Официален източник: parliament.bg
Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам днешното заседание. (Звъни.) Колеги, продължаваме с фиксираната точка първа за четвъртък, 8 февруари – Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с вносители: Министерският съвет от 20 ноември 2023 г. Имате думата за процедура, господин Али.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагам, като точка втора за днес и точка девета в дневния ред да бъде включена точката Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, предложен от господин Делян Пеевски и група народни представители, със сигнатура 49-454-01-08. Благодаря. Като искам само да добавя, че тази точка е разгледана във водещата Социална комисия и има Доклад на Комисията, който доклад е публикуван вчера в 16,50 ч.
Благодаря Ви, господин Али. Слушам Ви, господин Петров, за обратно предложение. То е ясно, щом е обратно – Вие предлагате да не се включва.
Уважаема госпожо Председател, програмата на дневния ред е вече приета с гласуването вчера. Не може нови точки, които не присъстват в нея, да бъдат тепърва включвани. Единственото, което би могло да бъде направено, е разместване и Вие много добре го знаете. Така че предлагам да не допускате до гласуване тази точка. Нямам нищо против и не говоря за самия законопроект, просто доколкото не е бил включен в програмата, моля да не бъде допускан до гласуване.
Разбрах Ви, господин Петров. Съгласно чл. 48, ал. 5 аз мога да припозная точката като извънредна в дневния ред. Подлагам я на гласуване. На основание чл. 48, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да се включи в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка – Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносители Делян Пеевски, Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Деница Сачева, Севим Али, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Хамид и Йордан Цонев. Внесен на 1 февруари 2024 г. Предлагам тя да стане т. 9 в програмата и т. 2 за днес. Също така предлагам да бъде включена в дневната ни програма като т. 10 в седмичната програма и т. 3 за днес: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Драгомир Стойнев и Георги Гьоков от 13 октомври 2023 г. Приет на първо гласуване на 31 януари 2024 г. За тази точка вчера сутринта на Председателския съвет обявих, че ще бъде включена като допълнителна точка от дневния ред, когато бъде изготвен Докладът на Комисията по енергетика. Подлагам на гласуване включването на двете точки в седмичната ни програма.
Да ги гласуваме поотделно.
Добре, поотделно. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Режим на гласуване, моля. Гласували 167 народни представители: за 128, против 36, въздържали се 3. Предложението е прието. Сега ще подложа на гласуване включването в дневния ред като т. 3 за днес второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма. Предложението е прието. Предлагам да минем към първа точка за днес: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. Вносители – Министерският съвет от 20 ноември 2023 г. и Костадин Костадинов и група народни представители от 23 ноември 2023 г. Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика – има два доклада. Госпожо Сачева, имате думата.
Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Десислава Стоянова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, осигурителни отношения и условия на труд“. Законопроектът бе представен от госпожа Стоянова. С Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет с Решение № 819 от 17 ноември 2023 г. на Министерския съвет, се предлагат промени в две направления: 1. усъвършенства се нормативната уредба, приложима към работата от разстояние; 2. регламентира се отговорност за гарантиране на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при веригите от подизпълнители. Промените по отношение на работата от разстояние са в изпълнение на мярка от Националния план за възстановяване и устойчивост. Срокът за приемане на посочените промени е до края на 2023 г. Разпоредбите относно гарантиране на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при веригите от подизпълнители са предвидени с оглед отстраняване на констатирано от Европейската комисия несъответствие на националното законодателство с изискванията на чл. 12 от Директива 2014/67/ЕС за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Законопроектът е разработен от работна група с участието на социалните партньори, преминал е процедурата за обществени консултации и е получил принципна подкрепа от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В предложения законопроект са представени балансирани решения относно регулациите за работа от разстояние и отговорността за гарантиране на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при веригите от подизпълнители. Основните промени, свързани с работата от разстояние, са насочени към осигуряване на гъвкавост при организацията на работата и сигурност за страните по трудовото правоотношение, включително по отношение на организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време. Предвид характера на работата от разстояние – работа извън помещенията на работодателя, е предвидено в трудовия договор да се определи мястото на работа от разстояние. По този начин се осигурява сигурност за страните по трудовото правоотношение и възможност за работодателя да осъществява контрол на изпълнението на възложената работа. Предвидени са специални разпоредби, с които се регламентират задължения на работодателя при използване на информационни системи за възлагане и отчитане на работата, в това число и по отношение на системи за алгоритмично управление, така наречен изкуствен интелект на работните процеси. Целта е да се гарантират правата на работниците и служителите, като се осигури информация за данните, които се събират, обработват и съхраняват в информационните системи, и за начина на вземане на решенията. Усъвършенствани са разпоредбите относно задълженията на работника или служителя да осигурява работно място за извършване на работа от разстояние, съответно на работодателя да предоставя информация за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към работното помещение, където се извършва работа от разстояние. Въз основа на предоставена от работника или служителя информация за характеристиките на осигуреното от него работно място работодателят ще има възможност да предприема необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Регламентирана е възможност за използване на автоматизирана система за отчитане на отработеното време. Въведено е така нареченото право на изключване, което дава право на работника или служителя, който извършва работа от разстояние, да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. Регламентира се основание за намаляване на отговорността на работодателя при настъпване на трудова злополука, когато работещият от разстояние не е спазил правилата по безопасност и здраве при работа. От 1 септември 2023 г. чрез допълнение на Кодекса на труда се установи изискването работодатели със 100 или повече наети лица да заплащат трудовите възнаграждения само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната. Със Законопроекта се предлагат промени, свързани с възможностите на работодателя да плаща безкасово трудовите възнаграждения на работниците и служителите, което е особено важно за работещите от разстояние. Определя се, че когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на работниците или служителите. В този случай отговорността на изпълнителя се ограничава до правата на работника или служителя, произтичащи от договорните отношения между изпълнителя и работодателя му или подизпълнител. Изпълнителят не носи отговорност, когато е изпълнил или изпълнява точно и добросъвестно задълженията си по договора му с работодателя. Предлагат се промени, с които се регламентират хипотезите, при които един спор следва да се квалифицира като трудов. С други промени в Законопроекта се отстранява несъответствието на националното законодателство с изискванията на чл. 12 от Директива 2014/67/ЕС, като се предвиждат недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители. По този начин ще се предотврати образуване на наказателна процедура срещу Република България за неспазване на изискванията на законодателството на ЕС. С предложените промени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд се дава основание за промяна в подзаконовата уредба. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Националният съвет за тристранно сътрудничество е постигнал принципна подкрепа за този законопроект. В последвалата дискусия взеха отношение народните представители Искрен Арабаджиев, Севим Али, Георги Гьоков, Илиана Жекова и Деница Сачева, които изразиха принципна подкрепа на Законопроекта и се обединиха около предложението за широко обсъждане на експертно ниво при подготовката на предложенията между двете гласувания. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г.“ Ще прочета и Доклада по втория законопроект: „ДОКЛАД по Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 49-354-01-123, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 23 ноември 2023 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-354-01-123, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители. На заседанието присъстваха: Десислава Стоянова – заместник-министър на труда и социалната политика, и Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, осигурителни отношения и условия на труд“. Законопроектът бе представен от народния представител Маргарита Генчева. Целта на предложения законопроект е да се премахне ограничаващият срок от 6 месеца за изплащане на обезщетения при незаконни уволнения, като се предлага обезщетението за оставане без работа, при оспорване на уволнението, да обхваща целия период, през който работникът е останал без работа, до неговото възстановяване. С това се цели справедливо обезщетение за незаконно уволнен работник в размер, съвпадащ с продължителността на делото, като по този начин се очаква насърчаване на бързото правораздаване с окончателен съдебен акт и възможност за приключване на производството в разумен срок. Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта. Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа“ категорично подкрепят Законопроекта. Предоставилите становища работодателски организации в лицето на Асоциацията на индустриалния капител в България, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата логично се противопоставят на приемането на Законопроекта. Предвид краткия срок от внасянето до разглеждането на Законопроекта последният не е разглеждан от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В последвалата дискусия взеха отношение народните представители Цветан Предов, Георги Гьоков, Елисавета Белобрадова, Маргарита Генчева и Георги Георгиев, които коментираха предложеното изменение. След приключване на обсъждането и гласуването с резултати: с 5 гласа „за“, 10 гласа „въздържал се“ и без „против“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 49 354-01-123, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 23 ноември 2023 г.“
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Има постъпил Доклад от Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната. Докладът касае Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Кой ще ни запознае с Доклада? Заповядайте – имате думата, госпожо Симеонова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г. Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г. На заседанието от Министерството на труда и социалната политика присъстваха: господин Николай Найденов – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право“ при Министерството на труда и социалната политика, господин Ненко Салчев – началник-отдел „Трудово право“ при Министерството на труда и социалната политика; госпожа Галина Софрониева – член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора, госпожа Добромира Манасиева – член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на социалната политика господин Николай Найденов. Предлаганите изменения и допълнения на Кодекса на труда са част от промените, които са предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, и касаят най-вече работата от разстояние. Предложените промени целят усъвършенстване на нормативната уредба, приложима към този вид работа, тъй като регламентират отговорността за гарантиране на трудовите възнаграждения на работниците и служителите при веригите от подизпълнители. Разпоредбите относно гарантиране на тези трудови възнаграждения са предвидени с оглед отстраняване на констатирано от Европейската комисия несъответствие на националното ни законодателство с изискванията на чл. 19 от Директива 2014/67 за осигуряване на изпълнение на Директива 96/71 относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги. Беше подчертано, че Законопроектът е разработен в широка работна група с участието както на социалните партньори, така и с експерти от Министерството на труда и социалната политика и е преминал процедурата за обществени консултации. Получил е принципна подкрепа от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Според заместник-министър Найденов основните промени, свързани с работата от разстояние, са насочени към осигуряване на гъвкавост на организацията на работа и сигурност за страните от трудовото правоотношение, включително и по отношение на организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време. Регламентира се и възможността за използване на автоматизирана система за отчитане на работното време, като според предложените промени работодателят е длъжен при поискване да предостави данни от нея на работника. С промените се въвежда „право на изключване“, което дава право на работника, който извършва работа от разстояние, да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и междуседмичната почивка. Заместник-министър Найденов отбеляза, че са усъвършенствани разпоредбите относно задълженията на служителя за осигуряване на работно място за извършване на работата от разстояние, съответно и на работодателя да предоставя информация за минималните изисквания за безопасност и здраве при работа. Със Законопроекта се отстранява и несъответствието на националното законодателство с Директива (ЕС) 2014/67, като се предвиждат недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, предвидени от подизпълнители, като целта на това изменение е да се предотврати образуване на наказателна процедура срещу България за неспазване изискванията на правото на Европейския съюз. Въведени са и законови дефиниции за информационна система за алгоритмично управление и автоматизирана система за отчитане на работното време с оглед избягване на правна несигурност. Госпожа Галина Софрониева от Българската асоциация за управление на хора представи становището на организацията, според което в частта на здравословни и безопасни условия на труд има изключително силно застъпени отговорности от страна на работодателя за осигуряване на такива в място, което е избор на служителя. Според нея анексиране на договора, което ще доведе до повече бюрокрация и повече администриране, всъщност утежнява и работодателя и служителя. Заместник-председателят на Комисията по въпросите на Европейския съюз Деница Симеонова зададе въпрос относно промените в чл. 270, които уреждат мястото и срока за изплащане на трудовото възнаграждение, и дали те забраняват ползването на банкови сметки, предоставени от опериращи в чужбина доставчици на платежни услуги. Беше отговорено, че всички системи за разплащания, без да са задължително обвързани с банка, ще могат да бъдат използвани въз основа на промените, които се предлагат в чл. 270, ал. 4 в Кодекса на труда. Поради липса на кворум в края на заседанието не беше проведено гласуване. Респективно на следващото заседание, проведено на 18 януари 2024 г., въз основа на проведено гласуване със 7 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49 302 01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г.“
Благодаря, госпожо Симеонова. Има постъпил още един Доклад от Комисията по електронно управление и информационни технологии. Заповядайте, господин Божанов, да ни запознаете с Доклада. Докладът също е по Законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г. Комисията по електронно управление и информационни технологии на свое заседание, проведено на 14 декември 2023 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г. Законопроектът беше представен от председателя на Комисията по електронно управление Божидар Божанов, който в своето изложение посочи, че частта от Законопроекта, която основно засяга Комисията, е свързана с работата от дистанция. Той обясни, че Законопроектът е приет от водещата Комисия единодушно, но с направени бележки за редакции между първо и второ четене, свързани с това, че трябва да има повече гъвкавост в работата от дистанция и да не се вписва откъде точно се работи в самия договор или анекс към него. След проведеното гласуване с резултати: 9 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по електронно управление и информационни технологии прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 49-302-01-71, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2023 г.“ Благодаря.
Благодаря, господин Божанов. Това са докладите, които са внесени по съответните два законопроекта. Становище на вносител – заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Нашето предложение е следното: Кодексът на труда е нормативен акт, който урежда трудовите отношения между работник и служител, работник или служител и работодател. С него се гарантира конституционното право на труд на работниците и на служителите, включително на основното право на всеки работещ да получи заплащане, съответстващо на извършената работа, както и защита при уволнение. Съгласно действащия ГПК на разглеждане по бърз ред се разглеждат четири иска по Кодекса на труда, свързани с уволнение искове по чл. 344, ал. 1, т. 1.3 от Кодекса на труда: признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнение, както и искът за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Въпреки че Процесуалният закон предвижда така нареченото бързо производство за разглеждане на исковете, свързани с уволнението на работника, то практически делата продължават с години. Производството на тези дела е триинстанционно, което отнема години процесуално време. Бавното производство е само в изключителен интерес на работодателя, който използва всяка процесуална възможност за изчерпването им, за да не възстанови бързо на работа работника, знаейки, че санкцията му за това би била в рамките на обезщетение за оставане без работа в размер до 6 брутни трудови възнаграждения. В тази връзка правим предложение в чл. 225, ал. 1 да се премахне ограничаващият срок от 6 месеца за изплащане на обезщетение при незаконно уволнение, като предлагаме обезщетението за оставане без работа при оспорване на уволнението да обхваща целия период, през който работникът е останал без работа. С предлаганата промяна се цели както справедливо обезщетение за незаконното уволнение на работник в размер, съвпадащ с продължителността на делото, така и насърчаване на бързото правораздаване с окончателен съдебен акт и възможност за приключване на производството в разумни и взаимноизгодни за страните срок и резултат. Благодаря Ви за вниманието.
Благодаря, господин Георгиев. Колеги, откривам разискванията по двата законопроекта. Имате думата за изказвания. Имате думата, госпожо Рангелова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Това, което предлагаме от ВЪЗРАЖДАНЕ, е да дадем справедливост на всички работници. Предполагам, че голяма част от Вас в своя житейски път – по продължително или за кратък период от време, сте били в трудовоправни отношения. Предполагам, че по-голямата част от Вас са били в такива в качеството си на работници, а не на работодатели. Често пъти, когато работникът не е съгласен със злоупотребите на своя работодател, или е майка, която има малки деца, които често боледуват, налага се да отсъства от работа, за да се грижи за болните си деца, или не се съгласява ежедневно да полага извънреден труд, който не се отчита, не се заплаща, тоест не желае да се злоупотребява с нейните трудови права, това в огромна част от случаите е повод да влезе в полезрението на своя работодател и той да намери някакво формално основание, за да уволни работника. Какво се случва оттук нататък? Сега ще Ви говоря като адвокат. Нерядко се е случвало такива работодатели да идват при мен с искова молба, от която се вижда, че техният работник оспорва незаконосъобразното си уволнение, защото действителните причини обичайно, каквото аз изтъкнах пред Вас – лична неприязън на работодателя към работника – не съвпадат с това формално написано в заповедта основание. Нерядко аз съм казвала, че тази заповед за уволнение ще бъде отменена от съда и няма смисъл да се води това производство. Знаете ли какъв отговор съм чувала в 95% от случаите?! Няма никакво значение, то, докато се произнесе съдът окончателно на последна инстанция, ще минат години. Абсолютно ми е безразлично какво ще каже съдът, дори и да го върне, аз пак ще го уволня, защото пак ще отнеме 4 – 5 години в най-добрия случай, докато го върне. И така в една въртележка. Сега си представете, че Вие все още сте в трудовоправни отношения и можете да бъдете на мястото на потенциалния работник, който е уволнен просто защото не се харесва на своя работодател. А не се харесва не защото не се справя с работата, а просто защото иска да му бъдат зачетени правата. Вярно е, че Гражданскопроцесуалният кодекс казва, че това са бързи производства, по този начин щяло да се гарантира правото на справедлив и бърз процес за работника. Уважаеми народни представители, бързо производство е нещо като бързия влак, който се движи малко по-бързо от пътническия. Бързото производство задължава първоинстанционния съд, районния съд, в който ще се води делото на първа инстанция, да разгледа при възможност в тримесечен срок постъпилата искова молба. Този срок обаче за съда е само препоръчителен. Сега си представете, че Вашият работодател е в София, на територията на Софийския районен съд, който е един от най натоварените съдилища, и там практически не е възможно едно дело на първа инстанция да приключи по-рано от 4 – 5 години. Следва втора инстанция, а по отношение на третата – на касационната, и по закон производството вече въобще не е бързо. С оглед на следващия закон, който скоро, предполагам, ще внесете – Закона за фалита на физическите лица, Министерският съвет предвижда с този закон да залее съдилищата с над 1 милион изпълнителни производства. Представете си колко бързо ще се водят производствата на уволнените работници, каква справедливост ще получи този работник! Нашият законопроект дава точно тази възможност – да се спре злоупотребата с незаконните уволнения, които в огромната си част целят единствено саморазправа – да се махне по един привидно законен начин неудобният за работодателя работник. И всичко това ще струва на работодателя само размера на до шест брутни трудови възнаграждения. Като сложите на фона на това и че в огромната си част се злоупотребява с изваждане на светло на действителното възнаграждение на работниците и че в повечето случаи те се осигуряват на минимална работна заплата, на практика този работодател се е саморазправил с работника, без дори да усети финансова санкция за тази своя злоупотреба. Ето защо това е и становището на синдикатите – изцяло в подкрепа на нашия законопроект, защото те са призвани да гледат от страната на обикновения човек, на работника. Знам, че вероятно Вие в по-голямата си част сте ангажирани да обслужвате големите корпоративни интереси на работодателите, но е време в тази зала да има справедливост за обикновения човек, за обикновения, редовия работник. Ето защо Ви призовавам да гласувате по съвест и да подкрепите предложението ни.
