Официален източник: parliament.bg
Добър ден, колеги! Моля за регистрация. Регистрирани са 181 народни представители – има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Продължаваме работа с точка осем: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИТЕ. Разискванията са открити. Господин Папов, записан сте за изказване. Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, предложеният ни законопроект е поредният опит на Министерския съвет да решава едни проблеми, които обаче не им се получават. Като представител на опозицията много често съм чувал тук в комисиите, че законите, които предлагаме, са популистки, че Министерският съвет има експерти, които създават продукти, които са много добри. За съжаление, в така предложения законопроект единственото, което на мен ми харесва, е неговото име – оставили са си ръцете. Защо трябва да има такъв законопроект? Тук въпросът е: искаме ли да развиваме модерна наука и иновации? Искаме ли да изостанем, или да сме в крак с всичко, което се създава в света? Искаме ли да гледаме отстрани как се развива светът и ние да стоим на едно място? Разбира се, че такъв законопроект трябва да има. За да се създаде модерна наука, рецептата е много проста – трябва да имаме мотивирани научни работници и трябва да има достатъчно финансиране. Обаче за да се стигне до този момент, ние трябва да създадем такава модерна наука и трябва да заложим правилно законопроектите, докато Законопроектът, който ни предлагат, не ми харесва нито като форма, нито като съдържание. Просто ей така е написан, по презумпция! Искам да задам няколко въпроса към Министерския съвет, въпреки че техни представители няма, когато са го създавали. Къде, в коя алинея и параграф ние имаме ясни обещания за финансиране? Ако това беше ученическо съчинение – на мен ми звучи – понеже, обаче, защото, може би, някой път, един път. Какво е съотношението между хуманитарните науки и природо-математическите науки? Свидетели сме, че в последните години се случва да се даде превес на природо-математическите науки, а на хуманитарните – не. Трябва ли да ги развиваме еднакво, или трябва да изберем клон, който да развиваме? Другите въпроси, които изникват в мен, са: защо и по каква причина трябва да дадем превес, ако изберем едно или друго? Защо трябва да създадем модерна наука, в която научните открития, които ще се създадат, ще дадат възможност да се изкара ресурс, тоест ние трябва ли да инвестираме в такава наука, която няма да направи откритие срещу ваксина за онкозаболяване? Трябва ли да развиваме всички клонове на науката, или само тези, които ще изкарат някаква печалба? Наука не се развива с печалба и ние трябва да развием всички клонове! Затова в предложения законопроект аз не виждам нито едно от тях и няма да го подкрепя, както и нашата парламентарна група. Благодаря.
Благодаря, господин Папов. Има ли реплика? Не виждам. Други изказвания? Добре, няма реплики. Заповядайте за процедура.
Благодаря Ви, господин Председател. Правя процедура за допуск на заместник-министъра професор Петрова. Моля да гласувате.
Благодаря. Режим на гласуване. Гласували 172 народни представители: за 132, против 34, въздържали се 6. Предложението е прието. Продължаваме с разискванията. Други изказвания? Заповядайте, господин Алгафари, за изказване.
Благодаря Ви, господин Председател. Ние ще подкрепим на първо четене този закон, като ще направим няколко предложения за промени, тъй като този закон е важен и защото ние имаме Министерство на иновациите, без да е урегулирано със закон всъщност какво точно означава иновация, а по отношение на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите имам няколко предложения, които ще представя писмено. Определенията за „иновации“ и „иновационна дейност“ в така предложения проект на закон не са адекватни и за мен е важно, когато за първи път се регулира тази сфера, да може да бъде направено адекватно. Ще предложа нови определения, които да отразяват реалността и международните стандарти. Притеснява ме и фактът, че в настоящия проект не виждам целия набор от мерки, с които държавата би могла да насърчава развитието на иновационния процес, и ще предложа допълнение и от тази гледна точка. Благодаря.
Благодаря Ви. Красимир Вълчев, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, насърчаването на научните изследвания и насърчаването на иновациите са колкото отделни, толкова и свързани области на държавна политика. По мой спомен поне от 15 години говорим за интегрирана политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите, но такава не беше създадена поради една или друга причина през последните две десетилетия. Отделно функционираше Фонд „Научни изследвания“ и Национален иновационен фонд. Сега с този законопроект се предлага такава рамка на интегрирана политика. Може да се спори дали по-добрият институционален модел не е да имаме общ фонд, но няма как в момента да предложим такъв институционален модел, най-малкото защото имаме две министерства. Научните изследвания са към Министерството на образованието и науката, а насърчаването на иновациите е към Министерството на иновациите и растежа, а избраната структура на Министерския съвет предопределя до голяма степен и избрания институционален модел в Законопроекта. Има много страни, в които насърчаването на научните изследвания и иновациите са в едно министерство или политиката за научни изследвания и иновации е в едно министерство. Ние сме избрали друг модел на устройство на Министерския съвет и оттам – друг институционален модел. Така че като цяло Законопроектът прави една крачка в правилната посока, той поставя основите за такава интегрирана политика, но у нас, у мен остава скептицизмът, че тя ще се реализира пълноценно, защото условията за това не са толкова и само в Закона, на законово ниво, колкото в подзаконовата уредба, в склонността, в способността на ангажираните институции да се координират и да правят интегрирана политика. Ефективността на тази политика, разбира се, много зависи от това кой я прави и колко са средствата за нея. Факт е, че средствата, които отделяме от държавния бюджет за насърчаване на научните изследвания и иновациите, не са много, или по-точно казано, са доста по-малко, отколкото в другите, отколкото в развитите страни. Нещо повече, в последните три години те още намаляха – средствата за наука намаляха от 0,45% на 0,41% от брутния вътрешен продукт. За съжаление, и двата фонда – Фонд „Научни изследвания“ и Националният иновационен фонд, финансират преди всичко малки проекти, а големите, истинските иновации, които трябва да се направят – първо ниво иновации, които променят в най-голяма степен живота ни, се правят с повече средства, правят се с новогодишни проекти, правят се с концентриране на ресурси. Много пъти съм бил свидетел – и в Комисията по образование и наука, и от трибуната на Народното събрание – е дискутирано колко ефективно е участието на България в ЦЕРН например. България дава една немалка сума годишно в ЦЕРН. ЦЕРН, гонейки и преследвайки божествената частица, между другото е открил една базова иновация, каквато е световната мрежа или интернет. Така че само големите проекти днес могат да направят големите базови иновации, които са във всеки един телефон, който стои пред Вас, или смартфон, като може би има 10 базови иновации, които са направени от държавни компании, от държавно финансирани проекти. Оттам нататък производителят на телефона по-скоро е асемблирал тези иновации и го е направил красив и удобен за ползване. Имаме, разбира се, и редица забележки по Законопроекта. Можем да спорим кой е по-подходящият модел на управление на двата фонда и дали това е моделът с разделено финансово и административно управление от научно управление. Такъв модел сме имали назад в миналото. Лично за мен има един силно притеснителен момент и аз съм длъжен да го споделя с всички Вас. Това е предложената уредба за създаването на юридически лица с нестопанска цел, които да поемат центровете за компетентност и центровете за върхови постижения. Със средства от Европейския съюз бяха създадени такива центрове, като големи научни организации и обединения между висшите училища и научните организации, които имаме в България, и са може би на стойност от 600 – 700 милиона; бяха изградени сгради, беше закупена апаратура през последните 6 – 7 години и сега се предлага те да бъдат трансформирани в юридически лица с нестопанска цел. Какво означава това? Че една държавна собственост, една собственост, която в момента е, както казват юристите, патримониумът на бюджетните предприятия, ще бъде извадена и ще бъде вкарана като собственост в патримониума на едни частноправни субекти, юридически лица с нестопанска цел, които по смисъла на едноименния закон са създадени преди всичко за гражданския сектор, където не е ясна собствеността, не е съвсем ясно как тя се разпределя при ликвидация, едни юридически лица, които може да се управляват от три физически лица. Те могат да направят едно юридическо лице с нестопанска цел и по този начин да узурпират тази собственост за близо 700 милиона. Тези текстове, меко казано, са лобистки, а по-точната дума е, че са скандални, и от тях прозират интереси на една група учени, които, за съжаление, в момента са в държавното управление, за да приватизират собственост с този модел. Ние задължително ще предложим промени между първо и второ четене за тези, които в момента са начело на управлението на няколко институции, но няма да посочвам кои. Задължително ще предложим промяна в тази част на Законопроекта. Съветът на ректорите изрази същото становище и впрочем и те смятат, че целта на този законопроект в тази му част е да се отклони собственост от държавните висши училища и от научните организации. И пак казвам, че тези текстове са скандални! Благодаря. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Вълчев. Дали има реплика? (Шум и реплики.) Колеги, ще Ви дам възможност за реплика, но реагирайте навреме. Заповядайте, господин Папов, втора реплика – господин Лорер.
Благодаря, господин Председател. Господин Вълчев, не ми стана ясно. Според мен говорихте за скрита приватизация на едни 600 – 700 милиона държавни пари от едни прекрасни институции, които се домогват до тях. Ако не съм Ви разбрал, излезте и ме поправете. От Вашите думи прозира това, че Законопроектът ще даде индулгенция на едно абсолютно безсмислено министерство, наречено Министерство на иновациите, което харчи огромната си част от ресурсите за фонд „Работна заплата“. Благодаря.
Господин Лорер.
Благодаря, господин Председател. Моята реплика е по отношение на функцията на двата фонда, които бяха споменати и които Законът третира. Фонд „Научни изследвания“ е в Министерството на образованието неслучайно. Неговата цел е да финансира разработки на научни колективи. Национален иновационен фонд, макар че името звучи подобно, се намира в Министерството на иновациите и растежа неслучайно. Неговата задача е да финансира компании, които инвестират в научни разработки. Темите на двата фонда са доста различни и съответно политиките, които ги движат – също. Едната касае базовата наука, а другата касае развитието на конкурентоспособна икономика, така че от отделното съществуване на двата фонда има смисъл, както и на двете министерства. Благодаря.
Заповядайте за трета реплика. Искате да вземете отношение ли? Добре. Господин Вълчев – дуплика.
Благодаря. Господин Папов, донякъде сте прав, но не напълно, защото приватизацията се състои от възмездни сделки, тоест плаща се. Тук по-скоро е чист опит за присвояване. Господин Лорер, всъщност това, което казахте, не противоречи на моите думи. Аз казах, че двете теми са колкото и различни, толкова и свързани. Конфликтът между фундаменталната и приложната наука е до голяма степен измислен, защото едната не може без другата, и втората не може без първата, така че ние трябва да насърчаваме и научните изследвания, трябва да насърчаваме и иновациите. Моделът с един фонд е възможен, но дори и да има модел с един фонд, той пак ще бъде с два стълба, така както е по „Хоризонт Европа“, така че двете политики няма как да не бъдат обособени, но целта на целия законопроект е точно тази, за да имаме интегрирана рамка за провеждане на двете политики. Най-малкото да се координират, защото учените трябва да участват и в иновациите. Ако искаме иновациите да не са нов вид салфетка, то тогава трябва да имаме обвързани с научните изследвания иновации. Благодаря.
