Начало › Парламент › 51-о Народно събрание › Сто Двадесет и второ заседание

Сто Двадесет и второ заседание

ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, СТО ДВАДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 27 ноември 2025 г. Открито в 9,52 ч.
Дата27.11.2025
Събития58
Разпознати говорители55
Точки с гласуване9

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

№ Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 27-11-2025 09:00 09:00:00 0 0 0 —
2 Номер (2) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 27-11-2025 09:51 09:51:00 0 0 0 —
3 ЗИД на Закона за публичните предприятия – второ гласуване - наименование, параграф 1 - нов, параграф 1 и 2 (става параграф 2 и 3) 11:36:00 101 52 34 —
4 ЗИД на Закона за публичните предприятия – второ гласуване - параграф 3 - предложение от Даниел Лорер за редакция 11:38:00 40 35 125 —
5 ЗИД на Закона за публичните предприятия – второ гласуване - параграф 3 (става параграф 4), Заключителни разпоредби, параграф 4 (става параграф 5), параграф 6 - нов 11:39:00 114 44 35 —
6 ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност – първо гласуване - процедура за допускане в зала 11:42:00 121 39 9 —
7 ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност – първо гласуване 12:15:00 95 0 57 —
8 ЗИД на Закона за марките и географските означения – първо гласуване - процедура за допускане в залата 12:17:00 97 33 6 —
9 ЗИД на Закона за марките и географските означения – първо гласуване 12:30:00 109 28 6 —

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: denitsa-plamenova-nikolova · намерени изказвания: 2
#1 · speech

Председател Рая Назарян

Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 113 народни представители. Няма кворум. Половин час почивка, колеги. Открито в 9,52 ч.

#2 · speech

Председател Рая Назарян

Колеги, моля режим на регистрация. Регистрирани са 126 народни представители. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Заповядайте за процедура, господин Ангелов.

#3 · speech

Костадин Ангелов

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС искам 30 минути почивка.

#6 · speech

Александър Рашев

ИТН

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарна група моля за 30 минути почивка.

#8 · speech

Председател Рая Назарян

Колеги, възобновявам заседанието. Започваме с точка първа за днес: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ. Вносители – Анна Александрова и група народни представители, от 3 октомври 2025 г. Приет на първо гласуване на 29 октомври 2025 г. От Комисията по икономическа политика и иновации кой ще представи доклада за второ четене? Колеги, в залата има ли член на Комисията по икономическа политика и иновации? Заповядайте, господин Хайтов. Не… не сте ли? Колеги, 10 минути ще изчакаме, докато член на Комисията се появи. Господин Хамид, Вие желаете ли да представите доклада, защото няма нито един член на Комисията?

#13 · speech

Докладчик Александър Иванов

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, № 51-554-01-174, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 3 октомври 2025 г., приет на първо гласуване на 29 октомври 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народните представители Александър Иванов, Петър Кънев и Снежанка Траянска за създаване на нов § 1. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 2 думите „Изискванията на този закон не се прилагат за“ се заменят с „Публични предприятия по смисъла на този закон не са“ и накрая се добавя „и публичните дружества по чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа“.“ По § 1 има предложение от народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 12: „12. приема Система за управление на корупционния риск в публичните предприятия и наблюдава за нейното изпълнение;“. 2. Създава се т. 13: „13. приема Кодекс за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия;“. 3. Досегашната т. 12 става т. 14.“ По § 2 има предложение от народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 29, ал. 4 след думите „оценка на риска“ се добавя „включително за оценка и контрол на корупционния риск“.“ По § 3 има предложение от народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. Създава се глава осма с чл. 32 и 33: „Глава осма Мерки за противодействие на корупцията и насърчаване на почтеността в публичните предприятия Чл. 32. (1) Системата за управление на корупционния риск по чл. 12, т. 12 включва: 1. методология за оценка и контрол на корупционния риск; 2. мерки за предотвратяване на конфликт на интереси; 3. определяне на етични стандарти и проверка на почтеност; 4. провеждане на конкурса по чл. 21, както и на подбор на ръководителите на дъщерните дружества по чл. 2, т. 2 и на служителите на ръководни длъжности; 5. определяне на един от независимите членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия за служител по почтеност; 6. провеждане на обучения по етика и почтеност и обучения в областта на превенцията и противодействието на корупцията. (2) В Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия по чл. 12, т. 13 се определят етичните стандарти и правилата за почтеност по ал. 1, т. 3. (3) В случаите по ал. 1, т. 5, когато публичното предприятие няма независими членове в органите за управление и контрол, служителят по почтеност се назначава от органа за управление и контрол на предприятието. (4) Обученията по ал. 1, т. 6 се организират и провеждат от служителя по почтеността, като в обученията участват всички членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия, ръководителите на техните дъщерни дружества и всички заети в тях лица, включително служителите на ръководни длъжности. Чл. 33. (1) Органът, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, съответно общото събрание на публичното предприятие, въвежда Системата за управление на корупционния риск по чл. 12, т. 12. (2) Всички членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия, ръководителите на техните дъщерни дружества и всички заети в тях лица, включително служителите на ръководни длъжности, са длъжни при изпълнение на своите задължения да спазват Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия по чл. 12, т. 13. (3) Определеният за служител по почтеността извършва проверка за спазването на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия по чл. 12, т. 13 и проверка за почтеността при условия и по ред, определени в Правилника за прилагане на закона.“ „Заключителна разпоредба“. Предложение от народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Предложение от народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 6: „§ 6. (1) Публичните предприятия въвеждат Системата за управление на корупционния риск по чл. 12, т. 12 в едномесечен срок от приемането ѝ от Агенцията за публичните предприятия и контрол. (2) В срока по ал. 1 органът за управление и контрол на публичното предприятие определя, съответно назначава служител по почтеност. (3) Публичните предприятия прилагат Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия по чл. 12, т. 13 в 14-дневен срок от публикуването му на официалната интернет страница на Агенцията за публичните предприятия и контрол.“

#14 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Иванов. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване. Господин Аладжов, имате думата?