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики? Заповядайте, господин Ганев.
Госпожо Рангелова, тъй като управляващите за пореден път се крият, няма да коментират нито нашия законопроект, нито техния, за да мине всичко бързо, леко, между всичко друго, което ще се вкарва. Но тъй като повдигнахте темата за Вашата юридическа практика и за това какви случаи са минавали през Вас – точно такива дела, сега ще Ви кажа какво се случва в Комисията по социални дейности, в която се разглежда нашият законопроект. Като изключим нашите изказвания като вносители и от страна на другите политически сили, обявили се за опозиция, се изказва един от управляващите – госпожа Белобрадова, за да разгроми нашия законопроект. И госпожа Белобрадова, тъй като е особен експерт по абсолютно всички теми, най-вече за НПО – не може да се отрече, че е много силна в НПО сектора, обаче по социалната тема и тъй като е ръководещ фактор в Социалното министерство, за да се прокарат всички социални изисквания на НПО-тата, изтъква колко е важно този законопроект да не бъде приет, защото ще има злоупотреби! И сега, моля Ви да коментирате нейните доводи за злоупотреби от страна на работещите – който е уволнен дисциплинарно, той ще злоупотребява. Какъв е доводът, който се изтъква от госпожа Белобрадова – експертното отношение на ПП-ДБ, демонстрирано отново? Казва следното нещо като довод: защо няма ПП-ДБ да подкрепят нашия законопроект – защото уволняват Ви дисциплинарно, Вие завеждате дело в съда, съдът се произнася във Ваша полза – да Ви възстанови на работа. И сега, забележете, ако се приеме нашият законопроект, ще трябва да Ви изплатят заплатите за целия период. Обаче работникът ще злоупотреби, тъй като ще обжалва решението на съда! Значи съдът се произнася във Ваша полза, обаче Вие ще обжалвате решението на съда! Толкова за експертното отношение на ПП-ДБ в юридическите науки, в юридическата им сила, в законодателната им сила – нула! Оставка, неможачи!
Има ли желаещ за втора реплика? Желаете ли да направите дуплика, госпожо Рангелова? Желаещи за други изказвания има ли? Вие, господин Ганев.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, в огромната си част аргументите, които се изтъкват в повечето случаи в комисиите, в залата изключително вяло присъстват като изказвания на представителите на сглобката. В повечето си изказвания обаче аз се колебая от какво са породени – от тежка некомпетентност или от желанието си да обслужват някакви чужди интереси. Имам предвид на НПО-та, на корпорации, на големи работодателски организации в случая. В никакъв случай няма как да има злоупотреба там, където има съдебно решение, което е в полза на работника – да има злоупотреба от страна на работника. Разбира се, че възможната злоупотреба – това се случва изключително често и това провокира нашето законодателно предложение, е в случаите, в които съдът на една или даже на две инстанции казва на работодателя: незаконно е уволнението, възстановете на работа работника, изплатете му обезщетението. Но тъй като работодателят знае, че отивайки в третата, последна инстанция, производството може да продължи в някои случаи и три години – само на тази инстанция, разбира се, че се възползва от тази ситуация, за да не възстанови на работа неудобния работник, знаейки, че в края на краищата ще плати само размера на шест брутни, в огромната си част минимални работни заплати. Точно затова казах, че в случая Законопроектът ни е насочен, от една страна, именно към дисциплиниране на тези работодатели, тоест незаконните уволнения да се сведат до минимум, въобще уволненията да почиват на обективни обстоятелства, които са предвидени в Закона, а не да бъдат бухалка срещу неудобните работници, които просто искат да бъдат зачитани техните трудови права. От друга страна, ако един работодател е готов да злоупотреби с правото си да уволни незаконно един работник, то той следва да плати пълния размер за времето, през което това лице е било уволнено незаконно и са вървели съдебни производства. Всъщност, уважаеми народни представители, това е съдебната реформа, която очакват българските граждани от Вас – да им се даде възможност за бързо, справедливо, независимо правосъдие. Те не се вълнуват от това дали квотата на Народното събрание ще бъде повече в новосъздадения от Вас Висш прокурорски съвет. Това не е съдебната реформа на българските граждани – това е Вашата съдебна реформа. Онова, което предлагаме в момента ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, е съдебната реформа, която очакват всички български граждани. Благодаря.
Благодаря, госпожо Рангелова. За следващо изказване – господин Георгиев, имате думата, след което е записан господин Цончо Ганев, ако, разбира се, няма представители на други парламентарни групи – тогава ще ги редувам.
Благодаря, госпожо Председател. Какво искаме да направим с тази законова промяна? Когато един работник или служител е уволнен – според него неправомерно, той има законовото право да жали това уволнение в съда. И какво се случва, когато този човек бъде уволнен и той отиде и жали в съда? Обикновено в една част от районните съдилища или в по-малките области районният съд се справя сравнително бързо, защото това е бързо производство. Той се справя в рамките на 3, 4 до 6 месеца. Изключение правят големите районни съдилища, където, както каза госпожа Рангелова много точно, продължават с години тези уж бързи производства. Какво се случва обаче? След бързото производство, ако е установено и съдът отсъди в полза на работника, че той наистина е уволнен неправомерно, тогава работодателите в огромен процент от случаите, както каза и госпожа Рангелова – в своята практика може би над 95%, продължават да жалят на втора инстанция, ако загубят там, жалят и на трета инстанция. Какво се случва за работника обаче? Тук е тънкият момент, който трябва да осъзнае всеки един народен представител в тази зала, защото под тази хипотеза попадат абсолютно всички работещи в нашата държава, които са над 3 милиона души. Какво се случва с тях? Първо, една от основните причини за работодателя да жали е, че трябва да изплати обезщетение само за шест месеца. И той нарочно протака във времето, защото не желае този работник да се върне на работа, независимо поради каква причина, независимо дали го е дразнел, дали не изпълнява някоя заповед, която не е законосъобразна, защото има много такива случаи – биват принуждавани работници да вършат закононарушения, те не се съгласяват и затова биват уволнявани и така нататък, няма да влизам във всеки един частен случай. Огромна е палитрата от случаите, при които работниците биват уволнявани незаконно. Но какво се случва? Работникът търпи три основни щети – материална, психическа и морална. Нещо, което в повечето случаи, особено в последните две, съдът няма как да обхване с негово решение. Работодателите въобще не ги интересува какво ще се случи с работника оттук нататък или с този човек, защото, на първо място, работникът или служителят е човек, който търпи съответните психически и морални щети. Нещо, което никой не взема предвид в нашето законодателство. Една от моралните щети, която търпи работникът, е следната: когато той бъде уволнен незаконно, започва да си търси работа, освен че жали. Между другото, ако не знаете, в повечето случаи адвокатите дори съветват да не се жалят работниците. Примерно казват: няма смисъл, нищо няма да получиш, освен моралното удовлетворение, че ще бъдеш възстановен на работа, евентуално ако спечелим. Имал съм и такива случаи, познавам и такива хора, на които адвокатите им директно казват, че няма смисъл да жалят решението на работодателя. Тук ще Ви дам като пример каква е моралната щета за работника. Работникът е уволнен неправомерно, той ще жали в съда, ще се докаже това нещо впоследствие с времето. През това време обаче този човек си търси работа, което е логично – той не може да остане без доход. И когато си търси този човек работа, отива при нов работодател и той иска да го наеме на работа – вижда, че е перфектен, отговаря идеално на условията за позицията, която търси. Само че поглежда трудовата му книжка и вътре пише: дисциплинарно уволнение по еди-кой си член, поради еди-какво си нарушение. И той казва: чакай, ти си идеален, обаче виж, тук си злоупотребил с предния работодател. Как човекът да обясни, че това не е така? И това продължава с години. Забелязвате ли тънкия момент? Този човек с години не може да докаже, че той е бил неправомерно уволнен, с години! Търпи морални щети от това нещо, уронва му се престижът, уронва му се репутацията като работник само защото на някого му било скимнало така да го премахне поради някаква си причина. Вторият момент, който искам да засегна, е психическият, който преживява този работник. Представете си един човек, който съвестно си изпълнява работните задължения, върши си работата коректно към работодателя, обаче поради някаква причина работодателят решава, че трябва да го уволни неправомерно. Знаете ли как се отразява обикновено това нещо на обикновения работещ човек в нашата държава? Много депресивно. В тази зала има лекари – могат да кажат, когато един човек несправедливо е обвинен в нещо, как му действа това. Някои от Вас даже са били потърпевши в такава ситуация, в смисъл – дори да не са били в положение да са били уволнени несправедливо, но да са хвърлени политически обвинения несправедливо. И Вие знаете много добре как се чувствате след това. Това е вторият момент, който един работник търпи – нещо, което съдът няма как да го хване, няма как да го прецени. И стигаме до третия момент – материалните щети, които работникът търпи. Нашето законодателство е казало: когато бъде уволнен такъв работник, може да отиде на борсата, зависи обаче от вида на уволнението, но да кажем, че в част от случаите може да отиде и да поиска обезщетение за безработица. Само че то е до определено време в зависимост от условията в законодателството – колко години е работил и така нататък. След като получи това обезщетение, работникът паралелно с това си търси съответно и работа. Само че може с години да не си намери поради предходните две неща, които обясних – моралните и психическите последствия след неговото уволнение, които той е претърпял. Може с години да не си намери работа. Какво правим тогава? Оставяме този човек на улицата. Докарваме го до социална помощ, така да се каже. А неговото семейство – какво се случва с него? Много често този метод за въздействие върху работниците се използва като бухалка – особено в държавните институции, бухалка срещу служители, които не желаят да извършват нерегламентирани или незаконни действия, накарани от директори, началници и така нататък. Инспекцията по труда какво казва? Само за миналата година е имало 112 хиляди нарушения, установени от Инспекцията, подчертавам, установени в трудовите отношения между работника и работодателя. Една част от тези трудови нарушения са в тази посока. Това трябва да стане ясно на всички Вас. Ефектът, който търсим от тази законова промяна? Ефектът, както подчерта и госпожа Рангелова в своето изказване, е, на първо място, дисциплиниращ към съответните работодатели. Ако работникът или служителят бива обезщетен за целия период от времето, което той е останал без работа, тогава много работодатели биха се замислили дали им е изгодно да жалят на втора и трета инстанция и биха приели решението на Районния съд още на първа инстанция, защото, удряйки чертата, така да се каже, на сметката, която ще трябва да платят за своето безобразие, че са си позволили да уволнят незаконно работник или служител, тогава те много ще се замислят дали да жалят на втора и трета инстанция. Вторият ефект, който търсим и смятаме, че ще постигнем, е разтоварване на съдебната система. Голям процент от делата, както казахме вече, продължават – над 90% на втора и трета инстанция, и се точат с години, което натоварва допълнително и без това издишащата откъм натоварване наша съдебна система – пренатоварена в буквалния смисъл на думата. Ние допълнително я товарим с подобни вид дела, които трябва да приключват още в Районния съд на първа инстанция. Така че, сигурен съм, че няма да има в залата човек, който да гласува против това наше предложение поради една елементарна причина – всеки, който гласува против, означава, че защитава некоректните работодатели, защото тук говорим само за случаите, когато е установено от съда некоректно, неправомерно уволнение. Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Има ли реплики, колеги? Господин Предов, имате думата за реплика.
Удължете времето на групата.
Ще бъде направено.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Господин Георгиев, това, което Вие казахте, че несправедливо обвинените и как те се чувстват, ще Ви дам един пример, на който аз съм присъствал лично. След възстановяване на един такъв човек, който е уволнен несправедливо, голяма част от унижението, което е изпитал по време на съдебния процес, след това продължава и в работната му среда – при колегите, при хората, които го познават, или той е настаняван да седи пред „Човешки ресурси“ в продължение на целия работен ден, независимо дали е нормиран, или ненормиран, в повечето случаи го оставят от 9 до 5, седи и това прави. В продължение на месеци минават хората и го гледат. Голяма част от възстановените лица се чувстват точно по този начин – унизени повторно. Много е добре да предвидим, че когато има възможност законово да се изплати целият период на времето, в което той е бил уволнен, голяма част от работодателите ще се замислят, защото в 99% те знаят, че уволняват неправомерно. Конкретният ми въпрос към Вас е защо смятате, че липсва дебат по този законопроект? Ние заедно с Вас сме в Социалната комисия. Там също липсваше до някаква степен. Бихте ли ми обяснили според Вас защо липсва това отношение в Народното събрание от хора, които от всичките парламентарни групи са може би потърпевши по някакъв начин? Благодаря Ви.
И аз благодаря, господин Предов. Има ли втора реплика, колеги? Не виждам. Господин Георгиев, желание за дуплика?
Прав сте, господин Предов, в това, което казвате. Аз даже мога да посоча и други много подобни случаи. Например пък веднага след уволнението още в същия ден, тоест, за да е установил, че не е законно уволнението, възстановил е работника, след там първа, втора, трета инстанция, минали са всичките инстанции, работникът се връща със съответните документи при работодателя и още в същия ден, същата секунда, бива уволнен отново и пак тръгва по същата процедура. Така може да продължат години, години наред и тези неща са ясни на всички работещи, които са минали по тази пътека. Само че явно не са ясни на хората, които управляват държавата в момента, защото явно тях не ги интересуват проблемите на българските граждани, на българския народ, защото, подчертавам отново, над три милиона души в тази държава работят и се трудят по този кодекс, по този закон, по този член биват, в един или друг момент стигат до това положение. Сигурен съм, че това, че няма дебат по темата, означава две неща. Първо, както казах, управляващите въобще не се интересуват от истинските проблеми на българския народ. Втората причина е, че те не знаят какви са проблемите на българския народ. Може би пък и не им е изгодно. Може пък да защитават други интереси. Не знам. Така че много е трудно да се охарактеризира причината, но най-вероятно са тези. Тук трябва да стане ясно на всички граждани на тази държава, че докато продължават да се коват закони по този начин и да не се взима предвид това, което българският гражданин има нужда да бъде предвидено в българското законодателство, за да живее по-добре, за да има наистина европейски път, наистина път, който да ни направи част от Европа, а не периферия на Европа както досега, то трябва да се приемат законодателства, които директно оказват влияние върху живота на българските граждани и подобряват тяхното състояние – както моралното, материалното, така и психическото. Благодаря.
Благодаря, господин Георгиев. Следващото изказване е на господин Цончо Ганев. Имате думата, господин Ганев.
