Седмо заседание

ПЕТДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 4 юли 2024 г. Открито в 9,01 ч.
Дата04.07.2024
Събития159
Разпознати говорители135
Точки с гласуване7

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 04-07-2024 09:00 09:00:00 0 0 0
2 Процедура от Рая Назарян за разместване на точките 09:02:00 151 44 7
3 Изслушване на министър-председателя на РБългария г-н Димитър Главчев, министъра на отбраната Атанас Запрянов, зам.-министъра на външните работи г-жа Митева относно подготовката за предстоящата юбилейна среща на държавни… 09:44:00 96 28 52
4 Изслушване на министър-председателя на РБългария г-н Димитър Главчев, министъра на отбраната Атанас Запрянов, зам.-министъра на външните работи г-жа Митева относно подготовката за предстоящата юбилейна среща на държавни… 09:46:00 106 37 54
5 Процедура за допускане в зала 12:02:00 112 0 0
6 Изслушване на служебния министър на отбраната г-н Атанас Запрянов по въпроса за неучастие на Република България под никаква форма с жива въоръжена и невъоръжена сила във военния конфликт в Украйна - процедура от Борисла… 13:39:00 121 6 38
7 Изслушване на служебния министър на отбраната г-н Атанас Запрянов по въпроса за неучастие на Република България под никаква форма с жива въоръжена и невъоръжена сила във военния конфликт в Украйна - процедура от Борисла… 13:41:00 135 8 21

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: ekaterina-zaharieva · намерени изказвания: 2
#1 · speech

Председател Рая Назарян

Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани 192 народни представители. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Едно съобщение, колеги, да Ви направя. Пристигнало е уведомление от служебния министър Виолета Коритарова: „Във връзка с неотложни ангажименти, включително с председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инженер Йордан Вълчев, няма да имам възможност да участвам в заседанието на Народното събрание, което ще се проведе на 4 юли 2024 г. В тази връзка моля да не бъда включвана в него.“ Това беше точка трета за днес в програмата, няма да може да се случи. Вчера при последно гласуване днес първа точка се явява изслушването на служебния министър-председател Главчев, на господин Запрянов и на госпожа Митева по темата с НАТО. И тъй като следващата точка по програма е изслушването само на министъра на отбраната и след това третото изслушване ще бъде с господин Главчев по темата за Северна Македония, правя процедурно предложение, което ще подложа на гласуване, да разменим точките – след точката с НАТО да бъде за Северна Македония и трета да остане господин Запрянов. Различно предложение имате ли? Няма. Моля, режим на гласуване за разместване на точките. Гласували 202 народни представители: за 151, против 44, въздържали се 7. Предложението е прието. Преминаваме към първа точка: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ, СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА АТАНАС ЗАПРЯНОВ И СЛУЖЕБНИЯ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НЕВЯНА МИТЕВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ПОДГОТОВКАТА ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЮБИЛЕЙНА СРЕЩА НА ДЪРЖАВНИТЕ И ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РЪКОВОДИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ – ЧЛЕНКИ НА НАТО, ОТ 9 ДО 11 ЮЛИ 2024 Г. ВЪВ ВАШИНГТОН, ПРЕДСТАВЯНЕ НА РАЗРАБОТЕНИТЕ И ПРИЕТИ ДОКУМЕНТИ, В Т.Ч. И АНГАЖИМЕНТИ, НА ПРЕДХОЖДАЩИТЕ СРЕЩИ НА МИНИСТРИТЕ НА ОТБРАНАТА И НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЗИЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ТОЗИ ФОРУМ. Моля, от вносителите, заповядайте, госпожо Василева, да направите изложение.

#2 · speech

Виктория Василева

ВЕЛИЧИЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин служебен Министър-председател, уважаеми господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! През 2024 г. се навършват 20 години от членството на България в НАТО, както и 75 години от създаването на Алианса. Предстоящата Среща на върха на държавните и правителствените ръководители на страните – членки на НАТО, предполага да има дневен ред, водещ до одобряване на ключови решения за бъдещето на Алианса. Не трябва да забравяме, че ангажираността и членството в този съюз е отговорност на цялата държава, а не на отделни нейни институции. Поради тази причина е въпрос на единна държавна политика, предполагаща координация, синхрон и взаимна информираност на всички държавни институции. Вече 20 години тази политика е била последователна, резултат от което е, че България е един надежден и достоен партньор и съюзник поне както твърдят всички фактори в нашата страна. Решенията на Министерския съвет на 26 юни тази година, както и на президента в последвалото решение, будят притеснения и поставят страната ни в изключително деликатна ситуация. Процесът всъщност започна с безпрецедентното запитване от страна на служебния министър-председател до Петдесетото народно събрание, с което се искаше отговор на въпроса кой да води българската делегация на предстоящата Среща на върха на НАТО. Логично би било, задавайки този въпрос, да представи на вниманието на народните представители и съответните документи, разработвани проекти на позиции и евентуални ангажименти. Тази несигурност породи разнопосочни реакции, които по никакъв начин не утвърждават позицията на България в НАТО. Предвид важността на срещата и изключителната чувствителност в българското общество по въпросите на сигурността и отбраната, особено в контекста на войната в Украйна, считаме, че е задължително да бъдат изслушани отговорните длъжностни лица, които са и членове на делегацията за Срещата във Вашингтон. В тази връзка предложихме изслушването на служебния министър-председател господин Димитър Главчев, който е ръководител на делегацията на България за Срещата на върха на НАТО, на господин Запрянов като служебен министър на отбраната, също и на госпожа Невяна Митова като заместник-министър на външните работи и член на делегацията за Срещата на върха. Считаме, че това изслушване е изключително важно и трябва да предостави възможност на Народното събрание да се запознае и с документите, както и с подготвените позиции и заявените на предшестващите министерски срещи ангажименти от българска страна. Благодаря Ви.

#3 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, госпожо Василева. Господин Главчев, Вие ли ще представите информация по поставените въпроси? Заповядайте. (Реплика от „БСП за България“: „Процедура.“) Заповядайте, госпожо Нинова, за процедура. Изчакайте, господин Главчев.

#4 · speech

Корнелия Нинова

БСП за България

Госпожо Председател, господин Премиер и министри, уважаеми колеги! Темата наистина е изключително сериозна, но рискуваме да я обезсмислим с това, което се прави. Защо? В открито заседание ще обсъждаме позиции и документи, които са секретни за българския народ и за българския парламент, тоест няма да можем да обсъждаме позицията сега, но тази позиция на Срещата на върха ще стане публична за целия свят. Какво точно правим днес? Очаквам господин Главчев да стане и да каже: „Уважаеми народни представители, позицията е засекретена, не можем да я обсъждаме в публично заседание.“

#9 · speech

Председател Рая Назарян

…и господин Запрянов ще кажат според информацията дали е необходимо да закрием заседанието, или не. Затова им даваме думата те да кажат каква е информацията, която ще излагат. Отделно, Вие знаете, че има предоставена позиция от миналата седмица в Народното събрание. Изпратила съм до всяка една парламентарна група писмо, с което ги уведомявам, че същата позиция се намира в Секретното деловодство и всеки един народен представител може да се запознае с нея. Сега след изложението, което ще направят изслушваните лица, ще кажат дали е необходимо да закриваме заседанието, и след това ще го направим, госпожо Нинова, за да се случи както трябва изслушването.

#10 · speech

Корнелия Нинова

Госпожо Назарян, всичко това ми е ясно. Чета правилници и се съобразявам с тях, но разбирате ли, че стартирате заседание, на което не можем да обсъждаме тази позиция. Отгоре на всичко, уважаеми колеги, както винаги, когато има важна тема, която е в Секретното деловодство, тя се чете от малцинството в парламента. Знаете ли колко сте прочели тази материя? Дванадесет души са прочели позицията. Какво ще правят днес 240, които не са я чели в Секретното деловодство и не могат да я обсъждат, защото е открито заседанието?! Дотук беше мотивацията ми защо ще съсипете темата, а сега правя следното предложение. Господин Главчев, на 18 юни 2024 г. сме изпратили писмо аз, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Христо Проданов до Вас, с което призоваваме да разсекретите позицията. Само Вие можете. Уважаеми колеги, само хората или длъжностните лица, които са създали един документ, могат да го разсекретят. За тези, които не сте чели материала, да Ви кажа, че той е създаден и подписан от господин Главчев и от министъра на отбраната. Тези двамата – премиер и министър, са тук. Те могат веднага да отидат в Деловодството да разсекретят документа, защото само те могат, и тогава да направим публичната дискусия. Иначе какво правим? Вторият вариант, който предлагам, е да закриете заседанието, което ще бъде абсолютно безсмислено, защото тази позиция трябва да се чуе от българския народ. Коментирайки я на закрито заседание, ще засилим подозрения, страхове, че нещо тук се прави, че ще вкарате България във война и така нататък. Правя цялото това изложение с абсолютната добронамереност да стане истинска дискусия, защото документът не е толкова стресиращ. Във Ваш интерес е да го разсекретите. Ето, сега отивате в Деловодството, пишете двамата, че го разсекретявате, отнема около три минути, и вече да направим дискусия, която да е видна за целия български народ. Да му кажете тук от трибуната: „Ето Ви документа, ето нашата позиция, няма да изпращаме български войски в Украйна.“ И ще си решите проблема. А иначе правете каквото искате. Правете го на закрито, правете го безсмислено. Главчев да стане и да Ви каже: „Съжалявам, ама не мога да Ви кажа нищо, защото е секретно, идете да четете“, и останалите до 240 от 12 хуквайте да четете. Какъв ефект ще има от това? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#11 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, госпожо Нинова, за процедурата. Разбрах Ви. Господин Главчев, заповядайте, за да изнесете информация по поставените въпроси.

#12 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, господа заместник-председатели, уважаеми колеги! Нищо секретно няма да Ви кажа, а това, което е секретно, подлежи на разсекретяване по определен начин. Секретното в цялостната позиция са единствено договорите с други страни – членки на НАТО, които няма как да бъдат разсекретени, и който ги разсекрети, ще си понесе съответните последствия, а аз не искам да ги понасям. Иначе по темата. Няма нищо неестествено и странно в позицията, която сме приели. Тя е приета по начин, по който е приемана през всичките години. И да успокоя най-вече българските граждани – въобще не може и да става дума, че ще бъдат изпращани български войски в Украйна. Нито е обсъждана такава тема, нито предстои да бъде обсъждана. Освен всичко друго си струва да припомня на колегите народни представители, които не са членове на Парламентарната асамблея на НАТО, че генералният секретар Йенс Столтенберг каза, че НАТО е отбранителен съюз и се търси начинът, и е намерен, как да се помага на Украйна, без да бъде въвлечен целият Алианс във войната между Русия и Украйна. Така че по-голяма сигурност от това аз не виждам кой може да внесе. Няма и разнобой в позицията. Винаги досега Министерството на отбраната и Министерството на външните работи са подготвяли позицията. Винаги досега частта, която касае договорите ни с другите държави – членки на НАТО, е била с гриф за служебно ползване. Мотивите ми да попитам Народното събрание, са единствено че ние сме служебно правителство, и смятам, че позицията ни за НАТО би трябвало да бъде разгледана и от народните представители. Но след като видях, че това предизвика поредното разделение сред народните представители, а не беше това целта – целта е да има някакъв повод за обединение, а то се получи обратното, и след като видях, че няма единна позиция, направих според мен най-естественото – да поканя държавния глава и върховен главнокомандващ, знаем, и натовски генерал, да бъде ръководител на делегацията. А защо той отказа, вече е негово лично мнение и може да попитате него. Така или иначе вече имаме състав на делегацията, тя ще пътува в понеделник и ще се върне в петък. Още един път повтарям – в позицията няма нищо притеснително. Отчетени са и са защитени напълно националните интереси на България. Няма и мисъл дори за участие на български войски в Украйна. Отчетени са, естествено, и съюзническите интереси. Отново ще повторя какво каза генералният секретар Столтенберг на въпросната парламентарна асамблея – че България е надежден съюзник в НАТО. Отделно, че на всички форуми, които са на различни институции в България, това се повтаря. Смятам, че оценката на генералния секретар на НАТО е най-меродавна. Срещата на ниво държавни и правителствени ръководители на НАТО ще се проведе в периода 9 – 11 юли 2024 г. във Вашингтон, когато ще бъде отбелязана и седемдесет и петата годишнина от създаването на Алианса. Това придава допълнителна значимост на срещата и на ключовите решения, които ще бъдат взети на нея. Основните теми от дневния ред са свързани с подкрепата за Украйна – укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, и задълбочаване на партньорствата на НАТО със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Република Корея, както и с партньорите от южното направление. По темата „Подкрепа за Украйна“ – позицията на България в подкрепа на Украйна се основава на последователните ни национални позиции и ангажименти, изразявани на различни нива и формати в Алианса, като единствен начин за гарантиране на траен мир в Европа. Тя се разработва от постоянната делегация на България в НАТО, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи. Политическата и практическата подкрепа за Украйна остава приоритет за България. Със седем решения на Народното събрание предоставяме широк спектър от мерки за подпомагане на Украйна – политически, военни, хуманитарни и възстановителни. Помощта се предоставя, без да бъдат нарушавани отбранителните способности на България. Сред най-важните решения от Срещата на върха ще бъде създаването на един стабилен и предвидим механизъм за координиране на военната помощ и обучението на украинските въоръжени сили, който ще помогне на Украйна в нейната защита от руската агресия и ще повиши оперативната ѝ съвместимост. Това решение категорично не въвлича НАТО и България като страна във войната, а води до устойчиво подпомагане на Украйна в изконното ѝ право на самозащита. България е за препотвърждаването на подкрепата на НАТО за Киев с военно-технически средства за обучение на личен състав извън територията на Украйна. България последователно отстоява и позицията, че финансовият ангажимент в подкрепа на механизма следва да бъде основан на справедливо разпределение на тежестта между съюзниците, както и на обективна оценка на финансовия еквивалент на приноса в способности. Всички тези усилия следва да бъдат разглеждани като задълбочаване на интеграцията на Украйна в НАТО и като мост към бъдещото ѝ членство. Следващата тема е „Възпиране и отбрана“ – успоредно с подкрепата на Украйна, която ще е водеща на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон, съюзниците продължават усилията към по-нататъшно укрепване на възпиращите и отбранителните способности на източния фланг и увеличаване на технологичната и отбранителната индустриална база. Страната ни подкрепя отбранителните планове на НАТО относно участие на съюзни сили в бойните групи на територията на съюзниците от източния фланг. Това засилва отбранителните способности на Алианса и допълнително гарантира колективната отбрана. Трябва да запазим нивото на амбиция за изпълнение на решенията от Мадрид и Вилнюс и да гарантираме пълното ресурсно осигуряване на отбранителните планове, и да предприемем всички необходими мерки за тяхната изпълнимост. Това е ключов приоритет за България. Това е най-добрият начин да демонстрираме нашето единство и солидарност по отношение на възпирането и отбраната и споделянето на тежестите. България е напълно ангажирана с укрепването на националната ни отбрана в рамките на колективната отбрана на НАТО и поставя фокус върху ускоряването на модернизацията на въоръжените сили в сухопътната, морската и въздушната област. Споделяме напълно необходимостта от нарастване на разходите за отбрана предвид все по-нарастващите изисквания на отбранителните способности. Ключов резултат от Срещата на върха трябва да бъде подновеният ангажимент за инвестиции в отбраната. Тази година България ще изпълни ангажимента си за увеличаване на разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт – за 2024 г. той е 2,18% с перспектива да ги увеличим допълнително през следващите години. Следващата тема е „Партньорства на Алианса“. По време на срещата във Вашингтон ще бъдат задълбочени и партньорствата на НАТО със страните от Азиатско-тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, както и с държавите от южното направление. В контекста на отбелязването на двадесетата годишнина от членството на България в НАТО и седемдесет и петата годишнина от създаването на Алианса страната ни остава верен и надежден партньор за общата политика на сигурност на Северноатлантическия пакт. Благодаря Ви.

