Начало › Парламент › 49-о Народно събрание › Седмо заседание

Седмо заседание

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 4 май 2023 г. Открито в 9,03 ч.
Дата04.05.2023
Събития67
Разпознати говорители67
Точки с гласуване1

Официален източник: parliament.bg

1. Гласувания

№ Тема Час За Против Възд. Резултат
1 Номер (1) РЕГИСТРАЦИЯ проведена на 04-05-2023 09:02 09:02:00 0 0 0 —

2. Стенограма и изказвания

Фокус по говорител: ekaterina-zaharieva · намерени изказвания: 1
#1 · speech

Председател Росен Желязков

Добро утро, колеги! Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.) Госпожо Белобрадова, заповядайте за декларация.

#2 · speech

Елисавета Белобрадова

ПП-ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес отбелязваме 120 години от трагичната гибел на великия български революционер Гоце Делчев. Гоце Делчев е един от най-морално извисените личности в историята ни. Той е човек, оставил ни мисълта „Където и да се намираме, ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“ Тези думи са особено актуални към всички нас в тази зала. Гоце Делчев е не просто един от хилядите български герои. Той още приживе е приет от народа за Апостол. Неговата неизтощима енергия, решителност и безстрашие, неговата безусловна посветеност на борбата за освобождение на поробените българи и непримиримо желание да изведе до победен край вдъхват упование в угнетените и сили на съмишлениците му. Неговата загуба е приета от народа като ужасно бедствие. За него се пеят песни, пишат се стихове и спомени, но над всичко свети като пътеводна светлина величието на неговия подвиг да се пожертва в името на свободата на България. Гоце Делчев ни е завещал не само вдъхновяващата си история, но и един огромен дълг. Дълг на всеки български политик е да почита българските традиции, българската култура и българската история. Дълг на всеки български политик е на базата на тези ценности и своите отговорности да има отношение и към тези наши сънародници, които са останали извън пределите на нашето Отечество и имат нужда от нашето внимание, грижа и закрила. Защото те са българи не по-малко от всеки един от нас в тази зала, а бих казала дори и повече от някои, поне по отношение на обичта си към България. Ние имаме много грехове към нашите сънародници от Република Северна Македония и към собствената ни история. Един от тях е предаването на тленните останки на Гоце Делчев от ранния следвоенен комунистически режим в София на югославските власти в София. Това предателство е кулминацията на лакейството на тогавашната българската власт към Москва, последиците от които още ехтят в региона и ни задължават и до ден днешен да настояваме за историческата истина. Не по-малък грях обаче е и безразличието, с което днес българските институции се отнасят към продължаващото потисничество на българите в Република Северна Македония. В Република Северна Македония продължава да бъде забранено да си българин. Ако го заявиш на висок глас, ти организират политически процес или физическа саморазправа. Българското правителство не може повече да остава безразлично към гоненията, на които са подложени македонските българи. Вписването им в Конституцията на Република Северна Македония и в останалите закони на страната наравно с всички други народи е не просто задължително условие за начало на преговорите за членство в Европейския съюз. Това е първа важна стъпка към реалното равноправие на македонските българи, които трябва да бъдат напълно интегрирани в политическия, социалния и културния живот на македонската държава. Нормални отношения между България и Република Северна Македония може да има след постигането на реално практическо равноправие на македонските българи с всички останали граждани на съседната братска нам страна. Призоваваме за незабавно прекратяване на политическите процеси против лидерите на македонските българи, които търсят единствено равноправие и достойно място сред останалите граждани на Република Северна Македония. Едновременно с това трябва да оставим и езика на омразата назад, да оставим разделението и да не забравяме никога историческата истина, както и да се помирим с нея. Днес няма наши представители в Скопие за общи чествания, днес няма и представители на Република Северна Македония за общи чествания в град Гоце Делчев. Няма и обща делегация до село Баница. Отговорността за това е обща, както е общ духовният дълг, който ни е оставил самият Гоце Делчев. Мир на праха му! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

#3 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, госпожо Белобрадова. За декларация – господин Костадин Костадинов, след това господин Тошко Йорданов.

#4 · speech

Костадин Костадинов

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, днес се навършват 120 години от смъртта на Гоце Делчев и точно поради тази причина смятам, че тук, от тази най-висока държавна трибуна, трябва да бъде разказана една история, която да излезе извън нормите на обичайните политически декларации, които се четат. Преди да започна обаче, искам да поздравя госпожа Белобрадова за тази хубава декларация, защото наистина това, което се каза, беше точно така. Но ще добавя и някои други неща. Защото днес е не просто една годишнина от 120 години, която би трябвало да бъде почетена по възможно най-помпозния начин тук в България. Някак си обаче това няма да се случи, за разлика от съседната – Република Северна Македония, в която нашият български национален герой е превърнат в основа на техния национален пантеон. Аз ще разкажа една история, която е показателна за съдбата на българските национални герои, и не само за Гоце Делчев. Гоце Делчев е един от много български национални герои, който е убит след предателство. И за да е пълна неговата драма и трагедия, за да е пълна драмата и трагедията на нас, българите, той е убит между другото от свой съвипускник, от един българин, минал на турска служба – ренегат от българското военно училище, Хюсеин Тефиков, който по ирония на съдбата през 1903 г. в ранните пролетни дни на очертаващата се бунтовна година води потеря, която преследва неговия бивш съвипускник. След като Гоце Делчев е убит, той е погребан в село Баница, недалеч от родния му град Кукуш. Минават години обаче и през 1915 г., когато България временно освобождава този край на нашите български земи от Беломорска Македония, един от неговите четници Михаил Чаков решава да изрови тленните му останки и да ги пренесе в свободна България. Когато обаче започват изравянето на костите на Гоце Делчев, установяват, че все още трупът не се е разложил и точно поради тази причина успяват да вземат само горната част от тялото, което означава торсът с ръцете, и черепът. Останалата част от тленните останки на Гоце Делчев остава там, погребана зад олтара на църквата в село Баница, Серско. След като костите са почистени, Михаил Чаков се качва на един от българските военни влакове и тръгва за Ксанти, днешна Западна Тракия, която тогава е била част от България, където е живеел. По пътя обаче заспива и един от возещите се във военния влак войници решава да види какво има в торбата. Според някои даже решава да открадне торбата на пътуващия, очевидно цивилен, който му се е сторил доста богат и заможен човек. Когато отваря торбата обаче и вижда в нея кости, той се изплашва и я изхвърля през прозореца. Събудилият се по-късно Михаил Чаков, като вижда, че торбата с костите на Гоце Делчев липсва, дава веднага сигнал на коменданта на военния влак и му казва какво се е случило. Комендантът на влака веднага дава заповед влакът да бъде спрян, изважда навън всички войници и в една много трогателна реч им казва какво се е случило, като казва, че този, който го е направил, няма да получи наказание, стига да каже къде, кога и какво е направил с костите на българския национален герой. Един от войниците си признава, разплаква се, влакът се връща назад, цялата войскова част започва да търси торбата, намират я и в крайна сметка Чаков успява благополучно да я прибере в Ксанти. Тогава обаче съпругата на Чаков казва нещо, което после се повтаря на няколко пъти. Тя казва: „Като че ли Гоце Делчев не иска да напусне многострадалната си родна земя.“ Отивайки в Ксанти, Чаков прибира костите в своя дом. Само че през 1919 г. и този край на България е отнет по силата на Ньойския договор и става част от Гърция. Тогава Чаков решава да се пресели в Пловдив и отново тръгват по многострадалните бежански пътеки. Пътувайки обаче, минавайки вече новата граница през Родопите на Маказа, каруцата, в която се придвижват те, точно на това място се счупва. Целият багаж се разсипва по пътя, строшава се сандъкът, в който са костите на Гоце Делчев. Тогава отново съпругата на Михаил Чаков казва: „Като че ли наистина българският войвода не иска да напусне земята, за която се е борил, за нейното освобождение.“ След това костите на Гоце Делчев намират своя покой в Пловдив, в дома на Михаил Чаков до края на 30-те години, когато се построява и завършва Македонският дом в София, който днес се намира на ул. „Пиротска“ № 5, и отдавна, за съжаление, няма нищо общо с Македония, което, между другото, отварям една скоба – е проблем, тъй като трябва да се върне обратно на Македонските братства и на българската държава, защото не е направен да бъде частна собственост на една частна фондация, както е в момента. По време на Втората световна война България временно освобождава отново територията на Беломорска Македония и през 1943 г. оцелелите наследници и сестрите на Гоце Делчев възстановяват неговия гроб в село Баница. На 4 май 1943 г. гробът е отново преосветен и се превръща в място за поклонение на българите от Беломорска Македония. За съжаление, нека да отбележим, че там продължават и до ден днешен да почиват част от костите, даже бих казал мощите, на Гоце Делчев. За съжаление обаче, следващата година България губи отново тази територия и в разразилата се Гръцка гражданска война гърците едно от първите неща, които правят, от гръцката десница, която побеждава в Гръцката гражданска война, е да взривят гроба на Гоце Делчев. Междувременно не по-добра съдба сполетява тленните му останки тук в България, защото през 1946 г. е взето решение на Българската комунистическа партия, която вече управлява държавата, тленните останки на Гоце Делчев да бъдат, както се пише в решението, върнати на Македония. Въпреки че реално погледнато тази формулировка е изключително погрешна. Има отново същия инцидент, между другото, когато кортежът заминава за Скопие. В крайна сметка обаче костите на Гоце Делчев са пренесени там. Между другото, интересното е, че в началото ръководството на Македонската компартия не ги иска, защото, както казва тогавашният първи секретар и по-нататъшен сатрап на Македония Лазар Кулишевски: „Гоце Делчев е просто един български бунтовник.“ Разбира се, много бързо те се преориентират и го превръщат, както казах и в самото начало, в основа на своята национална митология и идеология, което парадоксално уврежда отново за пореден път българския национален интерес, защото един от най-големите национални герои се превръща в символ на една антибългарска национална идеология. Днес тленните останки почиват в две държави – в Македония и в Гърция, като в едното място поне формално са почетени. Макар че Гоце Делчев няма християнско поведение, той е погребан по тогавашния комунистически маниер езически. Неговият саркофаг е положен във въздуха на четири каменни топки. Но гробът му в Гърция дори и до ден днешен остава неотбелязан. Всяка година там отиват българи, къде организирано, къде неорганизирано, дали на 4-ти, дали на 6-и, дали преди това, във всяко едно време от годината все повече и повече хора знаят това място. Но много често се случва да има проблеми там. Имаше арестувани хора, включително журналисти преди няколко години, само заради това че са отишли да почетат паметта на Гоце Делчев, който парадоксално пък в Гърция е считан за български терорист, и ако отидете в Музея на македонската борба в Солун, ще видите, че неговият лик заедно с този на Даме Груев, с този на Тодор Александров и други дейци на Македоно-одринската революционна организация са отбелязани като български терористи. Съдбата на българските национални герои като че ли е такава в нашата Трета българска държава, защото, ако Гоце Делчев в момента е разпънат виртуално между три държави, нашите други национални герои пък дори нямат и гробове. Съдбата на гроба на Левски е показателна и до ден днешен се спори къде точно е гробът, а пък въобще не е ясно и дали въобще са запазени негови тленни останки. И докато за Левски поне спорим за някакво местоположение, за гроба на Ботев дори и досега не знаем къде е, дори не се знае къде точно е загинал. Ето защо може би съдбата на тези велики наши сънародници трябва да ни дава ориентир за това, че когато някой се жертва за Отечеството, не просто един гроб – два, не един, става последно негово местообиталище, а цялата Родина. Още по-показателна е съдбата с тленните останки на Гоце Делчев, роден в стария български град Кукуш, днес намиращ се в Гърция, погребан в село Баница, днес унищожено, защото гърците не просто унищожават гроба на Гоце Делчев, а те бомбардират и цялото село, в резултат на което днес от Баница са останали само руините на старите къщи и една-единствена запазена сграда, дори църквата е унищожена. Същевременно останалата част от неговите тленни останки се намират в Македония, за чието освобождение той се е борил и която днес провежда антибългарска политика. Може би точно тази съдба, подобна на други такива драматични и трагични фигури в българската история, като цар Симеон, чиито кости и до ден днешен, между другото, стоят в една торба в университета „Аристотелио“ в Солун като своеобразен заложник, и все още неговият гроб не е възстановен, макар че се знае къде е и е открит отдавна, и също е обект на поклонение от страна на български граждани. Макар че Гърция е в Европейския съюз, очевидно е, че Европейският съюз не решава всички национални болести и болежки като панацея. Всичко това трябва да ни показва ясно и категорично едно много просто нещо. Саможертвата е нещо хубаво и дава символ, който ние, недостойните потомци наследници, да следваме, но тя е нищо без продължение на делото на тези, които са загинали за България, тези, които умряха за България, за да живее България. Ако днес ние не продължим тяхното дело, ако днес ние не се борим за това, за което са се борили те – България да е свободна, независима, обединена държава, огън да гори България! Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

