондаж няма, на първо място, акт за държавна собственост, а според мен би трябвало да има акт за държавна собственост, и такъв да бъде издаден. За съжаление, не мога да контролирам този процес. Споменахте, че сте се обърнал към РИОСВ – Монтана. Аз ще говоря още днес с министър Манол Генов. В това отношение да се действа това да се случи по-бързо от страна на техните становища и така нататък. Молбата ми е, ако може да комуникирате и с Община Якимово, ако може и те да се забързат. Най-важният проблем е да се поправи тази корозирала тръба. Прав сте, че трябват много пари. Аз лично съм песимист обаче, че всякакви заявления и дори евентуално да бъдат подавани, аз не вярвам, че Община Якимово ще подаде заявлението в така наречената Комисия по бедствия и аварии, но дори и да подаде, бюджетът ѝ е 135 млн. лв., а заявленията годишно са около 800 за около половин милиард. Там е един изключително голям проблем. Може би, ако имате идея, да се измисли някакъв друг начин за временно финансиране, за да се постигне едно такова запечатване на тази корозирала колона и по този начин да се попречи на заблатяването в тези земеделски земи, тъй като това е нашата голяма цел. Разбира се, може да чакаме доста дълъг период да се издаде акт за държавна собственост, но проблемът е, че все още продължава да извира тази вода и да заблатява. Отново ще повторя, че там има и кладенци, има и подпочвени води, и Вие сам го споменахте в отговора си. Това е големият проблем. Ако имате някаква идея, ние ще се радваме да съдействате поне това да направим, тъй като, знаете, и в Комисията по бедствия и аварии отнема доста време разглеждането и евентуалното финансиране на такива заявления. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Желаете ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петров, има конкретни действия, които може да бъдат извършени. Те са свързани с максимално бързо подаване на документите към Комисията – по-позната между хората като Комисия по бедствия и аварии. Тук трябва да бъда обаче откровен към Вас. Няма смисъл към момента да бъде директно подаден там документът и щеше да изглежда несъстоятелно аз самият, или който да е от тези институции, точно в момента да го подадем, защото тази комисия няма бюджет. Нейният бюджет е обвързан с държавния бюджет и предвид факта, че в момента нямаме държавен бюджет, би било, как да кажа, просто извършване на симулиращи действия, че искаме да помогнем – да, от гледна точка на това, че в момента в Комисията няма заложен бюджет за тази година. Но това, което мога да Ви гарантирам – имате подкрепата както на цялата администрация на Министерството на енергетиката, така и лично моята. В момента, в който има държавен бюджет, да може да подходим към тази комисия отговорно и в максимално кратки срокове да се отпуснат средствата. Както и Вие самият заявихте, надали Община Якимово може да задели от капиталовата си програма конкретно средства само и единствено за този сондаж. В годините назад – 70-те, 80-те, 90-те години, има извършени над 2000 сондажа в Северна България, които са били с перспектива за нефт и газ, търсене и проучвателни дейности. В много малка част от тях в момента се добива. Истината е, че голямата част от сондажите попадат и към момента в площите за търсене и проучване, и там можем да търсим отговорност на сегашните концесионери, въпреки че те не са просондирали. За съжаление, с конкретния сондаж лично се запознах – той е извън площите на предприятията, които търсят, проучват или добиват там, така че трудно можем да въвлечем частен интерес или частен капитал, който да заглуши този сондаж. Предвид факта, че има голямо съдържание на сяра, няма как и Общината по една или друга причина да използва тази вода като геотермален източник, който да бъде насочен към най-близкото населено място. Защото един такъв проект би се компрометирал, както и сам споменахте: голямото съдържание на сяра ще доведе до бързото амортизиране на тръбите и инсталациите и не си заслужава дори и Общината да стартира проект. От моя страна имате подкрепа и в момента, в който имаме работещ държавен бюджет съвместно с Вас, с институциите да внесем съответните документи в Комисията, за да може да се процедира в максимално кратки срокове. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, министър Станков. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към последната група въпроси, уважаеми колеги народни представители, към министъра на отбраната Атанас Запрянов. Първият въпрос ще бъде зададен от народния представител Ивелин Първанов Първанов относно членството на български организации в Междусъюзническата конфедерация на резервистите. Заповядайте, господин Първанов.