#14 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Благодаря, госпожо Председател. Първо, уважаема госпожо Нинова, няма как с премиера да разсекретим позицията, тъй като тя се базира на секретни документи на НАТО. Реално ние в позицията коментираме не документи, които България е разработила, а които са разработени в Алианса, и съгласно Закона за класифицираната информация ние не сме разработчици на тези документи, затова сме се старали нивото на секретност на нашата позиция да бъде минимално ниско. Тя не съответства на „строго секретно“, което е в НАТО. Така че разбирам желанието да произведем явен документ, но това е невъзможно, тъй като ще нарушим Закона за класифицираната информация. Също да отговоря и на уважаемите депутати, които са задали въпроса. Няма как ние от Министерството на отбраната да Ви представим и предоставим тези документи, тъй като те не са разработени. Аз не съм фактически автор на тези документи. Това са документи на НАТО. Вие можете да се запознаете в Регистратурата на Народното събрание както с позицията, така и да изискате всички тези документи при Вас. Те могат да бъдат изпратени от делегацията на Република България. Между другото, тези документи не се изпращат до всички ведомства, а само до ведомствата, които ги касаят. Тук е и изискването на българския Закон за защита на класифицираната информация „необходимо да се знае“. Например с въпросите на ядреното планиране в Министерството на отбраната са допуснати шест човека. Така че съжалявам, но грифът на документите – те са голям брой документи, не позволява да ги разсекретим. Още едно съображение. Не е вярно, че българската позиция ще стане известна на света, тъй като заседанията на срещата на високо равнище са закрити, само в преамбюла на откриването присъстват медии, след което, когато държавните глави и ръководителите на делегации представят тези позиции, няма да има медии и те няма да бъдат коментирани. Те остават вътрешни за протокола на НАТО по отношение вземането на решения. Доколкото на мен ми е поставена задача и въпроси от депутатите, трябва да доложа подготовката за предстоящата юбилейна среща на държавните и правителствените ръководители на страните – членки на НАТО, във връзка с проведеното заседание на Съвета на министрите на отбраната на 13 и 14 юни тази година. По време на срещата на министрите на отбраната на страните – членки на НАТО, която се проведе за времето от 13 до 14 юни 2024 г., дискусиите се проведоха изключително в контекста на продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и подготовката на срещата на държавните и правителствените ръководители е планирана, както вече е обявено, да се проведе от 9 до 11 юли 2024 г. във Вашингтон. Първостепенните теми бяха развитието на възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса, в това число повишаване на отбранителния и индустриалния капацитет на страните членки, както и продължаването и засилването на оказваната помощ за Украйна. Общо на тази среща бяха дискутирани 32 документа. На срещата разгледахме пакет документи, които според етапа на тяхното разработване и ниво одобрихме, утвърдихме или приехме като информация. Сред тях са документи, касаещи отбранителните планове на НАТО – няма как да ги опишем в явни документи, планирането и индустрията, подпомагането на Украйна в различни области, повишаването на устойчивостта на Алианса, иновационните технологии, хибридните влияния на трети страни, както и сътрудничеството на Европейския съюз и Африканския съюз. По време на заседанието на Съвета НАТО – Украйна бяха обсъдени усилията за по-нататъшно увеличаване на подкрепата за Украйна, както и координирането на дейностите на НАТО и Европейския съюз за оказване на политическа и практическа подкрепа на страната. Министърът на отбраната на Украйна господин Умеров представи актуална информация за агресивната война на Русия срещу Украйна, най-спешните потребности на страната, както и напредъка по отношение на реформите в областта на сигурността и отбраната. Съюзниците потвърдиха, че ще продължават да оказват помощ на страната. Те заявиха своето убеждение, че подкрепата за Украйна е също в интерес на нашата собствена сигурност. Обсъдихме още ролята на НАТО при координирането и предоставянето на помощта и обучението за Украйна и предложението на генералния секретар на НАТО за многогодишен финансов ангажимент за страната. Обединихме се около необходимостта от по-стабилна и предвидима институционализирана рамка за помощта и за осигуряването на по-предсказуема дългосрочна финансова подкрепа за Украйна. По време на заседанието на Северноатлантическия съвет във формат 32 беше посочена първостепенната важност на изпълнението на отбранителните планове на НАТО. Тези планове са разработени в резултат на решенията от Мадрид и Вилнюс. Други акценти в заседанието бяха сътрудничество с отбранителните индустрии и предлагането на план за действие за отбранително производство, който цели увеличаването на производствения капацитет, подобряване на оперативната съвместимост и подкрепа и развитие на трансатлантическата отбранителна и индустриална база. Разгледахме още справедливото разпределение на тежести и отговорности и обсъдихме изпълнението на обновения ангажимент за инвестиции в отбраната, при който инвестирането на 2% от брутния вътрешен продукт в сектора е минималната основа, а не таван. Постигнахме напредък по подготовката на решенията за предстоящата през юли Среща на върха във Вашингтон и съгласие по отношение на предоставянето на подкрепа за Украйна като един от основните приоритети на Алианса. По време на заседанието на групата за ядрено планиране бяха приети документи в областта на ядреното планиране, като беше споделена важността на ядрените способности за възпиращия и отбранителния потенциал на Алианса. По време на срещата направих изказвания по обсъжданите теми в рамките на заседанието на Съвета НАТО – Украйна и на заседанието на Северноатлантическия съвет. Изразените от мен позиции обхващат следните основни моменти: първо, националните приоритети в контекста на целия обхват на дейности на НАТО за повишаване на сигурността, включително увеличения съюзнически и отбранителен потенциал по източния фланг на Алианса и по-конкретно в региона на Черно море. Второ, усилията, които страната ни полага за повишаването на отбранителния ни потенциал, в това число разходите за отбрана, които тази година са над 2% от брутния вътрешен продукт, и свързаното с тях изпълнение на Програмата за инвестициите в отбраната до 2032 г. на Република България, приета от Четиридесет и деветото народно събрание. Трето, подкрепата за мерките в съюзен формат за увеличаване на отбранителния и индустриалния капацитет, както и за инструментите за дългосрочно и многонационално придобиване на способности, свързани с отбранителните планове и целите за способностите. На следващо място – готовността на правителството на Република България и на Министерството на отбраната, базирайки се на решението на българския парламент и в рамките на неговия служебен характер, да продължи оказваната политическа, практическа и хуманитарна подкрепа за Украйна според възможностите на нашата страна. Подкрепата ни за изготвяне на пакет с решения за предстоящата Среща на върха във Вашингтон за подпомагане на Украйна, както и важността на координиране на усилията между НАТО и Европейския съюз с цел постигане на синергичен ефект на различни инструменти за помощ и да се избегне всякакво дублиране. Извън официалната програма на срещата участвах в отбелязването на 25 години от създаването на Консорциума на военните академии, институти за изследване на сигурността по Програмата „Партньорство за мир“, където беше подписана декларация за препотвърждаване на ангажимента на участващите страни към инициативата. В тази инициатива участват нашите висши учебни заведения. Благодаря за вниманието.

#15 · speech

Председател Рая Назарян

И аз Ви благодаря, господин Министър. Госпожо Митева, желаете ли да предоставите предварителна информация? Не желаете. Добре, благодаря Ви. Преминаваме към първия кръг от въпроси. От групата на ГЕРБ-СДС – заповядайте, господин Гаджев.

#18 · speech

Виктория Василева

ВЕЛИЧИЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Взимам думата за процедура. Ще ми позволите обаче кратичка обосновка на процедурата, за да Ви стане ясно. На 24 юни изпратих искане до служебния министър-председател и министър на външните работи господин Главчев и до министъра на отбраната господин Запрянов, с което помолих да ми бъдат предоставени около осем документа, като, забележете, във всеки документ, след като трябва да опазваме тайните на НАТО и не може да ми предоставите самия документ, аз съм поискала към всеки документ да ми предоставите заявените от съответния служебен министър на тази среща –на военния министър, на външните работи, съответните позиции и поети ангажименти от името на страната. Така че, госпожо Председател, много Ви моля да напомните на министъра на отбраната разпоредбата на чл. 112 на Правилника, в която той няма право да отказва информация, дори тя да е с гриф „строго секретно“, на народен представител, още по-малко на заместник-председател на Народното събрание. Благодаря Ви.

#20 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър-председател и служебен министър на външните работи, господин Министър на отбраната и госпожо Заместник-министър! Нека да уточним само малко неща. Бих искал да направя един коментар относно класифицираната информация. Народните представители имат достъп до национална класифицирана информация по принцип „необходимост да се знае“ – това е записано в Конституцията, но за достъп до класифицирана информация на ниво НАТО или на Европейския съюз съответно се издава по определен ред, който е описан в Правилника и в документите на Народното събрание. Така че нека да не спекулираме по това нещо, защото вече започваме да ставаме близки на вицове за Щирлиц. Да мина на въпроса, който искам да задам, пък вече Вие ще прецените дали министър-председателят и министър на външните работи, или министърът на отбраната ще отговори. Трябва да уточним едно нещо. Срещите на върха на НАТО – те не са от среща на среща, а всъщност са постоянен процес между различните срещи на върха и по изпълнението на ангажиментите. В този смисъл съвсем логично е изпълнението на плановете за защита и възпиране на нападение над България да са с гриф за класифицирана информация, тъй като освен нашите приятели и нашите неприятели ги четат. Така че колкото по-малко споделяме такъв тип информация публично и към външни източници, толкова по-добре за националната сигурност на държавата. Конкретно по въпроса. Бих искал да го разделя на три части – първата част се отнася до деня, в който ще се обсъждат – реално самата Среща на върха е разделена на няколко сесии. Първата сесия, която касае изпълнението на плановете за отбрана и за възпиране на НАТО и ангажиментите, които са поети, между другото, на двете предходни срещи на върха в Мадрид и във Вилнюс. Има ли разлика в позицията на служебното правителство с тази, която е излъчвана от позицията на правителствата Денков и Донев? Мисля, че това може да бъде много кратък отговор. По втората тема, която е Срещата на върха между НАТО и Украйна, има ли разлика от поетите ангажименти и позиции, които служебното правителство ще изрази, с тези, които са били изразявани досега от българските правителства, от решенията и декларациите на Народното събрание, тоест позиции, с които са дадени различни мандати на правителствата на Република България? И третия, касаещ индустриалното сътрудничество. Тук се надявам да има надграждане на позицията на Република България, тъй като предходното правителство – това не му беше приоритет, въвличането на българската отбранителна индустрия в общата индустрия на НАТО. Тук се надяваме наистина да имаме по-позитивно участие. Благодаря.

#21 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Гаджев. Кой ще отговори на въпросите? Заповядайте, господин Главчев.

#22 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник председатели, уважаеми народни представители! Много кратко ще отговоря и на двата въпроса. Дали има разлика в позицията? Няма разлика в позицията. Подробности относно отбранителната индустрия може министърът на отбраната да Ви даде.

#24 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Както каза господин премиерът, няма никаква разлика нито по отношение на позициите на предното правителство, нито по отношение на изразените от България позиции по време на срещите в Мадрид и Вилнюс. Само ще повторя още един път – този submit във Вашингтон ще отчете как са изпълнени решенията от Мадрид и от Вилнюс, така че няма никаква разлика в националната позиция. По индустрията – това е нова инициатива в НАТО. След като Европейският съюз стартира обща инициатива за създаване на единна индустриална отбранителна база и на единен оръжеен пазар в Европейския съюз, НАТО по своя линия създаде инициатива за интегриране усилията на индустриите по отношение изпълнението на потенциала и модернизацията на въоръжените сили. Затова и в моето изказване на срещата на министрите на отбраната подчертах, че по отношение на индустриалните усилия трябва да има кохезия и разпределение на усилията. Част от българските предприятия трябва да бъдат интегрирани в европейския индустриален комплекс, което е приоритет. Но както каза и господин Гаджев, трябва да мислим част от отбранителните ни предприятия да бъдат ангажирани и по отношение на развитието на индустриалния капацитет, който касае изпълнение на плановете на НАТО. Така че това е една нова дейност която, да, трябва да развиваме, да я допълним. Това, което правим по отношение на Европейския съюз, с нашата индустрия да започнем по-интензивно и активно да участваме в усилията на индустриалното коопериране в НАТО. Благодаря.

#25 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ – заповядайте, господин Байрам, за Вашия въпрос.

#26 · speech

Байрам Байрам

ДПС

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, господин Министър, госпожо Заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители! Нашият въпрос е насочен за това, което най-много се коментираше преди срещата във Вашингтон, а именно какво точно в позицията на Република България смути президента Радев, така че той да откаже да води делегацията на Съвета на НАТО във Вашингтон и на практика отказа да изрази тази позиция пред нашите партньори от НАТО? Благодаря Ви.

#28 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители! Аз във въведението казах, че това е лично решение на президента Радев, така че няма как да го коментирам. Какво го е смутило, може само той да каже. Изтъкнах и мотивите си защо го поканих да води делегацията. По-естествено от това не виждам. Това всъщност е пример как да си взаимодействат институциите според мен дори когато би трябвало да има единна позиция. Впрочем пак във встъпителните си думи казах, че винаги такъв е бил подходът – Министерството на отбраната и Министерството на външните работи с решение на Министерския съвет са утвърждавали позицията и после или президентът, или министър-председателят са представяли утвърдената позиция. Вие имате възможност всички да се запознаете каква е позицията. Аз специално не мога да отговоря какво го е смутило, но не искам и да навлизам в тази тема, тъй като очевидно има лични мотиви президентът Радев. Благодаря Ви.

#29 · speech

Председател Рая Назарян

И аз Ви благодаря. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – заповядайте, господин Рибарски.

#30 · speech

Радослав Рибарски

ПП-ДБ

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господин Запрянов, уважаема госпожо Митева! След като не закрихте това заседание, дори не подложихте процедурата на госпожа Нинова за закрито заседание, днес неговото същество, той се обезсмисля целият въпрос, а въпросът е да се разгледат документи и цялата позиция. На открито заседание най-вероятно въпросът, на който ще трябва да бъде отговорено днес и най-вероятно всички парламентарни групи ще задават, е какъв беше замисълът на министър-председателя да поиска Народното събрание да избере между него и президента кой да представлява България на срещата на НАТО във Вашингтон. Ние народните представители оставаме с впечатлението, че тази сюжетна линия беше планувана по друг начин – Народното събрание да избере президента и той да представи позицията в НАТО. След като беше получен отказ от Народното събрание, соломоновско решение е да отидат двама, но президентът явно не иска да дели представителството на тази среща с господин Главчев. Има ли нещо, което притеснява господин Главчев в изразяването на тази позиция, и защо в началото се търсеше бягане от отговорност? И аз не приемам пък отговора, че той е служебен министър-председател. Това, че е служебен министър-председател, не го спира, включително и вчера, да освобождава областни управители. И това нещо, включително и във вчерашния ден тази точка беше разместена за днес, защото той беше на Министерски съвет и зает в това да освобождава областни управители. Има ли нещо, което Ви смущава в позицията, и ако има нещо такова, изразете го. Защо се опитвахте да избягате от тази отговорност, и то през Народното събрание? Благодаря.

#31 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Рибарски. Процедурата на госпожа Нинова беше за разсекретяване на документи. (Реплика от народния представител Радослав Рибарски.) Не, тя каза, че няма смисъл от закрито заседание. (Шум и реплики.) Само да довършим отговора. Заповядайте, господин Главчев, да отговорите.

#32 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели на Народното събрание, уважаеми колеги! Мен специално нищо не ме притеснява в позицията, която е приета с Решение на Министерския съвет. Неслучайно поех отговорността да ръководя делегацията. Мисля, че също така казах какви са били мотивите ми да попитам Народното събрание, но така и не получих отговор от Народното събрание и продължих нататък. Получи се отговор от президента Радев и следваме естествения ход на нещата. Още един път да кажа, нищо не ме притеснява в позицията. Малко странно ми се вижда да сравняваме позиция на държавата в НАТО с областни управители, при цялото ми уважение към областните управители. Благодаря Ви.

#34 · speech

Тошко Йорданов

ИТН

Благодаря, госпожо Председател. Ще направя процедурно предложение, което ще мотивирам. Колеги, това, което изчетоха господин Главчев и министърът на отбраната, като общи приказки е вярно, като съдържание няма нищо общо с документите, които са в Секретното деловодство. Има неща, които на тази среща България ще трябва да потвърди, или да не се съгласи с неща, неща, за които те нямат санкции от Народното събрание. Има сериозни съмнения, в мен възникват, за отказ от национален суверенитет с нещата, които са вътре, ако ние се съгласим, вследствие на което предлагам това заседание да е закрито, защото мисля, че президентът Радев е абсолютно прав, когато е отказал да води и да защитава подобна теза пред партньорите или в НАТО. И за да не Ви изглежда като общи приказки, предлагам това заседание, госпожо Председател, да е закрито. Да се изчете документът, да видите как вътре има неща, за които Народното събрание никога не е давало санкция, защото лежат на кълката, че спазват това, което е казало предишното Народно събрание с решенията за помощта за Украйна, което просто не е вярно. Така че предлагам закрито заседание.

#35 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Йорданов. Има ли различно предложение? Не виждам. Тогава ще подложа на гласуване процедурата за закриване на днешното изслушване по тази точка – закриване на заседанието по тази точка. Гласували 176 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 52. Предложението не е прието. Прегласуване. Желаете ли да го мотивирате?