#6 · speech

Тошко Йорданов

ИТН

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, на такива дати в България има така наречения показен патриотизъм и ако българските граждани общо-взето нямат друга форма на изразяване на патриотизма си, то управляващите и Народното събрание имат. Затова, когато се четат политически декларации в такива ситуации, е малко жалко, от една страна, а от друга страна, след като ще са политически декларации, сега ще чуете политическа декларация от името на „Има Такъв Народ“. Този парламент, който е в момента, като изключим бройката депутати, е абсолютно същият, който беше, когато падна ветото над Северна Македония, и тогава в този парламент всички партии без две – „Има такъв народ“ и колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, направихте нещо, което емоционално и морално може да се квалифицира като национално предателство. Всички Вие гласувахте за падането на ветото, а колегите отляво след всички приказки, които изприказваха за червената си линия спрямо Северна Македония – ще избегна квалификацията, но се направиха, че не са в залата и не гласуваха. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Въздържахме се!“) И сега, въздържахте се, което е същото, извинявайте. Въздържахте се, добре. По същия начин се въздържахте и морално се прикрепихте към всички останали – без две партии. След падането на ветото в Северна Македония започна още по-голям терор над българите. Сега ще има и политически процес и затова е изключително жалко политически, че представители точно на партията, която се опита да заобиколи българските решения и работеше паралелно на външния си министър, първа да излезе да чете политически декларации. Лицемерието в този парламент и в онзи парламент, за съжаление, вероятно и в следващия ще продължи да бъде също толкова гнусно за българските граждани. И когато пребиват българи в Македония, стрелят по български клубове, затварят ги, започват политически процеси срещу българи, вината е Ваша – на тези партии тук, без две! Ваша е, на Вашата съвест! И се надявам вечер, когато си лягате, да си давате сметка за това. Ако не си давате, което най-вероятно е така, Вие в главите си не сте българи! От тук нататък българската държава има два варианта и ние като представителна власт – или ще направим всичко възможно да смачкаме антибългарската пропаганда и действия в територията, наречена Северна Македония, или ще продължим да бъдем патриоти само по празници. (Ръкопляскания от ИТН.)

#8 · speech

Георг Георгиев

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми българи! В някаква степен съм щастлив, че поне в дни като този и поне на думи изглеждаме относително обединени. Да, много често делата ни не го показват, да, много често това, което правим, не съответства на високия дух на нашите предци, но в крайна сметка поне с изказванията си се опитваме да се държим на висотата на това, което изисква от нас достойнството на тази държава. Гоце Делчев е не просто събирателен образ на българския героизъм, той е не просто българин, паднал за свободата и независимостта на Македония, но и за свободата и независимостта на Македония и нейното обединение с България. Това поставя делото му в пантеона на великите български борци за съединение и за справедливост – тези, които ние днес не просто с гордост почитаме, но чието дело трябва да следваме. Много често ние забравяме каква е историята ни, много често ние не се учим и не взимаме пример от онези много тежки заръки, които тя ни е дала столетия назад. Да, ние сме народ, който има своето собствено мнение. Ние сме индивиди, всеки от които ярки, опитващи се да бъдат – изповядващи собствени каузи и понякога не всичките вплетени в едно, но в крайна сметка, ако пък се замислите, всичко случило се в нашето време назад, показва, че сме оцелели като държава. Оцелели сме като държава, способна да отстоява и собствени интереси и да заема своето място на европейската и на световната сцени, държава, която дори в най-мрачните си години, водена от гордостта си, се е изправила и се е справила. Такъв може би е и този един момент – момент, пред който ние всички носим обща отговорност, макар някои да се опитват да се скрият зад лицето на други или зад колективния не-разум, и те също ще бъдат част от провала или ще имат възможността да се включат в успеха на България. И двете обаче ще бъдат наша обща заслуга, заслуга, която няма да е достойна за делото на Гоце Делчев. Гоце Делчев, за който правилно се отбеляза, паднал е от ръката на свой близък човек, който вероятно до деня на убийството не е считал, че може да го извърши. Но нима, уважаеми колеги, не е същото и днес? Нима не е същото, че ние очакваме отговорни българи да застанат с лицата и с поведението си зад успеха на България и да опитат да я изведат от това безпътие, на което тя се намира. Може да се окаже, че грешим, може да се окаже, че тези, на които разчитаме най-много, са неспособни, а пък тези, към които поглеждаме все по-рядко, могат да бъдат бъдещето на държавата. Съмнявам се обаче, че всички ние, стоящи тук, искаме един ден да се обърнем назад и да разберем, че всичко, за което нашите герои някога са се борили, е било прах на вятъра. Съмнявам се и че искаме да обречем държавата си на нещо, в което Гоце Делчев не само че не е вярвал, но не си е представял, че може да се случи – 120 г. след неговата гибел разделена, разединена, разпокъсана България в рамките на собственото си териториално единство, което дори вероятно историята ни не потвърждава, че се е случило, имайки предвид националните идеали, които сме изповядвали някога. Но, уважаеми колеги, днес ние имаме уникалната възможност да покажем, че Гоце Делчев, Ботев, Левски, Каравелов или целият пантеон от герои не си е отишъл напразно, не си е отишъл в името на България, която ще се самоизяде. И се надявам, че тогава, когато говорим не само в дни на почитане на паметта на наши скъпи братя и сестри българи, но и във всеки един момент, водени от гордостта си не на народни представители, а на българи, ще се сещаме, че някъде, някога, някой се е борил, за да стоим ние не само в тази зала, но и за да я има тази зала, за да я има тази държава, за да ни има всички нас и децата ни, които ще се родят в нея. И когато споменаваме името на Гоце Делчев, нека то да бъде факел не само в историческата ни памет, но и да бъде някакъв поглед напред във времето, който няма да ни носи в бъдеще срам за това, което някога сме свършили в битността си на представители на държавността, но и на хора, които са положили всички максимални усилия, за да може доброто на България да бъде факт. Да, аз мога да се съглася с това, че редица български правителства се опитаха да бъдат на висотата на делото на Гоце Делчев, работейки за общата българска и на Република Северна Македония европейска перспектива, защото това е нашият общ дом в момента. Да, аз мога да се съглася и с това, че една от двете държави не е на висотата на делото на Гоце Делчев. Да, това, което се случи в последните месеци и години в нашата западна съседка, не е онова, към което всички ние се стремим заедно, когато сме взимали решение от тази зала във връзка с нашето общо европейско бъдеще, защото споделеният дом е този, в който вярваш, с общи ценности и идеали. Аз смятам, че Гоце Делчев може да бъде един от идеолозите на тези европейски ценности и перспективи, но това, което днес трябва да направим, е в крайна сметка да имаме за пътеводна звезда онова, което той ни е завещал, а именно България да се бори не само за своя, но и за общоевропейския интерес, интерес, който е наш и техен, техен, но и наш. България е силна и способна да го прави, но това до каква степен ще намери своята собствена, вътрешна консолидация, за да бъде на висотата на това, което се очаква от нея, зависи от тази зала и от нас, които ще взимаме бъдещите решения. Бог да прости Гоце Делчев, но да прости и на нас, ако не сме негови достойни синове и дъщери! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

#9 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Георгиев. Преминаваме към точката от дневния ред: ИЗСЛУШВАНЕ НА СЛУЖЕБНИЯ МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО КРУМ ЗАРКОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 111 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ В ДИРЕКЦИЯ „БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО“ КЪМ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО, СВЪРЗАНИ С ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО. Вносители са Цончо Ганев и група народни представители. Кой ще развие изложението? Заповядайте.

