#1 · speech
Председател Рая Назарян
Добро утро, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани 189 народни представители. Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Заповядайте, госпожо Константинова.
Тридесето заседание
ПЕТДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ТРИДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 12 септември 2024 г. Открито в 9,01 ч.
Дата12.09.2024
Събития255
Разпознати говорители251
Точки с гласуване21
Официален източник: parliament.bg
1. Гласувания
2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: georgi-strahilov-svilenski
· намерени изказвания: 1
#2 · speech
Калина Константинова
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Факт е, че в България не съществува консолидирана и изчерпателна правна уредба на доброволчеството и на доброволните дейности. Факт е, че опитите за законово уреждане на доброволчеството в България датират от 17 години. Факт е, че в последните години държавата ни мина през редица катаклизми и кризи, които изискаха участието на много доброволци въпреки липсата на стимули от страна на държавата за техния безвъзмезден принос. Точно затова дължим подход, който включва не просто формално минаване през процедури и коригиране на даден текст на коляно, а дължим да инвестираме необходимото внимание – събиране и експертно обсъждане на актуални данни, проучвания, провеждане на консултации с всички заинтересовани страни и разглеждане на всички идеи и предложения от всички парламентарни групи в комисиите и в залата. Тази сутрин внесохме Проект на закон за насърчаване на доброволчеството, който беше разработен по времето на кабинета Денков след близо едногодишна работа в съвместна работна група, включваща представители от всички министерства, които имат касателство към темата – администрацията на Министерския съвет; Държавната агенция за закрила на детето; Националното сдружение на общините в Република България; Националния съвет за тристранно сътрудничество; представители на Съвета за развитие на гражданското общество и граждански организации с експертиза в развитието на доброволчески дейности; Българския червен кръст; Националната асоциация на доброволците в България; Националното представителство на студентските съвети; Националния ученически парламент, Българския дарителски форум; Българския център за нестопанско право; „Герои на времето“; Националния младежки форум и Си Ви Ес – България. Не внесохме тези текстове по-рано, защото разглеждането и приемането на чисто нов и толкова дългоочакван закон в парламента без мнозинство и без яснота с колко време разполага Петдесетото народно събрание, подобно действие изглеждаше самоцелно. Днес обаче изглежда, че в този парламент има воля да се работи за създаване на благоприятна среда за насърчаване на доброволчеството в България, и това трябва да бъде надпартийна цел. Затова призоваваме всички партии, които са работили по темата през годините и имат подготвени проекти, да ги внесат възможно най-бързо. Призоваваме председателя на Народното събрание да ги разпредели в комисия и да ги разгледаме заедно още следващата седмица. Имаме време да стартираме смислен и задълбочен дебат. Имаме възможност да консолидираме позициите си и да проведем експертния разговор. Имаме време да разгледаме всички текстове заедно, поне на първо четене, и така в следващото Народно събрание да влезем с обединена позиция и приоритетно да приемем дългоочаквания Закон за насърчаване на доброволчеството и той да е такъв, че да подсигури ефективното функциониране на доброволческата дейност в България. С този призив правя процедура по чл. 49 за отлагане на разискванията по т. 1 от дневния ред днес, за да имат време всички парламентарни групи да внесат своите текстове и още следващата седмица да започнем дискусия върху всички тях. Благодаря Ви.
#3 · speech
Председател Рая Назарян
Заповядайте, господин Иванов.
#4 · speech
Иван Иванов
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С изненада слушах процедурата на госпожа Константинова и не можем нито да я разберем, нито да я приемем. Законопроектът, който е на Вашето внимание и сега трябва да се гледа като първа точка, е внесен преди два месеца. В момента всякакви оправдания за това, че не сме го направили, не сме го внесли… Можеше да си внесете Законопроекта преди два месеца. Само да припомня на народните представители, че този законопроект беше приет на първо четене в предния парламент. Всякакви опити за саботаж на тази тема се тълкуват превратно най-вече от хората, които се занимават с доброволческа дейност. Ако „Продължаваме Промяната“ искат да саботират доброволчеството в България, сега е моментът да бъде направено и да го подкрепите. Ще бъде изключително лош знак в днешния ден, ако тази процедура бъде по някакъв начин подкрепена. На всички е ясно, че на този парламент му остават по-малко от две седмици. От тук нататък каквото и да внасят, то даже през комисия не може да мине, камо ли пък да стигне до залата. По тази причина правя обратно предложение на това, което беше направено тук като предложение от „Продължаваме Промяната“ и което е чист саботаж по отношение на доброволчеството в България, просто да бъде отхвърлено и да не бъде приемано, защото в противен случай това е изключително лош знак за всеки един, който се занимава в тази ситуация с доброволчество. Виждаме кризите в държавата една след друга и ако не са доброволците, които участват, режимът да бъде уреден по някакъв начин е изключително лоша практика. В момента имате възможността между първо и второ четене да си внесете всички предложения, но днес да се даде старт на този процес. Благодаря.
#5 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Иванов. Преди да подложа на гласуване така направените процедури, бих искала госпожа Константинова да я прецизира и да я конкретизира, защото няма как да отложим разискванията по точка, която не е започнала дори. Може да предложите да отпадне от дневния ред по хода на заседанието. Ако я направите така, така ще мога да я подложа на гласуване. Заповядайте.
#6 · speech
Калина Константинова
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедура по изваждане на точката от дневния ред с призив всички парламентарни групи да внесат своите текстове, които са внасяли в предишни Народни събрания, и с призив към Вас да бъдат бързо разпределени в комисия и да бъдат разгледани в рамките на Петдесетото народно събрание поне на първо четене. Благодаря.
#7 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви. Аз ги разпределям винаги в срока, предвиден по Правилник, така че и без призив това ще се случи. Колеги, по така направеното процедурно предложение? Заповядайте, господин Свиленски.
#8 · speech
Георги Свиленски
БСП за България
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Тази програма е гласувана само преди 24 часа и преди 24 часа българският парламент – Вие, ние, решихме тази точка да я гледаме днес като първа. И какво се случи между вчера в 9,00 ч. и днес в 9,00 ч., че искате точката да се премести, да отпадне, да се отложи и еди-какво си? Нали е ясно, че животът на този парламент е още три заседания или четири, седем заседания – добре. И кога искате да я отложите – за след изборите?! Защо винаги преди избори приемате някакви хубави закони на първо четене и Ви е страх да ги приемете на второ четене? А сега даже не искате и на първо! Колко пъти този закон ще го приемаме на първо четене – един, два пъти, три пъти? И ще отидете после при избирателите да искате доверие! Доверие за какво?! За отлагане, за бездействие? Отложете си вземането на заплатата примерно. Защо отлагате гледането на закон? Излезте, кажете си мотивите, кажете си предложенията. Законът е внесен, не може да се внасят допълнителни предложения. Той е такъв, какъвто е! Ако има някакви предложения, те са между първо и второ гласуване. Ако сте мислили загрижено за доброволците, да сте го направили. Два месеца, две години, четири години, откакто са тези кратки парламенти, се говори за този закон. Три пъти сме го гледали, два пъти е приеман на първо четене, колеги от други парламентарни групи вкарваха и сега изведнъж, когато Законът е в дневния ред на народните представители, Вие казвате: няма нужда. Ама те утре бедствията ще продължат, те няма да спрат, те не ни чакат нас да си приемем Закона или Вас да си внесете предложенията! Така че, госпожо Председател, предложението ми е да не се приема процедурата, точката да се гледа, да стане смислен дебат. Да излязат предложения – работещи такива, че Законът да работи, и когато се внесат предложенията между първо и второ гласуване, съответно да бъдат взети под внимание. Предложението ми е да не се отлага точката. Благодаря.
#9 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря, господин Свиленски. Господин Йорданов, заповядайте.
#10 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Ние сме абсолютно против премахването на тази точка и предложението на Калина Константинова, която, така или иначе, беше министър на нещо, което се казваше фиктивно управление, и никой не знаеше какво прави там. Искам нещо друго да кажа. В момента имам неприятното усещане, че ще гледаме сглобката в действие, защото от вчера Борисов започна да прави едни пируети на балерина по поличка пред ПП-ДБ за бъдещо управление и сега да не видим гласуване на старата сглобка, която ще подкрепи предложението на жената, която работеше министър на водопад. Така че, колеги от ГЕРБ и тази част на ДПС, която се водите част от сглобката – защото другата Ви половина е независима, хайде да видим дали сте започнали още отсега да си танцувате любовния танц, или ще подходите практично! И тъй като така или иначе тази точка е сложена, ще гласуваме да я разгледаме. И от БСП са абсолютно прави. Който има предложения – между първо и второ четене, нали затова са на две четения тези закони.
#11 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря, господин Йорданов. Господин Георг Георгиев, заповядайте.
#12 · speech
Георг Георгиев
ГЕРБ-СДС
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, наистина в случая става въпрос за една обикновена целесъобразност, ако искате, да го кажем. Аз си давам сметка, че е станало някъде във веригата прекъсване, но три са законопроектите, които касаят тази толкова важна тема. Единият е на колегите от БСП, другият е нашият, който датира от години назад, и третият е на колегите от ПП-ДБ. Това, което предлагаме, е просто отлагане, не е затупване на топката, не е да го скрием някъде, да заметем. Просто трите законопроекта да влязат заедно, да се гледат на първо четене и да минат с Общ доклад на второ, защото и трите по същество някъде имат своите дефицити. Така че нашето предложение е единствено породено от това да постигнем реално целта да направим първата крачка в приемането на това законодателство. Защото сега, като влезе само този на БСП и ние имаме обструкции по него, как ще се развие гласуването, не е ясно. После ще влезе нашият, на ПП – там също би имало някакъв дебат и дискусия по темата. Какво би излязло накрая? Нека да влязат и трите, да ги гледаме с Общ доклад и вече да пристъпим към второ четене, където между първо и второ всяка от групите може да направи своите предложения, да се коригират съответните препоръки, които са ни дадени и от министерствата, дали становище по Законопроекта, и наистина да свършим някаква качествена работа. Уверявам Ви, че не става въпрос за абсолютно никакъв саботаж, преднамерени действия или нещо друго. В случая просто очевидно не сме се разбрали някъде по трасето. Затова моля за разбиране и вярвам, че можем да свършим в крайна сметка качествена работа. Благодаря Ви.
#13 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Георгиев. Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение от народния представител Константинова за отпадане на точка първа от днешната програма. Гласували 199 народни представители: за 97, против 75, въздържали се 27. Предложението не е прието. Господин Ненков, Вие също искахте процедура. Заповядайте. (Реплика: „Прегласуване!“) Първо – прегласуване. Моля, режим на прегласуване. Гласували 196 народни представители: за 115, против 66, въздържали се 15. Предложението е прието и точката отпада. Господин Ненков, заповядайте за друга процедура.
#14 · speech
Александър Ненков
ГЕРБ-СДС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Бих искал да направя процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 50-454-01-17, който приехме миналата седмица на 5 септември. Затова Ви моля да подложите на гласуване процедурата да удължим срока с четири дена, а именно до понеделник. Благодаря.
#15 · speech
Председател Рая Назарян
Не виждам обратно предложение. (Реплики: „Има, има!“) Има – заповядайте, госпожо Махаева.
#16 · speech
Маргарита Махаева
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Отказвам се.
#17 · speech
Председател Рая Назарян
Щом се отказвате, преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Ненков за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация с четири дни. Гласували 193 народни представители: за 121, против 64, въздържали се 8. Предложението е прието. Колеги, преминаваме към следващата точка – втора, която стана точка първа: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА. Вносители – Костадин Костадинов и група народни представители. Има постъпил Доклад за първо гласуване. Моля от Комисията по въпросите на младежта и спорта – заповядайте, господин Стоянов, да ни запознаете с Доклада.
#18 · speech
Докладчик Коста Стоянов
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 50-454-01-75, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 9 август 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2024 г., Комисията по въпросите на младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 50-454-01-75, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 9 август 2024 г. На заседанието присъстваха 11 от членовете на Комисията, министърът на младежта и спорта господин Георги Глушков и неговият екип: госпожа Антоанета Боева – началник на кабинета, и госпожа Мира Дукова – директор на дирекция „Правно и административно обслужване“. Законопроектът беше представен от председателя на Комисията Коста Стоянов, който е един от вносителите. Той посочи, че целта на Законопроекта е насочена към избягване дискриминацията на треньорите на паралимпийските медалисти, които към днешна дата не са включени в обхвата на възможните субекти за получаване на пожизнена месечна пенсия. В Закона за физическото възпитание и спорта нормативно е определено правото на пожизнена месечна премия за медалисти от олимпийски и паралимпийски игри, както и за треньорите на олимпийски медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, но треньорите, подготвили медалисти от паралимпийски игри, не са включени в този обхват. Това създава усещане у треньорите на паралимпийските медалисти, че не се оценяват достатъчно техният труд и усилията, които полагат, за да изведат техните спортисти до олимпийски отличия. Председателят обърна внимание и на факта, че сега действащият текст на Закона противоречи на редица международни и национални нормативни актове за недопускане на дискриминация на хората с увреждания и подпомагане участието на спортистите с увреждания в тренировъчна и състезателна дейност. Председателят на Комисията съобщи, че е направено запитване и към настоящия момент само двама треньори на паралимпийски медалисти изпълняват условията, поставени в чл. 136, ал. 1, т. 2, буква „б“ за придобиване на правото на пожизнена премия, което ще представлява разход за бюджета на Министерството на младежта и спорта приблизително 7800 лв. до края на 2024 г. и не повече от 23 500 лв. за бюджет 2025 г. Докладвано е постъпило становище от Министерството на младежта и спорта, което подкрепя така предложените промени, като обръща внимание на правилното изписване на „параолимпиада“ и „параолимпийци“, прието да се изписва „паралимпиада“ и „паралимпийци“, като председателят Коста Стоянов отбеляза, че ще бъде коригирано при приемането на текстовете на второ гласуване. Министърът на младежта и спорта господин Георги Глушков изрази подкрепа за законодателната инициатива. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В обсъждането участие взеха народните представители Красен Кралев, Виолета Кърпачева, Кристина Петкова и Катя Панева. Народният представител Красен Кралев заяви, че той и неговата парламентарна група ще подкрепят Законопроекта както в Комисията, така и в залата, защото смятат, че е справедлив. Той отбеляза, че въпреки че двете състезания „олимпийски игри“ и „паралимпийски игри“ са коренно различни, след като е възприет моделът, че се дължат възнаграждения за медалистите и от двете състезания, е справедливо и подходът към възнагражденията за техните треньори да бъде аналогичен. В подкрепа на Законопроекта се изказа и народният представител Виолета Кърпачева, която подчерта, че този законопроект ще допринесе и за социална справедливост, като обърна внимание, че не трябва да се прави разлика между медалистите, даже напротив – хората с увреждания полагат много повече труд, за да постигнат своите успехи. Народният представител Кристина Петкова също взе участие в дискусията и заяви, че тя и парламентарната ѝ група ще подкрепят Законопроекта с оглед на това, че трябва еднакво да бъдат третирани олимпийските и паралимпийските треньори. Народният представител Катя Панева също се изказа в подкрепа на Законопроекта. С оглед проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по въпросите на младежта и спорта с 11 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 50-454-01-75, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 9 август 2024 г.“ Благодаря.
#19 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Стоянов. За становище на вносител? Госпожо Кърпачева, заповядайте.
#20 · speech
Виолета Кърпачева
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. В действащия Закон за физическото възпитание и спорта е предвидено олимпийските медалисти и медалистите от паралимпийските игри, прекратили активната си състезателна дейност, да имат право на пожизнена месечна премия, регламентирана по чл. 138 на Закона. Нормативно е определено правото на пожизнена месечна премия и за треньорите на олимпийските медалисти, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Треньорите, подготвили медалистите от паралимпийските игри, не са включени въобще в обхвата на възможните субекти на пожизнената месечна премия. Тази действаща към момента дискриминационна разпоредба създава усещането в треньорите на паралимпийските медалисти, че не е оценен техният труд. Целта на Законопроекта е именно да се премахне тази дискриминация и по-особеното отношение на треньорите на паралимпийските медалисти. Следва да се подчертае, че сега действащият текст на Закона противоречи на редица международни и национални нормативни актове за недопускане на дискриминация на хората с увреждания и подпомагане участието на спортистите с увреждания в тренировъчна и състезателна дейност. Представители на Българската паралимпийска федерация многократно са поставяли въпроса за дискриминационната разпоредба в заседания на Комисията по въпросите на младежта и спорта, като са подчертавали, че треньорите са тези, които ежедневно се сблъскват с проблемите, които трябва да решават. В предложение на Законопроекта към чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от самия закон се добавя „олимпийски и паралимпийски“, с което се постига целта на Законопроекта. След направено запитване към настоящия момент само двама треньори на паралимпийските медалисти изпълняват условията, поставени в чл. 136, ал. 1, т. 2, буква „б“, за придобиване правото на пожизнена премия, което ще представлява разход на бюджета на Министерството на младежта и спорта – приблизително 7800 лв. до края на 2024 г. и не повече от 23 500 за бюджета за 2025 г. Благодаря.
#21 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, госпожо Кърпачева. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи? Господин Кралев, заповядайте.
#22 · speech
Красен Кралев
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както разбрахте, промените в Закона за физическото възпитание и спорта са приети консенсусно в Комисията, единодушно, просто защото промените са справедливи – ще коригират един пропуск, който навремето е допуснат при приемането на Закона. Бих искал само да кажа, че имам малко по-различно становище в сравнение с това, което прочетоха вносителите относно съществуването на дискриминация – да внеса малко яснота. Много малко са държавите в света, които определят пожизнени премии за спечелилите медали в олимпийски и паралимпийски игри, но в случая, след като ние сме приели – въпреки че това са коренно различни състезания – олимпиада и паралимпиада, че състезателите от паралимпийски игри могат да получават същата по размер премия, каквато получават медалистите ни от олимпийски игри, бихме могли да приемем консенсусно, както Комисията предлага, корекцията за това треньорите да получават същите възнаграждения. Не мисля, че е коректно да правим сега сравнение кой полага повече усилия – треньорите на олимпийците или на паралимпийците, от това сравнение никой не печели. Факт е, че има консенсус. Факт е, че ние ще подкрепим това предложение, пак казвам, защото е справедливо и ще коригира един пропуск, който е допуснат при приемането на Закона през 2019 г. Благодаря Ви за вниманието.
#23 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Кралев. Реплики към изказването? Не виждам. Следващото изказване е на господин Калоян Методиев. Заповядайте.
#24 · speech
Калоян Методиев
Нечленуващ в ПГ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Една от моите каузи като независим депутат, по която работя в настоящото Петдесето народно събрание, са проблемите на незрящите хора. Опитвам се по всякакъв начин да ги подкрепя – с инициативи, с предложения, с парламентарен контрол. В рамките на този законопроект попадат и част от техните проблеми. Знаете, че с напредъка на медицината, на технологиите все повече хората със специални потребности или с всякакви увреждания стават все по-активни – включват се и в пазара на труда, в спорта, в икономиката, и това нещо ще продължи да се развива. Затова си мисля, че подкрепата за този закон е плюс в тази посока. Наистина е справедливо, наистина е позитивно за обществото, показва, че сме модерни и европейци, и мисля, че трябва да бъде подкрепен, въпреки че са го внесли ВЪЗРАЖДАНЕ. Благодаря Ви.
#25 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви. Реплики има ли към изказването? Не виждам. Други изказвания, колеги, ще има ли? Не. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Гласували 168 народни представители: за 168, против и въздържали се няма. Предложението е прието.