#15 · speech

Борис Аладжов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще е по § 3 от ЗИД-а, където се създава Глава осма с членове 32 и 33, и по-конкретно ал. 1, т. 5, която включва процедура за подбор на управители; на членове на органите на управление и контрол на публичните предприятия; на ръководители на техните териториални поделения или на техните дъщерни дружества; и на служители на ръководни длъжности, както и по ал. 2 на същия член, която гласи, че за служител по почтеността се определя един от независимите членове на органите на управление и контрол, който следи за спазването на Кодекса за етично поведение на лицата, заети в публичните предприятия, и организира и провежда обучение относно правилата за поведение на Кодекса, включително обучение по етика и почтеност и обучение в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Тук резонно трябва да си зададем един въпрос: има ли някой независим в бордовете на публичните предприятия? Разбира се, въпросът е риторичен, тъй като на всички ни е ясно, че досега назначенията в тези бордове се разпределят от управляващото мнозинство. Конкурсите, ако въобще има такива, почти винаги са формални, а правилните хора, така или иначе, се спускат и без тях. Също така за никого не е тайна, че на бордовете на публични предприятия в България се гледа като на хранилки. Често в бордовете на тези предприятия има хора със завиден стаж от една на друга синекура, очевидно заслужаващи тези позиции благодарение на своята преданост и лоялност. По закон тези органи за управление би трябвало да представляват интересите на държавата или общината, тоест на гражданите, но в действителност са овладени от политическата клика по същия механизъм, както регулаторите. Неслучайно бордовете имат ключова роля при одобряване на инвестиции, договори и ключови проекти, включително и на обществени поръчки, където корупционният риск е изключително сериозен. Напълно безсмислено е да се опитваме да борим корупцията с методология за оценка и контрол на корупционните рискове с хора, определени за служители по почтеност, които ще наблюдават своите колеги и по неясни критерии и субективна преценка ще трябва да провеждат обучение по етика и почтеност. Всъщност на всички е ясно, че корупцията на повечето нива в държавното управление, включително в публичните предприятия, няма да бъде по никакъв начин преборена. Това ще е поредният неработещ, напълно безсмислен закон, чиято номинална цел е да създаде система за противодействие на корупцията, а действителната цел е да имитира усилия, тъй като в него липсват реални мерки за противодействие на корупцията и намаляване на корупционния риск. Именно затова и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го подкрепи. Благодаря.

#16 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания? Други желаещи? Заповядайте, господин Шопов. След него записвам господин Лорер. (Реплики.) Заповядайте сега, господин Шопов.

#17 · speech

Климент Шопов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Ние няма да подкрепим този законопроект по принципната причина, че се въвежда поредното ненужно европейско законодателство в българското такова. Ненужно, защото, както господин Аладжов спомена преди мен, няма как член на борда на публично предприятие да отговаря за почтеността и да спира корупцията в това публично предприятие. Корупцията е навсякъде в нашата администрация, за съжаление. За съжаление, казвам, защото корупцията е тумор, който, ако не се изреже, ще съсипе изцяло нашата държава. Корупцията подкопава доверието в държавата и вреди. И за съжаление, служителите в администрацията, тези, които са добросъвестни, разбира се, по никакъв начин не се чувстват защитени от самата държава, когато решат да изнесат определени данни или информация, която разкрива определена корупционна схема. Много пъти при мен са идвали различни служители, които са ми споделяли определена информация, но категорично отказват да бъдат споменати по някакъв начин. Категорично отказват да отидат при медиите, категорично отказват да бъде разпространено публично, че тази информация я дават те. Защо? Защото ги е страх от възмездие. Е, докато продължава такова нещо, няма как ние да се преборим с корупцията, още повече ако няма и ефективно правосъдие спрямо корупционерите. Така че, както каза господин Аладжов преди мен: ако един член на борда на управителния съвет на публично предприятие – знаем как се избират тези членове на бордовете – бъде избран за служител по почтеността, това по никакъв начин няма да помогне в борбата срещу корупцията. По тази причина смятаме, че това законодателство е абсолютно излишно. Благодаря Ви.

#19 · speech

Йордан Тодоров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Шопов, Вие казахте, че корупцията руши доверието в държавата. Аз ще Ви допълня, че не само че руши доверието в държавата, но руши бизнес климата – инвестиционния климат, руши изобщо бъдещето на хората в тази държава! И това е най-големият бич изобщо за държавата и за държавността. Това е записано и в редица доклади на Европейската комисия дори. Но това, което казахте, и останалото от Вашето изказване, с това напълно ще се съглася. Дори бих го допълнил: корупцията със сигурност няма как да бъде преборена с някакъв „парашутист“, който се спуска в държавните дружества. Той дори няма да знае къде е попаднал, по-скоро ще… мисля, че използвахте думите „чете морал и етика“, по-скоро ще проповядва морал и етика. Долу-горе ефектът ще е същият. За да бъде преборена корупцията, стигнала, между другото, до такива огромни размери – дивашки размери – ни трябва нещо много повече. Трябват ни работещи институции, трябват ни работещи служби, също така работеща прокуратура, както и Вие казахте, такава, с която, между другото, тук, от тази трибуна, сме свикнали – излизат хора, говорят за корупция, за злоупотреби, за какво ли не, а прокуратурата не се самосезира, не взима никакво отношение по тези въпроси. Стоят и чакат някой да подаде сигнала. Дори и тогава тези сигнали отлежават с месеци на нечие бюро, без да се вземе някакво отношение да се провежда ефективно разследване. Но най-вече, господин Шопов, моето мнение е, че корупцията ще бъде преборена тогава, когато държавата се управлява от честни и почтени политици. Защото оттам тръгва всичко. А не такива крадци и престъпници, които в момента управляват държавата.

#20 · speech

Председател Рая Назарян

Налагам Ви забележка за това, че нарекохте престъпници хора, за които няма основание към момента. (Шум и възгласи: „Ааа!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Други реплики има ли? Господин Шопов, заповядайте за дуплика.

#21 · speech

Климент Шопов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Тодоров, абсолютно сте прав – рибата се вмирисва от главата! И сте абсолютно прав, че корупцията не само руши държавата, но разрушава и всякакъв бизнес климат. Жалваме се, че в последните години няма преки чуждестранни инвестиции. Намалели са страхотно. Големите фирми, които искат да строят заводи в Източна Европа, бягат от нас. Защо? Защото, когато построят един завод, вложат десетки милиони, стотици милиони в него, не са сигурни, че следващата година някой няма да дойде да ги изнудва. Имаме много такива случаи. Големи бизнесмени, които вече местят предприятията си, създадени в България, ги местят извън България, защото някой в България ги притиска. В Румъния не е така. В Румъния има огромен ръст на преките чуждестранни инвестиции. Защото там, нали, във всяка държава има някаква корупция, но не е в такива размери. И разбира се, един служител по почтеността по никакъв начин няма да спре това поведение на една част от служителите в държавата. Затова, за да се спре корупцията, трябва да има ефективно правосъдие – прокуратурата да действа бързо, да се самосезира, не само като има сигнали, не само да си затварят очите през цялото време… Помня, две години след като вкарахме промените за забрана на продажбата на райски газ в нощните заведения, поисках справка от Областната дирекция в Сливен на колко проверки са ходили за райски газ през последната година. Проверките били три. Цял Сливен знае, че се продава райски газ по нощните заведения. Отишли са на три проверки! Има корупция и корупцията е сериозен бич, сериозен тумор и трябва да се изреже. И ще се изреже, когато дойде на власт ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#23 · speech

Даниел Лорер

ПП-ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Ще изчета кратко правно-техническо уточнение, което бих искал да подложите на гласуване по отношение на предложения ЗИД, а именно в § 3, чл. 32, ал. 1, т. 5, който касае обученията на служителите по отношение на почтеността. На нас ни се струва адекватно там да се подчертае изключителната важност на подаването на сигнали, което ние наскоро гласувахме и в закон, така че предлагам да се добави следният текст към т. 5: „включително по отношение на правата и задълженията на подателите на сигнали по силата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, или публично оповестяващи информация за нарушенията“. Благодаря.