#36 · speech

Тошко Йорданов

ИТН

Да, благодаря. Колеги, сега доказвате, че вътре наистина има неща, от които Ви е страх, и го показвате на хората директно. Вътре има неща, за които няма санкции от Народното събрание. И отказвайки да се кажат публично в тази зала и да се изнесе дебатът пред всички, Вие засилвате всички страхове на българите и още един път потвърждавате колко е прав президентът Радев да откаже да води тази делегация, а не да се говори, че това било негово лично мнение. Напротив, това е осъзната държавна позиция от президента Радев и току-що Вие ще го докажете на всички български граждани, ако още един път го гласувате така.

#37 · speech

Председател Рая Назарян

Моля, режим на прегласуване. Гласували 197 народни представители: за 106, против 37, въздържали се 54. Предложението е прието. Давам десет минути почивка, за да можем да приведем залата в режим на закрито заседание. (След закритото заседание.)

#38 · speech

Председател Росица Кирова

Продължаваме с точка осма от седмичната програма, която е точка втора за четвъртък. Преди да продължим, ще Ви прочета две съобщения. Първото съобщение е свързано с изложба „Пътят към реализма“, която ще бъде открита от 12,30 ч. в Мраморното фоайе. Експозицията представлява 20 реалистични графики на младия художник Явор Куманов. Изложбата е с благотворителна кауза – за подпомагане на онкологичното отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив. Инициативата за културното събитие е на народния представител госпожа Мая Димитрова от парламентарната група на „БСП за България“. Всички народни представители са поканени на събитието. Следващото съобщение, което ще направя, беше прочетено на закритото заседание. Ще го прочета отново. „Уважаема госпожо Председател, с настоящото Ви уведомяваме, че народните представители от парламентарната група „Движение за права и свободи“ взеха решение за промяна в състава на парламентарната група на проведено заседание на 4 юли 2024 г. Моля на основание чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ПОДНС да регистрирате промените в парламентарната група „Движение за права и свободи“ в специалния регистър на Народното събрание и това обстоятелство да бъде съобщено на заседание на Петдесетото народно събрание.“ Приложен е протокол от проведено заседание на парламентарната група. Ще Ви прочета Протокола. „Днес, 4 юли 2024 г., се проведе заседание на народните представители от парламентарната група „Движение за права и свободи“ със следния дневен ред: 1. Промяна в състава на парламентарната група на ДПС. На проведеното заседание по дневния ред се взеха следните решения: По т. 1 от дневния ред парламентарната група „Движение за права и свободи“ взе решение да изключи от състава си Джейхан Хасанов Ибрямов. Гласували: 30 човека – за, няма против и въздържали се.“ Това са съобщенията, колеги. Не зная дали има достатъчно колеги в залата, за да направим процедура по допуск. (Реплики.) Ако не се съберат достатъчно, ще направим проверка на кворума – трябва да допуснем лице в залата. Колеги, процедура по допуск на служебния заместник-министър на външните работи Невяна Митева. Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Продължаваме със: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРОЦЕСА ПО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ТАКА НАРЕЧЕНОТО ФРЕНСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ОСТРАТА АНТИБЪЛГАРСКА КАМПАНИЯ И ИЗКАЗВАНИЯ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ В РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ, МНОГОКРАТНО ОКАЗВАН КООРДИНИРАН ДИПЛОМАТИЧЕСКИ НАТИСК СПРЯМО БЪЛГАРИЯ, КОЙТО ЦЕЛИ ДА ВКАРА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗАОБИКАЛЯЙКИ ПРАВИЛАТА И ПРИНУЖДАВАЙКИ БЪЛГАРИЯ ДА ОТСТЪПИ ОТ ВЕЧЕ ДОГОВОРЕНИТЕ УСЛОВИЯ, КАКТО И ВЕЧЕ ПРЕДПРИЕТИТЕ И ПЛАНИРАНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО ТЕЗИ ВЪПРОСИ. Вносители са Костадин Костадинов и група народни представители. Кой от вносителите ще ...? Заповядайте, господин Георгиев. Моля да представите становището на вносителя.

#39 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Госпожо Председател, господин Министър-председател! Република Северна Македония се самопостави в абсурдната ситуация сама да блокира реформите, без които не може да стане член на Европейския съюз – нещо, към което поне декларативно всички водещи формации на политическата сцена в съседната държава се стремят. След вдигането на ветото от страна на България с любезните гласове на ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ и БСП, които гласуваха „въздържал се“, в Северна Македония се надигна вълна от антибългарска истерия и говор на омразата. Потърпевши бяха редица българи, като най-яркият случай беше зверски пребитият Християн Пендиков. Българските клубове в Македония бяха стреляни и палени, като това беше на практика абсолютно безнаказано. Накрая с ярко дискриминационно законодателство, изключително бързо, точно българските клубове бяха затворени, като това законодателство беше насочено единствено и само срещу българските клубове. Клубове на представители на други народности по никакъв начин на практика не бяха засегнати. Всичко това се случи с изключително вялата реакция на българската държава, за съжаление. Антибългарската кампания в Северна Македония на практика се вплете в предизборната кампания, само че беше много по-дълга и много по-агресивна от нея. Въпреки това тя не спря след изборите, а просто започна едно ново действие. Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че ще чака някой разумен премиер в София, с когото да разговаря. С това той директно заяви, че Вие, господин Главчев, не сте разумен, той не Ви смята за такъв и на практика отправи една дипломатическа обида към България. Многократни изказвания на македонския премиер са насочени директно срещу евроинтеграцията на страната. Например желание за скъсване на Договора за добросъседство; желание за ревизиране на вече приетата преговорна рамка с Европейския съюз, така нареченото френско предложение; директен отказ от вписването на българите в Конституцията на съседната държава, като това е условие, без което същинските преговори за членство няма как да започнат. Най-малкото всяка уважаваща себе си страна следва да спазва договорите, които тя сама е приела. На фона на всичко това обаче в Скопие продължават наглите фалшификации на историята и твърденията как българите били фашисти и окупатори. Свидетели сме на един съвременен национален инженеринг, който вплита в себе си български диалект, примесен със сръбски чуждици, исторически фалш, явен буламач от антична и средновековна история – директно и нагло открадната и присвоена, манипулирана и употребена за сметка на съседите, а именно най-вече България, съответно и Гърция. Тук държа да отбележа, че и гръцкият вестник „Прото Тема“ наскоро ясно заяви, че македонският език е посърбен български диалект, който произлиза пряко от старобългарски език. Също така искам да обърна внимание и на това, че многократно през годините беше оказван всевъзможен дипломатически натиск спрямо представители на България да отстъпят от вече договорените позиции, от вече договорените ангажименти и документи. Например на заседание на КОРЕПЕР германският и австрийският представител бяха поискали втората междуправителствена конференция да започне преди вписването на българите в Конституцията – нещо, което е в директно противоречие с вече поетите ангажименти по преговорната рамка по така нареченото френско предложение. Виждаме, че македонският министър-председател също прави такива заявки, като има редица въпроси, които искаме да поставим на Вашето внимание, защото реално нашата болка е, че българите в Македония не са достатъчно защитени и техните интереси не са достатъчно добре представени, че там се развива една изключително сериозна и мащабна антибългарска кампания, че нашите сънародници, които, разбира се, посмеят ясно, гласно пред обществото да кажат, че са българи, страдат от изключително много репресии. Това обаче, за наше огромно съжаление, се случва, както казах, с вялата реакция или на моменти дори липса на реакция от страна на българската държава, което македонистите приемат като едно поощрение, и тази антибългарска кампания се засилва все повече и повече. За да стигнем до днешната ситуация, огромна вина има и българската държава, българският политически елит, който в течение на десетилетия не може да се справи с проблема или дори не иска да се справи с този проблем. Следва да обърнем много сериозно внимание точно на това, което се случва в Северна Македония днес. На първо място, искам да обърна внимание на факта, че все още няма механизъм за правна помощ на българите в Северна Македония. Какво прави Външно министерство точно по този много сериозен проблем? Аз бях предложил средства за създаване на такъв правен механизъм в бюджета, но евро-атлантическите сили в Народното събрание го отхвърлиха. Местните българи искат да влязат в Европейския съюз и защо да не им дадем тази възможност чрез едно по-масово предоставяне на българско гражданство? Трябва да попитаме търсим ли подкрепа от нашите партньори – страните от Европейския съюз и САЩ, и ако търсим такава подкрепа, как я търсим? Какво прави българската държава, за да се противопостави на антибългарската политика в Северна Македония, която ангажира чужди правителства, международни медии и НПО-та? Мислите ли въобще, че бюджетът на Външното министерство е достатъчен за това? Смятате ли, че е редно да бъдат лишавани от българско гражданство яростни българофоби оттатък границата? Има множество такива случаи. Как се изпълнява протоколът от месец юли 2022 г., който е част от преговорната рамка? Според него Северна Македония трябваше да отвори архивите на УДБА от 1945 г. до 1991 г. и да има реабилитация на жертвите на югомакедонизма, да се създадат комисии за противодействие на говора на омразата. Виждате, че това са редица въпроси, на които или няма отговор, или не са предприети действия. Ако са предприети такива, ще се радваме да разберем какви са те.

#41 · speech

Ангел Георгиев

На всички тези въпроси очакваме отговори от министър-председателя и министър на външните работи. Благодаря.

#42 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря Ви, господин Георгиев. Заповядайте за информация по въпросите, които Ви бяха зададени. Господин Главчев, имате десет минути.

#43 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С известна тъга започвам отговора на този въпрос, тъй като през 2017 г. участвах лично в процеса за сключване на Договора за добросъседство с Македония. Помните, че той беше сключен на 1 август от министър-председателите на двете държави – Бойко Борисов и Зоран Заев. Ние после с председателя на Народното събрание, тогава бях в това качество – председател на Народното събрание на България, продължихме с председателя Джафери като демонстрация на участие на възможно всички институции, които подкрепят този договор за добросъседство. Спомням си, че тогава България беше лидер по темата Западни Балкани, та оттам произтича моята тъга, а знаете после за развитието не само по темата Западни Балкани, а специално с Република Северна Македония. Отдаде ми се възможност преди около две седмици да взема отношение на Европейския съвет, но за това после, а сега ще Ви запозная най-общо с информацията по действията на правителството. Българското правителство стриктно се придържа към позицията, утвърдена с Решението на Народното събрание от 24 юни 2022 г., с което се определят условията, при които Република България може да подкрепи която и да е стъпка от процеса на европейската интеграция на Република Северна Македония. Приемането и непосредственото влизане в сила на конституционни промени, с които българите да бъдат вписани наравно с останалите части от народи във всички съответни разпоредби на Конституцията на страната, е незаобиколимо предварително условие за по-нататъшния напредък в евроинтеграционния процес на Скопие. Тази системна и категорично защитавана позиция е споделена и от партньорите ни от Европейския съюз, израз на което са и ежегодните доклади за напредък на страната кандидат. Спекулативните хипотези за евентуално повторно отваряне на утвърдената от всички държави членки и от самата Северна Македония преговорна рамка или неспазването на Договора за добросъседство от 2017 г. са отхвърлени от всички евро-атлантически партньори. Не е налице цитираният в питането Ви натиск върху България. Същевременно Министерството на външните работи продължи активно да информира държавите – членки на Европейския съюз, на различни нива и в различни формати за системно налагания над българите в Република Северна Македония институционален произвол. С позицията, която съм заел на Европейския съвет, ще Ви запозная допълнително в контекста на разразилата се антибългарска кампания и провокации в кампанията за изборите на Народно събрание и президент в Република Северна Македония. Министерството на външните работи предприе незабавни двустранни и многостранни мерки за информиране на държавите – членки на Европейския съюз, Европейската комисия, Съвета и неговите подготвителни органи за позицията на страната ни по отношение на недопустимото поведение на водещи политически фигури, неизпълнението на договореностите, езика на омразата и опитите за предефиниране и предоговаряне на постигнатия европейски консенсус от страна на новоизбраните високопоставени длъжностни лица в Република Северна Македония. В контекста на дискусиите в Европейския съюз за обсъждане на евентуални реформи в процеса на взимане на решения в Европейския съюз България последователно се е застъпвала за запазване на консенсуса като начин на гласуване в процеса на разширяване, а още повече същият е уреден и в Договора на Европейския съюз, и в преговорните рамки на всички настоящи и преходни страни кандидатки. На състоялото се в периода 27 – 28 юни заседание на Европейския съвет във връзка с развитието в Република Северна Македония от последните седмици обърнах внимание на сериозните предизвикателства, които се очертават по отношение на европейската перспектива на държавата – кандидат за членство в Европейския съюз. Държавните и правителствените ръководители отново подчертаха значението на добросъседските отношения, необходимостта държавите – кандидатки за членство в Европейския съюз, да изпълнят стриктно поетите ангажименти към Европейския съюз и необходимите реформи. На заседанието на Европейския съюз поставих въпроса, че е предложен текст на заседанията КОРЕПЕР I и КОРЕПЕР II, който изрично да бъде включен в заключенията. Ще Ви запозная какъв е текстът. Европейският съвет препотвърждава заключенията си от 14 декември 2023 г., както и заключенията на Съвета по Северна Македония и Албания от 18 юли 2022 г., и призовава Северна Македония да изпълни посочените там стъпки, за да осъществи напредък в своя евроинтеграционен път. Изпълнението на всички поети ангажименти, както и напредъкът по всички свързани с Европейския съюз реформи остават ключови. В рубриката „Други въпроси“ беше предвидено да се разисква единствено Черна гора, но Унгария постави въпроса да се разглеждат Западните Балкани като цяло. Веднага се възползвах от тази възможност и представих на вниманието на участниците в Европейския съвет въпросния текст и потвърдихме позицията, която сме заемали винаги. Интересното, което се случи, по думите на Постоянното представителство на България в Брюксел, е, че за пръв път и Гърция се е присъединила към нашето мнение, а именно гръцкият министър-председател заяви, че повдигнатият въпрос от българския министър-председател го е накарал и той да изрази мнение, че Република Северна Македония не спазва и Преспанското споразумение. Така че това е, за което мога да Ви информирам, какво е направило българското правителство на най-високия европейски форум. В допълнение, и през настоящата година е в ход изпълнение на Програмата за подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Косово, Република Молдова, Република Сърбия и Украйна и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Създаването на тази програма беше инициирано от Министерството на външните работи през 2020 г., като от тогава до сега полагаме усилия за увеличаване на нейния бюджет всяка година, в резултат на което през 2024 г. са утвърдени средства в размер до 2 млн. и 100 хил. лв. Много голям дял от средствата по Програмата още от създаването ѝ са насочени именно към подкрепа на организациите на българите в Северна Македония. Тази програма е единственият целеви финансов инструмент за подпомагане на традиционните български общности и има ключово значение за запазване на тяхното самосъзнание и културно-историческо наследство. Благодаря. Ако имате допълнителни въпроси, а Вие сигурно ще имате, съм на разположение.

#44 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за информацията, господин министър-председател и министър на външните работи. Първи въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Заповядайте, госпожо Захариева.

#45 · speech

Екатерина Захариева

ГЕРБ-СДС

Добър ден на всички! Госпожо Председател, господин Министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Аз много се чудех дали да задавам въпрос и даже не знам дали ще е въпрос, или ще е по-скоро призив. Колеги, много ми се иска в България да продължим на даваме пример на съседите от Северна Македония, а именно нещо, което многократно сме подчертавали и пред тях, и пред нашите партньори, е, че в България нито един съсед, включително и те, колкото и да са важни, не може да бъде и не е използван в която и да е предизборна кампания. Това не може да бъде основен фокус. Нещо, което те правят във всяка предизборна кампания – това е подчертаването на разликата, която съм давала за една демокрация и една държава, която, за съжаление, още не е извървяла пътя за това да стане истинска демокрация. Прав беше колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ, който каза, че те не изпълняват, за съжаление, нито Договора, нито преговорната рамка – нещо толкова просто. И аз ще взема от Вас тема, като отварянето на архивите, ако не се лъжа, те са единствената държава, която не е отворила архивите от комунистическото си тоталитарно минало. Дори толкова просто нещо за тях очевидно представлява голяма сложност, защото може би ще потвърди това, което ние от години говорим. Поздравявам колегите от Министерството на външните работи и Вас, господин Министър, че ясно сте изразили позицията. Колеги, това са спекулации. Те са говорили за предоговаряне на Договора за добросъседство, когато видяха, че просто няма така да остане на хартия, че ще изискваме от тях изпълнение, че подписвахме протоколи за изпълнение с ясни ангажименти. Това са спекулации от техни политици, които не са неочаквани, но това, че България няма да се поддаде на натиск, и това, че българската позиция вече е част от Европейската преговорна рамка, няма как да се зачеркне. Мисля, че нашите общи усилия, и ние като парламентарна дипломация, трябва да бъдат насочени към това – навсякъде да настояваме да има позитивен натиск, защото това са позитивни реформи за тях и за тяхната държава, за това да изпълняват договореностите си, да изпълняват преговорната рамка – трябва да бъдат насочени в тази посока, а не да подхранваме и ние спекулациите, които самите те създават, че видите ли, има някакъв вариант. Няма такъв вариант да бъде тя предоговорена. В крайна сметка те се стремят към членство в Европейския съюз, те искат да изградят демократично общество и те са тези, които трябва да изпълнят тази преговорна рамка. От тях зависи какво ще бъде темпото и дали изобщо ще започне същинският преговорен процес. По отношение, ще приключа – Програмата, която да завършите, господин Министър-председател, за подпомагане на традиционните общности, е изключително важна. Да, създадохме я 2020 г., след което набра темпо. Въпросът ми е: какво можем да направим ние, имате ли нужда в следващия бюджет от повече средства? Тоест да мислим в перспектива какво можем да направим ние като Народно събрание – чука следващият бюджет на вратата, за това българската държава да бъде ефективна в подпомагането на българските общности.