В най-бедната държава на Европейския съюз, която вече за поредна година е такава, държава, която е завладяна от корупцията, държавата, в която мафията се е сраснала и по-скоро мафията си има държава, включително мафията е в парламентарната зала, е съвсем очаквано държавните институции или пък други – частните институции, да рекетират свои служители. Ще дам конкретни примери. Преди 13 години в продължение на четири години бях председател на училищно настоятелство. Пред очите ни държавата в лицето на Регионалния инспекторат извърши поредното политическо уволнение на директора на училището, на което бях председател на настоятелството. Директно, показно, без никакви доводи, като изключим това, че директорът не бил организирал честването на 24 май. Това беше доводът. Разбира се, както в 99,9% от случаите, съдът се произнася в полза на директори, които са уволнени по този начин дисциплинарно, без значение от град, без значение от област, просто съдът ги възстановява, тъй като доводите са аналогични на случая, който Ви казвам. Това отне няколко години. Няколко години, в които политическата поръчка беше изпълнена с надеждата, че директорът няма да жали. Да, ама той жали. Няколко години по-късно директорът беше възстановен срещу шест заплати. С какво се е издържал? Как е живял този директор? Политическата бухалка не я интересува. Сега друг пример от друга държавна институция – реална. Служител в продължение на години дисциплинарно уволнение, съдът го възстановява, на следващия ден отново дисциплинарно уволнен, няколко години съд, инстанции. Второ възстановяване, второ дисциплинарно уволнение – след няколко години съдът го възстановява и човекът се пенсионира. Просто десет години той минава по съдилища, получава си шестте заплати и достопочтено се пенсионира, само срещу шест заплати за десет години – само срещу шест заплати за десет години. Това е политически рекет. Това е бухалка, която е в ръцете на работодателите. Частни компании – абсолютно аналогична ситуация. Когато решите да уволните някого просто защото решите да го уволните – дали за да си съкратите разходи, дали просто защото не Ви харесва, обаче нямате юридически довод и започвате да му казвате – искаш ли дисциплинарно да те уволня и да нямаш право на борса, ако не – взимай тук доброволно напускане и заминавай, и отивай на борсата, и се спасявай. Обикновено, тъй като сме най-бедната държава в Европейския съюз, за съжаление, за пореден път след толкова години уж членове на Клуба на богатите, в огромната част от случаите хората се съгласяват и напускат, защото иначе угрозата е дисциплинарно уволнение, лишаване от право да отидеш на борсата и да почнеш да имаш разходи за адвокат, да водиш дела години наред. Ама имаш ли ги тези пари? Нямаш ги. Затова напускаш и те принуждават да изчезнеш. ВЪЗРАЖДАНЕ предлага Законопроект, в който като начало да се отнеме възможността за политическа бухалка, за политически уволнения, защото в крайна сметка този, който уволнява някого дисциплинарно политически или просто защото ей така е решил да го прави, защото е началник в държавна или общинска администрация, впоследствие трябва да дава отговори, ако трябва да се изплатят, да кажем, 20 – 30 заплати накуп на този, когото е уволнил. Друго е да платите шест. Бюджетът Ви, ако сте директор там, може да не го усети и никой да не разбере. Ама друго е да платите 30 заплати накуп. Така че това предлагаме. Този, който иска да уволнява дисциплинарно, да си направи хубаво сметката. Има това законово право, но да си направи сметката дали съдът няма да отхвърли неговите доводи. Когато отидем в държавна институция, това важи с пълна сила. В частните институции е по същия начин, защото нашето законодателство защитава работника. Защитава го, защото, от друга страна, му дава много малко като социално подпомагане. Скандинавските държави, в някои от западните държави в Европа уволнението е изключително лесно за работодателите. Такъв е подходът при тях. Лесно – без ограничение, където се вика от днес за утре могат да те съкратят и да те махнат, но държавата казва – уволнявате, съкращавате – две години право на борса, за да може да живееш спокойно и да знаеш, че ще си намериш работа. В България не е така. Като добавим сивия сектор, в който, ако искаш да работиш, работиш на минималния праг, който е за твоята професия, и отивайки на борсата, получаваш, първо, шест или седем месеца подкрепа на минимално обезщетяване и стигаме до ситуация, в която ние сме по документи социална държава. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Най-бедните по документи, уж социална държава и по Конституция, в същото време всеки деребейства и прави каквото иска. Нашият законопроект е вратичка да дадем малко повече дисциплина в работодателите дали искат да уволняват и с какви доводи.
Благодаря, господин Ганев. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Последното изказване е на господин Предов. Не го виждам в залата. Отказва се. Има ли други желаещи за изказване? Заповядайте, колега.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, бих искал да направя кратко изказване по отношение, първо, на Законопроекта на Министерския съвет. Както и в Комисията, ние съобщихме, че ще подкрепим така внесения законопроект, но се изисква да направим съответните промени между първо и второ четене, тъй като материята е важна с оглед дигитализацията на икономиката, модерните работни места. Ние трябва да съобразим трудовото законодателство с тези нови форми на извършване на работа предвид и дистанционната работа. Трябва да намерим този баланс, при който не затрудняваме административно работодателите, но същевременно въвеждаме стандарти за сигурност и безопасност на работното място по отношение на работниците. В момента се водят дискусии какви точно да бъдат промените между първо и второ четене. Надявам се ние в кратки срокове да можем да проведем детайлната дискусия на второ четене в Комисията. По отношение на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ и техния законопроект ще се въздържим от подкрепа, тъй като смятаме, че законодателството в момента, разписано в Кодекса на труда, създава тези гаранции за правата на работниците. В Закона има въведени бързи двуинстанционни производства при съответните уволнения, ако се докаже, че са незаконосъобразни. Смятаме, че практиката, която се е наложила в последните 30 години, работи и няма нужда от допълнителни промени. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Арабаджиев. Има ли желаещи за реплики? Не виждам. Не виждам желаещи за други изказвания. Колеги, прекратявам дискусията. Ще преминем към гласуване. Моля всички да заемат местата си. Законопроектите са два. Първо ще подложа на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Министерският съвет. Гласували 141 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 5. Предложението е прието. Преминаваме към гласуване на следващия законопроект – за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Костадин Костадинов и група народни представители. Колеги, режим на гласуване, моля. Гласували 142 народни представители: за 31, против 54, въздържали се 57. Предложението не е прието. Желание за прегласуване имате ли, колеги? (Реплики: „Прегласуване!“) Режим на прегласуване, моля. Гласували 140 народни представители: за 31, против 56, въздържали се 53. Предложението не е прието. Процедура – заповядайте.
Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 1 бих искал да направя предложение да увеличим срока за подаване на предложения между първо и второ четене по приетия сега законопроект на Министерския съвет от 7 на 14 дни. Благодаря Ви.
Обратно предложение има ли? Не виждам. Подлагам на гласуване процедурата за удължаване на срока от 7 на 14 дни. Гласували 144 народни представители: за 132, против 12, въздържали се няма. Предложението е прието. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ. Вносители са Делян Пеевски, Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Деница Сачева, Севим Али, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Хамид Хамид и Йордан Цонев на 1 февруари 2024 г. Заповядайте, госпожо Сачева, да ни запознаете с Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 49-454-01-8, внесен от Делян Пеевски и група народни представители на 1 февруари 2024 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание, проведено на 7 февруари 2024 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. На заседанието присъстваха от Министерството на труда и социалната политика: Николай Найденов – заместник-министър, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Петя Малакова – началник-отдел „Обществено осигуряване“. Законопроектът бе представен от народния представител Севим Али. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се създадат възможности за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Създава се възможността за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата, посочени по-горе, по аналогия на възможността за зачитането за осигурителен стаж времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, или времето на докторантурата. Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието. Постъпилите становища от Министерството на труда и социалната политика, от Омбудсмана на Република България и от Конфедерацията на независимите синдикати в България са отразени на съответното място на интернет страницата на Народното събрание. В последвалата дискусия участваха: народният представител Георги Гьоков, който изрази съображения относно признаването на този стаж за действителен, поредното изискване за изключение опорочава осигурителната система и не подкрепя Законопроекта според него; Цветан Предов заради липсата на финансови разчети се въздържа от подкрепа; Севим Али коментира, че репресираните лица ще получават 85% от минималната пенсия. Заместник-министър Найденов отбеляза съществуващото законово положение. Изрази притеснение, че със законодателното предложение се създава прецедент в законодателството и се нарушават някои основни принципи на осигуряването. Вероятно следва да се търсят други възможности за компенсиране на тази група лица. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 12 гласа, „въздържал се“ – 1, „против“ – 3 гласа, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 49-454-01-8, внесен от Делян Пеевски и група народни представители на 1 февруари 2024 г.“
Благодаря Ви, госпожо Сачева. Становище от вносител? Заповядайте, господин Али.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, колеги народни представители! Предлагам на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. В Параграф единствен в чл. 9а се правят следните изменения и допълнения: „1. Създава се нова ал. 3: „(3) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3, но не повече от три години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 2 и 3“. 4. Досегашната ал. 5 стават ал. 6 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 2 и 3“.“ Предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване имат за цел да създадат възможност за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. В чл. 9а е установена възможността за зачитане на осигурителен стаж със заплащане на осигурителни вноски от лицата. По този законоустановен ред за осигурителен стаж се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше и полувисше образование, времето на докторантура за не повече от 5 години, при положение че са внесени осигурителни вноски по съответния ред. По отношение на лицата, попадащи в обхвата на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване не дават възможност за закупуване на недостигащ осигурителен стаж. Редно е да отбележим, че всички останали осигурени лица по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 могат да закупуват до 5 години недостигащ осигурителен стаж. Вносителите припомнят, че действащият чл. 68, ал. 3 дава възможност за придобиване право на пенсия при навършване на 67 години възраст и 15 години действителен осигурителен стаж. В чл. 3, т. 2 и т. 3 на действащото законодателство са установени принципите, по които се осъществява държавното обществено осигуряване. Според вносителите основните принципи са общовалидни и не е редно една група осигурени лица да имат право да закупуват недостигащ осигурителен стаж, а други осигурени да нямат тези права. Налице е неравнопоставеност, която с предложения законопроект искаме да коригираме. Предлагаме репресирани лица, които са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, както и времето, през което лицата, навършили 16 години, не са работили, когато са били интернирани, да имат възможност да закупят до 3 години недостигащ осигурителен стаж със заплащане по реда на чл. 9а. Вносителите се надяват, че народните представители не биха оспорвали ползата от тази законодателна инициатива и не само няма да побързат да отхвърлят предложения проект, но с допълнителни препоръки и предложения ще помогнат за създаване на работещи правна рамка и режим в интерес на осигурените лица. Благодаря за вниманието.
Благодаря Ви, господин Али. Откривам дискусията по Законопроекта. Имате думата за изказвания, колеги. Заповядайте, господин Гьоков, Ваше е първото изказване.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не сте длъжни всички да знаете наизуст разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, но Ви обръщам внимание, докато текат дебатите, преди гласуването поне, да прочетете внимателно членовете от Кодекса за социално осигуряване, на които се въздейства с внесения законопроект, особено на чл. 68 и чл. 9а. Припомнете си, уважаеми народни представители, основните принципи, на които е изградено осигурителното ни право. Аз ще се опитам да Ви обясня какво следва от предложението в Законопроекта. На фона на това, че нито една група хора у нас нямат право да получават действителен осигурителен стаж срещу заплащане на осигурителни вноски, вносителите на въпросния законопроект предвиждат така наречените репресирани лица да могат да купуват до три години стаж за пенсия, в което няма нищо лошо, но следва възможността този стаж да се зачита за действителен осигурителен стаж. Ще напомня, че заради особеностите на пенсионната ни система през 2024 г. право на пенсия за стаж и възраст по общия ред се придобива при навършване на 62 г. и два месеца за жените и 64 г. и седем месеца за мъжете и общ осигурителен стаж съответно 36 г. и шест месеца за жените и 39 г. и шест месеца за мъжете. Пенсионната ни система има и друга възможност, когато лице не е успяло, без значение защо, да придобие необходимия стаж, но в същото време има не по-малко от 15 г. действителен трудов стаж, подчертавам, действителен, защото е важно, то той може да се пенсионира при навършване на 67 г. и за двата пола. Ясно е условието тук, че поне 15 г. от стажа трябва да отговарят на определени изисквания, а именно да са действителен трудов стаж, а не купен или придобит по друг начин. Ще спомена, че за действителен стаж се зачита действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение – това е времето, през което човек е работил по друго правоотношение, или е бил задължително осигурен за всички осигурителни случаи, тоест включително във фонд „Пенсии“, както и времето, през което той е внасял за своя сметка тези осигуровки. Мислещият законодател умишлено е стеснил обхвата на това какво попада в понятието „действителен стаж“, защото такава е спецификата на държавното обществено осигуряване и произтичащото от това ползване на права, за които осигурените лица трябва да имат реален осигурителен принос. Такива са възприетите принципи. Сега обръщам внимание, че давайки възможност на определени периоди да се признават за действителен осигурителен стаж на лица, които действително не са работили, отвсякъде противоречи на възприетите принципи на осигурителната система и ги нарушава. Няма да е справедливо, ако приемем това предложение, и ще е предпоставка за нарушаване на друг принцип на осигуряването, тоест равнопоставеността. Лицата, ползващи права по този ред, ще са предпоставени в сравнение с тези, които през същото време са работили реално и са внасяли осигуровки. Приемането на това предложение ще е безпринципност, поредното погазване на правилата в пенсионното осигуряване и действия, водещи до загубата на доверие в пенсионната система от страна на осигуряващите се лица. Според мен вече направихме някои недопустими промени, като това за действителен стаж да се зачита и времето на казармата. Съвсем наскоро, пак от това Народно събрание, бе приета и промяна на определението за действителен осигурителен стаж, като за такъв вече се признава времето, през което лицата по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица са били в затвори, трудово-възпитателни общежития, лагери и местата за задържане, интерниране, изселване и заселване. Така тези лица, на които същото това време отдавна е признато за трудов и осигурителен стаж, получиха възможност този стаж да се счита и за действителен, за да могат да се възползват от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, пенсионирани при недостигащ стаж. Тези лица получиха предпоставяне и предимство пред всички останали осигурени лица. Нарушаваме принципи, създаваме привилегии и съответно неравнопоставеност, но на кого му пука? Нали избирателите са доволни и нищо, че другите граждани ще са недоволни и неравнопоставени, защото, за да придобият право на пенсия при недостигащ стаж, за тях ще се изисква да докажат 15 години реален, действително положен отработен труд с осигуряване без признаване и купуване на каквито и да било други периоди. Има и други мераци в тази посока – за майчинството например. Сигурно и то ще мине скоростно през Народното събрание като този законопроект. Този законопроект е поредното искане за изключение, но да сте наясно, че ако ги няма тези изисквания за действителен стаж, ще се създаде възможност хора с никакъв или минимален принос към осигурителната система да черпят права и да получават пенсии за стаж и възраст. Една справедливост не се поправя с друга несправедливост. Не е необходимо да настройваме обществото срещу тази група хора – репресираните, както то бе настройвано срещу така наречените активни борци. Ако се смята, че те са ощетени или им се дължи възмездие заради отношението и действията спрямо тях, определяни като репресивни, да ги подкрепяме и подпомагаме по друг начин, а не чрез пенсионноосигурителната система. Ще обърна внимание, че същите тези лица имат право по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица на добавка в размер, равен на средната пенсия в системата, която към момента е към 820 лв. Ще обърна внимание, че всяко изменение на Кодекса за социално осигуряване би трябвало да минава през Националния съвет за тристранно сътрудничество, а това в случая не се случва и не е обяснимо скоростното преминаване на този законопроект през Комисията по труда, социалната и демографската политика и извънредното му включване в програмата на Народното събрание. Все пак е обяснимо, като погледнем подписите на вносителите. Законопроектът е внесен на 1 февруари, а сега е 8 февруари, и може би този законопроект ще е един от най-бързо приетите в историята на Народното събрание. Пак Ви обръщам внимание, за да видите подписите под Законопроекта. Постъпили са становища от омбудсмана, и то е обяснимо положително, от Министерството на труда и социалната политика едно становище, което е изключително внимателно, но в същото време е принципно и отговорно и неподкрепящо Законопроекта. Липсва становище на Министерството на финансите, казвам липсва, защото това предложение е свързано с разходи по бюджета. Изхождайки от убежденията си и повлиян от написаното в становището на Министерството на труда и социалната политика, повлиян от липсата на широко и публично обсъждане на становището на Националния съвет за тристранно сътрудничество, задължително в случая, и повлиян от липсата на становище от Министерството на финансите, няма как да подкрепя предложения законопроект. Благодаря.
