Официален източник: parliament.bg
Добър ден, колеги. Моля за регистрация. Регистрирани са 132 народни представители. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Преминаваме към точка първа за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2026 г. От Комисията по бюджет и финанси… За процедура ли, господин Петров? А, за декларация. Заповядайте за декларация, господин Петров.
Насилственото вкарване на България в еврозоната не познава никакви пречки пред настоящото управление. След като бяха фалшифицирани данните за инфлацията и за бюджетния дефицит при представянето на докладите пред Европейската комисия, след като бе съставен един пробит бюджет за 2025 г., който, освен че направи така, че държавата започва да задлъжнява все повече и повече, а българският народ да обеднява все повече и повече, в процедурата за насилствено вкарване на България в еврозоната и без да бъде питан българският народ, се включиха и всички останали институции, включително и ръководството на този изчерпан от доверие парламент. След като през месец май предходното ръководство на Народното събрание със свой едноличен акт не допусна предложение за произвеждане на референдум, на национален референдум по въпроса за въвеждането на еврото да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание като колективен орган, и този едноличен акт бе обявен от Конституционния съд за противоконституционен, вчера станахме свидетели на нов едноличен акт на сегашното ръководство на Народното събрание, с който едноличен акт не само че не бе допуснато предложение, внесено от народни представители – за точка в дневния ред, с което се целеше да бъде разгледано и гласувано предложение за произвеждане на национален референдум, но и бяха ограничени конституционно гарантирани права на парламентарна група да участва в работата и дейността на Народното събрание. В този изчерпан парламент няма никакви граници и няма пречки да бъде нарушавана нито Конституцията, нито законите на страната с една-единствена цел – насилственото вкарване на България в еврозоната и недопускане да се чуе гласът на българските граждани. На всички български граждани, които искат техният глас да бъде чут чрез метода на пряката демокрация, а именно допитване до народа чрез национален референдум, крайно време е да им заявим, че в това Петдесет и първо народно събрание това няма да се случи. Поредната сглобка, която е олицетворение на политическите пазарлъци за власт и концесията на властта, никога няма да допусне, поне в това Народно събрание, изчерпано от обществено доверие, да бъде прокаран нито един референдум, включително и по въпроса за еврото – без значение от крайните срокове. Тези, които в момента управляват, това управляващо мнозинство, никога няма да допусне гласът на българските граждани да бъде чут. Нарушенията, на които станахме свидетели – както нарушения на Конституцията, така и нарушенията на Правилника, нито ще са първите, нито ще са и последните. Но на всички български граждани, които питат: а какво става сега, а какво ще се случи сега, какво следва от решението на Конституционния съд, ние трябва да им заявим следното, гледайки ги честно в очите: на първо място, отговорност няма да има за виновните, на второ място, именно гражданското общество е това, този субект, който трябва да подири отговорност на виновните, на управляващите, на тези, които не позволяват гласът на българските граждани да бъде чут. Оставката на това правителство, неговото сваляне и предсрочните парламентарни избори са единствената рецепта срещу това заболяване, което в момента се наблюдава в българския политически живот и в неговия най-висш форум – поне на хартия, Петдесет и първият парламент е изчерпан от всякакво обществено доверие. Предсрочните парламентарни избори са единственото решение на тази политическа криза, която като ефект направи така, че чрез нарушение на Конституцията, на законите и чрез процедурни хватки да се пречи на българския народ да заяви своя глас по един от най-важните въпроси за държавното управление. Предсрочните парламентарни избори, при които гражданското общество се бори да опази честността на вота, така както се бореше и в Пазарджик срещу купуването на гласове при бездействащото МВР, е единственото решение за спасяване на българската демокрация или поне на това, което е останало от нея. И именно това ние трябва да заявим от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ на всички български граждани, които очакват да има промяна. Промяната – и всъщност националното допитване до народа, тръгва от всеки един от нас. Всеки един от нас, който се е запитал защо Народното събрание нарушава Конституцията, защо Народното събрание нарушава законите и защо Народното събрание прави така, че обикновеният човек да не значи нищо. И всеки един български гражданин трябва да се запита и да си зададе въпроса: докога ще търпи това? Докога ще търпи злоупотребата с власт, докога ще търпи нарушаването на закона, докога ще търпи той да е безгласна буква и докога българският народ ще се задоволи да гледа безучастно това, което се случва? Ето, на това трябва да си дадем ние отговор, защото днес въпросът е за еврото, утре ще бъде въпросът за нашата свобода и за нея също няма да има референдум. Трябва да си кажем, че националният референдум започва първо от самите нас, от сърцето ни, от това, което ние искаме да се случи в държавата, в която живеем и за която се предполага, че ние милеем. И докато едни от нас се борят за тази държава и за своята свобода, и за своята честност в пленарната зала, милиони други го правят в своя нормален живот и в своето ежедневие. Но докато ние всички не се обединим срещу общия ни враг, това няма да доведе до промяна в сегашната политическа система. Именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим за преосноваване на държавата и за нуждата от Велико народно събрание и нова Конституция, и за прекратяване на сегашната ситуация, в която цари една колективна и масова безотговорност. Именно продукт на тази безотговорност са тези политически циркове, които ние наблюдаваме в последната половин година в този изчерпан от доверие Петдесет и първи парламент. И крайно време е, крайно време е всички – не само политическите партии, които се обявяваме като опозиционни, но и българските граждани, които очакват от нас да донесем промяна, всички заедно да направим така, че това правителство да си отиде, това мнозинство да си отиде и с едни предсрочни парламентарни избори да направим така наистина, че гласът на българските граждани да бъде чут. За Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ оттук нататък пътят е предсрочни парламентарни избори и ние няма да правим нищо друго, освен да се борим това да се случи. Имаме да направим две послания. Едното послание е към тези, които управляват и които се молят на фигурата отсреща пред Министерския съвет. Докато се опитват да накарат обикновените граждани да се молят на фигурата пред Министерския съвет, посланието е: омитайте се от властта, омитайте се от властта, докато е време и докато българският народ все още Ви е дал шанс да го сторите! Защото българинът е търпелив човек, но и много гневен. Именно затова на българския народ искаме да направим и следното послание: ставайте юнаци, ние не щем ярем! (Възгласи: „Браво! Браво!“ и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Петров. Господин Василев, за декларация? Заповядайте, имате думата.
Взимам повод и от предишната декларация за липсата на справедливост, за липсата на отговорност, за това, че в Народното събрание, в Министерския съвет, по най-високите нива на държавата се нарушава Конституцията, върлуват обикновени престъпници, на които никой не търси отговорност. Вчера разбрахме, че госпожа Киселова с този акт, който направи, когато не подложи на разглеждане и гласуване предложението на президента, е нарушила Конституцията. Това не беше тайна. Това в тази зала го казаха почти от всички политически сили. Оценката за госпожа Киселова оттук нататък ще я дават нейните студенти, обществото, остатъците от Българската социалистическа партия, защото тя беше използвана, тя беше използвана, за да заглуши малкия глас на опозицията. За всички е ясно, че дебатът в залата щеше да бъде единственото нещо, което ние можехме да направим, за да поставим темата за или против въвеждане на еврото през 2026 г., но понеже това мнозинство не иска справедливост, не иска честност, не иска процедури, тази възможност беше отнета на нас. Госпожа Киселова мълчи, тя не коментира решението…
Не мълча. Не мълча!
Не, не, не, мълчи. Ето, вижте. Тя сега ми суфлира отдолу… (Реплика на народния представител Наталия Киселова.) В знак на уважение, ако имате нещо, госпожо Киселова, Вие сте били председател, заповядайте, кажете го от трибуната. Откогато не сте председател, много грозно тропате, когато води Рая Назарян. Нещо обидена ли сте, тъжно ли Ви е? Добре, че не сте председател. Вие бяхте едно мюре, което си заминава позорно – и от политиката, и от правото.
Направете му забележка!
Преди повече от две седмици…
Моля Ви наистина да се въздържате от подобни обидни квалификации! Продължете си декларацията.
„Забележка“ си налагам сам. Благодаря. Преди повече от две седмици парламентът беше сезиран с два сигнала, прокуратурата, главният прокурор бяха сезирани с два сигнала от свидетел на престъпление: единият сигнал – за източване на държавна субсидия от партия ВЕЛИЧИЕ, другият сигнал – за документни престъпления, които евентуално водят до нелегитимност на народни представители в тази зала. По тези сигнали единствено МЕЧ взе отношение и ги направи публични, за което партия ВЕЛИЧИЕ не е доволна и тя ни критикува. Какво установихме в тези сигнали безусловно? Свидетелят на фалшификацията и преносителят на фалшивия документ Григор Здравков декларира в сигнал до прокуратурата, че Стилиана Бобчева е фалшифицирала поне декларацията на Мария Илиева за членство в парламента, за участие в кандидатдепутатски листи. След това – запис на самото престъпление. Запис, в който Стилиана казва: „Аз Мимето ще я изимитирам, че я няма тука, чакай да я подпиша два пъти – три. Ех, Гришо, колко ти е труден подписът! Ако се наложи да те разписвам някъде, как ще стане?“ След което двете дами – Стилиана Бобчева и Мария Илиева, с цялата си наглост обикалят медии и говорят за това, че МЕЧ се занимавал не с това, с което трябва, при положение че имаме свидетел, имаме документи с невярно съдържание. Няма възможност за упълномощаване по тези документи. Няма възможност за последващо потвърждение на волята по тези документи. Става ясно, че Стилиана Бобчева е фалшифицирала тези документи във фирмата, в която е работила в „Лозенец“, на втория етаж. Звъня ми изпълнителният директор на Вашата фирма. Той е в шок от Вашите действия. Разграничи се от Вас. Каза, че не Ви е давал помещенията, за да вършите престъпления. Взел Ви е папките с всичките имотни сделки, които продължавате да водите за тази фирма. И Вие сте един позор! Мария Илиева – изключителен наглец. Вместо да подаде оставка, вместо Стилиана Бобчева да подаде оставка…
Господин Василев, умолявам Ви, аргументирайте се без обидни квалификации!
Добре. …те продължават да наглеят и да обикалят, и да лъжат кой с какво бил хванат от Пеевски и Борисов. Патерицата на Пеевски, имплантирани в парламента, инсталирани в парламента с решение на Конституционния съд – безобразно, против всякакви правила и практики на Централната избирателна комисия, говорят за МЕЧ! Занимавам се с Вас, защото Вие сте улични измамници. Като Ви няма в парламента, ще се занимаваме и с Делян Пеевски и Борисов.
Господин Василев, трети път! Отново Ви налагам „забележка“ – всяка седмица за едно и също, моля Ви!
Добре. Вие се наричате отровни гъби двойници. Ами и с отровните гъби двойници ще се занимавам и няма да спра. Вчера чухме и записи за отношенията във Вашата партия – за любовта, за интригите, за заслугите, по които един влиза в листа, друг не влиза, колко много се мразите. Сега, господин Михайлов, Ви заявявам следното: в петък ще публикувам запис, в който става ясно, че Вие знаете – предварително за фалшификациите на Стилиана Бобчева. Вашата декларация също не е подписана от Вас самия за Софийския и Плевенския МИР. Вие сте незаконен народен представител. И искам сега някой, или когато му дойде времето, да излезете да ми обясните какви защитници сте за правдата Вие, като Ви вкараха заради справедливостта уж от Конституционния съд, а Вие си фалшифицирате документите! Искам госпожа Катинчарова да дойде и да каже: кога Вашият син ще върне парите на Виктория Досева? Обикаляте България с едно микрофонче, борите се с вятърни мелници, ветропаркове, генератори – обикновен рекет, но не казвате: Вашият син, пълнолетният Ви син, Вие разграничавате ли се от него, защото той е измамил едно момиче във Варна за 100 000 лв.? Това искам да разбера. Това искам да разбера. Друго, което разбрахме, е, че депутатката от Смолян се занимава само с кърмене. Тя друго не иска. Тя иска да си ходи, за да кърми детето. Обаче на паркинга някой от ВЪЗРАЖДАНЕ ѝ запушил колата и тя е недоволна. Вие сте една шарлатанска измамна структура…
Господин Василев, още една забележка Ви налагам.
…която систематично и целенасочено… Закривам – по начин, по който само аз мога. Излез, Стилианче, да обясниш как фалшифицира декларациите! Айде, ела! Благодаря.
Заповядайте, госпожо Матеева.
Благодаря, госпожо Председател. Вземам процедура по начина на водене, защото вече няколко седмици този парламент се занимава с някакви инсинуации.
Оууу, айде бе!
Господин Василев, моля Ви, не от място!
Госпожо Председател, процедурата е по начина на водене, защото тук излизат изтъкнати юристи, които говорят непрекъснато за фалшифициране, говорят за... Как беше? Документ с невярно съдържание. И много Ви моля, госпожо Председател, обяснете на колегата адвокат, че има голяма разлика между неистински документ, какъвто той всъщност твърди, че е съставен, и документ с невярно съдържание. За това обикновено студентите ги късаме в трети курс. Но той някак си е стигнал до държавен изпит и го е взел – по наказателноправни науки. Работи с документи, нека да бъде прецизен в терминологията. Благодаря.
Благодаря Ви. Колеги, умолявам Ви, когато правите изявления, без значение каква е процедурата, да се въздържате от квалификации, да се въздържате от определения, по които може да се произнесе само и единствено съдът. Ние тук не сме съд и не издаваме присъди. Господин Расташки, заповядайте за процедура, предполагам – по начина на водене. Заповядайте.
Госпожо Назарян, Вие сте юрист. Не позволявайте на професор Матеева, която предполагам, че е професор по наказателно право, да говори такива безсмислици. В сигнала на Григор Здравков се твърди, че документът не е автентичен. Тоест, че документът не е подписан от лицето, което го е подписало. Никой не е казвал с какво съдържание – с вярно или невярно. Госпожо Матеева, Вие трябва да правите разлика. Неистински документ е неистински и когато не е автентичен и не е подписан от конкретното лице. Без значение дали съдържанието му вътре е вярно, или не. Надявам се, че като професор преподавате малко по-добре на Вашите студенти, но Вие трябва да разбирате разликата между неавтентичен, документ с невярно съдържание и общото понятие за неистински документ. Това са съвсем различни неща, госпожо Матева. И тук не върви, както ходите от ВЕЛИЧИЕ наляво, надясно по селата да говорите на обикновените хора. Не може от трибуната да говорите така, защото ние знаем за какво става въпрос. Не сте само Вие юрист. И даже започваме да се чудим дали Вие сте юрист. Благодаря Ви.
Колеги, други процедури, декларации? Не виждам. Преминаваме към точка първа. Господин Добрев, заповядайте да представите доклада.
Благодаря, госпожо Председател. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника да допуснем в залата Калина Петкова от Министерството на труда и социалната политика и от НОИ: Весела Караиванова, Ивайло Здравков, Пенка Танева и Снежанка Малакова.
Благодаря Ви, господин Добрев. Колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск. Гласували 185 народни представители: за 136, против 48, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен достъп до залата на посочените лица. Заповядайте, господин Добрев, за доклада.
Благодаря. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа и обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика; Весела Караиванова – управител на Националния осигурителен институт; представители на синдикатите и работодателските организации. Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова. В началото на своето изложение тя посочи, че Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е изготвен в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство и е съобразен с параметрите на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 – 2028 г. Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е изготвен в евро при официален валутен курс – 1,95583 лв. за 1 евро. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2026 г. се предвижда да е в размер на 15 256,9 млн. евро., в това число получените трансфери от централния бюджет възлизат общо на 6 329,7 млн. евро – за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 267,2 млн. евро, и за покриване на недостига от средства – 6 062,5 млн. евро. В проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са предвидени 8 927,2 млн. евро приходи, което е увеличение общо с 1 147,4 млн. евро в сравнение с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. При приходите от осигурителни вноски е предвидено увеличение с 1 148,3 млн. евро в съответствие с основните допускания и актуализираните разчети в прогнозата на НАП за 2026 г., разчетите за осигурителни вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси и на политиката по доходите, предвиждаща увеличение на разходите за персонал с 5% през 2026 г. за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики, увеличението на разходите за персонала от сектор „Отбрана и сигурност“, считано от 1 януари 2026 г. съобразно новия механизъм за определяне на възнагражденията по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за Националната служба за охрана и продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125% от средната работна заплата за страната. Поради по-ниския размер на планираните суми на приходите по договори за предоставяне на информация, които НОИ сключва с други субекти, се предвижда намаление на неданъчните приходи с 0,9 млн. евро. Проектобюджетът е съставен при съобразяване със следните политики по приходите: - Минималната работна заплата за страната се увеличава от 550,66 евро на 620,20 евро месечно, считано от 1 януари 2026 г. - Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 550,66 евро на 620,20 евро, считано от 1 януари 2026 г. - Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 2 111,64 евро на 2 352 евро, считано от 1 януари 2026 г. - Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с два процентни пункта – от 19,8 на сто на 21,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г. и от 14,8 на сто на 16,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г. - Запазват се на нивата от 2025 г. размерите на осигурителните вноски за останалите фондове, както и съотношенията между осигурителите и осигурените лица. - За 2026 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Определят се за приход в бюджета на НОИ 46 000 евро от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Общият размер на разходите и предоставените трансфери за 2026 г. е 15 256,9 млн. евро, в това число предоставени трансфери в размер на 3,8 млн. евро, от които 1,6 млн. евро за Министерството на здравеопазването, 2,0 млн. евро за Министерството на труда и социалната политика и 127,8 хил. евро за Министерството на транспорта и съобщенията. При планиране на разходите за пенсии е взето предвид влиянието на демографските процеси, параметрите на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите. Планираните разходи за пенсии през 2026 г. са 13 421,6 млн. евро, като в тази сума са включени разходите за пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване и за сметка на държавния бюджет. Предвидените разходи са с 1 097,6 млн. евро, или 8,9% повече средства за пенсии спрямо бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Увеличението на разходите се дължи главно на целогодишното изплащане на увеличените от 1 юли 2025 г. с 8,6% размери на пенсиите за трудова дейност, на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и на социалната пенсия за старост, както и на обвързаните с тях минимални размери на пенсии и добавки – 514,0 млн. евро допълнително, както и на осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г. с процента по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 491,1 млн. евро допълнително. За 2026 г. общият разход за парични обезщетения и помощи възлиза на 1 721,9 млн. евро, което е с 9,6 на сто повече спрямо бюджета на ДОО за 2025 г. Планираните разходи за групата „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта“ са 108,3 млн. евро. Разходите за персонал са в размер на 77,1 млн. евро, като е предвидено увеличение с 4,9 млн. евро в сравнение с бюджета на ДОО за 2025 г. в резултат на увеличението на минималната работна заплата, размера на максималния осигурителен доход през 2026 г., увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта, както и на политиката по доходите, предвиждаща увеличение на разходите за персонал с 5% през 2026 г. По проектобюджетите на отделните фондове за 2026 г. се предвижда: - фонд „Пенсии“ – недостиг от 6 006,7 млн. евро. - фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 45,5 млн. евро. - фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. евро. - фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 180,3 млн. евро. - фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 127,8 млн. евро. - фонд „ Безработица“ – недостиг от 4,3 млн. евро. - бюджет на Националния осигурителен институт – излишък от 6 004,0 млн. евро. Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен институт се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат разпоредби, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. В Комисията по бюджет и финанси са постъпили писмени становища от работодателски и синдикални организации. Представителите на работодателските организации категорично се обявиха против приемането на Законопроекта за държавното обществено осигуряване за 2026 г. в този му вид, като изразиха несъгласие с увеличението на осигурителните вноски с два процентни пункта; увеличението на минималната работна заплата и увеличението на максималния осигурителен доход, както и увеличението на размера на обезщетението за майчинство през втората година на детето. Представителите на синдикалните организации искат актуализиране на съществени социални плащания, като например минималния и максималния дневен размер на обезщетението за безработица, както и допълнително финансиране в конкретни структури, където ръстът на заплатите е по-малко от 10%. В последвалата дискусия участие взеха народните представители: Мартин Димитров, Асен Василев, Венко Сабрутев, Димо Дренчев и Мария Илиева. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 8 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ и 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“; без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“ Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря Ви, господин Добрев. За доклада на Комисията по труда и социалната политика? Заповядайте, госпожо Сачева.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика по Проекта на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Комисията по труда и социалната политика на свое заседание на 18 ноември 2025 г. разгледа и обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика: министър Борислав Гуцанов; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – управител, Пенка Танева – директор на дирекция „Анализи, планиране и прогнозиране“, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“; представители на работодателски и синдикални организации. Законопроектът бе представен от Весела Караиванова и министър Борислав Гуцанов. Според вносителите основните допускания, въз основа на които е съставен проектът на бюджет, са съобразени с параметрите на актуализираните прогнози на Министерството на финансите за периода 2027 – 2028 г. Проектът на бюджета на ДОО за 2026 г. е изготвен в евро при официален валутен курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (1,95583 лв. за 1 евро) и спазване на правилата на чл. 12 от същия закон. В Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са заложени следните политики по приходите: - Минималната работна заплата за страната се увеличава от 1 077 лв. на 620,20 евро месечно от 1 януари 2026 г. - По отношение на минималните осигурителни доходи – МОД, по икономически дейности и квалификационни групи професии е приложен досегашният подход за приравняване към размера на минималната работна заплата от 620,20 евро на всички доходи, които са по-ниски от нея. - Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя в размер на 620,20 евро месечно от 1 януари 2026 г. - Размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с два процентни пункта: от 19,8 на сто на 21,8 на сто – за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение 12,14 за сметка на осигурителя и 9,66 за сметка на осигуреното лице; и от 14,8 на сто на 16,8 на сто – за лицата, родени след 31 декември 1959 г., при съотношение 9,34 за сметка на осигурителя и 7,46 за сметка на осигуреното лице. - Размерите на осигурителните вноски за останалите фондове на ДОО, както и съотношението при разпределянето им между осигурител и осигурено лице се запазват на нивата от 2025 г. - За 2026 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. - Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица от 1 януари 2026 г. се определя на 2 352 евро. В Проекта са заложени следните политики по разходите: - Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трите категории труд, както и минималната възраст за пенсиониране на лицата по чл. 69, чл. 69а и чл. 69б от КСО – съгласно промените в КСО от 2015 г. - Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2025 г., се осъвременяват от 1 юли 2026 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по правилото на чл. 100 от КСО. По предварителни данни процентът по чл. 100 се очаква да бъде между 7,0 и 8,0%. Точната стойност ще бъде определена след получаване на отчетните стойности за двата показателя. - От 1 юли 2026 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност се увеличават с процента, определен по чл. 100 от КСО. В чл. 10 от Законопроекта е предвидено повишаване на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст от 322,37 на 346,87 евро. - От 1 юли 2026 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки се увеличава с процента, определен по чл. 100 от КСО. - През 2026 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 1 738,40 евро. - Запазва се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица – 9,21 евро, както и максималният дневен размер – 54,78 евро. - Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата/осиновителя. - Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 1 януари 2026 г. от 398,81 евро (780 лв.) на 460,17 евро. - Предвидено е размерите на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст от 1 януари 2026 г. да се повишат от 50 на 75 на сто от получаваното през време на отпуска обезщетение. - Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО. - Запазва се периодът, доходът за който се взема предвид при изчисляване размерите на паричните обезщетения – 18 календарни месеца за паричните обезщетения при временна неработоспособност, а за бременност и раждане и безработица – 24 месеца. - Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 276,10 евро. - Прилага се разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗГВРСНР, съгласно която максималният месечен размер на гарантираното вземане не може да бъде по-малък от 2,5 минимални работни заплати. При минимална работна заплата от 620,20 евро, считано от 1 януари 2026 г., максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, се определя на 1 550,50 евро. Приходите на Консолидирания бюджет на ДОО са, както следва: В проектобюджета на ДОО за 2026 г. приходите са увеличени общо 1 147,4 млн. евро при следните заложени изменения: - 1 148,3 млн. евро увеличение на приходите от осигурителни вноски в съответствие с основните допускания и актуализираните разчети в прогнозата на НАП за 2026 г. по отношение на приходите от осигурителни вноски, разчетите за осигурителните вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси и на политиката по доходите, предвиждаща увеличение на разходите за персонал с 5% през 2026 г. за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики; - 0,9 млн. евро намаление на неданъчните приходи в съответствие с оценката основно на по-ниския размер на планираните суми на приходите по договори за предоставяне на информация, които НОИ сключва с други субекти. Общият размер на приходите и получените трансфери за 2026 г. е 15 256,9 млн. евро, в това число получени трансфери от централния бюджет: 6 329,7 млн. евро – за пенсии и добавки към тях, и парични обезщетения и помощи за сметка на държавния бюджет – 267,8 млн. евро, и за покриване на недостига от средства – 6 062,5 млн. евро. В сравнение със ЗБДОО за 2025 г. е планирано увеличение на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига от средства със 77,5 млн. евро. Като процент от общите разходи на ДОО трансферът за покриване на недостига ще намалее от 42,7% през 2025 г. до 39,7% през 2026 г. Разходите по Консолидирания бюджет на ДОО са, както следва: Общият размер на разходите и предоставените трансфери за 2026 г. е 15 256,9 млн. евро, в това число предоставени трансфери в размер на 3 783,6 хил. евро, от които 1 610,6 хил. евро за Министерството на здравеопазването, 2 045,2 хил. евро за Министерството на труда и социалната политика и 127,8 хил. евро за Министерството на транспорта и съобщенията. При планиране на разходите за пенсии е взето предвид влиянието на демографските процеси, посочените параметри на пенсионната политика и промените в условията за пенсиониране за всички категории труд върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите. Средният брой на пенсионерите за 2026 г. се очаква да нарасне до около 2 066 700 лица. По-високият брой на пенсионерите спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. с около 7 хиляди лица се обуславя от започналата през 2023 г. нарастваща тенденция в броя на новоотпуснатите пенсии, която се очаква да продължи и през 2026 г. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2026 г. се предвижда да достигне 541,20 евро. Номиналното нарастване е 8,5 на сто при среден размер в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. 498,61 евро. Очаква се реален ръст на пенсиите от 4,8 на сто през 2026 г. при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 3,5 на сто за 2026 г. Брутният коефициент на заместване на дохода за 2026 г. се очаква да бъде 53,1 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 69,1 на сто. Разходите за пенсии през 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 13 421,6 млн. евро. В планираните средства са включени разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване и държавния бюджет, както и добавките към пенсиите на ветераните от войните, добавките към пенсиите на репресираните лица по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, добавката по чл. 4 от Закона за уреждане на някои трудови и осигурителни права на български граждани. Предвидените разходи са с 1 097,6 млн. евро, или с 8,9% повече средства за пенсии спрямо Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. По проектобюджетите на отделните фондове за 2026 г. резултатите са следните: - фонд „Пенсии“– недостиг от 6 006,7 млн. евро; - фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 45,5 млн. евро; - фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 0,02 млн. евро; - фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – излишък от 180,3 млн. евро; - фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 127,8 млн. евро; - фонд „Безработица“ – недостиг от 4,3 млн. евро; - бюджет на НОИ – излишък от 6 004,0 млн. евро. Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. се предлагат промени, свързани с осъществяването на политиката в областта на държавното обществено осигуряване. Предвидено е, че през 2026 г. не се прилага § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който урежда механизма за определяне на максималния размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях, а именно 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход. За 2026 г. максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях се запазва на нивото от 2025 г. и се определя в размер на 1 738,40 евро. С § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения на разпоредби в Кодекса за социално осигуряване. В чл. 6, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ се увеличава с два процентни пункта, считано от 1 януари 2026 г., и с още един процентен пункт, считано от 1 януари 2028 г. С промяната на ал. 10 в чл. 6 от Кодекса за социално осигуряване се уеднаквява режимът на осигуряване на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, с този на останалите самоосигуряващи се лица, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи преработена растителна и/или животинска продукция. Проектът на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. има за цел да осигури финансовата основа и да гарантира своевременното отпускане и изплащане на пенсиите, обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване и по-доброто изпълнение на основните функции на Националния осигурителен институт. Очакваните резултати от прилагането на Проекта на закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. са свързани с подобряване на финансовата стабилност на държавното обществено осигуряване и повишаване на доходите от социалноосигурителни плащания. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Асоциацията на организациите на българските работодатели и Националната федерация на ловците на трюфели в България. КНСБ подкрепя увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта; минималния осигурителен доход в размер на 620,20 евро; увеличаването на максималния осигурителен доход на 2 352 евро предвид относителното запазване на съотношението максимален/среден осигурителен доход, за разлика от съотношението максимален/минимален осигурителен доход, което намалява през последните 4 години от 4,2 през 2023 г. до 3,79 през 2026 г. КНСБ изразява скептицизъм по отношение намеренията за скромното петпроцентно увеличение на възнагражденията в бюджетния сектор; минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии, в които за 98,5% от позициите изискваният минимум е нивото на минималната работна заплата, в това число и на ръководителите. КНСБ отбелязва, че амбицията да се разработи Пътна карта за реформиране на пенсионната система, не получава дори частична реализация и отражение в проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Не се предлагат мерки за подобряване адекватността на пенсионната система. Размерът на максималната пенсия за поредна година остава непроменен. КНСБ настоява да се направи стъпка към увеличение с поне 7%. Не се предлагат промени, които да стабилизират принципа принос – права и да изчистят някои плащания, които не почиват на осигурителни рискове. КНСБ категорично възразява на продължаващото задържане на размера на минималното дневно обезщетение за безработица на нивото на 9,20 евро и настояват за двойно увеличение. Ако това предложение не се приеме, КНСБ ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта. КТ „Подкрепа“ е против: - замразяването на минималния и максималния дневен размер на обезщетението за безработица за целия период до 2028 г. включително; - размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице; - размера на обезщетението за отглеждане на дете до две години, което е под минималната работна заплата; - паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата; - увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, което според тях ще намали разполагаемия доход на домакинствата, и предлагат това увеличение да бъде само за сметка на работодателя. Пренебрегва се императивната норма на § 6 от КСО относно размера на максималния месечен размер на една или повече пенсии без добавките, който е равен на 40% от максималния месечен осигурителен доход. Всички данни сочат, че действащата осигурителна система не издържа на натиска на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда, сивата икономика и явното нежелание за поемане на социална отговорност от хората с по-високи доходи. Асоциацията на организациите на българските работодатели: - в приходната част не подкрепят увеличаването на размера на минималната работна заплата, увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта и увеличаването на максималния осигурителен доход; - в разходната част не подкрепят увеличаването от 50 на 75% на размера на обезщетението за майката или осиновителката, която не ползва отпуск за бременност и раждане, отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст и допълнителния платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2 години при прекъсване на неговото ползване и връщане на работа. Българската стопанска камара, в допълнение към становището на Асоциацията на организациите на българските работодатели, обръща внимание, че като цяло мерките в приходната част не са обвързани с мерки, свързани с отстраняване на проблеми, натрупани през годините, а именно: условия за достъп до системата, осигурителен принос, връзка принос-права, адекватност на плащанията и дългосрочна финансова устойчивост, осигуряване прилагането на принципите на солидарност и недискриминация. Няма логика обезщетение, което замества доход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката или осиновителката на работа, според БСК. Ако държавата желае да насърчава жените да не се откъсват дълго време от пазара труда, то това следва да става чрез средства от държавния бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове. Националната федерация на ловците на трюфели в България предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване, с които работещите пенсионери да отпаднат от кръга на задължително осигурените лица по чл. 4а', ал. 1 от КСО. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Елисавета Белобрадова, Радостин Василев, Хасан Адемов и Георги Хрисимиров, които декларираха, че няма да подкрепят Законопроекта. От страна на работодателските и синдикалните организации, защитавайки своите писмени становища по Законопроекта, отношение изразиха Асия Гонева – КНСБ, Александър Загоров – КТ „Подкрепа“, Лидия Шулева и Зоя Паунова – от Съвета на жените в бизнеса, и Мария Минчева – заместник-председател на БСК. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, в това число 6 от парламентарната група на ГЕРБ, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ – 1; 7 гласа „против“, в това число 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на АПС и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „въздържал се“, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект на закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Сега давам думата на министъра на труда и социалната политика да представи становището. Желаете ли думата, господин Министър? Не желаете. Благодаря Ви. Управителят на Националния осигурителен институт – госпожо Караиванова, желаете ли думата да представите бюджета? Или коментар? Само ако желаете. Не желаете. Благодаря Ви за спестеното време.