Господин Председател, уважаеми господин Министър! От 2003 г. след приемането на Република България в НАТО, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва с помощта на Министерството на отбраната сключва договор с Междусъюзническата конфедерация на резервистите (CIOR) в качеството ѝ на най-масовата организация на резервистите в страната. През 2024 г. Министерството на отбраната предлага на президента на CIOR да прекрати договора със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и да сключи нов договор със Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ (СОРА). Във връзка с гореизложеното въпросът ми е: какви са причините за смяната на организацията, която представлява нашите резервисти в Международната конфедерация на резервистите в Европа? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Заповядайте, господин Министър, да развиете Вашия отговор в рамките на три минути.
Благодаря Ви, господин Председател! Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Първанов! Благодаря за поставяния въпрос относно членството на български организации в Междусъюзническата конфедерация на офицерите от запаса CIOR. Уверявам Ви, че Министерството на отбраната оказва сътрудничество с неправителствени организации със сфера на дейност или в областта на сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещите, резервистите, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност в съответствие с разпоредбите на чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В отговор на конкретния въпрос, който сте поставили, Ви предоставям следната информация. Междусъюзническата конфедерация на офицерите от запаса е независима организация със собствен статут, роля и процедури, която осъществява самостоятелно дейностите си и членството на неправителствени асоциации към нея. CIOR е неполитическа организация с нестопанска цел, обединяваща асоциациите на националните резерви на държавите членки, имащи важна роля да подкрепят политиките на НАТО за подпомагане на постигането на целите на Алианса. Това членство е напълно доброволно. Министерството на отбраната няма участие при определяне на критериите на CIOR за членство на организации към тях. Също така, Министерството на отбраната няма както критерии и правила за определение на членове на CIOR, така и механизми за влияние върху дейността им. В заключение искам да Ви уверя, уважаеми народни представители, че Министерството на отбраната и в бъдеще ще си сътрудничи с неправителствени организации съгласно Наредба № 12 от 17 юли 2024 г. Наредбата, с която се определят условията и редът за предоставяне на финансова или материална помощ, или помещения във военни клубове, или други подходящи помещения, сгради в управление на Министерството на отбраната, или структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Сътрудничеството се осъществява в съответствие с утвърдени приоритети на Министерството на отбраната в областта на военно-патриотичното възпитание и сигурността на отбраната, които ежегодно се утвърждават от министъра на отбраната за следващата календарна година съгласно утвърдени правила за сътрудничество на министъра на отбраната с неправителствените организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната. Няма писмо, с което Министерството на отбраната да е предложило изключване на дадена българска неправителствена организация и включване на друга. Това е неправомерно и няма как да стане. Министерството на отбраната е давало референтни писма за всички български организации, които са кандидатствали за международно членство. Такова писмо е давано на Съюза на офицерите от запаса и резерва, на Съюза „Атлантик“ и ако не знаете, има и трета организация CIOR – България, която също претендира за членство, но не Министерството на отбраната решава кой да бъде член и да не бъде член. Има си Устав CIOR – международната организация, и тя решава. Благодаря.
Благодаря, господин Министър. Господин Първанов, желаете ли реплика? Заповядайте.
Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва има над 20 хиляди членове, за разлика от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“, който наброява не повече от 150 човека. Освен това, в Съюза на офицерите и сержанти от запаса и резерва членуват освен офицери и сержанти, така също и войници от запаса и резерва, докато Съюза „Атлантик“ е сдружение само на запасни офицери. От тези факти е видно, че Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва е организация, която е в най-пълна степен изразител на представителността на резервистите в България. Този съюз повече от 20 години е представлявал нашите резервисти в Междусъюзническата конференция на резервистите в CIOR. Преди малко повече от година Министерството на отбраната решава да смени организацията, която ни представлява с друга – СОРА „Атлантик“, на базата на изразени от последните скалъпени обвинения с политически оттенък. Военно-патриотичните съюзи в България са организации, създадени с непартийна и неполитическа цел, и не е редно с лека ръка да бъдат употребявани за политически цели, тъй като документът наистина е изпратен до Вашето министерство и е бил приет – имам го в електронен вариант. Там са посочени такива интересни неща, че едва ли не те са били на някаква конференция в Москва и цялата тази организация се явява почти като прокси на Кремъл в България. Хубаво са го написали хората от „Атлантик“, само че ако наистина гледаме за 20 хиляди членска маса, какво са искали да кажат? Че тук се подготвя някакъв военен преврат, или какви са тия неща?! Точно това нещо представлява доносът. Доносът е напълно политически.