Благодаря, господин Вълчев. Други изказвания дали има? Ще Ви дам възможност от името на вносителя, но експост, тъй като Законопроектът се представя в началото. Но като приключи дискусията, тогава ще Ви дам възможност. Господин Гечев, заповядайте.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По принцип похвални са усилията на което и да е било правителство да приеме специален закон и да стимулира научните изследвания, тъй като едва ли някой в тази зала не би подкрепил финансови, организационни и институционални мерки, с които да стимулираме качествения растеж на българската икономика, защото, уважаеми колеги, този закон го обсъждаме при една нерадостна новина – Албания изпревари България по Индекса на човешкото развитие. От онзи ден според публикацията на Организацията на обединените нации ние сме на 68-о място, Албания – 67-а, Сърбия – 63-та, Румъния – 53-та и така нататък. Една от основните причини, една от тези причини е недоброто състояние на българското висше образование, недобрата организация на българските научни изследвания, слабата връзка между научните изследвания и българската икономика и практиката и така нататък. Този закон обаче е едно добро пожелание и той съдържа няколко много сериозни проблема. Първият проблем. Пише, че стратегията за развитие на научните изследвания в България се приема от Министерския съвет. Тъй като такава стратегия трябва да бъде дългосрочна, не е ли естествено тази стратегия да бъде обсъждана в парламента по предложение на Министерския съвет и приемана от парламента, тъй като, колеги, то и парламентите започнаха често да се сменят, но няма как всяко правителство да прави собствена стратегия. Именно поради това люшкане на България – вляво, вдясно, от център вдясно и наляво, смяна на правителства без никакви приоритети, ние сме след Албания по Индекса на човешкото развитие, в основата на което стои технологичното развитие и пазарната конкурентоспособност, така че трябва да се промени начинът, по който се приема, а преди това се и разработва тази стратегия. Второ. Не може тази стратегия да бъде обвързана, както пише в този закон, само с програмите на Европейската комисия и на Европейския съюз за научни изследвания, тъй като е добре да сме в синхрон с тези програми, но Република България се намира в различно състояние. Ние имаме различна структура на икономиката, ние имаме много по-ниска степен на конкурентоспособност, тоест България трябва да разработва стратегия на развитие, която е съобразена не само с общоевропейските цели, но и с националните особености, с предимствата на България – сравнителни и абсолютни, в международната търговия и в международните икономически отношения. Поради тази причина ние трябва да имаме национална програма за научни изследвания, която да не противоречи на европейската, но да бъде конкретизирана и да бъде съобразена с българските условия. Една от най-големите слабости на този проектозакон е, че тук, колеги, няма никакво финансиране. Тук има дефиниции – много добре, има ги в учебниците – какво е иновация, какво е качествен икономически растеж. Къде са финансовите механизми, които ще осигурят реализацията на този закон? Няма нито едно число. Тук беше споменато, че България не само че е на последно място по Индекса на човешкото развитие в Европейския съюз и сред балканските страни, ами България има и най-нисък дял от брутния вътрешен продукт за научни изследвания и за образование, така че къде пише в този закон? Това са хубави пожелания. Ние ще променяме ли спрямо средните европейски показатели дела на бюджетните разходи за научни изследвания? След това – управлението е много мъгливо в този закон – приема Министерският съвет, предлагат няколко министерства, управляват няколко министерства и съвети… Тук ще се получи конфликт на интереси и не е ясно как тези средства ще бъдат разходвани. Между другото, този закон съвсем хитро според мен не прави водораздел – беше споменато тук от един колега вече – между разходите за научни изследвания за частни фирми, за държавни фирми, за държавни институции. Ако ще се финансират частни фирми – при какви условия, дали ще бъде възмездно и безвъзмездно, дали ще бъде при безлихвени заеми, дали ще се използват тези фондове? Това не е казано въобще в този проектозакон. И обръщам внимание на нещо, което е шокиращо в Проектозакона. Първо, да Ви прочета какви важни ангажименти има Съветът по иновации. Нали си представяте в този Съвет по иновации, който ще консултира, ще разработва, вижте какво пише тук: „Участва в разработването на националните стратегии; дава становища този Съвет по иновации; дава препоръки; участва в процеса по наблюдение“. И накрая вижте какво пише в чл. 18, ал. 5: „За участие в работата на Съвета по иновации неговите членове не получават възнаграждение“. Много интересно. Значи най-светлите умове на нацията – професори, доценти, научни сътрудници, разработват проектите, оценяват проектите, дават становища, работят ден и нощ, обаче работят безплатно?! Това е загадка за световната изследователска мисъл. Аз не знам такова нещо да има по света. Значи идва примерно професор от Българската академия на науките по нанотехнологии, работи денонощно по стратегията и реализацията на Република България, не получава нищо. Идва плочкаджията и му взима 6 хил. лв. за банята! Ама това сериозно ли е? Не знам кой го е писал това нещо. Колегите, които го видят, те просто няма да изпаднат в смях, те буквално ще взривят обсъждането, защото това е неуважение към българската академична общност. Това е, как да кажа, направо си е малоумие. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Гечев. Господин Ганев – реплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми професор Гечев, само една кратка забележка към това, с което започнахте, а именно – Индекса за човешко развитие. Индексът за човешко развитие за 2023 г., който току-що излезе от Програмата за развитие на Обединените нации, отразява данните към 2021 г. Само това е хубаво да се знае. Не отразява данни към 2023. Благодаря Ви.
За реплика ли? Заповядайте, господин Чорбанов.
Уважаеми господин Гечев, аз ще си позволя да направя реплика към Вас по-скоро уточняваща. Действително, както казахме и вчера, в Закона има много неясни моменти и много, нека да кажем, текстове, които биха допуснали недобросъвестно управление на фондове и харчене на пари. От друга страна обаче, задължително трябва да има закон за научните изследвания, който да легализира и по някакъв начин да координира нещо, което представлява основна насока в развитието на всяка една високоразвита държава. Без закон за научни изследвания много трудно държавата може да разчита на какъвто и да е напредък по отношение на иновации, на развитие на ноу-хау и изобщо на развитие в икономиката. Благодаря.
Благодаря, господин Чорбанов. Друга реплика? Заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Господин Чорбанов, всъщност репликата ми малко е към Вас, извинявайте, че ползвам тази процедура, но вчера основното ни притеснение, което Вие споделихте, е, че тези плащания не са обвързани с брутния вътрешен продукт, за да е сигурно, че тези пари ще стигнат до хората. От вчера имаме блага вест. В Икономическата комисия министърът в оставка Стойчева обеща, че ще направят предложения между първо и второ четене това да бъде записано в Закона. Благодаря.
Благодаря. Дуплика – господин Гечев.
Уважаеми господин Председател, колеги! Първо да благодаря за добавките, които направиха колегите. Всъщност тук ние нямаме никакви различия. Що се отнася до данните, тук също няма противоречия, но трябва да имате предвид, че винаги, когато излизам на трибуната, ползвам последни данни. Колегата от Софийския университет е прав. От Организацията на обединените нации – сега сме началото на месец март, не са публикувани данните за 2023 г., тъй като даже и ООН работи година и половина, и колегата прекрасно го знае. Аз не съм казал, че България се намира след Албания поради това, че в последните шест месеца не се развиваме добре. Не се развиваме добре с десетилетия и затова сме след Албания. Иначе данните са точни. И както и да ги гледате – дали са от месец януари, или от месец декември, ние сме след нашата приятелска страна Албания, така че – приятен ден! (Смях.)
Госпожо Цонева, заповядайте за изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбира се, трябва да има закон за научните изследвания и иновациите. Онова, което аз бих искала да подчертая, е, че преодоляването на този страхотен дефицит, който научната и развойната дейност в България има по отношение на много ниското ниво на публичните инвестиции, е нещо, което многократно бе отбелязано и в изказванията преди мен, по някакъв начин релатира и с усилията на този законопроект да създаде по-добра инфраструктура за управлението на публичния ресурс, който се фокусира в научна и развойна дейност. Да, България има критично ниски показатели – 0,77% от брутния вътрешен продукт е интензитетът на развойната и научноизследователската дейност, на средствата, които се влагат в него, при среден такъв интензитет за Европейския съюз от 2,26%. Но така или иначе, ние сме си поставили национални цели до 2025 г. публичният ресурс да достигне 2% от брутния вътрешен продукт за научна и развойна дейност. Смятам, че Законът прави крачка напред по отношение именно на планирането, защото досега фондът за научни изследвания и фондът за иновации развиваха своите проектни програми в едногодишни финансови практики, докато сега този закон предлага да имаме многогодишна програма, която да дава по-висока степен на предвидимост и по-добра възможност за планиране. Онова, което бих искала да добавя, е, че този закон също така е от групата закони, които имат отношение и към начина, по който страната ни се грижи за задържането и за завръщането на талантите в България. Няма как да очакваме нашите умове и младите български учени да остават в страната, ако за тях няма осигурена възможност да развиват своите възможности, още по-малко няма как да очакваме да се върнат от големите научноизследователски институти на Запад, ако няма добра основа за това. Така че този закон също е и крачка в посока да можем да осигурим, ако не спиране на изтичането на мозъци, то поне циркулацията на мозъци и взаимодействието между учени и надявам се, тяхното завръщане. Една от препоръките, които аз бих направила между първо и второ четене в рамките на едно обсъждане, е за това дали не трябва да се мисли за някакво регионално ниво на тези два фонда, защото Законът предвижда, че местните власти биха могли да имат отношение. На мен ми се струва, че с оглед на големите, драстични бих ги нарекла, регионални диспропорции, които съществуват в България по отношение на социално-икономическото развитие на определени региони, продиктувани и от това, че в тях има много голяма разлика по отношение на демография, на производителност, на трансфер на технологии и иновации, което е много важно, за да могат тези райони да отприщят своя икономически потенциал, би следвало да се мисли по какъв начин на регионално ниво биха могли тези фондове да съществуват. Нещо, което принципно при създаването на национални фондове от всякакъв вид, които концентрират публични ресурси, следва да бъде разглеждано, за да може наистина политиката по сближаване между регионите в България – нещо, което е изключително важно и е хоризонтална политика, трябва да се разглежда в различни области. В случая говорим за научни изследвания, за развойна дейност, и затова поставям този въпрос тук, по отношение структурата на двата фонда, а именно – сближаването между регионите, снижаването на тези драстични диспропорции, на тези неравенства, които съществуват, това са едни от пътищата за сваляне и на поляризацията в българското общество, и за вдигане разбирането и удовлетвореността от начина, по който се влага публичният ресурс. Между първо и второ четене аз ще се включа с предложения по отношение на възможността за регионализация на насочването и планирането на ресурс за научноизследователска и развойна дейност, за да може да се стимулира трансферът на технологии и иновации на регионално ниво. Благодаря.
Благодаря Ви. Реплика? Заповядайте, господин Чорбанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Цонева, дори не знам откъде да започна – толкова притеснително ми звучеше това, което казахте за регионализацията на науката. Ние сме водещи в Европа по брой университети на човек от населението, което е ужасяващо. Ужасяващо е заради качеството, което поддържаме. Няма как държава с нашите ресурси и с нашето население да има този брой университети именно с идеята да бъдат регионализирани. Борбата на всеки областен център е да има своя университет – на всяка цена, като това се включва в програмите на всеки кмет, независимо дали това е ефективно или не. Работейки така и финансирайки, разбира се, регионалната наука чрез местните власти, не смятам, че по някакъв начин ще се повиши качеството на научните изследвания и ще се отприщи потенциалът, който е заложен в тези райони. Това е, меко казано, несъстоятелно. Би следвало това да бъде национална политика и би следвало задължително този закон да бъде обвързан с процента от брутния вътрешен продукт. В противен случай той просто няма да работи. Всичко, което казахте, все едно четете меморандума от Лисабонското споразумение, което е – ще станат скоро 20 години, в което нашата държава се задължава да достигне тези нива на финансиране на научните изследвания, за които говорите. Само че досега не се е намерил министър на финансите, който да го направи, независимо от добрата воля на отделни хора във всички политически аспекти. В крайна сметка министърът на финансите не го прави и това не се финансира. Ако това не бъде фиксирано в закон – да има годишен растеж до достигане на средните европейски нива, това просто няма да се случи. Благодаря.
Благодаря Ви. Господин Папов – втора реплика.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Цонева, дотук изказалите се преди мен, както и аз – всеки от нас имаше обструкции по внесения законопроект, въпреки това Вие го подкрепяте. Искам да Ви попитам: защо трябва да приемаме законопроект, който не е добър, просто по презумпция, вместо да седнем и да го направим като хората? Благодаря.
Благодаря, господин Папов. Има ли трета реплика? Господин Ганев.
Госпожо Цонева, когато управлявате в коалиция с ДПС и с ГЕРБ, имате повече от 160 гласа в парламента, респективно приемате бюджет, който може да определи абсолютно всичко в държавата. Именно затова приемането на бюджета е най-важният закон, защото той определя всички политики. Когато нямате пари и нямате финансиране, приемайте каквито си искате закони, както е този – добър, лош. Когато нямате пари, не можете да направите абсолютно нищо. Ставате Вие като част от управляващото мнозинство и започвате да говорите едни витиевати приказки от типа, че ще децентрализирате науката, ще ги пренасочите към регионите. Пари откъде? Финансиране откъде? Вие не сте предвидили като управляващи тази политика! Вие го нямате за приоритет. Вие като лично качество може би го имате, само че е важно какво ще финансира правителството чрез бюджета – нищо, абсолютно нищо! Затова, когато ставате да говорите по тази тема, която е определена, че няма да е приоритет от правителството, е абсолютно безумие. Всичко друго са празни приказки. Нямате финансиране за това нещо. Отделно този законопроект е писан от министър-председателя в оставка, за да облагодетелства точно определена група научни изследователи, а другите да се спасяват. Това не е начинът! Начинът е през бюджета, защото толкова години нищо не е финасирано, включително от Вашето управление – поредното управление, в което участвате Вие.
