2. Стенограма и изказвания
Фокус по говорител: ivaylo-valentinov-shotev
· намерени изказвания: 3
#1 · speech
Добър ден, колеги! Регистрирани 182 народни представители, има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Колеги, на основание чл. 47, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи в програмата за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Проекти на решения за осигуряването на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица. Вносители – Бойко Борисов и група народни представители, от 18 юли 2024 г.; и Венко Сабрутев и група народни представители, от същата дата, като предлагам да стане точка първа за днешното заседание на 19 юли 2024 г. и следващите точки да се преномерират. Моля, режим на гласуване. Гласували 190 народни представители: за 190, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме именно към тази точка първа: ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО НА СРЕДСТВА ОТ БЮДЖЕТА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ПОЖАРИТЕ ЛИЦА. Моля от Комисията по бюджет и финанси да заповядате да представите Доклада. Имате думата, господин Байрам.
#2 · speech
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на решение относно осигуряването на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, № 50-454-02-40, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 18 юли 2024 г. и Проект на решение относно осигуряването на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, № 50-454-02-41, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители на 18 юли 2024 г. На извънредно заседание, проведено на 18 юли 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочените проекти на решения. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, и Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините“. Проектите на решения се отнасят до създалата се критична ситуация, свързана с възникналите в страната пожари и нанесените материални щети. В този смисъл следва да бъдат предприети незабавни мерки от страна на правителството за осигуряване на необходимите финансови средства от бюджета с цел подпомагане на пострадалите лица. С проектите на решения Министерският съвет се задължава ежеседмично да информира Народното събрание за предприетите действия. Комисията по бюджет и финанси с 21 гласа „за“, без „против" и „въздържал се“ прие по принцип Проект на решение относно осигуряването на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, № 50-454-02-40, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 18 юли 2024 г. Комисията по бюджет и финанси с 21 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ прие по принцип Проект на решение относно осигуряването на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, № 50-454-02-41, внесен от Венко Сабрутев и група народни представители на 18 юли 2024 г. Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по бюджет и финанси с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение: Проект! РЕШЕНИЕ за предприемане на мерки за ликвидиране на пожарите, осигуряване на бюджетни средства за подпомагане на пострадалите от пожарите лица, както и за закупуване на необходимите средства за борба с пожарите Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
#3 · speech
Реши
1. Задължава Министерския съвет незабавно да предприеме необходимите действия за осигуряване на средства от бюджета за подпомагане на пострадалите от пожарите лица. 2. Задължава Министерския съвет ежеседмично да информира Народното събрание за предприетите действия. 3. Задължава Министерския съвет да предприеме необходимите действия по планиране и финансиране за закупуване на специализирана летателна техника за гасене на пожари за нуждите на Министерството на вътрешните работи. 4. Задължава Министерския съвет да изготви и внесе в Народното събрание доклад за предприетите действия за усвояване на отпуснатите през месец февруари 2024 г. средства от Оперативна програма „Околна среда“ в размер на 170 млн. лв. за закупуване на противопожарна техника и оборудване за превенция и справяне с горските пожари.“ Благодаря Ви.
#4 · speech
Благодаря Ви, господин Байрам. Откривам разискванията. Колеги, имате думата за изказвания. Заповядайте, господин Димитров.
#5 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Има смисъл хората да чуят как ще става компенсирането на пострадалите от пожарите и механизмът, който се разбрахме да бъде приложен заедно с Министерството на финансите, е да подават заявления към съответната община. Тоест хората, които искат компенсации, трябва да подадат към съответната община, към съответния кмет заявление. Те ще бъдат обобщени и ще бъдат предоставени на Министерството на финансите – това е механизмът за получаване на компенсации. Обещанието и ангажиментът на Народното събрание и на Министерството на финансите е всички да бъдат компенсирани. Тоест всички лица, които са претърпели лични вреди и техните къщи са пострадали, да получат компенсации по този механизъм. Добре е това да се чуе днес и хората да знаят какво точно трябва да направят. Трябва да се обърнат към съответния кмет и съответната община. И на последно място, уважаеми колеги, не трябва да пропускаме и факта, че по време на кабинета Денков 170 млн. лв. са отпуснати за закупуване на модерни пожарни. И наш ангажимент – на Народното събрание, е да проследим тези процедури да стигнат докрай и модерната техника, модерното оборудване, модерните пожарни да бъдат осигурени.
#6 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Има ли реплики към изказването на господин Димитров? Не виждам. Госпожо Петкова, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
#7 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера на заседанието на Комисията по бюджет и финанси обсъждахме процедурата, по която ще бъдат предоставени средства на пострадалите от природните бедствия – пожарите, както и възможните източници на финансиране. Министерството на финансите разработва в момента Проект на решение, към което ще има програма, включваща процедурата как ще бъдат предоставени средствата, които се предоставят от Междуведомствената комисия за бедствия и аварии. Има много добра работеща процедура, която е позната и на общините – ще се ползва същата процедура, за да е по-лесно, но ще бъде подробно разписана, за да знаят и хората, и кметовете на общините какво трябва да направят. Подготвяме и писма до кметовете на всички общини с указания и идеята е всяка седмица – седмично, да се обобщават исканията, да се предоставят от общините на Министерството на финансите и Министерството на финансите да предоставя необходимите средства. Благодаря.
#8 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова. За изказване Иван Иванов и след него Калоян Методиев.
#9 · speech
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Ние приветстваме това решение, което днес ще се вземе, макар и закъсняло, защото ситуацията с пожарите не е от вчера, не е от днес. Последната година-две виждаме, че климатичните промени довеждат до такива неприятни, изключително опасни за здравето и живота на хората събития като горски пожари, които после прерастват в изгаряне на почти цели населени места. Подходът, който има сега, е добър – има консенсус между политическите сили в тази посока. Надявам се това по някакъв начин да се пренесе и в работата на парламента, но това зависи от това кой колко ще преодолее и вътрешнополитическия егоизъм, който имат, и фокусирането в партиите. Това е отделна тема. Приветствам, че приемате нашето предложение да влезе в текста на решение за закупуването на специализирана летателна техника за гасене на пожари, защото на всеки му е ясно – или на тези, на които не е, че горски пожар без специализираната техника, която гаси по въздуха с вода, няма как да бъдат угасени тези горски пожари, особено в иглолистни гори, които са буквално като буре с барут в тези сухи времена. Аз апелирам към Министерския съвет, към Министерството на финансите тези разчети, които трябва да се направят – какви средства са необходими за закупуване на подобна техника, да бъдат направени час по-скоро, включително ако имат и виждане, че Законът за обществените поръчки трябва да се измени в тази посока, за да може да се закупят по-бързо, за да нямаме ситуации, в които се забавя този процес, защото някоя и друга фирма обжалва. Хората спешно се нуждаят подобна техника да бъде налице – на разположение на Министерството на вътрешните работи, за да имаме по-бърза, по-адекватна реакция от страна на изпълнителната власт при такива мащабни горски пожари. Защото на всички е ясно, че наличната техника в Министерството на отбраната няма как да поеме капацитета на всички тези пожари, така че възможността, която сега даваме с подобно решение, мисля, че се приветства от всички. Благодаря.
#10 · speech
Благодаря Ви, господин Иванов. Има ли реплики към изказването? Не виждам. Господин Калоян Методиев, заповядайте за изказване.
#11 · speech
Нечленуващ в ПГ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, днес правим точно един месец откакто сме конституирани като Народно събрание – 50-о поред, исторически като най-нацепеното, най-разделеното в съвременната история, със заложени бомби, които ще продължат този процес. Но днес за първи път, откакто сме конституирани, гласуваме 190 човека „за“. Досега винаги, дори при съставянето на комисиите – „против“, „въздържали се“, бяхме шарени. Това е сигнална лампа за нещата, които могат да ни събират. Пожарите в страната, животът на хората, здравето им трябва да са наш приоритет. Дори аз гласувах за Проекта на решение от страна на ГЕРБ. Не подкрепям ГЕРБ в случая, подкрепям предложението наистина да сме полезни, да сме заедно и да може… Независимите не участваме в комисиите, както знаете, 39 човека, но мисълта ми е нека най-важното нещо, което да направим в случая като Народно събрание – първо, че се обединихме около интереса на хората, второ, да дадем контрол за скоростта. Защото в последните години винаги и всякога при такива бедствия – знаете, в Карлово още хората живеят във фургони, парите не стигат, някъде се загубват по трасето – в бюрокрация, в смяна на правителства, в междуинституционални кавги. Нашата роля като парламент – и тук се надявам да сме обединени и да не го забравим днес, след като минат новините, че сме се обединили около това да осигурим финансиране на проблема и на хората – е да притискаме изпълнителната власт, колкото и живот да ни остава като парламент, да даваме скорост, за да може тази помощ наистина да стигне, а не да отметнем някаква дейност, както се случи с помощта за наводнения, за други пожари и за други бедствия. Това ми е молбата към народните представители – да запазим това темпо и това единство по отношение на крайния резултат. Защото без краен резултат цялото упражнение, което правим, ще е един див популизъм. Благодаря Ви.
#12 · speech
Благодаря Ви, господин Методиев. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте.
#13 · speech
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ясно е, че днес ще има пълно единство и ние ще гласуваме сума. Наистина е необходима техника от въздуха, високопроходима, тежка и така нататък. Но проблемът се повтаря всяка година. Този проблем ще съществува и догодина и пак ще трябват трансформации, и пак ще се искат финансови средства. Аз онзи ден се изказах – може би не успях много добре да артикулирам, но трябва заедно с осигуряването на финансови средства, с планирането, да се види за в бъдеще, че този проблем е преди всичко структурен в управлението на държавата по отношение на институциите. През 2011 г. беше ликвидирана „Гражданска защита“ – мощна, силна организация, сведена до една част от една главна дирекция в Министерството на вътрешните работи – „Пожарна безопасност“. И ако пожарната е развита в Министерството на вътрешните работи и тя винаги е била в Министерството на вътрешните работи, то „Гражданска защита“ няма сили и средства. По телевизията се показват няколко машини, няколко облечени човека, но реално тя няма сили и средства. Също така има няколко отряда доброволци, но ние виждаме доброволците с какво работят. Има Съвет по сигурността – тук е господин Атанасов, колко пъти е говорил по този въпрос. Пак се събират министри, има един малък секретариат – нищо не могат да решат. Имаме Министерство на иновациите – аз съм свидетел в Комисията по отбрана, когато говорихме за лицензи за самолетите, за производство в България – нямат позиция, а нямаме Министерство на извънредните ситуации. Структурно в държавата няма Министерство на бедствията и авариите, нямаме по вертикала примерно, както споменах и миналия път, държавна комисия с вицепремиер, който по вертикала и по хоризонтала да може не само да координира, но тук е и планирането, опознаването на картината и вземането на целесъобразни решения. Иначе според мен всяка година едно и също и камбаната ще бие в село Воден. Благодаря.
#14 · speech
Благодаря Ви, господин Александров. Има ли реплики към това изказване? Не виждам. Други изказвания, колеги? Има ли желаещи? Не виждам. Закривам разискванията. Колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение така, както е предложен от Комисията. Гласували 199 народни представители: за 199, против няма, въздържали се няма. Предложението е прието.
#15 · speech
ДПС, от място
Прегласуване!
#16 · speech
Прегласуване по искане на господин Халил Летифов. Моля, режим на прегласуване. Гласували 201 народни представители: за 201, против няма, въздържали се няма. Предложението е прието. С това първа точка е изчерпана. Благодарим Ви, госпожо Петкова, за участието в днешното заседание. Преминаваме към следващата точка, а именно: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ И НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА АТАНАС ЗАПРЯНОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СПОРАЗУМЕНИЕТО, ОБСЪЖДАНО ОТ МИНИСТРИТЕ НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, РУМЪНИЯ И ГЪРЦИЯ, НАРИЧАНО „ВОЕНЕН ШЕНГЕН“ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА НА НАТОВСКА ВОЕННА ТЕХНИКА И ВЪОРЪЖЕНИЕ В ПОСОКА КЪМ РУМЪНИЯ. ИМА ЛИ ПОЕТИ АНГАЖИМЕНТИ НА СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО ВЪВ ВАШИНГТОН ОТ БЪЛГАРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ? Има постъпило уведомление от служебния министър-председател господин Главчев, че няма да може да присъства, но вчера обсъдихме на Председателския съвет, че на всички въпроси може да даде отговор господин Запрянов. От вносителите – заповядайте да направите изложение.
#17 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, господин Министър! Вече повече от две години конфликтът, съпровождащ разпада на украинската държавност, се намира в най-горещата си и кръвопролитна фаза. Както във всеки конфликт, интереси имат не само воюващите страни, но и редица други, оставащи прикрити или полуприкрити. Може да се разберат усилията на държави като Полша – имат голяма обща граница. Тя има вековни претенции към западните области на Украйна. Тези земи в продължение на столетия са влизали в състава на полската държава. В много райони поляците традиционно живеят компактно. Миналата седмица – на 11 и 12 юли, се навърши годишнина от Волинската „Кървава неделя“. Украинската въстаническа армия УПА през цялата 1943 г. извършва етническо прочистване в тези области. Това и според съвременните норми на международното право е геноцид и престъпление срещу човечеството. В полското общество е залегнало дълбоко чувство на несправедливост и национално унижение, за което поколения поляци искат реванш. Тези земи са бурето с барут на Източна Европа. Но освен в състава на полската държава, част от територията на Западна Украйна е влизала в състава и на други държави, които имат и до ден днешен свои малцинствени групи, компактно живеещи там. Унгария има свое малцинство, Словакия също има своите претенции, които не афишира толкова шумно. Нашата съседка Румъния също има свое малцинство и издига претенции за Черновитска и Одеска област, дори и в румънския парламент беше поставен този въпрос. Всички западни и южни съседи на Украйна имат претенции към нея. Затова е и обяснимо, когато търсят повод, да се групират около границите й и възможност да ги преминат. Всеизвестни са фактите, че повече от година полски и румънски наемници, служещи в частни военни компании, се бият на фронта на украинска страна. От държавническа гледна точка те си имат обяснения – когато украинската държавност се разпада, те искат да си запазят дял от нея за себе си и отсега се опитват да държат настрана конкуренцията. Тук възниква въпросът към българската държава. За разлика от гореизброените държави, България няма обща граница с Украйна, но България има компактно живееща общност в Бесарабия и Таврия, Одеска, Николаевска и Херсонска област. България през цялото това време, повече от две години, не раздаде гражданство на нашите сънародници там и не ги опази от мобилизация във въоръжените сили на Украйна, както постъпват другите държави, имащи там свои национални общности. България не дава статут на бежанци на българите, живеещи в Украйна. Не им дава гражданство, но дава такова на украинците. Когато Румъния и Полша мислят за далечна Украйна и отправят териториални претенции на база своите малцинства, България не поставя въпроса за автономията на районите, в които живеят българи. България си опразва складовете от боеприпаси и военна техника и улеснява достъпа на други държави до тези земи, като подкрепя и насърчава действията и претенциите им, забравяйки своя интерес. България е готова да формализира и улесни действията на Румъния по проникване и контрол на територията и акваторията на Украйна. Спомняте си за дългогодишния спор около териториалните води в делтата на река Дунав и Змийския остров. Сега България, влизайки в състава на Черноморската минна група, съдейства на Румъния, подсигурявайки тила й да закрепи претенциите си в Черно море. Създава се общо командване с Румъния. Друга стъпка в това направление е формално поетият ангажимент към така наречения военен Шенген на НАТО. Виждаме как нашата съседка с дипломатически и военни средства намира поддръжка за претенциите си, които влизат в противоречие с българския национален интерес. Според изявление на гръцкия военен министър Никос Дендиас в социалната мрежа Х: „Заедно с моите български и румънски колеги Атанас Запрянов и Анджел Тълвар подписахме писмо за намерения днес в кулоарите на Срещата на върха на НАТО във Вашингтон за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност. По мое предложение през есента ще имаме тристранна среща в Александруполис, за да обсъдим изпълнението на предвидените действия“. Публикацията е съпътстваща с фотографии, такива излязоха и в българския военен ежеседмичник „Българска армия“. Формално това се представя като свободна връзка за преместване на военна техника и въоръжение от беломорските пристанища на Гърция през българската територия до пристанищата на Румъния на Черно море и на река Дунав, но на дунавския бряг срещу Румъния се намират украинските пристанища Рени, Килия и Измаил. Същите по време на Втората световна война бяха завладени от Румъния и присъединени към Транснистрия. Планът за Транснистрия бе официално огласен в румънския парламент. Да припомня, че в тези градове живеят и българи. Българи живеят и в Молдова, към която Румъния също има претенции. Според публикуваните карти обаче военният Шенген не е само до пристанищата, а минава през централната част на Румъния, през Карпатите към Буковина – друга територия на Украйна, към която Румъния също има претенции. Оказва, че българското Военно министерство съдейства за изграждането на инфраструктура в помощ на румънските претенции и насърчава подготвената експанзия. Да припомним, че границите там са установени след края на Втората световна война и са международно признати. Какви ангажименти е поела България по Споразумението, наречено „Военен Шенген“? И кога България ще постави въпроса за автономията и правата на българите в Република Украйна? (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#18 · speech
Благодаря Ви, господин Първанов. Господин Министър, имате думата в рамките на 10 минути да изложите информация по поставените въпроси.
#19 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! В отговор на питане от народни представители относно поетите от Република България ангажименти по време на Срещата на върха във Вашингтон, свързани с изграждането на хармонизиран коридор за военна мобилност, първо бих искал да подчертая, че членството ни в НАТО е основен гарант за териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на държавата. Успешното изпълнение на плановете на НАТО за възпиране и отбрана наред с останалите фактори зависи от съществуващата вече мирновременна национална инфраструктура и предварително съгласувани транспортни процедури между отделните съюзници. Във връзка с това придвижването на товари и персонал следва да бъде осигурено чрез хармонизиране още в мирно време на условията за използване на определените в отбранителните планове коридори за развръщане на силите. Като основни фактори, затрудняващи придвижването на личен състав и техника в Европа, могат да се посочат сложните и различни национални правила за преминаване на границите, условията за обмен на информация, включително защитена среда, липсата на или недостатъчно развитата транспортна инфраструктура, в това число координацията за нейното използване, и други. Необходимо е да се отбележи, че трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) е ключов елемент, инструмент за планиране и развитие на съгласувана, ефикасна, мултимодална и висококачествена транспортна инфраструктура в целия Европейски съюз. Мрежата включва железопътни линии, морски пътища и пристанища, свързващи градски възли, летища и терминали. През последните години България интензивно работи за развитието на транспортната си инфраструктура и е важно страната ни да остане активна с конкретни предложения и действия за по-нататъшно изграждане. Военната мобилност като инициатива на Европейския съюз, подчертавам – на Европейския съюз, не на НАТО, има за цел да осигури бързото придвижване на военни подразделения и техника както в мирно време, така и по време на кризи и конфликти през всички видове транспорт и във всички стратегически направления. Тя се явява приоритет и основно направление за сътрудничеството между НАТО и Европейския съюз и се реализира под егидата на Европейската агенция за отбрана, като се използва и от Механизма за свързване на Европа (MCE) 2021 – 2027. Механизмът е ключов инструмент на Европейския съюз, който работи чрез целенасочени инвестиции в транспортната инфраструктура на Съюза. Бюджетът за MCE в сектор „Транспорт“ за периода 2021 – 2027 г. е 25,81 млрд. евро, в това число 11,29 млрд. евро за кохезионните държави и 1,69 млрд. евро за финансиране на проекти за транспортната инфраструктура с двойно предназначение, за която говорим тук, така нареченият бюджет по военна мобилност. Финансирането на проекти от страна на Европейската комисия е до 50%, като може да достигне до 85% за страните по кохезионната политика на Европейския съюз. Останалото финансиране се осигурява от държавите членки, предложили проектите. По различните дейности България участва в няколко програми и проекти, насочени към подобряване на военната ни мобилност, като през миналата година Министерството на транспорта и съобщенията, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Държавното предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ след предварителна координация с МО кандидатстваха с проектни предложения по третата покана от пакет „Военна мобилност“ на Механизма за свързване на Европа за изграждане, развитие и модернизиране на участъци и обекти от транспортната ни инфраструктура. Това значи, че при одобряване тези участъци ще бъдат финансирани от Европейските фондове. Всички проектни предложения са едновременно част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), както казах, и се отнасят до отсечки и обекти от националната транспортна инфраструктура, които са част от коридорите, от участъците, заявени от Република България като необходими за ползване за военни цели в ревизираните и утвърдени от Съвета на Европейския съюз военни изисквания за военна мобилност във и извън рамките на Европейския съюз. Проектните предложения съответстват и на новите изисквания в плановете на НАТО към Република България като страна домакин по отношение на транспортни коридори и друга транспортна инфраструктура, необходима за развръщане на силите на Алианса, за усилване на предното присъствие и потенциала за възпиране и отбрана. Тоест това, което правим по линия на Европейския съюз по отношение на транспортната свързаност и военната мобилност с европейски средства, се припознава от НАТО като полезно за колективната отбрана и се включва в планирането на НАТО за колективна отбрана, включително и за България. В продължение на нашите усилия за гарантиране на националните ни интереси и за създаване на условия за подобряване на свързаността Република България, Република Гърция и Румъния инициираха процес за изграждане на хармонизиран коридор за военна мобилност в рамките на трансевропейската транспортна мрежа. С Решение на Министерския съвет № 483 от 4 юли 2024 г. бях упълномощен да подпиша предварително координиран между трите страни проект на писмо за намерение. В резултат по време на срещата на държавните и правителствените ръководители на страните – членки на НАТО, във Вашингтон подписахме заедно с министрите на отбраната на Румъния и Гърция този меморандум. Съгласно Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. подписаното писмо за намерение няма статут на международен договор и представлява правно необвързващ документ, който има за цел да изрази готовността на трите държави да работят за реализиране на намерението им да си сътрудничат за създаване на хармонизиран коридор за военна мобилност с цел подобряване на взаимодействието между тях и при придвижване на военните подразделения и оборудване. В заключение, бих искал да отбележа, че работата по изграждане на хармонизиран коридор за военна мобилност между Република България, Република Гърция и Румъния се отнася до усъвършенстване на елементи от националната ни транспортна инфраструктура и процедури, което не само ще улесни придвижването на личен състав и техника и ще повиши нивото на колективната отбрана в региона, но ще доведе до допълнителни икономически ползи в резултат на насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността. Ако мога да обобщя – за да бъде легитимен един проект по военната мобилност и да се финансира от Европейския съюз, министерствата на отбраната на България, Румъния и Гърция трябва да потвърдят, че той има принос и към военната мобилност, тогава ще има финансиране. Тоест водещо в изграждането на тази инфраструктура не е Министерството на отбраната – тя има национално значение, и усилията на трите министерства на отбраната са да координираме тези обекти, които искаме да бъдат финансирани целево от Европейските фондове. Благодаря.
#20 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към първия кръг въпроси. От ГЕРБ-СДС има ли въпрос? Няма. От парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Михалев.
#21 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, оценявам дейността на Вашето ведомство в сферата на военната мобилност и благодаря за предоставената информация. Очевидно живеем във времена, в които всяка тема, свързана с емоционалните ни интереси или със сигурността ни, става обект на прицел на хибридната война, водена на нашата територия. Това е война за завладяване на умовете и съзнанието на хората, чиято основна цел е да дестабилизира адекватността на поведението и реакциите им. За съжаление, тази война се води и с инструментите на парламентарната демокрация. В тази връзка бихте ли адресирали в по-широк контекст какви са ползите за българските граждани и как е защитен националният ни интерес с участието на страната ни в инициативите по военната мобилност? Благодаря Ви.
#22 · speech
Благодаря Ви, господин Михалев. Господин Запрянов, имате думата за отговор.