#10 · speech

Маргарита Махаева

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, повод за настоящото изслушване днес са тревожните сигнали, които получаваме от доста време насам, за много сериозни нарушения на Закона за българското гражданство и най-вече за нарушения в производството по Глава пета от Закона, тоест при подаването на документи от желаещите да придобият българско гражданство, и за начина, по който се осъществяват интервютата с тези кандидати. Съществуват едни определени адвокатски кантори – повечето са в София, но предполагам, че има и на други места в страната, както и едни посреднически агенции, които уреждат изцяло фалшиви документи, чрез които се доказва в кавички български произход на чужденци, които желаят да придобият българско гражданство, разбира се, срещу едни сериозни суми. Ето например на украинския сайт svidetelstva.ru – ако може да покажете, колега, има и още един svidetelstva.net, пак също такъв украински сайт, може да видите как срещу сумата от 390 евро всеки може да се сдобие с български произход. (Показва документа на екран.) Бланките са готови. Необходимо е само да се попълнят имената на лицето и то се сдобива с чисто нов акт за раждане. Ако може да покажете и акта за раждане. (Показва документа на екран.) В тази бланка за възходящи се посочват „българи“. Така от този сайт, между другото, може да се поръчат и дипломи, каквито пожелаете – за бакалавър, за магистър, за точно определен университет, ако искате. Сумата е 390 евро.

#11 · speech

Цончо Ганев

ВЪЗРАЖДАНЕ, от място

Академик мога ли да стана?

#12 · speech

Маргарита Махаева

Предполагам, че може и академик, да. И ето така, с тези документи. Аз условно ги наричам документи, защото те не са нищо повече от едни изфабрикувани бланки. По този незаконен начин се покрива изискването на чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство да се представи документ – удостоверение за произход. Отделно от това някои посреднически агенции играят ролята на преводачи по време на интервюто с кандидатите, което е абсолютно недопустимо и което показва изключително ниско ниво, или по-скоро едно никакво ниво, на усвояване на български език от кандидатите. Искам да напомня, че специално за придобиването на българско гражданство по натурализация, владеенето на български език не е пожелателно условие, а абсолютно задължително според нашия закон. Освен това тези посредници получават едни сериозни суми – отново изцяло в разрез на Закона, като подават документите на кандидатите чрез пълномощни и им оказват всякакъв друг вид съдействие. Предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за българското гражданство, отбележете коя поредна разпоредба се нарушава с тези действия, тези документи следва да се подават лично от всеки кандидат. Всички тези действия тези агенции извършват под прикритието единствено на преводачески услуги, като умело заобикалят законовото изискване за лично участие на кандидатите в производството. В тази връзка ние искаме настоящото изслушване на министър Зарков предвид злоупотребите, които се извършват с фалшивите документи за български произход, което, за съжаление, не е обществена тайна, както и бихме искали да коментира участието на тези посредници в подготовката на кандидатурите за чужденци, които желаят да получат българско гражданство. И още нещо бихме искали да разберем: какво е отношението на министър Зарков и към въпроса дали не е наложително да се въведе задължително изискване за всеки кандидат да владее български език, независимо от неговия произход, предвид все пак желанието му да стане български гражданин, да живее в България и да работи тук? Благодаря Ви.

#14 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за зададения въпрос. Поставените проблеми са изключително важни и тяхното решаване изисква взаимодействие на всички институции. Те са познати на Министерството на правосъдието. И не само, че са познати, а сме предприели и съответните мерки, за да бъдат предотвратени. Нека използвам тази трибуна и да кажа на всички хора, живеещи извън България, защото за тях става дума, които считат, че имат основание да поискат българско гражданство, че те нямат нужда от посредници и това, че дават пари за такива документи, съвсем не значи, че те ще бъдат приети. Точно обратното. В момента и в последните месеци е изключително засилен контролът върху документите на кандидатите, като само през тази година – за последните четири месеца, Съветът по гражданство е възложил допълнителни проверки по повече от 1000 преписки. Тези проверки се извършват от МВР, от една страна, и от Министерството на външните работи чрез консулските служби, от друга страна. Проблемът с тези проверки е, че те удължават сроковете за произнасяне. За сроковете, надявам се, ще имаме възможност да говорим по-нататък в изслушването, защото това е много важен въпрос. Установили сме и вече сме доказали случаи на представени неистински актове за раждане или други документи, доказващи произход. Събираме цялата тази информация, която ще предоставим на прокуратурата до дни. Трябват ни още няколко дни, защото констатирахме един интересен феномен. Тези хора, които живеят извън България, предоставят документите си лично, но представят тук лице за контакт. В много от случаите хората, които са предоставили неистински документи, предоставят едни и същи лица за контакт тук в България, което говори за известна степен на организираност, която е предмет на изследване от други органи и се надявам скоро те да действат. Ние ще направим всичко, което е по силите ни, и събираме цялата информация, така че те да бъдат възможно най-ефективни. Въпросите за посредничеството ще засегна малко по-късно, но тук става дума за престъпление без никакво съмнение. Колкото до установени впоследствие, защото и такива случаи има, някой, който е придобил гражданство на основание на неистински документ. Тук също ще бъдем и вече сме безкомпромисни. Според чл. 22, ал. 1, т. 1 на Закона за българското гражданство се отменя натурализация, постановена на основание данни или факти, за които е установено по съдебен ред, че са неверни. В рамките на последните няколко месеца и в моя мандат вече сме правили такива предложения и те са били одобрени от Президентството и с указ е отнемано гражданство. По отношение на въпроса за българския език и условието той да се знае, за да получиш гражданство. Ситуацията към момента е следната: за общата натурализация такова изискване има, но за тези, които кандидатстват на основание произход, такова изискване няма. И като народен представител съм защитавал тезата, че такова изискване следва да има, трябва да има. Сега, когато видях на практика какво се случва, съм още по-убеден в тезата си. Апропо, имало е периоди, когато Законът е изисквал това нещо. Това е било до 2001 г., след което това изискване е отпаднало. Защо казвам, че видях с очите си, че това е нужно? Сред кандидатите, които идват на интервюта – и това беше засегнато във въпроса, в Министерството на правосъдието, повече от 50% имат нужда от преводач, защото нито владеят, нито разбират български език. Да, документите трябва да се подават лично, но те идват с преводач. Това в момента е допустима практика, тъй като владеенето на език не е условие нито за подаване, нито за придобиване на гражданството. Мисля, че не може да си пълноценен гражданин на Република България, без да владееш езика. Това обаче е законов въпрос. В момента ние изпълняваме Закона такъв, какъвто е. Преводаческите агенции, които придружават тези хора, понякога се специализират, така че те предоставят много повече услуги, освен преводаческите, а именно посредничат. Апропо, последиците могат да бъдат няколко типа. Едни от тях са тези, които организират престъпления. Други са такива, които действат в условията на полулегалност, а именно, заобикаляйки изискванията лично да се подават документите, подпомагат по всякакъв начин. Посредниците са много изобретателни. Имаше един период от време, когато те продаваха друг тип бележки за удостоверяване на произход. Със законови изменения тази писта беше спряна, но се появиха други, като например това да задръстват системата, която дава право да имаш час, за да си подадеш документите. Само за минута-две целият ресурс на Министерството е ангажиран, тоест всички часове са заети и така посредникът се оказва като продавач на билетчета между човек, който има право да си подаде документите, и Министерството на правосъдието, което трябва да му ги приеме. Предприели сме най-различни технически и други действия, за да намалим това нещо, и реакцията е много силна срещу нас. Предполагам, че ще стигне и до Вас под формата на най-различни писма и сезирания, но искам да Ви уверя, че и ДАНС, и прокуратурата, и Министерството на правосъдието, и всички ангажирани органи действаме много сериозно по тези въпроси. Ще е необходимо обаче те да бъдат и законово уредени. Имаме идеи и когато желаете и прецените, сме готови да ги обсъдим. Ще говорим за посредничеството и по-нататък. Това е един вреден феномен. Никой не бива да изкарва пари от това, че хора имат право да получат гражданство. Но още една дума за българския език. Благодарение на усилията на служебното правителство беше най-сетне приет подзаконовият нормативен акт, който ще създаде Консултативен съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Консултативен съвет, който трябва да дава становище при сложни случаи, когато да се установи дали има произход или не, и едно от нещата, които той ще изследва, е именно владеенето на български език, тоест върви се под определена форма в тази посока. Още веднъж благодаря, че поставяте тези въпроси. Те наистина имат нужда от единодействие. Българското гражданство става все по-привлекателно. Има голям наплив към него. Ние не трябва да си позволяваме, естествено, да откажем на никого, който се чувства българин и има български произход, да стане български гражданин, в същото време трябва да внимаваме да не го даваме на хора, които нито имат правото, нито го заслужават по какъвто и да е начин. Благодаря Ви за вниманието.