Госпожо Цонева, за дуплика.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Чорбанов, може би не съм била разбрана правилно от Вас. Аз не искам да регионализираме науката, а искам да направим такава структура на управление на публичните ресурси, насочени към научната и развойната дейност, която да може да осигури по-лесното трансфериране на иновациите и технологиите на регионално ниво. Изобщо не говорим за увеличаване на броя университети и така нататък. Това, което аз казвам, е широко разпространено разбиране и практика на други места по света – да се гледа на разпределението на публичния ресурс и неговото инжектиране, включително и на регионално равнище. Изобщо не става въпрос за разпиляване или за раздробяване на инфраструктурата за научноизследователска дейност. И тъй като може би пак не съм била разбрана правилно – в самия закон местната власт е посочена и в момента като възможност да се включи като актьор в тази дейност; смятам, че може да се води дебат и да се обсъдят добри практики, които съществуват на други места – как регионалното равнище да бъде включено в този разговор. Исках това да уточня. Не говорим за никакво допълнително раздробяване. Напротив, научноизследователската и развойната инфраструктура има нужда – и това е оценено като дефицит – точно от нейната интеграция колкото се може по-добре, а не от разпиляване. А по отношение на това, което каза господин Ганев – да, наука се прави с пари. Онова, което България си поставя за цел и е декларирала в своите стратегически документи, е, че ние трябва през 2025 г. да достигнем 2% интензитет на средствата за научна и развойна дейност от брутния вътрешен продукт при средна стойност за Европа към момента около 2,3 - 2,4%. И това няма да бъде достатъчно, защото ние има да наваксваме, за да бъдем конкурентни в един изключително бърз, свръхпроменящ се свят, и то точно по отношение на технологиите. Ние наистина трябва да увеличаваме публичния ресурс, но и драматично да подобряваме планирането, начина на управление, насочването и целите, които си поставяме. За мен е важно онова, което българската наука прави, да е по-добре интегрирано с бизнеса, за да може да се повишава конкурентоспособността, да се вдига производителността и в крайна сметка – добавената стойност и използването на конкурентните предимства на всички нива, на които се развива икономическата дейност. Благодаря.
Благодаря, госпожо Цонева. Други изказвания? Господин Йорданов, заповядайте.
Този дебат отвратително започва да прилича на някакво партийно събрание по времето на комунизма, когато излизаха някакви представители на БКП и обясняваха как ще вземем петилетката за три години. Това е закон като всичкото на ПП-ДБ – добри пожелания, маскирани, под тях прозира желание за централно овладяване на конкретни средства и пренасочване към техни приятелски кръгове. Тъй като има нужда от промени, ние ще го подкрепим този законопроект на първо четене, но ако остане в този вид и не бъде основно ревизиран, особено, надявам се, с подкрепата на колегите от ГЕРБ, като им слушах изказванията – има повече здрав разум, отколкото в техните коалиционни партньори, ние тогава няма да го подкрепим на второ четене. Общините ще развиват сами – е написано в Закона – наука?! Че те в момента са поставени до стената през финансите. Те едни лампи не могат да си сложат, ако не им отпуснат парите, ще седнат да развиват наука?! Вие чувате ли се какви глупости говорите тук?! Отвратителен дебат! Не е дебат, а излизане и четене на лозунги, за да може някой да мине през какво? На група сектанти да им обясни как е мислил за науката и за внедряване на иновациите?! Да Ви внедрим ядящите чаши, както си ги внедрихте с едни пари, и бъркалки на кафето, които също да си ядете, а и буболечки да Ви ядем в бургерите. Това е пълно малоумие. Ако този закон не бъде ревизиран между първо и второ четене, ние няма да го подкрепим. Със сигурност! Извинявайте, забравих – тези проценти от брутния вътрешен продукт – точно ПП-ДБ не трябва да се обаждат по тази тема, защото Асен Василев прави два бюджета по тази тема, включително в оня МОЛ, където имахме срещи, беше записано и тъй като опира до Министерството на финансите, той всъщност постоянно ги намаляваше.
Времето. Хайде сядай!
Митев! Митев, затвори си устенцата!
Престанете да се обаждате от място. Господин Йорданов, продължете, моля.
Така че точно ПП-ДБ да не се обаждат, особено техните по-гламави представители в залата, защото вината е тяхна. (Смях. Реплики.)
Реплика дали има? Други изказвания? Няма. Закривам разискванията. Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Гласували 169 народни представители: за 122, против 29, въздържали се 18. Законопроектът е приет на първо гласуване. Поискано е прегласуване! Режим на прегласуване! Гласували 181 народни представители: за 133, против 32, въздържали се 16. Предложението е прието. Господин Вълчев – за процедура.
Уважаеми господин Председател! Правя предложение на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за нови предложения между първо и второ четене да се удължи на три седмици.
Има ли различно предложение? Не виждам. Режим на гласуване. Гласували 175 народни представители: за 173, против 1, въздържал се 1. Предложението е прието. Преминаваме към: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ Внесен е от Министерския съвет, № 49-402-01-6. Постъпил е Доклад от Комисията по икономическа политика и иновации. Заповядайте, господин Иванов.
Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата гости по следващите две точки от програмата на днешното заседание, а именно: господин Мартин Гиков – заместник-министър на иновациите и растежа, и госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“.
Моля, режим на гласуване за допуск! Гласували 139 народни представители: за 110, против 29, въздържа се няма. Предложението е прието. Моля, поканете гостите да влязат в пленарната зала. Заповядайте – продължете.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. С предложените изменения в Закона за насърчаване на инвестициите се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, като основно са прецизирани текстове, които съдържат позовавания на чл. 14 от Регламента след последното му изменение от 23 юни 2023 г. Законът за насърчаване на инвестициите и правилникът за прилагането му формират правното основание за прилагане на две схеми за държавна помощ в режим на групово освобождаване - регионална инвестиционна помощ по чл. 14 и държавна помощ за обучение по чл. 31 от Регламента. Схема за помощ е всеки акт, въз основа на който и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в този акт. Одобряване на приложимите по Закона за насърчаване на инвестициите схеми за регионална помощ и помощ за обучение ще се извърши след привеждането на Закона и правилника за прилагането му в съответствие с Регламента. Така ще се продължи прилагането на финансовите насърчителни мерки за сертифицираните инвестиционни проекти. С промените в Закона се предлага и разграничаване на финансовите мерки с оглед приложимостта на изискванията на Регламента и на известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Причините за подобно разграничение се състоят в същността на самите мерки. Предвиден е срок от три месеца след влизането в сила на Закона, в който правилникът за прилагане на Закона да се приведе в съответствие с него и с Регламента, като е посочено, че схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение са със срок на валидност до 31 декември 2023 г. Схемата за регионална инвестиционна помощ и схемата за помощ за обучение, освободени от задължението за уведомяване, няма да се прилагат до привеждането на правилника за прилагане на Закона в съответствие с Регламента. Министърът на иновациите и растежа, който е администратор на помощ, ще изготвя обобщена информация за всяка схема и ще я предоставя на Европейската комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 29 от Закона за държавните помощи и чл. 11, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 651/2014. Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Участие в дискусията взеха народните представители Десислава Трифонова, Александър Иванов и Вениамин Воденичаров. В отговор на поставените от тях въпроси заместник-министърът на иновациите и растежа Мартин Гиков посочи, че отпадането на изискването за изработване на стратегия за насърчаване на инвестициите като самостоятелен документ е резултат от одобреното от Съвета за развитие към Министерския съвет предложение на министъра на икономиката и индустрията за разработване на Национална индустриална стратегия до 2030 г., а свалянето на прага за самостоятелното финансиране от 40% на 25% няма да доведе до вдигане на интензитета на финансовата помощ за предприятията. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 9 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2024 г.“
Благодаря Ви, господин Иванов. Откривам разискванията по тази точка. Има ли желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Трифонова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Когато се формираше този кабинет, имахме среща с ресорните министри, в случая – на иновациите и растежа, и ни беше обещано – то е записано и в програмата на правителството, че ще се направи Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, с който да се предвидят повече мерки за насърчаване на инвестициите. Очаквахме от Министерството на иновациите и растежа по-детайлна и експертна работа, вместо това 9 месеца по късно получаваме Законопроект от няколко страници и без нови, реални насърчителни мерки вътре в него, без каквито и да било реформи. Виждаме преписване на няколко текста в Регламента. Най-голямо впечатление ни направи това, че министърът на иновациите и растежа иска да отмени задължението си да изготвя стратегия за насърчаване на инвестиции, като мотивът в Комисията, който ни беше изложен, е, видите ли, че тази стратегия за насърчаване на инвестициите щяла да я прави министърът на икономиката. Аз не смятам, че това е правилен подход, още повече че всички инструменти за насърчаване на инвестициите реално са в министъра на иновациите и растежа. Там е и Българската агенция за инвестиции и би следвало, ако има такава стратегия, тя да си се изготвя от министъра на иновациите и растежа, още повече че тя е посочена точно в този Закон за насърчаване на инвестициите. Другото нещо, което ни направи впечатление и буди много голямо съмнение, тъй като на Комисията не бе обосновано, е изменението, с което де факто се предлага намаляване на самоучастието на инвеститорите. Ако до момента Законът изискваше поне 60% от инвестицията да е от собствени средства или привлечени такива, които обаче не са публични средства, предоставени от държавата, с изменението в Закона се предлага това да бъде 25 на сто. За нас това крие огромен риск от одобрение и сертифициране на едни кухи проекти, тоест на фирми, които нямат реална възможност за финансиране. Попитах колегите от Иновациите и растежа на Икономическата комисия каква е причината за това изменение и реално цели ли се с него вдигане на интензитета на държавните помощи към инвеститорите. Госпожа Пищовколева ми отговори, че не, тоест не се цели вдигане на интензитета на инвеститорите по отношение на държавната помощ, която те ще получават, а просто се отразява изменението в Регламента. Само че и това също не е така! Този текст, който колегите от Иновациите и растежа искат да вкарат в Закона, съществува от самото начало в самия регламент и не е ново изменение. С много сериозни резерви, поради факта че има крайни срокове за прилагане на схеми за помощи, ние ще подкрепим на първо четене този законопроект, но като цяло сме силно разочаровани от самия законопроект и от това, че няма реално реформи в него. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, госпожо Трифонова. Има ли реплики към изказването на госпожа Трифонова? Не виждам. Други изказвания има ли? Заповядайте.
Госпожо Председател, дами и господа народни представители! С това предложение за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите се привежда в съответствие Регламент на Европейския съюз № 651/2014. Тъй като самият закон е с множество условия и изисквания към потенциалните инвеститори в регионите на страната, смятам, че има нужда от облекчение на изискванията към тях. Задължението за инвеститорите да увеличат броя на персонала при инвестиции в подобряване на инфраструктурата на производствените си линии ги ограничава и те не могат да се възползват от подпомагане например. Затова ще се въздържим да подкрепим този законопроект, тъй като не се създават промени за реални благоприятстващи условия за привличане на инвеститори в страната. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Воденичаров. Има ли реплики към изказването на господин Воденичаров? Не виждам. Други изказвания? Заповядайте, професор Гечев.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тук отново се натъкваме на един странен проблем. Ето например т. 7 се изменя така, цитирам: „а) инвестиционният проект води до нетно увеличение на броя на служителите в съответния стопански субект в сравнение със средния им брой през предходните 12 месеца“. И по-нататък: „в) всяко работно място, създадено чрез инвестицията, се запазва в съответния регион за период най-малко пет години от датата…“ и така нататък. Уважаеми колеги, тези, които са писали Законопроекта, не са ли чували за роботизация на производството, за автоматизация на производството? Те не са ли разбрали, че страните, които са с най-висока конкурентоспособност, имат най-много роботи – индустриални, на 10 хиляди души? Има показатели на Световната банка, на Европейския съюз, Южна Корея, Китай, Сингапур, Съединените щати. Къде сме ние? Значи ще искаме тук да се правят нови инвестиции – много добре звучи, създаване на работни места и запазване на работни места, но аз питам: ако новата инвестиция е внедряване на нова технология и работниците примерно от 100 души трябва да станат 70?! Не, ние ще им забраним да внедряват нова технология, ще искаме да купят стара технология, за да увеличат работниците! Просто нямам думи! Няма как да подкрепим такова нещо.
Благодаря Ви, господин Гечев. Реплики има ли? Заповядайте.
Господин Гечев, Вие не разбрахте ли, че тези хора от нищо не разбират? Освен от стартъп и от НПО-та, от друго не разбират.
Благодаря Ви, господин Тодоров. Други реплики има ли? Не виждам. Желаете ли дуплика, господин Гечев? – Отказвате се. Благодаря Ви. Други изказвания има ли, колеги, по тази точка? Не виждам. Закривам разискванията и преминаваме към гласуване. Моля, поканете колегите да влязат в залата. Колеги, гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 49-402-01-6, внесен от Министерския съвет на 9 февруари 2024 г. Моля, режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 40. Предложението е прието.
Процедура!
Заповядайте, господин Иванов.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да подложите на гласуване, уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта, приет току-що на първо четене, да бъде удължен на три седмици.
Има ли различно предложение? Не виждам. Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред – десета: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU СПОРАЗУМЕНИЕ № АА-011823 МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА ЗА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, КОИТО ЩЕ БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 2 НОЕМВРИ 2023 Г. Вносител – Министерският съвет. Постъпил е Доклад от Комисията за контрол върху управлението на средствата от Европейските фондове. Заповядайте, госпожо Николова.
Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № AA-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа, подписано на 2 ноември 2023 г., № 49-302-02-30 На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията за контрол върху управлението на средствата от Европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № AA-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги. На заседанието присъстваха – от Министерството на иновациите и растежа: госпожа Мария Петрова – началник на политическия кабинет, и господин Лазар Петров – държавен експерт. Законопроектът бе представен от госпожа Мария Петрова – началник на политическия кабинет, която обърна внимание на мотивите за сключването на Споразумението и на предложения за ратификация законопроект. Вносителят представи необходимостта от предоставяне на консултантски услуги от страна на международната финансова институция с цел да се проведе проучване и изготвяне на структурна целесъобразност и ефективност на Българската банка за развитие и на Фонд мениджъра на финансови инструменти в България и да се оформи стратегия за преструктуриране. Въз основа на направеното проучване се очаква предложение за оптимизация в структурите и на двете финансови дружества. Възнаграждения за осъществяване на консултантските услуги към Европейската инвестиционна банка не се предвиждат. След представяне на мотивите се проведе дискусия, в която госпожа Деница Николова отправи въпрос по отношение потенциален конфликт на интереси на Европейската инвестиционна банка с оглед нейно участие с привлечен капитал в изпълнението на дейността на Фонд мениджъра на финансови инструменти в България, както и Фондовете за градско развитие. Госпожа Петрова, от страна на Министерството на иновациите и растежа, даде становище, че такъв конфликт не би следвало да има, доколкото в структурата на Европейската инвестиционна банка звеното, провеждащо проучването и консултантските услуги, не е обвързано с това, което предоставя финансиране на Фонд мениджъра на финансови инструменти в България и фонд посредниците. В допълнение тя отбеляза, че консултантските услуги се провеждат на стратегическо ниво и нямат за цел пряка намеса в дейността на дружествата, а целят премахване на припокриванията между Българската банка за развитие и Фонд мениджъра на финансови инструменти в България, както и по-правилното насочване на инвестиционната стратегия на финансовите дружества и тяхната подобрена структура за управление и изпълнение. Обърна се внимание на необходимостта от текущ съгласувателен процес на междинните и на окончателния доклад на Европейската инвестиционна банка с управляващите органи, които имат вменени функции по регламент за контрол на средствата, които се трансферират към Фонд мениджъра на финансови инструменти в България, на което се получи положителен отговор от страна на Министерството. Отправи се и въпрос, свързан с последващите преговори с Европейската инвестиционна банка във връзка с прилагането на т. 7.2. от Общите условия и разпоредби за консултантските услуги, предоставени от Банката, даваща възможност в бъдеще тя да предложи допълващи финансови продукти на Министерството на иновациите и растежа или дружествата, които ще проучва. В тази връзка госпожа Петрова отбеляза, че към момента Министерството няма такава ангажираност, както и такива преговори не са водени. След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 8 гласа, без гласове „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията за контрол върху управлението на средствата от Европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № AA-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа, подписано на 2 ноември 2023 г., № 49-302-02-30.“ Благодаря Ви, господин Председател.
И аз Ви благодаря, госпожо Николова. Становище на вносител няма да има. Така че откривам дискусията по Законопроекта.
Господин Председател, първо председателят на водещата комисия чете Доклада ѝ.
Извинявам се, господин Иванов. Понеже тук няма доклад на Комисията, затова. Заповядайте. Трябваше първо на Вас да дам думата, за което се извинявам.
Защото се разменихте и Докладът беше в мен. Извинявам се и аз.
Няма нищо. Заповядайте, господин Иванов.
Благодаря, уважаеми господин Председател. На Вашето внимание: „ДОКЛАД На Комисията по икономическа политика и иновации Относно: Законопроект за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № АА-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа, подписано в София на 2 ноември 2023 г., № 49-302-02-30, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 февруари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № АА-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа. Законопроектът беше представен от Мартин Гиков – заместник-министър на иновациите и растежа. Той предвижда под егидата на КОНСУЛТАНТСКИЯ ЦЕНТЪР INVESTEU консултантските служби на Европейската инвестиционна банка, заедно с външни експерти, да изготвят подробна оценка на дейността на Българската банка за развитие и на Фонда на Фондовете (Фонд мениджър на финансови инструменти в България). Европейската инвестиционна банка ще анализира нуждите от оптимизиране и евентуално пренасочване на някои от дейностите на Българската банка за развитие и Фонда на фондовете, които е възможно да се припокриват или вече да са подсигурени от други субекти на финансовите пазари. Анализът цели да проучи и възможностите за навлизане в нови сектори, като например енергийния преход или социалната инфраструктура, за които пазарното финансиране може да не е достатъчно. Оценката ще очертае потенциалните корпоративни слабости и недостатъци в управлението и ще предложи подобрения с цел укрепване на стабилността и независимостта на двете институции въз основа на международните добри практики. Това би могло да увеличи възможностите за привличане на допълнително финансиране от групата на Европейската инвестиционна банка. Участие в дискусията взеха народните представители Борис Аладжов, професор Румен Гечев, Даниел Лорер и Александър Вълчев. На поставените въпроси отговори заместник-министърът Мартин Гиков. Той обоснова избора на Европейската инвестиционна банка с нейната доказана репутация и опит в структурирането на подобни дейности, както и в преструктурирането на държавни финансови институции. Отбеляза, че заданието предвижда междинен доклад – в рамките на 3 месеца, и окончателен доклад – в рамките на 8 месеца, като консултантските услуги ще бъдат предоставени безплатно. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 15, без „против“ и „въздържал се“ народни представители. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № АА-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа, подписано в София на 2 ноември 2023 г., № 49-302-02-30, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2023 г.“
Благодаря Ви, господин Иванов. Откривам дискусия по Законопроекта. Господин Аладжов, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепи на първо четене така предложения законопроект, тъй като изготвянето на анализ и оценка на структурната целесъобразност и ефективност на Българската банка за развитие и Фонд мениджър на финансовите инструменти в България са крайно належащи и значително закъснели. От мотивите на вносителите обаче не става ясно защо сме отлагали толкова дълго във времето изготвянето на такъв анализ. Не става ясно и защо възлагаме изготвянето на анализа на външна банка, а не го възложим на реномирани международни компании, специализирани в одит, финансови и данъчни консултации, развиващи дейност в България. Мотивите не дават отговор и на въпроса какво следва, след като анализът бъде изготвен и предоставен на Министерството на иновациите и растежа. В тази връзка, господин Председател, ние ще направим предложения, ако Законопроектът бъде приет на първо четене, за добавяне на нова алинея в чл. 1, където изрично да бъде упоменато, че независимо от резултатите на анализа крайното решение за евентуалното преструктуриране на Българската банка за развитие и Фонд мениджър на финансовите инструменти в България ще бъде взето от българското правителство. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Аладжов. Реплики има ли? Няма. Други изказвания? Не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на КОНСУЛТАНТСКИ ЦЕНТЪР INVESTEU Споразумение № АА-011823 между Министерството на иновациите и растежа на Република България и Европейската инвестиционна банка за консултантски услуги, които ще бъдат предоставени от Европейската инвестиционна банка на Министерството на иновациите и растежа, подписано в София на 2 ноември 2023 г. Първо гласуване на Законопроекта. Гласували 136 народни представители: за 129, без против, въздържали се 7. Предложението е прието. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. Има ли процедури? Не виждам. Преминаваме към следващата точка: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ ОТ 30 ЯНУАРИ 2019 Г. МЕЖДУ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ. Вносител е Министерският съвет. Постъпил е Доклад от Комисията по енергетика. Не виждам председателя на Комисията в залата. Моля някой член на Комисията по енергетиката да представи Доклада. Заповядайте, господин Стефанов.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-17, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г. На свое извънредно заседание, проведено на 13 септември 2023 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-17, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г. Гости на заседанието бяха: от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, и госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“; от Министерството на енергетиката: господин Румен Радев – министър на енергетиката, и господин Николай Николов – заместник-министър. Законопроектът бе представен от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов. Споразумение за изменение № 1 осигурява непрекъснатост в изпълнението на планираните дейности по първоначалното споразумение – Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, както и реализиране на целите и приоритетите, заложени в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 - 2020 г., в съответствие с Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. - декември 2024 г., и по-конкретно на целите, свързани с либерализиране на пазара на електрическа енергия на едро и за битови крайни клиенти в съответствие с Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Проектът е от изключителна важност за Комисията за енергийно и водно регулиране, защото, благодарение на него, Комисията придоби опит и знания в прилагането на един важен регламент на Европейската комисия – Регламент 1227/2011 за прозрачност и интегритет на пазара на едро на енергия в Европейския съюз. По този начин дирекция ДЕМГГ в Комисията за енергийно и водно регулиране отбелязва съществено подобрение в своята дейност. Предложеното за ратификация Споразумение за изменение № 1 е последното, с което завършва Проектът, който беше реализиран от Комисията за енергийно и водно регулиране в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие. С оглед на обстоятелството, че Споразумението за изменение № 1 е подписано при условие на последваща ратификация, Споразумението следва да бъде ратифицирано със закон. Забавянето на предложението за ратификация се дължи на обстоятелството, че след завършването на Проекта преди около две години има последователни служебни правителства, което прави невъзможно да се осъществи цялата административна процедура, която изисква редовен кабинет и действащо Народно събрание. В последвалата дискусия изказване направи народният представител Йордан Тодоров. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 18 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на закон за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-17, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г.“ Благодаря.
И аз благодаря, господин Стефанов. Няма доклад от Комисията по правни въпроси, така че откривам дискусията по Законопроекта. Желаещи за изказване има ли? Заповядайте, господин Тодоров.
Господин Председател! Всичко, свързано с Регламента за прозрачност и интегритет на енергийните пазари, така нареченият регламент RЕМIТ, е изключително специфично и си давам сметка, че в страната ни едва ли има повече от двадесетина, трийсет човека, които в детайли разбират за какво става въпрос, така че ще се опитам да внеса малко яснота за това, което предстои да гласуваме, защото тези ратификации някак си минават, без да им се отдава нужното значение при гласуване тук в залата, но те със сигурност имат своето такова. С тази ратификация се завършва чисто и просто една административна процедура по отношение на сключен договор между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие по програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор в страната ни. С това в Комисията за енергийно и водно регулиране могат да прилагат пълните си правомощия, които произлизат от въпросния регламент, по отношение на това, че могат да разследват и да налагат санкции при установяване на непазарно поведение от страна на търговски участници. А с въпросното Споразумение № 1 не се прави нищо повече от това да се удължи срокът на този договор с шест месеца, така че, забележете – той е изтекъл, трябвало е да изтече на 31 декември 2020 г., удължава се до 30 юни 2021 г. Защо е това гласуване няколко години след това – не знам, защо толкова много се е забавило. Но самото забавяне по изпълнението на условията на Договора се дължи според Комисията за енергийно и водно регулиране на ковид мерките през 2020 г., което на мен ми се струва нещо резонно. Но да се върнем на RЕМIТ. Прилагането на този регламент в страните – членки на Европейския съюз в действителност донесе доста значителни промени на енергийните пазари, при това положителни промени. Той е един от регламентите, които са добре действащи в Европейския съюз. Фаза 2 на този регламент, която фаза се отнася за докладване на сделки, сключени на извън организиран борсов пазар, започна да се прилага в страната ни от пролетта на 2016 г. Фаза 1 в Европейския съюз се прилага няколко години по-отрано, може би пет-шест години по-отрано, но така или иначе, тя се отнася за докладване на сделки, сключени на организиран борсов пазар. А организиран борсов пазар в България отново се въведе и започна да работи от 2016 г. Така че и Фаза 1, и Фаза 2 в България са заработили от началото на 2016 г. Като направя една съпоставка за начина, по който се докладваха и се сключваха сделки в страната ни преди 2016 – 2017 г. и след това, разликата наистина е огромна и е в положителна посока. Дори не искам да си спомням колко точно сделки са се сключвали на непазарен принцип в годините преди 2016 г. Най-общо те изглеждаха по следния начин: хора, фирми, близки до властимащите по това време, купуваха енергия от държавните централи на цени, значително по-ниски от пазарните такива, с което на практика ощетяваха държавните дружества, държавните производители с десетки, да не кажа със стотици милиони на сключена сделка. След започване прилагането на този регламент тези сделки бяха наистина значително ограничени. Когато говоря за REMIT, няма как да не спомена и ACER, която е Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия в страните – членки на Европейския съюз, която Агенция всъщност съблюдава прилагането и спазването на този регламент. ACER имат алгоритъм, който следи не само за всяка една сделка, която се сключва в търговските платформи и в страните – членки на Европейския съюз, но дори и всеки един бит, който се подава в търговските платформи. Бит – това е всяка една поръчка за продажба или всяка една поръчка за покупка, без да се срещат продавач и купувач и да има реално сключена сделка. Този алгоритъм следи за това и при наличие на подозрения за непазарно поведение от страна на търговски участник се инициира разследване. Тези разследвания са доста тежки, отнемат години. Включват изземване на оборудване, лаптопи, компютри, телефони, телефонни разпечатки, кореспонденция, имейл кореспонденция – всичко, което може да има касателство към една такава пазарна манипулация или дори опит за такава. Най-хубавото е, че когато се установи опит за пазарна манипулация, санкциите не подминават никого. Знаете, че в енергийния сектор работят фирми, които са много богати, с голям оборот – от порядъка на дори не стотици милиони, а по-скоро милиарди на година. Тоест това наистина са едни големи корпорации – с може би голямо влияние, със свое лоби, но санкциите в действителност не подминават абсолютно никого. Доказателства и пример за това през годините има не едно или две. Също така хората, тоест самите служители, които са сключили тези сделки от името на въпросните фирми, също носят наказателна отговорност. Имаше, по спомен, най-фрапантни случаи на наказания за такива служители, които са извършили пазарни манипулации от името на дадена фирма, имаше нещо от порядъка на две присъди по 20 години затвор. Тоест със сигурност няма човек, фирма, които работят в енергийния сектор, които да не се притесняват, когато чуят думата REMIT, тоест този регламент. Иначе казано, ACER е една институция, която е пример за това как трябва да действа всяка една институция и в България, и в Европейския съюз, колко стриктно трябва да се спазва и да се съблюдава спазването на законите, на разпоредбите и колко безпристрастно трябва да се налагат санкции при установяване на някакво нарушение. С приключването на тази административна процедура Комисията за енергийно и водно регулиране също има изготвена, изградена такава лаборатория, в която може да провежда разследвания, и съответно при установяване на някакви нарушения, както казах, може да налага и санкции. Тоест това вече може да се прави и на национално ниво, а не само на наднационално. Прави впечатление обаче и друго. Прави впечатление високата цена на услугите по този договор. Пълната стойност на договора, по спомен, беше нещо от порядъка на 600 хил. евро за дейности, за консултантски услуги от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие от типа на написване на административни процедури, онлайн обучения. Забележете, между другото, две онлайн обучения струват 10% от стойността на този договор, тоест 60 хил. евро. Две онлайн обучения! За сравнение – едно онлайн обучение на Българската независима енергийна борса навремето беше – защото това е задължителна част от сертификационната процедура по завършване на процеса, при който служител на енергийна компания може да търгува на тази борса, беше нещо от порядъка на 600 лв. В крайна сметка, всеки може да слага каквато си иска цена на труда, който извършва. Хубавото е, че парите не излизат от джоба на българските данъкоплатци, те са усвоени по програма на Европейския съюз, но си струва да отбележим, че това е добър пример за това как Европейският съюз отпуска пари – с едната ръка ги дава, с другата ги взема. Тези, които не ги взема, отиват за къщи за гости на чичовци и лели, но това е една друга тема. Ние напълно подкрепяме по-строгия контрол от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране, напълно подкрепяме прилагането на този регламент, но ще се въздържим да подкрепим ратификацията, защото моето субективно мнение е, че в Комисията за енергийно и водно регулиране имат пълния човешки и кадрови потенциал сами да свършат това, което всъщност в процес на консултантските услуги Европейската банка за възстановяване и развитие са направили. Считам, че служителите в КЕВР са едни от най-добре подготвените такива в енергийния ни сектор и се занимават и изпълняват много по-сложни задачи от това, което всъщност Европейската банка за възстановяване и развитие са направили по този договор. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Тодоров. Има ли реплики към Йордан Тодоров? Не виждам. Други изказвания има ли? Също не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 24 август 2023 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 135 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. Заповядайте, господин Стефанов, за процедура.