#23 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, господин Михалев. Точно така, става въпрос за ползите за България от реализирането на проектите по военната мобилност. Както казах в моето изложение, за тази цел има 1,69 милиарда, заделени от Европейската комисия. И тези проекти, които ние вече сме заявили – а те са реални, например един от проектите е вторият мост на река Дунав и той е заявен за европейско финансиране, има и други проекти, които са съгласувани с Агенция „Пътна инфраструктура“ – именно те ще допринесат за повишаване на транспортните възможности във функционирането на нашата икономика. Пак искам да повторя – тук са водещи икономическите интереси на държавите, допълнени с ползата от тази инфраструктура за военните превози и транспортирането на войски. Тъй като стана дума, господин Първанов, за военен Шенген, нека да разделим нещата на две. Военният Шенген не касае транспортната инфраструктура, която се изгражда и ще се финансира от Европейския съюз. Тя касае граничните процедури при преминаването на съюзни войски през нашата територия и облекчаването на тези гранични и митнически процедури. Това се решава с промени в националното ни законодателство, които са направени. По отношение на транспортните коридори – това вече, както казах, е инфраструктурно изграждане и модернизация на железопътни линии, транспортни артерии от направление Кулата – Видин, направление Александруполис – Русе, Александруполис – Силистра. Така че това са пътища. Освен това има включени проекти от жп изграждането. Затова казах, че то е едно правителствено усилие, в което участва Министерството на отбраната, но водещи са Агенция „Пътна инфраструктура“, държавните железници, тоест приоритет има индустриалната полза, но ние, военните, трябва да зададем параметрите за мостовете, за пътищата, които да бъдат отчетени при проектирането на тези транспортни и жп коридори, които да могат да поемат превоза и на войски, и тонажи за отбраната. Благодаря.
#24 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ? Заповядайте за Вашия въпрос.
#25 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, в голяма част вече отговорихте на някои от нашите въпроси, но аз искам да насоча Вашето внимание към факта, че Вие току-що споменахте, че това са милиард и 680 милиона, ако не се лъжа, които обаче са както за Гърция, така и за Румъния и за България. При изграждането, разбира се, на ефективно, скоростно трасе от пристанищата Солун и Александруполис до строящата се в момента най-голяма натовска база в Европа – тук говорим за изграждане на допълнителна инфраструктура, а само скоростната отсечка София – Ихтиман е над милиард и 400 милиона. Искаме да знаем каква точно допълнителна инфраструктура – железопътна или магистрали – ще бъде изградена, как тя ще свързва гръцките пристанища с Русе, да кажем? Тук говорим за един грандиозен проект като втори мост между Русе и Гюргево. Ако всичко това не може да бъде финансирано от Европейските фондове, ще бъде ли натоварен бюджетът на България, с колко? Ще бъде ли финансиран от фондове на НАТО, с колко? Ще бъдем ли компенсирани за сметка на вноските, които правим като страна – членка на НАТО? И също така искам да бъдете по-конкретен в отговора си: как точно този меморандум ще допринесе като икономически ползи за България? Благодаря Ви.
#26 · speech
Благодаря Ви. Господин Запрянов, заповядайте да отговорите.
#27 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря, госпожо Председател. Ще започна отзад напред. Нашият меморандум, ще повторя още един път, е координация между министерствата на отбраната на трите страни, която координация да убеди Европейската комисия, че инфраструктурните проекти имат полза и могат да бъдат ползвани от военната мобилност, за да бъдат легитимни за финансиране със средствата, за които стана дума. Тоест ако АПИ кандидатства за изграждане на определен участък от пътната ни инфраструктура, нашето Министерство на отбраната трябва да потвърди, координирано със съседните ни държави, че това е част от военната мобилност, за да може националното ни предложение от АПИ да бъде легитимно и да бъде финансирано. По отношение на конкретиката още е много рано да Ви дам много конкретни данни. Това биха могли да го направят повече колегите от Транспортното министерство, от Агенцията за железопътните участъци, от Агенция „Пътна инфраструктура“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Мога обаче да Ви кажа, че проектите включват, както казах, предпроектното проучване на втория мост на река Дунав при Русе – Гюргево, проектно предложение на Министерството на транспорта – одобрено е вече за финансиране. Има предложение за автомагистралата, както Вие отбелязахте, Русе – Велико Търново, в участъка от Бяла до Велико Търново. Има предложение за удвояване електрификацията на железопътния участък Козарево – Прилеп и други такива проекти, които са конкретни от конкретната ни пътна и железопътна инфраструктура. Така че това не е в Министерството на отбраната водеща роля. Моята роля е да подкрепя Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на транспорта, националното правителство, че това, което ще изграждаме, ще допринася и за мобилността, и за превозването на войски, за да можем да бъдем легитимни за финансиране. Благодаря.
#28 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От Движението за права и свободи – заповядайте за въпрос.
#29 · speech
ДПС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На срещата на НАТО във Вашингтон беше подписано споразумение с министрите на Румъния и Гърция за оптимизиране на транспортните коридори между трите страни. Въпросът ми към Вас е: на срещата беше ли обсъждано изграждане на магистралите Маказа – Русе и Александруполис – Констанца? Искам да допълня, че изграждането на магистрала Маказа – Русе е част от трансграничен коридор № 9. Като народен представител от избирателен район Кърджали това означава изграждане на околовръстен път в град Кърджали, а също така изграждане на мостово съоръжение на река Дунав. Благодаря Ви.
#30 · speech
И аз Ви благодаря. Заповядайте, господин Министър, да отговорите.
#31 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. На срещата на високо равнище не се дискутират конкретни проекти. Вие говорите за един конкретен проект, който – да, обаче е включен като коридор от военната мобилност, припознат е от Гърция, България и Румъния като необходимост за изграждане на тази връзка Маказа – Русе като магистрала. Благодаря.
#32 · speech
Благодаря Ви за отговора. От „БСП за България“ – господин Зафиров, заповядайте да зададете въпрос.
#33 · speech
БСП за България
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, по отношение на военната мобилност – мисля, стана ясно в отговора за инфраструктурата. А може ли да обясните тези законодателни промени, които смятате да предложите по отношение облекчаване на преминаването на съюзнически войски, в какво точно се изразяват? И казахте, че ще има и митнически такива, това би ли довело до някакви евентуални щети за фиска? Благодаря Ви.
#34 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. Господин Министър, имате думата.
#35 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще бъда кратък. Съществуващото законодателство удовлетворява преминаването на съюзнически войски през нашата територия, то вече е факт и извършените досега промени в законодателството бяха в тази посока. Няма да се нуждаем от допълнителни промени. Благодаря.
#36 · speech
И аз Ви благодаря. От „Има Такъв Народ“ – господин Александров, заповядайте.
#37 · speech
ИТН
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние научихме почти след приключването на срещата за това подписано писмо за намерение. В самото начало Вие бяхте тук на закрито заседание – не беше лошо все пак, след като дискутирахме позицията на България, да бъдем, можеше да бъдем запознати все пак с това преди всичко политическо съгласие, което Вие добре обяснихте и което няма обвързващ характер на договор. Тепърва трябва да се работи по тези споразумения. Аз няма да Ви питам за опростяването на процедурите, които се отнасят до по-бързото и безпрепятствено преминаване, още повече че ние имаме закон за преминаване на съюзнически и други сили през територията на страната, но явно е, че и там има какво да се направи. Същественият въпрос е реализацията на заявената свързаност на пътната инфраструктура, защото ние имаме история по този въпрос – това са срещите на министрите на България, Румъния и Гърция, че дори и Сърбия, още от 2018 г., последната беше в Евксиноград. Мисля, че повечето знаят. Освен това ние имаме и национален план от 2021 г. за военната мобилност, който също третира такива въпроси и там водещо е Министерството на отбраната, но разбира се, и други министерства. Вие много добре обяснихте всичко за тези 1 млрд. и 690 млн. лв. за двойната употреба на транспортните проекти на Европейския съюз, но все пак става дума в момента за подписано писмо за намеренията между държави – членки на НАТО. И в този смисъл моят въпрос е: само за пътната инфраструктура ли става дума, както обяснихте за тези европейски коридори, които по линия на Европейския съюз на 93% военната мобилност съвпада с тези европейски коридори, конкретно за север – юг, или става дума и за друга инфраструктура, специално на НАТО? И ако става дума за друга инфраструктура, в този стратегически контекст на Югоизточна Европа все пак има четири натовски държави. Може ли с няколко думи да обясните има ли и други елементи, които са елемент от инфраструктурата на НАТО? Благодаря.
#38 · speech
Благодаря Ви, господин Александров, за въпроса. Господин Министър, имате думата.
#39 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Александров, по отношение на подписването на трите меморандума Министерският съвет взе публично решение и ме оторизира. Това не е някаква тайна дейност. Вие знаете, че за да подпише един министър на отбраната, трябва да има оторизация, така че по отношение на меморандума за мобилността, който подписахме, е по отношение на меморандума за коридор № 8 – за него Вие не питате, за свързаността през Италия, Албания, Република Северна Македония и Черно море. И третият документ, разбира се, това е регионалното командване на силите за специални операции, което обаче вече не е меморандум за разбирателство, а той ще трябва да дойде да го ратифицирате, тъй като там става въпрос за командна инфраструктура. Няма нищо скрито-покрито. Това искам да кажа. Ще бъдете напълно информирани по отношение на регионалното командване, когато Ви предложим да ратифицирате документа. За това на закритото заседание не стана и дума. Ако беше станало дума, щяхме да говорим по-подробно. По отношение националния план за поддръжка на страната домакин – да, прав сте, военната мобилност е част от националния ни план за поддръжка на страната домакин. Тази инфраструктура обаче не може да се нарече натовска. НАТО няма инфраструктура. Всички пътни, железопътни, транспортни коридори принадлежат на държавите и те ги осигуряват. Затова казвам, че НАТО няма фондове да инвестира в железопътни линии и в магистрали. То се възползва от Европейските фондове, които, инвестирайки ги в транспортна свързаност, подобряват икономиките на Европейския съюз – има двойно използване. Така че няма – категорично мога да потвърдя, че няма проекти, свързани с транспортирането на войски на НАТО като транспортни коридори, пътища, магистрали, железопътни линии. Има обаче, има обаче обекти в България, които НАТО по NSIP – инвестициите в сигурността, може и инвестира, каквито са нашите летища, за които използваме средства на НАТО; може да използваме NSIP пари и за пристанищна инфраструктура. Това са други проекти, инфраструктурни проекти, които се изграждат и ръководят от НАТО и от Министерството на отбраната. Благодаря.
#40 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Народните представители, нечленуващи в парламентарни групи, имат право да зададат общо един въпрос. Има ли желаещи? Няма. Господин Гаджев, за въпрос или…? Заповядайте, имате думата.
#41 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие хубаво се опитвате да направите – и надявам се, народните представители и обществото разбират разликата между различните понятия и че всъщност военната мобилност не е нещо ново. Тя всъщност съществува, откакто, общо взето, има и армия, която да се придвижва, впрочем и във Варшавския договор преди това. Говорейки си за втори мост на Дунав над Русе, трябва да уточним, че и първият е строен точно именно по темата военна мобилност, да може да превозва, само че в другата посока – от север на юг. Въпросът ми е свързан по-скоро с това кога започват разговорите. Защото тук някак си се появява отношението, че всичко се прави от днес за утре и е станало едва ли не по скрит начин в служебното правителство, и е прието сега на срещата на Върха на НАТО. По принцип такива решения обикновено отнемат години, докато се стигне до подписване на подобен меморандум. Така че може би някои народни представители са проспали подготвителния процес, когато е трябвало да задават въпроси, и са видели чак резултата. Затова основният ми въпрос е: кога е започнала работата по този меморандум, който, между другото, е хубаво че беше подписан, защото в крайна сметка това са допълнителни инвестиции от Европейския съюз в българската транспортна мрежа, която ще се ползва от кого – от българските граждани и бизнеса.
#42 · speech
Благодаря Ви, господин Гаджев. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
#43 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Гаджев, Вие сте прав. Въпросът за военната мобилност – вече много години се работи по него и много български правителства са работили по него, още от 2018 г. Така че това не е нещо ново и не е направено специално заради войната на Русия срещу Украйна, то се развива в рамките на общо планиране в Европейския съюз, както казах, от много години. Това че ние сега решихме да подпишем този меморандум, е един ангажимент на България – на българското, румънското и гръцкото министерствo на отбраната да си координираме усилията, да подпомагаме националните си транспортни ведомства и други, които участват на европейско ниво. Това е. Нищо повече. Ние не сме пряко участници – военните министри, в защитата на тези проекти. Ние само даваме тяхната квалификация, че са нужни за отбраната на страната. По отношение на транспортното изграждане. Да, господин Гаджев, 5,5 млрд. лв. е инвестирала българската държава в първата петилетка от 1956 до 1962 г., след като България става член на Варшавския договор. И тези пари – 5,5 млрд. лв., са инвестирани също тогава в пътища, мостове, жп линии, гари и така нататък. Това е нещо нормално. Вие сте прав за военната практика, независимо страната в каква коалиция членува. Благодаря.
#44 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – господин Шотев, заповядайте да зададете втория въпрос.
#45 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е на база комуникация от Министерския съвет и позиция, ако позволите, да Ви прочета. „На срещата на Върха на НАТО във Вашингтон България и Румъния подписаха меморандум за разбирателство относно изграждането на Щаб за регионално компонентно командване на специалните операции. Щабът ще осъществява планиране, командване и управление на силите на специалните операции на Алианса за Черноморския район. Изграждането на Щаба ще допринесе за усилването на възпиращия и отбранителния потенциал на югоизточния фланг на НАТО“ – информация на Министерския съвет. Сега, въпросите ни са: какво всъщност ще прави този щаб? Къде ще се намира – при нас ли ще е, или при нашите съседи в Румъния? Кога възнамерява да стартира дейността си? И не на последно място – кой ще го командва този щаб? Благодаря Ви.
#46 · speech
Благодаря Ви. Господин Министър, имате думата да отговорите.
#47 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря Ви, госпожо Председател. Да, така е. Изграждането на щаб, който ще поддържа командването – регионалното командване за специални операции, е част от командната структура на НАТО, като принос от силите на НАТО. Изгражда се от България и Румъния. Той е част от отбранително планиране, което касае отбранителното планиране на НАТО за България и Румъния. Както Ви казах, този документ ще трябва да се ратифицира, тъй като той е вече сериозен документ. Ние поемаме военен ангажимент на ротационен принцип през две години. Това командване и този щаб ще се оглавяват от Румъния и след това от България. Първата ротация ще бъде от Румъния, след това от нас. След като се ратифицира обаче това споразумение, тогава можем да започнем неговото изграждане, но то е заложено в плановете на НАТО и е част от колективната отбрана. Благодаря.
#48 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Къде ще е разположен?
#49 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Когато ние го ръководим, ще си е в Пловдив, в нашето командване. Няма да изграждаме инфраструктура. Няма да заделяме личен състав. Това ще бъде за сметка на нашето командване и нашия щаб. Но когато Румъния го ръководи, ще е в румънските специални сили, когато ние го ръководим, ще е в нашите специални сили. Благодаря.
#50 · speech
Благодаря Ви, господин Запрянов. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – заповядайте да зададете втори въпрос.
#51 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, аз като слушам радостния тон в залата, предполагам, че трябва да Ви поздравим, че преди да влезем в истинския Шенген, сме влезли във военния. Не знаем колко това ще бъде от полза, но ще видим. Може би трябва да Ви поздравим за това нещо. Относно ползите. Българските граждани и транспортните фирми ежегодно плащат огромни винетни тол такси за използване на републиканската пътна мрежа. За леките автомобили сумите са за фиксиран период. За тежкотоварните, каквито ще бъдат най-вероятно и техниките на военните на НАТО, се плащат тол такси в зависимост от тежестта, дължината и така нататък, защото те увреждат много транспортната мрежа на България. В тази връзка моят въпрос към Вас е: ще важат ли българските закони за тежки конвои на НАТО, защото те ще увреждат много пътищата на нашата страна? В тази връзка, като стана въпрос за танкове – по наша информация, че миналата седмица украински делегации са посещавали наши военни бази и са оглеждали тежка военна техника, дали тази техника, с която ще помагаме на Украйна, има танкове? Колко са на брой? Каква е тяхната оценка по днешните разценки на Министерството на отбраната? Благодаря Ви.
#52 · speech
Благодаря за въпроса, господин Тодоров. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
#53 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
По отношение на преминаването на съюзни войски – казахме, че в България има закон и този закон ще се спазва. Стандартните споразумения, които страните членки са подписали, ратифицирайки така наречената СОФА, са валидни за всички, които се придвижват. В момента например се придвижват войски през наша територия за ротацията в Косово, да кажем, турски войски преминават през България. Наши войски преминават през Република Северна Македония, така че няма някакво изключение по отношение придвижването извън действащото ни законодателство. По отношение на това, че сме военен Шенген, не значи, че преминаването става безпрепятствено. Ако си го представяте – тръгват едни колони и никой не ги спира на границата – не е така. Има съответни документи по линия на НАТО, които трябва да бъдат представени, за да преминат тези съюзни сили през нашата територия или да се разположат на нашата територия. По отношение такси и така нататък – това не е в моята компетенция. Това са неща, за които други ведомства отговарят, но съюзните сили на нашата територия си заплащат всичко, както е нашето действащо законодателство – и горивата, и храната, и битовите услуги по-точно. Така че не виждам някакво изключение от тези правила. Благодаря.
#54 · speech
Благодаря, господин Министър. Въпрос от парламентарната група на Движението за права и свободи? Не виждам. Въпрос от парламентарната група на „БСП за България“? Също не виждам. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“? Заповядайте, господин Александров.
#55 · speech
ИТН
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, вторият ми въпрос е по коридор № 8 и свързаната с това военна мобилност, за която казахте. Господин Генерал, Вие дълги години работите в знакови структури на Министерството на отбраната и в НАТО, както и по линия на Европейския съюз; архитект сте на много от нещата и нещата, свързани с коридор № 8, са много отдавна и стоят на вниманието на българската държава. За съжаление, било поради липса на настойчивост, било поради липса на пренебрегване на този изключително важен за нас коридор от страна и на европейски структури и органи той така или иначе е в задънена улица. Сега имаме две държави, всъщност всички държави са членки на НАТО. Този план за действие – първият е от 2018 г. на Европейския съюз. Казвам това, защото основата са европейските коридори на военната мобилност, и Вие много добре го разяснихте. 2022 г. пак по линия на Европейския съюз за военната мобилност е този втори план за действие по мобилността с тези милиард и 690 милиона, които първоначално бяха почти 6 милиарда, но се намалиха до тази цифра. Ние имаме национален план, разговори с Република Северна Македония, откъдето са най-големите обструкции – и нищо не правят по този транспортен коридор. Този въпрос с военната мобилност като допълнение на основата на този европейски коридор № 8 – в Министерството на отбраната тепърва ли ще започват да се търсят проекти, начини, или досега просто нещо е направено? Има ли някаква предварителна проектна готовност от страна на България само, да кажем – да оставим другите държави Италия, Албания и Северна Македония? Правено ли е нещо досега по този въпрос? Защото, ако тепърва ще започва да се прави, разбира се, това усложнява много задачата. Благодаря.
#56 · speech
Благодаря за въпроса, господин Александров. Имате думата, господин Министър, за отговор.
#57 · speech
Служебен Министър Атанас Запрянов
Благодаря, госпожо Председател. Коридор № 8 – да, така е. Той е жизненоважен и за съжаление, занемарен, както и за другите проекти за коридор № 8 се говори отдавна. Ние се радваме, че в края на краищата колегите от Министерството на отбраната на Република Северна Македония се присъединиха към този меморандум, подписаха и министърът на отбраната на Република Северна Македония, министърът на Италия, министърът на отбраната на Албания и ние. Искам да Ви информирам, че по време на подписа министърът на отбраната на Румъния изяви желание и много скоро и Румъния ще се присъедини към необходимостта от изграждането на коридор № 8. Смятам, че припознаването на коридор № 8 като много важен за военната мобилност ще позволи на съответните власти във всички тези държави, които участват, да инициират и да активират дейността по изграждането на коридор № 8. Тук Вие сте прав, че свързаността между България и Република Северна Македония въобще не отговаря на съвременните изисквания за военна мобилност и че проектите трябва да бъдат развити. Министерството на отбраната не е водещо, разбирате. Това отново е задача на Транспортното министерство и на Агенция „Пътна инфраструктура“. Благодаря.
#58 · speech
Благодаря за отговора, господин Министър. С това вторият кръг от въпроси приключи. Преминаваме към отношение от парламентарните групи. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС? Господин Гаджев, заповядайте – имате думата.
#59 · speech
ГЕРБ-СДС
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Много от нещата, които чух от вносителите на предложението, очаквах да ги чуя – подобни тези и развивания и подобно антиговорене. Само искам да отбележа, че да – плащат се тол такси. Всички транспортни средства в България плащат тол такси. Проверете! Проблемът е, че са ниски тол таксите за тежката техника, и то става въпрос за камиони всякакъв тип. Не очаквах, между другото, че колегите от Продължаваме Промяната ще паднат на нивото на ВЪЗРАЖДАНЕ.
#60 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Под нашето ниво!
#61 · speech
Това вече ме изненада, защото за общото съвместно командване на силите за специални операции седем месеца правителството на Денков си седя на ръцете и не го подписва, въпреки че румънците вече са го ратифицирали още месец ноември, и не внесе този законопроект, и не го подготви, и не си довърши работата, въпреки че това е изключително важно – развитието на силите на специални операции на България. Но седем месеца… И сега тук има наглостта да идва и да пита: ама защо го има това споразумение? Ето това вече ме изненада. Надявам се да се коригирате, колеги!
#62 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Вие управлявахте с тях, защо се измивате сега? Вие бяхте заедно!
#63 · speech
Затова казвам, че имаме особено голяма критика точно по тази тема, защото тук търпят критика. Колкото до двете основни теми на изслушването за военния Шенген – гражданското му име е военен Шенген. То става въпрос всъщност за по-бързо преминаване на границите и по-лесен граничен контрол на влизащите и преминаващите през българската граница съюзнически войски. Текстовете в законите са приети 2020 и 2021 г. Колеги, можехте да се запознаете с тях. От четири години важат. Досега не е имало проблем. Ако имате проблем с тях, винаги може да внесете промени за тяхното отменяне, но до момента четири години никой не е повдигал темата. Колкото до военната мобилност – между другото, военната мобилност винаги е била тема, откакто трябва да се придвижи една армия от точка „А“ до точка „Б“. Конкретно в случая за развитието на тази тема в Европейския съюз – защото това е тема по-скоро на Европейския съюз, която НАТО подкрепя, и неслучайно финансирането е в Европейския съюз, а не във фондовете на НАТО, и тя произлезе още 2015 и 2016 г., когато се правеше анализ на Западна Европа, че пътищата, строени в Западна Европа, всъщност не отговарят на изискванията за по-тежка техника. Тогава в Западна Европа страни като Германия започнаха този процес. Водеща страна е Нидерландия по темата за военна мобилност. Разбира се, в България също имаме интерес от това нещо, защото, като има допълнително финансиране, което може да ползваме за националната си пътна инфраструктура – било то пътна или жп линии, защо да не го направим. Да не би да не е важно север – юг връзките в страните? Русе – Свиленград или до Маказа – дали не е важно развитието на този участък за българската икономика и въобще за начина, по който българските граждани се придвижват? Ами, важно е. Дали има нужда от втори мост между Русе и Гюргево? Според мен има. Да питаме русенци дали имат нужда от такъв мост. Ако може да бъде финансиран с европейски средства, защо да не бъде финансиран? Това, мисля, че е изключително за българския национален интерес. Същото се отнася и за целия път. Както се чу, основните отсечки, които ще бъдат финансирани – потвърждава се, че могат да вършат работа и при военна мобилност да получат допълнително европейско финансиране, което всъщност е въпросът – са участъците, които са от ключово значение за развитието на пътната свързаност вътре в България. Вчера, мисля, че беше изслушването за „Хемус“. Мисля, че север – юг връзките между Северна и Южна България са не по-малко важни и трябва да ги развиваме и да инвестираме в тях. Ако може да използваме не само национални, но и европейски средства – защо не? Защо протестираме?! Аз не разбирам защо ние сме против подобен подход – милиард и 600... 680 милиона евро има за изграждане на пътна свързаност между Румъния, България и Гърция. Това е в интерес на гражданите и на тези три страни. В крайна сметка наистина живеем в един общ район. Редовно българските граждани ходят както в Румъния, така и в Гърция. Защо да не се подпомогне и да не се използват тези средства, а седим и не, не няма да правим нищо? Този проект, пак казвам, не е от една или от две години. Този проект се движи поне от седем-осем години. Сега, в момента, вече и Комисията узря, че има нужда от подобно финансиране, което е добре. Новата комисия и новият, живот и здраве, проект на бюджет на Европейския съюз за следващия програмен период ще инвестира още повече, което също е хубаво, защото това са средства, които имат двойно значение – както помагат за нашата сигурност, така помагат и за нашата икономика и за транспорта на собствените ни наши граждани и на всички останали граждани, които се движат по пътищата на България. Това е само плюс. Благодаря.