#24 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви. Ще го подложа на гласуване. Реплики има ли към изказването на господин Лорер? Не виждам. Други желаещи за изказвания, колеги? Господин Тодоров, заповядайте.

#25 · speech

Ивайло Тодоров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като ми наложихте наказание за това, че съм нарекъл престъпниците, които управляват държавата, престъпници...

#26 · speech

Председател Рая Назарян

Втори път Ви налагам забележка, господин Тодоров. (Шум и реплики.) Не е това идеята на забележките. Намерете други изразни средства или, ако разполагате с осъдителна присъда, елате, покажете, изчетете и тогава се обръщайте така. Недейте да лепите етикети, без да имате основания. Какво Ви е изказването по Законопроекта? Това не е по Законопроекта.

#27 · speech

Йордан Тодоров

Тъй като, пак повтарям, ми наложихте тази забележка, съм съгласен с Вас, че когато се говори, трябва да бъдат давани и примери. Ако искате, мога да Ви дам дори и документи. На първо четене...

#29 · speech

Йордан Тодоров

Да, дали сме ги и на прокуратурата, дали сме ги и на ДАНС. Когато разглеждахме Законопроекта на първо четене, дадох примера със злоупотреба в АЕЦ „Козлодуй“ – мисля, че беше за обществена поръчка за доставка на хидроамортисьори. Това е оборудване – една малка част от ядреното оборудване в централата. Там дадох пример как за оборудване, което струва 6 млн. лв., се източват 10 млн. лв. близо от централата през обществена поръчка. Привидно всичко изглежда по документи наред, но всъщност се отстраняват по формални причини. Мисля, че бяха четири или пет други фирми, за да остане една такава, която да спечели обществената поръчка. Става въпрос за „Експо инженеринг“, която е една от фирмите, които са там, редовните, които ги печелят тези обществени поръчки, с подизпълнител „Данис“ ООД в конкретния случай. Като, забележете, оборудването се купува от немска фирма производител – „Лизега“ се казва, за 6 млн. лв. от „Данис“ ООД, която е фирма, официален представите тук, в България, с надценка милион и 200 хиляди за обикновена покупко-продажба. След това се препродава на фирмата, която печели обществената поръчка – ESCO Engineering, и те я продават на АЕЦ „Козлодуй“ отново с обикновена покупко-продажба. Няма включен никакъв допълнителен разход – нито монтаж, нито нещо допълнително, за почти 16 млн. лв. – с 8 милиона и 400 хиляди лв. надценка. И пак ще го повторя: оборудване, което струва 6 млн. лв., стига до АЕЦ „Козлодуй“ за 16 млн. лв., а 10 милиона почти остават надценки от покупко-продажбата в две частни фирми, които са свързани с властта. Ако това не е корупция, не знам кое е корупция. Пуснали сме сигнал вече и в ДАНС, пуснали сме сигнал и в прокуратурата. Но не това е най... казах го, когато разглеждахме на първо четене: не това е най-фрапантното. Най-фрапантното е, че тази обществена поръчка, за която споменах, е организирана през 2023 г., а тази година се провежда нова такава обществена поръчка. Тоест ще бъдат източени още 10 млн. лв. по същата схема за същото оборудване, същия брой, същия вид. Но как се стига до това откровено източване на пари? Има в АЕЦ „Козлодуй“ стенд, който е точно за изпитания и за ревизиране на оригиналните японски хидроамортисьори, които са производство на определена японска фирма, без значение. Инженерите в АЕЦ „Козлодуй“ дават предписание те да бъдат тествани, ревизирани и повторно използвани. Да, обаче в това няма вариант да се източат 10 млн. лв., и то два пъти по две различни обществени поръчки. Заместник-изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Андрей Красночаров лично е разпоредил да се спре всякаква кореспонденция с фирмата производител на оригиналните японски хидроамортисьори, защото по този начин би се доказало, че те могат да бъдат ревизирани и да бъдат използвани отново. И по този начин се стига до пускането на обществените поръчки – две, както казах, и източването веднъж на 10 милиона, втори път ще видим точно на колко тази година, когато бъде затворена тази обществена поръчка. Но това, което не Ви казах на първо четене, е следното: тези нови хидроамортисьори, които се доставят в АЕЦ „Козлодуй“, всъщност не пасват, имат различна геометрия. АЕЦ „Козлодуй“ и ръководството знаят много добре за този проблем. Не е спазено техническото изискване, точка някоя си, и просто доставят различни хидроамортисьори. Въпреки това, за да бъде доведена далаверата за източване на 10 милиона докрай, те ги приемат и ги плащат. Когато се стига до монтаж, разбира се, се оказва, че не могат да бъдат монтирани, защото трябва да се преместят няколко тръбопровода, които обаче, за да се преместят, изискват нов технически проект, одобрен от Агенцията за ядрено регулиране, след това – различни изпитания. Всичко това струва милиони на централата. Но не е проблемът, че струва милиони. Проблемът е, че няма достатъчно време, защото времето за плановия годишен ремонт е ограничено. И какво правят в АЕЦ „Козлодуй“? Ревизират старите хидроамортисьори – първоначално това е било предложението на инженерите в АЕЦ „Козлодуй“ – ревизират старите хидроамортисьори и ги поставят вместо новите, които просто не пасват, защото са с по-големи габарити. Разбирате ли за какво говорим изобщо? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В момента в АЕЦ „Козлодуй“ ще има паметник за 16 млн. лв. по складовете, който просто ще стои. И това е само един пример. В тази централа има още стотици такива компоненти, които...

#31 · speech

Йордан Тодоров

По параграф трети и по заглавието, което ми дава право на изказване.

#32 · speech

Председател Рая Назарян

Да, можете да заявите, че ще говорите по всички параграфи, защото по 5 минути… и Ви изтече времето.