Благодаря Ви, господин Първанов. Заповядайте за дуплика, господин Министър.
Отново потвърждавам, че Министерството на отбраната е изпратило единствено писмо молба на Съюза „Атлантик“ за кандидатстване. Какво е писал Съюзът „Атлантик“, какво пише Съюзът на офицерите от запаса и резерва си е работа на тези организации, господин Първанов. И аз мисля, че нито за Министерството на отбраната, нито за Вас е подходящо да се наместваме в техните дела, спорове и така нататък. Нещо повече, ние оценяваме много добре работата на Министерството на отбраната в Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и затова на председателя на този съюз аз съм връчил медал „140 години от Сръбско-българската война“ в знак на благодарност за отличната работа между двете организации. Не се опитвайте да вкарвате Министерството на отбраната в спорове между неправителствените организации, което не е наша работа. По правилата ние финансираме дейността на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва рационално, пропорционално и никаква дискриминация няма в това отношение. Така че Вие прочетохте политически оценки, които Министерството на отбраната по никакъв начин не може да си позволи да напише и да изпрати на когото и да било. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Последният въпрос към министъра на отбраната ще развие народният представител Ивелин Първанов Първанов относно сключено рамково споразумение на Министерството на отбраната. Заповядайте, господин Първанов.
Господин Председател. Уважаеми господин Министър, Министерството на отбраната е сключило Рамково споразумение с № УД 03-26 от 29 септември 2025 г. на стойност 3 240 923 лв. за доставка на 4327 броя 9×19-милиметрови многозарядни пистолети, комплект на американската фирма Springfield, модел Echelon 4.5. Същият ще се произвежда в Хърватия. В сайта на производителя посоченият модел не покрива някои от изискванията на техническата спецификация, като например липсата на предпазител (предохранител). Във връзка с гореизложеното моят въпрос е: как комисията е преценила, че избраният участник ще достави пистолет, отговарящ на техническата спецификация, след като посоченият модел не покрива важно изискване, каквото е наличието на предпазител? Благодаря.
Благодаря Ви, господин Първанов. Господин Министър, заповядайте да развиете Вашия отговор в рамките на три минути.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Първанов, във връзка с Вашия въпрос, изпратен до Министерството на отбраната чрез председателя на Народното събрание на 23 януари тази година, относно сключеното рамково споразумение на Министерството на отбраната, Ви представям следната информация. По заявка на Командването на Сухопътните войски през 2024 г. Министерството на отбраната е обявило и провело процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Придобиване на стрелково оръжие чрез сключване на рамкови споразумения по шест самостоятелно обособени позиции“, и една от обособените позиции – под № 6, от проведената обществена поръчка – е придобиване на 9×19-милиметров многозаряден пистолет, комплект. За изпълнител на обществената поръчка по обособената позиция № 6 е определен класираният на първо място участник. След влизане в сила на решението за определяне на изпълнител между МО и „Ай Ес Ди БГ“ ООД е сключено Рамково споразумение № УД 03-26 от 29 септември 2025 г. на стойност, както Вие казахте, 3 240 923 лв. без ДДС. В процеса на своята работа комисията, назначена от възложителя за извършване на подбор на кандидатите, провеждане на преговори с участниците и оценка на техните окончателни оферти, е извършила детайлна проверка за съответствие на предложеното от участника с минималните технически и функционални изисквания на възложителя. В точка 3.2.4 от Раздел 3 „Тактико-технически изисквания към продукта“ на техническите спецификации БЕ 53.459624 ВО, както и в образеца на предложението за изпълнение на поръчката, е заложено минимално изискване за наличието на ударно-спускателен механизъм закрит тип, без ударно чукче, с предпазителен механизъм на ударната игла (пин блок), защита при падане (дроп сейфти) и двустранен ръчен лостов предпазител. Участникът е декларирал пълно съответствие с поставеното изискване. Компанията Springfield Armory произвежда два модела 9×19-милиметрови многозарядни пистолети: Springfield Armory Echelon 4.5 MS U-Notch – с предпазител, подчертавам – с предпазител, отговарящ на изискванията в техническата спецификация, която посочих; и Springfield Armory Echelon 4.5 F – без предпазител. Абревиатурата MS, което значи manual safety, в наименованието на предлагания от „Ай Ес Ди БГ“ ООД пистолет се поставя на пистолети с вграден предпазител. Това ги различава от другите модели пистолети, произвеждани от същата компания, които са без предпазител. Съгласно подобрено предложение за изпълнение на поръчката по обособена позиция № 6, с придобиване на 9×19 милиметра многозаряден пистолет комплект на „Ай Ес Ди БГ“ ООД, което е приложение № 1 към горепосоченото рамковото споразумение, дружеството декларира, че ще достави 9×19 многозаряден пистолет Springfield Armory Echelon 4.5, калибър 9×19 MS U-Notch. Същият е с вграден двустранен ръчен предпазител и отговаря на изискването на точка 3.2.4 от ТС БЕ 53 45 96 24. В съответствие с принципите на прозрачност и публичност, установени в Закона за обществените поръчки, Министерството на отбраната публикува цялата информация относно провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки и изпълнението на рамковите споразумения и договори, сключени въз основа на проведените процедури, в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. Това позволява на всички заинтересовани лица да проследят развитието на процедурите, взетите решения, договорните параметри и изпълнението на поетите задължения. Така че в отговор на Вашия въпрос, пистолетът има предпазител и отговаря на изискванията на техническата спецификация. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Желаете ли реплика, господин Първанов? Заповядайте.