#64 · speech
И аз Ви благодаря, господин Гаджев. Отношение от парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Заповядайте, господин Димитров. (Реплики от народния представител Петър Петров.) Господин Петров, не от място, моля.
#65 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, дами и господа! Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ подкрепяме, разбира се, така наречения военен Шенген. Виждаме както военните, така и огромните икономически ползи от развитието на тази идея, защото свързаността между Гърция, България и Румъния ще има огромни икономически ползи в бъдеще, които ще бъдат комбинирани с отпадането на ограниченията на така наречения сухопътен Шенген. Сега, господин Министър, има обаче няколко елемента, на които е важно допълнително да се обърне внимание, като започнем от следния въпрос. Българските граждани сега чуват за този дебат, чуват, че има военен Шенген, чуват, че ще има по-добра свързаност между България, Румъния и Гърция, но заедно с това заради ремонта на „Дунав мост“, който сега започна, виждат едни по-големи опашки и си казват: абе, там политиците в парламента говорят за по-добра свързаност, но ние в момента виждаме опашките. В тази връзка освен построяването на нов „Дунав мост“ при Русе – Гюргево – което трябва да е изключителен приоритет и правилно е попаднало в тази идейна част, е въпрос на дни при правилно отношение да бъде пуснат фериботът между Русе и Гюргево. Аз Ви препоръчвам дори във Вашите военни разговори тази тема да участва. Има някакви административни забележки от румънска страна, сега на някаква улица искат да променят статута – това бил проблемът за пускането на ферибота. Но този въпрос е критичен, като говорим за по-добра свързаност. Включването на такива дори по-малки проекти между България и Румъния за по-добра свързаност ще има огромно икономическо значение. Те не трябва да бъдат тема само на Транспортното министерство. Чувам Ваши колеги да казват: ама нека транспортният министър да се занимава с нея. Не, за да свършим работа, нека това да бъде и Ваш приоритет, и приоритет на министър-председателя, защото тясното място на въпросната свързаност между България, Румъния и Гърция ще бъде река Дунав. Това се очертава да бъде тясно място и това място ще бъде по-видимо, че е проблемно, с отпадането на ограниченията по сухопътния Шенген. С построяването на магистралите тапите при река Дунав ще стават все по-сериозни. Разчитам на Вас освен новия мост Русе – Гюргево, който да бъде построен в кратки срокове – тоест хубаво е осигурено европейско финансиране, но да поискаме в най-кратки срокове той да бъде завършен – да поискаме буквално този месец, господин Министър, всички действия да се извършат и фериботът Русе – Гюргево да бъде пуснат и да стане ефективен. Всичко е напълно готово. Има административни въпроси от румънска страна, които забавят процеса абсолютно ненужно, а сега имаме нужда от тези решения. Тоест освен да мислим в перспектива за изграждането на магистрали и коридори, да използваме тази тема и да решим спешните проблеми на България. Благодаря Ви.
#66 · speech
Благодаря Ви, господин Димитров. Отношение от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ. Имате думата, господин Първанов.
#67 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, достопочтени служители на народа! Днес трябваше да има изслушване и на министър-председателя, и на външния министър. Всъщност това беше същността на изслушването, но както виждаме, изпратили са ни министъра на отбраната да се хвърли на амбразурата, за да прикрие с тялото си това, което е ставало във Вашингтон. Защото един от въпросите е: поемани ли са ангажименти от българските представители на срещата на НАТО във Вашингтон от българска страна? Там не беше само военният министър, там бяха и представителите на Външно министерство. Какъв точно ангажимент сме поели там? Какво точно в момента се опитват да скрият, като не идват тук, за да ни отговорят? Това винаги е въпросът, който е стоял пред българската дипломация, когато сме били на прага на военни действия и когато България е влизала в различни коалиции. Ние винаги сме били безпрекословният и най-стриктен изпълнител на съюзните договори. Такава е историята на Третата българска държава. Такива бяха българите по време на Първата световна война, докато членуваха в Централния съюз, когато имаше едно такова споразумение: никоя от воюващите страни, без да се консултира с останалите, да не води преговори за сепаративен мир. Всичките ни съюзници тогава водеха такива преговори – България не водеше. Спомняте си какво се случи с България след тази война. По същия начин България постъпи и по време на Тройния съюз – оста Рим, Берлин и Токио. Ние не воювахме с Великобритания и Съединените щати, но угоднически им обявихме война – нашата столица София беше разрушена от бомбардировките. Такъв лоялен член беше България и по време на Варшавския договор. Ние изпратихме свои сили в Чехословакия, изпратихме през 1956 г. в Унгария. Сега България продължава да защитава тази своя слава на безропотно изпълняващ съюзник. Какви дитирамби са разнасяни на Срещата на върха в НАТО? Само да Ви кажа нещо: може би след като беше извършен атентатът срещу Тръмп, сега нещо не Ви се говори много по тази тема. (Шум и реплики.) Но там се афишираше помощ за Украйна. Преди малко повече от седмица имахме изслушване точно за това – какъв ангажимент поема България на Срещата на НАТО. Спомена се една сума и неслучайно бяхме задали въпрос към министъра: каква е цената на българските танкове? Защото миналата седмица е идвала украинска делегация да проверява българската бронетехника в нашите бази. Тази цена оценката на 60 български танка ли е, или нещо друго? Това ли ще даваме? Сега си говорим за просперитет, говорим си за икономическо благоденствие. Тези неща ги слушаме вече 30 години – как, като влезе в НАТО, България ще стане икономически център на Балканите. Спомена се, че по коридор № 8 са изхарчени 5 милиарда и половина евро през последните години. За какво точно бяха изхарчени и къде точно? Един от нашите съратници от нашата парламентарна група каза: ами може би е добре тези, които ще ползват военния Шенген, да се движат по тези участъци, в които са направени инвестициите за инфраструктура, а не по тези участъци, които са от времето на социализма. Не знам докъде ще стигне тогава тази поддръжка за Румъния или Украйна – там, закъдето отива! Може би ще си остане някъде по нашите пътища сред пожарите. В момента цяла България гори. Спомням си тук с какъв сарказъм миналата година и тази пролет ни се смееха, когато казаха, че повече от 130 бронирани машини, които са в подчинение на МВР, са с отпаднала необходимост. Какво стана сега с тази отпаднала необходимост?! По същия начин ли ще се случи това и с нашите ударни хеликоптери, за които е обявен търг, с нашите танкове? И от тях ли нямаме нужда?! Какви точно ангажименти поехме във Вашингтон, никой не казва. За какво точно се снимахме и се потупвахме, по-точно – Вие се потупвахте по рамената и се здрависахте? Какъв ангажимент ние сме поели? Пак ли сме последният безропотно изпълняващ съюзник? Последният Йесмен – човекът, който винаги е съгласен с всичко! (Реплики.) Да, виждам – най-интересно Ви е точно как се изговаря нещо на английски, защото това е основният език, на който си комуникирате. Но да не забравяме, че българският интерес е на първо място! И още веднъж – българското общество е обезпокоено от боеспособността на нашите въоръжени сили и ще бъдат ли изпратени наши военнослужещи да пазят границите на НАТО, там някъде по фронтовите линии. Още веднъж ли ще забравим за нашите българи, които живеят в Молдова и в Украйна?! Кога ще поставим въпроса за техните права? Кога българската държава, кога Външно министерство, кога нашите дипломатически служби ще си влязат във функциите?
#68 · speech
Времето, господин Първанов!
#69 · speech
Българи в момента са убивани на фронта, убивани са и мирни граждани. България не ги забелязва, иначе тук плачат...
#70 · speech
Времето, господин Първанов.
#71 · speech
Да, времето отива, наистина няма време – трябва да помислим за нашите съграждани зад граница! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#72 · speech
Отношение от парламентарната група „Движение за права и свободи“. Заповядайте, господин Цанев. Господин Първанов, само искам да отбележа, че на Председателския съвет се съгласихме, че поради невъзможност за присъствие на господин Главчев изслушването ще бъде проведено само с господин Запрянов и от Вашата парламентарна група се съгласиха така да протече. Заповядайте, господин Цанев.
#73 · speech
ДПС
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, няма как да не споделя нашето удовлетворение от днешното изслушване и лично от отговорите на господин министъра, защото изслушването беше на тема подписания меморандум между Румъния, България и Гърция на Срещата на върха във Вашингтон, съответно това, което се коментира – какви ангажименти са поети. Стана ясно, че са поети ангажименти единствено и само по отношение на ползите за българската държава. Това, което е крайно време вече да го кажем, е, че България е член на НАТО от 2004 г. – 20 години ние сме членове на НАТО. Като такива е редно да гледаме националния интерес в рамките на отбранителния съюз НАТО. Аз съм против тази дума, която се използва от медиите, не знам защо се използва военен Шенген. Да, става дума за транспортиране на военни части, става въпрос при евентуална нужда, но всичко е под мотото „Отбрана“. И всички ние тук трябва да си кажем следното нещо: НАТО е един отбранителен съюз, чрез който ние защитаваме нашата национална сигурност. И докато ние не го разберем това – хора от залата, и докато не намерим начин да го обясним на нашите съграждани, ще има такива въпроси и някакви теории на конспирациите, които се развиват тук в момента – че едва ли не някой нещо е казал, другият рекъл и така нататък. Няма такова нещо! Стана ясно от всички въпроси и отговори, че България има остра нужда от инвестиции в инфраструктурата. България може да ползва парите на Европейската комисия чрез отбранителния съюз НАТО. На всички тук днес трябва да стане ясно – и на русенци, че ще има втори мост на Дунав, и на хората от Кърджали, че ще има обходен път на Кърджали, и на хората от Северна България, които, за съжаление, нямат връзка с Южна България. А защо да не поставяме и темата за финансиране на тунела под Шипка? Защо да не се търсят варианти за всякакви възможности през отбранителния съюз НАТО и през увеличаващите се възможности на Европейския съюз и конкретно на избраната вчера за втори мандат госпожа Фон дер Лайен и нейното желание за увеличаване на инвестициите в сферата на отбраната? Защо България да не ползва всички тези неща в името, естествено, на нашите интереси – било то отбранителни, било то транспортни, било то всякакви? С тях можем да използваме всичко това, за да търсим варианти за една по-добра свързаност както между Севера и Юга, така и неслучайно се повдигна темата, господин Министър, и за коридор № 8. Ние с Вас сме го коментирали това преди колко – преди 25 години? 25 години коридор № 8 не може да се развие, защото имаме политически проблеми със западните ни съседи, да кажем. В един момент единственият начин да се развие този коридор е през отбранителната политика на НАТО и през това НАТО да направи всичко възможно, щото на разговорите по отношение на мобилността от Италия през Албания, Република Северна Македония и България ние да имаме тази свързаност. Между другото, всички ние знаем, че тя може да се ползва ежедневно, и неслучайно се нарича свързаност, която е с възможност както за транспортна, така и за военна техника. Така че в заключение искам да кажа: ние сме удовлетворени от днешното изслушване и наистина ни се иска по възможност час по-скоро – с всички усилия нашата парламентарна група ще направи всичко възможно да ускори всички тези проекти – всички тези меморандуми да станат част от ангажиментите на България. Защото крайно време е, пак казвам, на България и на всички български граждани да стане ясно, че сме членове на НАТО – активни членове, които поставяме нещата на масата и ги решаваме. Благодаря Ви.
#74 · speech
Благодаря. Отношение от парламентарната група „БСП за България“ – заповядайте.
#75 · speech
БСП за България
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Излизам за отношение единствено от уважение към Народното събрание и към процедурата като такава, за да кажа, че днешното изслушване е елемент от нищонеправенето на това Народно събрание през последния един месец под формата на нищо неказващи на изслушване. Слушах внимателно въпросите, слушах внимателно и затруднението в отношенията на колегите, които се чудеха буквално какво да кажат на фона на това безплодно изслушване. Още веднъж потвърждавам заключението, че това изслушване именно е нищонеправене, защото нищо от това, което се каза тук, не е вече изговорено, изписано в пресата под формата на интервюта, ако щете, от предишното изслушване. Единственото, което аз тук чух, е пропаганда и обяснения от двете страни. В крайна сметка – каква е ползата от това изслушване, не става ясно. Уважаеми господин Министър, мисля, че взаимно си загубихме времето. Благодаря Ви.
#76 · speech
Благодаря Ви, господин Зафиров. От „Има Такъв Народ“ за последно отношение?
#77 · speech
ИТН
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Излизам съвсем за кратко, за да благодаря на Вас за подробните обяснения. Само един пункт – основата на военната мобилност на Европейския съюз. Следва да се има предвид, че вече 22 проекта са осъществени в Европейския съюз, а някои и много съществени, включително и мостове – Германия, Норвегия, Нидерландия е водеща страна. Според мен, а мисля, че и Вие го оценявате, че тепърва след това писмо за намеренията, меморандуми, евентуално сключване на споразумения има да се решават много неща, които са свързани с проектите, с тяхното развитие, координиране, осъществяване. И тук ролята на Министерството на отбраната е изключително голяма, защото става дума за военна мобилност. И въпросът опира в края на краищата, както и при много други въпроси, до капацитета на Министерството на отбраната – да може да има достатъчно специалисти и хора, които да са запознати и които да могат да работят в това направление. Затова аз съм убеден, че – както и по много други въпроси, Министерството на отбраната ще намери необходимия ресурс като подготовка, обучение, като възможности за работа и координация с другите министерства. Едно е ясно: че средствата по линия на военната мобилност в Европейския съюз от 2027 г. – а ще започне и следващият период, те ще бъдат значително увеличени за следващия 7-годишен период. Преди два дни излезе от среща във Вашингтон и новият ресурсен план на НАТО и там са шест, седем милиарда. И там се работи по военната мобилност в малко по-друг аспект по отношение на оперативната съвместимост. Ето защо този капацитет за усвояване на такива средства в Министерството на отбраната, а и в другите министерства, координацията трябва да се подобрява. Благодаря за отговорите.
#78 · speech
Благодаря Ви, господин Александров. Нека да благодарим на служебния министър на отбраната господин Атанас Запрянов за участието в днешното изслушване. Колеги, в 11,00 часа продължаваме с парламентарен контрол. Първите въпроси ще бъдат към Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите. (След почивката.)
#79 · speech
Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ. Ще Ви прочета по-късно получените писмени отговори на въпроси и питания за периода 5 – 18 юли 2024 г. Парламентарният контрол започна с въпроси към Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите. Първият въпрос, на който тя ще отговори, е от народния представител Венеция Ангова относно ваучерите за храна. Заповядайте, госпожо Ангова.
#80 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Петкова, последното увеличение на ваучерите за храна на месец беше през 2022 г., помните, със Закона за държавния бюджет, когато те бяха повишени от 60 на 200 лв. и бе вдигната общата квота. Предвид че инфлационният индекс на хранителните продукти и безалкохолните напитки нараства и през 2022 г., и през 2023 г. съответно с 22,14%, моят въпрос е: предвижда ли се увеличение на размера на общата годишна квота за ваучерите за храна за следващата година – през 2025 г., както и предвижда ли се увеличение в необлагаемата стойност на ваучерите за храна по чл. 209а, а това, знаете, е стойността на служител за всеки месец? По Наредба № 11 ваучерите не са предвидени да бъдат дигитализирани. Моля за малко повече разяснение: това възможно ли е, планира ли се? Благодаря.
#81 · speech
Благодаря за въпроса, госпожо Ангова. Имате думата за отговор, госпожо Министър. Заповядайте.
#82 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Ангова! Благодаря за поставените въпроси, които засягат изключително важна тема, свързана с ваучерите за храна. Започвам с първия въпрос, свързан с увеличаване на размера на общата годишна квота, съответно необлагаемата стойност, на ваучерите за храна, и както знаете, предоставянето на ваучери за храна по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане е всъщност данъчно облекчение, представляващо предоставянето на социални разходи в размер на 200 лв. месечно на всяко наето лице, без да се дължат данъци и задължителни осигурителни вноски. В § 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено използването на ваучери за храна не само за закупуване на хранителни продукти, но тези ваучери могат също да се използват за плащане на битови нужди, за топлинна и електрическа енергия, природен газ и вода, за дейности, осъществявани от културни организации, както и за туристически услуги. Годишната квота се определя със Закона за държавния бюджет за всяка финансова година, а за тази година общата годишна квота е определена в размер на 1,6 млрд. лв. съгласно чл. 59 от Закона за бюджета. Със заповед на министъра на финансите за 2024 г. общата годишна квота е разпределена на сто квоти по 16 милиона всяка индивидуална квота. Към настоящия момент са предоставени 49 квоти за 784 млн. лв., като остават до края на годината да бъдат предоставени още 51 квоти за 816 млн. лв. Това е данъчно облекчение и всяка година квотата е увеличавана. Миналата година беше милиард и триста, а тази година е милиард и шестстотин, но по принцип всяка година, преди да се изготви Законът за бюджета за следващата финансова година, се прави анализ дали е необходимо да бъде увеличена квотата. Увеличавала се е, когато се вижда, че до края на годината ще бъдат усвоени индивидуалните квоти и няма да са достатъчни, или примерно би се създало някакво напрежение, тъй като се знае, че в края на годината се предоставят повече ваучери във връзка с предстоящите коледни и новогодишни празници. При изготвянето на бюджета за 2025 г. съответно ще бъде взет под внимание анализът и по принцип, ако има необходимост, може да бъде увеличена годишната квота. По отношение на необлагаемата стойност на ваучерите. Да, действително първоначално бяха 60 лв., а след това 80 лв. и бяха увеличени на 200 лв., но все пак трябва да се вземе предвид и фактът, че това е данъчно облекчение, за което не се дължат данъци и осигуровки, и примерно увеличаването на необлагаемата стойност на ваучерите би означавало, че този така наречен данъчен разход да бъде компенсиран по някакъв начин с други приходи с цел да се запази бюджетната стабилност. По отношение на втория въпрос, свързан с Наредба № 11. Ваучерите за храна, които са ваучери по чл. 209а от Закона за корпоративното подоходно облагане, са регламентирани с Наредба № 7. Наредба № 11 е наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването. Тя е издадена във връзка с чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда, който предвижда, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специален характер или в организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна или добавки към храната. Тоест при единия вид ваучери, които са ваучерите по Закона за корпоративното подоходно облагане, това е данъчно облекчение, но то е по преценка на работодателя дали може да го предостави на работниците и служителите. По отношение на чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда – това е задължение на работодателя за определени икономически сектори и дейности, тоест той задължително трябва да предостави безплатна храна, тъй като в Наредбата не е описано под каква форма може да се предоставят безплатната храна или добавките към нея. Има няколко писма на Министерството на труда и социалната политика, в които е описано, че безплатната храна може да се предоставя като храна, може да се предоставя като купони за столово хранене или под формата на ваучери, но по принцип е строго регламентирано какъв вид храна трябва да се предоставя, защото това е задължително с цел възстановяване, знаете – отнася се за минното производство, за производството на топлинна и електрическа енергия, за по-специфични икономически отрасли. И само нещо да добавя. Електронизацията на тези ваучери по принцип би била по-трудна, тъй като всеки работодател преценява под каква форма да предостави безплатната храна. Благодаря.
#83 · speech
Благодаря, госпожо Петкова. Имате думата за реплика, госпожо Ангова.
#84 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, благодаря за изчерпателния отговор. Това, което разбрах относно Наредба № 11 – наистина има специфика, така е, но във връзка с общата годишна квота и необлагаемата стойност, доколкото разбирам, към средата на годината реално имаме почти 50% изпълнение на бюджета от милиард и шестстотин. Благодаря.
#85 · speech
Благодаря, госпожо Ангова. Ще направите ли дуплика, госпожо Министър? Не. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Ивайло Шотев относно напредъка по преговорния процес за приемането на Република България в еврозоната. Имате думата, господин Шотев, да зададете своя въпрос.
#86 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Служебен министър! Въпросът ми към Вас е относно напредъка на преговорния процес за приемането на Република България в еврозоната. Стратегическата цел на правителството на академик Денков беше България да изпълни условията за членство в еврозоната до края на 2024 г. Смея да твърдя, че Четиридесет и деветото народно събрание, както и българската администрация заедно работихме усилено за постигането и въвеждането на всички законодателни изисквания и това бе направено в диалог с българския бизнес и българските потребители за най-плавен преход към европейската валута. На база публикуваните доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка на 26 юни 2024 г. казват, че единствено България не покрива критериите по Маастрихт за инфлация. Очевидно е, че България е единствена спрямо останалите шест страни – Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, която остава по пътя за еврозоната. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Очакванията на редица икономически анализатори са, че до края на годината темпът на инфлацията всъщност ще продължи да пада надолу. Такава е тенденцията и скоро ще покрием и този критерий. Възможно ли е на тази база страната ни да поиска нови конвергентни доклади от Централната европейска банка и Европейската комисия с оглед поискване на конкретна дата за влизане в еврозоната? На база това, което казах, въпросите ми са: какви са приоритетите в работата на служебното правителство по повод практическата подготовка на страната ни за членство в еврозоната; изпълняват ли се в график дейностите, които са заложени в Националния план за въвеждане на еврото, и същото така поетите ангажименти и мерки, които са залегнали в Националната стратегия за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма за периода 2023 – 2027 г.? Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
#87 · speech
Благодаря, господин Шотев. Имате думата за отговор, госпожо Вицепремиер. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Колеги, ще Ви помоля да запазите тишина! (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ако това ще успокои страстите, тъй като не сме гласували удължаване на парламентарния контрол, той ще продължи до 14,00 ч. в рамките на това, което успеем да получим като отговор на въпросите. (Шум и смях.) Заповядайте, госпожо Петкова.
