2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: sluzheben-ministar-mihail-okoliyski
· намерени изказвания: 4
#1 · speech
Добър ден, колеги. Моля за регистрация. Регистрирани са 168 народни представители. Има кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.) Две съобщения, колеги, ще Ви направя, след което ще дам думата за декларации. Има две заявени. Уважаеми народни представители, във връзка с предстоящия национален празник 3 март, вторник, Ви информирам, че народните представители и парламентарните групи могат да правят своите предложения за програма за работата на Народното събрание за седмицата за периода 4 – 6 март при условията и по реда на чл. 47, ал. 3 и ал. 8 от нашия правилник до 18,00 ч. в понеделник на 2 март. Проектът за програма за работата на Народното събрание за следващата седмица ще бъде внесен на 2 март до 16,00 ч., понеделник. Справката за подреждането на парламентарните групи за предложенията по реда на чл. 47, ал. 8 от Правилника ще бъде предоставена на парламентарните групи днес. И още едно съобщение. Министърът на отбраната в изпълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е уведомил Народното събрание за издадена от него заповед, с която е разрешил изпращането извън територията на Република България на военнослужещи от състава на Военновъздушните сили във връзка с участие в учение. Уведомлението е постъпило на 26 февруари 2026 г. с входящ № 51-603-09-19 и е предоставено на Комисията по отбрана. За декларация от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“? Заповядайте, госпожо Киселова, имате думата.
#2 · speech
БСП – Обединена левица
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След няколко дни ще отбележим 3 март и 148 години от подписването на Санстефанския мирен договор – националния празник на държавата ни 3 март, ще си припомним историята, ще сведем глави в знак на почит, уважение и памет. Историята на поредната Руско-турска война не е статистика. Десетки хиляди руски вòини загиват по бойните полета и склонове, за да възкръсне за нов живот възродената Трета българска държава. Ще Ви разкажа една история. През април 1877 г., когато е обявена войната, един от първите доброволци е 17-годишният Димитър Петков от Тулченското село Башкьой, северна Добруджа. Той е зачислен в Първа дружина на Българското опълчение, а при развръщането на войсковата част попада в 4-та рота. На 11 август 1877 г. на Шипка турските табори атакуват левия фланг на позициите на руснаци и българи. Реджеп и Вейсел паша с 15 табора войници атакуват стремително с поддръжката на турската артилерия. Положението е тежко, но българите от Втора, Трета и Пета дружина не помръдват. В помощ на критичния участък са изпратени опълченци от Първа и Четвърта дружина. Турската артилерия избива една трета от тях още на склона. Останалите обаче се добират до братята си и продължават боя. Привечер патроните свършват. Опълченците започват да хвърлят камъни по настъпващите турци. Моментът е критичен. По нареждане на командира на Първа дружина подполковник Кесяков младият опълченец захвърля пушката си и под силния обстрел на противника се устремява нагоре по склона, за да донесе патрони. Не след дълго иззад скалите се връща на кон, натоварен със сандъци с патрони. Димитър пуска юлара на коня и отдава чест. Едва тогава всички забелязват, че от лявата му ръка шурти кръв – турски куршум е пронизал дланта му. Раненият Димитър Петков е изпратен в лазарета, където лявата му ръка е отрязана над китката. Към 22,00 ч. на 11 август решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение.“ Оценявайки бойните качества, проявени на този ден от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на полевия щаб пише: „Що се отнася до българите, те не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек.“ След няколко дни настоява „да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия“. В сраженията участват и хиляди цивилни жители на град Габрово. За техния принос свидетелства военният кореспондент на английския вестник „Дейли Нюз“ Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев: „Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите опълченци. При това и хиляда жители и деца – габровци, разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност“. Не след дълго руският император Александър II посещава болницата, в която е Димитър, лично говори с него и му връчва Георгиевски кръст „За храброст“. Знаем как завършват и летните боеве, и зимното стоене при Шипка. Участието на опълченците е решаващо за хода на войната. Да, Русия е водила много войни – успешни и не толкова. В руската история поредната война от 1877 – 1878 г. е сред най-справедливите, нарекли сме я Освободителна. Войната завършва на 3 март по нов стил. Антибългарските международни фактори се опитват да заличат нейните резултати още в Берлин през юли 1878 г. В последните десетилетия тече тих целенасочен процес на историческа дегероизация на борбите ни за национално освобождение, понякога по-брутално, друг път по-приглушено, но винаги с ясни цели – да се посегне на националното самочувствие на българите, да им се внуши усещане за безизходица, да се откажат от представата, че могат да бъдат господари на съдбата си. Свободата на България идва в битките по време на Руско-турската освободителна война, която е водена по волята на Русия. В нашите земи още лежат костите предимно на руснаци – офицери и войници. Затова нека на 3 март, когато сведем глава пред освободителите, наистина да стоим далеч от страха и малодушието и да помним, защото, докато я има България, ще честваме и 3 март! Да живее България! (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
#3 · speech
Благодаря Ви, госпожо Киселова. За декларация от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – имате думата, господин Денков.
#4 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Преди дни Софийският районен съд обяви за незаконен 24-часовия арест на кмета на Варна Благомир Коцев. Арест, последван от скандалното петмесечно задържане на Коцев зад решетките – на базата на съмнителни свидетелски показания от зависими компрометирани лица, въпреки сигналите за упражнен натиск от Антикорупционната комисия за лъжесвидетелстване, които и до днес не са разследвани. Целта на незаконното задържане на кмета Коцев бе ясна – отстраняването му като демократично избран кмет на Варна, и единствено бурната реакция на гражданите попречи на нейното реализиране. В този случай, както и в много други, институциите бяха използвани като инструмент за постигането на политически и икономически интереси на една група мафиоти и олигарси, а не за осигуряване на ред и справедливост за българските граждани. И вместо да бъдат разследвани отговорните за тази престъпна злоупотреба с власт, погазила не само закона, но и човешките права на кмета на Варна и неговото семейство, се сблъскваме с безсрамния, политически мотивиран, двоен аршин, който се разгръща пред очите на цяла България. По данни на МВР за последните четири години близо 640 полицейски ареста за 24 часа са обявени за незаконни от съда. Арестът на Благомир Коцев е само един от тези 640 случая. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всички тези случаи освен един – ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов през 2022 г., се подминават с мълчание. Но къде е разликата? Борисов не бе държан месеци наред в нечовешки условия без доказателства. За Борисов през последните години има над 70 сигнала за корупция и злоупотреба с власт, които стоят на трупчета. Затова пък на фона на тези 70 сигнала единственото, което последва, бе незабавно повдигане на обвинения срещу Кирил Петков, министър-председател през 2022 г. Разследва се бивш министър-председател, но нито един служител или полицай, извършил потенциално нарушение на закона в този случай! Нали вчера Вие многократно ни обяснихте в тази зала как никое политическо лице не може да задължи разследващите полицаи как да разследват и кого да арестуват? Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ настояваме за незабавна персонална, дисциплинарна и наказателна отговорност за длъжностните лица, наредили и изпълнили незаконния арест на Благомир Коцев, както и за обективното разследване на всички 640 незаконни ареста. Очакваме институциите да си свършат работата според същия стандарт, който прилагат по казуса „Борисов“. Настояваме за обяснение от прокуратурата защо за незаконния арест на кмета Коцев, както и за всички други арести с изключение на случая „Борисов“ все още няма започнато нито едно разследване. Бруталното погазване на правото при ареста и задържането на Благомир Коцев показа една от най-уродливите страни на модела „Пеевски – Борисов“, който отчаяно се опитва да се задържи на власт – този модел, който скандализира Европа с липсата на истинско правосъдие, спускайки чадъри над удобни престъпници, използван за репресии на неудобни опоненти. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е моделът, представен с едно-единствено изречение: „Борисов, ти си го избра!“ – за главния прокурор. Време е този модел да остане като кошмарен спомен от миналото, и предстоящите избори са най-добрата възможност да постигнем това! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
#5 · speech
От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за декларация? Заповядайте, господин Георгиев.
#6 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
В средата на месец декември миналата година германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, който е национален вестник на Германия, излезе със своя статия с информация, че на България е било предложено да бъде освободена от ангажиментите си по механизма за задължителна солидарност. Съгласно текстовете на правните актове на така наречения Пакт за миграцията и убежището България трябва да участва в механизма за задължителна солидарност, като за това участие има три варианта и те са: първи вариант – да приемаме квоти мигранти от други страни членки, или втори вариант – България да плаща по 20 000 евро за всеки мигрант, който не сме приели, или трети вариант – България да предоставя персонал и капацитети на други страни членки. В края на миналата година по причина на достатъчно голямата миграционна натовареност на България заради украинските бежанци от Еврокомисията са ни предложили да ни направят изключение от горните задължения. Точно така – от Европейската комисия са предложили на България изключение по цитираните задължения, вадейки ни от този механизъм за солидарност – предложение, което е отправено само към нас и към още няколко отбрани страни. Единствената отказала се да се възползва от това изключение държава обаче е България, противно на всякаква логика. Българските политици от кабинета Желязков практически са поискали да започнат да ни изпращат мигранти на нас от други държави – членки на Европейския съюз, които мигранти ние да заселваме, като за целта тази година ще строим два нови мигрантски центъра, срещу които местното население се бунтува и срещу които ВЪЗРАЖДАНЕ ще организира референдуми – в Средец, Бургаско и в Симеоновград, Хасковско. Това предложение за изключение е било направено към България някъде из Брюксел, разбира се, при закрити врата. В българските медии няма никаква информация за него. Ние разбрахме за предложението от цитираното голямо германско издание. И във връзка с това ВЪЗРАЖДАНЕ пита: кой е взел това решение, което по своето същество е национално предателство; стои ли корупция в особено големи размери зад това решение; възнамерява ли кабинетът Гюров да ревизира въпросното решение и да приеме изключението по отношение на България? Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вярваме, че българският народ има право да знае и да бъде информиран. Против сме важните решения да бъдат взимани на тъмно и под диктат в Брюксел. Против сме корумпирани политици да продават нашето бъдеще и бъдещето на децата ни. Смятаме, че България не трябва да приема нито един мигрант – дебело подчертавам – нито един мигрант, така както е по примера на Унгария. Ако толкова ги искат тези мигранти, нека да си ги приемат в Брюксел, който и без тях вече не прилича на европейски град. За нас е важно да съхраним България от вредно чуждо влияние. Ще потърсим отговорност на тези, които продават бъдещето на страната ни, за да се подмажат на разни еврочиновници. Време е да спрем мигрантите, време ни е за Възраждане! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#7 · speech
Благодаря Ви. Колеги, преминаваме към точка първа на днешния дневен ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА (ЮНЕСКО) ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА ЦЕНТЪРА ЗА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ ЗА ИНСТИТУТ ОТ КАТЕГОРИЯ 2 ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО КАТО „ИНСТИТУТ ЗА ПОДВОДНО НАСЛЕДСТВО“. За представяне на доклада от Комисията по културата и медиите – господин Йорданов, заповядайте.
#8 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Преди да премина към доклада, ако може, една процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Александър Трайков – служебен заместник-министър на културата.
#9 · speech
Благодаря Ви. Моля, режим на гласуване за допуск. Гласували 146 народни представители: за 105, против 38, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля господин Трайков да бъде поканен в пленарната зала. Заповядайте, господин Йорданов, да представите доклада.
#10 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, № 51-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026 г. Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 19 февруари 2026 г., разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, № 51-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026 г. От Министерството на културата присъства господин Тодор Чобанов, заместник-министър на културата, който представи Законопроекта. С Резолюция 43С/83, приета от 43-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 2025 г., Центърът за подводна археология е одобрен като институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО с наименованието „Институт за подводно наследство“. С решение по т. 25 от Протокол № 39 от 25 септември 2025 г. Министерският съвет одобри Проекта на споразумение и упълномощи министъра на културата да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация. На 19 януари 2026 г. генералният директор на ЮНЕСКО и министърът на културата на Република България подписаха в Централата на ЮНЕСКО в Париж Споразумение относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“. То е валидно за осемгодишен период от датата на влизане в сила. Подписването на Споразумението между Република България и ЮНЕСКО и определянето на Центъра за подводна археология като категория 2 институт под егидата на ЮНЕСКО за региона на Черно море и Долен Дунав допринася за утвърждаване на позицията на България като водеща държава в сферата на подводното и световното културно наследство в региона. Към настоящия момент подкрепа за Института е дадена от Румъния и Хърватия – чрез категорията 2 Център за подводно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Институтът за подводно наследство насърчава започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, обучения на заинтересовани лица в опазването на подводното наследство, както и провеждането на различни съвместни инициативи в страните от Черноморския регион и от други региони, с които има сключени меморандуми за разбирателство и/или сътрудничество. Институтът ще играе ключова роля в напредъка на устойчивото управление на културното наследство, изследванията на океаните, както и научното сътрудничество. По Законопроекта се изказаха народните представители Любен Дилов-син, Искра Михайлова, Костадин Хаджийски и Манол Пейков. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите единодушно с 11 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, № 51-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026.“
#11 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. За представяне на докладва на Комисията по външна политика – госпожо Фандъкова, заповядайте, имате думата.
#12 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, № 51-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 февруари 2026 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-602-02-4. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на културата господин Тодор Чобанов. Центърът за подводна археология е държавен културен институт към Министерството на културата. През месец ноември 2025 г. той е одобрен като институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО с наименованието „Институт за подводно наследство“. На 19 януари 2026 г. генералният директор на ЮНЕСКО и министърът на културата на Република България подписват в Централата на ЮНЕСКО в Париж Споразумение относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“. Споразумението е валидно за осемгодишен период от датата на влизане в сила. Подписването на Споразумението между Република България и ЮНЕСКО и определянето на Центъра за подводна археология като категория 2 институт под егидата на ЮНЕСКО за региона на Черно море и Долен Дунав допринася за утвърждаване на позицията на България като водеща държава в сферата на подводното и световното културно наследство. Институтът ще има ключова роля в напредъка на устойчивото управление на културното наследство, изследванията на океаните, както и научното сътрудничество. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. Становища в подкрепа на Законопроекта бяха изразени от народните представители Йорданка Фандъкова, Тома Биков и Искра Михайлова. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, № 51-602-02-4, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026 г.“ Благодаря.
#13 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. За становище на вносител – господин Трайков, Вие ли ще представите Законопроекта? Заповядайте, имате думата като вносител на Законопроекта кратко да го представите от името на Министерския съвет пред Народното събрание.
#14 · speech
Служебен Заместник-Министър Александър Трайков
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! Ще прочета мотивите към Закона за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО). Центърът за подводна археология е държавен културен институт към Министерството на културата. Създаден е с Постановление № 128 на Министерския съвет от 2002 г. като Държавен културен институт и е вписан в Закона за културното наследство по чл. 21 и 22. Управлява се съгласно устройствен правилник и има държавна годишна субсидия. Ръководи се от директор, който се избира чрез конкурс за срок четири години. С Резолюция 43C/83, приета от 43-тата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 2025 г., Центърът за подводна археология е одобрен като институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО с наименованието „Институт за подводно наследство“. С решение по т. 25 от Протокол № 39 от 25 септември 2025 г. Министерският съвет одобри Проекта на споразумение и упълномощи министъра на културата да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация. На 19 януари 2026 г. генералният директор на ЮНЕСКО и министърът на културата на Република България подписаха в Централата на ЮНЕСКО в Париж Споразумение относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“. То е валидно за осемгодишен период от датата на влизане в сила. Подписването на Споразумението между Република България и ЮНЕСКО и определянето на Центъра за подводна археология като категория 2 институт под егидата на ЮНЕСКО за региона на Черно море и Долен Дунав допринася за утвърждаване на позицията на България като водеща държава в сферата на подводното и световното културно наследство в региона. Към настоящия момент подкрепа за Института е дадена от Румъния и Хърватия – чрез категорията 2 център за подводно наследство под егидата на ЮНЕСКО. Институтът по подводно наследство насърчава започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, обучения на заинтересовани лица в опазването на подводното наследство, както и провеждането на различни съвместни инициативи в страните от Черноморския регион и от други региони, с които има сключени меморандуми за разбирателство и/или сътрудничество. Институтът ще играе ключова роля в напредъка на устойчивото управление на културното наследство, изследванията на океаните, както и научното сътрудничество. Благодаря Ви!
#15 · speech
Благодаря Ви, господин Трайков. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Господин Дилов, заповядайте. Записвам Ви и Вас, господин Чорбанов.