#16 · speech

Радомир Чолаков

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, разбираме, че Вашето министерство в последните две години имаше други приоритети и се беше концентрирало в едни други области на правото, тази малко е останала извън неговото внимание, но и Вие сам в изказването си казвате колко тя е важна, защото в крайна сметка тук пак, колеги, да кажем става дума има ли тази държава достойнство, българското гражданство е ли въпрос на чест и привилегия, или го раздават някакви хора срещу 390, или колко беше, евро? Вие знаете, господин Министър, че с госпожа Захариева тази тема ни е на сърце – и с други колеги, разбира се, господин Алгафари, и други, и два пъти внасяме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, който Вашата администрация най-енергично критикува и прави всичко възможно той да не бъде приет. Сега в този законопроект, нашия, имаше две скромни позиции, после те станаха три. Едната беше, че когато се присъжда българско гражданство или се дава българско гражданство, това трябва да става на тържествена церемония, както сме го виждали по света. Това не може да е на едно гише, някакъв посредник с нотариално заверено пълномощно отива и получава документа, че си български гражданин. Това просто не може да е така. Важността на акта трябва да бъде подчертана от съответната тържественост. Там имаше някакви обструкции: ами то ние не знаем как да го направим. Второто ни предложение беше регистрите, които Вие би трябвало да имате по закон, регистрите на лицата, които са получили гражданство по натурализация, да станат публични. Там имаше много сериозен отпор. Имам чувството, че има някакъв проблем в тези регистри, но понеже Вие винаги сте защитавали публичността, аз мисля, че ще се присъедините към това наше искане. Най-добрият начин да се изсветлят някои порочни практики е регистрите да са публични. Нали така? Правим ги публични и ако някой там нещо е раздавал за 390 евро, то ще се види, като се видят имената.

#18 · speech

Радомир Чолаков

Свършвам. Знаете, че в една съседна държава ние твърдим, че сме дали 100 хиляди документа на български граждани, но на едно преброяване се оказаха три. Това е още едно основание регистрите да бъдат извадени. Мисълта ми е, че днес или утре ние отново ще внесем нашия законопроект и въпросът ми към Вас е: ще инструктирате ли Вашата администрация да сътрудничи на народните представители и ако имате допълнителни идеи, за които споменахте, които ние решително одобряваме, просто да ги добавите и той да стане един хубав Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, с който всички тези проблеми да ги решим, включително българския език? Благодаря Ви.

#20 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Чолаков, за въпроса. Сега едно уточнение. Министерството през последните две години, а и откакто е създадено, не е бездействало по тези въпроси и това, че се занимава със законопроекти, съвсем не значи, че е бездействало. През последните две години се промени Законът в няколко посоки и Министерството се е адаптирало към това, но това е създало и съответните проблеми. Във Вашия законопроект, който аз познавам добре, ще видя какъв е последният му вариант, повечето от въпросите, които са много тежки, не са предмет на Законопроекта. По отношение на церемониалността, официалността на това, когато някой вече е придобил гражданство, аз мисля, че тази Ваша идея е добра и може да бъде, и трябва да бъде реализирана, защото това не е просто някакъв акт. Аз съм готов, ако това е въпросът Ви, да сътруднича и да инструктирам експертите, които са добри – дори много добри в Министерството на правосъдието, да са възможно най на разположение, как да направим така, че да няма посредници между българската държава и тези, които аспирират за гражданство, как да направим така, че едновременно да можем да правим дълбочинна проверка на истинността на документите, издавани в повечето пъти в чужди държави, без това да удължава сроковете допълнително, как да направим законодателството така, че то да е адекватно на реалността, а не, както се е случвало преди, с добри намерения да се запуши системата по най-различни форми и още не можем да излезем. Опитваме се да наваксаме със сроковете. По всички тези въпроси аз мисля, че ние можем да намерим единомислие. Иначе за всичките регистри, за които Вие казвате, дали са… Не знам точно кои регистри, тъй като много информация се съдържа – някои от тях може да бъдат публични, а други от тях – не, е въпрос на дебат и на решение. Да, аз съм радетел на прозрачността, но Ви информирам, че като народни представители всеки един от Вас може и чрез парламентарния контрол, и на място да се запознае с всички справки, с всички регистри, които ние управляваме. Те дават много сериозна информация както за съседните държави, които споменахте, както за дадените, както за отказаните, както за неприетите преписки и мисля, че когато се мине към законотворческия процес, който ми се струва неминуем по различни теми на този закон, всичко това ще Ви бъде полезно и ние сме готови да го предоставим.

#21 · speech

Председател Росен Желязков

Благодаря, господин Министър. Въпрос от „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Госпожа Белобрадова.

#22 · speech

Елисавета Белобрадова

ПП-ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие вече наченахте един-два пъти темата. Аз искам да обърнете повече внимание всъщност на темата за закъсненията, защото закъсненията са огромни и те дори не могат да бъдат наречени закъснения, тъй като в някои случаи всъщност направо става въпрос за блокиране на възможността хора, които имат напълно редовни документи, да се сдобият с българско гражданство. И тъй като аспектите на закъсненията всъщност са два – те са, първо, при входиране на самите документи, тъй като вече Вие споменахте, че имаме една система, която е блокирана за следващите шест месеца, като записване на часове. В този смисъл на думата това малко става като състезание кой пръв ще си запише час, за да може след осем или след десет месеца да заяви своите документи. Как Министерството на правосъдието решава този проблем, защото години наред тази процедура беше оформена по друг начин, който също забавяше хората? Всъщност досега не е имало нито един момент, в който гражданите, които подават документи, да могат да бъдат обслужени справедливо, нормално и с уважение към тях. След това идваме към процедурата, в която гражданите, които са успели да подадат документи, чакат с години. Току-що един колега ми посочи поредния такъв случай за българка, на която баба ѝ е родена в Разград, съответно тя е подала документи и от 2018 г. чака решение. Тоест това са два различни проблема. Единият проблем е за входиране в системата, а другият е самата процедура по обработването, което на мен, разбира се, ми е ясно, че не може да бъде пренебрегната. Мисля, че дори колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ всъщност подемат тази тема заради това, за да видим каква е сигурността на процедурата в този случай. Все пак имаме и примери около нас. Примерно в Румъния гражданството се дава много по-бързо, не казвам по-лесно, но много по-бързо и много по-щадящо гражданите. Поради тази причина много българи от Молдова, с които аз лично се познавам, избират да загърбят българското гражданство и просто да приемат румънското гражданство като все пак някаква опция за това да бъдат част от членовете на Европейския съюз. Така че разгледайте закъсненията в тези две опции, за да обясните какво бихте могли да направите за гражданите. Благодаря Ви.

#24 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Белобрадова. Много точен въпрос. Два са действително големите проблеми. Единият е този – как се дават точен час и дата, на която човек да си подаде документите тук на място лично, както е по закон. Този въпрос има два аспекта. Първо е важно да се уточни, че гражданите, които имат постоянно или дългосрочно пребиваване, те нямат нужда от час и могат свободно да дойдат пред Министерството на правосъдието, но тези, които живеят в чужбина, трябва да се запишат. Преди системата, както казах, се запълваше на шест месеца, което, естествено, създаваше големи разочарования и трудности. Сега, без да сме решили напълно проблема и след няколко експеримента и отмяна на гласувания, въведохме някои рестрикции, като например брой регистрации от един IP адрес и най-вече това, че системата вече не се отваря шест месеца напред, а ден за ден, като днес например, можете да запишете за след два месеца – време, в което трябва някой да организира пътуването си. Така всъщност всеки ден в 12,00 ч. системата е отворена до нейното запълване. Проблемът обаче никога няма да бъде решен само с технически средства, тъй като дирекция „Българско гражданство“ физически може да поеме около 30 такива записвания на ден, а желанията са в пъти повече и системата за няколко минути бива задръстена. Истината е, че направихме всичко възможно всеки да има максимално много по-голям шанс и да не минава през посредник, който преди това, понякога и с технически средства, е резервирал часовете, но има още какво да се направи. Аз имах възможността да увелича щата на дирекцията така, че тя да може да приема повече документи, но тук идваме до втория момент – веднъж приети, тези документи трябва да се обработят в определени законови срокове, а тези срокове не винаги са изпълними. Една от причините, споменахме в централния въпрос, е това, че много от документите изискват щателна проверка, която не зависи само от Министерството на правосъдието, а много често не зависи дори само от български органи. Но има и друго – когато през 2021 г. бяха намалени сроковете, това беше направено без съобразяване с обема на натрупаните просрочени молби към онзи момент и така близо 40 хиляди преписки автоматично станаха просрочени. Към 1 май 2023 г. броят на висящите преписки е около 50 хиляди, като 21 хиляди от тях са с вече изтекли срокове и 29 хиляди са в процес на срока. Трябва да се има предвид, че преписките се разглеждат от Съвета по гражданство по реда на подаване на молбите и съобразно правното им основание. Аз лично съм направил всичко възможно ускоряване или прескачания да стават само при много, много сериозни причини. Защото това беше и винаги е било във времето една от онези практики, които са създавали нездравословна среда. За периода на последните четири месеца съм извадил справка, Съветът по гражданство е разгледал 8557 преписки. Съгласно създадения график през месец май и месец юни 2023 г. ще разгледаме всички останали преписки, подадени през 2020 г., а до края на годината трябва да приключим с всички подадени до края на 2021 г. Ако се работи с това темпо, за година – година и половина, ще наваксаме закъснението, но в същото време искам да Ви кажа, че за този период – от месец януари до месец май, общо разгледаните от Съвета преписки са 8557, а новопостъпилите са 9774. Тоест ще трябва и административно, и бюджетно, и кадрово усилие, което също зависи от единодействието между министъра на правосъдието и разбирането, което той получава в пленарната зала. Обработваме практически по 100 преписки на ден. Дирекция „Българско гражданство“ работи почти всяка събота, но това не трябва да става за сметка на качеството на работата в нито един аспект и много от сроковете, които са залегнали, просто са обективно неизпълними, така че става дума и за законови промени. Едно от предложенията, които ще направим, е тези срокове да бъдат удължени не за да се търси комфортът на администрацията, но за да не се дават основания за съдебни дела срещу държавата, най-често от хората, които заслужават най-малко. Така че моля за Вашето разбиране. Мисля, че този проблем, който действително 30 години виси над България и създава много големи напрежения в нашите общности, може да бъде решен. Има и още един, който се надявам да имаме време да обсъждаме. Не само Министерството на правосъдието приема документи. Приемат се и в консулските служби. Често консулските служби ги приемат, пък после се оказва, че не всичко е наред и трябва да ги връщаме, което създава напрежение. Затова сме подели една инициатива на обучение съвместно с Министерството на външните работи, за която също ще бъда щастлив да Ви информирам при наличието на интерес.