#88 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шотев, благодаря за поставения въпрос относно тази важна за страната тема. Започвам с изпълнението на критериите относно присъединяването към еврозоната. Съвсем накратко. Знаете, бяха публикувани и двата конвергентни доклада на Европейската централна банка и на Европейската комисия. От 40-те критерия България изпълнява три, не изпълнява към настоящия момент критерия за инфлация. Идеята е, когато бъде изпълнен критерият – очакванията са към края на годината, България има право на основание Договора за функционирането на Европейския съюз да подаде искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади до двете европейски институции, след което по принцип Европейската комисия изготвя Искане с Проект на решение на Съвета за разглеждане и за одобряване – ако са изпълнени всички критерии, на дата за присъединяване на България към еврозоната. Освен тези критерии има още два критерия, които трябва по принцип да бъдат изпълнени, тъй като, знаете, през 2020 г. България се присъедини към валутния механизъм ERM II. Там също има критерии, които не са изпълнени. Основно са критериите в четири области: небанков финансов сектор, рамка по несъстоятелността, рамка за борба с изпирането на пари и рамка за управление на държавните предприятия. Мерките са изпълнени на 94%, като това, което остава като неизпълнено, са две мерки и те са свързани с държавните предприятия. Едното е привеждане в съответствие на управителните съвети на държавните предприятия с изискванията на Закона за публичните предприятия. Към момента 196 от общо 266 предприятия са приведени в съответствие. Това, което констатира Европейската комисия, е, че след като бъдат примерно определени с конкурси управителните съвети на държавните предприятия, те не трябва непрекъснато да бъдат променяни, а по принцип, ако има някаква промяна, трябва да се спазват изискванията на Закона за публичните предприятия, иначе Комисията счита, че България не изпълнява собствения си закон, който е приела. И второто е приемане на Програма за трансформация на държавните предприятия. Знаете, че беше изготвен през 2021 г. анализ и една част от държавните предприятия, създадени със специални закони, трябва да бъдат преструктурирани или в търговски дружества, или в администрация. Тоест в зависимост от функциите, които преобладават – дали са търговски функции, или съответно са повече административните функции. В момента текат разговори със съответните министерства, които са принципали на държавните предприятия, така че да бъде изготвена актуализация на Програмата за трансформация на държавните предприятия, която да бъде предоставена на Европейската комисия, за да се счита, че и тези ангажименти, поети по валутния механизъм ERM II, са изпълнени. По отношение на техническата подготовка на страната за членство в еврозоната. Служебното правителство продължава интензивна работа по практическата подготовка на страната за членство в еврозоната. Всички дейности, които са заложени в Националния план, се изпълняват по график, като ежемесечно предприетите и изпълнените мерки се докладват на Координационния съвет за членство на Република България в еврозоната. Започвам със Закона за въвеждане на еврото. Знаете, че е изготвен Проектът на закон за въвеждане на еврото в Република България. Той беше приет миналата седмица на Министерски съвет, съответно е изпратен в Народното събрание за обсъждане и приемане. Целта е възможно най-бързо да бъде приет, тъй като той ще даде една предвидимост на гражданите, бизнеса и администрацията по отношение на техническите аспекти за подготовката. В Закона се регулират както принципите, така и някои основни правила, като периоди на двойно обращение и двойно обозначаване, разпространението и обмяната на евробанкноти и монети, правилата за превалутиране и за закръгляване, адаптирането на системи, регистри, документи и други, така че се надявам приоритетно законът да бъде разгледан и приет от Народното събрание. Втората мярка, по която работи служебното правителство, е разработване на специална уеббазирана платформа във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро. Платформата ще бъде публично достъпна и в нея всяка една от администрациите ще въведе информация за готовността за адаптиране на информационните системи за работа с еврото. Освен това служебното правителство усилено работи и за обезпечаване на процеса на бъдещата физическа замяна на лева в евро. Министерският съвет прие решение да възложи на „Български пощи“ за период от шест месеца след приемането на еврото да извършва услуга от обществен интерес, тоест обмяна на каса на банкноти и монети в евро чрез пощенските станции, които са на територията на страната. Работи се и по Комуникационната стратегия за информираност и публичност на присъединяването на България към еврозоната. Знаете, че през месец април беше сключено Споразумение за партньорство с Европейската комисия. Разработен е комуникационен план, който е изпратен на Европейската комисия, и след нейното одобрение ще се пристъпи към подписването на споразумение за финансова подкрепа от Европейската комисия. В рамките на Координационния съвет за присъединяване на България към еврозоната се работи и по така наречения проект „Кодекс за добра търговска практика“. Идеята е, че търговците, които се присъединят към Кодекса, ще трябва да изпълняват определени ангажименти, свързани с правилното преизчисляване на цените в лева и евро, двойното обозначаване на цените и така нататък. По отношение на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма стриктно се изпълнява Планът за действие, който се проследява на най-високо политическо ниво. В тази връзка е създаден Консултативен съвет към Министерския съвет – Съвет за координация и сътрудничество в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, който обхваща ключови министри, ръководители на надзорни органи и други институции. Само бих искала да кажа, че на 28 май беше изготвен първият доклад на Съвета на Европа Moneyval, в който се казва, че България значително е подобрила спазването на препоръките на групата FATF. От 40-те приложими препоръки, които Moneyval разглежда в този доклад, България спазва, или до голяма степен спазва 27, и частично спазва 13. Тоест няма препоръки, които България да не спазва. По тези 13 препоръки работата продължава, както и изпълнението по заложените в Плана мерки. Благодаря.
#89 · speech
Благодаря Ви, госпожо Петкова, за изключително подробния отговор. Имате думата за реплика, господин Шотев. Ще Ви помоля да спазваме все пак времето, което е определено за въпроси и отговори, реплики и дуплики. Зная, че темата е важна.
#90 · speech
ПП-ДБ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Служебен министър, бих искал да Ви благодаря за изключително изчерпателния отговор по темата. От него става ясно, че служебното правителство продължава интензивната работа по въвеждането на еврото на техническо ниво и се надяваме това да стане възможно най-скоро. Също така сме доволни да чуем, че членството на България в еврозоната остава приоритет на изпълнителната власт и че се работи изключително добре, за което Ви поздравявам. Ще следим много внимателно темповете на инфлацията и това, което по-рано казахме: когато дойдат в рамките, които са допустими, да изискваме от Европейската централна банка и от Европейската комисия нови доклади, които вече ще ни дадат по-голяма яснота. Благодаря Ви.
#91 · speech
Благодаря, господин Шотев. Предполагам, че нямате дуплика, госпожо Министър. Преминаваме към последния въпрос към служебния заместник министър-председател. Въпросът е от Вера Александрова относно финансирането и изграждането на Граничен контролно-пропускателен пункт „Салаш – Ново Корито“. Заповядайте, госпожо Александрова, да зададете въпроса си. В рамките на определеното време, моля.
#92 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Председател, госпожо Министър! Въпросът ми е свързан с отварянето на Граничен контролно-пропускателен пункт за района на Салаш – Ново Корито, община Белоградчик, Видинска област. Спогодбата, сключена между Република България и Република Сърбия, датира от 1998 г., а 26 години по-късно ние все още нямаме КПП в тази зона. На 30 април 2024 г. бях поканена като народен представител от Видинска област на специална работна среща на Граничен контролно-пропускателен пункт „Калотина“, на която беше подписан основен документ между всички заинтересовани министерства от българска и сръбска страна, за да може да се ускори процедурата по отварянето на Граничен контролно-пропускателен пункт „Салаш – Ново Корито“ от българска страна. Във връзка с изграждането на горепосочения обект също така спешно трябва да се изгради и 5-километров път III-1102, който трябва да свърже Граничния контролно-пропускателен пункт със селата Салаш и Ново Корито. Това е важна транспортна връзка в област Видин на територията на общините Димово и Белоградчик и спестява около 120 км, като това ще бъде най-пряката връзка до град Ниш. В Министерството на финансите има постъпило писмо с вх. № 812100-12134/27.06.2024 г. В тази връзка въпросът ми към Вас е: в какви срокове ще бъде финансиран Проектът за изграждането на Контролно-пропускателния пункт и пътния участък и от кого ще бъде реализиран до окончателното му завършване? Благодаря.
#93 · speech
Благодаря Ви, госпожо Александрова. Имате думата за отговор, госпожо Министър.
#94 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова,…
#95 · speech
Прощавайте, госпожо Петкова. Ако обичате, моля, колеги, запазете тишина!
#96 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
…във връзка с отправения от Вас въпрос относно сроковете за финансиране на Проекта за изграждане на ГКПП „Салаш – Ново Корито“ и пътния участък, както и от кого ще бъде реализиран до окончателното му завършване, бих искала да Ви предоставя следната информация. Първата е по отношение осигуряването на средства чрез проектно финансиране. По Програмата ИНТЕРРЕГ България – Сърбия 2021 – 2027 г. и в рамките на териториалната стратегия към нея са допустими дейности за междурегионална свързаност. Тоест условия за свързване в мрежа на културното наследство и туристическите обекти в района на трансграничното сътрудничество, включително пътната инфраструктура и инфраструктурата на граничните пунктове. По тази мярка през 2023 г. е обявена Покана за набиране на проектни концепции. В началото на 2024 г. приключва идентифицирането на проектните концепции, като Съветът за управление на Териториалната стратегия и Комитетът за наблюдение по Програмата одобряват и изпращат покана до предварително определените кандидати да подадат пълни проектни предложения, сред които няма проект за отваряне на ГКПП, както и довеждаща инфраструктура. С одобрените по Поканата проектни концепции е изчерпан ресурсът по Мярката, всъщност 2.2 – Териториална стратегия. Също така дейности, които са свързани единствено с проектиране на нов ГКПП, без да са включени в проект с интегриран характер, не са одобрени за финансиране по Програмата, тъй като Териториалната стратегия е с ограничен бюджет. Допустимостта на дейностите е свързана и с наличието на интегриран междусекторен характер на инвестициите и съответно с подкрепа на принципа „от долу нагоре“, в който водеща роля има Съветът за управление на Териториалната стратегия, като не на последно място всяка подкрепа в рамките на Стратегията следва да бъде съгласувана и с националния орган по Програмата в Република Сърбия. Във връзка с гореизложеното всъщност в настоящия програмен период по тази програма „ИНТЕРРЕГ България – Сърбия 2021 – 2027 г.“ не би могло да бъде осигурено финансиране за проектиране и изграждане на ГКПП „Салаш – Ново Корито“ и свързваща инфраструктура. По отношение на пътната инфраструктура – по предоставена информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ в рамките на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол и направената експертна оценка към 2018 г. за довършване на започнатия през 2014 г. и прекратен проект за изграждане на пътната инфраструктура и асфалтиране на пътя до ГКПП са необходими около три милиона лева, провеждане на процедури по реда на Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител, съответно на строително-монтажни работи и надзор. За целта „Пътна инфраструктура“ планира през втората половина на 2024 г. да обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за актуализиране на разработения през 2014 г. технически проект и съответно – строителство и инженеринг. Бих искала да Ви информирам, че е в процес на разработване цялостна концепция за развитие и усъвършенстване на граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България, която ще бъде представена и на Народното събрание и ще бъдат определени приоритетните ГКПП, по които България трябва да работи, тъй като знаете, че примерно (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) пунктовете, които са с Република Турция – Лесово, Капитан Андреево, Малко Търново, е необходимо спешно да бъдат разширени, тъй като анализът показва, че за последните две години преминаващите пътни превозни средства са се увеличили с 50%. Очаква се до две години това да стане най-голямата сухопътна граница, митница в целия свят, тоест да изпревари границата Мексико – САЩ, което постави въпроса за разширяването на тези пунктове и от друга страна, съответно изходните точки, тъй като се наблюдава засилен трафик на тировете (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които идват от Азия през Турция, България за Европа, съответно към Румъния и Сърбия. Това изисква една цялостна стратегия, включително…
#97 · speech
Благодаря Ви.
#98 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
…и изграждането на такъв пункт, ако се установи необходимост. Благодаря.
#99 · speech
Благодаря за отговора, госпожо Петкова. Имате думата за реплика, госпожо Александрова, ако желаете такава, разбира се.
#100 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря за отговора. Аз разбрах, че втората половина на 2024 г. ще бъде заложена работата по това пътно трасе, но не можах да разбера дали е възложено самото КПП – сградите да бъдат направени и от коя институция. Разбрах, че е от компетенцията на Агенция „Митници“ да бъде изградена самата сграда там на КПП-то. Благодаря.
#101 · speech
Заповядайте за дуплика, госпожо Петкова.
#102 · speech
Служебен Заместник Министър-Председател Людмила Петкова
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, да, действително от Агенция „Митници“. Заедно с Агенция „Митници“ разработваме цялостната концепция, тъй като се налага изграждането не само на този пункт, но и изграждането и разширяването на другите гранично-пропускателни пунктове, но преди това трябва да бъдат направени съответните срещи със съседните държави, тъй като примерно имаме случаи с гранично-пропускателен пункт с Гърция, който е изцяло изграден от българска страна, а от гръцка страна е едно празно поле. Така че то не е само да бъде изграден от наша страна, но съответно и от другата страна трябва да бъде изграден, за да функционира. Благодаря.
#103 · speech
Благодаря за отговора, госпожо Петкова. Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол. Преминаваме към следващите въпроси. Георги Гвоздейков – служебен министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на първия въпрос на народните представители Димитър Гюрев и Емил Янков относно проблеми за пътуващите с влаковата линия Пловдив – Асеновград.
#104 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, пътуването с влак между Пловдив и Асеновград – една от линиите с най-голям пътникопоток в страната, се превръща в истински кошмар за пътниците. Вече повече от година те се прехвърлят на гара Крумово в друг влак или автобус поради все още течащия ремонт във връзка с разширяване на жп възел Пловдив. От 25 юни 2024 г. допълнителна реорганизация на пътуването се налага поради събарянето на бетонно съоръжение – надлез, и пътниците, тръгващи от Пловдив, се налага да чакат влаковете на импровизиран перон на гара Пловдив Изток, на който не е осигурено почти никакво място за чакане от тяхна страна. Същото важи и за пътуващите за Свиленград, Момчилград и Кърджали – отново влакът за тези населени места тръгва оттам. За подслон при порой изобщо няма и да споменаваме. Скоро след започване на ремонтните дейности стана ясно, че първоначално заявеният до 5 август срок ще бъде удължен поради открити археологически находки по време на ремонтните дейности. Това, което аз успях да разбера, е, че поне до края на месец август тази реорганизация ще се запази. Считаме, че е недопустимо да не се създадат поне елементарни условия за хората, които ползват услугите на БДЖ. Постоянно се говори за проблема с намаляване на желаещите да пътуват с влак, а подобни случаи само биха могли да засилят тази тенденция. В тази връзка въпросът ни е: какви мерки ще предприемете и то в най-кратък срок, за да бъдат осигурени поне елементарни условия за чакащите влаковете на този импровизиран перон? Благодаря Ви.
#105 · speech
Благодаря Ви, господин Гюрев. Господин Министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути, ако обичате.
#106 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гюрев, уважаеми господин Янков, в отговор на поставените от Вас въпроси относно проблемите за пътуващите с влак по направлението Пловдив – Асеновград Ви уведомявам следното: В обхвата на Проект „Развитие на железопътен възел Пловдив“, финансиран със средства от Механизма за свързване на Европа, се изпълнява договор за модернизация на железен път, контактна мрежа и системи за сигнализация и телекомуникация на гара Пловдив и изграждане на комуникационно-транспортен пробив под ареала на жп гара Пловдив. За да бъдат постигнати по-добри експлоатационни параметри на железопътната инфраструктура в района на жп гара Пловдив, се налага реконструкция на съществуващия бетонов мост. Дейностите, свързани с реконструкцията на бетоновия мост, наложиха прекъсване на влаковите движения в източната част на гара Пловдив, което от своя страна действително създава неудобство за пътниците от и за гара Пловдив. За пътуващите по направлението Пловдив – Катуница и Пловдив – Асеновград е обособен за ползване временен перон, разположен в района на улица „Авксентий Велешки“ в непосредствена близост до железопътна гара Пловдив. С цел създаване на по-благоприятни условия за пътниците съм разпоредил в най-кратък срок в непосредствена близост до временния перон в района на улица „Авксентий Велешки“ да бъде обособена зона за места за сядане, както и съоръжение за защита от неблагоприятни метеорологични условия. Благодаря.
#107 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте за реплика.
#108 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател. Господин Министър, в какви срокове можем да очакваме това да се случи? Също така споменахте за място за изчакване – предполагам пейки и някакъв навес. Предвижда ли се поставяне на някаква тоалетна, тъй като все пак има доста пътуващи хора, които биха се възползвали от това и биха имали нужда? Благодаря.
#109 · speech
Благодаря Ви, господин Янков. Искате ли дуплика, господин Министър? Имаше въпрос. Заповядайте.
#110 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Янков, разбира се, срокът за изграждане на съоръжението е в зависимост от технологичния процес, но предполагам, че това по никакъв начин няма да забави процеса, и ще се постараем възможно най-бързо тези съоръжения да бъдат изградени. Разбира се, ще обърнем внимание и на необходимостта от поставяне на тоалетна. Благодаря.
#111 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Следващия въпрос към Вас е от Димо Дренчев относно частен ТИР паркинг на Дунав мост 2. Господин Дренчев, заповядайте да развиете въпроса си.
#112 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Служебен министър! Този въпрос зададох на служебния министър на регионалното развитие и благоустройството, ще задам същия и на вътрешния министър, може би и на министъра на финансите, тъй като говорим за един много сериозен проблем. От май месец тази година на подхода към Дунав мост 2 започва да функционира частен ТИР паркинг, собственост на фирма „Данубия Логистик Видин“ ЕООД. Получих множество сигнали от собственици на спедиторски фирми и водачи на камиони, че светофарът към моста свети постоянно червено и камионите са принудително отбивани и вкарвани в паркинга от здрави момчета с черни тениски. Въпросните, представящи се за служители на паркинга, пресрещат тировете с джипове или на мотори и влизайки в ролята на пътна полиция, направляват трафика задължително и без изключение да влиза в паркинга на „Данубия Логистик Видин“ ЕООД, като шофьорите на български камиони са принудени да заплащат такса от 15 лв., а на чуждите – от 25 евро. Паркингът е практически винаги препълнен, като много от камионите изчакват на пътя, без да могат да влязат на територията на паркинга, но от тях също се събира входна такса от хората на моторите. Особено фрапантна е създадената ситуация за камионите на спедиторите, които са инвестирали в собствени буферни паркинги във Видин, но са принудени да престояват на територията на паркинга на „Данубия логистик“. Задължителният престой в буферния паркинг забавя и оскъпява изключително много транспорта, особено на местните фирми и на близки разстояния. Щетите за превозвачите и имиджовите щети за България са неизчислими, а напрежението сред спедитори и шофьори е огромно. Мога да Ви покажа на телефона си десетки оплаквания заради принудата и от чистотата, и от поддръжката на баните и тоалетните вътре. Те даже са едни и за мъже, и за жени, между другото. В тази връзка: законни ли са задължителното отклоняване и поставеният светофар, насочващ към паркинга на „Данубия Логистик Видин“ ЕООД? Проведен ли е търг или конкурс, спечелен от въпросната фирма, за да бъде предпочетена именно тя като собственик и оператор на буферния паркинг? Има ли възможност и другите, изградени в района ТИР паркинги, да се ползват като буферни? Възможно ли е фирмите от района на Видин, които извършват превози на близки разстояния, да не ползват задължително буферния паркинг на „Данубия Логистик Видин“? Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Йордан Тодоров.)
#113 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
…от някой от заместник-председателите?
#114 · speech
На Народното събрание, нали? Има.
#115 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Защото май е бизнес на някой от заместник-председателите?
#116 · speech
Колеги, това редно ли е, което правите в момента?
#117 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Кое?
#118 · speech
Да разговаряте от място и тук, от трибуната, по този начин.
#119 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ, от място
Няма никой на трибуната, мога да си говоря каквото си искам.
#120 · speech
Вие говорихте с него, като беше на трибуната, но това е друг въпрос. (Реплика от народния представител Йордан Тодоров.) Добре. Заповядайте за отговор, господин Министър.
#121 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, паркингът за товарни автомобили е собственост действително на фирма „Данубия Логистик Видин“ ЕООД. Обектът е частна инициатива и Министерството на транспорта и съобщенията няма отношение към нея. Допълнително Ви информирам, че оператор на комбинирания мост между Видин и Калафат и прилежащата му инфраструктура е дружеството „Дунав мост Видин – Калафат“ АД. То е съвместно българо-румънско акционерно дружество, учредено в съответствие с Търговския закон на България и съгласно споразумение между правителството на България и правителството на Румъния. След изграждането на мостовото съоръжение и пускането му в експлоатация дружество „Дунав мост Видин – Калафат“ има ангажимент да следи и поддържа прилежащата инфраструктура в добро и годно за употреба състояние. С оглед на това задължение то е изградило система от камери и светофари, които се наблюдават от оператор, с цел избягване престоя на тежкотоварни камиони на мостовото съоръжение. Като оператор на моста съвместно дружеството е издало на фирма „Данубия Логистик Видин“ ЕООД единствено законоизискуемите разрешения за специално ползване на пътя, а именно: разрешенията са за изграждане и експлоатация на пътна връзка „Крайпътен обществено-обслужващ комплекс“ – землището на село Антимово, община Видин, при км 1+340 – ляво на път I-1“, и второ – „Водопроводно отклонение за поземлен имот“ в село Антимово, община Видин, част от проектен имот. Тези разрешения са част от проекта на инвеститора за изграждане на довеждаща и друга линейна инфраструктура към обект „Крайпътен обществено-обслужващ комплекс“, който проект е получил всички други необходими разрешения за строеж от другите компетентни органи. Информирам Ви, че съвместно дружеството не разполага с правомощия по Закона за движение по пътищата за извършване на организация на движението и реда за преминаване на тежкотоварните автомобили по прилежащата инфраструктура на моста Видин – Калафат. В допълнение на темата – не виждам пречка всички съществуващи в района паркинги да се използват по предназначение. В заключение, бих искал да кажа, че организацията и редът за преминаване на ГКПП „Видин – Калафат“ не попадат в компетентността на Министерството на транспорта и съобщенията. Като допълнение бих искал да Ви информирам, че предвид зададените въпроси и сериозността на темата съм назначил спешна проверка съобразно компетентностите на Министерството на транспорта и съобщенията, с резултатите от която ще Ви запозная след приключването ѝ лично. Благодаря.
#122 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Заповядайте, господин Дренчев, за реплика.
#123 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Министър, две неща искам да Ви кажа. Едното е, че самият капацитет на съоръжението при Видин – очевидно е сравнен броят камиони, които минават при Русе и при Видин, е само около 16%, тоест там трябва да имаме повишаване на капацитета, защото очевидно не се използва. Това, което знам аз, е, че никога не работят всичките гишета, опашките са много големи. Самият паркинг, мисля, че е 500 места и е винаги пълен, камионите се нареждат дори покрай него. Миналата седмица министърът на регионалното развитие каза, че тя няма отношение към Дунав мост 2, Вие също казвате, че нямате отношение. Може би аз трябва да взема да го управлявам, за да започнат да се случват нещата, щом никой няма отношение. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, което очаквам от Вашето министерство, е да се направи такава организация на движението, че тировете да не стигат до този капан, където яките момчета ги принуждават, включително със заплахи, да влизат в паркинга. Аз имам въпроси и към вътрешния министър – ще го питам защо полицията не реагира на сигналите на шофьорите за тия яки момчета и за заплахите, но Вие трябва да направите така, че шофьорите да могат да отклонят, преди да стигнат до светофара със задължителния знак надясно и влизането в паркинга. Значи, за да могат да се ползват останалите паркинги, този светофар трябва да се сложи така, че те да могат да обърнат и да се върнат, когато съоръжението е претоварено. Благодаря Ви. Това очаквам от Вас.
#124 · speech
Искате ли дуплика, господин Министър? Заповядайте.
#125 · speech
Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дренчев, ако позволите, да изразя и личното си мнение относно регулирането на трафика конкретно в България. Решението на всичките тези проблеми в Русе и във Видин е започването на инициатива – и законодателна, за изграждането на буферни паркинги на територията на България, които трябва да имат за цел именно това – да регулират трафика, да няма струпване по границите, защото съм сигурен, че дори и влизането ни в Шенген по суша няма да реши този проблем. Доколкото знам, пропускливостта на пункта във Видин е около 40-45 товарни автомобила на час. Това е капацитетът. Колкото и пъти да съм се опитвал да стигна до информация, винаги съм получавал информацията, че пунктът на Видин работи на пълен капацитет. И пак казвам – може би трябва да се поеме и законодателна инициатива. Мисля, че вече има одобрен проект с европейско финансиране за изграждане на такъв тип паркинги, които са частна инициатива, но държавата трябва сериозно да поеме ангажимент за изграждането на буферни паркинги на територията на България, за да може да регулира целия този трафик, който се увеличава всеки ден в пъти. Благодаря.
#126 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е към министър Найден Тодоров – служебен министър на културата. Той ще отговори на три въпроса. Първият от тях е от народния представител Рая Ангелова Иванова относно плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България, археологическите резервати и груповите недвижими културни ценности с национално значение. Госпожо Иванова, заповядайте да развиете въпроса си.
#127 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, господин Министър! Според чл. 81 на Закона за културното наследство Министерството на културата трябва да изработи планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България, археологическите резервати и груповите недвижими културни ценности с национално значение. Според Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности, в сила от 8 март 2011 г., плановете за опазване и управление на археологическите резервати и другите групови недвижими културни ценности с национално значение трябва да бъдат изработени в срок 5 години от предоставянето на статут. Тринадесет години след предоставянето им на статут – за всичките 33 археологически резервата, които са вписани в Приложение към чл. 50, ал. 3, Министерството на културата не е изработило нито един план за опазване и управление. За недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България, има един план – за Несебър, който беше отхвърлен от ЮНЕСКО. Въпросът ми е следният: изработени ли са плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности, включени в Индикативната листа за културно и природно наследство, археологическите резервати и груповите недвижими културни ценности с национално значение; ако не са – по каква причина не са изработени тези планове; докъде е стигнало изработването им и работи ли се в момента по изработването им? Благодаря.
#128 · speech
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Господин Министър, заповядайте да отговорите.
#129 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Иванова, в отговор на Вашето писмо бих искал да Ви разкажа една по неволя малко по-дълга история, която ще отговори на въпроса Ви дали Министерството на културата работи по създаването на тези планове.
#130 · speech
Вие имате три минути само.