Благодаря Ви, господин Председател. На основание чл. 77, ал. 2 и предвид липсата на предложения и възможността за такива към настоящия проект, моля да подложите на гласуване процедура за гледане на две четения в днешното заседание на настоящия законопроект, който току-що беше приет.
Благодаря Ви, господин Стефанов. Обратно становище дали има? Не виждам. Режим на гласуване – гласуваме процедурното предложение дали Законопроектът да бъде гледан и на второ четене в днешното заседание. Гласували 138 народни представители: за 109, против 28, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, господин Стефанов, за Доклад.
Благодаря Ви, господин Председател. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение № 1 към Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти от 30 януари 2019 г. между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 11 февруари 2021 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Благодаря Ви, господин Стефанов. Откривам дискусия по наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен. Желаещи за изказване има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване анблок наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен – и четирите по вносител. Режим на гласуване. Гласували 143 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 28. Предложението е прието. С това Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към дванадесета точка от дневния ред: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ „ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ – ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБИТЕ“. Вносител е Министерският съвет. Постъпил е Доклад от Комисията по външна политика. Председателят не е тук, някой друг член на Комисията по външна политика ще представи Доклада. Заповядайте, господин Митов.
„Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“, № 49-302-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2023 г. На редовно заседание, проведено на 27 септември 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“, подписано от Република България на 11 октомври 2017 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Тихомир Стойчев, заместник-министър на външните работи. Настоящото споразумение е открито за подписване на Срещата на министрите на външните работи на ЕС и Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (ОДЛАК) в Санто Доминго на 25 и 26 октомври 2016 г. и след това, от 1 ноември 2016 г. до датата на влизането му в сила, в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз в Брюксел. Фондацията „ЕС – ЛАК“ е международна организация с междуправителствен характер съгласно международното право. Нейните усилия са съсредоточени върху засилването на регионалното партньорство между ЕС и неговите държави членки и ОДЛАК и нейните държави членки. Споразумението създава условия за активизиране на отношенията на България с държавите от ЛАК и съдържа важни елементи, допринасящи за постигане на целите на външната дейност на ЕС. Основната цел на Фондацията е укрепването на партньорството „ЕС – ЛАК“ в изпълнение на приоритетите, набелязани на срещите на най-високо равнище „ЕС – ОДЛАК“. Дейностите на Фондацията „ЕС – ЛАК“ ще допринесат за насърчаване на сътрудничеството в следните области: наука, технологии и образование; устойчиво развитие; инфраструктура; климатични промени; укрепване на демокрацията; по-нататъшно опознаване на деловите кръгове и представителите на гражданските общества; култура и други теми, по които България притежава необходимия капацитет да участва. Финансирането на фондацията се осъществява на доброволен принцип, предимно от нейните членове. Предложеното финансово участие на България възлиза на 5000 евро. Средствата са предвидени в бюджета на Министерството на външните работи под формата на членски внос. С влизането в сила на Международното учредително споразумение Споразумението за Фондацията „EC – ЛАК“ ще приключи дейността на създадената през 2011 г. преходна фондация във Федерална република Германия. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание на чл. 85, ал. 1, т. 2 и 8 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на международната Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“, №49-302-02-10, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2023 г.“
Благодаря Ви, господин Митов. Откривам дискусия по Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте за изказване.
Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Според Доклада на Комисията по външна политика наглед – нищо неестествено, нищо притеснително. Създаване на международна Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“, чиито дейности цитирам: „ще допринесат за насърчаване на сътрудничеството в следните области: наука, технологии и образование; устойчиво развитие; инфраструктура; климатични промени, забележете – укрепване на демокрацията“. Ако има такива от Вас, които се чудят защо Европейският съюз ще ходи да укрепва демокрацията в земи, които са само на няколко часа път от САЩ и където САЩ са рисували с краските на свободата, всъщност е нещо много простичко – литий. До 2030 г. нуждата от литий, използвана в производството на батерии и други, ще е нараснало 4 пъти. Очаква се също така недостиг в размер на 390 хил. тона, като световното производство тогава ще бъде 2,7 млн. тона – данните са на „Гардиън“. Нужни са стратегически решения, които да осигурят нужните ресурси. Къде да се намерят? Естествено – в Латинска Америка. Съжалявам, че не мога да предоставя последна статистика – данните са от 2022 г., но те едва ли са се променили толкова. Според тях Чили е на първо място в износа на литий с 81% от световния износ. 81 процента! Боливия също е в списъка на страните от топ 10. Литий има в Парагвай, литий има в Панама, а само преди два месеца в Аржентина беше делегация на САЩ, която се срещна с президента Хавиер Милей, за да договори безпроблемно финансиране от Международния валутен фонд, който да стабилизира сектора за производство с литий. Поредната благотворителна помощ на другар в нужда – другар, който впоследствие ще бъде доста задължен, предполагам след около десетина години, когато липсата на литий ще бъде доста осезаема. Ясно е, че Европейският съюз мисли в дълбочина и в дългосрочен план, и това не е изненада за никого. Въпросът е – каква ще бъде цената и от кого ще бъде платена? Не искам да правя внушения и да се позовавам на досегашната практика каква е била ролята на България в подобни сделки. Ние не произвеждаме телефони, не произвеждаме и електрически автомобили и със сигурност няма да имаме нужда от литий. Няма обаче да купуваме и същите телефони или електрически автомобили на преференциални цени, макар и произведени от Европейския съюз. И докато няма ясно очертани ползи за България от подобни договори, то ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да ги подкрепи. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Димчев. Има ли реплики към Димчо Димчев? Заповядайте, господин Таслаков.
Благодаря, господин Председател. Господин Димчев, на пръв поглед няма нищо особено в това споразумение – създава се една фондация, финансирана от Европейския съюз, която ще подобри отношенията между Европейския съюз и Латинска Америка. Тук нещата са доста по-дълбоки, защото Европейският съюз има един голям проблем. В последно време се води към самоунищожение, тъй като континентът вече е беден на ресурси и трябва да намери ресурси, за да поддържа икономиката си и за да поддържа тези високи амбиции, които Европейският съюз си е поставил – да бъде фактор на глобално ниво. Но при така водената политика няма как да си фактор на глобално ниво, при положение че се съобразяваш с американските интереси и спираш достъпа до евтините руски ресурси, газ, руди и така нататък. (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Не подвиквайте, ако искате – вземете реплика. Позицията, в която се е поставил Европейският съюз в момента, е абсолютно незавидна. И докато европейските политици убиват нашата икономика – говоря за страните членки на континента, като са отрязали ресурсите и достъпа до ресурси, точно в този момент страни като Индия, Пакистан и Китай взимат и се възползват от ситуацията, развиват се и вървят напред, а и доста други държави в Азия вървят нагоре, така че не е изненадващо, че все пак някой е помислил в Брюксел, че трябва отнякъде да се доставят ресурси. Имаме големи амбиции за зелена сделка, за зелено развитие, батерии, солари. Е, да де, ама трябва да дойде литият отнякъде, и в Латинска Америка има доста големи находища от литий. Надявам се, само в мирните латински държави да не я внесат демокрацията със сила, защото те винаги така започват – идват с едни фондации, с едни обещания и лека-полека финансират опозиционни лидери, след това правят майдани и преврати и хоп – демокрацията е дошла вече! Надявам се, че това няма да ги сполети латинските държави, защото и без това те от десетилетия страдат от американската намеса там. Остава им само европейците да се намесят. Благодаря.
Благодаря, господин Таслаков. Други реплики има ли към господин Димчев? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
Благодаря, господин Председател. Напълно прав сте, господин Таслаков. Ние сме свидетели колко често България участва в подобни споразумения, подобни фондации, само заради самото участие, но никога не налагаме някаква държавна политика и нещо, от което да имаме изгода. Относно соларните панели - само ще напомня, че имаше един завод за соларни панели, в който бяха инвестирани над 20 млн. лв. – той беше на Иво Прокопиев, и много бързо този завод затвори врати и изнесе производството си към Китай. Между другото, да напомня, че това не е единственото споразумение, където България просто ще участва заради самото участие. Не знам дали сте запознати, но има Алианс за цивилизациите, който е инициатива на генералния секретар на ООН, и е открит през 2005 г. По предложение на Испания и Турция, където, забележете, този Алианс на цивилизациите трябва да бъде средство за противопоставяне на нарастващата опасност от използването на междукултурните различия като мотивиращ фактор за насилие. Нещо наистина доста добро като замисъл, само че този Алианс на цивилизациите спира да функционира още през 2010 г. Познайте – България е все още член в този Алианс на цивилизациите, макар да няма абсолютно никаква практическа стойност. Господин Таслаков, завършвам и само ще кажа, че така като гледам залата – тях ги интересува единствено ротацията, но за нас тя е единствено мутация на поредния политически Франкенщайн, който трябва да бъде изкоренен, хвърлен на бунището на историята и забравен. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Ганев.