#46 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за въпроса, госпожо Захариева. Ще вземете ли отношение, господин Главчев? Имате думата.

#47 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Колкото повече пари има в един бюджет, толкова по-добре, но хайде да не отговарям в стил Мечо Пух. Разбира се, че трябват пари за подпомагане на такива дейности. Но от въпроса, който ми е зададен, ми се струва, че фокусът е върху това дали се оказва натиск върху България. Още един път, както и в предишното изслушване казах, никой не само че не се оказва, а по-скоро, ако може това да се нарече натиск, призивът за спазване на договореностите. Към нас се присъединяват вече и други държави – членки на Европейския съюз, така че няма натиск. Ние потвърждаваме, че желаем европейската перспектива и включването не само на Република Северна Македония, но на всички страни от Западните Балкани. Затова и така общо е написан текстът, който Ви представих, да не е конкретно насочен, а да бъде за всички кандидати за Европейския съюз, които са от Западните Балкани. Да, Вие сте добре дошли, заповядайте, само че спазвайте договорките и това, което сте приели. Може би наистина ще трябва да бъде търсен по-разумен министър-председател от мен, за да бъде осъществен натиск в тази посока. Благодаря.

#48 · speech

Председател Росица Кирова

И аз благодаря за отговора. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Заповядайте.

#49 · speech

Елван Гюркаш

ДПС

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаема госпожо Заместник-министър на външните работи! Моят въпрос е свързан с това, на което сме свидетели всички – на зачестилите демонстрации от страна на президента и правителството на Северна Македония. Конкретният ми въпрос към Вас, уважаеми господин Премиер, е: какви координационни действия е предприела Република България заедно, разбира се, с Република Гърция по повод на зачестилите демонстрации на президента и правителството на Северна Македония за незачитането на международното право и гласуваната с единодушие в Европейския съвет преговорна рамка за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз? Разбира се, бихме искали да чуем и какви действия сме предприели към Европейската комисия относно съблюдаването на тази преговорна рамка, и ако е и към други държави – членки на Европейския съюз, към които имаме такива предприети координационни действия, бихме искали да ги посочите кои са и какви са. Благодаря.

#50 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за въпроса, госпожо Гюркаш. Имате думата, господин Министър-председател. Заповядайте.

#51 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз вече споменах, че на Европейския съвет на 27 – 28 юни запознах лидерите на 26-те останали държави – членки на Европейския съвет, с това, което се случва. Тоест най-общо изразих становище, че за да могат да бъдат приети нови държави членки, те трябва да спазват всички договорености, които са приети. В случая става въпрос за заключения, които са записани в същия съвет още на 23 юли 2022 г., които определят рамката за приемане точно на Република Северна Македония и на Албания. И още едни заключения има от края на 2023 г., където конкретно се посочва, че за да бъде спазена процедурата, в Република Северна Македония трябва да бъдат извършени конституционни промени. Нарочно реферирах към стари заключения, макар че се получава един вид като напомняне, но очевидно свърши работа този подход. Първо, в точката бяха включени, както Ви казах, други въпроси и напредъкът на страните. Беше включена само Черна гора. Получи се малко неловко, че цялата точка отпадна, тоест Черна гора беше изключена от дебата, въпреки че всички знаем, че Черна гора е държавата с най-голям напредък в тази област. Но се предприе подходът да се гледат Западните Балкани като цяло и като задължително условие за приемането им да бъде именно спазване на договорките. Пак ще подчертая със задоволство, че и Гърция се присъедини към нашето становище, така че, общо взето, не мисля, че скоро би могло да се случи нещо друго в този запис и тези изисквания към държавите, които кандидатстват да бъдат приети в Европейския съюз. Това са конкретните стъпки, които предприе българското правителство, и те са буквално отпреди седмица-две. Благодаря.

#52 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, госпожо Белобрадова, имате думата.

#53 · speech

Елисавета Белобрадова

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Приетият от Народното събрание преди две години механизъм е абсолютно незаобиколим и няма нито едно доказателство за обратното. Това е механизъм, който гарантира на всеки етап защитата на националните интереси и едновременно с това има проактивно действие, а именно отблокира пътя на Република Северна Македония към Европейския съюз, ако Република Северна Македония пожелае да спазва условията, приети в този механизъм. Това вече всички граждани го знаят. Проблемът е съвсем друг. Той е пътят, по който върви Република Северна Македония, и това е проблемът, който трябва да ни касае. Истината е, че ако има проблем, който трябва да се обсъжда, е как нашият най-естествен съюзник и приятел на Балканите и най-естественият ни, както трябваше да бъде, стратегически партньор ясно избира да се откаже от европейския си път. И антибългарската реторика всъщност е точно това – търсене на оправдание за този цивилизационен отказ, който се ползва във вътрешнополитически план. Ползваме антибългарска реторика, за да можем да оправдаем пред избирателите си накъде сме се запътили. Знак за това е и опитът за конфронтация с Гърция, който завърши много печално. Беше един, но след това имахме мигновена реакция от страна на Гърция и след това реакции на всички европейски институции, както и нашите партньори зад Океана. Ясно беше обяснено на Република Северна Македония, че не може да има подобно поведение поради простата причина, че има определени договорености. Поставени пред тези факти, имам един въпрос към господин Главчев, който очевидно притежава качествата, които му позволяват да бъде и министър-председател, и министър на външните работи едновременно, а именно отвъд гневните размени на позиции, които са главно за вътрешнополитическа консумация, какво прави правителството, първо, за да подпомогне и да подкрепи Република Северна Македония в нейния европейски път? Как ние като водеща страна на Балканите се заявяваме като лидер и работим за това Република Северна Македония да бъде подпомогната да не напуска европейската и демократична територия на развитие? Тази работа се върши с проактивни действия, не само с гневни позиции. Паралелно с това какво прави правителството и в частност господин Главчев, за да установи широко лоби, касаещо нашите европейски партньори и партньорите ни в НАТО, както и трети държави? Ние хубаво си приписваме подкрепата на Гърция, но тя дойде чак след като самата гръцка позиция беше засегната. Трябва да си дадем ясна сметка, че атаките, които нашата държава преживява всеки ден от страна на Република Северна Македония, не остават с тази подкрепа, каквато гърците получиха само за един ден, само за една пропусната дума. Вярно, тази дума беше изключително ключова, може би най важната за Гърция, и въпреки това гърците успяха да постигнат небивал отговор и реакция от страна на всички международни институции, каквито ние пропускаме да постигнем вече години, въпреки че езикът на омразата и нарушенията на правата на българите в Република Северна Македония са много, много, много по-сериозни. С радост разбирам, че Вие, господин Главчев, сте в темата изключително дълбоко от години, та можете ли да ми отговорите какви проактивни действия сте заели по отношение на Република Северна Македония и по отношение на лобиране за националния интерес на България в европейските институции и другите ни държави партньорки? Благодаря Ви.

#55 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Белобрадова, уважаеми колеги народни представители! Винаги сме заявявали, че искаме най-близкият ни съсед и приятел, надявам се, да бъде член на Европейския съюз. Неслучайно споменах за 2017 г. и за подписване на Договора за добросъседство, но за тази работа – извинявайте, че малко пó така елементарно се изказвам, са нужни двама. Когато и ответната страна възприемаше по този начин отношенията ни, те се развиваха доста добре. Мисля, че спокойно мога да го кажа. Ние и сега не сме се отказали да подкрепяме европейския път на развитие не само на Република Северна Македония, но и на целите Западни Балкани. Затова споменах пак 2017 г., когато България беше лидер в тази област. За съжаление, през годините отстъпихме това лидерство, за да стигнем сега до момента, в който Унгария като председател на Европейския съюз от 1 юли заявява, че това ѝ е приоритет. Не си приписвам подкрепа на Гърция, а само ще Ви цитирам думите на гръцкия министър-председател, който на Съвета каза, че ако българският премиер не бил повдигнал темата, той нямало да спомене, че не се спазва и Договорът от Преспа. Това са фактите и всички, които присъстваха на Съвета, бяха свидетели – лидерите на държавите от Европейския съюз. Проактивна позиция може да имаме, но пак ще се върна в началото да кажа, че необходими са две страни. Не сме се отказали. Приветстваме европейския път на развитие на Република Северна Македония, защото знаем, че това може да има само положителни последствия, но трябва да има желание и от тяхна страна. Ние нищо не можем да направим в тази посока. Благодаря Ви.

#56 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора, господин Главчев. Следващият въпрос е от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, господин Георгиев, имате думата.

#57 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Главчев, въпросът ми е към Вас. Кога смятате да поставите въпроса за отделяне на Албания от Северна Македония в процеса за присъединяване, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че времето е настъпило? Очевидно Албания се движи с много по-добри темпове от Северна Македония, следователно няма никаква логика албанската държава да бъде забавяна изкуствено от това, че Северна Македония не желае да изпълни ангажиментите си. Тя не се опитва да ги изпълни. Тя директно заявява отказ и иска тепърва да започне някакъв нов процес – имагинерен, който е ясно, че не може да се случи. Това на практика са просто едни оправдания и се използва въпросът пред собствените избиратели на така нареченото ВМРО-ДПМНЕ. Това е един отказ от реални действия, които да доведат до присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз. Ние чухме и еврокомисаря Вархейи – също се беше изказал положително относно възможността Албания и Македония да бъдат разделени. Кога смятате да поставите този въпрос? Трябва ли да чакаме нова вълна от антибългарска истерия, говор на омразата, отново бити наши сънародници, може би някой фатален случай, нещо да се случи и чак тогава да бъде поставен този въпрос? Ние смятаме, че няма нужда повече години да бъдат губени. Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ е, че е редно Албания и Македония да бъдат разделени, за да може всяка да извърши нужните реформи, да ѝ отнеме точно толкова време, колкото зависи от нея самата, а не да бъдат движени в пакет, след като очевидно скоростта им е коренно различна. Благодаря.

#59 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми народни представители! Ние не смятаме да отделяме когото и да било. Ние сме на принципна позиция, че която от държавите кандидатки изпълни условията, които трябва да изпълни, може да се присъединява. Всъщност според мен такава е и принципната позиция в целия Европейски съюз. Знаете, то е процес приемането. Дори и България, като погледнете – която и да е, то е процес, при който изпълняваш условия, отваряш преговорни глави, затваряш ги, така че е нормално едни държави да са по-напред, други да са по-назад. Тези, които изпълнят условията, се присъединяват. Тези, които не ги изпълняват, не се присъединяват. Тоест не България отделя една страна от друга, за да се присъедини или да не се присъедини, а те самите кандидатки се отделят и вървят с различна скорост. Това е принципната позиция на българското правителство.

#60 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора. Преминаваме към следващия въпрос – парламентарната група на „БСП за България“ – имате думата.

#61 · speech

Деян Дечев

БСП за България

Благодаря, госпожо Председател. Темата, свързана с Република Северна Македония, отново е актуална и отново е на дневен ред. Нормално е да е така, тъй като това е една от темите, по които има национално съгласие, и голяма част от българските граждани се вълнуват какво се случва, включително и това какво ще се случи с членството на Република Северна Македония в Европейския съюз. В тази връзка, господин Главчев, може би е добре да разясните малко по-подробно за един евентуален възможен проблем, който е свързан с опитите за промяна на начина на вземане на решения в Съвета на Европейския съюз по отношение на разширяването на Съюза. Към момента за всяко едно решение, което е свързано с интеграцията на страна кандидатка, се иска единодушие или съгласие от всички страни членки. Това е гаранция, че интересите на всяка една от страните членки ще бъдат максимално добре защитени. В същото време все по-упорито се споменава и възможността да бъде въведено квалифицирано мнозинство, тоест решенията да бъдат вземани въпреки несъгласието на една или повече от страните членки. Едно такова развитие би било наистина сериозен удар върху възможността на България да защити своите национални интереси, и от друга страна, би отворило възможността страна, която е – така да го кажем – настроена враждебно към нас към момента, да стане член на Европейския съюз. В тази връзка въпросът ми към Вас е: водени ли са подобни разговори във форматите, в които Вие сте участвали, и има ли изразена и обявена официална позиция от страна на българското правителство? Ако има такава, каква е тя? Благодаря.

#62 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря, господин Дечев. Имате думата, господин Министър-председател, да отговорите на въпроса.

#63 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Дечев, уважаеми народни представители! Аз не съм присъствал на такива разговори, така да го кажем. Не е повдиган такъв въпрос. Може би има много идеи, които битуват на по-обширно ниво, но такива разговори въобще не са коментирани в Европейския съвет. Знаете, че там решенията се взимат с консенсус и много трудно става преодоляването, когато има една страна, която е против. Свидетел съм бил, че се полагат много усилия, а освен че се полагат много усилия, те обикновено са безуспешни. В българската позиция няма промяна. Ако се постави такъв въпрос за промяна на вида мнозинство, с което да се взимат решенията, бъдете сигурни, че ще бъда категорично против, това поне е по силите ми като представляващ България в този формат. Към момента не е имало въобще такива разговори. Знаете, има друг тип решения, които се взимат с друг вид мнозинство, като примерно изборът на ключовите фигури в Евросъюза, на което станахме свидетели, но там е друго мнозинството, което е необходимо – много по-ниско от консенсуса. За разширяване или за някакъв друг тип решения, които да се взимат във формата Европейски съвет, не е ставало въпрос, поне на форумите, на които аз съм присъствал. Благодаря Ви.

#65 · speech

Станислав Богдански

ИТН

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаема госпожо Заместник-министър! Знаете, че проблемът, който сега коментираме, е налице от десетилетия, и смея да твърдя, че гръцката страна, която има подобен на нашия проблем, е много по-активна и е много по-активна в годините назад и затова те имат повече успехи във взаимоотношенията си с Република Северна Македония. Те имат успехи дори не при зачитане на правата на гражданите, а и при историческите въпроси. Не знам дали знаете, всички може би сме виждали космополитния паметник на Александър Македонски в центъра на Скопие, той официално се казва с безличното наименование „Воин на кон“. Тоест ние можем само да мечтаем за успехи в историческите въпроси може би. Аз ще засегна правата на българските граждани в Република Северна Македония. При срещи с такива граждани те са споделяли за много сериозни проблеми. Ще Ви споделя някои от тях. Те се опасяват да внесат официални сигнали. Става въпрос за отвличане на деца дори. Не знам дали знаете – деца на българи в Северна Македония са отвличани. Разбира се, случаите са приключвали благополучно, децата са връщани, но това е един способ за сплашване. Били са отвличани за почти цяло денонощие. Българи там са тормозени физически. Българи там са заплашвани. Чести случаи са получаване на заплахи чрез листчета в пощенските кутии – заплахи за смърт. Аз съм сигурен, че Външното министерство знае за тези случаи. За мен е недостатъчно България да защитава правата на българите там единствено на международните форуми, единствено на събитията, които са организирани от органите на Европейския съюз. Това трябва да е ежедневна дейност, чрез целия инструментариум, с който разполагате. Тук искам да кажа, че съм убеден, че по-голямтаа част от българското общество и по-голямата част от българския парламент стои зад Вас, ако Вашите действия са дори крайни и надвишават границите на дипломатическия тон. Вие сте служебен министър-председател и действате умерено, то е логично, по всички въпроси. Аз съм сигурен, че конкретно за този въпрос може да бъдете по-смел. Въпросът ми е: първо, ще поставите ли този въпрос на Срещата на върха на НАТО, както действа Гърция, между другото, от десетилетия – поставя този въпрос не само на срещите на органите на Европейския съюз, а и на срещите на върха на НАТО? Второ, предприемате ли други действия освен повдигане на темата при събитията, организирани от Европейския съюз, за да защитите правата на българите в Северна Македония?