#16 · speech
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, рядко в тази зала имаме възможност да дискутираме и да подкрепим нещо с толкова позитивен заряд, каквото е ратифицирането на това споразумение. Няма да Ви губя времето, просто ще Ви кажа, че това е триумфален етап от развитието на една тенденция, започнала през 60-те години в България, преминала през нечовешки трудности, за да оцелее до ден днешен. И страшно много важни и светли хора вложиха душата и живота си в това да имаме днес възможност да ратифицираме такъв документ. Българският център по подводна археология е не само първият в Източна Европа, той е първият за Черноморието – за цялото Черноморие, създаден е и е оцелял поради усилията на много учени, общественици, много кметове, министри. Няколко пъти е имало повици да бъде закриван – последният през 2001 г. Аз просто ще спомена само две-три имена, които сме длъжни днес да споменем, защото благодарение на тях е възможен този факт. Това са: професор Иван Гълъбов – първият подводен български археолог, Божидар Димитров, разбира се, светла им памет, доктор Прахов, който в момента управлява Института. Има и три изключително забележителни жени, скъпи колеги, които всъщност спасиха и доведоха Центъра до този висок авторитет, който той има днес като организация и като научен институт. Това са Люба Огненова, Горанка Тончева и разбира се, Христина Ангелова, която всички, които се интересуваме от това, помним – наистина изумителна жена. Просто дължим на тези хора – и на много други, но на тези най-вече – факта, че България е не просто водеща сила в подводната археология, и това го признаваме с днешната ратификация, не само е направила много, но престои изключително много. Защото, уважаеми колеги, и с това свършвам, оказа се – не без подкрепата на научния труд на хората, които Ви споменах, че Българското Черноморие наистина е люлката, със сигурност, на Авраамическата цивилизация. Събитието, описано като потоп в Библията, е именно състояването на Черно море. Престои изключително интересен етап от развитието на знанието ни за историята и можем да бъдем само горди, че Българският институт по подводна археология ще бъде сред водещите научни звена в този процес. Благодаря Ви и моля за Вашата подкрепа.
#17 · speech
Благодаря Ви, господин Дилов. Има ли реплики към изказването на господин Дилов? Не виждам. Следващо изказване – господин Чорбанов, заповядайте, имате думата.
#18 · speech
Нечленуващ в ПГ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тук, в тази зала сме гласували най-различни ратификации на най-разнообразни споразумения с най-разнообразни органи. Някои от тях, смея да кажа, са със спорна репутация, някои от тях – доста компрометирани, но по силата на международното право ние сме ги ратифицирали в огромния брой случаи. Когато става дума обаче за ЮНЕСКО, трябва да се каже, че това е може би най-малко компрометираната организация изобщо. Нещо повече – организация, която способства навсякъде по света развитието именно на културата и разбира се, на науката, защото този институт се грижи както за запазване на културното наследство, така и за науката, свързана с развитието на това наследство, с установяването на факти, с всичко, което може да бъде подкрепено. Така че ЮНЕСКО подкрепя страшно много национални инициативи, световни инициативи. И смея да кажа, че подкрепата за една такава институция ще бъде един изключително позитивен акт на Народното събрание. Затова аз също призовавам да се подкрепи тази инициатива, тази ратификация. Благодаря.
#19 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Реплики има ли към изказването на господин Чорбанов. Не виждам. Господин Пейков, заповядайте за изказване.
#20 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, важно е да се каже, че Институтът за подводна археология, който ще бъде, ако гласуваме, асоцииран към ЮНЕСКО, е много важно достижение за българската наука – едно от редките през последните години, и че следва хората, които стоят зад него, да бъдат поздравени. Освен от чисто културна гледна точка, то има и сериозна геополитическа значимост. В този институт ще работят хора, които са наши преки съседи от другата страна на Черно море. Ние нямаме традицията да мислим за тях като за наши съседи, но те са наши съседи. И предвид геополитическата ситуация на България, и предвид бъдещето на България сътрудничеството с учени от страни като Украйна и Грузия е изключително важно. Така че ние с удоволствие ще подкрепим, ще гласуваме „за“. Още веднъж моите поздравления към хората, които са отговорни за това сериозно постижение. Надявам се то да спомогне за разчистване на пътя за други наши инициативи, свързани с ЮНЕСКО, които, за жалост, са в трудна ситуация, като например Несебър, който от години е проблематична тема и е пред изключване. Така че надявам се тази инициатива да предостави бъдеще и да представлява бъдеще за България по отношение на адекватното сътрудничество с ЮНЕСКО. Благодаря! (Народният представител Петър Петров показва на залата клип от лаптопа си.)
#21 · speech
Благодаря Ви, господин Пейков. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи за изказване? Не виждам. Колеги, закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Господин Петров, може ли да си поставите компютъра обратно на банката и да не пускате клипове, които да показвате на залата? Много Ви благодаря. Колеги, моля за тишина в залата. Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, с входящ № 51-602-024, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2026 г. Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет. Заповядайте, господин Йорданов, за процедура.
#22 · speech
ИТН
Процедура – на основание на чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам Законопроектът да бъде гласуван и на второ гласуване в това заседание.
#23 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение току-що приетият законопроект на първо гласуване да бъде разгледан и гласуван и за второ. Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Йорданов, да представите Законопроекта в цялост, като изчетете включително и наименованието. Имате думата.
#24 · speech
Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“ Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно определянето на Центъра за подводна археология за институт от категория 2 под егидата на ЮНЕСКО като „Институт за подводно наследство“, подписано на 19 януари 2026 г. в Париж. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
#25 · speech
Благодаря Ви, господин Йорданов. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Поставям на второ гласуване докладвания законопроект – наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Гласували 162 народни представители: за 162, против и въздържали се няма. Законопроектът е приет и на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ АФРИКА, КАРИБИТЕ И ТИХООКЕАНСКИЯ БАСЕЙН, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО В САМОА НА 15 НОЕМВРИ 2023 Г. Вносител е Министерският съвет на 10 ноември 2025 г., със сигнатура № 51-502- 02-32. За представяне на доклада от Комисията по външна политика, госпожо Фандъкова, заповядайте, имате думата.
#26 · speech
Благодаря госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, моля преди разглеждане на Законопроекта и във връзка с него, на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в залата да бъде допуснат господин Велизар Шаламанов – заместник-министър в Министерството на външните работи.
#27 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Колеги, моля режим на гласуване по процедурното предложение на госпожа Фандъкова. Гласували 106 народни представители: за 54, против 44, въздържали се 8. Предложението не е прието. Чувам Ви, господин Петров. Нека да докладвам резултата от гласуването. Имате думата, заповядайте за процедура.
#28 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Ще мотивирам процедура за прегласуване, като ще помоля всички народни представители, които евентуално не са в залата, да дойдат и да прегласуваме това предложение за допускане до залата на господин Велизар Шаламанов. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че е изключително важно това лице да присъства тук на обсъждането на този законопроект. Заявяваме, че има изключително важни въпроси, които ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме да му зададем в хода на дискусията – и на първо, и на второ гласуване, по приемането на това споразумение. И именно с тази цел отправяме апел към всички народни представители в залата да допуснат присъствието на въпросния заместник-министър. Считаме, че след като той беше назначен от госпожа Нейнски – Вие вчера чухте как тя се отнесе и към Народното представителство, и към българския народ, считаме, че е редно да чуем какво е и становището на назначения от нея пресен-пресен заместник-министър господин Шаламанов. Така че Ви призоваваме да гласувате за допускането му в залата.
#29 · speech
Моля, режим на прегласуване. Гласували 124 народни представители: за 89, против 32, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля да бъде поканен в пленарната зала господин Шаламанов за участие в днешното заседание. Госпожо Фандъкова, заповядайте да представите доклада.
#30 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г., № 51-502-02-32, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г. На редовно заседание, проведено на 27 ноември 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 51-502-02-32. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Николай Павлов. Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн създава нова правна рамка на отношенията на ЕС със 79-те държави, членуващи в Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. То постига ново определение на отношенията между страните относно приоритетите и методите на работа в различни сфери. Споразумението установява общи принципи и обхваща шест приоритетни области на сътрудничество: Демокрация и права на човека; Устойчив икономически растеж и устойчиво развитие; Изменение на климата; Човешко и социално развитие; Мир и сигурност; Миграция и мобилност. От него не произтичат конкретни финансови ангажименти, доколкото в самия текст не се посочва размер за финансова помощ, която ЕС да предостави на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Финансирането на сътрудничеството се осъществява главно чрез инструментите на ЕС за външни действия. За периода 2021 – 2027 г. това е Инструментът за съседство, развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, който е интегриран в общия бюджет на ЕС за този период. Споразумението от Самоа заменя Споразумението от Котону (2000 – 2020 г.), което 20 години беше основната правна рамка на отношенията ЕС – Организация на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. То наследява цели, структура и философия, но ги модернизира и разширява, за да отрази новите глобални реалности, като освен общата рамка за всички държави въвежда три отделни регионални протокола. Споразумението влиза в сила на първия ден от втория месец от датата, на която ЕС и неговите държави членки и най-малко две трети от членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн са приключили вътрешните си процедури за тази цел и са депозирали своите инструменти, с които изразяват съгласието си да бъдат обвързани, при Генералния секретариат на Съвета на ЕС, който изпраща заверено копие на Секретариата на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. От 1 януари 2024 г. части от него се прилагат временно до приключване на процедурите, необходими за влизането му в сила. В повечето държави – членки на ЕС, процедурата по ратификация е в ход, като се очаква да приключи до края на 2025 г. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на последвалото гласуване Комисията по външна политика: с 11 гласа „за“ – от които 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“ – ДПС – Ново начало, 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“; 3 гласа „против“ – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ; 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на ПП МЕЧ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г., № 51-502-02-32, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г.“
#31 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. За представяне на доклада от Комисията по отбрана? Господин Гаджев, заповядайте.
#32 · speech
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г., № 51-502-02-32, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 ноември 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. Той беше представен от заместник-министъра Николай Павлов и от Иванка Ташева – директор на дирекция „Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие“. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра, който обясни, че Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, създава нова правна рамка на отношенията на ЕС със 79-те държави, членуващи в Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. То отразява едновременно исторически близките взаимоотношения и все по-силните развиващи се връзки между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и членовете на ОДАКТБ, от друга страна, както и желанието им за допълнително укрепване и разширяване на техните отношения по амбициозен и иновативен начин. Споразумението установява общи принципи и обхваща следните приоритетни области на сътрудничество: Демокрация и права на човека; Устойчив икономически растеж и устойчиво развитие; Изменение на климата; Човешко и социално развитие; Мир и сигурност; Миграция и мобилност. В заключение, заместник-министърът допълни, че от Споразумението не произтичат конкретни финансови ангажименти, доколкото в самия текст не се посочва размер за финансова помощ, която ЕС да предостави на ОДАКТБ. Финансирането на сътрудничеството по Споразумението се осъществява главно чрез инструментите на ЕС за външни действия, като за периода 2021 – 2027 г. това е Инструментът за съседство, развитие и международно сътрудничество, който е интегриран в общия бюджет на ЕС. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което: с 14 гласа „за“ – от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 2 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“; 4 гласа „против“ – от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; и 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г., № 51-502-02-32, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г.“
#33 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. За становище на вносител – господин Шаламанов, заповядайте да представите Законопроекта.
#34 · speech
Служебен Заместник-Министър Велизар Шаламанов
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Законът за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, наречено по името на Самоа, тъй като е подписано в град Апия, столицата на Самоа… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#35 · speech
Колеги, моля за тишина!
#36 · speech
Служебен Заместник-Министър Велизар Шаламанов
… е продължение на сътрудничеството между страните от Европейския съюз и тази голяма общност от 79 държави с над 1 милиард население. Предното споразумение е подписано 2000 г., за 20 години срокът му е изтекъл. Преговорите по подписването на новото споразумение са започнали през септември 2018 г. и Споразумението официално е подписано на 15 ноември 2023 г. Както беше посочено, новите страни в Споразумението са така наречените регионални протоколи по трите региона – Тихоокеанския басейн, Карибите и Африка, а също така и обща част, която издига сътрудничеството на равноправна основа, не между подпомагащи и приемащи помощ страни, а равноправни партньори. Другото, което е важно да се отбележи, е, че от 1 януари 2024 г. части от Споразумението се прилагат временно до приключване на процедурите, необходими за влизането му в сила. От страна на Европейския съюз Споразумението вече е ратифицирано от Дания, Естония, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Чехия, Испания. Очаква се скорошно приключване на съответните процедури в Германия, Хърватия, Румъния, Малта и Ирландия. Също процесът тече сред страните от Организацията от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Надявам се, че ратифицирането от България на Споразумението от Самоа, което ще бъде поредното доказателство за надеждността на нашата страна като партньор в международните отношения и в рамките на Европейския съюз, ще получи Вашата подкрепа в Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.
#37 · speech
Благодаря Ви, господин Шаламанов. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Има ли желаещи? Заповядайте, господин Димчев. Господин Костадинов, да Ви запиша ли и Вас? Записан сте.
#38 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Поредната точка, която е, разбира се, много интересна за залата, гледайки присъствието тук. Значи, България ще печели от търговия с тези страни! България – барабар Петко с мъжете, ще учи тези държави на мир и сигурност! Ние, които сме на 500 км от войната – нали така, господин Шаламанов? – ще ходим до Френска Полинезия, Бора Бора, Фиджи, за да учим тези държави на мир и сигурност! Може би ще ходите, господин Шаламанов, но като турист, а не като експерт по националната сигурност. Може би обаче, преди да учим тези държави на демокрация, на сигурност, на мобилност, ще е добре да кажем, че е добре преди всичко да си върнем морския флаг, който загубихме 2019 г., когато бяхме изключени от списъците на Парижкия меморандум като страна с морски флаг. Само ще отбележа тук обаче, че точно 2019 г. през август месец, няколко месеца по-рано преди това да стане, Министерството на транспорта и съобщенията излиза с една публикация на страницата си как интересът на българските корабособственици е напълно защитен, как списъкът на Парижкия меморандум, в който България е със сив флаг заради множество нарушения, констатирани при проверки, били под минимума от 30. И само няколко месеца след това губим този флаг. Да продължим обаче нататък. Значи, търговията. Коя търговия? Много ми е интересно наистина да си поговорим за търговията със страни от Африка и Тихоокеанския басейн, примерно Намибия – внос от 10,7 млн. лв. за 2025 г., износ от 13 милиона. Или може би Египет, където пък износът ни е намалял с 48% спрямо търговията през 2024 г., вносът пък е намалял с над 36%. Истината е друга, дами и господа народни представители! Не става въпрос за никакви търговии, за никакви развития на икономиките и така нататък, става въпрос за НАТО. Става въпрос за това, че НАТО е пуснала пипалата си в доста организации, като примерно Европейския съюз дори. Европейският съюз, както и Организацията на обединените нации, между другото, са организации за сигурност и сътрудничество в Европа. Има също така още една интересна организация – Istanbul Cooperation Initiative, или Истанбулската инициатива за сътрудничество, която обединява Обединените арабски емирства, Бахрейн, Катар и Кувейт. Също така партньори на НАТО в света са Австралия, Колумбия, Ирак, Япония, Монголия, Нова Зеландия, Пакистан, Република Корея. НАТО участва в изключително богат спектър от образователни и консултантски събития, които, забележете, са повече от 1400 на година! И когато организациите, сътрудничещи си с НАТО, сключват договори с други държави, където ще изнасят демокрация, където ще съблюдават правата на човека, лека-полека тези държави започват да се превръщат, според термина на НАТО, в държави със сходни демократични ценности. „И какво от това?“ казват в момента Вашите погледи. Ами това е, че докато НАТО настъпва все по-агресивно, Европейският съюз и гореспоменатите организации имат за задача да обвързват с икономически договори и износ на демокрация държави, които впоследствие ще попаднат под шапката на НАТО, искайки или не искайки. Тогава една киберзаплаха вече няма да се разглежда като заплаха за националната сигурност на тази държава – тя ще се разглежда като заплаха за колективната отбрана на НАТО. И искат, не искат, ще бъдат принудени дори да обявяват държави за неприятелски, ако те са обявени за такива от НАТО и съюзите, действащи в интерес на НАТО. Това, дами и господа, е новото разделение на държавите в света в модерния етап от Студената война. Или гореща – предстои да разберем. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи тази ратификация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#39 · speech
Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващо изказване – господин Костадинов, заповядайте.
#40 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Преди няколко дни имаше изслушване тук, на което изключително арогантният новоназначен министър на вътрешните работи обясняваше как вече бившият главен секретар на МВР сричал, и обясняваше как това не трябва да се допуска. Главният секретар все пак е едно административно назначение, заместник-министърът обаче не е. Преди малко видяхме как заместник-министърът срича тук. Шаламанов, защо така? Бъркаш даже имената на столиците. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Каква е тази столица Апя? Няма такава! Между другото, Шаламанов, давам ти сто шиткойна, ако ми намериш една от държавите (смях от ВЪЗРАЖДАНЕ) на картата, които са подписали тази спогодба – Тимо́р-Лесте. Ей сега, ако ми намериш на картата тази държава, имаш сто шиткойна. Можеш ли да я намериш? Съмнява ме.
#41 · speech
Господин Костадинов, може ли по предмета на Законопроекта?