Благодаря, господин Гьоков. Има ли реплики? Не виждам. Други желаещи за изказвания? Заповядайте, госпожо Рангелова.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Много хубаво се получи, след нашия законопроект по Кодекса на труда, който имаше за цел да гарантира и защити правата на около три милиона и повече български граждани в трудовоправни отношения – работници, който Вие отхвърлихте, веднага внасяте Закон за около според Вас 150 – 200 човека. Е, това ако не е лобизъм, здраве му кажи. Четем мотивите във Вашето предложение, доколкото разбираме, твърдите, че с този законопроект ще се даде възможност на граждани, които са репресирани по смисъла на специалния закон, да си закупят недостигащ им осигурителен стаж в размер на до три години, като посочвате, че след затвора реализацията им на трудовия пазар била затруднена, което е в основата на проблема на недостигащия им стаж. Уважаеми вносители, мотивите Ви са изключително имагинерни и общи и когато предлагате нещо такова, излезте отпред, тъй като не сте го написали в мотивите, кажете колко точно са тези хора, на каква възраст са тези хора към днешна дата, защото от 1989 г. досега това са вече 35 години, в които по каква причина тези хора не са имали възможност да се реализират на пазара на труда – 35 години те не са успели според Вас да придобият чрез труд този действителен осигурителен стаж. Ако причините са в това, че няма работа, че икономическите показатели на България са срамно ниски и сме на опашката на държавите, които са с развита икономика, то Вие не управлявате ли точно през този период – тези 35 години, и причините не се ли дължат именно на Вашето лошо управление, че не създадохте условия тези хора, които след 1989 г. вече безспорно не са били в лагери, затвори, интернати и така нататък, да могат да се реализират на пазара на труда и да не се налага да си закупуват осигурителен стаж, което се явява една абсолютно дискриминационна мярка по отношение на всички онези други трудещи се, които с труд са добили своя осигурителен стаж? Ето защо аз мисля, че преди да пристъпим към обсъждане, дължите на залата малко повече информация. На колко години са тези хора? Колко точно са те? Защото в мотивите Ви няма такава бройка и Вие казвате, ако приемем, че репресираните лица са 5%, това означава, че не са повече от 150 или 200 човека. Изключително несериозно е тогава, когато става дума за харчене на държавен ресурс. Отделно от това възниква у нас и въпросът, ако тези лица не са работили през тези 35 години, за да си осигурят по единствения нормален начин, а именно по трудов начин, този действителен осигурителен стаж, откъде те сега ще имат пари, за да си закупят три години действителен стаж? Абсолютно несериозно, лобистко, дискриминационно и безмотивно е Вашето предложение. Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Рангелова. Има ли реплики? Не виждам. Желаещи за други изказвания? Заповядайте, господин Георгиев, имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Ще припомня някои факти, че ние, когато внесохме един законопроект за военнопострадалите и военноинвалидите, тогава управляващите го отхвърлихте. Отхвърлихте го с основния мотив, че създаваме привилегировани групи от обществото, които да имат едни или други привилегии повече заради определени причини, а в случая с военнопострадалите и военноинвалидите хората, които са служили на тази държава, и поради своя войнски дълг, който са изпълнявали, са пострадали по време на своите военни задължения. Сега тук с Вашия законопроект правите точно това – има подкрепа на мнозинството от залата този Ваш законопроект, но създавате привилегирована група в обществото – 100, 200, 500, няма значение колко човека, Вие създавате точно това в момента. Как ще го обясните това нещо на всички останали български граждани, които работят в тази държава, честно се трудят, с честен труд достигат действителен трудов стаж, трупат допълнително години трудов стаж, за да получат по-висока пенсия, и в един момент някои могат да си купят този трудов стаж ето така – с лека ръка, защото, видите ли, били в дадена неизгодна ситуация преди много, много години – 35 години, както каза госпожа Рангелова. Започвам да се съмнявам, че причините за внасянето на този законопроект са коренно различни. Коренно различни са причините. Те се дължат най-вероятно в сглобката. Аз мисля, че искате да подсигурите Вашата патерица ПП-ДБ, защото те са репресирани в момента. Техните народни представители, голяма част от тях, нямат действителен трудов стаж и някой ден ще им се наложи да получат този действителен трудов стаж, като са го закупили, възползвайки се, че са били репресирани. Най-вероятно това е идеята на Вашия законопроект – да се погрижите, и ненапразно идва от ДПС, да се погрижат за своята патерица. Сега ги репресират, тормозят. Утре или вдругиден „Демократична България“, защото те са обикновено хората, които най-много биват тормозени и репресирани от всички в тази държава, и те после ще поискат по същия този закон да се пенсионират, да си купят действителен трудов стаж, защото така или иначе нямат, защото никога не са работили, а само са се чудили как да изсмукват държавата чрез техните НПО-та. И сега Вие от ДПС, сигурен съм, въобще като цяло и сглобката, то и ГЕРБ подкрепят този законопроект, искате да се погрижите за своята патерица ПП ДБ. Това са основните причини, аз съм сигурен. Не са някакви тук в мотивите. Както каза госпожа Рангелова, няма кой знае какви мотиви, не се изтъкват доводи и това е единствената причина Вие да предлагате този законопроект в момента – трябва да се погрижите за репресираната Ви патерица ПП ДБ. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Реплики има ли, колеги? Не виждам. За изказване – господин Предов, имате думата.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Взех изказване, а не реплика с надеждата, че някой от управляващата коалиция би излязъл да направи реплика на това, което мен ме интересува. Първо искам да Ви обърна внимание на няколко неща, тревожни, от началото на работата на действащото Народно събрание. Внасянето инцидентно и извънредно на такива точки създава един прецедент, който не е добре като послание, защото, ако Вие смятате, че желанието Ви е да покажете на българското общество равнопоставеност, това трябва да бъде във всяка една ситуация. Вчера гледахме Законопроекта в Социалната комисия, имаше сравнително добър диалог, днес го гледаме в пленарната зала. От какво се налага това? В мотивите посочвате, че може би става въпрос за 150 – 200 човека. Аз Ви питах и в Социалната комисия колко е точната бройка, кои са тези 150 – 200 човека, на каква възраст са, откъде са, в момента къде се намират – дали са тук на територията на България, или извън България? Да, те са български граждани, но това са изключително важни неща. Затова бих Ви помолил, ако имате възможност, да излезете на реплика и да ми кажете. Още повече, учудващото за мен е, че действащ министър от Вашето правителство, заместник-министърът на труда и социалната политика, отбеляза съществуващото законово положение. Изрази мнение, че със законовото предложение се създава прецедент. Действащ министър – експертно мнение! Интересно ми е да чуя Вашата обосновка: защо трябва да ни убедите да приемем този законопроект? Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Предов. Има ли реплики, колеги? Не виждам. Господин Георгиев, имате думата за реплика.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Предов, няма да излязат управляващите на реплика, няма да излязат и на изказване, няма да Ви обяснят, защото аз казах основните мотиви, които изтъкнах в моето изказване, нали? Казах ги. Причината е, за да осигурят своята патерица ПП-ДБ – това са основните причини. Ако забелязахте, всички становища бяха отрицателни, негативни бяха становищата по този законопроект. (Реплика: „Не е вярно!“) Като не е вярно, излезте и докажете. След като нямат други аргументи, след като не могат да изтъкнат основни аргументи или числа, цифри и така нататък, значи остава единствено това. Трябва да се погрижат за своята патерица ПП-ДБ, която след време ще каже, че е репресирана, след десетина двадесет години ще поиска обезщетение по този закон, ще иска да си купи трудов стаж, защото няма да има. Тук една, две, три години действителен трудов стаж в парламента няма да им стигнат. Ще им трябва повече, защото те никога не са работили, голяма част от тях. Никога не са били на трудовия пазар и те ще трябва да си купят отнякъде стаж, за да могат да се пенсионират, защото иначе откъде ще им дойдат доходите. Те са свикнали да се хранят от НПО тата, които ги вкарват да смучат от държавата средства. Оттам са свикнали да се хранят. Благодаря.
Благодаря за репликата.
Само секунда, извинявам се.
Господин Георгиев, приключихте с репликата си.
Ще правим предложения между първо…
Господин Георгиев, приключихте с изказването и с репликата си.
Добре, процедура правя, извинявайте.
Процедура ще направите след малко, като Ви дам думата. Имате думата, господин Предов, за дуплика. Няма желаещи за други реплики.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Георгиев, докато говорихте за репресираните, се зачудих за нещо. Голяма част от нас са се явявали на множество конкурсни процедури. Голяма част от нас са знаели, че тези конкурсни процедури са с предизвестен край, така наречените. Мога да Ви посоча конкретни примери. Мога да Ви посоча хората, които продължават да заемат тези длъжности. Много ми е интересно в тази ситуация дали хората, които са се явявали на такива конкурсни процедури, не са се чувствали и репресирани заради това, че законовата възможност за равно начало не е била спазена. А колкото до това дали има диалог или не, за мен е изключително важно в демократична държава, каквато сме, диалогът да бъде цялостен, от всички групи, защото така показваме и на обществото какво смята всеки един от нас. Да, изключително жалко е да има репресия, изключително жалко, независимо каква е, но също не е толкова добре тази репресия да се използва за политически или партийни цели. Благодаря Ви.
Благодаря за дупликата, господин Предов. Господин Георгиев, за процедура ли? Слушам Ви.
Благодаря, госпожо Председател. Искам да заявя, че ще направим предложения между първо и второ четене, така че да не се гласува на второ четене Законопроектът днес. Благодаря.
Разбрах процедурата Ви, господин Георгиев. Колеги, желаещи за други изказвания не виждам. Заповядайте, господин Али, за изказване. Имате думата.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, вземам това изказване, за да разсея притесненията на колегите, които се изказаха преди мен. Предложените промени в Кодекса за социално осигуряване имат за цел да дадат възможност на малък брой български граждани – това, което казахте, наистина е така, между 100 и 150 души български граждани, които са били по затворите, които са били по трудово-възпитателни лагери и общежития по време на тоталитарния режим по политически причини, и хора, които попадат в обхвата на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. С тези промени даваме възможност на тези лица да закупят осигурителен стаж до три години. Между 100 и 150 души в момента, които попадат в обхвата на този законопроект, на Закона за репресираните лица, са навършили между 67- и 70-годишна възраст. Тези съмнения и опасения, че едва ли не ще повлияе негативно на бюджета на държавното обществено осигуряване, искам да Ви дам следния пример, за да придобиете реална представа днес по какъв ред и колко души се пенсионират в България на годишна база. По реда на чл. 68, ал. 1 и 2, тоест по общия ред, който беше описан и от колегите, които взеха думата преди мен, годишно, забележете, се пенсионират между 90 и 100 хиляди души. Тези български граждани, които се пенсионират по този ред, имат право да закупят действителен осигурителен стаж до пет години, както имат право да закупят и висшето си образование. Ако не отговарят на тези условия – мъжете в момента да са навършили 64 години и 7 месеца и да имат 39 години и 6 месеца стаж, а за жените – 62 години и 2 месеца и да имат 36 години и 6 месеца стаж, Кодексът за социално осигуряване, чл. 68, ал. 3 дава възможност на български граждани, които са навършили 67 години – както за мъже, така и за жени, да имат 15 години действителен осигурителен стаж, за да получават пенсия. Ние предлагаме, не става въпрос само за този ред, става въпрос за репресирани лица, които са се борили за демокрацията в България, които са лежали по затворите, които са попаднали под ударите на тоталитарната тогава държава, под ударите на репресивния апарат, тези хора, които попадат в обхвата на този законопроект, които в момента, пак казвам, са между 100 и 150 души, да имат право да закупят до три години осигурителен стаж. 90% от тези, които се пенсионират по този ред, получават 85% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. В момента минималната пенсия е 523 лв., 85% означава 444 лв. и няколко стотинки. Ако 200 души се пенсионират през настоящата 2024 г., това за бюджета на държавното обществено осигуряване би струвало не повече от 1 милион. А, уважаеми колеги, само за информация, за тази година бюджетът на държавното обществено осигуряване, фонд „Пенсии“ е с бюджет над 21 млрд. и 800 млн. лв. Така че призовавам всички колеги и отдясно, и отляво, нека да подкрепят този законопроект, като по този начин да подкрепим онези наши братя, онези наши сестри, които са лежали по затворите, за да докарат демокрацията в България, които са попадали под ударите на репресивния апарат, под ударите на тогавашния тоталитарен режим. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
Благодаря Ви, господин Али. Не виждам желаещи за реплики. (Реплика.) Реплика ли? Заповядайте, колега.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Али, искам да подчертая, че тези хора заслужават държавата да обърне специално внимание на тях, да бъдат обезщетени за страданията, болките, които са изтърпели, за несправедливостите, които са изтърпели, но следва да се подчертае, че и сега тези хора са предвидени в законодателството на България и получават добавки между 30 и 50% за времето, в което са били репресирани. В моя край – македонския, също има много репресирани лица. Има хора, които са лежали по затворите само защото са отказвали да признаят своята националност за македонска, така че подкрепям идеята тези хора да бъдат подкрепяни, но процесът следва да става по съобразен със становището на Министерството на труда и социалната политика, които изразяват становище, че финансовата оценка е нереалистична, изразяват становище, че следва да се изчакат оценката и анализът на Финансовото министерство, надявам се, сте се запознали с това, затова ще се въздържа. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Богдански. Господин Гьоков – втора реплика, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Али, с цялото ми уважение към Вас искам да Ви кажа, че тук не става въпрос нито за парите – за 1 млн. лв. по фонд „Пенсии“, не става въпрос тези хора прави ли са, криви ли са. Сигурно те са довели демокрацията, както казвате Вие. Става въпрос единствено и само за нарушаване на принципи. Вие отговорихте на много въпроси тук, само че не отговорихте на въпроса: защо е това бързане? Защо не минахте през Националния съвет за тристранно сътрудничество, както го изискват разпоредбите на Кодекса на труда. Когато става въпрос за трудово и осигурително законодателство, знаете, че се минава през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Защо вчера го приехме в Комисията, след като на 1 февруари е внесен Законопроектът, а днес сме 8 февруари и го гледаме вече в залата, за разлика от редица други проекти? Защо не признаете, че нарушавате осигурителни принципи, принципи на осигуряването в България? Тези са въпросите, които стоят – не дали тези хора имат право на достоен живот, на възмездие, на някакви привилегии или каквото щете да го наричаме там. Това са въпросите, които вълнуват хората. Аз Ви казах нещо, че по този начин не правим добро за тези хора, защото настройваме обществото срещу тях. Спомняте си едно време как беше за активните борци, които също им прилагаха такива различни неща, защото и те са се борили и са докарали нещо на власт – дали демокрация, дали друго нещо. Така че въпросите са изключително сериозни, но най-важният въпрос е: защо нарушаваме принципите само за да заменим една несправедливост с друга несправедливост?
Трета реплика? Имате думата, господин Предов.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа! Господин Али, аз отново ще кажа, че това, което ние не трябва да допускаме да се случва отново в българската история, е да има по какъвто и да е начин хора като тези, за които говорим днес – репресираните, защото това е едно срамно петно върху нас. Проблемът е друг. Проблемът е, че ние допускаме да се нарушат основни принципи в осигуряването. И това е единственото основно нещо, заради което аз ще се въздържа. Не че тези хора не трябва да бъдат подкрепени, разбира се, че трябва да бъдат подкрепени и държавният механизъм има стотици други възможности, с които да го направи. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Предов. Имате думата, господин Али, за дуплика.
Благодаря, госпожо Председател. Благодаря на колегите, които ме репликираха. Искам да отговоря отзад напред. Първо на господин Предов няма какво да му отговарям, защото обясняваше защо няма да подкрепи този законопроект. По отношение на господин Гьоков. Господин Гьоков, ние не бързаме, ние сме закъснели с цели 40 години да има такива законови промени в Кодекса за социално осигуряване, за да може по някакъв начин да бъдат обезщетени именно тези български граждани, които някоя част са дали живота си за демокрацията, в която днес живеем в България, а някои от тях са били по затворите и са били репресирани от тогавашния тоталитарен режим. По отношение на господин Богдански. Господин Богдански, за да получават тази добавка, за която Вие казвате – от 30 до 50% от средната пенсия за страната ни, явно Вие не сте запознат със Закона за репресираните лица. Те първо трябва да получават пенсионни доходи, за да получават тази добавка. Това е моят отговор към Вас. Затова още веднъж използвам възможността да призова всички колеги народни представители – отляво и отдясно, да подкрепят този законопроект, който е в интерес, пак казвам, на онези български граждани, които докараха демокрацията в нашата Родина България. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Али. Други желаещи за изказвания? Не виждам. Прекратявам разискванията. Ще помоля народните представители да заемат местата си, за да може да преминем към гласуване. Колеги, моля, заемете местата си по-бързо, преминаваме към гласуване. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Делян Пеевски, Бойко Борисов, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Деница Сачева, Севим Али, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Хамид Хамид и Йордан Цонев от 1 февруари 2024 г. Режим на гласуване, колеги. Гласували 145 народни представители: за 119, против 18, въздържали се 8. Предложението е прието. Господин Летифов, заповядайте да обосновете прегласуването, което искате. (Реплика от народния представител Халил Летифов.) Добре, благодаря. В режим на прегласуване сме, колега, след което ще направите процедурата си. Колеги, прегласуване по искане на господин Летифов. Режим на гласуване, моля. Гласували 150 народни представители: за 125, против 17, въздържали се 8. Предложението е прието. Имате думата за процедура.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да се съкрати на три дни. Благодаря.
Благодаря Ви, господин Али, за предложението. Има ли обратно предложение? Не виждам. (Шум и реплики от ДПС.) Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Али. (Шум и реплики от ДПС. Реплика от народния представител Севим Али.) Нова процедура – господин Али, заповядайте.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам точката да се гласува и на второ четене на това заседание. Благодаря. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и „БСП за България“.)