#67 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Богдански, уважаеми народни представители! Аз не мисля, че прекалено острият тон би бил от полза. Мисля, че е по-добре да има балансирана политика. Естествено, в никакъв случай не трябва да позволяваме да бъдат засягани интересите и на българите, които са в Македония, и въобще интересите на България. Именно в тази посока се стремим да работим в рамките на служебното правителство, защото която и да е по-рязка промяна може да провали усилията, които са полагани през годините в посока на нормализиране на отношенията ни с Македония. Както отговорих и на госпожа Белобрадова – за това са нужни две страни, които да имат желание да имат нормални отношения. Към момента не виждаме такова желание от едната страна, и то не от нашата. От друга страна, абсолютно съм съгласен с Вас, че трябва да се защитават правата на българите в Македония. В процес на разработване във Външното министерство е финансов механизъм за процесуално представителство на българи, на които са им засегнати интересите в Македония. Работим по тази тема и предстои да се завърши – ако не ние, в следващото правителство. Мисля, че това е една много добра насока, в която си струва българското правителство да полага усилия. Благодаря Ви.

#69 · speech

Реплики От Герб-Сдс

Тях ги няма.

#70 · speech

Председател Росица Кирова

Няма. Господин Калоян Методиев има ли въпрос? Няма го в залата. Преминаваме към втория кръг от въпроси. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. (Реплика от народния представител Екатерина Захариева.) Благодаря, госпожо Захариева. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Също няма. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Пейков, имате думата.

#71 · speech

Манол Пейков

ПП-ДБ

Госпожо Председател! Уважаеми господин Главчев, преди малко повече от две седмици прекарах седмици в град Прилеп в Македония – информиран сте за това, във връзка с купуването на къщата на Димитър Талев, която най-накрая след едногодишни усилия фондация „Манол Пейков и приятели“ успя да придобие благодарение на повече от 2000 дарители – използвам тази трибуна, на които искам да благодаря. Думата ми е за следното – докато бях там, което ми направи много силно впечатление, е, че в десетките ми разговори с хора на абсолютно всички нива абсолютно никъде не срещнах враждебност, незачитане. Хората се отнасяха изключително топло и приятелски, включително всички институции. Това за мен беше малко изненадващо, защото в предходната година срещнах доста сериозни административни пречки, свързани с регистрирането на банкова сметка на фирма с цел закупуване на къщата на Димитър Талев. Въпросът ми е в следната посока… Един много интересен разговор имах с местен млад човек, издател, който ми каза: „Според мен най-големият проблем на двата народа е, че хората просто не се познават.“ Когато седиш в едно северномакедонско заведение, без значение в кой град, и слушаш музика (реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ), 50% от музиката е сръбска, 50% е македонска, българска музика просто не може да се чуе. С други думи, така да се каже, менталната сателитна чиния на македонеца е обърната на запад, обърната е към Сърбия повече от 30 години след раздялата с Югославия. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) В този смисъл въпросът ми е: какво се случва с прословутия Коридор осем, какво се случва с евентуалната ни жп връзка със Северна Македония. Моето дълбоко убеждение като гражданин и като народен представител е, че единственият начин е ние да затоплим връзките си на абсолютно човешко, базово ниво, което е предпоставка, разбира се, за затопляне на връзките и на политическо ниво за прозападна интеграция на Македония. За да направим това, ние трябва да имаме много по-сериозна комуникация – всякаква комуникация, но на първо място – транспортна комуникация. Благодаря Ви.

#73 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Пейков, уважаеми народни представители! Първо, поздравления, че сте придобили къщата на Димитър Талев, след това – моите впечатления от Република Северна Македония са същите. Хората на ниското ниво, хайде да използвам израза обикновените хора, макар че не обичам да използвам този израз, защото кои са необикновени тогава, та обикновените хора помежду си – северномакедонци да ги нарека, и българи, общуват много добре. Отнасяха се и много добре по време на посещението ми, вярно, че беше 2017 г., но то пък беше след един период, в който се нагнетяваха отношенията, беше точно в началото на подобряването, но хората винаги общуват помежду си добре. Аз винаги по този повод съм казвал, че политиците поне не трябва да им пречат да общуват добре. Хайде, дори и да не помагат – най-добре е да помагат политиците, но поне не трябва да пречат и хората ще общуват помежду си много добре. За Транспортния коридор № 8, а и не само той – това е по пътя на свързаността, естествено, че трябва да се развива, и то възможно най-бързо. Спомняте си, че беше направен опит и от предишното правителство за самолетна връзка, но нямаше интерес. Аз мисля, че това беше добър опит, трябваше да се опита наистина и това. Това е начин на комуникация. Всякакви начини на комуникация биха били полезни за сближаването между, така или иначе няма как другояче да ги наречем, двата братски народа. Благодаря Ви.

#74 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора, господин Главчев. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Имате думата, господин Таслаков.

#75 · speech

Стоян Таслаков

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Господин Главчев, моят въпрос е в контекста на обмена на студенти между двете държави. Има един проблем, който Министерството на образованието е създало пред приема на студенти от Македония по Постановление № 103 на Министерския съвет. Многократно институции в Македония знам, че са писали до Вас и са Ви информирали за този проблем, а той е следният: че срокът за прием на документи е до 7 юли, където българската страна изисква дипломи да бъдат приложени, за да може кандидат-студентите да кандидатстват в първия прием, което е технически невъзможно, тъй като издаването на дипломи в Македония става след 15 юли същата година. Моят въпрос е следният: дали поемате ангажимент в спешен порядък да се променят тези срокове, за да не изпуснем още една година да приемем македонски студенти в България? Благодаря.

#77 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Таслаков, уважаеми народни представители. Наясно съм с проблема, за който Вие говорите. Той е предизвикан от разликата в учебния календар и плана на Образователното министерство в Република Северна Македония. Отправил съм писмо до посланика ни в Скопие – да влязат в комуникация, за да може да се синхронизират, по някакъв начин да се съобразим и да може да се преодолее този проблем, за който Вие споменахте. Така че работим и в тази посока. Благодаря Ви.

#78 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте.

#79 · speech

Деян Дечев

БСП за България

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Главчев, част от моя въпрос беше засегнат частично и във въпросите на колегите, които се изказаха преди мен, и все пак би било полезно да получим повече информация какви конкретни стъпки смята да предприеме българското правителство в по-широкия контекст на отношенията с Република Северна Македония. Както заявих и в предния си въпрос, въпреки политическата нестабилност в България и политическата криза има теми, които имат широка обществена подкрепа, и темата с отношението на България към Република Северна Македония е една от тях. В същото време пасивността и липсата на конкретни действия от страна на българската държава през последните няколко години ни докараха до ситуацията, в която само да настояваме за изпълнението на вече поети ангажименти, е крайно недостатъчно. Затова наистина Ви моля да отговорите като министър-председател, в очертаващата се хипотеза да бъдете такъв още известно време, и като министър на външните работи, разбира се, отчитайки, на първо място, промяната на подхода към България от страна на новите власти в Македония, както и необходимостта от приемственост и последователност на българските действия, дали ще успеете да подготвите стратегия за развитието на двустранните отношения между България и Република Северна Македония, които да бъдат обезпечени при подготовката на новия бюджет. Мисля, че колежката Захариева леко засегна тази тема. Молбата ми е, ако може да отговорите с повече конкретика за наистина конкретни мерки и инструменти, ако наистина имате намерения в това отношение. Благодаря.

#81 · speech

Служебен Министър-Председател Димитър Главчев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Дечев, уважаеми народни представители! Аз мисля, че ако се спазват постигнатите договорености, това няма да е малък успех. Все пак имаме и Договор за добросъседство от 2017 г., а там има една историческа комисия, както знаете. Ако се спазват договорките и в нея, пак ще е напредък. Разбира се, че ще продължим да търсим и други методи, имам предвид проактивни, за взаимодействие. Може би да Ви прозвучи и странно, но на мен ми направи много добро впечатление постановката на маестро Карталов, която беше направена в Република Северна Македония. Споменавам съвсем нестандартен пример, но той е пак в тази посока, за която и Вие говорите. Но на етапа, на който са отношенията ни, мисля си, че ако те спазват договореностите, пак ще е напредък. Вече няколко пъти казах, че не се отказваме от подобряване на достигнатото ниво, но в сегашния момент ми се струва, че нека да постигнем да се спазват договорките от страна на Република Северна Македония – и това ще е напредък, пък защо не и други неща, едно от които Ви споменах. Благодаря Ви.

#82 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отговора, господин Главчев. Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Няма. От парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? Също няма. Независимите народни представители също нямат въпроси. С това вторият кръг от въпроси приключи. Колеги, преминаваме към отношение от парламентарните групи. Имате думата. Госпожо Захариева, заповядайте.

#83 · speech

Екатерина Захариева

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, господин Министър-председател и министър на външните работи, госпожо Заместник-министър, колеги! Аз ще бъда много кратка. Освен договорките и Договора, в който е описано всичко – там не е само историческа комисия, там е и култура. И изобщо не беше странен примерът Ви, между другото, господин Министър-председател – трябва да развиваме културата, театрите, трябва да си оправим инфраструктурата, трябва да правим повече бизнес и трябва наистина да полагаме усилия ние като по-зряла демокрация да подобрим отношенията си. Това, което обаче трябва ясно да им се подчертава, и мисля, че го правим всички ние и не трябва да се спекулира вътрешнополитически с тази тема. Моят призив е по-скоро към политическия елит там: предизборната Ви кампания свърши, започнете да си вършите работата. За съжаление, ние не сме много добър пример, уважаеми колеги, държим се доста често – и при вчерашното гласуване на правителството всъщност голяма част от партиите не бяха разбрали, че предизборната кампания е свършила и хората очакват от нас да вършим работа, та малко такава е и ситуацията в Северна Македония. Направи ми впечатление, че външният министър каза друго – малко след като министър-председателят му каза, че ще иска да предоговаря рамката, а пък после и Преспа – каза, че ще се стремят към членство в Европейския съюз. Така че ние трябва да се придържаме към договорките, трябва да правим всичко възможно, за да ги подпомагаме – тук съм съгласна с госпожа Белобрадова, не трябва да използваме тази тема за вътрешнополитически заигравки и трябва ясно да им показваме, че сме доброжелателни, че сме готови да помагаме, но няма да правим отстъпки от това, което е подписано и ратифицирано от техния парламент, и това, което е постигнато като договорка и одобрено от 27 държави. Между другото, многократно това им е подчертавано, колеги, и от посланика на Европейския съюз в Северна Македония е казано, че няма такава процедура, и от другите наши партньори, че преговорната рамка трябва да се изпълнява. Така че нека и ние, надявам се, да им дадем пример за това, което им пожелаваме, и след изборите да намалим малко патоса и да започнем да си вършим работата за това, за което хората са ни избрали.

#84 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря, госпожо Захариева. Отношение от парламентарната група на „Движение за права и свободи“.

#85 · speech

Искра Михайлова-Копарова

ДПС

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, господин Премиер, госпожо Заместник министър, дами и господа народни представители! Преди всичко бих искала да благодаря за всички отговори, които ни бяха представени от господин премиера и Министерството на външните работи, които показаха с пълна яснота, че България следва последователна политика по отношение на нашите съседи. Ние продължаваме линията на отстояване на позицията, че в интерес на България е нашите съседи да принадлежат към Европейския съюз, в това число и Република Северна Македония. Радвам се да чуя, че се оценяват, както Вие ги нарекохте, и нестандартни форми, господин Премиер, но това е начинът на влияние, на културно влияние и на поддържане на връзките между едни съседни държави, освен това е демонстрация на нивото, което България поддържа като страна – членка на Европейския съюз, във взаимоотношенията си с Република Северна Македония. Що се отнася до процесите, които текат в Северна Македония, те са, меко казано, смущаващи. Ние всички си даваме сметка за това. Могат да бъдат използвани и по-тежки квалификации. Можем да говорим за арогантно погазване, за опити за погазване на нормите и правилата в Европейския съюз, което ясно говори за непознаване на тези правила и норми. Можем да говорим за целенасочена конфронтация, която очевидно е в резултат на един неконтролируем национализъм. Виждаме до какво води национализмът в поведението на една страна. За съжаление, това е адресирано към България. Ние си даваме сметка, че е изключително важно България да следва цялата процедура на Европейския съюз по присъединяването на нова страна член и когато става дума за Северна Македония. Ние разчитаме, че българското правителство ще направи всички стъпки, когато те са необходими, за да гарантира спазването на правилата в Европейския съюз, на първо място. Освен това и аз ще се присъединя към апела на колеги, изказан вече, за това, че ние бихме могли да използваме още повече канали и възможности, за да покажем българската позиция и да ангажираме нашите партньори от Европейския съюз, не само Гърция, а и други страни – членки на Европейския съюз, всички страни – членки на Европейския съюз, които все повече и повече припознават България като един коректен партньор в Европейския съюз и биха проявили готовност да защитят нашите позиции при необходимост и с действията си да гарантират спазване на процедурите в Европейския съюз. Нашият апел е към това: могат да бъдат използвани всякакви канали, няма да е новост. България има представители в Европейския парламент, България има представители в Комитета на регионите на Европейския съюз, България има представителство в различни европейски институции, България има капацитета и силите при добра координация от страна на българското правителство и ангажимент на политическите сили в парламента да отстоява последователно позициите на страната ни и да се противопоставя на непремерените изказвания и очаквания може би от страна на Северна Македония. Още веднъж Ви благодаря. Имате пълната подкрепа за линията. Благодаря Ви.

#86 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря, госпожо Михайлова. Преминаваме към следващото отношение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Заповядайте, госпожо Белобрадова.

#87 · speech

Елисавета Белобрадова

ПП-ДБ

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател и министър на външните работи, уважаеми колеги! Ясно е, че механизмът работи. Няма нито едно доказателство, че той не работи, така че не може това да бъде темата на което и да е заключение след днешния ден. Ясно е, че позицията на Република Северна Македония не е просто част от някакво драчене, а касае сигурността на Балканите, касае промяната на пътя на Република Северна Македония. И "за това трябват двама" – което господин Главчев ни го каза един-два пъти, не е отговор. Защото става въпрос за сигурността на Балканите. Не можем с това – „за това трябват двама“, и с тази пасивна позиция ние да оставим процесите в Република Северна Македония да се саморазвиват, тоест, господин Главчев, от Вас наистина се очаква много по-сериозна проактивна позиция, особено от такъв министър-председател и външен министър, който всъщност е в проблема от толкова дълго време. Факт е обаче, че Македония, Република Северна Македония, извинявайте, определено има поведение на страна, която не желае да участва в тези процеси. Тъй като споменахте Унгария, нежеланието на Република Северна Македония често пъти е стимулирано от най-различни страни и Вие това много добре го знаете. Знаете много добре, че Република Сърбия и няколко други държави спомагат Република Северна Македония да не участва в един истински договорен процес с България. И като казахме Унгария, още в предизборната си кампания господин Мицкоски обясняваше на избирателите, че ще получи отнякъде 1 милиард, и след изборите получи този 1 милиард. Едновременно с това Унгария оглави Европейския съюз и оглавявайки Европейския съюз, всъщност финансира едно правителство, което има абсолютно антибългарска позиция. Ние това не го адресираме по никакъв начин, но и ни навежда на една друга мисъл – за това, че всъщност проактивната позиция на определена държава не се изразява само с ноти, не се изразява само с думи, не се изразява само с положително отношение, очевидно се изразява и по други начини. И сега не искам да кажа, че ние трябва да предвидим 1 милиард, който трябва да дадем на Република Северна Македония, но очевидно има и други пътища, по които нашите отношения могат да се подобрят. И това, което всъщност ми направи впечатление във Вашите отговори, е, че Вие не отговорихте на един въпрос, който за мен беше много важен: какво искате Вие? Госпожа Захариева попита какво искате Вие като Министерство на външните работи от нас – ние да предвидим за Вас, за да можем да го финансираме, да го включим в бюджета за края на годината. Не чухме Вашите предложения! В интерес на истината, през последните две години това, което ние наистина имаме като проблем, е, че не получаваме от Министерството на външните работи стратегия, която да бъде финансирана. Стратегия! След като сте толкова надълбоко в процесите, Вие трябва да ни предоставите възможност как ние да финансираме, както и какви пари да дадем за подобряване на отношенията с Република Северна Македония, за финансиране на всички проекти. Тук стана въпрос за къщата на Талев, за която трябваше просто да има фондация, която да я купи, преди правителството да вземе каквото и да е решение. Разбирам, че Вие не сте били през цялото време на това място, а сте служебен премиер, така че няма как да отговорите на всички въпроси, но това, на което може да отговорите, е за конкретни предложения, които да бъдат финансирани в рамките на следващия бюджет. Няма как да не можете да предложите подобни мерки. Включително за да може да бъде решен и проблемът, който колегата Ангелов постави за правната помощ. Защото той постави въпроса за финансиране на правната помощ, но Външното министерство трябва да даде механизъм, по който тази правна помощ да бъде оказана, за да може да бъде финансирана. Тоест всички отговори за това какво трябва да бъде финансирано, са в Министерството на външните работи и отговорност на Министерството на външните работи е да даде възможност на Народното събрание да финансира ясна политика за Република Северна Македония. Благодаря Ви.