#131 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Знам. При извършена наскоро проверка установихме, че до момента има изготвени задания за планове за опазване и управление на десет обекта – Боянска църква, Скални църкви – Иваново, Тракийска гробница край Свещари, Казанлъшка гробница, Старинен град Несебър, „Двореца“ – град Балчик, Античен център край Павликени, Античен и Средновековен град Пауталия – Велбъжд, Ранносредновековен град Плиска и Старинен град Велико Търново. Това са изготвени само задания, а не самите планове. През 2021 г. е бил сключен договор между Министерството на културата и община Исперих за актуализиране на проекти и задания за изработване на план за опазване и управление на „Сборяново“, но през 2022 г. от общината е изразена невъзможност да изпълни поетото задължение в срок. Към настоящия момент има изработен и одобрен един брой план за опазване и управление – това е за моста на Мустафа паша на река Марица, край Свиленград, построен през XV век. Причините за липса на приети планове са комплексни и са пряк резултат от множество натрупани дефицити. Тук са описани много подробно, аз ще ги кажа в три изречения: липса на национална стратегия за развитие на културата; липса на регионални центрове на НИНКН и липса на достатъчно щатни бройки. Впрочем проблемите за забавянето не са само поради липса на щатни бройки и достатъчно експерти в областта. В работния процес се натъкнахме преди един месец и на интересна колизия между Закона за културното наследство и приетата от Министерския съвет през 2011 г. наредба, която Вие цитирахте във Вашия въпрос. Според тази колизия в Закона за културното наследство пише, че тези планове се изработват от НИНКН – от Националния институт, а в наредбата, издадена две години по-късно от Министерския съвет, пише, че те се изработват в резултат на обществена поръчка по ЗОП. Разбира се, ние сме наясно, че наредбата е поднормативен акт и при колизия Законът е с предимство, но все пак тези различия определено довеждат до объркване тълкуването на юристите. Относно недостигащите щатни бройки. Знаете, че още през 2023 г. аз се постарах да намерим 17 допълнителни бройки за НИНКН от Министерството на вътрешните работи, тогава времето за малко не ни достигна. Преди три седмици в крайна сметка тези 17 бройки, които са ни нужни за създаването на тези планове, също така бяха приети с постановление на Министерския съвет, в резултат на което към НИНКН ще се създаде сега нов отдел „Мониторинг и опазване на световното наследство и археологическите резервати“. Досега този отдел изобщо е отсъствал от Правилника за устройството и дейността на НИНКН, въпреки че Законът за културното наследство е възложил този ангажимент на Института. Впрочем, както бях уведомен, такова увеличение се случва за първи път от 30 години. Разбира се, нещата се случват малко по-просто от действителната ситуация, понеже в момента търсим и финансовите средства за попълването на заплатите към тези бройки. Междувременно, първи приоритет за нас е изготвянето на План за опазване и управление на „Старинен град Несебър“, понеже при сесията през 2023 г. в Рияд вече се е споделяло открито намерението Старинен Несебър да бъде включен в списъка със застрашени обекти, и на България е даден срок до 1 декември 2024 г. да предостави завършен Проект на план за Несебър. Как се стига дотук? През 2010 г. НИНКН сключва договор с община Несебър за изработване на така наречената научно-експериментална разработка – това е този план, и е сключен договор с архитект Тодор Кръстев, който ръководи екипа. Те създават проект, който впрочем е един доста добър проект, но различните организации, имащи отношение към създаването на плана, имат различни становища, част от които отрицателни. И така, през 2018 г. е взето решение този проект да не се приема – след осемгодишни опити. Бих искал да Ви уверя, че намеренията ни за работата Планът да завърши успешно и Несебър да бъде спасен, са абсолютно сериозни. За да разберете степента на нашата ангажираност, ще споделя с Вас, че през последните три години Междуведомствената комисия за Старинен Несебър се е събирала общо шест пъти, от които четири по време на моя престой в Министерството на културата. След актуализация спрямо изискванията на съвещателните органи към ЮНЕСКО през месец април одобрих и протокол на заседанието СЕСОНКЦ, в резултат на което на 30 април бе съгласувано с Министерството на културата задание за нов план за опазване и управление на Несебър. През месец май с моя заповед бе назначена новата експертна комисия, която е оглавена от началника на политическия кабинет в Министерството, и след редица заседания преди две седмици те излязоха с изготвени основни стратегически документи за Несебър, разработени в изпълнение на препоръките на решението на Комитета за световно наследство от сесията през месец септември 2023 г. в Рияд, където е присъствал и екипът на министър Кръстев. Тези документи представляват и част от съдържанието на самия план, така че ние сме в доста напреднала фаза. Те вече са представени на ИКОМОС и съвещателните органи на ЮНЕСКО, от които очакваме обратна връзка, за да се финализира Планът за опазване и управление. Той ще бъде коментиран и през следващата седмица на Комитета за културно наследство в Индия. Всичко гореизложено може да Ви послужи като известно обяснение за част от забавянията в издаването на сертификати от страна на НИНКН през последните месеци от и без това малкия екип на института, който работи за спасяването на Несебър и създаването на този план. Още нещо. Онова, което никой не казва, ще го кажа аз днес: изготвянето на Плана е по-лесната задача, колкото и невероятно да изглежда това, по-трудната ще бъде да убедим хората, живеещи в Несебър, че имат полза от всичко това и че следването на указанията на Плана ще доведе до промяна на техния живот към по-добро. Тук ще имаме нужда и от Вашата помощ, за да създадем заедно достатъчно добра мотивировка за обществото да работи за опазването на уникалността на Старинен Несебър, а и на останалите ценни обекти. И така, уважаема госпожо Иванова, уважаеми дами и господа народни представители, екипите на Министерството и на НИНКН работят в момента изключително сериозно за създаването на План за опазване и управление на Несебър. Част от хората работят дори преди да сме успели да уредим прехвърлянето на така нужните ни щатни бройки към НИНКН. Ако в случая, както се надявам, успеем да пречупим тази – тя дори не е тринайсет-, а четиринайсетгодишна безизходица, и Планът бъде приет, намерението ни е да се възползваме от придобитите в този процес познания и умения за бързото изготвяне на плановете и на останалите обекти – национални и световни културни ценности. Благодаря Ви.
#132 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Оставих Ви да говорите седем минути, за да получи изчерпателен отговор колежката. Заповядайте за реплика.
#133 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря за изчерпателния отговор. Въпреки това аз искам да попитам: горе-долу имате ли някаква идея в какви срокове може да се реализират тези Ваши задължения? И в случай че има някаква колизия между законодателството и подзаконовия нормативен акт, считам, че е от Ваша компетентност е да сезирате съответните органи, които могат да я отстранят. Благодаря Ви.
#134 · speech
Благодаря Ви, госпожо Иванова. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#135 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Благодаря Ви. Както казах, на 1 декември се очаква да сме готови с плана за Несебър. Оттам нататък срокът за изготвянето на всеки един план – при наличието на капацитет в НИНКН, ще бъде между четири и шест месеца. Ще се постараем да работим в два паралелни екипа, което ще съкрати сроковете, но въпреки това за всичките планове ще отнеме около три години. Колкото до нормативната промяна – вече сме започнали да работим за Проект за промяна на Наредбата. Благодаря Ви.
#136 · speech
Благодаря, господин Министър. Вторият въпрос към Вас е от народните представители Веселин Вешев и Ангел Георгиев относно необходимостта от премахване на металната конструкция пред скалния релеф „Мадарски конник“. Моля, заповядайте да развиете въпроса си.
#137 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря Ви, господин Председателстващ. Господин Министър, Мадарският конник е уникален ранносредновековен барелеф, който е повод за гордост за всеки българин. Това е един от символите на българската държава и българската държавност. И днес той е изобразен върху обратната страна на монетите, които са в обръщение. Мадарският конник е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Обектът е символ на възхода и успехите на Първата българска държава на юг от Дунав. Освен това Мадарският конник привлича редица туристи и напомня за величието и мощта на българските владетели от края на седми до началото на единадесети век. Наблюдението и поддръжката на величествения монумент се осъществяват посредством грозна и ръждясала метална конструкция, която е изградена на мястото преди години. Изгледът на цялата композиция е грубо нарушен от въпросното съоръжение, което от своя страна е символ на упадъка на съвременната българска държава. Недопустимо е да търпим дори и ден повече Мадарският конник да бъде загрозяван от подобно зле изглеждащо съоръжение, което прави впечатление на туристите и посетителите на обекта. Преди повече от година поставихме проблема пред тогавашния министър па културата господин Кръстю Кръстев, който пое ангажимент да съдейства за това скелето да бъде премахнато и да бъде заменено с мобилно такова, но той не изпълни своя ангажимент. В тази връзка въпросът ни към Вас е следният: ще се ангажирате ли Вие, господин Министър, рампата да бъде демонтирана и премахната и да бъде сменена с мобилна такава, която да бъде поставяна на място при необходимост, за да не бъде загрозяван скалният релеф от ръждиво метално скеле? Благодаря.
#138 · speech
Благодаря Ви, господин Вешев. Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса на колегите.
#139 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вешев, уважаеми дами и господа народни представители! Да, след извършена проверка преди точно една година на територията на Национален историко-археологически резерват „Мадара“ е констатирано следното: Металната конструкция, построена през 1990 г. за достъп до поставената през същата година механо-оптична апаратура, позволяваща 3D отчитане на микродвижение по селектирани участъци от опасните пукнатини, засягащи историческия барелеф Мадарски конник. Мониторингът се осъществява от учени на Геологическия институт при БАН веднъж годишно. След отправената препоръка да се изработи система за безконтактно получаване на информация Регионалният исторически музей – Шумен, е изработил техническо задание за социализация и модернизация на Националния резерват „Мадара“, в което е записано, че трябва да се изработи проект за софтуер и необходимият хардуер за безконтактна система за връзка с устройствата за следене състоянието на скалната основа на релефа. Техническото задание е съгласувано вече и с Министерството на културата. Въпреки че резерватът представлява изключително държавна собственост, с решение на Министерския съвет преди доста време – през 2012 г., правото на управление върху имота е отнето от Министерството на културата и Резерватът е предоставен безвъзмездно за управление на Община Шумен до приключване на дейностите по изпълнение на проект по Оперативна програма „Оттук започва България“. Община Шумен впрочем е изразила желанието си да ѝ бъде предоставен горният археологически резерват за срок от десет допълнителни години по реда на Закона за културното наследство. За да се процедира искането на Община Шумен за предоставяне на безвъзмездно право на управление върху резервата по реда на ЗКН, е необходимо първо да се актуализира наличният акт за собственост от компетентната институция – в случая Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по надлежно окомплектовано искане на Министерството на културата, тъй като се касае за имот изключителна държавна собственост, представляваща резерват. В констативния протокол от миналата година са дадени следните препоръки за премахването на въпросната конструкция: НИНКН да комплектова документи за предоставяне на статут; МРРБ да се произнесе по искането на Община Шумен по целесъобразност; министърът на културата да предостави за стопанисване и управление след това произнасяне на Община Шумен Резервата „Мадара“; Община Шумен да осигури изработването на безконтактна система за следене състоянието и съответно премахването на металната конструкция; да се извърши като част от Проекта „Социализация и модернизация на Резерват „Мадара“, чието техническо задание е съгласувано с Министерството на културата. Министерството стои твърдо зад позицията, че предвид изключителната културна, художествена стойност на световната ценност скален релеф „Мадарски конник“ същата следва да бъде експонирана в най-близкия до автентичния си вид. Важността на релефа за нас е безспорна. Това е и една от причините той да бъде първият въобще в историята български паметник, на който е изработен 3D модел, представен през месец май тази година на форума „Twin it!“ в Брюксел. И така, предвид очевидната технологична и техническа възможност за безконтактно дистанционно отчитане на данните от мониторинга на скалната основа, наличието на телената ограда, и пирамидата от метално скеле е неприемлива и за нас. Премахването на металната конструкция е етап от реализацията на Проекта „Социализация и модернизация на резерват „Мадара“. Предвид това с писма на НИНКН от началото на месец юли 2024 г. – общо взето мислим в една посока с Вас – са внесени в Министерство на културата предложения съгласно чл. 64 от ЗКН за актуализация на статута и режимите за опазване на скален релеф „Мадарски конник“ на Археологически резерват „Мадара“. Предложенията са предвидени да бъдат включени в дневния ред на следващото заседание – то е планирано за месец август, на СЕСОНКЦ за прецизиране и завършване на процедурата. Мислех да Ви отговоря, че не мога да се ангажирам с всичкото това, тъй като, когато то се случи, вече няма да съм министър, но по всичко личи, че все пак ще трябва да се ангажирам с този проект, и се надявам в края на месец август да имаме един хубав отговор за Вас. Благодаря Ви.
#140 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Господин Ангел Георгиев, предполагам, ще направите репликата. Заповядайте.
#141 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Председател! Господин Министър, ние ще продължим да следим случая и се надяваме да не се стига дотам на следващия министър, без значение дали сте Вие, или друг, да задаваме отново същия въпрос. В крайна сметка, предния път, преди наистина една година, ние предложихме най-малкото, най-лесното и бързо изпълнимо решение – това скеле поне да бъде боядисано по някакъв начин и да изглежда по-приемливо, щом е толкова трудно да се премахне едно скеле за една година. Защото ние виждаме един класически случай на подаване на топката между институциите – отнема изключително много време, процедурата е невероятно тромава, но в крайния си резултат една година не може да се премахне едно скеле. Това е, меко казано, потресаващо, особено като става въпрос за Мадарския конник, а не за някой обект с по-малък приток на туристи, за по-малък приток на хора, които искат да го видят, а за един изключителен символ на българския дух и на българската държава. Така че не просто това нещо трябваше да се случи много отдавна, всичко това е изключително закъсняло – с огромно огорчение го установяваме за пореден път. Това прехвърляне на топката между институциите е изключително дразнещо. Това е едно от нещата, които българските граждани – смело мога да кажа, ненавиждат в най-новата ни история. Постоянно едната институция се оправдава с другата, втората с третата – колко институции изброихте въобще. В крайна сметка кажете – ако се налага да се ангажираме ние с това, да посетим всички институции. Имахме такъв случай и в Пловдив наскоро, където една подпорна стена също чакаше може би около година – да не се ангажирам точно колко месеца, за да бъде оправена, а през това време можеше да се срути буквално върху гражданите, които преминават в Стария град. Така че всичко това е абсолютно недопустимо. Ние ще следим случая. Ако се наложи, ще зададем отново въпроса, но поне отговорете на това: планирате ли поне някакво такова козметично освежаване поне като боядисване, защото ако се случи така, че още една година институциите не могат да се разберат кой какво да направи, поне мястото да изглежда приемливо и обектът да не бъде загрозен? Благодаря Ви.
#142 · speech
И аз Ви благодаря, господин Георгиев. Господин Министър, заповядайте за дуплика.
#143 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Благодаря Ви, господин Георгиев. Причината да не бъде боядисано скелето, е, че очевидно желанието е било то да бъде въобще премахнато. Надявам се след това, което ще се случи през месец август, да няма нужда от допълнителни прехвърляния на отговорности между институциите, а всичко да се случи в най-кратки срокове. Това не означава, че няма да имаме нужда от подкрепата, която току-що приех като обещана, тъй като все пак за 40 хиляди паметника на културата в България се грижат 57 човека. Очевидно ще имаме нужда от Вашата подкрепа и ще се надявам да се възползваме от нея. Благодаря Ви.
#144 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Следващият въпрос е от народните представители Димитър Николов и Николай Алгафари относно финансирането и подкрепата на археологическото проучване на средновековната крепост „Ряховец“ – Проект на Исторически музей – Горна Оряховица. Заповядайте, господин Николов.
#145 · speech
Димитър Николов
ГЕРБ-СДС
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги народни представители, уважаеми Маестро! Средновековната крепост „Ряховец“ е обект с национално значение. Първото подробно описание на крепостта е дело на Карел Шкорпил, който я нарича още Кале пещерите. Първите археологически проучвания на крепостта са извършени в периода 1985 – 1991 г. под ръководството на професор Хитко Вачев и доцент Иван Бъчваров. През 2015 г. разкопките и проучванията са възобновени с подкрепа от общинския бюджет и с добавяне на нов сектор: вътрешна част на крепостта. От 2016 г. до миналата 2023 г. се провеждат археологически проучвания с подкрепа на Проекта по програма на Министерството на културата и с целеви средства от местния бюджет, които варират ежегодно между 15 и 20 хил. лв. През миналата година Проектът на Исторически музей – Горна Оряховица, с научен ръководител Илиян Петракиев е класиран на второ място в програмата с актив от 59 точки в оценяването. По време на срещи в избирателния ми район бях информиран, че за първи път в последните осем години археологическото лято на крепостта „Ряховец“ е под заплахата да не се проведе. Проектът е в списъка на чакащите с оценка малко над 49 точки. Какво прави обаче проучванията в този обект значими и уникални? От осем години на крепостта „Ряховец“ се провежда младежка археологическа школа. Учениците участват в изготвяне на теренната документация, работят с технически средства и се включват в разкриването на археологическите структури. За този период в света на археологията са се потопили повече от 200 млади хора, от които днес вече имаме и дипломирани магистри по археология. Уважаеми господин Министър, обръщам Ви внимание, че 10 % от средствата по финансирания проект на Историческия музей през миналата година все още не са преведени, а конкретният ми въпрос се състои в това дали Министерството на културата ще заяви и ще осигури допълнителни средства за чакащите в списъка за финансиране през 2024 г. Благодаря Ви.
#146 · speech
Благодаря Ви, господин Николов. Господин Министър, заповядайте да отговорите
#147 · speech
Служебен Министър Найден Тодоров
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Николов, уважаеми дами и господа народни представители! Министерство на културата чрез Бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ ежегодно предоставя целева финансова подкрепа на проектен принцип за провеждане на теренни археологически проучвания и теренна консервация на територията на страната. Редът и условията за кандидатстване по Програмата са определени с Правила за предоставяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация, които са публикувани и на страницата на Министерство на културата – ако успеете да ги откриете там, тъй като тя е малко объркана. Подборът на постъпилите проекти, които кандидатстват за финансиране, се извършва от Междуведомствена комисия въз основа на критерии, регламентирани в Правилата. В Комисията са включени видни представители на културните, научните и университетските институции в страната. Всеки член на Комисията попълва оценъчна карта в табличен вид с включени всички проекти. Оценяването на проектите се извършва въз основа на посочените критерии в оценъчната карта. Комисията класира проектите въз основа на финалната оценка, която всеки от тях получава като средна аритметична стойност от оценките на всеки член, подал оценъчна карта. През 2023 г. средновековната крепост „Ряховец“ е класирана на 6-о място в група 1б с крайна оценка над 54 точки. В 2024 г. Проектът на Историческия музей с научен ръководител Илиян Петракиев е получил крайна оценка, както казахте, малко над 49 точки. Сега, проблемът произтича от факта, че общият размер на сумата, определена от Закона за държавния бюджет за 2024 г. за финансиране на проекти за теренни археологически проучвания и теренна консервация, възлиза на 5 млн. лв., като са посочени седем приоритетни обекта на стойност 2 млн. и 50 хил. лв., тоест тези обекти не могат да бъдат пипани. Останалите средства – малко под 3 млн. лв., са за всички останали. Тук бих искал да посоча, че част от археологическата общност изразява несъгласие с административното определяне на приоритетните за финансиране обекти, което според мнозина нарушава конкурсния принцип и оставя част от важните обекти под чертата. Ограничените средства за Програмата в рамките на действащия бюджет не позволяват цялостно финансиране на всички класирани проекти, поради което и за класираната средновековна крепост „Ряховец“ не достига финансиране към момента. Съгласно одобрен протокол от заседание от 5 юли 2024 г. Междуведомствената комисия определя високо качествата на разработените проекти от групите 1а, 1б и 2, които са получили обща оценка съответно над 50, 49 и 45 точки и единодушно предлага да бъде потърсено допълнително финансиране за 50 проекта за общата сума от 2 млн. и 600 хил. лв. Един от тези проекти е и крепостта „Ряховец“. През последните две седмици усилията на финансистите и експертите от специализираните дирекции на Министерство на културата са съсредоточени, освен във всичко друго, и в анализ на възможностите за пренасочване на финансиране от други програми, за да се осигурят недостигащите 2 млн. и 600 хил. лв., без това да наруши драстично общия баланс. До момента сме намерили част от парите от дейности, идентифицирани като не толкова спешни, и продължаваме с анализите. Може би това отговаря и на предишния въпрос на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ защо понякога се случват такива забавяния на проекти – ние отклоняваме пари от проекти, които не са толкова спешни към по-спешните такива. По отношение на този въпрос искам да кажа още нещо. Вероятно всичко, което изредих, би отговорило и на незададения въпрос дали са достатъчни средствата за култура, предвидени в държавния бюджет за 2024 г. Колкото до поставения въпрос за неизплатен остатък от 10% по сключен договор през 2023 г., бих искал да Ви информирам, че по представената отчетна документация са констатирани липси и неточности, поради което е било необходимо тези неточности да бъдат допълнително отстранени. Признатите средства са предвидени за изплащане с утвърждаване на бюджет за капиталови разходи. Знаете, че тази година това се случва по нов ред от Министерството на финансите с ПМС по чл. 106 от Закона за държавния бюджет за 2024 г., и очакваме това да се случи през месец август. Уважаеми дами и господа, присъстващи и не толкова присъстващи! През последните години много от парламентарните въпроси са свързани именно с археологически проекти, неполучили или получили недостатъчно финансиране на конкурсни сесии. В един момент ще трябва заедно с Вас да решим въпроса дали конкурсният принцип сред подалите заявление за финансиране е верният начин за полагане на грижи за българското културно наследство, или може би следва да потърсим други начини за определяне на степента на значимост и полагане на нужните грижи за обектите, които са наистина важни за нашата културна идентичност. Ние ще разчитаме на Вашата подкрепа да намерим точния начин за намиране на средства действително българската култура, която определя нашата идентичност в този сложен момент, да бъде подкрепена. Благодаря Ви.
#148 · speech
Благодаря Ви. Искате ли реплика? Заповядайте, господин Николов.
#149 · speech
Димитър Николов
ГЕРБ-СДС
По-скоро да изразя задоволство от отговора на маестро Найден Тодоров и от дълбочината, с която той се отнася към проблемите в българската култура и археология, защото тя е с добавена стойност не само за опазване на културната памет, но и за приноса, който има в развитието на българския туризъм. Неслучайно засегнах в изложението на своя въпрос, че пък именно такива младежки археологически школи помагат така да се заразят младите хора с професията археолог, която в момента не е сред най-атрактивните, и е особено важно да имаме подготвени млади специалисти, които да продължат тази мисия. Благодаря Ви.
#150 · speech
Благодаря Ви, господин Николов. Предполагам, че дуплика не искате. Благодаря на министър Тодоров, въпросите към него приключиха. Следващите въпроси са към министър Галин Цоков – служебен министър на образованието и науката. Той ще отговори първо на питане от народните представители Ангел Янчев, Даниел Проданов и Ивайло Папов относно предложение на общини за закриване на училища от предстоящата учебна 2024-2025 г. Заповядайте да развиете въпроса си.
#151 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Господин Председател, уважаеми господин Министър! Общините Свищов и Кубрат са предложили за закриване основните училища „Христо Ботев“ в село Ореш и „Никола Йонков Вапцаров“ в село Бисерци. Жителите на Ореш събраха петстотин петдесет и шест подписа за защита на училищната си институция, които са внесени в Министерството на образованието и науката в началото на месец юни 2024 г. В община Свищов вече са закрити седем училища, а селата са петнадесет, като четири училища са в малки населени места. Село Ореш е най-голямото населено място в общината след общинския център Свищов. В община Кубрат вече са закрити три училища, а броят на селата е шестнадесет. Очевидно е, че посочените общински администрации концентрират образователния процес само в градовете чрез „убийството“ на малките селски училища. Училищата в малките населени места са жизненоважни за местните хора, независимо от това колко ученици се обучават в тях. С помощта на нови мултимедийни и комуникационни технологии и реорганизирането на учебния процес малките училища, поддържайки по-малко педагози, ползвайки ресурсите на средищните училища, могат да поддържат ниво на обучението, съизмеримо с по-големите училища. Училището в село Ореш го доказа тази година и на националното външно оценяване в седми клас с чудесни резултати, втори в община Свищов. Затова е важно да получават всякаква подкрепа тези малки училища от своите общини, както и от Министерството на образованието и науката чрез статута на защитено училище. За нас е недопустимо закриване на български училища. Хиляда и шестстотин училищни институции вече затвориха врати през последните тридесет и пет години. Закрие ли се училище, закрива се и населеното място! Предвид изложеното, желаем да ни отговорите на следното питане: възнамерявате ли да закриете посочените български училища или друго българско училище преди началото на учебната 2024/2025 г.?