#26 · speech
Коста Стоянов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Процедура.
#27 · speech
Председател Рая Назарян
Господин Стоянов, заповядайте.
#28 · speech
Коста Стоянов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Видя се, че Законът е консенсусен и всички политически партии искат да го подкрепят. В тази връзка и на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 50-454-01-75, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 9 август 2024 г., да бъде приет и на второ гласуване на днешното пленарно заседание. Благодаря.
#29 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви за направеното предложение, господин Стоянов. Колеги, ще го подложа на гласуване. Моля, режим на гласуване. Гласували 170 народни представители: за 169, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. С това преминаваме към разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 50-454-01-75, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 9 август 2024 г., на второ четене. Заповядайте, господин Стоянов.
#30 · speech
Докладчик Коста Стоянов
Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта Параграф единствен: В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2: аа) в текста преди буква „а“ след думата „олимпийските“ се добавя „и параолимпийските“; бб) в буква „а“ след думата „олимпийския“ се добавя „или параолимпийския“; б) в т. 3 след думите „сборните олимпийски“ се добавя „и параолимпийски“. 2. В ал. 3, изречение първо след думата „олимпийския“ се добавя и „параолимпийския“, а думите „когато олимпийският медалист“ се заменят с „когато медалистът“.“ Това е внесеният законопроект. Аз искам да направя редакционни поправки във връзка със становището на Министерството на младежта и спорта, тъй като се оказа…
#31 · speech
Председател Рая Назарян
Господин Стоянов, благодаря Ви за Доклада. Само да открием разискванията и първо на Вас ще дам думата. Колеги, откривам разискванията. Господин Стоянов, направете Вашето редакционно предложение под формата на изказване.
#32 · speech
Докладчик Коста Стоянов
Благодаря, госпожо Председател. Правя редакционно предложение във връзка със становището на Министерството на младежта и спорта – ще бъде интересно и за залата да се знае, че всъщност терминът „параолимпийски“ не е верен, тъй като се оказа, че Международният олимпийски комитет е сложил олимпиадата като марка, брандирана, и затова всички други състезания не могат да се казват по този начин, затова вместо параолимпиада се казва паралимпиада и вместо параолимпийски се казва паралимпийски. В тази връзка са всички редакционни предложения и също така в ал. 3 се добавя „националната параолимпийска организация“. И по същество предлагам корекциите, които са следните: 1. Навсякъде думата „параолимпийски“ се заменя с „паралимпийски“ и където е необходимо, се членува. 2. В ал. 3 се добавя „националната паралимпийска организация“. С тези корекции параграф единствен се изменя така: „Параграф единствен: В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2: аа) в текста преди буква „а“ след думата „олимпийските“ се добавя „и паралимпийските“; бб) в буква „а“ след думата „олимпийския“ се добавя „или паралимпийския“; б) в т. 3 след думите „сборните олимпийски“ се добавя „и паралимпийски“. 2. В ал. 3, изречение първо след думите „олимпийския медалист“ се поставя запетая и се добавя „съответно пред Националната паралимпийска организация от паралимпийския медалист“, а думите „когато олимпийският медалист“ се заменят с „когато медалистът“.“
#33 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви. Реплики има ли към изказването на господин Стоянов? Не виждам. Други изказвания, колеги, има ли? Няма. Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване. Първо, подлагам на гласуване наименованието на Закона. Гласували 171 народни представители: за 170, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Подлагам на гласуване направеното редакционно предложение на народния представител Коста Стоянов. Гласували 170 народни представители: за 170, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Подлагам на гласуване последен параграф единствен с приетата редакция. Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма. Предложението е прието. С това е приет Законопроектът и на второ четене. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СОЛИДАРНА ГАРАНЦИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КАТО ГАРАНТ И БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА КАТО БЕНЕФИЦИЕР ВЪВ ВРЪЗКА С РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ ОТ 13 ЮЛИ 2023 Г. МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД ЗА ПОДКРЕПА НА МИКРО-, МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕТО И ЗАПАЗВАНЕТО НА ЖИЗНЕСПОСОБНИ РАБОТНИ МЕСТА И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА. В деловодството на Народното събрание е постъпил Доклад от Комисията по икономическа политика и иновации. Моля, господин Кънев, заповядайте да го представите.
#34 · speech
Докладчик Петър Кънев
Колеги, съдбата на следващите две ратификации е същата, каквато е и на Закона за доброволчеството – на два пъти в предишни парламенти те са приемани в Комисията, най-накрая стигнахме и до залата. Първо, бих искал да помоля – по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – за допуск в залата от Министерството на иновациите и растежа на професор Георги Ангелов, заместник-министър на иновациите и растежа.
#35 · speech
Председател Рая Назарян
Подлагам на гласуване така направеното процедурно предложение. Гласували 136 народни представители: за 105, против 28, въздържали се 3. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен поисканият достъп. Продължете, господин Кънев, с Доклада.
#36 · speech
Докладчик Петър Кънев
„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда, № 50-402-02-6, внесен от Министерския съвет на 6 август 2024 година На свое редовно заседание, проведено на 14 август 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазването на околната среда. Споразумението е във връзка с подписано на 13 юли 2023 г. Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Българската банка за развитие за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда в размер 175 000 000 евро. Заемът има за цел да подпомогне създаването и запазването на работни места, както и да подкрепи прехода към зелена, кръгова и устойчива икономика и инвестиции в България чрез улесняване на достъпа до финансови ресурси за тези предприятия. Условие за отпускането на заема е предоставянето на държавна гаранция. Заемът ще финансира отпускането на стандартни и „зелени“ заеми за микро-, малки и средни предприятия, като и в двете категории ще се предоставя инвестиционно и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране ще могат да се включват и проекти за насърчаване на иновациите, технологичното обновление и цифровизацията. Заемът ще се отпуска на траншове със срок на погасяване до 15 години. Лихвеният процент ще бъде фиксиран или плаващ, по избор на банката, като ще се определя за всеки отделен транш, на базата 3- или 6-месечния Euribor плюс надбавка. Ценообразуването към крайните бенефициенти от страна на Българската банка за развитие ще се извършва съобразно модел за рисково базирано ценообразуване. Няма да се начисляват такси или други нелихвени разходи. Със Споразумението за солидарна гаранция Република България неотменимо и безусловно гарантира на Банката за развитие на Съвета на Европа своевременното плащане на всички дължими от Българската банка за развитие суми по него. Задължения за плащане по Споразумението за солидарна гаранция възникват и в случай на просрочване от страна на кредитополучателя на плащане на дължими суми по заема. Преди отпускането на суми от гарантирания заем към крайните бенефициенти Българската банка за развитие ще прилага съответните правила за държавна помощ, съответно за изключване на наличието на държавна помощ, при спазване на относимите към посочените правила процедури. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14, без „против“ и „въздържал се“ – двама народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда, № 50-402-02-6, внесен от Министерския съвет на 6 август 2024 г.“
#37 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Кънев. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте.
#38 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Така представеният ни законопроект не може да не ни наведе на мисълта да размислим върху ползите и рисковете, които поражда такова ратифициране. Ползите – единственото, което аз виждам в това, са по-добри условия на финансиране. Порочната практика през годините на ББР води до високо недоверие в самата банка, а и в практиките ѝ, затова рисковете от лошо управление на средствата се намират в Законопроекта. Следващият момент е корупцията, която води до неотчетност и непрозрачност в управлението на заемите. Другият момент е моралната опасност, която подлежи, затова че ББР има по-малко стимули да управлява заемите консервативно и отговорно, а със солидарната гаранция от страна на държавата има риск ББР да има по-рискови и по-онеправдани инвестиции. Най-важният момент за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е моралният въпрос. Моралният въпрос, защото така предложеният заем не е нищо повече освен алтернативна заетост вследствие на зелената сделка и загубата на работни места на хората, които са в ТЕЦ-овете и заети в енергетиката. По този начин ще убием икономиката и енергетиката, а за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ ТЕЦ-овете са приоритет, който трябва да остане в българската енергетика, за да може България да се развива в правилната посока, а не със зададените от Европейския съюз директиви. След гореизложеното от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме да се въздържим за момента от подкрепа на така предложения законопроект. Благодаря.
#39 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания има ли, колеги? Заповядайте.
#40 · speech
Борис Аладжов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Въпреки че целта на Законопроекта е да подкрепи микро- малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места, аз ще насоча Вашето внимание към най-фрапиращите случаи, показващи лошото управление на Българската банка за развитие. През 2020 г. Банката е създадена да финансира малки предприятия – иновативни, ориентирани към износ фирми, създаващи висока добавена стойност, и е сключила договор за целево кредитиране със 75 млн. лв. на дружеството, което се занимава със събиране на лоши кредити и неплатени сметки, като финансовите отчети на това дружество показват, че то е създадено с 50 хил. лв. капитал, а приходите от дейността му не са надвишавали 3 хил. лв. на година. Това, разбира се, не е попречило на ръководството на Българската банка за развитие да отпусне сериозния кредит, който трябваше да бъде изплатен в срок от 10 години. През 2020 г. държавата изненадващо наля в Българската банка за развитие 140 млн. лв., за да купи с тях акции на частна търговска банка. Сделката се случва с много критики заради надутата цена. Година по-късно Българската банка за развитие отчете близо 100 млн. лв. загуба, тъй като е платила по 5 лв. на акции, които към този момент вече се котират за 1 лев. През 2021 г. стана ясно, че всъщност от милиард и 400 млн. лв. капитал на държавата във ББР близо милиард са налети в осем неслучайни компании, като най-фрапиращ е случаят с отпуснатия кредит от 150 млн. лв. на фирма, близка до ДПС, който съвсем скоро е отписан като несъбираем. В резултат на лошото управление през годините капиталът на Банката беше намален с над 300 млн. лв. и към 31 декември 2023 г. е в размер на милиард 135 млн. и 500 хил. лв. Дори сегашното ръководство да се стреми да спазва и да се ръководи от принципите на прозрачност, неутралност, рентабилност, ефективност, пазарна съвместимост и добра банкова практика, записани в Устава й, и въпреки въведения лимит от 5 млн. лв. за отпускане на финансиране, няма никаква гаранция, че следващото ръководство ще е добросъвестно и няма да се изкуши да раздава държавни пари с предимство на наши хора. Не е случайна и вече утвърдената практика всяко ново редовно правителство да поставя свои кадри на свои постове в Банката. В тази връзка ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че държавата не трябва да става гарант за допълнителни задължения на тази банка, тъй като тя не изпълнява това, за което е създадена, а именно да финансира микро-, малки и средни предприятия, а се използва основно за касичка за близки до властта олигарси. Благодаря.
#41 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Аладжов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Други изказвания, колеги? Господин Цончо Ганев, имате думата.
#42 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Така предложеното Споразумение – ако човек просто го прочете и не вникне в детайлите в него, ще остане с впечатлението, че то е прекрасно. Ще получим едни пари, ще има още по-добър достъп до средства на български микро-, малки и средни предприятия – нищо лошо, нищо осъдително. В същото време обаче детайлите показват, че разпределител за това нещо ще е една от касичките на Пеевски – доскоро касичка не само на Пеевски, ами и на Доган, защото това беше и продължава да е банката, която да е на лично разпореждане на Пеевски, с изключение на един момент, в който беше на лично разпореждане на Лорер, който по същия начин като Пеевски започна да процедира с Банката и почти я ликвидираха. Това показва в момента и водевилът, който е в ДПС – да се съдят, да се преследват, Пеевски да насъска всички държавни органи – не без основание, спрямо Доган. Нещо повече – Мавродиев, директорът на ББР, да бъде издирван в момента. Това е нещо, което е факт. И ние искаме да отпуснем едни пари отново да се преразпределят в тази банка. Кой ще ги усвои? Обръч от фирми, близки до Лорер. Обръч от фирми, близки до Пеевски или до Доган. До кой точно ще отидат тези пари? Защото историята на Банката показва точно това. Нищо за малкия и средния бизнес. Нищо за това нещо. И чухте конкретния пример, който е емблематичен – фирма за взимане на лоши кредити, с 3 хил. лв. капитал, усвоява необезпечен кредит за 75 милиона. Това искате в момента да ратифицираме. Точно заради това няма как да го подкрепим. В същото време няма как и да сме категорично против, тъй като наистина ще дойдат едни средства. Ще се въздържим до момента, в който начело на тази банка и въобще на държавата – защото Банката е държавна и Банката изпълнява това, което ѝ се казва от Министерския съвет и се контролира от държавните органи, контролира се от БНБ, и докато начело на всички тези основополагащи, държавни институции седят хора, които ни докараха дотам, че 35 години да тънем в мизерия и да сме най-бедната държава, няма как да разчитаме, че ББР ще получи едни средства и ще ги разпредели за микро-, малки и средни предприятия. Напротив – микропредприятие с 3 хил. лв. уставен капитал ще усвои необезпечен кредит от 75 милиона. Просто няма, категорично няма да подкрепим това нещо. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#43 · speech
Председател Рая Назарян
Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Моля да заемете местата си. Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда, № 50-402-02-6, внесен от Министерския съвет на 6 август 2024 година. Гласували 171 народни представители: за 124, против 2 и въздържали се 45. Предложението е прието. Заповядайте, господин Кънев.
#44 · speech
Докладчик Петър Кънев
Колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от нашия правилник правя предложение настоящият законопроект за ратифициране на това споразумение за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда, № 50-402-02-6, внесен от Министерския съвет на 6 август 2024 г., да бъде приет и на второ гласуване.
#45 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви за процедурното предложение, господин Кънев. Колеги, режим на гласуване по така направената процедура. Гласували 166 народни представители: за 120, против 42, въздържали се 4. Предложението е прието. С това преминаваме към второ гласуване на Законопроекта. Моля, господин Кънев, да ни запознаете.
#46 · speech
Докладчик Петър Кънев
„Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда Член единствен. Ратифицира Споразумението за солидарна гаранция между Република България като гарант и Банката за развитие на Съвета на Европа като бенефициер във връзка с Рамково споразумение за заем от 13 юли 2023 г. между Банката за развитие на Съвета на Европа и „Българска банка за развитие“ ЕАД за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазването на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда, подписано от страна на Банката за развитие на Съвета на Европа на 18 юли 2023 г. в Париж и от българска страна на 20 юли 2023 г. в София. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
#47 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Кънев. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Закона, член единствен, наименованието „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Гласували 162 народни представители: за 117, против 4, въздържали се 41. Предложението е прието, с това е приет Законопроектът на второ четене. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОН ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪВМЕСТНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ „ИНТЕГРАЛНИ СХЕМИ“ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВЪЗ ОСНОВА НА ЧЛЕН 12, ПАРАГРАФ 2 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 2021/2085 ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВМЕСТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В РАМКИТЕ НА „ХОРИЗОНТ ЕВРОПА“ И ОТМЯНА НА РЕГЛАМЕНТИ (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 И (ЕС) № 642/2014, ПОДПИСАНО В БРЮКСЕЛ НА 9 ЯНУАРИ 2024 Г. И В СОФИЯ НА 25 ЯНУАРИ 2024 Г.
#48 · speech
Докладчик Петър Кънев
„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014, подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. и в София на 25 януари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 август 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на Административното споразумение между Съвместно предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Георги Ангелов – заместник-министър на иновациите и растежа. Той акцентира на възможността България да се включи в една нова приоритетна област за Европа и за света за насърчаване на полупроводниковата индустрия. Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ ще укрепи европейската екосистема в областта на полупроводниците и технологичното лидерство на Европа. По този начин ще се преодолее пропастта между научните изследвания, иновациите и производството и ще се улесни търговската реализация на иновативните идеи. Основните приоритетни направления са: пилотни производствени линии за ускоряване на иновациите и технологичното развитие; разработване на платформа за проектиране, базирана на облачни технологии; създаване на центрове за компетентност, разработване на квантови чипове и създаването на Фонд за чипове, който да улесни достъпа до дългово финансиране на собствен капитал. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16, без „против“ и „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Административното споразумение между Съвместно предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/2085 за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на Регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014, подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. и в София на 25 януари 2024 г.“
#49 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Кънев. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Дренчев. (Реплики.) Ще запиша и Вас.
#50 · speech
Димо Дренчев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Първо искам да кажа, че България има традиции в производството на интегрални схеми – така известното от вицовете за бай Тошо предприятие в Ботевград е отворило през 1965 г. В предишния съюз, в който участвахме, когато бяхме близки със Съветския съюз, на нашата страна беше определено място да се занимаваме с високи технологии и имаме доста заводи тук – и в София, и в Стара Загора, и в Правец, и в Ботевград. Това обаче, което в момента Европейският съюз иска да направи с тази програма, която сега се нарича „Интегрални схеми“, а предишното ѝ по-витиевато име беше „Ключови цифрови технологии“, всъщност е едно споразумение, в което има отделено много място на клаузи за конфиденциалност, поверителност, GDPR, но няма особени конкретни цифри какво ще получи България и какво трябва да даде. Знаем, че целта на тази програма е до 2030 г. Европейският съюз да удвои производството си на чипове, като за целта ще бъдат създадени Европейски съвет по иновациите и Европейски институт по иновации и технологии. Работата им ще се консултира от Комитет на високо ниво по оценка на целите, общата стратегия, дейностите и критериите. По този начин не се прави производство, не се прави и наука. Средствата, които са отделени в тази програма, според мен са няколко порядъка по-ниски от това, което правят нашите глобални конкуренти. С бюджет от 2,87 млрд. лв., от които 50 млн. лв. са заделени за административни разходи, ние оставаме далеч, далеч назад зад конкурентите ни в света. Това са именно Китай, Съединените щати и Корея. Например Китай субсидират своите производители на чипове –HUAWEI и SMIC, с програма на стойност 47,5 милиарда. Съединените щати през така наречения чипсет имат пряко финансиране към Intel и към Samsung на стойност 39 млрд. долара и непряко финансиране през държавно гарантирани заеми на стойност 75 млрд. долара. Тази година в Дрезден, Германия, се отвори завод за чипове, който получи пряка субсидия от германското правителство в размер на 5 млрд. евро. Тоест 2,87 милиарда, каквато е цялата сума на програмата за целия Европейския съюз, е някаква капка в морето, която по никакъв начин не би могла да промени каквото и да било на пазара на чипове. Даже миналата седмица, преди няколко дни, Марио Драги излезе с един доклад, в който казва, че Европа, ако иска да догони своите глобални конкуренти от САЩ и Китай, трябва допълнително да заделя 800 млрд. евро ежегодно, за да може да навакса изоставането. Тоест това са някакви абсолютно палиативни и много, много закъснели мерки. Това, което Европейската комисия трябва да направи, вместо да създава тези комитети, е да създаде една предвидима регулаторна среда, една предвидима данъчна среда, и тогава производителите сами ще дойдат и сами ще искат да работят в Европейския съюз. Защото с тези програми много се страхувам, че ние всъщност създаваме някаква алтернативна субсидирана заетост и в момента, в който средствата по тях приключат, тези заводи ще мигрират обратно към Азия, където могат да произвеждат евтино и при по-ниски разходи за електроенергия. Иначе от гледна точка на България ние трябва да се стремим да привлечем такива инвестиции, защото липсата на кадри, липсата на хора в страната принуждава фирмите да търсят производство, което е с много висока добавена стойност, чисто производство, което е високотехнологично и високоавтоматизирано. От тази гледна точка ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи това споразумение за съвместното предприятие. Лично аз имам много, много слаба надежда, че нещо реално ще произлезе от това след свършването на средствата. Благодаря Ви.
#51 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Следващото изказване е на господин Георги Иванов. Заповядайте.