#42 · speech
Абсолютно по предмета говорим, защото това е едно изключително безсмислено споразумение, което, между другото, дори и човекът, който тук, сричайки, този срамен субект, който сложиха за заместник-министър на външната политика… Между другото, това е доказателство за това, че България няма външна политика, защото всеки може да бъде сложен за заместник-министър. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Абсолютно всеки може да стане заместник-министър на външната политика. Включително и Шаламанов! Имаме толкова безсмислено упражнение, което в момента коментираме, че наистина, наистина… Даже се чудя въобще: защо? Между другото, аз нямаше да се изказвам, ако не беше изпратено лицето Шаламанов тук, защото наистина това е унижение за парламента – такива хора като него да четат от тази парламентарна трибуна. Шаламанов, Вие сте срам! Голям срам!
#43 · speech
Господин Костадинов, защо…
#44 · speech
Ще Ви кажа защо...
#45 · speech
…правите такива заявления?
#46 · speech
Ще Ви кажа защо, госпожо Назарян.
#47 · speech
Трябва да Ви наложа забележка, защото Вие изразявате явно неуважение към член на Министерския съвет, към орган на власт.
#48 · speech
Дааа! (Смее се.) Точно така! Абсолютно сте права!
#49 · speech
Това не може, това не е допустимо да се прави от тази трибуна!
#50 · speech
Абсолютно сте права! Имам тотално неуважение! И не само към този човек.
#51 · speech
Може на друго място да го правите, но не и тук.
#52 · speech
Госпожо Назарян!
#53 · speech
Ще трябва да Ви отнема сега и думата! Защо го правите?
#54 · speech
Защо трябва да ми отнемате думата?
#55 · speech
Защото нарушавате реда и Правилника.
#56 · speech
С кое точно нарушавам реда?
#57 · speech
Аз не мога да Ви позволя оттук…
#58 · speech
Нормално ли е заместник-министър…
#59 · speech
…да сипете обиди!
#60 · speech
Добре, нека да… Първо, не сипя обиди…
#61 · speech
А как?
#62 · speech
…а казвам своето лично мнение…
#63 · speech
Добре, ама…
#64 · speech
…казвам своето лично убеждение, на което имам право…
#65 · speech
По Законопроекта е редно да кажете Вашето лично мнение…
#66 · speech
…за което са ми гласували... Ами точно…
#67 · speech
…а не за личности! За политики да говорим!
#68 · speech
Ами точно! Ами точно за това говорим, защото в крайна сметка тези законопроекти се представят от определени личности – за това говорим – които дори не могат да го изчетат правилно. Между другото, към настоящия момент държавите, които са в Африка, Океания и Тихоокеанския басейн, са точно 84. От тях, както виждаме, в списъка, който са ни приложили, са го ратифицирали по-малко от 10. Същевременно обаче има нещо много интересно, на което трябва да обърнем внимание. Части от това споразумение вече действат, въпреки че те не са ратифицирани от всички. Въпросът е кога точно ще бъдат ратифицирани, първо. Второ, следващият въпрос е има ли смисъл от ратификацията, след като, така или иначе, то вече започва да действа. И това, между другото, е много сериозен проблем, който ние виждаме, че започва да се превръща в рецидив в международните отношения поради простата причина, че същото нещо го видяхме и със споразумението с МЕРКОСУР, което беше подписано от Европейския съюз и държавите от МЕРКОСУР, след което Европейският парламент – благодарение и на ВЪЗРАЖДАНЕ, го прати в Общия съд на Европейския съюз, в резултат на което това споразумение трябваше да бъде замразено за поне година и половина. Обаче Европейската комисия каза, че няма проблем една част от това споразумение да почне да работи и да бъде приложено. Следователно какво ни казаха? Няма никакво значение дали е ратифицирано от държавите, дали е одобрено от Европейския парламент – няма значение! Ние ще правим каквото си искаме! И благодарение на това към България вече плават първите кораби с аржентински, изключително евтин, слънчоглед. Разбира се, по-евтин, защото просто такива са обективните обстоятелства – там нямат хилядите изисквания, с които са натоварени българските, пък и останалите европейски земеделци, в резултат на които нашият слънчоглед е по-скъп и не е толкова конкурентоспособен. Така че ние пратихме споразумението с МЕРКОСУР в Съда. Съдът още не се е произнесъл и най-вероятно ще се произнесе след година и половина, а междувременно то действа. А дори не е минавало и през нашия парламент! Вие разбирате ли за какво говорим?! И затова, госпожо Назарян – ще си позволя сега и аз да се обърна към Вас, както Вие преди малко се обърнахте към мен – отношението на всеки един, който би трябвало да се е посветил само и единствено на защитата на българския национален интерес, е много важно. Вместо това видяхме сричане от трибуната! Срам! Наистина голям срам! И тъй като още по-срамно е, че ние в момента тук, дори ако погледнем полупразната зала, за пореден път не отдаваме никакво значение на подобни ангажименти. Да, това споразумение е изключително кухо. То, на практика, представлява една поредица от общи приказки. Търговия! Каква търговия?! Вътре, в самото изчитане на доклада, което беше направено от госпожа Фандъкова много по-нормално от лицето Шаламанов, между другото, все пак тя е бивш педагог и учител, личи си, видяхме, че там няма никакви финансови ангажименти. За какви споразумения говорим тогава?! За какви споразумения?! Ала-бала – като цялата ни вътрешна политика. Такава ни е и външната политика. Затова няма да го подкрепим. Защото, освен че е безсмислено, показва за пореден път тоталното неуважение към нашето вътрешно законодателство. И примерът с МЕРКОСУР, който дадох преди малко, е много по-сериозен и много по-опасен. Защото там вече има сериозни ангажименти, там има изключително огромни ангажименти, поети – и търговски включително – не от нашата държава, забележете, а от Европейската комисия – от наше име. Затова основният проблем ще бъде оттук насетне запазването на българската държава, защото тук в залата има хора, които искат да я ликвидират. От ПП-ДБ в началото на годината започнаха да говорят за това как трябва да има федерализация на Европейския съюз, България да стане регион. България трябва да стане като община Сунгурларе примерно или като Карнобат.
#69 · speech
ПП-ДБ, от място
Като Аврен!
#70 · speech
Или като Аврен примерно, да. Като Аврен трябва да станем и някой друг да решава вместо нас. Както и в момента се случва! (Шум и реплики.) Европейските и българските земеделци протестираха в Брюксел, протестираха в Страсбург. Изкараха десетки хиляди хора на протест. Няма никакво значение, защото вече в България и не само в България – в големите пристанища на Европа започват да пристигат първите кораби с южноамериканска земеделска продукция. И това нещо ще доубие българското земеделие – за европейското да не говорим, аз се интересувам преди всичко и най-вече от нашето. Ето Ви пример за това как в момента се изпразва от съдържание институцията парламент, институцията Министерски съвет, институцията президент дори – всичко това, което ни прави държава! Затова чисто принципно ние ще гласуваме против това споразумение, макар че то ще се приеме. И какво от това? Няма никакво значение! Както видяхме, то вече се прилага. Ама и да го ратифицираме, и да не го ратифицираме – то вече е влязло в сила. Никой не ни пита. Ето това е големият проблем, на който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще посветим години оттук насетне, защото очевидно е, че ще имаме нужда от ново националноосвободително движение, от нова война за независимост даже. Защото в началото имаше една декларация, която припомни Руско-турската освободителна война. Малко не припомни от кого сме се освободили, защото все пак сме били пет века под турско робство, но както и да е. Те все пак половината от БСП гласуваха за това да има турска намеса във вътрешните ни работи – по заръка на Крум Зарков, новия председател. Така че тези, които подценяват подобни ратификации, много бъркат и много грешат. Ей така, по терлици, в България бяха вкарани изключително много вредни норми и между другото, създаващи прецедент, защото след една-две години някой друг ще каже: ами ние вече направихме такава ратификация, тази е като предишната – имаме утвърдена практика! На тази практика ние се противопоставяме и ще продължаваме да се противопоставяме! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#71 · speech
Има ли реплики? Не виждам. Господин Ангел Георгиев, следващият записан за изказване сте Вие, след Вас е господин Таслаков. (Шум и реплики.) Колеги, моля за тишина в залата! Нека да не пречим на господин Георгиев да направи своето изказване.
#72 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Относно това споразумение прави ми впечатление в приоритетните области на сътрудничество с какво се започва – Демокрация и права на човека! Извинявайте, обаче настоящото ръководство на Европейския съюз в момента е точно това, което има най-изкривена, най-извратена представа за това какво е „демокрация и права на човека“! Под „демокрация и права на човека“ настоящото ръководство на Европейския съюз разбира да пробута през задната врата, на тъмно, Истанбулската конвенция! Това им е целта! Това е, което правят с такива споразумения. Понеже виждат, че има държави като България, които не искат Истанбулската конвенция, че при нас това нещо няма как да мине, защото обществото е твърдо против, и предлагат ни едно такова споразумение, което на пръв поглед изглежда добре, ние ще си кажем: всичко е наред, и после забележете обаче на кого оставяме въпросите по това споразумение, на кого оставяме цялостната политика, кой е упълномощен – това е върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Той води преговори, които попадат в компетентността на Европейския съюз. Понеже тук пише само „Съюза“, малко прилича на Съветския съюз, но както и да е. Този върховен представител не е никой друг, а е Кая Калас. Тоест ние говорим за политики, които ще бъдат буквално пробутвани от Кая Калас. Съжалявам, но няма как ВЪЗРАЖДАНЕ да подкрепи нещо такова, което по своето същество е антиевропейско! Това са вредни джендър, неолиберални европолитики, против които ние сме категорично! Не просто няма да ги подкрепим, а ще срещат винаги нашия отпор! И тук някакви личности – дали ще е Надежда Нейнски, дали ще е Велизар Шаламанов, без значение – от неолибералните кръгове на ПП-ДБ да излизат, да ни пробутват такива джендър споразумения, съжалявам, но ние сме против! Няма как да стане! (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Няма как да стане, защото всичко вредно за Европейския съюз и всичко, заради което Европейският съюз е в упадък, са точно такива неолиберални политики. Защото за тях е много по-важно да си пробутват Истанбулската конвенция и абсолютно фалшиво да ни обясняват – примерно втора точка – за „устойчив икономически растеж и устойчиво развитие“. Какъв икономически растеж?! Какъв икономически растеж, при положение че видяхме, че България е на трето място по годишен икономически растеж в еврозоната?! Представяте ли си колко са закъсали останалите членове на еврозоната, щом България е на трето място по годишен икономически растеж?! Тук не говорим за растеж – говорим за упадък, говорим за инфлация, говорим за обедняване. Това е реалността в еврозоната, или, както би било по-правилно да кажем, шиткойн зоната, защото това е една валута, която... Това е термин и терминът е точно шиткойн. Това е куха, празна валута, без съдържание, която на нас ни набутаха насила – против волята на българския народ! „Изменение на климата.“ Ами тук отново имаме вредни политики. Имаме, на практика, деиндустриализация; имаме, на практика, да се унищожава европейската икономика по всякакъв възможен начин: като се закриват атомни централи в едни държави, като се пробутват вятърни генератори на места, които не са подходящи, като се пробутват фотоволтаични централи, включително на места, които не са подходящи. Давам пример: слава богу, че в Смолян, в квартал Устово, гражданското общество успя да спре безумния проект, който там искаха да ни пробутат. От ГЕРБ особено много настояваха на това. Така че ето един добър пример за победа. Но всичко това, срещу което тук в България се бунтуваме, както примера със Смолян, който дадох, се опитват да ни го пробутат тук. „Човешко и социално развитие.“ За какво човешко и социално развитие говорим в Европейски съюз, който повече се интересува от трансджендър, смяна на пола и така нататък, но не и от истинско човешко и социално развитие, от истински права на жените, които вече в Европейския съюз са дискриминирани спрямо всякакви индивиди, които решили, че уж си били сменили пола?! Така че това са абсолютно фалшиви ценности. И не на последно място – „миграция и мобилност“. Работата е ясна: искат да ни набутват все повече мигранти и Европейският съюз да става все по-неевропейски, все по-нецивилизован. Всичко това е кристално ясно! Естествено, че ние ще бъдем против и ще продължаваме да критикуваме, както казах, и Надежда Нейнски, и Велизар Шаламанов, който аз и преди това съм критикувал. И ще продължаваме да ги критикуваме, защото политиките, които те се опитват да прокарват, са вредни. Начело с министър-председателя Гюров от ПП-ДБ, това е една от формациите, които прокарват вредни антибългарски политики. Разбира се, че ние ще ги критикуваме, ще продължаваме, и когато вече зависи от нас, на всичкото това неолиберално безумие ще бъде сложен категорично край. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#73 · speech
Има ли реплики? Господин Костадинов, първа реплика.
#74 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Георгиев, Вие обаче не споменахте във Вашето изказване нещо, което е изключително важно, защото всъщност ние имаме един много сериозен външнополитически проблем със Самоа и този проблем е, че откакто Самоа смени името си през 1997 г. – тя беше Западна Самоа и след това смени името си на Независима държава Самоа, Съединените щати, които са нашият ключов политически съюзник, не го признават. Причината да не го признават, е много проста и обективна: Съединените щати притежават източната част на архипелага Самоа и те твърдят, че за тях това име представлява изява на претенция към тяхната територия Източна Самоа. И този проблем, между другото, е дискутиран и в Организацията на обединените нации. Съединените американски щати са наш стратегически партньор. Нали така?
#75 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Точно така!
#76 · speech
Значи ние би трябвало да ги защитим, както защитихме нашия стратегически партньор Гърция в спора ѝ с Македония, която стана Северна Македония. И сега, господин Георгиев, искам да ми обясните във Вашата дуплика... Пък и тук присъства министър Шаламанов – той, разбира се, не знае къде се намира Самоа на картата, сигурен съм, че за първи път чува и че е била Западна, и че има Източна Самоа, и така нататък. Но все пак Вие като грамотен човек, за разлика от хората в Министерството, бихте ли пояснили как в тази ситуация ние трябва да подходим, при условие че нашият съюзник има нерегулирани отношения и спор с Република Самоа относно името? Е, няма как да не подкрепим Съединените американски щати, не сте ли съгласен? И смятам, че в жест на подкрепа не трябва да подкрепяме това споразумение. Трябва да си подкрепим съюзника (смее се) и трябва (смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ) да кажем „не“ на това споразумение.
#77 · speech
Други реплики има ли? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
#78 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Сега, аз изключително съм въодушевен дали господин Шаламанов може да ни покаже Самоа на картата.
#79 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не.
#80 · speech
Това е въпрос, който Вие не засегнахте.
#81 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Той я търси, но още не може да я намери.
#82 · speech
Надявам се, че ще я намери след известно време. Но тук е абсолютно логично ние да подкрепим САЩ като наш стратегически партньор.
#83 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Точно така.
#84 · speech
И сега много ми е интересно господин Шаламанов да излезе и да каже България коя страна взема – на Самоа или на САЩ.
#85 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Шаламанов, кажи, бе!
#86 · speech
Това е изключително сериозна дилема! Аз предполагам, че Андрей Гюров и неолибералното му правителство са пред изключително сериозна дилема. Всяка нощ спи и сънува: Самоа, САЩ, Самоа, САЩ.
#87 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Категорично!
#88 · speech
Нещо такова си представям. Може би обаче пък не сънуват Самоа, САЩ… Просто се чудят къде е на картата…
#89 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Шаламанов се замисля. Това е рядко срещан момент – Шаламанов мисли.
#90 · speech
…защото аз се съмнявам да са толкова добри по география, да знаят къде е Самоа на картата. Но шегата настрана. Абсолютно логично е да подкрепим нашия стратегически партньор САЩ и да не подкрепим това споразумение. Изключително нормално. Не виждам абсолютно никаква логика България да заема страната на Самоа, вместо да заеме страната на САЩ. Така че аз се учудвам дори, че този път са били толкова благосклонни и не са им се обадили на Външно министерство да им кажат, че това, което правят, не е редно, и да получат инструкции директно, защото те са и доста добри в това да получават инструкции и да ги следват безпрекословно. Така че явно е имало голям жест този път към представителите на Външно министерство. Виждам, че те, така, с особен плам защитават това споразумение. Споразумение, което, както казах, е поредното нещо, с което ние се занимаваме не защото е приоритет на България, а защото ни е спуснато някъде от Европейския съюз. Кая Калас казала: това споразумение трябва да го подкрепите, и те ни го спускат на нас в момента ние да се занимаваме с него, вместо да се занимаваме с реалните проблеми на българския народ – вместо да се занимаваме с инфлацията вследствие на това, че влязохме в шиткойн зоната; вместо да се занимаваме с високите цени; вместо да се занимаваме със сметките за ток, с цената на водата – с реалните проблеми, които занимават всеки български гражданин. Трябва най-уязвимите хора да ги защитим, а ние се занимаваме дали заместник-министърът знае къде се намира Самоа на картата и за това Европейският съюз да изнася своите псевдоценности! Съжалявам, но ние сме категорично против.
#91 · speech
Следващо изказване –господин Таслаков, заповядайте, имате думата. Жалко, че госпожа Белобрадова я няма в залата, тя винаги пита за Вас. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „За първи път я няма.“ Смях.)
