Председател Рая Назарян
Добър ден! Моля за регистрация. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) За процедура – господин Стойнев.
Официален източник: parliament.bg
| № | Тема | Час | За | Против | Възд. | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 27-06-2024 09:00 | 09:00:00 | 0 | 0 | 0 | — |
| 2 | Процедура от Драгомир Стойнев за нова точка 7 в дневния ред | 09:02:00 | 206 | 0 | 1 | — |
| 3 | Процедура от Рая Назарян за нова точка 10 в дневния ред | 09:30:00 | 154 | 35 | 6 | — |
| 4 | Процедура от Йордан Тодоров за пряко предаване по БНТ1 и БНР на трите точки | 09:32:00 | 67 | 45 | 77 | — |
Добър ден! Моля за регистрация. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) За процедура – господин Стойнев.
Декларация.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! От парламентарната ни група „БСП за България“ сме внесли искане за изслушване на министъра на енергетиката господин Малинов относно разлива на радиоактивна вода от АЕЦ „Козлодуй“ и затова на основание чл. 48, ал. 5 е хубаво да си упражните правомощията и да включите тази точка в дневния ред, разбира се, ако залата го приеме, така че предлагам точката да бъде включена в дневния ред. Така или иначе министърът ще е тук и да имаме още едно изслушване относно една доста чувствителна тема. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Стойнев. По така направеното предложение, своевременно внесено, на основание чл. 48, ал. 5 предлагам също да бъде включена в седмичната програма като точка седем. Моля, режим на гласуване. Гласували 207 народни представители: за 206, против няма и въздържал се 1. Решението е прието. Точката става с номер седем в седмичната програма. Господин Костадинов, за декларация – заповядайте.
Госпожо Председател, уважаеми сънародници! Вчера излезе една много добра новина, за която си струва да се поздравим всички българи. След публикуването на така наречените конвергентни доклади на Европейската централна банка и на Европейската комисия вече е потвърдено, че България няма да въведе еврото от 1 януари 2025 г. Това поставя точка на дълъг процес на политически манипулации, пропагандни внушения, безкрайни медийни изяви на удобни говорители, които поне от една година насам ни убеждаваха как България щяла да изпълни критериите за членство в еврозоната или, че ако не ги изпълни, щяло да има някакво изключение за нас. Видя се, че всичко е лъжа въпреки опитите за нагласяване на статистиката, изпращана от България към Евростат, за което неколкократно алармирахме; въпреки огромния държавен ресурс, отделян за пропаганда и агитация от най-примитивен вид, невиждани от нас от времето отпреди 1989 г.; въпреки унизителните разговори в чужбина и молбите за милостиво третиране от българските министри на финансите в няколко поредни правителства и от управителя на БНБ, както и от страна на Президентството по наша информация. Реалността се оказа обаче по-силна от непознаването на методиката и правилата на ЕЦБ и Европейската комисия, за което от ВЪЗРАЖДАНЕ предупреждавахме отдавна. Става очевидно колко безсмислено е упорстването на политическата върхушка. Вече официално България не е готова за еврозоната. Българската икономика изобщо не е готова за еврото. Обаче това не е новина. Друг доклад, само че от страна на Световната банка, доказа, че едва към 2043 г. България може да е постигнала достатъчна степен на така наречената реална конвергенция, или изравняване на стандарта тук и в страните от еврозоната. Неслучайно референдумът за запазване на българския лев беше с дата 2043 г. като минимален срок преди евентуално въвеждане на еврото. От друга страна, така наречените евро-атлантически правителства ни тласкат по път, който не се одобрява от мнозинството български граждани. Години наред всякакви социологически проучвания, включително официални, като Евробарометър, документират съпротивата на българите срещу еврото и преобладаващото желание за запазване на българския лев и на Валутния борд. Скептицизмът, нещо повече, страхът по отношение на еврото само се засилиха от неадекватната политика за унищожаване на лева от страна на всички управляващи, включително от служебните правителства на президента през последните няколко години. Погрешни се оказаха всички досегашни дати за въвеждане на еврото, официално записвани в поредица от правителствени планове за въвеждане на еврото. Първо отпадна датата 1 януари 2023 г. След това отпадна датата 1 януари 2024 г. Сега правителството ще се чуди как да коригира приетата като текущо целева дата 1 януари 2025 г. Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме направо да се запише датата от въпроса за референдума – 1 януари 2043 г., нещо, за което самата Световна банка говори. Иначе ще продължат напразните разходи както от администрацията за сметка на данъкоплатците, така и от частния сектор, която сметка там ще поемат също гражданите. Става дума за общи разходи за милиарди. Например банките дотук са принудени да направят огромни разходи за промяна на системите си от лев към евро, а тези разходи вече ги прехвърлят към клиентите на банките, тоест това го плаща всеки един български гражданин. Ненужни май ще се окажат и разходите за заплати на специално назначените в Министерството на финансите в наскоро създадения там пропаганден отдел за еврото. Ние си имаме пропаганден отдел, другарки и другари, като преди 1989 г. Какво да кажем и за огромните разходи на БНБ за подготовка на отсичане на български в кавички евромонети, съответно за подготовка за унищожаване на левовите банкноти и монети. Днес е моментът да припомним, че БНБ и Министерството на финансите упорито отказаха да изготвят и да публикуват официален анализ за всички ефекти и рискове от ускорено въвеждане на еврото. Този анализ все още се крие. Също така на българите бе отречено най-демократичното право на референдум по такъв важен въпрос, като националния финансов суверенитет, погазвайки волята на над 604 хиляди българи, подписали подписката за запазване на българския лев. На този фон на политическа арогантност и официална политика на несъобразяване с интересите на България и рисковете, свързани с еврото, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ положихме и ще продължаваме да полагаме усилия за повече прозрачност и демократичност по темата. Освен референдума ето някои от действията ни само през последните няколко месеца. Във връзка с опитите да се манипулират данни ние инициирахме среща с ръководството на Националния статистически институт и предизвикахме изслушване в Народното събрание във връзка с притеснения за политически натиск при обработването на статистическата информация и публикуването на данни с цел изкуствено изпълнение на критерия за еврозоната. Тези притеснения бяха потвърдени от сигнали от служители в Националния статистически институт. Получихме писма от тях, потвърждаващи лоши практики в НСИ, и в голяма степен благодарение на нашите усилия предстои посещение и проверка на Евростат в НСИ. Информирахме Еврогрупата – това е групата на финансовите министри от еврозоната, лично запознахме Паскал Донахю, който е председател на Еврогрупата, при посещението му в София относно: Първо, проблемите със статистиката и, второ, нежеланието на мнозинството българи да приемат еврото, както и погазването на българската Конституция от страна на управляващото мнозинство, което отхвърли провеждането на референдума. Подробно информирахме също Европейската централна банка в лицето на госпожа Кристин Лагард – лично, президент на Европейската централна банка, запознавайки я със следните теми: Първо, проблемите на българската статистика. Второ, обществените нагласи и съпротивата в защита на българския лев и на Валутния борд. Трето, очакваните проблеми с изпълнение на още един критерий за бюджетния дефицит. Четвърто, прието ново законодателство в България, което не е било съгласувано по надлежен ред с ЕЦБ и потенциално влиза в конфликт с европейското право и правилата на самата Европейска централна банка. За всички тези наши действия, една част от които бяха удобно скрити от българските граждани от така наречените български, а на практика американски българоезични медии, подробно сме информирали страните от еврозоната, които имат свои представители в България, и посолства. Управляващите и подчинените от тях институции вече се опитват да променят комуникационната си пропагандна политика. Първо, същите онези, които доскоро ни обясняваха за неизбежността от скорошно унищожение на лева, сега неглижират отрицателните конвергентни доклади. Второ, подготвят почвата за искане на извънреден доклад за оценка от ЕЦБ след няколко месеца, когато уж се очаква от България да покрие критерия за инфлацията. Друг е въпросът, че такава практика няма и такъв извънреден доклад няма да има. Нелепо е подобни стратегически решения да се комуникират и прилагат от правителства, които са служебни, при това формирани след съмнителните промени в Конституцията, които в момента чакат решения от страна на Конституционния съд, или редовно избрани, от друга страна, обаче от един парламент след позорно ниска избирателна активност на последните избори, който трудно може да се нарече представителен. Ето защо като отговорна и зачитаща демократичните принципи политическа сила от ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължим да настояваме процесът на преговори с Европейската комисия и Европейската централна банка за унищожението на българския лев да стане най-после публичен и легитимен, защото той в момента е скрит и нелегитимен. В ход е една бандитска процедура за унищожаване на българската финансова независимост. В тази връзка предлагаме и ще настояваме Координационният съвет за въвеждане на еврото в България заедно с всички работни групи към него най-после да започне да публикува протоколи от заседанията и всички заседания вече да се излъчват на живо в интернет, а записите след това да се публикуват. Всякакво искане на правителството за извънреден доклад за оценка от Европейската централна банка да се изпраща само след предварително обсъждане и решение на Народното събрание. Това би било проява на базисна демократичност и суверенитет, защото засяга решения с исторически и за съжаление, много рискови и опасни последици за бъдещето на нашата страна. Това относно процедурите и политическите ходове оттук нататък, а по отношение на общата политическа и демократична рамка изходът е ясен – референдум. При вече регистрираната много слаба политическа представителност единствено българските граждани са тези, които пряко с гласовете си могат да възвърнат легитимността на целия политически процес у нас. Нека дадем възможност на гражданите да посочат дали България трябва да бърза на всяка цена да унищожи една от най-стабилните валути, между другото, в момента в света – българския лев, и една от най-старите съществуващи – със 144-годишна история, като ще търсим съдействие по тези въпроси както в Народното събрание, така и в Европейския парламент чрез нашите евродепутати и партниращите ни политически сили на европейско ниво, където на 16 юли ВЪЗРАЖДАНЕ ще внесе петиция за провеждане на референдум в България и за която петиция вече сме осигурили на този етап подкрепата на девет политически партии от всички европейски държави. Процесът продължава. Българският лев ще бъде запазен и българската финансова независимост ще оцелее. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Цонев, за процедура – заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене, защото допуснахте декларация от името на парламентарна група по точка от дневния ред. Да напомня – точка първа от дневния ред за днес е Изслушване на служебния министър на финансите и вицепремиер по три теми. Третата от тези теми е преговорният процес за приемане на България в еврозоната. Член 111, по който се провежда тази процедура, е строго регламентиран и в него, в края, след като се зададат по два въпроса от всяка парламентарна група, има отношение. На практика тази декларация беше отношение.
Не е така.
Така е. Не само че беше отношение – беше внушение, и не само че беше внушение, но беше и грешно внушение. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И да Ви кажа, имаме лоша новина за Вас. Процесът на преговори и приемане се движат абсолютно по график. Това е лошата новина за Вас. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И да викате, и да не викате, свикнал съм Ви. Винаги сме Ви надвиквали, когато искаме това, а когато не искаме, Ви оставяме, а и друго сме правили и друго сме Ви над. Ако искате, заповядайте, и това можем да направим, че сега сме и повече. (Смях, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, точно така.
Господин Цонев, по процедурата моля.
Така че по-добре е – моето предложение е да запазите спокойствие и да чуете едни разумни аргументи. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Първо, ние предварително знаехме, че юнският доклад ще бъде негативен по отношение на инфлацията, тъй като това е процес, който не може да бъде коригиран в рамките на няколко месеца или половин година. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Цонев, разбрах Ви процедурата.
Второ, през септември, октомври ще има ъпдейтване на този доклад и тогава ние ще сме покрили критерия. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Лошата новина за Вас, която се опитахте да направите в нарушение на Правилника в тази декларация, е, че България ще получи решение за въвеждане на еврото догодина юни и ще го въведе на 1 януари 2026 г., както впрочем е правилното. Всички останали, които говорят за въвеждане на еврото по средата на годината, просто не разбират този процес. По средата на годината нито счетоводно, нито банково това може да се случи. Към ВЪЗРАЖДАНЕ да кажа: българският лев е стабилен, защото котвата му е еврото, а не рублата. Да знаете! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Цонев.
Да! И сега знаете ли какво ще направим? (Шум и реплики.) Сега, от 1 януари 2026 г., котвата ще стане официална валута! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, а не рублата! Ние бяхме вече там, котва ни беше рублата и не ни харесва! Там няма да се върнем! (Шум и реплики.)
Господин Цонев, моля Ви! Благодаря Ви. Господин Димитров – за декларация. (Шум и реплики.) По начина на водене? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! От тази трибуна отново бяха направени фалшиви внушения (силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), като едно от тях... Когато нямате аргументи, викате, да. Като едно от фалшивите внушения беше, че нямало... (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ама чуйте, за да знаете, колеги! Че нямало извънредни конвергентни доклади!
Може ли да запазим тишина?! (Викове, шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има извънредни конвергентни доклади. Латвия е поискала такъв през 2013 г. Така че, ВЪЗРАЖДАНЕ, трябва да спрете с фалшивите новини, нарушавайки Правилника. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Лъжец!“) Първо, нарушихте Правилника, второ, представихте фалшиви новини пред Народното събрание. Трето, видяхте успеха на Хърватия, уважаеми колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ – изключителен успех! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Хърватия, когато въведе еврото, има най-високия растеж на доходите в Европейския съюз. Ей това не искате за България! Ей затова сте против еврозоната, защото не искате този голям успех за България.
Господин Димитров, каква Ви е процедурата?
По начина на водене, госпожо Председател.
Да, продължете по начина на водене.
Беше казано нещо невярно, госпожо Председател, и Вие не прекъснахте! В средата на 2025 г. – от 1 юли, е напълно възможно, напълно реално въвеждането на еврото в България, другото са лъжи и инсинуации. Ако няма специален саботаж и ако в този саботаж не се включи служебното правителство...
Разбрах Ви процедурата, благодаря Ви.
...напълно реално е догодина България да стане член на еврозоната. (Шум и реплики.) И това е добрият вариант! Това е добрият вариант за България. Когато, колеги, някой вика от трибуната, е, когато е слаб и няма аргументи. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Господин Петров, за процедура ли?
Уважаема госпожо Председател, това, че ми дадохте думата за процедура по начина на водене след предходната – на Мартин Димитров, само ми дава възможност да Ви покажа и да Ви напомня нашия Правилник, временно действащия в момента – че не е допустимо да се правят изказвания, коментари, вземане на отношение и становища на вече изчетени декларации от други парламентарни групи. Държа да Ви напомня, че това беше един от основните проблеми в Четиридесет и деветото народно събрание, когато най-вече и предимно след декларации, изчитани от ВЪЗРАЖДАНЕ, се вземаха отношения, коментари и становища – нещо, което е недопустимо по Правилник. За огромно мое съжаление, се прави дори от народни представители с десетилетен опит.
Декларацията не е по Правилника!
Мълчи, бе!
Държа да Ви кажа, госпожо Председател, че Вие трябва да решавате дали може да бъде изчетена една декларация, а не някой народен представител от първия ред. Той може и миналия парламент да е давал наклон на начина на водене на пленарните заседания, но ние се надяваме, че в Петдесетото народно събрание под Ваше ръководство това повече няма да се случва, госпожо Председател. Така че ще Ви помоля да ни дадете един пример как трябва да бъде водено пленарно заседание и да не допускате подобни изказвания. Защото, ако наложите такава практика, за съжаление, колкото и кратък да е животът, господин Цонев, на този петдесети парламент, ще направим така, за съжаление, че той ще премине в разпри след всяка една декларация. С това завършвам, госпожо Председател, обяснете на народните представители, конкретно на господин Йордан Цонев, че когато започна миналото Народно събрание, ние бяхме повече от групата на Движението за права и свободи, ние работихме срещу ДПС и без да ги заплашваме. Така че не е нужно да се отправят заплахи към парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ от парламентарната трибуна. Това не води до нищо добро. Нагледали сме се в миналото Народно събрание, господин Цонев специално е присъствал на трибуната и от неговото място, и на терасата е присъствал на нелицеприятни сцени. Не е необходимо да се отправят заплахи към ВЪЗРАЖДАНЕ, защото...
Разбрах Ви процедурата, господин Петров. Благодаря Ви.
...ние сме тук, за да работим, госпожо Председател. Затова Ви моля за Вашето разбиране. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви много. Господин Гуцанов – за декларация. (Реплики.) Господин Гуцанов, изчакайте, господин Цонев иска процедура за лично обяснение.
Благодаря Ви. Ще използвам тази процедура, за да кажа две-три важни неща според мен. Първо, когато господин Петров говори, всички мълчахме и слушахме, а Вие не искахте да изслушате аргументите, които имаме за това, че Правилникът е нарушен. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега пак правите същото. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Значи, вижте, нека да се изслушваме от трибуната, за да не влизаме в такъв режим. Аз имах аргументи, че Правилникът е нарушен. Можеше да ми отговори председателят на парламента, а не да викате като чобани отдясно, да Ви го кажа направо. Второ, господин Петров излезе, три пъти засегна моето име, аз мълчах и цялата парламентарна група на ДПС мълча, защото имаме възпитание да чуем изказващия се. Така че, първо, нямаше да направим отношение по декларацията, ако тя беше направена съобразно Правилника. Тя очевидно не е направена, тъй като точката от дневния ред е точно тази. Затова взехме това отношение. Вие не ни оставихте да се изкажем, да чуете нормално аргументите, затова получихте точно такъв тон, какъвто зададохте. Аз наистина смятам, че трябва тонът да е такъв: когато говори някой от трибуната, колегите да го изслушват.
Благодаря Ви. (Реплики: „Процедура!“) Кой я иска? Госпожо Михайлова, заповядайте.
Госпожо Председател, няма как да не направя тази процедура, тъй като беше дадено лично обяснение, което не беше правомерно. Господин Цонев нямаше защо да взема лично обяснение, защото господин Цонев за пореден път си позволява от парламентарната трибуна да заплашва български граждани, било то и народни представители. Разбира се, за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ това не е изненада, защото ние знаем как работи ДПС. Знаем как работи ДПС във всеки един български район. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Знаем как Вие през Ваши кандидати за депутати принуждавате, притискате, мачкате и смазвате българското население. Това е единствената причина тук да има няколко човека повече във Вашата парламентарна група. (Силен шум, реплики и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Как има кметове на общини, които вземат работни места, които гасят осветлението на хората, спират им тока, спират им достъпа до работа, изкопават дупки по улиците им, спират им сметоизвозването и ги малтретират по всякакъв начин, за да вземете Вие тези гласове! Защото, ако Вие не използвате тези репресивни мерки, тук няма да има нито един народен представител от ДПС. Защото българските граждани знаят, че Вашата политическа организация не е такава, а е нещо съвсем различно – нарича се мафия! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Госпожо Михайлова! Госпожо Михайлова, съобразявайте се!
И е организация, служеща на една друга държава, не на българската. Господин Цонев, Вие не си позволявайте никога повече да заплашвате български граждани, защото малко време остава ВЪЗРАЖДАНЕ да Ви покаже как оттук нататък ще се случват нещата за Вас. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Даниел Проданов отива на трибуната и разговаря с председателя.)
Каква процедура искате? (Реплики.) Заповядайте.
Госпожо Михайлова, Вие визирахте спрян ток, спряно сметоизвозване, изкопани дупки, затворени читалища, пощи, пенсионерски клубове. Господин Пеевски излезе, затова се обръщам към господин Чакъров като съпредседател на ДПС...
Трябва към мен да се обърнете.
Обърнете внимание на Гълъбово и на господин Николай Тонев, който е представител на ДПС и се е помислил за нещо като княз – спира тока на хората, защото не гласуват за него. Той е Ваш представител, това е срам за ДПС и моля Ви, обърнете внимание! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Гуцанов, заповядайте.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група изразявам сериозна тревога, свързана с последните политически сигнали, идващи от новоизбраното правителство на Република Северна Македония. Това са изявления с антибългарска, но едновременно и с антиевропейска насоченост. Не сме уверени колко силно ги вълнува преговорният процес за членство в Европейския съюз, но даже и при нежелание в този момент е жизненонеобходимо да не се вреди на изграждането на добросъседските отношения между два братски народа с общи исторически корени. Оценяваме като недопустими изявленията на новия министър-председател на Република Северна Македония, които поставят под въпрос всички досегашни усилия за намиране на път към добросъседство между нашите две страни и за отваряне на вратата на Република Северна Македония към членство в Европейския съюз. Ескалиращият национализъм, който се насърчава от президента, а сега вече и от министър-председателя, хвърля тежка сянка върху европейското бъдеще на страната. БСП настоява за категорични мерки от страна на българските власти, за да бъдат пресечени системните опити за запазване на дискриминационното отношение към гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание и да се противопоставят на пряката намеса във вътрешните работи на страната ни с търсенето на несъществуващо македонско малцинство в България. Очакваме македонската страна да изпълнява стриктно поетите договорни ангажименти както по Двустранния договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, така и по отношение на преговорната рамка, одобрена от всичките 27 страни на Европейския съюз. Настояваме правителството да подготви ясна стратегия за развитие на отношенията с Република Северна Македония, като планира необходимото финансиране за насърчаване на търговско-икономическите, транспортните, културните връзки между двата народа, като в същото време продължи да настоява за трайно преустановяване на дискриминацията към българите и на езика на омразата към България, издигнати в ранг на държавна политика. БСП държим да стане ясно, че правим разлика между народа на Република Северна Македония, който иска добросъседство, близки отношения с България и бързо присъединяване към Европейския съюз, от една страна, и от друга страна, правителството и неговите структури, които са превърнали народа в заложник на собствените си неясни интереси. Настояваме българското правителство и институциите като цяло да продължават да отстояват българските позиции пред международните ни партньори и да не допускат никакво отстъпление по отношение на вече постигнати договорености.
Благодаря Ви, господин Гуцанов. Колеги, постъпило е още едно предложение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. На основание чл. 111, ал. 1 и 2 да се проведе изслушване на Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, относно доброволното предаване на издирвания с червена бюлетина на Интерпол Евелин Банев – Брендо, за изтърпяване на влязла в сила присъда, постановена срещу него през 2018 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години. На основание чл. 48, ал. 5 предлагам да бъде включено това предложение в седмичната програма за работата на Народното събрание като точка десета. Моля, режим на гласуване. Гласували 195 народни представители: за 154, против 35, въздържали се 6. Предложението е прието. Точката е включена в програмата като точка десета. Продължаваме напред със: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111. Ще помоля вносителите на предложението да направят изложение. Госпожо Петкова, заповядайте.
Процедура!
Заповядайте за процедура.
Госпожо Председател, предстоят три изслушвания на двама министри, които считам, че са изключително важни и касаят живота и безопасността на всеки един български гражданин. Става въпрос, че темите, по които ще бъдат изслушани, са състоянието на държавните финанси, състоянието на 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, както и състоянието на оборудването, предназначено за АЕЦ „Белене“. В тази връзка процедурата ми е да включим камерите на БНТ 1 и микрофоните на БНР до изчерпване на точка седем от дневния ред.
Благодаря Ви. Има ли различно предложение? Не виждам. Моля, режим на гласуване за включване на камерите на БНТ и БНР. Гласували 189 народни представители: за 67, против 45, въздържали се 77. Предложението не е прието. Госпожо Петкова, заповядайте за изложението.
Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, уважаема госпожо вицепремиер и министър на финансите! Членството на България в еврозоната е един от нашите основни приоритети. Вчера Европейската централна банка и Европейската комисия излязоха със своите конвергентни доклади за 2024 г. От информацията, която се съдържа в тях, става ясно, че България заедно с още пет държави – членки на Европейския съюз, кандидати за членство в еврозоната, е получила съответно своята оценка. От докладите се вижда, че България отговаря на общо три от четирите критерия за членство в Еврозоната. Единствено към този момент не покрива критерия, свързан с ценовата стабилност, но е направен изводът, че България спрямо останалите държави членки, които кандидатстват за еврозоната, стои най-добре и тя е изпълнила в най-пълна степен изискванията за членство в еврозоната, в това число и по отношение на съответствието на нашето национално законодателство с това на еврозоната. В тази връзка, уважаема госпожо Вицепремиер, считаме, че е изключително важно в този момент, когато вече сме по средата на годината, да получим информация за изпълнението на приходите и разходите по бюджета за 2024 г., в това число и по отношение на приходите и разходите по оперативните програми на Европейския съюз, както и информация относно напредъка, свързан с преговорния процес по членството ни в еврозоната. Поради тази причина е и нашето искане за предоставяне на информация от Ваша страна по тези изключително важни въпроси. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Госпожо Вицепремиер, заповядайте в рамките на десет минути да предоставите информация по поставените въпроси – предмет на изслушването.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала да благодаря за отправената от Вас покана за днешното изслушване по тези изключително важни теми – изпълнението на приходната и разходната част на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., в това число и изпълнението на приходите и разходите по оперативните програми на Европейския съюз, както и напредъка по преговорния процес за приемане на България в еврозоната. Ще започна с представянето на основните параметри по Консолидираната фискална програма към 31 май и актуални данни само за приходите от ДДС и акцизи към настоящия момент. Започвам с приходи, помощи и дарения. Постъпилите приходи, помощи и дарения към месец май 2024 г. са в размер на 28 млрд. 256 млн. лв., което представлява 37,5 от годишния разчет. Постъпленията нарастват с 3 млрд. 333 млн. лв., или ръст от 13,4% спрямо отчетените към месец май 2023 г. Данъчните приходи по Консолидираната фискална програма са в размер на 21 млрд. 860 млн. лв., което представлява 37,7 от годишния разчет. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват в номинално изражение с 2 млрд. 65 млн. лв., или 10,4% ръст. Номиналният ръст на данъчните приходи за първото тримесечие остана нисък и основната причина за това е отчетеният спад в приходите от косвени данъци спрямо приходите от същия период на предходната година, докато приходите от преки данъци и задължителни осигурителни вноски нараснаха с добри темпове. За да бъде изпълнен годишният план за данъчните приходи, Министерството на финансите набеляза мерки за засилване на превантивния и последващия контрол, осъществяван от двете приходни администрации. Предприети са съвместни действия за засилване на митническия и фискалния контрол както на граничните контролно-пропускателни пунктове, така и във вътрешността на страната. В резултат на предприетите действия, както и на законодателни мерки, които бяха приети, през месеците април и май, както и през изминалите дни на месец юни се отчита значителен ръст на приходите от косвени данъци. Предварителните прогнози са да бъде отчетен номинален ръст над 20 на сто за второто тримесечие на 2024 г. спрямо второто тримесечие на 2023 г. Този ръст се очаква да компенсира в голяма степен забавянето, което се наблюдаваше при част от данъците за първото тримесечие на 2024 г., като основната идея е да бъде изцяло изпълнен годишният разчет. Бих искала да Ви представя актуална информация относно оперативните данни на Националната агенция за приходите за ДДС и акцизите, като при тях се наблюдаваше най-голямо изоставане за първото тримесечие. Касовото изпълнение на приходите от ДДС към настоящия момент от сделки в страната и от внос възлиза на 8 млрд. 687 млн. лв. Събраната сума е с 990 милиона, или 12,9%, повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г. Към настоящия момент прогнозите са към края на 2024 г. приходите от ДДС да бъдат в размер на 17 млрд. 986 млн. лв., което е изпълнение на заложеното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. от 96,6%, тоест 640 млн. лв. по-малко от плана. Усилията на двете приходни агенции продължават включително и чрез въвеждане на нови мерки за засилване на митническия и фискалния контрол и за повишаване на събираемостта на приходите, като целта е 100% изпълнение на годишния план за приходите по ДДС. По отношение на акцизите. Касовото изпълнение на приходите от акцизи възлиза на 3 млрд. 199 млн. лв., а събраната сума е с 360 млн. лв., или 12,7%, повече в сравнение с приходите за същия период на 2023 г. Очаква се към края на годината приходите от акцизи да бъдат в размер на 6 млрд. 650 млн. лв., което е изпълнение на заложеното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., 103,2%, тоест 205 милиона повече от заложения план, и 502 милиона повече от отчета за 2023 г. Предвид срока за деклариране и внасяне на корпоративния данък, който знаете, че е 30 юни, не представям на Вашето внимание информация за постъпленията от корпоративния данък, тъй като предоставянето към днешна дата ще бъде непълно и би могло да изкриви анализа. По отношение на неданъчните приходи към месец май 2024 г. – същите са в размер на 4 млрд. 562 млн. лв., което представлява 44,5% от годишните разчети, и се наблюдава ръст с 414 милиона спрямо същия период на предходната година. Отчетеният ръст при неданъчните приходи се дължи основно на постъпилите през месец април приходи с еднократен за годината ефект в размер на 660 млн. лв. от вноската на Българската народна банка, която се формира от превишението на приходите над разходите за 2023 г. В частта на неданъчните приходи на база на данните от изминалите месеци от началото на годината се очертават по-ниски от планираните приходи – основно дивидент за държавата от държавни предприятия, както и продажби на квоти за емисии на парникови газове поради спада на цената в търгуваните обеми на квотите на европейския пазар. Постъпленията в частта на помощите и даренията – основно грантове по програмите и фондовете на Европейския съюз, са в размер на 1 млрд. 834 млн. лв. При разчетите по приходите от помощи и дарения съществува риск за възможно забавяне при получаване на планираните през 2024 г. втори и трети транш по Механизма за възстановяване и устойчивост. Към настоящия момент второто искане за плащане, което е изпратено към Европейската комисия на 7 октомври 2023 г., е в етап на оценка. Съществува риск от намаляване размера на заявените средства поради включени в искането няколко ключови реформи в област „Правосъдие“ и област „Енергетика“, на базата на които Националният план за възстановяване и устойчивост е получил оценка, за които Европейската комисия не приема декларираното изпълнение като задоволително. Очакват се действия както от страна на органи – част от съдебната система, така и от страна на Народното събрание, за осигуряване на съответствие на част от законодателните реформи с поетите ангажименти в Националния план за възстановяване и устойчивост. Съгласно методологията, която прилага Европейската комисия за неизпълнение на етапи и цели от ключови реформи, стойността на задържаната сума за всеки етап се екстраполира с коефициент над 5. Допустимият период за коригиране на приетите като незадоволително изпълнени етапи и цели е шест месеца, след което стойността на същите съгласно оценката на Европейската комисия се намалява от общата сума на Плана. За преодоляване на тези рискове е необходимо приоритетно приемане от Народното събрание на законодателните реформи, свързани с Плана, като заедно с това се ускори работата по изпълнение на ангажиментите, свързани със съдебната система. Не на последно място, е необходимо да се ускори работата по предоговаряне на Националния план на основание чл. 21 от Регламент 2021/241 и включването на Глава REPowerEU в Плана. България е единствената държава членка, която не е изготвила Глава REPowerEU, и Европейската комисия очаква това да се случи във възможно най-кратки срокове. На последния съвет ЕКОФИН Комисията уведоми другите държави членки, че България няма изготвена Глава REPowerEU. Разходи. Разходите по Консолидираната фискална програма, включително вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, към месец май 2024 г. възлизат на 28 милиарда и 109 милиона, което представлява 34,5% от годишния разчет. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи вследствие на изплатените по високи пенсии след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и при разходите за персонал след увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации със Закона за бюджета за 2023 г. и за 2024 г. Влияние върху разходите ще окажат и приетите тази година законодателни промени в специални закони, които водят до по високи разходи за персонал в МВР, ВУЗ, МОН и други. По отношение на капиталовите разходи. В приложение № 2 към чл. 106, ал. 5 от Закона са включени общо 478 приоритетни инвестиционни проекта, като 407 от тях са с предвидено национално финансиране със заявен бюджет от 4 млрд. 244 млн. лв. По информация от първостепенните разпоредители с бюджет общият прогнозен план към месец юни 2024 г. на разходите по проекти по приложение № 2 възлиза на 3 млрд. 162 млн. лв. Към месец юни 2024 г. заявените и одобрените разходи за 2024 г. са в размер на 1 млрд. 860 млн. лв. По така заявените проекти остатъкът за плащанията до края на 2024 г. е в размер на 1 млрд. 302 млн. лв., което с общо одобрените средства до месец юни формира очаквани инвестиционни разходи в размер на 3 млрд. 162 млн. лв. Одобрената с ал. 13 на чл. 107 Инвестиционна програма за общински проекти е с обща прогнозна стойност за целия период в размер на 5 млрд. 846 млн. лв., в това число 4 млрд. 502 млн. лв. за 2024 г., от които в това число 748 милиона средства по европейски проекти или 3,7 милиарда без европейските проекти. С изменението на Инвестиционната програма за общински проекти, която предстои да бъде внесена за разглеждане в Народното събрание, прогнозният размер на проектите за целия период възлиза на 6 млрд. 226 млн. лв., в това число 4 млрд. 552 млн. лв. за 2024 г., от които 748 млн. лв. са средствата по европейските и 3,8 млрд. лв. без европейските. По данни от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 107 от Закона към настоящия момент са сключени 995 броя споразумения с кметове на общини за финансиране на проектни предложения на обща стойност 2 млрд. 634 млн. лв., в това число за 2024 г. на стойност 1 млрд. 959 млн. лв. В рамките на предвидените по бюджета на МРРБ средства в размер на 400 млн. лв. по тези споразумения е заявено и одобрено искане за плащане от 62 общини в размер на 32 млн. лв., като до 31 август предстои одобряване на исканията за плащане на 18,6 млн. лв. Следва да се има предвид, че разплащанията по приложения № 2 и 3 зависят от готовността за извършване на планираните строителни или други дейности в пълен обем и необходимите в тази връзка първични счетоводни документи. Бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма към края на месец май 2024 г. е положително в размер на 146,9 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31 май 2024 г. е 11,6 млрд. лв., в това число 10 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, 1,6 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. По отношение на дълг на сектор „Държавно управление“. Съгласно последните публикувани през месец април тази година от Евростат данни дългът на сектор „Държавно управление“ към края на 2023 г. възлиза на 42,4 млрд. лв., или 23,1% от брутния вътрешен продукт. Въз основа на тези данни България запазва второ място сред държавите от Европейския съюз с най-ниска задлъжнялост, след Естония, и ниво на показателя значително под средните стойности за Европейския съюз – 81,7 от брутния вътрешен продукт, и за еврозоната съответно 88,6 от брутния вътрешен продукт. Номинален държавен и държавногарантиран дълг, поет по реда на Закона за държавния бюджет. Номиналният размер на държавния дълг към 31 май възлиза на 41,1 млрд. лв. По отношение на изпълнението – максималният размер на държавния дълг към края на годината по Закона е 48 млрд. лв. Изпълнението към 31 май е 41,1 млрд. лв. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е 11,7 млрд. лв., изпълнението е 0,7 млрд. лв. По отношение на втория въпрос, който беше поставен – изпълнение на програмите в рамките на европейските фондове при споделено управление за програмен период съответно 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г. По първия програмен период 2014 – 2020 г. Към 31 март 2024 г. разплатените средства са в размер на 8,9 млрд. евро, тоест 95,9% от общите бюджети по програмите. Получените приходи са в размер на 7 млрд. 490 млн. евро, което е 92,8% от европейската част на бюджетите по програмите. По отношение на оперативните програми за периода 2021 – 2027 г. Към 31 март 2024 г. разплатените средства са в размер на 587 млн. евро, което представлява 4,6% от общите бюджети по програмите. Получените приходи са в размер на 834 млн. евро, или 7,8%, като за целия програмен период бюджетът – европейската част, е 10 млрд. евро. Националното съфинансиране – 2 милиарда, общо бюджетът е 12 млрд. 899 млн. евро, изпълнението на приходите е 7,8%, получени приходи. Това са 833 млн. евро, съответно изплатените разходи са 587 млн. евро, или 4,6%. По отношение на преговорния процес за присъединяване на Република България към еврозоната. В рамките на мандата си служебното правителство продължи интензивната работа по практическата подготовка на страната за членство в еврозоната. Всички дейности, които са заложени в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, се изпълняват по график, като постигнатият напредък се докладва ежемесечно на Координационния съвет за членство на Република България в еврозоната. Като част от постигнатия напредък е одобреният Проект на закон за въвеждане на еврото на Република България от Министерския съвет на вчерашното му заседание. Законът е основен фактор за гладкото и безпроблемно въвеждане на еврото в Република България и ще даде предвидимост на гражданите, бизнеса и администрацията по отношение на техническите аспекти от подготовката за еврото. Служебното правителство продължи изпълнението на Актуализираната комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната, която има за цел да запознае обществеността с практическите аспекти на процеса за въвеждане на еврото, стартиране на специален информационен сайт. На 12 април подписах от името на Република България Споразумение за партньорство между Европейската комисия и Република България за организиране на информационни и комуникационни кампании относно въвеждането на еврото в Република България. По отношение на изпълнението на Маастрихтските критерии. Според публикуваните вчера конвергентни доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка България е единствената държава, която покрива всички критерии, освен този за ценовата стабилност. С това може да се отбележи, че България е най напредналата от всички шест разглеждани държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция. Очакванията са до края на годината, не по-късно от края на годината, и критерият за инфлация да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната. След изпълнението на този критерий – на критерия за ценова стабилност, страната ще поиска изготвянето на извънредни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които във възможно най-кратък срок да бъде взето решение от Съвета за датата на членство на България в еврозоната. И тъй като беше поставен въпросът дали България може да поиска извънреден доклад, съгласно чл. 140, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз поне веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация Комисията и Европейската централна банка докладват на Съвета относно напредъка, постигнат от държава членка с дерогация, в изпълнение на техните задължения във връзка с постигането на Икономическия и паричен съюз. Сега ще кажа защо държава членка с дерогация. По принцип всяка държава членка е задължена да бъде член на еврозоната. В момента шестте държави са с дерогация и след изпълнение на критериите за конвергенция решението на Съвета е всъщност за отмяна на дерогацията. Тъй като беше поставен и въпросът относно процедурите, бих искала да Ви запозная накратко. След като бъдат изготвени конвергентните доклади и ако са изпълнени всички критерии за конвергенция, Европейската комисия изпраща на Съвета предложение. Това предложение се разглежда от Съвета, от Европейския парламент и след като по принцип се получи становище от Европейския парламент и становище от държавите – членки на еврозоната, се пристъпва към обсъждане на решението от всички държави на Европейския съюз и това решение, както казах, се казва Решение за отмяна на дерогация. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова, за изчерпателната информация. Колеги, преминаваме към първия кръг въпроси. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Заповядайте, госпожо Петкова.
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е свързан с информацията, която ни предоставихте във Вашето изложение. От нея стана ясно, че България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която в своя Национален план за възстановяване и устойчивост не е разработила Глава REPowerEU. Бихте ли ни дали малко информация каква е причината за това и какви са последиците за България от липсата на тази разработена информация в Плана за възстановяване и устойчивост? Благодаря.
И аз Ви благодаря. Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност глава REPowerEU е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Проектите, инвестициите трябва да са свързани по няколко основни направления и те са основно в областта на енергетиката – намаляване на карбонизацията, повишаване на енергийната ефективност на сградите, устойчив биометан и водород, внедряване на енергия от възобновяеми енергийни източници, преодоляване на енергийната бедност, намаляване на търсенето на енергия и транспорт с нулеви емисии. По принцип е трябвало България да разработи тази глава не по-късно от 31 декември 2023 г., защото дотогава е могла и да получи 20% авансово плащане. В същия момент главата все още не е одобрена и както казах, на последното заседание на Съвета ECOFIN в Люксембург Европейската комисия уведоми всички държави членки, че България няма разработена глава REPowerEU, и помоли във възможно най-кратък срок да бъде представена такава на Комисията.
Благодаря Ви. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“.
Процедура.
Секунда, изчакайте. Заповядайте за процедура.
Госпожо Петкова, въпросът, който госпожа Петкова…
Каква Ви е процедурата – към мен ли е?
Точно така, госпожо Председател. Тези въпроси се задават, за да бъдат получени отговори, и всъщност въпросът, който госпожа Петкова зададе, би трябвало да представлява интерес за цялата зала. Въпросът беше: защо не е била изготвена въпросната глава така, че да имаме възможността да усвоим тези пари? Това са пари, това е пропусната полза за държавата ни. Всъщност това е въпросът: защо сме проспали или каква е причината, поради която въпросната глава, която е трябвало да бъде изготвена, не е била изготвена? Това беше въпросът, в крайна сметка тези въпроси…
Господин Тодоров, като дойде Вашият ред, ще можете да зададете въпрос. Госпожо Петкова, искате ли да доуточните нещо?
Всъщност аз не мога точно да кажа по каква причина не е разработена главата, но по принцип тази глава REPowerEU е част от преговорите за предоговаряне на самия план за възстановяване и устойчивост. По принцип имам информация, която бих могла да Ви предоставя. На 5 февруари 2024 г. е изпратен на Европейската комисия в оперативен порядък предварителен вариант на промените в ПВУ. В периода 18 – 20 март 2024 г. е проведена техническа мисия на Европейската комисия, в рамките на която са дискутирани предложения за промени в самия план, включително както и предложения за REPowerEU. Допълнителна информация от българска страна е предоставяна два пъти – на 9 април и на 30 май, като се очаква обратна връзка от Европейската комисия. Подготовката за изменението продължава и в момента, тъй като е в тясна връзка както с предоговарянето на реформата за декарбонизация на енергийния сектор и отпадане на ангажимента за отделяне на собствеността на „Булгартрансгаз“ и ЕСО от корпоративната структура на „Българския енергиен холдинг“ на основание решение на Народното събрание от 12 януари миналата година, тоест 2023 г., така и с подготовката на глава за REPowerEU. По компонент четири – нисковъглеродна икономика, от Европейската комисия се очаква цялостен пакет с предложения за промени в реформите в допълнение към предложенията за глава REPowerEU. Продължават и разговорите с Комисията по предложените от българската страна проекти за включване в тази глава. Това е основно, както казах, пакет от енергийни проекти, които са неделима част от цялостното предоговаряне на плана. Подготовката в Министерството на финансите към момента – в резултат на изпратени писма са получени девет предложения – съответно седем от Министерството на енергетиката, едно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и едно предложение от Министерството на околната среда и водите. Това е, което мога да предоставя като информация. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Министър. От ДПС, заповядайте за Вашия въпрос.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! След като чухме изключително изчерпателната информация за изпълнението на приходите и разходите на бюджета, моят въпрос по-скоро е свързан с прилагането на реформата на Рамката за икономическо управление в Европейския съюз, тъй като знаем, че Рамката за икономическо управление представлява една система от институции и процедури, която Европейският съюз създава, за да координира икономическите политики на държавите членки, за да постигнат икономическите ефекти в държавите – членки на Европейския съюз. Самата ефективна координация и надзор на икономическата политика в целия Европейски съюз гарантира стабилността и устойчивостта на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план. След Договора от Маастрихт Рамката за икономическо управление на Европейския съюз знаем, че постепенно еволюира, и днес отново сме изправени пред нови предизвикателства за реформата на Рамката за икономическо управление. Във връзка с това, уважаема госпожо Вицепремиер, моят въпрос към Вас е: какви са ангажиментите и предизвикателствата пред нашата страна във връзка с прилагането на реформата на Рамката за икономическо управление в Европейския съюз след приемането на новото европейско законодателство? Важно е да го знаем. Благодаря.
И аз Ви благодаря за зададения въпрос. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност новата рамка включва три правни акта. Първият акт това е Регламент 2024/1363 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април тази година за ефективна координация на икономическите политики за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент 1466. Това е новият Регламент за превантивната част. Вторият Регламент е 1467 от 1997 г. за определяне и изясняване прилагането на процедурата при прекомерен дефицит. Третият правен акт е Директива 2011/85 на Съвета относно изискванията на бюджетните рамки на държавите членки. Всъщност от тази година всяка държава членка трябва да изготвя средносрочен структурно-фискален план, който ще замени конвергентната програма и националната програма за реформи. Самият план включва четиригодишен период и в него ще се включват фискалните политики, реформи и инвестиции. Това, което всъщност е новото, че Планът не може да бъде актуализиран, единствено може да бъде актуализиран не по-късно от 12 месеца преди изтичане на този четиригодишен период или когато има обективни причини за това, или когато има ново правителство, което има визия за по-различни фискални политики. Новото при този план е, че всъщност трябва реформите и инвестициите в този средносрочен структурно-фискален план да бъдат изцяло обвързани с политиките, с реформите на Европейския съюз, което поставя въпроса относно инвестиционната, капиталовата програма на България, че може би тя също трябва да бъде разработена за четиригодишен период, защото планът няма да бъде толкова детайлен. Но всеки доклад, който се изготвя – какво е постигнато по плана до 30 април на следващата година, много подробно в него трябва да се отразяват инвестициите, постигнатите реформи, включително и обвързване на този средносрочен структурно-фискален план с Плана за възстановяване и устойчивост. Първият план трябва да бъде изготвен до 20 септември, като България е договорила с Европейската комисия планът да бъде изготвен тази година до края на месец октомври. Всъщност това поставя въпроса, че трябва един предварителен дебат само по структурно-фискалния план в Народното събрание, тъй като политиките, реформите и инвестициите обхващат четиригодишен период и трябва да е ясно какво ще бъде включено в този план. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, моят въпрос е доста ясен. От Вашето изложение стана ясно, че приходната част на бюджета върви по план и Вие очаквате изпълнение на приходната част. Единственият риск, който очертахте, е свързан с второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Когато аз спрях да бъда министър на финансите, всички ангажименти на правителството, изпълнителната власт, по второто плащане бяха изпълнени. Това, което от Европейската комисия дадоха като индикация тогава, е, че остават четири елемента, които поставят под риск второто плащане и бавят оценката, и те са свързани с работата на Народното събрание. Четирите елемента са съответно: приемане на правилата на работа на Номинационната комисия за избор на кандидати за Антикорупционната комисия; приемане на промени в Закона за защита на сигналоподателите, така че да отпадне преклузивният срок и сигнали преди 2021 г. също да бъдат защитени; решение на Народното събрание за одобрение на ревизираната Пътна карта за климатична неутралност и приемане на второ четене на Закона за личния фалит, така че да защитим българските граждани от натиска на колекторските фирми, ЧСИ и най-накрая България да стане нормална държава, където гражданите да могат да обявят личен фалит, ако са в тежко състояние. Продължават ли да бъдат тези четири елемента спънката пред второ плащане и ако да, какви са действията, които служебният кабинет ще предприеме, така че Народното събрание да предприеме тези четири законодателни акта и решения и съответно да отпуши парите по второто плащане?