Процедура по начина на водене!
Заповядайте.
Само да Ви кажа, господин Председател, че задължението по Правилник на представителя на Министерския съвет да представи внесения от правителството законопроект на първо гласуване не е по желание. Той трябва да представи – и така пише в нашия правилник, а не да го питате иска или не иска. Нямате право дори да го питате.
Благодаря Ви за направената процедура, господин Петров. Откривам разискванията по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. Уважаеми колеги народни представители, имате думата за изказвания. Заповядайте, госпожо Белобрадова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Напълно разбираемо е, че господин министърът не иска да представи този бюджет, въпреки че има задължение по Правилника – той не е за представяне, да Ви кажа. И аз да бях, и аз щях да се чудя. Както каза господин Зафиров за големия бюджет, изобщо за бюджетите, това е най-левият бюджет, който някога е представян през последните 25 години. Толкова ляв, че дори господин Гуцанов не иска да го представи – представете си за какво става въпрос. Освен ляв, разбира се, този бюджет е една огромна грешка и атака срещу средната класа и българското работещо семейство. Във време, в което влизаме в еврозоната, започва нашето членство, в което сме в Шенген, когато се отваря една перспектива пред българската икономика, ние получаваме един абсолютно дебалансиращ бюджет, който не просто търпи невиждани критики досега от работодателските организации, а и от всички експерти и експертни организации, които са се изказали по въпроса. Ако средната класа имаше глас, и тя щеше да Ви каже същото, господин Гуцанов. Няма как да заобиколите всички доводи, които получихте през последните месеци – през медии, на форуми, няма как да заобиколите всички критики, които се получиха. Но нека да започнем подред. Няма никаква причина да увеличавате с два процентни пункта осигурителната вноска за фонд пенсии. И за да стане по-ясно за всички, това означава 10%. Защото много се играе с това дали е два процентни пункта, дали е 10%. Нека си го кажем – това са 10%. И знаем, че това е мързеливият ляв подход да се взима от светлата страна, да се взима от хората, които работят, за да може да се запълват дупки по харчове. Ние сме виждали през годините до какво води това. Ние сме виждали през годините бюджети, в които се е харчело и се е взимало от работещите и от светлата страна, за да се запушват дупки по разходи. И винаги е водело до едно – до сива икономика, до нарастваща сива икономика, такава икономика, каквато господин Гуцанов твърди, че ще бори с всички сили. Ние не виждаме нито една мярка и не виждаме нито една реформа, която всъщност да се бори със сивата икономика. Затова ще предложим една. И тя е абсолютно очевидна, господин Гуцанов, а това е реформата по отношение на плащането на осигуровките от държавните служители. И нека само да кажем, че само в системата на Министерството на вътрешните работи имаме шест хиляди човека, които не само получават заплати, но получават и пенсии. Нямаме абсолютно нищо предвидено не само по отношение на това държавните служители да започнат поетапно да плащат осигуровките си, ами да започне освобождаване на тези служители в Министерството на вътрешните работи. Затова, разбира се, ще вземем от частния сектор, за да може да покрием тези разходи. И като казахме реформи, господин Гуцанов, никакви реформи не се виждат във Вашия бюджет. Всички знаем, че едно правителство, което наистина иска да прави реформи, залага реформите в първите два бюджета или в първите две години от своето управление. В момента ние гледаме този бюджет и не виждаме нито една реформа. Разбира се, чуват се заявки за това как реформа ще се прави в 2027 г. Само да не стане като заявката за максималния осигурителен доход, за който миналата година ние получихме заявка, че ще бъде 4430 лв., увеличението – и това беше заложено в бюджетната рамка от миналата година, а тази година, две седмици преди да внесете бюджета, го увеличихте на 4600 лв.
А още трябва!
Без абсолютно никакво обяснение и без абсолютно никакво основание! Това означава, че не просто не предлагате предвидимост – Вие предлагате абсолютен хаос, по който бизнесът не може по никакъв начин да планира своята дейност и своето наемане на служителите, и разходната си част, което просто показва не само неразбиране за това кой плаща сметката в държавата, а именно работещият бизнес, а показва и пълно неуважение към него. Ние предлагаме максималният осигурителен доход всъщност да се увеличи наполовина на това, което Вие предлагате. И все пак да обърна внимание на това какво всъщност се случва, след като увеличим с 10% осигурителните вноски. Когато увеличим максималния осигурителен доход, ние се опитваме да покрием всички увеличения по швейцарското правило, които идват от миналия и от този бюджет. Само че въпреки всичкото увеличение отново трансферът е по-голям от миналата година! И дефицитът е по-голям от миналата година! Така че отново нищо не постигате с това и показвате една осигурителна система, която все по-малко и по-малко може да изнесе пенсиите. Ние предлагаме… А! И друг основен проблем, който имаме в този бюджет, са огромните плащания по ТЕЛК-овете. Самият Вие, господин Министър, казахте, че 800 хиляди човека имат ТЕЛК решения, по които Вие трябва да плащате един огромен бюджет, и тепърва ще създавате работна група! Ами искам да Ви кажа, че всеки човек, който е работил в системата няколко години, може да Ви обясни откъде идва проблемът с осемстотинте хиляди ТЕЛК-а, и няма нужда да създавате работна група. Затова ние Ви предлагаме реформи. Защото сме наясно откъде идват. И тези реформи представляват законопроект, с който се позволява и автоматична, и последваща проверка, за да се намали процентът на случаите, в които има злоупотреби. Защото иначе хората от светлата страна на бизнеса, хората, които наистина работят, отново трябва да плащат това, че системата е нереформирана. И когато казвате, че това е единственият възможен бюджет, ние Ви казваме – това е най-лошият възможен бюджет! И Ви призоваваме сега да го реформирате, докато все още има време! Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Белобрадова. Преди да дам думата за реплики, ще се възползвам от правото да отговоря на господин Петров и на госпожа Белобрадова, които отправиха критика към мен за това, че министърът на труда и социалната политика и управителят на НОИ не говориха от парламентарната трибуна, за да представят бюджета, каквото е тяхното задължение по Правилник.
Само министъра!
И управителят на НОИ по Закона за публичните финанси. Като председател на Народното събрание дадох думата и на двамата. Уважаеми господин Петров, госпожо Белобрадова, председателят може насила да вземе думата с копчето, което е тук, но насила не може да я даде. Това, което е мое задължение, беше свършено. Думата беше дадена. Министърът заяви, че не желае, а че ще участва в дискусията. Мисля, че от полза…
Процедура!
Ще Ви дам процедура, като завършим процедурата по изказвания, реплика и дуплика. Тогава, когато министърът желае да вземе думата, аз ще му я дам. Мисля, че в хода на дискусията ще се получи по-добър разговор, за да могат народните представители и българските граждани да придобият по-добра представа в хода на тази дискусия. Реплики към госпожа Белобрадова има ли? Няма. Госпожо Белобрадова, давам Ви думата за процедура.
Уважаеми господин Председател, може да погледнете протокола – моето изказване, критиката не беше насочена към Вас, а беше насочена към министър Гуцанов. И тук не става въпрос, разбира се, че господин Петров има пълно основание да прави тази забележка, но специално моето изказване беше изцяло насочено към господин Гуцанов и към неговото огромно чувство на страх и неудобство да представи този бюджет. Така че отново да подчертаем, че един министър не иска да представи собствения си бюджет, бюджета на правителството! Критиката не е насочена към Вас. Критиката е насочена към това какво представлява този бюджет. И той е толкова срамен и неадекватен, че дори представител на Българската социалистическа партия не иска да го представи. Благодаря Ви.
Е, стига де, Белобрадова! Ти направо ни затапи!
Благодаря Ви, госпожо Белобрадова. В хода на дискусията министър Гуцанов ще има възможността да се включи. Други желаещи за изказване? Заповядайте за изказване. ЙОРДАН ТОДОРОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ:) Благодаря, господин Председател. Аз бих искал да помоля операторите да завъртят камерите и да покажат залата в момента. В момента само единствено групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е цялата тук, в залата. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма никой друг в залата! (Шум и реплики от „БСП – Обединена левица“: „Не цялата група са на ВЪЗРАЖДАНЕ“!) В момента гледаме бюджет, от който зависят най-уязвимите групи хора в нашето общество – ето, това е интересът към тях. Затова правя процедура камерите да бъдат пуснати – на БНТ, и микрофоните на БНР. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви за направената процедура. Процедура ли желаете, господин Рашев? Заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Председател! Във връзка с предстоящото гласуване моля за проверка на кворума.
Добре. Уважаеми колеги, беше поискана проверка на кворума по искане на парламентарна група. Моля, режим на регистрация. Регистрирани 129 народни представители. Има кворум. Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение за включване на камерите на БНТ и микрофоните на БНР. (Реплика от народния представител Красимир Йорданов.) Моля, режим на гласуване. Ще Ви дам думата, секунда. Гласували 195 народни представители: за 76, против 69, въздържали се 50. Предложението не е прието. Имате думата за процедура, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Моля за процедура по прегласуване и преди това – проверка на кворума.
Бяха направени две процедури. Моля, първо режим на регистрация по искане на парламентарна група. Регистрирани 137 народни представители. Има кворум. Подлагам на прегласуване второто процедурно предложение – за включване на камерите на БНТ и микрофоните на БНР. Гласували 206 народни представители: за 85, против 66, въздържали се 55. Предложението не е прието. Господин Иванов, имате думата за процедура, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до изчитане на всички доклади по точка осем, а именно във връзка с първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., и във връзка с това гласуване – проверка на кворума.
Заповядайте, господин Стоев, за обратно предложение.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, и днес ли ще си ходите от работа? (Смях, шум и реплики.) И днес ли искате да си ходите от работа – тогава, когато се гледа държавният бюджет на страната ни?! Какво правим? Пак правим проверки на кворума, така че да може да си гласуваме бюджет след това със 110, 105 човека, 100 човека – колкото останат, защото другите не може да сме на работа тогава, когато се гледа бюджетът на държавата! Ей това Ви е отношението! Браво, колеги! (Смях, шум, реплики и ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Колеги, моля за тишина в залата и да се съсредоточим върху основната ни работа! Бяха направени две процедурни предложения от народния представител Александър Иванов. Първо, моля режим на регистрация. Има кворум. Регистрирани 155 народни представители. Има кворум. Второто процедурно предложение.
За процедура.
Моля? Нова процедура? Нека да завършим втората процедура. Господин Денков, ще Ви дам думата за процедура. Ще Ви дам думата за процедура. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! Колеги, моля за тишина в залата! Беше направено второ процедурно предложение – от народния представител Александър Иванов, за удължаване на работното време до изчитането на всички доклади по точка осма от седмичната ни програма. Моля, режим на гласуване. Гласували 211 народни представители: за 125, против 81, въздържали се 5. Заповядайте за процедура, академик Денков.
Господин Председателстващ, може ли да обясните и на хората, които са в тази зала, и на хората, които все пак ни гледат по тези канали, по които може, защо прекратихте регистрацията на осемнадесетата секунда? По какви правила следва и откъде накъде ще ми правите забележка, че не знам правилата? Оказва се, че Вие знаете правилата само за да можете да злоупотребявате с тях. Сега, за да докажете, че не е злоупотреба, Ви призовавам да поискате отново регистрация, проверка на кворума, за да се види колко човека ще се регистрират поне за 30 секунди.
Благодаря Ви, господин Денков. В знак на добросъвестност ще направя нова проверка на кворума по искане на председателя. Моля, господин Денков, да направите процедура за прегласуване, за да поискам проверка от името на председателя. Заповядайте. Трябва да бъде проверката на кворума във връзка с предстоящо гласуване, затова моля да направите процедура! Искате процедура по прегласуване за удължаване на работното време, по искане на председателя – режим на регистрация. Има кворум. Регистрирани 133 народни представители. (Шум, реплики и ръкопляскания.) Колеги, ще Ви дам думата на всички! Поставям на прегласуване направеното искане за прегласуване за удължаване на работното време до изчитане на докладите по точка осма. Моля, режим на гласуване. Гласували 210 народни представители: за 125, против 81, въздържали се 4. Господин Цонев, имате думата за процедура. Господин Денков, желаете ли още процедура? След господин Цонев.
Благодаря Ви, господин Председател. В опит малко да успокоим залата и напрежението, защото ни предстои все пак гледане на бюджети, цялата тази процедура и целият този шум във връзка с кворума е абсолютно излишен. Ще Ви кажа защо. Днес сме на първо четене на двата малки бюджета. Кворумът няма никакво значение. Има само две гласувания днес в залата по същество – приемане или отхвърляне на първия бюджет на ДОО и втория на НЗОК. За тези две гласувания залата ще си събере кворума, дори там да пише 121, тук ще има 220. Ако е за второ четене, съм съгласен с аргументите и на колегата Стоев, и на останалите колеги. Но за първо четене това е абсолютно излишен ажиотаж – шум в залата, с който бавим и създаваме напрежение. Да преминем по същество на въпросите. Предстои ни гледане на два сериозни въпроса. Това няма никакво значение.
Благодаря Ви, господин Цонев. Заповядайте, академик Денков.
Ама господин Цонев каза точно това, което всъщност е най-важното днес – че дори и без нужда, Вие използвате тези евтини, дребни трикове. Това не Ви прави изобщо чест! Жалки сте! (Смях, шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина в залата! Уважаеми академик Денков, налагам Ви „забележка“ във връзка с обидната квалификация, която използвахте към народните представители. Преминаваме към изчерпване на процедурата. Има ли реплики към изказването на народния представител Йордан Тодоров? Имаше изказване, да. Следващо изказване. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Според нас бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е всичко друго, но не и борба с бедността и демографската криза. Използвам това, че тук е министър Гуцанов – да разясни малко повече относно Пътната карта, която трябваше да е готова преди две седмици. Шест месеца се проточва тази пътна карта за пенсионната реформа. Трябваше да има и ежемесечен доклад в Комисията по труда и социална политика. Нищо от това не се случи. И накрая пенсионните осигуровки се увеличиха с 2%. Ако това е било целта на тази пътна карта, нека да го сподели. В Комисията по бюджет и финанси беше казано, че към момента пенсионната система стои стабилно, и това увеличение от два процентни пункта, което всъщност е 10,1%, не е нужно. Можеше да се фокусират примерно Министерството на труда и социалната политика в съдействие с Министерството на финансите върху по-добра събираемост на вноските, с което да компенсират, ако има някакви липси. Също така не виждаме и тази борба със сивата икономика, която министър Гуцанов прокламира няколко пъти, като според негови думи тя е между 20 и 25% от цялата икономика, така че ако проведе някаква що-годе ефективна борба със сивата икономика, би могъл да събере повече пенсионни вноски. Фискалният ефект на това действие, на това 2-процентно увеличение, се оценява на 600 млн. евро, но това е според Министерството на финансите. Голяма част може би от тези хора, които досега са плащали осигуровки, ще минат в сивия сектор и ефектът ще е точно обратен – вместо да се повишат приходите, може би ще застанат на едно място и отведнъж намалеят. Реално това нещо намалява доходите на работещите, както и на работодателите. Вторият стълб, също така – знаете нашето отношение към втория стълб, който е в пенсионния – трябва да бъде ликвидиран и да остане само на доброволен принцип. Само ще споменава тук едно число за 2024 г. – в ДЗПО вноските са около 2,8 милиарда, което е 1,4% от брутния вътрешния продукт за 2024 г. Друго нещо, което е доста обезпокояващо в бюджета на държавното обществено осигуряване и ние няма да подкрепим, е минималното обезщетение за безработица, което все още остава на 18 лв., или както е писано – 9,21 евро на ден. Аз не знам как някой в тази зала може да живее с 18 лв. на ден. И още по-притеснителното в случая е, че тази сума остава чак до 2028 г. – нещо, което тогава може да струва и едно кафе, не знам, при тези темпове на инфлация, които в момента вървят, и очакваната висока инфлация в следващите няколко години. Друго нещо, върху което трябва да обърна внимание, е швейцарското правило. Да, швейцарското правило е добро, но стига инфлацията да бъде замерена коректно от НСИ. В случая ние знаем с какви похвати си служи НСИ – с фалшификации, със смяна на теглата на разни стоки с цел намаляване на инфлацията. Така че при примерно подценяване с 2-процентна инфлация това ощетява с 1% ръста на приходите на пенсионерите. И на последно място в моето изказване ще засегна борбата с фалшивите ТЕЛК решения. Министър Гуцанов декларира тук някакви наченки за такава борба – в § 6 на Преходните и заключителните разпоредби, където се прави промяна в Закона за здравето. Само че аз ще попитам: защо това не се направи още в началото на мандата, като всички знаем, че там има големи злоупотреби? И един господ знае колко средства коства това на бюджета – може би милиарди. Така че с оглед на всичко гореизложено ние няма да подкрепим бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването на господин Койчев? Няма реплики. Други изказвания? Има ли други изказвания? Заповядайте. Записвам Ви, доктор Адемов.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Истината е, че България не е достатъчно социална и солидарна. Ние всички като хора и като общество сме длъжници на най-уязвимите групи от хора в страната. Едно зряло общество следва да изгради такъв ред, че тези, които се справят по-добре в живота, да помагат на онези, които не могат, защото не сме равни и не сме еднакви. И тук идва нашата роля като политици. Колкото и несъвършена да е системата, ние сме тези, които непрекъснато трябва да се стремят да я подобряват. Точно защото не сме равни и не сме еднакви и защото дължим това на онези, които търсят протегнатата ръка на държавата, а държавата – това сме всички ние тук, в тази зала, и всички хора извън нея, заедно. Дали обществото ни е достатъчно зряло, не знам, но виждам постъпки в тази насока. Бюджетът на страната ни винаги може да бъде по-добър, по-справедлив и по-солидарен. Това, което виждаме за 2026 г. обаче, е това, от което обществото ни има нужда, макар и не в мащабите, в които е нужно. Защото обещахме на избирателите си повече грижа за уязвимите групи, повече средства за хората с увреждания, за социално слабите, за пенсионерите, за младите семейства. Но бюджетът на държавата не е брашнен чувал, който да изтупаш и да се намерят средства за едно или за друго. Той се формира от това, което всички ние влагаме в него, и колкото повече влагаме в него, толкова повече възможности ще се откриват пред държавата. А нека не забравяме и че част от това, което влагаме, се връща обратно при нас. Да, за осигуровките говоря, за минималната работна заплата, за максималния осигурителен доход, защото и трите ни дават права. И ще дам един съвсем обикновен пример за това. Утре някой се разболява и не може да работи. От кого търси помощ? От държавата, разбира се, която е длъжна да му плати обезщетение. И в зависимост от размера на това обезщетение следват две възможни реакции в този някой: ако е малко обезщетението, държавата веднага става лоша, тя е мащеха, само взема, но не дава нищо на гражданите; ако обаче е в сравнително добър размер, то в такъв случай кому е нужно да мисли за държавата? Истината обаче е съвсем проста, уважаеми колеги, и тя е, че колкото повече един човек допринася, влага, помага на системата, толкова повече той ще получи, когато има нужда системата да му помогне. Затова са важни и минималната работна заплата, и максималният осигурителен доход. Увеличаването на минималната работна заплата помага на най-нискоквалифицираните работници и служители не само да получат доход, който да гарантира нормално съществуване, но им помага, осигурявайки се върху по-голяма сума, да получат повече като обезщетения и социални плащания в случай на нужда. Същото е и с максималния осигурителен доход. Хората в момента се сърдят, че държавата щяла да им взема повече. Мен, ако питате, този инструмент дори трябва да отпадне и всеки да се осигурява на толкова, колкото действително получава. Защото само така може да се постигне истинска солидарност и равнопоставеност на гражданите пред държавата и пред закона. Сърдят се още гражданите, че се вдигат осигуровките, но не знам дали си дават сметка, че това ще им даде по-голяма сигурност и по-голяма стабилност в един по-късен момент от техния живот. Може би го виждат, може би не – по-скоро вероятно не, особено предвид спекулациите, които се чуват и в тази зала, че ще се увеличи сивият сектор. Но тук точно е ролята на държавата – да гледа напред и да се грижи както за настоящето, така и за бъдещето. И като казах „настояще“, ние обещахме на избирателите си да се грижим за тях и днес, в резултат на съвместните усилия на управляващото мнозинство, вървим все по-уверено в тази посока. Може би не с темповете, с които хората очакват, но с темповете, с които е възможно, за да се осигури стабилност на държавата. Затова днес виждаме в бюджета прилагане на швейцарското правило, което само преди няколко месеца беше застрашено дали изобщо ще се приложи за тази година. Виждаме увеличение с 40% на средствата за хората с увреждания, повишаване на линията на бедност, а последното е изключително важно, защото с нея са обвързани редица социални плащания, а увеличението на линията на бедност автоматично води и до тяхното увеличаване. Спазихме още и обещанието си за увеличаване на плащанията през втората година от майчинството. И понеже политиците биват редовно обвинявани, че нямат представа за какво говорят, когато става въпрос за жизнени стандарти, социални плащания и обезщетенията, искам да кажа следното. Като майка знам колко е трудно за една млада жена, за едно младо семейство, да реши да има деца днес – да намери подходящия момент, да уцели идеалните условия, да потърси баланса между кариерата и личния живот. Затова в тези случаи държавата трябва да бъде стабилният гръб, на който младите хора да се опрат. Средствата през втората година бяха унизително малко, непроменяни с години. Това беше ужасен сигнал към младите семейства, но днес ние променяме това и показваме, че държавата не е мащеха, а майка и че се грижи за своите деца. Това увеличение е важно за всички жени, които искат да отглеждат децата си до двегодишна възраст. Важно е обаче да се грижим и за другите – младите майки, които безкрайно обичат децата си, но въпреки това искат да се развиват и професионално и затова не чакат детето да навърши две години, за да се върнат обратно на работа. 75% от обезщетението при предсрочно прекратяване на отпуска за отглеждане на дете може да са недостатъчни според някои, но не са никак малка сума, която да остава в семейния бюджет, която да помогне на младото семейство да отглежда поколението си в една по-добра среда. И тук за всички популисти искам да кажа следното. Нека не забравяме, че плащането за отглеждане на дете е обезщетение, което цели да замести липсващия доход на лицето, което, вместо да полага труд, отглежда своето дете. Да, държавата трябва да помага на младите семейства, трябва да се грижи за децата, но тази помощ, тази грижа не следва да бъде за сметка на основните принципи на осигурителната система. Нещо повече, казвала съм го и ще го кажа отново: финансовите стимули няма да накарат жената да се върне предсрочно на работа. Ако тя е решила да гледа детето си, и 300% да направим тази сума като обезщетение, ако се върне на работа предсрочно, тя ще си остане вкъщи и ще продължи да си го гледа, защото така е решила. Стимулите трябва да бъдат други и тяхното място не виждам в държавния бюджет, нито в бюджета на ДОО, а в другите законодателства. И последно, колкото и да се радвам, че постигнахме увеличенията, които виждаме днес в бюджета, иска ми се в него да видя и още нещо – увеличение на еднократната помощ при раждане на дете, която със своите, мисля, че са 370 лв. в момента, е крайно недостатъчна за посрещане на първите нужди при появата на нов живот. И искам от тази трибуна да се обърна към колегите – да потърсят възможност за увеличение и на тези средства в бюджета. Уважаеми дами и господа, ние всички сме длъжници на най-уязвимите групи в страната. За зрелостта на обществото съдим по това как всички ние се отнасяме към тези, които имат нужда от най-много помощ. България може да бъде по-солидарна и по-справедлива. Първите крачки вече ги правим. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Има ли реплики към изказването? Заповядайте за първа реплика. Втора реплика – господин Георгиев. Трета реплика има ли? Да, господин Стойнев. Изказване ли, господин Василев?
Благодаря, господин Председател. Госпожо Иванова, тези неща, които ги наговорихте – да даваме на тези, които са по-социално пренебрегнати от останалите. Ама Вие давате и раздавате на калпак на хората в държавната администрация – те ли нямат?! Вчера стана в Комисията за превенция и противодействие на корупцията въпрос, че Вашето управление в 2025 г. е дало 65% повече пари за разходи за заплати в Комисията за превенция на корупцията. Тази година им залагате 52% увеличение! Те ли са със социална необходимост?! С този проинфлационен бюджет, който Вие предлагате, нищо няма да направите, освен да изгоните бизнеса и хората, които са работещи в момента, от които щавите, за да раздавате на другите, те няма да имат. Какво ще правите тогава? Фискалната Ви програма, консолидираната Ви фискална програма на целия бюджет е 70% за текущи разходи, 43% са за социални разходи, 13% са Ви за заплата на администрацията и 12% за здраве. Къде са Ви инвестициите, къде ще развивате бизнес, за да можете да давате на социално онеправданите?! Моля Ви, стига глупости! Всичките тези неща, които сте си ги написали, са едни чудесни пожелания, но нещата не стоят така. Вие с този проинфлационен бюджет ще вземете парите от работещите и ще изгоните бизнеса. Нищо друго няма да направите.
Благодаря, господин Хрисимиров. Заповядайте, господин Георгиев.
Госпожо Иванова, много ми хареса това, което изчетохте. Не знам кой Ви го е писал, надявам се, че Вие сте го писали, за да може сега да отговорите на следните няколко въпроса, защото изговорихте голям брой глупости. Първото, което е – когато се увеличат осигуровките, хората щели да имат повече обезщетения! Ами пълни глупости! Вие удряте точно хората, които работят в тази държава, които ще плащат повече осигуровки и след това, ако един ден останат без работа, минималното обезщетение за безработица се запазва същото. Тоест Вие казвате на хората... Над 1 милион души работят на минималната работна заплата, да стане ясно в тази зала, защото това го забравяте всеки път, всеки не взима колкото Вас заплати – взимат минималната работна заплата! (Реплика от „БСП – Обединена левица“: „А ти колко вземаш?“) И когато отидете в Бюрото по труда – изгони Ви работодателят или напуснете работа, и получавате 9 евро или 180 евро на месец, ами няма да Ви стигнат парите за картофи за фритюрника на господин Зафиров! (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Толкова малко получавате, разбирате ли?
Господин Георгиев, много Ви моля да се отнасяме с уважение и без обидни квалификации!
И Вие ги оставяте за трета година поред, трета година поред ги оставяте на тази сума! И Вие казвате – с най-голяма наглост излизате тук, на трибуната, и казвате, че когато плащат повече осигуровки, щели да получат повече обезщетения! Каква е тази глупост?! Как ще го обясните сега това на хората? И не беше ли българската комунистическа партия, тире – социалистическа партия, тази, която се грижеше за трудещите се хора в една държава? Не беше ли тя? Къде е тази българска социалистическа партия, като удряте само трудещите се в тази държава, бе, госпожо Иванова?
Благодаря Ви, господин Георгиев. Само ще приканя народните представители да подхождаме с нужното уважение към всички народни представители и всички български министри. Заповядайте, господин Стойнев.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Към колежката Иванова: просто да не слуша колегите от Възраждане, защото първият – господин Иванов, говореше, че Възраждане са бизнес партия. След това идва господин Георгиев и говори, че те се грижели за трудещите се. Те, милите, са толкова объркани, че цели общински съветници ги напускат и не желаят да имат нищо общо с тях. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.) Госпожо Иванова, много хора в тази зала не разбират социалната политика. И най-вече трябва да кажем, че тук говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване. Най-важното, което трябва да се каже, е, че когато си плащаш осигуровките, ти ги плащаш, за да имаш права. И за това нещо са се борили през годините десетки хиляди социалисти. И това е правилно, защото хората трябва да търсят справедливост на държавата. Колкото повече, уважаеми колеги, осигуровки на светло се плащат, толкова и трансферът от държавния бюджет, разбира се, ще бъде по-малък. И тези пари вместо от данъците ще бъдат платени за други дейности – дали за образование, дали за здравеопазване. Защо? Защото ще Ви покажем как през годините, когато вноските са били 19, 20, 29%, трансферът от държавния бюджет е бил наистина минимален. Защо? Защото с намаляването на осигуровките се образува една дупка и вместо парите да отиват за инвестиции, за пътища, за образование, за здравеопазване, те отиват да покриват дупката в НОИ. Продължавайте да не го разбирате, ще продължаваме да Ви го обясняваме. Вие сте на ход. Но искам да Ви кажа, госпожо Иванова, това ми е репликата към Вас: продължавайте в същия дух и скоро и тази зала ще Ви разбере. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
Благодаря Ви, господин Стойнев. Заповядайте за дуплика.
Господин Стойнев, честно казано, вече не мога да разбера ВЪЗРАЖДАНЕ каква партия са – лява ли са, дясна ли са? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Че са популисти, са популисти, то това го видяхме – всеки път сменят тезата според това, което им е удобно и смятат, че на гражданите ще им хареса да чуят. Сега, по отношение на заплатите в държавната администрация. Кое искате да не увеличаваме, другари от ВЪЗРАЖДАНЕ? Заплатите на учителите ли не искате да увеличаваме, заплатите на полицаите ли не искате да увеличаваме, които пазят всички граждани? Заплатите на лекарите ли не искате, уважаеми другари, да увеличаваме? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Колеги, моля Ви, не от място!
Какво искате да не увеличаваме? Или може би не трябва да пипаме и заплатите на социалните работници? Защото работят на унизително малки заплати! Питате ли ги те как свързват двата края? Вие знаете ли как работи един социален работник и колко натоварване има този човек за парите, които получава той на месец?! Унизително е! И за тях да, на държавната администрация трябва да се увеличават парите – за тези категории хора, за тези категории работни места, за да може тези хора, които се грижат за нас, и се грижат за нашето здраве, и се грижат за нашите семейства, за обществото ни като цяло, тези хора да могат да получават нормални възнаграждения. Щавим хората, за да даваме на другите – е, по-голяма глупост не бях чувала, уважаеми колеги! Как точно щавим едни, пък даваме на други, като говорим за осигуровки, не говорим за данъци, – ей тук, ако някой може да ми го обясни, който разбира от социално осигуряване, евала ще му кажа веднага от тази трибуна! Защо? Защото осигуровките са това, което определя какво обезщетение ще получим в случай на някой от рисковете, които може да ни се случат – дали ще е обезщетение за временна неработоспособност, общо заболяване и майчинство, дали ще говорим за пенсии, дали ще говорим за някой от другите рискове в социалното, за безработица също... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Защо? Девет лева е минималното, а нагоре? А нагоре какво става? Какво става? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че хайде да си говорим за осигуровките и тяхното истинско значение. Колкото на по-висок доход се осигуряваш, колкото повече доходи имаш на светло, толкова по-голямо обезщетение ще получиш, защото голяма част от обезщетенията в социалната сфера са обвързани с дохода, който си внасял, и осигурителните вноски, които си внасял през съответния период от време. Нямало да получат повече с увеличаването на осигуровките – това, мисля, че го засегнах. Пак продължавам да се чудя на ВЪЗРАЖДАНЕ изобщо каква им е ролята в тази зала. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“. Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Заповядайте за лично обяснение, господин Георгиев.