#92 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Наистина много жалко. Наистина много жалко.
#93 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Къде е госпожа Белобрадова? Къде е госпожа Белобрадова? (Смях.)
#94 · speech
Това споразумение е една скрита Истанбулска конвенция – ще учим на демокрация и права на човека хората в Африка, в Самоа и Тихоокеанския басейн! Знаете ли кой е от Самоа? Дуейн Джонсън – Скалата. Един здрав як мъжага. (Реплики.) Да, всички го знаят. И неговите братя сега Европейският съюз ще ги учи как да си сменят пола.
#95 · speech
ДПС – Ново начало, от място
И сестра му.
#96 · speech
Не, аз не се шегувам, защото, ако се зачетете в това споразумение, на много места се говори за сексуално образование. Най-вероятно ще ги учим тези хора, че педофилията е нещо нормално, че еднополовите семейни двойки са нещо нормално.
#97 · speech
Не се отклонявайте, господин Таслаков. Малко се отклонихте много.
#98 · speech
Не, не. Говоря по приоритетните оси и сфери на споразумението.
#99 · speech
Така е, приоритетни са, но Вие твърде много подразделения намерихте на всяка сфера.
#100 · speech
Искам да вметна, че тази демокрация и правата на човека, които се проповядват в Европейския съюз, учат другите държави, че мъжете могат да раждат. Да, че баща ти може да ти бъде майка. (Смях.) Ами дотам сме я докарали, че войниците в НАТО се женят помежду си и си предлагат брак. Това са ценностите, на които учим и другите държави. За каква демокрация става въпрос, при положение че вчера съм споделил един пост на госпожа Нешка Робева във Фейсбук и Фейсбук ме ограничи? Не било правилно нейното мнение! В нашия Европейски съюз вече не можеш да изразяваш лично мнение. Лично мнение – и те блокират социалните платформи. „Устойчив и икономически растеж и устойчиво развитие“ е втората приоритетна ос на това споразумение. Когато ние влизахме и се присъединявахме към Европейския съюз, говориха абсолютно за същото. И какво се случи? Трябваше да затворим четири блока на „АЕЦ Козлодуй“. Такъв растеж, такова икономическо развитие – просто нямам думи! „Изменение на климата.“ Не знам как в Самоа ще се борят с изменението на климата. Според мен това е предмет на по-развитите икономики, които замърсяват планетата. На какво ще ги учим? Както тук в България изсичаме гори, за да слагаме фотоволтаици, така ли ще се борим с климата? Вие знаете ли, че до Пазарджик има хиляди декари изсечена гора? Сложени са фотоволтаици. В момента са пресъхнали всички реки наоколо, дивечът е избягал. При дъждовно време вече няма гора, която да спира водата, и точно на Коледа беше залято село Гелеменово – до магистралата, защото вече я няма тая гора горе, където има фотоволтаици. На това ли ще ги учим тези държави – да си режат горите, да слагат фотоволтаици, за да помагат с изменението на климата?! На мир и сигурност щели сме да ги учим! Точно ние – европейските държави, които нападнахме Либия и им ограбихме златото!
#101 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Не ние – ще обвинят ВЪЗРАЖДАНЕ, че сме ги нападнали.
#102 · speech
Ние не, да. Ние конкретно не, Франция там имаше инициативата… Да, Ирак нападнахме – обвинихме ги, че имат оръжие, после се оказа, че нямат оръжие. (Народният представител Елисавета Белобрадова влиза в пленарната зала. Шум и реплики.)
#103 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ето я Белобрадова – поздрави я!
#104 · speech
Точно ние, които въоръжаваме… Европейският съюз имам предвид, че въоръжава Украйна над 15 години – да стигне дотам, че Русия да я нападне. И сега да се гласуват още 19 милиарда за оръжие… Ами това е лицемерно!
#105 · speech
ПП-ДБ, от място
Божеее, господин Таслаков!
#106 · speech
Госпожо Белобрадова, радвам се, че влязохте в залата да ме видите. (Ръкопляскания. Смях.) Благодаря. Няма какво повече да добавя.
#107 · speech
Благодаря Ви. Времето на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ изтече. Има ли реплики към изказването? Заповядайте, госпожо Белобрадова, да направите реплика на господин Таслаков. (Шум, реплики и смях.)
#108 · speech
ПП-ДБ, от място
Аз искам процедура!
#109 · speech
Трябва да довършим тази процедура.
#110 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз като разбрах, че времето на господин Таслаков е изтекло, си казах: ще му дам на господин Таслаков още три минути. Тооолкова време го чакам да излезе на трибуната! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тооолкова време го моля! Всеки път излизам и казвам: къде е господин Таслаков, къде е председателят на Комисията за българите извън страната? Няма го и го няма! Тооолкова... Пък и на ветото го нямаше, на първо четене го нямаше, на второ... Най-накрая днес господин Таслаков намери време да се появи на трибуната. Давам Ви, господин Таслаков, още три минути да кажете още неща, защото не мога да Ви се нарадвам, че сте тук. Заповядайте!
#111 · speech
Благодаря Ви, госпожо Белобрадова.
#112 · speech
Георги Георгиев
ГЕРБ-СДС, от място
Извинявайте, защо се флиртува от трибуната?
#113 · speech
Има ли други реплики? (Народният представител Ангел Славчев иска думата.) Групата Ви няма време, господин Славчев, няма как да стане. Заповядайте за дуплика, господин Таслаков. (Народният представител Георги Георгиев иска думата.)
#114 · speech
За реплика ли?
#115 · speech
Георги Георгиев
ГЕРБ-СДС, от място
За процедура.
#116 · speech
А, за процедура – нека да изчерпим дупликата и тогава ще Ви дам за процедура. Първо е господин Йордан Иванов.
#117 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кажи ѝ, че имаш две деца. Кажи, че си женен. (Обръща се към народния представител Стоян Таслаков.)
#118 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Белобрадова, радвам се да Ви видя толкова превъзбудена. (Смях.) За съжаление, съм женен, обвързан съм сериозно. (Смях.) За Ваше съжаление, не за мое. (Смях.) Няма какво повече да добавя – това не са ценности, които трябва да разнасяме из целия свят. Европейският съюз може само да научи производителите на безалкохолни напитки как да правят някакви иновативни капачки, с които да могат потребителите да се оливат. Това е, което Европейският съюз може да даде като принос на света. Благодаря. (Ръкопляскания и смях.)
#119 · speech
Господин Иванов, заповядайте за процедура. След това за процедура господин Георгиев. (Шум.) Колеги, моля Ви за тишина в залата! Нека да се чуваме.
#120 · speech
ПП-ДБ
Госпожо Председател, ще направя една много кратка процедура, тя е към Вас. Обръщам се с лична молба. Зная, че можете да направите този компромис заради изключително съдържателния дебат, който ВЪЗРАЖДАНЕ проведоха. Толкова смислени неща изговориха, не казаха нито една глупост, показаха завидна компетентност! Моля Ви това да продължи. Ние предоставяме времето на нашата група на тях. Моля Ви, това е важно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво! Браво! Браво!“)
#121 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Господин Георгиев, заповядайте. (Шум и реплики.) Заповядайте, колеги, днес е 27 февруари, петък е, имате думата.
#122 · speech
Георги Георгиев
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, благодаря Ви. Обръщам се съвсем сериозно, госпожо Председател, към Вас. Очевидно е флиртуването между Таслаков и Белобрадова през парламентарната трибуна. Обръщам внимание на всички ни, че е важно. Но къде е Самоа? Откъде тръгнахме, докъде стигнахме? Моля Ви да се концентрираме върху темата на дебата и да преминем към гласуване – разбира се, отчитайки необходимостта всичко, което се случва в душите на народните представители или поне част от него, да намери израз и на парламентарната трибуна. Благодаря Ви. Тоест, ако ще е позволено да се флиртува, да го правят всички. Какви са тези истории?
#123 · speech
Колеги, моля малко да се съсредоточите и да се държите по-сериозно! Има ли други желаещи за изказване по Законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г., внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2025 г. със сигнатура № 51-502-02-32. Гласували 132 народни представители: за 96, против 24, въздържали се 12. Предложението е прието. Госпожо Фандъкова? Желаете прегласуване, господин Златанов? По Ваше желание, моля, режим на прегласуване.
#124 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Прегласуваме!“) Наистина ли прегласуваме?
#125 · speech
Прекратете гласуването и посочете резултата. Гласували 126 народни представители: за 93, против 24, въздържали се 9. Предложението е прието. За отрицателен вот – заповядайте, господин Костадинов. Изчакайте, госпожо Фандъкова. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) А, Вие се изказвахте, точно така. Заповядайте за процедура, госпожо Фандъкова.
#126 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. След тази изключително съдържателна и изчерпателна дискусия мисля, че мога да си позволя да предложа на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
#127 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Моля, режим на гласуване по процедурното предложение. Гласували 135 народни представители: за 100, против 29, въздържали се 6. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Фандъкова, да представите Законопроекта в цялост.
#128 · speech
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г. Член единствен. Ратифицира Споразумението за партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от друга страна, подписано в Самоа на 15 ноември 2023 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
#129 · speech
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания по Законопроекта? Господин Костадинов, заповядайте. Господин Георгиев, Вас Ви записвам. Господин Таслаков, Вас да Ви запиша ли? (Реплики.)
#130 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, знаете ли кое всъщност е най-трагичното във всичко това, което се случи преди малко? Най-трагичното е, че ние за пореден път ставаме свидетели на това как международен договор, по който нашата страна е субект, се приема, без дори да бъде прочетен, без дори някой да се опита да вникне – и тук не говоря само за хората, които са в пленарната зала в момента. Подозирам, без да съм на 100% сигурен, че по-голямата част от членовете на Външната комисия не са чели Споразумението. Не че то е нещо фатално за нашата страна – ние нищо не губим. Разбира се, и нищо не печелим. Но е изключително обидно и е изключително тъжно и тревожно това, че нашата държавност се е превърнала в един гумен печат. Тук покрай всички изказвания преди малко, покрай всички весели усмивки, на практика, трябва да си кажем нещо много тъжно: нашата държавност се превръща просто в една фикция, в една химера. Ние всяка седмица – без изключение, без изключение, всяка седмица гласуваме минимум по един законопроект, който трябва да гласуваме, защото иначе ще ни накажат от Брюксел – я поредния регламент, я поредната директива, я пак някое изискване, я някое решение, я някое телефонно обаждане даже вече, което е изключително срамно и позорно. Българската държавност, на практика, вегетира, гние. И това споразумение тук в момента е просто един от симптомите. Да, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ си направихме труда да го прочетем, знаем какво пише вътре в него. И да, ние също сме били страна по подобни споразумения, преди да влезем в Европейския съюз. Така се започваше – с влизането на най-различни схеми, системи и мрежи за влияние, така наречената мека сила. Но да му мислят тези, които ще бъдат потърпевши – страните от Африка, от Карибите, от Тихоокеанския басейн. България няма да има никакво участие, защото България в Европейския съюз е просто територия плацдарм, както видяхме включително и от вчерашното изслушване за разполагането на чужди военни самолети на гражданското летище в София, най-голямото ни гражданско летище. Ние сме просто един плацдарм. И фактът, който вчера стана ясен тук, в парламента – че министърът на отбраната е взел решението, без да има решение на Министерския съвет дори, пък камо ли да говорим за това да уведомят поне Народното събрание – е изключително тревожен, да не кажа плашещ! Защото ние вчера разбрахме от министъра, че има 500 души чужди войници, които са разположени в София. Искам да Ви кажа, че в столицата няма 500 български войници в момента. Няма! Софийският гарнизон не е 500 човека, по-малък е. С други думи, да кажа за тези, които гледат в момента – българските граждани, свободните българи: в момента в българската столица има повече чужди войници, отколкото български. И това ние го научихме вчера от министъра на отбраната – стария и настоящ министър на отбраната. Както преди малко чухме също от госпожа Назарян, която по Правилник изпълнява това, което ѝ е вменено като пълномощия – да ни уведомява за всякакви подобни писма, които идват от Министерството на отбраната, научихме, че ще изпратим войници в чужбина. Къде? Къде? Даже няма смисъл да питам госпожа Назарян, защото съм сигурен, че и тя не знае. Тя изчете това, което ѝ е дадено. Ние сме народни представители и не знаем къде отидоха тези войници. Дали не ги пратиха и тях в Персийския залив?! Не знаем! Как така изведнъж по това време? Затова подобни гласувания са изключително тревожен симптом. Защото ние по-голямата част – не ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, но за съжаление, народното представителство в българския парламент се е превърнало в една форма на нотариална заверка. Просто удостоверяваме с българския държавен печат вече взети в Брюксел решения. Това харесва ли Ви? Доволни ли сте? Затова ли са Ви пратили избирателите Ви тук? И гледам, че половината си гледате в момента в телефоните. Сигурно пише нещо по-интересно там. Ето това е най-големият проблем, който ние имаме. И затова се опитахме преди малко да алармираме за този проблем наистина. Защото подписването на сегашното споразумение е симптом на гниене. На гниене на държавността, господин Василев, понеже господин Асен Василев ме пита на какво е симптом. На гниене на българската държавност – меко и неусетно гниене, в което в един момент не усещаш как гангрената е изяла основните ти крайници. Това се случва в момента с нашата държава – тя гние. А на нас тази форма на гниене ни е представена като прогрес. На нас унищожението ни е представено като възкресение. На нас упадъкът ни е представен като напредък. Всичко в нашата държава е обърнато с главата надолу и краката нагоре. И затова имаме отчайваща нужда от нормализация. А нормализацията означава едно-единствено нещо – българският народ да решава сам за себе си своята съдба. А не тука да излизат някои депутати да плашат други депутати, че видите ли, ако не приемем това, щели да ни глобят от Европейския съюз! Докъде стигнахме?! Български народен представител да плаши друг народен представител, една политическа сила да плаши друга политическа сила с това, че някаква чужда сила ще дойде и ще ни глоби! Независимо от политическите ни различия в този парламент всички ние трябва да поставяме българския национален интерес над всичко, а българският национален интерес започва с това, че ние, българите, трябва да определим какъв е нашият национален интерес. Аз дадох преди малко примера с МЕРКОСУР. Българските земеделци са изключително разтревожени, да не кажа, в буквалния смисъл на думата, паникьосани от това, че пазарът ни вече се отвори за евтина стока отвън, земеделска суровина. Не ни стига това, че в момента реално 20% от храните ни, които са плод на преработващата индустрия в България, са български, а на всичкото отгоре вече и суровините включително – първичната земеделска продукция, която излиза, и тя няма да бъде българска! И това е много сериозен проблем. Вместо това обаче ние обясняваме как искаме по-дълбока евроинтеграция и още по-дълбоко навлизане в шиткойн зоната. Докога? Докъде? Това са важните въпроси, които ние поставяме. И пак повтарям, още веднъж – този казус, случаят Самоа и подписаното Споразумение с Организацията, е само и единствено симптом. Още по-трагично, между другото, още по-трагично доказателство за гниенето на българска държавност беше това, което видяхме преди малко – със срамната демонстрация на неграмотност и интелектуална немощ от страна на заместник-външен министър, който излиза тук и срича. На фона на забележката, между другото, основателна, от страна на неговия пък арогантен колега – министъра на вътрешните работи, който се подиграваше на бившия вече главен секретар на МВР. Какво стана то? Присмял се хърбел на щърбел. Ето това е големият проблем, за който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ постоянно говорим. И за съжаление, не намираме съмишленици в тази зала. Защото знаете ли кое е най-трагичното? Това споразумение аз съм сигурен, че и нашите държавни ръководители, когато са ги уведомили, дори те не са си направили труда да го прочетат. И това е най-големият проблем, защото тук, в парламента, отиващия си вече, но за съжаление, това е практика и така най-вероятно ще бъде и в следващия парламент, огромната част от документите минават, без абсолютно по-голямата част от депутатите да се запознаят с тях. От 240 човека тук, в парламента, я 40 – 50 четат, я не документите, които идват. Айде, 60 да са – една трета, или 80 максимум, не знам. Надявам се да са повече. Ама от опита, който имам вече пета година като депутат, виждам точно обратното – виждам как хора отиват на Комисия, без да са си чели документите, питат колегите, защото, ако са примерно, да кажем, повече от един или са двама: какво гласуваме? Другият казва: а бе и аз не знам, чакай да питаме! Днес какво имаме? Ето това е масовата практика в парламента. И Вие всички знаете, че е така. И как е възможно въобще да разчитаме после на одобрение от страна на българските граждани?! Те, хората, инстинктивно го виждат, защото, когато не си четеш домашното, обикновено не се справяш. И затова, ако трябва тук да има изпит по парламентаризъм, 90% от депутатите ще изкарат в най-добрия случай три. В най-добрия случай! Да не кажа, че по-голямата част ще бъдат директно изхвърлени. Ето това иска българският народ – да изхвърли голяма част от депутатите си. Лошото е, че за съжаление, настъпва една и съща мотика и всеки път, като дойдат следващите избори, избира същото. Изхвърля стария боклук, избира нов боклук и се успокоява с това, че поне вече старият боклук е навънка. И каква е разликата между стар и нов боклук? Никаква! Затова Ви призовавам да проявите малко смелост. Хайде да направим един експеримент – бъдете смели днес, ако е възможно. Защото, ако това бъде отхвърлено, нищо не следва от това, разбирате ли? Няма да има наказателна процедура, да Ви успокоя, поради простата причина, че вътре, както Ви обяснихме вече, няма записани финансови ангажименти. Пробвайте да бъдете повече българи и по-малко застъпници на чужди интереси – може и да Ви хареса. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#131 · speech
Благодаря Ви, господин Костадинов. Има ли реплики към изказването? Заповядайте, господин Георгиев. Отказвате се от реплика. Има ли други реплики, колеги? Не виждам. За следващо изказване е записан народният представител Ангел Георгиев. Отказвате ли се, господин Георгиев? Добре. Колеги, има ли други изказвания? Ако няма други изказвания, закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на второ гласуване докладвания Законопроект, наименованието на Законопроекта, член единствен, наименование „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Моля, режим на гласуване. Гласували 136 народни представители: за 101, против 23, въздържали се 12. Предложението е прието. С това и Законопроектът е приет и на второ гласуване. Уважаеми колеги, с това изчерпахме законодателната част от седмичната ни програма и програмата за днес. Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол, както е указано в нашия правилник. Благодаря Ви. (След почивката.)