Благодаря Ви, господин Василев. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, искането за второто плащане е подадено миналата година. За да бъдат изцяло изплатени сумите – заложената сума от 653 млн. евро по второто плащане, трябва от Народното събрание да бъдат приети: актуализирана Пътна карта за неутралност по отношение на климата, процедурни правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, Законопроект за съдебната власт във връзка с промените в Конституцията на Република България, който да оправомощи Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет да ревизират етичните кодекси съответно на българските съдии, на българските прокурори. По принцип, тъй като законопроектите бяха обсъждани в Четиридесет и деветото народно събрание, но не бяха приети и те са архивирани, всички тези законопроекти трябва да бъдат внесени отново в Народното събрание, за да бъдат разгледани. Както казах, всъщност след оценката на Комисията се дава шестмесечен срок, в който, ако бъдат приети тези закони, няма да бъде направен дискаунт от плащането, но ако не бъдат приети, съответно от второто плащане се прави примерно отбив от стойността, която след това нямаме право да получим повече дори и да приемем на по-късен етап реформите.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте за Вашия въпрос.
Дами и господа народни представители, госпожо Министър! В новия доклад за България на Международния валутен фонд, публикуван на 13 юни, се подчертава необходимостта от реформи във фискалната политика, включително разширяване на данъчната база, чрез реформиране на данъчната система. От МВФ заявяват буквално следното: „Преминаване от ниското ниво на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица от 10% до по-високи и прогресивни ставки би помогнало за намаляване на неравенствата и увеличаване на приходите.“ Едновременно с това от МВФ предупреждават за рисковете от продължителни бюджетни дефицити. На страница десета от Доклада пишат: „Повтарящите се дефицити могат да се възприемат като отклоняване от трудно извоюваната фискална дисциплина при Валутния борд, потенциално разширявайки премията за риск, а повишената премия за риск на държавата ще означава по-скъпо финансиране оттук нататък за всички дружества и домакинства.“ Освен това експертите на МВФ изчисляват, че фискалната политика на държавата също е била фактор за инфлацията в България например с цели три процентни пункта през 2022 г. – страница осма в Доклада, и експертите на Международния валутен фонд също така определят бюджет 2024 като твърде експанзионистичен. С оглед всички тези критики и предупреждения, които са свързани и акцентират върху фискалните рискове в България, имаме следните въпроси: как отговаряте на аргументите на МВФ, че данъците в България са твърде ниски? Правителството и Вие, в качеството Ви на служебен министър на финансите, бихте ли се вслушали в препоръките на МВФ за повишаване на ставките на корпоративните и подоходните данъци, както и за въвеждане на прогресивно данъчно облагане за физическите лица в България? Ако не се повишат данъците в България, как според Вас ще се реализира препоръчаното от МВФ, и не само от тях, връщане към по-дисциплинирана фискална политика и по-ниски дефицити, а защо не и излишъци? Ако не се повишат данъците, как провежданата от държавата фискална политика ще успее да задържи бюджетния дефицит под прага от 3% от брутния вътрешен продукт, без да сме заплашени от процедура за свръхдефицит на Европейската комисия? Тези въпроси са актуални както поради ролята на фискалната политика за инфлацията, така и поради очертаващи се проблеми в България за започване да не се изпълнява още един критерий за еврозоната, а именно бюджетният дефицит, освен инфлационният критерий. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Госпожо Петкова, може да отговорите на един или на повече въпроси по Ваша преценка.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само по предишния въпрос не отговорих, имаше: какво ще направи служебното правителство? Всъщност провеждат се разговори и с Асоциацията на банките, съответно с Министерството на правосъдието, да бъдат внесени отново законопроектите в Министерския съвет и след това за обсъждане в Народното събрание. Знам, че имаше ревизирани текстове на проектите, които бяха обсъждани, така че може би те ще бъдат използвани като база за разработването на новите законопроекти, които ще бъдат внесени в Народното събрание. По отношение на въпроса, който беше поставен, за увеличаване на ставките на данъците. По принцип това трябва да се разглежда не отделно видовете данъци, а като цяло с данъчната политика. По принцип в България основните приходоизточници в бюджета са съответно данък върху добавена стойност и акцизи, тоест косвените данъци, като преките данъци – корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, са по-ниски с цел стимулиране на инвестиционната активност. По принцип, понеже беше направена връзка на приходите с ниските данъци, бих искала само да отбележа, знаете, че неформалната икономика в България е един доста висок процент и за мен това е един много голям резерв, към който се насочени усилията и на Министерството на финансите, и на двете приходни агенции, и всъщност може да се постигне повишаване събираемостта на приходите, без да се повишават данъците. Благодаря.
И аз Ви благодаря. От парламентарната група на „БСП за България“, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, аз ще наблегна в своя въпрос по една от темите, които са залегнали в това изслушване, а именно изпълнението на оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост. Сутринта си направих труда, за да бъде актуална справката – в системата ИСУН, за да сверя данните относно договорени средства, реално изплатени средства. И за съжаление, виждам изключително сериозно закъснение най-вече по отношение на реално изплатените суми по проектите, като средно оперативните програми вървят между 1%, 2 – 3%, а по ПВУ – 4,2%. Това са актуални данни от 9,00 ч. сутринта, което е изключително тревожно, защото примерно оперативните програми, стартът им е 2021 г., а сега сме 2024 г. Това означава, че до голяма степен съответните управляващи органи, министерства, буксуват по някаква причина, която е важна. Искам да уточним дали причината е в недостига на средства, които държавата дава за финансиране, дали има недостиг в бюджета – изобщо какво се случва, за да имаме такава ниска степен на изпълнение както на Плана за възстановяване и устойчивост, така и на съответните оперативни програми, които, въпреки че имат и удължен срок за изпълнение, такова голямо закъснение през годините не сме правили, което в известна степен поставя под риск реалното изпълнение на всички проекти, а знаете, че този програмен период е ключов, изключително важен за довършване на сериозни проекти. Основно впечатление ми прави примерно Програма „Околна среда“, „Развитие на регионите“ и така нататък, които създават до голяма степен съвременния облик на България. Има ли това връзка с изпълнението на бюджета за 2024 г., тоест приходната част, разходването на средства по съфинансиране? Защото и в Програмата за развитие на селските райони също имаме сериозно забавяне – имаме липса на приеми, доколкото ни е известно, от това, че средствата за част от националното съфинансиране са насочени в други посоки, съответно основните приеми по интервенции, които засягат общински проекти за инфраструктура, а и за модернизация на селското стопанство не могат да се осъществят, така че е много важно да чуем сега от Вас какво е виждането на Министерството на финансите в тази посока. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Иванов. Госпожо Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на информацията за ИСУН. Всъщност Министерството на финансите работи съвместно с Министерството на регионалното развитие и благоустройство и по изпълнението на чл. на 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като се създават условия документацията по сключените споразумения за проектите да бъде подавана от общините в така наречената Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз в България. Към момента е изискана и събрана информация от отговорните служители на всяка община, които ще подават в ИСУН съответната документация по споразуменията. Всъщност тази информация, която в момента Вие сте видели, тя е непълна, тъй като е в процес въвеждането на документацията по отношение на ИСУН за общинските проекти, като едновременно с това Министерството на финансите изгражда единна система за обмен на данни между Министерството на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет, в това число бюджетна информация, информация, свързана с капиталовите разходи, като тази система се планира да започне да работи от 2025 г., тоест ИСУН е за общинските проекти, съответно новата система за проектите, които са включени в приложение № 2 към чл. 107. По отношение на изпълнението на програмите за програмен период 2021 – 2027 г., за което ме попитахте. Общо бюджетът е 12 млрд. 899 млн. евро – европейската част 10 милиарда и седемстотин, националното съфинансиране 2 млрд. 193 милиона. Както казах, общото изпълнение на приходите е 7,8%, съответно изпълнението на разходите е 4,6%. Мога да кажа по всяка програма какво е изпълнението: „Транспортна свързаност“ – изпълнение на приходите 2%, изпълнение на разходите – 0,8%; „Околна среда“ – изпълнение на приходите 2,5%, на разходите съответно 2,2%; „Техническа помощ“ – изпълнение на приходите 2%, изпълнение на разходите 1,4%; „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ – изпълнение на приходите 14,3%, изпълнение на разходите 13,8%; „Развитие на регионите“ – изпълнение на приходите 16,6%, изпълнение на разходите 2,8%; „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ – изпълнение на приходите 3,7%, изпълнение на разходите 2,1%; „Развитие на човешките ресурси“ – изпълнение на приходите 3,2%, изпълнение на разходите 4,8%; „Образование“ – изпълнение на приходите 2,5%, изпълнение на разходите 4,4%; „Храни и основно материално подпомагане“ – изпълнение на приходите 14,9%, изпълнение на разходите 34%, което общо за всички програми прави, както казах, 7,8% изпълнение на приходите и 4,6% изпълнение на разходите. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ – заповядайте, госпожо Митова.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Петкова, въпросът ми е: ако зависи от Вас, как ще управлявате разходната част на бюджета до края на календарната година, в смисъл дали ще се стремите да реализирате пълния предвиден обем на бюджетния дефицит от 3%, заложен в бюджета, или ще направите всичко възможно, за да направите някакви спестявания с цел дефицитът да бъде по-нисък, например минус 2% или един, или нула? Освен капиталовите разходи, които са се превърнали в последните години в донор за държавния бюджет за балансиране на разходната част, ще направите ли някакви съкращения например в държавната администрация, за да можете по този начин да направите спестявания в държавния бюджет, тъй като, докато нашето население намалява прогресивно, наблюдаваме едно парадоксално увеличаване на държавната администрация? Затова Ви питам: какви реформи ще предприемете за подобни съкращения, за да можем да се стремим към по-нисък дефицит? Благодаря Ви.
И аз ви благодаря, госпожо Митова. Госпожо Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност референтната стойност, която е записана и в Закона за публичните финанси, и в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., е, че бюджетният дефицит трябва да бъде не по-висок от 3%. По принцип, ако са необходими средства за инвестиции и за реформи, не е необходимо страната да се стреми към много по-нисък дефицит – примерно един или два процента, защото тези инвестиции в бъдеще ще донесат икономически растеж и развитие. По принцип това, което се каза, че капиталовите инвестиции са се превърнали, нали, в донор за други, всъщност не бих могла да кажа подобно нещо. Всъщност капиталовите инвестиции, изпълнението на капиталовите инвестиции зависи от много неща. Зависи от административен капацитет, зависи от възможността да се разработват проекти и съответно тези проекти да бъдат изпълнявани и може би сега е моментът да кажа нещо, което се наблюдава. По принцип по отношение на инвестициите една много голяма част от инфраструктурните проекти, които се изграждат в България, се изграждат с европейски средства. Проблемът, който възниква след това, е поддръжката на тези инфраструктурни обекти, защото те вече са поддръжка от националния бюджет и примерно, ако не генерират достатъчно приходи – имам предвид магистрали, други транспортни съоръжения, жп линии – това би могло да създаде голям проблем в бъдеще, тъй като приходите са недостатъчни, за да се поддържа нормално изградената инфраструктура с европейски средства. Благодаря.
И аз Ви благодаря. Следващият въпрос е от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Имате ли такъв? Не желаете да зададете. Добре, благодаря Ви. Господин Калоян Методиев, Вие също имате право на един въпрос. Не желаете. С това първият кръг от въпроси се изчерпа и преминаваме към втория кръг. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Госпожо Николова, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Петкова, насочвам вниманието Ви към извънбюджетната сметка на Националния фонд и съгласно Закона за държавния бюджет за тази година в нея сме заложили приходи в размер на 5 млрд. 861 млн. и 600 хил. лв. и разходи в размер на 6 млрд. 703 млн. и 600 хил. лв. По информацията, която получихме и от Вас днес, но и по общите справки, които можем да намерим и в ИСУН, в приходната част, можем да кажем, че ще имаме неизпълнение към края на годината поне по тази сума, защото по темповете, с които вървим, свързани с отчитане на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост, няма да имаме възможност най-вероятно да се възползваме от трето и четвърто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, както беше заложено в бюджета. Предвид, че имаме редуциран темп и най-вероятно редуцирана сума, свързана с Плана за възстановяване и устойчивост по второто плащане, имаме нарастващ темп на договорените средства както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по оперативните програми за периода 2021 – 2027 г., моят въпрос е: можем ли да осигурим спокойствието на бизнеса и на общините, и на всички бенефициенти по програмите и по Плана за възстановяване и устойчивост, че към края на годината ще може да се осъществяват разходи и няма да има задържане на разходи от страна на Министерството на финансите за възстановяване към бенефициентите с оглед на това, че трябва да съблюдаваме и трипроцентовия дефицит в рамките на бюджета? И изобщо общият ми въпрос е: какъв е относителният дял на изпълнението по сметката на Националния фонд както по отношение на разходната, така и на приходната част, заложена в бюджета към този момент? Благодаря.
Госпожо Петкова, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с Плана за възстановяване и устойчивост, всъщност със Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. за заложени второ и трето плащане. По отношение на второто плащане преди малко отбелязах, че за получаването му трябва да бъдат приети няколко закона и да бъдат съответно предприети реформи, за да получим плащането в целия размер на плащането, както е предвидено – 653 млн. евро. По отношение на третото плащане. Третото и след това четвъртото плащане са свързани повече с инвестиции, отколкото с реформи, като най-тежко е второто плащане, тъй като са основно реформи. Както казах, Министерството на финансите е в процес на преговори с Европейската комисия относно преструктуриране на Плана, защото знаете, че трябва всички проекти, реформи, всичко да е приключило 2026 г., което е около две години, така че трябва да бъде преразгледан и най-вероятно третото и четвъртото плащане ще бъдат обединени или това, което по принцип е най-добре за бюджета по отношение осигуряването на средствата. За капиталовите програми, тоест и на общините, и на първостепенните разпоредители с бюджет, аз казах какво е изпълнението. Всъщност има сключени споразумения, но за една голяма част по тези споразумения са изплатени само аванси, тоест няма изпълнение по самите договори, а вече плащането на средствата ще бъде при реално извършена работа, тоест при представяне на фактура, съответно протокол за свършената работа. Така че тази година няма притеснения, че по принцип би имало проблем с плащанията нито на общините, нито съответно за министерствата. Така че такива притеснения няма по принцип. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател и служебен министър на финансите, виждаме Вашите усилия, виждаме успешната работа на Министерството на финансите под Вашето ръководство и нашият въпрос ще бъде свързан с процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и по-точно: какво е текущото състояние, какви ще бъдат следващите стъпки в този процес и по-специално от гледна точка на тематичните области? Считаме, че присъединяването на България към тази организация би дала един тласък и един принос за икономическото развитие на България в бъдеще и през следващите десетилетия. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие всъщност всички знаете, че има план, изготвен такъв, план за действие относно присъединяването. Във всички комитети, които са към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, участват български представители и правните инструменти, които са издадени от съответните комитети, България трябва да е в пълно съответствие с тях. Още миналата година бяха изготвени така наречените въпросници самооценки, в които всяко министерство по отношение на правните инструменти, които са от неговата компетентност, попълни въпросниците и съответно бяха изпратени на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Бих могла да дам така най-пълна информация по отношение на комитетите, които са от компетентността на Министерството на финансите. Първият комитет е Комитетът по фискални въпроси. Основно там се разглеждат въпроси, свързани със спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане, обмена на информация за данъчни цели, както и тези, които са новите, приетите STOP 1 и STOP 2 за облагане на цифровата икономика и съответно за минималното ефективно данъчно облагане. Почти всички проверки от Организацията са приключили в този комитет, като единствено остава проверка по отношение на трансферното ценообразуване и доколко законодателството на България е в съответствие със законодателството на Организацията. По отношение на регулацията на финансовите пазари. Там също минаха няколко проверки и всъщност всички проверки приключват със заключението, че България отговаря на изискванията на правните инструменти, които са на Организацията. По отношение на Комитета за бюджета. Всъщност там няма оценка на правни инструменти, а на всеки две години Организацията прави анализ за състоянието на бюджета и всъщност има двата кодекса за либерализация, което представлява нещо подобно на Договора за функционирането на Европейския съюз за Европейския съюз, тоест основните принципи, като има все още някои неща, които да бъдат включени, но очакванията са това, което е заявил генералният секретар на Организацията при среща на служебния премиер с него, очакванията са България да бъде приета края на 2025 г. в Организацията. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Вицепремиер. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Василев.
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, няколко данни към края на редовното правителство бих Ви помолил да потвърдите. Говори се, че в българската икономика не са влизали средства от Европейски фондове последните години, а данните на Министерството на финансите към края на април бяха, че са разплатени 8,4 милиарда от април 2021 г. до април 2023 г., тоест над почти осем милиарда и половина са влезли в българската икономика. А що се отнася до въпроса, който и колегите от БСП повдигнаха за новите програми, там степента на разплащане е 4,4%. Това е двадесет и два месеца след подписването на Споразумението за партньорство. За сравнение по предишния програмен период 2014 – 2020 г. двадесет и два месеца след подписването на Споразумението за партньорство степента на плащане е била 2%, тоест се движим два пъти по-бързо с програмите, отколкото в предишния програмен период. А другото по-важно нещо е, че всъщност в новия програмен период България е на седмо място в Европейския съюз по получени плащания, тоест шест държави са получили повече пари от нас, двадесет държави са получили по-малко пари от нас. Въпросът ми към Вас е: как върви процесът на разплащане по новите програми и също така как върви процесът по договаряне на новите програми и как това се съотнася с предишния период и с другите държави – членки на Европейския съюз? Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Госпожо Петкова, когато сте готова, заповядайте, за да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По принцип част от информацията мога да я предоставя, за друга – нямам в момента, нали, тъй като съм… (Реплика.) Да, да. Но по принцип мога да кажа за изпълнението на програмите, на фондовете за периода 2021 – 2027 г., като общо сключени, като процедури и така нататък. В периода на одобрение са приключили 81 процедури за набиране на проектни предложения с общ бюджет 4 млрд. и 600 млн. евро, в това число процедури за концепции за интегрирани териториални инвестиции и за инвестиции чрез финансови инструменти по Програма „Развитие на регионите“ и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Понастоящем са отворени за кандидатстване 51 процедури с общ размер на финансиране 3 млрд. 448 млн. евро. Бюджетът на обявените и приключилите процедури възлиза на 60,4% от бюджета на всички програми, което означава, че към днешна дата на национално ниво е постигнат напредък и в предстоящите месеци се очаква ускоряване на темпа на договаряне и разплащане. По всички програми за споделено управление са сключени 1033 договора за предоставяне на средства в размер на 2 млрд. 957 млн. евро. Договорените средства представляват 22,1% от общия бюджет на програмите. Реално изплатените средства възлизат на 616 млн. евро, което представлява 4,6% от бюджета на програмите. Това мога да предоставя като информация. Ако е необходима допълнителна информация, мога писмено да я предоставя. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Продължаваме с въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на финансите, дами и господа народни представители! Моят въпрос е свързан с фискалния резерв. Седмичните данни за неговия размер, публикувани от БНБ, показват една ясна тенденция към спад. Най-високите и най-ниските му стойности за последните три месеца показват неговото свиване. От това изникват въпроси, като: налага ли се дългово финансиране за формиране на устойчив фискален резерв? И също: налага ли се актуализиране на бюджета за 2024 г. с оглед видимото неизпълнение на приходите от ДДС? Оттам: какви биха били характеристиките на една такава евентуална актуализация? Ако ще намаляваме разходите, кои разходи? Ако ще увеличаваме приходите, кои и как, тъй като беше заявена твърда решителност публичната инвестиционна програма да не бъде съкращавана? И още едни въпрос: съществува ли риск тази година да приключим с дефицит над 3% спрямо БВП на начислена база и срещу България да се открие процедура за свръхдефицит. Освен това, колеги и госпожо Вицепремиер, ще си позволя и един друг въпрос, който не е много по темата, но е много актуален. Става въпрос за приетото тази година на 30 април – практически в последните дни на Четиридесет и деветото народно събрание, през Закона за хазарта, колкото и нелепо да звучи, удължаване на нулевата ДДС ставка за хляба и брашното – да продължи да се прилага до край на 2024 г. Това е едно правилно решение според мен. Заедно с него обаче предизборно се взе и едно решение, което ограничава търговската надценка за три вида хляб: за типовия, за „Добруджа“ и за бял, на максималните 15%, която е една непазарна мярка, така, предизборна. Но становищата на търговци и на производители са крайно отрицателни и се говори, че само след четири дни тези типове хляб ще изчезнат от търговската мрежа. За да се прилага тази мярка, трябваше да има изготвен анализ от страна на Министерството на финансите и от Министерството на икономиката. Моят въпрос е дали този анализ е изготвен, какво гласи той и дали от понеделник ще изчезнат тези типове хляб? Ще влезе ли тази мярка в сила? Ще има ли някакво разсрочване и въобще какво ще се случи, тъй като въпросът за хляба е изключително актуален? Благодаря Ви.
Благодаря, господин Дренчев. Госпожо Вицепремиер, Вие преценете с каква информация разполагате в момента и какво може да отговорите сега.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с въпросите, свързани с дефицита, изпълнението на приходите, на разходите. Както казах, усилията на Министерството на финансите и на двете приходни агенции са изпълнение на приходите 100% по отношение на данък върху добавената стойност, който е най-големият приходоизточник в бюджета. Казах, че очакванията по отношение на акцизите са преизпълнение 103,2%, съответно очакванията за корпоративния данък – мога да предоставя допълнително информация, ако е необходима, след 30 юни, тъй като знаете, че това е срокът за деклариране и внасяне на корпоративния данък. Но всъщност очакванията не са за актуализация на бюджета, нито за дефицит, който да бъде по-висок от 3%, тъй като приходната част, както казах, ще направим всичко възможно да бъде изпълнена, за да не се налага нито намаляване на разходите, нито актуализация на бюджета. Единственото, което ще бъде внесено в Народното събрание, е промяна, тоест изменението на Закона за бюджета ще бъде по отношение на приложение № 2 за общините, нали, което е регулярно на всеки три месеца. По отношение надценката в цената на хляба. Действително на извънредното пленарно заседание на 30 април 2024 г. бяха приети промени в Закона за ДДС, като разпоредби в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за хазарта, в който нулевата ставка за ДДС за хляба и брашното беше удължена до края на годината и съответно включена надценка не по-висока от 15% в цената на хляба – надценка на цена на производител или вносител на три вида хляб: бял, типов и „Добруджа“. Министерството на финансите съвместно с Министерството на икономиката и индустрията е изготвило анализ, той е изпратен на Народното събрание. Всъщност бяха изискани данни от няколко институции. Бяха изискани данни от Националния статистически институт, от Министерството на земеделието и храните, от НАП, Агенция „Митници“, тъй като знаете, че те имат информация. Едните съответно – от митническите декларации при внос и износ, другите – от дневните за покупки и продажби по ДДС. По принцип данните, поне от анализа, показват, нали, че всъщност нормалната надценка, която е за различните видове хляб, е в границите на 15-те процента. Но по принцип има други проблеми, свързани с практическото прилагане на разпоредбата. Започвам с правния аспект на разпоредбата. Определение за бял хляб, „Добруджа“ и типов има в законодателството и всъщност то не е наредба, а по-скоро като стандарти, което не налага да бъде въведено допълнително определение за трите вида хляб, тъй като те съответно ще бъдат обект на контрол. Има определение и за надценка, но това определение за надценка не може да се ползва за целите на §19д от Преходните и заключителните разпоредби, тоест тя не е относима към хляба. Второто е, че в Закона липсва, не е определен контролен орган, който да осъществява контрола дали се спазва надценката – тези 15%. И другото е, няма административнонаказателни разпоредби, ако не се спазва тази разпоредба. И още нещо. За да може да се провери по цялата верига на доставка дали се спазват тези 15% надценка, тъй като тя е от страна производител/вносител до краен потребител, тоест включва и на едро и на дребно, ако остане мярката в този вид, трябва да бъде въведена разпоредба, която лицата да са задължени да посочват в дневниците за покупки и продажби, за да може да се засече цялата стойност на надценката. Но доколкото си спомням, на самото заседание, когато се възлагаше да се направи анализ от Министерството на финансите и от Министерството на икономиката, поне цитирам по памет стенограмата, всъщност идеята е да се прецени след анализа дали да остане надценката, дали да не се модифицира, или съответно да се увеличи нейният размер. Анализът е изпратен на Народното събрание и предполагам, че вече и на Вас е предоставен, на всяка от парламентарните групи. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“?