#52 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще започна оттам, където свърши господин Дренчев, а именно че в България продуктите с висока добавена стойност трябва да са основна политика, за да си развием икономиката, а не да чакаме някаква програма, по която Европейският съюз едва ли не да ни даде средства, защото с изграждане на соларни паркове няма да стане по-добра икономиката и икономическият растеж, а трябва да инвестираме в продукти с висока добавена стойност. За един от основните показатели, които можем да направим за ръста на икономиката, трябва да погледнем и мярката за производителност на труда. Това е така, защото продуктите с висока добавена стойност са предпоставка за иновации във внедряването на нови технологии и подобряването уменията на работниците. Изпълнявайки горните условия, ще постигнем висока производителност на труда, а с нея и икономически растеж, вследствие на който ще бъдат привлечени още инвестиции, както спомена и моят съмишленик Дренчев. От стратегическо значение е България да се наложи като производител на полупроводници и квантови чипове поради голямата им приложимост, високата добавена стойност и глобалното търсене. Нуждата от напреднали научни познания и прецизни инженерни умения ще стимулира технологичния сектор, което ще доведе, както казахме, до икономически просперитет. За съжаление, България е на едно от последните места по показатели на производителност на труда и това е от десетки години насам, това е и в голяма степен политиката, която е водена в сектор „Икономика“, за съжаление. В заключение, бързото и рязко повишение на производителността на труда е една от главните задачи на нашата икономика и научно-техническата ни политика. Този законопроект е стъпка в правилната посока, макар и малка. Благодаря Ви.
#53 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики? Не виждам. Колеги, други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Гласували 137 народни представители: за 135, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Господин Кънев, заповядайте за процедура.
#54 · speech
Докладчик Петър Кънев
Както предполагате, процедурата е да преминем на второ гласуване и да приемем Закона.
#55 · speech
Председател Рая Назарян
Моля, режим на гласуване по така направеното процедурно предложение. Гласували 136 народни представители: за 106, против 30, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте, господин Кънев.
#56 · speech
Докладчик Петър Кънев
„ЗАКОН за ратифициране на Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/2085 на Съвета от 19 ноември 2021 г. за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014, подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. и в София на 25 януари 2024 г. Член единствен. Ратифицира Административно споразумение между Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ и Министерството на иновациите и растежа на Република България, въз основа на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2021/2085 на Съвета от 19 ноември 2021 г. за създаване на съвместните предприятия в рамките на „Хоризонт Европа“ и отмяна на регламенти (ЕО) № 219/2007, (ЕС) № 557/2014, (ЕС) № 558/2014, (ЕС) № 559/2014, (ЕС) № 560/2014, (ЕС) № 561/2014 и (ЕС) № 642/2014, подписано в Брюксел на 9 януари 2024 г. и в София на 25 януари 2024 г.“
#57 · speech
Председател Рая Назарян
Благодаря Ви, господин Кънев. Колеги, откривам разискванията. Има ли желаещи за изказвания? Не виждам. Колеги, закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване заедно наименованието на Закона и член единствен. Гласували 142 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 3. Законопроектът е приет и на второ четене.
#58 · speech
Докладчик Петър Кънев
Колеги, искам да Ви благодаря. Това е трети парламент, в който тези две ратификации влизат, и най-накрая ги приехме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
#59 · speech
Председател Рая Назарян
Колеги, преминаваме към следващата точка: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЛИЦАТА, ОБСЛУЖВАЩИ КРЕДИТИ, И КУПУВАЧИТЕ НА КРЕДИТИ. Вносител е Министерският съвет на 4 юли 2024 г. Моля, от Комисията по бюджет и финанси да ни запознаете с Доклада. Заповядайте, господин Байрам.
#60 · speech
Докладчик Байрам Байрам
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, № 50-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На заседание, проведено на 13 август 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на: Министерството на финансите: Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите, и на Българската народна банка – Йосиф Йосифов и Драгомир Гочев – съветници на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“. Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която посочи, че в Европейския съюз досега е липсвал хармонизиран подход по отношение на правилата за разрешаване на проблемите с високите нива на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване. С Директива (ЕС) 2021/2167 относно лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити се установява единен подход за преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити чрез развитие на стабилен вторичен пазар и се създават по-добри условия за трансгранично прехвърляне на необслужвани вземания по кредити. Със Законопроекта се уреждат условията и редът за лицензирането, осъществяването на дейността и надзора на лицата, обслужващи вземания по необслужвани кредити, които действат от името на купувач на кредити, изискванията към купувачите на кредити, които придобиват вземания по необслужвани кредити, както и задълженията на кредитните институции, извършващи дейност на територията на Република България, във връзка е продажбата на вземания по необслужвани кредити. Основните акценти в Законопроекта са: – допълва се и се усъвършенства съществуващият нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на Директивата; – разширява се кръгът от лица, които могат да придобиват вземания по кредити, като се въвежда правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания; – тази дейност е изключена от регистрационния режим по чл. 3а от Закона за кредитните институции с цел отстраняване на съществуващите допълнителни изисквания към нея; – осигурен е резултатен последващ контрол от страна на компетентните органи чрез изискване на информация, предоставяне на указания, своевременно прилагане на превантивни принудителни мерки и установяване на възпиращи санкционни режими; – с новия лицензионен режим са въведени минималните общоевропейски изисквания към осъществяването на дейността и са установени ясни правила и ефективен надзор по отношение на трансграничното обслужване на кредити; – определени са изискванията, при които се разрешава на лице, обслужващо кредити, да определя външен изпълнител за извършването на една или повече дейности по обслужване на кредити; – въведено е изискване за справедливо третиране на кредитополучателите, за уведомяване на кредитополучателя за извършеното прехвърляне на необслужван кредит, както и е забранено претендирането спрямо кредитополучател на вземане, различно от дължимото, определено в договора между кредитополучателя и първоначалния кредитор; – въведено е изискване лицата, обслужващи кредити, да предвидят процедура за подаване и разглеждане на жалби на кредитополучатели; – предвидено е задължение за кредитните институции преди сключване на договор за прехвърляне на вземания по необслужвани кредити да предоставят информация на купувачите на необслужвани кредити относно прехвърляните вземания, включително наличието и видовете обезпечения; – Българската народна банка е определена за компетентен орган относно дейностите на лицата по този закон, с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, за които компетентен орган е Комисията за защита на потребителите; – въведени са и административнонаказателни разпоредби за нарушения на Закона. Със Законопроекта са предвидени и изменения за адаптиране на съществуващата нормативна рамка в Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители към изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, като същевременно се разширяват компетенциите на Комисията за защита на потребителите в рамките на процедурата по лицензиране на лицата, обслужващи кредити, и във връзка с контрола за спазване на правилата за справедливо и етично третиране на кредитополучателите. Във връзка с новия лицензионен режим и предвидените изисквания към дейността по придобиване на необслужвани вземания лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити са включени в кръга на задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари лица. След проведеното гласуване се получиха следните резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, № 50-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.“ Благодаря.
#61 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Байрам. Колеги, откривам разискванията. Заповядайте, господин Дренчев.
#62 · speech
Димо Дренчев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, учуден съм, че липсва интерес по такъв важен законопроект, който урежда толкова ключови за цялото общество и за банковата ни система взаимодействия. С това, което ни се предлага – Законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, се прави един опит да се въведе в българското законодателство Директива 2021/2167. Тази директива има за цел да стабилизира банковия сектор на Европейския съюз, като създаде голям вторичен пазар за необслужвани лоши кредити. Нейната цел е да разреши проблема с високите равнища на такива кредити – лошите кредити, в балансите на банките, като позволи трансгранично прехвърляне на необслужвани вземания по кредити и навлизане в България на вторичния пазар на такива кредити в страната на чужди международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и всякакви други чужди инвеститори. Предвид усърдието, с което от БНБ натискат този закон да се приеме толкова бързо, може би трябва да се запитаме дали те имат някакви очаквания за проблеми в банковата система на страната, или на прага чака някаква голяма международна компания, която иска да влезе на пазара и е помолила учтиво някой в БНБ да им съдейства за това. Много се надявам да е второто, защото иначе не е добре. Чрез Законопроекта се урежда по един съвсем нов начин пазарът, който функционира вече от дълги години в България. Аз нямам достатъчно близки наблюдения доколко успешно беше това, но стабилността на българската банкова система в момента показва, че нивото е било задоволително. Сега с новите разпоредби се дава възможност на всяко физическо или юридическо лице с търговска регистрация да си купи пакет от необслужвани кредити и да ги даде на лицензирана фирма – събирач на кредити, или на съдия-изпълнител да ги събира. Как това ще се претвори на българска почва и в българската съдебна система, мога само да предполагам. По така предложените ни текстове има нужда много да се поработи и те трябва добре да се изпипат, дори и чисто технически. Ще маркирам само някои от моментите, които ме притесняват. Само при установяване на административно нарушение от Комисията за защита на потребителите тя може да изпрати мотивирано искане до БНБ за отнемане на лиценза на лице, обслужващо кредити. Според мен това трябва да става само при влязло в сила наказателно постановление. БНБ, както и по предложение на КЗП, има право да предприема принудителни административни мерки срещу лицата, обслужващи кредити в условия на неотложност, без право на заинтересованата страна да възрази. При това тук говорим за изключително драконовски мерки, като назначаване на особен управител, назначаване на външен одит на лицето, обслужващо кредити, свикване на Общо събрание на акционерите, принуждаване на лицето, обслужващо кредити, да ограничи разходите си и да забрани сключването на нови договори, да забрани временно на лице от управителния орган на лицето, обслужващо кредити, да изпълнява функции. Това са все мерки, които при хипотеза за неотложност засегнатата страна няма право да възразява. В българското административно право възможността за възразяване според мен е ключова и няма причина тя да бъде отнета. Мога да приема, че такива мерки са подходящи, когато говорим за банки, за частни пенсионни фондове или за застрахователни дружества, но не виждам никаква причина това да се случва с фирми, събиращи кредити. Те го правят за тяхна сметка и не представляват някакъв риск за цялата финансова система на страната. Техен пазарен провал не би бил по-лош от пазарен провал на всяко едно предприятие в страната. Много бих искал тук от представителите на Министерството да чуя някакъв пример за случай на неотложност, когато се налага БНБ да изпълнява административнонаказателните мерки. Друг такъв момент е изискването лицата, обслужващи кредити, които кандидатстват за лиценз, да декларират, че са действали винаги прозрачно, открито и в готовност за сътрудничество с регулаторните органи в миналото. Не знам как се доказва това нещо. Според мен това оставя възможност за субективно решаване и това е врата за корупция. Другото такова изискване – лицето, обслужващо кредити, да притежава добра репутация. Ясно е, че трябва да се притежава добра репутация, но пак как се доказва това нещо? С някаква декларация ли става, кой преценява добрата репутация на едно лице? Ако лицето, да кажем, Д.П. кандидатства за обслужване на кредити, то ще получи ли лиценз, има ли добра репутация според регулаторния орган? Това е отново врата за корупция, която не би трябвало да оставяме в нормативни документи. Друго изискване, което го няма в Директивата, но по някаква причина е в Закона за лицата, обслужващи кредити, е те да са задължително акционерни дружества. Нямам представа защо е вкарано това, отново ще трябва да се обясни. Има и доста други текстове, които са в колизия със Закона за задълженията и договорите или с текстове от други закони, като някои текстове се дублират с такива в законите за ЦКР и ще създадат само допълнителна административна тежест, и то за банките. Не на последно място, във всички анкети, които са правени с български предприятия и с представители на българския бизнес, липсата на предвидима бизнес среда е посочена като един от най-големите проблеми пред тях. С приемането на този закон 49 фирми, които в момента оперират в този сегмент, ще се наложи да платят допълнително едни 35 хил. лв. за лицензиране. С едни такива дейности не помагаме за предвидимата бизнес среда. Ние ще направим серия от предложения в този закон между първо и второ четене. Сега ще го подкрепим на първо четене, но ако нашите предложения не бъдат приети, за второ четене най-вероятно няма да получи подкрепа. Благодаря.
#63 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли желаещи за реплики? Заповядайте, господин Тодоров.
#64 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Дренчев, Вие доста изчерпателно описахте всички наши обструкции по този законопроект. Искам да добавя само едно-единствено нещо и то е, че – тъй като считам, че сме добре запознати с европейската директива, която се транспонира, за пореден път ставаме свидетели и виждаме, че под претекст, че се транспонира европейска директива, вносителите – в случая в лицето на Министерството на финансите, внасят, вкарват в Законопроекта доста допълнителни текстове, които нямат абсолютно нищо общо с въпросната директива. Благодаря Ви.
#65 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Тодоров. Има ли друга реплика? Не виждам. Ще направите ли дуплика, господин Дренчев? След което ще Ви дам думата за процедура.
#66 · speech
Димо Дренчев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Тодоров, това не е нещо ново или необичайно. Всъщност е практика, която при всяка една европейска директива имаме отгоре някаква добавка. По-притеснителното за мен е, че никога от вносителите – Министерския съвет или от конкретното министерство, не обясняват защо се налагат някакви промени. Такъв случай имахме със Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит. Там беше подменена терминологията, без директивата да го изисква. Настойчиво, два пъти в Комисията и в залата, помолих да се аргументират от Министерството на финансите защо се е получило това, но никакво обяснение не се случва. Явно е практика на това правителство. Благодаря.
#67 · speech
Председател Росица Кирова
Имате думата, господин Иванов, за процедура. Заповядайте.
#68 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Разискваме изключително важен казус, който може да промени самата сфера на бизнеса в България, но не виждам представител на Министерския съвет, който по закон трябва да е тук и да отговаря на нашите въпроси, ако имаме такива. В мое качество имам въпроси, на които трябва да ми се отговори от страна на Министерския съвет. Затова се обръщам към Вас, в правомощията Ви, дадени по Правилник, да извикате ресорния министър, за да може да отговаря на нашите въпроси. Ако трябва, да дадете почивка, докато дойде ресорният министър, а ако е зает, да дойде негов заместник, за да може да отговаря на въпросите на депутатите, и да можем да вземем правилното решение за бъдещето на България в тази насока. Благодаря Ви.
#69 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря за процедурата.
#70 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Имаме въпроси, наистина.
#71 · speech
Председател Росица Кирова
Да, разбирам Ви, господин Ганев. Ще бъдат уведомени по най-бързия начин в Министерството на финансите. Доколкото зная, госпожа Петкова отсъства, но може би някой от Министерството ще дойде. Давам 15 минути почивка, за да може съответно да получим адекватен отговор от страна на Министерството и да продължим заседанието. (След почивката.)
#72 · speech
Председател Росица Кирова
Колеги, продължаваме заседанието. Министърът на финансите госпожа Людмила Петкова и нейният заместник в момента са на ЕКОФИН и не могат да присъстват на днешното заседание, но има осигурени експерти от Българската народна банка и от Министерството на финансите. Ако това е достатъчно да отговори на въпросите, които се поставят, може да отправите към тях въпросите си. Процедура по допуск – заповядайте, господин Байрам.
#73 · speech
Байрам Байрам
ДПС
На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: Драгомир Гочев и Йосиф Йосифов – съветници на подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банково“; Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и Елена Петрова – експерт от същата дирекция.
#74 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря за процедурата. Колеги, подлагам на гласуване направената процедура. Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля посочените лица да бъдат допуснати в залата. Продължаваме с разискванията по Законопроекта за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити. Има ли други желаещи за изказвания, съответно за поставяне на въпроси? Заповядайте, господин Иванов.
#75 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря Ви за усилията, че успяхте да осигурите все пак експерти, които да отговорят на моите въпроси. Като цяло е Законопроект в правилната посока, който да урегулира пазара на просрочени кредити, но в мен напират доста въпросителни към мотивите, които са в насока на това да се разработи вторичният пазар на кредити, за продажбата им – всеки да може да купува кредити, но не всеки да може да ги събира. Това, което ще стане на пазара, е колекторските фирми, които са с установена практика на пазара, ще могат на база на опита си да знаят кои кредити са добри и кои не за купуване, кои могат да са събираеми, кои са несъбираеми. Съответно хората, които влизат във вторичния пазар, без да могат да събират и без тези познания, ще изпаднат в един момент, в който ще имат голям портфейл от кредити, но няма да има кой да им ги купи или няма кой да им ги събира. Ще бъдат принудени да възлагат чрез комисиона към колекторските фирми да могат да събират кредитите си по някакъв начин, което съответно не променя по никакъв начин, както се случват нещата на пазара в момента, защото и към момента операторите, като, да кажем, мобилните оператори, могат да възлагат кредити на колекторски фирми и да ги събират, така че в това отношение няма да стане нищо. Тук виждам, че – както каза и моят съмишленик Димо Дренчев, този закон може би обслужва банките, защото ще могат да се освободят от едни пасиви, които са необслужващите кредити, и те ще бъдат главоболие на някой друг. Интересен момент е, че се изисква всички колекторски фирми, когато се лицензират, да имат статута на акционерно дружество. Да кажа на българските граждани, както и на залата – към момента само три от колекторските фирми, които членуват в Асоциацията на колекторските фирми, имат статута на акционерни дружества, да не говорим за тези, които са извън Асоциацията. Съответно поставям въпроса – ако могат експертите, които са в залата, да ми отговорят: какво ще се случи с останалите колекторски фирми, които по един или друг начин не могат да станат акционерни дружества? От гледна точка на контрола – разбирам го. Може би контролът е причината да се постави това условие, но за влизането на пазара за колектори 1 милион капитал е напълно достатъчен и акционерното дружество с нищо няма да затегне контрола по никакъв начин. Просто става едно допълнително условие, което няма да помогне на това нещо. Друго, което можем да кажем, е, че се включва особеният управител, който може да влезе във фирмата, и отделно се включва КЗП като институция, която може да влияе по някакъв начин на колекторските фирми, и съответно хората, които са с просрочени задължения, могат да се обръщат към КЗП съответно за някаква помощ. Тук идва моментът, в който отново ще се обърна към експертите в залата да ми обяснят как КЗП с моментния им капацитет от 180 човека, включващ и ръководни длъжности, с изискванията да направят 16 000 проверки по различните ресори, за които отговарят те, ще могат да обслужват и въпросите, които се поставят от потърпевшите от забавянето на кредитите, и как на обема на заявките към тях ще бъде отговорено. Защото – да не се лъжем, всеки, който е попаднал в състояние на невъзможност да си изплаща кредитите по една или друга причина, или животът му така се е стекъл, или е подведен изначално, когато е теглил кредити. Всички сме наясно за порочните практики, които се използват на пазара, и за неравноправните клаузи, които се вкарват под всякакви видове такси, когато се тегли бърз кредит от небанковите финансови институции. Напълно разбираемо е всеки, попаднал в тази ситуация, да се обърне към КЗП с молба за помощ. Какво ще направят КЗП и как ще поемат обема от жалби, които ще има към тях съответно, може би трябва да поставим и въпроса за това, че в скоро време – след няколко месеца, ще гледаме бюджета за следващата година, и ако този закон се приеме и на второ четене по този начин, може би трябва да помислим – ресорният министър да помисли, за увеличаване на щатната бройка на служителите в Комисията за защита на потребителите. Следващият момент, който съм записал, е, че в чл. 19 се казва, че не може да се претендира за вземане на различно от дължимото, определено изначално в договора. Написано така, остава усещането, че ако някой изтегли кредит, не погаси нито една вноска, стигне се до момента, в който той трябва да заплати задълженията си по съдебен ред, то натрупаната лихва за забава няма да се гледа, а ще плаща това, което е изтеглил. Може би някой от експертите на БНБ да ми обясни този член дали правилно го разбирам, или нещо друго се има предвид. И ако трябва, на второ четене да го променим. Като цяло засега е това. Според мен има много промени, които ние ще предложим на второ четене, ако се приеме Законът на първо четене. Като цяло се вкарва една необяснима паника в самата сфера на бизнес, която не мисля, че ще подпомогне нито вторичния пазар за кредитите, нито ще помогне за контролирането на дейността на колекторските фирми. Благодаря Ви.