Господин Председател, моля да правите и забележки, между другото, на Вашите коалиционни партньори от остатъчната левица, защото няколко пъти тук спекулираха, лъгаха, говореха глупости, обиждаха нашата парламентарна група постоянно, през цялото време. (Шум и реплики от „БСП – Обединена левица“.) И сега ще кажа защо лъгаха постоянно. Първата лъжа от Драгомир Стойнев – каза, че по този начин ще запушат дупката в НОИ. Ами това не е вярно – увеличават се парите от държавата, която финансира държавното обществено осигуряване, въпреки Вашите глупави мерки! Това трябва да го знаят българските граждани. И не мога да разбера с каква наглост излизате и говорите! Има цифри, господин Стойнев, погледнете ги! Ама Ви не сте ги гледали и няма как да ги знаете! (Реплики от „БСП – Обединена левица“: „Числа!“ ) Да, числа – числата, вижте ги много добре числата. Стойностите – хайде, така ще Ви го кажа, за да знаете, защото Вие не гледате, Вие не четете! 6,1 милиарда евро – повече с няколкостотин милиона, отколкото предходния бюджет. Излъгахте най-нагло от тази трибуна – това трябва да стане ясно! Спекулирате през цялото време с всичко това, което говорите от трибуната! И не мога да разбера защо се позволява това, господин Председател – когато говори една парламентарна група, да се лансира, когато обижда други парламентарни групи! Защото трябва да стане ясно – благодарение на Вашата политика Вие прогресивно намалявате. Аз съм пети парламент тук и Вие всеки път намалявате прогресивно, защото не водите лява политика и хората Ви изоставят постоянно. Това трябва да го знаете много ясно. Ей тук имаше един професор, Бъчваров, мисля, че се казваше – излизаше от тази трибуна, спекулираше като Вас и казваше как ние от ВЪЗРАЖДАНЕ щели сме да приключим, а сега в момента този професор го няма, даже никой не си го спомня кой беше. Михайлов, да, извинявам се, Михайлов беше, не Бъчваров. Извинявам се, моя грешка. Така че и Вие така ще приключите просто защото седнахте в скута на Пеевски, това е цялата работа! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво! Браво! от ВЪЗРАЖДАНЕ.) ПРЕДСЕДАТЕЛ КОСТАДИН АНГЕЛОВ. Господин Георгиев, понеже се обърнахте към мен, ако тръгна да налагам „забележка“ на всеки, който вика от място, до края на заседанието всички ще станем забележителни.
Процедура!
Заповядайте за процедура. След това господин Радостин Василев за изказване.
Благодаря, господин Ангелов. Моята процедура е към Вас, тъй като Вие водите заседанието в момента, и тя е: дали може да разпечатате на колегите от БСП освен копия от бюджета на държавното обществено осигуряване и копия от тригодишната прогноза на правителството? Защо го казвам? Защото колегите явно не са запознати с това, че всички права са замразени. Максималната осигуровка за безработица е замразена. Максималната пенсия е замразена. Тоест Вие вдигате осигуровките, които хората плащат, но сте им замразили правата. И е добре следващия път, когато говорите как вдигането на осигуровките вървяло с повече права, да погледнете, че тези повече права изведнъж сте ги замразили и не им ги давате. И въпросът е: къде ги давате и на кого? И защо? Така че много Ви моля, разпечатайте им тригодишната прогноза – да видят как всичките числа са едни и същи и не са пипнати от 2024 г. насам в бюджета и тогава да говорят за това, че увеличавали правата, като увеличават данъците и осигуровките.
Благодаря Ви, господин Василев. Нямам устройство до себе си да разпечатам на всички, но ще помоля колегите, които работят, да осигурят такива копия на всички народни представители, за да се запознаят с тригодишната бюджетна прогноза. Заповядайте за изказване, господин Василев.
Използвам изказване, госпожо Иванова... Тук е ли е дамата? Да, здравейте. Бихте ли ми казали, имате възможност в реплика, кое обезщетение се увеличава в този бюджет освен майчинството за втората година? На този въпрос да ми отговорите. Увеличаването на осигуровките, което е факт, по какъв начин е свързано с майчинството за втората година и въобще свързано ли е с него, или не е? Има ли според Вас логическа корелация между максимален осигурителен доход и максимална пенсия, защото максималният осигурителен доход се вдига с 400 лв., а пенсията е замразена – 380 хиляди български граждани се осигуряват на максимален осигурителен доход? Най-важното – знаете ли размера на обезщетението за безработица, минималния и максималния? Правите ли разлика между ДОО – това, което влиза в общия бюджет, и това, което предвиждаме за осигуровките, свързани с обезщетението за безработица за втората година? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Василев. Има ли реплики към изказването на господин Василев? Няма желаещи за реплика. Следващо изказване – доктор Хасан Адемов. Заповядайте. Само да направя едно съобщение, преди доктор Адемов да започне. Колеги, в 14,30 ч. ще има почивка. Моля председателите на комисии, които все още не са разглеждали държавния бюджет, да направят организация в 14,30 ч., да стартират комисиите, за да довършат разглеждането на бюджета, и да внесат докладите. Заповядайте, доктор Адемов.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми гости от Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика – винаги се обръщам към тях, защото с по-малко от 1% от разходите управляват следващия бюджет от 15 млрд. евро, така че трябва да бъдат поздравени. Но ще започна с малко лирично отклонение, с Ваше позволение, господин Председател, и ще спомена заглавието на една повест на небезизвестния Ивайло Петров – тази повест се казва „Преди да се родя и след това“, защото това заглавие напълно отговаря на това, което прави като структура и като функционална характеристика бюджетът на държавното обществено осигуряване. Защото той плаща за бременност и раждане, плаща за общо заболяване и майчинство, плаща болнични, детски, плаща пенсии, плаща обезщетение за смърт на осигурено лице, плаща и наследствени пенсии. Така че цялата палитра от жизнения цикъл на един човек е обхваната в бюджета на държавното обществено осигуряване. И когато говорим за бюджет на държавното обществено осигуряване, винаги си задаваме следния въпрос: този бюджет предлага ли по-високи нива на социална защита, или не? Ако предлага, каква е цената и кой я плаща тази цена? Това са важните въпроси около всеки един бюджет. От дискусията, която предхождаше внасянето на бюджета на държавното обществено осигуряване в пленарната зала на Народното събрание, стана ясно, че няма доволни от този бюджет. Не са доволни работодателите, един от синдикатите е полудоволен. Доволни са колегите от „БСП – Обединена левица“, само че за тях е редно да се каже, че това доволство е свързано с блудкавото впечатление, че използват поста председател на парламента като разменна монета срещу социалния пакет. Това е впечатлението, което създават. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Уважаеми колеги, имате възможност за реплика. На следващо място, управляващите заявихте на 14 май от тази пленарна зала, че ще внесете в шестмесечен срок така наречената Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система. 14 ноември е срокът, в който трябваше да бъде внесена тази Пътна карта. Защо споменавам това? Не защото съм дребнав, а защото един такъв стратегически документ трябва да се използва. Трябва да се използва! Изводите от този документ трябва да бъдат използвани, за да могат да влязат във финансовата рамка, за да могат да бъдат финансирани от бюджета, за който говорим. Това нещо не се е случило. Между другото, минималната работна заплата в Постановлението на Министерския съвет също закъсня – беше публикувано преди два дни. Закъсня и внасянето на бюджета. Закъсня и докладът на министъра на здравеопазването в следващия бюджет – за здравето на нацията, който трябва да бъде внесен три месеца преди края на годината. Това са стратегически документи, които дават възможност на бюджетната процедура, на финансовата рамка, по един или друг начин да предвиди тези изводи. Аз съм убеден, че в Пътната карта има много сериозни предложения. Докладът на Министерството на труда и социалната политика, актюерските разчети на Националния осигурителен институт, изводите, които предлага Икономическият и социален съвет, са една предпоставка за реформиране на системата. Само че тази управляваща коалиция въобще няма нищо общо с идеята за реформиране, защото това са непопулярни мерки, и когато те не се приемат в първата година на управлението, забравете за тези мерки – ще продължим да си говорим за бюджета по начина, по който си говорим сега. И защо обаче няма доволни от този бюджет, искам да се спра конкретно. Вижте, следващата година 11,3% от брутния вътрешен продукт отиват за бюджета на държавното обществено осигуряване. Миналата година са били 11,2%. Разходите се увеличават с милиард и 250 милиона, също се увеличават и приходите, благодарение на увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ и увеличаването на максималния осигурителен доход. И като резултат какво получаваме? Средният размер на пенсията се увеличава с около 40 евро. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава с 48 лв., или с около 24 евро. Социалната пенсия за старост се увеличава с 13 евро. Вижте, въпреки тези увеличения, въпреки огромния разход, който влиза в бюджета на държавното обществено осигуряване, 842 200 пенсии остават под линията на бедност за следващата година. Под линията на бедност! Тази линия на бедност за следващата година е 390 евро. А сега минималната пенсия е 346 евро. Кога ще се съобразим с тези показатели бе, уважаеми колеги от БСП, които харесвате този бюджет? Може би имате основания да го харесвате. Каква е цената, която плащат 2 милиона и 200 хиляди работещи със своите осигурителни вноски? Тези 2% знаете ли какъв сигнал са към инвеститорите в България? Не инвестирайте, защото тук няма предвидима среда. Няма среда, в която е ясно. Никоя от политическите партии в българския парламент в своите предизборни платформи няма увеличение на осигурителните вноски, има увеличение в тригодишната бюджетна прогноза, което увеличение е изтеглено с една година. Уважаеми колеги, обещахте в 3-годишната бюджетна прогноза, ако трябва да говорим с документи, 300 лв. увеличение на максималния осигурителен доход. Сега го увеличавате с 470 лв. Как да Ви вярват работодателите, като не могат да направят бизнес плана за следващата година, пък да не говорим за дългосрочни бизнес планове?! Работодателите сега имат основанието да кажат на работниците: „Не можем да Ви увеличим заплатите, защото има увеличение на осигурителните вноски, защото по този начин нашата конкурентоспособност се намалява. Дори имаме основание да правим съкращения.“ На следващо място, уважаеми колеги, увеличава се осигурителната вноска, забележете, за фонд „Пенсии“ – с два процентни пункта, но не се увеличава осигурителната вноска за сектор „Сигурност“. Може би защото тя е 68% – 60,8%, извинявайте. И въпреки тази осигурителна вноска, която е изцяло за сметка на държавния бюджет, този фонд, който 2015 г. беше отделен като отделен фонд, там необвързаността е с 45 млн. евро. Дефицитът в този фонд, въпреки 60,8% осигурителна вноска, е 45 млн. евро, или около 90 млн. лв. По отношение на осигурителните вноски на държавните служители, – много широко коментирана тема. Уважаеми колеги, тази тема не може да бъде отделена от цялостната политика по доходите в бюджетната сфера. Защо казвам това? Защото, когато държавата пое осигурителните вноски на държавните служители, заплатите им бяха намалени точно с тогавашния размер на осигурителните вноски. Ако тръгнем към дискусия по тази тема, трябва да съобразим и факта, че те нямат право на клас квалификация. Но от друга страна, нямат право и на стопанска инициатива, нямат право на фирми. Всички тези неща трябва да бъдат разгледани – напълно съм съгласен, но тук отново трябват непопулярни мерки. Не съм убеден, че тази управляваща коалиция има куража да въведе каквато и да е непопулярна мярка. По отношение на осъвременяването на пенсиите, така нареченото швейцарско правило. Успели сте да го запазите, но това е текст от 2014 г. – действащ текст в Кодекса за социално осигуряване, чл. 100. Нищо не е променено там. Само че приходите от осигурителните вноски, от увеличаването с два процентни пункта на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ – не за останалите фондове, за фонд „Пенсии“, и увеличаването на максималния осигурителен доход, на практика, покрива увеличаването по швейцарското правило. И сега, вижте една много интересна тема, друга, която е свързана с така наречения трансфер от държавния бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване. Въпреки че се увеличава с два процентни пункта осигурителната вноска за фонд „Пенсии“, дефицитът, или трансферът от държавния бюджет към бюджета на ДОО, се увеличава със 77 милиона и стига рекордните 6 млрд. евро. Малко над 6 млрд. евро. Какво означава това? Увеличихме осигурителните вноски, за да осигурим фискално пространство за увеличаване на заплатите в публичния сектор. Не искам да ги назовавам, всички ги знаете кои са. Там увеличението е различно. Тоест, ако не беше това увеличение на осигурителната вноска с два процентни пункта, трябваше да има трансфер допълнително с 2 милиарда от данъци. Ето, това е нещото, което правите. И затова резултатът... Преминавайки този огромен бюджет през структурата на държавното обществено осигуряване без смели реформи, води до тези резултати, които никой не ги харесва. И преди да завърша, искам да кажа няколко думи за максималния размер на пенсията и за максималния осигурителен доход. Вярно е, че няма необвързани – тези 40%, които са заложени, отново са стопирани в този бюджет. Но, уважаеми колеги, максималният размер на осигурителния доход дава права. Много народни представители, дори и министри, са ми задавали въпроса: защо, след като съм се осигурявал последните десет години на максимален осигурителен доход, нямам максимален размер на пенсията? Една от причините е задържането на максималния осигурителен доход, защото той е в числителя, а в знаменателя на индивидуалния коефициент е средният осигурителен доход на страната за последната година, а той расте всеки божи ден. Ето това е големият въпрос на максималния осигурителен доход. Но за да не демотивираме тези, които започват осигурителния си път сега, трябва задължително да направим нещо и по този въпрос. И няма да избягам, уважаеми колеги, от щекотливата тема за наследството. През последните години, които управляващите определят като безвластие, като загубено политическо време, когато в предизборни времена духът на Робин Худ е марширувал из кулоарите на парламента, са приемани решения, които сега дават своя резултат и дават своята цена. Какво имам предвид? Тогава е било по време на Робин Худ – 12 век, сега сме 21 век. Уважаеми колеги, това, което сме приели, има цена и тази цена се плаща сега. Вижте, 2020 г. – 2025 г., сравнителен анализ: два пъти е увеличен средният размер на пенсиите – от 437 на 976 лв.; два пъти е увеличена минималната пенсия за стаж и възраст – от 300 на 632 лв.; два пъти са увеличени разходите за пенсии; и забележете – два пъти е увеличен трансферът, два пъти е увеличен дефицитът, тоест има цена. И в заключение това, което искам да кажа, колеги: тази управляваща коалиция се събра за какво? Събра се, за да защитава националния интерес. Оказва се обаче, че през бюджетите защитавате тяснопартиен интерес. Къде остава националният интерес? А той е свързан с фискална политика, която да бъде адекватна. Ние ще направим предложения между първо и второ четене, особено за минималните и максималните размери на обезщетението за безработица, които изостават страшно много. Благодаря. (Ръкопляскания от АПС.)
Благодаря Ви, доктор Адемов. Има ли реплики? Господин Стойнев – първа реплика. Втора реплика има ли към изказването? Господин Али. Друга реплика? Няма.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Адемов! Господин Адемов, Вие сте един от хората, които 2000 г. сте участвали и сте одобрявали тази реформа, нали така – данъчно-осигурителната? Помните ли 2000 г. каква беше тогава тежестта? Това не е тежест, разбира се, но осигуровките в какъв размер бяха, помните ли? 32%. И тогава още има трансфер от държавния бюджет, който е 3,1%. Следващата година... (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз защо се обръщам към Вас, Вие тези неща не ги разбирате от ВЪЗРАЖДАНЕ. Обръщам се към доктор Адемов. (Гледа към блока на АПС.) Следващата година Иван Костов ги намалява с 3% и тогава веднага знаете ли колко става трансферът? 13%. И стигаме 2010 г., когато 16% са осигурителните вноски и трансферът е 55%; 2024 г. – 19,8%, трансферът е 44%. Тоест ето Ви правилото, че колкото повече се увеличават именно тези осигуровки, толкова трансферът намалява и той няма смисъл да се ползва наистина в държавното обществено осигуряване, а да се ползва за други политики в държавния бюджет. Второто нещо, което залагате – максималния осигурителен доход. Вие, доктор Адемов, спомняте ли се, че имаше пряка връзка между максимален осигурителен доход и минимална работна заплата? Спомняте ли си? Десет! Де-сет! Съгласни ли сте сега максималният осигурителен доход да бъде приблизително 11 000 евро? Ние от БСП сме съгласни. Разбира се, че трябва да бъде. Разбира се. (Реплика.) Защо да не сте съгласни? Разбира се, в крайна сметка колкото повече пари печелиш, трябва да се осигуряваш на по-голяма сума. Да, това може да бъде вече вързано и с тавана на пенсиите. Нека да почнем и този разговор, когато искаме реформи. Но тук, когато се правят първите стъпки за връщане на справедливостта, не разбираме тази агресивна атака! Защото имаше толкова много години, в които абсолютно нищо не се правеше! Ами разпределението работодател – работник? Вие, доктор Адемов, сте го одобрили на 80% работодател, 20% работник. След това отиваме 2009 г. – след кризисно тогава, спомняте си, управление на тройната коалиция се съгласихме да бъде 56 към 44%. Защо оттогава този разговор ние не го водим? Защо да не върнем отново да бъде 60 към 40% или 65 на 35% – имаше го и това? Тоест ние трябва именно по тези политики да започнем разговора и затова казвам, че този бюджет е една добра основа, която считам, че в следващ момент трябва да залегнем. Не само реформа в държавното обществено осигуряване. И това не гони инвеститорите, това не пречи на бизнеса, а просто са такива правилата, защото така е в цял свят. (Реплика от народния представител Мартин Димитров.) Така е, Мартине. Отиди в някоя друга държава, където да имаш такива данъци – толкова ниски, такъв данъчен рай, какъвто е в България. И това не ти привлича инвеститорите. За инвеститорите има работещи институции, образование, здравеопазване, държава, която трябва да се грижи за тях, а не просто да имаме високи осигуровки. Тоест не са високи осигуровките, доктор Адемов, просто още трябва да бъдат променени, така както е била философията, която Вие сте одобрили още в 2000 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
Благодаря Ви, господин Стойнев. Севим Али за втора реплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, доктор Адемов! Доктор Адемов, във Вашето изказване наистина бяхте много изчерпателен и прав по отношение на това, че бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2026 г. е рекорден – този, който се предлага. Точната сума е 15 млрд. 256 млн. евро. Но вместо да внесе наистина сигурност, вместо да внесе стабилност сред работещите хора, сред бизнеса, сред пенсионерите и задоволство сред българските граждани, явно има задоволство единствено и само сред парламентарната група на БСП, тъй като търпи критики още откакто е внесен този бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г., търпи критики и недоволство дори от управляващото мнозинство. Единствено виждам, че от БСП са доволни. Аз, господин Адемов, исках от Вас да чуя нещо повече за ръста на осигурителните вноски за пенсия с 2% пункта. Какво води този ръст след себе си освен повече безработица и ръст на сивия сектор? Освен това, доктор Адемов, това, което казаха преди малко управляващите, когато се изказаха, по отношение на ръста на минималната работна заплата и на минималната пенсия – Вие правилно отбелязахте във Вашето изказване, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст не се увеличава от управляващото мнозинство, а има чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, където ясно и по категоричен начин е записано как се осъвременяват чрез швейцарското правило всяка година от 1 юли пенсиите. Нищо не казахте за максималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която се запазва на същите нива. Това не обезсърчава ли хората, които се осигуряват на максимален доход? И последно, доктор Адемов, въпросът ми към Вас е: минималната пенсия за осигурителен стаж или минималната работна заплата ли е обвързана със социални плащания, или минималното обезщетение за безработица, което, за съжаление, през 2026 г., забележете, остава 9 евро и 18 цента? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Али. Желаете ли дуплика, доктор Адемов? Заповядайте. Следващият записан за изказване е народният представител Мартин Димитров. Има ли други желаещи колеги за изказване, които да запиша? Записвам Ви.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Благодаря за репликите. Отзад напред. Вижте, колеги, тук в публичното пространство от отговорни представители на правителството се твърди, че увеличаването на минималната работна заплата водело до увеличаване на социални плащания. Ама справете се с материята, наречена социално осигуряване и социално подпомагане! (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.) Не се обаждайте от място, господин Стойнев! Вижте, колеги, през последните няколко години Министерството на труда и социалната политика отвърза социалните плащания от минималната работна заплата точно по причината, за която говорят колегите. Включително и от Министерския съвет. Отвързахме ги от минималната работна заплата и ги завързахме, ако трябва да използвам този термин, с линията на бедност. С линията на бедност! Останаха обаче плащания. Но има разлика между обезщетения и плащания. Това са съвършено различни неща. Плащанията са по Закона за личната помощ, където се използва часовата ставка, която е свързана с минималната работна заплата и се използва при така наречените професионални приемни семейства. Отново часовата ставка, но е свързана с минималната работна заплата, защото става въпрос за труд. Там се полага труд и няма как да бъде обвързан с линията на бедност. Ето това са важните разлики, господин Али. Що се отнася до минималното обезщетение за безработица – естествено, че трябва да се увеличи това обезщетение, защото животът стана съвсем различен. Около 150 хиляди човека има регистрирани в Агенцията по заетостта като трайно безработни, които търсят работа. Тези хора трябва да имат минимално обезщетение, с което поне по някакъв начин да преживяват. Уважаеми господин Стойнев, аз ще Ви предоставя ето тази информация (показва документи), която дава отговор на въпросите, които поставих. Колегите от БСП искат съотношението на минималния осигурителен доход към максималния осигурителен доход да бъде 1 към 10. Да, имате право, защо не го направите? Направете го и тогава ще дискутираме.
В следващия...
А, във следващия бюджет? Татко ще ми купи колело, ама друг път…
Не може всичко…
Това е принципът, който изповядвате в момента. Колеги, изпуснахте златния шанс в първия бюджет в евро да наложите популярните мерки. Какво трябва да се направи, е много ясно казано в актюерските разчети на НОИ. Казано е, пак повтарям, в доклада на Икономическия и социален съвет, в доклада на Министерството на труда и социалната политика. Само че всичко това, което е казано и ще доведе до резултатите, за които Вие говорите, е свързано с непопулярни мерки. Кажете ми: коя от Вашите политически сили е готова да подкрепи непопулярни мерки в интерес на националния интерес, в интерес на фиска? БСП ще подкрепите единствено и само увеличение, нищо друго. И плащания. Колеги, по отношение на осигурителните вноски – дали водели права, никакви права не водят тези осигурителни вноски, които влизат в момента. Те влизат единствено и само във фонд „Пенсии“. Общо заболяване и майчинство ли? Трудова злополука ли? Професионално заболяване ли? На кой от осигурителните рискове, като влизат в друг фонд? Във фонд „Пенсии“. Не увеличават и размера на пенсиите, господин Стойнев. Не увеличават по никакъв начин! Защото в индивидуалния коефициент за изчисляване на размера на пенсията в числителя е до-хо-дът, а не став-ка-та! Огромна разлика! Може и да дава някакви индиректни права, ако имаш по-високи доходи, но ставката не влиза в изчисляването на размера на пенсията. Запомнете го това веднъж завинаги! Омръзна ми да чета лекции от тая трибуна! (Ръкопляскания от АПС и ПП-ДБ.)
Благодаря, господин Адемов. Следващата заявка за изказване е на господин Мартин Димитров. Ако ми позволите, господин Димитров, докато Вие се придвижвате към трибуната, да направя едно съобщение. Уважаеми колеги, днес наши гости са учениците от Средно училище „Черноризец Храбър“ в град Пловдив. Те са в парламента по покана на народния представител Росица Кирова – да ги поздравим с добре дошли! Заповядайте, господин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Нека да си кажем честно какво се случва – намираме се в омагьосан левичарски кръг, който води до следното: заеми, огромни разходи, вдигане на данъци, инфлация, вдигане на цени. Това се случва. Това е омагьосаният левичарски кръг, който наблюдавам.
Навсякъде има инфлация, господин Димитров.
Забележете само кой защитава този бюджет – само БСП и никой друг! Само Зафиров излезе и каза, и призна , че е най-левият, бих казал, най-левичарският за последните 25 години. Къде са ГЕРБ? Къде са „Има Такъв Народ“? Защото утре, ако ГЕРБ и „Има Такъв Народ“ ка́жете: ама то са виновни БСП и коалицията, че така стана, това ще бъде много нечестен и лош отговор, защото сега се взимат важните решения за България. И какво трябва да се направи? Първо трябва да ограничим, колеги, ръста на разходите. Такава вакханалия никога не е имало! Такива проценти на преразпределение 25 години не са се случвали и техният резултат е ясен – ясен е до какво води.
Какво е преразпределението?
Води… Да, 46% е, господин Стойнев. Никога не е било това! Никога не е било, господин Стойнев, последните 25 години. Връщаме се към любимия Ви Жан Виденов, за да видим такива примери въобще в новата българска история. Така че какво трябва да се направи? Спешно трябва да се преоцени и преразгледа – да се махне, да кажа думата, да се отстрани от бюджета увеличението с 2% на осигуровките. Това е огромна грешка, уважаеми колеги! Не трябва да го допускаме! Товарите зверски светлата част от икономиката, макар че обещахте с бюджета за 2025 г. да не го правите. Там бяхте написали други ставки за следващите три години. Излъгахте хората! И в момента искате да ударите средната класа и бизнеса. Същото е с максималния осигурителен доход. Пак излъгахте средната класа и бизнеса. Написахте във Вашия бюджет за 2025 г. друго увеличение – с 300 лв., а го увеличавате с 470 лв., което е огромна драматична разлика. Същото направихте и с данъка върху дивидента, който ще гледаме в следващия законопроект. Това е съвкупно най-голямото увеличение на данъчно-осигурителната тежест за повече от 20 години, хора. ГЕРБ, които не намалиха нито един важен данък, докато управляваха 12 години, сега удобно не взимат думата, са част от правителство, което прави едно от най-големите данъчни увеличения и със сигурност най-голямото в последните 20 години. До какво ще доведе това? Защото тук се водеше доскоро дебат как щели да разпределят – за това разпределят, за другото. Ама, хора, къде е растежът на икономиката? Къде е разговорът за развитието на България? Откъде ще дойде растежът на икономиката? Удряте средната класа, удряте малкия бизнес, удряте капитала. Кое по Вашата схема ще расте? Взимате нови рекордни заеми, вече разходите за плащане на лихви след няколко години ще се утроят, ще станат три милиарда лева – по пътя, по който сте тръгнали, през 2028 г. Тоест ние по 100 км магистрала ще плащаме само като разходи за лихви по Вашия път. Така че къде е развитието? Защото от развитието идват високите пенсии, от растежа на икономиката идват добрите заплати, оттам идва просперитетът на България. И, колеги, най-много ме боли следното: сега имаше ситуация, имаше условия да се комбинира Шенген с еврозоната, с влизане в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това с една политика на запазване на данъците да помогне за ускореното развитие на България. А Вие какво правите? Вие удряте, унищожавате в момента един от основните стълбове на българската конкурентоспособност, като се отказвате, на практика, от дългогодишната политика на ниски данъци. Това правите! Не го казвате, но всъщност това правите! Защото с всички тия разходи, които правите в момента и планирате за следващите години, за нас е ясно, че ще има и следващи данъчни увеличения. Ами че те БСП не го крият! БСП постоянно и всеки ден вече казват как искали прогресивно облагане. И то не за да е прогресивно, а за да е двойно и тройно, да вземат два пъти, три пъти повече от средната класа.
Както е в цял свят.
Сигурният ефект от тази работа, като го въведете в българския контекст – ще получите повече сива икономика и ще получите по-малко развитие. Така че, колеги от ГЕРБ, колеги от ИТН, хайде, стига криене, заемете позиция! Тези текстове трябва да бъдат отхвърлени. Сега е време, стига вече с оправдания! Все някой друг Ви е виновен, утре ще са Ви виновни Гуцанов и БСП. Това виждаме ние. Сега тези текстове трябва да бъдат преразгледани – никакво увеличение на пенсионните осигуровки, увеличението на максималния осигурителен доход да е наполовина, да запазим, доколкото зависи от нас, и да развием конкурентоспособността на българската икономика. Надявам се да излезете, да вземете отношение и да ни послушате, защото пътят за връщане назад ще бъде много скъп в утрешния ден. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря, господин Димитров. Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Заповядайте, господин Стойнев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Димитров! Господин Димитров, и на Вас правя забележка в качеството ми на заместник-председател на Народното събрание, че дебатираме върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Вие обаче тикате разговора към държавния бюджет! Добре, ще Ви кажа и там – 46 %... 45,8%, нека да бъдем точни, е именно общият размер на разходите и вноската в бюджета на Европейския съюз. Тоест, като извадим разходите, които са свързани с европейски средства, получаваме разходи по консолидираната фискална програма с 40,8. Значи с 40,8 е някакъв катаклизъм, уважаеми дами и господа, който ще настъпи! Само че, като видим развитите държави, към които се стремим, какво виждаме там? Държавните разходи като дял от брутния вътрешен продукт: Финландия – 57,7 – представям си колко трудно живеят тия хора, сигурно някакъв катаклизъм е там; Франция – 57,3; Австрия – 55,2; Белгия – 54,1; Швеция – 50,7; Италия – 50,4. Аз не знам, господин Димитров, как живеят тия хора в тия държави! При такова разпределение от държавата тези държави трябва да са изцяло затрити! Но само да Ви кажа следното, господин Димитров: ние никога, от БСП, не сме лъгали нашите избиратели. Това, което сме казали, това се изпълнява. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стойнев. Има ли втора реплика към изказването на господин Димитров? Не виждам. Извинете, господин Василев, заповядайте.
Господин Димитров, моята реплика е към Вас. Пропуснахте няколко факта, които е важно да бъдат чути от залата и може би и от колегите от БСП. Първо, господин Стойнев, финландски данъци с български заплати по-скоро никой не иска. Мисля, че е по-добре да имаме финландски заплати и български данъци. Но другото нещо, господин Стойнев, и, господин Димитров, е връзката между двата бюджета – това, което и господин Адемов каза. Увеличението на пенсионните вноски с тези 2% не носи никакви допълнителни права нито на пенсионерите, нито на работещите български граждани. Това се прави, за да може тези средства да бъдат отклонени към държавния бюджет и да бъдат използвани по най-грубия начин – вдигайки пенсията с 24 евро, да може да вдигнете заплатата на ВСС с 6000 лв. на месец над тези 24 000 лв., които получават. Това е, което правите с тези 2%, и това е, срещу което господин Димитров се бори и срещу което ние се борим. И тази политика не е лява – тя е грабителска! (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря, господин Василев. Господин Пейков – трета реплика към изказването на господин Димитров – заповядайте.
Уважаема госпожо Председател! Господин Димитров, искам да внеса една лека корекция в думите Ви. Този бюджет не е ляв, защото, ако в лявото има нещо хубаво, това е обичайната, традиционната грижа за културата. В този бюджет не виждаме повече разходи за култура. Виждаме само увеличаване на взятките, тоест този бюджет е по-скоро олигархичен и опортюнистичен. Днес има заседание на Комисията по култура и имаме писмо…
Не е по темата!
Господин Стойнев, може ли да се изкажа, след това ще можете…
Не е по темата!
Напротив, по темата е.
Колеги, само ще Ви помоля да не влизате в диалог!