#88 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря, госпожо Белобрадова. Преминаваме към следващото отношение – от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Костадинов, имате думата.

#89 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря, госпожо Председател. Практиката е показала, че отношението към Македония винаги е било максимално полезно и продуктивно за българската национална кауза тогава, когато е било твърдо – не остро, не провокативно или конфронтационно, а твърдо! Какво означава твърдо отношение? Просто казваш нещата такива, каквито са. Заявяваш ясно и категорично, че няма да допуснеш фалшификация на историята и няма да допуснеш по никакъв начин каквито и да било репресии върху българите в Македония. Тези две неща ние трябваше да преследваме като отче наш в отношенията си както с Македония, така и с нашите партньори в Европейския съюз по отношение на българската политика и на европейската политика в така наречените Западни Балкани. Защото, формално погледнато, незнайно защо, но Македония се води част от Западните Балкани, въпреки че географски е в Източните, но това е друга тема. Ние обаче това нещо не го правехме. В един момент започнахме да го правим, после, както винаги, разбира се, типично за всяка една държава, в която всъщност няма държавност в нея, изпразнена от съдържание и управлявана отвън, от чужди политически, икономически и военни центрове, променихме своята политика. До момента, в който България беше наложила вето върху преговорите с Република Македония или Северна Македония, както е известна вече, ние имахме успех в отношенията си. Тогава беше подписан и Договорът – на Илинден през 2019 г., когато всъщност се отпуши, така да се каже, възможността за разговори и за преговори с Македония – двустранни в началото. Само че през 2021 г., точно преди три години горе-долу, някъде по това време беше, беше извършено национално предателство. Правителството, което беше тогава – на четворната коалиция, ПП-ДБ и БСП, тогава от БСП гласуваха въздържал се, ИТН бяха против. Нали така беше – против? Въпреки че бяха в правителството към онзи момент. (Реплика от ИТН.) Така. Тогава с помощта и на ГЕРБ и ДПС, които също подкрепиха падането на ветото, беше извършено най-крупното национално предателство. Тогава ние предупредихме, че това, което в момента коментираме, ще се случи. Ако не беше извършено това крупно национално предателство, днес това изслушване нямаше да съществува, просто нямаше да има основания за него. Предупреждавахме, че веднага след това ще се отвори вратата на ада за нашите сънародници там, само че никой не ни чу. Защо? Защото аз ще Ви припомня тогава нещо, което беше казано на Председателския съвет. Христо Иванов – тогавашният председател или съпредседател на Коалицията „Демократична България“, каза, че е ходил да разговаря с френския посланик, той му е казал каква формула са измислили те, прословутото френско предложение, забравяйки, разбира се, че имаме една много стара българска поговорка: „Гаранция – Франция!“, ние се доверихме за пореден път на французите и както се вижда, бяхме излъгани. Тук хубавото в лошото е, че не сме излъгани само ние обаче, излъган е целият Европейски съюз. Добрата новина от последните няколко дни е, че всички европейски отговорни фактори заявяват, че няма как да има предоговаряне на тази договореност вече по отношение включването на българите в преамбюла на македонската Конституция. Но какво от това? В интерес на истината, ако нашите братя и нашите сънародници в Македония, защото те са такива – нищо, че една част от тях не се изявяват като българи, ако те, особено сегашното управляващо мнозинство там на ВМРО-ДПМНЕ, имат малко повече разум в главата си, те биха направили следното нещо – не че искам да им давам съвети, но те могат да впишат българите в Конституцията и след това да приемат поправка в законодателството, с което да премахнат всъщност квотното разпределение на всички политически и управленски длъжности в македонската държава, в резултат на което просто няма да има никакъв смисъл от това, че са записани българите в Конституцията, защото няма да има никаква полза от това нещо. Но те няма да го направят поради ред причини. Между другото, една от причините е свързана и с това, че ако пък в един момент българската политика се промени, нещата за Македония могат да се случат така, както се случиха за македонците в Албания. Защото от няколко дни насам, всъщност от около една седмица, в Македония има голям скандал заради резултатите от преброяването в Албания, което е много интересно. Защото там броят на така наречените македонци спадна повече от два пъти – с 60%, от близо 6000 на 2300. Защо? Защото преди няколко години беше признато официално – през 2017 г., българско малцинство в Албания, след което, когато вече няма ситуация на притискане и когато няма и фалшификация на преброяването, една голяма част от нашите сънародници в Албания, които преди това се пишеха всякакви други, само не и българи, защото не им беше разрешено, сега вече съвсем спокойно успяха да изразят своята етническа принадлежност и да покажат националното си самосъзнание такова, какво е, а именно българско. В резултат на което българите се оказаха изведнъж изненадващо третата по численост малцинствена група в Албания след гърците и циганите – 7300 души. А реално те са повече, защото, като сложим и бройката на македонците, които са 2300, като сложим и така наречените бошнаци, които са още 3000, а това са българите мюсюлмани в Гора, една част от тях, реално бройката отива на 13 – 14 хиляди човека. А това нещо, това число след 10 години, повярвайте ми, ще бъде още по-голямо. Защото има много хора, които в Албания казваха и продължават да казват: „Като не ни дават да бъдем българи и не ни позволяват да се определяме като българи, ще се определяме като всякакви други.“ Този процес на избистряне на националното самосъзнание на нашите сънародници там тепърва ще се задълбочава и българите ще стават все повече и повече. Същото нещо би могло да се случи и в Македония, където при една абсолютно освободена от репресии и от фалшификации политическа уредба, повярвайте ми, при едно преброяване на населението, свободно от манипулации, в Македония ще се окаже, че имат поне 70% българско население. Поне! И това нещо управляващите го знаят. И тук е моментът, и с това ще приключа, да обърна внимание на хората, които в момента управляват държавата, защото те очевидно ще управляват поне още няколко месеца – единственият начин да бъде защитавана българската национална позиция, е да имаме твърдо отношение към политическия елит в Македония. Не, пак повтарям – не конфронтационно, не провокативно, а твърдо! Какво ще рече това? Казваме ясно и категорично: в Македония се говори на български език и населението в Македония, което е славянско, е българско. Точка по въпроса! Македония е втората българска държава на Балканския полуостров! Точка по въпроса! Това се казва категорично и навсякъде! Така, както гърците го казват за тяхната история, която, между другото, е пак доста сериозно фалшифицирана, защото гърците и македонците в това отношение водят наистина много оспорвана борба кой е по-голям фалшификатор на историята!

#91 · speech

Костадин Костадинов

Приключвам, благодаря. Когато ние започнем да го казваме това нещо и когато нашите партньори го разберат, когато го осъзнаят, когато го знаят, оттам насетне вече няма да позволим някой друг да се вклинява в нашите отношения с така наречените ни партньори. А нашите партньори трябва да бъдат изцяло на нашата страна, а нашата страна е страната на истината. А истината е, че Македония е българска, била, е и ще бъде! Втора българска държава на Балканския полуостров, втора българска държава в Европа! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#92 · speech

Председател Росица Кирова

Отношение от „БСП за България“? Няма. Отношение от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Заповядайте, госпожо Митова.

#93 · speech

Павела Митова

ИТН

Благодаря, госпожо Председател. Достатъчно показателно е, че ние извършваме изслушване на служебния министър на външните работи и премиер на България по този въпрос, поискано от народните представители от Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ, които очевидно продължават да си задават въпроса дали България ще отстъпи от вече договорените условия, както и от вече предприетите планирани действия за защита на българските национални интереси. За да стигнем до този момент, в който български народни представители да се питат дали България ще отстъпи от националните си интереси, преминахме през един етап на абсолютно безвремие по отношение на нашите двустранни взаимоотношения с Република Северна Македония, в който достатъчно пъти бяха подлагани под въпрос нашите позиции по отношение на историческите въпроси между двете държави и неспазването на договорите ни за приятелство и добросъседство. Имаше управления в страната ни, които бяха по-склонни да се поддават на външен натиск за това да не се спазват интересите на българските граждани в Република Северна Македония, за да може да се постигне някакъв дивидент за политическите формации на европейско ниво, отколкото да отстояват интересите на нашите съграждани зад граница. Аз съм изумена, когато наблюдаваме процеси в държавата, като свалянето на правителство от наша страна именно заради позицията на определени премиери спрямо Република Северна Македония, които след това да казват, че това не се е случвало и те просто са напуснали управлението с нас. Не, не сте го напуснали, колеги, ние Ви свалихме и Ви свалихме благодарение на Вашето отношение спрямо този казус. В момента ние отслабваме за пореден път позицията на България спрямо Република Северна Македония, спрямо всичките ни европейски партньори със самия факт, че ние самите си задаваме въпроси дали България ще отстъпи, или няма да отстъпи от собствената си позиция. Ние трябва да се научим на това да отстояваме нашите собствени позиции, и да чувам представители на „Продължаваме промяната“ да си задават въпроси и да задават въпроси към служебния премиер в момента дали не трябва да направим нещо, за да се отпуснат средства за българите в Северна Македония, аз наистина съм изумена. Вие не сте ли информирани за това какво се е случвало на Съвета за сигурност при президента, където са обсъждани тези въпроси по време на правителството с „Има Такъв Народ“? Обсъждан е този въпрос и какво правеше Вашият финансов министър, за да отпусне тези средства, за да може да има някаква културна дипломация или правна защита на българите в Република Северна Македония? Едно голямо нищо. И сега излизат някакви представители на „Продължаваме Промяната“, които се жалват за българите в Северна Македония, което е абсолютно безочие. Благодарение на „Има Такъв Народ“ и Президентството изобщо има условия в нашата позиция по отношение на започването на преговорите и отварянето на Втора междуправителствена конференция с Република Северна Македония и е крайно време ние да признаем това, защото България в момента, защитавайки собствената си позиция спрямо Северна Македония, защитава европейските ценности и правила, борейки се за едно равноправие и добросъседство, които са основни принципи на Европейския съюз. И всички евроатлантици, които се биете в гърдите тук, трябва да отстоявате именно това. Самият факт, че в момента дискутираме подобна тематика в Народното събрание, отслабва нашата позиция, защото това означава, че ние се чудим дали ще отстъпим, или няма да отстъпим. Това е абсурдно само по себе си. Ние никога няма да отстъпим от тази позиция и това е благодарение на малкото останали народни представители, които изобщо си дават сметка какво означава национален интерес. Благодаря Ви.

#94 · speech

Председател Росица Кирова

Благодаря за отношението, госпожо Митова. Колеги, с това точката от дневния ред е изчерпана. КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ, от място.) А ВЕЛИЧИЕ? Няма ли да ги поканите за отношение?

#95 · speech

Председател Росица Кирова

Прощавайте, не виждам никого от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ в залата (шум и реплики), както и независимите народни представители. Затова тази точка от дневния ред е изчерпана, колеги. Преминаваме към девета точка от седмичната ни програма. (Шум и реплики, смях.)

#96 · speech

Председател Рая Назарян

Колеги, преминаваме към трета точка за деня: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА АТАНАС ЗАПРЯНОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА НЕУЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПОД НИКАКВА ФОРМА С ЖИВА ВЪОРЪЖЕНА И НЕВЪОРЪЖЕНА СИЛА ВЪВ ВОЕННИЯ КОНФЛИКТ В УКРАЙНА. Моля от вносителите, заповядайте за изложение.

#97 · speech

Борислав Гуцанов

БСП за България

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Според парламентарната група на БСП това е една изключително важна тема. Коментирахме я преди малко и на закритото заседание, тъй като светът не е същият от февруари месец 2022 г., и ако някой не си дава сметка, че голяма част от процесите, да не кажа почти всички процеси, които се случват в Европа, в света, в България, са зависими от този военен конфликт, който отдавна излезе извън пределите единствено и само на специалната военна операция и касае вече всички измерения на живота в света – политически, икономически, военни... Светът надали ще бъде същият след началото на този военен конфликт и след неговия край. Дано той да бъде по-бърз и да бъде с мирно решаване на въпроса, а не с постоянна ескалация на конфликта. Това, което нас ни притеснява, е, че в България през тези две години направихме всичко възможно – направихте, тъй като БСП винаги сме били против, да се ангажираме с предоставяне на значителни количества боеприпаси, уж с отпаднала необходимост, но водещи, според нас, до рязко намаляване на боеспособността на Българската армия благодарение на изпразнените складове. Независимо колко министри на отбраната ще ни обясняват, че наистина тези боекомплекти, боеприпаси не са били необходими, всички разбираме, че това е твърде далеч от истината. Стигна се дотам, че да се предоставят ракетите С-300, уж негодни, но без да се уточнява техният брой, с което отново намалява възможността за защита на критичната инфраструктура, за защита на столицата – остана твърде неясен този въпрос. Дадоха се средства за последните близо пет години, вече шест, около 9 млрд. лв., без да има нищо налично – говоря за прословутите самолети F-16 Блок-70, като първите осем се платиха 100%, още ги няма, плати се част от вторите осем, разбира се, че също ги няма. Купиха се от милиард и 220 милиона, които бяха гласувани 2018 г. от Народното събрание за модернизация на Сухопътните войски, машини за 1 млрд. 370 милиона, но вече не лева, а долара, също машини „Страйкър“, които са с много съмнителна пригодност, отдавна излезли от въоръжение и отдавна не това, което е необходимо за съвременни бойни условия. Тоест извършиха се дейности, които няма как нас да не ни притесняват. И да, винаги се говори, че няма да има изпращане на жива сила под каквато и да е форма, но след всички тези действия, честно казано, не знам дали има някой разумен и здравомислещ човек, който да няма притеснения от това, което се случва. По време на предизборната кампания внесохме искане да има изслушване на едно от извънредните заседания именно по този въпрос, тъй като имаше тогава Асамблея на НАТО в София. На тази асамблея се коментираше оръжията, които се предоставят на Украйна, да могат да се ползват дълбоко в територията на Русия, което, господин Генерал, Вие разбирате, че вече сме в коренно различна хипотеза, ако това се даде като опция и като възможност. Тогава ние внесохме, че искаме категорично това да бъде против, независимо по какъв начин са достигали наши оръжия в Украйна. И второ, с решение на Народното събрание да бъде изключена възможността под всякаква форма наши въоръжени сили да отиват като жива сила в Украйна. Това нещо обаче не беше разгледано, което разбирате, че няма как да не ни притесни. Фактът, че не беше допуснато от мнозинството тогава, когато управляваха ГЕРБ, „Продължаваме Промяната – Демократична България“, това да бъде гледано, не може да не възбуди определени въпроси. Това е причината, че още първото искане със сформирането на Петдесетото народно събрание е отново да се гарантира и ако трябва, да се вземе решение на Народното събрание, че по никакъв начин няма да се разреши изпращане на български контингент в Украйна. БСП сме считали, преди малко го говорихме това нещо, че по никакъв начин ние не трябва да се намесваме в този конфликт, освен по един-единствен – мирни преговори. Нищо друго не трябва да ни свързва и смятаме, че това е градивната, умната позиция, която трябва да се направи. Затова Ви молим, господин Министър, по всякакъв начин да гарантирате и ако е необходимо, за втори път го казвам, да се вземе решение на Народното събрание, за да бъде затворена тази тема, а не постоянно да имаме притеснения за това какво ще се случи и да не стане така, че след въоръжението да отидат и наши войници на фронта в Украйна. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, правя формално предложение да удължим работното време до изчерпване на тази точка, защото е два без двайсет, и мисля, че е редно, когато е започнато, да приключим по точката. Благодаря и Ви моля да го подложим на гласуване, госпожо Председател.

#98 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Гуцанов. Ще изчакам да влязат колегите и ще подложа на гласуване процедурното Ви предложение за удължаване на работното време до приключване на тази точка трета за днешния ден. Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване на работното време до приемане и изчерпване на точка трета за днешния ден. Гласували 165 народни представители: за 121, против 6, въздържали се 38. Предложението е прието. Заповядайте да обосновете желанието си за прегласуване, господин Гаджев.

#99 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Искам прегласуване, за да дадем възможност на парламентарната група на БСП, които са вносители на предложението, да се съберат, защото половината явно нямат интерес към темата.