#25 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Министър. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ. Заповядайте, госпожо Генчева.

#26 · speech

Маргарита Генчева

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Министър, бихме искали да ни запознаете малко по-подробно с това решен ли е и как въпросът с висящите преписки по така нареченото инвестиционно гражданство по чл. 12а и чл. 14а от Закона за българското гражданство, чието отменяне е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 26 от 2022 г.? Прекратени ли са към момента преписките на инвеститорите и на техните семейства и как извършвате контрола над тези инвестиции? Благодаря.

#28 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Генчева, действително след отмяната на инвестиционното гражданство или въпросът за така наречените златни паспорти, по силата на този закон всички образувани 161 преписки към онзи момент бяха и са прекратени – приключени. Параграфи 7, 8 и 9 от този закон, от Преходните му разпоредби задължаваше ДАНС и останалите органи да направят проверки на тези, които вече са дадени. Въз основа на тези проверки и на резултатите от тях Министерството на правосъдието е направило предложение и вицепрезидентът е издал указ за отмяна на натурализацията на 17 лица, които са я получили на основание инвестиция, която се е оказала, най-общо казано, фиктивна. Сред тези лица четири са с египетско гражданство, четири са с руско гражданство, четири са от Казахстан, един е от Пакистан, трима са от Китай. (Реплики.) Да, това са – 17. Продължават проверките… (Реплики.) И един от Йордания. Продължават проверките, защото 2021 г. влезе в сила Законът, а едно от изискванията беше инвестицията да бъде поддържана две години, тоест този двегодишен срок ще изтече тази година и Държавна агенция „Национална сигурност“ и другите заинтересовани страни, и министерствата работят и продължават проверките. Всяко установено нарушение ще предизвика моментално съответните действия, както се случва досега. По отношение на членовете на семействата и на други, които евентуално ще попаднат в тази хипотеза, се прави много прецизна преценка случай по случай, за да се види дали не е придобито или дали не е подадено на вече несъществуващо правно основание съответната преписка, така че там се работи много ритмично – единодействие. Мисля, че проблемът със златните паспорти е решен.

#29 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Министър. Преминаваме към въпрос от „Движение за права и свободи“. Заповядайте, господин Цонев.

#30 · speech

Йордан Цонев

ДПС

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, моят въпрос също е свързан със златните паспорти – така наречените златни паспорти. До голяма степен в отговора на предишния въпрос Вие дадохте отговор и на онова, което ме интересува като информация, свързана с процеса, последващ отмяната на инвестиционното гражданство и на златните паспорти. Със законодателна инициатива на нашата парламентарна група в последните два парламента всъщност се случи тази отмяна, след като не сработи промененият механизъм, който беше извършен през 2022 г., доколкото си спомням. Ние бяхме поискали разследване на всички издадени както от Министерството – от съответната дирекция, така от ДАНС, от прокуратурата на всички издадени паспорти по инвестиционно гражданство и съответно отмяна на тези, които са издадени неправомерно, или по-точно с фиктивна инвестиция – да използвам Вашия термин. Разширяването на въпроса на предишния Ви отговор е в посока какво се случва с разследване на посредниците и на компаниите? Защото ние имахме и такъв сигнал към прокуратурата и към Министерството на правосъдието – за фирмите, които са участвали по тези процеси, във връзка с издаване на златните паспорти. Имате ли информация докъде е стигнало разследването по тези теми? Това е въпросът ми към Вас. Благодаря Ви.

#32 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Цонев, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което мога да Ви уверя, че волята на законодателя, реализирана след инициатива на Вашата група, се изпълнява от всички държавни органи и има ефект. Действително всичко, за което имаше съмнения, до голяма степен се потвърждава, не че всички, които са получили по този начин, попадат под един знаменател, но действително очевидно е имало проблем и очевидно това, че затворихме този кран, беше добро решение и то се изпълнява. Резултатите са налице и всички държавни органи, които са по цялата верига, действат единодушно и няма никакъв проблем. По отношение на различни криминални деяния, които може да са били оплетени в цялата тази схема, аз нямам информация, не би трябвало да имам и не мога да имам, но Ви гарантирам, че всичко, което е като информация в Министерството на правосъдието, е и ще бъде при поискване предоставено на съответните компетентни органи, за да упражнят правото на наказателна репресия там, където има основание за това. Благодаря Ви.

#34 · speech

Борислав Гуцанов

БСП за България

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с конкретната тема бих искал да Ви попитам следното, независимо че предходните въпроси до голяма степен вече засегнаха темата и няма как по друг начин да бъде, защото това е един въпрос, който се разисква много активно през миналата година, придоби сериозни измерения в обществото и няма как да бъдат много различни въпросите оттук нататък. Но конкретно: има ли отнети паспорти от така наречените златни паспорти до този момент? И ако да, колко, на какви лица са те? Има ли нужда от усъвършенстване законодателството в тази посока, защото в крайна сметка смисълът е не само да бъдат наказани, което силно се надявам да бъдат разкрити всичките извършители по тази тема, но и какво правим оттук нататък в тази посока? И тъй като така или иначе сте в залата – нещо, което е малко по-различно от темата, но да не Ви каним друг път да идвате в Народното събрание. Въпросът, който в момента така или иначе най много вълнува обществото, е как се движи казусът с атентата срещу господни Гешев от правна гледна точка? И най-вече възможно ли е като страничен ефект този случай да попречи на съдебната реформа и по-специално на механизма за контрол върху главния прокурор? С ясното съзнание, че това не е към темата, която в момента обсъждаме, но мисля, че също е от изключителна важност. Благодаря Ви.

#36 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гуцанов! По отношение на първия въпрос – да, има 17 лица с отнето гражданство, което е било придобито по чл. 14а – едно от основанията за инвестиционно гражданство. Сред тях четири с египетско гражданство, четири с руско гражданство, четири са от Казахстан, трима от Китай, един от Йордания и един от Пакистан. Те са отнети по силата на извършена проверка, по силата на предложение на Министерството на правосъдието и с указ на вицепрезидента на Републиката. Общо преписките, които са били отворени и са затворени след приемане на Закона, са 161. По отношение на втория Ви въпрос. От правна гледна точка въпросът с атентата е много ясен – той е обект на разследване, и аз се надявам съвсем скоро да имаме резултатите, така че от правна гледна точка това е отговорът. От гледна точка на законодателството. Това деяние, което аз осъждам, няма абсолютно нищо общо със задължението на Народното събрание, което има да реши един въпрос, който виси и дърпа надолу България от 2009 г. насам, а това е въпросът за наличието на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Министерският съвет е внесъл Законопроекта – законопроект, който е изработван дълго време от различни ръководства и различни състави на Министерството на правосъдието, синхронизиран с европейските практики, достатъчно добре обсъден, и аз искрено се надявам това Народно събрание да намери волята да го приеме. И ще разчитам на Вас и на парламентарната група на БСП за подкрепа.

#37 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Министър. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Има Такъв Народ“. Заповядайте, госпожо Митова.

#38 · speech

Павела Митова

ИТН

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с Консултативния съвет към Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Постановление № 55 от 13 април прие Правилника за устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет. Както вече споменахте, по предложение на Министерството на правосъдието в този правилник е предвидено едно изискване лицата, чиито преписки министърът на правосъдието изпраща за разглеждане на Консултативния съвет, да бъдат поканени за изслушване на заседание на Консултативния съвет, на който да се установява владеенето на български език и наличието на българско самосъзнание. В този ред на мисли въпросът ми е свързан с това дали не се дублира по този начин процедурата, която е предвидена в чл. 29, ал. 3, а именно лицата още при подаването на документите в Министерството на правосъдието би следвало да се провежда там интервю, с което да се установи тяхното българско самосъзнание и владеенето на български език? Благодаря Ви.

#40 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, много важен въпрос – ще се опитам да отговоря възможно най-ясно. Този съвет беше предвиден от законодателя, за да отговори на въпроса: как се продължава, след като премахнахме системата с издаване на едни хвърчащи бележки, която знаем до какво доведе. Има много случаи – ние ги виждаме в Съвета по гражданство, когато наистина е много трудно за разбиране ситуацията. Документът, който носи човекът, който иска да установи своя произход, едновременно не може да бъде игнориран, но и не съдържа всички реквизити по закон, за да може ясно да отговаря на законовите изисквания – да се установи със сигурност, че поне един по възходяща линия – дядо или прадядо, е бил български гражданин. Много често тези хора нямат достъп до всички необходими техни документи в държавата, в която се намират, и затова в този съвет освен институциите, които са ангажирани, вътре ще участват специалисти в областите история, балканистика, езикознание, културология, етнография, архивистика, които да погледнат точно тези преписки, където има съмнение. Едновременно на Съвета по гражданството му се струва, че има сериозни основания да се счита, че човекът е от български произход, но в същото време документът, който е представил, сам по себе си не може да служи за такова доказателство. Това създава страшни напрежения. Вие сте ги чували и Вие от ИТН следите тази тема много внимателно – тя е важна за Вас, чували сте човек, който казва: „А бе тя баба ми е родена еди-къде си, обаче тук не ми дават документите…“ и така нататък. За да излезем от този порочен кръг, без да връщаме порочните практики, законодателят, не Министерският съвет, Министерският съвет имаше волята да реализира това нещо и това беше много важно да прецени, че министърът на правосъдието ще може по своя преценка точно по тези преписки да сезира този съвет, който да прилага допълнително изследване, и има правомощия за това. Ако трябва да викне човека да погледне в българските архиви, ако трябва и да даде крайно становище, с което министърът или Съветът може да се съобрази. Това е идеята на този съвет и аз много се радвам, че Министерският съвет, тъй като беше трудно за създаване това постановление, сега се събират членовете и в крайна сметка го направи, за да видим, да деблокираме тази ситуация. Затова аз Ви благодаря, че акцентирате върху него, и Ви призовавам и като парламентарна група занапред да следим заедно дейността му и дали това е правилният път.