Процедура.
Изчакайте, господин Стойнев. Господин Тодоров – за процедура.
Госпожо Председател, разбираме, че въпросите, които се натрупаха към финансовия министър, това е така, на ръба на Правилника дори, но ще се съгласите, че въпросите, които задаваме, са изключително важни и касаят цялото българско общество. Един от тези въпроси беше всъщност свързан с фискалния резерв на страната ни. В края на месец април мисля, че госпожа Петкова именно влезе така в новинарския поток с нейното притеснение и опасение, че той е намалял значително до един доста критичен минимум. Така че бих искал да помоля това, което беше като част от въпросите, които господин Дренчев зададе, всъщност беше именно за фискалния резерв – да дадете актуална информация какво е нивото му в момента. Благодаря Ви.
Госпожо Петкова, по Ваша преценка може да си допълните отговора.
Всъщност аз, както казах, фискалният резерв към края на май е 11,9 млрд. лв., 10 млрд. лв. са в БНБ и банки и съответно разликата е с вземанията от европейски средства. Така че не мога да кажа, че това е резерв на ръба. Както и за месец април, той мисля, че беше около 10 млрд. лв. също.
Благодаря Ви. Господин Стойнев, имате думата да зададете Вашия въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петкова! Моят въпрос касае изпълнението на оперативните програми, защото наистина е притеснителна ниската сума на реално изплатените средства. Разбира се, че има и обяснение, че сме в началото на програмния период, но в крайна сметка спрямо другите държави ние значително изоставаме. Проблемът обаче е в развитието на селските райони, госпожо Петкова, защото там почти няма никакъв прием за инвестиции. Една от причините, която се изтъква, е, че липсва национално съфинансиране, което бе пренасочено, когато имаше протест на зърнопроизводителите – дали това е така, е първият ми въпрос. Вторият е: за всичките програми националното съфинансиране осигурено ли е? Има ли го, или просто трябва да бъде – едва ли не в Министерството на финансите по всяка една програма лично Вие да отговаряте на всеки един министър колко може да ползва? Тоест в бюджета на националното съфинансиране по оперативните програми осигурено ли е, така че те наистина да имат нормална работа? Защото виждам какво се случва в селските райони в момента. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря. Госпожо Петкова, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както казах, и по двата програмни периода – 2014 – 2020 г. и 2021 – 2027 г., националното съфинансиране е осигурено от програмите. За периода 2014 – 2020 г. европейският бюджет е 8 млрд. евро, националното съфинансиране е 1 млрд. 221 млн. евро, общият бюджет е 9 млрд. 289 млн. евро. За програмите от програмния период 2021 – 2027 г. европейският бюджет е 10 млрд. и 705 милиона, националното съфинансиране е 2 млрд. и 193 милиона, или общият бюджет е 12 млрд. и 899 милиона, тоест и по двете програми е осигурено националното съфинансиране. Благодаря.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Министър, колко важно е за Вас да се изпълнят спешно критериите и бързо да влезем в еврозоната? Няма ли да стартирате по-сериозна информационна кампания? До момента по телевизиите се въртят клипчета със съмнителен ефект, а всички политици и държавници, включително служебното правителство, не изказват никакво мнение. Как бихте очаквали тогава гражданите да се чувстват информирани и спокойни, след като основно се чуват гласовете против еврозоната? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! По отношение на процеса на присъединяване към еврозоната, както казах, вчера излязоха два конвергентни доклада на Европейската централна банка и на Европейската комисия, съгласно които ние не изпълняваме критерия за инфлация, тоест четвъртия критерий. По принцип всъщност, за да може да бъдем приети в еврозоната, трябва да изпълним и четирите критерия, като очакванията са критерият за ценовата стабилност да бъде изпълнен в края на годината, след това съответно да бъде изпратено искане от страна на България до двете институции за изготвяне на нови и конвергентни доклади и да стартира съответно процедурата по приемане на решение от Съвета. Както казах, миналия месец, тоест април месец, беше сключено споразумение с Европейската комисия относно комуникационната и информационна кампания. Министерството на финансите я подготви, тъй като работна група „Комуникации“ е към Министерството на финансите и подготвя всички мерки, които трябва да бъдат предприети. Беше изготвен план за действие, изпратен на Европейската комисия за съгласуване, тъй като по отношение на комуникационната кампания средствата ще бъдат предоставени от Европейската комисия, така че всичко, което трябва по принцип… Знаете, че вчера беше приет от Министерския съвет и Проектът на закона за въвеждане на еврото в Република България. Предполагам, че до няколко дни той ще бъде внесен и в Народното събрание за разглеждане, така че ако имате някакви допълнителни въпроси от Ваша страна или предложения, съм на разположение. Благодаря.
И аз Ви благодаря. Има ли въпрос от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Няма, не виждам. С това изчерпахме и втория кръг от въпроси. Преминаваме към отношения от парламентарните групи. От ГЕРБ-СДС? Заповядайте, господин Иванов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Петкова, отношението на нашата група със сигурност ще бъде в контекста на това, че ГЕРБ-СДС са поемали и продължават да отстояват неотменимия ангажимент на България като основен приоритет – пълноправно членство в еврозоната. И както казах преди няколко месеца пред председателя на Еврогрупата господин Донахю, който беше в България, вместо да отбележим две години от пълноправното членство на България в еврозоната, отбелязваме втората поредна година на неизпълнение на ангажимента на България по спазването на ценовия критерии, тоест инфлацията – най-неприятния критерии, който всички български граждани усещат по джоба си, защото в последните две години и половина е акумулирана инфлация и е над 36% по официалната статистика. Имаше огромен провал от управлението през последните три години в България по отношение на спазването на ценовата стабилност и инфлацията през 2021-а, 2022-а и 2023 г. Помните, когато енергийните ресурси – цената на газа, на бензина и на електроенергията, не можаха да бъдат овладени от управляващите тогава. За съжаление, многократно в тази зала сме обсъждали следното, че ангажиментите и основните приоритети на няколко министър-председатели в последните години, а именно господин Петков, господин Денков не изпълниха своите основни цели и обещания към избирателите и към тази зала – основен приоритет на техните управления да бъде влизането на България в еврозоната. Естествено, не мога да не отбележа и незадоволителните резултати, да не кажа провала, на най-дългогодишно управлявалия финансов министър в последните няколко години – господин Василев, за който именно, борейки се с инфлацията, последният голям проект на Министерството на финансите беше обединяване на две големи приходни агенции, за които може би ще видим резултат някъде напред в бъдещето, но от последните му действия видяхме, че имаме успешно тренирани не нови полицейски кучета, а митнически кучета, които носеха пачки. По отношение на сериозната тема. Виждаме, че изпълнението на бюджета към месец май върви стабилно, което е под очакванията специално за мен. Пак подчертавам, че основната част от приходите в бюджета не са съразмерни с нарастването и темповете на инфлацията, като се има предвид и се взимат нулевите ставки и намалените ставки на ДДС, и аз очаквам именно отговори и действия от сегашната администрация. Във връзка с това е провалът, за който и Вие споменахте, на зададен въпрос от нашата парламентарна група, а именно защо България към 31 октомври 2023 г. няма подадени и няма план от страна на българското правителство по отношение на едни 480 милиона евро, с които българската икономика и държава могат да разполагат във връзка с REPowerEU. Страхотен пропуск и минус на предишните управляващи и аз не мога да повярвам, че седим на тази трибуна, отчетливо споменаваме минусите, които неосъществяването на тези програми носи на българската икономика и на българските граждани, а да не говорим за общините – рекордно ниското усвояване, некандидатстване по отношение на определени цели сектори в европрограмите, тоест нищоправене. Не трябва да подминем, естествено, и провала на предишните управления във връзка с това да убедят и да промотират пред българските граждани нещо, което специалистите многократно са заявявали и дългогодишният опит на страните членки в еврозоната е доказал, а именно позитивите от пълноправното членство на България в еврозоната. Затова по Доклада на Европейската централна банка и Европейската комисия България е на незавидното предпоследно място за българските граждани, които подкрепят пълноправното членство в еврозоната. В Румъния 77% от гражданите подкрепят Румъния да приеме еврото, в Унгария 76%, в Швеция 55%, в Чехия 49% и в България 49%, като само 47% от гражданите на Полша не подкрепят. Тоест в последните 3 години ние съзнателно или проваляме, или не можем просто да изпълним тези критерии и да убедим българските граждани, че наистина ползите са неимоверно по-големи от опасностите и от евентуалните минуси, които членството на България в еврозоната може да донесе. Нашата парламентарна група заявява, че продължава да следи изпълнението на приходната и на разходната част на бюджета, като реформата в единната мегаагенция, която господин Василев реши да създава, също е важен фактор от изпълнението на приходната част на бюджета, но не трябва да забравяме, че пред българските граждани Четиридесет и деветото народно събрание прие може би едно от малкото добри решения, така да кажем, съвкупно, а именно милиардите, които са за всяка българска община, и всеки проект, на който може да бъде проследено изпълнението му от до. Надявам се, че Министерството на финансите има средствата, а и Вие дадохте такова уверение днес, така че се надявам и общините да могат реално да се възползват, а и българските граждани, населяващи тези общини, да се възползват от инфраструктурното развитие. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Иванов. Отношение от Движението за права и свободи.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Министър! С колежката Теменужка Петкова по поръчение на нашите две парламентарни групи поискахме това изслушване заради информацията, която трябваше да чуят в Народното събрание и българските граждани, по три теми. По темата за изпълнението на приходите и разходите на държавния бюджет ние сме удовлетворени от чутото и доста обнадеждени, защото е очевидно, че приходите вървят, както се казва, по план и дори малко над това. Разходната част се движи съобразно разпоредбите на Закона за държавния бюджет, а и съобразно някои поети ангажименти допълнително с други законодатели актове в това първо полугодие. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ изразяваме удовлетворение от усилията, които сте положили Вие и приходните агенции, и изразяваме своето задоволство и надежда, че ще продължите в тази посока. Впрочем, да Ви поздравя за добрата подготовка за този дебат. Мисля, че всички получихме абсолютно изчерпателна, аргументирана и точна информация по темите, без да има никаква политическа окраска в нея, което много рядко се случва от тази трибуна. По тази тема не трябва да има окраска, за да е изчистена информацията от всякакви спекулации. По отношение на втория въпрос – как вървят преговорите за влизане в еврозоната, също сме удовлетворени, защото не виждаме никакво изоставане. Не виждаме абсолютно никаква разлика от това, което беше предвидено като темп, като преговорен процес и като тайминг, бих казал, защото е очевидно, че ценовата стабилност не може да бъде постигната в рамките на половин година и дори много трудно в рамките на една година, но така или иначе есента ние ще имаме покритие на този критерий и всички данни сочат това. Тук е мястото да спомена съвсем безпристрастно, че за нас от Движението за права и свободи повече от 15 години влизането в еврозоната и въвеждането на еврото е политическа цел № 1, макар че самото покриване на критериите сме го имали през годините. Нямаме го само последния критерий и това е в последните две-три години. Тук се изразиха мнения, че това се дължи на фискалната политика вътре в страната, а аз бих казал, че се дължи на външните фактори, защото инфлацията в Европа също беше много голяма в един определен период от време. Да кажа, че за нас еврото не е цел, а е средство да помогнем на българския бизнес да има по-добър достъп до кредити. Тук няма да е излишно да посочим какво се случи с Хърватска, чийто кредитен рейтинг беше с една степен по-нисък от нашия преди влизането ѝ в еврозоната, а след влизането ѝ в еврозоната е с две степени над нашия, така че това е много показателен пример. Там нищо друго не се е случило освен въвеждането на еврото. Същото ще се случи в България и българският бизнес ще печели от това – инвестициите, разкриването на работни места и така нататък, така че еврото не е самоцел, а е средство да подобрим живота на хората и разбира се, условията за правене на бизнес и инвестиции в България. Трябва да продължат усилията в тази посока и Вие – служебният кабинет и служебният министър на финансите, ще имате подкрепа от нашата парламентарна група дотогава, докато това стане факт. По третата тема. Може би това е най-болезнената част от дебата, който днес върви, защото там данните са най-лоши, да го кажем направо, най-голямо изоставане има и по ПВУ, има и по европрограмите. Но пък тук е мястото да кажем, че няма как това да стане без действащо Народно събрание със стабилно мнозинство, което да излъчи някакъв кабинет, а какъв ще е той, ще реши това мнозинство. Отвсякъде е видно, че това изоставане – програмният период, съвпада с политическата криза в страната през последните две-три години. Видно е, че това изоставане се дължи на политическата криза в страната, а и на всички други фактори, които технически можем да изброим така или иначе не само за този програмен период, но и за предходния. Но не решим ли въпроса с политическата криза, с възстановяване на политическата стабилност, аз лично смятам, че няма никакъв шанс да напреднем по темата европрограми. За Плана за възстановяване и устойчивост не ми се говори, защото това е тема на отделен дебат според мен и според нашата парламентарна група. Там причините за изоставането са много комплексни. Само ще спомена, че не са само грешки на отделните правителства, но и липса на далечен хоризонт в управлението на отделните правителства, а и редица други политически причини. Защото ние виждаме, че в тези четири законодателни промени, които трябва да направим, поне три от тях са чисто политически и аз не виждам голяма връзка между тях и Плана за възстановяване и устойчивост. Виждам връзка между тяснопартийни цели и цели на различни групировки, които искат да завладеят или установят контрол над съдебната система през Плана за възстановяване и устойчивост, през парите за България. Това е много очевидно и сме го казвали много пъти. Според мен няма да се случи, но от това ще пострадат българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. Благодаря Ви за търпението, госпожо Председател, че ме оставихте да говоря една минута повече.
И аз Ви благодаря, господин Цонев. За отношение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Петкова, аз също искам да Ви благодаря за информацията, така както я изнесохте – без политическа окраска. Надявам се колегите в залата да са я чули, въпреки че едно от отношенията звучеше като че да не са присъствали на това обсъждане. Това, което чухме от Вас, е, че изпълнението на бюджета върви по план. Приходната част върви по план. Единственият риск е плащането по Плана за възстановяване и устойчивост. Това, което Вие също така казахте, че тези закони и решения са внесени в Четиридесет и деветото народно събрание от редовния кабинет, и ни посъветвахте да ги извадим от архива. Това смятаме и да направим – да ги внесем в това Петдесето народно събрание, защото е изключително важно това плащане да се случи. Не може неспособността на някои партии в Народното събрание да гласуват антикорупционните закони да бъде причина българските граждани да не получат почти милиард и половина лева. Що се отнася до изпълнението на новите програми, тук е много важно да се отбележи, че както в началото на всеки един програмен период, то върви по-бавно, но България е на седмо място в целия Европейски съюз по скорост на изпълнение. Има само шест държави, които са получили по-големи плащания по програмите 2021 – 2027 г. отколкото нас, и 20 държави, които са получили по-малко. Що се отнася до сравнението с предишния период, там се движим два пъти по-бързо. Периодът 2014 – 2020 г. на същия момент на изпълнение сме били на 2,2% разплатени средства, в момента сме на 4,5, както Вие казахте. Но което е още по-важно, през изминалите три години бяха разплатени почти 100% от средствата по програмата, периода, който трябваше да е приключил 2021 г. Към 2021 г. бяха разплатени малко над половината от тези средства, тоест едно голямо забавяне беше наваксано през тези три години – над осем милиарда и половина са стигнали до българския бизнес. Що се отнася до приемането на България в еврозоната. Няколко неща е добре да се напомнят на уважаемите колеги от ГЕРБ, които твърдят, че сме щели да бъдем приети в еврозоната 2020 г. Неизпълнението на ценовия критерий на инфлацията датира от юни 2018 г. От юни 2018 г. България не изпълнява критерия за инфлация – не от 2021-а, не от 2022-а, не от 2023-а, а от юни 2018 г. По-проблемното, което ние заварихме 2021 г. обаче, е, че освен критерия за инфлация България не изпълняваше критерия за дефицит – 2020 г. беше над 3% заради ковид, но беше над 3% и България не изпълняваше критерия за законодателство. Критерият за законодателство беше изпълнен чак към октомври миналата година. Спомняте си, колеги, в тази зала какви скандали се случиха по повод нещо толкова просто, като промените в Кодекса за застраховане. Законът за БНБ две години не беше внасян и не беше разглеждан. Да не минавам на Закона за мерките за противодействие на прането на пари. Всичко това беше прието в стройна и ясна законодателна програма миналата година и за първи път, откакто се пишат конвергентни доклади, България изпълнява критерия за съвместимост на законодателството. Не на последно място, в момента инфлацията е 2,5 при референтна стойност 4,1. Въпросът е да минат още няколко месеца, за да паднат високите инфлационни проценти от април, май и юни миналата година и да влязат в ниските инфлационни проценти от юни, юли и август тази година. Някъде към септември най-вероятно, както и самата комисия отбелязва в Доклада – тя казва, че до края на годината България ще изпълни и този последен критерий за въвеждане на еврото. Имаме политическа декларация за въвеждане на еврото от март 2022 г., където всички държави – членки на еврозоната, дават политическа подкрепа за въвеждане на еврото. Това продължава и към момента. Също така имаме много ясно заявена позиция от страна на Паскал Донахю, че в момента, в който изпълним критерия за инфлация, получим конвергентния доклад, ние можем да приемем еврото 2025 г. – 1 юли е датата, която беше обсъждана. Така че цялата подготовка, която се прави за 2025 г., да не бъде по никакъв начин изхвърляна или да трябва да се прави наново, както се притесняват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, а всичко да бъде използвано точно така, както е заложено. Може би на последно място, но не по-важност, очакваме в най-скоро време да бъдат внесени актуализациите по общинските проекти, за да може това Народно събрание даже и ако не успее да излъчи кабинет, все пак да не спира проектите на общините, за да може общините наистина да получат тези средства, които всички тук в тази зала гласувахме за тях и им дадохме възможност те да управляват, така че България да има най-накрая истинска регионална политика и да могат да се махнат неравенствата между регионите, а не само неравенствата между различните групи български граждани. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Василев. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ за отношение. Господин Тодоров, имате думата.
Госпожо Председател! Госпожо Петкова, разбирам, че не Ви е лесно с това, което наследихте във Финансовото министерство, и се опитвате в действителност да въведете някакъв ред в държавните финанси. Основният проблем за мене е всъщност това, че през последните три години държавата ни имаше един некадърен финансов министър, който прие три бюджета в страната, които загробиха държавата ни с нови над 20 милиарда лева заеми. Сега виждам тук стои и служебният министър на енергетиката, което ме подсеща всъщност, че бяха източени парите от българската енергетика – със 100% дивиденти към държавата, от държавните дружества, които са в енергетиката. Така че разбирам, че не Ви е лесно, но това, което казахте като данни, за мен не са точно така. Например за приходната част. Приходната част – очаквахме повече от нея, защото най-малкото едно е да се изпълнява, друго е, както Вие казахте, че през второто тримесечие се наваксва изоставането от първото тримесечие. Това е далеч от това да се изпълнява приходната част – нещо различно е. Освен това реалната инфлация в страната е по-висока от тази, която е заложена в бюджета, което означава още веднъж, че приходите дори трябваше да бъдат повече. Тоест дори и човекът, който е назначен от Асен Василев за шеф на Националната агенция за приходите, е също толкова некадърен и той не може да свърши работа, за която е сложен начело на тази институция. Може би трябва да помислим за вариант той да бъде махнат и да бъде сложен човек, който ще изпълнява функциите, за които стои начело на тази толкова важна държавна институция. И какво се получава? Получава се, че държавният дълг се е увеличил значително. Той вече е над два пъти по-висок само тук за последните три години. Получава се така, че приходите не са на нивата, на които трябва да бъдат. Тяхната събираемост изостава. Това, което ме озадачи лично мене, е това, че Вие казахте в края – излязохте и в медийното пространство, доста така широко бяхте отразена, че всъщност фискалният резерв е на критичен минимум. Много добре си спомням Вашите думи, а сега казахте точно обратното, че няма такова нещо – нито през месец април, нито в момента, което не знам. Защо е това противоречие? Може би тогава сте били обхваната от предизборна еуфория най-вероятно, но това, което виждаме, е, че устойчиво държавата ни върви към един разпад. Може би това е единственото нещо, което се случва устойчиво в държавата, че държавата върви към държавен разпад под управлението на безпринципни коалиции, сглобки, манастирски договорки и каквото там станахме свидетели през последните месеци и години. Цялото ни общество стана свидетел на всичко това. По втората тема – относно приемането на България в еврозоната. Всички вече знаят, че вчера, през изминалия ден, излезе Доклад на Европейската комисия – Европейската централна банка, който казва това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вече повече от година обясняваме, че страната ни, икономиката ни не са готови за приемането на България в еврозоната. Просто не сме готови. И тук вече не става въпрос, това е много обширен доклад – някак си се говори, доста се изопачават нещата, тук не става въпрос просто за един инфлационен индекс, който не покриваме. Този доклад Вие най-вероятно сте го прочели. Той е изключително широкообхватен и там пише много повече от това, че не покриваме някакъв инфлационен индекс. Там пише, че чисто структурно икономиката ни не е готова за еврозоната. Тоест тя не може да преживее една такава смяна на валутата. Имаме фундаментални икономически проблеми тук, отново ще го повторя, изобщо не става въпрос просто за инфлацията. Всъщност това, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, пак казвам, повече от година обясняваме, че то е така, го пише в този доклад. В Доклада пише, че най-рано от 1 януари 2026 г., когато най-вероятно ще има вече нов доклад, тогава може да подновим преговорния процес по присъединяване на държавата ни в еврозоната, ако сме решили тези чисто структурни и фундаментални икономически проблеми, което според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да се случи в следващите 20 години. Най-вероятно на всеки две години ще има ново отлагане с две години – до следващия доклад. Поне 20 години, и то в случай че Финансовото министерство не бъде за втори път поверено, или вече за трети път, в крадливите ръце на хора като Асен Василев. Само тогава и в никакъв друг случай, ако се работи наистина последователно и методично в тази посока. Сега възниква въпросът защо бяха похарчени десетки милиони левове за информационна кампания, за реклама на еврото, на еврозоната? Това са, между другото, има и за бизнеса десетки милиони пропуснати ползи, тоест загуби, защото знаете, че този процес обхваща всички, включително и бизнеса, разбира се, не само Българската народна банка. Кой ще поеме тези разходи, които бяха направени? Кой е отговорен за тези разходи, които бяха направени? Как може да няма пари? Например в бюджета не бяха заложени пари за втората година майчинство, не бяха заложени пари за увеличаване на социалната пенсия, на други социални плащания до размери, които да гарантират един достоен живот на хората, които ги получават. Не говорим просто за някакво си увеличение. Тук говорим до размери, които гарантират достоен живот на хората. За хората никога няма пари, но видите ли, за такива неща, като информационна кампания и реклама за еврото, веднага се намират няколко десетки милиона. И тъй като отново виждам министъра на енергетиката, веднага – от днес за утре, бяха намерени 850 млн. лв. за газов коридор, с който западните компании да доставят газ на Украйна.