#33 · speech

Йордан Тодоров

Не, само по заглавието и по трети параграф. И това е само един пример, както казах, защото в тази централа има толкова много компоненти, части, които се сменят. Всичко минава по обществени поръчки, всяка – да не кажа всяка една, но всяка втора е някаква такава схема за източване на пари. Пускали сме сигнали и за... бях с оферти, две оферти получих за арматурите, които се доставят от руски производител за 45 000 евро, от западен производител – за 35 000 евро. Те се продават, стигат до АЕЦ „Козлодуй“ за 550 000 евро бройката. Разбирате ли? Това е 10% – повече от 10%, 10 пъти надценка. Тук не говорим за надценки в проценти, а в пъти. Също така съм пускал сигнали в прокуратурата – през месец май си спомням, за йодни филтри. За тези йодни филтри 9 компании се явяват на обществена поръчка, 8 компании са отстранени по формални причини и остава компанията с най-високата цена – 22 млн. лв. за йодни филтри, които струват 9 милиона и 800 хиляди, тоест повече от 12 милиона са източени от обикновена покупко-продажба. Дори няма някакви допълнителни разходи. Пускали сме сигнал в ДАНС за двигателите на главните циркулационни помпи, за които там историята започва много по-отрано, когато получих технически документи. Какво е тяхното състояние? И когато изпратих запитване до Агенцията за ядрено регулиране, те препратиха моето запитване към АЕЦ „Козлодуй“, където отговориха, че всички всъщност 10 двигателя, които задвижват главните циркулационни помпи, са в добро техническо състояние, в работоспособно техническо състояние и с дълъг експлоатационен живот. Което означава, че те заблуждават не само мен като народен представител, те заблуждават включително и Агенцията за ядрено регулиране. Само седмица след като пуснах този сигнал и това запитване, и сигнала към ДАНС след това, пуснаха обществена поръчка за ремонт на един двигател и започнаха пазарно проучване за доставка на четири нови такива двигателя, а те са критични за работата на всяка ядрена централа – за четири нови такива двигателя! И вместо да го направят по най-бързия начин, по прозрачен начин, отново започнаха да търсят варианти с пълномощни за представителство как да източат 20 млн. лв., защото фирмата, която е получила пълномощно за представителство, с доста разговори и посещения на руския производител, е имала оферта за 16 млн. лв. за тези четири електродвигателя. Те са асинхронни електродвигатели тип ВАЗ-215. Това са огромни съоръжения, тежат по 52 тона. Не си го представяйте нещо обикновено. А в същото време на пазарното проучване през месец август дават оферта на АЕЦ „Козлодуй“ 35 милиона, тоест 19 млн. лв. покупко-продажба. И цялата тази корупция се покровителства от правителството, госпожо Председател, защото хората, които са по министерствата, ги назначават тези хора. Министърът на енергетиката назначава изпълнителния директор на БЕХ, а изпълнителният директор на БЕХ назначава ръководството на държавните енергийни дружества.

#34 · speech

Председател Рая Назарян

Господин Тодоров, моля Ви да се придържате към текстовете на Законопроекта за промените.

#35 · speech

Йордан Тодоров

Така че няма как да ми налагате забележка, когато казвам, че държавата се управлява от престъпници. Пуснали сме и всички нужни сигнали – и към прокуратурата, и към ДАНС, и към Комисията за противодействие на корупцията, и въпросът е в това, че няма как корупцията да бъде преборена от някакъв парашутист, който се спуска в някакво държавно енергийно дружество. Той не знае къде е попаднал дори. Корупцията може да бъде преборена тогава, когато службите работят, когато Комисията за противодействие на корупцията работи и когато противодейства на корупцията, а не я покровителства, каквото се случва в момента; когато политиците бъдат честни, когато бъдат почтени хора, а не – нали. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#38 · speech

Председател Рая Назарян

Аз няма да Ви наложа трета забележка, но понеже говорите за честни и почетени политици, бих искала да Ви напомня, че именно прокуратурата иска преустановяване на наказателната неприкосновеност на Вас, но нито един колега не си позволява да се обръща към Вас с думи, които Вие използвате към другите, без да се искат техните имунитети. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колеги, само преди да дам възможност за реплики на изказването на господин Тодоров, нека да поздравим - днес наши гости са учениците от Основно училище „Цветан Спасов“ от град Плевен. Те са в парламента по покана на народния представител Радостин Василев. Нека да ги приветстваме с добре дошли. (Ръкопляскания.) Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Тодоров? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, подлагам на гласуване наименованието на Закона по вносител, създаването на нов § 1 по предложение на Комисията, § 1 по вносител, който става § 2 в редакция на Комисията, и § 2, който става § 3 в редакция на Комисията. Гласували 187 народни представители: за 101, против са 52, въздържали се 34. Предложенията са приети. Сега подлагам на гласуване редакционно-техническото предложение на народния представител Даниел Лорер.

#41 · speech

Даниел Лорер

ПП-ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Уточнение – става въпрос за т. 6 в редакцията на Комисията, вместо т. 5 по вносител, както беше в обявяването на номера.

#42 · speech

Председател Рая Назарян

Да, разбрах Ви. Благодаря Ви, господин Лорер. Колеги, предлагам редакционно-техническото предложение господин Даниел Лорер в § 3 по вносител, чл. 32, ал. 1, т. 6 да се добави „включително по отношение на правата и задълженията на подателите на сигнали по силата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“. Гласували 200 народни представители: за 40, против 35, въздържали се 125. Предложението не е прието. Сега подлагам на гласуване § 3, който става § 4 в редакция на Комисията, наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“ в редакция на Комисията; § 4, който става § 5, по вносител, и създаването на нов § 6 по предложение на Комисията. Гласували 193 народни представители: за 114, против 44, въздържали се 35. Предложенията са приети. С това е приет на второ гласуване Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия. Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ. Вносител е Министерският съвет от 3 ноември 2025 г. От Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Николова, да представите доклада.

#43 · speech

Докладчик Деница Николова

Благодаря Ви, госпожо Председател. Преди да започнем с доклада, моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване процедура за допуск в залата на лицата от Министерството на финансите: госпожа Галя Димитрова – заместник-министър; госпожа Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“; госпожа Мина Янкова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“.

#44 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, госпожо Николова. Колеги, подлагам на гласуване допуск на представителите на Министерството на финансите, а именно госпожа Галя Димитрова, госпожа Ирена Христова и госпожа Мина Янкова. Гласували 169 народни представители: за 121, против 39, въздържали се 9. Предложението е прието. Моля квесторите да съдействат и да осигурят допуск до залата на гласуваните лица. Заповядайте, госпожо Николова, за доклада.