#41 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Министър. Преминаваме към втория кръг въпроси от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Има ли втори въпрос? Няма. Благодаря. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“? Елисавета Белобрадова. Заповядайте, госпожо Белобрадова, за втори въпрос от името на парламентарната група.

#42 · speech

Елисавета Белобрадова

ПП-ДБ

Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, имате ли някаква информация, по-обобщена картина на документите, които сте идентифицирали като фалшиви или изобщо… Защото Вие казвате, че сте много близо до това да подадете сигнал вече – трябва Ви още малко време, за да можете да подадете сигнал към съответните органи, но имаме ли една по обобщена картина кои са основните източници и най-вече за какви граждани става въпрос, когато Вие виждате някакво наличие на документи, за да може народните представители и въобще гражданите да видят общата картина. Откъде всъщност идват основните проблеми? Благодаря Ви.

#44 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Белобрадова, имаме доста ясна картина и стигаме до доста сериозни конкретики, включително които имат определени лица като допирни точки. Няма да си позволя обаче и се надявам да ме разберете, да кажа – от тази страна идват повече или по-малко, защото не бива всичко да се слага под един знаменател и да се дава негативна в крайна сметка конотация на една страна или какво се случва. Но да, има ясно изразени тенденции, по тях се работи и е много важно да се знае, че българската държава не може да бъде мамена, било то от посредници, които в някаква полулегална форма са си намерили начин за лесно изкарване на пари, било то от криминални типове по отношение на най-важното, а именно връзката между хората и тяхната държава, тъй като това е гражданството, и то не подлежи на продажба. Надявам се, че ще ме разберете. Да не давам повече от тази трибуна конкретна информация, но нека да знаят, че… Мисля, че всичко се знае.

#45 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Министър. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – втори въпрос. Заповядайте.

#46 · speech

Маргарита Махаева

ВЪЗРАЖДАНЕ

Уважаеми господин Министър, тъй като отговорихте на по-голямата част от въпросите, аз бих искала да Ви попитам Вие лично попадали ли сте на такива неистински документи, за които стана въпрос по-рано, и кои кандидати от кои националности най-често ги ползват, ако имате такива наблюдения? И също така дали имате наблюдения по време на чие управление най-много са се ползвали такива документи и съответно са издавани най-много укази на президента? Благодаря.

#48 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Махаева, в последните няколко месеца в рамките на своя мандат съм направил поне две предложения за отмяна на натурализацията, която е била получена на база такива документи. Бях сезиран от главния прокурор за тях и действахме светкавично. Те по съдебен ред бяха установени, че са неистински. Виждал съм и други, има и много такива, за които имаме съмнения. Както отговорих на госпожа Белобрадова, има тенденции, има страни, които се открояват, но аз не бих искал да ги назовавам, защото не искам да кажа нищо лошо за общностите на българите, които живеят в тези страни и които всъщност са жертви, тъй като на тях им представят това като някакъв нормален ред, а той не е. И пак използвам въпроса, за да кажа към тези, които се интересуват и слушат – Вие общувате много с българите зад граница, няма нужда от посредници. Който има право да получи българско гражданство, ще го получи. Да, чака се, да, работим за ускоряване на сроковете, да, въпрос на време е. Няма кой и не би трябвало да има кой, и без значение кой ще е министър, не би трябвало да има кой, който да може да ускори или да улесни. Но който има право, трябва да може да го получи. По отношение на периода. Законът е променян много пъти. Погледнете Закона за българското гражданство от 1998 г. досега. Всеки път е променян с добри намерения. Не всеки път се е получавало това, което законодателят е целял. Не може според мен да се отличи едно управление или друго, това е непрекъснат процес. Има много хора с българско самосъзнание или произход, които сега аспирират да станат български граждани. Дирекцията, която обработва тези документи, в момента работи с 22 човека под пълна пара. С времето и при добра организация според мен нещата за година, година и половина – две напред могат да се урегулират и да станат сравнително нормални. Но тази игра на котка и мишка, и хора, които се опитват да заобиколят, винаги ще продължи. Въпросът е да не допускаме пробив в системата, защото всеки един такъв пробив е пробив всъщност в националната ни сигурност и институциите го осъзнават в момента. Уверих се от първо лице.

#49 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Министър. От парламентарната група на ДПС няма втори въпрос. От БСП – заповядайте, господин Зафиров.

#50 · speech

Атанас Зафиров

БСП за България

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, в свое интервю преди малко повече от два месеца Вие анонсирахте създаването на такъв Консултативен съвет по гражданството. Тогава останах с впечатление, че ще бъде към МВнР. По Вашите думи той трябваше да повиши рязко качеството на работата на ресорните институции и да ускори процеса по издаването на документи за българско гражданство. Сега аз тук няма да коментирам факта, че в условията на една тежка финансова криза държавата – и непрекъснатите апели за оптимизация на работата на държавните институции, Вие създавате или вече сте създали, разбирам, нова такава. Но понеже аз не разбрах този съвет, за който говорихте преди малко, за това ли става въпрос, това ли е Съветът? Не ми стана много ясно в какво точно ще се различава неговата работа от ресорния съвет към Вашето министерство. Той отменя ли Вашия съвет? Какво пречи една оптимизация да бъде направена? Гледайки Правилника за работа на Консултативния съвет към Вашето министерство, виждам, че в него има представител на МВнР. Не виждам каква е пречката в него да бъдат канени тези лица в неговата работа, които са с исторически знания, за които Вие говорите във Вашето интервю, които ще допринесат за качеството на работата. Тоест може ли малко по подробно да ми обясните смисъла от съществуването на два такива съвета, защото ще Ви попитам и ще Ви улесня в отговора: знаете ли колко такива съвети функционират към различните министерства. 79 на брой! И Вие сте на път или сте създали вече 80 и. Искам да попитам също така как функционира Съветът към Министерството на правосъдието, събира ли се три пъти минимум в месеца, както е по Правилник? Правен ли е анализ за неговата ефективност? Задавам тези въпроси, защото се опитах да намеря някаква информация в сайта на Министерството, такава няма за Вашия съвет. Има в сайта на Министерския съвет секция, където са изброени всичките тези 79 за този съвет към Министерството на правосъдието, но там в раздел „Работна програма“ няма нищо, в раздел „Отчет на работата“ няма нищо и в раздел „Връзка със Съвета“ има един линк, който не работи. Благодаря Ви.

#52 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, няма как да намерите информация, ако не знаете къде да я търсите, нито за какво говорите. Не знам откъде да започна! Този съвет не съм го измислил аз – 80-ия, той е гласуван в Закона за българското гражданство през 2021 г., ние бяхме заедно депутати, и там пише, че устройството, организацията и дейността на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина се определят с Правилник. Сигурно сте запознат, че междувременно имаше реорганизация и тази държавна агенция стана изпълнителна агенция и отиде в МВнР. Оттам нататък това, която трябваше да направи Министерският съвет и което дълго време не беше направено, е да даде на тази правна норма съдържание със съответния подзаконов нормативен акт и състав. Както казах и преди малко, този съвет има за цел да деблокира блокирани ситуации, които създават голямо напрежение. Става дума за лимитни ситуации, които запълват празнотата, създадена от факта, че преди имаше една проста система с едни бележки, които обаче се оказаха, че определени организации просто продаваха и можеха да бъдат презентирани по същия начин, както тук. За да се избегне това нещо и за да не седят хора в пълна безтегловност, този съвет, който има друга конструкция, не е същият като Съвета за гражданство, ще подпомогне Съвета за гражданство с консултации по същество на казуси, които министърът на правосъдието вади от Съвета на гражданство и решава да ги сезира. Всичко това е написано съвсем ясно в Постановление № 55 от 13 април 2023 г. Между другото, много наши сънародници в чужбина чакат този съвет, за да занесат или да помолят министъра на правосъдието да отнесе техния случай там, тъй като той не може да бъде решен засега в нито една ситуация. Дали ще проработи и как ще проработи и дали това е най-добрият начин, предстои да видим, но поне е някаква писта и според мен при добра воля ще проработи. По отношение на начина, по който работи Съветът за гражданство. Единствената забава в този съвет, който има, е заради честата смяна на правителствата, тъй като всяко министерство изпраща свой представител и той се подновява с всеки кабинет. Иначе мога да Ви дам обща справка и Ви обещавам да прегледам сайта и да видя дали може да го подобрим от гледна точка на повече прозрачност. Но от 1 януари – 1 май 2023 г. общо разгледаните преписки са 8557, от тях 5158 са уважени, неуважени са 1937, 1334 са изпратени на допълнителна проверка по отношение на централния въпрос – ще Ви предоставя тази информация. През 2022 г. – 13 004 преписки са разгледани. Съветът заседава всяка седмица. Работи се много активно и се стараем да обработваме между 2500 и 3000 преписки месечно, което е едно много сериозно, много сериозно темпо, без да губим, естествено, качеството на работа и съответните проверки. Благодаря Ви за въпроса.