#132 · speech
Уважаеми колеги! Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Преди да пристъпим към него, ще направя едно съобщение. Уважаеми колеги, нека да поздравим учениците от Брацигово и Белово, които са в парламента по покана на народния представител Дафинка Семерджиева. Добре дошли в българския парламент! (Ръкопляскания.) Уважаеми народни представители, във връзка с участието на служебния министър-председател Андрей Гюров в днешния парламентарен контрол по реда на чл. 92 – 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви уведомявам, че има внесени писма от него по въпрос с устен отговор със сигнатура № 51-654-06-234, зададен от народния представител Хюсни Адем на 11 февруари 2026 г., и по питане с устен отговор със сигнатура № 51-654-05-3, зададен от народния представител Петър Петров на 19 февруари 2026 г., в които посочва, че въпросът и съответно питането не са от неговата компетентност и следва да бъдат адресирани към съответните ресорни министри. Внесените писма са предоставени на народните представители, предвид което служебният министър-председател Андрей Гюров няма да участва в парламентарния контрол днес. Преди да пристъпим към отговорите на въпросите, ще Ви съобщя за получените писмени отговори на въпроси и питания за периода от 13 до 19 февруари 2026 г. Писмени отговори от: – министър Борислав Гуцанов на въпрос от народния представител Ивайло Мирчев, на въпрос от народния представител Кристина Петкова; – министър Георги Георгиев на въпрос от народния представител Кристина Петкова, на въпрос от народния представител Надежда Йорданова; – министър Георги Тахов на въпрос от народния представител Богдан Богданов, на въпрос от народния представител Красимира Нинова-Катинчарова, на въпрос от народния представител Стела Николова; – министър Жечо Станков на въпрос от народния представител Деница Симеонова, на въпрос от народния представител Димо Дренчев, на два въпроса от народния представител Ивайло Мирчев, на въпрос от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Левент Мемиш, на въпрос от народния представител Любен Иванов, на два въпроса от народния представител Мартин Димитров, на въпрос от народния представител Петър Петров, на въпрос от народния представител Сейфи Мехмедали, на два въпроса от народните представители Халил Летифов и Шендоан Халит; – министър Иван Иванов на въпрос от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Иван Иванов, на въпрос от народния представител Кристина Петкова, на два въпроса от народния представител Мартин Димитров, на четири въпроса от народния представител Свилен Трифонов; – министър Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Васил Пандов, на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова, на два въпроса от народния представител Иван Белчев, на въпрос от народния представител Кристина Петкова, на въпрос от народния представител Стела Николова; – министър Манол Генов на въпрос от народния представител Лариса Савова, на въпрос от народния представител Надежда Йорданова, на въпрос от народния представител Петър Петров, на въпрос от народния представител Явор Божанков; – министър Мирослав Боршош на въпрос от народния представител Борис Аладжов и Александър Койчев, на въпрос от народния представител Стела Николова; – министър-председателя Росен Желязков на въпрос от народния представител Габриел Вълков; – министър Силви Кирилов на въпрос от народния представител Стоян Таслаков. Получени са и следните писмени отговори на въпроси и питания за периода от 20 до 26 февруари 2026 г. Писмени отговори от: – служебния министър-председател Андрей Гюров на въпрос от народния представител Кристина Петкова; – служебния министър Атанас Запрянов на въпрос от народния представител Ивайло Лазаров; – служебния министър Георги Клисурски на два въпроса от народния представител Димо Дренчев, на въпрос от народния представител Петър Петров; – служебния министър Димитър Илиев на два въпроса от народния представител Виолета Кърпачева, на въпрос от народния представител Джипо Джипов; – служебния министър Ирена Георгиева на въпрос от народния представител Джипо Джипов; – служебния министър Михаил Околийски на въпрос от народния представител Васил Пандов, на въпрос от народния представител Деница Симеонова, на два въпроса от народния представител Климент Шопов; – служебния министър Надежда Нейнски на два въпроса от народния представител Атанас Славов; – служебния министър Сергей Игнатов на въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова и Манол Пейков; – служебния министър Хасан Адемов на въпрос от народния представител Венко Сабрутев, на въпрос от народните представители Деница Сачева и Илиана Жекова, на въпрос от народния представител Кристина Петкова. Добър ден и добре дошли в парламента, господа и госпожо Министър. Първият въпрос за днешния парламентарен контрол е към господин Георги Клисурски – служебен министър на финансите, който ще отговори на въпрос от народните представители Левент Орхан Мемиш и Явор Илиев Хайтов относно размера на външния дълг на Република България. Заповядайте, господин Хайтов, за въпроса.
#133 · speech
АПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Външен министър, уважаеми господин Министър! Има много системи, които определят функционирането на държавността и те, разбира се, всички са важни. Безспорно такава е системата за сигурност, изключително важна е външната ни политика, възможностите и достъпът до здравеопазване на българските граждани, да не говорим за образованието, за нивото и системата на правосъдието. Но това са едни дълги и сложни теми и като че ли базата, основата, за да могат да функционират добре и правилно те, е финансовото състояние на страната ни. Ние вече сме изправени пред функционирането на едно ново правителство и за нас като народни представители, а съм убеден, че и всички български граждани биха желали да чуят и да знаят какво е състоянието на финансите на страната ни, защото не е тайна, че българите освен трудолюбив и красив народ, разбира се, сме и пестеливи. И ни се иска да чуем, че финансите на България са в едно добро положение, че всички системи могат да се финансират без проблем, особено във време, когато сменяме паричната си единица и вече минаваме на сто процента в евро – един безспорен успех, бих казал, на всички нас. Затова, уважаеми господин Министър, аз си позволявам да Ви задам един кратък въпрос. Той е до известна степен счетоводен въпрос, така да се каже, защото в него Вие ще ни представите едни цифри. По данни на Българската народна банка брутният външен дълг на България все повече нараства. Всички ние сме наясно, че твърде високият дълг може да създаде рискове за финансовата стабилност на страната. И в тази връзка се обръщаме към Вас със следния въпрос: какъв е размерът на външния дълг на България към днешна дата и с колко той е нараснал през последната една календарна година?
#134 · speech
Благодаря Ви, господин Хайтов. Заповядайте за отговор, министър Клисурски.
#135 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, благодаря за въпроса Ви. Той наистина е кратък и отговорът ми ще е сравнително кратък и фактологичен. Номиналният размер на държавния дълг на Република България към 31 декември 2025 г. възлиза на 31 млрд. 428 млн. евро, като трябва да се има предвид, че в тази сума са включени вътрешният и външният дълг. Тъй като Вашият въпрос конкретно се фокусира върху размера на външния дълг, искам да Ви уведомя, че от тези 31,4 млрд. евро размерът на външния държавен дълг е 25 млрд. 373,9 млн. евро. Това е към 31 декември 2025 г. По отношение на увеличението за последната една година ще Ви дам съпоставка с 31 декември 2024 г. Увеличението в номинално изражение – само на външния дълг, за който Вие питате, е плюс 7 млрд. 249 млн. евро. Това е 31 декември 2025 г. спрямо 31 декември 2024 г. Отново повтарям – 25,3 млрд. евро. А към края на 2024 г. е бил 18 млрд. 124 млн. евро. Така че отново увеличението е със 7,2 млрд. евро. Важно е да се каже не само в абсолютни стойности, разбира се, а и като процент от размера на цялата икономика на страната, а именно брутния вътрешен продукт. Така че към края на 2025 г. външният дълг е бил 21,9% от БВП, докато към края на 2024 г. – 17,3% от БВП, или и тук имаме нарастване от 4,6 процентни пункта в рамките на календарната година. Благодаря Ви.
#136 · speech
Благодаря Ви, министър Клисурски. Ще има ли реплика, господин Хайтов? Няма да има. Преди да преминем към следващия въпрос, още едно съобщение. Уважаеми колеги, нека да поздравим гостите на балкона, които са в парламента по покана на народния представител Надежда Йорданова. Добре дошли! (Ръкопляскания.) Заповядайте за процедура, господин Стоянов.
#137 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Бих искал да Ви помоля да проверите какво е неотложното събитие, поради което от парламентарен контрол отсъства днес министърът на земеделието и храните, тъй като, видно от социалните мрежи и от негов пост, публикуван там, той е на работа. Дори преди около половин час е имал брифинг в Министерството, следователно той е на разположение. А много добре знаем, че в парламентарна република, каквато е нашата страна, министрите са длъжни да отговарят на въпросите на народните представители. Освен това съгласно чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът може да отложи устен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи, но не повече от два пъти.“ Това е първият случай, надявам се да няма втори, но ако има и втори, да няма трети. Защото деклариращият, че се бори с корупцията, министър на земеделието и храните трябва да отговори на много важни въпроси. Аз съм подал сигнал за корупция, включително и за предполагаема в неговото министерство. Подал съм сигнал в прокуратурата, подал съм сигнал и до Министерството. И затова съм задал въпрос, защото е много важно всички български граждани да разберат каква е причината за умишленото бездействие на държавната и общинската власт във Варна относно незаконната сеч на вековна гора и незаконното строителство в горска територия на украинската групировка КУБ във Варна. И поради тази причина, ако може, да се свържете и да разберете – и да помолите, ако наистина господин министърът, който заявява, че се бори с корупцията, го прави, да дойде тук и да докаже, че наистина ще се бори с корупцията. Защото корупция в страната има. Има предполагаема корупция и в неговото министерство, тъй като явно е, че държавни служители – негови подчинени, също бездействат срещу незаконните действия на украинската групировка КУБ. Благодаря.
#138 · speech
Благодаря Ви, господин Стоянов. Разбрах процедурата. Правим опит да се свържем с министъра. Преминаваме към следващия въпрос, който е към госпожа Надежда Нейнски, служебен министър на външните работи. Въпросът е от народния представител Айлин Нуридин Пехливанова относно наложени глоби на български граждани при напускане на Република Турция. Заповядайте, госпожо Пехливанова.
#139 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаема госпожо Министър, до мен постъпват множество сигнали и оплаквания от български граждани, посетили Република Турция, във връзка с практиката на налагане на глоби при напускане на страната през гранично-пропускателните пунктове към Република България. По информация на гражданите на последното гише преди излизане от Република Турция им се налагат глоби, които се изисква да бъдат заплатени единствено в брой и само в турски лири, като технически е невъзможно плащането им с дебитни или кредитни карти, издадени извън Република Турция. След заплащането не се издава документ, от който да е видно основанието за налагане на съответната санкция, а единствено платежен документ. Размерът на санкциите често е значителен и води до сериозни финансови затруднения и неудобства за българските граждани. Създава се усещане за непрозрачност и липса на яснота относно причините за налагането на тези глоби, както и относно тяхното основание и размер, което поражда широко обществено недоволство сред българските граждани. Поставя се и въпросът доколко българските институции са запознати с тази практика, дали са постъпвали официални сигнали и жалби от български граждани, както и дали е налице предварително информиране на българските граждани за възможни санкции, за техния размер и основанията за налагането им при преминаване през граничните пунктове на Република Турция. В тази връзка поставям следния въпрос: какви конкретни мерки ще предприемат българските институции за защита на правата и интересите на българските граждани, преминаващи през граничните пунктове на Република Турция, включително по отношение на прозрачността на налаганите санкции, издаването на официален документ за всяка наложена глоба и осигуряването на възможност за безкасово плащане, както и предприети ли са някакви дипломатически контакти или разговори с турската страна по този въпрос и какъв е броят на постъпилите официални сигнали или жалби?
#140 · speech
Благодаря Ви, госпожо Пехливанова. Заповядайте, министър Нейнски, за отговор.
#141 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Пехливанова, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното: На 24 февруари 2026 г. Генералното консулство на Република България в Одрин организира спешна среща между госпожа Радослава Кафеджийска, генерален консул, и Петър Абаджиев, пълномощен министър в Генералното консулство в Одрин, с директора на Регионалната дирекция на търговията и митниците „Тракия“ господин Али Топчу. Целта на срещата бе изясняване на въпросите, свързани със събиране на такси и глоби на контролно-пропускателния пункт „Капъкуле“. От 2019 г. на всички гранични контролно-пропускателни пунктове на Република Турция се събират неплатени пътни такси за преминаване на леки пътнически моторни превозни средства през платени участъци от пътната инфраструктура. От 1 януари 2026 г. обхватът на системата включва и пътните мостови съоръжения, изградени чрез публично-частно партньорство и предоставени на концесия. В началото на 2026 г. системата за събиране на такси за концесионните съоръжения е въведена и на КПП „Капъкуле“ предвид високата му натовареност. На КПП-то се събират и суми за наложени глоби за нарушения по Закона за движение по пътищата съобразно турското законодателство. Без заплащане на дължимите суми обработката на моторното превозно средство при напускане на територията на Турция не може да бъде приключена. Плащането се извършва в брой на каса и чрез банкова карта на ПОС терминал на митническото гише. Във всички случаи се издава документ за извършено плащане. При плащане в брой се предоставя разпечатка с информация за начислените суми, включително за съответния пътен платен участък и датата на използването му. При плащане чрез ПОС терминал се издава фискален бон, в който са посочени сумите, но липсва детайлна информация относно датата и вида на нарушението. В рамките на проведената среща от турската страна са подчертани системно полаганите усилия за усъвършенстване на системата, включително по предоставянето на по-пълна информация в издаваните документи. Следва да се уточни, че документът удостоверява задълженията, отразени към момента в митническата система, като е възможно да съществуват и други, все още неотчетени задължения. От турска страна е изразено уверение, че ПОС терминалите работят безпроблемно и приемат разплащане с всички видове дебитни и кредитни банкови карти, като плащането се осъществява чрез поставяне в устройството. Безконтактни плащания, включително чрез мобилни устройства, не се приемат. По информация на турската страна към момента не се наблюдават системни затруднения при плащане на КПП „Капъкуле“, като евентуални забавяния са единични. Операциите се отразяват почти в реално време в митническите системи, което позволява обработката на трафика без излишно забавяне. Събраните такси и глоби се прилагат спрямо всички лица, които са ползвали платени участъци от пътната мрежа или са извършили нарушения на правилата за движение по пътищата на Република Турция, независимо от гражданството им. По отношение на поставения въпрос за наличие на постъпили жалби и оплаквания от български граждани, бих желала да Ви уведомя, че за последните 6 месеца са постъпили две оплаквания от български граждани. След извършена проверка е установено, че са неоснователни, а предприетите действия от турската страна са в съответствие с действащото законодателство. В допълнение Ви информирам, че на официалната страница на Външно министерство в рубриката „Пътувам за… – Турция“ в раздел „Обща информация“ са публикувани актуални сведения и напътствия относно режима на движение по пътищата, гранично-пропускателните правила и условия за управление на моторни превозни средства в Република Турция. Благодаря Ви за вниманието.
#142 · speech
Благодаря Ви, министър Нейнски. Ще има ли реплика, госпожо Пехливанова? Няма. Благодаря Ви за участието, министър Нейнски, в днешния парламентарен контрол. Преди да преминем към следващия въпрос, още едно съобщение. Уважаеми колеги, днес наши гости са студенти от Университета за национално и световно стопанство, които са в парламента по покана на народния представител Деница Симеонова. Добре дошли в Народното събрание! В залата вече са министър Запрянов и министър Околийски. Добре дошли! Следващият въпрос е към министър Запрянов, служебен министър на отбраната. Въпросът е от народния представител Димчо Димитров Димчев относно механизми за директен избор на конкретни изделия от български производители. Заповядайте, господин Димчев.