Важно е да се дефинира нещо правилно. Важно е за нашите избиратели и за Вашите избиратели. Този бюджет не е ляв. Лявото е нещо различно, защото, ако говорим за ляво и дясно, говорим за разлика във философиите. Тук говорим за чиста проба опортюнизъм. Имаме писмо от Националната библиотека, в което пише: „Три години подред ние нямаме вдигане на заплатите.“ 1800 лв. е максималната заплата на експерт. Тая година ще бъде под 1800, защото данъците са по-големи. В същото време минималната работна заплата е вдигната с 28%. Същото се отнася за оркестри, същото се отнася за музейни работници, същото се отнася за студентите от българската диаспора, които живеят с 200 лв. Господин Димитров, към Вас ми е репликата, защото Вие ще излезете и за дуплика, сигурен съм – това не е истински ляв бюджет. Ако беше ляв бюджет, щеше поне да има някакъв лъч светлина от нечия гледна точка, защото лявото и дясното са концепции. В случая става дума за пари, които се канализират в неизвестна посока. Става въпрос за опортюнизъм. Благодаря.
Благодаря, господин Пейков. Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Затова не използвах думата „ляво“, а „левичарство“, господин Пейков. Тя е по-правилно ориентирана и по-правилно насочена. Левичарството е способността да харчиш милиарди, те да изчезват в пустинята и накрая да се окаже, че никой не е доволен. Това е житейска концепция. Има колеги в тази зала, които живеят в нея много отдавна и им харесва. И искат да пренесат цяла България. По отношение на репликата на господин Стойнев. Колеги, ние имаме следния проблем – ние трябва да догонваме европейските доходи. За периода веднага след членството в Европейския съюз между 2007 и 2020 г. ние догонвахме с един процентен пункт средно на година, а Румъния тогава, преди да навлезе в криза, имаше два пъти по-бързо развитие. Проблемът е, че догонваме бавно, и ако искаме да догонваме по-бързо, не трябва да мислим за преразпределението във Финландия, Швеция или Германия. Между другото, трябва да знаете, господин Стойнев, че когато Германия забогатява след войната, въвежда много ниско данъчно облагане, докато забогатее. Като забогатеем, тогава можем вече да водим други разговори, но в момента ние сме в периода, в който трябва да забогатеем. И докато го постигнем това, не трябва да се правят подобни огромни грешки. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев: „Коя е границата?“) Така, границата е, че…
Господин Стойнев, този път Ви правя персонално напомняне да не влизате в диалог с говорещия. Извинявайте, господин Димитров.
Да, благодаря. Границата е, че това е първото правителство, което пресича границата от 40% преразпределение. И Вие казвате: ама то не е 45,8 – като извадим европейските средства, става 40,8! Знаете ли какво казахте тук? Нарушаваме, казвате Вие, Закона за публичните финанси, ама малко го нарушаваме и щом като малко го нарушаваме, значи няма страшно. Истината е следната обаче, колеги: Вие спирате или удряте растежа на България, на българската икономика. Това правите в момента – с по-високите осигуровки; с по-високия максимален осигурителен доход; с другите неща, които утре ще гледаме, за да ги разграничим; с огромните разходи, които има навсякъде; със заемите, които взимате; с лихвите, които ще плащаме; с инфлацията, която произвеждате. Вие сте производител на инфлация! Защото, като вземеш огромни кредити и ги налееш в икономиката, произвеждаш инфлация. И после питаш, като я произведеш тази инфлация: какво ще правим? Така че, уважаеми дами и господа, ние трябва да преразгледаме тези бюджети. Спешно! Трябва спешно да отпадне увеличението на осигуровките. Спешно! И аз се надявам да се намерят хора в тази зала, с които заедно категорично да поискаме увеличението на максималния осигурителен доход да е наполовина, да няма увеличение утре на данък дивидент и да започнем да намаляваме разходите. Между другото, внесли сме много законопроекти с десни мерки за по-ниски разходи. Единият такъв касае ТЕЛК-овете. Министър Гуцанов е обещал на Комисията по демографска политика до март да си представи реформата. Така че, уважаеми колеги, понеже виждаме, че това управляващо мнозинство няма нито една смислена реформа до момента за намаляване на разходите, първата я чакаме март месец в нейната конкретика. И, колеги, надявам се мълчанието на ГЕРБ и ИТН да престане, защото Вие в момента жертвате развитието на България.
Благодаря, господин Димитров. Господин Хрисимиров, заповядайте за следващото изказване. Имаше записани и преди Вас, господин Петров. Тъй като постъпи и заявка за изказване от господин Сабрутев, ще възразите ли след това да се изкаже той, за да редуваме групите? Нямате възражения? Благодаря. Заповядайте, господин Хрисимиров.
Благодаря, госпожо Председател. С бюджета на държавното обществено осигуряване трябва да намерим баланса. Трябва да намерим баланса между работодатели, между работещи и между социално онеправдани. Затова е и Тристранката; тя затова се е създала – за да се намери балансът. С Вашия проект на бюджет – той първо е проинфлационен, това е категорично ясно, но Вие вкарвате всички тези мерки, които технически представляват данък труд. Това е бюджет на фалша, защото Вие започвате в него с лъжа. Излъгахте още за 2025 г. в средносрочната прогноза колко ще бъде максималният осигурителен доход за 2026 г. Бяхте го заложили 4 хил. и 400 лв., става 4 хил. и 600 лв. Не само това, но и в сегашната Ви средносрочна прогноза Вие продължавате да го вдигате все повече – от тази, която приехме преди няколко месеца. За 2027 г. ще е 4 хил. и 900 лв., за 2028 г. ще е 5 хил. и 200 лв. Какъв сигнал давате на бизнеса, на чуждестранните инвестиции – че те не могат да си сметнат разходите, които ще имат за в бъдеще? Нали затова е средносрочната прогноза? Отделно от това, каква е гаранцията, че когато дойде да разглеждаме бюджета за 2027 г., Вие тогава няма да заложите 4 хил. и 900 лв. максимален осигурителен доход, но да си кажете, че е редно 5 хил. и 200 лв.? Тук се чуха вече такива заявки, че трябва да се вдига още максималният осигурителен доход. Какво ще последва от това и от вдигането на два процентни пункта осигуровки, които, да си го кажем, са 10,53% осигурителна тежест? Какво ще има бизнесът? Какво ще направят работодателите? Те имат няколко опции. Единият вариант е да си автоматизират производството, ако е възможно, ако имат и средства. (Реплика от народния представител Мартин Димитров: „И средства за СУПТО-то.“) А СУПТО-то ще го говорим утре, господин Димитров. Там нещата са плачевни. Какъв е другият вариант – да съкратят работници, за да могат да си съкратят съответно и разходите, които вдигнатите осигуровки ще произведат. Тогава какво става? Работникът, ако е на ниска работна заплата, отива на 9 евро на месец, защото за четвърта година минималното обезщетение за безработица е 9 евро. А и аз съм сигурен, че гостите тук в залата – учениците, и те сигурно харчат повече от 9 евро на ден. Ама това не е сериозно! Как се живее с 9 евро, социалната партия? Отделно, че и максималното не се увеличава, ама хайде, това не е такъв проблем. Това са вариантите пред бизнеса. И третият е да захвърлят всичко, градено в България, и да търсят някъде, където им е по-изгодно, да правят бизнес. И много такива неща се случват – днес разбрах за едно българско предприятие в Русе, което затваря врати. (Реплика от народния представител Явор Божанков: „И отива в Москва!“) В Москва – Божанков с неговите простотии. Но да се върнем на важната тема, защото държавният бюджет за държавното обществено осигуряване е важна тема. Това, което правите Вие, е да репресирате бизнеса и работещите. Удряте средната класа, удряте работещите бедни и няма никаква перспектива за това в България да има развитие на бизнес, да се вдигат заплатите естествено, не само с това, че вдигате – по-скоро спазвате закона с минималната работна заплата, а да се вдигнат естествено. Защото всички тези мерки, пак казвам, ще са проинфлационни. С тези мерки стимулирате и хората, и бизнеса да отиват в сивия сектор. Аз зададох въпрос на министър Гуцанов в Комисията какво е неговото мнение. Аз наистина не съм се фокусирал на личностна основа върху Вас, министър Гуцанов, просто Вие сте представител на Вашата партия в това министерство и се ръководя на база на това, което Вие казвате, защото през тази година на Комисия Вие излизате и казвате, че ще се борите със сивата икономика. Ама тези мерки?! Аз Ви попитах: мислите ли, че с тези мерки в бюджета, които предлагате, се борите със сивата икономика? Или по-скоро стимулирате и работещи, и бизнес да отиват в сивия сектор? И Вие не ми отговорихте на Комисия. Разбирам Ви, защото отговорът не е приятен за Вас, защото отговорът е: не се борим със сивия сектор, стимулираме го. Попитах Ви също какво мислите, че ще постигнете с всички тези мерки, какви цели сте си заложили. Пак не ми отговорихте. Аз Ви казах какви са последствията, които ще се случат за бизнес и за работещи. Ще има една несигурност. Да се надявам, че безработицата няма да се увеличи, но по-скоро натам отиват нещата, защото този бюджет се е фокусирал като цяло на текущите разходи в държавата, а не на инвестициите или да защити някой слой от обществото.
Благодаря, господин Хрисимиров. Реплики към изказването на господин Хрисимиров има ли? Не виждам. Заповядайте, господин Сабрутев, за следващо изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Този бюджет е ново начало в рекета на гражданите и бизнеса. Най-голямото увеличение на данъци и осигуровки от времето на Жан Виденов – от далечната 1996 г. Може би господин Гуцанов ще се запише в историята като втория Жан Виденов. Колеги, този бюджет предлага български заплати с немски данъци и немски осигуровки. И за да можете да го осмислите, ще Ви го повторя – български заплати с немски данъци и немски осигуровки. Какво ни предлагате с бюджета на общественото осигуряване? Първото – ненужно вдигане на осигурителната тежест с два процентни пункта. Ако един работещ получава 2 хил. и 500 лв. заплата, догодина ще трябва да плати допълнително 600 лв. за осигуровки. А ако взима 3 хил. и 500 лв. заплата, тази сума нараства на 900 лв. Но ако имате честта да получавате добри доходи над осигурителния праг, да кажем, 5 хил. лв., допълнително догодина ще бъдете наказани с над 2 хил. и 100 лв. допълнително осигуровки, защото освен увеличението на тези 2 процентни пункта ще Ви удари и рекордното увеличение на максималния осигурителен доход – на тавана. Ключовият въпрос тук е: дали е необходимо? Краткият отговор е: не. Пенсионната система и в момента е стабилна. И това не го казвам аз, каза ни го НОИ по време на Бюджетната комисия. И това е така. Официалните данни показват, че от 2010 г. приходите от осигуровки в държавата растат стабилно, растат с 13 процентни пункта, без увеличение на осигурителната тежест. Не е необходимо в този бюджет да бъдат наказвани работещите, като им се увеличават осигуровките. Колеги, над 2 млрд. лв. ще влязат в касичките на управляващите благодарение на увеличението на осигуровките. Над 2 млрд. лв! Но от тях управляващите няма да върнат дори и един лев за българските деца. Детските са замразени. Данъчният кредит за работещи родители е замразен. Видимо на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ децата на България не са приоритет. Те ясно го казват в цифри. Срамът на този бюджет не спира дотук. Не се увеличават и други важни осигурителни права, като например максималното дневно обезщетение за безработица и минималното обезщетение за безработица. А трябва да се увеличат. Защо? Защото, когато плащаш повече осигуровки, трябва да получаваш повече обезщетение за рисковете, за които си се осигурявал. Точка! Няма как да вдигнете толкова рязко максималния осигурителен доход и да замразите всякакъв вид социални плащания! Продължавам с другия срам – майчинството, и по-скоро, ако майката реши по-рано да се върне на работа, обезщетението за майчинство. Управляващите предлагат 75%, при условие че – Вие видяхте, наскоро дебатирахме това в пленарната зала – имаме становище отново от НОИ, което казва, че младите родители, младите майки, ако си получават 100% от полагащото се обезщетение за майчинство, ако се върнат по-рано на работа, държавата дори е на плюс. Това не е разход. Това, че управляващите се опитват да намалят обезщетението от 100% на 75%, защото това изобщо не е предложение за увеличение – това е предложение за намаляване – реално управляващите казват, че ще вземат от младите майки останалите 25% и ще ги пренасочат за някъде другаде. Къде е това другаде? Като говорим за майки, да се върнем на детските – те са замразени. Да се върнем на данъчния кредит за работещи родители – ами и той е замразен. За какво ще ползват парите? Да видим какво се предлага в бюджета за пенсионерите. Ние няма да забравим как миналата година управляващите се опитаха да откраднат по 22 лв. на пенсионер. Проведохме тежка битка в парламента. Тази година се радваме, че не са направили този жалък опит да откраднат от пенсионерите. Тази година се насочиха към хората с най-ниски доходи. Вие си спомняте минималната работна заплата – едвам я спасихме. Увеличението на пенсионерите е едва по швейцарското правило. По никакъв начин увеличението на пенсиите не е догонващо размера на пенсиите в Европа. Средно един пенсионер ще получи между 40 и 50 лв. Но за сметка на това в бюджета са заложили 6000 лв. увеличение на заплатата – 6000 на месец! – на хората във ВСС. Ето, това е справедливостта на БСП, за която преди малко говореха – 40 – 50 лв. на пенсионера, 6000 лв. на чиновник, като този чиновник, за да е срамът още по-голям, в момента получава 24 хил. лв. Заплата! Пенсиите могат да растат по-бързо, но това изисква намаляване на парите за кражби. Изисква равномерно разпределение на средствата – справедливо, а не крадливо. Благодаря.
Благодаря, господин Сабрутев. Има ли реплики към изказването на господин Сабрутев? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Сабрутев, мисля, че е крайно време да се определите какви сте всъщност. Преди Вас господин Мартин Димитров оттук чертаеше черни сценарии – че се раздават пари на калпак, в същото време Вие идвате след него и казвате, че трябва да се увеличи майчинството през втората година на 100%. Ами това е див популизъм, уважаеми господин Сабрутев, нищо друго! И така, още нещо, което бих искал да Ви кажа. Вашата работа започна да заприличва малко на тази на лъжливото овчарче – повярвахме Ви на първия бюджет, повярвахме Ви на втория, който правихте, но, уважаеми господа, днес вече никой не Ви вярва на Вас. Благодаря.
Благодаря, господин Йорданов. Има ли други реплики към изказването на господин Сабрутев? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Сабрутев.
Господин Йорданов, благодаря за репликата, но не ние трябва да се определим какви сме. Вие трябва да се определите какви сте! Вие не давате една стотинка на децата на България, но взимате от всички работещи. Давате рекордно увеличение на заплатите в администрацията – на хора, които взимат по 24 хил. лв. заплата, ще им дадете 6 хил. увеличение!? И Вие ще кажете на нас!? Така, относно дивия популизъм – за 100% майчинство. Нека да Ви припомня: майките са се осигурявали за този осигурителен риск! Тези пари са платени и седят в системата, за да може, когато един ден имат деца, да могат да разчитат на тези средства; да могат, когато се върнат на работа, да имат тази допълнителна финансова подкрепа, за да може поне първите две години да са малко по-справедливи. Това, което Вие правите, е да крадете тези 25%! Да откраднете от младите семейства! Вие спряхте парите на децата! Искате ли да си кажем право, куме, в очи? Последното увеличение на детските, на данъчния кредит за работещи родители – 2024 г. Каквото беше от нашите бюджети, от бюджетите на Асен Василев, това остана на българските деца! От Вас – нищо!
Благодаря, господин Сабрутев. За изказване – господин Дренчев, заповядайте. (Реплики.) Колеги, за пореден път, моля да няма диалози от места!
Благодаря Ви, госпожо Председател. Точните параметри на бюджета – има ги в докладите, кое с колко се вдига. Естествено, има някакво увеличаване, както всяка година. Не те са предмет на моето изказване, чухте ги много пъти от тази трибуна. За мен има два много големи проблема изобщо в държавното осигуряване. Първият от тях е източването на публичния ресурс през фалшивите ТЕЛК-ове и фалшивите инвалидни пенсии. Инвалидните пенсии са нараснали с 35% и миналата година за първи път новоотпуснатите такива изпревариха стандартните пенсии за старост. Има над 800 хиляди ТЕЛК решения, над 900 хиляди лични асистенти. По думите на министър Гуцанов преди два дена на Комисията стана въпрос за фантастични суми, буквално за милиарди! За миналата година ТЕЛК пенсиите са почти една пета от всички пенсии. И след като всички знаем за този проблем – той е адресиран многократно, какво успяха да изработят НОИ и Министерството на социалните грижи? Всъщност те успяха да създадат една работна група. Тази работна група до момента в проекта за бюджета е родила единствено едно предложение в Преходните и заключителните разпоредби, една промяна на чл. 113а в Закона за здравето, която касае единствено най-тежките криминални случаи. При това, така, абсолютно куриозно, но на Комисията преди два дни заместник-министърът на здравеопазването каза, че те не са съгласни с тази промяна и ще искат да отпадне. Тоест дори това не са успели да направят. Вторият много голям проблем, за който вече трета година ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ, непрекъснато говорим и алармираме цялото общество, това е частичната приватизация на пенсионните вноски в задължителното доброволно пенсионно осигуряване. Над 300 млн. лв. от парите на бъдещите пенсионери се крадат оттам всяка година през таксите, които 10 частни фирми събират. Сега те ще бъдат вдигнати с около 40 – 50 милиона с вдигането на осигурителните вноски. По никакъв начин този проблем не се решава чрез проектобюджета. Всъщност обществото чака Комисията за финансов надзор от 2018 г. да вземе някакви мерки, но на тях все не им стига смелостта и не им стига времето да ни предложат някаква промяна. И едно нещо, което според мен е много важно – едно признание, което Весела Караиванова, управителката на НОИ, направи в Комисията. Може би го направи неволно, но така или иначе, залата беше пълна с медии, но нищо от това не излезе оттам, нищо не влезе в новините, затова ще го кажа и от тази трибуна. Тя каза, че вдигането на пенсионните осигуровки с 10,3% не се прави за да се стабилизира бюджетът на НОИ, а се прави, за да се намали трансферът на държавата с цел да се постигне 3-процентният бюджетен дефицит, който се изисква, за да може България да бъде приета в еврозоната. Важно е това да се знае. Важно е защо? Защото всички работещи – и аз под „работещи“ поставям и работниците, но и работодателите, защото всъщност и едните, и другите работят – ще трябва да плащат повече тази година. Ние не можем да подкрепим такъв бюджет. Не можем да подкрепим още от същото, защото след една година България ще е в още по-лошо положение, публичните финанси ще бъдат в още по-лошо състояние. А нашата цел, целта на ВЪЗРАЖДАНЕ, е да оставим държавата в по-добро състояние, отколкото сме я получили ние от родителите си, да я оставим в по-добро състояние на нашите деца. Никаква подкрепа за този бюджет! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Господин Петров, заповядайте за изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, господин Министър! От година на година държавното обществено осигуряване се превръща в една бездънна яма, в която се наливат все повече и повече публични средства, без никакви реформи, а резултатът от това за обикновените български граждани е нулев. Или по-конкретно казано, той не е нулев, той е отрицателен. Защо го казвам? Защото и в този бюджет се вижда, че тежестта върху българските граждани, върху работещите, върху пенсионерите, върху хората, които са социално слаби, и върху работещите, за съжаление, се увеличава. Това е посоката, в която се работи от страна на поредно правителство – за съжаление, казвам, и преди мен изказващите се посочиха доста, за съжаление, негативни тенденции и доста контрамерки, които са взети с този бюджет. Разбира се, най-фрапантната от тях е увеличението на пенсионната осигуровка – финансовият министър го нарича с два процентни пункта – сама по себе си, и преждеговорившият Димо Дренчев посочи, че е 10% от осигурителните вноски. Не разбирам какво очаква правителството да постигне с едно такова увеличение освен, разбира се, очакванията за повече постъпления в държавното обществено осигуряване, които обаче според мен няма да бъдат постигнати. Защо го казвам? Защото заедно с увеличението на максималния осигурителен праг ще се случи следната негативна тенденция: На първо място, фирмите, вместо да изплащат новите увеличени максимални осигурителни прагове на дохода, който ще стане вече 2350 евро, ако не ме лъже паметта, те вместо това ще изплащат тъй наречените ДМС-та – заради облагането. Собствениците на дружества, които са и управители, които до момента, да кажем, са се осигурявали на максимален осигурителен доход, те няма да преминат на по-голям максимален осигурителен доход, а за да спестят пари, отново ще си изплатят ДМС-та. Това ще се постигне – няма да влязат повече пари в бюджета, приходи. Това няма да помогне и за изсветляване на тъй наречения сив сектор, който, за съжаление, съществува и в България. До момента не чух нищо от преждеговорившите и от народните представители, които обсъждаха бюджета на държавното обществено осигуряване, за тежестта, с която с увеличението на пенсионната вноска се товарят самоосигуряващите се лица. Това сме лицата, които упражняваме свободни професии. Всяка година – и с увеличението на минималната работна заплата, което, разбира се, е по Кодекса на труда, но и сега с увеличението на осигурителните вноски, дори и да Ви се струва с малко, самоосигуряващите се лица и лицата, които имат свободни професии – упражняващи свободни професии, извинявам се, за съжаление те понасят най-голямата тежест. Защото те лично – не техният работодател, те сами са си работодател, те от собствения си джоб, за съжаление, изплащат тези осигуровки.
Благодаря, господин Петров. Има ли реплики към изказването на господин Петров? Заповядайте.
Господин Петров, Вие говорите за хора, които получават, тоест се осигуряват на минимални доходи. Какво ще се случи с тях, когато останат без работа и отидат на бюрото по труда и трябва да получават обезщетение? Какво обезщетение ще вземат тези хора?
Благодаря, господин Георгиев. Има ли други реплики към изказването на господин Петров? Господин Петров – дуплика? Заповядайте.
Благодаря Ви за репликата, господин Георгиев. Да, за съжаление, лицата, които упражняват свободни професии, лицата, които са самоосигуряващи се, те ще понесат най-голямата тежест от това нововъведение и равно увеличение на осигурителните вноски. За съжаление, когато останат без работа и е налице безработица при тях – мисля, че беше и споменато в дискусията досега, че това, което те ще получат, са 9 евро на ден. Тъй като все още се разплащаме в лева, те ще получат по-малко от тази сума – това са 20 лв., господин Георгиев, това ще получат. По-малко от тази сума ще получат лицата, които останат без работа. Ето това мисли българското правителство за тях от 1 януари! Просто сумата ще бъде в евро – по-малко от 20 лв., даже всъщност по-малко от 18 лв., 9 евро са по-малко от 18 лв. на ден за 20 работни дни. Или сумарно 180 евро ще получат тези лица, които в един доста продължителен срок, преди да останат без работа, те са внасяли своите осигуровки, чинно са внасяли своите осигуровки. Това, за съжаление, не е никаква политика, не е никаква социална политика от страна на Министерския съвет, на Министерството на труда и социалната политика. Бе посочено и досега, че увеличават се тежестите, замразяват се обезщетенията, тоест замразяват се правата. Именно затова ние не можем да подкрепим този бюджет, защото няма как да убедим българските граждани, че когато се увеличават цените на стоките от първа необходимост, когато се увеличава инфлацията, когато се увеличава и спекулата, срещу която няма мерки, а пък не се увеличават съответно обезщетенията, които те ще вземат, или с някои малки изключения. Защото, да Ви питам, каква е ползата да увеличите с около 100 лв. на година едно обезщетение за майчинство за втората година, ако в същото време сумарно цените на стоките от първа необходимост се вдигнат общо с няколкостотин лева на месец? Къде е сметката на едно семейство и какво реално ще получи то? Реално ще получи нищо! Именно това получава и с този бюджет на държавното обществено осигуряване – едно голямо нищо! И именно затова ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този бюджет. И именно затова редно е и българските граждани да видят, че с приемането на този бюджет те ще продължават да обедняват и ще продължава да се увеличава данъчно-осигурителната тежест върху тях. И за съжаление, тези приходи, които са заложени като очакване от Министерския съвет, няма да бъдат постигнати. Просто ще се увеличи сивият сектор на българската икономика. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Петров. Има ли други народни представители, които биха искали да вземат отношение по Законопроекта за бюджета на държавното и общественото осигуряване? Заповядайте.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, бюджетът за държавното обществено осигуряване е една огромна част от големия бюджет на Република България. С това изказване аз изразявам подкрепата на парламентарната група на Движението за права и свободи за този бюджет. Смятаме, че това е един възможен бюджет, имащ необходимите достойнства и заслужаващ подкрепа, разбира се. Първо, преди всичко бюджетът на държавното обществено осигуряване защитава и прогресивно надгражда осигурителните права на българските граждани – не е допуснато нито едно намаление, забележете, дами и господа народни представители, на едно нормативно определено плащане, напротив, нито пък се въвеждат допълнителни условия, ограничаващи по някакъв начин достъпа до осигурителната система. С други думи – защитата, на която могат да разчитат българските граждани от системата за социално осигуряване, се запазва и дори се подобрява. На следващо място, мерките в приходната част трябва да се разглеждат не само като начин за постигането на финансова автономност на пенсионната система, но и като средство за укрепване на нейната дългосрочна социална устойчивост. Тук е мястото да подчертая, че България още през 2008 г. ратифицира Конвенция № 102 – напомням на всички колеги народни представители, на Международната организация на труда по повод минималните стандарти в областта на социалната сигурност. По този начин ние приемаме за правно обвързващи не само разпоредбите, но и принципите на Конвенцията. Един от тези принципи е, че държавата носи общата отговорност за надлежното и навременното изплащане на обезщетенията и трябва да предприеме всички необходими мерки за тази цел. Следователно увеличаването на размера на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2%, както и другите мерки, включени в Законопроекта, са израз на държавническо отношение към публичната пенсионна система и са стремеж към това запазване на капацитета и защита на доходите на хората след пенсиониране. Ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ си даваме сметка, че бюджетът на ДОО с всяка следваща година предизвиква все по-голяма загриженост. Трябва обаче да се отбележи, че държавата прави необходимото да осигури средства за пенсиите на пенсионерите в България и това е сериозно предизвикателство. Същевременно сме наясно, че хората, които получават пенсии, са давали своя труд и осигурителен принос десетки години и те нямат вина за настъпилите неблагоприятни обстоятелства. Ето защо отново казвам, че ние ще подкрепим Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като по този начин подкрепяме усилията на държавата да гарантира пенсиите на възрастните хора в България и всичките обезщетения, които се изплащат на уязвимите хора. Убедени сме, че правителството ще продължи усилията си за осигуряването на необходимите приходи за това. Благодаря.
Благодаря, госпожо Гюркаш. Има ли реплики към изказването на госпожа Гюркаш? Не виждам. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря, госпожо Председател. Когато говорим за бюджета на държавното обществено осигуряване, трябва ясно да кажем на българските граждани, че държавното обществено осигуряване осигурява всички пенсии в държавата. Няма друга институция, която да се грижи за българските пенсионери, за българските майки, за безработните хора в тази държава. Няма друга институция! Всички други частни форми, които са се пръкнали впоследствие, като така нареченият втори стълб на пенсионното осигуряване, са абсолютно излишни. И това нещо трябва да стане ясно. Това е в основата на една голяма пенсионна реформа, която трябва едно национално отговорно правителство да проведе в тази държава. Ясно трябва да се знае това нещо, защото оттам тръгва разковничето за всички бели, така да се каже, защото имаме един втори стълб, който 25 години не е плащал абсолютно нищо и само са задържани едни огромни средства там. И тези пари, естествено, трябва да се гарантират на хората, да си останат по сметките им, но оттук нататък всички средства, които се заделят за този втори стълб, трябва да влязат в държавното пенсионно осигуряване. Това трябва да е целта на една пътна карта за пенсионната реформа – обръщам се специално към хората от БСП и министъра, който излезе и не знам къде отиде – което трябва да направи господин министърът. Вторият стълб, сивият сектор, фалшивите ТЕЛК-ове… Това е нещо, което ще подобри и ще намали разходите в пенсионното осигуряване, ще увеличи и ще вкара повече средства в пенсионното осигуряване, и държавното обществено осигуряване ще бъде подсигурено и няма да е необходимо да се вкарват милиарди от държавния бюджет, от данъците на българските граждани, за да се плащат пенсии. Това са нещата, които трябва да се направят. И точно заради това ние от ВЪЗРАЖДАНЕ многократно питахме в Комисията по труда и социалната политика къде е Пътната карта, какво точно предвиждате, а накрая какво получихме? От медиите разбрахме, че ще се прави някаква реформа през бюджета и тази реформа е вдигане с два процентни пункта, или 10%, на осигурителните вноски на всички трудещи се граждани в тази държава, които пълнят бюджета на държавата.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Имате реплика, господин Хрисимиров, към изказването на господин Георгиев? Само да обърна внимание, че на групата Ви ѝ остават 53 секунди. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ще ни стигнат!“) Убедена съм.
Господин Георгиев, Вие говорихте за пенсионната система, за Пътната карта, казахте за нашите виждания за втория пенсионен стълб, но това, което ще ни даде Пътната карта, както разбрахме от медиите, са най-вероятно мултифондове, които да инвестират по-агресивно парите, които ще получават – без никакви гаранции за тези инвестиции, без никаква отговорност за тези инвестиции, и най-вероятно тези инвестиции ще бъдат във фирми, които са свързани с някои „правилни“ фирми. А относно… Исках да Ви попитам един въпрос. Днес стана ясно, че Бойко Борисов е казал, че добавката за пенсиите ще бъде 120 лв. Интересно ми е кой ще се закичи с това, което ще получат пенсионерите като победа – БСП ли ще си го закичи, Пеевски ли ще си го закичи, или Бойко Борисов, със стандартната им практика, която беше от предишния бюджет – в бюджета няма да има осигуровки, а после идвате като спасители, управляващите, и казвате, че ще има? Можете ли да ми отговорите на този въпрос?
Благодаря Ви, господин Хрисимиров. Уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, времето Ви изтече и с удължаването. Информирам Ви само. Има ли други реплики към изказването на господин Георгиев? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Георгиев.
Естествено, това е стар номер – управляващите излизат и казват, че няма да има добавки за пенсиите, и излиза някой, който прави див популизъм, като каже: „Аз ще си даря заплатата!“, с което ще вдигне с не повече от 0,1 стотинка пенсиите на хората, и веднага излизат спасителите от управляващото мнозинство или от коалицията и казват: да, ще има както винаги досега – повече от 20 години винаги е имало по Коледа, ще има и сега, което беше изключително ясно първоначално. Но нали трябва да си направят рекламка и да скрият провалената пенсионна реформа, за която господин Гуцанов е разбрал от Теменужка Петкова? Пенсионната реформа, която той трябваше да направи, но Теменужка Петкова вдигна с 2% осигурителните вноски на българските граждани. В същото време какво се случи? Два пъти вкарваха и изкарваха, внасяха и изнасяха бюджета и се чудеха какво да го правят, хиляда корекции правеха и накрая решиха… Защото в началото не бяха заложили – тук от БСП се кичат с някакви лаври, но отначало в бюджета, да кажем ясно, за българските майки за втората година не бяха заложени увеличения. Никакво увеличение нямаше, беше нула увеличението за втората година! И след като два пъти вкарваха и изкарваха бюджета, тогава сложиха едни 120 лв., защото изядоха толкова критики от опозицията в тази посока, че от кумова срама дадоха на българските майки за втората година. Другото важно нещо, което трябва да се каже за този бюджет – влизаме в клуба на богатите, но за сметка на това половината хора, които получават пенсии, са под линията на бедност. А бе, Вие сериозно ли смятате, че влизаме в клуба на богатите?! Как ще го обясните на тези хора, които живеят под 390 евро на месец?! Знаете ли как се плащат сметки с 390 евро на месец, дами и господа от управляващото мнозинство, малцинство или там както се определяте – сглобки или коалиции, или каквото сте там? Знаете ли как се живее? Знаете ли как оставяте хората, които работят на минимална работна заплата – над 1 милион хора в тази държава, когато останат без работа с 9 евро на ден обезщетение за безработица, 180 евро на месец? Това са работещите хора! И ги оставяте на тези пари – два пъти под линията на бедност, два пъти! À сега си представете, ако в едно семейство жената е втора година майчинство, а бащата остане без работа, колко доход ще имат? Можете ли да го сметнете? Господин Министър, искам да го кажете от трибуната, да го сметнете и да кажете: с колко точно ще живее това семейство? С какво това ги прави богати в клуба на богатите – Вашият фетиш да влезнете в еврозоната, фетишът, който изпълнихте на ГЕРБ и на ДПС тук? И БСП, които казвахте, че не сме готови. Само преди няколко месеца, когато Вие бяхте народен представител, от сутрин до вечер казвахте от тази трибуна, че това е фетиш и че не сме готови да влезем в еврозоната. Сега защитавате точно тази политика и оставяте хората да мизерстват и да гладуват в клуба на богатите! Честито!