#76 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики, колеги? Заповядайте за реплика, господин Тодоров.
#77 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Иванов, репликата ми всъщност не е точно към Вас. Вие много подробно изложихте всички аргументи, имаме и обструкции по Законопроекта, за което Ви поздравявам – изложението Ви беше абсолютно достойно и за второ четене. По-скоро се обръщам към залата с призив – сами виждате колко много предложения за промени ще имаме. Този законопроект в действителност е важен. Обръщам се към залата и към председателя на Комисията по бюджет и финанси с призив да бъде оставен поне минимум нормалният срок за предложения между първо и второ четене, защото е важно останалите парламентарни групи да имат достатъчно време да се запознаят с предложенията за промени, които ще направим, както и ние да се запознаем с предложенията на останалите парламентарни групи, за да може наистина в крайна сметка да имаме един работещ закон. Благодаря Ви.
#78 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви. Господин Дренчев, Ваша е втората реплика. След приключване на тази процедура ще дам възможност на експертите в залата да отговорят на въпросите, които бяха поставени.
#79 · speech
Димо Дренчев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Аз ще използвам правото си на реплика, за да мога да задам въпросите си, тъй като вече направих изказване. Всъщност бих желал експертите от БНБ просто да ми кажат някакъв случай на неотложност, в който БНБ би могла да приложи административнонаказателните мерки без право на възражение срещу лице, обслужващо кредити, и защо е нужно тези мерки, които според мен са подходящи само за системни банки или, да кажем, пенсионни фондове и застрахователи, да се прилагат и в този случай. Благодаря.
#80 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли трета реплика? Не виждам. Ще направите ли дуплика, господин Иванов? Заповядайте.
#81 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Тъй като репликите по-скоро не бяха към мен, аз ще използвам дупликата си само за да напомня моите въпроси, защото изказването ми беше обемно и може да има опасност да не са записани моите въпроси. Първият беше за банковите и небанковите финансови институции – ще се лицензират ли за събиране на кредити, тъй като всички знаем, че имат вътрешни екипи, с които правят събиране на забавени кредити. В чл. 19 не може да се претендира вземане, различно от дължимото, определено в договора. Това правилно ли съм го разбрал – че законовата лихва за забава ще се смята ли, няма ли да се смята, ако трябва прецизиране, и капацитетът на КЗП ще може ли да поеме обема от жалби, които ще настъпят, ако приемем Закона на второ четене в този му вид? Благодаря.
#82 · speech
Председател Росица Кирова
И аз Ви благодаря, господин Иванов. Уважаеми дами и господа, ще може да вземете отношение по зададените въпроси? (Шум.) Моля да проявите търпение, колеги. Ще Ви помоля да се представите за протокола.
#83 · speech
Надя Даскалова
Благодаря. Здравейте! Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите. Благодаря за предоставената възможност да отговорим на поставените въпроси. Извинявам се, че ръководството в момента е служебно ангажирано извън страната. Ще започна с тези въпроси, отправени към Министерството на финансите, след това ще предоставя възможност на колегите от БНБ да отговорят на последния въпрос. (Шум в парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ.) Първо, трябва много ясно да кажем, че целта на тази директива е единствено и само да…
#84 · speech
Председател Росица Кирова
Само една секунда. Колеги, моля Ви, запазете тишина, защото няма смисъл да се отговаря на въпрос, като не слушате отговора.
#85 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ние слушаме.
#86 · speech
Председател Росица Кирова
Ами помолете ги да… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Йорданов, моля Ви, нека да чуем отговора.
#87 · speech
Надя Даскалова
Благодаря. Целта на тази директива е единствено и само да улесни вторичния пазар на необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции. Затова част от бележките, изразени от господин Иванов, са неотносими към предложения законопроект. По отношение на въпроса за дружествата, обслужващи кредити, защо са акционерни – такава е практиката в българското законодателство за лицензиране и на сега съществуващите дружества по закупуване и обслужване на вземания. Това са така наречените дружества със специална инвестиционна цел и дружествата със секюритизация. По отношение на чл. 19 – той е в този вид и наистина там не се начисляват допълнителни такси, лихви и разходи, защото това е извънсъдебно решение. Кредитът се прехвърля в този вид, в който е сключен с кредитната институция. По отношение на КЗП – и в момента КЗП изпълнява своята роля като контролен орган, надзорен орган по отношение на кредитополучател и кредитна институция и лице, предоставящо кредити. Считаме, че те са участвали в работната група по изготвянето на Законопроекта, и не считаме, че това ще бъде значителна допълнителна тежест към тяхната административна роля. Имаше още един въпрос, свързан със случаите на неотложност на мерките срещу … Ще поканя колегите от БНБ да отговорят – когато налагат своите административни санкции. Ако има някакви допълнителни въпроси… Благодаря.
#88 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви. Заповядайте, господин Иванов. Процедура ли искате да направите?
#89 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ, встрани от микрофоните
Отношение.
#90 · speech
Председател Росица Кирова
Нямате право на такава процедура…
#91 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Процедура тогава.
#92 · speech
Председател Росица Кирова
Така може.
#93 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
Благодаря, госпожо Председател. Не знам как поставените от мен въпроси са неотносими към представения законопроект, тъй като са вписани в Законопроекта, аз не си ги измислям. За годините, в които съм работил в сферата, жалба със съдействието на КЗП аз не съм видял. Наистина трябва да помислим за капацитета и щатните бройки в КЗП. Все пак това е работа на ресорния министър. За чл. 19 – това наистина не го разбрах, защото, когато колекторските фирми съберат, по някакъв начин придобият пакет с изкупуване за договор за цесия, те изкупуват задължението с начислените такси и начислените неравноправни клаузи, абсолютно всичко, което предишната институция – не банкова, финансова в по-големите случаи, е начислила. Наистина не разбирам това, което се обясни. Що се отнася до вторичния пазар – да, аз разбирам, че това са мотивите, които Вие сте заложили в Законопроекта, но аз Ви казвам, че няма да работят, защото по този начин, по който сте го направили, ще се даде възможност на хора да закупуват кредити и после няма да има какво да ги правят, няма да има как да ги събират, защото, ако те са ги закупили от лош пакет, колекторските фирми просто няма да ги купят, няма да ги вземат, няма да имат интерес да ги работят на комисиона, защото това все пак е заемане на капацитета на работата, която имат колекторските фирми, и ще се поставят в една ситуация, в която хора ще се чудят какво да ги правят тези пакети, които са приели в техните портфейли. И мотивът на Закона няма да бъде осъществен и това ще го класифицираме като лош законопроект, който ние сме приели. На второ четене няма как да го приемем ние тук, на първо четене – може би ще.
#94 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Иванов. Представителят на БНБ да отговори на въпроса, който касае банковата институция. Заповядайте и моля да се представите за протокола. Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
#95 · speech
Драгомир Гочев
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За протокола – казвам се Драгомир Гочев – съветник на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банково“. Относно въпроса, касаещ принудителните административни мерки, които БНБ може да налага – същите ясно са посочени в Проекта на закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачи на кредити, а именно в чл. 46, като там изрично са посочени хипотезите, при които могат да бъдат налагани принудителни административни мерки. По-конкретно, ако Вие желаете примери, могат да бъдат дадени няколко. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, за случаите на неотложност. Както е видно от Проекта, в чл. 13 от Законопроекта е предвидено лицата, обслужващи кредитите, да могат да държат средства на кредитополучатели, тоест по специална сметка. В случай че лицата, обслужващи кредитите, имат някакви противоправни действия спрямо тези средства, БНБ може да реагира и това е един от случаите, който може да се счита за неотложност. Друг такъв пример, който може да бъде даден – ако лице реши да злоупотреби и най-грубо казано, да разлепи една снимка по билбордовете на кредитополучател, който закъснява с вноските, ние сме длъжни да реагираме на такъв тип нарушение и то да бъде преустановено. Това е като цяло, което мога да добавя към настоящия момент.
#96 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви за отговора. Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Не виждам. Господин Тодоров, за изказване ли? Заповядайте. Има ли други желаещи за изказвания?
#97 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Честно казано, аз никога не съм одобрявал изобщо съществуването на така наречените колекторски фирми, не само защото през годините доста хора пострадаха от тяхната дейност – нещо, на което ще обърна внимание след малко, но и защото като част от една цяла верига, една цяла система те дават възможност на банките да се освободят от своите необслужвани кредити и по този начин те не се натрупват в балансите на банките, с което най-малкото имат възможността да получат по-висок кредитен рейтинг например, с което пък се създава едно измамно усещане за нивата на стабилност на банковата система в страната ни и съответно определени рискове за финансовата стабилност на страната ни се увеличават. Но дотолкова, доколкото така или иначе тази пазарна ниша е добре развита – тя съществува в България и има фирми, които работят повече от 20 години, беше крайно необходимо дейността на тези фирми да бъде по-сериозно регулирана. Считаме, че беше крайно необходимо да бъде запълнена и тази празнота в националното законодателство по отношение на развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити като елемент за повишаване на стабилността на банковата система, а също така да бъдат по-прецизно регулирани и всички тези обществени взаимоотношения, които имат високо икономическо, пък и социално въздействие и отражение. Защото в действителност през годините станахме свидетели на доста пострадали хора – кредитополучатели, което стана възможно поради липсата на по-сериозни регулации и по-ефективен надзор над дейността на тези фирми. И не всички, подчертавам, не всички, но част от така наречените колекторски фирми започнаха да използват едни, меко казано, спорни методи, да не кажа мутренски методи и прийоми, за да принудят длъжниците да започнат да връщат своите задължения, с което те не просто превишават своите правомощия, не просто нарушават нормално установените нравствени и морални граници, но откровено се нарушават и определени закони. За да се справим с всички тези проблеми, а и с всичко останало, което беше изказано от моите колеги, в действителност са необходими по-сериозни регулации, ефективни действащи мерки, които да поставят кредитополучателите да бъдат третирани по еднакъв, справедлив начин, да бъдат по-добре информирани какви са техните права, какви са техните законни интереси и в крайна сметка върху всичко това да има един ефективен надзор дали всичко това се спазва. Но силно се съмняваме, че този законопроект конкретно в този му вид ще постигне всички тези цели. Нашите съображения мисля, че бяха добре изказани от господин Дренчев и господин Иванов, няма да преповтарям всичко това, което те казаха, но ще обърна внимание, че ще се отнесем, както обикновено, изключително сериозно към Законопроекта, защото той в действителност е важен за хората. Ако бъде добре обмислен, ако текстовете бъдат добре прецизирани, считаме, че може наистина да бъде полезен за хората, за кредитополучателите, но да бъде също така полезен и за колекторските фирми, за да бъде сложен край на тези методи, които са – пак казвам, меко казано, спорни, които се упражняват всъщност от част от фирмите – не от всички, с което пък хвърлят сянка върху доброто име на останалата част от тези фирми, които се отнасят професионално към своята дейност и в работата си се водят изцяло от законни и международно установени практики. Затова ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Надявам се повече от нашите предложения – те наистина са доста, да бъдат възприети от останалите парламентарни групи и да получим подкрепа. Сигурен съм, че ще бъдат изцяло в полза на цялото ни общество. Ако това се случи, ще подкрепим и Законопроекта на второ четене.
#98 · speech
Председател Росица Кирова
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
#99 · speech
Георги Хрисимиров Иванов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Прав сте, господин Тодоров, с всичко, което казахте. Единствено мога да Ви допълня, че за да защитим интереса на българския гражданин, трябва да помислим какво трябва да направим по отношение на потребителските кредити и предоставените от небанкови финансови институции кредити, или на разговорен език – бързите кредити, защото проблемът лежи там – с отдаваните кредити, с неравноправните клаузи, с порочните практики, които се използват на пазара. И проблемът идва в момента, в който законово таванът на ГПР-то в България е около 69%. С неравноправни клаузи и порочни практики се стига до момента, че ГПР-то надскача 200% и стига момента, в който длъжниците изпадат в несъстоятелност за това да си изплатят задълженията. Така че поставям въпроса. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще работим върху тези проблеми, но наистина трябва да ги поставим като въпрос за българското общество. Използвам правото си на реплика, за да отговоря и на представителя на БНБ. С контрола на тази сметка, която Вие казвате, че ще извършвате, ако фирмите работят чрез възлагане и съответно заплащането на комисиона, парите, които постъпват към колекторската фирма, няма да попадат в специалната сметка, която Вие определяте, а ще попадат към сметка на фирмата и Вие няма да имате контрол на тези пари. Благодаря.
#100 · speech
Председател Росица Кирова
Не виждам други желаещи за реплики. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не мога да задължа никого, разбира се. Дуплика ще вземете ли, господин Тодоров? (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз мисля, че всичко изяснихме по този дебат, нека не си губим времето.
#101 · speech
Йордан Тодоров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Трудно е, госпожо Председател, нещо да се нарече дебат, когато само една парламентарна група взема отношение по поставения законопроект. Аз вземам правото си на дуплика, за да призова представителите на БНБ да отговорят на въпросите, поставени от господин Иванов. Благодаря Ви. (Реплики.)
#102 · speech
Председател Росица Кирова
Има ли други желаещи за изказвания, колеги? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване на предложения законопроект. (Реплики от ПП-ДБ и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля, не влизайте в спор, който няма да доведе до нищо. Решим на гласуване. Гласували 132 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 14. Предложението е прието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА. Вносители – Костадин Костадинов и група народни представители, на 12 юли 2024 г. Има Доклад за първо гласуване от Комисията по здравеопазването. Господин Симидчиев, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
#103 · speech
Докладчик Александър Симидчиев
Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги! Бих искал да направя процедура за допуск. На основание чл. 43, ал. 2, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допусната в залата госпожа Мери Пейчева – директор „Правна дирекция“ в Изпълнителната агенция по лекарствата.
#104 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря за направената процедура, господин Симидчиев. Колеги, режим на гласуване. Гласували 128 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието. Моля да бъде осигурен достъп в зала. Заповядайте да продължите с Доклада, господин Симидчиев.
#105 · speech
Докладчик Александър Симидчиев
Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 50-454-01-34, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 15 август 2024 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 50-454-01-34, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 юли 2024 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата господин Богдан Кирилов, представители на Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентски и неправителствени организации. В изпълнение на чл. 72, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазването, преди да обсъди Законопроекта по същество, извърши проверка и установи, че той отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В Комисията по здравеопазването на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 73, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са постъпили становища от Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Института за пазарна икономика и от Инициативния комитет от магистър-фармацевти. В изпълнение на чл. 73, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в Комисията по здравеопазването са постъпили становища от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата. На основание чл. 73, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на заседанието се проведе публично обсъждане с участието на представители на неправителствените организации, които са предоставили писмени становища по Законопроекта. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Маргарита Генчева, която информира народните представители, че с предлаганите нормативни промени се цели осигуряването на достъп на населението до лекарствени продукти във всички области, общини и населени места и на работещи аптеки, включително денонощни. Предвижда се в съдържанието на Националната аптечна карта да се добави оценка на минималните потребности на населението от достъп до лекарствени продукти и в денонощните аптеки. В населените места, в които е установен недостиг на аптеки, се създава правна възможност да бъдат поставени автомати за продажба на лекарствени продукти съобразно регулацията на действащата нормативна уредба за тази конкретна дейност. Предлага се да се въведе и диференцирана данъчна ставка на корпоративния данък в размер на 8 на сто за юридическите лица по чл. 225, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Българският фармацевтичен съюз, Българската асоциация на помощник-фармацевтите, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Инициативният комитет от магистър-фармацевти изразиха принципна подкрепа за необходимостта от подобряване достъпа на българските граждани до лекарствени продукти на територията на страната, като конкретните предложения, които могат да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта, са подробно описани в писмените им становища. Институтът за пазарна икономика не подкрепя предлагания законопроект, тъй като той няма да доведе до постигане на заявените в мотивите цели, като същевременно предлага няколко алтернативни мерки за разрешаване на съществуващите проблеми. Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса и Националното сдружение на общините в Република България изразиха принципна подкрепа за разглежданите промени и представиха конкретни предложения за прецизиране на текстовете на някои от предлаганите разпоредби, които да бъдат взети предвид между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията мнозинството от членовете на Комисията по здравеопазването изразиха подкрепа за предлагания законопроект и поставиха конкретни въпроси във връзка с възможността за осигуряване на средствата, необходими за финансирането на дейностите, предмет на уредба, и по какъв начин ще се упражнява контрол върху достъпа до автоматите с цел предотвратяване на безконтролното закупуване и употреба на лекарствени продукти и гарантиране здравето и безопасността на гражданите. Беше подчертано, че за да се постигнат целите, заложени в мотивите на обсъжданите изменения и допълнения, между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се вземат предвид писмените становища на институциите и неправителствените организации. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 10, „против” – няма, „въздържал се” – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 50-454-01-34, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 12 юли 2024 г.“
#106 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Симидчиев. Ще чуем ли становище от вносител? Заповядайте, госпожо Махаева.