Времето, господин Тодоров!
850 млн. лв., буквално от днес за утре, той трябва да бъде готов до края на годината, бяха намерени, а за хората никога няма пари. Защо? Защото бедността в страната ни е контролирана! Защото човек, който е оставен на ръба на своето оцеляване, физическо оцеляване, той няма свобода, няма право на избор. Той не мисли за бъдещето, не мисли за средносрочен план, не мисли за дългосрочен план.
Времето, господин Тодоров, моля да съобразите!
Той мисли само за това как да оцелее чисто физически през утрешния ден! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря за отношението. „БСП за България“ – заповядайте, господин Иванов, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Ако от тези неща, които чухме в тази дискусия, която се случи тук в залата, имаше нещо полезно, поне станаха ясни няколко неща. Тогава Вие ни убедихте, че приходната и разходната част поне към тази част на годината вървят в някакви положителни темпове, но за съжаление, от чутото не споделяме Вашия оптимизъм за второто полугодие, или до края на годината. Това ще бъде по същия начин по няколко причини, защото предстоят наистина… Сериозни разходи се правят от държавния бюджет и съчетано с политическата нестабилност, която в момента съществува в държавата, поставя под риск изключително много дейностите, които са свързани с изпълнение на бюджета. Ние утре ще проведем изслушване тук и на регионалния министър и се притеснявам, че от отговорите, които ще получим, до голяма степен ще се постави под въпрос изпълнението на общинските програми. Защото това, което Вие изнесохте като информация, е една изключително ниска част на изпълнение към днешна дата, а доколкото знаем, подадените заявления са за милиарди, които към днешна дата не съществуват и не можем да ги видим. Еврозоната – от това, което Вие изнесохте като информация, и беше зададен въпрос от колегите, потвърждава една стара наша теза, че като цяло България не е готова да влезе в еврозоната, и нашите европейски партньори ни го потвърдиха за пореден път. За съжаление, българските граждани към днешна дата все още нямат необходимата информация, както и ние като народни представители, какъв е анализът и на Българската народна банка за последствията от влизането в еврозоната, как ще се отразят те на всеки един от нас. Така че за нас не е изненада. Големият въпрос е Планът за възстановяване и устойчивост и европейските програми, които вървят с изключително бавни темпове. И тук смело мога да кажа, че до голяма степен заслугата за всичко това, което се случва и в трите сектора, които днес бяха засегнати, са именно политиките, които провеждат десните партии, и неразбирателството най-вече между тях. Защото политическата нестабилност, политическата криза, която е в момента, е породена именно от бившите участници в сглобката и в момента непримирими врагове, които продължават да задълбочават тази криза. Неработенето на този парламент или на който и да е следващ ще бъде тотално разпадане на държавността. Това Ви го казвам със сигурност, защото неприемането на бюджета или на актуализацията на бюджета, ако се наложи такава, ще доведе до изключително тежки последици. Така че може би ще се наложи подобно изслушване да се случи в този парламент и още веднъж, за да получаваме адекватна информация как се развиват финансите на държавата, защото и средствата, които чакаме от Европейския съюз, когато те не се усвояват с необходимите темпове, защото те са едно изключително сериозно перо в нашия бюджет, особено по изпълнението на инфраструктурни проекти, когато то върви с бавни темпове, това изобщо спира скоростта на движение на цялата държава във всяка една посока. Така че отговорността за всичко това нещо го носят именно десните партии. БСП поне е последователна в своите политики, следва своите цели и ги постига, най-важното. Ще бъдем един сериозен коректив в следващите месеци по отношение на това какво се случва в държавата и във финансите, и по отношение на еврозоната, и разбира се, по отношение на усвояването на европейските средства тук в България. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви, господин Иванов. За отношение от парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Няма да има. Парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? Няма отношение. Колеги, с това изслушването на служебния заместник министър-председател и служебен министър на финансите госпожа Людмила Петкова приключи. Благодаря Ви за участието, госпожо Петкова. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЛАДИМИР МАЛИНОВ ОТНОСНО ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С ПРЕГОВОРИТЕ ПО ПРОДАЖБАТА НА ОБОРУДВАНЕТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ПРОЕКТА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 6 ЮЛИ 2023 Г., СЪС СИГНАТУРА № 49-354-02-66, ЗА ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ ПО ДОГОВАРЯНЕ ОТ СТРАНА НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ОБОРУДВАНЕТО ДА БЪДЕ ПРОДАДЕНО НА УКРАЙНА. Моля, вносителят на предложението за изслушване да направи своето изложение в рамките на пет минути. Заповядайте, господин Таслаков – имате думата.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! От групата на ВЪЗРАЖДАНЕ желаем това изслушване на служебния министър на енергетиката във връзка с Решение на Народното събрание от юли миналата година, в което мнозинството народни представители решиха да се разпоредят с активи на българските граждани, а именно закупеното оборудване за Проекта АЕЦ „Белене“, струващо милиарди левове. Въпреки че българите се произнесоха на референдум, че желаят завършването на Проекта АЕЦ „Белене“, народни представители от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и други решиха да продават вече доставеното оборудване буквално на безценица. Това се случи в предишния антибългарски парламент по най-недемократичния начин, вероятно след външен натиск, пренебрегвайки волята на българите. Мотивите, които бяха изтъкнати, са, че това оборудване е излишно и България няма капацитет да построи и довърши Проекта заради прекъснатите взаимоотношения и санкциите срещу Руската федерация. Всички знаем обаче, че истинските мотиви са съвсем други: унищожението на българската енергетика под външна диктовка и поставяне на страната ни в енергийна зависимост. Изводите за това са повече от логични, защото в Решението на Народното събрание е записано реакторите да се продадат на Украйна, която е във война с Руската федерация. Значи, България не може да построи централа с руска технология, а Украйна, която воюва, може. Аргументите на родните майцепродавци са смехотворни, прозрачни. Още по-обиден към българите е потайният начин, по който се осъществяват действията на изпълнителната власт. Преди около месец на площадката в „Белене“ изненадващо се появи украинска делегация, в чийто състав имаше американски граждани. Какво правеха американците там? Единствено ние от ВЪЗРАЖДАНЕ отидохме да проверим и да информираме какво се случва. В продължение на няколко дни до сградата на НЕК в „Белене“ беше паркиран автомобил на американското посолство. Информацията, която получихме, беше оскъдна и затова сега желаем министърът на енергетиката да обяви всички факти и обстоятелства около преговорите. Тъй като „Уестингхаус“ и „Енергоатом“ имат съвместни проекти в Украйна, има ли вероятност нашите реактори да ни бъдат препродадени за 7 и 8 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“? Да не се окаже в един момент, че ще трябва да прекупуваме собствените си реактори?! Въобще възникват много въпроси и очакваме министърът на енергетиката да запознае обществеността днес. Благодаря.
Благодаря за становището, господин Таслаков. Господин Министър – имате думата за изложение по темата. В рамките на 10 минути може да запознаете народните представители. Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Таслаков, дами и господа народни представители! Във връзка с Решение на Народното събрание, прието на 6 юли 2023 г., с което се възлага на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител с цел продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство, собственост на Националната електрическа компания, предназначено за Проекта АЕЦ „Белене“, представям на Вашето внимание следната информация по отношение на периода, в който аз заемам длъжността служебен министър на енергетиката: С цел ускоряване финализирането на процеса по покупко-продажба на оборудването на Проекта АЕЦ „Белене“ с моя заповед, издадена на 30 април 2024 г., беше възстановена дейността на работната група в рамките на Министерството на енергетиката и дружествата под шапката на Министерството на енергетиката, която да подпомага министъра на енергетиката при провеждане на преговори с цел продажба на оборудването, предназначено за Проекта АЕЦ „Белене“, в изпълнение на цитираното от мен решение на Народното събрание. Изпълнени са дейности по подготовка за извършване на инспекция на оборудването с дълъг цикъл на производство, включително обсъждане на възможностите и условията за участие на украински експерти по време на инспекцията. Уточнени са условията за осъществяване на инспекцията, изискванията за издаването на необходимите решения и осигуряване на достъп и оптимален срок при отчитане на необходимостта и на подходящи климатични условия за извършване на тази инспекция, както и на организация съответно на посещението на представителите на украинската компания „Енергоатом“ на площадка „Белене“. В периода 13 – 21 май 2024 г. е извършена съвместна инспекция на съхраняването на площадка „Белене“ на оборудването с дълъг цикъл на производство от експерти на Националната електрическа компания и „Енергоатом“. В инспекцията са взели участие както български експерти, така и 20 експерти от украинска страна и технически специалисти от САЩ, които са поканени по инициатива на украинската страна и е оказано необходимото съдействие за осигуряване на техния достъп с цел извършване на техническа оценка от трета страна за състоянието и мерките на консервация на използването и поддържането на оборудването. В хода на инспекцията е показано цялото налично оборудване и детайлно е инспектирана част от него по предварително договорен списък с украинската страна. В резултат на инспекцията може да се обобщят следните заключения, които са отразени в двустранно подписан протокол между НЕК и „Енергоатом“: условията на съхранение на оборудването с дълъг цикъл на производство на площадка „Белене“, които НЕК е създала и поддържа, съответстват на изискванията на инструкциите на заводите производители. Цехът за преконсервация е оборудван с всички необходими уреди, съоръжения и инструменти за изпълнение на дейностите по консервация и преконсервация. Дейностите по съхранение и преконсервация са изпълнени съгласно изискванията на инструкциите. Работната документация на извършените до момента дейности по съхранение и преконсервация е налична и проследима в пълен обем. Инспектираното оборудване е преконсервирано, опаковано и съхранявано в съответствие с изискванията на инструкциите на производителите. Инспектиращите са се запознали със съпровождащото оборудване, техническата документация, както и с техническия проект. Инспекцията е завършила с подписването на протокол от двете страни, а именно НЕК и „Енергоатом“. След успешно проведената инспекция на място на площадка „Белене“ на 29 май тази година от украинска страна чрез представители на компанията „Енергоатом“ е изпратено официално запитване до НЕК ЕАД за разработване и изплащане на търговско предложение за продажба на оборудването и Проект на договор. Същевременно с това на 10 юни на институционално ниво Министерството на енергетиката е получило писма от Министерството на Външните работи с приложено копие на вербална нота от посолството на Украйна в София и благодарствено писмо на министъра на енергетиката на Украйна, адресирано до мен, във връзка с организирането и осъществяването на работното посещение на експертите в цитирания от мен период. Предвид резултатите от инспекцията на място на площадката в „Белене“ в писмото е изразено удовлетворение от надлежното съхранение на инспектираното оборудване и наличието на съпътстваща техническа документация и е отправена молба за преминаване към следваща стъпка, а именно разработването на проект на договор за покупко-продажба на оборудването. В писмото е посочено също така, че ускоряването на решаването на този въпрос е изключително важно за украинската страна предвид необходимостта от компенсиране на производствените мощности, повредени от руските ракетни атаки. Използването на оборудването на АЕЦ „Белене“ ще позволи на Украйна в най-кратки срокове да завърши проекта за изграждане на блокове 3 и 4 в АЕЦ „Хмелницка“, което ще осигури допълнително над 15 милиарда киловатчаса електроенергия на украинската енергийна система на годишна база. Във връзка с отправеното запитване от „Енергоатом“ със съдействието на Българския енергиен холдинг е ангажиран международен правен консултант, а именно компанията „Уайтен кейс“, с опит в такъв вид сделки, която да участва в разработването на необходимите правни документи, както и да участва във всеки един от предстоящите етапи на преговори с украинската страна. Изготвен е проект на допълнителни договорености – търм шийт, представляващи първоначалния вариант на основните финансови и правни параметри, на които да се базират преговорите за сключване на споразумението за покупко-продажба, като основните параметри на изпратения търм шийт на украинската страна съдържат: оборудването, което се предлага да стане предмет на покупко-продажба, съхранявано на площадка „Белене“, заедно с техническата документация, без прехвърляне на право на интелектуална собственост; място на предаване на оборудването при прехвърляне на собствеността, а именно площадка „Белене“, където и към момента е разположено и се съхранява, като на това място се прехвърлят както собствеността, така и рискът и опазването, съответно и транспортирането на оборудването да бъдат ангажимент на украинската страна за нейна сметка, минимално обвързваща за „Национална електрическа компания“ ЕАД цена на оборудването съгласно Решението на Народното събрание, а именно стойността в размер на 601 млн. 617 133 хил. евро, или 1 млрд. 176 млн. 660 хил. 831 лв., тъй като това е цената, с която е обвързана изпълнителната власт на база Решението на Народното събрание. За яснота на купувача в Проекта на основните условия е посочена и пазарната оценка, която е била възложена в рамките на предходното правителство. Прехвърлянето на собствеността е заложено да се осъществи само след пълно плащане на цената на оборудването, след което да се прехвърли собствеността и рискът. Предложени са допълнителни логистични услуги от страна на „Национална електрическа компания“ ЕАД като опция, както и услуга по съхранение. „Националната електрическа компания“ ЕАД се е съобразила с това, че купувачът може да няма възможност веднага и наведнъж да транспортира оборудването до Украйна, поради това е предложила услуги по съхранение и такива във връзка с логистиката, които купувачът трябва да прецени дали да използва и допълнително да заплати извън цената, която е предвидена в Решението на Народното събрание. Също така един от основните моменти е предвидената ограничена отговорност на продавача по отношение на гаранционни условия на предлаганото оборудване. На 13 юни Проектът на предварителните договорености е изпратен от „Националната електрическа компания“ ЕАД на украинската страна. Първоначалните коментари и предложения от „Енергоатом“ по Проекта на предварителните договорености са получени на 25 юни – само преди два дни, и предстои те да бъдат внимателно анализирани от работната група, назначена с моя заповед, със съдействието на международния правен консултант, който имах възможността да цитирам. За финализирането на цялостния процес по провеждането на преговорите с министъра на енергетиката на Украйна или негов представител с цел продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство е необходимо да бъдат изпълнени следните действия. На първо място, актуализиране на изготвената пазарна оценка. Оценката е приета от „Националната електрическа компания“ ЕАД и „Българския енергиен холдинг“ ЕАД на база проучване, изготвено от Mazars Consulting, за определяне пазарната стойност на оборудването към 31 юли 2023 г. – това е почти една година назад спрямо днешния ден, и това е основната необходимост за актуализиране на пазарната оценка. На 19 юни 2024 г. от НЕК вече е поискана оферта от Mazars Consulting за актуализиране на пазарната оценка. На следващо място, необходимо е провеждане на окончателни търговски преговори в съответствие с параметрите на Решението на Народното събрание в съответствие с изготвената пазарна оценка и резултатите от извършената инспекция на мястото на площадка „Белене“. На трето място, представяне на Проект на договор за продажба на оборудването, както и получаване на необходимото одобрение за сключването му съответно от Съвета на директорите на „Национална електрическа компания“ ЕАД, Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, решение на Министерския съвет за провеждане на процедура за продажба чрез пряко договаряне в случай на такова разрешение, необходимо съгласно Закона за енергетиката и Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. С оглед максимална защита на интересите на българската страна и повишаване на ефективността на преговорите в този процес „Националната електрическа компания“ ЕАД ще използва и международна адвокатска кантора. И не на последно място, получаване от страна на „Енергоатом“ на необходимите одобрения от компетентните органи на Украйна за закупуване на оборудването, предназначено за Проекта АЕЦ „Белене“, за което следва да се предвиди съответният период от време. Благодаря Ви.
Благодаря за изложението, господин Министър. Колеги, започваме с първия кръг въпроси. Въпроси от парламентарната група на ГЕРБ-СДС – има ли такива? Не виждам. От парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Заповядайте, господин Анастасов.
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз благодаря за информацията, с която ни запознахте, но тя съдържаше само периода от встъпването Ви в длъжност до този момент. Решението на Народното събрание за възлагане на провеждане на преговори с цел продажба на оборудването, предназначено за площадка АЕЦ „Белене“, е прието – забележете, колеги, на 6 юли миналата година. Моля в тази връзка да ни запознаете тук, цялата зала, с всички действия, които са предприети от взимането на Решението до встъпването Ви в длъжност, за изпълнение на това решение на Народното събрание. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Анастасов. Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Анастасов! В действителност Решението на Народното събрание е взето преди повече от една година и периодът до моето встъпване в длъжност бих могъл да кажа, че се характеризира с два етапа. Първият етап, който е от взимане на Решението до 12 септември 2023 г., период, в който е работено изключително интензивно по отношение изпълнението на Решението на Народното събрание и са извършени значителен брой дейности, като ще си позволя да Ви запозная само с част от тях. Именно на 6 юли 2023 г. между Министерството на енергетиката на Република България и Министерството на енергетиката на Украйна е подписан меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на енергетиката. Още на следващия ден – 7 юли 2023 г., в Министерството на енергетиката е проведена първата среща на високо ниво между представители на двете министерства и енергийните компании на България и Украйна. На срещата е стартиран формалният процес на преговорите за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ и е решено преговорите да продължат, като за целта са създадени работни групи с представители на министерствата на енергетиката, „Българския енергиен холдинг“ ЕАД, „Националната електрическа компания“ ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“. В периода от 7 юли до 1 септември са проведени 4 срещи на техническо ниво, няколко вътрешнокоординационни срещи и други в оперативен порядък. В резултат на проведените срещи и дискусии са изпълнени следните конкретни дейности: на 21 юли е подписано споразумение за конфиденциалност на български, украински и английски език, уточнена е документацията, до която може да се даде достъп, и процедурата за достъп до техническата документация, създадено е облачно пространство, сървър, за осигуряване на достъп до информацията при определени ограничителни условия, изготвена е необходимата документация и е проведена процедура за избор на независим оценител за извършване на оценка на оборудването по смисъла на това, че „Националната електрическа компания“ ЕАД е публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия, поради което сключването на договор за продажба на дълготрайни материални активи чрез пряко договаряне се извършва след разрешение на Министерския съвет, като началната цена се определя от независим оценител. Независимата оценка е извършена в срок и е приета на 30 август 2023 г. съответно от органите на управление на „Националната електрическа компания“ ЕАД и „Българския енергиен холдинг“ ЕАД. Продължили са обсъжданията по отношение включително и на заявеното още в онзи момент, а именно в началото на септември месец, намерение от украинската страна за посещение на място и извършване на инспекцията, с която имах възможност в моето изложение да Ви запозная. Вторият период – от 12 септември до моето встъпване в длъжност на 9 април, за съжаление, следва да отбележа, че в този период няма постигнат напредък по отношение на преговорния процес и няма извършени действия за продажба на оборудването. Това, което е направено в този период, единствено е направено, е в изпълнение на т. 3 от Решението на Народното събрание, а именно с Решение на Министерския съвет е прекратена процедурата за търсене на стратегически инвеститор за площадка АЕЦ „Белене“ и реализацията на Проекта на АЕЦ „Белене“. Благодаря Ви.
Благодаря за отговора, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър! Благодарим за изложението и така хронологично подадената информация. Вие казахте – сформирани са работни групи, предишният министър е сформирал работни групи, преди това този проект дълги години беше нарицателно за сериозна корупция в енергетиката и нищоправене в един дълъг период от години, в които този проект беше единствено обект на разследвания, разисквания, обсъждания. Виждам, че това и в момента се случва, но оценката на оборудването и всичките работни групи през годините, които са сформирани, ме навеждат на въпроса някой анализира ли какво сме поръчали за този проект „Белене“ и какво реално е доставено, цялото оборудване ли е доставено преди време и в момента какво реално ние продаваме на украинската страна. И това е моят въпрос – витае постоянно въпросът дали абсолютно всичко, което е платено, и тази цена, която е спомената в Решението, отговаря на това, което ни е доставено преди време по този проект? Благодаря.
Благодаря, господин Рибарски. Имате думата, господин Министър, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Рибарски, уважаеми дами и господа! Съгласно Решението на Народното събрание от 6 юли миналата година предмет на продажба е така нареченото оборудване с дълъг цикъл на доставка. И в предишното правителство, и в настоящото правителство ние стриктно сме съблюдавали Решението на Народното събрание, включително и пазарните оценки, които са възложени, съдържат както това оборудване с дълъг цикъл на доставка, което се намира на площадка „Белене“, така и съответната техническа документация и е извършена и оценка по отношение на проектната документация, която е изготвена във връзка с реализацията на Проекта. Имаме и изготвени и приети, които следва да бъдат актуализирани, три самостоятелни оценки, като българската страна е предложила на украинската страна и трите части от оцененото оборудване, а именно това, което е с дълъг цикъл или период на доставка, техническата документация и самия проект. Това е залегнало като приложение и към търм шийта или основните договорености, които са ни изпратени, и очакванията ни са украинската страна сама да определи кое от документацията или цялостния пакет, с който разполагаме, на тях би им било от полза за възстановяването или изграждането на ядрена мощност. В действителност нямам в момента конкретна информация, но при постъпване от Вас на писмено запитване дали има друго оборудване, което е заплатено, но не се намира на площадка „Белене“, с удоволствие ще Ви отговоря. Благодаря.
И аз благодаря, господин Министър. Следващият въпрос е от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, колега.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз слушах много внимателно Вашето изложение за това какви протоколи и документи се създали с украинската делегация, която е била в Белене преди един месец, но не чух никъде дали в тези протоколи са били установени техническите параметри на оборудването, което ще даваме, и дали то става за използване от тяхна страна, защото ние имаме информация, че това нещо за Хмелницката АЕЦ, което се предвижда да бъде използвано, има абсолютно несъответствие на размерите. Вследствие на това ние смятаме, че това оборудване няма да се ползва там, а най-вероятно ще ни бъде препродадено пак на нас. Като заключение искам да Ви кажа като народен представител от Плевен, че хората в региона масово не приемат това решение на Народното събрание, което Вие трябва да изпълните по задължение, и е масово недоволството от това. Благодаря Ви.
Господин Тодоров, Вие не формулирахте въпрос. На практика беше един вид изявление. Имаше ли въпрос? Заповядайте, господин Министър. Може да се опитате да отговорите по някакъв начин.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Аз ще се опитам да отговоря на въпроса така, както го разбрах. Пред мен е протоколът за резултатите от проведената инспекция на доставеното оборудване с дълъг цикъл на производство на площадка „Белене“, подписан на 21 май 2024 г. От българска страна са изредени представители на Националната електрическа компания. От украинска страна са изредени 16 души, представители на „Енергоатом“. Заключенията на този протокол – цитирам дословно: „Като резултат от инспекцията украинската страна ще направи официално запитване към българската страна за получаване на търговско предложение и проект на договор. Украинската страна проявява сериозен интерес към оборудване от предишния проект за АЕЦ „Белене“ и помоли българската страна за конкретен списък на това оборудване.“ Благодаря Ви.