Благодаря, господин Георгиев. Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Днес обсъждаме един от най-важните закони, а именно бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. Това е не просто финансов документ, важно е да го подчертая, това е системата, която гарантира сигурността, достойнството и спокойствието на милиони български граждани – на работещи, на родители, майки и бащи, възрастни хора и хора с увреждания. Ние от „ДПС – Ново начало“ определяме бюджета като реалистичен в трудна демографска среда. Трансферът от държавния бюджет към Националния осигурителен институт достига 6,1 млрд. евро – необходим ресурс за покриване на недостига в тази система. Това не е слабост, а отражение на факта, че над 2,1 милиона пенсионери трябва да получат своите пенсии навреме и в пълен размер. Тези хора са нашите родители. Те са нашите съграждани, които цял живот са работили и са се осигурявали. Тяхната пенсия е заслужено право. И затова бюджетът на държавното обществено осигуряване не може да бъде поле за популизъм, той трябва да бъде устойчив и професионално изграден. Още една важна част от бюджета – подкрепата за родителите и работещите семейства. От 1 януари 2026 г. обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст достига 460 евро, или 900 лв. Обезщетението за втората година при завръщането на работа се увеличава от 50% на 75% от предходния доход. Това е пряка подкрепа за младите семейства. Това е инвестицията на правителството в демографското бъдеще на България. Най-важният момент може би, на който трябва да акцентираме в бюджета на държавното обществено осигуряване, е защитата на пенсионерите. Това е наш приоритет – на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“. Пенсиите ще са осъвременени от 1 юли 2026-а по правилото на чл. 100 от Кодекса на социалното осигуряване, като се очаква ръст от седем или осем процента. Минималната пенсия ще бъде 346,87 евро, а социалната пенсия – 183,47 евро. Тези параметри осигуряват предвидимост и поне частично компенсират инфлацията. Това е важна защита за възрастните хора, които живеят с най-ниски доходи. Ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ последователно защитаваме интересите на пенсионерите. Настояваме също така за коледните добавки и ще продължим да настояваме за по-добри условия на живот на всеки български пенсионер. Разбира се, дадохме и личен пример с това. Следващата важна част – уязвимите групи. Държавата трябва да ги вижда. Освен да ги вижда – и да реагира. Социалната система не съществува заради таблици, а заради хората, които имат нужда от нея, а това са именно хората с увреждания, работещите бедни, самотно живеещите възрастни, родителите на деца със специални потребности, семейства, които трудно свързват двата края. За тях този бюджет не е технически документ. Той определя дали ще могат да живеят достойно през следващите години. Точно затова подкрепяме мерките, които увеличават доходите и дават повече стабилност. Ние от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ подкрепяме бюджета на държавното обществено осигуряване, защото този закон е социалният договор между държавата и нейните съграждани. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Халит. Има ли реплики към изказването на господин Халит? Не виждам. Има ли други народни представители, които искат да вземат отношение? Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, госпожо Водеща заседанието. Колеги, „Продължаваме Промяната“ няма да подкрепим този бюджет и не мисля, че това е изненада. Господин Министър, искам да се обърна към Вас. Има две числа, които много ясно показват какво се случва с бюджета на държавното обществено осигуряване и всеки може да ги разбере, независимо дали разбира от финанси, в общи линии и първокласник може да ги разбере. Увеличението на осигурителния доход, средната работна заплата, е 13%. Съответно увеличението на средствата, които влизат в държавното обществено осигуряване, също е 13%, защото, когато растат заплатите, се увеличават и средствата, които влизат там, без да се пипат осигурителните вноски. Увеличението на пенсиите по швейцарското правило е 8%. Разходът, който Вие правите в държавното обществено осигуряване, ще нарасне с 8%. Без да пипате осигуровките, приходът Ви ще нарасне с 13%, разходът Ви ще нарасне с 8%, което означава, че без да увеличавате осигурителната тежест за гражданите и за бизнеса, Вие ще покриете по-голямата част от пенсиите с прихода от осигуровки, отколкото сте покрили 2024-а и 2025 г. Моят въпрос към Вас е: защо тогава вдигате осигуровките и лишавате всички български работещи от увеличение на заплатите следващата година? На този въпрос Вие нямате отговор, колегите от ГЕРБ нямат отговор. Те затова и едно изказване не направиха нито в Комисията, нито в залата, защото отговорът е много ясен за всички български граждани: тези пари ги вземате не за пенсии, тези пари ги вземате не за допълнителни права, които да получат гражданите, които се осигуряват, а ги вземате за прасето касичка и за това да могат да се раздават по 6 хил. лв. увеличение на заплатата, и да се строят пътища – 8 км за 2 млрд. евро. Срам!
Уважаеми колеги от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, времето Ви за изказване по този законопроект беше изчерпано току-що. Има ли реплики към изказването на господин Василев? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми Василев, миналата година, когато се внесе бюджетът, управляващите тогава много смело си измиваха ръцете с бюджетите, които Вие сте предлагали, и нещата, които сте залагали. Именно затова в бюджета, който миналата година се внесе, с това си измиваха ръцете. Моля Ви да кажете: какви бяха Вашите бюджети като политики и какво виждаме в момента, какво Вие виждате в този бюджет? Благодаря.
Благодаря, господин Адем. Има ли други реплики към изказването на господин Василев? Господин Стойнев, заповядайте. Имате около една минута.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Доколкото разбрах, въпросът на господин Василев е защо се вдигат осигуровките, при положение че не е необходимо, а трансферите си остават същите. Само че не е така, само че наистина не е така. 2001 г. – 29% са осигуровките, 13% трансфер от бюджета; 2006 г. – 23% са осигуровките, 23% трансфер от бюджета; 2009 г. – 18%, 47% трансфер. Колкото повече намалявате осигуровките, толкова повече Ви се увеличават, образно казано, блокираните пари, които от данъци отиват, за да запълнят дефицита в държавното обществено осигуряване. Когато намаляваш осигуровките, е така. Когато искаш да ги вдигнеш и както е създадено навремето, когато се тръгва с 32% осигуряване – тук вече казахме, че и доктор Адемов го е одобрявал този модел, бил е опозиция тогава – в крайна сметка трансферът е бил 3%. Трансферът, ако смятате, че може да бъде, че винаги ще бъде един и същи процент, просто не е вярно. И затова трябва да се увеличават и осигуровките, защото такъв ни е моделът. Ако не желаем да имаме този модел, колеги, това вече е друг дебат, но при държавното обществено осигуряване ако искаме да няма огромни дефицити, тези дефицити трябва да се покрият отнякъде – те трябва да се покрият от данъци или от осигуровки. Сегашното правителство избира да ги вдигне, за да има по-голяма справедливост чрез осигуровките. А вече вътре какво ще е разпределението в осигуровките, вече наистина е съвсем друг въпрос, но ми свърши времето. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стойнев. Уважаеми колеги от парламентарната група на БСП, времето Ви за изказване по този законопроект беше изчерпано. Има ли трета реплика към изказването на господин Василев? Не виждам. Желаете дуплика? Заповядайте.
Първо ще отговоря на господин Стойнев. Господин Стойнев, Вашето изказване всъщност потвърждава моята теза. Вашето число беше, че 47% се е покривало от осигуровки 2009 г. … от бюджета, 53% от осигуровки. В момента знаете ли колко е? Същото. От 2009-а досега пенсионната система не е фалирала, няма абсолютно никакви проблеми и в момента трансферът е абсолютно същият. Нещо повече, 2025 г. ще има увеличение на приходите повече, отколкото ще има увеличение на разходите процентно, защото пенсиите се вдигат с 8%, а приходите от осигуровки, без да се вдига осигурителната тежест, се вдигат с 13%. 2008 г. е въведен текущият данъчен модел. Тогава беше въведен плоският данък от Вашата партия и тогава се каза, че този модел няма да се пипа за достатъчно дълго време. Това е първият бюджет от 2008 г. насам, който си позволява да променя данъчно-осигурителния модел на страната, и Вие дадохте ясна заявка, че това е само началото – че искате прогресивен данък, искате 11 хил. евро, доколкото чух, максимален осигурителен доход, искате да вкарате в България финландски данъци при българско ниво на заплащане. Ние сме против това. Ние смятаме, че средствата са достатъчни при текущата данъчна осигурителна тежест, и го доказахме в продължение на три години през всичките кризи. И тук всъщност стигаме до репликата на господин Адем. Философията, господин Адем, която беше заложена в бюджети 2022-а, 2023-а и 2024 г., беше да не се вдигат данъците, да не се натоварват допълнително работещите и фирмите, да се вдигат и заплати, и пенсии приоритетно в рамките на това, което икономиката може да си позволи. И това, което се оказа, е, че тя може да си позволи много. Пенсионерите, които останаха под линията на бедност, бяха само тези, които са на социална пенсия, които нямат достатъчно стаж, за да получат нормална пенсия. Всички пенсионери с нормална пенсия бяха над линията на бедност. Сега се връщат обратно под линията на бедност, голяма част от тях. Работещите – заплатите се вдигнаха почти двойно, изпреварващо на инфлацията. Наваксахме към средноевропейските нива три пъти по-бързо за три години – наваксахме по-бързо към средноевропейските нива на доходи, отколкото за предишните 12. И всичко това беше постигнато с едно много просто правило: да не се позволява да отиват пари в касичките, от които се краде. Това беше правилото. В момента касичките са отворени на макс и ще вземат по 600 лв. от всеки български гражданин, за да ги сложат в прасето касичка на властта, за да има да си харчи.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Заповядайте, господин Цонев.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Бях се подготвил да говоря малко по-професионално, по-спокойно и по същество, но това, което накрая каза господин Асен Василев, малко ми прекрачи линията на търпимост. И ще помоля за извинение, ако изказването ми не е толкова професионално. Господин Василев, Вие да говорите за кражби, за касички прасе, е, меко казано, цинично! Каква Ви беше политиката в митниците, за кои касички крадохте оттам? (Възгласи: „Ааа! Браво!“) За куче касичка? Още не е свършило следствието! Крадохте като луди оттам и лъгахте, и натопихте и партньорите, които са отвън, стратегическите ни – че Ви давали митничари, че Ви назначавали шефове на митници… Всичко това, за да обслужвате една контрабандистка мафия! На кой ги говорите тези работи? Ами изтеклите записи?... (Реплики от народните представители Асен Василев и Венко Сабрутев.) Кои всички? Прегледайте си ги пак. Какво няма вътре? Не ми говорете от място! Аз не Ви говорих от място. Защото прекрачвате всякаква граница! Търпим, търпим, слушаме, слушаме Ви тук еквилибристиките и така нататък! И човек дори не може да се въздържи да запази бон тона! То това просто е… Преминава всякаква граница това нахалство! Що не си сложите една цедка на устата, поне Вие? Поне Вие, ако другите не могат? Защото, като крадеш от митниците, крадеш от пенсионерите. Нали го знаете това? Ако искате да говорим с тоя тон, можем да говорим и за други работи. Можем, да! Но все пак обсъждаме Закона за държавното обществено осигуряване за бюджета. И трябва, малко или много, да се придържаме към известни установени правила. Касички, прасета – глупости! Какво е това, дето си го позволявате от тази трибуна? Кой си мислите, че ще Ви остави да го правите? И на какво основание го правите? Къде са Ви доказателствата? За какво говорите Вие тук, от тая трибуна, вече седмици наред? Кметовете Ви, всичките, ги хванаха как крадат, как се записват! Вашите кметове свидетелстваха за други кметове, че са им искали пари! Не нашите! Не Ви ли е срам?! И то когато обсъждаме най-чувствителния, най-социалния бюджет. Просто не мога... Не знам как да го нарека това, за да не обидя Вас или когото и да било в тази зала. Прощавайте, колеги, за тона. Но това е… извън всякаква мяра. А трябваше да говорим за сериозни неща. Трябва да говорим за това например, че когато тук правите сметките с увеличението на приходите – осигурителните, и с разхода, Вие забравяте новите пенсии например, да Ви го кажа. Защото в новите пенсии средният осигурителен доход като расте, растат и разходите за нови пенсии. Това къде е в сметката, която преди пет минути направихте? Искате ли да го направя с тази сметка, и да видите, че не сте прав? (Реплики.) Е, айде, айде! Айде. Направете си го, нали го можете!
Много моля без диалог помежду Ви!
Ама за да няма диалог, кажете му... Аз не го апострофирам от място, той се чувства засегнат. И с право се чувства засегнат, щото е такъв… Виновен.
Какъв е той?
Господин Ганев, и Вас Ви моля да няма реплики от място.
Той е виновен. Вижте, връщам се към сериозния професионален тон. Още веднъж се извинявам на цялата зала, че трябваше да използвам езика, който използва господин Василев, но всеки път, когато стане да говори подобни наглости, ще му отговарям по този начин. С хора, които говорят откровени лъжи и изоставят бон тона в тази зала, ще отговарям по същия начин. Проглушиха ушите на хората и на бизнеса с въпросните 2% увеличаване на пенсионната осигуровка. Аз продължавам да твърдя… Защото, за разлика от господин Асен Василев, аз съм участник в създаването и на трите стълба – законодателното им създаване, включително и в реализацията на това законодателство, и в реализацията на тези пенсионни стълбове. Знам много добре историята и знам много добре дисбалансите – те не са породени само от дефекти, плюсове, минуси или така нататък на пенсионната система. Те са породени и от демографски причини, от инфлационни, от редица други. Ясно е, че е дисбаланс това, което имаме в пенсионната система. Съвсем ясно е. Ясно е, че трябва да държим сметка и за втория стълб. какво той дава. Защото там се инвестира… Ние в момента говорим за първия, разбира се, но има връзка и вторият, когато говорим за първия стълб. Въобще този разговор е доста по-комплексен от този бюджет, но няма да се спирам сега на него, тъй като нямаме време, а сме в края на самия дебат. Може би в един друг момент ще имаме възможност да говорим малко по-концептуално за реформата, от която се нуждае пенсионното осигуряване в България – в контекста на демографските проблеми и на всички останали, разбира се. Трябва да сме наясно, че този дисбаланс е красноречив, той е драстичен, бих казал. И това, че ние увеличаваме с 2% вноска пенсии, категорично не ни прави първенци по пенсионно осигуряване. Аз казах и в Комисията – и с това увеличение ние сме във втората половина на таблицата на държавите в Европейския съюз, даже, бих казал, в третата третина на тази таблица, за да бъда по-точен. Нищо драстично не се е случило, нищо апокалиптично не се е случило, никой не е обещавал вдигане на данъци, които ние въведохме, когато Асен Василев е бил в трети клас, които ние пазихме в продължение на 20 г. и продължаваме да пазим, но търсим едновременно с това да балансираме отделните системи. Търсим да направим така, че доходите да имат конвергентност, пенсиите също – по отношение на европейските. Търсим също така доходите на работещите, както ще стане ясно при разглеждане на следващите бюджети, да растат с малко по-ускорен темп, отколкото растат европейските, за да има пак конвергентност на доходите. И търсим едновременно с това баланс с бизнес условията, които искаме да запазим и подобрим. И едновременно с това трябва да кажем съвсем ясно и точно, че системите се нуждаят от реформиране и че само реформиране на системите би могло да намали или да доведе до забавяне на темпа, с който може би ще ни се наложи да увеличаваме данъци. Казах го в Бюджетната комисия, казвам го и в залата: ние сме отворени да правим реформи. Някои от тях ние сме ги предлагали още 2009 г., като реформата в здравеопазването – фундаментална реформа, която има отношение и към тази система, защото тук, в тази система, инвалидизацията зависи от онази система – това, за което говорим. Така че тези системи са вързани. И ние сме длъжници на българските граждани – всички ние, които в последните 25 години сме били по един или друг начин в управлението или в опозиция, въобще в тази система, сме длъжници по отношение на реформите. И ние трябва да ги направим тези реформи, в това няма никакво съмнение. Аз заявявам, от името на „ДПС – Ново начало“, че ние сме не само отворени, а ще бъдем проактивни при провеждане на такъв тип реформи, защото те ще бъдат от полза както за системите, така и за хората. Чух в едно предаване, пак ще спомена господин Василев, че е казал, че само аз съм бил защитил в Бюджетната комисия бюджета. За мен това е комплимент, благодаря за което. Да, така сме възпитани, така сме устроени. Това, което правим, е да заставаме с отговорността си пред обществото за това, което правим. Ние заставаме с тази отговорност – от „ДПС – Ново начало“, и смятам, че така е честно и почетено. Не приемаме крайните оценки, не приемаме апокалиптичния тон и не приемаме злоупотребата с това, което се прави. Но всеки има право на мнение. Ние също имаме право на мнение и нашето мнение е, че това е нашият начин да го направим. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Цонев. Има ли реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам. Господин Василев, лично обяснение? Заповядайте за лично обяснение.
Благодаря, госпожо Председателстваща. Господин Цонев, знам че сте принуден да повтаряте тезите от жълтите сайтове на работодателя си, но истината е, че две години ровите и нищо не можете да намерите. И знам, че много Ви е яд, че нищо не можете да намерите, но знаете ли защо не можете да намерите? Защото нищо няма. Защото, за разлика от Вашия работодател, санкциониран за корупция от Щатите и от Англия, за мен корупция няма да намерите, защото няма. Сега, извън чисто личното обяснение, казахте, че съм злоупотребявал с данни, без да кажете с кои. Всички числа съм ги взел от това, което правителството е дало в 3-годишната прогноза и в бюджета. Първо. Второ. Това, което Вие заявихте, за мен е силно притеснително – че Вие де факто искате промяна на данъчно-осигурителния модел, за да може да се преразпределя в България така, както се преразпределя в останалата част на Европа. Това е фундаментална промяна в политиката, срещу която ние се противопоставяме. И винаги сме се противопоставяли – още от 2021 г. насам. Това, което аз лично съм заявил като кредо и за финансовата политика, е, че данъците ще бъдат събирани, но няма да бъдат увеличавани. Това и направихме 2022-а, 2023-а и 2024 г. И ще бъдем абсолютно последователни в тази си политика, ще се противопоставяме на това да се вдигне преразпределението в бюджета и това да доведе до по-високи данъци, което се случва в бюджет 2025 г. и още повече – в бюджет 2026 г. И ако питате последно: къде са касичките? Ако ще се строи път 8 км за два милиарда, искам да дойде някой инженер да ми обясни защо струва толкова. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Василев. По начина на водене – заповядайте, господин Цонев, а след него – господин Анастасов за изказване. А, по начина на водене. Добре.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Няма да отговарям на господин Василев – не защото не мога, а защото достатъчно неща му казах. И смятам, че всички разбраха за какво става въпрос. Процедурата ми е към Вас – трябваше да му направите забележка, че работодател на всеки народен представител е българският народ.
Благодаря, господин Цонев. Приемам бележката. Господин Анастасов, заповядайте за Вашата процедура по начина на водене.
Госпожо Председател, обръщам се към Вас с нещо, свързано с Народното събрание и със сградата му. Днес, като идвах на работа, забелязах, че един виден народен представител тук е решил да се увековечи. Приживе си е направил паметник и си го е поставил наравно със „Света София“. Да, говоря за господин Асен Василев. Визуалната прилика веднага я видях. Господин Василев, искам да Ви кажа следното – госпожо Председател, да му го предадете: паметникът Ви е готов, артинсталацията е завършена. С нея може да си приберете всичко – заедно с парите от митниците, заедно с 5% от Барбутов, заедно с всички общини, които разкопахте и им спряхте парите, така че хората да ходят по дупки, да нямат вода и да се избиват по пътищата, господин Василев. Вашият паметник е готов. Все пак тук не е Тюркменистан, трябва да сме наясно, така че си го приберете, сложете си го в някои от многото имоти или там офшорки, където сте си ги накупили, и си го вземете с Вас. Наистина, трябва да призная на твореца на тази артинсталация, приликата е невероятна – едно към едно, от лице до всичко. Готов е, господин Василев, Ваш си е, вземете си го.
Благодаря, господин Анастасов. Лично обяснение, господин Василев, мога да допусна само ако сте се почувствали обиден по време на изказване. Двете процедури бяха по начина на водене и бяха насочени към мен. Така че няма да Ви дам думата за лично обяснение в този случай.
Наистина ли!? След това, което казаха?! Искам процедура по начина водене.
Процедура по начина на водене.
Процедура по начина на водене, госпожо Председателстваща заседанието. Моля да обърнете внимание на господин Анастасов, че артинсталацията е касичката, в която те ще съберат по 600 лв. от всеки български гражданин и ще ги използват абсолютно непрозрачно – по начина, по който неговият шеф в момента разпорежда на Министерството на финансите как да се харчат парите на българския народ. И ако някой е спрял, господин Анастасов, парите на общините, това е господин Главчев, който има доста близка връзка с Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Възползвам се от правото си на отговор, което Правилникът ми дава, да припомня нещо, уважаеми колеги, което имах повод да кажа от онези дни. Процедурата по начина на водене е, за да отбележите грешки или пропуски на този, който председателства заседанието. Много Ви моля да не използвате тази процедура за изказвания по същество, както и за шеги и закачки по определени теми извън предмета на нашето обсъждане. Много Ви благодаря за проявеното разбиране. Има ли други народни представители, които биха искали да вземат отношение по Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване? Не виждам. Господин Министър, Вие искате ли да вземете отношение? Заповядайте, господин Гуцанов. (Шум и реплики.)
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! През последните два дена три пъти представих бюджета в комисии. Съжалявам, че народният представител, който искаше да го представя в самото начало, по-голямата част от времето не беше в залата, но се надявам, че е слушала дебата от телевизионните екрани в стаята. Изслушахме и аз, и екипът и на НОИ, и на Министерството всяко едно от изказванията. И смятам, че действително дебати трябва да бъдат провеждани в залата и в комисиите – дебати, от които да има реална полза и вземане на решения, а не само и единствено дебати, които да бъдат с политически привкус. Нормално е, тъй като гласуването на бюджета е един от основните политически актове, да има такова разделение от управляващи и от опозиция, както и не съм наивник да смятам, че ще обърна опозицията да гласува в полза на този бюджет. Но заедно с това нещо много ми се иска наистина да има дебат – и в комисиите, и в Народното събрание, за бъдещето на пенсионната система и реформа – надграждане, защото няма някой, който да не опира до нея – от раждането си до последния си работен ден и по време на целия си житейски път, когато получава своите пенсии. Затова и тя трябва да бъде гледана внимателно, защото това е една от най-консервативните системи. И ще направим така, че да предизвикаме подобен дебат през следващите няколко месеца. Но искам да поставя няколко въпроси и да отговоря на тях – риторични въпроси. През месец март в тази зала, когато се гледаше бюджетът на държавното обществено осигуряване, беше поставена темата – точно от опозицията, за втората година майчински. Тогава аз поех ангажимент и както виждате, днес този ангажимент от нас, от правителството, е изпълнен, ако Вие го гласувате след малко, защото втората година майчински се повишава след 3 години замразяване от 780 лв. на 900 лв. И забележете още нещо, което е от ключово значение – от 50% при връщане на майките през втората година се вдига на 75%. А иначе на изказванията от рода дали не може 100%, мисля, че отговорихме – на госпожа Шулева в комисиите, и виждаме, че има говорители на това виждане, които се появиха и в комисиите, и днес в залата, така че няма да се спирам на него. Но това е част, може да е малка стъпка, от нашата битка за демографската криза, демографската катастрофа, и аз смятам, че такъв дебат трябва да има в Народното събрание – какво ние правим относно демографските проблеми на държавата. Аз един, два, три пъти го поставям този въпрос и смятам, че това трябва да направим в залата и наистина да се вземат мерки какво искаме да се свърши в тази област, ако не желаем след кратък период от време – от историческа гледна точка, да се окаже, че сме в математическа невъзможност да се справим с демографската катастрофа. И да, правителството можем да правим малка крачка в тази посока с това решение, но ние правим. И пак казвам, надявам се, че след малко ще бъде гласувано от народното представителство. Относно пенсиите. Тъй като много се изкоментира за предвидимостта на пенсиите, за швейцарското правило, през последните години невинаги то беше спазвано. Не само че отстояхме в бюджета, който е за тази 2025 г., но виждате, че то е ясно заложено в бюджета на държавното обществено осигуряване и за 2026 г. и най-вероятно те ще бъдат увеличени с тези около 8%. Най-вероятно, защото числото ще излезе в началото на месец януари. Така че това не е ли също стъпка в правилната посока? Аз мисля, че да. На следващо място, когато говорим за минималната работна заплата – имаше доста спекулации и доста години тя не беше променяна, спазва ли се правилото и законът по пределно ясен начин? Да, спазва се и от 1077 лв. тя става на 1213 лв. А това колко други хора касае? Защото всички знаете, че тя е обвързана с хиляди хора – над половин милион, които по този начин също покачват своите доходи. И аз затова Ви моля, когато говорите в залата, уважаеми народни представители, да имате предвид точно за какво иде реч, а не да се гледа математиката от едната ѝ страна – тя е точна наука. И не е необходимо да четем, както дяволът евангелието, а наистина да гледаме числата такива, каквито са. Дали бюджетът е възможно най-добрият? Сигурно може и по-добър бюджет, но това е възможният бюджет. Дали на мене ми се иска да има повече социални плащания и повече социални придобивки за хората? Да, иска ми се. Искаше ми се да има повече и за обезщетение за безработицата. И се надявам, че в следващия бюджет ще мога да Ви кажа, така както сега, че сме направили втората година майчински, че и това сме повишили. И да, говоря го с пределно ясното съзнание, че го казвам пред Народното събрание, независимо колко от Вас в момента слушат и колко слушаха дебата през тези 4 часа. Но по начина, по който го казах пред Вас – и с екипа го спазихме за майките, се надявам, че така ще успеем да се справим и за следващия бюджет. Иска ми се много да имаме за първо, второ, трето дете по-големи заплащания. Но беше ли възможно сега? Трудно възможно е на фона на всички други разходи, които трябва да бъдат направени. В крайна сметка ние гледаме бюджета на държавата като цяло и ДОО е част от този бюджет. Така че смятам, че и това ще успеем да го направим. Между другото, ще спомена нещо, тъй като две европейски програми изтекоха – и за „Топъл обяд“, и „За грижа в дома“. Някои от Вас разбра ли дали има проблеми в тази област? Не, няма. Защото намерихме средства и тези програми, които са жизненоважни за хората, продължават. Това също е една стабилност, която показваме – и Министерството, която показва и НОИ, и най-вече която показва правителството. Защото можеше да има проблеми в тази част, но средствата бяха намерени. Така че по този начин ще подходим, когато гледаме и следващите бюджети. Що се отнася до демографската криза – нещо, което преди малко споменах и искам да завърша отново с него. Тъй като са необходими много средства и за нея, за да могат да се подпомагат и майките, и децата, и семействата, и хората, които имат нужда – да, трябва да се направи реформа. И неслучайно коментирах и публично, и в комисиите, сега го казвам и пред Народното събрание, че това ще бъде голямата ни цел – на правителството и на нашето министерство, в тази област, което е свързано с ТЕЛК-овете, което е свързано и с асистентите, защото – казах го на Комисия, казвам го и сега, мое усещане е, нямаме още точните данни, но не може от шест милиона и четиристотин хиляди български граждани близо осемстотин хиляди да имат ТЕЛК. И това не е станало по време на този кабинет. И други хора са знаели за това, и други министри, и други министър-председатели, и други кабинети. Както и други правителства са знаели за домовете на ужасите, както ги нарекохме, но други правителства не се решиха да влязат в тях. Както и други правителства не се решиха да започнат една мащабна програма за домовете – 81 държавни дома, предоставени на общините, да се направи ремонт – такъв, какъвто не е правен от 1990 г., нито да се открият нови социални услуги. Така че нека и това да говорим, когато коментираме за социалната област, а не само да се чудим пак коя цифра изваждаме, с най-голямо уважение, пак казвам, към опозицията. Това е ролята на опозицията. И е нормално така да бъде, но нека да бъдем коректни, точни и да имаме предложения, а не само нещо, което да влезе в медиите, без да е ясно така ли е, или не е така. Или пък изказвания, че от ДОО се краде или се прави нещо. Аз не знам как стават тези неща. (Оживление.) Ако някой може, да го обясни, много бих се зарадвал – как ще го направи от пенсии и от ДОО това нещо. Така че нека да сме премерени, когато правим тези изказвания, а не, пак казвам, да се видим в TikTok какво говорим. Мисля, че важният дебат е в парламента – как да направим така, че страната ни да се развива по-добре, как хората да се чувстват спокойни и как да няма уязвима група в обществото, която да не е получила своите нужни плащания, както успяхме да го направим през 2025 г., независимо от това какви бяха финансовите възможности. Нямаше такава група, която по някакъв начин да бъде ощетена. Така ще бъде и през следващата 2026 г. Но се надявам на дебат и в комисиите, и в Народното събрание по тези сериозни теми, които ще предложим. И дано тогава опозицията да ни подкрепи, а не отново да измисли нещо, с което да коментира защо не може да се направи една или друга реформа. Защото те ще бъдат тежки реформи, наследени през многото години назад във времето, в които никой не се е решавал да направи така, че да ги реши. Благодаря Ви за вниманието и се надявам на подкрепа за бюджета. (Частични ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)
Благодаря Ви, министър Гуцанов. Уважаеми колеги, закривам разискванията и пристъпваме към гласуване. Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., със сигнатура № 51-502-01-63, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 218 народни представители: за 129, против 89, въздържали се няма. Законопроектът е приет на първо гласуване. Госпожо Николова, за процедура? Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля на основание чл. 79, ал. 1, изречение 6 срокът за предложение на народните представители между първо и второ четене на току-що гласувания законопроект да бъде съкратен на 4 дни. (Шум и реплики. Народният представител Георги Георгиев иска думата.)
Благодаря, госпожо Николова. Господин Сабрутев обаче преди Вас даде индикация.
Госпожо Председател, това предложение е пълен абсурд! (Силен шум и реплики.) Как така само четири дни за гласуване на няколко милиарда лева?! Преди малко в залата се казаха множество недъзи в този законопроект! Децата на България ще получат ли нещо, господин Гуцанов? За четири дни как да се подготвят предложенията?! Моля предложението да остане съгласно базовото – 14 дни!
Благодаря, господин Сабрутев. (Шум и реплики.) Колеги, моля за тишина в залата! Беше направено процедурно предложение за съкращаване на срока за предложения за второ гласуване на четири дни. Моля, режим на гласуване. Гласували 216 народни представители: за 128, против 88, въздържали се няма. Предложението е прието. Срокът е четири дни.
Прегласуване!
Прегласуване – заповядайте, господин Георгиев.