#107 · speech
Маргарита Махаева
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, представяме на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Този законопроект не е нов, представяли сме го и в Четиридесет и осмото, и в Четиридесет и деветото народно събрание, но до настоящия момент не е срещал Вашата подкрепа по различни съображения. За съжаление, нито едно от тях не считаме, че е основателно, и аз сега Ви моля да го подкрепите, за да разрешим веднъж завинаги проблема с липсата на аптеки в малките населени места и вендинг машините с елементарни лекарства за спешни нужди. Повярвайте, изключително неприятно е и недопустимо майката да няма откъде да вземе парацетамол за детето си, което е вдигнало висока температура през нощта, да нямаш откъде да купиш един аналгин, за да си облекчиш зъбобола – недопустимо е в 21 век при всичките ни претенции за силно развита държава, каквито разпространявате от сутрин до вечер по медиите. Суровата действителност е съвсем друга и аз затова призовавам сега евро-атлантическото мнозинство да подходи сериозно и отговорно към здравето на българските граждани, които живеят в малките населени места. За българските граждани, които следят днешното заседание, ще представя още веднъж Законопроекта. Уважаеми български граждани, съгласно нашето законодателство аптеките са обекти с обществено предназначение – така казва § 1, т. 9, буква „з“ от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето. Въпреки тяхната важност за населението, което има конституционно гарантирано право на здравеопазване, достъпността до аптечната мрежа обаче не е на еднакво добро ниво в различните региони на страната, извън столицата и в най-големите областни центрове, нито разпределението на аптеките е равномерно в различните региони. И след като отдавна вече няма държавни аптеки, встрани от разполагането на аптеки в лечебните заведения на болнична помощ и поликлиниките, разбираемо е частната аптечна мрежа да бъде изграждана и съсредоточавана там, където може да бъде търсена търговска печалба от частните търговски дружества и фармацевтите, а именно предимно в столицата и в големите градове. Освен че малките населени места в доста случаи са лишени от бърз и лесен достъп до аптека и са принудени да пътуват до най-близкия областен град, налице е и друг сериозен проблем, който се задълбочава с демографската катастрофа и с обезлюдяването на общините. Този проблем е липсата на денонощни аптеки в общините и в доста на брой областни центрове, които да осигуряват достъп до лекарства на съответното население от въпросния регион. Ще Ви представя и една кратка, но тъжна статистика. В 13 областни града няма денонощни аптеки. В страната функционират само 56 денонощни аптеки. Тези 56 денонощни аптеки са разположени само в 14 общини, а в останалите 251 общини в България няма работещи денонощни аптеки. От тези общо 56 аптеки, които казах, 51%, или 29 аптеки се намират в София. Както се вижда, проблем с липсата на денонощни аптеки не съществува в столицата и в най-големите областни центрове, където, общо взето, е съсредоточена голяма част от населението на България – София, Пловдив и Варна. Обаче не стои така въпросът в други областни центрове, например в Силистра, в Монтана, във Видин, да речем, където също живеят български граждани, които заслужават да имат равен достъп до лекарствени продукти по смисъла на Закона, както гражданите на столицата и на големите областни центрове. Така в малките областни центрове няма денонощна аптека, което означава, че жителите на цели области няма откъде да си закупят лекарствени продукти в тъмната част на денонощието след 20,00 ч. Налице са два проблема: съществува сериозна диспропорция в разпределението на открити аптеки и на аптеки с денонощен режим на работа в различните области на страната; действащото законодателство не урежда критерии както по отношение на разпределението и гъстотата на аптеките по територия, така и относно режима на работа на аптеката, включително денонощен, като се сочи, че по този начин преценката за мястото на откриване на аптеката, за нейния режим на работа, обем на предоставени услуги и продукти е единствено в ръцете на търговеца съобразно преследваната от него търговска печалба. Ако няма денонощна аптека, се обявява аптеката, която е с най-дълго работно време. Тоест само в тези две изречения е засегната бегло темата за денонощно работеща аптека, и то евентуално ако изобщо има такава. Тоест тези две изречения са в чл. 31, ал. 1 от Наредба № 28 от 9 декември 2008 г. за устройството, реда, организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, където се посочва, че работното време на аптеката, както и работното време и адресът на най-близката денонощна аптека се обявяват чрез подходящо оформена табела. Гореизложените данни и фактическата обстановка налагат извода, че до момента държавата е абдикирала от своята социална функция по осигуряване на равен достъп до лекарствени продукти на българските граждани, които живеят в различните региони на страната. Като част от предоставянето на качествено здравеопазване тази функция и ангажимент на държавата не може и не бива да бъде дерогирана и оставена на самостоятелната преценка на частни търговски субекти въпреки необходимостта от разходване на допълнителни средства от държавния бюджет за поемане на разходите за осигуряване откриването на поне една аптека в съответната област, община и населено място, в които е установен недостиг в Националната аптечна карта. Считаме, че това ще изпълни една от основните дейности, заради които държавата изобщо съществува. Именно затова е наложителна тази законодателна промяна, която да гарантира наличието на работещи аптеки, включително денонощни, и достъпа на населението до лекарствени продукти във всички области, общини и населени места. С тази цел в съдържанието на Националната аптечна карта се добавя оценка на минималните потребности на населението от достъп до лекарствени продукти в денонощни аптеки. Нашето предложение е в общинските центрове, където не може да има аптека с денонощен режим на работа, да има автомат за продажба на лекарствени продукти съобразно регулацията на действащата нормативна уредба за тази конкретна дейност. Макар и да е невъзможно да бъдат обхванати, разбира се, всички видове лекарствени продукти, които да бъдат продавани в подобни самостоятелни автомати, тъй като за някои от тях не е и редно да се продават със свободен достъп, например психотропни, антихистаминови, повечето антибиотици и така нататък, но все пак това би било в голяма помощ за населението в тези общински центрове – за елементарни нужди, и ще им осигури възможност и в тъмната част на денонощието, когато там няма работеща аптека, да получат достъп до лекарствени продукти. На следващо място – към правомощията на Изпълнителната агенция по лекарствата предлагаме упражняването на контрол и върху автоматите за продажба на лекарствени продукти. Целта на предложеното изменение за намаляване на корпоративния данък на фармацевтите и помощник-фармацевтите, които извършват търговия с лекарствени продукти в малките и труднодостъпни населени места, е да ги мотивира да изпълнят своята социална функция, като откриват аптеки и/или автомати за продажба на лекарствени продукти, с което ще се гарантира достъп на всички български граждани до фармацевтична грижа. Предложеното изменение не засяга правилата, разбира се, на свободната конкуренция, тъй като очевидно до момента тези правила не са били достатъчни да мотивират търговците на лекарствени продукти да разкриват аптеки в малките и труднодостъпни населени места. Ние считаме, че по този начин държавата ще изпълни своята социална функция да осигури конституционно закрепеното право на всички граждани до здравеопазване. Затова, колеги, Ви моля да подкрепите този законопроект, за да осигурим наистина елементарен достъп до лекарства от първа необходимост на всички български граждани, без изключение. Благодаря Ви.
#108 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря за изчерпателното становище, госпожо Махаева. Колеги, давам половин час почивка до 12,30 ч. (След почивката.)
#109 · speech
Председател Росица Кирова
Уважаеми колеги, продължаваме заседанието. Откривам разискванията по Законопроекта за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Генчева.
#110 · speech
Маргарита Генчева
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, както посочихме и в становището на вносител, настоящият законопроект е консенсусен и е подкрепен от мнозинството в Народното събрание, а също така и от Министерството на здравеопазването, Сдружението на общините, чиято основна грижа е осигуряването на равномерен достъп на пациентите до здравеопазване. В настоящата версия ние като вносители отразихме в голямата си част бележките, които получихме по Законопроекта при предишното му разглеждане. Една от бележките примерно беше да се създадат икономически стимули за фармацевтите, които се наемат да откриват аптеки в отдалечени и труднодостъпни райони. В интерес на истината, най-ожесточената съпротива срещаме точно от фармацевтичния картел и неговите лобисти, включително и тук, в Народното събрание. Ако мога да обобщя, нашият законопроект, както вече посочихме, включва четири основни елемента. Първият е добавянето на денонощните аптеки към Националната аптечна карта. Смисълът на това е в тази карта денонощните аптеки да съществуват като задължителен елемент. Какви критики получихме в това отношение? Критиките се съдържаха най-общо в това, че денонощната аптека попада в родовото понятие „аптека“ и към настоящия момент фармацевтите не са ограничени от възможността да откриват и денонощни аптеки. Изказано беше твърдение също така, че България е на челните места по брой аптеки на глава от населението. Твърдението им по същество е правилно, но е подвеждащо. Както е известно и както вече беше посочено, фармацевтичната услуга, която се предлага на българските пациенти, е поставена изцяло на търговски принцип и е напълно зависима от търговския интерес на фармацевтите. Поддържането на денонощна аптека обаче невинаги е печелившо занимание. По тази причина и в 13-те областни града, както споменахме, липсва денонощна аптека. А общините, в които липсват такива, са стотици. Това показва, че чисто пазарният принцип на фармацевтичната грижа не е в състояние да изпълни социалния елемент, който му е възложен, а именно осигуряването на адекватен достъп на пациентите до лекарства и лекарствени продукти. Чисто пазарният принцип към настоящия момент е довел до такива аномалии, че на няколко места има свръхпредлагане, на други места има недостиг. Това налага намесата на държавата, за да се балансира системата, така че на пациентите в малките населени места, отдалечени и труднодостъпни, да бъде осигурен достъп до лекарствени продукти, включително и денонощно. Още един аргумент за въвеждане на териториален принцип за наличие на денонощна аптека е, че в случай на посещение на денонощен кабинет и предписание на лечение пациентът на практика не може да се снабди с такова и трябва да чака отварянето на аптеката със стандартно работно време. Второ, икономическите стимули за откриването на аптеки, за които споменах, са вторият ключов елемент от Законопроекта ни. Това е нов елемент в сравнение със Законопроекта в предходния парламент. Той е в отговор на препоръката, дадена от Националното сдружение на общините, ако не се лъжа. С това изменение се намалява на 8% корпоративният данък на фармацевти, откриващи аптеки в отдалечени и труднодостъпни райони. Както казахме, фармацевтичната грижа в страната ни към момента е поставена изцяло на пазарен принцип и се надяваме финансовият стимул да бъде достатъчен и по пазарен начин да се въздейства насърчаващо за разкриването на нови аптеки. Считаме обаче, че в страната ни има и такива райони, в които дори финансовите стимули няма да бъдат достатъчни, за да бъдат обезпечени с тази услуга. Поради това е необходимо да съществува и законова възможност държавата да финансира изграждането на такива аптеки там, където това е очевидно неизгодно от търговска гледна точка. Извеждане на аптечните автомати извън помещението на аптеките. Сега действащият регламент предвижда те да се помещават единствено в помещението на аптеката. Това до голяма степен обезсмисля присъствието им изобщо, тъй като пациентът би могъл да се снабди с лекарствения продукт на гишето, след като вече веднъж е влязъл в помещението. Напълно са несъстоятелни аргументите на критиците, че ако са извън помещението, няма как да бъдат контролирани. Та те не се контролират и в помещението. Там няма служител, който конкретно да наблюдава боравенето с автомата. И вътре, в помещението, автоматът може да се ползва от непълнолетно лице например, което също беше аргумент, както и човек да се снабди с неопределен брой единици от един артикул. И още един аргумент. И съществуващите към настоящия момент аптечни автомати в огромната си част се поддържат извън помещението в нарушение на наредбите и това се знае от контролиращите органи. Те го приемат с мълчаливо съгласие. Според Вас защо? Защото, така или иначе, единствената логика за съществуването на тези автомати е те да са извън помещението на аптеката. Считаме за напълно възможно функционирането на лекарствените автомати да бъде регламентирано със съответната наредба, така че контролът извън помещението да бъде възможен. Автоматът например може да бъде поставен в административно помещение под контрола на камера, в друго режимно помещение и така нататък. Както казах, това са въпроси, които могат да бъдат изчистени. Държавата да финансира откриването на аптеки, включително денонощни, в отдалечени и труднодостъпни населени места, където е установен недостиг. Основната цел на настоящия законопроект е да се даде възможност държавата да изпълни социалната си функция, в случай че пазарните способи не дават резултат, и да осигури достъп на населението до лекарствени продукти, включително в тъмната част на денонощието. Предоставяме на Министерството на здравеопазването да регламентира реда, по който да бъде извършвана тази дейност, като я разглеждаме настина като крайна мярка. Наистина в бюджета на НЗОК за тази година гласувахме 9 млн. лв., които по определена методика да финансират аптеките в районите с недостиг. Имаме информация, че досега са открити 13 такива аптеки за почти година, но това по наша преценка е крайно недостатъчно. Ясно е, че чисто финансовите стимули не са достатъчни и е необходимо мерките да бъдат допълнени, което и предвиждаме в този законопроект. Апелирам за Вашата подкрепа на предложения от нас законопроект. Всички знаем в какво състояние е нашето здравеопазване. Всички знаем какъв е достъпът на хората извън столицата и големите градове и до лекари, и до лечение. Нека направим едно малко усилие и да им осигурим достъп поне до елементарни лекарства! Благодаря за вниманието.
#111 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Генчева. Има ли реплики към изказването на госпожа Генчева? Не виждам. Желаещи за други изказвания? Заповядайте, господин Ангелов.
#112 · speech
Костадин Ангелов
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да кажа, че настоящият законопроект не се появява за първи път в законотворческото пространство на България. Определено такъв проблем съществува и той трябва да бъде решен. Със сигурност предложеният законопроект е може би пътят към намирането на решение за всички онези хора, които нямат достъп до лекарства и които имат нужда от осигуряването на работещи аптеки на територията на Република България. В комисия нашата парламентарна група на ГЕРБ-СДС подкрепи този законопроект, ще го подкрепим и в залата. Но държа да кажа няколко много важни неща. Настоящият законопроект има съществени противоречия с действащото законодателство в областта на лекарствените препарати в хуманната медицина, както и с действащите регулативни стандарти в този сектор. Нека да припомня на всички народни представители, че аптеките са здравни заведения – здравни заведения, в които има действащи регулативни стандарти и се отпускат медикаменти под грижата на фармацевт, който отговаря за правилното изпълнение на рецептите и съответно за безопасната употреба на тези лекарствени продукти. Да дадем няколко примера на обществото за проблеми, които биха могли да съществуват. И с най-безобидните лекарствени продукти, ако бъдат употребявани без лекарско предписание и без надзора на фармацевт, бихме могли да достигнем проблеми, включително до животозастрашаващи състояния. Да дадем няколко примера. Безконтролната употреба на високи дози парацетамол води до сериозни нарушения на чернодробната функция, понякога и до появяването на остра чернодробна недостатъчност. Високата употреба на аналгин в много високи дози може да доведе до сериозни нарушения на отделителната система и до остра бъбречна недостатъчност. Употребата на аспирин, този широко известен медикамент, при безконтролна употреба може да доведе до сериозни проблеми в кръвосъсирването и до неконтролируемо кървене, което да завърши със смърт, а при децата – до сериозни усложнения, свързани със синдрома на Рей. Във всички случаи този законопроект между първо и второ четене трябва да бъде изрядно поправен и пригоден към българското законодателство, така че да реши всички онези проблеми, които съществуват, но и да гарантира безопасната употреба на лекарствата. Ние ще настояваме този тип апарати, за които става въпрос, да могат да съществуват в законодателното пространство на България и да могат хората да стигат до лекарствени продукти там, където ги няма, но само и единствено под надзора на фармацевт, като по този начин гарантираме определено ниво на безопасност и разбира се, гарантираме спазването на законодателната рамка и регулаторните стандарти в сектора. Благодаря Ви.
#113 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, господин Ангелов. Има ли реплики, колеги? Заповядайте, госпожо Махаева – имате думата.
#114 · speech
Маргарита Махаева
ВЪЗРАЖДАНЕ
Професор Ангелов, аз ще бъда съвсем кратка. И към настоящия момент контролът е само върху продажбата на лекарства от страна на фармацевтите, не можете да отречете. Давам най-обикновен житейски пример с човек, който си купува един блистер аналгин – няма гаранция, че няма да отиде и да изпие всичките 10 хапчета, образно казано, нали така! Това нещо фармацевтът и сега не може да го проконтролира. Това, което искам да кажа, е, че Ви благодаря за подкрепата за този законопроект.
#115 · speech
Председател Росица Кирова
Благодаря Ви, госпожо Махаева. Няма желаещи за други реплики. Няма желание и за дуплика. Заповядайте за изказване.
#116 · speech
Катя Панева
ПП-ДБ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, във връзка с обсъждания законопроект, целящ да се поставят вендинг машини за продажбата на лекарства извън територията на аптеката, госпожо Махаева, повтарям – продажбата на лекарства, тук не говорим за лекарства, които са хранителни добавки, за ОТС продукти, които се продават без лекарско предписание, а Вие искате да направите продажбата на лекарства, което е много опасно. Аспиринът е ОТС продукт, господин Георгиев. На първо място, този законопроект създава предпоставка за безконтролно закупуване на лекарства, а те не са обикновен продукт, който може да бъде закупен отвсякъде. Приемането на лекарства без надзор на фармацевти, без адекватна консултация с лекар би могло да доведе до множество здравословни проблеми. Неправилната употреба, предозирането, самолечението с неподходящ медикамент води до много голяма опасност, да не говорим, че в България една голяма част от пациентите все още се опитват да си вземат от аптеката лекарство, което пие техният комшия. Във връзка с възрастните хора, които са в най-голяма нужда за адекватна здравна грижа – ние по никакъв начин няма да решим техния проблем, тъй като в малките населени места възрастните хора, една голяма част от тях, които пият лекарства, пият лекарства по Здравната каса. Също така основен проблем е как ще бъдат осигурени контролът, качеството, безопасността и съхранението на тези лекарства във вендинг машината, тъй като възникването на една техническа грешка на вендинг машината означава, че лекарството няма да бъде съхранявано спрямо изискванията, по които то трябва да бъде съхранявано. Според официалните данни за 2023 г. 78% от българите в България имат достъп до аптека в рамките на пет минути и в същото време над 98% – в рамките на 30 минути. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „В София е така! В Хасково не е така!“) България се нарежда на трето място по брой на аптеки в населените места…
#117 · speech
Председател Йордан Цонев
Един момент. Колеги, моля Ви за тишина в залата, за да може да се изкаже колежката, а след това ще имате възможност за реплики. Продължете и извинявайте.
#118 · speech
Катя Панева
И тук основният проблем е липсата на регулация за откриването на аптеки. Затова се получава този огромен дисбаланс – в големите населени места има многобройно откриване на аптеки, а в малките населени места липсват, защото няма регулация, която трябва да бъде направена на базата на Здравната карта, на Аптечната карта. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Важно е да отбележим, че въпросът за достъпа до аптеки в България не се решава чрез безконтролното закупуване на лекарства. Към този момент методиката за финансиране на аптеките в малките населени места за 2023 г. чрез Здравната каса работи много добре и решава една голяма част от тези проблеми. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Здравната каса финансира аптеки, които се намират в отдалечени места – на 20 км… Извинявам се, но направо ми е много шумно.
#119 · speech
Председател Йордан Цонев
Направих забележка. Нека да чуем колежката, а след това ще направите реплики, колеги.
#120 · speech
Катя Панева
…Отдалечени райони, които се намират на 20 км от общинския център, както и на 10 км, които са в труднодостъпни райони. Също така се финансират аптеки в общини, които само те работят със Здравната каса или са денонощни аптеки. Към този момент 173 аптеки вече са получили финансиране, като са осигурили достъп най-вече на лекарства, които се заплащат от Здравната каса, както и съответно пациентите са получили своето експертно обслужване от фармацевта. Вместо да се инвестира в решения, които могат да изглеждат на пръв поглед привлекателни, но са неефективни и потенциално опасни, ние трябва да се фокусираме върху реалните проблеми в здравната система, а именно липсата на здравни специалисти, които да обгрижват пациентите. Нека бъдем отговорни и внимателни в своите решения, защото здравето на нашите деца и родители е най-голямата ни ценност. Този законопроект трябва да бъде преразгледан, защото една голяма част от него, както каза и професор Ангелов, наистина не съответства на законодателството. Благодаря Ви за вниманието.
#121 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, госпожо Панева. Първо е колежката Ви от Вашата парламентарна група, а после сте Вие.
#122 · speech
Димитър Гюров
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Искам думата!
#123 · speech
Председател Йордан Цонев
Тя Ви отстъпва. За изказване ли, или за реплика? Вдигнахте ръка по време на анонса за реплики. Заповядайте за реплика.
#124 · speech
Димитър Гюрев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Панева, Вие сте народен представител от Пловдивска област, доколкото си спомням. Дали знаете, че в Пловдивска област има цели общини, в които няма нито една аптека, и като твърдите, че хората имат аптека на пет минути от тях, знаете ли къде се намира община Лъки? Аз, като жител на Асеновград, да Ви кажа, че най-близкото място от Лъки е Асеновград и е на 40 минути. Как точно това се вписва в нещата, които Вие казахте, и как точно Вие ще помогнете на хората от община Лъки, след като не подкрепяте тези промени в закона? Как точно? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#125 · speech
Председател Йордан Цонев
Има ли втора реплика? Заповядайте за втора реплика – народният представител Лъчезар Иванов, а за трета реплика е Йордан Иванов.