#152 · speech
Благодаря Ви, господин Янчев. Господин Министър, заповядайте за отговор.
#153 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Янчев, уважаеми дами и господа народни представители! Посочените от Вас училища са общински по статут и всъщност тяхното закриване според Закона за предучилищното и училищното образование става в резултат на писмо от кмета на съответната община след решение на Общинския съвет до Министерството на образованието и науката, становище на съответното регионално управление на образованието и заповед на министъра на образованието. Срокът за подаване на такива искания от страна на общините е 31 май на съответната година. В този срок в Министерството на образованието и науката са получени две мотивирани предложения за училищата, които Вие споменахте. Едното – от кмета на община Кубрат по решение на Общинския съвет в Кубрат за закриване на Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“ в село Бисерци, а другото – от заместник-кмета на община Свищов след решение на Общинския съвет за закриване на Основно училище „Христо Ботев“ в село Ореш. В изпълнение на закона и на съответните нормативни документи е назначена Комисия, която разглежда съответните предложения, и всъщност решението на Комисията в рамките на съответния срок бе следното: Решението бе да предложи на министъра на образованието и науката да не бъде закрито училището в село Ореш на базата на това, че има широка подписка от местната общност за неговото запазване и оттегляне от страна на кмета на самото село на искането за закриване. А по отношение на другото училище, където в момента се обучават 13 ученика и анализите на Общината и на експертите в Министерството на образованието и науката показват, че няма и подлежащи, които през следващите години да увеличат броя на децата в училище или поне да го запазят. Решението на Комисията бе да предложи Заповед за закриване на училището, която аз подписах с огромно нежелание, защото и за мен като министър на образованието и науката, и за колегите в Министерството на образованието и науката всъщност закриването на училище е един акт, който е свързан с преустановяване дейността на една образователна институция, и може би, особено в малките населени места, ще окаже влияние върху възможностите за развитие на съответното населено място през следващите години. В този смисъл ние, макар и като служебен екип, ще отворим Наредбата за средищните и особено за защитените училища, за да могат да се променят съответните индикатори по отношение на получаване на дадено училище на статут на средищно, така че училища с по-малък брой, както е случаят тук в училището в община Кубрат, да могат да получат такъв статут на средищно училище. В последните години, пак по искане на общините, ние правим също много компромиси с Наредбата в момента. И на много училища, които, за съжаление, изпадат по съответните индикатори, запазваме техния статут на защитени училища, за да могат да функционират. Така че наистина тази наредба се нуждае от актуализиране. Както Вие казахте, могат да се използват съвременни инструменти под формата на Министерството на образованието и науката – дигитална раница, която през следващите години ще стане още по-добра и ще може да се използва за едно така допълващо електронно обучение, особено в малките населени места. Благодаря Ви за питането.
#154 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Имате право на два допълнителни въпроса – заповядайте.
#155 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Министър. Разбира се, частично сме удовлетворени от Вашия отговор, тъй като още едно българското училище ще бъде закрито през това лято и няма да посрещне новата учебна година. От друга страна, и местната общност ни показа голяма активност. Хубавото е, че жителите – те са 1230 души, на село Ореш, Свищовско, получиха преди малко от Вас чудесна новина. Те наистина вложиха всичко от себе си за това училището им да бъде запазено, както и учениците да се представят отлично.
#156 · speech
Благодаря Ви, господин Янчев. Няма да ползвате дуплика, да отговаряте, господин Министър? Не. Следващият въпрос към Вас е от народния представител Александър Вълчев относно пожар в сградата на Основно училище „Пейо Яворов“, село Гранит, община Братя Даскалови, област Стара Загора. Заповядайте да развиете въпроса си, господин Вълчев.
#157 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На 30 юни 2024 г. сградата на Основно училище „Пейо Крачолов Яворов“ в село Гранит, община „Братя Даскалови“, област Стара Загора изгоря напълно при възникнал пожар, тръгнал от сухи треви в двора му. Училището е създадено още през 1929 г. и има капацитет до 300 ученици, с огромен физкултурен салон и дворно място с над 15 хил. кв. м., а макар и в него сега да учат 40 деца, то има огромно значение като културно и образователно средище за региона. Много от родителите отказват да си пускат децата в друго училище в общината. Въпросът ми е: какви мерки ще вземете за възстановяване на това училище и какъв контрол прилагате върху всички училища и учебни заведения в страната против пожар, за да не се повтори случаят в село Гранит? Благодаря.
#158 · speech
Благодаря Ви, господин Вълчев. Господин Министър, заповядайте.
#159 · speech
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Вълчев, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност това, което се случи в село Гранит, тъй като на следващия ден бях на място… Може би това, което е по-покъртително от едно затворено училище, е едно изгоряло училище, още повече че училището в Гранит е построено през 1929 г. след голямото земетресение в Чирпан. Предполагам, че тогава е било с дарения, с доброволен труд на съответната местна общност, и това прави трагедията още по-голяма. Всъщност, както Ви казах, аз бях на следващия ден в двора на училището и се срещнах с директора, с началника на Регионалното управление, със заместник-кметове на Общината. Това, което всъщност се предложи като временно решение по отношение на настаняване на училището, е в рамките на съответната община в Средно училище „Христо Ботев“, село Братя Даскалови, да бъдат преместени училището и учителите за новата учебна година. Аз отидох на място, за да видя какви са условията. Трябва да кажа, че всъщност това е отделно крило на училището, което, макар и неизползваемо, може много лесно и бързо да се ремонтира, за да може да се осигурят нужните класни стаи за децата за 15 септември и те да започнат там обучение. Разбира се, това е временно решение, но за него говори още един факт – че децата, които са в по-горни класове от село Гранит, всъщност имат училищен автобус, който ги извозва до Средното училище в Братя Даскалови, така че останалите деца от начален и прогимназиален етап ще могат да пътуват заедно със своите по-големи другари. Много важно е да се подчертае, че всъщност в рамките на родителската среща, която е проведена в началото на месец юли, има съгласие, единодушие от родителите за това, че те са съгласни децата им да започнат новата учебна година в средното училище на средищното населено място на общината. От друга страна, с нас се свързаха също от Инициативен комитет за възстановяване на училището в село Гранит и говорихме с неговия председател. Аз и моите колеги от екипа в Министерството на образованието и науката заявихме нашата готовност да се отзовем на всички инициативи, които ще бъдат през следващите дни и седмици по отношение на работата на този инициативен комитет. Въпросът е, че всъщност училището е общинска собственост като сграда. Тук се отваря още един въпрос – че няма застраховка. Може би трябва да има много сериозен разговор с представител на Сдружението на общините за това как и по какъв начин трябва да бъдат застраховани училищните сгради, които са общинска собственост, защото в такъв случай, какъвто е случаят в съответното населено място, няма никаква възможност за средства на базата на това, което се е случило като природно бедствие, извън средствата, които могат да се получат от щаба, свързан с аварии и бедствия. По отношение на пожарната безопасност на училищата. В началото на всяка учебна година, съгласно нормативните изисквания, всяка образователна институция е длъжна да представи проект и доклад за пожарна безопасност, в които се отразяват специфичните особености на училището и различни документи. Всъщност този представен пред дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ доклад се контролира през годината от специалистите в тази дирекция на съответната община, така че тук по-скоро контролът е свързан с контрола от страна на специалистите, които също обхождат училищата и дават своите предписания. Това, което напомнихме при последната среща с началниците на регионалните управления, е да обърнат внимание на директорите на училища навреме да изготвят този своеобразен паспорт за безопасност на всяко училище, за да не се случват такива трагедии, както в училището, за което говорим. Благодаря.
#160 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Не желаете реплика. Следващият въпрос е от народния представител Андрей Чорбанов относно провеждането на конкурси за директор в Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад. Неделчо Неделчев“ в град Сливен. Заповядайте, господин Чобанов.
#161 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът ми е свързан с демонстративни нередности и липсата на конкурс за директор на Професионална гимназия „Акад. Неделчо Неделчев“ в Сливен в продължение на много години. През 2018 г. се пенсионира тогавашният директор на училището госпожа Диляна Якимова. Без да се проведе конкурс, тогавашният началник на Регионалното управление в Сливен госпожа Бисерка Василева назначава временно до конкурса експерта от Регионалното управление госпожа Мария Петрова. През 2020 г. – две години по-късно, Регионалното управление провежда конкурс за директори, но Професионалната гимназия отново не е включена в списъка. Вероятно идеята е била госпожа Мария Петрова да продължи да изпълнява длъжността директор, когато се пенсионира, което се е случило през септември 2021 г. Тя обаче продължава да бъде директор и през 2022 г. Когато се обявяват отново конкурси за директори – а поради спиране на процедурата, обжалване на Наредба № 16 и отказ на госпожа Мария Петрова да продължи да бъде директор, отново без конкурс е назначена госпожа Корнелия Костова. Поради съпротива на колектива на гимназията през февруари 2023 г. госпожа Корнелия Костова подава оставка и отново без конкурс е назначена госпожа Галина Балджиева, която е директор и до момента. В момента се очаква ново обявяване на конкурси, но все повече се коментира, че Професионалната гимназия „Акад. Неделчо Неделчев“ отново няма да бъде в списъка с конкурси, тъй като настоящият директор госпожа Галина Балджиева ще се възползва от ранното пенсиониране и това ще се случи през януари-февруари 2025 г. Ако това е вярно, тогава отново без конкурс ще бъде назначен някой. И така в продължение на 6 години, използвайки вратичка в закона за възможност за временно назначаване, не се провежда конкурс, а се назначават временно директор след директор. Моля да ни дадете отговор на въпроса дали това е редно и докога може да продължава. Благодаря.
#162 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Господин Министър, заповядайте.
#163 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Чорбанов, ще отговоря направо на Вашия въпрос. Вчера излезе обява във вестник „Азбуки“ за обявяване на 481 конкурса за общински и държавни училища в цяла България. Тук само ще цитирам заповедта на началника на Регионалното управление в Сливен, който обявява 15 конкурса на образователни институции в областта за заемане на длъжността директор и един от тях е на Професионалната гимназия по хотелиерство и туризъм „Акад. Неделчо Неделчев“ в град Сливен. Така че конкурсът вече е обявен. Един месец се подават документи и в началото на месец септември ще се проведат двата тура на изпита – първо е писмен, след това е устен, и за новата учебна година, живот и здраве, при успешно представяне на кандидати ще има нов редовен директор.
#164 · speech
Благодаря Ви, господин Министър. Искате ли реплика, господин Чорбанов? Не. Следващият въпрос е пак от Вас, от народния представител Андрей Чорбанов, относно средствата за конкурси на Фонд „Научни изследвания“ за 2024 г. Професор Чорбанов, заповядайте да развиете въпроса.
#165 · speech
ИТН
Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! С тревога споделям основателните притеснения на цялата научна общност в страната относно осигурените средства до момента за провеждането на конкурсите за научните проекти през 2024 г. Изпълнителният съвет на Фонд „Научни изследвания“ с особена загриженост алармира академичната общност, че средствата за конкурсите през настоящата година – конкурси за фундаментални научни изследвания, конкурси за финансиране на научни изследвания на млади учени и постдокторанти, конкурси за финансиране на проекти по двустранно научно-техническо сътрудничество, в съответствие с двустранните договорености и споразуменията за 2024 г. не са осигурени. Ще кажа, че аз съм копирал директно въпроса от страницата на Фонда. От научната общност направиха такова съобщение, след което бяхме залети от притеснения на хората, работещи в сферите на науката. Само ще кажа за уважаемите колеги, че България е твърдо на последно място по процент на БВП, отделен за наука, а ако пък и този безкрайно нисък процент, който е около 0,4%, не се преведе, това означава нулева година за цялата общност в страната и невъзможност да се изпълняват каквито и да е научни проекти, включително да се финансират и такива, които са текущи и са в други междинни етапи. Така че, накратко, няма да чета всичко до края. Ще кажа само, че има технологични елементи в провеждането на конкурси, които са: няколко месеца, сформират се комисии, назначават се съответно рецензенти, прави се конкурс за рецензенти, а иначе казано – забавянето на финансирането във времето може да доведе до това тази година изобщо да няма такива конкурси, ако те бъдат проведени по-късно. Моля за информация по въпроса. Благодаря.
#166 · speech
Благодаря Ви, господин Чорбанов. Заповядайте, господин Министър, за отговор.
#167 · speech
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Чобанов, уважаеми дами и господа народни представители! На заседание на Министерския съвет на 17 юли 2024 г. са одобрени средствата в размер на 23 млн. и 20 хил. лв. за трансфер към Фонд „Научни изследвания“ в рамките на три основни проектни конкурса, свързани с финансирането на фундаментални научни изследвания, финансирането на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти и с конкурса за финансиране на проекти за двустранно научно-техническо сътрудничество. Всъщност ще допълня този отговор и с това, че два дена преди това – на 15 юли, имах среща с ръководството на Фонд „Научни изследвания“. Обсъдихме проблема, който Вие поставихте, а и получих техните уверения, че ако на 17-и правителството гласува тези средства за трансфера, няма да има никакви проблеми по отношение на организацията на конкурсната сесия, така че най-добрите проекти да бъдат оценени и да бъдат финансирани през есента на тази година. Благодаря.
#168 · speech
Благодаря Ви. Господин Чорбанов? Не желаете реплика. Благодаря на Министър Цоков за отговорите на въпросите. Приключихме с въпросите към него. Предстоят въпросите към Галя Кондева-Мънкова – служебен министър на здравеопазването. Тя ще отговори първо на въпроса на народните представители Елисавета Димитрова Белобрадова и Александър Димитров Симидчиев относно липсата на унифициране на държавните бази данни с медицинска информация на Националната здравноосигурителна каса и на Националната здравноосигурителна система и изискванията за регистриране на имунизационната дейност на общопрактикуващите лекари, присъствени на хартиен носител от страна на регионалните здравни инспекции. Кой ще развие въпроса? Заповядайте, госпожо Белобрадова.
#169 · speech
ПП-ДБ
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми колеги, през 2017 г. е стартиран проектът за Националната здравноинформационна система – НЗИС, с цел да се улесни работата на общопрактикуващите лекари в България чрез създаване на функционална, попълвана в реално време база данни, в която изпълнителите на медицинска помощ и най-вече общопрактикуващите лекари да могат да съхраняват информация, която впоследствие да се използва за анализ, планиране на дейностите и мониторинг. Националната здравноинформационна система би трябвало да облекчи хартиената бюрокрация в сферата на здравеопазването и да оптимизира работата на лекарите. По данни на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България НЗИС не е успяла да изпълни изцяло заложените ѝ по закон цели. Налице е прогрес, що се отнася до дигитализацията на рецептите и частичния достъп до медицинска информация за пациента. Основните проблеми произтичат от това, че информационната база на Националната здравноосигурителна каса, която съдържа данни от последните 20 години, включително относно имунизацията на гражданите, не е обединена с информационната база на НЗИС. Резултатът от този пропуск води до излишното отчитане на дейностите по имунопрофилактиката от страна на общопрактикуващите лекари към местната им регионална здравна инспекция, като част от тези отчети е задължително да бъдат предадени на РЗИ на място. Това става ясно от изпратеното на 21 юни 2024 г. от страна на РЗИ – Варна, писмо към всички общопрактикуващи лекари в областта. При условие че тези данни вече са попълнени от страна на лекарите в дигитален формат, отчетите пред РЗИ представляват излишна административна тежест и отнемат от времето на медицинските лица. В допълнение, НСОПЛБ изразява притеснението си, че структурираните от техните представители „данни от профилактична карта“ от прегледите на лица под 18 години не постъпват в НЗИС. Резултатът поставя в риск пациентите, тъй като затруднява възможността за проследяване на пътя на пациента при установено заболяване. Въз основа на изложените дотук данни моите въпроси са следните: какви са причините за липсата на унифициране на държавните бази данни с медицинска информация НЗОК и НЗИС, при условие че това би улеснило и оптимизирало работата на общопрактикуващите лекари в България? Нашата информация е, че всъщност няма проблем данните да бъдат унифицирани, и разговорите ни с „Информационно обслужване“ всички са били абсолютно ясни по този въпрос. С други думи, конкретно Министерството на здравеопазването ще изпрати ли искане към „Информационно обслужване“ Националната здравноосигурителна каса да предостави данните така, че те да бъдат налети в НЗИС? И вторият въпрос е: защо процесът по отчитане на дейността на общопрактикуващите лекари продължава да се извършва посредством хартиен носител присъствено пред местната РЗИ при наличието на съществуваща дигитализирана система, съдържаща тази информация? Ние имаме Законопроект, който урежда този проблем, и въпреки това да чуем Министерството на здравеопазването какво ще вземе като мерки. Благодаря Ви.
#170 · speech
И аз Ви благодаря, госпожо Белобрадова. Госпожо Министър, заповядайте да отговорите.
#171 · speech
Благодаря, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова и доктор Симидчиев, във връзка с първия поставен от Вас въпрос уточнявам, че със създаването на Национална здравноинформационна система бе наложен, утвърден Международен стандарт за съхранение и обработка на медицинска информация. Номенклатурите на НЗИС са базирани изцяло на терминологични речници, използвани на международно ниво, и именно заради това спецификата на проекта eHDSI и данните в НЗИС съответстват над 90%. Информационната система на НЗОК е остаряла и основно използваща номенклатури, пригодени за българското здравеопазване. В публично достъпните данни ясно се вижда, че при създаването на НЗИС е направен мапинг към данните, събирани и обработвани в системите на НЗОК. В момента НЗОК има информация за проведени медицински дейности и предписани и отпуснати лекарствени средства. Подготвя се подписването на споразумение за допълване на електронния здравен запис на гражданите с данни от НЗОК, а именно миграция на данни за дейности, извършени преди 2020 г. По отношение на профилактичните карти за деца НЗИС разполага с модул „Превенция и профилактика“. Проведена бе съвместна среща с Българския лекарски съюз, на която бе обсъдено пилотното му внедряване и използване. Считано от 1 септември 2024 г., личните профилактични карти за деца всъщност ще бъдат изцяло електронни, което ще улесни учители и родители. По втория Ви въпрос. Общопрактикуващите лекари са основните изпълнители и на националната политика по имунопрофилактика в страната, касаеща прилагането на ваксини по Имунизационния календар на Република България. Съгласно действащата в страната нормативна уредба заплащането на медицинската дейност по поставяне на ваксини и биопродукти от амбулаториите за първична медицинска помощ – именно общопрактикуващите лекари, се заплаща от Националната здравноосигурителна каса в съответствие с Рамковия договор. Това изисква предоставяне на ежемесечен отчет за обхванатите лица от пациентската листа на лекарите. От друга страна обаче, съгласно Закона за здравето и неговия подзаконов нормативен акт – Наредба № 15 за имунизациите в Република България, Министерството на здравеопазването е отговорно за закупуване с публични средства и предоставяне на изпълнителите на Имунизационния календар – в случая общопрактикуващите лекари, на биопродукти и ваксини за задължителни имунизации и реимунизации. Това пък изисква периодична отчетност по получените и приложените дози ваксини, отчитане на наличности и обща информация за обхванатите лица от пациентските регистри. Видно от всичко това, което предоставих, тази информация, предоставена в Националната здравноосигурителна каса и в Регионалната здравна инспекция, не е идентична. Съгласно Наредба № 6 за функционирането на Националната здравноинформационната система, в нея се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин. В информационната система са включени всички регистри, информационни бази от данни системи, за които е предвидено в тази наредба или в друг нормативен акт, че се водят от Министерството на здравеопазването. С оглед облекчаване работата на медицинските специалисти в страната, в това число и на общопрактикуващите лекари, от страна на Министерството на здравеопазването са предприети действия за разработване на система, отчитаща получени, приложени и налични ваксини. Предстои скорошното ѝ завършване и въвеждане в страната, с което да се намали административната тежест на медицинските специалисти по отношение на отчитането в регионалните здравни инспекции на наличните при тях ваксини, осигурявани от Министерството на здравеопазването. Считано от 1 септември 2024-а, предвид необходимостта от стартиране на заявки за ваксини за новата година ще стартира и модул за проследяване на наличност на ваксините, който ще позволи да бъдат премахнати хартиените отчети на общопрактикуващите лекари.
#172 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Госпожо Белобрадова или господин Симидчиев? Не желаете реплика. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Белчев относно предприети действия за ларвицидно третиране на комари през 2024 г. и планиране за 2025 г. Господин Белчев, заповядайте.
#173 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с проблема с популацията на комари в различни области на България и по-конкретно – в районите по река Дунав, се обръщам към Вас относно предприетите действия от страна на Министерството на здравеопазването през 2024 г. и планирането на ранно ларвицидно третиране за 2025 г. С редица парламентарни въпроси и лични разговори през 2023 г. и в началото на 2024 г. аз заедно с други народни представители повдигнахме темата относно планирането и осъществяването на ларвицидното третиране на комари, като подчертахме важността на навременното финансиране и координация. Чрез нашите действия в Закона за държавния бюджет за 2024 г. осигурихме средства в размер на 2,5 млн. лв. за ларвицидно третиране на комари. Това финансиране е ключово за успешното справяне с проблема, особено в критичните райони по река Дунав. Въпреки осигурените средства, в края на 2023 г. обществената поръчка за ранно пролетно ларвицидно обработване приключи през април и така желаните действия са стартирали твърде късно, за да имат значимия ефект. Това подчертава необходимостта за следващите години от стартиране на обществена поръчка още в началото на януари и много по-добро предварително планиране още отсега, както и отново заделяне на средства в бюджета за 2025 г. и всяка следваща година. В тази връзка моля да ми предоставите информация относно следното какви конкретни действия е предприело Министерството на здравеопазването за ларвицидно третиране на комари през пролетта и лятото на 2024 г.; какви са проблемите, които срещнахте през тази година, и на базата на тях как ще се осъществи нужното ранно ларвицидно третиране на комарите през март и април 2025 г.?
#174 · speech
Благодаря за въпроса, господин Белчев. Госпожо Министър, имате думата за отговор.
#175 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Белчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както Вие споменахте, с приетия Закон за държавния бюджет за 2024 г. са предоставени на Министерството на здравеопазването два милиона и половина за навременно организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации през настоящата 2024 г. В тази връзка Министерството на здравеопазването е предприело действия за стартиране на обществена поръчка и съответно за обработка на планираните райони от общините. Изготвени са необходимите документи за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на изпълнители за осигуряване на навременно организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации в страната през 2024 г.“ На 16 февруари процедурата е регистрирана в системата за случаен избор към Агенцията по обществени поръчки. На 21 февруари 2024 г. процедурата е избрана за осъществяване на контрол, като съответните документи са изпратени в Агенцията незабавно. Предварителното становище на Агенцията за резултатите от извършения контрол е получено в Министерството на здравеопазването на 5 март 2024 г. След съобразяване с направените със становището препоръки процедурата е публикувана в системата за електронно възлагане на обществени поръчки ЦАИС ЕОП. Решението за обявяване класирането на участниците е публикувано на 7 юни 2024 г. Към настоящия момент процедурата се обжалва по реда на чл. 197 от Закона за обществените поръчки от трима от участниците по всяка една обособена позиция. Към становището на Министерството на здравеопазването по жалбите на участниците е направено допълнително искане на основание чл. 205, ал. 1 от Закона за обществените поръчки за допускане на предварително изпълнение поради изключителната важност на обществената поръчка, обосновавайки високия обществен интерес. Появата на ларвите обичайно е през месеците март – април и към момента на развитието на комарите следва своя естествен ход на умножаване на популацията, като обработките следва да се провеждат до края на месец септември. С Определение от 27 юни 2024 г. Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение по всички обособени позиции, като в частта по Обособена позиция 5 с предмет „Избор на изпълнител за извършване на дезинсекционни мероприятия срещу комари в следните области: Бургас, Кърджали, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково и Ямбол“. Същото е влязло в сила и е сключен вече договор с избрания за изпълнител участник. По обособени позиции 1, 2, 3 и 4 са подадени частни жалби срещу постановените определения на КЗК и предстои своевременното произнасяне на ВАС. В обединеното производство Комисията по същество от 2024 г. се е произнесла с решение от 4 юли, с което се потвърждава като законосъобразно и правилно решението на възложителя в лицето на Министерството на здравеопазването по всички обособени позиции на обществената поръчка, като същото не е окончателно и може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд. Вследствие на гореизложеното Министерството на здравеопазването планира своевременно стартиране на обществената поръчка за 2025 г., за да бъде проведена законосъобразна процедура с опит да бъдат сключени договори за ранно провеждане на ларвицидните обработки, вярвайки, че в Закона за бюджета за 2025 г. отново ще има предвидени средства. Благодаря.