Госпожо Председател, искам прегласуване, защото – за пръв път се съгласявам с господин Сабрутев – това е абсурдно, което се случва! Гледаме Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване – един от най-важните закони в държавата, и е изключително нагло от страна на управляващите да съкращават срока за предложения между първо и второ четене. Това е абсурдно, защото българските граждани трябва ясно да разберат, че управляващите искат да не дадат възможност на опозицията да направи своите предложения. Искат да кажат на всички български граждани: ето, вдигаме Ви осигуровките, ще направим несоциална политика, ще Ви натоварим с още данъци и осигурителна тежест и Вие ще страдате! Затова намаляват срока, защото имат гузна съвест! А ние от опозиционните партии искаме да направим адекватни предложения към този бюджет, за да могат българските граждани да разберат, че има алтернатива и че не могат да продължават управляващите по този начин постоянно да се подиграват с хората! Затова – прегласуване.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Моля, режим на прегласуване на процедурното предложение на народния представител Деница Николова. Гласували 216 народни представители: за 128, против 88, въздържали се няма. Процедурното предложение е прието. С това изчерпахме точката за днес под № 1. Преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2026 г. От Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да започна представянето на доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на здравеопазването: госпожа Мария Беломорова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“, госпожа Христина Гетова – директор на дирекция „Правна“; и от Националната здравноосигурителна каса: доцент доктор Петко Стефановски – управител.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск на посочените лица. Гласували 149 народни представители: за 112, против 35, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят достъп до залата на изброените лица. Заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-502-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2025 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди посочения законопроект. На заседанието присъстваха: Явор Пенчев – заместник-министър на здравеопазването; доцент доктор Петко Стефановски –управител на Националната здравноосигурителна каса; представители на синдикатите, работодателските и съсловните организации. Законопроектът беше представен от господин Стефановски, който в своето изложение посочи, че основната цел е да се осигури достъпна, качествена и своевременна медицинска и дентална помощ на високо професионално ниво на здравноосигурените лица и равнопоставен достъп до лечебните заведения, отговарящи на условията за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса. За осъществяването на тази цел в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. се предвиждат 727,7 млн. евро повече за разходи и трансфери – всичко, в сравнение с 2025 г. Основните показатели на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са следните: І. Приходи и трансфери – всичко: В приходната част на бюджета за 2026 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 5 572,0 млн. евро, или със 727,7 млн. евро повече от 2025 г. Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 5 196,4 млн. евро, или са разчетени с ръст от 463,7 млн. евро повече от 2025 г. От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 5 196,4 млн. евро от здравноосигурителни вноски сe очаква да постъпят 3 177,0 млн. евро, или 238,8 млн. евро повече от 2025 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет – 2 019,4 млн. евро, или с 224,9 млн. евро повече от трансфера за 2025 г. В Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са предвидени и 98,7 млн. евро трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2025 г. завишението е в размер на 1,0 млн. евро. В разчетите за приходите са отразени ефектът от увеличаване на размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 2352 евро за 2026 г. и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет. ІІ. Разходи и трансфери – всичко: Общо разходите и трансферите за 2026 г. са разчетени в размер на 5 572,0 млн. евро. Тази сума е със 727,5 млн. евро повече от сумата за 2025 г. От разходите се предлагат 5 413,5 млн. евро за текущи такива, като тази сума е по-голяма със 713,7 млн. евро в сравнение със същите за 2025 г. За придобиване на нефинансови активи за 2026 г. са планирани 2,6 млн. евро – толкова, колкото е и през 2025 г. От сумата за текущите разходи 5 413,5 млн. евро с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2026 г. са разчетени на сума 4 985,2 млн. евро, или повече с 448,0 млн. евро в сравнение с 2025 г. Тези средства се разпределят, както следва: 1. за първична извънболнична медицинска помощ – 349,3 млн. евро, или с 18,2 млн. евро повече от 2025 г.; 2. за специализирана извънболнична медицинска помощ – 352,5 млн. евро, или с 16,0 млн. евро повече от 2025 г.; 3. за дентална помощ, включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“ – 233,5 млн. евро, или с 20,6 млн. евро повече от 2025 г.; 4. за медико-диагностична дейност – 170,0 млн. евро, или с 14,7 млн. евро повече от 2025 г.; 5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната за заплащане на дейностите по отпускане на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина с ниво на заплащане 100 на сто, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, и финансиране на аптеки по критериите по чл. 45, ал. 17, т. 4б от Закона за здравното осигуряване; за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги; лекарствени продукти за домашно лечение на територията на страната за вродени коагулопатии и при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги – 1 348,6 млн. евро, или със 137,6 млн. евро повече от 2025 г.; 6. за болнична медицинска помощ – 2 376,4 млн. евро, или с 251,8 млн. евро повече от 2025 г., като в това число са предвидени средства общо в размер на 34,8 млн. евро за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения по чл. 55, ал. 2, т. 3в, по букви „а“ и „б“ от Закона за здравното осигуряване; 7. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които Националната здравноосигурителна каса заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги, са предвидени 112,0 млн. евро; 8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 42,9 млн. евро, или с 16,8 млн. евро по-малко в сравнение с 2025 г., в това число цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица. Здравноосигурителните плащания през 2026 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е в размер на 155,9 млн. евро. Трансферите от Министерството на здравеопазването в размер на 98,7 млн. евро са за финансиране на разходите за: - лекарствени продукти – ваксини и дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето – 15,3 млн. евро; - дейности за здравно неосигурени лица по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а и 6б от Закона за здравето – 4,5 млн. евро; - суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – 8,2 млн. евро; - дейности във връзка с лечение на лица до и над 18-годишна възраст по чл. 82, ал. 1а, 3 и 6 от Закона за здравето – 42,6 млн. евро; - помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 28,1 млн. евро; През 2026 г. се запазва и размерът на разходите за придобиване на нефинансови активи от 2,6 млн. евро. За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 155,9 млн. евро, или с 13,9 млн. евро повече от 2025 г. В Законопроекта са предвидени трансфери от централния бюджет в размер на 260,0 млн. евро. за възнаграждения на персонала в лечебните заведения – младите лекари/лекари без специалност и медицински сестри и акушерки, за да се достигнат определени минимални нива. Бюджетът на НЗОК за 2026 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто. Със Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. се предвижда балансирано бюджетно салдо. В Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени изменения в Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в Закона за лечебните заведения. В заключение господин Стефановски посочи, че с така заложените параметри на Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г. се гарантира балансирано финансиране на пакета здравноосигурителни дейности в обхвата на задължителното здравно осигуряване. В Комисията по бюджет и финанси са постъпили писмени становища от работодателски и синдикални организации. Представителите на работодателските и синдикалните организации не подкрепят Законопроекта за бюджета на НЗОК за 2026 г., тъй като основно липсва каквато и да е промяна във философията на бюджета от предходни години, като се предоставят повече средства за болнична помощ и лекарствени продукти, отколкото за извънболнична помощ. В хода на дискусията участие взеха народните представители Мартин Димитров, Димо Дренчев и Асен Василев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“ – 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 8 гласа „против“ – 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 глас от ПГ на ВЕЛИЧИЕ и 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“; без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-502-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Николова. За представяне доклада на Комисията по здравеопазване – заповядайте, професор Ангелов, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Председател, ще представя доклада в резюме на основание чл. 76, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-502-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2025 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-502-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“ – 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица, 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 9 гласа „против“ – 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на АПС, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; без гласове „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., № 51-502-01-64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Ангелов. Господин Министър, имате думата да представите Законопроекта като член на Министерския съвет. Заповядайте.
Благодаря за отношението. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ по Проекта на закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., одобрено с Решение № 785 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г. Министерството на здравеопазването подкрепя Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. Законопроектът е разработен в съответствие с параметрите и допусканията на общата бюджетна рамка за 2026 г., синхронизиран е с относимите показатели на държавния бюджет и предложението на Министерството на финансите за основните параметри по Проекта. В Проекта са включени и направените от Министерството на здравеопазването предложения. Заложените в Проекта за 2026 г. приходи и трансфери – всичко, и разходи и трансфери – всичко, в размер на 5 571 998,4 хил. евро създават стабилна финансова рамка за осигуряване на здравноосигурителни плащания в полза на нуждаещите се български граждани. Ръстът на разходите в размер на 727 652,9 хил. евро, или 15% спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г., ще даде възможност да бъде осигурено нормално финансиране на пакета медицински дейности, гарантирано с бюджета на НЗОК, и балансирано разпределение на средствата за здравноосигурителни плащания по видове. Нов момент в Проекта на закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. са предвидените 260 млн. евро трансфери от централния бюджет за плащания на дейности на лечебни заведения съгласно чл. 80б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. С предложения в Законопроекта нов чл. 80б и с приложението към него се регламентира минималният размер на основните месечни трудови възнаграждения на персонала в лечебните заведения. Очакванията са това да доведе до ръст на възнагражденията на медицинските специалисти. Заложените параметри по Проекта на бюджет за НЗОК за 2026 г., одобрен с Решение № 785 на Министерския съвет и внесен в Народното събрание, създават стабилна финансова рамка за функционирането на системата на здравното осигуряване.“ Завърших.
Благодаря Ви, господин Министър. За становище на управителя на Националната здравноосигурителна каса съгласно Закона за публичните финанси – господин Стефановски, имате думата, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Министерският съвет одобри приетия от Надзорния съвет на НЗОК Проект за закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. с мотивите към него и след становището на министъра на здравеопазването. Изготвеният законопроект е съобразен с параметрите и допусканията на разработената обща рамка на бюджет 2026 и предложенията на Министерството на финансите за основните параметри. В приходната част заедно с трансферите по Проекта на закон за бюджета на НЗОК са заложени средства от 5 млрд. 571 млн. 988 хил. и 400 евро, което е увеличение със 727 млн. 652 хил. и 900 евро повече за средства за здравеопазване за 2026 г. спрямо 2025 г., като от тях здравноосигурителните приходи са в размер на 5 млрд. 196 млн. 424 хил. и 800 евро. Заложените в Проекта всичко приходи и трансфери и разходите са балансирани, тоест разходите са ни равни на 5 млрд. 571 млн. 998 хил. и 400 евро при запазен размер на здравноосигурителната вноска в размер на осем на сто и при непроменено съотношение за внасяне на здравноосигурителната вноска в съотношение 60 към 40 – работодател към работник. За здравноосигурителни плащания са заложени средства в размер на 4 млрд. 985 млн. 168 хил. и 900 евро, което представлява увеличение с 448 млн. 26 хил. и 700 евро спрямо Закона за бюджета за 2025 г., което представлява ръст от 9,9%, които средства ще се разпределят по видовите здравноосигурителни плащания. Основните политики, заложени за изпълнение през средствата на здравноосигурителни плащания по Проекта за закон, са, както следва: За първична медицинска помощ – 349 млн. 292 хил. и 100 евро за 2026 г., увеличение с около 5,5%, с което гарантираме заплащането на здравните дейности за първична извънболнична медицинска помощ по пакета от ЗЗО, гарантираме обема дейности по Програма „Детско здравеопазване“, гарантираме осигуряване изпълнението на диспансерното наблюдение съгласно пакета по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО, гарантираме извършването на 2,6 млн. профилактични прегледи и имунизации и продължаваме финансирането на медицински персонал в труднодостъпни и отдалечени райони. За специализираната медицинска помощ, извънболнична: 352 млн. 495 хил. и 700 евро, или увеличение с около 4,7%. Гарантираме и обезпечаването на 24 млн. и 800 хил. специализирани дейности в извънболничната медицинска помощ и продължаваме финансирането на медицински персонал в лечебните заведения, които извършват такава дейност в отдалечени и труднодостъпни региони. За медико-диагностични дейности: 170 млн. 46 хил. и 900 евро, или увеличение от 9,5%, като прогнозираме 31,9 млн. броя МДД-та за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение в извънболничната медицинска помощ. Предвиждаме и осигуряването на биомаркерна диагностика. За болнична медицинска помощ: 2 млрд. 376 млн. 363 хил. и 100 евро за здравноосигурителни плащания, или ръст с 11,9%, като допълнителните средства от 230 млн. евро за заплащане на дейностите са в отделен ред. За медицински изделия: 112 млн. 301 хил. и 300 евро за 2026 г., или увеличен ръст с 5,7%. Със средствата предвиждаме разширяване на достъпа на здравноосигурените лица до медицински изделия, прилагани в условията на болнична медицинска помощ, и планираните разходи. За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински дейности планираме 1 млрд. 348 млн. 565 хил. и 200 евро, или увеличен ръст с 11,4%, с което гарантираме заплащането на цените за дейностите по отпускането на лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък. „Плащания от трансфери от централния бюджет по ал. 1, ред 4 за дейности на лечебни заведения съгласно чл. 80б, ал. 1 от Закона за лечебните заведения“ – това е новата точка в Закона за бюджета на Здравната осигурителна каса, предвидените ни средства са за плащания от трансфери от централния бюджет в размер на 260 млн. евро, като с 230 млн. евро се предвижда да се осигури персоналът в лечебните заведения и 30 млн. евро са предвидени за лечебните заведения, които се финансират по бюджета на Министерството на здравеопазването. И на последно място, резервът, който е в размер на около 3% от бюджета и е в размер на 155 892 700 евро – увеличаване от 9,8%. Средствата са 3 на сто от сумата на приходите и трансферите и с тях се гарантира устойчивост на системата при осигуряване на ритмичност и балансираност на здравноосигурителните плащания. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Стефановски. Колеги, откривам разискванията. За първо изказване е записан господин Симидчиев. Заповядайте – имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Председател! Само да кажа, че за разлика от предходния нисък интерес към държавното обществено осигуряване, тук поставяме нов рекорд с още по-ниско отношение – към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Преброих в залата 26 човека, което е около 10% от аудиторията, която трябваше да чуе малко по-експертното мнение. Когато става въпрос за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, да кажа, че няма как да го подкрепим поради две основни причини: първото е, че той практически няма особено голяма връзка с приетата национална стратегия – нещо, което наблюдаваме последните десетилетия, и второ, философията му е сгрешена. И ще се опитам да мотивирам защо е така. Преди малко министърът на здравеопазването каза, че имаме стабилна финансова рамка, и аз съм напълно съгласен, че тя е стабилна, но е насочена в грешна посока. И причината за това е, че този сектор на икономиката се нарича здравеопазване, а не болелечение. От медицинските дейности, които са предвидени по този бюджет, 75% от медицинските дейности са насочени към болнично лечение. Има като бройка точно толкова профилактични прегледа – 2,6 милиона профилактични прегледа, колкото има и хоспитализации – 2,4 милиона хоспитализации. Тоест ние профилактираме точно толкова хора, колкото и лекуваме в болниците – нещо, което е абсолютен абсурд в световната практика. В началото на месец октомври зададох един въпрос към министъра на здравеопазването, който беше свързан с това кога ще получим отчета за състоянието на здравето на нацията, тъй като на базата на него можем да правим корекции по този предложен законопроект. Отговорът беше, че той в момента минава през Министерския съвет – вчера, доколкото разбрах, той е минал през Министерския съвет. И ако следваме логиката на последния малък законопроект – този за ДОО, този проект ще бъде гледан в следващите 4 дни, тоест предложения за промените му могат да настъпят в следващите 4 дни. Но ние още не сме получили състоянието на здравето на нацията. Тоест ние не можем да го съобразим с това има ли нужда нещо да бъде коригирано, или не, и съответно – да предлагаме експертни решения. Аз намирам това за дълбоко порочно. И по отношение на това, че редица от нашите предложения, които ние правим поне от една година насам, не са включени в този бюджет. За медикаменти извън рамките на клиничните пътеки в рамките на болничната помощ има отделени около 600 и нещо милиона лева, от които поне една пета могат да бъдат спестени и пренасочени в ефективни посоки, ако бяхме приели Закона за обществените поръчки при здравни заведения, които се финансират с повече от 50% публични фондове. Има редица още проблеми, за които може да говорим. Не на последно място факт е, че болничната помощ е единственият сектор, тоест единствената група дейности, които се финансират с темпа на нарастване на този бюджет. Понеже съм в здравната система от доста отдавна, мога да Ви кажа, че за последните 10 години бюджетът на Националната здравноосигурителна каса е нараснал с 200% – буквално. Но нито философията се е променила, нито вътрешното разпределение. Ние за последните 10 години правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Има един човек, който е казал каква е диагнозата при подобно поведение. При 14% ръст на този бюджет за извънболнична помощ се отделят по 10% – съответно за първична и за специализирана такава. От медицинските дейности те са по-малко от една четвърт общо. И като цяло философията на този проектобюджет е насочена към това да правим това, което винаги сме правили, въпреки че виждаме тежките структурни дисонанси, които такъв бюджет предизвиква в системата. Благодаря Ви много. Надявам се да сте чули поне малко от доводите, които изказах.
Благодаря Ви, доктор Симидчиев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващото изказване – госпожо Махаева, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи този законопроект, разбира се, защото за пореден път ние не виждаме никакви реформи в него. Изказването ми ще започне с болната тема – възнагражденията по § 20. Въпреки критиките, които ще изложа, разбира се, няма как да не отбележа, че похвално е и приветстваме това, че все пак се заговори най-накрая за минимални възнаграждения на медицинските специалисти и на лекарите без специалност, които поне частично ги устройват към момента. Считам обаче, че тези текстове се нуждаят от прецизиране – дотолкова, доколкото те трябва да бъдат ясни и трябва да бъдат изчистени от всякакви погрешни тълкувания. Въпреки че не става ясно тези 260 млн. евро защо идват от Министерството към Касата и после се връщат обратно, по-важното в случая е, че в крайна сметка те ще достигнат до медиците. Ние онзи ден на извънредно заседание получихме уверението, че парите няма да минават през клинични пътеки, а ще бъдат целеви от Министерството, и така считам, че е правилно – дотолкова, доколкото Касата изкупува извършена медицинска дейност, а не заплаща възнаграждение за труд. Другото, което ми направи впечатление, е, че приложение № 1 обхваща само определени длъжности и изключва други. Тоест получава се така, че ние със закон ще определяме размера на минималната основна заплата за една част от персонала, а друга част от персонала ще трябва да договаря възнаграждението си с работодателя. Тоест получава се точно тази ситуация – за едни по закон, за други по договаряне. В този вид тези текстове няма как да ги подкрепим и считам, че и те се нуждаят също така от прецизиране. По същия начин възниква въпросът откъде ще дойдат и средствата за допълнителните възнаграждения, които са сериозен дял от средствата за работната заплата и които са посочени в ал. 2 на новия чл. 80б от Закона за лечебните заведения. И неслучайно правилно в едно от становищата се отбелязва, че ако липсва ресурс за изплащане на тези допълнителни възнаграждения, може действително да изпаднем в ситуацията, в която медицинските сестри получават по-високи възнаграждения от лекарите със специалност. Аз съм сигурна, че в една такава ситуация на рязко увеличение на основните заплати лечебните заведения нямат да имат възможност да диференцират тези суми според квалификацията, така както се изисква в ал. 2. Откъде ще дойдат тези допълнителни средства, не става ясно. Или поне аз не виждам откъде. На следващо място, не е ясно и как Българският лекарски съюз заедно с НЗОК ще разпределят средствата за труд, при условие че НРД сам по себе си няма такива функции по Закона за здравното осигуряване. Трудовите възнаграждения не могат да бъдат част от НРД. На следващо място, РЗОК също няма такива компетенции да сключва договор с лечебните заведения за отпускане на средства за увеличение на основните заплати. И няма как да не си зададем сега въпроса: тези минимални възнаграждения в приложение № 1 ще могат ли действително да се реализират, или ще останат само едно пожелание, предвид тези неща, които изложих? Въпреки че новият чл. 80б действително въвежда тези задължителни минимални възнаграждения, в текста обаче отсъстват каквито и да са конкретни санкции за неизпълнение от страна на лечебното заведение. Не е посочен орган, който ще упражнява контрол, който ще предписва мерки, какви ще са те. Или, ако лечебното заведение, например малките общински болници, ако не успее да заплати това възнаграждение, какво ще стане с това лечебно заведение? Все едни такива въпроси без отговори. Освен всичко друго това приложение № 1 какво е? Национален стандарт ли ще бъде, някакъв подзаконов нормативен акт ли ще бъде? Съответно каква тежест ще има той – ще бъде ли задължителен, или ще бъде само пожелателен? Ако е част от Закона, как тогава, колеги, фиксираме точни суми в закон? Ами това означава ние непрекъснато с увеличаване на инфлацията да променяме Закона и той да извървява целия този дълъг път. Няма регламентиран механизъм за актуализации. Ние неслучайно бяхме предложили възнагражденията да бъдат процент от средната заплата, а не фиксирани суми. Спомняте си, че ВЕЛИЧИЕ имаха такъв законопроект, в който бяха фиксирали суми, и тогава цялата зала единодушно реши, че така не е правилно – не може в закон да се фиксират конкретни суми за възнаграждения. Затова ние между първо и второ четене отново ще предложим да бъдат процент от средната заплата. Другото, което ми направи впечатление по Законопроекта, е, че за поставяне на ваксини срещу COVID-19 са предвидени над 42 млн. евро. Моля народното представителство да има предвид, че за 2024 г. – тук съм си направила една справка, от COVID-19 са заболели около 10 000 души, а за 2025 г. са около 5 – 6 000 души за цялата година, или това е 0,8% до 0,11%. След 2023 г. процентът на ваксинираните продължава да бъде около 30%. И да напомня, че съвсем неотдавна ние изхвърлихме ваксини на стойност над 145 млн. лв. И сега с този бюджет предвиждаме едни почти 43 милиона, които са 85 млн. лв. за по-нагледно, които ваксини отново ще отидат в кофата – по простата причина, че вирулентността на вируса е значително намаляла от 2023 г. насам и интерес към ваксинации няма почти никакъв. То в пика на ковид нямаше интерес за ваксиниране и се налагаше тогава правителството да отпуска и по 50 лв., и смарт часовници, и какво ли не, само и само някой да се ваксинира, а сега при този нулев интерес 43 млн. евро за ваксини срещу ковид ми се струва неправилно. Мисля, че това са излишни пари и те биха могли да се налеят в нещо много по-полезно. Общо взето, прави ми впечатление, че и в този бюджет продължава практиката над 65% от разходите да бъдат за болнична помощ и за лекарства, като, само за справка, в страните от Европейския съюз, колеги, там процентите са 40 – 45% – отново за сметка на профилактиката и на превенцията, отново за сметка на първичната и специализираната извънболнична помощ, където увеличенията там са минимални. Всъщност виждаме, че продължава и свръхконцентрацията на болничната помощ, което пак ще ограничи голяма част от населението в достъпа до качествена медицинска помощ. И някак си стана трайна тази тенденция повече от 40% от бюджета за болнична помощ да се разходва само от едни около двадесетина болници. Искам да кажа, че само в РЗОК – София и Пловдив, за сведение, са концентрирани 50% от всички средства, които са отпуснати за болнична помощ, което според мен не е нормално. Разбира се, ние подкрепяме увеличението за средствата за лекарства за онкоболни, защото, за съжаление, все още сме на едно от водещите места по онкозаболявания. Няма как да ми стигне времето да се спра на всички елементи поотделно, но все пак мисля, че дори и тези критики, които изказах сега, са достатъчни, за да не го подкрепим на първо четене. Текстовете трябва да се прецизират и на второ четене ще видим. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Има ли реплики към изказването? Първа реплика – господин Симидчиев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, няма как да се съглася с Вас, че се надявате нещо да се промени, тъй като това, върху което можем да работим, са единствено написаните текстове. И в написаните текстове нещата така, както са сложени, вещаят много неприятни последици за тези 260 млн. лв. Така че от тази гледна точка не споделям оптимизма Ви, че част от тях могат да достигнат до лекарите, ако не се приложи различен механизъм. И второ нещо, което не чух да споменавате, но което е супер важно – резервът на Касата тук се каза, че бил увеличен с 9%, но 9% на фона на 14% ръст на бюджета реално е изоставане. Ние имаме по-малко резерв в бюджета, което на фона на толкова големи размествания поставя много по-големи рискове, отколкото тази година имахме, тъй като тази година имахме над 200 милиона резерв и той не стигна, едвам стигна, за да може да нулираме бюджета тази година. Благодаря.
Благодаря Ви. Други реплики има ли? Не виждам. Дуплика желаете ли? Не желаете. Следващо изказване – господин Папов, след него – господин Пандов.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, господин Министър! Аз пък ще започна оттам, където свърши последната реплика – вече тези буфери са в евро, така че, за да сме коректни, не са 260 млн. лв., а са 260 млн. евро. Малко коментар в началото по числата. Между другото, изтеглянето на бюджетите за мен показа – от първоначалните числа, които бяха разписани, едни увеличения в специализираната извънболнична помощ и в медико-диагностичната дейност. Слушах внимателно доклада както на министъра, така и на доцент Стефановски. Виждам, че числата са завишени. Отново нашият коментар е, че болничната помощ взима повече от първоначално предвидените 11,1 – ние отиваме на 11,9. 10% ръст на разходите за персонал в НЗОК. Господин Стефановски, доктор Стефановски, в добрия смисъл на думата Вас ще държим отговорен наистина как се разходват тези пари, и те наистина трябва да отидат там, където трябва, а да не отидат, разбира се, само за премии на работещите там. Отново по числата – здравната вноска остава 8%. Бюджетът Ви, доктор Стефановски и управляващата коалиция, е амбициозен. Тези 15% увеличения наистина са доста, но – както винаги, има едно „но“. Какво искаме да изкоментираме? Като цяло, тъй като утре няма най-вероятно да се изказвам по бюджета, ще кажа, че като цяло този бюджет с тези 3% дефицит е много трудноизпълним. Когато говорим за 260 млн. лв. трансфер (реплика: „Евро!“), това означава ли, че когато тези пари трябва да дойдат от Министерството и от бюджета, означава ли, че НЗОК ще бъде заложник, ако приходите и събираемостта в централния бюджет е по-малко? Здравната каса няма ли да стане заложник? Тези пари ние трябва да ги имаме, но в тази ситуация какво ще се случи? Да кажа няколко думи, момент, за така предвидения от 154 милиона резерв. Знаем ние за какво трябва да се използва. Той трябва да е своеобразна възглавница, която да запушва дупки. Но как ще се използват тези пари? Ако имаме забавяне от централния бюджет, това означава ли, че ще имаме забавяне и в плащанията на различните медицински заведения? Можем да кажем, че нормалният сценарий е обикновено – по един-два месеца парите са се чакали, най-грубо казано. Ще ги има ли тези проблеми в бюджета за 2026 г.? Надявам се в някакъв момент ние да получим отговор. Надявам се да е така. Както знаете, със събирането на осигуровки ние никога не сме стигали тези 100%, дайте да говорим честно, 90, 92, 93 в най-оптимистичния вариант, което означава, че отново ще дофинансираме. Но ако годината е трудна и отидем на по-нисък процент, ще стигне ли този резерв наистина? Това е въпрос, на който ние искаме да чуем отговор. Относно идеите Ви за управлението на Здравната каса и въобще – на управляващата коалиция. Надявам се следващата година българите да са по-малко болни, надявам се следващата година да няма проблеми, но идва много тежка година, госпожи и господа народни представители. Така изглежда на пръв път, като че да е лесно, но ние ще се сблъскаме с нещо, с което не сме се сблъсквали. Здравната система стига отново до един проблем. Между другото, здравната система в България е много здрава. Тя постоянно издържа от 20 – 25 години на един натиск. Но има нещо, наречено комутативна възможност – нещо в някакъв момент, когато ние го използваме, то ще се счупи. Надявам се като човек тази система да издържи тази година, защото може би натискът ще е още по-голям. Другото нещо. Това е прекрасно – 15% увеличение на парите. Ние никъде не виждаме къде се случи точно истинската реформа. Извинявам се, че говорим в бюджета за Здравната каса за реформа, но ние трябва да видим. Отново парите се дават, но структурна реформа ние не виждаме. Тя не се извърши нито днес, не се залага и за утре. Не знам докога ще я отлагаме. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Папов. Има ли реплики? Не виждам. Господин Пандов, заповядайте за следващото изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин управител на Националната здравноосигурителна каса, уважаеми дами и господа народни представители! Традиционно вече стана при разглеждането на законопроектите за бюджета на Националната здравноосигурителна каса да се обсъжда – съвсем нормално, какви реформи се предвиждат с този финансов план и какви контролни механизми. За съжаление – това не е първият път, разбира се, посоченият днес на нашето внимание законопроект, който разглеждаме, не предвижда никакви приоритетни политики, никакви нови реформи, включително и контролни механизми. Но ще се спра малко по-нататък за това. Това, върху което исках да акцентирам, е една тема, която в последните няколко месеца е във фокуса на вниманието на народните представители и на обществото, а именно въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти. И тук говорим не само за млади лекари – младите лекари са във фокуса на събитията просто защото те протестират, а другите медицински специалисти по една или друга причина не публично, но това не означава, че те са доволни от своето състояние и своите възнаграждения. Напротив, това не е така. Ние, Народното събрание всъщност, реши да остави на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса уреждането по един траен, или по-скоро, както ще видим, нетраен начин на въпроса с възнагражденията на медицинските специалисти. Това е в пълно противоречие с всички други закони, които уреждат на някаква група професионалисти – преподаватели, учители, военни, полицаи и всякакви други групи, на които се уреждат в някакво законодателство възнагражденията. Това, което се предлага със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса… Само да отворим една скоба – това е трети вариант. Защото, когато се обсъждаше този законопроект, включително и от Националната здравноосигурителна каса, изтекоха няколко проекта. Това, което виждаме, е един последен проект, който е различен от много от дискусиите, които бяха дадени като заявки от управляващото мнозинство. Предвидено е, на първо място, решение, което не е трайно. За разлика от един първи вариант на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в който изрично се посочваше, че трансферът от държавния бюджет се разходва целево за възнаграждения, в настоящия проект е посочено, че той се разходва за болнична медицинска дейност, тоест в цените на клиничните пътеки. Това е едно решение, което не само че не е трайно, тоест изрично е посочено, че зависи от волята на законодателя дали в съответната година ще има трансфер, за разлика, повтарям, от всички други професионалисти в различни области – и тук не правим ние противопоставянето, противопоставянето го правят всъщност тези, които внасят Законопроекта, защото те поставят лекари, сестри и другите медицински специалисти в различно положение от всички други професионалисти. Освен че ги поставят под, както образно се казва, желанието за раздаване, тоест дали съответната година управляващите ще им раздадат, или няма да им раздадат, което за мене, освен че е неравноправно третиране, е най-малкото и недостойно. Финансирането на възнагражденията чрез клинични пътеки е абсолютно неправилно. Ще си позволя да цитирам решение на Конституционния съд, Решение № 10 отпреди няколко дни на Конституционния съд, което изрично посочва, че финансирането на възнагражденията на медицинските специалисти поставя под въпрос както реализирането, на практика, на конституционното право на гражданите на достъпна медицинска помощ, което се осъществява чрез труда на квалифицирани медицински специалисти, така и правото на труд. Тоест това, което ни казва много ясно Конституционният съд, е първо: законодателят има задължение да уреди и да посочи трайно решение на възнагражденията на медицинските специалисти. Защото Конституционният съд посочва нещо много простичко – Конституцията гарантира на всеки български гражданин достъп до медицинска помощ. Оттам нататък Конституционният съд посочва: а когато няма медицински специалисти, има ли гарантиран достъп до медицинска помощ? Отговорът очевидно е: не. И всъщност това, което посочва, е, че с регламентирането в Закон на правилата за възнагражденията на медицинските специалисти се гарантират както правото на достъп до медицинска помощ, така и правото на труд на самите медицински специалисти по смисъла на Конституцията. И само да припомним, че в Конституцията – чл. 48, ал. 5, изрично се посочва, че със закон се уреждат минималните размери на възнагражденията, включително, както в случая може да бъде, и на медицинските специалисти. Така че предложеното решение от управляващата коалиция е в пряко противоречие с току-що излязлата практика на Конституционния съд. Не че това, разбира се, е някакво притеснение за управляващите. Освен че не е подходящ механизмът за финансиране на възнагражденията през цените на клиничните пътеки… Между другото – тук отварям една скоба, в Комисията председателят на Комисията професор Ангелов спомена, че това ще бъде ревизирано преди второ четене. Предстои да видим, но ние виждаме това, което в момента е внесено, и това коментираме. На следващо място, няма санкции, няма контролни механизми, както вече се каза, за спазването на тези минимални възнаграждения. И тук отново управляващите отговориха с един параграф 22, така да се каже. Тъй като наскоро те самите отхвърлиха собствения си проект, който предвиждаше санкции за неспазване на минималните възнаграждения, сега ние не можем да предложим такива по Правилник. Бих казал, че това е много интересно заобикаляне на целта, която си е поставил самият законодател – в случая да предвидят санкции, оправдават се със собственото отхвърляне на санкциите. Както казах, това можем да го наречем и по друг начин освен параграф 22. Няма да влизам в такива квалификации. И на последно място, механизмът за финансиране на възнагражденията на медицинските специалисти, за разлика от всички други закони, е разписан по един юридически като техника абсурден начин. В приложение на Закона имаме конкретна стойност до последния евроцент, така да го нарека, на минимални възнаграждения. Аз досега не бях виждал закон, в който пише какъв е размерът на заплатата на някого в конкретна сума. Виждал съм много закони, в които има механизъм, правила за определяне на стойност – повтарям, на стойност на възнаграждение – дали е функция на минимална работна заплата, дали е функция на средна работна заплата, дали е функция на някакви други механизми. Но това – да запишеш в закон точната стойност на заплатата на някого, макар и минимална! Тук ще заимствам, признавам си, един израз от колегата Десислава Атанасова, която вече е конституционен съдия – това е юридическа вакханалия, както тя го наричаше, а аз бих казал: една изключително непрецизна юридическа техника. В заключение, в частта за заплатите на медицинските специалисти този законопроект не само че не решава техните искания и техните протести, ами те бяха използвани, за да се увеличи бюджетът на болничната помощ – на клиничните пътеки, както се нарича, за амбулаторни и други процедури с безпрецедентното 1 млрд. и 100 млн. лв. – казвам го в лева, или ръст от 27%, когато прибавим трансфера, който трябваше уж, повтарям, уж, да бъде целеви за възнаграждения. Тоест това, което се постига, е абсолютна диспропорция между извънболничната помощ и болничната помощ, и то до невиждани досега... Аз досега бюджет на Касата, който да предвижда 27% ръст на болничната помощ – такова нещо не бях виждал! И пак повтарям, цинизмът тук е, че именно протестите на лекари и сестри, които искат увеличение на възнагражденията, бяха използвани, за да отидат тези суми в кой? Ние знаем, че те няма да отидат вероятно, по този начин написано, може да бъде написано по-добре. И ние това ще направим между първо и второ четене. Тук казвам, че между първо и второ четене ние ще имаме конкретни предложения – да бъдат написани тези разпоредби така, че това, което ние ще отделим – 260 милиона евро от държавния бюджет, наистина да достигне до възнагражденията на лекари, медицински специалисти и сестри и други. На следващо място. За останалата част от общата характеристика на Законопроекта, бих казал – нищо ново. Нищо ново дотолкова, доколкото имаме едно разпределение на средства, без никакви реформи. Доктор Симидчиев спомена: без никакви контролни механизми. Той спомена един от тях – за провеждане на обществени поръчки за закупуване на лекарствени продукти от лечебните заведения. Има още много контролни механизми: това пациентът, както вече беше отхвърлено нашето предложение от коалицията, да получава съобщения за всяка извършена дейност; проследяване на ефикасността на терапията… Включително имаше предложения от самия управител на Националната здравноосигурителна каса в Здравната комисия – да се въведат допълнителни средства за контрол на разходите, включително удостоверяване самоличността на пациенти, присъствието им в лечебни и здравни заведения и други. Нищо от тези предложения, които самият управител на Националната здравноосигурителна каса направи пред Здравната комисия, когато ни представи резултатите от контрола, нищо от това не беше заложено в Законопроекта. Тоест това е един Законопроект, който няма реформи, няма политики. Връщаме се към най-отреченото във световната практика, а именно – целият ресурс отива за най-скъпото лечение – болничното, без адекватна профилактика и превенция, в нарушение на Националната здравна стратегия, както каза и доктор Симидчиев, и за сметка на това не постигаме единственото, което очаквахме този законопроект да ни даде като решение – въпросът с възнагражденията на медицинските специалисти. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Пандов. Първа реплика – господин Иванов, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Пандов, аз имам към Вас следните питания. Когато Вие бяхте началник на кабинета при госпожа Сербезова и като председател на Надзорния съвет на Касата, Вие, първо, подписвахте ли нови дейности и подписвахте ли възможност за нови лечебни заведения да функционират? И в качеството Ви на председател на Надзорния съвет, имам въпрос към Вас, дали тогава Вие предложихте реформи? Имахте ли контролни механизми, които Вие да предложите като председател на Надзорния съвет? Продължавам. За да се спре всякаква спекулация във връзка с така наречените частни болници и обществените поръчки, вчера си направих отново усилието да направя проверка за това, тъй като и още една Ваша колежка обича тази тема – за обществените поръчки и съответно частните лечебни заведения, искам да Ви кажа, че по казуса INFR от 2018 г., № 2268, и решението, което беше взето на 6 януари 2025 г., където Съдът категорично се произнесе по делото, което беше внесено от районния съд за „Монтажи“ ЕАД, че публичноправни организации не обхващат частните лечебни заведения. Затова съветвам всички, когато започнат да говорят оттук, от тази трибуна, че България е в наказателна процедура относно обществените поръчки и частните болници, да спрете, тъй като има категорично решение – вчера съм го проверил. В заключение ще кажа само, що се отнася до това дали има наказателно дело срещу България – категорично няма. И отговорът е от вчера – казаха ми, че във връзка с решението, което е взето на 6 януари 2025 г., мотивираното определение, което е дадено, е: не може да бъде даден ход за никакви наказателни процедури. Така че отговорът от тази трибуна, мисля, че е достатъчно ясен и всякакви спекулации по тази тема предлагам да бъдат приключени. Очаквам отговор, доцент Пандов. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Други реплики? Госпожо Йорданова, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Колега Пандов, не мога да си спестя критиката към Вас за непълнотата на Вашето изказване, а именно: трябваше да развиете много по-подробно обстоятелствата и да разясните на залата докъде всъщност се намира наказателната процедура спрямо България относно правилно въвеждане на Директива 2014/24 ЕС, а именно номер на процедурата INFR 2018/2268.