#143 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Господин Министър, пред Комисията по отбрана Министерството на отбраната многократно е представяло за гласуване договори и проекти за инвестиционни разходи, които са предимно между правителства или чрез присъединяване към програми за превъоръжаване към страни на НАТО и Европейския съюз, в които директно е избирано изделие на конкретен производител. В същото време бяха проведени няколко инициативи, включително и в Комисията по отбрана, които имаха за цел да дадат възможност на българските производители да вземат участие в проектите за превъоръжаване на Българската армия със съвременни образци на въоръжение и бойна техника. В тази връзка въпросът ми е: защо Министерството на отбраната не използва подобни механизми за директен избор на конкретни изделия от българските производители? Благодаря Ви.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Димчев. Заповядайте, министър Запрянов, за отговор.
#145 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Димчев, благодаря за поставения въпрос относно механизмите за директен избор от български производители. В отговор на конкретния въпрос, който сте поставили, Ви предоставям следната информация: Министерството на отбраната придобива продукти и услуги при стриктно спазване на изискването на нормативните актове в областта на обществените поръчки, като директен избор на изделие от конкретен изпълнител е възможно при точно определени условия. При реализирането на проекти за инвестиционни разходи, касаещи превъоръжаване и модернизация на Българската армия, Министерството използва съществуващи законови механизми за възлагане на обществените поръчки, включително директно възлагане при поръчки на ниска стойност и прилагане на изключенията по чл. 13 и чл. 149 от Закона за обществените поръчки, когато са налице съответните предпоставки. Това включва сключването на договори с други правителства или международни организации, сключване на договори при наличие на основни интереси, свързани с сигурността на страната, които трябва да бъдат защитени. По този начин и при стриктно прилагане на закона Министерството на отбраната е сключило договори, по които български дружества са определени за изпълнители или участват като подизпълнители на избрания изпълнител, включително договора за доставка на боеприпаси с цел окомплектоване и обновяване на ведомствените запаси на въоръжените сили, доставка на нови бронирани автомобили, съвременни защитени мобилни платформи и асемблиране на бойните машини „Страйкър“. Когато няма основания за директно възлагане или прилагане на някое от изключенията, изборът на изпълнител по проекти за превъоръжаване се осъществява и чрез процедурите по възлагане на обществени поръчки по реда, предвиден в Закона за обществените поръчки. В тази връзка следва да се има предвид общото правило на чл. 10, ал. 1 от този закон, съгласно което „кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено.“ Тоест не може конкретният избор на изпълнител да се предопределя от неговата националност. В европейските директиви в областта на обществените поръчки, чиито изисквания са транспонирани във вътрешното ни законодателство, се прилагат строги правила относно осигуряването на равнопоставеност при възлагането на обществените поръчки, включително по отношение на недопускането на дискриминация въз основа на националност или поставянето на условия, които необосновано ограничават участието на стопански субекти. С оглед подобряване на сътрудничеството между държавните институции, индустрията и научните организации в процеса по подготовка и реализиране на проекти в областта на отбраната, през 2025 г. са осъществени срещи с представители на българската отбранителна индустрия, в това число със сдружение „Българска отбранителна индустрия“. Проведени са и редица междуведомствени срещи с участието на представители на Министерството на отбраната, Министерството на иновациите и растежа и Агенцията за обществени поръчки с цел обсъждане на възможностите за приоритетно възлагане на поръчки на стопански субекти от българската отбранителна индустрия. Осъществено е и работно посещение на експерти от двете министерства и Агенцията по обществени поръчки в Република Полша с оглед проучване на полския опит при възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната. Установено е, че основният способ за придобиване на военно оборудване е свързан с предлагането на изключенията от закона, регламентиращ обществените поръчки чрез процедура, която е подобна на тази по Наредбата за критериите и реда за определяне наличието на основни интереси в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 13, букви „а“, „е“ и „ж“ и чл. 149, ал. 1, т. 2 от Закона за обществените поръчки, които трябва да бъдат защитени при сключване на договор за обществена поръчка или при провеждане на конкурс за проект, както и посредством способа „правителство – правителство“, включено по програмата за чуждестранни военни продажби на САЩ, или чрез възлагане чрез Агенцията на НАТО за комуникация и информация – NCIА. В процеса на подготовката на националния план по инструмента SAFE Министерството на отбраната предостави цялата информация на представителите на българската оръжейна индустрия относно обхвата на проектите за превъоръжаване и придобиване на нови бойни способности, които ще бъдат предложени за финансиране, и поиска от компаниите от отбранителния сектор да предоставят своя капацитет и възможности за своето евентуално участие. Това е важно, тъй като след одобрение на националния план и взаимните споразумения правителството ще започне преговори по всеки един проект и ние вече знаем с какво нашите фирми могат да участват като изпълнители и подизпълнители в тези договори. В заключение, изборът на изпълнител на дадена поръчка зависи от комплексни фактори, като винаги се избира най-подходящият подход съобразно нуждите на въоръжените сили и приложимите законови изисквания за възлагане на обществените поръчки. Министерството на отбраната следва линията за реализация на проекти по приоритетните направления, заложени в Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. за модернизация и превъоръжаване и съответно за цялостно развитие на въоръжените ни сили. За да се разгледат законовите възможности за участие на български производители, е необходимо предлаганите от тях решения да осигурят придобиване на отбранителни способности в тяхната цялост. Такъв е случаят с проекта по SAFE за придобиване на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси от предприятието чрез joint venture, което би се създало с „Райнметал“ в България, и в този случай ние ще използваме изцяло това предприятие за доставки на снаряди. Благодаря.
#146 · speech
Благодаря Ви, министър Запрянов. За реплика – господин Димчев.
#147 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви за отговора, господин Министър, и за всичко това, което изчетохте. Ние го знаем, то по-скоро е може би любопитно за нашите гости в залата. Защо поставих този въпрос? Защото българската отбранителна промишленост беше една от водещите в света. Повтарям – в света. Ние бяхме в топ 10 от държавите, които изнасят оръжие. В момента ние се превъоръжаваме с техника и оръжие от НАТО. Предпочитаме, разбира се, да купуваме оттам, това оръжие е модерно. Как обаче точно ще преориентираме нашата отбранителна промишленост, за да бъде тя конкурентоспособна на западноевропейските страни? Защото явно е, че имаме сериозно отстъпление по тази линия и то не е свързано само с нашата производствена линия, а с нашия капацитет като човешки ресурс, с нашите военни инженери – ние вече не създаваме такива, а тези, които в момента са още живи и са на служба в отбранителната промишленост, те са почти на изчезване. Да, Вие споменахте за поръчка, която, между другото, е отпреди пет години – визирам 45 бронирани машини на „Самел-90“. Има проблеми там, доколкото разбирам от нашите разговори с хора от специалните сили, нормално е това, все пак те могат да се отстраняват и в движение. Това просто показва, че без да залагаме на българското, няма как да виждаме къде са проблемите, къде са грешките и да търсим тяхното разрешение. Ако продължим да купуваме въоръжение от чужбина, без да даваме приоритет на българското, разбира се, с цитираните от Вас, закони, членове, алинеи и така нататък, споменахте дори дискриминация… Нека да попитам: каква е дискриминацията в полската отбранителна промишленост, чиито заводи в момента 24/7 произвеждат всичко за полската армия? На тях дори им е забранено да изнасят в чужбина, защото поръчката от полската армия е изцяло към тяхната отбранителна промишленост. Господин Министър, ние все пак сме суверенна държава, поне на теория, и би трябвало да гледаме нашите национални интереси. След като казвате, че няма в законодателството такива точки, където ние да се опитваме да залагаме на българското, какво се прави от държавата относно субсидиране на нашата отбранителна промишленост, защото и това липсва? Ако ние, пак повтарям, не развиваме нашата отбранителна промишленост, то не е далече времето, когато тя напълно ще умре. Благодаря Ви.
#148 · speech
Благодаря Ви, господин Димчев. Заповядайте за дуплика, министър Запрянов.
#149 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Димчев, въпросът, който поставяте, наистина е много актуален и аз се радвам, че има такъв въпрос. Той кореспондира напълно с европейската политика за развитие на европейската индустрия, а нашата индустрия е част от европейската индустрия, от създаването на единната индустриална технологична база на Европейския съюз, от общия европейски оръжеен пазар. И тук сте прав за това какво е мястото на нашата индустрия в този пазар. Очевидно е, че нашите промишлени предприятия трябва да усвоят стандарти по западен образец, защото всичко, за което Вие говорите, за голямата отбранителна индустрия – тя е такава, но тя произвежда основно боеприпаси и леко стрелково оръжие по наследените по времето на Съветския съюз стандарти. Така че абсолютно съм съгласен, че трябва едно сериозно национално усилие за модернизация на нашата индустрия. Министерството на отбраната обаче се схваща като най-важният орган в тази дейност, а Министерството на отбраната е клиент. Аз нямам правомощия да дефинирам отбранителната индустрия от гледна точка на Министерството на иновациите и растежа, даже първо на Министерството на икономиката и индустрията, което е принципал даже на ВМЗ „Сопот“. Тоест принципалът на всички оръжейни предприятия, който прави индустриалната политика на държавата, е министърът на икономиката и индустрията. Не искам да снемам отговорността от Министерството на отбраната и затова казах, че работим заедно с това министерство по отношение на индустриалния форум. Второ, много е важна ролята на Министерството на иновациите и растежа. И тук вече е работата по новите технологии, по новите стандарти, които трябва да се усвояват. В тази посока се създаде и Центърът за иновации в отбраната в София Тех Парк. И понеже поставихте въпроса какво конкретно е направено, мога да Ви кажа, че когато вземахме решение по механизма SAFE, ние почти ограничихме закупуването на дрон и антидрон системи от чужди държави, защото възложихме чрез този център и очаквам – имам информация, че над 16 български фирми вече са кандидатствали – очаквам наистина български компании по нашите задания за различни типове дронове и антидрон системи да усвоят технологии, да приемем на въоръжение такива разработки, за да може, както Вие казахте правилно, те да излязат на европейския пазар и ние да можем на базата на съвременните технологии да предлагаме превъоръжаването не само на нашата армия, но и на армиите на другите държави – членки на НАТО и на Европейския съюз. Това е един процес, който изисква последователност и грижи, и аз се надявам, че той няма да спре и тази година. Благодаря.
#150 · speech
Благодаря, министър Запрянов, за днешното Ви участие в парламентарния контрол. Преди да преминем към следващия въпрос, още едно съобщение. Уважаеми колеги, днес наши гости са ученици от Начално училище „Яне Сандански“ и от Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „Никола Стойчев“, град Разлог. Те са в парламента по покана на народния представител Иван Герчев. Добре дошли в Народното събрание. (Ръкопляскания.) Следващият въпрос е към господин Михаил Околийски, служебен министър на здравеопазването. Въпросът е от народния представител Димчо Димитров Димчев относно проблема с недостатъчните грижи към хората с психични разстройства. Заповядайте, господин Димчев.
#151 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председателстваща. Господин Министър, България има крещяща нужда от повече центрове за психично здраве, психиатрии, както и от повече практикуващи психиатри. Една обикновена справка за броя на този род специалисти в България и в Европейския съюз показва, че имаме остра нужда и от по-голям брой такива специалисти. Не е тайна за никого, че тяхната средна възраст е също голяма и че е необходимо подмладяване. Ако прибавим към този явно дефицитен брой психиатрии недостатъчната леглова база, както и условията в центровете за психично здраве и психиатриите, то с огромно съжаление можем да констатираме, че в клуба на богатите в кавички сме не само най-бедни, с най-голям процент хора с психични разстройства, но и сред тези с най-мизерни условия. Разбира се, това не е проблем от днес или вчера, това е проблем на безхаберие, импотентно политическо управление, слаба държавност, трупан десетилетия вече. Въпросът ми е: колко точно психиатри практикуват в България към момента; как мислите да се справи Вашето министерство с недостатъчния им брой; какви са предприетите стъпки към подмладяване на тези специалисти, има ли въобще такива; има ли стратегии за подобряване на условията на центровете за психиатрично здраве и психиатриите и какви са те? Благодаря Ви.
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Димчев. Заповядайте за отговор, министър Околийски.
#153 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Димчев, уважаеми народни представители! Много Ви благодаря за този актуален и много важен въпрос. Той е част от моите приоритети и причините да стана служебен министър на здравеопазването, които включват активни действия по отношение на поставените от Вас въпроси. Имам един подготвен отговор, който ще Ви изчета, но виждам, че тази тема е важна за Вас, и ще се радвам още другата седмица, ако имате възможност, да направим среща в Министерството на здравеопазването, за да видим какво можем да координираме със съвместни усилия. Психиатричната помощ в страната се осъществява от лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ. Имаме стационарна психиатрична помощ, която се предоставя в 12 психиатрични болници, които са второстепенни разпоредители на бюджета на Министерството на здравеопазването, както и в 12 центъра за психично здраве, като един от тях – ЦПЗ – София, е държавна собственост, останалите центрове са общинска собственост. А другият вид лечебни заведения са 22 вида – 22 лечебни заведения за болнична помощ в клиники и отделения по психиатрия. Сега, конкретно към Вашите въпроси. По данни на регистъра на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ действащите медицински практики за извънболнична медицинска помощ са общо 122, от които 120 индивидуални практики и две групови практики за специализирана медицинска помощ по психиатрия. По данни на Националния статистически институт лекарите към специалност „Психиатрия“ в лечебните и здравните заведения към 31 декември 2024 г. общо за страната са 657. Възрастовата група на хората и като структура следва общата тенденция на застаряване на населението, но това е един значителен проблем на тази възраст, която много често е и над 60 години. Министерството на здравеопазването счита задачата за реформирането на психиатричната помощ в България за приоритетна. В ход е изпълнението на Националната стратегия за психично здраве 2021 – 2030 г., която е приета с Решение № 388 от 23 април 2021 г. на Министерския съвет на Република България, както и план за действие към нея. Основна част от изпълнението на дейностите по този план включват действия, координирани от Националния съвет за психично здраве. Беше изготвена от него една оценка на потребностите на населението от психичноздравни услуги на териториално ниво. Тази оценка е според мен много валидна и показва дефицитите, за които говорите и Вие. През 2025 г. са изготвени и обнародвани в „Държавен вестник“ медицински стандарти по специалностите „Детска психиатрия“, „Психиатрия“ и „Съдебна психиатрия“, които имат нужда от актуализиране, и това е част от действията на нашето министерство в момента. Министерството на здравеопазването предприема мерки за подобряване условията на живот в държавните психиатрични болници, като в рамките на утвърдения бюджет се увеличават средствата за издръжка и други текущи разходи, които, мога да добавя от мен, не са достатъчни. От 2025 г. трудовите възнаграждения на персонала в държавните психиатрични болници се увеличи с 50%, което е една добра стъпка. В 18 лечебни заведения за психиатрична помощ в момента се извършват, като в част от тях са приключени, строително-ремонтни работи – това е по Плана за възстановяване и устойчивост, а за 25 лечебни заведения от система на психиатричната помощ ще бъдат доставени медицинска апаратура, оборудване и мебели по инвестиция „Модернизация на психиатричната помощ“ – пак по ПВУ, като това ще даде възможност за подобряване на битовите условия на хората, които се обслужват там. Човешките ресурси в сектора на здравеопазването – не само в сферата на психичното здраве, са изправени пред редица предизвикателства, както в другите европейски страни. Една от най-важните мерки е задържането на младите лекари в страната, като причините не са свързани само с материални условия, а и с възможностите за кариерно развитие. В този смисъл Министерството на здравеопазването подпомага процеса на придобиване на следдипломна специалност, включително по психиатрия, чрез ежегодно определяне на места за специализанти, финансирани от държавата. За 2025 г. са утвърдени всички заявки от базите за обучение, като финансираните от държавата за специалност „Психиатрия“ са 16, от тях заети са две места. Към настоящия момент броят на специализантите по психиатрия е 91, заявените потребности от лекари – специалисти по психиатрия, за 2025 г. са 86. Очаква се специализантите към момента след завършването си да покрият заявените потребности от специалисти. Тук мога да добавя, че се наблюдават процеси на връщане на част от колегите от някои европейски страни за работа в България. Министерството на здравеопазването разработи и изпълнява Проект „Насърчаване на специализацията по специалности и в области с недостиг на специалисти“ в рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. На специализантите по Проекта се предоставя месечен финансов стимул в размер на 2,5 минимални работни заплати над получаваното от тях възнаграждение до приключването на специализацията им. До момента по Проекта са обявени общо 31 места по специалност „Психиатрия“ в общо 10 области с недостиг на такива специалисти. За тях са кандидатствали и са класирани само шест специализанти. През 2024 г. е утвърдена и актуална рамкова учебна програма по специалност „Психиатрия“. Министерството на здравеопазването организира и финансира специализирани обучения на медицинския персонал в лечебните заведения за психиатрична помощ в рамките на изпълнение на Националната стратегия за психично здраве. През 2025 г. са обучени 212 лица медицински персонал в лечебните заведения, обучени са и 25 психолози от държавни психиатрични болници и центрове за психично здраве в страната за сертифициране и внедряване на прилагането на модела „Минесота“ в лечебните заведения. Този модел е краткосрочна психо-рехабилитационна програма за комплексно лечение на зависимости, което в днешната реалност е от огромно значение предвид това, че зависимостта е заболяване, което може да е предизвикано от наркотици, алкохол, хазарт или да е комбинирана зависимост. В заключение Ви уверявам, уважаеми господин Димчев, че подобряването на условията в лечебните заведения за психиатрична помощ е предизвикателство, но е и една от големите цели на Министерството на здравеопазването. Благодаря.