#100 · speech

Председател Рая Назарян

Моля, режим на прегласуване. Гласували 164 народни представители: за 135, против 8, въздържали се 21. Предложението е прието. Господин Запрянов, заповядайте да изложите информацията по поставените въпроси. Имате 10 минути. (Шум и реплики.) Колеги, моля Ви да запазите тишина!

#101 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господи Гуцанов, уважаеми господин Иванов, благодаря за възможността да говоря от тази най-висока трибуна по темата, която считам за изключително важна и директно свързана с нашите национални интереси и националната ни сигурност. Малко съм озадачен какъв точно смисъл се влага в понятието „жива въоръжена и невъоръжена сила“, но независимо от това изпитвам задоволство от факта, че и за Петдесетото народно събрание въпросите за сигурността и отбраната заемат важно място. Личното ми убеждение е, че основният мотив този въпрос да бъде зададен, е истинската загриженост за мъжете и жените в униформа и за въоръжените ни сили. Конкретният въпрос безспорно е важен. В Министерството на отбраната разбираме, че в част от обществеността има притеснения по отношение на войната в Украйна и ролята на България в нея. Свидетели сме на мощна вълна на дезинформация по този въпрос, особено в социалните медии, която целенасочено влияе върху естествените страхове на хората. За съжаление, провокативни и изцяло неверни изявления за – цитирам: „изпращане на наши войници да се бият в Украйна“, бяха направени от отделни политици. Няма как това да не предизвика сериозно безпокойство, отчитайки фактите, които подобни действия имат не само върху общественото мнение и единството на нацията, но и върху състоянието и готовността на самите въоръжени сили. Многократно и в различни формати тези изцяло неверни твърдения бяха опровергавани и в момента на сайта на Министерството на отбраната в интернет може да прочетете официалната позиция на правителството по този въпрос. А тази сутрин на закритото заседание самият министър-председател на няколко пъти отговори на въпроса. Затова, за да спестя времето Ви, като служебен министър на отбраната искам за пореден път да заявя най категорично, както и господин Гуцанов ме прикани, че изпращане на въоръжени или невъоръжени български военнослужещи в Украйна по какъвто и да е повод никога не е било обсъждано, не се обсъжда и няма да се обсъжда. Повтарям – такъв въпрос никога не е поставян нито пред политическото, нито пред военното ръководство на Министерството на отбраната, още повече че това е въпрос единствено във Вашите правомощия, на Народното събрание. Благодаря.

#102 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към първия кръг въпроси. От ГЕРБ-СДС – господин Гаджев, имате думата.

#103 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпреки мижавия интерес от страна на вносителите към собствената им точка, които не можаха да съберат дори и половината си парламентарна група да присъства, да отбележим, че все пак явно не са излезли от предизборната си кампания и така искат да открият своята собствена предизборна кампания. Въпреки изключителния професионализъм при създаването на нови термини, като „жива въоръжена и невъоръжена сила“ – може би имат предвид военнослужещи и изпращането на военнослужещи, и въпреки непознаването на Конституцията и законодателството на България, че решението за изпращане на военнослужещи в каквато и да е мисия е единствено и само на Народното събрание, искам оттук ясно да заявя трайната позиция на ГЕРБ, която сме я заявявали неколкократно винаги, когато са излизали такива партенки, че ГЕРБ няма да позволи изпращането на български военнослужещи в Украйна и по този начин България да влезе в конфликт. Точка! Няма да позволим и никога няма да има такава точка, която да е внесена. Всичкото това говорене, всъщност дали само предизборно, дали с цел всяване на страх в обществото, предполагам се отразява и на самите военнослужещи. Тук все пак ще използвам случая, господин Министър, да задам въпроса: отразява ли се на морала на военнослужещите това постоянно говорене и всяване на страх от дадени политически сили, че едва ли не България ще се включи по този начин в конфликта и ще се изпращат военнослужещи? Как се отразява това на българските военнослужещи? Благодаря.

#104 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Гаджев. Господин Министър, заповядайте да отговорите. (Шум и реплики.) Мога ли да помоля залата за малко тишина! Много силно се чува как се смеете.

#105 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Гаджев, нашите военнослужещи се готвят за война, което е вярно – извършваме бойна подготовка на въоръжените ни сили, за да може да защитават териториалната цялост на страната. Повече ме безпокои не влиянието на тези, така да се каже, фалшиви новини върху въоръжените ни сили, колкото върху обществеността, което, да, господин Гаджев, силно засяга желанието на гражданите да се присъединят към въоръжените ни сили, да наберем необходимото количество войници. Да, влияе върху желанието за постъпване във висшите ни военни училища. Ето това ме притеснява. Благодаря.

#106 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Министър. От Движението за права и свободи има ли въпрос? Господин Анастасов – заповядайте.

#107 · speech

Станислав Анастасов

ДПС

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми министър Запрянов, като колегата Гаджев също няма да губя от парламентарното време. Много интересно е формулиран въпросът от вносителите – жалко, че не ги чухме – въпрос, на който горе-долу може да се отговори с да и не. Мисля, че отговорът е даван многократно и еднозначно. Ние от Движението за права и свободи също имаме ясна позиция. Няма да допуснем български военни да отидат на фронта, но и никой не го иска от нас. Това трябва да се чуе много ясно в тази зала. И най-вече да отправим един ясен сигнал към онези политически сили и онези хора, които седят в някои институции, да спрат да злоупотребяват с темата и да всяват страхове в българското общество. Съжалявам, колеги, но тази тема наистина е прекалено чувствителна, за да си правите политиката с нея. Ако сте стигнали дотам да си правите политиката само с нея, нещата не са добре за Вас самите. Все пак, разбира се, ние сме демокрация, никой не може да спре другия да прави грешки – заповядайте, но посланието е ясно: български войски по никакъв начин и под никаква форма, жива въоръжена и невъоръжена сила, няма да участва във военния конфликт в Украйна, но и никой не го иска от нас. Така че дебатът ще бъде доста ненужен и Ви предлагам да спестим от това ценно парламентарно време и да се съсредоточим върху по-смислени работи, за които избирателите са ни пратили тук. Благодаря Ви.

#108 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря, господин Анастасов. Тъй като нямаше въпрос, господин Министър, няма нужда да отговаряте. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ има ли въпрос? Заповядайте, господин Лорер.

#109 · speech

Даниел Лорер

ПП-ДБ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, благодаря, че сте пред нас за това безсмислено изслушване, на което за пореден път трябва да слушаме ненужен дебат по една ненужна тема, за която сме заявявали многократно и ще го повторим още веднъж, този път и от името на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – България няма да изпраща въоръжени сили за конфликта в Украйна и никой не го желае от нас. Нека да разширим обаче въпроса и да Ви дам възможността да отговорите категорично на българската общественост на следващата спекулация: дали на предстоящата среща във Вашингтон България смята да заеме позиция за изпращане на сили. Ще Ви помоля да отговорите на този въпрос, за да предотвратим разгръщането във времето на поредната популистка кампания, чиято цел е само и единствено да плаши българското общество. Благодаря Ви.

#110 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Лорер, за въпроса. Господин Министър – заповядайте да отговорите.

#111 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Уважаема госпожо Председател! Ще бъда кратък. На срещата на високо равнище във Вашингтон няма да се разглежда такъв въпрос, който да задължава страните да изпращат въоръжени сили и да участват в конфликта в Украйна.

#113 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Министър, да цитирам Ваше изказване: „По отношение на предоставянето на помощ на Украйна ще продължим без посредници.“ Такова е желанието. Когато украинската страна иска да закупи от България определено оборудване, то да бъде извършвано без посредник от нашата страна спрямо украинската, тъй като посредниците оскъпяват продукцията, иначе казано, вдигат цената и това не е изгодно за Украйна. Обикновено експертите казват, че между 20 – 40% е оскъпяването, а някои твърдят, че може да бъде и повече. Това, което аз съответно искам да Ви питам, е: ако те имат проблем с набирането от наличния състав, и там ли ще им помогнете по някаква линия? И след като Вие работите без посредници и отговорността пада върху Вас, как точно това оборудване и нашето оръжие съответно ще бъде използвано? Защото ние бяхме свидетели как с българско оръжие, подарено на Украйна, бяха обстрелвани български селища, населени с българи, в Украйна от самите украинци с нашето оръжие. Така че Вие носите реална отговорност, директна отговорност за това, именно защото най-малкото работите без посредници. Ще изисквате ли за в бъдеще такива гаранции, за да не стане отново така, че да се повторят тези случаи, когато наши сънародници в Украйна са потърпевши и са пострадали от българско оръжие? Благодаря.

#115 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Първо, да уточним за какво се отнася. Става въпрос за желание на украинската страна при закупуване на оръжие от българския Военно-промишлен комплекс и българските предприятия да има директни договаряния, а не чрез посредници. Министерството на отбраната и българското правителство не е оторизирано да се бърка в частни търговски сделки на нашите предприятия и фирми при износа и вноса на оръжие, освен да осъществяваме контрола за внос и износ. Така че за посредници няма как аз да Ви отговоря по темата за военно-техническата помощ , тъй като тя се извършва между правителствата на двете страни. Няма как да има посредници. Всички решения на Министерския съвет за предоставяне на военно-техническа помощ се съгласуват и подписват между украинската страна и българската страна. Това не са търговски сделки. Благодаря.

#117 · speech

Иван Иванов

БСП за България

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Понеже тук чухме господин Гаджев да прави езикови еквилибристики, ми се струва, че проблемът, господин Гаджев, е изцяло във Вашата парламентарна група и във Вашата партия, защото на избори отивате Вие поради категорична неспособност – вчера видяхме – да съставите правителство. (Реплики от народния представител Христо Гаджев. Реплика от народния представител Цончо Ганев.)

#119 · speech

Иван Иванов

Аз отговарям кой се готви за избори и защо не е…

#120 · speech

Председател Рая Назарян

Темата на изслушването не е кой се готви за избори – темата на изслушването е друга. Моля да се придържате към нея. Задайте си въпроса към министъра.

#121 · speech

Иван Иванов

Госпожо Назарян, очевидно отивате на избори, защото вчера не можахте да сформирате кабинет – истината.

#123 · speech

Иван Иванов

Ние казахме. (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.) Понеже беше отворена темата, госпожо Петкова, от господин Гаджев, така че ние я връщаме. Нормално е да върнем топката. Уважаеми господин Министър, слушах внимателно Вашето изказване и искам да ми кажете кога сменихте името – Министерство на войната, а не на отбраната. Преди малко много точно и ясно Вие казахте, че нашата армия се готви за война. С кого, господин Министър, се готви за война нашата армия и кога ще започне тази война? Защото на нас ни стана изключително интересно с кого ще воюваме. Искаме да чуем, защото, поне доколкото си спомням, последно Министерството се казваше „на отбраната“. Работата на това Министерство е да защитава националната сигурност на страната и да отбранява. Воюването означава агресия и атака. С кого ще воюваме ние – да ни отговорите. Ако е някакъв Ваш лапсус, обяснете как сте го направили. Благодаря.

#125 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Благодаря, госпожо Председател. За цялата 1300-годишна история нашите въоръжени сили са се готвили за война. Основната мисия, първата мисия – това е отбранителната. Всъщност цялата дейност, която въоръжените сили извършват, господин Иванов, е подготовка за водене на бой и бойни действия. Това, което виждате на полигоните, не са маршировки, а са бойни стрелби за водене на бойни действия. Съгласно Конституцията ние трябва да подготвим нашата армия да води бойни действия и ако някой нападне България, това е война – да водим такава война. Ние нямаме агресивни намерения към никого от нашите съседи. Това Вие сте го записали в държавните документи – в Стратегията за национална сигурност е записано, в Отбранителната ни стратегия. Но ние не можем да се готвим за гасене на пожари. Благодаря.

#126 · speech

Председател Рая Назарян

И аз Ви благодаря. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“ има ли въпрос? Господин Йорданов, имате думата.

#127 · speech

Тошко Йорданов

ИТН

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър! Колеги, ясно е, че това изслушване – как да кажа – е закъсняло и не е за този Министерски съвет. Цялата драма – ще Ви припомня, затова си го извадих на телефона, за да го цитирам точно – започна в края на февруари, когато френският президент Макрон заяви, че „изпращането на западни сухопътни войски в Украйна не бива да се изключва в бъдеще“ и че на този етап нямало консенсус. Проблемът дойде оттам, че повечето държави в Европа и в НАТО казаха, че не са съгласни с това изявление, а българският министър-председател, който се занимава със сапун – Денков, и тогавашният военен министър Тагарев мълчаха, не изявиха ясна позиция на България по темата. Започнаха да се ширят слухове. Тук в тази зала ги изкарахме и двамата на някакво изслушване и трябваше да им задаваме около 30 или 40 минути един и същи въпрос: каква е позицията на България по изявлението на Макрон и какво е казал Тагарев, който е бил там на тази среща? Тагарев така и не отговори! 30 или 40 минути го въртяхме на шиш и не каза. Накрая Денков излезе – пак не отговори на въпроса каква е била позицията на България тогава на тази среща с Макрон, и каза: „Докато аз съм министър-председател, няма да има войски“, а той щеше да подава оставка след два дена. Оттам е проблемът, че тогавашното правителство начело с Тагарев и Денков мълчаха като мек сапун в турска баня. Това е проблемът. И сега сме извикали другия министър да му задаваме въпроси за някого – той не носи отговорност за глупостта на Тагарев или на Денков. Затова аз нямам въпрос – просто казвам, че това е закъсняло. Онези, които трябваше да отговарят, не отговориха, омъглиха се. Слава богу, единият от тях повече не е и военен министър, че беше голяма трагедия с него. Благодаря.

#128 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря, господин Йорданов. От парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ има ли въпрос? Няма. Преминаваме към втория кръг въпроси. От ГЕРБ-СДС? Също няма. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Няма въпрос. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще зададете ли въпрос? Няма въпрос. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ втори въпрос желаете ли? Заповядайте.

#129 · speech

Кирил Тодоров

ВЪЗРАЖДАНЕ

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Във Ваше интервю казвате, че обмисляте възможността за връщане на наборната военна служба. За нас това е много важен въпрос, защото ние всеки ден получаваме стотици запитвания по този повод. Също така по наша информация тази година повече от 1000 офицери от Българската армия ще преминат в резерва и по този начин ще се предизвика остър дефицит от команден състав в Българската армия. В тази връзка моят въпрос е: какви мерки сте предприели като служебен министър на отбраната за преодоляване на този остър проблем във въоръжените ни сили? Благодаря.

#131 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Тодоров, уважаеми госпожи и господа народни представители! Никога, дори в Проекта на Бяла книга и прегледа, който сме извършили, не сме поставяли понятието „наборна военна служба“. Ние се придържаме към записаното в Конституцията на Република България за задължителна подготовка на гражданите за защита на Отечеството. Да, такива анализи се извършват, но те не касаят връщането на наборната служба, войнишката служба, каквато Вие имате предвид. Тъй като ние сме служебен кабинет, нали не си представяте, че служебен министър на отбраната ще постави за разглеждане такъв сериозен въпрос пред Народното събрание? Предпочитам това да бъде въпрос на едно политически избрано правителство с дългосрочен хоризонт. Да, ние имаме анализи и сме готови при избор на министър на отбраната с политическа функция и подкрепа да въведем някаква задължителна подготовка. Вие знаете, и в Сърбия, и в другите страни около нас се обсъждат тези въпроси – имам предвид Румъния, в много от натовските държави. По отношение на офицерите – да, числото не е такова, каквото Вие посочвате. Нямаме извънредно уволнение на офицерски кадри. Даже имаме обратна тенденция – желание за удължаване срока на служба на една категория от офицерите, които са упражнили правото си на пенсия и на които по изключение може да им бъде удължен срокът до една година, което използваме като инструмент за най-ценните ни офицери – да им удължим срока. Големият проблем, за да го решим – военните училища. Затова, когато отговарях на първия, основния въпрос, казах, че ние трябва да постигнем комплектуване на курсантските длъжности особено за Сухопътните войски, където е най-голям некомплектът от офицери, и подадените бройки курсанти за Велико Търново да бъдат попълнени. Засега във Военновъздушните сили Военновъздушното училище набира дадения му лимит от курсанти. Военноморското училище – също, миналата година имаше отстъп – надявам се тази година да постигне комплектуване. За да решим въпроса с офицерите, ако редовното обучение, четиригодишното обучение в университета не сработи, имаме разработена програма за привличане на българските граждани, които имат подходяща бакалавърска или магистърска диплома, чрез краткосрочно обучение в Националния военен университет да получат бакалавърско военно образование и да получат военно звание с цел решаване на некомплекта от офицери. Благодаря.