Обратно предложение, госпожо Рангелова.
Благодаря, госпожо Председател. Господин Али, не знам кое промени становището Ви точно в рамките на три секунди, но моето обратно предложение е срокът да бъде поне минималният – в рамките на три дни. Защото, както беше заявено от трибуната, ние заявихме, че ще имаме предложения между първо и второ четене, каквато е и практиката на Конституционния съд, за което вече сме го сезирали за аналогични нарушения – щом е заявено подобно намерение, не бива да се нарушава възможността народни представители да участват в законодателния процес. Така че предложението ни е да се върнем към първоначалното предложение на господин Али – срокът между първо и второ четене да е три дни.
Благодаря Ви за обратното предложение, госпожо Рангелова. Ще подложа на гласуване първо процедурата за три дни… (Реплики от ДПС. Реплика от народния представител Севим Али.) Вие оттегляте предложението си. (Силен шум.) Колеги, господин Али оттегли предложението си за намаляване на срока на три дни. Ще подложа на гласуване направеното от него предложение – на основание чл. 77, ал. 2… (Силен шум и реплики.) Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Али. Режим на гласуване, моля. (Силен шум и реплики.) На господин Али предложението по чл. 77, ал. 2 за гледане на второ четене на Законопроекта. Гласували 141 народни представители: за 116, против 24, въздържал се 1. Предложението е прието, с което Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ще бъде гледан на второ четене. Имате думата, господин Гьоков, за процедура. Господин Гьоков помоли за процедура. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Имате думата за процедура, господин Свиленски, след като не е отчетен гласът Ви.
Уважаеми колеги, проверих в системата – гласът ми не е отчетен правилно. Моля да бъде отчетен „против“ на първото гласуване, така че правя тази корекция.
Да, ще бъде отчетен.
Госпожо Председател, вземам отношение по това, което направихте, защото то е абсолютно недопустимо. При заявено от народни представители желание да направят промени между първо и второ гласуване Вие подлагате на гласуване Законопроект, който касае основното законодателство – Кодекса за социалното осигуряване, Вие го претупвате на две гласувания в залата. Представяте ли си какво правите?! Вие защо ги правите тия неща, госпожо Председател? Подлагате на гласуване нещо, което не бива да го правите. Обяснете на залата защо го направихте, след като има заявени желания от народни представители да направят промени между първо и второ гласуване. Или го взехте това Народно събрание за бащиния?! То е ясно, че каквото кажете, това става в Народното събрание, защото имате мнозинство – сглобка ли му викате, какво му викате, не знам, обаче спазвайте малко от хорски срам някакви правила, защото хората ни гледат и виждат тези неща. Недопустимо е това, което правите, убивате парламентаризма! Друго какво да Ви кажа?!
Процедурата Ви беше по начина на водене, господин Гьоков. Ще се опитам да Ви отговоря наистина. Първо процедурата, която направи господин Георгиев, беше, че ще направят някакви – липсваше конкретно предложение. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Аз мога да Ви кажа какви са моите съображения да допусна гласуването. Колеги, обръщам Ви внимание, че когато подлагам на гласуване определена процедура, залата е тази, която решава какъв да бъде изходът от процедурата – да или не. (Силен шум и реплики от „БСП за България“, ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.) Имате думата за процедура, господин Йорданов.
Госпожо Кирова, че залата решава, залата решава. Обаче как се спазва Правилникът, това е във Вашите задължения. Този правилник е там, за да го спазвате, и спрямо Правилника да има процедура или да няма. Защо се правите на луда в момента?! (Възгласи от център, вляво: „Еее!“) Хайде да кажем истината. Да кажем истината! Господин Пеевски каза на неговия човек да си оттегли и да мине на второ четене. Той има право да си прави в групата – то си е тяхна група и решават какво да правят. Той излезе и си оттегли предложението за три дена и предложи второ четене. Дотук добре, решили са да нарушат процедурата по негово нареждане. Няма проблем, то си е тяхна група, независимо дали ни харесва или не. Обаче председателката наруши Правилника! (Реплика от ПП-ДБ: „Как?“) Което означава, че господин Пеевски нареди на нея, което вече е проблем! И той не ѝ го нареди директно, тя сама си знае, че ѝ е наредено. Ей това е грозна работа. А Вие, дето екате там от ПП-ДБ, сте същите жалкари като председателката в момента. (Силен шум и реплики от ДПС: „Как може да обиждате дама? Вие хора не сте.“)
Процедура по начина на водене.
Процедура по начина на водене. Имам правото да отговоря на господин Йорданов. И, господин Георгиев, не съм Ви дала думата! Господин Йорданов, ако трябва да използвам по-жаргонен език, няма да го използвам, но сме минали по този път вече. Аз ще Ви прочета разпоредбата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Вие ми кажете къде съм допуснала грешка! Не цитирам каква е парламентарната практика, тук говорим за спазване на Правилника, а той ни казва в чл. 77, ал. 2: „(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.“ Направени предложения! Никъде не пише „за заявени намерения“. Когато впишем изречение за заявени намерения в чл. 77, ал. 2, аз няма да допусна нито един законопроект да се гледа на второ гласуване при направена заявка за нещо. Защото господин Георгиев така го обоснова. А за езика, който използвате, Ви налагам „забележка“. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС и възгласи: „Браво! Браво!“)
По начина на водене – процедура.
Господин Георгиев, слушам Вашата процедура. Ще Ви дам думата и на Вас. Господин Георгиев преди Вас иска думата.
Благодаря, госпожо Председател. Сега аз към Вас имам следните забележки: първо, в какво е извънредността, за да вкарате тази точка на второ четене? Извънредно днес – първо да я вкарате днес в програмата на Народното събрание, след което да допуснете второ четене? Ако не знаете, Законопроектът е вкаран на 1 февруари 2024 г. На 1 февруари! Вчера в Комисията мина този законопроект. Кое е извънредното да вкарате днес в дневния ред тази точка и кога смятате, че имаме възможност да се подготвим, за да Ви кажа конкретно какви промени ще направя в Кодекса за социално осигуряване? Не в кой да е закон, а в Кодекса за социално осигуряване! Предполагам, че сте наясно какво представлява този кодекс! Аз заявих намерението си от тази трибуна да направя предложения, както е по Правилник. Това, че Вие не спазихте моето желание като народен представител да упражня своите правомощия, които имам по Закон, и Вие не спазихте това мое желание, Вие нарушихте Правилника два пъти. Два пъти! Подчертавам! Благодаря.
Ще си позволя отново да Ви отговоря, господин Георгиев. Вие не трябва да правите предложения по принцип в Кодекса за социално осигуряване, а трябва да направите предложения в параграф единствен, в чл. 9а. Защото в това се състои изменението и допълнението на Кодекса за социално осигуряване, което гледаме в момента. И след като сте присъствали в Комисията вчера, Вие би трябвало да сте наясно дали искате да направите такова изменение, или не на параграф единствен. Дотук с Правилника. Каква е извънредността? Залата гласува и не е необходимо в момента да обосновавам. Ако имате процедура, господин Йорданов – нека да я чуя. Ако не, нека да продължим със Закона. (Реплика на народния представител Тошко Йорданов.)
Само да Ви кажа на Вас: с това, което правите, налагайки наказание за това, когато казват истината, супер! Това е едно от наказанията, което с радост – надявам се да ми го пратите писмено, ще си го закача в парламентарната стая с огромно удоволствие, защото това е наказание за това, когато се каже истината! Тук лицемерието Ви е толкова отвратително и мазно – на тая сглобка, включително и на Вас в момента, че всяко едно такова наказание всъщност е похвала. Може да не Ви харесва езикът, да не Ви харесва тонът, но истината си е истина! Така че, благодаря Ви за това наказание, то е поощрително. Благодарение на него аз ще продължа да правя такива неща с огромно удоволствие, защото лицемерието трябва да има някакви граници в този парламент! (Реплики от ДПС. Реплика на народния представител Тошко Йорданов: „Хайде да видим. Хайде да видим!“)
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Госпожо Сачева, имате думата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) Параграф единствен. В чл. 9а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) За осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3, но не повече от три години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 4. 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 2 и 3“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с ал. 2 и 3“.“
Благодаря, госпожо Сачева. Откривам дискусията. Господин Чорбанов, имате думата за изказване.
Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, тъй като у нас има много групи репресирани хора – репресирани от различни режими, репресирани в периода на така наречения социализъм, и има различни инструменти, повечето от тях законови, с които става компенсацията на хора, които са репресирани от държавата и държавни структури и органи, не смятам, че компенсацията обаче трябва да бъде направена през пенсионната система и Кодекса за социално осигуряване, а би трябвало да бъде по реда, указан в закон, който да коментира именно специфичните случаи, които са немалко в страната, и са така доста широка гама. Ще завърша краткото си изявление с обръщение към госпожа Кирова като заместник-председател. Действително залата гласува това, което се предлага, и тя определя дневния ред. Ако, госпожо Кирова, предложите кама сутра за гласуване и залата го гласува, това ще бъде ли редно? (Шум и реплики.) Водещият на заседанието е този, който носи отговорност в най-голяма степен за спазването на Правилника. Благодаря. (Реплики между народните представители Делян Пеевски и Андрей Чорбанов.)
Благодаря, Професоре. Реплики има ли към Андрей Чорбанов? Няма. Други изказвания, колеги, има ли? Заповядайте за процедура, господин Богдански.
Благодаря, господин Председателстващ. Искам да изразя становище против това, което се случва. Нарушават се решения на Конституционния съд, нарушава се Правилникът, нарушава се духът на Правилника. Правилникът се тълкува, както му скимне на този, който води заседанието. Не знам защо го правите. Отново подчертавам, министър Шалапатова е написала: „Следва да се вземе предвид становището на Министерството на финансите.“ Такова становище още няма! То няма време да бъде внесено, то не е написано! Министър Шалапатова го е написала в своето становище: „Следва да се вземе предвид становището на Министерството на финансите“, защото финансовият анализ по Законопроекта не е правилен. Тя се обосновава жената. Написала е защо не е правилен, написала е какво не сте взели предвид в мотивите – че кръгът от лицата, които ще обхване Законопроектът, всъщност е много по-широк. Той, този законопроект, е внесен преди седмица! Просто този правилник има и дух, има и смисъл. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Богдански. Има ли изказвания по Законопроекта? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта и параграф единствен – и двете в редакция по вносител, гласуваме ги анблок. Режим на гласуване. Гласували 133 народни представители: за 115, против 16, въздържали се 2. Предложението е прието, а с това и Законопроектът е приет на второ гласуване. С това изчерпахме и тази точка от дневния ред.
Процедура!
Госпожо Сачева, заповядайте за процедура, след което ще преминем към точка 10 от Програмата, която е фиксирана като точка 3 за днес.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да предложа на основание чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да намалим срока между първо и второ четене за промени в Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания на три дни.
Това е Законопроектът, който приехме на първо гласуване вчера.
Вчера, да.
Благодаря. Има ли обратно становище? Няма. Подлагам на гласуване процедурното предложение от Деница Сачева – срокът за предложения между първо и второ четене на приетия вчера на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Република Албания да бъде намален на три дни, което означава, че ще изтече в понеделник. Режим на гласуване. Гласували 127 народни представители: за 118, против 5, въздържали се 4. Предложението е прието. Преминаваме към следващата десета точка от програмата: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА. Вносители – Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, приет на първо гласуване на 31 януари 2024 г. Постъпил е Доклад от Комисията по енергетика. Заповядайте, господин Добрев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от Делян Добрев и Рамадан Аталай. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 64 се създава ал. 12: „(12) За сервитутните права, възникнали върху имот – държавна собственост, областният управител уведомява ръководителя на ведомството, което управлява имота в 7-дневен срок от заплащане на обезщетението по ал. 4, т. 2.“ Параграф единствен. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен, който става § 2, като думата „могат“ се заменя с „може“. Предложение от Радомир Чолаков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 3: „§ 3. Създава се чл. 120б: „Чл. 120б. (1) При присъединяване на обект на недвижимо културно наследство по смисъла на Закона за културното наследство към електропреносната или електроразпределителна мрежа средството за търговско измерване се монтира по начин, който не нарушава външния архитектурен облик на обекта. (2) В случай че средството за търговско измерване не може да се монтира по начин, който не нарушава външния архитектурен облик на обекта по ал. 1, операторът на електропреносната или електроразпределителна мрежа монтира средство за търговско измерване с дистанционно отчитане в или извън границите на обекта.“ Предложение от Делян Добрев и Рамадан Аталай: „Създава се § 3: „§ 3. В чл. 195 се създава ал. 8: „(8) Клиент, присъединен към газопреносна мрежа, може да поиска от оператора на преносната мрежа да монтира газов хроматограф с дистанционен отчет на данните от измерването, който се счита за средството за търговско измерване. Монтирането се извършва в срок до 30 дни от постъпване на искането и след осигуряване от клиента на газовия хроматограф и заплащане на разходите по монтирането му. Поддръжката на газовия хроматограф се осъществява от оператора за сметка на клиента.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Делян Добрев и Рамадан Аталай. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 4 – 9: „Преходни и заключителни разпоредби § 4. Оператор на електропреносна или електроразпределителна мрежа е длъжен при поискване от клиент, собственик на обект на недвижимо културно наследство по смисъла на Закона за културното наследство, да подмени съществуващото средство за търговско измерване със средство за търговско измерване с дистанционно отчитане, монтирано в или извън границите на обекта. § 5. В Закона за опазване на земеделските земи (ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24: а) в ал. 7 думите „или изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници“ се заличават; б) в ал. 8 думите „освен в случаите на изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ се заличават; в) алинея 9 се изменя така: „(9) В случаите по ал. 7 в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието и храните копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, и регистър на засегнатите имоти. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“; г) алинеи 10, 11 и 12 се отменят. 2. Създава се чл. 24б: „Чл. 24б. (1) При необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и във връзка с прилагане на насърчението по чл. 17, ал. 1, т. 8 от същия закон земеделските земи се считат с променено предназначение след влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на удостоверение по ал. 6. (2) В случаите по ал. 1 заинтересованото лице подава заявление до директора на съответната областна дирекция „Земеделие“, когато се засяга площ до 50 дка, съответно до министъра на земеделието и храните, когато се засяга площ над 50 дка, към което прилага копие от влезлия в сила подробен устройствен план, придружен с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти, документите, необходими за промяна на предназначението на земята, посочени в правилника за прилагане на закона, както и становище от министъра на енергетиката или оправомощени от него длъжностни лица, че има необходимост от реализиране на конкретното инвестиционно намерение за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. За промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, за които се дължи такса по чл. 30, ал. 2, се прилага документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса, и доказателство, че същата е платена. (3) В 10-дневен срок от подаване на заявлението, в случай че не е окомплектувано с документите по ал. 2, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на заявителя уведомление за констатираните несъответствия, като в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят отстранява несъответствията. (4) В 10-дневен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на несъответствията по ал. 3, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице определя служебно таксата по чл. 30, ал. 1 и уведомява писмено заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс за дължимата такса. (5) В 30-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 заинтересованото лице заплаща определената такса и уведомява административния орган по ал. 4. В случай че заинтересованото лице не заплати дължимата такса и не уведоми административния орган в срока по изречение първо, производството се прекратява със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на обжалване по реда на глава X, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс. (6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за заплатената такса по чл. 30, ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс и заплатената такса се възстановява. (7) За удостоверенията по ал. 6 се прилагат изискванията по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3, като сроковете започват да текат от датата на връчването им на заинтересованите лица.“ 3. В чл. 26 думите „чл. 24, ал. 11 за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“. 4. В чл. 35 в текста преди т. 1 думите „чл. 24, ал. 11, издадено за обекти за производство на енергия от възобновяеми източници“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“. 5. В чл. 36 думите „чл. 24, ал. 11“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“. 6. В чл. 37: а) в ал. 1 думите „чл. 24, ал. 11 могат“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 може“; б) в ал. 2 думите „чл. 24, ал. 11“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“. 7. В чл. 38: а) в ал. 1 думите „чл. 24, ал. 11“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“; б) в ал. 4, изречение първо, след думите „решението за промяна на предназначението на земята“ се добавя „и удостоверението по чл. 24б, ал. 6“ и думите „ал. 11“ се заменят с „чл. 24б, ал. 7“, след което се поставя запетая. 8. В § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „чл. 24, ал. 11“ се заменят с „чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6“. § 6. Започналите и недовършени процедури след 13 октомври 2023 г. за промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници по Закона за опазване на земеделските земи се довършват по реда на този закон. § 7. В Закона за изменение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. …) в § 8 от преходните и заключителните разпоредби ал. 5 се отменя. § 8. В Закона за ограничаване изменението на климата (ДВ, бр. …) се правят следните изменения: „1. В чл. 47: а) в ал. 3 думите „28 февруари“ се заменят с „30 юни“; б) в ал. 5 думите „20 април“ се заменят с „30 юни“. 2. В чл. 48, ал. 1, изречение първо думата „април“ се заменя със „септември“.“ § 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Благодаря Ви, господин Добрев. Откривам дискусията по Законопроекта. Имате думата отново.