#45 · speech

Докладчик Деница Николова

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 51-502-01-57, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2025 г. На заседание, проведено на 13 ноември 2025 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: Галя Димитрова – заместник-министър, Ирена Христова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Мина Янкова и Анна Бъчварова – началници на отдели в дирекция „Данъчна политика“, както и представители на професионални, работодателски и синдикални организации. Законопроектът бе представен от госпожа Димитрова, която заяви, че той е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и прецизиране на определени разпоредби на действащия данъчен закон. В тази връзка са направени предложения за промяна, а именно: въвеждане в националното законодателство на разпоредби на данъчни директиви по отношение на специалния режим за малките предприятия и по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност; мерки по прилагането на Регламента относно помощта de minimis във връзка с изтичане на срока на действие на досегашния Регламент на Европейския съюз № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г., както и резултатите от Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-388/18 по преюдициално запитване във връзка със спор между данъчна служба в Германия и търговец, който извършва дейност като дилър на употребявани автомобили, относно метода за изчисляване на годишния оборот на последния за целите на прилагането на предвидения в Директивата за ДДС специален режим за малки предприятия. В изпълнение на заложените цели са създадени разпоредби за специални режими за малки предприятия – режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Eвропейския съюз. Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг през календарната година, който е предвиден в размер на 51 хил. 130 евро. Това ще позволи на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения, свързани с ДДС, при условие че техният годишен оборот в някоя от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 хил. евро. Респективно е предвидено данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната ни, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 хил. евро и годишният оборот в страната не надвишава националния ни праг от 51 хил. 130 евро. Регламентира се, че при определянето на годишния оборот в Съюза ще се включва както годишният оборот в страната, така и годишният оборот във всички останали държави членки. Специалните режими не са задължителни за данъчно задължените лица, а представляват само една възможност. Данъчно задължените лица, които изберат да прилагат специалните режими за малки предприятия, нямат право на данъчен кредит за получените от тях покупки на стоки и услуги, използвани за сделки, обхванати от режима за малки предприятия. Не се въвежда регистрационен или уведомителен режим за данъчно задължените лица, които изберат да прилагат режим за малките предприятия в страната. Данъчно задължените лица, регистрирани за прилагане на режим за малки предприятия в Европейския съюз, във фактурите, с които се документират извършените доставки с място на изпълнение на територията на страната, задължително следва да посочат идентификационен номер по чл. 168ж, ал. 11 от Закона с окончание „-EX“. Всяко данъчно задължено лице, което се регистрира за целите на Закона за данък върху добавената стойност, прекратява прилагането на режима за малки предприятия в страната, а ако лице, което при започване на независимата си икономическа дейност се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, ще се счита, че е упражнило правото си на избор да не прилага в страната специалните режими за малки предприятия. Всяко данъчно задължено лице, което е установено в друга държава членка и прилага в страната режим за малките предприятия в Европейския съюз, е длъжно да се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, когато годишният му оборот в страната надвиши националния праг от 51 хил. 130 евро и/или когато годишният оборот в Съюза надвиши прага в Съюза от 100 хил. евро. Лицата не са задължени да се регистрират в случаите, когато за доставките, които извършват в страната, прилагат режим в Съюза за обслужване на едно гише или за които данъкът е изискуем от получателя. Предложенията, свързани с прилагането на Регламент на Европейския съюз 2831 от 2023 г., касаят прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти. Като условие за получаване на разрешение от Министерството на финансите за прилагане на специалния ред за начисляване на данък добавена стойност при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок е предложено получените минимални помощи за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението да не надхвърлят праг от 300 хил. евро. Предложението, свързано с въвеждане в Закона за данък върху добавената стойност на Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз по Дело 388/18, се отнася до определянето на данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно на годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия. Другите промени са: намаляване на срока за проверка за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност от 14 дни на 7 дни; прецизиране на разпоредбите за задължителна регистрация чрез акредитиран представител; въвеждане на разпоредби относно процедурата за доброволна регистрация и за регистрацията по избор, както и относно процедурата за дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност; въвеждане на ново правило за определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп; въвеждане на аналогичен на процеса по регистрация по Закона за данък върху добавената стойност – улеснен вариант, пред Агенцията по вписванията, във връзка с режима по дерегистрация; въвеждане на правилото фискалният бон, регистриращ продажбата в обекти за търговия/зареждане на течни горива чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, да може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ; въвеждане на административнонаказателни разпоредби, относими за специалните режими за малки предприятия, както и такива, които попълват някои законодателни пропуски. В Законопроекта са предвидени изменения в Закона за въвеждане на еврото в Република България с цел привеждане на същия в съответствие с въведените в Закона за данък върху добавената стойност парични суми в левове. Предлаганите промени не оказват ефект върху приходите от ДДС. Законопроектът не подлежи на нотификация по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., която установява процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. Предвид процедурите за нарушение № 2025/0009 и № 2025/0010, Република България е уведомила службите на Европейската комисия, че българската страна ще направи всичко възможно Законопроектът да влезе в сила от 1 януари 2026 г. В писменото си становище Институтът на дипломираните експерт счетоводители подкрепя предлаганите промени, свързани с въвеждане на европейско данъчно законодателство. Едновременно с това обръща внимание на някои от новите моменти, считайки, че следва да бъдат прецизирани с оглед постигане на по-добра икономическа среда в страната и ефикасна защита срещу данъчните измами. В дебатите взеха участие народните представители Мартин Димитров и Александър Койчев. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 13 гласа „за“, от които 6 от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, 3 от парламентарната група на „Движение за права и свободи – Ново начало“, 2 от парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ и 2 от парламентарната група на „Има Такъв Народ“; без „против“; и 8 гласа „въздържал се“, от които 2 от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“, 3 от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, 1 от парламентарната група на „Алианс за права и свободи“, 1 от парламентарната група на ПП МЕЧ и 1 от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 51-502-01-57, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2025 г.“ Благодаря Ви.

#46 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, госпожо Николова. За становище? Заповядайте, господин Ганев, за процедура. (Уточнения между председателя и народния представител Цончо Ганев.) За становище на вносителя по Законопроекта, моля заместник-министър Галя Димитрова да заповяда да го представи.