#53 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Министър. Втори въпрос от името на „Има Такъв Народ“ ще зададе Тошко Йорданов. Заповядайте.

#54 · speech

Тошко Йорданов

ИТН

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, Вие знаете за един проблем, с който се сблъскват хора, които живеят в България от доста години. За колегите ще поясня – да речем хора, родени в Сирия, но завършили в България, направили семейство в България, имат деца в България, работещи като лекари, учители, а не примерно продаващи съмнителни стоки по кьошетата на София. Хора, които трайно живеят и допринасят за българското общество, не могат да вземат българско гражданство, защото Сирия не издава документ за гражданство. Това е огромна дупка в българския закон. И това, което аз Ви питам, е… Тези хора могат да станат българи по заслуги, мисля, че така се водеше, и когато те съберат необходимата документация, съответното министерство, към което спада професионалната им реализация – дали е Министерството на здравеопазването, или образованието, или спорта, или което и да е то, започва допълнително да ги чанчи за други документи. И така хора, които всъщност допринасят с труда си и са високо образовани, и покриват в обществената ни система дупки, за които ние нямаме достатъчно лекари и преподаватели, да речем, не могат да се ползват от правото си да бъдат граждани на тази държава, без да говорим какво става с децата им. Хора, които знаят перфектно български език много по-добре, отколкото хора, които се появяват по документи и искат да станат българи. Как Министерството на правосъдието може, как да кажа, да контролира този процес, да го засили при такива очевадни случаи, които Вие знаете, че има, и какво Ви е необходимо от нас като законодателство, защото всяка една уважаваща себе си държава търси специалисти, които да направи граждани на съответната държава? Много български специалисти са отишли в Америка, нали, със зелена карта, за да работят там, а ние спираме хора, които наистина могат и дават, и са доказали, че дават на страната. Какво може да направите Вие?

#56 · speech

Служебен Министър Крум Зарков

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, действително тук става дума за хора, хванати в § 22. Те всъщност живеят и работят в България от години. Аз се запознах и с лекари, които 40 години практикуват в България. Те идват от страни, в които техните правителства не освобождават хората от гражданство, а пък нашият закон изисква, за да получат гражданство, те да бъдат освободени от предишното си. И така се оказва, че всичките документи са им наред, имат пребиваване с години, не става дума въобще дори за интеграция и за говорене на език, те са тук десетки години. И Вие, и други ме сезираха с този въпрос по отношение на сирийски граждани – аз открих и други такива националности. По отношение на сирийците проведохме много срещи с различни техни организации, имахме среща и при вицепрезидента. Страхувам се, че без законова промяна не може да бъде решен генерално този въпрос. За заслуги е специфична възможност – чл. 16 от Закона за българското гражданство, която трудно се реализира и действително зависи от волята на съответното ресорно министерство, а и не всички могат да се възползват, защото не става дума само за лекари и за професори – става дума и за хора, които полагат честно и почтено определен труд, много от тях имат деца и не могат да отидат с детето си до Гърция например, защото нямат гражданство в страната, в която живеят от 45 години. Проверихме и практиката в други страни. Има например някои страни, където е достатъчна нотариална заверка, с която указваш своето желание да се откажеш от предишното си гражданство, тъй като не можеш да влияеш на сирийското правителство например какво да направи. Има и други писти. Имало е и предлагани законопроекти по тази тема, някои от които приемани на първо четене, но недовършвани по различни причини в различните народни събрания. Тоест аз Ви предлагам да погледнем внимателно за качествена законодателна промяна, която да реши генерално този въпрос. Другият метод за заобикаляне на самия проблем – или чрез заслуги, или чрез статут на бежанец, или чрез бракове и така нататък, ми се струва неправилно, макар че има конкретни случаи, където това за заслугите към нацията е напълно оправдано и доколкото знам, някои от тях поне се работят. Направихме всичко възможно да решим въпросите поне на някои от тези граждани – най-фрапантни случаи, но истината е, че въпросът изисква законова регламентация и ние сме готови да съдействаме за нея, ще я подкрепим. Не са само сирийци, но сирийската общност е особено засегната, тъй като тя има исторически – през 80-те години особено са дошли много хора, които са много добре интегрирани и са допринесли много за нашата страна. Имате пълната ни подкрепа по тази тема.

#57 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря Ви, господин Министър. С това изчерпахме и втория кръг въпроси. Преминаваме към изразяване на отношение от парламентарните групи. Заповядайте, госпожо Захариева.

#58 · speech

Екатерина Захариева

ГЕРБ-СДС

Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Господин Министър, мисля, че вече достатъчно дълго сте в Министерството, за да осъзнаете, че българското гражданство е една от основните теми, с които се занимава един министър на правосъдието. Смятам, че това изслушване днес беше полезно. Радвам се, че по-голяма част от дебата всъщност беше професионален и лишен от политически емоции, каквото често се случва, когато започнем да обсъждаме българското гражданство. Аз, както моят колега господин Чолаков, ще Ви призова да седнем да поработим с експертите в Министерството на правосъдието, защото, да, може би Законопроектът, който внесохме, решава малка част от проблемите, които има, но не решава всъщност доста съществена част от проблемите, които все още съществуват, въпреки многото изменения на Закона, многото наистина добронамерени опити да се навакса забавянето, в същото време да се – пресече може би е твърде силна дума, но затрудни тези, които се опитват да заобикалят Закона, да злоупотребяват, да извършват престъпления. Аз вярвам, че последното изменение, както и Вие казахте, от 2021 г. е стъпка в правилната посока. Призовавам също да заработи по-бързо този Консултативен съвет, защото и към предишния министър съм се обръщала – госпожа Йорданова, с конкретни казуси, които има – върнати отявлени граждани на Северна Македония, които публично изявяват това, че се чувстват българи – с български произход. И наистина се надявам този Консултативен съвет да заработи. Както казахте Вие, предстои да видим. Моят призив – той не е към Вас, а към Министерството на външните работи, но все пак и Вие имате съществена роля в него като министър и като Министерство – е този Съвет да заработи колкото е възможно по-бързо, защото такива казуси чакат, някои от тях са фрапантни. Днес почитаме 120 години от смъртта на Гоце Делчев и един от отявлените българи е с такъв проблем – господин Любчо Георгиевски. Аз съм задавала въпрос в блицконтрол. Призовавам – ние с колегите от „Демократична България“ основно мисля, че имаме единомислие по този въпрос – нека да направим придобиването на българско гражданство тържествена церемония. Повярвайте, голяма част от тези граждани на Република Северна Македония основно – ще бъда много конкретна, които искат да придобият българско гражданство само за да могат да пътуват, а после извършват отявлени антибългарски кампании, ще отпаднат един по един. С публичност на церемонията, с частична поне публичност на регистрите – нека да помислим как да направим частично поне публични тези регистри, този проблем ще отпадне от само себе си, което ще реши и натовареността, и сроковете, и поредица от други закони. Може да са два текста, но е много по-съществено и много по-голямо изменение, което ще доведе, пак ще кажа, до решаването на натрупаните проблеми. Така че призивът ми е не просто да казваме: така не може, защото много често сме го чували от администрацията, а да измислим как да стане, така че да заработи. Благодаря Ви.

#59 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Захариева. От името на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – заповядайте, госпожо Цонева.

#60 · speech

Антоанета Цонева

ПП-ДБ

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър на правосъдието, аз също бих искала да изразя нашето удовлетворение от ползотворния и много полезен дебат, който се състоя, по една винаги много важна тема – начина, по който се придобива българско гражданство. В същото време искам да фокусирам вниманието и върху това, че придобиването на българско гражданство, за съжаление, през годините беше превърнато от организирани престъпни групи и мрежи в доходоносен бизнес. Знаем, че през 2018 г. се стигна до ареста на председателя на Държавната агенция за българите зад граница и секретаря на тази Агенция. И не само, двамата бяха включени в санкционен списък на нашите партньори от Съединените американски щати за държавни служители, обвързани с корупция. Защо припомням това? Голяма част от промените, които бяха обсъждани днес, тяхната ефективност или пък необходимостта да бъдат надграждани в законодателството, свързано с българското гражданство, бяха продукт на една Анкетна комисия в Четиридесет и четвъртото народно събрание, която беше предизвикана именно заради тези тежки престъпни схеми, които се разгръщаха в Държавната агенция за българите зад граница, свързани с издаването на удостоверения за български произход. За да бъде пресечена тази схема, се направи Анкетна комисия, която предложи промени в законодателството, които влязоха в сила през март 2021 г. Какво тук е важно да отбележим? На първо място, необходимостта да има такъв Консултативен съвет – доста се говори в залата за това. Нашата надежда е той да бъде конституиран в сроковете, които са предвидени, след като вече Устройственият правилник за неговата дейност е приет от Министерския съвет, да бъдат подбрани подходящите хора и той да бъде ресурсно и административно осигурен, така че да може тези множество гранични случаи, нека така да ги наречем, в които министърът на правосъдието иска допълнително да бъдат уточнявани факти и обстоятелства, свързани с българския произход на наши сънародници, да бъдат решавани в срок. (Шум.)