Между другото, евро-атлантическото мнозинство иска да прокара един законопроект, който под формата на едно, макар и междудържавно, НПО, да направим така, че да влезем в Латинска Америка и Карибите. Това, което беше изнесено като информация от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ, ще цитирам преди една година точно какво се случва в Чили. „Президентът на Чили господин Борич обяви национализация на литиевата индустрия в страната – вторият по големина производител на метал, а литият е основен компонент при батериите за електрически превозни средства.“ Аргументите на президента за предприетата национализация са, че ще се стимулира икономиката на държавата и ще се защити околната среда. Това е нещо, което се случва в Чили. Разбира се, до този момент частни компании са експлоатирали техните находища. И тук е моментът да отворим скобата и да кажем какво се случва в България от такива същи аналогични частни компании, които вече десетилетия изнасят златото на България. Само че в Чили се появява някой и има политическа воля да спре това ограбване на държавата, и национализират. Като отговор получаваме веднага това, което е очаквано от Европейския съюз, и тези корпорации, които седят заради този мастодонт на глинени крака, какъвто е Европейският съюз, и в частност всички тези компании, които източват отнякъде средства. Защото в същото време другите находища и другите производители на батерии за така наречената декарбонизация, електрически автомобили или соларни панели са в Китай. Само че в Китай номерата на американци и на европейски бюрократи не минават. Тогава какво да направи брюкселската демокрация? Ами ще влезем с НПО в Карибския басейн, ще влезем в Латинска Америка, и ще обясняваме по начина, по който „Америка за България“ – Фондацията на Държавния департамент на САЩ, ще даваме пари за училища, за културни мероприятия и междувременно ще прокарваме медийни бухалки, ще прокарваме намеса в държавната политика, ще прокарваме намеса в това кой как да усвоява държавните поръчки. За да не е само Чили, ще цитираме какво се случва обаче и в Мексико, защото в Мексико по същия начин се национализираха производства, които до този момент са били овладени от частни корпорации, и разбира се, това нещо е било изнасяно от тези държави. Ако допреди години американците вкарваха демокрацията чрез бомбардиране и държавни преврати и това даваше десетилетия наред резултат, сега от Брюксел, тъй като нямат мощ, която да се материализира под формата на интервенции чрез военна сила, ще влязат по същия начин, по който в България влязоха НПО-тата. Ами ние сме против! Ние сме категорично против, защото 35 години България страда точно от такава политика. Защото такива НПО-та и такива фондации създадоха ГЕРБ и това е гордост на Борисов. Защото държавните немски фондации финансираха създаването на ГЕРБ. Защото същите фондации финансираха и създадоха ДСБ-та, „Да, България“ и всичките други канадски формации, които са наредени на опашката. Защото такива НПО-та, или директно интервенции, създадоха ДПС. Това е агентурата, която се създаде в България. И под тази миловидна форма на фондация, която да защитава права, да дава пари за междукултурни взаимоотношения, се прокарват политики, които, меко казано, няма да са от полза на местното население най-вероятно в Латинска Америка и в Карибите. Много ми е интересно какво точно ще правите в Хаити? Имате ли представа какво е в Хаити и какъв културен обмен ще имате с тази държава, защото и тя е там? И тя граничи в карибските държави, да кажем, с Доминиканската република, защото там хората още са векове назад, обаче друго е да колонизирате. Това искате да прокарате и ние задължително и разбираемо ще гласуваме „против“.
Има ли реплики към Цончо Ганев? Заповядайте, господин Таслаков, за реплика.
Господин Ганев, все пак във Вашето изказване чух и една добра новина – поне в Чили техният Костадин Костадинов е взел властта и се е отървал от тези компании, които експлоатират находищата им. (Силен смях, шум, реплики и ръкопляскания.) Ами, смешно Ви е, но в крайна сметка хората са се отървали от това, което ние в България и ВЪЗРАЖДАНЕ в частност говорим от десетилетия, че находищата ни, ресурсите се експлоатират от международни корпорации. Разбира се, че няма да подкрепим това (реплика от народния представител Манол Пейков), защото това е намеса в…
Колеги, моля за ред в залата!
Господин Пейков, наздраве. (Смях.) Разбира се, няма да подкрепим това споразумение, защото за нас това е намеса във вътрешните работи на редица латиноамерикански държави. Но аз съм сигурен, че както в Китай, така и там вече им е ясно как американци и европейци се опитват да им налагат порочния корупционен и демократичен в кавички модел на управление, така че смятам, че ще имат силите да се защитят, както са го направили в Чили, и дай боже, един ден и в България да управлява ВЪЗРАЖДАНЕ и да видите каква е разликата. Благодаря. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Колеги, моля за ред в залата! (Шум и реплики.) Други реплики дали има? (Шум и реплики.) Няма. Ще вземете ли дуплика, господин Ганев? Заповядайте. (Шум и реплики.) Колеги! Колеги, моля за тишина! И от двете страни на залата се чуват подвиквания. (Шум и реплики.)
Манол Пейков явно пак е злоупотребил с някои субстанции, затова не е добре да се коментира. Това, което имате като законопроект, пак ще кажа, доста прикрито искате да прокараме политики, с които Европейският съюз да се намеси във вътрешните работи на държавите от Латинска Америка и от Карибския басейн. Това, което обаче аз отново ще кажа и трябва да стане ясно – ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не само че не подкрепяме такива политики, нещо повече – ние смятаме, че тези практики в България в един момент ще бъдат прекратени. И ние ще направим всичко възможно политики, в които природните ресурси на България биват изнасяни, от типа на златото на България или медта на България, с обяснението, че такси от 1% са даже много големи, даже трябвало да няма такси, тъй като се давали високи заплати на хората, които работят там. Никой не коментира, че тези загробващи договори, създадени и прокарани още по времето на Иван Костов и на ДСБ, това нещо ограбва нашата държава и това нещо трябва да бъде прекратено. Изборът е следният: привежда се законодателство, което е в ред държави. Една от тези държави, която е пътеводната светлина на евроатлантиците в САЩ – концесионна такса 20 – 50%. Ако искате, разработвате, ако искате, довиждане – това трябва да стане. А не евроатлантици, които само по документи са такива, но в същото време прекупуват с 30% руска газ и продават в България като евро-атлантическа вече да обясняват, че това нещо трябва да стане. Да, свобода на пазара трябва да има, но и да – природните ресурси на България не трябва да бъдат изнасяни. Това искате да правите в Карибския басейн, само че не се вглеждате какво искате и какво се случва в България. Златото десетилетия, години наред е изнасяно, медта на България десетилетия, години е изнасяна. Компаниите печелят милиарди на гърба на България. Концесионни такси, меко казано, в смешни размери. Това трябва да бъде прекратено. Точно заради това тези политики са пагубни за всяка една държава, която страда. Защо евроатлантиците не направят такава фондация за Китай? Отидете там. Там ще Ви посрещнат много добре и подобаващо, само че там има силна държава. А Вие искате да отидете да ограбите държави, които са податливи и е възможно да се направи военен преврат по стар американски почин. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Има ли други изказвания? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на международна Фондация „Европейски съюз – Латинска Америка и Карибите“, внесен от Министерския съвет на 21 юли 2023 г. – първо гласуване. Гласували 136 народни представители: за 98, против 26, въздържали се 12. Предложението е прието. (Реплика: „Прегласуване.") Прегласуване по искане на залата. Ще има ли процедура след това? (Реплики.) Гласували 141 народни представители: за 104, против 26, въздържали се 11. Предложението е прието. (Реплика от народния представител Манол Пейков. Смях.) Колеги, моля за тишина в залата! (Шум и реплики.) Колеги, не виждам желание за процедура. Преминаваме към следващата точка: ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА ОТ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ОТБРАНИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ И СИГУРНОСТ НА ДОСТАВКИТЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРЕЗ 2022 Г. И ДОКЛАД НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕКСПОРТЕН КОНТРОЛ И НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ОРЪЖИЯТА ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА И ИНДУСТРИЯТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОНТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА ЗА 2022 Г. Вносител – Министерският съвет. Постъпил е Доклад от Комисията по икономическа политика и иновации. Заповядайте, господин Иванов, първо за процедура.
Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка със следващата точка в залата да бъдат допуснати от Министерския съвет: Веселин Марков – секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, и от Министерството на икономиката и индустрията госпожа Ирина Щонова – заместник-министър.
Благодаря Ви, господин Иванов. Обратно становище? Не виждам. Подлагам на гласуване процедурата за допуск на господин Марков и госпожа Щонова. Гласували 132 народни представители: за 103, против 29, въздържали се няма. Предложението е прието. Заповядайте за двата доклада на Комисията по икономическа политика и иновации, господин Иванов.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по икономическа политика и иновации относно Доклад за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2022 г., № 49-302-00-32, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2022 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е провел 7 заседания, на които са разгледани 132 заявления на фирми за издаване на лицензи и удостоверения за регистрации, както и за промяна на обстоятелства, настъпили след тяхното издаване. Издадени са 14 едногодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 38 петгодишни лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; един едногодишен сертификат за получател на продукти, свързани с отбраната; 42 удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната; 18 удостоверения за регистрация на брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; едно изменение на едногодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 10 изменения на петгодишни лицензи за износ и внос на продукти, свързани с отбраната; 3 изменения на удостоверения за регистрация за брокерска дейност на продукти, свързани с отбраната; и 10 изменения на удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната. През 2022 г. Междуведомственият съвет: – приема за сведение 30 уведомления за промяна на обстоятелствата, при които са издадени документи по Закона; – спира 6 лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, 5 удостоверения за регистрация за трансфер и 5 удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; – прекратява решения за спиране на действието на два лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, две удостоверения за регистрация за трансфер и две удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. – прекратява, по заявление на притежателите, два лиценза за износ и внос на продукти, две удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, и едно удостоверение за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; – отказва издаването на два лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, три удостоверения за регистрация за трансфер на продукти, свързани с отбраната, и три удостоверения за регистрация на брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; – отлага разглеждането на заявления на две фирми за издаване на лиценз за износ и внос, удостоверения за регистрация за трансфер и удостоверения за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната; – отнема два лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната, и заличава едно удостоверение за регистрация за трансфер и едно удостоверение за регистрация за брокерска дейност с продукти, свързани с отбраната. Междуведомственият съвет отбелязва нарастване на броя на заявителите за издаване на документи, както и на броя на притежаваните от тях документи – 661 в края на 2022 г. Увеличава се и броят на лицензираните и регистрираните фирми – 291 в края на 2022 г. За издадените документи са събрани такси в размер на 97 580 лв. След представяне и обсъждане на Доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ трима народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме: „Проект РЕШЕНИЕ по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2022 г.“ Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, на Вашето внимание Комисията по икономическа политика и иновации „СТАНОВИЩЕ относно Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията за изпълнение на Закона за експортния контрол и продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г., № 49-302-00-33, внесен от Министерския съвет на 27 юли 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2024 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията за изпълнение на Закона за експортния контрол и продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г. Годишният доклад за 2022 г. на Междуведомствената комисия е изготвен в изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, както и в изпълнение на ангажиментите на Република България по Обща позиция 2008/944/ОВГШС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща Общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване. Междуведомствената комисия е органът, който разглежда постъпилите заявления за издаване на разрешения за външнотърговски сделки с продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Председател на Комисията е министърът на икономиката и индустрията и в нея участват представители на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и на Държавната агенция „Национална сигурност“. През 2022 г. Междуведомствената комисия е издала 810 разрешения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната от територията на България. Реализиран е износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, на обща стойност 1 653 762 815 евро. За внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната на територията на България, са издадени 404 разрешения. Общата стойност на реализирания внос и трансфер е 139 154 221 евро. През 2022 г. са издадени 73 разрешения за транзит и превоз на продукти, свързани с отбраната, през територията на страната, 3 разрешения за брокерска сделка и 26 разрешения за участие в международни търговски изложения на продукти, свързани с отбраната. Междуведомствената комисия е отказала издаването на 16 разрешения за износ, 9 разрешения за внос, 6 разрешения за трансфер и 4 за превоз и транзит през територията на Република България. През 2022 г. са издадени разрешения за износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба на обща стойност 15 349 536 евро, а реализираният износ и трансфер е на обща стойност 7 937 602 евро. Издадени са 25 удостоверения за внос на стойност 151 064 394 евро. Общата стойност на реализирания внос е 65 150 050 евро. След представяне и обсъждане на Доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 14, без „против“ и „въздържал се“ трима народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме: „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията за изпълнение на Закона за експортния контрол и продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
Приема Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията за изпълнение на Закона за експортния контрол и продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г.“
Благодаря Ви, господин Иванов. Откривам дискусия по двата доклада. Заповядайте, господин Аладжов.