Това цитирах току-що.
Току-що си направих справка – всъщност процедурата все още е висяща. Трябва да се направи може би известно едно писмо, отговор от заместник-председателя Сежурне от името на Европейската комисия, от което много ясно става видно – то е от тази година, 29 август, че всъщност процедурата е все още висяща и че предстои, Европейската комисия очаква да се приемат измененията в Закона и ако не бъдат приети, да прецени дали ще предприеме съответните осъдителни действия. Благодаря. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
Благодаря Ви. Има ли трета реплика към изказването на господин Пандов? Не виждам. Заповядайте за дуплика, господин Пандов, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, на репликата на господин Иванов. (Народните представители Лъчезар Иванов и Надежда Йорданова разговарят помежду си.) Трябва да Ви кажа, че в 2022 г. – може би той в момента е зает, ние въведохме редица реформи – точно по времето, когато беше министър Сербезова и когато аз бях председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Част от тези реформи до ден днешен Вие ги цитирате в мотивите на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Кои бяха част от тези реформи? Реформата относно стимулиране на личните лекари при повишаване на броя на профилактичните прегледи. Това е нещото, което Вие го цитирате и сега в мотивите на този законопроект – за обхващане на по-голям кръг пациенти. Това беше направено точно в 2022 г. Методиките за финансиране на отдалечени труднодостъпни болници в отделни общини – нещо, което започна в 2022 г. и беше потвърдено и от Конституционния съд. Голямата реформа 2022 г. – обвързването на всички плащания, които извършва Националната здравноосигурителна каса, със записи в Националната здравноинформационна система. Нещо, което не се беше случило до онзи момент. Тоест Здравната каса започна да плаща само за дейност, която е въведена в реално време в Националната здравноинформационна система. Тази реформа тогава беше договорена с много трудности и беше реализирана със съдействието и съгласието на Лекарския съюз. И както самият Лекарски съюз го казва, от тогава до ден днешен, това не са мои думи, това е най-голямата реформа последните години във здравеопазването – дигитализацията 2022 г. и съгласието всички дейности, които се извършват от изпълнителите, да бъдат въведени в Националната здравноинформационна система. И всъщност тогава започна да се изгражда електронното пациентско досие, дотогава реално нямаше пациентско електронно досие. Това се случи точно в 2022 г. (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.) А относно това – Вие ми суфлирате от място, кога е почнало. Да, аз съм проверявал – 2008 г. започва. И какво направихте от 2008-а до 2022 г.? Може да се каже – добри намерения. Но в 2022 г. се реализира пациентското досие. Относно въпроса Ви за наказателната процедура. Мисля, че колегата Йорданова в репликата си към мен – аз мога само да кажа, че не възразявам срещу нейната реплика, Ви отговори – наказателна процедура има. А това, което Вие цитирате, е едно съобщение от 6 януари. Няма никакво решение на 6 януари тази година. Но понеже на 6 януари определени медии публикуваха прессъобщения от асоциации – лобисти на частни болници, Вие всъщност цитирате тяхното съобщение. На 6 януари няма никакво решение на Съда на Европейския съюз! Има едно прессъобщение в нашите медии. И пак казвам, този дебат в момента не е само за това – Вие се хванахте за една от темите, която, разбира се, мога аз да попитам: защо, след като е приет на първо четене Законопроектът, защото той беше приет на първо четене – Законопроектът за обществените поръчки, защо не се приема и на второ? Мисля, че това е реторичен въпрос. Но всъщност това, което е по-притеснително, е, че до момента ние нямаме отговор как ще реализирате реформата на възнагражденията на медицинските специалисти – не по начина да влязат в клиничните пътеки, а да достигнат до тях. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Пандов. Следващото изказване – господин Георгиев, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Когато говорим за Здравна каса и за бюджет на Здравната каса, трябва ясно да кажем на българските граждани, че Здравната каса прилича много на продънена каца. Защото всяка година, всяка година се наливат над – около, хайде, така да го кажем, около един милиард лева в бюджета на Здравната каса и резултатите всяка година са едни и същи: не се подобрява качеството на здравеопазването, не се обслужват както трябва българските граждани, когато влязат в лечебни заведения. Нищо от това, което трябва да постигнем във всички програми, стратегии, които сме заложили, тоест, които са заложили управляващите, нищо от това не се постига, не се подобрява като проценти, като данни. Нищо! Просто се наливат едни средства в една бездънна яма и те изчезват от година на година, все повече и все повече. Защо се получава така? Ами защото здравеопазването е превърнато в далавера – една огромна далавера. И изключително е неприятно, когато се осъзнава това нещо, знаем го, че е така, ние многократно от ВЪЗРАЖДАНЕ сме казали, че не подкрепяме този модел, начина, по който се финансира, работата на Здравната каса като цяло, но управляващите не мислят така. Те продължават да си подкрепят този модел, защото така им харесва. И когато знаят, че това е далавера, явно имат изгода от тази далавера. И точно заради това, колкото и пари да наливаме всяка година… А последните четири години, последните четири години всяка година около милиард – вътре в бюджета! Дами и господа народни представители, тези проблеми, които касаят цялото българско общество в Сектор „Здравеопазване“, трябва да се наблюдават много внимателно, и особено с промените в законите, които правим, особено с промените в Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Господин Петров – първа реплика.
Господин Георгиев, Вие посочихте, че бюджетът на Здравната каса всъщност е една далавера. Аз не съм съвсем съгласен с Вас, защото не се изразихте докрай. Това е една далавера, която е на гърба на българския данъкоплатец. Може ли да посочите колко от задълженията на Касата ще бъдат прехвърлени за следващата година и отново ще ги плати българският данъкоплатец? Това трябва да кажете.
Има ли други реплики? Не виждам. Господин Георгиев, заповядайте за дуплика.
Господин Петров, този въпрос зададохме в Комисията, но никой не ни отговори. Даже нещо повече. Председателят на Комисията – господин Ангелов, който го няма в момента, не даде възможност на господин Стефановски да отговори. И аз сега моля господин Стефановски да излезе, ако има тези данни, и да каже. Защото в средата на годината ние получихме едно писмо, в което той твърдеше, че Касата има – с начина, по който е тръгнала да работи, ще има огромни задължения – стотици милиони в края на годината. Също се каза, че е прехвърлено огромно задължение от предходната година. И моят въпрос в Комисията беше – и Вие го чухте много ясно, господин Стефановски, тук не чух отговора на този въпрос, когато беше Вашето изложение – да кажете колко точно пари в момента, към края на годината, се очаква да бъдат задълженията на Касата и каква сума ще се прехвърли към следващата година. Горе-долу вече трябва да Ви е ясна тази сума. Защото Вие взехте някакви мерки, не казваме, че не сте взели, взехте някакви мерки, но до каква степен са проработили те и какво сте успели да спестите, и как ще се случат нещата, на нас не ни е ясно. Нещо повече. В Закона за лечебните заведения, което предложихте – тези реформи за заплатите на медицинските специалисти и младите лекари, всички тези гимнастики, които правите през Закона за Националната здравноосигурителна каса, за бюджета ѝ, са абсолютно излишни. В Държавното обществено осигуряване има едно приложение за квалификациите по групи. Всяка година се прави това нещо, всяка година се записват едни и същи числа, които са равни на минималната работна заплата. Дами и господа управляващи, аз очаквах това, между другото, да направите с бюджета на Здравната каса и с бюджета на Държавното обществено осигуряване – тук да заложите минималните стойности, тук е мястото! Не е необходимо да правите някакви промени в Закона за бюджета на Здравната каса. Тук е написано ясно – под номер 83, 84, 85, 75, 76, 77 са описани съответните квалификации на съответните заемащи длъжности хора по здравни грижи в здравните заведения, и тук може да се нанесат стойностите, които минимално да получават лекарите. Не са необходими никакви промени в никакво друго законодателство! А Вие направихте не знам какви гимнастики, да не казвам, но промени в Закона за лечебните заведения. Тук отхвърляхте нашите предложения, след това записахте стойности, като казвахте, че не може да се запишат стойности. Може – в държавното обществено осигуряване, в този закон, който Вие приехте само преди минути, там могат да се запишат тези стойности и проблемът е решен – увеличавате парите по пътеките, вместо да увеличавате броя на пътеките. Защото Вие какво казвате с този Законопроект в момента? Колкото повече болни ще има в държавата ни, толкова повече пари ще получават болниците. Ама това е абсурдно! (Реплики: „Времето! Времето!“) Вие стимулирате далаверата и да има повече болни в държавата, вместо да увеличите цената на пътеките. (Реплики: „Времето!) Благодаря. Времето ми изтече!
Следващо изказване… Господин Стефановски, желаете ли да вземете сега думата? Следващо изказване – господин Адемов, заповядайте, имате думата.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Стефановски, уважаеми колеги от Министерството на здравеопазването! Аз искам да започна с това, което коментираха преди малко колегите – за реформите в системата на здравеопазването. Колеги, нека да сме наясно какво означава реформа. Реформа означава да промениш модела на осигуряване. Реформа – радикална, в българското здравеопазване беше направена през 2000 г., когато се смени фалиралият модел „Семашко“ със здравноосигурителния модел. Оттам нататък всички мерки, които са предприети за усъвършенстване или не са довели до усъвършенстване на модела на здравното осигуряване, са съвсем различна тема. И никога, моля Ви, да не казвате, че става въпрос за реформи! „Реформа“ означава промяна на формата – нещо различно от това, което се предлага сега. Но това е бележка към това, което чухме досега. Сега, за голямо съжаление, този проект, който предлага Министерският съвет – Проект на бюджет на Националната здравноосигурителна каса, представлява копи-пейст на бюджетите, които бяха представени през последните години. Тоест няма нито нови политики, няма нито нови приоритети. Всичко това, което се правеше през годините, с малко по-голям финансов ресурс – оказва се, че той никак не е малко, ами е милиард и триста милиона – се предлага в един бюджет, който трябва да реши проблемите в здравеопазването. За съжаление, пак повтарям, този бюджет не решава нито един от болезнените проблеми в системата на здравеопазването, а те са свързани например с доплащането, свързани са с достъпа в отдалечените региони, свързани са с това, че една голяма част от българските граждани нямат достъп до високоспециализирана болнична помощ или ако имат, минават през ходатайствата на колегите от Народното събрание или по някакви други неведоми пътища. Това, което обаче е важно да кажа за този бюджет – един от колегите, с когото разговаряхме по повод на този бюджет, ми каза следното нещо... Попитах го: харесва ли ти бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за следващата година? Той ми каза нещо, което ме впечатли, и аз му обещах, че ще се възползвам от възможността да го кажа от трибуната. Казва: като го отворя бюджета, все едно, че аз съм го писал, като го затворя, вика, все едно, че друг е чел. Колеги, това е една оценка на един практикуващ лекар, който работи в реанимационно отделение. Не е лекар, който, да кажем, да започва сега практиката си. Той е преценил по този начин какво представлява този бюджет, защото не са променени пропорциите между извънболничната и болничната помощ. Вярно – направени са стъпки, които да продължат това, което беше направено през последните години, да продължат да се надграждат профилактичните програми, програмите за промоция на здравето. Но така или иначе, 77%, доцент Симидчиев, са парите, които са за болнична помощ и лекарства. 77%! Това е от доклада от заседанието на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Нещо друго – Националната здравноосигурителна каса се занимава освен с всичко друго и със социална дейност. Това е в приоритета на Министерството на труда и социалната политика. Като казвам социална дейност, какво имам предвид? Имам предвид финансиране на приоритетни болници, имам предвид финансиране на болници, които са отдалечени, в отдалечени региони, при които достъпът е труден – с всички тези неща. Сега Здравната каса се нагърбва и с плащане на заплати. Доцент Пандов, за да може решението на Конституционния съд да се въведе, трябва да променим модела на осигуряване в България. Защо казвам това? Защото в момента здравноосигурителният модел предполага договаряне на медицински дейности. Националната здравноосигурителна каса купува медицинския продукт и го предлага на пациентите. Ето това е работата на националния…, а не да определя заплати. Сега, като казах заплати, искам да кажа нещо и по отношение на осигурителните приходи. Колеги, тези осигурителни приходи са в съотношение, вижте: от здравноосигурителни вноски – около три милиарда, закръглям; за здравно осигуряване – трансфер от държавния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса – два милиарда. Тези два милиарда представляват сумата, с която се плащат осигурените от държавата – държавни служители, деца, пенсионери и така нататък. Само че държавата осигурява с тези два милиарда две трети от осигурените лица, а два милиона и двеста хиляди работещи, които са приблизително една трета от всички осигурени, плащат за две трети като сума от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Това е още една диспропорция, защото, когато казваме, че дисбалансите и диспропорциите в системата на здравното осигуряване не са променени, имаме предвид точно това. И сега да кажа няколко думи по отношение на това, което беше казано. Болничната помощ се увеличава с 11,9%, увеличават се лекарствата с 11,4%, увеличават се – забележете сега, първичната извънболнична помощ – 5,5%, специализираната извънболнична помощ – 5,7%. Ама нали искаме хората в извънболничната помощ – по тези клинични процедури, амбулаторни процедури, да получават лечение, за да не стигат до болничната помощ? В същия момент населението намалява, ние увеличаваме както финансирането за болничната помощ, което на края на годината пак се окаже недостатъчно, увеличаваме и броя на хоспитализациите – два милиона и четиристотин хиляди, както е записано в Проекта. Сега, по отношение на финансирането на лечебните заведения… става въпрос не за лечебните заведения, а за младите лекари, тези прословути 260 милиона. Там има нещо, което е изключително странно – едни 30 милиона, които идват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и след това се връщат обратно в Министерството на здравеопазването, за да се платят другите дейности, за които отговаря Министерството, за да се стигнат нивата, за които говорим. Тази история с 260-те милиона извървя нелек път: започнахме от идеята за колективно трудово договаряне, след това минахме през идеята за целево финансиране, след това минахме през идеята за финансиране през клинични пътеки… И сега не знаем къде сме, защото в проектобюджета, който коментираме сега, е записано, че трябва това да се случи през клиничните пътеки. Да, ама, ако се случи това, което е записано, младите лекари не участват в изпълнението на клиничните пътеки, или, ако участват, могат да участват под ръководство на специалисти. Тоест не е ясно дали те ще получат финансиране по този ред. И затова се появи още една теза, която не е разписана никъде и не знам как ще изглежда. Затова аз предлагам, уважаеми господин Министър, ако е възможно, да се направи между първо и второ четене – не знам, ако са три-четири дни, как ще се направи това, след като шест месеца не успяхме да го направим това – да се направи една методика, примерно от Министерството на здравеопазването, където да влязат Ваши експерти, да влязат от Министерството на финансите, да влязат, ако щете, и от Националната здравноосигурителна каса, за да може да се реши конкретният механизъм, по който тези пари ще стигнат до младите лекари и другите специалисти. Този конкретен механизъм в момента не е разписан. Не е ясно! И аз задавам още един въпрос, уважаеми господин Министър, колеги от Националната здравноосигурителна каса: може ли някой от Вас да се ангажира от тази трибуна кога младите лекари и останалите специалисти, кой месец – януари ли, февруари ли, март ли, май ли, кога за първи път ще получат това финансиране, което е обещано? Защото тук в мотивите е записано, че е възможно да има тримесечна отсрочка, докато се разберат Националната здравноосигурителна каса и Лекарският съюз, както е по Проекта. Кога ще се случат тези неща, е въпросът, който задават младите лекари. Отговор на този въпрос този бюджет не дава. Затова ние казваме, че този бюджет, вместо да решава проблеми, към действащите проблеми прибавя допълнителни проблеми, което е големият проблем. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Адемов. Първа реплика – доктор Симидчиев. Други реплики, колеги? Господин Пандов – втора реплика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Адемов, аз помня, когато седяхме около една маса, заедно с всички колеги тук, и приемахме Здравната стратегия до 2030 г., и помня как тогава ние имахме пълно съгласие по отношение на приоритетите. Интересното е, че към днешна дата ние не виждаме реализирането, въпреки че тогава се съгласихме върху тях, не виждам реализирането нито в големия бюджет, нито в този профилен бюджет на НЗОК. Можете ли на базата на Вашия опит, защото Вие сте безспорно един от най-опитните хора тук, в парламента, да споделите: първо, защо това се случва и второ, има ли път, по който можем да излезем от това, така че да се реализират тези приоритети, тъй като те са национално важни? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Заповядайте за втора реплика, господин Пандов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, Вие казахте – да, Конституционният съд предвижда целево, но той продължава нататък. Всъщност какъв е предметът на конституционното дело? Предметът на конституционното дело са две разпоредби в Закона за здравното осигуряване, които бяха приети в 2023 г., които предвиждат целево финансиране на общинските и на областните, така наречените приоритетни, болници за възнаграждения извън стойността на клиничните пътеки, тоест извън дейността. Това, което казва Конституционният съд, е, че… Един от аргументите, изтъкнат пред него, е, че моделът е такъв и това не е конституционосъобразно. Той казва обратното – това е напълно конституционосъобразно – освен финансирането за дейност, да има фондове, които финансират целево възнаграждения. Разбира се, Конституционният съд го казва от юридическа гледна точка, не от икономическа или концептуална. Но това, което исках да кажа, е, че Конституционният съд посочва, че такива фондове, първо, е допустимо да има през бюджета на Здравната каса, но те не трябва да се смесват с финансирането за дейност, това са две различни неща; и на следващо място – Конституционният съд оставя отворена, тоест допустима, темата, че може да се измислят и други механизми, по които държавата целево да финансира такива публични лечебни заведения. Благодаря.
Благодаря Ви. Трета реплика, господин Георгиев, заповядайте.
Господин Адемов, не смятате ли, че нашата идея за записване на сумите по плащанията на заплатите на медицинските специалисти през едно приложение в Държавното обществено осигуряване ще реши проблема, след като имаме увеличение на средствата към болничната помощ, и просто трябва да се завишат малко повече средствата по съответните пътеки, за да имат достатъчно пари болниците? Благодаря.
Благодаря Ви. Заповядайте за дуплика, господин Адемов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господа репликиращи! Господин Георгиев, това, което казвате в едно предложение на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване – става въпрос за минимални осигурителни прагове по групи професии… Те са 744. Знаете ли, в 734 от 44 са определени минималният осигурителен доход, който е визиран за следващата година, на нивото на минималната работна заплата. Само в десет има минимално, на практика… има минимално малко по-голям доход от това, което е предвидено. За да се случи това нещо обаче, трябва да има преговори между работодателите… Има национални преговори между работодателските организации и съответния министър. Ако такива преговори има за определяне на... (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) За голямо съжаление, през последните десет години няма такива преговори. И това е едната част. Това е най-лесният път към сивата икономика, защото това, което е записано в тези минимални прагове, означава, че ако се осигуряваш по тези минимални прагове и нагласиш счетоводството спрямо тях, нямаш никакъв проблем – един законов механизъм да отидеш в сивата икономика. А знаете, господин Гуцанов непрекъснато говори за това – как трябва да се преборим със сивата икономика, но трябва да накара работодателите да седнат на една маса, да определят минималните осигурителни прагове. Това е за минималните осигурителни прагове. Господин Симидчиев, неслучайно ние с Вас говорихме на тема, че министърът на здравеопазването всяка година, три месеца преди Нова година, трябва да внесе доклад за здравето на нацията за предходната година, откъдето да бъдат изведени политики, откъдето да бъдат изведени приоритети: дали трябва да се борим със сърдечносъдови заболявания, с мозъчносъдови заболявания или със злокачествени заболявания, за да може финансовата план-сметка на държавата да бъде ориентирана към приоритетите, към съответните проблеми. Аз се радвам, господин Министър, че Вие вече сте внесли, минал е през Министерския съвет. Да се надяваме, че за бюджета за следващата година няма да има такъв проблем, защото това е важно. Неслучайно законодателят е казал, че преди бюджетната процедура тези въпроси трябва да бъдат ясни. Що се отнася до това, господин Пандов, дали трябва да има фондове – да, трябва да има фонд, но трябва да бъде обособен, трябва да бъде законодателно решен. В момента не виждаме такъв фонд и аз затова казвам: за да може да финансира Националната здравноосигурителна каса, първо, в устройствения закон – в Закона за лечебните заведения, трябва да има такава възможност; второ, във функционалния закон – в Закона за здравното осигуряване, трябва да има такава възможност; и трето – в план-сметката на държавата да има такава възможност, да влезе в този фонд. Но това са неща, които не ги виждаме в този бюджет и затова не ги коментираме. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Адемов. Колеги, обявявам 30 минути почивка. (След почивката.)
Колеги, възобновявам заседанието. Продължаваме с разискванията. Следващият, записан за изказване, е господин Петър Петров. Заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми представители на НЗОК! Министъра го няма, иначе щях да се радвам да продължим дискусията си от петък. Днес му внесох искане по отношение на проверката, която посочи, че е разпоредил във връзка с финансовите потоци в държавната болница в Монтана, където се оказа, че са раздавали половин милион лева бонуси на отделение за година, 91 хил. лв. бонуси за три години на ръководен служител със средна заплата 7 хил. лв., но тъй като го няма министъра, няма да отварям повече тази тема. Бюджетът на Касата трета поредна година, тъй като го следя, откакто съм народен представител, се увеличава с повече от 1 млрд. лв. Всички български граждани виждат резултата. Сега е заложено увеличение с 1 млрд. и 400 млн. лв. до 10 млрд. и 800 млн. лв. Мисля, че на всички ни е ясно, че никой български гражданин няма да е доволен от здравните услуги, които ще получи срещу този бюджет през 2026 г. По отношение на приходната част е заложено едно увеличение от 448 млн. лв. повече от здравноосигурителни вноски. Аз не мисля, че това ще бъде изпълнено, дори и с вдигането на минималната работна заплата и с максималния осигурителен доход. Изложих съображенията си по предната точка. Тези, които получават високи заплати, няма да плащат максималния осигурителен доход, просто ще си раздават ДМС-та. И няма да бъде изсветлен и сивият сектор, и именно затова няма да бъдат постигнати и тези постъпления. Чудно ми е откъде ще дойдат тези 448 млн. лв. повече за здравни вноски, като е записано в долния ред, че приходите пък от дейности на здравно неосигурени лица са същите. Тази разлика в приходите за мен е фрапантна и не мога да разбера как правителството очаква да изпълни приходната част на този бюджет.
Благодаря Ви. Има ли реплики? Господин Георгиев, заповядайте за първа реплика.
Господин Петров, говорите за милиардите на Здравната каса, говорите за средства, които са източвани от бюджета на Касата под всякаква форма – раздаване на огромни бонуси, заплати и така нататък. А нещо не може ли да кажете за българските деца? Какво се случва? Има ли достатъчно средства в Касата? Защото, доколкото аз разбрах, сумите остават същите по тези направления и това е изключително неприятно, когато човек знае как се случват нещата в нашето здравеопазване.
Има ли други реплики? Господин Таслаков, заповядайте за втора реплика.
Господин Петров, още не са запушили пробойните в бюджета, а вече дават още 1 млрд. и 400 млн. лв. отгоре. Аз преди няколко седмици на парламентарен контрол обърнах внимание на източването на средствата в болница в Пловдив, където на едно петгодишно дете искаха да поставят пирон в ръката, въпреки че не му е необходимо, тъй като детето ще порасне, а от пирона няма смисъл. И едва след моя въпрос, моето питане на парламентарен контрол, чак тогава се оказа, че преди месец е имало сигнал за това нещо, но никой не е реагирал, докато аз не се заех със случая. Така че стотици са пробойните в Здравната каса, стотици са пътеките, които се източват, дейности, които няма смисъл да се финансират, а министърът не е намерил начин тези пробойни да ги запуши. И въпреки това още 1 млрд. и 400 млн. лв. отгоре са предвидени да потънат някъде.
Има ли трета реплика? Не виждам. Господин Петров, заповядайте за дуплика.