Уважаеми господин Председател, бих искал да направя една редакционна поправка. Оттеглям предложението, което е неподкрепено от Комисията и е с вносител Делян Добрев и Рамадан Аталай. На негово място ще изчета редакцията на същото предложение, която е съгласувана с Министерството на енергетиката и с „Булгартрансгаз“.
Само секунда. В § 4, който е по Комисия, да се създаде…
Не, в чл. 195 се създава ал. 8.
Добре, създава се изцяло нов параграф, разбрах.
„§ 4. В чл. 195 се създава ал. 8: „(8) Клиент, присъединен към газопреносна мрежа, може да поиска от оператор на преносна мрежа да монтира газов хроматограф с дистанционен отчет на определения компонентен състав на природния газ, който е средство за измерване и подлежи на метрологичен контрол по Закона за измерванията. Данните от газовия хроматограф се използват при определяне на измерените количества природен газ от средството за търговско измерване, както и за превръщане на измерените количества природен газ от единици в обем в енергийни единици. Разходите по закупуването, монтирането и поддръжката на газовия хроматограф са за сметка на клиента. Собствеността на монтирания газов хроматограф се прехвърля безвъзмездно от клиента на оператора на преносната мрежа, като клиентът получава безплатен достъп до данните, генерирани от газовия хроматограф. Условията за монтиране и използване на газовия хроматограф се уреждат с договор, предоставен от оператора на преносната мрежа в 30-дневен срок от постъпване на искането, който отговаря на изискванията на наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията.“ „Преходни и заключителни разпоредби § 6. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията по предложение на министъра на икономиката и индустрията.“ Кога влиза в сила Законът? Това е последният параграф. „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, който влиза в сила от 1 юни 2024 г.“ Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Два нови параграфа и изменение в последния параграф от Законопроекта. Има ли реплики към Делян Добрев? Не виждам. Господин Аталай също потвърждава оттеглянето, нали? Благодаря. Заповядайте за изказване, господин Стойнев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря, че всички приеха на първо, надявам се и на второ четене, Закона за енергетиката, внесен от Драгомир Стойнев и Георги Гьоков. Само че, уважаеми колеги, Законопроектът, който е внесен от Драгомир Стойнев и Георги Гьоков, касае най-вече гъвкавото работно време на работещия персонал във ВЕЦ и ПАВЕЦ. Сега, този законопроект, който гледаме, в никакъв случай не мога да кажа, че това е Законопроектът на Драгомир Станев и Георги Гьоков, защото тук гледаме, правим промени в Закона за културното ни наследство, в Закона за опазването на земеделските земи и така нататък. Разбира се, че има предложения, които са хубави. Разбира се, това на господин Чолаков е много разумно, но в крайна сметка въпросът ми е към Промяната и към „Демократична България“. Тук виждам бившия председател на Правната комисия, имаме министър на правосъдието, а в момента Вие, господин Председател, сте изтъкнат юрист – какво означава това, колеги? Ние ще приемем поправки на едно четене. Ако Вие от Промяната и „Демократична България“ – нарочно се обръщам към Вас, защото Вие сте тези, които отрекохте модела, който е бил преди това, Вие в момента ставате част от този модел, нали така? Представете си хипотетично, че Вие на второ четене отхвърлите предложението на Стойнев и на Гьоков. Какво се получава? На база на Законопроекта, който е внесен тук, Вие правите промени, които ще бъдат само на едно четене. Нещо повече. Преди малко председателят пък изчете – председателят на Комисията по енергетика, промяна на промяната, която е на едно четене и която ще гласуваме в залата. Аз мисля, че това вече наистина е недопустимо, но в крайна сметка може би Промяната… Вие дойдохте, за да промените абсолютно всичко, да си правите каквото искате и наистина да не зачитате това, което се е случвало досега. Аз лично не съм юрист, но като народен представител с опит наистина съм крайно възмутен от това, което се случва в момента. Оставям по същество, че проблемът не е само тук в Народното събрание, оказва се, че самите експерти, които работят по министерствата, също се оказват некомпетентни, особено тези в Министерството на земеделието. Когато имаше вето на президента и когато оправихме тогава земята – от V категория отново върнахте на VII и VIII, защо тогава не оправихте всичко това, което в момента правим? Защо тези хора не си свършиха своята работа още когато приемахме и бюджета? Сега в момента ние им вършим, как беше, двадесетте процента, които са останали от тяхната работа. Наистина, колеги, няма да задълбавам, още повече като въвеждаме и хроматографите като средства за търговско измерване. Нещо, което за първи път се случва, но ние ще го прокараме на едно четене, и това едно четене пак там ще бъде с промяна, която току-що ни беше четена от председателя. Не казвам, че е грешно, не казвам, че е погрешно това, което се изчете, но дали е редно това да се прави? И най-вече към колегите от Промяната. Не се правете, че не ме чувате, защото Вие сте юристите, които трябваше да промените философията, идеята, вижданията Ви за това, което се случва в този парламент. Вие в момента правите от лошо по-лошо и ще стане най-лошото. Затова Ви призовавам: такива неща, такива практики, наистина Вие, които ги подкрепяте, Вие сте част от това нещо, Вие го подкрепяте и затова не говорете въобще за нов морал, за нов подход, защото Вие правите много по-лоши неща. Особено в енергетиката, както Ви го казах. Ние правим проба – грешка, проба – грешка, проба – грешка. Сега пак ще я приемем, след това Ви уверявам, че след 30 дни пак ще променим същото това законодателство. Затова нека да бъде само Законопроектът, около който всички се обединихме, да помогнем на хората да имат гъвкаво работно време, а когато искате нужните промени, тогава да има първо четене, предложения за второ четене, дебати за второ четене и тогава наистина да бъдат приети. Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, господин Стойнев. За реплика – господин Рибарски.
Благодаря, господин Председател. Господин Стойнев, аз не разбрах защо цялото Ви изказване беше адресирано към „Продължаваме Промяната – Демократична България“, като ние нямаме нито едно предложение между първо и второ четене? Всички предложения са на ГЕРБ и ДПС. Вие цялото изказване адресирахте как така не трябвало да се прави, как Промяната въвела или използва практики отпреди това. Ние нямаме нито едно предложение. Освен това целият законопроект, който сега се разглежда, това, което влезе на първо четене, аз съм правил два пъти това предложение. Цялата комисия го знае. Вие тогава не го подкрепихте, а сега Вие правите това предложение. Да, ние го подкрепяме и винаги сме го подкрепяли. Също, ако може да ми обясните, как в два поредни парламента това предложение не Ви харесваше, изведнъж решавате да излезете и да обвините „Продължаваме Промяната – Демократична България“ как използвали практиките от миналото на гърба на предложение, което два пъти сте отхвърлили? Относно промените. Да, Вие казвате също, че са добри. Ваш избор е дали да ги подкрепите или не. Ние предпочитаме предложения, които решават и създават по-голяма яснота в Закона да ги подкрепим, независимо къде са се появили. Но отново Ви казвам, ние се въздържахме от каквито и да е промени между първо и второ четене. Благодаря.
Благодаря, господин Рибарски. Има ли други реплики към господин Стойнев? Не виждам. Заповядайте, господин Стойнев, за дуплика.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рибарски, благодаря Ви наистина за репликата, защото тя е много важна, и ме слушайте внимателно. Вие не предлагате предложения за промени за второ четене, защото смятате, че не е редно, нали така? Не е редно! Следователно Вие не трябва да подкрепите тези промени, нали така? Тоест това, което се предлага от ГЕРБ, от „Движението за права и свободи“, Вие няма да го подкрепите, защото не е редно. Аз за това апелирам. И наистина смятам, че е хубаво да не се подкрепи, защото иначе цялото Ви изказване де факто е несъстоятелно. Когато има проблем, Вие казвате: ето, има проблем и ние сме последователни. Вие в момента ще направите точно обратното. Относно срещата с хората от ПАВЕЦ. Когато те дойдоха при нас, след като опитаха два пъти при Вас, и ни убедиха, че наистина е хубаво, тогава нашата парламентарна група взе решение да направим тези промени и да ги подкрепим, така че няма нищо ненормално в това, но ненормалното ще бъде, ако Вие подкрепите всичките решения, без да сте съгласни с тях. Говорим по начина, по който се работи. Иначе означава, че Вие тотално не уважавате парламентаризма, Вие тотално не уважавате институцията. Вие смятате, че може да се работи на коляно и на парче. Може би и затова създадохте сглобката, за да бъдете като тях. Благодаря Ви.
Благодаря, господин Стойнев. Други изказвания има ли? Заповядайте, госпожо Митова.
Благодаря, господин Председател. Аз няма да повтарям нещата, които каза господин Стойнев, защото съм съгласна с неговото мнение по отношение на това как се вкарват предложения между първо и второ четене, които нямат нищо общо с първоначално приетото предложение на първо четене, ще говоря по-скоро по отношение на § 4, който беше предложен между първо и второ четене и сега му бе направена корекция, след като вносителите видяха, че така няма да мине. По време на Енергийната комисия вчера бе обяснено от страна на вносителите на това предложение, че целта му е да осигури възможност за проверка на клиентите на отчетените стойности за доставения природен газ. Като аргумент бе представен фактът, че „Булгартрансгаз“ отчита нулеви стойности за загуба по мрежата, което, естествено, е абсолютно невъзможно, но на нас ни бе обяснено от страна на „Булгартрансгаз“, че така било. Предложението звучи добре на пръв поглед, но има неща, които не са ми ясни, и затова съм тук, за да попитам вносителите да ми ги изяснят тези неща. Вносителите предлагат всеки един клиент, който има такова желание, да може да поиска от оператора да монтира газов хроматограф за своя сметка, вероятно за да може да свери данните от измерените количества природен газ, преобразувани от единици в обем, в енергийни единици от собствения си хроматограф, който след това ще стане собственост на „Булгартрансгаз“, защото така е по закон, при съмнение за измама, ако правилно Ви разбирам? Това, което не ми е ясно, при положение че за поддръжката на газовия хроматограф ще отговаря същият този оператор, към който са насочени съмненията, какъв резултат точно се очаква от това, предвид факта, че стойностите на стандартния газ ще се въвеждат от оператора? Хроматографът сравнява минаващия газ със стандартен газ, който не е еквивалентен във всички видове газ, тоест има разлика дали газът ще бъде руски газ, или ирански газ например заради неговия състав. Количеството природен газ се преобразува от обем в енергия по формула, където: енергията е равна на обема, измерен от уреда при температура 20 градуса по Целзий и налягане 0,101325 Паскала, умножен по калорийната стойност, при референтна температура 25,20 градуса по Целзий, сравнена с представителната калоричност, закръглена до третия знак при обем на входна точка и калорична стойност на входна точка. При това положение на мен не ми е ясно, ако един клиент има някакви съмнения за неправомерно изчисление и реши да си постави за своя сметка хроматограф, който да е собственост на оператора впоследствие, както е по закон, към този оператор, към който са насочени съмненията всъщност, той ще поддържа, същият този оператор ще поддържа хроматографа и същият този оператор определя и данните за стандартен газ и представителна калоричност всеки месец, поддържайки именно той базата данни за средно число и средна дневна калоричност и обемите, постъпващи на входните точки. Извинявайте, но не виждам абсолютно никакъв смисъл в това. Това е типично предложение, което се вкарва между първо и второ четене на някакъв закон, без да има нищо общо с предложението, минало на първо четене, което на пръв поглед да звучи така много добре за хората, но реално да е с нулев КПД, поне по мое мнение, и аз изпитвам солидни съмнения защо точно е този зор за това предложение. Като извод за нас от „Има Такъв Народ“ излиза, че под претекста, че някой краде, тук някой друг се опитва да краде вместо него за благото на народа. И защо точно хроматограф, между другото, колеги? Има и някакви други уреди за измерване. Не знам как решихте точно да бъде хроматограф. Настина кой ще определя стойностите на този стандартен газ? Ако те са едни и същи, формулата ще излезе с едни и същи резултати. Не знам защо се прави. Хроматографи ли трябва да се купуват?
Благодаря Ви, госпожо Митова. Заповядайте за реплика, господин Добрев.
Вижте, госпожо Митова, то е много просто. Този уред ще мери калоричността на газа и той я мери автоматично. Този уред е пломбиран. Този уред е с дистанционен достъп. На базата на този уред и на неговите показания ще се издава фактурата на клиента, разбирате ли? Много е просто. На базата на този уред, а не на базата на входните точки какво бил измерил „Булгартрансгаз“. Ами той на входните точки мери едни неща, на клиентите фактурират други. Вчера Ви обяснихме в Комисията и никой не го отрича това, че по мрежата на „Булгартрансгаз“ няма загуби. Как така няма да има загуби? По цялата тази система от хиляди километри загубите да са нула процента, това как Ви се струва? Това е невъзможно. Физическите закони казват, че е невъзможно това нещо. Тоест какво се случва в момента? Целият газ се фактурира и загубите се фактурират на клиентите. Никой няма да купува хроматографи, ако не иска. Те се купуват от собственика, от частното лице. Ако той смята, че го лъжат, си го купува. Струва 60, 70, 80 хил. евро и не знам колко, този уред си го купува за собствена сметка, за да не натоварваме „Булгартрансгаз“, да не ги караме да правят излишни инвестиции. Купува си го собственикът, монтира си го собственикът, той е пломбиран и така нататък – Наредбата ще я оправят, за да се знае на какви параметри трябва да отговарят тези уреди, и го прехвърля в собственост на оператора. Точка. Този уред в реално време измерва калориите на газа, прави една сметка накрая на месеца и по това какво е показал точно този уред се издава фактурата на клиента. Така ли е, колеги? Не разбирам какво не може да разберете. Не разбирам защо се опитвате да пазите интересите на „Булгартрансгаз“, вероятно и на газоразпределителните дружества, които продължават, изглежда, сякаш, хайде да не ги обвинявам, мамят всички свои клиенти на територията на България. Между другото, „Топлофикация София“, като отворихме тази тема, казаха, че те от пет години се борят за такъв текст и никой не ги чува, защото смятат, че тяхната загуба – само в „Топлофикация София“, е в размер на 8 млн. лв. на година, които сега, като си купят уреда, „Булгартрансгаз“ няма да може да ги лъже и да им ги фактурира, разбирате ли? Много е просто. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Има ли други реплики към Павела Митова? Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, господин Председател. Госпожо Митова, правилно ли разбрах, че освен този хроматограф или както и да се казва, че може да има и други уреди? Имам гадното усещане от години наблюдения какво предлагат ГЕРБ, че обикновено в такива ситуации има готова фирма, която ще монтира или продаде тези хроматографи на хората. Човекът може да си го купи само от едно място, както беше с топломерите. В момента, в който се появиха топломерите, се появи още една фирма, която отчита, появиха се още едни сметки. Ако човек си извади сметките за парното преди 10 години и ги сравни с тези сега, ще изпадне в шок какво плащаме в момента. Не знам „Топлофикация София“ ли е най-добрият пример, с нейните загуби, като там едва ли всичко е „Булгартрансгаз“. Самото управление на „Топлофикация София“, не знам какви неща отчитат, какво е продало, какви са ѝ загубите и какво е пуснало на клиентите, и какво не е пуснало. Там е такова мазно блато – в тази част, че хубаво звучащи неща много често са прикритие за изкарване на едни пари през едни други хора.
Благодаря, господин Йорданов. Трета реплика дали има? Не виждам. Заповядайте за дуплика.
Благодаря, господин Председател. Господин Добрев, не защитавам интересите на „Булгартрансгаз“. По същия начин мога да Ви попитам Вие защо защитавате интересите на „Топлофикация София“? Кой в крайна сметка ще защитава интересите на крайния битов потребител? Аз не мога да разбера – в момента Вие искате да сложите хроматограф между топлофикациите и „Булгартрансгаз“, а реално погледнато, последната инстанция, последният, при когото отива газът, да бъде прецакан от всички страни. Това ли е идеята? Не мога да разбера. Тук се бият някакви интереси между „Булгартрансгаз“, Ваши някакви интереси, самият зор, с който се вкарва това предложение, мен лично ме напъва да гласувам въздържал се поради простата причина, че то звучи добре, звучи по начин, по който човек да си каже, че се защитават интересите на народа, но в същото време има едно такова усещане на корупция. Затова аз ще гласувам въздържал се заедно с цялата си група.