Благодаря, господин Председател. За 2022 г. Междуведомствената комисия е издала 810 удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбрана, от територията на Република България, като реализираният износ и трансфер на продукти, свързани с отбрана, е на обща стойност от близо милиард 654 хиляди евро. За сравнение през 2021 г. реализираният износ и трансфер на продукти, свързани с отбрана, е на обща стойност от 574 млн. евро. Видно от данните е, че за 2022 г. износът се е увеличил три пъти, като 67% от този износ, или почти целият ръст, е, забележете, само към три държави – Полша, Румъния и Чехия. За 2021 г. износът на гладкоцевни оръжия, бойни припаси и взривателни устройства, бомби, торпеда, реактивни снаряди и оборудване за управление на огъня и сухопътни транспортни средства към Полша е бил близо 16 млн. евро. За 2022 г. обаче той вече е на стойност 604 млн. евро. За Румъния износът на същите продукти за 2021 г. е бил на стойност 530 хил. евро, за 2022 г. – 252 млн. евро. Чешка република: за 2021 г. износът на продукти, свързани с отбрана, е бил близо 24 млн. евро, за 2022 г. той е нараснал на 265 млн. евро. Логичен е въпросът на какво се дължи рязкото увеличение на износа на продукти, свързани с отбрана, точно към тези три страни, при положение че нито една от тях не е въвлечена във военен конфликт, няма данни да е провеждала политика по превъоръжаване на своята армия, още повече че и трите държави имат силно развита своя военна промишленост. От този доклад не става ясно запознати ли са Министерството на икономиката и индустрията, Военното министерство и службите в България дали е осъществено прехвърляне на продукти, свързани с отбрана, продадени на Полша, Чехия, Румъния, впоследствие към Украйна, и това ставало ли е със съгласието или несъгласието на България? И ако е ставало с наше съгласие, с подписа на кой министър се е случило и защо е било допуснато? В заключение ще отбележа и факта, че за първите четири месеца от началото на военния конфликт между Русия и Украйна един от най-големите товарни самолети в света Ан 124, натоварен с оръжие, е извършил над 60 полета от летищата в София и Бургас към полското летище Жешов, което се намира само на 70 км от украинската граница. След всичко казано дотук съм сигурен, че всеки разумен български гражданин сам може да прецени дали произведеното от България оръжие не е стигнало до фронта в Украйна. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Аладжов. Реплики има ли? Не виждам. Други изказвания има ли? Заповядайте.
Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Аладжов, прав сте, че според информацията в Доклада има ръст в пъти на износа на оръжие и боеприпаси предимно за Румъния, Полша и Чехия. Правилно отбелязахте и наличието на производство на подобни изделия в тези държави. Липсата на информация в Доклада за последващ контрол на доставки на оръжие и боеприпасите и това дали те са с крайна дестинация за споменатите държави буди съмнение за техния реекспорт към други дестинации, за които можем само да гадаем. Естествено, най-близкият военен конфликт се намира на територията на Украйна и вероятността за доставки именно там на оръжията и боеприпасите, които сме изнесли, не е за пренебрегване. Разбира се, от икономическа гледна точка реализираните приходи в националния бюджет не са малки и това е добре за българската икономика. От друга страна, вероятните доставки на наши оръжия и боеприпаси за военния конфликт в Украйна насочват вниманието на Руската федерация към България и това представлява потенциална опасност от превръщането ни в мишена на прекъсване на доставките на оръжие и боеприпаси. И това също не бива да се подценява. Вследствие на това са влошените ни отношения с Русия, които не носят полза за страната ни, и няма защо да се учудваме, че сме обявени за неприятелска страна. Благодаря Ви.
Много благодаря, господин Воденичаров. Има ли реплики? Не виждам. Други изказвания има ли? Заповядайте, господин Божанков.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, да обобщим. Пропутинската партия ВЪЗРАЖДАНЕ направиха едно признание, че производството и експортът на оръжие е добре за нашата икономика, но не е добре, казват те, за Русия – ето, тя ни е обявила за вражеска страна. От друга страна пък – Вие сте им приятели на тях. Врагове – не врагове, ходите им на гости, но това е Ваша лична преценка. Искам все пак да припомня в този дебат, че българското производство на оръжие, което носи приходи за българската хазна – български семейства произвеждат български продукт с висока добавена стойност, е единственият прецедент – уж българска, ама не е много сигурно, политическа партия да застане на входа на такъв завод – става въпрос за партия ВЪЗРАЖДАНЕ, заводът е „Арсенал“ – да протестират и да пречат на българско производство Защото, разбирате ли, Русия не е доволна от това. И ще Ви го припомням всеки път от тази трибуна. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Благодаря, господин Божанков. Реплика от Димо Дренчев.
Господин Божанков, ние наистина сме силно заинтересовани за българските производители на оръжие. Наистина, нашата икономика може би порасна с около над процент последните години. Естествено, има някакъв морален казус в това да продаваш оръжия, но така или иначе, ние сме добри в това. Има обаче още един морален казус. Ние произвеждаме бойни машини за пехотата, въпреки това не избрахме българския производител, а дадохме 2 млрд. 504 милиона на американски такъв, вместо да подпомогнем нашата икономика и както казвате Вие – нашите работници и нашите работни места. Може би щяхме да пораснем с още 1% БВП-то за следващите години, ако бяхме подкрепили българските производители.
Други реплики дали има? Заповядайте за реплика, господин Ганев.
Когато отидеш на воаяж няколко месеца в Съединените щати, върнеш се и на следващия ден от трибуната се закълнеш във вярност на САЩ и напуснеш парламентарната си група, станеш ренегат и плюеш на тези, които са те създали, за да те знаят, че си жив, и после почнеш да защитаваш само и единствено евро-атлантически ценности и нищо социално там, където си бил избран, е разбираемо да говориш глупости и простотии. Когато обаче почнеш да обясняваш и да се гордееш, че вече не продаваш и не печелиш дори от война, което е, меко казано, цинизъм, а се гордееш, че подаряваш, даряваш безвъзмездно, за да се докажеш, че си част от евро-атлантическо мнозинство, е унизително и цинично, защото България е най-бедната държава в Европейския съюз, потънала е в мизерия, хората се борят за физическото си оцеляване. И тук евроатлантици да се кълнат във вярност и да обясняват как трябва да даряваме и даряваме ракетите си, които ни пазят от евентуална руска агресия, защото Вие това обяснявате – че България ще бъде нападната, завзета от руснаците, и успоредно с това дарявате ракетите, изпразнихте складовете с боеприпаси, дарихте къде-що има като въоръжение и нещо може да се случи. Това е, меко казано, цинизъм. Защото дори не направихте това, което направи правителството на Кирил Петков – поне да продавате, а Вие в момента подарявате. Вие сте срам и позор за България!
Трета реплика дали има? Няма. (Шум и реплики.) Заповядайте за дуплика, господин Божанков.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа репликиращи! Цялата техника, която заминава в момента, е платена – не знам дали сте наясно, не е дарена. Отделно даренията, които България прави, са въпрос на цивилизационен избор, на солидарност с жертвата на руската агресия, но са много малко на фона на това, което България продава. Надявам се всички български работници, заети във военната индустрия, техните семейства, всеки български гражданин от градовете, в които – а те не са малко, тази индустрия е развита, да чуят какво мисли проруската партия ВЪЗРАЖДАНЕ за българското военно производство, за техния поминък и за тази индустрия. Колегата Дренчев направи едно изказване и аз го разбирам. Той трябва да докаже лоялност в неловката семейна ситуация, в която се намира, но извън това няма какъв коментар да направя. Истината е – за пореден път го подчертаваме – България инвестира в своята сигурност. Ако нещо ни гарантира в момента спокойствие, защото казват от ВЪЗРАЖДАНЕ, че сме ставали мишена – няма нападната натовска държава, ако една държава в НАТО бъде нападната, целият Алианс влиза във война. Няма как това да стане! НАТО превъзхожда всяка военна сила в света значително, особено пък Русия, която две години не може в Украйна да спечели война, камо ли с НАТО да води война. Това е пълен абсурд. Каза и академик Денков, че няма никакъв риск да се пращат български военни, но България ще продължи да оказва такава помощ. Не защото печели от това, а защото инвестира в своята сигурност, защото искаме да знаем, че няма нашите деца или следващото поколение да ги ползват тези оръжия, но тук, на родна земя. Затова трябва да спрем руската агресия до Украйна. Това е нашият стратегически национален интерес. Това не е интерес на пропутинската партия ВЪЗРАЖДАНЕ, разбрахме го. (Ръкопляскания от ПП-ДБ. Шум и реплики.)
Благодаря, господин Божанков. Моля за тишина в залата! (Силен шум и реплики.) Колеги, последна точка е от програмата, моля Ви се! За лично обяснение – заповядайте, господин Дренчев.
Господин Божанков, лоялност, естествено, че има и тя е към българския народ. И тези два и половина милиарда, които ще дадем на „Дженерал Дайнамикс“, можеше да ги дадем примерно – поне голямата част от тях – в „Терем – Ивайло“ Велико Търново, защото предприятието е доста изостанало и има нужда да прави нещо повече, освен да боядисва страйкърите с български опознавателни знаци и да монтира радиостанциите. (Шум и реплики от ПП-ДБ.)
Господин Митев!
Това, че направихте такава многомилиардна сделка и тя е една от поредицата, защото преди това имахме едни осем изтребителя, след това още осем изтребителя, сега имаме и страйкърите, предстоят радари – ето, това е нещо, което демонстрира нелоялност към българския народ. А там, където ходихте на обучение, след което преминахте от най-лявата част на залата в средната. Благодаря. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
За изказване – Цончо Ганев.
В едно изказване лицето Божанков се сблъска централно с опорките, които са му спуснали, докато е бил, щях да кажа, с наколенки в САЩ, но докато е бил на обучение в САЩ. Едното е, че Русия предстои да нападне България, да ни завземе, да завземе Черноморието; опорката, че Варна ще стане анклав и един детски център ще стане плацдарм за атакуване, и това всичко предстои да се случи вчера. Вчера – не днес, вчера! И заради това ние трябва да сме плътно в НАТО, защото така ще ни защитят от руска агресия. Успоредно с това, само едно изречение по-късно, обяснява как България никога няма да бъде нападната за това, че доставя и подарява вече, даже и не доставя, а подарява оръжие. Няма никакъв проблем за това, че си даваме ракетите, снарядите, военната техника, друго оборудване, което, кой знае какво, са дарили и подарили, и това нещо се сблъсква, че няма никаква опасност за България. Кога точно евро-атлантическото мнозинство в България ще стане наясно със себе си и кога точно ще си избистрите опорните точки, на които лежите – че ще бъдем атакувани, отцепени и завладени от руската агресия и Вие ще трябва да се евакуирате с „С-300“ от полигона, който да Ви изнесе по най-позорния начин? Или просто сме защитени отвсякъде и нямаме нужда от нищо? (Шум и реплики.) Това е големият въпрос. Това обаче е моралният казус. Икономическият казус, който касае мен и най-бедната част от българския народ и от Европа, е именно защо Вие, майкопредавци, гласувахте 2 млрд. 504 милиона да купувате американски кошници, които да дойдат в България и да ни пазят от руска агресия, при положение че производителят, който доставя същата такава техника, аналогична за Пентагона и за Латинска Америка включително, изнася и за други държави, който е българин – собственикът на тази компания, отваря след няколко месеца завода, който вече е готов, в Бургас? Предстои и се строи в момента втори завод, който ще произвежда същата техника. Питането ми към тези предани евроатлантици, минали обучение в САЩ за няколко месеца и след това станали политически леки жени – защо точно два милиарда и половина дарявате на американските си началници? Защо сте в наведена ситуация, а не ги дадете за български производител, който ще плаща данъци тук, който ще осигури работна ръка за два завода? Защо точно това се случва? Зависими ли сте, взимате ли комисиони или просто според мен не взимате абсолютно никакви комисиони? Защото истината е, че господарят на слугите си и на робите си не плаща нищо. Не, в копанката му сипва помията да си я изяде и оттам нататък да изпълнява всичко, което…
Господин Ганев, въздържайте се от използването на обиди. Налагам Ви „забележка“ за „майцепродавци“ и за „политически леки жени“. (Силен шум и реплики. Смях.) Вие, господин Димитров, накъде сте се насочили? Не сте първи в списъка за реплика, може да се върнете обратно в залата. Господин Пейков, заповядайте. Втора реплика от Никола Димитров. Колеги, малко излизаме извън предмета на обсъждането.
Господин Председател, господа и Вие, господин Ганев! Колкото пъти извадите от джобчето портативната писалчица, за да напишете на дъската на живота думата „патриотизъм“, толкова пъти отдолу се провижда думичката „Путин“ и думичката „подлога“. (Смях.) Затова Ви моля да се придържате към по-прости и разбираеми за Вашите колеги понятия. Благодаря. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Налагам „забележка“ на Манол Пейков за употребата на думата „подлога“. Господин Димитров, Вие сте. Надявам се да не се получи хеттрик от забележки.
Всичко е възможно, господин Председател.
Ама то си е за сметка на изказващите се. Ако мислите, че аз нещо се чувствам…
Така е. И на културата на народните представители, които говориха преди малко. Господин Ганев, аз наистина не разбирам защо Вие коментирате хора от проскутската парламентарна група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Нека не забравяме, че това са едни мъже, които седят в скутове на други мъже, и пият мазно турско кафе. Аз не виждам смисъл Вие да ги коментирате. Тях ще ги коментират наскоро, когато има нови избори, тях ще ги оценят техните гласоподаватели, господин Ганев. Защото те преди десет месеца обещаваха, че правителство с ГЕРБ и ДПС няма да направят. И те не направиха всъщност правителство, те седнаха в техните скутове. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Трета реплика има ли? Заповядайте, господин Димчев, за трета реплика.