Благодаря, господин Министър. Преминаваме към следващия въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. Заповядайте, господин Стойнев, имате думата да зададете въпрос.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Както преди малко беше съобщено, преди около година – месец юли, се гласува едно решение, което определено е в ущърб на българската държава и в ущърб на българската енергетика, но десните политически сили решиха, че ние трябва да направим един подарък. Сега, има няколко въпроса, които на мен лично са ми странни. Ние сега даваме, продаваме едно оборудване на държава, която е във война, и държава, която, видите ли, тя може да си доизгради собствена ядрена централа, а ние обаче в България не можем. Просто това не ми е ясно – как така те ще доизградят, дори да са започнали, при положение че има военни действия на тази територия и не дай си боже, някоя ракета да се отклони, просто нищо няма да се случи с тази прословута ядрена централа. След това, господин Министър, и това е във връзка със следващия дебат, което е следващото изслушване – знаем, че има аварии в АЕЦ „Козлодуй“. Ние, ако искаме примерно нов парогенератор тук, колеги, ясно е, че ние няма откъде да намерим, или евентуално ако намерим, той ще бъде на изключително скъпа цена – много по-голяма, отколкото са ядрените реактори. Забележете, осем са парогенераторите, които заминават за Украйна. Следователно, господин Министър, не е ли далновидно Вие да дойдете с един доклад тук в българския парламент и да кажете – чакайте малко, нека да помислим стратегически? Дори това оборудване не може ли да бъде ползвано като резервни части за АЕЦ „Козлодуй“? Но Вие да поемете този ангажимент и да кажете – това може да се използва или това категорично по никакъв начин не е съвместимо и едва ли не то е правено само за украинските ядрени централи и то трябва да отиде там. Затова въпросът ми е наистина към Вас – има ли как това оборудване с оглед на авариите, които се случват, и на следващото изслушване ще е ясно колко са те на брой досега, може ли част от това оборудване да бъде ползвано като резервни части, да не го продаваме, да си остане тук в България? В крайна сметка това е една смешна сума, която българската държава ще вземе. Оставям настрана срама, че ние за втори път ще продадем ядрени реактори, колеги, без да сме производител на тях. Това е вторият път и Вие много добре го знаете, така че по-добре е да остане това оборудване тук, на територията на страната, да си го ползваме ние евентуално, не дай си боже да има и бъдещи аварии в АЕЦ „Козлодуй“, но Вие трябва да кажете съвместимо ли е, или не. Ако не, колеги, ние просто сме взели едно оборудване, което за нас не става, обаче за Украйна, виждате, че става. Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа! По отношение на въпроса Ви дали оборудването би могло да бъде използвано в Украйна, аз ще се опитам да преведа писмото, което съм получил от министъра на енергетиката, тъй като разполагам с него само на английски език. Но в него категорично се казва, че „ускоряването на процеса по предоставяне на това оборудване ще даде възможност за генериране на допълнителни капацитетни възможности, които са нарушени вследствие на атаката от руски ракети. Използването на оборудването от Проекта „Белене“ ще ни позволи да завършим Проекта за изграждане на 3 и 4 блок на ядрена централа „Хмелницки“ във възможно най-краткия срок, което ще даде допълнителни енергийни възможности, които да бъдат генерирани в украинската система.“ По отношение на втория Ви въпрос относно възможността за използване на част от оборудването от АЕЦ „Белене“ за съществуващата ни централа. Не мога да цитирам точно кога, но може би преди две седмици съм внесъл доклад с предложение за решение на Министерския съвет за извършване на покупко-продажба от НЕК ЕАД на оборудване, което е идентифицирано като такова, което може да бъде вложено в съществуващата ни ядрена централа. Ние постоянно изискваме информация от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ и в случай че те идентифицират такова оборудване, ние ги подкрепяме на ниво изпълнителна власт при спазване на приложимото законодателство и това е видно. Благодаря Ви също така и за въпроса по отношение на парогенераторите и съществуващия ремонт на 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Тъй като аз също съм дълбоко загрижен по отношение на този повтарящ се, рецидивен дефект на парогенератора, се запознах с информацията, която се съдържа в Министерството на енергетиката. В рамките на 2023 г. на два пъти от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ е изисквано становище в рамките именно на работната група, която е за продажбата на оборудването. Единият отговор е от 28 юли 2023 г. Следващият е от 8 септември. За съжаление, двата отговора са противоречиви сами по себе си. Имам възможност да ги цитирам конкретно, ако това представлява интерес за Вас. Именно поради тази причина и текущия превантивен планов ремонт, който тече, аз също съм изисквал информация от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, включително и във връзка с отправеното от парламентарната група на „БСП за България“ запитване, и съм получил в рамките на вчерашния ден следния отговор от страна на АЕЦ „Козлодуй“, който цитирам: „Изработването и доставката на нов парогенератор в Руската федерация ще отнеме около четири-пет години след подписване на договор, като ще е необходимо и задължително сключване на договор с руска организация за изготвяне на работен проект за замяната.“ Също така в отговор от централата посочват, че към настоящия момент нямат потвърждение от друг производител за възможността за проектиране, изработка и доставка на парогенератор. Също така се посочва, че „отчитайки сегашното състояние на оборудването, нашето мнение е, че наличието на резервен парогенератор извън границите на Руската федерация би гарантирало възможността за реализация на евентуална подмяна на парогенератора на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ при необходимост.“ Като съответно се посочва, че трябва да бъде взето предвид и Решението на Народното събрание, което е тема на обсъждане. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Министър. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Заповядайте, госпожо Митова, имате думата.
За процедура.
Ще имате възможност за следващ въпрос. Има втори кръг въпроси (реплики от народния представител Драгомир Стойнев), както и ще имате възможност за отношение, господин Стойнев. Ще имате възможност за втори въпрос и за отношение. (Реплики от „БСП за България“.) Заповядайте, госпожо Митова.
Просто дали са съвместими?
Колежката ще Ви помогне с въпроса.
Колежката винаги помага на господин Стойнев, не се притеснявайте. Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, въпросът ми ще бъде свързан точно с въпроса на господин Стойнев. При условие че в АЕЦ „Козлодуй“ има проблем с 6 блок с парогенераторите, наистина от изключителна важност за залата е да разберем дали е обследвана възможността да се вземат два парогенератора от оборудването на „Белене“ и ако е правено подобно обследване, изобщо са изчислявани хидравличните характеристики, то какви са резултатите от такова обследване? Ако не е правено такова обследване, не смятате ли, че към момента е належащо да се направи и особено предвид отговора, който сте получили от Козлодуй вчерашния ден, в който практически Ви казват, че ще отнеме четири-пет години да бъде доставено подобно оборудване? Ние, ако имаме налично такова, не е ли по-добрият вариант да го използваме? Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имах възможността да спомена, че в периода от 2023 г. в Министерството на енергетиката са постъпили от АЕЦ „Козлодуй“ две взаимнопротиворечащи си условия и отговори на официално поставени запитвания. За да бъда безкрайно ясен, ще ги цитирам. Писмото от АЕЦ „Козлодуй“ е с изходящ номер от 28 август 2023 г., с което Атомната централа информира Министерството на енергетиката за извършен анализ за възможността за монтиране и замяна на наличните парогенератори на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ на мястото на парогенератори на 5 и 6 блок. В писмото се посочва, че парогенераторите ПГВ-1000МК, налични на площадка „Белене“, може да се монтират на 5 и 6 блок, без да се налагат допълнителни доработки. Цитирам: „В заключение на изпратения от АЕЦ „Козлодуй“ анализ се посочва следното: парогенераторите тип същият са еднакви. В ПГВ-1000МК са отчетени всички реконструкции, които са правени на централата с реактори ВВЕР-1000. Една от основните модификации е премахнатата сепарация. Техническите характеристики се припокриват напълно.“ (Реплики.) Продължавам. Писмо от 8 август 2023 г., отново от АЕЦ „Козлодуй“. В писмото се посочва, че парогенераторите тип ПГВ-1000М и ПГВ-1000МК принципно са еднакви. В ПГВ-1000МК са отчетени всички реконструкции, които са правени на централата с реакторите ВВЕР-1000. Техническите характеристики по наличните данни се припокриват напълно. В същия момент с горепосоченото писмо на предишния министър на енергетиката се оказва, че за да се вземе технически и финансово обосновано решение да се оставят парогенераторите, съхранявани на площадката АЕЦ „Белене“, е необходимо да се изиска допълнителна информация от НЕК по отношение на оригиналните паспортни данни на парогенераторите; гаранция на производителите при евентуално транспортиране; да се проучи възможността за изработка на резервни парогенератори от друг производител; след разширеното обследване на топлообменните тръби на трети парогенератор на 6 блок при предстоящия ПГР през месец октомври 2023 г. отново да се оцени запасът на парогенератора за времето на допълнителна експлоатация; да се изготви финансов разчет. Писмото приключва с предложение от страна на изпълнителния директор – за краткия период за изпълнение на тази задача да се остави като резервен вариант възможността за използване на един брой парогенератор. Също така не само вчерашния отговор, аз изисках преди два дни и отговор не във връзка с искането за парламентарно изслушване, а във връзка с текущия ремонт. Отново в писмо от 25-и се посочва, че изразяването на становище от страна на АЕЦ „Козлодуй“ е затруднено поради редица причини, в това число липса на време за детайлно работно проектиране и извършване на разчети и анализи за приложимостта и съвместимостта. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Няма въпрос. Господин Калоян Методиев? Не присъства в залата. Колеги, преминаваме към втория кръг от въпроси. Въпрос от парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Няма. Въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“? Също няма. (Шум и реплики.) Въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Няма. Въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, колеги? Заповядайте. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Ганев, ако обичате, запазете тишина и дайте възможност да чуем въпроса.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, с изпълнението на престъпното решение на Четиридесет и деветото народно събрание от 6 юли за провеждане на преговори с украинската страна за продажба на оборудване с дълъг цикъл на производство, предназначено за АЕЦ „Белене“, България е напът да се раздели по един изключително лековат начин с оборудване в перфектно състояние, чиято цена към момента е неколкократно по-висока от записаната в Решението, и то без да отчитаме факта, че за производството му са нужни години. Отделен е въпросът дали изобщо ще получим дори и тази сума, ако, не дай боже, се стигне до сделка, имайки предвид, че отсрещната страна е във война. Изпращането на реакторите в Украйна или където и да било другаде на практика окончателно ще сложи край на възможността за построяване на АЕЦ „Белене“, което най-вероятно е и целта, която се преследва. На 15 май група депутати от ВЪЗРАЖДАНЕ посетиха АЕЦ „Белене“ и имаха среща с ръководството на НЕК, при която ни беше казано, че достъп до секретния обект са получили чуждестранни граждани с пропуски, издадени от ДАНС, въз основа на списък от Министерството на енергетиката. Във Вашето изложение обяснихте кои са тези граждани. Освен от украинска страна казахте, че е имало граждани и от САЩ. Моля да ни обясните защо е имало граждани от САЩ там и в какво качество те са присъствали. Още нещо, по информация от украинска страна в Хмелницката АЕЦ мястото за поставяне на реакторите е по-малко, отколкото всъщност са реакторите като размер. Може ли да потвърдите, или да отречете тази информация? Благодаря Ви.
Благодаря Ви за въпроса, господин Гюрев. Заповядайте, господин Министър, имате думата за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя да започна от последния въпрос. Българската страна – нито Министерството на енергетиката, нито специалистите от АЕЦ „Козлодуй“, нито НЕК ЕАД, са правили обследване по отношение възможностите за монтиране на това оборудване на територията на Украйна и не считам, че това е наш ангажимент. Това изцяло е ангажимент на украинската страна – да преценят съотносимостта и съпоставимостта на това оборудване за реализация на техния проект. В моето основно изложение, отговаряйки на втория Ви въпрос, имах възможността да кажа, че да, действително в периода 13 – 21 май на площадката на АЕЦ „Белене“ са били чуждестранни граждани, които са минали по съответната процедура за одобрение за достъп до стратегически обект със съответното ниво на секретност, а именно граждани на Украйна и граждани на Съединените американски щати, за които съответните компетентни органи са издали разрешенията. Както имах възможност да кажа, американските граждани са били по покана на украинската страна с цел да бъде извършен оглед и да получат трето независимо мнение. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Благодаря Ви. Искам да използвам възможността да Ви уведомя, че тъй като Решението на Народното събрание от 6 юли миналата година съдържа срок, в който да бъдат извършени преговорите, в рамките на днешния или утрешния ден ще внеса доклад до Народното събрание, за да Ви запозная официално и в писмена форма с извършените дейности, както и да поискам изменение на Решението на Народното събрание за даване на допълнителен срок, който е необходим, за да приключи преговорният процес по покупко-продажба на оборудването. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към въпрос от групата на „БСП за България“. Заповядайте, господин Гуцанов.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър, мисля, че Вие, ако сте истински български министър на енергетиката, днес трябваше да внесете предложение за спиране на това решение на Народното събрание. Факт е, че преди малко Вие прочетохте писмата, които имате от АЕЦ „Козлодуй“. Още на извънредното заседание на парламента преди около месец – по време на кампанията, от тази трибуна ние от „БСП за България“ казахме, че има проблем в 6 блок с парогенератора. Сигурен съм, че в следващата точка Вие ще го потвърдите като един безспорен професионалист. Видно е, че могат да бъдат ползвани парогенераторите, които са за „Белене“. Ясно е, че за срок от три-четири години не могат да дойдат други парогенератори. Е, какъв е проблемът тогава да се подходи максимално разумно в интересите на Република България, в интересите на енергетиката на България? Ние ще направим такова предложение още днес – да се спре изпълнението на Решението на Народното събрание, докато не се изясни цялостната ситуация около „Козлодуй“ – могат ли да бъдат ползвани парогенераторите от „Белене“ за „Козлодуй“, а дай боже, да има здрав разум и този проект да остане. Нека да се прави „Козлодуй“ с другата технология. Разбира се, ще се коментира цената дали да е такава. Това ще бъде на следваща точка – да Ви питаме какви преговори и разговори са водени относно финансирането, но това е друго. Мисля, че това е най-разумното, и аз Ви моля като отговорен български министър също да се присъедините към такова предложение, а не да се чудим има ли опасност за „Козлодуй“, няма ли, има ли опасност за страната ни, при положение че ние имаме това оборудване и то седи. Аз Ви моля наистина по този начин да подходите. Ако имате смелост, сега да ни кажете приемате ли подобно предложение или не и кой е най-верният път, по който трябва да се върви в тази сложна ситуация, в която се намираме в момента. Благодаря Ви.
Господин Министър, аз не чух формулиран въпрос, но ако желаете, можете да заповядате.
Еее!
Мислех да Ви прекъсна, господин Гуцанов, Вие направихте изявление. Заповядайте, господин Министър. (Реплика: „Имаше, имаше въпрос!“) Добре, нека чуем отговора.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря Ви за изложението, господин Гуцанов. Уважаеми дами и господа! Тъй като и аз не мога да формулирам в моята глава конкретен отговор във връзка с това дали ще се присъединя към една инициатива, която парламентарната група на „БСП за България“ ще направи, в тази връзка искам да кажа: аз също ще изискам категоричен, обоснован, целенасочен и задълбочен анализ не само от експертите и ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, но и външна експертиза по отношение приложимостта и възможността за използване на парогенераторите от АЕЦ „Белене“ за АЕЦ „Козлодуй“. Едва след получаването на този анализ ще извърша своята преценка по отношение на това дали тези парогенератори да бъдат включвани в списъка на оборудването, което да бъде продадено на украинската страна. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към втори въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Заповядайте, госпожо Митова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, по време на Вашето изложение казахте, че са направени три отделни оценки на оборудването на „Белене“ и тези оценки са предоставени на украинската страна. Пропуснах да чуя във Вашето изложение каква е стойността на тези оценки. Можете ли да споделите с народните представители? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Митова. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не разполагам с точните стойности на оценките пред мен, но както имах възможност да кажа, Националната електрическа компания вече е изискала оферта от консултанта, който е изготвил оценките за тяхната актуализация, тъй като те са били валидни към 31 юли 2023 г. В момента, в който приключи актуализацията на тези оценки и бъдат одобрени, съответно приети от органите на управление както на НЕК, така и на Българския енергиен холдинг, имам готовността да Ви представя оценките във всяка една от нейните части, както имах възможност да Ви запозная. Благодаря Ви.
Благодаря за отговора. Въпрос от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? Не виждам. Колеги, преминаваме към отношенията на парламентарните групи. (Реплики.) Има ли въпрос, колеги от ВЕЛИЧИЕ? Не, няма. Отношение – първо започваме с отношението от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Няма такова. Парламентарната група на ДПС? Господин Анастасов, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, искам да Ви благодаря за предоставената информация, особено за частта преди Вашия мандат. Буди интерес наистина предишното редовно правителство какви точно действия е предприело и каква всъщност е била истинската им цел. Ние оставаме с впечатление, че по-скоро е гонено едно саботиране на процеса и неизпълнение на Решението на Народното събрание, но винаги можем да направим отделно изслушване за това. Колкото до конкретната тема, колеги, трябва да е ясно, че ние не продаваме резервни части за конструктор „Лего“, а оборудване за ядрени реактори, всеки от които е изключително специфичен. Дори с една технология няма два ядрени реактора, които да съвпадат с проектирането си, именно защото се изграждат на много различни площадки. Дори два реактора, които са изградени на една площадка, не са еднакви. Това трябва да е много ясно. Колкото до Проекта на АЕЦ „Белене“, мисля, че е ясно – той е приключил не заради това решение, а по много други причини. Първата, разбира се, е, че е грешно структуриран проект, който няма финансиране. Нещо, което сега е отчетено, и Проектът за 7 и 8 блок с технология IP-1000 е изграден по правилния начин, с правилната последователност и правилното финансиране. Тези части с дълъг цикъл на производство ще бъдат поръчани след окончателното инвестиционно решение, както трябва да бъде и с всеки друг проект. Колкото до оборудването и това колко да си го пазим и как да си го пазим, и всякакви различни предлози колко е хубаво да го държим тук в България, при условие че няма какво да го правим, естествено, и това оборудване като всеки друг актив тежи. Тоест ние плащаме за неговата консервация, защото то се съхранява при много специфични условия, така че да бъде в състояние, в което да може да бъде продадено в случая. А колкото до това, не знам дали оценявате – страна, която не произвежда части за ядрени реактори, да може да продаде едно излишно оборудване, е може би шанс веднъж в живота. Ядрени реактори не могат да се продават наляво и надясно. Колкото до въпросите защо Украйна може да си инсталира сама тези реактори и да изгради останалата част, а ние не можем, колеги, на мен също ми се иска да карам самолет, но не мога. И това зависи от много, много причини. Главната причина е, че от 1 до 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, нека да бъде ясно на тази зала, които са изградени от една съветска фирма по онова време, моля хубаво да си отпушат ушите една част от залата – от украинци.
Глупости!
И децата на тези украинци в момента са председатели на Ядрения комитет в Украйна, съответно министър на енергетиката там. Да, много е неприятно и някого го боли, съжалявам, но няма да могат да си изпълнят обязаностите. Това е положението. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Украинците могат сами да си ги изпълнят. Украинците имат машиностроене, което може да направи тези части, а всичко друго е една пропаганда на една държава, която е обявила България за вражеска такава. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е истината, колеги, съжалявам! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви, господин Анастасов. За отношение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Михалев. Колеги, моля за тишина!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съгласен съм със заключението на колегата Анастасов, който каза, че Проектът АЕЦ „Белене“ е приключил, но той не каза всички причини, по които той е приключил. Един от най-зловещите спомени от моето детство е едно земетресение от 1977 г. в областта Вранча, което се отрази много сериозно на българска територия. Аз тогава съм бил много малък и помня колко страшно се клатеше всичко вкъщи, и то в София, но когато пораснах, разбрах какви щети е нанесло това земетресение. Между другото, това земетресение е само на 10 км от площадката на АЕЦ „Белене“. Това земетресение е било със степен 7,4 по скалата на Рихтер. От документацията, която съм виждал, свързана с докладите на БАН, има експертни оценки от съветските учени по онова време и те твърдят, че този проект може да издържи земетресение със степен 7 по Рихтер, само че там вече е имало 7,4. Който е запознат с научната част, 7,4 не е малко повече от 7, а е много повече от 7, защото мощта се развива по експоненциална крива. Това е разликата. Това не е линейно покачване на мощта на земетресение, това е огромна разлика в силата. Единственото, с което съм запомнил този проект през годините, е, че той генерираше политическа корупция. Политическа корупция до степен, която дефектираше, която огъваше крехката тъкан на българската политическа демократична среда. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е един много сериозен корупционен натиск, който хранеше български партии дълги години, и те винаги знаеха, че не се борят да се случи този проект, а тяхната цел беше просто да не спира, за да могат да текат средствата по него. Това беше една черна дупка за парите на българските данъкоплатци. Един гьол, както се изрази и господин Борисов тогава, един гьол, който след това той защити и каза, че ще останем на свещи, ако той не бъде построен, само че никой не искаше да го построи. Не знам дали си спомняте в онези години, когато господин Станишев напусна премиерския пост, в медиите изтече една информация, че на неговото бюро са седели договорите за АЕЦ „Белене“ неподписани. Дори той не посмя да подпише тези договори. Защо ли? (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Министър, Вашето присъствие в това служебно правителство е недвусмислен знак за топлите отношения между президента Радев и господин Борисов. Според мен представлява една своеобразна форма на награда за Вашата работа по Турски поток и договора с „Боташ“. Всички знаем от документацията на Турски поток, че там няма да потече и една молекула газ за българската държава, а пък за „Боташ“ знаем, че плащаме всеки ден по 500 хил. долара за нещо, което не ползваме и нямаме необходимост. Надявам се поне този път от това, което днес изложихте, че ще свършите работа, която ще е от полза на българската държава и е в нашия национален интерес, и наистина ще успеем да се отървем от това оборудване, вместо да плащаме тези суми, за да го поддържаме, за нещо, което няма да употребяваме. Що се отнася за така наречените парогенератори, искам да припомня, че преди 15 години Синята коалиция, която беше в българския парламент, тогава много ясно казваше публично, че това оборудване, което е закупено за АЕЦ „Белене“, може да бъде използвано в АЕЦ „Козлодуй“. Тогава никой не чуваше тази теза. Извинявайте, но минаха 15 години и как така пък за 15 години няма доклад за техническа съвместимост? Защо никой не си направи труда да направи такъв доклад, за да се разбере дали има тази съвместимост? Сега разбирам от украинската страна, че те нямат такъв интерес към парогенераторите, а основно ги интересува другото оборудване. Ако наистина има съвместимост и това се докаже, хубаво е да помислим какво можем да направим, въпреки че български ядрени експерти твърдят, че и със сегашния дефектиращ парогенератор има решение, което да е трайно, и то може да заработи, ако някой поиска да вземе това решение. Надявам се този път наистина да си свършите работата и да има някаква полза за българската ядрена енергетика. Ние сме последователни в тезата си, че българската ядрена енергетика трябва да бъде развивана, но не и на площадката в „Белене“, където инженери геодезисти винаги са твърдели, че структурата на почвения слой има сходно поведение на плаващи пясъци. Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
За изразяване на отношение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте.