#47 · speech

Заместник-Министър Галя Димитрова

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е изготвен с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и прецизиране на определени разпоредби на Закона. Предложенията, свързани с въвеждане на изискванията на Директива 2020/285, са следните: в изпълнение на задължението за въвеждане в Закона на европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия – режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз. Със Законопроекта са регламентирани условията за прилагане на специалните режими за малки предприятия както за лицата установени на територията на страната, така и за тези, които са установени на територията на друга държава членка. Режимът за малки предприятия в страната ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната и годишният оборот в страната на лицето не надвишава националния праг от 51130 евро през календарната година. Режимът за малки предприятия в Европейския съюз ще може да се прилага от всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което извършва доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Приложените разпоредби позволяват на данъчно задължените лица, установени в страната, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги, извършени в държави членки, в които не са установени, и да се възползват от опростени задължения, свързани с ДДС, при условие че техният годишен оборот в някои от тези държави членки не надвишава националния праг в съответната държава членка и при условие че годишният им оборот в Съюза не надвишава сумата от 100 000 евро. Предложенията предвиждат данъчно задължените лица, които са установени в други държави членки, да не облагат с ДДС доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, когато годишният им оборот в Съюза не надвишава прага от 100 000 евро и годишният оборот в страната не надвишава националния праг от 51 130 евро. Във връзка с предложените промени са направени и промени в общите правила за регистрация и дерегистрация по закона за ДДС. Второто предложение е свързано с въвеждане на Директива 2022/542. Със Законопроекта е предложено ново правило, с което се променя мястото на изпълнение на доставка на услуги по достъп и съпътстващите достъпа услуги, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, като е предвидено същите да се облагат на мястото, където потребителят е установен. Третата група предложения са свързани с прилагането на Регламент 2023/2831, като са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос и/или възстановяване на данък в 30-дневен срок при изпълнение на инвестиционни проекти. Като условие за получаване на разрешение от Министерството на финансите за прилагане на този специален ред е предложено максималният размер на индивидуалната помощ по схемата за помощ de minimis за едно и също предприятие да е до 300 000 евро за период от три години преди датата на предоставяне на разрешението. Четвъртото предложение е свързано с въвеждане на Решение от 29 юли 2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело 388/18. Съгласно това решение данъчната основа за целите на определяне на годишния оборот, съответно годишния праг, при доставки на стоки втора употреба и на доставки на обща туристическа услуга, извършени от данъчно задължено лице, прилагащо режимите за малки предприятия, е възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика. В изпълнение на изискванията за транспониране на изброените директиви ние изготвихме Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за ДДС, с който те бяха въведени, като Законопроектът беше одобрен с Решение № 822 на Министерския съвет от 29 ноември 2024 г. и беше внесен за разглеждане от Петдесет и първото народно събрание. Той не беше разгледан и не беше приет от Петдесет и първото народно събрание, в резултат на което с Решение № 29 от 23 януари 2025 г. на Министерския съвет Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за ДДС бе оттеглен. На 17 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати мотивирани становища по процедури за нарушение № 2025-9 и № 2025-10 относно неизпълнение на задължението на Република България за неуведомяване в срок на Европейската комисия за мерките за пълно транспониране на Директива 2020/285 и на Директива 2025/542. Проектът на акта е съгласуван в съкратени срокове предвид стартиралите от страна на Европейската комисия процедури и е съгласуван с всички министри и с дирекциите от Министерския съвет, чиято функционална компетентност е свързана. В допълнение обръщам внимание, че в хода на съгласувателната процедура е направено предложение от Министерството на правосъдието след срока за междуведомствено съгласуване, което е свързано с предвиждане на разпоредби в Преходните и заключителните разпоредби на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закон за ДДС, уреждащи сроковете за привеждане на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в съответствие с предложеното допълнение в Проекта, за възможност за заявяване пред Агенцията по вписванията на продължаване на регистрацията по Закона за ДДС от прекратеното с ликвидацията юридическо лице – до момента на заличаването му от този регистър. Ние считаме, че не е необходимо в Проекта да се предвидят подобни разпоредби предвид принципното положение, че компетентният орган е длъжен да предприеме съответните действия по съобразяване на нормативната уредба с влезли в сила изменения в разумен срок, за да осигури безпрепятственото прилагане и спазване на предвиденото в нормативното уредба. Благодаря за вниманието.

#48 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви много, госпожо Димитрова. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания по Законопроекта. Господин Димитров, заповядайте.