Благодаря. Господин Ганев, забележката ми е към Вас. Искам всъщност да си припомните нещо, което стана миналата година, а именно че Асен Василев искаше 100% от печалбата на ВМЗ – Сопот, впоследствие тя падна на 50%, и искам да ги попитате тези демократи как ще обяснят пред електората си тежката форма на етатизъм, налаган от тях. Благодаря Ви.
За дуплика – господин Ганев, заповядайте.
Някак си обидно е за институцията парламент, обидно е за това, което се случва и виждат хората – да стават и да говорят хора, които дори във външния си вид не са се облекли прилично за самата институция. Обидно е, когато хора, които са в нетрезво състояние, са в залата, крещят, неадекватно се държат, залитат, едвам ходят. Успоредно с това същите тези хора са с едни и същи дрехи втора седмица, на кино със същите тези дрехи, вмирисани, гнусни, неприятни – обидно е за институцията. Аз съм свикнал да ги виждам тези и този конкретно да го виждам с едни и същи дрехи, вмирисан, миришещ на бъчва.
Господин Ганев, придържайте се към темата на обсъждането.
Но, но това е част от ежедневието на тези хорица. Наздраве, Маноле!
Господин Ганев, ще Ви взема думата!
Това, което се случва, е обидно за това нещо, което става, защото, пак ще кажа – два милиарда петстотин и четири милиона България и този срамен парламент гласува за закупуване на американска техника, при положение че аналогични машини почват да се произвеждат в България от българска компания. Компания, която десетилетия наред заводите ѝ в САЩ и Канада произвеждат същата такава техника, която продава на Пентагона. Това е въпросът. Защо Вие всички, евроатлантици, зачеркнахте българския национален интерес, за да угодничите на началниците си от Американското посолство. Защо? За да отидете на 4 юли в Американското посолство да се снимате с новия посланик, да изпиете едно уиски и да кажете колко сте предани. Това е цената. Това е цената да си направите снимките, за да може да продадете националния интерес. Това е важно. Иначе обидно за вече наистина дългата ни история след Освобождението от турско робство на този парламент да може да влизат вътре пияни, неадекватни хора, вмирисани, защото дори и дрехите им са от няколко седмици. (Шум и реплики.)
Заповядайте за лично обяснение.
Уважаеми господин Председател, лично обяснение, а и към Вас една дума за езика, макар че Вие адекватно се намесихте със забележка. Сега, първо, това, което казах аз – не изразявам никакво съмнение. Тук ВЪЗРАЖДАНЕ казват, че Русия нямало никого да нападне, ама ние вярваме на това. Те казаха, че и Украйна няма да нападнат. Дори точните думи от официален представител на Руската федерация бяха: „Само луд човек може да си помисли и да допусне, че ще нападнем Украйна." Как да не им вярваме! Няма да вярваме на някакви американци, европейци, които казват, че ако Украйна падне, до пет години и друга държава ще последва. Сега искам да Ви кажа нещо, защото Цончо Ганев ме засегна лично. Каза: ама той ходил в САЩ на инструктаж. Ходих и в Москва – мизерия. Бил съм в Европа, бил съм в Щатите – в Европа е най-хубаво. Но да Ви кажа нещо по тази тема. Съюзни държави, в които България споделя един и същ интерес, европейски държави, държави – членки на НАТО, е едно, държава, вражеска за нашата Родина, е друго. Вие сте наредени до държава, която е обявила Родината ни за вражеска. Това е срамно! Отделно е въпросът дали не е и повече от срамно, дали има наказателноправен аспект този въпрос. Но Вие да ми говорите аз къде съм ходил, е абсурд. Бил съм в много европейски държави, бил съм в Щатите, убеден европеец съм, и не на последно място, защото съм видял какво е в Москва – и там съм ходил също. И накрая. Цончо Ганев премина една граница – пак започна да говори с вулгарни изрази, за леки жени. Комплексира мъжете в залата. Той е истински мъжкар. С тази строга прическа от него лъха на тестостерон. Като отвори човек тълковния речник, срещу думата „мъжкар“ не стои обяснение, а снимка на Цончо Ганев. И всеки път, като излезе на тази трибуна, той комплексира поне половината зала. Моля Ви, господин Председател, намесвайте се по-радикално, когато този истински мъжкар излезе на трибуната и обижда другите в залата.
Благодаря, господин Божанков. Следващото лично обяснение е от Манол Пейков, след това има процедура Стоян Таслаков.
Господин Председател, освен лично обяснение, това е и по начина на водене. Не знам дали си спомняте преди известно време, аз знам точната дата – на 24 април, успях да прекъсна тирадите на ВЪЗРАЖДАНЕ, които при всяко свое обръщение към „Демократична България“ я наричаха „Доносническа България“.
За „късите букви“ – да, спомням си.
Начинът да го постигна беше точно този – като им припомних размера на тяхното мъжко достойнство и им обясних, че нашето въображение е доста богато.
Това ли е като лично обяснение?
Да, това е като лично обяснение, точно така. Това, което прави господин Ганев, е абсолютно неприемливо, и аз ще Ви помоля следващия път, когато той извади за пореден път тефтерчето на КГБ, в което е написано, че една лъжа, повторена хиляда пъти, се превръща в истина, и продължи от трибуната на Народното събрание да говори мерзости и глупости, и неща, които са преди всичко лъжи, защото, както добре виждате, всеки ден съм с различна тениска, и защото това, че господин Ганев се пръска с парфюм „Тройной“ и неговото обоняние няма възможност да усети финеса на френските парфюми – това е негов личен проблем. Но, господин Председател, ще Ви помоля, когато следващия път господин Ганев разпространява подобни лъжи, Вие да го накажете от трибуната на Народното събрание, защото това е единственото, което един лъжец заслужва. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
Благодаря, господин Пейков. Господин Таслаков, заповядайте за процедура.
Господин Председател, знаете ли я историята за лудия и пияния? Аз я знам, но не съм предполагал, че ще говорят преди мен и двамата тук на трибуната. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моята процедура е в това – да вземете отношение, когато видимо нетрезви хора се изказват и крякат от залата. Видяхте го господин Пейков преди малко – изхвърли две празни бутилки и се върна в залата.
Какво?!
Най-добронамерено в моето изказване, въпреки че се провикна и прекъсна мен и господин Цончо Ганев, му казах „Наздраве!“ с надеждата, че ще излезе, ще си продължи пиенето и няма да създава смут. Така че, смятам, господин Председател, че все пак, въпреки че е от Вашата група, трябва да вземете отношение спрямо такива лица, трябва да покажете, че сте строг и справедлив, защото това е системно поведение и в залата вече се е заселил облак от винарки. Благодаря. (Смях и ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)
Господин Гуцанов, Вие за изказване ли сте? Заповядайте.
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за спокойствие в залата. Имаме изказване от трибуната, предполагам, че по темата. Заповядайте, господин Гуцанов.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, не знам дали си давате сметка как изглеждате, ако някой въобще си направи труда да включи телевизорите, и какво се случва в Народното събрание. Такава профанизация! Не Ви ли е срам малко? Говорим за отбрана, говорим за национална сигурност, говорим за военнопромишлени комплекси, а става такава профанизация на този разговор, а след това се чудим защо нивото на Народното събрание е толкова ниско и защо никой не иска да вярва на народните представители. Това, което стана като дебат в момента, показва едно – че е изчерпано това Народно събрание и наистина трябва да се отиде на избори. Не виждате ли какво правите?! И само две думи по същество, тъй като отдавна се излезе от темата. Уважаеми колеги, вижте какво сте гласували 2018 г. с трите приоритета. И са дадени от тогава до сега 8,5 милиарда за отбрана и няма нищо, което да е пристигнало в страната ни. Дали тези пари, част от тях, можеха да се включат във военнопромишления комплекс? Да, можеха! И са прави колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, които говориха, въпреки че изкривиха темата – става въпрос за машините за пехотата. Защото тогава в Народното събрание ГЕРБ са предложили и са гласували за един милиард двеста и двадесет милиона, след което този кабинет – срамен кабинет, без решение на Народното събрание, гласува за един милиард триста и седемдесет милиона обаче вече долара. Кой му дава това право? И тогава 2018 г. е било взето решение от Народното събрание 20% от тези машини да бъдат по някакъв начин свързани с военнопромишления комплекс на България. Това има ли го в новите договори? Не, няма го. Дали е можело да бъдат повече от 20%? Да, можело е. Това не е ли предателство към националната сигурност? Да, предателство е. Дали е по темата конкретно за това, което говорихме? Не, не е по темата. Но тъй като я разширихте и отворихте нещо различно – вижте каква е била армията преди и каква е в момента, че тя няма нищо общо. Ние сме се довели до абсурда – въобще дали имаме възможност нашата армия да изпълнява своите задължения – и това трябва да се дебатира в тази зала, а не тези безумия, на които бяхме свидетели. И аз наистина Ви моля да бъдете на нивото на народни представители, колкото и дни да остават на това Народно събрание, защото, когато и да се даде оставка, когато и да се отиде на избори с този парламент, е късно – само с това, което днес показахте. И моля Ви, господин Председател, наистина вкарайте дебата в това, което е необходимо за сигурността на България, за военнопромишления комплекс на България и на икономиката на страната ни, а не това, на което сме свидетели през последните тридесет минути.
Благодаря, господин Гуцанов. Има ли реплики към Борислав Гуцанов? Не виждам. Други изказвания има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. На първо място подлагам на гласуване Проекта на решение, предложен от Комисията по икономическа политика и иновации, по Доклада за изпълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет през 2022 г. Проектът на решение беше представен от Александър Иванов. Режим на гласуване. Гласували 154 народни представители: за 118, против 30, въздържали се 6. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване Проекта на решение по Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката и индустрията за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба за 2022 г. Проектът на решение е приложен към Доклада на Комисията по икономическа политика и иновации и беше представен от Александър Иванов. Режим на гласуване. Гласували 167 народни представители: за 135, против 30, въздържали се 2. Предложението е прието. Ще Ви изчета едно съобщение: Оттеглен е внесеният от народните представители Гроздан Караджов и Цветан Предов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, сигнатура № 49-454-01-25, внесен на 5 март 2024 г. Уважаеми колеги, с това изчерпахме Програмата, поради което ще закрия днешното заседание. (Реплики.) Недейте да подвиквате. Следващото заседание ще се проведе утре от 9,00 ч., като ще започне с парламентарен контрол и ще трае до изчерпването на парламентарния контрол, който сега ще Ви изчета. Той е около 3 чáса, може би малко над 3 чáса. Съобщения за парламентарен контрол, 8 март 2024 г., петък: 1. Мария Габриел, изпълняваща функциите на заместник министър-председател и министър на външните работи, ще отговори на един въпрос от народния представител Ангел Георгиев. 2. Георги Гвоздейков, изпълняващ функциите на министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин и Станислав Балабанов. 3. Богдан Богданов, изпълняващ функциите на министър на икономиката и индустрията, ще отговори на два въпроса от народните представители Корнелия Нинова и Петър Петров. 4. Тодор Тагарев, изпълняващ функциите на министър на отбраната, ще отговори на един въпрос от народните представители Андрей Рунчев и Галя Василева. 5. Зарица Динкова, изпълняваща функциите на министър на туризма, ще отговори на един въпрос от народния представител Хатидже Георгиева. 6. Димитър Илиев, изпълняващ функциите на министър на младежта и спорта, ще отговори на едно питане от народния представител Костадин Костадинов. 7. Андрей Цеков, изпълняващ функциите на министър на регионалното развитие и благоустройството, ще отговори на седем въпроса от народните представители Севим Али, Ешереф Ешереф и Фатме Рамадан – два въпроса; Димо Дренчев; Свилен Трифонов; Елван Гюркаш, Байрам Байрам, Павлин Кръстев и Адлен Шевкед; Вера Александрова; и Петър Петров. 8. Атанас Славов, изпълняващ функциите на министър на правосъдието, ще отговори на един въпрос от народния представител Стоян Таслаков. 9. Галин Цоков, изпълняващ функциите на министър на образованието и науката, ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Белчев. 10. Христо Хинков, изпълняващ функциите на министър на здравеопазването, ще отговори на един въпрос от народния представител Радослав Василев. 11. Калин Стоянов, изпълняващ функциите на министър на вътрешните работи, ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов. 12. Кирил Вътев, изпълняващ функциите на министър на земеделието и храните, ще отговори на един въпрос от народния представител Веселин Вешев. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС, поради неотложни ангажименти, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва Асен Василев, изпълняващ функциите на министър на финансите. Така че утре от 9,00 ч. – парламентарен контрол до изчерпването му. С това закривам заседанието. Ще се видим утре в 9,00 ч. Приятен ден! (Звъни.) (Закрито в 12,09 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председатели: Никола Минчев Филиз Хюсменова Секретари: Дженал Топалова-Яшар Станислав Балабанов