#154 · speech
Благодаря, министър Околийски. Заповядайте за реплика, господин Димчев.
#155 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Благодаря и за отговора, господин Министър. Тук, разбира се, е повече от ясно, че няма как да изкоментираме причините или пък да се даде насоката за това как ще се развие оттук насетне здравеопазването в тази посока. Въпросът не е популистки. Той цели всъщност да зададе един огромен проблем, който е в България вече десетилетия. Аз бях един от онези хора във Великобритания, когато през далечната 2007 г., точно в навечерието на влизането на страната ни в Европейския съюз, беше показан един филм. Той беше по Би Би Си 4 – „Изоставените деца на България“, режисьор Кейт Блюет. Кадрите бяха наистина покъртителни– деца с ментални и физически увреждания, условията бяха наистина потресаващи. За съжаление, 20 години след това ние сме пак в позиция, където си говорим за съществуващи проблеми, но по една или друга причина нищо не е направено. Господин Министър, Вие сте министър едва от няколко дни, но сте били и заместник-министър в кабинета на министър Хинков от времето на сглобката, така че това не е нещо, с което не сте запознат. И на мен ми се ще наистина… Ще уважа тази покана за среща, разбира се, но е повече от ясно, че ако Министерството на здравеопазването искаше да работи в тази посока и искаше да има някакви условия, то щеше наистина да се работи и ние в момента нямаше да си говорим за това как 25% от нашето население е с психични разстройства, а нямаме едни нормални условия, нямаме квалифицираните кадри. Вие споменахте, че само две са заявените места от отпуснатите 16, нали така? Това наистина говори за вече много голям проблем и той е свързан с това, че тези хора явно не виждат нито кариера, едва ли и парите са мотив за тях, едва ли те са някакъв стимул – ние трябва да търсим решенията на друго място. Вашето правителство и преди, и сега, предполагам, все още не може да ги намери. И наистина вярвам, че ако ВЪЗРАЖДАНЕ управляваме, то може наистина да търсим решенията и резултатите много по-скоро, отколкото много хора предполагат. Благодаря Ви.
#156 · speech
Благодаря Ви, господин Димчев. Ще има ли дуплика, министър Околийски? Заповядайте.
#157 · speech
Благодаря Ви, господин Димчев. С много голяма част от констатациите Ви съм съгласен. Искам само да кажа, че също и благодарение на филма за Могилино в момента всички домове от този тип са затворени и всички деца, които бяха обект на този филм, са настанени в малки центрове за оказване на грижи, както и в приемни семейства. Там проблемът е решен с децата. За психиатричните болници проблемът е наистина много голям. Има една много важна тема, която е свързана с реформата на психичноздравните услуги и преместването на грижата от болницата в общността – в центрове за психо-социална рехабилитация. Това нещо работи, има такива модели в Благоевград, в Ловеч и в други градове, които са доказали ефективността си. Грижата да бъде предоставяна от мобилни екипи, от екипи от психиатри, психолози, социални работници. Всъщност много голяма част от хората не се нуждаят от стационарно лечение, няма рехоспитализация, тоест живеят в ремисия. Прав сте, че това в последните години беше забавено като процес. Има нужда от диалог с гилдията на психиатрите. Ние този диалог го водим и ще го водим. В момента го водя. Тази сутрин имах разговор с доктор Гълъбова, с която говорихме, че трябва да спасим една от инвестициите, която е свързана с преместването на болницата от Нови Искър в София в сграда на Транспортна болница на детелината в „Надежда“, която е точно това – преместването на този тип обслужване на павилионен принцип, който абсолютно не е в интерес на пациентите, в София, където да имат достъп и до лечение за другите си соматични заболявания. Така че се надявам да спасим тази инвестиция с общи усилия. Другите неща, които касаят обучението на специализантите, интереса изобщо към професията, са по-скоро дългосрочен ангажимент. За съжаление, животът на тези правителства е много кратък. Вие правилно отбелязахте, че аз съм от четири-пет дни. Предишният ми престой беше за 10 месеца като заместник-министър. Тогава доста неща отметнахме като задачи, но разбирането за важността на психичното здраве минава и през въвеждането на здравното образование в училищата. Това също е реформа по Плана за възстановяване и устойчивост. Водили сме разговор в Министерския съвет за краткия престой в Министерството тия три месеца да го инициираме, защото има такава възможност, защото това касае здравето на най-уязвимите – на младите хора, децата и тийнейджърите, и там ако не се интервенира по системен начин, за да могат те да се справят с предизвикателствата на младата възраст – партньорски отношения, по-нататък агресия, суицидни мисли, след това се превръщат във възрастни, които са уязвими. Така че трябва системен подход, мултидисциплинарен. Аз не съм, как се казва, популист и човек, който се опитва само да разкрасява нещата, така че, ако можем да направим нещо заедно, ще се радвам – вратата на Министерството на здравеопазването другата седмица е отворена за Вас, за да набележим някакви конкретни задачи. Благодаря.
#158 · speech
Благодаря Ви, министър Околийски. Следващият въпрос към Вас е от народния представител Стоян Николов Таслаков – относно бонуси, изплатени на администрацията в Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик. Заповядайте, господин Таслаков.
#159 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, в качеството си на народен представител от 13-и многомандатен избирателен район – Пазарджик, до мен достигнаха сигнали от служители на „МБАЛ Пазарджик“ АД, съдържащи притеснителна информация относно разпределението на финансови средства за работа в условия на пандемия. Според постъпилата информация по време на извънредната епидемична обстановка заради COVID-19 администрацията на болницата е получавала бонуси, предназначени за медицинските специалисти, работещи в пряк контакт с болни в отделенията. Известно е, че докато медицинският състав работеше в условия на изключително физическо и психическо натоварване, административният персонал изпълняваше функциите си в отделна сграда – без достъп до пациенти и при значително по-ниска степен на риск. В тази връзка моля да ми отговорите на следните въпроси: изплащани ли са допълнителни възнаграждения за работа в условията на пандемия на служители на административно-стопанския блок на МБАЛ – Пазарджик, в периода 2020 – 2022 г.? Ако отговорът е положителен, какъв е общият размер на изплатените суми към администрацията и на какво правно основание – на вътрешна заповед или методика на Министерството на здравеопазването, са разпределени тези средства? Извършвана ли е проверка от Министерството на здравеопазването или от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за законосъобразността на тези плащания и представляват ли те злоупотреба с публичен ресурс? Благодаря.
#160 · speech
Благодаря Ви, господин Таслаков. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#161 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Таслаков, уважаеми дами и господа народни представители! МБАЛ – Пазарджик, е акционерно дружество по смисъла на Търговския закон, в което държавата притежава 88,92% от капитала. Останалата част от капитала е разпределена между общините в региона, а неговото оперативно управление е поверено на избраните ръководни органи – Съвет на директорите и изпълнителен директор. Работодател на работниците и служителите се явява изпълнителният директор, поради което в неговите правомощия е определянето на основните и допълнителните възнаграждения на заетите в лечебното заведение. Във връзка с поставения от Вас въпрос от лечебното заведение бе изискана информация, от която е видно следното: за периода март 2020 – февруари 2022 г. болницата е получавала субсидия с допълнително трудово възнаграждение на служители, извършвали пряко дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с потвърдени случаи на COVID-19. Допълнителното възнаграждение е получавано от лекари, специалисти по здравни грижи, санитари, болногледачи, шофьори на линейки, които активно и пряко са участвали в дейностите по наблюдение, лечение и диагностика на пациентите. Работата на персонала е доказвана с графици, а за получаваните трудови възнаграждения за работа в условията на пандемия и в епидемиологична обстановка през периода 2020 – 2022 г. са извършвани проверки от Министерството на здравеопазването и Регионалната здравна инспекция – Пазарджик. Категорично се отхвърля твърдението, че служители от администрацията – управление, отдел „Счетоводство“, отдел „Човешки ресурси“, отдел „Обществени поръчки“, отдел „Вътрешен одит“, отдел „Договорни партньори и информационни системи“, са получавали допълнително трудово възнаграждение за работа в условията на заплаха за общественото здраве от COVID-19. Ръководството на болницата уверява, че плащанията – предмет на запитването, са извършвани в пълно съответствие с приложимата нормативна уредба и не са налице нарушения, установени от компетентните органи. През 2021 г. звено „Вътрешен одит“ на Министерството на здравеопазването е извършило проверка по отношение на изплатените средства за допълнителни трудови възнаграждения на лица, ангажирани в дейности по Проект „Подкрепа на работещите в системата на здравеопазването в условията на заплахата за общественото здраве от COVID-19“ в МБАЛ – Пазарджик. Между Министерството на здравеопазването и МБАЛ – Пазарджик, е сключен договор за финансиране на дейностите по горецитирания проект. Условието за получаване на средствата е персоналът на лечебното заведение задължително да е извършвал пряко дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан коронавирус. Максималният брой на персонала, който може да отчита лечебното заведение, е в зависимост от настанените за лечение пациенти с доказан коронавирус. Ежемесечно средствата за допълнителните възнаграждения са изплащани въз основа на заповед на изпълнителния директор на болницата, издадена на основания на доклади на ръководителите на структурните звена, пряко работещи и обслужващи пациенти с доказан COVID-19. Отчитането на разходните средства се е извършвало ежемесечно пред Министерството на здравеопазването. При проверката е установено, че допълнителни възнаграждения са получавани приоритетно от заетите специалисти в обособените ковид отделения на лечебното заведение. Това са: Инфекциозно отделение, Първо вътрешно отделение, Второ вътрешно отделение, Ковид реанимация, отделението по анестезиология и реанимация и Спешно отделение. Изключение е допуснато за петима шофьори от Стопанския сектор за месец декември 2020 г. поради това, че дейността им е включвала превозване на пациенти с доказан COVID-19, и една санитарка, командирована от Стопанския сектор. Получаваното допълнително възнаграждение от служителите е в съответствие с размерите, определени в договора за финансиране. При проверката не са констатирани случаи на надвишаване на максималния брой служители, който може да отчита лечебното заведение в зависимост от хоспитализираните пациенти. Считано от 1 януари 2021 г., допълнителните възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан коронавирус в лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, се извършват от Националната здравноосигурителна каса. В добавка към този отговор, господин Таслаков, имаме от вчера доклад от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която е направила проверка, и тази допълнителна проверка казва – ще Ви предоставя отговора, ако искате – че заповедите за изплащане на допълнителните възнаграждения не включват служители на администрацията, с изключение на поименно цитираните преди малко шофьори на линейки. Тоест проверяващата комисия не е установила нарушения – дата 26 февруари 2026 г. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря Ви, министър Околийски. За реплика? Няма да има реплика. Следващият въпрос към Вас, министър Околийски, отново е от народния представител Стоян Николов Таслаков – относно окаяното състояние на отделението за бърза помощ в Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик. Заповядайте, господин Таслаков.
#163 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Уважаеми господин Министър, от няколко години Спешното отделение в МБАЛ – Пазарджик, е в ремонт. Отпуснати са средства, но на обекта не се случва нищо. Всичко е разрушено и се складират кашони. Самата „Бърза помощ“ и медиците са изместени в мазе с отвратителни условия. В продължение на години пазарджиклии по спешност биват приемани в тясно и негостоприемно мазе, което на всичко отгоре при всеки валеж се наводнява, тъй като е по-ниско от нивото на канализацията. Отпадните води се връщат и заливат отделението – за комфорт на лекари и пациенти. Предвид изложеното моля да отговорите: докъде е стигнал ремонтът на спешното отделение в МБАЛ – Пазарджик? Колко средства до момента са отпуснати? По кои програми? И кога жителите на Пазарджик ще могат да бъдат приемани и лекувани в по-нормални условия? Благодаря.
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Таслаков. Заповядайте за отговор, министър Околийски.
#165 · speech
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Таслаков, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на здравеопазването в качеството си на конкретен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. изпълнява Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ с основна цел осигуряване на подходяща и ефективна здравна инфраструктура, допринасяща за подобряване качеството и безопасността при оказване на медицинска помощ и за осигуряване на равнопоставен достъп до качествена медицинска помощ при спешни състояния. В изпълнение на сключения договор за извършване на строителни и ремонтни дейности в Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик, на 10 август 2023 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, с което да се даде начало на изпълнението на дейностите в обекта. Част от помещенията на Спешното отделение, предвидени за ремонтни дейности, се използваха от екипите на Центъра за спешна медицинска помощ – Пазарджик. За Центъра за спешна медицинска помощ беше предвидено преместване в нова сграда, която също изисква строително-монтажни дейности, изпълнявани по същия проект. В тази връзка, за да се освободят помещенията на Спешното отделение и да се продължи ремонтът и модернизацията му, бе необходимо, първо, да се осигурят условия за преместване на Центъра за спешна медицинска помощ в новоремонтираните помещения. Уважаеми господин Таслаков, на 21 януари 2025 г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на новите помещения на Центъра за спешна медицинска помощ – Пазарджик. Това позволи преместването на Центъра и създаде предпоставки за продължаване на строителните дейности в Спешното отделение. След преодоляване на причините за спиране на ремонтните дейности в Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик, и осигуряване на необходимите организационни и технически предпоставки на 14 ноември 2025 г. строително-монтажните дейности бяха възобновени със съставяне на акт образец 11 по реда на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Средствата, уважаеми господин Таслаков, отпуснати до момента за нуждите на Спешното отделение на МБАЛ – Пазарджик, по горепосочения проект, са в размер на 586 451 лв. без ДДС, съответно 703 741 лв. с включен ДДС, съгласно сключен договор РД-11-134 от 7 март 2023 г. Изплатен е аванс в размер на 281 хил. 496 лв. с включен ДДС. Към момента авансовите средства са усвоени изцяло, като са извършени и строително-монтажни дейности, надвишаващи изплатения до момента размер. Въпреки забавянето на ремонтните дейности на Спешното отделение в МБАЛ – Пазарджик, предвид обвързаността на ремонта и въвеждането в експлоатация на новите помещения на Центъра за спешна медицинска помощ и неговото преместване Министерството на здравеопазването полага всички усилия за ускоряване на процесите. Към настоящия момент строително-монтажните работи се изпълняват, като съгласно договорните условия обектът ще бъде завършен в рамките на Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“, чийто срок е удължен до 31 октомври 2026 г. Благодаря Ви.
#166 · speech
Благодаря Ви, министър Околийски. За реплика – господин Таслаков.
#167 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Министър. Това, което ме интересува, е да има по-добри условия възможно най-скоро за хората в Пазарджик, да получават спешна помощ, защото това е главната „Спешна помощ“ в цялата област, тъй като някои други градове и общини, като Пещера и Велинград, пренасочиха спешните пациенти към Пазарджик и това създава натоварване в Пазарджик. Това беше най-важното за мен – по-бързо да се случи този ремонт и хората да бъдат приемани в нормални условия. Нямаше никакви ремонтни дейности миналия месец, но малко след като внесох този въпрос към Вас, започнаха да се виждат вече ремонтни дейности на обекта. И се надявам в най-скоро време пазарджиклии да се поздравят с едно ново Спешно отделение. Благодаря.
#168 · speech
Благодаря, господин Таслаков. Ще има ли дуплика, министър Околийски? Благодаря Ви за днешното участие в парламентарния контрол. И добре дошли на служебния министър на околната среда и водите господин Юлиян Попов. Следващият въпрос е към служебния министър на околната среда и водите от народния представител Красимир Димчев Дончев относно въпрос във връзка с проект за изграждане на завод за барут и боеприпаси на територията на община Карлово, между селата Иганово и Кърнаре. Заповядайте, господин Дончев.
#169 · speech
ПП МЕЧ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, във връзка с проекта за изграждане на завод за барут и боеприпаси на територията на община Карлово между селата Иганово и Кърнаре моля да ми отговорите: какви потенциални замърсители и рискове за въздуха, почвите и водите са идентифицирани до момента? Какви превантивни защитни аварийни мерки са предвидени – например технологии за улавяне, пречистване, зони за безопасност, планове за действие при инциденти? Благодаря.
#170 · speech
Благодаря Ви, господин Дончев. Заповядайте за отговор, министър Попов.