#126 · speech
Лъчезар Иванов
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колеги! Уважаема колежке, аз смятам, както каза моят колега, професор Ангелов, че ще подкрепим предложението на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Бих искал да кажа, че това предложение според мен идва навреме, тъй като виждате, че в отдалечени райони в България няма желание да бъдат откривани не само аптеки, а дори и дрогерии, тъй като Вие знаете как всъщност и по какъв начин се правят регулациите. Така че аз бих казал, че ще подкрепим Закона предимно за ОТС продукти, които ОТС продукти не се изписват по предписание… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#127 · speech
Председател Йордан Цонев
Малко по-високо говорете, господин Иванов, защото адвокат Петров не Ви чува.
#128 · speech
Лъчезар Иванов
…Така че аз считам, че може да бъде направено, а именно ще направим някои корекции между първо и второ четене, но мисля, че за ОТС продукти – да, абсолютно подкрепяме, като примерно ще се направят някои корекции от гледна точка на това, че примерно на един гражданин може да бъде отпусната не повече от една опаковка. И по този начин ние ще се предпазим от възможността да се злоупотребява примерно с тези продукти. Считам, че този законопроект има своето място на този етап в развитието и бих казал, че може да погледнем малко напред. Тъй като в страните, където електронизацията в обществото е напреднала и има такива вендинг машини, които могат да бъдат по електронен път, така да кажа. За хората, за които не е тема, да обясня, че в определени райони, където има добро покритие на тези електронни машини, могат да се изписват така наречените електронни рецепти, когато се намират в този район, и могат да бъдат отпускани лекарства, които съответно са изписани от лекар или лекар специалист. Така че мисля, че този законопроект има своето място. Благодаря Ви.
#129 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Иванов. Трета реплика – народният представител Йордан Иванов.
#130 · speech
Йордан Иванов
ПП-ДБ
Господин Председател, колеги народни представители! Уважаема госпожо Панева, взимам тази реплика по повод на две неща. Първо, да припомните на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, че Лъки има две действащи аптеки. Колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ е тежко неинформиран! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Няма такова нещо!“) И на второ място, искам да предупредя отсега… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Председател, ще може ли?
#131 · speech
Председател Йордан Цонев
Колеги, моля Ви за ред в залата.
#132 · speech
Йордан Иванов
Искам да предупредя отсега, че ако този законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ мине и след това някой български олигарх направи монопол на тези вендинг машини, всеки ден, всеки ден, господин Костадинов, ще припомняме, че това е било Ваш законопроект! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой български олигарх?“) Както припомняме за всички партии, през които сте минали, както припомняме, че господин Пеевски стана член на Конституционната комисия с Вашите гласове, както припомняме и промените, които приехте със Закона за лекарствата, за да не се провеждат обществени поръчки! И това ще Ви припомняме! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#133 · speech
Председател Йордан Цонев
Може ли да Ви помоля… Преди да дам думата за дуплика на госпожа Панева, искам да Ви помоля да осигурим нужната тишина и ред в залата, за да не се налага по реда на чл. 154 от Правилника аз да го направя, но не се съмнявайте, че ще го направя – по реда на чл. 154 ще осигуря реда в залата, защото все пак точката трябва да се гледа при нормална обстановка в залата. Имате думата за реплики, за дуплики, за изказвания. Давам думата за дуплика на госпожа Панева, а на господин Ганев – за процедура след дупликата. Заповядайте.
#134 · speech
Катя Панева
ПП-ДБ
Пак повтарям, че в този законопроект става въпрос за продажбата на лекарства, безконтролната продажба на лекарства. Какво става, ако едно дете закупи лекарство? Ние говорим за ОТС продукти – аналгин и парацетамол, които Вие цитирахте. Какво правим? Кой ще понесе тази отговорност?! Самите Вие виждате една безконтролна продажба на райски газ до какво води, така че ние не трябва да позволим безконтролната продажба на лекарства.
#135 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, госпожо Панева. Има ли други изказвания?
#136 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
За изказване!
#137 · speech
Председател Йордан Цонев
Първо Вие вдигнахте ръка, заповядайте за изказване. (Шум и реплики.) Добре, отстъпихте на дамата. Заповядайте.
#138 · speech
Рая Иванова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Баба ми винаги имаше под възглавницата си аспирин, валидол и крем за лице. Това беше нейната аптечка. В селото ми обаче имаше аптека, имаше здравна служба, а и зъболекар посещаваше селото за прегледи и лечение веднъж седмично. Ако някой имаше спешна нужда от лекарство, винаги можеше да звънне на фармацевта и да получи посред нощ необходимото му лекарство, защото той живееше над аптеката. Вече не е така! Ако на някого детето му се разболее, ще трябва да чака аптеката да отвори, а тя не работи в почивни и в празнични дни. Това село не е правило, а е изключение. Стотици села и хиляди български граждани са оставени на произвола на съдбата, на милостта на кмета или на съседите си, когато става въпрос за достъп до здравни грижи, лекарска помощ, лекарства и лекарствени продукти. В много населени места дори няма редовен междуградски транспорт, с който може да се стигне до по-голямо населено място, където да бъде осигурена необходимата им здравна грижа. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вярваме, че всеки български гражданин следва да има равен достъп до лекарска помощ, лекарства и лекарствени продукти. Затова и предложихме този законопроект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Дали ще реши проблема на хората? Не, но определено ще облекчи достъпа на хиляди български граждани до лекарства и лекарствени продукти! Във връзка с направените в залата забележки, че и без това има поставени автомати за лекарства пред аптеките – има, но те са незаконни. Съгласно сега действащата нормативна рамка автоматите следва да са поставени в помещението на аптеката, където след работно време гражданите нямат достъп до тях. В много населени места законът се заобикаля и автоматите се поставят пред помещенията с цел достъп до лекарствата от първа необходимост в извънработно време на аптеките и при липса на денонощна аптека в населеното място. При това положение не може да се твърди, че действащата нормативна уредба изпълнява целите си, а и не се урежда въпросът за достъпа до лекарства от първа необходимост за хората от малките населени места, където няма разкрити аптеки. Безспорно е необходимо прецизиране и разширяване на уредбата за автоматите за лекарства на подзаконово ниво и тази законодателна инициатива е чудесен повод това да стане сега. За да разберат всички в залата – представете си, че детето Ви е болно, вдига температура през нощта, нямате необходимото лекарство и не знаете коя е близката денонощна аптека. Не е ли по-лесно да закупите лекарство от автомата пред аптеката на съседната пряка, вместо да обикаляте целия град, в случай че изобщо има денонощна аптека във вашия град? И да не забравяме – София не е България! Отново следва да се отбележи, че става въпрос за лекарства, които не се отпускат с рецепта и са от първа необходимост при здравословно неразположение, докато се осигури възможност за достъп до лекарска помощ и назначаване на адекватно и своевременно лечение. Моля да подкрепите този законопроект предвид социалната му значимост и неспособността на държавата да реши този проблем на подзаконово и местно ниво. Относно изказванията на представители от ПП-ДБ искам само да кажа следното нещо: да се решават лични въпроси със законодателна инициатива като това, че да можеш да спреш пред детската градина и да си оставиш детето преди работа, което е изцяло местен проблем, не е законодателната инициатива, която следва един държавник да упражнява в тази зала. В случая става въпрос за достъпа до лекарства и лекарствени продукти на хиляди граждани, които нямат такава възможност към настоящия момент. Както казах, този законопроект не решава проблема, но определено облекчава ситуацията. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#139 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Реплики към това изказване има ли? Не виждам. Има записани за изказване Ивайло Митковски от ПП-ДБ, Георги Георгиев и Костадин Костадинов от ВЪЗРАЖДАНЕ. И Вие правите заявка, добре. Господин Георгиев, искате ли изказване? Не. Ивайло Митковски – заповядайте.
#140 · speech
Ивайло Митковски
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз няма да се спра на частта, която е правилна – за неравномерното разпределение на аптечната мрежа на територията на страната. Абсолютно вярно е, че има големи региони, в които няма разкрити аптеки, да не говорим за денонощни аптеки. Не съм убеден, че с този закон ще стимулираме разкриването на такива, но дано в тази си част това да стане, въпреки че на заседанието на Комисията по здравеопазване от Министерството на здравеопазването бяха изнесени данни, че след последните промени в Закона с наложените облекчения вече има разкрити аптеки в някои от малките населени места. Това, което мен ме притеснява, което казах и в Комисията, за съжаление, от моя личен опит в спешен център, голям спешен център, е именно нерегламентираното и нерегулираното отпускане на лекарства. Колеги, за всяко едно лекарство – това, което казаха и професор Ангелов, и доцент Иванов, основно е количеството на приемането му. Всяко едно лекарство може да бъде с летален или твърде увреждащ характер. Разбира се, това не се контролира и сега, защото никой не гарантира, че един човек, купил си даже и с рецепта определено лекарство, няма да го изгълта, но това не е повод ние да даваме тази възможност допълнително. Колеги, разкриването в този си вид на така наречените вендинг машини, в този им вид…
#141 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кой вид?
#142 · speech
Ивайло Митковски
Костадинов, спокойно бе. Какво кой? (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) …в този си вид неконтролируемото отпускане на деца под 18 години. Задължително трябва да има начин един човек да се легитимира пред тази машина – ако ще с личната си карта, ако ще с каквото и да е, за да може да му бъде отпуснато, както и количеството. Това, което каза доцент Иванов – ще бъде прекрасно, ако тези вендинг машини могат да отпускат лекарства по електронна рецепта. Тези, които са в момента, не могат.
#143 · speech
Рая Иванова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Никой не е казал за електронни рецепти.
#144 · speech
Ивайло Митковски
Ами точно неконтролируемото отпускане на лекарства чрез машини, което ние се опитваме да разрешим в този закон, е нещото, което спира лекарите в тази зала… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Съжалявам, че при Вас няма такива. … да подкрепят Закона. Затова между първо и второ четене ще наложим такива поправки, с които да накараме да се използват машини, през които могат да бъдат отпускани определени лекарствени продукти. Тук някой ми говореше – мисля, в мотивите за внасянето на Закона, за определени антибиотици.
#145 · speech
Рая Иванова
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Вие нормални ли сте?!
#146 · speech
Ивайло Митковски
Колеги, България е на първо място по резистентност на населението към антибиотици. По резистентност! Така че, колеги, необоснованото отпускане на лекарства е огромна вреда и опасност за населението ни. Ние ще се въздържим и ще внесем между първо и второ четене своите поправки. Благодаря Ви.
#147 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Митковски. Първа реплика – госпожа Иванова.
#148 · speech
Рая Иванова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Следва да се направи следното уточнение. Става въпрос за поставяне на автомати, които ще могат да предоставят лекарства и лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание. Във връзка с действащата практика на всички аптеки – когато си закупувате лекарство аналгин или капки за нос, досега, поне на мен, никога не са ми искали лична карта да се уверят на колко години съм. Не знам. Ако някой от Вас има такъв опит, може да го сподели с нас, но за мен специално това е практика, която е масова. Както казахме, тези автомати ще предлагат лекарства, които са от първа необходимост за хората, които имат нужда, до достигане до съответната адекватна лекарска помощ, отпускане на лекарства с лекарствени продукти и достъпа на хората до адекватни здравни грижи. Благодаря.
#149 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви. Има ли втора реплика? Заповядайте за втора реплика. МАРГАРИТА МАХАЕВА (ВЪЗРАЖДАНЕ: Доктор Митковски, аз наистина не съм лекар, медицинска сестра съм. Моля Ви да обясните – понеже изключително много бяхте притеснен във Вашето изказване относно това, доколко продажбата на лекарства без лекарско предписание от вендинг машината ще навреди на децата, може ли да направите едно сравнение кое би навредило повече на децата – дали, ако си купят един блистер бусколизин и погълнат половината, което ще е неконтролирано, или контролираната интервенция – хирургична, за смяна на пола, която предлагате и под която сте се подписали? Кое е по-опасно за децата? Благодаря Ви. Чакам да ми отговорите. (Ръкопляскания и възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ааа!“)
#150 · speech
Председател Йордан Цонев
Има ли трета реплика? Заповядайте за трета реплика, господин Георгиев.
#151 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Вие от ПП-ДБ наистина понякога се държите много странно. Управлявахте държавата, имахте свой здравен министър, а в следващия момент казвате, че когато два пъти вече предлагаме законопроект, който частично да реши проблемите на българските граждани, поне частично да ги реши – проблемите, които Вие трябваше да решите, когато бяхте на власт, и дори предлагахте госпожа Панева, която допреди малко тук лекции ни държеше, че до 30 минути 98% от българските граждани имали достъп до аптека… Пълна глупост! Нека да каже в област Хасково, откъдето тя е излъчена като народен представител, дали от Тополовград имат достъп в късните часове на денонощието до аптека до 30 минути? Ами няма такова нещо! Нейната аптека в Димитровград, която е денонощна, е на 48 минути. Да не говорим, че тя представлява фармацевтичното лоби тук, в този парламент, и не знам с какви очи излиза да говори тези неща! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#152 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Конфликт на интереси е това.
#153 · speech
Георги Георгиев
Когато предлагате хора, които, меко казано, са неадекватни, когато става въпрос за здравеопазване и за лекарски продукти, въпреки че те ги предлагат, въпреки че те предлагат лекарства и лекарски продукти, а и предлагате такива хора за министри. Нека сега да обяснява по време на кампанията си на всички граждани от област Хасково, за която тя ще агитира сигурно поне в тази кампания, да им обяснява, че всичко е точно в здравеопазването, че всички имат равен достъп до лекарствени продукти. Да го обяснява на хората от Маджарово – на община Маджарово – Хасковска област, отново на колко минути от Хасково град къде има денонощна аптека. Да не говорим, че в нашия областен град има денонощна аптека, а в 11 или 13 бяха другите областни градове няма такива денонощни аптеки. Тези хора на колко часа път са от съответната аптека през деня? Не денонощно, през деня? Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#154 · speech
Председател Йордан Цонев
Трета реплика има ли? Няма. Ще направите ли дуплика?
#155 · speech
Рая Иванова
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Това беше трета реплика.
#156 · speech
Председател Йордан Цонев
А, това е било трета. Благодаря за уточнението. Дуплика, господин Митковски.
#157 · speech
Ивайло Митковски
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Иванова, със сигурност на Вас няма нужда да Ви искат лична карта в аптеката. Не сте чак толкова младолика. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колежката Махаева явно трябва може би да чете повече. Да вземе да прочете какво сме предложили, какво означава смяна на пола, и тогава да се изказва. А Георгиев… Мисля, че репликата Ви не беше към мен. Не съм запознат с проблемите на област Хасково, но съм запознат с проблемите на Варна.
#158 · speech
Председател Йордан Цонев
За лично обяснение – госпожа Панева. Беше спомената в репликата на господин Георгиев. Имате думата за лично обяснение.
#159 · speech
Катя Панева
ПП-ДБ
Уважаеми господин Георгиев, по-скоро смятам изобщо да не влизам в реториката,… (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#160 · speech
Председател Йордан Цонев
Колеги, дайте възможност за процедурата, моля Ви.
#161 · speech
Катя Панева
…защото Вие сте толкова елементарен, че няма смисъл да се говори за Вас. Лично ще Ви съдя за това, което говорите. (Възгласи от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Еее!“) Никога не съм споменавала, че няма проблеми. Напротив – че има проблеми в здравеопазването. Липсата на медицински специалисти е един от най-големите проблеми и той трябва да бъде решаван. С решенията, които ние предложихме за 2023 г., над два милиона са за финансиране на аптеки, които са в трудноотдалечени райони. И това функционира. За 2024-а това са четири милиона. Ние виждаме как и по какъв начин именно специалистите – фармацевти, магистър-фармацевти, които трябва да обслужват пациентите, го правят. И това е начинът, а не чрез машини. Нали Вие уж бяхте за нетехнологиите, господин Георгиев?
#162 · speech
Председател Йордан Цонев
Следващото изказване е на Костадин Костадинов – заповядайте. Времето, господин Костадинов…
#163 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Удължете го. Благодаря. Изключително е покъртителна последователността, с която представителите на ПП-ДБ защитават своите мизантропски виждания в този парламент, последователно. Наистина те не спират да го правят, защото това, което виждаме в момента, е в пряко противоречие с всеки един остатък от здрав разум в този, слава богу, отиващ си парламент. Как може да излезе и да твърди народен представител – лицето Панева, че в България всяка една аптека била на пет минути разстояние?! На пет минути! Беше даден един пример от народен представител от Пловдив област с една от общините, които, както се вижда, не са на пет минути, а са на 40 минути хората, които живеят в нея, от най-близката аптека. Излиза другото лице там от ПП-ДБ – Ивàнов, и гледайки в сайта на община Лъки, че има две аптеки – ама той не знае къде е Лъки, защото най-вероятно никога през живота си не е ходил там, същото това лице обяснява, че имало две аптеки. Не работят тези две аптеки. И аз в момента призовавам лицето Ивàнов да отиде да ги намери, да се снима пред тях… (Реплики от народния представител Манол Пейков.) Хайде лицето Ивàнов да отиде. Сега, разбира се, първо трябва да намери къде е Лъки, защото той може да си мисли, че това е нещо, което не е в България, нали? Може да е Лъки Стар, Лъки Люк – един Господ знае какво е според него, но както и да е. Фактът, че подобни същества в момента си позволяват да се отнасят мизантропски, човекомразки към огромната част от българския народ, която няма достъп до елементарни услуги, като закупуване на лекарства… Между другото, понеже те са изключително токсични тук в този парламент, те са под санитарен кордон. Както е добре известно, ПП-ДБ е токсична и нехигиенистична формация. Точно поради тази причина няма нормална политическа организация, която да иска да контактува с тях, и точно поради тази причина явно трудно излизат извън България, защото, ако бяха ходили извън България, щяха да знаят, че почти няма държава – не само в Европа и в Европейския съюз, но и извън Европа, която да не предлага подобни услуги. Такива машини, които… Между другото, едното от тези лица – пак лицето Ивàнов, обясни как едва ли не тук имало някакъв вендинг олигарх, който стоял зад това. Вие представяте ли си?! Все бяхме чували, ама за вендинг олигарх не бяхме чували. Може би има вендинг олигарх в областта на кафе машините, в областта на машините, които продават снаксове и всякакви още други неща. Наистина покъртително ниско е нивото, но нямаше да е само това, и нямаше да е чак такъв сериозен проблем, ако не беше изключителната лекота, с която тези хора буквално се изплюват в лицето на българите. 40% от държавата ни е демографска пустиня и това е доклад на БАН. Правихме наскоро едно заседание на Комисията по демографска политика в община Трекляно. Там също няма аптека, както, между другото, беше и в по-голямата част от общините в България. Георги Георгиев показа от Хасково за община Маджарово. Във всяка една от областите в България има поне по една такава община, а те не са, за съжаление, само примерно 28. Те са доста повече общините, в които няма никакви аптеки. На фона на това, което ние предлагаме, между другото, не за първи път – ние го предлагаме в трети пореден парламент този законопроект, да излезеш и да обясняваш, че хората нямали нужда от това нещо, че освен всичко друго щяло да бъде и вредно?! Все едно сега никой не може да влезе примерно – без значение дали е пълнолетен, или непълнолетен, да си купи една торба с лекарствени продукти, които не се издават с рецепта, ами и сега може. Изведнъж се оказа, че са много загрижени! Не, те не са загрижени за нас българите. Те са загрижени единствено и само за своите поръчители от американското посолство. Те са загрижени само и единствено за тези, които им плащат заплатите, и тези, които всъщност им позволяват, които им нареждат да работят срещу нас българите. ПП-ДБ е заплаха за националната сигурност, подложена на санитарен кордон нечистоплътна, антибългарска, античовешка формация, която трябва да бъде унищожена на тези избори и ще бъде унищожена. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#164 · speech
Председател Йордан Цонев
Първа реплика Йордан Иванов. Колеги, искам да Ви напомня, че предизборната кампания започва на 27 септември. (Шум и реплики между народния представител Манол Пейков и ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#165 · speech
Йордан Иванов
ПП-ДБ
Господин Председател, колеги народни представители! Господин Костадинов, имам един много прост въпрос, на който искам да ми отговорите във Вашата дуплика, защото Вашето изказване беше изцяло конструирано като политическа атака към нас и съдържаше неверни факти. Искам сега да ги изброя. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ не считаме, че няма проблем. Проблем има. Искаме в малките населени места, които са отдалечени от аптеките, да се намери решение. (Шум и реплики между народния представител Манол Пейков и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Нашето притеснение е следното, господин Костадинов. Пред текстовете, които текстове… Господин Председател, ще може ли малко ред в залата?