#49 · speech

Мартин Димитров

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Започвам с добрите новини в този законопроект. От доста време от „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ настояваме за внедряване в България на Директивата, която дава възможност на малки и средни предприятия, които осъществяват дейност на територията на няколко страни от Европейския съюз, да ползват кумулативен праг за регистрация по ДДС от 100 000 евро, което би им позволило, когато примерно работят в България и Румъния едновременно, давам Ви такъв конкретен пример, общият праг, който да ползват, да бъде до 100 000 евро и да не се налага да правят регистрация в другата страна, в която работят, след като са регистрирани в България. Имайте предвид, че България е една от петте страни, които последно ще въведат тази европейска практика, така че има забавяне и по тази причина задавахме множество въпроси към Министерството на финансите с настояване това предимство, тази възможност за малки и средни предприятия да бъде реализирана и в България. Сега това се случва и това е нещо положително, което ще насърчи малките фирми да работят на територията на повече от една страна – членка на Европейския съюз. Защо това е измислено, колеги? Измислено е, за да се насърчат малките компании да оперират в цялата общност. Това е идеята зад тази европейска директива. Нещо положително, пак повтарям, но за съжаление, се позабави България в нейната реализация. Но ползата за малките български компании и въобще за малките европейски компании е очевидна и е голяма. Сега, за съжаление, в Законопроекта има текстове, които будят безпокойство. Те са вероятно създадени с цел намаляване на данъчните измами и ние подкрепяме тази цел. Но, колеги от Министерството на финансите, трябва много внимателно да се види границата между това да се налагат проблеми и ограничения за бизнеса и да се ограничат всички измами. Ние Ви подкрепяме и аз съм сигурен, че цялата пленарна зала иска борба с данъчните измами, разбира се, но в случая, както сте написали конкретни текстове – например промяна на режима на ползване на данъчен кредит при сделки с чуждестранни клиенти, излиза така, че когато на практика се въвежда допълнително изискване за ползване на данъчен кредит при осъществяване на доставки с място на изпълнение в чужбина, такива доставки ще трябва да бъдат с право на приспадане на данъчен кредит и в съответната друга държава. И сега възниква въпросът: ако става въпрос за други страни, които нямат системата на ДДС въведена, както например в САЩ? Знаете, че ДДС е основно европейска концепция – първо е въведена във Франция, а след това в други европейски страни, в САЩ има данък върху оборота. Давам САЩ просто като пример за голяма икономика. И когато български контрагенти работят със Съединените щати, по тези текстове има опасност да няма признаване, което Вие сте посочили – да няма признаване на данъчен кредит. Затова Ви призоваваме: това са решими въпроси, това са въпроси, които между първо и второ четене, при добро желание, могат да бъдат решени. Призоваваме Ви да направите работна група, в която да поканите Института на дипломираните експерт счетоводители, за което, между другото, има ангажимент в Бюджетната комисия, така че тук да се потърси компромис. Едновременно, разбира се, всички Ви подкрепяме за борба с данъчните измами, но да не остава съмнение, че тормозим или ограничаваме българския бизнес, тоест този баланс заедно да го постигнем. Същото важи относно сделки с държави – членки на Европейския съюз. Вие сте написали, че съобразно правилата за доказателство на тежест българските предприятия ще трябва да доказват пред НАП данъчния режим, приложен в съответната друга държава – членка на Европейския съюз, което ще се наложи за нас да бъдат ползвани данъчни консултанти и въобще усложняваме тук също живота на бизнеса. Пак вероятно идеята е борба с данъчни измами, но молбата ни отново е за прецизиране на текстовете, да се помисли как да бъде направено по начин, по който да няма допълнителни разходи за малките български компании. Давам Ви друг пример: промяна на ДДС режима за доставки на стоки с монтаж и инсталации. Това са параграфи 12, 15, 16. Вие променяте режима, когато става въпрос за компании, установени в Европейския съюз. Досега такива доставки, по които получател е българско лице, регистрирано по Закона за ДДС, подлежаха на самоначисляване и според нас работеше добре този механизъм. Вие вероятно имате данни за нарушения. Добре, но това, което правите, ние си го представяме така: дори монтажът и инсталацията да отнемат един ден на фирма, която е регистрирана в Европейския съюз, тя ще трябва да се регистрира по ДДС по българското законодателство. Възниква въпросът дали това не е прекомерна тежест и дали другите страни в Европейския съюз правят така. Отново се обръщаме към Вас добронамерено – в работната група тук да се потърси прецизиране и отново баланс между двете неща. Да, мерки срещу данъчните измами, но не и прекомерно усложняване на условията за правене на бизнес. Същото важи за услугите, които се правят на база марж. Досега в оборота, който се случва по ДДС, се взимаше самият марж, а сега оставаме с впечатление, че искате да вземете цялата стойност на тези сделки, което ни притеснява дали няма да доведе до стимули за по-малко плащане на данък добавена стойност. Имайте предвид, че целият парламент, всички ние, искаме максимална събираемост, и тук дали няма да постигнете обратното – повече сива икономика, също е текст, по който между първо и второ четене да поговорим. Така че се надявам – при добросъвестно отношение от страна на Министерството на финансите тези въпроси са решими и трябва да бъдат решими, така че добрата първоначална цел България да въведе европейската директива, която позволява на малките фирми да комбинират праговете за регистрация по ДДС в Европейския съюз, това да е основното нещо, то ще подпомогне малките компании в България да оперират на територията на няколко държави от Европейския съюз – това да не бъде помрачавано от други текстове, които се възприемат като тежести и евентуални проблеми за българския бизнес. И последно, една скоба – не бяхте прави, колеги, да намалите прага за регистрация по ДДС, националния български праг, от 166 на 100 000 лв. Да, тази материя не се засяга от сегашния законопроект, но все пак да Ви кажа, че отнехме възможности на малките фирми в България. От това нямаше да имате загуби на приходи в бюджета, а създаваше възможности за повече развитие, така че и този разговор ще го водим. Ние отново предлагаме в сегашния бюджет и ще предлагаме възстановяване на националния български праг за задължителна регистрация по ДДС от 166 000 лв. И така, колеги, надявам се по време на работната група проблемните въпроси да бъдат решени. Благодаря.

#50 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи? Заповядайте, господин Койчев.

#51 · speech

Александър Койчев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ДДС е поредният, който имплементира европейско законодателство у нас. В случая две директиви и два регламента. Към момента режимът на малки предприятия може да се ползва само в държавата, в която са установени, а в други членки самото предприятие трябва да се регистрира по ДДС. Като идеята на този режим за малки предприятия е да развива самите предприятия да станат по-големи компании. Дали това ще стане, е въпрос на време и ще разберем. Остава изричната възможност самото предприятие да се регистрира по ДДС при изрично негово желание, въпреки че е под праговете, изискуеми за ДДС, които са 100 000 евро за Европейския съюз и националния праг – от 50 130 евро. Когато надвиши прага за регистрация на ДДС на Европейския съюз, то се регистрира във всички страни членки. Когато данъчно задълженото лице ползва режима за малки предприятия, идентификационният му номер е добре да завършва с „-ЕХ“. Принципно като идея е много добре, само че самото изпълнение, самият европейски праг за България сме коментирали многократно, че е доста нисък, европейският също е такъв. 100 000 евро примерно една компания, ако работи със средна надценка 25%, тоест маржът да е 20%, това са 20 000 евро печалба на година. Оттам, като изкарате заплати, осигуровки, разходи, се получават някакви много минимални разходи и не знам дали това не е по-скоро някакъв праг като за физическо лице. Така че нас изрично ни притесняват и двата прага – и европейският, и българският. Както и да споделя накрая, че в самите становища към Законопроекта никой не е дал становище, така че явно бизнесът не се интересува толкова много от тези промени. И ние ще се въздържим от подкрепа за въпросните промени. Благодаря.

#52 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Койчев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други желаещи за изказвания по Законопроекта? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност със сигнатура 51-502-01-57, внесен от Министерския съвет на 3 ноември 2025 г. Гласували 152 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 57. Законопроектът е приет на първо гласуване. Преминаваме към следващата, последна точка от днешния дневен ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ. Вносител – Министерският съвет, 17 октомври 2025 г. От Комисията по икономическа политика и иновации – заповядайте, господин Кънев.

#53 · speech

Докладчик Петър Кънев

Колеги, на основание чл. 43, ал. 2 гласуване за допуск в залата на Дончо Барбалов – заместник-министър на икономиката и индустрията.

#54 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Кънев. Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск на заместник-министъра на икономиката и индустрията господин Дончо Барбалов. Гласували 136 народни представители: за 97, против 33, въздържали се 6. Предложението е прието. Моля квесторите да осигурят достъп до залата на господин Барбалов. Заповядайте за доклада, господин Кънев.