#176 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър. Имате ли реплика, господин Белчев? Заповядайте.
#177 · speech
ПП-ДБ
Благодаря Ви за думата, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, благодаря Ви за отговора. Както предполагах и според моите наблюдения, наистина в региона, в който аз съм избран – Русе, това е много закъсняла бъдеща процедура, която евентуално ще се случи тази година. Ларвите трябва да се обработват наистина през пролетта и затова ние проведохме разговори още миналата година през месец юни, за да може да се подготви цялата тази процедура. Радвам се, че успяхме, радвам се, че и Вие казахте, че за догодина, надявам се и за следващите години, в бюджета ще бъдат заложени тези средства. И те трябва да растат. Защо трябва да растат? Защото виждаме климатичните промени, как се променят температурите и съответно нов вид комари дори ще могат да виреят тук, които – знаем много добре, че носят и опасни болести. Затова препоръчвам наистина Вашето министерство да работи много по-отрано, за да могат да се предвидят тези обжалвания, които Вие казахте, както на всяка една обществена поръчка. Това, мисля, че е и национален проблем с тези обществени поръчки. Призовавам народните представители да се замислят за една промяна, при която да могат важни теми да се задействат бързо, а не да трябва да чакаме обжалвания – понякога основателни, понякога не, понякога конкурентни, заради конкуренцията, която се създава, така че наистина да може да се случат нещата в срок. Ще Ви помоля да ми кажете какъв конкретен срок всъщност Вие сте заложили? Дали още от тази година ще започнат да се пускат някакви обществени поръчки за догодина, за да може в началото на март да сме сигурни, че ще могат да се обработват ларвите? Защото – важно е да се подчертае, че зимното третиране е най-ефективният метод за намаляване на популацията на комари, като това трябва да се извършва в началото на пролетта, в подходящите биотопи, които Вие вече сте определили. За да се гарантира ефективността на борбата с комарите, предлагам да се планира и координира едновременно третирането със съседните области, включително и в Румъния, така че Вие трябва да влезете в контакт и с румънски представители, които обработват такива биотопи. Това изисква предварително ангажиране на средствата с тясно сътрудничество между различните институции и страни. Моля само да ми отговорите наистина: какви конкретни срокове сте си поставили в Министерството? Благодаря Ви.
#178 · speech
Благодаря. Госпожо Министър, имате думата да отговорите на направената реплика.
#179 · speech
Да, тази тема наистина е много важна и наистина сме закъснели с изпълнението. В тази връзка ние имаме две опции: или изчакваме Закона за бюджета, с готовност на документацията по обществената поръчка и стартирането от януари, което пак би могло да застраши процедурата – видно от сроковете, които визирах в изложението, или подготвяме документацията, обявяваме обществена поръчка в рамките на тази година, за да може под условие, естествено, при наличие на финансиране по чл. 114, което може би е по-доброто нещо, за да можем да осигурим пролетното обезпаразитяване.
#180 · speech
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Елисавета Белобрадова относно риск от преустановяване на Проекта за Национална детска болница, съгласно чл. 37а и 37б от Закона за лечебните заведения. Госпожо Белобрадова, имате думата за въпрос.
#181 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Съгласно Закона за лечебните заведения всяко физическо, юридическо лице или инвеститор с намерението да открие болнично заведение се нуждае от предварително одобрение от страна на Министерския съвет по чл. 37а или Министерството на здравеопазването по чл. 37б от Закона за лечебните заведения в зависимост от това дали се отнася за изцяло ново лечебно заведение за болнична помощ, или за нови дейности на вече разкрито лечебно заведение, като преминаването през тази процедура е абсолютна предпоставка за получаване на разрешение за лечебна дейност. Предварителното одобрение се извършва на базата на изготвена комплексна оценка на потребностите от медицинска помощ на населението според Националната здравна карта, в която се съдържат данни за броя на лечебните заведения за болнична помощ на територията на съответната област, откритите в тях структури, брой легла и тяхната използваемост. В случай че според НЗК за територията на дадена област е достигнат максималният брой легла по дадена специалност или не е налице достатъчна използваемост, комплексната оценка ще бъде отрицателна, респективно няма да има основание да се одобри разкриването на нова болница или нова дейност. В случай че споменатите процедури не са изпълнени своевременно по отношение на Националната детска болница и в същото време се издаде положително решение по чл. 37а или чл. 37б от ЗЛЗ за друго лечебно заведение, в което са предвидени педиатрични структури и легла, е възможно да бъде достигнат максималният определен капацитет според НЗК, а това да доведе до липсата на основание за издаване на положително решение. Това крие риск за осъществяването на Проекта за Националната детска болница. Въз основа на изложените дотук данни моят конкретен въпрос е следният: 1. Съществува ли вероятност, в случай че бъдат издадени одобрения за други болници, преди да е приключила процедурата по чл. 37а или 37б от Закона за лечебните заведения, да се окаже, че предвидените легла, дейности, звена по НЗК са вече заети и не е налице капацитет по Националната здравна карта, който да даде основание за издаване на положителна комплексна оценка за Национална детска болница, респективно – тя да не получи одобрение? Ще се радвам на конкретен отговор, който да съдържа ДА или НЕ в него. 2. Какви мерки сте предприели или ще предприемете това да не се случи? Благодаря Ви много.
#182 · speech
Благодаря за въпроса. Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
#183 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Белобрадова, уважаеми госпожи и господа народни представители! Чрез съществуващите и прилагани към момента административни процедури по чл. 37а и 37б в Закона за лечебните заведения е създаден и регламентиран единен механизъм както по отношение разкриването на нови лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, така и по отношение осъществяването на нови медицински дейности от съществуващи лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Ще пропусна тази част по отношение на чл. 37а и чл. 37б, която е в моето становище, тъй като тя е ясно регламентирана в Закона, за да мога да премина директно към отговор на Вашия въпрос. За да бъде инициирана административна процедура по чл. 37а, тоест създаване на ново лечебно заведение по Закона за лечебните заведения, е необходимо инвеститорът или собственикът на бъдещото лечебно заведение да разполага с изискуемите по реда на Закона документи, съответно те да са прецизирани и да има яснота по отношение структурата на лечебното заведение, на дейностите, които ще се осъществяват, сроковете за реализиране на проекта и свързаните с това, както и с бъдещата дейност, финансови проекти. Във връзка с процедурата и конкретно с Вашия въпрос. Вие знаете, ние вече ежемесечно предоставяме в Комисията по здравеопазване отчети и доклади по дейността на изграждането на Националната детска болница, така че в момента – към 22 юли, сме на етап пристигнал доклад от консорциума – белгийския, който съответно бе избран от Европейската инвестиционна банка, относно предложението за структурата на тази болница. Ние сме го предоставили на съответните експертни съвети, предоставили сме го и на Обществения съвет по здравеопазване и до 30 юли трябва да имаме яснота дали приемаме, дали имаме коментари. На 30 юли ще има презентация съвместно с Европейската инвестиционна банка и Консорциума, на който, ако ние приемем така предложения от тях проект за структура и изготвен един много сериозен анализ, тогава вече в Министерството на здравеопазването съвсем ясно ще имаме идея какво трябва да очакваме в следващите една-две години, свързани с изграждането. И имайки предвид това, ще бъдат предприети всички законосъобразни административни дейности, които са от компетентността на министъра и са обект на настоящия парламентарен въпрос, касаещи бъдеща процедура по Закона за издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност по Националната детска болница. Така че, ако искате отговор на въпроса, по-скоро е не – Националната детска болница е обект с приоритетно значение и въпреки че не е обявен за национален обект, той има статут на обект с национално значение.
#184 · speech
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Имате думата за реплика, госпожо Белобрадова. Желаете ли такава? Заповядайте.
#185 · speech
ПП-ДБ
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С други думи, от отговора Ви разбирам, че естествено, Националната детска болница вече е приоритет за Министерството на здравеопазването, дават се ежемесечни отчети. Доколкото разбирам, на следващото заседание на Комисията по здравеопазване отново ще се разглежда този въпрос. Само ще помоля за доуточняване на самия въпрос. Всички тези дейности са похвални. Аз Ви благодаря за тези вече конкретни действия, но се връщам отново на този въпрос да ми изясните. Тоест няма пълна и абсолютна гаранция, че докато е приключила процедурата за Националната детска болница по чл. 37а и чл. 37б, няма да се окаже, че предвидените легла, дейности и звена вече са заети. Защото, нали разбирате, че това, което ми казвате, е похвално и цялото общество го очаква от много години. Вие вървите по една процедура, но всъщност няма никаква гаранция, че през това време паралелно всъщност тези предвидени легла, дейности и звена няма да бъдат заети от други проекти. Това е моят въпрос и дали Министерството на здравеопазването прави всичко възможно, за да не се стигне до този сценарий. Това ми е конкретният въпрос.
#186 · speech
Благодаря за репликата, госпожо Белобрадова. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
#187 · speech
Госпожо Белобрадова, както казах, всички тези дейности, които извършваме, са на база много сериозни анализи на осигуреността от грижи за децата не само в София, но и в Югозападен район, защото се предвижда тази болница да обслужва не само град София. Анализите за нейната необходимост и предложенията, които ще бъдат направени, са свързани с един по-широк район. От друга страна, в град София в момента функционират 16 лечебни заведения, в които се извършват дейности по детско здраве. Идеята на Националната детска болница е тя да бъде високоспециализирана, предоставяща услуги от трето ниво на компетентност. Така че смятам, че оборудването и капацитетът, които се предвиждат, са от такъв тип, че малко инвеститори биха могли да си позволят такъв тип услуги. Общо взето, много внимателно се анализират данните и не би трябвало да се допусне създаване на дублиращи дейности. Ако някой има желание да извършва дейности, които няма да бъдат в структурата и капацитета на лечебното заведение, което се предвижда, тогава вече е друг въпрос.
#188 · speech
Благодаря за дупликата, госпожо Министър. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Иван Ченчев относно проблемите с качеството на питейната вода в село Мирково, Софийска област. Имате думата, господин Ченчев, да развиете въпроса си.
#189 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Уважаеми народни представители, аз благодаря на всички, които са в залата, слушат парламентарния контрол и в частност ще чуят и моя въпрос. Разбира се, че това показва отношение. Всички въпроси, които бяха поставени, са важни за българското население. За съжаление, много от тях често са повторяеми и без никаква доза артистизъм от нито един мой колега до момента, нито пък от моя страна, излагаме за пореден път. В честите случаи са въпроси, по които не е предприето нищо, а някои от тях даже са задавани сигурно и по пет-шест пъти. Лично аз имам такива въпроси през годините. Ето Ви един такъв въпрос, който буквално крещи като проблем, и то поне от три години. В община Мирково и в момента водата, която все по-рядко тече от чешмите, е негодна за пиене и това е меко казано. Тече кал, а пък нощно време водата се и спира. Излишно е да уверявам и народното представителство, и Вас, госпожо Министър, до какво води това за жителите на община Мирково. Няма да Ви чета, подготвил съм си хронология, ако искате, мога да Ви запозная – ето, това представлява водата (народният представител показва снимков материал), която в момента тече от чешмите. Имам серия от снимки, хубаво се вижда, цветно. РЗИ е взимало отношение. Интересното е, че пише моментно състояние и моментно влошаване на водата, само че датата е 2022 г. Същото е от 2023 г. в официални писма и от ВиК – София, защото София отговаря за София област, и от РЗИ писма, в които навсякъде е констатирано това, което аз Ви говоря, но било моментно и техническите параметри можело да бъдат и по показател мътност на водоизточниците заради падналите интензивни валежи. Сега няма паднали интензивни валежи. Другото, което трябва да се отбележи и трябва да чуят хората тук в залата – защото местните хора го знаят, е това, че има там пречиствателна станция, която не работи дълги години, нямало средства за нея, така че нито едното, нито другото. А фактът за жителите е това, че те не могат да пият тази вода, не могат и да се къпят с нея, нищо не могат да направят. Какво прави Министерството по този въпрос? Извинявайте, че просрочих времето.
#190 · speech
Благодаря за въпроса, господин Ченчев. Имате думата за отговор, госпожо Министър.
#191 · speech
Служебен Министър Галя Кондова-Мънкова
Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, водоснабдяването на село Мирково, община Мирково, Софийска област, се осъществява от речно водохващане „Усте“, речно водохващане „Воден“ и дренаж „Орта борун“. Водата от гореизброените източници постъпва в Пречиствателна станция за питейни води – Мирково. След станция „Мирково“ обработената вода се акумулира в напорен резервоар с обем 160 кубика, след което се подава във водоснабдителната мрежа на селото. По данни на водоснабдителното дружество водопроводната мрежа на село Мирково е 100% подменена през 2015 г., като от Дружеството ни увериха, че 50 години не би трябвало да има проблем. Съгласно Закона за водите и Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, ВиК операторите носят пълна отговорност за качеството на водата, подавана за питейно-битови цели, включително и за провеждането на постоянен и периодичен мониторинг за нейната безопасност и качества чрез пробонабиране и изследване на питейна вода от пунктовете в населените места на крана при консуматора. От такива пунктове на крана при потребителя се осъществява и контролен мониторинг, провеждан въз основа на изготвен ежегоден план за проверка на качеството и изпълнението на задълженията на ВиК операторите от органите на държавния здравен орган по реда на чл. 8 на същата наредба. Водоснабдителното дружество за периода от 2021 г. до момента е извършило пълен обем дейности по мониторинга, като не са установени отклонения от нормативните изисквания. В изпълнение на нормативните си задължения за периода 2021 г. – 2023 г. РЗИ – Софийска област, е извършила контролен мониторинг на качеството на питейната вода на крана при потребителя, като са изследвани 23 проби по постоянен и периодичен мониторинг. Анализите на взетите проби от РЗИ – Софийска област, са установили само на 10 януари 2023 г. отклонения по показателите: „колиформи“, „ешерихия коли“, „ентерококи“ и „остатъчен свободен хлор“ в два от контролните пунктове в село Мирково. Всички други проби не са показали отклонение от изискванията за качество и безопасност. За установеното несъответствие незабавно е уведомено водоснабдителното дружество, като му е издадено разписание за предприемане на мерки. ВиК операторът е извършил промиване и дезинфекция на водопроводната мрежа на село Мирково и е предприел действия за коригиране на установения пропуск в дезинфекцията, с което установените несъответствия са отстранени. Анализите на взетите проби от началото на 2024 г. по показателите на постоянен и периодичен мониторинг не са показали несъответствие. Предоставена ни беше от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД информация, изискана конкретно по случая, съгласно която водоснабдяването на абонатите в село Мирково е прекъсвано частично единствено поради отстраняване на аварии. От началото на 2024 г. до настоящия момент са отстранени 6 броя аварии, като продължителността им е била от час и половина до четири часа. В заключение Ви уверявам, че съобразно правомощията си Министерството на здравеопазването и териториалните му структури – в случая районните инспекции на държавния здравен контрол, ще продължават да предприемат всички нормативно установени мерки с цел защита здравето на населението.
#192 · speech
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Ще направите ли реплика, господин Ченчев.
#193 · speech
БСП за България
Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, това, че следите и контролирате според Вашите правомощия качеството на питейната вода, е добре. Това, че е имало установяване на наличие на ешерихия коли на 10 януари 2023 г., само доказва факта, че да – там водопроводната мрежа е остаряла. Това го признават и в писмото от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – София, което отговаря за София област. Едва ли трябва да чуете сега един абзац, който ще прочета, но трябва да го чуят освен жителите и другите институции, и народните представители – че Пречиствателната станция за питейни води в Мирково, която от три водосбора взема вода, не изпълнява своите задължения по предназначение и са необходими средства за нейното цялостно възстановяване. Аз пак Ви казвам, това е от 24 ноември 2022 г.: „За справяне със ситуацията беше направена проверка от ВиК – община Мирково, и външна фирма за установяване на състоянието на станцията и остойностяване на нужните инвестиции. През следващата година „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с финансовото съдействие от страна на община Мирково ще започне ремонтни дейности.“ Сами разбирате, че нищо не е започнато, още повече че налице е фактът, а той е калната вода, която Ви показах, и това, че изключително силно са притеснени жителите, тъй като това продължава. А това, че се спира водата заради отстраняване на ремонтни дейности, явно се случва всяка вечер, защото всяка вечер спира водата там, което не е нормално – от една страна, да не е годна за пиене и за битови нужди, а от друга страна, въобще да спира. Аз разбирам, че Вие сте само една страна, и то страна по контрола на качеството на водата, но това, което зависи от Вас, Вие продължавайте да го правите, следете най-изкъсо ситуацията в община Мирково. Аз ще се обърна и към „Водоснабдяване и канализация“ за търсене на решаване на този проблем. Благодаря.
#194 · speech
Благодаря, господин Ченчев. Предполагам, че нямате дуплика, госпожо Министър. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Александър Марков относно определяне на такса за поставяне на хормонална инжекция на диспансеризирани онкоболни. Имате думата, господин Марков, да зададете въпроса си.
#195 · speech
ИТН
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е във връзка с това, че всички знаем, че в България преживяемостта е на най-ниското ниво в Европа. Заболеваемостта сред българските граждани е една от най-големите. Непрекъснато се отпускат нови и нови средства, тази година 8 милиарда се отпускат на Здравната каса, за да може да се лекуват българските граждани. Учудването ми беше, когато отидох в УМБАЛ „Сердика“ за поставяне на инжекция и пред мен един човек, като видя таксата от 60 лв., буквално каза: „Аз съм дал толкова пари, за да дойда, по-добре да си умра от рак, отколкото от глад“. Знаете, че тези инжекции се поставят като продължаващо лечение след обикновено оперативно лечение или пък лъчелечение. Лекарствата, които се изписват, са доста скъпи, в порядъка на няколкостотин лева, които са по Здравна каса, за да се поставят. Непоставянето на едно такова лекарство, спирането на терапията може да доведе до възобновяване на онкозаболяването, което ще доведе до още в много средства на Здравната каса за лечението на този човек или в много често от случаите ще доведе до фатален край. Въпросът ми е: правомерно ли се изискват тези средства и има ли и други такива случаи, които да са Ви известни от частните болници, като търговски дружества да си измислят едни такива такси?
#196 · speech
Благодаря за въпроса, господин Марков. Имате думата за отговор, госпожо Министър, заповядайте.
#197 · speech
Служебен Министър Галя Кондова-Мънкова
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Марков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът, който поставя господин Марков, беше подробно обследван в институцията и беше изискано и предоставено от УМБАЛ „Сердика“ становище по поставения въпрос. В случая лекарственият продукт, който визирате, е съответно хормон. Апликацията на хормона, знаем, става след изписване по протокол, издаден от съответното лечебно заведение. Протоколът се изпраща към НЗОК и чака потвърждаване. След потвърждението здравноосигуреното лице, чрез общопрактикуващия лекар, изписва продукта и идва последната стъпка от този процес, а именно поставянето. След получаването му от аптека в извънболничната структура закупеният или полученият медикамент следва да се постави от квалифициран медицински персонал, като здравноосигуреното лице в случая има избор към кое лечебно заведение да се обърне. Не е задължително в лечебното заведение, което провежда лечението и диспансеризацията, това може да е включително и общопрактикуващият лекар. Поставянето на този тип лекарствени продукти се извършва чрез дълбока подкожна апликация. Проверката показа, че НЗОК има създадена амбулаторна процедура 33.1, която е за парентерална инфузия на лекарствени продукти по терапевтична схема, и в нея са разписани такъв тип подкожно приложения само за инсулини и антикоагуланти. Тоест хормоналната терапия не е включена. А по каква причина – не мога да Ви кажа, при условие че години наред Касата заплаща и осигурява лечението на гражданите, които имат необходимост от хормонална терапия. Поради тази причина пациентите, които имат желание и изрично са поискали да им се приложи – в случая конкретно в УМБАЛ „Сердика“ и с участието на квалифициран медицински персонал, не са получили безплатно услуга и им е предоставена платена медицинска услуга по утвърден ценоразпис. Тъй като лично аз намирам, че това е пропуск в уредбите, които се изпълняват от лечебните заведения, затова Министерството на здравеопазването се ангажира и ще предложи с цел осигуряване на възможност за безплатно поставяне на този лекарствен продукт – хормоналната терапия, във вече наличната амбулаторна процедура 33.1 Парентерална инфузия на лекарствени продукти по терапевтична схема, да се добави и парентералното приложение на хормонален продукт. Искам само да кажа, че все пак от години говорим за комплексна онкологична помощ и всяко едно онкологично лечебно заведение би трябвало да я осигурява. За съжаление, това е част от тази дейност и не би трябвало да се стига до такива моменти, но ние сме длъжни да осигурим възможност чрез системите на заплащане и затова се ангажираме да включим поставянето. Вероятно ще обследваме, може да възникнат и други лекарствени продукти, които да имат тези проблеми. Благодаря.
#198 · speech
Благодаря за отговора, госпожо Министър. Заповядайте за реплика – имате думата, господин Марков.
#199 · speech
ИТН
Ще бъде много кратък. Аз искам да благодаря на госпожа министъра, че е взела своевременните мерки, за да се урегулират тези неща. Мисля, че това е пътят да Ви сигнализираме, за да може Вие и нашите избиратели да се запознавате и да взимате съответно бързи и адекватни решения. Благодаря.
#200 · speech
И аз благодаря за репликата. Няма да има дуплика, предполагам. Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Маргарита Генчева относно липсата на дежурен кабинет на територията на област Силистра. Заповядайте, госпожо Генчева, да развиете своя въпрос.
#201 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър! През месец март тази година в рамките на Четиридесет и деветото народно събрание зададох на тогавашния министър на здравеопазването професор Хинков въпрос относно липсата на дежурен лекарски кабинет на територията на област Силистра. Това е единственият областен град, в който няма такъв кабинет. За съжаление, това не е нов проблем. Въпросът се повдига периодично в последните над 10 години, след което заглъхва и всичко продължава по старому. От липсата на такъв кабинет страдат и личните лекари, и пациентите. Лекарите не могат да регламентират почивните си дни и часове, а пациентите много често не получават адекватно лечение, поради това че не могат да се свържат с тях или поради претовареността на спешния кабинет, към който обикновено се обръщат при нужда. На зададения от мен въпрос за причините за липсата на дежурен кабинет за първична извънболнична помощ професор Хинков не даде конкретен отговор. Обърнах се към другите две институции, призвани да контролират как се изпълняват нормативно регламентираните задължения от отделните звена в системата на здравеопазването – Националната здравноосигурителна каса и Изпълнителна агенция „Медицински одит“. Отговорът, който получих от Станимир Михайлов в качеството му на управител на НЗОК, не ме удовлетворява. Основната му теза е, че личните лекари сами трябва да си организират такъв кабинет. От Изпълнителна агенция „Медицински одит“ все още нямам отговор. Предвид изложеното, въпросът ми към Вас е: какъв е резултатът от проверките на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ в РЗОК – Силистра? Чие задължение е организирането на дежурен кабинет за първична извънболнична помощ? Кой орган следи за изпълнение на това задължение и следи ли в действителност? Кои са институциите или лицата, които имат пряка отговорност и отношение за решаването на този въпрос, и какво конкретно на практика трябва да се предприеме от всяка една от тях, така щото в Силистра да бъде разкрит дежурен кабинет за извънболнична помощ? Благодаря.