Благодаря, госпожо Митова. Има ли други изказвания, колеги? Заповядайте, господин Добрев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чухме думата корупция тук. За да има корупция, трябва да се харчи някакъв държавен ресурс. Тоест държавата, общината, пари от данъкоплатеца трябва да се харчат и някой да краде от тези пари, за да има корупция. Това е самото определение на думата корупция. В случая няма една стотинка държавна, нито на данъкоплатеца, нито на когото и да е. В случая ние не създаваме задължение да се купуват тези хроматографи. Ние даваме възможност, ако някой се съмнява в сметката си, да си купи със собствените си пари, откъдето си иска уред, който да измерва калоричността на този газ – ако иска. Може никой да не поиска. Но ето, казвам Ви, че вчера дойдоха от „Топлофикация София“ и казаха, че тях текстът много ги устройва и те се борят за това нещо от пет години, защото смятат, че ги лъжат. Ние същия текст го имаме в Закона за енергетиката. Там защо го подкрепихте? Там е дадена възможност – в Закона за енергетиката от миналата година, ако не се лъжа, който иска, да си купи умен електромер за собствена сметка и да го прехвърли на ЕРП-тата или на ЕСО. Тук принципът е същият. Даваме възможност на клиента, ако иска битовият клиент да си купи, ако се съмнява, тук не казваме кой може да си купи и кой не – всеки, който иска, който е потребител, може да си купи и да си монтира такъв уред – за собствена сметка си го купува, ако иска. Няма една стотинка публичен ресурс, която се харчи, за да има изобщо някъде корупция. Ние не задължаваме да се купуват тези уреди, за да има фирма, която искаме да уредим. Разбирате ли колко са несъстоятелни тези Ваши обвинения? Леко обидни, защото като колеги най-малкото се познаваме и знаете, че аз и колегите няма да внесем нещо, в което не сме сигурни, че е кристално чисто. Още веднъж искам да обясня. Даваме възможност на бизнеса, на потребителите, които се съмняват, че сметката им за газ е завишена, даваме им възможност те да си купят уред, който ще е пломбиран от метрологията, който ще мери подобно на електромера, ще мери калоричността на газа. На базата на този уред ще му бъде пускана фактурата. Не мога да разбера какво имате против този текст?! Пак казвам, той дава единствено възможност, ако иска, по собствено желание, не задължаваме никого нищо да монтира, не харчим една стотинка публичен ресурс, не увеличаваме разходите на „Булгартрансгаз“ да купува той от своите инвестиционни разходи тези разходомери. Ако още нещо е неясно, съм готов да изляза още пет пъти на тази трибуна и да го повторя. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Има ли реплики? Заповядайте, Професоре.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не можах да се въздържа, защото, когато говорят за измерване на каквото и да е, особено хора, които никога не са се занимавали с лабораторен контрол и не са използвали те някакви инструменти, за което сега тук и младата госпожица или госпожа, както и колегата… Едва ли такива инструменти се купуват в търговската мрежа, че те да са минали всякакви процеси на акредитиране и така нататък или лицензиране, за да дават абсолютно точни данни, те ще струват 10 или 15 лв. Може да си купите някакви инструментчета, които ще Ви дават нещо в „округ до окола“, както се казва, тоест с една статистическа грешка 10, 15 до 20%, което нищо не значи. Тоест Вие може нещо да си замерите там, но без да отидете в акредитирана лаборатория, която да работи с референтен метод, този резултат е просто ей така за Ваша си консумация и дето се казва – да си надръгнете крастата. Нищо друго не може да се получи. Особено когато говорим за енергийна стойност, защото и в храните се прави така наречената енергийна стойност. Тогава вече ние с точно такива обективни методи определяме колко примерно грама мазнини имаме в 100 грама продукт, колко грама въглехидрати имаме в 100 грама продукт и тогава, когато ти имаш точните съставки с тяхната енергийна стойност, ти можеш да изчислиш. Когато говорим за природния газ, ние първо трябва да знаем доставчика – какъв е средният състав на този газ, колко е процентът на метан, колко е процентът на етан и така нататък. Едно време тези неща, макар и ветеринарен лекар, ги учехме по органична химия, и чак тогава да пратиш тези проби в някаква лицензирана лаборатория, където ще ти вземат доста парички, за да ти направят тази пробичка. Тогава вече ти можеш да кажеш – да, енергийната стойност на един кубичен метър може да бъде еди-колко си. Иначе всичко друго е ей така си говорим, за да си покажем колко сме компетентни.
Благодаря, Професоре. Друга реплика дали има към Делян Добрев? Няма. Заповядайте за дупликата, господин Добрев.
Господин Даскалов, благодаря Ви за включването, защото ми дадохте възможност за дуплика. Ние с колегите от Енергийната комисия искрено се разсмяхме, защото вижте, то това не е салам или кисело мляко, за да го занесеш в лабораторията да ти го изследват. Не става въпрос за нищо такова. Става въпрос за измервателен уред, който мери калоричността на газа, както вече Ви казах, и те струват по 60, 70, 80 хиляди евро и нагоре, тоест това не е някаква джаджа, която ще си купиш от магазина. Не Ви обвинявам, че не сте разбрали текста, защото редакциите бяха правени в залата, но искам да Ви прочета още веднъж само края на предложението в § 4: „уредът трябва да отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията“, тоест този уред ще отговаря на изискванията на Закона за измерванията. После в Преходните и заключителните разпоредби казваме, че Министерският съвет привежда в съответствие с него Наредбата по чл. 28 от Закона за измерванията по предложение на министъра на икономиката и индустрията. Тоест там ще има ясни правила на какво трябва да отговаря този уред и как ще бъде проверяван, как ще бъде калиброван и всичко останало, което е работа на специализираните закони, ще бъде направено. Така че за това имате право, но тук го има като предложение в текста. Благодаря.
Благодаря, господин Добрев. Други изказвания има ли? Няма. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Господин Стойнев, само да Ви питам, Вие желаете параграф единствен от първоначално внесения законопроект да го гласуваме отделно, нали? Защото смятам да обединявам анблок някой параграфи или? Вашият отделно – ясно. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта, което е в редакция по вносител, и новият § 1, който е предложен от Комисията, в редакция на Комисията. Гласуваме анблок наименованието и § 1. Гласували 122 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 11. Предложението е прието. Подлагам на гласуване параграф единствен по първоначално внесения законопроект от вносителя, който в Доклада на Комисията става § 2, по вносител с направена редакционна поправка от Комисията. Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2. Предложението е прието. Подлагам на гласуване нов § 3, предложен от Комисията, в редакция по Комисията. Гласували 133 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 12. Предложението за нов § 3 е прието. Подлагам на гласуване предложението, направено в залата, от Делян Добрев за създаване на нов § 4. Гласували 131 народни представители: за 111, без против, въздържали се 20. Предложението е прието. Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и § 4 в Доклада на Комисията, който ще стане § 5 в окончателния вариант на Законопроекта, и § 5 в Доклада на Комисията, който ще стане § 6 в окончателния вариант на Законопроекта. Трите са в редакция по Комисия. (Уточнение.) Корекция! Подлагам на гласуване само наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“, както и § 4 в Доклада на Комисията, който ще стане § 5. Гласуваме ги анблок. Гласували 132 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 19. Предложението е прието. Подлагам на гласуване предложението, което направи Делян Добрев в хода на дискусията, за създаване на нов § 6 в Законопроекта. Гласували 133 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. Подлагам на гласуване следните параграфи: нов § 5 в Доклада на Комисията, който ще стане § 7 в окончателната редакция на Законопроекта; нов § 6 в Доклада на Комисията, предложен от Комисията, който ще стане § 8 в окончателната редакция; новия § 7 в Доклада, който ще стане § 9, и новия § 8 по Доклада на Комисията, който ще стане § 19 в окончателната редакция на Законопроекта. Подлагам на гласуване тези четири параграфа анблок. Гласували 132 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. Остана само последният § 9, който ще стане § 11. На първо място има редакционно предложение по него, което беше направено от Делян Добрев в хода на дискусията на второто гласуване. Подлагам на гласуване редакционното предложение на Делян Добрев за изменение на последния параграф от Законопроекта. Гласували 130 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 17. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване последния параграф от Законопроекта – нов § 9 в Доклада на Комисията, ще стане § 11 в окончателната редакция на Законопроекта, в редакция на Комисията с вече прието редакционно изменение в залата. Гласували 130 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 20. Предложението е прието. С това и Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към шеста точка от програмата: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ – продължение. Вносители – Христо Даскалов и група народни представители от 21 юни 2023 г.; и Христо Даскалов и група народни представители от 15 септември 2023 г. Дискусията беше започната в предходно пленарно заседание, така че продължава с дискусия. Желаещи за изказване има ли, колеги? Не виждам. Закривам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване законопроектите по реда на тяхното внасяне. На първо място подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Христо Даскалов и група народни представители на 21 юни 2023 г. – първо гласуване на Законопроекта. (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! Гласували 115 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 11. Предложението е прието. Сега подлагам на гласуване другия законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен също от Христо Даскалов и група народни представители, но на 15 септември 2023 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 98 народни представители: за 91, против 6, въздържал се 1. Предложението е прието. С това изчерпахме и тази точка от Програмата. Преминаваме към следващата точка – седма: ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФУРАЖИТЕ. Вносител е Министерският съвет от 13 април 2023 г. Постъпил е Доклад на Комисията по земеделието, храните и горите. След това има доклади на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната и на КОСВ. Заповядайте, госпожо Танева.
„ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 5 юли 2023 г., на което обсъди цитирания законопроект. Той беше представен от заместник-министър Стратев, който обясни, че Законопроектът е свързан с въвеждане на промените в пряко приложимото законодателство на ЕС в сектора на фуражите. На първо място, това са промени, свързани с регламентацията на медикаментозните фуражи и на ветеринарномедицинските продукти. В тази връзка в приложното поле на Закона е включен Регламент (ЕС) 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи за изменение на Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета. Определят се правила за производството, състава, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи и междинните продукти от тях, свързани с одобрението и регистрацията на обектите, в които се произвеждат и търгуват медикаментозни фуражи. Медикаментозни фуражи ще могат да се произвеждат само от ветеринарни лекарствени продукти, разрешени от законодателството в областта на ветеринарните лекарствени продукти. Определят се правила за одобряване на оператори във фуражния сектор и правила, които е необходимо те да спазват, за да произвеждат медикаментозни фуражи. Въвежда се система за събиране и обезвреждане на неизползваните междинни продукти и медикаментозни фуражи или на такива с изтекъл срок на годност. Организацията и извършването на тази дейност е вменена на производителя или съответния търговец, като върху тази опаковка на медикаментозния фураж следва да има посочен безплатен телефонен номер и място, където се събират неизползваните медикаментозни фуражи и междинни продукти за тяхното производство, като тези данни ще бъдат публично достъпни на електронната страница на БАБХ. Въведено е изискване ветеринарната рецепта да е издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните. Въведена е забрана за реклама на медикаментозни фуражи и за превантивна употреба на антибиотици в медикаментозните фуражи. Предвидено е в обхвата на Закона да бъде включена регистрацията на обектите, в които се извършва търговия на дребно с храни за животни, които не се отглеждат за производство на храни. На следващо място в обхвата на Закона е включен Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти. В тази връзка са предвидени съответните изменения в Глава пета „Официален контрол на фуражите“. Предвидено е БАБХ да упражнява контрол върху междинните продукти за производството на медикаментозни фуражи, върху съответствието на фуражите, предназначени за специфични хранителни цели, върху фуражните суровини в комбинирани фуражи за животни, върху производството и търговията на едро и дребно с храни за животни, които не се отглеждат за производство на храни. В съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (Регламент за IМSOC) БАБХ е определена за компетентно звено за контакт, обслужващо Мрежата за административна помощ и сътрудничество и Мрежата за борба с измамите с храни. Освен това в обхвата на Закона е включен и Регламент (ЕС) 2020/354 на Комисията от 4 март 2020 г. за съставяне на списък на предназначенията на фуражите, предназначени за специфични хранителни цели и за отмяна на Директива 2008/38/ЕО, като в тази връзка е прецизиран текстът, касаещ опаковането и етикетирането на фуражи, предназначени за специфични хранителни цели при тяхното пускане на пазара. Предвидени са и съответните санкции за нарушения. С Преходните и заключителните разпоредби се правят промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които от неговия обхват се изключва процедурата за регистрация на обектите за търговия на дребно на храни за домашни любимци. От Съюза на птицевъдите в България предлагат пререгистрацията на обекти да се извършва по служебен път. От Съюза на производителите на комбинирани фуражи настояват да отпадне изискването разходите за вземане и изследване на проби за целите на официалния контрол да са за сметка на операторите от фуражния сектор. В последвалата дискусия от „Има Такъв Народ“ обърнаха внимание, че редът за събиране и обезвреждане на неизползваните междинни продукти и медикаментозни фуражи следва да бъде по-подробно регламентиран. Народните представители от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната – Демократична България“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта и между първо и второ гласуване ще направят съответните предложения за прецизиране на текстовете. В заключение, Комисията по земеделието, храните и горите със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“
Благодаря, госпожо Танева. Заповядайте, госпожо Симеонова, за Доклада на Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2023 г., Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: доцент доктор Деян Стратев – заместник-министър на земеделието и храните, доктор Иван Генчев – директор на дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“ в Българската агенция по безопасност на храните, и инженер Ренета Пенова – главен експерт в дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“ в Агенцията. Законопроектът бе представен от заместник-министър Деян Стратев. В своето изложение господин Стратев отбеляза, че Законопроектът е изготвен във връзка с приемането на два регламента. Първият от тях е Регламент № 2019/4 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно производство, пускане на пазара и употреба на медикаментозни фуражи – за изменение на Регламент № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива № 90/167 на Съвета. Вторият регламент е № 2020/354 на Комисията от 4 март 2020 г. за съставяне на списък на предназначенията на фуражите, предназначени за специфични хранителни цели и за отмяна на Директива № 2008/38. С промените на Закона за фуражите се осигурява прилагането на хармонизираните правила в целия Европейския съюз по отношение на производство, употреба и пускане на пазара на медикаментозните фуражи. Разписана е процедура за одобрение и регистрация на обекти, в които се произвеждат и търгуват медикаментозни фуражи, изискванията за издаване на ветеринарна рецепта, издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните, както и забрана за реклама на медикаментозни фуражи. Въвежда се забрана за превантивна употреба на медикаментозни фуражи, събиране и обезвреждане на медикаментозни фуражи и/или на междинни продукти за производството, които не са използвани. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за фуражите регулира и търговията на дребно с храни за домашни любимци, като това цели намаляването на административната тежест на операторите. Заместник-министър Стратев обърна специално внимание, че с прилагането на Регламент 2019/4 се постига намаляване на микробната резистентност. Решаването на този проблем е изключително важно поради взаимовръзката между здравето на хората, здравето на животните и околната среда. Народният представител от ПП-ДБ Деница Симеонова отправи въпрос към заместник-министъра: тъй като със Законопроекта се налагат санкции, как ще се гарантира ефективният контрол и потенциалното налагане на посочените санкции? Доктор Иван Генчев отговори, че в това отношение изцяло са приложени европейските изисквания. Въз основа на проведеното гласуване със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.
Благодаря Ви, госпожо Симеонова. И Доклад на Комисията по околната среда и водите. Господин Шишков, заповядайте.
Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседание на Комисията по околната среда и водите, проведено на 30 ноември 2023 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите – Петър Димитров, заместник-министър, и Николай Сиджимов – заместник-министър; от Министерството на земеделието и храните: доцент доктор Деян Стратев – заместник-министър, Иван Генчев – директор на дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“, и инженер Ренета Пенова – главен експерт в дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“ при Българската агенция по безопасност на храните, както и представители на неправителствени организации. От името на вносителя Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доцент доктор Деян Стратев – заместник-министър на земеделието и храните. По обсъдения законопроект има постъпили становища от Съюза на птицевъдите в България и от Съюза на производителите на комбинирани фуражи. Отношение по Законопроекта взе народният представител Татяна Султанова, както и представителят на неправителствената организация „Зелено движение“ Борислав Сандов. След дискусиите и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г.“ Благодаря.
И аз благодаря, господин Шишков. Откривам дискусията по Законопроекта. Желаещи за изказвания? Заповядайте, господин Йорданов.
Благодаря, господин Председател. Понеже миналата седмица Вие тук от управляващата сглобка въведохте практиката да променяте Конституцията през други закони и аз още тогава Ви обещах, че в Закона за фуражите ще предложа промени в Конституцията, така че отсега Ви заявявам, че ще имаме предложения между първо и второ четене – да не го гласувате на второ четене веднага. Ще Ви кажа и какви ще са промените, защото тази, която председателстваше преди Вас, наруши Правилника и го тълкуваше както си иска под диктовката на Делян Пеевски. Та значи, между двете четения ние ще внесем предложения в Закона за фуражите България от парламентарна да стане президентска република и главният прокурор да се избира пряко от народа по светлия пример, който задава тази сглобка – ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ.