#171 · speech
Служебен Министър Юлиян Попов
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, първо да се извиня, че миналата седмица не дойдох, но тъй като току-що бях встъпил, сметнах, че ми трябват два-три дни, за да бъда малко по-адекватен тук. Процедурата по оценката на въздействието върху околната среда, така нареченият ОВОС, и екологичната оценка за инвестиционното предложение, включително и за изграждането на нов завод за барут и снаряди, по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие стартира с подаване до компетентния орган по околната среда на уведомление за инвестиционно предложение в неговата цялост, включително съдържащо информация за технологията на производство, както и всички съпътстващи дейности. В изпълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми първата стъпка от процедурата по ОВОС и ЕО е уведомяване на компетентните органи и засегнатото население. Както в Министерството на околната среда и водите, така и в РИОСВ – Пловдив, към настоящия момент не е постъпвало уведомление за инвестиционно предложение за изграждане на нов завод за барут и боеприпаси на територията на община Карлово между селата Иганово и Кърнаре. В тази връзка предвид липсата на постъпило към момента конкретно инвестиционно предложение, съдържащо и задължителната в изпълнение на чл. 4 от Наредбата за ОВОС информация, в това число описание на основните процеси: капацитет, ресурси, предвидено водовземане, очаквани вещества, които ще бъдат имитирани от дейността, в това число приоритетни или опасни при третирането им очаквани общи емисии на вредни вещества във въздуха, замърсители, отпадъци, които се очаква да се генерират, тяхното третиране и прочее, понастоящем произнасяне на компетентен орган за въздействие на проекта върху околната среда е невъзможно. Следва обаче да акцентирам, че оценката на значимостта от реализирането на проекта, в това число преки и непреки, кумулативни, кратко-, средно- и дълготрайни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия върху компонентите и факторите на околната среда, извършваща се от компетентния орган в хода на процедурата по ОВОС, е гаранция за идентифициране и включване в нея и на мерки за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия от реализирането на проекта в съответствие с нормативната уредба по околна среда. МОСВ предприема всички превантивни мерки за идентифициране и оценяване на евентуалните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. В случай че инвестиционното предложение попада в приложенията на Закона за опазване на околната среда, освен оценката на въздействието и екологичната оценка процедурите, които се провеждат, са свързани с предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях и с издаване на комплексно разрешително, в което са заложени задължителните за изпълнение от страна на операторите условия, касаещи емисиите във въздуха, водите, опазването на подземните води и почвите, преносите, образуването на отпадъци и други. Същите са съобразени и с най-добрите налични техники, приети с решение на Европейската комисия, като с това се гарантира предотвратяването или в случаите, когато това е практически неосъществимо, намаляването на емисиите във въздуха, водата, земята и предотвратяването на генерирането на отпадъци с цел постигане на висока степен на опазване на околната среда. Тъй като казусът е от много важно национално значение, с много висока публичност, той се следи. Аз Ви уверявам, че Министерството на околната среда и водите ще направи всичко възможно всички процедури да бъдат спазени много, много стриктно. Аз познавам региона, бил съм на бригада за розобер в Иганово, така че имам и лично наблюдение. Надявам се… Не се надявам, а съм абсолютно сигурен, че властите в наше лице ще направят необходимото, за да бъдат запазени екологичните стандарти в най-висока форма. И се извинявам за дългия отговор, но казусът наистина е много интересен и важен. И отново подчертавам сериозната ангажираност на Министерството. Благодаря Ви.
#172 · speech
Благодаря Ви, министър Попов. Заповядайте, господин… Няма да има реплика. Следващите четири въпроса към служебния министър на околната среда и водите са от народния представител Петър Николаев Петров, но тъй като той отсъства от залата, преминаваме към въпрос от народния представител Ангел Жеков Георгиев относно незаконно сметище до село Цалапица. Заповядайте, господин Георгиев.
#173 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Министър, бях сезиран от жители на село Цалапица, че на разклона за сметището, което е едно от най-големите около Пловдив, е образувано незаконно сметище. Тоест да повторя, ако на някого не му е станало ясно: на отбивката за влизане към голямото сметище е образувано друго незаконно малко сметище, дотам са стигнали нещата в нашата страна. При проверка на място установих, че действително на локацията има много отпадъци, като: битови, хранителни, строителни, автомобилни гуми, кашони, бутилки, чували, всякакви автомобилни части, пластмасови изделия и така нататък – можете да ги видите на стената зад Вас (тече мултимедийна презентация), като местните жители се оплакват, че въпреки че сметището е видимо при преминаване по Пазарджишко шосе, което е една от главните артерии, които свързват Пловдив и Пазарджик, действия за премахването на боклуците и за почистването не бяха предприети, докато не зададох въпроса. Трябва да уточня, че още преди да станете министър – още по времето на Манол Генов, сметището беше изчистено. И тук вече актуална става другата част от моя въпрос, която е: какво ще направите, така че да не се образува ново сметище на това място или на близка локация? Ще монтирате ли видеонаблюдение или ще използвате друг метод за превенция? И това, което искам да кажа, е, че благодаря на Манол Генов, че се е задействал, след като съм го сезирал, и сметището е изчистено. Ето това е (показва снимков материал), така беше, господин Министър, в такова състояние беше мястото, включително имаше много автомобилни гуми, всякакви боклуци. И това, пак повтарям, е на отбивката за голямото сметище. Така че какво ще направите, подобна ситуация за да не се повтаря, и каква ще бъде превенцията от Ваша страна? Благодаря.
#174 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте, министър Попов, за отговор.
#175 · speech
Служебен Министър Юлиян Попов
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, липсва ми господин Петров – той винаги задава много сериозни въпроси и много въпроси, но се надявам да му отговоря отделно. В отговор на поставените въпроси предоставям на Вашето внимание следната информация: Както казахте вече, на 3 февруари 2026 г. от експерти на РИОСВ – Пловдив, с участието на представители на Община Родопи, беше извършена проверка и обход на посочените във Вашето питане два имота до село Цалапица. При обхода е констатирано, че двата имота са чисти, няма наличие на никакви отпадъци. Между тях преминава общински път, в чието уширение са констатирани три купчини по дължината на пътя с различни по вид отпадъци. Има струпани смесени строителни отпадъци, електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба автомобилни гуми, пластмасови опаковки и други. Съгласно Закона за управление на отпадъците почистването на нерегламентирано замърсени терени с отпадъци, както и предприемането на мерки за предотвратяването на изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и създаването на незаконни сметища е от компетентността на кметовете на общините. Тоест ние имаме контролна функция, а не този тип превантивна, непосредствена. В тази връзка от РИОСВ – Пловдив, е дадено предписание на кмета на община Родопи за почистване на нерегламентираното замърсяване и да бъдат предприети мерки за недопускане на повторно замърсяване със срок на изпълнение до 17 февруари – това, доколкото разбирам, е направено. На 10 февруари е получено писмо от Община Родопи, с което се уведомява, че даденото предписание е изпълнено. На 11 – 25 февруари 2026 г. е извършен последващ контрол на място от експерти на РИОСВ – Пловдив, при който е установено, че е почистено нерегламентираното замърсяване и няма ново замърсяване. Така че да обобщя, отговорността е на местната власт и те трябва да преценят как точно ще предотвратят подобни случаи в бъдеще. Ще си позволя и една добавка – че ситуацията с отпадъците в България е изумителна, просто това е сектор извън контрол. Ние упражняваме контрол много, много стриктно, но трябва да работим много по-сериозно, за да може този контрол да е ефективен и в него да се включат общини, областни управители. Аз имах среща с почти всички кметове в България на една голяма среща с областните управители. Специално подчертах този въпрос и се надявам, че и Народното събрание, и народните представители ще поставят този въпрос в следващите два-три месеца, в които ще се водят горещи политически дебати. Благодаря Ви.
#176 · speech
Благодаря Ви, министър Попов. За реплика, господин Георгиев.
#177 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Министър, аз съм съгласен, че е изумителна, меко казано, ситуацията с незаконните сметища и с боклуците в страната. Да, отговорността, от една страна, е на местната власт, но от друга страна, е и на централната власт, защото, съгласете се, че няма как особено кметовете на по-малките общини да се справят сами с този проблем. Тоест те трябва да имат подкрепа от страна на държавата – дали ще бъде финансова тази подкрепа, дали ще им бъде предоставено оборудване, камери и така нататък, цялостна система за мониторинг. Тоест тук трябва намеса и от Вас в подкрепа на кметовете, особено, повтарям, на малките общини, които имат задължения, обаче нямат ресурса да изпълнят тези задължения. И обикновено тези общини имат доста скромен бюджет, който няма как да им стигне да изпълнят на 100% това си задължение. Така че тук ние очакваме от Вас по някакъв начин да ги подкрепите като централна власт и да направите така, че наистина да може на местно ниво да се следи и да има превенция. Защото, съгласете се, когато няма превенция и всеки знае, че може да изхвърля боклуци навсякъде, става точно това, на което сме свидетели днес – буквално цялата държава е превърната в едно незаконно сметище. Благодаря.
#178 · speech
Благодаря Ви, господин Георгиев. Ще има ли дуплика, министър Попов? Заповядайте.
#179 · speech
Служебен Министър Юлиян Попов
Напълно съм съгласен с Вас. Усилията не могат да бъдат прехвърлени просто на кметовете. Необходима е и нашата намеса, но са необходими действия на всички равнища, вероятно и на законодателно равнище. Аз пред кметове онзи ден казах, че решението за отпадъците се събира в две думи: едното е стока, другото е конкуренция. Докато ние не развием системите, които да превръщат отпадъка в стока, тоест да се използва той като ресурс, и докато няма сериозна, истинска и отворена конкуренция между различните фирми, институции, оползотворяващи организации, каквато в момента няма – за качествена работа, прозрачна работа, ние ще продължим да виждаме тази ситуация. Това, което мога да кажа от моя страна – поемам ангажимент да говоря с ресорните министрите, тъй като Министерството на околната среда има специфични функции, но и с министъра на финансите, на регионалното развитие и така нататък по този въпрос. Той ми е приоритет. Не мога да обещая, че ще го реша за два месеца, но най-малкото ще работя много усилено именно в тази посока. Благодаря Ви.
#180 · speech
Благодаря Ви, министър Попов. Благодаря Ви и за днешното участие в парламентарния контрол. Последният въпрос от днешния парламентарен контрол е към служебния министър на младежта и спорта господин Димитър Илиев. Добър ден, господин Министър! Въпросът към Вас е от народния представител Явор Илиев Хайтов относно състоянието на стадиона на Футболен клуб „Локомотив“ София в столичния квартал „Надежда“. Заповядайте, господин Хайтов, за въпроса.
#181 · speech
АПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Ще започна с думите, които каза Вашият колега, министърът на екологията господин Попов. И той каза, че в рамките на до два месеца поставените към него въпроси едва ли биха могли да получат трайно, постоянно решение на въпрос, който е тлеел с години. До известна степен въпросът, който аз ще поставя пред Вас, е по същия начин трупан с години, нерешен. И в рамките на правомощията Ви за този отрязък от време – около два месеца, вероятността да се случи това, което цялата железничарска общност желае, е малко вероятна. Аз бях задал този въпрос на Вашия предшественик, но какви са причините своевременно той да не отговори и най-важното – да не направи всичко, което зависеше от него като управленец да се случи, не ги знам какви са, не искам да ги тълкувам. Но хубаво е, че Вие заставате на парламентарната трибуна, днес сте тук, за да дадете отговор на един въпрос, който касае хилядите приятели на „Локомотив“ София – на този легендарен столичен клуб, дал бележити, именити спортисти на страната ни в сферата на футбола. Това са покойните вече Спиро Дебърски, Атанас Михайлов – лека им пръст, разбира се, легендите на клуба Бойчо Величков, Румен Горанов, Ангел Колев, в по-ново време Митко Васев, Павел Дочев. Но въпросът ми, господин Министър, е следният: „Локомотив“ София е спортен клуб с традиции, който е дал множество бележити спортисти на нашата страна. Фенове и приятели на този велик спортен клуб има на територията на цялата страна. Но централата, базата, сърцето на „Локомотив“ София се намира в столичния квартал „Надежда“. Това е по-краен столичен квартал, по-отдалечен от престижните квартали в центъра на София, но това в никакъв случай не прави публиката, феновете и разбира се, състезателите на Спортен клуб „Локомотив“ София хора от по-ниска категория. Лично съм се убедил, че публиката и спортистите на столичните железничари са високоинтелигентни, всеотдайни и обичат безрезервно своя спортен клуб. И в тази връзка се обръщам към Вас със следния въпрос: какво е функционалното състояние на стадиона на Футболен клуб „Локомотив“ София и базите в района, където тренират спортистите от другите спортове, не само футбол? Какви действия бихте могли да предприемете като министър на младежта и спорта, за да се подобри състоянието на стадиона и базата в столичния квартал „Надежда“, където, както казах, е сърцето на този легендарен спортен клуб? Благодаря Ви.
#182 · speech
Благодаря Ви, господин Хайтов. Заповядайте за отговор, министър Илиев.
#183 · speech
Служебен Министър Димитър Илиев
Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, във връзка с постъпило в Министерството на младежта и спорта Ваше писмо с искане за предоставяне на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 92 и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на информация относно състоянието на стадион „Локомотив“ в град София Ви информирам за следното: Имотът, върху който е разположен стадион „Локомотив“ в град София, както и спортните бази в района, не са с предоставени права за управление на Министерството на младежта и спорта. Сред основните политики на Министерството на младежта и спорта е създаването на условия за развитие на физическата активност, физическото възпитание и спорта, както и насърчаването на инвестициите за изграждане и управление на спортни обекти и съоръжения и използването им в обществен интерес. Именно поради ползите и високата обществена значимост на физическото възпитание и спорта се поддържа държавна политика, определена чрез законови норми, която осигурява възможности за подпомагане на запазването, обновяването и развитието на спортната инфраструктура, спортните обекти и съоръжения с публичен ресурс. В тази връзка предоставянето на средства за изпълнението на дейности по изграждане и обновяване на спортни обекти – държавна и общинска собственост, както и за поддръжката на материално-техническата база на държавните спортни училища, включително строителството, преустройството, реконструкцията и всички видове ремонт на държавните спортни училища и ползваните от тях спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост, се извършва въз основа на одобрено проектно предложение по открита процедура – програма в Министерството на младежта и спорта. По отношение на конкретния обект, предмет на Вашето питане, Ви уведомявам, че през 2024 г. в Министерството на младежта и спорта е проведена процедура, открита от министъра на младежта и спорта съгласно Наредба № 1 от 6 октомври 2023 г. за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост. В рамките на тази процедура Областната администрация на област София, в чието управление е предоставен коментираният спортен обект, кандидатства за финансово подпомагане с Проектно предложение с предмет „Ремонтни дейности на лекоатлетическа писта, находяща се на територията на стадион „Локомотив“, град София.“ Проектното предложение е положително оценено и е сключен договор за финансово подпомагане чрез директно финансиране между Министерството на младежта и спорта и Областната администрация на област София. В тази връзка Ви информирам, че до края на 2026 г. Министерството на младежта и спорта има намерение при наличие на финансова осигуреност да открие нова процедура за набиране на проектни предложения за финансово подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти – държавна и общинска собственост. Очакваме по-голяма активност от страна на спортните клубове при кандидатстване по откриване на програми за финансово подпомагане в посочената област. Благодаря Ви за вниманието.
#184 · speech
Благодаря Ви, министър Илиев. За реплика – господин Хайтов.
#185 · speech
АПС
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Ще си позволя да Ви помоля с едно Ваше писмо, адресирано до спортните клубове, да ги подсетите и да им подскажете, че има начин и вариант, с който те да търсят финансиране за подобряване на спортните бази. И това е важно, защото само в обекта, който коментирахме досега – стадион „Локомотив“ София, тренират футбол – само за футбол говоря, над 500 деца. И нали си давате сметка колко е важно това за нашия утрешен ден? Защото тези деца се учат не само да са добри спортисти, може би малцина от тях ще станат професионални спортисти като Вас, но те се учат на труд, на родолюбие, бих казал, вадят се от една среда, която в днешно време е опасна, а знаем, че спортът освен всичко друго е и възпитание, предотвратява тези пошли, придобили актуалност, за съжаление, поведения, като употреба на наркотици, хулигански прояви и така нататък. Вие като спортист много добре знаете колко е важно да има една база, където да могат да тренират. Така че, надявам се, повтарям за трети път, че като спортист ще подсетите спортните клубове и деятели, федерациите по места да търсят това финансиране за подобряване на базата. Но аз си позволявам от най-високата трибуна в страната да изразя огромната си радост и задоволство от деятелите на Спортен клуб и на Футболен клуб „Локомотив“ София – бившия президент господин Иван Василев, настоящия Веселин Стоянов, които правят всичко възможно, за да може да функционира и футболният клуб, да функционира и спортната база и както казах, хилядите фенове на столичните железничари да се радваме на успехите на този знаменит спортен клуб. Благодаря Ви.
#186 · speech
Благодаря Ви, господин Хайтов. За дуплика господин Министър? Няма да има дуплика. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното пленарно заседание. Следващото редовно пленарно заседание ще се проведе в сряда, 4 март 2026 г., от 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 12,38 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председатели: Костадин Ангелов Юлиана Матеева Секретари: Георги Кръстев Иван Иванов