#166 · speech
Председател Йордан Цонев
От кого да започна, господин Йорданов, от Манол Пейков или от ВЪЗРАЖДАНЕ? Помолих всички да осигурим тишина в залата. Искате ли да започнем с прилагане на чл. 154? Ще останете по трима души от парламентарна група! Хайде да не го правим това, моля Ви.
#167 · speech
Йордан Иванов
Нашето притеснение, господин Костадинов, по Законопроекта – съвършено рационално, не политически, се изразява в това, че така предложените текстове не гарантират, че тези вендинг машини за лекарства ще бъдат в малките населени места, а се дава възможност да се сертифицира една машина на една фирма, да се залеят Пловдив, София и Варна, конкуренцията да бъде убита, като се монополизира от вендинг машини този пазар, а в малките населени места да няма. Единственото нещо, което казваме ние, е, че искаме гаранции за това, че тези машини ще бъдат разполагани там, където хората се нуждаят от тях. Нищо повече, господин Костадинов. Моля във Вашата дуплика да аргументирате именно това. Благодаря Ви.
#168 · speech
Председател Йордан Цонев
Има ли втора реплика към изказването на господин Костадинов? (Силен шум и реплики между народния представител Манол Пейков и ВЪЗРАЖДАНЕ.) Господин Пейков, бих Ви помолил… За да не се налага да прилагам един неприятен лично за мен член от Правилника. Заповядайте, господин Шопов.
#169 · speech
Климент Шопов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Костадинов, аз виждам едно огромно лицемерие от страна на „ПиПи-ДиБи“, което аз лично не мога да си обясня, може би Вие ще ми го обясните. Когато става въпрос за забрана на хазарта примерно, те казват, че ако се забрани хазартът, тогава ще се намерят хора, които ще предлагат хазарт нелегално. Когато става въпрос за лекарства обаче – имаме го в момента, забранени са вендинг машините за лекарства. Обаче в малките населени места – в Балкана примерно, се продават лекарства в малките магазинчета, защото хората имат нужда от лекарства и има такова търсене. Когато това търсене се забрани от Закона, то намира други начини – чрез сивата икономика. Обяснете също на господин Иванов, че когато в малките населени места не е икономически обосновано да се изградят навсякъде аптеки, то ще се намерят търговци, които във всяко едно населено място да – ще могат да сложат аптеки, и във всяко едно населено място хората там ще имат достъп до лекарства.
#170 · speech
Председател Йордан Цонев
Трета реплика има ли? Не виждам. Господин Костадинов, дуплика. Следващото изказване е на народния представител Иван Кючуков – след дупликата.
#171 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря. Господин Иванов, ако бяхте прочели Закона, щяхте да знаете нещо, което щеше да обезсмисли Вашата реплика. В Закона е записано ясно и категорично, че има регистър на вендинг машините – тоест това, което Вас Ви притеснява с основание, нас също ни притеснява и точно поради тая причина сме сложили регистър. И сега ще ви посъветвам нещо. Престанете Вие от ПП-ДБ – редовно го правите това нещо, ама наистина редовно го правите, крайно време е да престанете, престанете да се изказвате по текстове, които не сте чели! Не бъдете като червените хунвейбини на Мао, които са го цитирали, без да са го чели, щото не са можели да четат. За Вас поне се подозира, че можете да четете. Не бъдете като червените хунвейбини! Как е възможно да цитирате, тоест не да цитирате, а да ме питате нещо, което не сте си направили труда да отворите и да прочете! Две страници са.
#172 · speech
Йордан Иванов
ПП-ДБ, от място
Какви гаранции дава регистърът?
#173 · speech
Костадин Костадинов
А сега – какви гаранции дава регистърът. Вижте, първо да уточним следното нещо – все пак виждам, че имате загриженост по отношение на предлагането на лекарствени продукти и по отношение на конкуренцията. Вижте, все пак трябва да направите, ако искате да сте максимално честни, едно уточнение пред българските граждани. Ето във Вашите редици има хора, които са собственици на аптеки. Тези хора трябва да излязат и не да се изказват от тази трибуна, а да кажат – аз имам аптека, примерно в Димитровград, примерно. Притеснявам се, че като има вендинг машина, няма да идват хората да купуват от моята аптека, а ще купуват извън нея и на мен ще ми падне оборотът. Когато имаш аптека, ти си в конфликт на интереси в този случай. Това трябва да се декларира тук, от тази трибуна. Който и да е народният представител, той трябва да го казва, а не да излезе лицемерно да говори за това, че видите ли, бил много притеснен за това как щяло да се гарантира качеството на предлагане на лекарствения продукт, и освен всичко друго нямало нужда, защото на пет минути имало аптека! Глупости на търкалета! Като казах лицемерие, се сетих за втората реплика на господин Шопов. Да, безспорно е лицемерието от страна на ПП-ДБ, защото то е маркирано от едно основно тяхно политическо поведение, и то е класическа форма на мизантропия, или преведено на български – човекомразие. Тези хора мразят човечеството, защото няма нещо, което да е било предложено, което да е за доброто на нашия народ и те да не са скочили срещу него. Наистина просто няма по-мизантропска, античовешка формация от тази, която в момента коментираме тук. И не само по отношение на Закона за хазарта, а и за всички останали техни предложения, които в този парламент, слава богу, на 90% бяха отхвърлени просто защото около ПП-ДБ има санитарен и хигиенен кордон. Тези останали 10%, в които все пак срещат някаква подкрепа, са случаите, когато ГЕРБ и Пеевски ги използват като салфетка. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#174 · speech
Председател Йордан Цонев
Да, трябва да се декларира, когато има конфликт на интереси, както вчера например трябваше всички адвокати да декларират такъв конфликт на интереси, докато се изказваха и гласуваха по Законопроекта за адвокатурата. Никой не го декларира вчера, а и не виждам някой и днес да го декларира. Тук се декларира – не в Комисията. Следващото изказване е на господин Иван Кючуков.
#175 · speech
Иван Кючуков
ИТН
Благодаря, господин Председател. Дами и господа, тук всички спорите в момента и се надвиквате, карате се за малките населени места. Нека да обърнем внимание и на по-големите населени места, които още повече са свързани с туризма. Петък, събота и неделя ми се наложи да бъда в един хубав голям възрожденски град – Трявна. В Трявна има две аптеки и двете аптеки затвориха в петък вечер и до неделя вечер двете аптеки не работеха. За щастие, там единият от аптекарите лично е поставил вендинг апарат пред аптеката си. Аз видях лично с очите си опашки пред този вендинг апарат. Много от хората споделяха, че това е тяхното спасение, защото най-близкият град, в който може би има денонощна аптека, е Габрово.
#176 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Да, точно на пет минути.
#177 · speech
Иван Кючуков
Съмнявам се, че е на пет минути. Това са 20 км през доста пресечена местност и зимата, като падне сняг, се съмнявам, че може да се минава спокойно. Аз не съм медицинско лице и не мога да споря по това дали е редно, или не е редно да се предлагат по този начин, но по някакъв начин ние трябва да се обърнем към тези хора, защото – освен живеещите там, в последните десетина години този град много бурно се развива и като град за туризъм, а това сериозно удря по желанието на хората да развиват градовете си по този начин. Благодаря.
#178 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Кючуков. Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам. Следващото изказване е на адвокат Петров, който не декларира конфликт на интереси вчера.
#179 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Декларирам липсата на конфликт на интереси с Върховния административен съд във връзка с това, което посочихте – че адвокатите не сме декларирали конфликт на интереси като законодатели. Държа да Ви посоча, че има едно решение на Вашия Върховен административен съд, в което изрично е посочено, че адвокатите няма нужда да декларират конфликт на интереси, защото това би означавало, че те са в конфликт на интереси с всички закони, които се приемат в тази пленарна зала. Аз, между другото, съм сигурен, че Вие много добре сте запознат с това решение. Но да се върнем на темата. Уважаеми господин Председател, като гледам Вашия огромен опит, все си мислех, че с напредването на годините в тая зала на мен ще ми стане по-възможно да говоря по-гладко. Напротив. Налага ми се все повече да си записвам заради тъпизмите и неадекватните неща, които се говорят в тази зала, в случая все по-често от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Дами и господа народни представители, доста неща се чуха днес в тази дискусия, които са абсолютно неверни, които целят да забаламосат обществеността и да прикрият това, че всъщност се провежда антибългарска политика тук, като се дебатира срещу този законопроект на ВЪЗРАЖДАНЕ, който цели, забележете, няколко неща: На първо място, той цели да осигури по-нормален и по-добър достъп до фармацевтичните продукти, до лекарствата – денонощен такъв достъп, за региони, в които няма денонощни аптеки. Един от тъпизмите, който бе споделен преди малко от дебатиращите, е, че голяма част от населението имало петминутен достъп до денонощна аптека или пък даже 30-минутен достъп до денонощна аптека. Това не е така за една голяма част от България. Например в Северозападна България ще Ви дам пример – в град Видин. Една от местните аптеки, която работи най-много до 22 ч., след 22 ч. – ако искате да си закупите лекарства и сте от Видин, трябва да пътувате точно 142 км до центъра на град Враца, където има денонощна аптека, или да отидете в Сърбия. Ако някой от представителите на ПП-ДБ смята, че можеш от Видин през натоварения Е79 да стигнеш до град Враца за пет или за 30 минути и да минеш 142 км, нека да дойде да го каже от тази трибуна. Разбира се, Законопроектът цели и достъп чрез вендинг автоматите в общинските центрове, където не може да има открити аптеки. Последното нещо, което искам да кажа. Трябва да създадем с този законопроект възможност за работа на фармацевтите, като създадем такива финансови облекчения за аптеките, така че те да мога да ги наемат за нощна смяна. Благодаря Ви.
#180 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви. Има ли реплика към изказването? Заповядайте, господин Ганев.
#181 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Петров, много Ви моля да цитирате лицето Иванов – известно и като Желето, как в кулоарите той с господин Симидчиев обясняваха, че този вендинг олигарх, който ще обслужи този законопроект, е Йордан Цонев чрез сина му. Тези хорица са фиксирани и обясняват глупости под път и над път за вендинг олигарси, обаче в същото време нямат смелост да го говорят открито. Лицето Иванов стана тук и намекна за вендинг олигарх, обаче нямаше смелост да набере – ей така, мъжка смелост, да каже това, което се говори в кулоарите от тяхната групичка. Обяснете го – за вендинг олигарсите, в лицето на Иванов, който е срам и позор, разбира се.
#182 · speech
Председател Йордан Цонев
Тъй като водя, а ме споменавате – само да Ви кажа, че това не отговаря на истината. И аз, и нашата парламентарна група ще гласуваме „против“ този законопроект. Заповядайте, господин Иванов.
#183 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Ивáнов живее с друга мисъл…
#184 · speech
Председател Йордан Цонев
Ивáнов с каква мисъл живее – тук сме парламент и не четем мисли. Заповядайте, господин Иванов.
#185 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Живее с мисълта, че синът ти е вендинг олигарх!
#186 · speech
Йордан Иванов
ПП-ДБ
Господин Петров, господин Председател, колеги! Господин Петров, вземам реплика по повод две неща. Първо, да кажа във връзка с репликата на господин Ганев, че за първи път… (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) По повод репликата на господин Ганев – за първи път чувам това по отношение на господин Цонев, признавам тук от трибуната, не знам дали е вярно, или не е. Но по-важно, господин Петров, по Законопроекта по същество, не политически. Искам да Ви попитам между първо и второ гласуване Вие ще дадете ли гаранции за това, че такива вендинг машини ще има само в малките населени места, евентуално там, където няма аптеки? Ще дадете ли гаранция за това, че ще сложим лимит – жители, периметър, в който няма аптека? Ще дадете ли гаранция за това…
#187 · speech
Председател Йордан Цонев
Господин Иванов, правите реплика не към…
#188 · speech
Йордан Иванов
На господин Петров правя реплика. На господин Петров правя реплика! Ще дадете ли гаранции, господин Петров, за това, че няма да има една лицензирана компания, една лицензирана машина и Пловдив, София и Варна няма да осъмнат с вендинг машини, конкуренцията да бъде убита, а в малките населени места да няма нито една машина? Какви гаранции ще се дадат за това? Благодаря Ви. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#189 · speech
Председател Йордан Цонев
Трета реплика. Заповядайте за трета реплика. (Реплики между народните представители Георг Георгиев и Йордан Иванов.)
#190 · speech
Звезделина Каравелова
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Петров, моля Ви се, обяснете на господин Иванов… (Реплика от заместник-председателя Росица Кирова: „Прощавайте, за реплика нямате време парламентарната група. Ако обичате.“) Добре.
#191 · speech
Председател Йордан Цонев
Дуплика, господин Петров. ВЪЗРАЖДАНЕ нямате повече време, изчерпано е – удълженото време е изчерпано.
#192 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Важно е да няма в Димитровград, за да развиете бизнесчето на госпожата!
#193 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председател. По отношение на гласуването – не позволявайте внушенията от страна на една парламентарна група срещу Законопроекта, насочени индиректно към Вас, да променят начина, по който бихме помогнали на българските граждани да имат по-лесен достъп до аптеки. Ще започна с репликиращия господин Ивáнов. Хубаво е, когато се изказваме по определен законопроект, поне да сме прочели мотивите, където на последната страница ние лично сме записали, господин Ивáнов, защото явно не четете, че в общинските центрове, където не може да има аптека, там – визира този законопроект, е необходимо да има автомат за продажба на лекарствени продукти с денонощен режим на работа. Каква София, Пловдив и Варна, господин Ивáнов?!
#194 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Гаранциите видя ли ги сега?
#195 · speech
Петър Петров
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме първите, които повдигнаха темата за липсата на денонощни аптеки във всички области и областни центрове на България, тъй като в доста от тях – Видин, Монтана, Ловеч, Силистра, няма денонощна аптека, и то още в Четиридесет и осмото народно събрание, когато зададох съответния писмен въпрос към тогавашния служебен министър. После дойде Вашата коалиция на власт, която обслужваше ГЕРБ и ДПС, и не направи абсолютно нищо. А забравихте и пропуснахте, че преди това управляваше отново, имахте Ваш здравен министър – защото два пъти имахте здравен министър. Абсолютно нищо не направихте, за да подобрите достъпа до аптеки, забележете, не в големите градове Пловдив и София, за които и сега се изказвате неподготвен, а в малките областни и в общинските центрове, където в някои от тях хората никога не са имали или в последните 30 години не са имали денонощна аптека. Това е важно да променим със Закона, а вече дали между първо и второ четене, дали с последваща наредба, която има намерение да бъде приета от здравния министър, ще се регулира както дейността на денонощните аптеки, така и видът на автоматите, които трябва да бъдат инсталирани, монтирани, защото те трябва да бъдат извън самите аптеки. По отношение на денонощните аптеки едно нещо никой от Вашата парламентарна група не спомена – че ние така ще реагираме на липсата от страна на местната власт да реши този проблем, с което съм се сблъсквал и аз, за съжаление, в моя регион – Монтана. Местната власт не прави абсолютно нищо, за да стимулира откриването на денонощни аптеки. Именно затова този закон – с повече денонощни аптеки и с възможността за разполагане на автомати за лекарства – ще даде възможност на повечето български граждани в по-отдалечените населени места да си купуват лекарства. Само ще Ви дам пример, защото явно и телевизия не гледате. Снощи или онази вечер гледах по централните новини на Обществената телевизия поредния репортаж за закупуване на лекарства от Турция. Лекарственият туризъм, за съжаление, го има, господин Ивáнов, и Вашата парламентарна група, докато управляваше, не направи нищо, за да го спре. Защото се налага българи да купуват лекарства от Турция и от Сърбия, защото не ги намират тук или пък са много скъпи. И вместо да помогнете на българските граждани да имат по-лесен достъп до лекарствени медикаменти, Вашата парламентарна група заедно с настоящия Ви коалиционен партньор – ДПС на Пеевски, ще гласувате „против“, което за мен лично е антибългарска политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#196 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Петров, за дупликата. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин Йорданов. След това сте Вие, колега. Може и по-дълго, Вие имате време.
#197 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Няколко неща. Първо, бях провокиран от господин Цонев – защото аз не разбирам логиката да се пречи на българските граждани да имат достъп до лекарства, че Вашата парламентарна група ще гласува „против“. Наистина не го разбирам. Вие би трябвало да знаете, че в по-малките населени места, включително в областни градове, няма аптеки, защото икономически не е изгодно и те не ги отварят. Независимо кой от нас къде е обикалял, се е сблъсквал с този проблем. В повечето малки населени места в България няма аптеки. И не разбирам защо Вие, Вашата парламентарна група ще гласува „против“ – това наистина е нечовешко. Хайде, ПП-тата са ясни – те живеят в друг свят, те не са българи, те биха защитавали аптеките на Франция или на Австрия, но не и българските. Там са ясни – тия са извън страната. Ама Вие за какво го правите? В Ямбол, доколкото знам, има една аптека, дето работи до 22,00 ч., а е областен град. В малките населени места няма никой като аптеки! В София, ако тръгнеш да търсиш, ако си без кола, също има да обикаляш след 24,00 ч., когато няма градски транспорт! И ако имате малко дете и нямате кола, какво правите бе, хора? Плащате на такси. Какъв е проблемът да има и в големите градове такива машини? Как може във Великобритания в супермаркетите да може да си купя нурофен, а тук да не мога?! И Вашата група за чий ще гласува „против“? Защото някой казал нещо за Вас, за сина Ви, било вярно или не?! ПП – само да припомня, че в миналия парламент Законопроектът на „Има Такъв Народ“ за мобилни медицински пунктове, високопроходими, беше подкрепен и стигна до второ гласуване в залата, ама се разпадна парламентът, и единствените малоумници, които гласуваха „против“, бяха ПП-ДБ! (Шум и реплики.) И се обръщам към останалите, които не са малоумници в тази зала – ГЕРБ и ДПС, с какво ще се оправдаете тук, ако гласувате обратно? ГЕРБ ще го подкрепят, ДПС – тая част от ДПС, дето се води на единия, и независимото ДПС, дето е на другия! Вие какво ще правите? С какъв акъл, с какви очи и защо ще го направите това, гушнати с ония там розовобузи еднорогчета?