Госпожо Председател, достопочтени служители на народа! Вече почти три десетилетия и половина жизненоважният за развитието на България енергиен проект за втора атомна „Белене“ е спиран и спъван. Повече от двадесет правителства, управлявали през това време България, гузно мълчат и не искат да бъде споменавана АЕЦ „Белене“. Всички политически сили, възглавявали и подкрепяли тези правителства, искат най-нужният за нашето отечество обект да бъде забравен, да бъде забравен, така както искат да бъде забравена вината и отговорността им пред отишлите си, сегашните и бъдещите поколения. Вина, която не може да бъде скрита, вина, която всеки път ще бъде припомняна, докато съществува втора атомна. АЕЦ „Белене“ е живият свидетел на престъплението, извършено срещу енергийната независимост на България и срещу българския народ. Свидетел, който винаги ще говори и обвинява, свидетел, от който се боят и страхуват всички, управлявали през последните три десетилетия и половина, свидетел, който пречи на възприетата от всички омерта. АЕЦ „Белене“ е свидетелят на българската съвест и българската справедливост. Живият свидетел в защита на българския народ и същевременно обвинител за целия ни продажен елит, който в угода на чужди интереси унищожава българската държавност и българската енергийна независимост. Прослойка от дребни мошеници и предатели, които искат за престъплението им да не се споменава вече. Тази клика реши да продаде енергийната независимост и суверенитет на една несъстояла се държава в Северното Причерноморие, която е пред фактически разпад, и да ни обрече на енергийно робство пред мощностите, превзети от задокеанските им колонизатори и анадолските им спахии. Всички продажници работят в пълен синхрон и единодушие, за да разрушат българската енергетика. Осакатиха АЕЦ „Козлодуй“ и в продължение на повече от три десетилетия се опитват да убият АЕЦ „Белене“ още в зародиш, като не му дават възможност да се роди. Повече от три десетилетия ни обещават светло бъдеще, като унищожават енергийните ни мощности. Повече от три десетилетия ни обещават светло бъдеще, с което да ни предоставят някакви чутовни стратегически инвеститори. Кой стратегически инвеститор, следващ своя собствен интерес, ще предостави финансови средства в несигурни ръце? Кой инвеститор ще жертва средствата си там, където управляват безразсъдни същества, които сами унищожават това, което е готово и построено? Кой инвеститор би имал доверие на някой, който разрушава своята собственост, която струва милиарди? Кой би взел на сериозно индивиди, които не пазят своята собственост, а я унищожават? Кой би предоставил средствата си на такива безумци? Нали те всеки момент могат да направят същото и с предоставените им от инвеститора средства. Който не цени своето, не може да оцени чуждото. Който е разсипал нашето богатство, ще разсипе всяко друго богатство. Никой инвеститор никога няма да предостави възможност да се разпореждат с негови средства такива хора, каквото и да обещавате. Никой не може да има доверие на тези, които унищожаваха собствената си държава и собствената си енергетика. На международното поле всички, управлявали през последните десетилетия, се ползват с нулево доверие. Това са хора, на които не може да се разчита. На такива хора не може да бъде доверен никакъв дългосрочен проект. Те са напълно дискредитирани и дискредитират и българската държавност. Никой инвеститор не би пожертвал нахалост своите финанси, за да ги предостави на безумци, които сами режат клона, на който са седнали. Никой не би хвърлил парите си на вятъра, никой не би се доверил на подобни продажни същества. Днес те продадоха своя народ и интересите на отечеството си, а утре могат да продадат всеки, който им се довери. При посещението ни във втора атомна научихме, че „Уестингхаус“ и „Енергоатом“ имат съвместни проекти в Украйна. Това дава възможност на една група от спекуланти да извършат колосална спекулация, при която подарените от България реактори могат да бъдат предоставени на украинската страна, а тя от своя страна да ги прехвърли на „Уестингхаус“, която след това да ни ги продаде за 7 и 8 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, естествено, на значително по-висока цена. Ако това се случи, това означава, че българската държавност се е сринала до нивото на бантустан. Какво може да се направи, за да не се опозорим ние като нация? Когато управлявалите досега искат прошка, нека да си припомнят за греха, който имат към българската нация и към българския народ. Унищожаването на АЕЦ „Белене“ е точката, по която може да искате прошка. Ако си зададете въпроса как може да бъде поправено това, как може да гледате отново хората в очите, как може да не Ви измъчва гузната Ви съвест, има много просто решение, и то не е да сложите край на живота си, моля Ви се, никой вярващ няма да Ви препоръча това. Решението е да се завърши АЕЦ „Белене“. Няма кой друг да Ви оправдае и да Ви помогне да си изкупите греха както пускането в експлоатация на втора атомна.
Времето, господин Първанов!
Безумната грешка все още може да бъде поправена. Разумният умее да слуша, да се съветва и да взема правилните решения. Не забравяйте, че бъдещето на всички в тази зала е споделено с бъдещето на българския народ. Ако българската нация бъде лишена от перспективите си за развитие, никой от присъстващите тук няма да има бъдеще. Тези, които си мислят, че могат да избягат от съдбата и да се скрият на някой остров, където да се спасят, нека оставят самозалъгването, защото спасение отделно от спасението на българския народ няма. И още нещо, аз преживях това земетресение в Белене през 1977 г. В Белене нямаше нито една повредена сграда и нито една жертва. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
За отношение от „БСП за България“? Господин Гуцанов, имате думата.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На мен много ми се иска Петдесетото народно събрание да има повече разум и да се говори повече за реални възможности за излизане от тежката ситуация, в която се намира не само българската енергетика, българската икономика като цяло, държавността в България. Свидетели бяхме вчера какво се случи. Затова съм учуден, че днес в залата се говореше за украинските интереси много повече, отколкото за българските интереси. Доколкото си спомням, тук ние сме български народни представители и трябва да защитаваме интересите на Република България. Затова нека да видим какво реално може да се направи. Първо, казвам го отново, че „БСП за България“ още днес ще внесем проект за решение, с което да бъде спряно Решението от 6 юли миналата година, докато не се изяснят всички обстоятелства могат ли да бъдат ползвани парогенераторите и други оборудвания от площадката на „Белене“ за „Козлодуй“. На второ място, считаме, че България наистина има огромна нужда от изграждането на „Белене“ и от изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. В момента говорим за една продажна цена около 1 млрд. и 200 млн. лв. Уважаеми колеги, как Ви се струва – 1 млрд. и 200 млн. лв. срещу евентуалното изграждане на 7 и 8 блок за около 30 млрд. долара? Включително вече имаше разговори от страна на министъра – той е длъжен, изпълнява решенията на Народното събрание, разговори и преговори с банки. Доколкото си спомням, медийната информация беше за около 20 милиарда. Аз мисля, че трябва да бъдат изградени 7 и 8 блок, няма две мнения по този въпрос. Нека да бъде и по друга технология, но първо да се види разумна ли е тази цена, това възможно ли е да се изплати и каква ще бъде цената на тока в България. И на следващо място, защо се отказваме от Проекта „Белене“, когато той е в пъти по-евтин? И още повече, в един момент, в който виждаме, че част от това оборудване може да бъде ползвано на площадката в „Козлодуй“. Нека да подходим разумно. Да подходим така, както изискват интересите на страната ни. Аз съм сигурен, че всеки един дълбоко във Вас знае, че това е правилното решение. Убеден съм. Мисля, че това трябва да е подходът, към който ние да се стремим като истинско Народно събрание, а не да се лашкаме от едната в другата крайност. Знаете много добре, че в момента потреблението на България е 38 милиона мегаватчаса годишно – 17 милиона са от ТЕЦ-овете, 16 от атомната централа и около 3,8 от възобновяемите източници. Около 80 милиона допълнителни мощности ще бъдат необходими до 2050 г. Това са разчетите и смятам, че всеки един, който се занимава с енергетика, ги знае. Откъде ще дойдат тези мощности за един период от 25 години? Как ще стане това нещо, като и в най-добрите и бързи срокове за изграждането на 7 и 8 блок необходимостта е много повече от 10 години? Единствената възможност е „Белене“ да стартира, защото там срокът е много по кратък. Даваме ли си сметка за това нещо? Аз Ви моля наистина да разсъждаваме държавнически. Нека да не правим копие на Четиридесет и деветото народно събрание, а отсега да тръгнем по един друг път – на разума и на интересите на Република България.
Благодаря Ви, господин Гуцанов. От „Има Такъв Народ“ за отношение? Госпожо Митова, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, чувствам се длъжна да започна отношението си с леко припомняне на това какво се случи, защото един колега от „Продължаваме Промяната“, който откри току-що енергетика и сеизмолога в себе си като автор на текст „Когато ти си тръгна с трясък, в дъжда вали не дъжд, а пясък“, реши да каже, че няма за 15 години доклади за това какви са характеристиките на оборудването на „Белене“ и дали е приложимо то в „Козлодуй“ по отношение на парогенераторите. Това беше въпросът, който зададох на господин министъра, и той ми отговори. Дори изчете двата доклада, които са направени по този въпрос. Единственото нещо, с което не съм съгласна с министъра, е това, че той каза, че тези доклади са противоречиви. В единия се твърди, че парогенераторите са абсолютно същите и могат да бъдат приложими в 6 блок, а в другия се твърди, че те са принципно еднакви и трябва да се предприемат определени стъпки, които, за съжаление, изискват време. Само че от отговора, който са Ви дали от АЕЦ „Козлодуй“ на Ваше запитване по отношение на това кога могат да бъдат доставени нови парогенератори от руска страна, те Ви казват, че ще се изискват 4 до 5 години. Следователно въпросът ми тук е дали времето, което ще отнемат тези стъпки за прилагането на тези парогенератори от оборудването на „Белене“ към 6 блок на „Козлодуй“, ще бъде по-голямо от 4 – 5 години, защото това е въпрос, който ние като държава трябва да си зададем. И тук съм удовлетворена от Вашия отговор, че Вие ще направите всичко възможно да проучите възможностите, защото, преди да продадем едно оборудване, което практически два доклада ни казват, че можем да използваме, при положение че имаме авария в 6 блок, не е някак си логично да го правим като държавници, затова аз Ви благодаря за Вашата позиция.
Благодаря Ви, госпожо Митова. Отношение от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ? Заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ изразявам категоричната ни позиция за незабавното прекратяване на всякакви преговори по продажбата на оборудването за АЕЦ „Белене“ и предприемане на адекватни действия по реализирането на проекта АЕЦ „Белене“ с реакторите, които вече са налични, вече са изплатени, адекватно съхранявани, консервирани, ведно с пълен обем документация и оборудване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
И аз Ви благодаря. Колеги, с това изчерпахме процедурата по изслушване по точка шеста. Преминаваме към следващата точка: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЛАДИМИР МАЛИНОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО РАЗЛИВА НА РАДИОАКТИВНА ВОДА ОТ АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ СЛЕД ИНЦИДЕНТ ПРИ СПИРАНЕТО НА 6 БЛОК. От вносителите – заповядайте за изложение.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, днешното изслушване – и Ви благодаря, че се съгласихте днес да направим това изслушване, има една причина, и това е липсата на информация. Разбира се, че не искаме ние от БСП да всяваме паника, но в крайна сметка българските граждани трябва да знаят какво точно се е случило, защото до понеделник нямаше никаква информация по случая. Може би имаше едно телевизионно предаване, откъдето започна определен специалист да говори на тази тема. Вие съответно отговорихте, че според Вас не е имало изтичане на радиоактивна вода. Може би журналистите не са Ви разбрали, било е в различен контекст. Затова молбата ми е да обясните какво се е случило, така че българските граждани да бъдат спокойни. Това, което мога да кажа, е, че целта ни е да черпим вода от извора и чрез Вас всички български граждани да знаят каква е степента на аварията. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойнев. Господин Министър, заповядайте да изнесете информация по темата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители! За целите на настоящото изслушване изисках от АЕЦ „Козлодуй“ информация по следните въпроси, а именно: изяснена ли е причината за възникналото събитие и уведомени ли са компетентните органи; какви дейности са предприети от АЕЦ „Козлодуй“ за овладяване на възникналото събитие; констатирани ли са проблеми в работата на оборудването вследствие на теча, както и анализирани ли са последствията, които биха могли да възникнат в бъдеще; на какъв етап са дейностите по плановия ремонт на 6 блок; и не на последно място, какво предвижда АЕЦ „Козлодуй“ да предприеме за гарантирането на сигурността на работата на служителите на дружеството? Въз основа на получените отговори Ви информирам, както следва: с писмо от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“, получено на 26 юни 2024 г. в Министерството на енергетиката, се посочва следната информация, която цитирам: „6 блок е спрян съгласно работна програма, в която детайлно са разписани всички действия на оперативния персонал по спирането на блока. Програмата включва пет етапа. Етап 1 – Предварителна подготовка, проверка и подготовка на системите, необходими при спиране на блока; Етап 2 – Намаляване на мощност, разтоварване на блока до 40% от номиналната му мощност, изключване на турбогенератора от електроенергийната система и съответно понижаване на мощността на реактора до 1%; Етап 3 – Заглушаване на реактора и привеждането му в подкритично състояние и достигане на концентрация на борна киселина в топлоносителя на първи контур, позволяваща разхлаждането до студено състояние; Етап 4 – Разхлаждане на блока. Топлоносителят на първи контур се разхлажда до студено състояние, а именно температура, която е по ниска от 70 градуса по Целзий, и се включват системите за отвеждане на остатъчното енергоотделяне и от активната зона на реактора; Етап 5 – Привеждане на блока в готовност за ремонт. Блокът се привежда в готовност за ремонт и се изпробват всички канали на системите за безопасност за студено състояние на блока.“ По отношение на конкретната авария. Цитирам отново: „От 14 юни до 17 юни 2024 г. успешно са изпълнени всички тези етапи от програмата за спиране на 6 блок. На 18 юни след изпълнение на работна програма за изпитване на плътност на трети парогенератор по пневмоаквариумен метод е необходимо да се понижи нивото на първи контур в колекторите на парогенераторите с цел поставяне на манипулатор за допълнително обследване на тръбния сноп. Колекторите на парогенератора и компенсатора на обема са част от първи контур и се явяват скачени съдове. За да се понижи едновременно нивото в тях, е необходимо към компенсатора за обема да бъде подаден азот под налягане. Оперативният персонал не е осъществил стриктен контрол при изпълнение на тази операция, вследствие на което е допуснал повишаване на налягането в компенсатора на обема и изтласкване на част от топлоносителя през отворените колектори на трети парогенератор. Изливането е настъпило по време на дневната смяна на 18 юни 2024 г. в 7,25 ч., като по изменение на показанията на датчиците за ниво е доказано, че през предишни смени не е имало изливания. По показания на датчиците изтичането може да се оцени на около 8 до 8,5 куб. м. Разливът е в помещението на херметичния обем на контролираната зона, който изключва разпространението на водите извън него. Помещението е снабдено със система за събиране на пропуските, количеството на които се контролира и при технологична необходимост се отвеждат за преработване и връщане в технологичния цикъл, без да се допуска изхвърляне на радиоактивни продукти в околната среда. При извършения оглед от ремонтния персонал е констатирано, че разливът е основно по външната повърхност на топлоизолацията на парогенератора, но малка част от разтвора е попаднала и в междинната зона на корпуса му, именно между топлоизолацията и самия корпус на парогенератора. Предприети са следните действия за отстраняване на последствията от събитието: на първо място е демонтирана топлоизолацията, почистен и подсушен е корпусът на парогенератора, след което е възстановено антикорозионното му покритие. Извършен е комисионен оглед на съседното оборудване и външната повърхност на корпуса, състоянието на основния метал, състоянието на опорите, в това число и хидроамортисьорите, и цялостното състояние на системата за контрол и управление. След положително становище на Комисията е възстановена топлоизолацията на съоръженията и са продължени дейностите по въвеждането му в експлоатация. Всички дейности са изпълнени при стриктен дозиметричен контрол, без допълнително допускане на дозово натоварване на персонала, което означава, че няма облъчване на персонала. Трябва да се отбележи, че засегнатото оборудване съгласно изискванията е покрито с допълнителна защитна боя тип „Аутин“, като по този начин се предпазва оборудването, включително от подобни случаи по време на експлоатация или извършване на ремонтни дейности. Тоест няма пряк допир на водата до метала вследствие на това изтичане, като следствие няма негативно влияние върху самия метал. Там, където при почистването е било засегнато защитното покритие, то веднага е било възстановено с цитираната от мен защитна боя – покритие. Няма щети, нанесени върху оборудването. Съгласно действащите правила в АЕЦ в настоящия момент се прави анализ на събитието и се набелязват подходящи коригиращи мерки за недопускане на подобни събития в бъдеще. Допълнителната информация, представена от АЕЦ „Козлодуй“, е, че към момента операторите, допуснали този пропуск, временно са отстранени от работните си места и предстои допълнително обучение и изпит по техническа експлоатация за защита на операторските умения, както и допълнително психо-физиологично изследване. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Малинов. Преминаваме към първия кръг въпроси. От ГЕРБ-СДС – заповядайте, господин Ненков.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Малинов, първо искам да Ви благодаря за подробното описание на събитията, които са се случили при плановия ремонт на 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. За мен на първо четене беше най-важна информацията, че няма изтичане на радиоактивна вода в природата, в околната среда, в Дунав и няма опасност за работещите в централата, а и извън нея. Моят въпрос е насочен към това дали е уведомена Агенцията за ядрено регулиране, тъй като добре знаем, че това е независимият контролиращ орган относно безопасното използване на ядрената енергия. Ако е уведомена Агенцията за ядрено регулиране, какво е нейното становище към този момент? Благодаря, господин Министър.
Благодаря Ви, господин Ненков. Господин Министър, заповядайте за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ненков, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Ненков, за зададения въпрос. Аз ще се възползвам от възможността още веднъж да го потвърдя пред всички Вас – народни представители, пред българската общност и общественост, че не е имало изтичане на радиоактивни води в река Дунав – потвърждавам го категорично. Няма промяна в радиационната обстановка както в АЕЦ „Козлодуй“, така и по отношение на работните помещения и на самата площадка на АЕЦ „Козлодуй“. По отношение на въпроса Ви – по информация, която изисках от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, Агенцията за ядрено регулиране е уведомена, но към настоящия момент нямаме информация за това дали има отговор от ръководството, а именно от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, и какви действия съответно са предприети от тяхна страна. Това е към настоящия момент. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. От Движението за права и свободи има ли въпрос? Не виждам. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – заповядайте, господин Рибарски.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, благодарим за подробно изнесената информация. От нея става ясно, че по време на планирания превантивен ремонт се налагат допълнителни дейности именно по отстраняване на топлоизолация, възстановяване на антикорозионна защита с „Аутин“ и тестване и след това възстановяване на топлоизолацията. Това добавя ли допълнително дни, човекочасове към работите, които се извършват в момента? Основният ми въпрос е: какъв е точно срокът за приключване на този ремонт? Аз не можах да намеря никъде в публичното пространство какво е заложено като срок на ремонта, удължава ли се с тези извънредни дейности, които е трябвало да бъдат извършени, как това ще се отрази впоследствие на годишния планов ремонт, при който през октомври ще трябва да се направи подмяна на горивото? Благодаря.
И аз Ви благодаря. Заповядайте за отговор, господин Министър.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Рибарски, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна отначало – по отношение на ремонта. На 14 юни тази година на интернет страницата на АЕЦ „Козлодуй“ е публикувано информационно съобщение, с което се уведомява, че на 15 юни 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде спрян поради констатирани в процеса на експлоатацията неизправности, не на последно място, на маслената система на блочния трансформатор, което е неядрената част от блока, както и индикация за пропуск на топлоносител в парогенератора. Именно за същия този трети парогенератор на 6 блок, за който говорим. В съобщението е отбелязано, че количеството на пропуск е предмет на постоянен контрол, като стойността му е по-ниска от съществуващите технически ограничения. Спирането е координирано с електросистемния оператор, като са отчетени товарът на националната енергийна система и наличието на достатъчно заместващи генериращи мощности в страната. Изрично е посочено, че непрекъснатият мониторинг на системите и съоръженията на 6 блок показват, че не са достигнати ограниченията, определени в технологичния регламент, няма промяна в радиационната обстановка в работните помещения и решението за спирането на 6 блок е взето консервативно, за да бъде осигурена необходимата висока безопасност на блока и надлежни доставки на електроенергия през летния период. По оперативен път от АЕЦ „Козлодуй“ е изпратена съответната информация както до Електроенергийния системен оператор с предвиждания период за спиране, така и до Българската енергийна борса, а именно в първоначалното съобщение се е предвиждало спирането да бъде до 30 юни тази година. Към настоящия момент ремонтните дейности продължават. Безспорно тази допълнителна оттечка, която беше визирана в моето изложение на база запитването, се е отразила в необходимостта от извършването на допълнителни дейности, мероприятия с цел гарантиране на безопасността и сигурността на блока. И към момента продължават дейностите по отстраняване на причините за спирането на 6 блок, така че към настоящия момент аз не бих се ангажирал, а и нямам информация от АЕЦ „Козлодуй“ за това кога ще бъде готов блокът да бъде въведен в паралел в системата, но считам, че на първо място, трябва да гарантираме сигурността и безопасността на експлоатацията на блока и съответно на българското население. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте за Вашия въпрос.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, всяка една информация за авария в атомната електроцентрала предизвиква сериозна тревога в обществото и това е съвсем нормално. Последният случай с изтичане на радиоактивна вода в 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ буди притеснение също и с факта, че не става дума за технически проблем, а за човешка грешка. В изложението си Вие казахте доста подробности за това какво се е случило. Моля да потвърдите: има ли в дългосрочен план риск от корозиране на елементи от реактора или от парогенератора? Също така като министър на енергетиката да ни кажете: предоставен ли Ви е официален документ, съдържащ подробна информация за възникването на аварията – доклад, анализ на ситуацията и така нататък? Ако имате доклад, може ли да ни го предоставите в Народното събрание, ако пък не е готов, като бъде готов, да ни го изпратите? Благодаря Ви.