#133 · speech

Иван Петков

БСП за България

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин служебен Министър на отбраната! Планирано е в близко бъдеще да се започне работа по Черноморската оперативна противоминна група, която ще извършва действия по разминиране, издирване и спасителни операции, както и разузнаване, включително по черноморския хуманитарен коридор, който е отворен от Украйна. Това ще улесни както износа на украинско зърно, така и прехвърлянето на оръжия и военна техника през Черно море. Това, естествено, ще предизвика негативни реакции от страна на Руската федерация. По моя информация през тази година България планира да прехвърли голяма партида оръжия от мобилизационния ни резерв в Украйна като част от следващите пратки с помощи, което значително ще понижи военния потенциал на нашата страна. Имайки предвид това, което казвам, възниква един основен въпрос: как подкопаването на отбранителната способност на страната ни и увеличаването на риска да станем страна в руско-украинския конфликт отговаря на интересите на българския народ? Благодаря.

#135 · speech

Служебен Министър Атанас Запрянов

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Петков, операцията по разминиране в Черно море, така наречената операция MCM Black, започна на 2-ри – вече е в ход. Тя се провежда само съгласно меморандума, който сме подписали и сме ратифицирали – само в териториалните води на Турция, България и Румъния. Така че тази операция е мирна по характер. Русия е информирана за тази операция. И както виждате, няма никаква негативна реакция от руската страна по отношение на провеждането на операцията. Тя включва само черноморските държави – кораби на България, Турция и Румъния. Ние участваме с минния ловец „Струма“. Засега операцията се ръководи от турската държава – на ротационен принцип, следващата активация е от български адмирал, следващата активация е от румънски адмирал. Не се извършва никакъв превоз на оръжия по Черно море и няма как да се извършва, тъй като Турция е въвела изискванията от Монтрьо и не само военни кораби не могат да преминават през Босфора и Дарданелите, но и такива товарни. Така че България, гарантирам Ви, никога по море не е изнасяла и не е транспортирала военна помощ за Украйна.

#136 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“ ще има ли втори въпрос? Няма. От парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? Също няма. Преминаваме към отношенията от групите. Заповядайте, господин Гаджев – за ГЕРБ-СДС.

#137 · speech

Христо Гаджев

ГЕРБ-СДС

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Основният въпрос, който засегнах, е въпросът за морала и за привлекателността на военната служба. Трябва да обърна внимание, че миналата година, когато разглеждахме бюджет 2023 – приемането му, именно народни представители предложихме, защото правителството не го беше направило, да се увеличат с 10% възнагражденията на военнослужещите. Точно за да адресираме проблема с приема във военните училища, почти всички, мисля, че единодушно даже мина в залата, приехме промени в Закона, с които увеличихме стипендиите за военнослужещи, за да може все пак да има по-голяма привлекателност във висшите военни университети. Също така с приетия закон за 2024 г. гласувахме второ увеличение на заплатите от 10% на военнослужещите, което, между другото, Министерският съвет тогава, правителството Денков, забави повече от три месеца! Чак когато видя, че пада, на последния си Министерски съвет даде парите на военнослужещите, които трябваше да им даде още от 1 януари. Но в края на последното Народно събрание взехме решението – благодаря за подкрепата на абсолютно всички парламентарни групи – да увеличим и да обвържем заплатите на военнослужещите със средните в страната. Всички тези механизми показват, че Народното събрание има силния ангажимент да реши проблемите и с некомплекта, и с попълването в армията, и въобще с мотивацията за служба във въоръжените сили. Надявам се всички тези мерки да са оценени и се радвам, че има отлив от рапорти за напускане на армията, а напротив, точно обратното, има хора, които искат да останат и да продължат своята служба, защото за нас е важно наистина да я попълним. И този вид говорене, и този вид плашене на хората, което правим, надявам се вече да го прекратим, след като е ясно, че това няма да се случва, за да не демотивираме допълнително хората да предпочетат да започнат военната си кариера, което, между другото, би било изключително правилно решение от младите хора. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#138 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Гаджев. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ за отношение? Няма да има. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Също няма. ВЪЗРАЖДАНЕ, за отношение? Заповядайте.

#139 · speech

Ивелин Първанов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Госпожо Председател, господин Министър! Днес акцентът на изслушването е точно върху живата сила – въоръжена, невъоръжена. Един проблем Вие изтъквате през цялото време, господин Министър, това е демотивацията на служещите във въоръжените сили, нежеланието на младата част от нашето общество да припознае военната професия като престижна и като свой дълг. Казвате, че за това са виновни политическите партии и дебатите в парламента, но всъщност днес станахме свидетели точно в началото на пленарния ден на такива заявления как ние безпрекословно ще следваме всичко, което ни каже НАТО, как ние ще подкрепяме всяка идея на НАТО, как ние ще подкрепяме всяка инициатива в поддръжката на Украйна. Украйна все пак не е мирна страна. Тоест, ако ние постоянно говорим за конфликта, няма как да не обвържем военната професия с него. Ако смятате, че новинарският поток е този, който е намалил рекрутирането на военнослужещи и на желаещи курсанти за военните училища, аз смятам, че не е така. Тази криза съществува вече повече от десетилетие. Това, че се е задълбочила през последните години, е нормално, тъй като досега военната професия се разглеждаше като носене на военна служба в мирно време, но всъщност Вие сам изтъкнахте, че професията на военния е свързана с войната. Тоест нормално е от военнослужещите да искаме те да бъдат готови точно за военни действия. Относно това какво са искали от нас като помощ. Това, което е гласувало Народното събрание, е санитарни инструктори да бъдат обучавани в Българската медицинска академия, да бъдат подготвени украински военнослужещи за оказване на медицинска помощ при военнополеви условия. Кой точно и как ги контролира, откъде идват, за българската общественост обаче не е ясно. Това все пак не е секретна програма, но аз не съм видял никъде репортаж – някъде по телевизиите или по радиото, където да кажат примерно: днес пет украински санитари бяха подготвени от доктор еди-кой си в Медицинската академия и така нататък. Защото обикновено тази подготовка се извършва във военните бази. А знаем, че в тези военни бази частни военни компании, които не са български, обучаваха хора, които воюваха в горещите точки в Близкия изток и в Северна Африка. По информация от български военнослужещи от последните години още преди да започне горещата фаза на конфликта в Северното Причерноморие, хора от Украйна са се обучавали на нашите полигони. Те може би вече са загинали, не знам какво е положението, тоест традициите вече, при които украински въоръжени сили използват нашите полигони, нашата база, независимо от какви инструктори, български или чужди, натовски или на частни военни компании, вече тези традиции са установени. И затова е основателно безпокойството в българското общество, че могат да бъдат използвани и нашите военнослужещи и че в един прекрасен момент могат да бъдат вдигнати, мобилизирани хората, които са военно задължени, да бъдат поставени под оръжие и изпратени в неизвестно направление под командване на натовски офицери. Формално това може да бъде държава, граничеща с Украйна, но не знаем каква задача може да им се постави от натовското командване, тъй като натовското командване може да поиска да помага на някой друг. Миналата година имаше тревожни сигнали от Военната академия. Близки на офицери, които се обучаваха там, казаха, че представители на частни военни компании са ги причаквали и са се опитвали да ги вербуват. Тази информация се разпространяваше сред военнослужещите и ако частните военни компании, независимо под чия юрисдикция се намират, могат свободно да посещават военни обекти – Военната академия е точно такава, каква е гаранцията, че те не си общуват и с нашите военнослужещи, когато нашите военнослужещи дори не са на територията на военните бази и на поделенията. Тоест има ли такава вероятност, при която наши военнослужещи да се окажат временно под командването на частни военни компании и след това да се озоват в горещите точки? Не ми казвайте, че няма такава опасност, тъй като ние знаем за наши сънародници, които са се озовали там. Има ли опасност тогава от провокация, при която, ако български граждани, служещи в частни военни компании, носещи отличителни знаци на българските въоръжени сили, загинат или бъдат пленени, чисто пропагандно да могат да се използват като представители на нашите въоръжени сили за насърчаване на конфликта? Още веднъж Ви казвам, че България и друг път е била изправяна пред такава дилема, когато се е водил голям конфликт, и то точно на изток, когато от нас са искали помощ. България по време на Втората световна война изпраща един санитарен ешелон, който да помага на Вермахта. Казвам санитарен ешелон и правя паралел точно с това. Ние обучаваме в момента медици. Искаме да помагаме точно от военномедицинска гледна точка. Да не би по този път да се хързулнем и по-нататък, тъй като ние сме готови за всяко нещо да казваме „Да, да, да!“ Винаги на първо място поставяме украинския интерес, винаги на първо място поставяме директивите на НАТО. Вие казахте, че досега не сте поемали ангажимент и не знаете какво е говорило предишното правителство, но аз все пак си спомням, че Вие бяхте заместник-министър при господин Тагарев, тоест каквото се е случило тогава, каквито ангажименти е поемало нашето министерство – явно и тайно, на Вас трябва да Ви е известно. В такъв случай напълно оправдано е безпокойството на българските граждани поради една много проста причина. Не само заявлението на Макрон, пролетта тук беше и генерал Лавин, заместник-командващ по трансформациите на НАТО, и той казва точно това пред Комисията по отбрана, че се нуждае от изграждане на база на Балканите от български военнослужещи и че български военнослужещи трябва да са готови да воюват срещу най-големите заплахи. Като заплахи той посочи Русия и тероризма. Така че с основание българското общество е обезпокоено.

#140 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Първанов. От „БСП за България“ за отношение? Заповядайте, господин Гуцанов.

#141 · speech

Борислав Гуцанов

БСП за България

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Независимо от опита на три политически партии да неглижират изслушването, аз не считам, че има български гражданин, който да не се вълнува от този проблем през последните две години и половина. И колкото да се мъчите с някакъв монотонен тон да казвате, че няма никакъв проблем – не, има проблем! И няма защо да си заравяме главата в пясъка и да не разбираме, че това е проблемът на проблемите, който в момента вълнува и света, и Европа, респективно и България. Кое не ни е ясно? С това, което започнах моето изказване от самото начало, че светът е подчинен на тази война през последните две години и половина, икономиката е подчинена на тази война, обществените отношения се определят от нея – това ли не го разбираме? Или не разбираме, че тази война, за жалост, е подготовка за нещо, което ще се случи най-вероятно в Далечния изток? Това ли не го разбираме? И аз Ви моля да се отнасяте по възможно най-отговорния начин, а не да се стремите да го замитате този проблем. И когато говорим за всичките тези теми, аз се учудвам с какъв ентусиазъм излизате и коментирате, че това никога нямало да се случи, късате ризи тук, давате декларации! А нима част от Вас не са гласували 2018 г. в Народното събрание каква да бъде програмата за превъоръжаване на България? Гласувахте я! И от 2018 г. до 2024 г. нещо случи ли се? Не. Някой понесе ли някаква отговорност освен всичките тези милиарди, които се дадоха, и няма нищо за българската армия и за отбраната на страната ни? Извинявайте, колеги, но след като сте гласували и не сте защитили интереса на България, сега да излизате от трибуната и с един монотонен глас едва ли не да искате от обществото, че няма никакъв проблем… Е, как да няма? Всяка седмица се гледа нещо, свързано с Министерството на отбраната. Всяка седмица в Народното събрание се коментира тази тема! Нима се възползвахме от всичките тези решения, които са били правилни 2018 г., за вдигане на възможностите на Военнопромишления комплекс? Не, напротив! Нима не можехме да помогнем за икономиката на България? Нищо не помогнахме. Единствено където се строят двата военни кораба във Варна, има все пак нещо, което се даде, минимално. Дори решенията не ги спазихте, които Вие сте ги гласували! На следващо място, след като сте толкова убедени, защо не вкарате решение в Народното събрание и то да бъде гласувано? Защо не го направите? Защо не ни подкрепихте тогава, когато ние предложихме подобно гласуване? Нима това не остава голямата въпросителна? И още нещо. Вие считате, че ще се води окопна война или че България и българската територия може да бъде ползвана за натрупване на голям военен потенциал и тя да бъде използвана като база за военния конфликт в Украйна? Нима не си даваме сметка за това? Или не Ви стига това, което говорихме на закритото заседание преди няколко часа, и какво пише в документите? Уважаеми колеги, това е най-големият проблем и въпрос. Въпросът за мира и войната! Защото, ще Ви го кажа за втори път, човешкият живот е един- единствен и уникален за всеки един и ние сме длъжни да опазим мира и живота на всеки един български гражданин! И аз Ви моля да се държите адекватно на това, което се случва. Защото за пореден път Ви казвам, то има отражение върху всяка една сфера на живот. И затова Европа в момента е по очи икономически, заради грешни решения. И дано следващото решение да не бъде такова, че всички да съжаляваме за това, което ще се случи. Дано никога да не стане! Аз силно се надявам наистина да има здрав разум, мъдри решения и България – за втори път призовавам днес, да говорим за мирни преговори! Това подхожда на България! И нека това да направим. Ще изглеждаме по друг начин в очите на света и на Европа. Не други страни да взимат тази инициатива. На нас ни подхожда това да го направим. Замислете се за това! И за втори път Ви призовавам, както и на закритото заседание, подобни предложения трябва да има в това Народно събрание, а не постоянно да говорим за въоръжения и за опити за въвличане в тази война. Благодаря Ви за изслушването, господин Министър, и се надявам наистина да отговорим на изискванията на времето, а не на някакви отживелици, които всеки един иска да ги изкаже, а дълбоко в себе си се съмнява, че е прав. Благодаря още веднъж. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

#142 · speech

Председател Рая Назарян

Благодаря Ви, господин Гуцанов. От „Има Такъв Народ“ за отношение? Не желаете. От ВЕЛИЧИЕ отношение ще имате ли? Заповядайте.

#143 · speech

Дарин Георгиев

ВЕЛИЧИЕ

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! В нашата предизборна кампания един от главните акценти, който беше поставен от нашите избиратели, беше именно войната.

#144 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

За два дни ще я прекратите! Марков каза за три дни!

#146 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Марков каза за три дни!

#149 · speech

Председател Рая Назарян

Колеги, моля Ви се, не прекъсвайте изказващия се! (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Моля Ви се, господин Костадинов! Господин Ганев, моля Ви се, оставете господин Георгиев да си довърши отношението. Благодаря Ви.

#150 · speech

Дарин Георгиев

Това, което обещавахме на нашите избиратели, беше да прекратим всякакви правни възможности за въвличане на България в активна фаза на война.

#151 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Марков каза за три дни ще прекрати войната!

#152 · speech

Дарин Георгиев

Всеки един в този парламент, който се противопостави на това, ще бъде подкрепен от нас. Всеки, който постави подобен въпрос, ще бъде подкрепен от нас, тъй като тези правни възможности минават през парламента и зависят от всеки един от нас.

#153 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

От Марков зависят нещата, не от Народното събрание.

#154 · speech

Дарин Георгиев

Господин Цончо Ганев, ако искате, можете да излезете и да говорите тук, не от място, ако обичате.

#155 · speech

Председател Рая Назарян

Господин Георгиев, не влизайте в диалог. Господин Ганев, наистина Ви моля да запазите тишина.

#157 · speech

Председател Рая Назарян

Господин Костадинов, за втори път Ви правя забележка и Ви моля да запазите тишина, да не прекъсвате изказващия се.

#158 · speech

Дарин Георгиев

Тук, в тази зала, днес се говореше за пълна победа, което респективно означава и пълно унищожение. Български военнослужещи, независимо въоръжени или невъоръжени, не бива да стават част от тази братоубийствена война. Така че, моля колегите за уважение! И по точките, които се презастъпват с нашите виждания, можете поне да се отнасяте малко по-прилично, както подобава на народни представители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

#159 · speech

Председател Рая Назарян

И аз Ви благодаря. С това изчерпахме процедурата по изслушването. Благодаря Ви, господин Запрянов, за участието в днешното пленарно заседание. Колеги, с това изчерпахме и последната точка, предвидена за днес. Ще Ви изчета парламентарния контрол за утре. В парламентарния контрол по чл. 105 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в петък, 5 юли 2024 г., ще участва служебният министър-председател на Република България и служебен министър на външните работи Димитър Главчев. Парламентарният контрол, предвиден по чл. 92 – 104, включва участието на следните министри: 1. Служебният министър-председател на Република България и служебен министър на външните работи Димитър Главчев ще отговори на два въпроса от народния представител Кристина Петкова. 2. Служебният министър на културата Найден Тодоров ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Таслаков. 3. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова ще отговори на шест въпроса от народните представители Деян Дечев; Иван Иванов; Любен Иванов; Мая Димитрова; Димо Дренчев; и Стоян Таслаков. С това изчерпахме днешната програма. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,27 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председател: Росица Кирова Секретари: Мюмюн Мюмюн Станислав Богдански