Господин Председател! От обществената поръчка е отстранен български производител с мотива, че не е предоставил достатъчно убедителни доказателства за формирането на по-ниска цена, а само декларативно я е посочил. В първия случай е достатъчно доставчикът да декларира, че пистолетът отговаря на изискванията на техническата спецификация, въпреки че производителят не предлага в серийното си производство този модел с двустранен ръчен лостов предпазител. Във втория случай не е достатъчно, че производителят е декларирал по-ниската цена, а трябва да представи огромно количество доказателства за формирането на тази по-ниска цена. Кое е по-важно – оръжието да отговаря на изискванията, включително тези за безопасност, или по-ниската цена да се доказва, при условие че е официално посочена в офертата? Докога при обществени поръчки критерият за избор на изпълнител ще е най-ниската цена, вместо икономически най-изгодната оферта? Изборът на български производител дава много предимства по отношение на сроковете за доставка, ремонт и поддръжка. Виждаме реалните резултати в един въоръжен конфликт – колко решаващо за изхода на бойните действия е да разчиташ на собствени производители, вместо да разчиташ на доставки от чужди държави през няколко граници. По подобен начин, с юридически трикове е отстранен и друг участник в процедурата, който е водещ световен производител на стрелково оръжие – това е „Чешка Збройовка“ АС, който наскоро спечели търг за доставка на пистолети на Бундесвера, като измести водещите немски производители. Ясно е, че е абсолютизирана една ниска цена. Но тя дали отговаря на качеството? Дали отговаря на сигурността? Да не забравяме, че тези пистолети ще бъдат употребявани. Затова се предават на армията, затова се предават на въоръжените сили. Това няма да бъде просто едно украшение, което ще бъде поставено в кобура на нашите военнослужещи, та това украшение да бъде евтино – важно е да бъде ефективно. И още веднъж подчертаваме: веригите за доставка на резервни и запасни части по време на военен конфликт при износване е най-добре да бъдат на българска територия. Тоест българският производител би трябвало да е с приоритет, но естествено – намерена е някаква вратичка, с която той да бъде отстранен. Това е.
Благодаря Ви, господин Първанов. Господин Министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Както казах, ние се придържаме стриктно към Закона за обществените поръчки. Процедурата е проведена от комисия с участие на експерти и от Сухопътните войски и няма жалба по отстраняването на който и да е от участниците. Ние не можем да се намесваме в процедура, която е по Закона за обществените поръчки. Тя се провежда по критерии и комисията класира или отстранява по критерии. Както Вие правилно зададохте въпроса – ако пистолетът нямаше предпазител, наистина това би било голям пропуск в нашата дейност. Но, както Ви отговорих, пистолетът отговаря на техническите спецификации. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Министър, за участието в днешния парламентарен контрол. С това изчерпахме въпросите от парламентарния контрол и изчерпахме последната точка от седмичната ни програма. Следващото редовно пленарно заседание – 4 февруари 2026 г. от 9.00 ч. Желая на всички весели и спокойни почивни дни! Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 13,49 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председател: Костадин Ангелов Секретари: Владимир Георгиев Лариса Савова