Благодаря, господин Йорданов. Реплики има ли? Не виждам. Други изказвания, колеги? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите, № 49-302-01-15, внесен от Министерския съвет на 13 април 2023 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 110 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 12. Предложението е прието. Законопроектът е приет на първо гласуване. С това изчерпахме и тази точка от Програмата. Преминаваме към следващата точка: ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИТЕ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2019 Г., 2020 Г., 2021 Г., 2022 Г. И 2023 Г. Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Петкова.
Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо ще направя процедура. Моля на основание чл. 44, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме в залата да бъде допуснат господин Димитър Главчев – председател на Сметната палата.
Обратно становище? Не виждам. Подлагам на гласуване процедурата за допуск на господин Главчев до пленарната зала. Гласували 107 народни представители: за 90, против 16, въздържал се 1. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят господин Главчев в залата. Заповядайте, госпожо Петкова.
Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. На заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Проект на решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Приемането на Решението е необходимо във връзка с изискването на чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Сметната палата годишният финансов отчет на Сметната палата да се одитира от независима комисия, чиято численост и състав се определя от Народното събрание. Предвижда се Комисията да е осемчленна, като в състава ѝ ще са включени представители на всички парламентарни групи, както и двама регистрирани одитори. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 19 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: „Проект РЕШЕНИЕ за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Сметната палата
1. Определя осемчленна комисия, която да одитира годишните финансови отчети на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. 2. Избира състав на Комисията, както следва: Председател: Красимир Георгиев Вълчев – народен представител от парламентарната група ГЕРБ-СДС. Членове: Георги Йорданов Ганев – народен представител от парламентарната група „Продължаваме Промяната – Демократична България“, Димо Георгиев Дренчев – народен представител от парламентарната група ВЪЗРАЖДАНЕ, Елван Бехчет Гюркаш – народен представител от парламентарната група „Движение за права и свободи“, Румен Василев Гечев – народен представител от парламентарната група „БСП за България”, Тошко Йорданов Хаджитодоров – народен представител от парламентарната група „Има Такъв Народ“, Мариан Василев Николов – регистриран одитор, Катерина Красимирова Шопова – регистриран одитор. 3. Комисията да изготви доклад по отчетите по т. 1, който да представи за разглеждане в Народното събрание до 30 септември 2024 г., заедно с отчетите за дейността на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.“ Благодаря Ви.
И аз Ви благодаря, госпожо Петкова. Откривам дискусия по Проекта на решение. Желаещи за изказване? Не виждам. Закривам дискусията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Проекта на решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както беше представен от Теменужка Петкова. Гласували 115 народни представители: за 97, против няма и въздържали се 18. Предложението е прието. С това изчерпахме и тази точка от Програмата. Преминаваме към следващата точка – дванадесета: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА ЧЛ. ІІІ, РАЗДЕЛ 3 ОТ УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 49-302-02-23, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 13 ОКТОМВРИ 2023 Г. Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Петкова. След това има Доклад и от Комисията по външна политика.
Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-23, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г. На заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите от Министерството на финансите: Ивайло Яйджиев – заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Яйджиев. Международната банка за възстановяване и развитие е основната организация от Групата на Световната банка, в която България членува от 1990 г. Учредителният договор на Международната банка за възстановяване и развитие е в сила за България от 25 септември 1990 г. Същият е ратифициран със Закон, приет от Четиридесет и първото народно събрание през 2009 г. Предложеното изменение е в контекста на процесите на преструктуриране на многостранните банки за развитие, свързани с мерките за институционални промени на мисията и визията им, модела на опериране и оптимизиране на финансовия им капацитет с оглед по-ефективно адресиране на глобалните предизвикателства и последиците от множеството кризи през последните години. Във връзка с процесите на преструктуриране на мандата на многостранните банки за развитие през месец април 2023 г. до управителите на страните членки са изпратени документи с предложение за Изменение в Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие в посока заличаване на чл. ІІІ, Раздел 3 – „Ограничения на гаранциите и заемите на банката“, с цел повишаване на капацитета за кредитиране на Международната банка за възстановяване и развитие. Заложените в учредителните договори на многостранните банки за развитие правила за регулирано кредитиране представляват предпазен лимит, целящ да осигури дългосрочна финансова стабилност на институциите, който към момента обаче възпрепятства разгръщането на пълния им финансов потенциал за справяне с глобалните кризи. Причините за отпадане на заложените ограничения върху кредитирането са свързани с обстоятелството, че те прогресивно възпрепятстват възможностите на Международната банка за възстановяване и развитие да постига целите си за развитие. В допълнение, имайки предвид силните финансови резултати, които демонстрира Банката, и първокласния ѝ кредитен рейтинг, правилата за регулирано кредитиране вече не изпълняват ролята на предпазен лимит, осигуряващ финансовата стабилност на институцията. За Изменението на Учредителния договор на институцията е предвидена двуетапна процедура. В рамките на първия етап с Решение на Министерския съвет № 403 от 2023 г. за одобряване Проект на решение на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие министърът на финансите в качеството му на управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие е упълномощен да гласува в подкрепа на Проекта на решение от името на Република България, като правото на глас е упражнено. С Решение № 696 – „Изменение на Учредителния договор – Премахване на ограничението за кредитиране“, на Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие, гласувано на 10 юли 2023 г., е завършен първият етап от процедурата за внасяне на промени в Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие. Вторият етап от процедурата изисква управителите на страните членки да потвърдят дали техните правителства приемат предложеното от Управителния съвет на Международната банка за възстановяване и развитие и предложеното изменение. С Решение на Министерския съвет № 722 от 2023 г. Министерският съвет одобрява Изменението на Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие и предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон, като след влизането му в сила министърът на финансите да уведоми Международната банка за възстановяване и развитие за ратифицирането на Изменението. С ратифицирането на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие ще бъдат изпълнени вътрешноправните процедури на Република България във връзка с процедурата по чл. VIII, буква „а“ от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие за приемане от България на съответното изменение в учредителния акт на международната финансова организация. Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие е необходимо да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание. В провелата се дискусия участие взе народният представител Румен Гечев. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 16 гласа „за“, 3 гласа „против“ и няма „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-23, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Има и Доклад от Комисията по външна политика. Заповядайте, господин Георгиев.
Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-23, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г. На редовно заседание, проведено на 29 ноември 2023 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 696 на Управителния съвет на банката от 10 юли 2023 г. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. Република България е член на Международната банка за възстановяване и развитие от 1990 г. Функциите на управител за Република България в международната финансова организация се изпълняват от министъра на финансите. В сегашните условия заложеният лимит при отпускането на средства прогресивно възпрепятства възможностите на Международната банка за възстановяване и развитие да постига целите си за развитие. Затова с Решение на Управителния съвет се предвижда да бъде премахнат чл. ІІІ, Раздел 3, озаглавен „Ограничения на гаранциите и заемите на банката“, съгласно който „общата неизплатена сума по гаранции, участия в заеми и преки заеми, отпускани от банката, не може да бъде увеличавана в който и да било момент, ако чрез подобно увеличение се достига до обща сума, надвишаваща сто процента от необезценения записан капитал, резерви и излишъци на Банката“, като се заличава съществуващото заглавие и текстът се заменя с „чл. ІІІ, Раздел 3 Заличен“. В съответствие с процедурата, предвидена в Учредителния договор, с Решение № 403 на Министерския съвет от 2023 г. министърът на финансите, в качеството му на управител за Република България в Международната банка за възстановяване и развитие е упълномощен да гласува в подкрепа на проекта на решение от името на Република България, като правото на глас е упражнено. От управителите на страните членки се очаква да изразят позиция чрез подписването на Бланка за изразяване на съгласие по образец, с която се удостоверява, че техните правителства приемат предложеното изменение на Учредителния договор на Банката. С ратифицирането на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Банката ще бъдат изпълнени вътрешноправните процедури на Република България за приемане на съответното изменение в Учредителния акт на международната финансова организация. Въвеждането на Изменението не е свързано с финансови ангажименти на акционерите. Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, няма „против“ и няма „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-23, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г.
Благодаря Ви, господин Георгиев. Откривам дискусия по Законопроекта. Желаещи за изказване има ли? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие – първо гласуване. Гласували 111 народни представители: за 87, против 19 и въздържали се 5. Предложението е прието.
За процедура.
Заповядайте, госпожо Петкова, за процедура.
Благодаря, уважаеми господин Председател. На основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам така приетият на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-23, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2023 г., да бъде приет и на второ гласуване в днешното пленарно заседание.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Има ли обратно становище? Не виждам. Подлагам на гласуване процедурното предложение. Гласували 110 народни представители: за 89, против 18, въздържали се 3. Предложението е прието. Преминаваме към второ гласуване. Заповядайте, госпожо Петкова.
„Проект ЗАКОН за ратифициране на Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие Член единствен. Ратифицира Изменението на чл. ІІІ, Раздел 3 от Учредителния договор на Международната банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 696 на Управителния съвет на банката от 10 юли 2023 г. Законът е приет от Четиридесет и деветото народно събрание и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря Ви.
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Откривам дискусия по наименованието на Законопроекта и член единствен. Желаещи за изказване? Не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта и член единствен в редакция по вносител, и двете – гласуваме ги анблок. Гласували 120 народни представители: за 99, против 19, въздържали се 2. Предложението е прието. С това Законопроектът е приет на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка от програмата – тринадесета: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА НА ЧЛ. 1 И ЧЛ. 12, ПАРАГРАФ 1 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ. Вносител е Министерският съвет на 21 септември 2023 г. Постъпил е Доклад от Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, госпожо Петкова.
Благодаря Ви. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-20, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г. На заседание, проведено на 25 януари 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите от Министерството на финансите Ивайло Яйджиев – заместник-министър, и Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции“. Законопроектът беше представен от господин Ивайло Яйджиев. На годишната среща на управителите на Европейската банка за възстановяване и развитие, състояла се на 16 – 18 май 2023 г. в град Самарканд, Република Узбекистан, са приети Решения № 259 и № 260, налагащи изменения съответно на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие. Промените в чл. 1 от Споразумението засягат разширяване на географския обхват на операциите на Банката и включване на ограничен брой страни от Субсахарска Африка, включително и Ирак, като допустими страни за финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. По този начин Банката ще помогне на тези икономики да станат по-конкурентоспособни в международен аспект и ще им съдейства при тяхното възстановяване и развитие. Промените в чл. 12, параграф 1 от Споразумението са свързани с модернизиране на рамката за управление на капитала на Банката, което ще позволи по-голяма гъвкавост при управлението на капитала ѝ, ще увеличи източниците на мобилизиране на средства, ще увеличи въздействието на Банката в страните на финансиране, като същевременно ще продължават да се поддържат подходящи лимити по отношение на показателите за капиталова адекватност, за да се защити финансовата стабилност и устойчивост на финансовата институция. Въвеждането на измененията в Споразумението не е свързано с финансови ангажименти на акционерите. Измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 на Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие подлежат на ратифициране от Народното събрание със закон на основание на чл. 85, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с т. 3 от решения № 259 и № 260 измененията влизат в сила три месеца след датата, на която Банката е потвърдила официално на своите членове, че изискванията за приемане на измененията съгласно член 56 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие са изпълнени. В провелата се дискусия взеха участие народните представители Румен Гечев и Димо Дренчев. При проведеното гласуване се получиха следните резултати: 14 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, № 49-302-02-20, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г.“
Благодаря Ви, госпожо Петкова. Откривам дискусия по Законопроекта. Заповядайте, господин Дренчев.
Господин Председател, колеги! Сходна е тази ратификация с тази, която гласувахме преди малко – за Международната банка. Имам обструкции и по двата члена – и по чл. 1, и по чл. 2, на това, което ни се предлага да ратифицираме. Доколкото това, с което трябва да се съгласим и да одобрим с нашето гласуване, е следното нещо: променяйки чл. 1, ние ще разрешим на Европейската банка за възстановяване и развитие да оперира във всички страни от Субсахарска Африка. Ако някой не знае, това са общо 48 държави с население от почти милиард и половина. Нещо повече, това е и най-бързо растящото население в света. Ресурсът все пак, дори да е 30 милиарда, с който разполага Европейската банка за възстановяване и развитие, изобщо не е неизчерпаем. И доколкото в България все още имаме огромен брой от общини, които нямат дори канализация, имаме да изграждаме много инфраструктура, имаме да правим зелен преход, имаме твърде много разходи, които трябва да се провеждат в България, ако щете, и на Балканите при разширяването на Западните Балкани. Считам, че е абсолютно нецелесъобразно ние да насочваме този ресурс към така наречената Черна Африка, където той може да потъне абсолютно спокойно, без да остане нищо за Европа. Освен Субсахарска Африка по някаква причина включваме и Ирак в обхвата на действието на Банката, като за тази цел приемаме, че Ирак е част от Средиземноморските държави, което е малко странно за мен. Другото нещо, с което също не се съгласявам и което направихме и при Международната банка за възстановяване и развитие. Новият текст, който приемаме, гласи, че Съветът на директорите на Банката установява и поддържа подходящи лимити по отношение на показателите за капиталова адекватност, за да защити финансовата стабилност и устойчивост на Банката. Тук на мен ми се струва, че ние им разписваме един празен чек, доколкото не поставяме някакъв долен праг на тази капиталова адекватност. Ние не казваме колко капитал трябва те да оставят и какво може да бъде тяхното решение. Ние трябва да гласуваме решение, което включва някакъв долен праг за тези резерви, под който те не могат да паднат, защото иначе рискуваме абсолютно законно – с решение на Съвета на директорите на тази банка, те да направят някакви глупости. Истината е, че нашият дял в нея е под 1% – ние имаме 0,8%, демек не можем да влияем по никакъв начин на това, което те решават. Точно затова ние от групата на ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това предложение. Съветвам всички други сериозно да го обмислят. Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Дренчев. Има ли реплики към Димо Дренчев? Не виждам. Други изказвания има ли? Също не виждам. Прекратявам дискусията и преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г. – първо гласуване на Законопроекта. Гласували 111 народни представители: за 92, против 16, въздържали се 3. Предложението е прието. С това Законопроектът е приет на първо гласуване. Ще има ли процедура? Заповядайте, госпожо Петкова.
„Проект! ЗАКОН за ратифициране на измененията на чл. 1 и чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие Чл. 1. Ратифицира изменението на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 259 на Съвета на управителите на банката от 18 май 2023 г. Чл. 2. Ратифицира изменението на чл. 12, параграф 1 от Споразумението за създаване на Европейска банка за възстановяване и развитие, прието с Решение № 260 на Съвета на управителите на банката от 18 май 2023 г.“ Благодаря.
Благодаря, госпожо Петкова. Откривам дискусия по изчетените текстове. Желаещи за изказване? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Подлагам на гласуване анблок наименованието на Законопроекта, чл. 1 и чл. 2. Гласували 125 народни представители: за 99, против 19, въздържали се 7. Предложението е прието. С това е приет и Законопроектът на второ гласуване. Преминаваме към следващата точка: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА МНОГОГОДИШНА ПОДКРЕПА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ЗА ОЦЕНКА НА ПРОГРАМА „ОБРАЗОВАНИЕ“ 2021 – 2027 Г. МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ПРОГРАМА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ“ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО НА 25 ЮЛИ 2023 Г. Вносител – Министерският съвет на 21 септември 2023 г. Приет на първо гласуване на 21 декември 2023 г. Постъпил е Доклад от Комисията по образованието и науката. Заповядайте, госпожо Белобрадова.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля да гласуваме допуск на заместник-министър Наталия Митева от Министерството на образованието и науката. Благодаря.
Благодаря, госпожо Белобрадова. Има ли обратно становище? Не виждам. Подлагам на гласуване процедурата за допуск на заместник-министъра на образованието и науката. Гласували 109 народни представители: за 89, против 19, въздържал се 1. Предложението е прието. Заповядайте, госпожо Белобрадова.
„Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г., № 49-302-02-21, внесен от Министерския съвет на 21 септември 2023 г., приет на първо гласуване на 21 декември 2023 г.“ „Закон за ратифициране на Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Член единствен. Ратифицира Споразумението за многогодишна подкрепа за изпълнение на Плана за оценка на Програма „Образование“ 2021 – 2027 г. между Министерството на образованието и науката на Република България, Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подписано на 25 юли 2023 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за член единствен. Комисията подкрепя наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен.
Благодаря Ви, госпожо Белобрадова. Откривам дискусия по Законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Не виждам. Прекратявам дискусията. Преминаваме към гласуване. Уважаеми колеги, подлагам на гласуване анблок наименованието на Законопроекта, член единствен, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и параграф единствен в редакция по вносител, подкрепени от Комисията. Гласували 116 народни представители: за 96, против 17, въздържали се 3. Предложението е прието. С това е приет и Законопроектът на второ гласуване. Изчерпахме точките от програмата. Поради изчерпване на програмата закривам днешното заседание. Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе утре от 9,00 ч. (Закрито в 13,11 ч.) Заместник-председатели: Росица Кирова Никола Минчев Секретари: Марин Маринов Деян Дечев