#202 · speech
Благодаря за въпроса, госпожо Генчева. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
#203 · speech
Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Генчева, във връзка с поставените от Вас въпроси относно липсата на дежурен кабинет на територията на област Силистра Ви предоставям информацията, както следва: По първия Ви въпрос – с писмо от вчера, 18 юли, изискахме информация от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ относно резултатите от извършените проверки от тяхна компетентност по поставените въпроси и след предоставянето ѝ същата ще Ви бъде предоставена допълнително. По следващите, поставени от Вас въпроси. Здравноосигурените лица в България имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, който се гарантира от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Здравноосигурените лица имат право свободно да избират лекар в лечебното заведение на територията на цялата страна, сключил договор с Касата. Лечебните заведения за първична извънболнична помощ, тоест личните лекари, са длъжни да обявяват на видно място своя седмичен график, който включва часове за амбулаторен прием, часове за домашни посещения, часове за промотивна и профилактична дейност. В графика се посочва и заместник на избрания лекар за случаите, когато той не може да изпълнява лично задълженията си, както и неговото местоположение, телефон и други начини за контакт, а също местонахождението, телефонът и другите начини за контакт с дежурния кабинет и/или лечебното заведение, осигуряващо медицинска помощ на пациентите извън графика на избрания лекар. Контролните органи на Националната здравноосигурителна каса чрез районните здравноосигурителни каси би следвало да следят за спазване на обявения работен график. Независимо от създадените широки възможности за учредяване на амбулаториите за извънболнична помощ – индивидуални и групови, следва да отбележим, че правото на самостоятелна стопанска инициатива или сдружение е основно право, гарантирано и от българската Конституция. Поради тази причина не може да бъде налагано с административни средства, а по-скоро следва да се създават благоприятни условия за неговото осъществяване. В тази връзка и в заключение следва да се отбележи, че на местно ниво изключително важно значение има активното участие на общините в процеса на осигуряване, привличане и задържане на медицински специалисти. Те са и тези, които използват различни стимули, включително финансови, с оглед създаване на благоприятни условия за разкриване на практики, сдружаване на общопрактикуващи лекари или създаване на функционални обединения с цел осигуряване на достъп до медицинска помощ извън работното време на амбулаториите за първична медицинска помощ. Именно чрез предприемане на адекватни мерки за създаване на такъв тип благоприятни условия от страна на местната власт може да бъде отчетен значителен принос за преодоляване на идентифицираните от Вас неблагополучия при осигуряването на медицинска помощ на територията на град Силистра и на цялата страна. Министерството на здравеопазването може да се ангажира при организиране на такъв тип среща на местно ниво да изпрати свой представител, за да съдейства при възникнали въпроси относно организацията и възможността за създаване на такъв тип кабинет, при условие че Многопрофилната болница за активно лечение в Силистра е една от болниците с много добри финансови резултати, много добре стояща на картата на областните болници и добре осигурена. Така че вероятно има някакъв проблем, който на местно ниво би трябвало да се разисква по-активно. Благодаря Ви.
#204 · speech
Благодаря Ви за отговора, госпожо Министър. Заповядайте за реплика, госпожо Генчева.
#205 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Министър, неслучайно споменах, че това е проблем, който датира отпреди повече от 12 години. Провеждани са многократно срещи, проявявани са инициативи, включително и на териториално ниво от областната администрация на Силистра, които не са довели съответно до този резултат. Вие споменахте РЗОК – че при проверката е установено, че не се извършва достатъчен контрол. Надявам се да упражните правомощията си, така че този контрол да бъде осъществяван. Също така ми се иска да кажете конкретно: при условие че Общината не проявява достатъчно инициатива, чие задължение е разкриването на този кабинет и ще оставим ли пациентите на свободната инициатива и на свободния пазар, за който Вие споменахте? Чие задължение е да бъде осигурен спешен, неотложен кабинет на пациентите? Защото ние трябва да мислим основно за тях. Да ги оставим ли на волята на пазара, или Вие като Министерство имате инструменти, с които наистина да се погрижите за тях? Благодаря.
#206 · speech
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
#207 · speech
Относно общопрактикуващите лекари – Районната здравноосигурителна каса явно ще трябва да си влезе във функциите и да провери техните графици, чието задължение е да осигуряват това, което вече споменах. По отношение на спешната помощ – тя изцяло е в приоритета на Министерството на здравеопазването. И в Силистра аз поне мисля, че няма – ние нямаме сигнали за отказ от осигуряване и предоставяне на спешна помощ на пациенти. (Реплика от народния представител Маргарита Генчева.) Те са различни, да. В случая става въпрос най-вероятно за обслужване на пациентите, когато техният личен лекар не е на разположение и не е дал информация кой би трябвало да поеме ангажимента за неговите пациенти. Затова казах, че административно ние няма как да го решим, но на принципа на добра воля и както казах – областната болница е тази, над която имаме правомощия. С нейното ръководство можем и трябва да обсъдим въпроса, защото аз лично посетих тази болница – тя се развива много добре, има достатъчно помещения, така че не смятам, че проблемът е в липсата на помещения. Проблемът е в организацията на осигуряването на такъв тип помощ. Ние сме разговаряли с Вас, така че можем да продължим.
#208 · speech
Благодаря Ви, госпожо Министър, за дупликата. Следващият въпрос отново е от народния представител Маргарита Генчева – относно проблеми с трудовоекспертните лекарски комисии. Имате думата, госпожо Генчева, да зададете своя въпрос.
#209 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Госпожо Министър, преди няколко седмици Министерството на здравеопазването съобщи, че е стартирала успешно Електронната система за разпределение на случаите на експертиза за трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане. По думите от публичното изявление на Министерството на здравеопазването надграждането на Информационната система за контрол на медицинската експертиза, касаещо разпределянето на заявления на случаен принцип, е внедрено и тествано от „Информационно обслужване“ АД. Тези промени са дългоочаквани и неколкократно обсъждани, включително от Здравната комисия на Народното събрание. Те имаха за цел да облекчат работата на комисиите, тяхната прозрачност и обективност и най-вече да облекчат пациентите, които се сблъскваха с множество проблеми и недомислици. Малко повече от три седмици, откакто функционира изменената система – резултатът е, че пациентите открито недоволстват и не намират, че тя ги облекчава, а редица лекари от лекарските комисии се готвят да напуснат. Предвид голямата обществена чувствителност по темата с ТЕЛК-овете, моят въпрос към Вас е следният: контролира ли се от страна на Министерството на здравеопазването какви са недостатъците, които е показала нововъведената система за разпределение на случаите на експертиза за трайно намалена работоспособност? Набелязани ли са мерки за преодоляването на тези недостатъци? От Информационно обслужване твърдят, че това надграждане е тествано от тях, а трета седмица не са предприети мерки, така че лекарските комисии да могат да работят нормално. В договора Ви с „Информационно обслужване“ АД предвидена ли е отговорност от тяхна страна за подобно забавяне? В какъв срок ще бъдат направени съответните промени, така че системата отново да заработи и да не се поставят отново пациентите в неблагоприятни за тях ситуации? Благодаря.
#210 · speech
Благодаря Ви, госпожо Генчева. Заповядайте, госпожо Министър, за отговор.
#211 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Генчева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проблемите в медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане, очертали се през последните години, наложиха търсене на трайно решение и това решение излезе през март 2024 г. – Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Те целяха именно съкращаване на срока за произнасяне на органите на медицинската експертиза. Увеличен бе броят на териториални експертни лекарски комисии в страната повече от два пъти. Осигурени кадрово бяха териториални комисии и ограничен брой на случаите, в които Националната експертна лекарска комисия може да връща решенията на ТЕЛК за ново разглеждане. Предвиди се създаване на комисии във всички държавни и общински многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ и комплексни центрове – онкологични, като в университетските болници или търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала се създадоха по две комисии. Да се постигне прозрачност и безпристрастност в процедурите – за постигането на тази цел разглеждането на случаите е само по документи. И разпределение на заявленията на случаен принцип на територията на цялата страна според поредността на постъпването. В периода от влизането в сила на тези промени в Правилника в Министерството на здравеопазването – да не кажа ежедневно, но се проведоха много срещи с регионални здравни инспекции, лекари, работещи в ТЕЛК, управители на лечебни заведения, представители на НЕЛК, „Информационно обслужване“, Националния осигурителен институт, организации на хората с увреждания. От тези срещи наистина са очертаха някои затруднения за лекарите в ТЕЛК при работа с Информационната система за контрол на медицинската експертиза (ИСКМЕ) предвид въвеждането на случайното разпределение на заявленията за освидетелстване на територията на цялата страна. Една от причините за тези затруднения е свързана със значителен брой забавени експертизи, които завари въвеждането на случайното разпределение на 21 юни 2024 г., които бяха повече от 20 хиляди. Този брой нерешени случаи – някои забавени от три, четири години, доведе за проблеми, свързани с разпределението от електронната система на значителен брой случаи към ТЕЛК в страната. Другите затруднения бяха свързани с промените в настройките на системата, така че да се даде по-голяма свобода на лекарите при определяне на датата, на която трябва да извършват експертиза от гледна точка и на интересите на лицето. Част от тези функционалности на системата вече са направени, а други са в процес на разработване от „Информационно обслужване“, тъй като се изисква технологично време за въвеждането. Веднага след срещите, които провеждахме, на 12 юли 2024 г. бяха изпратени писма до всички държавни органи, както и до мобилните оператори. Експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се съставя като електронен документ по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Изпратено бе писмо и до Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, до организациите на хората с увреждания с информация за изискванията към медицинската документация, която лицата трябва да предоставят на ТЕЛК, и в момента регионалните здравни инспекции информират всички лечебни заведения за тези изисквания. Изготвено е съвместно указание на Министерство на здравеопазването и Националния осигурителен институт, с което се определят задълженията на страните в процеса при движението на медицинските експертни досиета между регионалните картотеки на медицинската експертиза към регионалните здравни инспекции и териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Дадена е възможност на регионалните здравни инспекции в срок до края на юли 2024 г. да оценят възможностите за вътрешно преструктуриране на персонала, така че да бъдат пренасочени щатни бройки към регионалните картотеки на медицинска експертиза, с оглед справяне с големия обем на документи от медицинските експертни досиета на лицата с уврежданията, които трябва да бъдат дигитализирани. Според предварителното планиране до началото на 2025 г. ще се осигури пълна свързаност между системата и Националната здравна и информационна система, която ще улесни лекарите от ТЕЛК, те ще имат достъп до електронните досиета.
#212 · speech
Времето, госпожо Министър. Ще имате възможност в дуплика да довършите. Колеги, ще Ви помоля за малко търпение. Последният въпрос ще бъде към служебния министър на електронното управление. Той търпеливо изчака реда си. Заповядайте за реплика, госпожо Генчева.
#213 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Репликата ми ще бъде съвсем кратичка, госпожо Председател. Бих искала едно допълнително уточнение, госпожо Министър. Предвижда ли се да дадете достъп на лекарите от ТЕЛК до здравните досиета на пациентите, така че те да не дават заключенията си само въз основа на представените им документи, а да имат и представа от това как са се развили междувременно нещата със съответния пациент и да могат да дадат по-обективни решения? Благодаря.
#214 · speech
Благодаря за репликата. Заповядайте за дуплика, госпожо Министър. Можете да довършите.
#215 · speech
Предвижда се, тъй като основният проблем, както Ви казах, възникна от това, че много от документите на пациентите не са дигитализирани, така че се работи в момента по тези функционалности. Искам само да обърна внимание, че при такива значими организационни промени в медицинската експертиза, които се въведоха сега, е нормално – не са предприемани от десетилетия, да имаме затруднения, но Ви уверявам, че за всички, които сега подават документи, сроковете спрямо тези до 21 юни са значително редуцирани, дори получаваме благодарствени писма изненади, че на десетия ден вече ги има. Всичко ще влезе в ред, просто проблем е с тези 20 хиляди недигитализирани – голяма част от тях, досиета. Работи се по въпроса усилено.
#216 · speech
Благодаря за дупликата, госпожо Министър. Нека благодарим за участието в днешния парламентарен контрол на министър Мънкова. Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол. Той е към служебния министър на електронното управление господин Валентин Мундров, който ще отговори на питане от народните представители Ангел Славчев и Никола Димитров относно изпълнението на минимални изисквания за информационна и мрежова сигурност на общините. Имате думата, господин Славчев.
#217 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър! Благодаря на колегите, които са тук за този въпрос. Господин Димитров не присъства днес, защото гаси пожари в Ямболско. Въпросът е следният: на 13 ноември 2018 г. в България се приема Закон за киберсигурност, който поставя законовата рамка в управлението и контрола на киберсигурността, включително и дейности, и проекти по киберотбрана и противодействие на киберпрестълността, предприемане на необходимите мерки за постигане на високо общо ниво на мрежовата и информационната сигурност. С този закон се определят и правомощията и функциите на компетентните органи в областта на киберсигурността. В чл. 3 от Закона минималният обхват на мерките за мрежова и информационна сигурност, както и други препоръчителни мерки, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на електронното управление. В чл. 6 от Закона министърът на електронното управление създава, води и поддържа регистър на съществуващите услуги по смисъла на този закон. В тази връзка е и нашето питане. Република България има 265 общини. Тези общини обработват лични данни, изграждат собствени дигитални системи. Колко от тези общини, господин Министър, са изпълнили условията по Наредбата за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност и съществува ли система или регистър, който Министерството на електронното управление да води относно изпълнението на минималните изисквания, определени в Закона за киберсигурност? Благодаря.
#218 · speech
Благодаря за въпроса. Имате думата за отговор, господин Министър.
#219 · speech
Служебен Министър Валентин Мудров
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Славчев, на първо място бих искал да Ви благодаря за въпроса, защото темата е изключително важна. Както знаете, Министерството на електронното управление е създадено 2022 г., като през същата година са направени и промените в Закона за киберсигурност, чрез които са вменени правомощията и функциите на министъра на електронното управление. За спазването на изискванията на Закона за киберсигурност, както и за тези от Наредбата за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност се правят проверки на административните органи – като част от тях общински, по някои от направленията при осъществяване на бюджетния контрол на проекти и на проектния контрол в областта на електронното управление и при използване на информационните и комуникационните технологии след изграждането на информационни системи от общинските органи в изпълнение на годишен план за извършване на проверки за спазване на изискванията в Закона за киберсигурност, както и тези от Наредбата за минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Проверки също така се извършват и по сигнали извънпланово. Спазването на законовите и нормативните актове в сектор „Киберсигурност“ са задължение на всяка администрация и администрациите са длъжни по закон да предприемат подходящи пропорционални мерки, осигуряващи нивото на сигурност, адекватност на заплахите. Административният орган, в случая при общините – кметът, е този, който носи пряка отговорност за мрежовата информационна сигурност, дори и когато дейността е възложена за изпълнение на трети страни. Въпреки това Министерство на електронното управление полага усилия за подпомагане на общините и като осъществява секторен контрол съгласно правомощията си. Както споменах, проверки се правят на етап технически спецификации и проектни предложения, тоест от идеята за изграждане на една информационна система, след като тя бъде изградена, за да се удостовери нейното внедряване – както планово, така и по сигнал. Бих искал да отбележа, че в основата на проверките стои целта административните органи да предприемат действия по превенция и тя да се превърне в постоянен процес. Само по този начин може да се постигне повишаване нивото на киберсигурността на всички административни органи в държавата и да се отговори на нарастващия риск от киберзаплахи. През предходната година са направени общо в общини 88 проверки. Голяма част от тези проверки са извънпланови, като в плана за 2023 г. са седем, а за 2024 г. те са само четири. Като министър на електронното управление – макар и в служебно правителство, аз смятам, че това са недостатъчни проверки, които се извършват, и в тая връзка съм разпоредил да се направи анализ на заложените планови проверки в годишния график. И ако той покаже необходимост, съответно да бъде актуализиран. В рамките на проверките са открити несъответствия, като по-голямата част от тях са отстранени от общинските администрации, но има и такива, които не са го направили. Заедно с общините работим по различни канали, за да осигурим необходимата мрежова информационна сигурност, защото целта не е да се налагат санкции, както добре знаете, а в крайна сметка да имаме превенция и да не се стига до по-лошото – изтичане на данни, да кажем. Друг важен въпрос обаче, който е свързан с темата, е липсата на съответния ресурс – предимно в малките общини, за обезпечаване на мрежовата информационна сигурност. И в тази връзка Министерството на електронното управление разглежда прилагането на централизиран подход основно за малките общини по отношение на сектор „Киберсигурност“ и считаме, че такъв ще може да бъде подсигурен и в най-малките общини в България. Защото в момента Законът казва така: ние сме в ситуация, в която малките общини трябва да се справят сами и поотделно. Затова обаче е необходима и политическа подкрепа, за което се надявам и разчитам на членовете на Комисията по електронно управление и информационни технологии, разбира се, да подпомогне. И в заключение бих искал да Ви информирам, че също така Министерството на електронното управление като отговорна институция провежда държавна политика в областта на мрежовата информационна сигурност и е изготвило Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, който е свързан с прилагането, транспонирането на Директивата NIS2 на Европейския съюз. Благодаря Ви.
#220 · speech
Благодаря за изчерпателния отговор, господин Мундров. Колега, имате думата до два въпроса в рамките на две минути съгласно процедурата за питане.
#221 · speech
ВЪЗРАЖДАНЕ
Благодаря, господин Министър. Отговорът беше изчерпателен и така дава надежда. Дано обаче всичко това, което казахте, успее да се изпълни във времето. Проблемът, който аз забелязах като експерт в тази сфера, в киберсигурността, от години е, че в много от малките общини наистина липсват дори и администратори, които да подпомагат общината и общините да извършат тази дейност. Моят въпрос към Вас ще бъде следният: ще има ли ресурс Министерството за контрол, тоест имате ли ресурса, за да можете да контролирате тези общини и да ги подпомагате, или ще се разчита отново на „Информационно обслужване“, тъй като често пъти стигаме до тях? Иначе колкото до това за транспонирането на NIS2 в законодателството – аз съжалявам, че може би този парламент няма да има времето да го направи. Но Комисията със сигурност с две ръце ще помогне това да се направи, тъй като към днешна дата дори няма актуална стратегия за киберсигурност, тъй като предходната изтече и ние малко висим във въздуха в това отношение. Дигиталната среда и дигиталният свят изпреварват много бързо тенденциите. В тази връзка предстоят вече и по-нататъшни въпроси по темата, но от гледна точка на Комисията, в която и аз участвам, ще имате подкрепа за това нещо. Благодаря. Молбата ми е само да отговорите за…
#222 · speech
Благодаря, господин Славчев. Имате думата за отговор, господин Министър. Заповядайте.
#223 · speech
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Славчев, както отбелязах преди малко, капацитетът – и то не само в държавата, като цяло капацитетът и ресурсът за експерти, познаващи целия сектор „Киберсигурност“, е много нисък. Ние в Министерството и в Изпълнителната агенция също изпитваме трудности за набиране на достатъчно квалифицирани кадри. Точно поради тази причина в голяма част от случаите използваме „Информационно обслужване“ като средство за налагане на съответната политика по киберсигурност, защото чрез „Информационно обслужване“ може да се постигнат, нека да кажа така, достатъчните нива на заплащане на експерти, които са достатъчно качествени. Разбира се, развиваме и експертизата в Министерството, но е, нека да кажа, доста трудно наистина. Ще направим всичко възможно първо да автоматизираме това, което се случва в общините. Разбира се, трябва и тяхното разбиране за това. Както казахте, самите кметове трябва да разберат, че тази дейност, или киберзащитата, е важна и за тях. Средствата, с които това може да става на този етап, са Изпълнителната агенция към Министерството и „Информационно обслужване“, и би трябвало, както казах и преди малко в моето изказване, да вървим към централизация – по простата причина, че по този начин ще намалим и разходите. Благодаря Ви.
#224 · speech
Благодаря за отговора, господин Министър. Няма отношение от господин Славчев. Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол, господин Министър. Уважаеми колеги, благодаря Ви, затова че останахте до края. С това приключи днешният парламентарен контрол. Ще Ви прочета получените писмени отговори на въпроси и питания за периода 5 юли – 18 юли 2024 г. Писмен отговор от служебния министър Атанас Запрянов на въпрос от народния представител Мартин Димитров. Писмен отговор от служебния министър Валентин Мундров на въпрос от народния представител Деница Симеонова. Писмени отговори от служебен министър Виолета Коритарова-Касабова: – на въпрос от народния представител Ангел Янчев; – на въпрос от народния представител Димо Дренчев; – на въпрос от народния представител Димчо Димчев; – на въпрос от народния представител Иван Белчев; – на въпрос от народния представител Никола Димитров; – на въпрос от народните представители Павел Христов, Красен Кралев и Кристиан Ганчев; – на въпрос от народния представител Стела Николова. Писмени отговори от служебния министър Владимир Малинов – отделни въпроси са: – на въпрос от народния представител Димитър Найденов; – на въпрос от народния представител Иван Петков; – на въпрос от народния представител Мартин Димитров; – на въпрос от народния представител Радослав Рибарски; – на въпрос от народния представител Светослав Тодоров; – на въпрос от народните представители Стела Николова и Мартин Димитров. Писмени отговори от служебния министър Галин Цоков: – на въпрос от народните представители Александър Симидчиев и Елисавета Белобрадова; – на въпрос от народните представители Димитър Гюрев и Кръстьо Врачев; – на въпрос от народните представители Елисавета Белобрадова и Стела Николова; – на три въпроса от народния представител Иван Белчев. Писмени отговори от служебния министър Галя Кондева-Мънкова: – на въпрос от народния представител Александър Симидчиев; – на въпрос от народните представители Илиана Жекова и Костадин Ангелов; – на въпрос от народните представители Искра Михайлова и Даниел Проданов; – на въпрос от народния представител Радослав Рибарски; – на въпрос от народния представител Борислав Гуцанов. Писмени отговори от служебния министър Георги Гвоздейков: – на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – на пет въпроса от народния представител Димитър Найденов; – на два въпроса от народния представител Димо Дренчев; – на два въпроса от народния представител Никола Димитров; Писмени отговори от служебния министър Георги Тахов: – на въпрос от народния представител Атидже Алиева-Вели; – на въпрос от народните представители Ахмед Вранчев, Ибраим Зайденов, Фатима Йълдъс и Атидже Алиева-Вели; – на въпрос от народния представител Надежда Йорданова; – на въпрос от народните представители Халил Летифов, Шендоан Халит и Атидже Алиева-Вели. Писмени отговори от служебния министър-председател и служебен министър Димитър Главчев: – на въпрос от народния представител Георги Георгиев; – на въпрос от народните представители Димитър Найденов и Елисавета Белобрадова; – на въпрос от народния представител Петър Петров; – на въпрос от народния представител Стела Николова; – на въпрос от народните представители Стела Николова и Димитър Найденов. Писмени отговори от служебния министър Ивайло Иванов: – на въпрос от народния представител Димитър Найденов; – на два въпроса от народния представител Ивайло Папов; – на въпрос от народния представител Иван Белчев. Писмени отговори от служебния министър Калин Стоянов. Отделни са въпросите от следните народни представители: – на въпрос от народния представител Божидар Божанов; – на въпрос от народния представител Васил Стефанов; – на въпрос от народния представител Димитър Найденов; – на въпрос от народния представител Климент Шопов; – на въпрос от народния представител Кристина Петкова; – на въпрос от народния представител Любен Иванов; – на въпрос от народните представители Стела Николова и Димитър Найденов; – на въпрос от народния представител Христо Терзийски. Писмени отговори от служебния заместник министър-председател и служебен министър Людмила Петкова: – на въпрос от народните представители Димо Дренчев и Борис Аладжов; – на три въпроса от народния представител Мартин Димитров; – на въпрос от народния представител Станислав Богдански. Писмен отговор от служебния министър Найден Тодоров: – на въпрос от народния представител Иван Белчев. Писмени отговори от служебния министър Петко Николов: – на два въпроса от народния представител Мартин Димитров. Писмени отговори от служебния министър Петър Димитров: – на въпрос от народния представител Константина Петрова; – на два въпроса от народния представител Мартин Димитров; – на въпрос от народните представители Никола Димитров и Петър Петров; – на въпрос от народния представител Стела Николова. Колеги, с това се изчерпаха и писмените отговори на въпроси. Желая Ви прекрасен уикенд. Закривам заседанието. Ще се видим отново в сряда в 9,00 ч. (Звъни.) (Закрито в 14,21 ч.) Председател: Рая Назарян Заместник-председатели: Росица Кирова Йордан Цонев Секретари: Васил Стефанов Деян Дечев