#55 · speech

Докладчик Петър Кънев

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона марките и географските означения, № 51-502-01-53, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2025 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 ноември 2025 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Със Законопроекта, представен от заместник-министъра на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. относно защитата на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1001 и (ЕС) 2019/1753. В изпълнение на изискванията на Регламента се установява хармонизирана и единна правна закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти. Определя се компетентният за Република България орган относно географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и се урежда националният етап на процедурите по тяхната регистрация, измененията на спецификацията и заличаването, както и дейностите по контрол и правоприлагане. Регламентирано е поддържането на досие на хартиен или електронен носител за географските указания за занаятчийски и промишлени продукти и техните заявители, което да съдържа цялата информация, свързана с националните процедури по регистрацията, заличаването или изменението на спецификацията. За компетентен орган се определя Патентното ведомство на Република България, което ще се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия, включваща представители на държавни органи и публичноправни организации. Патентното ведомство ще поддържа списъци за географските указания с предоставена временна национална защита и техните заявители, за производителите с издаден или подновен сертификат за използване на географско указание, за органите за сертифициране на продукти или за физическите лица с разрешение за делегирани контролни задачи, както и за лицата с предоставен преходен период. С цел установяване на свободно и ефективно функциониране на системата за географски указания е предвидено приемането на наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на заявки за регистрация, опозиции, изменения на спецификацията на продукта и другите искания, разглеждани от националния орган. Подобно на регистрацията на географско указание и производството по заличаване е разделено на два етапа – национален етап и етап на ниво Европейски съюз, като се следват аналогични процедури. По отношение на контрола със Законопроекта са предложени формите на лична декларация за спазване на изискванията на съответната спецификация и мониторинг на използването на географското указание на пазара, включително при електронна търговия. Предвидени са санкции, които да предотвратят евентуално измамно поведение от страна на производителите на продукти с географски указания или да възпрат нарушенията на правото върху географско указание от всяко друго лице. Във връзка с националните процедури по регистрация, заличаване и контрол е предвидено заплащането на такси, които следва да покрият административните разходи за управление на системата за географските указания за занаятчийски и промишлени продукти. При тяхното въвеждане е отчетен фактът, че повечето заявители и ползватели са от категорията на микро-, малките и средните предприятия. Тъй като с Регламента се установява нормативна рамка на Европейския съюз за правна закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти, която следва да замени националната, със Законопроекта е предвидено да се прекратят производствата по заявки за регистрация и вписване на ползватели на географски указания за занаятчийски и промишлени продукти, по които до 2 декември 2026 г. няма влязло в сила решение. Националната регистрацията на географски указания за занаятчийски и промишлени продукти, за които до 2 декември 2026 г. не е подадено искане за регистрация, също се прекратява. За по-ефективна борба с фалшивите стоки и продукти информацията относно реклама, популяризиране и продажба на стоки, която нарушава правото върху регистрирани географски указания, се приема за незаконно съдържание и се премахва. Предвидени са изменения, свързани с усъвършенстване на правната уредба и за обектите на индустриална собственост, в това число засилване на правната защита и отстраняване на несъответствия в действащата нормативна уредба. В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са регламентирани съответните изменения в свързаните закони. Писмено становище в подкрепа на Законопроекта е постъпило от Патентното ведомство. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 13, от които от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – 6, парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ – 1, парламентарната група на ИТН – 1, парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ – 1, парламентарната група на ПП-ДБ – 3, и парламентарната група на АПС – 1; без „против“; и „въздържал се“ 4 народни представители, от които от парламентарната група на ПП МЕЧ – 1, парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ – 1, и парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – 2. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 51-502-01-53, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2025 г.“

#56 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Кънев. За становище на вносител – моля заместник-министъра на икономиката и индустрията господин Дончо Барбалов да заповяда да представи становището по Законопроекта. (Реплики.) Заповядайте, господин Барбалов, когато сте готов, да представите становището си по Законопроекта. Междувременно, колеги, нека да поздравим гостите от село Добърско, област Благоевград, които са в парламента по покана на народния представител Иван Герчев. (Ръкопляскания.) Добре сте дошли в сградата на Народното събрание! Заповядайте, господин Барбалов, имате думата.

#57 · speech

Заместник-Министър Дончо Барбалов

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения е разработен с цел да осигури прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2411, с който се установява единна европейска закрила на географските указания за занаятчийски и промишлени продукти, която следва да замени националната защита. С влизането в сила на Регламента регистрацията на географските указания за занаятчийските и промишлените продукти вече ще може да се извършва единствено на европейско ниво. Защитата на регистрираните по национален ред продукти от обхвата на Регламента следва да бъде прекратена. С цел да се осигури съответствие с изискванията на Регламента, Законопроектът предвижда създаването на самостоятелна глава, с която се регламентират националните процедури относно регистрацията на географските указания, определя се компетентният национален орган и се уреждат дейностите по контрол, мониторинг и правоприлагане. Редът и условията за подаване и разглеждане на заявки за регистрация ще бъдат уредени с подзаконов акт. Законопроектът предвижда функциите на компетентен орган съгласно чл. 12 и чл. 50 от Регламента да се осъществяват от Патентното ведомство на Република България. Дейността на ведомството ще се подпомага от постоянно действаща междуведомствена консултативна комисия, в която са включени представители на държавни органи и публичноправни организации. Във връзка с националните процедури по регистрация Законопроектът предвижда микро-, малките и средните предприятия, които се очаква да бъдат основните заявители и ползватели на географските указания на занаятчийски и промишлени продукти, да заплащат намалени такси в размер на 50%. Законопроектът предвижда две форми на контрол – с лична декларация от производителя и мониторинг на пазара за използването на защитените географски указания. Контролът и мониторингът целят установяването на измамни и заблуждаващи практики и нарушаване на правата, произтичащи от регистрацията на защитените географски указания. Освен промените, свързани с географските указания за занаятчийски и промишлени продукти, Законопроектът предвижда промените, свързани с усъвършенстване на правната уредба на обектите на индустриална собственост, в това число прецизиране на съдържанието на държавните регистри, марките и патентите, засилване на правната защита и отстраняване на някои празноти и несъответствия в действащата нормативна уредба. С Преходните и заключителните уредби на Законопроекта са предвидени изменения и допълнения в няколко закона, попадащи в обхвата на компетентността на Патентното ведомство, които целят унифицирането на конкретните разпоредби с предвидените в настоящия законопроект изменения и допълнения. С приемането на Законопроекта ще се осигури необходимата правна рамка на национално ниво за ефективната защита на географските указания в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2411. Българските производители и занаятчии ще могат да се възползват от възможностите, които европейската закрила на географските указания предоставя, за да запазят и развият производството на традиционни за България продукти. Уважаеми дами и господа народни представители, вярвам, че ще подкрепите предложения законопроект. Благодаря за вниманието.

#58 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Заместник-министър. Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания по Законопроекта. Няма ли желаещи колеги? Добре, тогава закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения със сигнатура № 51-502-01-53, внесен от Министерския съвет на 17 октомври 2025 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 143 народни представители: за 109, против 28, въздържали се 6. Предложението е прието. Законопроектът е приет на първо гласуване. Уважаеми колеги, поради изчерпване на днешния дневен ред закривам днешното заседание. Следващото редовно пленарно заседание е утре – 28 ноември 2025 г., от 9,00 ч. Пожелавам Ви приятен ден! (Звъни.) (Закрито в 12,32 ч.) Председател: Рая Назарян Секретари: Стою Стоев Александър Вълчев