#62 · speech

Антоанета Цонева

Подчертавам, в срок, защото Консултативният съвет има срок от два месеца, в който трябва да се произнесе с решение по отношение на българския произход или отказ. Тук идва моментът за публичността и регистрите. Предвижда се и публичен регистър, който да поддържа информация за преписките и произнасянията, свързани с български произход, на базата на решение на този Консултативен съвет. Искам да обърна внимание на темата за сроковете. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в нашата предизборна програма сме заложили това сроковете не да бъдат удължавани, а да бъдат съкращавани. Няма да се съгласим с идея, която предполага удължаване на сроковете. В момента срокът след изменението през 2021 г. е 9-месечен, свързан и с българско гражданство по произход. Така че ние ще настояваме този срок да не бъде удължаван и ще направим всичко, което е необходимо, включително и в разговори за обсъждане на възможности и необходими промени, административният капацитет на Министерството, на Консултативния съвет и така нататък да бъде достатъчно силен и подсигурен, ако това е необходимо, през държавния бюджет, за да може тези срокове да се спазват, а не на практика, отчитайки всички трудности, за които Вие говорихте, хората, които подават документи, да нямат никаква сигурност, никакъв стабилитет, никаква предвидимост за това в какви срокове ще получат произнасянето и в крайна сметка ще придобият българско гражданство. Този процес с общи усилия на всички парламентарни групи и на българските институции наистина трябва да добие предвидимост. В момента, ако се гледат данните, с които съм запозната, сроковете са между 2 и 3 години – това е крайно неприемливо. За един институт като българското гражданство желанието на един човек да се присъедини към българската нация трябва да има предвидимост. И да, тук ще се съглася и с идеите, които обсъждахме с колегите от ГЕРБ-СДС, за необходимостта от известна доза церемониалност и тържественост при връчването на копие от указа на президента за българско гражданство. Да, необходима е тази връзка между личността и държавата, каквото представлява гражданството, да бъде допълнително подсилена…

#64 · speech

Антоанета Цонева

Свършвам. …с една тържественост, която ние ще предложим, и полагането на клетва в момента на присъединяване към българската нация, когато по тържествен и подходящ начин президентът даде знак и връчи копие от този указ на публична церемония. С това приключвам. Благодаря за изнесените данни. Благодаря за отговорното отношение към темата на Вас и на всички колеги, които се включиха по един наистина сериозен и професионален начин. Благодаря Ви.

#65 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, госпожо Цонева. От името на парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ – господин Георгиев, заповядайте.

#66 · speech

Ангел Георгиев

ВЪЗРАЖДАНЕ

Господин Председател, господин Министър! Всичко, което се изкоментира дотук, стана ясно, че години наред проблемите в Правосъдното министерство с придобиването, с отказа и с възстановяването на българско гражданство се неглижират – и тук с дълбоко огорчение трябва да кажем, че това става за сметка на лица, които съвестно се опитват да придобият българско гражданство, спазвайки всички процедури по законоустановения ред, без да ползват каквито и да е посредници, без да се опитват да заобиколят правилата и така нататък. Именно заради такива порочни практики чухме, че има хиляди хора, които чакат с години забавено произнасяне на институциите по техните преписки, нещо, което също е изключително сериозен проблем. Тук трябва да отворя една скоба, че аз лично съм песимист за това, което Вие казахте. В момента с този начин на работа не ми се струва реално да успеете да наваксвате по 25 хиляди преписки на година, но ако е така, приветствам, макар че според мен трябва темпът да бъде дори засилен, защото тук говорим за един проблем, който евентуално, при добро стечение на обстоятелствата, ще се реши след две години. Смятаме, че това не е задоволително и две години е твърде, твърде дълъг срок, защото – представете си, има хора, чакали с години, които ще чакат евентуално още две години, и то, отново подчертавам, при добро стечение на обстоятелствата. До момента не са предприети адекватни мерки за справяне с тези проблеми, за съжаление. Не е сезирана прокуратурата за извършените очевидни престъпления, което ние също възнамеряваме да направим, ако се наложи, не е потърсена и отговорност съответно на участниците в тези незаконни действия, нещо, което също е крайно наложително. Ангажираните институции в процедурата удобно прехвърлят топката една на друга, нещо, което е порочна практика, наблюдава се в България от десетилетия – всяка институция се оправдава с другата, съответно стигаме до една задънена улица, виждаме повторение, едно дежа вю, всичко се случва отново, отново, отново, но уроците явно така и не са научени. От ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че е крайно време да се предприемат адекватни действия в борбата с фалшивите псевдодокументи, които видяхме и по-рано, предоставени такива, и веднъж завинаги трябва да се сложи край на всякакви корупционни практики, трябва да спрат абсолютно всички възможни схеми, защото това се случва освен на гърба на много българи и петни образа на българската държава, нещо, което е недопустимо и срещу което ние трябва да работим активно. Защото, представете си, с какво око гледат нашите сънародници в чужбина на всички тези схеми и практики, и как това реално прави така, че България да изглежда по малко привлекателна за тях! А ние трябва да направим така, че именно България да е това, на което всички наши сънародници зад граница най-вече се уповават, съответно и българите в България, разбира се. Имаме ясно изразени позиции по темата и ще направим всичко възможно на тези проблеми да бъде сложен край възможно най-скоро и това да не продължава и за в бъдеще. Ако Министерството на правосъдието не се заеме възможно най-скоро с решаването им, имаме, както казах, готовност да сезираме компетентните органи и институции, за да бъдат извършени всички необходими проверки както на фирмите и на канторите, които организират, които подпомагат, придвижват тези престъпни канали, така и на съответните лица, които участват в тях. Считаме, че е необходимо изключително внимателно да се разглежда всяка една кандидатура, а българско гражданство да се дава само на почтени и съвестни хора, които искат да го придобият по надлежния ред. Тук е моментът да кажа, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме в Четиридесет и осмото народно събрание Законопроект за българското гражданство, с който изискването за владеене на български език е задължително условие за получаване на българско гражданство във всички случаи. Отново ще го внесем – държа да подчертая, защото считаме, че така е редно. Тогава съответно Вие го подкрепихте в тази му част, надявам се, че ще направите това и сега. Също така е много важно да кажем, че тук лично Костадин Костадинов в Комисията за българите извън страната внесе предложение, което, държа да подчертая, срещна яростна съпротива на абсолютно всички, които явно в момента изживяват някакъв катарзис, нещо се е случило може би за съвсем кратко време – предложението за публичен регистър на получилите гражданство по натурализация и по произход. Абсолютно всички гласуваха против тогава, единствено от ВЪЗРАЖДАНЕ бяхме за това предложение, то така и не стигна до залата, съответно и от ГЕРБ бяха против. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Трябва да го кажем, за да е ясно на всички, за да може да следим как се променят изведнъж настроенията, но е нужно да имаме такъв публичен регистър, за да може да се следи съответно дали някои от придобилите българско гражданство нямат например отявлено изявени антибългарски настроения. Служителите на Министерството на правосъдието са допуснали 17 фиктивни инвестиции и това е чрез недобрата им работа, както и тази на Съвета по гражданство, които са длъжни да извършат проверка, нещо, което също следва да се разгледа. В обобщение можем да кажем, че има натрупани проблеми през годините и са наложителни много по-активни и проактивни действия и мерки за тяхното решаване, а не просто да се поставят едни хипотетични срокове, като евентуални нови две години, защото всички знаем – и завършвам с това, какво ще се случи накрая и какво сме наблюдавали досега от всички останали формации, които са управлявали, как просто проблемът продължава, проточва се във времето и накрая не се решава. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обаче ще работим активно точно за решението на тези проблеми. Благодаря Ви.

#67 · speech

Председател Никола Минчев

Благодаря, господин Георгиев. ДПС ще има ли изразяване на отношение? (Реплика: „Не.“) Благодаря. От БСП също няма. От парламентарната група на „Има Такъв Народ“ няма да има изразяване на отношение. С това изчерпахме днешното изслушване. Благодаря Ви, господин Министър, за участието. С това изчерпахме и дневния ред за деня. Преди да закрия заседанието, ще Ви изчета съобщението за парламентарния контрол за утре, 5 май, петък. Напомням, че ще има и блицконтрол от 9,00 ч. 1. Служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов ще отговори на 1 въпрос от народния представител Стоян Таслаков. 2. Служебният заместник министър-председател по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Димитър Николов; и Петър Николаев Петров. 3. Служебният заместник министър-председател по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев ще отговори на 2 въпроса от народните представители Младен Маринов; и Смиляна Нитова-Кръстева. 4. Служебният министър на енергетиката Росен Христов ще отговори на 1 въпрос от народния представител Мартин Димитров. 5. Служебният министър на младежта и спорта Весела Лечева ще отговори на 3 въпроса от народните представители Светослав Тодоров; Коста Стоянов; и Даниел Александров. 6. Служебният министър на финансите Росица Велкова Желева ще отговори на 2 въпроса от народните представители Мая Димитрова; и Ивайло Шотев. 7. Служебният министър на здравеопазването Асен Меджидиев ще отговори на 6 въпроса от народните представители Маргарита Генчева; Кристиан Вигенин; Цвета Рангелова; Климент Шопов, Георги Георгиев и Маргарита Махаева; Иван Червенков; и Стоян Таслаков. 8. Служебният министър на правосъдието Крум Зарков ще отговори на 1 въпрос от народните представители Петър Куленски и Ивайло Шотев. 9. Служебният министър на културата Найден Тодоров ще отговори на 3 въпроса от народните представители Петър Николаев Петров; Стоян Георгиев; и Смиляна Нитова-Кръстева. 10. Служебният министър на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова ще отговори на 3 въпроса от народните представители Стоян Георгиев; Явор Божанков; и Стоян Таслаков, Кръстьо Врачев и Димитър Гюрев. 11. Служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов ще отговори на 1 въпрос от народния представител Иван Ченчев. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради командировка извън страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват: – служебният министър-председател на Република България Гълъб Донев. Явно и в блицконтрола няма да участва – за тези, които си подготвят въпроси за блица; – служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. На основание чл. 93, ал. 3 от ПОДНС поради неотложни ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва служебният министър на земеделието Явор Гечев. С това закривам днешното пленарно заседание. Следващото ще се проведе утре от 9,00 ч. при вече приетата Програма. Приятен ден! (Звъни.) (Закрито в 10,54 ч.) Председател: Росен Желязков Заместник-председател: Никола Минчев Секретари: Васил Стефанов Искра Михайлова