#198 · speech
Председател Йордан Цонев
Нямам процедурна възможност да Ви отговоря, тъй като водя заседанието. Просто тогава отговорих на това, че беше споменато името ми, че не е вярно – нищо друго. Има ли реплики към изказването на господин Йорданов? Заповядайте, госпожо Панева – първа реплика. (Реплики между народните представители Лъчезар Иванов и Тошко Йорданов. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#199 · speech
Катя Панева
ПП-ДБ
Свиването на аптеки в малките населени места в България основно е заради огромната нелоялна конкуренция, която се получава в този бранш. По нашето законодателство един търговец на едро няма право да бъде търговец на дребно, но фактът е, че това се случва. Именно тази нелоялна конкуренция и тези цени, които подбиват постоянно пазара, свиват и затварят аптеките в малките населени места, защото те не могат да се конкурират с тях. Друг основен проблем, пак повтарям, е регулацията, защото една голяма част от фармацевтите остават да работят в големите населени места – там, където тези вериги от аптеки откриват аптеки, акумулират и фармацевтите. Това е проблемът. Така ще решим проблема – когато въведем регулация на база здравната аптечна карта колко аптеки може да има в съответното населено място. Така ще решим проблема.
#200 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви. Втора реплика – Лъчезар Иванов.
#201 · speech
Лъчезар Иванов
ГЕРБ-СДС
Уважаеми колега, репликата по принцип е към Вас, но исках да дам малко пояснение – че специално фармацията и професията на аптекаря е изключително регулирана. Тук преди малко госпожа Панева каза, че няма интерес поради това, че веригите аптеки, които са в противовес със Закона, ако трябва да говорим конкретно, тъй като вече навлизаме в материята по-сериозно, по принцип веригите, както всички в тази зала знаете, са забранени. Но както пък е всеизвестно, независимо от забраната, в България има така наречената пирамидална структура, тоест структура, в която производител, дистрибутор и аптека са свързани в едно, което Законът отново също забранява. Така че. ако тръгнем да говорим в тази насока и навлезем в конкретика, мога да говоря доста по тази тема. Относно това, което господин Йорданов каза. В столицата, ако Вие направите проверка колко аптеки има – денонощни, не както Вие се изразихте – до 24,00 ч., а денонощни, тоест да може през цялото денонощие хората да закупуват лекарства, ще видите, че те се броят може би на пръстите на двете ръце, говорим в многомилионна София, господин Йорданов.
#202 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Времето!
#203 · speech
Лъчезар Иванов
Затова искам да кажа, без да подценявам тежката професия на фармацевта – фармацевтите учат пет години и след това са принудени да бъдат един вид професионално отъждествявани като продавачи на лекарства, за което аз съм много против. Тук мога да повдигна още една тема за търговията на лекарства по интернет, защото никой не говори за това. Тъй като тук говорим и се притесняваме за това, че малолетни, под 18 години, ще си купят една опаковка парацетамол, искам да Ви кажа, че това не е проблем. Вижте в интернет колко примерно услуги има, може да си купите всякакъв препарат, включително препарати, които са със специален режим на изписване. Ще видите, че може да си купите абсолютно всичко. Обаче тук грижа и тема за това няма. Аз просто повдигам тук темата, тъй като в Закона много строго е определено кой има право да търгува с лекарства и по какъв начин да търгува с лекарства. И отношението – искам да кажа за трети път, че Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи, господин Йорданов – тъй като може би беше лапсус от Ваша страна това, което казахте, но ние заявихме, че ще подкрепим този законопроект, като съответно ще направим известни корекции. Благодаря Ви – превиших малко времето.
#204 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли трета реплика? Не виждам. Господин Йорданов, заповядайте за дуплика.
#205 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Господин Председател, ще използвам дупликата си да направя и процедурно предложение. Първо – отговора ми. Извинявам се, че опаковах ГЕРБ с ПП – навик от миналия парламент. В случая, надявам се, ДПС обаче да се разопаковат също от тях. Говорих с баща си – в Ямбол, който е областен град, има две аптеки, които работят вечер – едната до 21,00 ч., другата до 23,00 ч. Няма денонощна аптека!
#206 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Сливен е на пет минути!
#207 · speech
Тошко Йорданов
Процедурното ми предложение е за удължаване на работното време до изчерпване на тази точка от дневния ред, тъй като Законът видимо е важен.
#208 · speech
Председател Йордан Цонев
Направена е процедура. Има ли обратно мнение? Не виждам. Господин Йорданов, аз мислех, че ще приключим, но така или иначе ще поставя на гласуване това процедурно предложение. Моля, режим на гласуване за удължаване на работното време до приключване на тази точка. Гласували 114 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 10. Предложението е прието. Ще работим до приключване на тази точка. Следващото изказване е на господин Събев.
#209 · speech
Красимир Събев
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, колеги! Мисля, че в края на работния ден вече са ясни позициите на почти всички хора и политически партии в тази зала. Аз като народен представител от високопланинския и труднодостъпен район Смолян мога да заявя най-категорично: в община Смолян са 86 населени места, това са 86 кметства – къде избираеми, къде назначаеми. Единствената аптека, която работи до 22,00 ч., е в областния град. Да не говорим, че има 10 общини, които са…
#210 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
На пет минути.
#211 · speech
Красимир Събев
…високо в планината, труден е достъпът…
#212 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Как бе, на пет минути са!
#213 · speech
Красимир Събев
…и много голяма част от хората наистина изпитват недостиг, невъзможност да стигнат даже до елементарни лекарства, които понякога са животоспасяващи – едно дете с температура, мога да кажа като практикуващ лекар, в 22,00 ч. през нощта в община Борино, където няма аптека след 6,00 ч.! Няма нищо по-логично ние всички да се обединим, да подкрепим тази идея при ясен контрол, защото можем това – със съвременната техника и възможности, ние можем да ограничим тази злоупотреба, за която много голяма част от хората в тази зала имат притеснение, че някой може да злоупотреби, да се отрови или да се случи какво ли не. По същата логика аз мога да Ви кажа: една вендинг машина с редбул вътре. Имал съм такъв случай в практиката – с 16 редбула, с четири питиета в коматозно състояние в ОРАИЛ. Аз мисля, че грижата за здравето на всеки е в неговите ръце. И ако трябва да бъдем в полза на хората наистина, в полза на тези, които имат нужда да получат някакви лекарства, дайте да подкрепим тези вендинг машини, дайте да ги направим по начин, по който наистина достъпът им да не е толкова лесен, за да няма злоупотреби, и най-накрая хората в труднодостъпните места да имат някакъв достъп до тези медикаменти. Ние тук няма да продаваме антибиотици, ние тук няма да продаваме неща, които наистина имат риск за здравето на хората. Тук ще се продават неща, които, общо взето, могат да се продават в дрогериите. Знаем много добре, че в една дрогерия, където собственикът не е фармацевт, работят сестри, работят акушерки, достъпът е горе-долу същият. Така че в края на работния ден да направим нещо в това Народно събрание, за което хората да кажат: ето, в Петдесетото народно събрание се реши един проблем. Аз знам, че това не е сто процента решение на проблема с лекарствата, но ще бъде част от по-лесния достъп на хората до нормални медикаменти, които ще бъдат донякъде животоспасяващи, още веднъж го казвам – в тези труднодостъпни райони. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#214 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви за изказването. Има ли реплики към изказването? Господин Йордан Иванов иска реплика.
#215 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Недей, ще съсипеш коалицията!
#216 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Я обясни, че Борино е на пет минути от Смолян!
#217 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Как се възползвате от този законопроект!
#218 · speech
Йордан Иванов
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Колеги! Господин Събев, взимам тази реплика, за да онагледя отново, че ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ споделяме съществуващия проблем.
#219 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
А недей, бе!
#220 · speech
Йордан Иванов
Не отричаме, че трябва да се даде решение. Казваме, че има проблем с малките населени места.
#221 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има, как?!
#222 · speech
Йордан Иванов
Казваме, че не е лоша идеята той да бъде разрешен с вендинг машини, но няма гаранции. Няма гаранции за това, че тези машини ще бъдат в малките населени места. Няма гаранции за нещо друго – че с 4 фармацевти не можеш да разкриеш 400 машини. Това не е ли неравнопоставеност на пазара?
#223 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има гаранции, лъжеш!
#224 · speech
Йордан Иванов
Тези гаранции търсим между първо и второ четене.
#225 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Има, лъжеш.
#226 · speech
Йордан Иванов
Споделяме проблема. Няма смисъл всеки тук да излиза и да артикулира проблема такъв, какъвто ние го виждаме. Въпросът е друг – какви гаранции има за това, че в София няма да има 400 вендинг автомата с един фармацевт? И това не е ли неравнопоставеност на пазара? Благодаря Ви.
#227 · speech
Председател Йордан Цонев
Има ли втора реплика? Господин Йорданов, заповядайте за втора реплика.
#228 · speech
Георги Георгиев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Вземи да прочетеш Законопроекта и когато го разбереш, ще разговаряме.
#229 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Господин Събев, искам да ми отговорите в реплика каква е диагнозата на човек, който казва, че вижда някакъв проблем, споделя същия проблем, загрижен е за този проблем, но няма да реши този проблем.
#230 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Той не е психиатър.
#231 · speech
Тошко Йорданов
Интересува ме медицински каква е диагнозата на подобен човек.
#232 · speech
Цончо Ганев
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Шизофрения.
#233 · speech
Тошко Йорданов
Освен ПП, нали, имам предвид. (Смях.)
#234 · speech
Председател Йордан Цонев
Трета реплика има ли? Не виждам. Господин Събев, за дуплика? Заповядайте. (Реплика от народния представител Цончо Ганев.)
#235 · speech
Красимир Събев
ГЕРБ-СДС
Господин Председател, колеги! Ще започна отзад напред. Господин Йорданов, аз съм анестезиолог. При мен обикновено нещата са на живот и смърт. Стигне ли се до моето отделение, аз не мога да кажа…
#236 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
То и с ПП е така!
#237 · speech
Красимир Събев
…кой с какви отклонения е и кой как е с психиката си. Аз мога да кажа само, че пазарът в този случай – отговарям на колегата от ПП, пазарът в този случай мисля, че ще бъде в една пазарна икономика, в която ние се намираме, ще бъде разковничето в разпределението на тези вендинг машини. Може да има на всеки ъгъл в София, но аз настоявам в Борино, на 80 км от Смолян, да има поне една вендинг машина, за да могат хората, които живеят там, наистина в 22,00 ч. да си вземат аналгина, аспирина, за температурните състояния на детенце и наистина тези хора да кажат: да, това Народно събрание в края, Петдесетото, приеха един закон, който е за хората. Затова моят апел е: наистина, колеги от ПП, не се хващайте за думите, за идеите, които не са разумни за хората. Мога да Ви кажа, че народът много ясно ни е преценил кой иска да свърши нещо за хората и кой политизира нещата и търси някакъв наистина политически дивидент малко преди предстоящите избори. Така че дайте да гласуваме, да спрем с този диалог, монолог ли, не знам как да го кажа, за да можем да останем в историята, че нещо сме свършили в края на това Народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)
#238 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви, господин Събев. Колеги, с напомнянето, че има важни комисии днес следобед, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване. (Шум и реплики.) Искате изказване? Заповядайте.
#239 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Хайде, тежката артилерия.
#240 · speech
Александър Симидчиев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно всички дискусии, които имаше до момента, и отчетливо виждам две сюжетни линии. Една, която цели да оправи външните симптоми на даден проблем, и една, която цели да оправи системността, тоест причините за този проблем. Когато много хора се изказаха тук, че управлението на ПП-ДБ не е тръгнало да решава този проблем, това е тежко невярно. Имаме законодателство и програми, които са свързани с Националната здравноосигурителна каса, които вече започнаха да дават ефект.
#241 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Точно така.
#242 · speech
Александър Симидчиев
Разговарях с колегите от Националната здравноосигурителна каса, има разкрити аптеки в райони, в които преди това не е имало…
#243 · speech
Петър Петров
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Абсолютно!
#244 · speech
Александър Симидчиев
…точно поради това, че се прилага диференцирано заплащане за райони, които са отдалечени, тоест този проблем вече се решава по един начин, което е въпрос на време, и то не много голямо време, за да може да бъде решен пълноценно. Чух и колко много и често се смесват теми, например темата с достъпа до медикаменти, без да се специфицира дали това са медикаменти по предписание, или са медикаменти без лекарско предписание, като разликата е огромна. И именно в това е разковничето на притесненията – че всъщност, когато се говори по принцип за лекарства или за медикаменти, без да се специфицира дали те са по лекарско, или не по лекарско предписание, се създава възможност да се тълкува законът превратно и съответно на това да се отвори вратичка за неправилното му прилагане. И последната тема, по която много се говореше, беше за 24-часовата достъпност на аптеките, тоест 24-часови разположения на аптеките. Когато става въпрос за медикаменти, които са без лекарска прескрипция, някои от тях дори могат да се пазаруват и в обикновени магазини, и тогава въпросът е: такива магазини трябва ли да има на денонощен режим, или не? В колко от малките населени места има денонощни магазини, които да предлагат такива медикаменти? Когато говорим за медикаменти, които са по лекарска прескрипция, те трябва да бъдат предписани посред нощите, което значи, че човек трябва да е отишъл в спешно отделение, ако е животозастрашаващо състоянието, самият спешен пункт ще предложи тези медикаменти, за да може пациентът да бъде овладян. Значи от тази гледна точка – да, огромно улеснение е да има 24-часови аптеки, и те се разкриват или съществуват там, където има достатъчно много хора, които да ползват техните услуги. Административното генериране на такава възможност ще бъде толкова безуспешно, колкото административното генериране на каквато и да е друга противопазарна инициатива. От тази гледна точка аз лично, в лично качество, ще се въздържа от подкрепата, защото не виждам как този закон ще реши същностните проблеми. Пак казвам, започнахме да ги решаваме и вече ефектът е наличен и доказуем с това, което може всеки един от Вас да види от Здравноосигурителната каса. Бих подкрепил всякакви инициативи, свързани с технологиите, защото аз самият, когато предложих закона за отдалечен достъп до лекар, който е в подобен вариант, всички колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ реагираха срещу това, а всъщност двата проблема са почти идентични – просто едното е в областта на последващата лекарската интервенция дейност. И поради тази причина аз лично смятам, че каквото имахме да казваме, наистина казахме. И ако няма повече изказвания, да преминем към гласуване. Благодаря Ви.
#245 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви. Има ли реплики към това изказване? Господин Йорданов, заповядайте за реплика.
#246 · speech
Тошко Йорданов
ИТН
Знам, че всички искате да гласуваме и да тръгнем, само че не мога да се въздържа. Първо, ще се въздържа да разсъждавам за външните симптоми – човекът, който ни накара да ходим с маски, да се пазим от вирус, който минава през маската като през ограда два метра от желязо до желязо. Така че тази част ще я забравя. Този ковид тероризъм, който Вие наложихте – също. Сега, тук през цялото време става дума за лекарства, които не се изписват с рецепти, и Вие излизате нагло и започвате да говорите как щяло да има контрол за лекарства с рецепти! Ами нагло е! В Закона става дума за лекарства, които се изписват без рецепти.
#247 · speech
Председател Йордан Цонев
Втора реплика има ли? Заповядайте, господин Гаджев.
#248 · speech
Христо Гаджев
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Симидчиев, аз бих искал по-скоро да ми обясните, тъй като не съм специалист в сферата и със сигурност не разбирам голяма част от дебата, защото и в момента има вендинг машини, които работят денонощно и продават лекарства, които са аспирини, нурофени и така нататък. И в момента си съществуват и са си легални, и ги има в аптеките. И не мога да разбера къде е проблемът примерно в населените места, където наистина няма възможност за физическа аптека, да няма възможност да има такъв тип машина, която да ги продава, така както ги има включително до „Пирогов“. Има денонощни аптеки, има и неденонощни аптеки, има и вендинг машина, от която може да се купят лекарства, независимо че са без рецепта – за обща употреба, когато се наложи. От тази гледна точка мисля, че не би трябвало да има проблем, тъй като този модел си съществува и в момента. Благодаря.
#249 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря, господин Гаджев. Трета реплика? Не виждам. Доктор Симидчиев, искате ли дуплика? Заповядайте.
#250 · speech
Александър Симидчиев
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На господин Тошко Йорданов – господин Йорданов, България е на първо място в Европа и на второ място в света по смъртност от ковид. Причината не е заради отвратителната медицинска система.
#251 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Как не те е срам? Хиляди хора убихте!
#252 · speech
Александър Симидчиев
Тука мога да Ви дам колкото искате данни – научни, публикувани, включително такива, които са международни, тоест няма никакво вътрешно отношение. По отношение на това какъв е проблемът. Проблемът е в това, че вендинг машините са добро решение тогава, когато нямаме това, за което говореше доцент Иванов – пирамидалната структура със свързаността на аптеките, защото те могат да направят вендинг верига, която изцяло да изтласка от пазара останалите участници.
#253 · speech
Костадин Костадинов
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Защо тогава говориш глупости?
#254 · speech
Александър Симидчиев
Това е истинският проблем и затова, когато се създаде такъв юридически прецедент, е половин стъпка от това той да мине още една стъпка по-нататък, защото вече има такъв и в резултат на това ще се получи тежко дебалансиране на фармацевтичния пазар. Благодаря Ви.
#255 · speech
Председател Йордан Цонев
Благодаря Ви. Не виждам други изказвания. Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване на Законопроекта. Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 50-454-01-34, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. Гласували 153 народни представители: за 119, против 12 и въздържали се 22. Законопроектът е приет на първо четене. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаеми колеги, с това дневният ред приключи. Ще Ви направя съобщение за парламентарния контрол на 13 септември 2024 г. – петък, по чл. 92 – 104 от Правилника: 1. Служебният министър-председател на Република България Димитър Главчев ще отговори на три въпроса от народните представители Атанас Атанасов, Рая Иванова и Джевдет Чакъров, Джейхан Ибрямов, Рамадан Аталай, Валентин Тончев и Левент Мимиш (Реплики.) И утре сутринта може да я направите. Закрих дискусията. Чета съобщенията. Няма нищо фатално. 2. Министърът на образованието и науката Галин Цоков ще отговори на десет въпроса от народните представители Елисавета Белобрадова, Йорданка Фандъкова, Иван Петков, Петър Петров – два въпроса; Звезделина Каравелова и Борис Аладжов, Ивайло Попов, Емил Янков, Ангел Георгиев, Кръстьо Врачев и Димитър Гюрев, Петя Цанкова и Виолета Кърпачева. 3. Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов ще отговори на три въпроса от народните представители Елисавета Белобрадова, Петър Петров и Петя Цанкова. 4. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова-Касабова ще отговори на 13 въпроса от народните представители: Иван Белчев – два въпроса; Николай Нанков – два въпроса; Димитър Николов, Елисавета Белобрадова – два въпроса; Петър Петров, Селим Али, Ешереф Ешереф и Фатме Рамадан – два въпроса; Неждет Шабан, Селим Али и Фатме Рамадан, Любен Иванов и на едно питане от народния представител Николай Нанков. 5. Служебният министър на правосъдието Мария Павлова ще отговори на два въпроса от народните представители Стоян Таслаков и Кристина Петкова. 6. Служебният министър на здравеопазването Галя Кондева Мънкова ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Петров. 7. Служебният министър на земеделието и храните Георги Тахов ще отговори на три въпроса от народните представители Петър Петров, Рая Иванова и Стоян Таслаков. 8. Служебният министър на младежта и спорта Георги Глушков ще отговори на два въпроса от народния представител Кристина Петкова. На основание чл. 93, ал. 3 от Правилника поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва служебният заместник министър-председател и служебен министър на финансите Людмила Петкова. На основание чл. 93, ал. 3 и чл. 98, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров, служебният министър на външните работи Иван Кондов, служебният министър на енергетиката Владимир Малинов. Следващото заседание е утре – 13 септември, петък, от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.) (Закрито в 14,16 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председатели: Росица Кирова Йордан Цонев Секретари: Небие Кабак Станислав Богдански