Господин Таслаков, само за две години парите за крадене през болничната помощ са се увеличили с един милиард, с 1 млрд. лв. повече са дадени от държавата. Преди две години те бяха 3,5 млрд. лв., сега са общо 4,5 млрд. лв. Сигурен съм, че няма български гражданин, който да каже, че за този един милиард повече увеличение на парите за крадене през болничната помощ се е подобрило здравеопазването. По никакъв начин това не се е случило. Разбира се, тези 400 млн. лв., които се дават повече за болнична помощ през 2026 г., по абсолютно никакъв начин няма да бъдат усетени от пациентите. Те ще бъдат, или по-голямата част от тях, ще бъдат откраднати през клиничните пътеки, през оборудване, през закупуване на медикаменти и разбира се, през раздаване на бонуси в системата. Така се крадат парите за болнична помощ, така и ще продължават да се крадат и с тези допълнителни 400 млн. лв. Господин Георгиев, през 2022 г., когато разглеждахме първия си бюджет като народни представители, 37 млн. лв. прие тогавашната четворна коалиция за скъпоструващо лечение на тежко болни деца. Благодарение на нас парите бяха увеличени с още 14 млн. лв. – в средата на годината тогава, и станаха 51 млн. лв. Следващата година – 2023 г., бяха увеличени на 72 млн. лв.; 2024 г. станаха 84 млн. лв.; толкова бяха и 2025 г. И ако се питате колко са парите за 2026 г. за скъпоструващо лечение на тежко болни деца, господин Георгиев, при положение че бюджетът е вдигнат с милиард и четиристотин и по почти всички пера има някакво увеличение – сега, хайде, за болниците 400 млн. лв. повече за крадене, на други места, примерно за лекарства от позитивния списък само с 5 млн. лв. – ами парите за скъпоструващото лечение на тежко болни деца за 2026 г. не са вдигнати с една стотинка, господин Георгиев! Ей, как не ги беше срам тия от Министерски съвет – 1 млрд. и 400 млн. лв. повече за здравеопазване и да не вдигнат с една стотинка парите за лечение на деца и ние да превеждаме пари по кампании и есемеси, и така нататък! Преди малко си гледах в телефона – последния път, когато съм превеждал пари за кампания на тежко болно дете, е било на 30 октомври. Сега гледам, нарочно отворих сайта на една от фондациите, събират пари за едно малко детенце: „Досега преминахме през много неща заедно – кръвоизлив в мозъка, кръвоизлив в белите дробове, тежка жълтеница, хирургична интервенция на краката и ръцете, лазерна операция на очите, десет курса с по десетдневна рехабилитация и многобройни възпаления, типични“ и така нататък, и така нататък. Извинявам се просто, че го чета, но как не ги беше срам тия от управляващата коалиция, от Министерския съвет, да не увеличат с една стотинка парите за скъпоструващо лечение на тежко болни деца?! А бе, Вие, хора, нямате ли деца, бе? Защо събираме пари за кампании за лечение на деца? Нямаме ли държава, бе? С 1 млрд. и 400 млн. лв. сте вдигнали парите за крадене в здравеопазването и да не вдигнете с една стотинка парите за деца! И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, господин Георгиев, за поредна година ще предложим увеличение на парите. И за поредна година, за разлика от средата на 2022 г. – мисля, че беше 27 юли, това няма да го забравя никога, тогава по наше предложение ги увеличиха с едни 14 млн. лв. – отново ще предложа увеличение от името на ВЪЗРАЖДАНЕ, разбира се, на парите за лечение на деца. Гледам, че са намалили с 30 млн. лв. парите, които са за слагане на ковид ваксини – ще искам допълнително да бъдат намалени тези пари и да бъдат прехвърлени.
Времето, господин Петров.
Извинявам се, госпожо Председател, че превишавам времето, но искам да кажа на българските граждани и на родителите, че пак ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще им дадем някаква надежда, за разлика от правителството, за което те не означават абсолютно нищо, оказва се.
Има ли други желаещи за изказвания, колеги? Заповядайте, господин Дренчев! Колеги, други изказвания. (Реплики: „Няма.“)
Благодаря, госпожо Председател. Поредната година, в която се наливат нови 730 млн. лв. в бюджета на Здравната каса. Последните години НЗОК погълна, без да ѝ стигнат изобщо, над 200% увеличение на средствата за здравеопазване. И разходите за здравеопазване растат всяка година не само като сума в абсолютна стойност, но и като дял от брутния вътрешен продукт, без хората изобщо да стават по-здрави. Но предложеният от управляващите бюджет няма за цел да коригира нито една от тези диспропорции, които са твърде уродливи и които имаме в самата система, като разходите за лекарства, разходите за болнична помощ, които съвкупно сигурно са три четвърти от разходите на Касата. Особено притеснително е съотношението между генеричните и оригиналните лекарства, като делът на генеричните е много, много по-нисък от това, което е средното за Европа. Разходите за болнична помощ пък са много по-високи. Броят на болничните легла, освен че е неравномерно разпределен в страната по области, е отново много над средните нива за страната. Няма дори и плах опит в това, което ни се предлага като бюджет на НЗОК, да се изправят тези диспропорции. Няма никакъв опит за борба с фарма мафията например. Няма опит да се ограничат заплатите на директорите на болници, които на годишна база са седемцифрени суми, и това обикновено са някакви губещи болници, на които в края на годината обществото им покрива загубите. Много болна тема, особено за мен, това е темата за фалшивите хоспитализации. В настоящия момент, точно сега, във всяка една болница, във всяко едно отделение има легла, които се водят заети, но в тях няма лежащо болни. Нищо не се прави по този въпрос. Доцент Стефановски разказа на Комисията преди два дена, че е започнал мандата си като управител на НЗОК, като лично обикалял болниците, за да се увери колко тежък е проблемът. Вероятно се е убедил. Въпреки това няма никакво предложение и никаква мярка, с която това нещо да се ограничи – няма есемес уведомяване за ползване на здравни услуги, няма предложения за контрол. Някаква комисия отново са направили, както на предишното гласуване за държавното обществено осигуряване, от която, нали, чакаме някакво решение да дойде, но явно с още една година ще отложим. Като цяло този бюджет е със заложена погрешна структура на разходите и с едни много широки порти за корупция, без никакви механизми за контрол. Няма как да го подкрепим, а и никой не трябва да го подкрепя. Системата, която прави работещите в нея постоянно недоволни, а ползващите я постоянно са болни, не може да бъде подкрепена. Единствено тотален 100-процентов ангажимент на държавата към здравето на собствените ѝ граждани трябва да има, точно както го предлагаме ние от ВЪЗРАЖДАНЕ – болниците да не са търговски дружества, 100% държавно здравеопазване, измитане на цялата корупция от системата и като цяло парите, които са частни, да отиват в частните болници и това, което е държавно, да бъде изцяло в държавното здравеопазване, без никакво смесване. Защото иначе ще наблюдаваме още от това, което наблюдаваме и в момента.
Благодаря Ви, господин Дренчев – една секунда остава от времето на групата Ви. Има ли реплики към изказването на господин Дренчев? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. с № 51-502-01- 64, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 202 народни представители: за 121, против 81, въздържали се няма. Предложението е прието. Законопроектът е приет на първо гласуване. Госпожо Николова, заповядайте за процедура.
Благодаря Ви, госпожо Председател. На основание чл. 79, ал. 1, изречение 6 правя процедура за намаляване срока за предложения между първо и второ четене по току-що гласувания законопроект на 4 дни.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Николова срокът за предложения между първо и второ гласуване да бъде съкратен на 4 дни. Моля, режим на гласуване. Гласували 201 народни представители: за 120, против 81, въздържали се няма. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към точка осма от седмичната програма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2026 г. Вносител – Министерският съвет, като напомням, че работното време за деня е удължено само до изчитане на докладите. Заповядайте, господин Ганев, за процедура.
Госпожо Председател, тъй като потъпкването на Конституцията се оказа, че е нещо, което вече се приема за норма в този парламент; отделно цинизмът за това да се съкращават сроковете по недопустим начин между първо и второ четене за държавните бюджети, вече явно за Вас като мнозинство също е нещо естествено и очаквано; като се добави към това потъпкване правото на 604 хиляди българи да отидат на референдум; потъпкване правото на президента да пусне поне и да инициира референдум в парламента, но мнозинството категорично да откаже дори да го разгледа, пристъпваме към момента, в който мнозинството прие и наложи днес да се четат доклади, за да могат те удобно – я присъстват, я не присъстват, да си тръгнат. Цялата тази работа ние, от ВЪЗРАЖДАНЕ, няма да я приемем за нормална. Затова няма да участваме в поредния парад на лицемерието от страна на управляващите и за тези доклади ние просто няма да останем в залата, няма да Ви дадем възможност Вие да се тръгнете, а ние да седим в залата да Ви слушаме пародиите. Затова ние напускаме залата! Призоваваме и другите партии, които не участват в управлението, да направят същото.
Благодаря Ви, господин Ганев. От Комисията по бюджет и финанси – госпожо Николова, заповядайте да представите доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да пристъпя към изчитане на доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на финансите: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и Галя Димитрова – заместник-министър на финансите.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск на представителите на Министерството на финансите. Моля, режим на гласуване. Гласували 137 народни представители: за 116, против 15, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен достъп до залата на представителите Министерството на финансите. Госпожо Николова, имате думата за доклада.
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2026 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. На заседанието присъстваха: Теменужка Петкова – министър на финансите; Петър Чобанов – подуправител на Българската народна банка; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и други. Министър Петкова представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., като подчерта, че бюджетът е съставен на база действащото законодателство и е съобразен с фискалните правила, ограниченията, допустимите отклонения и активираните клаузи за дерогации, предвидени в реформираната и ревизирана европейска рамка за икономическо управление и други актове на Европейския съюз, които предстои да бъдат транспонирани в националното бюджетно законодателство. Този бюджет е съставен в евро с оглед на въвеждането от 1 януари 2026 г. на еврото в Република България при официален валутен курс – 1,95583 за 1 евро. Представеният бюджет позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3-процентовия дефицит. Консолидирана фискална програма. Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма, изразен като дял от брутния вътрешен продукт, за всяка година от прогнозния период 2026 – -2028 г. е с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. При това ниво на дефицита приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма като дял от брутния вътрешен продукт са съответно: 42,8% от брутния вътрешен продукт – през 2026 г., и 40,5% от брутния вътрешен продукт – през 2027 г. и 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо очакваното ниво от 39,6% от брутния вътрешен продукт през 2025 г. се дължи основно на заложените нови приходни мерки и очаквания ефект от такива, приети през 2025 г., които не са се проявили в пълен обем поради по-късното приемане на бюджет 2025. През 2027 г. и 2028 г. се очаква стабилно задържане на нивото на приходите над 40 на сто от брутния вътрешен продукт, като намалението спрямо 2026 г. се дължи основно на намаление на приходите от помощи и дарения от Европейския съюз поради приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост и на постигнатата по-висока база на приходите по националния бюджет през 2026 г. в резултат на очаквания ефект от предвидените дискреционни приходни мерки. При общите разходи по консолидираната фискална програма е налице същата тенденция – като дял от брутния вътрешен продукт са съответно: 45,8% от брутния вътрешен продукт – през 2026 г., 43,6% от брутния вътрешен продукт – през 2027 г., и 43,5% от брутния вътрешен продукт – през 2028 г., като ръстът през 2026 г. спрямо програмата за 2025 г., която е на ниво от 44,9% от брутния вътрешен продукт, се дължи основно на ефекта от разходните политики, включително на такива от 2025 г. С въвеждането на ревизираната рамка за икономическо управление на Европейския съюз водещо става новото правило за ограничението на ръста на нетните разходи. Освен това следва да се има предвид, че при прилагане на активираната клауза за дерогация по отношение на увеличените разходи за отбрана е налице ефект върху прилагането на националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси. При отчитане на допустимата гъвкавост на разходите за отбрана по националната клауза за дерогация дефицитът на Сектор „Държавно управление“ достига 2,5% от брутния вътрешен продукт за 2026 г., 2,8% от брутния вътрешен продукт за 2027 г. и 2,4% от брутния вътрешен продукт за 2028 г. Въз основа на допусканията през периода 2026 – 2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро, което е 31,3% от БВП – през 2026 г.; 43,5 млрд. евро, което е 34,2% от брутния вътрешен продукт – през 2027 г., и 49,0 млрд. евро, което е 36,6% от брутния вътрешен продукт – през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро. Макроикономическата прогноза за периода 2026 – 2028 г. предвижда растежът на икономиката да се забави до 2,7% през 2026 г. В периода 2027 – 2028 г. растежът на БВП се очаква да бъде в рамките на 2,5 – 2,4%. Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде близка до тази през 2025 г. – 3,5%. Средногодишната инфлация ще се забави до 2,9% през 2027 г. и до 2,5% през 2028 г. Приходни политики. През периода 2026 – 2028 г. данъчната политика ще е ориентирана към постигане на макроикономическа и бюджетна стабилност в средносрочен и дългосрочен план и осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните политики на правителството. Основните цели на данъчната политика за периода отново са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост. С цел повишаване на приходите в държавния бюджет са предложени следните мерки в данъчното законодателство, ефектите от които са взети предвид при прогнозиране на приходите от данъци: - увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица; - разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск; - разширяване на системата за електронно проследяване на движението на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск; - въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване в търговските обекти на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите; - въвеждане на данъчно облекчение в Закона за корпоративното подоходно облагане за извършване на научноизследователска и развойна дейност, при което на данъчно задължените лица, извършващи НИРД, ще бъдат признати за данъчни цели допълнително 25 на сто от разходите им за НИРД в годината на отчитането им, когато са изпълнени определени условия. В случай че в резултат на развойна дейност бъде формиран дълготраен нематериален актив, се предлага данъчно задълженото лице да има право да увеличи с 25 на сто данъчната амортизируема стойност на този актив; - продължаващо действие на въведения от 1 май 2025 г. нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия с цел балансирано поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия; - продължаване на политиката за ползване на данъчни облекчения по чл. 22в и 22г от ЗДДФЛ – за деца и за деца с увреждания, в увеличен размер и през 2026 г.; - предоставяне на възможност за по-благоприятен режим за амортизиране на електрически автомобили за данъчни цели. От 1 януари 2026 г. е предвидено увеличение на променливата част на таксата по чл. 30, ал. 3 и 4 от Закона за хазарта за лицензиите за организиране на хазартни игри от 20 на сто на 25 на сто. Осигурителната политика за периода 2026 – 2028 г. предвижда: - от 1 януари 2026 г. се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с 2 процентни пункта и от 1 януари 2028 г. – с 1 процентен пункт; - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; - максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро. Разходни политики. Основните разходни политики, водещи до повишаване в разходната част на бюджета за периода 2026 – 2028 г., са, както следва: - увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. на 620,20 евро; - увеличение на размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; - увеличение на размера на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) на 460,17 евро за целия период до 2028 г. включително; - повишава се размерът от 50 на сто на 75 на сто на паричното обезщетение при неизползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване, за неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване и при неизползване на отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53г от Кодекса за социално осигуряване; - пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли на съответната година по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, или така нареченото швейцарско правило; - увеличение на разходите за персонал в бюджетната сфера за 2026 г. с 5%, а за определени сектори – съгласно действащата нормативна база и политики в секторите; - нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване и през 2026 г. на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование; - за 2026 г. са разчетени допълнително и за първи път 260,0 млн. евро като трансфер от централния бюджет към бюджета на Националната здравноосигурителна каса за увеличение на възнагражденията на персонала в лечебните заведения – по чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1, чл. 10, т. 3, 3а и 3б от Закона за лечебните заведения, и домовете за медико-социални грижи за деца, като лекари специализанти, медицински сестри, акушерки и други, въз основа на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2026 – 2028 г.; - увеличени са средствата по бюджетите на общините в резултат на променените натурални показатели в сферата на делегираните от държавата дейности в областта на културата, социалните услуги, здравеопазването и други. Инвестиционна политика. В съответствие с наличния бюджетен ресурс и извършената от първостепенните разпоредители с бюджет приоритизация са обособени основните стратегически инвестиционни проекти, които са включени в „Програма за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026 – 2028 г.“ – приложение към проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., като срокът на програмата е съобразен с Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г. Средствата за капиталови разходи през 2026 г. за финансово обезпечаване на приоритетните стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране са в рамките на утвърдените капиталови разходи по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2026 г. Предвижда се продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като общата максимална стойност на предвидените средства през 2026 г. по сключени споразумения за проекти по приложение № 3 към Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., включително за проекти, които се възлагат и изпълняват от кметовете на райони в градовете с районно деление, е в размер до 920,3 млн. евро. Разплащането ще се извършва от Българската банка за развитие при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Това ще осигури възможност за изпълнение на стартиралите проекти, ще позволи да се постигнат заложените цели за подобряването на инфраструктурата в общините и икономическото им развитие, както и ще даде възможност за подобряване на питейно-битовото водоснабдяване на населението. По държавния бюджет на Република България за 2026 г. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 31 288,4 млн. евро. Разходите по държавния бюджет са в размер на 17 496,1 млн. евро. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) – нето са в размер на 16 254,9 млн. евро и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 16 261,8 млн. евро и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 6,9 млн. евро. За 2026 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 1 209,1 млн. евро. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 3 671,7 млн. евро и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. Бюджет на съдебната власт за 2026 г. Висшият съдебен съвет предлага за 2026 г. намаляване на равнището на приходите по бюджета на съдебната власт с 16,4 млн. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. В проекта на Висшия съдебен съвет за 2026 г. общият размер на разходите е 996,2 млн. евро – увеличение с 288,4 млн. евро спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2025 г., от тях 923,4 млн. евро са за текущи разходи – с 238,9 млн. евро повече спрямо 2025 г., като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 201,4 млн. евро спрямо 2025 г. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2025 г. в размер на 500 хил. евро. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г. се предлага да бъде в размер на 934,8 млн. евро. Министерският съвет предлага за 2026 г. намаление на приходите по бюджета на съдебната власт с 11,3 млн. евро спрямо ЗДБРБ за 2025 г. Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 816,0 млн. евро, или увеличение със 108,2 млн. евро спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2025 г. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 180,2 млн. евро. Предвидените средства за текущите разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 785,2 млн. евро, като увеличението спрямо 2025 г. е в размер на 100,7 млн. евро, в това число за разходи за персонал 98,0 млн. евро. В частта на капиталовите разходи средствата са увеличени спрямо 2025 г. със 7,5 млн. евро. Министерският съвет подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от 2025 г. в размер на 500 хил. евро. Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г., което е резултативна величина между планираните бюджетни показатели по бюджета на съдебната власт, е предложено да бъде в размер на 741,8 млн. евро. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2026 г. между двата проекта е 193,0 млн. евро. Бюджет на Народното събрание за 2026 г. За бюджета на Народното събрание за 2025 г. са предвидени приходи от 1,0 млн. евро; разходи от 70,6 млн. евро, от които текущите разходи – 64,9 млн. евро, капиталовите разходи – 5,5 млн. Евро, резерв за неотложни и непредвидени разходи – 300 хил. евро, и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 69,7 млн. евро. В заключение министър Петкова посочи, че с Преходните и заключителните разпоредби се правят промени в данъчните закони във връзка с изложените по-горе мерки в данъчната политика. В Комисията по бюджет и финанси са постъпили писмени становища от работодателски, професионални и синдикални организации. Представителите на работодателските организации категорично се обявиха против приемането на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. в този му вид, като изразиха несъгласие с увеличението на данък дивидент от 5% на 10%; увеличението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта; увеличението на минималната работна заплата; въвеждането на задължително ползване на държавно одобрен софтуер в търговските обекти. Представителите на синдикалните организации искат допълнително финансиране в конкретни структури, където ръстът на заплатите е по-малко от 10%. В хода на дискусията участие взеха народните представители: Асен Василев, Йордан Цонев, Мартин Димитров, Димо Дренчев, Красимир Манов, Мария Илиева и Мехмед Салим. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – без гласове „за“; 4 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; и 13 гласа „въздържал се“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – 13 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 4 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; и без гласове „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември.2025 г.“ Благодаря, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Николова. Уважаеми колеги народни представители, преминаваме към представянето на докладите на комисиите. Моля председателите на комисиите да се съобразят с възможността на чл. 76, ал. 3, изречение 2 и да представят докладите в резюме, а именно първия абзац и последния абзац с проведеното гласуване. Заповядайте, госпожо Александрова.
Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието…“
Госпожо Александрова, моля да прочетете гласуването накрая!
Добре. „След проведената дискусия Комисията по конституционни и правни въпроси: - по предложения чл. 2 от Законопроекта без гласове „за“; 6 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 10 гласа „въздържал се“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на ИТН и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., с включен Проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет; - с 10 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на ИТН и 2 от ПГ на „БСП – Обединена левица“; 6 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 r., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет; - по предложения чл. 13 от Законопроекта с 10 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на ИТН и 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 6 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Много Ви благодаря, госпожо Александрова. Следващият доклад е на Комисията по икономическа политика и иновации. Господин Кънев, моля по същия начин да представите доклада.
„На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без гласове „за“, 4 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 11 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“ . Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“
Благодаря Ви, господин Кънев. Следващият доклад е на Комисията по енергетика. По същия начин, госпожо Митова, заповядайте.
„На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по енергетика разгледа посочения законопроект. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“; 1 глас „против“ – от парламентарната група на ПП МЕЧ; и 16 гласа „въздържал се“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: 9 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 5 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ; и 3 гласа „въздържал се“, от които 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, госпожо Митова. Следващият доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Заповядайте, господин Нанков, по същия начин.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 година, № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди и гласува Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. На заседанието присъстваха много гости от Министерството на финансите, МРРБ и НСОРБ…“
Направо прочетете гласуването.
„Проведе се оживена дискусия, ползотворна, и в резултат на нея със: - без гласове „за“, 1 глас „против“ и 12 гласа „въздържал се“ Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 година, № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2; - с 14 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Нанков. Комисията по отбрана? Следващата комисия – по вътрешна сигурност и обществен ред.
Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 ноември 2025 г., Комисията по отбрана разгледа посочения законопроект. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 9 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 от парламентарната група на ИТН; 4 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 4 гласа „въздържал се“, от които 1 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на АПС и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване цитирания законопроект.“
Благодаря Ви. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред?
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На извънредно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Законопроектът в частта относно бюджета на Министерството на вътрешните работи бе представен от заместник-министъра Филип Попов. В провелата се дискусия участие взеха народните представители Петър Петров, Божидар Божанов, Калин Стоянов, Атанас Атанасов, Николай Радулов, Славчо Крумов и Юлиана Матеева.“
Резултата от гласуването представете, господин Терзийски.
„След приключване на дискусията бе извършено гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 – без гласове „за“; 18 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 – 10 гласа „за“ – 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 от парламентарната група на ИТН; 8 гласа „против“ – 3 от парламентарната група на ПП-ДБ, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на АПС. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви. Следващата комисия е по външна политика – заповядайте, госпожо Фандъкова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2026 г. На редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в частта му за Министерството на външните работи. След приключване на обсъждането Комисията по външна политика гласува и с 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ подкрепя Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2026 г., със становище на Министерския съвет, и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта.“
Благодаря Ви, госпожо Фандъкова. Следваща е Комисията по земеделието, храните и горите – заповядайте, госпожо Караянчева.
Уважаеми господин Председател, от Комисията по земеделието, храните и горите „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. След проведената дискусия Комисията по земеделието, храните и горите без гласове „за“, 3 гласа „против“ и 20 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл. 2; С 14 гласа „за“: 7 „против“ и 2 „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“ Благодаря.
Благодаря Ви. Следваща е Комисията по труда и социалната политика – заповядайте, госпожо Сачева.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по труда и социалната политика за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2025 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от министър Гуцанов. След приключване на дискусиите Комисията по труда и социалната политика проведе гласуване и без гласове „за“; 5 гласа „против“, в това число 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на „ПП-ДБ“ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; и 13 гласа „въздържал се“, съответно 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН и 2 от парламентарната група на АПС, не подкрепи Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2. Комисията гласува и подкрепи Законопроект на държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет, със становище на Министерския съвет, съответно с 11 гласа „за“, в това число 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“; 7 гласа „против“, в това число 2 от парламентарната група на „ПП-ДБ“, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от парламентарната група на АПС и 1 от парламентарната група на МЕЧ; без гласове „въздържал се“. В резултат от проведеното гласуване Комисията по труда и социалната политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет, със становището на Министерския съвет.“
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Комисията по образованието и науката. Заповядайте, професор Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След представянето от министър Красимир Вълчев и много сериозна, оживена дискусия, беше проведено гласуване, при което се стигна до следния резултат: с 10 гласа „за“, съответно 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 4 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 3 гласа „въздържал се“ от „ПП – ДБ“, Комисията по образование и наука предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет.“ Благодаря.
Благодаря Ви, професор Чорбанов. Комисия по здравеопазването.
Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Комисията по здравеопазване на свое извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2025 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След закриване на дискусиите се извърши гласуване при следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.: без гласове „за“; 6 гласа „против“, от които: 2 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; 12 гласа „въздържал се“. От които: 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 1 от парламентарната група на ИТН. 2. По Законопроекта на държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.: 11 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 7 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; без гласове „въздържал се“. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становището на Министерски съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерски съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, доктор Червенков. Комисията по въпросите на младежта и спорта.
„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по въпросите на младежта и спорта обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Законопроектът бе представен от господин Петър Младенов, който е заместник-министър. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по въпросите на младежта и спорта реши: с 9 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 8 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ПП-ДБ, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на АПС, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, господин Апостолов. Следваща е Комисията по транспорт и съобщения.
„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 18 ноември 2025 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 11 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 7 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ПП-ДБ, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; 1 глас „въздържал се“ от парламентарната група на АПС, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с № № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, господин Йончев. Следваща е Комисията по електронно управление и информационни технологии. Заповядайте да представите доклада.
Уважаеми господин Председател, „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На заседание на Комисията по електронно управление и информационни технологии, проведено на 19 ноември 2025 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет, на 13 ноември 2025 г. След проведеното гласуване Комисията по електронно управление и информационни технологии с 8 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 7 гласа „против“, от които 3 от парламентарната група на ПП-ДБ, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ, 1 от парламентарната група на АПС; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с № № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Следваща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое извънредно заседание Комисията по правата на човека и вероизповеданията, проведено на 19 ноември 2025 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След проведеното гласуване Комисията по правата на човека и вероизповеданията с 6 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на ИТН; 1 глас „против“ – от парламентарната група на ПП МЕЧ; 2 гласа „въздържал се“ – от парламентарната група на ПП-ДБ, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с № № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, доктор Събев. Комисията по културата и медиите.
„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Комисията по културата и медиите на свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без гласове „за“, „против“ – 3, „въздържал се“ – 7. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 8 гласа „за“, от които 4 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на ИТН; 2 гласа „против“, от които 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; 2 гласа „въздържал се“ – от парламентарната група на ПП-ДБ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“
Благодаря Ви, господин Йорданов. Следваща е Комисията по превенцията и противодействие на корупцията.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. Комисията по превенция и противодействие на корупцията на свое редовно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. След приключване на дискусията бе проведено гласуване, в резултат на което Комисията по превенция и противодействие на корупцията: с 12 гласа „за“, от които 5 гласа от парламентарната група на ГЕРБ – СДС, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 3 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 8 гласа „против“, от които 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Димитрова. Комисията по туризъм.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Ананиев, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет На свое извънредно заседание, проведено на 19 ноември 2025 г., Комисията по туризъм разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет. След проведените разисквания Комисията по туризъм проведе гласуване и: с 10 гласа „за“, от които 5 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“ и 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 5 гласа „против“, от които 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет“. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, доктор Тасков. Следващият доклад – Комисията по демографската политика, децата и семейството.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „Комисията по демографската политика, децата и семейството обсъди за първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. След изчерпване на дискусията Комисията проведе гласуване: - По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“; 6 гласа „против“, от които 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 гласа от парламентарната група на ПП МЕЧ, 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 13 гласа „въздържал се“, от които 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 глас от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ и 3 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“. - По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., със становище на Министерския съвет: с 12 гласа „за“, от които 6 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“, 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 6 гласа „против“, от които 2 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ; 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и 1 глас „въздържал се“ – от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Комисията прие на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., със становище на Министерския съвет“. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Жекова. Комисията по въпросите на европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. След проведена дискусия беше проведено гласуване. Въз основа на проведеното гласуване: с 6 гласа „за“, от които 3 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 2 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; 4 гласа „против“, от които 1 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 2 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ; и без гласове „въздържал се“, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“.
Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество – заповядайте, госпожо Кирова.
Благодаря Ви, господин Ангелов. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова – държавен експерт в Министерството на финансите. За юридическите лица с нестопанска цел субсидиите и други текущи трансфери възлизат на 345,7 млн. евро, което е със 66,7 млн. евро повече спрямо програмата за 2025 г., заяви госпожа Орлова. След приключване на дискусията Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без гласове „за“; без гласове „против“; 9 гласа „въздържал се“, от които 3 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Не се приема. 2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за“ – 5 гласа, от които 3 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС; 1 глас от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 глас от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; без гласове „против“; „въздържал се“ – 4 гласа, от които 2 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 глас от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. С това се приема Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2026 г. на първо гласуване“. Благодаря Ви, господин Председател.
Много Ви благодаря, госпожо Кирова. Следваща е Комисията по околната среда и водите.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., №51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026г., №51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. След проведената дискусия Комисията по околната среда и водите: - без гласове „за“, без гласове „против“ и 20 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен на 13 ноември 2025 г. от Министерския съвет, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2; - с 11 гласа „за“, от които 5 гласа от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 гласа от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 2 гласа от парламентарната група на „Има Такъв Народ“, 1 глас от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 9 гласа „против“, от които 3 гласа от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 3 гласа от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 глас от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, 1 глас от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, 1 глас от парламентарната група на ПП МЕЧ; без гласове „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2“. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Последният доклад е на Комисията по политиките за българите извън страната . Заповядайте, господин Таслаков.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 20 ноември 2025 г., Комисията по политиките за българите извън страната обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет. След проведеното обсъждане членовете на Комисията гласуваха: 2 гласа „за“ – 1 от парламентарната група на „ДПС – Ново начало“, 1 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“; 4 гласа „против“ – 2 от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на МЕЧ; без гласове „въздържал се“. Въз основа на извършеното гласуване Комисията по политиките за българите извън страната предлага на Народното събрание да не приеме на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г., № 51-502-01-65, внесен от Министерския съвет на 13 ноември 2025 г.“. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Таслаков. Това беше и последният доклад за днес съгласно приетото решение на Народното събрание. Не можем да продължим по процедурата за първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., така че сега ще направя съобщението за парламентарния контрол за 21 ноември 2025 г.: 1. Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов ще отговори на 2 въпроса от народните представители Ангел Георгиев; и Иван Белчев. 2. Министърът на финансите Теменужка Петкова ще отговори на 4 въпроса от народните представители Стоян Таслаков – 2 въпроса; Христо Расташки; и Лариса Савова. 3. Министърът на вътрешните работи Даниел Митов ще отговори на 9 въпроса от народните представители Ивелин Първанов – 5 въпроса; Ивайло Шотев; Стоян Таслаков; Климент Шопов; и Иван Белчев. 4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов ще отговори на 17 въпроса от народните представители Людмила Илиева; Деница Симеонова; Севим Али и Хюсни Адем; Иван Белчев – 2 въпроса; Петър Петров – 6 въпроса; Николай Златарски; Любен Иванов; Димитър Гюрев – 2 въпроса; Лариса Савова; и Ивайло Шотев. 5. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на 5 въпроса от народните представители Любен Иванов; Ангел Янчев; Константина Петрова; Николай Златарски; и Златан Златанов. 6. Министърът на културата Мариан Бачев ще отговори на 4 въпроса от народните представители Ивелин Първанов; Златан Златанов; Николай Златарски; и Петър Петров. 7. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Любен Иванов – 3 въпроса; и Петър Петров. 8. Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов ще отговори на 2 въпроса от народния представител Иван Белчев. 9. Министърът на енергетиката Жечо Станков ще отговори на 3 въпроса от народните представители Петър Петров; Димитър Николов; и Николай Златарски. 10. Министърът на околната среда и водите Манол Генов ще отговори на 5 въпроса от народните представители Коста Стоянов; Ангел Георгиев – 2 въпроса; Красимир Дончев; и Иван Белчев. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на външните работи Георг Георгиев. На основание чл. 93, ал. 4 от ПОДНС поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Явор Хайтов се отлага отговорът на негов въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Поради приключване на дневния ред за днес закривам днешното пленарно заседание. Следващото редовно пленарно заседание – утре, петък, 21 ноември, от 9,00 ч., когато продължаваме с процедурата по първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.) (Закрито в 17,16 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председатели: Костадин Ангелов Николета Кузманова Секретари: Петя Димитрова Искра Михайлова