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Директно на въпроса – ще се опитам да бъда безкрайно кратък, в същото време безкрайно ясен. Изискал съм подробна информация по отношение не само на причините, но и по отношение на предприетите действия. Имам предоставена информация с официално писмо, което цитирах, от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, но окончателният доклад, анализиращ всички обстоятелства, довели до необходимостта от този ремонт, както и необходимостта от предприемане на средносрочни и дългосрочни мерки, такъв очаквам да ми бъде представен, след като приключи ремонтът. Очаквам да ми бъде представен и доклад по отношение на истинските, не повода, а причините, които са довели до този превантивен планов стоп на 6 блок, тъй като това е една авария, която проявява елемент на рецидив, тъй като в рамките на 2023 г. блокът е спиран два пъти поради абсолютно същата причина. С оглед на това ще искам задълбочен анализ, включително, ако е необходимо, външна експертиза да бъде използвана с цел установяването на тази повторяемост на плановете – превантивно спиране на 6 блок, а не по отношение на конкретното запитване, което беше от страна на колегите от „БСП за България“. Тъй като имах възможност в изложението по информацията, която е предоставена от АЕЦ „Козлодуй“, че основното оборудване, което е засегнато – няма засегнато оборудване, засегната е топлоизолацията, която е премахната и съответно подменена, изсушен е металът и там, където е имало макар и минимален досег на метала с тази вода, която е радиоактивна и е била под висока температура и съответно налягане, антикорозионното покритие е възстановено. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. Въпрос от „БСП за България“ – господин Стойнев, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, въпросът ми е кратък: запознат ли сте с други подобни причини за изтичане на радиоактивна вода? Това първата ли е, или през годината е имало и други случаи на подобни грешки в централата? За причините за плановия ремонт е друга тема, там знаем, че наистина неговото оборудване e от 1989 г., че там и в други държави, които са сходни и ползват същата технология, има абсолютно същите грешки. Въпросът ми е: запознат ли сте и с други подобни такива инциденти, които да са се случвали в ядрената централа АЕЦ „Козлодуй“? Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Стойнев, уважаеми дами и господа народни представители! В периода, в който се опитвам да управлявам и управлявам Министерството на енергетиката, не е имало други случаи за изтичане на радиоактивни води нито в първи, нито в рамките на втори контур на АЕЦ „Козлодуй“, още по-малко извън рамките на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. За предходни случаи, преди този период, не съм информиран. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. От „Има Такъв Народ“ – госпожо Митова, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Пределно ясно е, че за пореден път се налага да правим изслушване на министър на енергетиката, за да можем да разсейваме съмнения и страхове в обществото. Затова моят въпрос е, тъй като всички колеги до този момент зададоха въпроси, които очевидно бяха ясни още от Вашето изложение по темата, а именно, че безопасността на гражданите не е засегната по никакъв начин, защо позволявате преекспониране на темата по политически причини, резултатите от които са излишно насаждане на страх и тревога в обществото, при положение че всички вече сме наясно, че разливът е в хидравличния обем, не представлява абсолютно никаква опасност и дори не е класифициран изобщо като събитие по скалата на INES? Трябва ли всеки път да правим изслушвания на министри, не може ли просто още когато се получи някакво съмнение в обществото за нещо, един министър да излиза и да дава някаква пресконференция, с която да разсейва тези съмнения, за да не е необходимо да губим парламентарно време за нещо, което е пределно ясно на министерствата? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Митова. Господин Малинов, заповядайте.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Митова, уважаеми дами и господа народни представители! Комуникационната стратегия и информираността на обществото по отношение на един ключов сектор като енергетиката, който е основополагащ за българската икономика и представлява сериозен интерес за българската общественост, безспорно е нещо ключово и значимо. Именно поради тази причина аз имах възможност преди два дена да говоря пред медиите и считам, че бях достатъчно ясен пред тях по отношение, че няма изтичане на радиоактивни води в река Дунав, няма опасност за персонала и никой не е облъчен. За съжаление, българските медии решиха, че трябва да представят само част от моето изказване на българското общество, още повече че на следващия ден в една от националните медии беше и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“, който също повтори тези неща. Но от друга страна, аз не считам, че е излишно да бъдат информирани и народните представители в по-големи детайли с оглед отделяне на значително време за един такъв съществен въпрос, който касае не само народното представителство, но и целия български народ. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ има ли въпрос? Не виждам. Господин Калоян Методиев – не го виждам и него в залата. Преминаваме към втори кръг въпроси. От ГЕРБ-СДС има ли въпрос? Няма. От ДПС въпроси? Няма. „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Няма. ВЪЗРАЖДАНЕ – имате ли втори въпрос? Заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Тъй като въпросите, които интересуват нас, до голяма степен се припокриват – аз съм избраник от област Враца и особено в 30-километровата зона хората наистина се притесняват. Преди да Ви задам въпроса, един съвет: не чакайте и не ходете след събитието. Нека да излезе или шефът на АЕЦ, или някой, за да обясни на хората, да не се плашат, а да четат, тъй като и без това твърде много неща излизат в пресата, хората са стресирани. Моят въпрос към Вас е: кога и от кого бяхте информиран за въпросната авария, свързана с теч на радиоактивна вода? Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Министър, заповядайте – имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, аз ще се вслушам във Вашата препоръка и считам, че наистина е правилно не да тичаме след събитията, а правилно да информираме всеки един български гражданин за такива значими събития. По отношение на конкретния Ви въпрос – по оперативен път бях информиран от изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг, който е информиран от изпълнителния директор на АЕЦ „Козлодуй“, и съответно после имах възможност по телефона да комуникирам с двамата за възникналата авария. Благодаря Ви.
Благодаря Ви. От „БСП за България“ има ли въпрос? Няма. От „Има Такъв Народ“ има ли втори въпрос? Заповядайте, господин Кирилов.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, ще се постарая да бъда много кратък. След една седмица тука литературни справки и консултации това, което можах аз в тази област като неспециалист да разбера, е, че случката не изисква уведомяване и не представлява извънредно произшествие, но това не значи, че горестоящите не трябва да бъдат уведомени. Това, което мен повече ме вълнува, са някои организационни и управленски решения и дали в миналото това поведение не е довело до този резултат към тази дата – 18 юни 2024 г.? Какво имам предвид? Първият ми въпрос: кое е наложило да работят по проблема, отстраняването, две смени, тоест има предаване от едни лица на втори лица, които да продължат дейността, и дали тук наистина не се е родил проблемът с този пропуск, който е допуснат? А кой е пропускът? Пропускът е, че азотът е под шестдесет атмосфери налягане, а първият контур е с нормално атмосферно налягане и доколкото разбрах, тука вече имаме допълнително изтичане. Вторият ми въпрос: от тази дейност, която е осъществена на 18-и, има ли нанесени допълнителни увреди върху парогенератора и топлообменника? Това е вторият ми въпрос. Третият ми въпрос е: разбрах къде е повредата, но идентифицирани ли са персоните, които са работили по този протокол, по този алгоритъм, и коя е причината за тази технологична грешка, за да получим този резултат? И не на последно място, един въпрос, който мен ме вълнува лично. Тези промени, които са се получили в парогенератора, Вие може ли да оцените риска за близкото бъдеще – в близко бъдеще включвам 4 – 5 години, да се получат усложнения, повреди в парогенератора, които да налагат неговата подмяна? Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Малинов, за отговор.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще си позволя да започна отговора на четирите въпроса малко по-общо, тъй като така беше започнато и Вашето изложение. Със Закона за безопасното използване на ядрена енергия са уредени обществените отношения, свързани с държавното регулиране и безопасното използване на ядрената енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 4 от този закон председателят на Агенцията за ядрено регулиране е независим специализиран орган на изпълнителната власт, който разполага със съответната компетенция и дадените му правомощия. Аз не бих си позволил да класифицирам дали това събитие е такова, за което трябва да бъде уведомено, но затова изисках информация от АЕЦ „Козлодуй“ и те казаха, че са уведомили. Тъй като Агенцията за ядрено регулиране е на подчинение на Министерския съвет, независим орган е и аз нямам право да се меся в нейната дейност. Считам, че така е правилно, защото там трябва да разполагат с необходимата експертиза, а не по нареждане на министър да извършват някакви действия. Считам включително, че дали технологичен, или човешки е конкретният случай за възникването на тази авария, Агенцията следва да назначи съответната проверка както по отношение на възникването ѝ, така и по отношение на въпроса Ви за потенциалното ѝ отражение в бъдещата експлоатация на парогенератора, както и на колектора, който е към него, в дългосрочен план дали би имало отражение върху работата. Това, за което аз съм информиран и уверен от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“, е, че в действителност е засегнат парогенераторът, топлоизолацията е подменена. Там, където е имало досег на водата с метала, антикорозионното покритие е подменено и са предприети всички необходими действия и за това е информирана Агенцията за ядрено регулиране. А по отношение на въпроса Ви, това е нормална, константна практика, когато се извършват ремонтни дейности в АЕЦ „Козлодуй“, да се работи на сменен режим. Всички специалисти разполагат с необходимите знания, умения и съответно технически сертификати за извършване на такива действия. Дали това има някакво отношение към възникване на тази авария, а именно сменността, или преминаването от една смяна на друга, за това очаквам също и резултатите от подробната проверка от ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ – дали тази човешка грешка се дължи на сменността, от преумора или каквито и да е други външни фактори. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ има ли въпрос? Не виждам. С това изчерпахме и втория кръг въпроси. За отношение – господин Ненков, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, господин Министър! Първо, искам да Ви благодаря за представената ни информация. За мен два са изводите от днешното изслушване. Първият и най-съществен извод, всъщност и смисълът на изслушването, е да уверим българските граждани, че няма никаква опасност – нито за служителите в ядрената централа, нито за околната страна, изобщо за населението на нашата държава. Това според мен е най-важният извод от днешното изслушване. Що се касае до това какво следва оттук нататък, за мен трябва да се подходи по следния начин. Естествено, аз вярвам в експертизата на служителите в АЕЦ „Козлодуй“. Факт е, че малко хора, може би единици са хората в тази държава, които разбират от това какво се коментира по медиите, но за съжаление, често се използва, за да се преекспонира някаква тема, да се създава някакъв шум, което според мен е изключително опасно, особено що се касае до използването на ядрената енергия. Заради това благодаря и на вас, и на всичките институции, включително и на ръководството на ядрената централа, за това, че предоставихте тази информация. Може би трябва да се наблегне върху това друг път да се дава тази информация по-своевременно, защото точно липсата на тази своевременна информация води до спекулации, което е изключително опасно, пък и хората се поддават, за съжаление, хората се поддават. Така че аз апелирам и към Вас като Министерство на енергетиката, към ядрения регулатор, за който Вие правилно казахте, че те са независим орган, и аз смятам, че там има много добри специалисти, а и в годините са го доказали, и в централата на АЕЦ „Козлодуй“ да се прецени внимателно какви са техническите специфики, какъв е човешкият фактор и къде за в бъдеще трябва да се промени дали част от техническото оборудване – да се върви в тази посока, или пък някакъв пропуск в работата на служителите, за да може не да ги обвиняваме хората, защото аз вярвам, че всеки си върши съвестно работата, ами за това в бъдеще да се избегнат евентуални други такива ситуации. Знаем, че в историята, особено в ядрената енергетика, обикновено такива дребни, да кажем, в случая проблеми служат за това да не се повтарят в бъдеще. Това е много важно. Както и в авиацията е по същия начин. Така че разчитам на експертизата и да успокоим гражданите, че няма опасност за населението. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Ненков. За отношение от Движението за права и свободи? Няма. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Рибарски.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, днешните две изслушвания предполагам, че няма да затворят темата и целта на това изслушване в никакъв случай не е да буди някакви страхове, а именно да се получи изчерпателна информация. Нещата, които чухме днес, са удовлетворителни, доколкото могат да се нарекат така – няма изтичане, няма повишен радиационен фон, няма облъчени хора, слава богу, но това, което трябва да си кажем днес, е, че ако обвиненията доскоро бяха, че България няма, не развива сериозни енергийни мощности освен ВЕИ, разбира се, сега виждаме, че и редица енергийни мощности не можем и да ги ремонтираме като хората. В АЕЦ „Козлодуй“ разбираме днес, и не днес – то отдавна се говори за това нещо, че трети парогенератор може би ще се окаже сериозен проблем; ПАВЕЦ „Чаира“ – там след един ремонт се оказва, че все още няма решение и никой не може да каже кога точно ще заработи в пълна степен, а е изключително нужен на енергийната система; знаем какво се случи и с напорния тръбопровод на ВЕЦ „Тешел“, терминалът „Александруполис“ все още не го виждаме в експлоатация. Това са редица проекти, които са в голямата си част технологични достижения, с които хората, заети в българската енергетика, се гордеят и българските граждани се гордеят с тези енергийни обекти. Оказа се обаче, че те в момента един по един започват да отпадат и се задават сериозни инвестиции в тяхната поддръжка, подмяна и мисля, че точно от днешните изслушвания ние трябва да започнем по-сериозния разговор. Вие казахте, че сте възложили да се търси решение за парогенератора. Адмирации! Трябва да се търси възможност или за подмяна, или след този ремонт, ако споделите доклада – на мен също ще ми е интересно – какво е констатирано, какво трябва да се свърши, така че този проблем с трети парогенератор да бъде отстранен, защото, както Вие споменахте, през 2023 г. има две аварийни спирания, сега се прави този планов ремонт, трупат се аварийните спирания и това вярвам, че трябва да се отчете предвид предстоящото лицензиране на двата блока. След две-три години, както записахме и в промените в Закона, ще трябва да бъде изготвен доклад за безопасност. Всеки един от тези ремонти и аварии, за които в момента си говорим, се протоколират и в едно бъдещо обследване на безопасността те ще бъдат взети предвид. Така че аз се надявам отговорно да се подходи към въпроса с парогенератора. Това, което споменахте, че е двусмислен докладът от АЕЦ „Козлодуй“ дали може да се замести с парогенератор от „Белене“, кой пък съответно би се подписал под една такава подмяна, защото колегите тук задават въпроси технологично възможно ли е. Да, сигурно технологично е възможно, но то трябва да бъде и потвърдено и от съответните лица, които ще удостоверят, че това нещо ще работи. Така че разговорът за мен тепърва започва. Трупат се енергийните мощности, от които се лишава българската енергетика, а същевременно виждаме и протестите на хората, които плащат големите сметки за балансираща енергия. Този въпрос също е належащ в правомощията на КЕВР, очакваме тази седмица дали ще се намери решение и ние също сме на разположение, ако трябва да го обсъждаме, да видим какво може да се направи законодателно. Мисля, че ние сме приели съответните промени. Този проблем също е основа в българската енергетика, защото този бум на ВЕИ, който наблюдаваме, винаги е препращал към въпроса как ще се балансира тази енергия. Ето, виждаме в момента, че основен проблем е балансирането. Дълги години ние не изградихме балансиращи мощности така, както направиха Гърция и Румъния, и тези балансиращи мощности сега ще се окажат все по-нужни предвид и това, че и за ПАВЕЦ „Чаира“ продължава да е неясно кога точно ще бъде отстранен. Надяваме се един хидроагрегат поне до края на тази година, както бяха обещанията, да влезе в експлоатация. Така че надявам се при следващи изслушвания да чуем повече предложения как българската енергетика да върви напред и да не ни се налага да говорим за аварийни ремонти и съответно изключване на мощности. Благодаря.
Благодаря Ви. От ВЪЗРАЖДАНЕ? Господин Тодоров, имате думата за отношение.
Госпожо Председател, господин Министър! В началото още искам дебело да подчертая, че всъщност – това е и една забележка към вносителите, че трябваше да бъде поискано изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов да бъде тук на това изслушване и да отговаря на въпросите на народните представители, защото съм далеч от мисълта, че информацията, с която министърът разполага, е пълна и изчерпателна, а и в крайна сметка не министърът е виновен за създалата се ситуация – отговорен е Валентин Николов. Да, министърът може да има много грехове, като подписаната сделка с турската газова компания „Боташ“, по силата на която сделка ще плащаме 4,2 млрд. лв. в следващите 12 години за нещо, което дори не можем да използваме, но в случая отговорен за станалото в АЕЦ „Козлодуй“ е изпълнителният директор Валентин Николов. Отговорни са също така и хората, които са го назначили, защото той е едно политическо назначение от партията, която обикаля всички медии и мрънка, че била спечелила изборите по категоричен начин, но не може да състави правителство, защото никой не иска да се коалира с тях, но в крайна сметка това са отговорните хора и те трябва да застанат тук и да отговарят на тези въпроси, защото Валентин Николов това, което направи през последните години, е да уволни доста от експертите – признатите, уважаваните експерти на АЕЦ „Козлодуй“, и на тяхно място явно са назначени, щом стават подобни неща, назначени са калинки без особено голям опит, които явно не осъзнават сериозността на работата, която извършват. На второ място. Това, което малко се коментира, да не кажа, че изобщо не се коментира, е защо всъщност стигаме до тази ситуация. Стигаме до тази ситуация, защото ядреният реактор – 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ – за последните пет години не знам вече колко пъти излиза в непланиран ремонт – аварийно спиране. Причината е една и съща или от едно и също естество. Аз вече, честно казано, ако не чуя, че 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ е спрял поне един или два пъти през годината аварийно за непланов ремонт, започвам да се притеснявам, че нещо не е наред. Извинявам се за иронията, но вместо ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ да се обърнат към проектанта на ядрения реактор – това са „Росатом“ – и да ги помолят за помощ с този ремонт, който се повтаря отново и отново, те продължават да си правят експерименти и да се опитват сами да решат проблема. Явно след като вече n-ти път не успяват да се справят с един и същ проблем и след всеки следващ ремонт той се появява отново и отново, експертите там не могат да се справят с този проблем и вместо да се обърнат към „Росатом“, те продължават да си правят експерименти. Стигнахме дотам, че не само не могат да се справят, а то положението се влошава. Стигнахме дотам, че според експерти има пробив в една от защитите на ядрения реактор. Отново според експерти – тук се каза 8 куб. м вода, а според някои са 30 куб. м вода, която е изпусната. Това е огромно количество. Аз дори не мога да си представя как е възможно такова огромно количество течност да бъде изпусната и никой да не забележи навреме. Това е огромно количество! Започвам да си мисля, че причината за това е или такава една престъпна буквално небрежност и неглижиране на проблемите с 6 енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“, които се проявяват, отново ще кажа, за близките тук пет години за може би шести-седми път, или умишлен саботаж. Това са вариантите, средно положение просто няма. И се обръщам към министъра, който е тук в залата, и към ръководството на АЕЦ „Козлодуй“. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме и Вие, и ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ да се обърнете към проектанта на ядреното оборудване „Росатом“ и да ги помолите по най-учтивия начин да ни окажат съдействие, помощ с този ремонт, който ние явно не можем да го направим както трябва, и той се появява отново и отново. Стига с този евроатлантизъм, стига с тази параноя, че едва ли не, ако използваме експертния потенциал на Русия, ако използваме евтините ресурси на Русия, едва ли не сме зависими от тях. Нищо подобно. Зависими сме тогава, когато една държава или чуждо посолство ни заставят, ни заповядват какви ресурси и на каква цена да ги купуваме и нямаме право на избор. Това е зависимост. А тогава, когато го правим по наше желание, по наша воля и го правим на пазарен принцип, и сме точно наясно какво получаваме за цената, която плащаме, това не е зависимост. Така че отново ще кажа, обръщам се и към Вас да подходите отговорно. Това е изключително сериозен проблем. Да се свържете с „Росатом“ и да ги помолите по най-учтивия начин – също толкова учтив, колкото като отидохте в „Боташ“ и подписахте договора – да ни помогнат с ремонтирането на този 6 енергоблок. Защото всяко спиране не само че води след себе си десетки милиони пропуснати ползи за българската държава и за българската енергетика, не само че по време на неплановото спиране цените на борсата се повишават, а това оказва допълнителен инфлационен натиск в страната ни, но това значително съкращава експлоатационния живот на това оборудване и прави доста по-трудно безопасното му използване в бъдеще. И това са наистина сериозни проблеми. Това, което в момента някои от колегите се опитват тук да ни обяснят, че едва ли не няма абсолютно никакъв проблем и ние трябва да спим спокойно, надявам се, че е така, но нека да не стигаме до тезата, в която всъщност имаме проблем, и то много по-сериозен проблем. Вземете мерки още сега, докато е време. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря Ви. За отношение от „БСП за България“? Господин Стойнев, заповядайте.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Най-важното от това изслушване е, че няма опасност за българските граждани, че няма опасност за работещите в централата, че няма опасност за природата. Но проблемът, господин Министър, е, че не трябваше да се стига дотук. Тази опасност трябваше да бъде разсеяна още на 19-и или на 18-и, когато се е случила аварията, а не някои хора през медиите да всяват може би паника. Проблемът, господин Министър, обаче е, че това изслушване не решава проблемите. Ние не сме застраховани от съответни подобни грешки в бъдеще. Тогава парогенераторите могат да бъдат много по-тежко засегнати, дано не се случва, поради което това, което говорихме по време на предишното изслушване, е много важно Вие наистина освен като министър, но и като човек, който се грижи за българската енергетика, да преосмислите своето решение и да не бързате с продажбата на наличното ядрено оборудване, което има за АЕЦ „Белене“. Наистина нека тези специалисти да се съберат, да огледат. Има международни агенции, и те да си кажат мнението, но не бързайте, защото една подобна грешка в бъдеще – пак казвам, ние не сме застраховани, случва се по цял свят, но ние няма вече откъде да си намираме резервни части за АЕЦ „Козлодуй“. Затова е важно наистина да подходите прагматично, не на емоции. Вие сте човекът, който в момента се грижи за българската енергетика, а там проблемите са много. Тук, като слушах колегата Рибарски като ги изреди, само мога да добавя плюс какво се случва с нотификацията с комплекса „Марица изток“. Може би това ще е отделен въпрос, който ще Ви задам, защото тук се обещаха едни средства за българските миньори, но уви, тези средства ги няма, а сега чрез заеми решаваме проблеми или по-скоро запушваме дупки, но не решаваме проблеми. Затова, господин Министър, в крайна сметка хубаво е да се знае, че няма опасност за българските граждани. Но оттук нататък трябва да има прагматични действия и да не се поддавате на емоциите и на политически пристрастия, защото стигнахме до такъв етап, че българска енергетика има нужда от държавно поведение, а не от това от коя политическа сила си и какво предлагаш. Защото тази енергетика е строена през годините и виждаме, че в момента ние дори нямаме капацитета да я ремонтираме. Наистина заради грешки проблемите стават огромни и се надявам в скоро време наистина да говорим как решаваме проблемите в енергетиката. Но разбира се, затова, колеги, трябва да има и правителство, и се надявам десните сили в парламента да се обединят и да има правителство, защото ще продължаваме да вървим след проблемите, ако няма наистина стабилно управление. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Стойнев. От „Има Такъв Народ“ за отношение? Няма. От ВЕЛИЧИЕ – заповядайте.
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви. Нашето отношение, говоря за парламентарната група на партия ВЕЛИЧИЕ, към дискутирания проблем можем да обобщим по следния начин: безопасността на хората и сигурността на ядрената ни централа, а и енергетика не може да служи на необмислени решения и политическа конюнктура. Ядрената енергетика не е поле за упражнение на търговски или политически таланти. Нека специалистите да вземат експертно решение по отношение на необходимия ремонт в ядрения реактор и нека политиците да ги оставят. Така за всички ни ще бъде по-добре. Благодаря Ви. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
И аз Ви благодаря. С това изчерпахме процедурата по изслушване. Господин Министър, благодаря Ви за участието в днешното заседание. Колеги, две кратки съобщения. „Днес, 27 юни 2024 г., се проведе заседание на народните представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ със следния дневен ред: Точка единствена. Промяна в състава на парламентарната група на ДПС. На проведеното заседание по дневния ред се взе следното решение: Парламентарната група на ДПС взе решение да изключи от състава Айсел Исмаил Руфад.“ И съобщението за парламентарния контрол на 28 юни 2024 г., петък: – служебният министър на вътрешните работи Калин Стоянов ще отговори на 4 въпроса от народните представители Никола Димитров, Вера Александрова и Петър Петров, Стоян Таслаков и Ивелин Първанов; – служебният министър на регионалното развитие и благоустройство Виолета Коритарова-Касабова ще отговори на народния представител Никола Димитров. Поради изчерпване на дневния ред закривам днешното заседание. Следващото заседание ще се проведе, утре, 28 юни 2024 г., от 9,00 ч. Благодаря Ви. (Звъни.) (Закрито в 13,48 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председател: Росица Кирова Секретари: Марин Маринов Светослав Тодоров